ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция

(Дело C-480/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - Директива 2006/112/ЕО - Член 11 - Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС)

2013/C 171/02

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и K. Simonsson)

Ответник: Кралство Швеция (представители: A. Falk и S. Johannesson)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Ирландия (представители: D. O’Hagan, подпомаган от G. Clohessy, SC, и от N. Travers, BL), Република Финландия (представител: H. Leppo)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Национално законодателство, ограничаващо прилагането на правната уредба относно групите по ДДС единствено до предприятията, действащи във финансовия сектор

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Ирландия и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/2

Решение на Съда (втори състав) от 25 април 2013 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-64/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Свобода на установяване - Член 49 ДФЕС - Ограничения - Данъчно законодателство - Незабавно данъчно облагане на нереализираните капиталови печалби - Преместване на седалището на дружество, прекратяване на дейността на постоянен обект или прехвърляне на неговите активи)

2013/C 171/03

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz и R. Lyal)

Ответник: Кралство Испания (представители: A. Rubio González и M. Muñoz Pérez)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: T. Henze и K. Petersen), Френска република (представители: G. de Bergues и N. Rouam), Италианска република (представител: G. Palmieri, подпомаган от P. Gentili, avvocato dello Stato), Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, C. Wissels и J. Langer), Португалска република (представител: L. Inez Fernandes), Република Финландия (представител: M. Pere), Кралство Швеция (представител: A. Falk), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представител: L. Seeboruth)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 49 ДФЕС и член 31 ЕИП — Данъчни разпоредби, задължаващи дружествата, които прекратяват данъчната си регистрация в Испания или прехвърлят активите си в друга държава, незабавно да заплатят данък на изхода

Диспозитив

Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 49 ДФЕС, като е приело член 17, параграф 1, букви a) и c) от консолидирания текст на Закона за корпоративния данък, одобрен с Кралски законодателен декрет 4/2004 от 5 март 2004 г. (Real Decreto Legislativo 4/2004 por el que se aprueba el Texto Refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades), доколкото тази разпоредба предвижда, че при преместване на седалището на установено в Испания дружество в друга държава членка и прехвърляне на активи на постоянен обект, намиращи се в Испания, нереализираните капиталови печалби се включват в облагаемата основа за данъчната година и същевременно че въпросните капиталови печалби не пораждат незабавни данъчни последици, ако преместването или прехвърлянето е в рамките на територията на Испания.

2.	Отхвърля иска в останалата му част.

3.	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

4.	Федерална република Германия, Френската република, Италианската република, Кралство Нидерландия, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 113, 9.4.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/3

Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. — Европейска комисия/Кралство Нидерландия

(Дело C-65/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - Директива 2006/112/ЕО - Членове 9 и 11 - Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице - Консултиране с Комитета по ДДС)

2013/C 171/04

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Nijenhuis, R. Lyal и D. Triantafyllou)

Ответник: Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels, M. de Ree и M. Noort)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Чешка република (представител: M. Smolek), Кралство Дания (представители: първоначално C. Vang, впоследствие V. Pasternak Jørgensen), Ирландия (представител: D. O’Hagan, подпомаган от G. Clohessy, SC и N. Travers, BL), Република Финландия (представители: H. Leppo и S. Hartikainen), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представител: H. Walker, подпомаган от Hall, QC)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 9 и 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и OB L 249, 2012 г., стр. 15) — Включване на данъчно незадължени лица в регистрирана по ДДС група — Неуведомяване на Комитета по ДДС за изменения, настъпили при привеждането в действие на режима на регистрираните по ДДС групи

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Чешката република, Кралство Дания, Ирландия, Република Финландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 130, 30.4.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/3

Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. — Европейска комисия/Република Финландия

(Дело C-74/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - Директива 2006/112/ЕО - Членове 9 и 11 - Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, и ограничава възможността за създаване на такава група до дружествата от финансовия и застрахователния сектор)

2013/C 171/05

Език на производството: фински

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: I. Koskinen и D. Triantafyllou)

Ответник: Република Финландия (представители: H. Leppo, J. Heliskoski и S. Hartikainen)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Чешка република (представители: M. Smolek и T. Müller), Кралство Дания (представител: C. Vang), Ирландия (представители: D. O’Hagan, подпомаган от G. Clohessy, SC и N. Travers, BL), Кралство Швеция (представители: A. Falk и S. Johannesson), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: H. Walker, подпомагана от M. Hall, QC)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 9 и 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 19.3.2011 г., стр. 3 и OB L 249, 14.9.2012 г., стр. 15) — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група за целите на ДДС, и ограничава възможността за участие в група за целите на ДДС до дружествата, упражняващи дейност в областта на финансовите и застрахователните услуги

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Чешката република, Кралство Дания, Ирландия, Кралство Швеция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 113, 9.4.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/4

Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-86/11) (1)

2013/C 171/06

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: R. Lyal)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Hathaway, подпомаган от M. Hall, QC)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Чешка република (представители: M. Smolek и T. Müller), Кралство Дания (представители: първоначално от C. Vang, впоследствие от V. Pasternak Jørgensen), Ирландия (представители: D. O’Hagan, подпомаган от G. Clohessy, SC и от N. Travers, BL), Република Финландия (представители: H. Leppo и M. S. Hartikainen)

Предмет

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Осъжда Чешката република, Кралство Дания, Ирландия и Република Финландия да понесат направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 145, 14.5.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/4

Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. — Европейска комисия/Кралство Дания

(Дело C-95/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - Директива 2006/112/ЕО - Членове 9 и 11 - Национално законодателство, което допуска лица, които не са данъчнозадължени, да бъдат включени в група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС)

2013/C 171/07

Език на производството: датски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal, подпомаган от H. Peytz, avocat)

Ответник: Кралство Дания (представители: C. Vang и V. Pasternak Jørgensen)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Očková и T. Müller), Ирландия (представители: D. O’Hagan, подпомаган от G. Clohessy, SC, и от M. N. Travers, BL), Република Финландия (представители: H. Leppo и M. S. Hartikainen), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Behzadi-Spencer, подпомаган от M. Hall, QC)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 9 и 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Понятие за данъчнозадължено лице — Национално законодателство, което допуска лица, които не са данъчнозадължени, да станат част от група по ДДС

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Чешката република, Ирландия, Република Финландия, както и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 186, 25.6.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/5

Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. — Европейска комисия/Чешка република

(Дело C-109/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - Директива 2006/112/ЕО - Членове 9 и 11 - Национално законодателство, което допуска включването на лица, които не са данъчно задължени, в група от лица, за които може да се счита, че представляват едно-единствено регистрирано по ДДС лице)

2013/C 171/08

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и D. Triantafyllou, както и K. Walkerová и P. Němečková)

Ответник: Чешка република (представители: M. Smolek, T. Müller, както и J. Očková)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представители: първоначално C. Vang, впоследствие V. Pasternak Jørgensen), Ирландия (представители: D. O’Hagan, подпомаган от G. Clohessy, SC, и от N. Travers, BL), Република Финландия (представители: H. Leppo и S. Hartikainen), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: H. Walker, подпомаган от M. Hall, QC)

Предмет

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Кралство Дания, Ирландия, Република Финландия, както и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, понасят собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 160, 28.05.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/5

Решение на Съда (трети състав) от 25 април 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Jyske Bank Gibraltar Ltd/Administración del Estado

(Дело C-212/11) (1)

(Предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм - Директива 2005/60/ЕО - Член 22, параграф 2 - Решение 2000/642/ПВР - Задължение на кредитните институции да докладват за съмнителни финансови сделки - Институция, осъществяваща дейност при условията на свободно предоставяне на услуги - Определяне на отговорното за събирането на информация национално звено за финансово разузнаване - Член 56 ДФЕС - Пречка за свободното предоставяне на услуги - Императивни изисквания от общ интерес - Пропорционалност)

2013/C 171/09

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jyske Bank Gibraltar Ltd

Ответник: Administración del Estado

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal Supremo — Тълкуване на член 22, параграф 2 от Директива 2005/60/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 214) — Национална правна уредба, която предвижда задължение за кредитните институции, извършващи без постоянен обект дейност на територията на страната, да предоставят изискваната информация пряко на компетентните национални органи

Диспозитив

Член 22, параграф 2 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която задължава кредитните институции, извършващи дейност на нейна територия при условията на свободно предоставяне на услуги, да предоставят информацията, изисквана с оглед на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, пряко на звеното за финансово разузнаване на тази държава, стига тази уредба да не застрашава полезното действие на посочената директива и на Решение 2000/642/ПВР на Съвета от 17 октомври 2000 година относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите членки.

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска подобна правна уредба, ако тя е обоснована с императивно съображение от общ интерес, ако може да обезпечи осъществяването на преследваната с нея цел, ако не надхвърля необходимото за постигането ѝ и ако се прилага по недискриминационен начин — обстоятелства, които националната юрисдикция следва да провери, имайки предвид следните съображения:

—

такава правна уредба може да постигне целта да се предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризъм, ако позволява на съответната държава членка да осъществява надзор и действително да спира съмнителните финансови сделки на кредитните институции, извършващи услугите си на нейна територия, и евентуално да преследва и наказва отговорните лица,

—

задължението, което тази правна уредба предвижда за кредитните институции, упражняващи дейността си при условията на свободно предоставяне на услуги, може да представлява пропорционална мярка за постигането на посочената цел, ако към момента на настъпване на фактите по главното производство липсва ефикасен механизъм, гарантиращ пълно и цялостно сътрудничество между звената за финансово разузнаване.

(1) ОВ C 226, 30.7.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/6

Решение на Съда (втори състав) от 25 април 2013 г. — Европейска комисия/Словашка република

(Дело C-331/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 1999/31/ЕО - Депониране на отпадъци - Член 14 - Съществуващо депо - Липса на приет план за подобряване на условията в депото - Продължаване на експлоатацията)

2013/C 171/10

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Marghelis и A. Tokár)

Ответник: Словашка република (представител: B. Ricziová)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 14, букви а), б) и в) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94) — Продължаване на експлоатацията на депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec без план за подобряване на условията в депото

Диспозитив

Като е допуснала експлоатирането на депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec без план за подобряване на условията в депото и без да е прието окончателно решение по въпроса дали може да се продължи експлоатацията му въз основа на одобрен план за подобрение, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви а), б) и в) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци.

2.	Осъжда Словашката република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 282, 24.9.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/6

Решение на Съда (трети състав) от 25 април 2013 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Ирландия) — Thomas Hogan и др./Minister for Social and Family Affairs и др.

(Дело C-398/11) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Сближаване на законодателствата - Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател - Директива 2008/94/ЕО - Приложно поле - Допълнителни професионални пенсионни схеми - Схема с дефинирани доходи и балансирани разходи - Недостиг на средства - Минимална степен на защита - Икономическа криза - Балансирано икономическо и социално развитие - Задължения на съответната държава членка в случай на недостиг на средства - Отговорност на държавата членка в случай на неправилно транспониране)

2013/C 171/11

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Ireland

Страни в главното производство

Ищци: Thomas Hogan, Jonh Burns, John Dooley, Alfred Ryan, Michael Cunningham, Michael Dooley, Denis Hayes, Marion Walsh, Joan Power, Walter Walsh

Ответници: Minister for Social and Family Affairs, Ирландия, Attorney General

Предмет

Преюдициално запитване — High Court of Ireland — Тълкуване на член 1, параграф 1 и член 8 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (кодифицирана версия) (ОВ L 283, стр. 36) — Допълнителни професионални пенсионни схеми — Недостиг на средствата по тези схеми — Национално законодателство, в което няма правно основание, даващо възможност на работниците и служителите да получат обезщетение от работодателя си при неплатежоспособност на предприятието — Задължение за съответната държава членка да приеме необходимите мерки, за да защити интересите на работниците и служителите — Обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид, когато преценява дали е изпълнено това задължение

Диспозитив

Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че тя се прилага по отношение на правата на бившите работници и служители във връзка с пенсии по създадена от техния работодател допълнителна пенсионна схема.

2.	Член 8 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че когато се преценява дали държава членка е изпълнила задължението, предвидено в тази разпоредба, правата във връзка със законоустановени пенсии не могат да се вземат предвид.

Член 8 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приложи тази разпоредба, е достатъчно към датата, на която работодателят изпада в неплатежоспособност, допълнителната професионална пенсионна схема да няма достатъчно финансово покритие и поради неплатежоспособността си работодателят да не разполага със средствата, необходими за вноски по тази схема, които са достатъчни, за да бъде възможно да бъдат изцяло изплатени сумите, дължими на осигурените по тази схема лица. Не е необходимо те да доказват съществуването на други фактори, довели да загубата на техните права във връзка с пенсии.

Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че с мерките, приети след постановяване на Решение по дело Robins и др., посочено по-горе, Ирландия не изпълнява наложените с тази директива задължения и че икономическото положение на съответната държава членка не е изключително обстоятелство, което може да оправдае понижена степен на закрила на интересите на работниците и служителите по отношение на правата им във връзка с пенсии по силата на допълнителна професионална пенсионна схема.

Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че в резултат на приетите от Ирландия мерки след постановяване на посоченото по-горе Решение по дело Robins и др. ищците в главното производство няма да могат да получат повече от 49 % от стойността на техните придобити права във връзка с пенсия по силата на допълнителна професионална пенсионна схема, само по себе си представлява съществено нарушение на задълженията на тази държава членка.

(1) ОВ C 290, 01.10.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/7

Решение на Съда (голям състав) от 23 април 2013 г. — Laurent Gbagbo (C-478/11 P), Katinan Justin Koné (C-479/11 P), Akissi Danièle Boni-Claverie (C-480/11 P), Alcide Djédjé (C-481/11 P), Affi Pascal N’Guessan (C-482/11 P)/Съвет на Европейския съюз

(Съединени дела C-478/11 P—C-482/11 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу лица и образувания - Член 263, шеста алинея ДФЕС - Срок за обжалване - Непреодолима сила - Въоръжен конфликт)

2013/C 171/12

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Laurent Gbagbo (C-478/11 P), Katinan Justin Koné (C-479/11 P), Akissi Danièle Boni-Claverie (C-480/11 P), Alcide Djédjé (C-481/11 P), Affi Pascal N’Guessan (C-482/11 P) (представител: L. Bourthoumieux, avocate)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и M.-M. Joséphidès)

Предмет

Жалби срещу определенията на Общия съд на Европейския съюз от 13 юли 2011 г. по дело Gbagbo/Съвет (T-348/11), дело Koné/Съвет (T-349/11), дело Boni-Claverie/Съвет (T-350/11), дело Djédjé/Съвет (T-351/11) и дело N’Guessan/Съвет (T-352/11) с които Общият съд отхвърля като явно недопустими жалбите на жалбоподателите с предмет, от една страна, отмяна на Решения 2011/17/ОВППС на Съвета от 11 януари 2011 г. (ОВ L 11, стр. 31), 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 г. (ОВ L 11, стр. 36) и 2011/221/ОВППС на Съвета от 6 април 2011 г. (ОВ L 93, стр. 20) за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар, и от друга, отмяна на Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 г. (ОВ L 11, стр. 1) и Регламент (ЕС) № 330/2011 на Съвета от 6 април 2011 г. (ОВ L 93, стр. 10) за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар, в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателите — Липса на индивидуално уведомяване за посоченото решение — Случай на непреодолима сила.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбите.

2.	Осъжда г-н Laurent Gbagbo, г-н Katinan Justin Koné, г-жа Akissi Danièle Boni-Claverie, г-н Alcide Djédjé и г-н Affi Pascal N’Guessan да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 6, 7.1.2012 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/7

Решение на Съда (десети състав) от 25 април 2013 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-55/12) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2003/96/ЕО - Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията - Освобождаване от акциз на моторното гориво, предназначено за моторните превозни средства, използвани от хора с увреждания - Запазване на освобождаването след изтичането на преходния период - Нарушение)

2013/C 171/13

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и W. Mölls)

Ответник: Ирландия (представител: E. Creedon)

Предмет

Нарушение на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98) — Освобождаване от акциз на моторните горива, използвани от хора с увреждания — Запазване на освобождаването след изтичането на преходния период

Диспозитив

Като е предоставяла след изтичането на 31 декември 2006 г. на преходния период, предвиден в член 18, параграф 1, първа алинея от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, изменена с 2004/74/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., и в приложение II към нея, освобождаване от акциз на моторното гориво, предназначено за моторните превозни средства, използвани от лица с увреждания, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 от посочената директива.

2.	Осъжда Ирландия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 89, 24.3.2012 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/8

Решение на Съда (трети състав) от 25 април 2013 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel București — Румъния) — Asociația ACCEPT/Consiliul Național pentru Combaterea Discriminării

(Дело C-81/12) (1)

(Социална политика - Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Директива 2000/78/ЕО - Член 2, параграф 2, буква a), член 10, параграф 1 и член 17 - Забрана на дискриминацията, основана на сексуална ориентация - Понятие за „факти, от които може да бъде заключено, че е налице дискриминация“ - Разместване на тежестта на доказване - Ефективни, пропорционални и възпиращи санкции - Лице, което се представя и се възприема от общественото мнение като ръководител на професионален футболен клуб - Публични изявления, които изключват наемането на футболист, представян като хомосексуалист)

2013/C 171/14

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel București

Страни в главното производство

Жалбоподател: Asociația ACCEPT

Ответник: Consiliul Național pentru Combaterea Discriminării

Предмет

Преюдициално запитване — Curtea de Apel București — Тълкуване на член 2, параграф 2, буква а), член 10, параграф 1 и член 17 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) — Дискриминационни критерии за подбор на персонала на футболен отбор, свързани със сексуалната ориентация — Приложимост на директивата в случай на дискриминационни изявления в пресата при липсата на ефективна процедура за наемане — Факти, които дават възможност да се презюмира наличието на пряка или непряка дискриминация — Тежест на доказване — Режим на санкции, приложим при неспазване на разпоредби — Допустимост на национална правна уредба, която не допуска наказване с налагане на глоба по административен ред след изтичането на шестмесечен давностен срок — Задължение за налагане на ефективна, пропорционална и възпираща санкция

Диспозитив

Член 2, параграф 2 и член 10, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че факти като тези, които са в основата на спора в главното производство, могат да бъдат квалифицирани като „факти, от които може да бъде заключено, че е налице дискриминация“, що се отнася до професионален футболен клуб, щом като съответните изявления са направени от лице, което се представя и се възприема от общественото мнение като основен ръководител на този клуб, без обаче да има непременно правото да ангажира клуба или да го представлява по въпросите на наемането на работа.

Член 10, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, при която факти като тези, които са в основата на спора в главното производство, биха били квалифицирани като „факти, от които може да бъде заключено, че е налице дискриминация“, основана на сексуална ориентация, при наемането на играчи от професионален футболен клуб, тежестта на доказване, така както тя е уредена в член 10, параграф 1 от Директива 2000/78, не налага да се изисква доказателство, което не би било възможно да бъде представено, без да се накърни правото на зачитане на личния живот.

Член 17 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която при установяване на дискриминация, основана на сексуална ориентация, по смисъла на тази директива, е възможно да се наложи само предупреждение като това в главното производство, когато подобна констатация е направена след изтичането на шестмесечния срок на погасителна давност, считано от датата на настъпване на фактите, щом като съгласно същата тази правна уредба такава дискриминация не се наказва при материалноправни и процесуалноправни условия, придаващи на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер. Задача на запитващата юрисдикция е да прецени дали е такъв случаят с разглежданата в главното производство правна уредба, и ако това е така, да тълкува националното право в светлината на текста и на целта на посочената директива за осъществяване на търсения от нея резултат.

(1) ОВ C 126, 28.04.2012 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie van België — Белгия) — Rose Marie Bark/Galileo Joint Undertaking, в ликвидация

(Дело C-89/12) (1)

(Съвместни предприятия - Договори, сключени със служителите - Условия за работа - Регламент (ЕО) № 876/2002)

2013/C 171/15

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie van België

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rose Marie Bark

Ответник: Galileo Joint Undertaking, в ликвидация

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van Cassatie van België — Тълкуване на член 11, параграф 2 от Устава на съвместното предприятие „Галилео“, съдържащ се в приложението към Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета от 21 май 2002 година за създаване на съвместното предприятие „Галилео“ (ОВ L 138, стр. 1) — Срочни договори, сключени със служителите — Договори, които трябва да се основават на „Условията за работа на другите служители на Европейските общности“ — Задължително прилагане на разпоредбите на Правилника за длъжностните лице по отношение на условията за заплащане

Диспозитив

Член 11, параграф 2 от Устава на съвместното предприятие „Галилео“, съдържащ се в приложението към Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета от 21 май 2002 година за създаване на съвместното предприятие „Галилео“, изменен с Регламент (ЕО) № 1943/2006 на Съвета от 12 декември 2006 г., трябва да се тълкува в смисъл, че Условията за работа на другите служители на Европейските общности, и по-конкретно установените в тези условия правила за определяне на възнаграждението, не се прилагат спрямо наетите на срочен договор служители на съвместното предприятие „Галилео“.

(1) ОВ C 133, 5.5.2012 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/9

Преюдициално запитване, отправено от Schleswig-Holsteinisches Oberlandesgericht (Германия) на 21 януари 2013 г. — Flughafen Lübeck GmbH/Air Berlin PLC & Co. Luftverkehrs-KG

(Дело C-27/13)

2013/C 171/17

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Schleswig-Holsteinisches Oberlandesgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател по първоинстанционното и ответник по второинстанционното производство: Air Berlin PLC & Co. Luftverkehrs-KG

Ответник по първоинстанционното и жалбоподател по второинстанционното производство: Flughafen Lübeck GmbH

Преюдициални въпроси

Трябва ли национален съд, който следва да се произнесе по жалба, свързана с връщане на престации или с непредоставяне на бъдещи престации, при преценката си да изхожда от това, че тези престации представляват мерки, които съгласно член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС не могат да бъдат прилагани преди постановяването на окончателно решение на Европейската комисия (по-нататък наричана: „Комисията“), когато по силата на неатакуемо решение във връзка с тези престации Комисията е започнала официална процедура относно държавни помощи съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС и в мотивите на това решение наред с другото е посочила, че вероятно престациите представляват държавни помощи?

При утвърдителен отговор на въпрос 1:

Прилага ли се същото и когато освен това в мотивите на своето решение Комисията е посочила, че тя не може да установи, дали поемайки задължението за тези престации, предоставящото престациите лице е действало като частен инвеститор в условията на пазарна икономика?

3.	При отрицателен отговор на въпрос 1 или на въпрос 2: Може ли в тази хипотеза националният съд да спре провежданото пред него производство до приключване на официалната процедура относно държавни помощи?

4.	При утвърдителен отговор на въпрос 3: Трябва ли в тази хипотеза националният съд да спре провежданото пред него производство до приключване на официалната процедура относно държавни помощи?

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/10

Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 17 de Palma de Mallorca (Испания) на 11 март 2013 г. — Banco de Valencia SA/Joaquín Valldeperas Tortosa, María Ángeles Miret Jaume

(Дело C-116/13)

2013/C 171/18

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia no 17 de Palma de Mallorca

Страни в главното производство

Ищец: Banco de Valencia SA

Ответници: Joaquín Valldeperas Tortosa, María Ángeles Miret Jaume

Преюдициални въпроси

Испанското производство за принудителна продан съобразено ли е с член 7 от Директива 93/13/ЕИО (1), доколкото то не позволява като предпоставка за допускане на изпълнението съдът служебно да осъществи контрол върху клауза за предсрочна изискуемост на заем при едностранно поискване от страна на банка, която клауза счита за неравноправна сама по себе си и при конкретното ѝ прилагане в настоящия случай, предвид това че тя е задължително условие, за да може банката да приведе в действие посочения способ за привилегировано изпълнение?

2.	От гледна точка на горепосочения член 7 от Директива 93/13/ЕИО какъв следва да бъде обхватът на намесата на националния съд във връзка с посочената клауза, когато той следва да се произнесе относно допускане на изпълнението в производство за принудителна продан?

От гледна точка на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 93/13 ЕИО и на точка 1, букви д) и ж) и на точка 2, буква a) от приложението към нея може ли договорна клауза, позволяваща на банка да развали едностранно договор за ипотечен кредит по напълно обективни причини, някои от които не са свързани със самия договор, в конкретната хипотеза — поради неплащане на четири месечни ипотечни вноски, да се счита за неравноправна сама по себе си и при прилагането ѝ в настоящия случай?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273)

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/10

Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 14 март 2013 г. — Technische Universität Darmstadt/Eugen Ulmer KG

(Дело C-117/13)

2013/C 171/19

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Technische Universität Darmstadt

Ответник: Eugen Ulmer KG

Преюдициални въпроси

1.	Прилагат ли се условия за покупка или лицензия по смисъла на член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29/ЕО (1), когато притежателят на правата предлага на посочените в тази разпоредба ведомства да сключат лицензионни договори за използване на произведенията при подходящи условия?

2.	Член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29/ЕО оправомощава ли държавите членки да предоставят на ведомствата правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, когато това е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение чрез терминали?

Може ли правата, които държавите членки предвиждат в съответствие с член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29/ЕО, да бъдат с такъв обхват, че ползвателите на терминали да могат да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения?

(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/10

Преюдициално запитване, отправено от Landesarbeitsgericht Hamm (Германия) на 14 март 2013 г. — Gülay Bollacke/K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG

(Дело C-118/13)

2013/C 171/20

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesarbeitsgericht Hamm

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gülay Bollacke

Ответник: K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която при смърт на работника правото му на минимален платен годишен отпуск се прекратява напълно, тоест се прекратява не само вече неупражнимото право на освобождаване от работните задължения, а и правото на заплащане на отпуска?

Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че правото на финансово обезщетение за минималния платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение е свързано с личността на работника до такава степен, че работникът разполага с него само за да може да се постигнат свързаните с платения годишен отпуск цели за осигуряване на почивка и свободно време, включително към по-късен момент?

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че с оглед на защитата на безопасността и здравето на работниците при организирането на работното време работодателят е длъжен реално да предостави отпуск на работника до края на съответната календарна година или най-късно до изтичането на предвидения за трудовия договор период на отлагане на ползването на отпуска, независимо от това дали работникът е подал молба за отпуск?

(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/11

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal da Relação de Lisboa (Португалия) на 18 март 2013 г. — Cruz & Companhia Lda/IFAP — Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas, IP y otros

(Дело C-128/13)

2013/C 171/21

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Relação de Lisboa

Страни в главното производство

Ищец: Cruz & Companhia Lda

Ответник: IFAP — Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas, IP, Caixa Central — Caixa Central de Crédito Agrícola Mútuo, CRL

Преюдициални въпроси

До Съда на Европейския съюз се отправя преюдициално запитване относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 (1) на Комисията от 27 ноември 1987 г. и на член 19, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕИО) № 2220/85 (2) на Комисията от 22 юли 1985 г. по отношение на „освобождаването“ на предоставената гаранция в рамките на член 22, параграф 1 от първия от посочените два регламента, като се вземат предвид твърденията на страните.

(1) Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 г. за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти (ОВ L 351, стр. 1).

(2) Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата от гаранции за селскостопанските продукти (ОВ L 205, стp. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 5, стр. 24).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/11

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 18 март 2013 г. — Kamino International Logistics BV, друга страна в производството: Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-129/13)

2013/C 171/22

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател в производството по касационно обжалване: Kamino International Logistics BV

Друга страна в производството по касационно обжалване: Staatssecretaris van Financiën

Преюдициални въпроси

1.	Може ли националният съд да прилага пряко залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

а)

Трябва ли залегналият в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на този принцип, когато адресатът на бъдещото решение наистина не е бил изслушан, преди администрацията да приеме неблагоприятното за него решение, но все пак впоследствие е получил възможност да бъде изслушан на следващия етап от административния процес (обжалването по административен ред), който предхожда обжалването пред националния съд?

б)	Съгласно националното право ли се определят правните последици от нарушаването на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?

При отрицателен отговор по буква б) от втория въпрос: какви обстоятелства може да вземе предвид националният съд при определянето на тези правни последици, и по-специално може ли да вземе предвид дали при липсата на нарушение на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията изходът от производството би бил различен?

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/12

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 18 март 2013 г. — Datema Hellman Worldwide Logistics BV, друга страна в производството: Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-130/13)

2013/C 171/23

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Datema Hellman Worldwide Logistics BV

Друга страна в производството: Staatssecretaris van Financiën

Преюдициални въпроси

1.	Може ли националният съд да прилага пряко залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

а)

б)	Съгласно националното право ли се определят правните последици от нарушаването на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/12

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 18 март 2013 г. — Staatssecretaris van Financiën, ответник по касационната жалба: Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti

(Дело C-131/13)

2013/C 171/24

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Касатор: Staatssecretaris van Financiën

Ответник по касационната жалба: Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti

Преюдициални въпроси

Трябва ли съгласно правото на Съюза националните власти и съдилища да откажат прилагането на данъчно освобождаване за вътреобщностна доставка, да откажат правото на приспадане на ДДС за покупката на стоки, които след тази покупка са изпратени в друга държава членка, или да откажат възстановяването на ДДС, което следва от прилагането на член 28б, част А, параграф 2, второ изречение от Шеста директива (1), когато въз основа на обективни данни е установено, че във връзка със съответните стоки е извършена измама с ДДС и че данъчнозадълженото лице е знаело или е било длъжно да знае, че е участвало в нея, а в тези случаи националното право не предвижда възможността да се откаже освобождаване, приспадане или възстановяване?

Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, трябва ли да се откаже данъчно освобождаване, приспадане или възстановяване и в случаите, когато измамата с ДДС е извършена в друга държава членка (различна от държавата членка, от която са изпратени стоките) и данъчнозадълженото лице е знаело или е било длъжно да знае за тази измама, докато в държавата членка на изпращане е изпълнило всички (формални) изисквания на националното право относно данъчното освобождаване, приспадането или възстановяването и винаги е подавало на данъчните органи на тази държава членка всички необходими данни за стоките, изпращането и купувачите в държавата членка на местоназначение на тези стоки?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, как трябва да се разбира изразът „подлежи на облагане“ в член 28б, част A, параграф 2, първо изречение (в края) от Шеста директива: посочването в законово предвидената справка-декларация за ДДС на ДДС, дължим в държавата членка на местоназначение за вътреобщностното придобиване, или — при липсата на такова посочване — и приемането от данъчните органи на държавата членка на местоназначение на мерки за отстраняване на този пропуск? Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че съответната сделка е част от верига сделки, извършени с цел измама с ДДС в страната на местоназначение, и че данъчнозадълженото лице е знаело или е било длъжно да знае за нея?

(1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/13

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 18 март 2013 г. — Staatssecretaris van Economische Zaken, Staatssecretaris van Financië/Q

(Дело C-133/13)

2013/C 171/25

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Staatssecretaris van Economische Zaken, Staatssecretaris van Financië

Друг участник в производството: Q

Преюдициални въпроси

Представлява ли интересът от опазване на националните природни дадености и на културно-историческото наследство, който е предмет на Natuurschoonwet от 1928 г., императивно съображение от обществен интерес, обосноваващо съществуването на уредба, съгласно която прилагането на освобождаване от данък върху даренията (данъчно облекчение) се ограничава до именията с местонахождение в Нидерландия?

а)

Могат ли, в рамките на проверката дали недвижим имот с местоположение в друга държава членка може да бъде признат за имение по смисъла на Natuurschoonwet от 1928 г., органите на държава членка, позовавайки се на Директива 2010/24/ЕС (1) на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, да отправят молба за оказване на административна помощ към органите на държавата членка, в която се намира този недвижим имот, ако вследствие на признаването на недвижимия имот за имение съгласно този закон се предоставя освобождаване от облагане с данъка върху даренията, дължим към момента на даряване на посочения недвижим имот?

б)

При утвърдителен отговор на въпрос 2a, следва ли понятието „административно разследване“ в член 3, точка 7 от Директива 2011/16/ЕС (2) на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща и проверките на място?

в)

При утвърдителен отговор на въпрос 2б, може ли за прецизиране на понятието „административни разследвания“ в член 5, параграф 1 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, да се използва определението на понятието „административно разследване“ в член 3, точка 7 от Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО?

При отрицателен отговор на въпрос 2a, въпрос 2б или въпрос 2в, следва ли принципът на лоялно сътрудничество, който е закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС във връзка член 167, параграф 2 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че съдържа задължение за запитаната държава членка да оказва съдействие, ако държава членка отправи към друга държава членка такава молба за административна помощ във връзка с проверката дали недвижим имот с местонахождение в тази държава членка може да бъде признат за имение по смисъла на закона, чиято цел е опазването и закрилата на националните природни дадености и на културно-историческото наследство?

Може ли ограничение на свободното движение на капитали да бъде оправдано с позоваване на необходимостта да се гарантира ефективност на данъчния контрол, ако ефективността на този контрол изглежда се застрашава единствено от обстоятелството, че за период от 25 години националните органи трябва да пътуват в друга държава членка, за да извършват там необходимите проверки по смисъла на член 7, параграф 1 от Natuurschoonwet от 1928 г.?

(1) ОВ L 84, стр. 1.

(2) ОВ L 64, стр. 1.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/13

Преюдициално запитване, отправено от Kúria (Унгария) на 18 март 2013 г. — Szatmári Malom Kft./Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve

(Дело C-135/13)

2013/C 171/26

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Szatmári Malom Kft.

Ответник: Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve

Преюдициални въпроси

Обхваща ли понятието за подобряване на общата производителност на земеделско стопанство, посочено в член 26, параграф 1, буква a), от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (1), дейност, при която предприемачът не разширява съществуващия капацитет, а закрива предходните стопанства с цел създаване на ново стопанство?

2.	Може ли плануваната от жалбоподателя инвестиция да се разглежда като имаща за цел подобряване на общата производителност на предприятието по смисъла на член 20, буква б), точка iii) и 28, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета?

Съвместимо ли е с член 28, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета правилото по член 6, параграф 3 от Декрет FVM № 47/2008 от 17 април, доколкото по силата на същото помощи за мелничните стопанства се предоставят единствено за дейности, имащи за цел модернизацията на съществуващия капацитет? Позволява ли посоченият регламент приемането на национална правна уредба, която по икономически съображения изключва от приложното поле на помощите някои мерки за развитие на земеделските стопанства?

(1) Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101 и Поправка в ОВ L 206, 2.8.2012 г., стр. 23).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/14

Преюдициално запитване, отправено от Bayerischen Verwaltungsgerichts München (Германия) на 18 март 2013 г. — Herbaria Kräuterparadies GmbH/Freistaat Bayern

(Дело C-137/13)

2013/C 171/27

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bayerisches Verwaltungsgericht München

Страни в главното производство

Жалбоподател: Herbaria Kräuterparadies GmbH

Ответник: Freistaat Bayern

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 27, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 889/2008 (1) да се разбира в смисъл, че употребата на посочените вещества се изисква от закон, когато разпоредба на Съюза или съответстваща с правото на Съюза национална разпоредба за храните, в които би трябвало да се добавят посочените вещества, непосредствено предвижда добавяне на посочените вещества или най-малкото установява минимално съдържание на посочените вещества, които би трябвало да бъдат добавяни?

При отрицателен отговор на въпрос 1: следва ли член 27, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 889/2008 да се разбира в смисъл, че употребата на посочените вещества се изисква от закон и в случаите, в които без прибавянето най-малко на едно от посочените вещества пускането на пазара на определен хранителен продукт като хранителна добавка или при използване на здравни претенции би било подвеждащо и заблуждаващо за потребителя, тъй като хранителният продукт поради съвсем малката концентрация на някое от посочените вещества не може да изпълни своето предназначение като храна, съответно своето предназначение, което е посочено в здравните претенции?

При отрицателен отговор на въпрос 1: следва ли член 27, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 889/2008 да се разбира в смисъл, че употребата на посочените вещества се изисква от закон и в случаите, в които определена здравна претенция може да се използва само за храна, която съдържа определено, т. нар. значително количество най-малко от едно от посочените вещества?

(1) Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ L 250, стр. 1).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/14

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichts Berlin (Германия) на 19 март 2013 г. — Naime Dogan/Федерална република Германия

(Дело C-138/13)

2013/C 171/28

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Naime Dogan

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициални въпроси

Противоречи ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол от 23 ноември 1970 година за преходния период на асоциирането към Споразумението от 12 септември 1963 година за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (по-нататък „ДП“) на въведена за първи път след влизане в сила на посочените по-горе разпоредби уредба на националното право, съгласно която първоначалното влизане на територията на [Федерална република Германия] на член на семейството на турски гражданин, който се ползва от режима по член 41, параграф 1 от ДП се обуславя от това дали преди да влезе на територията членът на семейството е доказал, че може да се изразява на немски език на елементарно ниво?

2.	Допуска ли член 7, параграф 2, първа алинея от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (1) посочената в първия въпрос уредба на националното право?

(1) ОВ L 251, стр. 12; Специално издание на български език, глава 19, том 6, стр. 164.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/15

Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Specializat Cluj (Румъния) на 20 март 2013 г. — Bogdan Matei, Ioana Ofelia Matei/SC Volksbank România SA

(Дело C-143/13)

2013/C 171/29

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Specializat Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Bogdan Matei, Ioana Ofelia Matei

Ответник: SC Volksbank România SA

Преюдициални въпроси

Като се има предвид, че в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО (1), преценката за неравноправния характер на клаузите не може да се отнася нито до определянето на предмета на договора, нито до съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че клаузите са изразени на ясен и разбираем език;

като се има предвид обстоятелството, че съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2008/48/ЕО (2),, дефиницията, съдържаща се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО, на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ включва всички комисиони, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за потребителски кредит, е неприложима при определяне на предмета на обезпечен с ипотека договор за кредит,

в този случай:

Могат ли дефинициите за „предмет“ и/или за „цена“, съдържащи се в текста на член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че тези понятия — „предмет“ и/или „цена“ на обезпечен с ипотека договор за кредит — включват сред елементите, съставляващи насрещната престация на кредитната институция, и ефективната годишна лихва по този обезпечен с ипотека договор за кредит, лихва, формирана по-конкретно от фиксираната или променливата лихва, банковите комисиони и други разходи, включени и определени в договора за кредит?

(1) Директива на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (OB L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

(2) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OB L 133, стр. 66).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/15

Жалба, подадена на 22 март 2013 г. — Кралство Испания/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

(Дело C-146/13)

2013/C 171/30

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представители: E. Chamizo Llatas и S. Centeno Huerta)

Ответник: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се прогласи нищожност на Регламент (ЕС) № 1257/2012 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила и, при условията на евентуалност, да бъде отменен изцяло,

—

при условията на евентуалност, да бъде обявена недействителността на:

—	първа алинея от член 9 в нейната цялост, както и на втора алинея от член 9 при условията, посочени в петото основание на жалбата,

—	втора алинея от член 18 в нейната цялост, както и на всички позовавания, съдържащи в регламента, на Единния патентен съд като режим на съдебен контрол на Европейския патент с единно действие (ЕПЕД) и като източник на правото на ЕПЕД,

—	да се осъдят Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1.	Нарушение на ценностите на правовата държава чрез установяването на правна уредба, основана на документ, издаден от Европейското патентно ведомство, чиито актове не подлежат на съдебен контрол.

2.	Липса на акт на Съюза и, при условията на евентуалност, липса на правно основание в регламента, поради невъвеждането на мерки, гарантиращи предвидената в член 118 ДФЕС единна защита.

3.	Злоупотреба с власт поради използването на засиленото сътрудничество за цели, различни от предвидените в Договорите.

4.	Нарушение на член 291, параграф 2 ДФЕС и, при условията на евентуалност, на съдебната практика от Решение по дело Meroni чрез установяването на система за определяне на годишни такси и определяне на квота за тяхното разпределение.

5.	Нарушение на съдебната практика от Решение по дело Meroni поради делегирането на определени административни задачи във връзка с европейския патент с единно действие на Европейското патентно ведомство.

6.	Нарушение на принципите на автономност и еднообразно прилагане на правото на Съюза поради системата на влизане в сила на регламента.

(1) ОВ L 361, стр. 1.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/16

Жалба, подадена на 22 март 2013 г. — Кралство Испания/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-147/13)

2013/C 171/31

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представители: S. Centeno Huerta и E. Chamizo Llatas)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Регламент (ЕС) № 1260/2012 (1) на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод и да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски,

—

при условията на евентуалност, да се отменят членове 4 и 5, както и член 6, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод и да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1.	Нарушение на принципа за недопускане на дискриминация чрез въвеждане на режим, който е неблагоприятен за лицата, чийто език е различен от английски, френски или немски, тъй като този режим е непропорционален спрямо преследваната цел.

2.	Липса на правно основание на член 4, уреждащ превода при спорове, които не касаят пряко езиковия режим на патента, признат в член 118, параграф 2 ДФЕС.

3.	Нарушение на принципа на правна сигурност.

4.	Нарушение на съдебната практика от Решение по дело Meroni поради делегирането на Европейското патентно ведомство на управлението на компенсаторната схема (член 5) и публикуването на преводите (член 6, параграф 2).

5.	Нарушение на принципа на автономност на правото на Съюза поради обвързването на прилагането на регламента с влизането в сила на Споразумението за Единен патентен съд.

(1) ОВ L 361, стр. 89

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/16

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 25 март 2013 г. — A, друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-148/13)

2013/C 171/32

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициален въпрос

Какви са ограниченията, които член 4 от Директива 2004/83/ЕО (1) на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Хартата на основните права на Европейския съюз, в частност членове 3 и 7 от нея, предвиждат що се отнася до начина, по който се проверява дали може да се кредитира твърдението за съответната сексуална ориентация, и различават ли се тези ограничения от ограниченията, приложими при преценката дали да се кредитират твърдения, които се основават на други мотиви за преследване, и ако отговорът е положителен — в каква степен?

(1) OB L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/17

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 25 март 2013 г. — B, друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-149/13)

2013/C 171/33

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: B

Друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициален въпрос

Какви са ограниченията, които член 4 от Директива 2004/83/ЕО (1) на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Хартата на основните права на Европейския съюз, в частност членове 3 и 7 от нея, предвиждат, що се отнася до начина, по който се проверява дали може да се кредитира твърдението за съответната сексуална ориентация, и различават ли се тези ограничения от ограниченията, приложими при преценката дали да се кредитират твърдения, които се основават на други мотиви за преследване, и ако отговорът е положителен — в каква степен?

(1) ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/17

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 25 март 2013 г. — C, друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-150/13)

2013/C 171/34

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: C

Друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициален въпрос

(1) ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/17

Преюдициално запитване, отправено от Сour administrative d'appel de Versailles (Франция) на 25 март 2013 г. — Le Rayon d'Or SARL/Ministre de l'Économie et des Finances

(Дело C-151/13)

2013/C 171/35

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour administrative d'appel de Versailles [Апелативен административен съд, Версай]

Страни в главното производство

Жалбоподател: Le Rayon d'Or SARL

Ответник: Ministre de l'Économie et des Finances [Министър на икономиката и финансите]

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива (1), възпроизведен в член 73 от Директива 2006/112/ЕО (2), да се тълкува в смисъл, че „общата сума за помощ“, изплащана от здравноосигурителните каси на заведенията за настаняване на зависими възрастни хора в съответствие с разпоредбите на член L. 174-7 от Code de la sécurité sociale [Кодекс за социално осигуряване], и освободена от данък върху добавената стойност в приложение на разпоредбите на член 261, параграф 4, точка 1б) от Code général des impôts [Общ данъчен кодекс], представлява субсидия, свързана пряко с цената на услугите за помощ, оказвани на настанените лица, която поради това попада в приложното поле на данъка върху добавената стойност?

(2) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7; поправки ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 2012 г., стр. 15).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/18

Жалба, подадена на 28 март 2013 г. от Fercal — Consultadoria e Serviços, L.da срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 24 януари 2013 г. по дело T-474/09, Fercal/СХВП — Jacson of Scandinavia (Jackson Shoes)

(Дело C-159/13 P)

2013/C 171/36

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Consultadoria e Serviços, L.da (представител: A.J. Rodrigues, abogado)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Искания на жалбоподателя

—

при спазване на приложимите разпоредби от общностното право да се отмени решението на Общия съд (пети състав), постановено на 24 януари 2013 г. и съобщено на 25 януари 2013 г. по дело T-474/09, след което да се отмени и решението на втори апелативен състав на СЛУЖБАТА ЗА ХАРМОНИЗАЦИЯ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР (МАРКИ, ДИЗАЙНИ И МОДЕЛИ) (наричана по-нататък „СХВП“) от 18 август 2009 г., преписка R 1253/2008-2, постановено в производство за обявяване на недействителност № 2004 C (заявка за регистрация на марка на Общността № 1.077.858, JACKSON SHOES) и съобщено на жалбоподателя на 30 септември 2009 г.,

—	да се запазят по този начин валидността и действието на марката на жалбоподателя,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Макар да е вярно, че съществуват графични и фонетични прилики между имената JACKSON и JACSON, при сравняването на конфликтните знаци те трябва да се разглеждат в тяхната цялост: JACKSON SHOES/JACSON OF SCANDINAVIA AB.

От член 4, параграф 1, буква б) от Директива 89/104/ЕИО (1) на Съвета от 21 декември 1988 г. следва, че възприемането на марките от средния потребител е определящо за общата преценка на вероятността от объркване.

При общата преценка на конфликтните знаци средният потребител лесно ще си даде сметка, че е изправен пред различни по вид отличителни знаци: марка и търговско наименование — в случая поради включването на инициалите „AB“, което позволява да се изключи всякаква вероятност средният потребител да бъде объркан от марката „JACKSON SHOES“.

Според жалбоподателя посоченият аспект е от значение, тъй като член 4, параграф 1, буква б) от Директива 89/104/ЕИО предвижда, че възприемането на марките от средния потребител е определящо за общата преценка на вероятността от объркване.

Става въпрос за знаци с ясно определени и твърде различни функции: марката е знак, използван за отличаване на стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия (член 4, in fine от Регламента относно марката на Общността), докато търговското наименование служи за индивидуализиране на предприятие и отличаването му от останалите предприятия.

От друга страна, използването на сходни имена — които са обичайни за много страни — не води до вероятност от объркване, когато те са съчетани с други елементи, така че да не се обърква средният потребител, нито в крайна сметка да се създава нелоялна конкуренция, като се предизвика объркване между стоките на жалбоподателя и тези на ответника.

Не може да се признае (въз основа на просто търговско наименование от Швеция) право на изключително използване (и то във всички държави — членки на Европейския съюз) на име, което е обичайно за хиляди хора и за други предприятия в много от останалите страни от Европейския съюз.

Не може също така да се признае на ответника право да забрани на жалбоподателя да регистрира марката „JACKSON SHOES“ за клас 25, тъй като на практика за този клас вече са регистрирани други марки на Общността със същото наименование.

Освен това, ответникът признава, едновременното съществуване на пазара на различни описани от жалбоподателя свързани марки, във връзка с които ответникът никога не е водил съдебни спорове и за нито една от които не е твърдял, че би могла да причини объркване у средния потребител, нито че е в какъвто и да е конфликт с останалите.

Лицето, приело за отличителен знак елемент със слабо отличителен характер, който освен това фигурира в много други отличителни знаци на трети лица, не може да забрани същият (или сходен) знак да се използва отново в комбинация с други елементи.

Няма никаква пречка за едновременното съществуване на отличителни знаци със сходни обичайни имена — което освен това на практика вече е факт — стига, разгледани в тяхната цялост, те да могат да се различават един от друг.

Противно на твърдяното от ответника, жалбоподателят е представил множество доказателства за присъствие и търговска дейност не само на цялата територия на Общността, но и в страни от Северна Америка и Северна Африка, макар и не като ответника чрез каталог, който е само на майчин език — и следователно териториално ограничен — а чрез многоезична практика с представяния на най-важните световни панаири на обувката.

Марката на Общността „JACKSON SHOES“ не може да бъде объркана с търговското наименование „JACSON OF SCANDINAVIA AB“, тъй като двете съществуват едновременно от доста време и нито една от страните не твърди, че от това са настъпили вреди, нито е поставяла по съдебен ред въпроса за конкуренцията между стоките, и освен това при възприемането на конфликтните знаци потребителят лесно схваща, че става въпрос за марка и за търговско наименование, тоест безспорно — за различни по вид отличителни знаци.

Освен това, както Общият съд приема в решението и както страните признават, когато средният потребител бъде изправен пред посочената марка на Общността и посоченото търговско наименование, не е възможно объркване между двата знака, като трябва да се добави, че „[…] при преценката на сходството между марките трябва да се има предвид създаваното от тях общо впечатление (вж. Решение на Общия съд от 12 ноември 2009 г. по дело Spa Monopole/СХВП — De Francesco Import (SpagO), T-438/07, все още непубликувано в Сборника, точка 23 и цитираната съдебна практика“.

От друга страна, е безспорно и е от голямо значение за правилното разрешаване на спора обстоятелството, че другата страна в производството, СХВП, е разрешила регистрацията на различни марки, съдържащи думата „JAKSON“, за обозначаване на обувки, и това не може да не бъде изцяло пренебрегнато при произнасянето по заявка за регистрация на нова марка на Общността със същото (общоприето) име „JAKSON“.

Като не е взела предвид посоченото обстоятелство, СХВП е действала при условията на дискреция и е нарушила принципа на равенство.

С обжалваното решение се нарушава предвиденото в член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (2) на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността.

(1) Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

(2) ОВ L 78, стр. 1.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/19

Иск, предявен на 5 април 2013 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-169/13)

2013/C 171/39

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: N. Yerrell и J. Hottiaux)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

Комисията иска,

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се гарантира прилагането на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (1) с оглед на самостоятелно заетите шофьори, и при всички положения, като не е нотифицирала на Комисията относно тези разпоредби, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1, членове 3 до 7 и член 11 от тази директива;

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Директива 2002/15/ЕО се прилага по отношение на самостоятелно заетите шофьори, считано от 23 март 2009 г.

(1) ОВ L 80, стр. 35; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 125.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/20

Преюдициално запитване, отправено от Cour administrative d'appel de Lyon (Франция) на 9 април 2013 г. — Maurice Leone, Blandine Leone/Garde des Sceaux, Ministre de la Justice, Caisse nationale de retraite des agents des collectivités locales

(Дело C-173/13)

2013/C 171/40

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour administrative d'appel de Lyon

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Maurice Leone, Blandine Leone

Ответници: Garde des Sceaux, Ministre de la Justice, Caisse nationale de retraite des agents des collectivités locales

Преюдициални въпроси

Може ли да се счита, че разпоредбите на член L. 24 във връзка с член R. 37 от Кодекса за гражданските и военните пенсии, в редакцията им след изменението със Закон № 2004-1485 от 30 декември 2004 г. за финансови промени за 2004 г. и с Декрет № 2005-449 от 10 май 2005 г., водят до непряка дискриминация между мъжете и жените по смисъла на член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз?

Може ли да се счита, че разпоредбите на член 15 от Декрет № 2003-1306 от 26 декември 2003 г. относно пенсионната схема за служителите, осигурявани към Caisse nationale de retraite des agents des collectivités locales, водят до непряка дискриминация между мъжете и жените по смисъла на член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз?

3.	При утвърдителен отговор на някой от първите два въпроса, може ли подобна непряка дискриминация да се обоснове с разпоредбите на член 157, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз?

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/20

Жалба, подадена на 9 април 2013 г. от Съвета на Европейския съюз срещу Решение на Общия съд (четвърти състав) от 29 януари 2013 г. по дело T-496/10, Bank Mellat/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-176/13 P)

2013/C 171/41

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert и M. Bishop)

Други страни в производството: Bank Mellat, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени Решение на Общия съд (четвърти състав) от 29 януари 2013 г. по дело T-496/10,

—	да се произнесе окончателно и да отхвърли жалбата на Bank Mellat срещу спорните мерки,

—	да осъди Bank Mellat да заплати съдебните разноски, направени от Съвета в рамките на първоинстанционното и на настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Съветът твърди, че Решението на Общия съд от 29 януари 2013 г. по дело Bank Mellat/Съвет, T-496/10, е опорочено от следните грешки при прилагане на правото:

1.	Общият съд неправилно приел жалбата за допустима, като преценил, че независимо от това дали може да се счита за проявление на иранската държава, Bank Mellat има право да се позове на защита на основните права,

2.	Общият съд неправилно приел, че някои от мотивите за налагане на ограничителни мерки срещу Bank Mellat не са достатъчно конкретни,

3.	Общият съд неправилно приложил съдебната практика относно съобщаването на информация за преписката на Съвета,

Общият съд неправилно приел, че мотивите за налагане на ограничителни мерки срещу Bank Mellat не отговарят на изискваните за тази цел условия и не са обосновани, тъй като:

—	не взел надлежно предвид заключението на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации относно подпомагането от страна на Bank Mellat на преводите за иранските образувания за ядрено оръжие, ракети и защита,

—	не взел надлежно предвид факта, че доказателствата за подкрепа от Bank Mellat за ядрени дейности на Иран са от поверителни източници,

—

неправилно приел, че разпорежданията на Bank Mellat за предоставяне на банкови услуги на образувание, участващо в дейностите на Иран по разпространение на ядреното оръжие, преди обозначаването на това образувание в акт на Съвета за сигурност на ООН, не представляват достатъчно основание за налагане на ограничителни мерки срещу Bank Mellat.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/21

Жалба, подадена на 16 април 2013 г. от Polyelectrolyte Producers Group, SNF SAS и Travetanche Injection SPRL срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 1 февруари 2013 г. по дело T-368/11, Polyelectrolyte Producers Group, SNF SAS и Travetanche Injection SPRL/Европейска комисия

(Дело C-199/13 P)

2013/C 171/42

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Polyelectrolyte Producers Group, SNF SAS и Travetanche Injection SPRL (представители: адв. K. Van Maldegem и адв. R. Cana)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Нидерландия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени решението, постановено от Общия съд по дело T-368/11, и

—	да се отмени Регламент (ЕС) № 366/2011 на Комисията от 14 април 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) по отношение на приложение XVII (Акриламид) (1), или

—	при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд, който да се произнесе по подадената от жалбоподателите жалба за отмяна, и

—	да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски (включително направените в производството пред Общия съд).

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите твърдят, че като отхвърля тяхната жалба за отмяна на оспорвания регламент, Общият съд е нарушил правото на Съюза. В частност те твърдят, че Общият съд е допуснал редица грешки при тълкуването на фактите и на правната уредба, приложима към тяхното положение. Това е довело до известен брой грешки на Общия съд при прилагане на правото, по специално до:

—	неправилно тълкуване на Регламент 1488/94 (2), доколкото той приема, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като не е взела предвид всички релевантни факти и обстоятелства;

—	неправилно тълкуване на Регламент 1488/94, доколкото той приема, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката на взетите предвид данни за експозицията;

—	грешка при прилагане на правото и неправилно тълкуване на REACH, доколкото той приема, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела оспорвания регламент въз основа на информацията относно продукт, различен от продукта, за който са наложени ограничения с оспорвания регламент;

—	грешка при прилагане на правото, доколкото приема, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност;

—	грешка при прилагане на правото, доколкото приема, че Комисията не е нарушила задължението си за излагане на мотиви; и

—	неправилно тълкуване на оспорвания регламент, доколкото приема, че той е приложим и към съставени от N (хидроксиметил) акриламид варово-циментови строителни разтвори, съдържащи акриламид.

Поради тези причини жалбоподателите искат решението на Общия съд по дело T-368/11 да бъде отменено и оспорваният регламент да бъде отменен.

(1) ОВ L 101, стр. 12.

(2) Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията от 28 юни 1994 година за установяване на принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от съществуващи вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета (ОВ L 161, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 66).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/22

Жалба, подадена на 16 април 2013 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 5 февруари 2013 г. по дело T-494/10, Bank Saderat Iran/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-200/13 P)

2013/C 171/43

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и S. Boelaert)

Други страни в производството: Bank Saderat Iran, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд (четвърти състав) от 5 февруари 2013 г. по дело T-494/10,

—	да се произнесе окончателно по спора и да отхвърли жалбата, подадена от Bank Saderat срещу спорните мерки,

—	да осъди Bank Saderat да заплати съдебните разноски, направени от Съвета в производство пред първата инстанция и в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Съветът смята, че решението на Общия съд от 5 февруари 2013 г. по дело T-494/10, Bank Saderat Iran/Съвет, е опорочено от следните грешки при прилагане на правото:

1.	Относно допустимостта на жалбата Общият съд неправилно е приел, че Bank Saderat има право да се позове на защитата и гаранциите, свързани с основните права, независимо дали може да се счита за еманация на иранската държава;

2.	Общият съд неправилно е счел, че едно от основанията за налагане на ограничителни мерки срещу Bank Saderat не е достатъчно точно;

3.	Общият съд неправилно е приложил съдебната практика относно съобщаването на информация в преписката на Съвета;

Общият съд неправилно е приел, че основанията за налагане на ограничителни мерки срещу Bank Saderat не са подкрепени с доказателства, тъй като:

—	не е отчел надлежно обстоятелството, че доказателството за подпомагането от Bank Saderat на дейностите на Иран по ядрено разпространение произхожда от поверителни източници;

—	не е взел надлежно предвид посочването в Резолюция 1803 (2008) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации на Bank Saderat във връзка с дейностите на Иран по ядрено разпространение;

—	неправилно е счел, че Съветът е трябвало да представи подробна информация за обработката от Bank Saderat на акредитиви на две посочени образувания, участващи в дейностите на Иран по ядрено разпространение.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/22

Жалба, подадена на 18 април 2013 г. — Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-209/13)

2013/C 171/44

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: E. Jenkinson, S. Behzadi-Spencer, както и M. Hoskins QC, P. Baker QC, V. Wakefield, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение 2013/52/ЕС (1) на Съвета от 22 януари 2013 година за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки, и

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски на Обединеното кралство.

Правни основания и основни доводи

Първото основание е изведено от твърдението, че Решение 2013/52/ЕС на Съвета е в противоречие с член 327 ДФЕС, тъй като с него се разрешава създаването на данък върху финансовите сделки („ДФС“) с екстериториално действие, при което няма да се зачитат компетентността, правата и задълженията на неучастващите държави.

Второто основание е изведено от твърдението, че Решение 2013/52/ЕС на Съвета е незаконосъобразно, тъй като с него се разрешава създаването на ДФС с екстериториално действие, за което не е налице основание в обичайното международно публично право.

Третото основание е изведено от твърдението, че Решение 2013/52/ЕС на Съвета е в противоречие с член 332 ДФЕС, тъй като се него се разрешава засилено сътрудничество в областта на ДФС, чието прилагане неизбежно ще доведе до разходи за неучастващите държави.

(1) ОВ L 22, стр. 11.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/23

Иск, предявен на 19 април 2013 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-211/13)

2013/C 171/45

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls и W. Roels, Bevollmächtigte)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда да постанови, че

—

Федерална република Германия е нарушила задълженията си по член 63 ДФЕС, като е приела и оставила в сила разпоредби, съгласно които при налагането на данъци върху наследствата и даренията по отношение на намиращ се в Германия недвижим имот се предоставят по-малки облекчения, когато дарителят или наследодателят и приобретателят към момента на наследяването или дарението са пребивавали на територията на друга държава членка, докато облекченията са значително по-големи, когато поне едно от двете лица към този момент е пребивавало в Германия,

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В германското право облагането на наследствата и даренията е смекчено чрез сравнително големи данъчни облекчения, особено в случаите на наследяване и дарения между съпрузи, между родители и деца, както и между някои роднини. Тези големи данъчни облекчения се прилагат обаче, когато Германия упражнява неограничено данъчните си правомощия, докато при ограничените данъчни правомощия важи общо по-малко данъчно облекчение. Съгласно критериите, които Съдът е изложил в Решение по дело Mattner (1), тази уредба не е в съответствие с член 63 ДФЕС.

(1) Решение от 22 април 2010 г. по дело Mattner, C-510/08, Сборник, стр. I-3553.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/23

Жалба, подадена на 23 април 2013 г. от Acron OAO, Dorogobuzh OAO срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 7 февруари 2013 г. по дело T-235/08, Acron OAO и Dorogobuzh OAO/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-215/13 P)

2013/C 171/46

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Acron OAO, Dorogobuzh OAO (представители: адв. Б. Евтимов, адв. Е. Боровиков, D. O'Keeffe, Solicitor)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Fertilizers Europe

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени Решението на Общия съд от 7 февруари 2013 г. по дело T-235/08, Acron OAO и Dorogobuzh OAO/Съвет на Европейския съюз,

—

да се постанови окончателно решение по съществото на спора и да се отмени Регламент (ЕО) № 236/2008 на Съвета от 10 март 2008 година за прекратяване на частичното междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 относно антидъмпинговото мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия (1), в частта относно жалбоподателите,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски по производството пред Съда, както и съдебните разноски по производството пред Общия съд, включително разноските на жалбоподателите пред двете инстанции,

—

да се постанови встъпилата страна Fertilizers Europe да понесе направените от нея съдебни разноски по производството пред Общия съд, както и разноските си при възможно встъпване в производството пред Съда, и да понесе всички разноски на жалбоподателите, направени във връзка с нейното встъпване/встъпвания.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите твърдят, че Общият съд:

—

е направил погрешно тълкуване на член 2, параграф 5, първа алинея, първо изречение от основния антидъмпингов регламент и следователно на съответната разпоредба на член 2.2.1.1, първа алинея от Споразумението за прилагане на член VI на общото споразумение по митата и търговията (1994), което се съдържа в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация („ADA“),

—	е утвърдил неправилно правно тълкуване и нарушение на член 2, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент и следователно на съответната разпоредба на член 2.2 ADA,

—

не е направил правилна правна преценка на отношението между член 2, параграф 5, второ изречение, от една страна, и член 2 параграф 7, буква б) от основния антидъмпингов регламент, от друга страна, и в резултат на това е утвърдил неправилно правно тълкуване на съображения 3 и 4 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1972/2002, и следователно на член 2, параграф 5, първа алинея, второ изречение и не е осигурил съгласуваност на последното тълкуване/разпоредба с ADA.

(1) ОВ L 75, стр. 1.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/24

Жалба, подадена на 23 април 2013 г. от Acron OAO срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 7 февруари 2013 г. по дело T-118/10, Acron OAO/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-216/13 P)

2013/C 171/47

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Acron OAO (представители: адв. Б. Евтимов, адв. Е. Боровиков, D. O'Keeffe, Solicitor)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Fertilizers Europe

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решението на Общия съд от 7 февруари 2013 г. по дело T-118/10 Acron OAO/Съвет на Европейския съюз,

—

да се постанови окончателно решение по съществото на спора и да се отмени Регламент за изпълнение на Съвета (ЕС) № 1251/2009 от 18 декември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1911/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на разтвори на урея и амониев нитрат с произход, inter alia, от Русия (1), в частта относно жалбоподателя,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски по производството пред Съда, както и съдебните разноски по производството пред Общия съд, включително разноските на жалбоподателя пред двете инстанции,

—

да се постанови встъпилата страна Fertilizers Europe да понесе направените от нея съдебни разноски по производството пред Общия съд, както и разноските си при възможно встъпване в производството пред Съда, и да понесе всички разноски на жалбоподателя, направени във връзка с нейното встъпване/встъпвания.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Общият съд:

—

е направил погрешно тълкуване на член 2, параграф 5, първа алинея първото изречение от основния антидъмпингов регламент и следователно на съответната разпоредба на член 2.2.1.1, първа алинея от Споразумението за прилагане на член VI на общото споразумение по митата и търговията (1994), което се съдържа в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация („ADA“),

—	е утвърдил неправилно правно тълкуване и нарушение на член 2, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент и следователно на съответната разпоредба на член 2.2 ADA,

—

не е направил правилна правна преценка на отношението между член 2, параграф 5, второ изречение, от една страна, и член 2 параграф 7, буква б) от основния антидъмпингов регламент, от друга страна, и в резултат на това е утвърдил неправилно правно тълкуване на съображения 3 и 4 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1972/2002 (2) и следователно на член 2, параграф 5, първа алинея, второ изречение и не е осигурил съгласуваност на последното тълкуване/разпоредба с ADA,

—	е утвърдил нарушение на член 2, параграф 6, буква в) от основния антидъмпингов регламент и явна грешка в преценката.

(1) ОВ L 338, стр. 5.

(2) Регламент (ЕО) № 1972/2002 на Съвета от 5 ноември 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 384/96 за защитата срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OB L 305, стр. 1; Специално издание на български език, глава 11, том 30, стр. 38).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/25

Иск, подаден на 6 май 2013 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-248/13)

2013/C 171/48

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Currall, J.-P. Keppenne и D. Martin)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—

да се постанови, че с неприемането на предложението на Комисията за Регламент на Съвета за адаптиране, считано от 1 юли 2012 г., на заплатите и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз, както и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тези заплати и пенсии, Съветът не е изпълнил задълженията си по Правилника за длъжностните лица

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск ищецът твърди, че Съветът неправомерно се е въздържал да приеме Предложението за регламент на Комисията за адаптиране на заплатите и пенсиите на длъжностните лица по реда на член 3 от приложение ХI към Правилника за длъжностните лица, въпреки че съгласно императивната формулировка на този член методът за годишно адаптиране на тези заплати и пенсии представлява автоматична процедура, която не предоставя никаква възможност за преценка на Съвета. Посоченият член всъщност го задължава да приеме предложението на Комисията преди 31 декември на текущата година. Комисията упреква Съвета, че е констатирал само липсата на квалифицирано мнозинство сред членовете си, за да приеме предложението на Комисията, което се отнася, от една страна, до адаптирането на заплатите, и от друга страна — до предвидените в приложение ХI към Правилника корекционни коефициенти. Според ищеца Съветът всъщност приложил, без да се мотивира, член 10 от приложение ХI, незачитайки правомощията на Комисията и на Парламента. По този начин Съветът не само нарушил посочените разпоредби, но и принципа на институционално равновесие, като осъществил злоупотреба с власт.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/26

Решение на Общия съд от 25 април 2013 г. — Bell & Ross/СХВП — KIN (Кутия на часовник гривна)

(Дело T-80/10) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ кутия на часовник гривна - По-ранен промишлен дизайн - Основание за недействителност - Липса на оригиналност - Липса на различно цялостно впечатление - Информиран потребител - Степен на свобода на автора - Член 4, член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Връзка с насрещен иск за обявяване на недействителност - Съд за промишлени дизайни на Общността - Член 91 от Регламент № 6/2002)

2013/C 171/49

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bell & Ross BV (Zoetermeer, Нидерландия) (представител: S. Guerlain, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: KIN AB (Upplands Väsby, Швеция) (представители: M. Nielsen и C. Galichet, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 9 декември 2009 г. (преписка R 1285/200-3) относно процедура за обявяване на недействителност между Klockgrossisten i Norden AB и Bell & Ross BV

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Bell & Ross BV да заплати съдебните разноски, включително направените от KIN AB в хода на процедурата пред апелативния състав.

(1) ОВ C 113, 1.5.2010 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/26

Решение на Общия съд от 6 май 2013 г. — Kieffer Omnitec/Комисия

(Дело T-288/11) (1)

(Обществена поръчка за предоставяне на услуги - Процедура за възлагане на обществена поръчка - Поддръжка на инсталациите HVAC, на sprinkler и хидро-санитарните инсталации на сградата Joseph Bech в Люксембург - Отхвърляне на офертата на даден оферент - Равно третиране - Прозрачност - Пропорционалност - Явна грешка в преценката - Задължение за мотивиране)

2013/C 171/50

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: A+P Kieffer Omnitec Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители: A. Delvaux, V. Bertrand и M. Devos, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: A.-M. Rouchaud-Joët и S. Delaude, подпомагани от V. Vanden Acker, avocat)

Предмет

Искане за отмяна на Решение на Комисията от 1 април 2011 година, с което се отхвърля подадената от жалбоподателя оферта в рамките на обществената поръчка за сключване на договор за поддръжка на инсталациите HVAC, на sprinkler и хидро-санитарните инсталации на сградата Joseph Bech в Люксембург и поръчката се възлага на друг оферент (JO 2010/S 241-367523)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата

2.	Осъжда A+P Kieffer Omnitec Sàrl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 252, 27.8.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/26

Решение на Общия съд от 30 април 2013 г. — Alumina/Съвет

(Дело T-304/11) (1)

(Дъмпинг - Внос на зеолит A на прах с произход от Босна и Херцеговина - Нормална стойност - Представителност на продажбите на вътрешния пазар - Марж на печалбата - Обичайни търговски условия)

2013/C 171/51

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Alumina d.o.o. (Zvornik, Босна и Херцеговина) (представители: J.-F. Bellis и B. Servais)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch и A. Polcyn)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier и H. van Vliet)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 464/2011 на Съвета от 11 май 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на зеолит А на прах с произход от Босна и Херцеговина (ОВ L 125, стp. 1), доколкото същият засяга жалбоподателя

Диспозитив

1.	Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 464/2011 на Съвета от 11 май 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на зеолит A на прах с произход от Босна и Херцеговина в частта относно Alumina d.o.o.

2.	Съветът на Европейския съюз понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Alumina.

3.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 226, 30.7.2011 г.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/28

Жалба, подадена на 28 март 2013 г. — Skype/СХВП — British Sky Broadcasting and Sky IP International (SKYPE)

(Дело T-183/13)

2013/C 171/54

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Skype (Дъблин, Ирландия) (представители: I. Fowler, Solicitor, J. Schmitt, lawyer, и J. Mellor, QC)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Други страни в производството пред апелативния състав: British Sky Broadcasting Group plc (Айсълуърт, Обединено кралство) и Sky IP International Ltd (Айсълуърт)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 30 януари 2013 г. по преписка R 2398/2010-4,

—	да осъди ответника да понесе съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „SKYPE“ — заявка за марка на Общността № 3 660 065 за услуги от клас 38.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: останалите страни в производството пред апелативния състав.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „SKY“ за стоки и услуги от класове 9, 38 и 41 — заявка за марка на Общността № 3 203 411.

Решение на отдела по споровете: уважава възражението за всички спорни стоки.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент на Съвета № 207/2009.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/28

Жалба, подадена на 28 март 2013 г. — Skype/СХВП — British Sky Broadcasting and Sky IP International (SKYPE)

(Дело T-184/13)

2013/C 171/55

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Skype (Дъблин, Ирландия) (представители: I. Fowler, Solicitor, J. Schmitt, lawyer, и J. Mellor, QC)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 30 януари 2013 г. по преписка R 121/2011-4a

—	да осъди ответника да понесе съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „SKYPE“ — заявка за марка на Общността № 4 521 084 за стоки и услуги от класове 9, 38 и 42.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „SKY“ за стоки и услуги от класове 9, 38, 41 и 42 — заявка за марка на Общността № 3 203 411.

Решение на отдела по споровете: уважава възражението за всички спорни стоки и услуги.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент на Съвета № 207/2009.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/29

Жалба, подадена на 2 април 2013 г. — Jannatian/Съвет

(Дело T-187/13)

2013/C 171/56

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mahmoud Jannatian (Техеран, Иран) (представители: E. Rosenfeld и S. Monnerville, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени в частта относно жалбоподателя: i) Обща позиция 2008/479/ОВППС на Съвета от 23 юни 2008 година за изменение на Обща позиция 2007/140/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Иран (1); ii) Решение 2008/475/ЕО на Съвета от 23 юни 2008 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителните мерки срещу Иран (2); iii) Обща позиция 2008/652/ОВППС на Съвета от 7 август 2008 година за изменение на Обща позиция 2007/140/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Иран (3); iv) Решение 2009/840/ОВППС на Съвета от 17 ноември 2009 година за прилагане на Обща позиция 2007/140/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Иран (4); v) Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (5); vi) Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (6); (vii) Регламент (ЕО) № 1100/2009 на Съвета от 17 ноември 2009 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Решение 2008/475/ЕО (7); (viii) Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (8); и (ix) Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (9); и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем правни основания.

Първо правно основание, изведено от липсата на компетентност на Съвета

—

Жалбоподателят твърди, че съгласно член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз ограничителни мерки могат да бъдат приемани само по съвместна инициатива на Комисията и върховния представител. Съветът приел оспорваните решения и регламенти, като действал самостоятелно. Поради това те са опорочени от липсата на компетентност.

Второ правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

—

Жалбоподателят твърди, че посоченият мотив за включването на г-н Jannatian в списъка в приложение II е твърде неясен, за да отговаря на установените в съдебната практика изисквания по отношение на задължението за мотивиране. За да изпълни задължението за мотивиране, Съветът следвало да изложи конкретните и специфични елементи, които са показателни за наличието на действителна подкрепа, оказана от жалбоподателя на правителството на Иран или на чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности на Иран. Поради това оспорваните решения и регламенти са опорочени от липсата на мотиви.

Трето правно основание, изведено от нарушение на основните права на жалбоподателя

—

Жалбоподателят твърди на първо място, че тъй като не са мотивирани, оспорваните решения и регламенти следователно нарушават правото на защита на жалбоподателя; на второ място, че незаконосъобразността на оспорваните решения и регламенти засяга настоящото производство, тъй като от една страна е пречка за защитата на жалбоподателя, а от друга страна се засяга способността на Съда да упражни контрол за законосъобразност върху оспорваните решения и регламенти. От това следва, че са нарушени правата на жалбоподателя на ефективна съдебна защита. На последно място, доколкото жалбоподателят бил лишен от правото си на защита и тъй като е застрашена способността на Съда да упражни контрол за законосъобразност върху оспорваните решения и регламенти относно мерки за замразяване на финансови средства — които по самото си естество представляват „изключителна принуда“ — правото на собственост на жалбоподателя е необосновано ограничено.

Четвърто правно основание, изведено от липсата на доказателства срещу жалбоподателя

—	Жалбоподателят твърди, че Съветът не привел доказателствата и данните, на които се основават приетите от него оспорвани решения и регламенти.

Пето правно основание, изведено от неточност от фактическа страна

—

Жалбоподателят изтъква, че противно на посоченото в оспорваните решения и регламенти, жалбоподателят вече не бил заместник-ръководител на организацията за атомна енергия към съответния момент на включването му в списъка на лицата и образуванията, които попадат в обхвата на ограничителните мерки. Поради това Съветът допуснал фактическа грешка като включил жалбоподателя в списъка само на основание че към момента на приемане на различните оспорвани решения и регламенти, той е бил заместник-ръководител на организацията за атомна енергия.

Шесто правно основание, изведено от грешка при прилагането на правото

—

Жалбоподателят твърди, че член 20, буква б) няма за цел да се прилага per se по отношение на физически лица на ръководни постове в някое от образуванията от списъка в приложение VIII. Освен това в член 20, буква б) се предвижда включването в списъка на лица, „които участват, имат пряко отношение или предоставят подкрепа за чувствителните ядрени дейности на Иран.“ Съветът допуснал грешка при прилагането на правото, като включил жалбоподателя в списъка от приложение II, без да приведе доказателства, че жалбоподателят предоставял активна и реална подкрепа за ядрените дейности на Иран към момента на включването му в списъка от приложение.

Седмо правно основание, изведено от явна грешка при преценката на фактическите обстоятелства и нарушение на принципа на пропорционалност

—

Жалбоподателят твърди, че в настоящия случай не е налице цел от общ интерес, която може да обоснове налагането на толкова строги мерки на лица, които макар и за кратък срок са заемали ръководна позиция в организацията за атомна енергия на Иран. Освен това дори ако мерките бъдат счетени за обосновани с оглед на цел от общ интерес, те все още могат да пораждат критика, тъй като с тях не се спазва разумната пропорционалност между използваните средства и целта, чието постигане се иска.

(1) ОВ L 163, 24.6.2008 г., стр. 43.

(2) ОВ L 163, 24.6.2008 г., стр. 29.

(3) ОВ L 213, 8.8.2008 г., стр. 58.

(4) ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 64.

(5) ОВ L 195, 27.7.2010 г., стр. 39.

(6) ОВ L 281, 27.10.2010 г., стр. 81.

(7) ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 31.

(8) ОВ L 281, 27.10.2010 г., стр. 1.

(9) ОВ L 88, 24.3.2012 г., стр. 1.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/30

Жалба, подадена на 2 април 2013 г. — Transworld Oil Computer Centrum и др./Eurojust

(Дело T-192/13)

2013/C 171/57

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Transworld Oil Computer Centrum BV (Berg en Dal, Нидерландия), Transworld Payment Solutions Ltd (Бермуда), Transworld ICT Solutions Ltd (Bangalore, Индия), Transworld Oil USA, Inc. (Houston, Съединени американски щати), Bermuda First Curaçao Ltd (Бермуда) и Johannes Christiaan Martinus Augustinus Maria Deuss (Бермуда) (представител: Rechtsanwalt T. Barkhuysen)

Ответник: Eurojust

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да обяви за нищожно решението за потвърждение на Eurojust от 2 февруари 2013 г.,

—	да разпореди на Eurojust да приеме ново решение въз основа на втората молба от 31 декември 2012 г. и вземайки предвид правното становище на Съда,

—	да възложи на Eurojust да заплати разноските, възникнали в резултат на изготвянето на жалбата и във връзка с втората молба.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет правни основания.

Първо правно основание: Eurojust не била разгледала всички правни основания, изтъкнати от жалбоподателите.

—

Молбата за предоставяне на информация от 4 октомври 2012 г. и втората молба за предоставяне на информация от 31 декември 2013 г. почивали на различни правни основания, сред които член 10 от Европейската конвенция за правата на човека и член 8, параграф 2, член 41, параграф 2 и член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, стр. 389). Въпреки това оспорваното решение на Eurojust се основавало изключително на правилата на Eurojust относно достъпа до документи. Eurojust погрешно отхвърлила останалите правни основания, на които се позовават жалбоподателите.

Второ правно основание: Решението не било взето с необходимата грижа и не било мотивирано в достатъчна степен.

—

Eurojust отказала да предостави изискваната информация, позовавайки се на изключенията, установени в член 4, параграф 1, букви a) и б) от Правилата на Eurojust за достъп до документи. В оспорваното решение обаче Eurojust не обяснява или поне не обяснява в достатъчна степен защо и доколко тези изключения се прилагат в настоящия случай.

Трето правно основание: Eurojust приложила погрешно предвидените в член 4, параграф 1, буква a) от Правилата за достъпа до документи изключения за „висящи национални разследвания“ и „борба с тежката престъпност“.

—

Жалбоподателите с основание и с право се съмнявали, че по време на (предварителното) наказателното разследване орган(и) за наказателно преследване са действали незаконосъобразно. В подкрепа на това съмнение наред с другото те подават до Eurojust молба за предоставяне на информация. Eurojust твърдяла, че исканата информация не може да бъде предоставена, тъй като към момента все още било в ход предварително съдебно производство. Според жалбоподателите Eurojust се позовава на тези изключения погрешно и без достатъчни мотиви.

Четвърто правно основание: Eurojust приложила погрешно предвиденото в член 4, параграф 1, буква б) от Правилата за достъпа до документи изключение за „личната сфера и неприкосновеността на личността“.

—

Eurojust нито твърдяла, нито установила, че исканите документи съдържат лични данни на трети лица. Нещо повече, от самия факт, че даден документ съдържа лични данни на трети лица не следва непременно, че биха били засегнати личната сфера или неприкосновеността на дадена личност. Евентуални изявления от служители, които не са направени в лично качество, не могат да обосноват отказа за предоставяне на исканата информация.

Доколкото били засегнати личната сфера и неприкосновеността на лица, Eurojust трябвало да прецени дали и как исканите документи — ако е необходимо, в анонимна форма или само отчасти — е можело да бъдат предоставени. Отново погрешно Eurojust не е направила това.

Пето правно основание: Eurojust приложила погрешно предвиденото в член 4, параграф 1, буква a) от Правилата за достъпа до документи изключение за „спазване на приложимите правила за професионалната тайна“.

Позоваването на това изключение не било обосновано. Жалбоподателите не можели да разберат кои правила за поверителност трябвало да се прилагат в конкретния случай и те се съмнявали, че са приложими правила за поверителност, които биха попречили за предоставянето на исканите документи.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/31

Жалба, подадена на 3 април 2013 г. — dm-drogerie markt/СХВП — V-Contact (CAMEA)

(Дело T-195/13)

2013/C 171/58

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: dm-drogerie markt GmbH & Co. KG (Карлсруе, Германия) (представители: адв. B. Beinert и адв. O. Bludovsky)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: V-Contact Kft (Szada, Унгария)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 17 януари 2013 г. (жалба, свързана с производство по възражение № R 452/2012-1) и да поправи допуснатата грешка, като заличи марката на заявителя,

—	при условията на евентуалност, да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 17 януари 2013 г. (жалба, свързана с производство по възражение № R 452/2012-1) и да върне делото на Службата за хармонизация,

—	при условията на евентуалност, да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 17 януари 2013 г. (жалба, свързана с производство по възражение № R 452/2012-1).

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „CAMEA“, по-специално за стоки от класове 3, 5 и 16 — заявка за регистрация на марка на Общността № 9 279 928.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: международна регистрация, посочваща по-специално Европейския съюз и отнасяща се за стоки от класове 3, 5 и 8.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/31

Жалба, подадена на 5 април 2013 г. — Nanu-Nana Joachim Hoepp/СХВП — Stal-Florez Botero (la nana)

(Дело T-196/13)

2013/C 171/59

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Nanu-Nana Joachim Hoepp GmbH & Co. KG (Бремен, Германия) (представител: T. Boddien, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Lina M. Stal-Florez Botero (Maarssen, Нидерландия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 29 януари 2013 г. по преписка R 300/2012-1 във връзка с производство за заличаване на вписването № 000005025 C (марка на Общността № 005205125) със страни Nanu-Nana Joachim Hoepp GmbH & Co. KG и Lina M. Stal-Florez Botero h.o.d.n. La Nana;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка „la nana“ за стоки от класове 16, 20 и 24 — регистрация на марка на Общността № 5 205 125.

Притежател на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят.

Основание на искането за обявяване на недействителност: обявяването на недействителността е поискано на основание член 8, параграф 1, буква б) във връзка с член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

Решение на отдела по отмяна: изцяло отхвърля искането за обявяване на недействителност на основание член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 53, параграф 1, буква a) във връзка с член 8, параграф 1, буква б), член 57, параграфи 2 и 3) и член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/32

Жалба, подадена на 8 април 2013 г. — Imax/СХВП — Himax Technologies (IMAX)

(Дело T-198/13)

2013/C 171/60

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Imax Corporation (Mississauga, Канада) (представители: V. von Bomhard, lawyer, и K. Hughes, Solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Himax Technologies, Inc. (Tainan County, Тайван)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на пети апелативен състав на СХВП от 23 януари 2013 г. по преписка R 740/2012-5; и

—	да осъди ответника и встъпилата страна, в случай че другата страна в производството пред апелативния състав встъпи, да понесат съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „IMAX“ за стоки и услуги от класове 9, 41 и 45 — Регистрация на марка на Общността № 9 392 556.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрации на марка на Общността № 4 411 658 и № 4 411 641 за фигуративна марка „Himax“ за стоки и услуги от класове 9 и 42.

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009..

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/32

Жалба, подадена на 9 април 2013 г. от Patrizia De Luca срещу решението, постановено на 30 януари 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-20/06 RENV, De Luca/Комисия

(Дело T-200/13 P)

2013/C 171/61

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Patrizia De Luca (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi и J.-N. Louis, avocats)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателката иска от Общия съд:

—

да постанови, че

—	отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 30 януари 2013 г. по дело De Luca/Комисия (F-20/06 RENV, все още непубликувано в Сборника;

—	да постанови ново решение, в което,

—

да приеме, че

—	отменя решението на Европейската комисия от 23 февруари 2005 г. за назначаване на жалбоподателката за администратор, доколкото я класира в степен A*9, стъпка 2;

—	осъжда Комисията да заплати съдебните разноски в двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката твърди някои нарушения, изведени от грешки при прилагане на правото.

—

СПС тълкувал Решение на Общия съд 14 декември 2011 г. по дело T-563/10 P, De Luca/Комисия в смисъл, че проверката на законосъобразността на обжалваното в първоинстанционното производство решение се свежда само до прилагането по аналогия на правилата за назначаване, без да взема предвид предимството на разпоредбите, приложими в областта на нормалното развитие на кариерата;

—

СПС приел, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз може законосъобразно да се прилага по аналогия, като същевременно констатирал, че това не представлява никакво предимство за жалбоподателката от гледна точка на кариерата и че ограниченото предимство от гледна точка на възнаграждението ще изчезне с течение на времето;

—	СПС не извършил проверка на законосъобразността на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица и на неговото прилагане по аналогия спрямо жалбоподателката, предвид принципа на равно третиране и на кариерно развитие;

—	СПС е следвало да провери, а не жалбоподателката да доказва, че прилагането на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника е явно неуместно;

—

СПС веднага, без задълбочена проверка, отхвърлил довода на жалбоподателката, изведен от нарушението на равното третиране, което следвало от факта, че длъжностните лица ще продължат да могат да бъдат повишавани по член 45 от Правилника независимо от промените в него, макар че поради прилагането на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника случаят на жалбоподателката не е такъв.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/33

Жалба, подадена на 9 април 2013 г. — Group’Hygiène/Комисия

(Дело T-202/13)

2013/C 171/62

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Group’Hygiène (Париж, Франция) (представители: J.-M. Leprêtre и N. Chahid-Nouraï, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени с незабавно действие Директива 2013/2/ЕС на Комисията от 7 февруари 2013 година за изменение на приложение I към Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки в частта, в която в списъка на примерите за опаковки се добавят рулата с изключение на тези с промишлено предназначение;

—	да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага шест правни основания.

Първото правно основание е изведено от липсата на компетентност на Комисията, доколкото чрез изпълнителните си правомощия Комисията не може да изменя съществени елементи от основната правна уредба. Директива 2013/2/ЕС (1) разширявала обхвата на определението за опаковка по отношение на стоки, които не се обхващали от Директива 94/62/ЕО (2), в резултат на което Директива 2013/2/ЕС била опорочена поради липса на компетентност.

Второто правно основание е изведено от неспазването на член 296 ДФЕС и на общите принципи на правото на Европейския съюз, свързани със задължението за мотивиране, тъй като в Директива 2013/2/ЕС не се разяснявали причините, поради които само някои рула били опаковки. Жалбоподателят твърди, че нуждата от мотиви към акта е още по-голяма, тъй като обжалваната мярка представлява промяна в позицията спрямо предходните позиции на органите на Европейския съюз по този въпрос.

3.	Третото правно основание е изведено от неспазването на Директива 94/62/ЕО, доколкото било очевидно, че рулата не могат да се класифицират като опаковки, тъй като рулото е чисто вътрешен елемент от стоката и не съответства на възприетото в Директива 94/62/ЕО правно определение за опаковка.

Четвъртото правно основание е изведено от неспазването на принципа на равно третиране, тъй като Директива 2013/2/ЕС третирала по различен начин сходни положения, доколкото същата не квалифицирала като опаковки промишлените рула, въпреки че промишлените рула и непромишлените рула били в обективно сходно положение, и доколкото стоки, които имат характеристики, сходни с тези на рулата, били изключени от категорията на опаковките.

Петото правно основание е изведено от неспазването на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, доколкото Директива 2013/2/ЕС внезапно и без преходни мерки поставяла под въпрос възприетото от законодателя на Европейския съюз разрешение, съгласно което рулата не са опаковки по смисъла на Директива 94/62/ЕО.

Шестото правно основание е изведено от неспазването на принципа на пропорционалност, доколкото оспорваната мярка пораждала непропорционални финансови последици за икономическите оператори от сектора, тъй като за разлика от другите производители, за които се прилага правната уредба относно опаковките, производителите на рула не можели да намалят обема на произвежданите рула, тъй като последните били абсолютно необходими и били част от стоките.

(1) ОВ L 37, 2013 г., стр. 10.

(2) Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 14, стр. 238).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/34

Жалба, подадена на 8 април 2013 г. — Stance/СХВП — Pokarna (STANCE)

(Дело T-206/13)

2013/C 171/63

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Stance, Inc. (San Clemente, САЩ) (представители: R. Kunze и G. Würtenberger, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Pokarna Ltd (Secundrabad, Индия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на пети апелативен състав от 1 февруари 2013 г. по преписка R 885/2012-5 във връзка с производство по възражение, предявено на основание регистрацията на марка на Общността № 005 491 329 срещу заявка за марка на Общността № 008 957 516„STANCE“;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „STANCE“ за стоки от клас 25 — заявка за марка на Общността 8 957 516.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрация на марка на Общността за черно-бяла фигуративна марка „STANZA“ за стоки и услуги от класове 25 и 35.

Решение на отдела по споровете: уважава възражението по отношение на всички спорни стоки.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 65, член 8, параграф 1, буква б), член 75, член 76, параграфи 1) и 2) и член 83 от Регламент № 207/2009 на Съвета.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/34

Жалба, подадена на 10 април 2013 г. — 1872 Holdings/СХВП — Havana Club International (THE SPIRIT OF CUBA)

(Дело T-207/13)

2013/C 171/64

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: 1872 Holdings vof (Амстердам, Нидерландия) (представител: M. Antoine-Lalance, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Havana Club International, SA (Хавана, Куба)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 31 януари 2013 г. по преписка R 684/2012-1;

—	да осъди Службата да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „THE SPIRIT OF CUBA“ за стоки и услуги от класове 33, 35 и 42 — регистрация на марка на Общността 2 109 106.

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Основание на искането за обявяване на недействителност: обявяването на недействителността е поискано на основание член 52, параграф 1, буква a) и член 7, параграф 1, букви б), в) и ж) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

Решение на отдела по отмяна: прогласява недействителността на спорната марка на Общността.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/35

Жалба, подадена на 15 април 2013 г. — Typke/Комисия

(Дело T-214/13)

2013/C 171/65

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Rainer Typke (Хасберген, Германия) (представители: адв. B. Cortese и адв. A. Salerno)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 5 февруари 2013 г., с което се отхвърля потвърдителното заявление на жалбоподателя за достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) — по преписка GESTDEM 2012/3258,

—	да отмени мълчаливия отказ на Европейската комисия от 13 март 2013 г. относно потвърдителното заявление на жалбоподателя за достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 — по преписка GESTDEM 2013/0068,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи едно правно основание, състоящо се в твърдение за нарушаване на членове 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, както и на други разпоредби от посочения регламент, тъй като:

—	становището на Комисията, че искането на жалбоподателя не попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1049/2001, доколкото предполага създаването на нови документи, а не достъпа до съществуващи такива, е необосновано,

—	становището на Комисията, че искането на жалбоподателя е непропорционално и поради това недопустимо, дори да се вземе предвид възможността за предоставяне на частичен достъп, е необосновано,

—	становището на Комисията, че необходимостта да не се разкриват лични данни на трети лица е пречка за уважаване на искането на жалбоподателя, е необосновано, и

—	становището на Комисията, че необходимостта да се запази поверителността на производството пред комисията по подбора и необходимостта да се защити процесът на вземане на решения от последната са пречка за уважаване на искането на жалбоподателя, е необосновано.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

15.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/36

Жалба, подадена на 14 април 2013 г. от Luigi Marcuccio срещу определението, постановено на 6 февруари 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-67/12, Marcuccio/Комисия

(Дело T-226/13 P)

2013/C 171/69

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Съд на публичната служба

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да се уважат всички искания, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

В настоящото дело жалбоподателят оспорва Определение от 6 февруари 2013 г., с което Съдът на публичната служа отхвърля като явно неоснователна неговата жалба с предмет, от една страна, отмяна на решението, с което Европейската комисия отхвърля неговото искане за обезщетение за вредите, за които той твърди, че са му причинени в резултат на обстоятелството, че писмо относно способите за изпълнение на Решение на Съда на публичната служба от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия, F-41/06, е изпратено до адвоката, който го е представлявал в производството по обжалване срещу това решение, и от друга страна, искане за осъждане на Комисията да го обезщети за вредата, която според него е претърпял в резултат на това обстоятелство.

В подкрепа на своето искане жалбоподателят изтъква абсолютната липса на мотиви за отхвърляне на искането за обезщетение, както и недостатъчно разследване и изопачаване на фактите, произволно вземане на решение и неправилно тълкуване и прилагане на:

—	нормите на правото, отнасящи се до възникването на отговорността за вреди на институциите на Европейския съюз;

—	на понятието задължение за излагане на мотиви, което има всяка институция на Европейския съюз и съдилищата на Европейския съюз;

—	на понятието неправомерно поведение на институция на Европейския съюз.

Жалбоподателят изтъква и незаконосъобразност на разпоредбите, приети от първоинстанционния съдия относно съдебните разноски.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.171.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 171

Издание на български език	Информация и известия	Година 56 15 юни 2013 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2013/C 171/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 164, 8.6.2013 г.	1