8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/1

—

като взе предвид член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, както и член 67 и член 81, параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид документа на Комисията за консултация, озаглавен „Относно използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове, свързани с търговски транзакции и практики в ЕС“, от 18 януари 2011 г., както и документа, озаглавен „Обобщение на получените отговори“, публикуван през април 2011 г.,

—

като взе предвид документа на Комисията за консултация, озаглавен „Алтернативни способи за разрешаване на спорове в областта на финансовите услуги“, от 11 декември 2008 г., както и документа, озаглавен „Обобщение на отговорите от обществената консултация относно алтернативните способи за разрешаване на спорове в областта на финансовите услуги“, от 14 септември 2009 г.,

—

като взе предвид Зелената книга относно алтернативните способи за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси от 19 април 2002 г. (COM(2002)0196),

—

като взе предвид препоръките на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, приложими за органите, които отговарят за извънсъдебното уреждане на потребителски спорове (1), и препоръките на Комисията от 4 април 2001 г. относно принципите за извънсъдебните органи, участващи във взаимното уреждане на правни спорове с потребителите (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 25 май 2000 г. относно мрежа от национални органи в рамките на Общността за извънсъдебно решаване на потребителски спорове (3) и Европейската мрежа за извънсъдебно разрешаване на спорове (EEJ-Net), която започна дейност на 16 октомври 2001 г.,

—

като взе предвид Меморандума за разбирателство относно Мрежата за трансгранични извънсъдебни жалби за финансови услуги в Европейското икономическо пространство от 30 март 1998 г., както и Мрежата за жалби относно финансови услуги (FIN-Net),

—

като взе предвид Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (4),

—

като взе предвид Европейския кодекс за поведение на медиатори (наричан по-долу: „Кодекс за поведение“) от 2004 г.,

—

като взе предвид Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (5),

—

като взе предвид проучването, озаглавено „Цената на липсата на алтернативно разрешаване на спорове – проучване и показване на действителните разходи на търговски спорове в рамките на Общността“, от 9 юни 2010 г., представено от Центъра за алтернативно разрешаване на спорове, Рим, Италия,

—

като взе предвид заключенията на Европейската група за допитвания до бизнеса (EBTP), озаглавени „Алтернативно разрешаване на спорове“, които обхващат периода от 17 декември 2010 г. до 17 януари 2011 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2003 г. относно Зелената книга на Комисията относно алтернативните способи за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (6),

—

като взе предвид своята препоръка от 19 юни 2007 г., приета въз основа на доклада на анкетната комисия по кризата в застрахователното дружество „Equitable Life“ (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно прилагането на Директивата относно медиацията, нейното въздействие върху медиацията и възприемането й от съдилищата (10),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0343/2011),

A.

като има предвид, че достъпът до правосъдие е основно право,

Б.

като има предвид, че пространството на свобода, сигурност и правосъдие, предвидено в Договорите, трябва да отговаря на нуждите на гражданите и предприятията, например като се създадат по-прости и по-ясни процедури и същевременно се подобри достъпът до правосъдие,

В.

като има предвид, че съдебният процес и алтернативните способи за разрешаване на спорове имат тясно свързани цели и се стремят към бързо и трайно помирение между страните по спора, подходяща защита на материалното субективно право и уреждане на спорове между страните,

Г.

като има предвид, че алтернативното разрешаване на спорове (АРС), което помага на страните да се избегнат традиционните съдебни производства, може да представлява една бърза и рентабилна алтернатива за разрешаване на спорове,

Д.

като има предвид, че АРС са механизми за извънсъдебно уреждане по взаимно съгласие, които помагат на потребител и търговец да решат даден конфликт чрез посредничеството на трета страна (медиатор или арбитър),

Е.

като има предвид, че в голям брой държави публичните органи – в това число омбудсманите и регулаторните органи – изпълняват важна роля, като поощряват разрешаването на спорове,

Ж.

като има предвид, че чрез засилване на доверието на гражданите във вътрешния пазар, както и доверието в прилагането на правата при трансгранични спорове, може да се допринесе за стимулиране на икономиката на ЕС,

З.

като има предвид, че познанията и разбирането на гражданите на ЕС относно схемите за АРС в Европа са недостатъчни и объркани, като само малък процент от гражданите знаят как да предявят иск пред орган за АРС,

И.

като има предвид, че е важно да се предоставя повече информация за съществуването на механизми за АРС и потребителите и специалистите да се насърчават в по-голяма степен да прибягват до тях като алтернатива на съдебните производства, за да избегнат метода на конфронтация и предложат перспективата за ситуация, при която всеки печели,

Й.

като има предвид, че следва да се търси балансиран подход, който да взема предвид, от една страна, гъвкавостта на системите на АРС, и от друга страна – необходимостта да се гарантират защитата на потребителите и справедливи производства,

К.

като има предвид, че Парламентът многократно призова за полагане на по-нататъшни усилия за развитие на АРС, като има предвид, че с резолюцията си от 6 април 2011 г. относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар призова Комисията да представи законодателно предложение относно използването на алтернативното разрешаване на спорове в ЕС до края на 2011 г.,

Л.

като има предвид, че Комисията включи законодателно предложение относно АРС в работната си програма за 2011 г. като стратегическа инициатива и в съобщението си от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар“, като един от дванадесетте лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието, с цел предоставяне на права на потребителите,

М.

като има предвид, че крайният срок за прилагането на Директива 2008/52/ЕО изтече на 21 май 2011 г.,

1.

Приветства последните консултации на Комисията относно АРС, които въпреки своето широкообхватно заглавие са насочени изключително към потребителските сделки;

2.

Счита обаче, че АРС е част от обща програма за „справедливост за растеж“ във всички сектори; счита, че всеки подход към АРС следва да надхвърля потребителски спорове, така че да включва гражданските и търговските сделки между предприятията (B2B), без значение дали те са сключени между частни или публични предприятия, семейните спорове, делата за клевета и останалите спорове от общ интерес или такива, които противопоставят страни с различен правен статус;

3.

Приветства факта, че Директива 2008/52/ЕО хармонизира някои стандарти за медиация; подчертава, че общите условия трябва да бъдат определени и процесуалните гаранции трябва да бъдат поддържани във всички области на АРС; счита, че е необходимо да се преразгледат препоръките на Комисията от 1998 г. и 2001 г. и Кодексът за поведение;

4.

Счита, че макар и саморегулирането да продължава да бъде важно, е необходимо законодателно действие за определяне на минимални стандарти, върху които може да се основава АРС, за да се осигури рамка за АРС в правния ред на държавите-членки, както е видно от примера на Директива 2008/52/ЕО; подчертава, че с всяка подобна рамка следва да се внимава да не се ограничава разнообразието в сферата на АРС, тъй като не съществува „стандартно“ решение, което да може да се справя с различните проблеми, които възникват в различните правни сектори;

5.

Подчертава необходимостта от по-добро разбиране на многобройните и различни видове механизми и процеси (в това число дейността на публични органи като омбудсманите), които често се обхващат от общия термин АРС; счита, че, въпреки че са налице много общи черти в техниките на преговори и подпомагане на разрешаването на спорове, които обикновено са част от системите на АРС, структурата и архитектурата на АРС се различават значително в зависимост от държавите-членки;

6.

Счита, че законодателните мерки, приети на равнището на ЕС, ще улеснят прилагането на АРС и ще насърчат физическите и юридически лица да прибягват по-често до него, особено при трансгранични спорове, предвид по-сложната, скъпа и продължителна съдебна процедура за разглеждане на спорове от този вид;

7.

В този контекст призовава Комисията да представи законодателно предложение относно използването на алтернативни способи за разрешаване на потребителски спорове в ЕС до края на 2011 г. и подчертава значението на бързото му приемане;

8.

Счита, че стандартите за АРС следва да включват: придържане към/споразумение по АРС; независимост, прозрачност, ефективност, справедливост, безпристрастност и поверителност; последици за давностните срокове; изпълняемост на споразумения, произтичащи от АРС; квалифициране на трети страни;

9.

Споделя мнението, че органите за АРС следва да бъдат предмет на редовни оценки и контрол от страна на независими оценители;

10.

С оглед на това да не се накърнява достъпът до правосъдие, отхвърля всяко налагане в голям мащаб на задължителна система за АРС на равнището на ЕС, но предлага да бъде обмислена задължителна система за сезиране на страните с цел разглеждане на възможностите за АРС;

11.

Привлича вниманието върху италианското „паритетно помирение“ като възможен модел за най-добра практика, основаваща се върху протокол, сключен и подписан от предприятие и сдружения на потребителите, по силата на което предприятието се ангажира предварително да използва АРС за разрешаването на всякакви спорове, които биха могли да възникнат в областите, обхванати от протокола;

12.

Подчертава, че клаузите за АРС не следва да възпрепятстват достъпа до правосъдие, по-специално от страна на по-слабата страна, която при определени обстоятелства може да бъде и МСП, и следователно счита в тази връзка, че решенията на АРС могат да бъдат задължителни само ако заинтересованите страни са дали изричното си съгласие за това;

13.

Счита, че по принцип към АРС следва да се прилага задължение за разкриване на обстоятелства, които засягат независимостта на третата страна или които водят до конфликт на интереси, и задължение да се служи на всички страни еднакво, както е предвидено в Кодекса за поведение;

14.

Призовава за предвиждане на задължение на страните по спора и по целесъобразност на третата страна, както е определено в Кодекса на поведение, да не разкриват поверителната информация, свързана с АРС; разглежда също така, по целесъобразност, по-широкообхватни мерки, като например създаване на професионална привилегия, успоредно с предвидената в член 7 от Директива 2008/52/ЕО;

15.

При все това отбелязва, че въпреки че е важно зачитането на поверителността на личните данни, следва да има известна степен на гарантирана прозрачност в процеса на АРС, позволяваща на държавите-членки и на органите за АРС да набелязват и обменят добри практики и предвиждаща възможността независимите регулаторни органи да контролират производството в случай на подадени жалби;

16.

Счита, че не само медиацията, но и АРС като цяло (член 8 от Директива 2008/52/ЕО) следва да има последици за давностните срокове; признава риска, създаван от многото форми на АРС, и риска от злоупотреба със забавяне на съдебното производство; отбелязва, че проучването на изпълнимостта относно европейското договорно право (11) предвижда спиране на давностните срокове в случай на арбитраж и производство за медиация, както и в някои други ситуации на АРС; призовава Комисията да продължава да работи по този въпрос;

17.

Изразява убеждение, че е необходимо бързо и евтино изпълнение на споразуменията, произтичащи от АРС, включително на трансграничните споразумения; призовава за предприемане на законодателни мерки с тази цел;

18.

Припомня, че специалното обучение на неутрални трети страни е от съществено значение; призовава Комисията да събере данни за необходимия вид и степен на обучение, както и да подпомогне секторите при разработването на схеми за обучение и контрол на качеството;

19.

Подкрепя Комисията в желанието й да насърчава използването на достъпни, бързи, ефективни и евтини алтернативни способи за разрешаване на спорове, които да позволят установяването и поддържането на качествени и основани на доверие търговски, икономически, социални и съседски отношения и да допринасят за високо равнище на защита на потребителите в ситуация, благоприятна за всички, с ползи и за двете страни, в сравнение със съществуващата съдебна практика;

20.

Подчертава, че макар и понастоящем да съществуват много системи за АРС, които работят ефективно в Европа, една от основните пречки пред тяхното използване е липсата на равномерно развитие на съответните системи в целия ЕС, както в географско, така и в секторно отношение; следователно предлага настоящите пропуски по отношение на географското покритие на АРС в Европа да бъдат бързо преодолени; изразява съжаление относно продължаващото съществуване на значителни секторни пропуски в повечето държави-членки, като същевременно насърчава подобряването на секторното покритие, при което да се ангажират лица, познаващи механизмите на функциониране на съответния сектор; насърчава държавите-членки да разгледат въпроса за въвеждането на единни точки за контакт по отношение на всеки сектор, които да предоставят информация относно начина на започване на процедура за АРС;

21.

Припомня, че АРС е от особен интерес за МСП; призовава повторно Комисията да разгледа взаимодействието между АРС и инструмент в договорното право на ЕС; би приветствал също така насоки относно клаузи за АРС в стандартните договори;

22.

Признава постиженията на Мрежата за жалби относно финансови услуги (FIN-Net), Мрежата на европейските потребителски центрове (ECC-Net) и Мрежата за решаване на спорове (SOLVIT), но счита, че по отношение на информацията за страните и за финансирането все още има възможност за подобрение, и призовава Комисията да подкрепя, укрепва и предоставя повече възможности за действие на вече съществуващите в тази област органи, като например тези, които функционират ефективно и са успели да докажат своята значимост;

23.

Вижда голям потенциал за онлайн АРС, по-специално за искове с малък материален интерес; отбелязва, че в интернет съществуват традиционни производства за АРС, наред с други, които се стремят да предотвратяват спорове или да улесняват тяхното разрешаване; подчертава, че когато традиционно АРС се извършва онлайн, процесуалните стандарти не следва да бъдат намалявани, както и че следва да бъдат разрешени въпроси, като изпълняемостта на решенията; вижда особена полза в онлайн системите за знаци за доверие; посочва дейността на работната група на Комисия на ООН по международно търговско право (UNICTRAL) (12) относно онлайн разрешаване на спорове, предназначена за сделки между предприятия (B2B) и сделки между предприятия и потребители (B2C);

24.

Счита, че ще се намалят сроковете и разходите за разглеждане, ако се въведе „йерархия“ на разрешаването на спора, която включва, първо, схема за вътрешни жалби, второ, АРС и само като крайна мярка – съдебни производства; призовава Комисията да подпомага секторите при насърчаване на такива системи;

25.

Подчертава решаващата роля на някои видове АРС в семейните спорове, при които то може да намали психологическа вреда, да помогне на страните да започнат да си говорят отново и по този начин, по-специално, да гарантира защитата на децата; вижда потенциал в трансграничното АРС, по-конкретно по отношение на гъвкавостта му; посочва също така дейността на медиатора на Европейския парламент по проблемите на международното отвличане на деца от единия родител;

26.

Изразява съгласие с Комисията, че подходящият достъп до обезщетяване на вътрешния пазар се нуждае както от възможност за лесен достъп до АРС, така и от наличие на ефикасна система за колективни искове, тъй като двете възможности се допълват, а не се изключват взаимно;

27.

Вижда потенциал за АРС в рамките на продължаващите дискусии относно колективната съдебна защита, тъй като АРС представлява ефективно средство за разрешаване на споровете, което предотвратява съдебните искове;

28.

Счита, че на равнище ЕС съществува необходимост от АРС в областта на свободата на печата и правата на личността, като се има предвид, че особено при делата за клевета и нарушаване на правата на личността разноските за съдебното производство, особено в някои държави-членки, могат да бъдат разорителни и че АРС би могло да помогне за подобряване на съществуващото положение;

29.

Подчертава необходимостта да се гарантира достъп на европейските потребители до системите на АРС както за национални, така и за трансгранични спорове, особено онези, свързани с продажбите онлайн, чието разпространение в ЕС бързо нараства; отбелязва, че прилагането на системи за АРС осигурява по-високо равнище на защита на правата на потребителите и увеличава доверието на потребителите в пазара, стопанските субекти и институциите за защита на техните права, като ги прави по-привлекателни, и същевременно насърчава трансграничната търговия и увеличава благосъстоянието на всички участници на пазара на ЕС;

30.

Призовава за ефективна система за извънсъдебно решаване на потребителските спорове, която да обхваща целия ЕС;

31.

Препоръчва на Комисията да заложи в бъдещото си законодателно предложение относно използването на АРС в ЕС насоките, които трябва да се следват по отношение на създадените в Европа системи на АРС, като тези насоки са следните:

32.

Призовава Комисията да предвиди разпоредби за координация по отношение на трансграничните потребителски спорове, с цел да се улесни достъпът до националните и до движените от стопанския сектор системи на АРС и тяхната координация;

33.

Призовава Комисията, в контекста на трансграничните потребителски спорове в областта на електронната търговия, да предвиди бързо въвеждане на многоезична платформа, която да дава възможност на потребителите да разрешават споровете си изцяло по интернет, като има предвид, че тази платформа трябва да отговаря на стандартите за качество и да се основава на съществуващите в държавите-членки системи на АРС;

34.

Счита, че информирането на потребителите е споделена отговорност между публични органи, информационни мрежи и мрежи за предоставяне на консултации, регулатори и сдружения на потребители, и препоръчва всеки от тях да провежда на своето равнище кампании за повишаване на осведомеността и пилотни проекти по тази тема;

35.

Критикува неясния характер на настоящата база данни на Комисията за АРС; предлага Комисията да създаде, като използва за основа съществуващите бази данни и мрежи, многоезичен европейски интернет портал за АРС, на който всеки потребител да може да се информира относно начина на функциониране на АРС, какво се включва в него, както и относно правата и задълженията си; подчертава, че в интерес на потребителите трябва да се постави акцент преди всичко на лесната използваемост на онлайн портала и неговата яснота;

36.

Подчертава, че потребителите трябва да имат възможност да получават всякаква съответна онлайн информация относно АРС, преведена правилно на техния собствен език, посредством достъпни и лесни за използване онлайн машини за превод;

37.

Подчертава, че от съществено значение е повишаването на осведомеността на потребителите относно съществуването на АРС и ползите от него преди започването на потребителски спор; настоява относно необходимостта да се засили чувството за отговорност на предприятията и стопанските организации в това отношение; счита, че предприятията и стопанските обединения са задължени да информират потребителите за наличните механизми за АРС; предлага тази „предварителна“ информация да включва споменаване на възможността за използване на АРС във всички договорни документи, изготвени от специалисти, наред с данни за връзка и процедури за сезиране на системите на АРС; това изискване обаче не следва да води до допълнителни разходи и бюрокрация;

38.

Препоръчва създаването на етикет за качество на медиацията във връзка с медиацията по потребителски спорове като евентуален стимул за предприятията, който да бъде допълнен с насоки за признаване на най-добри практики, които биха дали възможност на потребителите да откриват бързо предприятията, които са изразили желание за участие в системите на АРС; счита, че във връзка с това предложение следва да бъде извършен анализ на разходите и ползите; подчертава, че Комисията следва да осигури правилното използване и прилагане на този етикет;

39.

Отбелязва, че е необходимо да се подобри предоставянето на обща информация относно правата и тяхното упражняване, както и конкретна информация относно схемите за АРС, в това число тяхната наличност, функциониране и местоположение; счита, че програмите за информация следва също така да подчертават основните предимства на избора на АРС, като например по-ниските разноски в сравнение със съдебните производства, както и процента на успешно приключване и времевата ефикасност в сравнение със съдебните производства; счита, че тези програми следва да бъдат насочени по-специално към гражданите и МСП; счита, че АРС се предоставя най-ефективно чрез мрежа, която е близко до гражданите, и въз основа на съвместна работа с държавите-членки;

40.

Призовава същевременно Комисията незабавно да гарантира, че потребителите и предприятията са по-добре запознати с вече съществуващите правни инструменти, като например Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, Директива (ЕО) 52/2008 относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и Регламент (ЕО) № 805/2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания; предлага за тази цел националните органи, съдилищата, адвокатските колегии и търговските камари, потребителските централи, застрахователите на съдебни разноски и другите компетентни организации да бъдат привлечени в една всеобхватна информационна кампания; изисква финансова подкрепа за тези европейски и национални кампании;

41.

Отбелязва, че използването на правораздавателни органи за искове с малък материален интерес в някои държави-членки остава много слабо, както и че е нужно да се направи повече по отношение на правната сигурност, езиковите бариери и прозрачността на производствата; призовава Комисията да отдели специално внимание на тези правораздавателни органи при формулирането на своето законодателно предложение относно използването на алтернативни способи за разрешаване на потребителски спорове в ЕС;

42.

Отбелязва, че помирителният характер на АРС означава, че е по-вероятно достигането до взаимноизгодно за страните решение, и подчертава, че решенията, постигнати чрез АРС, се отличават с висока изпълнимост; счита следователно, че следва да се публикуват актуализирани статистически данни по тези въпроси, наред с публичната информация за АРС;

43.

Призовава Комисията да организира в сътрудничество с държавите-членки информационни кампании, с цел по-добро обучаване и повишаване на осведомеността както на потребителите, така и на предприятията, по отношение на ползите от използването на тази институция;

44.

Счита, че информационните кампании относно АРС следва да бъдат водени в сътрудничество с търговските камари, потребителски организации и службите за лоялна конкуренция (или еквивалентни на тях служби), така че да се гарантира тяхното съгласуване и ефективност;

45.

Счита, че информирането на предприятията е споделена отговорност на публичните органи и на представителните организации, и им препоръчва всеки от тях да провежда на своето равнище кампании за повишаване на осведомеността и пилотни проекти по тази тема;

46.

Признава, че една от основните пречки за използването на системите за АРС е нежеланието на предприятията да участват в подобни механизми; предлага търговските камари, представителните организации на национално равнище и равнище ЕС и други професионални органи да бъдат задължени да информират предприятията за съществуването на АРС и за потенциалната полза от използването им, по-специално по отношение на: възможностите за предотвратяване на съдебни процеси; репутацията на предприятието; и накрая по отношение на възможностите, които АРС предлага за възстановяване на основаните на доверие търговски отношения между страните, за разлика от едно арбитражно или съдебно решение;

47.

Призовава Комисията, въз основа на събраните данни и на задълбочена оценка на въздействието, в съответствие с по-добрите правила за регулиране, да проучи възможностите за определяне на минимални стандарти в областта на АРС във всички сектори, като същевременно разработи съществуващите схеми и насърчи държавите-членки и секторите, обхванати от схемите, да увеличат финансирането, като се има предвид, че АРС, макар и да предлага на страните по-евтина алтернатива, не трябва да бъде „евтино правосъдие“;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/9

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (1),

—

като взе предвид Хартата на Общността за основните социални права на работниците (2),

—

като взе предвид членове 2, 10, 19 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (3),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и позиция на Парламента от 2 април 2009 г. по този въпрос (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране за хора с увреждания (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 май 2000 г., озаглавено „Към Европа без бариери за хората с увреждания“ (COM(2000)0284),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 септември 2001 г., озаглавено „Електронна Европа 2002 г.: достъп до публичните интернет сайтове и тяхното съдържание“ (COM(2001)0529),

—

като взе предвид международната класификация на Световната здравна организация на функционирането, уврежданията и здравето от 22 май 2001 г. (резолюция на Събранието на Световната здравна организация № 54.21),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2003 г., озаглавено „Равни възможности за хората с увреждания: европейски план за действие“ (COM(2003)0650),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 януари 2003 г., озаглавено „Към правно обвързващ инструмент на Организацията на обединените нации за насърчаване и защита на правата и достойнството на хората с увреждания“ (COM(2003)0016),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 март 2005 г., озаглавено „Зелена книга относно посрещането на демографските промени: нова солидарност между поколенията“ (COM(2005)0094),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2007 г., озаглавено „Положението на хората с увреждания в Европейския съюз: Европейският план за действие за периода 2008-2009“ (COM(2007)0738),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM (2010)0758),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

—

като взе предвид факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания („Факултативен протокол“), приет на 13 декември 2006 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно „Насърчаване на приобщаването към пазара на труда — Възстановяване след кризата и подготовка за Лисабонската програма след 2010 г“ от 30 ноември 2009 г.,

—

като взе предвид петиция № 1454/2010, внесена от Urzula Weber-Król,

—

като взе предвид доклада на Комисията относно изпълнението и последиците от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (COM(2011)0166),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз (дело C 13/05 относно Директива 2000/78/ЕО – равно третиране в областта на заетостта и професиите – понятието за увреждане) от 11 юли 2006 г.,

—

като взе предвид Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици за глухите хора (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 май 1989 г. относно жените и уврежданията (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 септември 1992 г. относно правата на хората с умствени увреждания (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 1995 г. относно човешките права на хората с увреждания (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 май 1996 г. относно правата на хората, страдащи от аутизъм (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 1996 г. относно „Карта за паркиране за хората с увреждания – права на хората с увреждания“ (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 април 1997 г. относно осигуряването на равни възможности за хората с увреждания (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2003 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Към правно обвързващ инструмент на Организацията на обединените нации за насърчаване и защита на правата и достойнството на лицата с увреждания“ (14),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 януари 2011 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“ (COM(2011)0011), и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

—

като взе предвид Решение 2011/308/ЕС на Съвета от 19 май 2011 година относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС (16),

—

като взе предвид рамковото споразумение за приобщаващи пазари на труда, сключено от европейските социални партньори на 25 март 2010 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно общите ценности и принципи в здравните системи в Европейския съюз (2006/C146/01),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2010 г. на тема „Справедливост и здраве във всички политики: солидарност в здравеопазването“,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по петиции (А7-0263/2011),

А.

като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани хората с увреждания (включително с физически и психосоциални увреждания) имат равни права, както и право на неоспоримо достойнство, равно третиране, независим начин на живот и пълноценно участие в обществото,

Б.

като има предвид, че над 80 милиона лица или около 16 % от общото население на Европейския съюз са хора с увреждания – включително лица, страдащи от проблеми, свързани с психичното здраве, като се обръща специално внимание на аутизма – и че равнището на безработица сред тях продължава да бъде поне два пъти по-високо в сравнение с равнището при хората без увреждания; като има предвид, че хората с увреждания представляват уязвима група, сред която нивото на бедност е със 70 % по-високо от средното; като има предвид, че нивото на заетост при хората с увреждания е едва около 45 %, а висококачествените работни места осигуряват икономическа независимост и подпомагат личната реализация; като има предвид, че безработицата увеличава риска от бедност и социално изключване, при положение че поне една четвърт от населението страда в даден момент от живота си от проблем, свързан с психичното здраве, и че при 10 % от тези хора това може да доведе до хронични психически проблеми, което подчертава необходимостта от активни и целенасочени политики за справяне с това трайно явление; като има предвид, че тази по-висока степен на риск от бедност често е в резултат на ограничения достъп не само до заетост и обучение, но също и до здравеопазване и подходящо лечение,

В.

като има предвид, че най-тежко засегнати от кризата са най-маргинализираните групи в обществото и че хората с увреждания принадлежат към една от най-силно засегнатите от въздействието на финансовата криза групи в Европа,

Г.

като има предвид факта, че засегнати граждани редовно се обръщат към комисията по петиции във връзка с пропуски в прилагането на съществуващия принцип на равно третиране на хората с увреждания;

Д.

като има предвид, че хората с увреждания, които се нуждаят от високо равнище на подкрепа, са сред най-изолираните в обществото, а жените с увреждания обикновено са сред по-уязвимите и по-маргинализираните членове на обществото и страдат от дискриминация и изолация по отношение на образованието, заетостта и социалния живот,

Е.

като има предвид, че успехът на стратегията „Европа 2020“, чиято цел е да стимулира интелигентния (основаващ се на иновации и научноизследователска дейност), устойчив и приобщаващ растеж в Европа, неминуемо ще изисква структурни подобрения по отношение на мобилността и приобщаването на хората с увреждания,

Ж.

като има предвид, че тази стойност ще нарасне значително през идните години с оглед на неизбежното преобръщане на възрастовата пирамида на населението, тъй като повече от една трета от хората над 75 години са с увреждания, които ги ограничават в определена степен, а при над 20 % ограниченията са значителни,

З.

като има предвид, че Европейският съюз официално ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и че тя също е била подписана от всичките 27 държави-членки на ЕС и ратифицирана от 17 от тях,

И.

като има предвид, че компетентността на Европейския съюз в областта на защитата от дискриминация, основана на увреждания, понастоящем се ограничава до заетостта, професиите и професионалното обучение (Директива 2000/78/ЕО) и че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е смесено споразумение, като институциите и държавите-членки на ЕС са поели задължения по отношение на неговото изпълнение, а настоящият доклад съдържа предложения и подходи, които ще бъдат анализирани и взети предвид в предстоящото предложение на Комисията за Европейски акт относно достъпността,

Й.

като има предвид, че социалните политики, насочени към хората с увреждания, често попадат в сферата на компетентност на държавите-членки и поради това се основават на националните традиции и наследство, социалните обичаи, икономическото развитие и много важната роля, изпълнявана от семействата и сдруженията при подпомагането на хората с увреждания за постигане на независимост и приобщаване в обществото,

К.

като има предвид, че увреждането е еволюиращо понятие, което е резултат от взаимодействието между лица с нарушени функции и различни бариери в нагласите и заобикалящата среда, които затрудняват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото на равни начала с всички останали и със същото достойнство,

Л.

като има предвид, че съществува силна връзка между мобилността, уврежданията и социалното приобщаване, особено по отношение на свободната комуникация и достъпа до комуникация (включително Брайлова азбука, жестомимични езици и други алтернативни форми на комуникация), свободното движение във всички сфери на живота и достъпа до услуги, като има предвид, че е необходимо да се насърчава пълноценното участие във всички аспекти на обществото, като се има предвид значението на политиките на Общността по отношение на информационните и комуникационните технологии, също така и роботиката за дома и комуникационните решения за интернет, както и необходимостта от осъществяване на напредък за постигане на пълен достъп чрез насърчаването на съвместими стандарти на единния пазар и улесняването на тяхното разпространение,

М.

като има предвид, че достъпът до информация (член 11 от Хартата на основните права) и култура, както се посочва в резолюцията на Съвета от 6 май 2003 г. относно достъпа до инфраструктура в сферата на културата и до културни дейности за хората с увреждания, изпълнява жизненоважна роля за интелектуалното развитие на хората, включително на хората с увреждания, поради което той има пряко отражение върху техните възможности за заетост,

Н.

като има предвид, че хората с увреждания имат право на услуги, предоставяни в рамките на общините, които благоприятстват независимия начин на живот, право на индивидуално подпомагане, право на икономическа и социална независимост и на пълноценно участие в обществото и на пазара на труда, като има предвид, че ако дейностите за оказване на подкрепа получат стойностно изражение, те биха възлезли на почти 50 % от БВП (Комисия за измерване на икономическите резултати и социалния напредък, 21 април 2010 г.),

О.

като има предвид, че пречките пред достъпа до използването на услуги и стоки, предлагани за всички, са значително препятствие за хората с увреждания,

П.

като има предвид, че хората с увреждания в някои държави-членки и в някои сектори са жертви на дискриминация през целия си живот и по-специално по време на периодите на образование и обучение поради липсата на ранна диагноза и намеса по отношение на децата и учениците с увреждания, което ограничава техните перспективи за заетост,

Р.

като има предвид, че във възрастовата група от 16 до19 години делът на неучастие в образованието сред хората с увреждания е 37 %, при хората с определена степен на увреждане — 25 %, а сред хората без увреждания — 17 %,

С.

като има предвид, че член 24 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС през декември 2010 г., забранява изключване от системата на образование въз основа на увреждане, и като има предвид, че приобщаващото образование представлява най-ефективното средство за борба срещу дискриминационните нагласи, за изграждане на интеграционно общество и постигане на образование за всички,

Т.

като има предвид, че жените с увреждания често страдат от двойна дискриминация и че правителствата могат да противодействат на това явление чрез интегриране на принципа за равенство между половете във всички съответни области на политиката за хората с увреждания,

У.

като има предвид, че икономическата криза представлява предизвикателство за заетостта като цяло и за хората с увреждания в частност, като сред хората с някакъв вид увреждане увеличаването на дела на безработните е значително по-голямо и съществуват все по-големи опасения, че е възможно обезщетенията за инвалидност да се използват за контролиране на предлагането на работна сила,

Ф.

като има предвид, че членовете на семейства на лица с увреждания страдат от асоциативна дискриминация и че мерките за подпомагане на семействата на свой ред ще имат благоприятно въздействие върху пълноценното упражняване на правата на хората с увреждания при наличие на равни условия,

Х.

като има предвид, че през 2007 г. в Комисията е внесена петиция, подкрепена от 1 364 984 подписа, с искане за предоставяне на широка защита на хората с увреждания чрез всички политики на Европейския съюз, както и че до момента Комисията не е обърнала надлежно внимание на тази основателна инициатива,

1.

Подчертава, че целта на стратегията „Европа 2020“ за заетост на 75 % от населението на възраст от 20 до 64 години не е възможно да бъде осъществена, освен ако този процент включва лицата, които имат някаква форма на увреждане;

2.

Подчертава, че финансовите разходи и икономическите инвестиции, свързани с хората с увреждания, са инвестиция с възвръщаемост в дългосрочен план в полза на всеобщото благоденствие и на приобщаващото общество, в което хората могат да живеят по-дълго и да работят по-ефикасно при по-добри условия; във връзка с това подчертава, че е недопустимо в контекста на публичните мерки за бюджетна дисциплина да се правят необосновани съкращения по отношение на услуги за хора с увреждания или на проекти за тяхното социално приобщаване, тъй като това би означавало липса на гарантиране на някои основни и неотменими права на хората с увреждания; счита, че, напротив, инвестициите в тази област следва да се увеличат значително; припомня, че всички услуги в Европейския съюз в областта на здравеопазването следва да се основават на основните ценности универсалност, достъп до висококачествени грижи и солидарност;

3.

Отбелязва, че по време на финансовата криза в европейските общества се наблюдаваше присъщо чувство на солидарност, като понастоящем има признаци на възстановяване от кризата; отчита в пълна степен и подчертава риска от дискриминация и необходимостта от индивидуализирани мерки за лицата с увреждания, които изискват въз основа на различните степени и особености на уврежданията още по-интензивна подкрепа, основаваща се на правата на човека и човешкото достойнство, които често не се зачитат и които поради това следва да се насърчават и укрепват посредством европейски обществени кампании за повишаване на осведомеността; подчертава, че поради това потребностите на хората с увреждания следва да се вземат предвид въз основа на техните специфични изисквания, за да могат да се предприемат подходящи мерки за всички етапи на образование и обучение и професионален живот;

4.

Подчертава значението на целите на новата Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. и призовава специално за изготвяне на по-конкретни действия на всички равнища на управление въз основа на надеждни данни; счита, че следва да се съблюдава основният принцип „нищо за хората с увреждания без хората с увреждания“, т.е. хората с увреждания трябва да участват при определяне на всички мерки и решения, които ги засягат;

5.

Изразява съжаление, че съобщението на Комисията относно Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. не разглежда въпросите през призмата на равенството между половете или не съдържа отделна глава относно специфичните от гледна точка на пола политики по отношение на лицата с увреждания, въпреки че жените с увреждания в много случаи са в по-неравностойно положение, отколкото мъжете, и по-често страдат от бедност и социално изключване; призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид аспектите, свързани с равенството между половете, в рамките на цялата Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.;

6.

Подчертава необходимостта от ефективен нов подход към уврежданията, чието начало да бъде положено чрез създаването на Европейски съвет за хората с увреждания, който ще провежда редовни заседания с активното участие от страна на Европейския парламент и с участието на представителни организации на хората с увреждания, както и на национални работни групи, с цел да осигури по-ефективни механизми за координиране, мониторинг и оценка на прилагането на Европейската стратегия за хората с увреждания в рамките на програмите и стратегиите на Комисията и държавите-членки в съответствие с принципите на субсидиарност;

7.

Припомня, че създаването на устойчиво общество, в което хората живеят по-дълго в по-добро здравословно състояние, предполага, че следва също да се подобрят планирането на градските и общите райони и достъпът до наличните стоки и услуги, включително да се осигури равен достъп до новите информационни и комуникационни технологии, с цел да се повиши качеството на живот на хората с увреждания и да се предотврати социалното изключване;

8.

Призовава за пълно спазване на Хартата на основните права на Европейския съюз и за оказване на подкрепа за принципите за „дизайн за всички“ и „универсален дизайн“, отчита усилията, положени от Европейския съюз и Организацията на обединените нации по отношение на законодателството, насочено към укрепване на пълната интеграция на хората с увреждания в обществото, но счита, че следва да се положат повече усилия в тази насока;

9.

Подчертава по-специално необходимостта от гарантиране на пълно спазване на правата, установени в Конвенцията за правата на детето, при децата с увреждания, включително правото на участие в игри, правото на образование, правото на участие в обществения живот, включително в културния живот и изкуствата, правото на медицински грижи, необходими според техните лични обстоятелства, и свободата на търсене и получаване на информация и идеи; подчертава по-специално, че в член 23 от гореспоменатата конвенция се признава, че едно дете с увреждания следва да води пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото, и се призовава за осигуряване на децата с увреждания на ефективен достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и възможности за отдих по начин, позволяващ на детето най-пълната възможна социална интеграция и индивидуално развитие, включително неговото културно и духовно развитие;

10.

Призовава за ефективен интегриран подход по отношение на хората с увреждания в рамките на стратегията „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи, включително инициативата „Съюз за иновации“, в която не се споменава нищо за хората с увреждания;

11.

Обръща внимание на факта, че много от хората с увреждания все още са подложени на дискриминация по отношение на липсата на равенство пред закона и правосъдието, и призовава държавите-членки да коригират и отстранят тези недостатъци, включително като осигурят ефективен достъп до правосъдие за лицата с увреждания и подходящо обучение за работещите в сферата на правораздаването, включително полицейските служители и служителите в затворите, и подчертава значението на гарантирането и обезпечаването на равноправното участие в политическия и обществения живот, включително правото да избират, да се кандидатират в избори и да заемат изборни длъжности, в съответствие с член 29 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, тъй като според оценката на съответните неправителствени организации и изборни експерти само малък процент от хората с увреждания са в състояние да участват в избори;

12.

застъпва становището, че закупуването на стоки и услуги, включително наличието на актуална и достъпна информация за тях, следва да включва подходящи (онлайн) решения за пазаруване, както и стоки и услуги, проектирани да бъдат достъпни в дългосрочен план; насочва вниманието към необходимостта от одобряване на продуктите за хора с увреждания съгласно европейските и световните стандарти; призовава Комисията да предприеме допълнителни целесъобразни мерки за насърчаване на развитието и достъпа до стоки и услуги с универсален дизайн, както е предвидено в член 29 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, включително обмен на най-добри практики;

13.

Подчертава факта, че в контекста на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания многобройни проучвания са показали, че жените с увреждания са жертва на двойна дискриминация, свързана както с тяхната полова принадлежност, така и с наличието на увреждане; призовава Комисията, с оглед на почти пълната липса на механизми в тази връзка, да формулира специални условия в системите за социална закрила на жените с увреждания;

14.

Подчертава, че хората с умствени увреждания и интелектуални затруднения са изложени в особена степен на риск от малтретиране и насилие; призовава държавите-членки да установят добре развит контролен механизъм за предоставяне на социални услуги и правна закрила на жертвите и за гарантиране на зачитането на правата на човека и свободите на хората в домове за настаняване, като се обръща специално внимание на жените и децата с увреждания; призовава Европейския институт за равенство между половете да осъществи проучвания на положението на момичетата и жените с увреждания във връзка с насилието; подчертава необходимостта от мерки и действия за борба срещу двойната дискриминация по отношение на жените и за насърчаване на пълното равенство на правата и възможностите; призовава Европейската комисия и държавите-членки да предприемат активни и ефективни мерки за оказване на подкрепа и насърчаване на прехода от институционални грижи към грижи по домовете, като се използват по ефективен начин възможностите за получаване на финансиране от ЕС, например по програма „Прогрес“, за мерки за повишаване на осведомеността на обществото за положението на хората с увреждания, които са в домове за настаняване; призовава държавите-членки да гарантират наличието на приоритетен достъп за жените с увреждания, които са жертва на насилие, до настаняване в социални жилища, помощи за приспособяване на домашната среда, помощ в домашни условия и обществени услуги във връзка със случаи на насилие, основавано на пола;

15.

Подчертава, че държавите-членки следва да бъдат насърчавани да отделят значително по-голямо внимание на социалните аспекти на уврежданията; счита, че необходима предпоставка за способността на даден човек да упражнява гражданските си права би могло да бъде установяването на правна уредба за механизъм за подпомагано вземане на решения; призовава държавите-членки да насърчават във възможно най-голяма степен видовете подкрепа като индивидуалното подпомагане и други услуги, които подкрепят независимия начин на живот, с цел да се намалят институционалните грижи като цяло в полза на другите видове подкрепа; призовава Комисията да проведе задълбочено проучване на това явление и да повиши осведомеността на обществото за него; изтъква ролята на доброволческия труд като жизненоважен източник на подкрепа за хората с увреждания и призовава Комисията и държавите-членки да продължават да осъществяват и усъвършенстват инициативите и програмите за подкрепа, посветени на тази форма на труд;

16.

Подчертава значението на това да се гарантира и осигури равен достъп до публична информация, със специален акцент върху публичното управление на природните и причинените от човека бедствия в съответствие с член 21 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

17.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите стъпки, за да се подготвят за природни бедствия и за бедствия, причинени от човешка небрежност, като се обръща особено внимание на предоставянето на подходяща и полезна информация за хората с увреждания, наред с другото чрез представянето на полезни и подходящи международни примери;

18.

Подчертава необходимостта от действия както на национално, така и на европейско равнище, за насърчаване на прехода от институционални грижи към грижи по домовете, като се използват средствата от структурните фондове, придружени от мерки за повишаване на осведомеността на обществото за положението на хората с увреждания, които са в домове за настаняване;

19.

подчертава, че понастоящем липсват или има ограничено количество последователни и обособени по пол данни по въпросите на хората с увреждания и свързаните с тях услуги в държавите-членки, включително специфични показатели и информация за броя и качеството на домовете за настаняване, и че Евростат следва да предоставя ежегодно повече данни, обособени по пол, за хората с увреждания и за лицата, които полагат грижи за тях;

20.

изразява разочарование от липсата на прозрачност и ограниченото участие на лица с увреждания в събирането на данни и консултациите и счита, че Европейската комисия следва да насърчава участието на лица с увреждания в процедурите на консултация, които трябва да са напълно достъпни в съответствие с опита на НПО, да са проектирани по начин, който предоставя възможност за получаване на конкретни коментари, и да бъдат подпомагани чрез ефективни информационни кампании; подчертава, че фактът, че са получени едва 336 отговора от страна на гражданското общество в рамките на организираната от Комисията онлайн консултация, проведена на централния уебсайт за консултации на Комисията през 2009 г., показва, че информационните кампании не са достигнали до групите, за които са били предназначени; също така онлайн инструментът не е бил достъпен за слепи хора, използващи екранни четци; призовава държавите-членки да гарантират, че във всички процеси на изпълнение на всички равнища хората с увреждания и техните организации са включени в процеса (както е постановено в член 33 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания);

21.

Призовава Комисията да ускори процеса на наблюдение, сътрудничество и обмен на добри практики между държавите-членки, особено по отношение на събирането на съпоставими данни, обособени по пол, и показателите за напредъка, с оглед на постигането на целите, установени на национално равнище и на равнището на Общността; подчертава, че измерванията следва да се основават на потребностите на хората с увреждания, а не само на медицинските фактори, и че те следва да включват социални аспекти и аспекти, свързани със заетостта и околната среда; в същото време подчертава, че е важно да се координират усилията за борба срещу злоупотребите със системата и симулирането на увреждания;

22.

Припомня, че регистрирането на хора с увреждания за услуги и помощи от бюджета не трябва да води до нарушаване на техните човешки права и правото им на неприкосновеност на личния живот, нито да поражда стигми;

23.

Подчертава, че демографските промени ще доведат също до нарастване на броя на възрастните хора с увреждания, като все повече хора ще развиват увреждания вследствие на това, че живеят по-дълго, така че ще има все по-голяма нужда от разработване и проектиране на услуги и решения, които благоприятстват както хората с увреждания, независимо от тяхната възраст, така и възрастните хора със или без увреждания;

24.

Насърчава съюзяването на двете групи в рамките на обществото, с цел да се допринесе за новаторския растеж, основан също така на заетост и социално развитие в държавите-членки, и с цел да се отговори на новите изисквания, произтичащи от застаряващото общество и демографските промени;

25.

Призовава Комисията да засили както санкциите, така и положителните стимули за държавите-членки, с оглед на прилагането на член 16 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 и зачитането на неговите законово обвързващи изисквания; призовава Комисията да укрепи разпоредбите относно достъпа и борбата срещу дискриминацията в бъдещата политика за сближаване за периода 2014—2020 г. и да наблюдава и оценява правилното прилагане на европейските програми за финансиране и използването на европейските фондове;

26.

Призовава Комисията да насърчава използването на европейските структурни фондове, особено на Европейския фонд за регионално развитие, за подобряване на достъпа до стоки и услуги и застроени площи чрез използване на средства от европейските фондове;

27.

Признава, че свободното движение е основно право в рамките на Европейския съюз; подчертава, че то влияе положително върху качеството на живот и участието на хората с увреждания и техните семейства в обществото и пазара на труда, със специален акцент върху по-добрия достъп до здравни услуги, като се обръща повече внимание на хората с хронични заболявания с цел да се намали неравенството по отношение на здравето в рамките на Европейския съюз;

28.

Подчертава, че в Европа, която насърчава равноправното и свободно движение в рамките на своята територия за своите граждани, правата на хората с увреждания се различават в отделните държави-членки;

29.

Подчертава, че достъпният транспорт улеснява участието на хората с увреждания в пазара на труда и по този начин подпомага борбата срещу бедността и социалната изолация;

30.

Призовава Комисията и държавите-членки да ускорят осигуряването на достъп до услугите чрез различни стратегии за премахване на пречките пред достъпа до тези технологии, в това число по-ниски цени, както и чрез водещите инициативи на стратегията „ЕС 2020“, насочени към постигане на целите на „ЕС 2020“;

31.

Припомня, че мобилността е основен въпрос в Европейската стратегия за заетост и че специфичните пречки за достоен и независим начин на живот за хората с увреждания в ЕС продължават да бъдат изключително големи по отношение на преносимостта на обезщетенията и помощта, както и на достъпа до необходимите съоръжения или индивидуално подпомагане;

32.

Подчертава, че съгласно Директивата за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (Директива 2011/24/ЕС) хората с увреждания имат право на трансгранични здравни грижи и следва да получават равноправен достъп до здравни грижи в която и да е държава-членка на ЕС, още повече ако те се нуждаят от специализирани грижи;

33.

Призовава за по-добро и взаимно признаване на статута на инвалидност в държавите-членки; призовава държавите-членки да обменят добра практика с цел преодоляване на различията между националните системи за оценяване на степента на увреждане в рамките на ЕС за гарантиране на по-добра мобилност за хората с увреждания;

34.

Подчертава необходимостта да се насърчи признаването от държавите-членки в рамките на техните системи за социална сигурност и при пенсиониране на участието и неплатения труд на лицата, в повечето случаи жени, полагащи грижи за лица с увреждания; изтъква, че на тези аспекти следва да се обърне особено внимание;

35.

Отчита значението на Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране за хора с увреждания, която гласи, че тази карта следва да съществува в стандартен формат и следва да се признава във всички държави-членки с цел улесняване на използването на автомобил от нейния притежател, и отбелязва, че наличието на единна харта на ЕС за правата на пътниците и получаването и подновяването на свидетелства за управление на МПС и всякакви други разрешителни или документи, които могат да бъдат необходими за улесняване на мобилността между държавите-членки, са от основно значение за приобщаването на хората с увреждания в обществото в различните държави-членки на ЕС; отчита, че новаторските инструменти за свободна комуникация за слепите и глухите лица, например достъпни информационни услуги със специален акцент върху онлайн услугите, също са от основно значение за пълното упражняване на техните права; това включва „лесни за четене“ версии за хората с когнитивни и интелектуални увреждания; призовава за намаляване на пречките пред свободното движение на хората с увреждания чрез приемането на Европейска карта за мобилност, основаваща се на взаимното признаване от страна на държавите-членки на картите за инвалидност и обезщетенията и правата на хората с увреждания, за да се улеснят образователната и трудовата дейност и пътуванията на хората с увреждания, като се използва също рамката на отворения метод на координация призовава за създаването на по-информативен уебсайт от Комисията, който да е насочен към хората с увреждания и на който да се разясняват техните права и да се предоставя допълнителна конкретна информация относно пътуването;

36.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите мерки за насърчаване на достъпа без физически пречки до работните места и домовете за хората с увреждания, като средство за подпомагане на тяхното интегриране в трудовия живот;

37.

Подчертава, че новаторските и основани на знанието икономики не могат да се развиват без достъпно съдържание и представяне на информацията за хората с увреждания в съответствие с обвързващите законодателни актове, например достъпни уебстраници за слепите и съдържание със субтитри за хората с увреден слух, включително услуги на средствата за масово осведомяване, онлайн услуги, достъпни за хората, използващи жестомимични езици, приложения за мобилни телефони и реагиращи на допир и звукови помощни приспособления в обществените медии;

38.

Призовава Комисията и държавите-членки да въведат „двупистов“ подход, при който обвързващото законодателство и стандартите се разглеждат като допълващи се инструменти, необходими за обезпечаването на достъп; подчертава, че законодателството следва да установи рамка, която да бъде устойчива в контекста на бързото развитие в сектора на ИКТ; отбелязва, че стандартите следва да бъдат еволюиращи инструменти, които могат да гарантират прилагане на законодателството;

39.

Съзнава липсата на равноправен достъп до здравни грижи, включително достъп до информация за здравето и здравните грижи, и призовава Европейската комисия да ускори своята работа по изготвянето на препоръки, които ще подпомогнат равноправния достъп до здравни услуги и до информация за здравето и здравните грижи;

40.

Подчертава, че за да се постигне активното участие на хората с увреждания във всички сфери на обществения живот, трябва да се положат усилия за осигуряване на комуникационни решения за хората с умствени увреждания (напр. лесни за четене уебсайтове) и допълващи и алтернативни способи за комуникация за хората със сложни комуникационни потребности;

41.

Призовава държавите-членки да насърчават с помощта на Комисията интеграцията и приемането в обществото на хората с увреждания чрез подобряване на достъпа за тях до съоръжения и дейности за спорт, отдих и култура, включително чрез насърчаване и обмен между държавите-членки на материали в сферата на културата, които са достъпни за лицата с увредено зрение в съответствие с резолюцията на Съвета от 6 май 2003 г. относно достъпа до инфраструктура в сферата на културата и до културни дейности за хората с увреждания (17);

42.

Призовава държавите-членки да отстранят недостатъците в законодателството за достъпността, особено по отношение на обществения транспорт, законодателството за правата на пътниците, включително по отношение на щетите, нанесени на оборудване за мобилност, услугите, предоставяни от електронните информационни комуникационни системи, и правилата относно обществените застроени площи и услуги;

43.

Счита, че равните възможности не могат да се тълкуват като еднакви условия и обстоятелства за хора с различни потребности, и поради това счита, че хората с различни увреждания следва да имат достъп до целесъобразни способи за закупуване на стоки и услуги, като по този начин се създават действителни равни възможности;

44.

Отново заявява, че е необходимо да се осигури всеобщ и ефективен недискриминационен достъп за хората с увреждания до социална закрила, социални предимства, здравни грижи и образование, както и до предлагането на стоки и услуги за обществеността, включително жилищно настаняване, телекомуникации и електронни комуникации, информация — включително информация, предоставяна в достъпни формати — финансови услуги, култура и отдих, сгради, достъпни за обществеността, транспортни средства и други обществени площи и съоръжения;

45.

Подчертава, че интегрирането в трудовия живот и икономическата независимост са изключително важни фактори за социалната интеграция на хората с увреждания;

46.

Отново заявява, че продуктите, стоките и услугите, включително техните модифицирани варианти, не трябва да бъдат дискриминиращи, и че следователно те не трябва да бъдат по-скъпи за хората с увреждания;

47.

Поддържа становището, че малките и средните предприятия играят ключова роля в предоставянето на достъп до заетост на хората с увреждания, тъй като те могат да осигуряват работна среда, която да благоприятства реализирането на личния и професионален потенциал на хората с увреждания; подчертава, че поради това на малките и средните предприятия следва да се предоставя не само цялостна информация за мерките за улесняване и подпомагане на наемането на работа на лица, ползващи се със социална закрила, но и цялата актуална информация относно технологиите и курсовете за обучение, които предоставят възможност на хората с увреждания да водят независим и активен професионален живот;

48.

Подчертава изключителната важност на назначаването на хора с увреждания на обикновения пазар на труда; съзнава голямата необходимост от по-гъвкави правни форми на отношения на заетост с наблягане върху съвременните форми на отношенията работодател-служител и призовава Комисията и правителствата на държавите-членки да приемат правни и финансови мерки, които ефективно да подпомагат назначаването на хора с увреждания;

49.

Призовава държавите-членки да подобрят и приспособят своите политики за активна заетост, за да позволят на хората с увреждания да се присъединят към пазара на труда и да останат на него; препоръчва въвеждането на инициативи, съобразени с потребностите за всеки вид увреждане, включително планове и професионални насоки, които да действат от момента, в който нуждаещите се лица се регистрират в службите, създадени за тази цел;

50.

Подчертава, че защитените предприятия и интегрираните работни места, макар и не на равни начала с участието на открития пазар на труда, са ценни решения за придружаване и подпомагане на хора с различни увреждания и на различен етап от живота, включително чрез подходящо настаняване при прехода към отворен пазар на труда, и счита, че неоправданото отказване на подходящо настаняване (член 5 от Директива 2000/78/ЕО) следва да се счита за форма на дискриминация в съответствие с член 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD); отбелязва, че в някои държави-членки защитените предприятия и квотите могат да бъдат използвани като преход към отворения пазар на труда, предоставянето на специфични съоръжения за хората с увреждания и на персонал, обучен да се грижи за техните потребности; подчертава, че в големите предприятия осигуряването на представители от средите на лицата с увреждания, което им позволява да говорят от свое име, следва да бъде приветствано, както и укрепване на тясното сътрудничество между съответните НПО и МСП; подчертава, че личните асистенти следва да бъдат подпомагани при необходимост, тъй като това значително би подобрило възможностите за хората с увреждания да навлязат на пазара на труда;

51.

Подчертава важността на преходните програми, които, на първо място, предлагат възможности за работа, като се започне със защитени предприятия и се стигне до отворения пазар на труда, и, на второ място, създават по-гъвкава рамка за прехода от професионална рехабилитация към други форми на заетост в хода на прилагането на стратегията „Европа 2020“;

52.

Призовава държавите-членки да консолидират и подобрят политиките за активна заетост, приети с оглед интегриране на хората с увреждания на работното място и увеличаване на ефективността на компетентните национални органи;

53.

Отбелязва, че държавите-членки следва приоритетно да приемат възможно най-бързо предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426); призовава Комисията да продължи да подкрепя преодоляването на техническите трудности в рамките на Съвета с цел да се гарантира постигането на бързо споразумение; отбелязва, че политиката на борба срещу дискриминацията играе ключова роля в насърчаването на социално приобщаване и заетост на хора с увреждания;

54.

Призовава за преразглеждане на европейското законодателство в областта на обществените поръчки с цел критериите за достъпност да станат задължителни за прилагането на критерии за подбор, насочени към насърчаване на социалното приобщаване, иновациите и достъпността за хората с увреждания;

55.

Подчертава, че въпреки разликите между държавите-членки много голяма част от системите за социална сигурност не са достатъчно гъвкави, за да получават отделните лица обезщетения по начин, който да им позволява да останат на пазара на труда; призовава за преразглеждането на тези системи с цел повишаване на тяхната проактивност, за да могат отделните лица, които получават обезщетения или които са с частични увреждания, да могат да останат на пазара на труда;

56.

Припомня, че самата Комисия, в своето съобщение относно Европейска стратегия за хората с увреждания, изразява загриженост по отношение на слабото наличие на предавания със субтитри и звуково описание по телевизията в Европейския съюз; по-конкретно подчертава факта, че в продължение на няколко години се провежда паневропейска кампания за гарантиране на по-широк достъп до предавания със субтитри по телевизията в Европейския съюз от организации на глухи хора и хора с увреден слух с подкрепата на Европейския парламент; призовава за по-усърдно прилагане на задължението на държавите-членки съгласно Директива 2007/65/ЕО да насърчават телевизионните оператори да гарантират по-голяма достъпност на медийни услуги за хората със слухови или зрителни увреждания; призовава Комисията да предостави специфични възможности за финансиране за публични телевизионни оператори с цел да им се подпомогне да въведат рамката на услуги за субтитри и звуково описание в своите програми;

57.

Счита, че равнището на заетост сред хората с увреждания в Европа е печално ниско и припомня на европейските институции, че целите на стратегията „Европа 2020“ не могат да бъдат постигнати, освен ако положението на тези хора не се подобри; поради това обществото трябва да бъде запознато с уврежданията като проблем и да ги приеме, включително на предучилищно ниво и в основните училища;

58.

Подчертава, че настоящите системи за образование и обучение не са достатъчни, за да се предотврати преждевременнното напускане на голям процент от хората с увреждания, ако няма допълнителни обществени политики, които предлагат специфична помощ в учебния процес, тъй като числата, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, представляват намаляване до под 10 %, подчертава, че това води до необлагодетелствано положение в значителна степен в социално отношение и по отношение на заетостта и поражда бедност сред хората с увреждания, особено в настоящата икономическа криза; подчертава, с оглед на големия процент на преждевременно напуснали училище сред лицата с увреждания и в светлината на заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението, необходимостта да се инвестира в и да се насърчават ефективни (включително алтернативни) образователни програми и програми за (професионално) обучение, които са приспособени към потребностите, качествата и способностите на лицата с увреждания и отбелязва, че това създава необходимост от наличие на подходящ брой квалифицирани и мотивирани специалисти със солидни и подходящи програми, както и наличието на такива програми в учебните планове на всички институции за професионално обучение и висше образование, включително на извънкласни програми за хора с увреждания, с цел да се преодолеят негативните нагласи към децата с увреждания и те да могат да добият подходяща квалификация за съвременния отворен пазар на труда; призовава държавите-членки и Комисията да предоставят на хората с увреждания по-добър достъп до информация за съществуващи програми за мобилност и обучение, както и равнопоставен достъп до програмите за учене през целия живот; отбелязва, че в такъв случай включването на борбата срещу дискриминацията в „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи е необходимо, за да бъде изпълнен член 24 от Хартата на ООН за правата на хората с увреждания;

59.

Потвърждава, че приобщаващото образование следва да бъде основен акцент, по-специално в контекста на акредитирането на предишно учене чрез опит, и че поради това трябва да му се отдели специално място в стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), както и във водещата инициатива „Нови умения и работни места“ от „ЕС 2020“; отбелязва освен това необходимостта от нови и подходящи насоки и подходящо използване на информационните технологии в училищата и по домовете във връзка с предоставянето на индивидуална и съобразена с потребностите помощ;

60.

Подчертава, че за всички деца, включително тези с увреждания, трябва да се гарантира правото на универсален достъп до всички сектори и нива на образование във всички институции; призовава Комисията и държавите-членки да засилят предоставянето на обща информация за семействата на деца с увреждания, за да обхванат ранното разпознаване и подкрепа и да осигурят възможни решения за техните специфични потребности; подчертава важността на държавната помощ за семействата на хора с увреждания, от гледна точка на финансиране, помощ (включително услуги за предоставяне на грижи за деца), но също на непрекъсната подкрепа (включително услуги за грижи за деца), предоставяне на здравеопазване, психологична помощ и споделянето на опит, както и по-гъвкаво работно време за (единия от) родителите на деца с увреждания; поради това настоятелно призовава държавите-членки да създадат специални и достъпни гишета, на които може да се получават информация и административни съвети; призовава държавите-членки да подкрепят семействата на лица с увреждания и специалисти, работещи в националните системи за здравеопазване, посредством насочена информация и мерки за обучение, както и чрез ангажиране на сдруженията на пациентите в процесите на вземане на решения и мониторинг;

61.

Подчертава, че работодателите следва да позволяват на хора с увреждания да заемат работна длъжност, ако са квалифицирани, и да израстват в нея, както и да ги подпомагат с обучение;

62.

Подчертава необходимостта от насърчаване на интегрирани, свързани с работа проекти за обучение, които позволяват на млади хора с увреждания да извършат незабавен практически преход от образование към трудов живот;

63.

Подчертава, че също трябва да се положат усилия за справяне с проблема с неформалното образование и учене за младите хора с увреждания, включително в области като социални отношения, масмедии (които следва да бъдат предмет на още по-строги изисквания за достъпност, включително по отношение на системи за субтитриране и звукови описания), спорт, отдих и занимания на открито, според специфичните потребности на всяко дете или млад човек; подчертава, че това не са просто ключови инструменти за здравословното развитие на всеки един човек, а също и неотчуждаеми права, признати от ООН;

64.

Подчертава, че ученето през целия живот е ключов начин за подпомагане и увеличаване на приспособимостта и непрекъснатостта на заетостта на хората с увреждания и че това е от особено значение за хората, които придобиват увреждане по време на своята заетост, и също най-вече за хората, които страдат от развиващо се инвалидизиращо заболяване;

65.

Призовава Комисията и държавите-членки да подпомагат или създават рехабилитационни услуги в областта на здравето, образованието, обучението, заетостта, средствата за независим живот, транспорта и т.н., които да бъдат по-ефективни и да се допълват взаимно; те трябва не само да бъдат наблюдавани и индивидуализирани, но също така да подпомагат дългосрочното планиране на бюджета и развитието;

66.

Счита, че трябва да се насочи необходимото финансиране за организациите на хора с увреждания; настоява, че за такива организации степента на съфинансиране следва да е не по-малко от 10 % от стойността на проектите, представяни от тях, с оглед на това, че техните финансови затруднения са известни;

67.

Подчертава, че доброволната корпоративна социална отговорност също би могла да бъде важен стимул за подобряване на положението на хората с увреждания; призовава за въвеждането на помощи и субсидии, специално по отношение на фондовете и програмите на ЕС, които биха се различавали според вида на договора, за дружества и отделни лица, наемащи работници с увреждания; призовава участниците и заинтересованите страни да подкрепят и прилагат добрите практики в тази област, по-специално по отношение на жените и децата с увреждания;

68.

Отново заявява, че обучението на длъжностни лица в публичния сектор както в институциите на ЕС, така и в държавите-членки относно приемането и информирането на хора с увреждания следва да се превърне в правило, както и че достъпът до публични правни документи и процедури следва да се подпомага с конкретни действия; призовава институциите на ЕС да дадат пример по отношение на осигуряването на трудова заетост на хора с увреждания и настоятелно призовава държавите-членки също да следват тази стратегия;

69.

Подчертава, че политиките за насърчаване и подпомагане на независимо предприемачество следва да обръщат надлежно внимание на интеграцията на хората с увреждания на пазара на труда и в сферата на икономическата дейност, тъй като тази интеграция е източник на гъвкавост, която в много случаи им позволява да преодолеят ограниченията и бариерите на работното място; призовава държавите-членки да въведат повече подходящи и ефективни помощи за политики за независимо предприемачество по отношение на тази група;

70.

Призовава Комисията да представи по-ефективно предимствата на достъпността и да включи разходите при създаването на безпрепятствена среда за всички със специално внимание към условията на едно застаряващо общество;

71.

Насърчава създаването на специални форми на отпуск, за да могат родителите да се грижат за своите деца с увреждания; освен това настоятелно призовава демонстрираната ангажираност и извършеният труд от родителите на деца с увреждания да се признават, като се зачитат за професионален опит и като се вземат предвид в значителна степен при изчисляване на размера на пенсия за старост;

72.

Подчертава, че безпрепятственият достъп до здравни услуги и комплексни рехабилитационни услуги не спира напълно влошаването на здравето, особено в условията на застаряващо общество, поради което всеки носи отговорност от гледна точка на ежедневни дейности и потребителски навици, ако следва да се постигне устойчиво общество, в което се придава все по-голяма стойност на здравето, като се започне с профилактиката и се стигне до рехабилитацията;

73.

Призовава Комисията да осигури подходяща финансова подкрепа за европейската представителна организация на хората с увреждания, както и други европейски организации на хора със специфични увреждания, с цел да се предостави възможност за пълноценно участие в разработването на политики и прилагането на законодателство, развиващо ангажиментите на Европейската стратегия за хората с увреждания, както и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и в други процеси на вземане на решения, засягащи въпроси, свързани с хора с увреждания;

74.

Осъжда факта, че хората с увреждания трябва да поемат допълнителна финансова тежест – допълнителните разходи в краткосрочен план, очевидно възникнали поради тяхното увреждане – в своето ежедневие, което има значително въздействие върху тяхното качество на живот;

75.

Призовава Комисията, в контекста на целите за намаляване на бедността, да категоризира статистическите данни по отношение на бедността с цел изчисляване на броя на лицата с увреждане, които живеят в бедност, за да могат да се постигнат сравними цели за намаляване на бедността при лицата с увреждане в рамките на стратегията „Европа 2020“;

76.

Подчертава, че премахването или значителното облекчаване на тази бедност би включвало наличието на повече хора с увреждания, упражняващи трудова заетост, което би увеличило нетните данъчни приходи за държавата и би намалило броя на хората, нуждаещи се от обезщетения поради крайна бедност;

77.

Потвърждава, че, като напомня за импулса на Европейската година за борба срещу бедността и социалната изолация, намаляването на бедността не може да се осъществи без хората с увреждания да бъдат интегрирани на пазара на труда, като се започне със сферата на образованието и по-късно на пазара на труда, и да бъдат коригирани политиките за доходите по отношение на системите за изплащане на пенсия за инвалиди и хора с увреждания в съответствие с точка 12 от заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, приети на неговото заседание от 30 ноември 2009 г., като не забравя, че този процес може да играе и ролята на клеймо;

78.

Признава, че ранното откриване и помощ са жизненоважни и от основно значение при децата с увреждания и трябва да се считат за дългосрочни инвестиции в условията на застаряващо общество; отчита, че семействата на лица с увреждания са по-изложени на риск от бедност и социална изолация и следва да им се обърне специално внимание;

79.

Призовава държавите-членки да избягват всякакво намаляване на социалната закрила на хората с увреждания в рамките на политиките за бюджетна дисциплина, въведени в отговор на икономическата криза, тъй като е необходимо да се гарантира приемлив стандарт на живот за тези хора като тяхно неотчуждаемо право;

80.

Заявява, че лицата с увреждания са изложени на особено голям риск от социална изолация и бедност и подчертава, че процентът на бедност при лицата с увреждания е със 70 % по-висок, отколкото при хората без увреждания; подчертава, че лицата с тежки или многостранни увреждания и самотните родители на деца с увреждания са в най-уязвимо положение; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират техните права и да предприемат стъпки за подобряване на качеството на техния живот, като предоставят, наред с другото, достъп до практическа информация по въпроси от ежедневието, включително като ги запознават с процедурите и услугите за изграждане на умения, които имат отражение върху семейния живот;

81.

Призовава Съвета и Комисията да предприемат допълнителни стъпки и да изготвят редовни доклади, засягащи редки заболявания, и да предоставят действителна помощ, като развиват контактите между родителите и специалисти, живеещи най-близо до техните домове; счита, че това трябва да се вземе предвид и да се оцени в работата на организацията INSERM; призовава Комисията да насърчи създаването на европейска мрежа от акредитирани центрове за диагностика и лечение на специфични форми на редки заболявания, за да координира и следи техните дейности и ползите, които предлагат на пациентите;

82.

Потвърждава, че въз основа на новите права, приети в Хартата на ЕС, Комисията е възприела правилния подход към въпроса за равните възможности: засилване на борбата срещу дискриминацията, подкрепяне на политики за активно приобщаване, както и повишаване на осведомеността относно уврежданията, включително понятията за „дизайн за всички“ и „универсален дизайн“, както и акцентиране върху важността на подходящото настаняване;

83.

Призовава държавите-членки и Комисията бързо да ратифицират и приложат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и нейните факултативни протоколи, и приветства инициативата на Комисията за присъединяване към Факултативния протокол на Конвенцията;

84.

Призовава Съвета и Комисията да обмислят сключването на междуинституционално споразумение с Европейския парламент и да изготвят в рамките на една година специална препоръка за включване на Парламента в наблюдението на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

85.

Призовава Съвета да приспособи предложението на Комисията за решение относно подписването от ЕС на Факултативния протокол, като подчертава факта, че механизмът, установен от този протокол, би могъл с участието на Европейския парламент да доведе до прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от ЕС;

86.

Призовава Европейската комисия да разработи конкретни, подходящи и по-подробни мерки и да въведе механизъм за мониторинг за всички равнища на управление по отношение на изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания в съответствие със списъка с действия на стратегията в тясно сътрудничество с Европейския парламент;

87.

Призовава държавите-членки да подкрепят във възможно най-голяма степен подходящи мерки и специални средства, освен медицинския аспект, за по-висока степен на независим живот, за да осигурят равни възможности и активен живот за лицата с увреждания и техните семейства;

88.

Подчертава необходимостта от подпомагане на лицата, които могат да работят и искат да останат в работната сила, дори ако са загубили част от своя функционален капацитет; призовава държавите-членки да насърчават култура на приобщаване и да помагат за интегрирането на хора с частична работоспособност на пазара на труда;

89.

Призовава държавите-членки да (пре)разгледат своите действия във връзка с хората с увреждания и национални програми или стратегии в периода и рамката на Европейската стратегия за хората с увреждания в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания;

90.

Призовава Комисията да представи законодателно предложение за Европейски акт за достъпност, както беше съобщено в рамките на Европейската стратегия за хората с увреждания, като подчертава необходимостта от силни обвързващи мерки на равнище ЕС за подобряване на достъпността на стоки и услуги за хора с увреждания с ясна пътна карта;

91.

Призовава държавите-членки да приемат, с подкрепата на Комисията, специфични социални мерки, за да гарантират равен достъп до здравни грижи, включително висококачествени здравни и рехабилитационни услуги, предназначени за хора с физически и умствени увреждания;

92.

Подчертава важността на научноизследователската дейност относно нови терапевтични методи, които допълнително улесняват интеграцията на хората с увреждания в обществото; посочва в тази връзка, че например драма-терапията и терапията с домашни любимци се оказват ефективни за насърчаване на социализацията и междуличностното общуване;

93.

Настоятелно призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за подпомагане на хората с увредено зрение да извършват търговски сделки;

94.

Призовава Комисията да включи повече съдържание, свързано с хората с увреждания, в планираното преразглеждане на реформата на обществените поръчки;

95.

Призовава Комисията, според резултатите от дебата след публикуването на Зелената книга относно пенсиите, да представи аргументи в полза на напречна политика за хората с увреждания в предстоящата Бяла книга, която следва да бъде публикувана през втората половина на 2011 г.;

96.

Призовава Комисията да прецени дали предприемането на допълнителни мерки в контекста на европейските структурни фондове, особено по отношение на Фонда за развитие на селските райони, помага на хората с увреждания да бъдат активни граждани, ако живеят в селски райони в Европа;

97.

Призовава Комисията и Съвета да положат всички усилия за изготвяне на правила за индивидуално претърсване при използване на транспортни услуги, които да гарантират основните права и достойнството на пътниците и да служат за целите на техните пътувания, особено по отношение на медицинските изделия, помощи и принадлежности, които могат да се вземат на борда, и да постигнат ясно, общо тълкуване на съществуващите изисквания за сигурност, за да се гарантира, че на хората с увреждания не се отказва възможността да пътуват – при липса на достатъчно основание и в непропорционална степен – единствено за да се предотврати неудобство за доставчика на услуги;

98.

Призовава Комисията да засили усилията за постигане на индивидуализирани навигационни услуги за незрящите хора и за тези с тежки зрителни увреждания, както и да докладва за тях ежегодно и да отправя специфични препоръки – вземайки предвид динамичното технологично развитие – като гарантира, че се постига напредък и че е възможен непрекъснат транспорт от врата до врата с комбиниран превоз, както е установено в Бялата книга, озаглавена „Към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“;

99.

Призовава държавите-членки да преразгледат своите разпоредби за здравни услуги за хора с увреждания, като широкообхватни мерки, свързани с физическата достъпност на услуги, обучение и медицински персонал, повишаване на осведомеността, информация, предоставяна в достъпни формати, индивидуализирани консултантски услуги, включително превод на различни езици, и здравни услуги, пригодени към потребностите на хората с увреждания;

100.

Призовава Комисията и държавите-членки при предоставянето на помощ за спорт и отдих за хората с увреждания да избягват разграничаване при определянето на уврежданията и настоятелно призовава Съвета да продължи своите усилия, като припомня, че през 1986 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа обеща да подпомага спорта за хората с увреждания;

101.

Призовава Комисията и Съвета да подобряват достъпа за хората с увреждания в областта на авторските права, включително засиления обмен на най-добри практики, да подкрепят развитието на оптимални форми на сътрудничество и да гарантират, че доставчиците на услуги се ръководят от подходящи, общи и задължителни изисквания по отношение на хората с увреждания, с особен акцент върху хората със зрителни увреждания;

102.

Подчертава, че, в съответствие с духа на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики – по-специално разпоредбата за пропуски, въвеждащи в заблуждение – също е приложима за хората с увреждания;

103.

Призовава Комисията и Съвета да предприемат действия въз основа на практиката и опита на Европейския парламент, за да осигурят безпрепятствен достъп до ИКТ за глухите хора, в съответствие с решенията на Парламента от 1988 и 1998 г., и да докладват за това ежегодно на съответните членове на ЕП;

104.

Призовава Комисията да изготви проучване във връзка с хората със зрителни увреждания, в което се анализират характеристиките на цифровите екрани (интерфейси) на промишлени и домашни продукти и алтернативни, еквивалентни информационни решения за незрящи хора и се отправят конкретни законодателни предложения;

105.

Призовава държавите-членки и Комисията да признаят жестомимичния език като официален език в държавите-членки; отбелязва, че поради това държавите-членки следва да работят за създаване на възможност за такова признаване съгласно Брюкселската декларация от 19 ноември 2010 г.;

106.

Призовава Комисията да обърне внимание на включването на интересите на хората с увреждания, в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие на ООН, при предоставяне на помощ за международни отношения и развитие;

107.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/25

—

като взе предвид Директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО относно процедурите за възлагане на обществени поръчки (1) и Директива 2007/66/ЕО относно процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (2),

—

като взе предвид Решение 2010/48/ЕО на Съвета относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (3), което влезе в сила на 22 януари 2011 г. и в което директивите за обществените поръчки се определят като „актове на Общността, отнасящи се до въпроси, уредени от Конвенцията“,

—

като взе предвид Споразумението на СТО за държавните поръчки от 15 април 1994 г.,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 26 от нея (Интеграция на хората с увреждания),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно равния достъп до пазарите на публичния сектор в ЕС и в трети страни (4),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки (COM(2011)0015),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията за по-масово използване на електронните обществени поръчки в ЕС (COM(2010)0571),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно единния пазар за предприятията и растежа (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно развитието в областта на обществените поръчки (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г., озаглавена „Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа“ (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Разумно регулиране в Европейския съюз“ (COM(2010)0543),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика – 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид доклада на проф. Mario Monti от 9 май 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“,

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията SEC(2010)1214,

—

като взе предвид доклада „Оценка на достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до пазара за възлагане на обществени поръчки в ЕС“ (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“ (COM(2008)0400),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Мисли първо за малките!“ – „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 11-12 май 2011 г. относно Зелената книга „Модернизацията на политиката на Европейския съюз в областта на обществените поръчки – към по-ефективен европейски пазар“,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 юли 2011 г. относно Зелената книга „Модернизацията на политиката на Европейския съюз в областта на обществените поръчки – към по-ефективен европейски пазар“,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 юли 2011 г. относно Зелената книга за по-масово използване на електронните обществени поръчки в ЕС,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия, на комисията по бюджетен контрол, на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по регионално развитие (A7-0326/2011),

А.

като има предвид, че един правилно функциониращ пазар на обществени поръчки в ЕС е ключов фактор за растеж и крайъгълен камък на единния пазар и също така е от основно значение за стимулиране на конкуренцията и иновациите, както и за справяне с бързо възникващи екологични и социални предизвикателства пред обществена политика и с въпроси, свързани с качеството на работата, включително адекватно заплащане, равнопоставеност, социално сближаване и приобщаване, същевременно постигайки оптимална стойност за гражданите, бизнеса и данъкоплатците;

Б.

като има предвид, че правилата на ЕС относно обществените поръчки са допринесли значително за увеличаване на прозрачността и равното третиране, за борба срещу корупцията и за повече професионализъм в процеса на възлагане на обществени поръчки;

В.

като има предвид, че в настоящия икономически климат е по-важно от всякога да се гарантира оптимална ефективност на публичните разходи и същевременно да се ограничат максимално разходите на бизнеса, и че един по-добре функциониращ пазар на обществени поръчки би помогнал за постигане на тези две цели;

1.

Приветства Зелената книга на Комисията и широкия процес на консултации като изходна точка за преразглеждане на директивите за обществените поръчки при спазване на разпоредбите на Договора от Лисабон и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и в съответствие с преразгледаните правила относно държавните помощи;

2.

Посочва, че въпреки че преразглеждането на директивите на ЕС относно обществените поръчки през 2004 г. доведе до положително по-нататъшно развитие на единния пазар за обществени поръчки, сега, няколко години след транспонирането на Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО в националното право, е необходимо да се прецени дали ще е нужно оптимизиране и изясняване на директивите с цел преодоляване на недостатъците, които се проявиха при прилагането им на практика; подчертава, че според множество заинтересовани страни правилата относно обществените поръчки са много сложни, което води до скъпи и тежки административни процедури за спазване; изразява съжаление за честите случаи на неподходящо транспониране на правилата в националното законодателство и за недостатъчните мерки за обучение; призовава Комисията да предложи значително опростяване и консолидиране на правилата и същевременното им изясняване, където е необходимо; подчертава освен това, че увеличеното използване на ИКТ сега трябва да играе важна роля за намаляване на администрацията и разходите и че следователно различните европейски инициативи в областта на електронните обществени поръчки и електронната търговия следва да бъдат приведени в съответствие с реформата на правилата относно обществените поръчки;

3.

Призовава в директивите да бъде заявено изрично, че те не пречат на никоя държава да съблюдава Конвенция C94 на МОТ; призовава Комисията да насърчава държавите-членки да съблюдават Конвенцията; подчертава, че ефективното функциониране на устойчиви обществени поръчки изисква ясни и недвусмислени правила на ЕС, които точно определят рамката на законодателството и прилагането на държавите-членки;

4.

Изисква изясняване на приложното поле на директивите; отбелязва, че основната цел на обществените поръчки е закупуването на стоки, дейности и услуги от страна на публичните органи с цел задоволяване на нуждите на техните граждани и гарантиране на ефективно използване на публичните средства; посочва, че за възлагащия орган трябва да е налице пряка полза, за да може процедурата да бъде определена като обществена поръчка;

5.

Призовава за изясняване на определенията в директивите – например определението на „публичноправен субект“ – в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз и без стесняване на обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки;

6.

Припомня своята резолюция от май 2010 г. относно развитието в областта на обществените поръчки, в която се взема под внимание съдебната практика на Съда на Европейския съюз и се застъпва становището, че публично-публичното сътрудничество не подлежи на правилата за обществените поръчки, ако са изпълнени следните критерии: целта на партньорството е изпълнение на задължение за обществена услуга, което е възложено на всички засегнати местни органи, задължението се извършва единствено от заинтересованите публични органи, т.е. без участие на частен капитал, и въпросната дейност по същество се извършва от името на участващите публични органи; подчертава факта, че прехвърлянето на задължения между организации от публичния сектор е въпрос на вътрешна административна организация на държавите-членки и не подлежи на правилата за обществените поръчки; счита, че тези пояснения следва да бъдат кодифицирани в директивите за обществените поръчки;

7.

Подчертава изключването на концесиите за услуги от обхвата на правилата на ЕС относно обществените поръчки; отново подчертава, че следва надлежно да бъдат отчетени както сложността на процедурите, така и разликите в правната култура и практика в областта на концесиите за услуги между държавите-членки; счита, че процесът на дефиниране на термина „концесия за услуга“ и създаване на правна рамка за подобни концесии е претърпял развитие в резултат на директивите относно възлагането на обществени поръчки от 2004 г. и допълващата ги съдебна практика на Съда на ЕС; настоява, че предложения за законодателен акт относно концесии за услуги биха били оправдани единствено с цел коригиране на нарушения във функционирането на вътрешния пазар; посочва, че такива нарушения досега не са били установени, и следователно не е необходим законодателен акт относно концесиите за услуги, освен ако с него не се цели чувствително подобрение във функционирането на вътрешния пазар;

8.

Подчертава, че настоящата класификация на А и Б категории услуги следва да бъде запазена, доколкото „по-леките“ разпоредби за Б-услугите имат своята обосновка в характеристиките на тази категория като услуги, предоставяни предимно на местно или регионално равнище; призовава Комисията да разработи инструменти, които да улеснят местните и регионалните органи при определяне на категориите, към които принадлежат специфични договорни задачи;

9.

В този контекст отбелязва, че прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки към предоставянето на персонални социални услуги често не е най-добрият начин за гарантиране на оптимални резултати за ползвателите на въпросните услуги; призовава за признаване съгласно правото на ЕС на изпробвани и тествани процедури на държавите-членки, основаващи се на принципа, че всички доставчици, независимо от правната им форма, които отговарят на предварително определените законови условия, се допускат да предоставят услуги, при условие че се зачитат общите принципи на равно третиране, прозрачност и недискриминация;

10.

Подчертава, че въвеждането на нови правила за пазарите на обществени поръчки под праговете на ЕС следва да се избягва, тъй като то може да застраши правната сигурност, установена на национално равнище;

11.

Призовава Комисията да съгласува Директивата за производствата по обжалване с новата рамка за обществените поръчки, която ще бъде изработена след настоящото преразглеждане, и да направи това съгласуване успоредно с основното законодателно предложение, за да се гарантира последователност;

12.

Подчертава отговорността на Комисията да следи за правилното транспониране на европейските директиви в държавите-членки;

13.

Счита, че за да се развие пълният потенциал на обществените поръчки, критерият „най-ниска цена“ вече не следва да бъде определящ при възлагане на поръчки и че по принцип той следва да бъде заменен с критерия „икономически най-изгодна оферта“ по отношение на икономическите, социалните и екологичните ползи, като се отчитат разходите за целия жизнен цикъл на съответните стоки, услуги или дейности; подчертава, че това няма да изключи най-ниската цена като решаващ критерий в случая на високо стандартизирани стоки или услуги; изисква от Комисията да разработи, в тясно сътрудничество с държавите-членки, методология за изчисляване на разходите за целия жизнен цикъл на широка и незадължителна основа; подчертава, че подкрепата за критерия „максимална икономическа полза“ би насърчила новаторството и усилията за постигане на най-добро качество и най-добра стойност, т.е. за придържане към изискванията на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че това е особено важно по отношение на обществените поръчки за стоки, които оказват отражение върху здравето на потребителите, например в сектора на храните, където качеството и производствените методи играят важна роля; подчертава, че правилата за обществени поръчки следва да са достатъчно гъвкави да гарантират, че пасивните потребители, например в болници, домове за възрастни хора, училища и детски градини, имат равен достъп до здравословна храна с добро съотношение качество-цена, а не само до най-евтината налична възможност;

14.

Признава, че ако се използват ефективно, обществените поръчки биха могли да бъдат истински двигател за насърчаване на качествени работни места, заплати и условия на труд, както и за равенство, за придобиване на умения и обучение, за прилагане на политики в областта на околната среда и осигуряване на стимули за научни изследвания и иновации; призовава Комисията да насърчава правителствата и възлагащите органи да увеличат използването на устойчиви обществени поръчки, които подкрепят и насърчават качествена заетост и осигуряват качествени стоки и услуги в Европа; приканва Комисията внимателно да проучи как възлагането на обществени поръчки е допринесло за постигане на по-широките цели на ЕС и да очертае какво следва да се направи за подобряване на тези цели в бъдеще;

15.

Припомня, че обществените поръчки за развойни продукти са недостатъчно използван инструмент, който може да даде тласък на иновациите в обществените поръчки и да допринесе значително за определяне и установяване на водещи пазари и за подобряване на достъпа на МСП до обществени поръчки; освен това счита, че предложеният модел за споделяне на рисковете и ползите при обществените поръчки за развойни продукти изисква както правно изясняване, така и опростяване, с цел да бъде възможно редовно и ефективно използване на този инструмент от възлагащите обществени поръчки; съобразно с това призовава Комисията да предложи приспособяване на съответните правила за обществени поръчки или държавна помощ като част от цялостното преразглеждане, с цел стимулиране на възлагането на обществени поръчки за развойни продукти;

16.

Отбелязва значението на стандартите за обществени поръчки, тъй като те могат да помогнат на възложителите на обществени поръчки да постигнат целите на своите политики по ефективен и прозрачен начин; призовава в тази връзка за създаване на редовно актуализирана база данни за стандарти, по-специално свързани с екологични и социални критерии, която да бъде на разположение на публичните органи, за да се гарантира, че възложителите имат достъп до подходящи насоки и ясен набор от правила при изготвянето на тръжни обяви, така че да могат лесно да проверят тяхното съответствие с относимите стандарти;

17.

Призовава за засилено използване на недискриминационни и отворени стандарти при възлагането на обществени поръчки в интерес на целите за опростяване и новаторство, особено в областите на достъпността, ИКТ и околната среда;

18.

Подчертава факта, че дали един продукт или услуга са произведени или не по устойчив начин правилно се счита за характеристика на продукта, която може да бъде използвана като критерий за сравнение с продукти или услуги, които не са били произведени по устойчив начин, за да се даде възможност на възлагащите органи да контролират екологичното и социалното въздействие на възложените от тях поръчки по прозрачен начин, но в същото време да не се отслабва необходимата връзка с предмета на договора; посочва необходимостта от изясняване на възможността за включване на изисквания относно производствения процес в техническите спецификации за всички видове поръчки, когато това е важно и подходящо; посочва делото Wienstrom, което се е превърнало в класически пример за това как и защо производствените характеристики могат да бъдат категоризирани като технически спецификации;

19.

Подчертава необходимостта от засилване на измерението устойчивост при възлагането на обществени поръчки чрез създаване на възможности за интегрирането му на всеки етап от процеса на възлагане на обществени поръчки (напр. изпитване на способностите, технически спецификации, клаузи за изпълнение на договора);

20.

Посочва, че в отговор на повишената информираност за екологичните и климатични въздействия на стоките, дейностите и услугите възлагащите органи следва да включат екологичните разходи в своята оценка на „икономически най-изгодното предложение“ и в изчисляването на разходите за жизнения цикъл;

21.

Отбелязва, че текстът на директивите трябва да бъде по-конкретен по отношение на подобряването на достъпа за хората с увреждания;

22.

Счита, че настоящите разпоредби относно възлагането на работа на подизпълнители следва да се подобрят, тъй като използването на няколко нива от подизпълнители може да причини проблеми от гледна точка на съответствието с колективни споразумения, условия на труд и стандарти за здраве и безопасност; поради това предлага публичните органи да бъдат информирани за всички подробности, свързани с използването на подизпълнители, преди сключването на договор; отправя искане към Комисията да прецени, с оглед на бъдещето преразглеждане на директивите, дали са необходими допълнителни правила при сключването на договори с подизпълнители, например за установяване на верига на отговорност и по-специално за да се избягва възлагането на част от поръчките на МСП като подизпълнители при условия, по-лоши от тези, приложими към основния изпълнител, спечелил обществената поръчка;

23.

Отчита ролята, която ЕС може да изпълнява за улесняване на развитието на успешни публично-частни партньорства чрез насърчаване на лоялна конкуренция и обмен на най-добри практики между държавите-членки във връзка със социалната политика и политиката в областта на заетостта; отбелязва въпреки това, че между държавите-членки съществуват значителни различия от гледна точка на правните и процедурните изисквания, които се прилагат в тази област; съответно призовава Комисията да поясни понятието за публично-частни партньорства и по-специално как страните ще носят поделените рискове и как ще изпълняват своите финансови задължения;

24.

Призовава Комисията да извърши повторна оценка на подходящото ниво на праговете за договори за доставки и услуги и ако е необходимо, да ги повиши с цел улесняване на достъпа до обществени поръчки, наред с другите, на дружества с нестопанска цел и стопански субекти от областта на социалната икономика, както и МСП; изисква много внимателно разглеждане на правнообвързващите изисквания на Споразумението на СТО относно държавните поръчки; подчертава, че с оглед на трудностите, които вече съществуват в преговорите по въпроса с достъпа до обществени поръчки, също следва да се има предвид, че повишаването на праговете в Европа лесно би могло да доведе до допълнителни усложнения за търговската политика на ЕС;

25.

Подчертава, че едно разширяване на правилата на ЕС за обществените поръчки в сферата на „какво да се купува“ би представлявало значителна промяна на настоящия режим и следва внимателно да бъде преценено; изразява съмнение, че това би допринесло за опростяване и рационализиране, и по-скоро се опасява, че би довело до по-сложни правила с много изключения, които биха били трудни за прилагане на практика – директивите относно обществените поръчки са процедурни насоки („как да се купува“), които не следва да се допълват от разпоредби относно „какво да се купува“;

26.

Посочва, че директивите често се възприемат като твърде подробни и че те стават все по-технически и сложни, като същевременно правният риск от неспазване на тези правила се е повишил значително както за възлагащите органи, така и за доставчиците; отбелязва, че страхът от предизвикателства води до подход на избягване на риска, което задушава иновациите и устойчивото развитие и твърде често има за резултат избирането от възлагащите органи на най-ниската цена, вместо на най-доброто качество; изисква повече пространство за преговори и комуникация, съчетано с мерки за гарантиране на прозрачност и предотвратяване на злоупотреби и дискриминация, и настоятелно призовава пазарните консултации да бъдат изрично разрешени като възможна първа стъпка;

27.

Отбелязва, че политиката в областта на обществените поръчки следва, на първо място, да осигурява ефективно използване на средствата от държавите-членки, да постига оптимални резултати по отношение на обществените поръчки чрез прилагането на ясни, прозрачни и гъвкави процедури и да позволява на участниците в търговете навсякъде в Европейския съюз да се състезават при равни условия;

28.

При преразглеждането на европейското законодателство в областта на обществените поръчки препоръчва въвеждането на ясни, прости и гъвкави правила с намаляване на детайлите и превръщане на процедурите по възлагане на обществени поръчки в по-прости, по-необременяващи, по-евтини, по-отворени към МСП и по-благоприятстващи инвестициите; следователно смята, че е необходимо да се разчита в по-голяма степен на общите принципи на прозрачност, еднакво третиране и недискриминация; счита, че едно опростяване на правилата за обществените поръчки би дало възможност за намаляване на риска от грешки и за обръщане на по-голямо внимание на нуждите на малките възлагащи органи;

29.

Препоръчва оценка на това дали да се позволи въвеждане на по-широко от предвиденото в настоящите директиви използване на процедурата на договаряне с предварително публикуване на обявление за целия ЕС, за да се улесни комуникацията между възлагащите органи и стопанските субекти и ефективното координиране на търсенето и предлагането; счита, че ако бъде предвидено разширяване на обхвата на процедурата на договаряне, следва да бъдат въведени допълнителни гаранции срещу злоупотреби, напр. задължение на възлагащите органи да определят от самото начало за всеки участник поне някакви минимални условия по отношение на изпълнението на процедурата в съответствие с добрата практика, установена при частните поръчки, както и изисквания за документиране в писмена форма;

30.

Призовава Комисията да преразгледа текущите подходи към квалификацията на доставчиците (по-специално рамкови споразумения, динамични системи за покупки и използване на квалификационни системи от възложители на поръчки за комунални услуги), така че евентуалните нови подходи към квалификацията да намалят разходите и сроковете, да са привлекателни както за възлагащите органи, така и за стопанските субекти, и да водят до възможно най-добрите резултати;

31.

Отново настоява за системно допускане на алтернативни оферти (или варианти), тъй като те са от решаващо значение за насърчаването и разпространението на иновативни решения; подчертава, че спецификациите, отнасящи се до изискванията за работни характеристики и функционалните изисквания, и изричното допускане на варианти ще дадат възможност на оферентите да предлагат иновативни решения, по-специално във високо иновативни сектори като ИКТ; изисква да бъдат проучени всички пътища – както законодателни, така и незаконодателни – за гарантиране на по-голяма ангажираност в областта на обществените поръчки с насърчаването на новаторство в Европа;

32.

Призовава Комисията да внесе пояснения в регулаторната рамка относно обществените поръчки, особено по отношение на фазата на изпълнение на договорите (напр. относно „съществени изменения“ на договор в сила, относно промени, свързани с изпълнителя, и относно прекратяването на договори);

33.

Изразява съжаление, че оферентите имат само ограничени възможности да отстранят пропуски в своите оферти; следователно отправя искане към Комисията да уточни кои пропуски могат да бъдат отстранявани от оферентите, какви допълнителни корекции са позволени и как да се гарантира прозрачност и еднакво третиране;

34.

Посочва, че възлагащите органи следва да могат да се възползват от предишен опит с оферент въз основа на официален доклад за оценка; препоръчва приемането на определен срок за изключвания, което следва да гарантира прозрачност и обективност; подчертава необходимостта от законодателно пояснение в Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, гласящо, че оферент, за когото е установено виновно извършване на нарушение при предишна процедура по възлагане на обществена поръчка, може да възвърне доверието в себе си, след като недвусмислено докаже, че е преминал ефективна процедура за реабилитиране по своя инициатива; счита, че такова пояснение би насърчило прилагането на антикорупционни механизми, стимулирайки инициативи за ускоряване на премахването на корупционни практики, и би елиминирало сериозна правна несигурност;

35.

Изразява съжаление, че в Зелената книга не се споменават недостатъците и липсата на опит и познания относно възлагането на обществени поръчки и че стратегиите за обществени поръчки са неподходящи; подчертава значението на насърчаването на професионализма и гарантирането на обективност както от страна на възлагащите органи, така и от страна на операторите на пазара, по-специално чрез подкрепяне на разработването на целеви програми за обучение; препоръчва създаването на мрежа от центрове за високи постижения в съществуващите национални рамки и насърчаване на обмен на информация и добри практики между държавите-членки; също така насърчава организациите-шапка както на национално, така и на европейско равнище, да поемат споделена отговорност за предоставяне на съответната информация и да улеснят обмена на информация между техните членове в цяла Европа; подчертава колко е важно да има ясни и лесни за разбиране ръководства както за възлагащи органи, така и за оференти; изразява съжаление, че документите „Купувайте, като се съобразявате с околната среда! Наръчник за екологичен характер на обществените поръчки“ и „Да купуваме социално! Ръководство за отчитане на социалните измерения на обществените поръчки“, публикувани съответно през 2005 и 2010 г., не са достатъчно практични в това отношение;

36.

Отбелязва, че едва 1,4 % от договорите се възлагат на предприятия от друга държава-членка; подчертава, че професионализацията и по-доброто обучение на възложителите и оферентите биха помогнали за засилване на конкуренцията в целия ЕС и за използване в по-пълна степен на предимствата на един вътрешен пазар за обществени поръчки;

37.

Подчертава, че лесният достъп до обществени поръчки за МСП, които са двигателят на европейската икономика, е жизненоважен за запазване на заетостта и за устойчиво развитие, новаторство и растеж; подчертава, че опростяването на процедурите и административните формалности, както и създаването на благоприятни за МСП стратегии и прилагането на кодекса за добри практики, ще улесни достъпа на МСП до обществени поръчки и ще им даде възможност да участват на по-равнопоставена и справедлива основа; счита, че предоставянето на опростен, равен и справедлив достъп до обществени поръчки за всички икономически оператори би довело до по-добро използване на парите на данъкоплатците; подчертава, че МСП обикновено нямат значителен специализиран административен капацитет и поради това е от съществено значение административната тежест върху тях да се сведе до минимум;

38.

Подчертава, че критериите за подбор от гледна точка на финансовото положение, например свързани с оборота на дружеството, следва да са пропорционални спрямо характера на съответната поръчка; предупреждава Комисията и държавите-членки, когато приемат гъвкави и лесни за ползване инструменти, да не създават нови пречки за МСП и приоритетно да вземат предвид техните интереси; призовава Комисията, с цел подобряване на достъпа до процедури по възлагане на обществени поръчки и подобряване на тяхната прозрачност, особено в интерес на по-малките възлагащи органи и оференти, да модернизира уебсайта „Електронен ежедневник за поръчки“ (Tenders Electronic Daily (TED)), да го направи по-достъпен, като повиши привлекателността му и леснотата на ползването му и обърне конкретно внимание на критериите за търсене и на качествения и подробен превод на резюмето на всяка обществена поръчка; препоръчва TED да предлага на своите ползватели услуга за осведомяване при публикуване на нова обществена поръчка в избрана област на интерес;

39.

Изисква от Комисията да повишава информираността относно значението на разделянето на договорите на лотове и да обмисли прилагането на принципа „прилагай или обяснявай“, според който правилата относно въпроси като разделянето на лотове трябва да се спазват или да се обясни защо не се спазват;

40.

Посочва, че възлагащите органи следва да се възползват в по-голяма степен от възможностите за разделяне на обществени поръчки на лотове, давайки по този начин на МСП по-добри от качествена и количествена гледна точка шансове за участие в обществени поръчки и подобрявайки нивото на конкуренцията; насърчава МСП да се възползват от съвместно възлагане на обществени поръчки и обединяване на договори, което би им дало възможност да постигнат икономии от мащаба в области като логистика и транспорт; насърчава публичните органи да бъдат гъвкави при обмислянето на тези съвременни и доброволни форми на договаряне; призовава Комисията да проучи всички възможности за насърчаване на временно или постоянно групиране на МСП и малкия бизнес, за да им се даде възможност за участие в тръжни процедури, които не са разделени на лотове, без да им се налага да действат като подизпълнители; в тази връзка изисква от Комисията да проучи по-специално текущата практика на възлагане на МСП като подизпълнители (често при по-лоши условия, отколкото тези, приложими към основния изпълнител) на част от поръчките, които не са били разделени на лотове и които са твърде големи за участие на МСП в тръжната процедура;

41.

Предлага да се разрешава подаването на клетвени декларации, където е възможно, и оригинални документи да се изискват единствено от одобрените кандидати или успешния оферент, като се избягват забавяния или изкривяване на пазара поради неправилни декларации; призовава Комисията да насърчава възможността да се използва „електронен паспорт за обществени поръчки“, приеман от всички държави-членки и в случай че икономическият оператор отговаря на всички условия, изисквани съгласно законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки; подчертава, че една европейска система за предварителен подбор следва да бъде полезен инструмент, ако се поддържа опростена, евтина и леснодостъпна за МСП;

42.

Призова Комисията, с оглед на борбата с корупцията при обществените поръчки, да насърчава по-ефективни практики за отчетност, включително обмен на информация между държавите-членки относно изключването на неплатежоспособни участници в търгове; приканва Комисията да предложи ясни правила за защитата на подаващите сигнали за нарушения лица съгласно препоръките на Резолюция 1729(2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (9), да повишава прозрачността на договорите, които се финансират със средства от ЕС, и да насърчава образователни дейности както на институционално ниво, така и сред широката общественост;

43.

Отбелязва, че някои държави-членки вече прилагат ефективни процедури за възлагане на обществени поръчки, които гарантират прозрачност и правилно използване на парите на данъкоплатците; приканва Комисията да проучи добрите практики на държавите-членки в тази област и да определи най-ефективните принципи за възлагане на обществени поръчки в ЕС;

44.

Подчертава, че борбата с корупцията и фаворизирането е една от целите на директивите; подчертава факта, че държавите-членки са изправени пред различни предизвикателства в тази област и че един по-всеобхватен европейски подход носи риск от подкопаване на усилията за рационализиране и опростяване на правилата, както и от създаване на нова бюрокрация; подчертава, че принципите на прозрачност и конкуренция са ключови в борбата с корупцията; изисква общ подход към мерките за реабилитиране за избягване на изкривяване на пазара и гарантиране на правна сигурност за икономическите оператори и възлагащите органи;

45.

Счита, че тъй като обществените поръчки засягат обществени средства, те следва да бъдат прозрачни и открити за обществен контрол; отправя искане към Комисията да предостави пояснения, с цел да се гарантира правна сигурност за местните и други публични органи и да им се позволи да информират гражданите за договорните си задължения;

46.

Призовава Комисията да извърши оценка на проблемите, свързани с предлагането на изключително ниски оферти, и да предложи подходящи решения; препоръчва в случай на необичайно ниски оферти възлагащите органи да предоставят своевременно достатъчно информация на други оференти, за да им дадат възможност да преценят дали има основание за започване на процедура за преразглеждане; изисква по-добра съгласуваност между общата външна търговска политика на ЕС и практиките в държавите-членки, които приемат изключително ниски оферти;

47.

Приветства Зелената книга на Комисията за по-масово използване на електронните обществени поръчки; подчертава, че планът за действие за електронните обществени поръчки не е постигнал своята цел и че е необходимо повече политическо лидерство на всички равнища на управление, включително и на равнището на ЕС, за да се запази и ускори преминаването към електронни обществени поръчки; желае да се гарантира, че най-малко 50 % от операциите по възлагане на обществени поръчки от страна на институциите на ЕС и държавите-членки се извършват по електронен път в съответствие с ангажимента, поет от правителствата на държавите-членки през 2005 г. в Манчестър по време на Конференцията на министрите относно електронното правителство;

48.

Подчертава обстоятелството, че Комисията играе уникална роля в насърчаването на напредък в стандартизацията и инфраструктурните въпроси – например електронните подписи и отбелязването на времето се нуждаят от общоприет формат за целите на сигурността; изисква от Комисията да разработи въпросните общи стандарти; подчертава, че обременяващите технически изисквания за установяване на самоличността на участниците могат да представляват пречки за операторите; в тази връзка подчертава необходимостта от разработване на стандартизирана система за електронен подпис; призовава държавите-членки да учредят служба по валидиране на сертификати, издадени от доставчиците на услуги за сертифициране под техен надзор;

49.

Подчертава факта, че за да се гарантира оперативна съвместимост на различните системи и да се избегне зависимостта от даден доставчик, трябва да се спазват отворени стандарти и неутралност по отношение на технологиите; изисква от Комисията да осигури действителна оперативна съвместимост между различните платформи за електронно възлагане на обществени поръчки, които вече са въведени в държавите-членки, като се използват по-широко резултатите, получени от такива инициативи на ЕС като PEPPOL и е-CERTIS;

50.

Посочва, че всички законодателни предложения за разширяване и опростяване на използването на електронното възлагане на обществени поръчки следва да бъдат интегрирани в прегледа на основните директиви за обществените поръчки и да бъдат в съответствие с обхвата и общите правила за възлагане на обществени поръчки като например задължения, свързани с прагове;

51.

Подчертава, че електронното възлагане на обществени поръчки може да даде тласък на опростяването на целия процес по възлагане на обществени поръчки, да осигури ефективност, която ще доведе до значителни спестявания на разходи и време както за предприятията, така и за публичните администрации, и да увеличи прозрачността и достъпността; отбелязва, че по-конкретно електронното възлагане на поръчки отваря нови пътища за модернизиране на администрацията в областта на обществените поръчки; отново отбелязва, че електронното възлагане на обществени поръчки следва да бъде по-евтино, по-бързо и по-прозрачно от традиционните процедури по възлагане на обществени поръчки; въпреки това счита, че все още има място за подобрение и че следва да се направи повече по отношение на достъпа до надеждна, сравнима и обективна информация и статистически данни; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават презграничното използване на електронни обществени поръчки;

52.

Посочва, че законодателството не е единственото средство за насърчаване на промени; поради това изисква от Комисията да проучи нови начини за обмяна на опит, споделяне на най-добри практики и презграничен трансфер на знания между местни и регионални действащи лица; подчертава силната нужда от допълнително засилване на капацитета и разбирането на персонала, занимаващ се с електронно възлагане на обществени поръчки, и – чрез национални и/или европейски стимули за осигуряване на равнопоставеност между МСП и големите предприятия – от подпомагане на МСП в изграждането на знания и капацитет; приветства Механизма за свързване на Европа като нов инструмент за засилване на презграничното електронно възлагане на обществени поръчки, даващ възможност за развитие на цифровия единен пазар;

53.

Приветства заявлението в плана на Комисията за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. за развиване на платформата epractice.eu в ефективен инструмент за обмяна на опит и информация между държавите-членки и лицата, извършващи практическа работа по електронното управление, и настоятелно призовава за включване в обхвата й на лицата, извършващи практическа работа на местно и регионално равнище;

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/35

—

като взе предвид членове 21, 45 и 47 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността (1),

—

като взе предвид Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (2),

—

като взе предвид основните трудови стандарти на Международната организация на труда

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (3),

—

като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки (4), доклада от 2008 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО (COM(2008)0840) и резолюциите на Съвета от ноември 2007 г. и април 2009 г. във връзка с Директива 2004/38/ЕО.

—

като взе предвид документа на Комисията относно последващите действия относно насоки за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, (СОМ(2009)0313),

—

като взе предвид проекта за междинен доклад, озаглавен „Сравнително проучване на прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на Европейския съюз и на членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки“, изискан от комисията по правни въпроси на Парламента и изготвен от Европейската служба за граждански действия (ECAS),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията относно насоки за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38/ЕО, както и намерението й да публикува опростени насоки за гражданите на ЕС и да се възползва възможно най-добре от възможностите, предлагани от интернет,

—

като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2007 г., озаглавено „Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: Планът за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)“ (COM(2007)0773),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г. относно въздействието от свободното движение на работници в контекста на разширяването на ЕС (COM(2008)0765),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2008 г., озаглавено „Нови умения за нови работни места: изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“ (COM(2008)0868),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ “, което включва мобилността на работниците и служителите като един от дванадесетте ключови инструмента (COM(2011)0206),

—

като взе предвид европейската стратегия 2020 и по-специално водещите й инициативи „Програма за нови умения и работни места“ и „Младежта в движение“,

—

като взе предвид заключенията от Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 27 ноември 2008 г. относно "Свободното движение на хора: неправомерно упражняване и злоупотреби с правото на свободно движение",

—

като взе предвид заключенията от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 9 март 2009 г. относно „Професионалната и географската мобилност на работна сила и свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз“,

—

като взе предвид резолюцията си от 2 април 2009 г. относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство (6),

—

като взе предвид резолюцията си от 18 декември 2008 г. относно Европейския план за действие в областта на трудовата мобилност (2007—2010 г.) (7),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно установяване на съществуващите пречки за мобилността на вътрешния пазар на труда (8),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0258/2011),

A.

като има предвид, че работата и живеенето в различна държава-членка е една от основните свободи на Съюза, независимо от етническия произход на лицето, и е основен компонент на гражданството на Съюза, признат от договорите, но при все това статистиките показват, че все още твърде малко хора се ползват с това право независимо от конкретните инициативи, които са предприети за подкрепа на мобилността при работниците,

Б.

като има предвид, че мобилността на работниците и служителите в ЕС следва да се насърчава навсякъде в Европейския съюз, където е необходима допълнителна работна сила,

В.

като има предвид, че работниците и служителите в ЕС могат да се сблъскат с трудности и предизвикателства при търсенето на работа в приемащата държава-членка,

Г.

като има предвид, че правото на живеене и работа в различна държава-членка на Съюза е една от основните свободи на Съюза, основен компонент на гражданството на Съюза, признат от Договорите, но при все това според статистиките и независимо от конкретните инициативи, които са предприети за подкрепа на мобилността на работниците, все още твърде малко хора се възползват от това право,

Д.

като има предвид, че настоящото ниво на мобилност на работниците не е достатъчно за увеличаване ефективността на пазарите на труда в Европейския съюз; само 2,3 % от хората в ЕС живеят в държава-членка, която е различна от държавата, чиито граждани са те, но 17 % възнамеряват да се възползват от правото на свободно движение в бъдеще, а 48 % биха обмислили възможността да си потърсят работа в друга държава или регион в случай на уволнения,

Е.

като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен социалноикономически пример както за ЕС, така и за държавите-членки, като представлява ориентир за интеграцията на ЕС, икономическото развитие, социалното сближаване, индивидуалното израстване на професионално ниво, борбата срещу предразсъдъците, расизма и ксенофобията и че може да се противодейства на отрицателните последици от икономическата криза и да се осигури по-добра подготовка за предизвикателствата, произтичащи от глобалните промени чрез въвличане в диалог с гражданското общество на всички заинтересовани страни на управленско равнище;

Ж.

като има предвид, че насърчаването на мобилността на работниците е положителен принос към достигането на целите по отношение на заетостта, заложени в Стратегията „Европа 2020“; приканва Комисията да включи във водещите инициативи мобилността на работната ръка, както и държавите-членки да включат трудовата и географската мобилност при изготвянето на националните си стратегии и програми за реформи,

З.

като има предвид, че недостатъчната гъвкавост на законодателството възпира мобилността на работната сила в Европа;

И.

като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г. мобилните работници от държавите, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г., са оказали положително въздействие върху икономиките на държавите-членки, приемащи мобилни работници,

Й.

като има предвид, че развитието на нашите общества, което се дължи основно на индустриалната промяна, глобализацията, новите начини на работа, демографските промени и развитието на средствата за транспорт, изисква по-висока степен на мобилност на работниците,

K.

като има предвид, че не е постъпила информация за отрицателно въздействие в онези държави-членки, които не са приложили преходните мерки във връзка със свободното движение на работници, произхождащи от държави-членки, които са се присъединили към ЕС през 2004 и 2007 г., но редица държави-членки са взели решение да прилагат ограничения на техните пазари на труда по отношение на лица, които са с румънско или българско гражданство,

Л.

като има предвид, че независимо от правните актове на ЕС и програмите, целящи насърчаването на свободното движение на работници, съществуват препятствия пред пълното прилагане на тази основна свобода (например социални, езикови, културни, правни и административни спънки, слаби политики на връщане, които не отговарят на нуждите на работниците мигранти, недостатъчно признаване на опита, свързан с мобилността, трудности, свързани с намирането на работа на съпрузите и партньорите, както и забавяне на процеса на признаване на дипломите и професионалните квалификации),

М.

като има предвид, че в момент на икономическа криза професионалната и географска мобилност на работниците може да спомогне за намаляване на безработицата, като свърже предлагането и търсенето на работна ръка, допринасяйки за създаване на работни места, за адаптиране на икономиката, обществото и демографията към структурните промени, както и за насърчаването на икономическия растеж и конкурентоспособността на ЕС. в тази връзка счита, че настоящите процедури за признаване на професионалните квалификации представляват голяма пречка за мобилността на работниците в Европейския съюз,

Н.

като има предвид, че тези препятствия и ограничения нарушават едно от основните права на работниците, правят възстановяването на икономиките в ЕС още по-трудно и могат да доведат до обратен ефект като незаконен труд в по-голяма степен, разпростиране на сивата икономика и експлоатирането на работниците,

O.

като има предвид, че дискриминацията, основана на сексуална ориентация, е забранена по силата на член 21 от Хартата на основните права,

П.

като има предвид, че настоящата икономическа криза оказа негативно влияние върху мобилността и засегна в най-голяма степен срочно наетите работници и работниците, упражняващи почасова дейност, като жените се оказаха една от най-засегнатите категории;

Р.

като има предвид, че по отношение на половете са налице сериозни различия в областта на сводното движение на работници в рамките на ЕС (забелязва се, че мъжете се придвижват заради нова работа или преместване на работно място много по-често от жените, съответно 44 % в сравнение с 27 % (9)); като има предвид, че е необходимо по-добро наблюдение на явлението мобилност, което да се основава на разбити по полов признак данни,

1.

Изтъква, че в доклада на Комисията COM(2008)0840 се посочват случаи на непрестанно нарушаване на прилагането на Директива 2004/38/ЕО от страна на държавите-членки, което засяга упражняването на свободно движение от страна на работниците, а това положение е довело до редица оплаквания от отделни лица, петиции и до над 40 въпроса от страна на Парламента, в резултат на което Комисията е започнала пет процедури за нарушение за неправилното прилагане на директивата;

2.

Приветства съобщението на Комисията COM(2010)0373, което описва и разяснява настоящото положение във връзка с движението на работници, но изразява съжаление относно факта, че липсват конкретни мерки или решения за преодоляване на проблемите във връзка с мобилността;

3.

Приветства предприетите от Комисията инициативи като „Механизъм за засилване на мобилността на жените“ и я приканва да разшири и подобри обхвата на проектите, които имат за цел да повишат мобилността на женския труд;

4.

Призовава Комисията да продължава да насърчава трудовата мобилност, като представи дългосрочна, изчерпателна, мултидисциплинарна стратегия за мобилността, с която да се премахнат всички законови, административни и практически бариери пред свободното движение на работниците; изисква последователна, ефективна и прозрачна политика, която да съсредоточава своето внимание върху изискванията на пазара на труда и икономическите тенденции;

5.

Призовава Комисията да подкрепи мобилността на работната сила чрез проекти и по-нататъшно развитие на стратегии за опростено информиране и уведомяване относно правата на мобилните работници, както и за предимствата на мобилността в общото развитие и в икономиката както на ЕС, така и на държавите-членки. Повишената информираност на работещите, на членовете на семействата им и на заинтересованите, относно правата, шансовете и инструментите за свободно движение, е основен фактор за ефикасното приложение на европейското законодателство;

6.

Счита, че мобилността може да се насърчава ефективно единствено чрез съществени подобрения по отношение на солидарността и споделената отговорност от страна на държавите-членки, както и чрез формулиране на ясна регулаторна рамка относно законната миграция;

7.

Призовава държавите-членки да отстранят пречките пред мобилността на лицата (повечето от които са жени), които придружават своите съпрузи или партньори в друга държава-членка, подходящи услуги като курсове за улесняване на тяхната интеграция в новата социална и културна среда, например езикови курсовe и курсове за професионално обучение;

8.

При все това отбелязва, че мобилността следва да остане доброволен избор; подчертава, че отрицателните странични ефекти от увеличената мобилност, водещи до „изтичане на мозъци“ и отлив на млади хора, както и отрицателното въздействие върху целостта на семейството и върху децата, в случаите, когато един или и двамата родители работят в чужбина, следва да бъдат по-успешно смекчени на равнище на ЕС;

9.

Призовава държавите-членки да създадат механизми за сътрудничество, които имат за цел да предотвратят пагубните последици върху семействата, особено върху децата, породени от раздялата с техните родители и разстоянието между тях;

10.

Като има предвид разпоредбите на Договорите и съществуващото законодателство, припомня, че държавите-членки носят отговорността за опростяване на административните процедури, свързани с упражняването на правото на свободно движение на работниците с оглед постигане на оптималното прилагане на това право и избягване на необосновани, ненужни или тромави административни процедури, ограничаващи прилагането на това право;

11.

Настоятелно призовава Комисията да насърчава опростяването на административните практики и административното сътрудничество, така че да позволи установяването на взаимодействие между националните органи;

12.

Подкрепя държавите-членки за създаването на по-ефективни канали за комуникация между мобилните работници и съответните държавни служби, за да имат работниците пълен достъп до информацията относно своите права и задължения

13.

Подчертава, че „правата на работниците и служителите“ могат да се прилагат по-добре, ако съответният мигрант в ЕС е нает за извършване на дейност срещу законно заплащане в приемащата държава-членка;

14.

Подчертава, че работещите жени, които заминават за чужбина, за да работят в сектора на грижите за деца или възрастни хора като детегледачки, „au-pair“, гувернантки или медицински сестри, често се наемат от частни лица като семейства или членове на семейството и по този начин работят без договор или незаконно и следователно не се ползват с права и обезщетения, свързани със системата за социална сигурност, здравни грижи и др.;

15.

Изразява загриженост във връзка със слабото транспониране и прилагане на съществуващите директиви относно свободното движение на работници, по-специално Директива 2004/38/ЕО по отношение на правото на влизане и пребиваване на членове на семейството от трети държави, и на тромавите административни процедури и допълнителните документи за местожителство (разрешителни за работа, доказателства за приемливи условия на настаняване), които не съответстват на разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО;

16.

Призовава Комисията изцяло да упражни своите прерогативи по Договорите чрез непрестанен и задълбочен мониторинг на прилагането на Директива 2004/38/ЕО, в това число при необходимост упражняване на нейното право да започва процедури при нарушение срещу държавите-членки, които не спазват изискванията;

17.

Призовава държавите-членки да преразгледат своите разпоредби за регулиране на преходните периоди за достъп до техните пазари на труда, които в дългосрочен план могат да окажат негативно въздействие върху основните ценности и права, установени в Договорите на ЕС, например свободното движение, недискриминацията, солидарността и равните права; ето защо приветства неотдавнашното решение на някои държави-членки да предоставят пълен достъп до своите пазари на труда за някои от държавите-членки, присъединили се към ЕС през 2004 г., и изразява съжаление във връзка с неотдавнашните законодателни предложения в други държави-членки, насочени към ограничаване на правата на работниците и служителите от държавите-членки, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г.; призовава Комисията да проучи дали такива политики не са в нарушение на правото на ЕС;

18.

Призовава Комисията да укрепи приложимата в момента правна рамка относно признаването на професионалните квалификации, установена с Директива 2005/36/ЕО;

19.

Призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (10) с цел да се вземат предвид предложенията, направени от Европейския парламент в настоящата резолюция;

20.

Призовава Комисията да осигури прилагането от страна на държавите-членки на регламента „Брюксел I“ (Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета) относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела; подчертава значението на регламента „Брюксел I“ по отношение на санкциите и глобите, налагани за експлоатация на работници;

21.

Призовава Комисията да гарантира прилагането на Директива 2004/38/ЕО от страна на държавите-членки без каквато и да било дискриминация, включително въз основа на сексуална ориентация; припомня на Комисията предишните призиви за осигуряване на свободно движение на всички граждани на ЕС и техните семейства, независимо от тяхната сексуална ориентация;

22.

Отбелязва, че правото на свободно движение на работниците не може да се разглежда изолирано от другите права и основните принципи на ЕС и че спазването на европейския социален модел и зачитането на правата, гарантирани в Европейската конвенция за защита на правата на човека, както е отразено в Хартата на основните права на ЕС, ще дадат възможност за достойни работни места, подходящи условия на труд, включително охраната на труда и безопасността на работното място, социалноосигурителни права, равно третиране, съвместяване на семейния с професионалния живот и свобода на предоставянето на услуги; подчертава, че правото на гласуване на местни, регионални и европейски избори е съществен елемент на тези права и призовава за по-добро прилагане; отбелязва, че правото на гласуване на национални избори в държавите-членки по произход може да бъде загубено и счита, че този въпрос следва да бъде разгледан;

23.

Призовава Комисията да изготви таблица за резултатите, която да представя пречките, пред които са изправени работниците в Съюза, желаещи да се възползват от правото си на свободно движение, и начина, по който държавите-членки се справят с тези пречки, за да може да прецени дали това се прави старателно и ефективно;

24.

Призовава Комисията щателно да оцени настоящата икономическа ситуация в държавите-членки по отношение на пазарите на труда; призовава държавите-членки да интегрират по-добре миграционните политики по отношение на работната ръка, за да се справят с недостига на работна ръка и с оглед увеличаване на вътрешното производство;

25.

Поздравява Комисията във връзка с обвързването на мобилността на работниците със стратегията „Европа 2020“ и изказва становището, че това е от основно значение за увеличаване благосъстоянието в ЕС чрез разумно и устойчиво създаване на работни места;

26.

Подчертава значението на това равното третиране на работниците и служителите, заедно с добрата защита на трудовите права, да бъде в съответствие с правилата, приложими в съответната държава-членка, установени в националното законодателство и колективните трудови договори; застъпва убеждението, че принципът „еднакви заплати за еднаква работа на едно и също място“, заедно с принципа на равенство между половете, трябва да важи навсякъде в ЕС, за да се предотврати дъмпингът на заплатите и социалният дъмпинг; подчертава, че правата ще бъдат от полза за всички, единствено ако се спазват и прилагат правилно; за тази цел призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да гарантират, че не се допуска използване на принципа на свободното движение с цел неравностойно третиране, дъмпинг в заплащането и социален дъмпинг;

27.

Счита, че законодателството на ЕС и това на държавите-членки следва да бъдат по-тясно координирани, за да се предотврати възникването на каквито и да е пречки пред прилагането и възползването от правото на свободно движение за работниците;

28.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, като се съобразяват със субсидиарността, правилното прилагане на съществуващото законодателство относно недискриминацията, да предприемат практически мерки за прилагане на принципа за равно третиране на мобилните работници и да се борят с предразсъдъците, расизма и ксенофобията;

29.

Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да укрепят политиката на ЕС за борба срещу пряката и непряката дискриминация, експлоатацията на европейски работници мигранти в ЕС и нарушенията на техните права вследствие на тяхното недостатъчно добро владеене на езика и недостатъчни познания за законодателството, приложимо спрямо техния труд в приемащата държава-членка;

30.

Насърчава държавите членки да засилят вниманието на органите за надзор на пазара на труда за защита на трудовите права на мобилните работници, по-специално чрез подобряване на тяхното образование и информираност в областта на трудовото право;

31.

Счита, че промените в законодателството на държавите-членки в областта на социалната сигурност, здравната система и данъците трябва най-напред да бъдат проверявани от гледна точка на въздействието им върху свободното движение на работниците; призовава за тази цел да се въведе задължение за проверка на пограничните ефекти, която дава подробна представа за преградите пред свободното движение;

32.

Посочва, че увеличената трансгранична мобилност изисква също и активната ангажираност на социалните партньори, за да се предостави на съответните работници, особено на временно работещите в чужбина, адекватна и ефективна информация, подкрепа и защита по отношение на техните социални и трудови права;

33.

Счита, че действията за ефективното прилагане на всички политики, разглеждащи свободното движение на работниците, трябва да бъдат съгласувани и то по-специално в областта на осъществяването на вътрешния пазар, координацията на системите за социално осигуряване, допълнителните пенсионни права, защитата на работниците, трансграничното медицинско обслужване, на образованието и на професионалното обучение, данъчните мерки като тези, предназначени за избягване на двойното данъчно облагане, и липсата на дискриминация;

34.

Подчертава, че трудовите ограничения представляват пречка пред функционирането на вътрешния пазар и че икономическата криза доказа необходимостта от насърчаване на неограничената трудова мобилност;

35.

Отново заявява, че за да се избегне непоследователност в областта на вътрешния пазар на ЕС, за целите на заетостта държавите-членки трябва да отдават предпочитание на гражданите на Съюза и могат да отдават предпочитание на граждани на трети държави, които кандидатстват за висококвалифицирана работа, както е посочено в Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (11); подчертава, че е важно да се отхвърлят молбите за получаване на „синя карта“ на ЕС в секторите на пазара на труда, до които достъпът на работници и служители от други държави-членки е ограничен въз основа на преходни разпоредби;

36.

Призовава за по-добра координация между европейските и националните институции, за по-добро информиране и съдействие на гражданите, както и за наблюдение на начина, по който правото на свободно движение на работниците и служителите се транспонира на практика и се ползва от лицата, за да се ускори осъществяването на трудовата мобилност;

37.

Счита, че наличието на подходящи системи за социална закрила сериозно улеснява географската и трудовата мобилност на работниците и служителите, и че социалното приобщаване на мобилните работници и служители, и повторното интегриране в обществото на завърналите се работници и служители трябва да бъде включено в политиката относно трудовата мобилност; подчертава, че за тази цел признаването на вече получените права, както и едно по-голямо разбиране за различията в системите в отделните-държави членки е наложително и следва да се насърчава;

38.

Призовава държавите-членки да преодолеят проблема с фиктивната самостоятелна заетост сред мобилните работници и служители; подчертава необходимостта на тези работници и служители да им бъде предоставен достъп до права и защита;

39.

Призовава Комисията и държавите-членки да се борят с ксенофобията, насочена срещу всички работници и служители в ЕС, чрез осигуряване на начини за интеграция и информация, както и да насърчават разбирането, културното разнообразие и уважението в държавите-членки, приемащи мобилни работници и служители от ЕС;

40.

Изтъква, че ефективното прилагане на свободното движение на работниците и служителите приканва към предприемането на координирани действия от страна на европейските и националните органи за улесняване и опростяване на административните процедури по отношение на въпроси, които са непряко свързани с това право, като прехвърлянето на регистрации на превозни средства и гарантиране на достъп до медицински досиета, осигуряване на всеобхватна база данни относно действителната компетентност на практикуващите здравни работници, избягване на двойното данъчно облагане, ясни правила относно възстановяването на медицински разноски и т.н.;

41.

Счита, че възможността за работниците мигранти да могат да прехвърлят пенсионните си права е основен фактор за гарантиране на ефективното упражняване на придобитите права;

42.

Счита, че МСП могат да играят роля на основоположници на икономическото възстановяване и развитие, като бъдат основният източник на нови работни места; следователно припомня необходимостта от поемане на ангажимент от страна на ЕС за подпомагане и за развитие на МСП (напр. чрез механизма за микрофинансиране „Прогрес“), по-специално чрез активни политики по заетостта и програми за професионално образование и обучение;

43.

Приканва граничните райони да обмислят споразумения за насърчаване на трансграничната мобилност на работната сила с цел постигане на взаимни (ползотворни) предимства за тези райони;

44.

Призовава държавите-членки да изкоренят съществуващите преходни бариери по отношение на свободното движение на работници и служители за държавите-членки, които се присъединиха към ЕС през 2007 г.; отбелязва, че тези бариери налагат двойни стандарти, пречат на производителността и представляват дискриминационни мерки, насочени срещу гражданите на Европа, като призовава за реалното прилагане на преференциалната клауза в целия Съюз;

45.

Застъпва становището, че мобилността на работната сила в рамките на Европейския съюз е от съществено значение за икономическото възстановяване и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; съответно настоятелно призовава държавите-членки, които продължават да налагат ограничения на пазара на труда по отношение на румънските и българските граждани, да ги премахнат до края на 2011 г. в съответствие с крайния срок, предвиден в Договора за присъединяване;

46.

Призовава за по-тясно и по-ефикасно сътрудничество между компетентните национални органи при контрола на съответствието на трудовите договори с националното право и правото на ЕС; изтъква, че следва да се гарантира, че при нарушения държавите-членки си съдействат взаимно и обменят информация; призовава Комисията да упражнява надзор върху този процес;

47.

Призовава обществените органи и всички заинтересовани страни да направят всичко възможно за повишаване на осведомеността на работниците и служителите относно техните права и различните инструменти (трудово право, колективни трудови договори, кодекси на поведение, разпоредби в областта на социалната сигурност), които регулират техните трудови правоотношения, както и условията им на работа и живот;

48.

Осъжда намаляването на трудовите инспекции в ЕС; подчертава, че ефективният контрол е основен елемент за гарантиране на равно третиране и равни възможности за всички; призовава държавите-членки да засилят трудовите инспекции и да предоставят достатъчно ресурси за тях; призовава Комисията да подобри сътрудничеството и координацията във връзка с трудовите инспекции;

49.

Счита, че държавите-членки следва да гарантират, че децата на мобилните работници и служители в ЕС няма да се сблъскат с трудности, свързани с тяхната националност или гражданство поради избора на работа от страна на техните родители, и че следва да се проучат конкретните потребности на децата на мобилните работници и служители, за да се обезпечат ефективни политически действия по отношение на тях;

50.

Подчертава, че държавите-членки следва да подобрят положението на децата, изоставени от своите родители, и да им помагат да се развиват нормално, да имат достъп до образование и подходящ социален живот;

51.

Изразява своята загриженост във връзка с увеличаването на принудителния труд в ЕС, като в някои области този труд има тесни връзки с организираната престъпност; подчертава необходимостта принудителният труд да се заложи като основен приоритет в работата на Европол и Евроюст; призовава държавите-членки да засилят съвместните си усилия за контрол, съдебно преследване и санкциониране на принудителния труд и да гарантират налагането на наказания в такива случаи; подчертава необходимостта от въвеждане на мерки, осигуряващи защита за жертвите на принудителен труд;

52.

Призовава Комисията да проучи и публикува положителното и отрицателното въздействие на трудовата мобилност върху приемащите страни и страните по произход и ЕС от гледна точка на социално-икономическото и географското сближаване, като подчертае следните последици: икономически загуби, увеличаване на недекларираната трудова заетост и неподходящи условия на труд, дължащи се на неяснота в правното положение, в случай че са в сила преходни разпоредби, липса на осведоменост сред гражданите на ЕС за правата им и последици, свързани със забавяне от страна на държавите-членки на действия по интегрирането на работници и служители от ЕС от вълните на разширяване от 2004 г. и 2007 г.; призовава Комисията и държавите-членки да избягват прилагането на преходни мерки, които ограничават свободното движение на работници и служители, и се отразяват отрицателно върху конкурентоспособността на пазарите на труда на ЕС по отношение на всички настоящи държави-членки или бъдещи страни кандидатки;

53.

Насърчава Комисията да прилага инициативите си, насочени към насърчаване на географската мобилност на младите хора чрез схеми за мобилност с учебна цел, използвайки всички програми, създадени с такава насоченост;

54.

Приветства плана на Комисията за установяване на редовни и систематични проверки за дългосрочното предлагане и търсене на трудовите пазари в ЕС до 2020 г., с разбивка по сектори, сфери на заетост, степен на квалификация и държави, и отправя също така сериозна препоръка за координиране на трудовите и образователните политики между държавите-членки с цел постигане на целите, заложени в стратегията ЕС 2020 по отношение на създаването на работни места и избягването на бъдещи непреки прегради, като непризнаване на дипломи, издадени от други държави-членки на ЕС, които биха могли да се изправят пред упражняването на правото на свободно движение; планът следва ясно да показва недостига на работна ръка в ЕС в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект;

55.

Изисква разработването и прилагането на подходящи мерки за премахване на съществуващата дискриминация и негативните стереотипи, особено спрямо работниците от Източна и Южна Европа, и за стимулиране на интеграцията на работници и служители, които се възползват от правото си на свободно движение, в обществото на приемащата държава;

56.

Призовава органите на всяко едно равнище да гарантират политическа подкрепа и повишаване осведомеността относно възможностите и предимствата на мобилността, особено сред лицата, започващи работа, като изтъкват координационната роля на Комисията;

57.

Счита, че държавите-членки следва да улеснят и установят общи критерии за признаването на дипломи и квалификации, тъй като много често хората, които търсят работа в държава-членка, различна от тази на произхода им, биват затруднени именно поради тази причина;

58.

Осъжда политиките, водени от някои държави-членки, с които активно се насърчават граждани на други държави от ЕС да напуснат въпросните държави-членки; отправя искане към Комисията да провери дали подобни политики са в нарушение на правото на свободно движение;

59.

Признава и изтъква значението на публичните служби по заетостта, и по-специално на системата и мрежата на EURES, за насърчаване на трудовата мобилност в рамките на ЕС, особено в граничните райони, чрез предоставяне на информация относно свободните работни места, правата и задълженията при миграция, включително имиграция и погранична работа, както и информация относно възможностите за образование и професионално обучение, условията на труд и на живот; подчертава особената роля на социалните партньори за консултиране на работниците при граничните партньорства; подчертава, че EURES следва да остане средство за стимулиране на справедлива мобилност и затова призовава Комисията да продължи да предоставя финансови средства за подпомагане на социалните партньори в граничните райони;

60.

Призовава за развитие на институционалния капацитет на EURES и подобряване на универсалното средство за подпомагане на работещите и техните семейства;

61.

Изразява загриженост във връзка с намаляването на средствата за съветници на EURES; призовава за поемането на ангажимент по отношение на дългосрочна стратегия, която да позволи на EURES и нейните служители да изпълняват своите задължения и отбелязва, че това е възможно само при увеличено финансиране;

62.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат подходящи действия за гарантиране на по-ефективно и ефикасно сътрудничеството на EURES със съответните национални публични органи;

63.

Насърчава държавите-членки, в сътрудничество с Комисията, да подпомогнат за подобряване на услугите на EURES за гражданите, чрез разпространение на печатни материали и предоставяне на съвети относно използването на мрежата чрез държавните структури за търсене на работа, както и при организирането на семинари за стимулиране на мобилността в областта на висшето образование;

64.

Счита, че информацията, с която работниците от ЕС разполагат относно ползите, правата и задълженията, произтичащи от трудовата мобилност, следва да продължи да се подобрява; призовава Комисията да координира своите действия с националните органи и да създаде връзки между EURES и мрежата за онлайн разрешаване на проблеми SOLVIT, за да подобри качеството на услугите, предоставяни на гражданите, които упражняват правото си на мобилност; призовава Комисията и държавите-членки да създадат многонационални консултантски агенции за мигриращи в ЕС работници и служители, особено на места, където са заети голяма част от тези работници и служители;

65.

Подчертава, че при насърчаването на активни политики за заетост следва да се отдава приоритет на информацията относно програмите за образование и обучение в ЕС;

66.

Призовава за подобряване прилагането на Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 г. относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (т.нар. „Директива за информацията“) (12) за минималната информация, която работниците и служителите следва да получават от своя работодател относно трудовото им правоотношение, в това число и всички съответни разпоредби, засягащи заетостта им в приемащата страна;

67.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да подкрепя активното участие на социалните партньори при гарантирането на прилагането и утвърждаването на правата на мобилните работници и служители;

68.

Подчертава необходимостта от сътрудничество между работниците и служителите, и работодателите в рамките на мрежата EURES;

69.

Призовава за засилен диалог и координация между националните и регионалните органи, тъй като те обикновено са първият източник на информация за много граждани поради своята близост и запознатост с нуждите на гражданите, както и за засилено участие на социалните партньори;

70.

Настоятелно призовава държавите-членки колкото е възможно по-бързо да започнат проверки на агенциите по заетостта, за да се гарантира, че не се нарушават правата и очакванията на мобилните работници и служители, което може да попречи на тяхното свободно движение и социална сигурност;

71.

Призовава Комисията и държавите-членки да наблюдават положението на агенциите и организациите, които предлагат работа на работници и служители от други държави-членки, и да разкриват потенциалните незаконни или недекларирани работни места или агенциите и организациите, които осигуряват фиктивни работни места;

72.

Подчертава, че за осъществяване на свободното движение следва да съществува задължение работодателите да предоставят информация на чуждестранните работници и служители относно правата им в съответната приемаща страна. Освен това в държавите-членки трябва да се създадат многоезични консултативни центрове за работници мигранти;

73.

Призовава Комисията да изготви съобщение относно данъчните последици за работниците и служителите съгласно тази директива, за да се осигури по-добро разбиране и да се намерят евентуални решения на важни въпроси, които могат да осуетят или възпрепятстват мобилността на работниците и служителите;

74.

За обезпечаване и увеличаване на конкурентоспособността на Европа инвестициите във формално и неформално обучение, професионално обучение, обмен на трудов опит и координирани действия за ускоряване на процеса на трудовата мобилност трябва да се разглеждат като най-висок приоритет;

75.

Изразява становището, че активните политики по отношение на пазара на труда, и по-специално по отношение на професионалното обучение и обучението през целия живот, трябва да бъдат укрепени, тъй като те могат да допринесат за увеличаване на трудовата мобилност, да улеснят прехода по време на структурна безработица и да позволят на работниците да се адаптират към промените на пазара на труда;

76.

Приветства Комисията за пилотната й инициатива „Младежта в движение“ и за стартирането на „Програма за нови умения и работни места“ и приветства по-специално пилотния проект „Твоята първа работа с EURES“ и предложените действия за създаването на европейски паспорт за умения;

77.

Като приветства обучението на младите хора за придобиване на умения, необходими за работа и живот в други страни, счита, че хората имат право да живеят и работят в страна по техен избор;

78.

Счита, че уменията и познанията, отговарящи на специфичните национални, регионални или местни изисквания на пазара, ще благоприятстват мобилността на работещите и изисква от Комисията да разработи пътна карта за търсенето по отношение на уменията, както и оценка в средносрочен и дългосрочен план по отношение на бъдещите работни места, когато може да се осигури съвпадение между търсенето и предлагането на умения, както и средносрочни и дългосрочни прогнози за недостига на работници в избрани професии, който може да се прояви при демографски промени и застаряване на населението;

79.

Счита, че трудовата мобилност е двупосочен процес; от една страна, тя води до натрупване на знания и умения чрез всякакъв вид образование, за да подготви активното население за сблъсъка с конкуренцията при търсенето на нова работа, и от друга страна, мобилните работници могат да надграждат своите умения и знания чрез трудовата мобилност, тъй като натрупват повече практически опит и знания на новото място;

80.

Счита, че трябва да се насърчава най-вече мобилността в сферата на професионалното обучение, тъй като в тази област продължава да има големи дефицити; подчертава важността на програмите като „Леонардо“ и призовава държавите-членки и предприятията, ангажирани с професионално обучение, да се възползват в по-голяма степен от тях и съответно да направят ползването им по-лесно;

81.

Изразява също така надежда придобитите от мобилните работници нови умения по време на тяхната мобилност да бъдат утвърдени, за да се признае техният увеличен личен потенциал и да се улесни трайното им професионално приобщаване;

82.

Счита, че акцентът не бива да бъде поставян единствено върху младите работници и служители, а е желателно разработването на целеви стратегии, насърчаващи и улесняващи свободното движение на различни категории работещи, въз основа на техните конкретни характеристики (възраст, пол, умения, принадлежност към уязвими и малцинствени групи) и нужди, за да се превърне мобилността за всички групи работници във възможност;

83.

Призовава държавите-членки да изработят стратегиите си в областта на ученето през целия живот и професионалното обучение в зависимост от развитията на пазара на труда и да осигурят наличието на общоприложими умения с по-широко покритие по отношение на географския район и познанията, с цел постигането на подходящо съответствие с предлагането на работни места;

84.

Призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат за постигането на по-висока съпоставимост между училищните и университетските програми и образователните системи в ЕС, чрез опростено взаимно признаване на дипломи, с цел също така да се насърчава взаимното признаване на образователните квалификации, което е от жизненоважно значение; подчертава обаче съществуващата разлика между него и признаването на квалификациите за регламентираните професии, като предвижда обща либерализация на достъпа; във връзка с това приветства сключването на все повече споразумения за трансгранично сътрудничество между висши учебни заведения и университети и призовава държавите-членки да подкрепят тази тенденция;

85.

Насърчава държавите-членки да стимулират участието на малките и средните предприятия в ученето през целия живот чрез предоставяне на стимули на съответните работници и служители, и работодатели, като се акцентира върху изучаването на чужди езици и нови технологии съгласно нуждите на трудовия пазар, тъй като по-голяма част от работната сила в Европа е заета в малки и средни предприятия и по този начин тя ще стане по-конкурентоспособна и ще се стимулира мобилността, с цел преодоляване на проблема с невъзможността за запълване на работни места в различните държави-членки;

86.

Счита, че трябва да бъде постигната по-висока степен на взаимодействие между програмите, имащи за цел насърчаването на свободното движение на студентите, на лицата в процес на професионално обучение и на стажантите и програмите, насочени по-конкретно към благоприятстване свободното движение на работещите;

87.

Насърчава държавите-членки, с помощта на Комисията и на социалните партньори, да създадат структури за езиково обучение, както и за изучаване на културните традиции на приемащите държави-членки за семействата на мобилните работници, тъй като тези фактори продължават да бъдат пречка за свободното движение на европейските граждани;

88.

Счита, че недостатъчното познание на езици (особено при възрастните) остава важно препятствие пред трудовата мобилност и би могло да доведе до увеличаване на недекларираната трудова заетост; призовава държавите-членки активно да насърчават преподаването на чужди езици и да го разширят във всички училищни форми; призовава Комисията да продължи да полага усилия в тази област;

89.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/46

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 9, 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За по-добре функциониращ единен пазар на услугите – използване на резултатите от процеса на взаимна оценка на директивата за услугите“ (COM(2011)0020) и придружаващия работен документ на службите на Комисията относно процеса на взаимна оценка на директивата за услугите (SEC(2011)0102),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Акт за единния пазар Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 март 2011 г. относно по-добре функциониращ единен пазар на услугите – процес на взаимна оценка на директивата за услугите,

—

като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (1),

—

като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар (3),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно прилагането на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар (4),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0324/2011),

A.

като има предвид, че услугите все още представляват едва около една пета от общата вътрешна търговия в ЕС, като в същото време представляват над две трети от БВП и заетостта в ЕС;

Б.

като има предвид, че дейностите, влизащи в обхвата на директивата за услугите, представляват 40 % от БВП и работните места в ЕС, като същевременно са и една от най-важните резерви на ЕС за икономически растеж и източник за създаване на работни места, тъй като на вътрешния пазар все още има много препятствия пред търговията с услуги;

В.

като има предвид, че услугите са двигател на икономиките в държавите-членки поради създаването на работни места, растеж и иновации и че поради това един добре функциониращ и интегриран единен пазар на услуги е още по-необходим в контекста на настоящата икономическа и финансова криза и като предпоставка за възстановяване;

Г.

като има предвид, че директивата за услугите съставлява лост за растеж в Европейския съюз и че нейното пълно и правилно прилагане е включено в рамките на стратегията „ЕС 2020“ и в Акта за единния пазар;

Д.

като има предвид, че независимо от факта, че едно своевременно и правилно транспониране на директивата за услугите представляваше предизвикателство за администрациите на държавите-членки, то наистина е необходимо и освен това е стабилна основа за развиване на административно сътрудничество между държавите-членки;

Е.

като има предвид, че в процеса на оценка Европейската комисия е уведомена за близо 34 000 изисквания;

1.

Приветства съобщението на Комисията относно процеса на взаимна оценка на директивата за услугите и признава значителните постижения на Комисията и най-вече на националните администрации на държавите-членки, включително местните и регионални администрации;

2.

Подчертава факта, че функционирането на единния пазар на услугите е предпоставка за генерирането на растеж, заетост с достойнство и иновации в Европа и за запазването на конкурентната роля на Европа на световната сцена;

3.

Отбелязва, че не се използва пълноценно целият потенциал на единния пазар на услуги, тъй като само малка част от малките и средните предприятия извършват трансгранични услуги по-конкретно заради съществуващите ограничения на пазара на държавите-членки;

4.

Счита, че основният приоритет за създаването на единен пазар на услугите е пълното и цялостното прилагане на директивата за услугите във всички държави-членки и създаването на напълно действащи единни звена за контакт;

5.

Призовава да бъде проучено дали предоставянето на информация на единните звена за контакт би могло да се осъществява заедно с майчиния език и на английски език за предоставящи и ползващи услуги от други държави-членки и дали предоставящите и ползващите услуги биха могли да използват електронен подпис;

6.

Подчертава, че извършването на взаимна оценка е позволило да се направи оценка на вътрешния пазар на услугите след прилагането на директивата, най-вече във връзка с изискванията на членове 9, 15 и 16;

7.

отбелязва неясното определяне на точните цели на процеса на взаимна оценка в член 39 от директивата за услугите; отбелязва, че сред заинтересованите страни съществуват различни представи и очаквания по отношение на целите и резултатите;

8.

Посочва, че взаимната оценка е организирана след приключването на крайния срок за транспониране на разпоредбите на директивата за услугите; подчертава, че прилагането на директивата за услугите не следва да се бърка с процеса на взаимна оценка;

9.

Изразява съжаление от забавянето в прилагането на директивата за услугите в някои държави-членки и счита, че то е оказало въздействие върху процеса на взаимна оценка;

10.

Счита, че, независимо от факта, че определянето на сроковете за осъществяване на процеса на взаимна оценка беше предизвикателство, той спомогна за запазване на инерцията след прилагането на директивата;

11.

Счита, че процесът на взаимна оценка е доказал своята полза и е спомогнал за по-доброто разбиране от Европейската комисия и от държавите-членки на все още непреодолените препятствия и на положението във всяка държава-членка; отбелязва, че процесът е дал възможност на държавите-членки да получат обратна информация относно избора им на политика и е улеснил насърчаването на най-добри практики и повишаване на прозрачността на резултатите от прилагането;

12.

Призовава държавите-членки и Комисията да започнат диалог относно това кои препятствия са допустими и кои не;

13.

Счита, че процесът на взаимна оценка е имал съществено значение за изясняване на някои нееднозначни положения, които продължаваха да бъдат широко разпространени в предоставянето на услуги както на национално, така и на трансгранично равнище, например взаимното признаване на професионалните квалификации и задълженията за застраховане, наложени на трансграничните доставчици на услуги; подчертава факта, че в крайна сметка той е помогнал да се прецени дали мерките за прилагане, приети във всяка държава-членка, се извършват съгласно духа на директивата за услугите;

14.

Подчертава, че груповите обсъждания са основният елемент от взаимната оценка; приветства духа на сътрудничество и взаимно доверие, който преобладаваше по време на обсъжданията;

15.

Счита, че процесът на взаимна оценка е допринесъл за развиването на „европейски дух” сред националните администрации и е спомогнал за по-доброто взаимно опознаване на администрациите на държавите-членки; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че натрупаните по време на взаимната оценка знания и опит ще се запазят и използват за подобряването на единния пазар на услуги;

16.

Отбелязва, че участието на заинтересованите страни в процеса на взаимна оценка е било ограничено; признава, че поддържането на определена степен на поверителност е било важно условие за създаване на взаимно доверие между държавите-членки; въпреки това изразява съжаление, че по време на процеса на заинтересованите страни не е била осигурена редовна обратна връзка;

17.

Наясно е с административните разходи, свързани с взаимната оценка, особено в държави-членки, където в процеса е участвала администрация на регионално равнище;

18.

Счита, че процесът на взаимна оценка на директивата за услугите е важно средство за определяне на допълнителни инициативи, насочени към подобряване на функционирането на вътрешния пазар на услуги; приветства факта, че Комисията предлага набор от действия, за да използва постигнатия напредък по време на етапа на прилагането и на извършването на взаимна оценка;

19.

Призовава Комисията да информира Парламента относно напредъка и резултатите от проведения с държавите-членки диалог относно прилагането на директивата за услугите; призовава Комисията да предприеме допълнителни правоприлагащи мерки, когато счита за необходимо;

20.

очаква обявената икономическа оценка на прилагането на директивата за услугите и нейното въздействие върху функционирането на пазара на услуги; надява се, че тази оценка ще даде възможност да се измери реалното въздействие на директивата върху икономическата дейност и заетостта; призовава Комисията да гарантира максимална прозрачност при осъществяването на тази оценка и приканва Комисията да представи на Парламента своите констатации веднага щом те са налице;

21.

Приветства инициативата за проверка на ефикасността на вътрешния пазар и се надява, че този процес значително ще подобри практическото разбиране на прилагането на практика и взаимодействието на различните части от законодателството на ЕС; счита, че процесът на проверка на ефективността следва да се осъществи, като се вземе предвид гледната точка на потребителите на единния пазар;

22.

Призовава Комисията да ангажира пряко Европейския парламент в инициативата за проверка на ефикасността;

23.

Призовава да бъдат предприети мерки по отношение на оставащите нормативни ограничения, като например правилата относно запазените дейности, задълженията за застраховане, изискванията за правната форма и собствеността върху капитала; призовава Комисията да съсредоточи своите усилия върху неоправдани или несъразмерни изисквания, които следва да бъдат премахнати, за да бъде гарантирано плавното функциониране на единния пазар;

24.

Изразява съжаление, че в области, в които проблемите са известни отдавна, не са били предприети действия по-рано;

25.

Изразява съжаление, че Комисията не е представила критерии за избора на конкретни видове изисквания за целевите действия; призовава Комисията да поясни причините, поради които другите видове изисквания, споменати в член 15 от директивата за услугите, например минимален брой заети лица и фиксирани минимални или максимални тарифи, са били счетени за по-маловажни от посочените в нейното съобщение;

26.

Призовава Комисията да събере и представи данни, изразяващи количествено въздействието на различните други изисквания, чието премахване би подобрило функционирането на единния пазар на услуги; призовава Комисията в целенасочените си действия да отдаде приоритет на премахването на тези изисквания, което би донесло най-висока добавена стойност за функционирането на единния пазар на услуги в пълно съответствие с член 1 от директивата за услугите; призовава Комисията също така да съсредоточи действията си върху секторите и професиите с висок потенциал за растеж за трансграничното предоставяне на услуги;

27.

Призовава Комисията да продължи и да засили сътрудничеството с всяка държава-членка, за да може директивата за услугите да бъде изцяло и правилно транспонирана в националното право и приложена от всички държави-членки;

28.

Застъпва становището, че продължават да съществуват много национални пречки, които забавят по-специално растежа на професионалните услуги между дружествата; призовава държавите-членки да гарантират, че новите и запазилите се изисквания са недискриминационни, необходими и пропорционални; призовава Комисията да се ангажира по-активно с държавите-членки за внимателното наблюдение и гарантирането на надлежното уведомяване за съответните национални законодателни мерки, свързани с изпълнението на член 15 от директивата за услугите;

29.

Настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да работят в по-тясно сътрудничество за гарантиране на правилното прилагане в държавите-членки на клаузата относно свободата на предоставяне на услуги, съгласно член 16 от директивата за услугите; призовава Комисията да извърши изчерпателна оценка на актуалното състояние на предоставянето на трансгранични услуги в ЕС, включително причините за умерения темп на растеж в този сектор, както и да направи подробен преглед на ефективността на изпълнението на разпоредбите на член 16 от директивата за услугите от страна на държавите-членки;

30.

Подчертава необходимостта от гарантиране на съгласуваност на изпълнението на различните части от законодателството, които са от централно значение за дейностите в областта на услугите;

31.

Настоятелно приканва държавите-членки да гарантират цялостното и правилно прилагане на разпоредбите на директивата за услугите, които не са били включени в процеса на взаимна оценка, например единни звена за контакт, и призовава Комисията да осигури стриктно изпълнение на съответните разпоредби;

32.

Призовава Комисията да обръща особено внимание на редовните проверки и оценки на функционирането на единните звена за контакт в държавите-членки, които играят ключова роля за предоставянето на доставчиците на услуги на необходимата информация по съвременен и удобен за ползвателя начин;

33.

отбелязва важната роля на алтернативните механизми за уреждане на спорове и инструментите за решаване на проблеми, като например SOLVIT, за гарантиране на това, че доставчиците на услуги, по-конкретно МСП, могат да се възползват изцяло от предоставените им права във връзка с единния пазар; приветства съобщението на Комисията, че тя ще извърши оценка на ефективността на тези инструменти и ще докладва относно необходимостта от допълнителни специфични инициативи;

34.

Споделя становището на Комисията, че доставчиците на услуги, но и получателите им, следва да получат помощ за упражняване на правата им, и препоръчва да се използват съществуващите инструменти като „СОЛВИТ“;

35.

отново подчертава подкрепата си за използването на взаимна оценка в други сфери на политиката, където това е необходимо; счита, че взаимната оценка е доказала, че е иновативна и полезна, и следва да се възприема като инструмент за подобряване на функционирането на единния пазар;

36.

Предлага следователно разглеждане и по целесъобразност въвеждане на „гъвкава” взаимна оценка за целите на взаимна оценка на области на политиката, обхванати от директиви с хоризонтален характер, с които държавите-членки са запазили значително пространство за маневриране, с оглед на постигане на по-единно законодателство, създаване на по-добри отношения и взаимно разбиране между държавите-членки, както и предотвратяване на свърхрегулирането на национално равнище (т.нар. „gold-plating“);

37.

Препоръчва взаимната оценка да се използва като гъвкав инструмент, приложим на база всеки отделен случай; предлага инструментът да бъде предложен целенасочено за включване в избрани директиви с хоризонтален характер, които изискват прилагането на редица мерки за транспониране и предоставят широка свобода на действие на държавите-членки; освен това предлага целенасочено използване на взаимната оценка, чрез което само основните разпоредби на директивата да бъдат предмет на процедурата;

38.

Призовава въпреки това Комисията ясно да определи целите и резултатите на взаимната оценка, преди да предложи взаимна оценка за други директиви, с цел да се гарантира, че процесът няма да наложи излишна тежест върху оценяващите органи;

39.

Счита, че груповите обсъждания следва да останат централният елемент на процеса на взаимна оценка; счита, че добре планираният, но ограничен брой на участниците експерти в груповите обсъждания създава условия за ефективност и постигане на резултати; застъпва становището, че взаимната оценка следва да се развие допълнително като процедура за обмяна на най-добри практики и опит в разработването на политики между държавите-членки, както и че ролята на Комисията би могла да бъде пояснена от гледна точка на предоставянето на насоки и направляването на процеса, по-специално по време на тези групови обсъждания; счита, че съставът на групите следва винаги да отразява очакванията на държавите-членки и потенциалното въздействие върху единния пазар;

40.

Изисква от Комисията да увеличи прозрачността чрез информиране на Европейския парламент относно съдържанието и напредъка на обсъжданията между държавите-членки и чрез представяне на редовни доклади на различните етапи от взаимната оценка, за да информира всички заинтересовани страни; призовава Комисията да оповести основните заключения от груповите обсъждания и пленарните заседания;

41.

Посочва, че таблиците на съответствията и взаимната оценка имат различни цели и поради това следва да се разглеждат като отделни, а не взаимнозаменяеми инструменти на политиката, и че таблиците на съответствията са следователно крайно необходими при транспонирането на европейското законодателство;

42.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите-членки.

8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/51

—

като взе предвид заключенията и договореностите от срещите на високо равнище на Г-20 в Лондон, Питсбърг, Торонто и Сеул,

—

като взе предвид доклада на Palais-Royal Initiative относно „Реформа на паричната система: подход на сътрудничество за 21-и век“, публикуван на 8 февруари 2011 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации (2),

—

като взе предвид непрекъснатата работа на Трансатлантическия диалог на законодателите (TLD) и Трансатлантическия бизнес диалог (TABD) по разглежданите въпроси,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по международна търговия (A7-0323/2011),

A.

като има предвид, че през последните десетилетия развитието на световната икономика принципно доведе до увеличен растеж и благоденствие, макар и разпределени неравномерно, което извади милиони хора от състоянието на бедност; междувременно броят на хората, които живеят в бедност и отчаяние, все още е неприемливо висок; като има предвид, че социалните и икономическите неравенства между държавите трябва да бъдат намалени; като има предвид, че борбата на Европа с бедността трябва да бъде един от ключовите приоритети на стратегията „ЕС 2020“;

Б.

като има предвид, че понастоящем САЩ и Европа все още се справят с най-лошите последствия от най-голямата международна икономическа рецесия след Голямата депресия,

В.

като има предвид, че развитието на световната икономика през последните десетилетия се характеризира с неприемливи дисбаланси;

Г.

като има предвид, че ефективното управление на икономиката в световен мащаб ще направи възможно свеждането до минимум на отрицателните въздействия и коригирането на опасните последици от глобализацията, като например увеличаването на неравенствата или унищожаването на околната среда;

Д.

като има предвид, че появата в световната икономика на нови основни участници, както по отношение на световната търговия, така и на икономическия растеж, начело с Китай и Индия, оказа сериозно въздействие и промени фундаментално икономическия пейзаж, приканвайки към търговски реформи и валутна конвертируемост;

Е.

като има предвид, че днешните дисбаланси все още се причиняват най-вече от липсата на конкурентоспособност и икономии в частния и публичния сектор на държавите с дефицит, както и от големи икономии, съчетани с липса на търсене в страните с излишък, които днес се отличават с по-голям обхват; като има предвид, че с оглед на високата степен на глобализация и мащаб на капиталовите потоци тези дисбаланси създават нови изисквания във връзка с управлението в световен план и поставят под съмнение структурите на настоящите институционални договорености;

Ж.

като има предвид, че основният елемент за възстановяване на равновесието в световната икономика се основава на две неща: подобрена конкурентоспособност и широкомащабни реформи, насърчаващи растежа в страните с дефицит, и отваряне на пазарите и разумна парична политика в страните с излишък;

З.

като има предвид, че първото десетилетие от функционирането на ИПС показа, че отговорната бюджетна политика е едно от предварителните условия за свеждане до минимум на въздействието на глобалните финансови и икономически шокове;

И.

като има предвид, че съществуват множество международни организации, чиято цел е да управляват световната икономика, като например МВФ, Световната банка, СТО, Конференцията на Организацията на обединените нации за търговия и развитие и МФК, наред с междуправителствените форуми Г-7 и Г-20, от които МВФ и Г-20 са най-ефективните, но все още се нуждаят от подобрения;

Й.

като има предвид, че световните пазари изискват глобални правила;

K.

като има предвид, че господстващите валутни договорености доведоха до съществено натрупване на валутни резерви, особено що се отнася до щатския долар, в някои страни с излишък, което повиши от своя страна предлагането на капитал в страни с дефицит и упражни низходящ натиск върху лихвените проценти, допринасяйки за стимулирането на балона с цените на активите, което изигра централна роля в последната финансова криза;

Л.

като има предвид, че световната икономическа криза, която започна във финансовия сектор, понастоящем доведе до високи равнища на задлъжнялост в някои от водещите световни икономически играчи, включително САЩ, Япония и ЕС;

M.

като има предвид, че в заключителната си декларация от Питсбърг относно рамка за силен, устойчив и балансиран растеж страните от Г-20 се съгласиха, че незабавно е необходим нов многостранен подход в отговор на кризата;

Н.

като има предвид, че ролята, която изиграха някои сектори на финансовата индустрия за причиняването на световната финансова криза, показването на слабостите във финансовото регулиране и задълбочаването на кризата с държавния дълг, се признава в световен мащаб, и че съществува общо разбиране, че е необходимо отговорността и прозрачността на финансовия сектор да бъдат засилени, в това число той да поеме справедлив дял от разходите, свързани с кризата;

O.

като има предвид, че толкова често споменаваните дисбаланси по текущата сметка са следствие от основни структурни дисбаланси в националните икономики;

П.

като има предвид, че липсата на координирано и ефективно регулиране и надзор на световната финансова система доведе до слабости във финансовия сектор, което на свой ред изостри уязвимостите в световната икономика;

Р.

като има предвид, че по-голямата роля и значение на Г-20 като форум за неформални политически дискусии на най-високо световно равнище са добре дошли; като има предвид, че Г-20 като институция не притежава правно основание, постоянен секретариат и има незадоволителна структура на управление, особено в сравнение с други международни институции като МВФ и СТО;

С.

като има предвид, че настоящата международна парична система даде възможност на няколко държави да предприемат стратегии за конкурентна девалвация, които заедно с увеличаващия се брой спекулативни операции, извършвани от мощни участници на пазарите за търговия с валута, силно допринесоха за прекомерните колебания на обменните курсове и създадоха значителни рискове за тези пазари, както и за международната търговия;

Т.

като има предвид, че ЕС не се възприема като силен фактор в промяната на международната парична и финансова система, тъй като не изразява единно мнение, и поради фрагментираното си външно представителство по международните икономически въпроси;

У.

като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че икономическите и финансови системи не вредят на реалната икономика;

Ф.

като има предвид, че съгласно препоръките на Г-20 на МВФ са предоставени по-големи правомощия за контрол и надзор на световната финансова система, финансовите му ресурси са увеличени и се провежда задълбочена реформа на управленската му структура;

Х.

като има предвид, че през последните десетилетия развитието на финансовите пазари е свързано със засилено използване на информационните технологии и мрежи при операциите в световен мащаб, а стандартизирането на данните изостана, което пречи на събирането, анализа и работата с данни на равнище пазар – и дори на равнище предприятие, и намали прозрачността на финансовите сделки;

1.

Подчертава, че глобалните дисбаланси представляват потенциална заплаха за финансовата и макроикономическа стабилност, особено когато са прекомерни, във водещите икономики и могат да имат отражение върху други икономики; като взема това предвид, отбелязва, че дисбалансите, произтичащи от структурни несъответствия и липса на конкурентоспособност в националните икономики, следва да бъдат преодолени както от страните с излишък, така и тези с дефицит, тъй като тези дисбаланси биха могли да са източник на основни проблеми;

2.

Подчертава, че финансовата и икономическа криза показа, че притокът на капитали в резултат на глобалните дисбаланси следва да се съчетава с отговорна парична политика и силно финансово регулиране и надзор;

3.

Признава необходимостта участниците, отговорни за вземането на решенията по света, да продължат да работят за решения за реформиране на световното икономическо управление с цел възстановяване на равновесието в световната икономика и предотвратяване на друга депресия; подчертава, че реформата на управлението в световен мащаб следва да осигури обхващане на пазарите в цялостна институционална рамка, за да могат да функционират правилно; освен това счита, че една от приоритетните цели на управлението на икономиката в световен мащаб следва да бъде създаването на благоприятна за дългосрочни инвестиции среда;

4.

Подчертава значението на отговорните парични политики; настоятелно призовава централните банки на водещите икономики да отчитат възможните отрицателни външни ефекти, като например балони с цените на активите, развитието на кери трейд и финансова дестабилизация в други страни, когато прилагат конвенционални или неконвенционални мерки;

5.

Е наясно, че в крайна сметка, доверието в силата на реалната икономика и дълбочината, прозрачността, сложността и стабилността на нейните финансови пазари са главните детерминанти, поради което валутите се държат като резерви от централните банки на трети страни; във връзка с това подчертава, че всяка валута, която се стреми да стане част от кошницата на специалните права на тираж на МВФ, трябва да подлежи на пълна конвертируемост, и признава, че съставът на въпросната кошница следва да отразява относителната важност на валутите в търговските и финансовите системи в света;

6.

Заявява, че обменните курсове следва да отразяват основните пазарни принципи, за да увеличат отвореността и гъвкавостта и да се улесни икономическото приспособяване, и следователно не следва да се управляват или манипулират от националните валутни органи;

7.

Настоятелно призовава членовете на МВФ да се придържат към разпоредбите на споразумението за МВФ, и по-специално задължението да се въздържат от манипулиране на обменния курс, както и към съответните разпоредби на Общото споразумение за митата и търговията и Споразумението за СТО;

8.

Настоятелно призовава за преразглеждане на възможността да се използват специалните права на тираж (СПТ) като заместител на долара като световна резервна валута, което би могло да помогне за стабилизиране на световната финансова система; изисква МВФ да проучи допълнително разпределение, както и по-широко използване на специалните права на тираж (СПТ), по-специално с цел засилване на многостранната система на обменни курсове;

9.

Подкрепя работата и ангажиментите на държавите от Г-20 за изпълнение на правилно планувани на етапи и благоприятни за растежа планове за фискална консолидация в средносрочен план, като същевременно подкрепят темп на вътрешното търсене, определен от положението на всяка страна, провеждат целесъобразни парични политики, подобряват гъвкавостта на обменните курсове, така че по-добре да отразяват основните пазарни принципи, и осъществяват структурни реформи за насърчаване на създаването на работни места и за принос към възстановяването на равновесието в световен мащаб;

10.

В същото време отбелязва, че възможностите на равнище Г-20 за коригиране на глобалните дисбаланси досега изглеждат силно ограничени;

11.

Настоятелно призовава Световната търговска организация (СТО) да играе активна роля при установяването и решаването на проблеми с евентуални нарушения на търговията в сектора на финансовите услуги, причинени от различни регулаторни режими;

12.

Призовава Комисията да създаде всеобхватен механизъм, основан в голяма степен на правилата на СТО и тясно обвързан с тях, който да предотврати използването на търговията като инструмент на външната политика, по начин, който противоречи на международно признатите демократични ценности, съгласно посоченото в Хартата на ООН;

13.

Призовава Комисията на следващата среща на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС) ЕС–САЩ да повдигне въпроса за взаимно сътрудничество за контрол на стоковите деривати в съответствие със съществуващите правила за прозрачност и пазарни злоупотреби;

14.

Призовава ЕС да прилага декларациите от срещите на високо равнище на Г-8/Г-20, по специално по отношение на субсидиите за изкопаеми горива и селско стопанство, като вземе предвид насоките на ОИСР в тази област, и на нестабилността на цените на храните и пазарите на стоки;

15.

Призовава Комисията да преразгледа стратегията си за търговия по отношение на укрепването на търговията юг–юг и на междурегионалната търговия в други части на света, за да намали уязвимостта на редица малки икономики и да допринесе за развитието на по-стабилни икономически партньори в бъдеще;

16.

Подкрепя установяването на график за план за действие, по който ще се прилага рамката на Г-20 за силен, устойчив и балансиран растеж;

17.

Приветства всички инициативи за допълнителни разисквания и сътрудничество във връзка с общите световни предизвикателства, но отбелязва, че много от настоящите форуми като Г-20 са форуми само за неформални дискусии, без правно основание или атрибути на международна организация при процеса на вземане на решения и при изпълнението и контрола на техните решения, и че като такива, те ще продължат да бъдат слаби управляващи структури;

18.

Отбелязва, че моделът за консенсусно вземане на решения на Г-20, който характеризира редица органи за световно сътрудничество, не насърчава вземането на смели решения и често пъти води до неясни необвързващи договорености; настоятелно призовава световния форум да следва примера на ЕС за отдалечаване от практиката изключително да се разчита на единодушието;

19.

Счита, че е необходимо ангажиментите, поети в рамките на Г-20, да бъдат по-конкретни и че е необходимо напредъкът да се наблюдава от независим, по-формален и приобщаващ орган с устав и секретариат като МВФ;

20.

Приветства стъпките, договорени по време на срещата на високо равнище на министрите на финансите от Г-20 в Париж на 19 февруари 2011 г. за измерване на дисбалансите чрез набор от показатели; подчертава, че тези показатели следва да обхващат вътрешните дисбаланси, като например публичния дълг и дефицит и частните спестявания и дълг, както и външните дисбаланси, свързани с търговските и инвестиционните потоци и трансфери;

21.

Призовава Г-20 редовно да провежда процес на взаимна оценка въз основа на рамка на Г-20 и споменатите по-горе показатели, с цел осигуряване на политически възможности, които ще постигнат силен, устойчив и балансиран растеж;

22.

Подчертава, че финансовите участници действат на световно равнище, и счита, че отсега нататък е необходимо да се коригират пропуските в координацията на финансовото регулиране, за да не се допусне определени финансови участници да се възползват от регулаторния арбитраж;

23.

Подчертава, че Европейският съюз трябва да играе водеща роля в световната икономическа реформа с цел повишаване на легитимността, прозрачността и отчетността на международните институции, и че за тази цел, Европейският съюз следва да се прояви в още по-голяма степен като единна страна в международните икономически отношения;

24.

Призовава за по-демократичен МВФ, включително открит и основан на заслугите избор на неговия изпълнителен директор, и за значително увеличаване на правото на глас на развиващите се страни и страните в преход;

25.

Счита, че управлението на икономиката в световен мащаб трябва да бъде достатъчно адаптивно, гъвкаво и прагматично, за да даде възможност да се установи кои мерки са най-подходящи в зависимост от обстоятелствата и в съответствие с принципа на субсидиарност;

26.

Подчертава, че Европейският съюз трябва да играе водеща роля в световната икономическа реформа с цел повишаване на легитимността, прозрачността и отчетността на международните институции и неофициалните форуми;

27.

Отбелязва, че на тези институции и форуми, по-специално на Г-20, липсва парламентарна легитимност на световно равнище и във връзка с това ги призовава да ангажират парламентите в своите процеси на вземане на решения; изразява съжаление поради липсата на демократичност у някои партньори;

28.

Отбелязва проблемите, които могат да възникнат, ако липсва съгласуваност на политиките на различните неофициални форуми и международни икономически и финансови институции; счита, че следва да бъдат приети мерки за насърчаване на институционалната координация на световно равнище чрез МВФ;

29.

Подчертава необходимостта от глобално разбиране и общ подход по отношение на паричната политика, международната търговия, устойчивите публични финанси и гъвкавите валути, основани на икономическите принципи; счита, че световната икономика следва да се характеризира с отворени пазари в общ интерес на всички участници; подчертава, че високите социални и екологосъобразни стандарти са жизненоважни и че е необходимо да бъдат развити във всяко едно отношение; изтъква, че МВФ и СТО следва да бъдат ядрото на един такъв процес,

30.

Настоятелно призовава членовете на СТО да се придържат към многостранни търговски споразумения и да договорят допълнителни кръгове от преговори за международната търговия с цел значително да се намалят пречките пред нея, като същевременно се гарантират равнопоставени условия на конкуренция във всички сектори и по този начин се допринесе за икономически растеж и развитие;

31.

Счита, че за да могат развиващите се страни да извличат по-голяма полза от търговията и за да се гарантират достойни условия на труд и достойно възнаграждение за всички работници, ЕС има сериозен интерес от укрепването на МОТ и от насърчаването на нейното участие в работата на СТО и контрола на главите относно устойчивостта, свързани с Общата система за преференции;

32.

Призовава Комисията да преразгледа търговската и инвестиционната стратегия на ЕС, за да включи страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) като бъдещи основни търговски партньори със свои собствени интереси в една обща световна мрежа от взаимосвързани интереси за социално и екологично устойчиво развитие;

33.

Счита, че многостранните банки за развитие следва да предоставят по-ефективно допълнителни ресурси, насочени към конкретни местни нужди, към подкрепа на дългосрочните инвестиции и консолидиране на местните икономики;

34.

Препоръчва силен и независим МВФ, разполагащ с достатъчно средства и ресурси, които да му позволяват да повиши вниманието си към транснационалните връзки, не само като укрепи многостранното наблюдение, но също и като се концентрира върху икономиките от значение за системата и развие показателите за оценка на трайните големи дисбаланси; призовава мандатът за намеса на МВФ да бъде разширен и за рискове, възникващи от капиталови сметки;

35.

Подчертава необходимостта от това да се гарантира, че многостранните споразумения за обмен на данъчна информация включват разпоредби за автоматичен обмен на информация, и призовава за действия за укрепване на правното основание за включването в черен списък от страна на ОИСР на юрисдикциите, които не оказват съдействие, с оглед да се подобри фискалната прозрачност, борбата с измамите и укриването на данъци; настоятелно призовава Комисията до края на 2011 г. да предложи солиден стандарт за докладване по държави за трансграничните дружества, с цел засилване на прозрачността и достъпа на данъчните администрации до съответните данни;

36.

Подчертава значението на международните инициативи, предприети в областта на счетоводните и одиторските стандарти;

37.

Призовава ръководителите на страните от Г-20 без допълнително суетене да приключат разискванията относно минималните общи елементи на световния данък върху финансовите сделки;

38.

Счита, че въпреки важността на други органи, Г-20 е ключовият форум за консултации в световен мащаб, но отбелязва, че тя има редица недостатъци като световна институция, включително липса на представителство на малките държави, липса на прозрачност и демократична отговорност, както и на правно основание, което да прави решенията й задължителни;

39.

Насърчава МВФ и Г-20 да търсят, и да действат въз основа на, принос и препоръки от страна на световни икономики с нисък бюджетен дефицит и дисциплинирани държавни разходи;

40.

Подчертава, че еврозоната, в контекста на разискванията относно световни парични споразумения, трябва да се счита за един-единствен субект предвид единната й валута и единната политика в областта на обменните курсове;

41.

Настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да търсят решения за допълнително подобряване на координацията между „Г“ формациите и системата на ООН;

42.

Призовава за създаване на международен съвет на централните банки, който на първо място да се състои от централните банки на ЕС, Япония, Обединеното кралство и САЩ, с мандат да координира паричната политика, да контролира финансовия надзор и да разширява и популяризира СПТ като световна резервна валута;

43.

Препоръчва МВФ да бъде укрепен политически с годишни срещи на високо равнище на ръководителите на държавите, представени в Изпълнителния съвет на МВФ; на този фон също така насърчава държавите-членки на МВФ да назначат лица от най-висок ранг на управление в Изпълнителния съвет, така че той да може поеме водещата роля като форум за дискусии и решения относно управлението на икономиката в световен мащаб;

44.

Счита, че е необходимо да се повиши прозрачността на международните капиталови потоци, по-специално чрез усилия за премахване на банковата тайна;

45.

Подчертава, че липсата на сътрудничество между финансовите надзорни органи улесни разпространението на финансовата криза и изостри нейното въздействие; във връзка с това призовава надзорните органи на Съюза да поемат водещата роля в изграждане на международно сътрудничество и установяване на най-добри практики във финансовото регулиране; подчертава също, че сближаването за постигане на обща финансова регулаторна рамка между САЩ и ЕС ще бъде благотворно;

46.

Отбелязва необходимостта от прилагане в световен мащаб на реформи, които подобряват прозрачността и отговорността на финансовите институции;

47.

Подчертава, че независимо че в световните финансови центрове беше прието законодателство, предназначено да подобри регулирането на някои области на финансовия сектор, основателно е да се извършат допълнителни реформи на правилата и практиките в банковата система и банковата система „в сянка“;

48.

Подчертава необходимостта от това да се даде на европейските органи за финансов надзор ясен мандат да работят в тясно сътрудничество със своите международни партньори или такива от страни, които не са членки на ЕС, какъвто е примерът с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и Съвета за финансова стабилност;

49.

Подчертава необходимостта от съчетаване на микро- и макропруденциален надзор като част от съгласуван, единен подход;

50.

Отбелязва, че САЩ и ЕС представляват почти 40 % от световната търговия и почти 50 % от световния БВП, и препоръчва засилен макропруденциален диалог, с акцент върху атлантическия диалог, щателно и обективно прилагане на пакета „Базел III“ и допълнителни разисквания относно разширяването на обхвата на надзора с цел включването на небанковите финансови институции; призовава за непрекъснатост на реформите за регулиране на финансовия сектор, за да се гарантира, че той ефективно подкрепя стабилността и растежа в реалната световна икономика;

51.

Зачита подхода на Г-20, СТО, Базел III и други многонационални органи, като същевременно признава потенциалните рискове от свръхрегулиране и регулаторна конкуренция;

52.

Приветства създаването на световна икономическа среща на управителите на централните банки под егидата на Банката за международни разплащания (БМР) като референтна група за организация на сътрудничеството между централните банки;

53.

изразява безпокойство относно риска от фрагментиране в резултат на разнообразието от правила, засягащи дейността на участниците на световните финансови пазари; във връзка с това призовава за по-висока степен на интеграция между механизмите, създадени в различни сектори;

54.

Признава ролята на ЕИБ за насърчаване на растежа посредством дългосрочни инвестиции;

55.

Подчертава необходимостта от разработване на подходящи критерии за идентифициране на финансови институции със системно значение, с цел да се избегне наличието на институции, „твърде големи или твърде взаимосвързани, за да фалират“, и по този начин да се намали системният риск посредством използването на допълнителни изисквания за минимални резерви и капитал, както и антитръстово законодателство;

56.

Призовава Базелския комитет по банков надзор да предложи мерки, които да обособяват банкирането за граждани на финансови институции със системно значение и да изискват то да бъде самостоятелно капитализирано;

57.

Настоятелно призовава Базелския комитет по банков надзор да разработи стандартен примерен подход за изчисляване на претеглените спрямо риска активи (RWA), за да може точно да се оценяват и сравняват експозициите на банките към кредитни и пазарни рискове;

58.

Препоръчва създаването на подходяща международна инфраструктура под егидата на МВФ, която да предлага на органите и предприятията единствен източник на стандартизирани основни финансови данни, като технически инструмент за международни пруденциални цели и по-безопасни и по-ефективни процеси в сектора;

59.

Подчертава положителните резултати от укрепената рамка на икономическо управление в ЕС и еврозоната за световното сътрудничество и координация;

60.

Отбелязва голямото значение на укрепването и задълбочаването на европейския единен пазар не само като вътрешна цел, но и като водещ пример за други търговски блокове по света;

61.

Подчертава необходимостта от селскостопански и финансови политики на ЕС, които спомагат за избягване на глобалните шокове върху доставките и цените на храните;

62.

Подчертава положителните ефекти на една по-стабилна рамка на икономическо управление, която укрепва Пакта за стабилност и растеж в ЕС и еврозоната за международно сътрудничество и координация;

63.

Заявява, че ЕС следва да играе активна роля в промяната на международната парична и финансова система посредством по-силно външно представителство, основаващо се на по-ефикасен и по-прозрачен вътрешен процес на вземане на решения, в съответствие със съответните разпоредби на Договора от Лисабон;

64.

Приветства създаването на четирите нови европейски финансови регулаторни органа: Европейски банков орган, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, Европейски орган за ценни книжа и пазари и Европейския съвет за системен риск, и се надява те да се развиват добре и ефективно;

65.

Счита, че необходимостта от насърчаване на равнопоставени условия на конкуренция в международен мащаб не следва да пречи на ЕС или на други регионални блокове и страни да укрепват регионалните споразумения, които имат за цел използване в пълна степен на гъвкавостта, предоставяна от СТО и други международни стандарти, за да се възстанови равновесието на макроикономическите показатели и да се увеличи благоденствието;

66.

Призовава ЕС да се съсредоточи върху намаляването на своята енергийна зависимост, за да ограничи внесената инфлация и възстанови търговските баланси с държавите – производителки на нефт;

67.

Подчертава факта, че създаването на световни обществени блага като опазването на климата и изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие може да бъде подпомогнато от рамка на ЕС за условен пазарен достъп;

68.

Призовава Комисията да представи предложение относно начина, по който да се подобри вътрешната процедура на ЕС за вземане на решения с цел по-добра съгласуваност, що се отнася до външното представителство в областта на икономическите и финансовите въпроси, за да се гарантира, че представителството на ЕС е демократично отговорно пред Европейския парламент, държавите-членки и националните парламенти;

69.

Настоятелно призовава Г-20 и СТО да проучат възможността за световно споразумение относно въглероден данък върху внесените продукти и услуги;

70.

Припомня, че съгласно член 138 от Договора от Лисабон от еврозоната се изисква да въведе единно външно представителство; настоятелно приканва Комисията да внесе законодателно предложение за постигането на тази цел;

71.

Подчертава, че пълното участие в световната икономика е от решаващо значение за Европа с цел извличане на полза от всички свързани с това възможности, а най-добрата възможност да се направи това е като един субект;

72.

Призовава ЕС в търговските си политики винаги да насърчава лоялната търговия, демокрацията, правата на човека, достойните условия на труд и устойчивото развитие, в съответствие с Договора от Лисабон, със своята вътрешна програма и с Целите на хилядолетието за развитие;

73.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/60

—

като взе предвид член 14, параграф 3, и членове 23, 24 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—

като взе предвид член 5 от Конвенцията на ООН за правата на детето,

—

като взе предвид членове 7, 8, 16, 17, 27 и 30 от Европейската социална харта (преразгледана) на Съвета на Европа,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавено „По-голямо равновесие между професионалния и личния живот: оказване на по-голямо съдействие за съвместяването на професионалния, личния и семейния живот“ (COM(2008)0635),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно осъществяването на целите от Барселона относно детските заведения за деца в предучилищна възраст (COM(2008)0638),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 18 декември 2008 г. относно равенството между жените и мъжете — 2010 г. (COM(2009)0694),

—

като взе предвид Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда,

—

като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г.,

—

като взе предвид платформата на ЕС срещу социалното изключване,

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 24 март 2010 г., озаглавен „Второ проучване на качеството на живот в Европа: семеен живот и трудова заетост“,

—

като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно жените и бедността в Европейския съюз (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно оценка на резултатите от Пътната карта за равенство между жените и мъжете 2006–2010 г. и препоръки за бъдещето (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2011 г. относно „Към адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“ (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2010 г. (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз (7),

—

като взе предвид своята позиция на първо четене от 20 октомври 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (8),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0317/2011),

А.

като има предвид, че поради социално-културните промени, придружени от достъп до пазара на труда и по-голяма финансова независимост за жените, моделът на семейство от двама родители и идеята за майчинство едва след сключването на брак са подкопани и че групата на майките, които отглеждат сами своите деца, придобива все по-голямо значение във всички напреднали в своето развитие и индустриализирани страни; като има предвид, че все по-голям брой жени свободно избират да станат майки, без да бъдат омъжени;

Б.

като има предвид, че се обръща прекалено голямо внимание на родителството сред подрастващите като път към самотното родителство, като се създава неточна представа за самотните родители; като има предвид, че вредните и неточни стереотипи подкопават увереността и самоуважението на самотните родители, както и на техните деца;

В.

като има предвид, че семействата с един родител не са хомогенна група, а обхващат хора с най-разнообразно семейно, финансово и социално положение;

Г.

като има предвид, че въпреки всичко условията на живот на определени категории самотни майки ги правят уязвими, което би могло да има последици за техните деца;

Д.

като има предвид, че групата на майките, които отглеждат сами своите деца в резултат на развод, раздяла или поради факта, че никога не са се омъжвали, придобива все по-голямо значение във всички напреднали в своето развитие и индустриализирани страни, и като има предвид, че следователно е необходимо да се реагира на тази нова действителност чрез адаптиране на политиките;

Е.

като има предвид, че държавите-членки носят отговорност за осигуряването на приемливи условия за самотните майки и техните деца;

Ж.

като има предвид, че публичните политики в много държави-членки все още не са адаптирани към различните семейни модели и обстоятелства и че в много случаи самотните родители все още са в неравностойно социално и икономическо положение;

З.

като има предвид, че в много общества изборът на една жена да бъде самотна майка не се заклеймява така, както в обществата, в които по различни причини преобладава патриархалният модел;

И.

като има предвид, че по-голямата част от самотните родители в Европа са жени; като има предвид, че през 2001 г. средно 85 % от самотните родители са били майки на възраст между 25 и 64 години, което означава, че 5 % от жените са били самотни майки и че в някои държави-членки самотните майки са представлявали от 6 до 7,5 % (Чешка република, Полша, Унгария и Словения), а в други — дори 9 % (Естония, Латвия) от жените;

Й.

като има предвид, че отношението към самотните майки и политиките в тази област се различава в отделните региони на Европа, създавайки географско неравновесие, при което северните региони имат по-силни системи на социално подпомагане, в южните региони се разчита на ролята на т.нар. „разширено“ семейство, а в източните региони се наблюдава комбинация от двете;

К.

като има предвид, че в резултат на различните публични политики и различното правно положение (развод, раздяла, липса на брак или вдовство) самотните майки се намират в различна ситуация и в зависимост от страната, в която живеят, получават различни видове обезщетения, включително здравни услуги за самите тях и техните деца;

Л.

като има предвид, че самотните майки често прекъсват своето образование и професионална квалификация, тъй като ограниченото им време и ресурси са посветени на отглеждането на техните деца, поради което те също са изправени пред риска от социално изключване и бедност;

М.

като има предвид, че образованието и информацията за сексуалните и репродуктивни права на жените, по-специално на младите жени, са от съществено значение за избягване на нежеланата бременност;

Н.

като има предвид, че жените, които са изгубили своя партньор в резултат от насилие, включително насилие, основано на пола, терористичен акт или акт на организираната престъпност, са по-уязвими към изолация от обществото и следователно се нуждаят от специално внимание за стимулиране на тяхното повторно интегриране в обществото, както и от насоки, за да продължат да изпълняват своята родителска роля по начин, който е най-благоприятен за детето;

О.

като има предвид, че на европейско равнище отговорните органи въвеждат мерки и програми за подпомагане на тези категории;