ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2012.391.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 391

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 55
18 декември 2012 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Комитет на регионите

 

97-а пленарна сесия, 8, 9 и 10 октомври 2012 г.

2012/C 391/01

Становище на Комитета на регионите Разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан

1

2012/C 391/02

Становище на Комитета на регионите относно Бяла книга – програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии

7

2012/C 391/03

Становище на Комитета на регионите Преразгледана стратегия на ЕС за региона на Балтийско море

11

2012/C 391/04

Становище на Комитета на регионите Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.

16

2012/C 391/05

Становище на Комитета на регионите относно Приспособяване към изменението на климата и отговори на регионално равнище: ситуацията в крайбрежните региони

21

2012/C 391/06

Становище на Комитета на регионите Съобразени с регионалната специфика подходи спрямо изменението на климата в ЕС, по примера на планинските райони

27

 

III   Подготвителни актове

 

КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

 

97-а пленарна сесия, 8, 9 и 10 октомври 2012 г.

2012/C 391/07

Становище на Комитета на регионите относно Новата многогодишна финансова рамка за периода след 2013 г.

31

2012/C 391/08

Становище на Комитета на регионите Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014 — 2020 г.)

37

2012/C 391/09

Становище на Комитета на регионите относно Пакет от мерки за възлагането на обществени поръчки

49

2012/C 391/10

Становище на Комитета на регионите Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)

84

2012/C 391/11

Становище на Комитета на регионите Европа в света: нов подход за финансиране на външната дейност на ЕС

110

2012/C 391/12

Становище на Комитета на регионите относно Преразглеждане на директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор и свободно достъпните данни

120

2012/C 391/13

Становище на Комитета на регионите относно Пакет от законодателни актове за защита на данните

127

2012/C 391/14

Становище на Комитета на регионите Пакет за защита на легалната икономика

134

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Комитет на регионите

97-а пленарна сесия, 8, 9 и 10 октомври 2012 г.

18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/1


Становище на Комитета на регионите „Разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан“

2012/C 391/01

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства предложението за разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан и изготвянето на План за действие за този район за периода 2014-2020 г.;

подчертава, че одобрението на Комитета за стратегията за района на Атлантическия океан зависи от това дали тя ще възприеме по-широк подход, като обхване изцяло териториалното измерение, установявайки ясни връзки между сушата и морето и допринасяйки за постигането на други ключови цели на политиката на ЕС и поради това призовава Европейската комисия да промени наименованието на стратегията на „Интегрирана стратегия за района на Атлантическия океан“;

осъзнава, че проектите в рамките на Плана за действие за района на Атлантическия океан ще трябва да използват съществуващите източници на финансиране, на равнище ЕС (фондове в рамките на и извън Общата стратегическа рамка (ОСР) и други фондове на национално, регионално и местно равнище и от частния сектор;

не е съгласен с предложеното премахване на Атлантическия форум веднага след приемането на Плана за действие и предлага Атлантическият форум да се запази до 2020 г., за да следи за изпълнението, да прави преглед на напредъка и да насърчава изпълнението на целите на стратегията;

смята, че структурата на управлението трябва да максимизира приноса на многото заинтересовани страни и потенциални участници в стратегията за района на Атлантическия океан и призовава да се прилага подход на многостепенно управление в изготвянето, прилагането, оценяването и прегледа на Плана за действие.

Докладчик

г-н Paul O’DONOGHUE (IE/АЛДЕ), член на Съвета на графство Kerry и на регионалния съвет на Югозападния регион

Отправен документ

Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан“

COM(2011) 782 final

I.   ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства предложението за разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан и изготвянето на План за действие за този район за периода 2014-2020 г.

2.

смята, че района на Атлантическия океан досега страда от липсата на съгласувана стратегическа визия за неговото бъдещо развитие и счита, че настоящото предложение предоставя реална възможност за определяне на стратегическа визия, в основата на която трябва да бъдат териториалното сближаване и просперитетът;

3.

подкрепя идеята за европейска стратегия, тъй като предизвикателствата и възможностите за района на Атлантическия океан надхвърлят националните граници и изискват по-цялостен, интегриран подход; с оглед на това подчертава, че стратегията трябва да демонстрира и действителната добавена стойност по отношение на резултатите и прилагането;

4.

разбира, че Европейската комисия прави това предложение като стратегия за морски басейн в рамките на Интегрираната морска политика (за разлика от една макрорегионална стратегия); въпреки това подчертава, че одобрението на Комитета за стратегията за района на Атлантическия океан зависи от това дали тя ще възприеме по-широк подход , като обхване изцяло териториалното измерение, установявайки ясни връзки между сушата и морето и допринасяйки за постигането на други ключови цели на политиката на ЕС;

5.

поради това призовава Европейската комисия да промени наименованието на стратегията на „Интегрирана стратегия за района на Атлантическия океан“ и счита, че въз основа на опита, натрупан във връзка с Атлантическия океан, следва да бъдат разработени подобни стратегии и за други европейски морски райони (като например района на Северно море);

6.

признава специфичните нужди на най-отдалечените атлантически региони и счита, че стратегията може да предостави възможности за повишаване на ефективността и съгласуваността на политическите рамки на ЕС в регионите;

7.

призовава стратегията за района на Атлантическия океан и нейният План за действие да поставят силен акцент върху работните места, устойчивия растеж и инвестициите, като същевременно допринасят за подобряване на морската околна среда;

8.

смята, че по отношение на географския ѝ обхват стратегията би трябвало да възприеме прагматичен подход, за да може на граничните зони на района да се предостави гъвкавост в разглеждането на въпроси, без да се налагат изкуствени ограничения, но призовава за преразглеждане на географския обхват в северна посока, така че да се позволи на Исландия да се включи в стратегията;

9.

изразява загриженост, че ценните поуки, извлечени от разработването на съществуващите макрорегионални и други транснационални стратегии (1) не се вземат предвид в процеса на изготвяне на стратегията за района на Атлантическия океан, по-специално по въпроси като управление, разработване на политиките, комуникация и отговорност, цели и оценка;

10.

подчертава голямата отговорност на Форума за Атлантическия океан да управлява очакванията на заинтересованите страни, да осигурява приобщаващ процес на ангажиране в разработването на Плана за действие и да установява последователни рамки за планирането и прилагането на приоритетните мерки и проекти;

II.   ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

11.

не е несъгласен с предизвикателствата и възможностите, които е определила Европейската комисия, но смята, че Планът за действие трябва да постави акцент върху постигането на реални резултати и справяне с предизвикателствата, в случай когато подходът на партньорство ще доведе до по-ефективни реакции;

12.

подчертава, че темите на Плана за действие трябва да бъдат по-тясно обвързани с тези на стратегията „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи, но трябва да съответстват и на темите от Общата стратегическа рамка (ОСР) и предложените реформи за фондовете по ОСР;

13.

подкрепя като цяло тематичните области, определени от Комисията за Атлантическата дъга (CPMR) (2), както следва: (1) достъпност и транспорт в района на Атлантическия океан; (2) икономика и морски индустрии; (3) климат и околна среда; (4) научни изследвания и иновации и (5) привлекателност на териториите;

14.

набляга на значението на рибарството, улова на миди и ракообразни и аквакултурите, на веригата на преработване и пускане на пазара на морски продукти в Атлантическия регион и на броя работни места, зависещи от него. Една стратегия за растеж и заетост в този регион трябва задължително да допринася за консолидирането и укрепването на този професионален сектор;

15.

смята, че Планът за действие трябва да разгледа необходимостта от планиран подход към морската околна среда в района на Атлантическия океан; предполага, че това ще изисква съгласуваното сътрудничество на акваториалното устройство (АУ) и процесите на управление на морското дело в района, както и по-добрата координация между рамките за морско планиране и планирането на сушата;

16.

смята, че атлантическите крайбрежни региони са много привлекателни както за нови постоянни жители, така и за сезонни посетители, привлечени, по-специално, от възможностите за морски спортове, почивка и туризъм. Важно е тези райони да се подготвят за това движение на население, при което крайбрежието може да се окаже под натиск по отношение на земята, икономиката, околната среда и др.;

17.

подчертава необходимостта стратегията да се възползва от постиженията на предходните и текущите проекти с финансиране на ЕС в района на Атлантическия океан, включително оценка на това, което е финансирано досега и това, което може да се доразвие в Плана за действие; подчертава, че това може да има последици за някои програми с необходимостта да се разширят някои проекти, така че да оказва по-голямо и по-осезаемо въздействие;

18.

настоява за външно измерение на Плана за действие, за постигане на стратегически цели със заинтересовани страни в целия район на Атлантическия океан;

III.   ФИНАНСИРАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЙОНА НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН

19.

осъзнава, че проектите в рамките на Плана за действие за района на Атлантическия океан ще трябва да използват съществуващите източници на финансиране, на равнище ЕС (фондове в рамките на и извън Общата стратегическа рамка (ОСР) и други фондове на национално, регионално и местно равнище и от частния сектор; подчертава, че това поражда редица въпроси за това, как точно ще се осигури финансова подкрепа за осъществяване на стратегията , по-специално тъй като разработването на Плана за действие върви паралелно с процеса на планиране на различните програми на ЕС за финансиране;

20.

подчертава, че за да може Планът за действие да постигне определени резултати, трябва да има съгласуваност между него и наличното финансиране; подчертава, че така се засилва нуждата от това, стратегията да възприеме по-интегриран териториален подход и необходимостта Планът за действие да съответства по-пряко на целите на стратегията „Европа 2020“ и на регулаторните изисквания на различните фондове на ЕС;

Финансиране в рамките на Общата стратегическа рамка

21.

предлага Атлантическият форум да работи със съответните управителни органи в петте държави членки, така че да се гарантира, че националните споразумения за партньорство отразяват подходящо приоритетите на стратегията за района на Атлантическия океан и че съществува достатъчно допълване между оперативните програми и мерките на плана за действие. Въпреки това е загрижен, че една стратегия в рамките на областта на Интегрираната морска политика остава ограничено пространство за съгласуване с програмите, финансирани по ОСР, с изключение на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР);

22.

отбелязва, че изготвянето на Плана за действие следователно ще трябва да бъде съгласувано с принципите и целите на фондовете, по-специално тези в Общата стратегическа рамка;

23.

не одобрява заделянето на ресурси за Плана за действие в района на Атлантическия океан във всяка една оперативна програма , като се има предвид вече предложената стриктна тематична концентрация, наложена на управителните органи;

24.

предлага обаче Атлантическият форум да работи с управителните органи по време на процеса на планиране, за да се установи по какъв начин би могъл да бъде финансиран Планът за действие, посредством ясно съгласуване с избраните тематични приоритети в съответните програми и специфичните критерии за подбор на проекти;

25.

подчертава потенциала, който някои елементи на регламентите за ОСР биха могли да представляват за подкрепата и осъществяването на ключовите цели на стратегията за района на Атлантическия океан, в частност подхода за използване на множество фондове ; освен това посочва, че постигането на съответствие между стратегията и някои от интегрираните подходи на ОСР (като градското измерение, интегрираните териториални инвестиции, плановете за съвместно действие) има потенциала, ако се извършва подходящо, да увеличи опита и познанията на местните власти, което да им помогне за постигане на ключовите цели, свързани с района на Атлантическия океан;

26.

освен това предлага в годишните доклади за осъществяването на съответните програми да се включи оценка на това, как програмите по ОСР допринасят за целите на стратегията за района на Атлантическия океан и прилагането на Плана за действие;

Програми за териториално сътрудничество

27.

смята, че бъдещите програми за териториално сътрудничество ще бъдат от решаващо значение за реализиране на ключови аспекти от стратегията за района на Атлантическия океан и подчертава, че съществуват повече от 10 програми за териториално сътрудничество (трансгранични, транснационални и междурегионални), които понастоящем са оперативни в предложения район на стратегията;

28.

подкрепя продължаването на (Транснационалната) програма за района на Атлантическия океан с по-голямо финансиране, така че то да съответства на амбициите на стратегията за района на Атлантическия океан; освен това смята, че Програмата за района на Атлантическия океан представлява подходящия инструмент, чрез който да се отправят конкретни покани за „стратегически инициативи“ на стратегията за района на Атлантическия океан (водещи проекти), както и да се финансира Платформата за изпълнението (вж. параграфи 40-41);

29.

предлага Атлантическият форум да използва програмата INTERACT за подкрепа на мерки за повишаване на осведомеността и да включи ръководните органи на съществуващите програми за териториално сътрудничество в ранната фаза на изготвяне на Плана за действие за района на Атлантическия океан;

30.

подчертава, че този ангажимент ще спомогне:

а)

по време на разработването на Плана за действие да се определят: поуки за стратегията от управлението на програмата INTERREG; по какъв начин стратегията ще въздейства върху прилагането на програмата, включително синергии и сътрудничество между програмите; и как проектите на стратегията за района на Атлантическия океан биха могли да бъдат управлявани ефективно посредством програми;

б)

по време на процеса на планиране чрез: повишаване на информираността за стратегията сред програмите за териториално сътрудничество; определяне на важните за постигане на целите на стратегията цели; използване на програми за сътрудничество за разглеждане на тематични въпроси и улесняване на обмена между програмите;

Финансиране от други програми на ЕС

31.

изразява загриженост, че не съществува достатъчно съгласуваност между други програми на ЕС, поради което целите на стратегията за района на Атлантическия океан и нейните изисквания за финансиране на Плана за действие няма да бъдат осигурени в достатъчна степен през програмния период 2014-2020 г.;

32.

изтъква например новите „интегрирани проекти“ по програмата LIFE+ (2014-2020 г.), които са дългосрочни проекти, покриващи по-големи територии, за по-доброто осъществяване на политиката, свързана с околната среда и климата, но които няма да се използват за проекти за морската околна среда (3); смята, че това е пропусната възможност за постигане на ключовите цели на ИМП и стратегията за района на Атлантическия океан;

33.

изразява също така съжаление, че районът на Атлантическия океан беше пропуснат при определянето на основните мрежи сред трансевропейските мрежи и призовава да се отдаде приоритетно значение на използването на Механизма за свързване на Европа, за да се решат основни въпроси (в транспорта, енергетиката и ИКТ), свързани с достъпността и периферното положение в района на Атлантическия океан;

34.

би искал да знае как Атлантическият форум възнамерява да насочи по-добре и използва останалите налични фондове на ЕС и да увеличи отпусканите ресурси за осъществяване на целите на стратегията. Предлага например Планът за действие да насърчава партньорства в областта на научните изследвания в района на Атлантическия океан, за да се максимизира подкрепата по програмата „Хоризонт 2020“;

Други източници на финансиране

35.

е загрижен, че липсва акцент върху привличането на финансиране от частния сектор и ангажиране като цяло на частния сектор за постигане на целите на стратегията. Смята, че това е предизвикателство, което Атлантическият форум трябва да разгледа по време на процесите на консултация и чрез целенасочени комуникационни кампании;

36.

отбелязва, че настоящата криза в публичните бюджети изисква районът на Атлантическия океан да привлича международни инвестиции, за да се възползва от съществуващите възможности (в сектори като морски възобновяеми енергии, морски храни и аквакултури, морски ресурси, превоза на стоки по море и пристанищно развитие); смята, че маркетингът на района на Атлантическия океан като място за инвестиране и за извършване на бизнес трябва да бъде ключов елемент на Плана за действие;

37.

предлага Атлантическият форум да работи и с Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за оценяване на потенциала за създаване на специфичен финансов инструмент за улесняване на подготовката на благонадеждни проекти, като се комбинират субсидии със заеми, дялов капитал и инструменти за гарантиране на риска и се постига по-рационално осъществяване на проекти;

IV.   УПРАВЛЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА

38.

подчертава, че за да се увенчае с успех стратегията за района на Атлантическия океан трябва твърдо да бъде интегрирана в политическите и административните структури и подчертава, че това изисква:

(а)

политическа воля, ангажимент и отговорност;

(б)

подход на многостепенно управление (европейско, национално, регионално и местно равнище) и

(в)

достатъчно човешки ресурси и ресурси за техническа помощ;

Управленски аспекти

39.

смята, че структурата на управлението трябва да максимизира приноса на многото заинтересовани страни и потенциални участници в стратегията за района на Атлантическия океан и призовава да се прилага подход на многостепенно управление в изготвянето, прилагането, оценяването и прегледа на Плана за действие;

40.

с оглед на това признава, че без силна политическа воля от страна на държавите членки, на най-високото равнище, в съответствие с процесите на национална координация на важните политически области, стратегията за района на Атлантическия океан няма да изпълни очакванията и няма да успее да постигне целите си; също така смята, че Планът за действие няма да даде резултати без пълното ангажиране на местните и регионалните заинтересовани страни и техния принос за стратегията;

41.

не е съгласен с предложеното премахване на Атлантическия форум веднага след приемането на Плана за действие и предлага Атлантическият форум да се запази до 2020 г., за да следи за изпълнението (чрез Платформата за изпълнението (вж. параграфи 27 и 41), да прави преглед на напредъка и да насърчава изпълнението на целите на стратегията;

42.

предлага да се разработят следните модели на управление във връзка със стратегията за района на Атлантическия океан: (а) Атлантически форум – да извършва политически надзор на равнище ЕС и да включва Платформа за изпълнението , която да служи като звено за контакт във връзка със стратегията, да предприема мерки за изграждане на капацитет, да направлява формулирането на проекти и да насърчава и управлява осъществяването на Плана за действие; (б) Национални и регионални служби за координиране , които да насърчават съгласуването на политиките и ангажирането на заинтересованите страни и потенциалните инициатори на проекти при прилагането на стратегията за района на Атлантическия океан;

Аспекти, свързани с прилагането

43.

изтъква, че районът на Атлантическия океан е сложно географско пространство, с много различни характеристики, култури и перспективи; смята, че за да бъде стратегията успешна, би трябвало да се направи повече, за да се разшири и задълбочи равнището и естеството на сътрудничеството в района на Атлантическия океан; очаква че стратегията за района на Атлантическия океан ще: (а) осигури обща референтна рамка за осъществяване на това; но (б) трябва също да включва мярка за изграждане на капацитет, за да се стимулира по-силен дух на сътрудничество;

44.

смята, че Планът за действие за района на Атлантическия океан, след като бъде приет, ще се нуждае от Информационен и комуникационен модул: за повишаване на видимото присъствие, насърчаване разбирането на целите, привличане на по-широко участие (по-специално от частния сектор) и след време – за постиженията на стратегията;

45.

подчертава потенциалните ползи, които регламентът за ЕГТС може да осигури като инструмент за улесняване на прилагането на стратегията;

46.

предлага да се създаде междусекторна работна група за стратегията за района на Атлантическия океан в рамките на Европейската комисия, за да се гарантира съгласуваност между съответните политически области и между целите на стратегията за района на Атлантическия океан, програмите на ЕС и финансирането. Освен това предлага, като се има предвид хоризонталният характер на стратегията, тази работна група да бъде председателствана от генералния секретариат;

V.   ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РАЙОНА НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН - ПРОЦЕС

47.

изтъква необходимостта от повече разбиране на неотложния характер на процеса на прилагане на Плана за действие и предлага да се провеждат по-често срещи на Атлантическия форум (Комисии за лидерство и управление), за да се определят етапите в процеса и да се гарантират навременни действия;

48.

очаква с нетърпение предстоящия документ за консултацията, който трябва да бъде основа за по-широк, по-структуриран процес на мобилизиране и консултиране на заинтересованите страни през 2012 г. и приканва Европейската комисия неотложно да разшири и задълбочи ангажимента, така че заинтересованите страни, включително местните и регионалните власти, да се считат обвързани в достатъчна степен с Плана за действие и да се гарантира, че се осъществява истински възходящ процес, в центъра на който са гражданите;

49.

е загрижен, че предложените тематични семинари, по един на държава членка, ще бъдат недостатъчни за въвличане на заинтересованите страни и ангажирането им с изпълнението на стратегията; предлага допълнителни дейности в рамките на стратегията за района на Атлантическия океан, за да се постигне съгласие по стратегическа визия, да се обсъждат аспекти на управлението, да се определят цели и измерими показатели на успеха и да се уточни отражението върху финансирането. Освен това предлага Европейската комисия да мобилизира своите национални представители, за да позволи по-широко участие в процеса по осъществяване на Плана за действие;

50.

подчертава, че предложеният график за прилагане на Плана за действие трябва да се изтегли , така че да съответства на съответните приоритети на програмния период за финансиране за 2014-2020 г.;

51.

препоръчва в процеса, свързан със стратегията за района на Атлантическия океан, първо да се постигне съгласие по Стратегическа визия за района на Атлантическия океан , която ще предостави ориентир за Плана за действие за района на Атлантическия океан 2014-2020 г.; освен това предлага този План за действие:

да установи ключови приоритети, мерки и да определи водещи проекти – включително краткосрочни, средносрочни и дългосрочни действия;

да определи ясно дефинирани роли и задължения за всички страни по определяне и прилагане на политиката в структура на многостепенно управление, с ясна верига на дейностите за реализиране на целите на стратегията;

да включва мярка за изграждане на капацитет, с цел създаване на силна нагласа за сътрудничество в района;

да определи ключови цели и набор от показатели – за измерване на постигнатото и за възприемане на подход, насочен към резултатите;

да съгласува процес на оценка и средносрочен преглед на постиженията;

да включва модул за информация и комуникация за повишаване на осведомеността, насърчаване на разбирането на целите и стимулиране на по-голямо участие в стратегията;

да определи необходимите ресурси , както финансови, така и човешки, за осъществяване на Плана за действие.

52.

призовава Стратегията за района на Атлантическия океан и процесът на изготвяне на плана за действие по нея да бъдат част от предложената от Европейската комисия оценка на добавената стойност на макрорегионалния подход през 2013 г., както поиска Европейският съвет;

53.

предлага Планът за действие да бъде приет от Атлантическия форум и призовава предстоящото ирландско председателство да отдаде приоритет на одобрението от страна на Европейския съвет на Плана за действие по време на своето председателство, с акцент върху осъществяването, надежден процес на мониторинг и постоянна оценка и предвиден средносрочен преглед.

Брюксел, 9 октомври 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


(1)  По-специално доклада относно прилагането на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR), юни 2011 г. (COM(2011) 381 final).

(2)  Позиция и предложения на Комисията за Атлантическата дъга относно Съобщението на ЕК за създаването на стратегия за района на Атлантическия океан, приети от политическото бюро, 22 март 2012 г.

(3)  Вж. Проектостановище относно „Регламент за създаване на програма за околната среда и действията по климата (LIFE)“, CdR 86/2012.


18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/7


Становище на Комитета на регионите относно „Бяла книга – програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“

2012/C 391/02

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

изтъква, че всички ключови действащи лица, включително местните и регионалните власти, които управляват схеми за допълнително пенсионно осигуряване за мнозинството от заетите в публичната сфера трябва да участват в процеса на консултации, който съпровожда реформите на националните пенсионни схеми;

подчертава, че някои аспекти на пенсионните политики на ЕС и стратегията „Европа 2020“ се подсилват взаимно. Постигането на по-високи равнища на заетост в рамките на стратегията „Европа 2020“ допринася за цялостната устойчивост на системите за социална защита и пенсионните системи. Освен това адекватните пенсионни обезщетения са съществена предпоставка за постигането на определената в стратегията „Европа 2020“ цел за намаляване на бедността, тъй като възрастните хора в ЕС продължават да бъдат уязвима социално-икономическа група. Освен реформа на системите за пенсионно осигуряване са необходими и редица съпътстващи мерки на политиката, свързана с пазара на труда, за да се гарантират и в бъдеще адекватни пенсии;

имайки предвид загрижеността относно прозрачността, както и равнището на таксите, свързани с различните форми на частни пенсионни схеми, би приветствал провеждането на сравнително проучване, което да даде възможност за прилагане на най-добрите практики в целия ЕС;

Докладчик

г-н Paul LINDQUIST (SE/ЕНП), председател на Градския съвет на Lidingö

Отправен документ

„Бяла книга – Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“

COM(2012) 55 final

I.   ПОЗИЦИЯ НА КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Въведение

1.

приветства стремежа на Комисията да отговори на значителните предизвикателства, пред които са изправени пенсионните системи на много държави членки;

2.

отдава най-голямо значение на подходящи пенсионни системи, които могат да бъдат финансирани в дългосрочен план, не само с оглед на европейските перспективи за растеж, но и на благосъстоянието и благополучието на гражданите на ЕС;

3.

смята също така, че дългосрочната икономическа жизнеспособност на пенсионните системи е основна предпоставка за сигурни и адекватни пенсии;

4.

подчертава, че системата за задължително пенсионно осигуряване ще продължи да играе важна роля за гарантирането на това, че на всеки пенсионер е предоставена подходяща пенсия;

5.

счита, че пенсионната система въз основа на адекватни приходи през целия живот допринася за гарантирането на устойчиво в дългосрочен план пенсионно осигуряване;

6.

подчертава, че пенсионните системи са се развивали в продължение на дълги години в зависимост от съществуващите отношения във всяка държава членка. Затова организирането на задължителната пенсионна схема е задача на отделните държави членки;

7.

изтъква, че всички ключови действащи лица, включително местните и регионалните власти, които управляват схеми за допълнително пенсионно осигуряване за мнозинството от заетите в публичната сфера трябва да участват в процеса на консултации, който съпровожда реформите на националните пенсионни схеми;

8.

обръща внимание, че в много държави членки социалните партньори отговарят за организирането на професионални пенсионни схеми. В такъв случай евентуални промени трябва, естествено, да се предприемат от социалните партньори;

9.

установява, че Бялата книга се основава на член 153 от ДФЕС. На първо място държавите членки имат правомощието да организират своите пенсионни системи. ЕС може обаче да подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната закрила. Бялата книга не съдържа конкретни законодателни предложения и не би трябвало да предизвиква никакви проблеми по отношение на принципа на субсидиарност и принципа на пропорционалност; би желал обаче да подчертае, че всички евентуални бъдещи законодателни предложения относно пенсиите следва внимателно да се проверяват по отношение на принципа на субсидиарност;

10.

подчертава, че някои аспекти на пенсионните политики на ЕС и стратегията „Европа 2020“ се подсилват взаимно. Постигането на по-високи равнища на заетост в рамките на стратегията „Европа 2020“ допринася за цялостната устойчивост на системите за социална защита и пенсионните системи. Освен това адекватните пенсионни обезщетения са съществена предпоставка за постигането на определената в стратегията „Европа 2020“ цел за намаляване на бедността, тъй като възрастните хора в ЕС продължават да бъдат уязвима социално-икономическа група (1). Освен реформа на системите за пенсионно осигуряване са необходими и редица съпътстващи мерки на политиката, свързана с пазара на труда, за да се гарантират и в бъдеще адекватни пенсии;

Балансирано отношение между трудовия живот и пенсионното осигуряване

11.

подкрепя целта на Комисията да повиши пенсионната възраст в съответствие с нарасналата продължителност на живота, когато това е подходящо. Това може да допринесе за финансова устойчивост на пенсионните системи и ще изисква различни практически решения в различните държави членки;

12.

смята, че гъвкавата пенсионна възраст може да стимулира повече хора да решат да приключат активния си трудов живот по-късно, отколкото биха го направили при точно фиксирана пенсионна възраст. По този начин се дава възможност за по-продължителен професионален живот в зависимост от индивидуалните предпоставки;

13.

подчертава значението на по-голямото участие на по-възрастните работници (от 55 до 64 годишна възраст) на пазара на труда. Значително повишаване на процента на заетостта (2) би било от голяма полза както по отношение на икономическия растеж, така и за по-добрата устойчивост на пенсионните системи;

14.

установява, че при заетостта на жените, младежите и мигрантите съществува голям потенциал за повишение и би искал да подчертае значението на нарастването на процента на заетост във всички възрастови групи. Също така важно е подобряването на предпоставките за по-ранно навлизане на младежи и мигранти на пазара на труда;

15.

приканва държавите и работодателите да въведат мерки, които да улесняват и насърчават задържането на по-възрастните работници на пазара на труда;

16.

в случаите, в които е приложимо, би изразил подкрепата си за по-активно използване на поетапно пенсиониране, тоест постепенен преход от заетост на пълно работно време към пълно пенсиониране;

17.

обръща внимание, че с нарастването на възрастта значително се увеличава и вероятността от ограничена трудоспособност в резултат на трайни здравословни проблеми или увреждания (3). Ето защо особено важно е да са налице ефективни мерки за преустройство и адаптиране по време на кариерата и при смяна на работното място през целия трудов живот и обществото да насърчава ученето през целия живот, както и остаряването в активна форма и добро здраве;

18.

смята, че властите и социалните партньори би трябвало да създадат и осъществяват допълнителни мерки, за да насърчават и подкрепят задържането на по-възрастните работници и да намалят съответно премахнат времевата разлика между действителната и нормираната пенсионна възраст;

Допълнително пенсионно осигуряване

19.

смята, че професионалното пенсионно осигуряване може да бъде важно допълнение към задължителната пенсионна схема. Ето защо ЕС би трябвало да подпомага разпространението на утвърдени практики, за да стимулира развитието на професионални пенсионни схеми в държавите членки и да увеличава дела им в пенсионните схеми, основани на един или няколко стълба;

20.

приканва Европейската комисия и държавите членки в по-голяма степен да отчитат факта, че заетите в малки и средни предприятия, както и нискоквалифицираните и нетипичните работници или работниците в структурно несигурни трудови отношения при професионалното пенсионно осигуряване често не са вземани предвид в същата степен като останалите;

21.

установява, че професионалното пенсионно осигуряване се отличава от частните пенсионни спестявания. Освен това между професионалното пенсионно осигуряване и застрахователните продукти съществува голяма разлика. Допълнителни разпоредби за платежоспособност могат да доведат до нарастващи разходи за професионалното пенсионно осигуряване без това да е съпроводено с по-добри пенсионни условия за заетите;

22.

смята, че задължителната пенсионна схема, евентуално съчетана с професионалното пенсионно осигуряване, трябва да бъде в такъв размер, че гражданите да могат да запазят в подходящ стандарт на живот при пенсиониране, но същевременно трябва да се насърчават и частните спестявания, и третият пенсионен стълб;

23.

изтъква възможността да се стимулира премахването на пречките пред по-голямото участие на пазара на труда. Плащанията за професионалното пенсионно осигуряване в зависимост от възрастта, които се срещат в насочените към обезщетенията системи, правят сравнително скъпо назначаването и задържането на по-възрастни работници;

24.

обръща внимание, че много често при професионалните пенсии се изисква определена продължителност на прослуженото време, за да могат да бъдат изчислени осигурителни периоди. При това много млади работници сравнително често сменят работното си място и понякога и самата държава. Комитетът смята за важно да бъдат начислени осигурителните вноски на тези работници;

25.

по принцип приветства преносимостта на пенсионните права и очаква да постъпят предложения от Комисията. Въпросът обаче е много сложен, тъй като трябва да се вземе предвид многообразието на системите на професионално пенсионно осигуряване на държавите членки. По-специално не бива да се пречи на готовността на работодателите да финансират професионалните пенсии. Освен това в по-голяма степен трябва да се зачитат данъчните последици, правните разпоредби относно разделянето на общото имущество и др.;

26.

имайки предвид загрижеността относно прозрачността, както и равнището на таксите, свързани с различните форми на частни пенсионни схеми, би приветствал провеждането на сравнително проучване, което да даде възможност за прилагане на най-добрите практики в целия ЕС;

Равенство между половете

27.

изразява задоволство от това, че Комисията е взела предвид препоръката на Комитета (4) да вземе предвид в по-голяма степен въпроса за равенството между половете. Този аспект е от особено значение за местните и регионалните власти, тъй като там жените са мнозинство в редица сектори на заетост (5);

28.

подкрепя отправената от страна на Комисията препоръка към държавите членки да въведат еднаква пенсионна възраст за жените и мъжете, за да се премахнат специфични за половете разлики и да се създадат възможности за по-високи пенсии за жените;

29.

застъпва възгледа, че големите различия в дела на заетост на жените и мъжете на възраст от 55 до 64 години пораждат необходимостта от особено отношение към аспектите на равнопоставеност във връзка по-дългата професионална активност и активния живот на възрастните хора, например посредством мерки за по-добро съчетаване на трудовата дейност и семейните ангажименти;

30.

отбелязва, че липсата на алтернативни възможности за предоставяне на грижи, главно за жени, в много държави членки носи допълнителни натоварвания и това често води до ранно пенсиониране;

31.

подчертава, че по-висок дял на заетост на жените води до по-високи изисквания за достъп до висококачествени грижи за деца и възрастни хора. Важно е местните и регионалните власти да разполагат с подходящи средства, за да могат да се справят с тази задача;

32.

установява, че в някои държави членки жените са засегнати в по-голяма степен отколкото мъжете от трайни хронични заболявания или увреждания, което води до ограничена трудоспособност, докато в други държави членки е по-вероятно да бъдат засегнати мъжете. Следователно местните и регионалните власти имат изключителната отговорност да осигурят добра работна среда за своя персонал;

33.

обръща внимание върху това, че възможността за работа на непълен ден, например по време на отглеждане на малки деца, за много хора, и не на последно място и за жени, може да бъде важна предпоставка за задържането на пазара на труда. Едновременно с това трябва да се гарантира, че никой не бива да бъде принуждаван, ако не желае, да работи на непълен ден, което би се отразило върху бъдещите пенсионни обезщетения;

34.

за да не се стига до там законово установения родителски отпуск да намалява пенсията, държавите членки би трябвало да бъдат насърчавани да търсят възможности, по какъв начин тези периоди могат да бъдат вземани предвид в пенсионните права. Това би трябвало да се направи и за военната служба;

Информация

35.

смята, че реформите трябва да имат за цел установяването на пенсионни системи, които да гарантират дългосрочна стабилност. Реформите ще имат успех само тогава, когато са възприемани като справедливи, което изисква обществеността да бъде добре информирана за действителните проблеми и свързаните с това възможности за тяхното решаване;

36.

подчертава, че подробната информация за пенсиите е важна, за да се улеснят решенията на гражданите относно пенсионното планиране. Свободното движение в рамките на ЕС води до това, че все по-голям брой граждани на Съюза по време на своя трудов живот придобиват пенсионни права в различни страни, което увеличава още повече необходимостта от всеобхватна информация;

37.

поради това призовава Комисията да обмисли разработването на обща онлайн платформа за всеобхватна информация относно пенсиите;

Разни

38.

подчертава, че адекватните пенсионни системи са важни за благоденствието на гражданите и са от решаващо значение за това да се избегне финансово претоварване на местните и регионалните власти;

39.

приканва Комисията да предвиди бъдещите ѝ мерки в тази област да бъдат последвани от подходящи оценки на въздействието, при които специално да се изследват последиците за местните и регионалните власти;

40.

призовава Комисията да прецени дали в тази област е необходимо координиране в рамките на отворения метод на координация, за да се насърчи както индивидуалната свобода на движение, така и устойчивостта на пенсионните системи.

Брюксел, 10 октомври 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


(1)  CdR 319/2010 fin.

(2)  Според Евростат този процент, както се цитира и в Бялата книга, в много държави е под 40 %.

(3)  Applica, CESEP и Alphametrics (2007 г.), „Men and women with disabilities in the EU: Statistical analysis of the LFS ad hoc module and the EU-SILC“ („Мъже и жени с увреждания в ЕС: статистически анализ на ad hoc модула от проучването на работната сила и на статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

(4)  CdR 319/2010 fin.

(5)  Евростат (2008 г.): „Das Leben von Frauen und Männern in Europa: Ein statistisches Porträt“ („Животът на жените и мъжете: статистически портрет“).


18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/11


Становище на Комитета на регионите „Преразгледана стратегия на ЕС за региона на Балтийско море“

2012/C 391/03

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

подчертава, че стратегията на ЕС за региона на Балтийско море предлага солидна основа, за да се изпробва в каква степен една специфична стратегия за по-широкия географски макрорегион може всъщност да засили конкурентоспособността на ЕС и да застане в основата на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж;

приветства усилията за доближаване на преразгледаните целите на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море – да се спаси морето, да се свърже регионът и да се повиши просперитетът – които отговарят в по-голяма степен на целите на стратегията „Европа 2020“;

посочва, че за да се укрепи сближаването по отношение на икономиката и конкурентоспособността, трябва да се установят по-тесни връзки между заинтересованите страни в областта на научните изследвания, иновациите и промишлеността. Регионите и университетите би трябвало да си сътрудничат в рамките на целия макрорегион на Балтийско море, за да го превърнат в модел за подражание в областта на мрежите за интелигентна специализация;

смята, че трябва да продължи да се обръща внимание на въпроса за подкрепа на инициативите за устойчиво развитие и за предлагане на повече мерки за увеличаване на заетостта и на професионалните умения, както и за повишаване на благоденствието и приобщаването;

подчертава, че въпреки че стратегията на ЕС за Балтийско море е вътрешна стратегия на Съюза, сътрудничеството със страни извън неговите рамки и особено с Русия има решаваща роля за успеха на стратегията;

подчертава, че структурите на Северното измерение следва да се използват в колкото може по-голяма степен в контекста на по-тясното сътрудничество между ЕС и Русия в региона на Балтийско море;

изразява загриженост, че не се забелязва присъствието на общините и регионите в прилагането на стратегията; поради това предлага както в стратегията, така и в преработения план за действие да се посочи изрично, че при прилагането трябва да се взема предвид принципът на многостепенното управление;

подчертава, че за да има напредък в прилагането на стратегията във всички участващи страни, политическите заинтересовани страни трябва да засвидетелстват ясен ангажимент и да поемат лидерска роля;

посочва, че трябва да се изясни въпросът за приноса на националните програми във връзка със структурния фонд за прилагането на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море, като се вземат предвид различията между регионите в държавите членки и техните нужди по отношение на развитието.

Докладчик

г-жа Pauliina HAIJANEN (FI/ЕНП), член на изпълнителния съвет на градския съвет на Laitila

Отправен документ

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море“

COM (2012) 128 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства съобщението на Комисията от 23 март 2012 г. и разглежда мерките, които се предлагат в него като стъпка в правилната посока – към подобряване на фокуса на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море, съгласуване на политиките и финансирането, изясняване на отговорностите на различните действащи лица и подобряване на комуникацията;

2.

посочва, че целта на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море е да бъде подобрена координацията на политиките и сближаването между регионите в областта с цел решаване на общите проблеми, засягащи региона на Балтийско море, и устойчиво укрепване на просперитета на региона. Стратегията разглежда проблеми, които отделните региони и държави членки не могат да решат сами. Основен фактор е сътрудничеството и координираните действия между държавите членки, регионите и общините в макрорегиона, ЕС, панбалтийските организации, финансиращите институции и неправителствените органи;

3.

посочва, че в становището на Комитета на регионите относно „Ролята на местните и регионалните власти за постигане на целите на стратегията Европа 2020“ (CdR 72/2011 fin) се изтъква потенциалът на региона на Балтийско море като европейски пионер;

4.

подчертава, че в качеството си на първа интегрирана макрорегионална стратегия, стратегията на ЕС за региона на Балтийско море предлага солидна основа, за да се изпробва в каква степен една специфична стратегия за по-широкия географски макрорегион може всъщност да засили конкурентоспособността на ЕС и да застане в основата на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Този опит трябва да играе активна роля по-специално в дебата относно европейската политика на сближаване с оглед на следващия програмен период;

5.

насочва вниманието към позицията на Европейската комисия, според която прилагането на макрорегионалните стратегии не би следвало да доведе до създаване на нови правила, учредяване на нови органи или одобряване на нови финансови ресурси; смята, обаче, че трябва да има и три положителни принципа: съвместно договорено прилагане и контрол на съществуващите в макрорегиона правила; изграждане на платформа, мрежа или териториален клъстер от органи на регионална и местна власт и на държавите членки, в който са включени и заинтересованите страни и за който отговарят органите на ЕС; съгласувано използване на съществуващите финансови ресурси на ЕС за изготвяне и прилагане на макрорегионални стратегии;

Връзки между подхода, основаващ се на макрорегионална стратегия и целите на стратегията „Европа 2020“

6.

приветства усилията за доближаване на целите на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море с тези на стратегията „Европа 2020“. Трите общи цели на стратегията, представени в съобщението – да се спаси морето, да се свърже регионът и да се повиши просперитетът – отговарят в значителна степен на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Наред с това, от гледна точка на прилагане на стратегията „Европа 2020“, от решаващо значение е да се изтъкне по-тясното регионално сътрудничество в областта на иновациите;

7.

отбелязва, че превръщането на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ в конкретни дейности е важно за прилагането на стратегията за региона на Балтийско море. Сред водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ специално внимание следва да се обърне на инициативите „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ и „Съюз за иновации“ с актуализиран план за действие, който поставя по-силен акцент върху насърчаването на техните цели в региона на Балтийско море. Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и мрежите за сътрудничество, опериращи в този регион, представляват идеална основа за развиване на регионални стратегии за научни изследвания и иновации с цел интелигентно специализиране;

8.

насърчава държавите членки и участниците на местно и регионално равнище да обмислят как актуализираната цел на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море за повишаване на просперитета следва да бъде претворена в конкретни мерки чрез съвместни действия. В бъдеще планът за действие ще трябва ясно да очертае мерки за повишаване на заетостта и уменията и за увеличаване на просперитета и интеграцията. Понастоящем планът за действие има само далечна връзка с бъдещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ в тези области;

9.

смята, че приоритетът от стратегията „Европа 2020“, формулиран като „приобщаващ растеж: насърчаване на икономика с високи равнища на заетост, която да поражда социално и териториално сближаване“, трябва да се има предвид при прилагането на стратегията за региона на Балтийско море, тъй като между различни части на региона на Балтийско море продължават да съществуват значителни разлики що се отнася до благосъстояние и икономически постижения. Би следвало да продължи да се обръща внимание на насърчителните мерки за подобряване на околната среда и за подкрепа за водещите инициативи в областта на устойчивото развитие;

10.

подчертава, че ще бъде по-важно в бъдеще да се обмисли възможността за взаимодействия между различните програми за финансиране с оглед на постигането на целите, залегнали в стратегията „Европа 2020“. Във връзка с бъдещата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, би следвало да се осъществи тясна и интегрирана координация с инструментите на политиката за сближаване, използвани от държавите членки в региона на Балтийско море, за да се изтъкне регионалната гледна точка и да се насърчат регионите да засилят своята дейност в областта на научните изследвания и иновациите;

11.

посочва, че стратегията на ЕС за региона на Балтийско море предостави на местното и регионалното равнище нови възможности да укрепят регионалната си конкурентоспособност и потенциала за иновации и да насърчат интелигентното специализиране на регионите. Поради това регионите и университетите следва да си сътрудничат в рамките на целия макрорегион на Балтийско море, за да го превърнат в модел за мрежите за интелигентно специализиране с акцент върху основните проблеми и действия на всеки регион и постигането на отлични резултати и критична маса чрез работа в мрежа. В този контекст от основно значение е разработването и укрепването на системите за иновации, свързани с тройната и четворната спирала в сътрудничество с академичните среди, публичния сектор, частния сектор и гражданите от региона на Балтийско море;

12.

предлага държавите членки на ЕС в региона на Балтийско море да стимулират научноизследователските центрове да се съсредоточат върху такива области на научните изследвания, които подкрепят интелигентната специализация на собствения им регион и да споделят експертния си опит като членове на научноизследователска мрежа, обхващаща балтийския регион. Важно би било да се насърчат страните, граничещи с региона на Балтийско море, които не са членки на ЕС, също да вземат участие в това научноизследователско сътрудничество, например по въпроси на околната среда и енергетиката, засягащи общия морски басейн;

13.

посочва, че за да се укрепят икономическото сближаване и конкурентоспособността, трябва да се установят по-тесни връзки между заинтересованите страни в областта на научните изследвания, иновациите и промишлеността. Предприятията, индустрията и университетите трябва да имат възможност да играят по-активна роля в дейността, извършена във връзка със стратегията;

14.

препоръчва да бъдат засилени иновациите и сътрудничеството в рамките на клъстери между ЕС и държавите извън ЕС и да бъде насърчено сътрудничеството по отношение на маркетинга в региона на Балтийско море с оглед на стимулиране на туризма и инвестициите от държави извън ЕС. Тези мерки, заедно със силното екологичното измерение на стратегията, са ефективна стъпка към постигане целите на стратегията „Европа 2020“ в региона на Балтийско море;

15.

подчертава, че в светлината на посоченото по-горе, държавите от региона на Балтийско море следва да разгледат тези въпроси в своите Национални програми за реформи (НПР) и че местните и регионалните власти следва да участват отблизо в тази подготвителна дейност;

16.

отбелязва, че една от главните цели на стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море е да се почисти и подобри състоянието на едно от най-силно замърсените морета в Европа, като се гарантира хармонично социално и икономическо развитие на съседните региони във и извън ЕС;

Значение на външното измерение на стратегията и на сътрудничеството

17.

подчертава, че макар и тази стратегия да е вътрешна стратегия на ЕС, сътрудничеството с държави извън ЕС и по-специално с Русия, е от ключово значение за нейния успех;

18.

изтъква, че през 2011 г. Русия одобри на федерално равнище своя „Стратегия за социалното и икономическото развитие на Северозападния район на Русия до 2020 г.“. В стратегията за северозападна Русия се поставят цели във връзка с икономиката, инфраструктурата и логистиката на региона. Надяваме се, че тази стратегия ще насърчи по-тясното стратегическо сътрудничество между държавите членки на ЕС от Балтийския регион и Русия, по-специално по въпросите на околната среда, икономиката, транспорта, енергетиката, туризма и гражданската защита;

19.

подчертава, че структурите на Северното измерение следва да се използват в колкото може по-голяма степен в контекста на по-тясното сътрудничество между ЕС и Русия в региона на Балтийско море. Политиката на Северното измерение разглежда целия северен регион като едно цяло, с цел да се засили координацията между различните механизми за сътрудничество в регионите на Балтийско и Баренцово море;

20.

приветства и подкрепя конкретните стъпки, предприети на местно и регионално равнище с цел развиване на практическо сътрудничество, по-специално с град Санкт Петербург и Ленинградския регион. Добър пример за подобен възходящ подход е т.нар. „Процес от Турку“, който представлява съвместна инициатива на град Турку, региона на Северозападна Финландия и градовете Хамбург и Санкт Петербург;

Многостепенното управление и ролята на общините и регионите в прилагането на стратегията

21.

приветства факта, че с уточняването на ролята и отговорностите на основните заинтересовани страни (националните центрове за контакт, координаторите на приоритетните области, ръководителите на хоризонталните действия и ръководителите на водещи проекти) в съобщението на Комисията се вземат предвид позициите относно засилването на гъвкавото, но целенасочено прилагане и управление на стратегията, изразени в становището на КР относно „Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море“ (CdR 255/2009 fin);

22.

счита предложенията на Комисията за изясняване на структурата на управление на стратегията и за повишаване на нейната ефективност за стъпка в правилната посока, но е загрижен, тъй като не се забелязва присъствието на общините и регионите в прилагането на стратегията; поради това предлага както в стратегията, така и в преработения план за действие да се посочи изрично, че при прилагането трябва да се взема предвид принципът на многостепенното управление;

23.

подчертава, че успехът на макрорегионалните стратегии в Европа зависи най-вече от ангажираността и приноса на местните и регионалните заинтересовани страни за постигане на целите. От основно значение е също да бъде включен и частният сектор. Политическите заинтересовани страни трябва да покажат ясна ангажираност и да поемат водеща роля, за да се постигне напредък при прилагане на стратегията във всички страни участници;

24.

посочва, че все още е необходимо по-широко участие на местните и регионалните заинтересовани страни в прилагане на стратегията за Балтийско море. Това трябва да се отчита не само когато бъде актуализиран стратегическият план за действие, но и когато се определя ролята на различните заинтересовани страни. Понастоящем например голям брой координатори на приоритетните области са от секторни министерства или от други институции на централно равнище на управление. По-специално, от националните центрове за контакт трябва да се изисква да поддържат редовен контакт с местните и регионалните власти и организации;

Финансиране, система за мониторинг и оценка

25.

отбелязва, че въпреки че стратегията на ЕС за региона на Балтийско море беше одобрена едва след началото на сегашния програмен период, различни програми по структурните фондове позволиха да бъдат реализирани значителен брой проекти в подкрепа на стратегията. Европейските програми за териториално сътрудничество, осъществени в региона на Балтийско море, са основен инструмент за финансиране за постигане на напредък, по-конкретно по мерките на местно и регионално равнище;

26.

насочва вниманието към недостига на инструменти за финансиране, които да са подходящи за транснационални проекти и проекти, включващи много заинтересовани страни. Фактът, че решенията за предоставяне на средства за всеки партньор се вземат в различно време, е проблем при използването на различни източници на финансиране, който в значителна степен забавя прилагането. Не винаги съществува координация между решенията за предоставяне на средства и някои партньори остават без подкрепа, което може да попречи на започването на проекта;

27.

счита, че е важно в предложенията за регламенти, публикувани от Комисията през октомври 2011 г., да се съдържа задължение за държавите членки, когато изготвят и прилагат нови програми по структурните фондове, да вземат предвид евентуална макрорегионална стратегия и подчертава, че по-специално новата транснационална програма за региона на Балтийско море трябва да съответства на приоритетите на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море. Програмирането за следващия период трябва да започне в самото начало на 2014 г., за да бъдат избегнати ненужни забавяния в текущата проектна дейност;

28.

посочва, че трябва да се изясни въпросът за приноса на националните програми във връзка със структурния фонд за прилагането на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море, като се вземат предвид различията между регионите в държавите членки и техните нужди по отношение на развитието. Специалното насърчаване на интелигентно специализиране на регионално равнище в рамките на действията по националната програма създава големи възможности за постигане на целите на стратегията. Също така в договора за партньорство между държавата членка и Европейската комисия би трябвало да се споменава стратегията на ЕС за региона на Балтийско море;

29.

счита, че е важно да се гарантира начален капитал, както се предлага в съобщението на Комисията, като средство за насърчаване на сътрудничеството във връзка с проекти, тъй като това би позволило местните и регионалните заинтересовани страни и представителите на организации и гражданското общество да бъдат включени в по-голяма степен в дейности, свързани с проекти;

30.

подчертава, че в бъдеще ще е важно финансирането да се насочва към мерки за пряко прилагане на стратегията и да се даде възможност за съчетаване на различни видове финансиране. Заедно с публичното финансиране трябва да се насърчава използването на услугите, предлагани от различни финансови институции, като се подчертава ролята на частното финансиране. Трябва да се разработят техники, които да позволят включването на повече мерки за международно сътрудничество в проекти, финансирани в рамките на национални програми във връзка със структурните фондове;

31.

приветства предложените в съобщението на Комисията показатели за наблюдение на прилагането на стратегията, но подчертава, че системата за наблюдение и оценка трябва да бъде възможно по-проста и основана на показатели, които по реалистичен начин да илюстрират резултатите, получени чрез основано на стратегия сътрудничество. Комитетът на регионите има готовност да участва в обсъждания по изготвянето и избора на показатели;

Насърчаване на комуникацията и участие на заинтересованите страни

32.

подчертава, че прилагането на макрорегионални стратегии изисква прозрачно вземане на решения, цялостен обмен на информация и разработване на общи практики на всички равнища. По-специално, потокът на информация трябва да бъде подобрен, както между държавите членки от региона на Балтийско море, така и в самите държави. Това ще позволи по-широка ангажираност с изпълнението на целите на стратегията;

33.

подчертава, че активизирането на комуникацията във връзка със стратегията ще доведе и до по-голяма степен на информираност за дейността на ЕС сред обществеността. Уебсайтът, създаден във връзка със стратегията, и публичната консултация относно актуализирането на плана за действие във връзка със стратегията са стъпки в правилната посока;

34.

предлага Комисията систематично да събира и публикува информация за програмите за финансиране, така че финансови консултации да могат да се предоставят централно, както на национално, така и на местно равнище. Понастоящем проблемът се състои в това, че заинтересованите страни по проекта не разполагат с достатъчна информация. Знанията за подходящите инструменти за финансиране трябва да се разпространяват по-ефикасно, така че заинтересованите страни да могат безпроблемно да избират инструменти, подходящи за техните нужди;

Заключения

35.

отбелязва, че стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море предоставя на държавите членки, регионите и общините нови възможности да укрепят регионалната си конкурентоспособност и иновациите, както и интелигентното специализиране на регионите. Стратегията също така предизвика като цяло по-голям интерес сред местните и регионалните заинтересовани страни, разшири тяхното участие в сътрудничеството в Балтийско море и укрепи и доведе до нови форми на сътрудничество;

36.

предлага Комитетът на регионите да продължи да наблюдава активно прилагането на стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море въз основа на обновения план за действие, който предстои да бъде публикуван в края на 2012 г., и да представи своите наблюдения и заключения в рамките на разширения дебат относно макрорегионалните стратегии, особено с оглед на следващия програмен период на ЕС (2014–2020 г.).

Брюксел, 10 октомври 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/16


Становище на Комитета на регионите „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“

2012/C 391/04

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

призовава ролята на местните и регионалните власти да бъде надлежно призната и подкрепена с подходящи ресурси и капацитет, както и с целесъобразни инструменти за управление, тъй като тези власти изпълняват функции от първостепенно значение било директно като партньори в устойчиви местни енергийни проекти, било за планирането на новите инфраструктури, за предоставянето на разрешения, за инвестициите, възлагането на обществени поръчки, производството и овладяването на потреблението на енергия;

изтъква, че следва да се даде приоритет на интегрирането в разпределителната мрежа на енергия от възобновяеми източници, произведена на местно равнище от децентрализирани и разнообразни ресурси като вятърна, водна, слънчева енергия и енергия от биомаса, като по този начин разпределителната инфраструктура става по-интелигентна (интелигентни мрежи) и се превръща в предпоставка за ефективна конкуренция, което може да доведе до реални ползи за крайните потребители;

подчертава, че за да се отговори на все по-голямата необходимост от гъвкавост на енергийната система, са необходими акумулиращи технологии на всяко равнище на напрежение, които – като например помпено-акумулиращите централи – позволяват съхраняването на излишъци и по-късното генериране на енергия в големи мащаби; в този аспект е необходимо да се разработят и приложат стратегически инструменти за стимулиране на технологичните изследвания;

препоръчва да се засили ролята на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) като фактори, улесняващи усвояването на иновациите, разпространители на информацията и решения за потреблението на енергия в стратегически сектори като „интелигентните градове“ (smart cities), които включват политики, свързани с устойчива мобилност, интелигентни инфраструктури за разпределение (smart grid) и устойчиво строителство;

подчертава спешната необходимост от пълно изграждане на вътрешния енергиен пазар, който ще допринесе за гарантиране на енергийните доставки на достъпни цени до 2014 г., за премахване на изолираността на отделните държави членки в областта на енергетиката до 2015 г., за осигуряване на справедливо разпределение на ресурсите между регионите и за стабилизиране и подобряване на рамковите условия за европейския енергиен сектор така, че да могат да се ограничат допълнителните разходи за енергийната промяна;

Докладчик

Ugo CAPPELLACCI (IT/ЕНП), президент на автономен регион Сардиния

Отправен документ

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите – Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“

COM(2011) 885 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

А.   Европейска стратегия за преобразуване на енергийните системи

1.

е съгласен с необходимостта от спешно изготвяне на дългосрочна европейска стратегия за енергийния сектор, която да може да даде осезаем принос за целта на Европейския съюз за декарбонизация до 2050 г. Преобразуването на енергийната система е отговорност по отношение на бъдещите поколения, но представлява и реална възможност за растеж, развитие, заетост, конкурентоспособност и засилване на енергийната независимост за Европа;

2.

приветства Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., но смята, че тя не е достатъчно подробна и ясна, за да направлява още отсега, както и след 2020 г., решенията на държавите членки, на регионалните и местните власти и на инвеститорите за постигане на нов енергиен модел и да създаде достатъчна сигурност в областта на планирането. Същевременно подчертава, че понастоящем тя трябва да бъде последвана от конкретни мерки. Би трябвало например да може да се обмисли забрана на националните помощи за изкопаеми горива;

3.

посочва, че в пътната карта липсва оценка на първоначалната ситуация по отношение на целите, определени за настоящото десетилетие от Енергийната стратегия за периода до 2020 г., и това би трябвало да бъде предварително обсъдено, за да могат да бъдат установени целите и политическата рамка за 2030 г., посочени в последното заключение от пътната карта. Освен това е необходимо да се определят междинни фази на процеса на преобразуване на енергийната система съответно до 2030 г. и 2040 г., в съответствие с целите за намаляване на емисиите, предвидени в „Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (1). Поетапният процес би могъл да включва използването на преходни горива/енергийни източници, които могат да подпомагат постепенно преобразуването, като едновременно с това гарантират енергийната независимост и сигурност. Това би позволило също така да се улеснят постигането на конкретни резултати, мониторингът и оценката на изпълнението на мерките;

4.

смята, че „технологично неутралният“ подход, възприет в документа, не е подходящ и трябва да бъде преосмислен, за да се даде приоритет в дългосрочен план на тези подходи, технологии и горива, чиито резултати са ясни и чието използване е устойчиво и сигурно, като се отчитат наличните опит и познания за възобновяемите енергийни източници и иновативните технологии. Освен това при устойчивото преобразуване на енергийната система не може да се пренебрегнат нито въпросът за променената наличност на ресурси вследствие на настоящата икономическа криза, нито евентуалните екологични и социални последици, които биха могли да произтекат от това;

5.

е убеден в значението на взаимозависимостта между екологичните и социалните политики и в съответната необходимост в средносрочен и дългосрочен план да се гарантира справедлив и всеобщ достъп до сигурна и устойчива енергия с възможно най-слабо въздействие върху околната среда на разумни цени и всеобщ достъп до средства за овладяване на потреблението за домакински цели и до средства за местно производство на възобновяема енергия на разумни цени;

6.

призовава за включване на местните и регионалните власти в процеса на определяне на политиките, като например политиката на декарбонизация на енергетиката, от гледна точка на енергийната ефективност, овладяване на потреблението, производството и новите технологии; преразглеждане на пътната карта в съответствие с потенциала и потребностите на местните и регионалните власти; и предоставяне на подходящи ресурси, капацитет и инструменти за управление във връзка с важната роля, която изпълняват тези власти;

Б.   Оценка на териториалното въздействие и социалните последици

7.

отбелязва, че преобразуването на енергийните системи предполага усилия и последици, които са различни за различните региони в зависимост от енергийния профил и наличието на ресурси във всеки един от тях и че евентуалните икономически, финансови и административни разходи, свързани с европейски действия в областта на енергетиката, би трябвало да бъдат обосновани с подробна оценка на въздействието, в която да се отчитат в достатъчна степен специфичните реалности на местно и регионално равнище, по-специално аспектите, свързани с изолираността в областта на енергетиката;

8.

изразява съгласие, че структурните промени на енергийните системи поставят въпроса за изграждане и/или модернизиране на инфраструктурите, и посочва, че разходите за това преобразуване са различни в различни региони на Европа, и от това произтича заплаха за социалното сближаване;

9.

препоръчва разработването на инструменти, с които да могат да се оценят въздействията от преобразуването на енергийните системи на местно и регионално равнище, както от икономическа, така и от социална и екологична гледна точка. Ето защо припомня значението на повишаването на качеството и обхвата на най-разпространените макроикономически показатели, използвани за оценка на ефективността на политиките, като към тях се добави от една страна темата за енергията от гледна точка на устойчивостта, а от друга – социално и екологично измерение, което да може да отразява промените за социалното сближаване, достъпа до основни стоки и услуги на разумни цени, здравословното състояние, бедността, включително енергийната, природните ресурси и качеството на живота като цяло;

В.   Ролята на местните и регионалните власти

10.

е убеден, че постигането на глобалните цели в енергийния сектор изисква инициативи на местно равнище. Във връзка с това подчертава, че наличието на териториални цели вече се оказа ефективно в различни местни и регионални общности, като израз на едно многостепенно управление на процеса на преобразуване на енергийната система;

11.

изтъква значението на трансграничното сътрудничество и солидарност в новата енергийна система и следователно на необходимостта от координиране на европейско равнище. Усилията на всички равнища на управление са наложителни, те трябва да включват тясно сътрудничество с местните и регионалните власти и ясно определяне на ролите и механизмите за взаимодействие;

12.

призовава ролята на местните и регионалните власти да бъде надлежно призната и подкрепена с подходящи ресурси и капацитет, както и с целесъобразни инструменти за управление, тъй като тези власти изпълняват функции от първостепенно значение било директно като партньори в устойчиви местни енергийни проекти, било за планирането на новите инфраструктури, за предоставянето на разрешения, за инвестициите, възлагането на обществени поръчки, производството и овладяването на потреблението на енергия. Освен това социалният диалог и участието на социалните партньори, за което се призовава в пътната карта с оглед управлението на промяната, изисква всеобхватен информационен капацитет и посредничество на местните и регионалните власти, които следователно трябва не само да бъдат ясно признати, но и ефективно подкрепяни;

13.

препоръчва приемственост в подкрепата за действия и вече съществуващи добри практики на местно равнище, като се повишава равнището на участие в тях и се разширява включването им във всяка форма на сътрудничество, например в рамките на Конвента на кметовете или други междурегионални, национални или международни структури, и се подкрепя ролята на движеща сила в насърчаването на промените, стимулирането на икономическото развитие на територията и създаването на информационни мрежи и мрежи за сътрудничество;

Г.   Енергийна ефективност, икономия на енергия и енергия от възобновяеми източници

14.

споделя първостепенното значение на това да се насърчава икономията на енергия, за да се намали търсенето на енергия, посредством повишаването на осведомеността, образованието и промените в поведението на гражданите, но и посредством подкрепа за разработването на нови технологии, които да могат да гарантират по-ефективно потребление на ресурсите и по-голям икономически растеж, конкурентоспособност и заетост, както и посредством подкрепа от страна на държавите членки на системите за производство на енергия за собствени нужди с цел да се насърчи възможно най-рационално използване на енергията, децентрализирана енергийна система и по-реално участие на гражданите в процеса на вземане на решения относно вида и използването на енергията. С оглед отделяне на икономическия растеж от потреблението на енергия, изтъква, че намаляването на потреблението, когато произтича от повишаване на ефективността на процесите и икономии на енергия, може да се разглежда като показател за развитие, а не за рецесия, и че може да бъде от полза за икономиката;

15.

отново заявява позицията си в подкрепа на енергийната ефективност като една от мерките от решаващо значение за постигане на целите за намаляване на емисиите, определени за 2050 г. Изразява съгласие относно необходимостта да се определят по-амбициозни мерки за енергийна ефективност и стратегии, които да гарантират оптимално съотношение между разходите и ефективността, и във връзка с това счита, че е целесъобразно на европейско равнище да се определят и обвързващи условия. Същевременно подчертава спешната необходимост да се действа по аспекти, които биха могли веднага да допринесат значително за икономиите, като например повишаването на енергийната ефективност на сградите и по-устойчивата мобилност;

16.

при определянето и прилагането на спешните и необходими действия за преобразуването на енергия във всички случаи трябва да се гарантира взаимосвързаност на отделните мерки с оглед на устойчивостта. По-специално трябва да се оцени рискът от това напредъкът в една област да не доведе до отрицателни последици в други области;

17.

одобрява създаването на стойност за икономията на енергия посредством устойчиви пазарни механизми, в съответствие с анализа от „Плана за енергийна ефективност, 2011 г. (2);

18.

оценява факта, че увеличението на дела на енергия от възобновяеми източници е характерна черта, обща за всички сценарии за декарбонизация, още за периода до 2030 г., и ще има по-голям принос от този на другите технологии през 2050 г. Въпреки това изразява съжаление, че нито един от сценариите в пътната карта не разглежда интегрирани решения за възобновяема енергия и енергийна ефективност, с цел да се увеличи устойчивостта на прехода на енергийната система към сценарий без енергия от изкопаеми горива и да се постигне напредък по пътя към декарбонизация на сектора. Освен това, отбелязвайки, че в пътната карта възобновяемите източници са изключително важни за отоплението и охлаждането, изразява съжаление поради липсата на задълбочен анализ на приоритетната роля, която този сектор с неговото значително въздействие върху общото енергийно потребление, следва да изпълнява (i) в процеса на декарбонизация на европейската енергийна система за периода до 2050 г. и следователно (ii) в изготвянето на настоящите и бъдещите енергийни политики;

19.

изтъква наблюденията, съдържащи се в Резолюция CdR 7/2011 от 30 юни – 1 юли 2011 г. относно „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък“, и приоритетите за стимулиране на развитието на електропреносните мрежи и интегрирането в разпределителната мрежа на енергия от възобновяеми източници, произведена на местно равнище от децентрализирани и разнообразни ресурси като вятърна, водна, геотермична, слънчева енергия и енергия от биомаса, като за тази цел разпределителната електропреносна инфраструктура става по-интелигентна (интелигентни мрежи) и се превръща в предпоставка за ефективна конкуренция, което може да доведе до реални ползи за крайните потребители. За да се отговори на все по-голямата необходимост от гъвкавост на енергийната система, са необходими акумулиращи технологии на всяко равнище на напрежение, които – като например помпено-акумулиращите централи – позволяват съхраняването на излишъци и по-късното генериране на енергия в големи мащаби; в този аспект е необходимо да се разработят и приложат стратегически инструменти за стимулиране на технологичните изследвания;

Д.   Конвенционални (газ, въглища, нефт) и неконвенционални енергийни източници и ядрена енергия

20.

изразява съгласие с необходимостта да се осигури диверсификация на доставките, за да се гарантира защита на енергийната сигурност. Подчертава, че е важно да се предоставят конкретни насоки за преходния период, в който конвенционалните енергийни източници (газ, въглища, нефт) могат да играят поддържаща роля в процеса на декарбонизация на енергийната система, в най-ефективните им и устойчиви по отношение на въглеродните емисии форми, със специален акцент върху технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, като успоредно се развиват технологиите, инфраструктурата и поведението необходимо за промяната;

21.

изразява загриженост относно значението, което стратегията отдава на технологии, които все още не са пуснати на пазара, и препоръчва на европейско равнище, при спазване на действащото законодателство, да се обсъдят и проучат възможните краткосрочни и дългосрочни екологични и социални последици от прибягването към експлоатация на неконвенционални източници на газ, като шистовия газ, и използването на технологии, за които съществуват рискови фактори, които все още не са напълно оценени или контролирани и които могат да придобият трансграничен характер, а също и, както в случая с шистовия газ да се има предвид евентуалната нужда от регулиране. По тази причина приветства намерението на Комисията да насърчава изследванията и широкото използване на технологии, които могат да допринесат за декарбонизацията на процесите на трансформиране на енергията и предлага да бъдат включени анализи на жизнения цикъл като съществени елементи в процеса на вземане на решения;

22.

разглежда особено критично направената от Комисията в Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. причинно-следствена връзка между декарбонизацията и ядрената енергия и допускането, че ядрената енергия допринася за понижаването на системните разходи и цените на електроенергията, като същевременно се признава, че „разходите за безопасност и разходите за изваждане на съществуващи електроцентрали от експлоатация и за унищожаване на отпадъците вероятно ще растат“. Комитетът призовава да се обърне особено внимание на дългосрочните сценарии въз основата на конвенционалните възобновяеми енергийни носители и на факта, че все по-голямата загриженост на общественото мнение във връзка с ядрената безопасност може да доведе до намаляване на частните инвестиции в сектора и да изисква по-голямо публично участие под формата на субсидии и повишаване на цените на електроенергията, което ще засегне предимно най-бедните слоеве на населението;

Е.   Инвестиции и достъп до финансиране

23.

счита, че с определянето на референтна рамка за инвестициите поне до 2030 г. може да се повиши ефективността на пътната карта и да се създадат условия за по-голяма сигурност на пазара, както за частните лица, така и за институционалните участници, особено ако тя се позовава на национални цели за инвестиции, в които се отчитат плановете за действие на местните и регионалните власти. Една по-голяма сигурност по отношение на инвестициите би могла да допринесе също за постигането на целите за 2020 г., по-специално енергийна ефективност и икономиите на енергия, за които са нужни допълнителни усилия. Референтната рамка би спомогнала също за създаването на европейска карта на компетенциите на веригите за енергийна ефективност и възобновяемите източници, която да служи за насочването на инвестициите, с цел подобряване на динамиката на растежа и укрепване на операторите от тези вериги;

24.

призовава по-специално да се определят ясно ресурсите за насърчаването на децентрализирани инвестиции в областта на устойчивата енергия (овладяване на потреблението и производство на енергия от възобновяеми източници), които да допринасят за ефективното използване на ресурсите и за развитието на зелена икономика на местно и регионално равнище; за определянето на допълнителен финансов инструмент, управляван по децентрализиран начин, с цел улесняване на прилагането на планове за действие за устойчива енергия (SEAP); и за (икономическа и нормативна) подкрепа на децентрализирани малки производители на възобновяема енергия, в това число местни и регионални власти, така че да се улесни интеграцията им в мрежата;

25.

препоръчва да се продължи и разшири успешният опит на програмата „Интелигентна енергия – Европа“ и да се определят ясно начините, по които може да се използва значителна част от наличното финансиране в рамките на политиката на сближаване. Смята за необходимо в рамките на структурните фондове, наред с другото, да се отпуснат средства, за да се улесни установяването на местни партньорства за децентрализираното развитие на технологии с ниски въглеродни емисии и с висока енергийна ефективност, и по-специално на Европейския социален фонд, за да се създаде човешки капитал, способен да планира, управлява и предоставя техническа помощ във връзка с енергийните въпроси, както по отношение на решения, така и на технологии и партньорства за прилагане;

26.

смята, че местните власти трябва да продължат да се възползват от опростен достъп до финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за устойчива енергия. Би трябвало да се даде приоритет на онези проекти, които съчетават енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници за устойчиво развитие на територията, като се опростят процедурите и се улесни достъпът за по-малките органи на самоуправление;

27.

изрично подчертава, че за ефективното финансиране на енергийната инфраструктура не са достатъчни мерки на национално равнище; по тази причина предлага по-голяма финансова подкрепа за проекти в енергийния сектор, най-вече с цел разпространение на използването на решения въз основа на по-широко използване на енергия от възобновяеми източници и по отношение на отоплението и охлаждането на сградите;

28.

предлага разработването на стратегия за подкрепа на формирането на клъстери и регионални партньорства, както и на сътрудничеството между съществуващите такива, които вече са се доказали в някои територии като подходящи инструменти за развитие на „зелени“ енергийни пазари и енергийна ефективност, за мобилизиране на инвестициите и за създаване на умения и работни места;

Ж.   Научни изследвания, иновации и прилагане

29.

изразява съгласие с необходимостта от насърчаване на силен ангажимент на европейско равнище по отношение на иновациите и научните изследвания, с убеждението, че развитието на иновационни технологии, по-ефективни и по-евтини, може да допринесе за създаването на повече сигурност в сектора и да се привлече капитал, включително чрез обосновано разпределение на ресурсите в рамките на новата програма „Хоризонт 2020“;

30.

изрично подчертава необходимостта от последователност на целите и приоритетите на новата програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.;

31.

смята, че иновациите и научните изследвания, свързани с микропроизводството на енергия трябва да бъдат насърчавани в по-голяма степен, като например водноелектрическата енергия, получена от малки водни потоци, вятърната енергия за отделни или малък брой домакинства, локализираната слънчева енергия или получаването на енергия от горещи извори там, където има такива;

32.

би подкрепил по-активна научноизследователска и развойна дейност за оползотворяване на потенциала на океана да генерира енергия (получена от вълните и от приливите и отливите) – дейност, която предлага огромни възможности за осигуряване на безопасна, сигурна и устойчива енергия;

33.

предлага да се разработят многократно приложими механизми, базирани на най-добрите практики в различни региони, в подкрепа на създаването на клъстери за иновации, териториални платформи за иновации в енергетиката или други форми на публично/частно партньорство между местните и регионалните власти, академичните среди и индустрията. Такива форми на партньорство биха могли да представляват важни инструменти за регионално развитие и за развитие на местните икономики, гарантирайки по-голяма адаптивност, достъпност и икономичност на иновациите и технологиите на местно равнище;

34.

счита, че селскостопанските и горските политики ще бъдат силно повлияни от пътната карта и следователно ще е необходимо да се подкрепят научните изследвания, които дават възможност за адаптиране и развитие на тези сектори, за да станат по-устойчиви;

35.

препоръчва да се засили ролята на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) като фактори, улесняващи усвояването на иновациите, разпространители на информацията и решения за потреблението на енергия в стратегически сектори като „интелигентните градове“ (smart cities), които включват политики, свързани с устойчива мобилност, интелигентни инфраструктури за разпределение (smart grid) и устойчиво строителство;

36.

предлага да се подчертае значението на научните изследвания и на подготовката на специалисти, по-специално от страна на държавите членки, за да може след това да се разполага с квалификационни ресурси и подходящи учебни програми за въвеждане на иновации и осъществяване на стратегически планове;

З.   Вътрешен и световен пазар

37.

подчертава спешната необходимост от пълно изграждане на вътрешния енергиен пазар, който ще допринесе за гарантиране на енергийните доставки на достъпни цени до 2014 г., за премахване на изолираността на отделните държави членки в областта на енергетиката до 2015 г., за осигуряване на справедливо разпределение на ресурсите между регионите и за стабилизиране и подобряване на рамковите условия за европейския енергиен сектор така, че да могат да се ограничат допълнителните разходи за енергийната промяна;

38.

препоръчва да бъде доразработена схемата за търговия с квоти за въглеродни емисии с основна промяна на процедурата на безплатно предоставяне на квоти, която в сегашния си вид обезсмисля регулаторната цел на схемата за търговия с емисии (СТЕ), тъй като поддържа на твърде ниско равнище цената на сертификатите. Във връзка с това трябва да се вземе предвид положението на промишлените предприятия, които работят на международните пазари и чиято конкурентоспособност може да пострада от явлението изместване на въглеродните емисии (carbon leakage) към трети страни.

Брюксел, 10 октомври 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


(1)  COM(2011) 112 final.

(2)  COM(2011) 109 final.


18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/21


Становище на Комитета на регионите относно „Приспособяване към изменението на климата и отговори на регионално равнище: ситуацията в крайбрежните региони“

2012/C 391/05

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

е убеден в неотложността в икономическо и социално отношение от насърчаване на приспособяването в крайбрежните райони, също и предвид по-високата цена на „липсата на действие“, независимо от продължаващата криза на държавния дълг в някои страни от еврозоната; смята, че бъдещата европейска стратегия за приспособяване трябва да бъде достатъчно детайлна, за да обхване регионалните различия;

признава, че Инструментът за интегрирано управление на крайбрежните зони – ICZM, е с основно значение за улесняване на интеграцията на политиките в крайбрежните зони, особено за въпроси, които все още не са напълно урегулирани, като ерозията, приспособяването към изменението на климата и екологичните инфраструктури; и за насърчаването на регионалното сътрудничество между местните участници, посредством инициативи като например Sardinia Charter (Хартата от Сардиния) в Средиземноморския басейн;

изтъква, че усъвършенстването на инструменти, чрез които да може да се оценят разходите и ползите от приспособяването може да даде силен тласък на онези местни и регионални политически процеси, които стоят в основата на териториалното планиране и мерки и да се създадат условия за определянето на икономически най-ефективните стратегии;

отново потвърждава, че е подходящо да бъде редовно консултиран относно европейските и международните преговори, свързани с климата, и по тази причина призовава за: (i) участието на Комитета в европейска работна група по приспособяването, която да се съсредоточи върху зони с трайно неблагоприятни условия, сред които условия, определени от последиците от изменението на климата, и следователно свързани с крайбрежните зони, островите, планинските и най-отдалечените региони, и (ii) да получи акредитация като наблюдател в Комитета по приспособяване.

Докладчик

г-н Ugo CAPPELLACCI (IT/ЕНП), президент на автономен регион Сардиния

Отправен документ

Сезиране от кипърското председателство

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

A.   Приспособяване към изменението на климата и неговите местни измерения

1.

изтъква, че приспособяването към изменението на климата и процесът на определяне на вариантите за приспособяване (оценка във връзка с приспособяването към изменението) (1)  (2), трябва да се извършват с активното участие на местните и регионалните власти, както по отношение на планирането, така и на предприеманите действия. Поради това потвърждава (3) основната роля на местните власти за справяне с последиците от изменението на климата, оценява признанието, което тази роля е получила на европейско (4) и световно (5) равнище и отправя искане това признаване да се посочи изрично в бъдещата европейска стратегия за приспособяването;

2.

припомня, че изменението на климата и последиците от него ще са сред основните предизвикателства пред местните и регионалните власти в Европейския съюз през идните години. В този контекст, първостепенен приоритет трябва да бъде предприемането на нужните стъпки в опит да се ограничи, доколкото е възможно, повишаването на средната температура в света (смекчаване), но освен това да се извърши и подготовка на различните равнища за онези промени, които са неизбежни (приспособяване);

3.

изразява съгласие със заключенията на конференцията „Рио +20“, че приспособяването към изменението на климата е непосредствен и неотложен световен приоритет, и че стратегията за намаляване на риска от природни бедствия и стратегията за приспособяване към изменението на климата трябва да бъдат по-добре интегрирани и координирани (6). Подчертава, обаче, че тежестта, свързана с този глобален приоритет, пада върху местното равнище по отношение на отговорностите на местните власти в управлението и превенцията на бедствията и пораженията върху околната среда, икономиката, социалната структура и културната идентичност на засегнатото население;

4.

смята, че приспособяването на местно равнище трябва да се разбира не като временен отговор на едно единствено изискване, а по-скоро като постепенно и трайно съчетаване на повече стимули, комбинирани по различен начин. По тази причина изразява съгласие със законодателното предложение на Комисията за периода 2014 - 2020 г., че приспособяването към изменението на климата трябва да бъде съществена част от споразуменията за партньорство и оперативните програми, свързани с петте фонда на Общата стратегическа рамка, в съответствие с принципите на устойчивото развитие, по примера на опазването на околната среда, ефективното използване на ресурсите, смекчаването на последиците от изменението на климата, устойчивостта на бедствия и на превенцията и управлението на риска (7);

5.

отбелязва, че въздействието на изменението на климата е променливо във времето и пространството, и че общи решения за приспособяване рядко са ефективни. Затова смята, че общи стратегии и мерки, споделяни „без съжаление“ от няколко държави членки, трябва да бъдат интегрирани от стратегии, произтичащи от извършени на регионално и местно равнище оценки, специфични спрямо вида мерки, мащаба (пропорциятя) и разходите-ползите;

6.

отбелязва сериозните разходи, свързани с последиците от изменението на климата, като отбелязва също, че за периода 1998 – 2015 г. регионалните власти са поели около една трета на разходите за защитата на бреговете на Европа (8), и повтаря (9), че финансирането на приспособяването остава решаващ и ключов фактор за прилагането на местно равнище;

Б.   Значение и характерни особености на приспособяването в крайбрежните райони

7.

подчертава уязвимостта, по отношение на изменението на климата, на крайбрежните райони  (10), които вече са подложени на значителен натиск от концентрацията на икономически дейности, инфраструктура и градски центрове. 12 % от европейските крайбрежни зони, в зона в рамките на 10 км от брега, се намират под 5м над морското равнище и поради това са много уязвими от наводнения, а 20 % от крайбрежието са обект на сериозни проблеми, причинени от ерозия, като загубата на земя възлиза приблизително на 15 км2 на година (11); на свой ред ерозията се смята за основна причина (65 % от общите загуби), за изчезването на крайбрежните екосистеми за периода от 2000 до 2006 г. (12) както и някои оценки показват, че 35 % от влажните зони на Съюза биха могли да бъдат загубени до 2100 г. в сравнение със стойностите от 1995 г (13).

8.

отбелязва, че регионалните разлики са значителни по отношение на вида въздействие. В Балтийско море морската фауна е тази, която може да бъде засегната от очакваното увеличение на температурата на водата; регионите на Северно море и атлантическото крайбрежие са изложени в по-голяма степен на риска от наводнения поради увеличаването на средното морско равнище; в Средиземно море преобладават рискът от ерозия и недостигът на сладка вода поради нахлуването на солена вода в подземните води и продължителните периоди на засушавания, ерозията е проблем и в Черно море, докато периферните региони обикновено са уязвими по отношение на всички последици – от наводненията до сушите, от екстремните явления като циклоните (14) Въздействието ще варира и в зависимост не само от нивото на уязвимостта и способността за отпор на природните системи, но също и от структурата на човешките системи по отношение, например, на организацията на здравните системи или механизмите за намаляване на (или предупреждаване за) риска от природни бедствия, включително цунами;

9.

подчертава измеренията на проблема на европейско равнище, с 447 крайбрежни региони в 22 държави и шест основни морски басейна. 41 % от населението на Европа живее в тези региони, съотношение, което съответства на 41 % от активното население на Съюза (15) 35 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на 22-те страни с крайбрежни региони, равняващи се на 3,5 трилиона евро, се създава в рамките на 50 км от брега, а стойността на икономическите активи, намиращи се в рамките на 500 м от плажната ивица се оценява на близо 500 – 1 000 милиарда евро (16). Всичко това подчертава значимостта на крайбрежните райони по отношение на производството и тяхната икономическо и социално значение за развитието и териториалното сближаване, ценности, които задължително трябва да бъдат запазени или допълнително укрепени в процеса на приспособяване към изменението на климата;

10.

по тази причина е убеден в неотложността в икономическо и социално отношение от насърчаване на приспособяването в крайбрежните райони, също и предвид по-високата цена на „липсата на действие“, независимо от продължаващата криза на държавния дълг в някои страни от еврозоната. Последните проучвания (17) показват, че липсата на допълнителна защита в сравнение с 1995 г. ще доведе на равнище ЕС до щети, възлизащи средно на 11,7 милиарда евро годишно за периода 2041–2070 г. и 17,4 милиарда на година за периода 2071–2100 г., като броят на хората, които понастоящем са изложени на риск от наводнения, би могъл да се увеличи с около 40 000 и 80 000 единици за същите референтни периоди. Годишният разход за приспособяването обаче се оценява на около 1 млрд. евро за периода 2041–2070 г. и 0,7 млрд. евро за периода 2071–2100 г., като по този начин се показва ясно, че ползите от приспособяването далеч надхвърлят цената на „липсата на действие“. Отбелязва, освен това, че в същото проучване препоръчва, че е необходимо приспособяване, независимо от наличието на изменение на климата и в резултат на социално-икономическото развитие на крайбрежните региони и следователно на по-голямата стойност на активите и инвестициите, които трябва да бъдат защитени;

11.

подчертава също така, че разходите, както за щетите, така и за приспособяването, варират значително между различните държави членки пропорционално на техния БВП, и че по-специално островите ще трябва да понесат по-високи разходи за предприемане на мерки на територията поради специфичните си географски особености;

12.

изтъква, че крайбрежните региони приютяват важни природни местообитания и допринасят за опазване на биологичното разнообразие  (18) , ландшафта, деликатни екосистеми като, например, влажните зони, и използването на екосистемните услуги, от запазването на които зависи привлекателността и устойчивостта на тези региони, както и тяхната културна идентичност, освен това отбеляза, че мрежата „Натура 2000“ защитава значителна част от крайбрежните (19) и морските райони;

13.

изтъква сложния и мултидисциплинарен характер на приспособяването на крайбрежните региони. Тези региони, в действителност, са междинно звено между земни (градски центрове, промишленост, селското стопанство, гори, реки) и морски системи (рибарство, аквакултури, пристанищна дейност, морски транспорт, туризъм), освен това те притежават управленски умения (отнасящи се например до рискове от наводнения, доставка на питейна вода или използването на земята) често разпределени на различни равнища на управление (20).

В.   Европейски подход, субсидиарност и пропорционалност

14.

одобрява волята на Комисията да създаде интегрирана стратегия на европейско равнище и общи инструменти за приспособяване и е убеден, че един европейски подход за приспособяване към вече случващите се и бъдещи изменения на климата, може да добави стойност към мерките на държавите членки или териториалните власти, без да нарушава принципа на субсидиарност, и с оглед на факта, че последиците от изменението на климата са с трансграничен характер;

15.

все пак смята, че бъдещата европейска стратегия за приспособяване трябва да бъде достатъчно детайлна, за да обхване регионалните различия по отношение на: (i) вид на въздействието, (ii) степен на уязвимост и последици в дългосрочен план, (iii) икономически условия (например активи и ресурси, изложени на риск), (iv) социална структура (например гъстота на населението и капацитет на човешките системи), и (v) структурни характеристики (например периферен характер или наличие на неблагоприятни условия като силна уязвимост от изменението на климата, характерна за крайбрежните зони и островите, както и за планинските региони (21) и най-отдалечените региони);

16.

отбеляза също така възможността за бъдещата стратегия за определяне на мерки за приспособяване, които, както инструментите за финансиране, да бъдат достатъчно гъвкави, за да се приспособят към регионалните различия, от една страна, и към непрекъснатото развитие на процеса на приспособяване – от друга; освен това тези мерки ще трябва да бъдат приведени в съответствие с мерките за смекчаване, за да не се стигне до несполучливо приспособяване, което може да доведе до увеличаване на отделянето на парникови газове или до повишена уязвимост;

17.

смята, че ролята на ЕС в спецификата на приспособяването в крайбрежните райони трябва да се съсредоточи върху инициативи за: (i) координация и сътрудничество между различните равнища на управление там, където съществува трансгранично измерение на въздействието или на мерките; (ii) обучение;(iii) създаването на знания, които да запълнят пропуските, които за крайбрежните райони често включват сложни динамични процеси и необходимост от мултидисциплинарни подходи; (iv) разпространение на знанията, най-добрите практики и успешните опити; (v) техническа и финансова подкрепа за усъвършенстването на интегрирани регионални и местни стратегии за приспособяване; (vi) изследвания и развитие на иновативни технологии за приспособяване; (vii) определяне и финансово-техническа подкрепа за програми за транснационално сътрудничество за приспособяването на макрорегионално равнище;

18.

също така смята, че Комисията трябва да играе определяща роля в координирането и оценката на многобройните изследователски и инвестиционни проекти, съфинансирани от европейски фондове, като се избягва дублирането, максимално се използват възможностите на синергиите и се благоприятства разпространението и широкомащабното прилагане на най-добрите решения и инструменти; във връзка с това Европейската комисия трябва да се погрижи за координация на съвместните мерки на съседните страни и съответно крайбрежните региони, както и за реализирането на общи изследователски и инвестиционни проекти;

19.

отново подчертава (22) необходимостта от търсене на по-голяма съгласуваност между европейските политики, по-специално с тази за околната среда; отбелязва, например, че прилагането на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (79/409/ЕИО), може да бъде изложена на риск от мерки за приспособяване, особено ако са от инфраструктурно естество, и отбелязва, че, в този контекст, е важно да се разработват ефективни и прозрачни механизми за местни консултации за определяне на коригиращи и/или компенсиращи мерки, насочени към онези обекти от интерес за Общността, които ще понесат отрицателно въздействие или щети в резултат на действията за приспособяване;

20.

признава, че Инструментът за интегрирано управление на крайбрежните зони – ICZM, е от основно значение за улесняване на интеграцията на политиките в крайбрежните зони, особено за въпроси, които все още не са напълно урегулирани, като ерозията, приспособяването към изменението на климата и екологичните инфраструктури; и за насърчаването на регионалното сътрудничество между местните участници, посредством инициативи като например Sardinia Charter (Хартата от Сардиния) в Средиземноморския басейн (23). По тази причина приветства процеса на преразглеждане на препоръката от 2002 г., която отчита по-сложната европейска политическа рамка, създала се през последните години за управлението на морските и крайбрежните райони (24). Във връзка с това се надява това преразглеждане да даде възможност за по-добро съсредоточаване на инструмента за ICZM върху процесите на приспособяване;

21.

приветства перспективата европейската финансова помощ значително да се увеличи през следващата многогодишна финансова рамка 2014 – 2020 г., с поне 20 % от общия размер на разходите за действия, свързани с климата, но подчертава необходимостта от: гарантиране на справедливо и реалистично разпределяне на правомощията за финансиране между различните равнища на управление, като се вземат предвид и настоящите икономически трудности на местните администрации, при спазване на принципите на взаимно допълване и допълняемост, както и да се улесни набелязването на алтернативни ресурси;

22.

във връзка с това отново предлага (25) част от приходите от европейската система за търговия с квоти за емисии да се предостави на разположение на местните и регионални власти за прилагане на мерки за приспособяване (и смекчаване); освен това изразява желание Комисията да разработи препоръки за привличането за участие на частния сектор, включително застрахователни дружества, в оценката и споделянето на рисковете и в повишаването на осведомеността.

Г.   Условия за посрещане на предизвикателствата и предложения на решения за приспособяване

23.

подчертава, че е важно процесът на приспособяване да не се разглежда само от гледна точка на разходите, но също и най-вече от гледна точка на възможностите и ползите в сравнение с „липсата на действие“ и набляга (26) на това, че го смята за едно от потенциалните средства за развитие на конкурентоспособни и екологосъобразни регионални икономики; подчертава обаче, че за тази цел се предполага наличието на местно управление, осъзнаващо рисковете и последиците от изменението на климата, компетентно по отношение на необходимите мерки и способно да приложи на местно равнище интегрирането на политики и мерки, както и да получи достъп до наличните възможности за финансиране;

24.

въпреки че подчертава активната роля на някои региони в борбата с изменението на климата, отбелязва наличието на всеобщо разпространена опасност от недостатъчно осъзнаване на обхвата на проблема. Поради това смята за важно да се организират информационни кампании, обясняващи причинно-следствена връзка между изменението на климата и проблемите, срещани по териториите, като например липсата на вода, намаляването на крайбрежната ивица, горещите вълни, наводненията и свлачищата, и които в същото време могат да предоставят информация и конкретни или успешни примери за прилагане на наличните инструменти към процеса на приспособяване и смекчаване (27);

25.

смята, че използването на Европейския социален фонд е от съществено значение за създаване на местно и регионално равнище на уменията и гъвкавостта, необходими за управлението на приспособяването, както в публичния, така и в частния сектор. Например е добре да се укрепи местното управление, за да се включат стратегиите за приспособяване в съответните секторни политики или за да се насърчи разработването на подходящо териториално законодателство. От друга страна, правомощията в областта на планирането и строителството в частния сектор ще трябва да се приспособят към новите потребности, произтичащи от мултидисциплинарни и интегрирани политики (28);

26.

призовава Комисията да усъвършенства и допълнително да разработи, включително и въз основа на опита на отделните проекти: (i) инструменти за картографиране, за да се предоставят данни и информация на географска основа и в полезен мащаб за подкрепа на процесите на вземане на решения на местно и регионално равнище; (ii) ясна и обща референтна рамка за оценка на уязвимостта, последиците и рисковете, и (iii) насоки за определяне на местните стратегии за приспособяване в крайбрежните региони, в които да се отчита необходимостта от мултидисциплинарност в мерките и аспектите на многостепенно управление на тези зони;

27.

по-специално, смята за подходящо разработването на показатели за уязвимост за крайбрежните региони и на основаващи се на тях показатели за анализ на уязвимостта. Наред с предвиждането на продължителността на събитията и посочването на капацитета за приспособяване, тези показатели могат също така да улеснят набелязването и определянето на приоритетите на мерките по територията така, че да позволят концентриране на ресурсите там, където съществува най-голяма нужда;

28.

приветства създаването на информационни платформи като CLIMATE-ADAPT, но подчертава, че е добре да се подобри достъпността на тяхното съдържание за крайните потребители при спазване на принципите на една обща информационна система за околната среда (SEIS) (29), например чрез превеждане на информацията на достатъчен брой езици; освен това смята за целесъобразно да се помисли за създаването в рамките на платформата на раздел, посветен на финансирането на приспособяването на местно и регионално равнище и на база данни за инвестициите;

29.

посочва важността на по-доброто оползотворяване на резултатите от изследванията: като тези изследвания отговарят в по-голяма степен на нуждите на териториалната политика, например с разработването на стратегии за приспособяване и ефикасни в икономическо отношение мерки, съобразени с местните и регионални характеристики; и като се улесни създаването или подобряването, където вече съществуват, на механизми за диалог и/или партньорство между наука, политика и, доколкото е възможно, на гражданското общество, например чрез съвместно участие в европейски проекти;

30.

отново изтъква (30), че за крайбрежните региони от съществено значение е координацията на приетите политики, както и наличието на научни изследвания, насочени към извършването на оценка на въздействието на тези политики в съседни или презгранични райони, така че проблемът да не бъде просто прехвърлян от една териториална единица към друга. Подходът на участие в набелязването на тези мерки и участието на всички съществени заинтересовани страни биха могли да улеснят прилагането на последователни в териториално отношение мерки;

31.

смята, че цената на приспособяването и невъзможността да се разберат потенциалните възможности и ползи представляват сериозна пречка за подготовката на местни стратегии и още повече за тяхното изпълнение. По тази причина изтъква, че усъвършенстването на инструменти, чрез които да може да се оценят разходите и ползите от приспособяването може да даде силен тласък на онези местни и регионални политически процеси, които стоят в основата на териториалното планиране и мерки и да се създадат условия за определянето на икономически най-ефективните стратегии;

32.

е убеден, че дори и при наличието на умения, осведоменост и достатъчна научна подкрепа, липсата на финансови ресурси на местно и регионално равнище е пречка за ефективни действия; по тази причина смята за необходимо да се определят начини за пряко финансиране на териториалните мерки посредством инструменти на партньорство, като например LIFE + и програма „Хоризонт 2020“; пазарни инструменти, като например плащането за екосистемни услуги или печалба, която може да се получи от схемата за търговия с квотите за емисии; и фискални инструменти като стимулите;

33.

посочва, че е необходимо да не се допуска ограничена гъвкавост на действията за приспособяване, например чрез отдаване на предпочитание на обратими стратегии, със „слаби“ мерки за сметка на „силните“ (например предупредителна система, която е по-ефективна спрямо големите второстепенни съоръжения), или чрез насърчаване на създаването на „екологосъобразна инфраструктура“, чиято цел e да възстанови естествените местообитания и която е в основата на екосистемен подход за приспособяване;

34.

във връзка с това отбелязва, че ICZM е станал задължителен за държавите членки от Средиземноморския басейн с влизането в сила, през март 2011 г., на протокола за ICZM от Конвенцията от Барселона, и че протоколът съдържа конкретно позоваване на използването на екосистемен подход за гарантиране на устойчивото развитие на крайбрежията (31); освен това отбелязва, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие (32) разглежда екосистемните подходи като икономически ефективни алтернативи с технологични решения за приспособяване и смекчаване и по тази причина гледа с очакване на приноса, който бъдещата европейска стратегия за екологосъобразна инфраструктура ще може да даде в процеса на приспособяване в крайбрежните региони;

E.   Институционален принос на местните и регионалните власти и международно сътрудничество

35.

призовава Комисията да проведе предварителна консултация с представители на местните и регионалните власти, за да се увери, че предложението за европейска стратегия за приспособяване е в съответствие с принципа на пропорционалност и е достатъчно приобщаващо и подробно спрямо местното равнище, особено по отношение на най-уязвимите зони като крайбрежните, островните и планинските региони;

36.

е убеден, че може да играе активна роля в създаването на информационните платформи, като например CLIMATE-ADAPT и OURCOAST, по-специално за да допринесе за това, съдържанието на тези платформи да се съсредоточи върху местните нужди и особености, и следователно да увеличи ползите за местните и регионалните власти, свързани с разпространението на информация;

37.

отново потвърждава (33), че е подходящо да бъде редовно консултиран относно европейските и международните преговори, свързани с климата, и по тази причина призовава за: (i) участието на Комитета в европейска работна група по приспособяването, която да се съсредоточи върху зони с трайно неблагоприятни условия, сред които условия, определени от последиците от изменението на климата, и следователно свързани с крайбрежните зони, островите, планинските и най-отдалечените региони, и (ii) да получи акредитация като наблюдател в Комитета по приспособяване (34);

38.

е убеден, че има нужда от по-голяма солидарност и взаимодействие между регионите, за да се извлече полза от знанията и опита, натрупан от местните и регионалните власти във връзка с процеса на приспособяване, както на европейско, така и на международно равнище. По тази причина приветства онези инициативи, които определят общи ангажименти за местните власти (като например Хартата за приспособяване от Дърбан), които насърчават иновативни партньорства (като териториалния подход към изменението на климата) (35), или които са насочени към създаването на мрежа на споделяне, сътрудничество и обмен на екологично съвместими технологии (като Центъра и Мрежата за климатични технологии) (36).

Брюксел, 10 октомври 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


(1)  IPCC, 2012: „Managing the Risks of Extreme Events and Disasters to Advance Climate Change Adaptation“ („Управление на риска от екстремни явления и бедствия за ускоряване на приспособяването към изменението на климата“). Специален доклад на работни групи I и II на междуправителствената комисия по изменението на климата

(2)   (Adaptation assessment: „Практика на набелязване на възможности за приспособяване към изменението на климата и оценяването им по отношение на критерии като наличност, преимущества, разходи, ефективност, ефикасност и приложимост“; В човешките системи процесът на приспособяване към действителния или очаквания климат и последиците от него, с цел смекчаване, увреждане или използване на полезните възможности. В природните системи процесът на приспособяване към настоящия климат и последиците от него; човешката намеса може да улесни приспособяването към очаквания климат (дефиниции от речник в позоваването на бележка 1).

(3)  CdR 118/2007 fin, CdR 72/2009 fin.

(4)  COM(2007) 354 fin; COM(2009) 147 fin; Memorandum of Understanding (Меморандум за разбирателство) между Комитета на регионите и Програмата на ООН за околната среда (UNEP), 21 юни 2012 г.

(5)  Споразумения от Канкун, 2010 г.: http://cancun.unfccc.int/.

(6)   на 19 юни 2012 г.

(7)  COM(2011) 615 final/2 от 14.3.2012 г.

(8)  Policy Research Corporation (2009), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), „Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(9)  CdR 72/2009 fin.

(10)  „Крайбрежните региони“ са дефинирани като териториални единици от трета степен (NUTS3) с крайбрежна линия, или с поне половината от населението им, живеещо на по-малко от 50 километра от морето. Хамбург също е крайбрежен регион, въпреки че не отговаря на тези критерии, тъй като се смята, че наличието на море му оказва силно въздействие.

(11)  Данни на EEA (Европейска агенция за околната среда) и Policy Research Corporation (2009) (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas („Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(12)  EEA (2010 г.), 10 Messages for 2010 – Coastal ecosystems (10 послания за 2010 г. – Крайбрежни екосистеми).

(13)  Brown S., Nicholls R.J., Vafeidis A., Hinkel J., and Watkiss P. (2011 г.). Европейската научна фондация оценява загубата на влажни зони в резултат на последиците от изменението на климата от порядъка на 17 % от атлантическото крайбрежие, 31-100 % от средиземноморското крайбрежие и 84-98 % от балтийското крайбрежие (източник: Европейска комисия, ГД „Околна среда“ (2012 г.), LIFE и управление на крайбрежието).

(14)  Policy Research Corporation (2009), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), „Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(15)  Eurostat regional yearbook 2011, Chapter 13 – coastal regions (Регионална книга за 2011 г. на Евростат, Глава 13 – крайбрежни региони).

(16)  Policy Research Corporation (2009), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), „Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(17)  ClimateCost (the Full Costs of Climate Change) (Цената на климата – всички разходи за изменението на климата): http://www.climatecost.cc/home.html. В Brown S., Nicholls R.J., Vafeidis A., Hinkel J., и Watkiss P. (2011 г.). Данните се отнасят до варианта на „стабилизация“ ENSEMBLES E1 (van der Linden и Mitchell, 2009: Lowe и др., 2009a), в който се приема повишаване на морското равнище с 18 см през 2050 г. и с 26 см през 2080 г. и се предполага, че температурите ще се повишат с по-малко от 2 °C спрямо прединдустриалните равнища, или с други думи, че прилаганите настоящи световни политики за смекчаване на последиците от изменението на климата ще бъдат ефикасни. Тази вариант позволява да се постигнат по-благоприятни съотношения разходи-ползи.

(18)  В приложенията на Директивата за местообитанията са изброени 50 вида крайбрежни местообитания и 150 вида (освен птиците), които предпочитат крайбрежните екосистеми (източник: EEA (2010 г.), 10 Messages for 2010 – Coastal ecosystems („10 послания за 2010 г. – Крайбрежни екосистеми“).

(19)  Европейска агенция по околна среда (2010 г.), „10 послания за 2010 г. – Крайбрежни екосистеми“.

(20)  Policy Research Corporation (2009), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), „Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(21)  CdR 89/2012 fin.

(22)  CdR 118/2007 fin.

(23)  Договорена в Alghero, Сардиния, през юли 2008 г., Хартата определя принципите и целите на мрежа за диалог и обмен в района на Средиземноморието, на инициативите на ICZM (ICZM Средиземноморски диалог).

(24)  По-специално Интегрираната морска политика (COM(2007) 575) и Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/EC).

(25)  CdR 269/2011 fin; CdR 5/2011 fin; CdR 245/2010 fin; CdR 72/2009 fin.

(26)  CdR 118/2007 fin

(27)  Пример за продукт, предназначен за глобалната кампания „Making Cities Resilient – My City is Getting Ready“ („Да направим градовете издръжливи – моят град се подготвя“) www.unisdr.org/campaign е брошурата „How To Make Cities More Resilient“ („Как да направим градовете по-.устойчиви“), предназначена специално за ръководителите на местните правителства, която предлага структурирано въведение по отношение на намаляването на риска и способностите за реакция. В нея се дават и примери за добри практики и се посочват наличните понастоящем инструменти.

(28)  CdR 72/2009 fin.

(29)  „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – За Обща информационна система за околната среда (SEIS)“, COM(2008) 46 fin.

(30)  CdR 118/2007 fin.

(31)  Европейска агенция по околна среда (2010 г.), „10 послания за 2010 г. – Крайбрежни екосистеми“.

(32)  COM(2011) 244.

(33)  CdR 269/2011 fin.

(34)  Комитетът по приспособяване (Adaptation Committee) беше създаден в рамките на Споразумението от Канкун, с цел да предостави на страните по Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата (UNFCCC) техническа подкрепа, ръководство, споделяне на знанията и добри практики, както и синергии.

(35)  Териториален подход към изменението на климата – TACC.

(36)  Climate Technology Centre and Network: http://unfccc.int/ttclear/jsp/CTCN.jsp.


18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/27


Становище на Комитета на регионите „Съобразени с регионалната специфика подходи спрямо изменението на климата в ЕС, по примера на планинските райони“

2012/C 391/06

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

отбелязва, че планинските райони са силно чувствителни към изменението на климата и поддържа становището, че изменението на климата трябва да е част от по-широк проект за увеличаване на индивидуалната и колективната устойчивост, който да отчита всички екологични, енергийни и социални критични моменти, неизбежно свързани помежду си;

отбелязва, че Европейският съюз ще разполага през 2013 г. със стратегия за адаптация. КР счита за изключително важно тази обща стратегия да има регионално и местно измерение в съответствие с член 174 от ДФЕС, както и глава, посветена специално на планинските райони;

подчертава факта, че повишената уязвимост на планинските райони, която се очаква през следващите десетилетия, изисква увеличение на броя на научните изследвания и добра система за обмен на информация. Важно е средствата, посветени на адаптирането към изменението на климата, да бъдат изрично предвидени в бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. Необходимо е да се създадат политики за подобряване на достъпа и предоставянето на услуги от общ интерес в особено уязвимите райони;

подчертава, че много планински райони вече започнаха да разработват стратегии за адаптиране и е наложително да се съгласуват целите и да се проучат резултатите. Необходимо е да се хармонизират екологичните инициативи, които днес са разпръснати сред много сдружения, научноизследователски органи и администрации на планински райони.

Докладчик

г-н Luciano CAVERI (IT/АЛДЕ), член на Съвета на автономен регион Вале д'Аоста

Отправен документ

Становище по собствена инициатива

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

отбелязва, че през последните години в Европейския съюз се натрупа обстойна научна литература, а също и политически документи и научни проекти, които ясно показват, че планинските райони са силно чувствителни към изменението на климата, тъй като обединяват на ограничена територия различни среди в съответствие с надморската височина, изложението и влиянието на атмосферните течения. И Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) поставя планинските региони сред тези с най-висок риск по отношение на климата (hot spot). Освен това в параграф 4 от глава 13 на „Дневен ред 21“ (Конференция на Организацията на обединените нации по околна среда и развитие в Рио, 1992 г.), посветена специално на планинските региони, се посочва, че те са „най-чувствителните зони към промените на климата“ – въпрос, който става все по-актуален, включително в контекста на конференцията „Рио+20“. В планинските региони са съсредоточени най-големите горски масиви в цяла Европа, затова те имат поглъщателна способност за улавяне на СО2. Те също подобряват качеството на въздуха като смекчават неблагоприятните прояви на замърсяването, и осигуряват значителни водни ресурси и ландшафт, но все пак са чувствителни към промените на климата. Планинските региони и морското крайбрежие са най-важни за туризма предвид климата там, биоразнообразието, богатството на ландшафт, водни ресурси, култура и строителство, традиции и обичаи;

2.

подчертава, че изменението на климата засяга всички части на Европейския съюз и на практика целия свят, но конкретните въздействия върху определена територия, а оттам и необходимата подготовка и реакция спрямо тези въздействия, зависят от много фактори. Всяка мярка в отговор на изменението на климата трябва да отчита специфичната ситуация в различните територии. Следователно представените в КР местни и регионални власти са важни партньори в разработването и прилагането на подходящи решения;

3.

припомня, че изменението на климата и последиците от него са сред основните предизвикателства, пред които ще се изправят местните и регионалните власти в Европейския съюз през идните години. В този смисъл първият приоритет трябва да бъде да се предприемат необходимите стъпки за ограничаване във възможно най-голяма степен на повишаването на средната световна температура (намаляване на въздействието), но също и за подготовка на различните равнища за тези промени, които са неизбежни (приспособяване);

4.

подчертава, че планинските райони са хранилища на биологично разнообразие, застрашени от бързите климатични промени: 43 % от всички обекти по „Натура 2000“ се намират в планински райони, а 118 от 1 148-те вида, изброени в приложения II и IV от Директивата за местообитанията, са свързани с планинската среда (1);

5.

посочва, че слабо забележимите в равнинните части климатични промени се усилват в планинските райони и придобиват стойността на ранна диагностика на еволюцията на климата в широк мащаб, превръщайки се в изключителен източник за наблюдение за целите на научните изследвания и в „изпитателен стенд“ за развитието и оценката на политиките за адаптация;

6.

подчертава, че промяната на климата вече е в ход и причинява: увеличаване на хидрогеоложкия риск (наводнения, свлачища) и повишена уязвимост на хората и инфраструктурите, намаляване на наличието на вода, особено през лятото (включително в съседните непланински области), промяна на режима на речните потоци (в алпийския регион се очакват по-чести зимни наводнения и летни суши), свиване на ледниците (от 1850 г. насам ледниците са загубили около две трети от обема си, с рязко ускорение след 1985 г.), намаляване на вечно замръзналата земя, намаляване на продължителността на снежната покривка особено на височина под 1 500 м, промяна в честотата на лавините, заплахи за биологичното разнообразие и миграцията на растения и животни, промени в икономиката на зимния и летния туризъм и в добива на енергия от водноелектрически централи, несигурност в селскостопанското производство и щети в горското стопанство. Поради чувствителността на околната среда в Алпите към тези бързи климатични промени районът се превръща в район „с трайно неблагоприятни условия“. Отчетеното през последните 150 години в Алпите повишаване на температурата (+ 1,5 °C) е двойно в сравнение със средното за света от 0,7 °C (2). Уязвимостта на планинските водни ресурси беше разгледана от Европейската агенция за околната среда през 2009 г. (3);

7.

подчертава, че планинските традиции и култури се основават на важната концепция на осъзнаване на природните ограничения и възможности. Контактът със суровите физически ограничения в района е дал възможност с течение на времето да се изготвят усъвършенствани критерии за устойчивост и рационално използване на ресурсите. Тези основни ценности могат да бъдат интегрирани в една модерна визия с помощта на новите технологии, създавайки знание и модели за развитие, които могат да бъдат полезни не само за самите планински райони, но и за периферните райони, и в много случаи могат да придобият универсална стойност (като модела за селско-градско партньорство Rural/Urban partnership, RURBAN – TCUM/EU на ГД „Регионална политика“);

8.

подчертава, че изменението на климата ще се окаже по-голямо предизвикателство за нашата способност за адаптация от всяко друго препятствие, с което някога се е сблъсквал човешкият род, но то е само частичен показател за една по-сложна екологична и човешка криза, която обхваща и:

наличието на възобновяеми природни ресурси (вода, гори, риба, загуба на биомаса);

намаляването в количествен и качествен аспект на стоките и услугите от екосистемите;

намаляването на биологичното разнообразие;

уязвимостта на производството на храни (висока цена на енергията от изкопаеми горива, използвана за производството на храни, намаляване на обработваемата земя, дисбаланс на циклите на въглерод, азот и фосфор);

намаляването на наличието на минерални ресурси;

намаляването на наличната евтина енергия от изкопаеми горива (петролен пик);

замърсяването на въздуха, водата, почвата и натрупването на неразградими по биологичен начин отпадъци;

увеличаването на населението и миграционни потоци (дължащи се и на изменението на климата);

9.

изтъква, че тези проблеми ще имат различни икономически и социални последици в зависимост от географските зони и във връзка с това изразява съжаление, че сред малкото проекти, които анализират въздействията на изменението на климата върху европейската икономика, е проектът PESETA (2009 г.) на Съвместния изследователски център на Европейския съюз (JRC), който обаче не разглежда планинските райони;

10.

посочва, че в Бялата книга относно адаптирането спрямо изменението на климата (COM(2009) 147 final) Европейската комисия признава регионалните различия в последиците от изменението на климата и факта, че всяка стратегия за адаптация може да действа, само ако е налице сътрудничество на всички равнища на управление. Адаптацията е динамичен дългосрочен процес, който изисква тясна връзка между политици, научни изследователи, техници, предприемачи и служители на местните администрации;

11.

приветства факта, че през пролетта на 2012 г. беше поставено началото на обществена консултация, свързана с подготовката на Европейската стратегия за адаптация, планирана за 2013 г., и беше създадена платформата „CLIMATE-ADAPT“, полезен инструмент за събиране на примерите за добри практики и за планиране на равнище региони и градски зони, включващ и раздел, посветен на планините;

Цели

12.

поддържа становището, че изменението на климата трябва да е част от по-широк проект за увеличаване на индивидуалната и колективната устойчивост, който да отчита всички екологични, енергийни и социални критични моменти, неизбежно свързани помежду си;

13.

отбелязва, че Европейският съюз ще разполага през 2013 г. със стратегия за адаптация. КР счита за изключително важно тази обща стратегия да има регионално и местно измерение в съответствие с член 174 от ДФЕС. Желателно е в тази Европейска стратегия за адаптация да бъде включена глава, посветена специално на планинските райони;

14.

важно е също европейската стратегия за приспособяване да включва специална глава за най-отдалечените региони, чиито ограничения и характерни особености са признати в член 349 от ДФЕС;

15.

подчертава факта, че повишената уязвимост на планинските райони, която се очаква през следващите десетилетия, изисква увеличение на броя на научните изследвания и добра система за обмен на информация. Важно е средствата, посветени на адаптирането към изменението на климата, да бъдат изрично предвидени в бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г.;

16.

отправя искане във връзка с новите критични условия, предизвикани от изменението на климата, да се създадат политики за подобряване на достъпа и предоставянето на услуги от общ интерес в особено уязвимите райони;

17.

подчертава, че на действията за смекчаване на последствията от изменението на климата и ресурсите, предоставени за тази цел, трябва да се даде приоритет пред действията за адаптация. Ако не постигнем посоченото в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата значително намаление на емисиите на парникови газове в световен мащаб, ще се окаже невъзможно да предотвратим бъдещото повишаване на глобалната температура, изменението на климата и екстремните метеорологични събития, които ще оказват въздействие върху местните общности;

18.

посочва, че е необходим набор от тясно взаимосвързани действия за решаване на съществуващите и управление на бъдещите проблеми в сектори, които вече фигурират в програмите на ЕС. Очевидно много от тези решения трябва да се управляват чрез системата на европейската местна демокрация в съответствие с принципа на субсидиарност, например:

а)

постигане на максимална енергийната ефективност на новите и реновиране на съществуващите сгради;

б)

съхранение и подкрепа за моделите на строителство в планинските региони и селските райони посредством изготвяне на планове за устройство на територията и за природните ресурси, които да осигурят развитие на градовете, недопускащо спекулация със земя. Така ще се предотврати разрушаването на ландшафта, екосистемите, местообитанията и защитените зони, ще се избегне замърсяването на водите и почвите и ще се подкрепи развитието на отговорен туризъм, а оттам и на задържането на населението в планинските региони;

в)

въвеждане на енергия от възобновяеми източници в зависимост от характеристиките на района (слънчева, термална и фотоволтаична, вятърна, водна, от биомаса), за постигане на енергийна самодостатъчност, където е възможно. Нужни са интегрирани регионални енергийни планове, управление на водноелектрическия капацитет за изпомпване в зависимост от съхранението на фотоволтаичното производство;

г)

насърчаване на енергийните одити в общински и регионален мащаб;

д)

намаляване на потоците на енергия и материали в местните общности при запазване на жизнения стандарт (пример: Società 2000 W, ETH Цюрих);

е)

намаляване на отпадъците и максимално рециклиране, насърчаване на домашното производство на компост от органични отпадъци;

ж)

възобновяване на дейността на местните вериги за производство на храни: качествено земеделие и животновъдство, с цел подкрепа главно на местното потребление и търговията за туристите; по-конкретно като се подкрепя консервационното земеделие (без или с минимална обработка на земята), екологичното земеделие и екологичното животновъдство;

з)

регламентирано управление на горите по отношение на добива на дървесна биомаса за енергийни цели и строителство, при което се обръща внимание на натиска, свързан с изменението на климата; ограничаване размера на съоръженията за производство на топлинна енергия от биомаса, за да не се надвишава годишния капацитет за горско производство; запазване на защитените гори; подкрепа за устойчивото горско стопанство за производство на дървен материал и биомаса като икономически ресурс на тези зони;

и)

силно ограничаване на използването на зелени площи за строителство и инфраструктура;

й)

намаляване на изискванията за мобилност чрез укрепване на компютърните мрежи и ИКТ, компютърните услуги и работата от разстояние (които биха дали възможност и за връщане на населението в изоставените планински райони и постигане на по-високи резултати от туризма);

к)

насърчаване на отговорния, устойчив и екологичен туризъм; създаване на европейска обсерватория на туризма, развитие на селския туризъм;

л)

насърчаване на екологосъобразната и иновационна икономика в планинска среда: енергетика, електроника, системи за наблюдение и контрол, научни изследвания и центрове за университетско обучение;

м)

обучение и култура: повишаването на обществената осведоменост за нуждата от спешни мерки по отношение на климата е от решаващо значение за прилагането на правилните климатични политики и за стратегията за приспособяване; поради това ще трябва да се насърчава разпространението на въпросите, свързани с околната среда, в училищните програми и чрез дейности за информиране на обществеността, като създаването на регионални „гишета за адаптация“ с цел разработване на стратегии, адаптирани към местните условия, и информиране на гражданите. Пример: австралийският Викториански център за научни изследвания във връзка с приспособяване към изменението на климата (Victorian Centre for Climate Change Adaptation Research – VCCCAR, www.vcccar.org.au), който интегрира на местно равнище най-широката национална политика, изготвена от National Climate Change Adaptation Research Facility (NCCARF – www.nccarf.edu.au);

н)

програми за гражданска защита и предотвратяване на климатичните рискове чрез инфраструктури, системи за хидрометеорологични прогнози и предупреждения, бърз обмен на информация с обществеността, учения за предотвратяване на щетите и спасяване на хората;

19.

подчертава, че много планински райони вече започнаха да разработват стратегии за адаптиране и е наложително да се съгласуват целите и да се проучат резултатите. Необходимо е да се хармонизират екологичните инициативи, които днес са разпръснати сред много сдружения, научноизследователски органи и администрации на планински райони;

20.

отправя искане да се извърши мониторинг на постигнатите резултати чрез разработване на показатели за ефективност на мерките, постигнати резултати, единна база данни за консултация на проектите и енергиен кадастър;

21.

в заключение изтъква, че причините и последствията от изменението на климата трябва да се разглеждат на всички равнища, в контекста на разнообразните по географския си характер общности и в световен мащаб. По-специално, нерядко именно най-бедните общности на планетата са онези, които първи биват засегнати от изменението на климата и изпитват нужда от специална помощ. Ресурсите от страна на Европейския съюз и на държавите членки трябва да се заделят според приоритетите, набелязани в съвместно договорени стратегии и международни споразумения, и да се използват на равнището, на което ще окажат най-голямо въздействие. По тази причина местните и регионалните власти трябва да участват в подготовката на действията за смекчаване на последствията на изменението на климата и за адаптиране към тях, за да се извлече максимална полза от експертните им умения и опит и от близостта им до гражданите.

Брюксел, 10 октомври 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


(1)  Европейска агенция за околната среда (EEA), „Europe's ecological backbone: Recognising the true value of our mountains“ (Екологичният гръбнак на Европа: да признаем истинската стойност на нашите планини), доклад 6/2010 г.

(2)  JRC/WHO, „Impacts of Europe's changing climate“ (Въздействието на изменението на климата в Европа), доклад 4/2008 г.: http://www.eea.europa.eu/publications/eea_report_2008_4.

(3)  ЕАОС, „Regional climate change and adaptation. The Alps facing the challenge of changing water resources“ (Регионално изменение на климата и адаптиране — Алпите, изправени пред предизвикателството на променящите се водни ресурси), доклад 8/2009 г.


III Подготвителни актове

КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

97-а пленарна сесия, 8, 9 и 10 октомври 2012 г.

18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/31


Становище на Комитета на регионите относно „Новата многогодишна финансова рамка за периода след 2013 г.“

2012/C 391/07

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

предупреждава, че вариантът, водещ до отлагане след началото на 2013 г. на споразумението за многогодишната финансова рамка (МФР), крие опасности;

подчертава факта, че много голяма част от публичните инвестиции в държавите членки зависят от структурните фондове и припомня ангажиментите, поети от държавите членки в рамките на Пакта за растеж и работни места, сключен на Европейския съвет на 28 и 29 юни 2012 г.;

подкрепя, въз основа на актуализацията на предложението на Комисията от 6 юли 2012 г., искането на Европейския парламент, съгласно което следващият бюджет трябва да бъде в размер на най-малко 1,14 % от БНД на ЕС (включително присъединяването на Хърватия);

съжалява, че по-голяма част от темите, обхванати в преговорната кутия на Съвета, включително всякаква форма на обвързаност с макроикономически условия, са въпроси, които трябва да бъдат приети по процедурата за съвместно вземане на решение, а не чрез процедура на одобрение;

не одобрява това, че методът на разпределение на средствата, отпускани на национално равнище, и таваните в областта на политиката на сближаване и развитие на селските райони са включени в преговорната кутия на Съвета; смята, че става дума не само за област на съвместно вземане на решения, но също така и за област, в която консултацията с КР е задължителна и си запазва правото да сезира Съда на ЕС, ако Европейската комисия не представи законодателно предложение, по което КР да се произнесе;

приветства сегашния метод на преговори в Съвета, при който се разглеждат заедно разходите и средствата в преговорната кутия и потвърждава подкрепата си за двата нови източника на собствени ресурси, предложени от Комисията – въз основа на ДДС и новия данък върху финансовите сделки (ДФС);

изцяло подкрепя предложението на Комисията да превърне политиката на сближаване в подфункция, вместо в подтаван и повтаря искането си за увеличаване на бюджета ѝ (в размер най-малко равен на този за 2007-2013 г.), както и подкрепата си за създаване на нова категория региони, наречени „региони в преход“;

изразява задоволството си от предложението на Съвета да включи програмите „Галилео“, ITER и ГМОСС във функция 1 повтаря искането си Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) да бъде също включен в МФР.

Главен докладчик

г-жа Mercedes BRESSO (IT/ПЕС), член на регионалния съвет на Пиемонт

Отправни документи

Предложение за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020

COM(2012) 388 final

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Програма за опростяване на МФР за периода 2014—2020 г.

COM(2012) 42 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

отбелязва, че на 6 юли 2012 г. Комисията публикува измененото си предложение за регламент на Съвета относно многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г., след като присъединяването на Хърватия е взето под внимание и изчисленията са направени въз основа на последните статистически данни (2007–2009 г.);

2.

приветства приемането на 13 юни 2012 г. от пленарната сесия на Европейския парламент на резолюция относно многогодишната финансова рамка и собствените ресурси и изразява задоволство, че се набляга на факта, че бюджетът на ЕС всъщност е 94 % инвестиционен бюджет и че административните му разходи пропорционално са изключително ниски; подчертава мултиплициращия ефект и ефекта на лоста, свързани с тези инвестиции чрез публично и частно съфинансиране на местно, регионално и национално равнище, и подчертава незаменимата роля на бюджета на ЕС като стабилен обществен многогодишен ресурс в подкрепа на икономическия растеж и заетостта;

Текущи междуинституционални преговори

3.

изразява дълбоката си загриженост за настоящото развитие на преговорите в Съвета относно общия размер на многогодишната финансова рамка (МФР), съдържанието на политиките и ресурсите, които биха могли по-конкретно да попречат на запазването на средствата за трите категории региони в рамките на политиката на сближаване. Ето защо изразява надежда, че до извънредната среща на върха на ЕС на 22 и 23 ноември 2012 г. ще може да бъде постигнат положителен резултат; така би могло да се спре блокирането на процедурата за съвместно вземане на решение между двата законодатели органа и да се предотврати забавяне, което би било в ущърб на Европейския съюз, както и да се пристъпи без забавяне към изпълнение на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

4.

подчертава във връзка с това очевидното несъответствие между ангажиментите, поети от държавите членки в рамките на Пакта за растеж и работни места, сключен на Европейския съвет на 28 и 29 юни 2012 г., и някои от заетите в преговорите позиции;

5.

припомня, че тежестта на икономическата и социалната криза в ЕС налага през 2014 г. да стартира програмата, която единствена ще направи възможен приноса на европейските фондове, от съществено значение за реализиране на инвестиции в държавите членки, регионите и градовете;

6.

подчертава намаляването на размера на бюджета спрямо националните бюджети при същевременно увеличаване на правомощията и задачите, възложени на Съюза чрез Договора от Лисабон, по-специално в областта на външната дейност (член 27, параграф 3 от Договора за Европейския съюз), изменението на климата (член 191 от ДФЕС), енергетиката (член 194 от ДФЕС), спорта (член 165 от ДФЕС), космоса (член 189 от ДФЕС), туризма (член 195 от ДФЕС) и гражданската защита (член 196 от ДФЕС);

7.

отбелязва, че много голяма част от публичните инвестиции в държавите членки зависят от структурните фондове, които в 13 държави членки осигуряват над 30 %, а в 6 държави членки - над 60 % от публичните инвестиции;

8.

признава, че договорите (член 312 от ДФЕС) съдържат специфични разпоредби, ако МФР не бъде приета до края на 2013 г., когато изтича правното основание на всички програми за многогодишни разходи в ЕС, с изключение на първия стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП). Отбелязва, че сред тези специфични разпоредби на Договора фигурира правното задължение направленията на бюджетния орган да продължат преговорите. Подчертава все пак, че вариантите - да се приемат нови отраслови програми без регламент за МФР или да се продължи срокът на съществуващите програми - биха били изключително сложни;

9.

предупреждава, че вариантът, водещ до отлагане след началото на 2013 г. на споразумението за МФР, би направил невъзможно планирането и разпределението на средствата от Общата стратегическа рамка след 2014 г., което би имало отрицателно въздействие върху икономическото, социално и териториално сближаване; счита, че отлагане на споразумението за МФР след началото на 2013 г. би поставило под въпрос и програмния период 2014–2020 г., планиран досега от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета, и би се наложило да се преразгледа по-специално първоначално препоръчаният от КР вариант, а именно програмен период от 5 + 5 години след преходен период от една или две години;

10.

повтаря вече изразената си позиция, че ЕС трябва да разполага с надежден бюджет в размер на поне 1 %, за да може да постигне основните цели на Съюза в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и нуждите на местните и регионалните власти; припомня, че през 2000 г. Съветът определи тавана на собствените ресурси на 1,29 % от БНД за бюджетните кредити за покриване на поети задължения и 1,23 % за бюджетните кредити за плащания; подчертава, че оттогава пропастта между тавана на собствените ресурси в сравнение с таваните по МФР се разширява постоянно и достигна разлика от 25 %; отбелязва, от друга страна, че МФР определя само максимални равнища на разходите, а годишният бюджет на ЕС винаги е оставал далеч под тези равнища както по отношение на бюджетните кредити за покриване на поети задължения, така и на бюджетните кредити за плащания; подкрепя, в тази връзка, въз основа на актуализацията на предложението на Комисията от 6 юли 2012 г., искането на Европейския парламент, съгласно което следващият бюджет трябва да бъде в размер на най-малко 1,14 % от БНД на ЕС (включително присъединяването на Хърватия);

11.

приветства факта, че в преговорната кутия от 18 септември 2012 г. е отпаднало предложението за преустановяване на програмата за хранителни помощи за най-нуждаещите се; изразява съжаление, обаче, за неяснотата по въпроса за финансирането ѝ и отново подчертава своята позиция за запазването ѝ във функция 2 на МФР;

12.

приветства някои аспекти в дискусионния документ на кипърското председателство (30 август 2012 г.), но изразява тревога относно предложенията за обсъждане на политиката на сближаване, по-специално във връзка с допустимостта, приложното поле и обхвата на „спасителните мрежи“ за регионите и държавите членки, и отхвърля непропорционалните корекции за регионите в преход и по-развитите региони;

Области на съвместно вземане на решение

13.

съжалява, че по-голяма част от темите, обхванати в преговорната кутия на Съвета (версия от 19 юни 2012 г.), и по-специално параграфи 21-47 и 53-78 са въпроси, които трябва да бъдат приети по процедурата за съвместно вземане на решение, а не чрез процедура на одобрение и подчертава, че ЕП следва да участва пълноценно в продължаващите преговори;

14.

не одобрява това, че методът на разпределение на средствата, отпускани на национално равнище и таваните в областта на политиката на сближаване и развитие на селските райони, са включени в преговорната кутия на Съвета (параграфи от 30 до 45), но не фигурират в проекта за регламент за общоприложимите разпоредби за пет фонда, обхванати от общата стратегическа рамка; впрочем изразява учудване, че параграф 35 от преговорната кутия от 18 септември 2012 г. възлага на целите на стратегията „Европа 2020“ функция на разпределение на структурни фондове между държавите членки. Това повдига въпроса дали тези цели представляват наистина нуждите за развитие на регионите, но също и основни управленски и методологически въпроси, още повече че тази разпределителна функция със сигурност не беше предвидена при определянето на тези цели през 2010 г.;

15.

смята, че в съответствие с член 177 от ДФЕС става дума не само за област на съвместно вземане на решение, но също така и за област, в която консултацията с КР е задължителна и следователно по силата на своите прерогативи, определени в член 263, параграф 3 от ДФЕС, КР ще продължи да оценява правния контекст в тази област и си запазва правото да сезира Съда на ЕС, ако Европейската комисия не представи законодателно предложение, по което КР да се произнесе;

16.

потвърждава, предвид становищата, които е приел от началото на 2012 г. по различни законодателни предложения на Европейската комисия:

a.

по отношение на подфункция 1б и фондовете, зависещи от общата стратегическа рамка (ОСР): подкрепата си за предложението да се създаде нова категория региони, наречени „региони в преход“, както и за необходимостта да се има предвид специфичното и уникално положение на най-отдалечените региони по отношение на достъпа до финансиране, в съответствие с разпоредбите на член 349 от ДФЕС (параграф 25 от преговорната кутия) в рамките на 300 км за европейското териториално сътрудничество, с изключение на най-отдалечените региони, за които не се прилага критерият разстояние (параграф 27, пак там), за създаването на „мрежа за сигурност“ за регионите, които няма повече да са избираеми по целта за сближаване, в размер на поне две трети от подкрепата за тях за периода 2007–2013 г. (параграф 44, пак там), за предложенията на Европейската комисия по отношение на процента на съфинансиране, с изключение на повишаването до 85 % за програмите по целта „европейско териториално сътрудничество“, както и подкрепата си за повишаване на дела на съфинансиране, прилаган към междурегионалното сътрудничество в най-отдалечените региони, от 50 % на 85 % (параграф 46 пак там), за запазването на програмата за храна за нуждаещото се население във функция 2 от МФР, вместо включването ѝ във функция 1 от полето на действие на Европейския социален фонд (параграф 48 пак там), за определянето на ставка на съфинансиране, по-висока с 10 процентни пункта за държавите членки, срещащи временни бюджетни затруднения (параграф 47 а пак там), за създаването на Обща стратегическа рамка (ОСР) за трите структурни фонда и Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР (параграф 65 пак там), за процент на предварително финансиране от 2 % през 2014 г., 3 % през 2016 г. (параграф 75, пак там) и също за допустимостта на неподлежащия на възстановяване ДДС по отношение на фондовете от ОСР (параграф 78 в пак там);

б.

относно функция 2: подкрепата си за по-бързо сближаване и точен график за сближаването между държавите членки (параграф 53, пак там), за определяне на горна граница от 200 000 EUR на преките плащания, вместо 300 000 EUR, включващи екологичен компонент и постепенно намаляване, започващо от 100 000 EUR вместо от 200 000 EUR (параграф 54, пак там), за екологичен компонент в размер на 30 % (параграф 56, пак там), за възможността за бюджетни прехвърляния от 1-вия към 2-рия стълб (параграф 57, пак там), но изразява несъгласието си с всяко прехвърляне в обратна посока, поради нуждата от бюджетен баланс между двата стълба на ОСП (параграф 58, пак там), подкрепата си за включването на регионите в преход в регламент относно развитието на селските райони (параграф 62, пак там) и несъгласието си със създаването на предложения нов резерв за кризи в селскостопанския сектор (параграф 64, пак там);

17.

подчертава отново, що се отнася до средствата, отпускани за целта европейско териториално сътрудничество, своето предложение тези средства да бъдат разпределяни на програми за сътрудничество, а не на държава членка; призовава, следователно, да се преразгледа параграф 40 от преговорната кутия от 18 септември 2012 г., доколкото на настоящия етап преговорите за разпределяне на средствата само между компонентите трансгранично и транснационално сътрудничество водят до свеждане на междурегионалното сътрудничество до следствие от другите два компонента;

18.

подкрепя предложението по-често да се отпускат заеми, а не да се разчита предимно на безвъзмездни субсидии, за да се насърчи участието на бенефициерите; счита също, че вноските за изплащане на заемите би трябвало след това да бъдат отново предоставяни на разположение чрез схеми за оборотни средства;

Нови собствени ресурси

19.

потвърждава желанието си за реформа на настоящата система на собствените ресурси като средство за намаляване на преките вноски на държавите членки в бюджета на ЕС и същевременно увеличаване на собствените ресурси на ЕС, които да му позволяват да посреща бъдещите предизвикателства (1) и да отговори на необходимостта от отпадане на настоящите финансови корекции и изключения, и поради това счита, че от съображения за прозрачност, баланс и устойчивост, новата многогодишна финансова рамка трябва задължително да се опира на споразумение относно новите собствени ресурси, както посочва и Европейският парламент;

20.

приветства сегашния метод на преговори в Съвета, при който се разглеждат заедно разходите и средствата в преговорната кутия и потвърждава подкрепата си за двата нови източника на собствени ресурси, предложени от Комисията – въз основа на ДДС и новия данък върху финансовите сделки (ДФС);

21.

призовава във връзка с това някои държави членки да не санкционират населението, предприятията и местните и регионалните си власти, като откажат да се ангажират с нов данък върху финансовите транзакции, тъй като техният отказ ще доведе до въвеждането на засилено сътрудничество и създаването на двоен стандарт в бюджет на Европа;

22.

смята, че от правна гледна точка ДФС при засилено сътрудничество може да бъде основа за нов собствен ресурс на ЕС и че страните участнички биха могли да прехвърлят към бюджета на ЕС част от събраните приходи. Този трансфер обаче ще трябва да намали техният принос към бюджета, принос на базата на БНД, без да засегне правилата, прилагани към изчисляването на националните вноски на държавите, които не участват;

23.

заявява отново своята подкрепа за опростяване на изключително сложната система на отстъпки и коригиращи мерки и за замяната на сегашната система на отстъпки с общ механизъм за корекции;

Обвързаност с макроикономически условия

24.

изразява учудване, че т.нар. „техническа“ промяна на регламента на Съвета, извършена от Европейската комисия, включва елемент с толкова основно значение като разширяването на обвързването с макроикономически условия единствено на Кохезионния фонд от всичките пет фонда, обхванати от общата стратегическа рамка (вж. член 8 на изменения проект за регламент);

25.

потвърждава ясно и категорично несъгласието си с каквато и да е форма на обвързаност с макроикономически условия и смята, че нейното разширяване по отношение на всички бюджетни функции, предложено от някои държави членки, е неуместно;

26.

припомня, че става въпрос за област на съвместно вземане на решение, като решението трябва да се вземе в рамките на регламента, съдържащ общи разпоредби за петте фонда, обхванати от ОСР;

Структура, продължителност и гъвкавост на многогодишната финансова рамка

27.

изцяло подкрепя предложението на Комисията да превърне политиката на сближаване в подфункция, вместо в подтаван, но настоява механизмът за свързване на Европа (МСЕ) да не бъде включен в тази подфункция поради различния му характер и продължава да изразява съжаление, че беше пропусната възможността да се съберат в една единствена функция всички видове финансиране на ЕС, предназначени за териториалното развитие (тоест петте фонда по общата стратегическа рамка);

28.

повтаря искането си за гъвкавост в рамките на всяка функция и създаване на резерв за гъвкавост, в който могат да се прехвърлят неизползваните в средносрочен план кредити или маржове, вместо да бъдат връщани на държавите членки; счита, че подобен резерв за гъвкавост би могъл да послужи по-конкретно като инструмент за макроикономически и финансови интервенции, с цел да се предприемат изпреварващи действия спрямо асиметрични кризи в рамките на Европейския съюз;

29.

отбелязва, че разглежданото предложение предвижда през 2016 г. да се извърши „оценка“ на изпълнението на многогодишната финансова рамка и отново потвърждава, че би било целесъобразно вместо това да се извърши цялостен средносрочен преглед в средата на периода през 2017 г., (от който предложената оценка да бъде част);

Определяне на таван на ангажиментите и плащанията

30.

относно сумите на основните подфункции на МФР потвърждава:

а.

подкрепата си за предложенията на Европейската комисия относно Механизма за свързване на Европа (50 млрд. EUR), програмата „Хоризонт 2020“ (80 млрд. ЕUR), първите два стълба на ОСП (372 млрд. ЕUR при постоянни цени), програмата „Творческа Европа“ (1,6 млрд. ЕUR), както и финансовите инструменти за външни действия на ЕС (70 млрд. ЕUR);

б.

искането си за увеличаване на бюджетите за политиката на сближаване (в размер най-малко равен в реално изражение на предвидените бюджети във финансовите перспективи за периода 2007-2013 г.) на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и програма LIFE, както и искането си за по-балансирано бюджетно разпределение на двата стълба на ОСП в полза на развитието на селските райони;

Програми извън многогодишната финансова рамка

31.

повтаря искането си Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) да бъде запазен и интегриран в МФР, но както и Европейския парламент заявява, че поради непрограмния му характер той трябва да бъде включен в бюджета над тавана за съответната функция; също така се противопоставя на разширяването на приложното му поле с компенсиране на последиците от двустранните или многостранните търговски споразумения относно селскостопанската дейност (параграф 95, пак там.);

32.

изразява задоволството си от предложението на Съвета да включи програмите „Галилео“, ITER и ГМОСС във функция 1 на многогодишната финансова рамка (приложение I, пак там), както е поискано в становището му относно новата многогодишна финансова рамка за периода след 2013 г.;

33.

настоява средствата, съответстващи на горепосочените резервни механизми, също да бъдат прехвърлени в МФР;

Програма за опростяване

34.

смята, че въпросът за най-доброто качество на разходите, горещо препоръчвано едновременно от държавите членки и Европейския парламент, за момента получава незадоволителен отговор, тъй като се изразява в добавянето на нови процедури за контрол и одит, нарастваща сложност на процедурите, прекалено наблягане върху производителността и количественото усвояване за сметка на качеството на стратегиите, и в крайна сметка води до нарастваща централизация, която ощетява по-ниските равнища на управление в сравнение с по-високите;

35.

изразява желание съобщението относно качеството на разходите, обявено от Комисията, да позволи диференциране на счетоводното отчитане на публичните разходи за инвестиции по линия на Пакта за стабилност;

36.

възразява срещу прекомерното използване на делегирани актове от Комисията, например предложените за индикативните дейности по общата стратегическа рамка; така Комитетът на регионите ще бъде изключен от европейската процедура за консултиране и вземане на решение, дори когато може да става въпрос за области с ключово значение за териториалните власти;

37.

изразява за сметка на това пълно съгласие с Комисията за това, че опростяването на равнище ЕС ще бъде напълно ефективно, само ако е придружено от паралелни усилия на национално и поднационално равнище, като подчертава, че основните усилия трябва да се положат на национално равнище;

38.

приветства предложението за рационализиране на програмите, предложени по линия на многогодишната финансова рамка, по-специално намаляването на броя на предложените финансови програми и групирането на програми и подпрограми в много области;

39.

настоява за по-тясно участие на Европейската инвестиционна банка в изпълнението на проекти, финансирани от структурните фондове.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

COM(2012) 388 final

Съображение №3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

За да може Съюзът да реагира на определени непредвидени обстоятелства или за да могат да се финансират ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в рамките на наличните тавани за една или повече функции, определени във финансовата рамка, са необходими специални инструменти, като Резервът за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, Инструментът за гъвкавост, Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, Резервът за кризи в селскостопанския сектор и маржът за непредвидени обстоятелства. Поради това са необходими конкретни разпоредби, с които да се предвиди възможност за записване в бюджета на бюджетни кредити за поети задължения над определените във финансовата рамка тавани, когато се налага да се използват специални инструменти.

За да може Съюзът да реагира на определени непредвидени обстоятелства или за да могат да се финансират ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в рамките на наличните тавани за една или повече функции, определени във финансовата рамка, са необходими специални инструменти, като Резервът за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, Инструментът за гъвкавост, и маржът за непредвидени обстоятелства. Поради това са необходими конкретни разпоредби, с които да се предвиди възможност за записване в бюджета на бюджетни кредити за поети задължения над определените във финансовата рамка тавани, когато се налага да се използват специални инструменти.

Изложение на мотивите

Тъй като ЕФПГ трябва да бъде включен в МФР, а създаването на резерв за кризи в селскостопанския сектор трябва да се отхвърли в името на едно истинско регулиране, тези два финансови инструмента трябва да бъдат заличени от списъка.

Изменение 2

COM(2012) 388 final

Член 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

При отмяна на суспендирането на бюджетните задължения във връзка с Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство в контекста на макроикономическите условия, свързани с координацията на икономическите политики на държавите членки, Съветът, в съответствие с Договора и при спазване на съответния основен акт, взема решение за прехвърляне на суспендираните задължения за следващите години. Отложените ангажименти за година n не могат да бъдат включени отново в бюджета след година n + 2.

При отмяна на суспендирането на бюджетните задължения във връзка с , Кохезионния фонд в контекста на макроикономическите условия, свързани с координацията на икономическите политики на държавите членки, Съветът, в съответствие с Договора и при спазване на съответния основен акт, взема решение за прехвърляне на суспендираните задължения за следващите години. Отложените ангажименти за година n не могат да бъдат включени отново в бюджета след година n + 2.

Изложение на мотивите

Разпоредбите относно обвързването с макроикономически условия трябва да продължат да важат единствено за Кохезионния фонд, както от самото му начало.

Брюксел, 9 октомври 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


(1)  Параграф 65 от становището на Комитета на регионите относно „Новата многогодишна финансова рамка след 2013 г.“, прието на 93-ата пленарна сесия на 14 и 15 декември 2011 г.


18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/37


Становище на Комитета на регионите „Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014 — 2020 г.)“

2012/C 391/08

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства предложението на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014–2020 г.) като ангажимент за признаване на конкурентоспособността като основен и водещ фактор за гарантирането на устойчив икономически растеж и създаването на повече работни места в ЕС;

отбелязва редица съществуващи инициативи, предприети от местните и регионалните власти във всички държави членки, като например местни центрове за дребния бизнес, микрокредити, отпускани от местните и регионалните власти, или безплатни професионални съвети за създаването на дребен бизнес, който често става основа за успешни нови микропредприятия;

привлича вниманието към нуждите на младите предприемачи, за които предприемачеството често е единствената възможност за професионално развитие и които са склонни да поемат риск, свързан с дадена дейност, като често я развиват в рамките на европейския пазар. По този начин съществува предпоставка за тяхната конкурентоспособност на световните пазари;

посочва, че постигането на конкурентоспособност в световен мащаб е възможно само ако се преодолеят слабостите на европейския пазар, които са причина европейските МСП да са по-неконкурентоспособни спрямо аналогични предприятия от други части на света; МСП трябва да играят по-голяма роля в осъществяването на проектите на ЕС и трябва да се подобрява тяхната позиция по отношение на големите предприятия, които често са основни изпълнители на подобни проекти. За тази цел подчертава, че за МСП е важно да се обединят в мрежи от предприятия.

Докладчик

Witold KROCHMAL (PL/ЕА), член на Градския и общински съвет на Wołów

Отправен документ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—2020 г.)

COM(2011) 834 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства предложението на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014–2020 г.) като ангажимент за признаване на конкурентоспособността като основен и водещ фактор за гарантирането на устойчив икономически растеж и създаването на повече работни места в ЕС;

2.

смята, че предложеният регламент допълва предишните инициативи на ЕС в рамките на стратегията „Европа 2020“; признава ролята на МСП в икономическата система на ЕС и отчита слабостите и нестабилността в работната среда на МСП, които са в състояние да забавят и дори да ограничат развитието на предприятията и укрепването на тяхната конкурентоспособност;

3.

подчертава, че позицията на КР се подкрепя от анкетата „Региони и градове, съобразени с нуждите на малките и средните предприятия (МСП)“ (1) с участието на местни и регионални власти, проведена от Платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“ на Комитета;

4.

признава, че отговорността за преодоляване на слабостите на пазара се носи основно от държавите членки и регионите, но смята, че ЕС може да помогне в някои области, като насърчава добрите практики, гарантира ефективното функциониране на единния пазар и подобрява условията на бизнес средата, така че предприятията, включително и МСП, да могат да се конкурират устойчиво в световен мащаб, като това означава, че се стремят към икономика с ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите;

5.

смята, че програмата ще засили значително доверието в европейския предприемачески сектор на европейския и световния пазар. В резултат на нарасналото доверие в пазарите ще се повиши интересът към предприемачеството и ще започне да се прилага по-експанзивна политика от страна на съществуващите предприятия, включително МСП, които са важен източник на икономически растеж (58 % от оборота в ЕС) и заетост (67 % от работните места в частния сектор) и които в периода 2002–2010 г. създадоха 85 % от новите работни места в сектора;

6.

смята, че в програмата основателно се изтъква значението на сектора на туризма, който е свързан с голям брой МСП в ЕС, осигуряващи заетост на огромен брой хора;

7.

подчертава, че е важно предприятията и МСП – както начинаещите, така и съществуващите, пък дори и тези в процес на преструктуриране – да разполагат с подкрепа, изхождайки от идеята, че в резултат на подкрепата ще се повиши конкурентоспособността на предприятията на пазара на ЕС и на външните пазари;

8.

отчита, че едно от най-важните условия за успеха на програмата е насърчаването и развиването на предприемаческата култура и деловата етика в обществото на ЕС; поради това приветства възможността за участие в конкурса за Европейските награди за предприемачество на национално, регионално и местно равнище и в други подобни проекти;

9.

изтъква, че ежегодно три европейски региона получават наградата „Предприемчив европейски регион“ като признание за благоприятните условия, които създават за МСП;

10.

смята, че насърчаването на предприемачеството следва да започва в училище посредством развиването на положителна нагласа към предприемачеството и насърчаване на самостоятелността в икономическата сфера. Това ще даде възможност на учениците да взимат информирани решения за естеството на професията, която искат да упражняват, когато трябва да навлязат на пазара на труда. За да могат завършилите образованието си да започват работа като предприемачи въз основа на придобитите от тях умения, повишавайки вероятността за търсене на предлаганите от тях услуги, би трябвало да се следи за това обучението да не се разминава с нуждите на пазара;

11.

призовава за интегриране в професионалното обучение на тенденциите и новостите в областта на предприемачеството, тъй като непрекъснатото обучение на предприемачите е особено важно за равнището на конкурентоспособност;

12.

привлича вниманието към нуждите на младите предприемачи, за които предприемачеството често е единствената възможност за професионално развитие и които са склонни да поемат риск, свързан с дадена дейност, като често я развиват в рамките на целия европейски пазар. По този начин съществува предпоставка за тяхната конкурентоспособност на световните пазари;

13.

отбелязва редица съществуващи инициативи, предприети от местните и регионалните власти във всички държави членки, като например местни центрове за дребния бизнес, микрокредити, отпускани от местните и регионалните власти, или безплатни професионални съвети за създаването на дребен бизнес, който често става основа за успешни нови микропредприятия;

14.

привлича вниманието и към положението на жените предприемачи, както и към специфични целеви групи, сред които и предприемачите- имигранти или чуждестранни граждани, които се нуждаят от конкретна инициатива за развиване на конкурентоспособността на техните предприятия, като се отчитат съществуващите политики на ЕС в тази област;

15.

призовава местните и регионалните власти да осъществяват програмата; обръща специално внимание на необходимостта от отстраняване или намаляване на бюрокрацията и пречките при получаването на външно финансиране, както и от опростяване на документите, необходими за сключване на договори, и премахване на изискването за предоставяне на банкови гаранции за дейности от неголям мащаб;

Повишаване на конкурентоспособността на предприятията на ЕС

16.

посочва, че постигането на конкурентоспособност в световен мащаб е възможно само ако се преодолеят слабостите на европейския пазар, които са причина европейските МСП да са по-неконкурентоспособни спрямо аналогичните предприятия от други части на света; МСП трябва да играят по-голяма роля в осъществяването на проектите на ЕС и трябва да се подобрява тяхната позиция по отношение на големите предприятия, които често са основни изпълнители на подобни проекти. За тази цел подчертава, че за МСП е важно да се обединят в мрежи от предприятия;

17.

посочва, че ЕС, заедно с държавите членки, трябва да гарантира ефективното функциониране на единния пазар и да подобри бизнес средата, като премахне или намали трудностите, срещани от МСП при достъпа до финансиране, ограничената им възможност за разширяване на пазари извън този на страната на произход в рамките на единния пазар и извън него, както и като намали прекомерните данъчни тежести и бюрокрация. Изпълнението на тези условия трябва да бъде съпроводено от гарантиране на достъп до знания и нови иновативни технологии, както и от сътрудничество с местните професионални училища и академични институции, които в своите програми трябва да отдават признание на МСП като движеща сила на европейската икономика;

18.

счита, че в програмата би трябвало по-категорично да се наблегне на засиленото участие на МСП в дейности, проекти и програми на ЕС за научни изследвания и иновации и чрез създаване на публично- частни партньорства. По-активното участие в научноизследователски проекти повишава компетентността на предприятията, а с това и международната им конкурентоспособност.

В предложението за програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ специално се посочва необходимостта от засилено участие на МСП в научноизследователски проекти. Чрез по-тясното си участие в научни изследвания МСП, някои от които са и водещи в световен план, могат да получат достъп до информация и знания;

19.

отбелязва, че само такъв подход ще даде възможност на предприятията и на МСП да се развиват така, че да се отчитат ангажиментите, свързани с постигането на икономика с ниски въглеродни емисии, основаваща се на най-новите технологии в областта на околната среда, което да позволи постигането на целите, свързани с политиката в областта на климата и енергетиката;

20.

приветства предложения бюджет на програмата в размер на 2 522 млн. EUR. Същевременно отбелязва, че сумата от 1,4 милиарда EUR, заделена за финансовите инструменти, които ще подкрепят пряко предприятията и МСП, представлява едва 56 % от целия бюджет на програмата. Ако търсенето на финансовите инструменти превишава разумните очаквания, решения за промени в процентното разпределяне би трябвало да бъдат вземани от Комитета за Програмата за предприемачество и иновации (ППИ), където са представени всички страни, ползващи се от Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), в съответствие с разпоредбите на член 16 от проекторегламента. Останалата част от бюджета, предназначена за дейностите в подкрепа на работната среда за МСП, гарантира, че средствата, отпуснати за цялата програма за периода 2014–2020 г., ще се използват ефикасно и ефективно;

21.

счита, че е подходящо 1,7 % от бюджета на програмата да се отпуснат за административна подкрепа на програмата, тъй като тези средства могат да гарантират нейното ефективно функциониране, без да натоварват прекомерно бюджета;

22.

е на мнение, че мерките, финансирани от бюджета на програмата, не могат да заменят инициативите на национално, регионално или местно равнище, но следва да ги укрепят и да ги направят по-ефективни, като им придадат европейско измерение посредством ефективна координация и премахване на трансграничните пречки пред сътрудничеството между участниците в частния сектор или публичните власти. Това сътрудничество следва да бъде насърчавано по-скоро посредством „хоризонтално“ свързване в мрежа отколкото чрез „вертикална“ централизация;

23.

счита, че оказваната подкрепа трябва да бъде напълно оправдана от целите и да поражда положителни резултати в цяла Европа посредством привличане на частни инвестиции и мултиплициращ ефект, както и на оползотворяване на постигнатите резултати;

24.

подчертава, че конкурентоспособността до голяма степен зависи от производителността, иновациите и ефективността, които са източник на устойчив растеж на приходите, от способността на предприятията да се възползват пълноценно от възможности като европейския единен пазар и институционалните решения, създаващи условията за устойчив растеж на предприятията. Затова проектите, които укрепват факторите, имащи най-голямо въздействие върху устойчивата конкурентоспособност на предприятията и МСП, следва да бъдат разглеждани като приоритетни;

25.

обръща внимание на факта, че участието на трети страни в програмата въз основа на протоколи за споразумения за сътрудничество и други споразумения следва да се разглежда като възможност за разширяване на сферата на дейност на предприятията, работещи в ЕС, и за натрупване на опит за това как функционира бизнесът извън пазара на ЕС; в програмата би трябвало да могат да участват и други трети страни, като финансирането за тях следва да се предоставя от други програми, чиято цел е да оказват подкрепа на сътрудничеството на държавите членки на ЕС със страни извън ЕС;

26.

обръща внимание на важността от промяна на обучението по предприемачество и чрез продължаващо обучение по такъв начин, че то да развива умения и нагласи и да включва корпоративната социална отговорност (КСО), като дава възможност на хората да посрещнат предизвикателствата на съвременния световен пазар при зачитане на традиционната европейска бизнес етика;

27.

смята, че усилията за насърчаване на предприемачеството и развиване на благотворни за предприемачеството нагласи следва да обхващат и предприемачите, които в началото на своя професионален път избират самостоятелната заетост, в това число и жените, които предприемат тази стъпка и поемат риск;

28.

счита, че мерките за подобряване на достъпа на МСП до финансиране, включително капиталовият механизъм и механизмът за гарантиране на заеми, следва да допълват финансовите инструменти, използвани понастоящем в рамките на политиката на сближаване. Би трябвало да съществува възможност те да се обвържат с други, конкретно определени фондове от държавите членки;

29.

подчертава колко е важно да има възможност за отпускане на трансгранични кредити и заеми, които да дават на МСП възможност да оползотворяват огромния потенциал на единния пазар, което би трябвало да повиши конкурентоспособността и устойчивостта на бизнес инициативите, например в сектора на туризма;

30.

обръща специално внимание на капиталовия механизъм за растеж с акцент върху фондовете, които предоставят рисков капитал. Подчертава, че въз основа на подходящо оценяване на риска ръководителят на програмата трябва да допринася за подкрепата на възможно най-голям брой МСП, включително на тези, които съгласно обикновените банкови процедури имат малък шанс да получат помощ, но които могат да помогнат за укрепването на общия потенциал на МСП и за значителното намаляване на безработицата;

31.

продължава да има съмнения относно равнището на заемите по механизма за гарантиране на заеми и призовава Комисията да посочи какви критерии са използвани за определянето му, тъй като в Програмата за конкурентоспособност и иновации не са посочени никакви лимити. Подчертава, че заемите, предвидени за започване на бизнес, за инвестиции или за трансфери често пъти представляват суми, които са значително по-високи от определения лимит, и изразява загриженост, че така може да се стигне до ситуация, при която за по-големите заеми ще се дават гаранции от програма „Хоризонт“, въпреки че тя трябва да се използва само за проекти за иновации;

32.

затова призовава за връщане към предишната рамкова Програма за конкурентоспособност и иновации, в която нямаше определени лимити;

33.

смята за легитимен индивидуалния подход при преговорите с институциите, които търсят финансиране за покриване на дълг, както по отношение на размера на заемите, който зависи от размера на гарантирания риск на портфейла, така и за периода, за който се отпускат;

34.

призовава както финансовите инструменти, насочени към рисковия капитал, така и средствата, заделени за покриване на дълговите портфейли на МСП, да бъдат наблюдавани постоянно с оглед намаляване на риска;

Управление на програмата

35.

смята за целесъобразно непрякото управление на програмата да бъде прехвърлено на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и изпълнителните агенции, а Комисията да упражнява постоянно наблюдение върху програмата. Тази форма на управление гарантира, че ще бъде използван натрупваният в продължение на повече от десет години положителен опит на ЕИФ като инструмент в подкрепа на МСП;

36.

препоръчва да се използва опитът в тази област на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и на мрежата „Enterprise Europe Network“, която има опит с развитието на МСП в международен мащаб, включително и извън ЕС;

37.

счита, че за да се гарантират успешното изпълнение на програмата и нейната ефективност, е необходимо тясно сътрудничество с местните и регионалните власти и институциите, управляващи програмата, като се улесни потокът на информация във всяка област на нейното изпълнение;

38.

счита, че са важни опитът по отношение на интернационализирането на МСП извън ЕС и трансферът на информация по този въпрос. Това би трябвало да помогне на МСП да намалят разходите по сделките, свързани с трансгранични дейности. Това е област, която трябва да бъде развита от експерти от институциите на ЕС в сътрудничество с националните и регионалните власти;

39.

посочва също възможността за създаване на центрове за разпространяване на информация за МСП. Комитетът обаче не би искал да отправя предложения относно формата на тези органи и конкретния им начин на работа. Тези въпроси следва да бъдат уредени в рамките на споразуменията за многостранно сътрудничество между страните и регионите;

40.

предлага прякото управление на програмата да се осъществява основно на регионално равнище с подкрепата и надзора на националните власти. Това управленско равнище би трябвало да изгради и система за мониторинг на рисковете във връзка с изпълняваните проекти;

41.

предлага мониторингът на проектите също да бъде част от оценката на изпълнението въз основа на показатели за постигането на средносрочните цели, определени в Приложение 1 към предложението. Мониторингът следва да включва и информация за изпълнението на включените в програмата мерки за опазване на климата и други политики на ЕС;

42.

подчертава, че тези дейности трябва да бъдат последователни и съгласувани с дейностите за мониторинг, осъществявани от Европейската комисия, чиито представители, наред с тези на Сметната палата и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), ще извършват одит, проверки и инспекции на място;

43.

счита, че стратегиите за одит следва да бъдат насочени към обективна оценка на изпълнението на програмата и не бива да бъдат в тежест на нейните бенефициери. Системите за мониторинг следва да отчитат фазите на изпълнение на проектите, така че да не се отразяват отрицателно върху темпото на изпълнение и да не водят до прекомерни допълнителни разходи;

Настоящи заплахи пред програмата

44.

обръща внимание на факта, че в светлината на настоящата бюджетна ситуация в много страни националните правителства търсят най-простите средства за повишаване на бюджетните приходи, като увеличават различни налози, което повишава разходите за труд, което на свой ред може действително да доведе до срив на МСП или до техния преход към сивата икономика. Затова призоваваме за защита на МСП, тъй като описаната по-горе политика ще забави възстановяването от икономическата криза и на практика може да сведе до нула добавената стойност на програмата. МСП са ефективно средство за намаляване на безработицата;

45.

смята, че административните тежести, свързани със създаването на нови и данъчните тежести върху вече действащите предприятия, може да затруднят предприятията и по-специално МСП при повишаването на тяхната конкурентоспособност в много страни в ЕС; затова Комитетът на регионите призовава за намаляване на нетната административна тежест в цялото законодателство на ЕС с 25 % до 2020 г.; смята, че би било добре да се обмисли премахването на по-широк кръг пречки пред участниците от сектора на МСП;

46.

счита, че програмата следва да предостави допълнителни бонуси за страните и регионите, които създават най-благоприятни системи за МСП, позволяващи им да се развиват, да повишават своята конкурентоспособност и да навлизат на чужди пазари, с цел да поощри подобна дейност. Насърчаването на положителните нагласи има за цел да стимулира подходящите тенденции в различните страни и региони;

47.

призовава Европейската комисия да положи всички усилия за подобряване на достъпа до информация относно развитието на пазарите в страни с бърз икономически растеж, начините на инвестиране в тези страни, действащите правни системи и местните традиции по отношение на бизнес дейностите;

48.

смята, че тази информация за външните пазари трябва да бъде лесно достъпна за МСП, т.е. тя трябва да бъде точна, да се намира бързо и да бъде на достъпна цена. Освен информационните центрове за МСП значителна роля следва да играят и дипломатическите представителства на ЕС в тези региони на света;

49.

подчертава, че насърчаването на предприемаческия дух сред гражданите на ЕС налага промени в системите на образование и обучение, което е дългосрочен процес. Затова съществува риск средносрочните и дългосрочните цели да не бъдат постигнати;

50.

обръща внимание на възможното прекомерно регламентиране на дейностите на МСП на европейско, национално и местно равнище. Подобно прекомерно регламентиране може да усложни ненужно процедурите, свързани със самите дейности и с получаването на подкрепа в рамките на различните програми, което ще има отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на МСП. Намаляването на бюрокрацията и на пречките пред започването и развиването на стопанска дейност трябва да се разглежда като приоритет.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

COM(2011) 834 final

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(1)

Комисията прие съобщението „Европа 2020 – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (2) през март 2010 г. (по-долу стратегията „Европа 2020“). Съобщението бе одобрено от Европейския съвет през юни 2010 г. Стратегията „Европа 2020“ представлява отговор на икономическата криза и е предназначена да подготви Европа за следващото десетилетие. В нея се определят пет амбициозни цели по отношение на климата и енергетиката, заетостта, иновациите, образованието и социалното приобщаване, които да бъдат постигнати до 2020 г., и се посочват основните движещи сили за растежа, които целят да направят Европа по-динамична и конкурентоспособна. В нея също така се подчертава значението на засилване на растежа на европейската икономика, като същевременно се постигат високи нива на заетост, икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и ефикасно използване на ресурсите и енергията и социално сближаване.

(1)

Комисията прие съобщението „Европа 2020 – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (2) през март 2010 г. (по-долу стратегията „Европа 2020“). Съобщението бе одобрено от Европейския съвет през юни 2010 г. Стратегията „Европа 2020“ представлява отговор на икономическата криза и е предназначена да подготви Европа за следващото десетилетие. В нея се определят пет амбициозни цели по отношение на климата и енергетиката, заетостта, иновациите, образованието и социалното приобщаване, които да бъдат постигнати до 2020 г., и се посочват основните движещи сили за растежа, които целят да направят Европа по-динамична и конкурентоспособна. В нея също така се подчертава значението на засилване на растежа на европейската икономика, като същевременно се постигат високи нива на заетост, икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и ефикасно използване на ресурсите и енергията и социално сближаване.

Изменение 2

COM(2011) 834 final

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(6)

За да се допринесе за укрепването на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията на Съюза, и по-специално на МСП, за напредъка на основаното на знанието общество и за развитието на базата на балансиран икономически растеж, следва да бъде създадена Програма за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (по-долу „Програмата“).

(6)

За да се допринесе за укрепването на конкурентоспособност на предприятията на Съюза, и по-специално на МСП, , следва да бъде създадена Програма за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (по-долу „Програмата“).

Изложение на мотивите

Конкурентоспособността и устойчивостта не бива да се разбират като отделни цели. Тъкмо напротив, трябва да се разбира, че конкурентоспособността зависи от устойчивостта. Според Доклада за европейската конкурентоспособност за 2010 година устойчивата конкурентоспособност отразява способността за постигане и запазване на конкурентоспособността на индустрията в съответствие с целите за устойчиво развитие.

Изменение 3

COM(2011) 834 final

Съображение 18

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(18)

Както е посочено в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“[1], което бе одобрено в заключенията на Европейския съвет от октомври 2010 г., туризмът е важен сектор на икономиката на Съюза. Предприятията в този сектор имат съществен принос към брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза и създаването на работни места и разполагат със значителен потенциал за развитие на предприемаческа дейност, тъй като в него работят основно МСП. Договорът от Лисабон признава значението на туризма и очертава специфичната компетентност на Съюза в тази област, която допълва действията на държавите-членки. Инициативите в областта на туризма на равнището на Съюза имат ясна добавена стойност, особено при предоставянето на данни и анализи, разработването на транснационални рекламни стратегии и обмена на най-добри практики.

(18)

Както е посочено в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“[1], което бе одобрено в заключенията на Европейския съвет от октомври 2010 г., туризмът е важен сектор на икономиката на Съюза. Предприятията в този сектор имат съществен принос към брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза и създаването на работни места и разполагат със значителен потенциал за развитие на предприемаческа дейност, тъй като в него работят основно МСП. Договорът от Лисабон признава значението на туризма и очертава специфичната компетентност на Съюза в тази област, която допълва действията на държавите-членки. ясна добавена стойност , особено при предоставянето на данни и анализи за и обмен на най-добри практики.

Изменение 4

COM(2011) 834 final

Съображение 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(20)

Програмата следва да допълва други програми на Съюза, като същевременно се признава, че всеки инструмент следва да работи в съответствие със своите собствени специфични процедури. Съответно едни и същи допустими разходи не следва да получават двойно финансиране. С цел да се постигне добавена стойност и съществено въздействие от финансирането от Съюза следва да се установи тясно взаимодействие между програмата, други програми на Съюза и структурните фондове.

(20)

Програмата следва да допълва други програми на Съюза, като същевременно се признава, че всеки инструмент следва да работи в съответствие със своите собствени специфични процедури. Съответно едни и същи допустими разходи не следва да получават двойно финансиране. С цел да се постигне добавена стойност и съществено въздействие от финансирането от Съюза следва да се установи тясно взаимодействие между програмата други програми на Съюза и структурните фондове.

Изменение 5

COM(2011) 834 final

Съображение 24

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(24)

Споразумението за Европейското икономическо пространство и протоколите към споразуменията за асоцииране предвиждат участието на съответните държави в програмите на Съюза. Участието на други трети държави следва да е възможно, когато това е посочено в споразуменията и процедурите.

(24)

Споразумението за Европейското икономическо пространство и протоколите към споразуменията за асоцииране предвиждат участието на съответните държави в програмите на Съюза. Участието на други трети държави следва да е възможно, когато това е посочено в споразуменията и процедурите.

Изменение 6

COM(2011) 834 final

Член 2, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 2

Общи цели

Член 2

Общи цели

1.   Програмата допринася за следните общи цели, като се обръща специално внимание на специфичните потребности на МСП на европейско и глобално равнище:

1.   Програмата допринася за следните общи цели, като се обръща специално внимание на специфичните потребности на МСП на европейско и глобално равнище:

(а)

укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията на Съюза, включително в туристическия сектор;

(а)

укрепване на конкурентоспособност на предприятията на Съюза,

(б)

насърчаване на култура на предприемачество и стимулиране на създаването и растежа на МСП.

(б)

насърчаване на култура на предприемачество стимулиране на създаването и растежа на МСП.

Изложение на мотивите

Конкурентоспособността и устойчивостта не бива да се разбират като независими цели, тъй като в дългосрочен план конкурентоспособността зависи от устойчивостта, а политиките трябва да се опират на дългосрочна стратегия.

Инициативата „Законодателен акт за малкия бизнес в Европа“ установява необходимостта от създаване на култура, която предоставя закрила на предприемачите, като същевременно насърчава и стимулира появата им, и която изтъква и цени техния потенциал и способност да преодоляват трудностите.

Изменение 7

COM(2011) 834 final

Член 2, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 2

Общи цели

Член 2

Общи цели

2.   Степента на постигане на целите, посочени в параграф 1, може да се измерва чрез следните показатели:

2.   Степента на постигане на целите, посочени в параграф 1, може да се измерва чрез следните показатели:

(а)

процент на нарастване на промишления сектор на Съюза спрямо общото нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП);

(а)

процент на нарастване на промишления сектор на Съюза спрямо общото нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП);

(б)

растеж на промишлената продукция на Съюза в екологичните сектори;

(б)

растеж на промишлената продукция на Съюза в екологичните сектори ;

(в)

промяна в административната тежест върху МСП;

(в)

промяна в административната тежест върху МСП;

(г)

растеж на МСП като добавена стойност и брой служители;

(д)

и динамика на МСП.

(д)

растеж на МСП като добавена стойност и брой служители;

 

(е)

и динамика на МСП.

Изменение 8

COM(2011) 834 final

Член 3, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 3

Специфични цели

Член 3

Специфични цели

1.   Специфичните цели на програмата са:

1.   Специфичните цели на програмата са:

(а)

подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза, включително в туристическия сектор;

(а)

подобряване на рамковите условия за конкурентноспособност и устойчивост на предприятията на Съюза;

(б)

насърчаване на предприемачеството, включително сред специфични целеви групи;

(б)

насърчаване на предприемачеството, включително сред специфични целеви групи;

(в)

подобряване на достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти;

(в)

подобряване на достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти;

(г)

подобряване на достъпа до пазарите в рамките на Съюза и в световен мащаб.

(г)

подобряване на достъпа до пазарите в рамките на Съюза и в световен мащаб.

Изменение 9

COM(2011) 834 final

Член 6, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 6

Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза

Член 6

Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза

1.   Комисията подкрепя действия за подобряване и засилване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията на Съюза, и по-специално на МСП, с цел да се увеличат ефективността, последователността и съгласуваността на националните политики за насърчаване на конкурентоспособността, устойчивостта и растежа на предприятията в Европа.

1.   Комисията подкрепя действия за подобряване на конкурентоспособност на предприятията на Съюза, и по-специално на МСП, с цел да се увеличат ефективността, последователността и съгласуваността на националните политики за насърчаване на конкурентоспособността, устойчивостта и растежа на предприятията в Европа

Изменение 10

COM(2011) 834 final

Член 6, параграф 2, буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 6

Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза

Член 6

Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза

(…)

(…)

2.   Комисията може да подкрепя действия, насочени към разработване на нови стратегии за конкурентоспособност. Тези действия могат да включват следното:

2.   Комисията може да подкрепя действия, насочени към разработване на нови стратегии за конкурентоспособност. Тези действия могат да включват следното:

а)

мерки за подобряване на разработването, прилагането и оценяването на политиките, които имат отражение върху конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, включително устойчивост на бедствия, и за осигуряване на развитието на подходящи инфраструктури, клъстери и бизнес мрежи от световно равнище, рамкови условия и развитие на устойчиви продукти, услуги и процеси;

а)

мерки за подобряване на разработването, прилагането и оценяването на политиките, които имат отражение върху конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, включително устойчивост на бедствия, и за осигуряване на развитието на подходящи инфраструктури, клъстери и бизнес мрежи от световно равнище, рамкови условия и развитие на устойчиви продукти, услуги и процеси

Изложение на мотивите

Когато става въпрос да се подкрепят усилията на МСП, една от първите стъпки би трябвало да бъде те да бъдат убедени в ползата да се обединят за предприемане на конкретни действия, които в противен случай не биха били осъществими или, предприети самостоятелно, биха се оказали по-малко ефективни. Сътрудничеството между предприятия се оказва едно от най-ефикасните действия с най-пряк ефект.

Изменение 11

COM(2011) 834 final

Член 6, параграф 2, буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 6

Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза

Член 6

Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза

(…)

(…)

в)

подкрепа за развитието на политиката за МСП и сътрудничеството между създателите на политиките, по-специално с оглед повишаване на степента, в която различните програми и мерки могат лесно да бъдат използвани от МСП

в)

подкрепа за развитието на политиката за МСП и сътрудничеството между създателите на политиките, по-специално с оглед повишаване на степента, в която различните програми и мерки могат лесно да бъдат използвани от МСП,.

Изменение 12

COM(2011) 834 final

Член 6, параграф 2, буква г)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 6

Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза

Член 6

Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията на Съюза

(…)

 

Изложение на мотивите

Предлага се да бъдат включени и тези мерки предвид важната им роля за стратегическите цели за развитие в сектора на туризма, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, сред чиито приоритети е и интелигентният растеж, което предполага развитие на икономика, основана на знанието и иновациите.

Изменение 13

COM(2011) 834 final

Член 8, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 8

Действия за подобряване на достъпа до финансиране за МСП

Член 8

Действия за подобряване на достъпа до финансиране за МСП

1.   Комисията подкрепя действия, които имат за цел подобряване на достъпа до финансиране за МСП във фазите им на започване на дейност и на растеж и които допълват използването от държавите-членки на национално и регионално равнище на финансови инструменти за МСП. За да се гарантира допълване посочените действия ще се координират тясно с действията, предприети в рамките на политиката на сближаване и на национално равнище. С тези действия се цели стимулиране на предоставянето на финансиране под формата на капиталови и дългови инструменти.

1.   Комисията подкрепя действия, които имат за цел подобряване на достъпа до финансиране за МСП във фазите им на започване на дейност и на растеж и които допълват използването от държавите-членки на национално и регионално равнище на финансови инструменти за МСП. За да се гарантира допълване посочените действия ще се координират тясно с действията, предприети в рамките на политиката на сближаване и на национално равнище. С тези действия се цели стимулиране на предоставянето на финансиране под формата на капиталови и дългови инструменти.

Изменение 14

COM(2011) 834 final

Член 8, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 8

Действия за подобряване на достъпа до финансиране за МСП

Член 8

Действия за подобряване на достъпа до финансиране за МСП

2.   Като част от посочените в параграф 1 действия в зависимост от пазарното търсене Комисията разработва мерки за подобряване на трансграничното финансиране и на финансирането с участието на много държави, с което помага на МСП да интернационализират своите дейности в съответствие с правото на Съюза.

2.   Като част от посочените в параграф 1 действия в зависимост от пазарното търсене Комисията разработва мерки за подобряване на трансграничното финансиране и на финансирането с участието на много държави, с което помага на МСП да интернационализират своите дейности в съответствие с правото на Съюза.

Изменение 15

COM(2011) 834 final

Приложение II – Механизмът за гарантиране на заеми (МГЗ)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Приложение II – Механизмът за гарантиране на заеми (МГЗ)

Изменение 16

COM(2011) 834 final

Приложение II (3)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Приложение II (3)

Приложение II (3)

3.

С изключение на заемите в секюритизирания портфейл, МГЗ покрива заеми в размер до 150 000 евро и с минимален матуритет 12 месеца. МГЗ е разработен по такъв начин, че ще бъде възможно да се докладва за получилите подкрепа иновационни МСП както по отношение на техния брой, така и на обема на заемите.

3.

МГЗ заеми програма. МГЗ е разработен по такъв начин, че ще бъде възможно да се докладва за получилите подкрепа иновационни МСП както по отношение на техния брой, така и на обема на заемите.

Изложение на мотивите

Няма много смисъл от въвеждането на новата горна граница, тъй като почти никакви или твърде малко проекти ще попаднат в тази бюджетна линия. Старата система без горна граница би трябвало да се запази.

Брюксел, 9 октомври 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


(1)  http://portal.cor.europa.eu/europe2020/news/Pages/InvitationtoparticipateintheSurveyonSME-friendlyRegionsandCities.aspx

(2)  COM(2010) 2020 final.


18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/49


Становище на Комитета на регионите относно „Пакет от мерки за възлагането на обществени поръчки“

2012/C 391/09

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

застъпва виждането, че в разпоредбите относно обществените поръчки би трябвало да се отделя повече внимание на съображенията относно разходите и ползите. Водещата цел при обществените поръчки е възлагащият орган да закупи определени стоки или услуги или да възложи извършването на строителни работи; в крайна сметка разпоредбите би трябвало да водят до резултат, който е еднакво удовлетворителен както за купувачите и продавачите, така и за обществеността. Опростените и разбираеми разпоредби определено улесняват трансграничната търговия повече от всичко останало;

изразява съжаление от факта, че някои нови предложения също така са трудноразбираеми и изключително подробни. Освен това се предлагат редица нови разпоредби. Добавени са и някои разпоредби за улесняване на възлагането на обществени поръчки, но други нововъведения носят значителна административна тежест за възложителите, въпреки факта, че е необходима правна сигурност за безпроблемното провеждане на обществените поръчки;

е убеден, че е напълно възможно да се създадат по-прости, но не по-малко ефективни правила за възлагането на обществени поръчки, което доказва и Споразумението за обществените поръчки (СОП) на СТО, което е много по-опростено спрямо режима на ЕС. Комисията се приканва да повиши значително праговете за обществените поръчки. С оглед на изключително ниския дял на възлаганите трансгранични обществени поръчки и предвид административната тежест, която регулаторната рамка носи за възлагащите органи и за изпълнителите, подобни ниски прагове не са целесъобразни;

посочва, че предложението противоречи на правото на държавите членки сами да организират своята администрация и е в нарушение на принципа на субсидиарност. Важно е да се спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност. Дадена предложена мярка на равнището на ЕС трябва, от една страна, да служи за постигане на целите и от друга – да бъде по-ефективна от съответните мерки на национално равнище.

Докладчик

г-жа Catarina SEGERSTEN LARSSON (SE/ЕНП), член на Съвета на графство Värmland

Отправни документи

Становище относно „Пакет от мерки за възлагането на обществени поръчки“, което обхваща:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги“

COM(2011) 895 final

и „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки“

COM(2011) 896 final

I.   КОНТЕКСТ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

отбелязва, че в Зелената книга на Европейската комисия относно „Модернизиране на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки – Към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки“ (COM(2011) 15 final) бяха разгледани много въпроси във връзка с възлагането на обществени поръчки;

2.

публикува становище относно Зелената книга през май 2011 г., в което наред с останалото подчерта колко е важно МСП да могат да участват в търговете за възлагане на обществени поръчки, а също, че настоящите правила са твърде подробни и че би трябвало да има възможност да се засягат въпроси, свързани с околната среда, да се поставят изисквания от социален характер и да се използват обществените поръчки за насърчаване на иновациите. Освен това Комитетът се обяви за запазване на разграничението между услуги „А“ и „Б“, за въвеждането на европейски паспорт за обществени поръчки, за по-широко прилагане на процедурата на договаряне и за по-добри рамкови споразумения;

II.   ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ДИРЕКТИВАТА ОТНОСНО ВЪЗЛАГАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ОТ ВЪЗЛОЖИТЕЛИ, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТ ВЪВ ВОДОСНАБДЯВАНЕТО, ЕНЕРГЕТИКАТА, ТРАНСПОРТА И ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ

3.

отбелязва, че спрямо настоящата директива предложението за нови директиви за обществените поръчки съдържа редица нови и детайлни разпоредби. Някои предложения имат за цел да облекчат МСП. Изключват се определени форми на сътрудничество между властите. Също така се отдава по-голямо значение на околната среда, социалните аспекти и иновациите, както и на електронните обществени поръчки. Друга новост е предложението да се премахне разграничението между услуги „А“ и „Б“, като се предлага нова система за възлагане на извършването на социални услуги. Предлагат се също така разпоредби за надзор върху възлагането на обществените поръчки, както и за консултиране;

4.

изтъкна необходимостта от много по-опростена регулаторна рамка още когато се изготвяха действащите понастоящем директиви за обществените поръчки. Поради сложността и неяснотата на разпоредбите настоящата система води до редица проблеми и съдебни спорове. Това може също да се тълкува като недоверие спрямо възложителите на обществени поръчки; освен това изразява съжаление, че в центъра на вниманието е възлагането на обществени поръчки, а не резултатът от гледна точка на общия интерес;

5.

застъпва виждането, че в разпоредбите относно обществените поръчки би трябвало да се отделя повече внимание на съображенията относно разходите и ползите. Водещата цел при обществените поръчки е възлагащият орган да закупи определени стоки или услуги или да възложи извършването на строителни работи; в крайна сметка разпоредбите би трябвало да водят до резултат, който е еднакво удовлетворителен както за купувачите и продавачите, така и за обществеността. Опростените и разбираеми разпоредби определено улесняват трансграничната търговия повече от всичко останало;

6.

изразява съжаление от факта, че някои нови предложения също така са трудноразбираеми и изключително подробни. Освен това се предлагат редица нови разпоредби. Добавени са и някои разпоредби за улесняване на възлагането на обществени поръчки, но други нововъведения носят значителна административна тежест за възложителите, въпреки факта, че е необходима правна сигурност за безпроблемното провеждане на обществените поръчки;

7.

посочва, че член 5, параграф 4 от Договора за ЕС предвижда, че съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите. Предложената детайлност противоречи на предвиденото опростяване на законодателството в областта на обществените поръчки и обременява възлагащите органи – предимно малките сред тях на местно и регионално равнище – с неприемлива административна тежест;

8.

счита, че регулаторната рамка можеше да стане по-практична чрез по-прости и по-малко на брой разпоредби, допълнени, ако е подходящо, с насоки въз основа на практиката на Съда на Европейския съюз. Те биха могли периодично да се актуализират, без това да налага промяна на директивите;

9.

е убеден, че е напълно възможно да се създадат по-прости, но не по-малко ефективни правила за възлагането на обществени поръчки, което доказва и Споразумението за обществените поръчки (СОП) на СТО, което е много по-опростено спрямо режима на ЕС. Комисията се приканва да повиши значително праговете за обществените поръчки. С оглед на изключително ниския дял на възлаганите трансгранични обществени поръчки и предвид административната тежест, която регулаторната рамка носи за възлагащите органи и за изпълнителите, подобни ниски прагове не са целесъобразни. Сключеното наскоро Споразумение за обществените поръчки (СОП) на СТО заменя споразумението от 1994 г. Комитетът на регионите още на този етап призовава Комисията да предоговори сключеното през декември 2011 г. споразумение с цел да се повишат значително праговете;

10.

смята, че е изключително важно разпоредбите да се оформят така, че за МСП да бъде лесно да кандидатстват за обществени поръчки, като се изтъкне възможността за прибягване до подизпълнител. И в това отношение би била от полза една по-опростена регулаторна рамка, тъй като МСП не разполагат нито с юристи – специалисти по законодателството в областта на обществените поръчки, нито с други експерти. Предприятията разбират от своите стоки или услуги, но не са експерти по правилата за възлагането на обществени поръчки. Предлагат се някои разпоредби, които би трябвало да улеснят предприятията, например по отношение на предоставянето на документация и въвеждането на европейския паспорт за обществени поръчки, и това се оценява като положителна стъпка. КР обаче не смята, че разделянето на обособени позиции трябва да се превръща в задължително изискване, нито че непристъпването към такова разделяне трябва задължително да се обосновава;

11.

обръща внимание на предложението поръчките, възложени на контролирани субекти, или сътрудничеството между участващите възлагащи органи за съвместно изпълнение на задълженията им за осигуряване на обществени услуги, да бъдат освободени от прилагането на правилата, ако са изпълнени условията, посочени в директивата. Предложената разпоредба за изключения при сътрудничество в рамките на контролираните предприятия, както и при сътрудничество между възлагащите органи е също така твърде тясно формулирана, няма да може да се прилага на практика и по този начин ще позволи на директивата да се намеси във вътрешната административна уредба на държавите членки;

12.

предложи в своето становище относно Зелената книга процедурата на договаряне да се прилага при същите условия като тези за сектора на комуналните услуги. Комитетът поддържа този свой възглед. Няма причина да вярваме, че органите в традиционния сектор са по-малко компетентни да преговарят отколкото възложителите от сектора на комуналните услуги. Възлагащите органи възлагат обществени поръчки не само за стандартни, но и за много сложни продукти, като например ИТ системи и медицинско оборудване. В тези случаи – както и при няколко вида комплексни услуги – би трябвало да се прилага процедурата на договаряне;

13.

изразява убеждението, че би било от полза на МСП да се разшири обхватът на употреба на процедурата на договаряне, тъй като това би им осигурило повече гъвкавост. Освен това тези предприятия нерядко изпитват затруднения във връзка с промените и допълненията, които се внасят в офертите. Тук разпоредбите би трябвало да бъдат по-гъвкави;

14.

счита, че възлагането на обществени поръчки за системи за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) е свързано с множество проблеми, тъй като допълнителни договори, например за допълнителни лицензи или нови модули, не винаги могат да бъдат сключвани без затруднения от технически или икономически характер;

15.

посочва, че за местните и регионалните възлагащи органи се предлага по-опростена система (в съответствие с правилата на СТО) по отношение на обявлението за предварителна информация при състезателната процедура. Ако те използват тази възможност, тогава няма нужда да публикуват отделно обявление за възлагане на обществена поръчка, преди да стартират процедурата. Това предложение е целесъобразно, тъй като носи облекчения както за органите, така и за предприятията;

16.

заяви в своя отговор на Зелената книга, че за да станат правилата по-гъвкави, разпоредбите на рамковото споразумение би трябвало да бъдат разработени в съответствие с действащата директива за секторите на комуналните услуги. За съжаление вместо това Комисията предлага изменение на тази директива, което ще доведе до също толкова детайлна регулаторна уредба като тази на традиционния сектор. Освен трябва да се посочи ясно, че при стоки и услуги за индивидуални нужди, например помощни средства за хора с увреждания, договорите могат да бъдат изготвени така, че отделният гражданин да може да избира между доставчиците, участващи в рамковото споразумение;

17.

подкрепя предложените мерки във връзка с електронните обществени поръчки и приветства инициативите на Европейската комисия в това отношение. Електронните обществени поръчки облекчават както купувачите, така и продавачите. Въпреки това предложеният двегодишен период за въвеждането на задължително подаване и приемане на оферти в електронен формат е твърде кратък, най-вече за малките предприятия. Този въпрос трябва да се остави на усмотрението на възлагащите органи, тъй като в тази област съществуват големи различия между секторите и държавите членки, а възлагащите органи имат най-добър поглед върху ситуацията. Не е ясно защо трябва да има специални правила и по-къси срокове за въвеждането на електронните обществени поръчки по отношение на централните закупуващи органи, особено на местно и регионално равнище;

18.

подчертава също така, че е абсолютно необходимо Европейската комисия да преразгледа класификационната система, въведена с Общия терминологичен речник за обществени поръчки (CPV). Тази система затруднява търсенето, съдържа двусмислия и в някои свои части е нелогична. Една добре функционираща класификационна система ще облекчи електронните обществени поръчки;

19.

отстоява позицията, че настоящото разграничение между услуги „А“ и „Б“ трябва непременно да се запази, а предложените членове 7476 за социални и други услуги да бъдат заличени. Тези услуги имат твърде незначителен трансграничен характер. Предложеният модел за социални услуги не компенсира недостатъците, които носи премахването на специалното решение за услугите „Б“. Изключения би трябвало да се правят не само за социалните и здравните услуги: при правните услуги например, личното доверие също играе съществена роля, поради което те по-трудно стават обект на традиционните форми на конкуренция. Ресторантьорските услуги и услугите за професионално обучение също имат допирни точки със социалните услуги, което важи и за услугите за почистване на домове и други сходни услуги, предоставяни на възрастните хора и на хората с увреждания;

20.

счита, че възлагащите органи могат да дадат важен принос за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като използват своята покупателна способност, особено по отношение на водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“;

21.

Комитетът на регионите приветства факта, че в предложената директива се придава по-голяма тежест на възможността за отчитане на екологичните и социалните изисквания, въпреки че тяхното прилагане не винаги е лесно. Пример в това отношение е оценката на разходите за целия жизнен цикъл в член 67. Възлагащите органи трябва да разполагат със свободата да определят дали да предявяват изисквания и какви да бъдат тези изисквания поради големите различия в естеството на стоките и услугите и необходимостта да се даде възможност целите в дадена област на политика да бъдат определяни съобразно политическия избор на местно и регионално равнище. Покупката на цимент например се различава значително от покупката на апарат за ядрено-магнитен резонанс. КР отбелязва обаче, че във всички случаи трябва да е налице обективна връзка с предмета на поръчката, за да се предотвратят непрозрачни и произволни решения относно възлагането на договора и да се гарантира лоялна конкуренция между предприятията;

22.

смята, че трябва да има възможност решението при възлагането на обществени поръчки да може да се взема по избор от възлагащия орган въз основа на най-ниската цена или икономически най-изгодната оферта. При редица стандартни продукти, сред които горивата, цената е единственият реалистичен критерий за оценка. Това се отнася и за редица комплексни продукти, сред които определени лекарства, чието качество е било гарантирано предварително чрез официална процедура за допускане за продажба. Закупуването на най-ниската цена не означава, че не се поставят изисквания за качество. При подобно закупуване изискванията за качество са задължителни и едва след като са изпълнени, се приема предложението с най-ниската цена. Отдаването на обществена поръчка при най-ниската цена облагодетелства освен това малките предприятия, тъй като те често имат ниски административни разходи и могат да предложат конкурентни цени. И обратното, голям брой малки предприятия могат да бъдат изключени от пазара, ако трябва да се конкурират въз основа на социални и екологични критерии. Поражда объркване фактът, че в предложението става въпрос за „най-ниски разходи“ вместо за „най-ниска цена“. Понятието за „най-ниските разходи“ е свързано преди всичко с икономически най-изгодното предложение и означава, че освен цената се вземат предвид и други критерии. В името на яснотата би трябвало да се запази формулировката на действащата директива;

23.

отбелязва, че Комисията предлага и нови разпоредби, които засягат връзките с подизпълнителите и изменението на договорите в рамките на сроковете за изпълнението им. КР смята, че и в бъдеще тези аспекти би трябвало да продължат да бъдат извън обхвата на директивата, тъй като са обект преди всичко на националното договорно право. Освен това би било подходящо те да бъдат разгледани в тълкувателни съобщения;

24.

обръща внимание, че Комисията предлага редица широкообхватни разпоредби, насочени към националните надзорни органи и към улесняване на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Трябва да се отбележи, че тези въпроси не са засегнати в Зелената книга. Член 2 на Протокол №2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност постановява, че преди да направи предложение за законодателен акт, Комисията трябва да проведе широки консултации. При това трябва да се отчита регионалното и местното значение на разглежданите мерки, освен в случаите на неотложна спешност. Създаването на национални надзорни органи определено е от голямо значение за местното и регионалното равнище. Това се отнася особено за държавите членки, в които поднационалните власти имат законодателни правомощия;

25.

посочва, че предложението противоречи на правото на държавите членки сами да организират своята администрация и е в нарушение на принципа на субсидиарност. Важно е да се спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност. Дадена предложена мярка на ЕС трябва от една страна да служи за постигане на целите и от друга – да бъде по-ефективна от съответните мерки на национално равнище. В разглеждания случай нищо не показва, че предлаганата система би била по-ефективна в сравнение с това държавите членки да решават този въпрос в съответствие с националната си система. Съществуващите държавни и съдебни системи следва да могат да поемат новите функции, свързани с привеждането в изпълнение, без да е необходимо да се създават отделни нови органи за надзор във всяка държава членка. Очевидно чрез предложения от Комисията модел се комбинират различни задачи по начин, който противоречи на традиционното разделение на функциите между публичните власти и съдилищата.

III.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

COM(2011) 896 final

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(14)

Налице е значителна правна несигурност по въпроса доколко сътрудничеството между публичните органи следва да се регламентира от правилата за обществените поръчки. Съотносимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз се тълкува по различен начин сред отделните държави-членки и дори сред възлагащите органи. Следователно е необходимо да се изясни в кои случаи сключените между възлагащите органи договори не са обектна правилата за обществените поръчки. Подобно изясняване трябва да се води от принципите, установени в съотносимата съдебна практика на Съда. Сам по себе си фактът, че и двете страни по едно споразумение представляват възлагащи органи, не изключва прилагането на правилата за обществените поръчки. Въпреки това прилагането на правилата за обществените поръчки не трябва да ограничава свободата на публичните органи да решават как да организират изпълнението на своите задължения за осигуряване на обществени услуги. Поръчките, възложени на контролирани субекти, или сътрудничеството между участващите възлагащи органи за съвместно изпълнение на задълженията им за осигуряване на обществени услуги следователно трябва да бъдат освободени от прилагането на правилата, ако са изпълнени условията, посочени в настоящата директива. Настоящата директива трябва да има за цел да гарантира, че всяко сътрудничество между публични органи, за което тя не важи, не води до изкривяване на конкуренцията по отношение на частните икономически оператори. Също така участието на възлагащ орган като оферент в процедура за възлагане на обществена поръчка не трябва да води до изкривяване на конкуренцията.

(14)

Налице е значителна правна несигурност по въпроса доколко сътрудничеството между публичните органи следва да се регламентира от правилата за обществените поръчки. Съотносимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз се тълкува по различен начин сред отделните държави-членки и дори сред възлагащите органи. Следователно е необходимо да се изясни в кои случаи сключените между възлагащите органи договори не са обектна правилата за обществените поръчки. Подобно изясняване трябва да се води от принципите, установени в съотносимата съдебна практика на Съда. Сам по себе си фактът, че и двете страни по едно споразумение представляват възлагащи органи, не изключва прилагането на правилата за обществените поръчки. Въпреки това прилагането на правилата за обществените поръчки не трябва да ограничава свободата на публичните органи да решават как да организират изпълнението на своите задължения за осигуряване на обществени услуги. Поръчките, възложени на контролирани субекти, или сътрудничеството между участващите възлагащи органи за съвместно изпълнение на задълженията им за осигуряване на обществени услуги следователно трябва да бъдат освободени от прилагането на правилата, ако са изпълнени условията, посочени в настоящата директива. Настоящата директива трябва да има за цел да гарантира, че всяко сътрудничество между публични органи, за което тя не важи, не води до изкривяване на конкуренцията по отношение на частните икономически оператори. Също така участието на възлагащ орган като оферент в процедура за възлагане на обществена поръчка не трябва да води до изкривяване на конкуренцията.

Изложение на мотивите

Трябва ясно да се заяви, че различните форми на сътрудничество между публичните органи не са в обхвата на законодателството за обществените поръчки.

Изменение 2

COM(2011) 896 final

Съображение 46

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(46)

Възможно е възлагащите органи да бъдат изправени пред външни обстоятелства, които не биха могли да предвидят, когато са възлагали поръчката. В този случай е необходима известна степен на гъвкавост за адаптиране на поръчката към тези обстоятелства без нова процедура. Понятието за непредвидими обстоятелства се отнася за обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени въпреки достатъчно надлежната подготовка на първоначалната поръчка от страна на възлагащия орган при отчитане на наличните средства, вида и характеристиките на конкретния проект, добрата практика във въпросната сфера и необходимостта да се гарантира разумно съотношение между изразходваните ресурси за подготовката на поръчката и нейната предвидена стойност. Това обаче не може да се прилага в случаите, когато едно изменение води до промяна на естеството на цялостната поръчка – например чрез замяна на поръчаното строителство, доставки или услуги с нещо друго или чрез коренна промяна на вида на поръчката, тъй като при такава ситуация може да се предположи хипотетично повлияване върху резултата.

(46)

Възможно е възлагащите органи да бъдат изправени пред външни обстоятелства, които не биха могли да предвидят, когато са възлагали поръчката. В този случай е необходима известна степен на гъвкавост за адаптиране на поръчката към тези обстоятелства без нова процедура. Понятието за непредвидими обстоятелства се отнася за обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени въпреки достатъчно надлежната подготовка на първоначалната поръчка от страна на възлагащия орган. Това обаче не може да се прилага в случаите, когато едно изменение води до промяна на естеството на цялостната поръчка – например чрез замяна на поръчаното строителство, доставки или услуги с нещо друго или чрез коренна промяна на вида на поръчката, тъй като при такава ситуация може да се предположи хипотетично повлияване върху резултата.

Изложение на мотивите

При оценката на непредвидимите обстоятелства, посочени в съображенията, не може да се вземат предвид наличните средства, с които разполагат възлагащите органи, нито тяхното съотношение към общата предвидена стойност на даден проект. Наличните средства на възлагащите органи и оценката на тези средства не спадат към задълженията на Комисията и при оценката на окончателния резултат от процедурата за обществена поръчка не би следвало да се отчитат факторите, свързани с организацията или персонала на възлагащия орган. Възлагащите органи на местно равнище могат да определят сами числеността на персонала си и работните си методи, независимо от начина, по който възлагат обществени поръчки. Разглежданият механизъм за оценка трябва да се премахне от текста на съображенията, защото е в противоречие с правото на ЕС.

Изменение 3

COM(2011) 895 final

Член 1

COM(2011) 896 final

Член 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 1

Член 1

Предмет и обхват

Предмет и обхват

1.   Настоящата директива установява правила за процедурите за обществени поръчки, провеждани от възлагащи органи, във връзка с договорите за обществени поръчки и конкурсите за проект, чиято прогнозна стойност не е под праговете, посочени в член 4.

1.   Настоящата директива установява правила за процедурите за обществени поръчки, провеждани от възлагащи органи, във връзка с договорите за обществени поръчки и конкурсите за проект, чиято прогнозна стойност не е под праговете, посочени в член 4.

2.   По смисъла на настоящата директива „обществена поръчка“ е закупуването или други форми на придобиване на строителство, доставки или услуги от страна на един или няколко възлагащи органа от икономически оператори, подбрани от тях, без значение дали строителството, доставките или услугите са предназначени за обществени цели.

2.   По смисъла на настоящата директива „обществена поръчка“ е закупуването или други форми на придобиване на строителство, доставки или услуги от страна на един или няколко възлагащи органа от икономически оператори, подбрани от тях

Целият обем строителство, доставки и/или услуги представляват една обществена поръчка по смисъла на настоящата директива, дори ако са закупени с различни договори, когато тези договори са част от един проект.

.

 

   

 

 

 

 

   

 

   

 

 

 

 

   

 

 

 

   

Изложение на мотивите

Закупуването на стоки, услуги и строителство, които не са от обществен интерес, не спада към обхвата на директивата за обществените поръчки.

Препоръчва се процедурата за възлагане на поръчки да се основава на един единствен договор, но не и на проект, тъй като проектите могат да съдържат елементи, които са извън обхвата на директивата.

Разпоредбите, които уреждат отношенията между публичните органи би трябвало да бъдат прехвърлени от член 11 (в СОМ(2011) 896 final) и член 21 (в СОМ(2011) 895 final) в член 1, тъй като са извън обхвата на директивата.

Казусното право на Съда на ЕС (вж. дело Teckal C-107/98) се базира на основната част от дейността, а не на 90 %, поради което трябва да се избегне конфликт с практиката на Съда.

В резултат на предложените промени би трябвало да се заличат член 11 (в СОМ(2011) 896 final) и член 21 (в СОМ(2011) 895 final).

Изменение 4

COM(2011) 896 final

Член 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 4

Член 4

Прагови стойности

Прагови стойности

Настоящата директива се прилага за обществени поръчки с прогнозна стойност без данък върху добавената стойност (ДДС) по-голяма или равна на следните прагове:

Настоящата директива се прилага за обществени поръчки с прогнозна стойност без данък върху добавената стойност (ДДС) по-голяма или равна на следните прагове:

а)

5 000 000 EUR – за обществени поръчки за строителство;

а)

5 000 000 EUR – за обществени поръчки за строителство;

б)

130 000 EUR за обществени поръчки за доставки и услуги, които се възлагат от централни държавни органи, и конкурси за проект, които се организират от такива органи; когато обществените поръчки за доставки се възлагат от възлагащи органи, работещи в областта на отбраната, този праг се отнася само за поръчки, засягащи продукти, попадащи в обхвата на приложение III;

б)

130 000 EUR за обществени поръчки за доставки и услуги, които се възлагат от централни държавни органи, и конкурси за проект, които се организират от такива органи; когато обществените поръчки за доставки се възлагат от възлагащи органи, работещи в областта на отбраната, този праг се отнася само за поръчки, засягащи продукти, попадащи в обхвата на приложение III;

в)

200 000 EUR за обществени поръчки за доставки и услуги, които се възлагат от нецентрални възлагащи органи, и конкурси за проект, които се организират от такива органи;

в)

EUR за обществени поръчки за доставки и услуги, които се възлагат от нецентрални възлагащи органи, и конкурси за проект, които се организират от такива органи;

г)

500 000 EUR за обществени поръчки за социални и други специфични услуги, изброени в приложение XVI.

Изложение на мотивите

При сегашния праг от 1,5 милиона датски крони за стоки и услуги почти не се извършва трансгранична търговия. През 2009 г. едва 1,4 % от сключените договори бяха трансгранични. Препоръчва се да се увеличи прагът за стоки и услуги и да се заличи буква г) от член 4 – вж. по-долу. При следващото предоговаряне на Споразумението на СТО Комисията би трябвало най-малкото да даде приоритет на повишаването на праговете за обществените поръчки в реални измерения. Предвид пренебрежимия дял на трансграничните обществени поръчки и с оглед на административната тежест, която произтича от регулаторната рамка за възложителите и изпълнителите, не са целесъобразни подобни ниски прагове.

Изменение 5

COM(2011) 895 final

Член 19

COM(2011) 896 final

Член 10

Специални изключения за поръчки за услуги

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Специални изключения за поръчки за услуги

Специални изключения за поръчки за услуги

в)

арбитражни и помирителни услуги;

в)

арбитражни и помирителни услуги:

 

 

 

 

 

 

г)

финансови услуги във връзка с емитирането, продажбата, закупуването или прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти по смисъла на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и операции на централните банки, извършвани с Европейския инструмент за финансова стабилност;

г)

финансови услуги във връзка с емитирането, продажбата, закупуването или прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти по смисъла на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и операции на централните банки, извършвани с Европейския инструмент за финансова стабилност;

д)

трудови договори;

д)

трудови договори;

 

[…]

 

ж)

Изложение на мотивите

(в.1)

Услугите, които са свързани с представителство от адвокат пред съд или с други юридически услуги, са тясно обвързани със съответната действаща национална правна система, което по правило изключва трансграничното измерение. Освен това, при тези услуги се изисква особено отношение на доверие, което не може да бъде обективно определено в рамките на процедура за възлагане на обществени поръчки.

(в.2)

В областта на обществената сигурност, включително гражданската защита, критерии като икономическа ефективност не бива да са от решаващо значение.

(г)

Съдържащата се в член 18 на Директива 2004/18/ЕО и в член 24 и член 25 на Директива 2004/17/ЕО дерогация относно изключителните права би трябвало да се запази, както и разпоредбата в действащия член 16, буква г) относно дерогацията за транзакциите, чрез които публичните органи набират средства или капитал. Тези разпоредби са необходими в държавите членки.

(ж)

Договорите за ЕС изрично предоставят на държавите членки правото да прехвърлят изключителни права. Това трябва да бъде съответно отразено в разпоредбите за обществените поръчки.

Изменение 6

COM(2011) 896 final

Член 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Член 15

Изложение на мотивите

Предложението за допълнение би трябвало да внесе яснота по отношение на договорната свобода за прехвърляне на задачи и отговорности.

Изменение 7

COM(2011) 895 final

Член 21

COM(2011) 896 final

Член 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Отношения между публичните органи

1.   Поръчка, която се възлага от възлагащ орган на друго юридическо лице, попада извън приложното поле на настоящата директива, когато са изпълнени следните условия в своята съвкупност:

   

а)

възлагащият орган упражнява върху въпросното юридическо лице контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си служби;

б)

поне 90 % от дейността на това юридическо лице се извършва за контролиращия възлагащ орган или за други юридически лица, контролирани от същия възлагащ орган;

в)

няма частно участие в контролираното юридическо лице.

За един възлагащ орган се счита, че упражнява върху едно юридическо лице контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си служби по смисъла на буква а) от първа алинея, когато има решаващо влияние както върху стратегическите цели, така и върху съществените решения на контролираното юридическо лице.

2.   Параграф 1 се отнася също и за случаите, когато контролирано лице, което представлява възлагащ орган, възлага поръчка на своето контролиращо лице или на друго юридическо лице, контролирано от същия възлагащ орган, стига да няма частно участие в юридическото лице, на което се възлага обществената поръчка.

   

3.   Възлагащ орган, който не упражнява контрол върху юридическо лице по смисъла на параграф 1, може въпреки това да възлага поръчка, без да прилага настоящата директива, на юридическо лице, което контролира съвместно с други възлагащи органи, когато са изпълнени следните условия:

   

а)

възлагащите органи упражняват съвместно върху въпросното юридическо лице контрол, подобен на този, който упражняват върху собствените си служби.

б)

поне 90 % от дейността на това юридическо лице се извършва от името на контролиращите възлагащи органи или от името на други юридически лица, контролирани от същите възлагащи органи;

в)

няма частно участие в контролираното юридическо лице.

За целите на буква а) за възлагащите органи се счита, че контролират съвместно едно юридическо лице, когато са изпълнени следните условия в своята съвкупност:

а)

взимащите решения органи на контролираното юридическо лице са съставени от представители на всички участващи възлагащи органи;

б)

тези възлагащи органи са в състояние съвместно да упражнят решаващо влияние върху стратегическите цели и съществените решения на контролираното юридическо лице;

в)

контролираното юридическо лице не преследва интереси, различни от тези на свързаните с него публични органи;

г)

контролираното юридическо лице не получава други приходи освен възстановяването на действително извършените разходи от договорите за обществени поръчки с възлагащите органи.

4.   Споразумение, сключено между два или повече възлагащи органа, не трябва да се счита за поръчка за строителство, доставка или услуга по смисъла на точка 6 от член 2 от настоящата директива, когато са изпълнени следните условия в своята съвкупност:

   

а)

споразумението установява реално сътрудничество между участващите възлагащи органи с цел съвместно изпълнение на техните задължения за осигуряване на обществени услуги, включващо взаимни права и задължения на страните;

б)

споразумението се ръководи единствено от съображения, свързани с обществения интерес;

в)

участващите възлагащи органи не изпълняват на свободния пазар повече от 10 % от дейностите, изразени в оборот, имащи отношение към контекста на споразумението;

г)

споразумението не включва финансови трансфери между участващите възлагащи органи, освен съответстващите на възстановяването на действително извършените разходи за строителството, услугите или стоките;

д)

няма частно участие в нито един от участващите възлагащи органи.

5.   Отсъствието на частно участие по параграфи от 1 до 4 трябва да се проверява към момента на възлагането на поръчката или на сключването на споразумението.

   

Предвидените в параграфи 1–4 изключения престават да действат от момента, в който се появи каквото и да е частно участие, което предизвиква задължението текущите поръчки да се отворят за конкуренция по редовните процедури за възлагане на обществени поръчки.

Изложение на мотивите

Заличаването на член 11 и съответно на член 21 е логическа последица от Изменение 3.

Изменение 8

COM(2011) 895 final

Член 31

COM(2011) 896 final

Член 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Запазени поръчки

Запазени поръчки

Държавите-членки могат да запазят правото на участие в процедури за възлагане на поръчки за защитени предприятия и икономически оператори, чиято основна цел е социалната и професионалната интеграция на работници с увреждания или на работници в неравностойно положение, или да предвидят такива поръчки да бъдат изпълнявани по програми за създаване на защитени работни места, ако над 30 % от служителите на тези защитени предприятия, икономически оператори или програми са лица с увреждания или в неравностойно положение.

Държавите-членки могат да запазят правото на участие в процедури за възлагане на поръчки за защитени предприятия и икономически оператори, чиято основна цел е социалната и професионалната интеграция на работници с увреждания или на работници в неравностойно положение, или да предвидят такива поръчки да бъдат изпълнявани по програми за създаване на защитени работни места, ако над 30 % от тези защитени предприятия, икономически оператори или програми са лица с увреждания или в неравностойно положение.

В поканата за участие в състезателна процедура трябва да има позоваване на настоящия член.

В поканата за участие в състезателна процедура трябва да има позоваване на настоящия член.

Изложение на мотивите

Тук става въпрос за нова разпоредба и затова би трябвало да се дефинира кръгът от лица, които тя обхваща, още повече че обхватът й надхвърля действащия член 19.

Изменение 9

COM(2011) 895 final

Член 34

COM(2011) 896 final

Член 19, параграф 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите-членки гарантират, че най-късно две години след датата, предвидена в член 92, параграф 1, всички процедури за възлагане на обществени поръчки по настоящата директива ще бъдат изпълнявани с използване на електронни средства за комуникация особено що се отнася до електронното подаване на документи в съответствие с изискванията на настоящия член.

Държавите-членки гарантират, че всички процедури за възлагане на обществени поръчки по настоящата директива ще бъдат изпълнявани с използване на електронни средства за комуникация особено що се отнася до електронното подаване на документи в съответствие с изискванията на настоящия член.

Изложение на мотивите

Предвид силно различаващите се условия на работа както на възлагащите органи (особено тези на местно равнище) така и на доставчиците в различните сектори, е по-целесъобразно на държавите членки да се повери активната подготовка на електронните обществени поръчки, вместо тази задача да им се налага посредством изисквания с кратък срок на изпълнение.

Изменение 10

COM(2011) 896 final

Член 24

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Избор на процедури

Избор на процедури

1.   При възлагането на обществени поръчки възлагащите органи прилагат националните процедури, коригирани в съответствие с настоящата директива, стига да бъде публикувана покана за участие в състезателна процедура в съответствие с настоящата директива, без това да засяга член 30.

1.   При възлагането на обществени поръчки възлагащите органи прилагат националните процедури, коригирани в съответствие с настоящата директива, стига да бъде публикувана покана за участие в състезателна процедура в съответствие с настоящата директива, без това да засяга член 30.

Държавите-членки се задължават да осигурят правото на възлагащите органи да прилагат открити или ограничени процедури, както това е регламентирано в настоящата директива.

Държавите-членки се задължават да осигурят правото на възлагащите органи да прилагат открити или ограничени процедури както това е регламентирано в настоящата директива.

Държавите-членки могат да позволят на възлагащите органи да прилагат партньорства за иновации съгласно регламентираното в настоящата директива.

Държавите-членки възлагащите органи да прилагат партньорства за иновации съгласно регламентираното в настоящата директива.

Държавите-членки могат да позволят на възлагащите органи да използват състезателна процедура с договаряне или състезателен диалог във всеки от следните случаи:

а)

по отношение на строителство, при което предметът на договора за строителство обхваща както проектирането, така и изпълнението на строителство по смисъла на член 2, параграф 8 или когато за установяването на правния или финансовия състав на проекта се налага договаряне;

б)

при обществените поръчки за строителство, при които строителството се осъществя единствено за целите на проучвания, и новации, експериментална или развойна дейност, а не с цел осигуряване на печалба или възстановяване на разходи за научноизследователска и развойна дейност;

в)

по отношение на услуги и доставки, при които техническите спецификации не могат да бъдат установени с необходимата точност във връзка с някой от стандартите, европейските технически одобрения, общите технически спецификации или техническите спецификации по смисъла на точки 2—5 от приложение VIII;

г)

при нередовни или неприемливи оферти по смисъла на член 30, параграф 2, буква а) в рамките на открита или ограничена процедура;

д)

поръчката не може да бъде възложена без предварително договаряне поради специфични обстоятелства, свързани с естеството и сложността на строителството, доставките или услугите или със съответните им рискове.

Държавите-членки могат да решават да не транспонират в националното си законодателство състезателната процедура с договаряне, състезателния диалог и процедурите за партньорство за иновации.

Изложение на мотивите

КР застъпва схващането, че процедурата на договаряне в традиционния сектор трябва да се извършва при същите условия като тези в сектора на комуналните услуги; това се отнася и за състезателния диалог. Няма причина да вярваме, че органите в традиционния сектор са по-малко компетентни да прилагат тази процедура, отколкото субектите от сектора на комуналните услуги. възлагащите органи трябва да имат правото да преценяват кой подход да използват, и в зависимост от конкретната обществена поръчка.

Важно е също да се поясни, че изборът на целесъобразната процедура във всеки отделен случай трябва да се прави от възлагащия орган, а не от органите на национално равнище или на равнището на ЕС. Органите на равнището на ЕС и на национално равнище трябва да предоставят свободата на възлагащите органи да използват всички процедури. В противен случай това би довело до прилагането на различни правила и процедури в отделните държави членки, и би породило нарушения на конкуренцията и неравнопоставеност.

Изменение 11

COM(2011) 896 final

Член 30, параграф 2, буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

когато не са били подадени оферти, подходящи оферти или заявки за участие при провеждането на открита или ограничена процедура, при условие че първоначално обявените условия на обществената поръчка не са съществено променени и че е изпратен доклад до Комисията или до националния надзорен орган, определен по член 84, по тяхно искане

а)

когато не са били подадени оферти, подходящи оферти или заявки за участие при провеждането на открита или ограничена процедура, при условие че първоначално обявените условия на обществената поръчка не са съществено променени

Изложение на мотивите

Заедно с член 84 (Въвеждане на нов национален надзорен орган) това задължение за докладване води до ненужна бюрократична тежест. За да стане законодателството на ЕС за обществените поръчки по-опростено и гъвкаво, налагането на нова административна тежест трябва на всяка цена да се избягва. Следователно това допълнение трябва да се заличи.

Изменение 12

COM(2011) 895 final

Член 44, параграф 3, буква г), точка i) и буква д)

COM(2011) 896 final

Член 30, параграф 2, букви в), точка i) и буква г)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

г)

когато строителството, доставките или услугите могат да се осигурят само от конкретен икономически оператор поради някоя от следните причини:

г)

когато строителството, доставките или услугите могат да се осигурят само от конкретен икономически оператор поради някоя от следните причини:

(i)

отсъствието на конкуренция по технически причини;

(i)

отсъствието на конкуренция по технически причини;

д)

доколкото е строго необходимо, когато поради изключително спешни причини, предизвикани от форсмажорни обстоятелства, не могат дa бъдат спазени сроковете, които сa установени зa открити процедури, ограничени процедури и процедури нa договаряне с предварителна покана за участие в състезателна процедура. Обстоятелствата, предявени с цел обосноваване на изключителната спешност, в никакъв случай не трябва да се дължат на възложителя;

д)

доколкото е строго необходимо, когато поради изключително спешни причини, , не могат дa бъдат спазени сроковете, които сa установени зa открити процедури, ограничени процедури и процедури нa договаряне с предварителна покана за участие в състезателна процедура. Обстоятелствата, предявени с цел обосноваване на изключителната спешност, в никакъв случай не трябва да се дължат на възложителя;

Изложение на мотивите

В този член трябва да се посочат правни основания, които да обхващат ситуации, като например следната: възлагащите органи желаят да извършат строителство (напр. на училище) на определено място, но собственикът на имота е склонен да продава само при условие че той ще поеме строежа на сградата.

Спрямо действащия текст на член 31, параграф 1, буква в) на Директива 2004/18/ЕО „причини, предизвикани от форсмажорни обстоятелства“ би означавало повишаване на изискванията. Действащият текст трябва да бъде запазен. По време на съдебен контрол върху дадена обществена поръчка би трябвало да може да се прилага процедурата на договаряне без състезателна процедура, когато става въпрос за закупуването на стоки и услуги, за осигуряването на които възлагащият орган е задължен вследствие на други разпоредби (например осигуряването на грижи за възрастни хора в старчески домове или сърдечни клапи за болниците).

Изменение 13

COM(2011) 895 final

Член 45

COM(2011) 896 final

Член 31

Рамкови споразумения

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Възложителите могат да сключват рамкови споразумения, при положение че прилагат процедурите, предвидени в настоящата директива.

1.   Възложителите могат да сключват рамкови споразумения, при положение че прилагат процедурите, предвидени в настоящата директива.

„Рамково споразумение“ означава споразумение между един или повече възложители и един или повече икономически оператори, което има за цел да определи условията на договорите за поръчки, които ще бъдат възложени през определен период, и по-специално условията, свързани с цените и когато е уместно – с предвидените количества.

„Рамково споразумение“ означава споразумение между един или повече възложители и един или повече икономически оператори, което има за цел да определи условията на договорите за поръчки, които ще бъдат възложени през определен период, и по-специално условията, свързани с цените и когато е уместно – с предвидените количества.

Срокът на рамковото споразумение не надвишава четири години, освен в изключителни надлежно обосновани случаи, по-специално когато предметът на рамковото споразумение го оправдава.

2.   Поръчките, основаващи се на рамково споразумение, се възлагат съгласно процедурите, предвидени в настоящия параграф и в параграфи 3 и 4.

2.   Поръчките, основаващи се на рамково споразумение, се възлагат съгласно процедурите, предвидени в настоящия параграф и в параграфи 3 и 4.

Тези процедури могат да се прилагат само между възложителите, които ясно са обозначени за тази цел в поканата за участие в състезателна процедура, в поканата за потвърждаване на интерес или когато обявление за съществуването на квалификационна система се използва като покана за участие в състезателна процедура – в поканата за представяне на оферти, и икономическите оператори, с които първоначално е сключено рамковото споразумение.

Договорите, основаващи се на рамково споразумение, в никакъв случай не могат да внасят съществени изменения в условията, определени в него, по-специално в случая, посочен в параграф 3.

Договорите, основаващи се на рамково споразумение, в никакъв случай не могат да внасят съществени изменения в условията, определени в него, по-специално в случая, посочен в параграф 3.

Възложителите не могат да използват рамковите споразумения неправомерно или по начин, който възпрепятства, ограничава или изкривява конкуренцията.

Изложение на мотивите

Комитетът на регионите застъпва схващането, че рамковите споразумения би трябвало по принцип да бъдат регулирани както в действащата директива 2004/17/ЕО, тъй като няма причина например да се регулират сроковете на такива договори, без това да се прави и за други типове договори. Както при динамичните системи за покупки, би трябвало да е възможно по време на действието на договора да се привличат нови икономически субекти, тъй като това е от полза както за изпълнителите, така и за възложителите. Последният пасаж от текста е излишен, тъй като произтича от принципите.

Изменение 14

COM(2011) 895 final

Член 45, параграф 4

COM(2011) 896 final

Член 31, параграф 4

Рамкови споразумения

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

4.   Когато рамково споразумение се сключва с повече от един икономически оператор, това може да стане по един от следните два начина:

4.   Когато рамково споразумение се сключва с повече от един икономически оператор, това може да стане по начин:

а)

по реда и условията на рамковото споразумение, без да се подновява състезателната процедура, когато в него са посочени всички условия, регламентиращи осигуряването на въпросното строителство, услуги и доставки, и обективните условия за определяне на това, кой от икономическите оператори – страни по рамковото споразумение, трябва да ги изпълни; вторият вид условия задължително се посочват в документите за обществената поръчка;

а)

са посочени всички условия, регламентиращи осигуряването на въпросното строителство, услуги и доставки,;

б)

когато не всички условия, регламентиращи осигуряването на строителството, услугите и доставките, са посочени в рамковото споразумение – с подновяване на състезателната процедура между икономическите оператори, които са страни по рамковото споразумение.

б)

когато не всички условия, регламентиращи осигуряването на строителството, услугите и доставките, са посочени в рамковото споразумение – с подновяване на състезателната процедура между икономическите оператори, които са страни по рамковото споразумение.

 

Изложение на мотивите

В предложението за директива няма яснота относно използването на рамкови споразумения. Това се отнася най-вече за ограничената тръжна процедура и за подновяването на състезателната процедура. За да може използването да бъде гъвкаво, би трябвало да има възможност за прилагане на комбинация от двете процедури, така че по-малки поръчки да могат да се възлагат при определените условия по ограничена тръжна процедура, докато при големи поръчки в рамките на същите рамкови условия трябва да се даде възможност за подновяване на състезателната процедура.

Изменение 15

COM(2011) 896 final

Член 37

Инцидентни съвместни обществени поръчки

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Един или повече възлагащи органи могат да се договарят да изпълнят съвместно определени специфични обществени поръчки.

1.   Един или повече възлагащи органи могат да се договарят да изпълнят съвместно определени специфични обществени поръчки.

2.   Когато един възлагащ орган провежда самостоятелно въпросните процедури за възлагане на обществени поръчки на всички техни етапи от публикуването на поканата за участие в състезателна процедура до края на изпълнението на произтичащите от това поръчка или поръчки, този възлагащ орган носи цялата отговорност за изпълнението на задълженията по настоящата директива.

2.   Когато един възлагащ орган провежда самостоятелно въпросните процедури за възлагане на обществени поръчки на всички техни етапи от публикуването на поканата за участие в състезателна процедура до края на изпълнението на произтичащите от това поръчка или поръчки, този възлагащ орган носи цялата отговорност за изпълнението на задълженията по настоящата директива.

Когато обаче провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки и изпълнението на произтичащите от това поръчки се осъществяват от повече от един от участващите възлагащи органи, всеки от тях продължава да носи отговорност за изпълнението на своите задължения по настоящата директива по отношение на етапите, които провежда.

Когато обаче провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки и изпълнението на произтичащите от това поръчки се осъществяват от повече от един от участващите възлагащи органи, всеки от тях продължава да носи отговорност за изпълнението на своите задължения по настоящата директива по отношение на етапите, които провежда.

 

   

Изложение на мотивите

С допълнението се гарантира, че възлагането на съвместна обществена поръчка няма да бъде ненужно затруднявано. Това, което съгласно член 35, параграф 5 се отнася за централните органи за покупки, би следвало да бъде съответно валидно и за инцидентни съвместни обществени поръчки.

Изменение 16

COM(2011) 895 final

Член 54

COM(2011) 896 final

Член 40

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Техническите спецификации, определени в точка 1 от приложение VIII, се посочват в документите за обществените поръчки. В тях се определят необходимите характеристики за строителството, услугата или доставката.

1.   Техническите спецификации, определени в точка 1 от приложение VIII, се посочват в документите за обществените поръчки. В тях се определят необходимите характеристики за строителството, услугата или доставката.

Тези характеристики могат също така да се отнасят до конкретния процес за тяхното производство или осигуряване на съответното строителство, доставки или услуги или на всеки друг етап от жизнения цикъл, както е посочено в член 2, точка 22.

Тези характеристики могат също така да се отнасят до конкретния процес за тяхното производство или осигуряване на съответното строителство, доставки или услуги или на всеки друг етап от жизнения цикъл, както е посочено в член 2, точка 22.

Техническите спецификации също така посочват дали ще бъде необходимо прехвърляне на правата върху интелектуалната собственост.

Техническите спецификации също така посочват дали ще бъде необходимо прехвърляне на правата върху интелектуалната собственост.

За всички обществени поръчки, чийто предмет е предназначен за използване от физически лица – независимо дали става дума за широката общественост, или за персонала на възложителя – тези технически спецификации трябва да бъдат, освен в надлежно обосновани случаи, съобразени с критериите за достъпност за хора с увреждания или да бъдат с предназначение, което е валидно за всички потребители.

 

Когато със законодателен акт на Съюза са приети задължителни стандарти за достъпност, техническите спецификации се определят при позоваване на тези стандарти, що се отнася до критериите за достъпност.

Когато със законодателен акт на Съюза са приети задължителни стандарти за достъпност, техническите спецификации се определят при позоваване на тези стандарти, що се отнася до критериите за достъпност.

Изложение на мотивите

Поради съществуващия широк спектър от покупки представената формулировка отива твърде далече. Освен това разпоредби от такъв вид често се съдържат в националните нормативни уредби в областта на строителството. Текстът на член 23, параграф 1 от действащата директива 2004/18/ЕО и на член 34, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО би трябвало да се запази.

Изменение 17

COM(2011) 896 final

Член 44

Разделяне на поръчките на обособени позиции

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Обществените поръчки могат да се разделят на еднородни или разнородни обособени позиции. Когато възлагащият орган не счита за необходимо да разделя на обособени позиции поръчките на стойност, по-голяма или равна на праговете, предвидени в член 4, но не по-малка от500 000 EUR, определена в съответствие с член 5, той посочва в обявлението за поръчката или в поканата за потвърждаване на интерес обяснение за своите причини.

1.   Обществените поръчки могат да се разделят на еднородни или разнородни обособени позиции.

Възлагащите органи посочват в обявлението за поръчката или в поканата за потвърждаване на интерес дали офертите се ограничават само до една или до повече обособени позиции.

Изложение на мотивите

Тук възлагащите органи се натоварват с ненужна административна тежест, затова се предлага текстът да бъде заличен.

Изменение 18

COM(2011) 895 final

Член 54, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 54

Член 54

Възлагащите органи могат да решат да не възлагат поръчка на оферента, подал най-добрата оферта, когато са установили, че той не спазва, най-малко в еквивалентна степен, задълженията, установени от законодателството на Съюза в областта на социалното, трудовото или екологичното право, или разпоредбите на международното социално или екологично право, изброени в приложение XI.

Възлагащите органи могат да решат да не възлагат поръчка на оферента, подал най-добрата оферта, когато са установили, че той не спазва, най-малко в еквивалентна степен, задълженията, установени от законодателството на Съюза в областта на социалното, трудовото или екологичното право, или разпоредбите на международното социално или екологично право, изброени в приложение XI.

Изложение на мотивите

Освен законодателството на ЕС оферентите трябва да спазват и националните правни разпоредби.

Изменение 19

COM(2011) 895 final

Член 55, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 55

Член 55

За да се приложат основанията за изключване по буква г) от първа алинея, възлагащите органи са длъжни да предвидят метод за оценка на изпълнението на поръчката, основан на обективни и измерими критерии и прилаган по систематичен, последователен и прозрачен начин. Всяка оценка на изпълнението се съобщава на въпросния изпълнител, като му се предоставя възможност да оспори констатациите и да получи юридическа защита.

Изложение на мотивите

Обяснението в член 55, параграф 3, последна подточка е неразбираемо и поради това води до минимална правна сигурност, което ще се изрази в по-голям брой жалби. Освен това се пораждат нови задължения за възлагащите органи, които в съответствие с намаляване на допълнителната административна тежест трябва да бъдат премахнати.

Изменение 20

COM(2011) 895 final

Член 76

COM(2011) 896 final

Член 66

Критерии за възлагане на поръчката

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Без да се засягат националните законови, подзаконови или административни разпоредби относно заплащането на определени услуги, възложителите възлагат поръчки съгласно един от следните критерии:

1.   Без да се засягат националните законови, подзаконови или административни разпоредби относно заплащането на определени услуги, възложителите възлагат поръчки съгласно един от следните критерии:

а)

икономически най-изгодна оферта;

а)

икономически най-изгодна оферта;

б)

най-ниски разходи.

б)

.

По усмотрение на възложителя разходите могат да се оценяват въз основа единствено на цената или посредством подход за оценка на ефективността на разходите, например при използване на подхода за оценка на разходите за целия жизнен цикъл, съгласно условията, посочени в член 67.

2.   Икономически най-изгодната оферта, посочена в параграф 1, буква а), от гледна точка на възложителя се определя въз основа на критерии, свързани с предмета на въпросната поръчка.

Тези критерии включват, освен цената или разходите, посочени в параграф 1, буква б), и други критерии, свързани с предмета на въпросната поръчка, като:

2.   Икономически най-изгодната оферта, посочена в параграф 1, буква а), от гледна точка на възложителя се определя въз основа на критерии, свързани с предмета на въпросната поръчка.

Тези критерии включват, освен цената , и други критерии, свързани с предмета на въпросната поръчка, като:

а)

качество, включително технически качества, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, екологични характеристики и новаторски характер;

а)

качество, включително технически качества, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, екологични характеристики и новаторски характер ;

б)

за поръчки за услуги и поръчки, включващи строително проектиране, могат да се вземат под внимание организацията, квалификацията и опита на персонала, на когото е възложено изпълнението на въпросната поръчка, вследствие на което след възлагането на поръчката този персонал може да се замества единствено със съгласието на възложителя, който трябва да провери дали заместниците осигуряват еквивалентна организация и качество;

б)

за поръчки за услуги и поръчки, включващи строително проектиране, могат да се вземат под внимание организацията, квалификацията и опита на персонала, на когото е възложено изпълнението на въпросната поръчка, вследствие на което след възлагането на поръчката този персонал може да се замества единствено със съгласието на възложителя, който трябва да провери дали заместниците осигуряват еквивалентна организация и качество;

в)

обслужване след продажбата и техническо съдействие, дата на доставка и период на доставка или период за изпълнение, ангажименти по отношение на частите и сигурността на доставките;

в)

обслужване след продажбата и техническо съдействие, дата на доставка и период на доставка или период за изпълнение, ангажименти по отношение на частите и сигурността на доставките;

г)

конкретния процес за производство или осигуряване на заявеното строителство, доставки или услуги или за всеки друг етап от съответния жизнен цикъл съгласно член 2, точка 22, доколкото тези критерии са посочени в съответствие с параграф 4 и засягат фактори, участващи пряко в тези процеси, и характеризират конкретния процес за производство или осигуряване на заявеното строителство, доставки или услуги.

г)

конкретния процес за производство или осигуряване на заявеното строителство, доставки или услуги или за всеки друг етап от съответния жизнен цикъл съгласно член 2, точка 22, доколкото тези критерии са посочени в съответствие с параграф 4 и засягат фактори, участващи пряко в тези процеси, и характеризират конкретния процес за производство или осигуряване на заявеното строителство, доставки или услуги.

 

Изложение на мотивите

Положителен е фактът, че на възлагащите органи се предоставя изборът между икономически най-изгодната оферта и най-ниската цена. Освен това би трябвало да продължи да се използва посоченото в действащата директива, а именно най-ниската цена, тъй като най-ниските разходи са нещо различно от цената. Понятието „разходи“ е по-широко от понятието „цена“. Когато се вземат предвид други параметри, например оценка на разходите за целия жизнен цикъл, трябва да се използва критерият „икономически най-изгодната оферта“.

В определени случаи възлагащите органи предоставят крайната цена още в тръжната документация. Трябва да стане съвсем ясно, че подобен подход е възможен.

Целта на отчитането на този последен критерий е на възлагащите органи да се даде добавена стойност за определени продукти и услуги. Тази добавена стойност се състои в това, че по правило посредством къси производствени вериги продуктът и услугата могат по-бързо да стигнат до възлагащите органи и може да се реагира по-бързо и по–гъвкаво на техните изисквания. Освен това чрез този критерий значително могат да се подобрят и екологичните стандарти (по-кратки пътища за превоз и време за оставане на склад, по-малко емисии), като в крайна сметка от това полза имат както възлагащите органи, така и гражданите. От друга страна, възлагащите органи биха имали възможността да предвидят в своите критерии за възлагане на поръчката параметри, които за някои категории предлагат по-подробни разяснения относно офертата на даден икономически оператор, като така могат да удовлетворят още по-добре изискванията на обществената поръчка.

Освен това изрично трябва да се посочи, че може да се вземат предвид социални критерии, например за корпоративна политика на равни възможности за работниците и при назначаването на трайно безработни лица да се предоставят допълнителни точки.

Изменение 21

COM(2011) 896 final

Член 66, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 66

Държавите-членки могат да предвидят възлагането на определени видове поръчки да става въз основа на икономически най-изгодната оферта по параграф 1, буква а) и по параграф 2.

Изложение на мотивите

Целта на модернизацията в областта на обществените поръчки е да се осигури максимална гъвкавост за възлагащите органи и оферентите. Във връзка с това възлагащите органи трябва да могат сами да решават дали да възлагат поръчките въз основа на най-изгодната икономически оферта или въз основа на най-ниската цена. Тук държавите членки не бива да предвиждат потребностите на органите по места. Ако възлагането вече не може да се извършва въз основа на най-ниската цена, ще намалеят значително шансовете на малките предприятия. Поради това член 66, параграф 3 би трябвало да се заличи.

Изменение 22

COM(2011) 895 final

Член 76, параграф 4

COM(2011) 896 final

Член 66, параграф 4

Критерии за възлагане на поръчката

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

4.   Критериите за възлагане не дават неограничена свобода на избор на възложителя. Те гарантират възможността за ефективна конкуренция и са придружени от изисквания, които позволяват представената от оферентите информация да се проверява ефективно. Възложителите проверяват по ефективен начин дали офертите отговарят на критериите за възлагане въз основа на представените от оферентите информация и свидетелства.

   

Изложение на мотивите

Тази разпоредба е излишна. Тя не носи нищо ново и би трябвало да се заличи. Съдържанието ѝ вече се съдържа в общите принципи.

Изменение 23

COM(2011) 896 final

Член 73, буква a)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

изключенията, предвидени в член 11, престанат да се прилагат вследствие на частно участие в юридическото лице, на което е била възложена поръчката по член 11, параграф 4;

Изложение на мотивите

Изменение на текста на Комисията в резултат на заличаване на параграф 5) от член 11, COM(2011) 896 final и параграф 5) от член 21, COM(2011) 895 final (в съответствие с изменение 7). След възлагане на поръчка това обстоятелство не е от решаващо значение.

Изменение 24

COM(2011) 895 final

Член 77

COM(2011) 896 final

Член 67

Оценка на разходите за целия жизнен цикъл

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

3.   Когато обща методология за изчисляване на разходите за целия жизнен цикъл бъде приета като част от законодателен акт на Съюза, включително чрез делегирани актове съгласно законодателството на съответния сектор, тя се прилага, когато оценката на разходите за целия жизнен цикъл е включена в критериите за възлагане съгласно член 76, параграф 1.

   

Списък с такива законодателни и делегирани актове е даден в приложение XV. Комисията трябва е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 98 за актуализирането на този списък, когато в него се налагат изменения поради приемането на ново законодателство, отмяната или изменението на съществуващото.

Изложение на мотивите

КР се присъединява към целите на стратегията „Европа 2020“ и признава стойността на устойчивото, социално отговорното и благоприятстващо иновациите възлагане на обществени поръчки. Заслужава да се приветства факта, че Комисията приканва възлагащите органи да вземат предвид разходите за целия жизнен цикъл. Понастоящем се извършват много дейности в тази област, но все още има голяма потребност от внасяне на уточнения. Според Комитета при сегашните обстоятелства задължението за използване на процедурите на ЕС е твърде всеобхватно.

Изменение 25

COM(2011) 895 final

Член 79

COM(2011) 896 final

Член 69

Оферти с необичайно ниска стойност

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Възложителят изисква от икономическите оператори да обяснят обявената от тях цена или начислените разходи, когато са изпълнени всички долупосочени условия:

   

а)

цената или начислените разходи са с повече от 50 % по-ниски от средната цена или разходи на останалите оферти;

б)

цената или начислените разходи са с повече от 20 % по-ниски от цената или разходите на втората най-ниска оферта;

в)

подадени са най-малко пет оферти.

 

   

 

 

 

 

 

 

 

   

 

   .

2.   Когато офертите изглеждат с необичайно ниска стойност по други причини, възложителите също могат да поискат такива обяснения.

   Когато офертите изглеждат с необичайно ниска стойност по други причини, възложителите също могат да поискат такива обяснения.

3.   Обясненията, посочени в параграфи 1 и 2, могат по-конкретно да се отнасят до:

   

а)

икономическите аспекти на производствения процес, предоставените услуги и строителния метод;

б)

избраните технически решения или наличието на изключително благоприятни условия за оферента за изпълнение на строителството или за доставката на стоки или предоставянето на услуги;

в)

оригиналното решение, предложено от оферента, относно доставките, услугите или строителството;

г)

спазването на задължения, най-малко еквивалентно, установени от законодателството на Съюза в областта на социалното, трудовото или екологичното право, или на разпоредбите на международното социално и екологично право, изброени в приложение XIV, или когато това не е приложимо – други разпоредби, осигуряващи еквивалентно ниво на защита;

д)

възможността оферентът да се ползва от държавна помощ.

4.   Възложителят проверява предоставената информация, като се консултира с оферента.

   

Той може да отхвърли офертата само когато представените доказателства не оправдават ниското ниво на цената или начислените разходи, като се отчитат елементите, посочени в параграф 3.

Възложителите отхвърлят офертата, когато са установили, че стойността ѝ е необичайно ниска, тъй като офертата не отговаря на изискванията, установени от законодателството на Съюза в областта на социалното, трудовото или екологичното право, или разпоредбите на международното социално и екологично право, изброени в приложение XI.

5.   Когато възложител установи, че дадена оферта е с необичайно ниска стойност, защото оферентът е получил държавна помощ, тя може да бъде отхвърлена само на това основание единствено след консултация с оферента, когато последният не може да докаже в достатъчен срок, определен от възложителя, че въпросната помощ е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107 от Договора. Когато възложителят отхвърли оферта при тези обстоятелства, той информира Комисията за това.

   

6.   При поискване държавите-членки предоставят на други държави-членки в съответствие с член 97 всяка информация, имаща отношение към свидетелствата и документите, представени във връзка с данните, изброени в параграф 3.

   

Изложение на мотивите

Комитетът на регионите предпочита формулировката на член 55 от действащата директива 2004/18/ЕО относно офертите с необичайно ниска стойност, тъй като предложеният текст носи административна тежест както за възлагащия орган, така и за оферентите. Освен това предложеният текст ненужно ограничава полето за действие на възлагащите органи в тази област.

Изменение 26

COM(2011) 895 final

Член 81

COM(2011) 896 final

Член 71

Възлагане на подизпълнители

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   В документацията за обществената поръчка възложителят може да постави изискване или да бъде задължен от държава-членка да го направи за това оферентът да посочи в своята оферта дела от поръчката, който възнамерява да възложи на подизпълнители, както и предлаганите подизпълнители.

   

2.   Държавите-членки могат да предвидят, че при заявка от страна на подизпълнителя и когато естеството на поръчката позволява, възложителят превежда дължимите плащания директно на подизпълнителя за услугите, доставките или строителството, предоставени на главния изпълнител. В този случай държавите-членки въвеждат подходящи механизми, позволяващи на главния изпълнител да оспори плащания, които не са дължими. Уреждането на този режим на плащане задължително се посочва в документите за обществената поръчка.

   

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат без да се засяга въпросът за отговорността на основния икономически оператор.

   

Изложение на мотивите

Отношенията между оферентите и подизпълнителите се уреждат от конкурентното право и договорното право на отделните държави, които би трябвало да останат незасегнати от настоящата директива.

Освен това тази разпоредба предизвиква правна несигурност, тъй като подизпълнителите, които работят срещу парично възнаграждение за възлагащите органи, по този начин вече не са подизпълнители, а се превръщат в изпълнители. Освен това разпоредбата може да ограничи възможността на възлагащите органи да задържат плащане, докато поръчката не бъде изпълнена в съответствие с договора.

Изменение 27

COM(2011) 895 final

Член 82

COM(2011) 896 final

Член 72

Изменение на договорите в рамките на техния срок

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Същественото изменение на разпоредбите в договора за поръчка на строителство, доставки или услуги по време на срока му се счита за ново възлагане за целите на настоящата директива и изисква нова процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с нея.

   

2.   Изменението на договор за поръчка по време на срока му задължително се счита за съществено по смисъла на параграф 1, когато прави поръчката съществено различна от първоначално възложената. Във всеки случай, без да се засягат параграфи 3 и 4, изменението се счита за съществено, когато е изпълнено едно от следните условия:

   

а)

изменението въвежда условия, които, ако са били част от първоначалната процедура за възлагане на обществена поръчка, са щели да позволят подбор на кандидати, различни от първоначално подбраните, или са щели да позволят възлагането на поръчката на друг оферент;

б)

изменението променя икономическия баланс на поръчката в полза на изпълнителя;

в)

изменението разширява значително обхвата на поръчката така, че да включи доставки, услуги или строителство, които не са били обхванати първоначално.

3.   Заместването на партньора по договора се счита за съществено изменение по смисъла на параграф 1.

   

Въпреки това първа алинея не се прилага в случай на цялостно или частично наследяване на позицията на първоначалния изпълнител вследствие на операции по преструктуриране на предприятията или несъстоятелност, от друг икономически оператор, който отговаря на първоначално установените критерии за качествен подбор, стига това да не предполага други съществени изменения на договора и да не цели заобикаляне на прилагането на настоящата директива.

4.   Когато стойността на едно изменение може да бъде изразена в парично отношение, изменението не се счита за съществено по смисъла на параграф 1, когато неговата стойност не превишава праговете, посочени в член 12, и когато е под 5 % от цената на първоначалната поръчка, стига изменението да не променя общото естество на поръчката. Когато се правят няколко последователни изменения, стойността се изчислява въз основа на съвкупната стойност на последователните изменения.

   

5.   Изменения на договора не се считат за съществени по смисъла на параграф 1, когато са били предвидени в документите за обществената поръчка с ясни, точни и недвусмислени клаузи за преразглеждане на договора или варианти. В тези клаузи се посочват обхвата и естеството на възможните изменения или варианти, както и условията, при които те могат да се използват. Те не предвиждат изменения или варианти, които биха могли да променят общото естество на поръчката.

   

6.   Чрез дерогация от случаите по параграф 1, при съществено изменение не се изисква нова процедура за възлагане на обществена поръчка, когато са изпълнени следните условия в своята съвкупност:

   

а)

необходимостта от изменение е предизвикана от обстоятелства, които един добросъвестен възложител не би могъл да предвиди;

б)

изменението не променя общото естество на поръчката.

в)

няма увеличение на цената с повече от 50 % от стойността на първоначалната поръчка.

Възложителите публикуват в Официален вестник на Европейския съюз уведомление за такива изменения. Тези обявления съдържат информацията, посочена в приложение XVI, и се публикуват в съответствие с член 65.

7.   Възложителите не прибягват до изменения на поръчката в следните случаи:

   

а)

когато измененията имат за цел отстраняване на недостатъци в работата на изпълнителя или последици, които могат да бъдат отстранени чрез прилагането на договорните задължения;

б)

когато измененията имат за цел да компенсират риск от увеличение на цените, който е бил хеджиран от изпълнителя.

Изложение на мотивите

Действащите директиви съдържат процедурни правила за осъществяване на възлагането на обществени поръчки. Те не включват разпоредби относно изменение на действащите договори и това би трябвало да се запази и в новите директиви. В противен случай ще възникне ненужна административна тежест за възлагащите органи и ще се ограничи гъвкавостта. Ако Комисията иска да информира относно съдебната практика в тази област, тогава по-подходящата форма би била съобщения относно въпроси, свързани с тълкуване.

Изменение 28

COM(2011) 896 final

Член 83

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 83

Член 83

В съответствие с Директива 89/665/ЕИО на Съвета държавите-членки осигуряват точното прилагане на настоящата директива чрез ефективни, достъпни и прозрачни механизми, които допълват съществуващата система за преразглеждане на решенията, взети от възлагащите органи.

Изложение на мотивите

Излишно е в една директива да се споменава, че тя би трябвало да бъде правилно прилагана. Съществуващите системи за преразглеждане на решенията на възлагащите органи са достатъчни. В името на опростяването и по-голямата гъвкавост не бива да се създават нови излишни структури.

Изменение 29

COM(2011) 895 final

Член 93

COM(2011) 896 final

Член 84

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Публичен надзор

1.   Държавите-членки определят един независим орган, отговарящ за надзора и съгласуването на дейностите по изпълнението (наричан по-нататък „надзорния орган“). Държавите-членки информират Комисията за органа, който са определили.

Всички възложители са обект на такъв надзор.

   

2.   По отношение на компетентните органи, участващи в дейностите по изпълнението, се установява организация, която предотвратява конфликтите на интереси. Системата за публичен надзор е прозрачна. За тази цел се публикуват всички документи с указания и становища, както и годишен доклад, илюстриращ изпълнението и прилагането на правилата по настоящата директива.

   

Годишният доклад включва:

а)

данни за процента на успех на малките и средните предприятия (МСП) в поръчките; когато процентът е по-нисък от 50 % по отношение на стойностите на поръчките, възложени на МСП, в доклада се представя анализ на причините за това;

б)

глобален преглед на изпълнението на политиката за устойчиво развитие в сферата на обществените поръчки, включително на процедурите, отчитащи съображенията, свързани с опазването на околната среда, социалното приобщаване, включително достъпността за лица с увреждания, или насърчаването на иновациите;

в)

информация относно проследяването и последващите действия при нарушаване на правилата за обществените поръчки, оказващо влияние върху бюджета на Съюза в съответствие с параграфи 3—5 от настоящия член;

г)

централизирани данни за докладваните случаи на измама, корупция, конфликт на интереси и други сериозни нередности в областта на обществените поръчки, включително такива, които засягат проекти, съфинансирани от бюджета на Съюза.

3.   Надзорният орган отговаря за:

   

а)

проследяването на прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки и свързаната с тях практика от страна на възложителите и особено от страна на централните органи за покупки;

б)

осигуряването на правни консултации на възложителите по тълкуването на правилата и принципите за възлагане на обществени поръчки и по прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки в специфични случаи;

в)

издаването по своя инициатива на становища и указания по въпроси от общ интерес по отношение на тълкуването и прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки, по постоянно повтарящи се въпроси и по системни трудности, свързани с прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки, в светлината на разпоредбите на настоящата директива и на съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

г)

установяване и прилагане на всеобхватна и действаща система за предупреждение („червен флаг“) за предотвратяване, откриване и подходящо докладване на случаи на измами, корупция, конфликти на интереси и други сериозни нередности във връзка с обществените поръчки;

д)

привличането на вниманието на националните компетентни институции, включително одитиращите органи, към установени конкретни нарушения и към системни проблеми;

е)

разглеждането на жалби от граждани и стопански субекти относно прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки в конкретни случаи и предоставянето на анализа на компетентните възложители, които се задължават да се съобразят с него при своите решения или когато не се съобразяват с анализа – да обяснят причините за неговото пренебрегване;

ж)

следенето на решенията, взети от националните съдилища и органи вследствие на решение на Съда на Европейския съюз въз основа на член 267 от Договора или на констатациите на Европейската сметна палата, установяващи нарушения на правилата на Съюза за възлагане на обществени поръчки, свързани с проекти, съфинансирани от Съюза; надзорният орган докладва на Европейската служба за борба с измамите за всякакви нарушения на процедурите на Съюза в областта на обществените поръчки, когато те се отнасят до договори, пряко или косвено финансирани от Европейския съюз.

Задълженията, посочени в точка д), се прилагат без да се засяга упражняването на правата за обжалване по националното право или по системата, установена въз основа на Директива 92/13/ЕИО.

Държавите-членки са задължени да осигурят правомощия на надзорния орган да сезира компетентния по националното право орган за обжалване на решенията на възложителите при нарушение, открито в хода на неговата дейност по следене на изпълнението и предоставяне на правни консултации.

4.   Без да се засягат общите процедури и методи на работа, установени от Комисията за нейната комуникация и контакти с държавите-членки, надзорният орган действа като специално звено за контакт за Комисията, когато тя следи за прилагането на правото на Съюза и изпълнението на бюджета от Съюза въз основа на член 17 от Договора за Европейския съюз и член 317 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Органът докладва на Комисията всяко нарушение на настоящата директива при процедури за възлагане на обществени поръчки, пряко или косвено финансирани от Съюза.

   

Комисията може по-специално да отнесе към надзорния орган отделни случаи, при които все още не е сключен договор или все още има възможност за стартиране на процедура по преразглеждане. Тя може също така да повери на надзорния орган дейностите по проследяването, необходими за осигуряване на изпълнението на мерките, с които държавите-членки са се ангажирали, за да се отстрани нарушение на правилата и принципите на Съюза за възлагане на обществени поръчки, установени от Комисията.

Комисията може да изиска от надзорния орган да анализира предполагаемите нарушения на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, които засягат проекти, съфинансирани от бюджета на Съюза. Комисията може да възложи на надзорния орган да проследява някои случаи и да осигури, че компетентните национални органи, следващи инструкциите, вземат подходящи мерки спрямо нарушенията на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, засягащи съфинансирани проекти

5.   Действията по проверка и правоприлагане, извършвани от надзорния орган, за да гарантира съответствието на решенията на възложителите с настоящата директива и общите принципи на Договора за функционирането на Европейския съюз, не заменят и не предопределят институционалната роля на Комисията като „пазител на Договора“. Когато Комисията реши да отнесе разглеждането на отделен случай, тя си запазва и правото да се намеси съгласно правомощията, предоставени ѝ от Договора.

   

6.   Възлагащите органи представят на националния надзорен орган пълния текст на всички сключени договори на стойност равна или по-голяма от:

   

а)

1 000 000 EUR в случаите на поръчки за доставка или услуги;

б)

10 000 000 EUR при поръчки за строителство.

7.   Без да се засяга националното законодателство относно достъпа до информация и в съответствие с националното и европейското законодателство в областта на защитата на данните, надзорният орган в отговор на писмена молба дава неограничен, пълен, пряк и безплатен достъп до сключените договори, посочени в параграф 6. Може обаче да бъде отказан достъп до някои части от договорите, когато тяхното разкриване би могло да накърни законните търговски интереси на икономическите оператори, било то публични или частни, или може да наруши честната конкуренция между тях.

   

Достъпът до части, които могат да бъдат оповестени, се дава в разумен срок и не по-късно от 45 дни от датата на молбата.

Кандидатите, подаващи молба за достъп до договора, не е необходимо да доказват пряк или косвен интерес от съответния договор. Получателят на информацията има право да я оповести публично.

8.   В годишния доклад, посочен в параграф 2, се включва обобщение на всички дейности, извършени от надзорния орган в съответствие с параграфи 1-7.

   

Изложение на мотивите

Изискването за създаване на национални надзорни органи, на които да бъдат изпращани договорите, представлява очевидно нарушение на принципа на субсидиарност. Държавите членки отговарят за организацията на своята публична администрация. Националният контрол върху спазването на законодателството в областта на обществените поръчки е задача на националните съдилища, надзорни и одитни органи. Освен това правилата създават допълнителна административна тежест за възложителите на обществени поръчки.

Изменение 30

COM(2011) 896 final

Член 85, първа алинея

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 85

Член 85

Изложение на мотивите

Предвидените тук задължения за документиране натоварват местните администрации в непропорционална степен и освен това нямат добавена стойност. Целта на реформата е именно премахването на излишните задължения за документиране, а не създаването на нова бюрокрация.

Изменение 31

COM(2011) 896 final

Член 85 – последните две алинеи

Индивидуални доклади за процедури за възлагане на поръчки

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 85

Индивидуални доклади за процедури за възлагане на поръчки

Член 85

Възлагащите органи документират хода на всички процедури з