12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/1

1.1

Настоящото проучвателно становище на ЕИСК има за цел да изясни конкретния принос, който публичните предприятия могат да дадат за конкурентоспособността на ЕС. То има за цел да определи специфичните проблеми, които съществуват в тази област за европейските политики и институции.

1.2

Това становище се вписва в рамката на договорите, които дават голяма свобода на преценка на държавите членки при определянето, организирането и финансирането на техните услуги от общ интерес. Аналогично, според договорите държавите членки притежават правомощия по отношение на избора и статута (частни, публични или публично-частно партньорство) на предприятията, отговарящи за изпълнението на техните задачи за обществени услуги (1).

1.3

Преценявайки отделно за всеки конкретен случай, в зависимост от анализа на даден сектор, от набелязаните цели и задачи, от насоките, които следва да бъдат насърчавани в дългосрочен план, публичните органи могат да решат да използват публично предприятие като едно от своите средства за действие.

1.4

По смисъла на Директива 80/723/ЕИО на Комисията от 25 юни 1980 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, под „публично предприятие“ се разбира „всяко предприятие, върху което публичните органи могат да упражняват пряко или непряко решаващо влияние поради собствеността, финансовото си участие в него или правилата,които го регулират.

Доминиращо влияние от странa нa публичните органи се предполагa, когато във връзкa с дадено предприятие тези органи пряко или непряко:

1.5

Всички европейски страни в своята история са създавали публични предприятия или пряко, или чрез превръщане на частни предприятия в държавни или общински. Това е било извършвано поради най-различни причини:

1.6

Измерването на ефективността, ефикасността и, при необходимост, на нуждата от реформа на публичните предприятия не може да бъде ограничено до обичайните показатели за рентабилност на икономическата активност, а трябва да включва всички тези цели и задачи, които публичните органи са им възложили.

1.7

Според официалната дефиниция на ЕС, конкурентоспособността е „способността за устойчиво подобряване на жизнения стандарт на гражданите и предоставяне на високо равнище на заетост и социално сближаване“.

1.8

Всяка година в Европейския съюз се наблюдава леко изоставане по отношение на производителността. Това забавяне е синоним на влошаване на конкурентоспособността. Сред признаците, показателни за това изоставане, са недостатъчният брой иновации, липсата на инвестиции в инфраструктура и технологии, както и в човешки капитал.

1.9

Следователно конкурентоспособността на Европейския съюз и неговата привлекателност зависят от инвестициите в инфраструктурата, образованието и обучението, научните изследвания и развитието, здравето и социалната защита, опазването на околната среда и т.н. – области, в които публичните органи могат да използват публичните предприятия като средство за действие, наред с други.

1.10

Но държавите и публичните регионални или местни власти не са безпогрешни и при публичните предприятия съществуват слабости, които могат да се дължат на:

1.11

Публичното предприятие може да действа съгласно защитни или офанзивни стратегии от страна на компетентния публичен орган:

1.12

Това предполага публичният орган на управление да поеме отговорността си за определянето на стратегическите насоки, оставяйки на ръководството на предприятието голяма независимост по отношение на управлението. При все това публичният орган трябва да гарантира организирането на реален публичен контрол и действително публично регулиране, за което е необходимо управлението на публичните предприятия да бъде основано на участието на всички заинтересовани страни, както на и представители на персонала на предприятията.

1.13

Що се отнася до услугите от общ икономически интерес, които държавите членки изпълняват чрез своите публични предприятия, те предлагат дейности от промишлен и търговски характер, често в пряка конкуренция с дейностите на други предприятия.

1.14

Сред публичните предприятия, опериращи в либерализирана и конкурентна среда, е необходимо да се посочат първо мрежовите сектори (електричество, газ, електронни комуникации, транспорт, пощенски услуги); достъпът до тях и непрекъснатото предоставяне на тези услуги с добро качество и на достъпни цени, са от съществено значение не само за гражданите, но и за голяма част от частните предприятия. Поради това те играят основна роля в националната икономика и общата конкурентоспособност на дадена държава членка. Това важи и за други области, като например аудиовизуалния сектор, жилищното настаняване, здравеопазването или социалните услуги, в които пазарните неуспехи не позволяват на всеки гражданин да упражнява, по един или друг начин, основните си права.

2.1

В писмото си с искане за изготвяне на становище бъдещото литовско председателство поиска, по-специално, да се наблегне на подобряването на ефективността на публичните предприятия и на тяхното значение за националната конкурентоспособност. Председателството отправи искане за анализ на текущото състояние и на добрите (или лоши) практики, какъвто обаче все още липсва на равнище ЕС, също както и структурна реформа на оценка на ефективността на този вид предприятия в контекста на координацията на икономическата политика и нейното въздействие върху вътрешния пазар.

2.2

Въпреки че законодателството на ЕС се отнася само за няколко конкретни области на дейност на публичните предприятия (държавни помощи и услуги от общ икономически интерес), бъдещото литовско председателство предлага инициативите на европейско равнище по отношение на реформата на публичните предприятия да се ограничат до незаконодателни мерки и да не се определят цели за новата законодателна рамка. Евентуалното приватизиране на публичните предприятия би трябвало да продължи да бъде от изключителната компетентност на държавите членки.

2.3

Накрая бъдещото литовско председателство изрази съжаление, че досега в съществуващите или предвидените от Европейската комисия инициативи и документи не е имало общ дебат относно реформата на публичните предприятия, тяхното управление, подобряването на тяхната ефективност и приноса им за конкурентоспособността и постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Досега Комисията и Европейският парламент се съсредоточаваха само върху два аспекта: спазването на правилата за държавните помощи и правилата, свързани с предоставянето на услуги от общ икономически интерес.

3.1

ЕИСК може само да подкрепи искането на бъдещото литовско председателство за анализ на настоящата ситуация и на добрите (или лоши) практики, както и за структурна реформа на оценката на ефективността на този вид предприятия в контекста на координацията на икономическата политика и нейното въздействие върху вътрешния пазар.

3.2

Договорите отреждат на Съюза и държавите членки по-голямо задължение да следят за доброто функциониране на системата от услуги от общ икономически интерес, по-специално чрез разработване на прогресивна динамична методика за оценка на ефективността на тези услуги. Докато това не бъде постигнато, оценките и постиженията няма да могат да допринесат за това да се отговори на потребностите на гражданите и на икономиката на национално и европейско равнище.

3.3

Подобна оценка трябва да допринесе за подобряване на ефективността и ефикасността на услугите от общ икономически интерес и привеждането им в съответствие с нарасналите потребности на гражданите и предприятията. Освен това тя трябва да предостави на публичните власти информацията, която да им позволи да направят най-целесъобразния избор. Тя ще играе и съществена роля за постигане на хармоничен компромис между пазара и общия интерес, както и между икономическите, социалните и екологичните цели.

3.4

В становището си относно „Независима оценка на услугите от общ интерес“ (2), ЕИСК отправи конкретни предложения за определяне на реда и условията за обмен, съпоставяне и координиране на равнище Европейски съюз. Ето защо, при спазване на принципа на субсидиарност и на принципите, упоменати в Протокола, приложен към договорите за изменение, Съюзът трябва да даде импулс на процеса на тази независима оценка, като в диалог с представителите на заинтересованите страни изготви хармонизирана на европейско равнище методика за оценяване, основана на общи показатели, както и начините за прилагането ѝ.

3.5

Като част от анализа на начина, по който публичните предприятия могат в по-голяма степен да допринесат за икономическото възстановяване и конкурентоспособността на ЕС, ЕИСК разгледа въпроса за услугите от общ икономически интерес в Европа в различни становища.

3.6

От 8 октомври 2001 г. съществува статут на Европейско дружество. Този статут, който може да се използва от 8 октомври 2004 г., предлага възможност предприятията, опериращи в няколко държави членки, да се установят в едно единствено предприятие съгласно правото на Съюза и по този начин да прилагат едни и същи правила: единна система за управление и публикуване на финансова информация. На предприятията, които приемат този статут, след това няма да се налага да се съобразяват с националното законодателство на всяка държава членка, в която имат дъщерно дружество, като по този начин намалят административните си разходи.

3.7

Във връзка с това би трябвало да се проучи въвеждането на „статут на европейско публично предприятие“, както това беше обсъдено от Европейската комисия през 2011 г. във връзка с „Galileo“ (3), което сега де факто е европейско публично предприятие.

3.8

Може да се предвиди, по-специално, създаването на европейски публични предприятия за големите трансевропейски инфраструктурни мрежи, определени като обща политика в Договорите, в енергетиката или транспорта, в сътрудничество с националните и местните предприятия в тези сектори, с цел прилагане на новите разпоредби и правомощия, съдържащи се в Договора от Лисабон, по-специално по отношение на политиката на ЕС в областта на енергетиката (член 194 от ДФЕС).

3.9

В становището си относно „Зелена книга – Към сигурна, устойчива и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа“ (4), ЕИСК изрази желание да се проучат целесъобразността и осъществимостта на европейска енергийна УОИ за гражданите, с общ подход към ценообразуването, данъчното облагане, финансовите правила, сигурността, приемствеността, икономическото развитие и опазването на околната среда.

3.10

В същата Зелена книга Комисията призовава за европейски оператор на газопреносна система чрез постепенното изграждане на независимо предприятие за управлението на обединена мрежа за пренос на газ в целия ЕС.

3.11

Такива услуги на равнище ЕС, независимо от статута на техния доставчик (публичен, частен, ПЧП), ще могат да осигурят добавена стойност в основни многонационални или транснационални сфери като сигурността на енергийните доставки, сигурността на водните ресурси, опазването на биологичното разнообразие, запазването на качеството на въздуха, вътрешната и външната сигурност и др., доколкото тези услуги може да се предоставят по-ефективно на европейско отколкото на национално или местно равнище.

3.12

Във връзка с това ЕИСК подкрепя публичните (ЕС и държави членки) и частните партньорства, за да се увеличи сигурността на енергийните доставки и да се стигне до интегрирано управление на взаимосвързаните енергийни мрежи (газ, електричество, нефт). Освен това той препоръчва развиването на мрежата от вятърни генератори в морето и свързването на вятърните паркове с наземната мрежа, което може да намали чувствително оперативните и инвестиционните разходи и да стимулира инвестирането в нови проекти за мрежи (5).

3.13

В рамките на правомощията на всяка държава членка, например в областта на енергийния микс, социалните и обществените въпроси, повдигнати от управлението и използването на природните ресурси, атомната енергия, изменението на климата, устойчивото управление и сигурността, надхвърлят традиционните граници на държавите и ще намерят задоволителен отговор единствено в европейска концепция за общ интерес и подходящи услуги.

3.14

Бихме могли да зададем въпроса за икономическите дейности на изпълнителните европейски агенции.

3.15

В момента съществуват шест агенции (6), които, за периода 2007-2013 г., като цяло изпълняват програми на стойност приблизително 28 милиарда евро. Повечето от тези програми са в сфери, в които ЕС разполага с правомощия да подпомага държавите членки.

3.16

От една страна, можем да разглеждаме тези изпълнителни агенции като форма на възлагане на определени функции на Комисията на външни изпълнители и следователно може да се постави въпросът до каква степен те са наистина независими, при положение че от друга страна техните задачи и отговорности изискват от тях да вземат пряко участие в икономически и социални дейности. Дали сме толкова далеч от широкообхватното определение, прието от Съда на ЕС за понятията за икономическа дейност и предприятие?

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/5

1.1

ЕИСК приветства усилията за реформиране на икономиката и институциите на страната, положени от правителствата на Сърбия през последното десетилетие. Комитетът вижда в процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС възможност за укрепване и ефективно изпълнение на предприетите реформи. Той подчертава колко е важно участието на гражданското общество в процеса на привеждане на сръбското законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Комитетът призовава правителството на Сърбия и институциите на ЕС да засилят подкрепата си за организациите на гражданското общество (ОГО) и да включат активно в предстоящите дейности, водещи до присъединяване към ЕС.

1.2

ЕИСК приветства решението на Европейския съвет за започване на присъединителни преговори със Сърбия не по-късно от януари 2014 г. ЕИСК поздравява Белград и Прищина за подписването на „Първо споразумение относно ръководните принципи за нормализиране на отношенията“ (Брюксел, 19 април 2013 г.) и на приетия през май план за неговото прилагане. Сега Комитетът призовава и двете страни да приложат споразумението с помощта на ЕС. ЕИСК подчертава, че ОГО трябва да участват в етапа на прилагане, тъй като могат да имат решаващ принос за помирението.

1.3

ЕИСК насърчава сръбските публични власти да провеждат повече публични изслушвания и консултации с ОГО както през ранните етапи на формулиране на политиките, така и на етапа на прилагане. ЕИСК подчертава значението на тяхното участие в ключови области на процеса на реформи като правовата държава, регионалното сътрудничество и помирението, социално-икономическото развитие, околната среда, селското стопанство, правата на малцинствата и борбата срещу дискриминацията.

1.4

ЕИСК препоръчва на правителството да обърне особено внимание на борбата с трафика на хора, корупцията и организираната престъпност. Освен това Комитетът настоява безопасността на защитниците на правата на човека и на активистите на ОГО, участващи в борбата срещу организираната престъпност, да бъде призната за необходимост и гарантирана от правителството.

1.5

ЕИСК изтъква, че въпреки постигнатия значителен напредък в насърчаването на едно по-приобщаващо общество, все още са необходими много усилия за изграждане на общество, в което всички са равни независимо от своя пол, сексуална ориентация, произход или религия. ЕИСК отправя искане към правителството да не бави изпълнението на антидискриминационната стратегия, приета през юни 2013 г. ЕИСК препоръчва Европейската комисия (ЕК), в тясно сътрудничество с ОГО, да използва своите годишни доклади за напредъка за наблюдение на изпълнението на стратегията.

1.6

ЕИСК приветства включването на Службата за сътрудничество с гражданското общество (ССГО) в експертната група на министър-председателя към Органа за координация на процеса на присъединяване към ЕС. ЕИСК приветства и участието на ОГО, включително на представители на социалните партньори, в Съвета за интеграция в ЕС под ръководството на министър-председателя. Това е добра практика, която следва да бъде доразвита, като се обмисли участието на ОГО, включително на представители на социалните партньори, в бъдещия преговорен екип за присъединяването на Сърбия към ЕС. И все пак следва да се осигурят чести и широкообхватни консултации с ОГО, за да се формулират основните общи становища и препоръки. Важно е да бъдат поканени експерти от ОГО в няколко експертни подгрупи в рамките на експертната група на Органа за координация.

1.7

ЕИСК призовава ЕК да използва Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), за да подпомогне в по-голяма степен изграждането на капацитет на ОГО (включително социалните партньори) и да се съсредоточи върху засилването на подкрепата за партньорствата не само между самите ОГО, но и между ОГО и публичните власти. Средствата по линия на Механизма за гражданско общество следва да бъдат увеличени и насочени в по-голяма степен към проекти, осъществявани от социалните партньори. Изграждането на капацитет на ОГО за пълноценно включване в процеса на интеграция в ЕС следва да продължи да бъде приоритетна област, като се насърчат опростените процедури за подбор и изпълнение на проекти, използването на институционални субсидии и „вторичното“ предоставяне на субсидии. Желателно е да се оказва не само финансова подкрепа, но и подкрепа за механизмите за подобряване на диалога между гражданското общество и публичните власти.

1.8

ЕИСК призовава Делегацията на ЕС в Сърбия да продължи да разрешава „вторично“ предоставяне на субсидии на по-малките ОГО посредством по-големите ОГО като крачка напред към осигуряването на достъп на по-широката общност на ОГО до тези средства.

1.9

Повишената прозрачност на публичните разходи трябва да продължи да бъде ключов елемент от стратегията за развитие на гражданското общество; същевременно трябва да бъдат подобрени механизмите за планиране и изплащане на средства за съфинансиране за изпълнявани от ОГО европейски проекти, а съфинансирането – да бъде увеличено.

1.10

ЕИСК призовава сръбското правителство да активизира усилията си за прилагане на институционална и законодателна рамка, благоприятстваща развитието и устойчивостта на гражданското общество. ЕИСК препоръчва да се обмисли въвеждането на „закон за процентния дял“, който да дава възможност гражданите да предоставят част от подоходния си данък на ОГО с цел насърчаване на индивидуалното дарителство (въз основа на съществуващия в държавите от Централна и Източна Европа модел), както и въвеждането на данъчни стимули за индивидуалното и корпоративното дарителство.

1.11

ЕИСК препоръчва да бъде преразгледан новоприетият закон за обществените поръчки, който създава пречки за участието на ОГО в търгове за обществени поръчки. Законът въвежда задължителни финансови гаранции, каквито ОГО не могат да осигурят. Това може да им попречи да участват в тръжни процедури за обществени поръчки не само в областта на социалните, но и на здравните и образователните услуги.

1.12

ЕИСК призовава сръбското правителство да изготви цялостна стратегия за борба срещу и ограничаване на сивата икономика. Това ще подобри финансовата ситуация на страната, ще предотврати нелоялната конкуренция и така ще създаде по-добра икономическа среда, като в същото време гарантира по-добро зачитане на социалните права на работниците. Това ще допринесе и за възстановяване на доверието в институциите и за насърчаване на концепцията за правова държава.

1.13

ЕИСК подчертава значението на социалния диалог и призовава всички заинтересовани страни да използват възможно най-ефективно съществуващите институции, особено Икономическия и социален съвет (ИСС). Комитетът призовава правителството да продължи да насърчава ИСС и да провежда по-систематични консултации с него по всички политики, към които работодателите и работниците имат законен интерес. ЕИСК счита, че социалният диалог следва да бъде редовен и структуриран по своя характер, а не ad hoc, както и да бъде по-ефективен и ориентиран към резултатите.

1.14

ЕИСК отправя искане насърчаването на социалния диалог да бъде включено сред основните приоритети на институциите на ЕС по отношение на Сърбия и съответно да бъде отразено във всички програми на ЕК, от които се ползва страната. Това би наложило по-тясното участие на ИСС, който следва да бъде включен официално и консултиран на всеки етап от бъдещите преговори за присъединяване, както и да участва в наблюдението на изпълнението на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Сърбия. ИСС следва да има възможност да представя забележки и становища на вниманието на институциите на ЕС при оценката на напредъка на Сърбия по пътя към присъединяването ѝ към ЕС.

1.15

ЕИСК счита, че социалният диалог следва да бъде насърчен допълнително на регионално и местно равнище на базата на регионалните структури на ИСС. Той следва да бъде и по-систематично развит на секторно равнище, особено в частния сектор. Подписването и прилагането на възможно най-много браншови колективни споразумения би стабилизирало трудовите правоотношения в Сърбия. Предимствата и значението на социалния диалог следва постоянно да бъдат изтъквани пред местните и националните власти.

1.16

ЕИСК отбелязва, че беше създадена тристранна работна група, която да направи преглед на трудовото законодателство, включително законите за стачките, регистрирането на профсъюзите и представителността на социалните партньори. ЕИСК призовава Международната организация на труда (МОТ) и ЕК да подкрепят тази текуща работа с цел сръбското законодателство и практика да бъдат приведени в пълно съответствие с международните и европейските стандарти.

1.17

ЕИСК счита, че укрепването на капацитета на социалните партньори да участват активно в социалния диалог следва да бъде включено сред приоритетите на програмите на ЕС за подпомагане. Нужна е помощ за развитие на способността им да участват ефективно във всички икономически, социални и правни сфери, включително в преговорите за присъединяване към ЕС. Следва да се укрепи тяхната организационна структура, вътрешна комуникация и капацитет да служат на членовете си.

1.18

ЕИСК изтъква, че основните права на работниците в Сърбия все още се нарушават редовно, а механизмите за предотвратяване и санкциониране на тези нарушения не са достатъчно ефективни. ЕИСК призовава сръбското правителство да направи преглед на работата на Агенцията за мирно уреждане на трудовите спорове. ЕИСК предлага да се обмисли възможността за учредяване на специализирани съдилища за трудови спорове. Освен това ЕИСК отправя искане към ЕК да включи в годишните си доклади раздел за синдикалните права и основните права на работниците, въз основа на активни консултации с националните и европейските профсъюзни организации и МОТ.

1.19

Сръбските жени предприемачи играят важна роля в целия Балкански регион и разполагат с ефективни мрежи. В момента се оформя цялостен регионален подход за по-нататъшно развитие на предприемачеството сред жените на местно равнище. ЕИСК препоръчва да се увеличи подкрепата от европейското, регионалното и националното равнище, за да се ускорят значително икономическите и социалните ползи. Освен това трябва да се признае, че от икономическа и социална гледна е изключително важно да се окаже подкрепа на предприемачеството сред жените в Сърбия.

1.20

ЕИСК препоръчва между ЕИСК и сръбските ОГО да бъде създаден Съвместен консултативен комитет (СКК) на гражданското общество „ЕС–Сърбия“. Този съвместен орган на гражданското общество следва да бъде създаден след официалното стартиране на преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС. СКК ще позволи на ОГО от двете страни да водят по-задълбочен диалог и да предоставят своя принос на политическите власти по главите от преговорите за присъединяване.

2.1

През последното десетилетие Сърбия положи огромни усилия за реформиране на своите институции, правна рамка и икономическо регулиране, за да постигне съответствие с международните и европейските стандарти и да насърчи развитието на отворена и ефективна пазарна икономика.

2.2

Подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) между Сърбия и ЕС през 2008 г. показа ясно избора на сръбското правителство в подкрепа на присъединяването към ЕС и даде нов импулс на процеса на реформи. През 2010 г. влезе в сила Временно споразумение относно търговията и свързаните с нея въпроси (част от ССА).

2.3

Новото правителство, което встъпи в длъжност през 2012 г., потвърди ангажимента на Сърбия за присъединяване към ЕС. То предприе практически стъпки за продължаване на предприетите досега реформи като се съсредоточи по-специално върху борбата срещу корупцията, укрепването на правовата държава, защитата на правата на малцинствата и икономическото възстановяване. Освен това то продължи усилията за подобряване на регионалното сътрудничество.

2.4

През декември 2012 г. Съветът отправи искане към ЕК да изготви до пролетта на 2013 г. проектодоклад за оценка на напредъка, постигнат от Белград в диалога му с Прищина и свързаните с ЕС реформи. Въз основа на този доклад, в който беше дадена положителна препоръка, на 28 юни 2013 г. Европейският съвет реши, че са били изпълнени условията за започване на преговори за присъединяване на Сърбия към ЕС.

2.5

На 19 април 2013 г. на десетия кръг от преговори под егидата на ЕС Белград и Прищина най-накрая постигнаха споразумение за бъдещето на доминираното от сърбите Северно Косово, подписвайки „Първо споразумение относно ръководните принципи за нормализиране на отношенията“. През май двете страни приеха план за неговото прилагане. Беше създаден съвместен изпълнителен комитет, който ще бъде подпомаган от ЕС.

3.1

Сърбия е все още страна в преход. Беше извършена частична приватизация, но държавните предприятия все още съставляват голяма част от икономиката и често отчаяно се нуждаят от преструктуриране. Безработицата нарасна значително (24 % от работната сила през 2012 г.). Младите хора се опитват да емигрират. Населението застарява. Голяма част от населението все още работи в селското стопанство и живее в селските райони, където липсата на инвестиции възпрепятства ефективното развитие. Неформалната икономика е широко разпространена и подкопава икономиката като цяло, като отслабва държавния бюджет и оставя работещите в тази сфера без никаква социална закрила. Корупцията, понякога свързана с организираната престъпност, подкопава не само икономическото развитие, но и укрепването на институциите. Освен това съдебната система изпитва остра нужда от реформи, за да може да гарантира реално спазване на правата на личността и на организациите.

3.2

В становището си относно „Отношенията между ЕС и Сърбия: ролята на гражданското общество“ (29 май 2008 г.) ЕИСК изтъкна тези проблеми, но подчерта и усилията, които публичните власти полагат за провеждане на необходимите реформи. Въведени бяха много нови разпоредби, създадени бяха нови институции, в частност за организиране на диалога със социалните партньори и други ОГО, а правата на малцинствата вече са официално признати. Въпреки че този процес все още не е завършил, основният проблем е всички тези институционални и правни промени да бъдат приложени на практика.

3.3

Сърбия е ратифицирала 77 договора и конвенции на Съвета на Европа, някои от които от ключово значение, като например конвенциите за защита на правата на човека и основните свободи, за защита на националните малцинства, за предотвратяване на изтезанията, за закрила на детето, за борба с корупцията, както и Европейската социална харта. Подписани са още осем конвенции, които обаче още не са ратифицирани, в това число Конвенцията за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие. В международен план Сърбия е ратифицирала 75 конвенции на МОТ (73 от които са в сила).

3.4

Както подчерта комисарят на Съвета на Европа по правата на човека (1), все още са необходими допълнителни действия за адекватното прилагане на много от тези конвенции. Комисарят на Съвета на Европа изтъкна проблема с изчезналите и насилствено преместени по време на войната лица, ширещата се дискриминация срещу ромите, насилието срещу жени и широко разпространената хомофобия.

3.5

Въпреки че през октомври 2011 г. правителството прие стратегия за медиите, все още има случаи на насилие и заплахи срещу журналисти. Оказването на икономическо и политическо влияние върху медиите също е реален проблем, който застрашава независимостта на медиите и способността на журналистите да вършат работата си. Освен това профсъюзните деятели все още са подлагани на тормоз или уволнявани заради факта, че членуват в профсъюзна организация.

3.6

ЕИСК счита, че допълнителното укрепване на процеса на реформи, реформирането на съдебната система и прилагането на гражданските, социалните и човешките права са очевиден приоритет за Сърбия. В отношенията си със Сърбия ЕС би следвало да постави ясен акцент върху тези аспекти. Това е и ключов въпрос за ОГО и затова активното им участие следва да бъде насърчавано с всички средства.

4.1

Свободата на събиране и сдружаване е гарантирана от Конституцията и като цяло се зачита. Свободата на сдружаване обаче е изложена на нарастваща заплаха от страна на прибягващи до насилие националистически групи.

4.2

Сръбското гражданско общество е съсредоточено предимно в градовете и неравномерно представено в различните региони. Гражданското общество в селските райони е много ограничено и с недобре развит капацитет. Необходима е допълнителна подкрепа за насърчаване на сдружаването, изграждане на капацитет и подпомагане на свързването в мрежа на ОГО в селските райони и/или малките градове.

4.3

Особено внимание следва да се обърне на селското стопанство, развитието на селскостопанските организации и участието на този сектор в социалния диалог. Селското стопанство продължава да играе основна роля в Сърбия – близо една четвърт от работещото население е заето в земеделието, а селското стопанство е ключов икономически сектор. Селското стопанство и политиката в тази област ще бъдат от първостепенно значение в бъдещия процес на присъединяване към ЕС; същевременно постигането на съответствие със законодателството на ЕС ще бъде особено голямо предизвикателство за сръбския селскостопански сектор.

4.4

Добре организираните и структурирани професионални организации не само биха могли да защитават интересите на селското стопанство, но и преди всичко да окажат полезна подкрепа на предстоящия процес на интеграция, не на последно място от гледна точка на изготвянето и изпълнението на специфичните програми за подкрепа на селското стопанство, селските райони и хората, които живеят в тях.

4.5

Съществуват няколко активни партньорства и коалиции между ОГО, които обаче се ползват с твърде ограничени ресурси и подкрепа, за да могат да станат по-активни и влиятелни. Що се отнася до партньорствата между ОГО и публичните власти, създадените механизми SECO (2) и KOCDs (3) са примери, които биха могли да се превърнат в добра практика, ако приносът им бъде взет под внимание и ако им се осигури непрекъснато и систематично финансиране и подкрепа.

4.6

Най-големите препятствия пред устойчивостта на ОГО са фактът, че държавната подкрепа е недостатъчна и не се основава на добре формулирани приоритети, слабо развитото спонсориране от страна на предприятията, липсата на индивидуални дарения, оттеглянето на международните донори, слабо развитото сътрудничество с местните власти и ограничената отчетност на взимащите решения лица като цяло. Трябва да се положат усилия и да се осигури подкрепа за развиване на членската маса на ОГО. Ограничената членска маса вреди на техния облик и признание, а публичното финансиране все още не се регулира адекватно на всички равнища. Като цяло ОГО се ползват с ограничено влияние върху социалния и политическия дневен ред, с изключение на десетина силни ОГО, повечето от които са установени в Белград.

4.7

ЕИСК приветства усилията за подобряване на правната рамка относно сдруженията и фондациите, която включва Закона за сдруженията (октомври 2009 г.), Закона за фондовете и фондациите (ноември 2010 г.), Закона за доброволчеството (май 2010 г.) и Опростените счетоводни процедури за малки сдружения и фондации (които все още не са приети). Бяха приети и други важни закони, които обаче още не се прилагат, като например Законът за социалната закрила (2011 г.). ЕИСК подкрепя предвиденото в закона разработване на рамка за осигуряването на справедлив достъп на ОГО до публични средства в подкрепа на предоставянето на социални услуги.

4.8

ЕИСК приветства промените, внесени в член 41 от Правилника за дейността на правителството в областта на публичните изслушвания, в който се определят критериите за задължителните публични изслушвания; вследствие на промените изслушванията вече са по-скоро правило, отколкото изключение, и се установяват разумни срокове за тяхната продължителност. ЕИСК подчертава необходимостта да се гарантира надлежно прилагане на механизма. Следва да се отдаде приоритетно значение на повишаването на осведомеността на публичните власти относно предимствата на сътрудничеството с ОГО, както на ранните етапи от изготвянето на политиките, така и по-късно при тяхното прилагане. Освен това следва да бъдат обмислени процедури за определяне на представители на ОГО в различни публични органи на национално и местно равнище, като се вземат предвид някои най-добри практики в съседните страни и предложенията на ОГО.

4.9

Службата за сътрудничество с гражданското общество започна дейността си през 2011 г. Оперативният план за периода 2013–2014 г. предвижда ключови цели, които следва да бъдат постигнати:

4.10

ЕИСК приветства усилията на ССГО за повишаване на прозрачността на финансирането на ОГО от държавния бюджет посредством публикуването на „Годишен обобщителен доклад за средствата, отпуснати на сдружения и други организации на гражданското общество от държавния бюджет на Република Сърбия“. Все пак би следвало ССГО да получи по-големи правомощия, за да се повиши процентът на отговорите, давани от управленските органи на всички равнища, с цел да се гарантира, че събраните данни са пълни и се публикуват ежегодно. С оглед на това ЕИСК приветства подкрепата, която Делегацията на ЕС оказва на ССГО посредством тригодишната програма за техническа помощ, стартирала през декември 2012 г. (4)

4.11

Данните от 2011 г. показват, че са били отпуснати и действително изплатени малко средства за съвместно финансиране на проекти/програми, дори и в случаите, когато е била обещана донорска подкрепа, и въпреки че ОГО имат голяма нужда от това финансиране.

5.1

Социалният диалог е от първостепенно значение за икономическото развитие, както и за осигуряването на социалното сближаване, от което Сърбия се нуждае. През 2008 г. беше подписано Общо колективно споразумение. През април 2011 г. Икономическият и социален съвет на Република Сърбия (ИСС) прие ново социално-икономическо споразумение, подписано от лидерите на социалните партньори и министър-председателя, в което бяха включени важни инициативи от двете страни. В споразумението социалният диалог беше утвърден като предпоставка за постигане на съвместните цели за развитие, успешно преодоляване на проблемите, свързани с икономическата криза, и гарантиране на икономически и социален напредък в Сърбия. През 2012 г. ИСС подписа споразумение относно минималната заплата. На секторно равнище през 2011 г. и 2012 г. бяха подписани четири браншови колективни споразумения в селското стопанство, строителството, химическата промишленост и металургията. Министърът на труда разшири обхвата на тези колективни споразумения, в който бяха включени всички държавни служители. Колективните споразумения се прилагат и спрямо по-голямата част от публичния сектор и обхващат здравните работници, местните и националните органи на управление, културата, образованието и полицията.

5.2

Официално създаден през 2005 г., ИСС представлява институционална платформа за тристранни преговори. Освен това към момента съществуват 18 икономически и социални съвета на местно равнище, макар че по-малко от половината от тях функционират пълноценно, главно заради липсата на ангажираност от страна на регионалните власти. ИСС все още е изправен пред редица проблеми, затрудняващи дейността му, най-сериозният от които е липсата на финансови и човешки ресурси. Все пак той успя да създаде постоянни работни групи по икономическите въпроси, законодателството, колективните споразумения и здравословните и безопасни условия на труд. Представители на социалните партньори вече участват редовно в заседанията на ИСС за разлика от правителството, което често бива представлявано от длъжностни лица. Участието им се повиши откакто Съветът беше повторно учреден през септември 2012 г. Дори министър-председателят сега е член на ИСС, но Съветът продължава да има проблеми с организирането на своите заседания.

5.3

Въпреки че вече е постигнал резултати, социалният диалог все още се нуждае от укрепване и разширяване. Социалните партньори са слаби, особено в частния сектор. Макар и подписани, колективните споразумения не винаги се прилагат, а някои големи области просто не са обхванати от социалния диалог. На национално равнище не се провеждат систематични консултации с ИСС по всички въпроси от неговата компетентност, а когато има такива, те са чисто формални и препоръките на Съвета често не се взимат под внимание от правителството. Положително изключение в това отношение е Министерството на труда, което изпраща на Съвета за становище всички свои законопроекти и стратегии. Освен това министерството предложи неотдавна да бъде създадена тристранна работна група, която да подготви проект на изменения на трудовото законодателство. Наблюдават се и подобрения по отношение на законодателството в областта на образованието – Министерството на образованието и науката представи три законопроекта на Съвета за становище. Въпреки тези положителни признаци мнението на ИСС относно цялостните икономически политики и мерки, които оказват пряко въздействие върху дейностите на предприятията и работниците, до голяма степен продължава да бъде пренебрегвано.

5.4

През 2005 г. беше създадена Агенция за мирно уреждане на трудовите спорове, която да урежда както индивидуални, така и колективни трудови спорове. Дейността ѝ е съсредоточена главно върху индивидуални случаи, в които арбитър, разполагащ със същите законови средства като съда, може да взема обвързващи решения. На практика обаче агенцията явно не успя да се утвърди като алтернатива и повечето конфликти все още се разглеждат от съдилищата, чиято свръхнатовареност е печално известна. Що се отнася до уреждането на колективни спорове, Агенцията играе ролята на посредник и следователно не може да налага решения на никоя от спорещите страни, а се опитва да убеди всяка от тях доброволно да приеме решение за мирно уреждане на спора.

5.5

През 2013 г. правителството следва да подпише „Програма за достоен труд“ с МОТ. Тя би следвало да спомогне да се преразгледат различните аспекти на социалното законодателство и процедури с оглед привеждането им в пълно съответствие с международните стандарти и изграждането на капацитет на социалните партньори, за да могат те да допринасят ефективно за социалния диалог с помощта на финансирането и програмите на ЕС.

5.6

Жизненоважно е социалните партньори да бъдат по-добре интегрирани в правителствените икономически и социални политики и политики по заетостта, не на последно място с оглед на преговорите за присъединяване към ЕС. Те следва да участват и в подготвителната работа за покриване на изискванията, даващи право на Сърбия да получава средства от Европейския социален фонд и другите фондове на ЕС. Само тогава сръбските социални партньори ще могат да изпълняват ефективно бъдещата си роля във форумите на демокрацията на участието на равнище ЕС.

6.1

Сръбското сдружение на работодателите (SAE) е главната национална организация на работодателите. То представлява сръбските работодатели в ИСС, но фактът, че в него не членуват повечето от най-големите предприятия, развиващи дейност в Сърбия, както и други организации като Сдружението на малките и средни предприятия (ASME), отслабва неговата легитимност като участник в социалния диалог.

6.2

По-рано Търговската и промишлена палата на Сърбия, която е най-голямото стопанско сдружение, не участваше в работата на ИСС заради съществуващата задължителна система на членство. На 1 януари 2013 г. обаче в Сърбия беше приета система на членство на доброволен принцип; сега камарата е поела твърд ангажимент да допринася за социалния диалог, особено в областта на професионалното обучение, насърчаването на външната търговия и регионалното развитие. Тя подкрепя засилването на позицията на Сръбското сдружение на работодателите в ИСС, при условие че то ще може да защитава интересите на възможно най-широк кръг работодатели посредством ефективен процес на консултации с участието на всички работодателски сдружения.

6.3

С оглед високото равнище на безработицата работодателите следва да могат да оказват по-силно влияние върху развитието на добра стопанска среда. Тя би следвало да насърчава предприемачеството и по-бързото създаване на нови предприятия, особено малки и средни, които са един от основните източници на нови работни места в Европа. Някои от големите препятствия пред развитието на по-добър бизнес климат са: липсата на прозрачност и предсказуемост на законодателната рамка, непривлекателната данъчна система, включително някои парафискални такси, достъпът до финансиране, процедурите за регистриране на стопанска дейност, администрацията, отговаряща за външната търговия, и др. Общата оценка на стопанската общност в Сърбия е, че тя не участва достатъчно в законодателния процес и в оценяването на неговото въздействие, особено що се отнася до последиците за МСП.

6.4

Профсъюзите са разпокъсани и слаби. Много от тях са членове на една от двете най-големи конфедерации в Сърбия: Конфедерацията на автономните профсъюзи в Сърбия (SSSS) и Конфедерацията на профсъюзите „Независимост“ („Nezavisnost“). Съществуват още две конфедерации – Сдружението на свободните и независими профсъюзи на Сърбия (ASNS) и Конфедерацията на свободните профсъюзи (KSSS), които претендират за представителност. Това твърдение следва да се провери в съответствие с новия закон за представителността, който понастоящем е в процес на обсъждане. Освен това според Министерството на труда има около 2 000 профсъюзни организации в дружества, които не са членове на нито една от националните конфедерации. Необходимо е всички релевантни организации на работниците да участват в по-голяма степен във вземането на решения в рамките на социалното партньорство от страната на работниците. Ролята на профсъюзите в Сърбия е от съществено значение за укрепването на социалния диалог.

6.5

Трудностите на прехода и икономическата криза извадиха на показ разпокъсаността и слабостта на профсъюзите. Тежката процедура за регистриране на профсъюзите, противопоставянето и понякога тормозът от страна на ръководителите, които не са готови да приемат провеждането на социален диалог на равнище предприятия, са все фактори, които възпрепятстват нормалното развитие на представителството на работниците и подкопават социалния диалог. И все пак на този фон би следвало да се приветства изграденото през последните години ефективно сътрудничество между двете представителни конфедерации SSSS и „Nezavisnost“.

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/11

1.1

Един от най-важните елементи на стратегия, целяща да върне Европа към устойчивия растеж, е да се осигури адекватно предлагане на дългосрочно финансиране на разумна цена. Консултативният документ на Комисията по този въпрос се приема със задоволство и се счита за навременен.

1.2

ЕИСК приветства акцента в Зелената книга върху продуктивните инвестиции и формирането на дълготрайни материални и нематериални капиталови активи, но призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на необходимостта да се финансират повече „социално полезни“ капиталови инвестиции.

1.3

Ако в бъдеще банките ще изпълняват една по-второстепенна роля като доставчици на дългосрочно финансиране, могат да възникнат възможности за други посредници, като националните и многостранните банки за развитие, институционалните инвеститори, държавните фондове и най-вече – облигационните пазари. При все това е важно да се избягва създаването на пречки пред банките да изпълняват ролята си на основни доставчици на дългосрочно финансиране, както и да е налице правна рамка, която да предотвратява насочването на финансовите и капиталовите потоци извън регулирания сектор.

1.4

ЕИСК приветства наскоро извършената рекапитализация на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), тъй като това ще укрепи способността ѝ да набира допълнително частно инвестиционно финансиране и да играе по-голяма антициклична роля във финансирането на инвестициите и в предоставянето на кредити на МСП. Макар и капиталовата инжекция от 10 млрд евро да е значителна, ЕИСК смята, че тя не е достатъчна при настоящите обстоятелства.

1.5

Също така, макар и да е в пилотната си фаза, въвеждането на облигации за проекти, което се извършва съгласно стратегията „Европа 2020“, също е положително развитие. Тези облигации за проекти са разработени съвместно от Комисията и ЕИБ. Би трябвало да се обърне внимание и на подобни съвместни дейности с държавните фондове.

1.6

Ако инициативи, подобни на тази за облигациите за проекти, успеят да допринесат за разширяването на пазара за облигационно финансиране, мащабът им на действие би трябвало да се разгърне след приключването и оценката на пилотната фаза.

1.7

В Зелената книга се разглежда ролята на спестяванията в предоставянето на дългосрочно инвестиционно финансиране. Въпреки че някои държави членки са въвели специални схеми за спестявания с цел да мобилизират по-дългосрочни спестявания, предназначени за по-мащабни социално-инвестиционни дейности, си струва да се обмисли създаването на механизъм за спестявания в рамките на ЕС или на еврозоната, който да предлага, да кажем, премиален лихвен процент.

1.8

Някои държави членки са постигнали относителен успех в стимулирането на пенсионни и други спестявания посредством находчиво използване на данъчната система. Гражданите често се стряскат от перспективата да трябва да плащат данък върху доходите си и след това друг данък върху дългосрочните си спестявания, направени въз основа на вече обложените им доходи. В контекста на социално отговорните инвестиции трябва да бъде възможно да се разработят и пуснат на пазара подходящи персонални спестовни продукти, отличаващи се с ниска или нулева данъчна ставка и удобни годишни срокове, с цел да се насърчи по-активно дългосрочно финансово планиране.

1.9

„Краткосрочното мислене“ във финансовата система е основна пречка за осигуряването на адекватни дългосрочни инвестиции и е тясно свързано с корпоративното управление. Промяната на стимулите, които да насърчават стремежа за постигане на дългосрочни резултати, не е малко предизвикателство. ЕИСК приветства предложенията на Комисията за по-голямо право на глас и по-високи дивиденти за дългосрочните инвеститори, както и за промени в Директивата за правата на акционерите. В допълнение може да се помисли и за координираното използване на данъчни облекчения върху прираста на капитала с цел да се стимулира по-дългосрочно дялово участие на управителите на фондове.

1.10

По отношение на рисковия капитал Зелената книга съдържа някои интересни предложения. В предходен момент ЕИСК предложи ролята на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) да бъде разширена така, че фондът да предоставя не само заеми, но и рисков капитал. Това предвиждаха първоначално създателите му през 1994 г. Ако ЕИФ, подобно на ЕИБ, бъде рекапитализиран в достатъчна степен, той би могъл да се превърне в един от основните доставчици на рисково финансиране на МСП.

1.11

Накрая фактът, че националните правителства и регионалните управи вече прилагат практиката за насърчаване на оцеляването и дългосрочния растеж на МСП чрез своите органи за регионално развитие, е аргумент в полза на това тези органи да поемат роля във функционирането на платформите за търговия, създавани в подкрепа на МСП. Тази роля може да варира от оценка на кредитоспособността на МСП в качеството им на клиенти, до предоставяне на ограничени гаранции на институционалните инвеститори.

1.12

ЕИСК би искал да се наблегне повече на социално отговорните инвестиции и предлага да бъде създадена обсерватория, която да наблюдава условията за извършването на дългосрочни инвестиции.

2.1

Основната мотивация на Европейската комисия при изготвянето на настоящата Зелена книга е необходимостта Европа да поеме отново по пътя на икономическия растеж, който да бъде интелигентен, устойчив и приобщаващ. Европа е изправена пред големи дългосрочни мащабни инвестиционни изисквания, които са основата на устойчивия растеж. Постигането на тази задача е силно усложнено от настоящото нежелание на домакинствата и предприятията да поемат рискове, както и от необходимостта от фискална консолидация, пред която са изправени много правителства, като съчетанието на тези две обстоятелства ограничава предоставянето на по-дългосрочно финансиране за инвестиции.

2.2

Смущенията в традиционните канали на финансовото посредничество създават проблеми в настоящия момент. До неотдавна банките бяха основният източник на инвестиционно финансиране в ЕС, но сега много от тях са ангажирани предимно с намаляване на задлъжнялостта и затова не могат да изпълняват обичайната си роля. Зелената книга отправя поглед отвъд настоящата криза и търси решения за осигуряването на необходимото дългосрочно финансиране за инвестиции.

2.3

Комисията акцентира върху продуктивните инвестиции и формирането на дълготрайни материални и нематериални капиталови активи, които са сравнително по-малко проциклични, отколкото краткосрочните активи. Комисията дефинира дългосрочното финансиране като начина, по който финансовата система плаща за инвестиции, имащи по-дълъг проектен живот.

2.4

Европа предприе осъществяването на програма за реформа на финансовия сектор с цел да осигури по-голяма стабилност и доверие във финансовите пазари. Стабилността на финансовата система е необходимо условие за насърчаване на дългосрочните инвестиции, но сама по себе си не е достатъчна. Комисията определя редица допълнителни области, където са необходими действия, като например:

3.1.1

Търговски банки. Анализът на Комисията на предизвикателствата при осигуряването на подходящо дългосрочно финансиране в Европа е в основите си правилен. Традиционната роля на банките като основен доставчик на дългосрочно финансиране се променя и за в бъдеще тази роля може да стане по-второстепенна. Няма дискусия относно потенциалната несъгласуваност между някои нови банкови регулаторни актове и целта на Зелената книга да стимулира дългосрочните инвестиции. В Зелената книга само се отбелязва, че въздействието на неотдавнашните и на вероятните бъдещи финансови реформи може да намали нивото на активност на банките в посредническата верига. Трябва да се постигне по-добър баланс между пруденциалните изисквания на „Базел III“ и мерките, предназначени да стимулират банките да продължат да предоставят финансиране за дългосрочни инвестиции. Във всеки случай, има вероятност да се отворят възможности за други видове посредници, като националните и многостранните банки за развитие, институционалните инвеститори, както и за по-широко използване на пазарите на облигации и на държавните фондове. ЕИСК насърчава ЕИБ да положи повече усилия, за да подкрепя осъществяването на мащабни трансгранични инфраструктурни проекти, пред които стоят специфични финансови пречки.

3.1.2

Национални и многостранни банки за развитие. Тези институции играят важна роля в споделянето на риска с частните инвеститори и оператори при разработването на важни проекти, а оттук способстват и за предотвратяването на пазарния им провал. Те също така играят антициклична роля чрез своите дългосрочни стратегически действия. ЕИБ и ЕИФ играят все по-важна роля в споделянето на риска и наскоро извършената рекапитализация на ЕИБ, макар и недостатъчна според ЕИСК, несъмнено ще увеличи способността ѝ за набиране на допълнително частно инвестиционно финансиране.

3.1.3

ЕИСК приветства създаването на облигации за проекти, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, и пилотното им въвеждане в употреба в редица ПЧП за инфраструктурни инвестиционни проекти в областта на енергетиката, транспорта и ИКТ инфраструктурата (1). В Зелената си книга Комисията засяга и въпроса за потенциалната роля на държавните фондове във финансирането на по-дългосрочни инвестиции. Както и в случая на облигациите за проекти, които са съвместна разработка на Комисията и ЕИБ, може да има полза от разработване на подобна съвместна инициатива с държавните фондове, като по този начин се увеличи наличността на по-дългосрочно инвестиционно финансиране.

3.1.4

По въпроса за институционалните инвеститори Зелената книга отбелязва потенциалния конфликт между нуждата на застрахователните предприятия да регулират ефективно риска за активите и нуждата същите тези предприятия да бъдат стимулирани да финансират по-дългосрочните инвестиции. Дискусиите между Комисията и европейските застрахователни органи по този въпрос са в ход. Комисията възнамерява да направи предложения за фондове за дългосрочни инвестиции (ФДИ), с оглед да се стимулира създаването на редица механизми за обединяване на рискове, в които да участват различни видове институционални инвеститори. Това предложение е похвално. Пенсионните фондове биха могли да поемат по-голяма роля по отношение на дългосрочните инвестиции, но според тях на пътя им има редица институционални, регулаторни и политически пречки. По-специално те се опасяват, че изготвящите политиката се опитват да ги заставят да финансират определени видове проекти, които не са в интерес на членовете им. С пенсионните фондове трябва да се проведат консултации, за да се намери начин за свеждане до минимум или преодоляване на тези пречки. Създаването на банков съюз може да бъде от помощ в този контекст.

3.1.4.1

В контекста на целта да се предизвика по-голямо участие на институционалните инвеститори в предоставянето на дългосрочно финансиране, определена роля биха могли да изиграят и стимули, свързани с корпоративното подоходно облагане. Система от облекчения, включваща прогресивно намаляващ данък („tapered allowances“) по отношение на големи инвестиционни инфраструктурни проекти, може да доведе до по-голямо участие на институционални инвеститори в тях.

3.2.1

В Зелената книга се отбелязва, че с оглед да се разшири и обогати ресурсът за дългосрочно финансиране, някои капиталови пазари в Европа трябва да се развият и да достигнат етап на зрелост. Облигационните пазари в ЕС са по-слабо развити, отколкото в САЩ и са табу за повечето дружества със средна капитализация и за МСП. Дори въвеждането на облигации за проекти беше посрещнато предпазливо от рейтинговите агенции, което подчертава тежката задача, която предстои във връзка с укрепването на капацитета на пазара на облигации. Ако инициативи, подобни на облигациите за проекти, които биха могли да генерират не по-малко от 4,6 млрд. евро за нови инфраструктурни проекти, успеят да допринесат за разширяването на пазара за облигационно финансиране, мащабът им на действие би трябвало да се разгърне след приключването и оценката на пилотната фаза.

3.3.1

Направен е обстоен преглед на факторите, влияещи върху дългосрочното спестяване и финансиране. От гледна точка на предлагането, въпреки че някои държави членки положиха усилия за засилване на предлагането на дългосрочни спестявания, трябва да се направи много повече. В Зелената книга се предлага евентуалното създаване на общоевропейски механизми за спестявания с цел мобилизирането на по-дългосрочни спестявания, предназначени за реализирането на по-мащабни социални цели. Тази идея може да има предимства в контекста на разширяването на трансграничната инфраструктура. Тя може също така да стимулира по-голяма мобилност на работната сила и пенсионно планиране в рамките на единния пазар. Може да се наложи да се предложат нови спестовни продукти с премиален или стъпаловиден лихвен процент, за да се стимулират по-дългосрочните спестявания.

3.3.2

Данъчно облагане. Връзката между данъчното облагане, дългосрочните спестявания и дългосрочните инвестиции се разглежда в известна дълбочина. Корпоративното данъчно облагане на инвестициите по принцип води до предпочитането на дълговото финансиране пред финансирането чрез собствен капитал. В търсенето на подходящи реформи за насърчаване на по-широкото използване на собствен капитал за финансиране на по-дългосрочни инвестиции, може да се обмисли използването на система от облекчения, включваща прогресивно намаляващ данък. Такива системи са широко застъпени при данъчното облагане на прираста на капитала и могат да бъдат конфигурирани така, че да компенсират някои от настоящите данъчни предимства на дълговото финансиране.

3.3.3

По отношение на дългосрочните спестявания и данъчната система, Комисията отбелязва колко е важно да се осигури стабилно и адекватно предлагане на спестявания, както и да се осигурят стимулите, необходими за реализирането на това предлагане. Някои държави членки са постигнали относителен успех в стимулирането на пенсионни и други спестявания, посредством находчиво използване на данъчната си система. Гражданите често се стряскат от перспективата да трябва да плащат данък върху доходите си и след това друг данък върху дългосрочните си спестявания, направени въз основа на вече обложените им доходи. Трябва да бъде възможно да се разработят и пуснат на пазара подходящи персонални спестовни продукти, отличаващи се с ниска или нулева данъчна ставка и удобни годишни срокове, с цел да се насърчи по-голямо дългосрочно финансово планиране.

3.3.4

Използването на данъчни стимули за постигане на желаните дългосрочни инвестиционни резултати си има своите недостатъци. Има сериозни въпроси, които чакат решение, като например въпросът, свързан с липсата на стимулиращ ефект („deadweight“) и с арбитража. Въпреки това използването на данъчни стимули в рамките на една последователна и стабилна дългосрочна перспектива на планиране е необходимо, за да се стимулират и реализират желаните равнища на инвестиции.

3.3.5

Корпоративно управление. Въпросът за „краткосрочното мислене“ е в основата на предлагането на дългосрочни инвестиции и е тясно обвързан с корпоративното управление. Досега много от стимулите за управителите на фондове, инвестиционните банкери и корпоративните ръководители бяха с краткосрочен характер. Промяната на тези стимули с цел насърчаване на постигането на по-високи равнища на дългосрочни резултати няма да бъде лесна задача. Зелената книга съдържа редица интересни предложения, включващи по-голямо право на глас и увеличени дивиденти за дългосрочните инвеститори, както и промени в Директивата за правата на акционерите. Може би по-активното използване на данъчни облекчения по отношение на прираста на капитала може да бъде едно от средствата за насърчаване на дългосрочно дялово участие на управителите на фондове.

3.4.1

В Зелената книга се отбелязват нарастващите затруднения, които срещат малките и средните предприятия в много държави членки по отношение на достъпа си до финансиране, което да им помага да оцеляват и да се развиват. В допълнение към въздействието, породено от дейностите за намаляване на задлъжнялостта на банките, МСП са изправени пред един фрагментиран и не особено съгласуван набор от алтернативни източници на финансиране. Местните банки в голяма степен са загубили или ограничили връзката си с районите, в които извършват дейността си. Взаимоотношенията между банките и МСП са отслабнали и трябва да се възстановят или укрепят. С цел да се осигурят небанкови източници на финансиране на малките и средните предприятия бяха предприети няколко инициативи, сред които осигуряване на достъп до някои фондове за рисков капитал, използване на обезпечени с активи ценни книжа (2), финансиране на веригата за доставки и групово финансиране (crowd financing). Необходимо е да се направи много повече. Застрахователната индустрия и пенсионните фондове са склонни да поемат по-голяма роля, но изискват подходящи стимули, които Комисията би трябвало да обмисли сега. Бъдещите мерки, предназначени да подпомагат достъпа на МСП до дългосрочно финансиране, би трябвало да им гарантират възможността да се възползват от тези мерки, както са първоначално замислени – без банките да налагат допълнителни прекомерни условия, при условие че мерките ще се осъществяват посредством банковите канали за кредитиране.

3.4.2

Рисков капитал. Комисията предлага т. нар. подход „фондове на фондовете“ с цел създаване на критична маса от финансиране с рисков капитал. В допълнение предложеният фонд за гаранции за институционалните инвеститори би могъл да разшири пазара. В предходен момент ЕИСК предложи ролята на ЕИФ да бъде разширена така, че фондът да предоставя не само заеми, но и рисков капитал (3). Това предвиждаха първоначално създателите му през 1994 г. Ако ЕИФ бъде рекапитализиран, подобно на ЕИБ, той би могъл да се превърне в един от основните доставчици на рисков капитал за финансиране на МСП.

3.4.2.1

Увеличаването на рисковия капитал за финансиране на МСП върви ръка за ръка с разширяването на съществуващи или създаването на нови платформи за търговия с цел финансиране на МСП чрез собствен капитал. Зелената книга съдържа редица полезни предложения на тази тема. Фактът, че националните правителства и регионалните управи вече прилагат практиката за насърчаване на оцеляването и дългосрочния растеж на МСП чрез своите органи за регионално развитие, е аргумент в полза на това тези органи да поемат роля във функционирането на подобни платформи за търговия, създавани в подкрепа на МСП. Тази роля може да варира от оценка на кредитоспособността на МСП в качеството им на клиенти, до предоставяне на ограничени гаранции на институционалните инвеститори.

3.4.3

Според ЕИСК би било желателно Зелената книга да окаже по-голяма подкрепа за инвестирането в социално отговорни фондове, посредством създаването на подходящи данъчни и финансови разпоредби, както и чрез самото възлагане на обществени поръчки. В това отношение вероятно има основание да се помисли за създаването на европейска обсерватория за дългосрочните инвестиции. Този орган, с активното участие на организираното гражданско общество, би могъл да наблюдава развитието на нещата както по отношение на търсенето, така и на предлагането на дългосрочни инвестиции и спестявания, и да помага за осигуряването на достатъчен обем информация, която да позволява на икономическите субекти да вземат разумни решения за дългосрочно инвестиране.

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/15

1.1

Комитетът счита, че е от съществено значение да се възприеме общ подход за управление на риска в областта на митниците и сигурността на веригата на доставки, за да се гарантира еднакво и недискриминационно прилагане на европейските разпоредби от страна на всички заинтересовани власти по цялата територия на Митническия съюз (МС), който, съгласно член 3 от ДФЕС, е от изключителната компетентност на Европейския съюз.

1.2

Комитетът решително подкрепя предложенията на Комисията, насочени към гарантиране на по-висока ефективност и ефикасност на управлението на риска и движението на стоките през границите на ЕС чрез обща стратегия, разполагаща с подходящи информационни системи за управление на риска на равнище ЕС.

1.3

Комитетът изразява дълбока загриженост поради факта, че в митническия съюз – създаден с Договора от Рим от 1957 г. и осъществен от 1968 г. като обща политика за гарантиране на единно търговско пространство, в което се движат свободно хора и стоки и със система за „обслужване на едно гише“ за митническите практики на всички търговски оператори без дискриминационно третиране в целия ЕС – все още има различни насоки и приложения, които пречат за ефикасно и ефективно управление на риска в областта на митниците, като по този начин се забавят търговските потоци и свободното движение на стоките в ЕС.

1.4

ЕИСК счита, че е от съществено значение подобряването на митническите капацитети във всяка точка от европейската територия, за да се постигне високо равнище на управлението на рисковете в целия митнически съюз по отношение на еднаквото прилагане на определения, класификации, събиране и изпращане на данни в общностната база, в съответствие с еднозначни общи критерии, чието прилагане се проверява с единна система за осигуряване на качеството и се наблюдава, като на нарушителите се налагат санкции.

1.5

Комитетът препоръчва да се разработят общи технически и регулаторни стандарти за еднакво прилагане на качествено управление на риска по всички външни граници на Съюза, и да се положат общностни усилия за предоставяне на обучение на високо равнище на специалистите, като се отчитат съответните ангажименти, свързани с различните национални особености.

1.6

ЕИСК подчертава необходимостта да се гарантира пълна оперативна съвместимост между различните бази данни в европейската система за надзор на пазара, въз основа на обща стратегия и със силна подкрепа на програми на ЕС за технологично развитие, която да гарантира обмена на информация между различните органи на различни равнища в реално време, също и с цел да се засили борбата срещу възможен риск от дъмпинг в сферата на здравеопазването, околната среда и социалните дейности.

1.7

Комитетът призовава за засилване на действията за развитие на квалифицирани човешки ресурси и за насърчаване на управленческите умения и чрез мерки за по-добро балансиране в разпределението на задачите за контрол и създаване на Обща група за митническа подкрепа, която, при поискване, да гарантира бърза намеса за подкрепа в трудни ситуации.

1.8

Според ЕИСК е абсолютно необходимо да се укрепи партньорството между митническите власти, превозвачите и икономическите оператори, получили статут в рамките на програмите за ОИО, като се засилят техният статут и ползи, за да се гарантира оптимално сътрудничество при управлението на риска чрез едновременно изпращане на данни без излишни бюрократични дублирания.

1.9

Комитетът призовава за създаване на обновена система за управление, която да обхваща всички национални и европейски органи, агенциите и европейските системи за предупреждение и информация, за да се гарантира по-структурирано и системно сътрудничество между митниците и другите власти, работещи във вътрешния пазар.

1.10

Комитетът призовава реализирането на пакета от действия, определени в многогодишния план за надзор на пазара, да бъде извършено по съгласуван и координиран начин, за да се избегнат дублирания на проверки, прилагане на различни критерии, умножаване на изискванията за едни и същи данни, различни визии на отделните органи за контрол и надзор на пазара и липса на оперативна съвместимост.

2.1

Съгласно член 3 от ДФЕС Митническият съюз е от изключителната компетентност на Европейския съюз.

2.2

Още в 2004 г. Комитетът подчерта необходимостта от „пренасочване на стратегическия подход, свързан с политиките относно митническите услуги, което с право поставя специален акцент върху предизвикателствата, свързани с прилагането на общите митнически политики към новите външни граници на Съюза след разширяването. ЕИСК признава също така, че контекстът се промени вследствие на безпокойствата, по-специално след събитията в Съединените щати по отношение на процедурите за сигурност за защита на гражданите на Съюза“ (1).

2.3

В отговор на сериозните проблеми във функционирането на Митническия съюз поради различното прилагане на разпоредбите на ЕС, което има опасност да намали общата ефективност с недостатъци, разхищения и липса на синхрон между потребностите и наличието на ресурси, ЕИСК подчерта, че трябва „да се провежда единна митническа политика, основаваща се на стандартизирани актуализирани, прозрачни, ефикасни и опростени процедури, която да е в състояние да допринася за икономическата конкурентоспособност на ЕС в световен мащаб“ (2).

2.4

Митническият съюз е оперативният орган за голяма част от мерките на ЕС във връзка с търговската политика и прилага множество международни споразумения по отношение на търговските потоци в ЕС, развивайки – посредством митническите администрации на държавите членки - важни хоризонтални процеси, включващи управление на данни, управление на търговските оператори и „управление на риска в това число установяване, оценяване, анализ и ограничаване на различните видове и степени на риск, свързан с международната търговия на стоки“ (3).

2.5

Въвеждането на общ подход за интегрирано управление на риска при входните и изходни пунктове би могло да включва следните цели:

3.1

Както е посочено в доклада на Комисията относно състоянието на Митническия съюз в края на 2012 г. „Митниците са единственият публичен орган, който изцяло отговаря за прегледа и контрола на всички стоки, преминаващи през външните граници на ЕС, които, веднъж пуснати в свободно обращение от митниците в която и да е част на ЕС, могат да се движат свободно навсякъде в митническата територия на ЕС“ (4).

3.2

Благодарение на тази единна позиция, митническите органи отговарят основно за надзора на външната търговия на Общността и допринасят за изпълнението на външните аспекти на вътрешния пазар и на общата търговска политика и други общи политики на Общността по отношение на търговията, както и за общата сигурност на веригата на доставките.

3.3

В неотдавнашно свое становище Комитетът подчерта, че „ефективен митнически съюз е conditio sine qua non за процеса на европейска интеграция, за да се гарантира ефикасното, сигурно и прозрачно свободно движение на стоки, с максимална защита на потребителите и на околната среда и ефективна борба срещу измамите и фалшификациите, хармонизирано по територията на целия Съюз“ (5) и препоръча единна митническа политика, основана на еднакви, актуализирани, прозрачни, ефикасни и опростени процедури.

3.4

Въпреки че е основан на общо законодателство и обща политика, оперативното функциониране на Митническия съюз е сложно и все още се осъществява от 27 различни администрации в ЕС, използвайки комбинация от човешки, технически и финансови фактори на различни равнища, както при прилагането на процедурите за митническо освобождаване и контрол, така и при управлението и обработката на данните, на икономическите оператори, на управлението на различни равнища на рисковете, свързани с международната търговия на стоки и сигурността на веригата на доставки.

3.5

Освен това ЕИСК подчертава, също така категорично, че не трябва да се допуска държавите членки да бъдат „пристягани в усмирителна риза“ при прилагането на митническото законодателство, за да могат и занапред да отчитат обема на съответните стокови потоци. Във връзка с това Комитетът посочва, че държавите членки създадоха различни инструменти за улесняване на търговията: цифровизиране на формалностите, опростени процедури, въвеждане на статута на одобрен икономически оператор.

3.6

Всяка хармонизация следва да се основава на най-добрите практики, а не на усреднено европейско равнище.

3.7

Ако целта е да се рационализират разходите, да се наблегне на постигането на резултати, включително за доходите и финансовите аспекти, и да се осъществи действителен напредък, според Комитета е желателно не толкова да се извършва контрол върху отделните операции, а по-скоро да се прилага системен подход, основаващ се на оценка на риска.

4.1

В условия на непрекъснато увеличаване на търговските потоци, на нови, все по-сложни и действащи по-бързо модели, оперативното функциониране на Митническия съюз е подложено на все по-голям натиск с бързо растящ обем на задачите и очакванията на заинтересованите страни. Модернизацията на оперативните функции в електронна митническа среда предполага:

4.2

За да се създадат общи ефикасни стратегии за анализ, контрол и управление на риска, е необходимо преди всичко културно пренасочване във всички съответни администрации към стратегически цели и общи методики, в съвместна рамка за управление на риска с други агенции и международни партньори, най-вече в секторите на сигурността, здравеопазването и защитата на околната среда.

4.3

По-специално, за ефективно управление на риска е необходимо по-тясно сътрудничество между митническите органи и органите за надзор на пазара на национално и общностно равнище, без което създаването на общи критерии за риска и за конкретни профили на риска ще бъде сериозно затруднено.

4.4

При въвеждането на общ подход за управлението на риска във входните и изходните пунктове трябва да се вземе предвид това, че понастоящем над 60 правни акта (6) делегират отговорността за контрол на митниците, докато на органите за надзор е делегирана верига от взаимозависими процеси, от инспекции до вземане на проби, лабораторни изследвания, тълкуване на резултатите, оценка на риска, коригиращи и санкциониращи мерки, насочени към подобряване на безопасността на продуктите, които са в обращение на пазара, както е предвидено в Акта за единния пазар I (7) и II (8).

4.5

Методите за оценка на риска следва да могат да бъдат обединени в обща системна платформа – и чрез групи за административно сътрудничество – между митническите органи и органите за надзор на пазара на различни равнища и да могат да се възползват от извлечения опит от различните бази данни, които действат в различни области.

4.6

Митническите органи и органите за надзор на пазара следва да обединят ресурсите и експертния си опит, за да „прилагат благоприятен за МСП метод“ (9) и чрез прилагането на насоките от страна на двата вида органи като се засилят координацията и сътрудничеството, обмена на информация и съвместните дейности, за да се управляват целесъобразно пратките, които пораждат високи рискове за безопасността.

5.1

Ролята на партньорството между митническите органи и търговските оператори и превозвачите е от съществено значение, за да може да се гарантира и предпази целостта на веригата на доставки в интерес на гражданите, предприятията и публичната администрация.

5.2

Това партньорство следва да се основава на солидни механизми на взаимно доверие, което включва:

5.3

От друга страна не бива да се забравя, че в Конвенцията от Киото за опростяване и хармонизиране на митническите процедури (преразгледана) под егидата на Световната митническа организация (СМО) (10) е предвидено ограничаване на прекалено строгите проверки, както и в преговорите на СТО относно улеснения в търговията (11), въпреки изкушенията за засилване на системните проверки, по-специално след събитията от 11 септември 2001 г.

5.4

Необходимо е да се премахне разпокъсаността на информационните потоци и да се преодолеят затрудненията, свързани с разликите в капацитета за управление на риска между държавите членки, за да се гарантира единен стандарт за електронен анализ и управление на риска: в основата на това продължава да стои обща европейска култура на управлението на риска и на сигурността на доставките.

6.1

Многогодишните рамкови програми на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности – по-специално Седмата рамкова програма, а също и програмите на IDABC (12) и ISA (13) за оперативна съвместимост между публичните администрации – поставиха основите за разработването на различни съвместни проекти в сферата на управлението на риска с нови инструменти, които могат да избегнат националните процедури и националния обхват на ИТ инфраструктурата и приложенията, които значително се различават в отделните държави членки.

6.2

От съществено значение е в ЕС да бъдат координирани усилията в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите във връзка с управлението на риска и сигурността на веригата на доставки, за да се гарантира своевременното внедряване и реализиране на пазара на технологиите. По-специално, демонстрационните проекти за доказване на приложимостта на концепцията и производствените пилотни линии са предпоставки за разгръщането на технологиите в промишлен мащаб. Публично-частните партньорства могат да финансират такива инициативи, като се оползотворяват структурните фондове или възможностите по „Хоризонт 2020“, както и други общностни програми.

7.1

Неотдавна Комитетът имаше възможност да изтъкне необходимостта от „по-тясно сътрудничество между митническите администрации, органите за пазарен надзор, службите на Комисията и европейските агенции, с цел по-добър контрол на качеството на стоките, преминаващи през границите“ (14), като подчерта, че е необходимо да се предоставя подходяща информация и съвместно обучение.

7.2

Според Комисията „на равнище ЕС е необходимо по-добро обединяване на капацитета и ресурсите на държавите членки за по-ефективно постигане на целите за управлението на риска на равнището на ЕС по всички точки по външната граница“ и чрез „въвеждането в реално време на инструмент за електронен анализ на риска“, като се засили капацитетът на равнището на Съюза.

7.3

Според ЕИСК въпросът за сътрудничеството и координацията в сферата на управление на риска е един от ключовите моменти в предложението на Комисията, не само на равнището на системната координация на органите на държавите членки, но и на равнището на самата Общност между различните генерални дирекции и оперативни агенции.

8.1

ЕИСК приветства инициативата на Комисията, насочена към гарантиране на ефективността и ефикасността на управлението на риска и движението на стоките през границите на ЕС посредством обща стратегия на различни равнища, за да се идентифицира вида и равнището на риска и набора от възможни отговори в европейска рамка за координация между различните организации въз основа на еднакъв подход и предварително определени общи критерии.

8.2

Комитетът е твърдо убеден в необходимостта да се централизира процесът на електронно митническо освобождаване, предоставяйки на Комисията подходящи информационни системи за управление на риска на общностно равнище на основата на мрежа от оперативно съвместими бази данни и със системно използване на стандартизирани методи на работа, при които да се запазва защитата спрямо рисковете от дъмпинг в сферата на здравеопазването, околната среда и социалните дейности за работниците, потребителите и предприятията.

8.3

Според ЕИСК е от съществено значение увеличаването на митническите капацитети, за да бъде гарантирано във всяка точка на европейската територия равностойно равнище на управление на риска в съответствие с общи еднозначни критерии, чието прилагане се проверява с единна система за гарантиране на качеството и се наблюдават като на нарушителите се налагат санкции.

8.4

Комитетът счита, че този въпрос следва правилно да бъде включен в рамките на многогодишния план за надзор на пазара, в който са определени 20 конкретни действия  (15), които трябва да се осъществят до 2015 г. с особено внимание към:

8.5

Комитетът счита, че управлението на митническите проверки и на надзора на пазара не може да бъде разглеждано поотделно и че определянето на общ подход на европейско равнище трябва да се търси съвместно, заедно с пълната оперативна съвместимост на инструментите за анализ, за събиране и изготвяне на данни в мрежа, от страна на различните съответни органи.

8.6

ЕИСК одобрява създаването на система в подкрепа на засилването на капацитета на държавите членки за управление на риска, за да се гарантират високи стандарти за качество и да се предостави общностен механизъм за проверка, контрол, мониторинг и санкции, но заедно с по-големи усилия от страна на Съюза за обучение на квалифицирани специалисти, търсени най-вече там, където ангажиментите и разходите са по-големи, както на границите на Шенгенското пространство.

8.7

Във връзка с това ЕИСК призовава за засилване на действията на Общността за развитие на квалифицирани човешки ресурси и за укрепване на управленските способности и чрез създаване на Обща група за митническа подкрепа, която да гарантира бърза намеса за подкрепа в трудни ситуации.

8.8

С цел да се гарантират общи, ясни и съгласувани стандарти на целия единен пазар за еднакви равнища на сигурност по отношение на съответствието на надзора на пазара и проверки за безопасност по цялата верига на доставки при управлението на риска, Комитетът настойчиво призовава за по-тясно сътрудничество и обмен на информация – в съответствие с общи и високи стандарти – между митническите администрации, органите за контрол на пазара, службите на Комисията и европейските агенции с цел по-добър контрол на качеството на стоките, които преминават през границите.

8.9

ЕИСК приветства заключенията на Съвета относно постигнатия напредък в прилагането на стратегията за развитие на митническия съюз (16) относно подобряването на управлението на Митническия съюз, на способността му да оценява собственото си въздействие и да насърчава еднакво прилагане на разпоредбите, да подобрява сътрудничеството между агенциите и преди всичко „да се приеме по-всеобхватен подход по отношение на международната верига за доставки“, да се улесни търговията и „да се осигурят реални и осезаеми ползи на одобрените икономически оператори“.

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/20

1.1

Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя цялостния подход на Плана за действие и вече изрази мнението си относно много от 11-те предложени действия, които обаче, за да бъдат приложени, се нуждаят от различно време и подкрепа, включително от икономическо естество.

1.2

ЕИСК счита, че има риск някои от тези действия да останат неизпълнени или да не бъдат напълно осъществени, поради това, че не е взето предвид въздействието, което икономическата криза оказва върху сектора, особено в държавите, които са най-засегнати от мерките за строга бюджетна дисциплина.

1.3

При прилагането на Плана, Комитетът препоръчва да се вземе под внимание и да се насърчи многообразието, което често се проявява под формата на МСП и микропредприятия.

1.4

ЕИСК приветства предложението за създаване на постоянна група за конкурентоспособността на търговията и се надява, че европейските социални партньори, представителите на организациите на потребителите и на МСП могат да се присъединят към нея.

1.5

ЕИСК препоръчва подходящата и достоверна информация не само да се направи достъпна, но и да бъде наистина разбираема за потребителя, представена в сбита и лесна за възприемане форма (не техническа или юридическа).

1.6

Препоръчително е държавите членки да бъдат насърчени да определят формите на търговия на дребно, които могат да бъдат включени в общите интереси (социални и културни), посочени в Директивата за услугите.

1.7

Комитетът призовава предприятията да бъдат стимулирани да интегрират онлайн и офлайн търговията, което днес в много случаи все още е само алтернатива, също и с оглед на преодоляването на проблемите, свързани с работното време и дните, в които магазините ще бъдат отворени или затворени.

1.8

Прекомерната концентрация на търговската дистрибуция поставя редица проблеми, включително и обективна трудност да се реализира истинска конкуренция.

1.9

ЕИСК предлага да се потърси решение на европейско равнище на проблема със злоупотребите с трансферно ценообразуване (transfer pricing), при което цените се формират в рамките на една корпоративна група въз основа на параметри за оценка, зависещи от данъчните изисквания на въпросната група, а не от обичайните условия, които преобладават на пазара, както беше предложено в предходно становище на Комитета (1).

1.10

ЕИСК препоръчва да се работи за устойчивостта на търговията и за намаляване на разхищенията, включително чрез подпомагане на разпространението на системата за насипна продажба, която намалява замърсяващите опаковки.

1.11

Комисията следва да продължи да осъществява активно нововъведенията и промените с всички инструменти, с които разполага, тъй като конкуренцията представлява условие за промяна, а не катализатор.

1.12

За ЕИСК е изключително важно съответствието между търсените експертни познания и уменията на работниците и служителите, и счита, че участието на предприятията не може да се ограничава само до съдържанието на обучението, а трябва да се изразява и чрез целенасочени инвестиции.

1.13

Въз основа на опита на Европейския съвет по уменията в областта на търговията ЕИСК призовава държавите членки да създадат двустранни органи на социалните партньори за развитие на професионалното обучение (съответствие между уменията, програми за обучение, финансиране, определяне на нуждите от обучение, провеждане на обучение и получаване на обратна информация за него).

1.14

Комитетът подкрепя инициативата на Комисията да се започне диалог с всички заинтересовани страни, за да се определят на равнището на ЕС ефективни мерки за борба със сивата икономика и недекларирания труд. Призовава за силна политическа воля от страна на държавите членки, която Комисията би могла да координира посредством засилено партньорство.

2.1

За създаването на вътрешен пазар на търговската дистрибуция в рамките на стратегията „Европа 2020“, в плана за действие се предлага пътна карта с 5 приоритета и 11 действия, които трябва да бъдат изпълнени до 2014 г. Комисията ще гарантира наблюдението им и през 2015 г. ще представи доклад за постигнатия напредък.

2.2

В ЕС търговската дистрибуция играе важна роля за стимулиране на растежа, за създаване на работни места и на новаторски и по-устойчиви модели на потребление. Секторът представлява 11 % от БВП и близо 15 % от общия брой на заетите лица, което се равнява на около 36 милиона души и 6 милиона предприятия, които представляват 29 % от всички предприятия в ЕС, с много висок дял на МСП и на микропредприятия.

2.3

Планът за действие показва как търговската дистрибуция все повече се интегрира с други отрасли на икономиката, както и че разликата между тях става все по-незабележима. Отбелязва, че съществуват пречки, които възпрепятстват създаването на ефективен, конкурентен и интегриран вътрешен пазар за търговска дистрибуция. Следователно трябва да се подобри конкурентоспособността и производителността на сектора и да се повишат икономическите, социалните и екологичните резултати, като се вземат предвид разнообразието като цяло, положението на МСП и по-специално това на микропредприятията.

2.4

Комитетът отбелязва, че независимо от процеса на модернизация в сектора през последните 20 години, много търговски МСП фалират, не само поради причини, свързани с по-голямата ценова конкуренция и намаляването на маржовете за печалба, но и заради икономическата криза, която доведе до значително свиване на потреблението и по-ниска склонност за покупки.

2.5

Финансовата криза, покачването на цените на суровините, застаряването на населението, необходимостта от по-голяма устойчивост и технологични иновации (например електронни плащания, „self scanning“) променят основно процесите и бизнес моделите както на големите търговски вериги, така и на МСП.

2.6

ЕИСК приветства предложението за създаване на постоянна група за конкурентоспособността на търговията на дребно (държавите членки, заинтересованите страни, малките и средни предприятия) с цел поставяне на проблемите в този отрасъл в центъра на европейския политически дебат, идентифициране на възможностите за развитие, наблюдение постигнатия напредък и предоставяне на препоръки. Комитетът призовава европейските социални партньори в сектора (UNI Europa commerce и EuroCommerce), които от края на 80-те години са започнали конструктивен социален диалог, да се включат в тази група, така както и представителите на гражданското общество, и по-специално на организациите на потребителите и на малките и средни предприятия.

2.7

ЕИСК препоръчва на Комисията и държавите членки да стимулират и насърчават всички справедливи и балансирани форми на сътрудничество и търговски сдружаване между независимите търговски дейности и големите компании за дистрибуция, въз основа на договори с ясни и балансирани гаранции.

3.1

Правата са наистина права, когато се знаят и упражняват. Информацията не е равна на познанието, което е първото право на потребителите, така че да могат да ориентират свободно потреблението към постигане на индивидуално и колективно благосъстояние и удобство. Днес много от решенията за правене на покупки са съпроводени от обективно голямо количество налична информация.

3.2

Понастоящем един от най-големите проблеми в сектора представлява маркетингът на големите търговски вериги, който се фокусира почти изцяло върху продажната цена за потребителите, а пренебрегва съотношението между качество и цена. В много държави членки резултатът е намаляване на качеството на храната, което се дължи и на замяната на естествени съставки със заместители. Това явление намалява избора на потребителите, които често са склонни да плащат повече за качествен продукт, но не могат да го намерят в гамата от предлаганите продукти.

3.3

Познаването на характеристиките на продуктите позволява при покупките си гражданите да извършват информиран избор, насочвайки предлагането към качество, диверсификация и обслужване. Наличието на информация, обаче, не означава, че гражданите познават по-добре продуктите. Всъщност, в много случаи става точно обратното: изправени пред прекалено много информация, потребителите често решават да не я четат поради липсата на време и твърде техническия и труден за разбиране език.

3.4

Освен разработването на насоки за добри практики и кодекси на поведение (действие 1) (2), Комисията би трябвало да предвиди ефективни и обвързващи инструменти, които да улеснят производителите и дистрибуторите в уведомяването на потребителите относно всички характеристики на техните продукти, услуги и цени, които са от съществено значение за други социални, екологични, териториални и икономически цели. В допълнение, цялата необходима информация следва да бъде предоставена в кратки и лесно разбираеми съобщения. По този начин потребителите могат свободно да решат на коя от тези характеристики да дадат приоритет, без да се основават единствено на маркетингови показатели.

3.5

Системата за предлагане произвежда много знания, които са полезни за потребителя в момента на избора, но е фокусирана най-вече върху аспекти, свързани с покупката и първоначалното използване на продукта, като се акцентира върху началното удовлетворение и се пренебрегва по-нататъшния живот на продукта (възможност за рециклиране на опаковката, продължителност на ефективността, достъпност на сервизи и резервни части, продажна стойност към момента на неговото препродаване като продукт втора употреба и услуги след продажбата).

3.6

Освен предлагането на европейски методики за оценяване и оповестяване на общото въздействие на продукти и организации върху околната среда (действие 2) (3), би било целесъобразно Комисията да поеме задачата за попълване на знанията, с които потребителите изграждат своите решения за покупка (4). Следователно прилагането на действието следва да предостави ясни насоки относно:

3.7

По тази причина ЕИСК предлага това действие да се изпълни по ефективен и реалистичен начин, за по-голяма защита както на потребителите, така и на предприятията, и най-вече на МСП, за да съумеят да го приложат в практиката.

4.1

Директивата за услугите, като забранява изпълнението на определени условия, освобождава от забраната онези „планови изисквания, които нямат икономическа цел, а са продиктувани от императивни съображения от обществен интерес“ и, освен това, „не засяга свободата на държавите членки да определят, в съответствие с правото на Общността, това, което те считат за услуги от общ икономически интерес“. Сред „императивните съображения от обществен интерес“ директивата изрично посочва „опазването на националното историческо и художествено наследство и целите на социалната и културната политика“.

4.2

Съществуват форми на търговия на дребно, които са характерен израз на културата и начина на живот на даден район. Тези форми — и единствено те — трябва да могат да се конкурират в една система от сходни дейности, която се стреми към непрекъснато подобряване на качеството и ефективността в полза на потребителите. Излагането на тези предприятия на риск от „прегазване“ от страна на големите организации, в краткосрочен план може да представлява реализиране на принципите на свободния пазар, но ще разруши културното наследство и начин на живот, което трудно би могло да бъде възстановено, а това ще отслаби общността и района, включително и в икономически аспект.

4.3

Конкуренцията е довела търговията на дребно до подобряване на качеството на услугите и ефективност на производството. От съществено значение е Комисията да разграничи здравословната конкуренция между сходни дейности, която води до непрекъснат стремеж към подобряване на качеството и ефективността в полза на потребителите, и останалите форми на икономически и търговски конфликт между предприятия.

4.4

Поради това е важно в даден район да съществува лоялна конкуренция между предприятията в определен сектор, независимо от тяхната големина, и не в интерес на поглъщането, а на способността да бъдат стимул едно за друго в един положителен цикъл. Това означава по-добро обслужване, по-голям асортимент, по-удобни структури, по-добри цени и идентичност на местната общност.

4.5

Когато благодарение на икономическата си сила голямата верига започне да измества традиционните магазини, трябва да признаем, че това нанася щети, тъй като разрушава културното наследство и начин на живот, както и местната, териториалната, икономическата и социалната структура, която е характерна за територията и общността и чиято стойност, следователно, надхвърля обикновените предимства за потребителите по отношение на асортимент и цени.

4.6

По отношение на действия 3 и 4, в съответствие с Директивата за услугите, Комисията трябва да насърчава държавите членки да преценят дали и чрез какви форми на търговия на дребно могат да се постигнат целите на социалната и културна политика. Следователно тя трябва да насърчава включването на традиционната, местна и независима търговия на дребно в общите интереси, когато тя се проявява във форми, които са израз на района и изразяват неговите специфики. Необходимо е обаче да се избегне частни интереси, свързани с територията, да бъдат представяни като общи интереси на общността, като например околната среда и градоустройството. За тази цел Комисията трябва да посочи много ясно кои са приемливите общи интереси за даден район, дори и като изиска от всеки един регион/район да определи сам списък с три приоритетни интереса, които трябва да бъдат разглеждани при оценката на нови търговски комплекси.

4.7

Онлайн търговията на дребно не може да замени физическата търговия, но двата модела трябва да намерят форми на интеграция, особено поради факта, че търговията на дребно осъществява важна социална функция, която не се изразява само в доставката на стоки и услуги на по-ниска цена.

4.8

ЕИСК призовава Комисията да стимулира, съвместно с държавите членки и в сътрудничество с организациите на МСП, обучението на МСП, насочено към интегрирането на различни форми на продажба, които допълват традиционните.

4.9

Потенциалът за развитие на електронната търговия е непредвидим, тъй като зависи от това как ще бъде регулиран от страна на пазарите и институциите. Комисията би трябвало да инициира и да улесни всяко действие, което има за цел да се възползва от non-sale услугите, т.е. тези, които не са пряко свързани с конкретна покупка, и са предоставени от търговията на дребно офлайн.

4.10

Днес магазините предоставят набор от безплатни услуги за потребителите (например витрина – window shopping), цената на които се заплаща от маржа от продажбата. По този причина производителите често възпрепятстват покупките онлайн, налагайки на потребителите да пазаруват офлайн. Все повече потребители, обаче, са склонни да следват процес на смесена покупка – онлайн (за сравняване на продукти и цени) и офлайн (за да докоснат продукта с ръка, да го опитат). ЕИСК препоръчва да се преодолее това съревнование онлайн/офлайн, като се създадат благоприятни условия за интегрирането и насърчаването на услугите, предлагани от традиционния магазин, тъй като физическото пазаруване поражда реални физически и социални отношения, които не могат да бъдат преобразувани в цифрови връзки. Необходимо е интегриране, а не заместване.

4.11

ЕИСК отбелязва, че в отделните държави членки съществуват различни законодателства по отношение на работното време и дните, в които магазините са отворени и на работата в неделя и през нощта. Освен това тези законодателства са и обект на сравняване в рамките на много държави, във връзка с конкуренцията между независимите субекти, МСП и микропредприятията и отражението върху персонала. ЕИСК призовава Комисията да продължи да работи за преодоляването на това препятствие пред доизграждането на единния пазар и европейския социален модел, включително и чрез интегрирането на търговията онлайн и офлайн.

5.1

ЕИСК счита, че отрасълът на търговията на дребно е един от най-концентрираните. Във всяка държава членка 3/5 от пазара се контролира от предприятия, които често са с международен обхват. Това създава голям проблем от гледна точка на конкуренцията, тъй като секторът е станал прекалено мощен в сравнение с този на доставчиците, които са много по-многобройни.

6.1

ЕИСК подкрепя действие 6, чиято цел е да подпомогне търговците на дребно да приемат мерки за намаляване на разхищението на храна (6) и приветства решението за приемане на съобщение относно храната, съобразено с принципите на устойчивото развитие през 2013 г.

6.2

ДЕИСК подкрепя действие 7 на Комисията, насочено „да направи веригите за доставки по-екосъобразни и устойчиви“ посредством всяка практика за намаляване на използваната енергия и получаване на замърсяващи материали. Във връзка с тях – една от практиките, които ЕИСК препоръчва да бъде насърчавана е търговския модел за доставка на стоки за широко потребление за насипна продажба като алтернатива на опакованите продукти. За конкретното прилагане на това действие, целящо намаляването на опаковки за изхвърляне като отпадъци, ЕИСК призовава Комисията да се консултира с всички заинтересовани страни.

6.3

Тази практика понастоящем се използва в ограничен контекст и за изключително малко продукти, но съществува широко поле за разширяване на нейния обхват:

6.4

Този модел в момента се използва в малко случаи, като например продажбата на прясно мляко, докато автомобилните горива представляват продукт, който вече използва в изключително голям мащаб принципа за насипна продажба. Самият продукт не е екологичен в строгия смисъл на думата, но неговото разпространение не произвежда дори един грам пластмаса, нито пък се разхищават количества.

6.5

Моделът предполага промяна в структурата на магазините, които трябва да се снабдят със системи за захранване от склада до рафтовете или поне със системи за зареждане на автоматите. Във всички случаи, рафтът вече няма да представлява недиференцирано и инертно средство.

6.6

За да има реален шанс за разпространение, тази промяна в модела трябва да бъде възприета от големите дистрибутори, които разпространяват съществена част от потребителските продукти, и които биха разполагали с уменията и ресурсите, необходими за започването на този процес на коренна промяна. В този контекст на МСП също следва да бъде отредена ключова роля.

6.7

Комисията би могла да спомогне за стартирането на тази промяна, като изложи нейните социални и екологични преимущества и използва всички инструменти, с които разполага, за насърчаване и улесняване на инициативи и конкретни проекти.

7.1

Възстановяването на реалната икономика преминава и през иновациите, които секторът ще бъде в състояние да развие, и затова е от жизненоважно значение МСП да получат по-голям и по-лесен достъп до банкови кредити за стартиране на проекти и иновативни дейности.

7.2

За разлика от направеното в САЩ, от съществено значение е фирмените инвестиции в иновации да съчетават защитата на работниците и качеството на заетостта.

7.3

Комисията изглежда очаква тези промени да се породят от увеличената „конкурентоспособност на търговията на дребно“, насърчаването на която ще бъде единствената цел на действията, предложени в съобщението. Но докато липсата на конкуренция представлява пречка за промените, конкуренцията сама по себе си не е гаранция за тях.

7.4

Оценявайки търговските предприятия като „умножаващи иновациите“ Комисията признава, че поради прекия си контакт с потребителите МСП в търговията на дребно усещат по-добре новите изисквания и следователно — понеже същевременно са по-гъвкави от едно голямо предприятие — съумяват по-добре да адаптират предлагането към променливото и многостранно търсене.

7.5

Въпреки това, някои промени в системата или модела изискват умения за проектиране и - най-вече - стабилни договори, които превръщат голямото предприятие в незаменимо действащо лице. Комисията трябва да положи всички усилия в процесите на иновация и промяна да бъдат включени всички предприятия – малки, средни и големи.

7.6

ЕИСК приветства създаването на база данни, която да обедини европейските и националните правила за етикетиране на хранителните продукти (действие 9) (7).

7.7

ЕИСК подкрепя Комисията в гарантирането на по-добра интеграция на пазара на плащанията чрез карти, интернет и мобилни телефони (действие 10) (8) и призовава за ускоряване на разпространението им.

8.1

Съответствието на уменията е от съществено значение за качествения растеж на заетостта (9) в сектора, който често представлява първата възможност за влизане или завръщане на пазара на труда, но често и не навсякъде се възприема като привлекателна и интересна област, в която да се инвестира собствения професионален живот.

8.2

За да се увеличи конкурентоспособността и производителността на търговията на дребно, от съществено значение е съществуването на по-тясна връзка между изискваните професионални умения и тези на служителите (действие 11), които трябва да могат да бъдат поставени в положение за увеличаване на своя професионален капацитет, включително по отношение на въведените повишени нива на автоматизация.

8.3

Комисията възнамерява да засили сътрудничеството между социалните партньори за подобряване на политиките за обучение и преквалификация, включително в рамките на секторния съвет по уменията на ЕС.

8.4

Въпреки действията за технологично обновяване, производителността в сектора продължава да бъде твърде ниска и за МСП е трудно да инвестират в нови технологии, иновации и професионално обучение на своите служители.

8.5

Освен това планът за действие не може да пренебрегне факта, че в рамките на вътрешния пазар секторът търпи социален дъмпинг и нелоялна конкуренция между търговските предприятия, независимо от техния размер, тъй като системите за индустриални отношения, както и тези за колективно договаряне, се различават в отделните държави, а от това произтичат различни модели на политики за развитие и инвестиции.

8.6

Твърде ограничено е анализът да се позовава единствено на съответствието между търсените професионални умения и наличните такива, а да не взема предвид всички онези въпроси, които понастоящем възпрепятстват ефективното създаване на интегриран европейски и конкурентоспособен вътрешен пазар в сектора, и които са свързани с условията на труд, организацията на работа, ниските заплати, гъвкавостта, несигурната работа и високия брой на псевдо самостоятелно заети лица.

8.7

Съобщението предлага инвестиции в обучение, отговорност за които следва да носят правителствата, отделните лица и образователната система, като на предприятията се отрежда важна роля при разработването на нови програми за обучение, образование и стажове. ЕИСК вярва, че участието на предприятията не трябва да се ограничава само до определянето на потребностите от обучение, но също така да се предвижда проактивно участие от тяхна страна чрез целенасочени инвестиции за придобиване на необходимите умения (10).

8.8

Тези взаимно интегрирани публични и частни инвестиции ще подпомогнат на пазара на труда да навлязат не само младите хора, но също и категориите, които срещат трудности при завръщането си (дългосрочно безработните, по-възрастните работници, имигрантите и хората с увреждания). Особено внимание следва да се обърне на заетостта на жените, които са най-изложени на риск от загуба на работата си поради процеси на реорганизация, и които срещат повече трудности при съчетаването на личния и професионалния живот.

8.9

Постигането на съответствие между уменията и укрепването на партньорствата между училища и предприятия, както и свързаното със стажовете обучение няма да доведе до очакваните резултати по отношение на мобилност на служителите и повишаване на производителността в сектора, ако едновременно с това не се пристъпи към признаване в европейски мащаб на дипломи, стажове, чиракуване и придобити умения.

8.10

Въпреки усилията на национално равнище, недекларираният труд все още остава сериозен проблем, който поставя предприятията в нелоялна конкуренция помежду им по отношение на разходите за труд. Работниците, които попадат в сивата икономика, са изключени не само от здравното и социалното осигуряване, но също така и от възможността за достъп до обучение и стаж, като това оказва очевидно отрицателно въздействие върху техните възможности за придобиване на умения и професионализъм.

8.11

Ето защо се приветства инициативата на Комисията да започне диалог с всички заинтересовани страни, за да се оцени влиянието на сивата икономика върху условията на труд и да се определят ефективни мерки на равнището на ЕС за борба с нея. Комитетът счита, че тази инициатива ще бъде още по-ефективна, ако държавите членки проявят силна политическа воля в това отношение, която Комисията да може да координира посредством засилено партньорство.

8.12

ЕИСК счита за важно мерките относно начините за борба с недекларирания и неофициалния труд да се превърнат в обект на постоянно обсъждане между социалните партньори в сектора, както и в рамките на Европейския социален диалог (11).

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/26

1.1

ЕИСК отбелязва публикуването от Европейската комисия на тази Зелена книга, която представлява положителна и значима промяна в подхода на Комисията към нелоялните търговски практики (НТП).

1.2

ЕИСК счита, че използването на нелоялни търговски практики е не само „нечестно“ и „неетично“, но и че то противоречи на основните правни принципи и на интересите на тези, които представляват страната на търсенето и страната на предлагането. Тъй като на практика то представлява злоупотреба с една изключително силна позиция на пазара, препоръчваме да се използва терминът „злоумишлени търговски практики“, който се ползва рутинно например във френския и английския език.

1.3

Комитетът счита, че настоящите мащаб и честота на нелоялните търговски практики са пряко следствие от сливанията и придобиванията през последните десетилетия.

1.4

Комитетът е на мнение, че до момента резултатите от Форума на високо равнище за подобряване на предлагането на храни са неясни, а предлаганите подходи са недостатъчни за решаване на проблема с нелоялните търговски практики. Затова той призовава Европейската комисия да предложи други инициативи.

1.5

Въпреки че ЕИСК не се съмнява, че нелоялни практики могат да се прилагат при всички видове договорни отношения, той е убеден, че положението е особено сериозно по отношение на сделките между супермаркетите, от една страна, и земеделските производители и МСП в хранително-вкусовата промишленост, от друга. Злоупотребите в тези случаи се реализират във форми и мащаби, които не се срещат в други сектори.

1.6

ЕИСК изразява особено задоволство от факта, че в Зелената книга Комисията изрично поставя под съмнение съществуването на реална договорна свобода там, където отношенията са твърде неравнопоставени, възприемайки по този начин становището на ЕИСК.

1.7

Комитетът счита, че в Зелената книга на Комисията са обхванати много добре същността на нелоялните търговски практики и основните им видове. Той обаче изразява твърдото си убеждение, че Комисията следва да осигури единно определение за НТП, сходно с вече заложеното в Директива 2005/29/ЕО, тъй като практиките, за които се говори в Зелената книга, приличат до известна степен на „заблуждаващи търговски практики“ (1).

1.8

НТП са най-разпространени, когато е налице „климат на страх“, при който по-слабата договаряща страна се страхува да не загуби по-силната страна като клиент. Точно това се случва, когато големите търговци на дребно оказват нелоялен натиск върху доставчиците си и/или прехвърлят твърде високите цени върху търговците на дребно на по-високи цени, а оттам и върху потребителите.

1.9

ЕИСК счита, че последствията от нелоялните търговски практики не се ограничават до сделките между предприятия, нито пък засягат само по-слабите договарящи страни. Потребителите също са жертви, както и националните икономически интереси – факт, който не е застъпен в достатъчна степен в Зелената книга.

1.10

ЕИСК счита, че приетите от няколко държави членки закони за ограничаване на нелоялните търговски практики отразяват факта, че настоящото положение е неприемливо. Въпреки че по различни причини резултатите от тези закони са незадоволителни, би било погрешно да се твърди, че не е постигнато нищо. Един от успехите се състои в по-голямата прозрачност по отношение на начина, по който се споделят ползите, и прекратяването на най-явните изнудвачески практики.

1.11

Въпреки че ЕИСК не разполага с информация, която да навежда на мисълта, че приемането на тези закони от държавите членки би имало отрицателно въздействие върху свободното движение на стоки в ЕС, все пак могат да се появят някои ограничения. При все това никой от тези закони не е протекционистичен по своето естество и те важат в еднаква степен за националните предприятия и за предприятията от други държави членки.

1.12

ЕИСК препоръчва когато бъде констатирана липса на свобода на договаряне при някои отношения, да бъдат започват обсъждания на начините за решаване на проблема с НТП.

1.13

ЕИСК препоръчва при евентуални бъдещи предложения за регулиране на неравнопоставени търговски отношения да се отчита „факторът страх“. Трябва да се гарантира абсолютно необходимият баланс между договарящите страни, за да могат те да имат справедливи отношения помежду си. Затова основната цел на регулирането на НТП не бива да бъде единствено да защитава преди всичко по-слабите договарящи страни, но да пази също и националния икономически интерес. Това би означавало, например, на засегнатите доставчици на хранителни стоки да не се налага да вземат активно участие в административни и съдебни производства.

1.14

ЕИСК призовава Европейската комисия да предложи законодателство, което забранява НТП. То следва да се основава на примерен списък на най-типичните подобни практики, използвани от по-силната договаряща страна и имащи за цел да прехвърлят обичайните разходи и рискове на тази страна върху по-слабата.

1.15

ЕИСК призовава Европейската комисия да работи с националните органи в областта на конкуренцията при провеждането, въз основа на конкретния опит от последните десетилетия, на радикален преглед на настоящите, очевидно остарели, правила в областта на конкуренцията с цел да се създаде лоялна конкуренция, основана на обективен обмен на подходяща информация в този сектор, позволяваща да се отчитат всички случаи на господстващо положение в реалността.

2.1

В Зелената книга се прави разлика между вериги за доставка и дистрибуция на хранителни и нехранителни стоки. Това е напълно оправдано, тъй като и едните и другите имат специфични характерни особености.

2.2

През последните десетилетия сред предприятията от веригите за доставка и дистрибуция се извърши значителна консолидация, която доведе до създаването на структури, които на практика са олигополи. По отношение на веригите за доставка и дистрибуция това важи с особена сила за сектора на търговията на дребно, не толкова за преработващата промишленост и най-слабо за първичното производство на селскостопански продукти. Това доведе до големи дисбаланси по веригата на доставка, тъй като олигополите имат огромна сила при воденето на преговори с търговските си партньори, които са много по-разединени.

2.3

ЕИСК изразява убеждението, че в някои случаи появилите се структурни дисбаланси водят до използването на НТП и че тези практики често не само имат отрицателно въздействие върху лоялността, честността и етичността, но и противоречат на основните правни принципи.

2.4

В Зелената книга погрешно се посочва, че темата за НТП се разглежда за първи път на равнището на ЕС през 2009 г. Всъщност през посочената година тази тема беше включена за първи път в официалната програма на Европейската комисия. Още през 2005 г., когато въпросът за НТП все още беше табу, Европейският икономически и социален комитет публикува важно становище (2), в което очерта и разкритикува редица отрицателни аспекти на поведението на веригите за търговия на дребно. Следва също да се спомене важната роля, която изигра през 2007 г. документът „Писмена декларация относно разследването и премахването на злоупотребите с власт от страна на големите супермаркети, които осъществяват дейността си в Европейския съюз“ (3), в която Европейската комисия беше пряко призована да предприеме необходимите стъпки за справяне със ситуацията.

2.5

ЕИСК счита, че до момента резултатите от Форума на високо равнище за подобряване на предлагането на храни са доста несигурни, тъй като предложената рамка за прилагане на добри практики не доведе до договореност за справянето с НТП – нещо, за което трима европейски комисари, наред с всички останали, изразиха съжаление (4).

2.6

В доклад на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) се потвърждава, че използването на НТП е реалност, особено в хранително-вкусовия сектор. Това съвпада с убеждението на ЕИСК, че злоупотребите с по-силно икономическо положение от страна на супермаркетите спрямо МСП, произвеждащи и преработващи хранителни продукти, са многократно по-големи отколкото при другите договорни отношения. Фактът, че в продължение на години постъпват оплаквания само от тези доставчици на хранителни стоки за веригите за търговия на дребно, е поредното доказателство за това.

2.7

ЕИСК отбелязва изказването на Комисията, че НТП вредят на европейската икономика като цяло, а не само на договорните отношения между две предприятия.

3.1.1

Досега не се изразяваше официално съмнение относно наличието на договорна свобода в търговските отношения, включително между супермаркетите и МСП, произвеждащи хранителни продукти. До неотдавна тази свобода беше един от основните аргументи не само за супермаркетите, но и за публичните органи, срещу регулирането на НТП, което според тях би ограничило тази свобода. ЕИСК счита за особено значим факта, че в настоящата Зелена книга най-накрая се загърбва това твърдение и изрично се признава, че при наличието на ясно изразено неравенство в икономическата сила на две договарящи се страни липсва реална свобода на договаряне.

3.1.2

За Европейския икономически и социален комитет това признаване на липсата на свобода на договаряне е основна предпоставка за ефективно определяне на всеобхватни решения на проблеми, породени от съществуващите дисбаланси по веригата на доставка и дистрибуция, най-вече по отношение на хранителните стоки.

3.1.3

В този раздел на Зелената книга Европейската комисия много добре описва основните видове НТП и тяхната същност. По-специално при отношенията между супермаркетите и доставчиците на хранителни стоки липсва реална алтернатива, тъй като броят на големите клиенти на пазара е твърде малък и, което е по-важно, всички те се държат по сходен начин с доставчиците.

3.1.4

Няколко примера за НТП, посочени в Зелената книга, разкриват, че някои изкупчици не се колебаят да използват всякакви средства, за да си осигурят допълнителни и напълно неоснователни ползи в ущърб на другата страна. Плащането за фиктивни услуги или за ненужни услуги, които нямат стойност за другата страна, е особена форма на НТП.

3.1.5

Позицията на ЕИСК по отношение на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга, е следната:

3.2.1

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия е използвала информация, предоставена от редица национални органи в областта на конкуренцията. Освен с вече споменатите национални органи, препоръчваме настоятелно и сътрудничество с френските и чешките органи, които имат пряк опит в прилагането на своите национални закони в областта на НТП. При извършването на проверки антимонополните органи имат право да проверяват счетоводни документи (договори, фактури, банкови извлечения и др.), които могат да докажат пряко използването на НТП.

3.2.2

Примерите, предоставени от органите в областта на конкуренцията в Обединеното кралство, Испания и Ирландия, показват, че е неправилно голяма част от използваните практики да се наричат просто „неетични“, тъй като очевидно излизат извън границите на законното (особено когато включват „принуда и заплаха“).

3.3.1

Отрицателното въздействие от използването на НТП от силната страна срещу слабата е несъмнено, а ограничаването на инвестициите и иновациите в производството е негова логична последица. При все това ЕИСК счита, че въздействието върху потребителите не се посочва по подходящ начин, тъй като то причинява много повече от ограничаване на иновациите. Въпреки това в този раздел се пренебрегва напълно заплахата за националните икономически интереси, която се споменава бегло в предходните текстове на Зелената книга. Тази заплаха е най-очевидна в страните от Централна и Източна Европа, където супермаркетите са изцяло в ръцете на предприятия от други държави членки. Като се има предвид фактът, че националните производители, по-голямата част от които са МСП, не могат да отговорят на често изнудваческите условия, целият сектор на селскостопанските хранителни стоки в този регион се срива, а страни, които по традиция бяха самодостатъчни в производството на хранителни стоки, губят до голяма степен продоволствената си сигурност. Така националното производство се заменя с внос с често твърде съмнително качество.

3.3.2

ЕИСК дава следните отговори на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга:

4.1

В анализа на настоящите правни рамки в държавите членки и на равнище ЕС се очертават два факта. На първо място, използването на НТП от някои силни икономически играчи вече е всеизвестен и неоспорим факт, като съответните органи в няколко държави членки са заключили, че настоящото положение изисква регулиране.

4.2

Настоящите размери на НТП, особено в сделките между големи вериги за търговия на дребно и производители на хранителни стоки, разкриват преди всичко колко е остаряло законодателството в областта на конкуренцията. Някои форми на НТП подчертават жестокото изкривяване на конкурентната среда и наличието на реални господстващи позиции, на които настоящото законодателство в областта на монополите не успява да се противопостави.

4.3

В допълнение към преразглеждането на законодателството в областта на конкуренцията ЕИСК счита, че е напълно оправдано на равнище ЕС да се забрани използването на определени НТП и по този начин да се постигне необходимата хармонизация на различните правни рамки. Въпреки това, обаче, трябва да има логическа връзка между регулирането на НТП и преразгледаното антимонополно законодателство, за да се гарантира, че ще бъдат санкционирани само логическите инициатори на договори с НТП, т.е. страните с господстващо положение.

4.4

За да бъде ефективно това хармонизирано регулиране, то трябва да отчита „заплахата от сваляне от продажба“, а оттам и неспособността на по-слабите договарящи страни, особено МСП – доставчици на супермаркети, да подават жалби; то трябва да бъде разработено така, че да постигне нещо повече от решаване на проблемите в отношенията между предприятията.

4.5

ЕИСК дава следните отговори на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга, които не са получили отговор в предходните раздели:

5.1.1

ЕИСК подкрепя мнението на Европейската комисия, че прилаганите понастоящем механизми на национално равнище срещу НТП са като цяло неадекватни. Това се дължи основно на факта, че те не отчитат наличието на климат на страх, произтичащ от липсата на реална свобода на договаряне и заплахата от сваляне от продажба. До момента тези проблеми са решени най-добре във Франция, където надзорният орган може да действа въз основа на неофициална информация и по собствена инициатива. Основание за ограничаването на НТП е и защитата на националния икономически интерес, а не защитата на по-слабата договаряща страна.

5.1.2

Докато някои държави членки имат закони за борба с използването на нелоялни практики в процеса на договаряне, в други те липсват. Нещо повече, налице са значителни разлики между отделните закони. Няма съмнение, че тези два факта са пречка пред трансграничната търговия (въпрос 16).

5.1.3

ЕИСК счита, че единственият разумен общ подход към справянето с отрицателното въздействие от различията между приложимото законодателство се състои в приемането на хармонизирано законодателство по отношение на използването на НТП (въпрос 17).

5.2.1

ЕИСК е съгласен с твърдението на Комисията, че понастоящем на равнището на ЕС липсва конкретен механизъм за борба с НТП. Комитетът е убеден също така, че е необходимо, ако бъде преодолян факторът страх, на националните органи в тази сфера да бъдат дадени правомощия да действат по собствена инициатива, да получават анонимни или неофициални оплаквания и да налагат санкции (въпрос 18).

6.1

ЕИСК е съгласен, че НТП се прилагат както по веригата за доставка на хранителни, така и на нехранителни стоки, но – в съответствие с казаното по-горе – изразява убеждението, че положението е най-сериозно в сделките между супермаркетите и производителите МСП.

6.2

Що се отнася до таксите за вписване, не е ясно какви са основанията за таксата, която трябва да заплаща бъдещият доставчик. В голямото мнозинство от случаите дори плащането на тази такса – което е предварително и необходимо условие при всички форми на търговски сделки – не дава на доставчика никаква гаранция, че купувачът действително ще закупи въпросните стоки и няма безпричинно да свали стоките му от продажба.

6.3

Отстъпките, предоставяни на доставчиците, са обичайна част от настоящите практики на големите вериги за търговия на дребно. ЕИСК е убеден, че общата полза от тях е, меко казано, съмнителна. От една страна, отстъпките на доставчиците са символ на злоупотребата с реално господстващо положение, тъй като те често прикриват ненужни и фиктивни услуги; от друга страна, те създават значителна липса на прозрачност по отношение на разпределението на ползите. Съществуването на отстъпки на доставчиците означава, че доставчиците (и външните наблюдатели) срещат големи трудности да определят колко точно са получили за доставените стоки. На практика поръчката за доставка на стоки е обвързана с приемането на услуги, предлагани от купувача. ЕИСК счита, че таксите за реални или оправдани услуги, предоставяни от купувача на доставчика, следва да бъдат включени в покупната цена на хранителните стоки.

6.4

ЕИСК дава следните отговори на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга, които не са получили отговор в предходните раздели:

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/33

1.1

ЕИСК подкрепя целта на Комисията да отдели приоритетно място на интелигентното регулиране в дневния си ред. Регулирането е необходимо, но трябва да е добре разработено, за да може да постигне целите на политиката на ЕС с минимални разходи. ЕИСК приветства усилията, положени от Европейската комисия през годините, за насърчаване на разработването и прилагането на по-добри регулаторни инструменти, включително оценки на въздействието (ОВ) и форми на участие на заинтересованите страни.

1.2

Поради това Комитетът:

2.1

През ноември 2011 г. Комисията публикува доклад, озаглавен „Минимизиране на регулаторната тежест за МСП – Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (1), в който се определят мерки, насочени специално към МСП. В този доклад се споделят виждания относно принципа „Мисли първо за малките!“, описан в „Small Business Act“ (2) (SBA), съгласно който е необходимо да се отчита как всяко разработвано законодателство въздейства върху МСП и да се опрости съществуващата регулаторна среда. Комисията изрази готовността си да се справи с тежестите за МСП чрез новата Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIТ) (3), започнала действието си през декември 2012 г.

2.2

В съобщението на Комисията относно „Интелигентното регулиране – отговор на нуждите на малките и средните предприятия“ (4), което беше прието на 7 март 2013 г. и внесено на пролетния Европейски съвет, са отразени всички мерки, осъществени от Комисията във връзка с въпросите относно тежестта за МСП от 2011 г. до този момент. Съобщението разглежда напредъка в:

3.1.1

ЕИСК винаги е подпомагал и насърчавал инициативите за по-добро регулиране, което се посочва ясно в различните му становища (5). Комитетът счита, че макар и интелигентното регулиране да е необходимо за предприятията от всякакъв мащаб, бюрокрацията има непропорционално голямо въздействие върху микропредприятията и малките предприятия. По този повод прилагането на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ би трябвало да бъде приоритетно съображение при изготвянето на ново законодателство и в процеса на вземане на решения.

3.1.2

МСП се различават по своя размер, предмет на дейност, цели, финансиране, управление, географско местоположение и правен статут (6). Поради това изготвящите политиките трябва да вземат предвид тези различия, когато съставят регулаторни актове за тях. Те не бива да забравят, че отделните разпоредби може и да не изглеждат особено обременяващи, но натрупването на правила и законодателни актове, по-специално, обезкуражава микропредприятията и малките предприятия да разработват нови идеи, да навлизат на нови пазари или да наемат повече служители.

3.1.3

В резултат на това много МСП, особено микропредприятията и малките предприятия, гледат на законодателството като на способ за осуетяване на предприемаческото развитие, а не за подпомагане на растежа. ЕИСК счита, че по-интелигентното регулиране на равнището на ЕС няма да е от полза, ако в законодателството не бъде ясно посочено на кои предприятия то се опитва да помогне и какви освобождавания (ако се предвиждат такива) могат да ползват или имат правото да поискат тези предприятия. Следователно ЕИСК настоятелно призовава Комисията да прилага напълно „теста за МСП“ по време на всички оценки на въздействието, осъществявани в различните генерални дирекции. Комитетът е на мнение, че „тестът за МСП“ трябва да включва потенциалните разходи и ползи от предложенията в зависимост от размера на предприятието, и да прави ясно разграничение между микро-, малките и средните предприятия. Ако „тестът за МСП“ не бъде осъществен правилно, то тогава той би получил отрицателно становище от Съвета за оценка на въздействието.

3.2.1

Във връзка с това ЕИСК признава ролята на ОВ (7) като основен елемент в изготвянето на политиката относно МСП на равнището на ЕС. Комитетът настоява Комисията да изготви солидни, съответстващи на целта и логични ОВ. ЕИСК припомня на Комисията, че е необходимо да се спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност. Оценката на въздействието би трябвало да съдържа и анализ на разходите. Повишените разходи за предприятията вследствие на регулирането прави икономически неизгодни някои дейности, които при липса на регулиране биха били печеливши. Поради това някои маргинални предприятия ще бъдат принудени да напуснат пазара, което ще ограничи потенциала за икономическа дейност на частния сектор. ЕИСК приканва Комисията да издава независимо проверявана годишна декларация относно общите нетни разходи на предприятията във връзка с предложенията за регулаторни актове. В тази декларация би трябвало да се съдържат и основните промени в предложенията относно политиките в резултат на ОВ.

3.2.2

ЕИСК отчита, че ОВ са технически документи, но тяхната дължина и използваният в тях език могат да ги направят неразбираеми, особено ако малките предприятия желаят да дадат своя принос за тях. Комитетът препоръчва да се опрости ползването им (8) като се въведе стандартен формат и ясно резюмe на съдържанието, посочващо основните засегнати въпроси, и се разглежда всяка една от подгрупите МСП.

3.2.3

ЕИСК призовава за независим и прозрачен контрол върху проектооценките на въздействието от заинтересованите страни, включително бизнес организациите, представляващи микропредприятията, малките или средните предприятия с цел да се гарантира високото им качество и изготвянето им в съответствие с насоките (9).

3.2.4

Оценките на въздействието трябва да определят подробно как и в каква степен следва да се използват специални мерки и модели (като освобождавания, опростявания и др.) за намаляване на регулаторната тежест за МСП. ЕИСК приветства стъпката за увеличено прилагане на критерия за отражението върху МСП и припомня необходимостта от изчерпателно и самостоятелно изследване на въздействието на законодателството върху трите различни подгрупи, както и последващо разглеждане на обхвата на освобождаването на микропредприятията от ново регулиране или приемане на по-леки режими.

3.2.5

ЕИСК отбелязва, че Комисията изглежда се отдалечава от плановете си за универсално освобождаване на микропредприятията от действието на разпоредбите на ЕС, когато изготвя оценка на въздействието. ЕИСК приветства тази стъпка и подчертава, че интелигентното регулиране трябва да е съобразено с вида и размера на предприятията и да не е прекомерно сложно. Ако тези критерии са спазени, за собствениците на предприятия ще е лесно да отговорят на изискванията чрез разработването на съответни вътрешни процедури, съобразени с целите на интелигентното регулиране.

3.2.6

Микропредприятията и малките предприятия си дават сметка, че са по-близо до клиентите си, отколкото големите международни компании. Те също така са наясно, че клиентите все по-често търсят местни предприятия, които са етични и полагат грижи за местната околна среда. ЕИСК припомня на Комисията, че поради това е жизненоважно предприятията да спазват стандартите и разпоредбите, които уреждат качеството им, както и това на предлаганите от тях продукти и услуги, ако желаят да бъдат успешни и да продължат да са конкурентоспособни на различните пазари. Така например, освобождаването на микропредприятията от приложното поле на разпоредбите за защита на потребителите и околната среда в крайна сметка би могло да навреди на тези предприятия (10).

3.2.7

Комитетът счита, наред с гореизложеното, че оценките на въздействието трябва също така да имат за цел да измерват прецизно ефекта на доминото, който биха могли да предизвикат определени мерки, целящи намаляване на административната тежест посредством изменение на разпоредбите относно МСП. В резултат от прилагането на подобни мерки биха могли да възникнат косвени последици, които да променят социалното равновесие и отношенията с държавната администрация (недеклариран труд, запознаване с данъчната информация, социалноосигурителни вноски, квалификация и естество на трудовия договор и др.).

Интелигентното регулиране в областта на МСП следва по същността си да е такова, че да не поражда ако не никакви, то поне не отрицателни последици. Във връзка с това ЕИСК припомня на Комисията, че интелигентното регулиране не би трябвало нито да отслабва правата на работниците (11), нито да намалява основното им равнище на защита, особено по отношение на здравословните и безопасни условия на труд.

3.3.1

ЕИСК приветства създаването на годишно табло с показатели за МСП, даващо възможност за проследяване на специфичните мерки в хода на цикъла на вземането на решения. Очакваме да видим как то ще се прилага на практика и какви ще бъдат резултатите от прилагането му.

3.3.2

ЕИСК счита, че Европейската комисия би трябвало непрестанно да следи таблото с показателите за МСП чрез централизирана координационна служба, която да работи в тясно сътрудничество с различните институции и органи на ЕС. Държавите членки и организациите на МСП също са поканени да се включат.

3.4.1

ЕИСК приветства факта, че в процеса на планираната подготвителна и консултативна дейност на заинтересованите страни се предоставят пътни карти, които ги информират за евентуални инициативи на Комисията. Провеждането на консултации със заинтересованите страни би трябвало да се популяризира широко, така че те да могат да реагират своевременно. Те обаче би трябвало да са качествено, а не количествено обосновани и да са подкрепени от практически данни, събрани чрез разговори с хора от реалния бизнес (в това число служители) и от бизнес организациите, както и чрез посещения за наблюдение на микро- и малки предприятия. ЕИСК припомня на Комисията, че пътните карти винаги би трябвало да съдържат приблизителна първоначална оценка на очакваните разходи, за да могат заинтересованите страни да осъществят качествена проверка на възможните въздействия. ЕИСК припомня на Комисията, че обстойната консултация със заинтересованите страни е изключително важна за събирането на данни с високо качество и за изготвянето на предложения за интелигентно регулиране.

3.4.2

След приключването на консултацията за много бизнес сдружения и техните членове остава неясно дали техните усилия за установяването на евентуални проблеми и намирането на възможни решения са имали смисъл. ЕИСК подкрепя идеята някои от тях, в съответствие с официална процедура, да участват в НСО като външни експерти, които да извършват допълнителен контрол върху предложенията на Комисията с цел да се гарантира правилното разбиране на съответните концепции.

3.4.3

ЕИСК отбелязва относително увеличаване на броя на приетите делегирани актове през последните години. Много от решенията, взети посредством делегирани актове, имат значително въздействие върху МСП. Поради това Комитетът счита, че обхватът на консултацията би трябвало да се разшири, така че да включи и някои основни делегирани актове, способни да окажат значително икономическо, екологично и/или социално въздействие върху конкретен сектор или върху основни заинтересовани страни.

3.4.4

ЕИСК призовава за действителен и структуриран „диалог за МСП“ с различните страни в процеса на изготвяне на законодателство. Това партньорство би трябвало да гарантира участието на всички МСП и техните организации, по-специално сдруженията на малките предприятия, които подкрепят прилагането на принципа „Мисли първо за малките!“ и принципа за еднократност при предоставянето на информация, заложени в SBA (12) с цел да се насърчат целите за ефективност.

3.4.5

ЕИСК принципно подкрепя мрежата Enterprise Europe Network (EEN). Комитетът изразява съжаление, че потенциалът ѝ остава нереализиран, тъй като много европейски МСП изглежда не са наясно, че тя съществува. Услугите, предлагани от EEN, би трябвало да се основават на действителните желания и потребности на МСП при тясно сътрудничество с организациите на МСП.

Комитетът изразява виждането, че на организациите – домакини на Enterprise Europe Network, би трябвало да се оказва подкрепа да насочват повече ресурси към потребностите на МСП, свързани с взаимодействието им с публичната администрация. ЕИСК счита, че тази подкрепа трябва да е специално насочена към най-малките предприятия, които би трябвало да могат да се консултират директно с техния местен център на Enterprise Europe Network, когато имат проблеми, свързани с регулирането. Констатациите, направени по време на срещите „лице в лице“, както и позициите на организациите на МСП, би трябвало да се взимат предвид от всички служби на Комисията, за да може принципът „Мисли първо за малките!“ да се прилага на практика.

3.4.6

ЕИСК приветства удължаването на мандата на Групата на високо равнище от независими експерти относно административните тежести (13) (групата „Щойбер“). ЕИСК по-специално би желал на групата да се предостави нова ключова роля в подпомагането на Комисията при подготовката, мониторинга и прилагането на политики за микропредприятията и малките предприятия, в тясно сътрудничество с организациите на МСП и синдикатите.

3.4.7

ЕИСК отбелязва резултатите от консултацията относно десетте най-лоши примера на бюрокрация, засягаща МСП (14). Комитетът приканва Комисията да отговори на неговите заключения, като публикува конкретни предложения за опростяване.

3.5.1

ЕИСК подкрепя прилагането на проверки за регулаторна пригодност при изготвянето на политиките относно МСП (15) (т. нар. „програма REFIT“). ЕИСК очаква с нетърпение да види резултатите от пилотните оценки (16), и насърчава Комисията да предвиди допълнителни проверки за пригодност в програмата си за 2014 г. в някои основни области, които Комитетът счита за изключително важни за създаването на растеж и работни места. Приканваме Комисията да публикува на интернет страницата си всички извършени или планирани проверки за пригодност.

3.5.2

ЕИСК предлага да бъде извършена и цялостна проверка за пригодност на законодателството на ЕС, което се налага да прилагат предприятията при осъществяване на търговия отвъд външните граници на ЕС. ЕИСК счита, че регулаторната тежест на това законодателство е висока и че такава проверка би допринесла значително за осъществяване на програмата на ЕС, свързана с интелигентното регулиране, растежа и търговията.

3.5.3

ЕИСК приканва Комисията да използва програмата REFIT, за да определи и предложи за оттегляне възможно най-скоро съществуващи разпоредби и предстоящи за въвеждане предложения, които вече са безполезни, и да се насочи към консолидиране на действащото законодателство като част от усилията си за опростяване на регулирането. Препоръчва се всички цели за намаляване на регулирането да бъдат измерими и насочени към постигането на осезаема положителна промяна за предприятията.

3.5.4

ЕИСК счита, че би трябвало да се прилага по-добър набор от правни инструменти, включително механизми за саморегулиране или съвместно регулиране (17).

3.6.1

ЕИСК подчертава, че интелигентното регулиране е обща отговорност на всички, които участват в изготвянето на политиките на ЕС на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки.

3.6.2

На равнището на ЕС:

3.6.3

На равнището на държавите членки:

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/38

1.1

ЕИСК признава, че за Европа е важно да има автономна система за космическо наблюдение, за да защитава своите космически инфраструктури и да гарантира сигурността на изстрелванията; Комитетът одобрява инициативата на Комисията, която за първи път разглежда тази тема и предлага решения, за да започне в тази област процес на сътрудничество и интеграция в рамките на Европейския съюз.

1.2

ЕИСК подкрепя идеята на Комисията държавите членки да ѝ представят за одобрение оперативни решения, в случай че в Европа има очевиден интерес по отношение на предвидените качество и количество информация и обмен на знания, по-специално относно методиките и способностите за анализ на данните.

1.3

ЕИСК съзнава, че е трудно да се намерят решения, споделяни от всички държави членки и разглежда предложението на Комисията като първа и важна стъпка към постигане на по-амбициозни цели за съвместна работа. Поради наличието на мощни военни интереси в тази програма е сложно да се създаде обща инфраструктура, която ЕИСК се надява да бъде осъществена възможно най-бързо въз основа на тази инициатива. Ето защо е напълно целесъобразно да се поставят основите на това сътрудничество между граждански и военни власти, в което би трябвало да участва и Европейската агенция по отбрана (ЕАО) и дирекцията за управление на кризи и планиране.

1.4

ЕИСК счита, че е от приоритетно значение финансирането, предвидено за дейността на SST през 7-те години на функциониране на услугата, да се използва за създаване на наченките на независим европейски капацитет, към който би могъл да бъде прехвърлена част от капацитета, който съществува в министерствата на отбраната на държавите членки. Това би могло да се осъществи благодарение на оптични телескопи, каквито вече се използват в Европа (Канарски острови) и изграждането на поне един европейски радар от клас, сходен с тези, с които разполагат отбранителните структури. По този начин би могло да се върви към устойчиво финансиране, чрез което ще могат да се прехвърлят нови способности и умения в гражданската област, за да се подобри качеството на живот на европейските граждани.

1.5

ЕИСК счита, че за 7-те години, предвидени за осъществяване на тази програма, е необходимо, чрез специални предвиждания, да се определи очакваното равнище на услугата от страна на националните партньори по отношение на количеството на данните, които трябва да се предоставят, тяхната типология, честота, качество и достъпност така, че да са на разположение необходимите инструменти за оценка на услугата, както в случая с програмите за научни изследвания на Седмата рамкова програма, в които тези параметри са ясно определени и съгласувани.

1.6

ЕИСК препоръчва критериите за достъп до програмата да останат отворени и да бъдат уточнени по-ясно в текста на член 71 параграф 1 a). От съществено значение е в програмата да бъдат допуснати да участват не само държавите, които вече притежават независим капацитет (например Франция, Германия, Обединеното кралство), а и всички онези, които са в състояние да предоставят на партньорите умения, свързани с обработката на данните. Във връзка с това предложеният текст следва да бъде преразгледан.

1.7

ЕИСК посочва, че всички действия за наблюдение, известни като Система за ситуационно наблюдение на космоса (Space Situational Awareness), съдържат освен космическо наблюдение и проследяване (Space Surveillance and Tracking) и Космически метеорологични явления (Space Weather), свързан с магнитната слънчева активност, и наблюдението на Близки до Земята обекти (Near-Earth Objects – NEO).

1.8

По-специално, тъй като се признава, че опасността от слънчевата активност за космическите инфраструктури се равнява, и дори е много по-голяма от тази, която се дължи на ефектите от събития с особено голяма интензивност, ЕИСК счита, че тези два аспекта следва да бъдат наблюдавани едновременно, както първоначално се предвиждаше в определението на SSA, и поради това призовава Комисията да определи пълна и интегрирана рамка на множеството аспекти на защитата на космическите инфраструктури, по-специално заедно с ЕКА, която вече участва в програма за защита от слънчевата радиация. В заключенията на Конференцията за космическото пространство и безопасността, проведена в Мадрид на 10 и 11 март 2011 г. (посочени в оценката на въздействието) е ясно посочен пътят за укрепване на сътрудничеството в тази област между всички заинтересовани участници, по-специално ЕС, ЕКА и държавите членки.

1.9

ЕИСК одобрява предложението на Комисията за укрепване на сътрудничеството със САЩ и с другите държави, проявяващи интерес към общ проект за защита на космическите инфраструктури, който да даде възможност за избягване на опасни и понякога катастрофални сблъсъци с мънички частици, които може да извадят от строя скъп спътник, който е крайно необходим за човешките дейности.

2.1

В разглежданото съобщение се предлага създаването на нова европейска програма за космическо наблюдение и проследяване на обекти в земната орбита, а именно КНП (Space Surveillance and Tracking).

2.2

Програмата е създадена в отговор на необходимостта от защита на европейските космически инфраструктури, по-специално онези, които съответстват на програмата „Галилео“ и „Коперник“/ГМОСС, но също така и на европейските изстрелвания, защита от рисковете за сблъсък с космически отпадъци.

2.3

В съобщението се определя и правната рамка на програмата и нейната схема за финансиране за периода 2014-2020 г.

2.4

Съобщението е придружено от доклад (1), в който се обсъждат по-специално пет схеми за финансиране и управление на програмата, като се посочват характеристиките, разходите и ползите.

2.5

Действителният законодателен текст се предхожда от доклад, в който се илюстрира контекстът.

2.6

Ориентировъчният размер на цялостното финансово участие на Съюза в изпълнението на КНП възлиза на 70 милиона евро за периода 2014-2020 г.

2.7

Тази цена би могла да покрие приноса за функционирането на датчиците, които вече притежават участващите държави членки (нормално за техните военни структури), и на услугата за предупреждение, базирана на данни, предоставяни от участващите държави членки и осигурявана от Сателитния център на Европейския съюз.

2.8

Участието в програмата не е задължително и предвижда необходимостта за участващите държави членки да притежават датчици (телескопи, радари), които вече са оперативни, както и необходимите технически и човешки ресурси или подходящите умения в сферата на обработката на данни.

2.9

Според резюмето на оценката на въздействието приложено към предложението проучване минималните разходи, свързани със събития, предизвикани от сблъсъци на отпадъци с европейски оперативни спътници биха възлизали на 140 милиона евро годишно в Европа, с изчислено нарастване до 210 милиона евро, отчитайки предвиденият растеж от 50 % от услугите, свързани със сателитния сектор, през следващите години. Тези цифри представляват много консервативна оценка и не включват загубите „на земята“, а именно икономическата загуба, дължаща се на прекъсването на услугите, които разчитат на спътникови данни.

2.10

Важно е да се отбележи как почти всички от тези загуби не се пораждат толкова от физическа загуба на спътници, колкото от намаляването на техния оперативен живот в резултат на извършваните маневри с цел избягване на колизии.

2.11

Въпреки че различни държави членки днес имат своя служба за наблюдение, Комисията счита, че участието на ЕС е необходимо, за да се обединят инвестициите, необходими за финансирането на проекта, за да се определят аспектите на управлението и политиката в областта на данните и да се гарантира, че съществуващият и бъдещият капацитет се използват по координиран начин.

2.12

Понастоящем американската Мрежа за наблюдение на космоса (SSN), управлявана от Министерството на отбраната на САЩ, се използва като референция за всички услуги за предупреждение. В този контекст се смята, че сътрудничеството между ЕС и САЩ, основано на наличността на безплатни данни от САЩ, не е достатъчно, тъй като те не са достатъчно прецизни и са обект на управление, върху което ЕС все пак не може да има контрол.

2.13

Затова въвеждането на тази услуга би отговорило на стратегията за независимост на Европа в области, които се определят като критични, и в частност в достъпа до космоса.

2.14

Понастоящем в Европа се оценява, че 65 % от сензорите за спътници в ниската околоземна орбита са цялостно или частично управлявани от институции, свързани с отбраната (2).

2.15

Смята, че Европейската космическа агенция (ЕКА) не е подходящата агенция за прилагането на подобна програма, тъй като не е оборудвана, за да обработва данни от поверителен характер, като например онези, които произлизат от датчиците, управлявани от военните структури.

2.16.

Европейският орган, който следва да се занимава с оперативните дейности, свързани с координирането, би трябвало да бъде Сателитният център на Европейския съюз (EUSC) – агенция на Съюза, създадена със Съвместно действие на Съвета от 20 юли 2001 г., която предоставя информационни услуги и продукти, свързани с геопространствени образи, с различни нива на класификация за потребителите в гражданската и военната сфера. EUSC би могъл да улесни предоставянето на услуги за КНП и ще участва (в сътрудничество с участващите държави членки) в създаването и функционирането на системата за КНП, каквато е една от целите на програмата за подкрепа на КНП. В настоящия момент обаче статутът на този орган не предвижда никаква намеса в областта на КНП.

2.17

Предвижда се, че за управлението на програмата ще е необходимо щатно разписание от 50 души (включително човешките ресурси, които предоставят на разположение участващите държави членки, EUSC и Комисията).

3.1

ЕИСК счита, че в предложението не се предвижда създаване на достатъчно инструменти и компетенции на европейско равнище за събиране и анализ на данните и поради това в края на 5-годишния период на финансиране на тази програма Европа отново ще се окаже в същото положение както 5 години преди това и затова вероятно ще трябва да поднови това споразумение, за да гарантира, че ще продължи да получава данните от страна на отбранителните структури на участващите държави членки.

3.2

В рамките на предложеното финансиране със 70 милиона евро не се определят изисквания по отношение на достъпността, качеството и актуалността на данните, които трябва да бъдат предоставяни от националните структури. Това ще стане възможно, едва когато Комисията публикува актовете за изпълнение, които трябва да бъдат изготвени.

3.3

Тъй като държавите членки считат, че ЕКА не предлага достатъчни гаранции за обработката на поверителните данни, за тази цел трябва да се определи Сателитният център на Европейския съюз. Следва обаче да се отбележи, че на равнище държави членки, държавите, които разполагат с услуга за наблюдение и проследяване (като Обединеното кралство, Франция и Германия), я осъществяват в рамките на сътрудничество между космическите агенции и на отбраната, което ни кара да мислим, че на практика този вид сътрудничество между космически агенции и отбраната е ефикасно. Не е ясен обаче мотивът за изключването на ЕКА от услуга от този вид, още повече, че тя вече участва в световна услуга за предупреждение и управление на бедствия, а именно International Charter on Space and Major Disasters.

3.4

Програмата за КНП е един от трите елементи на подготвителната програма за информация относно състоянието на космическата среда (SSA), която се осъществява по предоперативен начин от ЕКА от 2009 г. насам; останалите две са Метеорологичните условия в космоса (Space Weather) и Обекти в близост до Земята (Near-Earth Objects).

3.5

Подготвителната програма SSA на ЕКА е финансирана с бюджет от 55 милиона евро. Не е ясно каква е връзката между тези две програми. И най-вече не се разбира как тази услуга на КНП ще може да бъде подкрепена посредством сходна военна услуга, генерирайки и управлявайки предупрежденията, свързани с рисковете, произтичащи на слънчевата активност.

3.6

Полезно е да се сравни сериозността на щетите, предизвикани от сблъсъци с отпадъци, с тази от щети, произтичащи от слънчевата геомагнитна дейност. Според проучване на американската NOAA (Националната администрация за океанографски и атмосферни изследвания) (3) икономическите загуби, дължащи се на влиянието на слънчевите бури върху спътниковите инфраструктури биха били много съществени. През 2003 г. активна слънчева дейност разруши ADEOS-2, японски спътник за 640 милиона долара. През 1997 г. магнитна буря доведе до загубата на телекомуникационния спътник Telstar на стойност 270 милиона долара, а през 1989 г. друга магнитна буря предизвика блекаут в продължение на девет часа в Канада, с щети възлизащи на 6 милиарда долара.

3.7

Смята се, че силна слънчева буря (solar superstorm), като тази през 1859 г., днес би предизвикала щети, само тези за спътниците в геостацинарна орбита, за 30 милиарда долара, а щетите за електрическата мрежа биха повишили тази цифра до 1-2 трилиона долара, като ще се изискват от 4 до 10 години за пълното функционално възстановяване (4).

3.8

Равнището на риска, свързан със слънчевата активност е поне равен на този, който произтича от отпадъците. Счита се обаче, че тези два вида риск трябва да бъдат наблюдавани съвместно, както впрочем беше предвидено на Конференцията в Мадрид през март 2011 г. В съобщението обаче не се уточнява кой ще осъществява оперативна услуга, свързана с предупрежденията за слънчевата активност.

3.9

ЕИСК счита, че в предложението следва да се вземат предвид защитата на европейските космически инфраструктури, включително и допълнителни дейности с цел мониторинг на метеорологичните условия в космоса, и сроковете за осъществяване и интеграцията между двете системи.

4.1

Член 5.3 предвижда да не се изгражда нов капацитет, но да се ограничим с повторната употреба на тези, които съществуват в държавите членки. Въпреки това в глава 2 на меморандума ясно се заявява, че наличният капацитет не е достатъчен. Изобщо не е ясно обаче какъв тип система по-конкретно се иска да се осъществи, включително в изложението за 5 тип, изброени в приложения доклад (Оценка на въздействието).

4.2

Техническите характеристики на тази система не са ясно дефинирани. Описват се целите, но се препраща към бъдеща дискусия между държавите за определяне на това от какво тя трябва да се състои.

4.3

Връзка между приложение във военната и гражданската сфера. Системата е замислена като гражданска система. По-голямата част от информацията обаче произлиза от военната област. Не съществуват ясни изисквания или протоколи, които да задължават военната област да предоставя тази информация на гражданската. И по този въпрос, в документа, се препраща към бъдещо определяне на проблема.

4.4

Отношения държави членки/ЕС. В предложението се отбелязва, че всички сензори са и трябва да останат в ръцете на отделните държави членки. Не се откриват ясни изисквания, които да гарантират минимално равнище на поток от данни и информация.

4.5

Определение за услугата. В предложението не се дава ясно определение. Не може обаче да се прецени дали то е достатъчно за проектите, определени в програмата.

4.6

В резолюцията от 26 септември 2008 г.„Развиване на европейската космическа политика“ Съветът изтъква необходимостта „да се развие капацитет за отговор на потребностите на европейския потребител от подробна информация относно състоянието на космическата среда“.

4.7

Важно е да се продължи разработването на програмата за КНП, както и на настоящите програми SSA.

4.8

„Показателите за резултатите и за въздействието“ в параграф 1.4.4 са по-скоро тавтологични и допринасят много малко, от оперативна гледна точка, за последващата оценка на ефективността на програмата.

4.9

Освен определението за управление, оперативният модел на системата не е добре дефиниран. Участието на държавите членки не е задължително. Каква е минималната база, за да може услугата да функционира?

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/42

1.1

Предвид неоспоримата икономическа стойност на марките и тяхното положително въздействие върху функционирането на вътрешния пазар, действащата нормативна рамка за наднационална защита очевидно е недостатъчна. Независимо от това предложението за директива е крачка напред в сравнение с настоящото положение, което се характеризира с нормативни различия между марката на Общността и националните марки.

1.2

Поради това Комитетът се обявява за засилване на защитата на правата върху интелектуална собственост, присъщи на законното използване на дадена търговска марка, като се насърчава във възможно най-голяма степен общностната регистрация на марките и се приканва Европейската комисия да подкрепя Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM) в надзорните ѝ функции относно спазването на въпросните права.

1.3

В този смисъл правото на Съюза предоставя на притежателя на дадена марка както правото на нейното изключително ползване със стопанска цел (ius utendi), така и възможността да се противопоставя на действия на трети лица, които ограничават използването ѝ чрез имитация или непозволено присвояване на нейните отличителни знаци (ius prohibendi). Комитетът призовава да се приемат превантивни мерки и мерки за обезщетяване с оглед на пиратството, което води до загуба на конкурентоспособност на европейските предприятия.

1.4

При все това действащата нормативна уредба на Съюза не определя точно условията, при които притежателят на дадена марка може да направи съответните стъпки, за да се противопостави на въпросните действия.

1.5

По принцип целият процес на хармонизация следва да приключи в близките години с уеднаквяването на правото относно марките като се приеме кодекс на Съюза относно марките, който следва да установи, наред с другото, създаването на гъвкава, единна и икономична процедура, улесняваща заинтересованите лица при доброволния им избор за доброволна регистрация на търговската марка, и се постави край на съществуващите понастоящем законодателни различия.

1.6

ЕИСК би трябвало да играе активна роля в законодателната процедура по приемането на всички законодателни актове за интелектуалната собственост, затова изразява съжаление, че не е консултиран по предложението за изменение на Регламента относно марката на Общността.

1.7

ЕИСК се надява, че в бъдеще ще има един режим, който ще гарантира еднаква защита на марките за предприятията и за потребителите.

2.1

На международно равнище правото относно марките е уредено в Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., преработена за последен път в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и допълнена на 28 септември 1979 т. (1) (наричана по-долу „Парижка конвенция“).

2.2

Съгласно член 19 от Парижката конвенция държавите, спрямо които тя се прилага, си запазват правото да договарят отделно помежду си специални спогодби относно индустриалната собственост.

2.3

Тази разпоредба послужи като основание за приемането на Ницската спогодба относно международната класификация на продуктите и услугите за регистрация на марки, приета на дипломатическата конференция в Ница на 15 юни 1957 г., преработена за последен път в Женева на 13 май 1977 г., изменена на 28 септември 1979 г. (2) Ницската класификация се преразглежда на всеки пет години от експертен комитет.

2.4

Според базата данни на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) само Република Кипър и Република Малта от държавите членки на Съюза не са страни по Ницската спогодба, но и двете използват класификацията.

2.5

Защитата на марките е основно териториална. Това се дължи на факта, че марката е право на собственост, което защитава даден знак на определена територия.

2.5.1

На равнището на първичното право на Съюза защитата на интелектуалната собственост е предвидена в член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.5.2

Също така в член 118 от ДФЕС се постановява, че в рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват мерки за създаване на европейски права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза и за въвеждане на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

2.6

В Европейския съюз съществува успоредно защита на националната марка и защита на марката на Общността. Притежателят на национална марка може да упражнява правата, произтичащи от нея, на територията на държавата членка, съгласно чието национално законодателство е защитена марката. Притежателят на марка на Общността може да прави същото на територията на двадесет и осемте държави членки, тъй като марката има действие на цялата тази територия.

2.7

Законодателствата на държавите членки в областта на марките бяха частично хармонизирани с Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г., кодифицирана впоследствие като Директива 2008/95/ЕО.

2.8

Същевременно и във връзка с националните системи на марките, с Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността, кодифициран като Регламент (ЕО) № 207/2009, бе създадена самостоятелна система за регистрация на единни права, които имат еднакво действие в целия ЕС. В този контекст бе създадена Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM), която да отговаря за регистрацията и управлението на марките на Общността.

2.9

През последните години Комисията започна обществени дебати по въпросите на интелектуалната собственост, в които ЕИСК взе участие, и през 2011 г. Комисията заяви намерението си за преразглеждане на системата на марките в Европа с оглед нейното модернизиране както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, за да стане тя по-ефективна, по-ефикасна и като цяло по-съгласувана.

2.10

В своята резолюция от 25 септември 2008 г. относно глобален европейски план за борба с фалшифицирането и пиратството Съветът призова за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които съществува подозрение, че нарушават някои права на интелектуална собственост, и мерките, които трябва да се вземат, по отношение на стоките, които нарушават тези права (3). ЕИСК очаква да се въведат подобрения в правната рамка, за да се засили закрилата на правата на интелектуална собственост от страна на митническите органи и да се гарантира адекватна правна сигурност.

2.11

Европейската система на марките се основава на принципа на успоредно съществуване и взаимно допълване на защитата на марките в национален мащаб и тяхната защита в рамките на ЕС.

2.12

Докато регламентът предвижда цялостна система, обхващаща всички въпроси от областта на материалното и процесуалното право, сегашното равнище на хармонизиране на законодателството, предвидено в директивата, се ограничава само до отделни разпоредби на материалното право, поради което с предложението се цели постигането на сходни в основната си част материалноправни норми и поне основните процедурни разпоредби да бъдат съвместими.

2.13

Целта на предложението е да се насърчат иновациите и икономическият растеж, като системите за регистрация на марки се направят по-леснодостъпни и ефикасни за предприятията на цялата територия на ЕС, което означава по-малко разходи и сложност и повече бързина, предсказуемост и правна сигурност.

2.14

В основата на настоящата инициатива за преработване на директивата стоят следните цели:

2.15

От една страна, целта на предложението за директива е да се осъвременят и подобрят действащите разпоредби относно:

2.16

От друга страна, с предложението се прави опит за постигане на по-голямо сближаване на материалното право чрез защитата на географските указания и традиционните наименования; защитата на марките, ползващи се с известност; да се изтъкне правото на марките като обекти на собственост, тъй като могат да бъдат обект на прехвърляне на реални права, и регламентирането на колективните марки.

2.17

По отношение на постигането на уеднаквяване на основните процедурни правила се обхваща определянето и класифицирането на стоките и услугите, служебното разглеждане, таксите, производството по възражение, неизползването като аргумент за защита в производството по възражение, производствата по отмяна и обявяването на недействителност на марките и неизползването като аргумент за защита в производство за обявяване на недействителност.

2.18

Предложението цели също така да улесни сътрудничеството между службите в допълнение към правната рамка за сътрудничество, предложена в контекста на преразглеждането на регламента, като член 52 предоставя съответно правно основание за улесняване на сътрудничеството между OHIM и ведомствата в областта на интелектуалната собственост на държавите членки.

3.1

ЕИСК приема със задоволство предложението за директива на Европейската комисия, което е особено навременно в световната икономическа обстановка, която се характеризира със силна конкуренция и икономически спад в Европа.

3.1.1

В този смисъл марките допринасят за създаване на стойност за предприятията и за привличане на лоялни клиенти, от една страна, и от друга страна — за защита на потребителите.

3.1.2

Последният аспект е от особено голямо значение поради няколко причини:

3.2

Предложението за директива ще подобри значително настоящата правна рамка на законодателствата на държавите членки в три аспекта:

3.3

С оглед на икономическото, търговското и правното развитие са включени и важни новости, като определение за марка, което позволява идентифициране с неграфични средства за по-точно идентифициране на марката, като допуска възможността за регистриране на марки, които могат да бъдат представени с помощта на технологични средства, предоставящи удовлетворителни гаранции.

3.4

Положително е намерението да се постигне по-голямо сближаване на материалното право, като например да се добави защита на географските указания и традиционните наименования, защитата на марките, придобили известност, и разглеждането на марките като обект на собственост, като прехвърляне и важни аспекти на използването на марките в търговската дейност. Въвеждането на фигурата на колективните и гаранционните марки в предложението за директива е много важно както за предприятията, така и за потребителите.

3.5

Накрая, хармонизацията на основните процедурни норми се приема със задоволство от ЕИСК, тъй като се установяват общи норми за определянето и класифицирането на стоките и услугите, като се следват установените от Съда на ЕС принципи, както и за служебното разглеждане и за производствата по възражение, отмяна и обявяване на недействителност.

3.6

Комитетът оценява положително и факта, че процедурата за изготвяне на предложението за директива протече при висока степен на публичност и с участието на заинтересованите сектори от гражданското общество.

3.7

При все това следва да се отправят някои забележки относно предмета и съдържанието на разглежданото предложение, независимо от това, което може да предвиди предложението за изменение на действащия Регламент (ЕО) № 207/2009, с който бе създадена самостоятелна система за регистрация на единни права, което е в законодателния пакет заедно с предложението за директива.

3.8

В тази връзка Комитетът изразява учудването си, че за предложението COM(2013) 161 final от 27.3.2013 г. за изменение на цитирания регламент относно марката на Общността дори не е поискано неговото консултативно становище.

3.9

Като се има предвид, че се касае за акт с преки последици за функционирането на вътрешния пазар (член 118 от ДФЕС) и с влияние върху равнището на защита на потребителите (член 169 от ДФЕС), контекстуалното и съгласувано тълкуване на разпоредбите на Договорите, които възлагат на Комитета консултативни правомощия в посочените сфери, препоръчва наложителното участие на Комитета в законодателната процедура по приемането на въпросния акт.

3.10

В този смисъл правото на Съюза предоставя на притежателя на дадена марка както правото на нейното изключително ползване със стопанска цел (ius utendi), така и възможността да се противопоставя на действия на трети лица, които ограничават използването ѝ чрез имитация или непозволено присвояване на нейните отличителни знаци (ius prohibendi), член 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

3.11

При все това действащата нормативна уредба на Съюза не определя точно условията, при които притежателят на дадена марка може да направи съответните стъпки, за да се противопостави на въпросните действия.

3.11.1

Независимо от това, че в предложението за директива се разширява значително броят на случаите, които дават право на притежателя на марката да забрани използването ѝ от трети лица (член 10), като включително въвежда нова разпоредба относно нарушаването на правата на притежателя чрез използване на оформление, опаковка или други средства (член 11) или забраната за използване на марка, регистрирана на името на агент или представител (член 13), точното определение на обхвата на правото се оставя на преценката на компетентния съд, ако заинтересованата страна инициира съдебно производство.

3.11.2

Тогава всеки правораздавателен орган ще преценява дали съществува или не вероятност от объркване или непозволено присвояване на защитената марка от трето лице и в случай че съществува, ще определя и съответно обезщетение за притежателя съобразно подадения иск.

3.11.3

Следователно предложението за директива не предоставя еднаква защита на правата на ползване на притежателя на марката, нито на правата на потребителите, когато може да са засегнати от използване на дадена търговска марка без позволение или с измама.

3.12

Поради това взаимното допълване между наднационалната система и вътрешните системи за защита на правата на притежателя на марка очевидно крие риск тази защита да не бъде възможно най-ефективна и експедитивна в съответствие с целите на предложението за директива.

3.12.1

Така например няма гаранции, че ще се преодолеят вътрешните различия, произтичащи от неправилното транспониране на разпоредбите на Директива 2004/48/ЕО (относно упражняването на права върху интелектуалната собственост), свързани с мерките за осигуряване на действието на:

3.12.2

Тази правна несигурност ще се засили при случаи на нарушаване на правата на притежателя на марката, които са настъпили в различни държави членки.

3.13

Това важи в още по-голяма степен като се има предвид, че самото предложение за директива предвижда някои обстоятелства, които увеличават степента на сложност на въпросната защита.

3.13.1

Така например третият параграф от член 4 (Абсолютни основания за отказ или недействителност) постановява, че „марка подлежи на обявяване за недействителна, когато заявката за регистрация на марката е подадена недобросъвестно от заявителя“ и че „всяка държава членка също така може да предвиди, че подобна марка не се регистрира“.

3.14

Като се има предвид, че според OHIM в рамките на понятието за недобросъвестност се изключва разглеждането на липсата на умисъл при използването, кой орган ще установи единни критерии, за да могат компетентните оценяващи да определят наличието на други причини, предполагащи недобросъвестно действие?

3.15

Тази нормативна празнота е парадоксална, ако се сравни с новата разпоредба на член 10, параграф 5 от предложението за директива, който подкрепя правото на притежателя на регистрирана марка да предотврати въвеждането от всички трети лица на стоки на митническата територия на държава членка, където марката е регистрирана, без да бъдат пуснати в свободно обращение на тази територия. Следователно по този пункт предложението не следва действащата съдебна практика на Съда на ЕС относно стоки под режим транзит (дела С-446/09 и С-495/09 Philips и Nokia) и отменя всякаква презумпция или доказателство за възможна добросъвестност в действията на въпросните трети лица (4).

3.16

От друга страна, предотвратяването и овладяването на този вид неправомерни търговски практики несъмнено ще се подкрепи, ако в предложението за директива се създаде специално правно основание, което дава правомощия на Европейската комисия да разшири действията си чрез сътрудничество с органите на трети държави, чиито предприятия осъществяват повсеместно и систематично такива практики.

3.17

Не е достатъчна и разпоредбата на член 45, параграф 1 в предложението за директива, който постановява по принцип, че държавите членки предвиждат ефикасно и бързо административно производство пред своите инстанции, касаещо възражения срещу регистрацията на марка на основанията, предвидени в член 5. Следва да се конкретизира естеството на въпросното производство, както и да се очертае нормативно разумният срок, в който компетентните национални органи трябва да действат, с цел съгласуваност с предвиденото в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Право на добра администрация).

3.18

По подобен начин, поради причини, свързани с ефективността и предвидимостта, които са неизменна същност на наднационалната защита на притежателите на правото на марка, се налага преразглеждането на съдържанието на други разпоредби от предложението за директива, като член 44 и член 52. По отношение на първия от тях, в който се установява налагането на допълнителна (видова) такса за всеки клас стоки и услуги след първия клас, подлежаща на включване в таксата за заявление за първоначална регистрация, следва да се определи максимален размер за въпросните такси.

3.19

От друга страна, по отношение на член 52, който предвижда сътрудничество между държавите членки и Агенцията с цел насърчаване на сближаването на практиките и на използваните инструменти и постигане на съгласувани резултати в процеса на разглеждане на заявките за регистрация и на самата регистрация на марките, следва да се създаде специална разпоредба, която в съответствие с предвиденото във втория параграф от член 291 от ДФЕС предоставя на Комисията изпълнителни правомощия за приемането на обвързващ кодекс за поведение.

3.20

Административното сътрудничество между OHIM и съответните национални ведомства трябва да се счита за въпрос от общ интерес съгласно установеното в член 197 от ДФЕС. От особен интерес би било да се улесни обменът на информация и длъжностни лица в тази област, както и подкрепата на програми за обучение, като за целта се предвидят публични бюджетни средства.

3.21

По принцип целият процес на хармонизация следва да приключи в близките години с уеднаквяването на правото относно марките, като се приеме кодекс на Съюза относно марките, който следва да установи, наред с другото, създаването на гъвкава, единна и икономична процедура, улесняваща заинтересованите лица при доброволния им избор за доброволна регистрация на търговската марка.

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/47

1.1

Комитетът одобрява предложенията на Комисията относно измененията на счетоводните директиви, както по отношение на оповестяването на нефинансова информация, така и по отношение на представителството на многообразието на управителните органи. Тези ограничени изменения допринасят за подобряване на рамката на ЕС за корпоративно управление (1).

1.2

Комитетът препоръчва на Европейския парламент и на Съвета да отчетат баланса, постигнат чрез тези изменения, които повишават прозрачността по отношение на информацията за околната среда, социалната сфера, предприятията и управлението. Предложението на Комисията е гъвкав и подходящ инструмент за подобряване на комуникацията към акционерите, инвеститорите, работниците и другите заинтересовани страни. Това предложение е отправено само към големите дружества, за да не се допусне налагане на допълнителни изисквания на предприятия с по-малък размер.

2.1

Комитетът признава, че балансираното съчетаване на следните елементи дава възможност за предоставяне на нефинансова информация на акционерите на Общо събрание и информира заинтересованите страни на големите дружества. Тази съвкупност отговаря на предвидените цели за прозрачност и съгласуваност.

2.2

Във връзка с този баланс Комитетът счита, че приемането на предложението за директива за изменение на счетоводните директиви идва в благоприятен момент:

2.3

Комитетът приветства факта, че тези изменения на счетоводните директиви откриват перспективи, тъй като:

2.4

Комитетът привлича вниманието на Европейския парламент и на Съвета върху следните препоръки:

2.5

Комитетът одобрява предложеното изменение на четвъртата директива относно задължението за предоставяне на информация относно политиката на многообразие, провеждана от предприятието по отношение на своите управленски органи.

2.6

ЕИСК подчертава, че не става въпрос само за управителните или надзорните съвети и че би било полезно политиката на многообразие да се разшири и до съветите и по-специално до комитета за одит.

2.7

Комитетът припомня, че в повечето държави членки не са осъществени амбициите по отношение на мястото на жените в управителните съвети на дружествата (5).

2.8

ЕИСК счита, че е необходимо в критериите за многообразие да се включи участието на директорите, получаващи заплата, произлизащи от работническите среди, по-специално от Европейските работнически съвети, упълномощени от профсъюзните организации.

2.9

Накрая Комитетът отправя препоръка към Комисията, в срок от пет години след влизането в сила на Директивата, да подпомогне това преразглеждане с разпоредба, която запазва равнището по отношение на действащите национални законодателства и да направи оценка на въздействието на тези изменения на счетоводните директиви върху практиките за нефинансово отчитане на предприятията.

3.1

Това предложение за изменение на счетоводните директиви е продължение на усилията, предприети от излизането на Зелената книга от 2001 г. за корпоративната социална отговорност (6), допълнена от съобщението от 2006 г. (7), и отговаря на ангажиментите, обявени в работния план на съобщението от 2011 г. (8). Това изменение стана необходимо поради резултатите от анализа на въздействието, показващи границите на ефективността на нефинансовата информация, оповестявана от предприятията и допълвана в значителна степен от приноса на публичните консултации. Информацията е с различно качество. От друга страна, броят на предприятията е недостатъчен.

3.2

Повишаването на прозрачността на дружествата по отношение на социалните въпроси и околната среда беше обявено през април 2011 г. в съобщението на Комисията относно Акта за единния пазар.

3.3

След становището относно инструментите за измерване и информация (2005 г.) (9), Комитетът взе под внимание Четвъртата директива относно годишните счетоводни отчети, която съдържа разпоредба относно нефинансовата информация, като предоставя възможност на предприятията да оповестяват определена информация относно социалните и екологичните аспекти на своята дейност. През 2012 г. Комитетът подкрепи Комисията за изпълнение на целите за увеличаване на многообразието в състава на управителните или надзорните съвети. В становището си от 2012 г. (10) относно съобщението във връзка с корпоративната социална отговорност Комитетът припомни своята позиция в подкрепа на задължителен нефинансов доклад.

3.4

Обединеното кралство беше първата държава членка, която през 1992 г. въведе кодекс в управлението на предприятията (наречен кодекс Cadbury) (11), който въвежда метода „приведете в съответствие или обяснете“. Тази разпоредба, с някои различия, беше приета от други държави, по-специално Германия и Дания. Гъвкавостта на метода позволява в някои чувствителни сфери да се упражни право на запазване на информация, като например борбата с корупцията, за чиято ефективност би могло да се изисква определено равнище на дискретност или поверителност.

3.5

Редица държави членки, включително Франция, Нидерландия, Обединеното кралство, Швеция и Испания, през последното десетилетие приеха законодателства за предоставяне на национална рамка за отчитане с цел хармонизиране на европейските стандарти.

3.6

По време на ирландското председателство беше постигнато споразумение за прозрачност на добивния сектор, в което се преразглежда Счетоводната директива. Понастоящем директивата налага прозрачност (за всяка отделна държава и всеки отделен проект) на всички финансови потоци, внесени от европейските предприятия от добивния сектор и сектора на горското стопанство, към държавите, в които извършват дейност.

3.7

В своята резолюция от февруари 2013 г. (12), Европейският парламент, призна, че за предприятията е важно да оповестяват информация относно устойчивостта, като например социални и екологични фактори, с цел да се определят рисковете по отношение на устойчивостта и да се повиши доверието на инвеститорите и потребителите. Европейският парламент поиска от Комисията да представи предложение относно оповестяването на нефинансова информация от предприятията.

3.8

В условия на криза, когато общественото мнение в ЕС призовава предприятията към повече етичност, практиките, свързани с корпоративната социална отговорност, се признават като фактори, които могат да подпомогнат търговската политика на Европейския съюз, неговата политика за развитие, както и осъществяването на стратегията „Европа 2020“. Тя насърчава социалния и гражданския диалог. Тя трябва също така да даде възможност да се възприемат по-добре реалностите в цялата верига от подизпълнители. Факти, като катастрофата в сградата Rana Plaza в Бангладеш припомнят, че е необходимо да се обърне внимание на отговорността на възложителите.

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/52

1.1

Гражданите стоят в основата на европейската интеграция. В доклада за гражданството на ЕС се подчертава, че то осигурява на гражданите на ЕС нови права и възможности. В доклада се обръща внимание и на факта, че правото, което хората, живеещи в държавите членки най-много ценят, е правото на свободно движение и живеене в ЕС – възможността за преместване между държавите членки на ЕС за къси или дълги периоди с цел работа, учене, обучение, служебно пътуване или за трансгранично пазаруване (1).

1.2

В доклада за гражданството на ЕС за 2013 г. са представени дванадесет нови действия в следните шест области, насочени към премахване на оставащите пречки пълноценното упражняване от страна на гражданите на ЕС на техните права, включително правото на свободно движение през границите на ЕС. Сред тях са (2):

1.3

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства изготвеното от Европейската комисия (ЕК) „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012“, COM(2013) 228 final — 2013/0119 (COD).

1.4

Това предложение отговаря на изложеното в доклада за гражданството на ЕС, тъй като с него се въвеждат мерки, с които се улесняват гражданите на ЕС наистина да могат да се възползват от същността на правата си, произтичащи от статута им на такива граждани.

1.5

Въпреки че правата на гражданите на ЕС, създадени с Договора от Маастрихт, включително правото на свободно движение и пребиваване в ЕС, бяха утвърдени с Договора от Лисабон и Хартата на основните права на ЕС, административните процедури в подкрепа на упражняването на последното не бяха съответно реформирани. Всъщност полагането на апостил – формалност, която се основава на Хагската конвенция от 1961 г. и цели да улесни движението през международните граници в една нетехнологична епоха, не отразява факта, че в ЕС няма граници и по този начин възпрепятства упражняването на правото на гражданите на ЕС на свободно движение в неговата територия.

1.6

Опростяването на някои от следните официални документи в ЕС, както е представено в предложението, е важна мярка, която ще доведе до по-цялостна правна рамка, която на свой ред ще улесни упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС:

Опростяването на тези официални документи в ЕС несъмнено ще улесни насърчаването на свободното движение на гражданите и предприятията, тъй като ще увеличи допълнително търговския обмен в рамките на вътрешния пазар и ще улесни още повече гражданите на държавите членки при получаването на подобни документи.

1.7

Въвеждането на опростена рамка за приемането на някои официални документи до равнището на местната публична администрация би трябвало да се разглежда като важен инструмент на политиката, тъй като наред с всичко останало, благодарение на него:

1.8

ЕИСК изразява съжаление, че осъществяваните чрез предложението реформи, които са насочени към улесняване на гражданите и предприятията в упражняването на техните права за движение в рамките на ЕС, се предлагат 20 години след въвеждането на гражданството на ЕС и 42 години след Хагската конвенция. Всъщност ЕС не се движи успоредно с технологичния напредък, който можеше да бъде използван, за да се намалят или премахнат трудностите пред гражданите и предприятията да упражняват правото си на движение. ЕИСК подчертава, че Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП) е важно средство, което трябва да се използва по-активно, за да могат гражданите на ЕС да упражняват основните си права.

1.9

Поради това ЕИСК прави заключението, че препоръките за политиката, направени от ЕК за:

1.10

ЕИСК препоръчва:

2.1

Стокхолмската програма от 2009 г., озаглавена „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (6), подчертава колко е важно гражданството на Съюза да се превърне в реалност и посочва гражданите като водещ приоритет на политиката на ЕС в областта на правосъдието. Свързаният със Стокхолмската програма план за действие (7) потвърждава този мандат и посочва, че едно добре функциониращо Европейско съдебно пространство „следва да бъде поставено в услуга на гражданите и предприятията, за да подкрепя икономическата активност на единния пазар (…)“. В отговор на това в своя доклад за гражданството на ЕС за 2010 г. Европейската комисия потвърди ангажимента си да улесни свободното движение на официални документи в рамките на ЕС и през декември 2010 г. представи на обществеността конкретна визия, изложена в Зелената книга, озаглавена „По-малко административни процедури за гражданите: насърчаване на свободното движение на официални документи и признаването на действието на актовете за гражданско състояние“ (8).

2.2

Успоредно с горното беше въведен „Акт за единния пазар“ (9), насочен към укрепване на доверието на гражданите във вътрешния пазар и към повишаване на потенциала му като двигател на растежа на икономиката на ЕС. Наред с другото, това предполага премахване на непропорционалните пречки пред гражданите и предприятията, които не им позволяват да се възползват напълно от свободите, присъщи на вътрешния пазар. Насърчаването на мобилността на гражданите и предприятията в рамките на ЕС е един от крайъгълните камъни на „Акт за единния пазар II“ (10).

2.3

Планът за действие на ЕК относно дружественото право и корпоративното управление (11) има за цел да се окаже подкрепа на европейските предприятия, по-специално във връзка с повишаването на правната сигурност на техните трансгранични операции. В „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (12) се прави позоваване на предложеното законодателство за електронната идентификация и електронните подписи (13), с което се въвежда регулаторна рамка за общите административни инструменти, свързани с електронната идентификация на гражданите и предприятията.

2.4

В наскоро приетия План за действие „Предприемачество 2020 г.“ (14) се подчертава, че намаляването на прекомерната регулаторна тежест остава на челно място в политическата програма на ЕК. В Плана за действие се призовава за премахване или намаляване на бюрократичните формалности, когато това е възможно, за всички предприятия и особено за микропредприятията. Следователно намаляването на бюрократичните формалности, опростяването на процедурите за трансгранично използване и приемане на официални документи между държавите членки, както и хармонизирането на свързаните с това разпоредби, са от полза за всички действия, които имат за цел да се постигне напредък в изграждането на Европа на гражданите и на добре функциониращ единен пазар за предприятията на ЕС.

2.5

В доклада за гражданството на ЕС се подчертава, че то осигурява на гражданите на ЕС нови права и възможности. В доклада се обръща внимание на факта, че правото, което хората, живеещи в държавите членки най-много ценят, е правото на свободно движение и живеене в ЕС: възможността за преместване между държави членки на ЕС за къси или дълги периоди с цел работа, учене, обучение, служебно пътуване или трансгранично пазаруване. В доклада за гражданството на ЕС за 2013 г. са представени дванадесет нови действия в следните шест области, насочени към премахване на оставащите пречки пред пълноценното упражняване от страна на гражданите на ЕС на техните права, включително правото на свободно движение и извършване на стопанска дейност през границите на ЕС. Сред тях са (15):

2.6

Въпреки че правата на гражданите на ЕС, учредени с Договора от Маастрихт, включително правото на свободно движение и пребиваване в ЕС, бяха утвърдени с Договора от Лисабон и Хартата на основните права на ЕС, административните процедури в подкрепа на упражняването на това право не бяха съответно реформирани. В действителност правната рамка в ЕС е все още фрагментирана, тъй като държавите членки продължават да прилагат административни формалности, като например полагането на апостил за заверката на копия и преводи – формалност, основаваща се на Хагската конвенция за апостила от 1961, приета с цел да улесни движението през международните граници. Тази формалност не отразява факта, че в ЕС няма граници и затова тя по-скоро нарушава, а не подкрепя правото на гражданите на ЕС на свободно движение в неговата територия.

2.7

Понастоящем например граждани, които се преместват в друга държава членка, изразходват много време и пари за да докажат истинността на официални документи от държавата членка на произхода им. За предприятията и гражданите несъмнено ще бъде от полза, ако съществува рамка от последователни и прозрачни правила, уреждащи третирането на определени официални документи, които имат важно значение за потока от стоки, услуги и хора на територията на ЕС и единния пазар.

2.8

Всъщност ЕС не се движи успоредно с технологичния напредък, който би могъл да бъде използван, за да се намалят или премахнат трудностите пред гражданите и предприятията да упражняват правото си на движение. ЕИСК разбира, че Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), уеб-базирано приложение, което позволява на националните, регионалните и местните органи да комуникират бързо и лесно със своите колеги в чужбина, е подходяща ИКТ платформа, която ще улесни административното сътрудничество, след като предложението започне да се прилага. ИСВП ще действа и като важно хранилище за шаблони на най-често използваните национални официални документи в рамките на ЕС, включително и техния превод на всички официални езици на ЕС, което ще е в помощ на онези публични служители, които нямат достатъчен езиков опит, за да преценяват правилността или качеството на представените им официални документи (16).

2.9

ЕИСК изразява съжаление, че предложените за осъществяване чрез предложението реформи, които са насочени към улесняване на гражданите и предприятията в упражняването на техните права на движение в рамките на ЕС, се предлагат 20 години след въвеждането на гражданството на ЕС и 42 години след Хагската конвенция.

3.1.1

ЕИСК изразява съгласие, че определението за „официални документи“, формулирано в член 3, параграф 1 от предложението, обхваща важните официални документи, свързани с делегираните от страна на ЕС права на неговите граждани и предприятия.

3.1.2

ЕИСК подчертава обаче, че официалните документи, посочени в предложението, би трябвало наистина да бъдат първите от поредица официални документи, които би трябвало да бъдат подложени на процедура за опростяване, насочена към подобряването на мобилността в рамките на ЕС, на трансграничните дейности и на функционирането на единния пазар на ЕС.

3.1.3

ЕИСК подчертава, че бъдещите дейности за опростяване на официалните документи би трябвало да се съсредоточат върху важни официални документи като тези, които са свързани с мобилността на работещите в рамките на ЕС (която е от основно значение за развитието на трансгранично предприемачество и търговия) или с лицата с увреждания, доколкото такива официални документи не са обхванати от други директиви на ЕС. Такива официални документи могат да включват, например, националните образователни акредитационни удостоверения и официалните документи за социално осигуряване.

3.2.1

ЕИСК подчертава, че настоящите изисквания за поставяне на апостил отразяват международните процедури и поради това не са в съответствие с развитието на ЕС, довело до създаването на единния пазар. Около 12,5 млн. граждани на ЕС живеят в държава членка, различна от собствената им, и над 380 хиляди микро-, малки и средни предприятия в държавите членки участват в трансгранични подизпълнителски схеми и са постоянно изправени пред административни формалности и ненужна бюрокрация при придвижването си от една държава членка към друга и при извършването на трансграничната си стопанска дейност. Това положение не отразява съществуването на Европейски съюз без граници.

3.2.2

С оглед на това ЕИСК изразява съгласие с целта на предложението да се освободят официалните документи от действащите в държавите членки правни и административни изисквания. ЕИСК счита това като първа стъпка в една продължителна програма за опростяване на официалните документи.

3.2.3

ЕИСК изразява съгласие, че би трябвало да се въведат разпоредби с цел да се осигури необходимото равнище на проверка в случаите, в които са налице основателни съмнения. ЕИСК отчита, че ще има случаи, в които ще бъде необходима административна координация между държавите членки, за да се гарантира истинността на даден официален документ или на негово заверено копие.

3.2.4

ЕИСК подкрепя категорично принципа, че гражданите и предприятията би трябвало да имат максимална степен на сигурност относно това до каква степен представените официални документи са освободени от всички форми на легализация или подобни формалности. Подобна сигурност ще позволи на гражданите и предприятията да планират своите дейности проактивно и по този начин ще осигури реализирането на материалните и нематериалните печалби и ползи, посочени в извършената от ЕК оценка на въздействието (17).

3.2.5

ЕИСК отбелязва, че при настоящата система 99 % от приблизително 1,4-те милиона апостила, които се поставят във връзка с дейност, извършвана в рамките на ЕС, не водят до проблеми. По този повод ЕИСК е на мнение, че предложената от ЕК политика по отношение на административното сътрудничество (което се базира на ИСВП в случаите на основателно съмнение относно истинността на официални документи, с подкрепата на многоезични удостоверения), би трябвало да доведе до подобрени резултати.

3.2.6

ЕИСК препоръчва определението за основателни съмнения, представено в предложението на ЕК, да бъде недвусмислено, за да се отстрани несигурността. В тази връзка Комитетът предлага следното изменение: