ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2012.299.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 299

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 55
4 октомври 2012 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

482-ра пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г.

2012/C 299/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Укрепване на процесите на участие и на ангажиране на местните власти, неправителствените организации и социалните партньори в изпълнението на стратегията Европа 2020 (проучвателно становище)

1

2012/C 299/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Промени за банковия сектор в Европа вследствие на новите финансови разпоредби (становище по собствена инициатива)

6

2012/C 299/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейските технологични платформи (ЕТП) и индустриалните промени (становище по собствена инициатива)

12

2012/C 299/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Необходимост от европейска отбранителна индустрия: промишлени, иновационни и социални аспекти (становище по собствена инициатива)

17

2012/C 299/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Жените предприемачи — конкретни политики за насърчаване на растежа и заетостта в ЕС (становище по собствена инициатива)

24

2012/C 299/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на жените като движеща сила за модел на развитие и иновации в селското стопанство и селските райони (становище по собствена инициатива)

29

2012/C 299/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Отношенията ЕС—Молдова: Каква е ролята на организираното гражданско общество? (становище по собствена инициатива)

34

2012/C 299/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на гражданското общество в Многостранното споразумение за търговия (МСТ) между ЕС, Колумбия и Перу (становище по собствена инициатива)

39

2012/C 299/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Кооперативи и развитие на хранително-вкусовата промишленост (становище по собствена инициатива)

45

2012/C 299/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Преразглеждане на насоките от 1994 г. и 2005 г. за въздухоплаването и летищата в ЕС (допълнение към становище)

49

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

482-ра пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г.

2012/C 299/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит? (Зелена книга) COM(2012) 7 final

54

2012/C 299/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигацииCOM(2011) 818 final

60

2012/C 299/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите относно европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и нейните операции (считано от 2014 г.)COM(2011) 831 final

72

2012/C 299/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз, относно централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) и за изменение на Директива 98/26/ЕОCOM(2012) 73 final — 2012/0029 (COD)

76

2012/C 299/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността на мерките за регулиране на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на системите за обществено здравно осигуряванеCOM(2012) 84 final — 2012/0035 (COD)

81

2012/C 299/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за опростяване на прехвърлянето на моторни превозни средства в друга държава членка в рамките на единния пазарCOM(2012) 164 final — 2012/0082 (COD)

89

2012/C 299/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите относно засилената солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището — Програма на ЕС за по-добро споделяне на отговорност и повече взаимно довериеCOM(2011) 835 final

92

2012/C 299/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Инициатива Възможности за младежтаCOM(2011) 933 final

97

2012/C 299/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма Правосъдие за периода 2014—2020 годинаCOM(2011) 759 final — 2011/0369 (COD)

103

2012/C 299/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно следните предложения: Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд Вътрешна сигурност COM(2011) 750 final — 2011/0365 (COD)Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд Убежище и миграция COM(2011) 751 final — 2011/0366 (COD)Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи разпоредби за фонд Убежище и миграция и за инструмента за финансово подпомагане за полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризиCOM(2011) 752 final — 2011/0367 (COD)Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от фонд Вътрешна сигурност COM(2011) 753 final — 2011/0368 (COD)

108

2012/C 299/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бяла книга — Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсииCOM(2012) 55 final

115

2012/C 299/22

Становище на специализирана секция Заетост, социални въпроси и гражданство относно Предложение за регламент на Съвета за създаване на програма Европа за гражданите за периода 2014—2020 г.COM(2011) 884 final — 2011/0436 (APP)

122

2012/C 299/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюзCOM(2012) 85 final — 2012/0036 (COD)

128

2012/C 299/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за морско дело и рибарство [за отмяна на Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета, Регламент (ЕО) № 861/2006 на Съвета и Регламент (ЕС) № XXX/2011 на Съвета относно интегрираната морска политика]COM(2011) 804 final — 2011/0380 (COD)

133

2012/C 299/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Насърчаването и информирането в полза на селскостопанските продукти: стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на ЕвропаCOM(2012) 148 final

141

2012/C 299/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета от 18 септември 2007 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска в Балтийско море и за риболовните предприятия, които експлоатират тези запасиCOM(2012) 155 final — 2012/0077 COD

145

2012/C 299/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Високопроизводителните изчислителни технологии: мястото на Европа в световната надпревараCOM(2012) 45 final

148

2012/C 299/28

Становище на Европейски икономическия и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/16/ЕО относно държавния пристанищен контролCOM(2012) 129 final — 2012/62 (COD) и относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно отговорностите на държавата на знамето по отношение на прилагането на Директива 2009/13/ЕО на Съвета за изпълнение на Споразумението, сключено между Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) относно Морската трудова конвенция от 2006 г. и за изменение на Директива 1999/63/ЕОCOM(2012) 134 final — 2012/65 (COD)

153

2012/C 299/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно рециклирането на корабиCOM(2012) 118 final — 2012/0055 (COD)

158

2012/C 299/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ключови действия за Акт за единния пазар II (проучвателно становище)

165

2012/C 299/31

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бяла книга за транспорта: към участие и ангажираност на гражданското общество (проучвателно становище)

170

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

482-ра пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Укрепване на процесите на участие и на ангажиране на местните власти, неправителствените организации и социалните партньори в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (проучвателно становище)

2012/C 299/01

Докладчик: Heidi LOUGHEED

В писмо от 18 април 2012 г. г-жа Sotiroula Charalambous, министър на труда и социалното осигуряване на Република Кипър, отправи от името на предстоящото кипърско председателство на Съвета на ЕС искане към Европейския икономически и социален комитет да изготви становище относно:

Укрепване на процесите на участие и ангажиране на местните власти, неправителствените организации и социалните партньори в изпълнението на стратегията „Европа 2020“.“

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 юни 2012 г.

На 482-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 12 юли 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище единодушно.

1.   Препоръки

ЕИСК призовава европейските институции и националните правителства да подновят политическия си ангажимент да си сътрудничат с всички заинтересовани партньори (Европейският парламент, Комитетът на регионите, Европейският икономически и социален комитет, националните парламенти, регионалните и местните власти, социалните партньори, организираното гражданско общество, националните икономически и социални съвети или сходни органи, градовете и всички други форми на местни власти) в рамките на стратегията „Европа 2020“.

ЕИСК поема задачата да продължи да надгражда върху досегашната работа с националните икономически и социални съвети (ИСС) и сходни органи, както и с националните представители на организираното гражданско общество, като се превърне в тяхна точка за контакт на европейско равнище и им предостави специална платформа, която да даде възможност за напредък на работата им по стратегията „Европа 2020 г.“.

В дългосрочен план ЕИСК смята, че Европейският съюз трябва да разработи дългосрочна визия за крайната цел на участието на заинтересованите страни и да работи за постепенното му развитие.

В краткосрочен план ЕИСК смята, че редица малки промени ще имат значително въздействие върху напредъка. По-специално държавите членки и Европейската комисия трябва спешно да преразгледат сроковете и отделните стъпки на осъществяване на процесите с цел да дадат възможност за истинско участие и споделена отговорност на всички заинтересовани страни.

2.   Въведение

2.1

На 18 април 2012 г. предстоящото кипърско председателство отправи искане към Европейския икономически и социален комитет да изготви становище на тема „Укрепване на процесите на участие и ангажиране на местните власти, неправителствените организации и социалните партньори в изпълнението на стратегията „Европа 2020“, предвид намерението му да даде приоритет на тази тема по време на своето председателство и на неофициалното заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през юли 2012 г.

С навлизането на европейския семестър в третата му година, моментът е подходящ да отправим задълбочен поглед към процесите на участие в рамките на стратегията „Европа 2020 г.“ и да видим как те могат да бъдат развити.

2.2

Координационният комитет по стратегията „Европа 2020“ на ЕИСК си поставя за цел да обедини националните ИСС и сходните им органи в държавите членки и да наблюдава работата им, с цел да им помага да обменят опит за подобряване на процесите на участие в рамките на стратегията „Европа 2020“.

2.3

Ролята на ЕИСК в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (1) е напълно призната и Комитетът иска да сподели своите препоръки за начините да се подобрят процесите на участие в рамките на тази стратегия и на европейския семестър.

3.   „Европа 2020“ — нова система

3.1

Европейският съюз и неговото население са изправени пред тежка икономическа и финансова криза, която оказва силно въздействие върху целия Европейския съюз и неговите граждани. Много държави членки преживяват изключително напрегнати ситуации, а увеличаващите се нива на безработица продължават да будят безпокойство. Ето защо ЕИСК счита, както бе заявено в много от неговите становища през последните три години, че стратегията „Европа 2020“ е по-важна от всякога, тъй като предлага цялостна програма за реформа, насочена към осигуряване на устойчив растеж и укрепване на устоите на Европейския съюз.

3.2

Стратегията „Европа 2020 г.“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е стратегията за растеж, която набелязва цели в редица важни политически области на равнището на ЕС и на национално равнище. Стратегията е с широк обхват и си поставя глобалната цел да оказва подкрепа на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. В нея се разглеждат въпроси като развитието в областта на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, изменението на климата, енергетиката, безработицата, промишлената политика и социалното и териториалното сближаване, равнищата на бедност, политиката на сближаване и много други.

3.3

Управлението на стратегията „Европа 2020“ има за цел да обедини европейски, национални и споделени компетенции в една многопластова система, като по този начин помага да се повиши легитимността на задълбочаването на европейската интеграция. В сравнение с Лисабонската стратегия стратегията „Европа 2020 г.“ съдържа взаимосвързани водещи инициативи, които поставят акцент върху важни тематични области, приоритети и основни цели и оказват подкрепа във връзка с тях. Стратегията освен това предлага една много по-укрепена и точна система за наблюдение, с възможността за извършване на критична оценка на напредъка (или липсата на такъв) на национално равнище.

3.4

Механизмът за докладване, предвиден в стратегията „Европа 2020 г.“, е различен от този на Лисабонската стратегия не само защото е по-концентриран, но и защото вече е съгласуван с процесите, протичащи в рамките на новите и подобрени системи за икономическо управление, в резултат на което, например, програмата за стабилност и за конвергенция, както и националните програми за реформи се внасят в Европейската комисия едновременно, което позволява да се добие по-пълна представа за актуалното положение в държавите членки и за посоката, в която те желаят да поемат.

3.5

Настъпилата промяна в процеса за пръв път бе изтъкната в документа на самата стратегия „Европа 2020 г.“, в който става ясно, че „се нуждаем от по-голямо усещане за „собственост“ и че за тази цел „трябва да се увеличи приносът на заинтересованите страни на национално и регионално равнище, както и на социалните партньори“. Бе поет специален ангажимент за създаване на условия за по-голямо участие от страна на ЕИСК и на Комитета на регионите. Тази необходимост за осъществяването на процеси на участие e вече изтъквана в няколко текста, най-важният от които са заключенията на Европейския съвет от март 2010 г. и „Ръководството за съставяне, изпълнение и мониторинг на националните програми за реформа съгласно стратегията „Европа 2020“, издадено от Европейската комисия, в което се подчертава, че „ще бъде важно да се търси активното сътрудничество на националните парламенти, социалните партньори, регионите и други заинтересовани страни в подготовката на НПР, за да се увеличи съпричастността със стратегията“.

4.   Опитът с европейския семестър

4.1

Три години след началото на стратегията „Европа 2020“ е ясно, че много държави членки са се ангажирали със задачата да включат социалните партньори и организираното гражданско общество в европейския семестър и са осигурили участието на тези партньори в националните си процеси. Въпреки това прилагането на този ангажимент е неравномерно и с различна степен на ангажираност, и дори там, където съществува такава ангажираност, са налице различни нива на реално участие на партньорите в процеса. Макар че много държави членки информират своите партньори и се консултират с тях, процесът често е лишен от фокус и участниците имат усещането, че му липсва вътрешна спойка или цялостна стратегия. По-специално беше изказано безпокойство от ЕИСК и други относно твърде кратките срокове, които често не оставят никакво време за сериозна дискусия със социалните партньори, организациите на гражданското общество или регионалните и националните парламенти. Това безпокойство не се изпитва само на национално ниво; много организации на европейско ниво задават въпроса дали може да се подобри процесът и управлението на европейския семестър, както и мониторингът, предвиден по стратегията „Европа 2020“. Европейският парламент направи политически препоръки с цел да определи по-добре своята роля и потенциален принос (2), а Комитетът на регионите се готви да издаде свои собствени насоки в близко бъдеще.

4.2

В рамките на ЕИСК със създаването на координационния комитет по стратегията „Европа 2020 г.“ бе зададена точната посока на нашата работа: осигуряването на група в Комитета, която разполага с поглед върху цялостната картина на стратегия „Европа 2020 г.“ и свързаните с нея предложения, а не разглежда детайлите ѝ изолирани един от друг. Представители на Комисията и други заинтересовани страни постоянно участват в заседанията на координационния комитет. За да се укрепи връзката с националното и местното равнище, на важни етапи от европейския семестър координационният комитет редовно кани националните икономически и социални съвети и сходните им органи и организира по места прояви по линията на стратегията „Европа 2020“, в сътрудничество с национални участници от гражданското общество. Тази дейност би трябвало да се засили и разшири.

4.3

Ролята на ЕИСК за обединяване на усилията на националните икономически и социални съвети и сходните им органи, макар да не се фокусира единствено върху европейския семестър и стратегията „Европа 2020“, се оказа полезна и за разработването на наши и техни анализи, за разбирането на ситуациите, наблюдавани в рамките на Европейския съюз, и за придаване на по-голяма убедителност на предложенията, които те и ЕИСК правят.

5.   Полза и приложение на процесите на взаимно участие

5.1

Ясно е, че за да оптимизира влиянието на европейския семестър, подобряването и увеличаването на процесите на взаимно участие в рамките на стратегията „Европа 2020“ ще бъде от полза за самата стратегия и в крайна сметка за благосъстоянието на гражданите.

5.2

Европейският съюз и неговите държави членки често изтъкват полезността на процесите, предвиждащи участие, и на ангажирането на организираното гражданско общество. На практика социалните партньори и по-широката общественост използват редица различни процеси и системи; полезно е да си дадем сметка защо това е толкова важно и какво може потенциално да се спечели от една правилно функционираща система, гарантираща увеличено участие. По пътя на проактивно сътрудничество със социалните партньори и организираното гражданско общество може да се постигне:

по-голямо въздействие на разпространяваната информация в рамките на Европейския съюз и постигане на значителен т. нар. „вълнови ефект“;

по-голяма „собственост“ върху стратегиите, ако се затвърди усещането, че всички заинтересовани участват в тяхното създаване;

система за ранно предупреждение — поради това, че са много по-близо до гражданите, организациите на гражданското общество и социалните партньори са често способни да действат като много полезна „система за ранно предупреждение“ по отношение на проявяващи се микротенденции, дълго преди те да намерят отражение на национално или европейско равнище;

способност за проверка на идеи и намиране на решения — не е изненадващо, че тези, които са най-близко до ситуациите, са често способни да подлагат на проверка предложенията, преди да е започнало прилагането им, и нерядко да предлагат много прагматични и ефективни решения;

по-добро изпълнение — в много случаи именно социалните партньори и организациите на гражданското общество отговарят за действителното изпълнение на предложенията по места.

6.   Конкретни предложения за подобряване на процесите на участие в рамките на стратегия „Европа 2020“

6.1

При разглеждане на процесите, използвани до момента както на европейско, така и на национално ниво, Комитетът смята, че има все още много за вършене и че тези процеси могат да бъдат изградени до степен, позволяваща да се разработи система, която наистина ще осигури стабилно партньорство между европейските институции, националните правителства, социалните партньори, организациите на гражданското общество, националните и регионалните парламенти и другите заинтересовани страни. Много от нещата, необходими за постигането на тази цел, ще изискват целенасочени и съгласувани усилия, и няма да станат бързо. Въпреки това ЕИСК смята, че такива системи следва да бъдат разработени посредством постепенното изграждане на един стратегически и всеобхватен многопластов процес на партньорство, като в същото време бързо се изпълняват прости действия, които биха могли да осигурят подобрения в краткосрочен план.

6.2

Най-важното: ЕИСК призовава всички европейски институции и национални правителства да подновят политическия си ангажимент за осигуряването на по-редовно и систематично участие на социалните партньори, организациите на гражданското общество, националните парламенти, регионалните и местните власти и всички други заинтересовани страни, като гарантират, че това ще се прави по възможно най-изчерпателния начин в рамките на силния, жизнеспособен и устойчив процес на участие, предлаган от стратегия „Европа 2020“. Договорът от Лисабон подчертава необходимостта от допитване до гражданското общество на европейско равнище в процеса на вземане на решения. Ако държавите членки желаят да придобият по-голямо усещане за собственост и ангажираност по отношение както на стратегията „Европа 2020 г.“, така и на европейския процес, те трябва да упражняват същата дисциплина, като се консултират с ИСС и със сходните им органи колкото се може по-често.

7.   ЕИСК

7.1

По отношение на собствената си роля ЕИСК счита, че е жизнено важно той да запази своя фокус и стратегическа ангажираност с всички части на стратегията „Европа 2020“, за да съхрани своя капацитет да вижда възможните синергии, които се генерират от стратегията и нейните съставни части.

7.2

ЕИСК смята че работата, предприета от неговия координационен комитет по стратегията „Европа 2020 г.“, трябва да продължи и да се развива. Координационният комитет трябва да запази акцента си върху стратегията и нейните последици за широката общественост, и да наблегне върху вътрешната си комуникация с онези членове, които не участват в работата на координационния комитет, като гаранция, че неговите пространни наблюдения и аналитични виждания ще могат да бъдат от полза за всички.

7.3

ЕИСК счита че работата, която той постепенно постига за координиране на взаимните връзки и работа на националните икономически и социални съвети, където те съществуват, има много положителен ефект, но може да бъде подобрена. Много от тези организации както и много от техните членове също имат потенциална роля в стратегията „Европа 2020 г.“ на национално ниво. Що се отнася до подобряване на участието в стратегията „Европа 2020“ ЕИСК смята, че това е област, в която бързи, прости действия могат да доведат до значителни ползи. ЕИСК смята, че разполага с отличен капацитет да се превърне в точка за контакт за националните икономически и социални съвети и сходните им органи, най-вече като им помага да вършат своята работа по стратегията „Европа 2020“. ЕИСК е готов да поеме такъв ангажимент за по-нататъшно разширяване на контактите и на сътрудничеството и да започне този процес като покани за участие националните икономически и социални съвети и сходните им органи в мероприятие, акцентиращо върху стратегията „Европа 2020“, което да се проведе при първа възможност.

8.   Бързи действия за осъществяването на краткосрочни промени

8.1

ЕИСК категорично подкрепя намерението на кипърското председателство да се съсредоточи върху засилване на процесите на взаимно участие в рамките на стратегията „Европа 2020“ и да посвети част от неофициалното заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през юли 2012 г. на тази работа. ЕИСК напълно подкрепя това като силен старт за държавите членки и Европейската комисия, позволяващ им да преценят как всяка една от тях може да подобри това, което прави.

8.2

ЕИСК призовава всички държави членки да дадат разяснения на национално равнище кои държавни агенции за кои мерки по стратегията „Европа 2020“ отговарят и каква е връзката между агенциите, отговорни за координиране или мониторинг на националните програми за реформи, и агенциите, отговорни за фактическото изпълнение. Дори простото изясняване на тези положения във всяка държава членка ще даде възможност на заинтересованите лица да си взаимодействат с правилните органи за постигането на по-добър ефект.

8.3

ЕИСК смята, че чрез пълна прозрачност по отношение на формите на участие, използвани във всяка държава членка, както и чрез описание на процесите и инструментите, които правителствата възнамеряват да използват, ще се даде яснота на всички за това какво, защо и как се случва.

8.4

ЕИСК смята, че Европейската комисия и държавите членки трябва спешно да преразгледат сроковете на различните действия в рамките на европейския семестър. Най-широко разпространеното предизвикателство, което се изтъква от почти всички заинтересовани страни в съществуващите структури, е липсата на достатъчно време, което да позволи каквато и да е обмислена реакция или подобаващо разискване. Държавите членки следва в спешен порядък да разгледат сроковете, които прилагат в момента, и да преценят как те биха могли да бъдат рационализирани.

8.5

ЕИСК силно насърчава регионалните и местните власти да участват по задълбочено в процесите, свързани със стратегията „Европа 2020“, както в техните национални рамки, така и пряко на равнище ЕС. Създаването от Комитета на регионите на Платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“ представлява отличен напредък за постигането на тази цел. ЕИСК счита, че националните правителства следва да подкрепят това по-активно участие. Прозренията на местните и регионалните власти във връзка с местното развитие и потенциалните приложения е ключова част от това, което трябва да се постигне, за да може стратегията „Европа 2020“ напълно да изиграе своята потенциална роля.

9.   Разработване на дългосрочен всеобхватен процес на участие в рамките на стратегията „Европа 2020“

9.1

ЕИСК вярва, че съществуват много полезни функциониращи модели, които могат да бъдат използвани за създаването на силни структури за постоянен диалог. ЕИСК смята, че Кодексът на добрите практики за гражданско участие в процеса на вземане на решения, изготвен от Съвета на Европа (3), предлага отлична рамка и набор от принципи за тази работа, които могат да се приложат към стратегията „Европа 2020 г.“. Използването на такъв набор от принципи ще позволи на Европейския съюз и на държавите членки постепенно да придвижат дискусиите по спектъра на участието, преминавайки през следните етапи: етапът на сравнително ниски равнища на участие, съсредоточено основно върху предоставянето на информация, последван от етапа на открита консултация, етапа на развиващ се диалог между участниците и накрая етапа, на който може да се създаде истинско партньорство. Това, според описанието на Кодекса, са четирите основни стъпки в спектъра на процесите, основаващи се на участие. ЕИСК смята, че процесите в рамките на стратегията „Европа 2020“ трябва да започнат постепенно да се движат по този спектър на участие. Кодексът предвижда също така редица много полезни инструменти, които могат да бъдат приложени към процесите в рамките на „Европа 2020“.

9.2

Организираното гражданско общество в държавите членки трябва да участва непрестанно в работата по европейския семестър. Ключов процес в областта на концептуалната работа е изготвянето на националните програми за реформи. Процесът на изготвяне на НПР от страна на държавите членки следва да се основава на широк и изграден върху повече сътрудничество диалог със социалните партньори и организираното гражданско общество. Те не само осигуряват експертен опит при поставянето на целите и съставянето на програмите и стратегиите в области като заетостта, образованието и социалното приобщаване, а са също така основните участници в изпълнението на тези стратегии.

9.3

Друга ключова стъпка в европейския семестър е публикуването и прегледа на специфичните за всяка държава членка препоръки. Европейските социални партньори и организираното гражданско общество трябва да бъдат информирани и консултирани относно специфичните за всяка държава членка препоръки. В този смисъл е от основно значение да бъдат определени сроковете така, че да позволят на гражданското общество да се включи отрано в изготвянето на бъдещите прогнози за следващите цикли.

9.4

В предишни становища ЕИСК предложи да се извършва сравнителен анализ (бенчмаркинг) като начин за измерване на напредъка, постигнат в изпълнението на стратегията на ЕС до 2020 г. Тук националният ИСС или сходна организация прави анализ и установява свои собствени приоритетни критерии, използвайки статистически данни, които са свободно достъпни на уебсайта на Евростат. Някои ИСС вече практикуват този подход и други национални ИСС трябва да бъдат насърчавани да се присъединят към тях. Благодарение на този сравнителен анализ заинтересованите страни биха могли да наблюдават непрекъснато осъществяването на реформите. Това представлява ценен принос към преразглеждането на националните програми за реформи.

9.5

Следва да бъдат предприети стъпки за оживяване на дебата относно прилагането на стратегията „Европа 2020“ в държавите членки и правителствата следва да разработят по-ефективни процеси за обратна връзка, позволяваща да се проследи въздействието на увеличения граждански и социален диалог по въпросите на стратегията. В този контекст ролята на гражданското общество в това проследяване може да бъде от особено значение. Би било полезно да се провеждат редовни конференции в държавите членки с участието на всички заинтересовани страни, както и публични изслушвания в Парламента, на които да се представят националните програми за реформи.

9.6

Налице е противоречие между нарастващата осведоменост сред европейските институции за необходимостта да се консултират с организираното гражданско общество, и трудностите, пред които са изправени по-голямата част от националните ИСС и сходните им органи. Тези организации често се финансират предимно от публичните бюджети. В много държави членки техните бюджети са ограничени драстично. Това кара националните икономически и социални съвети или еквивалентните им органи да се фокусират единствено върху националните приоритети и да ограничават своето участие на европейско равнище. Европейските институции трябва да обмислят как биха могли да окажат подкрепа и съдействие на тези организации, най-малкото във връзка с техния принос към европейския семестър.

9.7

Тъй като наличието на основна точка за контакт с цел координиране на последващите действия с националните ИСС и сходните им органи може да бъде от особено преимущество, Европейската комисия би могла да обмисли да делегира на ЕИСК отговорността и подкрепата да организира конференция с всички национални ИСС или сходни организации и институции поне веднъж годишно, във внимателно подбран момент, позволяващ вписването ѝ в европейския семестър, на която да се обсъдят теми като европейският семестър, стратегията „Европа 2020 г.“, техният принос и най-добрите практики в тази област.

10.   Заинтересовани страни

10.1

ЕИСК смята, че самите заинтересовани страни могат също да подновят ангажирането си с процесите в рамките на стратегията „Европа 2020“. Независимо от презумпцията, че основната отговорност се носи от държавите членки и че именно те трябва да преразгледат процесите за ангажиране на партньорите, заинтересованите страни също могат да научат повече един от друг и да проявяват повече доверие в прякото ангажиране с европейските институции и с националните правителства. Също така въпреки необходимостта правителствата спешно да преосмислят сроковете на процесите, заинтересованите страни трябва да подобрят собствената си подготовка във връзка с етапите на европейския семестър.

11.   Специфични предложения относно темите заетост, бедност и изключване

11.1

В своето искане към ЕИСК за изготвяне на становище кипърското председателство на Съвета на ЕС отреди особено голямо значение на даването на принос за по-доброто включване на гражданското общество в прилагането и последващите действия в обществено-политически области като политиките по отношение на бедността и изключването. ЕИСК застъпва виждането, че участието на заинтересованите страни в един структуриран и редовен диалог на европейско и национално равнище има решаващо влияние върху възможностите за намиране на ефикасни решения за тези проблеми.

11.2

Важно е в рамките на дейността на платформата срещу бедността и изключването да се култивират партньорското сътрудничество (англ.: stakeholder approach) и структурираният диалог с участниците от гражданското общество в изготвянето на политиките, прилагането и проследяването. В области като бедността и социалното изключване често именно участниците от гражданското общество са тези, които непосредствено на място регистрират тенденции и обществени развития и ги правят достояние на общественото съзнание. Тяхната целенасочена активност за изтъкване на потребителската гледна точка и дейността им в областта на превенцията, но също и разработването и предоставянето на новаторски услуги за тези целеви групи носят ценни познания и опит за стратегическите усилия срещу бедността и изключването. Тук ЕИСК подчертава значението и ролята на социалната икономика и на неправителствените организации, която е насочена към намаляване на бедността, насърчаване на създаването на нови работни места и разработване на услуги, които по творчески начин да съответстват на обществените потребности.

11.3

В рамките на тези политики следва да се споменат националните социални доклади, които допълват националните програми за реформи и се представят от Комитета за социална закрила. В тези доклади, които се основават на отворения метод на координация, се прави оценка на социалното измерение на стратегията „Европа 2020“. Изхождайки от годишната стратегия за растеж, те показват належащата нужда от реформи и съдържат предложения за конкретни мерки. От основно значение е да се създаде процедура, посредством която заинтересованите страни по-добре да участват в процеса на изготвяне на националните социални доклади, което в момента не се прави в достатъчна степен; освен това е необходимо да се създаде и по-добро обвързване с националните програми за реформи. Най-важно е укрепването на отворения метод на координация при социалната закрила, при което за отправна точка би следвало да служат интегрирани национални стратегии, за да се постигне по този начин по-силно свързване с европейската платформа срещу бедността.

11.4

Необходимо е ежегодната проява срещу бедността и изключването на равнище ЕС да бъде последвана от съответно изслушване на национално равнище в сътрудничество с публичните служби, със засегнати от бедност хора, с неправителствени организации, социално-икономически организации, със социалните партньори и други участници от гражданското общество. Целта е съвместно да бъдат констатирани и анализирани напредъкът и недостатъците в тази област на политиката и да се представят предложения за реформи. Тази проява би следвало да бъде съгласувана във времето с изготвянето на националните програми за реформи.

11.5

Провеждането на редовни срещи за диалог и консултации по специфични въпроси също би трябвало да се планира предварително, за да се даде на заинтересованите кръгове възможност да изразят своите интереси. В рамките на партньорското сътрудничество е необходимо да се извърши и проучване на социалното въздействие на годишния доклад за растежа и на постигнатия напредък.

11.6

Националните програми за реформи и определянето на национални цели са ключови компоненти в усилията за прилагане на стратегията „Европа 2020“ и на политическите стратегии за борба с бедността. Важно е да има адекватно определение на целта за борба с бедността, за да обхване тя и групи, които са засегнати от риск от бедност и от изключване в много отношения, за да бъдат стратегиите и реформите ефикасно адаптирани към тези групи. При това решаващи са включването на участниците от гражданското общество и партньорството с тях, тъй като те често са в състояние на ранен етап да открият нови рискови групи или да установят повишен риск при маргинализирани групи.

Брюксел, 12 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Подкрепа за тази роля бе изразена в заключенията на пролетния Съвет както от 2011 г., така и от 2012 г.

(2)  „Колко ефективен и легитимен е европейският семестър? Увеличаване на ролята на Европейския парламент“, 2011 г.

(3)  http://www.coe.int/t/ngo/code_good_prac_en.asp.


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/6


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Промени за банковия сектор в Европа вследствие на новите финансови разпоредби“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 299/02

Докладчик: г-жа NIETYKSZA

Съдокладчик: г-н GENDRE

На 14 юли 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Промени за банковия сектор в Европа вследствие на новите финансови разпоредби“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2012 г.

На 482-рата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 12 юли 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 135 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Основните задачи на банковия сектор, който представлява средно 5 % от БВП в ЕС, трябва да бъдат финансиране на реалната икономика, по-конкретно иновационните европейски предприятия, на растежа на малките и средните предприятия, които са двигателят на европейската икономика и защитата на спестяванията на вложителите.

1.2

ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия и на държавите членки за укрепване на банковия сектор и за предотвратяване на нови финансови кризи чрез ограничаване на рисковете и смекчаване на последиците от тях.

1.3

ЕИСК смята, че е необходимо да се извлекат поуки от неотдавнашните икономически и финансови кризи и да се възприеме нов подход за по-ефикасен надзор от страна на националните, европейските и международните инстанции и чрез повишена отговорност на финансовите институции.

1.4

ЕИСК подкрепя мерките, имащи за цел укрепването на структурата на капитала на банките и техния капацитет да финансират икономиката и предупреждава ръководния състав на банките да не се поддава на изкушението от гонитбата на много бързи печалби и на спекулативни действия, които дестабилизират пазарите.

Отговорността на банковите мениджъри и на контролните органи на национално, европейско и вътрешно банково равнище следва да бъде по-точно определена, за да се насърчи етично поведение въз основа на прозрачни правила.

1.5

ЕИСК обръща внимание върху трудностите, произтичащи от натрупването на регулаторни мерки и върху предизвикателствата, с които 8 000 европейски банки трябва да се справят, за да продължат да финансират икономиката в контекст на тежки икономически условия в Европа и на кризата на дълга, чийто обхват и последици все още не са овладени.

1.6

Европейските банки са изправени пред засилената конкуренция на банките на трети страни, които в своите страни на произход не са подложени на същите законодателни и регулаторни ограничения като в Европа.

1.7

Мерките за укрепване на структурата на капитала предвиждат по-голям размер и по-високо качество на собствения капитал, по-добро покриване на рисковете, въвеждането на коефициент на ливъридж и нов подход към ликвидността. Тези мерки биха могли да се отразят на баланса на банките и може да доведат до чувствително понижение на рентабилността в сектора.

1.8

Следователно банките започват да намаляват размерите си, за да стават по-солидни и да се ориентират към по-рентабилни дейности и да ограничават предлагането на финансови услуги, с цел по-ефективно управление на рисковите експозиции.

Някои пледират за връщане към първоначалната им дейност – събиране на влоговете на клиентите, защита на вложителите, финансиране на реалната икономика.

1.9

ЕИСК счита, че е желателно постепенно връщане към разделянето на дейностите на търговските банки от тези на банките за финансиране и инвестиции. Настоящата световна криза показва, че една глобализирана финансова система, основана на неограничена либерализация, рискува да излезе от контрол поради злоупотребата на пазарите с тази свобода:

прекалено големият размер на мултинационалните финансови групировки прави много трудно тяхното управление, надзора от страна на контролните органи и оценката на агенциите за кредитен рейтинг, до степен, че стават ненадеждни;

финансовите инструменти са станали неконтролируеми. Без да се противопоставяме по принцип на финансовата иновация, не е приемливо един финансов продукт да може да циркулира свободно на международния пазар по не особено прозрачен начин и никой да не знае естеството на риска и кой носи крайната отговорност;

1.10

Новите изисквания за собствен капитал, по-специално повишаването на коефициента за собствен капитал с най-високо качество на 9 % до 30 юни 2012 г. за 60 банки със системно значение и от 2015 до 2018 г. за останалите, биха могли да имат пагубни последици за местните банки и за кооперативните банки, които по принцип са по-отзивчиви към МСП и микропредприятията. Не би следвало изискванията за собствен капитал да дискриминират нито една група банки.

1.11

Ако банките изпитват затруднения да мобилизират капитали, за МСП би било по-трудно да получат необходимото им финансиране. Трябва да се избягва свиване на кредитирането и повишаване на банковите разходи. ЕИСК се застъпва пред Комисията, Европейския банков орган и националните надзорни органи да гарантират, че капиталовите буфери на малките банки ще бъдат адаптирани към техния икономически модел.

1.12

Пруденциалните изисквания предизвикаха вече свиване на кредитирането и оскъпяването му за малките предприятия, по-конкретно за новосъздадените, иновационните и по-рисковите предприятия. Европа няма да може да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, на Програмата в областта на цифровите технологии, на изчисленията в облак, на пътната карта за възобновяемите енергийни източници до 2050 г. или на Small Business Act, ако делът на финансиране за малките и средните предприятия се намали с прилагането на новите пруденциални мерки.

ЕИСК приканва Комисията да следи съвсем отблизо развитието на кредитирането и на банковите разходи, възникващи за предприятията и за частните лица.

1.13

Мерките, които имат за цел да направят по-ефикасен надзора на пазарите от страна на националните, европейските и международните органи, ще имат дълбоки последствия за организацията на банките и на вътрешния контрол. Резултатът от това ще бъде повишена отговорност на ръководството, задължението по-внимателно да се преценява рентабилността на собствения капитал и да се управляват по-добре рисковете. Банките ще трябва да изготвят своите прогнози за продажби и стратегиите си за разработване на продукти и банкови портфейли от гледна точка на рентабилността и оценявайки способността си за усвояване на собствен капитал. Това ще доведе до реорганизация на структурите в посока нарастване на значението на отделите за ИТ, контрол и управление на риска за сметка на други, по-традиционни сектори.

1.14

Банките в ЕС имат около 3 милиона служители, голямото мнозинство от които работят в областта на банкирането на дребно. От началото на 2011 г. са закрити повече от 150 000 работни места и са затворени много агенции. Според различните прогнози през 2012 г. ще бъдат закрити още до 100 000 работни места. ЕИСК приканва Комисията да даде предимство на подобряването на отрасловия социален диалог и да засили съгласуването със социалните партньори по инициативите, които имат отражение върху развитието на професията.

1.15

ЕИСК би желал при прилагането на новите регулаторни мерки да се отчитат различията на държавите членки и по-специално на новите държави членки на ЕС, чиито кредитни пазари далеч още не са разгърнали пълния си потенциал и в които повечето банки принадлежат на европейски и световни банкови групировки. За да подобрят балансите си и да отговорят на новите изисквания, тези групировки може да се изкушат да трансферират капитал от своите филиали и да ограничат инвестициите си, като значително намалят финансирането на икономиката на тези страни. В тази връзка ЕИСК припомня ангажимента, произтичащ от „Виенската инициатива“ да не се пристъпва към изтегляне на ликвидност. Необходимо е да се защитят някои оригинални модели като кооперативните банки в Германия и Полша. Само в Полша този сектор наброява повече от 300 банки и основното му реформиране, каквото предвиждат новите правила, не би могло да се извърши без преходен период.

1.16

Необходимо е да се засилят правомощията на Европейския банков орган, за да се подкрепят действията за хармонизиране. ЕИСК припомня, че свободното движение на капитали е гарантирано на европейско равнище, докато сигурността на влоговете и платежоспособността на банките е в компетенциите на националните власти. Кредитният пазар е различен в отделните държави членки. В страните, в които кредитирането не е достатъчно развито, твърде бързото догонване на равнището на задлъжнялост може да доведе до възникването на спекулативен балон. Ако правилата за надзор бъдат приложени по еднакъв начин в целия ЕС, националните власти няма да могат да реагират навреме. При все това би било добре да се обърне внимание на предложението на редица европейски ръководители за създаване на европейски банков съюз с цел на европейско равнище да се установи системен надзор на банковите системи и да се гарантират влоговете в случай на фалит.

1.17

В световен план европейските банки рискуват да стават по-малко конкурентоспособни спрямо своите конкуренти. Банките, които желаят допълнително да увеличат собствения си капитал, могат да разчитат най-вече на средства от държавни инвестиционни фондове и от банки в Азия и Близкия изток. Съществува реална опасност структурата на собствеността в европейската банкова система да се изплъзне от контрола на държавите членки на ЕС. Поради тази причина ЕИСК призовава европейските компетентни органи да положат повече усилия, за да се прилагат и на международно равнище същите правила за надзор с цел да се стигне до истинско регулиране в световен мащаб.

1.18

Новите информационни технологии като електронно банкиране, банкиране от дома, сигурни виртуални транзакции (електронен подпис), изчисления в облак вече революционизират традиционните банкови услуги. Банките ще имат трудната задача да финансират реалната икономика и да се справят с по-високи разходи за финансиране вследствие на въвеждането на новите технологии, като същевременно рентабилността им е по-ниска. ЕИСК смята, че в хода на тези дълбоки промени е необходимо да се съдейства и оказва подкрепа на всички оператори в банковия сектор.

2.   Въведение

2.1

Финансовата криза и нейните последствия за икономиката накараха правителствата и финансовите институции да потърсят по-дълбоките корени на сриването на една система, за която се смяташе, че е солидно изградена, добре регулирана и ефикасно контролирана.

2.2

Първите мерки в областта на финансовата и паричната политика (съществено понижаване на основните лихвени проценти, ликвидност, държавни помощи) бяха приети по спешност. Мерките с по-дългосрочно действие имаха за цел да укрепят структурата на пазарите и да предотвратят бъдещи системни кризи и затова имаха регулаторен, надзорен или фискален характер. Организациите с наднационален характер като МВФ, Г20, Банката за международни разплащания (БМР) и Комисията показват готовност за сътрудничество с различия във вижданията си.

2.3

От кризата през 2008 г. насам ЕС прие най-малко 50 законодателни мерки. Деветдесет и девет процента от реформите следва да са предприети до края на 2011 г., за да влязат в сила през 2013 г., с изключение на коефициента за базовия капитал от първи ред, който трябва да се спазва от 30 юни 2012 г. от 60 банки, за които се приема, че имат системно значение. За останалите се предвижда те да влизат в сила между 2015 и 2018 г.

2.4

Споразумението Базел III, публикувано през ноември 2010 г. изисква банките да поддържат по-голям собствен капитал с по-високо качество, за да могат да противостоят на бъдещи кризи и по-конкретно предвижда:

да разполагат с обикновени акции в размер на 4,5 % и с базов собствен капитал от първи ред в размер на 6 % от рисково претеглените активи;

задължителен буфер за запазване на собствения капитал в размер на 2,5 %;

доброволен антицикличен капиталов буфер, който позволява на националните регулатори да изискват до 2,5 % допълнителен собствен капитал в периоди на нарастване на кредитите.

С Базел III се въвеждат минимален коефициент на ливъридж от 3 % и два задължителни коефициента за ликвидност: коефициент на краткосрочна ликвидност, който изисква всяка банка да поддържа достатъчно висококачествени ликвидни активи, за да покрива нуждите си от ликвидност в продължение на 30 дни; коефициент на дългосрочна ликвидност, равен на минимална сума за стабилно финансиране, което превишава нуждите от ликвидност в продължение на едногодишен период.

2.4.1

Европейската комисия представи предложенията за транспониране на Базел III в ДКИ IV през юли 2011 г., за да се укрепи банковият сектор на ЕС, като същевременно банките се насърчават да продължават да финансират икономическия растеж. Комисията обаче не предприе никаква конкретна инициатива за насърчаване на кредитирането.

2.5

Целта е банките да бъдат стимулирани да разполагат с повече собствен капитал, за да устояват на кризите и да се предложи на надзорните органи нов механизъм за наблюдение на банките и за интервенция при установяване на рискове.

2.6

ДКИ 4 обхваща областите от настоящата Директива за капиталовите изисквания, но тя следва да бъде въведена в законодателството на държавите членки по адаптиран за всяка отделна държава начин.

2.7

Въпреки забавянията и несъвършенствата на приетите правила, напредъкът към ново регулиране е реален, но все още остават някои въпроси:

ще покрият ли новите правила цялата съвкупност от финансови практики в световен мащаб?

ще може ли след завършване на регулирането на пазарите да се разчита на ефикасен контрол?

новите правила ще повлияят ли и ще променят ли положението (структури, консолидация, начини на разпространение, брой на служителите) в европейския банков сектор, състоящ се от повече от 8 000 банки, и неговото поведение по отношение на финансирането на икономиката: кредитите за предприятия, местни и регионални власти и частни лица?

3.   Влошена финансова и икономическа конюнктура

3.1

Банките в Европа в момента трябва да се справят с резки регулаторни и конюнктурни промени, които предизвикват опасения по отношение на способността на банките да изпълняват ролята си за финансиране на икономиката в икономическа ситуация, която е влошена поради дълговата криза и особено силно засяга еврозоната.

3.2

С решенията на Базелския комитет (Базел III) банките са задължени да увеличат собствените си активи, да спазват в дългосрочен план много високите коефициенти на ликвидност NSFR (Net Stable Funding Ratio) и да създадат фондове, отговарящи на изискванията на надзора.

3.3

Стрес-тестовете, на които банките бяха подложени на два етапа, не премахнаха опасенията от въздействието на евентуалното изпадане в неплатежоспособност на една или няколко държави от еврозоната.

3.4

В международната финансова общност се установи климат на недоверие, предизвиквайки на междубанковия пазар проблеми с ликвидността, което накара банките да се насочат към по-сигурни вложения.

3.5

В този контекст ЕЦБ се намеси на два пъти и предложи на банковия сектор кредити в размер на общо 1 трилион евро при 1 % лихва и с падеж от 3 години, нещо което беше жизнено важно за възстановяване на доверието на междубанковия пазар и за поддържане на кредитните потоци за икономиката. Значителна част от тези средства обаче беше повторно депозирана в ЕЦБ, а друга отиде за изкупуване на държавен дълг. ЕИСК счита, че ЕЦБ трябва да създаде механизъм за информация относно използването на тези средства.

3.6

Необходимостта от рекапитализация на банките, оценявана от Европейския банков орган на над 100 милиарда евро, става все по-наложителна.

3.7

Отпускането на кредит за предприятията и по-специално за МСП и за местните власти, както и за частни лица става все по-трудно. Освен това банките много внимателно проучват свързаните с него рискове, вследствие на което разходите за финансиране нарастват. Същевременно обаче алтернативата за финансиране на предприятията от страна на финансовите пазари се оказва още по-трудна. Това положение, заедно с политиката за икономии, потвърждава прогнозите за слаб или нулев растеж през 2012 г. в целия ЕС, с редки изключения.

4.   Контрол и регулиране на банковия сектор

4.1

В този контекст трябва да се припомни кризата с високорисковите ипотечни кредити: предупредителните сигнали за избухването на кризата с високорисковите ипотечни кредити трябваше да разтревожат контролните органи. Никой не се съмняваше в надеждността на инвестиция, носеща добри печалби на банкерите и на техните клиенти. При това Федералната корпорация за гарантиране на депозити (Federal Deposit Insurance CorporationFDIC) беше предупредила за опасността, която представляват тези продукти. Но Федералният резерв не предприе никакви мерки между 2002 и 2006 г.

4.2

Фалитът на банката Lehman Brothers можеше да се избегне, ако надзорните органи навреме бяха забелязали сериозните проблеми, които тази институция е имала по отношение на ликвидността си. Опасността, произтичаща от ипотечен кредит, който представлява 100 % или повече от стойността на обезпечението си и се препродава на „пакети“ от финансови посредници, се изплъзна от контрол. За да се избегнат бъдещи кризи, трябва да се въведат мерки за лична отговорност на ръководителите на финансови институции, за липсата на адекватен надзор.

4.3

Ако е вярно, че кризата започна по причина на твърде сложните, т.нар. „токсични“ финансови продукти, то също така се видя, че надзорните органи са могли въз основа на съществуващите тогава правила да забранят създаването и пускането на тези продукти на пазара.

Новите правила няма да могат със сигурност да гарантират, че ще бъде избегната нова криза, ако надзорните органи не получат достатъчно средства за изпълнение на мисията си и ако вътрешният контрол остане неефективен.

4.4

Предвид либерализацията на финансовите пазари правителствата трябва да спазват своите поети на международно равнище ангажименти за сътрудничество, за да не се допусне в различни региони да действат различни правила.

4.5

Новите разпоредби би следвало да се опрат на следните принципи:

a)

достъпът до професия в банковия сектор може да бъде открит, но контролът на лицата и на произхода на капиталите следва да бъде много по-строг и ефикасен;

б)

лицата, извършващи финансови операции, следва да имат разрешение за това, да подлежат на регламентиране и контрол; задължително трябва да се сложи край на небанковата индустрия и на „сенчестото банкиране“;

в)

новите финансови продукти следва да подлежат на разрешителен режим и контрол от страна на националните и европейските банкови органи.

4.6

Дейността на надзорните органи трябва да бъдат периодично оценявана от независим орган, съставен от експерти, които вече нямат професионални отговорности във финансовия сектор. Тази оценка трябва да наблегне по-конкретно на въздействието на техните решения за управлението на банките.

5.   Какви промени предстоят за банковия сектор в Европа?

5.1

Сега банките са подложени на силен натиск, тъй като трябва да променят своя бизнес модел вследствие на нови регулаторни мерки. Комбинацията от мерки и влошена финансова и икономическа обстановка предизвика:

укрепване на структурата на капитала на всички финансови институции, повечето от които вече спазват коефициента за базовия капитал от първи ред; те ще започнат да намаляват размера на баланса си и да стават по-солидни (Бележка под линия: Проучване на KPMG, декември 2011 г., „Evolving Banking Regulations, A long journey ahead – the outlook for 2012“);

правилата на Базел III и задължението за спазване на коефициентите на ликвидност над един месец NSFR и на коефициента на ликвидност под един месец LCR предизвикаха нарастване на нуждите от собствен капитал и доведоха до необходимостта да се поддържа излишък на ликвидност – в някои случаи четири пъти по-висока от необходимия минимум ликвидност на банките. Тези мерки ще се отразят отрицателно върху финансовите резултати и ще доведат до намаление в балансовите отчети на банките;

трудности за развитие на кредитни портфейли през периоди на икономически растеж поради т.н. „антицикличен буфер“. Въпреки повишеното търсене на кредити, банките трябва да се справят с предизвикателствата, свързани с по-високите равнища на капиталова адекватност. Кредитните портфейли трябва да поддържат този буфер по искане на надзорните органи; ликвидният буфер, определян от националните надзорни органи може да достигне дори 2,5 % от изискванията за собствен капитал.

5.2

Всичко това води до:

5.2.1

осезаем спад на средния процент на възвръщаемост в банковия сектор от 10 % до 30 % в екстремни случаи, което намалява интереса на инвеститорите към банковия сектор и води до спад на капитализацията на европейските банки;

5.2.2

намаляване на финансирането на предприятията и публичните органи и поскъпване на кредитите, особено на кредитите за МСП, които често са считани за предприятия с по-висока степен на риск, тъй като не предлагат достатъчно гаранции или съфинансиране;

5.2.3

възможно намаляване на дългосрочните кредити в резултат от прилагането от 2018 г. на коефициента на дългосрочна ликвидност NSFR и на коефициента на ливъридж. Има риск тази ситуация да повлияе отрицателно върху финансирането на инвестициите в инфраструктура;

5.2.4

задължението по-внимателно да се преценява рентабилността на собствения капитал и да се управляват по-добре рисковете. Банките трябва да изготвят своите прогнози за продажби и стратегиите си за разработване на продукти и банкови портфейли от гледна точка на рентабилността и оценявайки способността си за усвояване на собствен капитал;

5.2.5

банките рискуват да понесат много високи разходи за одити и отчитане, за да спазят новите правила и да отговорят на изискванията на националните и международните контролни органи. Това ще се отрази на организацията на банката и структурни промени.

5.2.6

отпускането на кредити ще бъде ограничено в секторите с преференциално претегляне на риска. Освен това въвеждането на коефициент на ливъридж може в дългосрочен план да предизвика ограничаване на финансирането на държавите, на местните и регионалните власти или на други сектори, които се ползват с преференциално претегляне на риска;

5.2.7

като последица от поскъпването на кредитите е възможно част от дейностите да бъдат прехвърлени на институции, които не са длъжни да прилагат тези правила. Това благоприятства развитие на небанкови институции, чиято дейност не е обект на толкова строг контрол като този, предвиден за банките, и които отпускат кредити на частни лица с много висока лихва и често в брой.

5.3

Новите правила се прилагат еднакво към големите и към малките банкови институции. Те може да се окажат непригодни в някои страни като новите държави членки от Централна и Източна Европа, които имат висок процент на растеж.

В тази страни има вероятност новите регулаторни разпоредби да ограничат инвестициите. Банките в тези държави често принадлежат на мултинационални групировки, а националните акционери имат миноритарен дял в тях. Банките-майки ще трябва да трансферират съществена част от капитала от своите филиали, за да могат по-лесно да изпълняват новите изисквания в глобален план. Изпразнени от своята същност, филиалите ще ограничат приноса си за финансирането на местната икономика. ЕИСК припомня, че свободното движение на капитали е гарантирано на европейско равнище, докато сигурността на влоговете и платежоспособността на банките е в компетенциите на националните власти.

5.4

Кредитният пазар е различен в отделните държави членки. В страните, в които кредитирането не е достатъчно развито, твърде бързото догонване на равнището на задлъжнялост може да доведе до възникването на спекулативен балон. Ако правилата за надзор бъдат приложени на европейски равнище, националните власти няма да могат да реагират достатъчно бързо. Необходимо е да се засилят правомощията на Европейския банков орган, за да се подкрепят действията за хармонизиране.

5.5

Необходимо е да се вземат предвид някои оригинални модели като кооперативните банки, които функционират добре и самостоятелно. Реформиране, каквото предвиждат новите правила, не би могло за се извърши без преходен период. Кооперативните банки са съществен елемент от местното развитие, като действат в интерес на своите акционери, които са едновременно вложители и кредитополучатели: МСП, селскостопански производители, общини и много други оператори на местно равнище.

5.6

Големите банки търсят инвестиции с нисък риск и висока възвръщаемост и към това се прибавят опасенията от по-тежко данъчно облагане и загубите на някои пасиви поради държавния дълг.

5.7

Процесът на консолидация вероятно ще се ускори - спестовните каси и кооперативните банки могат да разчитат на „автономни“ източници на финансиране, но банките, които трябва да се рефинансират от пазара, ще бъдат принудени да се сливат помежду си с отрицателни последици за МСП и потребителите. Някои банки бяха купени и препродадени след разформироване на тяхната местна или регионална мрежа. Банковата концентрация на национално равнище е силна в сектора на кооперативните банки и взаимоспомагателните каси, както и спестовните каси.

5.8

По-ниската рентабилност на банките, дължаща се включително на по-високата цена на финансирането, както и много рестриктивните принципи за управление на ликвидността могат да доведат до повишаване на банковите разходи и на лихвите по срочните депозити и по сметките на частните клиенти.

5.9

В контекста на новите разпоредби банките ускоряват своето вътрешно преструктуриране с помощта на новите технологии (онлайн банкиране, виртуално гише, банкиране през смартфони).

Комбинацията от използване на нови технологии и диверсификацията на предлаганите продукти засилва промените в конфигурацията на мрежата от филиали с увеличаването на броя на гишетата за безкасови операции. Има тенденция филиалите да се превърнат в места само за консултации и за продажба на финансови продукти. Същевременно тези нови начини на парични преводи и плащания изискват засилена защита срещу кибератаките, които застрашават операциите, извършвани по интернет и чрез мобилните телефони.

5.10

Развитие на каналите на разпространение ще доведе в крайна сметка до намаляване на мрежите от филиали и до спад на заетостта. Прилагането на ДКИ 4 ще доведе до увеличаване на заетостта в ИТ-отделите и в отделите за управление на риска на банките, за сметка на други банкови секции. Необходимо е на всички равнища да се развие съдържателен социален диалог по въпросите на заетостта и професионалната квалификация, за да се овладеят успешно протичащите процеси.

6.   Бъдещото развитие

6.1

Европейският парламент възприе по принцип данъка върху финансовите транзакции, Комисията проучва неговото въвеждане, но няма консенсус между държавите членки по въпроса, а американските власти са отрицателно настроени към идеята. Предвижданото невисоко равнище на данъка не би представлявало нито непосилна тежест за кредитните институции, нито пречка за конкурентоспособността в световен план. Както се подчертава в две приети от ЕИСК становища (1), целта на този данък е едновременно да генерира нови данъчни приходи, по-конкретно, за да се финансира помощта за развитието, и да се промени поведението на банките, като се дава приоритет на средно- и дългосрочното финансиране на икономиката, а не на съвсем краткосрочни спекулативни операции.

6.2

По инициатива на комисаря Barnier се проучва възможността за разделяне на дейностите по банкиране на дребно и тези по финансиране и инвестиции, с което се поставя под въпрос моделът на универсална банка. Дебатът е относно пълно разделяне, обособяване на дейността на инвестиционната банка или забрана за банките да инвестират за собствена сметка. Някои експерти оспорват тази идея, като поддържат мнението, че универсалните банки осигуряват дълбочината и ликвидността на пазарите и по-добро финансиране на икономиката.

6.3

Сценарият на развитие на финансовия свят и на банковия сектор се промени през последните тридесет години. Отварянето на пазарите доведе до глобализация на финансите, която от своя страна допринесе за развитието и умножаването на зоните от типа данъчно и регулаторно убежище. Засилената конкуренция в световен план благоприятства възникването на нови форми на финансови институции, на нови продукти и услуги.

6.4

Големите банкови групировки показаха слабостите и границите на растеж, който надхвърля възможността за добро управление. Те ще имат тенденцията да намаляват размерите си и да стават по-солидни, с по-слабо променливи, но по-предвидими печалби, без екстравагантни бонуси. Те ще концентрират дейността си върху своето основно предназначение, а именно да приемат влогове и да предлагат кредити, като ограничат предлагането на други услуги, ще ограничат международната си експанзия и ще съсредоточат своите дейности върху по-бързо разрастващи се пазари, което ще ограничи рентабилността им.

6.5

Благодарение на новите правила разпределянето на бонуси и практиките по отношение на възнагражденията на ръководните кадри ще е свързано с още по-голяма отговорност и ще бъде обект на още по-строг контрол.

6.6

Банковият надзор, разпрострян върху всички видове финансови институции, би позволил да се контролира дейността на небанковите институции (от вида „сенчесто банкиране“).

6.7

Необходимо е да се установят задължителни правила за достъп до професии в банковия сектор, за да се даде възможност за подбор на персонал, чиято компетентност вдъхва доверие на клиентите и инвеститорите.

6.8

Когато спрат държавните помощи и международните помощи, следствие от финансовите кризи, секторът като цяло несъмнено ще се промени в съответствие с конюнктурата и с развитието на новите технологии, но най-вече следвайки стратегиите, свойствени за всяко добре управлявано предприятие. Банките ще имат трудната задача да запазят доверието като кредитиращи реалната икономика и същевременно да се справят с по-високи разходи за финансиране и с по-ниска рентабилност.

Брюксел, 12 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  СТАНОВИЩЕ на ЕИСК от 29.03.2012 г. относно „Предложение за директива на Съвета относно обща система на данък върху финансовите сделки и за изменение на Директива 2008/7/ЕО“ (ОВ C 181 от 21.10.2012 г. стр. 55) и СТАНОВИЩЕ на ЕИСК от 15.7.2010 г. относно „Данък върху финансовите транзакции“ (становище по собствена инициатива) (2010 г.) (ОВ C 44 от 11.02.2011 г. стр. 81)


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/12


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейските технологични платформи (ЕТП) и индустриалните промени“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 299/03

Докладчик: г-н ZBOŘIL

Съдокладчик: г-н GIBELLIERI

На 19 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Европейските технологични платформи (ЕТП) и индустриалните промени

(становище по собствена инициатива).

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2012 г.

На 482-рата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 138 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК осъзнава, че, макар и необходимо, предвиждането на индустриалните промени на практика е трудно и се основава на различни фактори, които оказват влияние върху тези промени. Научните изследвания и иновациите (НИИ) са един от основните двигатели на промяната, а Европейските технологични платформи (ЕТП) са водещите показатели за това.

1.2   ЕИСК призовава Европейската комисия (ЕК) да продължи да подкрепя дейностите на съществуващите ЕТП и да подобрява обмена както между самите тях, така и между тях и съответните европейски институции.

1.3   ЕИСК признава, че индустриалните сектори, свързани с ЕТП, заемат основно място във веригата на стойността. Множество иновации зависят от основни процеси (производство, преработка, горско стопанство, роботика) и материали (химически продукти, стомана и т.н.). Следователно в този смисъл иновациите по отношение на процесите и материалите действат като катализатор на европейските иновации.

1.4   ЕИСК признава, че ЕТП вече решават обществени предизвикателства. Те обхващат област, която оказва голямо влияние върху обществото по отношение на растежа и работните места с добавена стойност. ЕТП дават отговор на ключови политически въпроси (например биоикономика, суровини и ефективност на ресурсите).

1.5   ЕТП представляват ясен и конкретен пример за подход отдолу-нагоре към европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите, включващ предприятията и други важни заинтересовани страни на всички етапи от иновациите. Програма „Хоризонт 2020“ се нуждае от подобен подход.

1.6   ЕИСК призовава за по-ефективно прилагане на процеса на ЕК за опростяване на регулаторната рамка (включително участие в проекти на ЕС), за повече усилия за намаляване на разпокъсаността и конкуренцията между институционалните инициативи, за по-координирани политики и за повишена видимост в бъдеще на институционално равнище с цел да се повиши ефективността на ЕТП.

1.6.1   ЕИСК счита, че ЕТП са ключът към засилването на „индустриалната политика“ на ЕС. Те се радват на голямо участие и силна подкрепа от предприятията, един от ключовите стълбове на икономиката на ЕК. ЕТП са ориентирани към предприятията, на което се дължи и индустриалната приложимост на техните инициативи. Приносът на ЕТП е насочен не само към технологичните нужди и нуждите от научни изследвания, но и към трансфера на технологии.

1.6.2   По отношение на съществуващите примери (европейската технологична платформа за стомана – ESTEP, испанският ѝ еквивалент PLATEA и други), профсъюзите и другите съответни заинтересовани страни следва да вземат по-голямо участие в ЕТП, националните (НТП) и регионалните (РТП) технологични платформи на база постоянно сътрудничество, така че да бъдат обхванати социалните и обществените въпроси, които засилват въздействието на програмите за стратегически изследвания (ПСИ).

1.6.3   Трудностите във връзка с участието на МСП следва да бъдат решени чрез непрекъснато сравняване с най-успешните примери, както направи Съвместното предприятие за горивни клетки и водород (Joint Undertaking of Fuel Cell and Hydrogen – FCH-JU).

1.7   Свързаните национални и регионални платформи отразяват структурата на ЕТП на равнище държави членки. Координацията и хармонизацията на европейските, националните и регионалните програми за научни изследвания и иновации следва да бъдат подобрени чрез по-тясно сътрудничество с ЕТП.

1.8   ЕТП могат да допринесат значително за прилагането на европейските политики. Определени са конкретни приоритети за насърчаване на иновациите в публичния и частния сектор: „Ресурсна и енергийна ефективност в преработвателната промишленост“ (SPIRE), ПЧП в областта на биопромишлеността („Биопродукти за растеж“), европейски иновационни партньорства за водите, суровините, интелигентните градове (съвместно с плана ЅЕТ) и Инициативата за промишлени изследвания в областта на енергийните материали (EMIRI). Това засилено междусекторно сътрудничество и координацията чрез ЕТП в крайна сметка ще донесат ползи на европейското общество.

1.9   ЕИСК призовава институциите на ЕС да работят за подобряване на международното сътрудничество с цел привличане на водещ световен експертен опит в интерес на експлоатацията и комерсиализацията в ЕС.

1.10   Необходимо е да се насърчи и улесни допълващият достъп до интелигентната специализация – структурни фондове на национално и регионално равнище за НТП.

1.11   Ролята на ЕТП като доставчик на решения на обществените предизвикателства ще придобива по-голямо значение за иновациите, в допълнение към научните изследвания. Това е ключът към запазването на благосъстоянието и благополучието в Европа.

1.12   ЕИСК поздравява ЕТП за ролята им на свързващо звено в иновационни инструменти от страната на търсенето, която допълва действията в областта на научните изследвания и иновациите и ускорява пускането на пазара. ЕТП са също и ключът към внедряването на резултатите от научните изследвания и иновациите. Комитетът призовава за засилено използване на действия по координация/подкрепа за стимулиране на сътрудничеството по веригата на стойността.

1.13   Производствените процеси и научноизследователската дейност и иновациите, свързани с производството, губят привлекателността си за обществеността като цяло и особено за младите хора. Това е следствие и от делокализацията на производствените дейности извън Европа и, в един порочен кръг, води до по-нататъшна делокализация. ЕИСК очаква ЕТП да могат да допринесат за повишаването на осведомеността за важността на различните процеси в промишленото производство.

1.14   Упадъкът на промишлеността в ЕС може да навреди на ЕТП. Европейските предприятия губят водещата си индустриална позиция в света, поемат много малки рискове и страдат от липса на предприемачески дух в сравнение с други части на света.

1.15   Насоченото към хората образование, учене и обучение следва да се запази и засили в контекста на ЕТП, като стратегически елемент на платформите. Следователно е необходимо да бъдат установени тесни връзки със съответните секторни комитети за социален диалог в ЕС и със Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) на постоянна основа.

1.16   ЕТП могат да имат също и значително въздействие върху социални и обществени въпроси, особено върху преориентирането на системите на общественото образование и професионалното образование и обучение (ПОО) към нуждите на европейските предприятия и производствени сектори. Необходимо е да се положат големи усилия в посока обучение и преквалификация, за да се подготвят работниците за справяне с новите технологични процеси и продукти, произтичащи от научноизследователската дейност и иновациите. Само квалифицирани и стабилно заети хора ще могат да се справят с новите технологии на високо равнище.

2.   Създаване и история на ЕТП

2.1   През март 2003 г. Съветът на ЕС призова за укрепване на европейското научноизследователско пространство чрез създаване на ЕТП, обединяващи технологично ноу-хау, предприятия, регулатори и финансови институции.

2.2   ЕТП бяха създадени като водени от предприятията форуми на заинтересовани страни, с цел определяне на средносрочни и дългосрочни цели в областта на научните изследвания и технологиите и разработване на пътни карти. Намерението им беше да допринесат за повишаването на синергиите между различните участници в научните изследвания, както и да определят приоритети в редица технологични области за постигане на растеж, конкурентоспособност и устойчивост в ЕС.

2.3   ЕК подкрепи развитието на ЕТП, изпълнявайки ролята на фактор, улесняващ този процес. Днес ЕК действа като наблюдател и се е ангажирала със структурен диалог по приоритетите на научните изследвания. ЕК не притежава и не управлява ЕТП; те са независими организации. Комуникацията се улеснява от уебсайта на Информационната служба на Общността за изследвания и развитие (CORDIS), бюлетина на ЕТП и редовните семинари на ръководителите на ЕТП.

2.4   Някои ЕТП са неформални мрежи, чиито членове се събират на годишни събрания, докато други имат правна структура и членски внос. Всички ЕТП обединяват заинтересовани страни, постигат консенсус за обща визия и създават програма за стратегически изследвания. ЕТП се развиват чрез диалог между индустриални и публични изследователи и представители на националните правителства; те допринасят също така за постигането на консенсус и за по-ефективното съгласуване на инвестиционните усилия.

2.5   ЕТП насърчават ефективни публично-частни партньорства (ПЧП), допринасяйки значително за развитието на европейското научноизследователско пространство на знания за растеж. Такива ПЧП могат да предоставят решения на технологични предизвикателства, които биха могли да бъдат ключ към устойчиво развитие, подобрено предоставяне на публични услуги и преструктуриране на традиционните промишлени сектори.

3.   ЕТП и индустриалните промени

3.1   Индустриалната промяна (1) представлява непрекъснат процес, който се влияе от различни фактори, като пазарни тенденции, организационни, социални и структурни промени и технически иновации в производствените процеси и продуктите.

3.2   Иновацията също е непрекъснат процес и един от основните фактори, влияещи върху индустриалната промяна чрез постоянен трансфер на нови научни открития към веригата на реалното производство. Нещо повече, тя е основният двигател на световната конкурентоспособност на секторите на производството и услугите в ЕС.

3.3   По отношение на иновационния процес е необходимо внимателно да се обмисли използването на ограничените финансови ресурси в Европа. ЕТП са вече съществуващ мощен инструмент и биха могли да предоставят конкретното решение за иновациите и за осъществяването на индустриалната политика.

3.4   Естеството и присъщото съдържание на индустриалните промени се обуславят основно от иновациите, а ЕТП все повече се превръщат в реални физически места, от които възникват иновации. ЕТП са ориентирани към практически промишлени приложения, които оказват въздействие върху производствените процеси, продуктите, организацията на работата и условията на работното място.

3.5   Европейските институции препоръчват балансирано участие на всички заинтересовани страни в ЕТП. По-специално би било желателно институциите на ЕС да подкрепят с всички възможни средства МСП или сдружения за икономически изследвания в корпоративна форма, като кооперациите на знанието, за да се даде възможност на тези много популярни европейски предприятия да участват активно в тези платформи. Разходите на платформите са пречка пред участието на МСП и университетите в изследователската дейност.

3.6   Предвид мащаба и значението на ЕТП в контекста на ЕС като органи, създадени на доброволна основи и отворени за всички заинтересовани страни, е жизненоважно да бъде призната ролята им на мощни инструменти за прилагане на политиката на ЕС.

3.7   Преходът към по по-устойчиво производство и услуги в ЕС и осъществяването на стратегията „Европа 2020“ ще зависят в голяма степен от реалните иновации, които ще бъдат създадени от ЕТП през следващото десетилетие.

3.8   Реални и конкретни иновации и индустриални промени биха могли да бъдат постигнати чрез едновременно разработване на новаторски процеси и продукти и на необходимите умения и организация на труда за цялостното им прилагане в производството и услугите.

3.9   Някои ЕТП са организирани така, че още от самото начало да отчитат социалните аспекти на иновационния процес и да включват в програмите си за стратегически изследвания дейности, свързани с бъдещите нужди от човешки ресурси, често в тясно сътрудничество със съответните отраслови комитети за социален диалог в ЕС, с които също обменят информация.

3.10   Предвид структурата и силните връзки с основните сектори в ЕС, Комисията по индустриални промени на ЕИСК анализира ситуацията в различните отрасли и изпрати препоръки до другите институции на ЕС и МСП посредством този небюрократичен, осъществяван отдолу-нагоре подход. Целта е да се допринесе за прилагането на индустриалната политика на ЕС и да се постигнат желаните индустриални промени.

4.   Роля на ЕТП в научните изследвания и иновациите (НИИ)

ЕК е разработила и прилага поредица от инициативи за засилване на ЕТП и действията на предприятията и за създаване на политики, основаващи се на технологии.

4.1   Съвместните технологични инициативи (СТИ) са средство за осъществяване на програмите за стратегически изследвания на ограничен брой ЕТП. В някои ЕТП мащабът и обхватът на целите са такива, че обичайните инструменти на Рамковата програма за научни изследвания и иновации са недостатъчни. Вместо това за ефективното им постигане е необходим специализиран механизъм, който да осигурява необходимото ръководство и координация за постигане на изследователските цели. За постигането на тези цели беше разработена концепцията за СТИ.

4.2   Бившият комисар по науката и научните изследвания и високопоставени представители на предприятията се срещнаха през март 2009 г., за да направят преглед на напредъка и да обсъдят приоритетите за прилагането на нови изследователски инструменти под формата на ПЧП. Тези приоритети и инструменти бяха използвани за инициативите „Фабрики на бъдещето“, „Енергийно ефективни сгради“ и „Зелени автомобили“, включени в европейския план за икономическо възстановяване, приет през ноември 2008 г.

4.3   Трите ПЧП представляват мощно средство, способно да даде тласък на научноизследователските усилия в три големи промишлени сектора – автомобилостроене, строителство и производство, които бяха засегнати особено силно от икономическия спад и в които иновациите могат да допринесат значително за по-екологична и устойчива икономика.

4.4   Планът SET, приет от ЕС през 2008 г., е първата стъпка в посока на създаване на политика на ЕС в областта на енергийните технологии. Той е инструмент в подкрепа на вземането на решения за енергийната политика на ЕС с цел:

да се ускори натрупването на знания, трансферът на технологии и тяхното внедряване;

да се запази водещата промишлена роля на ЕС в областта на нисковъглеродните енергийни технологии;

да се насърчи науката да трансформира енергийните технологии за постигане на целите в областта на енергетиката и климата до 2020 г.;

да се допринесе за световния преход към нисковъглеродна икономика до 2050 г.

Осъществяването на плана SET започна със създаването на европейски индустриални инициативи (ЕИИ), обединяващи предприятията, научноизследователската общност, държавите членки и ЕК в ПЧП за споделяне на риска. Същевременно Съюзът за европейски научни изследвания в областта на енергетиката (EERA) работи от 2008 г. насам за съгласуване на дейностите в областта на научните изследвания и иновациите на отделните научноизследователски организации с нуждите на приоритетите по плана SET и за създаване на съвместна рамкова програма на равнище ЕС.

4.5   Европейската „Инициатива за водещи пазари в Европа“ има за цел да подкрепя действия за шест важни сектора, насочени към премахване на пречките пред пускането на нови продукти или услуги на пазара. ЕК, държавите членки и предприятията работят заедно за осъществяването на плановете за действие. Политическите инструменти са насочени към регулирането, обществените поръчки, стандартизацията и подкрепящите дейности. Инициативата е насочена към следните пазари: електронно здравеопазване, защитни текстилни артикули, устойчиво строителство, рециклиране, биопродукти, възобновяеми енергии.

5.   ЕТП – резултати от SWOT анализа

5.1   Като се има предвид самият брой на ЕТП към момента, очевидно е, че равнището на техните постижения в миналото е било различно и ще остане различно и в бъдеще. Затова Комитетът извърши първоначален анализ в опит да определи основните общи двигатели на високите постижения (силни страни и възможности) и – което е по-важно – основните препятствия (слаби страни и заплахи).

5.2   Силни страни

ЕТП обединяват всички заинтересовани страни: научноизследователски центрове и университети, предприятия (големи играчи и МСП), производители на заводско оборудване, организации с идеална цел и търговски организации, сдружения, публични органи и профсъюзи.

В платформата има ясно определени „роли“ и йерархия в сектора. Заинтересованите страни споделят обща визия, пътна карта и план за прилагане.

ЕТП се радват на голямо участие и силна подкрепа от предприятията, един от стълбовете на икономиката на ЕС. ЕТП се ръководят от потребностите на предприятията, като по този начин осигуряват приложимост на своите инициативи. Приносът на ЕТП е насочен не само към нуждите от технологии и научни изследвания, но и към трансфера на технологии.

ЕТП имат опростена управленска структура и са гъвкави, мобилизират „сили“ и обединяват ресурси.

Свързаните с ЕТП промишлени сектори заемат основно място във веригата на стойността. Множество иновации зависят от основни процеси (производство, преработка, горско стопанство, роботика) и материали (химически продукти, стомана). Следователно в този смисъл иновациите в областта на процесите и материалите действат като катализатор на европейските иновации.

ЕТП вече решават обществени предизвикателства. Те обхващат област, която оказва голямо влияние върху обществото по отношение на растежа и работните места с добавена стойност. ЕТП дават отговор на ключови политически въпроси (например биоикономика, суровини и ефективност на ресурсите).

Някои ЕТП разполагат с национални ТП и регионални ТП във всички страни от ЕС.

Образованието се разглежда като стратегически елемент на платформите.

Съществуващите ЕТП вече са създали редица форми за осъществяване на своята дейност (напр. ПЧП, клъстери и др.)

5.3   Слаби страни

ЕТП следва да мислят стратегически и да избегнат превръщането си в ограничена лобистка група и загубата на ориентация. ЕТП могат да пострадат от дублиране или прекомерно разпокъсване на дейността им.

В някои случаи големите „играчи“ доминират в действията на ЕТП.

ЕТП трудно получават признание за авторство върху изобретените от тях крайни приложения и иновации:

Видимото им присъствие в публичното и в частното пространство е все още слабо.

НПО не са заинтересовани да участват.

До този момент сходните структури в държавите членки (НТП и РТП) като цяло нямат успех.

Необходими са повече усилия за генериране на многосекторна перспектива, хармонизираща интересите на заинтересованите страни и взаимодействието между тях.

ЕТП следва да подобрят комуникацията си и разпространяването на резултатите.

5.4   Възможности

ЕТП са ключът към укрепването на „индустриалната политика“ на ЕС. Свързаните с тях НТП и РТП отразяват структурата на ЕТП на равнище държави членки, подобрявайки координацията и ефективността на платформите. Координацията и хармонизацията на европейските, националните и регионалните програми за научни изследвания и иновации следва да се подобряват в сътрудничество с ЕТП.

Ролята на ЕТП на доставчик на решения на обществените предизвикателства ще придобива по-голямо значение с оглед на усъвършенстваната стратегия за насърчаване на иновациите, в допълнение към научните изследвания.

Определени са конкретни приоритети за стимулиране на иновациите в публичния и частния сектор: „Ресурсна и енергийна ефективност в преработвателната промишленост“ (SPIRE), ПЧП в областта на биопромишлеността, европейски иновационни партньорства за водите, суровините, интелигентните градове (съвместно с плана ЅЕТ и Инициативата за промишлени изследвания в областта на енергийните материали (EMIRI).

ЕТП призовават ЕК да използва в по-голяма степен действия за координация/подкрепа, за да стимулира сътрудничеството по веригата на стойността и да подобри усилията за опростяване. Подобряването на международното сътрудничество, привличането на най-добрия световен опит за комерсиализация и експлоатация в ЕС биха могли да допринесат значително за работата на ЕТП.

ЕТП биха могли да свържат новаторските инструменти от страната на търсенето с допълващи действия в областта на научните изследвания, за да ускорят пускането на пазара.

ЕТП биха могли да повишат осведомеността за значението на различните процеси в промишленото производство за запазване на благосъстоянието и благополучието в Европа.

Ориентираните към хората образование, учене и обучение следва да бъдат запазени в контекста на ЕТП.

5.5   Заплахи

ЕТП твърдят, че не разполагат с финансови ресурси да управляват платформите.

Упадъкът на промишлеността в ЕС може да навреди на ЕТП. Европейските предприятия губят водещата си индустриална позиция в света; като цяло те поемат много малки рискове и страдат от липса на признание за предприемачеството в сравнение с други части на света.

По-ефективното прилагане на процеса на опростяване на регулаторната рамка в ЕС (включително участието в проекти на ЕС), полагането на повече усилия за намаляване на разпокъсаността и конкуренцията между институционалните инициативи, по-добрата координация на политиките и засиленото видимо присъствие в бъдеще на институционално равнище биха могли да повишат ефективността на ЕТП.

Производствените процеси и свързаните с производството научни изследвания и иновации губят привлекателността си за обществеността като цяло и особено за младите хора. Това е следствие и от делокализацията на производствените дейности извън Европа.

6.   Сътрудничество между ЕТП и между ЕТП и Европейската комисия

ЕТП участваха активно в прилагането на Седмата рамкова програма за научни изследвания и иновации в ЕС. Сега ЕТП предоставят информация и правят предложения за текущата работа по създаването на програма „Хоризонт 2020“ с цел привеждането ѝ в съответствие с реалните нужди на европейското общество, и по-специално нуждите на секторите производство и услуги.

6.1   „Хоризонт 2020“

6.1.1   „Хоризонт 2020“ е инструмент за прилагане на „Съюза за иновации“ – водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“, насочена към гарантиране на конкурентоспособността на Европа в световен план. С период на действие от 2014 до 2020 г. и с бюджет от 80 милиарда евро, програмата е част от стремежа за генериране на нов растеж и работни места в Европа. „Хоризонт 2020“:

ще засили позицията на ЕС в науката;

ще укрепи водещата индустриална позиция в иновациите. Това включва големи инвестиции в ключови технологии, по-голям достъп до капитал и подкрепа за МСП;

ще спомогне за решаването на основни въпроси, общи за всички европейци, по теми като изменението на климата, развитието на устойчив транспорт и мобилността.

6.1.2   „Хоризонт 2020“ ще даде отговор на обществените предизвикателства като спомогне за запълването на пропастта между научните изследвания и пазара. Този воден от пазара подход ще включва създаване на партньорства с частния сектор и държавите членки.

6.1.3   „Хоризонт 2020“ ще бъде допълнена с мерки за планиране и развитие на европейското научноизследователско пространство до 2014 г. Тези мерки ще бъдат насочени към премахването на пречките пред създаването на наистина единен пазар на знания, научни изследвания и иновации.

6.2   „Европа 2020“

6.2.1   „Европа 2020“ е стратегията на ЕС за растеж през следващото десетилетие. ЕС следва да се превърне в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика. Тези три взаимно засилващи се приоритета следва да помогнат на ЕС и държавите членки да постигнат високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване.

6.2.2   От практическа гледна точка ЕС си е поставил пет амбициозни цели – по отношение на заетостта, образованието, социалното включване, климата и енергетиката – които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. Всяка държава членка е приела свои собствени национални цели във всяка от тези области. Стратегията е подкрепена с конкретни действия на европейско и национално равнище.

6.3   Роля на ЕТП в бъдеще

6.3.1   Очаква се в бъдеще ЕТП да запазят ролята си. В допълнение, ЕТП могат също да подкрепят прилагането на инструментите на ЕК, част от които вече бяха изпробвани в 7РП. Очаква се в „Хоризонт 2020“ ЕК да използва в по-голяма степен (било то и ограничен брой) инструменти за прилагане като ПЧП и съвместни технологични инициативи (СТИ).

6.3.2   Предприятията и заинтересованите страни като цяло са твърдо ангажирани с подкрепата за прилагането на гореспоменатите инструменти. Примерите за това включват публично-частни партньорства в областта на биопромишлеността („Биопродукти за растеж“), „Ресурсна и енергийна ефективност в преработвателната промишленост“ (SPIRE), Инициативата за промишлени изследвания в областта на енергийните материали (EMIRI) и „Научни изследвания за бъдещи инфраструктурни мрежи в Европа“ (reFINE).

Брюксел, 11 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становище на ЕИСК относно „Индустриалните промени – настояща ситуация и перспективи. Цялостен подход.“, ОВ C 010, 14.1.2004 г., стр. 105–113.


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/17


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Необходимост от европейска отбранителна индустрия: промишлени, иновационни и социални аспекти“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 299/04

Докладчик: г-н VAN IERSEL

Съдокладчик: г-жа HRUŠECKÁ

На 19 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от своя Правилник за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

Необходимост от европейска отбранителна индустрия: промишлени, иновационни и социални аспекти“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2012 г.

На 482-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 132 гласа „за“, 1 глас „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

В световен мащаб се наблюдават бързи геополитически промени. Господстващото положение на Западния свят е поставено под въпрос както в икономическо, така и в политическо отношение. Докато бюджетите за отбрана в рамките на Европейския съюз се орязват, разходите за отбрана в Китай, Индия, Бразилия, Русия и други страни се увеличават. Следователно ЕИСК призовава Съвета и Комисията да направят цялостна оценка на аспектите, които са решаващи за позицията и ролята на ЕС в световен мащаб, която да доведе до убедително осъвременяване на външната политика и политиката на сигурност и отбрана на Европейския съюз.

1.2

Отбранителната политика се изготвя в зависимост от стратегическите интереси, предполагаемите заплахи и политическите цели на страните, които в Европа се определят основно на национално равнище. Остарелите подходи видимо водят до нарастваща разпокъсаност, пропуски, свръхкапацитет и липса на оперативна съвместимост на европейските отбранителни способности. Аргументите в полза на подобрението са необорими; необходимо е наличието на политическа воля. Това е убедително аргументирано още през далечната 1986 г. (1)! Днес ситуацията е с много по-неотложен характер в политическо, икономическо и отбранително отношение. ЕИСК призовава Съвета да работи сериозно върху изграждането на европейски отбранителен щит.

1.3

Политиката за сигурност и отбрана трябва да повиши самоувереността на ЕС и държавите членки. Тя трябва да вдъхва доверие на обществото, на широката общественост, на добре оборудваните военнослужещи, на бизнеса и на работещите в този сектор. Гражданите на Европейския съюз имат право на адекватна защита. Все по-голяма е необходимостта от европейски въоръжения, съобразени с нуждите на бъдещето. В този контекст сегашните изолирани практики на държавите членки са напълно недостатъчни и пилеят парите на данъкоплатците.

1.4

В съответствие с политиките и текущите практики в САЩ и други (нововъзникващи) участници на световно равнище и отчитайки изключителната отговорност на правителствата за защита на гражданите и гарантиране на сигурността, ЕИСК подчертава необходимостта от дефиниране на стратегическите интереси на Европа в рамките на обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО) (2). В крайна сметка триъгълникът на външните работи и политиката на сигурност, отбранителната политика и индустриалния потенциал е неделим и укрепва позицията на Европа в света, както и нейните икономически и политически интереси и ценности (правата на човека, демокрацията). Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да бъде пряко ангажирана.

1.5

ЕИСК подчертава, че ако Европа иска да поддържа силна индустрия в областта на сигурността и отбраната чрез създаване на критична маса, необходима за постигане на ефикасност и ефективност на разходите, тя се нуждае от драстична промяна в мисленето и в политиките. Тези промени трябва да доведат до стабилно и предсказуемо бъдеще за въоръжените сили, отговарящо на европейската икономическа и технологична тежест. Предвид големите различия между държавите членки, главната отговорност в това отношение е на онези държави членки, които са основни производители.

1.6

Според ЕИСК са налице силни аргументи за укрепване на процесите на планиране и ангажираност за координация в Европа:

секторът се характеризира със сложност, изисква много познания и дългосрочно планиране;

въпреки приватизацията, правителствата имат голям дял в отбранителната индустрия в качеството си на клиенти, регулатори и органи, издаващи разрешения за износ;

недостатъците в настоящата структура и (изключително строгите) бюджетни ограничения изискват на мястото на настоящите несъгласувани действия, които подкопават вътрешното и външното доверие, да се извършва една добре планирана реорганизация;

трябва да бъде осигурена ефективна координация между основните страни производителки и страните, които произвеждат по-малко или не произвеждат, за да се насърчат покупките на оръжия в Европа и да се оползотворят всички налични знания и да се използват големите дружества и МСП на континента;

на последно място, успешните резултати на европейската индустрия на световно равнище ще зависят от изграждането на стабилен вътрешен пазар в Европа.

1.7

Като допълнение към действията на Европейската агенция по отбрана и „Пакета за отбраната“ на ЕС от 2007 г. (3) ЕИСК призовава за добре разработена европейска индустриална политика за сектора на отбраната със специфичните му характеристики, продиктувани от съчетанието на правителствени изисквания и публично финансиране. В рамките на стратегията „Европа 2020“ тази индустриална политика трябва да се основава на споделени национални и европейски компетенции с Европейската агенция по отбрана и Европейската комисия като пълноправни партньори, както и на консултации с отбранителната индустрия и други заинтересовани страни, сред които социалните партньори, и на необходимостта от добре организиран социален диалог.

1.8

Европейските политики и финансиране трябва да свържат инвестициите на европейско и национално равнище, като по този начин намалят фрагментирането и дублирането на публичните разходи и повишат качеството и оперативната съвместимост.

1.9

За разработването на спешно необходимите въоръжения от ново поколение е изключително важно да се използва потенциалът на най-съвременната научноизследователска и развойна дейност. Такава дейност не може да бъде изключителна компетенция на индустрията. Основната отговорност е на правителствата. Вследствие на това тази дейност е много уязвима по отношение на текущото намаляване на бюджета. Съветът и заинтересованите страни следва спешно да идентифицират и да стартират научноизследователски програми, които да помогнат на европейската индустрия да се справи с нежеланите зависимости от други източници. Технологиите с двойна употреба са необходимост. Програмата на ЕС за научноизследователската и развойната дейност (НИРД) следва да оказва подкрепа и да осигурява ефективно трансгранично сътрудничество в тази област.

1.10

Допълнителното укрепване на европейската отбранителна технологична и промишлена база трябва да бъде планирано във възможно най-голяма степен. За тази цел са необходими задоволителни мерки на равнище Европейски съюз (4).

1.11

Необходимо е по-тясно сътрудничество между Комисията, Европейската агенция по отбрана и други заинтересовани страни. Подновеният ангажимент на председателя Barroso (5), заместник-председателя Tajani и комисаря Barnier, както и създаването на специална група за отбрана, са много навременни. ЕИСК също приветства далновидната и добре изготвена резолюция на ЕП от миналия декември относно европейската отбрана и широкия спектър от разглеждани въпроси (6).

1.12

В същия дух и с оглед на укрепването на инициативата на ЕК „Специална група за отбрана“, ЕИСК призовава Комисията да повдигне тези въпроси публично. Комисията следва също да обмисли предоставянето на елементи на подходящи отговори на констатациите, произтичащи от различията в промишлените и технологичните способности на държавите членки, както и от различията в равнищата на инвестициите в областта на научните изследвания и отбраната като цяло.

2.   Въведение

2.1

Член 42 от Договора за Европейския съюз гласи, че общата политика за сигурност и отбрана е неразделна част от общата външна политика и политика на сигурност. Член 42, параграф 3 допълва, че държавите членки предоставят военни способности на разположение на Съюза, с оглед прилагането на тази политика. От 2005 г. насам Европейската агенция по отбрана работи за укрепване на индустриалната и технологичната база на сектора на отбраната и за предоставяне на по-добро оборудване на военнослужещите. Въпреки това напредъкът е много ограничен.

2.2

Доизграждането на вътрешния пазар, както и ефективната финансова координация понастоящем са важни приоритети. Стратегията „Европа 2020“ силно подкрепя и двете цели. Този напредък трябва да бъде последван и от нови стъпки в областта на европейската отбрана.

2.3

При все това в сектора на отбраната липсва подобно развитие. Военният съюз, сключен между Франция и Обединеното кралство през 1998 г., изглеждаше като предвестник на ново мислене и на ново начало. Същият дух на тясно сътрудничество в областта на отбраната беше отразен в създаването на Европейския авиационен и отбранителен консорциум (EADS) през 2003 г. Това обаче не беше затвърдено впоследствие. От важно значение е, че страните по Писмото за намерения (групата страни с най-голям производствен капацитет, т.е. Франция, Германия, Обединеното кралство, Италия, Испания и Швеция), противно на предишните им намерения, все още не са представили надеждни предложения за рационализация или консолидация.

2.4

Стагнацията доведе до възприемане на национални подходи и поставяне на акцент върху националното производство. Наблюдава се известна ренационализация. Всички установени в ЕС индустриални предприятия се насочват към експортните пазари. Липсва обща стратегическа концепция както между правителствата, така и между индустриалните партньори.

2.5

Междувременно новите предизвикателства все повече ще влияят на потенциалните пазари. Разработването на въоръжения в развиващите се икономики е огромно предизвикателство. Китай, Русия, Индия и Бразилия (групата БРИК), следвани от някои по-малки държави, са поели по този път. Очаква се до 2015 г. бюджетът за отбрана на Китай да се увеличи от текущите 120 милиарда евро на 250 милиарда евро. Русия обяви огромно увеличение на своя бюджет за отбрана до 2015 г. САЩ изразходва над два пъти повече от общия европейски бюджет: 450 млрд евро спрямо 204 млрд евро през 2007 г., а европейският бюджет продължава да намалява. Целият европейски бюджет за научноизследователска и развойна дейност се равнява най-много на 20 % от този на САЩ. Петдесет процента от европейския бюджет за отбрана е отделен за работната ръка, спрямо 25 % в САЩ. Европа има много по-голям брой военнослужещи, но те са далеч по-зле оборудвани. Условията в световен мащаб никога няма да бъдат същите, както преди. Времето не работи в наша полза.

2.6

През последното десетилетие много проучвания призоваваха за адаптиране на отбранителната индустрия към световния пазар. Всички те изтъкват трайни недостатъци, тъй като се оказва, че пазарите в областта на отбраната са много несъвършени и повечето държави продължават да подкрепят своята „собствена“ индустрия. Опитите да се подобрят пазарите, като например „Пакетът за отбраната“ на ЕС от 2007 г., имат за цел да преодолеят някои от недостатъците на пазарите и различните национални практики.

2.7

Разглежданите въпроси са сложни, отчасти поради голямото забавяне във времето между етапа на проектиране и пускането на продуктите в експлоатация. Поради това ЕИСК счита, че възприемането на широк подход, който разглежда технологичните, икономическите и социалните аспекти, а не само отбранителната перспектива, ще бъде по-целесъобразен начин за обсъждане на тази област.

2.8

Ключов елемент са различията в стратегическите концепции на страните със значима по мащаб оръжейна индустрия, по-конкретно по отношение на определението за „основни интереси, свързани с националната сигурност“ и връзката между националната сигурност и експортните пазари. Някои по-малки страни имат доста добре развита индустрия, докато други на практика нямат никакви производствени мощности. Ясно е, че подходите на всички страни се различават в зависимост от техните нужди и потенциал. Резултатът е фрагментиране и разнородна визия за отбранителната индустрия. Операциите, подобни на тази в Либия, правят растящите пропуски в наличните оръжейни системи болезнено видими. Последиците трябва да бъдат ясно признати и оценени.

2.9

Тези тенденции се отнасят както за инвестициите, така и за заетостта. Отбранителната индустрия е високотехнологичен сектор, в който са заети пряко 600 000 квалифицирани служители, а непряко – още два милиона души. Обезпокоителен е натискът за допълнителни съкращения. Често производствените обекти имат силна регионална концентрация и биха могли да се превърнат в центрове за високи постижения, но от друга страна са изложени на риск от финансови ограничения. Тези обекти ще претърпят големи загуби, ако реорганизацията и съкращенията се осъществят по непланиран и неструктуриран начин.

2.10

Текущата заетост, разбира се, е също така първостепенна грижа за отделните правителства. На свой ред тя би могла да възпрепятства развитието на обща визия, необходима, за да се отговори по подходящ начин на социалните последици от западащата отбранителна индустрия, включително загубата на ноу хау и въздействието от това върху човешкия капитал. От друга страна, една обща визия ще благоприятства балансираното създаване на работни места и ще предотврати риска от разпиляване в посока към трети страни на научните изследователи и на високо специализираните технически и научни кадри – нещо, което би било в противоречие с целите, които ЕС си поставя посредством стратегията „Европа 2020“.

2.11

Европейските подходи и междуправителствената рамка могат и следва да работят в посоката на една и съща перспектива. Докато националният суверенитет има преимущество, резултатите от общата рамка ще бъдат ограничени, а подобренията във връзка със свръхкапацитета, припокриването и фрагментирането – малобройни. Противоречията между философията на националния суверенитет, от една страна, и финансовите, технологичните, икономическите и социалните потребности, от друга, са явни.

2.12

Следователно е обезпокоително, че целта за „общо ползване и споделяне“, т.е. организацията на европейската взаимозависимост, не е представена под формата на обща стратегия. Въпреки широката осведоменост за променения международен контекст, външният натиск очевидно все още не е достатъчно голям, за да насърчи общи походи и решения. От друга страна е забележително, че европейските страни все още са склонни да останат зависими от САЩ по отношение на обществените поръчки в областта на отбраната, вместо да извършват покупки в Европа.

2.13

За да поддържа силна индустрия в областта на сигурността и отбраната, способна да произвежда модерни системи, обезпечавайки по този начин собствената си сигурност, Европа се нуждае от драстична промяна в мисленето и в политиките. Ако бездействието продължи, понижаването на способностите ще се ускори и ще спадне до равнища, от които ЕС не би могъл да се издигне обратно на върха в някои ключови области. Това ще бъде допълнително затруднено, тъй като орязването на разходите за научноизследователска и развойна дейност ще окаже пряко въздействие върху цяло поколение изследователи и квалифицирани служители. Ако Европа не се справи с това, могат да изчезнат индустрии, да се изгубят работни места и ноу хау, поставяйки Европа в зависимост от други. Тези, които са загрижени за Европа и за европейската сигурност, трябва да придобият усещане за спешност и необходимост от действие.

3.   Политически контекст

3.1

Договорът за Европейския съюз с основание подчертава неразделната връзка между външната политика, политиката на сигурност и отбранителната политика. Ефективната външна политика трябва да бъде изградена върху убедителни отбранителни способности. Съответните отбранителни способности на свой ред трябва да бъдат проектирани и разработени с оглед на предполагаемите заплахи и договорените цели в много сложен и неустойчив международен контекст.

3.2

Ключовият фактор е позицията и ролята на ЕС в утрешния свят, като се вземат предвид бързо променящите се геополитически реалности, в които се появяват все повече участници от световен мащаб. От тази гледна точка ЕИСК счита, че е крайно време в Европа да се предприемат целенасочени действия. Опитът от близкото и далечното минало показва, че ако се запазят традиционните подходи, има риск Европа и държавите членки да останат на заден план.

3.3

ЕИСК призовава за стабилно и предсказуемо бъдеще за европейските въоръжени сили, отговарящо на текущата европейска икономическа и технологична тежест. Голямото забавяне във времето между проектирането на системите и въвеждането им в експлоатация затвърждава необходимостта от вземане на решения още тази година.

3.4

От социална и политическа гледна точка ЕИСК подчертава четири важни аспекта във връзка с необходимостта от ефективни европейски отбранителни способности:

закрила на населението;

необходимост от добре оборудвани военнослужещи;

стабилни и предсказуеми работни места;

добре обмислени европейски хуманитарни и военни действия в света.

3.5

Налице е непрекъснат дебат за бъдещето на ОПСО, но той рядко се определя в такъв смисъл. Много теми, като например използването на бойните групи, противоречията около разработването на единен оперативен щаб, финансирането на мисиите на ЕС във връзка с ОПСО, осигуряването на участие в тези мисии и призивите за преразглеждането на стратегията за европейска сигурност, на практика представляват разисквания на тема ОПСО, без да бъдат афиширани като такива. Ще бъде крачка напред да се подходи към този дебат, назовавайки го с правилното му име. Освен това във всички разисквания по тези важни въпроси трябва също да се отчитат последствията на решенията (или невземането на решения) за индустрията. Това ще покаже и силната връзка между индустриалния потенциал и прилагането на ОПСО. Основната отговорност е на правителствата.

3.6

Трансатлантическите отношения и НАТО са от ключово значение. Дълго време американците силно критикуваха начина, по който европейците съблюдават своите задължения в областта на отбраната в рамките на Алианса. Налице е постоянен призив от двете страни на Атлантика за „европейски стълб“ в НАТО. Досега се случва тъкмо обратното.

3.7

Причините за липсата на истински „европейски стълб“ се коренят в политиката. В Европа все още липсва достатъчна политическа воля за определяне на европейски „стратегически“ интереси или общи ключови военни способности. За разлика от нея, САЩ и други страни използват понятието за стратегически дейности, които обхващат всички научноизследователски дейности и индустрии, допринасящи за цялостната сигурност на гражданите им, без значение дали са цивилни или военни.

3.8

В този контекст ЕИСК счита, че чрез изграждането на европейски стълб прекомерната зависимост на европейските военни способност от САЩ ще бъде заменена с по-балансирани отношения. Успоредно с неотложната дискусия относно общите европейски стратегически интереси, която е от изключителната компетентност на правителствата, организираното планиране чрез сътрудничество между европейските институции, държавите членки и отбранителните индустрии, както и постепенното преразглеждане на навиците на държавите членки автоматично да купуват „готови продукти“ в САЩ, трябва да започне възможно най-скоро.

3.9

Подобряването на условията за индустриално сътрудничество с индустриите на САЩ на по-равна основа ще бъде от полза както от индустриална, така и от финансова гледна точка.

4.   Европейска отбранителна индустрия

4.1

Външната политика и политиката на сигурност и отбрана са тясно свързани с отбранителната индустрия. Въпреки приватизацията, правителствата имат голям дял в отбранителната индустрия в ролята на клиенти, регулатори и органи, издаващи разрешения за износ.

4.2

Отбранителните индустрии имат голяма свобода на действие на експортните пазари. Това се дължи отчасти на приватизацията и отчасти на насърчителните практики, прилагани от правителствата: икономическата криза е причина някои министри на отбраната да се превърнат буквално в „рекламни лица“ на износа. При всички положения кризата принуждава сектора на отбраната да разглежда износа като основен елемент в своя бизнес модел. Като цяло, 2011 г. беше много доходоносна за европейските индустрии. Предприятията също отбелязват значителен успех в разработването на продукция с двойна употреба.

4.3

Участниците в световен мащаб като Китай, Индия и Бразилия, например, имат своите собствени външнополитически амбиции, което води до ръст в бюджетите за отбрана. В момента това създава осезаеми възможности за европейския износ. Докога обаче ще продължи? Индустрията все още е в добро състояние, но тези резултати се дължат до голяма степен на инвестиции от преди 20 до 25 години. Допълнителното намаляване или стагнация на инвестициите вече би довело до необратими последици в близкото бъдеще.

4.4

Освен това е реалистично да се очаква, че нововъзникващите сили ще започнат да изграждат своите индустрии независимо от западните и че впоследствие, в качеството си на бъдещи конкуренти на Европа на пазарите на трети страни, ще започнат все по-често да блокират вноса от западните страни или да го обвързват с условия.

4.5

Понастоящем в Европа не се очаква да стартират нови ключови програми и това без съмнение ще повлияе на успеха на износа в бъдеще. Освен това от много време не се е случвало водещи страни с развиваща се икономика да се нуждаят от значителен трансфер на технологии и производство в техните страни.

4.6

По всяка вероятност ще бъдат използвани еднократни договори за износ, за да се копира технологията от западните индустрии. В тези случаи освен да се блокира вносът, другата възможност би могла да бъде изграждането на съоръжения за производство и развойна дейност в съответните страни. Към момента е по-скоро въпрос на спекулации до каква степен подобно развитие би засегнало производствените мощности и възможностите за работа в Европа. В по-дългосрочен план е възможно позицията на европейската индустрия да бъде подкопана от нововъзникващите гиганти. По-развитите технологии и по-голямото производство в тези страни ще се отрази също и на (потенциалните) европейски експортни пазари в други трети страни. Съревнованието на продуктите и цените ще стане още по-ожесточено.

4.7

Поради големите закъснения в разработването и производството, както и технологичните инвестиции и непрекъснатите иновации, Европа се нуждае от целенасочено сътрудничество с цел да гарантира наличието на съвременна и самостоятелна отбранителна индустрия. Доколкото размерът на пазара се определя предимно от националните граници, той почти автоматично се намира под прага на критичната маса дори в големите държави членки. Износът за трети страни би могъл да облекчи това положение до известна степен, но бъдещето е несигурно, а пазарните условия често са твърде нестабилни.

4.8

Непрестанно намаляващите бюджети, които в настоящите условия означават значителни ограничения, трябва да дадат сигнал за тревога. Те оказват въздействие върху бюджетите за инвестиции и обществени поръчки, особено когато оперативните разходи и разходите за поддръжка се запазват на същото равнище или се увеличават в резултат на текущи военни операции (като например операциите в Афганистан, Либия и операциите срещу пиратството).

4.9

Това води до отлагане или дори отмяна на инвестиции, които са от ключово значение за индустрията, за да може да поддържа и подновява производствените и развойните способности. Освен това самата индустрия би била по-малко склонна да инвестира в такава поддръжка или нови дейности през трудните времена. Необходимите инвестиции могат да бъдат осигурени, само ако се работи последователно и със съвместни усилия.

4.10

ЕИСК призовава за добре разработена европейската индустриална политика за сектора на отбраната, която обхваща всички фази от проектирането на системите до оперативното им приложение. Става въпрос за специфична индустриална политика. По своята природа тя представлява обществен пазар: поради ниските маржове на печалба в началото и специфичните правителствени изисквания, е необходимо НИРД трябва да продължат да бъдат финансирани и след получаването на началния капитал. Необходимо е да се идентифицират ключови европейски индустриални способности, както и да се разработят инвестиционни политики за насърчаване на стабилно европейско производство. Тъй като нито една страна не разполага с необходимите ресурси за финансиране на въоръжения „от ново поколение“, налага се да се обединят националните и европейските цели, както и националните и европейските ресурси, както във финансов, така и в индустриален план. Управлението следва да се основава на споделени национални и европейски компетенции в съответствие с договорената стратегия „Европа 2020“. Това представлява също ефективен „етикет“ за оптимизиране на сътрудничеството между европейските институции и в рамките на Комисията, което все още не е оползотворено напълно. Във връзка с това Специалната група за отбрана, която скоро ще започне да действа като платформа за обсъждане на приоритетите, способностите и пропуските – с участието на Комисията, Европейската агенция по отбрана и Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) – би могла да окаже ценна подкрепа.

4.11

Научноизследователската и развойната дейност е централна тема. Отбранителната индустрия е високотехнологична, изискваща много знания индустриална дейност, която ще бъде необходима за пълното разработване на прототипи. Научноизследователската и развойната дейност почти в никой случай не е изключителна отговорност единствено на индустрията. Развитието и жизненият цикъл на системите са твърде дълги, а финансовото въздействие – твърде голямо, за да бъдат поети от индустрията всички финансови рискове. Историята показва, че всички успешни програми се изпълняват съвместно от правителствата и индустрията.

4.12

Голяма част от НИРД в областта на отбраната по света идва пряко или непряко от страна на правителствата посредством покупки. Като се има предвид естеството на продуктите, не е изненадващо, че като цяло отбранителните индустрии избягват прекомерния финансов риск. НИРД в областта на отбраната е особено уязвима по отношение на правителствените съкращения.

4.13

Поради това в допълнение към индустриалната консолидация държавите членки, Комисията и индустрията трябва да се споразумеят за достатъчно финансиране и обединяване на научноизследователската дейност, технологиите и развитието. Инвестициите в отбраната изискват високо равнище на финансиране за НИРД и технологични проекти. Освен това трябва да е гарантиран достъпът до ключови технологии. Ако достъпът до ключови за развитието и производството технологии бъде отнет поради ограничения на износа, наложени от трети страни, биха възникнали сериозни проблеми за постигане на целите за европейска сигурност.

4.14

НИРД, осъществена извън организациите за военно сътрудничество, заема все по-важно място поради постигнатия в много области напредък на независимите науки и технологии. Често се случва едва в последната фаза на развитие крайното приложение да покаже дали научноизследователската и развойната дейност може да се определи като военна или гражданска. НИРД „с двойна употреба“ е с нарастващо значение за целите на отбраната – пример за това са информационните технологии. Следователно е от ключово значение за европейската отбранителна технологична и промишлена база (ЕОТПБ) да стимулира НИРД „с двойна употреба“, по-конкретно защото това позволява получаването на финансиране отвъд средите, свързани с отбраната.

4.15

Държавите членки трябва да се договорят за публичното финансиране за НИРД на равнище ЕС. То може да бъде отпуснато по предстоящата Осма рамкова програма (8РП) или чрез отделен фонд, за предпочитане чрез пакети за модерни научноизследователски области, например нанотехнологии и изкуствен интелект. Трябва да бъдат планирани специални процедури, като се има предвид връзката между отбранителната индустрия и публичния сектор.

4.16

Европейската агенция по отбрана и Европейската комисия трябва да играят важна роля, както е предвидено в Европейската рамка за сътрудничество, също за да се избегне текущата политическа намеса. Европейската агенция по отбрана следва да получи възможност да разгърне цялостната си роля, предвидена в Договора от Лисабон (7).

4.17

От ключово значение за разработването на индустриална програма и програма за НИРД в областта на отбраната е работещите в сектора да разполагат с по-актуални умения (8). Това е поредният силен аргумент в полза на стабилна рамка за НИРД и индустрията, вместо хаотичното преструктуриране. Не трябва да се забравя, че работната сила в сектора на отбраната е основата, върху която се изгражда бъдещето на отбранителните способности. Консултациите и комуникацията с индустрията, научноизследователските институти, висшите учебни заведения, военните организации и заинтересованите синдикати трябва да допринасят за това текущото преструктуриране и ориентираното към бъдещето оръжейно производство в Европа да бъдат правилно организирани.

4.18

Бюджетните ограничения налагат търсене на решение за припокриването и неефективността. Контролираната консолидация не означава непременно създаване на големи предприятия, а натрупване на достатъчно критична маса и качество, съобразено с международните стандарти, които осигуряват конкурентна позиция на вътрешните пазари и на пазарите на трети страни. Все по-нарастваща е необходимостта от координация на планирането на проектите на равнище ЕС от правителствата, съответните участници от ЕС и индустрията.

4.19

Различията в размера и продукцията на индустриите са факт. Държавите членки се различават много по отношение на индустриалната си значимост. Евентуално споразумение между участващите страни следва да включва гаранцията, че индустриите на държавите, които не са страни по Писмото за намеренията (т.е. основни производители) ще бъдат свързани с релевантни проекти. Този подход не само е желателен от политическа гледна точка, но също насърчава продуктивни взаимоотношения между големите и по-малките предприятия, както и научноизследователските институти. В качеството си на доставчици МСП следва успешно да дават принос за веригите на интелигентна специализация.

4.20

Необходимо е да се обърне специално внимание във връзка с констатирана уязвимост в някои страни от Централна Европа поради тяхното изложено на рискове географско положение. С оглед на необходимостта гражданите на тези страни да се чувстват добре защитени, както и на желателното оползотворяване на специфичните технически знания в областта на отбраната, ЕИСК изтъква необходимостта от подходящо интегриране на наличните знания и умения в страните в Централна Европа в текущи и бъдещи проекти в областта на отбраната.

4.21

Един интегриран европейски пазар за отбранителни продукти би изградил по-стабилен вътрешен пазар. Освен че ще обедини съществуващите национални пазари, европейският пазар ще насърчи хармонизацията или дори стандартизацията на изискванията и на правилата за обществените поръчки на отделните държави членки. По-голямата хармонизация или стандартизация биха подобрили финансовите и икономическите условия, повишавайки конкурентоспособността на европейските предприятия на глобалния пазар.

4.22

Един европейски пазар в областта на отбраната би имал критична маса. В този контекст ЕИСК посочва неблагоприятните последици от това държавите членки да продължават да купуват „готови продукти“ в чужбина, особено от САЩ. Това на първо място подкопава предимствата от наличието на европейски пазар за индустрията; в резултат цените на тези отбранителни продукти ще се увеличат за европейските клиенти, ако на индустрията се попречи да продава на пазарите на трети страни, където (държавната) конкуренция без съмнение ще става все по-ожесточена. На второ място, европейските държави, които купуват „готови продукти“ в САЩ, плащат за американските технологичните разходи, които са включени в цената на продуктите.

4.23

Предвид финансовите и международните политически перспективи, е задължително провеждането на задълбочен европейски дебат и извличането на оперативни заключения. Ако не всички държави членки са склонни да участват в една обща рамка, би следвало предимство да има принципът на „засиленото сътрудничество“. По-голямата интеграция и позитивното отношение спрямо купуването на европейски продукти ще се окаже единственият начин пазарните размери да се доближат до тези на САЩ и да станат съпоставими с тях. Без наличието на ефективен вътрешен пазар има сериозни основания за съмнения дали европейската индустрия има шанс да се конкурира на световно равнище.

5.   Някои специфични въпроси

5.1

Индустриалната ситуация на различните видове въоръжени сили – сухоземни, морски, въздушни – значително се отличава в отделните страни. В редица области вече за нито една страна не може да се каже, че е способна със собствени сили да разработи въоръжения от ново поколение.

5.2

В сухоземния сектор само ограничен брой големи предприятия за интегриране на системи са способни да разработват и произвеждат основни бойни танкове (ОБТ) и по-леки военни превозни средства. Основните европейски производители са във Франция, Германия и Обединеното кралство. Има широк кръг от недостатъчно представени производители на подсистеми и третични доставчици от Централна Европа.

5.3

Много страни развиват своя „собствена“ корабостроителна промишленост и строят плавателни съдове, които са много различни по размер и сложност в отделните страни. Страните по Писмото за намерения и Нидерландия са водещи; това се отнася и за областта на идейните проекти и сложната апаратура за военноморски изследвания, които значително се различават от развитието на търговското корабостроене. Тук отново са налице широк кръг производители на подсистеми и третични доставчици.

5.4

Само в няколко страни се разработват и произвеждат военновъздушни средства. Индустрията е концентрирана в малко на брой предимно мултинационални компании, които работят на европейско равнище и извън европейските рамки. Индустрията основно е съсредоточена в Европейския авиационен и отбранителен консорциум (EADS) и предприятията BAE Systems, Dassault и Saab-Aircraft. Най-модерните изследвания в областта на аеродинамиката се извършват в малко на брой страни.

5.5

Секторът на електрониката, включително сектор „Командване, комуникации и контрол“, с ключови играчи като Thales, BAE Systems и Finmeccanica е с нарастващо значение за отбраната. За Philips и Siemens – най-големите европейски индустриални групи за електроника – секторът на отбраната не е от такова значение. В техния случай производственият обем за рентабилно масово производство на специфични електронни компоненти, като интегрални схеми за отбраната, бездруго е твърде малък. Въпреки това ангажирането на тези големи индустриални групи подчертава значението на двойната употреба в тази област.

5.6

Кръгът на предприятията, произвеждащи боеприпаси и взривни вещества постепенно намаля през последните десетилетия в резултат на ограниченията, свързани с околната среда. Обществената безопасност принуждава тези отрасли или да местят старите производствени обекти, или направо да ги затварят.

5.7

Достъпът до ключови технологии е от основно значение и трябва да бъде подкрепян в рамките на ОПСО. Същото се отнася и за някои материали, като например въглеродните влакна или материалите за електронни компоненти.

5.8

„Пакетът за отбраната“ на ЕС от 2007 г., приет през 2009 г., би могъл да окаже значителна помощ. Държавите членки трябваше да транспонират директивите през лятото на 2011 г. Все още е твърде рано за положително или скептично отношение спрямо техните вторични ефекти за създаването на вътрешния пазар. Процесът все още не е завършен и изпълнението на целта за междуобщностен трансфер на отбранителни продукти, както и на понятия като „основни интереси на националната сигурност“, все още предстои.

5.9

Член 346 от ДФЕС предвижда възможност за дерогация от законодателството на ЕС за обществените поръчки, с цел опазване на основните интереси на националната сигурност. Тази широка формулировка би могла да попречи на правилното развитие на пазара, по-конкретно в посока на желаните вериги за доставка. ЕИСК призовава за по-специфично тълкуване на член 346, което създава достатъчно възможности за разработване на европейски решения и оптимални европейски вериги за доставка и насърчава сигурността на доставките, наличната специализация в държавите членки и доброто съотношение между качеството и вложените средства.

5.10

Националната сигурност на информацията поражда проблеми, сходни със споменатите в параграф 5.9, и също трябва да бъде преразгледана. Тя представлява важен и чувствителен въпрос във връзка с участието на европейските индустрии в отбранителни проекти в САЩ.

5.11

„Споделянето и общото ползване“, както и общите програми за обучение, трябва да са насочени към бъдещето. Основно условие е думите да се заменят с конкретно планиране и целенасочен подход с ясно определени стъпки. Независимо от това, докато не се постигне споразумение по въпроса за отбранителните доктрини, ще бъде много трудно да се изпълнява по подходящ начин „споделянето и общото ползване“.

Брюксел, 11 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Вж. „Към по-силна Европа“, доклад на независим проучващ екип, сформиран от министрите на отбраната на държавите от Европейската межправителствена организация, съдействаща за развитието на изследвания и производства в сферата на отбранителната промишленост (Independent European Program Group) с цел да представи предложения за подобряване на конкурентоспособността на европейската промишленост за отбранителна техника.

(2)  Общата политика за сигурност и отбрана като неразделна част от общата външна политика и политика на сигурност, Договор за Европейския съюз (ДЕС), чл. 42 и следващия. ОВ C 115, 9.5.2008 г.

(3)  Директива 2009/43/ЕО (ОВ L 146, 10.6.2009 г.) и 2009/81/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г.). „Пакетът за отбраната“ беше приет от Съвета и ЕП през 2009 г. Той трябваше да бъде транспониран от държавите членки през лятото на 2011 г. Пакетът включваше и Съобщение относно „Стратегия за по-силна и по-конкурентоспособна европейска отбранителна промишленост“, COM (2007) 764, 5.12.2007 г.

(4)  Европейските фондове, а именно предстоящата 8 РП, Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд, Европейският социален фонд, трябва да са част от този процес.

(5)  Състояние на Европейския съюз, ноември 2011 г.

(6)  Резолюция на ЕП от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовия сектор върху сектора на отбраната в държавите членки на ЕС (2011/2177(INI).

(7)  Вж. чл. 45, параграф 1 и чл. 42, параграф 3 от ДЕС, ОВ C 115, 9.5.2008 г.

(8)  Вж. „Цялостен анализ на възникващите компетенции и нуждите от умения за оптимална подготовка и управление на промяната в отбранителната индустрия на ЕС, Окончателен доклад“, май 2009 г., доклад на Eurostrategies за Европейската комисия.


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/24


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Жените предприемачи — конкретни политики за насърчаване на растежа и заетостта в ЕС“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 299/05

Докладчик: г-жа Madi SHARMA

На 19 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Жените предприемачи - конкретни политики за насърчаване на растежа и заетостта в ЕС“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 28 юни 2012 г.

На 482-рата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 121 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки за насърчаване на предприемачеството сред жените в Европа

1.1   В настоящото становище се правят четири конкретни предложения за политически мерки за насърчаване и развитие на предприемачеството сред жените с цел подпомагане на устойчивия растеж в Европа. То се концентрира само върху предприемачеството сред жените и не разглежда по-широкото измерение на женското участие на пазара на труда или в процеса на вземане на решения.

1.2   Политическите препоръки не са неутрални по отношение на разходите, но малката инвестиция, която се изисква от Европейската комисия и държавите членки ще бъде компенсирана от възвръщаемостта на инвестициите от добавената икономическа полза, която произтича от увеличаването на броя на предприятията, собственост на жени, в икономиката и от създаването на работни места в тях. Може също така да се предполага, че биха могли да бъдат пренасочени средства от проекти с ниско въздействие, за да се подпомогне по-добре постигането на целите.

1.3   Освен това политическите препоръки не изискват никакви нови структури и могат да бъдат интегрирани в съществуващите министерства на икономическото развитие, но не трябва да се установяват в министерства по въпроси на равенството между половете, защото предприемачеството сред жените е „икономически“ въпрос.

1.4   Тези препоръки могат да бъдат подкрепени с доказателства за рентабилността на инвестициите от резултатите на подобни действия в САЩ, при които броят на жените предприемачи се е удвоил, създадени са повече работни места и по-голям икономически принос за обществото. Най-голямо въздействие са оказали задължителният характер на събирането на данни и политиката на възлагане на поръчки (1).

1.5   Да се създаде офис на европейските жени, собственици на предприятия в рамките на Европейската комисия и в компетентните министерства (за предпочитане не в министерства по въпроси на равенството между половете, за да се направи разграничение между икономически дейности и отговорности във връзка с равенството между половете) на равнище държави членки, без да се създават изцяло нови структури.

1.6   Да се определи директор/специален пратеник или представител на високо равнище по въпросите на предприемачеството сред жените в рамките на Европейската комисия и министерствата на предприемачеството сред жените в държавите членки, с междуведомствена роля в повишаването на осведомеността за икономическите ползи от насърчаването на повече жени да започнат и да развиват бизнес.

1.7   Да се събират данни и да се изготвят годишни актуализации на политиката и изследванията относно предприемачеството сред жените в европейските региони, като се увеличава достъпът до данни, групирани по полов признак, в правителствените отдели и агенции.

1.8   Да се привежда в изпълнение действащото законодателство в области на равенство между половете. Това би трябвало да включва специално внимание върху осигуряването на анализ на разпределението по полов признак на ресурсите и средствата, така че да се гарантира прозрачност, отчетност и добросъвестност по отношение на доказателствата за действителното спазване на равенството между половете.

1.9   За да се създаде благоприятна за жените предприемачи среда, би трябвало да се вземат предвид следните аспекти:

включване на мъже в дебата и комуникацията;

премахване на стереотипите въз основа на пола, особено в образованието и кариерното развитие;

насърчаване на академични проучвания, което може да доведе до възникването на нови предприятия на жени;

осигуряване на справедлив достъп до финансиране и ресурси при равни условия и

подобряване на социалната защита за самостоятелно заетите лица.

2.   Контекст

2.1   Растежът на ЕС и малките и средните предприятия (МСП)

2.1.1   В резолюцията на Европейският парламент относно предприемаческата дейност на жените в малките и средните предприятия (2) се признава, че съществуват различия „между държавите-членки по отношение на броя жени предприемачи […]; като има предвид, че сред онези, които възприемат предприемачеството като обещаваща възможност за кариера, жените са по-малко от мъжете и че въпреки увеличаването през последното десетилетие на броя на жените, управляващи МСП, в Европейския съюз едва 1 от всеки 10 жени е предприемач, докато сред мъжете това съотношение е 1 от 4; като има предвид, че жените съставляват около 60 % от всички завършили университетско образование, но са много по-слабо представени на пазара на труда по отношение на работата на пълен работен ден, особено в стопанската сфера; като има предвид, че е особено важно жените да бъдат насърчавани и да имат възможността да започват предприемаческа дейност, за да се намали съществуващото неравенство между половете“.

2.1.2   В контекста на финансовата криза в Европа, ограничителните мерки се превърнаха в ключова дума за намирането на изход от кризата. До неотдавна дискусиите за ограничителни мерки бяха допълвани от дискусии за инвестиции. Политиките за насърчаване на растежа трябва да бъдат основния акцент.

2.1.3   В глобално променяща се среда, която се характеризира с несигурност, непрекъснати промени и по-голяма световна конкуренция, признаването на ролята на предприемачите за канализирането на тези инвестиции за постигането на икономическо възстановяване е един от ключовите елементи за осигуряването на конкурентоспособна и динамична европейска икономика. След като призна ролята на МСП в нашето общество, за Европейската комисия използването на потенциала на МСП сега е тема от първостепенно значение.

2.1.4   Предприемачите придобиват все по-важна роля като предоставящи възможности за заетост и като ключови фигури за благосъстоянието на местните и регионалните общности (3). Така посредством Лисабонската стратегия за растеж и заетост, законодателния акт за малкия бизнес в Европа, стратегията „Европа 2020“ и новата COSME (4) ЕС категорично постави нуждите на МСП в основата на своите дейности за постигане на положителни резултати.

2.1.5   Националната и местната среда, в която работят МСП в рамките на ЕС, както и естеството на самите МСП, се различават значително. Политиките, които се занимават с потребностите на МСП следователно трябва да признаят изцяло това разнообразие и да спазват напълно принципа на субсидиарност (Мисли първо за малките – „Small Business Act“ за Европа).

2.1.6   В неотдавнашното си становище относно съобщението „Малък бизнес, голям свят — ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“ (5) ЕИСК отбелязва, че Комисията възприема равенството между половете в своята дейност, но не отправя конкретни препоръки за подпомагане на МСП, собственост от жени, които се стремят към интернационализация.

2.1.7   Европа не разполага с инфраструктура, която конкретно да подпомага предприемачеството сред жените. Нито една от горепосочените политики, последващи мерки или разпоредби не признава изцяло свързаните с половата принадлежност въпроси в областта на фирмената собственост, нито пък открива възможностите за растеж или разнообразието в сферата на бизнеса (надомна работа, микропредприятия, семеен бизнес).

2.2   Настояща политика по отношение на предприятията, собственост на жени

2.2.1   Предприятията, които са собственост на жени, са от решаващо значение за жизнеността на европейската икономика. Вече повече от десетилетие правителства и редица организации в публичния и частния сектор и академичната сфера отбелязват стойността на подкрепата за предприятията на жените както от политическа, така и от практическа гледна точка. В резултат на това все повече се осъзнава приносът на тези предприятия за икономиката.

2.2.2   Понастоящем Комисията работи съвместно с държавите членки, за да открие начини за преодоляване на факторите, които възпират жените да се занимават с предприемачество, и бяха лансирани редица инициативи, сред които:

Европейската мрежа на менторите на жените предприемачи, официално представена по време на проява на полското председателство на 15 ноември 2011 г. Мрежата е една от мерките, предложени в прегледа на SBA за 2011 г., която подкрепя и допълва действията за популяризиране, подпомагане и насърчаване на предприемачеството сред жените;

Европейска мрежа за управляващи политиките лица за насърчаване на предприемачеството сред жените (WES);

Портал за предприемачество сред жените (6).

3.   Икономическият потенциал

3.1   Въпреки обнадеждаващия напредък ЕС трябва все още да предприеме допълнителни съществени мерки, за да се освободи целия потенциал на предприятията и особено на МСП, собственост на жени. Присъствието на жените на бизнес сцената е твърде често незабележимо – в медиите, в представителните организации на бизнеса, както и когато става въпрос за оказване на влияние върху политиката.

3.2   Продължава да е налице различие между половете в областта на предприемачеството, израз на което е по-малкият брой жени предприемачи. Днес жените предприемачи в Европа са едва 30 % от всички предприемачи. Това увеличава неизползвания потенциал за икономически растеж.

3.3   През 2012 г. ролята на предприятията, притежавани от жени, е по-важна от всякога: те съществуват в цяла Европа, в съседните региони, като страните от Евромед (7), и във всеки сектор и тяхната роля за развитието на икономиката и създаването и запазването на работни места е от съществено значение за възстановяването и растежа.

3.4   Най-обезпокояващо е, че във време, когато правителственото финансиране в подкрепа на бизнеса беше намалено в много страни, и когато много предприятия се борят за оцеляване и растеж, политиките за подкрепа на предприятия, собственост на жени, отпаднаха от дневния ред въпреки силните думи. Предприятията, притежавани от жени, са „възможност за няколко милиарда евро“ (8), която трябва да се признае, а не да се пренебрегва.

3.5   Липсата на количествени и качествени данни е едно от най-големите предизвикателства в статистическото отразяване на предприемачеството сред жените в Европа. В бизнес регистрите и в много източници за националната статистика (включително регистрациите по ДДС) липсва групиране по полов признак. Така също информация, свързана с пола не се предоставя охотно от банки или организации, подкрепящи бизнеса.

3.6   Въпреки тези недостатъци, някои последователни източници на информация относно предприемачеството и самостоятелната заетост предоставят информация относно бизнес дейностите на мъжете и жените. Те включват Global Entrepreneurship Monitor (GEM – Глобален наблюдател на предприемачеството) и ежегодните проучвания на населението в повечето европейски държави (преброяване на населението). Събирането на данни в ЕС изтъква потенциала за Европа (9).

3.7   Проучванията показват (10), че предприятията, собственост на жени, инвестират повече в обучението на своя персонал отколкото работодателите като цяло и че около две-трети от тях се стремят да увеличат лидерския капацитет на своите мениджъри. Така инвестициите в подкрепата за насочените към растежа предприятия, собственост на жени, твърде вероятно ще имат по-голяма рентабилност отколкото инвестициите в предприятията като цяло.

3.8   Повечето статистики са консервативни прогнози и съществуват значителни доказателства от проучвания, които сочат още по-силен стремеж към растеж сред жените предприемачи, включително онези от тях, които са майки (11). Проучване на Natwest Bank в Обединеното кралство показва, че 88 % от жените в сравнение с 74 % от мъжете предвиждат растеж за своите предприятия. Прогнозираният растеж възлиза средно на 25 %.

4.   Равенството между мъжете и жените в бизнеса

4.1   ЕС има етичното задължение да даде на жените това, което те наистина заслужават. Въпросът за равенството между половете трябва винаги да бъде на преден план в управлението на политиките на ЕС. Във време на криза „равенството между мъжете и жените“ придобива още по-голямо значение. Както мъжете, така и жените трябва да участват в дебата, тъй като твърде често въпроси, които засягат жените привличат само жени около масата за преговори.

4.2   Политиките на равенство между половете, включително законодателството, се прилагат в Европа, но те не включват акцент върху осигуряването на анализ за разпределянето на ресурси или средства по полов признак. За да се гарантира прозрачност, отчетност и добросъвестност по отношение на доказателствата за действителното спазване на равенството между половете, е необходимо да се предоставя такъв анализ.

4.3   Това е правно изискване в Обединеното кралство, наречено „Gender Equality Duty“ (задължение за равенство между половете) (12), което изисква всички публични власти при изпълнението на всичките им функции да спазват следното:

да отстраняват незаконната дискриминация и тормоза въз основа на пола;

да насърчават равните възможности между жените и мъжете.

Това ще изисква анализ на разпределянето на ресурсите и средствата, за да се докаже неутралност от гледна точка на пола.

4.4   Концепцията за задължението за равенство между половете е важна за осигуряването на равенство между мъжете и жените чрез отговорност и цялостна оценка на предоставянето на ресурси и събирането на данни, групирани по полов признак. Това би подпомогнало определящите политиките лица в оценяването на истинското въздействие на предприемачеството сред жените. (Например фондът за регионално развитие (ЕФРР) или социалния фонд (ЕСФ): ЕС предоставя средства на държавите членки, които от своя страна ги разпределят на местно равнище. Често тези средства се използват за създаване на работни места посредством основаване на предприятия, но никога не се подвига въпросът за равенството между половете.) За да се осигури равенство между половете, отговарящите за политиките лица на всяко равнище би трябвало да разглеждат и анализират разпределянето на финансовите средства по полов признак.

4.5   Полът може да се разглежда като „лупа“, през която могат да се разберат други неравенства (на основата на раса, увреждане или възраст) и да се предприемат действия за отстраняването им. За да може принципът на равенство между половете да бъде разглеждан ефективно в Европа, е необходим интегриран подход, както е изтъкнато по-специално в доклада на ОИСР „Tackle gender gap to boost growth“ („Справяне с неравенствата между половете, с цел стимулиране на растежа“) (13). Акцентът върху половия признак обхваща всички аспекти на равенството и засяга всички – и мъже, и жени. Акцентът върху половия признак признава, че неравенството между жените и мъжете произтича от несправедливост или стереотипи, които засягат всекиго.

4.6   Необходим е анализ въз основа на пола, за да се избегне прахосване на ресурси за образование и обучение, за по-високи равнища на заболеваемост, икономически разходи за предприятия, в които уменията на жените не се оценяват и техният потенциал и талант не се признават. Освен това подкрепата за кариерното развитие, преодоляването на стереотипите и разчупването на т.нар. „стъклен таван“ са от съществено значение за разширяването на възможностите за жените от всички възрасти. Жените, които са модели за подражание и жените – лидери също трябва да присъстват по-широко в медиите и обществото, за да се насърчават положителните промени, които жените могат да донесат за икономиката.

5.   Препоръки

5.1   Политически мерки

5.1.1   ЕИСК признава, че Европа е подложена на ограничителни мерки, но прости, конкретни политики за предприятия на жени предприемачи, биха могли да донесат рентабилност на инвестициите, която надхвърля малките суми от страна на ЕС и държавите членки за осъществяването на тези четири предложения.

5.1.2   Тези предложения не са случайно подбрани, а са формулирани след консултации с жени предприемачи и със сдружения на бизнеса. Подобни препоръки бяха отправени в резолюцията на Европейския парламент (14). Още по-важно е, че подобни мерки бяха въведени в САЩ със Закона за предприятията, собственост на жени – „Women's Business Ownership Act“ (1988 г.). Най-голямо въздействие оказаха задължителният характер на събирането на данни и на възлагането на поръчки. Съотношението на жените предприемачи спрямо мъжете предприемачи в САЩ е около 2:1 (броят на жените, собственици на предприятия в САЩ като процентен дял от всички предприятия се повиши от 26 % през 1992 г. на 57 % през 2002 г.). Това доведе до удвояване на броя на жените предприемачи, създаване на повече работни мести и по-голям икономически принос за обществото.

5.1.3   Предложенията са:

5.1.3.1

Да се създаде офис на жените, собственици на предприятия в рамките на Европейската комисия и в компетентните министерства на държавите членки. За предпочитане е това да става не в министерства по въпросите на равенството между половете, за да се направи ясно разграничение между икономически предприемачески дейности и отговорности, във връзка с равенството между половете. Този офис трябва да има сериозен мандат с цели и ресурси. Понастоящем в ГД „Предприятия и промишленост“ само 1 служител от 900 души се занимава специално с предприемачеството сред жените в Европа!

5.1.3.2

Да се определи директор/специален пратеник или представител на високо равнище по въпросите на предприемачеството сред жените в рамките на Европейската комисия и министерствата на предприемачеството сред жените в държавите членки, но с междуведомствена роля за повишаването на осведомеността за икономическите ползи от насърчаването на повече жени да започнат и да развиват бизнес. Тези длъжности би трябвало да бъдат времево ограничени (от 4 до 10 години в зависимост от икономическата и финансовата структура) и би трябвало да имат много ясни правомощия с конкретни цели и отчетност. Директорът/специалният пратеник или представителят на високо равнище по въпросите на предприемачеството сред жените би могъл да отговаря и за насърчаването на кариерното развитие в промишлеността и академичната сфера, което ще доведе до повишаване на броя на жените предприемачи в изследователската дейност, науката, високите технологии, директната търговия и онлайн/ИТ разработките.

5.1.3.3

Да се събират съществени данни, което ще позволи да се отразяват и отчитат в количествено отношение отпуснатите ресурси за жени предприемачи – основната причина, поради която жените са подложени на дискриминация в бизнеса, особено при основаването на предприятия. Трябва да се подкрепя изготвянето на годишен преглед на политиката и проучванията в областта на предприемачеството сред жените в европейските региони. Да се увеличи събирането и достъпът до данни, групирани по полов признак, в правителствените учреждения и агенции. От съществено значение е ГД „Предприятия и промишленост“ и министерствата на икономическото развитие в държавите членки да извършват оценка на въздействието върху равенството между половете, като събират съответни данни, които включват броя на жените предприемачи, броя на предприятията, собственост на жени, броя на служителите в тези предприятия, отпускането на ресурси за тези предприятия и предприемачи. Важно е да се признае, че страни като Австралия, Канада и САЩ успешно повишиха равнището на предприемачеството сред жените чрез събирането и анализирането на подобни данни.

5.1.3.4

Да се привежда в изпълнение действащото законодателство в области на равенството между половете. Последните данни показват, че безработицата сред жените е достигнала най-високото си равнище в Европа от 23 години насам. Отбелязва се и рекордно равнище на младите хора, включително много дипломирани жени, които не са икономически активни. Разликата в заплащането на жените и мъжете съществува и липсват представители на жените в процеса на вземане на решения в Европа. От съществено значение е ЕС и държавите членки да изпълнят своето задължение по отношение на равенството между половете при представянето на информация по полов признак, особено при събирането на данни и отпускането на ресурси.

5.2   Мерки на гражданското общество

5.2.1   Предлага се:

5.2.1.1

Тъй като всички дейности, свързани с насърчаването на предприемачеството между жените и предприятията, собственост на жени са от социална и икономическа полза за всички, мъжете трябва да бъдат насърчавани да участват в този дебат и да признаят добавената стойност на насърчаването на предприемаческата активност на жените. Съответните методи на комуникация, мрежи и обучения би трябвало да включват и двата пола, а системата за социална защита би трябвало да гарантира, че всички в обществото са третирани по един и същи начин.

5.2.1.2

Да се осигури достъп за всички до предприемачеството, като се гарантира, че образованието на всички равнища премахва стереотипите за предприемачите въз основа на пола и като се следи за езика и понятията, които се използват при описването на предприемачите. В същото време да се гарантира, че подкрепата, която понастоящем се предлага на предприемачите от страна на университети и институции за допълнителна квалификация, е привлекателна и полезна за младите жени, като по този начин ще се преодолеят различията между броя на младите мъже и младите жени, които започват бизнес.

5.2.1.3

Да се насърчават традиционното и нетрадиционното кариерно развитие на жени от всички възрасти по неутрален спрямо пола начин. Европа разполага с голям брой висококвалифицирани жени с дипломи, много от които в сегашния момент са без работа в резултат на кризата и които може би не са се замисляли за варианта да започнат собствен бизнес.

5.2.1.4

Да се създадат специални бизнес центрове за жени, където да се предлагат основна бизнес информация, мрежи, обмен на знания, обучение и наставничество. Те липсват в някои държави на ЕС и често разполагат с недостатъчно ресурси в рамките на сдруженията на бизнеса и търговските камари в ЕС. Въпреки това тези центрове, към които се насочват целеви ресурси, могат да бъдат изключително ефективни в насърчаването на предприемачеството сред жените. В Германия могат да бъдат намерени много примери за добри практики.

5.2.1.5

За жени, които биха искали да създадат свое собствено предприятия или да се занимават с изследователска дейност или иновации, да се осигури подкрепа и достъп до информация, средства и ресурси за изследвания, наука и технологии.

5.2.1.6

Финансовите институции да преразгледат предоставянето на информация за кредитирането в съответствие с пола. Някои проучвания показват, че отпускането на кредити на жени е на ниско равнище и често при значително по-високи лихви отколкото за мъжете (15).

5.2.1.7

Да се преразгледат правилата за социална защита за всички предприемачи, но по-специално практическите аспекти на разпоредбите за жените предприемачи по време на бременност, за жените предприемачи, които са майки и за тези, които полагат грижи за роднини. Планът за действие на Комисията „Европейска програма за предприемачество“ (16) привлича вниманието върху необходимостта от по-добри схеми за социална защита, но не се задълбочава в предоставянето на съответни предложения.

5.2.1.8

Да се разработи и прилага споразумение за публично разпространение, валидно за целия ЕС, с което обществените медии от държавите членки да се насърчават да поемат ангажимент за определянето на цели за балансирано по отношение на пола медийно отразяване във връзка с предприемачеството – жените да бъдат махнати от „женските страници“ и да бъдат прехвърлени в тези, посветени на бизнеса! Проучвания показват, че медийното отразяване може да повлияе значително и положително върху възприемането на жените предприемачи и отношението към тях. Засиленото медийно отразяване на успешни жени предприемачи като модели за подражание би имало измеримо въздействие върху отношението на обществото спрямо жените предприемачи.

Брюксел, 11 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  1988: Women’s Business Ownership Act (HR5050) (Закон за предприятията, собственост на жени) http://www.nwbc.gov/sites/default/files/nwbc05.pdf.

(2)  (2010/2275(INI).

(3)  Становище на ЕИСК относно „Пригодност за заетост и предприемачество — ролята на гражданското общество, социалните партньори и регионалните и местни органи от гледна точка на пола“ (ОВ C 256 от 27.10.2007 г., стp. 114).

(4)  Програма за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME) 2014-2020 г.

(5)  COM(2011) 702 final.

(6)  Вж: http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/promoting-entrepreneurship/women/portal/.

(7)  Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на предприемаческия дух у жените в Евро-средиземноморския регион“ (ОВ C 256 от 27.10.2007 г.).

(8)  Вж.: www.wescotland.co.uk/wepg.

(9)  http://womeninbusiness.about.com/od/wibtrendsandstatistics/a/statswibindustr.htm.

(10)  http://www.bis.gov.uk/assets/biscore/enterprise/docs/b/11-1078-bis-small-business-survey-2010-women-led-businesses-boost.pdf.

(11)  http://www.enterprising-women.org/static/ew_growthreport.pdf.

(12)  http://freedownload.is/doc/overview-of-the-gender-equality-duty-11622854.html.

(13)  http://www.oecd.org/document/0,3746,fr_21571361_44315115_50401407_1_1_1_1,00.html.

(14)  (2010/2275(INI).

(15)  Вж. например: „Women and banks - Are female customers facing discrimination?“ („Жените и банките. Има ли дискриминация спрямо клиентите-жени?“), доклад на IPPR, ноември 2011 г., в: http://www.wireuk.org/uploads/files/women-banks_Nov2011_8186.pdf; „Women’s business ownership: a review of the academic, popular and internet literature“ („Жените, собственици на предприятия: преглед на академични, популярни и онлайн източници“) в: http://www.bis.gov.uk/files/file38362.pdf.

(16)  COM(2004) 70 final.


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/29


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята на жените като движеща сила за модел на развитие и иновации в селското стопанство и селските райони“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 299/06

Докладчик: г-жа Daniela RONDINELLI

На 19 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Ролята на жените като движеща сила за модел на развитие и иновации в селското стопанство и селските райони“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 26 юни 2012 г.

На 482-рата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 12 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 204 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Потенциалът на жените, работещи и/или упражняващи предприемаческа дейност в селското стопанство и селските райони, трябва да се анализира, отчита и насърчава във всички политики на ЕС, а не да се санкционира от някои от тях: това е необходимата основа, за да могат жените да бъдат действащи лица в развитието и иновациите, което помага на всички сектори да излязат от кризата.

1.2

В цялото законодателство на ЕС и в неговите програми трябва да бъдат гарантирани равно третиране, равни възможности и мерки за подобряване на положението на жените чрез ефективно включване в политиките на въпросите, свързани с равнопоставеността на половете, чрез опростяване на процедурите за достъп до ресурси и периодична проверка на резултатите.

1.3

Жените трябва да бъдат включени в плановете за развитие на сектора на териториално и регионално равнище: това предполага, че те имат възможност да участват, да изразяват своите нужди, да споделят опит и проекти (изграждане на капацитет).

1.4

Чрез взаимодействието на университети и изследователски центрове със заинтересованите жени трябва да се анализират потенциалът и нуждите; да се осигурят обучителни инструменти и технологии за подкрепа на развитието на предприятията, управлявани от жени; да се подобри качеството на работа и живот на жените в селското стопанство.

1.5

ИКТ (1) са от решаващо значение за развитието и подобряването на участието на жените в селското стопанство, при условие че са ефикасни, добре разпределени по цялата територия, достъпни и евтини (широколентови). Това може също да създаде работа и за техници в областта на ИКТ.

1.6

Създаването на мрежи от жени, улеснено от висококачествените ИКТ, развива контакти, подкрепя участието и благоприятства отношенията и обмена на добри практики между жените от ЕС и жените от страните кандидатки и от трети страни, което е от полза за международното сътрудничество и търговията.

1.7

Обучението следва да бъде насочено към нуждите и потенциала на заинтересованите жени; иновационните форми на разпространение на знанията могат да бъдат възложени на самите жени (дискусионни групи и самообучение, рубрики в пресата, действия по предоставяне на информация в учебните заведения и др.).

1.8

За да могат жените да се организират и участват, като развиват своя потенциал, са нужни ефикасни, достъпни и гъвкави услуги, които да освобождават време за сметка на работата, свързана с полагане на грижи. Това се отнася до здравеопазването, транспорта, кредитите, дистрибуцията, маркетинга, грижите за възрастни хора и деца, но също така и за секторите, свързани със социалните грижи, за да се гарантира защита на жените, които не разполагат с такава. И в този случай се създава работа – в съответните служби.

1.9

Всички държави членки на ЕС би трябвало да насърчават правното признаване на неплатените семейни работници в селското стопанство с цел осигуряването на превантивна и здравна защита. На равнището на ЕС би било целесъобразно да се определи нормативна рамка за съсобствеността, евентуално чрез създаване на статут на жената от земеделските и селските райони.

1.10

Жените могат да допринасят за устойчивостта на селското стопанство и територията, ако разполагат с необходимите познавателни средства и технологии (екологосъобразни технологии, управление и ефикасно използване на ресурсите, производството на чиста енергия). За създаването на този вид иновационни и устойчиви предприятия следва да се предвиди ускорена процедура за лесен достъп до ресурси (особено по II стълб на ОСП).

1.11

Жените могат да бъдат двигател за възстановяването на занаятчийството, на традиционните качествени продукти и биологично чисти храни, включително чрез по-тясно взаимодействие между производителки и потребителки, което трябва да бъде проучено и насърчено (както в случая на „късите вериги“).

1.12

Реформата на ОСП и политиките за развитие на селските райони трябва да спомогнат за насърчаване на работата и дейността на жените, като това се извърши, по-специално, чрез тематични програми, предназначени за жените (II стълб).

1.13

Държавите членки, регионите, местните власти и социалните партньори споделено носят отговорността за насърчаване на потенциала на жените, живеещи в селските райони, гарантирайки условия, при които се спазват законите и прилагането на подходяща юридическа рамка, в която се гарантира принципът на равнопоставеност и представителство на половете, включително и във вътрешната им структура. Положителните примери в отделни държави членки трябва да служат като стимул за това жените да бъдат представени в подобаваща степен във всички политически, икономически и социални органи в селскостопанския сектор и в селските райони, за което настоява и Европейският парламент.

2.   Потенциал, който трябва да бъде разгърнат

2.1

Потенциалът, представляван от жените в селското стопанство и в селските райони, е силно подценен: в доклада за ОСП за 2010 г. (2) жените се споменават само чрез статистиките на Евростат, а в доклада за развитието на селските райони за 2010 г. бегло се споменава разликата в процента участие в работата (76 % мъже, 62 % жени (3)). Дори и в интересното решение на Съвета от 20.2.2006 г. относно „Стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони (4) жените са споменати само във връзка с необходимостта от насърчаване на достъпа до заетост.

2.2

Европейският парламент обаче с резолюция от 2011 г. относно ролята на жените в селското стопанство и селските райони  (5), акуратно изброява основните проблеми, с които се сблъскват жените, и предлага някои стратегически начини да им се окаже подкрепа в тази социална и икономическа реалност. ЕИСК изразява съгласие с анализа на ЕП и одобрява заключенията от него, като същевременно припомня редица свои становища (6).

2.3

ЕИСК приветства предложението на Комисията за регламент с общи разпоредби относно структурните фондове и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (7), както и съобщението относно Европейското партньорство за иновациите в селското стопанство (8): тези текстове съдържат интересни елементи, които дават надежда, че институциите ще обърнат повече внимание на въпросите, свързани с равенството между половете и се надява те да бъдат последвани от подходящи решения на Съвета.

2.4

ЕИСК приветства изрично дейността на организациите на жените в селските райони и на подобни на тях мрежи в редица държави членки. Някои от тях са самостоятелни, други са част от сдруженията на селскостопанските производители. Съществуват и младежки организации в селските райони, които се ангажират в значителна степен в полза на равенството на половете. По този начин много жени получават квалификация и биват мотивирани да се ангажират още по-силно в предприемачество, в социалната област, в професионални организации и в политиката. Освен това те имат значителен принос за постигнатия досега напредък – например по отношение на социалното осигуряване на семействата на селскостопанските производители. В някои сдружения на селскостопански производители, в които досега традиционно са доминирали мъжете, днес активна роля и значително влияние имат жените (9). Такива примери следва да бъдат образец за всички държави членки.

2.5

Това становище има за цел да набележи, успоредно с цитираните документи, някои политики и мерки, които могат да помогнат на жените да разгърнат своя потенциал на работнички и предприемачки, като възприема новаторски подход, благоприятстващ устойчивото развитие и качествените работни места. По-доброто определяне на потребностите и нуждите на заетостта и женското предприемачество в земеделието и селските райони може да подобри производството, да го направи по-квалифицирано, да даде стратегически размах, да го разнообрази и създаде по-голяма съгласуваност между ОСП и политиките за развитие на селските райони и териториалното сближаване.

3.   Данни и критерии за прочит

3.1

Последователните реформи на ОСП размиха границата между понятията селскостопанска икономика, селска икономика и управление/утвърждаване на стойността на територията. Това поставя анализа на проблемите, пред които са изправени жените, в по-широка перспектива (10), но и поражда по-голяма необходимост от точни качествени данни, разпределени по категории, като се задълбочат усилията, които Евростат вече полага. Според Резолюцията на ЕП от 2011 г. „редовно работещите в селското стопанство“ са 26,7 млн., от които 42 % (т.е. 11,2 милиона) са жени, като това включва всички селскостопански и селски дейности, свързани с извършване на някаква работа (която често обаче не е нито единствената, нито основната им дейност), докато Евростат измерва заетостта в селското стопанство на базата на годишни работни единици (AWU – Annual Working Units), което намалява общия брой на работещите през 2010 г. в селскостопанския сектор мъже и жени, независимо от статута им, на 11,1 милиона (за земеделието, горското стопанство, лова и риболова) и, следователно, на женската заетост - на около 4,7 милиона (11).

3.2

Това позоваване на статистическата методология има за цел да покаже, че проблемът не се отнася до количествени критерии, а до стратегическото значение на селскостопанските и селските райони в тяхното взаимодействие с градските и крайградските райони и тяхното устойчиво развитие (екологично и социално). Следователно положението на жените в селското стопанство и селските райони ще се разглежда от двойна гледна точка: високо равнище на европейските производствени стандарти и потенциала на жените, който може да бъде разгърнат с ограничени ресурси, но използвани ефективно и целенасочено. Ще се има предвид, че все още сме в период на тежка криза, която причинява трудности, но и създава възможности за жените, живеещи и работещи в селските и селскостопанските райони.

4.   Селскостопанската и селската икономика и последиците от кризата

4.1

Наскоро проведени проучвания на ситуацията в селскостопанските и селските райони показват, че след спад в производството и заетостта, дължащ се на спад в потреблението и износа, секторът се връща към растеж и доходите нарастват. Вътрешният пазар по-специално показва известно предпочитание към качество и устойчивост: например купуването на местни (разпространение на „0 км“ или къса верига (12)) и/или биологични продукти се възприема положително от потребителите.

4.2

По отношение на заетостта, между 2007 и 2008 г. са изгубени около 900 хиляди работни места в селското стопанство, а между 2008 и 2009 г., балансът е бил - 200 000 AWU (13). Отрицателната тенденция в заетостта би могла да се стабилизира около стойности, които отразяват естествен спад в заетостта, дължащ се на рационализация на предприятията, при която неквалифицираната работна ръка намалява в полза на по-квалифицираната.

4.3

Въпреки тези вдъхващи надежда елементи, със сигурност не сме излезли от кризата, не се е подобрило и положението на жените: голяма част от селскостопанските предприятия продължават да използват неофициално женския труд, който и без това е поставен в неблагоприятно положение, както по отношение на пълното работно време (26 % от жените в сравнение с 52 % от мъжете), така и на непълното (9,7 % от мъжете в сравнение с 11,8 % от жените (14)). Тези данни не обхващат сезонната работа (в която броят на заетите е голям, като само малък процент от тях работят на безсрочен трудов договор), неофициалната и незаконно наетата работна ръка, т.е. обширна, невидима и неохарактеризирана в количествено отношение сфера, по отношение на която трябва да се вземат мерки чрез насърчаване на декларирането на недекларирания труд, и, в рамките на възможното, стабилизиране на женския труд.

4.3.1

Много тревожно е положението на имигрантките (както от Общността, така и извън нея), които често са лишени от най-елементарните права, като се започне със закъснялото изплащане на заплатите или необоснованото и неоправданото им намаляване. Тази ситуация се влоши от началото на кризата и не може да бъде оправдана с трудното предоставяне на заеми на малките земеделски стопанства и предприятия за преработка; има много случаи на работнички, на които се е наложило да се върнат в страната си на произход, без трудът им да е бил заплатен, или които са станали жертва на експлоататори, престъпници и търговци на работна ръка, които, за съжаление, все още не са наказуеми в някои държави членки на ЕС.

4.3.2

Пространствената разпръснатост на земеделските стопанства и малките размери на много от тях усложняват контрола върху коректността на трудовите отношения. Въпреки това едно внимателно управление от страна на местните власти, заедно със социалните партньори и организациите на гражданското общество, може да бъде отправна точка в борбата с нередностите и престъпността, като гарантира права и сигурност за всички.

5.   За подобряване живота и труда на жените в селскостопанските и селските райони …

5.1

Качественото измерение на селскостопанското производство е важен аспект на труда на жените, както като производители, така и като неплатени семейни работници и потребители, индивиди, които предават традициите, креативността и автентичните модели на поведение. За да се извлече полза от тази ситуация, е необходимо на територията да се вземат съгласувани решения.

5.2

При разработването и прилагането на усъвършенствани техники за производство, професионалната ориентация и обучението трябва да се опират на взаимодействието на изследователските центрове и университетите със селските райони, като проучванията на нуждите на жените и анализа на техния потенциал.

5.3

Често се смята, че всеки проблем на подобряване на качеството и насърчаване на конкурентоспособността може да бъде решен чрез някакъв вид обучение. Това може да доведе по-скоро до количествено, отколкото до качествено и целенасочено увеличение на предлагането на обучения, което често не отговаря адекватно нито на реалните потребности на икономиката и съответните социални участници, нито на стратегията за устойчиво развитие. За да се развива, селскостопанският сектор се нуждае от подготвени работнички и предприемачки, но обучението само по себе си не е достатъчно, за да промени веднага работата, дейността и живота, ако липсват съоръжения и услуги и ако не се създават устойчиви и качествени работни места.

6.   …и анализ на нуждите и потенциала на територията

6.1

Всяка дейност за обучение, предоставяне на услуги или рационализация трябва да започва с анализ на конкретните условия и възможностите на жените, които живеят и работят в селскостопанска и селска среда. Това предполага внимателен анализ на територията, на потенциала и на очакванията на хората, който трябва да се провежда с активното участие на заинтересованите жени. Участието е динамичен процес, който обвързва с отговорност националните, регионалните и местните власти, но също така и социално-професионалните организации. Общият потенциал на дадена територия може да се повиши, ако се разгърне потенциалът на жените, които живеят там. Целеви и ефективни програми за развитие на иновациите, предприемачеството и женския труд могат да създадат работни места (особено за младите), като забавят, а понякога дори и преобърнат тенденцията на обезлюдяване на селските райони.

6.1.1

Университетите и територията трябва да си взаимодействат в анализа на този потенциал: изследователските центрове трябва да бъдат включени в проектирането и оценката на плановете за развитие. Това изисква осигуряване на ефективни връзки, чрез съвременни и достъпни ИКТ между университетите и жените за извършване на по-точни изследвания и изпитването им на място (15).

6.1.2

Плановете за териториално развитие би трябвало да съдържат конкретни действия, насочени към обучение на работничките, неплатените семейни работнички и предприемачките, като изтъкват способността им за адаптация, иновации, за предаване на знания и модели на поведение. Преминалите през обучение жени би трябвало да бъдат насърчавани да предават наученото на други жени чрез официални (кооперации, структури за участие в решенията на местните власти, групи за действие в рамките на развитието на селските райони и др.) и неофициални средства (дискусионни групи и групи за самостоятелно обучение, лекции в учебните заведения, радио- и телевизионни предавания, рубрики във вестниците, социални предприятия и др.). Необходимият стимул се изразява не само във финансови средства, но и в освобождаване на време за жените, благодарение на улеснения и добри местни услуги (платен отпуск, детски заведения, ефективен и безплатен транспорт (16), временно заместване в работата при полагане на грижи, селски детски градини и др.).

6.2

Предпоставка за това е ефективното, бързо (широколентово) и евтино интернет покритие, предвид факта, че в цели държави от ЕС по-малко от 60 % от домовете са свързани към мрежата. По-широкото използване на ИКТ може също така да улесни дистанционното обучение, комуникацията между отдалечени части от територията и представлява стимул за общуване с жените от селските райони на други страни, като събужда и интерес за изучаване на чужди езици и обмяна на опит.

6.2.1

Освен това ИКТ улесняват създаването на мрежи на предприемачки, неплатени семейни работнички и обикновени работнички, които, стимулирани от присъствието на мигрантки от страни извън ЕС, общуват и взаимодействат с жени от трети страни кандидатки. Това може да породи ползотворен обмен на опит, по-добро сътрудничество за развитие и дори още по-голяма търговска интеграция, както и да допринесе за решаването на предизвикателството, свързано с продоволствените доставки на световно равнище.

6.3

Здравето на жените в селскостопанските и селските райони е приоритет. Ефективни здравни услуги, включително със съоръжения за дистанционна медицина и дистанционно диагностициране, и качествени медицински служби трябва да следят за здравето, безопасността и професионалните заболявания на работното място, и това също може да създаде работни места за квалифициран персонал. Тези услуги (особено за репродуктивното здраве и гинекологична превенция) би трябвало да бъдат безплатни; във всички случаи разходите винаги трябва да бъдат съизмерими със семейните доходи и разходи. Важен аспект е наличието на множество възрастни жени: в някои страни със силно селскостопанско и селско измерение, средната продължителност на живота на жените е много по-дълга от тази на мъжете, така че по-голямата част от женското население е над 60 години (17). За тези жени е от съществено значение наличието на медицински услуги, помощ и подкрепа, също и за да не задължават по-младите жени да поемат допълнителни семейни тежести.

6.4

Положението на жените неплатени семейни работнички продължава да се разглежда по много различен начин в отделните страни. Официално те не се признават за работнички, независимо че работят усилено в тази сфера, и в някои държави членки продължават да са лишени от каквито и да било здравни грижи и пенсия (с изключение на универсалната основна пенсия там, където социалната система предвижда такава). Необходими са инструменти за да се осигури покриването на осигуровките на тези жени чрез, например, специфични пенсионни фондове, популяризирани от социалните партньори или от териториалните органи. Би било целесъобразно също да се определи нормативна рамка за съсобствеността, евентуално чрез създаване на европейски статут на жената от земеделските и селските зони.

6.5

Жените в качеството им на управителки на семейната икономика са главни действащи лица в рационалното използване на енергията и унищожаването на отпадъците. Разделно събиране на отпадъците и подходящи съоръжения за компостиране и трансформация (биомаса) могат да бъдат интегрирани с целите на икономията на енергия и положителните цикли на селскостопанското и биологичното производство, които на практика са самодостатъчни в енергиен план. Достъпът до новите екологосъобразни технологии за производството и ефективното използване на ресурсите би трябвало да бъдат улеснявани и да се ползват от специални стимули за предприятия и дейности, управлявани от жени.

6.6

В много страни по инициатива на групи от жени е натрупан положителен опит в областта на селския туризъм, по-специално в туризма с кооперативен характер, като са постигнати отлични управленчески резултати. Предвид нарастващия интерес към този вид туризъм, тези дейности следва да бъдат свързани в мрежа за обмен на най-добрите практики.

6.7

За да допринася за устойчивото развитие и дейностите на жените (често упражнявани върху малки парцели), дистрибуцията трябва да бъде с високо качество, функционална и гъвкава: местните кооперации за дистрибуция, с ниски разходи, биха могли да улесняват продажбата на качествени местни продукти на по-достъпни цени. Организирането на специални прояви за популяризирането на такива продукти е доказало своята полезност.

6.8

Важно е да се изтъква стойността на занаятчийските и типичните производства, които постепенно се изгубват. Целенасочени действия за предоставяне на информация и извършване на маркетинг може да спомогнат за поддържането или създаването на дейности и работни места, като възпрепятстват напускането на селските райони и влошаването на качеството, причинени от масовия внос. Затова ефикасното взаимодействие на адекватни служби, технологии и транспорт, свързващи селските и селскостопанските райони с градските пазари е от съществено значение (18).

6.9

Необходимо е да се подобри достъпът до кредити за създаване на селскостопански предприятия и кооперации, като се направи така, че традиционните банки (особено земеделските каси и местните спестовни каси) да носят отговорност, но също и чрез насърчаване на програми за микрокредитиране, предназначени предимно за жените.

7.   Политиките на ЕС и участието на гражданското общество

7.1

В очакване на приемането на предложението за регламент, съдържащ общите разпоредби на структурните фондове (19), припомняме, че в Регламента относно ЕЗФРСР се подчертава необходимостта да се използват ресурсите на Фонда за насърчаване на равенството между мъжете и жените и се предвижда информиране и участие на органите, ангажирани с постигането на тази цел (20). Новият общ регламент би могъл да бъде засилен чрез въвеждането на „ускорена процедура“ за жените, които създават селскостопанско или занаятчийско новаторско и устойчиво предприятие. Това би дало повече сила на гражданските организации, участващи в партньорството, посочено в член 6 от посочения нормативен текст, и би подобрило техния капацитет за даване на предложения.

7.2

Що се отнася до предложението за общ регламент за фондовете, което вече е предмет на становище на ЕИСК (21), тук се потвърждава силна загриженост за последиците, до които обвързването с макроикономически условия (член 21) би могло да доведе по отношение на проектите, насочени към развитието на инициативи в полза на жените. ЕИСК отправя искане да се приемат конкретни нормативни мерки, за да не се допуска по-уязвимите социални субекти, в това число и жените, да бъдат засегнати пряко или непряко.

7.3

ЕИСК изразява желание, Комисията, освен вече разработения в посочените по-горе предложения ангажимент, по-своевременно да набелязва промените и нуждите на жените, като избягва най-вече закостенялостта в съдържанието и методологията на програмите за подобряване на положението на жените в селското стопанство и селските райони.

7.4

По-силното и по-добро участие на жените в развитието на селското стопанство и селските райони би трябвало редовно да бъде включвано в европейските програми за изследвания и развитие, обучение (Европейски социален фонд и не само той) и мобилност на работниците, както и, естествено, в прилагането на политиката на икономическо, социално и териториално сближаване.

7.5

Разпоредби, програми и проекти, отнасящи се до прилагането на втория стълб, би трябвало да бъдат предмет на периодични проверки в рамките на процедурите по мониторинг на ОСП, за да се оцени тяхната ефективност в постигането на равни възможности и правилното използване на вложените средства.

7.6

Трябва да се осигурят тематични подпрограми в областта на политиките за развитието на селските райони и по подходящ начин да се насърчава и разпространява опитът на програмата „Leader“.

7.7

За да се разработят програми, в които приоритет да бъде разгръщането на потенциала на жените, е необходимо територията – в нейния физически административен и социологически смисъл – да бъде главно действащо лице в динамиката на участието. Организациите на социалните партньори и гражданското общество трябва съвместно и лично да носят отговорността за взетите решения и тяхното изпълнение. За да се направи това, те трябва също да покажат, че са в състояние конкретно и ефикасно да представляват нуждите на жените и да могат да ги интегрират на всички равнища на организациите, като се погрижат и за укрепване на техния капацитет.

7.7.1

ЕИСК призовава всички организации, представени в него, да обръщат голямо внимание на жените, които работят и живеят в селскостопански и селски райони, да изразяват техните нужди и стремежи и редовно да ги включват в различните структури за хоризонтално и вертикално партньорство.

Брюксел, 12 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Информационни и комуникационни технологии.

(2)  „Agriculture in the EU - Statistical and Economic Information“ („Селското стопанство в ЕС– статистическа и икономическа информация“) – доклад за 2010 г., март 2011 г.

(3)  Стр. 146, таблица 3.5.1.4. от посочения доклад.

(4)  Решение №. 2006/144/ЕО от 20 февруари 2006 г. (програмен период 2007-2013 г.) – ОВ L 55, 25.2.2006 г., стр. 20.

(5)  P7_TA(2011)0122.

(6)  Сред тях трябва да се припомнят становища CESE, ОВ C 256, 27.1.2007 г., стр. 144-149, CESE, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 49, CESE, ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 4, CESE, ОВ C 376, 22.12.2011 г., CESE, ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 35-39, CESE, ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 116-129.

(7)  COM(2011) 615 final/2 и SWD 61 final, част 1 и 2.

(8)  COM(2012) 79 final.

(9)  Така например начело на Федерацията на шведските селскостопански производители (LRF) е жена – активна селскостопанска производителка.

(10)  92 % от европейската територия се счита за селска и на нея живеят около 56 % от населението, произвеждайки 45 % от добавената стойност в ЕС (данни от решението, посочено в параграф 2.1).

(11)  Комисията подготвя поредица от доклади и проучвания в тази област. ЕИСК се надява те да съдържат още по-точни качествени данни, представени в разбивка.

(12)  Да припомним конференцията „Local agriculture and short food supply chains“ (Местно селско стопанство и къси вериги на предлагане на храни) (Брюксел, 20.4.2012 г.)

(13)  Данни от Евростат.

(14)  Доклад за ОСП за 2010 г., таблица 3.5.1.4 (http://ec.europa.eu/agriculture/agrista/2010/table_en/index.htm).

(15)  Обширни селскостопански райони не разполагат с университетски изследователски структури. Интересно е тук да се припомни изборът за създаването на университета в Umeå (Швеция) в слабо развит селски район, който обаче се оживи отново, когато изследователският център започна да функционира с пълен капацитет.

(16)  В част 2 от вече цитирания в бележка под линия 7 работен документ на Комисията (SWD) се посочва, че жените използват обществения транспорт по-често от мъжете.

(17)  В Литва жените живеят средно 11 години повече от мъжете; в Латвия–10, в Полша, Румъния и Словакия – 8, в България, Чешката република, Португалия, Словения и Испания – 7.

(18)  Положението на занаятчийството в селските райони е подробно разгледано в становището CESE, ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 35-39.

(19)  COM(2011) 615 final/2.

(20)  Вж. Регламент 1698/2005 на Съвета, от 20 септември 2005 г. (ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1–40), член 6, параграф 1, буква в); член 62, параграф 1, буква б); член 76, параграф 2, буква a).

(21)  CESE, ОВ С 191, 29.6.2012 г., стр. 30-37, параграф 3.3.3.


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/34


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Отношенията ЕС—Молдова: Каква е ролята на организираното гражданско общество?“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 299/07

Докладчик: г-жа PICHENOT

На пленарната си сесия, проведена на 13 и 14 юли 2011 г., Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Отношенията ЕС—Молдова: Каква е ролята на организираното гражданско общество?

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 28 юни 2012 г.

На 482-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 143 гласа „за“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Осъзнавайки общия интерес от сближаване между Европейския съюз и Република Молдова, след посещението си там през март 2012 г., ЕИСК реши да предложи следните препоръки в настоящото становище, като има за цел:

укрепване на ролята на гражданското общество, по-специално чрез създаване на Молдовски икономически, социален и екологичен съвет (МИСЕС);

сключване на задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ),

възстановяване на териториалната цялост на Молдова.

1.2

Като отправя своите препоръки към Комисията и Европейския парламент, Комитетът препоръчва да се постигне балансирано споразумение за свободна търговия, като се следи за участието на организациите на гражданското общество във всички фази на процеса. За постигане на ЗВССТ би било добре дейността на ГД „Търговия“ и ГД „Развитие“ да се съгласува с тази на ЕСВД. Комитетът препоръчва:

да се провери надлежното участие на молдовските институции в текущите обществени консултации  (1), публичните изслушвания и разискванията, предвидени за гражданското общество в рамките на оценката на въздействието на устойчивото развитие;

да се организира конференция за резултата от оценката на въздействието с молдовския парламент, ЕИСК и организираното гражданско общество на Молдова и да се продължи периодичното предоставяне на информация за съдържанието на преговорите с гражданското общество;

да се обърне внимание на установяването на социалното и екологичното въздействие, по-специално като се изхожда от наблюденията на доклада относно постигането на Целите на хилядолетието (2), за да се уточни частта относно устойчивото развитие в едно бъдещо споразумение;

да се започне проучване на условията за реинтеграция на икономиката на Приднестровието в процеса на отваряне на търговията;

да се активизират усилията за обучение на взимащите решения от социално-професионалните среди и медиите, относно прилагането в практиката на достиженията на правото на ЕС в сферата на търговията;

да се вземе под внимание необходимостта от техническа помощ за достигане на стандартите на достиженията на правото на ЕС, по-конкретно в областта на хранително-вкусовата промишленост;

да се предвидят подходящи съпътстващи мерки с процедура за адаптиране, за да може да се извлекат всички възможни ползи от реалното включване в европейската икономика; и особено внимателно да се следи за сигурността на външните граници, като се включат партньорите, ползващи се от този вид споразумение;

да се предвиди създаване на съвместен комитет за наблюдение на търговското споразумение и с подкрепата на Комитета да се подпомогне участието на гражданското общество в наблюдението на бъдещото ЗВССТ с финансиране в полза на структурирането на гражданското общество на Молдова;

да се гарантира по-засилено участие на социалните партньори от Молдова в Източното партньорство и в дневния ред на 5-тата работна група „Социален диалог“ на Източното партньорство да се включат социалните условия на споразумението;

с подкрепата на ОССЕ, да се насърчат контактите с гражданското общество в Приднестровието, за да се осигури неговото участие в политиките на сближаване с ЕС.

1.3

Като отправя своите препоръки към молдовските публични органи, Комитетът насърчава правителството и парламента:

да информират широк кръг от обществени организации за развитието на сближаването с ЕС и да насърчават обществен дебат за сближаването с ЕС с участието на социалните партньори и сдруженията, защитаващи различни интереси (земеделски производители, потребители, природозащитници, жени, защитници на правата на човека…);

да проявяват постоянство в споделянето на информация със социалните и професионалните участници в Министерството по европейските въпроси и да поддържат ролята на наблюдател на Националния съвет за участие (НСУ) към правителството;

да създадат Молдовски икономически, социален и екологичен съвет (МИСЕС) въз основа на съществуващия опит в ЕС или в рамките на политиката на съседство;

да осигурят участието на заинтересованите страни в разработването на споразумения с ЕС в областта на енергетиката и научните изследвания;

да укрепят социалния диалог и да следят за въвеждането на Социалната харта на Съвета на Европа, по-специално като оттеглят резервите и като приемат протокола относно механизма за подаване на колективни жалби;

да дадат най-висок приоритет на включването на младите хора и жените в пазара на труда;

да допринесат за ефективността на механизмите за борба с корупцията.

1.4

Като отправя своите препоръки към молдовските организации на гражданското общество, Комитетът изразява желание за развитие на своите отношения с молдовското гражданско общество в рамките на Източното партньорство. Той представя на гражданското общество следните предложения, които е готов да изложи и обсъди в Молдова на конференция за конкретизиране на частта „Контакти между народите“ на партньорството. Освен създаването на МИСЕС ЕИСК препоръчва на социалните партньори и партньорите от гражданското общество:

да се сближават с големите европейски платформи от различни сектори, като платформата за борба с бедността или работодателските организации от различните държави членки, както и чрез статута на наблюдател в рамките на Европейската конфедерация на профсъюзите;

да укрепят звеното за наблюдение към профсъюзните и работодателските организации и към Националната комисия за колективните договори по отношение на европейските въпроси;

да развиват социалния диалог при спазване на конвенциите на МОТ и на Социалната харта на Съвета на Европа;

да дадат тласък на гражданския диалог с оглед на проследяването на ЗВССТ;

да развиват опита в прилагането на екологични подходи, като намаляването на парниковите газове, анализа на жизнения цикъл, въглеродния отпечатък или екосистемните услуги.

2.   Молдовското гражданско общество в сближаването с Европа и Източното партньорство

2.1

Молдовското гражданско общество вече участва в политиката на сближаване с ЕС чрез определени съществуващи механизми. Създаден през януари 2011 г., НСУ е консултативен орган с 30 членове, който работи съвместно с правителството, като към парламента съществува и друга консултативна инстанция. Националната конвенция за европейска интеграция, основана през ноември 2010 г., обединява няколко организации с цел представяне на предложения и разпространение на информация относно процеса на европейска интеграция, за да се даде възможност за пряк и открит диалог със заинтересованите страни. Освен това на национално равнище са създадени няколко тематични платформи на организации на гражданското общество.

2.2

Молдовски организации участват в различни групи на форума на гражданското общество в Източното партньорство: демокрация, права на човека, добро управление и стабилност; общи препоръки; околна среда, енергетика и изменение на климата; контакти между хората. ЕИСК изразява желание да насърчи развитието на 5-ата работна група относно социалния диалог, занимаваща се също и с икономическите и социалните въпроси (3).

2.3

Социалните партньори играят ключова роля в сближаването между ЕС и Молдова. Независимостта на профсъюзните организации е призната от конституцията, а Законът за профсъюзите от юли 2000 г. гарантира синдикалната свобода, колективното договаряне и защита на синдикалното имущество. Състоянието на профсъюзите се е променило значително през последните години: двата съществуващи профсъюза, Конфедерация на профсъюзите на Република Молдова (КПРМ) и „Солидаритате“, се обединиха в единна профсъюзна централа: Национална конфедерация на профсъюзите на Молдова (НКПМ). С присъединяването си към Международната профсъюзна организация, НКПМ се включи в международните дейности и заседания. Тя би могла да поиска статут на наблюдател в рамките на Европейската конфедерация на профсъюзите.

2.3.1

Най-представителната работодателска организация е Националната работодателска конфедерация на Молдова, която е основана през 1996 г., състои се от 32 членове и се определя като неполитическа и независима. Националната агенция по заетостта на работната сила ръководи проекта „Партньорство за мобилност“ между ЕС и Молдова, за да може интеграцията на молдовския пазар на труда да се осъществи безпроблемно. Работодателските организации участват в тази интеграция, като изпълняват решенията на проекта на местно и регионално равнище.

2.3.2

Следователно би било полезно да се засилят информационните звена на социалните партньори, които работят по въпросите на ЗВССТ в сътрудничество с колегите си от Европа или от държавите членки.

2.4

Положението на определени категории от населението, най-вече в селските райони, остава нестабилно. Влошаването на социалното положение е най-вече в ущърб на жените: висока безработица, деквалифициране, понижаване на заплатите, сезонна заетост или недостатъчни социални помощи. Жените имат сходни права с тези на мъжете, но са по-уязвими на пазара на труда. Освен това едва 14 % от молдовските предприемачи са жени. Най-голямата част от хората, които живеят под прага на бедността, са в селските райони (4), а делът на бедните в селските райони се е увеличил през 2009 г. Децата в Молдова са изправени пред сериозни проблеми: тревога будят липсата на постоянно жилище, детският труд, трафикът на хора и проституцията. Широко разпространено остава явлението „социални сираци“, тоест деца, дадени от своите родители в сиропиталища поради бедност.

2.5

Функционирането на медиите се е подобрило през последните години. В края на октомври 2010 г., с помощта на ЕС и на Съвета на Европа, Съветът за координиране на аудио-визуалните средства прие нова методология за наблюдение на отразяването на политиката в средствата за масова информация. Освен това през 2010 г. се появиха два нови телевизионни канала (Jurnal TV и Publika TV), както и четири нови радиостанции (Radio Sport, Aquarelle FM, Publika FM, Prime FM). Обучението на журналистите по европейските въпроси следва да бъде приоритет. Напредъкът в областта на свободата на словото ще позволи на гражданите и стопанската общност, включително земеделските производители, да бъдат по-добре информирани за предизвикателствата на сближаването.

2.6

Въпреки безспорния напредък, гражданското общество все още среща сериозни организационни трудности. Все още съществува териториално неравенство: неправителственият сектор е активен в големите центрове: Кишинев, Balti, Cahul и Ungheni, но е слабо активен в останалите обширни територии на страната. От друга страна, профсъюзите имат по-добро териториално покритие. В резултат от продължаващото разделение, сътрудничеството е все още доста ограничено между двата бряга на Днестър. Освен това НПО зависят в доста голяма степен от няколко външни дарители, което може да навреди на тяхната независимост и устойчивост. Накрая, дори да са качествени, експертните мрежи разполагат с прекалено ограничен кръг от специалисти, като списъкът на големите НПО в региона не се е променил много през последните години.

3.   Гражданското общество и новото задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ)

3.1

Подготовката на ЗВССТ между ЕС и Молдова засяга стоките, услугите и инвестициите, но сложността и задълбочеността му води до въвеждане и ефективно прилагане на достиженията на правото на ЕС в сферата на търговията. Споразумението предполага подходяща подкрепа и значителни реформи. В действителност, молдовската икономика страда от липса на конкурентоспособност, която се дължи на различни фактори: слаба транспортната инфраструктура (особено пътна), малък вътрешен пазар, недостатъчно иновативна среда, хронична нестабилност на политиките, труден достъп до финансиране и корупция. Износът вече не е насочен единствено към пазарите на страните от бившия Съветски съюз. Преориентирането на външната търговия към Европа е напълно реално: почти половината от изнасяните стоки са насочени в това направление. Това е резултат от увеличението на дела на текстилния сектор в износа (от 10 % през 1999 г. до 22,7 % през 2008 г.) (5), което се дължи на ниската цена на квалифицирана работна ръка.

3.2

Извършва се оценка на въздействието по отношение на устойчивото развитие, съвпадаща с началото на преговорите, и тя би трябвало до септември 2012 г. да предостави информация относно положителните и отрицателните последици на такова отваряне на търговията (6). В спецификациите на консултанта (7) ЕИСК трябва да бъде консултиран относно предизвикателствата на тези преговори, както и относно приноса на обществените консултации. Освен това Комитетът ще обърне особено внимание на „документа за позицията“, който Комисията ще изготви в резултат на тази оценка на въздействието, и ще следи за придружаващите мерки.

3.3

Рисковете за ЕС във връзка със споразумението са ограничени: те засягат най-вече санитарните и фитосанитарните стандарти и гарантирането на инвестициите. Необходимото подобряване на стопанския климат за привличане на европейски инвестиции преминава през засилена борба с корупцията. Индексът за възприятие на корупцията за 2011 г. поставя Молдова на 112-о място в световен мащаб с резултат от 2,9 на 10 (8). Институциите, за които това се отнася са Центърът за борба с икономическите престъпления и корупцията, както и Специалната прокуратура за борба с корупцията. Действащото законодателство е подходящо, но прилагането на антикорупционната политика е незадоволително. Следва да се отбележат липсата на финансиране на политическия живот, едно по-скоро фаталистично отношение на гражданите и недостатъчна активност на гражданското общество по тези въпроси. Борбата с корупцията е един от основните приоритети на международните дарители на помощ (Съветът на Европа, ЕС, Шведската агенция за международно развитие (SIDA), Световната банка, ПРООН, Американската агенция за международно развитие (USAID)). Няколко коалиции на НПО също са инвестирали в този сектор (Центърът за анализ и предотвратяване на корупцията, Международна прозрачност — Молдова, Обединението за борба с корупцията, а също и Центърът за разследваща журналистика). Смяната на политическата власт до момента не е довела до осезаеми резултати в тази област.

3.4

ЗВССТ ще има множество последици в социалната област. Във връзка с това ЕИСК подчертава значението на социалния диалог за развитието на страната. ЕИСК препоръчва приемането на протокола за колективни жалби на Социалната харта на Съвета на Европа, подобряването на инспекцията по труда и създаването на съдилища по трудовоправни въпроси. Молдовските органи си сътрудничат с МОТ по въпроса за черния пазар на труда, с цел сближаване с европейските стандарти, и участват в Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.) Също така следва да се подобри приемът на завръщащите се в Молдова мигранти и да се насърчат правата на молдовските граждани в чужбина. Обучението и преквалификацията на работната ръка са също сред областите, на които следва да се даде предимство.

3.5

Селскостопанският сектор и хранително-вкусовата промишленост са от съществено значение в Молдова за преговорите по споразумението. Молдовското селско стопанство следва още повече да подобрява сертифицирането на произхода, контрола на съответствието със санитарните и фитосанитарните стандарти или зачитането на правилата на конкуренцията, ако иска да изнася на европейските пазари и да гарантира безопасността на произвежданите от него храни. До този момент стандартите са приети, но тяхното ефективно прилагане е дълъг и скъпо струващ процес, особено за животновъдството (през 2008 г. единственият годен за износ животински продукт е бил пчелният мед). Привеждането в съответствие с европейските стандарти води до по-високи разходи за малките производители, ето защо органите следва да провеждат политика на институционални реформи и подпомагане на хранително-вкусовата промишленост и лозарството. Проектите, финансирани по програмата „Помощ за търговията“ на Комисията ще бъдат от голямо значение за постигане на необходимото равнище.

3.6

Производствата, които от дълго време западат, изглежда успяват да се възползват от конкурентоспособността на ниските цени в близост до европейските пазари, както показва бързото развитие на текстилния сектор. Тази лека промишленост може да се развива по цялата територия на страната, особено в по-бедните южни райони. Автомобилната промишленост наскоро направи пробив в северната част на страната, благодарение на германски инвеститори. Участието на Молдова в стратегията за региона на река Дунав и модернизацията на големите промишлени съоръжения (по-специално тези, които са разположени по десния бряг на Днестър) ще бъдат важни преимущества за развитието.

3.7

За да бъде определено като „задълбочено и всеобхватно“ едно такова споразумение за свободна търговия с ЕС трябва да се изгради въз основа на способността на Молдова да приведе своето право в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Това изискване ще доведе до необходимостта от подходящо финансиране. Опитът от разширяването на вътрешния пазар многократно доказа определящата роля на структурните фондове за гарантирането на социалното и териториалното сближаване. Вследствие на това Комитетът препоръчва да се вземат съпътстващи мерки с еквивалентна стойност, за да се намали риска от нарастване на социалните неравенства или териториалната неравнопоставеност. За тази цел комитетът за мониторинг на споразумението ще обърне особено внимание на прилагането на програмата за развитие на земеделието и селските райони ENPARD.

3.8

Екологичният баланс в Молдова дава реални основания за безпокойство за бъдещето (почва, вода, енергетика), които следва да се отчитат в рамките на преговорите по споразумението. Съветското наследство в тази област е особено тежко, по-специално по отношение на управлението на токсичните остатъци. Сушите, които преобладават през последните години, показват, че молдовската икономика е уязвима по отношение на влошаването на околната среда и климата. Освен това, повече от половината от подпочвените води са замърсени, при положение че подземните води покриват две трети от нуждите на населението от питейна вода. Политиката в областта на околната среда е белязана от липсата на достатъчно средства, въпреки международните ангажименти, като тези на ЕИБ. Освен това съществува сериозна необходимост от повишаване на осведомеността на всички икономически участници, които все още не осъзнават достатъчно добре предизвикателствата в областта на транспорта или строителството. Молдова, която се присъедини към Европейската общност за атомна енергия, също е особено зависима от вноса на изкопаеми горива, докато енергийната ефективност е все още ниска. ЕИСК призовава да се окаже подкрепа на екологичните организации по отношение на енергоспестяването, рационалното използване на ресурсите и управлението на отпадъците.

3.9

В оценката на въздействието трябва да се обърне особено внимание на положението на Приднестровието, за да се оценят, в светлината на ЗВССТ, възможните последици по отношение на сигурността на границите и отражението в икономическата и социалната област. Това споразумение би могло да допринесе за изглаждането на вътрешните спорове и да гарантира териториалната цялост.

4.   Предложение за създаване на Молдовски икономически, социален и екологичен съвет

4.1

С цел да се насърчи напредъкът на гражданското общество в постигането на повече диалог и консултации, ЕИСК препоръчва да се създаде МИСЕС, както бе направено в други страни от региона. Оценката на многостранния европейски опит ще позволи да се очертае верният път за Молдова.

4.2

Проектът за МИСЕС ще отговори на необходимостта от структуриране на гражданското общество и ще засили неговото влияние и значение. Настоящото увеличаване на броя на ad hoc структури осигурява гъвкава и експериментална рамка, но тяхното просъществуване е несигурно, а функционирането им неустойчиво. Съпоставянето на позициите на социалните партньори и сдруженията, или НПО, показва, че те са по-малко разбираеми в обществения дебат.

4.3

МИСЕС ще предостави ценен принос за постигане на консенсус относно избора на обществото, позволявайки да се вземат под внимание различните интереси в модела на развитие. Съвместната работа, основана на взаимна съгласуваност, трябва да бъде изградена около трите стълба на устойчиво развитие. Това е също така важна стъпка за постигане на устойчива стратегия за реинтеграция на Приднестровието.

4.4

Икономическият, социален и екологичен съвет дава възможност да се гарантира независимостта на анализите, предпазвайки ги от партийни спорове и спорове относно произхода на средствата, същевременно позволявайки съпоставяне на гледните точки. Освен това този съвет следва да разгледа въпросите за борба с дискриминацията въз основа на пола, произхода или религията.

4.5

Молдовският икономически, социален и екологичен съвет ще отговори на необходимостта от оценка на обществените политики във връзка с приемането на достиженията на правото на ЕС. Тази институция може да приеме комитета за наблюдение на търговското споразумение съвместно с Европейския икономически и социален комитет.

Брюксел, 11 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  ГД „Търговия“, Консултации за създаване на задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия/ЕС — Молдова 2012 г.

(2)  Организация на обединените нации, Втори доклад относно Целите на хилядолетието за развитие, Република Молдова, 2010 г.

(3)  Становище на ЕИСК относно „Приносът на гражданското общество към Източното партньорство“, ОВ C 248 от 25.08.2011 г., становище на ЕИСК относно „Нов отговор на промените в съседните държави“, ОВ C 43 от 15.02.2012 г.

(4)  Статистика — Молдова, на сайта „Портал за бедността в селските райони“: http://www.ruralpovertyportal.org/web/guest/country/statistics/tags/moldova.

(5)  Florent Parmentier, „Молдова — голям европейски успех за Източното партньорство?“, Фондация „Робер Шуман“, 22 ноември 2010 г., http://www.robert-schuman.eu/doc/questions_europe/qe-186-fr.pdf.

(6)  Становище на ЕИСК относно „Оценки на въздействието върху устойчивостта (ОВУ) и търговска политика на Европейския съюз“, ОВ C 218 от 23.07.2011 г.

(7)  "Trade Sustainability Impact Assessment in support of negotations of DCFTAs between the EU and respectively Georgia and the Republic of Moldova" (Оценка на въздействието на устойчивата търговия в подкрепа на преговорите за комплексните и широкообхватни зони за свободна търговия между ЕС и, съответно, Грузия и Република Молдова), Ecorys, 6 февруари 2012 г.

(8)  Европейска комисия, "ENP Country Progress Report 2011 – Republic of Moldova" (ЕПС- Доклад за напредъка на страните– Република Молдова), бележка, Брюксел, 15 май 2012 г.


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/39


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята на гражданското общество в Многостранното споразумение за търговия (МСТ) между ЕС, Колумбия и Перу“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 299/08

Докладчик: г-н Giuseppe IULIANO

На 19 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 9, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Ролята на гражданското общество в Многостранното споразумение за търговия (МСТ) между ЕС, Колумбия и Перу“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 28 юни 2012 г.

На 482-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 139 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Тъй като не беше възможно да се приключат преговорите за споразумение за асоцииране с всички страни, формиращи Андския регион, ЕС реши, по искане на Колумбия и Перу, да продължи изграждането на нови търговски отношения с двете страни. Преговорите приключиха през май 2010 г., а Многостранното споразумение за търговия (МСТ) беше парафирано от трите страни на 24 март 2011 г. и официално подписано на 13 април 2011 г. Понастоящем текстът се разглежда от Европейския парламент, който трябва да вземе решение за одобрение или отхвърляне, без възможност за внасяне на изменения. На този етап от процедурата ЕИСК представя на вниманието на всички заинтересовани лица своята оценка и редица насоки, които да бъдат взети под внимание при приемане и ратификация на Споразумението (1).

1.2   Европейският икономически и социален комитет счита, че сключването на търговско споразумение на ЕС с Колумбия и Перу може да бъде положителен инструмент както за Европа, така и за всички участващи страни от Андския регион. Еквадор и Боливия евентуално биха се върнали на масата за преговори. МСТ може да допринесе за генериране на растеж, конкурентоспособност и достоен труд, тъй като търговията е важен механизъм за подкрепа на развитието и намаляване на бедността. При все това трябва да бъде направена внимателна оценка на неговите икономически, социални и екологични последици в условия на прозрачност и в общ интерес на всички страни. В този смисъл гражданското общество може и трябва да играе основна роля.

1.3   В процеса на преговорите по това МСТ беше отбелязан недостатъчният диалог с организираното гражданско общество в тези страни. За да запълни a posteriori този пропуск и за да присъедини официално гражданското общество към диалога, ЕИСК предлага, след като по време на неотдавнашното си посещение в Перу и Колумбия проведе обсъждане с институционалните партньори и с организираното гражданското общество на двете страни, да се създаде съвместен консултативен комитет (СКК), състоящ се от представители на европейското, перуанското и колумбийското гражданско общество, който да има консултативни функции по въпроси, засягащи правата на човека, устойчивото развитие и оценката на секторното въздействие на многостранното споразумение. Този СКК ще определя областите, които подлежат на мониторинг (2), ще може да бъде консултиран по тези теми по искане на подписалите страни или да изготвя становища, препоръки или проучвания по своя собствена инициатива. Освен ако по взаимно съгласие не бъде договорено друго, СКК ще заседава един път годишно с органа, представляващ страните по споразумението. СКК е съвместим със заседанието, открито за цялото гражданско общество и за всички граждани, предвидено в член 282 от споразумението. СКК може да договори със страните възможността за установяване на показатели за секторното въздействие във връзка с прилагането на споразумението.

Вече приетите механизми от предходни споразумения за търговия на ЕС с други страни и региони по света биха могли да послужат като отправна точка за практическото осъществяване на консултативно пространство с тези характеристики.

1.4   ЕИСК счита, че е важно да се активизира сътрудничеството между Европейския парламент и парламентите на Колумбия и Перу и приветства резолюцията, приета от Европейския парламент, която би могла да доведе до създаването на парламентарни механизми за едновременен мониторинг на поетите ангажименти. Това се отнася по-специално за тези, които са свързани със състоянието на правата на човека, програмата за достоен труд на МОТ относно трудовите и синдикалните условия, равенството между мъжете и жените, законната имиграция с гаранции, споразуменията за защита на околната среда и възможността за формиране на комисия за уреждане на споровете.

1.5   ЕИСК счита, че консултативен орган от този вид ще даде възможност за включване на участието на гражданското общество в МСТ, за институционализиране на консултациите, за влияние върху техния ход, за определяне на предизвикателствата, които ще се появят, за гарантиране на лесна и директна комуникация с отговарящите за прилагането на споразумението и за формулиране на конкретни препоръки относно положителните или отрицателните последици от неговото прилагане.

1.6   Делегация на ЕИСК посети Колумбия и Перу през май 2012 г. Резултатите от посещението бяха положителни предвид броя и равнището на срещите със заинтересованите страни и събраната интересна информация, които допринесоха за отразяването в становището на позициите на гражданското общество в двете страни и за формулирането на предложението за създаване на съвместен консултативен комитет на гражданското общество за проследяване на МСТ. В становището са анализирани най-големите проблеми в Колумбия и Перу, които следва да бъдат предмет на наблюдение от страна на организираното гражданско общество.

2.   Общи бележки

2.1   Европейският съюз поддържа с Андския регион, и по-специално с Колумбия и Перу, все по-тесни икономически и търговски отношения. Днес ЕС е вторият по големина търговски партньор на страните от Андския регион след Съединените щати. През последното десетилетие се наблюдава значителен ръст на търговските взаимоотношения между ЕС и страните от Андския регион: двустранният обмен е нараснал от 9 100 млн. евро през 2000 г. на 15 800 млн. евро през 2007 г., което представлява среден годишен ръст в размер на 8,25 % (3). През 2010 г. двустранният обмен на стоки между ЕС, Колумбия и Перу се изчислява на 16 000 млн. евро.

2.2   Страните, участващи в Споразумението за търговия, са изградили връзки, които надхвърлят икономическата рамка и обхващат, редом с други, области като политическия диалог, културата, образованието и науката. ЕС наблюдаваше процесите на преход към демокрация и допринесе за защита на основните права, като пое ангажименти за солидарност, които ЕИСК приветства и споделя.

2.3   Предшественици на настоящото МСТ са „Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Андската общност и нейните страни-членки, от друга страна“, подписано през 2003 г., и съответните права и задължения, поети от страните като членки на Световната търговска организация (4).

2.4   МСТ ще позволи вноса на съответните национални пазари на стоки и продукти от страните по споразумението със значително намаляване на митата. Към промишления сектор на Колумбия и Перу ще се прилага по-гъвкав подход по отношение на критериите за внос, наложени на редица техни продукти, обект на по-рестриктивни стандарти в рамките на ОСП+ (5). Бяха договорени промени в редица сектори, сред които нефтохимически продукти, пластмаси, текстил и конфекция, банани, захар и кафе. Също така ще бъде важно да се наблюдават последиците от прилагането на МСТ за селскостопанските сектори на страните по въпроси като наименованията за произход, предпазните клаузи, секторните механизми за стабилизиране, които следва да бъдат предмет на проследяване и оценка. Комитетът приветства позоваванията на значението на търговията за устойчивото развитие и насърчаването на честна и справедлива търговия (6).

2.5   Размерът на неформалната икономика е значителен както в Колумбия, така и в Перу. Една от най-сериозните последици от нейното съществуване е високият процент на работа на черно, регистриран в страните от Андския регион, което дава на Комитета повод да изрази своята загриженост относно стандартите на труд в Колумбия и Перу. Положението на младежите и жените е особено трудно, тъй като за тях безработицата и условията на наемане на работа и труд са по-неблагоприятни. В оценките на въздействието трябва да се включва аспектът, свързан с равенството на половете, и да се обърне внимание на състоянието на младежката заетост, тъй като жените и младите хора са изправени пред специфични предизвикателства (7). Също така ЕИСК подчертава отново необходимостта да се решават и прилагат конкретни и ефективни действия за постепенното премахване на детския труд, обезпокояващ факт, който се наблюдава и в двете страни.

2.6   Положението на правата на човека, включително правата на труд и на синдикална дейност, в Колумбия и Перу е повод за сериозна загриженост за колумбийския и перуанския народ и европейското гражданско общество. ЕИСК приветства факта, че в член 1 от МСТ ясно се казва, че нарушенията на демократичните принципи и на основните права могат да доведат до временно или окончателно прекратяване на Споразумението. ЕИСК приветства също така поетите от страните ангажименти за спазване на основните конвенции на МОТ, съдържащи се в член 269.3 от документа (8) и призовава по време на прилагането на Споразумението да се гарантира тяхното пълно зачитане и спазване.

2.7   ЕИСК нееднократно е споделял мнението си за това как следва да се развиват преговорите по споразуменията за търговия. Комитетът счита, че двустранните споразумения трябва да бъдат съвместими с принципите на многостранното сътрудничество (9). Комитетът смята, че двустранните преговори не трябва да са основание за ЕС да намали своите изисквания в социалната, трудовата и екологичната област. Тези измерения, както и икономическото измерение, трябва да бъдат надлежно взети предвид и трябва да се търсят механизми за хармонизирането им по време на прилагане на споразуменията.

2.8   От друга страна, Комитетът счита, че опитът ясно показва, че активната роля на гражданското общество по време на изпълнението на споразуменията позволява да се определят важни потенциални партньори в участващите страни, да се установят полезни връзки за всички страни и да се улесни решаването на евентуални спорове. Искането за включване на социално измерение в договаряните споразумения е позиция, която Комитетът вече е приел и която е включена в предходни становища на ЕИСК (10).

2.9   В предходни становища ЕИСК вече оцени положително решението на ЕС за изготвяне на оценки на въздействието върху устойчивостта (ОВУ), които дават възможност за представяне на предложения и установяване на коригиращи мерки за постигане на максимални положителни последици и минимални отрицателни последици от дадено търговско споразумение. ЕИСК отново повтаря искането си гражданското общество да участва пълноценно в изготвянето на ОВУ, с цел да се гарантират поетите ангажименти, да се сведат до минимум рисковете и да се увеличат възможностите за отварянето на търговията (11).

2.10   ЕИСК не може да не спомене, че договарянето на споразумението с Колумбия и Перу беше предмет на критики и въпроси от страна на обществените организации и на синдикалното движение (12) в страните. ЕИСК е особено загрижен от липсата на диалог с гражданското общество по време на преговорния процес. Ето защо приветства приемането на резолюция от Европейския парламент, в която се подчертава важността на установяването на ясни механизми за мониторинг и проследяване с участието на представители на гражданското общество на изпълнението на МСТ (13).

2.11   От гледна точка на гражданското общество Комитетът счита, че търговските споразумения трябва да улесняват промените, които, наред с друго, насърчават развитието на социалната отговорност на предприятията, изискват от европейските предприятия да прилагат трудовите практики, съществуващи в техните държави на произход, създават качествени работни места и с гаранции, поощряват развитието на колективното трудово договаряне, дават възможност за проследяване отблизо на експлоатацията на природни ресурси, допринасят за намаляване на неформалната икономика и заетост. Те допринасят също и за прекратяване нарушаването на правата на човека, помагат в борбата срещу бедността и социалните неравенства и позволяват подобряване на условията на живот на населението, в частност на най-уязвимата част от него.

2.12   ЕИСК счита, че МСТ съдържа членове, сред които член 1, свързан с правата на човека, член 282, посветен на участието на организациите на гражданското общество или член 286 относно оценките на въздействието, които улесняват институционализираното, представителното и самостоятелното участие, в малък мащаб, на организациите на гражданското общество от двете страни (14) посредством създаването на съвместен консултативен комитет, както и създаването на открит форум за цялото перуанско, колумбийско и европейско общество.

2.13   ЕИСК се надява, че това МСТ ще помогне на участващите в него страни да се справят с най-неотложните социално-икономически проблеми като бедността, социалното неравенство и насилието, и ще даде възможност за подобряване на условията на живот на населението, в частност на най-необлагодетелстваната част от него, поради което счита, че е абсолютно наложително гражданското общество от трите страни да може да участва активно в прилагането на споразумението и в оценката на неговото въздействие.

2.14   Делегация на ЕИСК посети Колумбия и Перу през май 2012 г. Резултатите от посещението бяха положителни предвид броя и равнището на срещите със заинтересованите страни и събраната интересна информация, които допринесоха за отразяването в становището на позициите на гражданското общество в двете страни по отношение на МСТ и за формулирането на предложението за създаване на съвместен консултативен комитет на гражданското общество за проследяване на споразумението. Посещението даде възможност да се установи реалната ситуация по отношение на социалните, трудовите и икономическите проблеми в двете страни и недоверието на ОГО (с изключение единствено на организациите на работодателите, които подкрепят споразумението в двете страни) както по отношение на капацитета на собствените им правителства, така и на способността на многостранното споразумение да допринесат за решаването на тези проблеми. Посещението очерта различията между гледната точка на правителствата, които твърдят, че са провели широки консултации и информационни дейности, и начина, по който ги възприемат ОГО (15).

2.15   В становището се изтъкват част от най-големите проблеми в страните, предмет на споразумението, които следва да бъдат наблюдавани от страна на организираното гражданско общество в съответните страни. За Колумбия се подчертават въпросът за правата на човека с положителни и отрицателни аспекти, състоянието на прилагането на Закона за обезщетяване на жертвите и за реституцията на земята, проблемът с безнаказаността. За Перу се прави анализ на социално-трудовото положение, на въпроса за детския труд, на имиграцията към Европа и на правата на коренните народи.

2.16   ЕИСК призовава участващите страни да изготвят в консултация с гражданското общество – в идеалния случай посредством СКК – прозрачен и обвързващ, допълващ МСТ план за действие за правата на човека, правата в областта на околната среда и трудовите права. В този план за действие следва да бъдат заложени ясни, обвързани със срокове и ориентирани към резултати цели във всяка от горепосочените области. В този смисъл ЕИСК споделя исканията, които се поставят в параграф 15 на резолюцията на Европейския парламент от 13 юни 2012 г.

3.   Колумбия

3.1   Правата на човека: силни и слаби страни

3.1.1   През август 2010 г. властта беше поета от ново правителство. Начело на правителството застана президентът Santos, който предприе промяна на политиката в областта на правата на човека. Вицепрезидент е A. Garzón, бивш генерален секретар на профсъюза Central Unitaria de Trabajadores и бивш министър на труда, който в съответствие със своите правомощия насърчава политика на засилване на националния социален диалог. Позицията на президента Santos по въпросите, свързани с правата на човека, се различава от тази, поддържана от администрацията на неговия предшественик Á. Uribe. Вместо да използва твърда реторика, която поставя защитниците на правата на човека в реална опасност, правителството смекчи тона и направи жестове в посока насърчаване на диалога. То например за първи път призна за съществуването на въоръжен вътрешен конфликт и изглежда поема по пътя към неговото окончателно разрешаване.

3.1.2   Колумбия страда от последиците на тежък вътрешен конфликт, който разтърсва страната вече повече от 60 години – въоръжен конфликт, в който различните участници са едновременно източник и главни действащи лица в насилието. Въпреки усилията, положени от правителството, както посочва Амнести Интернешънъл, положението продължава да бъде много сложно (16).

3.1.3   В Колумбия продължава да действа най-старата партизанска група на континента – Колумбийските революционни въоръжени сили (FARC). Те, както и Армията за национално освобождение (ELN), продължават да набират деца, които използват във въоръжения конфликт, и да поставят противопехотни мини в много зони, като освен това се финансират чрез връзки с наркотрафикантите. След Демократична република Конго Колумбия е страната с най-голям брой деца войници (17).

3.1.4   Между 1,5 и 3 млн. души са били преместени от обичайното им място на живеене и работа. През февруари 2012 г. FARC обявиха, че прекратяват практиката с вземането на заложници и освободиха 10 военни заложници. При все това те продължават да държат като заложници неопределен брой цивилни (18).

3.1.5   В продължение на години, по-специално след 70-те години, този конфликт отнема живота на хиляди селяни, работници, синдикалисти, преподаватели, защитници на правата на човека, ръководители на обществени организации на ниво квартал, община и селски район. Според Escuela Nacional Sindical, НПО, призната за работата си в областта на защита на правата на човека и синдикалните права, повече от 2 900 синдикалисти са били убити от 1986 г. насам. Наркотрафикът продължава да бъде често срещана незаконна дейност с мрежи по цялата национална територия и с международни разклонения. Опитите за изкореняване на явлението manu militari често са допринасяли за нарастване на насилието. Редица членове на въоръжените сили и на силите на реда са били обвинявани от национални и международни организации за защита на правата на човека, че са убили предполагаеми партизани, така наречените „фалшиви положителни резултати“ (19).

3.1.6   Жените продължават да бъдат жертва на неравенство и дискриминация в колумбийското общество. Неравенството между мъжете и жените се проявява в семейната среда със значителни равнища на насилие по полов признак; в икономическата сфера – с висок процент на женска безработица, нарастващ дял на жените в неформалната икономика (57 %) и значителни различия в заплащането; в политическата област – със слабо представяне на жените на висшите равнища на вземане на решения.

3.1.7   Според докладите на синдикалните централи на страната (CUT, CTC, CGT) социалният диалог, силно засегнат по време на предходните правителства, все още не показва достатъчно признаци за положителни промени. Конфедерациите отбелязват, че липсата на социален диалог е довела до спад на участието в синдикални организации – от 14 % на 4 %. Следва да се отбележи, че през последните години състоянието на синдикалните права в Колумбия е под прякото наблюдение на МОТ (20). Организацията проведе редица проучвателни мисии и поддържа постоянна група, натоварена да извършва мониторинг на нарушенията на правата на човека, на трудовите и синдикални права. През 2011 г. са убити 29 синдикални ръководители и активисти. В много от случаите отговорните са „демобилизирани“ паравоенни. Срещу други десет синдикалисти са правени опити за убийство. На 27 април 2012 г. е убит D. Aguirre, генерален секретар на Националния синдикат на берачите на тръстика, и така броят на убитите синдикалисти през годината достигна 7.

3.1.8   Като положителен елемент трябва да се посочи увеличаването на персонала на националната Главна прокуратура (FGN), натоварен с изясняването на тези престъпления. Освен това по инициатива на FGN Националният конгрес одобри реформа на член 200 от Наказателния кодекс, който позволява налагане на затвор и глоби на всеки, който възпрепятства или смущава събрание или упражняването на правото на труд или участва в репресии над лица, упражняващи законното си право на стачка, събиране или сдружаване (21). През януари 2012 г. FGN и Escuela Nacional Sindical сключиха споразумение за обмен на информация и постигане на напредък към единна методология за определяне, установяване и документиране на престъпления, извършени срещу членове на синдикални организации.

3.1.9   Но въпреки че насилието в страната бележи спад, продължават да се наблюдават терористични актове: в деня на влизане в сила на Договора за свободна търговия със САЩ, 15 май 2012 г., беше извършен атентат срещу бившия министър Hoyos, в който загинаха двамата му охранители и бяха ранени 49 човека.

3.1.10   Закон за жертвите и връщането на земите. С този закон, приет през 2011 г., се признават съществуването на въоръжен конфликт и правата на жертвите. Предвижда се обезщетение за преживелите нарушения на правата на човека, включително за онези, извършени от държавни служители. До момента прилагането на този закон е нередовно и непълно, но представлява значителна промяна за жертвите, на които досега не се признаваха никакви права. По време на посещението на ЕИСК организациите на гражданското общество изтъкнаха, че лица или общности, на които са били реституирани земи, са получавали заплахи. Министерството на земеделието информира делегацията на ЕИСК за проведеното обучение на магистрати във връзка с реституцията на земи въз основа на несправедливи съдебни жалби. С тях се узаконява собствеността на лицата, които са изкупили терените на свръхниски цени чрез принудително преместване на селяните, чиято собственост е била земята, в много случаи използвана за незаконно оглеждане на наркотици. Освен това се предлагат мерки за защита на бедните семейства, които са се настанили отново в поставените под възбрана земи под натиск от страна на партизаните, опитващи се по този начин да установят контрол над териториите.

3.1.11   Безнаказаността – хроничен проблем за Колумбия. Беше постигнат известен напредък по отношение на ключови разследвания относно правата на човека, включително тези, свързани с „параполитическия“ скандал, който разкри съществуването на незаконни връзки между законодатели и паравоенни групировки. Повече от 120 бивши членове на Парламента бяха разследвани, а срещу близо 40 бяха повдигнати обвинения (22). Но през февруари 2012 г. беше отменен изборът на национален главен прокурор (23), на когото бяха възложени основните дела за корупция и срещу паравоенни, наркотрафиканти и партизани, и който беше поел твърд ангажимент да сложи край на безнаказаността. Направените разследвания показаха връзки между DAS (административен департамент за сигурност) и паравоенните и пряката му отговорност в редица случаи на заплахи и убийства на защитници на правата на човека, магистрати, журналисти, синдикалисти и адвокати (24). През октомври 2011 г. правителството обяви закриването на DAS и създаването на нова разузнавателна агенция.

3.1.12   Правителството предложи оспорвана реформа на член 221 от Конституцията, съгласно която военният наказателен съд ще осъществява първоначалния контрол върху разследванията, провеждани за евентуални злоупотреби и нарушения на правата на човека, извършени от силите на сигурността. Тази реформа би довела до презумпцията, че всички престъпления, извършени от служители на обществените сили по време на операции и/или процедури са били „във връзка със службата“ и в този контекст са от компетенцията, поне на първа инстанция, на военните съдилища. Междуамериканската комисия за правата на човека и Обединените нации многократно са отбелязвали липсата на безпристрастност и независимост на военното правосъдие, което дискредитира неговите решения (25). Колумбийските въоръжени сили и силите за сигурност многократно са били обвинявани за извънсъдебни екзекуции, а по оценка на Бюрото на Върховния комисариат на Обединените нации за правата на човека в Колумбия между 2004 и 2008 г. повече от 3 000 души са станали жертви на убийства, извършени от държавни служители. Оттогава се наблюдава значително намаляване на случаите, но тази практика не е напълно изчезнала (26). Редица национални и международни организации са отправили искане към президента Santos да оттегли предложеното изменение (27).

3.1.13   За разлика от предходни становища, от разговорите с представителите на предприемаческия сектор стана ясно, че според този сектор Споразумението ще има благоприятни последици за законната икономическа дейност, формализирането на трудовите правоотношения, правата на човека и околната среда, и ще подпомогне за снижаването на показателите за насилие.

4.   Перу

4.1   През последното десетилетие се наблюдава намаляване на бедността, но според данни на Световната банка (28) 15 % от населението все още живеят с по-малко от два долара на ден. Различията между градските и селските райони продължават да бъдат значителни. До момента растежът се е изразявал в много неравномерно разпределение на доходите. Средните доходи (и оттам личното потребление) са нараснали, но не достатъчно, като през 2010 г. се равняват на 404 USD.

4.2   Състояние на труда и синдикализма. През 2009 г. почти 73 % от наемните работници нямат трудови договори, 7 % имат постоянни договори, а 20 % – временни (29). МОТ отбеляза през 2011 г. увеличаването на работата на черно и непълната заетост, намаляването на реалната минимална заплата и много високо равнище на детски труд (42 %). Перу изживява бум на износа на селскостопански продукти, който обаче все още не се отразява благоприятно на работниците от сектора. През 2008 г. преди избухването на международната криза бяха наети на работа малко над 200 хил. работници. През първата половина на 2011 г. се наблюдава консолидация на възстановяването, нивото на заплатите на наетите работници достигна най-високите си исторически нива. Но в този сектор работните дни могат да надхвърлят законния максимум, възнагражденията са по-ниски от обичайната минимална заплата (30), извънредните часове се заплащат по-ниско и преобладават временните договори (31).

4.3   Комитетът счита за положителни ангажиментите за спазване на основните конвенции на МОТ и Програмата за достоен труд, но подчертава, че е важно перуанските и европейските организации на гражданското общество да участват в мониторинга на изпълнението. Съществена предпоставка за достойния труд е социалният диалог, иначе казано, участието на организациите на работодателите и синдикатите в колективното трудово договаряне. Последното е много важно, защото допълва законодателството с цел подобряване на условията на труд. В тази връзка обменът на опит, свързан със социалния диалог, е друга задача, която ЕИСК препоръчва да се формализира.

4.4   Детският труд в Перу от дълго време е повод за загриженост сред перуанското гражданско общество. Това е в сила особено за рудодобива, където работят и момичета. Цифрите могат да се вземат само като референция, тъй като официалната статистика не отразява напълно мащаба на явлението, но според данни от Международната програма на МОТ за премахване на детския труд (IPEC-МОТ) (32) в две от три миньорски семейства младежите под 18 години работят в някой сектор на добива, обработката и транспортирането на материала. Момичета, макар обикновено да не работят в дълбините на мината, все повече участват в дейности вътре в мината и се занимават с комуникацията между външния свят и мината. МОТ подчертава, че премахването на детския труд в мините ще помогне за насърчаване на технологичните промени, подобряване на социалната закрила и разширяване на образователните възможности за непълнолетните. Участието на гражданското общество в този прогресивен процес е от основно значение. ЕС пое конкретни ангажименти по отношение на премахване на детския труд със своите търговски партньори и с предприятията от ЕС, работещи в други континенти. Въпросите, свързани със социалната отговорност на предприятията, както и с правото на труд и правата на човека, не свършват на европейските граници. За времето на прилагане на многостранното споразумение тези ангажименти трябва да се подновяват и трябва да се направи оценка на въздействието им върху актуалното състояние на детския труд.

4.5   Имиграция към ЕС. По данни на Националния институт за статистика и информатика (33)2 038 107 перуанци са емигрирали в чужбина в периода от 1990 до 2009 г. След Испания (с близо 200 000 пребиваващи перуанци) Италия е една от страните, която е приела най-много перуанци през последните години (34). За ЕИСК законната имиграция с гаранции е положителен и обогатяващ фактор. Следва да се предвидят действия за наблюдение и контрол на състоянието на човешките права на имигрантите и за превенция на незаконния трафик в рамките на механизма за мониторинг с участието на гражданското общество, който ще бъде установен по силата на многостранното споразумение.

4.6   Права на коренното население. ЕИСК отбелязва влизането в сила на Закона за предварителната консултация, приет през 2011 г. (35) Този закон, който признава правата на местното население, може да допринесе за социалното приобщаване и да направи така, че племенните народи най-накрая да могат да се ползват от предимствата на демокрацията. Той е резултат от усилията на много хора от социалната област и в частност на самото местно население, които не се преставали да настояват за законодателство, което да гарантира реално спазване на задължението за консултации. Пълното прилагане на закона ще бъде доказателство, че се изпълняват задълженията, поети от Перу в рамките на Конвенция № 169 на МОТ.

4.7   Правителството на Ollanta Humala, което пое функциите си през 2011 г., е изправено пред значителни предизвикателства и не малки очаквания. Подписването на МСТ с ЕС може да допринесе за благоприятното решаване на предизвикателствата и превръщане на очакванията в убеденост за положителни промени, при условие обаче да не се разчита, че само подписването е достатъчно за извършване на желаните промени. Чрез настоящото становище ЕИСК заявява намерението си да допринася за подобряване в бъдеще на отношенията между ЕС и Перу чрез участието на перуанското гражданско общество в механизмите за мониторинг и оценка на въздействието, които ще бъдат въведени. ЕИСК вече е отбелязвал колко е важно тези структури или механизми за участие на гражданското общество да бъдат представителни и независими от изпълнителната власт.

Брюксел, 11 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  МСТ трябва да бъде ратифицирано от 27-те парламента на Съюза и от парламентите на Колумбия и Перу.

(2)  Както е установено, например, в Плана за действие относно правата на труд, включени в споразумението между Колумбия и САЩ и в Общата система за преференции+.

(3)  Оценка на въздействието относно жизнеспособността на търговията, изготвена по поръчка на Европейската комисия от Development Solutions, Център за изследване на икономическата политика и Университета в Манчестър, 2009 г.

(4)  Както и целите, посочени в Протокола за правата на човека, ЕС-Колумбия (2009 г.), ратифициран по време на шестото редовно заседание на Механизма за диалог относно правата на човека, проведено в Богота на 30.01.2012 г.

(5)  Схема от Общи тарифни преференции Плюс.

(6)  Членове 271 и 324 от МСТ.

(7)  Становище CESE „Преговори за сключване на нови търговски споразумения: позицията на ЕИСК“ (докладчици: г-н Peel и г-жа Pichenot) (ОВ С 211, 19.8.2008 г., стр. 82).

(8)  „Всяка страна по споразумението се ангажира с популяризирането и ефективното прилагане в своите правни норми и практики и на цялата си територия на международно признатите основни трудови стандарти, съдържащи се в основните конвенции на МОТ“, член 269, параграф 3 от МСТ.

(9)  ОВ С 211, 19.8.2008 г., стр. 82.

(10)  „ЕИСК счита за изключително важно включването (…) на социално измерение, в съответствие с духа на едно споразумение за асоцииране, което надхвърля границите на своите търговски аспекти и което има за основна цел повишаването на социалното сближаване“, докладчик: J. M. ZUFIAUR, (ОВ С 248, 25.8.2011 г., стр. 55).

(11)  Становище CESE „Оценки на въздействието върху устойчивостта (ОВУ) и търговска политика на Европейския съюз“, докладчик: E. Pichenot, (ОВ С 218, 23.7.2011 г., стр. 14).

(12)  Съобщение до Европейския парламент от Европейската конфедерация на синдикатите, Международната конфедерация на профсъюзите, Американската конфедерация на профсъюзите и Съвет на световните синдикати от 22 февруари 2012 г. Позиция на Колумбийската обща конфедерация на труда относно търговското споразумение между ЕС и Колумбия, 2012 г.

(13)  Резолюция на Европейския парламент относно МСТ между Европейския съюз, Колумбия, Перу, приета на 13 юни 2012 г.

(14)  ЕИСК като представител на ЕС.

(15)  За доклада и програмата на посещението вж. Приложение Б.

(16)  Декларация на „Амнести Интернешънъл“ до 19-ата сесия на Съвета за правата на човека към ООН, проведена през 2012 г. в Женева.

(17)  Доклад на Международния трибунал за децата, пострадали от войната и бедността, http://www.tribunalinternacionalinfancia.org.

(18)  На 28.04.2012 г. нарушиха обещанието си като задържаха френския журналист R. Langlois; Освободиха го няколко седмици по-късно.

(19)  По смисъла на колумбийското право става дума за убийство на защитени лица.

(20)  Източник: последователни доклади на Комисията за прилагане на стандартите, на Международни конференции на труда.

(21)  Доклад, получен от Посолството на Колумбия в Брюксел, относно действията на Главната прокуратура, март 2012 г.

(22)  През февруари 2011 г. бившият сенатор Mario Uribe, бивш председател на Конгреса и братовчед на президента Álvaro Uribe, беше обявен за виновен за връзки с паравоенните.

(23)  Изборът на г-жа V. Morales беше анулиран поради процедурни нарушения при номинирането.

(24)  През септември 2011 г. J. N. Cotes, който беше начело на DAS от 2002 до 2005 г., беше обявен за виновен, че е поставил разузнавателната агенция в услуга на паравоенните групировки и за убийството на университетски професор през 2004 г.

(25)  Доклад за Колумбия, Междуамериканска комисия за правата на човека.

(26)  Световен доклад за правата на човека, 2012 г., Human Rights Watch.

(27)  Писмо до президента Santos, Human Rights Watch, 2012 г.

(28)  Показатели за развитието в света, Световна банка, 2011 г.

(29)  Данни на Министерство на труда на Перу.

(30)  Дневната надница варира между 8,84 USD и 10 USD, а минималната месечна заплата …възлиза на 259,61 USD.

(31)  Секторът на палмовото олио е фрапиращ пример за неподходящо използване на временни договори.

(32)  Програма на МОТ за премахване на детския труд. www.ilo.org.

(33)  Перу: статистика за емиграцията в чужбина на перуански граждани и за чуждестранните имигранти, 1990–2009 г., Лима, 2010 г.

(34)  От 2011 г. ЕС финансира проекта „Мигриращ Перу“.

(35)  Закон № 29785, Закон относно правото на предварителна консултация на местното и коренното население, признато в Конвенция № 169 на МОТ.


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/45


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Кооперативи и развитие на хранително-вкусовата промишленост“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 299/09

Докладчик: г-н Carlos TRIAS PINTÓ

На своята пленарна сесия на 19 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Кооперативи и развитие на хранително-вкусовата промишленост

(становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 26 юни 2012 г.

На 482-рата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 144 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   В търсене на по-устойчив икономически модел, кооперативното движение се явява конкурентноспособно и ефикасно алтернативно решение, което предлага нови отговори на дисбалансите на веригата за създаване на стойност на хранително-вкусовия отрасъл, който на свой ред насърчава заетостта и развива местните вериги за доставка на храни, безопасността на храните, участието и социалната отговорност.

1.2   Необходимо е да се извършат структурни реформи на сегашните пазари на хранителни продукти в съответствие с целите, посочени в стратегията „Европа 2020“ и други общностни инициативи. Традиционните дистрибуторски мрежи не предоставят необходимата прозрачност за ценообразуването, което създава големи дисбаланси в капацитета за преговори на участниците и вреди на производители и потребители (началното и крайното звено на веригата). Освен това се правят ненужни екологични разходи от една енергийно неефективна дистрибуция, например при складиране на пресни продукти в хладилници извън сезона и превозването им до пазари, много отдалечени от мястото на производство.

1.3   Реорганизацията на пазара би трябвало да се ориентира към кръгова концепция, която да насърчава дистрибуцията на близки разстояния с цел подобряване на връзката между предлагането и търсенето в мрежата, насърчена от най-базовите единици в контекст на иновации и технологически напредък.

1.4   Кооперациите, с присъщите им принципи и ценности, допринасят за справедливи търговски отношения и взаимодействия, които позволяват да се възстанови равновесието във веригата за създаване на стойност в хранително-вкусовия отрасъл, като обединяват интереси, оптимизират споделената стойност и укрепват устойчивостта на начините на производство и потребление.

1.5   Следователно ЕИСК приканва европейските институции да насърчават създаването на необходимите условия за популяризирането на кооперативния модел, като приемат общностни политики, съдържащи подходящи мерки в правната, икономическата, данъчната, техническата и други области, така че да се осигури хармоничното му развитие.

2.   Въведение

2.1   Кооперативният модел спомага за развитието на благоприятна среда за предприемачество в Европейския съюз и по-конкретно за икономическата демокрация, като допринася за необходимата промяна в модела на производство.

2.2   Тъй като 2012 г. е обявена от ООН за „Международна година на кооперативите“ се предоставя подходяща рамка за разискване на ролята на кооперативите в създаването на нов двигател на устойчивия и приобщаващ растеж, който да спомогне за възникването от настоящата криза на висококонкурентоспособна социална пазарна икономика (1).

2.3   Кооперативният сектор в ЕС в действителност е много различен. Някои кооперативи развиват търговска дейност, която не се различава от тази на конкурентите им, докато други комбинират търговската си дейност с „политически“ позиции в полза на потребителите, околната среда и др., които включват в своите информационни или маркетингови стратегии. Трябва също да се разграничат кооперативите, които действат в началото (производство) и в края (потребление) на веригата за създаване на стойност, като често между тях няма координация.

2.4   Структурната реформа на пазарите, която има за цел да подпомогне следването на устойчив модел на производство и потребление, изисква постигането на нов баланс във веригата за създаване на стойност в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост (2), като на селскостопанските сдружения по принцип и на кооперативите в частност се даде регулаторна и интегрираща роля, която да позволи осъществяването на подходящите промени и настройки посредством диалог и междуотраслово взаимодействие.

2.5   Този подход спомага за развитие на изразените от ЕИСК позиции и е опит да се даде отговор на бъдещите предизвикателства пред общностните политики в перспективата на стратегията „Европа 2020“ и новата Обща селскостопанска политика, Плана за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишленост и Акта за единния пазар.

2.6   В тази връзка следва да се отбележи, че настоящото становище по собствена инициатива се основава на принципа на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж въз основа на знанието, на икономика с ниски въглеродни емисии (3), пригодността за трудова заетост и социалното и териториалното сближаване.

2.7   Накрая това предложение има принос и за други напречни аспекти от важно значение за общностните политики сред които са въпросите, свързани с независимостта и сигурността на хранителните доставки, териториалния баланс, запазването на местните вериги за доставка на храни (4), социалното предприемачество, защитата на правата и интересите на потребителите и прякото участие на гражданското общество в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост (5).

3.   Бележки на ЕИСК

3.1   Диагностика на пазара към момента

3.1.1   Функционирането на пазара би трябвало да осигурява предлагане на продукти от вид и с качество, съответстващи на желанието на потребителите. Това изисква сигналите на потребителите да се предават по веригата за създаване на стойност и да достигат без изкривяване до производителите. За съжаление в днешно време пазарът често се характеризира с линейния си характер, което пречи на подаването на положителна обратна информация, и със степен на сложност, която изкривява мисията му и вреди на същинската му дейност – снабдяване на населението с продукти по най-задоволителен начин.

3.1.2   Потребителите все повече търсят сигурни и устойчиви продукти, произведени по новаторски, отговорен и екологичен начин, в подходящи условия на труд и с хуманно отношение към животните, като при това не бива да се забравят най-евтините хранителни продукти, тъй като цената остава определящ фактор при взимането на решение за покупка. За съжаление веригата за създаване на стойност в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост не предава важната информация между звената (първично производство, преработване, складиране, дистрибуция и продажба).

3.1.3   Наред с това, че отдалечиха доставчиците от потребителите, търговските мрежи затрудняват прозрачността на операциите, които извършват, така че производствените разходи са подценени и цените, плащани на производителите, често не достигат минималните прагове, необходими за икономическото им оцеляване.

3.1.4   На свой ред недостатъчната търговска мощ и зависимостта на действащите лица, които търпят несправедливи цени по отношение на дейността, която развиват, задълбочават дисбаланса по веригата за създаване на стойност в хранително-вкусовия отрасъл (6), утвърждавайки ненормалното поведение на пазара.

3.1.5   Следователно анализът на пазара към момента, с оглед на реформата му, сочи следната диагноза: разпокъсаност на предлагането, концентрация на дистрибуцията и непостоянство на търсенето. При тези условия спекулата намира естествено поле за развитие.

3.1.6   Да не забравяме, че етапът на дистрибуцията има социални и екологични последици, произтичащи от превоза на дълги разстояния, продължителното складиране в хладилни камери, изнасяне на предприятията и др.

3.2   Към по-кооперативен пазар – подход, основан на нови начини на устойчиво производство и потребление

Кооперативната идентичност се засилва от ценностите на демокрацията, равенството, равнопоставеността, солидарността, прозрачността и социалната отговорност. Международният кооперативен съюз (ICA) е приел седем принципа, които кооперациите следва да спазват: доброволно и открито членство; демократичен контрол от страна на членовете; икономическо участие на членовете; автономност и независимост; образование, обучение и информация; сътрудничество между кооперациите и загриженост за общността (7).

Кооперативен пазар в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост е този, който се основава на кооперативното движение и функционира въз основа на предлагането и търсенето на хранителни продукти, както и на отношения на взаимност или взаимополза, в търсене на по-справедлива и по-ефикасна верига на създаване на стойност в икономически, социален и екологичен план. В крайна сметка става въпрос да се изгради пазарът като сбор с положителен резултат, където всички участници печелят, като се увеличи създаването на споделена стойност чрез сдружаване и дългосрочни ангажименти между основните участници (производители и потребители) при справедливи условия на лоялна конкуренция. Ключовите аспекти за реорганизация на пазара, така че да отговаря на изложените в настоящия документ предпоставки, са следните:

3.2.1

Обръщане на „производствената пирамида“ с транснационален кооперативен подход, чиято критична маса да гарантира необходимия мащаб и обхват. Тръгвайки от едноличния или семейния производител, трябва да се насърчава сдружаването или основните кооперативи – движещият елемент на икономиката на селските райони – като се интегрират в по-мащабни структури като регионални мрежи и конкурентоспособни центрове, които да доближат селскостопанските производители до звената с най-голяма добавена стойност на търговските мрежи. Тази кооперативна структура ще позволи да се увеличат максимално добивите и да се отговори на многообразието на търсенето чрез продажба на по-близки разстояния между пунктовете на производство и на потребление (8). По същия начин кооперативната интеграция (9) осигурява по-добра проследяемост през целия процес, както на качеството, така и на ценообразуването, което на свой предполага оптимизация на средствата и по-добра ефективност.

3.2.2

Кооперативна социална възвръщаемост. Печалбите, генерирани в мрежата на кооперациите, се връщат на участващите кооперации, което увеличава възможностите за подобряване на тяхната пазарна позиция, води до по-добра пригодност за трудова заетост и по-универсален достъп до основни ресурси и при по-благоприятни условия за производители и потребители, благоприятствайки възникването на синергии в новата среда на търговски отношения.

3.2.3

Концентрация на търсенето  (10). Чрез кооперациите на потребителите и насърчаване на потребителски мрежи, които да обединяват търсенето на гражданите, се цели по-лесен достъп до продуктите на по-изгодни цени и качество. Пряката връзка с производителите се изгражда чрез местни и квартални пазари, които спомагат за напредък към по-добри виртуални търговски транзакции по интернет. Това съответства на целите, посочени от основните организации на земеделските стопани и кооперативите в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в Европейския съюз: „Целта е да се насърчат/подкрепят инициативите на земеделците във връзка с директната продажба на техните продукти на крайните потребители (напр. директни продажби в земеделското стопанство, посредством земеделски кооперации, на местни пазари, посредством колективни платформи или предприятия под контрола на производителите)“ (11).

3.2.4

Циркулярен  (12) пазарен модел въз основа на продажби на по-близки разстояния. За да се противостои на несъразмерната тежест на участниците, които не добавят стойност към веригата на пускане на пазара на селскостопанските продукти, трябва да се насърчава възможността за продажби на близки разстояния, които да доближат възможно най-много производствените единици и потреблението, съответно първичните производители и крайните потребители (13). По този начин се улеснява появата на „пазарни вериги“, които дават възможност за подходящо напасване на средства и разходи между потребностите на населението и производствените средства, като се избягват излишъци и дефицити, които освен това са причина за изкуствена нестабилност на цените. Това ще доведе до по-справедливо, прозрачно и балансирано функциониране на веригата за доставка на хранителни продукти, което ще допринесе за изкореняване на нелоялни практики и злоупотреби, които застрашават лоялната конкуренция.

3.2.5

Нови технологии  (14). Новите технологии са крайъгълният камък, на който се опира концепцията за по-кооперативен пазар, както за развитие на новаторски техники за производство на хранителни продукти, така и за създаване на логистичната инфраструктура за оптимизация на ефикасността на комуникационните процеси при въвеждането на интелигентни мрежи за производство, дистрибуция и потребление (като организационни форми с високо равнище на самоорганизация и развиваща се гъвкавост с капацитет за учене и действие за постигане на целите). Защитата от вируси, оперативната съвместимост и взаимната свързаност на тези мрежи в цифрова среда ще позволи да се заменят ненужните посредници. Следователно новите технологии трябва да бъдат инструментите за изграждане на по-висока колективна ефективност, с оглед на техния капацитет за промяна и въвеждане на иновациите във веригите за доставка на хранителни продукти.

3.3   Как да се постигне по-кооперативен пазар

Промяната в световен мащаб по отношение на отговорно и устойчиво производство и потребление се разглежда като действителност, която включва различни участници и в която всички и всяка заинтересована група може да оказва влияние и да бъде повлияна от кооперативната дейност („съвместна отговорност на кооперативното движение“). Когато се насърчават модели за потребление и за кооперативно и междукооперативно производство, следва да се има предвид един стратегически въпрос – предвиждането на институционални инструменти и механизми за въвеждане на модела в условия на конкуренция с конвенционалната верига за създаване на стойност. Някои съображения може да са от полза при взимането на решения, като например следните:

3.3.1

Приемане на мерки в рамките на общностните политики. Следва да се насърчават, посредством реформа на правната рамка и подходяща политика на стимули, мерки в подкрепа на развитието на кооперативи чрез агенции за развитие, финансови кредити и др., средства за интеграция и интернационализация на кооперативите, мерки за сближаване и социални иновации и мерки за подкрепа на партньорства между обществени институции, малки и средни предприятия, кооперативи, сдружения на потребители и други организации.

3.3.2

Кооперативни обществени поръчки  (15). Осъщественият през последните години напредък в рамките на зелените обществени поръчки и, още по-наскоро, в приемането на етични критерии в процедурите за обявяване на обществени поръчки на администрациите, оказаха осезаемо влияние върху обществения и икономическия напредък на дейностите за устойчивост и сътрудничество. Възможността обществените поръчки да служат за пример и големият обем на поръчките несъмнено ги прави незаменим инструмент за насърчаване постигането на поставените цели. Насърчаването на пазарните потоци между обществените администрации и кооперативните мрежи може да бъде определящо за новия устойчив модел на производство и потребление.

3.3.3

Маркировки за качество  (16). Маркировките за качество са инструменти за непряко насърчаване, които указват произхода, характеристиките и качествата на търгуваните продукти, като в случая се подчертава добавената стойност на социалния елемент, който присъства в кооперативното производство („кооперативна маркировка“). Образът на марката предлага популярност и дава възможност на селскостопанските сдружения да преминат от производствена към пазарна насоченост.

3.3.4

Прозрачност и информация за потребителите  (17). Прозрачността, особено във връзка с качеството и проследяемостта, е балансиращ фактор във веригата за създаване на стойност, заедно с кампаниите за информиране на гражданите за избора на покупки в рамките на кооперативния пазар. Това води до по-голяма симетрия на информацията и координирани действия между производство и потребление (необходими за ефективността на модела, основан на устойчивост), и свързва във времето и пространството доставката с търсенето в интеграцията на съответните процеси на пускане на пазара. Групирането на потребители също трябва да бъде приоритетно, като успоредно се определят пътищата, водещи до уместната концентрация на крайното търсене на продукти на хранително-вкусовия сектор.

3.3.5

Образование и обучение в социално предприемачество и кооперативно движение  (18). Макар че този инструмент е определено проактивен и резултатите от него не са непосредствени, той е жизнено важен за затвърждаване на настъпилите на пазара промени. Усвояването на знания и кооперативни принципи в училище не само създава отрано положително отношение към този кооперативен модел и към кооперативното движение като източник на доверие, но на практика се отнася и до родителите на децата, насърчавайки ги да възприемат модели на потребление в съответствие с предложените дейности. В тази връзка е особено важно да се насърчава предприемаческият дух на младите хора и да се мотивира създаването и укрепването на кооперативи, било в производството, търговията или потреблението. Без съмнение за това ще помогнат знанията, обменът и разпространението на добрите кооперативни практики.

3.3.6

Диференцирано данъчно облагане  (19). Необходимо е едно по-справедливо данъчно облагане да даде възможност потреблението да се насочи към ефективно използване на ресурсите (20), за да се отчитат социалните и екологичните аспекти на всички продукти, както и добавената социална стойност въз основа на кооперативната формула. Въз основа на специфична данъчна рамка, данъчните стимули и компенсаторни помощи са сред най-директните и потенциално най-ефективните инструменти. Както показва опитът на различни държави членки, приемането на диференциран данъчен режим насърчава финансовата независимост и автономията, но, подобно на някои предходни инициативи, е необходим предварителен анализ на въздействието.

3.3.7

Въвеждане на нови технологии. Технологическият напредък и повсеместният достъп са най-добрият стимул за постигане на набелязаните цели. В тази връзка трябва да се посочат следните инициативи: научни изследвания и иновации в хранително-вкусовата промишленост, създаване на нови пространства и канали за пускане на пазара и накрая, удостоверяване на високото качество чрез присъждане на точки за хранителна стойност, гаранции за доставка и други ползи за обществото и отнемане на точки, например за социални и екологични разходи, наред с други, така че да се сертифицират критерии като здраве и безопасност на храните, екологичен отпечатък или социален ефект, и освен това да бъдат оценени от потребителите по отношение на цената, производствените разходи и разходите за дистрибуция. Тази система за сертифициране се нуждае от подкрепата на други елементи като интелигентни телефони, специфични информационни приложения и социални мрежи.

3.4   Конкурентни предимства на кооперативния пазар

Освен очевидните предимства на един модел, опиращ се на устойчивостта и икономическото и социалното сътрудничество, кооперативният пазар предлага поредица от предимства с последици за някои изключително важни аспекти за политиките на ЕС в следните области:

3.4.1

Икономическа: стабилен и сигурен достъп до пазарите за продуктите на селскостопанските производители, устойчиво финансиране, социално отговорни инвестиции, раздвижване на пазара, защита на конкуренцията, защита на правата и интересите на потребителите и др.

3.4.2

Социална: териториално устройство, развитие на селските райони и включване, културно наследство и местна и регионална идентичност, безопасност на храните и независимост на снабдяването, отсъствие на свръхпроизводство и достъпност на храните, социална проследяемост на продуктите, недопускане на изнасяне на предприятията, гарантиране на достойно заплащане и подобряване на условията на труд, социална отговорност и отговорно потребление, обществено здраве и здравословен начин на живот, пряко участие на гражданите във взимането на решения от страна на институциите и др.

3.4.3

Екологична: енергоспестяване, опазване на екосистемите, екологичен отпечатък, агроекология, рационално и отговорно използване на суровините и природните ресурси, жизнен цикъл на продуктите на хранително-вкусовия сектор, създаване на зелена заетост като стратегия за разширяване на пазара и др.

Брюксел, 11 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Съобщение на Комисията „Акт за единния пазар“ COM (2011) 206 final.

(2)  Съобщение на Комисията относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика COM(2008) 397 final.

(3)  Становище CESE „Икономика с ниска въглеродна интензивност - Пътна карта до 2050 г.“ОВ C 376 от 22.12.2011 г., стр. 110-116.

(4)  Общо събрание на ООН, Доклад на специалния докладчик относно правото на храна Оливие де Схутер (A/HRC/19/59 - 26 декември 2011 г.).

(5)  Заключения на председателя Nilsson на конференцията „Храна за всички – към световно споразумение“.

(6)  Становище CESE „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа”ОВ C 48 от 15.2.2011 г., стр. 145.

(7)  Становище CESE „Кооперации и преструктуриране“ОВ C 191 от 29.06.2012 г., стр. 24-30.

(8)  Съобщение на Комисията „Интегрирана политика за продукти“ COM (2003) 302 final.

(9)  В тази връзка и като възникваща формула на предприемачество, интегралната кооперация или кооперативното дружество с колективен интерес се явява предприятие, което произвежда стоки или услуги за задоволяване на колективните потребности на дадена територия посредством мобилизация на заинтересованите действащи лица.

(10)  Съобщение на Комисията „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ (СOM(2010)672 final).

(11)  Общата селскостопанска политика след 2013 г. Отговор на земеделските стопани и на земеделските кооперации в ЕС на законодателните предложения на Комисията (COPA-COGECA, 2012).

(12)  Salcedo Aznal, Alejandro. “¿Sociedad de consumo o redes de consumidores? Esbozo para un análisis social del consumidor actual” („Потребителско общество или потребителски мрежи? Опит за социален анализ на съвременния потребител“) (2008 г.).

(13)  Съобщение на Комисията относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика COM(2008) 397 final.

(14)  Становище CESE „Селскостопанският модел на Общността: качество на производството и информиране на потребителите като елементи на конкурентоспособността“ОВ C 18 от 19.1.2011 г., стр. 5.

(15)  Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011-2014 г. за корпоративната социална отговорност“ COM(2011) 681 final.

(16)  Съобщение на Комисията „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ (СOM(2010)672 final).

(17)  Съобщение на Комисията относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика COM(2008) 397 final.

(18)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите „Инициатива за социалното предприемачество Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ COM(2011) 682 final.

(19)  Становище CESE „Многообразие на формите на предприятия“ОВ C 318 от 23.12.2009 г., стр. 22-28.

(20)  COM(2011) 571 final и становище „Насърчаване на устойчивите методи на производство и потребление в ЕС“ОВ C 191 от 29.06.2012 г., стр. 6.


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/49


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Преразглеждане на насоките от 1994 г. и 2005 г. за въздухоплаването и летищата в ЕС“ (допълнение към становище)

2012/C 299/10

Докладчик: г-н KRAWCZYK

Съдокладчик: г-н WENNMACHER

На 14 юли 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви допълнение към становище относно

Преразглеждане на насоките от 1994 г. и 2005 г. за въздухоплаването и летищата в ЕС“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2012 г.

На 482-рата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 143 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1   Европейската комисия предвижда преразглеждане, от една страна, на Насоките от 1994 г. относно прилагането на член 92 и член 93 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи в сектора на въздухоплаването и, от друга, на Насоките на ЕС от 2005 г. за финансирането на летища и за предоставянето на първоначални държавни помощи за авиолинии, опериращи от регионални летища (наричани по-долу „насоки за въздухоплаването“).

1.2   От 2005 г. насам държавите членки се въздържат от уведомяване на Комисията за множество случаи, в които летищата или местните общности са предоставяли субсидии.

1.3   ЕИСК споделя гледната точка на основните заинтересовани страни, че преразглеждането на настоящите насоки за въздухоплаването е абсолютно наложително и че, за да се създадат необходимите равни условия за всички участници, то следва да се извърши възможно най-скоро. Развитието на регионалните летища е важно за икономическия растеж и териториалното сближаване и изисква ясни правила относно държавните помощи.

1.4   ЕИСК счита, че що се отнася до прилагането на насоките за въздухоплаването, е необходимо да се изготви проучване, в което да бъдат представени настоящите практики за отпускане на държавни помощи, както и други подобни практики. Освен анализ на настоящите практики в тази област, в проучването следва също да бъде предоставена информация относно количеството и вида на отпуснатите държавни помощи, тяхното въздействие върху реалното икономическо развитие и тяхното количествено и качествено въздействие върху заетостта.

1.5   В препоръките на ЕИСК относно преразгледаните насоки за въздухоплаването, представени в параграф 5 от настоящото становище, Комитетът:

се застъпва за необходимостта от стандартизирана правна рамка на ЕС за целия сектор на въздухоплаването, която да предотвратява практиките на безконтролно предоставяне на субсидии и да гарантира равни условия за всички участници на пазара, включително на местно равнище;

изразява съгласие с общия принцип, че частните инвестиции не могат да се считат за държавна помощ. Същевременно даден обществен оператор може да действа като частен инвеститор, ако инвестицията е оправдана от търговска гледна точка;

препоръчва отпускането на държавни помощи за инвестиции в летищната инфраструктура и на първоначални помощи за авиолинии да бъде възможно само в строго определени случаи и да бъде ограничено в зависимост от времевия период и интензивността;

одобрява необходимостта от пълно оповестяване на наличната помощ за летищата и превозвачите и на условията, при които е можело да бъде отпусната помощ;

призовава за по-нататъшно насърчаване на социалния диалог и предотвратяване на социалния дъмпинг в сектора;

подчертава важността на правилното прилагане на насоките – изпълнението им е от първостепенно значение;

призовава за дългосрочна политика що се отнася до развитието или регионалните летища. Насоките за въздухоплаването могат да бъдат прилагани успешно само ако бъдат приети ясни политически приоритети за развитието на регионалните летища.

2.   Въведение

2.1   Европейският сектор на въздушния транспорт претърпя редица промени през последните две десетилетия, което се дължи основно на либерализирането на пазара и на последвалото създаване на нискобюджетни превозвачи. Чрез създаването на нови авиокомпании, нови регионални летища и по-ниски тарифи единният авиационен пазар предостави достъп до въздушния транспорт на по-голям брой европейски граждани, като в същото време оказа значително въздействие върху заетостта и трудовите взаимоотношения в сектора.

2.2   През 1994 г., в контекста на либерализацията на пазара на услугите в областта на въздушния транспорт, Комисията прие първите насоки на ЕС за въздухоплаването, които съдържат разпоредби за оценка на социалните помощи и помощите за преструктуриране на авиолиниите, с цел да се осигурят равни условия за въздушните превозвачи. През 2005 г. те бяха допълнени от насоки относно публичното финансиране на летищата и отпускането на първоначални помощи за въздухоплавателни услуги, извършвани от регионални летища.

2.3   Европейската комисия предвижда преразглеждане, от една страна, на Насоките от 1994 г. относно прилагането на член 92 и член 93 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи в сектора на въздухоплаването и, от друга, на Насоките на ЕС от 2005 г. за финансирането на летища и за предоставянето на първоначални държавни помощи за авиолинии, опериращи от регионални летища.

2.4   Според редица европейски „мрежово ориентирани“ превозвачи (повечето от които са членове на Асоциацията на европейските авиокомпании – АЕА) през последните години те са изправени пред нов вид конкуренция, произтичаща от превозвачите, които имат възможност да извлекат съществени приходи от местните общности и летища. Превозвачите от АЕА заявиха своята позиция, че тези субсидии са незаконни и представляват фрапиращи случаи на отпускане на държавна помощ, което води до сериозно нарушение на конкуренцията на европейския пазар на въздушния транспорт.

2.5   Според Европейската асоциация на нискобюджетните авиокомпании (ELFAA) увеличаващата се консолидация сред мрежово ориентираните превозвачи, насочена към обслужване на техните възлови центрове, е довела до по-малко алтернативи за регионите и техните летища, които се стремят към развитие на по-широка гама от преки връзки от вида „от точка до точка“. В много случаи нискобюджетните превозвачи са единствената перспектива за растеж за регионалните летища на европейския пазар. Неотдавнашното разширяване на ЕС разкри нови пазарни възможности и много от тези пазари разчитат до голяма степен на нискобюджетния бизнес модел за целите на развитието и поддържането на транспортните потоци. Според ELFAA тези линии са ценни от социална и икономическа гледна точка в контекста на европейското сближаване и регионално развитие.

2.6   От 2005 г. насам държавите членки се въздържат от уведомяване на Комисията за множество случаи, в които летищата или местните общности са предоставяли субсидии. Насоките за въздухоплаването от 2005 г. не дават указания относно създаването на национални схеми, в които да бъдат точно определени условията за предоставяне на помощи и, което е може би още по-лошо, в тези няколко случая, за които е постъпило уведомление и е започната официална процедура от страна на Комисията, решенията са най-малкото бавни и оставят множество неразрешени въпроси. Това допринесе за установяването до известна степен на безнаказаност и пасивност.

2.7   Концепцията за летището като двигател на икономическото развитие в региона беше подкрепена от увеличаващото се пряко освобождаване от (финансови) ангажименти на държавата, която прехвърля на регионите и другите местни власти задължението да осъществяват надзор, да управляват и финансират тези важни инфраструктури. Регионалните власти все повече гледат на летището като на един от основните инструменти за развитие на местната икономика.

2.8   Понастоящем в Комисията са подадени значителен брой жалби в този сектор от бившите национални превозвачи срещу нискобюджетните авиолинии, от една страна, и от последните срещу първите, от друга. От 2005 г. насам броят на уведомленията, постъпили в Европейската комисия, е по-скоро малък в сравнение с мащабното разрастване на регионалните летища в ЕС.

2.9   В основните резултати от обществената консултация, инициирана от Комисията, се предвиждат:

необходимост от опростяване и увеличаване на прозрачността на насоките;

подкрепа за по-строго прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на авиокомпаниите и летищата;

нова категория правила с цел предотвратяване на нарушенията на конкуренцията между летищата, които се намират в един и същ район на ползване;

по-голяма яснота и предвидимост на правилата относно инвестиционната помощ (ясно определяне на финансовите параметри).

2.10   Ето защо ЕИСК споделя гледната точка на основните заинтересовани страни, че преразглеждането на настоящите насоки за въздухоплаването е абсолютно наложително и че, за да се създадат необходимите равни условия за всички участници, то следва да се извърши възможно най-скоро. Развитието на регионалните летища е важно за икономическия растеж и териториалното сближаване и изисква ясни правила относно държавните помощи.

2.11   ЕИСК счита, че що се отнася до прилагането на насоките за въздухоплаването, е необходимо да се изготви проучване, в което да бъдат представени настоящите практики за предоставяне на държавни помощи, както и други подобни практики. По-специално, за да се оцени до каква степен настоящата практика нарушава или не нарушава равните условия сред летищата и сред авиолиниите, в проучването следва да бъде предоставена подробна информация относно количеството и вида на отпуснатите държавни помощи, тяхното въздействие върху реалното икономическо развитие и ефективност, както и тяхното количествено и качествено въздействие върху заетостта.

2.12   Настоящата световна икономическа криза и по-специално нарастващият натиск върху бюджетите на ЕС и на държавите членки могат да се окажат предизвикателство за съществуващата политика на предоставяне на държавни помощи за развитието на регионалните летища. Необходимо е да се разбере по-добре до каква степен настоящият икономически модел на функциониране на регионалните летища е устойчив в по-дългосрочна перспектива. Както показва текущата дискусия относно МФР за периода 2014-2020 г., въпросът как да се постигне повече в ЕС с по-малко налични ресурси е голямо предизвикателство. Очевидно това се отнася и за разглежданата в настоящото становище тема.

3.   Пазарът

3.1   В държавите членки на ЕС се използват приблизително 460 летища за целите на гражданската авиация. През 2010 г. приблизително 60 % от летищата в ЕС са обслужили по-малко от 1 милион пътници.

3.2   Пазарът на въздушния транспорт претърпя бурно развитие през последните години – нискобюджетните превозвачи разработиха нови и всеобхватни бизнес модели, свързани с регионалните летища, и придобиха съществен пазарен дял. Същевременно почти всички бивши национални превозвачи преминаха през процес на преструктуриране, като затвърдиха допълнително присъствието си в Европа.

3.3   През 2005 г. нискобюджетните превозвачи са разполагали с дял от 25 % от вътрешноевропейския пазар, а през 2010 г. този дял е нараснал до 39 %. Когато се разглежда единствено превозът от точка до точка, делът им се увеличава до 43 %. От 2008 г. до 2010 г. традиционните „мрежово ориентирани“ авиокомпании, членуващи в АЕА, претърпяха значителни загуби от своите вътрешноевропейски операции и въпреки положителните им резултати при полетите на дълги разстояния (1 милиард евро през 2008 г., 100 милиона евро през 2009 г. и 1,1 милиарда евро през 2010 г.), общият резултат преди лихвите и данъците беше отрицателен поради тежестта на отрицателния резултат от вътрешноевропейските полети на къси разстояния.

3.4   Според ELFAA до 2020 г., въз основа на настоящите тенденции и планове за подмяна на флотата на авиокомпаниите, делът на нискобюджетните авиокомпании се очаква да нарасне, достигайки между 45 % и 53 % от вътрешноевропейския въздушен пътнически превоз. За превоза от точка до точка се предвижда делът на нискобюджетните авиокомпании да нарасне, достигайки между 50 % и 60 %. Тези превозвачи не загубиха толкова пари в последната криза, колкото „мрежово ориентираните“ превозвачи.

3.5   Нискобюджетните превозвачи са безспорните доминиращи участници в регионалните операции от точка до точка. В категорията на нискобюджетните превозвачи три оператора разполагат с повече от 52 % от пазара, докато трите най-големи „мрежово ориентирани“ оператора представляват само 22 % вътрешния мрежов пазар. При комбинирането на а) нарастващия дял на нискобюджетните превозвачи във вътрешноевропейските линии и б) нарастващия дял на регионалните линии „от точка до точка“ спрямо традиционните операции „от възел до възел“, може да се достигне до заключението, че днес предлагането е по-голямо от преди, но част от това увеличено предлагане (а именно линиите „от точка до точка“) се осъществява от ограничен брой конкуренти.

3.6   С изключение на основните европейски възлови летища и най-големите регионални летища, голям брой европейски регионални летища не могат да се разглеждат като икономически изгодни, ако се отчитат действителните разходи за инфраструктурата. Множество малки регионални летища не могат да си позволят необходимите разходи за инфраструктурата, която се финансира от други налични фондове, често на регионално равнище. Голям брой летища просто щяха да затворят, ако трябваше да плащат действителните разходи за инфраструктурата.

3.7   Важно е да се има предвид, че Европа е изправена пред недостиг на капацитет на летищата през идните години. Проучването на Евроконтрол „Challenges of growth“ („Предизвикателства на растежа“) от 2008 г. и неотдавнашната дългосрочна прогноза от 2010 г. акцентират върху недостига на капацитет на европейските летища предвид прогнозираното увеличение на движението до 2030 г. (16,9 милиона полета, 1,8 пъти броя на полетите през 2009 г.). Според тези авторитетни доклади, независимо от планираното увеличение на капацитета на европейската летищна мрежа с 41 % до 2030 г., буди тревога фактът, че 10 % от всички полети няма да могат да бъдат поети поради недостатъчния капацитет на летищата.

3.8   Въпреки че външното финансиране на инфраструктурата обикновено не е ключово за основните летища, то е жизненоважно за множество регионални летища, които не разполагат с икономиите от мащаба и с търговските приходи, които биха могли да генерират маржовете, необходими за финансиране на тяхната инфраструктура.

3.9   Един нов пазар на линиите „от точка до точка“ представлява както възможност, така и причина за несигурност сред някои регионални летища поради силно колебливия пазар. По-специално нискобюджетните превозвачи могат да пренасочат своите самолети и екипажи из цяла Европа с много кратко предизвестие, в зависимост от икономическия потенциал на дадена нова линия до алтернативно летище. Стабилността и предвидимостта на приходите на тези летища е поставена под въпрос.

3.10   Първоначалните помощи, отпускани в съответствие с настоящите насоки, доведоха до „състезание на инвестиции“ между различните региони с цел развитие на техните регионални летища, много често включително чрез използване на фондовете на ЕС. Ако дадено регионално летище бъде изправено пред финансови затруднения, регионът иска допълнителни помощи, като използва аргументите, че тези регионални летища се използват в недостатъчна степен и представляват необходим разход за местните общности.

4.   Специфични бележки

4.1   В дългосрочна перспектива секторът на въздухоплаването е много слабо рентабилен, а конкуренцията в него вече е голяма. В такава среда дори малките субсидии могат да се отразят на конкуренцията, поради което е необходимо този проблем да се разгледа много внимателно.

4.2   Основният въпрос е от какъв вид подход се нуждаем при изготвянето на нови насоки за въздухоплаването. Има поне няколко възможности.

4.2.1   Според ELFAA разгръщането на потенциала на регионалните летища е решаващо за продължаването на процеса на териториално сближаване и регионално развитие в ЕС, а така също и за преодоляване на претоварването на „възловите“ летища на „мрежово ориентираните“ авиокомпании. Развитието на регионалните летища означава повече заетост, по-големи възможности за бизнес в периферните райони на ЕС, по-ниски емисии чрез директни връзки от регион до регион вместо чрез полети с прекачване на възловите летища и по-малко емисии от наземния транспорт посредством използването от страна на пътниците на техните местни летища. Разрастването на регионалните летища, според ELFAA, трябва да бъде насърчавано по-скоро чрез гъвкави насоки за държавните помощи, които да бъдат насочени към принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика (Market Economy Investor Principle – MEIP), отколкото чрез строги правила, които да не допускат растеж там, където се търси растеж.

4.2.2   Според AEA новите насоки следва да имат за цел защитата на всички опериращи превозвачи в сектора срещу дискриминационни и неясни финансови помощи за авиокомпаниите, предоставяни от регионалните летища или местните общности. Подобни помощи следва да могат да се използват само в строго определени случаи и да бъдат ограничени в зависимост от времевия период и интензивността. Освен това такива помощи биха могли да се отпускат само на индивидуална основа при спазване на принципите на прозрачност, равно третиране и недискриминация между операторите.

4.2.3   Според ACI ЕВРОПА ръководният принцип за оценка на мерките за държавни помощи следва да бъде евентуалното нарушение на конкуренцията от страна на дадено летище по отношение на обема на трафика.

4.2.3.1   Освобождаване на летищата от категория D (до 1 милион пътници): всепризнат факт е, че летищата под определен праг обикновено не са изгодни от търговска гледна точка и може да се нуждаят от обществено финансиране. Освен това тези малки летища често осигуряват териториалната свързаност на регионите и агломерациите и обикновено не оказват отрицателно въздействие върху условията за търговия в ЕС предвид ограничения обем на трафика. Ето защо според ACI използването на обществени средства за развитието на нова инфраструктура и нови линии следва да бъде разрешено без предварително уведомление. Въпреки това всяко обществено финансиране следва да бъде прекратено веднага щом бъде достигнат прагът от един милион пътници.

4.2.3.2   Общественото финансиране на инфраструктурата и финансирането на първоначалната помощ от страна на летищата с над един милион пътници трябва да отговаря на критерий за частния инвеститор (Private Investor Test – PIP), който да бъде пригоден към специфичните потребности на летищния сектор.

4.3   ЕИСК подкрепя позицията, изразена от Комисията, според която, що се отнася до преразглеждането на общия подход към държавните помощи, обхванати от насоките, следва да бъдат установени следните принципи:

не бива да има нарушения на конкуренцията;

следва да се подобрят развитието и достъпността на регионите чрез по-нататъшно укрепване на регионалния въздушен транспорт;

следва да се избягва припокриването на нерентабилни летища;

следва да се избягва създаването и поддържането на свръхкапацитет.

4.4   Следва да се насърчава развитието на летищата, които могат да покриват своите разходи, както и по-голямото участие на частни инвеститори. От друга страна, ЕИСК разбира и подкрепя необходимостта от задължение за предоставяне на обществена услуга за тези въздухоплавателни услуги, които представляват икономически интерес, особено свързването на отдалечените региони и островите.

5.   Препоръки

5.1   ЕИСК се застъпва за необходимостта от стандартизирана правна рамка на ЕС за целия сектор на въздухоплаването, която да предотвратява практиките на безконтролно предоставяне на субсидии и да гарантира равни условия за всички участници на пазара, включително на местно равнище.

5.2   По принцип частните инвестиции не могат да се считат за държавна помощ. Същевременно даден обществен оператор може да действа като частен инвеститор, ако инвестицията е оправдана от търговска гледна точка.

5.3   Новите насоки, които предстои да бъдат предложени от Комисията, следва да имат за цел защитата на всички превозвачи и летища срещу дискриминационни, неясни и нарушаващи конкуренцията финансови помощи, предоставяни от регионалните правителства или летища. Общественото финансиране не трябва да нарушава конкуренцията нито между летищата, нито между авиокомпаниите. ЕИСК не счита, че груповите освобождавания за определена категория летища или авиокомпании са необходими за укрепване на регионалното развитие.

5.3.1   Отпускането на държавни помощи за инвестиции в летищната инфраструктура и на първоначални помощи за авиолинии следва да бъде възможно само в строго определени случаи и да бъде ограничено в зависимост от времевия период и интензивността. Освен това такива помощи следва да се отпускат само при изключителни обстоятелства и при надлежно спазване на принципите на прозрачност, равно третиране и недискриминация.

5.3.2   Що се отнася до прозрачността, условията, при които се отпускат държавните помощи, следва да бъдат публикувани за широката общественост. Следва да има пълно оповестяване на наличната помощ за летищата и превозвачите и на условията, при които е можело да бъде отпусната помощ.

5.3.3   Новите насоки трябва да бъдат установени посредством ясен и прост набор от правила за постигане на правна сигурност за европейския въздухоплавателен сектор. ЕИСК иска да подчертае важността на правилното прилагане на насоките – изпълнението им е от първостепенно значение.

5.4   Новите насоки трябва да отчитат интересите на работниците и пътниците. Като се има предвид, че човешките ресурси са основен елемент, който определя качеството на системата за въздушен транспорт, един устойчив сектор на гражданското въздухоплаване трябва да предлага качествена заетост и добри условия на труд. В този ред на мисли е важно да се насърчава социалният диалог и да се предотвратява социалният дъмпинг в сектора.

5.5   ЕИСК призовава за дългосрочна политика що се отнася до развитието или регионалните летища. Насоките за въздухоплаването могат да бъдат прилагани успешно само ако се постигне споразумение относно ясни политически приоритети за развитието на регионалните летища. Задачата на Комисията е да разработи подобен политически дневен ред, който следва да бъде изготвен възможно най-скоро.

5.6   ЕИСК призовава държавите членки за силна подкрепа и ангажимент към подготовката и прилагането на новите насоки. В случаите на предоставяне на държавни помощи следва да бъде изпратено уведомление.

5.7   Изграждането на ефективни връзки за комбиниране на железопътния и въздушния транспорт трябва да бъде допълнително проучено и приложено, за да се разкрият повече възможности в някои области и да се отговори на екологичните изисквания.

5.8   Това е особено важно предвид разпределението на фондовете на ЕС в новата МФР. Постигането на повече резултати с по-малък бюджет изисква ясни приоритети. Регионалното развитие е много важно, но то не бива да служи като допълнителен аргумент в подкрепа на развитието на летища, за които няма възможност за създаване на достатъчно търсене.

Брюксел, 11 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален съвет

Staffan NILSSON


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

482-ра пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/54


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит?“ (Зелена книга)

COM(2012) 7 final

2012/C 299/11

Докладчик: г-н PEZZINI

Съдокладчик: г-н STUDENT

На 17 януари 2012 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно Зелената книга:

Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит?

COM(2012) 7 final.

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2012 г.

На 482-рата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 134 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Преди всичко Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) иска да подчертае, че по дефиниция предприятието играе основна роля в стратегиите за приспособяване на единиците, опериращи на пазарите, поради което е в центъра на процесите по преструктуриране.

1.2

Комитетът подчертава важната роля по отношение на индустриалните преструктурирания, която Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) е изпълнявала и продължава да изпълнява като място за конструктивен диалог и разработване на идеи и предложения към Комисията, Съвета и Европейския парламент.

1.3

ЕИСК подчертава, че като цяло преструктурирането е сложен процес. Предвиждане на промените означава предприятията и работниците да бъдат подготвени да посрещнат новите предизвикателства чрез свеждане до минимум на социалното въздействие на промените, максимално увеличаване на възможностите за успех, създаване на среда на взаимно доверие и решително включване на социалните партньори и организираното гражданско общество.

1.4

Работниците и предприятията от ЕС са изправени пред:

бързо протичащи промени на съответните вътрешни и международни пазари;

навлизането на нови партньори от цял свят;

въвеждането на нови технологични приложения, които ускоряват процесите на морално остаряване;

потребители, които все по-добре осъзнават своята роля за ориентиране на потреблението и инвестициите към опазване на околната среда и устойчиво развитие;

демографски тенденции, акцентиращи върху застаряването на работната сила;

големи промени на пазарите на труда, придружени от масивен социален дъмпинг;

и понастоящем – продължаващи критични моменти вследствие на икономическата и финансова криза и очевидната слабост на Европа на световните пазари.

1.5

Затова ЕИСК счита, че представянето на Зелената книга е навременно и подходящо, но би желал, освен започването на въпросните обсъждания и дебати, да последват конкретни и ефективни действия чрез интегриран подход на всички равнища от производството, потреблението и предоставянето на услуги. Това изисква взаимодействие и обмен на информация между различните равнища на веригата за производство и доставки, придружени от обмен на съответните добри практики и от календар с конкретни срокове за прилагането на насоки, стандарти и референтни рамки, изградени въз основа на европейски норми и общи и споделени ценности.

1.6

ЕИСК счита, че в процесите на предвиждане и преструктуриране е от основно значение да се оцени ролята на социалните партньори, на организираното гражданско общество и на потребителите на общностно, национално, регионално и местно равнище, както и на равнище предприятие, с участието на местните лидери и чрез мрежите от знания и умения.

1.7

ЕИСК смята, че социалният диалог, преговорите и участието са не само основни ценности на европейския социален модел, но също така и инструменти, които успешно подкрепят и благоприятстват социалното сближаване, качествената заетост, създаването на работни места и укрепването на иновациите и конкурентоспособността на европейските икономики.

1.8

Според ЕИСК структурните политики и политиките на сближаване на ЕС, както и тези в областта на иновациите и на научноизследователската дейност, би трябвало да бъдат насочени към проактивна подкрепа на механизмите за предвиждане и подпомагане на преструктурирането, с цел превръщането му в печеливша система за работниците и предприятията.

1.9

ЕИСК счита, че за гарантирането на успеха на европейската структурна политика е от съществено значение икономическите и социалните партньори да вземат по-голямо участие в органите за наблюдение на структурните фондове.

1.10

ЕИСК препоръчва мерките на структурната политика да бъдат тясно свързани и съгласувани с тези за подкрепа на научноизследователската дейност и иновациите, подкрепяйки чрез инвестиции и индустриални политики прехода към европейска икономика с ниски въглеродни емисии.

1.11

Според ЕИСК общностните програми за образование и професионално обучение и за учене през целия живот би трябвало да бъдат предпочитани инструменти от публичните органи и предприятията за проактивно предвиждане на промените, в допълнение към непрекъснатите усилия на икономическите оператори, най-вече МСП, и на работниците.

1.12

ЕИСК препоръчва на европейско равнище да се работи в по-тясна координация между политиките и службите на Комисията, агенциите и многобройните наблюдатели, с цел решенията на предприятията в процес на преструктуриране да бъдат подпомогнати по недвусмислен и съгласуван начин. По-специално МСП и микропредприятията, които изпитват очевидни трудности в предвиждането на преструктуриранията, би трябвало да могат да се възползват от подходящи механизми за подкрепа и наставничество.

1.13

ЕИСК подчертава необходимостта държавните помощи, предвидени в подкрепа на заетостта в предприятията, засегнати от проблемите, свързани с глобализацията, да се основават на условия, гарантиращи свободната и лоялна конкуренция.

1.14

Накрая, с цел реализиране на общата и споделена визия, ЕИСК отправя искане да бъде засилена европейската политика за подпомагане на развитието на териториални и секторни прогнозни проучвания (foresight) с широко участие, включително с помощта на едно по-голямо оползотворяване на потенциала на територията, която да създава повече и по-добри работни места в стабилни и конкурентоспособни предприятия.

1.15

Предвид демографските тенденции в Европа ЕИСК счита за особено важна активната политика по отношение на застаряването и на т.нар. „сребърна икономика“ (silver economy), като се адаптират производството и услугите към тази нова действителност.

2.   Въведение

2.1

Ще отнеме време на европейската икономика да се възстанови и да излезе от най-тежката рецесия от десетилетия насам, засегнала Европа. Кризата подлага на силен натиск националните публични финанси и правителствата и предизвиква рационализиране, преструктуриране и затваряне на предприятия от реалната икономика, което има драматичен ефект върху безработицата.

2.2

Преструктурирането се извършва чрез сложни процеси, протичащи в многоизмерни форми и включващи промени в корпоративните стратегии по отношение на организацията, формата, размера и дейността на предприятието.

2.2.1

Най-вече на секторно равнище би трябвало да бъдат определени множество икономически и оперативни цели, свързани със състоянието на световните пазари и на секторите, в които оперира предприятието.

2.3

Този процес би трябвало да бъде конкретно насочен към предвиждане на възможностите за заетост в нововъзникващите сектори с особено внимание към МСП, които понасят най-тежките последици от настоящата криза, като при това се отчитат надлежно интересите и поведението на потребителите.

2.4

Предвиждане на промените означава предприятията и работниците да бъдат подготвени да отговорят на бъдещото развитие, но също така и да се предвиди преструктурирането, нужно за посрещане на новите предизвикателства, свеждайки до минимум социалното въздействие на промените, гарантирайки стабилност и намалявайки разходите, като се защитават околната среда и устойчивото развитие. Европейските технологични платформи и извършваните от тях проучвания могат да предоставят конкретни перспективи както за работниците, така и за предприятията.

2.5

През последните две десетилетия сме свидетели на ускоряване на явленията пазарно препозициониране, преместване, реорганизиране и/или закриване на производствени единици, сливания, придобивания и/или аутсорсинг на дейности. Въпреки това обаче през последните четири години в Европа нуждите от укрепване на уменията за предвиждане на тези процеси бяха усетени с постоянно нарастваща неотложност предвид скоростта на промените и спешното преструктуриране, наложени от изострянето на икономическата и финансова криза и кризата на пазарите. Явления като силното нарастване на обема на продажбите по интернет и на трансграничните продажби също оказват влияние на пазарите в различните страни.

2.6

Икономическата и финансова криза не само ускори процесите на преструктуриране на различни равнища, но и доведе до мерки за бюджетна дисциплина и намаляване на публичните разходи, последвани от значителна загуба на работни места в публичния сектор, а също така и подкопа различните системи за закрила на работниците, местните общности и предприятията в много държави.

2.7

По отношение на преструктурирането, целта на Комисията е да помогне за укрепването и разпространяването на културата на предвиждането и иновацията в процеса на самото преструктуриране: Съюзът носи споделена отговорност с държавите членки с цел постигане на целите на член 3 от Договора за Европейския съюз (чл. 145 от ДФЕС).

2.8

Още в съобщението си от 2005 г. относно преструктурирането и трудовата заетост Комисията призна проблемите, свързани със социалните разходи на преструктурирането, не само за самите работници, изпитващи нарастваща несигурност по отношение на условията на труд, но също и за различните сектори на икономиката.

2.9

Въпреки че преструктурирането е обект основно на национално и регионално регулиране, Съюзът носи голяма отговорност за неговото управление, контрол и ускоряване, тъй като е длъжен да следи както за правилното функциониране на общностната регулаторна рамка в тази област, така и за информацията, консултацията и закрилата на работниците (1), и да играе активна роля, основаваща се главно на стратегията „Европа 2020“ и на задълженията, залегнали в Договора.

2.10

Ако иска успешно да отговори на предизвикателствата, породени от финансовата и икономическа криза, глобализацията, изменението на климата, демографските тенденции и нарастващите неравенства, произтичащи от социалната цена на програмите за бюджетна дисциплина, ЕС трябва да развива и укрепва проактивните стратегии за предвиждане и управление на преструктурирането, на базата на обща рамка от ценности и практики, съответстваща на основните социални и икономически цели на Договора.

2.11

В рамките на „интегрираните насоки“ на стратегията „Европа 2020“ (приети от Съвета на 22 април 2010 г.) Съюзът и държавите членки следва да проведат реформи, насочени към „интелигентен растеж“, воден от знание и иновации, като отчитат нуждите и поведението на потребителите, с цел:

насърчаване на координирани структурни реформи, имащи ефективен принос за растежа и заетостта и засилващи конкурентоспособността на Съюза в световната икономика;

гарантиране на функционирането на пазарите на труда чрез инвестиции, насочени към успешния преход, развитието на подходящи умения, подобряване качеството на работните места и борбата срещу структурната безработица, дълготрайната безработица и неактивността;

подобряване на бизнес климата и насърчаване на създаването на нови предприятия и нови работни места, особено в зелената и сребърната икономика;

подобряване на качеството на образованието, осигурявайки достъп за всички и укрепвайки връзките между образованието, академичните среди и пазара на труда;

насърчаване на проактивни модели на добри практики, чрез които могат да се предвидят преструктуриранията на предприятия, необходими за един пазар на труда в процес на преход;

усъвършенстване на регулаторната рамка с цел насърчаване на иновациите и трансфера на знания в целия Съюз;

насърчаване на предприемачеството и допринасяне за превръщането на творческите идеи в продукти, услуги и процеси, позволяващи създаването на качествени работни места;

насърчаване на териториалното, икономическото и социалното сближаване;

по-добро справяне с предизвикателствата, пред които е изправено европейското и световното общество.

2.12

Подкрепата за преструктурирането на предприятията и на секторите се извършва посредством системи за ранно предупреждение (вж. Европейски наблюдател на преструктурирането (European Restructuring Monitor – ERM) в предприятията, което е предварително условие за ефективно планиране на споделени от всички заинтересовани страни процеси по преструктуриране, които да позволяват на работниците адекватна професионална преквалификация, както и да гарантират развитието на секторни и междусекторни мрежи, оказвайки съдействие за управлението на промяната по един интегриран начин, с помощта на професионалната ориентация, осигуряваща високи равнища на заетост.

2.13

На 18 април 2012 г. в Страсбург Комисията представи своя нов пакет от мерки за заетостта, по който ЕИСК ще може да се произнесе; в него настоятелно се призовава държавите членки да укрепят националните си политики за заетост и се подготвя почвата за засилена координация и мониторинг на политиките за заетост.

3.   Зелената книга на Комисията

3.1

Комисията започна обществена консултация относно корпоративното преструктуриране и предвиждане на промените с цел „да се набележат успешни практики и политики“ в тази област.

3.2

В Зелената книга са формулирани редица въпроси относно поуките, които следва да бъдат извлечени от кризата, възможните процеси на приспособяване в сферата на икономиката и промишлеността, приспособимостта на предприятията и работниците, ролята на регионалните и местните администрации, ролята на професионалното обучение в управлението на човешките ресурси и в диалога между икономическите и социалните действащи лица.

4.   Общи бележки

4.1

Според Комитета Зелената книга следва да се разглежда като продължение на съобщението от 2005 г. относно преструктурирането и трудовата заетост, чиято цел беше да определи ролята на ЕС в предвиждането и управлението на преструктурирането с цел развиване на заетостта.

4.2

Според Комитета съобщението от 2005 г. доведе на общностно равнище до положителното развитие на различни дейности за насърчаване на европейския подход към предвиждането и преструктурирането, като многобройни тематични конференции на високо равнище и експертни семинари (форум „Преструктуриране“), инициативи в рамките на ЕСФ, различни сравнителни проучвания и разработване на инструментариуми и насоки, нагледен пример за което е работният документ на службите на Комисията „Restructuring in Europe 2011“ („Преструктуриране в Европа през 2011 г.“), който придружава Зелената книга.

4.3

ЕИСК отбелязва със загриженост, че подходът в Зелената книга не съдържа предложения за действия, включени в календар с точни и кратки срокове в отговор на тежестта на настоящата криза, а се основава на редица отворени въпроси, без да уточнява срокове и начини на изпълнение. За разлика от това, по-ефективни се оказват мерките, посочени в други инструменти, например в Пакета за заетост, публикуван през май 2012 г.; ЕИСК ще има възможност да се произнесе по тези мерки.

4.4

По дефиниция предприятието играе основна роля в стратегиите за приспособяване и позициониране на своите опериращи на пазарите единици, а следователно и в процесите по преструктуриране, произтичащи от тези оперативни стратегии, без обаче да се пренебрегват следните фактори:

контекстът на глобализация на икономиките с участието на нови държави с все по-перспективни и конкурентни сектори на европейския пазар и на международните пазари;

особеностите на отделните държави в рамките на Съюза и извън него;

многоизмерната рамка на съответните европейските политики, оказваща пряко влияние върху функционирането и избора на самото предприятие, както по отношение на приложимите правила, така и по отношение на стратегическите и оперативните възможности;

националната/регионалната рамка, определяща оперативно-техническия контекст, в който са поставени предприятието и работниците;

териториалната рамка, в която действително се извършват преструктурирането и процесите, позволяващи ранното предвиждане и координацията между външните заинтересовани страни и предприятията, и в която на практика се реализират механизмите за насока и подкрепа, особено за МСП;

рамката на социалния диалог и колективното договаряне и развитието на ролята на социалните партньори и корпоративните представителства, което е важно повече от всякога за адаптирането на производството, организацията и условията на труд в бързо променящите се обстоятелства по време на кризата, като при това се разчита на добри социални партньорства.

4.5

На европейско равнище ЕИСК припомня вече посоченото във връзка с прилагането на дадена стратегия за развитие (2): социалните партньори от организираното гражданско общество като цяло би трябвало да се стремят към създаването на „териториална социална отговорност“ (ТСО) с оглед прилагането на координирани помежду им стратегии:

на съпротива и оцеляване, които да дадат възможност за опериране на развитите пазари чрез по-добра специализация в един пазар, чрез намаляване на разходите или силна диверсификация в сродни сектори;

стратегия на иновации в процесите, продуктите и услугите, с пазарни и технологични промени, с нови материали, които да водят до създаване на нови продукти;

нови инициативи, посредством прогнозни проучвания, относно бързо развиващи се нови продукти и услуги (като например водещите пазари – lead markets), към които да потекат нови инвестиции;

маркетинг на местно равнище, който да насърчава високите постижения чрез споразумения с научноизследователски центрове, с цел по-голямо разпространение на технологиите;

финансова подкрепа посредством финансови институции, подпомагащи развитието, като се използва и гаранцията на Европейския инвестиционен фонд, но също и структурните фондове;

предоставяне на разсрочени плащания на микропредприятията и на малките предприятия, най-вече с цел да се запазят равнищата на заетост;

консолидиране на краткосрочните дългове, за да се даде възможност на микропредприятията и на малките предприятия да се съсредоточат върху производството, пускането на продукти на пазара и сервизното обслужване след продажбата им;

подкрепа за иновационния третичен сектор (зелена икономика) и персонални услуги (сребърна икономика), като се използва възможността за иновационно обучение, предлагано от Европейския социален фонд;

развиване на високо равнище на обслужване на хората, включително посредством насърчаване и укрепване на социалната и здравната система (3);

осъществяване на инфраструктурни политики, които да допринасят за по-иновационни решения за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии;

засилване на значението на критериите за енергийна ефективност и екологосъобразност, най-вече в рамките на тръжните процедури;

подобряване на достъпа до информация;

създаване на стратегии за интелигентна специализация на регионите с участието на организираното гражданско общество и на всички икономически и социални действащи лица.

4.6

Според ЕИСК структурните политики и политиките на сближаване на ЕС, както и тези в областта на иновациите и научноизследователската дейност, трябва да бъдат насочени към проактивна подкрепа под формата на механизми за предвиждане и придружаване на преструктурирането с цел превръщането му в печеливша система за работниците и предприятията. Структурните фондове, по-специално Европейският социален фонд, Европейският фонд за регионално развитие и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, могат да изиграят значителна роля за повишаване на пригодността за заетост на работниците и за свеждане до минимум на социалните последици от съкращенията на персонала.

4.7

ЕИСК счита, че е от съществено значение икономическите и социалните партньори и действащите лица от организираното гражданско общество да вземат по-голямо участие в органите за партньорство и за наблюдение на структурните фондове, и подчертава, че основна предпоставка за гарантирането на успеха на европейската структурна политика са специфичните умения на заинтересованите страни, установени на съответната територия.

4.8

По-специално ЕИСК счита за важна интеграцията между политиката на преструктуриране и индустриалните политики на преход към европейска икономика с ниски въглеродни емисии, която да бъде в съответствие с особеностите на климата и околната среда и в състояние да създаде, посредством подходящо финансиране, нови работни места и да развие нови „зелени“ професионални умения, както Комитетът е имал повод да подчертае в предишни становища (4).

4.8.1

Също така, във връзка с обявяването на 2012 г. за Европейска година на активния живот на възрастните хора, ЕИСК счита, че е важно развитието на професионални умения в услугите, предоставяни от НПО, от социалната икономика и от предприятията, за да се подкрепи здравословният, активен и достоен живот на възрастните хора и да се развиват продукти и услуги, които отговарят на потребностите на тези потребители (5).

4.9

Според ЕИСК общностните програми за образование и професионално обучение и за учене през целия живот би трябвало също така да бъдат предпочитани инструменти за проактивно предвиждане на промените с помощта на продължителните усилия на предприятията и на работниците. Както се посочва в Business Europe, „72 % от компаниите в ЕС са установили необходимостта от системно обучение на служителите си, а през 2010 г. 32 % от работниците в ЕС са посещавали курсове за обучение, платени от техните работодатели“.

4.10

Националните пакети от мерки за стимулиране и досега приетите предложения бяха неподходящи като социален отговор на кризата. Не се обръща достатъчно внимание на създаването на работни места или на необходимите мерки за стимулиране на търсенето (като по-добре координирани пакети за данъчно стимулиране и въпроси, свързани с политиките по отношение на заплатите).

4.10.1

Предвидените държавни помощи и финансиране по структурните фондове в подкрепа на заетостта в предприятията, засегнати от свързаните с глобализацията и с кредитирането проблеми, трябва да се основават на условия, гарантиращи, че: не се създават пречки пред свободната конкуренция; се полагат усилия най-вече за поддържане на равнищата на заетост и се спазват колективните трудови договори. Така например, трябва да бъдат отчетени нововъведенията в Нидерландия, където моделите на „самостоятелно заети лица без собствен персонал“ работят изключително добре. Чрез тази система безработните получават шанс да използват своя експертен опит и да създадат свое собствено работно място.

4.11

Според ЕИСК е необходимо на европейско равнище да се работи в по-тясна координация между политиките и службите на Комисията с цел решенията на предприятията в процес на преструктуриране да бъдат подпомогнати по недвусмислен и съгласуван начин.

1.

По-специално европейската политика за заетост и обучение, общностната политика за научноизследователска дейност и иновации, европейската корпоративна и индустриална политика, енергийната политика и политиката за опазване на околната среда, зелената икономика и ИКТ, както и търговската и външната политика на Съюза, би трябвало да предоставят на управителите на европейските предприятия и на работниците еднозначна обща визия, за да ги подкрепят в техните решения за адаптиране на стратегиите и професионалните умения.

2.

Европейските агенции, като Cedefop в Солун и Eurofound в Дъблин, наблюдателите, като Европейската обсерватория за МСП или Европейския център за мониторинг на промените (ЕЦМП), институтите на Съвместния изследователски център, като IPTS в Севиля, прогнозните проучвания в областта „Наука и общество“ на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, би трябвало да намерят допирни точки и съгласуваност с оглед предоставянето на ясни и достъпни рамки на промените както за предприятията, така и за работниците.

4.12

ЕИСК счита, че укрепването на ролята на социалните партньори и на организираното гражданско общество на всички равнища е от съществено значение. Социалният диалог, преговорите и участието са не само основни ценности на европейския социален модел, за които ЕИСК винаги се е застъпвал, но също така са инструментите, които успешно подкрепят и благоприятстват социалното сближаване, качествената заетост, създаването на работни места и укрепването на иновациите и конкурентоспособността на европейските икономики.

4.13

В тази връзка Комитетът подчертава ролята, която Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) изпълнява в качеството си на приоритетно място за конструктивен диалог и разработване на идеи и предложения, благодарение на натрупания успешен опит още от Договора за ЕОВС.

4.14

Както показват редица проучвания и анализи на добрите практики както на общностно, така и на национално равнище, основаващите се на доверие отношения между социалните партньори и ефективният социален диалог са основни предпоставки за предвиждане и управление на промените по най-добрия възможен начин.

4.15

По-специално ЕИСК счита, че диалогът, съгласуването и преговорите са важни условия за реформите и за начините за съчетаване на гъвкавост и сигурност. От една страна е необходимо създаване на рамкови условия, позволяващи на предприятията – в различните националните ситуации – бързо и гъвкаво да се адаптират към иновациите, към пазарите и към изискванията на потребителите/клиентите, а от друга страна трябва задължително да се поддържа и улеснява адаптивността и професионалното израстване на работниците.

4.16

Освен това, както ЕИСК вече е подчертавал, „съчетаването на гъвкавост и сигурност“ може да функционира само ако работниците са добре обучени. Съществува тясна връзка между придобиването на нови умения и създаването на нови работни места. ЕИСК смята също така, че „мерките по укрепването на аспекта на сигурността (в най-широк смисъл) – чрез стабилни работни места – трябва да бъдат приоритет в сегашния момент“.

4.17

ЕИСК счита за важно публичните органи, образователните и обучаващите институции и предприятията да обединят усилията си за подобряване на предлаганите работни места и обучения, развивайки нови, многофункционални профили и професионални умения и подкрепяйки системите за обучение през целия активен живот.

4.18

В тази връзка Комитетът подчертава, че е от основно значение да се осигурят механизми за достъп до образование и продължаващо обучение, които да бъдат насочени към задоволяване на потребностите от нови професионални профили и нови квалификации, особено за младите хора, в съответствие с перспективите, очертани в Програмата за нови умения и работни места, която е предмет на друго становище на ЕИСК (6).

4.19

ЕИСК подкрепя значението на засиленото сътрудничество между различните действащи лица на местно равнище, тъй като именно на това равнище съществуването на добър социален диалог в климат на доверие и положителното отношение към промените са важни фактори за предотвратяване или ограничаване на негативните социални последици.

4.20

Според ЕИСК специално внимание заслужават МСП, които трябва да могат да се възползват от подходящи мерки от страна на публичните и частните органи, като сдружения на работодателите и работниците, търговски, индустриални и занаятчийски камари и други институции, особено на местно и регионално равнище, с привилегирован достъп до кредитиране и обучение, както и от целесъобразни действия, насочени към бюрократични и административни облекчения.

4.21

По-нататъшните консултации и определения за една политика на предвиждане и преструктуриране следва да се основават на резултатите от задълбочените анализи, проучвания и доклади, изготвяни на европейско равнище от повече от седем години.

4.22

Ако в миналото вниманието беше очевидно съсредоточено върху анализа и обмена на информация относно добри практики (7) и иновационен опит, в бъдеще ЕС би трябвало да се насочи в по-голяма степен към осъществяване на конкретни действия, т.е. към развитието и растежа, както и да насърчава прилагането на общи насоки, стандарти и референтни рамки, изградени въз основа на европейски норми и общи ценности.

4.23

Не на последно място, ЕИСК подчертава важността на човешкия аспект: хората и семействата, потърпевши от извършените в сектора или предприятието преструктурирания, често са изправени пред човешки драми, на които невинаги се обръща необходимото внимание. Би трябвало да бъдат предвидени мерки за психологическа подкрепа отвъд необходимото възобновяване на инвестициите и завръщане към растежа и устойчивото развитие на заетостта.

Брюксел, 11 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Директива 2009/38/ЕО за създаване на европейски работнически съвет, ОВ 2009, L 122; Директива 2002/14/ЕО, ОВ 2002, L 80; Директива 2001/23/ЕО, ОВ 2001, L 82; Директива 98/59/ЕО, ОВ 1998, L 225; Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета, ОВ 2000, L 160.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Въздействието на световната криза върху основните европейски сектори за производство и услуги“, ОВ 2009, C 318.

(3)  Вж. водещия пазар „Здраве онлайн“ (COM(2007) 860 final).

(4)  Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на устойчиви зелени работни места с оглед на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“, ОВ 2011, C 44.

(5)  Становище на ЕИСК относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на активния живот на възрастните хора (2012 г.)“, ОВ 2011, C 51.

(6)  Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“, ОВ 2011, C 318.

(7)  Вж. добрите практики: The Restructuring Toolbox („Кутия с инструменти за преструктуриране“) http://www.evta.net/restructuringtoolbox/toolbox/index.html, Проект Going Local to Respond Employment Challenges („Инициативи на местно равнище в отговор на предизвикателствата, свързани със заетостта“) http://www.evta.net/going_local/catalogue/index.html – цели: осъществяване на регионални действия и действия, свързани с политики и услуги за предвиждане на кризите в предприятията; изграждане на общност от действащи лица и практики с цел създаването на постоянно сравнително оценяване в предоставящите обучение институции, които са включени в проекта.


4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/60


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации“

COM(2011) 818 final

2012/C 299/12

Докладчик: г-н DANTIN

На 23 ноември 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Зелена книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации

COM (2011) 818 final.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 юни 2012 г.

На 482-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2012 г. (заседание от 11 юли 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 135 гласа „за“, 33 гласа „против“ и 25 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   За да се намери решение на настоящата криза, да се избегне продължителна рецесия и да се създадат условия, благоприятстващи възобновяването на растежа и развитието на заетостта, имаме нужда от „повече Европа“, а не от „по-малко Европа“. Това предполага силна воля от страна на Европейската комисия, чрез която да се утвърди отново и да се прилага общностният метод . От тази гледна точка приветстваме Зелената книга.

1.2   Освен това обаче Комисията трябва да използва напълно своето право на инициатива по всички параметри и да формулира предложения, които да отговарят на мащаба на кризата и да заменят половинчатите междуправителствени мерки.

1.3   Повече Европа, една нова Европа трябва да свърже в едно цяло солидарността, отговорността и взаимното доверие. Последното ще намери своя израз чрез симетрично и балансирано икономическо управление на една ефективна и жизненоважна бюджетна и фискална хармонизация. Повече Европа, за да се гарантират бюджетната отговорност и интеграцията, повече Европа, за да се обединят рисковете, свързани с държавния дълг, да се възстанови кредитоспособността в дългосрочен план, да се улеснят и изпълнят структурните реформи и да се мобилизират инвестициите в полза на растежа, конкурентоспособността и заетостта в целия ЕС с цел да се осъществи идеята за социална Европа и благоденствие за всички.

1.4   Ето защо ЕИСК изразява задоволство във връзка с представянето на Зелената книга относно стабилизационните облигации. Нейното съдържание се вписва в логиката на един Европейски съюз, който става все по-интегриран и разполага със свой единен пазар и с европейски капиталов пазар; то представлява и необходимото допълнение към общата парична политика, въведена в еврозоната. От друга страна, тези еврооблигации биха могли да създадат доверие у потенциалните инвеститори и по този начин да стабилизират търсенето на държавни облигации и да доведат до намаляване на лихвите.

1.5   Въпреки това ЕИСК счита, че рискът от недобросъвестно поведение и неговият евентуален конкретен израз, описан в Зелената книга, са представени по спорен начин и би трябвало да бъдат предмет на задълбочен анализ преди да бъдат направени противоречиви заключения. В действителност, ако представената от Зелената книга теза беше вярна, а именно, че отслабването на наложената от пазарите дисциплина в резултат на въвеждането на единен лихвен процент ще доведе до безотговорно увеличение на публичните разходи или до нарастване на бюджетните дефицити, то подобно развитие трябваше да бъде констатирано още след въвеждането на еврото. Това обаче не се случи.

1.6   Комитетът споделя гледната точка на Комисията, според която стабилизационните облигации трябва да имат високо кредитно качество, за да могат да бъдат приети от инвеститорите и от държавите членки на еврозоната. Въпреки това поради колебливите и закъснели политически мерки, днес несигурността е толкова голяма, че дори еврооблигациите, гарантирани със солидарна отговорност, вероятно няма да бъдат приети така добре утре, както това щеше да стане преди няколко месеца.

1.6.1   Следователно ЕИСК счита, че е от изключително значение ЕЦБ да получи по-голяма роля в решението на кризата, като например бъде предоставен банков лиценз на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) или на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).

1.7   Що се отнася до различните „варианти за емитиране на стабилизационни облигации“, Комитетът счита, че е най-вероятно и като цяло най-приемливо да бъде избран подход № 2, който се състои в „частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорност“.

1.8   Емитирането на такива стабилизационни облигации трябва да става, както подчертава председателят на Европейския съвет, при „солидна рамка за бюджетна дисциплина и конкурентоспособност, за да се избегне моралният риск и да се утвърдят отговорността и спазването. Процесът по посока на емитиране на общи дългови инструменти следва да е основан на критерии и да бъде поетапен, като напредъкът по отношение на обединяването на решенията за бюджетите бъде придружен от съизмерими стъпки за обединяване на рисковете“ (1). Комитетът изразява съгласие сред „градивните елементи“ на този процес да се включат интегрирана финансова и бюджетна рамка и рамка на икономическата политика. Те трябва да бъдат съпътствани от съгласувана рамка, съответстваща на демократичната легитимност и на отговорността на европейско равнище, без да налагат още по-големи бюджетни ограничения. Поради това ЕИСК предлага Комисията да направи задълбочен анализ на потенциалния риск от недобросъвестно поведение, за да може да намери подходящи за тази структура решения.

2.   Въведение

2.1   Разглежданата Зелена книга има за цел да постави началото на широка обществена консултация по темата за стабилизационните облигации  (2) с всички заинтересовани участници. Тази консултация ще послужи като основа, която да позволи на Европейската комисия да предложи политика в тази област.

2.2   В действителност изострянето на кризата във връзка с емитираните в еврозоната държавни дългови инструменти доведе до по-широк дебат за приложимостта на общо емитиране. Често пъти беше насърчавана идеята, че това може да бъде ефикасен инструмент за справяне със срещаните от редица държави членки от еврозоната затруднения във връзка с ликвидността. По този повод Европейският парламент поиска от Комисията да проучи доколко е приложим подходът на общо емитиране в контекста на приемането на законодателния пакет за икономическото управление на еврозоната, като подчерта, че общото емитиране на стабилизационни облигации се нуждае от допълнителна крачка в посока към създаването на обща икономическа и фискална политика (3).

2.3   От своя страна Европейският икономически и социален комитет разгледа този проблем в редица свои становища и по-специално представи своята позиция в становище по собствена инициатива, озаглавено „Растеж и държавен дълг в ЕС – две новаторски предложения“ (4).

2.4   ЕИСК приветства публикуването на тази Зелена книга, обществения дебат, който тя ще предизвика, както и предприетия подход, който ще даде възможност на Комисията впоследствие да формулира предложения. По тази тематика Комисията най-накрая възобновява общностния метод.

3.   Съдържание на Зелената книга

3.1   След описание на контекста, в който се вписва съдържанието на Зелената книга, в разглеждания документ се представят и обясняват множество аспекти, които подкрепят и обосновават отправените в него предложения.

3.1.1   Мотиви, изложени в Зелената книга

3.1.1.1   Перспективата за стабилизационни облигации има потенциала да уталожи настоящата криза с държавния дълг, тъй като държавите членки, чиито ценни книжа са с висока доходност, могат да се възползват от по-голямата кредитоспособност на държавите членки с ниска доходност на ценните книжа. За да може такъв ефект да бъде дълготраен обаче, план-графикът за въвеждането на общи облигации трябва да се придружава от успоредни задължения за укрепване на икономическото управление, което ще гарантира осъществяването на необходимите бюджетни и структурни корекции с цел да се осигури устойчивост на публичните финанси и по този начин да се избегне рискът от недобросъвестно поведение.

3.1.1.2   Стабилизационните облигации биха предоставили възможност в бъдеще да се повиши устойчивостта на финансовата система на еврозоната спрямо неблагоприятни шокове и по този начин да се засили финансовата стабилност. Стабилизационните облигации биха предоставили на всички участващи държави членки по-сигурен достъп до източници на рефинансиране и биха предотвратили внезапната им загуба на достъп до пазара. Успоредно с това, наличието на стабилизационни облигации би било от полза за банковата система.

3.1.1.3   Стабилизационните облигации биха ускорили въздействието на паричната политика на еврозоната. Същевременно те биха предоставили възможност за повишаване на ефективността на пазара на държавни облигации, но също и на цялата финансова система на еврозоната. Стабилизационните облигации биха улеснили също така портфейлните инвестиции в евро и биха допринесли за по-голямо равновесие в световната финансова система.

3.1.2   Предварителни условия

След отчитане на факта, че стабилизационните облигации предлагат значителни предимства по отношение на финансовата стабилност и икономическата ефективност, в Зелената книга се изброяват потенциалните им недостатъци.

3.1.2.1   В предложението на Комисията се посочват следните видове риск от недобросъвестно поведение:

при някои форми на стабилизационни облигации бюджетната дисциплина може да бъде отслабена или изобщо загубена, тъй като държавите от еврозоната биха обединили кредитния риск във връзка с целия си публичен дълг или с част от него. По този начин би се стигнало до риск от недобросъвестно поведение в резултат на евентуалното разпределение сред всички участници на кредитния риск, произтичащ от липсата на бюджетна дисциплина при отделни участници;

поради факта, че емитирането на стабилизационни облигации може евентуално да отслаби пазарната дисциплина, ще са необходими съществени промени в рамката за икономическо управление на еврозоната – нещо, което би оказало въздействие върху бюджетния суверенитет;

за да бъдат приети от инвеститорите, стабилизационните облигации трябва да притежават висока степен на кредитно качество;

постигането на висока степен на кредитно качество ще бъде важно и за да се гарантира приемането на стабилизационните облигации от всички държави – членки на еврозоната;

кредитният рейтинг на стабилизационните облигации основно ще зависи от кредитното качество на участващите държави членки и вида поета по отношение на тях отговорност.

3.1.2.2   Съгласуваността с Договора за ЕС би била от съществено значение за успешното въвеждане на стабилизационните облигации. В действителност някои варианти биха могли да бъдат в противоречие с разпоредбите на ДФЕС и за тях биха били необходими промени в Договора, по-специално в член 125, в който се забранява на една държава членка да поема отговорност за дефицита на друга държава членка. При това положение емитирането на стабилизационни облигации, придружено от поемане на солидарна отговорност, би представлявало a priori нарушение на забраната за спасяване. И обратното – емитирането на стабилизационни облигации, придружено от поемане на индивидуална отговорност, би съответствало на действащите разпоредби на Договора.

3.2   Варианти за емитиране на стабилизационни облигации

3.2.1   В допълнение към многобройните предложения относно стабилизационните облигации, формулирани в рамките на обществения дебат, разглежданата Зелена книга предлага три варианта, в зависимост от степента на заместване на националното емитиране (пълно или частично) и от естеството на предоставените гаранции (солидарни или индивидуални). Тези три широки подхода са следните:

3.2.1.1

Подход № 1: Пълно заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорност

Този подход предвижда общественото финансиране в еврозоната да бъде напълно осигурено чрез емитирането на стабилизационни облигации, а националните емисии да се преустановят. Кредитният рейтинг на стабилизационните облигации ще зависи най-вероятно от този на най-големите държави от еврозоната, което предполага, че ако бяха емитирани днес, техният рейтинг щеше да бъде висок. При тази формула ползата от емитирането на стабилизационни облигации би била най-осезаема, но същевременно би се стигнало до най-висок риск от недобросъвестно поведение. За нея се изисква много здрава рамка за постигане на бюджетна дисциплина, икономическа конкурентоспособност и намаляване на макроикономическите дисбаланси на национално равнище.

3.2.1.2

Подход № 2: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорност

При този подход емитирането на стабилизационни облигации би било подплатено с поемане на солидарна отговорност, но би заменило само ограничена част от националното емитиране.

По отношение на дела на емисиите, който не е под формата на стабилизационни облигации, биха се прилагали съответните национални гаранции. Следователно пазарът на държавни ценни книжа в еврозоната би се състоял от две отделни части: стабилизационни облигации и държавни облигации. Ключов при този подход би бил въпросът за специфичните критерии за определяне на съответните дялове на стабилизационните облигации и националните емисии.

3.2.1.3

Подход № 3: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на индивидуална отговорност

При този подход стабилизационните облигации биха заменили отново само частично националните емисии, а поетата по отношение на тях отговорност от държавите – членки на еврозоната, би била определена на пропорционална основа. Разликата между този подход и подход № 2 е в това, че държавите членки биха запазили своята отговорност за съответния си дял в дадената емисия стабилизационни облигации, както и за националните си емисии.

4.   Общи бележки

4.1   Целесъобразно е разглежданият текст да бъде анализиран в контекста на кризата, през която преминава Европейският съюз. Това е многоизмерна криза, едновременно финансова, икономическа, на платежния баланс, на държавния дълг, социална (с почти 23 милиона безработни) и екологична. Тя разклаща самите основи на европейската интеграция. По-специално кризата разкри някои основни грешки в концепцията за икономически и паричен съюз. За да може единната валута да избегне кризите, произтичащи от разлики в конкурентоспособността, макроикономически дисбаланси, неуравновесени платежни баланси и големи разлики в лихвените проценти („спредове“) на държавните облигации, имаме нужда от много повече от обща централна банка и пакт за стабилност и растеж.

4.2   За да бъде намерен изход от тази криза, да се избегне продължителна рецесия и да се създадат благоприятни условия за възстановяване на растежа и заетостта, се нуждаем от повече и по-добра Европа, а не от по-малко Европа. Повече Европа, за да се гарантират бюджетната отговорност и интеграцията, повече Европа, за да се обединят рисковете, свързани с държавния дълг, да се възстанови кредитоспособността в дългосрочен план, да се улеснят и изпълнят структурните реформи и да се мобилизират инвестициите в полза на растежа, конкурентоспособността и заетостта в целия ЕС с цел да се осъществи идеята за социална Европа и благоденствие за всички. По-добра Европа, която може да постигне тези цели по устойчив начин и разполага с ефикасни механизми за избягване на риск от недобросъвестно поведение.

4.2.1   Всичко това предполага силна воля от страна на Европейската комисия, чрез която да се утвърди отново и да се прилага общностният метод. От тази гледна точка приветстваме Зелената книга. Освен това обаче Комисията трябва да използва напълно своето право на инициатива по всички параметри и да формулира предложения, които да отговарят на мащаба на кризата и да заменят половинчатите междуправителствени мерки, които, макар и многобройни, по същество се оказаха недостатъчни и нефункционални, а тяхното прилагане – дълго и несигурно (5).

4.2.2   Повече Европа, една нова Европа предполага полагане на основите на общи ресурси и споделяне на отговорностите. Тази концепция, която свързва солидарността и споделената отговорност, трябва да бъде обединена чрез съюз – подобно на мост между двата израза, означаващи едно и също понятие, а именно доверието. Последното ще намери своя израз чрез симетрично и балансирано икономическо управление на една ефективна и жизненоважна бюджетна и фискална хармонизация.

4.2.2.1   Подобен подход е за предпочитане пред ситуация, в която правителствата на държавите членки вече не могат да устоят самостоятелно на натиска, оказван от пазарите, от техните кредитори и от частните рейтингови агенции. Необходим е голям скок напред в европейската интеграция, не само за да могат да бъдат създадени кредитни инструменти и надежден модел на растеж за инвеститорите, но също така – и най-вече – за да се утвърди отново демократичното управление.

4.2.2.2   За да постигне това, ЕС трябва да подсили икономическото си управление с цел да се гарантира бюджетната дисциплина във всички държави членки, особено в еврозоната. Шестте законодателни предложения за реформа („пакет за икономическото управление“), към които се прибавят новите предложения за регулиране и европейският семестър, който е насочен към по-добра координация на бюджетните политики и към укрепване на надзора в ЕС, трябва да бъдат приложени правилно, макар да не са достатъчни за намиране на изход от кризата. По отношение на практическите аспекти на политиката, този процес едва започва и трябва да се наблюдава внимателно. За успеха на тези реформи ще може да се съди въз основа на видими резултати в отстраняването на макроикономическите дисбаланси. Освен това е целесъобразно да се отдели същото внимание и на макроикономическите дисбаланси, намиращи се в основата на трудностите, пред които са изправени някои държави членки.

4.3   Ето защо Комитетът приветства Зелената книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации. В действителност, според него, добавянето на строги правила относно икономическото управление и на общи за цялата еврозона гаранции, предназначени да обединят рисковете, свързани с държавния дълг, ще допринесе за излизане от задънената улица, наречена „бюджетни ограничения – растеж“. Тя със сигурност би отвела ЕС към дълбока рецесия.

4.4   Напредъкът, който може да бъде постигнат в тази област, ще позволи също така ЕЦБ да прекрати своята програма за изкупуване на държавни облигации на вторичните пазари (SMP), която понастоящем е необходима, за да могат държавите членки да рефинансират публичните си дългове. Вместо тази политика ЕЦБ може да реши да подкрепи новите стабилизационни облигации, като предостави допълнителни гаранции за участниците на пазара, в рамките на преходен период (6).

4.5   За тази цел би могъл да бъде предоставен банков лиценз на ЕИФС или на ЕМС, което би довело до прекратяване на проблемното смесване на паричната и бюджетната политика на Европейската централна банка и до гарантиране на нейната независимост.

5.   Специфични бележки

5.1   ЕИСК изразява задоволство във връзка с представянето на Зелената книга относно стабилизационните облигации. От една страна, въвеждането на облигации на Съюза в еврозоната (това, което наричаме „еврооблигации“ (7), а Зелената книга отбелязва с термина „стабилизационни облигации“) се вписва в логиката на един Европейски съюз, който става все по-интегриран и разполага със свой единен пазар и с европейски капиталов пазар; то представлява и необходимото допълнение към общата парична политика, въведена в еврозоната. Еврооблигациите затрудняват спекулата и благоприятстват стабилността на финансовите пазари и ефикасността на паричната политика.

5.2   От друга страна, въвеждайки обща отговорност, тези еврооблигации биха могли да създадат доверие у потенциалните инвеститори в непосредствен и краткосрочен план и по този начин да стабилизират търсенето на държавни облигации и да доведат до намаляване на пазарните лихвени проценти за страните, които са изправени пред тежки проблеми с финансирането. В тази връзка ЕИСК одобрява факта, че макар и късно Комисията най-накрая инициира дебата относно еврооблигациите и представя по правилен начин предимствата на тези облигации в Зелената книга.

5.3   Предварителни условия по отношение на бюджетната дисциплина

5.3.1   Подобно на общия дебат за възможния изход от настоящата криза, в Зелената книга се подчертава няколко пъти необходимостта от борба с порочните последици – рискът от недобросъвестно поведение, и се отбелязва, че пазарите биха могли да дисциплинират бюджетната политика на държавите членки. Изразяват се съжаление във връзка с факта, че след въвеждането на еврото не всички държави членки имат една и съща „[пазарна] дисциплина на бюджетната политика“, и опасения поради това, че въвеждането на солидарна отговорност за стабилизационните облигации няма да има никакво въздействие върху дисциплината, наложена от пазарите. Въпреки това дори някои държави, които спазваха бюджетните ограничения на пакта за стабилност и растеж, сега имат огромни дългове поради дисбалансите, свързани със задлъжняването в частния сектор; те също трябва да бъдат поставени под наблюдение.

5.3.2   По-общо казано, опасенията се изразяват в това, че една солидарна отговорност, а оттам и невъзможността за „санкциониране“ посредством определянето от пазара на високи лихвени проценти, ще доведе до безотговорно управление на бюджета от страна на правителствата, т.е. до големи бюджетни дефицити. Правителствата биха увеличили публичните разходи по безотговорен начин, ако не са подложени на натиска на увеличаващия се пазарен лихвен процент. Въпреки това ЕИСК счита, че рискът от недобросъвестно поведение и неговият евентуален конкретен израз, описан в Зелената книга, са представени по спорен начин и би трябвало да бъдат предмет на задълбочен анализ преди да бъдат направени противоречиви заключения.

5.3.3   Един точен анализ на проблема с риска от недобросъвестно поведение би предоставил също така възможност за намиране на решения „по мярка“ за неговото преодоляване. Съществуват различни основания за това доверието в „пазарната дисциплина“ и мащабът на проблема с риска от недобросъвестно поведение да бъдат поставени под въпрос:

5.3.3.1   В Зелената книга се твърди, че тенденциите в държавните бюджети влияят върху доходността на държавните облигации, и се прави следната констатация: „Ретроспективно погледнато, високата степен на сближаване на доходността на облигациите в еврозоната през първото десетилетие на обращение на единната валута не бе обосновано от резултатите на държавите членки при изпълнението на националните бюджети“. Следователно, макар очевидно да не е постигнато сближаване между бюджетните политики, се наблюдава силно сближаване на доходността на облигациите, т.е. на лихвените проценти по държавните облигации. Гръцките, испанските, италианските, ирландските и финландските държавни облигации са сред тези, при които намаляването на доходността след въвеждането на еврото беше най-силно. Така, ако през 1995 г. доходността на финландските десетгодишни държавни облигации беше все още около 8,8 %, тя намаля, достигайки 3,4 % през 2005 г., т.е. равнището на доходност на германските държавни облигации.

5.3.3.2   Това се обяснява с факта, че със създаването на еврозоната сред инвеститорите се наложи схващането, че всички облигации на държавите от еврозоната са сравнително сигурни. Така между момента на създаване на еврозоната през 1999 г. и кризата с „Lehman Brothers“ през 2008 г. доминираше ситуация, подобна на тази, която би могла да се очаква след въвеждането на еврооблигациите. Пазарите също не наложиха дисциплина по отношение на бюджетните политики в годините след създаването на еврозоната.

5.3.3.3   Ако защитаваната от Зелената книга теза е вярна, а именно, че отслабването на наложената от пазарите дисциплина в резултат на въвеждането на единен лихвен процент ще доведе до безотговорно увеличение на публичните разходи или до нарастване на бюджетните дефицити, то подобно развитие трябваше да бъде констатирано още след въвеждането на еврото.

5.3.3.4   Това обаче не се случи. След въвеждането на еврото във Финландия, публичните ѝ разходи леко намаляха спрямо нейния брутен вътрешен продукт (БВП) и все още са под равнището на публичните приходи. В Испания отношението между публичните разходи (без да се отчита изплащането на лихви) и БВП остана постоянно, докато равнището на приходите дори се увеличи. В Италия като цяло равнището на публичните разходи намаля, като имаше леко намаление на сумата на изплащаните лихви. Въпреки това беше констатирано и намаление в равнището на приходите в държавния бюджет. В Гърция отношението публични разходи – БВП също остана като цяло без промяна след присъединяването на страната към еврозоната и сближаването на лихвените проценти по облигациите. Беше констатирано нетно намаление на разходите за изплащане на лихви. Въпреки това намалението на публичните приходи спрямо БВП беше много по-голямо в Гърция отколкото в Италия.

5.3.3.5   Очевидно, поради предположенията на инвеститорите за пълна сигурност, липсата на „пазарна дисциплина“ и силното сближаване на лихвените проценти по облигациите не доведоха до риск от недобросъвестно поведение. Не беше констатирано никакво увеличение на публичните разходи спрямо БВП, а точно обратното. Във всеки случай би могло да се твърди, че на много места ниските и сближаващи се лихвени проценти благоприятстваха намаляването на данъчните приходи – намаляването на равнището на приходите беше отчетено поне в два от цитираните по-горе случаи.

5.3.4   Този последен аспект навежда на мисълта, че борбата с риска от недобросъвестно поведение следва да бъде насочена именно към приходите. Една по-силна координация на фискалните политики би могла да предотврати фискалния дъмпинг. В бъдеще би могло също така в някои случаи да се санкционира намаляването на данъците в рамките на засилената координация и управление на икономическите политики в ЕС. Това би гарантирало симетричност на мерките за икономическо управление, за която ЕИСК вече призова в предходни становища (8).

5.3.5   Освен това е много малко вероятно инвеститорите действително да бъдат заинтересовани приоритетно от стабилността на бюджетната политика на държавите, на които желаят да заемат пари. Размерът на бюджетния дефицит и на държавния дълг в действителност не е толкова съществен за равнището на пазарните лихвени проценти, колкото се предполага в Зелената книга. Доказателството за това е, че именно Испания – „отличникът“ в областта на бюджетната политика, понастоящем изпитва проблеми с рефинансирането и че страни, в които дългът е също толкова голям, например Обединеното кралство, намират финансиране на едни от най-ниските в историята лихвени проценти.

5.3.6   Следователно ЕИСК счита, че с оглед на етапите, които ще последват Зелената книга, Комисията трябва спешно да преразгледа своите тези относно риска от недобросъвестно поведение и дисциплината на пазарите. Те могат много бързо да доведат до грешни заключения, чиито икономически последици биха били разрушителни – ако борбата срещу предполагаемия проблем с риска от недобросъвестно поведение доведе, например, до още по-строги правила по отношение на дълга в пакта за стабилност и растеж или до автоматични ограничения на равнището на дълга, следва да се очаква контрапродуктивен (и неефективен според Комисията) натиск върху публичните разходи. За да се убедим, че едно драстично намаление на държавните разходи – противно на предположенията и желанието на Комисията – би имало отрицателно въздействие върху доверието на потенциалните купувачи на облигации, е достатъчно да погледнем това, което се случва в страните в криза: в тях политиката на бюджетни ограничения доведе до още по-голяма несигурност и допълнително повишаване на лихвените проценти.

5.3.7   Освен това ЕИСК счита, че тезата, според която „пазарите“ трябва задължително да наложат дисциплина на демократично избраните правителства, също трябва да бъде поставена под въпрос из основи. В този случай „пазарите“ са в крайна сметка синонимен израз на „притежателите на капитали“, които се явяват кредитори на правителствата. Не разбираме защо трябва да се приветства факта, че един относително малък брой притежатели на капитали има повече влияние върху публичния бюджет отколкото избрания от народа парламент.

5.4   Условия активите да бъдат възприемани като много сигурни от пазара

5.4.1   ЕИСК споделя гледната точка на Комисията, според която стабилизационните облигации трябва да имат високо кредитно качество, за да могат да бъдат приети от инвеститорите и държавите от еврозоната, които вече имат най-високия кредитен рейтинг. Висока степен на кредитно качество би била необходима и за да могат стабилизационните облигации да функционират като международна база, както и с оглед подкрепата за развитието и ефикасното функциониране на съответните пазари на фючърси и опции, които са особено важни за предоставянето на ликвидност на облигационните пазари.

5.4.2   ЕИСК е убеден, че еврооблигациите с поемане на обща солидарна отговорност ще бъдат много атрактивни за потенциалните кредитори, които търсят сигурни инвестиции. Обемът и ликвидността на един пазар на солидарно гарантирани облигации вероятно ще привлекат и нови инвеститори извън Европа. ЕИСК споделя гледната точка, че световните макроикономически дисбаланси изискват да се положат всички възможни усилия, за да може съществената ликвидност от страните с нововъзникващи пазарни икономики да се насочи към стабилни финансови инвестиции, каквито биха били еврооблигациите. В този случай последните биха представлявали съществен елемент за стабилизиране на финансовите пазари, дори извън границите на Европейския съюз.

5.4.3   Междувременно обаче несигурността на европейските облигационни пазари се увеличи значително поради колебливата намеса на правителствата на държавите членки, лошите политически решения и липсата на воля за преодоляване на кризата в нейната цялост. Ето защо несигурността днес е толкова голяма, че дори еврооблигациите, гарантирани със солидарна отговорност (вариант 1, вж. по-горе, параграф 3.2.1.1), вероятно няма да бъдат толкова търсени, колкото преди няколко месеца. Капацитетът на стабилизационните облигации да облекчат кризата също би бил засегнат и може би те не биха постигнали първоначалната си цел – стабилизирането.

5.4.4   Следователно ЕИСК счита, че е от изключително значение ЕЦБ да получи по-голяма роля в решението на кризата, като например бъде предоставен банков лиценз на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) или на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който ще влезе в сила от 1 юли 2012 г. За разлика от Федералния резерв, Централната банка на Япония и Централната банка на Обединеното кралство, ЕЦБ не изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за държавите. Това обяснява значителна част от разликата между лихвените проценти в еврозоната и в много по-задлъжнелите икономики и допринася до голяма степен за оформяне на впечатлението, че кризата никога няма да свърши.

5.4.5   Би било обаче илюзорно да се вярва, че приемането от страна на пазара и получените в резултат на това ниски лихвени проценти на еврооблигациите изискват възможно най-строгата политика на бюджетни ограничения и бюджетна консолидация. В редица становища ЕИСК изрично заклейми пагубните последици от подобна политика за икономическата обстановка и подчерта, че консолидирането на публичните бюджети се основава преди всичко върху икономическия растеж (9).

5.5   Варианти за емитиране на стабилизационни облигации

5.5.1   Подход № 1: Пълно заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорност

ЕИСК счита, че това е най-разумният подход в дългосрочен план, който съответства в най-голяма степен на целта на Европейския съюз за постигане на икономически и социален съюз. Същевременно той би могъл да се окаже най-ефективният в краткосрочен план за преодоляване на проблемите с финансирането и следователно за слагане на край на кризата. Въпреки това този подход изисква най-силната степен на европейска интеграция. Следователно прилагането му вероятно ще доведе до най-много проблеми от политическо естество, поради което пълното заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорност изглежда най-малко вероятно в близко бъдеще.

5.5.2   Подход № 2: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорност

5.5.2.1   Най-вероятно и най-приемливо е да бъде избран този подход, тъй като той отговаря в основни линии на описания по-горе, с изключение на това, че държавите членки би трябвало да запазят известна самостоятелност на действията си по отношение на финансовите пазари. По този начин пазарните условия и условията за финансиране на всяка държава биха били различни – те биха могли да отразяват разликите между индивидуалните кредитни рейтинги. Във всеки случай този подход би могъл да се окаже много ефективен, независимо дали се разглежда неговото въздействие в средносрочен или в краткосрочен план. Също така той позволява да бъде чувствително намалена силата на аргументите, основани на презумпцията за риск от недобросъвестно поведение. Ето защо това е един от двата варианта, които ЕИСК официално одобрява.

5.5.2.2   Въпреки това до получаването на разрешение за емитиране на стабилизационни облигации остава от основно значение да се реши какви процедури и какъв таван ще се прилагат спрямо дълга така, че да се намери реално решение на деликатния проблем, свързан с държавите, които изпитват трудности по отношение на финансирането. Ето защо ЕИСК счита, че в този случай би било целесъобразно да не се превръщат незабавно (както се посочва в разглежданата Зелена книга, стр. 17) всички съществуващи национални облигации в „стабилизационни облигации“, тъй като тогава определеният таван за емитиране на същите („сини облигации“) би бил достигнат бързо и би се наложило незабавно да се емитират нови национални облигации („червени облигации“) с цел рефинансиране (10).

5.5.3   Подход № 3: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на индивидуална отговорност

5.5.3.1   ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че от трите подхода този има най-ограничено приложно поле, тъй като би дал само частичен отговор на нуждата на държавите членки от финансиране (също както подход № 2) и предвижда единствено индивидуални гаранции. Следователно този подход би имал само ограничено въздействие по отношение на стабилността и интеграцията. Той би могъл да бъде приложен относително бързо, тъй като изглежда напълно съвместим с действащия Договор за ЕС.

5.5.3.2   За да могат тези инструменти за финансиране да получат достатъчен кредитен рейтинг, държавите членки биха били задължени да представят допълнителни гаранции. Според подход № 3 стабилизационните облигации биха приличали до голяма степен на облигациите, емитирани от ЕИФС, макар че би трябвало да имат малко по-голям обхват и въздействие върху ефективността на пазарите и върху интеграцията. Може да се предположи, че този подход не би имал голям ефект, поради което той отговаря в най-малка степен на позицията на ЕИСК.

5.6   Фискална рамка за стабилизационните облигации

5.6.1   ЕИСК отново потвърждава своето убеждение, че укрепването на пакта за стабилност и растеж в рамките на пакета от шест законодателни акта относно икономическото управление, резолюцията на Съвета относно пакта „Евро плюс“ и общото въвеждане на „златни правила“ са по същество недостатъчни мерки за излизане от кризата и че има опасност социалните последици от тях да доведат до разпад на Европейския съюз (11).

5.6.2   Предприетите от Комисията и Съвета мерки в допълнение към разглежданото предложение за Зелена книга не би трябвало да се основават единствено на намаляването на бюджетните дефицити и задлъжнялостта на държавите чрез икономии от държавните бюджети (бюджетни ограничения). По принцип тези икономии имат отрицателно въздействие върху растежа, заетостта и социалната държава, те ограничават ненужно възможностите да се води подходяща антициклична бюджетна политика и освен това не водят до очакваните от Комисията положителни резултати.

5.6.3   Въпреки това в държавите – членки на паричния съюз, е необходимо да се предприемат мерки с оглед постигането на сближаване на националните икономики, намаляването на дисбалансите и доизграждането на единната парична политика. Освен това е от съществено значение да се координира една икономическа политика, която да преследва правилните цели. В този смисъл многократно споменаваната в Зелената книга идея за „укрепване на конкурентоспособността“ под формата на намаляване на разходите и натиск за понижаване на заплатите е едностранчива и не отчита ролята, която играе търсенето в макроикономически план.

5.6.4   Например, понижаването на доходите в страните, които имат дефицит по текущата сметка, може да доведе до свиване на търсенето и спад на вноса. По този начин със сигурност ще бъде постигнат баланс по текущата сметка в еврозоната, но с цената на намаляване на производството и на икономическите показатели като цяло, които в крайна сметка ще станат по-лоши. ЕИСК заявява отново своето убеждение, че една балансирана икономическа политика е от основно значение за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

5.6.5   Ето защо е целесъобразно координацията на икономическата политика да бъде насочена към укрепване на факторите за растеж и на националните приходи. Държавите членки, които през последните години имаха относително ниско равнище на публични инвестиции и в които вътрешното търсене беше слабо, трябва да въведат корективни мерки, за да подкрепят търсенето, а държавите членки, които имат относително високи бюджетни дефицити и дефицити по текущата сметка, би трябвало да се стремят към по-добър баланс между приходите и разходите си. Според ЕИСК въвеждането на стабилизационни облигации в Европейския съюз в съответствие с модела на подход № 2 може да подпомогне по устойчив начин спешното и наложително намаляване на вътрешните макроикономически дисбаланси в ЕС.

Брюксел, 11 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  „Към един истински икономически и паричен съюз“, доклад, представен от г-н Herman Van Rompuy, председател на Европейския съвет, на 26 юни 2012 г., II част, точка 2, параграф 3 (EUCO 120/12).

http://www.consilium.europa.eu/not-found.aspx?lang=bg

(2)  В публичното дискусионно пространство и литературата обикновено се използва терминът „еврооблигации“. Комисията смята, че основната характеристика на такъв инструмент ще бъде по-висока финансова стабилност в еврозоната. Поради това, в съответствие с речта на председателя на Европейската комисия г-н Барозо за състоянието на Съюза, произнесена на 28 септември 2011 г., в настоящата Зелена книга се говори за „стабилизационни облигации“.

(3)  Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза (2010/2242(INT)).

(4)  Вж. становището на ЕИСК относно „Растеж и държавен дълг в ЕС — две новаторски предложения“, ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 10, както и становището на ЕИСК относно „Стратегии за интелигентно оздравяване на бюджетната политика: предизвикателствата пред силите, движещи растежа в Европа. Как максимално да се възползваме от потенциала на работната ръка в нашите икономики в контекста на необходимите бюджетни промени?“, OB C 248, 25.8.2011 г., стр. 8.

(5)  Вж. мотивите на рейтинговата агенция „Standard & Poor’s“ от 13 януари 2012 г. за намаляване на кредитния рейтинг на държавните ценни книжа на 16 държави от еврозоната: „политическите инициативи, предприети през последните седмици от лицата, отговорни за разработването на европейските политики, могат да се окажат недостатъчни, за да се даде цялостен отговор на непрекъснатите системни сътресения в еврозоната“, вж. линка на английски език:

http://www.standardandpoors.com/prot/ratings/articles/en/eu/?articleType=HTML&assetID=1245327399569. В допълнение „Standard & Poor’s“ отбелязва: „Считаме, че един процес на реформи, основан единствено на мерките за бюджетни ограничения, рискува да бъде обречен на провал, тъй като вътрешното търсене намалява в съответствие с нарастващите опасения на потребителите във връзка със сигурността на работните места и разполагаемите доходи, като по този начин се подкопават националните данъчни приходи“.

(6)  Маржът на действие на ЕЦБ е почти неограничен – той би могъл да се простира от обикновена декларация относно бъдещата ориентация на нейната парична политика до масивни интервенции за изкупуване на държавни облигации, подложени на спекулативни атаки.

(7)  В настоящия документ се използва изразът „еврооблигации“, когато става въпрос за целта политически съюз, в допълнение към икономическия и паричен съюз. Във всички други случаи се използва изразът, създаден от Комисията, а именно „стабилизационни облигации“. На практика не съществува никаква разлика между тези две понятия.

(8)  Вж. списъка в становището на ЕИСК относно „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“, ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 26 и становището на ЕИСК относно „Социални последици от новото законодателство за икономическо управление“, ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 23.

(9)  Вж. бележка под линия № 8 по-горе.

(10)  Delpla, J. и von Weizsäcker, J. (2010 г.), The Blue Bond Proposal („Предложение за сини облигации“), Breugel Policy Briefs 420, Bruegel, Брюксел, 2010 г. Авторите предлагат таван за емитирането на сини облигации, равен на 60 % от БВП, което отговаря на първоначално предвидения критерий в Договора от Маастрихт за тавана на общия държавен дълг. Сред все по-големия брой проучвания и повече или по-малко подробни предложения, вж. предложенията на Съвета от икономически експерти на германското правителство за Европейски пакт за обратно изкупуване на дълга (http://www.sachverstaendigenrat-wirtschaft.de/fileadmin/dateiablage/Pressemitteilungen/A_european_redemption_pact.pdf) или още Varoufakis, Y. и Holland, S. (2011 г.), A modest proposal for overcoming the euro crisis („Скромно предложение за преодоляване на кризата с еврото“), Levy Economics Institute of Bard College Policy Note 3/2011, http://www.levyinstitute.org/pubs/pn_11_03.pdf.

(11)  Вж. в тази връзка параграф 5.3 по-горе.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следните предложения за изменение бяха отхвърлени по време на разискванията, но получиха най-малко една четвърт от подадените гласове:

Изм. 3 — В параграф 3.2.1.2 се добавя текст, както следва:

„Подход № 2: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорност

При този подход емитирането на стабилизационни облигации би било подплатено с поемане на солидарна отговорност, но би заменило само ограничена част от националното емитиране.

По отношение на дела на емисиите, който не е под формата на стабилизационни облигации, биха се прилагали съответните национални гаранции. Следователно пазарът на държавни ценни книжа в еврозоната би се състоял от две отделни части: стабилизационни облигации и държавни облигации. Ключов при този подход би бил въпросът за специфичните критерии за определяне на съответните дялове на стабилизационните облигации и националните емисии.“

Изложение на мотивите

Ще бъдат представени на заседанието.

Резултати от гласуването

Гласове „против“

:

117

Гласове „за“

:

46

Гласове „въздържал се“

:

18

Изм. 4 — В параграф 3.2.1.3 се добавя текст, както следва:

„Подход № 3: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на индивидуална отговорност.

При този подход стабилизационните облигации биха заменили отново само частично националните емисии, а поетата по отношение на тях отговорност от държавите – членки на еврозоната, би била определена на пропорционална основа. Разликата между този подход и подход № 2 е в това, че държавите членки биха запазили своята отговорност за съответния си дял в дадената емисия стабилизационни облигации, както и за националните си емисии. .

Изложение на мотивите

Ще бъдат представени по време на заседанието.

Резултати от гласуването

Гласове „против“

:

127

Гласове „за“

:

50

Гласове „въздържал се“

:

6

Следващите две изменения бяха гласувани наведнъж:

Изм. 7 — Параграф 4.3 се изменя, както следва:

„4.3.

Ето защо Комитетът приветства Зелената книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации. В действителност, според него, добавянето на строги правила относно икономическото управление и на общи за цялата еврозона гаранции, предназначени да рисковете, свързани с държавния дълг, ще допринесе за „бюджетни ограничения – растеж“.

Изложение на мотивите

Ще бъдат представени на заседанието.

Изм. 1 — В параграф 1.5 се добавя текст, както следва:

„Въпреки това ЕИСК счита, че рискът от недобросъвестно поведение и неговият евентуален конкретен израз, описан в Зелената книга, са представени по спорен начин и би трябвало да бъдат предмет на задълбочен анализ преди да бъдат направени противоречиви заключения. В действителност, ако представената от Зелената книга теза беше вярна, а именно, че отслабването на наложената от пазарите дисциплина в резултат на въвеждането на единен лихвен процент ще доведе до безотговорно увеличение на публичните разходи или до нарастване на бюджетните дефицити, то подобно развитие трябваше да бъде констатирано още след въвеждането на еврото. Това обаче не се случи. “

Изложение на мотивите

В Зелената книга се разглежда прилагането за неопределен период от време на механизъм на т.нар. стабилизационни облигации, чиято цел е да намали разходите за обслужване на дълговете (емитиране на облигации) на държавите членки със слаба бюджетна дисциплина за сметка на страните с добро бюджетно поведение, които ще трябва да плащат по-висока доходност по тези облигации в сравнение със собствените си дългови инструменти. Бенефициерите на подобна схема ще се възползват от единна (и, от тяхна гледна точка, по-ниска) доходност по тези облигации, както и от обща за цялата еврозона отговорност (гаранция). Самата Европейска комисия изложи пет възможни „риска от недобросъвестно поведение“ (една страна взима решение за това какъв риск да поеме, а някой друг плаща цената, ако ситуацията се влоши), които поражда подобен вид емитиране на дългови инструменти.

Резултати от гласуването

Гласове „против“

:

131

Гласове „за“

:

49

Гласове „въздържал се“

:

9

Изм. 8 — Параграф 5.3.4 се изменя, както следва:

„Този последен аспект навежда на мисълта, че борбата с риска от недобросъвестно поведение следва да бъде насочена именно към приходите.  (1) В бъдеще би могло също така в някои случаи да се санкционира намаляването на данъците в рамките на засилената координация и управление на икономическите политики в ЕС. Това би гарантирало симетричност на мерките за икономическо управление, за която ЕИСК вече призова в предходни становища (2).“

Изложение на мотивите

Параграф 5.3.4 от становището също не може да бъде подкрепен. Твърдението, че в бъдеще могат да бъдат предприети дисциплинарни мерки срещу намаляване на данъците е необосновано и не може да се базира на какъвто и да било анализ или проучване. Възможни намаления на данъците и тяхното въздействие не са предмет на разглежданото становище.

Резултати от гласуването

Гласове „против“

:

124

Гласове „за“

:

54

Гласове „въздържал се“

:

9

Следващите шест изменения бяха гласувани наведнъж:

Изм. 10 — Параграф 5.4.2 се изменя, както следва:

„ЕИСК е убеден, че еврооблигациите с поемане на ще бъдат много атрактивни за потенциалните кредитори, които търсят сигурни инвестиции. Обемът и ликвидността на един пазар на солидарно гарантирани облигации вероятно ще привлекат и нов