4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/1

—

ЕИСК призовава европейските институции и националните правителства да подновят политическия си ангажимент да си сътрудничат с всички заинтересовани партньори (Европейският парламент, Комитетът на регионите, Европейският икономически и социален комитет, националните парламенти, регионалните и местните власти, социалните партньори, организираното гражданско общество, националните икономически и социални съвети или сходни органи, градовете и всички други форми на местни власти) в рамките на стратегията „Европа 2020“.

—

ЕИСК поема задачата да продължи да надгражда върху досегашната работа с националните икономически и социални съвети (ИСС) и сходни органи, както и с националните представители на организираното гражданско общество, като се превърне в тяхна точка за контакт на европейско равнище и им предостави специална платформа, която да даде възможност за напредък на работата им по стратегията „Европа 2020 г.“.

—

В дългосрочен план ЕИСК смята, че Европейският съюз трябва да разработи дългосрочна визия за крайната цел на участието на заинтересованите страни и да работи за постепенното му развитие.

—

В краткосрочен план ЕИСК смята, че редица малки промени ще имат значително въздействие върху напредъка. По-специално държавите членки и Европейската комисия трябва спешно да преразгледат сроковете и отделните стъпки на осъществяване на процесите с цел да дадат възможност за истинско участие и споделена отговорност на всички заинтересовани страни.

2.1

На 18 април 2012 г. предстоящото кипърско председателство отправи искане към Европейския икономически и социален комитет да изготви становище на тема „Укрепване на процесите на участие и ангажиране на местните власти, неправителствените организации и социалните партньори в изпълнението на стратегията „Европа 2020“, предвид намерението му да даде приоритет на тази тема по време на своето председателство и на неофициалното заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през юли 2012 г.

С навлизането на европейския семестър в третата му година, моментът е подходящ да отправим задълбочен поглед към процесите на участие в рамките на стратегията „Европа 2020 г.“ и да видим как те могат да бъдат развити.

2.2

Координационният комитет по стратегията „Европа 2020“ на ЕИСК си поставя за цел да обедини националните ИСС и сходните им органи в държавите членки и да наблюдава работата им, с цел да им помага да обменят опит за подобряване на процесите на участие в рамките на стратегията „Европа 2020“.

2.3

Ролята на ЕИСК в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (1) е напълно призната и Комитетът иска да сподели своите препоръки за начините да се подобрят процесите на участие в рамките на тази стратегия и на европейския семестър.

3.1

Европейският съюз и неговото население са изправени пред тежка икономическа и финансова криза, която оказва силно въздействие върху целия Европейския съюз и неговите граждани. Много държави членки преживяват изключително напрегнати ситуации, а увеличаващите се нива на безработица продължават да будят безпокойство. Ето защо ЕИСК счита, както бе заявено в много от неговите становища през последните три години, че стратегията „Европа 2020“ е по-важна от всякога, тъй като предлага цялостна програма за реформа, насочена към осигуряване на устойчив растеж и укрепване на устоите на Европейския съюз.

3.2

Стратегията „Европа 2020 г.“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е стратегията за растеж, която набелязва цели в редица важни политически области на равнището на ЕС и на национално равнище. Стратегията е с широк обхват и си поставя глобалната цел да оказва подкрепа на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. В нея се разглеждат въпроси като развитието в областта на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, изменението на климата, енергетиката, безработицата, промишлената политика и социалното и териториалното сближаване, равнищата на бедност, политиката на сближаване и много други.

3.3

Управлението на стратегията „Европа 2020“ има за цел да обедини европейски, национални и споделени компетенции в една многопластова система, като по този начин помага да се повиши легитимността на задълбочаването на европейската интеграция. В сравнение с Лисабонската стратегия стратегията „Европа 2020 г.“ съдържа взаимосвързани водещи инициативи, които поставят акцент върху важни тематични области, приоритети и основни цели и оказват подкрепа във връзка с тях. Стратегията освен това предлага една много по-укрепена и точна система за наблюдение, с възможността за извършване на критична оценка на напредъка (или липсата на такъв) на национално равнище.

3.4

Механизмът за докладване, предвиден в стратегията „Европа 2020 г.“, е различен от този на Лисабонската стратегия не само защото е по-концентриран, но и защото вече е съгласуван с процесите, протичащи в рамките на новите и подобрени системи за икономическо управление, в резултат на което, например, програмата за стабилност и за конвергенция, както и националните програми за реформи се внасят в Европейската комисия едновременно, което позволява да се добие по-пълна представа за актуалното положение в държавите членки и за посоката, в която те желаят да поемат.

3.5

Настъпилата промяна в процеса за пръв път бе изтъкната в документа на самата стратегия „Европа 2020 г.“, в който става ясно, че „се нуждаем от по-голямо усещане за „собственост“ и че за тази цел „трябва да се увеличи приносът на заинтересованите страни на национално и регионално равнище, както и на социалните партньори“. Бе поет специален ангажимент за създаване на условия за по-голямо участие от страна на ЕИСК и на Комитета на регионите. Тази необходимост за осъществяването на процеси на участие e вече изтъквана в няколко текста, най-важният от които са заключенията на Европейския съвет от март 2010 г. и „Ръководството за съставяне, изпълнение и мониторинг на националните програми за реформа съгласно стратегията „Европа 2020“, издадено от Европейската комисия, в което се подчертава, че „ще бъде важно да се търси активното сътрудничество на националните парламенти, социалните партньори, регионите и други заинтересовани страни в подготовката на НПР, за да се увеличи съпричастността със стратегията“.

4.1

Три години след началото на стратегията „Европа 2020“ е ясно, че много държави членки са се ангажирали със задачата да включат социалните партньори и организираното гражданско общество в европейския семестър и са осигурили участието на тези партньори в националните си процеси. Въпреки това прилагането на този ангажимент е неравномерно и с различна степен на ангажираност, и дори там, където съществува такава ангажираност, са налице различни нива на реално участие на партньорите в процеса. Макар че много държави членки информират своите партньори и се консултират с тях, процесът често е лишен от фокус и участниците имат усещането, че му липсва вътрешна спойка или цялостна стратегия. По-специално беше изказано безпокойство от ЕИСК и други относно твърде кратките срокове, които често не оставят никакво време за сериозна дискусия със социалните партньори, организациите на гражданското общество или регионалните и националните парламенти. Това безпокойство не се изпитва само на национално ниво; много организации на европейско ниво задават въпроса дали може да се подобри процесът и управлението на европейския семестър, както и мониторингът, предвиден по стратегията „Европа 2020“. Европейският парламент направи политически препоръки с цел да определи по-добре своята роля и потенциален принос (2), а Комитетът на регионите се готви да издаде свои собствени насоки в близко бъдеще.

4.2

В рамките на ЕИСК със създаването на координационния комитет по стратегията „Европа 2020 г.“ бе зададена точната посока на нашата работа: осигуряването на група в Комитета, която разполага с поглед върху цялостната картина на стратегия „Европа 2020 г.“ и свързаните с нея предложения, а не разглежда детайлите ѝ изолирани един от друг. Представители на Комисията и други заинтересовани страни постоянно участват в заседанията на координационния комитет. За да се укрепи връзката с националното и местното равнище, на важни етапи от европейския семестър координационният комитет редовно кани националните икономически и социални съвети и сходните им органи и организира по места прояви по линията на стратегията „Европа 2020“, в сътрудничество с национални участници от гражданското общество. Тази дейност би трябвало да се засили и разшири.

4.3

Ролята на ЕИСК за обединяване на усилията на националните икономически и социални съвети и сходните им органи, макар да не се фокусира единствено върху европейския семестър и стратегията „Европа 2020“, се оказа полезна и за разработването на наши и техни анализи, за разбирането на ситуациите, наблюдавани в рамките на Европейския съюз, и за придаване на по-голяма убедителност на предложенията, които те и ЕИСК правят.

5.1

Ясно е, че за да оптимизира влиянието на европейския семестър, подобряването и увеличаването на процесите на взаимно участие в рамките на стратегията „Европа 2020“ ще бъде от полза за самата стратегия и в крайна сметка за благосъстоянието на гражданите.

5.2

Европейският съюз и неговите държави членки често изтъкват полезността на процесите, предвиждащи участие, и на ангажирането на организираното гражданско общество. На практика социалните партньори и по-широката общественост използват редица различни процеси и системи; полезно е да си дадем сметка защо това е толкова важно и какво може потенциално да се спечели от една правилно функционираща система, гарантираща увеличено участие. По пътя на проактивно сътрудничество със социалните партньори и организираното гражданско общество може да се постигне:

6.1

При разглеждане на процесите, използвани до момента както на европейско, така и на национално ниво, Комитетът смята, че има все още много за вършене и че тези процеси могат да бъдат изградени до степен, позволяваща да се разработи система, която наистина ще осигури стабилно партньорство между европейските институции, националните правителства, социалните партньори, организациите на гражданското общество, националните и регионалните парламенти и другите заинтересовани страни. Много от нещата, необходими за постигането на тази цел, ще изискват целенасочени и съгласувани усилия, и няма да станат бързо. Въпреки това ЕИСК смята, че такива системи следва да бъдат разработени посредством постепенното изграждане на един стратегически и всеобхватен многопластов процес на партньорство, като в същото време бързо се изпълняват прости действия, които биха могли да осигурят подобрения в краткосрочен план.

6.2

Най-важното: ЕИСК призовава всички европейски институции и национални правителства да подновят политическия си ангажимент за осигуряването на по-редовно и систематично участие на социалните партньори, организациите на гражданското общество, националните парламенти, регионалните и местните власти и всички други заинтересовани страни, като гарантират, че това ще се прави по възможно най-изчерпателния начин в рамките на силния, жизнеспособен и устойчив процес на участие, предлаган от стратегия „Европа 2020“. Договорът от Лисабон подчертава необходимостта от допитване до гражданското общество на европейско равнище в процеса на вземане на решения. Ако държавите членки желаят да придобият по-голямо усещане за собственост и ангажираност по отношение както на стратегията „Европа 2020 г.“, така и на европейския процес, те трябва да упражняват същата дисциплина, като се консултират с ИСС и със сходните им органи колкото се може по-често.

7.1

По отношение на собствената си роля ЕИСК счита, че е жизнено важно той да запази своя фокус и стратегическа ангажираност с всички части на стратегията „Европа 2020“, за да съхрани своя капацитет да вижда възможните синергии, които се генерират от стратегията и нейните съставни части.

7.2

ЕИСК смята че работата, предприета от неговия координационен комитет по стратегията „Европа 2020 г.“, трябва да продължи и да се развива. Координационният комитет трябва да запази акцента си върху стратегията и нейните последици за широката общественост, и да наблегне върху вътрешната си комуникация с онези членове, които не участват в работата на координационния комитет, като гаранция, че неговите пространни наблюдения и аналитични виждания ще могат да бъдат от полза за всички.

7.3

ЕИСК счита че работата, която той постепенно постига за координиране на взаимните връзки и работа на националните икономически и социални съвети, където те съществуват, има много положителен ефект, но може да бъде подобрена. Много от тези организации както и много от техните членове също имат потенциална роля в стратегията „Европа 2020 г.“ на национално ниво. Що се отнася до подобряване на участието в стратегията „Европа 2020“ ЕИСК смята, че това е област, в която бързи, прости действия могат да доведат до значителни ползи. ЕИСК смята, че разполага с отличен капацитет да се превърне в точка за контакт за националните икономически и социални съвети и сходните им органи, най-вече като им помага да вършат своята работа по стратегията „Европа 2020“. ЕИСК е готов да поеме такъв ангажимент за по-нататъшно разширяване на контактите и на сътрудничеството и да започне този процес като покани за участие националните икономически и социални съвети и сходните им органи в мероприятие, акцентиращо върху стратегията „Европа 2020“, което да се проведе при първа възможност.

8.1

ЕИСК категорично подкрепя намерението на кипърското председателство да се съсредоточи върху засилване на процесите на взаимно участие в рамките на стратегията „Европа 2020“ и да посвети част от неофициалното заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през юли 2012 г. на тази работа. ЕИСК напълно подкрепя това като силен старт за държавите членки и Европейската комисия, позволяващ им да преценят как всяка една от тях може да подобри това, което прави.

8.2

ЕИСК призовава всички държави членки да дадат разяснения на национално равнище кои държавни агенции за кои мерки по стратегията „Европа 2020“ отговарят и каква е връзката между агенциите, отговорни за координиране или мониторинг на националните програми за реформи, и агенциите, отговорни за фактическото изпълнение. Дори простото изясняване на тези положения във всяка държава членка ще даде възможност на заинтересованите лица да си взаимодействат с правилните органи за постигането на по-добър ефект.

8.3

ЕИСК смята, че чрез пълна прозрачност по отношение на формите на участие, използвани във всяка държава членка, както и чрез описание на процесите и инструментите, които правителствата възнамеряват да използват, ще се даде яснота на всички за това какво, защо и как се случва.

8.4

ЕИСК смята, че Европейската комисия и държавите членки трябва спешно да преразгледат сроковете на различните действия в рамките на европейския семестър. Най-широко разпространеното предизвикателство, което се изтъква от почти всички заинтересовани страни в съществуващите структури, е липсата на достатъчно време, което да позволи каквато и да е обмислена реакция или подобаващо разискване. Държавите членки следва в спешен порядък да разгледат сроковете, които прилагат в момента, и да преценят как те биха могли да бъдат рационализирани.

8.5

ЕИСК силно насърчава регионалните и местните власти да участват по задълбочено в процесите, свързани със стратегията „Европа 2020“, както в техните национални рамки, така и пряко на равнище ЕС. Създаването от Комитета на регионите на Платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“ представлява отличен напредък за постигането на тази цел. ЕИСК счита, че националните правителства следва да подкрепят това по-активно участие. Прозренията на местните и регионалните власти във връзка с местното развитие и потенциалните приложения е ключова част от това, което трябва да се постигне, за да може стратегията „Европа 2020“ напълно да изиграе своята потенциална роля.

9.1

ЕИСК вярва, че съществуват много полезни функциониращи модели, които могат да бъдат използвани за създаването на силни структури за постоянен диалог. ЕИСК смята, че Кодексът на добрите практики за гражданско участие в процеса на вземане на решения, изготвен от Съвета на Европа (3), предлага отлична рамка и набор от принципи за тази работа, които могат да се приложат към стратегията „Европа 2020 г.“. Използването на такъв набор от принципи ще позволи на Европейския съюз и на държавите членки постепенно да придвижат дискусиите по спектъра на участието, преминавайки през следните етапи: етапът на сравнително ниски равнища на участие, съсредоточено основно върху предоставянето на информация, последван от етапа на открита консултация, етапа на развиващ се диалог между участниците и накрая етапа, на който може да се създаде истинско партньорство. Това, според описанието на Кодекса, са четирите основни стъпки в спектъра на процесите, основаващи се на участие. ЕИСК смята, че процесите в рамките на стратегията „Европа 2020“ трябва да започнат постепенно да се движат по този спектър на участие. Кодексът предвижда също така редица много полезни инструменти, които могат да бъдат приложени към процесите в рамките на „Европа 2020“.

9.2

Организираното гражданско общество в държавите членки трябва да участва непрестанно в работата по европейския семестър. Ключов процес в областта на концептуалната работа е изготвянето на националните програми за реформи. Процесът на изготвяне на НПР от страна на държавите членки следва да се основава на широк и изграден върху повече сътрудничество диалог със социалните партньори и организираното гражданско общество. Те не само осигуряват експертен опит при поставянето на целите и съставянето на програмите и стратегиите в области като заетостта, образованието и социалното приобщаване, а са също така основните участници в изпълнението на тези стратегии.

9.3

Друга ключова стъпка в европейския семестър е публикуването и прегледа на специфичните за всяка държава членка препоръки. Европейските социални партньори и организираното гражданско общество трябва да бъдат информирани и консултирани относно специфичните за всяка държава членка препоръки. В този смисъл е от основно значение да бъдат определени сроковете така, че да позволят на гражданското общество да се включи отрано в изготвянето на бъдещите прогнози за следващите цикли.

9.4

В предишни становища ЕИСК предложи да се извършва сравнителен анализ (бенчмаркинг) като начин за измерване на напредъка, постигнат в изпълнението на стратегията на ЕС до 2020 г. Тук националният ИСС или сходна организация прави анализ и установява свои собствени приоритетни критерии, използвайки статистически данни, които са свободно достъпни на уебсайта на Евростат. Някои ИСС вече практикуват този подход и други национални ИСС трябва да бъдат насърчавани да се присъединят към тях. Благодарение на този сравнителен анализ заинтересованите страни биха могли да наблюдават непрекъснато осъществяването на реформите. Това представлява ценен принос към преразглеждането на националните програми за реформи.

9.5

Следва да бъдат предприети стъпки за оживяване на дебата относно прилагането на стратегията „Европа 2020“ в държавите членки и правителствата следва да разработят по-ефективни процеси за обратна връзка, позволяваща да се проследи въздействието на увеличения граждански и социален диалог по въпросите на стратегията. В този контекст ролята на гражданското общество в това проследяване може да бъде от особено значение. Би било полезно да се провеждат редовни конференции в държавите членки с участието на всички заинтересовани страни, както и публични изслушвания в Парламента, на които да се представят националните програми за реформи.

9.6

Налице е противоречие между нарастващата осведоменост сред европейските институции за необходимостта да се консултират с организираното гражданско общество, и трудностите, пред които са изправени по-голямата част от националните ИСС и сходните им органи. Тези организации често се финансират предимно от публичните бюджети. В много държави членки техните бюджети са ограничени драстично. Това кара националните икономически и социални съвети или еквивалентните им органи да се фокусират единствено върху националните приоритети и да ограничават своето участие на европейско равнище. Европейските институции трябва да обмислят как биха могли да окажат подкрепа и съдействие на тези организации, най-малкото във връзка с техния принос към европейския семестър.

9.7

Тъй като наличието на основна точка за контакт с цел координиране на последващите действия с националните ИСС и сходните им органи може да бъде от особено преимущество, Европейската комисия би могла да обмисли да делегира на ЕИСК отговорността и подкрепата да организира конференция с всички национални ИСС или сходни организации и институции поне веднъж годишно, във внимателно подбран момент, позволяващ вписването ѝ в европейския семестър, на която да се обсъдят теми като европейският семестър, стратегията „Европа 2020 г.“, техният принос и най-добрите практики в тази област.

10.1

ЕИСК смята, че самите заинтересовани страни могат също да подновят ангажирането си с процесите в рамките на стратегията „Европа 2020“. Независимо от презумпцията, че основната отговорност се носи от държавите членки и че именно те трябва да преразгледат процесите за ангажиране на партньорите, заинтересованите страни също могат да научат повече един от друг и да проявяват повече доверие в прякото ангажиране с европейските институции и с националните правителства. Също така въпреки необходимостта правителствата спешно да преосмислят сроковете на процесите, заинтересованите страни трябва да подобрят собствената си подготовка във връзка с етапите на европейския семестър.

11.1

В своето искане към ЕИСК за изготвяне на становище кипърското председателство на Съвета на ЕС отреди особено голямо значение на даването на принос за по-доброто включване на гражданското общество в прилагането и последващите действия в обществено-политически области като политиките по отношение на бедността и изключването. ЕИСК застъпва виждането, че участието на заинтересованите страни в един структуриран и редовен диалог на европейско и национално равнище има решаващо влияние върху възможностите за намиране на ефикасни решения за тези проблеми.

11.2

Важно е в рамките на дейността на платформата срещу бедността и изключването да се култивират партньорското сътрудничество (англ.: stakeholder approach) и структурираният диалог с участниците от гражданското общество в изготвянето на политиките, прилагането и проследяването. В области като бедността и социалното изключване често именно участниците от гражданското общество са тези, които непосредствено на място регистрират тенденции и обществени развития и ги правят достояние на общественото съзнание. Тяхната целенасочена активност за изтъкване на потребителската гледна точка и дейността им в областта на превенцията, но също и разработването и предоставянето на новаторски услуги за тези целеви групи носят ценни познания и опит за стратегическите усилия срещу бедността и изключването. Тук ЕИСК подчертава значението и ролята на социалната икономика и на неправителствените организации, която е насочена към намаляване на бедността, насърчаване на създаването на нови работни места и разработване на услуги, които по творчески начин да съответстват на обществените потребности.

11.3

В рамките на тези политики следва да се споменат националните социални доклади, които допълват националните програми за реформи и се представят от Комитета за социална закрила. В тези доклади, които се основават на отворения метод на координация, се прави оценка на социалното измерение на стратегията „Европа 2020“. Изхождайки от годишната стратегия за растеж, те показват належащата нужда от реформи и съдържат предложения за конкретни мерки. От основно значение е да се създаде процедура, посредством която заинтересованите страни по-добре да участват в процеса на изготвяне на националните социални доклади, което в момента не се прави в достатъчна степен; освен това е необходимо да се създаде и по-добро обвързване с националните програми за реформи. Най-важно е укрепването на отворения метод на координация при социалната закрила, при което за отправна точка би следвало да служат интегрирани национални стратегии, за да се постигне по този начин по-силно свързване с европейската платформа срещу бедността.

11.4

Необходимо е ежегодната проява срещу бедността и изключването на равнище ЕС да бъде последвана от съответно изслушване на национално равнище в сътрудничество с публичните служби, със засегнати от бедност хора, с неправителствени организации, социално-икономически организации, със социалните партньори и други участници от гражданското общество. Целта е съвместно да бъдат констатирани и анализирани напредъкът и недостатъците в тази област на политиката и да се представят предложения за реформи. Тази проява би следвало да бъде съгласувана във времето с изготвянето на националните програми за реформи.

11.5

Провеждането на редовни срещи за диалог и консултации по специфични въпроси също би трябвало да се планира предварително, за да се даде на заинтересованите кръгове възможност да изразят своите интереси. В рамките на партньорското сътрудничество е необходимо да се извърши и проучване на социалното въздействие на годишния доклад за растежа и на постигнатия напредък.

11.6

Националните програми за реформи и определянето на национални цели са ключови компоненти в усилията за прилагане на стратегията „Европа 2020“ и на политическите стратегии за борба с бедността. Важно е да има адекватно определение на целта за борба с бедността, за да обхване тя и групи, които са засегнати от риск от бедност и от изключване в много отношения, за да бъдат стратегиите и реформите ефикасно адаптирани към тези групи. При това решаващи са включването на участниците от гражданското общество и партньорството с тях, тъй като те често са в състояние на ранен етап да открият нови рискови групи или да установят повишен риск при маргинализирани групи.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/6

1.1

Основните задачи на банковия сектор, който представлява средно 5 % от БВП в ЕС, трябва да бъдат финансиране на реалната икономика, по-конкретно иновационните европейски предприятия, на растежа на малките и средните предприятия, които са двигателят на европейската икономика и защитата на спестяванията на вложителите.

1.2

ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия и на държавите членки за укрепване на банковия сектор и за предотвратяване на нови финансови кризи чрез ограничаване на рисковете и смекчаване на последиците от тях.

1.3

ЕИСК смята, че е необходимо да се извлекат поуки от неотдавнашните икономически и финансови кризи и да се възприеме нов подход за по-ефикасен надзор от страна на националните, европейските и международните инстанции и чрез повишена отговорност на финансовите институции.

1.4

ЕИСК подкрепя мерките, имащи за цел укрепването на структурата на капитала на банките и техния капацитет да финансират икономиката и предупреждава ръководния състав на банките да не се поддава на изкушението от гонитбата на много бързи печалби и на спекулативни действия, които дестабилизират пазарите.

Отговорността на банковите мениджъри и на контролните органи на национално, европейско и вътрешно банково равнище следва да бъде по-точно определена, за да се насърчи етично поведение въз основа на прозрачни правила.

1.5

ЕИСК обръща внимание върху трудностите, произтичащи от натрупването на регулаторни мерки и върху предизвикателствата, с които 8 000 европейски банки трябва да се справят, за да продължат да финансират икономиката в контекст на тежки икономически условия в Европа и на кризата на дълга, чийто обхват и последици все още не са овладени.

1.6

Европейските банки са изправени пред засилената конкуренция на банките на трети страни, които в своите страни на произход не са подложени на същите законодателни и регулаторни ограничения като в Европа.

1.7

Мерките за укрепване на структурата на капитала предвиждат по-голям размер и по-високо качество на собствения капитал, по-добро покриване на рисковете, въвеждането на коефициент на ливъридж и нов подход към ликвидността. Тези мерки биха могли да се отразят на баланса на банките и може да доведат до чувствително понижение на рентабилността в сектора.

1.8

Следователно банките започват да намаляват размерите си, за да стават по-солидни и да се ориентират към по-рентабилни дейности и да ограничават предлагането на финансови услуги, с цел по-ефективно управление на рисковите експозиции.

Някои пледират за връщане към първоначалната им дейност – събиране на влоговете на клиентите, защита на вложителите, финансиране на реалната икономика.

1.9

ЕИСК счита, че е желателно постепенно връщане към разделянето на дейностите на търговските банки от тези на банките за финансиране и инвестиции. Настоящата световна криза показва, че една глобализирана финансова система, основана на неограничена либерализация, рискува да излезе от контрол поради злоупотребата на пазарите с тази свобода:

1.10

Новите изисквания за собствен капитал, по-специално повишаването на коефициента за собствен капитал с най-високо качество на 9 % до 30 юни 2012 г. за 60 банки със системно значение и от 2015 до 2018 г. за останалите, биха могли да имат пагубни последици за местните банки и за кооперативните банки, които по принцип са по-отзивчиви към МСП и микропредприятията. Не би следвало изискванията за собствен капитал да дискриминират нито една група банки.

1.11

Ако банките изпитват затруднения да мобилизират капитали, за МСП би било по-трудно да получат необходимото им финансиране. Трябва да се избягва свиване на кредитирането и повишаване на банковите разходи. ЕИСК се застъпва пред Комисията, Европейския банков орган и националните надзорни органи да гарантират, че капиталовите буфери на малките банки ще бъдат адаптирани към техния икономически модел.

1.12

Пруденциалните изисквания предизвикаха вече свиване на кредитирането и оскъпяването му за малките предприятия, по-конкретно за новосъздадените, иновационните и по-рисковите предприятия. Европа няма да може да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, на Програмата в областта на цифровите технологии, на изчисленията в облак, на пътната карта за възобновяемите енергийни източници до 2050 г. или на Small Business Act, ако делът на финансиране за малките и средните предприятия се намали с прилагането на новите пруденциални мерки.

ЕИСК приканва Комисията да следи съвсем отблизо развитието на кредитирането и на банковите разходи, възникващи за предприятията и за частните лица.

1.13

Мерките, които имат за цел да направят по-ефикасен надзора на пазарите от страна на националните, европейските и международните органи, ще имат дълбоки последствия за организацията на банките и на вътрешния контрол. Резултатът от това ще бъде повишена отговорност на ръководството, задължението по-внимателно да се преценява рентабилността на собствения капитал и да се управляват по-добре рисковете. Банките ще трябва да изготвят своите прогнози за продажби и стратегиите си за разработване на продукти и банкови портфейли от гледна точка на рентабилността и оценявайки способността си за усвояване на собствен капитал. Това ще доведе до реорганизация на структурите в посока нарастване на значението на отделите за ИТ, контрол и управление на риска за сметка на други, по-традиционни сектори.

1.14

Банките в ЕС имат около 3 милиона служители, голямото мнозинство от които работят в областта на банкирането на дребно. От началото на 2011 г. са закрити повече от 150 000 работни места и са затворени много агенции. Според различните прогнози през 2012 г. ще бъдат закрити още до 100 000 работни места. ЕИСК приканва Комисията да даде предимство на подобряването на отрасловия социален диалог и да засили съгласуването със социалните партньори по инициативите, които имат отражение върху развитието на професията.

1.15

ЕИСК би желал при прилагането на новите регулаторни мерки да се отчитат различията на държавите членки и по-специално на новите държави членки на ЕС, чиито кредитни пазари далеч още не са разгърнали пълния си потенциал и в които повечето банки принадлежат на европейски и световни банкови групировки. За да подобрят балансите си и да отговорят на новите изисквания, тези групировки може да се изкушат да трансферират капитал от своите филиали и да ограничат инвестициите си, като значително намалят финансирането на икономиката на тези страни. В тази връзка ЕИСК припомня ангажимента, произтичащ от „Виенската инициатива“ да не се пристъпва към изтегляне на ликвидност. Необходимо е да се защитят някои оригинални модели като кооперативните банки в Германия и Полша. Само в Полша този сектор наброява повече от 300 банки и основното му реформиране, каквото предвиждат новите правила, не би могло да се извърши без преходен период.

1.16

Необходимо е да се засилят правомощията на Европейския банков орган, за да се подкрепят действията за хармонизиране. ЕИСК припомня, че свободното движение на капитали е гарантирано на европейско равнище, докато сигурността на влоговете и платежоспособността на банките е в компетенциите на националните власти. Кредитният пазар е различен в отделните държави членки. В страните, в които кредитирането не е достатъчно развито, твърде бързото догонване на равнището на задлъжнялост може да доведе до възникването на спекулативен балон. Ако правилата за надзор бъдат приложени по еднакъв начин в целия ЕС, националните власти няма да могат да реагират навреме. При все това би било добре да се обърне внимание на предложението на редица европейски ръководители за създаване на европейски банков съюз с цел на европейско равнище да се установи системен надзор на банковите системи и да се гарантират влоговете в случай на фалит.

1.17

В световен план европейските банки рискуват да стават по-малко конкурентоспособни спрямо своите конкуренти. Банките, които желаят допълнително да увеличат собствения си капитал, могат да разчитат най-вече на средства от държавни инвестиционни фондове и от банки в Азия и Близкия изток. Съществува реална опасност структурата на собствеността в европейската банкова система да се изплъзне от контрола на държавите членки на ЕС. Поради тази причина ЕИСК призовава европейските компетентни органи да положат повече усилия, за да се прилагат и на международно равнище същите правила за надзор с цел да се стигне до истинско регулиране в световен мащаб.

1.18

Новите информационни технологии като електронно банкиране, банкиране от дома, сигурни виртуални транзакции (електронен подпис), изчисления в облак вече революционизират традиционните банкови услуги. Банките ще имат трудната задача да финансират реалната икономика и да се справят с по-високи разходи за финансиране вследствие на въвеждането на новите технологии, като същевременно рентабилността им е по-ниска. ЕИСК смята, че в хода на тези дълбоки промени е необходимо да се съдейства и оказва подкрепа на всички оператори в банковия сектор.

2.1

Финансовата криза и нейните последствия за икономиката накараха правителствата и финансовите институции да потърсят по-дълбоките корени на сриването на една система, за която се смяташе, че е солидно изградена, добре регулирана и ефикасно контролирана.

2.2

Първите мерки в областта на финансовата и паричната политика (съществено понижаване на основните лихвени проценти, ликвидност, държавни помощи) бяха приети по спешност. Мерките с по-дългосрочно действие имаха за цел да укрепят структурата на пазарите и да предотвратят бъдещи системни кризи и затова имаха регулаторен, надзорен или фискален характер. Организациите с наднационален характер като МВФ, Г20, Банката за международни разплащания (БМР) и Комисията показват готовност за сътрудничество с различия във вижданията си.

2.3

От кризата през 2008 г. насам ЕС прие най-малко 50 законодателни мерки. Деветдесет и девет процента от реформите следва да са предприети до края на 2011 г., за да влязат в сила през 2013 г., с изключение на коефициента за базовия капитал от първи ред, който трябва да се спазва от 30 юни 2012 г. от 60 банки, за които се приема, че имат системно значение. За останалите се предвижда те да влизат в сила между 2015 и 2018 г.

2.4

Споразумението Базел III, публикувано през ноември 2010 г. изисква банките да поддържат по-голям собствен капитал с по-високо качество, за да могат да противостоят на бъдещи кризи и по-конкретно предвижда:

С Базел III се въвеждат минимален коефициент на ливъридж от 3 % и два задължителни коефициента за ликвидност: коефициент на краткосрочна ликвидност, който изисква всяка банка да поддържа достатъчно висококачествени ликвидни активи, за да покрива нуждите си от ликвидност в продължение на 30 дни; коефициент на дългосрочна ликвидност, равен на минимална сума за стабилно финансиране, което превишава нуждите от ликвидност в продължение на едногодишен период.

2.4.1

Европейската комисия представи предложенията за транспониране на Базел III в ДКИ IV през юли 2011 г., за да се укрепи банковият сектор на ЕС, като същевременно банките се насърчават да продължават да финансират икономическия растеж. Комисията обаче не предприе никаква конкретна инициатива за насърчаване на кредитирането.

2.5

Целта е банките да бъдат стимулирани да разполагат с повече собствен капитал, за да устояват на кризите и да се предложи на надзорните органи нов механизъм за наблюдение на банките и за интервенция при установяване на рискове.

2.6

ДКИ 4 обхваща областите от настоящата Директива за капиталовите изисквания, но тя следва да бъде въведена в законодателството на държавите членки по адаптиран за всяка отделна държава начин.

2.7

Въпреки забавянията и несъвършенствата на приетите правила, напредъкът към ново регулиране е реален, но все още остават някои въпроси:

3.1

Банките в Европа в момента трябва да се справят с резки регулаторни и конюнктурни промени, които предизвикват опасения по отношение на способността на банките да изпълняват ролята си за финансиране на икономиката в икономическа ситуация, която е влошена поради дълговата криза и особено силно засяга еврозоната.

3.2

С решенията на Базелския комитет (Базел III) банките са задължени да увеличат собствените си активи, да спазват в дългосрочен план много високите коефициенти на ликвидност NSFR (Net Stable Funding Ratio) и да създадат фондове, отговарящи на изискванията на надзора.

3.3

Стрес-тестовете, на които банките бяха подложени на два етапа, не премахнаха опасенията от въздействието на евентуалното изпадане в неплатежоспособност на една или няколко държави от еврозоната.

3.4

В международната финансова общност се установи климат на недоверие, предизвиквайки на междубанковия пазар проблеми с ликвидността, което накара банките да се насочат към по-сигурни вложения.

3.5

В този контекст ЕЦБ се намеси на два пъти и предложи на банковия сектор кредити в размер на общо 1 трилион евро при 1 % лихва и с падеж от 3 години, нещо което беше жизнено важно за възстановяване на доверието на междубанковия пазар и за поддържане на кредитните потоци за икономиката. Значителна част от тези средства обаче беше повторно депозирана в ЕЦБ, а друга отиде за изкупуване на държавен дълг. ЕИСК счита, че ЕЦБ трябва да създаде механизъм за информация относно използването на тези средства.

3.6

Необходимостта от рекапитализация на банките, оценявана от Европейския банков орган на над 100 милиарда евро, става все по-наложителна.

3.7

Отпускането на кредит за предприятията и по-специално за МСП и за местните власти, както и за частни лица става все по-трудно. Освен това банките много внимателно проучват свързаните с него рискове, вследствие на което разходите за финансиране нарастват. Същевременно обаче алтернативата за финансиране на предприятията от страна на финансовите пазари се оказва още по-трудна. Това положение, заедно с политиката за икономии, потвърждава прогнозите за слаб или нулев растеж през 2012 г. в целия ЕС, с редки изключения.

4.1

В този контекст трябва да се припомни кризата с високорисковите ипотечни кредити: предупредителните сигнали за избухването на кризата с високорисковите ипотечни кредити трябваше да разтревожат контролните органи. Никой не се съмняваше в надеждността на инвестиция, носеща добри печалби на банкерите и на техните клиенти. При това Федералната корпорация за гарантиране на депозити (Federal Deposit Insurance Corporation – FDIC) беше предупредила за опасността, която представляват тези продукти. Но Федералният резерв не предприе никакви мерки между 2002 и 2006 г.

4.2

Фалитът на банката Lehman Brothers можеше да се избегне, ако надзорните органи навреме бяха забелязали сериозните проблеми, които тази институция е имала по отношение на ликвидността си. Опасността, произтичаща от ипотечен кредит, който представлява 100 % или повече от стойността на обезпечението си и се препродава на „пакети“ от финансови посредници, се изплъзна от контрол. За да се избегнат бъдещи кризи, трябва да се въведат мерки за лична отговорност на ръководителите на финансови институции, за липсата на адекватен надзор.

4.3

Ако е вярно, че кризата започна по причина на твърде сложните, т.нар. „токсични“ финансови продукти, то също така се видя, че надзорните органи са могли въз основа на съществуващите тогава правила да забранят създаването и пускането на тези продукти на пазара.

Новите правила няма да могат със сигурност да гарантират, че ще бъде избегната нова криза, ако надзорните органи не получат достатъчно средства за изпълнение на мисията си и ако вътрешният контрол остане неефективен.

4.4

Предвид либерализацията на финансовите пазари правителствата трябва да спазват своите поети на международно равнище ангажименти за сътрудничество, за да не се допусне в различни региони да действат различни правила.

4.5

Новите разпоредби би следвало да се опрат на следните принципи:

4.6

Дейността на надзорните органи трябва да бъдат периодично оценявана от независим орган, съставен от експерти, които вече нямат професионални отговорности във финансовия сектор. Тази оценка трябва да наблегне по-конкретно на въздействието на техните решения за управлението на банките.

5.1

Сега банките са подложени на силен натиск, тъй като трябва да променят своя бизнес модел вследствие на нови регулаторни мерки. Комбинацията от мерки и влошена финансова и икономическа обстановка предизвика:

5.2

Всичко това води до:

5.3

Новите правила се прилагат еднакво към големите и към малките банкови институции. Те може да се окажат непригодни в някои страни като новите държави членки от Централна и Източна Европа, които имат висок процент на растеж.

5.4

Кредитният пазар е различен в отделните държави членки. В страните, в които кредитирането не е достатъчно развито, твърде бързото догонване на равнището на задлъжнялост може да доведе до възникването на спекулативен балон. Ако правилата за надзор бъдат приложени на европейски равнище, националните власти няма да могат да реагират достатъчно бързо. Необходимо е да се засилят правомощията на Европейския банков орган, за да се подкрепят действията за хармонизиране.

5.5

Необходимо е да се вземат предвид някои оригинални модели като кооперативните банки, които функционират добре и самостоятелно. Реформиране, каквото предвиждат новите правила, не би могло за се извърши без преходен период. Кооперативните банки са съществен елемент от местното развитие, като действат в интерес на своите акционери, които са едновременно вложители и кредитополучатели: МСП, селскостопански производители, общини и много други оператори на местно равнище.

5.6

Големите банки търсят инвестиции с нисък риск и висока възвръщаемост и към това се прибавят опасенията от по-тежко данъчно облагане и загубите на някои пасиви поради държавния дълг.

5.7

Процесът на консолидация вероятно ще се ускори - спестовните каси и кооперативните банки могат да разчитат на „автономни“ източници на финансиране, но банките, които трябва да се рефинансират от пазара, ще бъдат принудени да се сливат помежду си с отрицателни последици за МСП и потребителите. Някои банки бяха купени и препродадени след разформироване на тяхната местна или регионална мрежа. Банковата концентрация на национално равнище е силна в сектора на кооперативните банки и взаимоспомагателните каси, както и спестовните каси.

5.8

По-ниската рентабилност на банките, дължаща се включително на по-високата цена на финансирането, както и много рестриктивните принципи за управление на ликвидността могат да доведат до повишаване на банковите разходи и на лихвите по срочните депозити и по сметките на частните клиенти.

5.9

В контекста на новите разпоредби банките ускоряват своето вътрешно преструктуриране с помощта на новите технологии (онлайн банкиране, виртуално гише, банкиране през смартфони).

5.10

Развитие на каналите на разпространение ще доведе в крайна сметка до намаляване на мрежите от филиали и до спад на заетостта. Прилагането на ДКИ 4 ще доведе до увеличаване на заетостта в ИТ-отделите и в отделите за управление на риска на банките, за сметка на други банкови секции. Необходимо е на всички равнища да се развие съдържателен социален диалог по въпросите на заетостта и професионалната квалификация, за да се овладеят успешно протичащите процеси.

6.1

Европейският парламент възприе по принцип данъка върху финансовите транзакции, Комисията проучва неговото въвеждане, но няма консенсус между държавите членки по въпроса, а американските власти са отрицателно настроени към идеята. Предвижданото невисоко равнище на данъка не би представлявало нито непосилна тежест за кредитните институции, нито пречка за конкурентоспособността в световен план. Както се подчертава в две приети от ЕИСК становища (1), целта на този данък е едновременно да генерира нови данъчни приходи, по-конкретно, за да се финансира помощта за развитието, и да се промени поведението на банките, като се дава приоритет на средно- и дългосрочното финансиране на икономиката, а не на съвсем краткосрочни спекулативни операции.

6.2

По инициатива на комисаря Barnier се проучва възможността за разделяне на дейностите по банкиране на дребно и тези по финансиране и инвестиции, с което се поставя под въпрос моделът на универсална банка. Дебатът е относно пълно разделяне, обособяване на дейността на инвестиционната банка или забрана за банките да инвестират за собствена сметка. Някои експерти оспорват тази идея, като поддържат мнението, че универсалните банки осигуряват дълбочината и ликвидността на пазарите и по-добро финансиране на икономиката.

6.3

Сценарият на развитие на финансовия свят и на банковия сектор се промени през последните тридесет години. Отварянето на пазарите доведе до глобализация на финансите, която от своя страна допринесе за развитието и умножаването на зоните от типа данъчно и регулаторно убежище. Засилената конкуренция в световен план благоприятства възникването на нови форми на финансови институции, на нови продукти и услуги.

6.4

Големите банкови групировки показаха слабостите и границите на растеж, който надхвърля възможността за добро управление. Те ще имат тенденцията да намаляват размерите си и да стават по-солидни, с по-слабо променливи, но по-предвидими печалби, без екстравагантни бонуси. Те ще концентрират дейността си върху своето основно предназначение, а именно да приемат влогове и да предлагат кредити, като ограничат предлагането на други услуги, ще ограничат международната си експанзия и ще съсредоточат своите дейности върху по-бързо разрастващи се пазари, което ще ограничи рентабилността им.

6.5

Благодарение на новите правила разпределянето на бонуси и практиките по отношение на възнагражденията на ръководните кадри ще е свързано с още по-голяма отговорност и ще бъде обект на още по-строг контрол.

6.6

Банковият надзор, разпрострян върху всички видове финансови институции, би позволил да се контролира дейността на небанковите институции (от вида „сенчесто банкиране“).

6.7

Необходимо е да се установят задължителни правила за достъп до професии в банковия сектор, за да се даде възможност за подбор на персонал, чиято компетентност вдъхва доверие на клиентите и инвеститорите.

6.8

Когато спрат държавните помощи и международните помощи, следствие от финансовите кризи, секторът като цяло несъмнено ще се промени в съответствие с конюнктурата и с развитието на новите технологии, но най-вече следвайки стратегиите, свойствени за всяко добре управлявано предприятие. Банките ще имат трудната задача да запазят доверието като кредитиращи реалната икономика и същевременно да се справят с по-високи разходи за финансиране и с по-ниска рентабилност.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/12

—

да се ускори натрупването на знания, трансферът на технологии и тяхното внедряване;

—

да се запази водещата промишлена роля на ЕС в областта на нисковъглеродните енергийни технологии;

—

да се насърчи науката да трансформира енергийните технологии за постигане на целите в областта на енергетиката и климата до 2020 г.;

—

да се допринесе за световния преход към нисковъглеродна икономика до 2050 г.

—

ЕТП обединяват всички заинтересовани страни: научноизследователски центрове и университети, предприятия (големи играчи и МСП), производители на заводско оборудване, организации с идеална цел и търговски организации, сдружения, публични органи и профсъюзи.

—

В платформата има ясно определени „роли“ и йерархия в сектора. Заинтересованите страни споделят обща визия, пътна карта и план за прилагане.

—

ЕТП се радват на голямо участие и силна подкрепа от предприятията, един от стълбовете на икономиката на ЕС. ЕТП се ръководят от потребностите на предприятията, като по този начин осигуряват приложимост на своите инициативи. Приносът на ЕТП е насочен не само към нуждите от технологии и научни изследвания, но и към трансфера на технологии.

—

ЕТП имат опростена управленска структура и са гъвкави, мобилизират „сили“ и обединяват ресурси.

—

Свързаните с ЕТП промишлени сектори заемат основно място във веригата на стойността. Множество иновации зависят от основни процеси (производство, преработка, горско стопанство, роботика) и материали (химически продукти, стомана). Следователно в този смисъл иновациите в областта на процесите и материалите действат като катализатор на европейските иновации.

—

ЕТП вече решават обществени предизвикателства. Те обхващат област, която оказва голямо влияние върху обществото по отношение на растежа и работните места с добавена стойност. ЕТП дават отговор на ключови политически въпроси (например биоикономика, суровини и ефективност на ресурсите).

—

Някои ЕТП разполагат с национални ТП и регионални ТП във всички страни от ЕС.

—

Образованието се разглежда като стратегически елемент на платформите.

—

Съществуващите ЕТП вече са създали редица форми за осъществяване на своята дейност (напр. ПЧП, клъстери и др.)

—

ЕТП следва да мислят стратегически и да избегнат превръщането си в ограничена лобистка група и загубата на ориентация. ЕТП могат да пострадат от дублиране или прекомерно разпокъсване на дейността им.

—

В някои случаи големите „играчи“ доминират в действията на ЕТП.

—

ЕТП трудно получават признание за авторство върху изобретените от тях крайни приложения и иновации:

—

Необходими са повече усилия за генериране на многосекторна перспектива, хармонизираща интересите на заинтересованите страни и взаимодействието между тях.

—

ЕТП следва да подобрят комуникацията си и разпространяването на резултатите.

—

ЕТП са ключът към укрепването на „индустриалната политика“ на ЕС. Свързаните с тях НТП и РТП отразяват структурата на ЕТП на равнище държави членки, подобрявайки координацията и ефективността на платформите. Координацията и хармонизацията на европейските, националните и регионалните програми за научни изследвания и иновации следва да се подобряват в сътрудничество с ЕТП.

—

Ролята на ЕТП на доставчик на решения на обществените предизвикателства ще придобива по-голямо значение с оглед на усъвършенстваната стратегия за насърчаване на иновациите, в допълнение към научните изследвания.

—

Определени са конкретни приоритети за стимулиране на иновациите в публичния и частния сектор: „Ресурсна и енергийна ефективност в преработвателната промишленост“ (SPIRE), ПЧП в областта на биопромишлеността, европейски иновационни партньорства за водите, суровините, интелигентните градове (съвместно с плана ЅЕТ и Инициативата за промишлени изследвания в областта на енергийните материали (EMIRI).

—

ЕТП призовават ЕК да използва в по-голяма степен действия за координация/подкрепа, за да стимулира сътрудничеството по веригата на стойността и да подобри усилията за опростяване. Подобряването на международното сътрудничество, привличането на най-добрия световен опит за комерсиализация и експлоатация в ЕС биха могли да допринесат значително за работата на ЕТП.

—

ЕТП биха могли да свържат новаторските инструменти от страната на търсенето с допълващи действия в областта на научните изследвания, за да ускорят пускането на пазара.

—

ЕТП биха могли да повишат осведомеността за значението на различните процеси в промишленото производство за запазване на благосъстоянието и благополучието в Европа.

—

Ориентираните към хората образование, учене и обучение следва да бъдат запазени в контекста на ЕТП.

—

ЕТП твърдят, че не разполагат с финансови ресурси да управляват платформите.

—

Упадъкът на промишлеността в ЕС може да навреди на ЕТП. Европейските предприятия губят водещата си индустриална позиция в света; като цяло те поемат много малки рискове и страдат от липса на признание за предприемачеството в сравнение с други части на света.

—

По-ефективното прилагане на процеса на опростяване на регулаторната рамка в ЕС (включително участието в проекти на ЕС), полагането на повече усилия за намаляване на разпокъсаността и конкуренцията между институционалните инициативи, по-добрата координация на политиките и засиленото видимо присъствие в бъдеще на институционално равнище биха могли да повишат ефективността на ЕТП.

—

Производствените процеси и свързаните с производството научни изследвания и иновации губят привлекателността си за обществеността като цяло и особено за младите хора. Това е следствие и от делокализацията на производствените дейности извън Европа.

—

ще засили позицията на ЕС в науката;

—

ще укрепи водещата индустриална позиция в иновациите. Това включва големи инвестиции в ключови технологии, по-голям достъп до капитал и подкрепа за МСП;

—

ще спомогне за решаването на основни въпроси, общи за всички европейци, по теми като изменението на климата, развитието на устойчив транспорт и мобилността.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/17

1.1

В световен мащаб се наблюдават бързи геополитически промени. Господстващото положение на Западния свят е поставено под въпрос както в икономическо, така и в политическо отношение. Докато бюджетите за отбрана в рамките на Европейския съюз се орязват, разходите за отбрана в Китай, Индия, Бразилия, Русия и други страни се увеличават. Следователно ЕИСК призовава Съвета и Комисията да направят цялостна оценка на аспектите, които са решаващи за позицията и ролята на ЕС в световен мащаб, която да доведе до убедително осъвременяване на външната политика и политиката на сигурност и отбрана на Европейския съюз.

1.2

Отбранителната политика се изготвя в зависимост от стратегическите интереси, предполагаемите заплахи и политическите цели на страните, които в Европа се определят основно на национално равнище. Остарелите подходи видимо водят до нарастваща разпокъсаност, пропуски, свръхкапацитет и липса на оперативна съвместимост на европейските отбранителни способности. Аргументите в полза на подобрението са необорими; необходимо е наличието на политическа воля. Това е убедително аргументирано още през далечната 1986 г. (1)! Днес ситуацията е с много по-неотложен характер в политическо, икономическо и отбранително отношение. ЕИСК призовава Съвета да работи сериозно върху изграждането на европейски отбранителен щит.

1.3

Политиката за сигурност и отбрана трябва да повиши самоувереността на ЕС и държавите членки. Тя трябва да вдъхва доверие на обществото, на широката общественост, на добре оборудваните военнослужещи, на бизнеса и на работещите в този сектор. Гражданите на Европейския съюз имат право на адекватна защита. Все по-голяма е необходимостта от европейски въоръжения, съобразени с нуждите на бъдещето. В този контекст сегашните изолирани практики на държавите членки са напълно недостатъчни и пилеят парите на данъкоплатците.

1.4

В съответствие с политиките и текущите практики в САЩ и други (нововъзникващи) участници на световно равнище и отчитайки изключителната отговорност на правителствата за защита на гражданите и гарантиране на сигурността, ЕИСК подчертава необходимостта от дефиниране на стратегическите интереси на Европа в рамките на обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО) (2). В крайна сметка триъгълникът на външните работи и политиката на сигурност, отбранителната политика и индустриалния потенциал е неделим и укрепва позицията на Европа в света, както и нейните икономически и политически интереси и ценности (правата на човека, демокрацията). Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да бъде пряко ангажирана.

1.5

ЕИСК подчертава, че ако Европа иска да поддържа силна индустрия в областта на сигурността и отбраната чрез създаване на критична маса, необходима за постигане на ефикасност и ефективност на разходите, тя се нуждае от драстична промяна в мисленето и в политиките. Тези промени трябва да доведат до стабилно и предсказуемо бъдеще за въоръжените сили, отговарящо на европейската икономическа и технологична тежест. Предвид големите различия между държавите членки, главната отговорност в това отношение е на онези държави членки, които са основни производители.

1.6

Според ЕИСК са налице силни аргументи за укрепване на процесите на планиране и ангажираност за координация в Европа:

1.7

Като допълнение към действията на Европейската агенция по отбрана и „Пакета за отбраната“ на ЕС от 2007 г. (3) ЕИСК призовава за добре разработена европейска индустриална политика за сектора на отбраната със специфичните му характеристики, продиктувани от съчетанието на правителствени изисквания и публично финансиране. В рамките на стратегията „Европа 2020“ тази индустриална политика трябва да се основава на споделени национални и европейски компетенции с Европейската агенция по отбрана и Европейската комисия като пълноправни партньори, както и на консултации с отбранителната индустрия и други заинтересовани страни, сред които социалните партньори, и на необходимостта от добре организиран социален диалог.

1.8

Европейските политики и финансиране трябва да свържат инвестициите на европейско и национално равнище, като по този начин намалят фрагментирането и дублирането на публичните разходи и повишат качеството и оперативната съвместимост.

1.9

За разработването на спешно необходимите въоръжения от ново поколение е изключително важно да се използва потенциалът на най-съвременната научноизследователска и развойна дейност. Такава дейност не може да бъде изключителна компетенция на индустрията. Основната отговорност е на правителствата. Вследствие на това тази дейност е много уязвима по отношение на текущото намаляване на бюджета. Съветът и заинтересованите страни следва спешно да идентифицират и да стартират научноизследователски програми, които да помогнат на европейската индустрия да се справи с нежеланите зависимости от други източници. Технологиите с двойна употреба са необходимост. Програмата на ЕС за научноизследователската и развойната дейност (НИРД) следва да оказва подкрепа и да осигурява ефективно трансгранично сътрудничество в тази област.

1.10

Допълнителното укрепване на европейската отбранителна технологична и промишлена база трябва да бъде планирано във възможно най-голяма степен. За тази цел са необходими задоволителни мерки на равнище Европейски съюз (4).

1.11

Необходимо е по-тясно сътрудничество между Комисията, Европейската агенция по отбрана и други заинтересовани страни. Подновеният ангажимент на председателя Barroso (5), заместник-председателя Tajani и комисаря Barnier, както и създаването на специална група за отбрана, са много навременни. ЕИСК също приветства далновидната и добре изготвена резолюция на ЕП от миналия декември относно европейската отбрана и широкия спектър от разглеждани въпроси (6).

1.12

В същия дух и с оглед на укрепването на инициативата на ЕК „Специална група за отбрана“, ЕИСК призовава Комисията да повдигне тези въпроси публично. Комисията следва също да обмисли предоставянето на елементи на подходящи отговори на констатациите, произтичащи от различията в промишлените и технологичните способности на държавите членки, както и от различията в равнищата на инвестициите в областта на научните изследвания и отбраната като цяло.

2.1

Член 42 от Договора за Европейския съюз гласи, че общата политика за сигурност и отбрана е неразделна част от общата външна политика и политика на сигурност. Член 42, параграф 3 допълва, че държавите членки предоставят военни способности на разположение на Съюза, с оглед прилагането на тази политика. От 2005 г. насам Европейската агенция по отбрана работи за укрепване на индустриалната и технологичната база на сектора на отбраната и за предоставяне на по-добро оборудване на военнослужещите. Въпреки това напредъкът е много ограничен.

2.2

Доизграждането на вътрешния пазар, както и ефективната финансова координация понастоящем са важни приоритети. Стратегията „Европа 2020“ силно подкрепя и двете цели. Този напредък трябва да бъде последван и от нови стъпки в областта на европейската отбрана.

2.3

При все това в сектора на отбраната липсва подобно развитие. Военният съюз, сключен между Франция и Обединеното кралство през 1998 г., изглеждаше като предвестник на ново мислене и на ново начало. Същият дух на тясно сътрудничество в областта на отбраната беше отразен в създаването на Европейския авиационен и отбранителен консорциум (EADS) през 2003 г. Това обаче не беше затвърдено впоследствие. От важно значение е, че страните по Писмото за намерения (групата страни с най-голям производствен капацитет, т.е. Франция, Германия, Обединеното кралство, Италия, Испания и Швеция), противно на предишните им намерения, все още не са представили надеждни предложения за рационализация или консолидация.

2.4

Стагнацията доведе до възприемане на национални подходи и поставяне на акцент върху националното производство. Наблюдава се известна ренационализация. Всички установени в ЕС индустриални предприятия се насочват към експортните пазари. Липсва обща стратегическа концепция както между правителствата, така и между индустриалните партньори.

2.5

Междувременно новите предизвикателства все повече ще влияят на потенциалните пазари. Разработването на въоръжения в развиващите се икономики е огромно предизвикателство. Китай, Русия, Индия и Бразилия (групата БРИК), следвани от някои по-малки държави, са поели по този път. Очаква се до 2015 г. бюджетът за отбрана на Китай да се увеличи от текущите 120 милиарда евро на 250 милиарда евро. Русия обяви огромно увеличение на своя бюджет за отбрана до 2015 г. САЩ изразходва над два пъти повече от общия европейски бюджет: 450 млрд евро спрямо 204 млрд евро през 2007 г., а европейският бюджет продължава да намалява. Целият европейски бюджет за научноизследователска и развойна дейност се равнява най-много на 20 % от този на САЩ. Петдесет процента от европейския бюджет за отбрана е отделен за работната ръка, спрямо 25 % в САЩ. Европа има много по-голям брой военнослужещи, но те са далеч по-зле оборудвани. Условията в световен мащаб никога няма да бъдат същите, както преди. Времето не работи в наша полза.

2.6

През последното десетилетие много проучвания призоваваха за адаптиране на отбранителната индустрия към световния пазар. Всички те изтъкват трайни недостатъци, тъй като се оказва, че пазарите в областта на отбраната са много несъвършени и повечето държави продължават да подкрепят своята „собствена“ индустрия. Опитите да се подобрят пазарите, като например „Пакетът за отбраната“ на ЕС от 2007 г., имат за цел да преодолеят някои от недостатъците на пазарите и различните национални практики.

2.7

Разглежданите въпроси са сложни, отчасти поради голямото забавяне във времето между етапа на проектиране и пускането на продуктите в експлоатация. Поради това ЕИСК счита, че възприемането на широк подход, който разглежда технологичните, икономическите и социалните аспекти, а не само отбранителната перспектива, ще бъде по-целесъобразен начин за обсъждане на тази област.

2.8

Ключов елемент са различията в стратегическите концепции на страните със значима по мащаб оръжейна индустрия, по-конкретно по отношение на определението за „основни интереси, свързани с националната сигурност“ и връзката между националната сигурност и експортните пазари. Някои по-малки страни имат доста добре развита индустрия, докато други на практика нямат никакви производствени мощности. Ясно е, че подходите на всички страни се различават в зависимост от техните нужди и потенциал. Резултатът е фрагментиране и разнородна визия за отбранителната индустрия. Операциите, подобни на тази в Либия, правят растящите пропуски в наличните оръжейни системи болезнено видими. Последиците трябва да бъдат ясно признати и оценени.

2.9

Тези тенденции се отнасят както за инвестициите, така и за заетостта. Отбранителната индустрия е високотехнологичен сектор, в който са заети пряко 600 000 квалифицирани служители, а непряко – още два милиона души. Обезпокоителен е натискът за допълнителни съкращения. Често производствените обекти имат силна регионална концентрация и биха могли да се превърнат в центрове за високи постижения, но от друга страна са изложени на риск от финансови ограничения. Тези обекти ще претърпят големи загуби, ако реорганизацията и съкращенията се осъществят по непланиран и неструктуриран начин.

2.10

Текущата заетост, разбира се, е също така първостепенна грижа за отделните правителства. На свой ред тя би могла да възпрепятства развитието на обща визия, необходима, за да се отговори по подходящ начин на социалните последици от западащата отбранителна индустрия, включително загубата на ноу хау и въздействието от това върху човешкия капитал. От друга страна, една обща визия ще благоприятства балансираното създаване на работни места и ще предотврати риска от разпиляване в посока към трети страни на научните изследователи и на високо специализираните технически и научни кадри – нещо, което би било в противоречие с целите, които ЕС си поставя посредством стратегията „Европа 2020“.

2.11

Европейските подходи и междуправителствената рамка могат и следва да работят в посоката на една и съща перспектива. Докато националният суверенитет има преимущество, резултатите от общата рамка ще бъдат ограничени, а подобренията във връзка със свръхкапацитета, припокриването и фрагментирането – малобройни. Противоречията между философията на националния суверенитет, от една страна, и финансовите, технологичните, икономическите и социалните потребности, от друга, са явни.

2.12

Следователно е обезпокоително, че целта за „общо ползване и споделяне“, т.е. организацията на европейската взаимозависимост, не е представена под формата на обща стратегия. Въпреки широката осведоменост за променения международен контекст, външният натиск очевидно все още не е достатъчно голям, за да насърчи общи походи и решения. От друга страна е забележително, че европейските страни все още са склонни да останат зависими от САЩ по отношение на обществените поръчки в областта на отбраната, вместо да извършват покупки в Европа.

2.13

За да поддържа силна индустрия в областта на сигурността и отбраната, способна да произвежда модерни системи, обезпечавайки по този начин собствената си сигурност, Европа се нуждае от драстична промяна в мисленето и в политиките. Ако бездействието продължи, понижаването на способностите ще се ускори и ще спадне до равнища, от които ЕС не би могъл да се издигне обратно на върха в някои ключови области. Това ще бъде допълнително затруднено, тъй като орязването на разходите за научноизследователска и развойна дейност ще окаже пряко въздействие върху цяло поколение изследователи и квалифицирани служители. Ако Европа не се справи с това, могат да изчезнат индустрии, да се изгубят работни места и ноу хау, поставяйки Европа в зависимост от други. Тези, които са загрижени за Европа и за европейската сигурност, трябва да придобият усещане за спешност и необходимост от действие.

3.1

Договорът за Европейския съюз с основание подчертава неразделната връзка между външната политика, политиката на сигурност и отбранителната политика. Ефективната външна политика трябва да бъде изградена върху убедителни отбранителни способности. Съответните отбранителни способности на свой ред трябва да бъдат проектирани и разработени с оглед на предполагаемите заплахи и договорените цели в много сложен и неустойчив международен контекст.

3.2

Ключовият фактор е позицията и ролята на ЕС в утрешния свят, като се вземат предвид бързо променящите се геополитически реалности, в които се появяват все повече участници от световен мащаб. От тази гледна точка ЕИСК счита, че е крайно време в Европа да се предприемат целенасочени действия. Опитът от близкото и далечното минало показва, че ако се запазят традиционните подходи, има риск Европа и държавите членки да останат на заден план.

3.3

ЕИСК призовава за стабилно и предсказуемо бъдеще за европейските въоръжени сили, отговарящо на текущата европейска икономическа и технологична тежест. Голямото забавяне във времето между проектирането на системите и въвеждането им в експлоатация затвърждава необходимостта от вземане на решения още тази година.

3.4

От социална и политическа гледна точка ЕИСК подчертава четири важни аспекта във връзка с необходимостта от ефективни европейски отбранителни способности:

3.5

Налице е непрекъснат дебат за бъдещето на ОПСО, но той рядко се определя в такъв смисъл. Много теми, като например използването на бойните групи, противоречията около разработването на единен оперативен щаб, финансирането на мисиите на ЕС във връзка с ОПСО, осигуряването на участие в тези мисии и призивите за преразглеждането на стратегията за европейска сигурност, на практика представляват разисквания на тема ОПСО, без да бъдат афиширани като такива. Ще бъде крачка напред да се подходи към този дебат, назовавайки го с правилното му име. Освен това във всички разисквания по тези важни въпроси трябва също да се отчитат последствията на решенията (или невземането на решения) за индустрията. Това ще покаже и силната връзка между индустриалния потенциал и прилагането на ОПСО. Основната отговорност е на правителствата.

3.6

Трансатлантическите отношения и НАТО са от ключово значение. Дълго време американците силно критикуваха начина, по който европейците съблюдават своите задължения в областта на отбраната в рамките на Алианса. Налице е постоянен призив от двете страни на Атлантика за „европейски стълб“ в НАТО. Досега се случва тъкмо обратното.

3.7

Причините за липсата на истински „европейски стълб“ се коренят в политиката. В Европа все още липсва достатъчна политическа воля за определяне на европейски „стратегически“ интереси или общи ключови военни способности. За разлика от нея, САЩ и други страни използват понятието за стратегически дейности, които обхващат всички научноизследователски дейности и индустрии, допринасящи за цялостната сигурност на гражданите им, без значение дали са цивилни или военни.

3.8

В този контекст ЕИСК счита, че чрез изграждането на европейски стълб прекомерната зависимост на европейските военни способност от САЩ ще бъде заменена с по-балансирани отношения. Успоредно с неотложната дискусия относно общите европейски стратегически интереси, която е от изключителната компетентност на правителствата, организираното планиране чрез сътрудничество между европейските институции, държавите членки и отбранителните индустрии, както и постепенното преразглеждане на навиците на държавите членки автоматично да купуват „готови продукти“ в САЩ, трябва да започне възможно най-скоро.

3.9

Подобряването на условията за индустриално сътрудничество с индустриите на САЩ на по-равна основа ще бъде от полза както от индустриална, така и от финансова гледна точка.

4.1

Външната политика и политиката на сигурност и отбрана са тясно свързани с отбранителната индустрия. Въпреки приватизацията, правителствата имат голям дял в отбранителната индустрия в ролята на клиенти, регулатори и органи, издаващи разрешения за износ.

4.2

Отбранителните индустрии имат голяма свобода на действие на експортните пазари. Това се дължи отчасти на приватизацията и отчасти на насърчителните практики, прилагани от правителствата: икономическата криза е причина някои министри на отбраната да се превърнат буквално в „рекламни лица“ на износа. При всички положения кризата принуждава сектора на отбраната да разглежда износа като основен елемент в своя бизнес модел. Като цяло, 2011 г. беше много доходоносна за европейските индустрии. Предприятията също отбелязват значителен успех в разработването на продукция с двойна употреба.

4.3

Участниците в световен мащаб като Китай, Индия и Бразилия, например, имат своите собствени външнополитически амбиции, което води до ръст в бюджетите за отбрана. В момента това създава осезаеми възможности за европейския износ. Докога обаче ще продължи? Индустрията все още е в добро състояние, но тези резултати се дължат до голяма степен на инвестиции от преди 20 до 25 години. Допълнителното намаляване или стагнация на инвестициите вече би довело до необратими последици в близкото бъдеще.

4.4

Освен това е реалистично да се очаква, че нововъзникващите сили ще започнат да изграждат своите индустрии независимо от западните и че впоследствие, в качеството си на бъдещи конкуренти на Европа на пазарите на трети страни, ще започнат все по-често да блокират вноса от западните страни или да го обвързват с условия.

4.5

Понастоящем в Европа не се очаква да стартират нови ключови програми и това без съмнение ще повлияе на успеха на износа в бъдеще. Освен това от много време не се е случвало водещи страни с развиваща се икономика да се нуждаят от значителен трансфер на технологии и производство в техните страни.

4.6

По всяка вероятност ще бъдат използвани еднократни договори за износ, за да се копира технологията от западните индустрии. В тези случаи освен да се блокира вносът, другата възможност би могла да бъде изграждането на съоръжения за производство и развойна дейност в съответните страни. Към момента е по-скоро въпрос на спекулации до каква степен подобно развитие би засегнало производствените мощности и възможностите за работа в Европа. В по-дългосрочен план е възможно позицията на европейската индустрия да бъде подкопана от нововъзникващите гиганти. По-развитите технологии и по-голямото производство в тези страни ще се отрази също и на (потенциалните) европейски експортни пазари в други трети страни. Съревнованието на продуктите и цените ще стане още по-ожесточено.

4.7

Поради големите закъснения в разработването и производството, както и технологичните инвестиции и непрекъснатите иновации, Европа се нуждае от целенасочено сътрудничество с цел да гарантира наличието на съвременна и самостоятелна отбранителна индустрия. Доколкото размерът на пазара се определя предимно от националните граници, той почти автоматично се намира под прага на критичната маса дори в големите държави членки. Износът за трети страни би могъл да облекчи това положение до известна степен, но бъдещето е несигурно, а пазарните условия често са твърде нестабилни.

4.8

Непрестанно намаляващите бюджети, които в настоящите условия означават значителни ограничения, трябва да дадат сигнал за тревога. Те оказват въздействие върху бюджетите за инвестиции и обществени поръчки, особено когато оперативните разходи и разходите за поддръжка се запазват на същото равнище или се увеличават в резултат на текущи военни операции (като например операциите в Афганистан, Либия и операциите срещу пиратството).

4.9

Това води до отлагане или дори отмяна на инвестиции, които са от ключово значение за индустрията, за да може да поддържа и подновява производствените и развойните способности. Освен това самата индустрия би била по-малко склонна да инвестира в такава поддръжка или нови дейности през трудните времена. Необходимите инвестиции могат да бъдат осигурени, само ако се работи последователно и със съвместни усилия.

4.10

ЕИСК призовава за добре разработена европейската индустриална политика за сектора на отбраната, която обхваща всички фази от проектирането на системите до оперативното им приложение. Става въпрос за специфична индустриална политика. По своята природа тя представлява обществен пазар: поради ниските маржове на печалба в началото и специфичните правителствени изисквания, е необходимо НИРД трябва да продължат да бъдат финансирани и след получаването на началния капитал. Необходимо е да се идентифицират ключови европейски индустриални способности, както и да се разработят инвестиционни политики за насърчаване на стабилно европейско производство. Тъй като нито една страна не разполага с необходимите ресурси за финансиране на въоръжения „от ново поколение“, налага се да се обединят националните и европейските цели, както и националните и европейските ресурси, както във финансов, така и в индустриален план. Управлението следва да се основава на споделени национални и европейски компетенции в съответствие с договорената стратегия „Европа 2020“. Това представлява също ефективен „етикет“ за оптимизиране на сътрудничеството между европейските институции и в рамките на Комисията, което все още не е оползотворено напълно. Във връзка с това Специалната група за отбрана, която скоро ще започне да действа като платформа за обсъждане на приоритетите, способностите и пропуските – с участието на Комисията, Европейската агенция по отбрана и Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) – би могла да окаже ценна подкрепа.

4.11

Научноизследователската и развойната дейност е централна тема. Отбранителната индустрия е високотехнологична, изискваща много знания индустриална дейност, която ще бъде необходима за пълното разработване на прототипи. Научноизследователската и развойната дейност почти в никой случай не е изключителна отговорност единствено на индустрията. Развитието и жизненият цикъл на системите са твърде дълги, а финансовото въздействие – твърде голямо, за да бъдат поети от индустрията всички финансови рискове. Историята показва, че всички успешни програми се изпълняват съвместно от правителствата и индустрията.

4.12

Голяма част от НИРД в областта на отбраната по света идва пряко или непряко от страна на правителствата посредством покупки. Като се има предвид естеството на продуктите, не е изненадващо, че като цяло отбранителните индустрии избягват прекомерния финансов риск. НИРД в областта на отбраната е особено уязвима по отношение на правителствените съкращения.

4.13

Поради това в допълнение към индустриалната консолидация държавите членки, Комисията и индустрията трябва да се споразумеят за достатъчно финансиране и обединяване на научноизследователската дейност, технологиите и развитието. Инвестициите в отбраната изискват високо равнище на финансиране за НИРД и технологични проекти. Освен това трябва да е гарантиран достъпът до ключови технологии. Ако достъпът до ключови за развитието и производството технологии бъде отнет поради ограничения на износа, наложени от трети страни, биха възникнали сериозни проблеми за постигане на целите за европейска сигурност.

4.14

НИРД, осъществена извън организациите за военно сътрудничество, заема все по-важно място поради постигнатия в много области напредък на независимите науки и технологии. Често се случва едва в последната фаза на развитие крайното приложение да покаже дали научноизследователската и развойната дейност може да се определи като военна или гражданска. НИРД „с двойна употреба“ е с нарастващо значение за целите на отбраната – пример за това са информационните технологии. Следователно е от ключово значение за европейската отбранителна технологична и промишлена база (ЕОТПБ) да стимулира НИРД „с двойна употреба“, по-конкретно защото това позволява получаването на финансиране отвъд средите, свързани с отбраната.

4.15

Държавите членки трябва да се договорят за публичното финансиране за НИРД на равнище ЕС. То може да бъде отпуснато по предстоящата Осма рамкова програма (8РП) или чрез отделен фонд, за предпочитане чрез пакети за модерни научноизследователски области, например нанотехнологии и изкуствен интелект. Трябва да бъдат планирани специални процедури, като се има предвид връзката между отбранителната индустрия и публичния сектор.

4.16

Европейската агенция по отбрана и Европейската комисия трябва да играят важна роля, както е предвидено в Европейската рамка за сътрудничество, също за да се избегне текущата политическа намеса. Европейската агенция по отбрана следва да получи възможност да разгърне цялостната си роля, предвидена в Договора от Лисабон (7).

4.17

От ключово значение за разработването на индустриална програма и програма за НИРД в областта на отбраната е работещите в сектора да разполагат с по-актуални умения (8). Това е поредният силен аргумент в полза на стабилна рамка за НИРД и индустрията, вместо хаотичното преструктуриране. Не трябва да се забравя, че работната сила в сектора на отбраната е основата, върху която се изгражда бъдещето на отбранителните способности. Консултациите и комуникацията с индустрията, научноизследователските институти, висшите учебни заведения, военните организации и заинтересованите синдикати трябва да допринасят за това текущото преструктуриране и ориентираното към бъдещето оръжейно производство в Европа да бъдат правилно организирани.

4.18

Бюджетните ограничения налагат търсене на решение за припокриването и неефективността. Контролираната консолидация не означава непременно създаване на големи предприятия, а натрупване на достатъчно критична маса и качество, съобразено с международните стандарти, които осигуряват конкурентна позиция на вътрешните пазари и на пазарите на трети страни. Все по-нарастваща е необходимостта от координация на планирането на проектите на равнище ЕС от правителствата, съответните участници от ЕС и индустрията.

4.19

Различията в размера и продукцията на индустриите са факт. Държавите членки се различават много по отношение на индустриалната си значимост. Евентуално споразумение между участващите страни следва да включва гаранцията, че индустриите на държавите, които не са страни по Писмото за намеренията (т.е. основни производители) ще бъдат свързани с релевантни проекти. Този подход не само е желателен от политическа гледна точка, но също насърчава продуктивни взаимоотношения между големите и по-малките предприятия, както и научноизследователските институти. В качеството си на доставчици МСП следва успешно да дават принос за веригите на интелигентна специализация.

4.20

Необходимо е да се обърне специално внимание във връзка с констатирана уязвимост в някои страни от Централна Европа поради тяхното изложено на рискове географско положение. С оглед на необходимостта гражданите на тези страни да се чувстват добре защитени, както и на желателното оползотворяване на специфичните технически знания в областта на отбраната, ЕИСК изтъква необходимостта от подходящо интегриране на наличните знания и умения в страните в Централна Европа в текущи и бъдещи проекти в областта на отбраната.

4.21

Един интегриран европейски пазар за отбранителни продукти би изградил по-стабилен вътрешен пазар. Освен че ще обедини съществуващите национални пазари, европейският пазар ще насърчи хармонизацията или дори стандартизацията на изискванията и на правилата за обществените поръчки на отделните държави членки. По-голямата хармонизация или стандартизация биха подобрили финансовите и икономическите условия, повишавайки конкурентоспособността на европейските предприятия на глобалния пазар.

4.22

Един европейски пазар в областта на отбраната би имал критична маса. В този контекст ЕИСК посочва неблагоприятните последици от това държавите членки да продължават да купуват „готови продукти“ в чужбина, особено от САЩ. Това на първо място подкопава предимствата от наличието на европейски пазар за индустрията; в резултат цените на тези отбранителни продукти ще се увеличат за европейските клиенти, ако на индустрията се попречи да продава на пазарите на трети страни, където (държавната) конкуренция без съмнение ще става все по-ожесточена. На второ място, европейските държави, които купуват „готови продукти“ в САЩ, плащат за американските технологичните разходи, които са включени в цената на продуктите.

4.23

Предвид финансовите и международните политически перспективи, е задължително провеждането на задълбочен европейски дебат и извличането на оперативни заключения. Ако не всички държави членки са склонни да участват в една обща рамка, би следвало предимство да има принципът на „засиленото сътрудничество“. По-голямата интеграция и позитивното отношение спрямо купуването на европейски продукти ще се окаже единственият начин пазарните размери да се доближат до тези на САЩ и да станат съпоставими с тях. Без наличието на ефективен вътрешен пазар има сериозни основания за съмнения дали европейската индустрия има шанс да се конкурира на световно равнище.

5.1

Индустриалната ситуация на различните видове въоръжени сили – сухоземни, морски, въздушни – значително се отличава в отделните страни. В редица области вече за нито една страна не може да се каже, че е способна със собствени сили да разработи въоръжения от ново поколение.

5.2

В сухоземния сектор само ограничен брой големи предприятия за интегриране на системи са способни да разработват и произвеждат основни бойни танкове (ОБТ) и по-леки военни превозни средства. Основните европейски производители са във Франция, Германия и Обединеното кралство. Има широк кръг от недостатъчно представени производители на подсистеми и третични доставчици от Централна Европа.

5.3

Много страни развиват своя „собствена“ корабостроителна промишленост и строят плавателни съдове, които са много различни по размер и сложност в отделните страни. Страните по Писмото за намерения и Нидерландия са водещи; това се отнася и за областта на идейните проекти и сложната апаратура за военноморски изследвания, които значително се различават от развитието на търговското корабостроене. Тук отново са налице широк кръг производители на подсистеми и третични доставчици.

5.4

Само в няколко страни се разработват и произвеждат военновъздушни средства. Индустрията е концентрирана в малко на брой предимно мултинационални компании, които работят на европейско равнище и извън европейските рамки. Индустрията основно е съсредоточена в Европейския авиационен и отбранителен консорциум (EADS) и предприятията BAE Systems, Dassault и Saab-Aircraft. Най-модерните изследвания в областта на аеродинамиката се извършват в малко на брой страни.

5.5

Секторът на електрониката, включително сектор „Командване, комуникации и контрол“, с ключови играчи като Thales, BAE Systems и Finmeccanica е с нарастващо значение за отбраната. За Philips и Siemens – най-големите европейски индустриални групи за електроника – секторът на отбраната не е от такова значение. В техния случай производственият обем за рентабилно масово производство на специфични електронни компоненти, като интегрални схеми за отбраната, бездруго е твърде малък. Въпреки това ангажирането на тези големи индустриални групи подчертава значението на двойната употреба в тази област.

5.6

Кръгът на предприятията, произвеждащи боеприпаси и взривни вещества постепенно намаля през последните десетилетия в резултат на ограниченията, свързани с околната среда. Обществената безопасност принуждава тези отрасли или да местят старите производствени обекти, или направо да ги затварят.

5.7

Достъпът до ключови технологии е от основно значение и трябва да бъде подкрепян в рамките на ОПСО. Същото се отнася и за някои материали, като например въглеродните влакна или материалите за електронни компоненти.

5.8

„Пакетът за отбраната“ на ЕС от 2007 г., приет през 2009 г., би могъл да окаже значителна помощ. Държавите членки трябваше да транспонират директивите през лятото на 2011 г. Все още е твърде рано за положително или скептично отношение спрямо техните вторични ефекти за създаването на вътрешния пазар. Процесът все още не е завършен и изпълнението на целта за междуобщностен трансфер на отбранителни продукти, както и на понятия като „основни интереси на националната сигурност“, все още предстои.

5.9

Член 346 от ДФЕС предвижда възможност за дерогация от законодателството на ЕС за обществените поръчки, с цел опазване на основните интереси на националната сигурност. Тази широка формулировка би могла да попречи на правилното развитие на пазара, по-конкретно в посока на желаните вериги за доставка. ЕИСК призовава за по-специфично тълкуване на член 346, което създава достатъчно възможности за разработване на европейски решения и оптимални европейски вериги за доставка и насърчава сигурността на доставките, наличната специализация в държавите членки и доброто съотношение между качеството и вложените средства.

5.10

Националната сигурност на информацията поражда проблеми, сходни със споменатите в параграф 5.9, и също трябва да бъде преразгледана. Тя представлява важен и чувствителен въпрос във връзка с участието на европейските индустрии в отбранителни проекти в САЩ.

5.11

„Споделянето и общото ползване“, както и общите програми за обучение, трябва да са насочени към бъдещето. Основно условие е думите да се заменят с конкретно планиране и целенасочен подход с ясно определени стъпки. Независимо от това, докато не се постигне споразумение по въпроса за отбранителните доктрини, ще бъде много трудно да се изпълнява по подходящ начин „споделянето и общото ползване“.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/24

—

включване на мъже в дебата и комуникацията;

—

премахване на стереотипите въз основа на пола, особено в образованието и кариерното развитие;

—

насърчаване на академични проучвания, което може да доведе до възникването на нови предприятия на жени;

—

осигуряване на справедлив достъп до финансиране и ресурси при равни условия и

—

подобряване на социалната защита за самостоятелно заетите лица.

—

Европейската мрежа на менторите на жените предприемачи, официално представена по време на проява на полското председателство на 15 ноември 2011 г. Мрежата е една от мерките, предложени в прегледа на SBA за 2011 г., която подкрепя и допълва действията за популяризиране, подпомагане и насърчаване на предприемачеството сред жените;

—

Европейска мрежа за управляващи политиките лица за насърчаване на предприемачеството сред жените (WES);

—

Портал за предприемачество сред жените (6).

—

да отстраняват незаконната дискриминация и тормоза въз основа на пола;

—

да насърчават равните възможности между жените и мъжете.

5.1.3.1

Да се създаде офис на жените, собственици на предприятия в рамките на Европейската комисия и в компетентните министерства на държавите членки. За предпочитане е това да става не в министерства по въпросите на равенството между половете, за да се направи ясно разграничение между икономически предприемачески дейности и отговорности, във връзка с равенството между половете. Този офис трябва да има сериозен мандат с цели и ресурси. Понастоящем в ГД „Предприятия и промишленост“ само 1 служител от 900 души се занимава специално с предприемачеството сред жените в Европа!

5.1.3.2

Да се определи директор/специален пратеник или представител на високо равнище по въпросите на предприемачеството сред жените в рамките на Европейската комисия и министерствата на предприемачеството сред жените в държавите членки, но с междуведомствена роля за повишаването на осведомеността за икономическите ползи от насърчаването на повече жени да започнат и да развиват бизнес. Тези длъжности би трябвало да бъдат времево ограничени (от 4 до 10 години в зависимост от икономическата и финансовата структура) и би трябвало да имат много ясни правомощия с конкретни цели и отчетност. Директорът/специалният пратеник или представителят на високо равнище по въпросите на предприемачеството сред жените би могъл да отговаря и за насърчаването на кариерното развитие в промишлеността и академичната сфера, което ще доведе до повишаване на броя на жените предприемачи в изследователската дейност, науката, високите технологии, директната търговия и онлайн/ИТ разработките.

5.1.3.3

Да се събират съществени данни, което ще позволи да се отразяват и отчитат в количествено отношение отпуснатите ресурси за жени предприемачи – основната причина, поради която жените са подложени на дискриминация в бизнеса, особено при основаването на предприятия. Трябва да се подкрепя изготвянето на годишен преглед на политиката и проучванията в областта на предприемачеството сред жените в европейските региони. Да се увеличи събирането и достъпът до данни, групирани по полов признак, в правителствените учреждения и агенции. От съществено значение е ГД „Предприятия и промишленост“ и министерствата на икономическото развитие в държавите членки да извършват оценка на въздействието върху равенството между половете, като събират съответни данни, които включват броя на жените предприемачи, броя на предприятията, собственост на жени, броя на служителите в тези предприятия, отпускането на ресурси за тези предприятия и предприемачи. Важно е да се признае, че страни като Австралия, Канада и САЩ успешно повишиха равнището на предприемачеството сред жените чрез събирането и анализирането на подобни данни.

5.1.3.4

Да се привежда в изпълнение действащото законодателство в области на равенството между половете. Последните данни показват, че безработицата сред жените е достигнала най-високото си равнище в Европа от 23 години насам. Отбелязва се и рекордно равнище на младите хора, включително много дипломирани жени, които не са икономически активни. Разликата в заплащането на жените и мъжете съществува и липсват представители на жените в процеса на вземане на решения в Европа. От съществено значение е ЕС и държавите членки да изпълнят своето задължение по отношение на равенството между половете при представянето на информация по полов признак, особено при събирането на данни и отпускането на ресурси.

5.2.1.1

Тъй като всички дейности, свързани с насърчаването на предприемачеството между жените и предприятията, собственост на жени са от социална и икономическа полза за всички, мъжете трябва да бъдат насърчавани да участват в този дебат и да признаят добавената стойност на насърчаването на предприемаческата активност на жените. Съответните методи на комуникация, мрежи и обучения би трябвало да включват и двата пола, а системата за социална защита би трябвало да гарантира, че всички в обществото са третирани по един и същи начин.

5.2.1.2

Да се осигури достъп за всички до предприемачеството, като се гарантира, че образованието на всички равнища премахва стереотипите за предприемачите въз основа на пола и като се следи за езика и понятията, които се използват при описването на предприемачите. В същото време да се гарантира, че подкрепата, която понастоящем се предлага на предприемачите от страна на университети и институции за допълнителна квалификация, е привлекателна и полезна за младите жени, като по този начин ще се преодолеят различията между броя на младите мъже и младите жени, които започват бизнес.

5.2.1.3

Да се насърчават традиционното и нетрадиционното кариерно развитие на жени от всички възрасти по неутрален спрямо пола начин. Европа разполага с голям брой висококвалифицирани жени с дипломи, много от които в сегашния момент са без работа в резултат на кризата и които може би не са се замисляли за варианта да започнат собствен бизнес.

5.2.1.4

Да се създадат специални бизнес центрове за жени, където да се предлагат основна бизнес информация, мрежи, обмен на знания, обучение и наставничество. Те липсват в някои държави на ЕС и често разполагат с недостатъчно ресурси в рамките на сдруженията на бизнеса и търговските камари в ЕС. Въпреки това тези центрове, към които се насочват целеви ресурси, могат да бъдат изключително ефективни в насърчаването на предприемачеството сред жените. В Германия могат да бъдат намерени много примери за добри практики.

5.2.1.5

За жени, които биха искали да създадат свое собствено предприятия или да се занимават с изследователска дейност или иновации, да се осигури подкрепа и достъп до информация, средства и ресурси за изследвания, наука и технологии.

5.2.1.6

Финансовите институции да преразгледат предоставянето на информация за кредитирането в съответствие с пола. Някои проучвания показват, че отпускането на кредити на жени е на ниско равнище и често при значително по-високи лихви отколкото за мъжете (15).

5.2.1.7

Да се преразгледат правилата за социална защита за всички предприемачи, но по-специално практическите аспекти на разпоредбите за жените предприемачи по време на бременност, за жените предприемачи, които са майки и за тези, които полагат грижи за роднини. Планът за действие на Комисията „Европейска програма за предприемачество“ (16) привлича вниманието върху необходимостта от по-добри схеми за социална защита, но не се задълбочава в предоставянето на съответни предложения.

5.2.1.8

Да се разработи и прилага споразумение за публично разпространение, валидно за целия ЕС, с което обществените медии от държавите членки да се насърчават да поемат ангажимент за определянето на цели за балансирано по отношение на пола медийно отразяване във връзка с предприемачеството – жените да бъдат махнати от „женските страници“ и да бъдат прехвърлени в тези, посветени на бизнеса! Проучвания показват, че медийното отразяване може да повлияе значително и положително върху възприемането на жените предприемачи и отношението към тях. Засиленото медийно отразяване на успешни жени предприемачи като модели за подражание би имало измеримо въздействие върху отношението на обществото спрямо жените предприемачи.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/29

1.1

Потенциалът на жените, работещи и/или упражняващи предприемаческа дейност в селското стопанство и селските райони, трябва да се анализира, отчита и насърчава във всички политики на ЕС, а не да се санкционира от някои от тях: това е необходимата основа, за да могат жените да бъдат действащи лица в развитието и иновациите, което помага на всички сектори да излязат от кризата.

1.2

В цялото законодателство на ЕС и в неговите програми трябва да бъдат гарантирани равно третиране, равни възможности и мерки за подобряване на положението на жените чрез ефективно включване в политиките на въпросите, свързани с равнопоставеността на половете, чрез опростяване на процедурите за достъп до ресурси и периодична проверка на резултатите.

1.3

Жените трябва да бъдат включени в плановете за развитие на сектора на териториално и регионално равнище: това предполага, че те имат възможност да участват, да изразяват своите нужди, да споделят опит и проекти (изграждане на капацитет).

1.4

Чрез взаимодействието на университети и изследователски центрове със заинтересованите жени трябва да се анализират потенциалът и нуждите; да се осигурят обучителни инструменти и технологии за подкрепа на развитието на предприятията, управлявани от жени; да се подобри качеството на работа и живот на жените в селското стопанство.

1.5

ИКТ (1) са от решаващо значение за развитието и подобряването на участието на жените в селското стопанство, при условие че са ефикасни, добре разпределени по цялата територия, достъпни и евтини (широколентови). Това може също да създаде работа и за техници в областта на ИКТ.

1.6

Създаването на мрежи от жени, улеснено от висококачествените ИКТ, развива контакти, подкрепя участието и благоприятства отношенията и обмена на добри практики между жените от ЕС и жените от страните кандидатки и от трети страни, което е от полза за международното сътрудничество и търговията.

1.7

Обучението следва да бъде насочено към нуждите и потенциала на заинтересованите жени; иновационните форми на разпространение на знанията могат да бъдат възложени на самите жени (дискусионни групи и самообучение, рубрики в пресата, действия по предоставяне на информация в учебните заведения и др.).

1.8

За да могат жените да се организират и участват, като развиват своя потенциал, са нужни ефикасни, достъпни и гъвкави услуги, които да освобождават време за сметка на работата, свързана с полагане на грижи. Това се отнася до здравеопазването, транспорта, кредитите, дистрибуцията, маркетинга, грижите за възрастни хора и деца, но също така и за секторите, свързани със социалните грижи, за да се гарантира защита на жените, които не разполагат с такава. И в този случай се създава работа – в съответните служби.

1.9

Всички държави членки на ЕС би трябвало да насърчават правното признаване на неплатените семейни работници в селското стопанство с цел осигуряването на превантивна и здравна защита. На равнището на ЕС би било целесъобразно да се определи нормативна рамка за съсобствеността, евентуално чрез създаване на статут на жената от земеделските и селските райони.

1.10

Жените могат да допринасят за устойчивостта на селското стопанство и територията, ако разполагат с необходимите познавателни средства и технологии (екологосъобразни технологии, управление и ефикасно използване на ресурсите, производството на чиста енергия). За създаването на този вид иновационни и устойчиви предприятия следва да се предвиди ускорена процедура за лесен достъп до ресурси (особено по II стълб на ОСП).

1.11

Жените могат да бъдат двигател за възстановяването на занаятчийството, на традиционните качествени продукти и биологично чисти храни, включително чрез по-тясно взаимодействие между производителки и потребителки, което трябва да бъде проучено и насърчено (както в случая на „късите вериги“).

1.12

Реформата на ОСП и политиките за развитие на селските райони трябва да спомогнат за насърчаване на работата и дейността на жените, като това се извърши, по-специално, чрез тематични програми, предназначени за жените (II стълб).

1.13

Държавите членки, регионите, местните власти и социалните партньори споделено носят отговорността за насърчаване на потенциала на жените, живеещи в селските райони, гарантирайки условия, при които се спазват законите и прилагането на подходяща юридическа рамка, в която се гарантира принципът на равнопоставеност и представителство на половете, включително и във вътрешната им структура. Положителните примери в отделни държави членки трябва да служат като стимул за това жените да бъдат представени в подобаваща степен във всички политически, икономически и социални органи в селскостопанския сектор и в селските райони, за което настоява и Европейският парламент.

2.1

Потенциалът, представляван от жените в селското стопанство и в селските райони, е силно подценен: в доклада за ОСП за 2010 г. (2) жените се споменават само чрез статистиките на Евростат, а в доклада за развитието на селските райони за 2010 г. бегло се споменава разликата в процента участие в работата (76 % мъже, 62 % жени (3)). Дори и в интересното решение на Съвета от 20.2.2006 г. относно „Стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони“ (4) жените са споменати само във връзка с необходимостта от насърчаване на достъпа до заетост.

2.2

Европейският парламент обаче с резолюция от 2011 г. относно ролята на жените в селското стопанство и селските райони  (5), акуратно изброява основните проблеми, с които се сблъскват жените, и предлага някои стратегически начини да им се окаже подкрепа в тази социална и икономическа реалност. ЕИСК изразява съгласие с анализа на ЕП и одобрява заключенията от него, като същевременно припомня редица свои становища (6).

2.3

ЕИСК приветства предложението на Комисията за регламент с общи разпоредби относно структурните фондове и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (7), както и съобщението относно Европейското партньорство за иновациите в селското стопанство (8): тези текстове съдържат интересни елементи, които дават надежда, че институциите ще обърнат повече внимание на въпросите, свързани с равенството между половете и се надява те да бъдат последвани от подходящи решения на Съвета.

2.4

ЕИСК приветства изрично дейността на организациите на жените в селските райони и на подобни на тях мрежи в редица държави членки. Някои от тях са самостоятелни, други са част от сдруженията на селскостопанските производители. Съществуват и младежки организации в селските райони, които се ангажират в значителна степен в полза на равенството на половете. По този начин много жени получават квалификация и биват мотивирани да се ангажират още по-силно в предприемачество, в социалната област, в професионални организации и в политиката. Освен това те имат значителен принос за постигнатия досега напредък – например по отношение на социалното осигуряване на семействата на селскостопанските производители. В някои сдружения на селскостопански производители, в които досега традиционно са доминирали мъжете, днес активна роля и значително влияние имат жените (9). Такива примери следва да бъдат образец за всички държави членки.

2.5

Това становище има за цел да набележи, успоредно с цитираните документи, някои политики и мерки, които могат да помогнат на жените да разгърнат своя потенциал на работнички и предприемачки, като възприема новаторски подход, благоприятстващ устойчивото развитие и качествените работни места. По-доброто определяне на потребностите и нуждите на заетостта и женското предприемачество в земеделието и селските райони може да подобри производството, да го направи по-квалифицирано, да даде стратегически размах, да го разнообрази и създаде по-голяма съгласуваност между ОСП и политиките за развитие на селските райони и териториалното сближаване.

3.1

Последователните реформи на ОСП размиха границата между понятията селскостопанска икономика, селска икономика и управление/утвърждаване на стойността на територията. Това поставя анализа на проблемите, пред които са изправени жените, в по-широка перспектива (10), но и поражда по-голяма необходимост от точни качествени данни, разпределени по категории, като се задълбочат усилията, които Евростат вече полага. Според Резолюцията на ЕП от 2011 г. „редовно работещите в селското стопанство“ са 26,7 млн., от които 42 % (т.е. 11,2 милиона) са жени, като това включва всички селскостопански и селски дейности, свързани с извършване на някаква работа (която често обаче не е нито единствената, нито основната им дейност), докато Евростат измерва заетостта в селското стопанство на базата на годишни работни единици (AWU – Annual Working Units), което намалява общия брой на работещите през 2010 г. в селскостопанския сектор мъже и жени, независимо от статута им, на 11,1 милиона (за земеделието, горското стопанство, лова и риболова) и, следователно, на женската заетост - на около 4,7 милиона (11).

3.2

Това позоваване на статистическата методология има за цел да покаже, че проблемът не се отнася до количествени критерии, а до стратегическото значение на селскостопанските и селските райони в тяхното взаимодействие с градските и крайградските райони и тяхното устойчиво развитие (екологично и социално). Следователно положението на жените в селското стопанство и селските райони ще се разглежда от двойна гледна точка: високо равнище на европейските производствени стандарти и потенциала на жените, който може да бъде разгърнат с ограничени ресурси, но използвани ефективно и целенасочено. Ще се има предвид, че все още сме в период на тежка криза, която причинява трудности, но и създава възможности за жените, живеещи и работещи в селските и селскостопанските райони.

4.1

Наскоро проведени проучвания на ситуацията в селскостопанските и селските райони показват, че след спад в производството и заетостта, дължащ се на спад в потреблението и износа, секторът се връща към растеж и доходите нарастват. Вътрешният пазар по-специално показва известно предпочитание към качество и устойчивост: например купуването на местни (разпространение на „0 км“ или къса верига (12)) и/или биологични продукти се възприема положително от потребителите.

4.2

По отношение на заетостта, между 2007 и 2008 г. са изгубени около 900 хиляди работни места в селското стопанство, а между 2008 и 2009 г., балансът е бил - 200 000 AWU (13). Отрицателната тенденция в заетостта би могла да се стабилизира около стойности, които отразяват естествен спад в заетостта, дължащ се на рационализация на предприятията, при която неквалифицираната работна ръка намалява в полза на по-квалифицираната.

4.3

Въпреки тези вдъхващи надежда елементи, със сигурност не сме излезли от кризата, не се е подобрило и положението на жените: голяма част от селскостопанските предприятия продължават да използват неофициално женския труд, който и без това е поставен в неблагоприятно положение, както по отношение на пълното работно време (26 % от жените в сравнение с 52 % от мъжете), така и на непълното (9,7 % от мъжете в сравнение с 11,8 % от жените (14)). Тези данни не обхващат сезонната работа (в която броят на заетите е голям, като само малък процент от тях работят на безсрочен трудов договор), неофициалната и незаконно наетата работна ръка, т.е. обширна, невидима и неохарактеризирана в количествено отношение сфера, по отношение на която трябва да се вземат мерки чрез насърчаване на декларирането на недекларирания труд, и, в рамките на възможното, стабилизиране на женския труд.

4.3.1

Много тревожно е положението на имигрантките (както от Общността, така и извън нея), които често са лишени от най-елементарните права, като се започне със закъснялото изплащане на заплатите или необоснованото и неоправданото им намаляване. Тази ситуация се влоши от началото на кризата и не може да бъде оправдана с трудното предоставяне на заеми на малките земеделски стопанства и предприятия за преработка; има много случаи на работнички, на които се е наложило да се върнат в страната си на произход, без трудът им да е бил заплатен, или които са станали жертва на експлоататори, престъпници и търговци на работна ръка, които, за съжаление, все още не са наказуеми в някои държави членки на ЕС.

4.3.2

Пространствената разпръснатост на земеделските стопанства и малките размери на много от тях усложняват контрола върху коректността на трудовите отношения. Въпреки това едно внимателно управление от страна на местните власти, заедно със социалните партньори и организациите на гражданското общество, може да бъде отправна точка в борбата с нередностите и престъпността, като гарантира права и сигурност за всички.

5.1

Качественото измерение на селскостопанското производство е важен аспект на труда на жените, както като производители, така и като неплатени семейни работници и потребители, индивиди, които предават традициите, креативността и автентичните модели на поведение. За да се извлече полза от тази ситуация, е необходимо на територията да се вземат съгласувани решения.

5.2

При разработването и прилагането на усъвършенствани техники за производство, професионалната ориентация и обучението трябва да се опират на взаимодействието на изследователските центрове и университетите със селските райони, като проучванията на нуждите на жените и анализа на техния потенциал.

5.3

Често се смята, че всеки проблем на подобряване на качеството и насърчаване на конкурентоспособността може да бъде решен чрез някакъв вид обучение. Това може да доведе по-скоро до количествено, отколкото до качествено и целенасочено увеличение на предлагането на обучения, което често не отговаря адекватно нито на реалните потребности на икономиката и съответните социални участници, нито на стратегията за устойчиво развитие. За да се развива, селскостопанският сектор се нуждае от подготвени работнички и предприемачки, но обучението само по себе си не е достатъчно, за да промени веднага работата, дейността и живота, ако липсват съоръжения и услуги и ако не се създават устойчиви и качествени работни места.

6.1

Всяка дейност за обучение, предоставяне на услуги или рационализация трябва да започва с анализ на конкретните условия и възможностите на жените, които живеят и работят в селскостопанска и селска среда. Това предполага внимателен анализ на територията, на потенциала и на очакванията на хората, който трябва да се провежда с активното участие на заинтересованите жени. Участието е динамичен процес, който обвързва с отговорност националните, регионалните и местните власти, но също така и социално-професионалните организации. Общият потенциал на дадена територия може да се повиши, ако се разгърне потенциалът на жените, които живеят там. Целеви и ефективни програми за развитие на иновациите, предприемачеството и женския труд могат да създадат работни места (особено за младите), като забавят, а понякога дори и преобърнат тенденцията на обезлюдяване на селските райони.

6.1.1

Университетите и територията трябва да си взаимодействат в анализа на този потенциал: изследователските центрове трябва да бъдат включени в проектирането и оценката на плановете за развитие. Това изисква осигуряване на ефективни връзки, чрез съвременни и достъпни ИКТ между университетите и жените за извършване на по-точни изследвания и изпитването им на място (15).

6.1.2

Плановете за териториално развитие би трябвало да съдържат конкретни действия, насочени към обучение на работничките, неплатените семейни работнички и предприемачките, като изтъкват способността им за адаптация, иновации, за предаване на знания и модели на поведение. Преминалите през обучение жени би трябвало да бъдат насърчавани да предават наученото на други жени чрез официални (кооперации, структури за участие в решенията на местните власти, групи за действие в рамките на развитието на селските райони и др.) и неофициални средства (дискусионни групи и групи за самостоятелно обучение, лекции в учебните заведения, радио- и телевизионни предавания, рубрики във вестниците, социални предприятия и др.). Необходимият стимул се изразява не само във финансови средства, но и в освобождаване на време за жените, благодарение на улеснения и добри местни услуги (платен отпуск, детски заведения, ефективен и безплатен транспорт (16), временно заместване в работата при полагане на грижи, селски детски градини и др.).

6.2

Предпоставка за това е ефективното, бързо (широколентово) и евтино интернет покритие, предвид факта, че в цели държави от ЕС по-малко от 60 % от домовете са свързани към мрежата. По-широкото използване на ИКТ може също така да улесни дистанционното обучение, комуникацията между отдалечени части от територията и представлява стимул за общуване с жените от селските райони на други страни, като събужда и интерес за изучаване на чужди езици и обмяна на опит.

6.2.1

Освен това ИКТ улесняват създаването на мрежи на предприемачки, неплатени семейни работнички и обикновени работнички, които, стимулирани от присъствието на мигрантки от страни извън ЕС, общуват и взаимодействат с жени от трети страни кандидатки. Това може да породи ползотворен обмен на опит, по-добро сътрудничество за развитие и дори още по-голяма търговска интеграция, както и да допринесе за решаването на предизвикателството, свързано с продоволствените доставки на световно равнище.

6.3

Здравето на жените в селскостопанските и селските райони е приоритет. Ефективни здравни услуги, включително със съоръжения за дистанционна медицина и дистанционно диагностициране, и качествени медицински служби трябва да следят за здравето, безопасността и професионалните заболявания на работното място, и това също може да създаде работни места за квалифициран персонал. Тези услуги (особено за репродуктивното здраве и гинекологична превенция) би трябвало да бъдат безплатни; във всички случаи разходите винаги трябва да бъдат съизмерими със семейните доходи и разходи. Важен аспект е наличието на множество възрастни жени: в някои страни със силно селскостопанско и селско измерение, средната продължителност на живота на жените е много по-дълга от тази на мъжете, така че по-голямата част от женското население е над 60 години (17). За тези жени е от съществено значение наличието на медицински услуги, помощ и подкрепа, също и за да не задължават по-младите жени да поемат допълнителни семейни тежести.

6.4

Положението на жените неплатени семейни работнички продължава да се разглежда по много различен начин в отделните страни. Официално те не се признават за работнички, независимо че работят усилено в тази сфера, и в някои държави членки продължават да са лишени от каквито и да било здравни грижи и пенсия (с изключение на универсалната основна пенсия там, където социалната система предвижда такава). Необходими са инструменти за да се осигури покриването на осигуровките на тези жени чрез, например, специфични пенсионни фондове, популяризирани от социалните партньори или от териториалните органи. Би било целесъобразно също да се определи нормативна рамка за съсобствеността, евентуално чрез създаване на европейски статут на жената от земеделските и селските зони.

6.5

Жените в качеството им на управителки на семейната икономика са главни действащи лица в рационалното използване на енергията и унищожаването на отпадъците. Разделно събиране на отпадъците и подходящи съоръжения за компостиране и трансформация (биомаса) могат да бъдат интегрирани с целите на икономията на енергия и положителните цикли на селскостопанското и биологичното производство, които на практика са самодостатъчни в енергиен план. Достъпът до новите екологосъобразни технологии за производството и ефективното използване на ресурсите би трябвало да бъдат улеснявани и да се ползват от специални стимули за предприятия и дейности, управлявани от жени.

6.6

В много страни по инициатива на групи от жени е натрупан положителен опит в областта на селския туризъм, по-специално в туризма с кооперативен характер, като са постигнати отлични управленчески резултати. Предвид нарастващия интерес към този вид туризъм, тези дейности следва да бъдат свързани в мрежа за обмен на най-добрите практики.

6.7

За да допринася за устойчивото развитие и дейностите на жените (често упражнявани върху малки парцели), дистрибуцията трябва да бъде с високо качество, функционална и гъвкава: местните кооперации за дистрибуция, с ниски разходи, биха могли да улесняват продажбата на качествени местни продукти на по-достъпни цени. Организирането на специални прояви за популяризирането на такива продукти е доказало своята полезност.

6.8

Важно е да се изтъква стойността на занаятчийските и типичните производства, които постепенно се изгубват. Целенасочени действия за предоставяне на информация и извършване на маркетинг може да спомогнат за поддържането или създаването на дейности и работни места, като възпрепятстват напускането на селските райони и влошаването на качеството, причинени от масовия внос. Затова ефикасното взаимодействие на адекватни служби, технологии и транспорт, свързващи селските и селскостопанските райони с градските пазари е от съществено значение (18).

6.9

Необходимо е да се подобри достъпът до кредити за създаване на селскостопански предприятия и кооперации, като се направи така, че традиционните банки (особено земеделските каси и местните спестовни каси) да носят отговорност, но също и чрез насърчаване на програми за микрокредитиране, предназначени предимно за жените.

7.1

В очакване на приемането на предложението за регламент, съдържащ общите разпоредби на структурните фондове (19), припомняме, че в Регламента относно ЕЗФРСР се подчертава необходимостта да се използват ресурсите на Фонда за насърчаване на равенството между мъжете и жените и се предвижда информиране и участие на органите, ангажирани с постигането на тази цел (20). Новият общ регламент би могъл да бъде засилен чрез въвеждането на „ускорена процедура“ за жените, които създават селскостопанско или занаятчийско новаторско и устойчиво предприятие. Това би дало повече сила на гражданските организации, участващи в партньорството, посочено в член 6 от посочения нормативен текст, и би подобрило техния капацитет за даване на предложения.

7.2

Що се отнася до предложението за общ регламент за фондовете, което вече е предмет на становище на ЕИСК (21), тук се потвърждава силна загриженост за последиците, до които обвързването с макроикономически условия (член 21) би могло да доведе по отношение на проектите, насочени към развитието на инициативи в полза на жените. ЕИСК отправя искане да се приемат конкретни нормативни мерки, за да не се допуска по-уязвимите социални субекти, в това число и жените, да бъдат засегнати пряко или непряко.

7.3

ЕИСК изразява желание, Комисията, освен вече разработения в посочените по-горе предложения ангажимент, по-своевременно да набелязва промените и нуждите на жените, като избягва най-вече закостенялостта в съдържанието и методологията на програмите за подобряване на положението на жените в селското стопанство и селските райони.

7.4

По-силното и по-добро участие на жените в развитието на селското стопанство и селските райони би трябвало редовно да бъде включвано в европейските програми за изследвания и развитие, обучение (Европейски социален фонд и не само той) и мобилност на работниците, както и, естествено, в прилагането на политиката на икономическо, социално и териториално сближаване.

7.5

Разпоредби, програми и проекти, отнасящи се до прилагането на втория стълб, би трябвало да бъдат предмет на периодични проверки в рамките на процедурите по мониторинг на ОСП, за да се оцени тяхната ефективност в постигането на равни възможности и правилното използване на вложените средства.

7.6

Трябва да се осигурят тематични подпрограми в областта на политиките за развитието на селските райони и по подходящ начин да се насърчава и разпространява опитът на програмата „Leader“.

7.7

За да се разработят програми, в които приоритет да бъде разгръщането на потенциала на жените, е необходимо територията – в нейния физически административен и социологически смисъл – да бъде главно действащо лице в динамиката на участието. Организациите на социалните партньори и гражданското общество трябва съвместно и лично да носят отговорността за взетите решения и тяхното изпълнение. За да се направи това, те трябва също да покажат, че са в състояние конкретно и ефикасно да представляват нуждите на жените и да могат да ги интегрират на всички равнища на организациите, като се погрижат и за укрепване на техния капацитет.

7.7.1

ЕИСК призовава всички организации, представени в него, да обръщат голямо внимание на жените, които работят и живеят в селскостопански и селски райони, да изразяват техните нужди и стремежи и редовно да ги включват в различните структури за хоризонтално и вертикално партньорство.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/34

1.1

Осъзнавайки общия интерес от сближаване между Европейския съюз и Република Молдова, след посещението си там през март 2012 г., ЕИСК реши да предложи следните препоръки в настоящото становище, като има за цел:

1.2

Като отправя своите препоръки към Комисията и Европейския парламент, Комитетът препоръчва да се постигне балансирано споразумение за свободна търговия, като се следи за участието на организациите на гражданското общество във всички фази на процеса. За постигане на ЗВССТ би било добре дейността на ГД „Търговия“ и ГД „Развитие“ да се съгласува с тази на ЕСВД. Комитетът препоръчва:

1.3

Като отправя своите препоръки към молдовските публични органи, Комитетът насърчава правителството и парламента:

1.4

Като отправя своите препоръки към молдовските организации на гражданското общество, Комитетът изразява желание за развитие на своите отношения с молдовското гражданско общество в рамките на Източното партньорство. Той представя на гражданското общество следните предложения, които е готов да изложи и обсъди в Молдова на конференция за конкретизиране на частта „Контакти между народите“ на партньорството. Освен създаването на МИСЕС ЕИСК препоръчва на социалните партньори и партньорите от гражданското общество:

2.1

Молдовското гражданско общество вече участва в политиката на сближаване с ЕС чрез определени съществуващи механизми. Създаден през януари 2011 г., НСУ е консултативен орган с 30 членове, който работи съвместно с правителството, като към парламента съществува и друга консултативна инстанция. Националната конвенция за европейска интеграция, основана през ноември 2010 г., обединява няколко организации с цел представяне на предложения и разпространение на информация относно процеса на европейска интеграция, за да се даде възможност за пряк и открит диалог със заинтересованите страни. Освен това на национално равнище са създадени няколко тематични платформи на организации на гражданското общество.

2.2

Молдовски организации участват в различни групи на форума на гражданското общество в Източното партньорство: демокрация, права на човека, добро управление и стабилност; общи препоръки; околна среда, енергетика и изменение на климата; контакти между хората. ЕИСК изразява желание да насърчи развитието на 5-ата работна група относно социалния диалог, занимаваща се също и с икономическите и социалните въпроси (3).

2.3

Социалните партньори играят ключова роля в сближаването между ЕС и Молдова. Независимостта на профсъюзните организации е призната от конституцията, а Законът за профсъюзите от юли 2000 г. гарантира синдикалната свобода, колективното договаряне и защита на синдикалното имущество. Състоянието на профсъюзите се е променило значително през последните години: двата съществуващи профсъюза, Конфедерация на профсъюзите на Република Молдова (КПРМ) и „Солидаритате“, се обединиха в единна профсъюзна централа: Национална конфедерация на профсъюзите на Молдова (НКПМ). С присъединяването си към Международната профсъюзна организация, НКПМ се включи в международните дейности и заседания. Тя би могла да поиска статут на наблюдател в рамките на Европейската конфедерация на профсъюзите.

2.3.1

Най-представителната работодателска организация е Националната работодателска конфедерация на Молдова, която е основана през 1996 г., състои се от 32 членове и се определя като неполитическа и независима. Националната агенция по заетостта на работната сила ръководи проекта „Партньорство за мобилност“ между ЕС и Молдова, за да може интеграцията на молдовския пазар на труда да се осъществи безпроблемно. Работодателските организации участват в тази интеграция, като изпълняват решенията на проекта на местно и регионално равнище.

2.3.2

Следователно би било полезно да се засилят информационните звена на социалните партньори, които работят по въпросите на ЗВССТ в сътрудничество с колегите си от Европа или от държавите членки.

2.4

Положението на определени категории от населението, най-вече в селските райони, остава нестабилно. Влошаването на социалното положение е най-вече в ущърб на жените: висока безработица, деквалифициране, понижаване на заплатите, сезонна заетост или недостатъчни социални помощи. Жените имат сходни права с тези на мъжете, но са по-уязвими на пазара на труда. Освен това едва 14 % от молдовските предприемачи са жени. Най-голямата част от хората, които живеят под прага на бедността, са в селските райони (4), а делът на бедните в селските райони се е увеличил през 2009 г. Децата в Молдова са изправени пред сериозни проблеми: тревога будят липсата на постоянно жилище, детският труд, трафикът на хора и проституцията. Широко разпространено остава явлението „социални сираци“, тоест деца, дадени от своите родители в сиропиталища поради бедност.

2.5

Функционирането на медиите се е подобрило през последните години. В края на октомври 2010 г., с помощта на ЕС и на Съвета на Европа, Съветът за координиране на аудио-визуалните средства прие нова методология за наблюдение на отразяването на политиката в средствата за масова информация. Освен това през 2010 г. се появиха два нови телевизионни канала (Jurnal TV и Publika TV), както и четири нови радиостанции (Radio Sport, Aquarelle FM, Publika FM, Prime FM). Обучението на журналистите по европейските въпроси следва да бъде приоритет. Напредъкът в областта на свободата на словото ще позволи на гражданите и стопанската общност, включително земеделските производители, да бъдат по-добре информирани за предизвикателствата на сближаването.

2.6

Въпреки безспорния напредък, гражданското общество все още среща сериозни организационни трудности. Все още съществува териториално неравенство: неправителственият сектор е активен в големите центрове: Кишинев, Balti, Cahul и Ungheni, но е слабо активен в останалите обширни територии на страната. От друга страна, профсъюзите имат по-добро териториално покритие. В резултат от продължаващото разделение, сътрудничеството е все още доста ограничено между двата бряга на Днестър. Освен това НПО зависят в доста голяма степен от няколко външни дарители, което може да навреди на тяхната независимост и устойчивост. Накрая, дори да са качествени, експертните мрежи разполагат с прекалено ограничен кръг от специалисти, като списъкът на големите НПО в региона не се е променил много през последните години.

3.1

Подготовката на ЗВССТ между ЕС и Молдова засяга стоките, услугите и инвестициите, но сложността и задълбочеността му води до въвеждане и ефективно прилагане на достиженията на правото на ЕС в сферата на търговията. Споразумението предполага подходяща подкрепа и значителни реформи. В действителност, молдовската икономика страда от липса на конкурентоспособност, която се дължи на различни фактори: слаба транспортната инфраструктура (особено пътна), малък вътрешен пазар, недостатъчно иновативна среда, хронична нестабилност на политиките, труден достъп до финансиране и корупция. Износът вече не е насочен единствено към пазарите на страните от бившия Съветски съюз. Преориентирането на външната търговия към Европа е напълно реално: почти половината от изнасяните стоки са насочени в това направление. Това е резултат от увеличението на дела на текстилния сектор в износа (от 10 % през 1999 г. до 22,7 % през 2008 г.) (5), което се дължи на ниската цена на квалифицирана работна ръка.

3.2

Извършва се оценка на въздействието по отношение на устойчивото развитие, съвпадаща с началото на преговорите, и тя би трябвало до септември 2012 г. да предостави информация относно положителните и отрицателните последици на такова отваряне на търговията (6). В спецификациите на консултанта (7) ЕИСК трябва да бъде консултиран относно предизвикателствата на тези преговори, както и относно приноса на обществените консултации. Освен това Комитетът ще обърне особено внимание на „документа за позицията“, който Комисията ще изготви в резултат на тази оценка на въздействието, и ще следи за придружаващите мерки.

3.3

Рисковете за ЕС във връзка със споразумението са ограничени: те засягат най-вече санитарните и фитосанитарните стандарти и гарантирането на инвестициите. Необходимото подобряване на стопанския климат за привличане на европейски инвестиции преминава през засилена борба с корупцията. Индексът за възприятие на корупцията за 2011 г. поставя Молдова на 112-о място в световен мащаб с резултат от 2,9 на 10 (8). Институциите, за които това се отнася са Центърът за борба с икономическите престъпления и корупцията, както и Специалната прокуратура за борба с корупцията. Действащото законодателство е подходящо, но прилагането на антикорупционната политика е незадоволително. Следва да се отбележат липсата на финансиране на политическия живот, едно по-скоро фаталистично отношение на гражданите и недостатъчна активност на гражданското общество по тези въпроси. Борбата с корупцията е един от основните приоритети на международните дарители на помощ (Съветът на Европа, ЕС, Шведската агенция за международно развитие (SIDA), Световната банка, ПРООН, Американската агенция за международно развитие (USAID)). Няколко коалиции на НПО също са инвестирали в този сектор (Центърът за анализ и предотвратяване на корупцията, Международна прозрачност — Молдова, Обединението за борба с корупцията, а също и Центърът за разследваща журналистика). Смяната на политическата власт до момента не е довела до осезаеми резултати в тази област.

3.4

ЗВССТ ще има множество последици в социалната област. Във връзка с това ЕИСК подчертава значението на социалния диалог за развитието на страната. ЕИСК препоръчва приемането на протокола за колективни жалби на Социалната харта на Съвета на Европа, подобряването на инспекцията по труда и създаването на съдилища по трудовоправни въпроси. Молдовските органи си сътрудничат с МОТ по въпроса за черния пазар на труда, с цел сближаване с европейските стандарти, и участват в Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.) Също така следва да се подобри приемът на завръщащите се в Молдова мигранти и да се насърчат правата на молдовските граждани в чужбина. Обучението и преквалификацията на работната ръка са също сред областите, на които следва да се даде предимство.

3.5

Селскостопанският сектор и хранително-вкусовата промишленост са от съществено значение в Молдова за преговорите по споразумението. Молдовското селско стопанство следва още повече да подобрява сертифицирането на произхода, контрола на съответствието със санитарните и фитосанитарните стандарти или зачитането на правилата на конкуренцията, ако иска да изнася на европейските пазари и да гарантира безопасността на произвежданите от него храни. До този момент стандартите са приети, но тяхното ефективно прилагане е дълъг и скъпо струващ процес, особено за животновъдството (през 2008 г. единственият годен за износ животински продукт е бил пчелният мед). Привеждането в съответствие с европейските стандарти води до по-високи разходи за малките производители, ето защо органите следва да провеждат политика на институционални реформи и подпомагане на хранително-вкусовата промишленост и лозарството. Проектите, финансирани по програмата „Помощ за търговията“ на Комисията ще бъдат от голямо значение за постигане на необходимото равнище.

3.6

Производствата, които от дълго време западат, изглежда успяват да се възползват от конкурентоспособността на ниските цени в близост до европейските пазари, както показва бързото развитие на текстилния сектор. Тази лека промишленост може да се развива по цялата територия на страната, особено в по-бедните южни райони. Автомобилната промишленост наскоро направи пробив в северната част на страната, благодарение на германски инвеститори. Участието на Молдова в стратегията за региона на река Дунав и модернизацията на големите промишлени съоръжения (по-специално тези, които са разположени по десния бряг на Днестър) ще бъдат важни преимущества за развитието.

3.7

За да бъде определено като „задълбочено и всеобхватно“ едно такова споразумение за свободна търговия с ЕС трябва да се изгради въз основа на способността на Молдова да приведе своето право в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Това изискване ще доведе до необходимостта от подходящо финансиране. Опитът от разширяването на вътрешния пазар многократно доказа определящата роля на структурните фондове за гарантирането на социалното и териториалното сближаване. Вследствие на това Комитетът препоръчва да се вземат съпътстващи мерки с еквивалентна стойност, за да се намали риска от нарастване на социалните неравенства или териториалната неравнопоставеност. За тази цел комитетът за мониторинг на споразумението ще обърне особено внимание на прилагането на програмата за развитие на земеделието и селските райони ENPARD.

3.8

Екологичният баланс в Молдова дава реални основания за безпокойство за бъдещето (почва, вода, енергетика), които следва да се отчитат в рамките на преговорите по споразумението. Съветското наследство в тази област е особено тежко, по-специално по отношение на управлението на токсичните остатъци. Сушите, които преобладават през последните години, показват, че молдовската икономика е уязвима по отношение на влошаването на околната среда и климата. Освен това, повече от половината от подпочвените води са замърсени, при положение че подземните води покриват две трети от нуждите на населението от питейна вода. Политиката в областта на околната среда е белязана от липсата на достатъчно средства, въпреки международните ангажименти, като тези на ЕИБ. Освен това съществува сериозна необходимост от повишаване на осведомеността на всички икономически участници, които все още не осъзнават достатъчно добре предизвикателствата в областта на транспорта или строителството. Молдова, която се присъедини към Европейската общност за атомна енергия, също е особено зависима от вноса на изкопаеми горива, докато енергийната ефективност е все още ниска. ЕИСК призовава да се окаже подкрепа на екологичните организации по отношение на енергоспестяването, рационалното използване на ресурсите и управлението на отпадъците.

3.9

В оценката на въздействието трябва да се обърне особено внимание на положението на Приднестровието, за да се оценят, в светлината на ЗВССТ, възможните последици по отношение на сигурността на границите и отражението в икономическата и социалната област. Това споразумение би могло да допринесе за изглаждането на вътрешните спорове и да гарантира териториалната цялост.

4.1

С цел да се насърчи напредъкът на гражданското общество в постигането на повече диалог и консултации, ЕИСК препоръчва да се създаде МИСЕС, както бе направено в други страни от региона. Оценката на многостранния европейски опит ще позволи да се очертае верният път за Молдова.

4.2

Проектът за МИСЕС ще отговори на необходимостта от структуриране на гражданското общество и ще засили неговото влияние и значение. Настоящото увеличаване на броя на ad hoc структури осигурява гъвкава и експериментална рамка, но тяхното просъществуване е несигурно, а функционирането им неустойчиво. Съпоставянето на позициите на социалните партньори и сдруженията, или НПО, показва, че те са по-малко разбираеми в обществения дебат.

4.3

МИСЕС ще предостави ценен принос за постигане на консенсус относно избора на обществото, позволявайки да се вземат под внимание различните интереси в модела на развитие. Съвместната работа, основана на взаимна съгласуваност, трябва да бъде изградена около трите стълба на устойчиво развитие. Това е също така важна стъпка за постигане на устойчива стратегия за реинтеграция на Приднестровието.

4.4

Икономическият, социален и екологичен съвет дава възможност да се гарантира независимостта на анализите, предпазвайки ги от партийни спорове и спорове относно произхода на средствата, същевременно позволявайки съпоставяне на гледните точки. Освен това този съвет следва да разгледа въпросите за борба с дискриминацията въз основа на пола, произхода или религията.

4.5

Молдовският икономически, социален и екологичен съвет ще отговори на необходимостта от оценка на обществените политики във връзка с приемането на достиженията на правото на ЕС. Тази институция може да приеме комитета за наблюдение на търговското споразумение съвместно с Европейския икономически и социален комитет.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/39

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/45

3.2.1

Обръщане на „производствената пирамида“ с транснационален кооперативен подход, чиято критична маса да гарантира необходимия мащаб и обхват. Тръгвайки от едноличния или семейния производител, трябва да се насърчава сдружаването или основните кооперативи – движещият елемент на икономиката на селските райони – като се интегрират в по-мащабни структури като регионални мрежи и конкурентоспособни центрове, които да доближат селскостопанските производители до звената с най-голяма добавена стойност на търговските мрежи. Тази кооперативна структура ще позволи да се увеличат максимално добивите и да се отговори на многообразието на търсенето чрез продажба на по-близки разстояния между пунктовете на производство и на потребление (8). По същия начин кооперативната интеграция (9) осигурява по-добра проследяемост през целия процес, както на качеството, така и на ценообразуването, което на свой предполага оптимизация на средствата и по-добра ефективност.

3.2.2

Кооперативна социална възвръщаемост. Печалбите, генерирани в мрежата на кооперациите, се връщат на участващите кооперации, което увеличава възможностите за подобряване на тяхната пазарна позиция, води до по-добра пригодност за трудова заетост и по-универсален достъп до основни ресурси и при по-благоприятни условия за производители и потребители, благоприятствайки възникването на синергии в новата среда на търговски отношения.

3.2.3

Концентрация на търсенето  (10). Чрез кооперациите на потребителите и насърчаване на потребителски мрежи, които да обединяват търсенето на гражданите, се цели по-лесен достъп до продуктите на по-изгодни цени и качество. Пряката връзка с производителите се изгражда чрез местни и квартални пазари, които спомагат за напредък към по-добри виртуални търговски транзакции по интернет. Това съответства на целите, посочени от основните организации на земеделските стопани и кооперативите в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в Европейския съюз: „Целта е да се насърчат/подкрепят инициативите на земеделците във връзка с директната продажба на техните продукти на крайните потребители (напр. директни продажби в земеделското стопанство, посредством земеделски кооперации, на местни пазари, посредством колективни платформи или предприятия под контрола на производителите)“ (11).

3.2.4

Циркулярен  (12) пазарен модел въз основа на продажби на по-близки разстояния. За да се противостои на несъразмерната тежест на участниците, които не добавят стойност към веригата на пускане на пазара на селскостопанските продукти, трябва да се насърчава възможността за продажби на близки разстояния, които да доближат възможно най-много производствените единици и потреблението, съответно първичните производители и крайните потребители (13). По този начин се улеснява появата на „пазарни вериги“, които дават възможност за подходящо напасване на средства и разходи между потребностите на населението и производствените средства, като се избягват излишъци и дефицити, които освен това са причина за изкуствена нестабилност на цените. Това ще доведе до по-справедливо, прозрачно и балансирано функциониране на веригата за доставка на хранителни продукти, което ще допринесе за изкореняване на нелоялни практики и злоупотреби, които застрашават лоялната конкуренция.

3.2.5

Нови технологии  (14). Новите технологии са крайъгълният камък, на който се опира концепцията за по-кооперативен пазар, както за развитие на новаторски техники за производство на хранителни продукти, така и за създаване на логистичната инфраструктура за оптимизация на ефикасността на комуникационните процеси при въвеждането на интелигентни мрежи за производство, дистрибуция и потребление (като организационни форми с високо равнище на самоорганизация и развиваща се гъвкавост с капацитет за учене и действие за постигане на целите). Защитата от вируси, оперативната съвместимост и взаимната свързаност на тези мрежи в цифрова среда ще позволи да се заменят ненужните посредници. Следователно новите технологии трябва да бъдат инструментите за изграждане на по-висока колективна ефективност, с оглед на техния капацитет за промяна и въвеждане на иновациите във веригите за доставка на хранителни продукти.

3.3.1

Приемане на мерки в рамките на общностните политики. Следва да се насърчават, посредством реформа на правната рамка и подходяща политика на стимули, мерки в подкрепа на развитието на кооперативи чрез агенции за развитие, финансови кредити и др., средства за интеграция и интернационализация на кооперативите, мерки за сближаване и социални иновации и мерки за подкрепа на партньорства между обществени институции, малки и средни предприятия, кооперативи, сдружения на потребители и други организации.

3.3.2

Кооперативни обществени поръчки  (15). Осъщественият през последните години напредък в рамките на зелените обществени поръчки и, още по-наскоро, в приемането на етични критерии в процедурите за обявяване на обществени поръчки на администрациите, оказаха осезаемо влияние върху обществения и икономическия напредък на дейностите за устойчивост и сътрудничество. Възможността обществените поръчки да служат за пример и големият обем на поръчките несъмнено ги прави незаменим инструмент за насърчаване постигането на поставените цели. Насърчаването на пазарните потоци между обществените администрации и кооперативните мрежи може да бъде определящо за новия устойчив модел на производство и потребление.

3.3.3

Маркировки за качество  (16). Маркировките за качество са инструменти за непряко насърчаване, които указват произхода, характеристиките и качествата на търгуваните продукти, като в случая се подчертава добавената стойност на социалния елемент, който присъства в кооперативното производство („кооперативна маркировка“). Образът на марката предлага популярност и дава възможност на селскостопанските сдружения да преминат от производствена към пазарна насоченост.

3.3.4

Прозрачност и информация за потребителите  (17). Прозрачността, особено във връзка с качеството и проследяемостта, е балансиращ фактор във веригата за създаване на стойност, заедно с кампаниите за информиране на гражданите за избора на покупки в рамките на кооперативния пазар. Това води до по-голяма симетрия на информацията и координирани действия между производство и потребление (необходими за ефективността на модела, основан на устойчивост), и свързва във времето и пространството доставката с търсенето в интеграцията на съответните процеси на пускане на пазара. Групирането на потребители също трябва да бъде приоритетно, като успоредно се определят пътищата, водещи до уместната концентрация на крайното търсене на продукти на хранително-вкусовия сектор.

3.3.5

Образование и обучение в социално предприемачество и кооперативно движение  (18). Макар че този инструмент е определено проактивен и резултатите от него не са непосредствени, той е жизнено важен за затвърждаване на настъпилите на пазара промени. Усвояването на знания и кооперативни принципи в училище не само създава отрано положително отношение към този кооперативен модел и към кооперативното движение като източник на доверие, но на практика се отнася и до родителите на децата, насърчавайки ги да възприемат модели на потребление в съответствие с предложените дейности. В тази връзка е особено важно да се насърчава предприемаческият дух на младите хора и да се мотивира създаването и укрепването на кооперативи, било в производството, търговията или потреблението. Без съмнение за това ще помогнат знанията, обменът и разпространението на добрите кооперативни практики.

3.3.6

Диференцирано данъчно облагане  (19). Необходимо е едно по-справедливо данъчно облагане да даде възможност потреблението да се насочи към ефективно използване на ресурсите (20), за да се отчитат социалните и екологичните аспекти на всички продукти, както и добавената социална стойност въз основа на кооперативната формула. Въз основа на специфична данъчна рамка, данъчните стимули и компенсаторни помощи са сред най-директните и потенциално най-ефективните инструменти. Както показва опитът на различни държави членки, приемането на диференциран данъчен режим насърчава финансовата независимост и автономията, но, подобно на някои предходни инициативи, е необходим предварителен анализ на въздействието.

3.3.7

Въвеждане на нови технологии. Технологическият напредък и повсеместният достъп са най-добрият стимул за постигане на набелязаните цели. В тази връзка трябва да се посочат следните инициативи: научни изследвания и иновации в хранително-вкусовата промишленост, създаване на нови пространства и канали за пускане на пазара и накрая, удостоверяване на високото качество чрез присъждане на точки за хранителна стойност, гаранции за доставка и други ползи за обществото и отнемане на точки, например за социални и екологични разходи, наред с други, така че да се сертифицират критерии като здраве и безопасност на храните, екологичен отпечатък или социален ефект, и освен това да бъдат оценени от потребителите по отношение на цената, производствените разходи и разходите за дистрибуция. Тази система за сертифициране се нуждае от подкрепата на други елементи като интелигентни телефони, специфични информационни приложения и социални мрежи.

3.4.1

Икономическа: стабилен и сигурен достъп до пазарите за продуктите на селскостопанските производители, устойчиво финансиране, социално отговорни инвестиции, раздвижване на пазара, защита на конкуренцията, защита на правата и интересите на потребителите и др.

3.4.2

Социална: териториално устройство, развитие на селските райони и включване, културно наследство и местна и регионална идентичност, безопасност на храните и независимост на снабдяването, отсъствие на свръхпроизводство и достъпност на храните, социална проследяемост на продуктите, недопускане на изнасяне на предприятията, гарантиране на достойно заплащане и подобряване на условията на труд, социална отговорност и отговорно потребление, обществено здраве и здравословен начин на живот, пряко участие на гражданите във взимането на решения от страна на институциите и др.

3.4.3

Екологична: енергоспестяване, опазване на екосистемите, екологичен отпечатък, агроекология, рационално и отговорно използване на суровините и природните ресурси, жизнен цикъл на продуктите на хранително-вкусовия сектор, създаване на зелена заетост като стратегия за разширяване на пазара и др.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/49

—

се застъпва за необходимостта от стандартизирана правна рамка на ЕС за целия сектор на въздухоплаването, която да предотвратява практиките на безконтролно предоставяне на субсидии и да гарантира равни условия за всички участници на пазара, включително на местно равнище;

—

изразява съгласие с общия принцип, че частните инвестиции не могат да се считат за държавна помощ. Същевременно даден обществен оператор може да действа като частен инвеститор, ако инвестицията е оправдана от търговска гледна точка;

—

препоръчва отпускането на държавни помощи за инвестиции в летищната инфраструктура и на първоначални помощи за авиолинии да бъде възможно само в строго определени случаи и да бъде ограничено в зависимост от времевия период и интензивността;

—

одобрява необходимостта от пълно оповестяване на наличната помощ за летищата и превозвачите и на условията, при които е можело да бъде отпусната помощ;

—

призовава за по-нататъшно насърчаване на социалния диалог и предотвратяване на социалния дъмпинг в сектора;

—

подчертава важността на правилното прилагане на насоките – изпълнението им е от първостепенно значение;

—

призовава за дългосрочна политика що се отнася до развитието или регионалните летища. Насоките за въздухоплаването могат да бъдат прилагани успешно само ако бъдат приети ясни политически приоритети за развитието на регионалните летища.

—

необходимост от опростяване и увеличаване на прозрачността на насоките;

—

подкрепа за по-строго прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на авиокомпаниите и летищата;

—

нова категория правила с цел предотвратяване на нарушенията на конкуренцията между летищата, които се намират в един и същ район на ползване;

—

по-голяма яснота и предвидимост на правилата относно инвестиционната помощ (ясно определяне на финансовите параметри).

—

не бива да има нарушения на конкуренцията;

—

следва да се подобрят развитието и достъпността на регионите чрез по-нататъшно укрепване на регионалния въздушен транспорт;

—

следва да се избягва припокриването на нерентабилни летища;

—

следва да се избягва създаването и поддържането на свръхкапацитет.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/54

1.1

Преди всичко Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) иска да подчертае, че по дефиниция предприятието играе основна роля в стратегиите за приспособяване на единиците, опериращи на пазарите, поради което е в центъра на процесите по преструктуриране.

1.2

Комитетът подчертава важната роля по отношение на индустриалните преструктурирания, която Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) е изпълнявала и продължава да изпълнява като място за конструктивен диалог и разработване на идеи и предложения към Комисията, Съвета и Европейския парламент.

1.3

ЕИСК подчертава, че като цяло преструктурирането е сложен процес. Предвиждане на промените означава предприятията и работниците да бъдат подготвени да посрещнат новите предизвикателства чрез свеждане до минимум на социалното въздействие на промените, максимално увеличаване на възможностите за успех, създаване на среда на взаимно доверие и решително включване на социалните партньори и организираното гражданско общество.

1.4

Работниците и предприятията от ЕС са изправени пред:

1.5

Затова ЕИСК счита, че представянето на Зелената книга е навременно и подходящо, но би желал, освен започването на въпросните обсъждания и дебати, да последват конкретни и ефективни действия чрез интегриран подход на всички равнища от производството, потреблението и предоставянето на услуги. Това изисква взаимодействие и обмен на информация между различните равнища на веригата за производство и доставки, придружени от обмен на съответните добри практики и от календар с конкретни срокове за прилагането на насоки, стандарти и референтни рамки, изградени въз основа на европейски норми и общи и споделени ценности.

1.6

ЕИСК счита, че в процесите на предвиждане и преструктуриране е от основно значение да се оцени ролята на социалните партньори, на организираното гражданско общество и на потребителите на общностно, национално, регионално и местно равнище, както и на равнище предприятие, с участието на местните лидери и чрез мрежите от знания и умения.

1.7

ЕИСК смята, че социалният диалог, преговорите и участието са не само основни ценности на европейския социален модел, но също така и инструменти, които успешно подкрепят и благоприятстват социалното сближаване, качествената заетост, създаването на работни места и укрепването на иновациите и конкурентоспособността на европейските икономики.

1.8

Според ЕИСК структурните политики и политиките на сближаване на ЕС, както и тези в областта на иновациите и на научноизследователската дейност, би трябвало да бъдат насочени към проактивна подкрепа на механизмите за предвиждане и подпомагане на преструктурирането, с цел превръщането му в печеливша система за работниците и предприятията.

1.9

ЕИСК счита, че за гарантирането на успеха на европейската структурна политика е от съществено значение икономическите и социалните партньори да вземат по-голямо участие в органите за наблюдение на структурните фондове.

1.10

ЕИСК препоръчва мерките на структурната политика да бъдат тясно свързани и съгласувани с тези за подкрепа на научноизследователската дейност и иновациите, подкрепяйки чрез инвестиции и индустриални политики прехода към европейска икономика с ниски въглеродни емисии.

1.11

Според ЕИСК общностните програми за образование и професионално обучение и за учене през целия живот би трябвало да бъдат предпочитани инструменти от публичните органи и предприятията за проактивно предвиждане на промените, в допълнение към непрекъснатите усилия на икономическите оператори, най-вече МСП, и на работниците.

1.12

ЕИСК препоръчва на европейско равнище да се работи в по-тясна координация между политиките и службите на Комисията, агенциите и многобройните наблюдатели, с цел решенията на предприятията в процес на преструктуриране да бъдат подпомогнати по недвусмислен и съгласуван начин. По-специално МСП и микропредприятията, които изпитват очевидни трудности в предвиждането на преструктуриранията, би трябвало да могат да се възползват от подходящи механизми за подкрепа и наставничество.

1.13

ЕИСК подчертава необходимостта държавните помощи, предвидени в подкрепа на заетостта в предприятията, засегнати от проблемите, свързани с глобализацията, да се основават на условия, гарантиращи свободната и лоялна конкуренция.

1.14

Накрая, с цел реализиране на общата и споделена визия, ЕИСК отправя искане да бъде засилена европейската политика за подпомагане на развитието на териториални и секторни прогнозни проучвания (foresight) с широко участие, включително с помощта на едно по-голямо оползотворяване на потенциала на територията, която да създава повече и по-добри работни места в стабилни и конкурентоспособни предприятия.

1.15

Предвид демографските тенденции в Европа ЕИСК счита за особено важна активната политика по отношение на застаряването и на т.нар. „сребърна икономика“ (silver economy), като се адаптират производството и услугите към тази нова действителност.

2.1

Ще отнеме време на европейската икономика да се възстанови и да излезе от най-тежката рецесия от десетилетия насам, засегнала Европа. Кризата подлага на силен натиск националните публични финанси и правителствата и предизвиква рационализиране, преструктуриране и затваряне на предприятия от реалната икономика, което има драматичен ефект върху безработицата.

2.2

Преструктурирането се извършва чрез сложни процеси, протичащи в многоизмерни форми и включващи промени в корпоративните стратегии по отношение на организацията, формата, размера и дейността на предприятието.

2.2.1

Най-вече на секторно равнище би трябвало да бъдат определени множество икономически и оперативни цели, свързани със състоянието на световните пазари и на секторите, в които оперира предприятието.

2.3

Този процес би трябвало да бъде конкретно насочен към предвиждане на възможностите за заетост в нововъзникващите сектори с особено внимание към МСП, които понасят най-тежките последици от настоящата криза, като при това се отчитат надлежно интересите и поведението на потребителите.

2.4

Предвиждане на промените означава предприятията и работниците да бъдат подготвени да отговорят на бъдещото развитие, но също така и да се предвиди преструктурирането, нужно за посрещане на новите предизвикателства, свеждайки до минимум социалното въздействие на промените, гарантирайки стабилност и намалявайки разходите, като се защитават околната среда и устойчивото развитие. Европейските технологични платформи и извършваните от тях проучвания могат да предоставят конкретни перспективи както за работниците, така и за предприятията.

2.5

През последните две десетилетия сме свидетели на ускоряване на явленията пазарно препозициониране, преместване, реорганизиране и/или закриване на производствени единици, сливания, придобивания и/или аутсорсинг на дейности. Въпреки това обаче през последните четири години в Европа нуждите от укрепване на уменията за предвиждане на тези процеси бяха усетени с постоянно нарастваща неотложност предвид скоростта на промените и спешното преструктуриране, наложени от изострянето на икономическата и финансова криза и кризата на пазарите. Явления като силното нарастване на обема на продажбите по интернет и на трансграничните продажби също оказват влияние на пазарите в различните страни.

2.6

Икономическата и финансова криза не само ускори процесите на преструктуриране на различни равнища, но и доведе до мерки за бюджетна дисциплина и намаляване на публичните разходи, последвани от значителна загуба на работни места в публичния сектор, а също така и подкопа различните системи за закрила на работниците, местните общности и предприятията в много държави.

2.7

По отношение на преструктурирането, целта на Комисията е да помогне за укрепването и разпространяването на културата на предвиждането и иновацията в процеса на самото преструктуриране: Съюзът носи споделена отговорност с държавите членки с цел постигане на целите на член 3 от Договора за Европейския съюз (чл. 145 от ДФЕС).

2.8

Още в съобщението си от 2005 г. относно преструктурирането и трудовата заетост Комисията призна проблемите, свързани със социалните разходи на преструктурирането, не само за самите работници, изпитващи нарастваща несигурност по отношение на условията на труд, но също и за различните сектори на икономиката.

2.9

Въпреки че преструктурирането е обект основно на национално и регионално регулиране, Съюзът носи голяма отговорност за неговото управление, контрол и ускоряване, тъй като е длъжен да следи както за правилното функциониране на общностната регулаторна рамка в тази област, така и за информацията, консултацията и закрилата на работниците (1), и да играе активна роля, основаваща се главно на стратегията „Европа 2020“ и на задълженията, залегнали в Договора.

2.10

Ако иска успешно да отговори на предизвикателствата, породени от финансовата и икономическа криза, глобализацията, изменението на климата, демографските тенденции и нарастващите неравенства, произтичащи от социалната цена на програмите за бюджетна дисциплина, ЕС трябва да развива и укрепва проактивните стратегии за предвиждане и управление на преструктурирането, на базата на обща рамка от ценности и практики, съответстваща на основните социални и икономически цели на Договора.

2.11

В рамките на „интегрираните насоки“ на стратегията „Европа 2020“ (приети от Съвета на 22 април 2010 г.) Съюзът и държавите членки следва да проведат реформи, насочени към „интелигентен растеж“, воден от знание и иновации, като отчитат нуждите и поведението на потребителите, с цел:

2.12

Подкрепата за преструктурирането на предприятията и на секторите се извършва посредством системи за ранно предупреждение (вж. Европейски наблюдател на преструктурирането (European Restructuring Monitor – ERM) в предприятията, което е предварително условие за ефективно планиране на споделени от всички заинтересовани страни процеси по преструктуриране, които да позволяват на работниците адекватна професионална преквалификация, както и да гарантират развитието на секторни и междусекторни мрежи, оказвайки съдействие за управлението на промяната по един интегриран начин, с помощта на професионалната ориентация, осигуряваща високи равнища на заетост.

2.13

На 18 април 2012 г. в Страсбург Комисията представи своя нов пакет от мерки за заетостта, по който ЕИСК ще може да се произнесе; в него настоятелно се призовава държавите членки да укрепят националните си политики за заетост и се подготвя почвата за засилена координация и мониторинг на политиките за заетост.

3.1

Комисията започна обществена консултация относно корпоративното преструктуриране и предвиждане на промените с цел „да се набележат успешни практики и политики“ в тази област.

3.2

В Зелената книга са формулирани редица въпроси относно поуките, които следва да бъдат извлечени от кризата, възможните процеси на приспособяване в сферата на икономиката и промишлеността, приспособимостта на предприятията и работниците, ролята на регионалните и местните администрации, ролята на професионалното обучение в управлението на човешките ресурси и в диалога между икономическите и социалните действащи лица.

4.1

Според Комитета Зелената книга следва да се разглежда като продължение на съобщението от 2005 г. относно преструктурирането и трудовата заетост, чиято цел беше да определи ролята на ЕС в предвиждането и управлението на преструктурирането с цел развиване на заетостта.

4.2

Според Комитета съобщението от 2005 г. доведе на общностно равнище до положителното развитие на различни дейности за насърчаване на европейския подход към предвиждането и преструктурирането, като многобройни тематични конференции на високо равнище и експертни семинари (форум „Преструктуриране“), инициативи в рамките на ЕСФ, различни сравнителни проучвания и разработване на инструментариуми и насоки, нагледен пример за което е работният документ на службите на Комисията „Restructuring in Europe 2011“ („Преструктуриране в Европа през 2011 г.“), който придружава Зелената книга.

4.3

ЕИСК отбелязва със загриженост, че подходът в Зелената книга не съдържа предложения за действия, включени в календар с точни и кратки срокове в отговор на тежестта на настоящата криза, а се основава на редица отворени въпроси, без да уточнява срокове и начини на изпълнение. За разлика от това, по-ефективни се оказват мерките, посочени в други инструменти, например в Пакета за заетост, публикуван през май 2012 г.; ЕИСК ще има възможност да се произнесе по тези мерки.

4.4

По дефиниция предприятието играе основна роля в стратегиите за приспособяване и позициониране на своите опериращи на пазарите единици, а следователно и в процесите по преструктуриране, произтичащи от тези оперативни стратегии, без обаче да се пренебрегват следните фактори:

4.5

На европейско равнище ЕИСК припомня вече посоченото във връзка с прилагането на дадена стратегия за развитие (2): социалните партньори от организираното гражданско общество като цяло би трябвало да се стремят към създаването на „териториална социална отговорност“ (ТСО) с оглед прилагането на координирани помежду им стратегии:

4.6

Според ЕИСК структурните политики и политиките на сближаване на ЕС, както и тези в областта на иновациите и научноизследователската дейност, трябва да бъдат насочени към проактивна подкрепа под формата на механизми за предвиждане и придружаване на преструктурирането с цел превръщането му в печеливша система за работниците и предприятията. Структурните фондове, по-специално Европейският социален фонд, Европейският фонд за регионално развитие и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, могат да изиграят значителна роля за повишаване на пригодността за заетост на работниците и за свеждане до минимум на социалните последици от съкращенията на персонала.

4.7

ЕИСК счита, че е от съществено значение икономическите и социалните партньори и действащите лица от организираното гражданско общество да вземат по-голямо участие в органите за партньорство и за наблюдение на структурните фондове, и подчертава, че основна предпоставка за гарантирането на успеха на европейската структурна политика са специфичните умения на заинтересованите страни, установени на съответната територия.

4.8

По-специално ЕИСК счита за важна интеграцията между политиката на преструктуриране и индустриалните политики на преход към европейска икономика с ниски въглеродни емисии, която да бъде в съответствие с особеностите на климата и околната среда и в състояние да създаде, посредством подходящо финансиране, нови работни места и да развие нови „зелени“ професионални умения, както Комитетът е имал повод да подчертае в предишни становища (4).

4.8.1

Също така, във връзка с обявяването на 2012 г. за Европейска година на активния живот на възрастните хора, ЕИСК счита, че е важно развитието на професионални умения в услугите, предоставяни от НПО, от социалната икономика и от предприятията, за да се подкрепи здравословният, активен и достоен живот на възрастните хора и да се развиват продукти и услуги, които отговарят на потребностите на тези потребители (5).

4.9

Според ЕИСК общностните програми за образование и професионално обучение и за учене през целия живот би трябвало също така да бъдат предпочитани инструменти за проактивно предвиждане на промените с помощта на продължителните усилия на предприятията и на работниците. Както се посочва в Business Europe, „72 % от компаниите в ЕС са установили необходимостта от системно обучение на служителите си, а през 2010 г. 32 % от работниците в ЕС са посещавали курсове за обучение, платени от техните работодатели“.

4.10

Националните пакети от мерки за стимулиране и досега приетите предложения бяха неподходящи като социален отговор на кризата. Не се обръща достатъчно внимание на създаването на работни места или на необходимите мерки за стимулиране на търсенето (като по-добре координирани пакети за данъчно стимулиране и въпроси, свързани с политиките по отношение на заплатите).

4.10.1

Предвидените държавни помощи и финансиране по структурните фондове в подкрепа на заетостта в предприятията, засегнати от свързаните с глобализацията и с кредитирането проблеми, трябва да се основават на условия, гарантиращи, че: не се създават пречки пред свободната конкуренция; се полагат усилия най-вече за поддържане на равнищата на заетост и се спазват колективните трудови договори. Така например, трябва да бъдат отчетени нововъведенията в Нидерландия, където моделите на „самостоятелно заети лица без собствен персонал“ работят изключително добре. Чрез тази система безработните получават шанс да използват своя експертен опит и да създадат свое собствено работно място.

4.11

Според ЕИСК е необходимо на европейско равнище да се работи в по-тясна координация между политиките и службите на Комисията с цел решенията на предприятията в процес на преструктуриране да бъдат подпомогнати по недвусмислен и съгласуван начин.

4.12

ЕИСК счита, че укрепването на ролята на социалните партньори и на организираното гражданско общество на всички равнища е от съществено значение. Социалният диалог, преговорите и участието са не само основни ценности на европейския социален модел, за които ЕИСК винаги се е застъпвал, но също така са инструментите, които успешно подкрепят и благоприятстват социалното сближаване, качествената заетост, създаването на работни места и укрепването на иновациите и конкурентоспособността на европейските икономики.

4.13

В тази връзка Комитетът подчертава ролята, която Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) изпълнява в качеството си на приоритетно място за конструктивен диалог и разработване на идеи и предложения, благодарение на натрупания успешен опит още от Договора за ЕОВС.

4.14

Както показват редица проучвания и анализи на добрите практики както на общностно, така и на национално равнище, основаващите се на доверие отношения между социалните партньори и ефективният социален диалог са основни предпоставки за предвиждане и управление на промените по най-добрия възможен начин.

4.15

По-специално ЕИСК счита, че диалогът, съгласуването и преговорите са важни условия за реформите и за начините за съчетаване на гъвкавост и сигурност. От една страна е необходимо създаване на рамкови условия, позволяващи на предприятията – в различните националните ситуации – бързо и гъвкаво да се адаптират към иновациите, към пазарите и към изискванията на потребителите/клиентите, а от друга страна трябва задължително да се поддържа и улеснява адаптивността и професионалното израстване на работниците.

4.16

Освен това, както ЕИСК вече е подчертавал, „съчетаването на гъвкавост и сигурност“ може да функционира само ако работниците са добре обучени. Съществува тясна връзка между придобиването на нови умения и създаването на нови работни места. ЕИСК смята също така, че „мерките по укрепването на аспекта на сигурността (в най-широк смисъл) – чрез стабилни работни места – трябва да бъдат приоритет в сегашния момент“.

4.17

ЕИСК счита за важно публичните органи, образователните и обучаващите институции и предприятията да обединят усилията си за подобряване на предлаганите работни места и обучения, развивайки нови, многофункционални профили и професионални умения и подкрепяйки системите за обучение през целия активен живот.

4.18

В тази връзка Комитетът подчертава, че е от основно значение да се осигурят механизми за достъп до образование и продължаващо обучение, които да бъдат насочени към задоволяване на потребностите от нови професионални профили и нови квалификации, особено за младите хора, в съответствие с перспективите, очертани в Програмата за нови умения и работни места, която е предмет на друго становище на ЕИСК (6).

4.19

ЕИСК подкрепя значението на засиленото сътрудничество между различните действащи лица на местно равнище, тъй като именно на това равнище съществуването на добър социален диалог в климат на доверие и положителното отношение към промените са важни фактори за предотвратяване или ограничаване на негативните социални последици.

4.20

Според ЕИСК специално внимание заслужават МСП, които трябва да могат да се възползват от подходящи мерки от страна на публичните и частните органи, като сдружения на работодателите и работниците, търговски, индустриални и занаятчийски камари и други институции, особено на местно и регионално равнище, с привилегирован достъп до кредитиране и обучение, както и от целесъобразни действия, насочени към бюрократични и административни облекчения.

4.21

По-нататъшните консултации и определения за една политика на предвиждане и преструктуриране следва да се основават на резултатите от задълбочените анализи, проучвания и доклади, изготвяни на европейско равнище от повече от седем години.

4.22

Ако в миналото вниманието беше очевидно съсредоточено върху анализа и обмена на информация относно добри практики (7) и иновационен опит, в бъдеще ЕС би трябвало да се насочи в по-голяма степен към осъществяване на конкретни действия, т.е. към развитието и растежа, както и да насърчава прилагането на общи насоки, стандарти и референтни рамки, изградени въз основа на европейски норми и общи ценности.

4.23

Не на последно място, ЕИСК подчертава важността на човешкия аспект: хората и семействата, потърпевши от извършените в сектора или предприятието преструктурирания, често са изправени пред човешки драми, на които невинаги се обръща необходимото внимание. Би трябвало да бъдат предвидени мерки за психологическа подкрепа отвъд необходимото възобновяване на инвестициите и завръщане към растежа и устойчивото развитие на заетостта.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/60

—

при някои форми на стабилизационни облигации бюджетната дисциплина може да бъде отслабена или изобщо загубена, тъй като държавите от еврозоната биха обединили кредитния риск във връзка с целия си публичен дълг или с част от него. По този начин би се стигнало до риск от недобросъвестно поведение в резултат на евентуалното разпределение сред всички участници на кредитния риск, произтичащ от липсата на бюджетна дисциплина при отделни участници;

—

поради факта, че емитирането на стабилизационни облигации може евентуално да отслаби пазарната дисциплина, ще са необходими съществени промени в рамката за икономическо управление на еврозоната – нещо, което би оказало въздействие върху бюджетния суверенитет;

—

за да бъдат приети от инвеститорите, стабилизационните облигации трябва да притежават висока степен на кредитно качество;

—

постигането на висока степен на кредитно качество ще бъде важно и за да се гарантира приемането на стабилизационните облигации от всички държави – членки на еврозоната;

кредитният рейтинг на стабилизационните облигации основно ще зависи от кредитното качество на участващите държави членки и вида поета по отношение на тях отговорност.

3.2.1.1

Подход № 1: Пълно заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорност

Този подход предвижда общественото финансиране в еврозоната да бъде напълно осигурено чрез емитирането на стабилизационни облигации, а националните емисии да се преустановят. Кредитният рейтинг на стабилизационните облигации ще зависи най-вероятно от този на най-големите държави от еврозоната, което предполага, че ако бяха емитирани днес, техният рейтинг щеше да бъде висок. При тази формула ползата от емитирането на стабилизационни облигации би била най-осезаема, но същевременно би се стигнало до най-висок риск от недобросъвестно поведение. За нея се изисква много здрава рамка за постигане на бюджетна дисциплина, икономическа конкурентоспособност и намаляване на макроикономическите дисбаланси на национално равнище.

3.2.1.2

Подход № 2: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорност

При този подход емитирането на стабилизационни облигации би било подплатено с поемане на солидарна отговорност, но би заменило само ограничена част от националното емитиране.

По отношение на дела на емисиите, който не е под формата на стабилизационни облигации, биха се прилагали съответните национални гаранции. Следователно пазарът на държавни ценни книжа в еврозоната би се състоял от две отделни части: стабилизационни облигации и държавни облигации. Ключов при този подход би бил въпросът за специфичните критерии за определяне на съответните дялове на стабилизационните облигации и националните емисии.

3.2.1.3

Подход № 3: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на индивидуална отговорност

При този подход стабилизационните облигации биха заменили отново само частично националните емисии, а поетата по отношение на тях отговорност от държавите – членки на еврозоната, би била определена на пропорционална основа. Разликата между този подход и подход № 2 е в това, че държавите членки биха запазили своята отговорност за съответния си дял в дадената емисия стабилизационни облигации, както и за националните си емисии.

4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/72

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) потвърждава своята силна подкрепа за европейската космическа политика и по-специално за големите европейски проекти „Галилео“ и ГМОСС, които счита за стратегически за европейското икономическо и научно развитие. Във всички свои становища (1) ЕИСК е подкрепял необходимостта да се отделят повече внимание и ресурси за космическите дейности, в които ЕС трябва да продължи да поддържа първостепенна позиция.

1.2

ЕИСК изразява своето ясно несъгласие с предложението на Комисията относно това финансирането, необходимо за разработването и завършването на програмата ГМОСС, да бъде изнесено и обвързано с ad hoc фонд.

1.3

ЕИСК отбелязва, че ако не искаме да се провали програма, която навлиза в оперативната фаза, е спешно необходимо да се осигури нейната приемственост. Всички предложени иновативни механизми за финансиране, управление и ръководство, различни от обичайните и утвърдените рамките на ЕС, изглеждат ненавременни, неоправдани и много рисковани. Създаването на нови органи и модели на финансиране всъщност изисква навлизане в изтощителни и несигурни етапи на преговори и проучване, за които със сигурност са нужни години – което изглежда несъвместимо с влизането в експлоатация на програма като ГМОСС – и ненужно, предвид наличието, в рамките на Европейската комисия и на другите агенции, на всички правомощия и умения, необходими за изпълнението на програмата.

1.4

ЕИСК призовава бюджетът на тази програма да бъде включен в многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г. и управлението да бъде структурирано така, че да се вземат предвид сегашните възможности в Европа, избягвайки както фрагментиране на управителните органи, така и създаването на нови органи, неподходящи да поемат управлението на програма, разработена през последното десетилетие. Това искане вече беше разгледано в предходно становище (2).

1.5

Съобщението относно подробностите по изпълнението на предложението за междуправителствено споразумение за операциите на ГМОСС (3), публикувано по време на обсъждането на настоящото становище, не променя тук направените заключения. Точно обратното, то ги утвърждава, като позволява на Комитета отново да отбележи високия риск, свързан с късното въвеждане на един нов и неизпитан модел на финансиране и управление, извън многогодишната финансова рамка и установените собствени канали за управление в ЕС.

1.6

ЕИСК изразява силна загриженост относно реалния риск програмата ГМОСС да бъде изправена пред сериозни трудности и да загуби инвестиции на стойност повече от 3,2 милиарда евро. Предвид обсъжданията между държавите членки, този риск изглежда по-скоро сигурност.

1.7

ЕИСК счита, че за по-малко от една година от планираното начало на нейното функциониране (през 2013 г. са планирани изстрелвания на спътници А от съзвездията Sentinel-1, Sentinel-2 и Sentinel-3) предефинирането на сложната система от финансиране и управление на ГМОСС, такова каквото е описано в разглежданото съобщение, се оказва силно рисково и неоправдано също и предвид стратегическата важност на програмата за ЕС.

1.8

Съобщението не съдържа анализ на възможностите за реализация, който да позволява оценка на осъществимостта по отношение на ефективността и ефикасността. Остава неясна и обосновката защо е нужна нова схема.

1.9

ЕИСК счита, че спрямо двете водещи програми на европейското космическо пространство „Галилео“ и ГМОСС има диференцирано третиране, като първата е включена в многогодишната финансова рамка (МФР), а втората не е.

1.10

Изненадваща, по отношение на управлението, е маргиналната роля, която в тази сложна система се възлага на Европейската космическа агенция (ЕКА), която досега е разработвала, управлявала и експлоатирала по-голямата част от европейските спътникови съоръжения и, в допълнение, въз основа на партньорство с Европейската комисия, е осигурила почти цялото финансиране до днес. Замяната ѝ с нови органи или с такива с оскъден опит в управлението на спътникови системи и събраните от тях данни се оказва необоснована.

1.11

ЕИСК счита, че след като е изминала по-малко от една година откакто се прилага моделът на финансиране на програмата ГМОСС, въвеждането на радикално предефиниране на уменията в програмата, както се предлага в съобщението, ще бъде много рисковано за пускането в действие на системата.

1.12

ЕИСК подчертава несигурността и неяснотата в представеното от Комисията предложение за управление. Очевидни са слабостите на предложения модел, техническата координация е възложена на организации, които нито познават отблизо космическите дейности, нито притежават културата на съвместна работа с другите агенции. Освен това над 80 % от дейностите, които обхваща програмата ГМОСС, са свързани с космическите дейности. ЕИСК приканва Комисията да преразгледа предложения модел и да запази единното управление, поверявайки отново отговорността за техническата координация на програмата на ЕКА, под надзора и контрола на Комисията, както бе планирано първоначално.

2.1

Разглежданото съобщение от 30 ноември 2011 г. представя решението, което Европейската комисия предлага относно финансирането извън многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. (4) на оперативната фаза на стратегическата програма за наблюдение на Земята и сигурността ГМОСС, определена дотук и доведена до своя окончателен етап на изпълнение. То представя и предложението за управление. В този смисъл това съобщение е от основно значение за програмата ГМОСС.

2.2

Допълнителното съобщение относно някои подробностите по изпълнението на предложеното междуправителствено споразумение за операциите на ГМОСС (5), публикувано по време на обсъждането на настоящото становище, не променя коментарите относно разглежданото съобщение, нито заключенията на Комитета, тъй като става въпрос за допълнение, в което се предоставят подробности, свързани с финансовите аспекти на предложения фонд и се въвежда нов орган, Съветът на ГМОСС, който дублира досега упражняваните правомощия по отношение управлението на европейските космически програми и създава ясни конфликти на правомощия и дублиране на структурите за вземане на решение в Европа.

2.3

Заедно с „Галилео“, програмата Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) е една от двете водещи програми на Европейския съюз в космическия сектор. Тя играе ключова роля за наблюдението на Земята, осигурявайки средствата за разбиране и мониторинг на изменението на климата, за сигурността и гражданската отбрана, устойчивото развитие и управлението на кризите.

2.4

Това, че финансирането на стратегическата програма за мониторинг на земята и сигурността (ГМОСС) не е включено в многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. породи силно безпокойство за съществуващия риск от загуба на една стратегическа програма за Европа, отнела дотук едно десетилетие работа и инвестиции в размер на над 3 милиарда евро.

2.5

В своя анализ от декември 2011 г. (6) ЕИСК вече изрази силното си безпокойство относно бъдещето на тази програма, в случай че тя остане без непрекъснато финансиране.

2.6

През февруари Европейският парламент с резолюция относно бъдещето на програмата за ГМОСС (7) заявява, че „финансирането на ГМОСС извън многогодишната финансова рамка (МФР) – със структурата на финансиране и управление, предложена от Комисията в нейното съобщение – не е осъществим вариант“.

2.7

Космическият компонент на ГМОСС представлява три съзвездия от спътници Sentinel-1, 2 и 3 и апаратура (Sentinel 4 и 5), намираща се на борда на други спътници. Първите спътници от трите съзвездия ще бъдат изстреляни през 2013 г. Поради това спешно трябва да се определи финансовата рамка, която да осигури финансирането на предстоящите операции.

2.8

Поради липса на предложение, по време на пресконференцията на 9 януари 2012 г., генералният директор на ЕКА отново потвърди, че ако не бъде взето решение относно финансирането на операциите на ГМОСС, ЕКА възнамерява да не извърши планираните изстрелвания (8).

2.9

Чрез това свое съобщение Европейската комисия предлага необходимото финансиране за реализация и пускане в експлоатация на цялата инфраструктура да бъде привлечено посредством създаване на нов специален фонд за ГМОСС като това ще изисква междуправителствено споразумение между държавите членки на ЕС, заседаващи в рамките на Съвета.

2.10

Поради това се налага финансовото участие на всички 27 държави – членки на ЕС, въз основа на техния брутен национален доход (БНД). Съобщението предлага проект на споразумение, допълнително уточнено в следващото съобщение (9).

2.11

Съдържащото се в съобщението предложение за управление, което е не по-малко важно от предложението за финансиране, посочва редица организации, които би трябвало да се заемат с различните аспекти и сектори, върху които се фокусира програмата за ГМОСС.

2.12

Въвеждането на нова и сложна схема за финансиране и нов орган на управление на космическата програма на (Съвет на ГМОСС) не изглежда оправдано и е закъсняло, едва година преди изстрелването на първите спътници.

3.1

Програмата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) и програмата „ГАЛИЛЕО“ за спътниковата система за навигация, са най–големите стратегически програми на Европейския съюз, посредством които той възнамерява да запази своята независимост и значимост в космическия сектор.

3.2

Поддържането на силно лидерство и независимост в космическото пространство се счита за стратегическо за бъдещето на Европа, поради разпространеното и същественото икономическо, технологично, геополитическо и културно въздействие, в най-широк смисъл, на дейностите, извършвани в космоса.

3.3

ГМОСС представлява стратегическа програма на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 911/2010 на Европейския парламент и на Съвета.

3.4

Съобщението отново потвърждава, че „за да се отговори на непрекъснато нарастващите предизвикателства на световно равнище, Европа се нуждае от собствена добре координирана и надеждна система за наблюдение на Земята: тази система е ГМОСС.“

3.5

Съобщението предлага нов модел на финансиране, извън установената система на управление в рамките на бюджета на ЕС, който изисква специфични интервенции и одобрението на всичките 27 държави членки, в механизъм, който в условията на настоящата финансова ситуация (например, но не само, положението в Гърция и възможните затруднения на Франция и Италия), прави, ако не сигурно, то изключително вероятно блокирането на този механизъм, което би означавало край на програмата ГМОСС.

4.1

Съобщението предвижда ГМОСС да се финансира извън МФР 2014-2020 г.

4.2

Финансирането обаче ще трябва да бъде извършено посредством междуправителствено споразумение между държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета.

4.3

Споразумението предвижда всяка държава членка на Съюза предварително да извърши необходимите процедури по влизането му в сила, уведомявайки за това Генералния секретар на Съвета на Европейския съюз.

4.4

За да влезе в сила, споразумението трябва да бъде ратифицирано от всички държави членки на Съюза.

4.5

Споразумението може да влезе в сила едва след като бъде одобрено от страна и на последната държава членка. Поради настоящата финансова ситуация на Европа като цяло и на някои държави членки в частност, дори само тази клауза изглежда достатъчна за краха на програмата ГМОСС.

4.6

Към днешна дата сроковете и редът за свикване на този Съвет не са известни, а това представлява риск, предвид наближаването на датата за изстрелване на спътниците Sentinel 1-2-3 (през 2013 г.).

4.7

За целите на планирането, управлението и изпълнението на фонда за ГМОСС, съобщението предвижда Съветът да приеме регламент по предложение на Комисията. Към настоящия момент няма представен проект за този регламент.

4.8

Относно регламента за финансиране, определящ правилата за създаване и изпълнение на фонда за ГМОСС, както и представянето и одита на сметките, съобщението предвижда той да бъде приет от Съвета по предложение на Комисията. Към настоящия момент няма представен проект за такъв регламент.

4.9

До днес за развитието на програмата са изразходвани средства на стойност 3,2 милиарда евро, като ЕКА е предоставила почти всички от тях, 1 890 милиона, а ЕС - 1 300 милиона.

4.10

Стартирането на програмата в нейната цялост, включително поддръжката, развитието и актуализациите, съставлява прогноза за бюджета, необходим за периода от 2014 до 2020 г., в размер на 5,8 милиарда или около 0,6 % от бюджета на Съюза за същия период, т.е. 1 025 милиарда евро, както е заложено в МФР 2014-2020 г. Полезно е също да се напомни, че на свой ред бюджетът на Съюза представлява около 1 % от брутния национален доход (БНД).

4.11

Малко вероятно е предложението за финансиране на ГМОСС извън бюджета на Съюза да донесе финансови ползи, тъй като 27-те държави членки трябва така или иначе да осигурят средствата за него, макар и чрез друг канал на финансиране, основаващ се на сложно междуправителствено споразумение. Следователно Комитетът не вижда ползата от това.

4.12

Що се отнася до космическия сегмент, ЕКА разполага с бюджет, достатъчен за изстрелването и на трите спътника „А“ от съзвездията Sentinel 1, 2 и 3. Изстрелването на Sentinel-1 вече е платено, а за другите две изстрелвания не се очакват проблеми с финансирането. Затова бюджетът след 2013 г. включва разполагането на целите съзвездия, както се предвижда, за да може да се гарантира предоставянето на услугата, за която са създадени.

4.13

В съобщението се предвиждат редица органи за управлението на оперативната фаза на ГМОСС.

4.14

Управлението и политическият надзор би трябвало да бъдат възложени на Комисията.

4.15

Според следващото съобщение относно подробностите по изпълнението на обсъжданото предложение, [COM (2012 г.) 218 final, 11.5.2012 г.] управителният орган на програмата ГМОСС ще бъде Съвет на ГМОСС, чиито правомощия са толкова широки, че се припокриват както с типичните за обикновеното управление на програмите на ЕС, така и с тези, които са типични за космическа агенция, създавайки дублиране на правомощия и органи за вземане на решения, което отговаря на ефективното управление на и без това ограничените ресурси на общността.

4.16

Техническата координация на услугата за мониторинг на земната повърхност може да бъде възложена на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС); техническата координация на услугите за управление на извънредни ситуации – на Европейския център за спешно реагиране (ЕЦСР); техническата координация на услугите във връзка с атмосферата – на Европейския център за средносрочно прогнозиране на времето (ЕЦСПВ); за техническата координация на другите услугите, свързани с изменението на климата, мониторинга на морската среда и сигурността, все още не е посочено кой ще отговаря; за други услуги, интересуващи Комисията и други европейски страни се предлагат органи като Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), Сателитният център на Европейския съюз (EUSC), Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX) или Европейската агенция по отбрана (ЕDA).

4.17

Оперативните дейности на космическия компонент могат да бъдат възложени, ad interim, на Европейската космическа агенция (ЕКА) за наблюденията чрез изображения с висока разделителна способност на земната повърхност и конкретни области, а на EUMETSAT – за систематичното и глобално наблюдение на атмосферата и океаните. Развойните дейности на космическия компонент биха могли да се възложат на ЕКА и на Комисията.

4.18

Така дефинираното временно положение отговаря на управлението на цялото съзвездие Sentinel-1, Sentinel-2 и компонента „Земя“ на Sentinel-3. Очевидна е трудността да се поемат толкова тежка организация и ресурси в условия на временно положение.

4.19

Техническата координация на in situ компонента може да се възложи на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС).

4.20

Не става ясно как специфичните компетенции и управленските умения на тези органи биха могли да покрият оперативните нужди на една програма като ГМОСС, притежаваща свръхмощен космически компонент, изискващ експертни познания.

4.21

Съветът на ГМОСС, предложен в следващото съобщение относно ГМОСС (10), дублира много от правомощията, присъщи на управлението на европейските космически програми, създавайки ясни конфликти на правомощия и дублиране на структури за вземане на решения в Европа, като по този начин представлява един вид паралелна космическа агенция, което не съответства на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз.