ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.CE2012.380.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 380E

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 55
11 декември 2012 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Европейски парламент
СЕСИЯ 2011—2012
Заседания от 7 до 9 юни 2011 г.
Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 240 E, 18.8.2011 г.
ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

 

Вторник, 7 юни 2011 г.

2012/C 380E/01

Приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи
Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи — политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план (2010/2208(INI))

1

2012/C 380E/02

Международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон
Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон (2010/2207(INI))

5

 

Сряда, 8 юни 2011 г.

2012/C 380E/03

Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2011/2043(INI))

9

2012/C 380E/04

Търговски отношения между ЕС и Канада
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Канада

20

2012/C 380E/05

Агенции за кредитен рейтинг
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно създаване на агенции за кредитен рейтинг: перспективи (2010/2302(INI))

24

2012/C 380E/06

Гарантиране независимостта на оценките за въздействието
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието (2010/2016(INI))

31

2012/C 380E/07

Външно измерение на социалната политика, насърчаване на трудовите и социални стандарти и европейска корпоративна социална отговорност
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно външното измерение на социалната политика, насърчаване на осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейската корпоративна социална отговорност (2010/2205(INI))

39

2012/C 380E/08

Финансов инструмент за сътрудничество за развитие
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие: усвоени уроци и перспективи за бъдещето (2009/2149(INI))

51

2012/C 380E/09

Напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно възможни политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия (2011/2013(INI))

59

2012/C 380E/10

Европейско сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията Европа 2020
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно Европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията Европа 2020 (2010/2234(INI))

67

2012/C 380E/11

Отвъд БВП - Измерване на напредъка в свят на промени
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно Отвъд БВП - Измерване на напредъка в свят на промени (2010/2088(INI))

81

2012/C 380E/12

Европейски програми за спътникова навигация
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация: оценка на прилагането, бъдещи предизвикателства и финансови перспективи (2009/2226(INI))

84

2012/C 380E/13

Нова многогодишна финансова рамка за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа
Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа (2010/2211(INI))

89

 

Четвъртък, 9 юни 2011 г.

2012/C 380E/14

Судан и Южен Судан
Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2011 г. относно Судан и Южен Судан: положението след референдума през 2011 г.

120

2012/C 380E/15

Среща на върха ЕС - Русия
Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2011 г. относно срещата на най-високо равнище между ЕС и Русия

123

2012/C 380E/16

Заблуждаващи практики на издателства на фирмени указатели
Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2011 г. относно заблуждаваща реклама от издателства на фирмени указатели (Петиции 0045/2006, 1476/2006, 0079/2003, 0819/2003, 1010/2005, 0052/2007, 0306/2007, 0444/2007, 0562/2007 и други)

128

2012/C 380E/17

Мадагаскар
Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2011 г. относно положението в Мадагаскар

129

2012/C 380E/18

Гуантанамо: предстоящо решение за смъртно наказание
Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2011 г. относно Гуантанамо: предстоящо решение за смъртно наказание

132

2012/C 380E/19

Украйна: случаите на Юлия Тимошенко и други членове на бившето правителство
Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2011 г. относно Украйна: случаите на Юлия Тимошенко и други членове на бившето правителство

135

2012/C 380E/20

Борба с корупцията в европейския спорт
Декларация на Европейския парламент от 9 юни 2011 г. относно борбата с корупцията в европейския спорт

138

2012/C 380E/21

Работата на Комисията за безследно изчезналите лица в Кипър
Декларация на Европейския парламент от 9 юни 2011 г. относно работата на Комисията за безследно изчезналите лица в Кипър

138

 

ПРЕПОРЪКИ

 

Европейски парламент

 

Сряда, 8 юни 2011 г.

2012/C 380E/22

Шестдесет и шеста сесия на Общото събрание на ООН
Препоръка на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. до Съвета относно шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН (2011/2030(INI))

140

 

II   Съобщения

 

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейски парламент

 

Вторник, 7 юни 2011 г.

2012/C 380E/23

Искане за снемане на парламентарния имунитет на Ágnes Hankiss
Решение на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. относно искане за снемане на имунитета на Ágnes Hankiss (2010/2213(IMM))

152

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

 

Вторник, 7 юни 2011 г.

2012/C 380E/24

Назначаване на член на Сметната палата (H.G. Wessberg - SV)
Решение на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. относно назначаването на H.G. Wessberg за член на Сметната палата (C7-0103/2011 – 2011/0803(NLE))

154

2012/C 380E/25

Доказателства за произход на някои текстилни продукти ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, включени в раздел ХI от Комбинираната номенклатура и пуснати в свободно обращение в Общността, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни (COM(2010)0544 – C7-0316/2010 – 2010/0272(COD))

155

P7_TC1-COD(2010)0272Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 7 юни 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕО) № 1541/98 на Съвета относно доказателствата за произход на някои текстилни продукти, включени в раздел ХI от Комбинираната номенклатура и пуснати в свободно обращение в Общността, както и относно условията за приемане на тези доказателства, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3030/93 относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни

155

2012/C 380E/26

Участие на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите ***
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. до Съвета относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Хърватия за участието на Република Хърватия в работата на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (11633/2010 – C7-0026/2011 – 2010/0011(NLE))

156

2012/C 380E/27

Такси, налагани върху тежкотоварни автомобили ***II
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (15145/1/2010 – C7-0045/2011 – 2008/0147(COD))

156

P7_TC2-COD(2008)0147Позиция на Европейския парламент, приета на второ четене на 7 юни 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/…/ЕC на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури

157

ПРИЛОЖЕНИЕ

157

2012/C 380E/28

Европейски икономически сметки за околната среда ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда (COM(2010)0132 – C7-0092/2010 – 2010/0073(COD))

158

P7_TC1-COD(2010)0073Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 7 юни 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда

159

 

Сряда, 8 юни 2011 г.

2012/C 380E/29

Прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния *
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния (14142/2010 – C7-0369/2010 – 2010/0820(NLE))

160

Легенда на използваните символи

*

процедура на консултация

**I

процедура на сътрудничество, първо четене

**II

процедура на сътрудничество, второ четене

***

одобрение

***I

процедура на съвместно вземане на решение, първо четене

***II

процедура на съвместно вземане на решение, второ четене

***III

процедура на съвместно вземане на решение, трето четене

(Посочената процедура се базира на предложеното от Комисията правно основание)

Политически изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▐.

Технически поправки и промени от страна на службите: нов или променен текст се обозначава с курсив; заличаванията се посочват със символа ║.

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Европейски парламент СЕСИЯ 2011—2012 Заседания от 7 до 9 юни 2011 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 240 E, 18.8.2011 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

Вторник, 7 юни 2011 г.

11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/1


Вторник, 7 юни 2011 г.
Приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи

P7_TA(2011)0250

Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи — политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план (2010/2208(INI))

2012/C 380 E/01

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юни 2010 г. до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно плана за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) (COM(2010)0308),

като взе предвид заключенията на Съвета от 1 октомври 2010 г. относно този план за действие (14146/2010),

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г. до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“: „Съюз за иновации“: (COM(2010)0546),

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 18 януари 2011 г. за междинен преглед на европейските програми за спътникова радионавигация (COM(2011)0005), в който се твърди, че е необходимо значително финансиране за завършване на спътниковата радионавигационна инфраструктура,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1321/2004 на Съвета от 12 юли 2004 г. за създаване на структури за управление на европейските сателитни радионавигационни програми (2),

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 8 декември 2006 г. относно приложенията на спътниковата навигация (COM(2006)0769),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. за създаване на Европейската агенция за ГНСС, за отмяна на Регламент (ЕО) № 1321/2004 на Съвета за създаване на структури за управление на европейските сателитни радионавигационни програми и за изменение на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета (3),

като взе предвид своята резолюция от 29 януари 2004 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно степента на напредък на програмата „Галилео“ (4),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0084/2011),

А.

като има предвид, че приложенията на ГНСС понастоящем са централна и необходима част от дейността на всеки транспортен сектор и като има предвид, че тяхното ефективно и ефикасно функциониране прави транспорта по-безопасен, по-екологичен и по-икономичен,

Б.

като има предвид, че транспортните приложения възлизат на 20 % от всички приложения на ГНСС като обем и 44 % като стойност и като има предвид, че осигуряването на безопасността, свързано предимно с транспорта, възлиза на още 5 %,

В.

като има предвид, че по отношение на основна инфраструктура, необходима за функционирането на ГНСС, Европейският съюз не може да остане за неопределен период зависим от системи, първоначално разработени за други цели от други държави,

Г.

като има предвид, че EGNOS е самостоятелна система, допълваща GPS, която зависи от наличието на GPS сигнали, за да извършва операции по изчисляване и коригиране; като има предвид, че няма да съществува напълно независима ГНСС до въвеждането в употреба на „Галилео“,

Д.

като има предвид, че европейската система EGNOS е предназначена да отговори на значителното и разнообразно настоящо и бъдещо търсене от индустрията в Европа и в световен мащаб, например по отношение на безопасността на транспорта и възможността за проследяване, в съответствие с целите на по-активната нова европейска индустриална политика, и като има предвид, че тя е съвместима също с GPS и със значително по-прецизната система „Галилео“ и ги допълва,

Е.

като има предвид, че търговските транспортни приложения на ГНСС и на „Галилео“ представляват растящ глобален пазар, който следва да бъде осигурен във възможно най-голяма степен, за да носи икономически ползи за европейската индустрия и за създаването на изискващи висока квалификация работни места,

Ж.

като има предвид, че ГНСС ще играе жизненоважна роля за подкрепа и насърчаване на употребата на интелигентни транспортни системи (ИТС),

З.

като има предвид, че разработването на приложения и услуги на основата на ГНСС е съществено, за да се гарантира, че „Галилео“ като инфраструктурна инвестиция се експлоатира изцяло и че системата „Галилео“ ще бъде развита до пределите на своя капацитет,

И.

като има предвид, че инвестирането в сектора оказва влияние върху всички политики на ЕС и че разширяването и изпълнението му ще има пряко въздействие върху реализирането на стратегията „ЕС 2020“ и от гледна точка на разработването на потенциала на европейския пазар за приложения и услуги на основата на ГНСС, така че да се създадат работни места и да се увеличи конкурентоспособността на Европа,

Й.

като има предвид, че проектите ГНСС и „Галилео“ носят значителна добавена стойност за европейската индустриална политика и като има предвид, че тя е съществена за осигуряване на техния успех,

1.

Приветства съобщението на Комисията относно плана за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), и поредицата специфични секторни, регулаторни и хоризонтални действия, предложени в него;

2.

Изразява съгласие с Комисията, че целеви план за действие на този етап е най-добрият вариант за даване на по-нататъшен тласък на разработването и прилагането на EGNOS и „Галилео“, особено в сферата на транспорта; подчертава, че спътниковите навигационни системи следва да гарантират оперативна съвместимост между различни (включително конвенционални) системи и следва също да позволяват интермодална употреба както при пътнически, така и при товарни транспортни услуги;

3.

Отбелязва, че от 15 предложения конкретно по съответния раздел в плана за действие, девет се отнасят пряко до транспорта, а повечето от другите се изискват като подкрепа за съответните транспортни приложения;

4.

Призовава Комисията да гарантира бързото сертифициране на EGNOS за целите на гражданското въздухоплаване чрез компетентните органи;

5.

Изразява съгласие, че стратегическо изискване за осъществяване на SESAR (изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе) е да се предприемат действия за насърчаване на употребата на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване, особено по отношение на употребата на системата за процедури по приземяване и за малки летища;

6.

Изразява съжаление, че понастоящем не целият Европейски съюз е обхванат от EGNOS и призовава системата EGNOS приоритетно да се разшири, за да обхване южна, източна и югоизточна Европа, така че да се даде възможност тя да се използва в цяла Европа във всеки транспортен сектор, и подчертава значението на това, да се гарантира разширяване на обхвата й както към държавите по програмата MEDA, така и към държавите от Близкия Изток и Африка;

7.

Подчертава значението на ГНСС при разработването на ИТС; отбелязва, че ИТС могат да предоставят по-ефикасни, по-чисти и по-безопасни транспортни решения и че подходящото прилагане на определени ИТС услуги изисква изцяло функционираща ГНСС;

8.

Подкрепя възгледа, че EGNOS и „Галилео“ могат да допринесат значително за управлението на движението по пътищата и че се изисква осведомителна кампания в този сектор, за да се увеличи използването на предоставяните от системата възможности за събиране на такси, спешно повикване от автомобил (eCall), резервиране онлайн на безопасни места за паркиране за камиони и проследяване в реално време с цел по-безопасен и по-екологичен пътен транспорт;

9.

Поради това призовава Комисията да ускори необходимите регулаторни предложения с цел да се създаде добавена стойност от ГНСС в полза на безопасността на всички видове транспорт, особено на пътния транспорт, и да се подпомогне подобряването на ефикасността на товарните превози;

10.

Настоятелно призовава Комисията да задълбочи индустриалното сътрудничество с държави извън ЕС, за да насърчава развитието и оперативната съвместимост на приложенията и услугите на основата на EGNOS и „Галилео“;

11.

Изразява съгласие, че Комисията следва да оцени внимателно необходимостта от изменяне на съществуващото законодателство относно цифровите тахографи, за да гарантира, че предлаганите от ГНСС възможности за информация за скоростта и позиционирането се използват по подходящ начин;

12.

Изразява съгласие, че ГНСС може да направи много за подобряване на безопасността и ефикасността на корабоплаването и че Комисията следва да предприеме стъпки за увеличаване на осведомеността и подобряването на познанието за възможните приложения на ГНСС в секторите на морския транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища и да осигури приемане на базирани на EGNOS приложения на равнището на Международната морска организация (ММО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО);

13.

Подкрепя намерението на Комисията да организира кампании за увеличаване на осведомеността сред различните заинтересовани страни, така че да се даде на европейската индустрия увереност за инвестиране в търговския потенциал на проектите на ЕС за спътникова навигация;

14.

Призовава Комисията ефикасно да приложи сериозните мерки в рамките на кампанията за повишаване на осведомеността, посочени в плана за действие, за да гарантира широка употреба в Европа на EGNOS във всички сфери на приложение и така да гарантира по-комплексни подходи;

15.

Настоява Комисията да предложи в контекста на бюджетната процедура и бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) стъпки за гарантирането на подходящи равнища на финансиране за научноизследователска и развойна дейност във връзка с ГНСС, както и за прилагането й; подчертава, че финансирането от ЕС в транспортния сектор вече е оскъдно и поради това допълнителното финансиране за ГНСС не следва да води до по-малко финансиране за други приоритети в областта на общата транспортна политика; във връзка както с този конкретен проект, така и с подобни на него проекти като TEN-T подновява призива си към Комисията да представи предложение за многогодишно финансиране, което да надхвърля периода на МФР, за да предостави стабилна и надеждна финансова рамка за по-амбициозни европейски проекти, чийто обхват надхвърля настоящите ограничения;

16.

Призовава Комисията да разгледа въпроса дали приходите от търговските дейности във връзка с „Галилео“ биха могли да се насочат към бюджета на ЕС;

17.

Призовава Комисията да информира Парламента как ще бъдат финансирани годишните разходи за поддръжка, оценявани на 800 милиона евро, след като „Галилео“ влезе в употреба;

18.

Призовава Комисията да представи всеобхватна стратегия за финансиране, която освен адекватен принос от ЕС и държавите-членки би могла да включва, наред с другото, координирани данъчни стимули, опростени процедури за кандидатстване за безвъзмездни средства и условия, които биха могли да насочат рисков капитал към МСП и да улеснят разработването и пускането на пазара на приложения на основата на EGNOS и „Галилео“, в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд;

19.

Призовава Комисията да гарантира, че 100-те милиона евро, които е вероятно да не бъдат похарчени за бюджетни кредити за плащания за изследователска дейност по Седма рамкова програма, ще бъдат предоставени за разработване на приложения на основата на ГНСС;

20.

Настоятелно призовава Комисията да разгледа начините за осигуряване на по-ефикасно и прозрачно отпускане на средства в подкрепа на научноизследователската дейност в областта на основаващ се на ГНСС транспорт за всички чрез опростяване на процедурите, като отдели специално внимание на потребностите на лицата с увреждания и като се фокусира по-специално върху МСП;

21.

Призовава Комисията да помага на МСП да получават по-лесен достъп до европейско финансиране с цел да се насърчи новаторството, свързано с приложенията на основата на ГНСС, особено по Седма и Осма рамкова програма;

22.

Настоятелно призовава Комисията да разгледа какви поводи за загриженост във връзка със защитата на данните биха могли да възникнат при използването на приложения и услуги на основата на EGNOS и да направи всичко възможно, за отстраняването на подобни поводи;

23.

Отбелязва необходимостта от инвестиции в научни изследвания относно специфични за ГНСС приложения и услуги, с особено внимание към специалните изисквания на хората с увреждания, тъй като подобни инвестиции са от решаващо значение за подходящото разработване и употреба на услуги, свързани с ГНСС;

24.

Призовава Комисията да насърчи инициативи, насочени към разработване на специални центрове за услуги за съответния сектор, особено за сектора на мореплаването;

25.

Изразява съжаление, че недостигът на средствата, отпуснати за изследвания и иновации в областта на базирани на EGNOS или „Галилео“ приложения, значително забавя технологичния напредък и растежа на промишления капацитет в Европейския съюз, както и ефективно от гледна точка на опазването на околната среда приложение, и поради това настоятелно призовава Комисията да установи условия, които да позволят на малките и средните предприятия да получават по-лесен достъп до финансиране;

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ L 196, 24.7.2008 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 246, 20.7.2004 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 11.

(4)  ОВ C 96 E, 21.4.2004 г., стр. 128.


11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/5


Вторник, 7 юни 2011 г.
Международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон

P7_TA(2011)0251

Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2011 г. относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон (2010/2207(INI))

2012/C 380 E/02

Европейският парламент,

като взе предвид своето решение от 20 октомври 2010 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (1) („Рамковото споразумение”),

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати (2),

като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно започване на преговори за споразумения със Съединените американски щати, Австралия и Канада (3) относно резервационните данни на пътниците (PNR),

като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно създаването на общоевропейско авиационно пространство (4),

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2007 г. относно сключването на споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна (5),

като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2006 г. за разработване на програмата за външна политика на Общността в авиационната област (6),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Развитие на програмата за външната политика на Общността в областта на въздухоплаването“ (COM(2005)0079),

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 218 от него,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A7-0079/2011),

A.

като има предвид, че до влизането в сила на Договора от Лисабон с Парламента бяха провеждани единствено консултации във връзка със сключването на международни споразумения относно въздушния транспорт,

Б.

като има предвид, че вече се изисква одобрението на Парламента за споразумения, обхващащи области, за които се прилага обикновената законодателна процедура,

В.

като има предвид, че когато Комисията договаря споразумения между Съюза и трети държави или международни организации „Европейският парламент се информира незабавно и подробно за всички етапи на процедурата“ (7),

Г.

като има предвид, че Рамковото споразумение следва да гарантира, че правомощията и прерогативите на институцията се упражняват възможно най-ефективно и прозрачно,

Д.

като има предвид, че в това рамково споразумение Комисията пое задължението да зачита принципа на равно третиране по отношение на Парламента и Съвета по законодателни и бюджетни въпроси, особено що се отнася до достъпа до заседания и предоставянето на мнения или друга информация,

Въведение

1.

Счита, че всеобхватни споразумения за въздушен транспорт със съседните държави или със значими глобални партньори могат да донесат значителни ползи за пътниците, товарните превозвачи и авиокомпаниите както по отношение достъпа до пазара, така и във връзка със сближаването на нормативните актове за насърчаване на честна конкуренция, включително по отношение на държавните субсидии и социалните и екологични стандарти;

2.

Признава, че хоризонталните споразумения, привеждащи в съответствие двустранните споразумения с правото на Общността, са необходими за гарантирането на правна сигурност и предоставянето на допълнителни ползи по отношение опростяването, както и за да се гарантира, че всички авиолинии в Съюза ще се ползват от същите права;

3.

Посочва, че стандартите за сигурност на въздухоплаването са от основополагащо значение за пътниците, екипажите и въздухоплаването като цяло и поради това подкрепя сключването на споразумения за въздушна безопасност с държави, които разполагат със значима промишленост в областта на самолетостроенето, предвид пестенето на средства и постигането на единни високи стандарти чрез намаляването на припокриването на оценките, тестовете и проверките;

4.

Изразява своето съжаление, че Съветът все още не е предоставил на Комисията мандат за преговори за всеобхватно споразумение за въздушен транспорт с важни търговски партньори като Китайската народна република и Индия; счита, че този пропуск вреди все повече на интересите на Съюза, особено предвид бързият ръст, който постигат тези икономики;

5.

Посочва липсата на важни държави като Япония и Руската федерация в последния списък на Комисията относно международните споразумения в областта на въздушния транспорт;

6.

Изразява своята загриженост във връзка с нерешения въпрос относно полетите над Сибир; призовава Комисията да положи всички необходими усилия, включително обсъждане на въпроса в контекста на преговорите на Русия за присъединяване към СТО, за да се избегне нарушаването на конкуренцията между самолетните компании на ЕС;

Критерии за оценка на споразуменията

7.

Подчертава, че при всички преговори трябва да се прецени какви са ползите от постигането на споразумение в ранен етап в сравнение с отлагането с цел търсене на по-амбициозен резултат;

8.

Посочва, че при оценката на всеобхватните споразумения, представени за одобрение, Парламентът ще се стреми към прилагането на последователен набор от стандарти; отбелязва по-специално, че при тази проверка Парламентът ще обръща особено внимание на степента, до която: ограниченията на достъпа до пазара и възможностите за инвестиции са балансирано облекчени; са предоставени стимули за запазване и подобряване на социалните и екологичните стандарти; са предоставени подходящи гаранции за защитата на личните данни и личния живот; са включени взаимното признаване на стандартите за безопасност и сигурност; е гарантирана висока степен на защита на правата на пътниците;

9.

Счита, че е налице спешна нужда от общи за всички държави по света стандарти за защита на личните данни и на личния живот и че критериите, посочени от Парламента в резолюцията му от 5 май 2010 г. предлагат подходящ модел за такова споразумение; отбелязва, че Съюзът трябва да играе водеща роля при разработването на подобни международни стандарти;

10.

Обръща внимание на нарастващия дял на участието на авиационния сектор в глобалното затопляне и счита, че споразуменията следва да включват ангажимент за съвместна работа в рамките на Международната организация за гражданска авиация с оглед намаляването на емисиите, както и целта за засилване на техническото сътрудничество в областите на климатологията (CO2 и други свързани с климата емисии в атмосферата), развойната дейност, техническото развитие и ефективността на горивата;

11.

Подчертава, че различните аспекти на нормативната уредба в сферата на авиацията, в това число шумовите ограничения и ограниченията по отношение на нощните полети, следва да бъдат определени на местно равнище при пълно спазване на принципите за лоялна конкуренция и за субсидиарност; изисква Комисията да координира тези въпроси на европейско равнище, като вземе предвид националните законодателства на държавите-членки, както и принципа на „балансирания подход”, както е определен от Международната организация за гражданска авиация;

12.

Призовава Комисията да използва споразуменията относно въздушния транспорт, за да насърчава спазването на съответното международно законодателство в областта на социалните права, по-конкретно трудовите стандарти, залегнали в основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ 1930–1999 г.), насоките на ОИСР за многонационални предприятия (1976 г., преразгледани през 2000 г.) и Римската конвенция относно приложимото право при договорни задължения от 1980 г.;

13.

Отбелязва, че критериите при споразуменията за безопасност включват: пълно взаимно признаване на практиките и процедурите за сертифициране; обмен на данни, свързани с безопасността; съвместни проверки; засилено регулаторно сътрудничество, както и консултации на техническо равнище, за да се решат проблемите преди задействането на механизма за решаване на спорове;

Процедура

14.

Подчертава, че за да бъде в състояние да вземе решение дали да даде своето одобрение след приключването на преговорите, Парламентът трябва да следи процеса от самото начало; счита също така, че е в интерес на останалите институции всеки въпрос, пораждащ загриженост и достатъчно значим, за да постави под въпрос готовността на Парламента да даде своето одобрение, да бъде идентифициран и да се пристъпи към неговото решаване на ранен етап;

15.

Припомня, че още с рамковото споразумение от 2005 г. Комисията се задължава да предоставя на Парламента своевременна и ясна информация по време на подготовката, провеждането и приключването на международните преговори; отбелязва, че в преразгледаното споразумение от октомври 2010 г. се посочва изрично, че Парламентът от самото начало следва да получава редовно и, по целесъобразност, при условията на поверителност подробна информацията за текущата процедура по време на всички фази на преговорите;

16.

Очаква от Комисията да предостави на компетентната комисия на ЕП информация относно намеренията й да предлага провеждането на преговори с оглед сключването и изменението на международни споразумения относно въздушния транспорт, както и относно проектите на директиви за преговори, проектите на текстове за преговори и документът, който ще бъде парафиран, и други релевантни документи и сведения; очаква ролята на Парламента с оглед на всички допълнителни изменения на дадено международно споразумение относно въздушния транспорт да бъде изрично предвидена в споразумението;

17.

Посочва, че съгласно член 24 от рамковото споразумение, горепосочената информация трябва да бъде предавана на Парламента по такъв начин, че при необходимост той да е в състояние да даде становище; настоятелно призовава Комисията да докладва на Парламента как неговите становища са били взети под внимание;

18.

Признава, че когато Парламентът получава чувствителна информация относно текущи преговори, той е задължен да гарантира съблюдаването на поверителността;

19.

Отбелязва, че Правилникът за дейността на Парламента позволява на пленарната зала „въз основа на доклад на компетентната комисия …, да приеме препоръки и да изисква те да бъдат взети предвид преди сключването на разглежданото международно споразумение“ (член 90, параграф 4);

20.

Признава, че в споразуменията относно въздушния транспорт често се предоставя важна роля на съвместен комитет, особено по отношение на сближаването на правните уредби; приема, че в много случаи това е по-ефективно и по-гъвкаво средство за вземане на решения в сравнение с опитите за включване на такива точки в самото споразумение; подчертава все пак важността на това Парламентът да получава пълна и навременна информация относно работата на различните съвместни комитети;

21.

Призовава Комисията с оглед поддържането на добро равнище на информираност да представя на Парламента редовно и не по-рядко от веднъж на три години, доклади, в които се анализират слабостите и силните страни на действащи споразумения; посочва, че въз основа на този доклад Парламентът би могъл впоследствие да оценява по-ефикасно бъдещи споразумения;

*

* *

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2010)0366.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2010)0239.

(3)  ОВ С 81 Е, 15.3.2011, стр. 70.

(4)  ОВ C 74 Е, 20.3.2008 г., стр. 506.

(5)  ОВ C 301 Е, 13.12.2007 г., стр. 143.

(6)  ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 84.

(7)  Член 218, параграф 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз.


Сряда, 8 юни 2011 г.

11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/9


Сряда, 8 юни 2011 г.
Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности

P7_TA(2011)0256

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2011/2043(INI))

2012/C 380 E/03

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членовете, посветени на научните изследвания,

като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност (Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон) за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (1),

като взе предвид по-специално член 7 от горепосоченото решение относно мониторинга, оценката и прегледа на Седмата рамкова програма,

като взе предвид член 182, параграф 2 от ДФЕС относно адаптирането на рамковата програма в зависимост от промяната в ситуацията,

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 февруари 2011 г. озаглавено „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите относно предприетите действия в резултат на доклада на експертната група по междинна оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и доклада на експертната група по междинна оценка на Инструмента за финансиране с поделяне на риска“ (COM(2011)0052),

като взе предвид заключенията от междинната оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (РП7), включително на инструмента за финансиране с поделяне на риска, от 3074-го заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност (Вътрешен пазар, промишленост, научни изследвания и космическо пространство) от 9 март 2011 г.,

като взе предвид окончателния доклад на експертната група по междинна оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности от 12 ноември 2010 г.,

като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания (2),

като взе предвид доклада на експертната група „Оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие 2002-2006 г.“ от февруари 2009 г.,

като взе предвид доклада на експертния комитет „Към организация на експериментални научни изследвания на световно ниво — преглед на структурите и механизмите на Европейския научноизследователски съвет“ от 23 юли 2009 г.,

като взе предвид доклада на групата от независими експерти „Междинна оценка на инструмента за финансиране с поделяне на риска“ от 31 юли 2010 г.,

като взе предвид доклада на експертния комитет „Първа междинна оценка на Съвместното предприятие на инициативата за иновативни лекарства“ от 20 декември 2010 г.,

като взе предвид доклада на експертния комитет „Първа междинна оценка на съвместните технологични инициативи ARTEMIS и ENIAC“ от 30 юли 2010 г.,

като взе предвид доклада на експертната група „Междинна оценка на съвместната програма „Интелигентна заобикаляща среда“ от декември 2010 г.,

като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието на пленарно заседание на 27 и 28 януари 2011 г., относно опростяването на прилагането на рамковите програми за научни изследвания,

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза (3),

като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата №9/2007 г. от 22 ноември 2007 г. относно „Оценяването на рамковите програми на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие: може ли подходът на Комисията да бъде подобрен?“,

като взе предвид специалния доклад № 8/2009 на Европейската сметна палата относно мрежите за високи научни постижения и интегрираните проекти в политиката на Общността в областта на изследванията

като взе предвид специалния доклад № 2/2010 на Европейската сметна палата, озаглавен „Ефективността на схемите за подпомагане на проектни проучвания и изграждане на нови инфраструктури по Шестата рамкова програма за изследвания“

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 септември 2010 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по бюджети (A7-0160/2011),

А.

като има предвид, че Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (РП7) е най-широкообхватният инструмент за подкрепа на научните изследвания на световно равнище и представлява основният инструмент на политиката на Европейския съюз в областта на научните изследвания,

Б.

като има предвид, че е необходимо да се вземат предвид развитието на положението, отбелязано в междинния преглед на РП7 поради многобройните промени, настъпили от преговорите по тази програма и приемането й през 2006 г. насам (нови институции, нови политически инстанции, икономическа криза), но също така и поради значителните финансовите суми, на разположение до изтичането на срока й,

В.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда създаването на европейското научноизследователско пространство като специфичен инструмент на европейската политика,

Г.

като има предвид, че стратегията „Европа 2020“превръща научните изследвания и иновациите в централен елемент на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж,

Д.

като има предвид, че научните изследвания представляват процесът на превръщане на икономическата мощ в знания, а иновациите са обратният процес – превръщане на знанията в икономическа мощ,

Е.

като има предвид, че ЕС и неговите държави-членки трябва да си осигурят средствата, необходими за общ отговор на големите обществени, икономически, екологически и етични предизвикателства, пред които са изправени европейските народи, например демографското застаряване, здравеопазването, продоволственото осигуряване, устойчивото развитие, основните екологични предизвикателства и т.н., и като има предвид, че съответните решения трябва да мотивират отделните хора да поемат по-голяма отговорност за своите действия,

Ж.

като има предвид, че инвестициите в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите са най-добрата дългосрочна реакция на настоящата икономическа и финансова криза, тъй като дават възможност на ЕС да се превърне в общество, основано на знанията, конкурентноспособно на световно равнище,

З.

като има предвид, че Европа се конкурира с икономически сили като Китай, Индия, Бразилия, Австралия, Съединените американски щати и Русия, и като има предвид, че от нашата способност да обединим и координираме усилията си, по-специално в областта на научните изследвания, между Европейския съюз и държавите-членки, зависи до голяма степен нашата икономическа конкурентоспособност и, следователно, възможността да финансираме своите социални амбиции и спазването на поетите от нас ангажименти във връзка с благосъстоянието на гражданите на Европа и защитата на околната среда,

И.

като има предвид, че инвестирането в научни изследвания, развойна дейност и иновации в Европа е ниско в сравнение с другите световни сили, наред с другото и поради липсата на рамкови условия, насърчаващи частните инвестиции и иновациите; като има предвид, че привлекателността на РП7 за промишленият сектор и използването на научните изследвания в полза на икономиката не са разкрити в пълна степен; като има предвид, че – отвъд конкретните суми – има ясна необходимост от по-добра координация и съвместно финансиране между Съюза, държавите-членки и регионите при пълно спазване на конкретните характеристики и етичните правила, определени от държавите-членки,

Й.

като има предвид, че сравнително малка част от публичните инвестиции в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите са предмет на европейско сътрудничество,

К.

като има предвид, че за да могат резултатите от научните изследвания да се превърнат в по-добра степен в продукти и услуги, създаващи икономически растеж и ползи за обществото като цяло, е абсолютно необходимо наличието на по-добри връзки между академичните среди, научноизследователските среди и промишлеността,

Л.

като има предвид, че РП7 следва да бъде разработена на същите общи принципи като европейското научноизследователско пространство,

М.

като има предвид, че от 54,6 милиарда евро по програмата 25,8 бяха отделени за първите 4 години (от 2007 г. до 2010 г.), тоест средно 6,5 милиарда евро годишно, и че остава да се отделят 28, 8 милиарда за последните 3 години (от 2011 г. до 2013 г.), тоест средно 9,5 милиарда годишно,

Н.

като има предвид, че годините 2010 – 2013 са години на нестабилност, което налага да се отдели непосредствено особено внимание по отношение на факторите за конкурентоспособност и социално сближаване, чиито основни компоненти са научните изследвания и иновациите,

О.

като има предвид, че сложността на административното управление, значителната бюрокрация, липсата на прозрачност, неефикасността и неоправданите забавяния остават основни слабости на РП7 и обезкуражават до голяма степен научните изследователи, промишлеността и МСП да участват в програмата, и че един качествен скок по отношение на опростяването следва да бъде един от най-важните приоритети,

П.

като има предвид, че целта за 40 % участие на жени научни изследователи в РП7 е амбициозна и правилна; като има предвид, че понастоящем участието на жени научни изследователи в проекти по РП7 е едва 25,5 %,

1.

Изразява задоволство относно качеството на докладите на експертите относно междинната оценка на РП7 и инструмента за финансиране с поделяне на риска, обхващаща качеството на дейностите, изпълнението и постигнатите резултати, въпреки общия характер на мандата, даден на експертните групи; посочва обаче, че оценката не е обхванала цялостната картина на действията на държавите-членки и действията на Съюза;

2.

Не може да си обясни закъснението на Комисията, която публикува съобщението си на 9 февруари 2011 г., а имаше задължението да го направи най-късно през 2010 г., и изразява съжаление по повод на слабостта на съобщението на Комисията предвид настоящите предизвикателства, по-специално настоящата икономическа криза, все още неразпределените средства по РП7 и т.н.;

3.

Призовава Комисията да следва, по-специално, десетте конкретни препоръки, направени от експертната група;

4.

Подчертава относителния характер на заключенията, направени в междинната оценка, като се има предвид, че по-голямата част от средствата по РП7 все още не са разпределени, че проекти, които са започнати, все още не са завършени, а други, финансирани по РП7, ще продължат и след изтичането на срока й;

Резултати от РП7

5.

Счита, че въпреки факта, че Европа продължава да изостава от САЩ и губи водещите позиции, които е имала пред страните с бързо развиващи се икономики, тенденцията на постигнатите от РП7 резултати показва европейска добавена стойност в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите; призовава обаче Комисията да положи повече усилия за оповестяване на успешните резултати на държавите-членки, научната общност и европейските граждани;

6.

Изразява съжаление по повод липсата на метод за оценка на напредъка в научните знания благодарение на проектите, финансирани по РП7;

7.

Призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си в областта на комуникацията по отношение на РП7 (включително посредством използването на нови технологии като интелигентни информационни услуги във връзка с изследователската дейност), като улеснят достъпа до информация относно участието, обявяват новите предизвикателства в областта на научните изследвания и разпространяват резултатите от изследванията; подкрепя инициативата на Комисията за насърчаване на открит достъп до резултатите от изследвания, финансирани с публични средства, когато това е целесъобразно и осъществимо от гледна точка на правата на интелектуална собственост;

8.

Изразява задоволството си от равнището на участие и високи научни постижения при подбора на проектите; изразява съжаление обаче, че процентът на успех на тази програма като цяло остава доста слаб и не окуражава прилагането й, по-специално за МСП, които играят особено важна роля в превръщането на резултатите от научните изследвания в продукти и услуги; счита, че опростяването на административните и финансовите правила, както и проектите и процедурите, които отговарят по-добре на нуждите на МСП, биха могли да подобрят това положение;

9.

Отбелязва, че увеличаването на броя на обхванатите цели и теми и диверсификацията на инструментите разшири обхвата на РП7 и неговия капацитет да служи на една голяма европейска цел;

10.

Одобрява засилването на специалната програма „Сътрудничество“, която остава важна предвид настоящите научни и технологични предизвикателства; подчертава ролята й във развиването на критична маса научни изследвания, развитие и иновации, която не би могла да се постигне на национално/регионално равнище, което показва европейската добавена стойност; счита, че транснационалната съвместна изследователска дейност трябва да остане приоритет; препоръчва прилагането на схемата „бъдещи и нововъзникващи технологии“ и генерализираната употреба на „пътни карти“ за всички тематични области; призовава за по-голяма гъвкавост при определянето на темите за представяне на предложения, праговете и таваните на финансиране, които разграничават големите и малките проекти; подчертава, че настоящата програма за сътрудничество е твърде ограничена, а въпросите, включени в нея, често са твърде конкретни, за да се отнасят за по-големите обществени предизвикателства; препоръчва следващата рамкова програма да дава възможност за представяне на проекти с по-широк тематичен обхват;

11.

Подчертава, че ще са необходими и по-широки интердисциплинарни перспективи за ефективното справяне с нарастващите обществени предизвикателства; подчертава, че социалните и хуманитарните науки играят жизненоважна роля за посрещането на големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС; изразява съжаление, че изключително конкретните и тясно специализирани покани за представяне на проекти по част „Сътрудничество“ във връзка със социално-икономическите и хуманитарните науки до голяма степен затрудняват новите и иновативните научни изследвания в тази област;

12.

Предлага, с цел постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“, научните изследвания, подкрепяни от РП7, да бъдат насочени към решаването на най-наложителните за ЕС предизвикателства в секторите, посочени в главата „Сътрудничество“ на РП7: здравеопазване (включително клинични и превантивни изследвания и медицински технологии), хранене и биотехнологии (включително безопасност на храните), ИКТ, нанонауки и нанотехнологии, енергетика (включително енергийна ефективност, интелигентни мрежи, възобновяемите енергийни източници, улавяне и съхраняване на въглеродния диоксид, плана SET и използването на биогаз), околната среда (включително изменението на климата, водата, почвата и горите), устойчив транспорт, икономически, социални и хуманитарни науки, космическо пространство и сигурност;

13.

Предлага да се засили съвместната изследователска дейност, например дейности, финансирани по специфичната програма „Сътрудничество“; призовава за предоставяне на възможност за разработване на малки и средни проекти и създаване на партньорски консорциуми, които да позволяват ефикасна координация, както и да повишават равнището на научното развитие; подчертава, че подходът за съвместна изследователска дейност трябва да остане основният елемент на рамковата програма;

14.

Изразява задоволство от обещаващите резултати в главата „Идеи“, постигнати от Европейския съвет по научни изследвания, и ролята й, насочена към засилването на популярността и привлекателността на европейските научни изследвания; изразява съжаление за липсата на участие и ангажираност на частния сектор в Европейския съвет по научни изследвания; призовава Комисията да увеличи финансирането за Европейския съвет по научни изследвания (което също така ще увеличи процента на успех), както и да извърши оценка на възможностите за допълнително подобряване на неговите структури и механизми, включително превръщането му в независим правен субект, разполагащ с правомощия за вземане на решения и пряко отговорен за научната си стратегия и административното си управление, който ще може също така да служи като пилотен образец за постигане по-голяма независимост на агенциите за финансиране на научноизследователската дейност, развойната дейност и иновациите; подкрепя по-голямата прозрачност по отношение на процеса на назначаване на Научния съвет и на състава на експертните групи за оценка; препоръчва Европейският съвет по научни изследвания да запази силната си подкрепа за отделни учени с високи научни постижения; призовава обаче Европейският съвет по научни изследвания да предоставя също така възможност за подпомагане на екипни проекти, но винаги при условие че тези проекти се разработват във възходяща линия,

15.

Подкрепя, в рамките на програмата „Хора“, действията „Мария Кюри“, които са от изключително значение за професионалното развитие на научните изследователи, осигуряват индивидуални изследвания във възходяща линия в широк спектър от теми, възпират „изтичането на мозъци“, увеличават привлекателността на научната кариера за обещаващи млади изследователи както от Европа, така и от трети страни; с оглед относително твърде високия брой на подаваните заявления препоръчва програмата за мобилност „Мария Кюри“ да продължи, като й се предоставят повече средства в рамките на РП7, така че да се увеличат възможностите за мобилност на научните изследователи и студентите в докторантски програми (включително между университетите и частния сектор или между държавите-членки, например чрез въвеждане на ваучерна схема за изследвания, по която да отпусканите средства за научноизследователска дейност следват изследователите); счита обаче, че в рамките на действията „Мария Кюри“ има също така възможност за опростяване; изразява съжаление, че по-голямата част от научната работа в ЕС все още се извършва при несигурни условия на труд;

16.

Счита че, за да се увеличат човешките ресурси, предназначени за научни изследвания в Европа, е необходимо професионалните кариери в тази област да станат по-привлекателни, като се премахнат административните пречки и се признаят постиженията, времето на обучение и работата във всеки научноизследователски център; за тази цел насърчава Комисията и държавите-членки да установят обща система за оценка на научните постижения и професионалното развитие на научните изследователи, както и за оценка на резултатите от дейността на университетите; отново подчертава значението на инвестиции в образованието, обучението и развитието на умения, както и на допълването на връзките между образованието, научните изследвания и иновациите;

17.

Изразява своя скептицизъм във връзка с разнородния характер на целите от главата „Капацитет“ и произтичащите от това трудности, по-специално в областта на международното сътрудничество и напредъка на основните изследователски инфраструктури (ESFRI); счита, че съществува реална необходимост от действия за подкрепа на МСП и иновационните МСП, и призовава Комисията най-малкото да поддържа тези действия и отпускания за тях бюджет, като в същото време предприеме действия за подобряване на осъществяването им; счита, че проектите„Инфраструктура“ ERA-NET, ERA-NET+ и инициативите въз основа на член 185 изпълняват ролята си, насочена към структуриране на европейското научноизследователско пространство;

18.

Отчита, че „съвместните технологични инициативи“ са от полза за конкурентоспособността на европейската промишленост; изразява съжаление по повод на правните и административните препятствия (правосубектност, финансови правила, а в някои случаи и интелектуална собственост), които биха могли да откажат от участие голям брой основни участници в изследователската сфера и МСП; изразява съжаление и по повод на различията в управлението и правните структури на съвместните технологични инициативи и по повод на високите оперативни разходи при лансирането им; призовава държавите-членки да изпълнят задълженията си, след като дадат съгласие за съфинансиране на съвместните технологични инициативи; призовава Комисията да опрости правилата и процентите на финансиране за подобни категории участници във всички съвместни технологични инициативи по модела на РП7, включително по отношение на националното съфинансиране; изисква да бъде включен в по-голяма степен в политическия контрол върху тези инструменти, по-специално за гарантиране на необходимия баланс на участието и дейностите; подчертава, че тези инициативи не следва да водят до екстернализацията на публичното финансиране и следва да останат в законовите рамки на държавната помощ и предконкурентните въпроси;

19.

Изисква от Комисията да представи на Парламента ясна и подробна информация относно функционирането на съвместните технологични инициативи, като за всеки отделен случай посочи правния им статут, членовете на управителния съвет и осъществените дейности;

20.

Признава по-системното прибягване до прекалено отворени покани за представяне на предложения (възходящ подход) с цел осигуряване на дългосрочен капацитет за научноизследователска дейност; подчертава необходимостта, обаче, от запазване на равновесието между двата подхода (възходящ и низходящ), всеки от които отговаря на специфични необходимости; подчертава необходимостта от консултации и съвместна работа с изследователите, промишлеността и представители на гражданското общество за изготвяне на изследователските програми;

21.

Счита, че като се имат предвид по-специално стратегията „Европа 2020“ и целта за „интелигентен растеж“, е необходимо да се определят общи научноизследователски пространства сред онези, които изглеждат най-обещаващи по отношение на конкретни приложения, позволяващи най-висока степен на споделяне от гледна точка на етиката; посочва, че тези пространства биха могли да станат част от обща научноизследователска платформа, финансирана от ЕС и подпомагана от обща мрежа за обмен на данни, която следва да бъде възприемана като изключително важна и приоритетна;

22.

Изразява съжаление по повод на факта, че финансирането на научноизследователската дейност в Европа все още е твърде фрагментарно, с различни национални и общностни източници, които прилагат различни приоритети, критерии за оценка, дефиниции и процедури, което води до ненужно дублиране, объркване, грешки и липса на натрупване на критична маса; призовава Комисията и Съвета да поставят на преден план в дневния ред въпросите за сътрудничеството и координацията между различните програми на равнище ЕС и на равнище държави-членки; призовава Комисията да извърши анализ за подобряване на връзките между европейските и националните действия, включително възможното координиране на етапите на изготвянето на покани за представяне на предложения и на оценка на проекти, както и идентифицирането на националните норми или закони, които възпрепятстват или усложняват финансовото управление на международните проекти за сътрудничество в областта на научните изследвания; призовава за това поканите за представяне на предложения, включително тези през юли 2011 г., да се отправят при консултация с държавите-членки, без да припокриват националните инициативи или да ги конкурират, а като ги допълват; в тази връзка счита, че схемата ERA-Net следва да бъде укрепена като инструмент за подпомагане на високите научни постижения и разработването на критерии за определяне на показатели за качество, които да представляват основата за координиране на програмите или съвместните предприятия; предлага РП7 да допълва усилията на участниците, управляващи националните програми, включени в съвместното планиране, с цел рамковите програми за научни изследвания и развитие да преминат от логика, свързана с управление на проекти, към логика, свързана с управление на програми, но без да се пренебрегва управлението на малки проекти; счита, че за да бъде успешно съвместното планиране, проектите следва да се избират на основата на критериите за високи научни достижения, да отговарят конкретно на характеристиките на всеки отделен сектор, следва да се засили координиращата роля на Комисията и участващите държави-членки следва да изпълняват финансовите си ангажименти; призовава трите последни години от РП7 да се посветят на подпомагане на структурирането на европейското изследователско пространство;

23.

Изразява скептичност по отношение на факта, че често е възможно да се финансира едно единствено предложение на покана, което води до загуба на ресурси, инвестирани в подготовката и оценяването на предложения с високи качества и до нефинансирането на някои отлични идеи; призовава Комисията да разгледа възможността за финансиране на неизбрани предложения с високо качество за научни изследвания чрез допълнителен бюджет за научни изследвания (съответстващ на средствата за изследвания), който да се подпомага със средства от държавите-членки, регионалните и структурните фондове и частния сектор;

24.

Подчертава значението на преките действия на Съвместния изследователски център и техния принос към устойчивото развитие, конкурентоспособността и сигурността и безопасността на ядрената енергия;

25.

Признава значението на Проекта за черноморската взаимосвързаност за създаване на регионални изследователски и образователни мрежи в по-широкия черноморски регион и свързването й с GEANT и призовава Комисията да продължи да подкрепя изследователски проекти в черноморския регион като HP-SEE, SEE-GRID, SCENE, CAREN и BSRN;

26.

Призовава Комисията да гарантира, в контекста на РП7 и на бъдещата финансова рамка, подходящо равнище на финансиране за научните изследвания, развойната дейност и иновациите за приложенията и услугите по Глобална навигационна спътникова система (ГНСС);

27.

Подчертава, че всички научни изследвания в рамките на РП7 трябва да бъдат извършвани в съответствие с основните права, посочени в Европейската харта; в тази връзка настоятелно призовава Комисията незабавно да публикува всички документи, свързани с INDECT (научноизследователски проект, финансиран от РП7, чиято цел е разработването на автоматизирана система за наблюдение, която непрекъснато наблюдава интернет страници, камери за наблюдение и отделни компютърни системи) и да определи ясен и стриктен мандат за целта на изследването, приложението и крайните потребители на INDECT; подчертава, че INDECT не следва да получи финансиране от РП7, преди да се направи задълбочено разследване на възможните последици за основните права;

Участие в РП7

28.

Подчертава, че процентът на участие на промишлеността не изглежда по-висок в сравнение с предходните рамкови програми, най-вече в частта, посветена на сътрудничеството; поради това отправя искане към Комисията за подробен анализ на капацитета на програмата за увеличаване на инвестиции от частния сектор;

29.

Счита, че процедурите за покани за представяне на конкуренти предложения за допълнителни партньори следва да се основават на предпоставката, че участващите дружества и научни изследователи са най-добре запознати с проекта и с това от кой е най-подходящият партньор и че вместо да ги принуждава да следват списъка на класираните, изготвен от експертите по оценяване, Комисията следва да прави оценка на писмената обосновка за избора на консорциума;

30.

Изразява задоволството си от резултатите от РП7 в полза на МСП, по отношение на мерките за подкрепа на МСП в частта „Сътрудничество“, програмата „EUROSTARS“ и целта от 15 %, определена в частта „Сътрудничество“; с цел допълнително улесняване на участието на МСП призовава да се публикуват повече нетематични покани за МСП, да се отправят повече покани за представяне на предложение за специфичните дейности на МСП (или да съществува непрекъснато открита покана), да се опростят в по-голяма степен правилата (включително правилата за програмата „Eurostars“) и да се скъсят сроковете за отпускане на субсидии; препоръчва по-активното участие на МСП в процеса на използване на постигнатите резултати;

31.

Изразява убеденост, че следва да се създават стимули за участие на млади учени в екипи, работещи по проекти в контекста на съвместните изследователски дейност на промишлеността и научни организации; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат конкретни мерки, насочени към увеличаване на участието на младите изследователи в рамковите програми; призовава Комисията да използва междинния преглед на Седмата рамкова програма за насърчаване на заетостта сред младите учени чрез определянето на правила и начини за участие, така че голяма част от финансирането да бъде насочено към наемане на млади изследователи;

32.

Отбелязва с безпокойство относително скромното участие на определени държави-членки в РП7, което не допринася за териториалното сближаване и балансираното развитие в Европа; застъпва становище, че по-доброто координиране, съгласуваност и взаимодействие на РП7 със структурните и кохезионните фондове, както и по-доброто използване на програмата „Хора“ би могло да улесни участието на недостатъчно добре представените държави-членки; счита, че чрез използването на структурните фондове за укрепване на инфраструктурата за научноизследователска дейност и увеличаването на изграждането на капацитет за научни изследвания и иновации ще се даде възможност на всички държави-членки да реализират високо равнище на постижения (път към високи постижения); поради това приветства създаването на експертната група по синергиите (SEG), установена, за да открива синергии между РП7, структурните фондове и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации; подчертава, обаче, абсолютната необходимост от разграничаване между критерии за РП7 и структурните фондове, тъй като принципът за високи научни постижения (под единното управление и координиране от страна на Комисията) следва да надделява, когато се разпределя финансирането по РП7, с цел да се гарантира максимална добавена стойност за научните изследвания, развойната дейност и иновациите в Европа; отбелязва със задоволство, че в рамките на кохезионните фондове за периода 2007-2013 г. за подпомагане на иновациите са отделени 86 милиарда евро (25 % от цялата сума), от които за базови изследвания и технологично развитие са разпределени 50 милиарда евро, което е равно на целия бюджет на РП7; подчертава значението на териториалното измерение на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, което отчита специфичните нужди и капацитет на териториите при изготвяне на политиките („интелигентно специализиране“); следователно счита, че участието на регионалните и местните органи има ключово значение за увеличаване на капацитета за научноизследователска дейност и иновациите в съответния регион; препоръчва неусвоените в момента средства да останат в бюджета на ЕС до края н а 2013 г., а предвидените за периода 2014-2020 г. да бъдат още по-силно ориентирани към иновации, наука и научни изследвания от гледна точка както на човешките ресурси, така и на развитието и инфраструктурата;

33.

Приветства стабилния, но скромен напредък към по-балансирано участие на половете в РП7, тъй като многообразието е важно за творчеството и иновациите; посочва, че съществува тенденция жените научни изследователи да работят по по-малки, не толкова престижни научноизследователски проекти и задачи и изглежда съществува твърде проблематичен „стъклен таван“ за тях, водещ до намаляване на дела на жените научни изследователи на по-високи длъжности, както показва и малкият брой жени научни изследователи, подбрани за субсидиите на Европейския съвет по научни изследвания за утвърдени изследователи; изразява съгласие, че мерките за насърчаване на участието на жени следва да бъдат засилени през целия цикъл на изпълнение на проектите (като се обърне особено внимание на гъвкавото работно време, по-добрите условия в заведенията за грижи за деца, разпоредбите за социална сигурност и отпуска за гледане на дете) и че Комисията следва да динамизира подхода си за насърчаване на жените учени и да се стреми да стимулира държавите-членки да се справят с неравнопоставеността между половете; подчертава, че целта за 40 % участие на жени в програмните и консултативните комитети следва да бъде осъществена внимателно; призовава Комисията да създаде хоризонтален комитет за наблюдение и консултации относно представителството на жените научни изследователи и да разработи план за действие за равенство между половете, както препоръчва последващата оценка на РП6; призовава университетите и институциите на ЕС още от началните степени на образование да популяризират науката като интересна област и за двата пола, популяризирайки жените научни изследователи като модел за подражание;

34.

Призовава за признаване на регионално равнище на важната роля, която играят посредническите организации (например търговски палати, Enterprise Europe Network и регионалните агенции за иновации) като връзка между иновационните МСП във всеки регион и Комисията;

35.

Счита, че програмите следва да се отворят за международни партньори; подчертава, че основният принцип следва да бъде, че всички програми следва да са отворени за финансиране и от чуждестранни групи (предвид специфични умения); отхвърля схващането, че Комисията би била по-добре поставена да определя избора на партньорите за сътрудничество, отколкото научните изследователи;

36.

Счита, че РП7 следва да утвърди приоритетите си в областта на международното сътрудничество; счита, че изборът на целеви държави и теми за действия в рамките на международното сътрудничество трябва да се извършва след консултации с държавите-членки, за да се осигурят възможности за допълване на тези действия за всички участващи страни; въпреки това отново потвърждава, че трябва да се обърне внимание на сътрудничеството с развиващите се страни;

Финансиране

37.

Счита, че трябва най-малко да се запази равнището на финансиране на РП7, което е надеждно и необходимо, за да се посрещнат големите предизвикателства пред обществото, и припомня, че инвестирането в научни изследвания, развитие и иновации е дългосрочно инвестиране и представлява решаващ елемент за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

38.

Счита, че разходите по РП7, както и общите научноизследователски насоки, следва да бъдат възможно най-добре съгласувани с общите цели на политиката в рамките на стратегията „Европа 2020“; счита, че научният прогрес по големи предизвикателства изисква средно- до дългосрочен ангажимент на инструментите за финансиране, които подпомагат както фундаменталните научни изследвания, така и сътрудничеството с промишлеността и други външни партньори;

39.

Подчертава основната роля на научноизследователските инфраструктури и изтъква, че във връзка с тяхното развитие и финансиране (основано на списъка на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) и включващо осигуряването на лабораторно оборудване и инструменти, както и тяхната поддръжка) следва да съществува по-добра координация и съвместно финансиране между РП7, инструментите на ЕИБ, структурните фондове и националните и регионалните политики; счита, че следва да се избягва дублирането на научноизследователски инфраструктури в различните държави-членки и че следва да се подобри откритият и основан на високи научни постижения достъп до научноизследователски инфраструктури; призовава да се положат усилия за увеличаване на финансирането на научноизследователски инфраструктури в РП7, особено където има най-голяма възможност за добавена стойност на равнище ЕС;

40.

Счита, че бенефициентите на финансиране за научноизследователска инфраструктура следва ясно да обосноват своята роля и използването на оборудване, лаборатории и научен и технически персонал; във връзка с това счита, че следва да бъде създадена система за наблюдение и проверки, която да проверява спазването на споразуменията;

41.

Призовава държавите-членки и ЕС да спазват финансовите си ангажименти, поети в рамките на международните споразумения в областта на научните изследвания, включително ангажиментите за действия съгласно членове 185 и 187;

42.

Призовава Комисията – с оглед на целта за отделяне на 3 % от БВП за научни изследвания и технологично развитие до 2020 г. и признавайки, че научните изследвания и иновациите са единственият сигурен начин за икономическо възстановяване в ЕС – да разгледа възможността да установи задължително междинно равнище на финансиране за научни изследвания и технологично развитие в размер на около 1 % от БВП до 2015 г.;

Роля на иновациите

43.

Отбелязва засилване на измерението за иновации в бъдещите работни програми; счита, че за да могат програмите за научни изследвания и иновации да имат ясно въздействие върху пазара и обществото, следва да бъдат създадени действия, които дават възможност за оптимално използване и търговска реализация на резултатите от научните изследвания, като разглеждане на потенциала на търговската реализация на резултатите от научните изследвания в специални покани или в критерии за оценка в конкретни области; призовава Комисията да започне финансирането на демонстрационни и пилотни проекти, както и на проекти за тестване на концепцията преди края на РП7 и да разгледа система за финансиране с цел отпускане на средства за успешни проекти и подпомагане на въвеждането им на пазара за допълване на настоящото първоначално финансиране; също така счита във връзка с това, че е необходима тясна координация между РП7, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и структурните фондове;

44.

Отбелязва, че ако РП7 е структурирана така, че да разграничава науката заради самата наука от науката с цел конкуренция и науката в полза на обществото, има опасност постепенното преминаване от фундаментални научни изследвания към приложни научни изследвания и иновации да не бъде взето под внимание; посочва необходимостта да не се допуска възпрепятстването на успешното изпълнение на интегрирани проекти поради липсата на структурна гъвкавост;

45.

Счита, че както РП7, така и бъдещата РП8 следва да имат по-голям принос за развитието на промишлеността в Европа, и призовава Комисията и държавите-членки да насърчават приложните научни изследвания;

46.

Макар да признава, че РП7 има за основна цел научните изследвания и технологичното развитие, подчертава важността на създаването на политики и програми на ЕС по такъв начин, че взаимодействието в рамките на цялата верига на създаване на стойност в изследователската и развойната дейност (от научните изследвания и образованието, през иновациите, до създаването на работни места) да се използва в пълна степен; счита, че това е единственият начин за постигане на целите, определени в „Съюза за иновации“, и за ускоряване на превръщането на Европа в общество, основано на знанието; във връзка с това, макар да приветства настоящото разработване на сравнителен анализ на иновациите, призовава за широко определение за иновациите (включително нетехнологични иновации и иновации, предлагани от работниците и служителите) и за развитието на по-ефективни модели, методологии и инструменти за измерване и насърчаване на иновациите, включително чрез обществени поръчки, определяне на стандарти и финансов инженеринг;

47.

Отчита, че европейските технологични платформи, съвместните технологични инициативи и публично-частните партньорства допринасят за по-голямо участие на промишления сектор, и призовава за тяхното консолидиране в бъдещи програми; подчертава необходимостта от осигуряване на подходящи правила за участие (включително правила по отношение на интелектуалната собственост) и процент на участие във финансирането (включително за непреки разходи), както и от стремеж към допълнително опростяване с цел привличане на по-голям брой МСП, публични изследователски институти и по-малки научноизследователски организации, като по този начин да се гарантира по-добър баланс при достъпа и участието на заинтересованите страни в съвместните технологични инициативи и публично-частните партньорства;

Проследяване на мерките за опростяване

48.

Изразява безпокойство по повод на прекомерната административна тежест на РП7; подчертава, че мерките за опростяване, които не налагат промяна на правилата, следва да бъдат приложени възможно най-скоро, при спазване на принципите на простота, стабилност, последователност, правна сигурност, прозрачност, високи постижения и доверие, и насърчава Комисията допълнително да проучи мерките за опростяване, включително апортните вноски от страна на кандидатите, както и допълнителното хармонизиране с изчислителните и счетоводните методи, използвани в националните системи за финансиране; призовава Комисията да предприеме спешни мерки за значително съкращаване на сроковете от момента на подаване на заявленията до момента на предоставяне на субсидии, намаляване на бюрократичните процедури за подготовка, представяне и оценка на проектите (включително чрез използването на Портал за подаване на заявления на ЕС, основан на подобен модел от САЩ), намаляване на броя на периодичните доклади за финансовото състояние и на документите за одит за всеки отчетен период, както и намиране на по-добър баланс между риска и контрола в областта на научните изследвания; подчертава, че настоящата култура на избягване на риска при отпускането на финансиране от ЕС за научноизследователската област би попречило на финансирането на високорискови изследователски идеи, които имат най-голям потенциал да доведат до важни научни открития, и следователно предлага основан на доверие подход, при който се толерира в по-голяма степен евентуален риск и неуспех, за разлика от подхода, основаващ се единствено на резултатите, който би могъл да попречи на иновативните изследвания; препоръчва опростяване на тълкуването и предоставяне на допълнителни разяснения за определянето на допустимите разходи; подкрепя предложението за преразглеждане на Финансовия регламент с цел опростяване на процедурите и призовава за преразглеждане и/или разширяване на тълкуването на Правилника за длъжностните лица на ЕС по въпроса за личната отговорност; призовава за по-точни, съгласувани и прозрачни процедурни правила при провеждането на одити, включително чрез по-рядко използване на случайни извадки и чрез прилагане на по-реалистични критерии, като например опита на участниците и историята на грешките и съответствията;

49.

Отново заявява, че е важно незабавно да се въведат процедурни, административни и финансови мерки за опростяване в настоящото управление на РП7, както са определени в резолюцията на Парламента от 11 ноември 2010 г.; приветства Решението на Комисията от 24 януари 2011 г., с което се въвеждат три мерки за опростяване, както и създаването на система за регистрация „на едно гише“; призовава Комисията бързо да изпълни тези мерки по еднакъв начин и да проучи къде все още е възможно изпълнението на допълнителни мерки за опростяване; изразява съжаление за сериозните проблеми с тълкуването и правната несигурност за участниците в РП7 и отново заявява желанието си за бързо уреждане на текущите съдебни производства между Комисията и бенефициентите във връзка с всички рамкови програми при спазване на принципа на отговорно управление на публични средства; изисква от Комисията да позволи на бенефициентите да се консултират с комитета за съгласуване за научноизследователските рамкови програми по време на или след изпълнението на проекта за изясняване на въпроси, свързани с изчислението на разходите, правилата за участие и одит, включително последващите одити; подчертава необходимостта от запазване на елементите, които функционират добре, и за промяна единствено на правилата, които се нуждаят от адаптиране;

50.

Призовава за мерки за съкращаване на сроковете за предоставяне на субсидии, насочени към намаляване през 2011 г. на процента на подписаните субсидии на по-малко от осем месеца с известен процент и по-малко от шест месеца през останалия период;

51.

горещо приветства препоръките за съкращаване на сроковете за възлагане на договори чрез тръжна процедура и призовава за извършване на оценка на съществуващите инструменти, преди създаването на каквито и да било нови инструменти в рамките на РП7;

52.

Предлага Комисията да съдейства на публичните органи да подобрят своите системи на управление, като извършва оценки без финансови последствия, което би насърчило тези органи да предприемат редица действия, за да подобрят провежданото от тях управление на проектите и да ги изпълняват в конкретен срок от по-малко от една година;

Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР)

53.

Счита, че МФПР изигра важна роля на лост, както в количествено, така и в качествено отношение, за увеличаване на инвестициите в научни изследвания, развитие и иновации в един момент на криза, в който банковият сектор вече не беше в позиция да изпълнява тази роля, като през първите години възлезе на 8 милиарда евро заеми, създаващи над 20 милиарда евро инвестиции;

54.

При все това изразява своята загриженост относно незначителния размер на средствата, отпуснати за инфраструктура на научните изследвания, на университетите и изследователските институти и на МСП, особено на новаторските МСП, както и по отношение на наличието на общоизвестен географски и секторен дисбаланс във връзка с отпуснатите заеми; следователно подкрепя конкретните препоръки на експертната група, целящи да подобрят участието на някои недостатъчно представени целеви групи и подкрепя заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г., особено призива да се проучат всички възможности за създаването на инструмент за остойностяване на правата върху интелектуална собственост на европейско равнище, в частност с цел да улесни достъпа на МСП до пазара на знания;

55.

Изразява съжаление, че проекти, финансирани от МФПР, се реализират само в 18 държави-членки на ЕС и две асоциирани страни, и че МСП, университетите/изследователските институти и научноизследователските бази в момента не са достатъчно добре представени в МФПР; призовава Комисията да извърши оценка на причините, поради които останалите девет държави-членки на ЕС не са използвали този нов инструмент, който доказа своя решителен принос за увеличаване на финансирането за научни изследвания, развитие и иновации, и да осигури участието на всички заинтересовани държави;

56.

Призовава Комисията и държавите-членки да проучат оповестяването за наличието на заеми по МФПР на равнище държави-членки и да осигурят на потенциалните участници адекватна информация и помощ за достъп до тези заеми, особено в онези държави-членки, чиято парична единица не е еврото;

57.

Препоръчва прилагането на този новаторски финансов инструмент да бъде продължено и задълбочено в РП7 и бъдещата Осма рамкова програма, тъй като той допринася за подобряване на достъпа до финансиране и привличане на частните инвестиции; подчертава необходимостта да се гарантира, че тези финансови инструменти са подходящи за МСП;

Общи заключения и бъдещи насоки

58.

Изисква при използването на РП7 да се отчитат различните последици във всяка държава-членка от икономическата криза за последните години от програмата (2011-2013 г.), с оглед на значителния размер на средствата (28,8 милиарда евро за три години), които остава да бъдат разпределени, целите, които трябва да бъдат постигнати с оглед на стратегията „ЕС 2020“ и подготовката на европейско научноизследователско пространство и на Съюз за иновации; призовава по-специално за хармонизиране целите на РП7 със стратегиите на ЕС за ефективно използване на ресурсите, суровините и цифровите технологии;

59.

Счита, че оставащите средства не бива да се отклоняват от научните изследвания и да се използват за други програми или инструменти, които не попадат в сектора на научните изследвания и иновациите, или целите и обхвата на РП7;

60.

Подчертава необходимостта от засилване, стимулиране и гарантиране на финансирането на научните изследвания и развитието в Съюза чрез значително увеличаване на съответните разходи в периода след 2013 г.; счита, че това увеличение на финансирането, в идеалния случай чрез удвояване на бюджета, трябва да подпомогне устойчивия растеж и конкуренцията посредством високи постижения; подчертава, че това увеличение на средства трябва да бъде съчетано с подход, повече ориентиран към резултатите и обусловен от тях, и с радикално опростяване на процедурите на финансиране; подкрепя по-нататъшно взаимодействие и сътрудничество между различни програми на ЕС за научни изследвания, развитие и иновации, например под заглавие „Обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации“; счита, че съгласуваността на бъдещата програма, след нейното създаване, е важен аспект за всички участници в нея;

61.

Подчертава, че е важно да се разглежда оценката на получените резултати във всяка една от областите, определени като политически приоритети за финансиране, както и тяхната ефективност, с цел да се подобри оценяването на бъдещите програми;

*

* *

62.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.


(1)  ОВ L 412, 30.12.2006 г., стp. 1.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2010)0401.

(3)  ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 104.


11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/20


Сряда, 8 юни 2011 г.
Търговски отношения между ЕС и Канада

P7_TA(2011)0257

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Канада

2012/C 380 E/04

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Търговия, растеж и световни дела – Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612), и съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 7 юли 2010 г., озаглавено „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“ (COM(2010)0343),

като взе предвид съвместното изследване на Комисията и на правителството на Канада, озаглавено „Оценяване на разходите и ползите от едно по-тясно икономическо партньорство между ЕС и Канада“ (Assessing the costs and benefits of a closer EU-Canada economic partnership) от октомври 2008 г. (1), и съвместния доклад относно проведеното от ЕС и Канада проучване от 5 март 2009 г. (2),

като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище между ЕС и Канада относно сключването на споразумение за всеобхватно икономическо партньорство между Европейския съюз и Канада, подписана в Прага на 6 май 2009 г. (Документ на Съвета 09547/2009),

като взе предвид препоръката на Комисията до Съвета от 20 декември 2010 г. относно изменението на насоките за водене на преговори по споразумението за икономическа интеграция с Канада, с цел Комисията да бъде упълномощена да преговоря от името на Съюза по въпросите на инвестициите (SEC(2010)1577),

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския съвет от 10 март 2011 г., озаглавен „Доклад за 2011 г. за пречките пред търговията и инвестициите –Сътрудничество със стратегическите партньори на ЕС за постигането на по-добър достъп до пазара: приоритети за действие с оглед премахването на пречките пред търговията“ (COM(2011)0114),

като взе предвид предишните си резолюции, по-специално резолюцията от 22 май 2007 г. за Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността (3), резолюцията от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия (4), резолюцията от 20 май 2008 г. относно търговия със суровини и стоки (5), резолюцията от 4 септември 2008 г. относно търговията с услуги (6), резолюцията от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия (7), резолюцията от 5 февруари 2009 г. относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия (8), резолюцията от 5 май 2010 г. относно предстоящата среща на високо равнище ЕС-Канада (9), резолюцията от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (10), резолюцията от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата (11), резолюцията от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (12), резолюцията от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“ (13) и резолюцията от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска международна инвестиционна политика (14),

като взе предвид Рамковото споразумение за търговско и икономическо сътрудничество между Европейските общност и Канада (15) и други последващи двустранни споразумения с Канада, по-специално Споразумението за митническо сътрудничество и взаимопомощ по митнически въпроси (16), Споразумението за санитарните мерки за опазване на общественото здраве и здравето на животните при търговията с живи животни и животински продукти (17), Споразумението относно търговията с вина и спиртни напитки (18), Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване (19) и Споразумението за въздушен транспорт (20),

като взе предвид преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (21),

като взе предвид член 207, параграф 3 и член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че основаната на правила многостранна търговска система, създадена чрез Световната търговска организация (СТО), продължава да бъде най-подходящата рамка за регулиране и за насърчаване на лоялна и справедлива търговия чрез разработване на целесъобразни правила и осигуряване на спазването на тези правила,

Б.

като има предвид, че успешното приключване на преговорите в рамките на Програмата за развитие от Доха е от решаващо значение за бъдещото развитие на СТО; като има предвид, че това споразумение не изключва възможността двустранните споразумения да надхвърлят ангажиментите, поети в рамките на СТО, и да допълват многостранните правила,

В.

като има предвид, че Канада е един от най-отдавнашните и близки партньори на ЕС, като е първата индустриализирана страна, с която ЕС подписва рамково споразумение за търговско и икономическо сътрудничество през 1976 г.; като има предвид, че в течение на годините са подписани редица двустранни споразумения, предназначени да улеснят засилването на търговските отношения,

Г.

като има предвид, че ЕС е вторият по значение търговски партньор на Канада и че Канада понастоящем е единадесетият по значение търговски партньор на ЕС (2009 г.); като има предвид, че Канада е четвъртият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции в ЕС, а ЕС – вторият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции в Канада (2008 г.),

Д.

като има предвид, че съвместното изследване от 2008 г. разкри значителните потенциални ползи, които Канада и ЕС биха могли да извлекат от либерализацията на двустранната си търговия,

Е.

като има предвид, че частните сектори в ЕС и в Канада изразиха силна подкрепа за сключването на амбициозно и всеобхватно икономическо споразумение и считат, че постигането на по-тясно икономическо партньорство ще изпрати убедителен сигнал в полза на растежа към инвеститорите и предприятията в ЕС и Канада, както и в международен план,

Ж.

като има предвид, че съществува широк консенсус относно това, че все още не е реализиран пълният потенциал на икономическите отношения между ЕС и Канада и че сключването на споразумение за свободна търговия между ЕС и Канада може да окаже значителен принос за развитието и реализирането на това, като се подобряват търговските и инвестиционните потоци и същевременно се премахват митата, най-високите тарифни ставки и необоснованите нетарифни бариери и се оказва подкрепа за по-тясното сътрудничество, по-специално в областта на регулаторното сътрудничество, мобилността на работниците и признаването на квалификациите,

З.

като има предвид, че текущите преговори за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение имат за цел постигането на много напредничаво споразумение, чиито амбиции надхвърлят което и да е друго търговско и икономическо споразумение, договаряно досега от ЕС или Канада, и което би могло да укрепи допълнително вече съществуващите здрави двустранни търговски и инвестиционни връзки,

И.

като има предвид, че Комисията се стреми да включи защитата на инвестициите в текущите преговори с Канада и че тя е предложила на Съвета да се изменят съществуващите насоки за водене на преговори,

Й.

като има предвид, че ЕС и Канада са заявили, че е постигнат значителен успех в рамките на преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение, като целта е до края на 2011 г. споразумението да бъде договорено,

1.

Счита, че многостранната търговска система, представлявана от СТО, остава далеч най-ефективната рамка за постигане на свободна, лоялна и справедлива търговия в глобален мащаб; отново изразява силната си подкрепа за успешното приключване на преговорите в рамките на Програмата за развитие от Доха, които продължават да бъдат основният приоритет на ЕС в областта на търговията; счита, че ЕС и Канада могат съвместно да допринесат за успешното приключване на преговорите в рамките на Програмата за развитие от Доха;

2.

Приветства сключването на споразумение с Канада, което да надхвърля ангажиментите, поети в рамките на СТО, и което да допълва многостранните правила, при условие че в резултат на преговорите се достигне до балансирано, амбициозно, висококачествено споразумение, което далеч не се свежда единствено до намаляване на митническите тарифи; призовава при търговски спорове да се прилага принципът на реципрочност в рамките на наличните правни средства за защита и подчертава по-специално необходимостта от подобряване на защитата на правата върху интелектуалната собственост, включително търговските марки, патентите и географските означения, и от постигане на истински реципрочен достъп до пазара, особено до пазарите на услуги и обществени поръчки (включително на подфедерално равнище);

3.

Призовава Комисията, като знак за добра воля, да се откаже да оспорва съдържанието на местните изисквания на Закона за зелена енергия на Онтарио;

4.

Счита, че главата относно интелектуалната собственост следва да не оказва отрицателно въздействие върху производството на генерични лекарства и че тя трябва да зачита предвидените от споразумението ТРИПС изключения в областта на общественото здраве;

5.

Отбелязва, че Комисията е избрала да прилага подход, основаващ се на отрицателен списък, към либерализацията на услугите, но счита, че на това трябва да се гледа само като на изключение, а не да служи като прецедент при бъдещи преговори; счита, че дерогацията за комуналните услуги съгласно Общото споразумение по търговията с услуги продължава да бъде най-подходящият инструмент за гарантиране на всеобщия достъп до обществени услуги за гражданите;

6.

Изразява загриженост във връзка с продължаващия добив на азбест в Канада и тежките последици от него за здравето на работниците; напомня, че Европейският съюз е наложил забрана върху употребата, извличането и преработването на азбест, както и върху производството на азбестови продукти; призовава Канада да предприеме подобни действия с оглед на подобряването на общественото здраве;

7.

Въз основа на това, че двете икономики се допълват взаимно, изтъква потенциала за нарастване в бъдеще на търговския обмен и инвестициите между ЕС и Канада и за увеличаване на възможностите за стопанска дейност, произтичащи от всеобхватното икономическо и търговско споразумение;

8.

Счита, че амбициите на Комисията в рамките на разискванията с Канада следва да са в съзвучие с един също толкова амбициозен подход към устойчивото развитие, по-специално по отношение на равнището на задълженията в областта на труда, обхвата на главата за околната среда и начина, по който да се подходи към въпросите, свързани с Многостранното споразумение относно околната среда, както и механизма за прилагане, и че те следва да подкрепят и насърчават инициативи, целящи да окажат принос към борбата срещу изменението на климата и към насърчаването на правно обвързващи принципи за правата на човека, социалните и екологични стандарти и корпоративната социална отговорност;

9.

Приветства напредъка, постигнат в рамките на преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение, и насърчава Комисията да продължи да се консултира с ключовите заинтересовани страни; въпреки че съвместното изследване разкри значителните потенциални ползи както за Канада, така и за ЕС, призовава Комисията да извърши във възможно най-кратък срок цялостна оценка на въздействието върху устойчивото развитие, като се анализират предвидимите последици за отделните сектори и социално-икономическите последици за ЕС вследствие на окончателното споразумение;

10.

Отбелязва, че компетентността за отношенията между ЕС и Канада е изцяло на федерално равнище, но с оглед на това, че канадските провинции и територии отговарят за прилагането на задълженията по договора, които попадат в обхвата на тяхната компетентност, приветства участието на канадските провинции и територии в преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение, като счита, че тяхното участие е от първостепенно значение, и насърчава провинциите и териториите да синхронизират политиките и процедурите с оглед на максималното увеличаване на потенциалните ползи; счита, че за да бъдат успешни, преговорите следва да включват изрични ангажименти от страна на правителствата на провинциите и териториите;

11.

Отбелязва с безпокойство, че Комисията представи пред Съвета предложение за изменение на насоките за водене на преговори с цел Комисията да бъде упълномощена да преговоря с Канада относно инвестициите, без да изчака приемането от Парламента на неговата позиция относно бъдещата инвестиционна политика на ЕС като цяло; призовава Комисията да вземе изцяло предвид заключенията на Европейския парламент по този въпрос в рамките на преговорите с Канада относно инвестициите; счита, че като се имат предвид силно развитите правни системи на Канада и ЕС, въвеждането на механизъм за разрешаване на спорове между държавите и използването на правни средства за защита на местно равнище са най-подходящите инструменти за разрешаване на инвестиционни спорове; призовава Комисията да гарантира, че механизмът за разрешаване на потенциални спорове между инвеститори и държавата няма да възпрепятства бъдещото законодателство в чувствителни области на политиката, например законодателството относно околната среда, както и че се основава на по-общи изисквания, съгласно посоченото в резолюцията на Парламента относно бъдещата европейска международна инвестиционна политика;

12.

Подчертава, че главата относно инвестициите следва да насърчава висококачествени инвестиции, опазващи околната среда и насърчаващи добри условия на труд; освен това призовава главата относно инвестициите да зачита правото на двете страни да регулират, по-конкретно в областите на националната сигурност, околната среда, общественото здравеопазване, правата на работниците и потребителите, промишлената политика и културното многообразие; призовава Комисията да изключи от обхвата на инвестиционните споразумения чувствителни сектори като културата, образованието, националната отбрана и общественото здраве;

13.

Отново изразява своята загриженост относно въздействието на извличането на нефт от битуминозни пясъци върху околната среда в световен мащаб поради високото равнище на емисии на CO2 по време на процеса на производството му и заплахата, която представлява за местното биологично разнообразие; изразява увереност, че преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение не би трябвало да засегнат правото на ЕС да приема законодателство във връзка с Директивата за качеството на горивата, нито да ограничат възможността на канадските органи да въвеждат в бъдеще екологични стандарти относно извличането на нефт от битуминозни пясъци; насърчава двете страни да разрешават всякакви разногласия в дух на взаимно съгласие и без да бъдат излагани на опасност преговорите за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение;

14.

Взема предвид неотдавнашните правни промени във връзка със забраната на ЕС върху тюленовите продукти, по-специално искането на Канада към СТО за създаване на официална група за разрешаване на спорове; очаква Комисията да остане твърдо на позицията на ЕС относно забраната на тюленовите продукти; изразява силна надежда, че Канада ще оттегли претенцията си към СТО, която противоречи на положителните търговски отношения, преди да е необходимо Европейският парламент да ратифицира всеобхватното всеобхватно икономическо и търговско споразумение;

15.

Привлича вниманието към различните политики, които се прилагат от ЕС и Канада по отношение на регулирането на генетично модифицираните организми; предупреждава, че по-строгите правила, прилагани в ЕС, биха могли да бъдат оспорвани от частни дружества съгласно механизма за уреждане на спорове, предвиден във всеобхватното икономическо и търговско споразумение;

16.

Счита, че главите относно селското стопанство ще представляват важен въпрос и за двете страни в рамките на тези преговори; изразява загриженост относно евентуалните съществени отстъпки в областта на генетично модифицираните организми, млякото и обозначаването на произхода; ето защо подчертава, че интересите и приоритетите във връзка със селското стопанство следва да се вземат изцяло предвид, и призовава Комисията да преговаря за сключването на споразумение, което да бъде от полза за потребителите в ЕС и Канада, както и за земеделските сектори и на двете страни, и да гарантира, в рамките на балансирани в световен мащаб резултати, наличието на по-голяма, но лоялна конкуренция между ЕС и Канада в областта на селскостопанските стоки; приветства първоначалния ангажимент на двете страни да не поддържат, въвеждат или повторно въвеждат субсидии за износа на селскостопански продукти, търгувани между двете страни, като положителна стъпка с оглед на провеждането на амбициозни и справедливи преговори, както и споразумението за сътрудничество в рамките на преговорите по линия на СТО относно селското стопанство;

17.

Иска от Европейската комисия, в дух на последователност на политиките на ЕС и особено по отношение на отвъдморските страни и територии (ОСТ), да следи техните интереси във връзка със стратегическите им продукти да бъдат запазени в бъдещото споразумение между ЕС и Канада;

18.

Подчертава, че преговорите относно санитарните и фитосанитарните мерки представляват въпрос от съществено значение в рамките на главите относно селското стопанство; в този контекст призовава Комисията да поеме ангажимент за договаряне на стриктни стандарти, свързани с тези правила;

19.

Припомня на Съвета и Комисията, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Съветът е задължен да иска одобрението на Парламента за всички международни търговски споразумения, и че Парламентът получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата както от страна както на Съвета, така и на Комисията; призовава Съвета незабавно да предоставя на Парламента цялата информация на всички етапи на процедурата, за която отговаря, по-специално за насоките за водене на преговори във вида, в които са приети от него, и всякакви изменения към тях; призовава Съвета и Комисията да осигурят участието на Парламента във всички етапи на преговорите и да вземат изцяло предвид неговото становище;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на федералното правителство и парламента на Канада, както и на правителствата и парламентите на провинциите и териториите на Канада.


(1)  http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2008/october/tradoc_141032.pdf

(2)  http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2009/march/tradoc_142470.pdf

(3)  ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128.

(4)  ОВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 16.

(5)  ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 5.

(6)  ОВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 67.

(7)  ОВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 47.

(8)  ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 101.

(9)  ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 64.

(10)  Приети текстове, P7_TA(2010)0434.

(11)  Приети текстове, P7_TA(2010)0445.

(12)  Приети текстове, P7_TA(2010)0446.

(13)  Приети текстове, P7_TA(2011)0068.

(14)  Приети текстове, P7_TA(2011)0141.

(15)  ОВ L 260, 24.9.1976 г., стр. 2.

(16)  ОВ L 7, 13.1.1998 г., стр. 38.

(17)  ОВ L 71, 18.3.1999 г., стр. 3.

(18)  ОВ L 35, 6.2.2004 г., стр. 3.

(19)  ОВ L 153, 17.6.2009 г., стp. 11.

(20)  ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 32.

(21)  ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.


11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/24


Сряда, 8 юни 2011 г.
Агенции за кредитен рейтинг

P7_TA(2011)0258

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно създаване на агенции за кредитен рейтинг: перспективи (2010/2302(INI))

2012/C 380 E/05

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) от март 2009 г. относно международно сътрудничество при упражняване на надзор върху агенциите за кредитен рейтинг,

като взе предвид проведения през юни 2009 г. съвместен форум за проверка на използването на кредитни рейтинги,

като взе предвид доклада от 25 септември 2009 г. на Съвета за финансова стабилност до ръководителите на Г-20, озаглавен „Подобряване на финансовото регулиране“,

като взе предвид доклада на Международния валутен фонд от 29 октомври 2010 г., озаглавен „Доклад за световната финансова стабилност: държавен дълг, финансиране и системна ликвидност“,

като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на Г-20 в Торонто от 26 и 27 юни 2010 г.,

като взе предвид доклада от 27 октомври 2010 г. на Съвета за финансова стабилност относно принципите за намаляване на използването на рейтингите, изготвяни от агенциите за кредитен рейтинг,

като взе предвид обществената консултация, започната от Комисията на 5 ноември 2010 г.,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по правни въпроси (A7-0081/2011),

A.

като има предвид, че приветства продължаващата дейност на световно, международно и европейско равнище за регулиране на агенциите за кредитен рейтинг,

Б.

като има предвид, че агенциите за кредитен рейтинг се предполага да бъдат информационни посредници, които намаляват информационните асиметрии на капиталовите пазари и улесняват световния достъп до пазари, намаляват информационните разходи и разширяват потенциалния спектър от заемополучатели и инвеститори и по този начин осигуряват ликвидност и прозрачност на пазарите и помагат за намирането на цени,

В.

като има предвид, че в по-новото законодателство на агенциите за кредитен рейтинг е отредена още една роля, която може да бъде определена като „сертифициране“, тъй като рейтингите все по-често биват включвани в регулаторните капиталови изисквания,

Г.

като има предвид, че финансовите оператори разчитаха в прекомерна степен на решенията, взети от агенциите за кредитен рейтинг,

Д.

като има предвид, че агенциите за кредитен рейтинг предоставят рейтинги за три различни сектора – публичния сектор, дружествата и структурираните финансови инструменти, и като има предвид, че агенциите за кредитен рейтинг изиграха значителна роля за разразяването на финансовата криза чрез даването на неверни рейтинги на структурираните финансови инструменти, чиято стойност се наложи да бъде намалена средно с три или четири единици по време на кризата,

Е.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1060/2009 представляваше първата реакция на финансовата кризата и че чрез него вече беше направен опит за разрешаване на най-неотложните въпроси, като агенциите за кредитен рейтинг бяха подложени на надзор и регулиране; като има предвид обаче, че в него не се разглеждат всички основни проблеми и че всъщност той поставя нови бариери,

Ж.

като има предвид, че липсата на регулаторна сигурност в този сектор излага на риск правилното функциониране на финансовите пазари в ЕС и следователно изисква Европейската комисия, преди да предложи допълнителни изменения на Регламент (ЕО) № 1060/2009, правилно да определи пропуските в новата рамка и да предостави оценка на въздействието относно набора от алтернативи на разположение за преодоляване на такива пропуски, включително възможността за представяне на допълнителни законодателни предложения,

З.

като има предвид, че секторът на кредитния рейтинг има различни проблеми, сред които най-важните са липсата на конкуренция, олигополните структури и липсата на отчетност и прозрачност; като има предвид, че проблем на доминиращите агенции за кредитен рейтинг по-конкретно е моделът на плащане и че основният проблем на регулаторната система е прекомерното разчитане на външни кредитни рейтинги,

И.

като има предвид, че най-добрият начин за засилване на конкуренцията би бил да се създаде регулаторна среда, която е ефективна по отношение на насърчаването на влизането, и да се извърши по-задълбочен анализ на настоящите пречки пред влизането и на други фактори, които засягат конкуренцията,

Й.

като има предвид, че в условията на спокоен икономически климат пазарните участници обикновено разбират погрешно или пренебрегват основополагащата методология и значението на понятието кредитен рейтинг, чиято цел е точното определяне на вероятността за неизпълнение на задълженията,

К.

като има предвид, че неотдавнашните събития, свързани с кризата на еврото, подчертаха значителната роля на рейтингите на държавен дълг, както и непоследователността и процикличността при регулаторното използване на рейтинги,

Л.

като има предвид, че независимостта на рейтингите от пазарна и политическа намеса е от първостепенна важност и трябва да бъде гарантирана, независимо от това какви нови структури и стопански модели може да се появят, както и в контекста на икономическото управление и стрес тестовете,

М.

въпреки че рейтингите могат да се променят и в действителност се променят в резултат на основни корекции спрямо рисковия профил или нова информация, те следва да бъдат разработени с цел да бъдат стабилни и да не варират в зависимост от нагласите на пазара,

Н.

като има предвид, че системата „Базел II“ доведе до прекомерно разчитане на външни рейтинги, като в резултат на това в някои случаи банките решиха да не извършват автономни оценки на експозициите си,

О.

като има предвид, че неотдавнашното регулиране на рейтингите в Съединените щати със закона Dodd Frank избра възможността за по-малка степен на разчитане на преценките на агенциите,

Макроравнище: регулиране на финансовия пазар

Прекомерно разчитане

1.

Счита, че в контекста на промяната на употребата на кредитните рейтинги, когато емитентът получава рейтинг, за да получи преференциално третиране в определена регулаторна рамка, а не за да получи достъп до световните капиталови пазари, прекомерното разчитане на световната финансова регулаторна система на външни кредитни рейтинги трябва да бъде намалена във възможно най-голяма степен и в реалистични срокове;

2.

Счита, че трябва да бъдат намалени отклоненията по отношение на конкуренцията, причинени от широко разпространената практика агенциите за кредитен рейтинг да оценяват пазарните участници, като същевременно получават нареждания от тях;

3.

Изразява съгласие с принципа, разработен от Съвета за финансова стабилност през октомври 2010 г., който дава общи насоки за начините за намаляване на разчитането на външни кредитни рейтинги, и приветства започнатата от Комисията през ноември 2010 г. обществена консултация; изисква от Комисията да проучи дали и по какъв начин държавите-членки използват рейтингите за регулаторни цели, за да се намали по принцип прекомерното разчитане на тях от страна на финансовата регулаторна система;

4.

Посочва определени недостатъци на стандартизирания подход в регулаторната рамка „Базел“, които позволяват определянето на регулаторните капиталови изисквания за финансовите институции въз основа на външни кредитни рейтинги; също така счита, че е важно да се установи рамка за капиталова адекватност, която гарантира сигурни вътрешни оценки на риска, по-добър надзор на тези оценки на риска и подобрен достъп до отнасяща се до кредитите информация; по отношение на това подкрепя по-широкото използване на основания върху вътрешни рейтинги подход, при условие че той е надежден и сигурен и че размерът, капацитетът и комплексният характер на финансовата институция позволяват извършването на съответна оценка на риска; счита, че с цел да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция е важно вътрешните модели да спазват установените в законодателството на ЕС параметри и да подлежат на строго одобрение от страна на надзорните органи; същевременно счита, че по-малките и не толкова комплексни участници с по-малки възможности следва да бъдат в състояние да използват външни рейтинги, ако е невъзможно извършването на вътрешна оценка на риска, при условие че те изпълняват съответните изисквания за надлежна проверка;

5.

Посочва във връзка с това, че е важно да се следи развитието съгласно „Базел III“ и текущият процес относно ДКИ IV;

6.

Разбира необходимостта от възстановяване на способността на инвеститорите да извършват своя надлежна проверка като предварително условие за нарастване на използването на патентовани вътрешни модели за оценка на кредитния риск; предлага банките и другите финансови участници много по-често да използват подходящи вътрешни оценки на риска;

7.

Изразява възгледа, че пазарните участници не следва да инвестират в структурирани или други продукти, ако не могат сами да направят оценка на свързания с това кредитен риск, или че в противен случай следва да прилагат най-високото рисково тегло;

8.

Изисква от Европейската централна банка и от националните централни банки да преразгледат използването на външни кредитни рейтинги и ги призовава настоятелно да натрупат експертен опит при разработването на свои собствени модели за оценка на кредитния стандарт на допустимите активи, използвани като обезпечение, и да намалят степента, в която разчитат на външни рейтинги;

9.

Изисква от Комисията внимателно да оцени възможността за използване на алтернативни инструменти за измерване на кредитния риск;

Повишени възможности за надзорните органи

10.

Осъзнава неизбежния конфликт на интереси, когато пазарните участници разработват вътрешни оценки на кредитния риск за собствените си регулаторни капиталови изисквания, и поради тази причина съзира необходимостта от увеличаване на отговорностите, капацитета, правомощията и ресурсите на надзорните органи с цел наблюдение, оценка и надзор върху адекватността на вътрешните модели, както и с цел налагане на пруденциални мерки; счита, че ако даден вътрешен модел не може да бъде оценен по подходящ начин от даден надзорен орган поради своя комплексен характер, такъв модел няма да бъде одобрен за регулаторна употреба; предлага прозрачността на допусканията за независима академична оценка също да имат роля;

11.

Заявява, че за да упражнява ефективно своите надзорни правомощия, Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) следва да има правото да провежда разследвания без предизвестие и инспекции на място, както и че при изпълняването на надзорните правомощия Европейският орган за ценни книжа и пазари следва да даде на лицата, срещу които има открита процедура, възможността да бъдат изслушани, за да се спазят техните права на защита;

Еднакви условия

12.

Подчертава глобалния характер на сектора за кредитен рейтинг и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да се стремят заедно с други държави от Г-20 към глобален подход, основаващ се на най-високите стандарти, както по отношение на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг, така и по отношение на Регламента относно пруденциалния надзор и пазарите, по отношение на намаляването на прекомерното разчитане на външни кредитни рейтинги, за да се съхранят еднаквите условия и за да бъде предотвратен регулаторният арбитраж, а пазарите да продължават да бъдат отворени;

13.

Счита стимулирането на конкуренцията, насърчаването на прозрачността и въпроса за бъдещ модел на плащане за най-важните задачи, докато въпросът за произхода на дадена агенция за кредитен рейтинг следва да бъде второстепенен;

14.

Отново изтъква, че Регламент (ЕО) № 1060/2009 установява две системи за работа с външни кредитни рейтинги от трети страни и че намерението, което стои зад режима на одобрение, беше да позволи използването в Европейския съюз на считани за неравностойни външни кредитни рейтинги от трети страни, ако даващата одобрение агенция за кредитен рейтинг носи ясна отговорност;

Междинно равнище: структура на сектора

Конкуренция

15.

Подчертава, че нарасналата конкуренция в сектора не означава автоматично по-добро качество на рейтингите, и отново изтъква, че всички агенции за рейтинг трябва да се подчиняват на най-високите стандарти на безпристрастност, оповестяване на информация, прозрачност и управление на конфликтите на интереси, както се изисква в Регламент (ЕО) № 1060/2009, за да се гарантира качество на рейтингите и да се избегне „рейтингов туризъм“;

Европейска фондация за кредитен рейтинг

16.

Отправя искане към Комисията да извърши подробна оценка на въздействието и проучване на жизнеспособността относно разходите, ползите и възможната управленска структура на напълно независима Европейска фондация за кредитен рейтинг с обхват на експертния опит и в трите сектора на рейтингите; счита, че Комисията следва да разгледа първоначалните разходи за финансиране на първите три до максимум пет години от дейността на Европейската фондация за кредитен рейтинг и те трябва да бъдат оценени внимателно; подчертава, че всякакви законодателни предложения в тази насока трябва да се формулират изключително внимателно, за да се избегне уронването на паралелните политически инициативи за намаляване на прекаленото разчитане на рейтингите и за насърчаване на нови агенции за кредитен рейтинг да влизат на пазара;

17.

Изисква от Комисията успоредно с работата, посочена в параграф 9, да изготви подробна оценка на въздействието, анализ на жизнеспособността и оценка на разходите за необходимото финансиране във връзка с това; застъпва категорично становището, че разходите за финансиране не бива при никакви обстоятелства да се поемат от данъкоплатците, и счита, че не бива да се предоставя никакво по-нататъшно финансиране, като новата Европейска фондация за кредитен рейтинг следва да бъде напълно самодостатъчна за финансиране на собствения си бюджет след първоначалния период;

18.

Счита, че за да бъде гарантирана нейната надеждност, ръководството, служителите и управленската структура на новата Европейска фондация за кредитен рейтинг трябва да бъдат изцяло независими, т.е. необвързани с указания по отношение на държавите-членки, Комисията и всички други публични органи, както и по отношение на финансовия сектор и други агенции за кредитен рейтинг, и те трябва да действат в съответствие с изменения Регламент (ЕО) № 1060/2009;

19.

Изисква от Комисията да проведе обстойно проучване на разходите, ползите и структурата на управление на такава мрежа от европейски агенции за кредитен рейтинг, включително съображения как действащите на национално равнище агенции за кредитен рейтинг биха могли да бъдат насърчавани да създават партньорства или съвместни мрежови структури, за да използват съществуващите ресурси и персонал, така че по този начин те да могат евентуално да предоставят по-голям обхват и да се конкурират с трансграничните агенции за кредитен рейтинг; предлага Комисията да проучи начините за подпомагане на мрежите на агенциите за кредитен рейтинг, но счита, че всички подобни мрежи следва да бъдат инициатива на сектора;

20.

Съзира евентуалната необходимост от оказване на подкрепа на такава мрежа в началния период, но счита, че мрежата трябва да бъде самодостатъчна и рентабилна със собствени източници на приходи; изисква от Комисията да извърши оценка на необходимостта и потенциалните средства за първоначално финансиране и евентуални правни структури за този проект;

21.

Счита, че въпросът за създаването на истински независима Европейска агенция за кредитен рейтинг следва също да бъде проучен и оценен от Комисията; призовава Комисията да проучи по-специално въпроса за персонала на Агенцията, който следва да бъде напълно независим, както и въпроса за нейните ресурси, които следва да идват от такси, събирани от частния финансов сектор;

Разкриване на информация и достъп до нея

22.

Счита, че кредитните рейтинги трябва да служат на целта за увеличаване на информацията на пазара по начин, който предоставя на инвеститорите последователна оценка на кредитния риск в различните сектори и страни; счита, че е важно да се предостави на ползвателите възможност да упражняват повече контрол върху агенциите за кредитен рейтинг и във връзка с това подчертава колко е важно да се повиши прозрачността в техните дейности;

23.

Изтъква, че за да бъде дадена адекватна възможност на инвеститорите да извършват оценка на риска и да изпълняват своите задължения във връзка с надлежната проверка и доверителните отговорности, е необходимо повишено разкриване на информация за продуктите в областта на структурираните финансови инструменти, така че инвеститорите да могат да вземат осведомени решения; счита, че инвеститорите, разполагащи с комплексна структура и организация, следва да бъдат в състояние да извършват оценка на кредитите, от които впоследствие ще могат да направят заключения за риска, свързан с определен секюритизиран продукт; подкрепя действащите инициативи на ЕЦБ и други да предоставят повече информация за структурираните финансови инструменти в този контекст; призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от повишено разкриване на информация за всички продукти в областта на финансовите инструменти;

24.

Отбелязва, че в допълнение към своята дейност по присъждане на кредитен рейтинг повечето агенции за кредитен рейтинг издават много обзори, прегледи, предупреждения и наблюдения, които оказват съществено отражение върху пазара; счита, че те следва да бъдат оповестявани в съответствие с предварително определен критерий и съгласно протоколи, гарантиращи прозрачност и поверителност;

25.

Изисква от Комисията да предложи преразглеждане на Директива 2003/71/ЕО и Директива 2004/109/ЕО, за да бъде гарантирана наличността на достатъчно широко достъпна, точна и изчерпателна информация относно структурирани финансови инструменти;

26.

Счита, че във връзка с това е от жизнено значение аспектите, свързани със защитата на данните, да бъдат изцяло разгледани при всяка евентуална бъдеща мярка;

27.

Обмисля дали би било полезно емитентите да бъдат задължени да обсъждат метода и съдържанието, залегнали в основата на даден структуриран финансов инструмент, с трета страна, която или извършва спонтанен кредитен рейтинг, за извършването на който към нея не е отправяна молба, или разработва вътрешна оценка на риска;

28.

Отново подчертава съдържащото се в съображение 5 от изменения Регламент (ЕО) № 1060/2009 задължение на Комисията във връзка с прозрачността на информацията; изисква от Комисията да извърши необходимия анализ, така че резултатът заедно с евентуалните изменения към законодателния акт да бъде представен на Парламента и на Съвета като част от предприеманото понастоящем от Комисията преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1060/2009;

29.

Отбелязва напредъка, осъществен по прозрачността и оповестяването на информация с АКР1 и АКР2; насърчава Комисията да проведе оценка на въздействието на тези регламенти след приключването на процеса на регистриране на АКР, за да се подчертаят бъдещите области, в които допълнително оповестяване на информация би могло да бъде от полза;

30.

Наред с увеличената прозрачност на процеса на присъждане на рейтинг и неговия вътрешен одит, призовава за по-силен надзор на АКР от страна на надзорните органи на ЕС и за по-инвазивен надзор от страна на националните надзорни органи по отношение на използването/зависимостта на финансовите институции от рейтинги;

Два задължителни рейтинга

31.

Счита, че Комисията следва да обмисли дали при определени обстоятелства е уместно използването на два задължителни рейтинга, като например за структурирани финансови инструменти и за всеки външен кредитен рейтинг, който се използва за регулаторни цели, и дали най-консервативният, т.е. най-неблагоприятният, външен кредитен рейтинг следва да се разглежда като референтен за регулаторни цели; изисква от Комисията да изготви оценка на въздействието във връзка с евентуалното използване на два задължителни рейтинга;

32.

Счита, че разходите за двата рейтинга следва да бъдат поемани от емитента и че първият външен рейтинг следва да бъде извършван от наета за целта агенция за кредитен рейтинг по избор на емитента, а в случая на втория външен рейтинг следва да се разглеждат различни възможности, включително възможността за посочване от страна на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) въз основа на конкретни, определени и обективни критерии, при отчитане на натрупания в миналото опит и при подпомагане на създаването на нови АКР, като същевременно се избягват каквито и да било нарушения на конкуренцията;

33.

Изтъква, че репутацията не може да се налага от регулатор и че всяка нова АКР ще бъде приета само ако успее да спечели доверието;

Рейтинг на държавен дълг

34.

Осъзнава, че пазарните участници имат отрицателно отношение към променливи кредитни рейтинги поради високите разходи (при решения за покупка и продажба), когато рейтингите биват коригирани; въпреки това счита, че поради тази причина рейтингите имат тенденцията да бъдат проциклични и да изостават по отношение на развитието на финансовите пазари;

35.

Отбелязва, че АКР трябва да използват ясни критерии за оценка на постиженията на дадена държава и че осъзнава, че действителното присъждане на рейтинг не е механично претегляне на тези фактори; изисква от сектора да изясни каква методология и какви преценки се използват за калибриране на рейтингите на държавен дълг и да обясни отклонението от тези генерирани с помощта на модели рейтинги и от прогнозите на основните международни финансови институции;

36.

Отбелязва, че съгласно МВФ рейтингите биха могли да обяснят почти 70 % от спредовете по суапове за кредитно неизпълнение; изразява загриженост относно процикличните ефекти, които могат да имат рейтингите, и изисква специално отчитане на тези чувствителни въпроси;

37.

Вярва, че за да се намалят сривовете на цените и спредовете, до които водят промените в рейтинга, регулирането, което свързва решенията за закупуване или продажба с рейтингите, следва да бъде премахнато;

38.

Счита, че тъй като почти цялата информация за държавни дългове е достъпна в общественото пространство, такава информация следва да бъде по-лесно, последователно и сравнимо достъпна, така че по-големите и по-комплексни участници на пазара да получат стимул да разчитат на собствената си преценка на държавния кредитен риск;

39.

Изразява увереност, че предвид отраженията, които могат да имат върху пазара кредитните рейтинги на държавен дълг, прозрачността относно методите и причините за решенията, както и отговорността на АКР трябва да се подобрят в тази област; призовава за извършването на проучване за включване в този рейтинг на бъдещата Европейска фондация и бъдещата независима Европейска агенция за кредитен рейтинг;

40.

Подкрепя засиленото оповестяване и обясняване на методологии, модели и ключови рейтингови презумпции, приети от агенциите за кредитен рейтинг, също и с оглед на системното отражение, което може да има понижаването на рейтинга на държавен дълг;

Европейски рейтингов индекс (EURIX)

41.

Счита, че публичната информация относно средните стойности на съществуващите външни кредитни рейтинги от акредитирани АКР е ценна; затова предлага да се създаде Европейски рейтингов индекс (EURIX), който да включва всички рейтинги от регистрирани АКР, които са налични на пазара;

Микроравнище: бизнес модел

Модели на плащане

42.

Подкрепя съществуването на различни модели на плащане в отрасъла, но подчертава съществуването на риск от конфликти на интереси, които трябва да бъдат разрешавани с подобаваща прозрачност и регулаторни средства и без налагане на неоправдан модел; изисква от Комисията, въз основа на неотдавнашните консултации, да представи предложения за алтернативни осъществими модели на плащане, които включват както емитентите, така и ползвателите; с оглед на това изисква от Комисията да обърне особено внимание на евентуалното използване на модела „инвеститорът заплаща“ и на свързаните с него предимства и недостатъци, така че рейтингите да бъдат по-малко податливи на конфликти на интереси;

43.

Застъпва становището, че доброто управление в АКР е от ключово значение за гарантиране на качеството на рейтингите, и призовава за пълна прозрачност от страна на АКР относно прилаганите от тях управленчески мерки;

Отчетност и отговорност

44.

Подчертава, че ЕОЦКП отговаря за прилагането и спазването от страна на АКР на Регламент (ЕО) № 1060/2009; счита, че ако външните кредитни рейтинги изпълняват регулаторна функция, те не следва да бъдат определяни просто като становища и че от АКР следва да бъде търсена отговорност за последователното прилагане на методиката за присъждане на кредитни рейтинги; поради тази причина препоръчва в случай на груба небрежност или груби неправомерни действия агенциите за кредитен рейтинг да подлежат на определена по последователен начин за целия ЕС гражданска отговорност и препоръчва на Комисията да установи начини, по които държавите-членки да включат тази гражданска отговорност в своите системи на гражданско право;

45.

Посочва, че основна отговорност за инвестиционни решения носи участникът на финансовия пазар, т.е. лицето, управляващо активи, финансовата институция или комплексният инвеститор; отбелязва, че отчетността ще се подпомага допълнително от централния регистър (CEREP), създаден по АКР1, който публикува данни в стандартизирана форма относно резултатите на рейтингите, присъдени от АКР, регистрирани в ЕС, което ще позволи на инвеститорите да извършват собствена оценка на определени АКР и по този начин ще спомогне за упражняване на натиск по отношение на доброто име; посочва, че инвеститорите следва да имат възможности за ефективно управление на риска, подлежащи на съответен административен надзор;

46.

Предлага всяка регистрирана агенция за кредитен рейтинг да изготвя годишен преглед за оценка на миналия опит по отношение на кредитния рейтинг, както и да включва тази информация в отчетен доклад, който да бъде ползван от надзорния орган; предлага ЕОЦКП редовно да извършва случайни проверки на отчетните доклади, за да гарантира високото качество на стандартите в областта на кредитния рейтинг;

*

* *

47.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.


11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/31


Сряда, 8 юни 2011 г.
Гарантиране независимостта на оценките за въздействието

P7_TA(2011)0259

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието (2010/2016(INI))

2012/C 380 E/06

Европейският парламент,

като взе предвид Договора от Лисабон и Хартата на основните права на Европейския съюз, влязла в сила на 1 декември 2009 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2010 г., озаглавено „Разумно регулиране в Европейския съюз“ (COM(2010)0543),

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2010 г. относно „по-доброто законотворчество“ – 15-ти доклад на Европейската комисия относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност съгласно член 9 от Протокола (1),

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно По-добро законотворчество — 2006 г. съгласно член 9 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2),

като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2007 г. относно „По-добро законотворчество - 2005 г.“: прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност - 13-ти годишен доклад (3),

като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2007 г. за намаляване на административните разходи, наложени от законодателството (4),

като взе предвид своята резолюция от 16 май 2006 г. относно „По-добро законотворчество - 2004 г.“: прилагане на принципа на субсидиарност – 12-ти годишен доклад (5),

като взе предвид резолюцията си от 20 април 2004 г. относно оценката на въздействието на общностното законодателство и процедурите на консултация (6),

като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, сключено на 16 декември 2003 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията,

като взе предвид междуинституционалния „Общ подход към оценката на въздействието“, сключен между Парламента, Съвета и Комисията през ноември 2005 г.,

като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата № 3/2010,

като взе предвид резултатите от възложеното от Европейския парламент проучване относно оценките на въздействието в държавите-членки на ЕС,

като взе предвид насоките на Комисията от 15 януари 2009 г. относно оценката на въздействието и приложенията към тях (SEC(2009)0092),

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юни 2002 г. относно оценката на въздействието (COM(2002)0276),

като взе предвид рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. между Парламента и Комисията,

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., относно „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

като взе предвид доклада за 2010 г. на Комитета по оценка на въздействието от 24 януари 2011 г. (SEC(2011)0126),

като взе предвид писмото от 16 ноември 2010 г. от председателя на комисията по правата на жените и равенството между половете до докладчика относно придобития опит от оценка на въздействието, извършена във връзка с последиците от удължаването на отпуска по майчинство до 20 седмици,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси, както и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0159/2011),

А.

като има предвид, че оценките на въздействието представляват системна оценка на очакваните последици от законодателните действия,

Б.

като има предвид, че установяването на прозрачна, ясна, ефективна и висококачествена регулаторна среда следва да бъде една от приоритетните цели на политиката на Европейския съюз,

В.

като има предвид, че оценките на въздействието внасят положителен принос към цялостното повишаване на качеството на законодателството на ЕС в интерес на по-доброто законотворчество,

Г.

като има предвид, че проблемите, възникващи при транспонирането и прилагането на действащото право на Съюза, се дължат отчасти на недостатъчно добре изготвени законодателни текстове, и като има предвид, че всички европейски законодателни органи носят обща отговорност във връзка с това,

Д.

като има предвид, че Договорът от Лисабон съдържа „хоризонтални“ социални и екологични клаузи (член 9 и член 11 от ДФЕС), които трябва да се вземат предвид при определянето и прилагането на политиките и действията на Съюза и изискват задълбочен анализ на социалното и екологично въздействие на всяко предложение за законодателен акт;

Е.

като има предвид, че при приемането на нови законодателни актове, както и при опростяването и преработването на действащи законодателни актове оценките на въздействието служат за подобряване на оценката на социалното и икономическото въздействие, на въздействието върху околната среда и здравето, както и на съвместимостта им с основните права, като по този начин могат да допринесат за намаляване на бюрокрацията, както и за гарантиране на последователност на политиките на ЕС при постигане на основните цели, определени от Европейския съвет,

Ж.

като има предвид, че Комисията счита, че Комитетът за оценка на въздействието е независим, въпреки че е под ръководството на председателя на Комисията и се състои от високопоставени длъжностни лица от различни генерални дирекции, а председател е заместник генералният секретар, като има предвид, че това води до нарушения в оценката на информацията и по този начин до нарушаване на изискването за неутралност,

З.

като има предвид, че Парламентът неколкократно е изразявал подкрепата си за използването на независими оценки на въздействието в Европейския съюз,

И.

като има предвид, че провежданите от Комисията оценки на въздействието не разкриват общовалидно равнище на качеството и че те често по-скоро служат за оправдание на дадено законодателно предложение, отколкото за обективно разглеждане на фактите,

Й.

като има предвид, че оценката на въздействието може да се използва за създаване на ненужни бюрократични пречки за бъдещото развитие или влизане в сила на европейското законодателство и политики,

К.

като има предвид, че Парламентът, Съветът и Комисията в Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г., междуинституционалния „Общ подход към оценката на въздействието“ от ноември 2005 г. и Парламентът и Комисията в рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. се задължиха да формулират програма за по-добро законотворчество, и като има предвид, че настоящата резолюция съдържа конкретни предложения за подобряване на оценките на въздействието,

Л.

като има предвид, че Комисията се стреми към нов вид подход в промишлената политика, при който всички политически предложения със значителни последици за икономиката следва да бъдат подробно анализирани по отношение на тяхното въздействие върху конкурентоспособността,

Общи изисквания към оценките на въздействието на европейско равнище

1.

Подчертава, че оценките на въздействието са важно помощно средство за осъществяване на интелигентно и по-добро законотворчество по време на целия цикъл на политиката, което законодателните органи на ЕС следва да използват по-често, за да могат да извършват по-ефективна оценка на икономическите, социалните, екологичните и свързаните със здравето последици от техните възможности за действие, както и въздействието им върху основните права на гражданите, като отчитат, че анализът на разходите и ползите е само един от критериите;

2.

Приветства съобщението, озаглавено „Разумно регулиране в Европейския съюз“, и подчертава, че оценката на въздействието следва да играе ключова роля през целия цикъл на политика, от създаването на законодателен акт до неговото прилагане, изпълнение, оценка и преглед; подчертава значението на добре обмисленото и напълно информирано вземане на решения в етапа на създаване на законодателните предложения, тъй като това може да доведе до по-добро качество на резултатите и по-кратък законодателен процес;

3.

Набляга на необходимостта от изготвянето на обстойни оценки на въздействието като предпоставка за висококачествено законодателство и правилно транспониране, прилагане и изпълнение;

4.

Подчертава, че оценката на въздействието по никакъв начин не може да представлява заместител на политическите разисквания и на демократичния процес на вземане на решения от страна на законодателните органи, а просто служи за специализирана подготовка на дадено политическо решение;

5.

Подчертава, че е необходимо оценките на въздействието да се извършват в началните етапи на разработване на политиките; подчертава, че те следва да бъдат напълно независими и следва винаги да се основават на обективен и обоснован анализ на потенциалните последици;

6.

Подчертава, че в съответствие с междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, съзаконодателите са решили да извършат оценка на въздействието, когато считат това за уместно и необходимо за законотворческия процес, преди приемането на някакво значително изменение;

7.

Счита, че е необходимо в процеса на извършване на оценката на въздействието да се включат външни експерти от всички засегнати области на политиките, както и заинтересовани групи, с цел да се гарантира независимост и обективност; подчертава във връзка с това основната разлика между обществените консултации и независимите оценки на въздействието; отбелязва, че окончателният резултат и контролът на методиката и качеството на оценките на въздействието следва да останат отговорност на институциите на Европейския съюз, за да се гарантира провеждането им по един и същ висок стандарт;

8.

Призовава за максимална прозрачност при изготвянето на оценките на въздействието, включително ранното публикуване на подробни пътни карти на предлаганото законодателство, за да се гарантира равен достъп до законодателната процедура за всички заинтересовани страни; ето защо счита също така, че настоящият период на консултации на Комисията следва да се удължи до 12 седмици;

9.

Счита, че не следва да бъде възможно оценките на въздействието за проекти или законодателство, възложени от публичната администрация или свързани с нея предприятия, да бъдат одобрявани от въпросната администрация;

10.

Счита за особено важно оценките на въздействието да се разглеждат внимателно от държавите-членки предварително, за да се преценят последиците от предлаганото законодателство за националното право и публичните политики; призовава за извършване на по-внимателна последваща оценка и за допълнително обмисляне на включването на задължителни таблици на съответствието, за да се гарантира, че законодателството на ЕС е приложено правилно от държавите-членки и е постигнало своите цели;

11.

Счита, че оценката на въздействието е подходящ инструмент за проверка на съответствието на предложението на Комисията и по-специално на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност и за по-ясно излагане пред съзаконодателите и широката общественост на причините за избора на определена мярка;

12.

Подчертава, че ключовите елементи на една добра оценка на въздействието са определяне на проблема, провеждане на консултации със заинтересованите страни, определяне на целите, които трябва да бъдат постигнати, както и разработване на стратегически възможности за действие;

13.

Счита, че е важно новите законодателни предложения да бъдат придружавани от оценка на въздействието; отбелязва, че това може да се отнася също така за опростяването и преработването на правото на ЕС, както и за делегираните актове и актовете за изпълнение съгласно разпоредбите на членове 290 и 291 от ДФЕС, където е подходящо;

14.

Разглежда оценката на въздействието като „подлежащ на развитие документ“, който е част от законодателния процес; подчертава необходимостта от гарантиране на достатъчно гъвкавост, за да могат последващи оценки на въздействието да бъдат изготвяни по време на законодателния процес;

15.

Призовава оценките на въздействието да не се съсредоточават изключително върху анализа на разходите и ползите, а да вземат под внимание редица критерии, в съответствие с принципа на интегриран подход, с цел по този начин на законодателните органи да се предостави възможно най-всеобхватна картина; във връзка с това насочва вниманието към икономическите, социалните и екологичните аспекти, посочени в Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. и общия подход от ноември 2005 г., които трябва да се съчетаят в обща оценка; във връзка с това подчертава нуждата да се следи за съгласуваност между различните политики и действия на ЕС, като се отчитат всички негови цели и се осигурява придържане към принципа на предоставената компетентност, както предвижда член 7 от ДФЕС;

16.

Настоятелно призовава в рамките на оценките на въздействието винаги да се извършва анализ на разходите и ползите, т.е. да се извършва проверка на икономическата ефективност на всички програми и мерки, включващи разходи, при което следва да бъдат проучени евентуалните последици за малките и средните предприятия (МСП); във връзка с това призовава за последователно прилагане на теста за МСП, предвиден в Small Business Act от 2008 г.; в този контекст припомня, че във връзка с всеки нов законодателен акт, който налага тежести върху МСП, следва да има внимателна оценка на съществуващите регламенти с цел намаляване като цяло на регулаторната тежест върху МСП;

17.

Призовава в контекста на оценките на въздействието да се извършва интензивен анализ относно всички нови политически предложения със значителни последици за конкурентоспособността в промишлеността; освен това призовава за последваща оценка на въздействието на законодателството на ЕС върху конкурентоспособността в европейската икономика; отбелязва, че Комисията в действителност обеща подобна процедура в съобщението си относно интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията;

18.

Подчертава необходимостта от това да се извлекат поуки от последващата оценка на съществуващото законодателство и от анализ на съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз и необходимостта от провеждането на обстойна дискусия относно стратегическите опции, които съществуват в дадена област на политиката, преди да бъде предложено ново законодателство;

19.

Настоятелно призовава оценките на въздействието на европейско равнище да разглеждат и европейската добавена стойност, свързана с това какви икономии на разходи биха възникнали вследствие на европейско решение и/или какви допълнителни разходи биха възникнали в държавите-членки при липса на европейско решение;

20.

Счита, че в оценките на въздействието следва да бъдат отчитани въздействието върху икономическите партньорства на ЕС, както и последствията от избирането на конкретен европейски стандарт вместо международен стандарт;

21.

Подчертава, че в оценките на въздействието, които трябва в пълна степен да отчитат алтернативите на разположение на законодателните органи, следва винаги да се включва и сериозен анализ на възможността да не се предприемат действия;

22.

Подчертава, че оценките на въздействието не трябва да водят до по-голяма бюрократична тежест и до ненужно забавяне в законодателната процедура; въпреки това за извършване на оценките на въздействието трябва да се отдели достатъчно време, за да се постигне надежден резултат; подчертава във връзка с това, че с оценките на въздействието не трябва да се злоупотребява като средство за блокиране на нежелано законодателство; следователно настоятелно призовава за създаването на технически и административни предпоставки с цел да се предостави възможност за бързо и своевременно извършване на оценките на въздействието, например посредством такива инструменти като рамкови споразумения, ускорени процедури за възлагане на поръчки и оптимално използване на собствените средства;

23.

Настоятелно призовава в съответствие с принципа на най-добрите практики да се използва опитът на други страни, в които оценките на въздействието вече се провеждат от няколко години, с цел допълнително да се подобрят оценките на въздействието на равнището на Европейския съюз;

24.

Призовава оценките на въздействието да бъдат актуализирани в хода на законодателния процес като цяло, за да може да бъдат отчитани промените, възникващи по време на процеса;

25.

Подчертава, че оценките на въздействието не следва да бъдат извършвани само преди приемането на даден законодателен текст (ex ante), а следва също така да бъдат извършвани и след неговото приемане (ex post); припомня, че това е необходимо за извършването на по-точна оценка във връзка с това дали целите на даден законодателен акт действително са били постигнати и дали даден законодателен акт трябва да бъде изменен или да продължи да бъде в сила; въпреки това подчертава, че последващата оценка никога не бива да замества задължението на Комисията като „пазител на Договорите“ да наблюдава ефективно и своевременно прилагането на правото на Съюза от страна на държавите-членки;

26.

подчертава основната отговорност на Комисията за провеждане на висококачествени оценки на въздействието на своите предложения, когато упражнява правото си на инициатива съгласно Договора;

Възможности за извършване на подобрения на равнището на Европейската комисия

27.

Признава, че качеството на провежданите от Комисията оценки на въздействието се повиши през последните години, но подчертава, че продължава да съществува необходимост от подобрение;

28.

Посочва във връзка с това Комитета за оценка на въздействието на Комисията, създаден през 2006 г. (Impact Assessment Board – IAB), който отговаря за разработването на оценките на въздействието на Комисията;

29.

Подчертава, че членовете на Комитета за оценка на въздействието са независими само във формално отношение, тъй като понастоящем те се определят от председателя на Комисията и следват неговите инструкции - следователно не може да се твърди, че са напълно независими; във връзка с това призовава членовете на Комитета за оценка на въздействието да бъдат оценявани от Европейския парламент и от Съвета преди назначаването им; призовава да се отмени задължението им да следват инструкциите на председателя на Комисията; призовава за това, Комитетът за оценка на въздействието и експертите да работят в обществен интерес при най-голяма степен на прозрачност, така че тяхната независимост да може да бъде проверена на практика;

30.

Призовава също така в работата на Комитета за оценка на въздействието да вземат участие експерти от всички области на политиката, както и всички засегнати заинтересовани групи; призовава тези експерти да бъдат извън Комисията и да са независими по отношение на следването на съответни инструкции;

31.

Насърчава ранното и всеобхватно включване на Европейския парламент – и преди всичко на съответните компетентни парламентарни комисии – в цялостния процес на оценка на въздействието, както и в работата на Комитета за оценка на въздействието, например чрез предоставяне на информация и междинни доклади; приканва Комисията при внасяне на законодателно предложение да предоставя на Парламента и на Съвета резюмета от две до четири страници с пълната оценка на въздействието, включително, когато е необходимо, обяснение относно причините за това да не се извършва оценка на въздействието, така че да може да се провери, дали всички важни въпроси са били засегнати, без да се излага на опасност независимостта при оценяването чрез оказване на влияние върху действителната оценка;

32.

Отбелязва, че при изготвянето на оценките на въздействие Комисията следва също да се консултира с държавите-членки, тъй като на по-късен етап те трябва да транспонират директивите в национално законодателство, а по принцип националните органи по-добре знаят какво въздействие оказват на практика правните норми;

33.

Подчертава, че разумното регулиране, базиращо се на цялостна и обективна оценка на въздействието, остава споделена отговорност на европейските институции и държавите членки и поради това Комисията трябва да се съобразява със становищата на Европейския парламент, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и държавите-членки;

34.

Обръща внимание на това, че преди окончателното приемане на дадена оценка на въздействието предварителните резултати би следвало винаги да бъдат подлагани на външна проверка; във връзка с това изисква контролна експертиза, достъпна за обществеността;

35.

Обръща внимание на критиката от страна на Европейската сметна палата във връзка с факта, че Комисията понякога започва законодателни инициативи, въпреки че процесът на оценка на въздействието все още не е приключил; освен това обръща внимание на критиката, че не всички възможности за действие могат да получат еднакво внимание; подчертава, че в процеса на извършване на оценка на въздействието всички възможности за действие трябва да бъдат разгледани в пълна степен;

36.

Изисква по-голяма прозрачност чрез пълно оповестяване на имената на всички експерти и други участници, взели участие в процеса на оценката на въздействието, както и на тяхната декларация за интереси;

37.

Във връзка с обществените консултации призовава представителите на интереси да бъдат информирани своевременно за всяка запланувана консултация; освен това предлага в рамките на обществените консултации представителите на интереси да имат също възможността да изкажат мнението си по отношение на оценките на въздействието, и то своевременно, преди публикуването на съответното предложение на Комисията;

38.

Изисква използваните от Комисията данни да бъдат надеждни и сравними;

39.

Призовава Комисията при изготвянето на оценките на въздействие редовно да проучва административната тежест, която законодателните предложения създават, и винаги ясно да посочва коя от разгледаните възможности в най-голяма степен премахва административни тежести, съответно създава най-малко нова бюрокрация;

40.

Обръща внимание на това, че представянето на резултатите от дадена оценка на въздействието едновременно със законодателното предложение се отразява неблагоприятно, тъй като така се създава впечатлението, че оценката на въздействието служи на първо място за оправдаване на дадено предложение на Комисията; ето защо съветва за ранно публикуване на документи на всеки етап от законодателния процес, включително публикуването на окончателната оценка на въздействието на Комисията, одобрена от Комитета за оценка на въздействието, преди започването на консултациите между службите;

41.

Предлага всички завършени от Комисията оценки на въздействието да се публикуват от Комисията в специална поредица на предназначен за това уебсайт, така че обществеността да има лесен достъп до тях;

42.

Изисква извършване на последваща оценка на приетите нормативни актове от страна на Комисията; отново подчертава все пак, че предварителната и последваща оценка в никакъв случай не следва да заменя горепосоченото задължение на Комисията да наблюдава прилагането на правото на Съюза от държавите-членки;

43.

Призовава Комисията да се произнася обстойно по оценките на въздействие, извършени от Парламента;

Възможности за подобрения на равнището на Европейския парламент

44.

Призовава комисиите си да използват по-последователно предоставения вече на разположение инструмент на Парламента за оценка на въздействието; припомня, че съществува специална бюджетна линия за извършване на оценки на въздействието; счита, че прибягването към парламентарна оценка на въздействието е особено необходимо, когато са направени съществени изменения на първоначалното предложение;

45.

Припомня освен това, че оценките на въздействието не е необходимо да се извършват непременно в рамките на продължително изследване, а биха могли да се провеждат дори под формата на ограничени проучвания, семинари и изслушвания на експерти;

46.

Отбелязва, че в своите законодателни резолюции Парламентът следва систематично да включва стандартно позоваване, в която се подчертава, че са взети предвид всички оценки на въздействието, осъществени от институциите на ЕС в областите, които попадат в обхвата на съответното законодателство;

47.

Обръща внимание на това, че както Парламентът, така и неговите комисии понастоящем вече разполагат с механизми за проверка на оценките на въздействието на Комисията; счита, че представянето на оценката на въздействието от страна на Комисията на съответните комисии би било ценно продължение на контрола, осъществяван от Парламента; обръща внимание, че този контрол може също така да се извършва наред с другото чрез допълнителни оценки на въздействието, по-задълбочени анализи, проверка на оценките на въздействието на Комисията от външни експерти, както и провеждането на извънредни заседания с независими експерти; подчертава, че във връзка с това дейността на компетентните му по тези въпроси отдели следва да продължи да се развива съгласувано;

48.

Подчертава, че на оценките на въздействието на Парламента може да се гледа като на инструмент за корекция на оценката на въздействието на Комисията;

49.

Изисква систематично и възможно по-ранно разглеждане на оценките на въздействието на Комисията на равнището на Парламента и преди всичко на равнището на отделните комисии;

50.

Изтъква, че решението за извършване на парламентарна оценка на въздействието трябва да бъде взето в компетентната парламентарна комисия, като се вземе предвид становището на докладчиците; предлага изменение на Правилника за дейността, така че да бъде възможно извършването на оценка на въздействието да се възлага от най-малко една четвърт от членовете на дадена комисия;

51.

Насърчава всички свои комисии преди разглеждането на дадено законодателно предложение да провеждат задълбочено обсъждане с Комисията относно оценката на въздействие;

52.

Подчертава, че оценките на въздействието са от значение и в хода на законодателния процес в рамките на Парламента; окуражава Парламента при съществени предложения за изменение във всеки един стадий на законодателния процес да проверява възможността за оценки на въздействието; подчертава, че това не бива да води до големи забавяния;

53.

Освен това призовава отделните членове на ЕП да имат възможност да изискват малки проучвания с цел да им се предоставят съответни факти или статистически данни, свързани с парламентарната им дейност, и предлага тези проучвания да се извършват от библиотеката на Европейския парламент като допълнение към настоящите й функции;

54.

Призовава следователно Парламентът да приеме планове библиотеките на институцията да предоставят на членовете на ЕП тази услуга; подчертава, че плановете следва да се основават на най-добрите практики на парламентарните библиотеки, включително на тези в държавите-членки, и следва да се изпълняват съгласно строги правила и при пълно сътрудничество с комисиите с изследователски функции;

Създаване на самостоятелна структура за оценка на въздействието за Европейския парламент и перспективи за бъдещето

55.

Подчертава значението, което би имал един единен механизъм за оценка на въздействието за качеството и съгласуваността на собствената му политика;

56.

По тази причина изисква създаването на интегриран процес за оценка на въздействието в рамките на Европейския парламент; във връзка с това предлага разработването на обща процедура за оценка на въздействието въз основа на обща систематика и методология, който да се използва от всички комисии;

57.

Настоятелно призовава този процес да се осъществи под ръководството на автономна структура, която използва собствените ресурси на Парламента, например като привлича за участие библиотеката и тематичните отдели, и включва външни експерти, като командировани служители от националните служби за оценка на въздействието, на ad hoc основа за отделни оценки на въздействието, за които Парламентът да има право да поставя въпроси чрез надзорен орган, състоящ се от членове на Парламента;

58.

Призовава за тази цел да бъде създадена необходимата административна инфраструктура, като се гарантира, че тези структури не се отразяват на бюджета, като се използват съществуващите ресурси;

59.

Подчертава, че в дългосрочен план следва да се обмисли възможността при оценката на въздействие в бъдеще да се използва общ подход на европейските институции; припомня, че още междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. и междуинституционалният „Общ подход към оценката на въздействието“ от ноември 2005 г. приканиха за разглеждане на възможността за създаване на обща методология на европейските институции при оценката на въздействието;

60.

Изразява съжаление, че понастоящем Европейската комисия отхвърля идеята за общ подход на европейските институции при оценката на въздействието;

61.

Обръща внимание на факта, че досега Съветът почти не е използвал инструмента на оценка на въздействието; следователно призовава Съвета да използва също така по-интензивно оценките на въздействието, в съответствие с горепосочения общ междуинституционален подход, за да повиши качеството на приноса си към европейското законодателство; подчертава, че разумното регулиране, основано на пълна и обективна оценка на въздействието, остава споделена отговорност на институциите на ЕС и на държавите-членки;

*

* *

62.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2010)0311.

(2)  ОВ C 15 Е, 21.1.2010 г., стр. 16.

(3)  ОВ C 187 Е, 24.7.2008 г., стр. 67.

(4)  ОВ C 175 Е, 10.7.2008 г., стр. 124.

(5)  ОВ C 297 Е, 7.12.2006 г., стр. 128.

(6)  ОВ C 104 Е, 30.4.2004 г., стр. 146.


11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/39


Сряда, 8 юни 2011 г.
Външно измерение на социалната политика, насърчаване на трудовите и социални стандарти и европейска корпоративна социална отговорност

P7_TA(2011)0260

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно външното измерение на социалната политика, насърчаване на осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейската корпоративна социална отговорност (2010/2205(INI))

2012/C 380 E/07

Европейският парламент,

като взе предвид членове 2, 3, 6 и 21 от Договора за Европейския съюз,

като взе предвид членове 7, 9, 145-161, 206 -209 и 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид членове 5, 12, 14, 15, 16, 21, 23, 26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 34 и 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Пакта за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.) (1),

като взе предвид рамката на ООН за предприятията и правата на човека „Защита, зачитане и обезщетяване“, предложена от специалния представител на генералния секретар по правата на човека, транснационалните корпорации и други предприятия, професор John Ruggie, одобрена с единодушие от Съвета на ООН по правата на човека през 2008 г. (резолюция 8/7), неотдавна формулираните ръководни принципи за прилагане на рамката (2) и заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г., които отбелязват значителната роля на предприятията за постигане на пълно зачитане на правата на човека и изразяват отново пълната подкрепа на Съвета по отношение на дейността на специалния представител на ООН (3),

като взе предвид последния доклад на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните и други предприятия John Ruggie (2),

като взе предвид Европейската социална харта, и по-специално членове 5, 6 и 19 от нея (4),

като взе предвид Европейската конвенция за правния статут на работниците-мигранти (5),

като взе предвид конвенциите на Международната организация на труда, по-специално осемте основни конвенции относно свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне (Конвенции № 87 и № 98), относно премахването на всички форми на принудителен или задължителен труд (Конвенции № 29 и № 105), относно премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и на професионален признак (Конвенции № 100 и № 111) и относно ефективното премахване на детския труд (Конвенции № 138 и № 182) (6),

като взе също така предвид следните конвенции на МОТ относно трудовите клаузи (обществени поръчки) (Конвенция № 94) и относно колективното трудово договаряне (Конвенция № 154) (7),

като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда (8),

като взе предвид декларацията относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ на 10 юни 2008 г (9),

като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаването на Световната търговска организация (СТО) (10), както и декларацията, приета на четвъртата министерска конференция през ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 31 от нея (11),

като взе предвид Общото споразумение по търговията с услуги и по-специално член 1, параграф 2, буква г) от него, т.нар. MODE 4 (12),

като взе предвид доклада на Световната комисия относно социалното измерение на глобализацията, озаглавен „Справедлива глобализация: създаване на възможности за всички“ (13),

като взе предвид „декларацията на лидерите“ от срещата на високо равнище на Г-20, проведена в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 г. (14),

като взе предвид последните актуализации на Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия (15),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (16), както и за изменение на Регламент (ЕО) № 546/2009,

като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (17) (ДКР),

като взе предвид своята резолюция от 20 септември 1996 г. относно съобщението на Комисията относно включване зачитането на демократичните принципи и правата на човека в споразуменията между Общността и трети страни (18), както и своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз (19),

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2001 г. относно откритостта и демокрацията в международната търговия (20), настояваща за зачитане от СТО на основните социални стандарти на Международната организация на труда (МОТ), както и за приемане от Европейския съюз на решенията на МОТ, включително евентуални призиви за санкции, свързани със сериозни нарушения на основните социални стандарти,

като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно осигуряването на достойни условия на труд за всички (21), съдържаща искане за включване на социални стандарти с цел насърчаване на достойни условия на труд в търговските споразумения на Европейския съюз и по-специално в двустранните споразумения,

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2005 г. относно социалното измерение на глобализацията (22),

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията на деца в развиващите се страни със специален акцент върху детския труд (23),

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно справедливата търговия и развитието (24),

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността (25) в отговор на съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Глобална Европа: Конкуренция на световно ниво. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2006)0567),

като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно „Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност“ (26) и тази от 15 януари 1999 г. относно „Европейски критерии за европейските дружества, които извършват стопанска дейност в развиващи се страни: към Европейски кодекс на поведение (27),

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство (28),

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. г. относно корпоративната социална отговорност в споразуменията за международна търговия (29),

като взе предвид своите резолюции относно споразуменията за икономическо партньорство с регионите и държавите от АКТБ и по-специално резолюциите си от 26 септември 2002 г. (30), от 23 май 2007 г. (31) и от 12 декември 2007 г. (32),

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно детския труд (33),

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 16 септември 2010 г. относно „Един променящ се свят:, предизвикателство за ЕС“ (34),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Социалното измерение на глобализацията — приносът на политиката на ЕС за увеличаване на ползите за всички“ (COM(2004)0383),

като взе предвид обновената европейска социална програма от 2 юли 2008 г. (COM(2008) 0412),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достойни условия на труд за всички — приносът на ЕС за осъществяване на програмата за осигуряване на достойни условия на труд в света“ (COM(2006)0249),

като взе предвид общественото допитване относно разкриването на нефинансова информация от страна на компаниите, лансирано от отдела за изготвяне на финансови отчети към ГД „Вътрешен пазар и услуги“ (35),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела: Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

като взе предвид общата система за преференции (ОСП) в сила от 1 януари 2009 г., която предоставя безмитен достъп или намаление на митата при по-голям брой продукти, а също така включва и нов стимул за уязвимите страни със специфични търговски, финансови и свързани с развитието потребности (36),

като взе предвид всички споразумения между Европейския съюз и държави, които не са членки на ЕС,

като взе предвид по-специално споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и прегледите на това споразумение от 2005 и 2010 г. (37),

като взе предвид по-специално приключването на преговорите между ЕС и Колумбия и Перу за подписване на многостранно споразумение за търговия (38),

като взе предвид изслушването „Прилагане на социални и екологични стандарти при търговските преговори“, организирано на 14 януари 2010 г. от Европейския парламент,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси, становището на комисията по развитие и становището на комисията по международна търговия (A7-0172/2011),

A.

като има предвид, че високите стандарти на ЕС за социална закрила и за защита на правата на човека са решаващи условия при воденето от страна на Европейския съюз на преговори относно търговските взаимоотношения с държави, които не са членки на ЕС,

Б.

като има предвид, че защитата на икономическите и социалните интереси е задължение за всички държави-членки и за всички останали държави, които са ратифицирали Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и че това включва правото на всеки да образува и да се присъединява към профсъюзи, които да защитават неговите интереси,

В.

като има предвид, че основните конвенции на МОТ са международно признати като основа за справедлива международна търговия и че за съжаление не всички държави-членки ги спазват изцяло,

Г.

като има предвид, че е в интерес на Съюза да се сключват двустранни търговски споразумения, които да бъдат от полза за Съюза и за търговските партньори, доколкото и двете страни зачитат правата, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека,

Д.

като има предвид, че отношението на всички държави-членки трябва ясно да отразява принципите на европейския социален модел, когато става въпрос за разглеждането на социални въпроси и сътрудничество между държавите-членки въз основа на отворения метод на координация,

Е.

като има предвид, че демокрацията и правовата държава изискват силни и свободни профсъюзи, работнически сдружения и социални движения и че такива могат да съществуват само в демократично общество, управляващо се с разделение на правомощията;

Ж.

като има предвид, че някои развиващи се страни казват, че върху тях се упражнява натиск за отказ от тяхното сравнително предимство, когато Съюзът изисква спазване на международните трудови стандарти,

З.

като има предвид, че декларацията на МОТ от 2008 г. относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ, в която се заявява, че не може да се прави позоваване на нарушаването на основните принципи и права на трудовото място и то не може да се използва по друг начин като законно сравнително предимство и че трудовите стандарти не следва да бъдат използвани за протекционистки търговски цели,

И.

като има предвид, че някои нечленуващи държави правят опити да прилагат MODE4 (39) при преговорите по търговски споразумения с ЕС,

Й.

като има предвид, че много предприятия поемат своята корпоративната социална отговорност (КСО) и се стремят да гарантират спазване на социалните и екологичните стандарти в своята сфера на влияние, например като се присъединяват към Глобалния договор на ООН или участват в доброволни инициативи на промишлеността,

К.

като има предвид, че принципите, определящи КСО, които са напълно признати в международен план, както в рамките на ОИСР, МОТ, така и на ООН, се отнасят до отговорното поведение, което се очаква от предприятията, и предполага на първо място съблюдаването на действащото законодателство в областта на заетостта, социалните отношения, правата на човека, околната среда, интересите на потребителите, прозрачността по отношение на тях и борбата срещу корупцията;

Л.

като има предвид, че приемането на препоръка относно КСО и насърчаването на нейното спазване следва да бъдат реалност на равнище ЕС,

М.

като има предвид, че глобализацията улеснява мобилността на работниците между държавите-членки и тези, които не са членки,

Н.

като има предвид, че ролята на МОТ за установяването на нови стандарти не се спазва, независимо от участието на МОТ в Г-20, световното признаване на Програмата за достоен труд и включването на заетостта и достойния труд в ЦХР № 1,

О.

като има предвид, че безусловното зачитане на правото на сдружаване и ефективното колективно договаряне трябва да се напомня,

П.

като има предвид, че следва да се насърчава Дневният ред за достойни условия на труд на МОТ,

Р.

като има предвид, че е от изключително значение да се предотвратят всякакви форми на дискриминация в заплащането, в съответствие с принципа за равно заплащане за равен труд, посочен в член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека.

С.

като има предвид, че средносрочната оценка на общата система за преференции (ОСП) (40) на ЕС показва, че търговският режим ОСП+, който изисква страните бенефициенти да ратифицират и да прилагат ефективно конкретните международни конвенции в областта на правата на човека, основните трудови стандарти, устойчивото развитие и доброто управление, оказа значително положително въздействие върху равенството между половете в тези държави,

Т.

като има предвид, че социална закрила на работниците следва да бъде насърчавана,

У.

като има предвид, че ратификацията и прилагането на конвенциите на МОТ, класифицирани от МОТ като актуални, трябва да се насърчава с оглед постигане на постепенно нарастване покритието на четирите стълба на достойните условия на труд (заетост, социална закрила, социален диалог, права на работното място) и с поставянето по-специално на акцент върху Конвенции № 81 и № 129 относно социалното управление и относно инспекцията на труда, № 122 относно политиката по заетостта и № 144 относно тристранните консултации,

Ф.

като има предвид, че европейската социална програма от 2 юли 2008 г. (COM(2008) 0412), призова за възобновяване на усилията от страна на държавите-членки на ЕС за ратифициране и прилагане на конвенциите на МОТ, класифицирани от МОТ като актуални, с оглед даването на пример на партньорите по света,

Х.

като има предвид, че слабите трудови администрации и недостатъчният капацитет на социалните партньори имаха отрицателно въздействие върху ефективното прилагане на международните трудови стандарти в редица държави,

Ц.

като има предвид, че според МОТ световните тенденциите за заетостта до 2011 г. се предвижда, че през 2009 г. в световен план 50,1 % от всички работници, т.е. 1,53 милиарда, се намират в уязвимо положение по отношение на заетостта (41) и че финансовата и икономическата криза е спряла и обърнала посоката на спада в уязвимото положение по отношение на заетостта, във вида, записан преди 2008 г.,

Ч.

като има предвид, че в Доклада на МОТ относно социалната сигурност по света за 2010 г. се посочва, че над 50 % от всички работници нямат никаква социална закрила и че се възобновява интересът към увеличаването обхвата на социалната закрила, в това число утвърждаването на системите за социална сигурност,

Общи принципи

1.

Припомня, че ЕС цели да стане водещ фактор в света, що се отнася до социалната политика, като насърчава социалните цели в световен мащаб; изтъква важната роля на Европейския парламент, отредена му от Договора от Лисабон, който значително засилва неговото влияние;

2.

Припомня също, че когато се обмислят политики и цели на Общността, трябва да се отчита хоризонталната социална клауза на член 9 от ДФЕС, например по отношение на член 46, член 49 от ДФЕС или на търговската политика на ЕС, Общността не може да пренебрегва изискванията за общ интерес (42);

3.

Припомня още, че член 7 от ДФЕС изисква съгласуваност на политиката на ЕС и законодателят трябва да вземе предвид всички цели на ЕС и да действа в съответствие с принципа на възлагане на правомощия, което означава, че трябва да се постигне правилният баланс между различните цели и/или интереси, когато се приема акт със специфично правно основание (43);

4.

Призовава настоятелно държавите-членки да спазват основните конвенции на МОТ, особено що се отнася до премахването на пречките пред свободата на сдружаване и колективното договаряне, създадени чрез насърчаване на мнима самостоятелна заетост или чрез принуждаване на хората да се отказват от колективни споразумения;

5.

Призовава страните по споразуменията за свободна търговия (ССТ) да се ангажират, съгласно задълженията, произтичащи от членството в МОТ и Декларацията на МОТ за основните принципи и права на работното място и последващите я мерки, приети от Международната конференция по труда на нейната 86-та сесия през 1998 г., да уважават, насърчават и осъществяват в своите закони и практики принципите, свързани с основните права, а именно:

а)

свобода на сдружаване и реално признаване на правото на колективно договаряне;

б)

премахване на всички форми на принудителен или задължителен труд;

в)

ефективна забрана на детския труд; както и

г)

премахване на дискриминацията, свързана със заетостта и професията;

Международно сътрудничество - социален съюз

6.

Припомня, че на ЕС в световен мащаб се гледа като на магнит и атрактивен партньор поради уникалната комбинация от икономическа динамичност и социален модел;

7.

Подчертава, че европейският социален модел предлага равни възможности в образованието, обучението и трудовия пазар, както и равен достъп до социални услуги като главни стълбове на икономическия успех;

8.

Счита, че неспазването на основните международни социални стандарти представлява форма на социален и екологичен дъмпинг, който вреди на европейските предприятия и работници;

9.

Изисква от Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с международните организации за подобряване на социалното измерение на глобализацията, като се позовават на европейския социален модел.

10.

Изтъква значението на последователните действия по отношение на социалната закрила във и извън рамките на Съюза;

11.

Предлага да се разработи диалог със заинтересованите страни, като подчертава значението на социалните въпроси и изтъква колко е важно да се съсредоточим върху прилагането и изпълнението на прагматични и устойчиви решения; във връзка с това подчертава колко е важно да се повишава осведомеността на социалните партньори във връзка с техните права и задължения;

12.

Счита, че е необходимо да се укрепи ролята на компетентните международни институции (по-конкретно МОТ, СТО, ОИСР и ООН) и тяхното сътрудничество за разработване, прилагане и насърчаване на основни международни социални стандарти, както и на съответните санкции;

13.

Обявява се за идеята Съюзът да се въздържа от търговски споразумения със страни, които не зачитат правата на човека и основните трудови стандарти;

14.

Подкрепя създаването на инструменти за устойчив диалог със страните партньорки, който да се основава на взаимно зачитане, да цели развитието на собствените ресурси на страните партньорки, особено на развиващите се страни, и да им дава възможност да разработят внимателно стопанските отрасли;

15.

Призовава също така Комисията да адаптира, при воденето на преговори, своето равнище на изисквания към степента на развитие на всяка страна партньорка; поради това предлага на Комисията да състави списък с допълнителни стандарти, които трябва да се въведат постепенно и гъвкаво, като се взема предвид икономическото, социалното и екологичното положение на засегнатия партньор;

16.

Счита, че както на територията на страната партньорка, така и в държавите-членки прилагането на тези основни стандарти следва да бъде обект на постоянно наблюдение от независими органи и че неприлагането или нарушаването им, установено на основата на предварително определени критерии, следва да се санкционира посредством ефикасни и прозрачни процедури;

17.

Счита, че тези стандарти следва да се прилагат изцяло и че нито свободни зони, нито споразумения със страните домакини могат да бъдат използвани за освобождаване от тях;

18.

Изисква от Комисията и държавите-членки да си сътрудничат със страните партньорки за провеждане на борба срещу дискриминацията, основаваща се на половата принадлежност, и всички форми на насилие срещу жените и за превръщането на равенството между половете в действителност във и извън Съюза в съответствие с принципите на ЦХР и Пекинската платформа за действие; призовава в тази връзка Комисията и държавите-членки да приложат мерки, които да укрепят значително правното и социално положение на жените, за да използват потенциала на жените за принос за икономическото и социално развитие

19.

Приветства насърчаването на равенството между половете в развиващите се страни и територии чрез съществуващите и бъдещите търговски споразумения на общата система за преференции; изисква ратифицирането и ефективното прилагане на международните конвенции относно равенството между половете да бъдат предварително условие за всички споразумения за партньорство в сферата на външната търговия и икономиката;

20.

Освен това призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат помежду си и със страните партньорки в защитата на уязвимите групи и да провеждат борба не само срещу дискриминацията, основана на половата принадлежност, но и също срещу тази, която се основава на расов или етнически произход, религия или религиозни убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; обръща особено внимание на лицата, които са обект на различен вид дискриминация и неудобства с оглед намиране на решение на корените за проблема с бедността;

21.

Призовава Комисията и държавите-членки да превърнат премахването на детския труд и зачитането на правата на детето в приоритет при сключването на търговски споразумения, при воденето на диалог с други държави и при сътрудничеството за развитие, и също така отбелязва, че частният сектор трябва да изиграе ключова роля за зачитането на правата на детето; счита, че мерките за провеждане на борба срещу детския труд следва да включват създаването на достойни работни места за възрастните, като същевременно се даде възможност на децата да получат подходящо образование; изисква освен това да бъде открита гореща телефонна линия на ЕС за детския труд, на която гражданите да могат да подават сигнали за всички дружества, използващи детски труд където и да било по света; счита, че тази гореща линия следва да разполага с малък, но достатъчен капацитет, който да й дава възможност да публикува годишен доклад относно установените от нея факти;

22.

Изтъква, че разходите на Съюза в във връзка със сътрудничеството за развитие, споразуменията за асоцииране или стабилност и търговските споразумения създават уникални възможности за подпомагане на страните партньорки за изграждане на устойчиво образование, професионално обучение, институции на пазара на труда и по-високо равнище на социална закрила и на икономическа сигурност и, следователно, на благосъстояние;

23.

Настоява Комисията и държавите-членки, в рамките на сътрудничеството за развитие и външната помощ, да подкрепят прилагането на програмите за достоен труд, които да отразяват националните нужди и приоритети по отношение на заетостта и социалната политика и да се основават на тристранно споразумение (работодатели, работници, правителства); освен това изисква от Комисията и от държавите-членки да включат по-пълноценно целите на социалната политика и политиката по заетостта в секторите на икономиката и търговията в рамките на сътрудничеството за развитие и външната помощ;

24.

Изисква от Комисията и от държавите-членки да си сътрудничат със страните партньорки за подобряване качеството на уменията на гражданите, уменията, които са от значение за новите работни места и заетостта, които действат като катализатор на стабилността, просперитета, приобщаващите общества и доброто управление, по-специално в съседните на ЕС държави;

25.

Призовава за създаването на пост „социален аташе“ в новата Служба за външна дейност, за да се увеличи нейната ефикасност в областта на социалната политика и, по-конкретно, да се гарантира, че достойните условия на труд за всички се прилагат като централна цел на провеждането на политика;

26.

Признава, че въпреки че международната тенденция в двустранните търговски споразумения постепенно се изменя в посока към по-голямо приемане на трудовите и социалните стандарти, обвързани с търговските програми, в споразуменията за свободна търговия като цяло социалните стандарти се споменават твърде рядко; изразява съжаление, че ЕС не разполага с хомогенна формула за „социална клауза“, която да бъде включена във всички двустранни търговски споразумения; настоятелно призовава ЕС да включва социална клауза в съответствие с другите международно приети и признати стандарти (напр. основните трудови стандарти на МОТ) във всички споразумения на ЕС за международна търговия, включително онези, които попадат в обхвата на СТО;

27.

Припомня, че както развиващите се, така и за развитите страни трябва да могат да се възползват еднакво от съществуващите практики на СТО;

28.

Припомня, че политиката на конкуренция и социалната политика трябва да се съчетават и изтъква, че европейския социален модел не може при никакви обстоятелства да бъде отслабен за целите на конкурентоспособността и предполагаемите икономически предимства; припомня, че европейският социален модел трябва да бъде пример за защитата на работниците в развиващите се страни;

Корпоративна социална отговорност

29.

Припомня, че ЕС си постави за цел не само да се превърне в пример за подражание в областта на корпоративната социална отговорност, но и да насърчава тази отговорност в прилаганите от него външни политики; признава усилията на Комисията да насърчава най-добрите практики в сферата на корпоративната социална отговорност сред европейските дружества, извършващи дейност в чужбина, но подчертава, че тя следва да взема предвид в по-голяма степен значението на сертифицирането и етикетирането, които показват, че предприятията спазват принципите на корпоративната социална отговорност;

30.

Изразява становището, че корпоративната социална отговорност е полезна и необвързваща форма на ангажираност от страна на мултинационалните компании; освен това препоръчва целенасочено развитие на корпоративната социална отговорност посредством, inter alia, стандарта ISO 26000, Глобалния договор на ООН или Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, и чрез свързване на корпоративната социална отговорност с по-мащабни инициативи за насърчаване на достойния труд на секторно, общинско, държавно и регионално равнище като програмите на МОТ „Better Work“ и „SCORE“, в които да участват работниците, работодателите, органите и други заинтересовани страни;

31.

Подчертава, че не следва да се приема директива, регулираща корпоративната социална отговорност и въвеждаща спазването й на равнище ЕС;

32.

Счита, че Комисията в бъдещото си съобщение относно интернационализацията на дейността на МСП следва да предложи мерки, позволяващи да се подкрепят и насърчават инициативи на МСП в областта на корпоративната социална отговорност, които зачитат принципа „мисли първо за малките“ и отчитат тяхната специфика;

33.

Призовава Европейската комисия и държавите-членки да се стремят към гарантиране на укрепване на насоките на ОИСР за многонационалните предприятия при текущата актуализация, като се запази и засили тяхното прилагане спрямо „специфични случаи“ и въвеждането на най-добри практики за националните звена за контакт, включително преглед на начина, по който Европейският съюз би могъл да поеме по по-подходящ начин задължения във връзка с тези звена за контакт с помощта на делегациите на Европейската служба за външна дейност;

34.

Посочва, че КСО следва да обърне внимание на нови области, като организацията на труда, равните възможности и социалната интеграция, мерките срещу дискриминацията, развитието на образованието и обучението през целия живот; подчертава, че КСО следва да включва, например, качеството на работа, равенството по отношение на заплащането и възможностите за професионално развитие и насърчаването на новаторски проекти с цел да се помогне за прехода към устойчива икономика;

35.

Изисква от Комисията и от държавите-членки да насърчават предприятията, установени в ЕС, да зачитат правата на човека, в това число икономическите и социалните права и околната среда чрез техните дейности по света, по-специално тези, извършвани от техните дъщерни дружества или други свързани правни субекти;

36.

Подчертава, че спазването на строги екологични стандарти от страна на предприятия от ЕС в трети страни следва да се счита за поне толкова важно, колкото спазването на правата на работниците, тъй като щетите за околната среда почти винаги излагат на опасност здравето на работниците, унищожават селскостопанските земи, риболовните и други стопански ресурси, като по този начин лишават много хора от основното им препитание;

37.

Подчертава, че европейските предприятия, техните дъщерни дружества и техните подизпълнители предвид размера на своя дял в международната търговия играят ключова роля при насърчаването и разпространяването на социални и трудови стандарти в целия свят, поради което тяхното поведение следва да се съобразява с европейските ценности и с международно признатите стандарти; счита, че би било правилно и уместно европейските предприятия, които преместват производството си в страни с не толкова строги социални задължения, да бъдат подвеждани под отговорност, включително пред европейски юрисдикции, за евентуалните щети и отрицателни вторични ефекти, засягащи местното население;

38.

Призовава Комисията да внесе изменения в своето предложение за регламент относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2010/0383 (COD)), така че да се даде възможност на жалбоподателите да съдят дъщерни дружества, намиращи се в трети страни, заедно с европейската корпорация майка, като добави основания за компетентност;

39.

Призовава Комисията да се застъпи в полза на интегрирането на корпоративната социална отговорност в многостранните търговски политики, в рамките на международните форуми, които са оказали подкрепа за корпоративната социална отговорност, по-специално ОИСР и МОТ, както и в рамките на СТО в контекста на проведените преговори от Доха;

40.

Приканва Комисията систематично да включва глава относно устойчивото развитие, съдържаща юридически обвързваща клауза относно корпоративната социална отговорност, в споразуменията за свободна търговия и за инвестиции, които договаря с трети държави;

41.

Предлага тази клауза относно корпоративната социална отговорност да включва зачитането на осемте основни конвенции и четирите приоритетни конвенции на МОТ, но също и стимули за насърчаване на предприятията да поемат ангажименти във връзка с корпоративната социална отговорност, както и задължение за полагане на грижа от страна на предприятията и групите от предприятия, тоест задължение те да предприемат предварителни активни мерки за идентифициране и превенция на всички нарушения на правата на човека или екологичните права, корупцията и укриването на данъци, включително в дъщерните си предприятия и по снабдителните си вериги (с други думи в своята сфера на влияние);

Права на работниците и условия на труд

42.

Призовава държавите-членки да спазват и да насърчават основните трудови стандарти на МОТ, да спазват подписаните досега споразумения в социалната сфера и да прилагат на практика техните принципи по отношение на правата на работниците;

43.

Подчертава, че в няколко страни със статут ОСП+ има данни за многократни нарушения на основни трудови стандарти, което обаче не е довело до прекратяване на преференциите; счита, че неналагането на условия подкопава амбицията на ЕС за насърчаване на социалната политика и основните трудови стандарти в световен мащаб и противоречи на принципа за съгласуваност на политиките за развитие;

44.

Приветства системата на МОТ за надзор на международните трудови стандарти, която е единствена по рода си на международно равнище и спомага да се гарантира, че страните прилагат конвенциите, които са ратифицирали; подчертава, че в случай на възникване на проблем МОТ следва да съдейства на страните посредством социален диалог и техническа помощ;

45.

Призовава Комисията да насърчава по-тясното сътрудничество между СТО и МОТ, за да бъде възможно МОТ да внася експертни доклади при търговски спорове, с оглед постигането на трудовите стандарти и интегрирането на достойния труд в дейностите на СТО, както и предотвратяване възникването на пречки пред социалното развитие;

46.

Застъпва мнението, че политиките на Съюза следва да се съсредоточават върху личностите, както и върху институциите, що се отнася до развитието на човешкия капитал и реформите на трудовия пазар;

47.

Изразява загриженост относно практиката на някои нечленуващи държави, които прилагат процеса MODE4 за търговските си дейности; призовава по-скоро Комисията и държавите-членки да се насочат към структуриране на международната миграция по начин такъв, че да се избягват експлоатацията и изтичането на мозъци;

48.

Подкрепя инициативи, които засилват развитието на диалога между социалните партньори и сътрудничеството в страните партньорки и междудържавното сътрудничество, и изисква от Комисията да доразработи съществуващите програми, като се съсредоточи върху насочените към засилване на институционалния капацитет на социалните партньори за разработване и провеждане на политики;

49.

Обявява се за прилагане на свободата на сдружаване за професионалните съюзи и на правото на колективно договаряне без изключение с цел прилагане, подобряване и защита на достойни условия на труд;

50.

Припомня насоките на ЕС относно различни въпроси, свързани с правата на човека, които представляват силен политически сигнал, че това са приоритети за Съюза; следователно изисква от Съвета да приеме подобни насоки, основани върху осемте основни конвенции на МОТ, които да се използват като прагматичен инструмент на ЕС, който да подпомага напредъка на външната социална политика на Съюза; подчертава, че спазването на международното право в областта на правата на човека остава обвързващо задължение на всички дружества в съответствие с Всеобщата декларация;

51.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят проактивен подход за справяне със социалните последици от приспособяването и преструктурирането, свързани с глобализацията;

Световно икономическо управление

52.

Приветства организирането на срещи на равнище социални министри на Г20 и приканва Комисията да взема активно участие в тях; съжалява, че като цяло последващите действия на равнище ЕС остават незадоволителни;

53.

Изисква от Комисията и държавите-членки да интегрират заетостта, социалните и екологичните политики, в това число въпросите свързани с половата принадлежност, във всички преговори относно структурите на световното икономическо управление и макроикономическите диалози;

54.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават доброто управление във финансовата, данъчната и съдебната сфера като начин за засилване на социалното измерение на глобализацията;

55.

Изисква от Комисията препоръка до държавите-членки на ЕС в полза на прилагането и ратифицирането на конвенциите на МОТ, определени от МОТ като меродавни, с цел подобряване на състоянието на правата на работниците и на условията на труд в Съюза и страните партньорки, която да е насочена към честна и приобщаваща глобализация чрез по-голяма последователност във външното измерение на икономическата и социалната политика на държавите-членки; изисква от Комисията в същия смисъл да насърчи държавите-членки да провеждат редовни прегледи на последиците от икономическите, финансови и търговски политики;

56.

Счита, че създаването на все повече международни регулаторни органи повдига неотложни въпроси, свързани с последователността и ефективността на международния правен ред, по-конкретно по отношение на защитата на правата на работниците и на основните права;

57.

Предлага глобалното управление да бъде предефинирано с оглед по-голяма степен на интеграция на регулаторните органи в правния ред на ООН и по-голяма степен на зачитане на принципите, възприети от неговите специализирани агенции, по-конкретно МОТ и СЗО;

*

* *

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.


(1)  http://www2.ohchr.org/english/law/

(2)  http://www.business-humanrights.org/SpecialRepPortal/Home/Protect-Respect-Remedy-Framework

(3)  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/111819.pdf

(4)  http://conventions.coe.int/Treaty/en/Treaties/Html/163.htm

(5)  http://www.coe.int/t/dg3/migration/documentation/Default_conv_en.asp

(6)  http://www.ilo.org/ilolex/english/convdisp1.htm

(7)  Пак там.

(8)  http://www.ilo.org/jobspact/about/lang–en/index.htm

(9)  http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/@dgreports/@cabinet/documents/publication/wcms_099766.pdf

(10)  http://www.wto.org/english/docs_e/legal_e/04-wto.pdf

(11)  http://www.wto.org/english/thewto_e/minist_e/min01_e/mindecl_e.htm

(12)  СТО: ГАТС, член 1, параграф 2, буква г) = MODE 4.

(13)  Женева, МОТ 2004 г. http://www.ilo.org/fairglobalization/report/lang–en/index.htm

(14)  http://www.pittsburghsummit.gov/mediacenter/129639.htm

(15)  http://www.oecd.org/document/33/0,3746,en_2649_34889_44086753_1_1_1_1,00.html

(16)  ОВ L 48, 22.2.2008 г., стр. 82.

(17)  ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.

(18)  ОВ C 320, 28.10.1996 г., стр. 261.

(19)  ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107.

(20)  ОВ C 112 Е, 9.5.2002 г., стр. 326.

(21)  ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.

(22)  ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 65.

(23)  ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 84.

(24)  ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 865.

(25)  ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128.

(26)  ОВ C 187 Е, 7.8.2003 г., стp. 180.

(27)  ОВ С 104, 14.4.1999 г., стр. 180.

(28)  ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 45.

(29)  Приети текстове, P7_TA(2010)0446.

(30)  ОВ C 273 E, 14.11.2003 г., стр. 305.

(31)  ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 301.

(32)  ОВ C 323 E, 18.12.2008 г., стр. 361.

(33)  Заключения на Съвета от 14.6.2010 г. относно детския труд, 10937/1/2010.

(34)  Заключения на Европейския съвет от 16.9.2010 г., EUCO 00021/1/2010.

(35)  http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2010/non-financial_reporting_en.htm

(36)  ОВ L 211, 6.8.2008 г.

(37)  http://ec.europa.eu/development/icenter/repository/second_revision_cotonou_agreement_20100311.pdf

(38)  http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=691

(39)  СТО: ГАТС, член 1, параграф 2, буква г) = MODE 4.

(40)  http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2010/may/tradoc_146196.pdf

(41)  Уязвимо положение по отношение на заетостта: общият брой работещи за собствена сметка и неплатените семейни работници. Показателят за уязвимост по отношение на заетостта е един от официалните показатели за заетостта на ЦХР, в съответствие с цел № 1: Премахване на крайната бедност и глада

(42)  Становище на правната служба на ЕП относно обхвата на член 9 от ДФЕС (хоризонтална социална разпоредба), поискано от председателя на комисията EMPL (SJ-00004/10), параграф 15.

(43)  същото като при параграф 8


11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/51


Сряда, 8 юни 2011 г.
Финансов инструмент за сътрудничество за развитие

P7_TA(2011)0261

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие: усвоени уроци и перспективи за бъдещето (2009/2149(INI))

2012/C 380 E/08

Европейският парламент,

като взе предвид членове 208-211, член 290 и член 291от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (1) (Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)),

като взе предвид Декларацията на хилядолетието от 8 септември 2000 г., която определи Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като критерии, утвърдени колективно от международната общност с цел премахване на бедността,

като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейският консенсус“, подписана на 20 декември 2005 г. (2),

като взе предвид Съвместната декларация относно демократичния контрол и последователността на външните действия и декларацията на Комисията относно демократичния контрол и последователността на външните действия, приложена към Междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (3),

като взе предвид декларациите на Комисията, записани в протокола на Съвета за официално приемане на общата позиция на Съвета относно приемането на ИСР (4), и по-специално „Декларация на Комисията относно член 5 от ИСР”,

като взе предвид писмо D (2007) 303749 от 5 март 2007 г. от председателя на комисията по развитие Josep Borrell Fontelles до членовете на Комисията Ferrero-Waldner и Michel (5),

като взе предвид писмо A (2007) 5238 от 26 март 2007 г. от члена на Комисията Ferrero-Waldner до председателя на комисията по развитие Josep Borrell Fontelles (6),

като взе предвид „Насоките за отчитане във връзка със системата за отчитане на кредиторите“ на Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР) (7),

като взе предвид решение на Съда на Европейските общности от 23 октомври 2007 г., дело C-403/05 (Европейският парламент срещу Комисията на Европейските общности), иск за отмяна на решение на Комисията за одобрение на проект във връзка със сигурността по границите във Филипините (решение, взето въз основа на Регламент (ЕИО) № 443/92),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1337/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни (8),

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 29 и 30 октомври 2009 г. (документ № 15265/2009),

като взе предвид решението на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) (9),

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г.„Преглед на бюджета на ЕС“ (COM(2010)0700),

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 19 октомври 2010 г., озаглавена „Бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за трети страни“ (COM(2010)0586),

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 10 ноември 2010 г., озаглавена „Политиката на ЕС за развитие в подкрепа на приобщаващия растеж и устойчивото развитие – Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие“ (COM(2010)0629),

като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно проекторешенията на Комисията за изготвяне на стратегически документи по страни и на индикативни програми за Малайзия, Бразилия и Пакистан (10),

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно проекторешението на Комисията за изготвяне на стратегически документи по региони и регионални индикативни програми за Меркосур и Латинска Америка (11),

като взе предвид своята резолюция от 21 юни 2007 г. относно проекторешението на Комисията за изготвяне на регионален стратегически документ за периода 2007-2013 г. и Многогодишна индикативна програма за Азия (12),

като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно демократичния контрол върху прилагането на финансовия инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) (13),

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно проекторешение на Комисията за създаване на специална мярка за Ирак за 2007 г. (14),

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. за проекторешенията на Комисията за изготвяне на годишни програми за действие за Бразилия за 2008 г. и за Аржентина за 2008 г. (15),

като взе предвид своята резолюция от 15 март 2007 г. относно ролята на местните власти и сътрудничеството за развитие (16),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Местните власти: фактор за развитие“ (COM(2008)0626),

като взе предвид структурирания диалог, започнат от Европейската комисия през 2010 г. с цел включване на организациите на гражданското общество и местните органи в сътрудничеството за развитие на ЕО,

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно проекта на решение на Комисията за съставяне на годишната програма за действие за 2009 г. за недържавните деятели и местните власти в областта на развитието (Част II: целеви проекти) (17),

като взе предвид своята позиция от 3 февруари 2011 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (18),

като взе предвид своята позиция от 3 февруари 2011 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (19),

като взе предвид своята позиция от 3 февруари 2011 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1934/2006 относно създаването на финансов инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход (20),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0187/2011),

A.

като има предвид, че съгласно член 2, параграф 1 от ИСР всеобщата цел на сътрудничеството в рамките на този инструмент е „изкореняване на бедността в страни партньори“, включително „преследване на Целите на хилядолетието за развитие“ (ЦХР),

Б.

като има предвид, че съгласно член 2, параграф 4 от ИСР всички мерки по програми на географски принцип и 90 % от предвидените по тематичните програми разходи трябва да отговарят на критериите за официална помощ за развитие (ОПР), установени от ОИСР/КПР,

В.

като има предвид, че според изчисленията на Комисията само 0,2 % от ангажиментите, финансирани в рамките на тематични програми на ИСР между 2007 и 2009 г., не отговарят на критериите за ОПР,

Г.

като има предвид, че в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета („Решение за комитологията“) (21), през 2007 г. Парламентът постави началото на процес на демократичен контрол върху прилагането на Регламент (ЕО) № 1905/2006, включително всички стратегически документи по страни, по региони, по тематична насоченост, многогодишни индикативни програми и по-голямата част от годишните програми за действие,

Д.

като има предвид, че съгласно Съвместната декларация относно демократичния контрол и последователността на външните дейности и декларацията на Комисията относно демократичния контрол и последователността на външните действия към Междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление Комисията е поела ангажимент „надлежно да отчита позицията на Европейския парламент при изпълнението на стратегиите“,

Е.

като има предвид, че принципите на поемане на ангажимент, участие и добро управление призовават за подход, основаващ се на участието на множество заинтересовани страни, при който различните партньори за развитие, напр. местни органи или недържавни субекти, действат по допълващ се и последователен начин; и като има предвид, че въпреки това е важно да се направи ясно разграничение между конкретната роля на местните органи и тази на недържавните субекти по отношение на тяхната сфера на компетентност, законността и демократичния контрол, опита в управлението на въпроси от местно естество и участието в осъществяването на обществени политики,

Ж.

като има предвид, че финансирането на ЕС за международно сътрудничество с Африка идва от четири географски инструмента: Европейския фонд за развитие (ЕФР) за африканските държави от групата на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество за Южна Африка, Инструмента на европейската политика за съседство и партньорство за пет северноафрикански държави, както и ИСР за тематичните програми;

З.

като има предвид, че Комисията се ангажира да положи усилия да гарантира, че 20 % от помощта й, разпределена в рамките на програми по страни, обхванати от ИСР, до 2009 г. да бъде посветена на основното и средното образование и основните услуги на здравеопазването посредством проектна, програмна или бюджетна подкрепа, свързана с тези сектори, като се взема средна величина за всички географски региони,

И.

като има предвид, че ЕС се ангажира с колективната цел да изразходва 0,7 % от своя брутен национален доход (БНД) за ОПР до 2015 г.,

Й.

като има предвид, че конференцията на ООН по въпросите на околната среда и развитието през 2012 г. има за цел да осигури подновен политически ангажимент за устойчиво развитие, да оцени напредъка в посока постигане на международно договорените цели за устойчиво развитие и да отговори на новите и възникващите предизвикателства,

K.

като има предвид, че в член 290 от ДФЕС се посочва, че законодателен акт може да делегира на Комисията правомощията да приема незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт,

Усвоени уроци

1.

Приветства готовността на Комисията да изпълни поетия от нея ангажимент да започне редовен диалог с Парламента относно прилагането на ИРС; признава усилията, положени, за да бъдат работните групи по въпросите на ИСР в Парламента информирани относно начина, по който коментарите му по стратегическите документи са взети предвид при изготвянето на годишните програми за действие;

2.

Отбелязва, че, по-специално по време на междинния преглед, диалогът между Комисията и Парламента като част от упражняването на демократичния контрол е помогнал да се избегне приемането на стратегически документи, съдържащи разпоредби ultra vires, както и тези документи да бъдат приведени в съответствие с изискванията на Регламента за ИСР и най-вече с принципите за допустимост на ОПР;

3.

Изразява съжаление за това, че някои от опасенията на Парламента, повдигнати по време на процеса на демократичен контрол, по-специално във връзка с липсата на съсредоточаване върху въпросите на бедността и ЦХР, не са взети под внимание в достатъчна степен от страна на Комисията;

4.

Изразява съжаление за това, че макар в Европейският консенсус за развитие (2005 г.) и ИСР да се подчертава значението на поемането на отговорност, участието на националните парламенти при стратегическите документи по страни на практика е слабо; изразява съжаление за това, че Комисията не е изпълнила адекватно разпоредбите на членове 19, 20 и 33 от Регламент (ЕО) № 1905/2006 относно консултациите с недържавните субекти и местните органи;

5.

Отбелязва, че една стратегия в подкрепа на растежа не трябва да се бърка с дългосрочна стратегия за развитие, която е свързана с финансиране на дългосрочни цели като здравеопазване, образование, достъп до енергия в селските райони, подкрепа за дребните земеделски стопани и т.н.;

6.

Изразява съжаление за това, че в отговор на резолюциите на Парламента, с които се сигнализира за неспазването на изискването за изпълнение на критериите за ОПР, посочено в член 2, параграф 4 от регламента, Европейската комисия измени или оттегли само 3 от въпросните 11 проекта на мерки за прилагане;

7.

Изразява съжаление за това, че създадената съгласно член 35 от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) комисия не реагира на резолюциите на Парламента, с които се сигнализира, че Комисията е превишила изпълнителните си правомощия.; отбелязва със загриженост, че извършената от Парламента съществена работа във връзка с контрола не получи реакция от страна на представителите на държавите-членки в комисията относно Инструмента за сътрудничество за развитие, и настоятелно призовава държавите-членки да поемат своите отговорности и в тясно сътрудничество с Парламента да гарантират, че предложените от Комисията мерки съответстват напълно на предписанията в Инструмента за сътрудничество за развитие;

8.

Изисква от Комисията да посочи, по ред на приоритети и със съответната им тежест, критериите, които е използвала при разпределянето на средства между страните и регионите по ИСР и за различните сектори на дейност в рамките на всяка географска и тематична програма;

9.

Счита, че в много от стратегическите документи по страни и региони не се разпределят достатъчно ресурси във връзка с основната цел на Инструмента за сътрудничество за развитие за изкореняване на бедността в контекста на устойчиво развитие, както и че в много от документите не се посочва ясно доколко предложените действия ще допринесат за постигане на ЦХР;

10.

Обръща особено внимание на изискването за изпълнение на критериите за ОПР за географските програми в рамките на ИСР и настоятелно призовава Комисията и ЕСВД винаги да гарантират пълно съответствие със законовото задължение;

11.

Посочва, че съгласуваността на политиката за развитие, поемането на ангажимент във връзка с развитието и липсата на фрагментация на помощта са от основно значение за гарантиране на ефективността на помощта;

Перспективи за бъдещето: принципи

12.

Подчертава, че ЕС все още се нуждае от специфичен финансов инструмент за сътрудничество за развитие, насочен изключително към развиващите се страни, който категорично следва целите, определени в член 208 от ДФЕС; настоява за това, че годишните стойности за ОПР в следващия период на многогодишна финансова рамка (МФР) следва действително да се повишат, за да достигнат колективната цел за изразходване на 0,7 % от БНД за ОПР до 2015 г.;

13.

Подчертава, че пълното съответствие с критериите за ОПР и по-специално с изискването на ОИСР/КПР, че всяка „всяка сделка се извършва за поощряване на икономическото развитие и благосъстояние на развиващите се страни като нейна основна цел“ (22), трябва да остане условие всички мерки, финансирани в контекста на географските програми в рамките на новия инструмент; призовава за по-ограничени квоти за ОПР за тематични програми отколкото в контекста на сегашния ИСР, особено по отношение на програми относно „миграцията и убежището“, за които Комисията не показа ясно начина, по който дейностите, финансирани в контекста на граничния контрол, са допустими като ОПР съгласно критериите на ОИСР/КПР;

14.

Подчертава, че изпълнението на ЦХР трябва да остане основната цел на инструмента за периода до 2015 г.; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че помощта на ЕС продължава да бъде съгласувана с международно договорените цели за развитие, които ще бъдат приети от Организацията на обединените нации и други компетентни международни организации за периода след 2015 г.;

15.

Признава необходимостта от сътрудничеството извън ОПР с много развиващи се страни за предоставянето на глобални обществени блага; счита, че този вид сътрудничество следва да бъде регулирано, а средствата да бъдат насочени чрез един или повече отделни инструменти, така че да се гарантира прозрачност и да се запази отличителното естество на сътрудничеството за развитие като самостоятелна политическа област в сферата на външните отношения; настоява, в съответствие с ангажимента, поет от Европейския съвет от 29-30 октомври 2009 г., че финансирането във връзка с изменението на климата не следва да накърнява или застрашава борбата срещу бедността и непрекъснатия напредък към постигане на ЦХР, както и че оскъдните средства на ОПР, които са на разположение за намаляване на бедността, не следва да бъдат отклонявани за цели, различни от целите за развитие в развиващите се страни; подчертава, че определението на ОПР съгласно ОИСР не следва да се променя и призовава Комисията да гарантира, че нито един проект за развитие, финансиран от ЕС, не се противопоставя на глобалните усилия за намаляване на изменението на климата и че всички тези проекти са устойчиви по отношение на климата, особено големите инфраструктурни проекти или проектите на територията на малките острови, които първи ще понесат последиците от изменението на климата;

16.

Изразява загриженост, във време на значителни бюджетни ограничения, относно силния акцент върху инвестициите в частния сектор като средство за осигуряване на повече финансови средства за развитие; посочва, че сътрудничеството за развитие е единствената политика за външна дейност (освен хуманитарната помощ), която не е предназначена да служи на интересите на ЕС, а по-скоро да служи за защита на интересите на маргинализираните и уязвими групи от населението на планетата; следователно настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички публични финанси, които се използват за подкрепа на инвестиции в частния сектор на Юг, не се отклоняват от сектори, за които и в момента се заделят недостатъчно средства (като при програмите за недържавните субекти и местните органи, например), както и че подобна подкрепа ще позволи на практика развитието на вътрешния частен сектор и малките и средните предприятия в държавите с ниски доходи;

17.

Изразява съгласие, че е необходим един диференциран подход към различните групи от развиващи се страни и че традиционната финансова помощ може да стане по-малко значима за страните с нововъзникващи икономики; счита, че помощта за страните с нововъзникващи икономики, наред с това да насърчава устойчив икономически растеж, следва също така да бъде съсредоточена върху укрепване на фискалната политика на държавата партньор и насърчаване на мобилизирането на вътрешни приходи, което следва да доведе до намаляване на бедността и зависимостта от помощ;

18.

Настоятелно призовава Комисията да осигури по-голяма подкрепа за развиващите се страни и страните с нововъзникващи икономики при осъществяването на данъчните реформи с цел подпомагане на ефективните, ефикасни, справедливи и устойчиви данъчни системи; призовава Комисията ефективно да интегрира принципите на добро управление по въпроси от данъчно естество в процеса на програмиране, прилагане и мониторинг на стратегическите документи по страни и региони, като бъдат предприети необходимите мерки, за да се наложи докладване от страна на транснационалните дружества за всяка страна;

19.

Подчертава, че бъдещият инструмент за сътрудничество за развитие следва да продължи да обхваща всички развиващи се страни от географските райони, обхванати от него, съгласно списъка на ОИСР/КПР с развиващи се страни;

20.

Призовава за по-тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки, така че да се постигне предписанието на член 210 от ДФЕС, и подкрепя разработването на съвместни европейски стратегически документи; счита, че всички програмни документи на ЕС за всяка страна или регион следва да включват подробни и актуални матрици на донорите, както и специална глава относно ефективността на помощта от ЕС, в която да се посочват действията, предприети за повишаване на сътрудничеството, хармонизацията и взаимното допълване между донорите и за по-добро разделение на работата между донорите и особено между държавите-членки на ЕС;

21.

Отново отправя призива си Европейският фонд за развитие (ЕФР) да бъде включен в бюджета на ЕС, което ще опрости процедурите и ще увеличи ефективността и ефикасността на помощта на ЕС; настоява, че това не следва да води до никакво намаляване на общите суми на финансиране на равнището на ЕС за ИСР и за ЕФР, нито на общия размер на средствата, които се предоставят за ОПР на равнище ЕС;

22.

Счита, че трябва да бъде повишена подкрепата за уязвимите групи (жени, лица с увреждания, младежи и безработни лица, коренно население), както и за интегрирането на принципа за равенство между половете и за предприемане на действия по други въпроси с комплексен характер; настоява, че в инструмента, който ще наследи ИСР, трябва да има ясни показатели в програмните документи, за да се гарантира, че може да бъде измерено въздействието на намесата на ЕС в тези области;

23.

Подчертава, че участието на местните органи в политиките за развитие е от основно значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие и осигуряването на добро управление; по-специално припомня, че местните органи трябва да играят съществена роля в области като образованието, борбата срещу глада, здравеопазването, водите, хигиенизирането, социалното сближаване и местното икономическо развитие, и т.н.; следователно счита за важно да им се предостави по-съществена роля в следващия финансов инструмент в съответствие с принципа за поемане на отговорност по отношение на развитието;

24.

Подчертава необходимостта от редовен и структуриран диалог между Комисията, ЕСВД, недържавните субекти и местните органи относно планирането, изпълнението и оценката на стратегически документи; следователно подчертава необходимостта в бъдещите финансови инструменти да се вземат предвид заключенията от структурирания диалог;

25.

Подчертава необходимостта от разпоредби за гъвкавост, които позволяват на ЕС да отговаря на промените по отношение на потребностите и приоритетите; предлага разглеждане на модела на ЕФР за ограничени пакети за страните с непрограмна помощ като възможен модел за бъдещия инструмент за сътрудничество за развитие; при все това подчертава, че средствата, използвани по по-гъвкав начин, трябва да преследват истински цели за развитие;

26.

Счита, че новият инструмент за сътрудничество за развитие следва да предоставя основа за целенасочена и по-гъвкава помощ в ситуации на несигурност; вярва, че новата финансова структура следва да помага за гарантиране на стабилна връзка между спешната помощ, възстановяването и развитието (LRRD) чрез гъвкавост и взаимно допълване на финансовите механизми;

Перспективи за бъдещето: Географски и тематични програми

27.

Призовава за целеви показател за предоставяне на 20 % от разходите в рамките на географските програми за основните социални услуги, определени от Организацията на обединените нации в Целите на хилядолетието за развитие (показател 8.2 за цел 8: „Развиване на сътрудничество за развитие в световен мащаб“);

28.

Настоява за строги критериите за отпускане на бюджетна подкрепа; настоява, че Комисията трябва да се въздържа от използване на бюджетна подкрепа в страни, където не може да бъде гарантирана прозрачност при разходването на публични средства, че бюджетната подкрепа трябва винаги да бъде съпътствана от действия за развиване на парламентарния контрол и капацитета за одит на страната получател и за увеличаване на прозрачността и обществения достъп до информация, както и че гражданското общество следва да бъде включено в мониторинга на бюджетната подкрепа;

29.

Признава важната роля, която гражданското общество играе за развитието, като например да упражнява надзор по отношение на държавното управление, за да се гарантира отчетност, и призовава адекватно финансиране да бъде насочено към гражданското общество в развиващите се страни;

30.

Отново отправя призив към Комисията да представи цялостен финансов анализ, включващ общата бюджетна подкрепа, подкрепата по сектори, по проекти или под каквато и да било друга форма, предоставена на местното управление; подчертава факта, че тази цялостна картина би допринесла за повече съгласуваност по отношение на помощта, предоставяна на местното управление, и за подобряване на управлението в страните партньори;

31.

Отбелязва, че всички тематични програми в рамките на ИСР са доказали практическото си значение и подчертава, че е наложително да се запазят както тематичните, така и географските програми, но призовава за известно пренасочване на вниманието в контекста на нови предизвикателства, като например световната финансова и икономическа криза, световната продоволствена криза, изменението на климата и специфичните потребности на уязвимите държави и държавите в преход;

32.

Посочва, че миграцията е област, в която е налице ясна необходимост да се отдаде приоритет на съгласуваността на политиката за развитие спрямо аргументите в краткосрочен план относно миграцията в ЕС, които са насочени основно към борба с незаконната имиграция; подчертава, че средствата за развитие в областта на миграцията не следва да се използват за укрепване на граничното управление и борбата с незаконната имиграция; настоява за това, че всяка бъдеща тематична програма относно миграцията трябва да бъде напълно в съответствие с целите за развитие на ЕС и че основното финансиране в рамките на тази програма трябва да отговаря на критериите за допустимост на ОПР; подчертава по-специално, че трябва да бъде отдаден приоритет на проектите в рамките на тематичната програма, които се занимават с миграцията Юг–Юг;

33.

Подчертава, че новата тематична програма "Инвестиране в хората" трябва да бъде съсредоточена, но без да се ограничава с това, към постигане на тези ЦХР, при които изоставането е най-голямо, с особено внимание към държави и региони с критични показатели по ЦХР; подчертава, че основното образование и ограмотяването са отправна точка в процеса на повишаване на информираността и поемането на отговорност за развитието; поради това призовава програмата да включва акцент върху образованието като средство за еманципация и участие;

34.

Счита, че новият инструмент следва да предостави диференциран подход към финансирането на организациите на гражданското общество и местните органи, както и да избегне безсмислена конкуренция между двата типа субекти; подчертава необходимостта да се предприемат мерки във връзка с проблема с прекалено големия брой участници в настоящата програма; призовава резултатите от структурирания диалог да бъдат изцяло отразени в бъдещата тематична програма и предложените условия за отпускане на помощ;

35.

Посочва, че една от причините за непостигането на ЦХР е липсата на признание за приноса на околната среда, природните ресурси и екосистемите за човешкото развитие и премахването на бедността; със загриженост отбелязва, че докато текущата ОПР разпределя едва 3 % от общите разходи за въпроси, свързани с околната среда, допълнителен проблем е, че част от финансирането от ЕС и държавите-членки за развиващите се страни се инвестира в проекти, които насърчават изменението на климата, вместо да го смекчават; подчертава, че трябва да се подобри съгласуваността на политиката за развитие в областта на изменението на климата, особено по отношение на финансирането и интегрирането на въпросите, свързани с изменението на климата, в сътрудничеството за развитие на ЕС;

36.

Посочва, че в своя „Специален доклад 6/2006“ Сметната палата стига до заключението, че ЕС е постигнал само ограничен напредък след 2001 г. по отношение на интегрирането на околната среда в своето сътрудничество за развитие, тъй като стратегическите документи по страни не са отчели в достатъчна степен въпросите във връзка с околната среда; в съответствие с това настоятелно призовава Комисията да гарантира, че въпросите във връзка с околната среда са интегрирани по-добър начин и са обект на систематичен мониторинг във всички външни политики и финансови инструменти, особено предвид настоящите предизвикателства във връзка с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

37.

Отново заявява, че член 290 от ДФЕС е напълно приложим към ИСР и следователно подчертава, че прилагането на процедурата за приемане на делегирани актове е задължително за решенията, които отговарят на критериите на член 290 от ДФЕС, включително относно установяването на общи цели, приоритети, очаквани резултати и отпускане на финансови средства;

*

* *

38.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.


(1)  ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41.

(2)  ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

(3)  ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(4)  Приложени към Съобщението от 24.10.2006 г. от Комисията до Европейския парламент в съответствие с алинея втора от член 251, параграф 2 от Договора за ЕО във връзка с общата позиция на Съвета относно приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (COM(2006)0628).

(5)  Заведено като документ в рамките на комитологията № CMT-2007-1709 – приложение, заведено като документ в рамките на комитологията № СMT-2007-1709-2.

(6)  Заведено като документ в рамките на комитологията № CMT-2007-1709-3.

(7)  DCD/DAC (2007)39/окончателен от 4.9.2007 г., 145 страници.

(8)  ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 62.

(9)  ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30.

(10)  ОВ C 287 Е, 29.11.2007 г., стр. 507.

(11)  ОВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 213.

(12)  ОВ C 146 Е, 12.6.2008 г., стр. 337.

(13)  ОВ C 175 Е, 10.7.2008 г., стр. 595.

(14)  ОВ С 263 Е, 16.10.2008 г., стр. 624.

(15)  ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 19.

(16)  ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 249.

(17)  ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 8.

(18)  Приети текстове, P7_TA(2011)0032.

(19)  Приети текстове, P7_TA(2011)0030.

(20)  Приети текстове, P7_TA(2011)0033.

(21)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(22)  Вж. ОИСР/КПР: „Насоки за отчитане във връзка със системата за отчитане на кредиторите“.


11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/59


Сряда, 8 юни 2011 г.
Напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия

P7_TA(2011)0262

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно възможни политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия (2011/2013(INI))

2012/C 380 E/09

Европейският парламент,

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 1 юли 2010 г. относно възможните политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия (COM(2010)0348),

като взе предвид Решение на Комисията № 2010/233/ЕС от 26 април 2010 година за създаване на експертна група за обща референтна рамка в областта на европейското договорно право (1),

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юли 2001 г. относно европейско договорно право (COM(2001)0398),

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 февруари 2003 г., озаглавено „По-съгласувано европейско договорно право - план за действие“ (COM(2003)0068),

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 октомври 2004 г., озаглавено „Европейско договорно право и преразглеждане на достиженията на правото: пътят напред“ (COM (2004)0651),

като взе предвид доклада на Комисията от 23 септември 2005 г., озаглавен „Първи годишен доклад за напредъка относно европейско договорно право и преразглеждането на достиженията на правото“ (COM(2005)0456) и доклада на Комисията от 25 юли 2007 г., озаглавен „Втори доклад за напредъка по Общата референтна рамка“ (COM(2007)0447),

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 октомври 2009 г. относно трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС (COM(2009)0557),

като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно обща референтна рамка за европейското договорно право (2),

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2007 г. относно европейското договорно право (3),

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2006 г. относно европейското договорно право (4),

като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно европейското договорно право и прегледа на достиженията на европейското право: пътят напред (5),

като взе предвид своите резолюции от 26 май 1989 г. (6), 6 май 1994 г. (7), 15 ноември 2001 г. (8) и 2 септември 2003 г. (9) по този въпрос,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по икономически и парични въпроси (A7-0164/2011),

A.

като има предвид, че инициативата за европейско договорно право, която се стреми да преодолее проблеми на единния пазар, породени, наред с другото, от различаващите се корпуси на договорното право, се обсъжда от много години,

Б.

като има предвид, че в резултат на световната финансова криза изглежда по-важно от всякога да се осигури съгласуван режим на европейско договорно право с оглед реализиране на целия потенциал на вътрешния пазар и по този начин да се подпомогне постигането на нашите цели, заложени в стратегията „Европа 2020“,

В.

като има предвид, че единният пазар остава фрагментиран поради много фактори, включително неприлагането на действащото законодателство в областта на единния пазар,

Г.

като има предвид, че е необходимо по-голямо проучване, за да се разбере по-добре защо вътрешният пазар остава фрагментиран и как по най-добрия начин да се разрешат тези проблеми, включително как да се гарантира прилагане на действащото законодателство,

Д.

като има предвид, че в цитираната по-горе Зелена книга Комисията предлага редица варианти за инструмента на европейското договорно право, който би могъл да помогне да се развие предприемачеството и да се укрепи общественото доверие в единния пазар,

Е.

като има предвид, че експертната група, създадена да подпомага Комисията при подготовката на предложение за обща референтна рамка (ОФР), започна работа с кръгла маса на заинтересованите страни,

Ж.

като има предвид, че различията в договорното право на национално равнище не представляват единствената пречка за МСП и потребителите по отношение на трансграничните дейности, тъй като те са изправени пред други проблеми, включително езикови бариери, различни данъчни системи, въпроса за надеждността на онлайн търговците, ограничения достъп до широколентов интернет, цифровата грамотност, проблеми със сигурността, демографския състав на населението на отделните държави-членки; опасения относно неприкосновеността на личния живот; третиране на жалбите и права върху интелектуалната собственост и др.,

З.

като има предвид, че според проучване на Комисията от 2008 г. три четвърти от търговците на дребно продават само на местния пазар, а трансгранични продажби се извършват често само в няколко държави-членки (10),

И.

като има предвид, че е необходимо да се направи разграничение между традиционните трансгранични сделки и електронната търговия, където съществуват специфични проблеми и разходите по сделките са различни; като има предвид, че освен това е необходимо за целите на бъдещите оценки на въздействието внимателно и точно да се определи как се образуват разходите по сделките,

Й.

като има предвид, че е ясно, че прилагането на чуждестранното (потребителско) право към трансграничните сделки по силата на Регламента Рим I (11) се очакваше да доведе до значителни разходи по сделките за предприятията, по-специално за МСП, които само в Обединеното кралство се оценяват на 15 000 EUR на предприятие и на държава-членка (12),

K.

като има предвид, че е необходима повече информация относно разходите по сделките, произтичащи от прилагането на член 6, параграф 2 и член 4, параграф 1, буква a) от Регламента Рим I, като се има предвид, че Рим I се прилага едва от декември 2009 г.;

Л.

като има предвид, че тези разходи по сделките се считат за една от сериозните пречки пред трансграничната търговия, както потвърждават 50 % от вече търгуващите през граница търговци на дребно в ЕС, интервюирани през 2011 г., които заявяват, че хармонизирането на приложимото право при трансгранични сделки в целия ЕС би увеличило равнището на техните трансгранични продажби, докато 41 % казват, че техните продажби не биха се увеличили; като има предвид, че в сравнение с това сред търговците на дребно, които не продават през граница, 60 % казват, че тяхното равнище на презгранични продажби не би се увеличило в по-хармонизирана регулаторна среда, а 25 % от тях казват, че би се увеличило (13),

M.

като има предвид, че някои от най-очевидните пречки, срещани от потребителите и малките и средните предприятия по отношение на единния пазар, са сложността на договорните отношения, несправедливите условия на договорите, неадекватната и недостатъчна информация и неефективната и времеемка процедура,

Н.

като има предвид, че е от първостепенно значение всяка инициатива от ЕС да отговаря на действителните нужди и тревоги на предприятията и потребителите; като има предвид, че тези тревоги включват и правни/езикови проблеми (разпоредби на стандартни условия за малки предприятия на всички езици на ЕС) и трудности при привеждането в изпълнение на трансгранични договори (разпоредби на автономни мерки на ЕС в областта на процесуалното право),

O.

като има предвид, че проучване на Комисията оценява онлайн пазара като все още фрагментиран: в проучване 61 % от 10 964 пробни трансгранични поръчки са завършили с неуспех, а трансграничното пазаруване изглежда увеличава възможностите на потребителите да намерят по-евтина оферта (14) и продукти, които не се предлагат на местния онлайн пазар (15); като има предвид, че цифрата 61 % изглежда много висока и изискваща допълнително проучване, проверка и оценка,

П.

като има предвид, че поетапното хармонизиране не преодолява ефективно пречките на вътрешния пазар, произтичащи от различните национални системи на договорното право, и всички мерки в тази област трябва да бъдат основани на ясни доказателства, че подобна инициатива ще има реално отражение, каквото не би могло да бъде постигнато посредством други средства, предполагащи по-малка намеса,

Р.

като има предвид, че общо европейско договорно право ще донесе ползи за потребителите, и по-специално ще допринесе за повече и по-лесно достъпна трансгранична търговия в рамките на вътрешния пазар,

С.

като има предвид, че преговорите по директивата относно правата на потребителите (16) показаха колко е трудно да се хармонизира потребителското право, прилагано спрямо договорите, без да се подкопае общият ангажимент за високо равнище на защита на потребителите в Европа, и какви ограничения налага това върху процеса,

Т.

като има предвид, че всички стъпки, предприети в областта на европейското договорно право, трябва да отчитат задължителните национални правила и да бъдат съвместими с очакваната директива относно потребителските права, която ще има значително въздействие върху съдържанието и върху равнището на хармонизация на евентуален бъдещ инструмент в областта на европейското договорно право; като има предвид, че би било необходимо постоянно и внимателно да се наблюдава прилагането му в следващите месеци, за да се определи какъв следва да бъде обхватът на незадължителния инструмент,

У.

като има предвид, че всеки краен продукт в областта на европейското договорно право трябва да бъде реалистичен, осъществим, пропорционален и добре обмислен, преди да бъде изменен, ако е необходимо, и официално приет от европейските съзаконодатели,

1.

Подкрепя предприемането на действия за преодоляване на различните пречки пред осъществяването на трансгранични сделки в рамките на вътрешния пазар и счита, че наред с други мерки проектът за европейско договорно право би могъл да бъде полезен за реализирането на пълния потенциал на вътрешния пазар, като води до съществени ползи в областта на икономиката и заетостта;

2.

Приветства открития дебат относно Зелената книга и настоятелно призовава съответните отдели на Комисията да направят задълбочен анализ на резултатите от процеса на консултации;

3.

Подчертава икономическото значение на МСП и на занаятчийските предприятия в европейската икономика; следователно настоява на необходимостта да се гарантира, че принципът „мисли първо за малките“, насърчаван от „Small Business Act“, се прилага добре и се разглежда като приоритет в дебата за инициативите на ЕС във връзка с договорното право;

Правното естество на инструмента на европейското договорно право

4.

Приветства публикуването наскоро на резултатите от проучването на осъществимостта, извършено от експертната група за европейското договорно право, и ангажимента на Комисията да продължи консултациите относно обхвата и съдържанието на незадължителния инструмент и в този дух настоятелно призовава Комисията да продължи едно истински открито и прозрачно обсъждане с всички заинтересовани страни, като част от процеса на вземане на решение как следва да бъде използвано проучването за осъществимостта;

5.

Признава необходимостта от допълнителен напредък в областта на договорното право и подкрепя, измежду другите опции, възможност 4 за създаване на незадължителен инструмент чрез регламент след оценка на въздействието и изясняване на правното основание; вярва, че подобен незадължителен инструмент може да бъде допълнен от „инструментариум“, който да бъде одобрен чрез междуинституционално споразумение; призовава за създаването на „европейски образец на стандартни договори“, преведен на всички езици на ЕС, свързан към система за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), осъществявана онлайн, което би имало предимството да бъде рентабилно и по-просто решение както за страните по договора, така и за Комисията;

6.

Счита, че само като се използва правната форма на регламент, може да бъде осигурена необходимата яснота и правна сигурност;

7.

Подчертава, че регламент, създаващ незадължителен инструмент на европейско договорно право, би подобрил функционирането на вътрешния пазар благодарение на прякото прилагане, с ползи за предприятията (намаляване на разходите като резултат от премахването на необходимостта от стълкновителни норми), потребителите (правна сигурност, доверие, високо равнище на защита на потребителите) и правните системи на държавите-членки (ще отпадне необходимостта от разглеждане на чуждестранни закони);

8.

Приветства факта, че избраният вариант обръща подобаващо внимание на принципа на субсидиарност и не накърнява законодателните правомощия на държавите-членки в областта на договорното и гражданското право;

9.

Вярва, че „инструментариум“ може да бъде приложен на практика постепенно, като започне като инструмент на Комисията и, след като бъде одобрен между институциите, се превърне в инструмент за законодателя на Съюза; изтъква, че „инструментариум“ би предоставил необходимата рамка и правна основа, на която биха могли да функционират незадължителен инструмент и стандартни условия, които следва да се основават на оценка на националните задължителни правила за защита на потребителите в рамките на, но също и извън достиженията на действащото потребителско право;

10.

Счита, че чрез допълване на незадължителния инструмент с „инструментариум“ ще бъде предоставена по-ясна информация относно този инструмент, създаден от ЕС, което ще помогне на заинтересованите страни да разберат по-добре своите права и да правят информиран избор при сключването на договори въз основа на тази система, както и че правната рамка ще бъде по-обозрима и не прекалено утежнена;

11.

Счита, че всички страни, независимо дали в сделки между предприятия или сделки между предприятия и потребители, следва да бъдат свободни да изберат дали да използват незадължителния инструмент като алтернатива на националното или международното право (право на избор), и поради това призовава Комисията да изясни предвидените връзки на незадължителния инструмент с Регламента Рим I и с международните конвенции, включително Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (КМПС); счита обаче, че е необходимо по-нататъшно внимание, за да се гарантира, че незадължителният инструмент предлага защита на потребители и малки предприятия, като се отчита тяхната позиция на най-слаб търговски партньор, както и че се избягва всяко объркване при избора на закон; затова призовава Комисията да допълни незадължителния инструмент с допълнителната информация, в която да се обяснява на ясен, точен и разбираем език какви са правата на потребителя и колко ненарушими са те, така че да се повиши доверието в незадължителния инструмент и да се даде възможност за информиран избор дали потребителят желае да сключи договор на тази алтернативна основа;

12.

Счита, че един незадължителен инструмент би създал европейска добавена стойност, по-специално чрез осигуряване на правна сигурност чрез юрисдикцията на Съда на ЕС, като предостави веднага потенциала за преодоляване както на правните, така и на езиковите пречки, тъй като един незадължителен инструмент ще бъде, естествено, наличен на всички езици на ЕС; подчертава, че, с оглед постигане на по-добро разбиране за начина, по който функционират европейските институции, европейските граждани следва да могат да разполагат с всякакъв вид информация, свързана с незадължителния инструмент, преведена посредством достъпни, лесни за използване онлайн инструменти за превод, така че да могат да четат желаната информация на собствения си език;

13.

Вижда евентуално практическо предимство в гъвкавия и доброволен характер на незадължителен, избираем инструмент; въпреки това призовава Комисията да изясни предимствата на подобен инструмент както за потребителите, така и за предприятията, а също и да уточни коя страна по договора ще има правото на избор между незадължителния инструмент и „обичайно“ приложимото право и как Комисията възнамерява да намали разходите по сделките; призовава Комисията да включи във всяко предложение за незадължителен инструмент механизъм за редовно наблюдение и преразглеждане, с прякото участие на всички заинтересовани страни, за да гарантира, че незадължителният инструмент се придържа към съществуващите достижения на договорното право, по-конкретно Рим I, и съответства на пазарните нужди и промените в правно и икономическо отношение;

Приложно поле на инструмента

14.

Вярва, че следва да бъдат обхванати както договорите между предприятия, така и договорите между предприятия и потребители; подчертава, че незадължителният инструмент трябва да предлага много високо равнище на защита на потребителите, за да компенсира потребителите за защитата, с която те биха се ползвали обичайно съгласно националното си право; изразява желание за още обяснения относно начина, по който може да се постигне това; поради това вярва, че равнището на защита на потребителите следва да бъде по-високо от минималната защита, осигурена от достиженията на правото на Общността в областта на защитата на потребителите, и да обхваща национални задължителни правила, тъй като трябва да се намерят решения за проблеми от международно частноправно естество; счита, че това високо равнище на защита на потребителите е и в интерес на предприятията, тъй като те ще могат да се възползват от незадължителния инструмент, само ако потребителите от всички държави-членки са убедени, че изборът на незадължителния инструмент няма да ги лиши от защита;

15.

Посочва, че ползите от единно европейско договорно право трябва да бъдат представени по положителен начин на гражданите, така че то да се ползва с политическа легитимност и подкрепа;

16.

Отбелязва необходимостта от диференциране между договорното право, отнасящо се до договори между предприятия, и договорното право, отнасящо се до договори между предприятия и потребители, с оглед зачитане на общите традиции на националните правни системи и поставяне на специален акцент върху защитата на по-слабата страна в договора, а именно потребителя;

17.

Посочва, че вече съществуват съществени елементи на потребителско договорно право, разпръснати в различни европейски набори от правила, и че е вероятно важни части от потребителското право да бъдат консолидирани в директивата относно правата на потребителите; отбелязва, че горепосочената директива би осигурила лесно разпознаваема за потребителите и предприятията съвкупност от правни норми; поради това подчертава колко е важно да се изчакат резултатите от преговорите по директивата относно правата на потребителите, преди да се вземе каквото и да е окончателно решение;

18.

Освен това предвид особеното естество на различните договори, по-специално на договорите между предприятия и договорите между потребители и предприятия, предвид водещите национални и международни принципи на договорното право и основния принцип на висока степен на защита на потребителите, счита, че трябва да бъдат запазени съществуващите практики в отрасъла и принципът на договорна свобода по отношение на договорите между предприятия;

19.

Счита, че незадължително общо европейско договорно право би подобрило ефективността на вътрешния пазар, без да засяга системите на националното договорно право на държавите-членки;

20.

Изразява увереност, че незадължителният инструмент следва да бъде достъпен за избор на първо място в трансгранични положения и че са необходими гаранции, че държавите-членки ще бъдат в състояние да предотвратят всяка неправомерна употреба на незадължителния инструмент в сценарии, които не са трансгранични по своята същност, счита още, че въздействието на избора на местно равнище върху националните корпуси на договорното право заслужава специален анализ;

21.

Признава, че договорите за електронна търговия или дистанционни продажби представляват значителен дял от трансграничните сделки; счита, че въпреки че незадължителният инструмент не трябва да бъде ограничен до тези видове сделки, може да е уместно да се въведат други първоначални ограничения на действието на незадължителния инструмент, докато се придобие достатъчен опит от неговото прилагане;

22.

Подчертава особеното значение на улесняването на електронната търговия в рамките на ЕС, като се има предвид, че този сектор е недостатъчно развит, и счита, че е необходимо да се прецени дали разликите между националните договорноправни системи биха могли да представляват пречка за развитието на този сектор, който с основание се посочва от търговци и потребители като потенциален двигател за бъдещ растеж;

23.

Вярва, че обхватът на „инструментариум“ може да бъде доста широк, докато всеки незадължителен инструмент следва да бъде ограничен до основните въпроси на договорното право; вярва, че „инструментариумът“ следва да остане съгласуван с незадължителния инструмент и да съдържа в инструментите си допълнителни правила, извлечени, наред с другото, от академичния Проект на обща референтна рамка (ПОРР) (17) и „Общи договорни принципи“ и „Обща договорна терминология“ (18); както и че неговите препоръки относно потребителското договорно право следва да се основават на истински високо равнище на закрила;

24.

Призовава Комисията и експертната група да изяснят какво следва да се има предвид под „основни въпроси на договорното право“;

25.

Вижда полза от незадължителен инструмент, който да съдържа специфични разпоредби за най-честите видове договори, по-специално за продажбата на стоки и предоставянето на услуги; отново отправя предишния си призив за включване на застрахователните договори в обхвата на незадължителния инструмент, като вярва, че подобен инструмент може да бъде особено полезен за малките по мащаб застрахователни договори; подчертава, че в областта на правните норми, регулиращи застрахователните договори, вече са осъществени подготвителни работи с Принципите на европейското застрахователно договорно право (PEICL), които би трябвало да се интегрират в корпус на европейско договорно право и да се преработят и доразвият; призовава обаче за внимание, що се отнася до включването на финансовите услуги в инструмента на договорното право, който ще бъде предложен на този етап, и приканва Комисията да създаде специална вътрешна експертна група за всякаква бъдеща подготвителна работа във връзка с финансовите услуги, за да се гарантира, че какъвто и да е, бъдещият инструмент отчита възможните специфики на сектора на финансовите услуги, както и всички свързани с него инициативи, ръководени от други служби на Комисията, и да осигури участието на Европейския парламент на ранен етап;

26.

Отбелязва, че са повдигнати някои специфични въпроси, за които един незадължителен инструмент може да бъде от полза, като например цифровите права и правото на ползване; от друга страна счита, че може би е необходимо да се изключат някои видове комплексни публичноправни договори; призовава експертната група да проучи възможността за включване на договори в областта на авторските права с цел подобряване на положението на авторите, които често са по-слабата страна в договорното отношение;

27.

Вярва, че незадължителният инструмент следва да бъде съгласуван със съществуващите достижения на договорното право;

28.

Припомня, че все още има много въпроси, които очакват отговор, и много проблеми, които да бъдат разрешени във връзка с европейското договорно право; призовава Комисията да вземе предвид съдебната практика, международните конвенции за продажба на стоки като Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (КМПС) и въздействието на Директивата относно правата на потребителите; подчертава важността на хармонизирането на договорното право в границите на ЕС, като същевременно се отчитат съответните национални нормативни актове, предвиждащи високо равнище на защита в договорите между предприятия и потребители;

Прилагане на инструмента на европейското договорно право на практика

29.

Счита, че незадължителният инструмент следва да бъде от истинска полза за потребителите и МСП и да бъде изготвен по прост, ясен и балансиран начин, който го прави привлекателен за всички страни, по-специално за МСП и потребителите;

30.

Вярва, че въпреки че въздействието на незадължителен инструмент ще бъде да се предвиди единен правен корпус, все пак винаги ще бъде необходимо да се търсят стандартни условия за търговия, които могат да бъдат създадени в опростена и разбираема форма, непосредствено на разположение на МСП и с известна форма на подкрепа за гарантиране на потребителско доверие; отбелязва, че стандартни договорни условия, основани на незадължителен инструмент, биха предложили по-голяма правна сигурност, отколкото стандартни условия на равнище ЕС, основани на национални правни системи, които биха увеличили възможността за различни национални тълкувания;

31.

Припомня, че по-нататъшната работа по трансгранично алтернативно разрешаване на спорове, което е бързо и ефективно от гледна точка на разходите, по-специално за МСП и потребителите, остава приоритет, но подчертава, че ако страните използват един правен корпус, предвиден от незадължителен инструмент, алтернативното разрешаване на спорове ще бъде допълнително улеснено; призовава Комисията да обмисли взаимодействие при представянето на предложение; отбелязва, че Работната група на УНСИТРАЛ за онлайн разрешаване на спорове също проявява интерес към незадължителен инструмент като средство за улесняване на алтернативното разрешаване на спорове (19), и поради това препоръчва Комисията да следва развитието в рамките на другите международни органи;

32.

Предлага да се улеснят подобренията във функционирането и ефективността на трансграничните системи за обезщетения чрез пряка връзка между незадължителния инструмент и процедурата за европейска заповед за плащане и европейската процедура за искове с малък материален интерес; счита, че следва да бъде създадено електронно уведомително писмо, за да се подпомогнат предприятията в защитата на техните права, и по-специално в областта на интелектуалната собственост и европейската процедура за искове с малък материален интерес;

33.

Отбелязва загрижеността си за това, че потребителите рядко имат усещането, че имат избор по отношение на договорните клаузи, и са изправени пред положението „приемаш или се отказваш”; силно вярва, че допълването на незадължителен инструмент с „инструментариум“ и набор от стандартни условия, преведени на всички езици, ще насърчи появата на нови участници на пазарите в Европейския съюз, като по този начин укрепи конкуренцията и разшири цялостния избор, който се предлага на потребителите;

34.

Подчертава, че макар върховното изпитание за ефективността на всеки окончателен инструмент да е самият вътрешен пазар, трябва да бъде предварително установено, че инициативата представлява добавена стойност за потребителите и че няма да усложни трансграничните сделки за потребителите и предприятията; подчертава необходимостта от включване на правила за предоставянето на съответната информация относно неговото съществуване и начин на действие на всички потенциални заинтересовани и засегнати страни (включително националните съдилища);

35.

Отбелязва, че във връзка с целта за създаване на европейско договорно право, не бива да се пренебрегва значението на функционираща европейска юрисдикция по гражданските въпроси;

36.

Настоятелно призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да осъществи проверки на качеството, за да се увери дали предложените инструменти на европейското договорно право са лесни за използване, дали изцяло обхващат тревогите на гражданите, като предоставят добавена стройност за потребителите и предприятията, укрепват единния пазар и улесняват трансграничната търговия;

Участие на заинтересованите страни, оценка на въздействието

37.

Подчертава същественото значение на включването на заинтересованите страни от целия Съюз и от различни сектори на дейност, включително практикуващи юристи, и припомня на Комисията да предприеме обширни и прозрачни консултации с всички заинтересовани страни, преди да вземе решение въз основа на резултатите на експертната група;

38.

Оценява факта, че както групата експерти, така и групата от заинтересовани страни, са с разнообразен географски и секторен произход; вярва, че приносът на заинтересованите страни ще стане още по-значителен, след като приключи етапът на консултация и ако започне законодателна процедура, която би трябвало да бъде възможно най-приобщаваща и прозрачна;

39.

Припомня, в съответствие с принципите на по-доброто законотворчество, необходимостта от всеобхватна и обширна оценка на въздействието, която да анализира различните възможни политики, включително и тази за непредприемане на действие на равнището на Съюза, и да е съсредоточена върху практически въпроси като евентуалните последици за МСП и за потребителите, възможните въздействия на нелоялната конкуренция на вътрешния пазар и точното определяне на отражението на всяко от тези решения върху достиженията на правото на Общността и върху националните правни системи;

40.

Счита, в очакване на приключването на тази оценка на въздействието, че хармонизацията на равнище ЕС на практиките в областта на договорното право би могла да бъде ефикасно средство за осигуряване на сближаване и на по-равностойни условия на участие, но че с оглед на предизвикателствата, свързани с хармонизацията на правните системи не само на държавите-членки, но и на региони със законодателни правомощия в тази област, използването на незадължителен инструмент би могло да бъде по-осъществимо решение, при условие че осигурява добавена стойност както за потребителите, така и за предприятията;

41.

Настоява, че следва да бъде осъществена пълна консултация с Парламента и той следва да бъде ангажиран в рамките на обикновената законодателна процедура по отношение на всеки бъдещ незадължителен инструмент, който ще бъде представен от Европейската комисия и който следва да бъде обект на контрол и изменение съгласно същата процедура;

*

* *

42.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ L 105, 27.4.2010 г., стр. 109.

(2)  ОВ C 295 Е, 4.12.2009 г., стр. 31.

(3)  ОВ C 323 E, 18.12.2008 г., стр. 364.

(4)  ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 247.

(5)  ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 109.

(6)  ОВ C 158, 26.6.1989 г., стр. 400.

(7)  ОВ C 205, 25.7.1994 г., стр. 518.

(8)  ОВ С 140 Е, 13.6.2002 г., стр. 538.

(9)  ОВ C 76 E, 25.3.2004 г., стр. 95.

(10)  Евробарометър 224, 2008 г., стр. 4.

(11)  ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

(12)  Федерация на малките предприятия в Обединеното кралство, становище относно Регламента Рим I (2007 г.).

(13)  Евробарометър 300, 2011 г. http://ec.europa.eu/consumers/strategy/docs/retailers_eurobarometer_2011_en.pdf

(14)  COM(2009)0557, стр. 3.

(15)  Пак там, стр. 5.

(16)  COM(2008)0614.

(17)  Von Bar, C., Clive, E. and Schulte Nölke, H. (eds.), Principles, Definitions and Model Rules of European Private Law. – Draft Common Frame of Reference (DCFR) (Принципи и примерни правила на европейското частно право - проект на обща референтна рамка), 2008 г.

(18)  B. Fauvarque-Cosson, D. Mazeaud (dir.), collection ‧Droit privé comparé et européen‧, Volumes 6 and 7, (колекция „Сравнително и европейско частно право“, т. 6 и 7), 2008 г.

(19)  Комисия на Организацията на обединените нации по международно търговско право, Доклад на работна група III (Онлайн разрешаване на спорове) относно дейността на нейното двадесет и второ заседание (Виена, 13-17 декември 2010 г.), стр. 8, 10.


11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/67


Сряда, 8 юни 2011 г.
Европейско сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“

P7_TA(2011)0263

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно Европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (2010/2234(INI))

2012/C 380 E/10

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавено „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“ (COM(2008) 0412),

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 юни 2010 г., озаглавено „Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)0296),

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2009 г., озаглавено „Ключови умения в променящ се свят“ (COM(2009)0640),

като взе предвид осемте ключови умения, посочени като „европейска референтна рамка“ в Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., озаглавена „Ключови умения за учене през целия живот“ (1),

като взе предвид предложението за препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 9 април 2008 г. за създаване на Европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) (COM(2008)0180),

като взе предвид 10-годишната работна програма „Образование и обучение 2010 г.“ и последващите съвместни доклади относно постигнатия напредък по отношение на нейното изпълнение,

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2009 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал - Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (COM(2009)0200),

като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал (2),

като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.),

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците (3),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Младежта в движение“ - Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“),

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2009 г. относно оценката на настоящата рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта и относно перспективите пред обновената рамка (09169/2009),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (COM(2010)0245),

като взе предвид резолюцията на Съвета от 15 ноември 2007 г. относно нови умения за нови работни места (4),

като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно ключови умения в променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ (5),

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации – прилагане на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ (6),

като взе предвид проучването на CEDEFOP по темата „Ръководство за изграждане на професионална кариера: компетенции за практикуване и пътища за квалификация в Европа“ („Professionalising career guidance – Practitioner competences and qualification routes in Europe“) от март 2009 г.,

като взе предвид проучването на CEDEFOP по темата „Умения за бъдещето на Европа: изпреварващо предвиждане на потребностите от професионални умения“ („Skills for Europe’s future: anticipating occupational skill needs“) от май 2009 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно компетентностите в подкрепа на ученето през целия живот и инициативата „Нови умения за нови работни места“,

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) – система за трансфер, натрупване и признаване на резултати от обучение в Европа“ (SEC(2006)1431), от 31 октомври 2006 г.,

като взе предвид резултатите от разискванията в Съвета от 5 декември 2008 г. относно заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно бъдещите приоритети за засилено европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение (16459/2008),

като взе предвид препоръката на Европейския Парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) (7),

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (8),

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот (9),

като взе предвид заключенията на Съвета от 21 ноември 2008 г. относно мобилността на младите хора (10);

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за обучение през целия живот,

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 февруари 2007 г., озаглавено „Съгласувана рамка от показатели и модели за сравнение относно проследяване на напредъка при изпълнението на целите от Лисабон в областта на образованието и обучението“ (COM(2007)0061),

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 септември 2006 г., озаглавено „Ефективност и справедливост на европейските системи за образование и обучение“ COM(2006)0481),

като взе предвид проучването, озаглавено „Насочване към пазара на труда на младежите от рискови групи чрез учене“ („Guiding at-risk youth through learning to work“, Cedefop, Люксембург, 2010 г.,

като взе предвид информационното съобщение, озаглавено „Работните места в Европа ще изискват повече знания и умения“ („Jobs in Europe to become more knowledge- and skills-intensive“, Cedefop, февруари 2010 г.),

като взе предвид информационното съобщение, озаглавено „Разминаване между търсенето и предлагането на умения в Европа“ („Skill mismatch in Europe“, Cedefop, юни 2010 г.),

като взе предвид документа, озаглавен „Работа и напредване на възрастта“ („Working and ageing“, Cedefop, Люксембург, 2010 г.),

като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които се отнасят до образованието, професионалното обучение, младежта и спорта,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по култура и образование, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0082/2011),

A.

като има предвид, че безработицата сред младите хора в момента възлиза на 21 %, което е два пъти повече от общия процент на безработица на равнище ЕС, и е едно от най-неотложните предизвикателства в Европа, поради което една от целите, които се преследват, е за намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до под 10 %; като има предвид, че сред целите е също така повишаване на степента на участие на жените на пазара на труда със 70 % до 2020 г.; като има предвид също така, че образованието и обучението са основни фактори за успешно участие на пазара на труда и за способността за вземане на важни решения, предвид наличието на положение, при което над 5.5 милиона млади европейци са без работа, изложени на риск от социална изолация и заплашени от бедност и липса на възможности след завършване на училище, а много млади хора са принудени да приемат работа при несигурни условия, с ниска заплата и намалено покритие на социалното осигуряване, което се отразява на здравословното им състояние и тяхната безопасност на работното място,

Б.

като има предвид, че 58,9 % от завършилите университетско образование в ЕС са жени, но делът на жените с докторска степен е едва 43 % и е още по-нисък на ниво професорско звание, като едва 15 % от ръководителите на катедра са жени,

В.

като има предвид, че в съобщението на Комисията, озаглавено „Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)0296), аспектите на равенството между половете не са взети предвид,

Г.

като има предвид, че преходът от образование към трудова дейност и при смяна на работното място е структурно предизвикателство за работниците в целия ЕС; като има предвид, че по тази причина сигурността по време на прехода е основен елемент за мотивиране на работниците да се обучават извън работното място; като има предвид, че висококачественото чиракуване има до голяма степен положително въздействие върху достъпа на младите хора до заетост,

Д.

като има предвид, че ранната заетост има продължителни неблагоприятни последици, включително по-висок риск от безработица в бъдеще и по-ниски доходи през целия живот;

Е.

като има предвид, че на фона на демографските промени и дълголетието по-дългият и разнообразен професионален живот ще стане нещо подразбиращо се, както и че, наред с другото, ученето през целия живот, новата цифрова икономика, приспособяването към новите технологии и изпълнението на целите на стратегията „ЕС 2020“ са сред начините да се осигури заетост и по-добър стандарт на живот;

Ж.

като има предвид, че ориентираното към индивидуалните потребности на учещите професионално образование и обучение има решаващо значение, и по-специално по отношение на някои специфични групи лица като мигранти, хора с увреждания или преждевременно напусналите училище и жени в уязвимо положени, като увеличава възможностите за отделните лица да устояват на конкурентен натиск, повишава стандарта на живот и постига социално-икономическо сближаване и по-добра интеграция,

З.

като има предвид, че малките предприятия са създали в исторически план над 50 % от новите работни места в Европа, места, които осигуряват самоиздръжка и имат мултипликационен ефект;

И.

като има предвид, че ролята на държавите-членки и на Комисията следва да бъде на първо място да помагат за създаването на среда, в която предприятията могат да постигнат успех, да се развиват и да растат – а за да растат, те се нуждаят от намалена данъчна тежест и предвидимост, за да могат да планират и да правят инвестиции,

Й.

като има предвид, че с оглед на големите различия в равнищата на участие на ученици в професионално обучение в държавите-членки обменът на най-добри практики е важен, за да се увеличи броят и да се подобри нивото на учениците, които избират техническо обучение в държавите-членки, които показват слаби резултати по отношение на броя и нивото на учениците;

1.

Признава важността на модернизирането на професионалното образование и обучение, като се има предвид, че човешкият капитал е от решаващо значение за успеха на Европа;

2.

Признава значението на професионалното образование и обучение и отново заявява, че техният успех зависи от участието и сътрудничеството от страна на всички действащи лица в разработването, организирането и финансирането на стратегии в тази посока; призовава държавите-членки да използват положителния опит с двойната система в рамките на професионалното образование и обучение (ПОО) в страни, които могат да служат за пример, където системата е довела до интегриране в по-дългосрочен план на младите работници в пазара на труда и до по-високи равнища на заетост на младите работници, както и до по-висока степен на компетентност, което на свой ред увеличава изгледите за заетост на по-късен етап;

3.

Припомня, че програмите за ПОО следва да бъдат разширени, за да съответстват на принципите за учене през целия живот и за първоначално и продължаващо обучение;

4.

Подчертава колко е важно да се насърчават редовните допълнителни курсове за обучение като част от ученето през целия живот;

5.

Настоятелно призовава държавите-членки при завършване на основното образование да се извършва оценка на „професионалните способности“;

6.

Предупреждава, че младите европейци може да се превърнат в „изгубено“ поколение при липсата на практическа подкрепа за намиране на работа и продължаване на образованието, и то в момент, когато влошаващата се бедност води до нарастване на отсъствията от училище;

7.

Приветства мерките на Комисията, с които се цели премахването на препятствията, повишаването на прозрачността и улесняването на съпоставимостта за целите на признаването в рамките на отделните образователни системи и помежду им;

8.

Призовава държавите-членки да гарантират, че професионалното обучение и ученето през целия живот са ориентирани в по-голяма степен към потребностите на пазара на труда и дават възможност за навлизане на този пазар и за мобилност в неговите рамки; подчертава освен това необходимостта от по-добро и по-силно взаимодействие между сферата на образованието, труда, професионалното образование и обучение като важна връзка между сферата на образованието и на труда; поради това призовава държавите-членки да насърчават непрекъснатата потребност на отделните лица от придобиване на квалификация, развитие и учене през целия живот;

9.

Посочва, че връзката между образование и обучение, особено пътят от професионално към висше образование, изисква да се разширят възможностите за свързване на професионалното обучение и университетското образование, като се постави специален акцент върху тяхното интегриране в механизмите за предоставяне на информация, насоки и съвети за професионално развитие; счита също така, че редуването на обучение и заетост гарантира, че получаващите професионално обучение лица придобиват уменията, които се търсят на пазара на труда;

10.

Подчертава значението, на местно и регионално равнище, на насърчаването на ефективното взаимодействие и надеждните форми на сътрудничество между училищата, агенциите за предоставяне на обучение, научноизследователските центрове и дружествата, за да се преодолее затвореният характер на образователните системи и разминаването между знания и умения и нуждите на пазара на труда, и за да станат младите хора, и специално жените, по-търсени за наемане на работа, особено с оглед на допълнителните професионални образователни квалификации;

11.

Призовава Комисията и държавите-членки да направят управлението на ЕСФ по-гъвкаво, като имат предвид променящия се характер на пазара на труда;

12.

Приветства по-силния акцент върху подход към ученето, насочен към резултатите, както и факта, че се разширява признаването на неформално или неофициално придобитите умения,

13.

Подчертава важността на първоначалното обучение за учители, тъй като нивото на учителите и обучаващите се отразява в качеството на програмите за обучение и образованието като цяло;

14.

Призовава държавите членки и Комисията да подобрят още повече признаването на неофициалните и неформалните форми на обучение; посочва най-добрите практики в тази област, особено с финансиране от ЕСФ, които доказват, че признаването на умения, където и да са придобити те, води до по-успешно интегриране в пазара на труда;

Професионално образование

15.

Призовава държавите-членки да осигурят високо качество на професионалното образование, насочено към обучение в процеса на работа и индивидуалните потребности на съответните хора; счита същевременно, че висококачественото професионално образование и обучение е от основно значение, за да се даде възможност на Европа да се утвърди като общество, основано на знанието, и да се конкурира ефективно в глобализираната икономика;

16.

Отбелязва, че съществува и вътрешен пазар за повишаване на професионалната квалификация, и призовава държавите-членки да създадат повече консултативни центрове относно възможностите за обучение и професионална мобилност в собствената им страна, както и в други държави-членки;

17.

Счита, че за да се осъществи напълно водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“ на стратегията „ЕС 2020“, институциите на ЕС следва да предприемат по-прагматична, всеобхватна и широкомащабна инициатива, с подкрепата на всички държави-членки, която следва да се съсредоточи върху създаването на връзки между пазара на труда и професионалното образование, професионалните квалификации, ученето през целия живот и чиракуването, така че да се гарантира, че всяка държава-членка действително ще се ангажира с целите, посочени в стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“);

18.

Призовава държавите-членки да гарантират, че професионалното образование и обучение се ориентира в по-голяма степен към потребностите на пазара на труда;

19.

Призовава обучението посредством чиракуване да получи приоритет пред другите типове обучение, напр. стажовете; насърчава държавите-членки да не планират университетски курсове на обучение с професионален характер, които не са придружени от договор за чиракуване;

20.

Призовава държавите-членки да създадат възможности за учащите с по-ниски способности да се върнат към общообразователната програма на равнище средно или висше образование;

21.

Насърчава държавите-членки, с активното участие на социалните партньори, да помогнат за модернизирането на програмите за професионално образование и обучение и на предоставяните знания, като разработват съвместно моделите за професионално образование и обучение, които ще формират основата на образователните програми и ще се обновяват на всеки две до три години според развитието на науката и технологиите във всяка област;

22.

Подчертава необходимостта от по-голяма съвместимост и взаимодействие между образователните системи на различните държави-членки, като се постави акцент върху изучаването на чужди езици и учебна програма, адаптирана към целите на Съюза за иновации; подчертава необходимостта да се премахнат всички правни и административни пречки пред развитието на европейска рамка, гарантираща широк спектър от висококачествени стажове на територията на ЕС;

23.

Призовава за по-добър баланс в избора на професия при момичетата и момчетата, за да се предотврати разделението на пазарите на труда на полов признак и да сме по-добре подготвени за постигането на бъдещите цели за по-висока и по-балансирана заетост в целия ЕС, като се предложат инициативи, които ще помагат да жените да избират професии, в които традиционно доминират мъжете, и обратното; поради това призовава държавите-членки за предлагат висококачествени консултации във връзка с избора на професия и да дадат възможност за по-добър баланс при избора на професия от страна на момичетата и момчетата, като се отчитат стереотипите, които все още съществуват и влияят върху тяхната професионална ориентация;

24.

Отбелязва, че висококачественото професионално образование се изгражда върху солидно, неутрално спрямо половете общо образование, и призовава държавите-членки да гарантират, че учебният материал не съдържа специфични за пола професионални образци, така че да се гарантира, че от самото начало у момчетата и момичетата се събужда интерес към всички възможности за избор на професия

25.

Признава значимата роля, която имат половите стереотипи в нашите образователни практики, и следователно подчертава важността на изготвянето на стратегии, които да водят до утвърждаването на образование, неутрално от гледна точка на пола, което би помогнало например да се постигне равен достъп на жените и мъжете до ПОО и заетост;

26.

Призовава държавите-членки и социалните партньори да улеснят съчетаването на професионалното образование и обучение, ученето и семейния живот по отношение на достъпа до грижи за децата и практични часове за обучение, които могат да бъдат съчетани с учебната програма на децата;

27.

Призовава за официален диалог между всички участници, особено образователни институции, работодатели, работници и служители и синдикални организации, за да се гарантира високото качество на професионалното образование и неговата насоченост към актуалните потребности на пазара на труда;

28.

Призовава за подкрепа на трансграничните връзки и комуникационните платформи между образователните институции и работодателите с цел обмен на най-добри практики;

29.

Призовава всички участници на пазара на труда, включително тези от професионалните сектори, предприятията, синдикалните организации, министерствата и публичните служби по заетостта, да се включат в структуриран социален диалог по въпроса как по-добре да се гарантира професионалната интеграция на младите хора и да се насърчава ученето през целия живот и формалното/неформалното обучение.

30.

Приветства целта на стратегията „Европа 2020“ системите за професионално образование да бъдат укрепени и призовава всички държави-членки да ориентират тези системи към широкообхватна квалификация, участие и хуманизиране на труда;

31.

Препоръчва увеличаване на творчеството, новаторството и предприемачеството на всички равнища на образованието, включително професионалното обучение, и признаването на умения, придобити чрез всякаква форма на учене, включително неофициалното и неформално учене; също така препоръчва да се насърчават проекти, които поддържат предаването на знания и умения от поколение на поколение;

32.

Поддържа становището, че образованието в посока предприемачество следва да формира важна част от ПОО с оглед на превръщането му в по-привлекателно за всички студенти и засилване на предприемачеството в съответствие с предвиденото в стратегията „Европа 2020“;

33.

Припомня целите, поставени в стратегията „ЕС 2020“ по-рано тази година, които поставят акцент върху необходимостта от висококвалифицирана и образована работна сила в Европа, за да се постигне силен и устойчив растеж и да се постигнат целите по отношение на заетостта, поставени в стратегията; подчертава важната роля, която играе достъпното ПОО в процеса на образоване и повишаване на квалификацията на работната сила в Европа;

34.

Подчертава важността на укрепването на процедурата за идентифициране на потребностите на местно, национално и европейско равнище, за да се постигне възможно най-голямо съвпадение между предлаганите умения и изискванията на пазара на труда;

35.

Призовава държавите-членки да осигуряват умения, съобразени с изискванията на работата, и по този начин да подготвят за по-дългите и неравномерни професионални биографии в бъдеще;

36.

Изтъква необходимостта ПОО да осигурява на работниците уменията, необходими за заемането на нови, устойчиви работни места, които ще възникнат в бъдещата устойчива икономика;

37.

Призовава държавите-членки да следят действията за улесняване на прехода от училище към работа, като разработват цялостни програми за насоки и консултации при избора на професия;

38.

Отбелязва, че двойната система (практическо и училищно обучение) се е доказала като успешна в няколко държави-членки благодарение на сътрудничеството и съдействието от страна на дружествата при осигуряването на професионално обучение;

39.

Призовава предприятията да използват в по-голяма степен схемите за съвместно обучение, така че конкретните цели на обучението, които се търсят на пазара на труда, да могат да бъдат по-добре постигнати;

40.

Призовава държавите членки, предвид преориентацията към устойчива икономика и устойчив растеж, да укрепят институцията на професионалното образование и обучение, тъй като тя има потенциал да се превърне в средство за справяне със социалните последици за работниците, свързани с корпоративното преструктуриране, като повиши възможностите им да бъдат наемани на работа;

41.

Подчертава значението на социалните и приобщаващите икономически модели за тази нова предприемаческа култура и изтъква, че е от ключово значение институциите, осигуряващи професионално образование и обучение, включително в сектора на висшето образование, да предоставят на студентите си подробни знания за всички форми на предприемачество, включително в социалната и приобщаващата икономика, както и за принципите на отговорно и етично управление;

42.

Подчертава необходимостта да се изготви списък на областите, в които Европейския съюз има или би могъл да има сравнително предимство на световно равнище, и за които следва да се разработят допълнителни стратегии за обучение;

Професионално обучение

43.

Призовава държавите-членки да отчитат нарастващите потребности от повишаване на квалификацията, като създадат консултативни центрове, за да подкрепят работещите при планирането на необходимото професионално обучение; призовава работодателите да предлагат възможности за допълнителна квалификация на всички работници;

44.

Препоръчва на работодателите да се предоставят стимули, за да поощряват работниците и служителите си да участват в програми за обучение;

45.

Призовава държавите-членки да разработят стимули за работодателите за улесняване на предоставянето в микропредприятията и малките предприятия на икономически целесъобразно и гъвкаво обучение, приспособено към нуждите на жените; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да положат решителни усилия за борба с неравенството в заплащането между мъжете и жените с цел до 2020 г. да бъде премахната съществуващата сега разлика от 18 % в заплащането, основаваща се на пола;

46.

Призовава държавите членки, със съдействието на Комисията, да насърчават в рамките на съответните университетски програми модели за управление и използване на човешки ресурси на базата на признаването на професионалното образование и обучение в рамките на обучението през целия живот, като добавена стойност и конкурентно предимство за предприятията;

47.

Препоръчва да се насърчава автономността на центровете за ПОО в области като планиране, финансиране, управление и дейности по оценка, и да се въведат по-динамични форми на сътрудничество между центровете за ПОО и предприятията;

48.

Припомня, че инвестирането в образование и обучение е от съществено значение за едно по-добро бъдеще за европейците; счита, че ключовите компетентности и новите умения, по-специално необходимите за работните места в стратегическите за растежа сектори, осигуряват на хората нови възможности и, освен това, стават основа за дългосрочно устойчиво икономическо и социално развитие; счита за важно, в тази връзка, държавите-членки и всички ангажирани страни да гарантират, че работниците придобиват основните компетентности, от които те се нуждаят;

49.

Призовава Комисията да разработи механизъм, като например схеми за учене през целия живот, за да насърчава и подкрепя работниците да следват систематично целта за учене през целия живот/професионално образование и обучение по собствена инициатива, като отделя специално внимание на лицата, за които е необходимо да съвместяват семейния и професионалния живот, и редовно да проверява каква квалификация е необходима за по-нататъшно успешно участие на пазара на труда, да усъвършенства техните умения и да предоставя възможности за трудова мобилност;

50.

Призовава държавите-членки, с оглед на съвместяването на семейния и професионалния живот и подпомагането на жените в селските райони, да предлагат допълнително обучение в областта на компютърните технологии, така че да се даде възможност на жените да работят от домовете си;

51.

Настоятелно призовава правителствата да насърчават гъвкаво ПОО, съобразено със специфичните нужди на организациите и предприятията, което позволява цялото преминато обучение да се превърне в предимство, да се съчетава обучението с личния живот и други професионални дейности и да се повишава европейската мобилност, като се поставя специален акцент върху улесняването на достъпа до ПОО за организации, които са изложени на риск от маргинализиране, така че да се удължи тяхното обучение;

52.

Посочва, че ученето през целия живот ще бъде от ключово значение, за да се предотврати безработицата и да се вземе надлежно предвид различният професионален опит; счита, с оглед на тази цел, че работниците трябва да бъдат по-добре информирани за необходимостта от постоянно допълнително обучение;

53.

Призовава Комисията да подготви изследване относно последиците от участието в професионалното образование и обучение както за производителността на работниците, така и за конкурентоспособността на предприятията и за качеството на работата;

54.

Посочва значението на едно леснодостъпно, гъвкаво и индивидуално насочено професионално обучение за хора в различни стадии от живота, което улеснява и подобрява професионалното участие на пазара на труда; счита, че професионалното и образователно обучение следва да бъде достъпно, на разположение и на приемлива цена във всички стадии от живота на хората, без оглед на положението им на пазара на труда или на дохода и с оглед не само на насърчаването на обучението през целия живот, но и на осъществяване на принос за развитието на съществуващите и създаването на нови професии, основаващи се на реалните потребности на обществото; счита, освен това, че това следва да се разглежда като важен инструмент за удължаване на целия трудов живот на отделните лица;

55.

Призовава държавите-членки да разработят висококачествен, широкообхватен, гъвкав и приемлив във финансово отношение достъп до професионално образование и обучение за жените,заедно със специфични насоки и професионални консултации през целия живот за квалификации във всички видове професии, насочени към жени от различни среди, с оглед на ефективното им интегриране на висококачествени работни места с достойно заплащане, и отговарящи на техните многостранни потребности в областта на обучението, като например:

индивидуално приспособено професионално образование и обучение в подкрепа на професионалното развитие,

достъпни възможности за преход от неформално към формално учене,

чувствителност към различните стилове на учене,

достъп до ролеви модели и наставници,

разработване на програми, приспособени към гъвкави режими на работа и договори за работа на непълно работно време,

индивидуално приспособени възможности за учене онлайн;

56.

Посочва, че нарастващият дял на застаряващото население в Европа увеличава значението на ученето през целия живот и на образователните програми и превръща в необходимост осигуряването на подкрепа за тях;

57.

Подчертава необходимостта от нарастване на усилията, както на европейско, така и на национално равнище, за увеличаване на участието на МСП в програмите за професионално обучение и обучение през целия живот и за увеличаване на участието на нискоквалифицираните работници, при които е регистрирано особено ниска степен на участие;

58.

Подчертава, че като част от усилията за постигане на целта за съчетаване на гъвкавост и сигурност спешно е необходимо да се увеличи ефективно участието в професионално обучение на работниците, практикуващи гъвкави форми на заетост; следователно призовава държавите членки да предприемат съответните инициативи;

59.

Призовава държавите-членки да залагат в по-голяма степен на използването на онлайн програми за професионално обучение и учене през целия живот, за да допринесат по този начин семействата да могат да съвместяват професионален и семеен живот;

60.

Подчертава ролята на местните правителства, предприемачи, партньорства и образователни институции за моделиране на професионалното обучение в съответствие с реалните нужди на пазара на труда;

61.

Счита, че регионалните и местните органи играят съществена роля, като си сътрудничат с центрове за ПОО и света на бизнеса и подпомагат предоставящите ПОО при създаването на благоприятна атмосфера, улесняваща успешното навлизане на пазара на труда на преминалите обучение в рамките на ПОО;

62.

Призовава за сключването на договори за чиракуване, като се предоставя закрила за обучавания и определена гъвкавост и гъвкави мерки за прилагането на договорите, за да се даде възможност за прекратяване на договора, ако въпросното лице не е подходящо за тази работа или е извършило сериозни нарушения;

63.

Призовава държавите-членки – в съответствие с целите на „Европа 2020“ и водещите инициативи на стратегията, да подобрят връзките между професионалното обучение и потребностите на пазара на труда, например чрез подобряване на услугите по предоставяне на насоки за висше образование и избор на професия и чрез насърчаване на договорите за обучения и стажове за жени, и да създадат нови възможности за обучение, включително в областта на природните науки, математиката и технологиите, с цел да се увеличат възможностите за заетост на жените в технологичната и научната област, на нетрадиционни работни места и в нисковъглеродните и високотехнологичните сектори на икономиката, като се създават постоянни работни места с достойно заплащане;

64.

Счита, че съществуващите европейски програми за професионално обучение са ефективни и следва да получат по-голяма подкрепа в бъдеще;

Качество и ефикасност на професионалното образование и обучение

65.

Призовава държавите-членки да създадат по-добри възможности за професионално образование и обучение за обучаващите и да поставят основите за насърчаващо съвместно и взаимно обучение, особено на регионално и местно равнище, с оглед осигуряването на ефективност на системите за професионално образование и обучение, както и ефикасното и успешно предаване на знания;

66.

Подчертава, че високо квалифицираната и образована работна сила е една от движещите сили на иновацията и представлява значително конкурентно предимство за Съюза; подчертава, че висококачественото професионално образование и обучение допринасят съществено за устойчивото развитие и за създаването на работещ единен пазар и че следва да бъдат постоянно адаптирани към нуждите и развитието на европейския пазар на труда чрез широк диалог между всички заинтересовани страни;

67.

Изтъква, че в условията на новата дигитална икономика творческата дейност и информационните и комуникационни технологии създават нова бизнес култура, която може да улесни сътрудничеството и обмена на добри практики между държавите-членки с оглед подобряване качеството на професионалното образование и обучение (ПОО) и следователно е време ПОО да получи централно място в дневния ред, особено с оглед посрещането на предизвикателствата, които поставя стратегията за 2020 г., като например водещата цел на ЕС 40 % от хората на възраст между 30 и 34 години да завършват висше или еквивалентно образование;

68.

Призовава държавите членки да създадат и прилагат системи за гарантиране на качеството на национално равнище, както и рамка за правомощията на учители и обучаващи;

69.

Призовава Европейската комисия да предостави информация по отношение на очакваните промени на пазарите на труда в рамките на ЕС и държавите членки да вградят тази информация в своите образователни стратегии и програми;

70.

Призовава държавите-членки да насърчават на местно равнище взаимодействието между социалните партньори, местните професионални сдружения, университети, управителни органи на училища и образователни отдели с цел, чрез научни изследвания и системни консултации, да бъде създаден средносрочен план за бъдещите изисквания относно уменията и да се изчисли необходимият брой лица за обучение за определен район, което ще увеличи ефективността на професионалното обучение, като породи пряк и траен преход към пазара на труда

71.

Насърчава Комисията да изготви и редовно да актуализира таблица, която дава информация по региони за образователните квалификации и търсенето;

72.

Отбелязва концентрирането върху ключовите умения в професионалното образование и обучение, в това число предприемчивост, чието насърчаване трябва да започне от началото на образованието на децата; счита, че този процес трябва да продължава паралелно с обучението в процеса на работа;

73.

Призовава за подкрепа на национално и на европейско равнище чрез създаването на обща основа за действие по отношение на професионалното образование и обучение с оглед постигането на целите за ефикасност, трудова мобилност и създаването на работни места в рамките на Европейския съюз;

74.

призовава държавите членки активно да включат частните институции за висше образование, както и държавните институции, като например университетите, при повишаването и разширяването на развитието на професионалната квалификация, особено за професии в областта на математиката, информатиката, естествените науки и техниката;

75.

Призовава за създаване на специална инициатива на ЕС за привличане на момичета към професиите в областта на математиката, информатиката, естествените науки и технологиите и за борба срещу стереотипите, които все още преобладават по отношение на тези професии; подчертава, че средствата за масово осведомяване и образованието имат ключова роля за преодоляването на тези стереотипи;

76.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават пълно транспониране, прилагане и въвеждане в сила на законодателството на ЕС, като подкрепят програми за обучение, чиято цел е да гарантират, че заинтересованите страни разбират правилно действащото законодателство и са информирани за своите права и задължения;

77.

Призовава държавите членки да подкрепят иновационните дейности, докторантски и следдокторантски програми, което ще укрепи конкурентоспособността и устойчивия икономически растеж

Предложения за определени групи лица

78.

Призовава държавите членки по отношение на професионалното образование и обучение да вземат предвид индивидуалните потребности на нискоквалифицираните работници, учащите с миграционен произход, лица от етнически малцинства, уязвими жени, безработните, лицата с увреждания и самотните майки; препоръчва в същото време да се обръща особено внимание на ромското малцинство, тъй като посещаването на училище и интеграцията на работното място са ключови елементи за улесняване на социалната интеграция на ромите.

79.

Призовава държавите членки да създадат възможности за преход за младежи без завършено образование или с ниско образователно равнище, за да направят възможно започването на работа като, като и занапред следва да бъде възможно насърчаването и признаването на частичните квалификации; предвид наболелия характер на проблема призовава за всеобхватна стратегия за борба с безработицата сред младежта и жените и подпомагане на държавите членки при изграждането на мрежи на място, свързващи училищата, предприятията, институциите, полагащи грижи за младежта, и младите хора;

80.

Посочва пречките пред интегрирането, на които се натъкват гражданите на трети държави, когато техните квалификации не бъдат признати; призовава Комисията да оцени въздействието на европейската квалификационна рамка върху признаването на квалификациите на граждани на трети държави;

81.

Призовава държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да приемат инициативи за ефективно подпомагане на възрастни работници в процеса на обучението през целия живот и на професионалното обучение;

82.

Разглежда възможността за мобилност като важна част от ПОО и съответно препоръчва усъвършенстването на програмата „Леонардо да Винчи“;

Гъвкавост и мобилност

83.

Приветства идеята трансграничната мобилност да се превърне във избираем елемент от професионалното образование и обучение и да се развие потенциалът на трансграничния пазар на труда за съответните страни, както се използва програмата „Леонардо да Винчи“; настоятелно призовава заинтересованите страни да повишават осведомеността за програмата „Леонардо да Винчи“ и за други свързани с този въпрос програми; поради тази причина призовава за по-силно насърчаване на мобилността, с цел да се улеснят младите хора да придобиват опит в чужбина;

84.

Призовава Европейската комисия, държавите-членки и Европейския парламент да подкрепят и разширяват европейските програми за мобилност на учащите се и по-конкретно програмата „Леонардо да Винчи“, за да създадат благоприятни условия за повишена мобилност на стажантите в рамките на единния пазар;

85.

Счита, че професионалното образование и обучение би следвало да създава условия за мобилност на работната сила, както по време на първоначалния образователен курс, така и в рамките на процеса на учене през целия живот;

86.

Счита, че трансграничната мобилност в областта на професионалното образование и обучение е също толкова важна, колкото мобилността в сферата на общото образование, и счита, че следва да се положат повече усилия за развиването на този вид мобилност;

87.

Счита, че следва да се акцентира върху по-доброто сътрудничество между различните образователни системи на държавите-членки, като се намалят разликите и се гарантира взаимно признаване на сертификати и дипломи между държавите-членки, за да се повиши трансграничното сътрудничество и да се подпомогне мобилността;

88.

Призовава държавите членки да улеснят признаването на неофициалните и неформалните форми на обучение и да насърчават обмена на професионален опит, с цел да се извлече максималното от трудовата мобилност и от споделянето на знание, за да се толерират по-широки рамки за индивидуалните пътища за обучение;

89.

Подчертава, че е изключително важно да се улесни мобилността на работната сила в рамките на вътрешния пазар; приветства и напълно подкрепя инициативата на Комисията да преразгледа настоящата системата за признаване на професионалните квалификации; счита, че в прегледа на Комисията на Директивата за признаването на професионалните квалификации следва да се съдържа смислена оценка на тази директива; счита, че взаимното признаване на професионалните квалификации в държавите-членки трябва да остане приоритет от първостепенно значение за Комисията;

90.

Посочва, че създаването на нова стратегия за учене на езици с цел подобряване на общите познания в специфични области на уменията ще улесни мобилността на преподавателите и студентите; изтъква, освен това, че гаранцията за гладък преход от професионално към висше образование ще помогне курсовете за професионално обучение да станат по-привлекателни;

91.

Призовава държавите членки със съдействието на Комисията и в сътрудничество със социалните партньори в рамките на обучението през целия живот и професионалното обучение да подобрят и упражняват контрол над система за сертифициране на професионалните квалификации;

92.

Приветства предложението на Комисията да организира предлагането на образование и обучение под формата на модули; призовава обаче за запазването на цялостното естество на широката професионална квалификация като абсолютен приоритет и за ясно дефиниране на отделните модули и за осигуряване на необходимите сравнителни критерии;

93.

Подчертава ролята на учителите и обучаващите за поощряването на аспектите на равенството между половете в професионалното образование и обучение и призовава за разработване на програми за мобилност, като програмата „Леонардо да Винчи“ и проекта за стажанти, със специални действия, насочени към жените, с цел да се улесни придобиването на подходящи умения през целия живот, които са от значение за интегрирането или повторното интегриране на пазара на труда;

94.

изразява убеждение, че предложените в стратегията „Европа 2020“ партньорства между заинтересованите страни в сферата на професионалното образование и обучение са предпоставка за ефективност и обвързаност с пазара на труда и те следва да придобият формата на съвети за дългосрочни умения, насочени към пазара на труда;

95.

Призовава държавите-членки в хода на професионалното образование и обучение да разглеждат като приоритет придобиването на знания по чужди езици, като поставят фокуса върху малките и средните предприятия (МСП), като по-този начин се създадат необходимите условия за повишаване на тяхната конкурентоспособност като част от единния пазар;

96.

Подчертава голямото значение на овладяването на чужди езици и усъвършенстването на тези познания като начин за увеличаване на самоувереността, приспособимостта и междукултурните умения;

97.

Подчертава, че е от съществено значение да се дава възможност на младите хора да прекарват период на образование или обучение в чужбина, за да придобият нови умения, включително езикови познания, което съответно увеличава възможностите им за интегриране на пазара на труда; поради това приветства намерението на Комисията да разработи карта „Младежта в движение“, която да помага на младите хора да отидат в друга държава-членка, за да учат, както и да създаде европейски студентски заеми за мобилност, за да предостави на повече млади европейци, особено на тези в най-неравностойно положение, възможността да прекарат известен период на образование, обучение или работа в друга държава;

Сътрудничество на европейски и международно равнище в областта на професионалното образование и обучение

98.

Приветства насърчаването чрез Процеса от Копенхаген на общи референтни инструменти (Еворопас, Европейската квалификационна рамка, Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение и Европейската референтна рамка за гарантиране на качеството на професионалното образование и обучение) и подкрепя последователното въвеждане и развитие на тези инструменти;

99.

Призовава Комисията да проучи какво е взаимодействието - и да засили ефектите от него - между Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации, Процеса от Болоня във висшето образование и Процеса от Копенхаген в професионалното образование и обучение при по-добро използване на европейската квалификационна рамка (ЕКР), европейската кредитна система за професионално образование и обучение (ECVET) и Европас; поддържа становището, че държавите-членки следва да запазят правомощията си да организират образователните си системи съобразно своите конкретни обществени и културни условия;

100.

Призовава Комисията да продължава да подкрепя и последователно да прилага сертифициране на качеството, което да осигурява съществен тласък за новаторските процеси от гледна точка на действия, ефикасност и ефективност, като например препоръчаните в Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в мрежата на професионалното образование и обучение (EQAVET) и инструментите, разработени в рамките на Процеса от Копенхаген, като например Европас и Европейската квалификационна рамка (ЕКР); призовава държавите членки да опростят процедурите за признаване на чуждестранните професионални квалификации, така че да гарантират, че