ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2013.026.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 26

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 56
26 януари 2013 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Съд на Европейския съюз

2013/C 026/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 9, 12.1.2013 г.

1

 

V   Становища

 

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

 

Съд

2013/C 026/02

Дело C-457/10 P: Решение на Съда (първи състав) от 6 декември 2012 г. — AstraZeneca AB, AstraZeneca plc/Европейска комисия, European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA) (Обжалване — Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на лекарствените продукти за лечение на язва — Злоупотреба с процедурите, свързани със сертификатите за допълнителна закрила на лекарствените продукти и с процедурите за издаване на разрешения за пускане на лекарствените продукти на пазара — Заблуждаващи изявления — Оттегляне на разрешенията за пускане на пазара — Пречки за пускането на пазара на генеричните лекарствени продукти и за паралелния внос)

2

2013/C 026/03

Дело C-552/10 P: Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. — Usha Martin Ltd/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия (Обжалване — Дъмпинг — Регламент (ЕО) № 121/2006 — Внос на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия — Решение 2006/38/ЕО — Регламент (ЕО) № 384/96 — Член 8, параграф 9 — Гаранции, предложени във връзка с антидъмпинговата процедура)

2

2013/C 026/04

Дело C-566/10 P: Решение на Съда (голям състав) от 27 ноември 2012 г. — Италианска република/Европейска комисия, Република Литва, Република Гърция (Обжалване — Езиков режим — Обявления за конкурси на общо основание за назначаване на администратори и асистенти — Публикуване на пълния текст на три официални езика — Език на изпитите — Избор на втория език измежду три официални езика)

3

2013/C 026/05

Дело C-600/10: Решение на Съда (четвърти състав) от 22 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия (Неизпълнение на задължения на държава членка — Свободно движение на капитали — Облагане на доходите от дивиденти и лихви, изплащани на пенсионни фондове и пенсионно-осигурителни каси — Облагане на доходите от дивиденти и лихви, изплащани на чуждестранни юридически лица — Приспадане на разходи за обслужване, пряко свързани с получаването на доходи под формата на дивиденти и лихви — Тежест на доказване)

3

2013/C 026/06

Дело C-89/11 P: Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. — E.ON Energie AG/Европейска комисия (Обжалване — Жалба за отмяна на решение на Комисията за определяне на глоба за увреждане на печат — Тежест на доказване — Изопачаване на доказателствата — Задължение за мотивиране — Размер на глобата — Правомощия за пълен съдебен контрол — Принцип на пропорционалност)

4

2013/C 026/07

Дело C-116/11: Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Sąd Rejonowy Poznań — Полша) — Bank Handlowy w Warszawie SA, PPHU ADAX/Ryszard Adamiak/Christianapol sp. z o.o. (Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Производство по несъстоятелност — Понятие прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност — Възможност за сезираната с вторично производство по несъстоятелност юрисдикция да преценява неплатежоспособността на длъжника — Възможност за образуване на производство по ликвидация, като вторично производство по несъстоятелност, когато главното производство е procédure de sauvegarde (предпазно производство)

4

2013/C 026/08

Съединени дела C-124/11, C-125/11 и C-143/11: Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Bundesrepublik Deutschland/Karen Dittrich (C-124/11), Bundesrepublik Deutschland/Robert Klinke (C-125/11) и Jörg-Detlef Müller/Bundesrepublik Deutschland (C-143/11) (Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Национална правна уредба — Изплащане на помощ на държавни служители в случай на болест — Директива 2000/78/ЕО — Член 3 — Приложно поле — Понятие за заплащане)

5

2013/C 026/09

Дело C-136/11: Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Schienen-Control Kommission — Австрия) — Westbahn Management GmbH/ÖBB Infrastruktur AG (Транспорт — Железопътен транспорт — Задължение за управителя на железопътната инфраструктура да предоставя на железопътните предприятия в реално време всички данни за движението на влаковете, и по-специално за евентуалните закъснения на влаковете за връзка)

5

2013/C 026/10

Дело C-139/11: Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — Joan Cuadrench Moré/Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (Въздушен транспорт — Обезщетяване и помощ на пътниците — Отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полети — Срок за предявяване на иск)

6

2013/C 026/11

Дело C-152/11: Решение на Съда (втори състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht München — Германия) — Johann Odar/Baxter Deutschland GmbH (Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО — Забрана на дискриминацията, основана на възраст и на увреждане — Обезщетение при уволнение — Социален план, който предвижда намаляването на размера на обезщетението при уволнение, изплащано на работниците с увреждания)

6

2013/C 026/12

Съединени дела C-182/11 и C-183/11: Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Econord Spa/Comune di Cagno (C-182/11), Comune di Varese, Comune di Solbiate (C-183/11), Comune di Varese (Обществени поръчки за услуги — Директива 2004/18/ЕО — Възлагащ орган, упражняващ върху правен субект, който е изпълнител на поръчка и от правна гледна точка е различно от него лице, контрол, аналогичен на този, който упражнява върху собствените си служби — Липса на задължение за организиране на процедура за възлагане съгласно правилата на правото на Съюза (възлагане, наричано in house) — Правен субект, който е изпълнител на поръчка и е контролиран съвместно от няколко органа на местната власт — Условия за приложимост на възлагането in house)

7

2013/C 026/13

Дело C-219/11: Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Brain Products GmbH/BioSemi VOF, Antonius Pieter Kuiper, Robert Jan Gerard Honsbeek, Alexander Coenraad Metting van Rijn (Преюдициално запитване — Медицински изделия — Директива 93/42/ЕИО — Приложно поле — Тълкуване на понятието медицинско изделие — Продукт, продаван за използване с немедицинска цел — Изследвания на физиологичен процес — Свободно движение на стоки)

7

2013/C 026/14

Дело C-257/11: Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel București — Румъния) — SC Gran Via Moinești Srl/Agenția Națională de Administrare Fiscală (ANAF), Administrația Finanțelor Publice București (Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Членове 167, 168 и 185 — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен)

8

2013/C 026/15

Дело C-262/11: Решение на Съда (втори състав) от 29 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — Кремиковци АД/Министър на икономиката, енергетиката и туризма и заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма (Присъединяване на Република България към Европейския съюз — Споразумение за асоцииране ЕО — България — Металургичен сектор — Публични помощи за преструктуриране, предоставени преди присъединяването — Условия — Жизнеспособност на ползвателите в края на периода на преструктуриране — Обявяване в неплатежоспособност на ползвател след присъединяването — Съответна компетентност на националните власти и на Европейската комисия — Национално решение, с което се установява публично вземане, представляващо неправомерно отпуснати държавни помощи — Решение № 3/2006 ЕС — България — Приложение V към Акта за присъединяване — Помощи, приложими след присъединяването — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Съществуващи помощи)

8

2013/C 026/16

Дело C-277/11: Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Ирландия) — M.M./Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ирландия, Attorney General (Преюдициално запитване — Обща европейска система за убежище — Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Член 4, параграф 1, второ изречение — Сътрудничество на държавата членка с молителя при преценката на релевантните за молбата му доказателства — Обхват — Законосъобразност на националното производство, следвано при разглеждане на молба за субсидиарна закрила след отхвърляне на молба за предоставяне на статута на бежанец — Зачитане на основните права — Право на изслушване)

9

2013/C 026/17

Дело C-285/11: Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Административен съд-Варна — България) — Боник ЕООД/Директор на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ)

10

2013/C 026/18

Съединени дела C-320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11: Решение на Съда (шести състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна — България) — ДИДЖИТАЛНЕТ ООД (C-320/11 и C-383/11), ЦИФРОВА КОМПАНИЯ ООД (C-330/11), М САТ КЕЙБЪЛ АД (C-382/11)/Началник на Митнически пункт — Варна Запад при митница Варна (Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Апарати с възможност за приемане на телевизионни сигнали, съдържащи модем за достъп до интернет и осигуряващи интерактивен обмен на информация)

10

2013/C 026/19

Съединени дела C-356/11 и C-357/11: Решение на Съда (втори състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — O., S./Maahanmuuttovirasto (C-356/11) и Maahanmuuttovirasto/L. (C-357/11) (Гражданство на Съюза — Член 20 ДФЕС — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Малолетни граждани на Съюза, които пребивават с майките си, гражданки на трети страни, на територията на държавата членка, на която са граждани децата — Право на продължително пребиваване в държавата членка, в която на майките е предоставено изключителното упражняване на родителските права по отношение на гражданите на Съюза — Повторно събиране на семействата в резултат на нов брак на майките с граждани на трети страни и на раждането на деца, също граждани на трети страни, от тези бракове — Заявления за събиране на семейството в държавата членка по произхода на гражданите на Съюза — Отказ да се предостави право на пребиваване на новите съпрузи поради липса на финансови ресурси — Право на зачитане на семейния живот — Съобразяване на висшите интереси на децата)

11

2013/C 026/20

Дело C-385/11: Решение на Съда (осми състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Barcelona — Испания) — Isabel Elbal Moreno/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS) (Член 157 ДФЕС — Директива 79/7/ЕИО — Директива 97/81/ЕО — Рамково споразумение за работа при непълно работно време — Директива 2006/54/ЕО — Пенсия за осигурителен стаж и възраст — Равно третиране на работниците от мъжки и от женски пол — Непряка дискриминация, основана на пола)

12

2013/C 026/21

Дело C-410/11: Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — Pedro Espada Sánchez, Alejandra Oviedo Gonzales, Lucía Espada Oviedo, Pedro Espada Oviedo/Iberia Líneas Aéreas de España SA (Въздушен транспорт — Конвенция от Монреал — Член 22, параграф 2 — Отговорност на превозвачите за багаж — Лимити в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение на багаж — Общ багаж за няколко пътници — Регистриране само от един от тях)

12

2013/C 026/22

Дело C-416/11 P: Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. — Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Европейска комисия (Обжалване — Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания — Списък с територии от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион — Включване в списъка на територия, предложена от Кралство Испания — Територия, за която се твърди, че е зона на британски териториални води в Гибралтар и зона на открито море — Жалба за отмяна — Акт с чисто потвърдителен характер)

13

2013/C 026/23

Дело C-430/11: Решение на Съда (първи състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Rovigo — Италия) — наказателно производство срещу Md Sagor (Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2008/115/ЕО — Общи стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Национална правна уредба, предвиждаща наказание глоба, което може да бъде заменено с наказание експулсиране или с наказание домашен арест)

13

2013/C 026/24

Дело C-441/11 P: Решение на Съда (четвърти състав) от 6 декември 2012 г. — Европейска комисия/Verhuizingen Coppens NV (Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Пазар на международни услуги по преместване в Белгия — Картел, който се състои от три отделни споразумения — Едно-единствено продължавано нарушение — Липса на доказателства за знанието на участник в едно отделно споразумение за останалите отделни споразумения — Частична или пълна отмяна на решението на Комисията — Член 263 ДФЕС и член 264 ДФЕС)

14

2013/C 026/25

Дело C-562/11: Решение на Съда (пети състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Société d'Exportation de Produits Agricoles SA (SEPA)/Hauptzollamt Hamburg-Jonas (Селско стопанство — Регламент (ЕИО) № 3665/87 — Член 11 — Възстановявания при износ — Заявка за възстановяване за износ, който не поражда право на възстановяване — Административна санкция)

14

2013/C 026/26

Дело C-119/12: Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Josef Probst/mr.nexnet GmbH (Електронни комуникации — Директива 2002/58/ЕО — Член 6, параграфи 2 и 5 — Обработка на лични данни — Данни за трафик, отнасящи се до изготвянето и събирането на сметката на абоната — Събиране на вземания от трето дружество — Лица, действащи под ръководството на доставчиците на публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги)

15

2013/C 026/27

Дело C-370/12: Решение на Съда (пленум) от 27 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — Thomas Pringle/Government of Ireland, Ireland и The Attorney General (Механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото — Решение 2011/199/ЕС — Изменение на член 136 ДФЕС — Валидност — Член 48, параграф 6 ДЕС — Опростена процедура за преразглеждане — Договор за ЕМС — Икономическа и парична политика — Компетентност на държавите членки)

15

2013/C 026/28

Дело C-446/12: Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 3 октомври 2012 г. — W.P. Willems/Burgemeester van Nuth

16

2013/C 026/29

Дело C-447/12: Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 5 октомври 2012 г. — H. J. Kooistra/Burgemeester van Skarsterlân

16

2013/C 026/30

Дело C-448/12: Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 8 октомври 2012 г. — M. Roest/Burgemeester van Amsterdam.

17

2013/C 026/31

Дело C-449/12: Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 8 октомври 2012 г. — L.J.A. van Luijk/Burgemeester van Den Haag

18

2013/C 026/32

Дело C-452/12: Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Krefeld (Германия) на 9 октомври 2012 г. — NIPPONKOA Insurance Co (Europe) Ltd/Inter-Zuid Transport BV

18

2013/C 026/33

Дело C-456/12: Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 10 октомври 2012 г. — Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel и O, друга страна в производството: B

19

2013/C 026/34

Дело C-457: Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 10 октомври 2012 г. — S en Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel, друга страна в производството: G

19

2013/C 026/35

Дело C-469/12: Преюдициално запитване, отправено от Handelsgericht Wien (Австрия) на 22 октомври 2012 г. — Krejci Lager & Umschlagbetriebs GmbHOlbrich Transport und Logistik GmbH

19

2013/C 026/36

Дело C-473/12: Преюдициално запитване, отправено от la Cour constitutionnelle (Белгия) на 22 октомври 2012 г. — Institut professionnel des agents immobiliers (IPI)/Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte

20

2013/C 026/37

Дело C-474/12: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 22 октомври 2012 г. — Schiebel Aircraft GmbH

20

2013/C 026/38

Дело C-475/12: Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék (Унгария) на 22 октомври 2012 г. — UPC DTH Sàrl/Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Elnökhelyettese

20

2013/C 026/39

Дело C-477/12: Преюдициално запитване, отправено от Bundespatentgericht (Германия) на 24 октомври 2012 г. — Hogan Lovells International LLP/Bayer CropScience K.K.

21

2013/C 026/40

Дело C-478/12: Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Feldkirch (Австрия) на 24 октомври 2012 г. — Armin Maletic, Marianne Maletic/lastminute.com GmbH и TUI Österreich GmbH

22

2013/C 026/41

Дело C-480/12: Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 25 октомври 2012 г. — Minister van Financiën/X BV

22

2013/C 026/42

Дело C-483/12: Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof (Белгия) на 29 октомври 2012 г. — Pelckmans Turnhout NV/Walter Van Gastel Balen NV и др.

22

2013/C 026/43

Дело C-484/12: Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank 's-Gravenhage (Нидерландия) на 31 октомври 2012 г. — Georgetown University/Octrooicentrum Nederland, наричано NL Octrooicentrum

23

2013/C 026/44

Дело C-485/12: Преюдициално запитване, отправено от College van Beroep voor het Bedrijfsleven (Нидерландия) на 31 октомври 2012 г. — Maatschap T. van Oosterom en A. van Oosterom-Boelhouwer/Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie

23

2013/C 026/45

Дело C-486/12: Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te 's Hertogenbosch (Нидерландия) на 31 октомври 2012 г. — X/Heffingsambtenaar de la commune Z

24

2013/C 026/46

Дело C-487/12: Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Contencioso-Administrativo no 1 de Ourense (Испания) на 2 ноември 2012 г. — Vueling Airlines S.A./Instituto Galego de Consumo de la Xunta de Galicia

24

2013/C 026/47

Дело C-492/12: Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 5 ноември 2012 г. — Conseil national de l'ordre des médecins/Ministère des affaires sociales et de la santé

24

2013/C 026/48

Дело C-494/12: Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство) на 5 ноември 2012 г. — Dixons Retail Plc/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

25

2013/C 026/49

Дело C-497/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia (Италия) на 7 ноември 2012 г. — Davide Gullotta, Farmacia di Gullotta Davide & C. Sas/Ministero della Salute, Azienda Sanitaria Provinciale di Catania

25

2013/C 026/50

Дело C-498/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Tivoli (Италия) на 7 ноември 2012 г. — Antonella Pedone/Maria Adele Corrao

26

2013/C 026/51

Дело C-499/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Tivoli (Италия) на 7 ноември 2012 г. — Elisabetta Gentile/Ufficio Finanziario della Direzione Ufficio Territoriale di Tivoli и др.

26

2013/C 026/52

Дело C-500/12: Иск, предявен на 6 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша

26

2013/C 026/53

Дело C-501/12: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Thomas Specht/Land Berlin

27

2013/C 026/54

Дело C-502/12: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Jens Schombera/Land Berlin

28

2013/C 026/55

Дело C-503/12: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Alexander Wieland/Land Berlin

28

2013/C 026/56

Дело C-504/12: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Uwe Schönefeld/Land Berlin

29

2013/C 026/57

Дело C-505/12: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Antje Wilke/Land Berlin

30

2013/C 026/58

Дело C-506/12: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Gerd Schini/Land Berlin

31

2013/C 026/59

Дело C-507/12: Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom (Обединено кралство) на 8 ноември 2012 г. — Jessy Saint Prix/Secretary of State for Work and Pensions

32

2013/C 026/60

Дело C-511/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Norte (Португалия) на 12 ноември 2012 г. — Joaquim Fernando Macedo Maia и др./Fundo de Garantia Salarial, IP

32

2013/C 026/61

Дело C-512/12: Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 13 ноември 2012 г. — Octapharma France/Agence nationale de sécurité du médicament et des produits de santé (ANSM), Ministère des affaires sociales et de la santé

32

2013/C 026/62

Дело C-515/12: Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва) на 14 ноември 2012 г. — UAB 4finance/Valstybinė vartotojų teisių apsaugos tarnyba и Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

33

2013/C 026/63

Дело C-516/12: Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 15 ноември 2012 г. — CTP/Regione Campania, Provincia di Napoli

34

2013/C 026/64

Дело C-517/12: Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 15 ноември 2012 г. — CTP/Regione Campania

34

2013/C 026/65

Дело C-518/12: Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 15 ноември 2012 г. — CTP/Regione Campania, Provincia di Napoli

34

2013/C 026/66

Дело C-520/12 P: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. от Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 13 септември 2012 г. по дело T-369/11, Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE/Европейска комисия, Делегация на Европейския съюз в Турция, Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД)

35

2013/C 026/67

Дело C-525/12: Иск, предявен на 19 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

35

2013/C 026/68

Дело C-527/12: Иск, предявен на 20 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

36

2013/C 026/69

Дело C-530/12 P: Жалба, подадена на 21 ноември 2012 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 13 септември 2012 г. по дело T-404/10, National Lottery Commission/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

36

2013/C 026/70

Дело C-532/12: Иск, предявен на 23 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург

37

2013/C 026/71

Дело C-538/12: Иск, предявен на 26 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Република Словения

38

2013/C 026/72

Дело C-547/12 P: Жалба, подадена на 28 ноември 2012 г. от Република Гърция срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 10 октомври 2012 г. по дело T-158/09, Гърция/Комисия

38

 

Общ съд

2013/C 026/73

Дело T-491/07: Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — CB/Комисия (Конкуренция — Решение за сдружаване на предприятия — Пазар на издаване на карти за плащане във Франция — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Ценови мерки, приложими за новонавлизащите участници — Членска такса и т.нар. механизми за регулиране на функцията на придобиване и за събуждане на спящите членове — Релевантен пазар — Цел на разглежданите мерки — Цел, която ограничава конкуренцията — Член 81, параграф 3 ЕО — Явни грешки в преценката — Принцип на добра администрация — Пропорционалност — Правна сигурност)

39

2013/C 026/74

Дело T-42/09: Решение на Общия съд от 7 декември 2012 г. — A. Loacker/СХВП — Editrice Quadratum (QUADRATUM) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността QUADRATUM — По-ранна словна марка на Общността LOACKER QUADRATINI — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Член 73 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75 от Регламент № 207/2009) — Член 74 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76 от Регламент № 207/2009)

39

2013/C 026/75

Дело T-167/10: Решение на Общия съд от 6 декември 2012 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия (Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Покани за представяне на оферти — Отказ на достъп — Жалба за отмяна — Срок за обжалване — Начален момент — Допустимост — Изключение, свързано със защитата на икономическата политика на Европейския съюз — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице — Изключение, свързано със защитата на обществения интерес в областта на обществената сигурност — Задължение за мотивиране)

40

2013/C 026/76

Дело T-390/10 P: Решение на Общия съд от 6 декември 2012 г. — Füller-Tomlinson/Парламент (Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Социална сигурност — Професионално заболяване — Определяне на процента на инвалидност с професионален произход — Използване на европейската таблица за оценка за медицински цели на накърняването на физическата и психологическа цялост — Изопачаване на фактите — Разумен срок)

40

2013/C 026/77

Дела T-537/10 и T-538/10: Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — Adamowski/СХВП — Fagumit (FAGUMIT) (Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността Fagumit и фигуративна марка на Общността FAGUMIT — По-ранна национална фигуративна марка FAGUMIT — Относително основание за недействителност — Член 8, параграф 3 и член 165, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

40

2013/C 026/78

Дело T-590/10: Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — Thesing и Bloomberg Finance/ЕЦБ (Достъп до документи — Решение 2004/258/ЕО — Документи относно държавния дълг и бюджетния дефицит на държава членка — Отказ за достъп — Изключение, свързано с икономическата политика на Съюза или на държава членка — Частичен отказ за достът)

41

2013/C 026/79

Дело T-15/11: Решение на Общия съд от 11 декември 2012 г. — Sina Bank/Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средствата — Жалба за отмяна — Задължение за мотивиране)

41

2013/C 026/80

Дело T-143/11: Решение на Общия съд от 5 декември 2012 г. — Consorzio vino Chianti Classico/СХВП — FFR (F.F.R.) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за регистрация на фигуративна марка на Общността F.F.R. — По-ранни национални фигуративни марки CHIANTI CLASSICO — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Член 8, параграф 1,буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009)

42

2013/C 026/81

Дело T-171/11: Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — Hopf/СХВП — (Clampflex) (Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността Clampflex — Абсолютни основания за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1,буква б) от Регламент № 207/2009 — Задължение за мотивиране — Член 75 от Регламент № 207/2009)

42

2013/C 026/82

Дело T-421/11: Решение на Общия съд от 5 декември 2012 г. — Qualitest/Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката)

43

2013/C 026/83

Дело T-630/11 P: Решение на Общия съд от 6 декември 2012 г. — Strobl/Комисия (Обжалване — Публична служба — Държавни служители — Назначаване — Конкурс на общо основание — Кандидати, вписани в списък с подходящи кандидати преди влизането в сила на новия Правилник — Обявяване на свободна длъжност — Назначаване — Класиране в степен съгласно новите по-неблагоприятни правила — Член 12 от приложение XIII към Правилника — Грешка при прилагане на правото — Задължение за мотивиране от Съда на публичната служба)

43

2013/C 026/84

Дело T-22/12: Решение на Общия съд от 11 декември 2012 г. — Fomanu/СХВП (Qualität hat Zukunft) (Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността Qualität hat Zukunft — Абсолютни основания за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

44

2013/C 026/85

Дело T-29/12: Решение на Общия съд от 28 ноември 2012 г. — Bauer/СХВП — BenQ Materials (Daxon) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността Daxon — По-ранна словна марка на Общността DALTON — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

44

2013/C 026/86

Дело T-17/10: Определение на Общия съд от 27 ноември 2012 г. — Steinberg/Комисия (Жалба за отмяна — Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи относно решенията за финансиране във връзка с помощите, отпускани на израелски и палестински неправителствени организации по линия на програмата Партньорство за мир и на Европейския инструмент за демокрация и права на човека — Частичен отказ на достъп — Изключение във връзка със защитата на обществения интерес в областта на обществената сигурност — Задължение за мотивиране — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)

44

2013/C 026/87

Дело T-302/10: Определение на Общия съд от 23 ноември 2012 г. — Crocs/СХВП — Holey Soles Holdings и PHI (Изображения на обувка) (Марка на Общността — Искане за обявяване на недействителност — Оттегляне на искането за обявяване на недействителност — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

45

2013/C 026/88

Дело T-541/10: Определение на Общия съд от 27 ноември 2012 г. — ADEDY и др./Съвет (Жалба за отмяна — Решения, отправени към държава членка с оглед коригиране на прекомерен дефицит — Липса на пряко засягане — Недопустимост)

45

2013/C 026/89

Дело T-215/11: Определение на Общия съд от 27 ноември 2012 г. — ADEDY и др./Съвет (Жалба за отмяна — Решение, отправено към държава членка с оглед коригиране на прекомерен дефицит — Липса на пряко засягане — Недопустимост)

45

2013/C 026/90

Дело T-278/11: Определение на Общия съд от 13 ноември 2012 г. — ClientEarth и др./Комисия (Жалба за отмяна — Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Мълчалив отказ на достъп — Срок за обжалване — Просрочие — Явна недопустимост)

46

2013/C 026/91

Дело T-466/11: Определение на Общия съд от 19 октомври 2012 г. — Ellinika Nafpigeia и Hoern/Комисия (Жалба за отмяна — Държавни помощи — Корабостроене — Помощи, отпуснати на корабостроителница от гръцките власти — Мерки за изпълнение на решението на Комисията, с което се установява несъвместимостта и се разпорежда възстановяването на помощите — Недопустимост)

46

2013/C 026/92

Дело T-491/11 P: Определение на Общия съд от 20 ноември 2012 г. — Marcuccio/Комисия (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Продължителност на производството за признаване на частична трайна инвалидност — Вреда, която жалбоподателят твърди, че е претърпял — Възстановяване на разходи, които е било възможно да се избегнат — Отхвърляне на жалбата пред първата инстанция, тъй като е явно лишена от всякакво правно основание — Член 94, буква a) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

47

2013/C 026/93

Дело T-548/11: Определение на Общия съд от 26 ноември 2012 г. — MIP Metro/СХВП — Real Seguros (real,- QUALITY) (Марка на Общността — Производство по възражение — Отмяна на предходните национални марки — Липса на основание за произнасяне)

47

2013/C 026/94

Дело T-549/11: Определение на Общия съд от 26 ноември 2012 г. — MIP Metro/СХВП — Real Seguros (real,- BIO) (Марка на Общността — Производство по възражение — Отмяна на предходните национални марки — Липса на основание за произнасяне)

47

2013/C 026/95

Дело T-616/12 P: Определение на Общия съд от 8 ноември 2012 г. — Marcuccio/Комисия (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Отхвърляне на жалбата от първата инстанция като явно лишена от всякакво правно основание — Вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял — Възстановяване на разноски, които са могли да бъдат избегнати — Член 94, буква a) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

48

2013/C 026/96

Дело T-672/11: Определение на Общия съд от 27 ноември 2012 г. — H-Holding/Парламент (Иск за установяване на неправомерно бездействие — Иск за обезщетение — Иск, който е отчасти явно недопустим и отчасти явно неоснователен)

48

2013/C 026/97

Дело T-120/12: Определение на Общия съд от 20 ноември 2012 г. — Shahid Beheshti University/Съвет (Жалба за отмяна — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Срок за обжалване — Просрочие — Недопустимост)

48

2013/C 026/98

Дело T-138/12: Определение на Общия съд от 20 ноември 2012 г. — Geipel/СХВП — Reeh (BEST BODY NUTRITION) (Марка на Общността — Възражение — Оттегляне на възражението — Липса на основание за произнасяне)

49

2013/C 026/99

Дело T-164/12 R: Определение на председателя на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — Alstom/Комисия (Обезпечително производство — Конкуренция — Решение на Комисията за предаване на документи на национална юрисдикция — Поверителност — Право на ефективна съдебна защита — Молба за постановяване на временни мерки — Fumus boni juris — Неотложност — Претегляне на интереси)

49

2013/C 026/00

Дело T-341/12 R: Определение на председателя на Общия съд от 16 ноември 2012 г. — Evonik Degussa/Комисия (Обезпечително производство — Конкуренция — Публикуване на решение, с което Комисията установява нарушение на разпоредбите, предвиждащи забрана на картелите — Отхвърляне на молбата за поверителна обработка на данните, предоставени на Комисията в съответствие с нейното известие относно освобождаването от глоби — Претегляне на интереси — Неотложност — Fumus boni juris)

49

2013/C 026/01

Дело T-343/12: Определение на Общия съд от 21 ноември 2012 г. — Grupo T Diffusión/СХВП — ABR Producción Contemporánea (Лампа) (Марка на Общността — Искане за обявяване на недействителност — Оттегляне на искането за обявяване на недействителност — Липса на основание за постановяване на съдебно решение)

50

2013/C 026/02

Дело T-453/12: Жалба, подадена на 12 октомври 2012 г. — Zoo Sport/СХВП — K-2 (ZOOSPORT)

50

2013/C 026/03

Дело T-470/12: Жалба, подадена на 22 октомври 2012 г. — Sothys Auriac/СХВП — Grand Hotel Primavera (BEAUTY GARDEN)

51

2013/C 026/04

Дело T-473/12: Жалба, подадена на 1 ноември 2012 г. — Aer Lingus/Комисия

51

2013/C 026/05

Дело T-480/12: Жалба, подадена на 5 ноември 2012 г. — Coca-Cola/СХВП — Mitico (Master)

52

2013/C 026/06

Дело T-482/12: Жалба, подадена на 29 октомври 2012 г. — Internationaler Hilfsfonds/Комисия

53

2013/C 026/07

Дело T-483/12: Жалба, подадена на 5 ноември 2012 г. — Nestlé Unternehmungen Deutschland/СХВП — Lotte (LOTTE)

53

2013/C 026/08

Дело T-484/12: Жалба, подадена на 6 ноември 2012 г. — CeWe Color/СХВП (SMILECARD)

53

2013/C 026/09

Дело T-485/12: Жалба, подадена на 9 ноември 2012 г. — Grupo Bimbo/СХВП (SANISSIMO)

54

2013/C 026/10

Дело T-487/12: Жалба, подадена на 9 ноември 2012 г. — Eckes-Granini/СХВП — Panini (PANINI)

54

2013/C 026/11

Дело T-489/12: Иск, предявен на 8 ноември 2012 г. — Planet/Комисия

55

2013/C 026/12

Дело T-490/12: Жалба, подадена на 6 ноември 2012 г. — Mondadori Editore/СХВП — Grazia Equity (GRAZIA)

55

2013/C 026/13

Дело T-493/12: Жалба, подадена на 14 ноември 2012 г. — Sanofi/СХВП — GP Pharm (GEPRAL)

56

2013/C 026/14

Дело T-494/12: Жалба, подадена на 14 ноември 2012 г. — Biscuits Poult/СХВП — Banketbakkerij Merba (Biscuits)

56

2013/C 026/15

Дело T-495/12: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — European Drinks/СХВП — Alexandrion Grup Romania (Dracula Bite)

57

2013/C 026/16

Дело T-496/12: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — European Drinks/СХВП — Alexandrion Grup Romania (DRACULA BITE)

57

2013/C 026/17

Дело T-497/12: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — European Drinks/СХВП — Alexandrion Grup Romania (DRACULA BITE)

58

2013/C 026/18

Дело T-498/12: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — Koinopraxia Touristiki Loutrakiou/Комисия

58

2013/C 026/19

Дело T-499/12: Жалба, подадена на 13 ноември 2012 г. — HSH Investment Holdings Coinvest-C und HSH Investment Holdings FSO/Комисия

59

2013/C 026/20

Дело T-500/12: Жалба, подадена на 15 ноември 2012 г. — Ryanair/Комисия

60

2013/C 026/21

Дело T-501/12: Жалба, подадена на 19 ноември 2012 г. — Farmaceutisk Laboratorium Ferring/СХВП — Tillotts Pharma (OCTASA)

61

2013/C 026/22

Дело T-502/12: Жалба, подадена на 19 ноември 2012 г. — Ferring/СХВП — Tillotts Pharma (OCTASA)

62

2013/C 026/23

Дело T-503/12: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — Обединено кралство/Комисия

62

2013/C 026/24

Дело T-504/12: Жалба, подадена на 19 ноември 2012 г. — Murnauer Markenvertrieb/СХВП (NOTFALL CREME)

63

2013/C 026/25

Дело T-505/12: Жалба, подадена на 19 ноември 2012 г. — Compagnie des montres Longines, Francillon/СХВП — Cheng (B)

63

2013/C 026/26

Дело T-508/12: Жалба, подадена на 19 ноември 2012 г. — Automobile Association/СХВП — Duncan Petersen Publishing (Папки)

64

2013/C 026/27

Дело T-509/12: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — Advance Magazine Publishers/СХВП — Nanso Group (TEEN VOGUE)

64

2013/C 026/28

Дело T-510/12: Жалба, подадена на 21 ноември 2012 г. — Conrad Electronic/СХВП — Sky IP International (EuroSky)

65

2013/C 026/29

Дело T-513/12: Жалба, подадена на 22 ноември 2012 г. — NCL/СХВП (NORWEGIAN GETAWAY)

65

2013/C 026/30

Дело T-514/12: Жалба, подадена на 22 ноември 2012 г. — NCL/СХВП (NORWEGIAN BREAKAWAY)

66

2013/C 026/31

Дело T-515/12: Жалба, подадена на 22 ноември 2012 г. — El Corte Inglés/СХВП — English Cut (The English Cut)

66

2013/C 026/32

Дело T-519/12: Жалба, подадена на 27 ноември 2012 г. — mobile.international/СХВП — Комисия (PL mobile.eu)

67

2013/C 026/33

Дело T-527/12: Иск, предявен на 6 декември 2012 г. — DeMaCo Holland/Комисия

68

2013/C 026/34

Дело T-468/09: Определение на Общия съд от 3 декември 2012 г. — JSK International Architekten und Ingenieure/ЕЦБ

68

2013/C 026/35

Дело T-100/10: Определение на Общия съд от 28 ноември 2012 г. — Nordzucker/Комисия

69

2013/C 026/36

Дело T-364/11: Определение на Общия съд от 4 декември 2012 г. — Arla Foods/СХВП — Artax (Lactofree)

69

2013/C 026/37

Дело T-590/11: Определение на Общия съд от 14 ноември 2012 г. — S & S Szlegiel Szlegiel i Wiśniewski/СХВП — Scotch & Soda (SODA)

69

2013/C 026/38

Дело T-77/12: Определение на Общия съд от 4 декември 2012 г. — Wahl/СХВП — Tenacta Group (bellissima)

69

2013/C 026/39

Дело T-200/12: Определение на Общия съд от 12 ноември 2012 г. — Shannon Free Airport Development/Комисия

69

2013/C 026/40

Дело T-230/12: Определение на Общия съд от 21 ноември 2012 г. — Axa Belgium/Комисия

69

 

Съд на публичната служба на Европейския съюз

2013/C 026/41

Дело F-103/12: Жалба, подадена на 27 септември 2012 г. — ZZ/Европол

70

2013/C 026/42

Дело F-104/12: Жалба, подадена на 27 септември 2012 г. — ZZ/Европол

70

2013/C 026/43

Дело F-105/12: Жалба, подадена на 27 септември 2012 г. — ZZ/Европол

70

2013/C 026/44

Дело F-113/12: Жалба, подадена на 9 октомври 2012 г. — ZZ/Комисия

71

2013/C 026/45

Дело F-114/12: Жалба, подадена на 10 октомври 2012 г. — ZZ/Комисия

71

2013/C 026/46

Дело F-115/12: Жалба, подадена на 15 октомври 2012 г. — ZZ/Комисия

71

2013/C 026/47

Дело F-122/12: Жалба, подадена на 22 октомври 2012 г. — ZZ/Съвет

72

2013/C 026/48

Дело F-124/12: Жалба, подадена на 22 октомври 2012 г. — ZZ/ЕЦМНН

72

2013/C 026/49

Дело F-125/12: Жалба, подадена на 3 ноември 2012 г. — ZZ/СХВП

72

2013/C 026/50

Дело F-128/12: Жалба, подадена на 29 октомври 2012 г. — ZZ/Парламент

73

2013/C 026/51

Дело F-129/12: Жалба, подадена на 31 октомври 2012 г. — CH/Парламент

73

2013/C 026/52

Дело F-132/12: Жалба, подадена на 7 ноември 2012 г. — ZZ и др./Комисия

73

2013/C 026/53

Дело F-134/12: Жалба, подадена на 9 ноември 2012 г. — ZZ/Съвет

74

2013/C 026/54

Дело F-135/12: Жалба, подадена на 9 ноември 2012 г. — ZZ/REA

74

2013/C 026/55

Дело F-136/12: Жалба, подадена на 9 ноември 2012 г. — ZZ/Съвет

75

2013/C 026/56

Дело F-137/12: Жалба, подадена на 14 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия

75

2013/C 026/57

Дело F-138/12: Жалба, подадена на 14 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия

75

2013/C 026/58

Дело F-139/12: Жалба, подадена на 14 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия

76

2013/C 026/59

Дело F-140/12: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия

76

2013/C 026/60

Дело F-141/12: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия

76

2013/C 026/61

Дело F-142/12: Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия

77

2013/C 026/62

Дело F-143/12: Жалба, подадена на 21 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия

77

2013/C 026/63

Дело F-144/12: Жалба, подадена на 21 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия

77

2013/C 026/64

Дело F-146/12: Жалба, подадена на 28 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия

78

BG

 


IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/1


2013/C 26/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 9, 12.1.2013 г.

Предишни публикации

ОВ C 399, 22.12.2012 г.

ОВ C 389, 15.12.2012 г.

ОВ C 379, 8.12.2012 г.

ОВ C 373, 1.12.2012 г.

ОВ C 366, 24.11.2012 г.

ОВ C 355, 17.11.2012 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu


V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/2


Решение на Съда (първи състав) от 6 декември 2012 г. — AstraZeneca AB, AstraZeneca plc/Европейска комисия, European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA)

(Дело C-457/10 P) (1)

(Обжалване - Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар на лекарствените продукти за лечение на язва - Злоупотреба с процедурите, свързани със сертификатите за допълнителна закрила на лекарствените продукти и с процедурите за издаване на разрешения за пускане на лекарствените продукти на пазара - Заблуждаващи изявления - Оттегляне на разрешенията за пускане на пазара - Пречки за пускането на пазара на генеричните лекарствени продукти и за паралелния внос)

2013/C 26/02

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: AstraZeneca AB, AstraZeneca plc (представители: M. Brealey QC, M. Hoskins QC, D. Jowell, Barrister и F. Murphy, Solicitor)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, É. Gippini Fournier и J. Bourke), European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA) (представител: M. Van Kerckhove, advocaat)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (шести разширен състав) от 1 юли 2010 г. по дело AstraZeneca/Комисия (T-321/05), с което Общият съд частично отменя Решение на Комисията от 15 юни 2005 г. относно процедура по прилагане на член 82 от Договора за ЕО и член 54 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/A.37.507/F3 — AstraZeneca), с което на жалбоподателите е наложена глоба от 60 милиона евро за злоупотреба с патентната система и с процедурите за пускане в продажба на лекарствените продукти с цел предотвратяване или забавяне на навлизането на пазара на конкурентни генерични лекарствени продукти — Определяне на пазара — Тълкуване на член 19 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти.

Диспозитив

1.

Отхвърля главната и насрещните жалби.

2.

Осъжда AstraZeneca AB и AstraZeneca plc да заплатят съдебните разноски във връзка с главната жалба.

3.

Осъжда European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA) да заплати съдебните разноски във връзка с насрещната ѝ жалба и да понесе направените от нея съдебни разноски във връзка с главната жалба.

4.

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски във връзка с насрещната ѝ жалба.


(1)  ОВ C 301, 6.11.2010 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/2


Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. — Usha Martin Ltd/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

(Дело C-552/10 P) (1)

(Обжалване - Дъмпинг - Регламент (ЕО) № 121/2006 - Внос на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия - Решение 2006/38/ЕО - Регламент (ЕО) № 384/96 - Член 8, параграф 9 - Гаранции, предложени във връзка с антидъмпинговата процедура)

2013/C 26/03

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Usha Martin Ltd (представители: V. Akritidis и E. Petritsi, dikigoroï, F. Crespo, advocat)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen, G. Berrisch, Rechtsanwalt и N. Chesaites, Barrister), Европейска комисия (представители: T. Scharf и S. Thomas)

Предмет

Жалба срещу решението на Общия съд (пети състав) от 9 септември 2010 г. по дело Usha Martin/Съвет и Комисия (T-119/06), с което той е отхвърлил жалба за отмяна, от една страна, на Решение 2006/38/ЕО на Комисията от 22 декември 2005 година за изменение на Решение 1999/572/ЕО на Комисията за приемане на гаранции, предложени във връзка с антидъмпинговата процедура относно вноса на стоманени телени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия (ОВ L 22, 2006 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 164), както и на Регламент (ЕО) № 121/2006 на Съвета от 23 януари 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1858/2005 относно въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия (OB L 22, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 136), от друга страна.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Usha Martin Ltd да заплати съдебните разноски по настоящото производство.


(1)  ОВ C 55, 19.2.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/3


Решение на Съда (голям състав) от 27 ноември 2012 г. — Италианска република/Европейска комисия, Република Литва, Република Гърция

(Дело C-566/10 P) (1)

(Обжалване - Езиков режим - Обявления за конкурси на общо основание за назначаване на администратори и асистенти - Публикуване на пълния текст на три официални езика - Език на изпитите - Избор на втория език измежду три официални езика)

2013/C 26/04

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri и P. Gentili, avvocato dello Stato)

Други страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и J. Baquero Cruz, подпомагани от A. Dal Ferro, avvocato), Република Литва, Република Гърция (представители: A. Samoni-Rantou, S. Vodina и G. Papagianni)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на Общия съд (шести състав) от 13 септември 2010 г. по дело Италия/Комисия (съединени дела T-166/07 и T-285/07), с което Общият съд отхвърля искане за отмяна на обявленията за конкурси на общо основание EPSO/AD/94/07 (ОВ C 45 A, 2007 г., стр. 3), EPSO/AST/37/07 (ОВ C 45 A, 2007 г., стр. 15) и EPSO/AD/95/07 (ОВ C 103 A, 2007 г., стр. 7)

Диспозитив

1.

Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 септември 2010 г. по дело Италия/Комисия (T-166/07 и T-285/07).

2.

Отменя обявленията за конкурси на общо основание EPSO/AD/94/07 за съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения на администратори (AD 5) в областта на информацията, комуникацията и медиите, EPSO/AST/37/07 за съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения на асистенти (AST 3) в областта на комуникацията и информацията и EPSO/AD/95/07 за съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения на администратори (AD 5) в областта на информацията (библиотечно дело/документация).

3.

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски на Италианската република и да понесе собствените си разноски за двете инстанции.

4.

Република Гърция и Република Литва понасят собствените си разноски.


(1)  ОВ C 63, 26.2.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/3


Решение на Съда (четвърти състав) от 22 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-600/10) (1)

(Неизпълнение на задължения на държава членка - Свободно движение на капитали - Облагане на доходите от дивиденти и лихви, изплащани на пенсионни фондове и пенсионно-осигурителни каси - Облагане на доходите от дивиденти и лихви, изплащани на чуждестранни юридически лица - Приспадане на разходи за обслужване, пряко свързани с получаването на доходи под формата на дивиденти и лихви - Тежест на доказване)

2013/C 26/05

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и W. Mölls)

Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Френска република (представители: G. de Bergues и N. Rouam), Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels и C. Schillemans), Република Финландия (представител: M. Pere), Кралство Швеция (представители: A. Falk и S. Johannesson), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: H. Walker, подпомаган от G. Facenna, barrister)

Предмет

Неизпълнение на задължения на държава членка — Нарушение на член 63 ДФЕС и на член 40 от Споразумението за ЕИП — Национална правна уредба относно данъчното облагане на доходите от дивиденти и лихви, изплащани на пенсионни фондове и пенсионно-осигурителни каси, с която се запазват определени данъчни предимства единствено по отношение на данъчното облагане на доходите от дивиденти и лихви, изплащани на местни дружества

Диспозитив

1.

Отхвърля иска.

2.

Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея разноски, както и разноските, направени от Федерална република Германия.

3.

Осъжда Френска република, Кралство Нидерландия, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да понесат направените от тях разноски.


(1)  ОВ C 80, 12.3.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/4


Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. — E.ON Energie AG/Европейска комисия

(Дело C-89/11 P) (1)

(Обжалване - Жалба за отмяна на решение на Комисията за определяне на глоба за увреждане на печат - Тежест на доказване - Изопачаване на доказателствата - Задължение за мотивиране - Размер на глобата - Правомощия за пълен съдебен контрол - Принцип на пропорционалност)

2013/C 26/06

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: E.ON Energie AG (представители: A. Röhling, F. Dietrich и R. Pfromm, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, V. Bottka и R. Sauer)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 15 декември 2010 г. по дело E.ON Energie/Комисия (T-141/08), с което Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение C(2008) 377 окончателен на Комисията от 30 януари 2008 г. за определяне на глоба на основание член 23, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета поради увреждане на печат — Нарушение на общите принципи на правото като презумпцията за невиновност, принципа „in dubio pro reo“ и принципа на пропорционалност, както и на правилата за разпределяне на доказателствената тежест и за събиране на доказателствата — Нарушение на задължението за мотивиране

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда E.ON Energie AG да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 152, 21.5.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/4


Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Sąd Rejonowy Poznań — Полша) — Bank Handlowy w Warszawie SA, PPHU „ADAX“/Ryszard Adamiak/Christianapol sp. z o.o.

(Дело C-116/11) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 1346/2000 - Производство по несъстоятелност - Понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ - Възможност за сезираната с вторично производство по несъстоятелност юрисдикция да преценява неплатежоспособността на длъжника - Възможност за образуване на производство по ликвидация, като вторично производство по несъстоятелност, когато главното производство е „procédure de sauvegarde“ (предпазно производство)

2013/C 26/07

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy Poznań-Stare Miasto w Poznaniu

Страни в главното производство

Молители: Bank Handlowy w Warszawie SA, PPHU „ADAX“/Ryszard Adamiak

Ответник по молбата: Christianapol sp. z o.o.

Предмет

Преюдициално запитване — Sąd Rejonowy Poznań Stare Miasto w Poznaniu — Тълкуване на член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) и на член 27 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143) — Вторично производство по несъстоятелност — Право на компетентния да образува такова производство съд да преценява неплатежоспособността на длъжника

Диспозитив

1.

Член 4, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност, изменен с Регламент (ЕО) № 788/2008 на Съвета от 24 юли 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че моментът на приключване на производството по несъстоятелност трябва да се определи по националния закон на държавата членка, в която е образувано това производство.

2.

Член 27 от Регламент № 1346/2000, изменен с Регламент №°788/2008, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска образуването на вторично производство по несъстоятелност в държавата членка, в която се намира предприятие на длъжника, когато главното производство има предпазна цел. Компетентната да образува вторично производство юрисдикция трябва да вземе предвид целите на главното производство и да се съобрази със структурата на Регламента, при спазване на принципа на лоялно сътрудничество.

3.

Член 27 от Регламент № 1346/2000, изменен с Регламент № 788/2008, трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикцията, сезирана с искане за образуване на вторично производство по несъстоятелност, не може да разглежда неплатежоспособността на длъжника, срещу когото е образувано главно производство в друга държава членка, дори ако това производство има предпазна цел.


(1)  ОВ C 152, 21.5.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/5


Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Bundesrepublik Deutschland/Karen Dittrich (C-124/11), Bundesrepublik Deutschland/Robert Klinke (C-125/11) и Jörg-Detlef Müller/Bundesrepublik Deutschland (C-143/11)

(Съединени дела C-124/11, C-125/11 и C-143/11) (1)

(Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Национална правна уредба - Изплащане на помощ на държавни служители в случай на болест - Директива 2000/78/ЕО - Член 3 - Приложно поле - Понятие за заплащане)

2013/C 26/08

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Bundesrepublik Deutschland (C-124/11 и C-125/11), Jörg-Detlef Müller (C-143/11)

Ответници: Karen Dittrich (C-124/11), Robert Klinke (C-125/11), Bundesrepublik Deutschland (C-143/11)

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesverwaltungsgericht — Тълкуване на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) — Национална правна уредба, която предвижда помощ за държавните служители при болест и изключва регистрираните партньори от кръга на лицата, които могат да ползват тази помощ — Еднакво третиране на работниците, които съжителстват с партньор, и работниците, които имат сключен брак — Приложно поле на Директива 2000/78/ЕО — Понятие за заплащане

Диспозитив

Член 3, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че помощ, изплащана на държавните служители в случай на болест, като тази, която се предоставя на служителите на Bundesrepublik Deutschland съгласно Закона за федералните служители (Bundesbeamtengesetz), попада в приложното поле на посочената директива, ако се финансира от държавата като публичен работодател, което националната юрисдикция трябва да провери.


(1)  ОВ C 269, 10.9.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/5


Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Schienen-Control Kommission — Австрия) — Westbahn Management GmbH/ÖBB Infrastruktur AG

(Дело C-136/11) (1)

(Транспорт - Железопътен транспорт - Задължение за управителя на железопътната инфраструктура да предоставя на железопътните предприятия в реално време всички данни за движението на влаковете, и по-специално за евентуалните закъснения на влаковете за връзка)

2013/C 26/09

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Schienen-Control Kommission

Страни в главното производство

Жалбоподател: Westbahn Management GmbH

Ответник: ÖBB Infrastruktur AG

Предмет

Преюдициално запитване — Schienen-Control Kommission —Тълкуване на член 8, параграф 2 и на част II от приложение II към Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 315, стp. 14), както и на член 5 и на приложение II към Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, стp. 29, Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр.66) — Задължение за управителя на железопътната инфраструктура да предоставя на железопътните предприятия в реално време всички данни за движението на влаковете, и по-специално за евентуалните закъснения на влаковете за връзка

Диспозитив

1.

Член 8, параграф 2 във връзка с част II от приложение II към Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, трябва да се тълкуват в смисъл, че информацията относно основните връзки трябва да включва, освен обявеното в разписанието време на тръгване, и закъсненията или отмяната на тези влакове за връзка, независимо от това кое железопътно предприятие ги осигурява.

2.

Член 8, параграф 2 във връзка с част II от приложение II към Регламент № 1371/2007, както и член 5 във връзка с приложение II от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура, изменена с Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че управителят на инфраструктурата е длъжен да предоставя на железопътните предприятия по недискриминационен начин в реално време данните за влаковете, използвани от други железопътни предприятия, когато тези влакове представляват основни връзки по смисъла на част II от приложение II към Регламент № 1371/2007.


(1)  ОВ C 173, 11.6.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/6


Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — Joan Cuadrench Moré/Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV

(Дело C-139/11) (1)

(Въздушен транспорт - Обезщетяване и помощ на пътниците - Отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полети - Срок за предявяване на иск)

2013/C 26/10

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: Joan Cuadrench Moré

Ответник: Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV

Предмет

Преюдициално запитване — Audiencia Provincial de Barcelona — Тълкуване на членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за установяване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и при отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218) — Липса на срок за предявяване на иск — Член 35 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенция от Монреал), одобрена с Решение на Съвета от 5 април 2001 г. (ОВ L 194, стp. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 112) — Приложим закон

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск.


(1)  ОВ C 179, 18.6.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/6


Решение на Съда (втори състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht München — Германия) — Johann Odar/Baxter Deutschland GmbH

(Дело C-152/11) (1)

(Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Директива 2000/78/ЕО - Забрана на дискриминацията, основана на възраст и на увреждане - Обезщетение при уволнение - Социален план, който предвижда намаляването на размера на обезщетението при уволнение, изплащано на работниците с увреждания)

2013/C 26/11

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Arbeitsgericht München

Страни в главното производство

Ищец: Johann Odar

Ответник: Baxter Deutschland GmbH

Предмет

Преюдициално запитване — Arbeitsgericht München — Тълкуване на член 1, член 6, параграф 1, втора алинея, буква а) и член 16 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (OB L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) — Национална уредба, която позволява работниците в предпенсионна възраст да бъдат изключени от кръга на лицата с право на обезщетения, предвидени от социален план на предприятието — Забрана на дискриминацията, основана на възраст и на увреждане

Диспозитив

1.

Член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение.

2.

Член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска уредба на схема за социално подпомагане в рамките на дадено предприятие, която предвижда при изчисляване на дължимото обезщетение на работниците на възраст над 54 години, уволнени по производствени причини, да се вземе предвид най-ранната възможна дата, на която тези работници могат да се пенсионират — за разлика от стандартния метод за изчисляване на дължимото обезщетение, според който това обезщетение се основава по-специално на трудовия стаж на лицето в предприятието, — и да им се изплаща обезщетение в по-малък размер, което обаче възлиза поне на половината от изчисленото съгласно посочения стандартен метод обезщетение, като при прилагането на този различен метод на изчисляване се взема предвид възможността за по-ранно пенсиониране поради увреждане.


(1)  ОВ C 204, 9.7.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/7


Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Econord Spa/Comune di Cagno (C-182/11), Comune di Varese, Comune di Solbiate (C-183/11), Comune di Varese

(Съединени дела C-182/11 и C-183/11) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Директива 2004/18/ЕО - Възлагащ орган, упражняващ върху правен субект, който е изпълнител на поръчка и от правна гледна точка е различно от него лице, контрол, аналогичен на този, който упражнява върху собствените си служби - Липса на задължение за организиране на процедура за възлагане съгласно правилата на правото на Съюза (възлагане, наричано „in house“) - Правен субект, който е изпълнител на поръчка и е контролиран съвместно от няколко органа на местната власт - Условия за приложимост на възлагането „in house“)

2013/C 26/12

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Econord Spa

Ответници: Comune di Cagno (C-182/11), Comune di Varese, Comune di Solbiate (C-183/11), Comune di Varese

Предмет

Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Тълкуване на член 49 ДФЕС и на член 56 ДФЕС — Процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги — Възлагане на обществена поръчка без провеждане на процедура — Концесия на публични услуги, свързани с чистотата, предоставена без провеждане на формална процедура за възлагане на обществени поръчки от два публични органа на акционерно дружество, в което същите притежават дялово участие в капитала — Липса на ефективен контрол от страна на един от тези публични органи върху дружеството концесионер

Диспозитив

Когато в качеството си на възложители няколко публични органа учредят заедно правен субект, натоварен с изпълнението на тяхна задача за предоставяне на обществени услуги, или когато публичен орган придобие участие в такъв правен субект, установеното от практиката на Съда на Европейския съюз условие за освобождаване на публичните органи от задължението им за провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки в съответствие с правилата на правото на Съюза, съгласно което те трябва съвместно да упражняват върху този правен субект контрол, аналогичен на този, който упражняват върху собствените си служби, е изпълнено, ако всеки един от публичните органи участва както в капитала, така и в управителните органи на посочения правен субект.


(1)  ОВ C 211, 16.7.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/7


Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Brain Products GmbH/BioSemi VOF, Antonius Pieter Kuiper, Robert Jan Gerard Honsbeek, Alexander Coenraad Metting van Rijn

(Дело C-219/11) (1)

(Преюдициално запитване - Медицински изделия - Директива 93/42/ЕИО - Приложно поле - Тълкуване на понятието „медицинско изделие“ - Продукт, продаван за използване с немедицинска цел - Изследвания на физиологичен процес - Свободно движение на стоки)

2013/C 26/13

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Brain Products GmbH

Ответници: BioSemi VOF, Antonius Pieter Kuiper, Robert Jan Gerard Honsbeek, Alexander Coenraad Metting van Rijn

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 1, параграф 2, буква а), трето тире от Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия (ОВ L 169, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г. глава 13, том 11, стр. 244), изменена с Директива 2007/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. (ОВ L 247, стр. 21) — Тълкуване на понятието за медицинско изделие — Прилагане на директивата към продукт, който е предназначен за изследвания на физиологичен процес и е продаван за използване с немедицинска цел

Диспозитив

Член 1, параграф 2, буква а), трето тире от Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия, изменена с Директива 2007/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „медицинско изделие“ обхваща продукт, който е предназначен от производителя за използване при хората за изследване на даден физиологичен процес, само ако е предназначен да изпълнява медицинска цел.


(1)  ОВ C 232, 6.8.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/8


Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel București — Румъния) — SC Gran Via Moinești Srl/Agenția Națională de Administrare Fiscală (ANAF), Administrația Finanțelor Publice București

(Дело C-257/11) (1)

(Директива 2006/112/ЕО - Данък върху добавената стойност - Членове 167, 168 и 185 - Право на приспадане - Корекция на приспаданията - Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен)

2013/C 26/14

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel București

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Gran Via Moinești Srl

Ответници: Agenția Națională de Administrare Fiscală (ANAF), Administrația Finanțelor Publice București

Предмет

Преюдициално запитване — Curtea de Apel București — Тълкуване на членове 167, 168 и 185, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Право на приспадане на ДДС за придобиването на подлежащи на разрушаване постройки с цел реализирането на проект във връзка с недвижим имот — Подготвителна икономическа дейност за реализирането на проекта във връзка с недвижим имот, изразяваща се в първоначални инвестиционни разходи, извършени за нуждите на реализирането на споменатия проект — Корекция на приспаднатията ДДС

Диспозитив

1.

Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство дружество, което е придобило терен и построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс върху терена, има правото да приспадне данъка върху добавената стойност за придобиването на посочените сгради.

2.

Член 185 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство разрушаването на сградите, придобити с терена, върху който са били построени, извършено с цел изграждане на жилищен комплекс на мястото на тези сгради, не води до задължение за корекция на първоначално приспаднатия ДДС за придобиването на посочените сгради.


(1)  ОВ C 238, 13.8.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/8


Решение на Съда (втори състав) от 29 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — „Кремиковци“ АД/Министър на икономиката, енергетиката и туризма и заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма

(Дело C-262/11) (1)

(Присъединяване на Република България към Европейския съюз - Споразумение за асоцииране ЕО - България - Металургичен сектор - Публични помощи за преструктуриране, предоставени преди присъединяването - Условия - Жизнеспособност на ползвателите в края на периода на преструктуриране - Обявяване в неплатежоспособност на ползвател след присъединяването - Съответна компетентност на националните власти и на Европейската комисия - Национално решение, с което се установява публично вземане, представляващо неправомерно отпуснати държавни помощи - Решение № 3/2006 ЕС - България - Приложение V към Акта за присъединяване - Помощи, приложими след присъединяването - Регламент (ЕО) № 659/1999 - Съществуващи помощи)

2013/C 26/15

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Кремиковци“ АД

Ответници: Министър на икономиката, енергетиката и туризма и заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд София-град — Тълкуване на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна (ОВ L 358, стр. 1), и на приложение V, параграф 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203), както и на член 9, параграф 4 от Протокол № 2 за изделията, третирани от Договора за Европейското обединение за въглища и стомана (ЕОВС), на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна (ОВ L 317, стр. 25) и на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) — Държавна помощ за преструктуриране, предоставена преди присъединяването на България към Европейския съюз на металургични предприятия в рамките на програма за преструктуриране — Решение, с което се установява съществуването на публично вземане поради това, че държавната помощ е станала неправомерна вследствие на обявяването на ползвателя в неплатежоспособност — Съответна компетентност на националните органи и на Европейската комисия за произнасяне относно несъвместимостта с общия пазар на държавна помощ и за предявяване на възстановяването ѝ поради нейната неправомерност

Диспозитив

Процедура за възстановяване на предоставени на „Кремиковци“ АД преди присъединяването на Република България към Европейския съюз публични помощи, представляващи помощни мерки, които след присъединяването не са били „приложими“ по смисъла на приложение V към Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз, в случай на неспазване на условията по член 9, параграф 4 от Протокол 2 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, сключено и одобрено от името на Общността с Решение 94/908/ЕОВС, ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 19 декември 1994 година, трябва да се основе на член 3 от Допълнителния протокол към това европейско споразумение, изменен с Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране ЕС—България от 29 декември 2006 година. В този контекст, в съответствие с трета алинея на същия член, компетентните национални органи на Република България могат да приемат решение за възстановяването на публични помощи, които не отговарят на тези условия. Приетото от Комисията на основание член 3, втора алинея от Допълнителния протокол решение не представлява предварително условие за възстановяването от тези органи на подобни помощи.


(1)  ОВ C 232, 6.8.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/9


Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Ирландия) — M.M./Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ирландия, Attorney General

(Дело C-277/11) (1)

(Преюдициално запитване - Обща европейска система за убежище - Директива 2004/83/ЕО - Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила - Член 4, параграф 1, второ изречение - Сътрудничество на държавата членка с молителя при преценката на релевантните за молбата му доказателства - Обхват - Законосъобразност на националното производство, следвано при разглеждане на молба за субсидиарна закрила след отхвърляне на молба за предоставяне на статута на бежанец - Зачитане на основните права - Право на изслушване)

2013/C 26/16

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Ireland

Страни в главното производство

Жалбоподател: M.M.

Ответници: Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ирландия, Attorney General

Предмет

Преюдициално запитване — High Court of Ireland — Тълкуване на член 4, параграф 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52) — Искане за предоставяне на субсидиарна закрила след получаване на отказ да се предостави статут на бежанец — Предложение за отхвърляне на искането за предоставяне на субсидиарна закрила — Задължение за предоставяне на молителя резултатите от разглеждането на неговата молба преди да се вземе окончателно решение

Диспозитив

Изискването съответната държава членка да оказва сътрудничество на кандидата за убежище, така както е предвидено в член 4, параграф 1, второ изречение от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, не може да се тълкува в смисъл, че когато един чужденец иска да се ползва от статута на субсидиарна закрила, след като му е бил отказан статутът на бежанец, и компетентният национален орган възнамерява да отхвърли и втората молба, този орган е длъжен на това основание, преди да приеме решението си, да уведоми заинтересованото лице за отрицателния отговор, който смята да даде на тази молба, както и да му съобщи доводите, с които възнамерява да я отхвърли, така че да позволи на молителя да изрази становището си в това отношение.

Що се отнася обаче до система като въведената с разглежданата в главното производство правна уредба, която се характеризира с наличието на две отделни и последователни производства за разглеждане съответно на молбата за получаване на статута на бежанец и на молбата за субсидиарна закрила, запитващата юрисдикция е тази, която трябва да следи за спазването, в рамките на всяко от тези производства, на основните права на молителя, и по-специално на правото му на изслушване, в смисъл че той трябва да може да изложи надлежно становището си преди приемането на всяко решене, с което се отказва предоставянето на исканата защита. При такава система обстоятелството, че заинтересованото лице вече е било надлежно изслушано при разглеждането на молбата за предоставяне на статута на бежанец, не означава, че това формално изискване може да бъде пренебрегнато в рамките на производството по молбата за субсидиарна закрила.


(1)  ОВ C 226, 30.7.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/10


Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Административен съд-Варна — България) — Боник ЕООД/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-285/11) (1)

(ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане - Отказ)

2013/C 26/17

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд-Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател: Боник ЕООД

Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд–Варна — Тълкуване на членове 14, 62, 63, 167, 168 и 178, букви а) и б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Формалности на държавите членки във връзка с правото на приспадане на ДДС — Мерки за избягване на някои форми на данъчна измама или избягване на данъци — Отказ да се признае право на приспадане на ДДС на данъчнозадължено лице, получател по вътреобщностни доставки, поради липсата на доказателства за реалност на доставките между предходните доставчици въпреки наличието на доказателства за осъществяването на доставките от прекия доставчик на данъчнозадълженото лице

Диспозитив

Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция.


(1)  ОВ C 238, 13.8.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/10


Решение на Съда (шести състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна — България) — ДИДЖИТАЛНЕТ ООД (C-320/11 и C-383/11), ЦИФРОВА КОМПАНИЯ ООД (C-330/11), М САТ КЕЙБЪЛ АД (C-382/11)/Началник на Митнически пункт — Варна Запад при митница Варна

(Съединени дела C-320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11) (1)

(Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Апарати с възможност за приемане на телевизионни сигнали, съдържащи модем за достъп до интернет и осигуряващи интерактивен обмен на информация)

2013/C 26/18

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподатели: ДИДЖИТАЛНЕТ ООД (C-320/11 и C-383/11), Цифрова компания ООД (C-330/11), М САТ КЕЙБЪЛ АД (C-382/11)

Ответник: Началник на Митнически пункт — Варна Запад при митница Варна

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд-Варна — Тълкуване на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 291, стр. 1) — Подпозиция № 8528 71 13 от комбинираната номенклатура (Микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до Интернет, осигуряващи интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали („set-top модули с комуникационна функция“) или № 8521 90 00 (Други апарати за записване или възпроизвеждане на образ и звук, дори с вграден приемател на образ и звук (видеотунер) — Апарат с възможност за приемане на телевизионни сигнали или за използване като модем за достъп до интернет, осигуряващ интерактивен обмен на информация — Значение на понятията „интернет“, „модем“ и „модулация и демодулация“ съгласно обяснителните бележки към комбинираната номенклатура

Диспозитив

1.

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, съответно изменена с Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г., Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. и Регламент (ЕО) № 948/2009 на Комисията от 30 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на класирането на дадена стока в подпозиция 8528 71 13„модем за достъп до интернет“ обозначава устройство, което може самò, без да се използва и някакъв друг апарат или механизъм, да осъществява достъп до интернет и да осигурява интерактивност и двупосочен обмен на информация. За целите на класирането в посочената подпозиция значение има само годността за осъществяване на достъп до интернет, а не използваната за тази цел технология.

2.

Посочената Комбинирана номенклатура трябва да се тълкува в смисъл, че приемането на телевизионни сигнали и наличието на модем за достъп до интернет са две еквивалентни функции, които апаратите трябва да изпълняват, за да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 13. При липса на някоя от тези функции апаратите трябва да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 19.

3.

Член 78, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки.


(1)  ОВ C 252, 27.8.2011 г.

ОВ C 298, 8.10.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/11


Решение на Съда (втори състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — O., S./Maahanmuuttovirasto (C-356/11) и Maahanmuuttovirasto/L. (C-357/11)

(Съединени дела C-356/11 и C-357/11) (1)

(Гражданство на Съюза - Член 20 ДФЕС - Директива 2003/86/ЕО - Право на събиране на семейството - Малолетни граждани на Съюза, които пребивават с майките си, гражданки на трети страни, на територията на държавата членка, на която са граждани децата - Право на продължително пребиваване в държавата членка, в която на майките е предоставено изключителното упражняване на родителските права по отношение на гражданите на Съюза - Повторно събиране на семействата в резултат на нов брак на майките с граждани на трети страни и на раждането на деца, също граждани на трети страни, от тези бракове - Заявления за събиране на семейството в държавата членка по произхода на гражданите на Съюза - Отказ да се предостави право на пребиваване на новите съпрузи поради липса на финансови ресурси - Право на зачитане на семейния живот - Съобразяване на висшите интереси на децата)

2013/C 26/19

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподатели: O., S. (C-356/11), Maahanmuuttovirasto (C-357/11)

Ответници: Maahanmuuttovirasto (C-356/11), L. (C-357/11)

Предмет

Преюдициално запитване — Korkein hallinto-oikeus — Тълкуване на член 20 ДФЕС — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Право на събиране на семейство — Разрешение за пребиваване в държава членка на гражданин на трета страна, който живее без разрешение за постоянно пребиваване в държава членка, като в конкретния случай съпругата на заинтересованото лице с гражданство на трета страна пребивава законно в посочената държава членка и има дете с гражданство на тази държава членка, но заинтересованото лице не е нито родител на това дете, нито упражнява родителските права спрямо него — Положение, в което съпрузите имат и общо дете с гражданство на трета страна, пребиваващо заедно с тях и с детето на съпругата във въпросната държава членка

Диспозитив

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да откаже да издаде разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна на основание събиране на семейството, при положение че този гражданин иска да живее със съпругата си, също гражданка на трета страна, пребиваваща законно в тази държава членка и майка на дете от първи брак, което е гражданин на Съюза, както и с детето от техния брак, също гражданин на трета страна, доколкото такъв отказ не лишава съответния гражданин на Съюза от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, предоставени от статута на гражданин на Съюза, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Заявленията за издаване на разрешения за пребиваване на основание събиране на семейства като разглежданите в главните производства попадат в приложното поле на Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството. Член 7, параграф 1, буква в) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че ако държавите членки могат да изискват доказателства, че кандидатът за събиране на семейството разполага със стабилни и регулярни финансови средства, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, тази възможност трябва да се упражнява в светлината на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които възлагат на държавите членки да разглеждат заявленията за събиране на семейства в интерес на съответните деца, а също и с грижата да се облагодетелства семейният живот, както и като се избягва да се засегне както целта на тази директива, така и полезното ѝ действие. Запитващата юрисдикция следва да провери дали разглежданите в главните производства решения, с които се отказва издаването на разрешения за пребиваване, са взети при спазване на тези изисквания.


(1)  ОВ C 269, 10.9.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/12


Решение на Съда (осми състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Barcelona — Испания) — Isabel Elbal Moreno/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

(Дело C-385/11) (1)

(Член 157 ДФЕС - Директива 79/7/ЕИО - Директива 97/81/ЕО - Рамково споразумение за работа при непълно работно време - Директива 2006/54/ЕО - Пенсия за осигурителен стаж и възраст - Равно третиране на работниците от мъжки и от женски пол - Непряка дискриминация, основана на пола)

2013/C 26/20

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: Isabel Elbal Moreno

Ответници: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

Предмет

Преюдициално запитване — Juzgado de lo Social de Barcelona — Тълкуване на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (СЕЕР) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), приложение към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35), на член 4 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192) и на член 4 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262) — Понятие за условие на труд — Пенсия за осигурителен стаж и възраст, изчислена въз основа на испанската правна система, и вноски, направени от и за сметка на работника — Дискриминация на работниците на непълно работно време

Диспозитив

Член 4 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допуска правна уредба на държава членка, изискваща от работниците на непълно работно време, в преобладаващата си част жени, в сравнение с работниците на пълно работно време, пропорционално по-дълъг осигурителен стаж за евентуално придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер, който е пропорционално намален съобразно тяхното работно време.


(1)  ОВ C 290, 1.10.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/12


Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — Pedro Espada Sánchez, Alejandra Oviedo Gonzales, Lucía Espada Oviedo, Pedro Espada Oviedo/Iberia Líneas Aéreas de España SA

(Дело C-410/11) (1)

(Въздушен транспорт - Конвенция от Монреал - Член 22, параграф 2 - Отговорност на превозвачите за багаж - Лимити в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение на багаж - Общ багаж за няколко пътници - Регистриране само от един от тях)

2013/C 26/21

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Pedro Espada Sánchez, Alejandra Oviedo Gonzales, Lucía Espada Oviedo, Pedro Espada Oviedo

Ответник: Iberia Líneas Aéreas de España SA

Предмет

Преюдициално запитване — Audiencia Provincial de Barcelona — Тълкуване на член 3, параграф 3 и на член 22, параграф 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал), (Решение 2001/539/ЕО на Съвета, ОВ L 194, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 113) — Отговорност на въздушните превозвачи за въздушния превоз на пътници и техните багажи — Лимити на отговорността в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение на багаж

Диспозитив

Член 22, параграф 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., подписана от Европейската общност на 9 декември 1999 г. и одобрена от нейно име с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 година, във връзка с член 3, параграф 3 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че правото на обезщетение и лимитът на отговорност на превозвача в случай на загуба на багаж се прилагат и за пътника, който иска това обезщетение на основание загубата на багаж, регистриран на името на друг пътник, при положение че в този загубен багаж действително са се намирали вещи на първия пътник.


(1)  ОВ C 290, 1.10.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/13


Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. — Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Европейска комисия

(Дело C-416/11 P) (1)

(Обжалване - Директива 92/43/ЕИО - Опазване на естествените местообитания - Списък с територии от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион - Включване в списъка на територия, предложена от Кралство Испания - Територия, за която се твърди, че е зона на британски териториални води в Гибралтар и зона на открито море - Жалба за отмяна - Акт с чисто потвърдителен характер)

2013/C 26/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Ossowski, подпомаган от D. Wyatt QC, V. Wakefield, Barrister)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: D. Recchia и K. Mifsud-Bonnici)

Встъпила страна, подпомагаща Комисията: Кралство Испания (представители: N. Díaz Abad и A. Rubio González)

Предмет

Жалба срещу Определението на Общия съд (седми състав) от 24 май 2011 г. по дело T-115/10, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Европейска комисия, с което Общият съд е обявил за недопустима жалба, с която се иска частична отмяна на Решение 2010/45/ЕО на Комисията от 22 декември 2009 година за приемане, съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета, на трети актуализиран списък с територии от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион [нотифицирано под номер C(2009) 10406], в частта, в която то съдържа в списъка територия, наречена „Estrecho Oriental“(ES6120032), предложена от Испания, която включвала зона на британски териториални води и зона на открито море

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски.

3.

Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.


(1)  ОВ C 298, 8.10.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/13


Решение на Съда (първи състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Rovigo — Италия) — наказателно производство срещу Md Sagor

(Дело C-430/11) (1)

(Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Директива 2008/115/ЕО - Общи стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни - Национална правна уредба, предвиждаща наказание глоба, което може да бъде заменено с наказание експулсиране или с наказание домашен арест)

2013/C 26/23

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Rovigo

Страна в главното производство

Md Sagor

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale di Rovigo — Тълкуване на членове 2, 4, 6, 7, 8, 15 и 16 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98), както и на член 4, параграф 3 ДЕС — Национално законодателство, което предвижда глоба от 5 000 до 10 000 EUR за чужденец, който е влязъл или пребивава незаконно на територията на страната — Допустимост на криминализирането на незаконния престой — Допустимост, в замяна на глобата, на незабавното експулсиране за период от поне пет години или на наказание, което ограничава свободата („permanenza domiciliare“) — Задължения на държавите членки по време на срока за транспониране на директива

Диспозитив

Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в делото по главното производство, налагаща за незаконно пребиваване на граждани на трети страни наказание глоба, което може да се замени с наказание експулсиране, и

не допуска правна уредба на държава членка, която позволява за незаконно пребиваване на граждани на трети страни да се наложи наказание домашен арест, без да гарантира, че изпълнението на това наказание трябва да се прекрати от момента, в който стане възможно физическото транспортиране на заинтересованото лице извън посочената държава членка.


(1)  ОВ C 25, 28.1.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/14


Решение на Съда (четвърти състав) от 6 декември 2012 г. — Европейска комисия/Verhuizingen Coppens NV

(Дело C-441/11 P) (1)

(Обжалване - Конкуренция - Картели - Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП - Пазар на международни услуги по преместване в Белгия - Картел, който се състои от три отделни споразумения - Едно-единствено продължавано нарушение - Липса на доказателства за знанието на участник в едно отделно споразумение за останалите отделни споразумения - Частична или пълна отмяна на решението на Комисията - Член 263 ДФЕС и член 264 ДФЕС)

2013/C 26/24

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, S. Noë и F. Ronkes Agerbeek)

Друга страна в производството: Verhuizingen Coppens NV (представители: J. Stuyck и I. Buelens, advocaten)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 16 юни 2011 г. по дело Verhuizingen Coppens/Комисия (T-210/08), с което същият отменя член 1, буква и) и член 2, буква к) от Решение C(2008) 926, окончателен на Комисията от 11 март 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.543 — Международни услуги по преместване)

Диспозитив

1.

Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 юни 2011 г. по дело Verhuizingen Coppens/Комисия (T-210/08).

2.

Отменя член 1, буква и) от Решение (C(2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 година относно производство по член [81 ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.543 — Международни услуги по преместване), доколкото с тази разпоредба Европейската комисия не само констатира участието на Verhuizingen Coppens NV в споразумението относно система на неотговарящи на действителните пазарни цени оферти, известни като „фиктивни оферти“, от 13 октомври 1992 г. до 29 юли 2003 г., а счита това дружество за отговорно за споразумението относно система за финансови компенсации за отхвърлените оферти или за непредставянето на оферта, известни като „комисиони“, и му вменява отговорност за това едно-единствено продължавано нарушение.

3.

Определя размера на глобата, наложена на Verhuizingen Coppens NV в член 2, буква к) от посоченото решение C(2008) 926 окончателен, на 35 000 EUR.

4.

Осъжда Европейската комисия да понесе наред с направените от нея съдебни разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване и две трети от съдебните разноски на Coppens в посочените две производства.

5.

Coppens понася една трета от направените от него съдебни разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.


(1)  ОВ C 331, 12.11.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/14


Решение на Съда (пети състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Société d'Exportation de Produits Agricoles SA (SEPA)/Hauptzollamt Hamburg-Jonas

(Дело C-562/11) (1)

(Селско стопанство - Регламент (ЕИО) № 3665/87 - Член 11 - Възстановявания при износ - Заявка за възстановяване за износ, който не поражда право на възстановяване - Административна санкция)

2013/C 26/25

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société d'Exportation de Produits Agricoles SA (SEPA)

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Jonas

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 11, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 351, стр. 1), изменен с Регламент (ЕО) № 495/97 на Комисията от 18 март 1997 г. (ОВ L 77, стр. 12) — Заявление за възстановяване при износ в случай, за който не е предвидено възстановяване — Възможност за санкциониране на заявителя

Диспозитив

Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти, изменен с Регламент (ЕО) № 2945/94 на Комисията от 2 декември 1994 г. и с Регламент (ЕО) № 495/97 на Комисията от 18 март 1997 г., трябва да се тълкува в смисъл, че освен в случаите на освобождаване, предвидени в трета алинея от този параграф 1, трябва да се приложи намалението, предвидено в първа алинея, буква а) от посочения параграф 1, по-специално когато се окаже, че стоката, за която е поискано възстановяване, не е с добро и задоволително пазарно качество, при това независимо от факта, че износителят е бил добросъвестен и е описал правилно естеството и произхода на посочената стока.


(1)  ОВ C 39, 11.2.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/15


Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Josef Probst/mr.nexnet GmbH

(Дело C-119/12) (1)

(Електронни комуникации - Директива 2002/58/ЕО - Член 6, параграфи 2 и 5 - Обработка на лични данни - Данни за трафик, отнасящи се до изготвянето и събирането на сметката на абоната - Събиране на вземания от трето дружество - Лица, действащи под ръководството на доставчиците на публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги)

2013/C 26/26

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Josef Probst

Ответник: mr.nexnet GmbH

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 6, параграфи 2 и 5 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, ОВ L 201, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63) — Предоставяне на данни за трафик, отнасящи се до абонати и потребители, обработени и съхранени от доставчик на публична комуникационна мрежи — Национална правна уредба, позволяваща предоставяне на такива данни на цесионер на вземане за извършени далекосъобщителни услуги при наличие на договорни разпоредби, гарантиращи поверително обработване на предоставените данни, както и възможност за всяка от страните по договора да провери дали другата страна спазва защитата на данните

Диспозитив

Член 6, параграфи 2 и 5 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) трябва да се тълкува в смисъл, че тя позволява на даден доставчик на публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги да предава данни за трафик на цесионера на неговите вземания, свързани с предоставянето на комуникационни услуги за целите на събирането на тези вземания, и на този цесионер — да обработва посочените данни, при условие, на първо място, че той действа под ръководството на доставчика на услуги, що се отнася до обработката на същите тези данни, и на второ място, че посоченият цесионер се ограничи до обработването на данните за трафика, които са необходими за събирането на отстъпените вземания.

Независимо от квалифицирането на договора за цесия, предполага се, че цесионерът действа под ръководството на доставчика на услуги по смисъла на член 6, параграф 5 от Директива 2002/58, когато за обработката на данните за трафик той действа единствено съгласно инструкциите и под контрола на този доставчик. По-конкретно сключеният между тях договор трябва да съдържа разпоредби, които могат да гарантират законната обработка на данните за трафик от цесионера и да позволят на доставчика на услуги по всяко време да бъде сигурен, че спазването на тези разпоредби от посочения цесионер му е гарантирано.


(1)  ОВ C 174, 16.6.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/15


Решение на Съда (пленум) от 27 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — Thomas Pringle/Government of Ireland, Ireland и The Attorney General

(Дело C-370/12) (1)

(Механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото - Решение 2011/199/ЕС - Изменение на член 136 ДФЕС - Валидност - Член 48, параграф 6 ДЕС - Опростена процедура за преразглеждане - Договор за ЕМС - Икономическа и парична политика - Компетентност на държавите членки)

2013/C 26/27

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподател: Thomas Pringle

Ответници: Government of Ireland, Ireland и The Attorney General

Предмет

Преюдициално запитване — Supreme Court — Валидност на Решение 2011/199/ЕС на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото (ОВ L 91, стр. 1) — Компетентност на Съюза — Право на държава членка, принадлежаща към еврозоната, да сключва международно споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност

Диспозитив

1.

При разглеждането на първия въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които са от естество да засегнат валидността на Решение 2011/199/ЕС на Европейския съвет от 25 март 2011 година за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.

2.

Член 4, параграф 3 ДЕС, член 13 ДЕС, член 2, параграф 3 ДФЕС, член 3, параграф 1, буква в) и параграф 2 ДФЕС и членове 119—123 ДФЕС и 125—127 ДФЕС, както и общият принцип на ефективна правна защита допускат държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, сключен в Брюксел на 2 февруари 2012 г., както и да ратифицират това споразумение.

3.

Правото на държава членка да сключи и ратифицира този договор не е обусловено от влизането в сила на Решение 2011/199.


(1)  ОВ C 303, 6.10.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/16


Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 3 октомври 2012 г. — W.P. Willems/Burgemeester van Nuth

(Дело C-446/12)

2013/C 26/28

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: W. P. Willems

Ответник: Burgemeester van Nuth

Преюдициални въпроси

1.

Валиден ли е член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 (ОВ L 142, стр. 1), в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи?

2.

В случай че отговорът на първия въпрос гласи, че член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 (ОВ L 142, стр. 1), е валиден, трябва ли член 4, параграф 3 от посочения регламент — в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 8, параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и член 7, буква е) от Директива 95/46 (1), във връзка с член 6, параграф 1, буква б) от нея — да се тълкува в смисъл, че при прилагането на посочения регламент държавите членки трябва да гарантират със закон, че събираните и съхранявани на основание на регламента биометрични данни не могат да се събират, обработват или използват за други цели, освен за издаването на документа?


(1)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13 том 17 стр. 10).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/16


Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 5 октомври 2012 г. — H. J. Kooistra/Burgemeester van Skarsterlân

(Дело C-447/12)

2013/C 26/29

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: H.J. Kooistra

Ответник: Burgemeester van Skarsterlân

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 г., да се разбира в смисъл, че посоченият регламент не се прилага за картите за самоличност, издавани от държавите-членки на техните граждани — като нидерландската карта за самоличност —независимо от техния срок на валидност и независимо от възможността те да се използват като документи за пътуване?

2.

В случай че от отговора на първия въпрос следва, че Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 (ОВ L 142, стр. 1), се прилага по отношение на карти за самоличност като нидерландската карта за самоличност с оглед на възможността те да се използват като документи за пътуване, валиден ли е член 1, параграф 2 от посочения регламент в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи?

3.

В случай че отговорът на втория въпрос гласи, че член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 (ОВ L 142, стр. 1), е валиден, трябва ли член 4, параграф 3 от посочения регламент — в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 8, параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и член 7, буква е) от Директива 95/46 (1), във връзка с член 6, параграф 1, буква б) от нея — да се тълкува в смисъл, че при прилагането на посочения регламент държавите членки трябва да гарантират със закон, че събираните и съхранявани на основание на регламента биометрични данни не могат да се събират, обработват или използват за други цели, освен за издаването на документа?


(1)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/17


Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 8 октомври 2012 г. — M. Roest/Burgemeester van Amsterdam.

(Дело C-448/12)

2013/C 26/30

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: M. Roest

Ответник: Burgemeester van Amsterdam

Преюдициални въпроси

1.

Валиден ли е член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 (ОВ L 142, стр. 1), в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи?

2.

В случай че отговорът на първия въпрос гласи, че член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 (ОВ L 142, стр. 1), е валиден, трябва ли член 4, параграф 3 от посочения регламент — в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 8, параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и член 7, буква е) от Директива 95/46 (1), във връзка с член 6, параграф 1, буква б) от нея — да се тълкува в смисъл, че при прилагането на посочения регламент държавите членки трябва да гарантират със закон, че събираните и съхранявани на основание на регламента биометрични данни не могат да се събират, обработват или използват за други цели, освен за издаването на документа?


(1)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/18


Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 8 октомври 2012 г. — L.J.A. van Luijk/Burgemeester van Den Haag

(Дело C-449/12)

2013/C 26/31

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: L.J.A. van Luijk

Ответник: Burgemeester van Den Haag

Преюдициални въпроси

1.

Валиден ли е член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 (ОВ L 142, стр. 1), в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи?

2.

В случай че отговорът на първия въпрос гласи, че член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 (ОВ L 142, стр. 1), е валиден, трябва ли член 4, параграф 3 от посочения регламент — в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 8, параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и член 7, буква е) от Директива 95/46 (1), във връзка с член 6, параграф 1, буква б) от нея — да се тълкува в смисъл, че при прилагането на посочения регламент държавите членки трябва да гарантират със закон, че събираните и съхранявани на основание на регламента биометрични данни не могат да се събират, обработват или използват за други цели, освен за издаването на документа?


(1)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13 том 17 стр. 10).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/18


Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Krefeld (Германия) на 9 октомври 2012 г. — NIPPONKOA Insurance Co (Europe) Ltd/Inter-Zuid Transport BV

(Дело C-452/12)

2013/C 26/32

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Krefeld

Страни в главното производство

Ищец: NIPPONKOA Insurance Co (Europe) Ltd

Ответник: Inter-Zuid Transport BV

Преюдициални въпроси

1.

Член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (1) на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела допуска ли напълно самостоятелното тълкуване на определена конвенция, или при тълкуването на конвенцията трябва да се вземат предвид целите и принципите на този регламент?

2.

Член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела допуска ли тълкуване на конвенция, съгласно което наличието на съдебно решение по установителен иск в една държава членка не е пречка за разглеждането на предявен впоследствие осъдителен иск в друга държава членка, при положение че по този въпрос конвенцията би могла да бъде тълкувана и в съответствие с член 27 от Регламента?


(1)  ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/19


Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 10 октомври 2012 г. — Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel и O, друга страна в производството: B

(Дело C-456/12)

2013/C 26/33

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel и O

Друга страна в производството: B

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли Директива 2004/38/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО във връзка с предпоставките за упражняване на правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета страна, да се приложи по аналогия, както в решенията на Съда на Европейския съюз по дело Singh (2) (C 370/90) и по дело Eind (3), (C 291/05), когато гражданинът на Съюза се завръща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка в рамките на член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и като лице, за което са предназначени услуги по смисъла на член 56 от този договор?

2.

При утвърдителен отговор: Изисква ли се престоят на гражданина на Съюза в друга държава членка да има минимална продължителност, за да може при завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, на члена на семейството му, който е гражданин на трета страна, да се предостави право на пребиваване в тази държава членка?

3.

При утвърдителен отговор: може ли това изискване да бъде изпълнено и когато става въпрос не за непрекъснат престой от време, а за престой с определена честота в другата държава членка, като например всяка седмица в края на седмицата или редовно в продължение на една година?

[…]

4.

Когато между завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, и пристигането в тази държава членка на член на семейството му, който е гражданин на трета страна, е изтекъл период от време, при фактическата обстановка по това дело, погасени ли са възможни претенции на членовете на семейството, които са граждани на трета страна, за право на пребиваване, произтичащо от правото на Съюза?


(1)  ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.

(2)  Решение от 7 юли 1992 г., Recueil, стр. I-4265.

(3)  Решение от 11 декември 2007 г., Сборник, стр. I-10719.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/19


Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 10 октомври 2012 г. — S en Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel, друга страна в производството: G

(Дело C-457)

2013/C 26/34

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: S en Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel

Друга страна в производството: G

Преюдициални въпроси

1.

[…]

Възможно ли е за гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, живеещ в държавата членка, на която е гражданин, но работещ в друга държава членка за работодател, установен в тази друга държава членка, при обстоятелства като тези в главното производство, да се изведе право на престой съгласно правото на Съюза?

2.

[…]

Възможно ли е за гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, живеещ в държавата членка, на която е гражданин, но в рамките на дейността, която упражнява за работодател, установен в същата държава членка, пътува до и от друга държава членка, при обстоятелства като тези в главното производство, да се изведе право на престой съгласно правото на Съюза?


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/19


Преюдициално запитване, отправено от Handelsgericht Wien (Австрия) на 22 октомври 2012 г. — Krejci Lager & Umschlagbetriebs GmbHOlbrich Transport und Logistik GmbH

(Дело C-469/12)

2013/C 26/35

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: Krejci Lager & Umschlagbetriebs GmbH

Ответник: Olbrich Transport und Logistik GmbH

Преюдициален въпрос

Следва ли договорът за складиране на стоки да се счита за договор за „предоставяне на услуги“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Регламент № 44/2001 (1) на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?


(1)  ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/20


Преюдициално запитване, отправено от la Cour constitutionnelle (Белгия) на 22 октомври 2012 г. — Institut professionnel des agents immobiliers (IPI)/Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte

(Дело C-473/12)

2013/C 26/36

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

Ищец: Institut professionnel des agents immobiliers (IPI)

Ответници: Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли член 13, параграф 1, буква ж), in fine от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1) да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки свободата да предвидят или да не предвидят изключение от задължението за непосредствено информиране по член 11, параграф 1, ако това е необходимо с оглед на защитата на правата и свободите на другите лица, или държавите членки са подложени на определени ограничения във връзка с това?

2.

Регламентираната във вътрешното право частна детективска дейност, която се извършва в полза на органи, оправомощени да съобщават на съдебните власти всяко нарушение на разпоредбите за защита на името на дадена професия и за реда за нейната организация, попадат ли в зависимост от конкретните обстоятелства в изключението, предвидено в член 13, параграф 1, букви г) и ж), in fine от горепосочената директива?

3.

При отрицателен отговор на втория въпрос, член 13, параграф 1, букви г) и ж), in fine от горепосочената директива съвместим ли е с член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, и по-специално с принципа за равенство и за недопускане на дискриминация?


(1)  ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13 том 17 стр. 10.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/20


Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 22 октомври 2012 г. — Schiebel Aircraft GmbH

(Дело C-474/12)

2013/C 26/37

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Schiebel Aircraft GmbH

Ответник: Bundesminister für Wirtschaft, Familie und Jugend

Преюдициален въпрос

Правото на Съюза, и в частност членове 18 ДФЕС, 45 ДФЕС и 49 ДФЕС във връзка с член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС, допуска ли разпоредба на националното право на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която членовете на представителните органи по закон или съдружниците с управителни и представителни правомощия в дружествата, които искат да извършват стопанска дейност в областта на търговията с оръжие и боеприпаси за военна употреба и посредничеството при покупко-продажбата на оръжие и боеприпаси за военна употреба, трябва да притежават австрийско гражданство, а не е достатъчно да са граждани на друга държава — членка на ЕИП?


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/20


Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék (Унгария) на 22 октомври 2012 г. — UPC DTH Sàrl/Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Elnökhelyettese

(Дело C-475/12)

2013/C 26/38

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék (по-рано Fővárosi Bíróság)

Страни в главното производство

Жалбоподател: UPC DTH Sàrl

Ответник: Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Elnökhelyettese

Преюдициални въпроси

1.

Може ли член 2, буква в) от Рамковата директива, т.е. Директива 2002/21/ЕО (1) на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 година, изменена с Директива 2009/140/ЕО (2) на Парламента и Съвета от 25 ноември 2009 г., да се тълкува в смисъл, че като електронна съобщителна услуга трябва да се квалифицира услугата, в рамките на която нейният доставчик гарантира срещу възнаграждение условния достъп до пакет от програми, който от своя страна включва радио- и телевизионни програми и се предава чрез сателит?

2.

Може ли Договорът за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че към описаната в първия въпрос услуга намира приложение принципът за свободно предоставяне на услуги между държавите членки, доколкото става въпрос за услуга, предоставяна от Люксембург на територията на Унгария?

3.

Може ли Договорът за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на описаната в първия въпрос услуга, държавата по местоназначение, към която е насочена услугата, има право да ограничава предоставянето на този тип услуги, като предвижда, че [доставчикът на] услугата трябва задължително да се регистрира в държавата членка и да се установи като клон или самостоятелно правно образувание, както и да настоява, че този тип услуги може да се предоставя само посредством клон или самостоятелно правно образувание?

4.

Може ли Договорът за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че независимо от държавата членка, в която оперира или е регистрирано предоставящото услугата предприятие, производствата, свързани с описаните в първия въпрос услуги, попадат в рамките на правомощията на държавата членка, която има териториална компетентност с оглед на мястото на предоставяне на услугата?

5.

Може ли член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 година (Рамкова директива) да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга или посочената услуга следва да се квалифицира като услуга за условен достъп, предоставена чрез използването на системата за условен достъп, дефинирана в член 2, буква е) от Рамковата директива?

6.

Въз основа на гореизложеното може ли релевантните разпоредби да се тълкуват в смисъл, че доставчикът на описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като доставчик на електронни съобщителни услуги в съответствие с общностната правна уредба?


(1)  Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, от 24 април 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195).

(2)  Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 337, стр. 37).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/21


Преюдициално запитване, отправено от Bundespatentgericht (Германия) на 24 октомври 2012 г. — Hogan Lovells International LLP/Bayer CropScience K.K.

(Дело C-477/12)

2013/C 26/39

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundespatentgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Hogan Lovells International LLP

Ответник: Bayer CropScience K.K.

Преюдициален въпрос

Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1610/96 (1) да се прилага единствено за разрешение за пускане на пазара, издадено съгласно член 4 или член 8, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО, или сертификат може да се издава и въз основа на разрешение за пускане на пазара, издадено съгласно член 8, параграф 4 от Директива 91/414?


(1)  Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита (ОВ L 198, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 160).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/22


Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Feldkirch (Австрия) на 24 октомври 2012 г. — Armin Maletic, Marianne Maletic/lastminute.com GmbH и TUI Österreich GmbH

(Дело C-478/12)

2013/C 26/40

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Feldkirch

Страни в главното производство

Ищец: Armin Maletic, Marianne Maletic

Ответници: lastminute.com GmbH, TUI Österreich GmbH

Преюдициален въпрос

Следва ли член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), с който се учредява международна компетентност на съдилищата по местоживеенето на потребителя, да се тълкува в смисъл, че когато насрещната страна по договор с потребител (в конкретния случай туристически агент със седалище в чужбина) предоставя, от своя страна, услуги на договорен партньор (в конкретния случай туроператор със седалище в държавата по местоживеенето на потребителя), в хипотезата на искове, подадени срещу тези две лица, член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 намира приложение и по отношение на договорния партньор в държавата по местоживеенето на потребителя?


(1)  OB L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/22


Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 25 октомври 2012 г. — Minister van Financiën/X BV

(Дело C-480/12)

2013/C 26/41

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: Minister van Financiën

Ответник в касационното производство: X BV

Преюдициални въпроси

1.

а)

Следва ли членове 203 и 204 от Митническия кодекс (1) във връзка с член 859 (и по-специално точка 2, буква в) от Разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс (2) да се тълкуват в смисъл, че (самото) превишаване на определения съгласно член 356, параграф 1 от Разпоредбите за прилагане на митническия кодекс срок за транспортиране не води до възникване на данъчно задължение поради отклонение от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс, а до възникване на митническо задължение съгласно член 204 от Митническия кодекс?

б)

Необходимо ли е с оглед на положителен отговор на въпрос 1. a) засегнатите лица да предоставят на митническите власти информация относно основанията за превишаването на този срок или най-малкото обяснения за това къде са се намирали стоките в периода между установения в член 356 [от Разпоредбите за прилагане] на Митническия кодекс срок и момента на действителното им представяне в получаващата митница?

2.

Следва ли Шеста директива (3), и по-конкретно член 7 от нея да се тълкуват в смисъл, че данък върху добавената стойност е дължим, когато митническото задължение е възникнало изключително въз основа на член 204 от Митническия кодекс?


(1)  Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

(2)  Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

(3)  Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/22


Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof (Белгия) на 29 октомври 2012 г. — Pelckmans Turnhout NV/Walter Van Gastel Balen NV и др.

(Дело C-483/12)

2013/C 26/42

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Grondwettelijk Hof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pelckmans Turnhout NV

Ответници: Walter Van Gastel Balen NV, Walter Van Gastel NV, Walter Van Gastel Lifestyle NV, Walter Van Gastel Schoten NV

Преюдициален въпрос

Принципът на равенство, залегнал в член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 15 и 16 от тази харта и членове 34—36, 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в членове 8, 9, 16 и 17 от Закона от 10 ноември 2006 г. за работното време в сферата на търговията, занаятчийството и услугите, тъй като предвиденото там задължение за един почивен ден в седмицата

i)

не се прилага нито за търговците, които извършват дейността си в железопътни гари или в търговски обекти на предприятия за обществен транспорт, нито за продажбите в международни граждански летища и пристанища, нито за продажбите в бензиностанции или търговски обекти на магистрали, но се прилага за търговците, които извършват дейността си на други места,

ii)

не се прилага за търговците, които продават стоки като вестници, списания, цигарени изделия и аксесоари, телефонни карти и талони за националната лотария, носители, съдържащи аудиовизуални произведения и видеоигри, както и сладолед, но се прилага за търговците, които предлагат други стоки,

iii)

се прилага само за търговците на дребно, т.е. за предприятията, които продават на крайни потребители, но не се прилага за други търговци,

iv)

създава, поне за търговците, които извършват дейността си чрез реално съществуващо място за продажба и имат пряк контакт с клиента, значително по-голямо ограничение отколкото за търговците, които извършват своята дейност посредством онлайн магазин или евентуално други форми на продажба от разстояние?


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/23


Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank 's-Gravenhage (Нидерландия) на 31 октомври 2012 г. — Georgetown University/Octrooicentrum Nederland, наричано NL Octrooicentrum

(Дело C-484/12)

2013/C 26/43

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank 's-Gravenhage

Страни в главното производство

Жалбоподател: Georgetown University

Ответник: Octrooicentrum Nederland, наричано NL Octrooicentrum

Преюдициални въпроси

1.

Когато един действащ основен патент защитава няколко продукта, Регламент № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (1), и в частност член 3, буква в) от него пречка ли е на притежателя на основния патент да бъде издаден сертификат за всеки от защитените продукти?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, как следва да се тълкува член 3, буква в) от Регламент № 469/2009 в случая, в който един действащ основен патент защитава няколко продукта и наистина към датата на заявката за сертификат за един от защитените с основния патент продукти (А) още не са били издадени сертификати за други защитени със същия основен патент продукти (Б, В), но в крайна сметка такива сертификати за продуктите (Б и В) са издадени, преди да се вземе решение по заявката за сертификат за първия продукт (А)?

3.

От значение ли е за отговора на предходния въпрос дали заявката за един от защитените с основния патент продукти (А) е подадена в същия ден като заявките за други защитени със същия основен патент продукти (Б, В)?

4.

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли да се издаде сертификат за един от продуктите, защитени с действащ основен патент, когато преди това вече е бил издаден сертификат за друг от защитените със същия основен патент продукти, но заявителят се отказва от първия си сертификат, за да може да получи нов сертификат въз основа на същия основен патент?

5.

Ако за отговора на предходния въпрос е от значение дали отказът има обратно действие, съгласно коя уредба трябва да се преценява въпросът за обратното действие на отказа — съгласно член 14, буква б) от Регламент № 469/2009 или съгласно националното право? Ако въпросът за обратното действие на отказа следва да се преценява съгласно член 14, буква б) от Регламент № 469/2009, трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че отказът има обратно действие?


(1)  ОВ L 152, стр. 1.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/23


Преюдициално запитване, отправено от College van Beroep voor het Bedrijfsleven (Нидерландия) на 31 октомври 2012 г. — Maatschap T. van Oosterom en A. van Oosterom-Boelhouwer/Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie

(Дело C-485/12)

2013/C 26/44

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het Bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maatschap T. van Oosterom en A. van Oosterom-Boelhouwer

Ответник: Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 32 от Регламент (ЕО) № 796/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че физическо посещение на място трябва да се извършва винаги, преди въз основа на въздушните изображения, изготвени във връзка с разглеждането на декларация, да може да се заключи, че декларацията на собственик на земеделско стопанство е неточна?


(1)  Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 141, стр. 18; Специално издание на български език глава 3, том 56, стр. 210).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/24


Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te 's Hertogenbosch (Нидерландия) на 31 октомври 2012 г. — X/Heffingsambtenaar de la commune Z

(Дело C-486/12)

2013/C 26/45

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof te 's Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Heffingsambtenaar de la commune Z

Преюдициални въпроси

1.

Удовлетворява ли се изискването на член 12, буква a), второ тире от Директивата (1) да се предоставя съобщение на заинтересуваното лице относно данните, които се обработват, ако на това лице се предоставя достъп до тези данни (съгласно член 79, параграф 2 от Wet GBA (Закон за главния регистър на лични данни на общините)?

2.

Член 12, буква a) от Директивата допуска ли да се събират такси за съобщаване на данните, които се обработват, като за тази цел се издава извлечение от главния регистър общината?

3.

При отрицателен отговор на втория въпрос, събираните в конкретния случай такси прекалени ли са по смисъла на член 12, буква a) от Директивата?


(1)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/24


Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Contencioso-Administrativo no 1 de Ourense (Испания) на 2 ноември 2012 г. — Vueling Airlines S.A./Instituto Galego de Consumo de la Xunta de Galicia

(Дело C-487/12)

2013/C 26/46

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo no 1 de Ourense

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vueling Airlines S.A.

Ответник: Instituto Galego de Consumo de la Xunta de Galicia

Преюдициален въпрос

1.

Трябва ли член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета (1) от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба [член 97 от Закон 48/1960 за въздухоплаването], която задължава компаниите за въздушен превоз във всички случаи да признават на пътниците право на регистриране на един куфар без заплащане на допълнителна сума, нито увеличаване на уговорената основна цена на билета?


(1)  ОВ L 293, стр. 3.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/24


Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 5 ноември 2012 г. — Conseil national de l'ordre des médecins/Ministère des affaires sociales et de la santé

(Дело C-492/12)

2013/C 26/47

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Conseil national de l'ordre des médecins

Ответник: Ministère des affaires sociales et de la santé

Преюдициални въпроси

1.

Изискването за специфичност на професията на лекар по дентална медицина, установено в член 36 от Директива 2005/36/ЕО (1), пречка ли е за въвеждането на предоставящо квалификация обучение от трети университетски цикъл, което е общо за студентите по медицина и за студентите по дентална медицина?

2.

Следва ли да се приеме, че разпоредбите на директивата относно свързаните с медицината специалности не допускат включването на дисциплини като изброените в точка 3 от настоящото решение (2) в обучението по дентална медицина?


(1)  Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).

(2)  А именно, от една страна, теоретично обучение по орална хирургия, което обхваща по-специално обучение по периапикална хирургия и хирургия на одонтогенните и неодонтогенните кисти на челюстите, по предпротетична и имплантна хирургия, изучаването на патологията на доброкачествените тумори, заболяванията на слюнчените жлези и осъществяването на ортодонтна и ортогнатична хирургия, и от друга страна, практическо обучение, включващо поне три семестъра, проведени в специализирано отделение по дентална медицина и три семестъра, проведени в специализирано отделение по лицево-челюстна хирургия.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/25


Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство) на 5 ноември 2012 г. — Dixons Retail Plc/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-494/12)

2013/C 26/48

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dixons Retail Plc

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

1.

Член 14, параграф 1 от Директива на Съвета от 28 ноември 2006 година (2006/112/ЕО (1)) следва ли да се тълкува в смисъл, че се прилага когато физическото предаване на стоките е получено чрез измама, тъй като плащането от лицето, на което се прехвърля, е направено посредством карта, която то знае, че не е оправомощено да използва?

2.

Когато физическото предаване на стоките е получено чрез злоупотреба с карта, налице ли е „прехвърляне[…] на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“ по смисъла на член 14, параграф 1?

3)

Член 73 следва ли да се тълкува в смисъл, че се прилага, когато плащането е получено от лицето, което прехвърля стоките, въз основа на споразумение с трето лице за извършване на такива плащания по картови транзакции, макар лицето, на което се прехвърлят стоките, да знае, че не е оправомощено да използва картата?

4.

Когато плащането е извършено от трето лице по споразумение между прехвърлителя на стоките и третото лице, вследствие на представянето пред прехвърлителя на карта, която лицето, на което се прехвърлят стоките, не е оправомощено да използва, може ли плащането от страна на третото лице да се разглежда като получено „срещу доставката“ по смисъла на член 73?


(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/25


Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia (Италия) на 7 ноември 2012 г. — Davide Gullotta, Farmacia di Gullotta Davide & C. Sas/Ministero della Salute, Azienda Sanitaria Provinciale di Catania

(Дело C-497/12)

2013/C 26/49

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Davide Gullotta, Farmacia di Gullotta Davide & C. Sas

Ответник: Ministero della Salute, Azienda Sanitaria Provinciale di Catania

Преюдициални въпроси

1.

Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията, съдържащи се в член 49 и сл. ДФЕС, национална правна уредба, която не дава възможност на правоспособен фармацевт, вписан в професионалната колегия, но не собственик на търговски обект, включен в органичния план, да разпространява на дребно, в притежаваната от него дрогерия, и лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „бяла рецепта“, т.е. които не са за сметка на Servizio sanitario nazionale, а са изцяло за сметка на гражданина, като въвежда и в този сектор забрана за продажба на определени категории лекарствени продукти и ограничение в броя на търговските обекти, които могат да се откриват на националната територия?

2.

Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него принцип се прилага без ограничения към професията „фармацевт“, без характерният за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствените продукти, посочени в първи въпрос по-горе?

3.

Трябва ли членове 102 и 106 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията „фармацевт“, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор със Servizio sanitario nazionale, е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от несъмнената специфика на фармацевтичната професия, която се дължи на обществения интерес от опазването на здравето на гражданите?


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/26


Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Tivoli (Италия) на 7 ноември 2012 г. — Antonella Pedone/Maria Adele Corrao

(Дело C-498/12)

2013/C 26/50

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Tivoli

Страни в главното производство

Жалбоподател: Antonella Pedone

Ответник: Maria Adele Corrao

Преюдициални въпроси

1.

Съответства ли член 130 от Президентски указ № 115 от 30.5.2002 г. относно уредбата на правната помощ в италианското законодателство — в частта му, в която се посочва, че хонорарите, които следва да се заплащат на защитника, на съдебния помощник и на вещото лице, посочено от страната, трябва да се намалят наполовина — на член 47, алинея 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който предвижда, че на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?

2.

Съответства ли член 130 от Президентски указ № 115 от 30.5.2002 г. относно уредбата на правната помощ в италианското законодателство — в частта му, в която се посочва, че хонорарите, които следва да се заплащат на защитника, на съдебния помощник и на вещото лице, посочено от страната, трябва да се намалят наполовина — на член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, както е транспониран в правото на Общността съгласно член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 [ДФЕС]?


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/26


Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Tivoli (Италия) на 7 ноември 2012 г. — Elisabetta Gentile/Ufficio Finanziario della Direzione Ufficio Territoriale di Tivoli и др.

(Дело C-499/12)

2013/C 26/51

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Tivoli

Страни в главното производство

Жалбоподател: Elisabetta Gentile

Ответници: Ufficio Finanziario della Direzione — Ufficio Territoriale di Tivoli, Fabrizio Penna, Gianfranco Di Nicola

Преюдициален въпрос

Съответства ли член 130 от Президентски указ № 115 от 30.5.2002 г. относно уредбата на правната помощ в италианското законодателство — в частта му, в която се посочва, че хонорарите, които следва да се заплащат на защитника, на съдебния помощник и на вещото лице, посочено от страната, трябва да се намалят наполовина — на член 47, алинея 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който предвижда, че на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/26


Иск, предявен на 6 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-500/12)

2013/C 26/52

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux и H. Støvlbæk)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

Ищецът моли:

да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 2 от Директива 2011/18/ЕС на Комисията от 1 март 2011 година за изменение на приложения II, V и VI към Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Общността (1), тъй като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни мерки, за да се съобрази с тази директива, или най-малкото не е уведомила Комисията за приемането им,

Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Срокът за транспонирането на Директивата е изтекъл на 31 декември 2011 г.


(1)  ОВ L 57, стр. 21.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/27


Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Thomas Specht/Land Berlin

(Дело C-501/12)

2013/C 26/53

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Ищец: Thomas Specht

Ответник: Land Berlin

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че установява всеобхватна забрана за допускане на необоснованата дискриминация, основана на възраст, която забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на служителите във федералните провинции?

2.

При положителен отговор на първия въпрос, в резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, ако съгласно определена национална уредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се повишава в съответствие с неговата възраст при учредяване на служебното му правоотношение, а впоследствие — преимуществено в зависимост от продължителността на служебното му правоотношение?

3.

При положителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална уредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава натрупания професионален опит?

4.

При положителен отговор и на третия въпрос, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми относно заплатите на държавните служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен заплащането с обратна сила на възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на държавния служител възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?

5.

Тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на държавните служители за (последващо) плащане на определена сума или за обезщетение от изискването държавните служители да предявят тези претенции възможно най-скоро след възникването им?

6.

При положителен отговор на въпроси от 1 до 3, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако със закон, уреждащ прехода към нов режим за определяне на заплатите на държавните служители, на заварените държавни служители се определя степен на заплатата по нововъведената система, като се взема единствено предвид размерът на основна заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) уредба на конкретна, посочена в новия закон релевантна дата на прехода, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи степени е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия, придобит от тях опит, по този начин на практика се запазва в непроменен вид допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст — и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високата по степен заплата?

7.

При положителен отговор и на шестия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неограничено продължаващо неравно третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за определяне на заплатите на държавните служители не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона релевантна за прехода дата, а (също) и възникналите въз основа на стария режим прогнозни очаквания за доходите, които държавният служител ще получи в рамките на цялата продължителност на неговия професионален живот, като му бъде изплащана заплатата за съответната длъжностна категория?

Допустимо ли е продължаващата дискриминация на заварените държавни служители да бъде оправдана с аргумента, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (индивидуално определяне на съответната степен на заплата в зависимост от продължителността на придобития опит също и за всеки от заварените държавни служители) са свързани с по-голяма административна тежест?

8.

В случай че се отхвърли посочената във въпрос 7 възможност да се оправдае допускането на дискриминация, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми също и относно заплатите на заварените държавни служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на заварените държавни служители да възникне и друга правна последица, освен да им бъде изплатена с обратна сила, и да се продължи да им се изплаща за в бъдеще, възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на длъжностното лице възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?


(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/28


Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Jens Schombera/Land Berlin

(Дело C-502/12)

2013/C 26/54

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jens Schombera

Ответник: Land Berlin

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че установява всеобхватна забрана за допускане на необоснованата дискриминация, основана на възраст, която забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на служителите във федералните провинции?

2.

При положителен отговор на първия въпрос, в резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, ако съгласно определена национална уредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се повишава в съответствие с неговата възраст при учредяване на служебното му правоотношение, а впоследствие — преимуществено в зависимост от продължителността на служебното му правоотношение?

3.

При положителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална уредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава натрупания професионален опит?

4.

При положителен отговор и на третия въпрос, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми относно заплатите на държавните служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен заплащането с обратна сила на възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на държавния служител възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?

5.

Тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на държавните служители за (последващо) плащане на определена сума или за обезщетение от изискването държавните служители да предявят тези претенции възможно най-скоро след възникването им?


(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/28


Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Alexander Wieland/Land Berlin

(Дело C-503/12)

2013/C 26/55

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Alexander Wieland

Ответник: Land Berlin

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че установява всеобхватна забрана за допускане на необоснованата дискриминация, основана на възраст, която забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на служителите във федералните провинции?

2.

При положителен отговор на първия въпрос, в резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, ако съгласно определена национална уредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се повишава в съответствие с неговата възраст при учредяване на служебното му правоотношение, а впоследствие — преимуществено в зависимост от продължителността на служебното му правоотношение?

3.

При положителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална уредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава натрупания професионален опит?

4.

При положителен отговор и на третия въпрос, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми относно заплатите на държавните служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен заплащането с обратна сила на възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на държавния служител възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?

5.

Тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на държавните служители за (последващо) плащане на определена сума или за обезщетение от изискването държавните служители да предявят тези претенции възможно най-скоро след възникването им?

6.

При положителен отговор на въпроси от 1 до 3, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако със закон, уреждащ прехода към нов режим за определяне на заплатите на държавните служители, на заварените държавни служители се определя степен на заплатата по нововъведената система, като се взема единствено предвид размерът на основна заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) уредба на конкретна, посочена в новия закон релевантна дата на прехода, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи степени е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия, придобит от тях опит, по този начин на практика се запазва в непроменен вид допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст — и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високата по степен заплата?

7.

При положителен отговор и на шестия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неограничено продължаващо неравно третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за определяне на заплатите на държавните служители не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона релевантна за прехода дата, а (също) и възникналите въз основа на стария режим прогнозни очаквания за доходите, които държавният служител ще получи в рамките на цялата продължителност на неговия професионален живот, като му бъде изплащана заплатата за съответната длъжностна категория?

Допустимо ли е продължаващата дискриминация на заварените държавни служители да бъде оправдана с аргумента, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (индивидуално определяне на съответната степен на заплата в зависимост от продължителността на придобития опит също и за всеки от заварените държавни служители) са свързани с по-голяма административна тежест?

8.

В случай че се отхвърли посочената във въпрос 7 възможност да се оправдае допускането на дискриминация, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми също и относно заплатите на заварените държавни служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на заварените държавни служители да възникне и друга правна последица, освен да им бъде изплатена с обратна сила, и да се продължи да им се изплаща за в бъдеще, възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на длъжностното лице възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?


(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/29


Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Uwe Schönefeld/Land Berlin

(Дело C-504/12)

2013/C 26/56

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Uwe Schönefeld

Ответник: Land Berlin

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че установява всеобхватна забрана за допускане на необоснованата дискриминация, основана на възраст, която забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на служителите във федералните провинции?

2.

При положителен отговор на първия въпрос, в резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, ако съгласно определена национална уредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се повишава в съответствие с неговата възраст при учредяване на служебното му правоотношение, а впоследствие — преимуществено в зависимост от продължителността на служебното му правоотношение?

3.

При положителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална уредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава придобития професионален опит?

4.

При положителен отговор на предходните въпроси, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако със закон, уреждащ прехода към нов режим за определяне на заплатите на държавните служители, на заварените държавни служители се определя степен на заплатата по нововъведената система, като се взема единствено предвид размерът на основна заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) уредба на конкретна, посочена в новия закон релевантна дата на прехода, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи степени е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия, придобит от тях опит, по този начин на практика се запазва в непроменен вид допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст — и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високата по степен заплата?

5.

При положителен отговор и на четвъртия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неограничено продължаващо неравно третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за определяне на заплатите на държавните служители не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона релевантна за прехода дата, а (също) и възникналите въз основа на стария режим прогнозни очаквания за доходите, които държавният служител ще получи в рамките на цялата продължителност на неговия професионален живот, като му бъде изплащана заплатата за съответната длъжностна категория?

Допустимо ли е продължаващата дискриминация на заварените държавни служители да бъде оправдана с аргумента, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (индивидуално определяне на съответната степен на заплата в зависимост от продължителността на придобития опит също и за всеки от заварените държавни служители) са свързани с по-голяма административна тежест?

6.

В случай че се отхвърли посочената във въпрос 5 възможност да се оправдае допускането на дискриминация, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми също и относно заплатите на заварените държавни служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на заварените държавни служители да възникне и друга правна последица, освен да им бъде изплатена с обратна сила, и да се продължи да им се изплаща за в бъдеще, възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на държавния служител възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на държавния служител възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?


(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/30


Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Antje Wilke/Land Berlin

(Дело C-505/12)

2013/C 26/57

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Antje Wilke

Ответник: Land Berlin

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че установява всеобхватна забрана за допускане на необоснованата дискриминация, основана на възраст, която забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на служителите във федералните провинции?

2.

При положителен отговор на първия въпрос, в резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, ако съгласно определена национална уредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се повишава в съответствие с неговата възраст при учредяване на служебното му правоотношение, а впоследствие — преимуществено в зависимост от продължителността на служебното му правоотношение?

3.

При положителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална уредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава натрупания професионален опит?

4.

При положителен отговор и на третия въпрос, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми относно заплатите на държавните служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен заплащането с обратна сила на възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на държавния служител възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?

5.

Тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на държавните служители за (последващо) плащане на определена сума или за обезщетение от изискването държавните служители да предявят тези претенции възможно най-скоро след възникването им?

6.

При положителен отговор на въпроси от 1 до 3, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако със закон, уреждащ прехода към нов режим за определяне на заплатите на държавните служители, на заварените държавни служители се определя степен на заплатата по нововъведената система, като се взема единствено предвид размерът на основна заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) уредба на конкретна, посочена в новия закон релевантна дата на прехода, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи степени е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия, придобит от тях опит, по този начин на практика се запазва в непроменен вид допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст — и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високата по степен заплата?

7.

При положителен отговор и на шестия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неограничено продължаващо неравно третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за определяне на заплатите на държавните служители не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона релевантна за прехода дата, а (също) и възникналите въз основа на стария режим прогнозни очаквания за доходите, които държавният служител ще получи в рамките на цялата продължителност на неговия професионален живот, като му бъде изплащана заплатата за съответната длъжностна категория?

Допустимо ли е продължаващата дискриминация на заварените държавни служители да бъде оправдана с аргумента, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (индивидуално определяне на съответната степен на заплата в зависимост от продължителността на придобития опит също и за всеки от заварените държавни служители) са свързани с по-голяма административна тежест?

8.

В случай че се отхвърли посочената във въпрос 7 възможност да се оправдае допускането на дискриминация, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми също и относно заплатите на заварените държавни служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на заварените държавни служители да възникне и друга правна последица, освен да им бъде изплатена с обратна сила, и да се продължи да им се изплаща за в бъдеще, възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на длъжностното лице възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?


(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/31


Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 8 ноември 2012 г. — Gerd Schini/Land Berlin

(Дело C-506/12)

2013/C 26/58

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gerd Schini

Ответник: Land Berlin

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че установява всеобхватна забрана за допускане на необоснованата дискриминация, основана на възраст, която забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на служителите във федералните провинции?

2.

При положителен отговор на първия въпрос, в резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, ако съгласно определена национална уредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се повишава в съответствие с неговата възраст при учредяване на служебното му правоотношение, а впоследствие — преимуществено в зависимост от продължителността на служебното му правоотношение?

3.

При положителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална уредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава натрупания професионален опит?

4.

При положителен отговор и на третия въпрос, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми относно заплатите на държавните служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен заплащането с обратна сила на възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на държавния служител възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?

5.

Тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на държавните служители за (последващо) плащане на определена сума или за обезщетение от изискването държавните служители да предявят тези претенции възможно най-скоро след възникването им?


(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/32


Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom (Обединено кралство) на 8 ноември 2012 г. — Jessy Saint Prix/Secretary of State for Work and Pensions

(Дело C-507/12)

2013/C 26/59

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court of the United Kingdom

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jessy Saint Prix

Ответник: Secretary of State for Work and Pensions

Преюдициални въпроси

1.

Правото на пребиваване, което член 7 от Директивата относно гражданството (1) предоставя на „работник“, трябва ли да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на лицата, които: i) имат действащо трудово правоотношение, ii) (поне при определени обстоятелства) търсят работа или iii) попадат в приложното поле на член 7, параграф 3, или трябва да се тълкува в смисъл, че не възпрепятства признаването като „работници“ за тази цел и на други лица?

2.

i)

В последната хипотеза отнася ли се то и за жена, която правомерно спира да работи или да търси работа поради физически ограничения, свързани с последните етапи на бременността ѝ (и с последиците от раждането)?

ii)

Ако това е така, има ли тя право да се позове на установената от националното право дефиниция относно момента, в който правомерно може да се спре да се работи или да се търси работа?


(1)  Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/32


Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Norte (Португалия) на 12 ноември 2012 г. — Joaquim Fernando Macedo Maia и др./Fundo de Garantia Salarial, IP

(Дело C-511/12)

2013/C 26/60

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Central Administrativo Norte

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Joaquim Fernando Macedo Maia, António Pereira Teixeira, António Joaquim Moreira David y Joaquim Albino Moreira David

Ответник: Fundo de Garantia Salarial, IP

Преюдициален въпрос

Следва ли правото на Съюза в областта на гарантирането на вземанията за трудови възнаграждения в случай на неплатежоспособност на работодателя, и по-специално членове 4 и 10 от Директива 80/987/ЕИО (1), да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на националното право, с която се гарантират единствено вземанията, настъпили през шестте месеца преди откриване на производството по несъстоятелност на работодателя, дори когато работниците са предявили иск срещу този работодател пред съд по трудови спорове с оглед определяне на дължимите суми по съдебен ред и осъждане на работодателя да ги плати?


(1)  Директива на Съвета от 20 октомври 1980 година относно защитата на работниците в случай на обявяване в несъстоятелност на техния работодател (ОВ L 283, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/32


Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 13 ноември 2012 г. — Octapharma France/Agence nationale de sécurité du médicament et des produits de santé (ANSM), Ministère des affaires sociales et de la santé

(Дело C-512/12)

2013/C 26/61

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Octapharma France

Ответници: Agence nationale de sécurité du médicament et des produits de santé (ANSM), Ministère des affaires sociales et de la santé

Преюдициални въпроси

1.

Може ли към плазмата от цялостна кръв, предназначена за кръвопреливане, приготвяна по метод, включващ промишлен процес, да се прилагат едновременно разпоредбите на Директивата от 6 ноември 2001 г. (1) [изменена с Директивата от 31 март 2004 г.  (2)] и на Директивата от 27 януари 2003 г. (3), не само що се отнася до нейното вземане и диагностика, но и по отношение на преработката, съхраняването и разпространението ѝ, и може ли предвиденото в член 2, параграф 2 от Директивата от 6 ноември 2001 г. правило да се тълкува като водещо до прилагане само на общностната правна уредба на лекарствените продукти към продукт, който същевременно попада и в приложното поле на друга общностна правна уредба, в случай че последната е по-малко строга от тази на лекарствените продукти?

2.

Трябва ли разпоредбите на член 4, параграф 2 от Директивата от 27 януари 2003 г. да се тълкуват, ако е необходимо с оглед на член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като позволяващи запазването или въвеждането на национални разпоредби, които, тъй като подчиняват плазмата, приготвяна по метод, включващ промишлен процес, на по-строг режим от предвидения за лекарствените продукти, обосновават цялостно или частично изключване на прилагането на разпоредбите на Директивата от 6 ноември 2001 г., по специално на тези, които подчиняват търговията с лекарствени продукти на единственото условие за предварително получаване на разрешение за пускането им в продажба и, при утвърдителен отговор на този въпрос, при какви условия и в каква степен?


(1)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

(2)  Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствените продукти за хуманна употреба (OB L 136, стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 116).

(3)  Директива 2002/98/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки и за изменение на Директива 2001/83/ЕО (OB L 33, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 171).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/33


Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва) на 14 ноември 2012 г. — UAB 4finance/Valstybinė vartotojų teisių apsaugos tarnyba и Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

(Дело C-515/12)

2013/C 26/62

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: UAB 4finance

Ответници: Valstybinė vartotojų teisių apsaugos tarnyba и Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли точка 14 от приложение I към Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета да се тълкува в смисъл, че създаването, използването или рекламирането на пирамидална схема се счита за търговска практика, която във всички случаи е заблуждаваща, само когато потребителите са длъжни да платят насрещна престация, за да получат плащане главно поради това, че са привлекли други потребители в схемата, а не в резултат на продажбата или употребата на продукти?

2.

В случай че потребителите трябва да платят насрещна престация, за да получат плащане главно поради това че са привлекли други потребители в схемата, а не в резултат на продажбата или употребата на продукти, размерът на тази престация има ли значение за квалификацията на пирамидалната схема като заблуждаваща търговска практика по смисъла на точка 14 от приложение I към Директивата? Платените от потребителите насрещни престации, които са с чисто символичен размер и имат за цел да идентифицират потребителите, могат ли да се считат за насрещни престации в замяна на възможността да се получи плащане по смисъла на точка 14 от приложение I към Директивата?

3.

Трябва ли точка 14 от приложение I към Директивата да се тълкува в смисъл, че за квалификацията на пирамидална схема като заблуждаваща търговска практика е от значение само обстоятелството, че плащанията към вече регистрираните потребители са правят главно поради това че са привлекли други потребители в схемата, а не в резултат на продажбата или употребата на продукти, или има значение и това в каква степен плащанията, които участниците в схемата получават за привличането на нови потребители, се финансират от престациите на новите членове? В такъв случай трябва ли плащанията към вече регистрираните участници в пирамидалната схема да се финансират изцяло или в по-голямата си част от насрещните престации на новорегистрираните участници в тази схема?


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/34


Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 15 ноември 2012 г. — CTP/Regione Campania, Provincia di Napoli

(Дело C-516/12)

2013/C 26/63

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: CTP — Compagnia Trasporti Pubblici SpA

Ответник: Regione Campania, Provincia di Napoli

Преюдициален въпрос

Дали по смисъла на член 4 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 (1) правото на компенсация възниква само ако след подаването на изрична молба компетентните органи не са разпоредили преустановяването на задължението за обществена услуга, от което произтичат икономически неизгоди за транспортното предприятие, или тази разпоредба се прилага само за задълженията за услуга, за които регламентът предвижда преустановяване и не позволява оставането им в сила?


(1)  Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 година относно действията на държавите членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ L 156, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/34


Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 15 ноември 2012 г. — CTP/Regione Campania

(Дело C-517/12)

2013/C 26/64

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: CTP — Compagnia Trasporti Pubblici SpA

Ответник: Regione Campania

Преюдициален въпрос

Дали по смисъла на член 4 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 (1) правото на компенсация възниква само ако след подаването на изрична молба компетентните органи не са разпоредили преустановяването на задължението за обществена услуга, от което произтичат икономически неизгоди за транспортното предприятие, или тази разпоредба се прилага само за задълженията за услуга, за които регламентът предвижда преустановяване и не позволява оставането им в сила?


(1)  Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 година относно действията на държавите членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ L 156, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/34


Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 15 ноември 2012 г. — CTP/Regione Campania, Provincia di Napoli

(Дело C-518/12)

2013/C 26/65

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: CTP — Compagnia Trasporti Pubblici SpA

Ответник: Regione Campania, Provincia di Napoli

Преюдициален въпрос

Дали по смисъла на член 4 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 (1) правото на компенсация възниква само ако след подаването на изрична молба компетентните органи не са разпоредили преустановяването на задължението за обществена услуга, от което произтичат икономически неизгоди за транспортното предприятие, или тази разпоредба се прилага само за задълженията за услуга, за които регламентът предвижда преустановяване и не позволява оставането им в сила?


(1)  Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 година относно действията на държавите членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ L 156, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/35


Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. от Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 13 септември 2012 г. по дело T-369/11, Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE/Европейска комисия, Делегация на Европейския съюз в Турция, Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД)

(Дело C-520/12 P)

2013/C 26/66

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE (представител: A. Krystallidis, Δικηγόρος)

Други страни в производството: Европейска комисия, Делегация на Европейския съюз в Турция и Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени обжалваното определение,

да обяви иска му, предявен пред Общия съд, за допустим,

да се произнесе по същество и да присъди обезщетение за вредите, причинени на жалбоподателя в резултат на незаконосъобразното решение на ответника от 5 април 2011 г., постановено от Делегацията на ЕС в Турция и получено от Жалбоподателя на 6 април 2011 г., с което се отменя възлагането на поръчката „Разширяване на мрежата от съвместни европейски и турски бизнес центрове в Sivas, Antakya, Batman и Van — Europe Aid/128621/D/SET/TR“ на консорциума DIADIKASIA BUSINESS CONSULTANS S.A. (GR) — WYG INTERNATIONAL LTD (UK) — DELEEUW INTERNATIONAL LTD (TR) — CYBERPARK (TR), поради деклрация, за която се твърди, че е с невярно съдържание с оглед на хоризонталния интерес на жалбоподателя във въпросния случай,

да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

С първото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото с оглед на член 263 от Договора за функционирането не Европейския съюз („ДФЕС“) в смисъл, че не е разбрал, че понятието „институция“, съдържащо се в посочения член, не се отнася само до институциите на Европейския съюз, а също и до служителите на ЕС, които отговорят наравно с тях за поправяне на вредите, причинени на лица, претърпели щети в резултат на техни действия.

С второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране и е нарушил член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 6 (право на справедлив съдебен процес), и член 13 (право на ефективно средство за защита) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ“), като принципи на правото на Съюза, тъй като е отхвърлил иска на жалбоподателя като недопустим, без да се разгледа становището му по твърдението за недопустимост на ответника, в което се прави позоваване на относимата съдебна практика за вреди, причинени от длъжностни лица на ЕС (дело 9/69, дело 4/69, дело 60/81) и на тълкуването на член 263 от ДФЕС съгласно посочената практика. В определението също така не са разгледани доводите на жалбпоподателя относно сериозното нарушение, допуснато от ответника, на основните европейски принципи на правна сигурност, оправдани правни очаквания и право на изслушване, както и на член 4 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

С третото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е представил неправилно и е изопачил доказателствата, приведени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, като решава, че „самото ЦЗФД има статут на възложител […] при вземането на решение за възлагане на спорната поръчка […], а в компетенмтността на Комисията е да установи единствено, дали са изпълнени условията за финансиране от страна на Европексйия съюз или не“, основавайки се на документи, представени на Съда от жалбоподателя, които в действителност установяват, че ЦЗФД действа под контрола на Европейската комисия и в рамките, определени от нея. Ето защо констатациите в обжалваното определение са неправилни и изопачават ясния смисъл на доказателствата, предоставени на Общия съд.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/35


Иск, предявен на 19 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-525/12)

2013/C 26/67

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve и G. Wilms)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Да се установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Рамковата директива за водите) (1), и в частност по член 2, точка 38 и по член 9 от нея, тъй като е изключила определени услуги от обхвата на понятието „водни услуги“,

Федерална република Германия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията поддържа, че водните услуги обхващат водочерпенето, събирането в резервоари, складирането, обработката и разпространението на повърхностни или подземни води включително за целите на производството на електроенергия във водноелектрически централи, за целите на корабоплаването и за целите на защитата от наводнения. Освен това собственото потребление също спадало към водните услуги.

Ответникът прилагал понятието „водни услуги“ в противоречие с член 9 от Рамковата директива за водите. Той изключил от обхвата на водните услуги по смисъла на Директивата събирането на води в резервоари, извършвано за целите на производството на електроенергия във водноелектрически централи, за целите на корабоплаването и за целите на защитата от наводнения. Подобно стеснително тълкуване не било в съответствие с Рамковата директива, накърнявало ефективното действие на член 9 от нея и по този начин застрашавало постигането на целите ѝ.

Наистина държавите членки разполагали с определена свобода на преценка за въвеждането на изключения от принципа на възвращаемост на разходите съгласно член 9 от Рамковата директива за водите. Първо, те можели да вземат предвид социалните, екологични и икономически последствия от възвращаемостта, както и географските и климатични условия. Извън това съгласно член 9, параграф 4 от Рамковата директива всяка държава членка можела да реши да не прилага разпоредбите на второто изречение на член 9, параграф 1 във връзка с водните ценови стратегии и да не прилага принципа на възвращаемост на разходите за водните услуги. Условието било това да е вече установената практика в държавата членка и да не е в противоречие с основната идея и постигането на целите на тази директива.

Решението на ответника изцяло да изключи някои водни услуги с немалък обхват обаче излизало извън пределите на тази свобода на преценка.


(1)  ОВ L 327, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/36


Иск, предявен на 20 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-527/12)

2013/C 26/68

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche, F. Erlbacher)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Ищецът моли:

да се установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 288 ДФЕС, член 108, параграф 2 ДФЕС, принципа на ефективност, член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1) и членове 1, 2 и 3 от Решение 2011/471/ЕС на Комисията от 14 декември 2010 година относно държавна помощ, предоставена от Германия на Biria group (C 38/05 (ex NN 52/04) (2), доколкото не е взела всички необходими мерки за осигуряване на незабавно и действително изпълнение на решението на Комисията чрез възстановяване на предоставените помощи,

Федерална република Германия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 288 ДФЕС, член 108, параграф 2 ДФЕС, принципа на ефективност, член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО и членове 1, 2 и 3 от Решение 2011/471/ЕС на Комисията от 14 декември 2010 година относно държавна помощ, предоставена от Германия на Biria group (C 38/05 (ex NN 52/04), доколкото не е взела всички необходими мерки за осигуряване на незабавно и действително изпълнение на решението на Комисията чрез възстановяване на предоставените помощи.

Комисията смята, че избраният от ответника способ да си възстанови съответните суми, а именно предявяване на вземането пред длъжника и след това на съответен осъдителен иск пред германските граждански съдилища, е негоден да осигури незабавно и действително изпълнение на решението на Комисията. При условията на евентуалност Комисията твърди, че до датата на предявяването на иска ответникът не е предявил изпълнителното основание, а именно подлежащото на предварително изпълнение неприсъствено съдебно решение, така че да изпълни решението на Комисията.


(1)  ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.

(2)  ОВ L 195, стр. 55.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/36


Жалба, подадена на 21 ноември 2012 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 13 септември 2012 г. по дело T-404/10, National Lottery Commission/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-530/12 P)

2013/C 26/69

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Bullock, F. Mattina)

Друга страна в производството: National Lottery Commission

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение,

да осъди National Lottery Commission (жалбоподател пред Общия съд) да заплати направените от Службата съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Службата излага три основания, а именно (i) нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (1), (ii) нарушение на правото на СХВП да бъде изслушана и (iii) явна противоречивост и изопачаване на фактите в обжалваното съдебно решение.

Първото основание се състои от две части. От една страна, Общият съд нарушил член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, така както е тълкуван от Съда във връзка с член 53, параграф 2 от посочения регламент и правило 37 от Регламент № 2868/95 (2) в Решение по дело Elio Fiorucci, доколкото се позовал на национална правна уредба, а именно член 2704 от италианския Граждански кодекс, която не е била изтъкната от страните и поради това не е била част от спора пред апелативния състав. От друга страна, Общият съд нарушил член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, тъй като се позовал на национална съдебна практика, а именно на посоченото в точка 32 от обжалваното съдебно решение Решение № 13912 от 14 юни 2007 г. на Corte Suprema di Cassazione, което не е било изтъкнато от страните и поради това не е било част от спора пред апелативния състав.

Второто основание е свързано с нарушаването на правото на СХВП да бъде изслушана, доколкото на Службата не била дадена възможност да изрази становище по процесуалните и материалноправните аспекти на решението на Corte Suprema di Cassazione. Ако Службата бе имала такава възможност, мотивите и изводът на Общия съд е можело да бъдат различни.

Третото основание е свързано с явната противоречивост и изопачаването на фактите в основата на мотивите и извода на Общия съд. Службата счита, че Общият съд неправилно е тълкувал и е изопачил анализа на апелативния състав, както и доводите на самата National Lottery Commission, и че е трябвало да установи, че апелативният състав правилно е приложил изискванията за доказване по италианското право, за да приеме, че National Lottery Commission не е доказала, че датата на пощенското клеймо, поставено върху договора от 1986 г., не е достоверна.


(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/37


Иск, предявен на 23 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург

(Дело C-532/12)

2013/C 26/70

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Hetsch, O. Beynet, A. Tokár)

Ответник: Велико херцогство Люксембург

Искания на ищеца

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (1) или като във всеки случай не е уведомило Комисията за посочените разпоредби, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 72, параграф 1 от посочената директива,

да се наложи на Великото херцогство Люксембург на основание член 260, параграф 3 ДФЕС да заплаща периодична имуществена санкция в размер на 8 320 EUR дневно, считано от датата на обявяването на съдебното решение по настоящото дело,

да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2009/81/ЕО е изтекъл на 21 август 2011 г.


(1)  ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/38


Иск, предявен на 26 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Република Словения

(Дело C-538/12)

2013/C 26/71

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Hetsch, A. Tokár и D. Kukovec)

Ответник: Република Словения

Искания на ищеца

Комисията иска от Съда:

да установи, че като не е приела всички законови, подзаконови и административни мерки, необходими за транспониране на Директива 2009/81/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО (2) и 2004/18/ЕО (3), или във всеки случай като не е съобщила споменатите мерки на Комисията, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 72, параграф 1 от посочената директива,

да осъди Република Словения да заплати принудителна парична мярка по смисъла на член 260, параграф 3 ДФЕС в размер на 7 038,72 EUR дневно, считано от деня на обявяване на решението по настоящото дело,

да осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 21 август 2011 г.


(1)  ОВ L 216, стр. 76.

(2)  ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3; поправка ОВ L 182, 2008 г., стр. 169.

(3)  ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116; поправка ОВ L 182, 2008 г., стр. 282.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/38


Жалба, подадена на 28 ноември 2012 г. от Република Гърция срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 10 октомври 2012 г. по дело T-158/09, Гърция/Комисия

(Дело C-547/12 P)

2013/C 26/72

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: I. Chalkias и S. Papaïoannou)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното решение на Общия съд на Европейския съюз в частта, с която Общият съд на Европейския съюз установява, че по преписка 4, Magrizos II, EL./1995/107, Комисията правилно е отбелязала проявената от гръцките власти небрежност във връзка с липсата на възстановяване на съответните суми,

да се приеме първото основание по жалбата, с която е поискана отмяна на решението на Комисията поради неизпълнение на изискванията за прилагане на член 32 от Регламент № 1290/2005 и на тези за възлагане от Комисията в тежест на Република Гърция на сумата от 276 347,86 EUR по същата преписка,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски на Република Гърция.

Правни основания и основни доводи

Като явно изопачава съдържанието на доказателствата, съдържащи се в процесуалните документи, Общият съд на Европейския съюз тълкува погрешно фактическите обстоятелства по преписка 4, Magrizos II, EL./1995/107, поради което стига до неправилния извод, че във връзка с нея са налице изискванията за прилагането на член 32 от Регламент № 1290/2005 и за възлагането от страна на Комисията в тежест на Република Гърция на сумата от 276 347,86 EUR.


Общ съд

26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/39


Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — CB/Комисия

(Дело T-491/07) (1)

(Конкуренция - Решение за сдружаване на предприятия - Пазар на издаване на карти за плащане във Франция - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Ценови мерки, приложими за „новонавлизащите участници“ - Членска такса и т.нар. механизми за „регулиране на функцията на придобиване“ и за „събуждане на спящите членове“ - Релевантен пазар - Цел на разглежданите мерки - Цел, която ограничава конкуренцията - Член 81, параграф 3 ЕО - Явни грешки в преценката - Принцип на добра администрация - Пропорционалност - Правна сигурност)

2013/C 26/73

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Groupement des cartes bancaires (CB) (Париж, Франция) (представители: първоначално A. Georges, J. Ruiz Calzado и É. Barbier de La Serre, впоследствие J. Ruiz Calzado и F. Pradelles, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Arbault, O. Beynet и V. Bottka, впоследствие O. Beynet,V. Bottka и B. Mongin)

Встъпили страни, подпомагащи жалбоподателя: BNP Paribas (Париж, Франция) (представители: O. de Juvigny и D. Berg, avocats); BPCE, с предишно наименование Caisse nationale des caisses d’épargne et de prévoyance (CNCEP) (Париж) (представители: B. Bär-Bouyssière и A. de Beaugrenier, avocats); Société générale (Париж) (представители: A. Barav и D. Reymond, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2007) 5060 окончателен на Комисията от 17 октомври 2007 година относно производство съгласно член 81 [ЕО] (COMP/D1/38.606 — Groupement des Cartes Bancaires „CB“)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Groupement des cartes bancaires „CB“ понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

3.

BPCE, BNP Paribas и Société générale понасят направените от тях съдебни разноски.


(1)  ОВ C 64, 8.3.2008 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/39


Решение на Общия съд от 7 декември 2012 г. — A. Loacker/СХВП — Editrice Quadratum (QUADRATUM)

(Дело T-42/09) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „QUADRATUM“ - По-ранна словна марка на Общността „LOACKER QUADRATINI“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Член 73 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75 от Регламент № 207/2009) - Член 74 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76 от Регламент № 207/2009)

2013/C 26/74

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: A. Loacker SpA (Auna di Sotto, Италия) (представители: V. Bilardo, C. Bacchini и M. Mazzitelli, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Sempio)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Editrice Quadratum SpA (Милано, Италия) (представители: P. Pezzoi, P. Perani и G. Ghisletti, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 23 октомври 2008 г. (дело № R 34/2008-1) относно производство по възражение между A. Loacker SpA и Editrice Quadratum SpA

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда A. Loacker SpA да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 69, 21.3.2009 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/40


Решение на Общия съд от 6 декември 2012 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-167/10) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Покани за представяне на оферти - Отказ на достъп - Жалба за отмяна - Срок за обжалване - Начален момент - Допустимост - Изключение, свързано със защитата на икономическата политика на Европейския съюз - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице - Изключение, свързано със защитата на обществения интерес в областта на обществената сигурност - Задължение за мотивиране)

2013/C 26/75

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: N. Korogiannakis и M. Dermitzakis, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve и C. ten Dam)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на Решението на Комисията от 27 януари 2010 г., в което се отказва достъп до поканите за представяне на оферти по лот 3 A на обществена поръчка DIGIT/PO/2005/113 — ESP-DESIS (JO 2005/S 252-248566), и от друга страна, искане за отмяна на решението на Комисията от 11 март 2010 г., с което се отказва достъп до поканите за представяне на оферти по всички други лотове на горепосочената обществена поръчка, по всички лотове на обществени поръчки DI/0005 ESP (JO 2001/S 53-036539) и ADMIN/DI/2/PO/2003/192 ESP-DIMA (JO 2003/S 249-221337) и рамков договор BUDG/0101

Диспозитив

1.

Отменя Решение на Европейската комисия от 27 януари 2010 г., с което се отказва достъп до поканите за представяне на оферти по лот 3 A на обществена поръчка DIGIT/PO/2005/113 — ESP-DESIS.

2.

Отменя Решение на Комисията от 11 март 2010 г., с което се отказва достъп до поканите за представяне на оферти по всички други лотове на горепосочената обществена поръчка, по всички лотове на обществени поръчки DI/0005 ESP (JO 2001/S 53-036539) и ADMIN/DI/2/PO/2003/192 ESP-DIMA (JO 2003/S 249-221337) и рамков договор BUDG/0101.

3.

Комисията понася своите разноски, както и разноските на Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE.


(1)  ОВ C 161, 19.6.2010 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/40


Решение на Общия съд от 6 декември 2012 г. — Füller-Tomlinson/Парламент

(Дело T-390/10 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Социална сигурност - Професионално заболяване - Определяне на процента на инвалидност с професионален произход - Използване на европейската таблица за оценка за медицински цели на накърняването на физическата и психологическа цялост - Изопачаване на фактите - Разумен срок)

2013/C 26/76

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Paulette Füller-Tomlinson (Брюксел, Белгия) (представител: L. Levi, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: K. Zejdová и S. Seyr)

Предмет

Жалба за отмяна на решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 1 юли 2010 г. по дело Füller-Tomlinson/Парламент (F-97/08, все още непубликувано в Сборника)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Г-жа Paulette Füller-Tomlinson понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейския парламент в рамките на настоящото производство.


(1)  ОВ C 301, 6.11.2010 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/40


Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — Adamowski/СХВП — Fagumit (FAGUMIT)

(Дела T-537/10 и T-538/10) (1)

(Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността „Fagumit“ и фигуративна марка на Общността „FAGUMIT“ - По-ранна национална фигуративна марка „FAGUMIT“ - Относително основание за недействителност - Член 8, параграф 3 и член 165, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2013/C 26/77

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ursula Adamowski (Хамбург, Германия) (представител: D. von Schultz, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Fabryka Węży Gumowych i Tworzyw Sztucznych Fagumit sp. z o.o. (Fagumit) (Wolbrom, Полша) (представители: M. Krekora, T. Targosz и P. Podrecki, avocats)

Предмет

Две жалби, подадени съответно срещу две решения на първи апелативен състав на СХВП от 3 септември 2010 г. (преписки R 1002/2009-1 и R 1003/2009-1) относно две производства за обявяване на недействителност между Fabryka Węży Gumowych i Tworzyw Sztucznych Fagumit sp. z o.o. и г-жа Ursula Adamowski

Диспозитив

1.

Съединява дела T-537/10 и T-538/10 за целите на постановяването на настоящото решение.

2.

Отхвърля жалбите.

3.

Г-жа Ursula Adamowski понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, които Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и Fabryka Węży Gumowych i Tworzyw Sztucznych Fagumit sp. z o.o. са направили в рамките на производството пред Общия съд.


(1)  ОВ C 30, 29.1.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/41


Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — Thesing и Bloomberg Finance/ЕЦБ

(Дело T-590/10) (1)

(Достъп до документи - Решение 2004/258/ЕО - Документи относно държавния дълг и бюджетния дефицит на държава членка - Отказ за достъп - Изключение, свързано с икономическата политика на Съюза или на държава членка - Частичен отказ за достът)

2013/C 26/78

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Gabi Thesing (Лондон, Обединено кралство) и Bloomberg Finance LP (Уилмингтън, Делауеър, САЩ) (представители: M. Stephens, R. Lands, solicitors, и T. Pitt-Payne, QC)

Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: първоначално A. Sáinz de Vieuña Barroso, M. López Torres и S. Lambrinoc, впоследствие M. López Torres и S. Lambrinoc)

Предмет

Искане за отмяна на решението на изпълнителния съвет на Европейската централна банка, изпратено на г-жа Thesing с писмо от председателя на ЕЦБ от 21 октомври 2010 г., с което се отхвърля искане, подадено от г-жа Thesing за получаването на достъп до два документа, отнасящи се до държавни дълг и бюджетния дефицит на Република Гърция

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Г-жа Gabi Thesing и Bloomberg Finance LP понасят, освен собствените си съдебни разноски, и тези на Европейската централна банка (ЕЦБ).


(1)  ОВ C 72, 5.3.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/41


Решение на Общия съд от 11 декември 2012 г. — Sina Bank/Съвет

(Дело T-15/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение - Замразяване на средствата - Жалба за отмяна - Задължение за мотивиране)

2013/C 26/79

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sina Bank (Техеран, Иран) (представители: B. Mettetal и C. Wucher-North, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и G. Marhic)

Встъпила страна, подпомагаща ответника: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и M. Konstantinidis)

Предмет

От една страна, искане за отмяна, първо, на приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), в частта, в която засяга жалбоподателя, и второ, на отнасящото се до жалбоподателя писмо от 28 октомври 2010 г.„което съдържа решение“ на Съвета, а от друга страна, обявяване на неприложимостта спрямо жалбоподателя, първо, на приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), в редакцията съгласно Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81), в частта, в която се отнася до жалбоподателя, второ, на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 961/2010, и трето, на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413

Диспозитив

1.

Отменя в частите, които се отнасят до Sina Bank, приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, в редакцията му съгласно Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 г. за изменение на Решение 2010/413, и приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007.

2.

В частта, която се отнася до Sina Bank, запазва действието на приложение II към Решение 2010/413, в редакцията му съгласно Решение 2010/644, до момента, в който отмяната на Регламент № 961/2010 породи действие.

3.

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.

Съветът понася две трети от съдебните разноски на Sina Bank и две трети от направените от него съдебни разноски.

5.

Sina Bank понася една трета от направените от нея съдебни разноски и една трета от съдебните разноски на Съвета.

6.

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 72, 5.3.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/42


Решение на Общия съд от 5 декември 2012 г. — Consorzio vino Chianti Classico/СХВП — FFR (F.F.R.)

(Дело T-143/11) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за регистрация на фигуративна марка на Общността „F.F.R.“ - По-ранни национални фигуративни марки „CHIANTI CLASSICO“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1,буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2013/C 26/80

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Consorzio vino Chianti Classico (Radda in Chianti, Италия) (представители: S. Corona, G. Ciccone и A. Loffredo, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално V. Melgar и G. Mannucci, впоследствие V. Melgar и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Fédération française de rugby (FFR) (Marcoussis, Франция)

Предмет

Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 10 януари 2011 г. (преписка R 43/2010-4) относно производство по възражение между Consorzio vino Chianti Classico и Fédération française de rugby (FFR).

Диспозитив

1.

Отменя решението на четвърти апелативен състав на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 10 януари 2011 г. (преписка R 43/2010-4) в частта, в която апелативният състав отхвърля възражението доколкото то се основава на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността.

2.

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.

Consorzio vino Chianti Classico и СХВП понасят направените от тях съдебни в производството пред Общия съд.


(1)  ОВ C 152, 21.5.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/42


Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — Hopf/СХВП — (Clampflex)

(Дело T-171/11) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „Clampflex“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1,буква б) от Регламент № 207/2009 - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент № 207/2009)

2013/C 26/81

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hans-Jürgen Hopf (Zirndorf, Германия) (представител: V. Mensing, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: K. Klüpfel)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 19 януари 2011 г. (преписка R 1514/2010-4) относно заявка за регистрация на словния знак „Clampflex“ като марка на Общността

Диспозитив

1.

Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 19 януари 2011 г. (преписка R 1514/2010-4) в частта относно стоките „спринцовки“.

2.

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.

Осъжда г-н Hans-Jürgen Hopf да заплати направените от него съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски на СХВП. Последната понася другата половина от направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 145, 14.5.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/43


Решение на Общия съд от 5 декември 2012 г. — Qualitest/Съвет

(Дело T-421/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Жалба за отмяна - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката)

2013/C 26/82

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Qualitest FZE (Дубай, Обединени арабски емирства) (представители: L. Catrain González, avocat, E. Wright и H. Zhu, barristers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: G. Marhic и R. Liudvinaviciute-Cordeiro)

Встъпила страна, подпомагаща ответника: Европейска комисия (представители: S. Boelaert и T. Scharf)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 65), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 26) и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (OB L 88, стр. 1).

Диспозитив

1.

Отменя в частта, в която се отнасят до Qualitest FZE:

Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран,

Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран,

Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010

2.

Последиците от Решение 2011/299 за Qualitest се запазват до момента, в който отмяната на Регламент за изпълнение № 503/2011 и на Регламент № 267/2012 породи действие.

3.

Съветът на Европейския съюз понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Qualitest.

4.

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 282, 24.9.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/43


Решение на Общия съд от 6 декември 2012 г. — Strobl/Комисия

(Дело T-630/11 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Държавни служители - Назначаване - Конкурс на общо основание - Кандидати, вписани в списък с подходящи кандидати преди влизането в сила на новия Правилник - Обявяване на свободна длъжност - Назначаване - Класиране в степен съгласно новите по-неблагоприятни правила - Член 12 от приложение XIII към Правилника - Грешка при прилагане на правото - Задължение за мотивиране от Съда на публичната служба)

2013/C 26/83

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Peter Strobl (Besozzo, Италия) (представител: H.-J. Rüber, avocat)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall, подпомаган от B. Wägenbaur, avocat) и Съвет на Европейския съюз (представители: J. Herrmann и A. Jensen)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 септември 2011 г. по дело Strobl/Комисия (F-56/05, все още непубликувано в Сборника)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Г-н Peter Strobl понася направените от него, както и от Европейската комисия съдебни разноски в рамките на настоящото производство.

3.

Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.


(1)  ОВ C 49, 18.2.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/44


Решение на Общия съд от 11 декември 2012 г. — Fomanu/СХВП (Qualität hat Zukunft)

(Дело T-22/12) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „Qualität hat Zukunft“ - Абсолютни основания за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2013/C 26/84

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Fomanu AG (Нойщат ан дер Валднаб, Германия) (представител: T. Raible, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: K. Klüpfel)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 27 октомври 2011 г. (по дело R 1518/2011-1) относно заявка за регистрацията на словния знак „Qualität hat Zukunft“ като марка на Общността.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Fomanu AG да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 80, 17.3.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/44


Решение на Общия съд от 28 ноември 2012 г. — Bauer/СХВП — BenQ Materials (Daxon)

(Дело T-29/12) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „Daxon“ - По-ранна словна марка на Общността „DALTON“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2013/C 26/85

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Erika Bauer (Schaufling, Германия) (представител: A. Merz, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: K. Klüpfel)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: BenQ Materials Corp. (Gueishan Taoyuan, Тайван)

Предмет

Жалба за отмяна на решението на втори апелативен състав на СХВП от 9 ноември 2011 г. (преписка R 2191/2010-2), свързано с производство по възражение между г-жа Erika Bauer и BenQ Materials Corp.

Диспозитив

1.

Допуска Alva Management GmbH да замести г-жа Erika Bauer в качеството на жалбоподател.

2.

Отхвърля жалбата.

3.

Осъжда Alva Management да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 80, 17.3.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/44


Определение на Общия съд от 27 ноември 2012 г. — Steinberg/Комисия

(Дело T-17/10) (1)

(Жалба за отмяна - Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи относно решенията за финансиране във връзка с помощите, отпускани на израелски и палестински неправителствени организации по линия на програмата „Партньорство за мир“ и на Европейския инструмент за демокрация и права на човека - Частичен отказ на достъп - Изключение във връзка със защитата на обществения интерес в областта на обществената сигурност - Задължение за мотивиране - Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)

2013/C 26/86

Език на производството: английски

Страни

Ищец/Жалбоподател: Gerald Steinberg (Ерусалим, Израел) (представител: T. Asserson, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Tufvesson и C. ten Dam)

Предмет

Искане за отмяна на Решение SG.E.3/MV/psi D(2009) 3914 на Комисията от 15 май 2009 г., с което на жалбоподателя отчасти е отказан достъп до някои документи относно решения за финансиране във връзка с помощите, отпускани на израелски и палестински неправителствени организации по линия на програмата „Партньорство за мир“ и на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДЧП)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

2.

Г-н Gerald Steinberg понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия.


(1)  ОВ C 80, 27.3.2010 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/45


Определение на Общия съд от 23 ноември 2012 г. — Crocs/СХВП — Holey Soles Holdings и PHI (Изображения на обувка)

(Дело T-302/10) (1)

(Марка на Общността - Искане за обявяване на недействителност - Оттегляне на искането за обявяване на недействителност - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2013/C 26/87

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Crocs, Inc. (Ниуот, САЩ) (представител: I.R. Craig, solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: S. Hanne)

Други страни в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпили в производството пред Общия съд: Holey Soles Holdings Ltd (Ванкувър, Канада) и Partenaire Hospitalier International (Ла Е-Фуасиер, Франция)

Предмет

Жалба срещу решение на трети апелативен състав на СХВП от 26 март 2010 г. (преписка № R 9/2008-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Holey Shoes Holdings Ltd и Partenaire Hospitalier International et Crocs, Inc.

Диспозитив

1.

Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество.

2.

Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на ответника.


(1)  ОВ C 260, 25.9.2010 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/45


Определение на Общия съд от 27 ноември 2012 г. — ADEDY и др./Съвет

(Дело T-541/10) (1)

(Жалба за отмяна - Решения, отправени към държава членка с оглед коригиране на прекомерен дефицит - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

2013/C 26/88

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: Anotati Dioikisi Enoseon Dimosion Ypallilon (ADEDY) (Атина, Гърция), Spyridon Papaspyros (Атина) и Ilias Iliopoulos (Атина) (представител: адв. M.-M. Tsipra)

Ответник: Съвет на Европейскя съюз (представители: T. Middleton, A. de Gregorio Merino и E. Chatziioakeimidou)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: B. Smulders, J. P. Keppenne и M. Konstantinidis)

Предмет

Искане за отмяна, от една страна, на Решение 2010/320/ЕС на Съвета от 10 май 2010 година, отправено към Гърция с оглед засилване и задълбочаване на фискалния надзор и за предизвестие на Гърция за предприемане на преценените за необходими мерки за коригирането на прекомерния дефицит (ОВ L 145, стр. 6, поправка в ОВ L 209, 2011 г., стр. 63), и от друга страна, на Решение 2010/486/ЕС на Съвета от 7 септември 2010 година за изменение на Решение 2010/320 (ОВ L 241, стp. 12)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Anotati Dioikisi Enoseon Dimosion Ypallilon (ADEDY), г-н Spyridon Papaspyros и г-н Ilias Iliopoulos понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3.

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 30, 29.1.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/45


Определение на Общия съд от 27 ноември 2012 г. — ADEDY и др./Съвет

(Дело T-215/11) (1)

(Жалба за отмяна - Решение, отправено към държава членка с оглед коригиране на прекомерен дефицит - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

2013/C 26/89

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: Anotati Dioikisi Enoseon Dimosion Ypallilon (ADEDY) (Атина, Гърция), Spyridon Papaspyros (Атина) и Ilias Iliopoulos (Атина) (представител: адв. M.-M. Tsipra)

Ответник: Съвет на европейския съюз (представители: G. Maganza, M. Vitsentzatos и A. de Gregorio Merino)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: B. Smulders, J.-P. Keppenne и M. Konstantinidis)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2011/57/ЕС на Съвета от 20 декември 2010 година за изменение на Решение 2010/320/ЕС, отправено към Гърция с оглед засилване и задълбочаване на фискалния надзор и за предизвестие за Гърция за предприемане на преценените за необходими мерки за коригирането на прекомерния дефицит (ОВ L 26, стр. 15)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Anotati Dioikisi Enoseon Dimosion Ypallilon (ADEDY), г-н Spyridon Papaspyros и г-н Ilias Iliopoulos понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3.

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 186, 25.6.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/46


Определение на Общия съд от 13 ноември 2012 г. — ClientEarth и др./Комисия

(Дело T-278/11) (1)

(Жалба за отмяна - Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Мълчалив отказ на достъп - Срок за обжалване - Просрочие - Явна недопустимост)

2013/C 26/90

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: ClientEarth (Лондон, Обединеното кралство); Friends of the Earth Europe (Амстердам, Нидерландия); Stichting FERN (Leiden, Нидерландия); и Stichting Corporate Europe Observatory (Амстердам) (представител: P. Kirch, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: K. Herrmann и C. ten Dam)

Предмет

Искане за отмяна на мълчаливия отказ на Комисията — който се приема, че е налице на 22 април 2011 г. — да предостави достъп до някои документи, свързани със схемите за доброволно сертифициране, чието признаване от Комисията е поискано съгласно член 18 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, стр. 16)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2.

Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски на ClientEarth, Friends of the Earth Europe, Stichting FERN и Corporate Europe Observatory, които понасят една четвърт от направените от тях съдебни разноски.


(1)  ОВ C 219, 23.7.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/46


Определение на Общия съд от 19 октомври 2012 г. — Ellinika Nafpigeia и Hoern/Комисия

(Дело T-466/11) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Корабостроене - Помощи, отпуснати на корабостроителница от гръцките власти - Мерки за изпълнение на решението на Комисията, с което се установява несъвместимостта и се разпорежда възстановяването на помощите - Недопустимост)

2013/C 26/91

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: Ellinika Nafpigeia AE (Скараманга, Гърция) и 2. Hoern Beteiligungs GmbH (Кил, Германия) (представители: K Chrysogonos и A. Mitsis, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Stromsky и M. Konstantinidis)

Предмет

Искане за отмяна на писмо C(2010) 8274 окончателен на Комисията от 1 декември 2010 г. относно „държавни помощи CR 16/2004 — изпълнение на отрицателното решение и възстановяване на държавните помощи, предоставени на дружеството [Ellinika Nafpigeia AE] — позоваване от страна на Гърция на член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС и процедура по член 348, параграф 1 ДФЕС“, съответно допълнено с документите и другите доказателства по преписката, с които жалбоподателите отчасти са се запознали през юни 2011 г.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като недопустима.

2.

Няма основание за произнасяне по молбата за встъпване на Nafpigikes kai viomichanikes epicheiriseis Elefsinas.

3.

Осъжда Ellinika Nafpigeia AE и 2. Hoern Beteiligungs GmbH да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят съдебните разноски на Европейската комисия.

4.

Nafpigikes kai viomichanikes epicheiriseis Elefsinas, поискало да встъпи по делото, понася направените от него съдебни разноски.


(1)  ОВ C 331, 12.11.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/47


Определение на Общия съд от 20 ноември 2012 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело T-491/11 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Продължителност на производството за признаване на частична трайна инвалидност - Вреда, която жалбоподателят твърди, че е претърпял - Възстановяване на разходи, които е било възможно да се избегнат - Отхвърляне на жалбата пред първата инстанция, тъй като е явно лишена от всякакво правно основание - Член 94, буква a) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2013/C 26/92

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. Del Ferro, avocat)

Предмет

Жалба, подадена срещу Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 30 юни 2011 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-14/10, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това определение

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Г-н Luigi Marcuccio понася собствените си разноски, както и направените от Комисията разноски за настоящата инстанция.


(1)  ОВ C 331, 12.11.2011 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/47


Определение на Общия съд от 26 ноември 2012 г. — MIP Metro/СХВП — Real Seguros (real,- QUALITY)

(Дело T-548/11) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Отмяна на предходните национални марки - Липса на основание за произнасяне)

2013/C 26/93

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: J.-C. Plate и R. Kaase)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Real Seguros, SA (Порто, Португалия)

Предмет

Жалба за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 17 август 2011 г. (преписка R 114/2011-4), постановено в производство по възражение между Real Seguros, SA и MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG.

Диспозитив

1.

Основанието за произнасяне по жалбата е отпаднало.

2.

Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски в производството пред Общия съд.


(1)  ОВ C 6, 7.1.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/47


Определение на Общия съд от 26 ноември 2012 г. — MIP Metro/СХВП — Real Seguros (real,- BIO)

(Дело T-549/11) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Отмяна на предходните национални марки - Липса на основание за произнасяне)

2013/C 26/94

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: J.-C. Plate и R. Kaase)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Real Seguros, SA (Порто, Португалия)

Предмет

Жалба за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 17 август 2011 г. (преписка R 115/2011-4), постановено в производство по възражение между Real Seguros, SA и MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG.

Диспозитив

1.

Основанието за произнася по жалбата е отпаднало.

2.

Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски в производството пред Общия съд.


(1)  ОВ C 6, 7.1.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/48


Определение на Общия съд от 8 ноември 2012 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело T-616/12 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Отхвърляне на жалбата от първата инстанция като явно лишена от всякакво правно основание - Вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял - Възстановяване на разноски, които са могли да бъдат избегнати - Член 94, буква a) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2013/C 26/95

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Предмет

Жалба, подадена срещу Определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 8 септември 2011 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-69/10, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това определение

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Г-н Luigi Marcuccio понася направените от него разноски, както и тези, направени от Комисията в настоящото производство.


(1)  ОВ C 25, 28.1.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/48


Определение на Общия съд от 27 ноември 2012 г. — H-Holding/Парламент

(Дело T-672/11) (1)

(Иск за установяване на неправомерно бездействие - Иск за обезщетение - Иск, който е отчасти явно недопустим и отчасти явно неоснователен)

2013/C 26/96

Език на производството: немски

Страни

Ищец: H-Holding AG (Хам, Швейцария) (представител: R. Závodný, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: U. Rösslein и P. Schonard)

Предмет

Искане да се установи неправомерно бездействие на Парламента, доколкото не е започнал процедура за установяване на неизпълнение на задължения срещу Чешката република и не е поискал от ОЛАФ да започне разследване срещу една чешка политическа партия съобразно петицията на ищеца от 24 август 2011 г., и от друга страна, искане за обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял поради това неправомерно бездействие на Парламента.

Диспозитив

1.

Отхвърля иска.

2.

Осъжда H-Holding AG да заплати съдебните разноски


(1)  ОВ C 235, 4.8.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/48


Определение на Общия съд от 20 ноември 2012 г. — Shahid Beheshti University/Съвет

(Дело T-120/12) (1)

(Жалба за отмяна - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение - Замразяване на средства - Срок за обжалване - Просрочие - Недопустимост)

2013/C 26/97

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Shahid Beheshti University (Техеран, Иран) (представител: J.-M. Thouvenin, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: R. Liudvinaviciute-Cordeiro и A. Varnav)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стp. 65); на Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стp. 26); на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стp. 71) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стp. 11), в частите, в които тези актове засягат жалбоподателя, както и на решението, съдържащо се в писмото на Съвета, изпратено на жалбоподателя на 5 декември 2011 г.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като недопустима.

2.

Shahid Beheshti University понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз.


(1)  ОВ C 165, 9.6.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/49


Определение на Общия съд от 20 ноември 2012 г. — Geipel/СХВП — Reeh (BEST BODY NUTRITION)

(Дело T-138/12) (1)

(Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)

2013/C 26/98

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Yves Geipel (Ауербах, Германия) (представител: J. Sachs, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: G. Marten и R. Pethke)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Jörg Reeh (Букстехуде, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 12 януари 2012 г. (преписка R 2433/2010-1), постановено в производство по възражение със страни Jörg Reeh и Yves Geipel

Диспозитив

1.

Няма основание за произнасяне по жалбата.

2.

Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на ответника.


(1)  ОВ C 157, 2.6.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/49


Определение на председателя на Общия съд от 29 ноември 2012 г. — Alstom/Комисия

(Дело T-164/12 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Решение на Комисията за предаване на документи на национална юрисдикция - Поверителност - Право на ефективна съдебна защита - Молба за постановяване на временни мерки - Fumus boni juris - Неотложност - Претегляне на интереси)

2013/C 26/99

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Alstom (Levallois-Perret, France) (представители: J. Derenne, avocat, N. Heaton, P. Chaplin и M. Farley, solicitors)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Antoniadis, N. Khan и P. Van Nuffel)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: National Grid Electricity Transmission plc (Лондон, Обединеното кралство) (представители: A. Magnus, C. Bryant и E. Coulson, solicitors, J. Turner и D. Beard, QC)

Предмет

Спиране на изпълнението на решението на Комисията от 26 януари 2012 г., изложено в писма D/2012/006840 и D/2012/006863 на генералния директор на генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията относно предаване на определени документи на High Court of Justice (England & Wales) (Върховен съд (Англия и Уелс) с цел използването им като доказателства в рамките на образувано срещу жалбоподателя производство и искане за разпореждане на разглеждане при условията на поверителност в рамките на обезпечително производство на професионалните тайни, съдържащи се в отговора на жалбоподателя от 30 юни 2006 г. на изложението на възраженията по дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация

Диспозитив

1.

Спира изпълнението на решението на Комисията от 26 януари 2012 г., доколкото то се отнася до предаването на High Court of Justice (England & Wales) (Върховен съд (Англия и Уелс) на поверителния вариант на отговора на Alstom от 30 юни 2006 г. на изложението на възраженията по преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация.

2.

Отхвърля молбата за допускане на обезпечение в останалата ѝ част.

3.

Общият съд не се произнася по съдебните разноски.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/49


Определение на председателя на Общия съд от 16 ноември 2012 г. — Evonik Degussa/Комисия

(Дело T-341/12 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Публикуване на решение, с което Комисията установява нарушение на разпоредбите, предвиждащи забрана на картелите - Отхвърляне на молбата за поверителна обработка на данните, предоставени на Комисията в съответствие с нейното известие относно освобождаването от глоби - Претегляне на интереси - Неотложност - Fumus boni juris)

2013/C 26/100

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Evonik Degussa GmbH (Есен, Германия) (представители: C. Steinle, M. Holm-Hadulla и C. von Köckritz, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Giolito, M. Kellerbauer и G. Meessen)

Предмет

Искане за спиране на изпълнението на Решение C(2012) 3534 окончателен на Комисията от 24 май 2012 г., с което се отхвърля молбата за поверителна обработка, подадена от жалбоподателя (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) и искане за постановяване на временни мерки с цел запазване поверителната обработка по отношение на някои данни относно жалбоподателя във връзка с публикуването на по-подробен вариант на Решение 2006/903/ЕО на Комисията от 3 май 2006 година относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) (ОВ L 353, стp. 54)

Диспозитив

1.

Спира изпълнението на Решение С(2012) 3534 окончателен на Комисията от 24 май 2012 година, с което се отхвърля молбата на Evonik Degussa GmbH за поверителна обработка, съгласно член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Европейската комисия от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат).

2.

Разпорежда на Комисията да се въздържа от публикуване на нейната интернет страница или на всяко друго място или да предоставя до достъпа на трети лица на вариант на нейното Решение 2006/903/ЕО от 3 май 2006 година относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB, Eka Chemicals AB, Degussa AG, Edison SpA, FMC Corporation, FMC Foret S.A., Kemira OYJ, L’Air Liquide SA, Chemoxal SA, Snia SpA, Caffaro Srl, Solvay SA/NV, Solvay Solexis SpA, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema SA (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат), който е по-подробен по отношение на жалбоподателя от това, публикувано през септември 2007 г. на интернет страницата на генерална дирекция „Конкуренция“.

3.

Не се произнася по съдебните разноски.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/50


Определение на Общия съд от 21 ноември 2012 г. — Grupo T Diffusión/СХВП — ABR Producción Contemporánea (Лампа)

(Дело T-343/12) (1)

(Марка на Общността - Искане за обявяване на недействителност - Оттегляне на искането за обявяване на недействителност - Липса на основание за постановяване на съдебно решение)

2013/C 26/101

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Grupo T Diffusión, SA (Барселона, Испания) (представител: A. Lasala Grimalt, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: ABR Producción Contemporánea, SL (Барселона, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 1 юни 2012 г. (преписка R 1622/2010-3) относно производство по обявяване на недействителност между ABR Producción Contemporánea, SL и Grupo T Diffusión, SA.

Диспозитив

1.

Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.

2.

Осъжда всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 287, 22.9.2012 г.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/50


Жалба, подадена на 12 октомври 2012 г. — Zoo Sport/СХВП — K-2 (ZOOSPORT)

(Дело T-453/12)

2013/C 26/102

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Zoo Sport Ltd (Лийдс, Обединеното кралство) (представител: I. Rungg, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: K-2 Corp. (Сиатъл, САЩ)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да измени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 август 2012 г. по преписка R 1119/2011-4, така че възражението да бъде изцяло отхвърлено, и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „ZOOSPORT“ за стоки и услуги от класове 18, 25 и 35 — заявка за марка на Общността № 8909251.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка на Общността „ZOOT“, регистрирана с № 5233119 за стоки от класове 9 и 25; черно-бялата фигуративна марка на Общността „SPORTS ZOOT SPORTS“, регистрирана с № 4719316 за стоки и услуги от класове 25, 35, 36 и 41.

Решение на отдела по споровете: уважава възражението за част от спорните стоки и услуги.

Решение на апелативния състав: частично отменя оспореното решение.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/51


Жалба, подадена на 22 октомври 2012 г. — Sothys Auriac/СХВП — Grand Hotel Primavera (BEAUTY GARDEN)

(Дело T-470/12)

2013/C 26/103

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Sothys Auriac (Auriac, Франция) (представител: A. Berthet, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Grand Hotel Primavera SA (Borgo Maggiore, Сан Марино)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да обяви за допустима настоящата жалба,

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 12 юли 2012 г., преписка R 1419/2011-1,

да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „BEAUTY GARDEN“ за стоки от класове 3, 5, 29, 30 и 32 — марка на Общността № 3 456 134

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Grand Hotel Primavera SA

Основание на искането за обявяване на недействителност: национална фигуративна марка със словен елемент „BEAUTY GARDEN“ за стоки от класове 3 и 5

Решение на отдела по отмяна: уважава частично заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля частично жалбата и отменя частично и изменя решението на отдела по отмяна.

Изложени правни основания:

нарушение на член 76, параграф 1 и на член 75 от Регламент № 207/2009,

нарушение на основния принцип за мотивиране на решенията на СХВП и на състезателния характер на производството.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/51


Жалба, подадена на 1 ноември 2012 г. — Aer Lingus/Комисия

(Дело T-473/12)

2013/C 26/104

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aer Lingus Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: K. Bacon, D. Scannell, Barristers, и A. Burnside, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени (или евентуално да отмени частично) решението на Комисията от 25 юли 2012 г. по дело относно държавна помощ SA.29064 (2011/C) (ex 2011/NN) — прилагани от Ирландия диференцирани ставки на данъка върху въздушните пътувания, и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

1.

По първото правно основание жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал грешка при прилагането на правото, като в обжалваното решение е приел, че по-ниската ставка на данъка съставлява неправомерна държавна помощ. По-конкретно Комисията неправилно квалифицирала високата ставка като „нормалната“ ставка на данъка, за да определи дали ниската ставка съставлява селективно предимство. Тъй като била недопустима съгласно пряко приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, високата ставка не бивало да се разглежда като „нормалната“ референтна ставка за тази цел. По същата причина била неправилна и констатацията на Комисията, че авиокомпаниите, за които се прилага ниската ставка на данъка, ползват предимство в размер от 8 EUR на пътник.

2.

По второто правно основание се твърди, че дори ако се приеме, че Комисията правилно е квалифицирала ниската ставка на данъка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, разпореждането за възстановяване на помощта от авиокомпаниите, за които се прилага ниската ставка, е в противоречие с принципа на правна сигурност, с принципа на ефективност и с принципа на добра администрация, при положение че едновременно с това платеният по високата ставка данък подлежи на връщане. Затова, доколкото с него се разпорежда възстановяването на помощта, обжалваното решение било издадено в нарушение на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99 (1).

3.

По третото правно основание се твърди, че Комисията неправилно е квалифицирала фактите и неправилно е приложила правото, като е приела, че въздушните превозвачи, за които се прилага ниската ставка на данъка, са получатели на твърдяната помощ в размер на 8 EUR на пътник, и като съответно е разпоредила възстановяване на помощта, при положение че е установила, че данъчната тежест вероятно е понасяна от пътниците, които следователно са основните получатели на помощта, предоставяна чрез ниската ставка.

4.

По четвъртото правно основание се твърди, че тъй като е невъзможно да се съберат със задна дата по 8 EUR от всеки пътник, който вече е ползвал ниската ставка на данъка, разпореждането за възстановяване на помощта практически води до облагане на съответните авиокомпании с допълнителен данък и по този начин неправомерно санкционира тези авиокомпании, вместо да възстанови положението отпреди предоставянето на твърдяната помощ. Това е непропорционална мярка в разрез с принципа на равно третиране и съответно също е в нарушение на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99.

5.

По петото правно основание се твърди, че ответникът не е мотивирал или не е мотивирал в достатъчна степен разпореждането си за възстановяване на помощта и решението си да определи размера на помощта на 8 EUR на пътник.


(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/52


Жалба, подадена на 5 ноември 2012 г. — Coca-Cola/СХВП — Mitico (Master)

(Дело T-480/12)

2013/C 26/105

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: The Coca-Cola Company (Атланта, САЩ) (представители: S. Malynicz, Barrister, D. Stone и L. Ritchie, Solicitors)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Modern Industrial & Trading Investment Co. Ltd (Mitico) (Дамаск, Сирия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 август 2012 г. по преписка R 2156/2011-2, и

да осъди ответника и другата страна в производството пред апелативния състав да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „Master“ за стоки от класове 29, 30 и 32 — заявка за марка на Общността № 9091612.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративна марка на Общността „Coca-Cola“, регистрирана с № 8792475; фигуративна марка на Общността „Coca-Cola“, регистрирана с № 3021086; фигуративна марка на Общността „Coca-Cola“, регистрирана с № 2117828; фигуративна марка на Общността „Coca-Cola“, регистрирана с № 2107118; фигуративна марка „C“, регистрирана в Обединеното кралство с № 2428468.

Решение на отдела по споровете: изцяло отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/53


Жалба, подадена на 29 октомври 2012 г. — Internationaler Hilfsfonds/Комисия

(Дело T-482/12)

2013/C 26/106

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Internationaler Hilfsfonds eV (Росбах, Германия) (представител: H.-H. Heyland, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени мълчаливия отказ на ответника по потвърдителното заявление на жалбоподателя от 4 октомври 2012 г.,

при условията на евентуалност, частично да отмени решението на ответника от 28 август 2012 г. поради несъобразяването му с изискванията, произтичащи от Решение на Общия съд от 22 май 2012 г. по дело T-300/10,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е взела решението си отчасти без да се съобрази с изискванията, произтичащи от Решение на Общия съд от 22 май 2012 г. по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия (T-300/10, все още непубликувано в Сборника).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/53


Жалба, подадена на 5 ноември 2012 г. — Nestlé Unternehmungen Deutschland/СХВП — Lotte (LOTTE)

(Дело T-483/12)

2013/C 26/107

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH (Франкфурт на Майн) (представител: A. Jaeger-Lenz, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Lotte Co. Ltd (Токио, Япония)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 3 септември 2012 г. по дело R 2103/2010-4;

да осъди ответника да заплати разноските по съдебното производство.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Lotte Co. Ltd

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „LOTTE“, както и изображение на коала върху дърво, която държи друга по-малка коала, за стоки от клас 30 — заявка за регистрация на марка на Общността № 6 158 463

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: националните фигуративни марки, съдържащи словните елементи „KOALA BÄREN“ и „KOALA“, както и изображение на коала върху дърво, която държи друга по-малка коала, за стоки от клас 30

Решение на отдела по споровете: уважава възражението.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и отменя решението на отдела по споровете.

Изложени правни основания: нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009, на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 и на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/53


Жалба, подадена на 6 ноември 2012 г. — CeWe Color/СХВП (SMILECARD)

(Дело T-484/12)

2013/C 26/108

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: CeWe Color AG & Co. OHG (Олденбург, Германия) (представител: U. Sander, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 3 септември 2012 г. по преписка № R 2279/2011-4,

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „SMILECARD“ за стоки и услуги от класове 9, 16 и 40 — заявка за регистрация на марка на Общността № 9 861 691.

Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/54


Жалба, подадена на 9 ноември 2012 г. — Grupo Bimbo/СХВП (SANISSIMO)

(Дело T-485/12)

2013/C 26/109

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Grupo Bimbo, SAB de CV (Мексико, Мексико) (представител: N. Fernández Fernández-Pacheco, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд следа като се запознае с подадената от него жалба, заедно с придружаващите я документи, да установи, че същата е подадена своевременно и в надлежна форма срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 август 2012 г. по преписка R 1218/2011-2, и в рамките на съдебно производство да постанови решение за отмяна на това решение, осъждайки изрично СХВП да заплати съдебните разноски, и да допусне регистрацията на марката на Общността „SANISSIMO“ под № 9 274 119 като основателна.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „SANISSIMO“ за продукти от класове 29 и 30 — Заявка за марка на Общността № 9 274 119

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009

нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/54


Жалба, подадена на 9 ноември 2012 г. — Eckes-Granini/СХВП — Panini (PANINI)

(Дело T-487/12)

2013/C 26/110

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Eckes-Granini Group GmbH (Нидер-Олм, Германия) (представител: W. Berlit, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Panini SpA (Модена, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 септември 2012 г. по преписка R 2393/2011-2, и

да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „PANINI“ за стоки от клас 32 — заявка за марка на Общността № 8721987.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка на Общността „GRANINI“, регистрирана с № 121780 в частност за стоки от клас 32; германската словна марка „GRANINI“, регистрирана с № 30315871 в частност за стоки от клас 32.

Решение на отдела по споровете: изцяло отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/55


Иск, предявен на 8 ноември 2012 г. — Planet/Комисия

(Дело T-489/12)

2013/C 26/111

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Planet AE Anonymi Etaireia Parochis Symvouleftikon Ypiresion (Атина, Гърция) (представител: адв. V. Christianos)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

да обяви, че като е отхвърлила разходите за персонал за ръководителите на ищеца, Европейската комисия е нарушила договорите ONTOGOV, FIT и RACWeb, и че освен това разходите за персонал за ръководителите на ищеца, подчинени на Комисията по споменатите договори, в общ размер на 547 653,42 EUR, са допустими и не трябва да бъдат възстановявани от ищеца на Комисията; и

да осъди Комисията за заплати съдебните разноски на ищеца.

Правни основания и основни доводи

Горепосоченият иск се отнася до отговорността на Комисията, произтичаща от договори: а) № 507237 за изпълнение на проект „Ontology enabled E-Gov Service Configuration“ (ONTOGOV), б) № 027090 за изпълнение на проект „Fostering self-adaptive e-government service improvement using semantic technologies“ (FIT) и в) № 045101 за изпълнение на проект „Risk Assessment for Customs in Western Balkans“ (RACWeb), по силата на член 272 и член 340, параграф 1 ДФЕС. Според ищеца в частност, въпреки че е изпълнила изцяло и точно, и много успешно своите договорни задължения, Комисията в нарушение на посочените по-горе договори и на разпоредбите относно процедурата по счетоводна проверка е отхвърлила разходите за персонал на ищеца, които се отнасят за неговите трима ръководители с най-висок ранг.

По-конкретно, ищецът излага две правни основания в подкрепа на иска си:

Първото правно основание е изведено от довода, че ищецът въобще не е нарушил своите договорни задължения, що се отнася до разходите за персонал, тъй като: а) разходите за персонал за тримата ръководители с най-висок ранг на ищеца отговарят на всички условия за допустимост, в съответствие със споменатите договори и б) участието на ръководителите с най-висок ранг във финансираните проекти не е забранено от договорите.

Второто правно основание е изведено от довода, че в хода на процедурата по счетоводна проверка Комисията е нарушила своите договорни задължения, тъй като: а) счетоводната проверка на Комисията е проведена в нарушение на гръцките и международните одитни принципи, б) искането на Комисията да ѝ бъдат предоставени документи, които Planet изобщо няма задължение да съхранява, съставлява нарушение на въпросните договори и опит за изменение, едностранно и a posteriori, на договорните задължения на Planet, и в) резултатите от гореспоменатия одит противоречат на резултатите от одита на Planet, извършен по-рано от Комисията.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/55


Жалба, подадена на 6 ноември 2012 г. — Mondadori Editore/СХВП — Grazia Equity (GRAZIA)

(Дело T-490/12)

2013/C 26/112

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Arnoldo Mondadori Editore SpA (Милано, Италия) (представители: G. Dragotti и R. Valenti, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Grazia Equity GmbH (Щутгарт, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 септември 2012 г. по преписка R 1958/2010-4, и

да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „GRAZIA“ за услуги от класове 35 и 36 — заявка за регистрация на марка на Общността № 6840466

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративната марка „GRAZIA“, регистрирана в Италия под № 906507 за стоки и услуги от класове 3, 9, 16, 18, 25 и 38; Фигуративната марка „GRAZIA“, регистрирана като марка на Общността под № 1714146 за стоки и услуги от класове 3, 9, 16, 18 и 38; словната марка „GRAZIA“, регистрирана в Италия под № 1049965 за стоки от клас 16; Марката, регистрирана в Италия под № 1050165 и международните марки, регистрирани под № 276829, № 276833 и № 817006 за посочените по-горе марки за стоки и услуги от класове 9, 16 или 38

Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/56


Жалба, подадена на 14 ноември 2012 г. — Sanofi/СХВП — GP Pharm (GEPRAL)

(Дело T-493/12)

2013/C 26/113

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Sanofi (Париж, Франция) (представител: C. Hertz-Eichenrode, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: GP Pharm, SA (Сант Кинти де Медиона, Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 5 септември 2012 г. по преписка R 201/2012-2, и

да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „GEPRAL“ за стоки от клас 5 — международна регистрация № 1010832, посочваща Европейския съюз.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: международна регистрация № 418607 с действие в Австрия на словната марка „DELPRAL“ за стоки от клас 5.

Решение на отдела по споровете: изцяло уважава възражението.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и изцяло допуска международната регистрация.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/56


Жалба, подадена на 14 ноември 2012 г. — Biscuits Poult/СХВП — Banketbakkerij Merba (Biscuits)

(Дело T-494/12)

2013/C 26/114

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Biscuits Poult (Монтобан, Франция) (представител: C. Chapoullié, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Banketbakkerij Merba BV (Остерхаут, Нидерландия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени или поне да измени решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 2 август 2012 г. по преписка R 914/2011-3,

да потвърди решението, постановено от отдела за обявяване на недействителност, с което се признава действителността на промишлен дизайн № 001114292-0001,

да отхвърли искането за обявяване на недействителност, заведено под номер ICD 000007120, и

да осъди дружеството Banketbakkerij Merba BV да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистриран промишлен дизайн на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: промишлен дизайн на бисквита с топяща се сърцевина за бисквити от клас 01-01 — промишлен дизайн на Общността № 001114292-0001.

Притежател на промишления дизайн на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на промишления дизайн на Общността: Banketbakkerij Merba BV.

Основание на искането за обявяване на недействителност: нарушение на членове 4—9 от Регламент № 6/2002.

Решение на отдела за обявяване на недействителност: отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и обявява за недействителен промишления дизайн на Общността.

Изложени основания: нарушение на член 4, параграф 2 и член 6 от Регламент № 6/2002.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/57


Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — European Drinks/СХВП — Alexandrion Grup Romania (Dracula Bite)

(Дело T-495/12)

2013/C 26/115

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: European Drinks SA (Ștei, Румъния) (представител: V. von Bomhard, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: SC Alexandrion Grup Romania Srl (Pleasa, Румъния)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 септември 2012 г. по преписка R 680/2011-4, и

да осъди ответника за понесе съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: цветна фигуративна марка „Dracula Bite“ за стоки и услуги от класове 33, 35 и 39 — заявка за марка на Общността № 7588247

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: румънска фигуративна марка „Dracula“, регистрирана под № 34847 за стоки и услуги от класове 33 и 35

Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 42, параграф 2 и на член 42, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/57


Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — European Drinks/СХВП — Alexandrion Grup Romania (DRACULA BITE)

(Дело T-496/12)

2013/C 26/116

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: European Drinks SA (Ștei, Румъния) (представител: V. von Bomhard, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: SC Alexandrion Grup Romania Srl (Pleasa, Румъния)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 септември 2012 г. по преписка R 682/2011-4, и

да осъди ответника за понесе съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „DRACULA BITE“ за стоки и услуги от класове 33, 35 и 39 — заявка за марка на Общността № 7588288

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: румънска фигуративна марка „Dracula“, регистрирана под № 34847 за стоки и услуги от класове 33 и 35

Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 42, параграф 2 и на член 42, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/58


Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — European Drinks/СХВП — Alexandrion Grup Romania (DRACULA BITE)

(Дело T-497/12)

2013/C 26/117

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: European Drinks SA (Ștei, Румъния) (представител: V. von Bomhard, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: SC Alexandrion Grup Romania Srl (Pleasa, Румъния)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 септември 2012 г. по преписка R 679/2011-4, и

да осъди ответника за понесе съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „DRACULA BITE“ за стоки и услуги от класове 33, 35 и 39 — заявка за марка на Общността № 7588321

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: румънска фигуративна марка „Dracula“, регистрирана под № 34847 за стоки и услуги от класове 33 и 35

Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 42, параграф 2 и на член 42, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/58


Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — Koinopraxia Touristiki Loutrakiou/Комисия

(Дело T-498/12)

2013/C 26/118

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Koinopraxia Touristiki Loutrakiou AE OTA — Loutraki AE — Club Hotel Loutraki Casino Touristikes kai Xenodocheiakes Epicheiriseis AE (Loutraki, Гърция) (представител: S. Pappas, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени потвърдителното решение на Комисията от 18 септември 2012 г. — Ares (2012)1082114 — с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за достъп до определени документи, и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Със своята жалба жалбоподателят иска, в съответствие с член 263 ДФЕС, да се отмени решението на Европейската комисия от 18 септември 2012 г., с което се отхвърля окончателно подаденото от жалбоподателя заявление за потвърждение за получаване на достъп до писмото на гръцките органи от 16 май 2012 г. относно определянето на размера на подлежащата на възстановяване неправомерна държавна помощ в съответствие с решението на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия от 24 май 2011 г. (1)

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква следните правни основания:

 

На първо място жалбоподателят се позовава на нарушение на задължението на администрацията да мотивира решенията си за отхвърляне, доколкото отговорът на последната съдържа само общо позоваване на изключенията, предвидени в Регламент № 1049/2001, без никакво допълнително развитие и без същински мотиви на решението.

 

На второ място жалбоподателят изтъква нарушение на принципа на прозрачност вследствие на нарушението на посочения Регламент № 1049/2001 и на Регламент № 659/1999 (2), доколкото обжалваното решение не предоставя възможно най-широк достъп на обществеността до документите, като не тълкува и не прилага стриктно изключенията, предвидени в Регламент № 1049/2001.

 

На последно място жалбоподателят изтъква и нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС, както и на членове 6 и 20 от Регламент № 659/1999, като последица от нарушението на правото му на защита и в по-широк смисъл — на принципа на добрата администрация.


(1)  Решение на Комисията от 24 май 2011 година, C(2011) 3504 окончателен, относно държавна помощ, предоставена от Гърция за някои гръцки казина C 16/10 (ex NN 22/10, ex CP 318/09) (ОВ L 285, стр. 25).

(2)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/59


Жалба, подадена на 13 ноември 2012 г. — HSH Investment Holdings Coinvest-C und HSH Investment Holdings FSO/Комисия

(Дело T-499/12)

2013/C 26/119

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: HSH Investment Holdings Coinvest-C Sàrl (Люксембург, Люксембург) и HSH Investment Holdings FSO Sàrl (Люксембург) (представители: H. Niemeyer и H. Ehlers, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да отмени решението на ответника от 20 септември 2011 г. по преписка C 29/2009 (ex N 264/2009) — HSH Nordbank AG;

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват следните правни основания, насочени срещу поставените на миноритарните акционери условия:

1.

Първо правно основание: Липса на самостоятелна държавна помощ в полза на миноритарните акционери

Жалбоподателите твърдят, че Комисията е приложила неправилно понятието за държавна помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС, като ги е квалифицирала неправилно като получатели на държавна помощ. Увеличаването на стойността на техния дял било за миноритарните акционери само икономическо отражение на помощта в полза на HSH Nordbank, а не непряка държавна помощ в полза на миноритарните акционери.

2.

Второ правно основание: Недостатъчна мотивация в полза на заключението, че жалбоподателите са получили преимущество

Тук жалбоподателите посочват, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС, като не е посочила в достатъчна степен поради каква причина жалбоподателите били получили непряка държавна помощ и защо стойността на HSH Nordbank не била правилно установена. Освен това Комисията не била посочила в цифри размера на твърдяната държавна помощ в полза на миноритерните акционери и смесила разглеждането на тази помощ с разглеждането на споделянето на тежестта.

3.

Трето правно основание: Погрешно установяване на фактите при проверката дали жалбоподателите са получили финансово предимство

В рамките на това правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е установила погрешно фактите. Според тях оценяващото HSH Nordbank дружество не е определило твърде висока стойност на HSH Nordbank и с това твърде висока емисионна цена на новите обикновени акции, а е направило оценката в съответствие с признатите методи на оценка.

4.

Четвърто правно основание: Неотчитане на направените от жалбоподателите авансови плащания при споделянето на тежестта

Жалбоподателите твърдят, че Комисията е приложила погрешно изискванията относно споделянето на тежестта, следващи от член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и от Съобщението относно преструктурирането (1), като не е отчела направените от тях авансови плащания при проверката дали жалбоподателите участват в достатъчна степен в споделянето на тежестта.

5.

Пето правно основание: Нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (2) и на принципа на правна сигурност посредством незаконосъобразното приключване на официалната процедура по разследване

Тук жалбоподателите посочват, че Комисията е нарушила член 7, параграф 1 от Регламент № 659/1999 и принципа на правна сигурност, като е приключила официалната процедура по разследване на жалбоподателите без да постанови едно от предвидените в член 7 от Регламент № 659/1999 решения.

6.

Шесто правно основание: Нарушение на член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999, член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на Съобщението за преструктуриране чрез налагането на неподходящи условия

В рамките на това правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999 и Съобщението за преструктириране, като е наложила условия, които не били свързани с преструктурирането на HSH Nordbank, а представявали скрито разрешение на непряка държавна помощ при спазването на определени условия.

7.

Седмо правно основание: Нарушение на принципа на пропорционалността чрез прекомерното натоварване на жалбоподателите

Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалността, като ги е натоварила прекомерно в рамките на споделянето на тежестта.

8.

Осмо правно основание: Нарушение на принципа на равнопоставеността чрез дискриминирането на жалбоподателите

Тук жалбоподателите посочват, че Комисията е нарушила принципа на равнопоставеността, като в своето решение е предвидила условия в тяхна тежест, които не е налагала в други сходни случаи.

На следващо място жалбоподателите изтъкват общо следните правни основания срещу обжалваното решение:

1.

Първо правно основание: Нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на Съобщението „impaired assets“ (3) последством погрешното изчисляване на несъвместимия елемент на помощта

В рамките на това правно основание жалбоподателите посочват, че Комисията е нарушила член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и Съобщението „impaired assets“, като е изчислила погрешно т.нар. несъвместим елемент на помощта, свързан с гаранцията в полза на HSH Nordbank.

2.

Второ правно основание: Липса на достатъчно мотиви при установяването на действителната икономическа стойност

Тук жалбоподателите посочват, че Комисията не е посочила достатъчно мотиви относно начина, по който е установена действителната икономическа стойност на обхванатото от гаранцията портфолио.

3.

Трето правно основание: Нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на Съобщението „impaired assets“ посредством погрешното изчисляване на claw-back

Жалбоподателите посочват, че Комисията е нарушила член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и Съобщението „impaired assets“, като е изчислила погрешно claw-back.

4.

Четвърто правно основание: Нарушение на принципа на равнопоставеност при изчисляването на claw-back

На четвърто място в посочената връзка се изтъква, че Комисията е нарушила принципа на равнопоставеност, като при изчисляването на claw-back е поставила в по-неблагоприятно положение HSH Nordbank в сравнение с други съпоставими случаи.

5.

Пето правно основание: Нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на принципа на пропорционалност посредством предоставянето на разрешение при спазването на условие за прекалено голямо намаляване на счетоводния баланс

На последно място жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и принципа на пропорционалност и като е изискала прекалено голямо намаляване на счетоводния баланс на HSH Nordbank като условие, за да даде своето разрешение.


(1)  Съобщение на Комисията относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза (ОВ С 195, стр. 9).

(2)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(3)  Съобщение на Комисията относно обработването обезценените активи в банковия сектор на Общността (ОВ C 72, стр. 1).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/60


Жалба, подадена на 15 ноември 2012 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-500/12)

2013/C 26/120

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: B. Kennelly, Barrister, E. Vahida и I. Metaxas-Maragkidis, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени член 1 от Решение на Комисията от 25 юли 2012 г. относно държавна помощ SA.29064 (2011/C ex 2011/NN), с което се установява, че диференцираните ставки на ирландския данък върху въздушните пътувания („air travel tax“, наричан по-нататък „ATT“), прилагани между 30 март 2009 г. и 1 март 2011 г., съставляват неправомерна държавна помощ, несъвместима с член 107, параграф 1 ДФЕС,

да отмени членове 4, 5 и 6 от това решение, и

да осъди ответника да заплати разноските по настоящото производство, включително разноските на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

1.

По първото правно основание той твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е установила, че ставката на ATT от 10 EUR е „нормалната“, или легитимната „стандартна“ ставка, въпреки че всъщност във всички меродавни периоди тази по-висока ставка е била незаконна от гледна точка на правото на Европейския съюз.

2.

По второто правно основание твърди, че Комисията е допуснала явни грешки при преценката на предимството, предоставено с режима на ATT, като е установила, че Ryanair и Aer Arann са се намирали в еднакво положение, що се отнася до осигуряваното от режима на ATT икономическо и конкурентно предимство, а същевременно изобщо не е съобразила особените конкурентни последици на ATT за отношенията между Ryanair и Aer Lingus, и поради това неправилно е преценила твърдяното предимство, което Ryanair е получила спрямо други, неирландски превозвачи, и не е взела предвид вредите, понесени от Ryanair поради благоприятните последици от ATT за конкурентите на Ryanair.

3.

По третото правно основание твърди, че с решението си да изиска възстановяване на помощта Комисията е допуснала явни грешки в преценката, като е отнела дискреционното правомощие на Ирландия да прецени в каква степен държавната помощ нарушава конкуренцията и съответно да възстанови предишното положение, като не е анализирала значението на възможността на заинтересованите авиокомпании да отразят данъка в заплащаната от клиентите им цена и като не е съобразила вредите за конкуренцията, които ще настъпят в резултат от комбинацията между решението за възстановяване на помощта и правото на „облагодетелствалите се“ според нея авиокомпании да им бъде върнат събраният данък съгласно правото на Съюза и ирландското право.

4.

По четвъртото правно основание твърди, че Комисията не е уведомила Ryanair за решението за възстановяване на помощта, което обаче е била длъжна да направи съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

5.

По петото правно основание твърди, че Комисията не е изпълнила задължението да мотивира решенията си, тъй като не е посочила причините, поради които в отклонение от постоянната практика е квалифицирала ставката от 10 EUR като незаконна от гледна точка на правото на Съюза и същевременно като „нормална“ и „легитимна“ референтна ставка, и тъй като не е анализирала икономическите и конкурентните последици от разглежданата мярка.


(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/61


Жалба, подадена на 19 ноември 2012 г. — Farmaceutisk Laboratorium Ferring/СХВП — Tillotts Pharma (OCTASA)

(Дело T-501/12)

2013/C 26/121

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Farmaceutisk Laboratorium Ferring A/S (Копенхаген, Дания) (представители: I. Fowler, Solicitor, A. Renck и J. Fuhrmann, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Tillotts Pharma AG (Цифен, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 септември 2012 г. по преписка R 1214/2011-4, и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, или — в случай че другата страна в производството пред апелативния състав встъпи по делото като подпомагаща ответника страна — да осъди ответника и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „OCTASA“ за стоки от клас 5 — заявка за марка на Общността № 8169881.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: австрийската словна марка „PENTASA“, регистрирана с № 102370 в частност за стоки от клас 5; унгарската словна марка „PENTASA“, регистрирана с № 136836 за стоки от клас 5; италианската словна марка „PENTASA“, регистрирана с № 40977 C/81 в частност за стоки от клас 5; полската словна марка „PENTASA“, регистрирана с № 71634 за стоки от клас 5; словашката словна марка „PENTASA“, регистрирана с № 175482 за стоки от клас 5; шведската словна марка „PENTASA“, регистрирана с № 173377 в частност за стоки от клас 5; френската словна марка „PENTASA“, регистрирана с № 1699236 в частност за стоки от клас 5; ирландската словна марка „PENTASA“, регистрирана с № 107207 за стоки от клас 5; чешката словна марка „PENTASA“, регистрирана с № 182567 за стоки от клас 5.

Решение на отдела по споровете: изцяло отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/62


Жалба, подадена на 19 ноември 2012 г. — Ferring/СХВП — Tillotts Pharma (OCTASA)

(Дело T-502/12)

2013/C 26/122

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Ferring BV (Haarlem, Нидерландия) (представители: I. Fowler, Solicitor, A. Renck и J. Fuhrmann, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Tillotts Pharma AG (Ziefen, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 септември 2012 г. по преписка R 1216/2011-4; и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, или — ако другата страна в производството пред апелативния състав встъпи по делото в подкрепа на ответника — да осъди ответника и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „OCTASA“за стоки от клас 5 — заявка за регистрация на марка на Общността № 8169881

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „PENTASA“, регистрирана в Бенелюкс под № 377513 за стоки, наред с други, от клас 5; Словната марка „PENTASA“, регистрирана в Германия под № 1181393 за стоки от клас 5; словната марка „PENTASA“, регистрирана в Португалия под № 218845 за стоки от клас 5; словната марка „PENTASA“, регистрирана в Дания под № VR 024 301 980 за стоки от клас 5; словната марка „PENTASA“, регистрирана във Финландия под № 94367 за стоки от клас 5; словната марка „PENTASA“, регистрирана в Обединеното кралство под № 1131049 за стоки от клас 5; словната марка „PENTASA“, регистрирана в Испания под № 1766091 за стоки от клас 5; международната словна марка „PENTASA“, регистрирана под № 605880 за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана в Бенелюкс под № 430245 за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана в Германия под № 2024737 за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана във Финландия под № 95782 за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана във Франция под № 1537576 за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана в Обединеното кралство под № 1262052 за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана в Гърция под № 129507-A за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана в Ирландия под № 175341 за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана в Португалия под № 246194 за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана в Дания под № VR 198601124 за стоки от клас 5; словната марка „OCTOSTIM“, регистрирана в Швеция под № 2000103 за стоки от клас 5

Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания:

нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета.

нарушение на правило 80, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията.


26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/62


Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. — Обединено кралство/Комисия

(Дело T-503/12)

2013/C 26/123

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: D. Wyatt, QC, V. Wakefield, Barrister и C. Murrell)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решение 2012/500/ЕС на Комисията от 6 септември 2012 г. за изключване от финансиране от страна на ЕС на някои разходи, направени от държавите членки, в частта му относно четири графи в приложението, свързани с фиксирана корекция от 5 % на разходи, направени в Северна Ирландия през финансовата 2008 година (възлизащи на 277 231,60 EUR и 13 671 558,90 EUR) и през финансовата 2009 година (възлизащи на 270 398,26 EUR и 15 844 193,29 EUR) (ОВ 2012 L 244, стр. 11), и

да осъди ответника да заплати разноските на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията допуска грешки при прилагане н