ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.133.bul |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133 |
|
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 56 |
Известие № |
Съдържание |
Страница |
|
I Резолюции, препоръки и становища |
|
|
СТАНОВИЩА |
|
|
Европейски икономически и социален комитет |
|
|
487-а пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. |
|
2013/C 133/01 |
||
2013/C 133/02 |
||
2013/C 133/03 |
||
|
III Подготвителни актове |
|
|
ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ |
|
|
487-а пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. |
|
2013/C 133/04 |
||
2013/C 133/05 |
||
2013/C 133/06 |
||
2013/C 133/07 |
||
2013/C 133/08 |
||
2013/C 133/09 |
||
2013/C 133/10 |
||
2013/C 133/11 |
||
2013/C 133/12 |
||
2013/C 133/13 |
||
2013/C 133/14 |
||
2013/C 133/15 |
||
2013/C 133/16 |
||
BG |
|
I Резолюции, препоръки и становища
СТАНОВИЩА
Европейски икономически и социален комитет
487-а пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/1 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Отрасли, свързани с корабоплаването и водните развлекателни дейности — преструктуриране, ускорено от кризата“ (становище по собствена инициатива)
2013/C 133/01
Докладчик: г-н Edgardo Maria IOZIA
Съдокладчик: г-н Patrizio PESCI
На 12 юли 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно
„Отрасли, свързани с корабоплаването и водните развлекателни дейности – преструктуриране, ускорено от кризата“.
Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 22 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 70 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Рекреационното плаване, т.е придвижването по вода за собствено удоволствие, било използвайки плавателен съд (платноходка или моторна лодка, кану, каяк или др.), било в рамките на множество водни дейности (уиндсърфинг, кайтсърфинг, подводно гмуркане, рекреационен риболов и др.) от много години се практикува в Европа от всички социални категории. В този смисъл корабоплаването и водните развлекателни дейности в Европа не се смятат единствено за летни развлечения през свободното време, а допринасят за развитието и популяризирането на спортни, културни, екологични и социални ценности. В този смисъл корабоплаването и водните развлекателни дейности в Европа играят важна социална роля и утвърждават ценностите на Европейския съюз. |
1.2 |
Чрез корабоплаването и водните развлекателни дейности младите поколения могат да се научат да опазват природата, да ценят работа в екип, да бъдат отговорни; могат да общуват, да се забавляват чрез спортни дейности на разумна цена, да опознават нови територии чрез водния туризъм, да достигнат до особено ценни морски зони. Корабоплаването и водните развлекателни дейности наскоро придобиха терапевтична функция, насочена към лицата с увреждания, хората, изгубили вяра в себе си, като допринасят за тяхната реинтеграция и възвръщане на изгубеното самочувствие. |
1.3 |
Настоящото становище се основава върху констатацията на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), че по отношение на корабоплаването и водните развлекателни дейности единният европейски пазар все още е несъвършен. Публичното изслушване, което се проведе през октомври 2012 г. по време на международното яхтено изложение в Генуа (Италия) с участието на представители на Комисията и на Европейския парламент, работниците, потребителите и ползвателите, университетите и екологичните сдружения, подчерта многобройните трудности, които все още съществуват на европейския пазар за този сектор. По този причина ЕИСК призовава Европейската комисия да обмисли действията, предложени в настоящото становище, които са необходими за доизграждане на единния пазар и за борба с все още съществуващите препятствия и други ограничения на национално и международно равнище. |
1.4 |
Според страните, през последните години на криза европейският отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, регистрира драстичен спад в производството от порядъка на 40-60 %, със загуба на 46 000 работни места и свиване на общия оборот на производството в сектора с около 3 до 4,5 млрд. евро. Въпреки това той продължава да бъде най-голямата индустрия, свързана с корабоплаването и водните развлекателни дейности в света, докато американската конкуренция отслабва и нараства ролята на страни с нововъзникващи икономики като Бразилия, Китай и Турция. |
1.5 |
ЕИСК счита за изключително важно да не се губи това богатство от експертни знания и капацитет за иновации, което позволи на предприятията да устоят чрез увеличаване на тенденцията към износ, но почти изцяло, на висок клас продукти. |
1.6 |
Средиземно море е районът, в който се концентрира повече от 70 % от световния корабен туризъм, което създава много важен стимул за крайбрежните държави. Този туризъм е възпрепятстван от различаващи национални законодателства, сред които най-важни са например различията в областта на регистрацията на плавателни съдове за отдих, разрешенията за корабоплаване, мерките за сигурност и данъчното облагане. |
1.7 |
Въпреки че е наясно с различните деликатни проблеми, съществуващи в страните с дългогодишни традиции в мореплаването, ЕИСК препоръчва на Комисията да се намерят съвместни решения и вярва, че за сектора е от особен интерес да започне да се прилага принципът на недискриминацията (пряка или косвена) на движението на услуги и хора, който регулира вътрешния пазар. |
1.8 |
Докато изискванията за безопасност и по отношение на околната среда за строенето на плавателните съдове за отдих са хармонизирани на европейско ниво, в Европа регулаторната рамка относно дейностите за отдих по отношение на същите съдове варира значително в различните страни що се отнася до условията за ползване (навигационни лицензи, регистрации, регламенти и оборудване за безопасност, данъци и т.н.). Тези национални различия разпокъсват единния европейски пазар, създавайки объркване за икономически оператори и потребители, но също така и определена форма на нелоялна конкуренция. Най-ярък пример със сигурност е Средиземно море, в което от Испания до Гърция, през Франция, Италия, Словения и Хърватия, корабоплаването и водните развлекателни дейности се регулират по различен начин във всяка страна. Такива разлики в третирането не съществуват за други транспортни средства, като автомобила, влака или самолета. |
1.9 |
На интересно изслушване, което се проведе по време на международното яхтено изложение в Генуа, представители на промишлеността в отделните ѝ компоненти, представители на работниците в сектора и екологичните сдружения поискаха категорично и единодушно от Европейския съюз да предприеме подходящи инициативи за подпомагане на дейностите на отрасъла, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности. |
1.10 |
Освен че представлява сектор, в който иновациите и развитието са от съществено значение за неговото оцеляване, за разлика от много други отрасли, този, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, не изисква извънредни мерки и икономическа помощ, а единствено инициативи и действия, с цел единният европейски пазар в тази област да се превърне в реалност. |
1.11 |
ЕИСК споделя загрижеността на заинтересованите страни в сектора на корабоплаването и водните развлекателни дейности и отправя искане към Комисията заедно с преразглеждането на Директива 94/25/ЕО относно плавателни съдове за отдих до 24 метра да предприеме допълнителни инициативи, които да бъдат включени в конкретен план за действие. Би било от голяма полза изготвянето на зелена книга относно мерките, които трябва да бъдат предприети за отрасъла, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, в която да участват всички заинтересовани страни, и постепенно да се определи план за действие, който да е в съответствие с общите принципи на новата европейска индустриална политика (1) и с тези на европейската политика за устойчив туризъм (2). |
1.12 |
ЕИСК подчертава по-специално някои въпроси, които трябва да бъдат разгледани и решени:
|
2. Европейският отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности
2.1 |
Европейският отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, днес включва над 37 000 предприятия, в които работят пряко 234 000 души, и през 2011 г. създаде годишен оборот 20 милиарда евро. 97 % от предприятията са малки и средни; по-добре структурираните големи групи са около десет на брой. През 2008-2009 г. икономическата и финансовата криза доведе до спад в продажбите и промишленото производство със средно 40-60 %, който засегна всички видове продукти. От 2009 г. насам икономическата криза предизвика загуба на над 46 000 работни места и свиване на общия оборот на производството в сектора с около 3 до 4,5 милиарда евро. Загубата на работни места засегна в еднаква степен (в процентно изражение) големите предприятия и МСП. Както загубата на работни места, така и намаляването на оборота станаха главно в промишления сектор на отрасъла (корабостроенето и изработването на аксесоари и части). Секторът на услугите (отдаване/наемане на плавателни съдове за отдих и развлечения, ремонт и поддръжка на плавателни съдове, яхтени пристанища), който досега се справяше много успешно, от тази година започна да усеща кризата. Въпреки че кризата внесе радикални промени в международното разпределение на позициите, Европа все още заема водещо място в световен мащаб, изправена пред отслабващата конкурентоспособност на Америка и растежа на страните с нововъзникващи икономики като Бразилия, Китай и Турция (3). |
2.2 |
Промишлената дейност на сектора обхваща целия производствен сектор на корабостроенето, от малки съдове до суперяхти с дължина над 100 м; най-често обаче отрасълът, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, е съсредоточен в производството на плавателни съдове с дължина до 24 м (чието строителство е регламентирано от Директива 94/25/ЕО). Използването на тези съдове е разнообразно: съдове за отдих и развлечения; малки професионални съдове за бреговата охрана, морската полиция и митниците; малки пътнически кораби, използвани по-специално в туристическите региони и на островите, и специализирани съдове. Индустрията произвежда оборудване и части (двигатели и системи за задвижване, оборудване на палубата, електроника и навигационни системи, платна, бои, вътрешно оборудване) и аксесоари за плаване (оборудване за гарантиране на безопасността, текстилни продукти и др.) и оборудване за водни развлекателни дейности (гмуркане, уиндсърфинг, кайтсърфинг, кану-каяк и др.). |
2.3 |
Дейностите, свързани с предоставянето на услуги, са многобройни и разнообразни, тъй като включват управлението и развитието на 4 500 европейски яхтени пристанища и яхтени съоръжения (1,75 млн. котвени стоянки за общо 6,3 млн. плавателни съда в Европа), както и търговски дейности и дейности по поддръжката, наемане и отдаване под наем на речни и морски съдове (със или без екипаж), морски училища, морски агенции, морски експерти, специализирани финансови и застрахователни услуги в областта на отдиха и развлеченията и др. |
2.4 |
Днес в Европа 48 млн. души практикуват някаква дейност, свързана с плаване или воден спорт, като 36 млн. от тях плават с лодки (с двигател или платна) (4). Профилът на ползвателите на плавателен съд за отдих и развлечение действително отразява различните социални категории на всяка държава: въпреки че медиите често незаслужено създават представа, че водните развлекателни дейности са свързани само с лукса, те не са привилегия на някакъв социален елит. Спокойно може да се говори най-вече за „масово“ корабоплаване и водни развлекателни дейности. |
2.5 |
Освен това от десетина години насам се наблюдава увеличаване на средната възраст на ползвателите на плавателни съдове за отдих и развлечение, което отразява европейската демографска тенденция и застрашава бъдещето на корабоплаването и водните развлекателни дейности. |
2.6 |
В различни европейски страни предприятията от сектора на корабоплаването и водните развлекателни дейности и спортните федерации, чрез своите сдружения, от много години развиват инициативи за предлагане на младото поколение на дейности, свързани с корабоплаването. Тези различни инициативи имат за цел опознаване на корабоплаването и водните развлекателни дейности както като спортни, така и като професионални туристически дейности, и това се прави като на стажанти и студенти се предлага професионален опит и стажове в предприятия. Тези национални инициативи биха могли да бъдат възпроизведени и на европейско равнище, например като се организират колективни действия за популяризиране на корабоплаването и водните развлекателни дейности по време на прояви, като например Европейския морски ден на 20 май (5). |
2.7 |
С брегова ивица с дължина 66 000 км Европа е предпочитана световна дестинация за плавания за развлечение. Дейностите, свързани с плаване или воден спорт, които обикновено са морски, се практикуват също така и във вътрешността на континента и са много силно развити в някои държави, където се извършват по протежение на 27 000 км вътрешни водни пътища и езера (в Европа има 128 езера с площ над 100 км2). Само в Средиземно море са съсредоточени 70 % от световните чартърни морски превози с плавателни съдове от всякаква дължина. |
2.8 |
Европейската индустрия е открита и конкурентоспособна, продава близо две трети от производството си на вътрешния пазар и изнася на традиционните пазари, като САЩ, Канада и Австралия/Нова Зеландия. В следствие на срива на търсенето в тези държави, в европейската индустрия е налице все по-голямо нарастване на износа към азиатските нововъзникващи пазари (главно Китай) и Латинска Америка (главно Бразилия), където търсенето е силно, но местните власти се стремят да защитават и развиват националната си промишленост. В Азия административните трудности и формалностите, свързани с вноса, обезкуражават в особена степен европейските МСП. Маркировката „СЕ“ на европейските продукти обикновено не се признава и корабостроителниците трябва да представят своята техническа документация, за да получат одобрение на местно равнище, което създава сериозни проблеми при защитата на интелектуалната собственост за европейския отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, както и прекомерни разходи за МСП, и тласка големите предприятия да преместват навън дейността си. |
3. Въздействие на европейското законодателство върху отрасъла, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности
3.1 |
През 1994 г. беше приета европейската директива за плавателните съдове с развлекателна цел (Директива 94/25/ЕО), която даде възможност за хармонизиране на европейско равнище на изискванията за безопасност за плавателните съдове с развлекателна цел с минимална дължина на корпуса 2,5 м и максимална дължина 24 м. Тази директива беше изменена през 2003 г. (Директива 2003/44/ЕО) с добавяне на нови изисквания по отношение на околната среда (например намаляване на пределно допустимите стойности за емисиите на отработени газове и на нивата на шума от морски двигатели) и включването на „personal watercraft“ (плавателни съдове за индивидуално използване или джетове) в приложното поле на директивата. |
3.2 |
В рамките на 15 години приложението на тази директива за плавателните съдове с развлекателна цел доведе до изготвянето на международно равнище на 60 хармонизирани стандарта EN-ISO, които се прилагат за плавателните съдове и за плавателните съдове за индивидуално използване. Тези европейски стандарти днес се използват като техническа отправна точка на международно равнище. Директива 94/25/ЕО също така даде възможност да се създаде единен европейски пазар за плавателните съдове с развлекателна цел, като по този начин улесни условията за търговията, конкуренцията и обмена в рамките на ЕС. ЕИСК отправя искане към Комисията за последователни предложения, за да се даде възможност за създаване на единен европейски пазар на услугите, свързани с корабоплаването и водните развлекателни дейности, като се гарантира сближаване на условията за използване и корабоплаване в Европа. |
3.3 |
Директива 94/25/ЕО понастоящем е в процес на преразглеждане и обсъждане между Европейския парламент и Съвета (предложение за директива COM(2011) 456 final). Основните промени се отнасят за ново намаляване на равнищата на отработени газове на морските двигатели, задължението на борда да бъдат инсталирани резервоари или системи за пречистване на използваната вода и привеждане в съответствие с изискванията на новата европейска законодателна рамка за търговията на хармонизираните продукти (Решение № 768/2008 и Регламент (ЕО) № 765/2008). ЕИСК изрази положително становище относно това предложение за преразглеждане (6). |
3.4 |
Според ЕИСК новата директива дава възможност за преразглеждане на настоящата система за категоризация на плавателните съдове за отдих. В действителност директивата предвижда плавателните съдове да бъдат подразделени на четири проектни категории в зависимост от способността им да устояват на някои метеорологични условия в морето (сила на вятъра и височина на вълните). Европейският парламент поиска Европейската комисия да извърши проучване от техническо естество относно целесъобразността и възможността да се преразгледа настоящата система за проектните категории, така че тя да отразява голямото разнообразие от плавателни съдове за отдих на пазара, като в същото време предостави на ползвателите точни указания относно характеристиките на плавателния съд. Както европейският отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, така и Европейската федерация на ползвателите, подкрепиха инициативата на Европейския парламент (7). ЕИСК призовава Комисията да направи нужното за извършване на проучването. |
3.5 |
По отношение на морския транспорт Европейската комисия предприе преразглеждане на Директива 2009/45/ЕО за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби с дължина над 24 м, построени от метал и предназначени за вътрешни пътувания. Днес, обаче, повечето от тези кораби се строят от материали, различни от стоманата (по-специално от фибростъкло и композитни материали) и следователно попадат в обхвата на националното законодателство. Според ЕИСК подготвяното от Европейската комисия предложение за опростяване на тази директива може да доведе до разширяване на нейното приложно поле, като се включат и пасажерските кораби с дължина под 24 м и/или построени от материали, различни от метал. Важно е да се гарантира, че разширяването на приложното поле няма да навреди на европейските корабостроителници, които строят малки плавателни съдове за превоз на пътници. |
4. Европейският отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности е изправен пред проблема с търсенето
4.1 |
В условията на дълбока финансова криза с тежки икономически последици, европейският отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, реагира бързо, като предприе необходимите мерки, за да намери нови пазари извън традиционните (Европа, Северна Америка, Австралия/Нова Зеландия), да инвестира в нови модели и нови технологии, така че да предложи новаторски продукти, да намали производствените разходи и по този начин да защити водещото си място в световен мащаб. Освен това настоящите цени на новите плавателни съдове се оказват по-конкурентоспособни за потребителите отколкото в миналото. |
4.2 |
Трябва да се обърне внимание на проблема с финансирането както на промишленото производство, така и на закупуването на плавателни съдове, като се вземат предвид трудностите, които създава европейската банкова система. Една от последиците на финансовата криза за отрасъла на корабоплаването и водните развлекателни дейности е изместването на търсенето – обичайно явление за продуктите, които не са от първа необходимост. Освен това банковата система вече не гарантира финансирането въз основа на стойността на плавателни съдове за отдих, поради опасения за значителен срив на тази стойност. Последица от кризата е и стагнацията на пазара на плавателни съдове втора употреба с обявяване за продажба на много ниска цена на плавателни съдове за отдих, собственост на банките. Лизингът, който е много популярен в отрасъла на корабоплаването и водните развлекателни дейности, също изпадна в криза. Изправени сме пред ситуация, подобна на наблюдаваната в други отрасли, като например сектора на недвижимите имоти в Испания. |
4.3 |
Преди кризата традиционните пазари представляваха близо 80 % от продажбите на европейския отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, като останалите 20 % бяха предназначени за нововъзникващите пазари. Спадът на продажбите с 40 до 60 % на традиционните пазари, засилен от настоящата им стагнация, беше компенсиран в малка степен от растежа на дела на нововъзникващите пазари. Освен това голям брой корабостроителници, произвеждащи плавателни съдове за отдих „начално ниво“ (например плавателни и надуваеми съдове) не успяват да намерят нови ниши в нововъзникващите пазари, където този вид продукти не се търси (както поради цената, така и поради все още несъществуваща култура сред групите с ниски и средни доходи в тези страни по отношение на корабоплаването и водните развлекателни дейности). Ето защо на тези пазари европейският отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, трябва да се справи по-скоро с проблемите на търсенето, отколкото с тези на конкурентоспособността. |
4.4 |
В Европа законодателната рамка относно плавателните съдове за отдих до голяма степен продължава да се регламентира на национално равнище. Докато строителството на плавателни съдове за отдих е хармонизирано на европейско равнище, при условията за използване (например разрешения за управляване на плавателен съд, удостоверение за регистрация, оборудване за гарантиране на безопасността, данъчно облагане в сектора и др.) в отделните държави има огромни различия. ЕИСК смята, че в този случай принципът на субсидиарност вреди на създаването на единен европейски пазар. |
4.5 |
Надзорът на пазара на европейско равнище днес далеч не е задоволителен. Много плавателни съдове за отдих, които не съответстват на европейските параметри по отношение на шума от двигателите и емисиите от отработени газове, се внасят и продават в Европа без съответните вносители да бъдат контролирани от органите за надзор на пазара, като се създава нелоялна конкуренция. |
4.6 |
В хода на работата си Комисията би следвало да обърне специално внимание на начина, по който се развиват промишлената дейност и услугите в развлекателния сектор. Подобно развитие би следвало да е съвместимо с принципите за опазване и съхраняване на околната среда, особено във връзка с опазването на природните ресурси и екосистемите, борбата с шумовото замърсяване по вътрешните водни пътища и замърсяването на водните басейни с общински и промишлени отпадъци, безопасността на лицата, участващи в разнообразни форми на развлекателни дейности, основаващи се или свързани с водата и т.н. |
5. Какво може да направи Европа?
5.1 |
ЕИСК организира публично изслушване в рамките на международното яхтено изложение в Генуа (октомври 2012 г.) по време на което, благодарение на участието на голям брой специалисти, успя да обобщи мнения, проблеми и желания на различните европейски оператори от отрасъла на корабоплаването и водните развлекателни дейности. |
5.2 |
Европейският отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, понастоящем е световен лидер, въпреки сегашната икономическа криза, благодарение на иновациите, които предприятията винаги са правили. Настоящите трудности, свързани с достъпа до финансиране чрез банковата система, застрашават способността на европейските предприятия да инвестират в научни изследвания, развитие и иновации. Иновациите остават най-същественият елемент за запазване на водещата позиция на европейския отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности. Необходимо е да се улесни достъпът до европейските фондове за научни изследвания, развитие и иновации за предприятията от отрасъла на корабоплаването и водните развлекателни дейности, които вече са достъпни за другите видове транспорт, но са с ограничен достъп за отрасъла на корабоплаването и водните развлекателни дейности. На национално равнище освобождаването от данъчно облагане на инвестициите в научни изследвания, развитие и иновации представлява още един инструмент за насърчаване. Иновациите в отрасъла, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности не са само технологични, но също и иновации по отношение на използването, поддръжката и услугите, като даване под наем или финансирането на корабоплаването и водните развлекателни дейности. |
5.3 |
Ситуацията в Европа е много разнородна по отношение на държавните концесии за предприятията от отрасъла на корабоплаването и водните развлекателни дейности; в някои държави инвестициите в туристически пристанища са ограничени от условията, при които се предоставят концесиите (както поради твърде кратката им продължителност, така и поради несигурността по отношение на подновяването на концесията). Комитетът препоръчва разработването на насоки от страна на ЕС за улесняване на инвестициите в тази област за европейските предприятия. |
5.4 |
С приемането на Договора от Лисабон туризмът се превърна с компетенция на ЕС и поради това ЕС може да предлага инициативи в тази област. Европейската комисия съобщи, че през 2013 г. ще публикува своята стратегия за крайбрежния и морския туризъм. Тази стратегия би следвало да даде възможност още повече да се популяризира практикуването на плаването за отдих в Европа и да се решат някои проблеми, които ще бъдат подчертани в този бъдещ документ, като например регулаторните различия по отношение на разрешителните, регистрацията или изискванията за безопасност, което би следвало да доведе до приемането на мерки, които улесняват сближаването на действащите в Европа разпоредби в областта на плаването за отдих. |
5.5 |
ЕИСК одобрява създаването на морски защитени зони, които стават все повече в Европа, особено в Средиземно море, но предизвикват несигурност относно правилата за корабоплаване. ЕИСК препоръчва хармонизиране на европейско равнище на правилата за достъп на плавателни съдове за отдих в защитените морски територии, така че ползвателите им да са наясно от самото начало дали съдът им е оборудван за плаване в такава зона или не. |
5.6 |
За да се повиши безопасността, би било полезно на европейско равнище да се съберат данни относно произшествията в единна обща база данни, което би дало възможност да се направи съвместно и сравнително проучване и по-добре да се разберат рисковете, свързани с упражняването на плавателните дейности, така че да бъдат приети най-подходящите правила за съществуващите рискове. ЕИСК призовава Комисията да изготви модел за събиране на данни, съгласуван с държавите членки, за да разполага с еднотипни и съпоставими данни. |
5.7 |
Освен това от основно значение е въпросът за професионалното обучение и за признаването на съответните квалификации на европейско равнище. Не навсякъде в Европа се предлага обучение по професиите в отраслите, свързани с корабоплаването и водните развлекателни дейности (най-вече в промишления сектор за стажантите, както и по професиите за предоставяне на услуги, свързани с ремонта и поддръжката). Необходимо е да се помисли за разработване на признати на европейско равнище програми, осигуряващи качествено обучение и улесняващи по-голяма мобилност на работниците в Европа, привличайки младите хора към професиите в отрасъла, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности. Желателно е да се въведе европейски „паспорт за обучение“, като този, приет за минните инженери. Социалните партньори би трябвало да допринесат за разработването на система за признаване на квалификациите на европейско равнище чрез предлагане, например, на пилотен проект в рамките на Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) (8). Обучението на екипажите и морският експертен опит също са две области, които също могат да извлекат полза от един европейски подход, което би дало възможност да се отвори пазарът на труда на равнище на ЕС. В миналото европейският отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности страдаше от слабото видимо присъствие и познаване на професиите в неговата сфера от страна на училищата и университетите, като по този начин беше ограничено познаването на възможностите за професионални кариери в тази област. В различни европейски страни дори не съществуват социални споразумения конкретно в областта на корабоплаването и водните развлекателни дейности, което ограничава и привлекателността на отрасъла. |
5.8 |
В европейския отрасъл, свързан с корабоплаването и водните развлекателни дейности, от 15 години се използват международните стандарти ISO, хармонизирани с Директива 94/25/ЕО. От съществено значение е да се повиши използването на международните стандарти от типа на ISO като единствени технически правила на международно равнище за плавателните съдове за отдих с цел предотвратяване на разпространението на национални стандарти (бразилски, китайски, и т.н.), което ще доведе до допълнително раздробяване на техническите изисквания, създавайки истински бариери. |
5.9 |
ЕС може и трябва да защитава своите отрасли, свързани с корабоплаването и водните развлекателни дейности, като подобрява и прави ефективни преките и непреките мерки за контрол и наблюдение на пазара и подкрепя достъпа за своя износ на пазарите в държави извън Европа. Търговските преговори между ЕС и Меркосур, например, би трябвало да дадат възможност да се води борба срещу протекционистките мерки и прекомерно високите мита, наложени от някои държави от Южна Америка, с цел да ограничат достъпа до своите пазари. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) Съобщение на Европейската комисия „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ COM(2012) 582 final.
(2) Съобщение на Комисията „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010) 352).
(3) Статистическите данни са от годишните статистики за сектора на корабоплаването и водните развлекателни дейности, публикувани в Annual ICOMIA Boating Industry Statistics Book (2007-2012 г.).
(4) Източник: Асоциация „European Boating Industry“, European Boating Association, Annual ICOMIA Boating Industry Statistics Book.
(5) Европейският морски ден през 2013 г. ще се проведе на 21 и 22 май в Малта с подкрепата на Европейската комисия (ГД „Морско дело и рибарство“) и ще бъде посветен на темата за развитието на крайбрежните региони и устойчивия морски туризъм.
(6) Становище на ЕИСК относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно плавателните съдове за отдих и плавателните съдове за индивидуално използване“ COM(2011) 456 final - 2011/0197 (COD), ОВ C 43 от 15.2.2012 г., стр. 30.
(7) Европейски парламент, ГД„Вътрешни работи“, тематичен отдел А: Икономическа и научноизследователска политика: „Проектни категории плавателни съдове“ резюме, IP/A/IMCO/NT2012-07, PE 475.122 (юни 2012 г.)
http://www.europarl.europa.eu/committees/en/imco/studiesdownload.html?languageDocument=EN&file=74331
(8) Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (European Credit system for Vocational Education and Training – ECVET) е нов европейски инструмент за насърчаване на взаимното доверие и мобилност в професионалното образование и обучение.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/8 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бизнес модели за устойчив растеж, нисковъглеродна икономика и индустриални промени“ (становище по собствена инициатива)
2013/C 133/02
Докладчик: г-н van IERSEL
Съдокладчик: г-н GIBELLIERI
На 12 юли 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:
„Бизнес модели за устойчив растеж, нисковъглеродна икономика и индустриални промени“
(становище по собствена инициатива).
Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 22 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 57 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Времената са трудни за голяма част от европейските предприятия. Независимо от това все по-голям брой предприятия в Европа и другаде по света се подготвят за многобройните световни предизвикателства, включително последиците от демографските промени, изменението на климата и, по-специално, устойчивите цели за ниски нива на въглеродни емисии. |
1.2 |
ЕИСК би желал да обърне внимание на промените в начините на мислене, които проправят пътя към нови или изменени бизнес модели. Устойчивостта е стратегически въпрос в Световния бизнес съвет за устойчиво развитие, в рамките на инициативите сред предприятията на национално равнище и при изготвянето на секторните пътни карти за нисковъглеродна икономика на равнище ЕС. Промените в насочеността и структурата на предприятията и международните вериги на стойността водят до появата на нови бизнес модели. |
1.3 |
Важен елемент е проактивната ангажираност от страна на корпоративните ръководители, която оказва влияние и върху отношенията надолу и нагоре по веригата. Пораждат се съответстващи ангажираност и иновация на всички равнища, които получават подкрепа с помощта на интерактивен диалог с работническите съвети и специални програми в предприятията, както и чрез национален и европейски секторен социален диалог. |
1.4 |
В рамките на прехода към нисковъглеродна икономика трябва да бъдат осигурени съвременни умения и наличие на висококвалифицирани работни места, за да се избегнат, доколкото е възможно, текучеството и временната безработица. Следва да се въведат програми на равнище ЕС, национални и регионални програми, както и да се предприемат специално разработени действия в рамките на предприятията. |
1.5 |
Новите перспективи и новата динамика ще подобрят устойчивостта на предприятията и веригите за създаване на стойност, като осигурят инвестиции и заетост. Нисковъглеродната икономика изисква непрекъснато и прецизно координиране между публичния и частния сектор, в това число и финансови договорености. Публичните политики следва да се възползват от възгледи и практики в частния сектор и да интегрират целеви подходи, въвеждани от предприятията, които често изпреварват държавните практики. |
1.6 |
За да подкрепи инициативата за растеж, ЕИСК призовава ЕС и държавите членки да обмислят възможността за използване на средства, които в момента не се оползотворяват или са напълно нови, като източник за финансиране на неотложни мерки. Комисията следва да стимулира НИРД и иновациите, като в предстоящата програма „Хоризонт 2020“ даде приоритет на нисковъглеродните инициативи, които в никакъв случай не трябва да бъдат прекратявани. Комисията следва също така да насърчава изграждането на оперативни публично-частни партньорства (ПЧП) в тясно сътрудничество с европейските технологични платформи и промишлените сектори, които обхващат цялата иновационна верига. |
1.7 |
Последователността е от изключителна важност. ЕИСК подчертава необходимостта от ясно определена, съгласувана и дългосрочна рамка на ЕС, обсъдена с всички заинтересовани страни, от избягване на свръхрегулирането, от силна обвързаност между НИРД и иновациите и политиките в областта на енергетиката и климата, както и от ефективна енергийна инфраструктура и мощности за съхранение. Трябва да бъдат разгледани добри практики и ефективни, съвместно договорени схеми. Такава рамка на ЕС ще спомогне и за добрия прием сред обществеността и пряко заинтересованите лица. |
1.8 |
ЕС носи отговорност за приблизително 10% от емисиите на парникови газове в световен мащаб. Този процент ще намалее до около 5% между 2040 и 2050 г. Безспорен е фактът, че ЕС поема водещата роля в световните преговори за обвързващо световно споразумение по отношение на изменението на климата. Въпреки това ЕИСК подчертава, че трябва да се избягват нарушенията. Докато в световен мащаб не са налице еднакви условия по отношение на намаляване на емисиите от парникови газове и на цените на CO2, към дисбалансите между ЕС и останалата част от света трябва да се прилагат европейски мерки за световни сектори. |
1.9 |
Необходимо е да бъдат взети предвид последните развития. ЕИСК се застъпва за актуализирана оценка на целите за ниски въглеродни равнища, предвид тревожното преместване на промишлени дейности в трети страни – по-специално САЩ – въз основа на техните прагматични и насочени към бъдещето енергийни политики. Това преместване оказва неблагоприятен ефект върху европейските инвестиции и работни места. |
1.10 |
Отвореното общество на знанието се нуждае от гъвкави форми на участие, правила и отговорности. Необходимо е изграждането на нова култура на иновации, основана на участието на заинтересованите групи. Тя трябва да цели постигане на основен консенсус в обществото. От голямо значение е задълбоченото разбиране на предизвикателствата и признаването на факта, че сложните проблеми, пред които е изправен светът, могат да бъдат преодолени единствено чрез взаимодействието на предприятията, науката, обществото и политиката. Всички заинтересовани страни – предприятията и техните служители, НПО, социалните партньори, доставчиците и клиентите, както и потребителите – следва да бъдат привлечени за участие. Прозрачността трябва да бъде гарантирана. |
1.11 |
ЕИСК настоява очертаните в настоящото становище подходи да бъдат интегрирани в бъдещата индустриална политика и в съответните други политики. Във връзка с политиката в областта на климата и конкурентоспособността ЕС следва да си сътрудничи тясно с предприятията за намиране на решения, които отчитат техническата приложимост и икономическата жизненост на политиките. |
2. Въведение
2.1 |
Технологиите и иновациите, глобализираните финансови пазари и търговия, поръчковите продукти, динамичните вериги за създаване на стойност и рециклирането са ключови фактори в днешната икономика. |
2.2 |
Успоредно с това, нарастващото световно население, разпределението на доходите и проблемите, свързани със суровините, водата и храните, представляват допълнителни предизвикателства. Изменението на климата, устойчивото развитие и енергетиката – с оглед на ефективността, изискванията за ниски въглеродни емисии, възобновяемата енергия и достъпа до ресурси – заемат водещо място в международния дневен ред. Новите цели трябва да бъдат преследвани в климат на несигурност с нисък растеж за цяла Европа. |
2.3 |
Многонационалните компании и техните служители, както и възходящите и низходящите вериги за създаване на стойност, все по-често се сблъскват със сложността на настоящото положение. Европейските вериги за създаване на стойност продължават да заемат място сред световните лидери. Тяхната позиция трябва да се гарантира. |
2.4 |
В настоящото становище са разгледани някои текущи тенденции в начините на мислене и нагласите в рамките на секторите и предприятията, които проправят пътя към нови бизнес модели. Огромните предизвикателства, пред които сме изправени, могат да бъдат посрещнати успешно, единствено чрез съвместяване на публични и частни подходи, включващи съгласувани анализи, прецизна координация и инициативи за създаване на растеж и устойчиви работни места. Необходимо е публичните и частните заинтересовани лица да работят като партньори по пътя, който предстои да се измине. |
2.5 |
Налице е широко съгласие, че нарастването на емисиите на CO2 в продължение на десетилетия е причинило значителен парников ефект, включително и повишаване на средните температури, забележимо изменение в климатичните модели и допълнителни непредсказуеми последици, като например повишени нива на океаните и промени в екологията и екосистемите, които оказват (отрицателно) въздействие върху селското стопанство, водейки до прекомерно повишаване на цените на храните, глад и бедност. |
2.6 |
Проблемите на изменението на климата се засилват (1). Независимо колко сложно може да се окаже, общите поуки сочат, че световната насоченост на политиките за CO2 и пътните карти за нисковъглеродна икономика е силно желателна. |
2.7 |
В същото време, въпреки липсата на стабилна дългосрочна рамка, много корпорации предприемат действия за разработване на устойчиви бизнес стратегии надолу и нагоре по веригата и за създаване на повече устойчиви нисковъглеродни продукти и услуги. Настъпват също така съществени промени, дължащи се на преструктуриране, оптимизация и преустройство. Фокусирането върху нисковъглеродни технологии и иновации е жизненоважно за намирането на решения в световен план. |
2.8 |
Веригите за създаване на стойност продължават да бъдат голям социално-икономически актив за Европа. Устойчиво производство може да се гради само върху конкурентоспособност, иновации, нови умения и висококачествена заетост. Главните базови технологии, като биотехнологиите, нанотехнологиите и новите материали, са още по-необходими, тъй като бързо спадащите разходи за комуникация и координация улесняват географското разпространение на различни дейности в рамките на веригите за създаване на стойност. Макар и този процес да не е линеен, той често води до преместването на трудоемки и компютъризирани дейности. |
2.9 |
Сред все по-голям брой предприятия намира почва убеждението, че „People, Planet, Profit“ (хора, планета, печалба) – популярна фраза през деветдесетте години, която отново е предмет на внимание – следва да се възприема като ръководна насока, независимо от често сложните дилеми и противоречиви избори. Това убеждение следва да доведе до задвижвана от предприятията икономическа, социална и екологична реакция на настоящите световни възгледи, тенденции и показатели. |
2.10 |
Един целеви подход, воден от предприятията, какъвто понастоящем е в процес на разработване в редица страни, ще засили позицията на базираните в Европа предприятия. Той може да се разглежда като стратегически подход за бъдещето, ангажиращ ръководните кадри и управителните съвети, служителите, доставчиците и клиентите, синдикатите, други социални партньори и други заинтересовани страни. |
3. Аналитични бележки
3.1 |
Някогашното господстващо положение на западния свят се заменя от полицентризъм с редица гравитационни центрове. Многонационалните компании в много случаи са свързващото звено между различните центрове. Състоянието на световната икономика е подложено на постоянен натиск от страна на различни (неблагоприятни) политически и икономически импулси. |
3.2 |
Върху тази обстановка въздействат и целите в областта на изменението на климата и енергетиката. Организацията на обединените нации, ОИСР и ЕС, както и частният сектор, съставят анализи и определят препоръчителни политики в отговор на тези нови предизвикателства. От Комисията и Съвета зависи те да поемат водещата роля при определяне на дневния ред, установяване на правилата на играта и създаване на условията за инвестиции и иновации. |
3.3 |
Индексът за устойчивост на Dow Jones от 1999 г. и Глобалната инициатива за отчитане насърчават повишаването на осведомеността относно „устойчивостта“, съвместно с широк спектър от други участници, включително водещи предприятия и техните служители, социални партньори и НПО от всякакъв вид. Световният бизнес съвет за устойчиво развитие (WBCSD) в Женева е активна бизнес мрежа, която определя гледните точки на бизнеса във връзка със световните преговори по въпросите на изменението на климата. Освен това той изпълнява водеща роля при разработване на нови подходи за бизнес и при обединяване на многостранни проекти сред предприятията. Сред важните му инициативи през 2010 г. беше „Визия 2050“, последвана през 2012 г. от „Промяна на темпото“ („Changing Pace“), където е изложена ролята на законовото регулиране за стимулиране на доброто бизнес поведение (2). |
3.4 |
Съгласно инициативата „Промяна на темпото“ правителствата трябва да направят ясен избор между приоритетите и трябва да установят правилата, които определят тези приоритети с оглед на целите за растеж и покупателна способност, както и да определят как да бъдат постигнати най-добри резултати. Основната цел пред бизнеса е „осигуряване на постоянно усъвършенствани стоки и услуги за нарастващ брой хора на цени, които те могат да си позволят, без неустойчиви въздействия и по начини, които създават работни места и икономическа стойност“ (3). |
3.5 |
„Промяна на темпото“ установява средносрочните и дългосрочните водещи тенденции и публичните политики и цели и също така представя гледната точка на бизнеса по вариантите на политики. В главата относно „Ценностите на хората“ също изрично се разглеждат отговорните граждани и потребителите. |
3.6 |
Налице е явно разминаване между анализите, които са общоприети, и целите, които правителствата в действителност постигат. Изглежда вероятно настоящата криза да натовари прекомерно европейската икономика: на много предприятия се налага да пригодят своите производствени мощности към свиващото се търсене в западния свят, а както изглежда – и в Китай и Индия. |
3.7 |
ЕС има водеща роля в справянето с изменението на климата и в повишаването на енергийната ефективност с приемане на Протокола от Киото, както и с прилагане на нормативните разпоредби. В същото време други основни действащи лица в света все още не са приели сравними принципи, а още по-малко – обвързващо законодателство. Това небалансирано и незадоволително положение продължава, въпреки проведените наскоро конференции на ООН. Липсата на яснота за промишлеността на ЕС подхранва несигурността и безпокойството сред работната сила в засегнатите предприятия. Необходим е добре координиран и балансиран подход, включващ сътрудничество между публичния и частния сектор. |
3.8 |
В настоящия момент предприятията рационализират дейността си. Макар и технологиите, иновациите и стабилните вериги за създаване на стойност да гарантират добри резултати, те са съпроводени от вредни въздействия върху предприятията и заетостта. Безработицата в Европа е на безпрецедентно равнище, като заетостта на младите хора поражда загриженост почти навсякъде. Налице е спешна необходимост от нови перспективи. |
3.9 |
Кризата на европейския пазар на труда засяга перспективите за амбициозни политики в областта на изменението на климата. Значителните съкращения в промишлеността, съпроводени с недостатъчен или никакъв достъп на младите хора до пазара на труда, възпрепятстват трансфера на знания и експертен опит, които са жизнено необходими за прехода към нисковъглеродна икономика. |
3.10 |
От друга страна, широката осведоменост относно изменението на климата и други предизвикателства създава нови възможности. Европейските предприятия прогресивно въвеждат този дневен ред в своите стратегии и се стремят да получат конкурентни предимства. Подобна тенденция се наблюдава и сред водещите предприятия в САЩ, Япония и дори в страни с развиващи се икономики като Китай. В много европейски предприятия, от ръководството до най-ниските нива, съществува убеждението, че такова приспособяване ще даде резултати, създавайки ситуация, при която всички печелят. Най-интересните резултати са постигнати с процесите, обхващащи пълния жизнен цикъл („от люлка до люлка“) и с развитието на кръгова икономика, използваща ограничени ресурси и материали. |
3.11 |
В заключение ЕИСК настоява за ефективно координиране на анализите, гледните точки и определянето на дневния ред сред заинтересованите страни от публичния и частния сектор. Това е от решаващо значение на много равнища – световно, европейско, национално и регионално – за да се гарантира, че европейската икономика ще остане конкурентоспособна, като едновременно с това се осигурят устойчивост и социални иновации. Ключът е в технологиите и в насърчаването на иновациите, както и в осигуряването на съвременни компетентности, умения и управление. |
4. Бизнес инициативи и практики
4.1 |
Целите за устойчивост се възприемат все по-широко от и в предприятията като част от корпоративната им култура, политиките за корпоративна социална отговорност (КСО) и процесите за управление на риска. Едновременно с възприемането на световно равнище на принципите на „Промяна на темпото“ (4) от страна на редица водещи предприятия, в Европа подобни инициативи се предприемат на секторно равнище и на равнище предприятия. |
4.2 |
Тази тенденция се развива с различни темпове в секторите и в отделните предприятия. Необходими са време и много усилия, за да се наложи нов начин на мислене, подкрепящ преформулираните цели, особено в период на бавен растеж. По-широки социални тенденции, изразени от НПО и особено важни потребители, също прокарват новите подходи и методи. |
4.3 |
Тези тенденции се демонстрират от проучвания на Комисията и експерти. Миналата година в един доклад беше направено заключението, че: „Цялостната картина от екологичните показатели на промишлеността в ЕС показва значителен напредък към разделяне на икономическия растеж и въздействието върху околната среда през последните две десетилетия, като в този контекст важна роля играят увеличената устойчивост и ефективното използване на ресурсите“ (5). |
4.4 |
С оглед на изграждането на бъдеща устойчивост на предприятията, ръководителите и управителните съвети често се ангажират с тези процеси, като поемат пряка отговорност, с което се осигурява по-добра структурираност и фокус в рамките на предприятието. В мрежата на WBCSD личната ангажираност е настояща практика. Този пример се следва от предприятията в отделните държави. Връзката между бизнеса и устойчивостта става все по-явна и осезаема. |
4.5 |
Европейските предприятия предприемат много инициативи за свързване на екологичните цели с икономическата устойчивост. Процесът, започнал в Северна Европа, се засилва и постепенно се разпространява в целия континент. Целите на отделните предприятия се изразяват в определяне на мисията, проекти и сътрудничество с академичните среди, НПО, социални партньори и други. Някои национални организации са:
|
4.6 |
Все още са налице значителни разлики в подходите, които се дължат на етапа на икономическо развитие и степента, в която националните икономики и НИРД са свързани с тенденциите извън националния и европейския контекст. В предвидимото бъдеще обаче предприятията в Европа ще осъществяват дейността си в една и съща световна рамка, което ще изисква сходни нагласи и реакции. Управлението, а също и образованието и обучението, ще трябва да се подготвят за тази реалност. |
4.7 |
Могат да бъдат установени някои общи характеристики:
|
5. Устойчиви стратегии за ниски нива на въглеродни емисии
5.1 |
Стратегиите за ниски нива на въглеродните емисии ще играят централна роля в насърчаването на устойчивия растеж. Те са свързани с индустриалната политика на ЕС. |
5.2 |
Европейската промишленост понастоящем трябва да отговоря на широка и сложна комбинация от политически цели и инструменти на европейско, национално и дори на местно равнище, съсредоточени върху намаляване на емисиите на CO2, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Целите и инструментите понякога са противоречиви, припокриват се и не са правилно интегрирани. За да бъде рентабилна и икономически ефективна, промишлеността се нуждае от опростени, предсказуеми и интегрирани политики. |
5.3 |
Преходът към устойчива нисковъглеродна икономика отбелязва напредък преди всичко благодарение на усилията за намаляване на разходите след повишаването на цените на нефта и енергията, което се случи преди появата на културата за опазване на околната среда, което се обуславя от последиците (действителни или очаквани) от изменението на климата, предизвикано от емисиите на парникови газове. |
5.4 |
По мнение на ЕИСК една съгласувана и последователна рамка за по-сигурни, конкурентни и нисковъглеродни енергийни доставки, която се прилага последователно в държавите членки, следва да се състои от четири основни стълба:
|
5.5 |
СТЕ на ЕС ще бъде основният политически инструмент на ЕС за постигане на целите за намаляване на емисиите на парникови газове по хармонизиран и икономически ефективен начин. Той трябва да бъде приложен по начин, съобразен с пазара. ЕИСК изтъква, че са налице три въпроса с решаващо значение, на които тепърва предстои да бъде намерено решение:
|
5.6 |
Освен това е налице широко съгласие, че са необходими съществени предварителни инвестиции в публична инфраструктура, т.е. в европейската енергийна мрежа. Ангажиментът на публичните участници за осигуряване на първоначалните инвестиции и за засилване на доверието сред частните инвеститори ще бъде решаващ. Това следва да се обсъди в Съвета и да бъде част от инициативата за растеж на ЕС. |
5.7 |
Това също така следва да смекчи явната тенденция на преместване на определени европейски промишлени дейности в други региони на света, въпреки факта, че в стратегията „Европа 2020“ и при нейното изпълнение се отчита рискът от изместване на въглеродните емисии. |
5.8 |
Всяко предложение за структурно подобрение на СТЕ следва да разглежда въпросите, упоменати в параграфи 5.4 и 5.5. Настоящият дебат относно коригирането на СТЕ не е достатъчно фокусиран върху разрешаването на тези въпроси или върху внасянето на промени в модела на СТЕ. От 2020 г. нататък коригираните ориентации следва да доведат до стабилна цена на CO2, въз основа на която участниците на пазара следва да имат възможност да планират дългосрочни инвестиции за решения за ниски нива на въглеродни емисии. С подобряването на модела би отпаднала нуждата от краткосрочна политическа намеса. |
5.9 |
Подобряването на модела на СТЕ е необходимо също за засилване на добрия му прием сред обществеността и работниците. Очаква се някои „традиционни“ работни места да изчезнат бързо, същевременно новите зелени работни места в нисковъглеродната икономика все още не са достатъчно разпространени. Твърде резките промени означават, че преходът към нисковъглеродна икономика често се възприема като заплаха в традиционните области на производство. Необходим е социален диалог на различни равнища, за да се насърчат прозрачността и добрият прием от заинтересованите лица, и разкриването на програми за обучение и преквалификация за всички работници, за да се приведат техните умения в съответствие с променящите се изисквания на пазара на труда. |
5.10 |
Най-важна е нуждата от нова политика за НИРД и иновации, съсредоточена върху създаването на стойност в сложни (международни) вериги за създаване на стойност, които са насочени към нисковъглеродна икономика. Настоящата технологическа ориентация трябва да се разшири. Изменението на климата, възникващият недостиг на стратегически ресурси и произтичащите увеличения на цените налагат промяна в начина на мислене в сектора на енергетиката и суровините. Трябва да се отчитат и догонващите процеси във възникващите икономики и развиващите се държави, включително трансфера на технологии. Търсенето на ресурси расте, същевременно преструктурирането на енергийните системи и засилването на ефективното използване на ресурсите крият рискове и са много скъпи. Успехът ще зависи и от тясното взаимно свързване на различни индустрии и области на компетентност. Всички тези фактори спешно изискват съгласувана технологична посока в ЕС (6), подкрепена от последователни политически решения. |
5.11 |
Интегрираните подходи излизат извън обхвата на производствената фаза и имат за цел подобряване на екологичните показатели на всеки етап от жизнения цикъл, т.е. проект, суровини, монтаж, разпространение и изхвърляне. Интегрираните продуктови политики трябва да се обсъждат между обществените и частните участници. Те трябва да бъдат прецизно определени, за да се избегне свръхрегулиране. Сред наличните инструменти, когато това е уместно, са договореностите между производителите и правителствата или ЕС относно екоетикетите, енергийното етикетиране, екодизайна, забранените вещества и етикетите за екологичен отпечатък. За да бъдат ефективни, етикетите следва да съдържат подходяща и надеждна информация, предназначена за потребителите, включително съгласно директивата относно нелоялните търговски практики, която следва да бъде правилно приложена. |
5.12 |
Значителните разходи за основни и приложни НИРД също са необходима предпоставка за постигане на целта за сигурни, конкурентни в световен план, ефективни енергийни доставки на разумни цени за Европа, които са гарантирани от ефикасна енергийна инфраструктура и съответни правила (7). |
5.13 |
Системите за иновации, които преминават границите на секторите, и интегрираните вериги за създаване на стойност оказват въздействие върху предприятията, с оглед на факта, че световните енергийни системи, основани на изкопаеми горива, трябва в дългосрочен план да станат беземисионни и недостигът на суровини ще изисква икономика, пестяща ресурсите. Стъпка по стъпка устойчивостта се утвърждава на всички пазари — тенденция, която размива традиционните граници между отраслите и способства за възникване на нови вериги за създаване на стойност. |
5.14 |
Настоящият дебат също насърчава увеличаване на броя на инициативите „отдолу нагоре“ в предприятията. Големи предприятия, както и МСП разработват нисковъглеродни бизнес стратегии и модели за цялата верига за създаване на стойност. Предвиждането на бъдещите изисквания по отношение на енергетиката също ще доведе до конкурентни предимства. Това налага изготвяне на подходящо законодателство. Вътрешното генериране на иновативни идеи и новаторски процеси за производство и организация, от най-високото до най-ниското ниво, се превръщат в стандартна практика в много предприятия. |
5.15 |
Могат да бъдат посочени следните примери: |
5.15.1 |
Като се има предвид, че застроената среда съставлява значителен процентен дял от крайното енергопотребление, потреблението на изкопаеми енергийни източници може значително да се ограничи по икономически ефективен начин, като се подобри енергийната ефективност на съществуващи и нови сгради, включително чрез изолация и усъвършенствани техники за отопление. Други примери са проекти на предприятията и общините за изграждане на преносна инфраструктура и пренос на произвежданата на място устойчива енергия. Тези аспекти и специфичният им контекст ще бъдат разгледани в отделно становище на ЕИСК (8). |
5.15.2 |
Асоциацията Euracoal предлага стратегия в три стъпки за чиста енергия, в която са отразени констатациите от Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. и която включва: въвеждане на авангардни технологии в сектора на енергопроизводството чрез изгаряне на въглища, като по този начин се намаляват емисиите; разработването на високо ефективни, гъвкави технологии от ново поколение; и демонстриране и внедряване на улавянето, преноса и съхранението на CO2, придружено с улавяне и съхранение на въглероден диоксид при други горива и сектори. Има потенциал за подобряване на възможностите за износ от ЕС на чисти технологии в сектора на въглищата. |
5.15.3 |
Отраслите, основани върху горското стопанство, върху възобновяеми суровини и при които по дефиниция се използва енергия от възобновяеми източници, са много проактивни. За постигане на успех е жизнено необходим пакет от политики за отделните сектори, включително НИРД, за да се въведат на пазара авангардни технологии и нови продукти. Трябва да се намери правилният баланс между суровините и използването им за производството на енергия. Политиките трябва да бъдат съгласувани със световните тенденции, с други области на политиката и с инвестиционните цикли в индустрията. |
5.15.4 |
Предприети са междутематични инициативи. Публично-частните партньорства (ПЧП), две от които са „Ресурсна и енергийна ефективност в устойчивата преработвателна промишленост“ (SPIRE) и „Инициативата за промишлени изследвания в областта на енергийните материали“ (EMIRI), следва да се ползват с висок приоритет и подходящо финансиране по „Хоризонт 2020“. |
5.16 |
В настоящия момент на равнище ЕС редица други сектори разработват дългосрочни пътни карти за нисковъглеродна икономика. |
5.17 |
За Европа преходът към биоикономика също ще бъде част от решението и ще представлява важна тенденция в изграждането на нисковъглеродна икономика. Предприятията излизат с нови биологични продукти и решения, които отговарят на растящите очаквания и спецификации. |
6. ЕС, правителства, заинтересовани страни
6.1 |
Описаните по-горе процеси трябва реално да бъдат съпроводени от технологични, икономически и социални условия и рамки, в които да залегнат. Те включват целенасочени програми за научни изследвания и инвестиции в предприятията и прецизиране на диалога с публичните органи — на ЕС и национални — на секторно равнище и на равнище предприятия, както и на диалога с редица заинтересовани страни. |
6.2 |
За да подкрепят инициативата за растеж, ЕС и държавите членки следва да проучат неизползваните и напълно новите възможности за финансиране като ресурс за финансиране на спешни мерки. Седмата и осмата рамкова програма следва да насърчат революционните технологии и иновативните проекти. ЕИБ следва също да играе подкрепяща роля. Освен това ЕИСК препоръчва обсъждането на данъчни облекчения като възможен инструмент в това отношение. |
6.3 |
Технологичните платформи на ЕС, които в основната си част са по инициатива на предприятията, обединяват предприятия, научноизследователски институти и академични среди, както и гледните точки на обществеността по перспективите за развитие (9). Те играят решаваща роля при анализиране на световните тенденции и очаквания и при съвместното определяне на целите и времевите рамки. |
6.4 |
Определянето на пазарните цели предполага обсъждания и изпитвания съвместно с доставчиците и клиентите, както и със заинтересовани страни, като социални партньори, НПО, регионални органи и потребители. ЕС и правителствата носят отговорност за законодателството и регулирането, но това никога не трябва да бъде еднопосочен процес, а трябва да се придържа към практически осъществими пътни карти и протичащите процеси, както и към планирането сред водещите предприятия (10). Това налага постоянен обмен на анализи и изследване на гледните точки между публичния и частния сектор. |
6.5 |
Често политическата дискусия се съсредоточава предимно върху инициативите на ЕС (или на правителствата) „отгоре надолу“, които са свързани с изменението на климата, демографските тенденции, здравеопазването, храните, водата и др., без да се признава настоящата ситуация в предприятията. ЕИСК призовава за включване на анализи и решения от частните предприятия, които споделят същите интереси. Частните инвестиции, с подкрепата на квалифицирана работна сила, ще бъдат от особено решаващо значение за справяне с основните проблеми. |
6.6 |
Социалните цели в рамките на предприятията и необходимостта да се запази ангажираността на служителите трябва да се интегрират в процесите на модернизация. ЕС и държавите членки следва да насърчават и изпълняват мерки за подкрепа на социално приемливото управление на прехода към нисковъглеродна икономика чрез секторни и междусекторни комисии за социален диалог. Освен акцента върху уменията, необходими на работниците и служителите (11), трябва да се отчитат и количествените аспекти и времевите рамки. |
6.7 |
Актуализираните учебни програми, програмите за образование и обучение и чиракуването могат да отразяват в този контекст споделените ангажименти на правителствата/администрациите, предприятията, служителите и представителите на работниците, с цел да се преодолеят безпрецедентно високите равнища на безработица. |
6.8 |
Важен, ако не и решаващ аспект, са равните условия в световен мащаб, например посредством световни стандарти и сертифициране, прозрачно законодателство, симетричен достъп до пазари, защита на интелектуалната собственост и близки нива на защита на потребителите. Основните трудови права трябва също да се зачитат. Тези аспекти следва да са неразделна част от европейската търговска политика (12). |
6.9 |
ЕИСК счита, че всички участници следва да отчитат процеса, с помощта на който предприятията и обединенията на предприятия въвеждат вътрешно наложени изисквания и процедури, тъй като постигането на желаните цели в кратък срок може да представлява голяма тежест. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) Вж. докладите на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) на ООН, http://www.ipcc.ch/publications_and_data/publications_and_data_reports.shtml
(2) „Промяна на темпото. Варианти на публични политики за увеличаване на мащаба и ускоряване на действията на бизнеса за достигане на „Визия 2050“ (Changing Pace, Public policy options to scale and accelerate business action towards Vision 2050), 2012 г. http://www.wbcsd.org/changingpace.aspx
(3) Пак там, бележка под линия 2.
(4) Вж. бележки под линия 1, 2 и 3. WBCSD има 200 членове, от които приблизително 100 са европейски предприятия.
(5) Вж. брошурата на Комисията „Sustainable Industry: Going for Growth & Resource Efficiency“, юли 2011 г. Вж. също „Study on the Competitiveness of European Companies and Resource Efficiency“, юли 2011 г., и „Study on the Competitiveness of the EU eco-industry“, септември 2009 г.
(6) На първо и най-важно място, това е Осмата рамкова програма.
(7) Вж. по-горе, параграф 5.4, четвърто тире.
(8) CCMI/106 относно Съобщение на Комисията за устойчива конкурентоспособност на строителния сектор.
(9) Вж., наред с другото, становището на ЕИСК относно „Европейските технологични платформи и индустриалните промени“, ОВ С 299/12 от 4.10.2012 г.
(10) Вж., наред с другото, становището на ЕИСК относно Индустриалните промени за изграждане на устойчиви енергоемки промишлени отрасли (ЕПО), необходими за постигане на целта за ефективно използване на ресурсите, определена в стратегията „Европа 2020“, ОВ С 43 от 15.2.2012 г.; становището на ЕИСК относно „Насърчаване на устойчиви зелени работни места с оглед на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“, ОВ С 44 от 11.2.2011 г.; становището на ЕИСК относно „План за енергийна ефективност, 2011 г.“, ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр. 155.
(11) Становище на ЕИСК относно водещата инициатива на Комисията „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“, COM(2010) 682 final, ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр. 142.
(12) Становище на ЕИСК относно „Външен аспект на европейската индустриална политика – Търговската политика на ЕС отчита ли правилно интересите на европейската промишленост?“, ОВ C 218 от 23.7.2011 г., стр. 25.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/16 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Актуално състояние на търговските отношения между големите дистрибутори и доставчиците на хранителни продукти“ (становище по собствена инициатива)
2013/C 133/03
Rapporteur: M. Igor ŠARMÍR
На 12 юли 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, точка А от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:
„Актуално състояние на търговските отношения между големите дистрибутори и доставчиците на хранителни продукти“.
Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 9 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 79 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК отбелязва, че във всички държави големите компании за продажба на дребно образуват олигопол. Според статистическите данни относно пазарните дялове шепа търговци на дребно навсякъде контролират по-голямата част от пазара. Според ЕИСК това олигополно положение предоставя на дружествата, които са негови членове, огромно влияние при водене на преговори с доставчиците, така че те имат възможност да налагат на последните търговски условия, които далеч не са балансирани. |
1.2 |
ЕИСК отбелязва, че дружествата, които формират олигопола, се конкурират помежду си само по отношение на потребителите. Те водят борба помежду си, за да спечелят нови потребители, но по отношение на доставчиците конкуренция почти не се проявява. И въпреки че конкуренцията между дружествата по отношение на потребителите се фокусира преди всичко върху продажните цени, тя не отчита в достатъчна степен различните социални и екологични аспекти, характерни за качеството като цяло (1). |
1.3 |
ЕИСК посочва, че липсва прозрачност в областта на ценообразуването и маржовете на различните оператори. В действителност поради отстъпките на големите дистрибутори, покупната цена, заплащана на доставчика, не отразява реалната му печалба, свързана с неговия продукт. |
1.4 |
ЕИСК е убеден, че когато една договаряща страна може да налага своите условия на търговските си партньори, няма свобода на договаряне. Според ЕИСК злоупотребите и антиконкурентните практики, прилагани от големите дистрибутори по отношение на доставчиците на хранителни продукти, показва, че липсва истинска свобода на договаряне. Злоупотребите нанасят вреди не само на производителите, но и на потребителите (особено в дългосрочен план). По принцип мащабът на настоящите злоупотреби нанася вреда на обществения интерес и по-точно на икономическия интерес на държавите. |
1.5 |
Според ЕИСК особено тревожни злоупотреби се извършват само в рамките на отношенията между големите дистрибутори и техните доставчици на хранителни продукти. Те не се прилагат нито от хранителната промишленост спрямо селскостопанските производители, нито от големите дистрибутори спрямо доставчиците на стоки, различни от хранителните продукти. |
1.6 |
ЕИСК посочва, че в някои държави членки опитите на селскостопанските производители и на преработвателите да създадат групи от производители са били възпрепятствани от националните органи по конкуренцията, тъй като тежестта на тези групи е била оценена само въз основа на националното производство. |
1.7 |
ЕИСК посочва неуспеха на пазара, тъй като нещата продължават да се влошават в една недостатъчно добре организирана система. |
1.8 |
Според ЕИСК саморегулирането не е достатъчно противодействие срещу констатираните нарушения. Не „етичните кодекси“ ще възстановят баланса в тези търговски отношения. Самото естество на злоупотребите изисква и оправдава забраната им със закон. |
1.9 |
ЕИСК призовава Европейската комисия да се заеме с темата за олигополите, да изследва истинската им сила и влияние, да определи до каква степен тяхното въздействие е сравнимо с това на монополите и след това да промени по подходящ начин принципите на регламентиране на конкуренцията. |
1.10 |
ЕИСК отправя искане към Европейската комисия също да признае липсата на свобода на договаряне в отношенията между големите дистрибутори и доставчиците на хранителни продукти. |
1.11 |
ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да предложи решения, които да направят системата по-прозрачна. Най-добре би било отстъпките на големите дистрибутори да бъдат изтеглени „напред“, т.е. дружествата да бъдат задължени да включват цените на различните услуги, фактурирани на доставчиците, в покупната цена на продукта. Това би дало възможност да се види реално колко е получил доставчикът за своя продукт. |
1.12 |
ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да даде ясни инструкции на националните органи по конкуренцията, за да могат при оценката на възможностите на групите от производители за водене на преговори да вземат под внимание съответния пазар, а именно всички хранителни продукти от една и съща категория, предлагани на пазара на съответната държава, а не само тези, които са били произведени в държавата. |
1.13 |
ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да изостави идеята за саморегулиране и да предложи задължителен правен текст, за да се подобри положението във веригата на селскостопанските и хранителните продукти, като се насърчава конкуренция без нарушения. Концепцията за регламентиране не трябва да се основава на защитата на конкуренцията, а следва да даде възможност на държавата, чийто икономически интерес е застрашен, да участва като ищец в административните и съдебните производства. |
1.14 |
И накрая, ЕИСК счита, че е необходимо да се създадат закони в смисъла на „корпоративен избор“, надхвърлящи обикновената пазарна логика, за да се премахне тенденцията към концентрация на все по-силни големи дистрибутори и да се насърчат другите форми на търговия, като дребните независими търговци, кварталните пазари или преките продажби от производителя на потребителя. Във връзка с това ЕИСК призовава Комисията да отдели особено внимание на по-късите вериги в документите, които подготвя в областта на борбата с разхищението на храни. |
2. Обосновка
2.1 Промяна във възприемането на големите дистрибутори
Темата за търговските отношения между големите дистрибутори и доставчиците на хранителни продукти предизвиква все повече интерес и дори безпокойство. Преди десет години обаче тази тема беше табу не само за органите и институциите на ЕС, но и за повечето журналисти (2) въпреки факта, че още през 1992 г. във Франция са правени опити за създаване на законодателство в тази област и че през 1999 г. и 2000 г. Комисията по конкуренцията в Обединеното кралство направи разследване относно злоупотребите на големите дистрибутори по отношение на доставчиците на хранителни продукти и стигна до извода, че супермаркетите злоупотребяват с покупателната си сила (това понятие отразява главно способността на купувача да получи по-изгодни условия за купуване, което не би било възможно на един напълно конкурентен пазар (3)). Големите дистрибутори по принцип се считаха за общественополезно за всички явление и тяхното развитие беше смятано дори за проява на икономическо благоденствие на държавата. Властите и медиите обръщаха внимание най-вече на безспорно положителните им аспекти, преди всичко на възможността за потребителите да купуват почти всичко на едно и също място и на изгодна цена, както и на предлаганите улеснения (например, достатъчно места за паркиране) и собствените услуги. От около пет години насам ситуацията коренно се промени и европейските институции публикуваха множество критични документи, посветени на тази тема.
2.2 Олигополната позиция на големите дистрибутори
2.2.1 |
Преди около тридесет години големите вериги за търговия на дребно започнаха да се развиват бързо и това развитие беше тясно свързано с процеса на глобализация. В действителност повечето от големите търговски дружества, които понастоящем контролират пазара на дребно, са мултинационални. Те могат да се възползват много по-добре от новите условия, произтичащи от глобализацията, отколкото малките и средните предприятия (МСП). |
2.2.2 |
Бързото разрастване на мултинационалните дружества (в това число на големите вериги за търговия на дребно) често става за сметка на МСП. В много области шепа големи транснационални дружества контролират основната част от съответния пазар. Освен за веригите за търговия на дребно, това се отнася например за фармацевтичната и хранителната промишленост, компаниите за семена (4), нефтопреработвателните компании, банковия сектор и др. Тези мултинационални дружества не са монополи; в повечето случаи на същия пазар те трябва да се изправят срещу конкуренцията на други мултинационални дружества, дори МСП, и поради това не се счита, че имат господстващо положение (5). |
2.2.3 |
Големите европейски дружества за търговия на дребно участват активно в завладяването на световния пазар. Британската компания Tesco, френските вериги за търговия на дребно Auchan и Carrefour, германските и австрийските мултинационални дружества Kaufland, Lidl, Metro или Billa, както и нидерландското дружество Ahold присъстват в много държави. |
2.2.4 |
В резултат на всичко това шепа големи вериги за търговия на дребно контролират ефективно пазара на хранителни стоки на дребно в различни държави. Например в Германия четири дружества контролират 85 % от пазара, в Обединеното кралство също четири дружества контролират 76 %, в Австрия трима дистрибутори – 82 %, във Франция, както и в Нидерландия пет дружества контролират 65 % и т.н. (6) Това положение отразява факта, че от една страна, според официалното определение никой от търговците на дребно няма господстващо положение, но че от друга страна, от три до пет търговски дружества контролират основната част от пазара и са олигопол. |
2.2.5 |
Без съмнение членовете на тези олигополи се конкурират помежду си, но единствено по отношение на потребителите. По отношение на доставчиците тази конкуренция почти не се забелязва, по-специално що се отнася до МСП. За разлика от доставчиците, които са много повече на брой, купувачите (търговците на дребно) имат трудности при избора. С други думи, ако доставчиците искат да доставят своите продукти, те трябва да направят големи усилия и много отстъпки, докато купувачите избират онези, които са най-„гъвкави“ по отношение на условията им. |
2.2.5.1 |
Все пак, основателната претенция на производителя да получи справедлива част от добавената стойност в рамките на коректно и лоялно търговско взаимоотношение с дистрибуторите изисква също така той да обръща внимание на сигналите за очакванията на потребителя, които те му предават. Той ще бъде в по-силна позиция за преговаряне, ако е съумял да обнови и да адаптира концепцията и представянето на своя продукт към търсенето. |
2.3 Злоупотреби
2.3.1 |
Ето защо, благодарение на своята покупателна сила, големите вериги за търговия на дребно са в състояние да диктуват договорните условия, чието естество често дава основание да се говори за злоупотреба с покупателната сила. Тези договорни условия се наричат и „злоупотреби“ или „нелоялни практики“ и на няколко пъти беше изготвян неизчерпателен списък на подобни практики. Освен постоянния натиск върху покупните цени (към понижаване), забавените плащания или прекалено дългите срокове за плащане, чрез злоупотреби големите дистрибутори напълно промениха класическия модел на сътрудничество между доставчици и купувачи. Казано по-просто, обикновено договарящите страни се споразумяваха относно обема и цената на стоката, която трябва да се достави, и относно други необходими условия, след което доставчикът доставяше стоката, а купувачът я заплащаше. С идването на големите дистрибутори този модел беше коренно променен. Днес доставчиците, на които се заплаща все по-малко за техните продукти, са принудени да плащат все повече или да се съгласяват на други форми на компенсиране в замяна на услугите на купувача. Така онези, които би трябвало да получават пари, получават фактури! Следва да се отбележи, че големите дистрибутори успяха да наложат този нов модел, който по принцип днес е общоприет, и никой, като се започне с компетентните власти, не се учудва от това. |
2.3.2 |
По принцип може да се каже, че най-често срещаните злоупотреби се отнасят за два аспекта на отношенията между доставчика и купувача (7). Първият се състои в прехвърлянето от купувача на доставчика на търговските разходи, а именно разходите за промоция и маркетинг, разходите за оборудване на магазините, за дистрибуцията и за управлението на отделните магазини. Търговците на дребно постигат тази цел чрез различни „плащания“, налагани на доставчиците, като например такси за включване в каталози или рекламни брошури. Вторият аспект се състои в това, че дистрибуторът прехвърля на доставчика разходите, свързани с бизнес риска, което на практика води до последваща промяна на договорената покупна цена в зависимост от продажбите на съответната стока на крайните потребители, така че разликите по отношение на желаното равнище на продажба да се поемат от доставчика. Втората цел се постига чрез сложна система за определяне на нетната крайна цена (различни видове бонуси). Тези два механизма деформират простата търговска формула, според която производствените разходи се понасят от производителя, а търговските – от търговеца. |
2.3.3 |
Този нов модел на отношения между търговците на дребно и доставчиците беше въведен под претекст, че е необходимо по-тясно търговско сътрудничество поради изострянето на конкуренцията на пазара на дребно. Според разсъжденията на големите дистрибутори, увеличаването на продажбите на продуктите на доставчиците би следвало да бъде в техен интерес и поради тази причина е съвсем нормално те да участват финансово в търговските разходи. Въпреки че далеч не всички споделят тази гледна точка, доставчиците трябва да я приемат. Големите дистрибутори обаче не спират дотук и с това разширено търговско сътрудничество се злоупотребява по още по-скандален начин. Или реално предоставените услуги се фактурират на много по-висока цена, или купувачите фактурират чисто фиктивни услуги. Последната практика се нарича „неоснователно фактуриране“, тъй като определено е лишена от възвръщаемост. Достатъчно е да се спомене например „плащане за стабилно сътрудничество“, „плащане за издаване на фактура“, „плащане за осребряване на фактура“ или пък „участие в разходите, свързани с празника на предприятието“. Колкото и невероятно да изглежда, така оформени фактури действително са били изпращани от търговците на техните доставчици на хранителни продукти. |
2.3.3.1 |
Френските депутати откриха над 500 основания, които централните отдели за закупуване са представяли, за да извличат допълнителни ползи от своите доставчици (8). |
2.3.3.2 |
Според Конфедерацията на производителите на храни и напитки (FoodDrinkEurope) и Асоциацията на европейските марки (AIM), през 2009 г. 84 % от европейските доставчици на големите дистрибутори са били жертва на неспазване на договорните условия; 77 % от тях са били заплашени с изключване от пазара, ако не предоставят на супермаркетите неоправдани предимства; 63 % са понесли намаляване на фактурираните им цени без основателна търговска причина; 60 % са били принуждавани да извършват плащания без реално да са получили нищо насреща. |
2.3.4 |
Фактурирането от големите дистрибутори за доставчиците им, което представлява „отстъпките“, прави системата на цените абсолютно непрозрачна. По този начин нито доставчикът, нито който и да е външен наблюдател може да научи истинската покупна цена. Търговските практики, основани на техниката за „двоен марж на печалба“, създават сериозни проблеми за потребителите и доставчиците (9). Би следвало да бъде наложена по-прозрачна система. |
2.4 Липса на реална свобода на договаряне
2.4.1 |
Доставчиците приемат тази много неизгодна за тях система, тъй като нямат избор. За да продават своите продукти, те не могат да минат без големите дистрибутори и поради това продължават да подписват договори за продажба, тъй като това сътрудничество им гарантира поне минимален марж на печалба. В действителност злоупотребите, извършвани от различните дистрибутори, са почти едни и същи и затова не може да се каже дали е по-добре да се сътрудничи с дадена верига от супермаркети, отколкото с друга. Търговските отношения са белязани от атмосфера на страх (от отписване на продукти), което се признава дори в официални документи (10). |
2.4.2 |
Прилагането на нелоялни договорни условия обикновено се смята за неетично. Като се вземат предвид обаче посочените по-горе практики, това определение изглежда неподходящо. В ситуация, когато търговските условия се диктуват от по-силната страна и другата страна няма реална възможност да ги отхвърли, по-подходящо би било да се говори за шантаж или за рекет. При тези обстоятелства е също така неуместно да се говори за свобода на договаряне, на която често се позовават търговците на дребно и компетентните власти. Така, както не може да се говори за свобода на договаряне в отношенията между естествените монополи (доставчици на електроенергия, газ и др.), от една страна, и потребителите от друга, подвеждащо е по този начин да се наричат и отношенията между големите дистрибутори и доставчиците на хранителни продукти. |
2.5 Последици от злоупотребите и откриване на жертвите им
2.5.1 |
Практиката на злоупотреби от страна на големите дистрибутори оказва отрицателно въздействие не само върху доставчиците, но и върху потребителите. По тази причина доставчиците, по-специално дребните и средните производители, често са поставени в много трудно икономическо положение, което може да доведе до ликвидация на предприятието, което понякога наистина се случва. Големите предприятия от хранително-вкусовата промишленост се справят много по-добре в подобна ситуация, тъй като с големи обеми на доставки могат да компенсират по-малка печалба от своите продукти. Освен това тези мултинационални предприятия от хранително-вкусовата промишленост разполагат са и в доста силна позиция за преговаряне: големите дистрибутори не искат да минат без техните продукти и следователно не могат да се отнасят с тях, както с МСП. В резултат на това във Франция например доставките на двадесетина големи мултинационални групи осигуряват 70 до 80 % от оборота на супер- и хипермаркетите (11). |
2.5.2 |
Що се отнася до потребителите, които според компетентните органи най-много се възползват от тази система, действителността за тях не е толкова розова, колкото се опитват да я представят. Има много основания да се мисли, че практиката на злоупотреби по отношение на доставчиците се отразява отрицателно и върху потребителите. От една страна те не винаги се възползват от невисоката покупна цена (12), а от друга страна изборът става по-ограничен, иновациите са по-малко на брой, понижава се качеството на много от хранителните продукти и в крайна сметка цената на дребно също се повишава (13). |
2.5.2.1 |
Големите дистрибутори оказват също и силно социално въздействие, тъй като функционирането им разруши някои табута в социалния живот. Например неделята вече не е толкова „свещена“, колкото преди, тъй като хипер- и супермаркетите са отворени всеки ден от седмицата, дори 24 часа в денонощието, с всички последствия, свързани с условията на труд. |
2.5.3 |
Явлението „големи дистрибутори“ засяга много други области извън сектора на храните. Жертви на злоупотребите обаче са преди всичко производителите на хранителни продукти. Причините за това несъмнено са много, като една от тях със сигурност е съществуването на по-голям избор на пазари за производителите на нехранителни продукти. Редом с големите магазини за търговия на дребно, производителите на дрехи, на различни домакински уреди, книги или спортно оборудване разполагат с мрежи от специализирани магазини. Следователно има основание вниманието да се насочи специално към отношенията между големите дистрибутори и доставчиците на хранителни продукти. |
2.5.4 |
Описаните злоупотреби се срещат много по-рядко в отношенията между селскостопанските производители и хранителната промишленост, където предприятията от този сектор разполагат и с голяма покупателна способност. Въпреки че от една страна преговорите относно изкупната цена често са много трудни, от друга страна дружествата от хранителния сектор обикновено не изискват от доставчиците си на суровини принос към купуването на нова линия за бутилиране, за разлика от големите дистрибутори, които системно изискват от своите доставчици плащане, свързано с модернизирането на съществуващи или с откриването на нови магазини. |
2.5.5 |
Накратко, преобладаващата част от посочените злоупотреби съществуват само в рамките на отношенията между супермаркетите и доставчиците на хранителни продукти. Поради тези практики обаче и поради мащаба на прилагането им те имат и трета жертва: икономическият интерес на държавата. Всъщност невъзможността част от доставчиците да изпълнят изискванията на големите дистрибутори и произтичащите от това икономически трудности допринасят за упадъка на целия сектор на селското стопанство и хранителната промишленост в много държави. Така някои държави, които сами задоволяваха нуждите си от храни, загубиха своята продоволствена сигурност, което днес е особено опасно. |
2.6 Възможни решения
2.6.1 |
От известно време злоупотребите на големите дистрибутори по отношение на техните доставчици са обект на все по-конкретна критика от страна на властите на различните държави членки, както и на европейските институции. Първият много критичен документ беше приет от Европейския икономически и социален комитет през 2005 г. (14). Но истински дебат по този въпрос предизвика най-вече Писмената декларация на членовете на Европейския парламент (15), подписана през януари 2008 г. от повечето депутати. Декларацията беше последвана от няколко документа и проучвания, публикувани от Комисията, Парламента и ЕИСК (16). |
2.6.1.1 |
Европейската мрежа по конкуренцията, която обединява Европейската комисия и националните органи по конкуренцията на 27-те държави, публикува доклад след съобщението на Комисията относно по-добре функционираща верига на предлагането на храни. В съобщението се призоваваше за общ подход на органите по конкуренцията в рамките на Европейската мрежа по конкуренцията, за по-добро разкриване на характерните за пазарите на хранителни продукти проблеми и за бързо съгласуване на бъдещите действия. Комисията създаде форум на високо равнище за по-добре функционираща верига за предлагането на храни, който се опира на работата на няколко форума на експерти, един от които е свързан с практиките на договаряне между предприятията („business to business“), на който е възложено определянето на най-подходящия метод за избягване на нелоялните практики. След споразумението на всички оператори от веригата на производство на селскостопански продукти относно основните принципи, форумът беше упълномощен да намери консенсус относно прилагането им. Досега страните не са постигнали удовлетворителен компромис в рамките на доброволен кодекс. |
2.6.2 |
Положението стана политически деликатно и властите бяха настоятелно призовани да реагират. Регулирането единствено чрез механизмите на пазара обаче се провали и днес рядко се счита като оптимално решение, тъй като през последните десетилетия, характерни с нерегламентирана система на търговски отношения, проблемите продължиха да се усложняват. Сред възможните решения се отправя призив за регламентиране, саморегулиране или създаване на групи от производители и преработватели, чиято мощ може да уравновеси покупателната способност на големите дистрибутори. |
2.6.3 |
Етичните кодекси са сред така наречените „меки“ решения. Става дума за доброволен ангажимент за въздържане от използване на въпросните практики. Саморегулирането беше прието в Обединеното кралство, Испания и Белгия. Резултатите не са нито задоволителни, нито убедителни. Освен че липсва положителен опит със саморегулирането, етичните кодекси поставят и философски въпрос. Всъщност за коя етика става дума при мултинационално дружество? Тази на ръководителите или на самото дружество? Истинските собственици на мултинационалните дружества са акционерите, които често са анонимни и за които притежаването на акции е само чисто финансова инвестиция. Що се отнася до поведението на предприятията и евентуалното извършване на злоупотреби, те не носят лична отговорност. Ето защо при големите дистрибутори етиката трудно може да се разглежда като подходяща референция. |
2.6.4 |
Европейската комисия, както и други институции настоятелно препоръчват на селскостопанските производители и на малките и средните предприятия да се групират, за да увеличат своето влияние при водене на преговори по време на бизнес срещи с купувачите от супермаркетите. В някои държави членки обаче, където предприятията се групираха по този начин, тази инициатива беше възпрепятствана от националните органи по конкуренцията под претекст, че се създава „картелно споразумение“. Всъщност, според местните власти, пазарният дял, контролиран от тези групи производители, е прекалено голям; те обаче вземат под внимание само местното производство, а не продуктите от други страни. Поради трудно разбираеми причини при определянето на пазарния дял, доминиран от един оператор, тези власти не са свикнали да вземат под внимание всички продукти, предлагани на националния пазар. |
2.6.5 |
По отношение на регулирането, в някои държави членки бяха направени повече или по-малко смели опити. Отделни държави забраниха използването на някои практики (например забраната за продажба на дъмпинг е в сила в половината от държавите членки); други приеха конкретно секторно законодателство, какъвто е случаят в Унгария, Италия, Чешката република, Румъния, Словакия и Полша или промениха своите стандарти, например в Латвия и Франция. През последните години бяха приети закони относно санкционирането на злоупотреби от страна на големите дистрибутори, по-специално от някои посткомунистически държави от Централна и Източна Европа. Причината за това вероятно е фактът, че положението в този регион е особено тревожно. Между другото, за разлика от Западна Европа, големите вериги за търговия на дребно в тези държави са почти изцяло в ръцете на чуждестранни дружества, които имат привилегировани контакти с доставчиците от своите държави на произход или от държавите, където са били установени преди това. В резултат на това хранително-вкусовият отрасъл на региона е в упадък. |
2.6.6 |
Вярно е, че прилагането на тези закони не е убедително, по-специално защото доставчиците, които са жертва на злоупотреби, не се оплакват, тъй като се страхуват за оцеляването си. Въпреки това тези закони все пак са по-подходящ отговор, отколкото етичните кодекси. От една страна защото злоупотребите не само противоречат на етиката, но са несъвместими и с елементарните представи за справедливост. Независимо от проблемите, свързани с прилагането, само този аргумент е достатъчен да доведе до забраняването им от закона. От друга страна, поради това, че законодателната система във Франция вече донесе известни положителни резултати (17). |
2.6.7 |
Комисията признава наличието на проблеми, но предпочита саморегулирането и критикува фрагментираността на европейското правно пространство. В действителност приетите от различните държави закони не са напълно съвместими помежду си. И все пак единственият начин да се преодолее тази фрагментираност е приемането на задължително европейско законодателство. ЕИСК препоръчва настоятелно на Европейската комисия да предприеме необходимите действия в тази насока. Поради тези съображения от практическо естество изглежда подходящо евентуално европейско законодателство да не се базира на концепцията за защита на конкуренцията, която би наложила на доставчиците в качеството им на потърпевши да отидат на съд срещу дружествата на големите дистрибутори. Подобно на френската концепция държавата, чийто икономически интерес също е засегнат, е тази, която трябва да влезе в ролята на ищец. Това би дало възможност да се избегнат добре известните проблеми, свързани със страха на доставчиците да подават жалби. |
2.6.7.1 |
С тези правила би трябвало да се наложат писмени договори, които да могат да бъдат обявени за нищожни, ако в тях не се посочват срокът, количеството и характеристиките на продавания продукт, цената и условията за доставка и плащане. Последното следва да се извършва в срок от 30 дни за нетрайните продукти и 60 дни за останалите, като в противен случай се налага глоба. Би следвало преди всичко да се забрани:
|
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) Становище на ЕИСК „Селскостопанският модел на Общността: качество на производството и информиране на потребителите като елементи на конкурентоспособността“, ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 5-10.
(2) Един от малцината експерти, които тогава се осмеляваха публично да разобличават злоупотребите на големите дистрибутори, беше Christian Jacquiau, автор на книгата „Зад кулисите на големите вериги за търговия на дребно“ и на статия, публикувана в Le Monde diplomatique (декември 2002 г.), озаглавена „Рекет по френски в големите вериги за търговия на дребно“.
(3) Consumers International, The relationship between supermarkets and suppliers: What are the implications for consumers? („Връзката между супермаркетите и доставчиците: какви са последиците за потребителите?“), 2012 г., стр. 2.
(4) През 2009 г. 80 % от световния пазар на семена се контролираше само от десетина дружества, докато 25 години преди това селекцията и продажбата на семена се извършваше от стотици предприятия. Същото се отнася и за селскостопанските химикали.
(5) British Institute of International and Comparative Law (Британски институт по международно и сравнително право), Models of Enforcement in Europe for Relations in the Food Supply Chain („Модели на приложение в Европа за взаимоотношенията в рамките на веригата за предлагане на храни“), 23 април 2012 г., стр. 4.
(6) Consumers International, The relationship between supermarkets and suppliers: What are the implications for consumers? („Връзката между супермаркетите и доставчиците: какви са последиците за потребителите?“), 2012 г., стр 5.
(7) British Institute of International and Comparative Law (Британски институт по международно и сравнително право), Models of Enforcement in Europe for Relations in the Food Supply Chain („Модели на приложение в Европа за взаимоотношенията в рамките на веригата за предлагане на храни“), 23 април 2012 г., стр. 4.
(8) Christian Jacquiau, Racket dans la grande distribution à la française („Рекет по френски на големите вериги за търговия на дребно“), Le Monde diplomatique, декември 2002 г., стр. 4 и 5.
(9) Становище на ЕИСК относно „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“, ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 145-149.
(10) Например Доклад на Комисията COM(2010)355 final „Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“, стр. 8 или British Institute of International and Comparative Law, Models of Enforcement in Europe for Relations in the Food Supply Chain, 23 април 2012 г., стр. 3.
(11) Sgheri Marie-Sandrine, „Машината са смилане на МСП“, Le Point, Paris, бр. 1957 от 18 март 2010 г., стр. 88-89.
(12) Например по време на кризата в млечния сектор през 2009 г. супермаркетите в продължение на месеци продаваха на потребителите млякото на същата цена, както преди, въпреки значителния спад на изкупната цена за производителите.
(13) Consumers International, The relationship between supermarkets and suppliers: What are the implications for consumers? („Връзката между супермаркетите и доставчиците: какви са последиците за потребителите?“), 2012 г., стр 12 и становище на ЕИСК, ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 48.
(14) Становище на ЕИСК „Веригата за търговия на дребно и последиците за земеделците и потребителите“, ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 44-49.
(15) Писмена декларация № 0088/2007 г. за разследване и премахване на злоупотребата с власт от страна на големите супермаркети, които осъществяват дейността си в Европейския съюз.
(16) Становище на ЕИСК „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа”, ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 145-149.
(17) Според френската Главна дирекция по въпросите на конкуренцията, потреблението и борбата с измамите (DGCCRF) броят на отстъпките върху фактурите на големите магазини за търговия на дребно са намалели до приемливо равнище.
III Подготвителни актове
ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
487-а пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/22 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Насърчаване на споделеното използване на радиочестотен спектър на вътрешния пазар“
COM(2012) 478 final
2013/C 133/04
Докладчик: Bernardo HERNÁNDEZ BATALLER
На 3 септември 2012 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:
„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Насърчаване на споделеното използване на радиочестотен спектър на вътрешния пазар“
СОМ(2012) 478 final.
Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 89 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК подкрепя подхода на Комисията за насърчаване на споделеното използване на радиочестотен спектър на вътрешния пазар, тъй като безжичната свързаност става все по-важна за икономиката. |
1.2 |
ЕИСК се надява, че на практика крайните бенефициери на тази стратегия ще са европейските граждани и че може да се извлече полза от всички новости, като се гарантира, че предоставеният радиочестотен спектър се използва във възможно най-голяма степен, при пълна сигурност и неприкосновеност на личните данни. |
1.3 |
Цялата нормативна уредба, която предстои да бъде приета, следва да гарантира висока степен на защита на потребителите, както и социално, икономическо и териториално сближаване, за да се избегне евентуално увеличаване на цифровото разделение и развитие на две скорости в информационното общество. |
1.4 |
Управлението на споделеното използване на радиочестотния спектър следва да води до високо равнище на заетост и да увеличи конкурентоспособността на европейската икономика, без да се нарушава свободната конкуренция, като се използва възможността за по-нататъшно развитие в областта на изследванията и новаторските технологии. Комитетът призовава Комисията, преди да насърчи либерализацията на радиочестотния спектър, да предостави гаранции, че по голямата конкуренция между операторите в спектъра ще доведе до нетно създаване на работни места. В този смисъл, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, следва да бъде отделено специално внимание на положението, в което се намират държавите, засегнати от икономическия и фискалния шок. |
1.5 |
ЕИСК се надява Комисията да приеме препоръката относно общ модел за правата на споделен достъп до радиочестотен спектър и обща терминология за документиране на условията и правилата за споделено използване. |
2. Въведение
2.1 |
Радиочестотният спектър е обществен ресурс от основно значение за важни сектори и услуги, сред които мобилни, безжични широколентови и спътникови комуникации, телевизионно и радиоразпръскване, транспорт, радиолокация и приложения като системи за предупреждение, дистанционни управления, слухови апарати, микрофони и медицинска апаратура. |
2.2 |
Той допринася за правилното функциониране на обществени услуги като услуги за сигурност и безопасност, включително гражданска защита, и на научни дейности като метеорология, наблюдение на Земята, радиоастрономия и космически изследвания. |
2.3 |
Лесният достъп до радиочестотния спектър е от значение и за предоставянето на електронни съобщения, по-специално за потребителите и предприятията, които се намират в отдалечени и слабонаселени райони, например селските райони или островите. |
2.4 |
Всички регулаторни мерки в областта на радиочестотния спектър могат да имат отражение върху безопасността, здравеопазването и обществения интерес, също както върху икономиката, културата, науката, социалната сфера и околната среда. |
2.5 |
През 2002 г. с Решението относно радиочестотния спектър се създаде основната нормативна рамка за политика в областта на радиочестотния спектър, доразвита през 2012 г. с Решението за създаване на многогодишна програма в Европейския съюз във връзка с тази политика, за която ЕИСК вече изготви становище. |
2.6 |
Нормативната рамка на Съюза цели да улесни достъпа до радиочестотния спектър на основата на възможно най-облекчена система за даване на разрешения. Тя благоприятства използването на общи разрешения, освен когато явно са необходими отделни лицензи. В основата на тази рамка са принципите на ефикасното използване и ефективното управление на радиочестотния спектър, както и на неутралността на технологиите и услугите. Налице е достатъчна правна основа, позволяваща на Комисията да се заеме с управлението на спектъра, като се опира на правната рамка за електронните съобщения, на правилата на вътрешния пазар, на транспорта и правилата за предотвратяване на нарушенията на свободната конкуренция. |
2.7 |
Тъй като управлението на радиочестотния спектър е основно предварително условие за изграждане на единния цифров пазар, тази инициатива допринася пряко за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. В съответствие с програмата за политика в областта на радиочестотния спектър Комисията търси възможно най-широко политическо одобрение на предложените стъпки за насърчаване на развитието на безжичните нововъведения в ЕС, за да се гарантира, че разпределеният понастоящем радиочестотен спектър се използва във възможно най-голяма степен. |
3. Съобщението на Комисията
3.1 |
Съобщението разглежда движещите сили и способстващите фактори за повече споделено използване на радиочестотния спектър, като безжичната широколентова връзка, безжично свързаното общество и изследователските и новаторските технологии, като подчертава, че:
|
3.2 |
Съобщението разглежда предизвикателствата по пътя към повече споделено използване на радиочестотен спектър, като обръща внимание на справянето с вредните смущения, за да се премахне несигурността, на създаването на достатъчни стимули и гаранции за всички заинтересовани страни и на капацитета на свободните от лиценз радиочестотни ленти. |
3.2.1 |
Насърчаването на повече споделено използване на радиочестотен спектър изисква:
|
3.3 |
Комисията предлага да разработи два инструмента, за да предостави повече възможности за по-широко и по-ефективно използване на съществуващите ресурси от радиочестотен спектър:
|
3.4 |
Доколкото напредъкът на технологиите открива повече полезни възможности за споделяне (ПВС) на вътрешния пазар, Комисията счита за необходимо да се насърчават инвестициите и да бъдат окуражавани потребителите на радиочестотен спектър да използват по-добре активите си от радиочестотен спектър, като в тясно сътрудничество с държавите членки определят процес, както и ключови критерии на равнището на ЕС за откриване на ПВС (напр. чрез препоръка). |
3.5 |
Според Комисията договорите за споделено използване могат да предоставят на потребителите по-голяма правна сигурност, като същевременно осигуряват пазарни стимули, включително финансови компенсации, за откриване на повече ПВС на вътрешния пазар, ако НРО предоставят права за споделен достъп до радиочестотен спектър на допълнителни потребители на дадена радиочестотна лента. |
3.6 |
Комисията предлага с оглед на следващите етапи да се предприемат следните стъпки:
|
4. Общи бележки
4.1 |
Комитетът оценява положително съдържанието на съобщението на Комисията, тъй като това означава начало на един необходим дебат за бъдещотo адаптиране на регулаторната среда на ЕС към целите на многогодишната програма за политика в областта на радиочестотния спектър. |
4.1.1 |
В този смисъл в съобщението се разглеждат формули за компенсиране на липсата на свободен радиочестотен спектър и на високата цена, свързана с преразпределението на радиочестотен спектър за нови приложения, които предполагат сериозни ограничения на използването на безжични връзки, като се изразява подкрепа за съществени промени в управлението на спектъра. |
4.2 |
С цел да се отстранят съществуващите регулаторни пречки пред внедряването на новаторски технологии за радиовръзка и да се улесни споделеното използване на радиочестотния спектър, Комисията избира цялостен подход, в който националните регулаторни органи (НРО) и споразуменията между заварените и новите потребители на спектъра трябва да улеснят активно неговото колективно и споделено използване. |
4.3 |
Освен това се изразява желание за действие въз основа на действащата нормативна уредба на ЕС относно електронните комуникации чрез разработване и прилагане на принципите на ефикасно използване и ефективно управление на радиочестотния спектър, както и на неутралността на технологиите и услугите, което ЕИСК счита за изключително уместно. Комисията се стреми към пълно използване на правомощията си в тази област с намерението да подобри и въведе по-широкото използване на радиочестотния спектър, доколкото това е възможно. Касае се за използване на свободната конкуренция и на сближаването на критериите на НРО за разрешаване на използването, като се обръща специално внимание на достъпа с общ лиценз. |
4.4 |
Въпреки това Комитетът би желал да подчертае различни аспекти, свързани със съдържанието на посоченото съобщение на Комисията, с оглед да се улесни, доколкото е възможно, разработването на бъдещите регулаторни стъпки относно радиочестотния спектър, така че в тях да залегнат твърди принципи, и по-специално принципите на демокрацията, прозрачността и зачитането на основните права и на правата на потребителите и на ползвателите на електронни съобщения. По-специално, правата на потребителите и ползвателите следва да бъдат ясно защитени срещу злоупотреби, като се установят критерии, които улесняват установяването на справедлива цена, широк достъп до спектъра, както и ефективни механизми за подаване на оплаквания и за обезщетения, и да се гарантира, че независимите контролни органи са в състояние да разрешават транснационалните конфликти във връзка с използването на радиочестотния спектър, избягвайки вредните смущения. Посредством изготвянето на периодични доклади Комисията следва да установява напредъка по съответните стъпки и цели във връзка с посочените права и задължения. |
4.5 |
В контекста на бъдещото развитие на съответната нормативна уредба Комитетът приканва Комисията да изготви възможно най-изчерпателен списък на „регулаторните пречки“ пред новаторските технологии за радиовръзка със спектъра. |
4.6 |
Целта е да се избегнат случаи, в които под фиктивната свръхзащита на потребителите всъщност се крият причини като гражданство или други подобни аргументи от протекционистично естество, чиято истинска цел е на практика да се възпрепятства максималното възможно отваряне на спектъра, улесняващо включването на други потребители и новаторски технологии. Европейският икономически и социален комитет счита за необходимо приложението от страна на Комисията да доведе до гаранции за по-голям достъп до новите технологии за лицата с увреждания. |
4.7 |
Това ще допринесе и за нарастване на събираемостта на такси за използване на спектъра, ползата от които е безспорна. И все пак следва да се подчертае, че тъй като радиочестотният спектър представлява ограничено физическо пространство и предвижданите стимулиращи мерки ще увеличават потребителския трафик, трябва внимателно да се разгледат различни въпроси като компенсиране на настоящите притежатели на лицензи, избягване на срив или свиване на спектъра поради свръхексплоатация, гарантиране на въвеждането на най-новаторските технологии и др. В този смисъл и въпреки че предметът на настоящото становище не съвпада изцяло с тези на предходни становища, свързани с изпълнението на мерките на ЕС във връзка с технологичните промени, като например т.нар. „цифров дивидент“, би следвало да се претегли тяхното реално въздействие, с цел да се рационализират очакванията, породени от развитието на политиката на ЕС в областта на радиочестотния спектър. |
4.8 |
От друга страна Комитетът е склонен да подкрепи идеята да се ограничи, доколкото е възможно, издаването на индивидуални лицензи от НРО, като настоява за много по-отворен достъп, при условие че физическата наличност и зачитането на правата, придобити от потребителите на радиочестотния спектър, позволяват това. Поради това Комитетът приканва НРО да ограничат и да обосновават добре предоставянето на индивидуални лицензи, за да се улесни по-отвореният достъп. |
4.9 |
Наред с другите цели от съобщението става ясна и необходимостта от намаляване на технологичното разделение между европейските производители и производителите от трети държави на устройства, улесняващи електронните съобщения, една от причините за което е фрагментарността на действащата регулаторна рамка. Комитетът призовава Комисията да добави формуляр за оценка на въздействието на възможните ползи от отварянето на спектъра за преодоляване на цифровата пропаст между държавите членки на Съюза. Комитетът подкрепя спешното привеждане в съответствие на въпросната рамка, като разчита за това на регулаторния капацитет на Комисията чрез процедурите по комитология. |
4.9.1 |
От друга страна, Комитетът подчертава твърдия ангажимент на ЕС по отношение на основните права и призовава Комисията при изготвянето на съответните правила за привеждане в съответствие да подходи с повишено внимание към защитата на основни права като неприкосновеността на личния живот, професионалната тайна и обработката на лични данни, които биха могли да бъдат съхранени при доставчиците на електронни съобщителни услуги. |
4.9.2 |
Изглежда целесъобразно също така да се установи форма на ефективно наблюдение на нелицензирания достъп на нови потребители до лентите, когато добавената стойност от свързаните с тях технологични нововъведения надделява, по-специално в случаите, когато те смущават безпроблемното използване на спектъра от трети страни, чието право на защита не е гарантирано от НРО. Европейският икономически и социален комитет изразява загриженост от тежките последици, които този процес на либерализация би могъл да има за прилагането на принципа на достъп до услугите от общ интерес (полицейски служби, спешна медицинска помощ, спасителни служби и др.). |
4.9.3 |
По подобен начин следва да се проверява щателно положението на потребителите, които желаят да получат достъп до спектъра и които предоставят услуга от общ интерес. Чрез наднационална разпоредба и евентуално чрез приемане на подходяща нормативна уредба те биха могли да бъдат освободени от плащане на финансова компенсация или би могла да се определи компенсация със символична стойност. |
4.9.3.1 |
Горепосоченото следва да се прилага, независимо от задължението да се насърчават целите от общ интерес при спазване на правото на Съюза, особено що се отнася до регулиране на съдържанието и аудиовизуалната политика, и на правото на държавите членки да организират и използват своя радиочестотен спектър с оглед на обществения ред и обществената сигурност. |
4.10 |
Съображенията, свързани с независимостта и правната сигурност, са причина и ЕИСК да предложи отговорността за наблюдението и информирането за съществуване на споразумения за споделено използване между потребителите и за съответствието на тези споразумения с правилата за защита на конкуренцията да се носи от НРО и, съответно, от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС), когато е необходимо стратегическо планиране, координация и хармонизиране, по-специално на процедурите за предоставяне на общи разрешения или на индивидуални права за използване на радиочестоти, за да се преодолеят пречките, затрудняващи развитието на вътрешния пазар. |
4.11 |
Комисията следва да разработи „кодекс с добри практики“ в сътрудничество с представители на асоциации на потребителите и с представители на предприятията, във връзка с предоставянето на информация на равнището на ЕС относно исканията за споделено използване и резултатите от него. По този начин ще се улесни масовото въвеждане на прозрачни процеси, както и оптимално управление на наличните ресурси в „инвентара на радиочестотния спектър“. |
4.12 |
Накрая Комитетът настоява Комисията да разработи, въз основа на работата на групата по политиката за радиочестотния спектър (ГПРС), акт за изпълнение съгласно предвиденото в член 291 от ДФЕС, който би допринесъл за постигане на целите в области като обща концепция за лицензите за споделен достъп, както и препоръки за насърчаване на използването на общи критерии за предоставяне на тези лицензи в ЕС, така че да се улесни прилагането на споделения достъп във всички държави членки. |
4.12.1 |
Съответната нормативна уредба следва да съдържа, наред с другите елементи, защита на принципите на свободната конкуренция и защита на сигурността и правата на потребителите на електронни съобщения, като се акцентира в частност върху намаляването на разходите за заплащане на услугите, предоставяни от доставчиците. |
4.13 |
Комитетът изразява убеждението, че възможните технологични иновации, следствие от присъствието на по-голям брой оператори в спектъра, могат да се ползват от финансиране от фондовете на ЕС, за да се засили технологичното развитие на по-слабо развитите държави от ЕС. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/27 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“
COM(2012) 663 final
2013/C 133/05
Докладчик: г-н COULON
На 15 ноември 2012 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно
„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“
COM(2012) 663 final.
Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 94 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК разглежда вътрешноевропейския енергиен пазар като възможност да се оползотворят прилаганите в Европа различни енергийни варианти и да се осигури оптимално функциониране на цялата система, посредством свързани помежду си инфраструктури, което да е от полза за битовите и промишлените потребители. |
1.2 |
ЕИСК подкрепя досегашния подход на Комисията, доколкото той има за цел да премахне мерките, които не позволяват на крайния потребител да се възползва от различни енергийни варианти. |
1.3 |
На потребителя трябва да бъде отредено централно място и всички функционални нововъведения, свързани с интелигентните мрежи и измервателни уреди (smart grids и smart meters), трябва да бъдат проектирани така, че да са в негов интерес. |
1.4 |
Очевиден е недостигът на информация относно целите и характеристиките на вътрешноевропейския енергиен пазар. Той може да бъде преодолян единствено с помощта на голяма информационна кампания в Съюза, планирана съвместно с всички представители на гражданското общество. |
1.5 |
Борбата срещу енергийната бедност трябва да бъде приоритет на прилаганите в Съюза публични политики. ЕИСК призовава Съвета и Комисията да определят този въпрос за приоритетен на европейската среща на високо равнище, посветена на енергетиката, през май 2013 г. |
2. Несъвършенствата на вътрешноевропейския енергиен пазар
2.1 |
В съобщението си Европейската комисия с право изразява надежда за добро функциониране на вътрешноевропейския енергиен пазар, което да позволи да бъде постигната целта за 2014 г., определена от държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС през февруари 2011 г. Тогава те потвърдиха необходимостта до изтичането на този срок да бъде завършено изграждането на вътрешноевропейския енергиен пазар, което да позволи на всички европейски потребители да се ползват с пълна свобода при избора си на доставчик на електроенергия или газ. |
2.2 |
Вътрешноевропейският пазар на електроенергия и газ е в процес на изграждане от 1996 г. насам въз основа на двойна концепция: от една страна, европейските потребители да могат да се снабдяват от доставчик по свой избор (независимо от неговата националност), посредством независими от производителите енергийни инфраструктури, и от друга – ефективността на този единен пазар да окаже благоприятно въздействие върху цените на енергията и да изпрати динамични и адекватни сигнали относно инвестициите, които следва да се направят. |
2.3 |
Осъществяването на тази амбиция до този момент е непълно. Благодарение на вътрешноевропейския енергиен пазар, в някои страни потребителите вече разполагат с по-гъвкав избор и по-конкурентно ценообразуване, което смекчи тенденцията към повишаване на цените вследствие на поскъпването на първичните енергийни източници; освен това той улесни изграждането на по-ликвидни и прозрачни пазари на едро, укрепвайки по този начин сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз. В повечето държави членки развитието на енергийните пазари се характеризира с преминаване от монопол (национален или регионален) към олигопол, също национален или регионален, при твърде ниска степен на взаимодействие или конкуренция между тях. |
2.4 |
Новосъздадените инструменти (борси, „свързване на пазарите“ и др.) обхващат само малка част от търговията, като основната част продължава да се организира предимно на национално равнище; що се отнася до електроенергията, в някои страни конкуренцията на равнище производство е илюзорна: в 8 от 27 държави 80 % от енергопроизводството се контролира от традиционните оператори и, предвид доминиращата (а в някои страни дори изключителна) позиция на националните доставчици на газ, вътрешноевропейският пазар на газ също не е осъществен на практика. |
2.5 |
Следователно днес вътрешноевропейският енергиен пазар функционира по-скоро като съвкупност от практики, пазари и национални промишлени оператори, в рамките на която се прилагат, под контрола на регулаторните органи на всяка страна и на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, различни европейски разпоредби, приети през последните близо двадесет години, отколкото като единно икономическо пространство, което, благодарение на реалната конкуренция, да е от полза за европейските промишлени отрасли и потребители. Същевременно направеният на национално равнище енергиен избор оказва въздействие върху цените на енергията в съседните страни и решенията в тази сфера не могат да се приемат едностранно. |
2.6 |
Поддържаните цени се изкривяват от прилагането на непрозрачно, непропорционално и често прекомерно данъчно облагане на местно или национално равнище, което в някои случаи се е увеличило с 1 000 % за последните петнадесет години, нанасяйки тежък удар върху битовите потребители и енергоемките промишлени отрасли. Националните политики за насърчаване на развитието на възобновяеми енергийни източници, които не са координирани между отделните държави, налагат необходимостта – доколкото тези енергийни източници са жизнено необходими и приоритетни за мрежите – от бързо изготвяне на нов модел на европейския пазар, предвид риска да бъде отслабено управлението на европейската електроенергийна система. Независимо за кой вид енергия става въпрос, е необходима пълна прозрачност на прилаганите в държавите членки политики за субсидиране (или освобождаване от задължения), за да може да се осигури равно третиране на всички участници на пазара и да се гарантира, че в енергийната сфера се спазват правилата на Съюза за конкуренцията. |
2.7 |
Широко разпространената практика на регулирани национални тарифи не изпраща динамични ценови сигнали, способни да насърчат потребителите да ограничат своето потребление и да намалят сметките си; освен това тя не гарантира покритието на реалните разходи за доставки или производство на енергия, отслабвайки финансовите позиции на енергийните дружества и инвестициите (както в производството, така и в мрежите), които ще бъдат необходими през следващите десетилетия. |
2.8 |
И накрая, вследствие на недостатъчната разяснителна дейност, информация и прозрачност, вътрешният енергиен пазар остава неразбираем, както по отношение на своите цели, така и на своите характеристики, за мнозинството от европейските граждани/потребители. Макар че на теория пазарът за битовите потребители е отворен от 1 юли 2007 г. насам, ниският процент на смяна на доставчиците в някои страни от Съюза е резултат единствено от хроничния дефицит на информация и комуникация от страна на държавите, регулаторните органи и доставчиците. |
3. Приоритетни насоки с оглед изграждането на вътрешноевропейския енергиен пазар
3.1 |
Предвид големите предизвикателства, пред които е изправена Европа (световна икономическа криза, глобално затопляне, гарантиране на доставките и т.н.), са необходими повече прозрачност, гъвкавост, обмен на енергия и междусистемни връзки между държавите членки, за да се спомогне за постигане на очевидни ползи по отношение на ефективността и солидарността, както и по-голяма оптимизация на направените инвестиции. |
3.2 |
ЕИСК подкрепя категорично предприетите от Европейската комисия инициативи и счита, че изграждането на истинско общо енергийно пространство за 500 милиона потребители е първостепенен фактор за възстановяване на икономическия растеж в Европа, отвъд създаването на Европейска енергийна общност. Според ЕИСК осигуряването на енергия в достатъчни количества, която да е споделена и конкурентоспособна, е ключов елемент за развитието на европейската икономика и за създаването на работни места. Европейската промишленост има нужда от конкурентни цени на енергията, за да оцелее и да продължи да се развива. |
3.3 |
С оглед на това следва да се гарантира, че, освен формалното прилагане на приетите след декември 1996 г. регламенти и директиви, се спазва духът на текстовете за вътрешноевропейския енергиен пазар и че държавите членки създават благоприятни условия за истинска конкуренция както на европейско, така и на регионално и национално равнище. ЕИСК подкрепя инициативите, които позволяват да се премахнат пречките, възпрепятстващи използването и ефективността на енергопреносните мрежи, чрез ускоряване на стандартизацията, необходима за по-широкото развитие на възобновяемите енергийни източници; той одобрява разработването на енергийни междусистемни връзки и свързването на пазарите, както и формите на многостранно сътрудничество, като създаването на Coreso (координация на електроенергийната мрежа в Западна Европа) – зачатъчна форма на европейска електроенергийна диспечерска система. |
3.4 |
Наличието на регулирани тарифи, дължащо се предимно на национални политически съображения, е част от един протекционистки подход, който противоречи на интересите на Съюза; то не позволява реалната цена на енергията да бъде отчетена в поведението на потребителите и може да бъде прието единствено като временна мярка от държавите членки, които желаят това. На потребителите и инвеститорите трябва да бъдат изпращани ценови сигнали, които да отразяват реалното движение на разходите (включително CO2), за да бъдат ориентирани разумно бъдещите решения. Обвързаната с реалните разходи цена на енергията е един от факторите за упражняване на по-добър контрол върху потреблението и за осъществяване на необходимата промяна в поведението на потребителите, които трябва да проявяват по-голяма активност при новия модел в процес на изграждане. |
3.5 |
Успоредно с това е целесъобразно да се внесат пояснения и да се въведе ред в енергийното данъчно облагане, било то местно или национално, в което се наблюдават големи различия между отделните държави членки на Съюза. Така при електроенергията данъчната тежест и ДДС варират от 4,7 % в Обединеното кралство до 54,6 % в Дания, без да се отчита енергийното съдържание на произведената електроенергия. Ето защо ЕИСК одобрява инициативите на Комисията в подкрепа на едно хомогенно и по-интелигентно данъчно облагане на енергията в Европа. Изпълнението на целите „3x20“ и намаляването на емисиите на CO2 от 80 на 95 % до 2050 г. изискват въвеждане на обща данъчна рамка, която да постави на обективна основа данъчната тежест върху възобновяемите и изкопаемите енергийни източници, отчитайки енергийното съдържание и емисиите на CO2 за всеки продукт. |
3.6 |
Въпросът за енергийната бедност, която засяга 13 % от европейските домакинства, т.е. 65 милиона европейци, не може да се разглежда отделно от изграждането на вътрешноевропейския енергиен пазар. Конкуренцията, фигурираща сред първоначалните цели, може да бъде разглеждана единствено в интерес на всички потребители в Съюза. По този начин би следвало гражданинът потребител отново да заеме полагащото му се централно място и в кратък срок да бъде изготвено европейско определение за „енергийна бедност“, което да може – по примера на европейската политика за регионалните помощи – да насърчи разработването на национални политики за подкрепа. Европейският съюз трябва да следи да се прави разграничение между тези спешно необходими политики за борба с енергийната бедност и протекционистките тарифни практики, които са в разрез с духа на вътрешноевропейския пазар. ЕИСК предлага на следващата европейска среща на високо равнище, посветена на енергетиката, през май 2013 г. да бъде отдадено приоритетно внимание на този въпрос и да се даде възможност да се предвиди една европейска публична енергийна служба. |
3.7 |
ЕИСК счита, че образованието, информацията и прозрачността в енергийната сфера са от първостепенно значение (1), за да се даде възможност на потребителите да направят най-подходящия избор, както от икономическа гледна точка, така и от гледна точка на енергийната ефективност, и да се насочат към доставчиците, предлагащи най-ниски цени. Европейският съюз следва да предприеме мащабна комуникационна кампания, за да обясни на европейските потребители какъв е общият залог и да им предостави по прост и конкретен начин тази жизненоважна информация. |
3.8 |
ЕИСК е на мнение, че ангажираността на потребителите е задължително условие за успешното въвеждане на интелигентни измервателни уреди, система, която може да подобри енергийната ефективност. Все още обаче има много нерешени въпроси, по-конкретно що се отнася до потенциалните ползи спрямо разходите, които се заплащат от потребителите, както и във връзка с оперативната съвместимост и със защитата на данните. В интерес на всички потребители на енергия е необходимо във възможно най-кратък срок да се намери решение на тези проблеми. |
3.9 |
Бъдещият европейски енергиен пазар вече не трябва да се ръководи единствено от логиката на предлагането, а трябва също да насърчава постепенното намаляване на промишленото и битовото потребление, извличайки максимална полза от функционалните нововъведения, свързани с интелигентните мрежи и измервателни уреди. С оглед на това ЕИСК подкрепя изготвянето на европейско равнище на координирани механизми за капацитет, които да могат да смекчат пиковете в потреблението, да гарантират функционирането на европейските електроенергийни системи (особено в моменти на върхово потребление) и да насърчат намаляването на потреблението на електроенергия. |
3.10 |
ЕИСК изразява надежда, че ще бъде проведен истински европейски дебат за енергийния преход, неговите предизвикателства, свързаните с него разходи и разпределянето на тежестта му между държавите членки. Европа не може да бъде сбор от 27 енергийни политики, ръководени от егоистични съображения. Съюзът трябва да може да оценява какви последици ще има изборът, направен от дадена държава, в други страни. Съпричастността на гражданското общество е от първостепенно значение в това отношение. Положителен факт е съществуването на различни форуми. Трябва да се проведе истински европейски диалог за енергетиката с участието на всички заинтересовани страни, особено в държавите членки, в съответствие с европейското измерение. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 11-17.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/30 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността“
COM(2012) 697 final – 2012/328 (COD)
2013/C 133/06
Докладчик: г-н PEZZINI
На 5 декември 2012 г. Съветът реши, в съответствие с член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно
„Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността“
COM(2012) 697 final – 2012/328 (COD).
Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, повери изготвянето на становището на докладчика г-н Pezzini и прие своето становище на 29 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари (заседание от 13 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 136 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Комитетът отново заявява своето убеждение, което впрочем е изложил и в други становища, че за борбата със световното изменение на климата и за конкурентоспособността на авиацията е от съществено значение да се намери всеобхватно решение относно схемата за търговия с емисии, заедно с функциониращо Единно европейско небе, както и набор от разпоредби, съответстващи на тези цели. |
1.2 |
Ето защо Комитетът приветства инициативата, която предвижда мораториум върху прилагането на схемата за търговия с емисии (СТЕ) за авиокомпаниите, извършващи входящи или изходящи полети до и от Европейското икономическо пространство (ЕИП), в очакване на приключване на международните преговори. |
1.3 |
ЕИСК обаче смята, че е от важно значение всички региони по света да се съгласят да намалят емисиите на CO2 за междурегионалните полети. |
1.4 |
Комитетът подчертава произтичащите от това рискове за конкурентоспособността на въздушния транспорт. По време на този мораториум, предвиден да се въведе в Европейското икономическо пространство, на пътниците на полетите в рамките на Общността ще бъдат налагани такси, докато другите пътници ще бъдат освободени от тях. |
1.5 |
Ето защо Комитетът призовава Съвета и Парламента, подкрепени от Комисията, да дадат силен тласък за вземане на бързо решение, основаващо се на глобален подход, като се избегнат несправедливи ощетявания и нарушения на конкуренцията, които вредят на развитието на конкурентоспособността и заетостта, в пълно противоречие с подкрепяната от всички стратегия „Европа 2020“. |
2. Въведение
2.1 |
Европейската Директива 2008/101/ЕО, която включва и сектора на въздухоплаването, в това число превозвачите от държави извън ЕС, в европейската схема за търговия с квоти на емисии на CO2 (Схема за търговия с емисии) от 2012 г., беше преценена като валидна от Съда на Европейския съюз с решение относно иска на някои северноамерикански авиокомпании, които считаха, че европейските разпоредби нарушават различни международни споразумения (1). |
2.2 |
Според Съда „прилагането на схемата за търговия с квоти за емисии по отношение на авиацията не нарушава нито разглежданите принципи на международното обичайно право, нито споразумението Открито небе“. Следователно европейското законодателство преследва целите на Протокола от Киото, който предвиждаше сключване в рамките на Международна организация за гражданско въздухоплаване на ООН (ИКАО) на споразумение за парниковите газове от въздушния транспорт. |
2.3 |
В отговор на напредъка, постигнат в рамките на преговорите, и за да създаде благоприятна среда за тях, Комисията възнамерява да освободи временно неевропейските полети от Схемата за търговия с емисии (СТЕ). |
2.4 |
Схемата за търговия с емисии понастоящем предвижда на компаниите, на които е наложено задължението, да намалят емисиите, да се отпускат кредити, еквивалентни на тоновете CO2 , които могат да произведат, като размерът на тези кредити намалява всяка година. На предприятията, които са успели да намалят емисиите повече от наложения праг, ще бъдат отпуснати различни кредити, които те ще могат да препродадат на онези, които са по-малко ефективни и имат повече нужда от тях. От 2012 г. Директивата относно СТЕ беше разширена и за авиационния сектор и за всички входящи или изходящи полети до и от европейско летище, и включва задължение за докладване на емисиите и участие в СТЕ, като крайният срок изтича през април 2013 г. за първото връщане на квоти. |
2.5 |
За да се улесни постигането на всеобхватно споразумение в рамките на ИКАО, беше необходимо да се предвиди временна дерогация от европейската директива относно СТЕ, за да се гарантира, че няма да се предприемат мерки, приети преди 1 януари 2014 г., срещу операторите на въздухоплавателни средства, които не са спазвали изискванията за докладване и съответствие с директивата във връзка с входящите или изходящите полети до и от ЕС в рамките на авиационните дейности до или от летища извън ЕС. |
2.6 |
Предложеният подход обаче би могъл да намали конкурентоспособността на европейския въздушен транспорт по отношение на международния точно в момент на рецесия на икономиката: „замразяването“ за една година на разпоредбите относно СТЕ, в очакване на международни разпоредби относно емисиите на въздушния транспорт (пазарен механизъм на световно равнище), няма да се прилага за въздушния транспорт в рамките на ЕС. |
2.7 |
С цел да се избегнат подобни щети и нарушения на конкуренцията, Комитетът препоръчва тази дерогация да бъде само временна и да се прилага единствено по отношение на операторите на въздухоплавателни средства, които не са получили безплатно или са върнали всички предоставени квоти, във връзка с тези дейности през 2012 г. По същата причина тези квоти не би трябвало да бъдат вземани под внимание при изчисляване на съответните права. |
3. Предложението на Комисията
3.1 |
С предложението за решение се цели:
|
3.2 |
Освен това с предложението се цели да се избегнат нарушения на конкуренцията, като тази дерогация се прилага единствено по отношение на операторите на въздухоплавателни средства, които не са получили безплатно или са върнали всички предоставени квоти във връзка с тези дейности през 2012 г. |
4. Бележки
4.1 |
В предишно свое становище Комитетът вече отбеляза, че за европейския авиационен сектор са от съществено значение:
„Създаването на Единно европейско небе е от основно значение за гарантиране на конкурентоспособността на авиационния сектор на ЕС на световния пазар“ (2), като се има предвид фактът, че авиационният сектор е важен икономически компонент на европейската икономика, със 748 милиона пътници годишно, с над 11 милиона тона превозени стоки, с принос за БВП от 359 милиарда и с над 5 милиона служители. |
4.2 |
Ето защо Комитетът одобрява решението да се въведе мораториум върху прилагането на СТЕ за авиокомпаниите, които извършват входящи или изходящи полети до и от ЕИП, с цел да се стигне до приключване на международни преговори, но смята, че всички региони по света ще трябва да се съгласят да приложат СТЕ дори за своите междурегионални полети. |
4.3 |
Комитетът подчертава рисковете за конкурентоспособността на европейския въздушен транспорт, до които това може да доведе. За периода, през който ще бъде в сила мораториумът върху СТЕ, на пътниците на полети в рамките на Общността ще бъдат налагани такси в резултат на справедливите изисквания от екологичен характер, докато пътниците от другите държави ще бъдат освободени от тях. |
4.4 |
В светлината на изложените съображения Комитетът призовава да се намери бързо решение въз основа на цялостен подход, като се избегнат неоснователни щети и нарушения на конкуренцията: липсата на цялостно решение относно търговията с емисии безспорно би било пречка за европейския пазар, който би останал единственият подчинен на този вид разпоредби. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) Съд на ЕС – Решение по Дело C-366/10 -Air Transport Association of America и др. срещу Secretary of State for Energy and Climate Change - Люксембург - 21 декември 2011 г.
(2) CESE 1391-2011, ОВ C 376, от 22.12.2011 г., стр. 38.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/33 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда“
COM(2012) 628 final – 2012/0297 (NLE)
2013/C 133/07
Докладчик: г-н ZBOŘIL
На 19 ноември 2012 г. Европейският парламент, и на 16 ноември 2012 г. Съветът, решиха, в съответствие с член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:
„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/92/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда“
COM(2012) 628 final – 2012/0297 (NLE).
Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 29 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 116 гласа „за“, 11 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Комитетът приветства приноса на концепцията за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за подобряване на състоянието на околната среда в държавите членки и ЕС като цяло. |
1.2 |
Ефикасността на процеса на вземане на правилни решения относно въздействието на даден проект върху околната среда зависи до голяма степен от качеството и независимостта на документацията за ОВОС и използваната в нея информация. При оценката на това качество трябва да се прилага принципът на пропорционалност и да се изисква качество и от органите, издаващи разрешения след конструктивен диалог с гражданското общество. |
1.3 |
Според Комитета е от съществено значение да се отбележи, че свързаните с това разходи, както по отношение на финансовите средства, така и най-вече по отношение на времето, биха могли да представляват пречка за проектите на малките и средните предприятия (МСП), по-специално когато не се зачита принципът на пропорционалност във връзка с изискването за алтернативи. |
1.4 |
Директивата за ОВОС следва да бъде прилагана гъвкаво и пропорционално, така че при проектите, при които известното или предварително установеното въздействие върху околната среда е незначително, процедурите за получаване на разрешително във връзка с околната среда и разрешително за планиране да могат да се съчетават. ЕИСК приветства и подкрепя предприетите от Комисията стъпки за повишаване на правната сигурност на участниците в процеса на ОВОС. |
1.5 |
ЕИСК приветства с голямо задоволство предложението за определяне на конкретни срокове за основните етапи, изисквани от директивата (обществена консултация, решение за скрининг, окончателно решение относно ОВОС) и за въвеждане на механизъм, с който да се гарантира хармонизиране и координиране на процесите на ОВОС в целия ЕС. |
1.6 |
Според Комитета в решения във връзка с ОВОС следва да се въвежда наблюдение, само когато това е оправдано и само доколкото е безусловно необходимо. |
1.7 |
Във връзка с предложението за включване на разпоредба за „адаптиране на ОВОС към нови предизвикателства“ ЕИСК възприема позицията, че подобно разширяване на приложното поле на директивата трябва да се отнася изключително до оценка на всички проекти с очаквано въздействие по отношение на аспектите, свързани с опазване на околната среда, като принципът на пропорционалност следва да играе важна роля, а различните етапи на подготовка и изпълнение на проекта да са ясно разграничени. |
1.8 |
ЕИСК подкрепя правото на гражданите на достъп до информация и участие в процеса на ОВОС. Същевременно обаче той призовава за това процедурните правила за оценката на въздействието на проектите върху околната среда да бъдат изготвени така, че да се избегнат злоупотреби с разпоредбите на Директивата за ОВОС с цел корупция и необосновано удължаване на сроковете. ЕИСК би желал жалбите да бъдат разследвани в разумен срок в интерес на всички заинтересовани страни. |
2. Документ на Комисията
2.1 |
Директива 2011/92/ЕС, която хармонизира принципите за оценка на въздействието на проекти върху околната среда посредством въвеждане на минимални изисквания, допринася за висока степен на опазване на околната среда и човешкото здраве. |
2.2 |
Необходимо е Директива 2011/92/ЕС да бъде изменена, за да се повиши качеството на процедурата за екологична оценка, да се рационализират различните ѝ стъпки и да се засилят съгласуваността и синергиите с други законодателства и политики на Съюза, както и със стратегии и политики, разработвани от държавите членки в области от национална компетентност. |
2.3 |
Мерките за избягване, намаляване и по възможност неутрализиране на значителни отрицателни последици върху околната среда следва да допринасят за избягване на влошаване на качеството на околната среда и всякаква нетна загуба на биологично разнообразие, в съответствие с ангажиментите на Съюза във връзка с Конвенцията и целите и действията на Стратегията на Съюза за биологичното разнообразие до 2020 г. |
2.4 |
Изменението на климата ще продължи да нанася щети на околната среда и да поставя под заплаха икономическото развитие. Затова устойчивостта на Съюза в екологично, социално и икономическо отношение би трябвало да бъде насърчена, с цел ефективно справяне с изменението на климата на цялата територия на Съюза. Трябва да бъдат обмислени мерки за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него в редица области на законодателството на Съюза. |
2.5 |
При прилагането на Директива 2011/92/ЕС е необходимо да се осигури конкурентна бизнес среда, по-специално за малките и средните предприятия, за да се генерира интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с целите, залегнали в съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. |
2.6 |
Докладът за въздействието на проекта върху околната среда, който трябва да бъде предоставен от изпълнителя на проекта, следва да включва оценка на разумните алтернативи на предлагания проект, включително вероятното развитие на състоянието на околната среда, ако проектът не бъде изпълнен (базов сценарий), като средство за подобряване на качеството на процеса на оценка и за предоставяне на възможност в проекта да бъдат включени екологични съображения на ранен етап от разработването му. |
2.7 |
С цел да се осигури прозрачност и отчетност, от компетентния орган следва да се изисква да обосновава решението си, когато издава разрешение за осъществяване на даден проект, като посочва, че резултатите от проведените консултации и събраната релевантна информация са били взети предвид. |
2.8 |
Следва да се въведат срокове за различните етапи на оценката на въздействието на проектите, с цел насърчаване на по-ефективен процес на вземане на решения и повишаване на правната сигурност, като същевременно се вземат предвид естеството, сложността, местоположението и мащаба на предлагания проект. Тези срокове в никакъв случай не следва да застрашават постигането на високи стандарти при опазването на околната среда, по-специално онези, произтичащи от други законодателни актове на Съюза в областта на околната среда, както и ефективното обществено участие и достъпа до правосъдие. |
3. Общи бележки
3.1 |
Комитетът приветства приноса на концепцията за ОВОС за подобряване на състоянието на околната среда в държавите членки и ЕС като цяло. Тази концепция е хоризонтален инструмент на политиката в областта на околната среда и на правната система на ЕС и на държавите членки и представлява практическия израз на регулаторната рамка на тази политика. |
3.2 |
Предложението на Комисията за по-нататъшно усъвършенстване на системата на оценяване на въздействието на проекти върху околната среда се опира на широк опит, натрупан при използването на ОВОС в продължение на 27 години, от приемането на първата директива (1) досега. Беше осъществена и обществена консултация, резултатите от която спомогнаха за формулирането на предложените промени и за изменение на разпоредбите на кодифицираната директива относно ОВОС 2011/92/ЕС (2), с оглед на коригиране на недостатъците ѝ, отразяване на текущите промени и предизвикателства, засягащи околната среда и социално-икономическата сфера, и привеждането ѝ в съответствие с принципите на интелигентното регулиране. |
3.3 |
Ефикасността на процеса на вземане на правилни решения относно въздействието на даден проект върху околната среда зависи до голяма степен от качеството на информацията, използвана в документацията във връзка с ОВОС и от качеството на процеса на ОВОС. Необходимо е да бъде изготвено обективно определение на понятието качество, а изискванията за качество да бъдат установени в съответствие с принципа на пропорционалност, т.е. да се посочи какви трябва да са качеството и степента на налична информация на съответния етап от процедурата за издаване на разрешително в рамките на градоустройственото планиране. Наред с качеството и независимостта на информацията, следва да се изисква и необходимата компетентност и постоянното ѝ повишаване от тези, които ръководят процедурата, особено в рамките на органите, издаващи разрешения. ЕИСК подчертава, че изглежда желателно да се определят условията, при които гражданите могат да искат контраекспертиза. |
3.4 |
Въпреки че няма универсален подход, който да може да бъде приложен, тъй като изборът му зависи от конкретното взаимодействие между всеки предложен проект и неговата среда, като цяло е необходимо да бъдат засилени основните принципи, осигуряващи данни с по-високо качество за събиране на изходна информация, оценяване на потенциалното въздействие, алтернативите и качеството на данните. Гъвкавостта по отношение на пропорционалността на изискванията трябва да играе решаващата роля, за да бъдат ефективни процедурите по ОВОС. Този принцип е и основната предпоставка за повишаване на съгласуваността с други правни инструменти на ЕС и за рационализиране на управлението, с цел да се намали ненужната бюрокрация. |
3.5 |
Подобряването на изпълнението трябва да бъде приоритет и да се управлява от обща европейска рамка. Тя обаче би трябвало да предоставя необходимата гъвкавост и да бъде адаптирана, по-конкретно, към специфичните местни и регионални нужди в областта на здравеопазването и опазването на околната среда. Същевременно, когато става въпрос за оценка на трансграничното въздействие на проекти, тази рамка трябва да бъде ясно определена и достатъчно разбираема, за да се предотврати намеса на нелегитимни интереси. |
3.6 |
За извършването на оценки на местно, регионално и национално равнище е необходим достъп до качествени данни на стратегическо ниво, така че да се осигури контекст за оценките за конкретните проекти. Необходимо е държавната администрация да поеме отговорността за събирането на такива данни и за достъпността им по време на процеса на оценяване на всички сектори. |
3.7 |
ЕИСК изразява задоволство, че Комисията е разгледала различни алтернативи за необходимите промени в Директивата за ОВОС на подготвителния етап и че предложението, направено вследствие на изчерпателни анализи, се основава на алтернатива, чиито икономически разходи и ползи за околната среда са пропорционални, съгласно оценката на въздействието. Все пак смятаме, че е важно да отбележим, че съответните разходи за МСП, както по отношение на финансовите средства, така и най-вече по отношение на времето, биха могли да представляват пречка, по-специално изискването за алтернативи, което може да има дори фатални последици за проекта. |
3.8 |
Директивата за ОВОС следва да бъде прилагана гъвкаво и пропорционално, така че при проектите, при които известното или предварително установеното въздействие върху околната среда е незначително, процедурите за получаване на разрешително във връзка с околната среда и разрешително за планиране да могат да се съчетават, за да се избегне прекомерно и ненужно забавяне в цялата верига на процеса за получаване на одобрение. Тази препоръка е още по-наложителна в настоящия момент, когато тече процесът на одобрение на трансевропейските мрежи, които са от съществено значение за интегриране на пазарите на електроенергия и газ и за развиване на транспортната инфраструктура. |
4. Специфични бележки
4.1 |
ЕИСК приветства безрезервно намерението на Комисията посредством предложеното преразглеждане на Директивата за ОВОС да подобри съгласуваността на законодателството на ЕС като, наред с другото, внесе по-голяма яснота в определенията на ключовите понятия там, където е необходимо. Но за всеки конкретен проект изпълнителят и компетентният орган следва, въз основа на принципа на пропорционалност, да преценяват и да постигат съгласие относно списък с подходящите за съответната ОВОС информация и критерии за подбор. |
4.2 |
Приветстваме също така и предложението за определяне на конкретни срокове за основните етапи, изисквани от директивата (обществена консултация, решение за скрининг, окончателно решение относно ОВОС) и за въвеждане на механизъм – нещо като „ОВОС на едно гише“, с който да се гарантира координиране или съвместно извършване на ОВОС и екологичните оценки. Контрапродуктивно е обаче да се разреши на компетентния орган да удължи „основния“ тримесечен срок за извършване на задължителния скрининг с още три месеца. Много важно е процесът да бъде хармонизиран в целия ЕС, а срокът от най-много три месеца плюс още един месец е достатъчен, за да може компетентният орган да изготви своите констатации. |
4.3 |
ЕИСК приветства предложението в извънредни ситуации държавите членки да могат да използват ОВОС, когато това е необходимо и оправдано. Комитетът приветства и стъпките, предприети от Комисията за подобряване на прозрачността и отчетността, както и изискването компетентният орган да дава съответната обосновка на решението си (било то положително или отрицателно) относно даден проект. |
4.4 |
ЕИСК приветства и подкрепя стъпките, предприети от Комисията, за повишаване на правната сигурност за участниците в процеса на ОВОС. Но Комитетът е убеден, че ако искаме това да бъде постигнато, трябва да се приемат обвързващи срокове не само за всяка отделна стъпка в процеса на ОВОС, но и за завършването на целия процес и приемането на решение относно предложения проект. От жизненоважно значение е да се ограничат възможностите за злоупотреби в различните етапи на процеса на ОВОС, с които се забавя необосновано вземането на решения и се намалява правната сигурност за участниците в процеса. |
4.5 |
ЕИСК препоръчва да се подхожда много внимателно при използването на алтернативи, въпрос, който беше обсъждан многократно по различни поводи. Очевидно „базовият сценарий“ има своята обосновка и логика, особено когато става въпрос за инвестиране в преустройство. Броят на алтернативите и подробностите, в които са разработени, следва да съответстват на мащаба и естеството на проекта и да бъдат съгласувани предварително с компетентния орган. |
4.6 |
Конкретните аспекти, които изискват внимание във връзка с по-ефективното прилагане, са както следва:
|
4.7 |
Друг проблем е изискването за наблюдение. Според ЕИСК наблюдението следва да бъде включвано задължително в решението във връзка с ОВОС само в оправдани случаи и само доколкото е безусловно необходимо за проследяване на основните фактори, оказващи въздействие по време на етапа на строителство на даден проект, в съответствие с член 8, параграф 2 от предложения регламент. Това е така, защото настоящото законодателство относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването установява изисквания за наблюдение, след като проектът започне да функционира или инсталацията бъде въведена в експлоатация и тези изисквания остават в сила, например в Директивата относно емисиите от промишлеността. |
4.8 |
Във връзка с предложението за включване на разпоредба за „адаптиране на ОВОС към нови предизвикателства“, ЕИСК възприема позицията, че подобно разширяване на приложното поле на директивата трябва да се отнася до оценката на всички проекти с очаквано въздействие по отношение на оценяваните аспекти, свързани с опазване на околната среда. ЕИСК препоръчва да се вземе под внимание следното: |
4.8.1 |
Въздействието на проекта във връзка с опазване на биологичното разнообразие следва да се оценява, както когато се очаква въздействие на регионално равнище, така и когато се очаква въздействие на местно равнище. Докато други правни инструменти защитават определени аспекти, свързани с околната среда (като национални паркове, природни резервати, обекти по НАТУРА 2000 и др.), е очевидно необходимо да се предвиди по-всеобхватен процес на оценка, като този за ОВОС, който се ръководи както от националните, така и от европейските разпоредби. |
4.8.2 |
Изменението на климата е глобално явление, което оказва последици на местно равнище и поражда необходимост от действия на същото равнище. Оценката на проектите във връзка с глобалното въздействие върху изменението на климата и справянето с проблемите, причинени от изменението на климата, са значително предизвикателство. В този случай трябва да се прилага принципът на пропорционалност и да се предоставят насоки на национално и местно равнище. Поради тази причина оценката в областта на опазването на климата би трябвало да се съсредоточи върху реалните непосредствени въздействия на проекта върху климата на местно равнище (земеползване, водни ресурси и др.) и на регионално равнище. ЕИСК придава значение и на въпроса за оценката на потенциала за смекчаване на очакваните въздействия във връзка с изменението на климата (на местно, регионално и глобално равнище). |
4.8.3 |
Във връзка с това ЕИСК посочва, че критерият, предложен за оценка на въздействието на конкретен проект върху глобалното изменение на климата, по-специално емисиите на парникови газове, е неподходящ. Затова той призовава насоки за прилагането на този аспект, както и оценката на въздействието върху изменението на климата да бъдат включвани на етапа на стратегическата екологична оценка на плановете и програмите. |
4.8.4 |
Оценката на риска от бедствия не би трябвало да се съсредоточава само върху изцяло хипотетични случаи на бедствия или хипотетични комбинации от такива случаи. По същество такава оценка, при зачитане на принципа на пропорционалност, не е ново изискване, доколкото ще продължи да се отнася до потенциално предвидими природни бедствия от национален мащаб (наводнения, големи пожари, земетресения и др.). |
4.8.5 |
ЕИСК смята, че включването на оценка на потреблението на (природни) ресурси в ОВОС е необходима стъпка в рамките на процедурата по издаване на разрешително. Макар икономичното използване на ресурсите несъмнено да е присъщ икономически принцип на всеки проект, при положение че се цели неговото осъществяване, загубите на биологично разнообразие показват, че освен този подход са необходими и проактивни мерки. На етапа на ОВОС при все това няма достатъчно информация за подобна оценка. За да се изпълни този аспект от ОВОС са необходими насоки и събиране на информация. Макар оценката на потреблението на суровини, природни ресурси и енергия в инвестициите за производство да е включена в интегрираната процедура за издаване на разрешение в рамките на Директивата за емисиите от промишлеността, тя не се отнася за увреждането на биологичното разнообразие. |
4.9 |
ЕИСК подкрепя правото на гражданите на достъп до информация и участие в процеса на ОВОС. Същевременно обаче той призовава за това, процедурните правила за оценката на въздействието на проектите върху околната среда да бъдат изготвени така, че да се избегнат злоупотреби с разпоредбите на Директивата за ОВОС с цел корупция и необосновано удължаване на сроковете. Период от 27 месеца за издаване на разрешение е просто неприемлив и означава, че ЕС няма да бъде икономически привлекателно пространство за нови инвестиции. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40-48.
(2) ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
към становището на Комитета
Следните параграфи от становището на специализираната секция бяха променени в полза на приетите от Асамблеята изменения и получиха повече от една четвърт от подадените гласове (член 54, параграф 4 от Правилника за дейността):
Параграф 1.1 и параграф 3.1 (гласувани заедно)
„Комитетът приветства важния принос на концепцията за ОВОС за постепенното, но значително подобряване на състоянието на околната среда в държавите членки и ЕС като цяло. Тази концепция е хоризонтален инструмент на политиката в областта на околната среда и на правната система на ЕС и на държавите членки, и представлява практическия израз на регулаторната рамка на тази политика.“
Резултат от гласуването на изменението
Гласове „за“ |
: |
55 |
Гласове „против“ |
: |
41 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
19 |
Параграф 1.2 и параграф 3.3 (гласувани заедно)
„Ефикасността на процеса на вземане на правилни решения относно въздействието на даден проект върху околната среда зависи до голяма степен от качеството на информацията, използвана в документацията във връзка с ОВОС и от качеството на процеса на ОВОС. Проблемът обаче е в това, как участниците в процеса разбират понятието за качество. Необходимо е да бъде изготвено обективно определение на понятието качество, а изискванията за качество да бъдат установени в съответствие с принципа на пропорционалност, т.е. да се посочи какви трябва да са качеството и степента на налична информация на съответния етап от административно-териториалната процедура. Наред с качеството на информацията следва да се изисква и необходимата компетентност и постоянното ѝ повишаване от тези, които ръководят процедурата, особено в рамките на органите, издаващи разрешения.“
Резултат от гласуването на изменението
Гласове „за“ |
: |
65 |
Гласове „против“ |
: |
44 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
13 |
Параграф 3.4
„С други думи, няма универсален подход, който да може да бъде приложен, тъй като изборът му зависи от конкретното взаимодействие между всеки предложен проект и неговата среда. Гъвкавостта по отношение на пропорционалността на изискванията трябва да играе решаващата роля, за да бъдат ефективни процедурите по ОВОС. Този принцип е и основната предпоставка за повишаване на съгласуваността с други правни инструменти на ЕС и за рационализиране на управлението, с цел да се намали ненужната бюрокрация.“
Резултат от гласуването на изменението
Гласове „за“ |
: |
68 |
Гласове „против“ |
: |
51 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
11 |
Параграф 4.6
Следният параграф не беше включен в становището на специализираната секция:
„4.6 |
Конкретните аспекти, които изискват внимание във връзка с по-ефективното прилагане, са както следва:
|
Резултат от гласуването на изменението
Гласове „за“ |
: |
70 |
Гласове „против“ |
: |
54 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
8 |
Параграф 4.7 (става 4.8)
„Във връзка с предложението за включване на разпоредба за „адаптиране на ОВОС към нови предизвикателства“ ЕИСК възприема позицията, че подобно разширяване на приложното поле на директивата трябва да се отнася изключително до оценката на проекти с очаквано силно и количествено измеримо въздействие по отношение на оценяваните аспекти, свързани с опазване на околната среда. ЕИСК препоръчва да се вземе под внимание следното:“
Резултат от гласуването на изменението
Гласове „за“ |
: |
69 |
Гласове „против“ |
: |
52 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
11 |
Параграф 4.7.1 (става 4.8.1)
„Въздействието на проекта във връзка с опазването на биологичното разнообразие следва да се оценява, само когато се очаква въздействие най-малко на регионално равнище или когато въздействието на местно равнище ще засегне зони, защитени от специално законодателство (като национални паркове, природни резервати, обекти по НАТУРА 2000 и др.).“
Резултат от гласуването на изменението
Гласове „за“ |
: |
71 |
Гласове „против“ |
: |
56 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
5 |
Параграф 4.7.2 (става 4.8.2)
„Изменението на климата е глобално явление, но само много малък брой изпълнители могат да оценят информирано проектите си във връзка с глобалното въздействие върху изменението на климата. Затова в този случай трябва да се прилага принципът на пропорционалност. Поради тази причина оценката в областта на опазването на климата би трябвало да се съсредоточи върху реалните непосредствени въздействия на проекта върху климата на местно равнище (земеползване, водни ресурси и др.) и на регионално равнище. ЕИСК придава значение и на въпроса за оценката на потенциала за смекчаване на очакваните въздействия във връзка с изменението на климата (на местно, регионално и глобално равнище).“
Резултат от гласуването на изменението
Гласове „за“ |
: |
84 |
Гласове „против“ |
: |
53 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
6 |
Параграф 4.7.3 (става 4.8.3)
„Във връзка с това ЕИСК посочва, че критерият, предложен за оценка на въздействието на конкретен проект върху глобалното изменение на климата, по-специално емисиите на парникови газове, е неподходящ. Затова той призовава оценката на въздействието върху изменението на климата да бъде включвана на етапа на стратегическата екологична оценка на плановете и програмите – в съответствие с принципа на пропорционалност, а в приложното поле на Директивата за ОВОС да не се включва елементът за глобалното изменение на климата.“
Резултат от гласуването на изменението
Гласове „за“ |
: |
74 |
Гласове „против“ |
: |
51 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
7 |
Параграф 4.7.5 (става 4.8.5)
„ЕИСК смята, че включването на оценка на потреблението на (природни) ресурси в ОВОС е преждевременна стъпка в рамките на процедурата по издаване на разрешително. Икономичното използване на ресурсите несъмнено е присъщ икономически принцип на всеки проект, при положение че се цели неговото осъществяване. Освен това на етапа на ОВОС няма достатъчно информация за подобна оценка. Оценката на потреблението на суровини, природни ресурси и енергия в инвестициите за производство е включена в интегрираната процедура за издаване на разрешение в рамките на Директивата за емисиите от промишлеността.“
Резултат от гласуването на изменението
Гласове „за“ |
: |
78 |
Гласове „против“ |
: |
53 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
6 |
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/41 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002“
COM(2012) 371 final
2013/C 133/08
Докладчик: г-н Mário SOARES
На 3 септември Съветът и на 11 септември 2012 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно
„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002“
СОМ(2012) 371 final.
Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата по този въпрос, прие своето становище на 29 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 89 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК счита за целесъобразно и неотложно гарантирането на устойчивостта на дълбоководните видове и на опазването на морското дъно. Това е сложен проблем, изискващ решение, което да почива на изчерпателни данни и задълбочен научен анализ. Необходимо е да се подходи с предпазливост, за да се избегне сериозната намеса в дълбоководната морска среда, като например прекомерната употреба на дънни тралове, последиците от които нe са напълно ясни и които биха могли да нанесат дълготрайни вреди. |
1.2 |
Освен това ЕИСК счита, че при всяка промяна по отношение на тези видове риболов следва да се вземат предвид както екологичната, така и социално-икономическата устойчивост, защото от тях зависят голям брой работни места не само в морето, но и на сушата, а в крайна сметка и жизнеспособността на крайбрежните общности. Всички заинтересовани страни следва да бъдат ангажирани в консулатациите и преговорите при разработването на подходящи режими за контрол на риболовните дейности, както и при изпълнението и прилагането им в дух на сътрудничество. |
1.3 |
Според ЕИСК включването в глава „Разрешения за риболов“ на члена за оттегляне на разрешения за риболов, който понастоящем се намира в глава „Контрол“, ще засили съгласуваността на предложението и ще премахне всяко възможно объркване по отношение на ролята на научните наблюдатели, споменати във въпросния член, които в никакъв случай не трябва да се възприемат като контролиращи лица. |
1.4 |
ЕИСК отново подчертава необходимостта всички евентуални мерки, които ще бъдат приети в тази област, да се базират на откритията от научните изследвания, които до момента дават добри резултати. |
2. Контекст
2.1 |
В контекста на предприетата от Европейската комисия реформа (1) на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), която започна със Зелената книга през 2009 г. (2), се съдържат и други промени на регламентите за разгръщане на ОПОР в конкретни зони и/или за конкретни видове. В този смисъл може да се разбира предложението, от което произтича настоящото становище и което по някакъв начин може да означава включване в дълбоководния риболов в североизточната част на Атлантическия океан на промените от общ характер, които ще бъдат установени за ОПОР, по-специално принципите за устойчивост и научни изследвания като основа на риболовната дейност. |
2.2 |
Целта на преразглеждането на Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г., което се съдържа в новото предложение, е, от една страна, изпълнението на резолюции № 61/105 и 64/72, приети от Общото събрание на ООН и насочени към държавите и регионалните риболовни организации, с оглед приемането на мерки за гарантиране на опазването на уязвимите дълбоководни морски екосистеми от каквато и да било вреда в резултат от риболовната дейност, така че отговорната експлоатация на ресурсите да бъде общо правило за всяка дейност. От друга страна, Комисията признава необходимостта от коригиране на някои грешки, установени при прилагането на настоящия регламент от влизането му в сила. |
2.3 |
В междинния период и с оглед на проблемите, които бяха установени при прилагането на практика на Регламент (ЕО) № 2371/2002, Комисията публикува правила, които до определена степен подобриха съдържанието му. |
2.4 |
В този смисъл може да се посочи съобщението от 29 януари 2007 г. във връзка с дълбоководните рибни запаси и разминаването между определения общ допустим улов и реализирания улов, в което се изтъква, че отчасти това се дължи на липсата на добра основа от научни знания както по отношение на изброените в регламента видове, така и на реалния капацитет на флотите, които осъществяват дейност във водите на североизточната част на Атлантическия океан, чиито квоти са определени преди този регламент. Също така беше намерено за необходимо осъществяването на мониторинг и контрол на тези видове риболов с помощта на VMS системи (сателитни системи за наблюдение на кораби). |
2.5 |
Регламент (ЕО) № 199/2008, с който се установява общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“, в определена степен обхваща предложенията на Комисията за установяване на общностна програма, с помощта на която идеята управлението и контролът на риболова да се извършват на научна основа да стане реалност. |
2.6 |
И накрая, Регламент (ЕС) № 1262/2012 определи възможностите за риболов за 2013 и 2014 г. на рибни запаси от някои дълбоководни видове, като изпълни задължението за определяне на двугодишни планове за риболов. В него е определен общият допустим улов и което е най-важно — неговото разпределение. |
3. Анализ на предложението
3.1 |
Отправната точка е признаването на незадоволителен резултат по отношение на целите, преследвани в Регламент (ЕО) № 2347/2002, по-специално що се отнася до:
|
3.2 |
ЕИСК счита, че многобройните разпоредби по този въпрос от 2003 г., когато регламентът влеза в сила, биха могли да причинят както екологични, така и икономически вреди на риболовните кораби. Поради това, и като общ принцип при обсъждането на новото предложение, трябва да се търсят опростяване, нормативна стабилност и правна сигурност за държавите членки и съответните икономически и социални субекти. |
3.3 |
Дълбоководните рибни запаси могат да са както целеви видове, така и прилов в други видове риболов. Общата цел на предложението е да се гарантира във възможно най-голяма степен устойчивата експлоатация на тези рибни запаси, като същевременно се намали въздействието на риболова върху околната среда и се подобри информационната база за научните оценки. Като инструменти за постигането на въпросната цел се установяват редица мерки, които са изброени по-долу. |
3.4 Устойчива експлоатация на дълбоководните видове
3.4.1 |
Като общо правило се установява, че възможностите за риболов на конкретните дълбоководни видове се определят на ниво на експлоатация, което е съобразено с максималния устойчив улов. За да се постигне тази устойчивост се регламентират различни мерки: на първо място се създава система за разрешения за риболов, в която всеки оператор следва да декларира своя целеви улов като посочи един или няколко вида измежду изброените в утвърдените списъци. ЕИСК отбелязва, че списъците от настоящото предложение които са взаимствани от споразуменията, постигнати в рамките на Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан, са по-изчерпателни от сега действащите, като включват видове риболов, които понастоящем не са посочени в регулаторната рамка за дълбоките води. На второ място се засилва значението на научната информация, макар че следва да се подчертае, че повечето държави членки разполагат с научни структури и средства, извършили изключителна работа в полза на осъществяването на устойчив риболов. |
3.4.2 |
Разрешенията за риболов са задължително изискване за извършването на дълбоководен риболов, като е включена забрана на риболовните уреди, които могат да се използват (дънни тралове и хрилни мрежи) след преходен период от две години. Корабите, извършващи риболов на други целеви видове, могат да има достъп до тези зони с разрешение за риболов, в което дълбоководните видове са посочени като прилов до определен праг. |
3.4.3 |
Понастоящем някои видове (например, мегрим или норвежки омар) могат да се ловят ефективно единствено с тралове. Забраната на тези съоръжения в съвсем кратки срокове, без да бъде договорена със заинтересованите страни, би могла да доведе до икономически загуби и загуба на работни места в този сектор. ЕИСК счита, че по-добрите научни знания и контролираният улов на тези видове, придружени от други технически и помощни мерки, биха позволили устойчива експлоатация на рибните ресурси от екологична, социална и икономическа гледна точка. В този смисъл разпространението на нови съоръжения, предлагащи технически решения, които да заместят дънните тралове с други методи за дълбоководен риболов, би следвало да получи подкрепа. |
3.5 Научна основа
3.5.1 |
Тази цел е постоянен критерий в цялата ОПОР: без научни знания за морската околна среда и нейните местообитания не могат да се установят нивата на експлоатация, съответстващи на тяхното устойчиво използване. Управлението на риболова трябва да се осъществява въз основа на определените нива на максимален устойчив улов. |
3.5.2 |
В становището си относно Зелената книга и в последващите становища по темата ЕИСК се е произнесъл в подкрепа на подобряването на научните знания за морската околна среда и за състоянието на запасите, като предлага регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) да координират проучването и събирането на данни. |
3.5.3 |
ЕИСК поддържа и направеното предложение в становището относно финансирането на ОПОР (3) в смисъл, че тази дейност следва да се извършва от независими научни органи съвместно с рибарите или техните организации. Във връзка с това подчертаваме отново необходимостта от обучение през целия живот за насърчаване на човешкия капитал, по-специално за насочването на младите изследователи към морската област. |
3.6 Технически мерки за управление
3.6.1 |
Съгласно предложението възможностите за риболов, които понастоящем могат да се определят като ограничения на риболовното усилие или като ограничения на улова, ще се определят изключително като ограничения на риболовното усилие. Във връзка с това ЕИСК отново изразява становището си, че всички ограничения следва да бъдат научно обосновани. |
3.6.2 |
Държавите членки следва да въведат мерки, за да се избегне увеличаването на риболовния капацитет и на прилова на уязвими видове и да се предотврати изхвърлянето на улов. |
3.6.3 |
За да се избегне дискриминацията по отношение на рибарите от ЕС, на които са наложени квоти или ограничения на риболовната дейност, докато техните конкуренти в други страни могат да извършват неограничен риболов, ЕИСК изисква от Комисията да положи последователни усилия за сключване на регионални споразумения за опазване на ресурсите, които са обвързващи за всички страни. |
4. Специфични бележки
4.1 |
ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно следните елементи на предложението:
|
4.2 |
От друга страна, ЕИСК признава, че дънните тралове могат да представляват заплаха не само за дълбоководните видове, но и за морското дъно в уязвимите зони. И все пак това съоръжение не може да бъде демонизирано, тъй като при подходящо използване единствено то позволява експлоатация на други рибни ресурси, без с това да нарушава тяхната устойчивост. ЕИСК предлага да се установят научни критерии за определяне на границите на използване на този вид риболов. |
4.3 |
В крайна сметка ЕИСК счита, че предложението е стъпка в добра посока, но следва да се намери подходящото равновесие между опазването на уязвимите местообитания и видове и устойчивата експлоатация на ресурсите от икономическа, социална и екологична гледна точка. Поради това Комитетът счита, че забраната на дънните риболовни съоръжения (тралове и хрилни мрежи) може да се окаже прекалена, ако не бъдат взети предвид научните оценки. |
4.4 |
Като алтернатива на забраната ЕИСК предлага да се спазва Международния наръчник за управление на дълбоководния риболов в открито море на ФАО, чието приложение на международно равнище, и най-вече в рамките на ЕС, се оценява положително от ООН. Комитетът също така изразява задоволство от факта, че Комисията признава необходимостта от финансова помощ за подмяна на риболовните съоръжения и за обучение на екипажите — помощ, която следва да бъде съобразена с условията на икономическа и социална криза в Европа. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) ОВ C 181 от 21.6.2012 г, стр. 183–195.
(2) ОВ C 18 от 19.1.2011 г., стр. 53–58.
(3) ОВ C 299 от 4.10.2012 г., стр. 133–140.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/44 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Препоръка на Съвета относно прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото“
COM(2012) 301 final
2013/C 133/09
Докладчик: г-н Thomas DELAPINA
На 14 август 2012 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:
„Препоръка за препоръка на Съвета относно прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото“
COM(2012) 301 final.
Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 21 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 161 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК приветства определянето на общи насоки за икономическите политики на държавите от еврозоната като съгласувана рамка за необходимата по-дълбока интеграция, както и за по-добра и по-ефективна координация. |
1.2 |
Освен това Комитетът подкрепя формулираните диференцирано за отделните държави препоръки и проверката на изпълнението им. По този начин могат да се вземат предвид разликите в икономическите показатели и различните за отделните държави причини за кризата. |
1.3 |
ЕИСК би искал обаче да се възползва от препоръката за прилагане на общите насоки за икономическите политики, за да обърне внимание на необходимостта от реформа на концепцията на икономическите политики, по-специално с оглед на очакваните през 2014 г. нови насоки. Комитетът смята, че доминиращият микс от макроикономически политики не е балансиран, тъй като пренебрегва значението на търсенето и справедливостта на разпределението. Някои мерки за реформа показват признаци на стабилизиране на финансовите пазари, което би трябвало да позволи на сегашния подход към икономическата политика да постави по-силен акцент върху политиките на растеж и създаване на работни места. Въпреки това оперативният капацитет на банковия сектор и финансовите пазари все още не е напълно възстановен. От друга страна, политиката на бюджетни ограничения не позволи също така да се създаде надеждна експанзивна програма за намаляване на държавния дълг и безработицата. Напротив, кризата се изостряше — вместо да излезе от кризата с растеж, в резултат от икономиите, еврозоната навлезе във вторична рецесия (double dip recession) с дълбоки не само икономически, но по-специално социални последици. Пренебрегването на тези социални последици означава в дългосрочен план още по-голяма заплаха за растежа на европейската икономика. |
1.4 |
Усилията за стабилизиране на националната политика са обречени на неуспех, когато са подкопавани от процесите на финансовите пазари и спекулациите. Поради това Комитетът призовава за нова по-строга повторна регулация на финансовите пазари с включване на паралелната банкова система, координирана на равнището на Г-20, както и за намаляване на мащаба на финансовата система, която отново трябва да бъде приведена в съответствие с потребностите на реалната икономика. ЕИСК призовава за „обновяване на реалната икономика“ в Европа, в което акцентът отново се поставя върху предприемаческата дейност в противовес на спекулативните мотиви. |
1.5 |
Една надеждна солидарна предпазна мрежа, основаваща се на силен фундамент от заслужено доверие, би действала така, че да лиши от изгледи за успех спекулациите по отношение на проблемните държави и по този начин да намали техните разходи за финансиране. Общите европейски облигации, както и намаляването на зависимостта от агенциите за кредитен рейтинг също могат да допринесат за намаляване на разходите за финансиране в държавите, засегнати от кризата. |
1.6 |
Мерките за консолидация на публичните финанси вследствие на различни фактори, като например разходите за подкрепа на банките, мерки за икономически стимули и в някои държави спукването на балоните на строителството и жилищните кредити, имат различна степен на неотложност и затова се нуждаят от по-широки и по-гъвкави времеви рамки. Освен това те трябва да вземат предвид ефектите от търсенето и трябва да бъдат съобразени с целите в социалната политика и политиката на заетост на стратегията „Европа 2020“, тъй като растежът и заетостта са основните фактори за успешна консолидация. Ниският бюджетен дефицит е преди всичко резултат от благоприятното общо икономическо развитие и от стабилното управление, а не негова предпоставка. |
1.7 |
Устойчивата бюджетна консолидация трябва да бъде балансирана, като следи за баланса на ефектите върху търсенето и предлагането, от една страна, а от друга - зачита в еднаква степен разходната и приходната част. Комитетът подчертава, че интегрираната бюджетна рамка („фискален съюз“) се отнася не само до публичните разходи, но обхваща и публичните приходи. Комитетът призовава за цялостно преосмисляне не само на разходите, но и на данъчните системи, като се вземе предвид справедливостта при разпределението. Той изтъква редица възможни мерки за увеличаване на данъчните приходи, така че да се гарантира финансирането на желаното равнище на социалните системи и дългосрочните инвестиции на публичния сектор. Желателна би била също така хармонизация на данъчните основи и данъчните системи въз основа на обстойни анализи на различните икономически системи в рамките на ЕС. С нейна помощ биха се избегнали нарушаване на конкуренцията в рамките на Съюза, вместо чрез данъчна конкуренция допълнително да се ускорява ерозията на обществени приходи. |
1.8 |
Комитетът настоява за преоценка на данъчните мултипликатори в светлината на сериозни международни проучвания, които сочат, че в период на рецесия данъчните мултипликатори се различават в отделните страни и имат значително по-неблагоприятно въздействие върху икономическия растеж и заетостта, отколкото се смяташе досега. Политиката следва в по-голяма степен да се възползва от факта, че негативните мултипликатори на доходите и заетостта на мерките по отношение на приходите по правило са по-малки, отколкото при съкращаване на разходите, по-специално, когато тези мерки по отношение на приходите засягат групи от населението с по-ниска склонност към потребление. Това би могло да създаде възможности чрез преразпределяне с неутрален ефект върху бюджетното салдо да се създават заетост и търсене, като се освобождават средства за експанзивни мерки, например за образователни програми и програми за заетост, инвестиции в промишлеността, научноизследователската дейност и социалните услуги. Това от своя страна допринася за повишаване на доверието на предприятията и потребителите, от което има неотложна необходимост. |
1.9 |
По-специално в държавите с излишък такива експанзивни мерки биха стимулирали също и вноса. Координацията на такива мерки в целия ЕС би била значително по-ефективна, тъй като делът на вноса в еврозоната като цяло (следователно спрямо трети страни) е значително по-малък, отколкото на всяка отделна икономика, разглеждана поотделно. |
1.10 |
При отстраняване на външнотърговските дисбаланси от държавите с излишък се изисква с оглед на необходимата симетрия да пренасочват своите печалби от износа към подобряване на благосъстоянието на широки слоеве от населението. Подобно повишаване на вътрешното търсене би допринесло също и за намаляване на техните „дефицити по вноса“. |
1.11 |
Наред с изискваното ново ориентиране на микса от макроикономически политики, социално поносимите структурни реформи могат също да засилят търсенето и да подобрят ефективността на икономиката. |
1.12 |
Като цяло концентрацията върху ценовата конкурентоспособност при отстраняване на външноикономическите неравновесия, свързана често с изискване за ограничаване на заплатите, не е целесъобразна. Ограничаване на заплатите с цел насърчаване на износа едновременно във всички държави от еврозоната не само оказва влияние върху преразпределението с тежки последици, но и намалява търсенето като цяло и води до влизане в низходяща спирала, от което губещи са всички държави. |
1.13 |
Комитетът поставя отново своето искане за политика по отношение на заплатите, която да е напълно съобразена с възможностите, които дава производителността, и отхвърля като напълно неприемливи зададени от държавата насоки или намеса в автономната политика за колективно трудово договаряне. |
1.14 |
Обикновено се пренебрегват други, често по-значими разходи от заплатите. Във връзка с това също така се забравя значението на неценовите фактори за конкурентоспособността. В условията на глобална конкуренция обаче Европа ще има успех само със стратегия на високи цени (high road strategy) за създаване на добавена стойност с високо качество. Стратегия на ниски цени (low road strategy) за съревнование с други региони на света въз основа на подбиване на разходите не би довела до положителни резултати. |
1.15 |
Като цяло европейският социален модел благоприятства преодоляването на кризата чрез автоматичните стабилизатори на системата за социална сигурност, като подкрепя търсенето и доверието. Свиването на тази система крие риск от изпадане в дълбока депресия, като през тридесетте години на миналия век. |
1.16 |
Комитетът се застъпва по принцип за укрепване на ролята на социалните партньори на национално и европейско равнище и за засилена координация на политиката по отношение на заплатите в цяла Европа, например чрез увеличаване на значението на макроикономическия диалог, който следва да бъде въведен и в еврозоната. В новата формулировка на насоките следва да се вземе предвид факта, че държавите с функциониращо социално партньорство успяха да смекчат последиците от кризата по-добре, отколкото другите държави. |
1.17 |
Освен това Комитетът отново отправя искане за възможно най-ранно и пълно включване на социалните партньори и другите представителни организации на гражданското общество в изготвянето на политики. Необходимите промени и реформи ще имат успех и ще бъдат приети, само когато разпределянето на тежестта се възприема като справедливо. |
1.18 |
Може да обобщим: Европа се нуждае от нов модел за растеж, който се характеризира с борба с неприемливата безработица, достатъчно поле за действие за бъдещи инвестиции, както и за социални и екологични инвестиции, като по този начин се създава растеж и търсене. Посредством преразпределяния на бюджетните ресурси и осигуряване на достатъчна приходна основа при спазване на справедливостта при разпределянето, трябва да се укрепят социалните системи с цел повишаване на производствения потенциал и стабилизиране на търсенето и доверието. С подобен модел на растеж става възможно и устойчиво консолидиране на публичните финанси. |
2. Контекст
2.1 |
В Препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза бяха определени следните насоки, които остават непроменени до 2014 г., за да може основното внимание да се съсредоточи върху изпълнението: — Насока 1: Осигуряване на качеството и устойчивостта на публичните финанси; — Насока 2: Решаване на макроикономическите неравновесия; — Насока 3: Намаляване на неравновесията в еврозоната; — Насока 4: Оптимизиране на подкрепата за НИРД и иновациите, укрепване на триъгълника на знанието и освобождаване на потенциала на цифровата икономика; — Насока 5: Подобряване на ефикасността на ресурсите и намаляване на парниковите газове; — Насока 6: Подобряване на бизнес средата и на условията за потребителите и осъвременяване и развитие на индустриалната база с цел гарантиране на пълноценното функциониране на вътрешния пазар. |
2.2 |
В този смисъл на 30 май 2012 г. Комисията представи своята последна „Препоръка за препоръка на Съвета относно прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото“, която съдържа актуализация на препоръките относно общата насока на икономическата политика в еврозоната. Освен това бяха формулирани отделни конкретни препоръки за всички 27 държави членки на Съюза. На 6 юли 2012 г. съответните документи бяха приети от Съвета на Европейския съюз. |
3. Общи бележки
3.1 |
ЕИСК приветства усилията на Комисията за приемане на съгласувана рамка за спешно необходимата по-добра координация на европейската икономическа политика. Тя е наложителна, за да се постигне отново устойчив курс в посока на растеж и заетост. Съществува риск мерките за отстраняване на неравновесията да са наистина целесъобразни за една отделно разглеждана държава, но да са контрапродуктивни за еврозоната като цяло. |
3.2 |
Поради това е необходим поглед в общоевропейски план, европейско мислене и разбиране. Следователно Комитетът споделя позицията на Комисията, че за истинско сътрудничество в областта на икономическата политика, поне в Еврогрупата, е нужна задълбочена интеграция и по-добра и по-ефективна координация. При това трябва да се вземат предвид разликите в икономическите показатели на държавите членки (ниво на БВП и растеж, равнища на безработица и тенденции, размер и структура на бюджетния дефицит и задлъжнялост, разходи за НИРД, социални разходи, салдо по текущата сметка, енергийни доставки …). |
3.3 |
Продължаващата от 2008 г. досега криза започна в САЩ и се превърна в световна криза. В резултат на нея стана ясно, че архитектурата на паричния съюз разчита твърде много на пазарните сили и не отчита по подходящ начин опасността от дисбаланси. Както става ясно от развитието на публичните бюджети в еврозоната до 2008 г. като цяло, липсата на бюджетна дисциплина не бе основната причина за кризата. Съотношение между държавен дълг и БВП в % (източник: AMECO 2012/11)
|
3.4 |
Средно в еврозоната повишаването на дефицитите или на равнищата на дълга възникна едва в резултат от масираното използване на публични средства за спасяване на финансовата система, както и за подкрепа на търсенето и на пазара на труда, които се сринаха вследствие на финансовата криза (1), както и в резултат от намаляващите публични приходи, по-специално поради спада на заетостта. Този аспект е от особено значение за разработването на стратегиите в областта на икономическата политика, тъй като погрешната диагноза води до погрешно лечение. Поради това ЕИСК приветства по принцип конкретното за отделните държави диференциране при оценката на изпълнението на насоките. Универсалният подход не е приложим навсякъде, тъй като причините за кризата също са много различни за всяка държава. |
3.5 |
ЕИСК би искал обаче да се възползва от възможността, за да обърне внимание на необходимостта от реформа на концепцията за икономическа политика. Тя не се отнася само до годишните проверки, но също така е от особено значение за следващия вариант на икономическите насоки през 2014 г. |
3.6 |
През 2012 г. Европа се намираше в петата година от кризата. Малко след определянето на действащите насоки, в есенната прогноза на Европейската комисия от 2010 г. за еврозоната все още се очакваше растеж на БВП от 1,6 % и равнище на безработицата от 9,6 % през 2012 г. В действителност през тази година еврозоната се намираше в рецесия и равнището на безработица се покачи до повече от 11 %, а в някои държави дори до стойности от 25 %. |
3.7 |
От друга страна, икономиката на САЩ отбелязва растеж с равнища от 2 % — наистина умерен, но постоянен — подпомаган от продължаващата силно експанзивна парична политика, като и от социалната и фискалната политика на правителството. Потреблението, инвестициите и промишленото производство се развиват стабилно, така че равнището на безработицата е значително под максималното си равнище от октомври 2009 г. (2). |
3.8 |
Докато в „Европейската програма за икономическо възстановяване“ от 2008 г., която все още бе напълно под въздействието на бързия икономически крах след фалита на банката „Леман Брадърс“, се признаваше необходимостта от активно засилване на вътрешното търсене и регулиране на пазарите, икономическата политика бързо се върна към своя традиционен курс. Многократно изразяваното и от ЕИСК предупреждение, че Европа трябва да излезе от кризата чрез растеж, а не да бъде въвличана в следващата, остана нечуто — и с това опасението за вторична рецесия (double dip recession) стана реалност. |
3.9 |
Първо, провалът на европейската икономическа политика се отнася до неуспешното стабилизиране на финансовите пазари. Значителната нестабилност, високите спредове, прекомерно високите дългосрочни лихвени проценти и поддържането на висока ликвидност на банките показват, че въпреки първоначалните важни стъпки в посока на създаване на банков съюз, финансовата система все още не е възстановила напълно своето нормално функциониране. Съответната несигурност на предприятията и потребителите допълнително ограничава възможностите за растеж. |
3.10 |
Второ, икономическата политика не успя да се справи с липсата на вътрешно и външно търсене. Явното затягане на насоките на бюджетната политика на държавите членки, както и промяната към по-рестриктивна фискална политика, извършена твърде рано, твърде радикално и освен това едновременно във всички държави доведоха до потискане на всички важни компоненти на вътрешното търсене. Очевидно е, че и тласъкът за растеж, генериран от външното търсене, остава в тесни граници, когато най-важните търговски партньори — именно другите държави членки — следват едновременно курс на бюджетни икономии. Следователно към свиването на вътрешното търсене се добавя реципрочното намаляване на възможностите за износ. |
3.11 |
Настоящият микс от макроикономически политики не е балансиран, тъй като пренебрегва аспектите, свързани с търсенето и разпределението. Той представлява все същата политика, която вече доведе до неуспеха на Лисабонската стратегия, тъй като не обърна внимание на липсата на вътрешно търсене в основните големи държави членки и нарастващото неравенство при разпределението. Тя е съсредоточена едностранчиво върху бюджетната консолидация, както и върху стратегия за понижаване на разходите с цел повишаване на ценовата конкурентоспособност. Комитетът приветства искането на Комисията за бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа, която се изтъква и в следващите документи на Комисията, както и в годишен обзор на растежа за 2013 г. (3) Тя обаче изглежда съществува само на хартия, тъй като емпиричните проучвания досега не са предоставили доказателства за нейното изпълнение. |
3.12 |
Икономическата политика на европейско равнище не успя да предложи мерки, които да дават възможност в рамките на надеждна експанзивна програма за едновременно намаляване на държавния дълг и безработицата. Значителните съкращения на публичните разходи, по-специално в областта на социалната държава, както и повишаването на масовите данъци имат опустошителни последици във вече и без друго свиващите се икономики. Разполагаемият доход спада, а с него и потребителското търсене, производството и заетостта. С това политиката за бюджетни ограничения намалява значително по-силно публичните приходи, отколкото първоначално се предполагаше, което и МВФ трябваше да признае в последната си прогноза (4). По този начин рецесията допълнително се задълбочава, което в крайна сметка води до още по-големи бюджетни дефицити — един омагьосан кръг, чийто край все още не се вижда. Високите икономически и социални разходи стават явни, при това под формата на драстично нарастваща безработица. |
3.13 |
Очевидно е, че, преди всичко поради разходите за подпомагане на банките, мерките за съживяване на икономиката и в някои държави спукването на балоните на строителството и жилищните кредити, в отделните държави са необходими различни консолидационни програми за осигуряване на устойчивостта на публичните финанси. ЕИСК обаче изтъква, че плановете за намаляване на държавните дългове трябва да са в съответствие с посочените в стратегията „Европа 2020“ цели, свързани с икономическото възстановяване, социалната сфера и заетостта. Растежът и заетостта са основните фактори за успешна консолидация, докато радикалните мерки за бюджетни икономии, наред с огромното социално разделение, могат дори да увеличат равнището на държавния дълг. |
3.14 |
Въпреки че в настоящото становище Комитетът се съсредоточава преди всичко върху аспектите на микса от макроикономически политики, това не следва да намалява значението на структурните реформи. Социално поносимите структурни реформи трябва да допринесат за засилване на търсенето и ефективността, например в областите на данъчната система, енергийните доставки, администрацията, образованието, здравеопазването, жилищното строителство, транспорта и пенсиите, при което трябва да се имат предвид разликите в конкурентоспособността на отделните държави. |
3.15 |
Регионалната и структурната политика също следва да поставят акцент върху увеличаване на производителността, за да направят възможно модернизирането или изграждането на устойчива икономика, основана на промишленост и услуги. Общо може да се констатира, че държавите с голям дял на промишлеността в общата икономика бяха засегнати в по-малка степен от кризата, което налага съответни стратегии за индустриализиране. |
3.16 |
Комитетът би искал обаче да разшири преобладаващото, най-често малко ограничено разбиране на понятието за „структурна реформа“. При искането за структурни реформи следва например да се вземат предвид също и структурата за регулиране на финансовите пазари, структурата за координация на данъчните системи и структурата на публичните разходи и приходи. |
4. Специфични бележки
4.1 Финансова система
4.1.1 |
ЕИСК споделя мнението на Комисията, която подчертава значението на стабилизирането и на правилното функциониране на финансовата система. Основна предпоставка за всяко успешно оздравяване след криза и избягване на кризи е възможностите на икономическата политика да не бъдат намалявани или подкопавани от спекулациите на финансовите пазари. От това следва необходимостта от ясна, ефективна структура на надзора и по-строго регулиране на финансовите пазари (с участието на паралелните банкови системи), които пораждат по-сериозни рискове от дестабилизация, отколкото липсата на конкурентоспособност. За да се избегнат отклонения, съответните стъпки следва да се координират в рамките на Г-20. Финансовите пазари трябва да бъдат сведени до разумен мащаб. Те трябва да обслужват отново реалната икономика, а не да я конкурират (5). |
4.1.2 |
С цел намаляване на изкуствено повишените чрез спекулации разходи за финансиране на държавите в криза, трябва, от една страна, да се предприемат мерки за намаляване на зависимостта от частните агенции за кредитен рейтинг. От друга страна, надеждна солидарна предпазна мрежа, основаваща се на силен фундамент от заслужено доверие, би могла да гарантира, че спекулациите по отношение на проблемните държави са лишени от изгледи за успех и по този начин те ще бъдат предотвратени. Неотдавна бяха направени няколко съществени крачки в тази посока (последната програма на ЕЦБ за изкупуване на държавни облигации, окончателното влизане в сила на ЕМС и способността му за цялостно функциониране…). Общите европейски облигации също могат да допринесат при подходящи рамкови условия за облекчаване на състоянието на бюджета в държавите, засегнати от кризата (6). |
4.1.3 |
Комитетът изтъква необходимостта да се прекъсне връзката между търговските банки и държавния дълг. Освен това трябва да се обърне тенденцията на фрагментиране и ренационализиране на финансовите пазари посредством стабилизиране на този сектор. Засилването на усилията за постигане на банков съюз, съпроводено с ефективни инструменти за възстановяване и оздравяване на кредитни институции на европейско и национално равнище, би могло също да допринесе за стабилизирането (7). |
4.2 Публични бюджети
4.2.1 |
Устойчивата бюджетна консолидация трябва да следи не само за баланса на ефектите върху търсенето и предлагането, но трябва и да възстанови баланса между разходната и приходната част. В много държави данъчната тежест върху труда също е прекомерна. Поради това е уместно общо преосмисляне не само на разходите, но и на цялостната данъчна система, като ще трябва да бъдат взети предвид въпросите, свързани със справедливото разпределение между различните видове доходи и имущество. В този контекст трябва да се изисква съответен принос и от възползвалите се в особена степен от грешките на финансовите пазари и от финансираните с публични средства пакети от мерки за спасяване на банките. |
4.2.2 |
В приходната част съществува набор от конкретни подходи за необходимото разширяване на данъчната основа: данък върху финансовите сделки (както многократно бе искано от Комитета (8)), енергиен данък и данъци, свързани с околната среда, закриване на „данъчните оазиси“ (9), решителна борба срещу укриването на данъци, облагане на големи богатства, недвижими имоти и наследство, облагане на банки с цел интернализацията на външните разходи (10), хармонизация на данъчните основи и данъчните системи с цел отстраняване на нарушенията на конкуренцията в рамките на Съюза, вместо както досега ускоряване на ерозията на обществени приходи в резултат от данъчна конкуренция. Често не се обръща внимание на факта, че интегрираната бюджетна рамка („фискален съюз“) обхваща и приходната част, а не само публичните разходи. |
4.2.3 |
В някои държави членки се изисква и значително повишаване на ефективността на системата за събиране на данъци. |
4.2.4 |
Традиционният подход за бюджетна консолидация се състои в ограничаване на публичните разходи. Остава обаче недоказана догмата, че съкращаването на разходите е по-успешно от повишаването на приходите. Емпиричният опит в държавите, засегнати от кризата, като Гърция, доказва, че уповаването на така наречените „некейнсиански ефекти“ е било напразно, тъй като съкращаване на разходите не привлича частни инвеститори в резултат от повишаване на доверието, когато вследствие на политиките на строги икономии вътрешното търсене в целия валутен съюз е слабо. Освен това съкращаването на разходите по правило има регресивно въздействие, например по отношение на социалните системи или публичните услуги; с това то задълбочава неравенството при разпределението и ограничава потреблението. При все това съществуват и възможности за съкращаване на някои непродуктивни разходи, например в областта на въоръженията. |
4.2.5 |
Политиката следва по-скоро да се възползва от големите разлики при мултипликаторите на доходите и заетостта на различните бюджетни мерки. В почти всички емпирични проучвания мултипликаторите на данъчните мерки са по-малки от тези на мерките, свързани с разходите. Политиката на целенасочено повишаване на публичните приходи би могла следователно да освободи онези средства, които са неотложно необходими, например за програми за създаване на заетост, по-специално за младежите. |
4.2.6 |
Едно подобно преразпределение с неутрален ефект върху бюджетното салдо би създало непосредствено заетост и търсене, без да обременява публичните бюджети. Наред с положителното въздействие върху националната икономика, подобни мерки, по-специално от страна на държавите с излишък, биха дали чрез стимулиране на вноса също така експанзивен тласък за целия паричен съюз. |
4.2.7 |
Координацията на подобни експанзивни мерки в целия ЕС би била значително по-ефективна, тъй като делът на вноса в еврозоната като цяло (следователно спрямо трети страни) е значително по-малък, отколкото на всяка отделна икономика, разглеждана поотделно. |
4.3 Външноикономически неравновесия
4.3.1 |
Необходимо е да се следи развитието на текущата сметка и нейните компоненти с оглед на слабостите в производителността на дадена държава членка и възникващите в резултат от това частни и публични проблеми с финансирането, за да се даде възможност за своевременни реакции или действия. При отстраняване на неравновесията по търговския баланс трябва обаче да се обръща внимание на симетрията: износът на дадена държава представлява вносът на друга държава. Следователно отстраняване на дисбаланса не може да се осъществи само чрез снижаване в държавите с дефицит, а от държавите с излишък също се изисква да стимулират вноса чрез засилване на вътрешното си търсене, т. е. да отстранят своите „дефицити по вноса“. |
4.3.2 |
В европейска перспектива изключение представлява по-специално областта на енергетиката, в която де факто всички държави членки имат големи дефицити по търговския баланс (11). Едно екологично преустройство на европейския вътрешен пазар следва да намали зависимостта от вноса на енергия от изкопаеми източници чрез използване в Европа на собствени алтернативни енергийни източници. Освен това за държавите от южната периферия именно в областта на слънчевата енергия възниква възможност за подобряване и на вътрешноевропейските търговски салда. |
4.3.3 |
При борбата с външноикономическите дефицити обикновено прекалено много се подчертава ролята на ценовата конкурентоспособност. Би било рисковано вниманието да се насочва единствено върху ценовата конкурентоспособност. Прилагането на „германския модел“ (задържане на ръста на заплатите с цел насърчаване на износа и съответно намаляване на вноса) като рецепта едновременно за всички държави може при висок дял на вътрешната търговия в еврозоната да доведе само до влизане в низходяща спирала („race to the bottom“). |
4.3.4 |
Най-често различното развитие по отношение на разходите за труд на единица продукция се разглежда като една от основните причини за кризата и оттук произтича изискването за намаляване на разходите за заплати. Независимо от тежките последици на ефектите от преразпределението в резултат от намаляване на дела на трудовите доходи, които водят до спадане на търсенето, се пренебрегват други разходи от значение (като разходи за енергия, материали и финансиране) (12). |
4.3.5 |
Така например в Португалия, Испания и Гърция преди кризата реалните разходи за труд на единица продукция намаляваха от 2000 г. до 2007 г. (13) Очевидно прекомерните номинални увеличения на печалбите доведоха също до повишаване на цените, както и увеличенията на номиналните заплати. |
4.3.6 |
Както и преди, почти 90 процента от съвкупното търсене в ЕС идва от държавите членки на ЕС. Що се отнася до тенденциите в развитието на заплатите, ЕИСК потвърждава мнението, изразено в становището му относно годишния обзор на растежа за 2011 г.: „За преодоляване на кризата ключова роля имат правилните политики по отношение на заплатите. От макроикономическа гледна точка ориентирането на ръста на заплатите по ръста на производителността и в съответствие с националната икономика като цяло гарантира подходящо равновесие между достатъчното нарастване на търсенето и запазването на ценовата конкурентоспособност. Затова социалните партньори трябва да се стараят да избягват задържане на ръста на заплатите в духа на протекционистка политика от типа „всеки за себе си“, а вместо това следва да ориентират политиката по отношение на заплатите спрямо производителността“ (14). |
4.3.7 |
Освен това най-често се подценява значението на неценовите фактори за конкурентоспособността (15). В тази връзка трябва да се посочи също и определението за „конкурентоспособност“ на Европейската комисия като „...способността на една икономика да гарантира на своето население по устойчив начин висок процент на заетост и високо и нарастващо жизнено равнище“ (16). |
4.3.8 |
Не на последно място чрез силно повишени национални спредове на облигациите в държавите, засегнати от кризата, се увеличи значението на сметка „Доход от инвестиции“. Поради това анализът на неравновесията не трябва да се ограничава до развитието на търговския баланс. |
4.4 Европейски социален модел и социален диалог
4.4.1 |
В условията на глобална конкуренция европейският социален модел представлява сравнително предимство за Европа. Социалната държава също допринася за икономическия успех, когато производителността на икономиката, от една страна, и социалната справедливост, от друга, не се разглеждат като противоположности, а се разбират като взаимноподпомагащи се. |
4.4.2 |
Автоматичните стабилизатори на системите за социална сигурност благоприятстваха преодоляването на кризата в Европа, подпомогнаха търсенето и предотвратиха навлизането в депресия като през тридесетте години на миналия век. Системите за социална защита са от голямо значение и от психологическа гледна точка, тъй като намаляват опасността от увеличаване на спестяванията поради страх и по този начин стабилизират потреблението. |
4.4.3 |
В някои държави с функциониращ социален диалог (напр. Австрия, Германия и Швеция) социалните партньори допринесоха съществено за ограничаване на застрашителното покачване на безработицата в резултат от спада в производството. Наред с подпомагането чрез икономически и социални мерки, сключените от социалните партньори споразумения на равнището на отделните предприятия и сектори допринесоха съществено за запазване на съществуващата заетост (напр. чрез намалено работно време, премахване на компенсациите за извънреден труд, ползване на право на отпуск, както и неплатен отпуск за повишаване на квалификацията…). Този опит следва да се вземе предвид при новото формулиране на насоките и при годишните доклади за всяка държава. |
4.4.4 |
Европейските правителства се призовават да засилят ролята на социалните партньори на европейско и национално равнище. Те следва да бъдат подпомогнати за засилване на усилията за общоевропейска координация на политиката по отношение на заплатите. С оглед на това трябва да се постави като цел увеличаване на значението на макроикономическия диалог; такъв диалог следва да бъде въведен и за еврозоната. |
4.4.5 |
При всички случаи свободата на колективното трудово договаряне трябва да се запази и по време на кризата. Политиката по отношение на заплатите трябва да се определя в рамките на свободата на колективното трудово договаряне на сдруженията на работодателите и работниците, които имат право да сключват колективни трудови договори. Следва да се отхвърлят като неприемливи зададени от държавата цели или дори намеса като държавно разпоредени намаления на трудовите възнаграждения (17). |
4.4.6 |
Освен социалните партньори трябва да се изтъкне значителната роля и на останалите представителни организации на гражданското общество, например на потребителите. По-специално в кризисни времена тяхното участие като представители на гражданите и като партньори в гражданския диалог е абсолютно необходимо. |
4.4.7 |
Необходимите промени и реформи ще имат успех само тогава, когато се постигне балансирано съотношение между икономическите и социалните цели и разпределението на тежестта се възприема като справедливо (между държавите, подоходните групи, капитала и труда, секторите, различните социални групи и т.н). Справедливостта и социалната балансираност са абсолютно необходима предпоставка за приемане на стъпките за консолидация; в противен случай се застрашава социалното сближаване и опасно се увеличават популизмът и антиевропейските настроения. В тази връзка Комитетът повтаря своята настоятелна препоръка за възможно най-ранно и пълно включване на социалните партньори и на другите представителни организации на гражданското общество при определяне на политиката. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) За по-подробно и диференцирано представяне на възникването на финансовата и икономическата криза вж. ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 71, раздел 2.
(2) Вж. есенната прогноза на Европейската комисия за 2012 г.
(3) COM(2012) 750 final.
(4) В прогнозата на МВФ от 9.10.2012 г. се отбелязва, че в кризата мултипликаторите на разходите вероятно са достигнали от 0,9 до 1,7, докато първоначалната прогноза е била за размер около 0,5 (вж. МВФ 2012 г., http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/02/pdf/text.pdf)
(5) ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 34.
(6) Във връзка с дискусията относно стабилизационните облигации, еврооблигациите, облигациите за финансиране на проекти и т.н. вж. ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 60 и ОВ C 143 22.5.2012 г., стр. 10.
(7) ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 68.
(8) Последно в ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 55.
(9) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 7.
(10) Това означава да се гарантира, че не се налага бъдещите разходи за банкови кризи да бъдат финансирани от данъкоплатците.
(11) ЕС-27: 2,5 % от БВП (2010 г.)
(12) Така например в експортния сектор на Испания разходите за заплати възлизат само на 13 процента от общите разходи. Източник: Carlos Gutiérrez Calderón/Fernando Luengo Escalonilla, Competitividad y costes laborales en España (Конкурентоспособност и разходи за труд в Испания), Estudios de la Fundación 49 (2011 г., http://www.1mayo.ccoo.es/nova/files/1018/Estudio49.pdf)
(13) Вж. Статистическо приложение на европейската икономика, есента на 2012 г.
(14) ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 26, параграф 2.3.
(15) ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 26, параграф 2.2.
(16) COM(2002) 714 final.
(17) ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 26, параграф 2.4.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/52 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за медицинските изделия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009“
COM(2012) 542 final – 2012/0266 (COD),
„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ин витро диагностичните медицински изделия“
COM(2012) 541 final – 2012/0267 (COD)
и „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Безопасни, ефикасни и иновативни медицински изделия и ин витро диагностични медицински изделия в интерес на пациентите, потребителите и медицинските специалисти“
COM(2012) 540 final
2013/C 133/10
Докладчик: г-н STANTIČ
На 15 октомври 2012 г. Съветът и на 22 октомври 2012 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 и член 168, параграф 4, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:
„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за медицинските изделия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009“
COM(2012) 542 final – 2012/0266 (COD).
На 15 октомври 2012 г. Съветът и на 22 октомври 2012 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 и член 168, параграф 4, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:
„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ин витро диагностичните медицински изделия“
COM(2012) 541 final – 2012/0267 (COD).
На 26 септември 2012 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:
„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Безопасни, ефикасни и иновативни медицински изделия и ин витро диагностични медицински изделия в интерес на пациентите, потребителите и медицинските специалисти“
COM(2012) 540 final.
Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 февруари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 14 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 136 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК подчертава, че здравеопазването е основен приоритет за европейските граждани и отново потвърждава, че медицинските изделия (наричани по-долу „МИ“) (1) и ин витро диагностичните медицински изделия (наричани по-долу „IVD“) (2) имат решаваща роля за превенцията, диагностиката и лечението на заболявания. Те са от основно значение за нашето здраве и за качеството на живот на хората, страдащи и борещи се със своите заболявания и увреждания. |
1.2 |
ЕИСК приветства преработването от страна на Комисията на настоящата регулаторна система, което надхвърля обикновеното опростяване на правната рамка и въвежда по-ефективни правила, като укрепва процедурите за одобрение преди пускане на пазара и по-специално надзора след пускане на пазара. Що се отнася до неотдавнашния скандал с дефектните гръдни импланти, който доведе до резолюция на Европейския парламент от юни 2012 г., а също и други сериозни проблеми с високорискови МИ и импланти, ЕИСК, както и Европейският парламент (3), призовава за висококачествена процедура за одобрение преди навлизането им на пазара. Това отговаря на нуждите на гражданите във връзка с безопасността на пациентите и ефикасността. |
1.3 |
Високорискови МИ (клас III и имплантируеми продукти) и IVD трябва да бъдат обект на подходяща, висококачествена, единна за целия ЕС процедура за одобрение преди навлизането им на пазара, при която безопасността, ефикасността и положителният баланс между рисковете и ползите трябва да бъдат доказани с резултати от висококачествени клинични изпитвания. Всички резултати би трябвало да бъдат съхранявани в публично достъпна централна база данни. За намиращите се вече на пазара високорискови МИ и IVD трябва се осигури съответствие с член 45 от предложения регламент, за да се демонстрира безопасността и ефикасността на изделието. |
1.4 |
ЕИСК решително подкрепя правната форма на „регламент“ вместо „директива“, за да може да се намали възможността за различно тълкуване от отделните държави членки, като се осигури по-голяма равнопоставеност на европейските пациенти и равни условия за доставчиците. |
1.5 |
Освен безопасността за пациентите от голяма полза е и бързият достъп до последните медицински технологии. Значителното забавяне в достъпа до нови изделия би ощетило пациентите като се намалява техния избор на лечение (понякога животоспасяващо) или най-малкото няма да им позволи да се редуцира тяхното увреждане и да се подобри качеството им на живот. |
1.6 |
ЕИСК подчертава, че секторите на МИ и IVD, характеризиращи се с висок капацитет за иновации и висококвалифицирани работни места, представляват важна част от европейската икономика и могат да допринесат съществено за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи. Поради това подходящото законодателство е от основно значение не само за да се гарантира възможно най-високо ниво на защита на здравето, но и за да се осигури иновативна и конкурентна среда за промишлеността, в която 80 % от производителите са малки и средни предприятия и микропредприятия. |
1.7 |
ЕИСК подкрепя високите стандарти на процедурите за одобрение на високорискови МИ и IVD преди навлизането им на пазара, при които безопасността и ефикасността трябва да бъдат доказани с резултати от подходящи клинични изпитвания и проучвания. ЕИСК обаче изразява тревога по отношение на въвеждането в Европа на централизирана система за одобрение преди пускане на пазара, което би довело до още по-голямо забавяне на издаването на разрешение, като по този начин би попречило на пациентите да имат бърз достъп до най-съвременните медицински технологии и би увеличило значително разходите за МСП и би застрашило техния новаторски капацитет. |
1.8 |
Ако трябва изискванията за одобрение на МИ и IVD да бъдат повишени, то това трябва да става по прозрачен и предвидим начин, който не застрашава допълнително ефикасността на регулаторния процес и ограничава бъдещите нововъведения. |
1.9 |
ЕИСК приветства въвеждането на уникална идентификация на изделията (UDI), която да бъде определена за всяко изделие, позволявайки по-бърза идентификация и по-добра проследяемост. ЕИСК би приветствал също и един напълно работещ инструмент за централна регистрация (Eudamed), който би довел до премахване на повтарящите се регистрации и до значително намаляване на разходите за МСП. |
1.10 |
ЕИСК подкрепя укрепването на позицията на пациентите. За да се гарантира адекватно финансово обезпечение в случай на причинена вреда, засегнатата страна следва да има правото директно да предяви иск и да получи пълно обезщетение. Когато пациентите трябва да доказват вредата на дефектно медицинско изделие, производителите би трябвало да предоставят на пациента (и/или платеца, отговорен за разходите за лечението) цялата необходима документация и информация по отношение на безопасността и ефикасността на въпросното изделие. В допълнение на това ЕИСК призовава Комисията да осигури посредством подходящи механизми плащането на обезщетение, което не води до съществено увеличение на цените на медицинските изделия. |
1.11 |
ЕИСК признава доста слабото участие на гражданското общество в предложената регулаторна рамка. Гражданското общество има статут на наблюдател във временните подгрупи, създадени от новосформираната Координационна група по медицинските изделия (КГМИ), и този статут не е достатъчен. ЕИСК предлага да бъде създаден организиран на европейско равнище „консултативен комитет“, съставен от представители на законни заинтересовани страни. Този комитет следва да действа успоредно и да работи съвместно с Координационната група по медицинските изделия (КГМИ), като консултира Комисията и държавите членки относно различни аспекти на медицинските технологии и прилагането на законодателството. |
1.12 |
ЕИСК би искал отново да подчертае необходимостта от подходящи разпоредби, свързани с образованието и обучението на медицинските специалисти, които да бъдат добавени към предложените регламенти, следвайки препоръките, изразени в заключенията на Съвета на ЕС относно иновациите в сектора на медицинските изделия (4). |
1.13 |
Съответна връзка с други правни досиета и органи: ЕИСК подчертава необходимостта да се гарантира, че новите правила относно изпитванията на клиничното действие за IVD и за съпътстващи изделия взаимодействат добре с тези, които ще възникнат в резултат на обсъжданата понастоящем нова рамка за клинични изпитвания с лекарствени продукти, в съответствие с неотдавнашното становище на ЕИСК (5). |
1.14 |
Вътрешни изпитвания за IVD : ЕИСК препоръчва принципът за оценка на рисковете и ползите от дадено медицинско изделие да се прилага за всички продукти, независимо от това дали те се продават или се разработват и използват единствено в рамките на дадена институция (вътрешно изпитване). |
1.15 |
Функционирането на регламентите следва да бъде официално преразгледано три години след влизането им в сила съвместно от органите и заинтересованите страни от гражданското общество, за да се гарантира, че се постигат целите на регламентите. |
2. Въведение и контекст
2.1 |
Медицинските изделия и IVD имат решаваща роля за превенцията, диагностиката и лечението на заболявания. Те са от основно значение за нашето здраве и за качеството на живот на хората с увреждания. |
2.2 |
Секторите на медицинските изделия и IVD представляват важна и иновативна част от европейската икономика. Те генерират годишни продажби в размер на около 95 милиарда евро (85 милиарда евро за медицински изделия и 10 милиарда евро за IVD), като в тях се правят сериозни инвестиции за научни изследвания и иновации (7,5 милиарда евро годишно). В тези сектори работят повече от 500 000 души (предимно висококвалифицирани специалисти) в около 25 000 дружества. Повече от 80 % от производителите са малки и средни предприятия и микропредприятия. |
2.3 |
Бързите демографски и социални промени, огромният научен напредък, както и неотдавнашният скандал с дефектните силиконови гръдни импланти (6), проблемите с метални тазобедрени имплантанти и някои други продукти (7) – всички те предизвикаха и ускориха необходимостта от преразглеждане на настоящата регулаторна рамка. |
2.4 |
Сред високорисковите МИ голямо значение имат имплантите: така например в целия свят са продадени около 400 000 силиконови гръдни импланти на Poly Implant Prothèse (PIP). На много жени в Обединеното кралство (40 000), Франция (30 000), Испания (10 000), Германия (7 500) и Португалия (2 000) са били имплантирани силиконови импланти на PIP с процент на разкъсвания 10-15 % за период на използване от 10 години (8). Само в Германия през 2010 г. са имплантирани около 390 000 тазобедрени и коленни ендопротези, като близо 37 000 операции са били извършени поради наложила се смяна на изкуствената става (9). |
2.5 |
Обобщение на основните недостатъци на съществуващата система, според ЕИСК:
|
3. Основно съдържание на новия пакет на преразгледаната регулаторна рамка за МИ и IVD
3.1 |
Пакетът се състои от съобщението (11), предложение за регламент за медицинските изделия (12) (за замяна на Директива 90/385/ЕИО относно активните имплантируеми медицински изделия и на Директива 93/42/ЕИО относно медицинските изделия) и предложение за регламент относно ин витро диагностичните медицински изделия (13) (за замяна на Директива 98/79/ЕО относно диагностичните медицински изделия in vitro). |
3.2 |
Основните нови елементи на предложените регламенти включват:
|
3.3 |
Секторите на МИ и IVD, характеризиращи се с висока степен на иновации и голям потенциал за създаване на висококвалифицирани работни места, могат да допринесат съществено за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. И двата сектора заемат централно място в няколко водещи инициативи, по-специално в „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (14) и „Съюз за иновации“ (15). |
4. Общи бележки
4.1 |
ЕИСК решително подкрепя формата на регламент, който е пряко приложим и премахва риска от различно транспониране и тълкуване от отделните държави членки. Това е един полезен начин да се постигне по-голяма равнопоставеност на пациентите в ЕС и равнопоставени условия за доставчиците. |
4.2 Система за одобрение и процедури за оценяване
4.2.1 |
Високорисковите МИ (клас III и имплантируеми продукти) и IVD трябва да бъдат обект на подходяща, висококачествена, единна за целия ЕС процедура за одобрение преди навлизането им на пазара, при която безопасността, ефикасността и положителният баланс между рисковете и ползите трябва да бъдат доказани с резултати от висококвалифицирани клинични изпитвания. Всички резултати би трябвало да бъдат съхранявани в публично достъпна централна база данни. За намиращите се вече на пазара високорискови МИ и IVD трябва се осигури съответствие с член 45 от предложения регламент, за да се демонстрира безопасността и ефикасността на изделието. |
4.2.2 |
В този контекст ЕИСК подкрепя укрепването на съществуващата регулаторна рамка за високорискови медицински изделия въз основа на концепцията за оценяване на съответствието и децентрализирани регулаторни органи, както се постановява в предложените регламенти. Подкрепяме по-строгите изисквания за получаване на сертификат за съответствие по отношение на документацията и други условия, включително предклинични и клинични данни, клинични оценки и изпитвания, анализ на рисковете и ползите и др. (16). Те могат значително да повишат съществуващите стандарти за одобрение в ЕС без това да се отразява прекалено негативно върху бързия достъп до нови изделия. |
4.2.3 |
ЕИСК се застъпва категорично за строги процедури на високо равнище за одобрение преди пускане на пазара, но изразява притеснения относно въвеждането на централизирана система за одобрение преди пускане на пазара (PMA) в Европа, подобна на тази в САЩ. Подобна система би довела до забавяне в времето за одобрение. За пациентите това би означавало забавяне на достъпа им до най-новата животоспасяваща медицинска технология. От друга страна, централизираната PMA система ще се отрази отрицателно на повечето европейски МСП в сектора на медицинските изделия, като значително ще повиши техните разходи и ще постави под сериозна заплаха капацитета им за иновации. Тези предприятия биха имали трудности да се финансират и да оцелеят по време на дългия процес на предоставяне на одобрение за пускане на пазара. |
4.2.4 |
Нов механизъм за контрол (член 44, предишен член 42): ЕИСК отбелязва, че Координационната група по медицинските изделия (КГМИ) може да повлияе със становището си върху заявлението, подадено от нотифицирания орган. ЕИСК напълно съзнава значението на безопасността на пациентите. За да се избегнат допълнителни и непредвидими забавяния за производителите (и следователно за пациентите), това трябва да става по прозрачен и предвидим начин, който не застрашава ефикасността на регулаторния процес и не ограничава бъдещите нововъведения. |
4.3 Проследяване на безопасността и надзор на пазара
4.3.1 |
ЕИСК приветства предложеното подобряване и укрепване на системата за проследяване на безопасността, и по-специално създаването на портал на ЕС, на който производителите следва да докладват за сериозните инциденти и коригиращите действия, които са предприели за ограничаване на риска от повтаряне на инцидента (член 61, предишен член 59). Автоматичното предоставяне на информацията на всички съответни национални органи ще даде възможност за по-добра координация между тях. |
4.3.2 |
За да се гарантира допълнително безопасността на медицинските изделия, и по-специално с цел справяне с проблемите, свързани с дългосрочната безопасност на имплантите, законодателството трябва да бъде засилено по отношение на разпоредбите относно действията след пускане на пазара, и по-специално по отношение на клиничното проследяване, проследяването на безопасността и надзора на пазара след пускане на пазара. |
4.4 Прозрачност
4.4.1 |
За ЕИСК един от най-важните въпроси в двата преработени регламента е предложението за увеличаване на прозрачността на цялата система. |
4.4.2 |
Във връзка с това ЕИСК подкрепя въвеждането на уникална идентификация на изделията (UDI), която да бъде определена за всяко изделие, позволявайки по-бърза идентификация и по-добра проследяемост в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент от 14 юни (17). |
4.4.3 |
ЕИСК счита, че създаването на една напълно работеща Eudamed ще бъде много подходящ инструмент за по-голяма прозрачност. Създаването на такъв инструмент за централна регистрация (Eudamed) ще премахне повтарящите се регистрации във всички държави членки и по този начин ще спомогне за намаляване на административните разходи на заявителите с до 157 милиона евро. |
4.5 Засилване на позицията на засегнатите пациенти
4.5.1 |
Действащата Директива относно отговорността за стоките 85/374/ЕИО установява отговорност за производителите на медицински изделия. Въпреки това засегнатото лице (или платецът, отговорен за разходите за лечението) трябва да докаже вредата и дефекта на МИ. Пациентът често не разполага с информацията, необходима за доказване на подобен дефект. Ето защо производителите би трябвало да бъдат задължени да предоставят на засегнатото лице всички необходими документи и информация относно безопасността и ефикасността на дадено изделие. |
4.5.2 |
ЕИСК също така осъзнава, че би трябвало да се въведе механизъм за обезщетение на пациентите, засегнати от дефектно медицинско изделие или IVD. За да се гарантира адекватно финансово обезпечение в случай на причинена вреда, засегнатата страна следва да има право директно да предяви иск и да получи пълно обезщетение. Тежестта на доказване дали дадено дефектно медицинско изделие е причина за увреждане на здравето или не следва да бъде прехвърлена от пациента върху производителя. Пациентът следва да има само задължението да докаже обективната възможност за причиняване на вреда от медицинското изделие. Ето защо ЕИСК призовава Комисията да осигури посредством подходящи механизми плащането на обезщетение, което не води до съществено увеличение на цените на медицинските изделия. |
4.6 Нотифицирани органи и компетентни органи
4.6.1 |
ЕИСК подкрепя засилването на действията по определяне и наблюдение на нотифицираните органи, с цел да се осигури еднакво високо ниво на компетентност в целия Съюз. Централният надзор на тяхното определяне от страна на държавите членки също се приветства. |
4.6.2 |
ЕИСК подкрепя всички предложения за увеличаване на правата и задълженията на компетентните органи (по-добра координация и изясняване на процедурите, проверки на място и внезапни проверки), от една страна, и на доставчиците, от друга страна (изискване за наличие на „квалифицирано лице“). |
4.6.3 |
ЕИСК високо оценява уеднаквяването на стандартите за високо качество и на компетентностите за нотифицираните органи в цяла Европа, но изразява загриженост, че тази цел не може да бъде постигната, ако броят на нотифицираните органи остане толкова висок, колкото е сега (80). ЕИСК препоръчва високо качество вместо голямо количество. |
4.7 Образование и обучение
4.7.1 |
ЕИСК отбелязва, че в заключенията на Съвета на ЕС относно иновации в сектора на медицинските изделия (18) държавите членки са приканили Комисията да подобри информираността и обучението на медицинските специалисти, пациентите и техните семейства относно правилното използване на изделията. Медицинските изделия имат ефект само ако се използват правилно. Тяхната ефективност се основава на уменията и опита на лекаря и лаборантите, които ги използват. |
4.7.2 |
Поради това ЕИСК приканва държавите членки да включат в предложените регламенти подходящи разпоредби, свързани с образованието и обучението на специалистите. |
4.8 Участие на гражданското общество
4.8.1 |
ЕИСК счита, че предложената Координационна група по медицинските изделия (КГМИ) не осигурява достатъчно участие на всички заинтересовани страни. В съответствие с предложените регламенти КГМИ може да създава постоянни или временни подгрупи, но ЕИСК смята че не е недостатъчно, ако организациите, представляващи интересите на потребителите, здравните работници и сектора на медицинските изделия на равнището на Съюза, бъдат канени в тези подгрупи единствено в качеството на наблюдатели. Трябва да се гарантира активната им роля като консултанти. |
4.8.2 |
Опитът показва, че напредъкът в ЕС е възможен единствено когато различните участници споделят обща визия и обща посока. Системата понастоящем разполага с активен „Консултативен комитет“ като част от Експертната група по медицинските изделия (ЕГМИ). Това следва да бъде запазено и изрично посочено в законодателството. В противен случай решенията и политиката могат да бъдат лишени от ранната намеса и подобаващия принос на пациентите, здравните работници, промишлеността и други части на гражданското общество. |
4.9 Клауза за преразглеждане
4.9.1 |
Преразглеждането на функционирането на регламентите би било необходимо, за да се гарантира, че тяхната цел действително се постига. В даден момент, не по-късно от три години след влизането в сила на предложенията, функционирането на регламента следва да бъде официално преразгледано съвместно от органите и заинтересованите страни от гражданското общество, за да се гарантира, че се постигат целите на регламентите. |
5. Специфични бележки относно регламента за IVD, свързани със съпътстващите изделия (СИ)
5.1 |
Определение: ЕИСК изразява загриженост, че определението на съпътстващите изделия, предложено в член 2, параграф 6, е твърде широко и би могло да доведе до правна несигурност. ЕИСК предлага следното определение: „съпътстващо изделие“ е изделие, предназначено само за определяне на пациенти с вече диагностицирано състояние или предразположение като подходящ за лечение с конкретен лекарствен продукт“ (вместо като „подходящи за прицелна терапия“). |
5.2 |
Клинични доказателства: Предложението за регламент относно IVD съдържа широкообхватен набор от правила за извършване на изпитвания на клиничното действие с IVD и също така създава възможността „спонсорите“ на многонационални интервенционални изпитвания на клиничното действие да подават единно заявление чрез електронен портал, който ще бъде създаден от Комисията. |
5.2.1 |
Предложеният регламент обаче следва да гарантира, че новите правила относно изпитванията на клиничното действие взаимодействат добре с тези, които ще възникнат в резултат на обсъжданата понастоящем нова рамка за клинични изпитвания с лекарствени продукти, както се посочва в предходното становище на ЕИСК (19). ЕИСК също така счита, че базите данни за регистриране на изпитванията трябва да бъдат оперативно съвместими. |
5.3 |
„Вътрешни изпитвания“: Съгласно предложението за регламент относно IVD вътрешните изпитвания на високорискови продукти (клас Г) подлежат на същите изисквания като изпитванията на комерсиални продукти от клас Г. Но за вътрешни изпитвания на продукти в други класове (включително клас В и съпътстващи изделия), регламентът относно IVD не се прилага изцяло. ЕИСК препоръчва принципът за оценка на рисковете и ползите от даден медицински продукт да се прилага за всички продукти, независимо от това дали те се продават или се разработват и използват единствено в рамките на дадена институция (вътрешно изпитване). |
Брюксел, 14 февруари 2013 r.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) Медицинските изделия (МИ) включват продукти като пластири, контактни лещи, слухови апарати, стоматологични запълващи материали, заместители на тазобедрената става, сложни изделия като рентгенови апарати, пейсмейкъри и др.
(2) Ин витро диагностичните медицински изделия (IVD) включват продукти, използвани за осигуряване на безопасността на кръвни тестове, за откриване на инфекциозни заболявания (напр. ХИВ), за наблюдение на заболявания (напр. диабет) и за изследване на всякакви кръвни показатели.
(3) Резолюция от 14 юни 2012 г. 2012/2621(RSP); P7_TA-PROV(2012)0262.
(4) ОВ С 202, 8.7.2011 г., стр. 7.
(5) Становище на ЕИСК „Клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба“, ОВ C 44, 15.2.2013 г.
(6) Френското дружество Poly Implant Prothèse (PIP) наруши регламентите, като е използвало неодобрен промишлен силикон в някои от своите имплантируеми продукти.
(7) http://www.aok-bv.de/presse/medienservice/politik/index_06262.html
(8) ЕП, Резолюция от 14 юни 2012 г. (2012/2621(RSP)); P7_TA-PROV(2012)0262.
(9) Съобщение на УС на германската здравна каса AOK от 12.1.2012 г.
(10) Продукти, произведени чрез използване на нежизнеспособни човешки тъкани или клетки, генетични изследвания, импланти за естетически цели и др.
(11) COM(2012) 540 final.
(12) COM(2012) 542 final.
(13) COM(2012) 541 final.
(14) COM(2010) 245 final/2 и ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 58.
(15) COM(2010) 546 final и ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 39.
(16) Вж. Приложения II, III,V, IX, XII, XIV, в които се посочват изисквания за получаване на сертификат на ЕС за съответствие.
(17) Вж. бележка под линия 3.
(18) Вж. бележка под линия 4.
(19) Становище на ЕИСК „Клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба“, ОВ C 44, 15.2.2013 г.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/58 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиооборудване“
COM(2012) 584 final – 2012/0283(COD)
2013/C 133/11
Докладчик: г-н Bernardo HERNÁNDEZ BATALLER
На 25 октомври 2012 г. Европейският парламент и на 5 ноември 2012 г. Съветът решиха, в съответствие с член 26 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно
„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиооборудване“
COM(2012) 584 final – 2012/0283 (COD).
Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 февруари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище със 74 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК подкрепя предложението на Комисията, с което се усъвършенства правната уредба и се изясняват съществуващите разпоредби, като по този начин се постига по-голяма съгласуваност в законодателството на Съюза по отношение на пускането на стоки на пазара. |
1.2 |
Следва да се отбележи, че за да се гарантира високо равнище на защита на здравето и сигурността на потребителите, всички икономически оператори носят отговорност за съответствието на продуктите според ролята си във веригата на доставките. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да гарантират, в рамките на съответните си отговорности, че влизащите на пазара на Съюза продукти от трети страни отговарят на изискванията на директивата. |
1.3 |
ЕИСК призовава Комисията, във връзка с режима на санкциите, да определи естеството, категоризирането на нарушенията и минималния праг на санкциите на наднационално равнище, въпреки че те са гарантирани от нормативната уредба на държавите членки. В този смисъл очаква с нетърпение Комисията да приеме т.нар. „пакет за надзор на пазара“, в който да включи подробни разпоредби за постигане на по-голямо сътрудничество и хармонизация. |
1.4 |
Комисията, производителите и потребителите следва да разгледат възможността за създаване в бъдеще на нова система за маркиране, която да определя произхода на продуктите и да гарантира тяхната проследимост, с цел подобряване на информацията за потребителите. |
2. Увод
2.1 |
Правната рамка от 1999 г. (1) за пускането на пазара, свободното движение и въвеждането в употреба на равнище ЕС на радиооборудване и крайно далекосъобщително оборудване се оказа много важна за изграждането на вътрешния пазар в тази област. |
2.2 |
Навремето ЕИСК подкрепи нормативната уредба (2), която включваше основните изисквания за опазване на здравето и безопасността на ползвателите, гарантирайки електромагнитната съвместимост и избягването на вредните смущения. Тази нормативна уредба е част от така наречения „нов подход“ на законодателството, що се отнася до въвеждането на технически изисквания в рамките на незадължителни хармонизирани стандарти, като се ограничават законодателните изисквания до най-същественото (3). |
2.2.1 |
Настоящата правна рамка се оказа сложна, доколкото въз основа на Директива 1999/5/ЕО на пазара може да се пуска само оборудване, което отговаря на изискванията на директивата; и от друга страна, държавите членки не могат да въвеждат нови ограничения на национално равнище, отнасящи се до същите изисквания, т.е., до изискванията за опазване на здравето и безопасността на ползвателите, гарантиране на електромагнитната съвместимост и избягване на вредните смущения. |
2.2.2 |
Спрямо тези продукти са приложими и други разпоредби на ЕС за околната среда, по-специално директивите относно опасните вещества, относно отпадъците от електрическото и електронното оборудване и относно батериите, както и мерките за прилагане на Директивата за екодизайна. |
2.2.3 |
От друга страна, въвеждането в употреба и използването на радиооборудване е предмет на национална уредба. При упражняване на тази компетентност държавите членки са длъжни да действат в съответствие с приложимото право на ЕС, по-специално:
|
2.3 |
Трябва да се добави и необходимото съответствие с останалите политики и цели на Съюза и по-специално с новата законодателна рамка за предлагане на продукти на пазара, одобрена през 2008 г. (4), чиято цел се споделя от ЕИСК (5), защото създава една обща рамка:
|
2.4 |
За преодоляване на тази сложна правна рамка Комисията представя предложение, което се стреми да изясни приложението на Директива 1999/5/ЕО, като тя се заменя, за да се премахнат ненужните административни задължения за бизнеса и администрацията, и по този начин да се увеличи гъвкавостта на радиочестотния спектър и да се облекчат административните процедури за използване на спектъра. |
3. Предложението на Комисията
Най-значителните елементи на предложението за изменение на директивата са следните:
3.1 |
Хармонизиране с Решение 768/2008/ЕО относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти (в това число определенията в глава R1 на Решение 768/2008/ЕО; задълженията на икономическите оператори; трите модула за оценяване на съответствието; задълженията за нотифициране на органите за оценяване на съответствието и опростените предпазни процедури. |
3.2 |
Решение 768/2008/ЕО беше прието заедно с Регламент (ЕО) 765/2008 (относно акредитация и надзор на пазара). Двата инструмента създадоха модели за подобряване на функционирането на вътрешния пазар, като въведоха по-съгласуван подход на политиката за техническа хармонизация относно безопасността на продуктите, както и по-ефикасна система за наблюдение за всички стоки, въведени на пазара, с произход от ЕС или от трети страни, и повишиха защитата на потребителите на вътрешния пазар. |
3.3 |
Дава се ново определение на термина „радиооборудване“, който включва всяко оборудване и само оборудване, което е проектирано за предаването на сигнали, като използва радиочестотния спектър, за целите на комуникацията или за други цели, и така новото заглавие е „Директива относно предоставянето на пазара на радиооборудване“. Директивата не се прилага за стационарно крайно оборудване. |
3.4 |
Предложението позволява:
|
3.5 |
Въвежда се възможността да се изисква регистрацията в централен регистър на продуктите от категории, които показват ниско равнище на съответствие, въз основа на информация относно съответствието, предоставена от държавите членки. |
3.6 |
Предложението изяснява връзката между Директива 1999/5/ЕО, законодателството на ЕС и националното законодателство относно използването на радиочестотния спектър. |
3.7 |
Опростява и намалява следните административни задължения:
|
3.8 |
Накрая, предложението не противоречи на ДФЕС и на Регламент (ЕС) 182/2011, що се отнася до изпълнителните правомощия на Комисията, процедурите за упражняването на изпълнителни и делегирани правомощия, както и до упражняване на делегирането, а именно:
|
4. Общи бележки
4.1 |
ЕИСК подкрепя предложението на Комисията, което предлага повече съвместимост с правото на Съюза съгласно член 7 от ДФЕС и предпочита законодателната техника на „заместването“ - приема се нов нормативен акт, включващ в единен текст както съществените изменения на предишния акт, така и непроменените разпоредби на този акт, тъй като новият акт заменя и отменя предишния и се адаптира към терминологията на Решение 768/2008/ЕО и на Договора от Лисабон. |
4.2 |
Свободното движение на стоки е една от четирите основни свободи, заложени в договорите, и предложението за директива цели да даде тласък на свободното движение на безопасни стоки, като се засили защитата на потребителите и се създадат справедливи условия за конкуренция между икономическите оператори. |
4.3 |
За да се гарантират на европейската икономика условия за насърчаване на конкурентоспособността, ЕИСК счита за изключително важно вътрешният пазар да гарантира пълна оперативна съвместимост, като се намали разпокъсването както на националните пазари, така и на инвестициите в научни изследвания и новаторство. |
4.4 |
ЕИСК смята за необходимо да се води проактивна индустриална политика, която да отразява по-добре баланса между капацитета на производителите, нормативната техническа рамка за правата за интелектуална собственост и най-вече видовете продукти, които да отговорят на общите норми, правила и хармонизирани процедури. |
4.5 |
Приемането на техническите и регулаторните стандарти би следвало да се извърши съгласно принципите на новата политика по стандартизация, като се даде гласност и прозрачност на дейностите и с активното участие на социалните партньори и представителите на организираното гражданско общество. |
5. Конкретни забележки
5.1 |
Що се отнася до обхвата, член 1, параграф 3 изключва широк набор от радиооборудване, предназначено изключително за „обществена сигурност“, който освен защитата или сигурността на държавата, включва и други понятия като „икономическото благосъстояние на държавата“, които трябва да се дефинират и изяснят за постигане на по-голяма яснота на правната норма. |
5.1.1 |
От друга страна, въпреки че член 1, параграф 3 изключва това оборудване, то не присъства в Приложение I „Оборудване, което не е обхванато от директивата“. |
5.2 |
ЕИСК е склонен да подкрепи свързването чрез мрежи с друго радиооборудване и връзката с интерфейси от подходящ тип в целия Съюз, което може да опрости използването на оборудване, като улесни оперативната съвместимост между радиооборудването и принадлежностите. |
5.3 |
За по-добра защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот на ползвателите трябва да се развие едно етично и социално измерение на технологичните приложения за сигурност още от момента на тяхното създаване, за да бъдат те приети от обществото. Защитата на основните граждански свободи трябва да се гарантира на всички етапи от създаването до стандартизацията и техническото приложение на място, като се включва още от най-ранните фази. |
5.4 |
Трябва да се изяснят изискванията за въвеждането на пазара, приложими както за продукти от Общността, така и за продукти от трети страни. За тази цел в член 6 следва да се посочат ситуации, в които се предполага спазване на основните изисквания, установени с директивата (хармонизирани европейски стандарти, международни стандарти, публикувани от Комисията) и такива, в които се предполага прилагане на допълнителните национални стандарти. |
5.5 |
ЕИСК препоръчва на Комисията и държавите членки пуснатите на пазара продукти да отговарят на установените изисквания по отношение на съответната честотна лента, с цел да се избегне интерференция в честотната лента 800 MHz и ненужно замърсяване на радиочестотния спектър. Това е особено необходимо в трансгранични региони, в които е желателно да се хармонизират часовете на излъчване и приложимите технологии. |
5.6 |
ЕИСК приветства възможността за достъп до службите за спешно реагиране, особено за хората с увреждания, заради което оборудването трябва да се проектира така, че да притежава характеристиките, необходими за достъп до тези служби. |
5.7 |
Много е важно икономическите оператори, в зависимост от ролята си във веригата на доставка, да бъдат отговорни за съответствието на продуктите, за да се осигури високо равнище на опазване на здравето и безопасността на потребителите и едновременно да се гарантира лоялната конкуренция на пазара на Съюза. |
5.8 |
ЕИСК отправя искане към Комисията и държавите членки в рамките на техните задължения да гарантират, че продуктите с произход трети страни, влизащи на пазара на Съюза, отговарят на изискванията на директивата. Вносителите трябва да внасят продукти на пазара, които отговарят на всички изисквания, и не трябва да доставят продукти, които не са съобразени с тези изисквания или представляват опасност. |
5.9 |
Трябва да се осигури проследимост на радиооборудването по цялата верига на доставка като мярка за надзор на пазара, което осигурява по-добра информираност на потребителите. |
5.10 |
ЕИСК подчертава отново (6), че настоящата система на маркировка не гарантира, че продуктът е преминал през процес на обезпечаване на качеството и сигурността, а това не оправдава очакванията на потребителите. |
5.11 |
Относно системата за акредитация и оценяване на съответствието ЕИСК подкрепя еднакво равнище на компетенции на нотифицираните органи за оценка на съответствието и по-строги критерии и хармонизирани процедури за подбор за органите по оценяване на съответствието. |
5.12 |
ЕИСК счита също, че е необходимо да се поставят по-строги условия по отношение на независимостта на нотифицираните органи за оценка на съответствието, като действието на посочените в член 24, параграф 4 несъответствия се разшири до 2 или 3 години, предхождащи извършването на оценката. |
5.13 |
ЕИСК изразява загриженост относно предвидените в предложението „делегирани актове“, на които в определени случаи липсва нужното конкретизиране, като например в член 5, който регулира регистрирането на радиооборудването, принадлежащо към някои категории, където Комисията се упълномощава за последваща идентификация, без ясен критерий, и така правото на преценка може да се окаже прекалено. |
5.14 |
Що се отнася до системата от санкции, в предложението би следвало да се уточни на наднационално равнище естеството и минималният праг за задействане на санкциите, които следва да бъдат гарантирани от законодателството на държавите членки, тъй като в предложението за директива се налага единствено задължението на вътрешните органи да определят правилата за санкциониране на тези видове поведение чрез приемането на „ефективни, пропорционални и възпиращи“ мерки и така може да се стигне до това някои оператори да търсят най-благосклонния съд („forum shopping“) или до нарушаване на принципа ne bis in idem в случай на едновременно налагане на санкции. |
5.15 |
ЕИСК препоръчва предвиденият в член 47, параграф 2 петгодишен срок да бъде намален, предвид динамиката в сектора. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.
(2) ОВ C 73, 9.3.1998 г., стр. 10.
(3) Вж. решение на Съвета 90/683/ЕИО (ОВ L 380, 31.12.1990 г., стр. 13) и решение на Съвета 93/465/ЕИО (ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 23), днес отменени.
(4) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30 и 82.
(5) ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 1.
(6) ОВ C 181, 21.06.2012, стр. 105.
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/62 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица“
COM(2012) 617 final – 2012/295 (COD)
2013/C 133/12
Докладчик: г-н Krzysztof BALON
На 22 ноември 2012 г. Съветът и на 19 ноември 2012 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 304 от Договора за функциониране на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно
„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица“
COM(2012) 617 final – 2012/295 (COD).
Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 25 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 14 февруари) Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 182 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК подкрепя основните принципи на проекторегламента. Същевременно Комитетът отбелязва, че финансовите средства, заделени за планирания Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, са недостатъчни за постигане на целите му. |
1.2 |
Като се има предвид, че 24,2 % от населението на ЕС са изложени на опасност от изпадане в бедност или социално изключване, както и че този процент се очаква да нарасне, ЕИСК призовава на новия фонд да се отпусне бюджет, който да е съобразен с нуждите му. Бюджетът на новия фонд трябва да съответства на заложената в стратегията „Европа 2020“ цел за намаляване на броя на хората, изпаднали в положение на бедност и социална изолация или в риск от изпадане в бедност и социална изолация, с поне 20 милиона до 2020 г. Размерът на бюджета не бива да се различава от размера на средствата, заделени за съществуващите програми за материално подпомагане. |
1.3 |
ЕИСК изразява загриженост, че съфинансирането от държавите членки може да доведе до затруднения при изпълнението на финансовите операции чрез новия фонд и затова се застъпва за цялостно финансиране на новия фонд от бюджета на ЕС, както се правеше в предишни години за програмите за материално подпомагане. |
1.4 |
ЕИСК подкрепя опростените процедури и намаляването на административната тежест за държавите членки и особено за партньорските организации, както е описано в проекторегламента. Във връзка с това ЕИСК предупреждава държавите членки да не използват сложните процедури на Европейския социален фонд. |
1.5 |
ЕИСК приветства разпоредбите, с които на партньорските организации се предоставя достатъчно равнище на ликвидност за ефективното осъществяване на операциите, както и факта, че фондът ще покрива административните разходи и разходите за транспорт и съхранение и ще финансира изграждането на капацитет на партньорските организации. |
1.6 |
ЕИСК подкрепя създаването в Съюза на платформа за обмяна на опит и най-добри практики. ЕИСК също призовава за включването на организациите на гражданското общество в процеса на наблюдение и оценка на оперативните програми на новия фонд на равнище държавите членки. |
1.7 |
ЕИСК призовава националните правителства, с оглед на различните условия в държавите членки, да определят, в сътрудничество с организациите на гражданското общество, позицията и ролята на новия фонд, така че да се гарантира, че той ще се превърне в инструмент, който ефективно допълва други дейности, предприемани в рамките на националните стратегии и планове за борба с бедността и социалното изключване, включително и действия, подкрепяни от Европейския социален фонд. |
1.8 |
ЕИСК подчертава, че социалната политика на ЕС и неговите държави членки се основава на европейския социален модел, социологическите стандарти и стратегията „Европа 2020“. С това са свързани целите за правно гарантирани социални помощи, спазването на разпределението на правомощията в ЕС, целта за обществена интеграция и за солидарност в държавите членки и в ЕС. Трябва да се осигурят надеждни структури на социалната държава и най-вече достъпността на социалните услуги, за да не се допуска напр. възникване на застрашаващи съществуването бедствени ситуации. При всички видове помощи е необходимо да се избягва затвърждаването на бедността и стигматизирането на засегнатите лица. |
1.9 |
Освен това, с оглед на многообразието на националните политики за борба с бедността и социалното изключване в държавите членки, и като се има предвид твърде неподходящият бюджет, определен за фонда, ЕИСК призовава да бъде въведена незадължителна система за ползване на фонда от отделните държави членки. Това обаче не бива да води до каквото и да било намаление на наличните по Европейския социален фонд ресурси за онези държави членки, които не използват фонда. |
2. Контекст
2.1 |
Настоящото становище на ЕИСК се отнася до новата програма за подпомагане на най-нуждаещите се лица в Европейския съюз – Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, който замества Програмата за разпределяне на храна между най-нуждаещите се лица (Програма за ННЛ) и последвалата я Програма за подпомагане на най-нуждаещите се лица през 2012–2013 г. |
2.2 |
Програмата за разпределяне на храна между най-нуждаещите се лица в Съюза съществува от 1987 г., когато са установени основните принципи за доставяне на хранителни продукти от интервенционните резерви до подбрани организации за разпределянето им между най-нуждаещите се лица в Съюза. Програмата помага за увеличаване на социалното сближаване в Съюза чрез намаляване на икономическото и социалното неравенство. |
2.3 |
По програмата за подпомагане на ННЛ организациите на гражданското общество (регистрирани благотворителни организации) осигуряваха продоволствено подпомагане на най-нуждаещите се лица в повечето държави членки на ЕС. В много случаи това подпомагане беше от жизнено значение за по-нататъшните действия за социалното интегриране на най-нуждаещите се групи, като представляваше и ясен и недвусмислен знак на европейска солидарност. |
2.4 |
През годините бюджетът на програмата нарасна от 97 милиона евро през 1988 г. до 500 милиона евро през 2009 г. (основно във връзка с последователните разширения на Европейския съюз). До момента (към 2011 г.) Програмата за ННЛ е подпомогнала близо 19 милиона от най-бедните европейци (1). |
2.5 |
Редица държави членки обаче не взеха участие в програмата за подпомагане на ННЛ, като изтъкнаха, че тя е излишна или несъвместима с техните национални политики за борба с бедността и социалното изключване. Някои организации на гражданското общество в тези страни подчертаха, че прякото материално подпомагане е стигматизиращо, и смятат, че е препоръчително държавата да предоставя финансова подкрепа за покриване на основните нужди. При все това обаче в тези държави живеят хора и групи от хора, които поради различни причини не са част от програмите за финансова помощ, предоставяна от държавата. |
2.6 |
Програмата за подпомагане на ННЛ, независимо от социалното си измерение, беше инструмент на селскостопанската политика на Съюза и служеше, чрез използването на интервенционните резерви, за стабилизиране на селскостопанските пазари. Последователните реформи на Общата селскостопанска политика доведоха до сериозно намаляване на интервенционните резерви, a тяхното ниво през последните години вече не позволяваше удовлетворяването на нуждите от хранителни помощи. Затова, след консултации с представители на организираното гражданско общество, беше разработен проект за регламент, целящ системата за помощ за най-нуждаещите се да придобие постоянен характер. Повечето промени, свързани с постепенното въвеждане на съфинансирането, тригодишните разпределителни планове, определянето на приоритетни действия, провеждани от държавите членки, увеличаване на достъпния бюджет, не получиха необходимото мнозинство в Съвета. |
2.7 |
На 13 април 2011 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че закупуването на храни на пазара на Съюза не може редовно да замества намалените интервенционни резерви. След това Европейският парламент призова Комисията и Съвета (резолюция от 7 юли 2011 г.) да разработят преходно решение за оставащите години на действие на актуалните многогодишни финансови рамки, за да се избегне внезапното ограничаване на продоволственото подпомагане. На 15 февруари 2012 г. беше приет Регламент на Европейския парламент и на Съвета, с който се въвежда програма за временно разпределяне на хранителни продукти през 2012 г. и 2013 г. Краят на тази програма ще настъпи с края на годишната програма за 2013 г. (2). |
2.8 |
През 2011 г. 24,2 % от населението в ЕС – приблизително 120 милиона души – бяха застрашени от изпадане в бедност или социално изключване (сравнено с 23,4 % през 2010 г. и 23,5 % през 2008 г.) (3). Предвид настоящата икономическа и финансова криза можем да очакваме, че техният брой ще продължи да расте в почти всяка държава членка. Освен това бедността и социалното изключване са много сложни явления. Опасността от изпадане в бедност или социално изключване засяга не само безработните, но и работещите, чиито доходи не са достатъчни за задоволяване на първостепенните жизнени нужди. |
2.9 |
В рамките на своята стратегия „Европа 2020“ Европейският съюз си постави целта до 2020 г. да намали с поне 20 милиона броя на хората, изпаднали в бедност или социално изключване или застрашени от бедност или социално изключване. 2010 година беше обявена за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване. ЕИСК напомня, че икономическата криза предизвика нарастване на бедността и социалната изолация, което буди опасения относно възможностите на някои държави членки да постигнат целта на стратегията „Европа 2020“ без достатъчна финансова подкрепа от страна на Европейския съюз. |
2.10 |
Въпросът за помощта за най-нуждаещите се многократно е бил предмет на активен интерес и дебати в Европейския икономически и социален комитет. Само през 2011 г. ЕИСК прие две становища относно необходимостта от продължаването и по-нататъшното развитие на това подпомагане (4). Само през 2012 г. ЕИСК прие различни становища относно целите за социална интеграция, заложени в стратегията „Европа 2020“, като цяло и по различни аспекти от борбата с бедността и социалното изключване, включително положението на възрастните хора, хората с увреждания, опасностите за психичното здраве, както и аспекти, свързани с развитието на социално селско стопанство и социално жилищно настаняване (5). |
2.11 |
Всеобщата декларация за правата на човека утвърждава правото на всеки човек на „жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи (…)“ (6). Обезпечаването на това право е отразено в разпоредбите на Договора за Европейския съюз относно зачитането на човешкото достойнство, както и в разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз за гарантиране на достойно съществуване на всички хора, които не разполагат с достатъчно средства (7). Един от най-основните принципи на нашето европейско общество, роден от многогодишния ни опит, е принципът на солидарността (8), който трябва да се прилага еднакво и най-вече към онези граждани на Европейския съюз, които са изпаднали в крайна бедност и социално изключване. |
3. Ключови насоки на проекторегламента (предложението на Комисията)
3.1 |
За разлика от предишните програми за хранителни помощи, според проекторегламента, който се основава на член 175, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, във връзка с член 174 от ДФЕС, новият Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица попада в рамките на политиката на сближаване. В проекторегламента се казва, че неговата цел, а именно да засили социалното сближаване в Съюза и да допринесе в борбата с бедността и социалното изключване, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, но може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза. Поради това и в съответствие с принципа на пропорционалност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е предвиден в този член (9). |
3.2 |
Целта на новия Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица е да насърчава социалното сближаване в Съюза чрез участие в постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за ограничаване на бедността. В отговор на основните потребности предложеният инструмент трябва да подпомогне за намаляване на равнището на бедността и социалното изключване в Съюза. Новият Фонд се опира отчасти на постигнатото от Програмата за ННЛ, като същевременно разпределя част от средствата за оказване на материална помощ във вид на потребителски стоки, без хранителни стоки, за бездомните и/или децата, както и за съпътстващи действия, подпомагащи социалната интеграция. |
3.3 |
Помощта в рамките на Фонда е адресирана до засегнатите от недостиг на храна, бездомните и децата, изпитващи материален недоимък. Конкретните действия, насочени към целевите групи и формите на подпомагане, остават в компетенцията на държавите членки. |
3.4 |
Организациите, които в рамките на подпомаганите от Фонда операции доставят непосредствено храни или други продукти, са длъжни да предприемат действия за допълване на оказваната материална помощ, целящи интегрирането на най-нуждаещите се лица в обществото. В компетенцията на държавите членки е оставена възможността за подпомагане от Фонда на този тип съпътстващи дейности. |
3.5 |
Нивото на съфинансиране на оперативните програми в отделните държави членки от средствата на Фонда е определено до максимум 85% от допустимите разходи, с изключения за държавите членки, които изпитват временни бюджетни трудности. |
4. Бележки по предложението на Комисията
4.1 Бюджет на Фонда и обхват на подпомагането
4.1.1 |
ЕИСК отбелязва със съжаление, че финансовите средства на планирания Фонд са твърде недостатъчни за постигане на целите му. |
4.1.2 |
При закупуването на хранителни продукти е необходимо да се гарантира, че не се нарушават правилата на конкуренцията и в достатъчна степен се отчитат интересите на МСП и на регионални, екологично чувствителни и социално приобщаващи доставчици. Организациите, които разпределят хранителните продукти, не бива да преследват частни интереси, свързани с постигането на печалба. |
4.1.3 |
Както е известно, във финансовата рамка за периода 2014–2020 г. Европейската комисия е планирала за дейността на новия Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица бюджет в размер на 2,5 милиарда евро, т.е. около 360 милиона евро годишно. Дискусията по окончателния вид на бюджета на Европейския съюз обаче буди опасения, че тази сума може да бъде още намалена. Междувременно, вече определената в рамките на актуалната програма за 2012–2013 г. годишна сума от 500 милиона евро не покрива докрай нуждите на държавите членки, които се оценяват на около 680 милиона евро годишно (10). При евентуално нарастване на броя на ползващите се от новия фонд държави членки (понастоящем 20) (11) и гъвкавостта на предложеното подпомагане, т.е. възможностите не само за разпределяне на храни и продукти от първа необходимост за лична употреба за бездомните или децата, но и за планирани действия в посока социалното им интегриране, се очаква потребностите значително да надхвърлят досегашния бюджет, от което става очевидно, че предложеният бюджет на Фонда не отговаря на потребностите, за удовлетворяването на които е планиран. Освен това, ако се допусне, че през периода 2014–2020 г. бюджетът на Европейския съюз остане на сегашното си равнище или бъде намален съвсем малко, трудно е да се приеме намаление на средствата за материално подпомагане от 28 % или повече (в сравнение с програмите за периода 2012–2013 г.). |
4.1.4 |
Комисията предполага, че общият брой на хората, подпомогнати пряко от фонда, от съфинансирането от държавите членки и от приноса в натура на партньорските организации, би бил около 4 милиона (12). Дори да се предположи, че целта ще бъде постигната, възниква въпросът за ефективността на Фонда в контекста на постигане на крайната цел на стратегията „Европа 2020“ (намаляване на броя на лицата, живеещи в бедност в Европейския съюз с най-малко 20 милиона). Във връзка с това ЕИСК призовава на новия фонд да се даде подобаващ приоритет на европейско равнище, както и да му се отпусне бюджет, който да е адекватен на реалните нужди. |
4.1.5 |
ЕИСК напомня в този контекст становището на Комитета на регионите, в което във връзка с програмата за подпомагане на 2012–2013 г. се „призовава Комисията да извършва текуща оценка дали годишният финансов таван от 500 милиона евро за всички разходи е достатъчен, като се има предвид, че икономическата криза може да засили натиска за намаляване на публичните разходи, а икономическата несигурност води до нарастване на безработицата в много страни“ (13). |
4.1.6 |
Освен това, ЕИСК е за 100 % финансиране на фонда от бюджета на Европейския съюз, както е при реализираните през миналите години програми за продоволствено подпомагане. Според Комитета съфинансирането със средства от държавите членки може да доведе до финансови трудности при осъществяване на програмата, при това не само в изпитващите временни бюджетни трудности държави членки (за които се предвижда възможността за увеличено плащане) (14). |
4.1.7 |
ЕИСК подкрепя разпоредбата от регламента, която дава възможност за използване на интервенционните резерви за сметка на производството на храни, макар в най-близко време да не се предвижда тяхното натрупване в значителни количества (15). Все пак, предвид далеч недостатъчния бюджет на фонда, Комитетът не смята, че в бюджета трябва да се включва стойността на използваните интервенционни запаси. |
4.1.8 |
Накрая, с оглед на малкия бюджет на фонда и позицията на някои държави членки, че фондът е ненужен или е несъвместим с техните национални политики за борба с бедността и социалното изключване, ЕИСК призовава да бъде въведена незадължителна (доброволна) система за ползване на фонда от отделните държави членки, което би означавало също наличие на повече ресурси от фонда за онези държави членки, които желаят да го ползват. |
4.2 Целеви групи на Фонда и вид на оказваното подпомагане
4.2.1 |
ЕИСК смята, че при подпомагането е необходимо да бъдат обхванати трите посочени в предложението ситуации – недостиг на храна, бездомност и материални лишения на децата, както и групи и лица, намиращи се в положение на социално изключване по специфични причини, включително исторически. Основен приоритет при подпомагането трябва да бъде предоставянето на храна. Достъпът до храна е първата крачка към социално интегриране, както и към реинтегриране на лицата в изолация. Като се имат предвид обаче разликите в ситуацията в различните държави членки, ЕИСК предлага определянето на видовете подпомагане за различните целеви групи да се остави изцяло в компетенцията на държавите членки. |
4.2.2 |
ЕИСК се противопоставя също и на това организациите, които непосредствено доставят храните или другите продукти, да се задължават да предприемат допълващи материалната помощ дейности в ситуации, когато такива действия няма да бъдат подпомагани от оперативната програма на дадената държава членка в рамките на Фонда (16). |
4.3 Управление на Фонда
4.3.1 |
ЕИСК подкрепа становището на Комисията относно опростяването на процедурите и намаляването на административните пречки пред държавите членки и на първо място пред партньорските организации (17). Усъвършенстваните и облекчени процедури по осъществяване на операциите трябва да съответстват на спецификата на целите и целевите групи на Фонда. Във връзка с това ЕИСК предупреждава да не се използват процедури от Европейския социален фонд (18). В някои държави членки тези процедури са усложнени и могат да се окажат неподходящи за партньорските организации. |
4.3.2 |
ЕИСК приема със задоволство предложението на Комисията за създаване на равнището на ЕС на платформа, чиято дейност да се финансира в рамките на техническата помощ. Обмяната на опит и най-добри практики между институциите на ЕС, държавите членки, социалните партньори и други организации на гражданското общество ще бъде добавената стойност на този Фонд (19). |
4.3.3 |
ЕИСК приветства изискването за държавите членки да изготвят оперативни програми в сътрудничество с органите, представляващи гражданското общество (20). ЕИСК също предлага да стане задължително създаването в държавите членки на комитети по наблюдение или други органи за наблюдение и оценка на оперативните програми, в които да участват организациите на гражданското общество, хора, които пряко са засегнати от бедност, или техни представители. |
4.3.4 |
ЕИСК приема със задоволство осигуряването в рамките на Фонда на средства за административни разходи, разноски по транспорта и складирането на храните и потребителските стоки, както и че ще бъде възможно да се финансира изграждането на капацитет на партньорските организации (21). Това ще даде възможност за ефективно привличане на партньорски организации за успешно осъществяване на операциите в рамките на Фонда. |
4.3.5 |
ЕИСК приема със задоволство факта, че на партньорските организации ще бъде осигурено ниво на ликвидност, позволяващо ефективното осъществяване на операциите (22). |
Брюксел, 14 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) Основни резултати от плана за разпределение през последните години – AGRI C5, Среща на заинтересованите страни 5.7.2012 г., Брюксел, http://ec.europa.eu/agriculture/most-deprived-persons/meetings/05-07-2012/dg-agri-1_en.pdf (стр. 9-10).
(2) Регламент (ЕС) № 121/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2012 г.
(3) Съобщение за пресата на Евростат 171/2012 от 3 декември 2012 г.
(4) ОВ С 84 от 17.3.2011 г., стр. 49-52 и ОВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 94–97.
(5) ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 16–20, ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 28–35, ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 36–43, ОВ С 44, 15.2.2013 г., стр. 44–48, ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 53–58.
(6) Член 25, параграф 1 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.
(7) Сравни наред с другото член 2 от Договора за Европейския съюз и член 34, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(8) Сравни член 2 от Договора за Европейския съюз.
(9) Сравни съображения 3 и 42 от предложението на Комисията.
(10) Европейската програма за хранителна помощ за най-нуждаещите се лица, AGRI C.5, среща на заинтересованите страни 5.7.2012, Брюксел, http://ec.europa.eu/agriculture/most-deprived-persons/meetings/05-07-2012/dg-agri-2_en.pdf, стр. 12.
(11) Белгия, България, Гърция, Естония, Испания, Италия, Ирландия, Литва, Люксембург, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чешка република,
(12) MEMO/12/800 от 24 октомври 2012 г.„Борба с бедността: Комисията предлага създаването на нов Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (Въпроси и отговори)”, http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-12-800_bg.htm
(13) ОВ C 104 от 2.4.2011 г., стр. 44-46, параграф 22 от становището.
(14) Вж. член 18 и член 19 от предложението на Комисията.
(15) Сравни с член 21, параграф 3 от предложението на Комисията.
(16) Сравни с член 4, параграф 2 и член 7, параграф 1 на предложението на Комисията.
(17) Сравни с член 23 от предложението на Комисията.
(18) Сравни с член 32, параграф 4 от предложението на Комисията.
(19) Сравни с член 10 от предложението на Комисията.
(20) Сравни с член 7, параграф 2 от предложението на Комисията.
(21) Сравни с член 24, параграф 1, буква в) и член 25, параграф 2 от предложението на Комисията.
(22) Сравни с член 39 и член 41 от предложението на Комисията.
ПРИЛОЖЕНИЕ
към становището на Европейския икономически и социален комитет
Следните изменения, които получиха повече от една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени по време на разискванията:
Параграф 4.1.3
се изменя, както следва:
„Комисията предполага, че общият брой на хората, подпомогнати пряко от фонда, от съфинансирането от държавите членки и от приноса в натура на партньорските организации, би бил около 4 милиона. Дори да се предположи, че целта ще бъде постигната, възниква въпросът за ефективността на Фонда в контекста на постигане на крайната цел на стратегията „Европа 2020“ (намаляване на броя на лицата, живеещи в бедност в Европейския съюз с най малко 20 милиона). Във връзка с това ЕИСК призовава на новия фонд да се даде подобаващ приоритет на европейско равнище, както и да му се отпусне бюджет, който да е адекватен на реалните нужди. “
Резултат от гласуването:
Гласове „за“ |
: |
55 |
Гласове „против“ |
: |
102 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
15 |
Параграф 4.2.1
се изменя, както следва:
„ЕИСК смята, че при подпомагането е необходимо да бъдат обхванати трите посочени в предложението ситуации — недостиг на храна, бездомност и материални лишения на децата, както и групи и лица, намиращи се в положение на социално изключване по специфични причини, включително исторически. Основен приоритет при подпомагането трябва да бъде предоставянето на храна. В този контекст д Достъпът до храна може да бъде е първата крачка към социално интегриране, както и към реинтегриране на лицата в изолация. Като се имат предвид обаче разликите в ситуацията в различните държави членки, ЕИСК предлага определянето на видовете подпомагане за различните целеви групи да се остави изцяло в компетенцията на държавите членки.“
Резултат от гласуването:
Гласове „за“ |
: |
54 |
Гласове „против“ |
: |
108 |
Гласове „въздържал се“ |
: |
21 |
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/68 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки“
COM(2012) 614 final – 2012/0299 (COD)
2013/C 133/13
Докладчик: г-жа Madi SHARMA
На 22 ноември 2012 г. Европейският парламент и на 10 декември 2012 г. Съветът решиха, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно
„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки“
COM(2012) 614 final – 2012/0299 (COD).
Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 25 януари 2013 г.
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 128 гласа „за“, 58 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
В разглеждания текст Европейската комисия предлага директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, регистрирани за борсова търговия, и определя минимална цел от 40 %, която да бъде постигната до 2020 г. |
1.2 |
ЕИСК приветства това предложение. Въпреки че предпочита доброволните мерки пред използването на квоти, той признава, че не би настъпила голяма промяна по отношение на баланса между половете в дружествата, допуснати до борсова търговия, без наличието на правно утвърдени цели. Днес едва 13,7 % от членовете на управителните съвети са жени, което е доказателство за явна дискриминация. |
1.3 |
ЕИСК и Комисията отчитат необходимостта да се зачита свободата за извършване на бизнес дейност. Настоящата директива определя минимален стандарт, който цели подобряването на условията за бизнес просперитет и дава възможност на държавите членки да осъществят напредък отвъд предела на препоръчаните мерки. През 2005 г. социалните партньори в ЕС изготвиха план, в който изложиха множество аргументи в полза на равнопоставеността на половете и посочиха на държавите членки и на дружествата практически способи за постигането ѝ (1). |
1.4 |
Импулсът за промяна се основава на убедителни доказателства, че в държавите членки има значителен брой висококвалифицирани жени, и че следователно всякакви доводи за постигането на баланс между половете би следвало да се основават на „правилото за заслуги и предпочитания“, а не на позитивна дискриминация. Независимо от това продължават да съществуват фактори, които пречат на жените да поемат ръководни длъжности, като например липсата на мерки за съчетаване на работата със семейния живот, ограниченият достъп до мрежи, които са важни за по-високопоставените длъжности, липсата на самочувствие и т.н. |
1.5 |
ЕИСК се надява, че този минимален стандарт би могъл да се приеме от всички публични и частни органи, вземащи решения, в дух на саморегулиране, за да се избегне приемането на допълнително законодателство. Това може да включва насърчаването от страна на изпълнителните директори, управителните съвети на допуснатите до борсова търговия МСП и всички органи на публичния сектор на среда, характеризираща се с по-голяма равнопоставеност на половете; на условия за прозрачност на процедурите за кандидатстване и назначаване; и на култура на приобщаване и на „качествен избор“ в обществото като цяло. |
1.6 |
ЕИСК освен това препоръчва изготвящите политиката лица и дружествата да преразгледат следните въпроси, за да осигурят постигането и превишаването на 40-процентната цел:
|
1.7 |
ЕИСК поздравява г-жа Reding и нейните поддръжници в Комисията, Парламента и други институции за това, че предприеха първите стъпки към една по-балансирана Европа и че поставяйки си за цел постигането на едно по-приобщаващо общество, оспориха традиционното схващане за това кой би трябвало да бъде в управителния съвет. Това представлява значителна промяна в мисленето. ЕИСК отчита факта, че изготвянето на настоящата практическа директива с подходяща гъвкавост по отношение на изпълнението и сроковете както за дружествата, така и за държавите членки, като същевременно се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, е плод на обширни изследвания, правни анализи и консултации с гражданското общество. |
1.8 |
Пречките за постигане на равенство между половете в средите на кадрите, вземащи решения, са много по-сериозни от стандартните доводи за традиционните роли на половете, или от предизвикателствата относно наличието на квалифицирани кадри. Твърде малко ще бъде постигнато, ако мъжете и жените не демонстрират готовност да предприемат положителни стъпки веднага, за да преминат от думи към действия и да започнат да зачитат взаимно гледните си точки. Силата на Европа е нейното „единство в многообразието“, но това многообразие трябва първо да добие конкретен облик. |
1.9 |
ЕИСК отправя искане за включване в това предложение за директива на конкретни разпоредби относно баланса между половете при членовете на управителния съвет, представляващи служителите на дружеството, предвид специалните условия за тяхното назначаване. |
2. Контекст
86,3 % от членовете на управителните съвети са мъже
2.1 |
Равенството между половете е една от основните цели на ЕС, отразени в неговите Договори (член 3, параграф 3 от ДЕС) и в Хартата на основните права (член 23). Съгласно член 8 от ДФЕС Съюзът трябва да се стреми да премахва неравенствата и да насърчава равенството. Правото на ЕС да предприема действия по въпросите на равенството между половете в областта на заетостта и професиите произтича от член 157, параграф 3 от ДФЕС. |
2.2 |
Между държавите членки на ЕС съществуват значителни различия по отношение на броя на жените, членуващи в управителни съвети, в резултат на различия в политиките им. От десетилетия се провеждат задълбочени проучвания относно ролята на жените в управителните съвети, като интересът към темата се засили през последните две години, след като ЕС поднови своя ангажимент за насърчаване на равенството между половете в управителните съвети на дружества, допуснати до борсова търговия. В дебата се застъпват различни мнения: едни са за въвеждане на правно обвързващи квоти, а други – за самоналожени правила без последствия при неспазване. Все още много бавно се разпространява прилагането на ефективни, доброволни подходи. През изминалата година настъпи едва 0,6-процентно подобрение по отношение на броя на жените, участващи в управителни съвети, което е обяснимо предвид факта, че през 2011 г. само 24 дружества подписаха документа за поемането на такъв ангажимент. |
2.3 |
Държавите членки прилагат разнообразни мерки, като се започне от правно обвързващи квоти, съчетани със санкции, и се стигне до саморегулиране в определени сектори; както може да се очаква, представителството на жените в управителните съвети е също толкова разнообразно. Въпреки това страните със задължителни квоти като цяло регистрират увеличение с 20 % на жените в управителни съвети. Шест страни, които не са въвели никакви мерки, са регистрирали намаляване на броя на жените в управителни съвети (вж. Приложение 1). |
2.4 |
До края на 2011 г. 11 държави членки бяха приели закони, определящи квоти или цели във връзка с представителството на половете в управителните съвети на дружествата. Франция, Италия и Белгия определиха квоти, включително санкции за неспазване; Испания и Нидерландия приеха закони за квоти без санкции; Дания, Финландия, Гърция, Австрия и Словения въведоха правила, приложими само за управителните съвети на държавните дружества; в Германия половото измерение е обхванато от наредби, уреждащи представителството на служителите в управителните съвети. |
2.5 |
Неизбежно различията между отделните държави членки са повлияли на присъствието на жените в управителните съвети. Страните с квоти, определени в законодателството, са регистрирали 20-процентно увеличение, но въпреки това в Италия регистрираното увеличение е само 4 %. В случаите, в които страните са въвели кодекси за корпоративно управление, увеличението варира от 11 % до 2 %. |
2.6 |
При сегашните нива на реализация, Франция е единствената страна, която може да постигне целта за 40-процентно представителство на жените в управителни съвети до 2020 г. Ако сегашните нива на представителство на жените в управителни съвети се екстраполират допълнително, ЕС като цяло няма да е постигнал целта за 40-процентно представителство на жените и до 2040 г. (2). |
2.7 |
Целите могат да бъдат ефективни единствено ако вървят ръка за ръка с наказания и затова трябва да има достатъчно санкции в случай на неспазване. Директивата дава възможност за доказване на неспазване във всички случаи, като тежестта пада върху дружествата да докажат своята добросъвестност в процеса на набиране на кандидати. Санкциите ще работят най-ефективно, когато се въвеждат, налагат и прилагат от съответната страна, и по тази причина Комисията е отправила само препоръки като насоки за възможни санкции. |
2.8 |
Комисията отчита необходимостта да се спазва основната свобода на дружествата да работят без намеса, но смята, че тази свобода не следва да надхвърля върховенството на закона и основните права. Настоящата директива е минимален стандарт, който се стреми да подобри условията за бизнеса и вътрешния пазар чрез създаване на равни условия за дружествата, извършващи търговска дейност в няколко държави членки. |
2.9 |
Директивата определя график за изпълнението на количествена цел от 40 % до 2020 г., отчитайки продължителността на цикъла на назначения в управителните съвети в отделните дружества. Директивата също така съдържа клауза за изтичане на срока на действието ѝ през 2028 г., след което нуждата от нея би следвало да отпадне. |
2.10 |
Само мярка на равнището на ЕС, която е достатъчно гъвкава, за да отчете многообразието във всички държави членки при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, може да оптимизира потенциала на женския талант. |
3. Равенството между половете е основно право и споделена ценност на ЕС
3.1 |
ЕИСК смята, че увеличаването на дела на жените на длъжности, свързани с вземане на решения, е цел, споделяна от всички представители на гражданското общество, които активно насърчават равенството между половете. ЕИСК е изготвил много становища на тема баланса между половете в обществото; в доклада му, озаглавен „Ролята на икономическите и социалните съвети и сродните институции в новото икономическо, социално и екологично управление“, се подчертава, че „(...) политическият паритет, истинската демокрация и равенство не могат да бъдат постигнати без законни правомощия, които изискват равно представителство“. |
3.2 |
Освен предпоставка за истинска демокрация и справедливо общество, равенството между половете е също така важно условие за постигане на целите на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Изследвания на Световната банка и на Трансперънси интернешънъл показват, че прозрачността се увеличава и корупцията намалява там, където жените са добре представени на длъжности, свързани с вземане на решения. Доброто управление във всички сфери на живота е полезно за обществото. |
3.3 |
Над 51 % от населението на ЕС е от женски пол, като жените формират 45 % от заетостта и представляват силата, задвижваща над 70 % от решенията за закупуване на стоки. Ето защо ЕИСК се застъпва за въвеждането на задължителни правни мерки със санкции на всички нива на обществото, по отношение на всички органи за вземане на решения, с цел подобряване на баланса между половете. Това би оспорило традиционните схващания относно това кой трябва да участва в процеса на вземане на решения и би способствало за постигането на приобщаващо общество. „Днес е ясно, че жените и мъжете не могат да бъдат дискриминирани въз основа на техния пол“ (3) В действителност обаче 96,8 % от председателите са мъже. |
3.4 |
Експанзията на световната икономика е пряк резултат на човешкия капацитет, където водеща роля имат жените, които дават импулса за геополитически промени, оказващи влияние върху здравеопазването, образованието, социалните грижи, околната среда и икономическата производителност, а това е убедителен довод в полза на присъствието на жените в заседателната зала на управителния съвет. Многообразието по полов признак е предимство не само за корпоративния имидж – то заздравява връзките между дружеството, служителите, акционерите и клиентите. Поради своята ценност многообразието е признато като основен аспект на всички политики на частния сектор, свързани с корпоративната социална отговорност, но в много дружества то все още не се прилага действително на практика. |
3.5 |
Квотите, колкото и да са неудобни, представляват ефективно средство за осигуряване на достъп на жените до длъжности в управителните съвети, както подчерта председателят на Движението на предприятията във Франция (MEDEF) г-жа Laurence Parisot в своя реч пред пленарната сесия на ЕИСК през 2012 г.: „Квотите не би трябвало да са необходими, но са единственият начин да бъдат преодолени предразсъдъците на мъжете, че жените са некомпетентни“. |
3.6 |
От друга страна някои жени на водещи позиции се обявиха категорично против въвеждането на правнообвързваща квота, тъй като според тях квотите обезценяват собствените им постижения. Съществува конкретен страх, че въвеждането на квоти ще стигматизира жените, които поемат водеща длъжност. |
3.7 |
За да се насърчават жените да заемат длъжности в управителните съвети, е важно да се въведат необходимите политики, които да окуражат жените да поемат лидерството и да включват мерки за съчетаване на работата със семейния живот, насърчаване на създаването на професионални контакти, осъществяване на напредък в кариерата на всички равнища, повишаване на осъзнатостта и промяна в нагласите. |
4. Фактори за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж
4.1 Икономически потенциал
4.1.1 |
Икономиката на Европа е в криза и нейното възраждане зависи от дейността на една напълно функционираща работна сила, а това означава активно участие на жените. Още преди кризата социалните партньори на ЕС – Съюзът на индустриалците към Европейската общност (UNICE)/Европейската асоциация на занаятчиите, малките и средните предприятия (UEAPME), Европейският център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) поеха ангажимент за укрепване на равенството между половете на пазара на труда и на работното място. През 2005 г. те определиха насърчаването на участието на жените в сферата на вземането на решения като един от основните си приоритети и в своя доклад препоръчаха практически средства за насърчаване на приобщаването на жените (4). |
4.1.2 |
Необходимостта от засилване на конкурентоспособността на европейските дружества поставя акцент върху растежа, иновациите, научните изследвания, обучението, уменията, защитата на потребителите и корпоративната социална отговорност – ключови цели, за които Комисията трябва да работи, за да насърчи по-най-удачния начин увеличаването на перспективите за бизнес. Всичко това изисква балансирано измерение на пола, за да бъдат постигнати устойчиви резултати. |
4.1.3 |
В ЕС 51 % от населението са жени. Много от тях са с високо образование и подготовка и следователно имат важен принос за работната сила. Жените студенти превишават по брой колегите си мъже във висшето образователно ниво, което води до 50 % повече висококвалифицирани жени, отколкото мъже, на пазара на труда. В доклада „Дейвис“ се регистрира наличието на неравнопоставеност по полов признак сред работната сила на Обединеното кралство, която би могла да се компенсира чрез набирането на 2 милиона квалифицирани работници през следващите 10 години, повечето от които ще трябва да бъдат висококвалифицирани жени (5). |
4.1.4 |
Освен това икономическото участие на жените носи мащабни финансови и социални ползи за страните. Глобалният индекс за неравнопоставеността между половете за 2011 г. показва, че страните с по-голямо равенството между половете имат по-голям БВП на глава от населението (6). |
4.1.5 |
Според Goldman Sachs присъствието на повече жени в работната сила може да повиши БВП с:
|
4.1.6 |
Широкият спектър от научни изследвания върху икономическата обосновка за присъствието на жени в управителните съвети представя убедителен довод, че с това се повишава успехът на дружествата. Три несвързани помежду си научни изследвания – на Credit Suisse през 2012 г. (7), McKinsey през 2007 г. (8) и Catalyst през 2004 г. (9), са установили взаимозависимост между дела на жените в управителните съвети и финансовите резултати на дружествата. Така например:
|
4.1.7 |
Според някои проучвания разнообразието по полов признак в управителните съвети оказва слабо или нулево влияние върху финансовите резултати, и въпреки това преобладаващата тенденция до голяма степен показва положителна корелация между женското присъствие в управителните съвети и финансовите резултати на дружествата. |
4.2 Бизнес доводи
4.2.1 |
Има много причини, които обясняват подобрените резултати на дружествата, в чиито управителни съвети има многообразие по полов признак. Един от основните доводи се заключава в готовността на професионалистите да внасят критичната гледна точка на своя пол при вземането на бизнес решения, като по този начин създават бизнес модел с по-голяма степен на инициативност. |
4.2.2 |
Разбирането на концепцията за многообразието на пазара има огромна финансова стойност и е предпоставка за присъствието на дружествата на международния пазар. |
4.2.3 |
Иновации и успешна дейност на управителния съвет – мощта, която жените внасят в управителните съвети, се крие в тяхната различна гледна точка, в техния опит, в начина, по който подхождат към проблемите, новите пазари и възможностите, облягайки се на експертния си опит в областта на потреблението. Многообразието в мисленето е в основата на иновациите и на по-високите бизнес резултати; то оспорва традиционните схващания и насърчава поставянето на по-голям външен акцент върху съществуващите и новите пазари. Въздействието на взаимното обогатяване на идеи е огромно и потенциалът му може да се използва и за реализиране на трансгранично представителство в управителни съвети. Предизвикателството пред управителните съвети е да се адаптират към работа с един наистина многообразен членски състав и да намерят начин да овладяват бизнес предизвикателствата по продуктивен начин. |
4.2.4 |
Многообразието в управителните съвети означава истинско многообразие в най-широкия смисъл на думата. ЕИСК не се застъпва за ограничаване на заеманите от жени длъжности в управителните съвети до малък брой жени, които циркулират около определен брой управителни съвети. Тази практика, известна като явлението „златните поли“, подкопава основния стълб на многообразието в управителните съвети. Резултати в Норвегия показват, че 62 % от мъжете заемат длъжност само в един управителен съвет, а при жените тази цифра възлиза на 79 %. ЕИСК се застъпва за правото на мъжете и жените да имат избор и равен достъп до длъжности в управителните съвети въз основа на своите качества. |
5. Изпълнение
5.1 |
Постигането на количествените цели за участието на жените в управителните съвети изисква мерки, които да гарантират техния успех. Трябва да се изпълни комбинация от краткосрочни и средносрочни мерки като гаранция, че многообразието в управителните съвети ще се запази и след 2028 г. Би трябвало да се вземе предвид следното: |
5.1.1 |
По-голяма обществена видимост на жените на ръководни длъжности – популяризиране на случаите в различните държави членки на жени, получили членство в управителни съвети, повишаване на осведомеността на по-широката бизнес общност за тези жени и подчертаване на въздействието на многообразието по полов признак в управителните съвети като фактор за успех в бизнеса. |
5.1.2 |
По-голяма прозрачност при търсенето на професионални таланти – процесът на набиране на кадри за управителните съвети е много непрозрачен и се разчита на лични контакти. За да може да се привлича възможно най-широк спектър от таланти, възможностите трябва да се огласяват и представят по начин, който насърчава подаването на кандидатури от всички талантливи хора. |
5.1.3 |
Постигане и запазване на критична маса – стойността на многообразието на гледни точки, внасяни от членовете на управителните съвети, може да се реализира само когато има достатъчно критична маса, позволяваща да бъдат оспорени традиционните схващания; поради това е жизненоважно 40 % от членовете на управителните съвети да бъдат жени. Увеличената прозрачност на процеса на набиране на кадри ще гарантира възможността да се разглеждат кандидатурите на най-широк спектър от професионалисти и ще премахне риска от прилагането на правилото за „златната пола“ (10). |
5.1.4 |
Оспорване на стереотипите, свързани с полово профилираните роли – голям напредък е постигнат по отношение на ролите в домакинството, които представляваха бариера пред участието на жените в икономиката. Мерките са стъпка в правилната посока и ще спомогнат за повишаване на участието на жените в управителните съвети. |
5.1.5 |
Създаване на практика – устойчивата полза от управителните съвети, характеризиращи се с многообразие по полов признак, изисква постоянен поток от висококвалифицирани лица, които имат както стремежа, така и способността да поемат длъжности в управителни съвети. Наложително е да се създаде среда, която дава възможност на жените да си проправят път през бюрократичния лабиринт (11) в хода на кариерата си и да могат да получават длъжности в управителни съвети. С помощта на посочените по-горе аргументи може да се изгради убедителна практика; присъствието на женски ролеви модели, на по-прозрачни процеси за набиране на персонал и на ясни планове за приемствеността между ръководните кадри полагат основите за постигането на многообразие по полов признак в управителните съвети. |
5.1.6 |
Създаване на координирана, обхващаща територията на цяла Европа база данни с подробна информация за жени, които притежават квалификации, позволяващи им да заемат длъжности в управителни съвети. Базата данни допълнително би намалила риска незначително малцинство жени да бъдат назначавани на няколко длъжности и би създала повече прозрачност в процеса на набиране на кандидати. Наличието на база данни, обхващаща цяла Европа, би било в подкрепа на аргумента за взаимно оползотворяване на съществуващите в отделните държави членки умения и опит, както и на възможностите за работа в разнообразни сектори. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) http://www.etuc.org/IMG/pdf/framework_of_actions_gender_equality_010305-2.pdf
(2) Документ за оценка на въздействието.
(3) COM(2012) 615 final.
(4) http://www.etuc.org/IMG/pdf/framework_of_actions_gender_equality_010305-2.pdf
(5) Докладът Дейвис, „Жените в управителните съвети, една година по-късно“, март 2012 г.: http://www.bis.gov.uk/assets/biscore/business-law/docs/w/12-p135-women-on-boards-2012.pdf
(6) Глобален индекс за неравнопоставеността между половете за 2011 г.; Световен икономически форум, http://www.uis.unesco.org/
(7) Изследователски институт на Credit Suisse (август 2012 г.), „Многообразието по полов признак и корпоративните резултати“ („Gender diversity and corporate performance“).
(8) McKinsey, „Жените имат значение: многообразието по полов признак – фактор за постигането на корпоративни резултати“ (2007 г.) (Women Matter: Gender Diversity: a corporate performance driver).
(9) Catalyst, януари 2004 г., „Извод: връзка между корпоративните резултати и многообразието по полов признак“ („The Bottom Line: Connecting Corporate Performance and Gender Diversity“.
(10) „Golden Skirts fill the board rooms“ („Златни поли пълнят заседателните зали на управителните съвети“), статия от BI Norwegian Business School, 31.10.2012 г., въз основа на Morten Huse (2011 г.): The “Golden Skirts“. Changes in board composition following gender quotas on corporate boards („Златните поли“. Промени в състава на управителните съвети след въвеждането на квоти по пол в корпоративните управителни съвети“).
(11) Вж. „Through the Labyrinth: The Truth About How Women Become Leaders“ („През лабиринта – истината за това как жените стават лидери“) от Alice Eagly и Linda Carli.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
към становище на Европейския икономически и социален комитет
По време на разискванията бяха отхвърлени следните изменения, въпреки че получиха поне една четвърт от подадените гласове:
Параграф 1.2
се изменя, както следва:
„ЕИСК приветства факта, че делът на жените в управителните съвети на дружествата е нараснал от 13,7% през януари 2012 г. до 15,8% през януари 2013 г. Ангажираността вътре в дружествата е предпоставката за продължаване на тази тенденция и затова ЕИСК по принцип не може да подкрепи квоти, въпреки че осъзнава, че предложението на Комисията даде значителен принос за повишаване на осведомеността по темата и следователно на ангажираността с тази това тенденция предложение. Въпреки че предпочита доброволните мерки пред използването на квоти, той признава, че не би настъпила голяма промяна по отношение на баланса между половете в дружествата, допуснати до борсова търговия, без наличието на правно утвърдени цели. Днес едва 13,7 % от членовете на управителните съвети са жени, което е доказателство за явна дискриминация .“
Резултат от гласуването
„за“ |
: |
78 |
„против“ |
: |
102 |
„въздържал се“ |
: |
5 |
Параграф 1.5
се изменя, както следва:
„ЕИСК счита, че 40-процентната цел може да бъде постигната от всички публични и частни органи за вземане на решения посредством доброволни мерки, натиск от страна на партньорите и повишаване на броя на жените (и мъжете) във висшите ешелони във всеки засегнат сектор, и би предпочел се надява, че този минимален стандарт би могъл да се приеме от всички публични и частни органи, вземащи решения, в дух на саморегулиране и незадължителни мерки, за да се избегне приемането на допълнително законодателство. Това може да включва насърчаването от страна на изпълнителните директори, управителните съвети на допуснатите до борсова търговия МСП и всички органи на публичния сектор на среда, характеризираща се с по-голяма равнопоставеност на половете; на условия за прозрачност на процедурите за кандидатстване и назначаване; и на култура на приобщаване и на „качествен избор“ в обществото като цяло. ЕИСК подчертава, че голям брой държави членки вече стартираха широк кръг инициативи за насърчаване на присъствието на жени в управителните съвети на дружествата; всяка евентуална инициатива на ЕС би следвало да бъде съобразена с тези национални инициативи. “
Резултат от гласуването
„за“ |
: |
75 |
„против“ |
: |
107 |
„въздържал се“ |
: |
3 |
В параграф 1.7
се заличава текст, както следва:
„ЕИСК поздравява г-жа Reding и нейните поддръжници в Комисията, Парламента и други институции за това, че предприеха първите стъпки към една по-балансирана Европа и че поставяйки си за цел постигането на едно по-приобщаващо общество, оспориха традиционното схващане за това кой би трябвало да бъде в управителния съвет. Това представлява значителна промяна на мисловните нагласи. ЕИСК отчита факта, че изготвянето на настоящата практическа директива с подходяща гъвкавост по отношение на изпълнението и сроковете както за дружествата, така и за държавите членки, като същевременно се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, е плод на са проведени обширни изследвания, правни анализи и консултации с гражданското общество.“
Резултат от гласуването
„за“ |
: |
79 |
„против“ |
: |
107 |
„въздържал се“ |
: |
5 |
В параграф 2.2
се добавя текст, както следва:
„Между държавите членки на ЕС съществуват значителни различия по отношение на броя на жените, членуващи в управителни съвети, в резултат на различия в политиките им. От десетилетия се провеждат задълбочени проучвания относно ролята на жените в управителните съвети, като интересът към темата се засили през последните две години, след като ЕС поднови своя ангажимент за насърчаване на равенството между половете в управителните съвети на дружества, допуснати до борсова търговия. В дебата се застъпват различни мнения: едни са за въвеждане на правно обвързващи квоти, а други – за самоналожени правила без последствия при неспазване. Все още много бавно се разпространява прилагането на ефективни, доброволни подходи. През изминалата година настъпи едва 0,6-процентно подобрение по отношение на броя на жените, участващи в управителни съвети, което е обяснимо предвид факта, че през 2011 г. само 24 дружества подписаха документа за поемането на такъв ангажимент. ЕИСК обаче отбелязва, че мандатът на директорите без изпълнителни функции е обикновено между три и пет години. Затова той би предпочел на европейските дружества да беше отпуснато повече време да подпишат документа от 2011 г. за поемане на ангажимент, за да увеличат броя на жените в управителните съвети. “
Резултат от гласуването
„за“ |
: |
82 |
„против“ |
: |
90 |
„въздържал се“ |
: |
8 |
Параграф 2.7
се изменя, както следва:
„ Целите могат да бъдат ефективни единствено ако вървят ръка за ръка с наказания и затова трябва да има достатъчно санкции в случай на неспазване. Директивата дава възможност за доказване на неспазване във всички случаи, като тежестта пада върху дружествата да докажат своята добросъвестност в процеса на набиране на кандидати. Санкциите ще работят най-ефективно, когато се въвеждат, налагат и прилагат от съответната страна, и по тази причина Комисията е отправила само препоръки като насоки за възможни санкции. ЕИСК обаче настоява за уверение, че санкциите нищожност или отмяна на назначението или на избирането на директори без изпълнителни функции няма да навредят на вече взети от този управителен съвет решения. В противен случай, засегнатите дружества биха претърпели сериозни вреди. “
Резултат от гласуването
„за“ |
: |
71 |
„против“ |
: |
93 |
„въздържал се“ |
: |
7 |
Параграф 2.10
се добавя текст, както следва:
„Само мярка на равнището на ЕС, която е достатъчно гъвкава, за да отчете многообразието във всички държави членки и разнообразието на структурите на управителните съвети при пълно зачитане на принципа на субсидиарност и на правата на частна собственост, може да оптимизира потенциала на женския талант. Нуждите на дружествата варират в зависимост от продуктовата гама и потребителите им. Освен това те се променят с течение на времето, в зависимост от вида, размера, структурата на собственост, операциите и фазата на развитие на дружеството, и т.н. “
Резултат от гласуването
„за“ |
: |
80 |
„против“ |
: |
100 |
„въздържал се“ |
: |
8 |
Създава се нов параграф 2.11, както следва:
„ Ето защо ЕИСК би предпочел саморегулирането като подходящ начин за подобряване на положението, тъй като то би предоставило необходимата гъвкавост за осигуряване на равни възможности на всички равнища и на балансирано и подходящо съотношение между двата пола на равнище управителни съвети, съответстващо на собствената им ротация, периодичност на обновяване и на дългосрочните перспективи за развитие на дружествата. ЕИСК подчертава, че много държави членки вече подеха редица инициативи за насърчаване на присъствието на жените в управителните съвети на дружествата; всяка инициатива на равнището на ЕС трябва да взима предвид и националните инициативи. “
Резултат от гласуването
„за“ |
: |
78 |
„против“ |
: |
99 |
„въздържал се“ |
: |
9 |
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/77 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки“
COM(2012) 709 final – 2012/0335 (NLE)
2013/C 133/14
Главен докладчик: Wolfgang GREIF
На 11 декември 2012 г. Съветът реши, в съответствие с член 148, параграф 2, и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно
„Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки“
COM(2012) 709 final – 2012/0335 (NLE).
На 11 декември 2012 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.
Предвид неотложното естество на работата, на 487 -ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Wolfgang Greif за главен докладчик и прие настоящото становище с 170 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Засега Европа не успява да преодолее кризата, в резултат на което се задълбочава нейното разделение. С оглед на текущите мерки за бюджетни ограничения, налагани от ЕС в усилията му за преодоляване на кризата, Комитетът отново подчертава дълбоката си загриженост, че няма да могат да бъдат постигнати нито целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, нито тези за борба с бедността. |
1.2 |
Комитетът призовава за европейска програма за икономическо възстановяване с всеобхватно въздействие върху политиката по отношение на пазара на труда, която да разполага с финансиране в размер на 2 % от БВП. Трябва да бъдат осъществени допълнителни национални инвестиции, а европейските инвестиционни проекти трябва да бъдат идентифицирани бързо, целенасочено и координирано, за да се насърчи заетостта. |
1.3 |
Пълноценното участие на социалните партньори и гражданското общество във всеки етап от изготвянето и прилагането на политиката в областта на заетостта е основна предпоставка за успешното координиране на политиката. Комитетът настоява на всички съответни заинтересовани страни, включително и на самия Комитет, да бъде предоставено достатъчно време между публикуването на следващото предложение и крайния срок за приемането на решението, за да проведат задълбочени разисквания по предложението. Това е особено важно по отношение на новия набор от насоки, който трябва да бъде приет през 2014 г. |
1.4 |
Наред с това Комитетът формулира следните предложения:
|
2. Въведение
2.1 |
На 21 октомври 2010 г. Съветът на ЕС реши новите насоки за политиката за заетостта да останат непроменени до 2014 г., за да може да се запази акцентът върху прилагането (1). На 28 ноември 2012 г. Европейската комисия представи предложението си за решение на Съвета за запазване на валидността на насоките и за 2013 г. |
2.2 |
В контекста на влошаващото се положение в областта на заетостта в повечето държави членки на ЕС и по-специално на драматичното увеличение на младежката безработица и постоянно високата дългосрочна безработица, и с оглед на подготовката на актуализирането на насоките през следващата година, ЕИСК се възползва от ежегодното сезиране, предвидено в съответствие с член 148, параграф 2 от ДФЕС, като възможност да изтъкне отново основната си препоръка от миналата година във връзка с насоките и тяхното прилагане (2). |
3. Общи бележки
3.1 Целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта може и да не бъдат постигнати
3.1.1 |
През следващите години положението в областта на заетостта в Европа ще бъде крайно напрегнато. Определени групи са по-засегнати от други: младежите, хората с ниска квалификация, дълготрайно безработните, хората с увреждания, мигрантите и самотните родители. През петата година на финансовата криза всички прогнози, включително проучването на заетостта на Комисията, показват че тенденциите на пазара на труда ще продължат да бъдат мрачни, поне през 2013 г. Засега Европа не успява да преодолее кризата, в резултат на което се задълбочава нейното разделение. |
3.1.2 |
Възстановяването на заетостта е в застой. Заетостта намалява. Създаването на работни места продължи да бележи ниски темпове и ситуацията се влоши въпреки неоползотворения потенциал в някои сектори с много работни места и в целия единен пазар. Сегментирането на пазара на труда продължи да се увеличава, като се отчита ръст в броя на временните договори и работата на непълно работно време. Данъчното облагане на труда продължава да е високо и се увеличи допълнително в редица държави членки. Безработицата отново расте и е достигнала безпрецедентно високи нива, като дългосрочната безработица, а не само младежката безработица, достигат тревожно високи стойности, особено в държавите членки, в които се прилагат строги мерки за фискална консолидация. В много държави членки средните доходи на домакинствата намаляват и събраните неотдавна данни сочат, че е налице тенденция към по-високи равнища и по-дълбоки форми на бедност и социално изключване, като в много държави членки се увеличават бедността сред работещите и социалната поляризация (3). |
3.1.3 |
На този фон ЕИСК отново подчертава дълбоката си загриженост, че с оглед на принципите, залегнали в основата на мерките за бюджетни ограничения, налагани понастоящем от ЕС в усилията му за преодоляване на кризата, няма да могат да бъдат постигнати нито целите в областта на заетостта, нито тези за борба с бедността, формулирани в приоритета за приобщаващ растеж на стратегията „Европа 2020“. |
3.2 Улесняване на възстановяването и създаването на работни места, насърчено чрез европейска програма за икономическо възстановяване
3.2.1 |
Мерките за икономии, чрез които се свива крайното търсене в дадена държава членка, предизвикват значителни верижни реакции в други държави, водещи към низходяща спирала. С едновременното въвеждане на програми за икономии в редица държави допълнително се помрачават изгледите за растеж и е възможно по този начин да възникне порочен кръг на несигурност за инвестициите, включително инвестициите в обучението и повишаването на квалификацията, научните изследвания и иновациите, заетостта и потреблението. |
3.2.2 |
Въпреки това политиката по заетостта не може да компенсира грешки в управлението на макроикономическата политика. Ето защо ЕИСК придава централно значение на подкрепата от страна на политиката по заетостта за стимулиране на европейската инфраструктура и на качествения растеж. Необходими са своевременни и целеви европейски и национални инвестиции със силен ефект върху заетостта, които следва да бъдат осъществявани координирано, за да се увеличи въздействието върху политиката за заетостта. Трябва да се положат всички възможни усилия за мобилизиране на частни и публични инвестиции и за извършване на необходимите реформи. |
3.2.3 |
Комитетът споделя анализа на Комисията, че изгледите за растеж на заетостта зависят в съществена степен от това дали на ЕС ще се удаде, с помощта на политика в областите макроикономика, индустрия и иновации, да осигури икономически растеж и да го съчетае с политика по заетостта, насочена към възстановяване и създаване на работни места. ЕИСК изразява загриженост, че много от положителните предложения в рамките на Пакета за заетостта (ПЗ), приет през април 2012 г., няма да могат да бъдат осъществени в случай на продължаваща политика на икономии в ЕС. |
3.2.4 |
Освен това ЕИСК се опасява, че само с предложените мерки няма да бъдат постигнати целите, формулирани в стратегията на ЕС относно заетостта. Поради тази причина Комитетът многократно призова за европейска програма за икономическо възстановяване с всеобхватно въздействие върху политиката по отношение на пазара на труда, която да разполага с финансиране в размер на 2 % от БВП. С Пакта за растеж и работни места, който беше договорен на Европейския съвет през юни 2012 г., бяха направени първите важни стъпки, които сега трябва да бъдат изпълнени със съдържание, за да се създаде в цяла Европа спешно необходимото поле за действие с цел устойчив растеж и заетост. Освен това Комитетът призова за пакт за социални инвестиции с цел намиране на устойчиво решение във връзка с кризата и инвестиране в бъдещето и ще следи отблизо пакета за социални инвестиции, за който Комисията обяви, че ще бъде приет през февруари. |
3.3 Участие на гражданското общество и социалните партньори
3.3.1 |
ЕИСК често е изразявал одобрението си по отношение на многогодишния цикъл на координация на политиките в рамките на стратегията „Европа 2020“, като винаги е изтъквал, че широкото участие на националните парламенти, на социалните партньори и на гражданското общество на европейско и национално равнище на всеки етап от изготвянето и прилагането на политиката в областта на заетостта е крайъгълен камък от решаващо значение за успеха на координацията на политиките. |
3.3.2 |
Като се има предвид, че насоките представляват рамка за държавите членки по отношение на разработването, прилагането и наблюдението на националните политики в контекста на цялостната стратегия на ЕС, Комитетът настоява на всички съответни заинтересовани страни, включително и на самия Комитет, да бъде предоставено достатъчно време между публикуването на следващото предложение и крайния срок за приемането на решението, за да проведат задълбочени разисквания по предложението. Това е още по-важно, тъй като европейската политика в областта на заетостта трябва да даде по-голям принос, за да подкрепи държавите членки при справянето с кризата. |
3.3.3 |
В съответствие с графика на европейския семестър, европейските социални партньори би трябвало да бъдат консултирани на ранен етап в рамките на подготовката на годишния обзор на растежа при определянето на „основните стратегически приоритети на политиката по заетостта“, както и при формулирането, прилагането и оценката на насоките на политиката по заетостта. Това е особено важно по отношение на новия набор от насоки, който трябва да бъде приет през 2014 г. |
4. Специфични бележки и конкретни предложения
4.1 |
Допълване на общите цели в областта на заетостта с цели за специфични групи: в допълнение към целта за постигане на определено равнище на заетост в целия ЕС, в бъдеще следва да се определят измерими европейски изисквания и за специфични целеви групи като дълготрайно безработни, жени, възрастни работници, хора с увреждания и по-специално младите хора. Общият подход за формулиране на конкретни цели в областта на политиката за заетост на равнището на държавите членки засега няма особен успех. Във връзка с това е необходим специфичен показател за съществено намаляване на броя на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (т.нар. NEET – Not in Education, Employment or Training). |
4.2 |
Гаранциите за младежите следва да се приложат възможно най-рано: Комитетът приветства горещо предложението на Комисията за гаранции за младежите, с цел да се гарантира, че всички млади хора на възраст до 25 години ще получат своевременно добро предложение за работа, повишаване на квалификацията или за чиракуване или провеждане на стаж (4). Въпреки това ЕИСК смята, че интервенция след четири месеца е твърде закъсняла. Най-добре би било гаранциите за младежите да се прилагат възможно най-рано, т.е. при самото регистриране в агенцията по заетостта, защото един неуспешен преход ощетява националната икономика и оставя белези за цял живот. В рамките на националните планове за реформа трябва да се формулират конкретни мерки в това отношение. |
4.3 |
Създаване на Фонд за солидарност за младите хора за държави, изправени пред особени трудности, в случай че средствата по ЕСФ се окажат недостатъчни: ЕИСК отбелязва, че при изготвянето на финансовите перспективи за периода 2014-2020 г. особено внимание трябва да се обърне на отпускането на средства за млади хора по линия на Европейския социален фонд. ЕИСК счита, че ситуацията е извънредно сериозна и пледира за специфичен Фонд за солидарност за младите хора като солидарно решение, подобно на Фонда за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Държавите с особени затруднения биха могли да бъдат подпомогнати временно при прилагането на гаранциите за младите хора. Ако финансирането на тази мярка не може да се осъществи само със средства от ЕСФ, трябва да се използват допълнителни европейски средства (фонд за солидарност за младите хора). След като беше възможно да се осигурят суми в размер на милиарди за банките, тези средства също би трябвало да могат да бъдат мобилизирани. |
4.4 |
Насърчаване на стандарти за качество за първоначалния професионален опит и обучението на работното място: ЕИСК подкрепя развитието на умения, които съответстват на потребностите на трудовия пазар посредством активно сътрудничество между работодателите и образователните институции. ЕИСК счита, че е целесъобразно да се подкрепя първоначалният професионален опит и обучението на работното място и поради това е съгласен, че практиките в предприятия и стажовете, както и програмите за доброволчески труд са за младите хора важно средство за придобиване на умения и професионален опит. ЕИСК подчертава значението на стандарти за качеството на практиките в предприятия и стажовете. В това отношение той приветства целите на Комисията във връзка с предлагането на рамка за качество в подкрепа на предлагането и използването на висококвалифицирани стажове. |
4.5 |
Проучване на комбинираната система на обучение с оглед на възможността за по-широкото ѝ прилагане: Важно е да се преодолее пропастта между потребностите на пазара на труда, образованието и очакванията на младите хора. Начин да се постигне това е предоставянето на стимули и подкрепа за разработването на висококачествени схеми за стажуване. Комитетът приветства насоките на Комисията в тази област. Комбинираната система на обучение с нейния микс от компоненти на обща и професионална подготовка би трябвало да се проучи с оглед на възможността да бъде приложена и в други страни. В държавите с комбинирана система на обучение равнището на безработица сред младите хора е значително по-ниско от това в държави, в които не съществуват схеми за чиракуване. Освен това в някои страни, засегнати в най-голяма степен от кризата, съществува интерес към въвеждането на комбинирани системи за образование и професионално обучение. Във връзка с това ЕИСК призовава за по-добра обмяна на опит и за подкрепа на схемите за стажуване от ЕСФ. Този обмен и финансирането на стартирането на схемата трябва да се насърчават и да се разработи рамка за качество на комбинираните системи за образование и професионално обучение. Комитетът подчертава значението на участието на социалните партньори в професионалното обучение. Ето защо той счита, че е от основно значение социалните партньори в държавите членки да участват активно в изготвянето, въвеждането и проследяването на развитието на тези схеми. |
4.6 |
Борба с несигурната заетост: Комитетът вече многократно се произнесе по принципа за гъвкавост и сигурност. Той приветства факта, че опитът, натрупан благодарение на усилията за справяне с кризата доведе до разширяване на досегашния принцип за гъвкавост и сигурност. Досега в рамките на дебатите относно гъвкавостта и сигурността не се отделяше необходимото внимание на подобряването на вътрешната гъвкавост. Работата на срочни трудови договори и временната заетост дават възможност за краткосрочни преходи и в някои случаи могат да се окажат необходими за улесняването на първоначалното навлизане на групите в особено неблагоприятно положение на пазара на труда. Свързаната с това несигурност на работното място обаче трябва да бъде само временна и да бъде смекчена от социалното осигуряване. Що се отнася до младежката безработица, ЕИСК предупреждава да не се приемат временни и безперспективни решения във връзка с интеграцията на младите хора на пазара на труда: вместо да се залага на несигурна заетост, трябва да се предприемат мерки, които да гарантират, че временната заетост и работните места с ниско заплащане и лошо социално осигуряване няма да се превърнат в обичайна практика за младите хора. |
4.7 |
По-широко признание на ролята на предприятията за създаването на работни места: предприятията в Европа са основни действащи лица за преодоляването на кризата на пазара на труда. По-специално малките и средните предприятия през последните години са източник на нови работни места. Ето защо е от съществено значение да се подобри достъпът на МСП до капитал и да се намалят първоначалните разходи за създаване на предприятие. Според Европейската комисия това ще има значително въздействие върху икономиката на ЕС: увеличаване на БВП с около 1,5 % или около 150 милиарда евро, без да се намалява защитата на работниците. Социалните предприятия и организациите на гражданското общество също могат да допринесат за повече заетост, както многократно беше изтъквано и в становища на ЕИСК. Освен това в наскоро прието становище по собствена инициатива, прието от CCMI беше посочено, че кооперациите и по-специално кооперациите на работниците, могат да запазят работни места дори и във време на криза, като намалят печалбите (5). |
4.8 |
Засилване на ролята на институциите на пазара на труда в националните програми за реформи: в много страни ще бъде необходимо да се разшири значително предоставяната от обществените администрации специфична подкрепа, при което трябва да се отделя повече внимание на групите в неблагоприятно положение. Трябва да се преразгледат и, при необходимост, да се подобрят условията за достъп до подпомагане за безработните младежи и дълготрайно безработните лица, които търсят работа или възможности за обучение. Препоръчва се възприемането на съответни цели в националните програми за реформа. |
4.9 |
По-лесен достъп до средства от фондовете на ЕС за държавите с особено напрегната ситуация на пазара на труда: въпреки напрегнатата бюджетна ситуация в държавите членки трябва да се запази предоставянето на национални и европейски средства за активна намеса на пазара на труда, както и други средства за образование и заетост на младите хора и дълготрайно безработните лица, и тези средства да се увеличат там, където е необходимо. Държавите с особено напрегната ситуация на пазара на труда, които освен това трябва да прилагат бюджетни ограничения, би следвало да получат по-улеснен достъп до средства от фондовете на ЕС. Необходими са прагматични и гъвкави подходи и опростяване при администрирането на използването на средствата, включително временно премахване на националното съфинансиране при получаването на средства от ЕСФ и други европейски фондове. |
4.10 |
Допълнително европейско финансиране: тежестта на икономическата криза подчертава факта, че сумата, предложена понастоящем от Комисията за европейските структурни фондове за периода 2014-2020 г., може и да не бъде достатъчна за постигането на желаното въздействие върху икономическия растеж и ръста на заетостта и за постигане на по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС. Това следва да бъде отчетено в пълна степен в Многогодишната финансова рамка (МФР). |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) Решение на Съвета 2010/707/ЕС.
(2) Вж. по-специално становището на ЕИСК от 27 май 2010 г. относно „Насоки за заетостта“ (ОВ C 21, 21.1.2011 г., стp. 66); становището на ЕИСК от 22 февруари 2012 г. относно „Насоки за заетостта“, (ОВ C 143, 22.5.2012 г., стp.94); становището на ЕИСК от 22 февруари 2012 г. относно „Социални последици от новото законодателство за икономическо управление“, (ОВ C 143, 22.5.2012 г., стp. 23); становището на ЕИСК от 25 април 2012 г. относно „Общи разпоредби за структурните фондове“, (ОВ C 191, 29.6.2012 г., стp. 30); становището на ЕИСК от 12 юли 2012 г. относно „Инициатива „Възможности за младежта“, (ОВ C 299, 4.10.2012 г., стp. 97); становището на ЕИСК от 15 ноември 2012 г. относно „Към възстановяване и създаване на работни места“, (ОВ C 11, 15.1.2013 г., стp. 8-15).
(3) COM(2012) 750 final: Годишен обзор на растежа 2013 г., Приложение: Проект на съвместния доклад за заетостта.
(4) Становище на ЕИСК от 21 март 2013 г. относно „Пакет за младежка заетост “ (все още непубликувано в Официален вестник).
(5) Становище на ЕИСК от 25 април 2012 г. относно „Кооперации и преструктуриране“, (ОВ С 191/24, 29.6.2012 г.).
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/81 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията — Годишен обзор на растежа 2013 г.“
COM(2012) 750 final
2013/C 133/15
Главен докладчик: г-н Xavier VERBOVEN
На 19 декември 2012 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:
„Съобщение на Комисията — Годишен обзор на растежа 2013 г.“
COM(2012) 750 final.
На 13 ноември 2012 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на Координационната група по стратегията „Европа 2020“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.
Предвид неотложното естество на работата, на 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Xavier VERBOVEN за главен докладчик и прие настоящото становище със 180 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Комитетът привлича вниманието върху факта, че тазгодишният ГОР се публикува в контекст на мрачни перспективи за икономиката и заетостта, но също така и в момент, в който се предприемат нови мерки и се поемат нови ангажименти, като Пакта за растеж и работни места или основната реформа на икономическото управление на ЕС. Комитетът призовава за бързо и балансирано изпълнение на Пакта за растеж и работни места и на мерките за прекъсване на връзката между банките и държавите, сред които създаването на банков съюз и новата програма на ЕЦБ – „Преки парични операции“ („Outright Monetary Transactions“), – тъй като те ще изиграят основна роля по пътя към възстановяване и възвръщане на доверието. |
1.2 |
Макар че съществуват съмнения относно способността на ЕС да постигне целите на стратегията „Европа 2020“ в определения срок, ЕИСК изразява съжаление, че в ГОР за 2013 г. не се предоставя анализ на причините за липса на напредък по отношение на тяхното постигане. |
1.3 |
Като има предвид тежкото състояние на икономиката, отрицателните последици за социалното сближаване, високото и увеличаващо се равнище на безработицата и нарастващата бедност, Комитетът предупреждава, че продължаването на настоящата политика на строги икономии и тежките последици от една дълбока и продължителна рецесия могат структурно да отслабят икономиката и да застрашат прехода ѝ към екологично устойчив модел. Много други международни участници в политическия процес споделят подобни опасения за състоянието на Европа и въздействието на строгите мерки върху икономическия растеж. |
1.4 |
По отношение на идеята за „бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа“ Комитетът вече е отправял призив (1) за консолидиране на публичните финанси за възможно най-гъвкав период, с цел да не се нарушава динамиката на растежа и да се постигне „интелигентен“ баланс между приходите и разходите и търсенето и предлагането. Освен това Комитетът отново отправя предупреждение относно опасността от подкопаване на системите за обществени услуги и колективна солидарност, за да не се отслаби по този начин социалното осигуряване по отношение на големите рискове в обществото (безработица, болест, застаряване) и да се избегне увеличаване на спестяванията от съображения за предпазливост. |
1.5 |
Що се отнася до понятието за „диференцирана“ консолидация и предложението държавите членки, които са изправени пред финансови сътресения, да предприемат дори „ускорен темп на бюджетна корекция“, докато на други държави членки бъде позволено да използват автоматичните си стабилизатори, Комитетът изразява съмнения относно това дали подобно съчетание на политиките ще проработи. Това все още би могло да окаже значително негативно въздействие върху еврозоната като цяло и по-конкретно в тези държави членки, които вече се намират в дълбока рецесия, предизвикана от строгите финансови ограничения. В същото време е ясно, че при излизането от тази криза някои икономики трябва да положат значително по-големи усилия за възстановяване на стабилността и растежа, отколкото други. |
1.6 |
Комитетът изразява загриженост относно небалансираните икономически политики и голямата тежест, която се придава на бюджетната дисциплина. Комитетът счита, че бюджетната консолидация, целяща коригиране на тежките бюджетни дисбаланси, изисква по-дългосрочна времева рамка и призовава нейната времева рамка да бъде балансирана със значително укрепен и осезаем Пакт за растеж и работни места. |
1.7 |
В ГОР за 2013 г. изглежда се прави опит бюджетната консолидация да се обоснове с необходимостта от доверие, по-конкретно, доверието на финансовите пазари. Въпреки че признава значението на достъпа до кредитиране и на възстановяването на реда в сектора на финансовите пазари, ЕИСК би искал да обърне внимание на факта, че доверието на предприятията и домакинствата е не по-малко важно и че не може да съществува климат на доверие, ако предприятията се безпокоят за търсенето на техните продукти и услуги, а хората се тревожат за своята работа, заплащане и социално осигуряване. Доверието на финансовите пазари и доверието на потребителите и производителите трябва да вървят ръка за ръка. |
1.8 |
Комитетът призовава за решителни действия за възстановяване на растежа, заетостта и конкурентоспособността на европейската икономика и приканва настоящото председателство да провежда решителна програма за растеж. Необходими са амбициозни мерки за растеж и заетост и инвестиционна политика, насочена както към възстановяване в краткосрочен план, така и към структурно трансформиране на европейската икономика, за да се отговори на огромните предизвикателства, свързани с устойчивостта, създаването на повече и по-добри работни места, възходящата социална конвергенция и конкурентоспособността, основана на иновациите. |
1.9 |
Съгласуването на политиките за възстановяване на икономиката и политиките, затягащи бюджетната дисциплина, е от първостепенно значение (2). Новият политически подход за бъдещето на Европа трябва да се основава на няколко принципа. Вместо държавите членки да се състезават една срещу друга, е необходимо да се прилага силно интегриран европейски наднационален и многогодишен подход. Пазарните сили, по-специално финансовите пазари, трябва да бъдат контролирани и направлявани съгласно определени по демократичен път политически приоритети. Финансите трябва да бъдат стабилни, но също така справедливи и разпределяни по справедлив начин. По-силните региони трябва да подкрепят по-слабите, като им помагат да наваксат изоставането по отношение на една по-продуктива, иновационна и силна икономика. За сметка на това, държавите членки, които са в състояние да генерират допълнителни данъчни приходи, трябва да използват това за намаляване на равнището на задлъжнялост. |
1.10 |
Комитетът приветства Пакта за растеж и работни места и приканва Комисията и Европейския съвет да го приложат бързо и да го доразвият, като го превърнат в мащабна европейска инвестиционна програма. Затова ЕИСК отново отправя призивите си за увеличаване на бюджета в съответствие с амбициите на ЕС и предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът, за бързо постигане на споразумение относно следващата многогодишна финансова рамка и за предоставяне на важна роля на ЕИБ, която работи по проекти за постигане на високо равнище на заетост (напр. проекти за МСП, ключова инфраструктура, енергетика и климат). |
1.11 |
ЕИСК посочва отново и значението на политиката на сближаване за постигането на сближаване в целия ЕС. |
1.12 |
Във връзка с възстановяването на растежа Комитетът изтъква отново потенциала на единния пазар и необходимостта от иновации за конкурентоспособността на европейската икономика. Той подчертава важната роля на предприятията, по-конкретно МСП, предприемачеството и създаването на предприятия, социалните предприятия и кооперативните дружества в процеса на възстановяване. |
1.13 |
Предвид връзката между финансовите, икономическите, социалните и екологичните аспекти на кризата, ЕИСК смята, че би трябвало да се отделя повече внимание на екологизирането на икономиката и на Европейския семестър и призовава за по-нататъшно включване на гражданското общество в тези области. |
1.14 |
По отношение на заетостта и повишаването на уменията ЕИСК отново изтъква необходимостта от инвестиране в образованието, обучението и обучението през целия живот (включително професионалното обучение на работното място и комбинираната система на обучение), като се търсят решения на проблемите с недостига или несъответствието на уменията. Комитетът отново отправя своя призив за улесняване на участието в пазара на труда, подобряване на публичните служби по заетостта, засилване на активните мерки на пазара на труда и оказване на подкрепа на предприемачеството и самостоятелната заетост. Трябва да се положат всички усилия за мобилизиране на инвестиции, които ще спомогнат за увеличаване на равнището на заетост. ЕИСК се позовава на наскоро приети свои становища по тези въпроси, а в момента в процес на изготвяне са конкретни становища относно „Пакет за младежка заетост“ (3) и бъдещите „Насоки за политиките за заетостта на държавите членки“ (4). Комитетът отбелязва, че в ГОР за 2013 г. се насърчава гъвкавостта на пазара на труда без изобщо да се разглежда или без да се отделя голямо внимание на измерението на сигурността. Той припомня свои предходни становища, в които се посочва необходимостта от постигане на баланс между гъвкавостта и сигурността и изтъква, че по отношение на съчетанието от гъвкавост и сигурност съществува необходимост от „интензивен и жизнен социален диалог, в който социалните партньори вземат активно участие и имат възможност да преговарят, да оказват влияние и да поемат отговорност“ (5). По отношение на заплатите Комитетът е обезпокоен, че структурните реформи могат да доведат до конкуренция за понижаването им между държавите членки. Той изтъква отново, че реформи, свързани с определянето на заплатите, изискват договаряне на национално равнище между социалните партньори и отправя искане към Комисията да изясни своето виждане относно заплатите, инфлацията и продуктивността. |
1.15 |
Според Комитета следва да се обърне по-голямо внимание на въпроса за справедливото третиране и социалната справедливост. Разходите и ползите от реформите трябва да бъдат поделени справедливо между всички (работници, домакинства, предприятия). |
1.16 |
Комитетът призовава да се положат допълнителни усилия, за да се гарантира ефективността на системите за социална закрила за противодействие на последиците от кризата, да се насърчи социалното приобщаване и да се приложи „стратегия за активно приобщаване“ с цел постигане на приобщаващ пазар на труда и търсене на решения на проблема с бедността. |
1.17 |
Накрая ЕИСК отново подчертава необходимостта от подобряване на демократичната отчетност и легитимност на различните процеси на Европейския семестър и на координацията на националните икономически политики. Социалният и граждански диалог е от първостепенно значение за правилното формулиране и прилагане на политиките и реформите. Следователно е необходимо тясно сътрудничество и съгласуване със социалните партньори. Комитетът призовава за засилване на ролята на социалните партньори и организираното гражданско общество на равнище ЕС и по-специално на национално равнище. По-голямото участие на социалните партньори следва да доведе до по-голяма степен на изпълнение. |
2. Въведение
2.1 |
Съобщението на Комисията относно Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2013 г., с което се открива Европейският семестър, определя какви трябва да бъдат цялостните бюджетни, икономически и социални приоритети за 2013 г. според виждането на Комисията. Процесът на Европейския семестър има за цел да подобри координирането на икономическите и социалните политики в Европа, така че да могат да бъдат ефективно постигнати основните цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. |
2.2 |
Годишният обзор на растежа следва да бъде в основата на националните икономически решения и решенията относно бюджета, които държавите членки ще включат в програмите за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи. |
2.3 |
Предвид необходимостта да се подкрепя процесът на възстановяване и да се възвърне доверието, Комисията прецени, че петте приоритета, определени през 2012 г., остават валидни и за 2013 г.: продължаване на диференцирана бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа; възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката; стимулиране на икономическия растеж и конкурентоспособността за днешния и утрешния ден; борба с безработицата и социалните последици от кризата; и модернизиране на публичната администрация. |
2.4 |
В настоящото проектостановище се представят анализ, бележки и предложения във връзка с ГОР за 2013 г.:
|
3. Общи бележки
3.1 |
ГОР за тази година беше публикуван в сложен контекст и при мрачни прогнози за заетостта и растежа. Комитетът споделя изразените в ГОР опасения, че проточилата се криза не е позволила на държавите членки да постигнат напредък в изпълнение на целите им във връзка със заетостта, научноизследователската и развойна дейност, климата и енергетиката, образованието и борбата срещу бедността, и способността на ЕС да постигне тези цели поражда нарастващ скептицизъм. Комитетът отбелязва също така, че ГОР за 2013 г. беше изготвен в условията на безпрецедентни промени. От една страна Европейският съвет през юни 2012 г. прие Пакт за растеж и работни места (6). От друга страна, структурата на управлението на Съюза претърпя основни промени (по-специално засилено взаимно наблюдение на бюджетните политики) поради неспособността на съществуващата структура да се справи с икономическата криза и да предотврати нейното разпространение, което е заплаха за самото съществуване на еврото и Европейския съюз и стана причина за удължаване на рецесията, пораждайки високо равнище на безработица. Комитетът призовава тези мерки да бъдат приложени бързо и по балансиран начин, тъй като те ще бъдат основен елемент по пътя към възстановяване и възвръщане на доверието на инвеститорите, предприятията и потребителите. |
3.2 |
ЕИСК отбелязва два наскоро публикувани важни документа: „Към един истински икономически и паричен съюз“ (7) и „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз“ (8), във връзка с който в момента Комитетът подготвя становище. Комитетът приветства потвърждаването на наложителната необходимост от прекъсване на връзката между банките и държавите, както и първите предприети стъпки за изграждане на Банков съюз (9). Беше поет ангажимент да се направи „необходимото“ за осигуряване на финансова стабилност, а ЕЦБ се ангажира да предприеме значителни действия за успокояване на изпадналите в затруднение европейски пазари на държавни облигации. Създаването на Банков съюз ще допринесе за осигуряване на равен достъп до кредитиране за домакинствата и предприятията във всички краища на ЕС и ще позволи на единния пазар да възстанови конкурентоспособността си, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“. |
4. Конкретни бележки и предложения
4.1 Европа не е поела в правилна посока за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и политиците трябва спешно да признаят това.
4.1.1 |
Комитетът отбелязва със съжаление, че освен беглото позоваване на доклад на Евростат в бележка под линия (10), стратегията „Европа 2020“ остава в голяма степен пренебрегната в ГОР на Комисията. В съобщението просто се посочва, че „като цяло Европа изостава от своите цели“. Въпреки това в ГОР липсва адекватен анализ на точните причини за липсата на напредък за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и в него дори не се повдига въпросът дали взетите политически решения са в основата на отдалечаването на ЕС от стратегията „Европа 2020“. Комитетът призовава за радикален преглед на процеса на стратегията „Европа 2020“ и за преразпределение на структурните фондове, с цел изпълнение на тези цели, като се потърси нов баланс между конкурентоспособността и политиките на бюджетни ограничения от една страна и растежа, заетостта и социалните политики от друга. |
4.1.2 |
Комитетът изразява загриженост във връзка с тенденцията за трайно понижаване на равнището на заетост на населението във възрастовата група между 20 и 64 години. Това равнище е спаднало от 70,3 % през 2008 г. до 68,6 % през 2011 г., докато според целта на стратегията „Европа 2020“ процентът на заетите на възраст между 20 и 64 години следва да е 75 %. В абсолютно изражение през този период Европа е изгубила 5 милиона работни места (11). Последиците се проявяват в увеличаващото се равнище на безработица, което понастоящем достига 10,7 % в рамките на ЕС-27 и дори 11,8 % в еврозоната (12). Кризата доведе до висока безработица и в съчетание със съкращенията на публичните социални разходи в името на бюджетните ограничения стана причина между 2009 г. и 2011 г. броят на хората в ЕС, изложени на риск от бедност и социално изключване – 113,8 милиона, да се увеличи с още 5,9 милиона души (24,2 % от населението) (13). Трудно е да се предположи по какъв начин могат да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта, и как 20 милиона души могат да бъдат избавени от бедността, ако тези тенденции продължат. |
4.1.3 |
За разлика от други големи икономики по света, през 2012 г. европейската икономика отново изпадна в рецесия, а икономическите прогнози предвиждат изключително слаб растеж през 2013 г. и несигурно, но също толкова незначително възстановяване през 2014 г. Това означава, че ако ориентацията на бюджетната политика остане непроменена и не се приложат допълнителни политики за насърчаване на растежа и заетостта, безработицата и социалната ситуация ще се влошат още повече. |
4.1.4 |
Комитетът отбелязва, че много други международни участници в политическия процес споделят подобни опасения относно състоянието на Европа. МОТ предупреждава, че еврозоната може да загуби още 4,5 милиона работни места, ако не се предприеме съгласувано отклонение от стратегията за бюджетна дисциплина (14). В доклада на Организацията на обединените нации „Световната икономическа ситуация и перспективите за 2013 г.“ (15) се отправя предупреждение, че рецесията от 2012 г. ще продължи и силно ще се задълбочи през 2015 г. (16), ако Гърция, Италия, Португалия и Испания предприемат още по-драстични бюджетни съкращения през 2013 г. Заедно с „фискалната пропаст“ на САЩ и „твърдото приземяване“ на Китай, европейската стратегия на строги икономии се разглежда като риск за глобалната икономическа активност. Дори МВФ в своя доклад „Световни икономически перспективи“ (17) изразява дълбоки съмнения и признава, че въздействието на строгите икономии върху икономическия растеж сериозно се подценява и поставя под въпрос мащаба на използваните бюджетни мултипликатори. |
4.1.5 |
Комитетът отправя предупреждение към политиците в Европа, че една продължителна рецесия може да доведе до структурно отслабване на икономиката, както и да възпрепятства прехода към друг екологичен и енергиен модел. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения, разочарование, дискриминация при нови назначения и излизане от пазара на труда, оказвайки по този начин дълготрайно неблагоприятно структурно въздействие върху производителността и потенциала за растеж. Липсата на публични и частни инвестиции (предприятия със слаби перспективи за търсене на техните продукти и услуги) може да повлияе върху потенциала на икономиката за растеж, тъй като навлизането на техническия прогрес и иновациите не е на необходимото равнище. Следователно, за да се противодейства на това, трябва спешно да се преразгледа разработването на макроикономическите политики и да се насърчат мерките за осъществяване на реформи, като например активни политики по отношение на пазара на труда, стимули за инвестиции и политики за социално приобщаване. |
4.1.6 |
Докато в ГОР за 2013 г. действително се признава, че бюджетната консолидация може да окаже отрицателно въздействие върху икономиката в краткосрочен план, в него веднага се изтъкват други два аргумента, които свеждат подобно въздействие до минимум. Комитетът би искал да разгледа и двата аргумента.
Макар и да е ясно, че при излизането от тази криза някои икономики трябва да положат значително по-големи усилия за възстановяване на стабилността и растежа, отколкото други, Комитетът се съмнява, че този тип съчетание на политики ще проработи. Комбинацията от строга рестриктивна бюджетна политика в много държави членки и неутрална бюджетна политика в няколко държави членки все пак ще има ясно изразено отрицателно въздействие в еврозоната като цяло и по-конкретно върху онези държави членки, които вече се намират в дълбока рецесия, предизвикана от строгите бюджетни ограничения. |
4.1.7 |
В обобщение, Комитетът е обезпокоен относно небалансираните икономически политики. На бюджетната дисциплина се придава прекомерна тежест, а бюджетната консолидация, целяща коригиране на тежките финансови дисбаланси, изисква по-дълъг период от време. Последните данни в доклада на МВФ „Фискален наблюдател“ (19) са потвърждение за това. За кратък период от време (2011 – 2013 г.) икономиката на еврозоната отбеляза 3 % намаление на БВП (20) в резултат на съкращаването на разходите и увеличаването на данъците, което доведе до нова рецесия. Тази цифра е три пъти по-голяма от темпа на консолидация, който беше заложен от европейските политици в реформирания Пакт за стабилност (в който се споменава намаляване на структурния дефицит с поне 0,5 % от БВП на година). За да се избегне ситуация, в която същите причини ще доведат до същите последици, Комитетът призовава времевата рамка на бюджетната консолидация да бъде балансирана със значително укрепен и осезаем Пакт за растеж и работни места. |
4.1.8 |
ГОР за 2013 г. се основава на идеята, че от първостепенно значение са възстановяването и поддържането на доверието, по-специално доверието на финансовите пазари, тъй като тези пазари имат способността да оказват натиск върху предоставянето на финансиране в държавите членки. Въз основа именно на тази идея ГОР за 2013 г. продължава да следва курс на политика на бюджетна дисциплина. |
4.1.9 |
Комитетът признава, че финансовите пазари изпълняват основна роля в кризата и че оздравявянето на този сектор е от решаващо значение за възстановяването. Достъпът до кредити наистина е живителната сила на всяка икономика, тъй като без него предприятията не могат да инвестират или да търгуват, а потребителите не могат да купуват стоки или жилища. Въпреки това Комитетът смята, че доверието на други икономически субекти (домакинствата и предприятията) е не по-малко важно. Дори подобреният достъп до кредитиране да позволи на предприятията да търгуват и да растат, по-ниските лихвени проценти и изобилието от кредити нямат същия ефект, ако хората се притесняват за работата си, за заплатата си и/или за своята социална сигурност, и ако предприятията имат сериозни съмнения по отношение на перспективите за търсене на техните продукти и услуги. Комитетът желае да подчертае факта, че не е задължително доверието на финансовите пазари и доверието на потребителите и производителите да са в противоречие. Когато повече предприятия, особено МСП, са в състояние отново да търгуват нормално благодарение на възстановяването на достъпа до финансиране, доверието на потребителите постепенно ще се възвърне. Освен това, ако пазарите са загрижени относно високите равнища на държавния дълг, те изпитват още по-големи опасения, когато икономиката е изправена пред опасност от колапс. Комитетът отново изтъква една ключова идея, изложена в неговото становище относно ГОР за 2012 г.: „кризата с държавния дълг не може да бъде преодоляна без достатъчен темп на растеж“ (21). Нисък приоритет за растежа би означавал висок риск от довеждане на икономиката до рецесия, което от своя страна непосредствено отслабва устойчивостта на дълга. |
4.2 Кризисните мерки трябва да отстъпят и сега приоритетни следва да са реалната икономика, растежът и мерките в областта на заетостта.
4.2.1 |
Комитетът призовава за решителни действия за възстановяване на растежа, заетостта и конкурентоспособността на европейската икономика и приканва настоящото председателство да провежда решителна програма за растеж. Европейският съвет в твърде много случаи е подкрепял минималистични действия за излизане от кризата и се е активизирал, само когато пазарният натиск се е превръщал в заплаха за проекта за еврото. Необходима е повече реална последователност в осъществяването на стабилно и балансирано икономическо управление, заедно с реформи, които ще насърчат структурната конкурентоспособност в рамките на Съюза и ще изведат изпълнението на стратегията „Европа 2020“ на челно място в процеса на Европейския семестър. Всички бюджетни корективни действия ще доведат до свиване, но ако то се постигне чрез запазване на разходите, които стимулират потенциала за растеж (образование, обучение за безработните, научноизследователска и развойна дейност, подпомагане за МСП) и ако бъде придружено от постигане на осезаем напредък за премахване на фрагментацията на финансовия сектор, средносрочните и дългосрочните перспективи за растеж и заетост биха могли да се запазят. |
4.2.2 |
Комитетът приветства Пакта за растеж и работни места, който представлява важна първа стъпка към признаване на факта, че растежът е от основно значение за преодоляване на кризата, и приканва Комисията и Европейския съвет да го приложат бързо и да го доразвият, като го превърнат в мащабна и осезаема европейска програма за инвестиции. |
4.2.3 |
Трябва да се даде приоритет на т.нар. „разходи, насърчаващи растежа“, като например образованието, уменията и иновациите – които са от ключово значение за конкурентоспособността на европейската икономика, постигането на по-голяма екологосъобразност на икономиката – което трябва да се превърне в двигател на следващата индустриална революция и изграждането на обширни мрежи, напр. за високоскоростен интернет, енергийни и транспортни връзки. От първостепенно значение е да се разгърне потенциалът на секторите, които могат да създадат голям брой работни места: здравеопазването, екологосъобразната икономика, „сребърната“ икономика, строителството, бизнес услугите, туризма и т.н. |
4.2.4 |
Единният пазар все още има потенциала да осигурява преки осезаеми ползи за предприятията, потребителите и гражданите, но е необходим допълнителен напредък, напр. в областта на услугите, мобилността, електронната търговия, Програмата в областта на цифровите технологии, електронните обществени поръчки, микропредприятията и семейните предприятия, мерките за подпомагане на създаването на нови предприятия, наред с мерките за защита на потребителите, и социалното измерение на единния пазар. Необходими са по-голяма прозрачност, както и по-голяма осведоменост, участие и ангажираност от страна на гражданското общество (22). |
4.2.5 |
Комитетът изтъква важната роля на предприятията, по-конкретно МСП, предприемачеството и създаването на предприятия в процеса на възстановяване и за насърчаване на икономическия растеж, иновациите, придобиването на умения и създаването на нови работни места. Използването на потенциала на МСП включва редица мерки, като например улесняване на тяхната интернационализация, премахване на административната тежест, намаляване на първоначалните разходи, както и улесняване на достъпа им до кредитиране, капиталови пазари, платформи за облигации, насочени към МСП, структурни фондове, гаранции по заеми. |
4.2.6 |
Комитетът подчертава също така, че социалните предприятия са основен елемент от европейския социален модел и единния пазар. Те заслужават сериозно признание и насърчаване, особено в настоящите тежки икономически условия, и техните особености трябва да бъдат отчитани при формулиране на европейските политики. |
4.2.7 |
Трябва да бъде спомената и ролята на кооперативите, тъй като те допринасят за социалното и териториалното сближаване, разработват нови предприемачески инициативи и са по-стабилни и устойчиви от други видове предприятия, като защитават работните места дори във времена на криза (23). |
4.2.8 |
Комитетът приветства факта, че ГОР за 2013 г. подчертава колко е важно да се отбележи напредък по отношение на устойчивото развитие, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ във връзка с изменението на климата и енергетиката (24). Насърчаването на екологосъобразна икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски нива на въглеродни емисии е от съществено значение за запазването на икономическата конкурентоспособност и стимулирането на заетостта. Необходими са също така широкомащабно реновиране на сградите с оглед на енергийната ефективност, както и инвестиции в щадящи околната среда транспортни услуги, управление на отпадъците и водите. Това трябва да бъде придружено от подобряване на енергопреносните мрежи, за да се улесни преносът на големи обеми електроенергия и нейният обмен в цяла Европа. За да се повиши още повече европейската конкурентоспособност, трябва да се добавят и инвестиции във високоефективни трансевропейски транспортни мрежи и да се разшири инфраструктурата за широколентовите мрежи. |
4.2.9 |
Индустриалната политика, ефективното използване на природните ресурси и иновациите трябва да работят съвместно, за да се създаде устойчив растеж. |
4.2.10 |
Необходими са съществени инвестиции, за да се насърчи структурната промяна и икономиката на ЕС да поеме в посока към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Комитетът отбелязва споразумението, постигнато от държавните и правителствените ръководители по отношение на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и подчертава отново колко е важно да се разполага с МФР, която да позволява постигане на целите на стратегията „Европа 2020. ЕИСК се позовава на наскоро приетите от него становища относно бюджета на ЕС (25), в които последователно защитава позицията, че за да се справи с текущите предизвикателства, ЕС се нуждае от укрепване на бюджета. Бюджетът на ЕС не бива да се разглежда като „тежест“, а като интелигентно средство за постигане на икономии от мащаба, намаляване на разходите и засилване на конкурентоспособността, инвестициите и растежа. Освен това могат да бъдат мобилизирани още средства от допълнителни източници на финансиране. ЕИСК подкрепя дейността на ЕИБ, която предоставя дългосрочно финансиране за инвестиции в реалната икономика и привлича допълнително частно финансиране. Комитетът приветства поставянето на акцент върху проектите с най-голямо въздействие върху устойчивия растеж и потенциала за заетост (като проекти за МСП, икономиката, основана на знанието, човешкия капитал, енергийната ефективност и изменението на климата) и отправя настойчив призив увеличените средства, отпуснати на ЕИБ, бързо да бъдат насочени към сектора на МСП. Комитетът също така приветства използването на гаранции от страна на ЕИБ за частните инвестиции в реновирането на сгради с цел повишаване на енергийната им ефективност. ЕИСК подкрепя и въвеждането на облигации за проекти за стимулиране на финансирането на ключови инфраструктурни проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ. Това представлява важна първа стъпка към създаването на така необходимата инвестиционна програма на ЕС за идните години. |
4.2.11 |
ЕИСК привлича вниманието към значението на политиката на сближаване за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване в рамките на ЕС съгласно стратегията „Европа 2020“. ЕИСК отново отправя своите призиви за създаването на единна обща политика на сближаване с активното участие на гражданското общество, насочена в по-голяма степен върху реалните устойчиви резултати и способна да оказва подкрепа на по-слабо развитите държави членки на ЕС и на онези от тях, които са най-силно засегнати от кризата (26). |
4.2.12 |
Комитетът приветства факта, че в ГОР се придава голямо значение на модернизирането на публичната администрация. Според Комитета, наред с другото, това предполага използване на обществените поръчки с цел да се даде тласък на иновациите, да се води борба с корупцията, да се повиши ефективността на събирането на данъците, да се осигурят съответните финансови ресурси и да се увеличи капацитетът за усвояване на структурните фондове. |
4.2.13 |
В ГОР за 2013 г. се признава, че „след няколко години на слаб растеж кризата има тежки социални последици“ и че „безработицата значително нарасна, а лишенията и бедността се увеличават“. Определени групи са засегнати в по-голяма степен: младите хора, хората с ниска квалификация, дълготрайно безработните, самотните родители и лицата с мигрантски произход (27). Трябва да се положат всички необходими усилия, за да се мобилизират както публичните, така и частните инвестиции с цел насърчаване на заетостта. ЕИСК многократно призова за европейска програма за икономическо възстановяване с всеобхватно въздействие върху политиката по отношение на пазара на труда, която да разполага с финансиране в размер на 2 % от БВП (28). ЕСИК призова също така за „пакт за социални инвестиции“, за да се преодолее устойчиво кризата и да се инвестира в бъдещето (29). Комитетът отново отправя своя призив за увеличаване на участието в пазара на труда, повишаване на уменията, улесняване на мобилността, подобряване на публичните служби по заетостта, засилване на активните мерки на пазара на труда и оказване на подкрепа на предприемачеството и самостоятелната заетост. За определени региони и сектори Комитетът изразява съгласие с описанието на Комисията на пропастта между високите проценти на безработицата, от една страна, и фактите, свидетелстващи за недостиг и несъответствие на умения, от друга. Освен това той предлага мерки за насърчаване на социалния диалог относно разпределянето на работното време на подходящото равнище. Комитетът приветства наскоро публикувания от Комисията „Пакет за младежка заетост“ (30). Направените в него предложения, сред които и прилагането на „Гаранцията за младежта“, следва да бъдат своевременни, обвързващи и подкрепени с подходящи средства. На всички държави членки следва да бъде предоставена възможност да приемат тези предложения. |
4.2.14 |
Комитетът отново призовава за инвестиране в образованието, обучението и обучението през целия живот (включително професионално обучение на работното място и комбинирана система на обучение), като се търсят решения на проблемите с недостига или несъответствието на уменията (31). |
4.2.15 |
Европейският социален фонд, заедно с Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, трябва да се съсредоточат върху закрилата на групите хора в неравностойно положение от последиците на кризата (32), и следва да се създаде специален фонд за младежка солидарност (33). |
4.2.16 |
Комитетът отбелязва, че в ГОР за 2013 г. се насърчава гъвкавостта на пазара на труда без изобщо да се разглежда или без да се отделя голямо внимание на измерението на сигурността. Комитетът приема, че избягването на сегрегацията на пазара на труда чрез намаляване на несъответствията между различните видове трудови договори по отношение на защитата на заетостта би могло да допринесе за по-високо равнище на заетост. Комитетът обаче припомня свое предходно становище (34), в което е представена идеята за необходимостта от постигане на баланс между гъвкавостта и сигурността. „Концепцията за гъвкава сигурност не е синоним на едностранно и неправомерно ограничаване на правата на работниците“. Комитетът неколкократно е подчертавал необходимостта от „интензивен и жизнен социален диалог, в който социалните партньори вземат активно участие и имат възможност да преговарят, да оказват влияние и да поемат отговорност за определянето, за компонентите и за оценяването на резултатите на гъвкавостта и сигурността“ (35). Освен това ЕИСК припомня, че за да се противодейства на сегментирането на пазарите на труда, трябва да се гарантира „подходяща сигурност на трудещите се, независимо от типа трудов договор“ (36). Комитетът подчертава, че гъвкавостта не може да коригира грешки, допуснати при търсенето в макроикономически план, и може да влоши нещата, ако стабилните и качествени работни места се заменят с несигурни трудови правоотношения; освен това премахването на „амортисьорите“ (защита на работните места, обезщетения при безработица) може да направи икономиката много по-уязвима спрямо отрицателните икономически сътресения. |
4.2.17 |
Комитетът припомня, че реформите, свързани с определянето на заплатите, изискват договаряне между социалните партньори на национално равнище. Необходимо е те да постигнат баланс между достатъчното увеличаване на търсенето, стабилността на цените, следенето за високи/или повишаващи се неравенства и запазването на ценовата конкурентоспособност. Комитетът се опасява, че структурните реформи в областта на заплатите могат да доведат до конкуренция между държавите членки за понижаването им, а оттам и до подкопаване на вътрешното търсене в европейски мащаб, като с това допринесат за още по-изразено надценяване на единната валута чрез увеличаване на външния излишък на еврозоната. МОТ (37) потвърждава тази тенденция и предупреждава за широкия спектър от икономически и социални последици. Подходът на ГОР по отношение на минималните заплати, който гласи, че „минималната работна заплата трябва да намира правилния баланс между създаването на работни места и адекватните доходи“, отразява основната идея за отрицателна взаимозависимост между създаването на работни места и различни фактори като качеството на работните места и готовността за приемане на предложение за работа. Комитетът си задава въпроса дали доказателствата за съществуването на такава взаимозависимост действително са неоспорими, предвид на това, че в изследванията на МОТ във връзка с опита с минималната работна заплата в Европейския съюз не се посочват факти, доказващи твърдението, че минималните заплати унищожават работни места (38). Комитетът припомня принципа, че „работата трябва да е рентабилна“, който макар и установен преди кризата, трябва да продължи да се прилага. Комитетът настоятелно призовава Комисията да изясни своето виждане за заплатите, инфлацията и производителността. Макар в съобщението на Комисията относно Пакета за заетостта (39) да се уточнява, че реалните заплати следва да бъдат приведени в съответствие с развитието на производителността, в ГОР за 2013 г. не се определя дали се изисква привеждане на номиналната или реалната заплата в съответствие с производителността. Разликата в тези два подхода е от решаващо значение, тъй като в последния случай съществува възможност номиналните заплати да отчитат само производителността, но не и инфлацията. Такова „правило“ ще донесе със себе си риск от нулева инфлация, което води до дефлация в случай на отрицателни икономически сътресения. |
4.2.18 |
Като цяло Комитетът счита, че трябва да се обърне по-голямо внимание на въпроса за справедливото третиране и социалната справедливост. За да се изгради доверие и да се гарантира ефективното прилагане на политиките, разходите и ползите от икономическата политика и структурните реформи трябва да се разпределят справедливо между всички (работниците, домакинствата, предприятията). Комитетът признава значението, което се придава в ГОР на прозрачността и справедливостта по отношение на въздействието върху обществото и призовава Комисията да следи дали политиките на националните правителства вземат това предвид в своите програми за реформи. |
4.2.19 |
Комитетът подкрепя отправения в ГОР призив да се положат допълнителни усилия, за да се осигури ефективността на системите за социална закрила за противодействие на последиците от кризата, да се насърчи социалното приобщаване, да се приложи „стратегия за активно приобщаване“ с цел постигане на приобщаващ пазар на труда и да се води борба срещу бедността. |
4.2.20 |
ЕИСК счита, че измерението, свързано с равенството между половете, което не беше разгледано в нито една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“, сега трябва да бъде включено в процеса на Европейския семестър (напр. в националните програми за реформа), тъй като то е от решаващо значение за постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ (40). |
4.3 Значението на участието на организираното гражданско общество и социалните партньори в Европейския семестър
4.3.1 |
Комитетът отново изтъква необходимостта от подобряване на демократичната отчетност и прозрачност на различните процеси на Европейския семестър и координацията на националните икономически политики. В настоящия контекст на загуба на доверие в способността на европейските институции за постигане на резултати, от изключително голямо значение е да се даде по-голяма роля на институциите, представляващи гражданите, на социалните партньори и гражданското общество, с цел да се повишат легитимността и ангажираността. Вертикалният и хоризонталният диалог са решаващи (41) и разпоредбите относно демокрацията на участието в член 11 от ДФЕС трябва бързо да бъдат приложени (42). Според Комитета в ГОР не е застъпена в достатъчна степен ролята на социалния диалог. Структурните реформи, в случай че са необходими, следва да се предприемат в тясно сътрудничество и диалог със социалните партньори, а не само след консултации с тях. Диалогът със социалните партньори и организираното гражданско общество, като например организациите на потребителите, е от първостепенно значение за правилното оформяне и прилагане на политиките и реформите. Той може да подобри надеждността и социалната приемливост на реформите, тъй като постигането на консенсус и доверието могат да допринесат за ангажираност от страна на заинтересованите страни и за успех на реформите. Социалните партньори и организациите на гражданското общество могат да правят оценки на въздействието на политиките и да отправят своевременни предупреждения, когато това е необходимо. В много области именно социалните организации и по-конкретно социалните партньори са тези, които трябва да осъществяват на практика политическите предложения (43). Комитетът призовава за засилване на ролята на социалните партньори и организираното гражданско общество, както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Те следва да бъдат ефективно и своевременно привлечени за участие, в рамките на Европейския семестър, в изготвянето на годишните обзори на растежа, насоките за заетостта, общите насоки за икономическите политики (които заедно съставляват интегрираните насоки на стратегията „Европа 2020“) и специфичните за всяка държава препоръки. На национално равнище социалните партньори и организираното гражданско общество следва да бъдат привлечени за участие в по-голяма степен в разработването на националните програми за реформи. ЕИСК ще продължи да работи в тясно сътрудничество със своите мрежи от национални ИСС и сродни организации, за да предостави на европейските политици информация относно степента на ангажираност на въпросните участници на национално равнище. По-голямото участие на социалните партньори следва да доведе до по-голяма степен на изпълнение. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 8–15.
(2) Европейска конфедерация на профсъюзите (ETUC) / икономически и социални съвети (ИСС), Европейски център на предприятията с държавно участие (CEEP), Европейски съюз на занаятчиите, малките и средните предприятия (UEAPME) и BUSINESSEUROPE: „Joint statement on the Europe 2020 strategy“ (Съвместно изявление относно стратегията „Европа 2020“), 4 юни 2010 г.
(3) Становище на ЕИСК относно съобщение на Комисията: „Преход към заетост за младите хора“ COM(2012) 727 final ) (все още непубликувано в ОВ).
(4) ОВ C 143, 22.5.2012 г., стp. 94–101.
(5) ОВ C 211/48, 19.8.2008 г., стр. 48-53.
(6) EUCO 76/12, стр. 7-15.
(7) Доклад на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, 5 декември 2012 г.
(8) COM(2012) 777 final/2, 30.11.2012.
(9) ОВ C 11, 15.1.2013 г., стp. 34–38.
(10) Евростат, Statistics in focus 39/2012, Europe 2020 Strategy – towards a smarter, greener and more inclusive EU economy? (Статистиката на фокус, 39/2012 г. „Стратегията „Европа 2020“ – за една по-интелигентна, по-екологична и по-приобщаваща икономика на ЕС?“).
(11) COM(2012) 750 final.
(12) Евростат, News release 4/2013 (Бюлетин на Евростат № 4/2013), 8 януари 2013 г.
(13) Таблица на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=0&language=en&pcode=t2020_50.
(14) МОТ 2012 г., „Eurozone job crisis: trends and policy responses“ (Кризата с работните места в Еврозоната: тенденции и политически отговори), напр. стр.11.
(15) Организация на обединените нации, „World economic situation and prospects 2013 – global outlook“ (Световната икономическа ситуация и перспективите за 2013 г. - глобална перспектива), издаден през декември 2012 г., стр. 28.
(16) – 0,9 % през 2013 г., – 2,1 % през 2014 г. и – 3,3 % през 2015 г.
(17) IMF World Economic outlook, Coping with High Debt and Sluggish Growth, (МВФ 2012 г., Световни икономически перспективи, „Справяне с високите равнища на задлъжнялост и слабия растеж“), октомври 2012 г., напр. стр. 21 или каре 1.1 на стр. 41.
(18) ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 8–15.
(19) IMF Fiscal Monitor, Taking stock – a progress report on fiscal adjustment (Фискален наблюдател на МВФ, „Доклад за преглед на напредъка по отношение на бюджетната корекция“), октомври 2012 г.
(20) Тези 3 % съответстват на промяната в структурния дефицит от 2010 г. до 2012 г. Структурният дефицит се изчислява, като се извади въздействието на икономическия цикъл. Този дефицит трябва да се коригира.
(21) ОВ C 143, 22.5.2012, стр. 51–68, параграф 16.
(22) ОВ C 76, 14.3.2013 г., стp. 24–30.
(23) ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 24–29.
(24) Цели на стратегията „Европа 2020“: намаляване на емисиите на парникови газове до стойности, с 20 % по-ниски в сравнение с 90-те години на миналия век, 20 % дял на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. и повишаване на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г.
(25) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 32–38 и ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 75–80.
(26) ОВ C 44, 15.2.2013 г., стp. 76–82.
(27) ОВ C 143, 22.5.2012, стp. 94–101.
(28) ОВ C 11, 15.1.2013 г., стp. 65–70.
(29) ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 23–28.
(30) COM(2012) 727 final – във връзка с което в момента Комитетът изготвя становище (SOC/474) – CES2419-2012_00_00_TRA_APA).
(31) ЕИСК е в процес на изготвяне на становище (SOC/476 - CES658-2013_00_00_TRA_АРА) относно съобщението на Комисията „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“, COM(2012) 669 final.
(32) ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 82-87.
(33) ОВ C 11, 15.1.2013 г., стp. 65–70.
(34) ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 48-53.
(35) ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 108-113, параграф 1.3.
(36) ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 48–53, параграф 1.1.1.
(37) МОТ 2012 г., Global wage report 2012/2013 – Wages and equitable growth („Доклад за заплатите по света за 2012 и 2013 г. – Заплати и справедлив растеж“).
(38) ILO 2010, Преглед на минималната заплата в разширения ЕС, стр. 26.
(39) COM(2012) 173 final.
(40) ОВ C 76, 14.3.2013 г., стp. 8–14.
(41) ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 122-127.
(42) Становище на ЕИСК относно „Принципи, процедури и действия за прилагане на член 11, параграф 1 и член 11, параграф 2 от Договора от Лисабон“ОВ C 11, 15.1.2013 г., стp. 8.
(43) Становище на ЕИСК относно съобщение на Комисията „Действия за стабилност, растеж и работни места“ОВ C 44, 15.2.2013 г., стp. 153 .
9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/90 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации“
COM(2012) 499 final – 2012/0237 (COD)
2013/C 133/16
Докладчик: г-н Henri MALOSSE
Съдокладчици: г-н Georgios DASSIS и г-н Luca JAHIER
На 10 октомври 2012 г. Съветът, и на 22 октомври 2012 г. Европейският парламент, решиха, в съответствие с член 304, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно
„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации“
COM(2012) 499 final – 2012/0237(COD)
и, съгласно член 19, параграф 1 от Правилника за дейността си, на 15 ноември 2012 г. Комитетът реши да създаде подкомитет, на който беше възложено да подготви работата по този въпрос.
Подкомитет „Финансиране на европейските политически партии“, на който беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето проектостановище на 30 януари 2013 г. (докладчик: г-н Henri MALOSSE, съдокладчици: г-н Georgios DASSIS и г-н Luca JAHIER).
На 487-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 155 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“.
1. |
ЕИСК подчертава, подобно на Комисията и Европейския парламент, че едно по-добро функциониране на ЕС предполага утвърждаване на това ниво на по-известни и признати политически партии и фондации, които едновременно с това са и по-представителни и по-близо до гражданите. |
2. |
ЕИСК подкрепя създаването на единен правен статут на европейските политически партии и фондации, както и преразглеждане на контрола върху тяхното функциониране, с цел подобряване на условията на вътрешното им демократично функциониране и по отношение на тяхната ефикасност, видимо присъствие, прозрачност и счетоводство. |
3. |
При това ЕИСК настоява по-специално партиите и фондациите, ползващи този статут, да споделят същинските цели на европейското изграждане, както и главните ценности, които стоят в неговата основа, във вида, в който са залегнали в европейските договори и Хартата на основните права на Европейския съюз. |
3.1 |
Що се отнася до целите на изграждането на Европа, ЕИСК смята, че такъв статут трябва да включва подкрепа за укрепването на мира, за сътрудничеството между държавите и народите, за насърчаването на икономическия и социалния напредък и благосъстоянието на гражданите, както и за демократичното упражняване на свободата на изразяване и обсъждане. |
3.2 |
По отношение на съответствието с основните ценности, гарантирани на европейско равнище, ЕИСК подчертава необходимостта да се спазват тези, заложени в европейските договори, по-специално в преамбюла на Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз, в член 21 на която, по-специално, се утвърждава забраната на дискриминация на каквато и да е основа. Принципът на равенство между жените и мъжете във всички области, също утвърден с член 23 от Хартата, би трябвало освен това да намери своето конкретно изражение във всички ръководни органи на европейските политически партии и фондации. |
3.3 |
ЕИСК препоръчва спазването на горепосочените основни принципи да бъде утвърдено с декларация в този смисъл на политическите партии и фондации, които желаят да разполагат с европейски статут. Задача на Европейския парламент, и по-специално на неговата Комисия по конституционни въпроси, е да наблюдава и докладва за случаите на нарушаване на основните права и принципи, залегнали в договорите на ЕС. |
3.4 |
ЕИСК припомня и ключовата роля, която ще трябва да играе Съдът на Европейския съюз по отношение на контрола върху спазването на тези принципи, като, по-специално, съществува възможност за сезирането му в рамките на бързо производство. |
4. |
ЕИСК подчертава също така необходимостта да се подкрепи, освен вече съществуващите европейски политически партии и фондации, появата и развитието на нови партии и нови фондации на това ниво, при условие че отговарят на изискванията за функциониране, зачитане на ценностите и представителност. |
4.1 |
По отношение на необходимото допълнително условие за право на финансиране, критерият, съгласно който един представител като депутат в Европейският парламент би бил достатъчен, не изглежда уместен, по-конкретно тъй като процедурата за гласуване, и следователно условията на успешен избор, винаги се различават значително в отделните държави членки. |
4.2 |
По тази причина ЕИСК предлага да се изберат критерии за представителност, при които е по-вероятно да се избегне създаването на произволна дискриминация. Той препоръчва в това отношение да се почерпят идеи от критериите, установени за Европейската гражданска инициатива (ECI), и предлага да се запази изискването на последните европейски избори да е бил събран минимум един милион гласа от най-малко седем различни страни. |
4.3 |
Финансирането, бюджетите и даренията за европейските партии и фондации трябва да бъдат прозрачни и публични. Гражданите имат правото и задължението да бъдат информирани за начините на финансиране и разходите, направени от партиите и фондациите. Евентуалните санкции и/или временно прекратяване на финансирането трябва да бъдат публикувани в пресата. |
5. |
ЕИСК възнамерява също настоятелно да напомни, във връзка с разглеждането на настоящото предложение за регламент, неравното третиране, което продължава и дори показва тенденция към задълбочаване, на, от една страна– европейските партии и фондации с политическа насоченост, и от друга – сдруженията и фондациите, преследващи цели от общ интерес на европейско равнище (вж. икономически, профсъюзни, социални, хуманитарни, културни, екологични, спортни и др.). |
5.1 |
В член 11 от Договора за Европейския съюз, наречена „Договор от Лисабон“, се признава демокрацията на участието и следователно значението на сдруженията и фондациите, които поддържат дебата в общественото пространство на ЕС. ЕИСК подчертава, че тези европейски асоциативни мрежи са придобили голямо значение, а понякога и господстващо, във времето на общодостъпния интернет. Те вече играят ролята на нови носители на демокрацията на участието – важна и нарастваща роля в информирането, обществения дебат и формирането на общественото мнение в Европа. По този начин те обогатяват и полезно допълват структурите на представителната политическа демокрация. Тази добавена стойност е особено очевидна на европейско равнище, където многобройните разклонения на тази демокрация на участието, по естествен начин преминават границите между държавите. |
5.2 |
Предвид увеличаващата се с кризата пропаст между гражданите и европейските ръководители и политици, ЕИСК предупреждава Комисията за порочните и контрапродуктивни последици от един неподходящ подход, при който се обръща внимание единствено на специфичните и автономни права на европейските политически „сдружения“, без да се признава каквото и да било еквивалентно право на другите европейски сдружения. ЕИСК особено държи да припомни, че самото твърдение за политическа Европа остава неразделно от това за Европа на гражданите и гражданското общество, които се опират на сдружения и организации, разполагащи с подходящи правни инструменти – ефективни и уеднаквени на това равнище. |
5.3 |
ЕИСК отново осъжда решението, което Комисията взе преди няколко години за оттегляне на проекта за статут на европейското сдружение, с мотиви, свързани с трудността за получаване на политическо споразумение в рамките на Съвета. Според ЕИСК, по такава тема тези мотиви не изглеждат нито приемливи сами по себе си, нито, дори и в настоящия момент, проверими. |
5.4 |
ЕИСК припомня също своята загриженост относно вечните пречки пред утвърждаването на дружества с европейски статут, независимо дали става въпрос за липсата на привлекателност на съществуващия статут, който се оказва истински провал, или за продължаващите забавяния и блокажи на един опростен статут, отворен най-сетне за значителен брой предприятия от всякакъв мащаб. |
6. |
ЕИСК припомня освен това подкрепата си за проекта за статут на европейската фондация, изразена в становището му от 18 септември 2012 г. (1), и подчертава необходимостта да се избегне всяко дискриминационно третиране в сравнение с третирането на европейските политически фондации. |
7. |
Като потвърждава съгласието си за единен правен статут за европейските политически партии и фондации, ЕИСК би желал, като се имат предвид различните му бележки и в съответствие с принципа на недискриминация, гарантиран от Европейския съюз, да отправи искане за скорошно представяне от Комисията на еквивалентен европейски регламент за статута и финансирането на европейските сдружения с политическа насоченост, както и за ускоряването на работата по приемането на регламента относно статута на европейската фондация. |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 57.