19.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 393/1

1.

Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“) (1), в които се поставя целта до 2020 г. да се намали делът на лицата със слаби основни умения (четене, математика и точни науки) до 15 процента.

2.

Резолюцията на Съвета от 20 декември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни (2), която има за цел подобряване на езиковата и математическата грамотност при възрастните и разширяване на предоставянето на възможности за учене на нискоквалифицираните европейци.

1.

Грамотността е компетентност, която има решаващо значение през целия живот и която дава на отделния гражданин възможността да развива способностите си за разсъждение, устно изразяване, критично мислене и емпатия, с което стимулира развитието на личността, повишава самочувствието, създава чувство за идентичност и дава възможност за пълноценно участие в едно общество и икономика, основани на знанието и цифровите технологии.

2.

Ниската грамотност пречи на икономическия растеж и намалява неговата устойчивост. Постигането на целта на ЕС за намаляване до под 15 % на дела на 15-годишните с ниски резултати при четене може да донесе значителни икономически ползи на държавите членки.

3.

Грамотността в повечето европейски държави запазва равнището си и броят на 15-годишните с недостатъчна грамотност е не по-малък от 1 100 000 (т.е. всеки пети) (6).

4.

Грамотността е пътят към всички бъдещи възможности за учене. Преодоляването на ниската грамотност е ефективен начин за борба с коренните причини за преждевременното напускане на училище, безработицата и ограниченото участие в ученето през целия живот за нискоквалифицираните.

5.

Повишаването на цифровизацията изисква все по-висока степен на грамотност, включително способността за критична оценка на текстове, работа с многообразни текстове, разбиране на изображения, сравняване и интегриране на различна информация. Освен това социалните медийни мрежи повишиха значението и видимостта на компетентностите за писане.

6.

Във всички европейски държави се наблюдава значителна разлика между резултатите от ученето на учениците в добро социално-икономическо положение и на учениците в неравностойно положение. В много държави — членки на ЕС, учениците от най-ниския квартил на социалния статус изостават с повече от две и дори с три години в сравнение с учениците от най-високия квартил, докато в няколко държави 15-годишните ученици в неравностойно положение се считат за функционално неграмотни.

7.

В резултатите на момчетата и момичетата при четене, измерени във възрастовата група на 15-годишните, се наблюдава значителна и все по-голяма разлика, равняваща се на около цяла година, като обуславящата причина за тази разлика е мотивацията.

8.

В областта на професионалното образование и обучение в някои случаи недостига подкрепата за подобряване на основните умения и за това да се разбере значението на грамотността във връзка с уменията за работа.

1.

Въпросът за грамотността не е само проблем на образованието, но и на личността, икономически, културен и социален проблем. Поради това, а и за да се създаде по-широка ангажираност, във всички инициативи за повишаване на грамотността трябва да бъдат включени редица фактори в обществото — в т.ч. дружества, медии, НПО, социални партньори, доставчици на неформално учене, културни институции, както и социалните и здравните служби и службите по заетостта на местно равнище.

2.

Създаването на среда на грамотност с цел насърчаване на четенето и повишаване на грамотността изисква по-голямо наличие и разнообразие на материали за четене в училищата, в библиотеките, в медийните центрове, както и на нетрадиционни места, а също и в дома, и освен това изисква по-силна подкрепа за семействата от най-ранна възраст. Необходимо е да се повиши осведомеността на родителите по този въпрос и относно решаващата роля, която те могат да изиграят за повишаване на грамотността на децата си и в подкрепа на мотивацията и ангажирането им в четене, както през ранното детство, така и по време на училищния им период.

3.

Спешно е необходимо да се повиши ефективността на мерките, които се предприемат от държавите членки, както и на равнище ЕС, с цел повишаване на грамотността сред децата и възрастните, по-специално сред тези в неравностойно социално-икономическо положение. Има данни, че програмите за ограмотяване в семейна среда са икономически ефективни и високо резултатни.

4.

Участието в качествено образование и грижи в ранното детство, което осигурява развитие на езиковите умения и стимулация посредством игри под ръководството на квалифициран персонал, е от съществено значение за намаляване на социално-икономическите различия и за това децата да получат солидна основа за по-нататъшния си живот.

5.

Персоналът в сферата на образованието и грижите в ранното детство и началните учители следва да притежават необходимите компетентности, за да откриват на ранен етап езиковите затруднения и затрудненията с ученето и да работят за преодоляването им.

6.

Когато е уместно, е необходимо да бъдат засилени педагогическите компетентности на началните учители по отношение на преподаването на четене и писане, например по отношение на педагогическата употреба на информационни и комуникационни технологии. Освен това подкрепата за учителите в средните училища, за да преподават грамотност по всички предмети, и когато е уместно, насърчаването на достъп до експертни препоръки за всички учители биха помогнали за консолидирането и постигането на по-нататъшен напредък.

7.

Въздействието на новите технологии върху грамотността не се оползотворява пълноценно от образователните системи. Преразглеждането на учебните материали и методи във връзка с все по-голямата цифровизация, както и подпомагането на учителите в използването на нови педагогически методи, може да засили мотивацията на учещите.

8.

Следва да се насърчава извършването на оценка на езиковите умения и грамотността на наскоро пристигналите мигранти, деца и възрастни, на езика(езиците) на държавата на пребиваване, а също и по-индивидуализираното подпомагане на тези групи. Може да се предоставя подкрепа и на езика по произход, когато се прецени, че е уместно и ресурсите го позволяват.

9.

Създаването на по-съгласувани учебни програми за грамотност, включително утвърждаването на грамотността като елемент от всички училищни програми и разработването на учебна програма за грамотност сред възрастните, следва да бъде подкрепено от ясно определени стандарти и инструменти за оценка по отношение на различните възрастови групи, както и от ефективен процес на осигуряване на качеството.

10.

Наблюдението на равнището на уменията на възрастното население и ангажирането на дружества, медии, НПО, социални партньори, културни институции, както и на социалните и здравните служби и службите по заетостта на местно равнище, следва да служат за основа на стратегиите, насочени към повишаване на осведомеността относно проблемите на грамотността в обществото като цяло.

11.

За разнообразието и подобряването на качеството на ограмотяването на възрастните се изискват: специализирано педагогическо обучение за преподавателите по грамотност за възрастни; учебни програми, тясно свързани с необходимите работни умения и подкрепени със съответните материали; подходяща продължителност и натовареност на курсовете; подпомагане с информационни и комуникационни технологии и методи за оценка.

1.

Да осигурят ефективна фактологична основа посредством наблюдения и събиране на данни, като се възползват максимално от съществуващите ресурси като проучванията PISA и PIAAC.

2.

Да разработят подходи за повишаване на грамотността, които съчетават специфичния принос на различните отговорни фактори, организации и органи, както в областта на образованието, така и извън него, като част от по-общите стратегии по отношение на уменията; и когато е уместно, да засилят сътрудничеството по инициативите за ограмотяване между местните, регионалните и националните органи, социалните партньори и представителите на преподавателите, родителите и възрастните учещи.

3.

Да насърчават приемането на мерки за повишаване на осведомеността на широка основа с оглед запазването на общественото внимание към въпроса за грамотността и да разчупят табуто относно слабата грамотност във всички възрасти. По-специално работодателите могат да получат повече информация за мотивационните и икономическите ползи от повишаването на грамотността на работниците и служителите им и могат да бъдат насърчени да предприемат подходящи за целта действия.

4.

Да насърчават развитието и изпълнението на програми за ограмотяване в семейна среда, по-специално в случая на семейства в неравностойно социално-икономическо положение, за да се подпомогнат родителите и другите членове на семейството да повишат както собствената си грамотност, така и тази на децата си.

5.

Да насърчават справедлив за всички достъп до висококачествено образование и грижи в ранното детство в качеството им на основен принос за преодоляване на социално-икономическите различия.

6.

С цел засилване на мотивацията на учещите да преразглеждат редовно учебните материали и методи във връзка с все по-голямата цифровизация и да се възползват повече от ресурсите за неформално учене. Да насърчават разработването на софтуер за училищата, за да се подпомогнат учителите да създават нови подходи за повишаване на грамотността.

7.

Да насърчават разработването на ясни указания относно компетентностите, от които се нуждаят учителите, за да преподават четене и писане, както в училищата, така и на възрастни учещи, като се насърчават индивидуалните подходи на преподаване в отговор на специфичните потребности.

8.

Да повишават осведомеността и познанията на учителите относно теоретичните основи на усвояването и преподаването на грамотност, за да им се даде възможност да откриват и преодоляват затрудненията на своите ученици с четенето и писането; както и да насърчават предлагането на експертни препоръки и когато е уместно, на подкрепа от специализирани учители.

1.

Да докладват за своите действия за повишаване на грамотността във всички възрасти и доколкото е възможно, за ефекта от тези действия в следващия съвместен доклад на Съвета и на Комисията относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“) през 2015 г.

2.

Да използват съответните действия, набелязани в действащата Програма за учене през целия живот и бъдещата програма на ЕС в областта на образованието и обучението, както и ресурсите на Европейския социален фонд, за да подпомагат и разпространяват новаторски подходи за повишаване на грамотността в целия ЕС, както и да обогатят фактологичната основа за разработване на бъдещи политики. Без да се засягат резултатите от преговорите относно следващата многогодишна финансова рамка, да подпомагат повече стратегически и междусекторни действия по отношение на грамотността в бъдещата програма на ЕС в областта на образованието и обучението, за да стимулират иновациите и да подобрят ефективността на мерките на политиката.

3.

Когато е уместно, да осигуряват адекватното отразяване на въпросите на грамотността в процеса „Европа 2020“.

1.

Да подкрепи европейското сътрудничество по въпросите на грамотността, по-конкретно чрез развитието на европейска мрежа на организациите, работещи в тази област в държавите членки, с оглед насърчаване на транснационалното сътрудничество и оказването на подкрепа за развитието на национални политики за грамотност; както и да организира съвместно със заинтересованите държави членки седмица на тема „Европа обича да чете“ с цел повишаване на осведомеността на широката общественост по въпросите на грамотността в целия ЕС.

2.

Да представи през 2013 г. доклад относно сътрудничеството в областта на политиките за основните умения, като набележи ефективни политики за намаляване дела на лицата със слаби резултати по четене, математика и точни науки в целия спектър на ученето през целия живот и наблегне както на уменията, така и на компетентностите за четене и писане.

3.

Да направи необходимото инициативите на Комисията относно информационните и комуникационни технологии в образованието, както и по отношение на младите хора, да бъдат насочени изцяло към предизвикателствата и възможностите за цифровизация и нови технологии във връзка с грамотността.

4.

Да улесни установяването, анализа и обмена на добри практики във връзка с инициативите на политиката с цел повишаване на грамотността чрез всички подходящи средства, в т.ч. наличните инструменти в рамките на отворения метод на координация и новата страница на уебсайта Europa, посветена на грамотността.

5.

Да използва периодичното издание „Education and Training Monitor“, за да предоставя сравнителни данни и анализи на напредъка към изпълнението на критерия на „ЕТ 2020“ за основните умения, както и да укрепи фактологичната основа за разработване на политики за грамотност.

6.

Да използва новата рамка за сътрудничество с ОИСР (7) в сферата на образованието, за да се подобри осъществяването на наблюдение и събирането на данни на национално равнище.

19.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 393/5

1.

Дебатите относно образованието и „Европа 2020“, проведени по време на неофициалната среща на министрите на образованието на 4—5 октомври 2012 г. в Никозия.

2.

Пилотната партньорска оценка на решенията на политиката в сферата на образованието и обучението, организирана на 17 септември 2012 г. и посветена на висшето образование и професионалното образование и обучение като две основни области, чието значение беше изтъкнато по време на европейския семестър 2012 г.

3.

Откритите дебати по въпросите на образованието и обучението, повдигнати през европейския семестър 2012 г., които се състояха по време на Европейския форум за образованието, обучението и младежта на 18—19 октомври 2012 г.

4.

Усилията за подобряване на емпиричните данни и аналитичния капацитет чрез обзора на образованието и обучението.

5.

Организирането на съвместен тематичен преглед между Комитета по образование и Комитета по заетостта на 18 април 2012 г.

1.

В областта на образованието и обучението в препоръките за отделните държави, публикувани от Съвета на 10 юли 2012 г., акцентът беше поставен по-специално върху насърчаването на достъпа до предучилищно и училищно образование с добро качество; намаляването на броя на напускащите училище преждевременно; улесняването на прехода на младите хора от образование и обучение към пазара на труда; подобряването на резултатите от образованието и съответствието на уменията на нуждите на пазара на труда; укрепването на професионалното образование и обучение с акцент върху обучението, основано на работата, и чиракуването; модернизирането на висшето образование с акцент върху намаляването на процента на отпадналите; и подобряването на достъпа до образование за групите в неравностойно положение.

2.

През 2010 и 2011 г. бе отбелязан окуражаващ, но неравномерен напредък по отношение на водещата цел на ЕС във връзка с висшето или еквивалентно на него образование и преждевременното напускане на училище и че са наложителни непрекъснати усилия за постигането на тази цел до 2020 г., като се отчита и фактът, че реформите в образованието и обучението често се нуждаят от време, преди да дадат резултати.

1.

Дори във време на недостатъчни финансови ресурси, ефикасното и адекватно инвестиране в области, благоприятстващи растежа, каквито са образованието и обучението, е основен компонент на икономическото развитие и конкурентоспособността, които на свой ред са от съществено значение за създаването на работни места.

2.

Ефикасното инвестиране в образованието и обучението може да се окаже още по-важно в периоди на икономически трудности и във време на висока безработица сред младежта. След приключването на кризата увеличеното предлагане на висококачествени дипломанти от висшето образование и от професионалното образование и обучение (ППО) може съществено да увеличи перспективите за растеж, да допринесе за иновациите и да спомогне за избягването на евентуална бъдеща криза.

3.

Степента на компетентност и равнището на уменията както на младите хора, така и на възрастните, в много области трябва постоянно и изцяло да биват адаптирани към променящите се нужди на икономиката и пазара на труда. Поради това пригодността на хората за заетост следва да се насърчава както в системите за образование и обучение, така и на работното място, под формата на съвместна отговорност на публичния и частния сектор в контекста на ученето през целия живот.

4.

За да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“, от решаващо значение е европейските граждани да бъдат подготвяни мотивирано и самостоятелно да трупат знания и по този начин да са в състояние да допринасят за насърчаването на устойчивия икономически растеж и социалното приобщаване в дългосрочен план.

5.

Системите за образование и обучение следва да целят улесняването на прехода от образование към работа, установяването на подходящ баланс между теория и практика и, където е необходимо, укрепването на връзките между образованието и обучението и пазара на труда. Ученето следва да отразява по-добре новите реалности и, когато е необходимо, да включва елементи на практическото обучение, като това може да допринесе за подобряване на пригодността за заетост на студентите и останалите учещи.

6.

Секторът на образованието и обучението, включително на министерско равнище, следва да играе по-значителна роля както при определянето на общите подходи и цели във връзка с образованието и обучението, така и при изпълнението на аспектите на европейския семестър в рамките на „Европа 2020“, свързани с образованието и обучението:

1.

Да разработят и осъществят, в съответствие с националните и регионалните приоритети и нужди, реформи, целящи справянето с предизвикателствата, набелязани в препоръките за отделните държави в областта на образованието и обучението.

2.

Да заделят ефикасни инвестиции за образование и обучение като част от по-широката стратегия за икономическо възстановяване, растеж и създаване на работни места, включително по линия на програмите на ЕС и европейските структурни фондове.

3.

Да положат усилия, заедно със съответните заинтересовани страни, за подобряване наемането, професионалното развитие и цялостния статут на учителите, ръководителите на училища и на занимаващите се с обучение на учители, така че да се подобри качеството на преподаване и на средата за учене, както и да се засили привлекателността на тези професии.

4.

Да включат в програмите за образование и обучение, по-специално в областта на ПОО, повече свързани с работата елементи, включително под формата на стажове и чиракуване; да създадат структури за сътрудничество между институциите в областта на ПОО, предприятията, социалните партньори и местните и регионалните органи; и да засилят привлекателността на сектора за ПОО, включително чрез разнообразяване на възможностите в рамките на ПОО и осигуряване на повече напътствия през по-ранния етап от средното образование.

5.

Да насърчават гъвкавите връзки между ПОО и висшето образование в контекста на националната квалификационна рамка.

6.

Да разширят участието във висшето образование и ПОО, например чрез набелязването на мерки по отношение на по-слабо застъпените групи, чрез въвеждането на гъвкави начини за учене и чрез развитието, където още няма такова, на висше образование с професионална насоченост, като допълнение към университетското образование.

7.

Да осигурят по-целесъобразна подкрепа и насоки за студентите с цел да им се помогне да завършат дадена висшеобразователна степен в рамките на предвиденото време.

8.

Да обвържат приоритетите по отношение на образованието и обучението, залегнали в стратегията „Европа 2020“ и рамката „ЕТ 2020“, със средствата от европейските структурни фондове по линия на сегашната и бъдещата многогодишна финансова рамка.

1.

Да направи изводи от неотдавнашната пилотна партньорска оценка и въз основа на това да представи предложения за обсъждане на евентуални бъдещи инициативи за взаимно учене и партньорски оценки във връзка с целите на стратегията „Европа 2020“.

2.

Да представи на Съвета проект за работна програма по линия на „ЕТ 2020“, за да се осигури изпълнението по отношение на приоритетните области за втория работен цикъл по „ЕТ 2020“ (2012—2014 г.), както и на препоръките за отделните държави, в зависимост от необходимостта. Работната програма следва да съдържа за всяка приоритетна област планирани действия, график и участие на работни групи в рамките на отворения метод на координация.

1.

Да направят необходимото — без да се засягат преговорите по многогодишната финансова рамка — нужните реформи, посочени в препоръките за отделните държави, да бъдат взети предвид при избора на инвестиционни приоритети и при интервенциите, планирани по линия на бъдещата обща стратегическа рамка на европейските структурни фондове.

2.

Да координират по-добре дейностите на „Евридика“ и други подобни мрежи като ReferNet на Cedefop с цел да бъдат анализирани системите за образование и обучение на държавите членки и извършваните в рамките на „Европа 2020“ реформи.

19.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 393/8

1.

че културата, с присъщите за нея творчество и иновация, е ценност сама по себе си. Тя има значителна стойност за обществото и допринася за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заложен в стратегията „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи (1);

2.

целите, поставени пред Европейския съюз в областта на културата по силата на член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.

че политиката в областта на културата е от хоризонтално естество, поради което е необходимо трансверсално сътрудничество между секторите и между различните нива на управление;

4.

че е необходимо многобройните предизвикателства пред секторите на културата и творчеството, в т.ч. бързо променящата се поради прехода към цифрови технологии и поради глобализацията среда, да бъдат превърнати в нови възможности за растеж и работни места, което изисква да се предприемат действия на различните нива на управление;

5.

че допирната линия между секторите на културата и творчеството е зона с мощна динамика и установяването на връзки и партньорства между тях води до съществени ползи; ето защо е необходимо да се възприемат цялостни подходи по отношение на управлението на културата;

6.

че „управлението на културата“ следва да се разбира едновременно като метод за създаване на политики в областта на културата и като инструмент за по-добро интегриране на културата в дневния ред на публичната политика чрез координиране на политиките в областта на културата с други секторни политики;

7.

значението на отворения метод на координация, използван за осъществяването на работния план за културата на Съвета (2), който е едно от средствата за управление на културата на европейско равнище;

—

да подкрепят възприемането на основан на факти подход при разработването на политики в областта на културата на национално, регионално и местно равнище, като използват при необходимост инструменти за оценка и определяне на въздействието, които отчитат не само количествени, но и качествени показатели;

—

да насърчават аспектите, свързани с политиката в областта на културата, и в други политики;

—

да насърчават сътрудничеството и изграждането на мрежи между културни и образователни институции, изследователски центрове и културни и творчески предприятия, с оглед събирането и обработката на резултати от научни изследвания и тяхното разпространение сред лицата, които разработват политики;

—

като използват пълноценно съществуващите структури, да направят необходимото правителствените служби и съответните публични административни органи да вземат предвид тези резултати от научни изследвания, ако това е уместно и необходимо, когато планират научни изследвания и формулират секторните политики;

—

да стимулират обмена на опит, да поощряват разпространението на добри практики в политиката в областта на културата и да насърчават единодействие между държавите членки по отношение на академичните изследвания, свързани с културата и нейното управление;

—

да определят звена за контакт, отговарящи за обединяване и координиране на прогнозните проучвания и научните изследвания в министерствата, които отговарят за културата, или в други публични органи, които отговарят за политиките в областта на културата, както и в Комисията, и да насърчават свързването им в мрежа на европейско равнище;

—

да внедрят възможно най-скоро общата статистическа рамка и методиката, разработени от ESSnet-Culture, за да се изготви надеждна, съпоставима и актуална информация относно социалното и икономическото въздействие на културата и творческия сектор и да продължат работата по бъдещите приоритети въз основа на препоръките, направени от ESSnet-Culture (4);

—

да насърчават непрекъснатото разработване на сравними статистики за културата от Евростат в сътрудничество с националните статистически институти (5) и отговарящите за културата министерства и другите публични органи, натоварени с изготвянето на статистика за културата;

—

да насърчават обмена на опит и да започнат работа, с участието на Евростат, по „сателитни сметки“ (6) за културата, които ще подпомогнат оценката на приноса на културата към икономиката, със специално внимание върху заетостта в областта на културата;

—

да укрепват междусекторното и междуведомственото сътрудничество по въпроси от областта на културата и да разработват многопластови интегрирани стратегии, които да обхващат всички нива на управление;

—

да насърчават местните и регионалните органи, в рамките на политиките за местно и регионално развитие, да интегрират секторите на културата и творчеството в своите стратегии за интелигентна специализация  (8), както и да установят за тази цел ефективно партньорство между гражданското общество, стопанския сектор и публичните органи;

—

да поощряват съвместни начинания между заинтересовани лица от публичния и частния сектор, така че да се осигури устойчивост на инвестициите в секторите на културата и творчеството, като същевременно се облагодетелства по-добро съчетаване на „твърди“ (инфраструктура) и „меки“ (човешки капитал) инвестиции;

—

да насърчават подход на участие по отношение на разработването на политики в областта на културата, като укрепват партньорствата между публичните културни институции и гражданското общество и поощряват участието на гражданското общество чрез подходящ диалог и консултации;

—

да продължи да подкрепя сътрудничеството и обмена на добри практики между експертите от държавите членки, включително чрез отворения метод на координация, и да насърчава структурирания диалог със съответните групи заинтересовани участници;

—

да продължи да развива междусекторното сътрудничество в рамките на Комисията за пълно оползотворяване на потенциала на секторите на културата и творчеството с цел насърчаване на интелигентния растеж, социалното сближаване и диалога между културите в Европа и пълноценно използване на съществуващите процедури за оценка на въздействието за включване на културата във всички имащи отношение политики и действия на ЕС;

—

да използват пълноценно, когато е уместно, съществуващите и бъдещите програми за финансиране на равнище ЕС, включително в областта на научните изследвания и иновациите (9);

—

да работят съвместно по междинния преглед и по окончателния доклад във връзка с работния план за културата за периода 2011—2014 г. и да разработят методи за наблюдение с цел измерване на неговото изпълнение;

—

да обменят редовно и на ранен етап информация относно политиките и действията на ЕС, имащи пряко или косвено въздействие върху въпросите и политиките в областта на културата, така че да се осигури ефективна координация на европейско и национално равнище; за тази цел приканва КОМИСИЯТА да докладва на Комитета по културни въпроси за имащите отношение инициативи, в т.ч. онези, които е включила в своята годишна работна програма, а БЪДЕЩИТЕ ПРЕДСЕДАТЕЛСТВА — да докладват за работата, извършена от другите подготвителни органи на Съвета;

—

да определят звена за контакт, отговарящи за обединяването и координирането на прогнозните проучвания и научните изследвания до края на 2013 г.;

—

да работят заедно за осигуряване на действия по настоящите заключения;

—

да направи преглед на изпълнението на настоящите заключения през 2015 г.  (10).

19.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 393/11

—

Програмата на ЕС за правата на детето (2), която посочва като една от целите си постигането на високо ниво на защита на децата в света на цифровите технологии, като в същото време зачита правото им на достъп до интернет в полза на социалното и културното им развитие;

—

значението на програмите за по-безопасен интернет, чрез които от 1999 г. насам ЕС съгласува и подкрепя усилията за превръщане на интернет в по-безопасно място за децата, както и решаващата роля на центровете за по-безопасен интернет;

—

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (3), чиито действия наред с другото имат за цел повишаване на медийната грамотност (4), по-специално компетентността в областта на цифровите технологии (5), приобщаването към цифровото общество, както и насърчаване на технологичните иновации и създаването на работни места, като по този начин се допринася за цифровия единен пазар;

1.

все така актуалните заключения на Съвета от 2011 г. относно защитата на децата в света на цифровите технологии (6), в които държавите членки, Комисията и секторът бяха приканени да предприемат действия за създаването на безопасна интернет среда за децата, както и да вземат необходимите мерки за борба с незаконното съдържание, като например изображения със сексуално насилие над деца;

2.

приемането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (7), която държавите членки трябва да изпълнят;

3.

че тъй като заключенията на Съвета от 2011 г. и Директива 2011/93/ЕС обхващат действия предимно по 3-тия и 4-тия стълб на европейската стратегия за по-добър интернет за децата, основен акцент в настоящите заключения ще бъдат въпросите по 1-вия и 2-рия стълб на европейската стратегия;

4.

че настоящите заключения, както и тези от 2011 г., са взаимно допълващи се и представляват цялостен отговор на Съвета на предложената от Комисията европейска стратегия;

1.

създаването по инициатива на Комисията на „Коалиция за превръщане на интернет в по-добро място за децата“ и работния ѝ план за осигуряване на напредък и резултати в пет области на действие (средства за сигнализиране, подходящи за възрастта на потребителя настройки за поверителност, класификация според съдържанието, родителски контрол, премахване на материали, свързани с насилие над деца) (8);

2.

предложенията на Комисията за регламент за създаване на Механизъм за свързване на Европа (9) и регламент относно насоки за трансевропейските телекомуникационни мрежи (10), в които се предвижда финансиране за инфраструктура за по-безопасни интернет услуги както на европейско, така и на национално равнище;

3.

предложенията на Комисията за регламент за установяване на „Хоризонт 2020“ (11), в който се предвижда финансиране за научни изследвания наред с другото в области, свързани с взаимодействието между децата и интернет, и за регламент за създаване на „Еразъм за всички“ (12), в който се предвижда финансиране за инициативи за медийна и цифрова грамотност в областта на образованието;

4.

призива на Комисията към държавите членки да определят национален „цифров шампион“, чиято дейност е насочена към утвърждаване на ползите от приобщаващо цифрово общество (13);

5.

работата, извършена в Съвета на Европа в рамките на стратегията му за управление на интернет (2012—2015 г.), по отношение на защитата и предоставянето на права на децата онлайн;

6.

изключително положителните резултати и практики на съществуващите проекти на национално равнище, които работят за сходни цели, като например създаването на качествено съдържание онлайн за децата или защитата на малолетните и непълнолетните, например чрез средства за контрол, осведомяване и предоставяне на права;

1.

в качеството си на интерактивно и повсеместно средство интернет предлага много възможности за развиването на медийна грамотност, по-специално компетентности в областта на цифровите технологии, което способства за критично мислене, аналитични умения, иновации и творчество. Развиването на медийна грамотност, по-специално компетентности в областта на цифровите технологии, е важно за безопасната адаптация на децата към постоянно променящите се нови технологии и в най-общ план за оформяне на техния свят по безопасен и творчески начин;

2.

недостатъчните инвестиции в политиките, свързани с децата, могат да окажат сериозен дългосрочен ефект върху обществото ни (14), като това подчертава необходимостта от съобразяване с конкретните нужди и уязвимостта на децата, когато са онлайн, и от превръщане на интернет в място за възможности за всички европейски деца, независимо от етническия, културния и социалния им произход, и за всички деца с увреждания и специални потребности с цел да се намалят съществуващите понастоящем различия в областта на цифровите технологии;

3.

е важно да се координира провеждането на дейности по линия на европейската стратегия както на национално, така и на европейско равнище, като същевременно се насърчава взаимодействието между множество заинтересовани страни с участието по-специално на деца, държавни ведомства, компетентни институции, неправителствени организации и представители на сектора; като пример за засилено сътрудничество на европейско равнище може да се посочи осигуряването на непрекъсната и по-активна координация на работата във финансираната от ЕС мрежа от центрове за по-безопасен интернет в държавите членки;

4.

саморегулирането е важно, защото интернет е бързо променяща се среда, която изисква гъвкавост, за да се избегне ограничаването на неговия потенциал за растеж и способност за адаптация; за да бъде ефективно обаче, саморегулирането трябва да бъде предмет на независимо наблюдение и оценка, както и да бъде тясно съчетано с инициативи за повишаване на осведомеността и предоставяне на възможности;

1.

децата са изложени на интернет чрез все повече устройства и на много по-ранна възраст, но не намират достатъчно качествено съдържание, подходящо за тяхната възраст;

2.

изразът „качествено съдържание онлайн за децата“ следва да се тълкува като съдържание, което, освен че е привлекателно, подходящо за използване, надеждно и безопасно, е по някакъв начин от полза за децата — например като повишава техните знания, умения и компетентности със специален акцент върху творческите им способности, и по целесъобразност, като съдържание, в което рекламните или търговските съобщения са ясно разпознаваеми (15);

3.

наличието на качествено съдържание онлайн за децата може да засили по-доброто използване на интернет от децата и значително да улесни разпространението и активното използване на широколентов интернет в домакинствата в ЕС (16) и обратно;

4.

нарастващата осведоменост, доверие и увереност на потребителите (деца, родители и възпитатели) при използването на съдържание в различни държави и посредством различни устройства може да намали разпокъсаността на цифровия единен пазар, като същевременно се зачитат езиковите и културните особености на всяка държава членка;

5.

насърчаването, създаването и разпространяването на качествено съдържание онлайн изисква динамично и тясно сътрудничество между производителите на съдържание от публичния и частния сектор, експертите по безопасността на децата в интернет (например неправителствени организации и центрове за безопасност онлайн), доставчиците на интернет услуги и факторите за образоване на децата (например родители и учители), както и самите деца;

1.

да поощряват иновациите чрез използването на софтуер с отворен код и на открити стандарти за производството на качествено онлайн съдържание, създавано от деца и предназначено за тях, като подкрепят проекти и инициативи, включително разработването на оперативно съвместими платформи, позволяващи достъп до такова съдържание;

2.

да оценяват количествените и качествените аспекти на онлайн съдържанието чрез разработването на системи за класификация според възрастта и съдържанието (включително класификация, основана на удовлетвореността на потребителите и на оценки на експерти), които са надеждни и съпоставими между различните страни и устройства, като същевременно се допускат различия между държавите членки поради културните им особености;

3.

да разгледат начини за преодоляване на езиковата бариера при създаването на качествено съдържание онлайн, например посредством усъвършенстван машинен превод, като по този начин допринасят за изграждането на цифровия единен пазар;

—

за да могат децата да използват безопасно интернет, е необходимо, от една страна, да се разгледа въпросът за техническите средства, които осигуряват безопасно използване на интернет, и, от друга страна, да им бъдат дадени подходящи знания, умения и компетентности, за да могат да работят ефикасно и отговорно в интернет;

—

секторът на образованието, както и родителите, имат важната задача да съдействат на децата при използването на предлаганите от интернет възможности по ползотворен и творчески начин, както и при идентифицирането и справянето с рисковете, с които се сблъскват в интернет. Същевременно се признава и фактът, че самите учители и родители се нуждаят от подкрепа и обучение, за да следят не само бързите и непредсказуеми промени във виртуалния живот на децата, но и постоянно променящите се нови технологии;

1.

да ускорят прилагането на стратегии, целящи да включат в училищата обучение, свързано с безопасността в интернет и с компетентностите в областта на цифровите технологии, да насърчават използването на интернет във всички учебни предмети и във връзка с това да подпомагат адекватното обучение на учителите;

2.

да повишават придобиването от родителите и децата на компетентност в областта на цифровите технологии в контекста на самостоятелното и неформалното учене, включително в рамките на младежки организации чрез адекватно обучени лица за работа с младежта;

3.

да подкрепят активно участието на децата при разработването на национални и общоевропейски кампании за повишаване на осведомеността, на законодателство или други мерки и дейности, които оказват влияние върху заниманията на децата онлайн, като например продължат да оказват подкрепа на националните младежки работни групи, ръководени от центровете за по-безопасен интернет;

4.

да продължат да развиват медийната грамотност, по-специално компетентността в областта на цифровите технологии, и да насърчават повишаването на осведомеността на национално и общоевропейско равнище;

5.

да подкрепят публично-частни партньорства с цел повишаване на осведомеността и предоставяне на права на национално равнище и равнище ЕС, като се изтъкват предлаганите от интернет възможности и се достига до родителите и децата от всякакъв социален, етнически и културен произход, в това число децата в неравностойно социално-икономическо положение и децата със специални потребности;

6.

да продължават да предоставят факти и тълкуване на поведението на децата в интернет и на въздействието на услугите и технологиите върху начина на използване на интернет от децата;

7.

да подобряват средствата за родителски контрол, така че те да бъдат ефикасни при всяко устройство, да бъдат оперативно съвместими и налични на колкото се може повече езици, и да разработят стратегии за осведомяване на родителите за съществуването на средства за родителски контрол при зачитане на правата на децата на неприкосновеност на личния живот, на информация и на свобода на изразяването;

8.

да координират общо минимално стандартизирано сигнализиране на категории вредно съдържание и критерии за оценка на процедурите за сигнализиране, за да ги направят съпоставими, прозрачни и използваеми за различните страни и устройства;

9.

да предоставят необходимата подкрепа за създаване, разгръщане и наблюдение на ефективното сигнализиране на вредно съдържание и механизмите за последващи действия, да засилят сътрудничеството в рамките на сектора и с държавните ведомства, неправителствените организации и горещите линии и да гарантират използването на механизмите и съответните платформи и устройва, необходими за международно сътрудничество;

10.

да прилагат и изпълняват съществуващите инициативи за саморегулиране на онлайн рекламата и да ги актуализират съобразно новите форми на реклама.

11.

да въведе автоматични настройки за защита и да разработи и въведе ефективни начини за информиране на децата и родителите за техните настройки за защита онлайн;

12.

да разработи допълнителни инициативи за саморегулиране на онлайн рекламата;

1.

Коалицията за превръщане на интернет в по-добро място за децата да представи на Съвета своя окончателен доклад, очакван през януари 2013 г.;

2.

Комисията да предоставя редовно обратна информация и сведения за напредъка по действията, съдържащи се в европейската стратегия за по-добър интернет за децата, особено във връзка с определянето на показатели и извършването на оценка, така че да се оценява изпълнението на европейската стратегия;

3.

Комисията и държавите членки, без да се засягат преговорите по многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., да използват по подходящ начин съществуващите и бъдещите програми за финансиране от ЕС за постигане на целите на европейската стратегия за по-добър интернет за децата по всичките ѝ четири стълба, както и настоящите заключения.

19.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 393/15

1.

В член 2 от Договора за Европейския съюз като основни ценности на Европейския съюз се посочват зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете (1).

2.

В член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвиждат действия на ЕС, които да бъдат насочени към насърчаване на участието на младите хора в демократичния живот на Европа.

3.

В Резолюцията относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) (2) се посочва, че насърчаването на активната гражданска позиция и социалното приобщаване на всички млади хора е сред общите ѝ цели, а участието и социалното приобщаване се определят като две от осемте ѝ области на действие. В резолюцията се посочва, че разглеждането на всеки млад човек като ресурс за обществото и утвърждаването на правото на младите хора да участват в разработването на политики, които ги засягат, посредством водене на постоянен структуриран диалог с младите хора и младежките организации, са сред водещите принципи, които следва да се спазват във всички политики и действия, свързани с младите хора.

4.

В стратегията „Европа 2020“ се предлагат три взаимно утвърждаващи се приоритета, основани на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Като част от водещата ѝ инициатива, в Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване ясно се посочва необходимостта да се гарантира такова социално и териториално сближаване, че ползите от растежа и работните места да са споделени в голяма степен и хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване, да имат възможност да живеят достоен живот и да вземат активно участие в обществото. В нея също така младежта се посочва като ключова област, в рамките на която инициативата „Младежта в движение“ има за задача да подобри постиженията на образователните системи, както за формално, така и за неформално учене, и да улесни навлизането на млади хора на пазара на труда.

5.

тези заключения имат за цел да обхванат всички младежи, и по-специално тези с мигрантски произход (3);

6.

активното участие на младите хора обхваща всички области, които засягат техния живот, както и активна ангажираност с демократичните процеси;

7.

социалното приобщаване на младите хора предполага достъп до услуги като здравеопазване, формално образование и неформално и самостоятелно учене, информационни и комуникационни технологии (ИКТ), култура, жилищно настаняване, социални услуги и заетост, независимо от пола, расата и етническия произход, религията или убежденията, евентуалните увреждания, възрастта или сексуалната ориентация;

8.

основна характеристика на Европейския съюз е расовото, етническото, културното и религиозното многообразие. Мобилността и миграцията са основен източник на многообразие: през 2011 г. в ЕС живееха 20,5 милиона граждани на трети държави, които по принцип се разглеждат като имигранти в контекста на ЕС, което представлява около 4 % от общото население на ЕС, и 12,8 милиона граждани на ЕС, живеещи в държава членка, различна от тяхната, което представлява 2,5 % от населението на ЕС—27 (4);

9.

възрастта на имигрантите варира в отделните държави членки. Повече от половината през 2011 г. са били на възраст между 20 и 34 години (5);

10.

отрицателните последици на икономическата и финансовата криза за растежа и заетостта засягат особено силно младежите с по-малко възможности. По-конкретно процентът на младежката безработица в Европейския съюз е достигнал тревожни размери от над 20 % и продължава да нараства за лицата под 25 години. 21,1 % от младите хора на възраст между 18 и 24 години са изложени на риск от бедност;

11.

събитията в региона на Южното Средиземноморие от края на 2010 г. насам поставиха началото на значителни движения на млади мигранти, което има преки последици за границите на ЕС;

12.

Европейският фонд за интеграция на граждани на трети страни е насочен към насърчаването на европейското сътрудничество с оглед на предоставянето на сходни права, отговорности и възможности за всички (6);

13.

формалното образование и неформалното и самостоятелното учене са от огромно значение за пълноценните интеграция и социално приобщаване. Всички млади хора следва да имат равен достъп до образование, обучение и до пазара на труда. Чрез интеграцията на младите хора с мигрантски произход в образователната система на приемащата страна, те могат да разширят своите знания, умения и компетентности, което значително да ги подпомогне в намирането на работа;

14.

неформалното и самостоятелното учене подпомагат формалното образование и могат да подобрят социалното и икономическото приобщаване на младежите. Във връзка с това работата на младежките организации и възпитателите със и за младите хора, по-конкретно с тези с мигрантски произход, е от значение;

15.

програмите на ЕС за финансиране подпомагат голям брой дейности за неформално и самостоятелно учене. Някои от програмите, например програмите за работа с младежта, са адаптирани към потребностите на младите хора и са достъпни за всеки млад човек, независимо от степента на образование, произхода и направения избор;

16.

все повече проучвания показват, че младите жени и мъже с мигрантски произход продължават да се сблъскват със значителни трудности в сферата на образованието, на пазара на труда, както и в прехода от образованието към пазара на труда, въпреки че голяма част от тях са интегрирани в обществото или са родени в държавата на пребиваване (7); Освен това данните сочат, че младите жени с мигрантски произход са по-засегнати от безработицата и социалното изключване, отколкото младите мъже;

17.

успешната интеграция на мигрантите е от основно значение за просперитета, взаимното разбирателство и комуникация не само между отделните мигранти и местното общество, но и за ЕС като цяло, тъй като тя допринася едновременно за икономическия растеж и културното богатство;

18.

възможността младите мобилни граждани на ЕС и младите хора с мигрантски произход да реализират своя потенциал за активно участие на местно, регионално, национално и европейско равнище е важен фактор за постигане на по-успешно социално приобщаване и за осигуряване на стабилното, устойчиво и демократично функциониране и по-нататъшното развитие на обществата;

19.

расизмът, ксенофобията и другите форми на нетърпимост продължават да будят сериозна загриженост в ЕС, включително във връзка с младите хора с мигрантски произход. Всички действия, насочени към младежи, включително тези с мигрантски произход, трябва да зачитат Хартата на основните права на ЕС, и по-конкретно насърчаването на недискриминацията, правата на детето и защитата на личните данни, и не следва да водят до стигматизиране на определена група;

20.

осигуряването на стратегии за социално приобщаване следва да улесни участието на младите хора с мигрантски произход в демократичния, икономическия, социалния и културния живот.

21.

участие на всички млади хора в разработването, осъществяването и оценяването на всички политики, които ги засягат;

22.

насърчаване на междукултурния диалог и разбирателството; а именно чрез активното включване в обществото на хора от различна културна среда в противодействие на дискриминацията, расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост;

23.

насърчаване на равенството между младите жени и мъже, по-специално чрез предоставяне на равен достъп до качествено образование и обучение, както и осигуряване на плавен преход от образованието към пазара на труда;

24.

признаване на ключовата роля на неформалното и самостоятелното учене и на валидирането на постигнатите при тях резултати;

25.

отчитане на ролята, която играят младежките организации, в т.ч. мигрантските младежки организации, и други части от гражданското общество, в подкрепа на приобщаването на младите хора;

26.

активно участие на местните, регионалните и националните органи в прилагането на политиките за социално приобщаване, както и засилване на сътрудничеството им по въпроси, свързани с миграцията, в т.ч. подкрепа за участието и социалното приобщаване на младите хора;

27.

признаване на значението от научаването на официалния език или езици на приемащата страна, както и на други чужди езици.

28.

при разработването на политики и предоставянето на услуги да вземат предвид конкретните нужди на младежите с мигрантски произход и трудностите, пред които са изправени; да предоставят леснодостъпни услуги за млади хора, които са обект на дискриминация, ксенофобия и расизъм или са застрашени да се превърнат в такъв; отчитане на факта, че активната гражданска позиция […] на младите хора се основава както на техните отговорности, така и на ангажимента им за активно участие в обществото;

29.

да насърчават социално-възпитателната работа с младежта и политиките за младежта, което може да засили активното участие, социалното приобщаване, солидарността и междукултурния диалог на младите хора и ще доведе до приемане на нарастващото многообразие сред всички млади хора, както и да разработят новаторски методи за социално-възпитателна работа на местата, където младите хора се срещат;

30.

да насърчават личностното развитие и благосъстояние на всички млади хора чрез възможности за социално-възпитателна работа с младежта, така че те да успеят да реализират потенциала си и да се превърнат в активни и ангажирани членове на обществото;

31.

да подкрепят активната ангажираност и участие на младежите с мигрантски произход в местните общности, по-конкретно по отношение на възможностите за неформално и самостоятелно учене;

32.

да осигурят по-голям достъп до културни, спортни и развлекателни дейности, предвид на това, че те представляват важни инструменти за социалното приобщаване на младите хора с мигрантски произход и младите мобилни граждани на ЕС;

33.

да разработят образователни системи и системи на обучение и да предоставят на преподавателите необходимото обучение и компетентности, които отговарят на специфичните потребности на всеки отделен учещ, в т.ч. по-добра подкрепа в процеса на учене за младите хора с мигрантски произход;

34.

да насърчават многоезичието на младите мобилни граждани на ЕС и младите хора с мигрантски произход и да подкрепят научаването на официалния език или езици на страната, в която живеят, за да им дадат възможност да усвояват знания и да участват пълноценно в образователните, културните и социалните дейности;

35.

да сътрудничат с възпитателите и младежките организации, в т.ч. мигрантските младежки организации, при разработването, насърчаването и подпомагането на достъпни дейности за партньорско обучение, за да насърчават взаимното уважение, толерантността и междукултурното разбирателство;

36.

да насърчават социалното приобщаване в информационното общество, напр. чрез повишаване на медийната грамотност сред младежите с мигрантски произход;

37.

да подкрепят младите мобилни граждани на ЕС и младите хора с мигрантски произход в прехода от образованието и обучението до работата и да гарантират равен достъп за всички млади хора до схеми за гаранции за младежта в съответствие с националните законодателства и услугите;

38.

да насърчават участието на младите мобилни граждани на ЕС и младите хора с мигрантски произход в структурите за вземане на решения и да засилят ефективното им участие и принос към политиките и програмите, които ги засягат;

39.

да подкрепят изграждането на мрежи и да насърчават стратегически партньорства между младежките организации, в т.ч. мигрантските младежки организации, органите на местно, регионално и национално равнище, както и частния сектор, за организиране на водени от млади хора проекти и събития, които отчитат многообразието и насърчават приобщаването;

40.

да приобщят всички млади хора в разработването, осъществяването и оценяването на всички политики, които ги засягат;

41.

да анализират положението съобразно пола на младите жени и мъже с мигрантски произход и да определят мерки за равни възможности и равенство между половете;

42.

да признаят важната роля на местното общество в подкрепата на младите хора с мигрантски произход в процеса на разширяване на знанията, уменията и компетентностите им посредством формално образование и неформално и самостоятелно учене и възможности за развитие;

43.

да използват по възможно най-добрия начин Европейската година на гражданите (2013 г.), за да поставят акцент върху мобилността и пълноценното участие на младите мобилни граждани на ЕС в европейското общество, както и да повишат осведомеността относно правата и отговорностите на младите мобилни граждани на ЕС и младите хора с мигрантски произход да насърчават сближаването и взаимното разбирателство;

44.

да насърчават многосекторното сътрудничество и единодействието на различните заинтересовани участници, които работят по въпросите на миграцията на национално, регионално и европейско равнище;

45.

да подкрепят програми и дейности, които улесняват достъпа до заетост, и да подобряват пригодността за заетост на младите мобилни граждани на ЕС и младите хора с мигрантски произход чрез професионално ориентиране и информация относно възможностите за заетост, образование и обучение;

46.

да разгледат възможностите за това услугите за информиране и консултиране на младите хора целенасочено да бъдат обърнати към младите хора с мигрантски произход, с оглед предоставяне на новаторско и съобразено с техните потребности информиране и консултиране при пряк физически или онлайн контакт;

47.

насърчаване и подкрепа за сътрудничеството между младежките организации, в т.ч. мигрантските младежки организации, и медиите в подкрепа на непредубеденото представяне на младите хора с мигрантски произход с оглед укрепването на социалното приобщаване;

48.

да приветстват приемането на предложената препоръка на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене и да признаят ключовата роля от страна на младежките организации, наред с другите участници, в предоставянето на неформално и самостоятелно учене, което е от първостепенно значение за младите хора с мигрантски произход;

49.

да се стремят да гарантират, че осъществяването на следващото поколение програми и други инструменти на ЕС, насочени към младите хора, са достъпни и адаптирани към потребностите на всички млади хора, и да засилят подкрепата и финансирането за младежките дейности на всички равнища, които са съсредоточени върху социалното приобщаване и междукултурния диалог на младите хора от страните в ЕС и от страни извън ЕС.

50.

да утвърждава добрите практики в областта на социалното приобщаване на младите мобилни граждани на ЕС и младите хора с мигрантски произход въз основа на проучвания по темата като доклада за политиката на Съвместния изследователски център относно информационните и комуникационни технологии за младежите в неравностойно положение и проучването относно „Стойност на социално-възпитателната работа с младежта“, което ще разграничи различните дейности в рамките на социално-възпитателната работа и тяхната стойност за младите хора в ЕС;

51.

да засили единодействието между свързаните с темата политики, по-специално връзката между стратегията на ЕС за младежта и приоритета за приобщаващ растеж на стратегията „Европа 2020“;

52.

да събере повече доказателства и познания относно участието и социалното приобщаване на младите хора с мигрантски произход и младите мобилни граждани на ЕС.

19.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 393/20

1.

мандата на ЕС съгласно член 165 от ДФЕС за развиване на европейското измерение в спорта и за насърчаване на ролята на спорта в европейския живот;

2.

приетия на 20 май 2011 г. Европейски работен план за спорта за периода 2011—2014 г. (1), който отдава приоритетно значение на работата по утвърждаването на основана на данни спортна политика на равнище ЕС и с който се създава експертна група „Спортна статистика“ с мандат да препоръча начини за насърчаване на събирането на данни в областта на спорта, основани на текущата работа;

3.

изготвената от Комисията Бяла книга за спорта от 7 юли 2007 г. (2) и съобщението на Комисията „Развиване на европейското измерение в спорта“ от 18 януари 2011 г. (3), в които се подчертава значението на солидна фактологична основа в подкрепа на разработването на политиките в областта на спорта, включително сравними данни от целия ЕС относно социалните и икономическите аспекти на спорта, и се определят конкретни действия в отговор на тази необходимост;

4.

структурираното сътрудничество на равнище ЕС между държавите членки в областта на спортната статистика, подпомагано от Комисията, което се извършва от 2006 г. и е довело до разработването на обща методология за измерване на икономическото значение на спорта, основана на съгласувана дефиниция на ЕС („дефиниция от Вилнюс за спорта“), и разработване на сателитни сметки за спорта (4) в редица държави членки;

5.

проучванията, предприети от Комисията в целия ЕС през 2010 и 2011 г., относно съответно приноса на спорта за икономическия растеж и заетостта в ЕС и относно евентуалния бъдещ механизъм за мониторинг на спорта в ЕС (5);

6.

първата конференция на ЕС относно спортната статистика, проведена в Брюксел на 23 март 2011 г., която потвърди значението на по-добрите и по-съпоставимите данни, свързани със спорта (6).

1.

настоящата финансова и икономическа криза оказва значително въздействие върху публичните разходи в ЕС, което кара много държави членки да насочват ресурсите към областите на политиката, генериращи растеж и работни места;

2.

въпреки проведените на различни равнища проучвания за икономическото въздействие на спорта, резултатите като цяло не са съпоставими между отделните държави. Понастоящем съществуват все повече данни, че спортът има значителен принос за икономиката на Европа и представлява важен двигател за растежа и заетостта (7), като същевременно осигурява и социално сближаване, благосъстояние и развитие на общите умения (8), като с това допринася съществено за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

3.

според неотдавнашно проучване в целия ЕС, делът на спорта възлиза на 1,76 % от общата брутна добавена стойност в ЕС (9). А когато се вземе предвид и мултипликационният ефект, делът на спорта дори възлиза на 2,98 % от общата брутна добавена стойност в ЕС. В допълнение, растежът в сектора на спорта е трудоемък, което се отразява от по-високия дял на спорта в общата заетост в ЕС (възлизащ на 2,12 %), отколкото в брутната добавена стойност. Като се има предвид непропорционално високата му трудоемкост, спортът играе важна роля в осигуряването на заетост;

4.

събирането на най-разнообразни данни, свързани със спорта, и използването им в процеса на създаване на политиката могат да повишат качеството на политиките в областта на спорта. В това отношение сателитните сметки за спорта се считат за ценен инструмент за генериране на данни за създаване на политики в областта на спорта. В някои държави членки беше постигнат забележителен напредък в измерването на икономическото значение на спорта посредством създаването на сателитни сметки за спорта на национално равнище;

5.

най-добрият начин да се постигне засилено сътрудничество за подобряване на равнището на знанията по отношение на спорта в ЕС е чрез междусекторно сътрудничество между академичните среди, спортната индустрия, спортните движения, както и публичните органи на национално и европейско равнище, включително статистическите служби;

6.

проучванията на Евробарометър са доказано полезен инструмент за сравняване на тенденциите между държавите членки във времето по отношение на резултатите от различните политики в областта на спорта; при все това те не могат да заменят надеждните статистически данни, предоставени от Евростат посредством европейската статистическа система;

7.

в съответствие с мандата си експертна група „Спортна статистика“ разработи първия набор от очаквани резултати (10) по отношение на специфичните аспекти на една по-добре укрепена фактологична основа за спорта. Той включва:

8.

разработването на подобрена фактологична основа за разработване на политики в областта на спорта трябва да отчита бюджетните ограничения както на национално, така и на европейско равнище, които произтичат от финансовата и икономическа криза.

1.

Да продължат напредъка в доброволното разработване на сателитни сметки за спорта, като се възползват от наличните методологични инструменти и съществуващите структури за сътрудничество на равнище ЕС и се стремят да ангажират в този процес съответните правителствени структури, в т.ч. националните статистически служби.

2.

Да насърчават и подкрепят инициативите, които имат за цел подобряването на събирането и разпространението на информация и данни във връзка със спорта, в т.ч. съществуващи национални данни, като средство за укрепване на свързаните със спорта политики, основани на данни.

1.

Да подобрят фактологичната основа във връзка със социалните и икономическите аспекти на спорта в ЕС и неговите държави членки, например чрез включване на тези теми в европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г. и в съответните годишни статистически работни програми.

2.

Да се стремят към подобряване на сътрудничеството между съответните институционални структури в областта на спорта и на статистиката на равнище ЕС и в държавите членки с цел да се повиши осведомеността относно нуждата от солидни и съпоставими данни за спорта.

3.

Като вземат предвид съществуващите данни, да насърчават по-широко разбиране на ключовата роля на спорта като двигател за растежа, заетостта и развитието на умения, както и за социалното сближаване, в контекста на националното и регионалното разработване на политики, както и на стратегията „Европа 2020“.

1.

Въз основа на предишната работа в тази област, да обмисли използването на наличните и бъдещите инструменти за финансиране на ЕС за подкрепа на националните усилия за разработване на сателитни сметки за спорта.

2.

Да поощрява укрепването на фактологичната основа по отношение на спорта, по-специално като оказва подкрепа, въз основа на предишната работа в тази област, за националните усилия за разработване на сателитни сметки за спорта и споделянето на най-добри практики на равнище ЕС с оглед на емпиричното измерване на приноса на спорта за икономическия растеж и запазването и увеличаването на заетостта в Европа;

19.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 393/22

1.

Европейския работен план за спорта за периода 2011—2014 г. (1), приет на 20 май 2011 г., в който укрепващата здравето физическа активност се посочва като приоритетна тема на сътрудничеството в областта на спорта на равнище ЕС и се създава експертна група по спорт, здраве и участие, натоварена със задачата да проучи начини за насърчаване на укрепващата здравето физическа активност и участието в масовия спорт;

2.

изготвената от Комисията Бяла книга за спорта от 7 юли 2007 г. (2), в която се подчертава значението на физическата активност и се определя план за Комисията, която да предложи до края на 2008 г. насоки за физическата активност; и Съобщението на Комисията относно развиване на европейското измерение в спорта от 18 януари 2011 г. (3), в което се отчита, че спортът е основна съставна част на всяка обществена политика, целяща подобряване на физическата активност, и се отправя призив да продължи работата по изготвянето на национални насоки, в това число преглед и процес на координация;

1.

Насоките на ЕС за физическата активност, приветствани в заключенията на председателството след неофициалната среща на министрите на спорта от ЕС през ноември 2008 г., в които се поощрява прилагането на междусекторни политики за насърчаване на физическата активност сред цялото население независимо от социалното положение, възрастта, пола, расата, етническия произход и физическите способности (4);

1.

Неотдавна СЗО установи, че недостатъчната физическа активност се нарежда на четвърто място в световен план сред рисковите фактори за преждевременна смърт и заболявания (5).

2.

Физическата активност е един от най-ефикасните начини за профилактика на незаразните болести и за борба със затлъстяването (6). Увеличават се и доказателствата за положителната връзка между физическите упражнения и психичното здраве и когнитивните процеси (7). Липсата на физическа активност има отрицателни последици не само за здравето на отделния човек, но и за здравните системи и икономиката като цяло поради значителните преки и косвени икономически разходи, свързани с липсата на физическа активност (8). Чрез благотворното си влияние по отношение на профилактиката, лечението и възстановяването физическата активност е полезна във всяка възраст и е от особено значение в контекста на застаряващото население в Европа и поддържането на високо качество на живот във всяка възраст.

3.

Тъй като значението на укрепващата здравето физическа активност през целия живот се осъзнава все по-ясно, тя бива насърчавана все повече на различни нива и чрез различни стратегии, политики и програми. В някои държави членки бяха положени значителни усилия, за да се даде възможност на гражданите да станат по-активни физически и да бъдат поощрявани в тази посока. Кампаниите за повишаване на осведомеността, с които се популяризира физическата активност и в които участва спортният сектор, могат да бъдат полезно средство за достигане до гражданите.

4.

Като цяло делът на граждани на ЕС, които достигат препоръчителните нива на физическа активност, не е нараснал през последните години; в някои страни нивата на физическа активност спадат (9). Високите понастоящем нива на липса на физическа активност предизвикват сериозна загриженост в ЕС и неговите държави членки както от здравна и социална, така и от икономическа гледна точка.

5.

Ефективното насърчаване на физическата активност, което от своя страна да доведе до повишаване на нивото на физическа активност, трябва да стане с участието на различни сектори, както се посочва в точка 6 по-долу, в т.ч. спортния сектор, тъй като спортната дейност и масовият спорт са сред основните източници на физическа активност.

6.

Насоките на ЕС за физическата активност представляват добра основа за насърчаване на междусекторни политики, целящи укрепването на физическата активност, по-специално в областта на спорта, здравето, образованието, околната среда, градоустройството и транспорта, като ръководят държавите членки в разработването на техните национални стратегии за укрепваща здравето физическа активност.

7.

Някои държави членки вече прилагат насоките или някои от принципите, заложени в тях, в собствените си национални политики и стратегии. Като цяло обаче между подходите на отделните държави членки има големи различия и предвиденото в насоките прилагане на политиките за укрепваща здравето физическа активност би могло допълнително да се подобри.

8.

В съответствие с мандата си експертната група по спорт, здраве и участие набеляза набор от препоръчителни мерки за конкретни аспекти на едно по-ефикасно насърчаване на укрепваща здравето физическа активност. Сред тях са (10):

1.

Да продължат да напредват в разработването и прилагането на стратегии и междусекторни политики, целящи насърчаване на физическата активност, като вземат предвид насоките на ЕС за физическата активност или заложените в тях принципи.

2.

Да поощряват и подкрепят инициативи на съответните равнища за насърчаване на физическата активност в сектора на спорта, като например специфични указания за подобряване на предлагането на възможности за физическа активност в местните спортни клубове, специфични програми, въвеждани от спортните организации в даден спорт и чрез масовия спорт, или специфични акции във фитнес клубовете, които биха могли да се прилагат от спортното движение и фитнес сектора и да улеснят сътрудничеството с други сектори, особено в областта на образованието и здравеопазването.

3.

Да насърчават включването на физическата активност в подкрепа на активния живот на възрастните хора в националните политики и схеми за финансиране на спорта и във връзка с това да разглеждат проекти за популяризиране на укрепващата здравето физическа активност сред по-възрастните хора, като същевременно отчитат различните равнища на функционална способност.

4.

По целесъобразност и в съответствие с националната система на здравеопазване да насърчават по-тясно сътрудничество между спортния, здравния и други сектори, като вземат предвид добрите практики, разработени в някои държави членки.

5.

Да обмислят провеждането на кампании за повишаване на осведомеността и предоставянето на информация на национално и местно равнище, за да насърчат интереса на гражданите към възприемането на по-активен начин на живот.

1.

Да активизират сътрудничеството между онези области на политиката, които в съответствие с насоките на ЕС за физическата активност отговарят за насърчаване на физическата активност, а именно секторите на спорта, здравеопазването, образованието, околната среда, градоустройството и транспорта.

2.

Във връзка с Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.) да гарантират, че разработените от експертната група по спорт, здраве и участие принципи за физическа активност в подкрепа на активния живот на възрастните хора са взети предвид, когато това е уместно, в последващите действия от годината в политически план и в националния спорт по отношение на всички стратегии.

3.

Да подобрят научната основа на политиките, целящи да насърчават укрепваща здравето физическа активност и участието в спортна дейност в ЕС и неговите държави членки, като например включат физическата активност в Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г.

1.

Като отчита предишната работа в тази област, и по-специално насоките на ЕС за физическата активност, да направи предложение за препоръка на Съвета относно укрепващата здравето физическа активност и да обмисли включването на гъвкава рамка за мониторинг за оценяване на напредъка с помощта на ограничен набор от показатели, който да се основава във възможно най-голяма степен на наличните източници на данни, определени от експертната група по спорт, здраве и участие.

2.

Да прави редовни проучвания относно спорта и физическата активност и да вземе предвид изследванията, свързани с укрепващата здравето физическа активност, в бъдеща програма на ЕС за научни изследвания.

3.

Да насърчава и подкрепя обмена на добри практики в ЕС по отношение на укрепващата здравето физическа активност и участието в спортна дейност, наред с другото чрез подкрепа за проекти и чрез разпространяване на резултатите от тях по съответните европейски схеми и програми за финансиране. Обменът на добри практики би могъл да е свързан със:

4.

Да обмисли създаването на ежегодна европейска седмица на спорта (като отчита нейните финансови и организационни аспекти) като средство за насърчаване на физическата активност и участието в спортна дейност на всички равнища, като взема предвид подобни национални инициативи, и в сътрудничество със съответните спортни организации. Тази седмица следва да надгражда върху съществуващите кампании за повишаване на осведомеността, като отчита извлечените от тях поуки и им носи добавена стойност, и да използва направеното по свързани с въпроса проекти, финансирани по линия на подготвителното действие в областта на спорта през 2009 г., както и резултатите от проектите, финансирани чрез съответната покана за предложения по линия на подготвителното действие за 2012 г. за повишаване на осведомеността в спорта.