ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2012.277.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 277

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 55
13 септември 2012 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Комитет на регионите

 

96-а пленарна сесия, проведена на 18 и 19 юли 2012 г.

2012/C 277/01

Резолюция на Комитета на регионите относно Приоритетите на Комитета на регионите за 2013 г. във връзка с работната програма на Европейската комисия

1

 

СТАНОВИЩА

 

Комитет на регионите

 

96-а пленарна сесия, проведена на 18 и 19 юли 2012 г.

2012/C 277/02

Становище на Комитета на регионите относно Глобалният подход към миграцията и мобилността

6

2012/C 277/03

Становище на Комитета на регионите относно Засилена солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището

12

2012/C 277/04

Становище на Комитета на регионите относно Градовете на бъдещето: градове, устойчиви в екологично и социално отношение

18

 

III   Подготвителни актове

 

КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

 

96-а пленарна сесия, проведена на 18 и 19 юли 2012 г.

2012/C 277/05

Становище на Комитета на регионите относно Финансови инструменти на ЕС в областта на вътрешните работи

23

2012/C 277/06

Становище на Комитета на регионите относно Финансови инструменти на ЕС в областта на правосъдието и гражданството

43

2012/C 277/07

Становище на Комитета на регионите относно Механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове

51

2012/C 277/08

Становище на Комитета на регионите относно Предложение за регламент за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)

61

2012/C 277/09

Становище на Комитета на регионите относно Възлагане на концесионни договори

74

2012/C 277/10

Становище на Комитета на регионите относно Предложение за регламент относно европейското териториално сътрудничество

96

2012/C 277/11

Становище на Комитета на регионите относно Пакет за летищата

110

2012/C 277/12

Становище на Комитета на регионите относно Механизъм за свързване на Европа

125

2012/C 277/13

Становище на Комитета на регионите относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна структура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО

137

2012/C 277/14

Становище на Комитета на регионите относно Хоризонт 2020 (Рамкова програма за научни изследвания и иновации)“

143

2012/C 277/15

Становище на Комитета на регионите относно Творческа Европа

156

2012/C 277/16

Становище на Комитета на регионите относно Механизъм за гражданска защита на Съюза

164

2012/C 277/17

Становище на Комитета на регионите относно Пакет „Отговорни предприятия

171

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Комитет на регионите

96-а пленарна сесия, проведена на 18 и 19 юли 2012 г.

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/1


Резолюция на Комитета на регионите относно „Приоритетите на Комитета на регионите за 2013 г. във връзка с работната програма на Европейската комисия“

2012/C 277/01

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ,

като взе предвид Съобщението на Комисията относно „Работната програма на Комисията за 2012 г. – Постигане на европейско обновление“ (1),

като взе предвид своята Резолюция относно приоритетите на Комитета на регионите за 2012 г. въз основа на законодателната и работна програма на Европейската комисия (2),

като взе предвид своята Резолюция от 15 февруари 2012 г. до пролетния Европейски съвет през 2012 г. относно проекта за Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (3),

като взе предвид действащия Протокол за сътрудничество между Европейската комисия и Комитета на регионите, подписан на 16 февруари 2012 г.,

като има предвид, че Комитетът на регионите иска да изложи ключовите си позиции относно работната програма на Комисията за 2013 г.:

Бъдещето на Съюза

1.

изразява убеждение, че в момент, в който Европейският съюз е изправен пред огромни предизвикателства в усилията си да се справи със сегашната финансова, икономическа, социална и политическа криза, е спешно необходима амбициозна работна програма на Европейската комисия за 2013 г., която да даде тласък на устойчивия растеж, създаването на работни места и качеството на живота в Европа и да допринесе за възстановяване на доверието на гражданите в европейския интеграционен процес;

2.

счита, че възстановяването трябва да се основава на два еднакво важни стълба на структурни реформи: възобновяване на растежа и гарантиране на бюджетна дисциплина;

3.

подкрепя задълбочаването на икономическата интеграция и повишаването на съгласуваността на политическите приоритети, приходите и разходите между всички равнища на управление, при същевременно зачитане на автономността и правомощията на националните, регионалните и местните органи на властта; въз основа на принципите на субсидиарност и многостепенно управление отхвърля всяка косвена или пряка ренационализация или централизация на политиките;

4.

отправя искане към Европейската комисия да се противопостави на опитите междуправителствени споразумения да бъдат използвани за заобикаляне на демократичните процедури на Съюза, залегнали в Договорите, без да се поставя под въпрос засиленото сътрудничество, предвидено с Договора от Лисабон;

5.

припомня позицията на КР (4), според която по-ранно приемане, още в края на 2012 г., на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014–2020 г. е важен сигнал, че ЕС е в състояние да отговори на глобалните предизвикателства със своя собствена стратегия за растеж, работни места и конкурентоспособност, както и предпоставка да се гарантира, че политиката на сближаване ще продължи да функционира без прекъсване;

6.

отново заявява, че бюджетът на ЕС е инвестиционен бюджет, че предложенията за финансови ограничения в програмите, които са част от дневния ред на ЕС за растеж, трябва да бъдат отхвърлени и че е необходимо да се създадат нови собствени ресурси, които в частност да заменят националните вноски в бюджета на ЕС;

7.

отново изтъква решимостта на регионалните и местните власти да участват в процеса на опростяване на фондовете на ЕС и в преразглеждането на Финансовия регламент, с цел да се намали бюрокрацията, да се увеличи ефектът на лоста на публичните средства на европейско, национално и регионално равнище, както и да се осигури прозрачност и отчетност пред данъкоплатците в ЕС;

8.

счита, че Европейската комисия следва да представи анализ на въздействието, което Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз оказва върху местните и регионалните власти и по-конкретно върху начина, по който се спазва принципът за данъчна автономия на местно и регионално равнище;

9.

подкрепя усилията за гарантиране на бюджетна дисциплина, по-конкретно с оглед на справянето с високите равнища на държавния дълг, които са сериозна заплаха за солидарността между поколенията. Достатъчните възможности на местните и регионалните власти могат едновременно с това да гарантират растеж чрез подходящи инвестиции, напр. чрез осъществяване на проекти, съфинансирани от европейските фондове и от обществени поръчки;

10.

отново призовава Комисията да интегрира във всички свои предложения член 9 от ДФЕС относно насърчаването на високо равнище на заетост, гарантирането на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване; с оглед на това настоятелно призовава Комисията да представи балансирани препоръки относно европейския семестър и да взема предвид тези задължения по Договора във всеки законодателен акт, свързан с финансовата и икономическа криза;

11.

приканва Комисията да си сътрудничи с Комитета на регионите при изготвянето на Европейски акт за административните процедури;

Стратегията „Европа 2020“ и европейският семестър

12.

подчертава, че, макар че европейският семестър би следвало да допринесе за икономическия растеж, фискалната дисциплина и структурните промени, Европейската комисия и държавите членки трябва също така да предвиждат и да следят отблизо въздействието на тези мерки върху автономността на местните и регионалните власти;

13.

решително приветства новия „Пакт за растеж и работни места“, приет от Европейския съвет през юни 2012 г., и подкрепя отправения в него призив за „мобилизиране на всички лостове, инструменти и политики на всички равнища на управление в Европейския съюз“ за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ (5);

14.

подкрепя усилията на Европейската комисия за подобряване на договореностите относно управлението и по-конкретно - на принципа на партньорство при изготвянето, прилагането и оценката на националните програми за реформи; призовава обаче Европейската комисия да включва оценка на тези аспекти във всички специфични за отделните страни препоръки;

15.

припомня необходимостта в националните програми за реформи (6) да се включат ориентирани към резултатите структури като териториалните пактове; освен това следва да се отдаде признание и да се окаже подкрепа на инициативи, които насърчават конкурентоспособността и иновациите на местно и регионално равнище, каквато е почетният знак „Предприемчив европейски регион“;

16.

подчертава своя интерес да засили сътрудничеството си с Европейската комисия през целия политически цикъл на стратегията „Европа 2020“ и отправя искане да участва в изготвянето на Годишния обзор на растежа;

17.

предлага Европейската комисия да предоставя редовна актуална информация за изпълнението на водещите инициативи на „Европа 2020“ и в частност да докладва за участието на местните и регионалните власти в този процес;

18.

приканва Европейската комисия да посочи през 2013 г., в контекста на междинната оценка на стратегията, как планира да осигури по-тясно участие на местните и регионалните власти в този процес;

19.

настоява при всяко пренасочване на неусвоени структурни фондове към нов дневен ред за растеж да се спазва принципът на субсидиарност и да се включват местните и регионалните власти;

20.

насърчава Европейската комисия да продължи да работи за преодоляването на основни предизвикателства като безработицата сред младите хора, заетостта сред работниците над 55 години и групите в неравностойно социално положение, като отчита ключовата роля на местните и регионалните власти; приканва по-конкретно Европейската комисия да представи проект за препоръка на Съвета относно Регламент за гаранция за младежта; призовава за включването на конкретно местно и регионално измерение в националните планове за заетостта;

21.

приканва Комисията да гарантира, че в предстоящата Препоръка относно детската бедност и благоденствието на децата ще бъдат включени предложенията, изложени в становището на КР относно „Бедността сред децата“ от февруари 2012 г. (CdR 333/2011), и по-специално приемането на цялостна стратегия за борба с бедността сред децата и социалното изключване, включваща националното, регионалното и местното равнище, както и създаването на рамка за наблюдение въз основа на разумни показатели, също свързана със съществуващия механизъм за докладване по Конвенцията на ООН за правата на детето. КР е убеден, че е необходимо през 2013 г. да бъде направена оценка на въздействието на кризата върху бедността сред децата въз основа на специални доклади на държавите членки в рамките на националните планове за реформи и стратегията „Европа 2020“;

Бюджет на ЕС

22.

припомня, че във времена на криза и ограничения бюджетът на ЕС следва да мобилизира възможно най-голямо публично и частно съфинансиране на всички равнища на управление (7); изразява съжаление, че липсват статистически данни, които биха позволили надеждна оценка на тези ефекти на лоста и мултиплициращи ефекти;

23.

подкрепя намерението на Европейската комисия да представи доклад относно качеството на публичните разходи (8); препоръчва ѝ да отдели текущите разходи от инвестициите при изчисляването на бюджетните дефицити, за да избегне причисляването на инвестиции с дългосрочни нетни ползи към пасивите;

24.

подчертава, че по-конкретно могат да бъдат потърсени синергии между бюджета на ЕС, националните и поднационалните бюджети, при условие че са налице подходящи и ефективни механизми за координация, като оперативна съвместимост между публичните администрации, занимаващи се с бюджетните въпроси, хармонизирани правила за публичното счетоводство и бюджетни цикли, както и съпоставими бюджетни структури; приканва Европейската комисия да представи зелена книга, в която да разгледа възможните конкретни мерки в тази област;

Единен пазар, МСП и промишленост

25.

призовава Европейската комисия да включи в работната си програма за 2013 г. Акт за единния пазар III, който следва да обхване всички останали политически инициативи от Акта за единния пазар, по които все още не са предприети действия, и да установи баланс между икономическия, социалния и управленския стълб, при зачитане на четирите основни свободи;

26.

отправя искане към Комисията да обърне специално внимание на по-нататъшното подобряване на трансграничната трудова мобилност, като защитава правата на работниците; призовава също за по-добра система за признаване на квалификациите, с цел да се подпомогне мобилността на специалистите;

27.

насърчава Европейската комисия да оттегли своето Предложение за регламент на Съвета относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, по повод на което 12 национални парламента подадоха сигнал за ранно предупреждение във връзка със субсидиарността;

28.

изтъква важната роля на МСП за съживяването на икономиката и заетостта на местно и регионално равнище: тя може да бъде насърчена допълнително, като се осигури участие на МСП, университетите и местните и регионалните власти в програмите на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите;

29.

призовава Европейската комисия да улесни достъпа на МСП до финансиране и договори за обществени поръчки, както и да намали допълнително административната тежест;

30.

очаква от Европейската комисия да осигури участието на КР в прегледа на водещата инициатива относно промишлената политика;

31.

подкрепя искането на Европейския парламент към Комисията да внесе до януари 2013 г., въз основа на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за директива за гарантиране на достъпа до основни платежни услуги за всички потребители, които пребивават законно в Съюза;

32.

отново призовава за европейска програма за социални жилища, която да разясни правилата за конкуренция в тази област и да даде правомощия на местните и регионалните власти да предоставят достойни и достъпни социални жилища, да насърчават смесването на различни социални групи и да се борят с дискриминацията;

33.

отправя искане към Европейската комисия, след оттеглянето на първия проект на регламент за статута на европейските взаимоспомагателни дружества, в най-скоро време да представи преразгледано проектопредложение;

Енергетика

34.

призовава през 2013 г. да се извърши проследяване на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., за да се гарантира, че местните и регионалните власти ще са в състояние да дадат своя принос за насърчаването на децентрализираната устойчива енергетика и енергийната инфраструктура, като напр. интелигентните взаимосвързани мрежи като ключов елемент на ефективното използване на ресурсите и зелената икономика; с оглед на това призовава Европейската комисия да разработи всеобхватна инвестиционна рамка за периода до 2030 г., която да предостави необходимата сигурност както на участниците на пазара, така и на местните и регионалните власти;

35.

призовава Европейската комисия да направи оценка на вариантите за допълнителен, децентрализирано управляван финансов инструмент за стимулиране на изпълнението на плановете за действие за устойчива енергетика от регионалните и местните власти и по-специално от партньорите в Конвента на кметовете; също така подкрепя по-доброто свързване на мерките за финансово подпомагане на енергийната ефективност и енергоспестяването в бъдещите програми на ЕС за финансиране (9);

36.

отправя искане към Европейската комисия да предприеме стъпки за разрешаване на проблемите по отношение на връзките между държавите членки и между регионите в държавите членки, и да насърчи мерки в подкрепа на по-широкото микропроизводство на енергия и включването ѝ в разпределителните мрежи;

37.

призовава да се улесни достъпът на малките и средните предприятия и местните и регионалните власти до заеми от Европейската инвестиционна банка за инвестиции в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

Регионална политика

38.

подчертава необходимостта да се спази срокът (началото на 2013 г.) за приемането на законодателния пакет относно политиката на сближаване за 2014–2020 г., за да се даде възможност на местните и регионалните власти да започнат изпълнението на програми по линия на структурните фондове на 1 януари 2014 г.;

39.

настоятелно приканва ЕВРОСТАТ, съвместно с националните статистически институти, да отговори на нуждата от по-навременни сравними данни за БВП на регионите;

40.

припомня необходимостта от по-последователно и стриктно отчитане на териториалното измерение в политиките на ЕС; предлага Европейската комисия да включи тези елементи в бъдещите си дейности за оценка на въздействието и да докладва редовно за тях (10);

41.

приканва Европейската комисия да разшири схемата за временно командироване на служители на ЕС, като включи поднационалното равнище (вместо да се съсредоточава само върху националното равнище), с цел да се подобрят познанията в рамките на европейските институции за практиката на прилагане на законодателството на ЕС и проектите на местно и регионално равнище;

Транспорт

42.

очаква с интерес предстоящото предложение относно бъдещето на пристанищната политика на ЕС; отправя искане да бъде извършена оценка на териториалното въздействие на предложението и изразява готовност да вземе участие в тази дейност;

43.

изтъква значението на устойчивата градска мобилност и предлага да се насърчат електронните и интелигентни системи за издаване на билети във всички видове транспорт, включително в автобусите, влаковете, фериботите, при съвместното ползване на коли и велосипеди, и при пътните такси, с цел да се подобри оперативната съвместимост на системите и да се стимулира използването на обществения транспорт;

Околна среда

44.

отбелязва, че забавянето на усилията за подобряване на качеството на въздуха до голяма степен се дължи на недостатъчна амбиция в политиката на ЕС за предотвратяване на замърсяването при източника и липсата на национални мерки. Голяма част от тежестта и отговорностите за решаване на проблемите, свързани с качеството на въздуха, се поема от местните и регионалните власти (11); Комитетът очаква в предстоящия преглед на законодателството на ЕС относно качеството на въздуха да бъдат включени предложения за решаване на тези проблеми;

45.

очаква в този преглед заявените амбиции да отговарят на сроковете на политиките на ЕС в областта на емисиите (при източника) и имисиите, и по-конкретно Директивата за националните тавани за емисии да бъде подсилена с цел да се намалят фоновите концентрации; очаква да бъдат затегнати стандартите за автомобилите по отношение на емисиите на NO2/NOx и праховите частици, както и да се обърне внимание на проблема с емисиите от корабоплаването, въздушното движение и селското стопанство, като в същото време се опростят показателите и критериите за измерване; призовава също така за интегриране на политиката на ЕС в областта на качеството на въздуха в останалите области на политиката, в частност - транспорта, жилищното настаняване, промишлеността, енергетиката и климата;

46.

отправя искане в стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата да бъде включен раздел за конкретните действия за адаптиране на регионално и общинско равнище, както и насоки и подкрепа за местните и регионалните органи, отговарящи за вземането на решения; следва също така да се проучи възможността за сформиране на работна група по стратегиите за адаптиране в особено уязвимите европейски региони, в която да участват представители на КР, ГД „Действия по климата“, Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), Съвместния изследователски център (JRC) и местните и регионални мрежи и сдружения;

Селско стопанство и морска политика

47.

подчертава необходимостта от изготвяне на съобщение на тема „Нова схема за качество на ЕС за местните хранителни продукти“, тъй като местните хранителни системи подпомагат местната и регионалната икономика, осигурявайки работни места в секторите на селското стопанство и производството на храни;

48.

смята, че би било подходящо Комисията да прояви по-голяма гъвкавост в приноса за незабавното прекратяване на настоящото състояние на застой между Европейския парламент и Съвета по отношение на правната основа, свързана с многогодишните програми в сферата на рибарството; изразява желание за разширяване на инициативите в сферата на законодателните предложения относно реформата на общата политика в областта на рибарството в посока към по-силна децентрализация на общата политика в областта на рибарството и мерки за прилагане, съобразени с нуждите и предизвикателствата, пред които са изправени крайбрежните региони и вътрешните води;

49.

подкрепя развитието на стратегията за морските басейни като инструмент за интегрирана морска политика, но счита, че тези стратегии, като например стратегията, която ще бъде приета през 2013 г. за района на Атлантическия океан, трябва да включват по-силно териториално измерение и да почерпят поуки от подхода, основан на макрорегионалната стратегия;

Гражданство на ЕС

50.

призовава за това, местното и регионалното измерение да намират отражение в инициативите за разширяване и укрепване на гражданските права и в усилията за възстановяване на доверието на гражданите в ЕС и неговите институции и изтъква необходимостта да се осигури участието на децата и младите хора, с оглед на тяхното умение да упражняват граждански права и отговорности; призовава Комисията да се съсредоточи върху това предизвикателство в дейностите, планирани в рамките на Европейската година на гражданите (2013 г.), за които КР възнамерява да даде своя принос;

51.

е решен да даде своя принос за проследяване на успешните европейски граждански инициативи в сътрудничество с другите институции на ЕС;

Европа в по-широк смисъл и Европа на световната сцена

52.

отправя искане да бъде улеснен достъпът на местните и регионалните участници от страните, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), до специфичните фондове на ЕС в тази област и подкрепя отварянето на съществуващите програми, включително ЕГТС, за участие на партньори от съседните страни;

53.

потвърждава намерението си да продължи позитивното сътрудничество с Европейската комисия в контекста на програмата „Механизъм за местно администриране“, с цел да се подобри изграждането на капацитет на местно равнище и да се повиши информираността за ЕС и неговите процедури в страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство; приканва Комисията да проучи възможността програмата да бъде разширена с включване на органите на местното самоуправление в страните, обхванати от Европейската политика на съседство;

54.

разчита, че неговите препоръки ще бъдат надлежно взети под внимание в процеса на изготвяне на работната програма на Комисията за 2013 г. и възлага на председателя на Комитета на регионите да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейската комисия, председателя на Европейския съвет, председателя на Европейския парламент, кипърското председателство на Съвета на ЕС и предстоящите ирландско и литовско председателство.

Брюксел, 19 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


(1)  СОМ(2011)777 final.

(2)  CdR 361/2011 fin.

(3)  CdR 42/2012 fin.

(4)  CdR 318/2010, съдокладчици: г-жа Mercedes Bresso и г-н Ramon Valcarcel Siso.

(5)  Заключения на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г., стр. 7.

(6)  CdR 72/2011, докладчик: г-н Markku Markkula.

(7)  CdR 318/2010, съдокладчици: г-жа Mercedes Bresso и г-н Ramon Valcarcel Siso.

(8)  Вж. COM (2012)299, параграф 2.1.

(9)  CdR 85/2012, докладчик г-н Brian Meaney.

(10)  CdR 273/2011, докладчик: г-н Luc Van den Brande.

(11)  CdR 329/2011, докладчик г-н Cor Lamers.


СТАНОВИЩА

Комитет на регионите

96-а пленарна сесия, проведена на 18 и 19 юли 2012 г.

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/6


Становище на Комитета на регионите относно „Глобалният подход към миграцията и мобилността“

2012/C 277/02

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

подчертава, че спазването на човешките права на мигрантите и солидарността с държавите, от които произхожда по-голямата част от миграционните потоци, трябва да бъдат включени във всички аспекти на миграционната политика на Съюза, включително в отношенията с трети държави, при пълно зачитане на принципите, заложени в член 21, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

отбелязва, че е необходимо да се разгледат внимателно всички причини за миграцията, включително тези, свързани с изменението на климата, така че да бъде определена подходяща юридическа рамка за тези, които бягат от собствената си страна на произход поради природни бедствия или климатични условия, застрашаващи тяхното оцеляване или физическата им невредимост;

счита, че за глобалния подход към миграцията е необходимо многостепенно управление, което да гарантира, че тя се ръководи на най-подходящото за това равнище в зависимост от обстоятелствата и при спазване на принципа на субсидиарност, така че да бъде осигурено възможно най-голямо благоденствие за хората както в държавите на произход, така и в приемащите държави;

по-специално отправя искане ролята на регионалните и местните власти в изпълнението на глобалния подход да бъде изцяло отчетена, като се използва потенциалът както на вече съществуващите проекти за децентрализирано сътрудничество, така и на вече структурираните диалози като ARLEM и CORLEAP.

Докладчик

г-н Nichi VENDOLA (IT/ПЕС), президент на регион Пулия

Отправен документ

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: Глобалният подход към миграцията и мобилността“

COM(2011) 743 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

подчертава значението на глобалния подход като референтна рамка за действията на Европейския съюз в управлението на световно равнище на миграцията и мобилността и като инструмент, който предлага цялостен поглед върху политиките в областта на миграцията, като следва целта за постигане на съгласуваност на действията на Европейския съюз във външните отношения и политиките за развитие с имиграционните политики;

2.

счита за положителна инициативата на Европейската комисия да представи актуализирана версия на глобалния подход, която е по-структурирана и насочена към мигрантите и зачитането на правата на човека в държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение;

3.

припомня правото на човека да напуска всяка страна, включително своята, и да се завръща в тази страна (1), което е главната юридическа основа на всеки въпрос, свързан с миграцията, както и необходимостта да се насърчава миграцията, основана на избора, независимо от причините, които обуславят този избор, и от специфичните изисквания на приемащата държава (2);

4.

подчертава, че спазването на човешките права на мигрантите и солидарността с държавите, от които произхожда по-голямата част от миграционните потоци, трябва да бъдат включени във всички аспекти на миграционната политика на Съюза, включително в отношенията с трети държави, при пълно зачитане на принципите, заложени в член 21, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

5.

счита, че трябва да бъде гарантирана действителна защита на правата на човека при определянето на възможностите за влизане на граждани на трети държави и при провеждането на политики за прием и интеграция на мигрантите;

6.

подчертава, че споразуменията за обратно приемане и споразуменията за облекчаване на визовия режим, сключени както от Съюза, така и от държавите членки, а също и всички действия за борба с незаконната имиграция трябва изцяло да зачитат правата на човека, по-специално в съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както постоянно се посочва в практиката на Европейския съд по правата на човека;

7.

подчертава, че никога не трябва да се дава предимство на необходимостта от намаляване на миграционните потоци за сметка на правото на всеки да потърси международна защита в Съюза, който следва да остане земя на убежище за тези, които бягат от преследване или имат нужда от защита;

8.

констатира, че поради икономическата криза, в която се намира голяма част от страните в Европейския съюз, има опасност от засилване на присъщото напрежение между политиките за граничен контрол и зачитането на човешките права на мигрантите;

9.

отбелязва, че е необходимо да се разгледат внимателно всички причини за миграцията, включително тези, свързани с изменението на климата (3), така че да бъде определена подходяща юридическа рамка за тези, които бягат от собствената си страна на произход поради природни бедствия или климатични условия, които застрашават тяхното оцеляване или физическата им невредимост (4);

10.

призовава Европейската комисия да публикува работния документ относно миграцията и изменението на климата, както беше предвидено първоначално в съобщението относно миграцията от 4 май 2011 г. (5);

11.

смята, че за да бъде глобалният подход ефективен, е необходимо да се засили координирането между Европейския съюз и националните, регионалните и местните равнища, и с трети страни;

12.

припомня това, което вече беше заявено от Комитета на регионите, а именно, че „местните и регионалните власти в значителна степен са пряко засегнати от една обща имиграционна политика. От една страна те в особена степен са засегнати от проблемите във връзка с незаконната имиграция; от друга страна те са задължени да предоставят на хората редица услуги, които са част от интеграционните процеси на местно равнище. Затова те трябва в значителна степен да бъдат включени в създаването на европейска рамка за законната миграция, в мерки срещу незаконните имигранти и в сътрудничество за развитие със страните на произход“ (6);

13.

изразява задоволство от забележителния напредък, който беше постигнат с оглед увеличаване на прозрачността и сигурността и намаляване на разходите във връзка с паричните преводи към страните на произход на мигрантите и подкрепя поетите от Европейската комисия инициативи за канализиране на изпратените от мигрантите средства към производствени инвестиции;

14.

одобрява факта, че в глобалния подход се подчертава ролята, която диаспората може да изпълнява както в политиките за развитие, така и в регулирането на миграционните потоци, чрез насърчаване на мерките за подкрепа при заминаване и на мерките за интегриране в приемащите държави;

Ролята на регионалните и местните власти в осъществяването на глобалния подход

15.

счита, че за глобалния подход към миграцията е необходимо многостепенно управление, което да гарантира, че тя се ръководи на най-подходящото за това равнище в зависимост от обстоятелствата и при спазване на принципа на субсидиарност, така че да бъде осигурено възможно най-голямо благоденствие за хората както в държавите на произход, така и в приемащите държави;

16.

счита, че регионалните и местните власти са ключови участници в глобалния подход – те са едновременно инициатори и изпълнители на политики в социалната област, заетостта, приема, интеграцията, управлението на незаконната имиграция, но също така и организатори на интензивен диалог и различни форми на сътрудничество с държавите на произход и на транзитно преминаване на миграционните потоци (7);

17.

констатира, че регионалните и местните власти вече насърчават инициативи за диалог с регионалните и местните власти на трети държави, много от които са държави на произход или на транзитно преминаване на миграционните потоци, а също така и проекти за децентрализирано сътрудничество;

18.

би желал ARLEM (Евро-средиземноморска асамблея на регионалните и местните власти) и CORLEAP (Конференция на регионалните и местните власти за Източното партньорство) да бъдат разглеждани като идеални форуми за развитие на диалога с регионалните власти от Средиземноморието и от Източна Европа по отношение на политиките в областта на имиграцията и на развитието;

19.

счита, че е необходимо да се преследва възможно най-голяма съгласуваност между двустранните инициативи на държавите членки и вече съществуващите регионални и двустранни диалози, които се считат за инструмент на външната политика на Съюза в областта на имиграцията, както и че тази съгласуваност следва да бъде гарантирана чрез пълното признаване на инициативите за диалог, поети от регионалните и местните власти;

20.

приканва институциите да разглеждат регионалните и местните власти като субекти, които са основни действащи лица в глобалния подход, в съответствие с техните компетенции в националния контекст, посредством инструменти, които да им предоставят финансиране от ЕС, без намесата на централните правителствени органи и при отчитане на разликите, които съществуват в отделните държави членки;

21.

призовава Комисията да инициира новаторски проекти за постигане на целта, свързана с насърчаване на съответствието между предлагането и търсенето на работна ръка, чрез посредничеството на регионалните и местните власти, предвид правомощията в тази област, с които те разполагат в много държави членки, така че да бъде определен един ефикасен инструмент за разрешаване на проблема с липсата на професионални умения в някои сегменти на пазара на труда;

22.

би желал регионалните и местните власти да бъдат включени и в актуализирането на портала на ЕС за имиграцията, като по този начин той би могъл да бъде обогатен с необходимата за имигрантите информация относно приемащите региони, градове и общини;

Отношението между политиките в областта на имиграцията и политиките в областта на сътрудничеството за развитие

23.

счита, че е от първостепенно значение да бъде винаги гарантирана съгласуваността между политиката на Съюза в областта на миграцията и развитието и външната политика в областта на имиграцията и убежището. По-специално мерките на Съюза и на държавите членки по отношение на трети страни би трябвало винаги да се основават най-вече на принципите на солидарност и съвместно развитие, насочени към борба с дълбоките причини за миграцията и извоюване на победа над бедността, като се обърне специално внимание на мобилизирането на вътрешни ресурси в съответните страни, както и на подкрепата за институционалното укрепване, по-доброто управление и правовата държава като основни фактори за икономическа и социална промяна;

24.

призовава Комисията да извършва разпределението на ресурсите, предназначени за развиващите се страни, въз основа на принципите, приоритетите и стратегиите на сътрудничеството за развитие, като същевременно взема предвид и принципа „повече за повече“;

25.

счита, че принципът на реципрочност трябва да е съобразен с принципите на сътрудничеството за развитие, особено в партньорствата за мобилност и в общата програма за миграция и мобилност (8);

26.

счита, че при изпълнението на глобалния подход трябва да бъде предоставена адекватна защита на всички уязвими категории и най-вече на непридружаваните непълнолетни лица, както чрез целесъобразно ориентиране на мерките по отношение на трети страни, така и чрез предлагане на подходящи форми на прием и социална интеграция в държавите членки, като освен това се насърчава обменът на добри практики, въведени от множество регионални и местни власти в държавите членки; също така настоятелно приканва Европейската комисия към ефективно изпълнение на мерките, съдържащи се в Плана за действие относно непридружаваните непълнолетни лица;

27.

призовава за изготвянето на истински подход по отношение на половете, за да бъде изведена на преден план специфичната роля на жените в миграцията и в социалната интеграция на цялото семейство в приемащите държави;

28.

отбелязва, че политиката на Съюза в областта на имиграцията би могла да се окаже в противоречие с политиките в областта на сътрудничеството за развитие, тъй като тя е насочена към привличане на таланти от трети страни, с оглед на целите за демографско и икономическо развитие, определени в стратегията „Европа 2020“;

29.

изразява съмнения относно това, че ефектът на „изтичането на мозъци“ (brain drain), породен от селективната миграционна политика, може да бъде преодолян чрез инструмента на циркулярната миграция, тъй като съвсем не е ясно доколко този инструмент ще бъде ефикасен и какво може да бъде конкретното му въздействие;

30.

счита също така, че инструментът на циркулярната миграция може да бъде несъвместим с целта за интеграция на мигрантите и че поради това следва да бъдат набелязани стратегии за интеграция, насочени специално към тези работници, така че те да могат наистина да се интегрират, макар техният период на пребиваване в Европейския съюз да не е продължителен (9);

31.

счита, че признаването на дипломи и квалификации при хармонизирани условия е основен инструмент за предотвратяване на „пропиляването на мозъци“ (brain waste), за гарантиране на действителната интеграция на мигрантите и за осигуряване на тяхната повторна интеграция в държавите на произход в контекста на циркулярната миграция;

32.

призовава Европейската комисия да подкрепи мерките за подпомагане на държавите в процеса на опростяване на признаването на дипломи и квалификации и да насърчава неформалното признаване на професионалните умения, включително с цел насърчаване на движението на работници – граждани на трети страни, на европейския пазар на труда;

33.

би желал искането за сътрудничество, отправено към трети страни във връзка с намаляването на миграционните потоци, да не води никога до пренебрегване на правото на всеки човек да напусне дадена страна, включително своята, особено когато от третите държави се иска да извършват контрол на емиграцията въз основа на законите на държавите на местоназначение;

34.

счита, че е необходимо да бъдат направени по-големи инвестиции в проектите за сътрудничество за развитие, насочени към сектора на образованието и на здравеопазването, като бъдат пряко включени университетските структури и бъде насърчена мобилността на научните изследователи и на целия академичен персонал;

35.

подкрепя петицията, връчена на Европейския парламент, във връзка с приемането на евро-средиземноморска програма „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“ като конкретен инструмент за двупосочна мобилност между студентите от двете страни на Средиземноморието;

36.

би желал младежката мобилност, особено тази на студентите, да бъде действително насърчавана, включително чрез опростяването на процеса на издаване на визи, намаляването на бюрократичните процедури и заделянето на достатъчно финансови средства;

37.

счита, че програмата „Еразъм за всички“ (Erasmus for all) трябва да бъде насърчавана и подкрепяна, заедно с вече съществуващите добри практики на обмен между младите хора, като програмата „Евродисей“ (Eurodissey), инициирана от мрежата АЕР (Асамблея на европейските региони);

38.

счита, че е необходимо да бъде задълбочен анализът на миграционния натиск, предизвикан от икономическите дисбаланси, за да бъдат набелязани ефикасни инструменти за отговор, сред които схемите за гарантиране на мобилността, включително за нискоквалифицираните работници, които все още са много търсени в някои държави членки – по този въпрос не може да се намери решение единствено чрез механизма на циркулярната миграция;

39.

счита, че участието на диаспората трябва да се отнася и до мерките преди заминаването, като се насърчават действащите уебсайтове, администрирани пряко от сдруженията на имигранти, които предоставят ad hoc информация на разбираем от потенциалните мигранти език;

40.

оценява акцента, поставен върху мерките преди заминаването, инвестициите, които е необходимо да бъдат увеличени, като бъдат привлечени за участие НПО, които вече оперират в държавите на произход на мигрантите, и регионалните и местните власти, които участват в процедурите, свързани с приема и интеграцията на мигрантите и техните семейства;

Борбата с незаконната имиграция

41.

оценява големите усилия, полагани от Съюза в борбата с незаконната имиграция, по-специално срещу трафика на хора, както и срещу работодателите, които използват незаконно пребиваваща работна ръка;

42.

подчертава значението на един подход в борбата с незаконната имиграция, при който се допуска, че мигрантите биха могли да бъдат евентуални жертви на незаконен трафик на хора и като такива, следва да бъдат закриляни и защитавани;

43.

приканва Европейската комисия да продължи инициативите за анализ и борба с недекларирания труд, който е едно бедствие за цялата икономика на Съюза и стимул за влизане на незаконно пребиваващи чужденци – те са потенциален обект на експлоатация както в сектора на заетостта, така и като оперативно звено на престъпни мрежи;

44.

отбелязва, че бяха инвестирани значителни финансови средства и в мерките за борба с незаконната имиграция, сред които се открояват операциите по граничен контрол, извършвани от агенция Frontex;

45.

подчертава необходимостта от зачитане на правата на човека, най-вече на принципа на забрана за връщане, на всеки етап от граничния контрол, както и съответното задължение дейностите на Frontex да бъдат подложени на строг контрол от страна на институциите на ЕС и, по-специално, от страна на Европейския парламент;

46.

би желал на подобен контрол да бъде подложено и сътрудничеството за развитие, пряко ръководено от агенция Frontex, която има правомощията да сключва международни споразумения от техническо естество с трети държави. Съдържанието на тези споразумения следва да стане по-прозрачно, а приложното им поле – да се определи по-точно;

47.

счита, че е необходимо да се извършат точни оценки на съотношението разходи/ползи за всички съществуващи инструменти, така че да се сравни тяхната ефективност, включително разходите по процедурите за връщане (задържане и принудително извеждане от дадена територия) и действителното количество ресурси, предоставяни от държавите за доброволно връщане в сравнение с принудителното;

48.

счита, че е необходимо да се предотврати възможността законно пребиваващите чужденци да се превръщат в незаконно пребиваващи поради недостатъчно гъвкавата национална нормативна уредба и по този начин да се увеличава броят на т.нар. „overstayers“ (лица, надхвърлили разрешения им срок на престой);

49.

би желал институциите на Европейския съюз и държавите членки да направят сериозна оценка на възможността за влизане в Европейския съюз с цел търсене на работа, която е изрично упомената в член 79, параграф 5 от ДФЕС;

50.

счита, че наличността на канали за законно влизане трябва да се разглежда като един от основните инструменти за борба с незаконната имиграция и с явлението „overstayers“, а също и като средство за гарантиране на известна степен на солидарност в отношенията с държавите на произход на миграционните потоци;

51.

призовава институциите да включат стратегията за обратно приемане в рамките на глобалния подход, за да бъде тя приведена в съответствие с принципите на сътрудничеството за развитие, а не да става отделен и несъгласуван с него елемент;

52.

счита, че споразуменията за обратно приемане трябва да бъдат подложени на периодична оценка, по-специално по отношение на задължението на държавата на транзитно преминаване да приеме обратно не само собствените си граждани, но и чужденците, които са преминали през нея и са се насочили към Съюза. За последните има опасност да бъдат оставени на ничия земя, като по този начин се влошава положението в държавите на транзитно преминаване, които се излагат на сериозен риск от нарушаване на правата на човека;

Външното измерение на убежището

53.

счита, че укрепването на системите за предлагане на убежище в трети държави не трябва да се разглежда като начин да се избегне признаването на правото на международна защита в ЕС;

54.

оценява факта, че в програмите за регионална защита Съюзът действа заедно с ВКБООН (Върховен комисариат за бежанците на ООН), макар и предлаганата от Съюза защита да е по-широка от признатата в Женевската конвенция за бежанците, тъй като включва субсидиарната закрила и защитата от третиране, несъвместими с Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

55.

счита, че действията на Съюза никога не трябва да бъдат насочени към това, търсещите убежище лица да бъдат възпрепятствани да напуснат държавата, в която се намират, за да търсят закрила в държава – членка на ЕС;

56.

счита, че е необходимо преразглеждане на регламента „Дъблин II“, особено след ясната критика, отправена от Съда на Европейския съюз, за да бъде действително гарантирана солидарността между държавите членки при пълно зачитане на правата на човека, включително правото на цялост на семейството;

57.

призовава Комисията да включи в рамките на партньорствата за мобилност клаузи за защита на търсещите убежище лица и на бежанците;

58.

приканва институциите и държавите членки да повишат ефикасността на системата за търсене и спасяване (search and rescue) по море, по-специално посредством по-добра координация и определяне на общи критерии за идентифициране на най-подходящото сигурно място за слизане на спасените мигранти от борда;

Заключителни бележки

59.

отправя искане към Комисията, Съвета и Европейския парламент да продължат отворения дебат относно четирите стълба на глобалния подход така, че в неговото прилагане да вземат цялостно участие всички потенциално заинтересовани страни;

60.

по-специално отправя искане ролята на регионалните и местните власти в изпълнението на глобалния подход да бъде изцяло отчетена, като се използва потенциалът както на вече съществуващите проекти за децентрализирано сътрудничество, така и на вече структурираните диалози като ARLEM и CORLEAP;

61.

отправя искане към Европейската комисия да продължи анализа на причините за миграцията в световен план и нейните характеристики, за да бъдат набелязани ефикасни стратегии за справяне с това явление, основани на солидарността с държавите извън ЕС;

62.

изразява съжаление във връзка с политиките за криминализиране на мигрантите и приветства мерките за борба с престъпните мрежи, на които мигрантите стават жертви;

63.

призовава за политика за борба с незаконната имиграция, която да не е само насочена към граничния контрол и задържането на мигрантите при тяхното заминаване, а да се основава и на предоставяне на действителни възможности за законно влизане, които да бъдат отворени, включително за нискоквалифицираните работници, като се отчитат характерните особености на отделните държави членки.

Брюксел, 18 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


(1)  Член 13, параграф 2 от Всеобщата декларация за правата на човека; член 2, параграф 2 от Протокол № 4 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; член 12, параграф 2 от Международния пакт за граждански и политически права.

(2)  Резолюция на Европейския парламент P6_TA(2006)0319 относно „Развитие и миграция“, приета на 6 юли 2006 г.

(3)  Становище на КР ENVE-V-008 относно „Ролята на регионалните и местните власти за насърчаване на устойчиво управление на водите“, 30 юни и 1 юли 2011 г., параграф 14; становище на Комисията по устойчиво развитие (SUDEV) на Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) относно „Отношението между опустиняването и изменението на климата в Средиземноморието“, 31 януари 2012 г.

(4)  http://www.unhcr.org/pages/49e4a5096.html.

(5)  „Съобщение относно миграцията“, COM(2011) 248, стр. 21.

(6)  Становище CONST-IV-017 относно „Обща имиграционна политика за Европа“, прието на пленарната сесия на 26 и 27 ноември 2008 г., докладчик: г-н Werner Jostmeier.

(7)  Становище на КР CONST-IV-017 относно „Обща имиграционна политика за Европа“, 26 и 27 ноември 2008 г., параграф 5.

(8)  Изцяло вдъхновено от тази логика е предложението за регламент COM(2011) 290 за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване.

(9)  Проектостановище на КР относно „Нова европейска програма за интеграцията“, параграф 60; проектостановище на комисия CIVEX относно „Правото на събиране на семейството“, докладчик: г-н Soave, параграф 11.


13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/12


Становище на Комитета на регионите относно „Засилена солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището“

2012/C 277/03

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

отбелязва основното значение на убежището като едно от правата на човека и същевременно като културно достижение, утвърдено с международни правни текстове като Женевската конвенция, Хартата на основните права на ЕС, Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и законодателствата на всички държави членки без изключение. Крайъгълен камък на системата за предоставяне на убежище е принципът за забрана на връщането (non-refoulement);

припомня, в светлината на член 80 от ДФЕС, че като институционални понятия солидарността и справедливото разпределяне на отговорностите ръководят всички европейски политики в рамките на Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие (ЕПССП), които се отнасят до движението на хора, тоест до управлението и преминаването на външните граници, убежището и международната закрила, както и имиграцията. Този член е достатъчно правно основание за европейски законодателни мерки, които да укрепят солидарността и да подпомогнат справедливото разпределяне на отговорностите;

отбелязва, че сегашното положение показва необходимостта от практическа солидарност между ЕС и държавите членки в рамките на политиката за убежището и изразява убеждението, че постигането на общо високо равнище на защита за всички лица, търсещи или ползващи се с международна закрила, е възможно само при наличието на механизми, отчитащи големите различия както в броя граждани на трети страни, които държавите членки приемат на територията си, така и по отношение на икономическите, техническите и другите средства за управление на миграционните потоци;

подчертава местното и регионалното измерение на солидарността и разпределянето на отговорностите в рамките на политиката за убежището; отбелязва, че местните власти играят сериозна роля за информиране на местните общности и могат да допринесат за повишаване на осведомеността по въпросите на убежището и международната закрила – нещо, което оказва голямо влияние върху условията на приемане и одобрението на местните общности.

Докладчик

г-н Theodoros GKOTSOPOULOS (EL/ПЕС), общински съветник от Палини, област Атика

Отправен документ

Съобщение на Комисията относно засилената солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището – Програма на ЕС за по-добро споделяне на отговорност и повече взаимно доверие

COM(2011) 835 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

отбелязва, че смесените миграционни потоци са реален проблем за всички държави членки на ЕС и са сред най-актуалните теми, особено вследствие на политическите промени в страните от Северна Африка и Близкия изток, но и в резултат на цялостната политическа ситуация в региони като Афганистан и Пакистан, Ирак и Иран, които предизвикват ново придвижване на население към Европа. Смесените миграционни потоци оказват неравномерен натиск върху външните граници и съответно върху системите на някои държави членки за предоставяне на убежище, допринасяйки за възникването на хуманитарни предизвикателства;

2.

подчертава, че изключително тежката икономическа криза, особено в средиземноморските държави членки на ЕС, които приемат непропорционално голям брой търсещи убежище лица, и произтичащата от това невъзможност на тези страни да се справят с проблема с необходимата ефективност, се отразяват негативно на усилията за справяне със ситуацията и влошават и без това тежките условия;

3.

счита, че като цяло се налага необходимостта от разработване на реална обща европейска политика за имиграцията и убежището съгласно насоките на Стокхолмската програма. Тя би следвало да се основава на интегриран подход, базиран, от една страна, на ефективно управление на легалната имиграция, и от друга – на борба с нелегалната имиграция, но преди всичко на укрепване на структурите на убежището;

4.

отбелязва основното значение на убежището като едно от правата на човека и същевременно като културно достижение, утвърдено с международни правни текстове като Женевската конвенция, Хартата на основните права на ЕС, Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и законодателствата на всички държави членки без изключение. Крайъгълен камък на системата за предоставяне на убежище е принципът за забрана на връщането (non-refoulement);

5.

изтъква, че с правото на убежище са тясно свързани права, които го допълват, а именно правото на достойнство, забраната на изтезанията и нехуманното отношение, защитата в случай на експулсиране, принудително отвеждане или екстрадиране и правото на ефективна правна защита и на справедлив съдебен процес, както и правото на събиране на семейството;

6.

признава постигнатия напредък в изготвянето на общата европейска система за убежище (ОЕСУ), но счита за целесъобразно отново да насърчи завършването на Стокхолмската програма до края на 2012 г. и да призове държавите членки, Съвета и Европейския парламент да демонстрират необходимата политическа воля за приключване на преговорите по преразглеждането на директивите за условията на приемане и процедурите за предоставяне на убежище, както и на Регламента от Дъблин и Регламента относно системата „Евродак“;

7.

подчертава, че мисията на ОЕСУ се състои в това, да осигурява реална защита на правата на лицата, които се нуждаят от международна закрила, а не само да гарантира сигурността в тесния смисъл на думата и да защитава националния суверенитет;

8.

изтъква, че за да бъде наистина обща, системата за предоставяне на убежище следва да се основава на еднакви права и процедури на цялата територия на ЕС, за да се избегне риск от големи различия при разглеждането на еднотипни случаи; с оглед на това подкрепя усилията за изменяне на действащото законодателство с цел да бъдат прилагани общи правила, а не минимални изисквания;

9.

отбелязва неотдавнашните решения на съдилищата в Страсбург и Люксембург (1), които повече от всичко останало показват: а) значителните недостатъци на действащия правен режим и особено на Регламента от Дъблин, и б) пропуските, които в сегашните условия на натиск пораждат големи рискове за защитата на правата на търсещите международна закрила лица и се дължат на различията в политическия, правния и практическия подход на отделните държави членки. Решенията подчертават необходимостта от изграждане на цялостна ОЕСУ и, в рамките на този процес, от укрепване на Регламента от Дъблин с разпоредби, които да търсят решение на причините за кризите и да спомагат за това, недостатъците на системите в държавите членки да не се отразяват негативно на функционирането на системата като цяло и на защитата на правата на човека;

10.

счита, че мащабът на явлението „имиграция“ налага значителни промени в политиката на ЕС за убежището, както и необходимост от прилагане на ефективни политики и методи за неговото управление;

11.

припомня, в светлината на член 80 от ДФЕС, че като институционални понятия солидарността и справедливото разпределяне на отговорностите ръководят всички европейски политики в рамките на Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие (ЕПССП), които се отнасят до движението на хора, тоест до управлението и преминаването на външните граници, убежището и международната закрила, както и имиграцията. Този член е достатъчно правно основание за европейски законодателни мерки, които да укрепят солидарността и да подпомогнат справедливото разпределяне на отговорностите;

12.

признава, че солидарността е тясно свързана с отговорността и насърчава всички държави членки да спазват и изпълняват ангажиментите си на международно равнище и на равнище ЕС, като въведат ред в собствения си дом. Все пак подчертава, че тясното спазване на отговорностите не би трябвало да се превръща в правно или практическо условие за солидарността; в някои случаи практическата проява на солидарност може да е от ключово значение за реалното спазване на задълженията;

13.

отбелязва, че сегашното положение показва необходимостта от практическа солидарност между ЕС и държавите членки в рамките на политиката за убежището в съответствие с член 80 от ДФЕС и изразява убеждението, че постигането на общо високо равнище на защита за всички лица, търсещи или ползващи се с международна закрила, е възможно само при наличието на механизми, отчитащи големите различия както в броя граждани на трети страни, които държавите членки приемат на територията си (или като икономически имигранти, или като търсещи международна закрила лица), така и по отношение на икономическите, техническите и другите средства за управление на миграционните потоци;

14.

подчертава, че в съобщението на Комисията се описва аналитично сегашната ситуация и се изброяват наличните инструменти за укрепване на солидарността; констатира обаче, че липсват предложения за нови позитивни мерки за укрепване на солидарността и улесняване на разпределянето на отговорностите;

15.

приветства инициативата на Съвета за изготвяне на „обща референтна рамка за солидарност с държавите членки, чиито системи за предоставяне на убежище са подложени на особено голям натиск поради различни причини, включително заради смесените миграционни потоци“ (2);

16.

отбелязва все пак, че позитивните мерки в подкрепа на солидарността и разпределянето на отговорностите биха подобрили спазването на правата на човека и биха утвърдили понятията „справедливост“, „равноправие“, „разбирателство“ и „политическо участие“. Тези мерки следва да са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

17.

във връзка с това отбелязва, че съобщението на Европейската комисия не може да бъде изчерпателно разгледано от гледна точка на спазването на принципа на субсидиарност, тъй като в него се описва главно начинът, по който действащите мерки и законодателство на ЕС могат да допринесат за укрепване на солидарността. Доколкото обаче в текста се споменават евентуални бъдещи инициативи – например програми за преместване на лица с признат статут на бежанци и разпоредби за съвместно разглеждане на молбите за убежище – които се очаква да окажат въздействие върху въпроси, които продължават да бъдат тясно свързани със суверенитета на държавите членки (напр. разглеждането на молбите за убежище, приемането на търсещите убежище лица) и могат да имат по-обширни последици от политически, правен или икономически характер, отправя искане към Европейската комисия да обърне достатъчно внимание на изготвянето на подобни предложения;

18.

отбелязва, че понятието „солидарност“ има и външно измерение, а именно солидарността между ЕС и другите региони по света, изправени пред хуманитарни кризи, които по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) приемат голямото мнозинство бежанци и търсещи международна закрила лица. С оглед на това е от първостепенно значение да се поддържа сътрудничество между държавите членки и трети страни в рамките на политиката за сътрудничество за развитие с цел създаване на по-добри икономически и социални условия и укрепване на мира. И все пак укрепването на системите за предоставяне на убежище в трети страни не трябва да се разглежда като начин да се избегне признаването на правото на международна закрила в ЕС или да се изнесат извън Европа процедурите за предоставяне на убежище, а само като инструмент за подобряване на икономическите и социалните условия в трети страни;

19.

призовава компетентните органи и държавите членки на ЕС да насърчават по-ефективно съседните на ЕС страни да спазват ангажиментите, които са поели, както по силата на международното право, така и пред ЕС и неговите държави членки, и по-специално страните, които са сключили споразумения за реадмисия с ЕС;

Ролята на местните и регионалните власти

20.

подчертава местното и регионалното измерение на солидарността и разпределянето на отговорностите в рамките на политиката за убежището. Органите на местното самоуправление, които са близо до външните граници на ЕС, имат водеща роля в прилагането на европейското законодателство в областта на убежището и ОЕСУ. Същото важи и за общинските власти на големите градски центрове, към които се наблюдава постоянно нарастващ поток от бежанци и търсещи убежище лица. Органите на местното самоуправление поемат огромно количество работа по приемането на търсещите убежище лица, бежанците и лицата, ползващи се с международна закрила, и в някои държави членки носят отговорността за първия контакт с новопристигналите;

21.

подчертава, че въпреки конкретната роля на местните и регионалните власти, до този момент понятията „солидарност“ и „разпределяне на отговорностите“ се отнасят само за държавите членки, но не и за местните или регионалните власти. Освен това при планиране на политиката и политическия диалог се отчита само икономическата тежест за държавите членки, без да се взимат под внимание последиците от приемането на граждани на трети страни за социалното сближаване на местно и регионално равнище, с които имат задачата да се справят главно местните и регионалните власти;

22.

следователно възнамерява да формулира незабавно позиции и предложения, за да се гарантира, че органите на местното самоуправление ще могат да участват активно в системата за разпределяне на бежанците, както и във функционирането на механизмите за помощ, подкрепа и солидарност в полза на търсещите и имащите право на убежище лица, още повече, че някои държави членки вече приеха законодателни мерки, с които се признава подобен вид отговорност на регионалните правителства;

23.

отбелязва, че местните власти играят сериозна роля за информиране на местните общности и, тъй като имат значителен опит в сътрудничеството с НПО и организациите на гражданското общество, могат да допринесат за повишаване на осведомеността по въпросите на убежището и международната закрила – нещо, което оказва голямо влияние върху условията на приемане и одобрението на местните общности;

Подобряване на разпределянето на отговорностите и на управлението в областта на убежището

24.

подчертава необходимостта от основно преразглеждане на Регламента от Дъблин в рамките на предложението на Европейската комисия от 2008 г (3). Досегашното прилагане единствено на критерия за първото влизане на територията на ЕС допринесе за нарастващия натиск върху системите за предоставяне на убежище на някои държави членки и превърна прилагането на Регламента от Дъблин в чисто географски въпрос, което не се вписва в духа на понятието „солидарност“. С оглед на това призовава Комисията, държавите членки, Съвета и Европейския парламент да разработят нова процедура за управление на кризи и да проучат позитивни мерки за солидарност, които да могат да смекчат досегашните отрицателни последици;

25.

припомня, че в свое предходно становище (4) КР приветства предложението на Европейската комисия за временно преустановяване на прехвърлянето на търсещи международна закрила лица в рамките на преразгледания Регламент от Дъблин в случаите, когато една държава членка е в особено тежка ситуация, при която такова прехвърляне поражда риск от засилване на натиска върху нейния капацитет за приемане и нейната система или инфраструктура за предоставяне на убежище. Все пак разбира колко ще е трудно да се приеме и приложи подобна мярка и е съгласен с целесъобразността на контрапредложението за създаване на механизъм за оценка и ранно предупреждение, който да обхваща цялостното функциониране на системите за предоставяне на убежище в държавите членки;

26.

с оглед на гореизложените съображения счита за нужно да отбележи, че ефективността на предложения механизъм за оценка и ранно предупреждение ще зависи до голяма степен от наличието на достоверна и актуална информация, от добронамереното сътрудничество на държавите членки и от навременната реакция на ЕС при евентуално сигнализиране на пропуски или проблеми. И накрая отбелязва полезния принос, който могат да имат организации като Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), ВКБООН, националните съвети за бежанците, други НПО и най-вече местните и регионалните власти;

27.

счита, че предложението за разширяване на доброволното преместване на лица с признат статут на бежанци по примера на пилотната програма за Малта е положителна стъпка към укрепване на солидарността. Затова отправя искане към Европейската комисия и държавите членки да проучат възможността преместването да стане задължително при определени условия (напр. при искане от страна на заинтересованата държава членка, при наличие на предходно заключение в този смисъл в рамките на механизма за ранно предупреждение и на становище от ЕСПОУ, при съгласие на засегнатите лица). Призовава Европейската комисия и държавите членки да проучат сериозно и възможността за преместване на лицата, търсещи международна закрила, и във връзка с това отправя искане към Европейската комисия да преразгледа изготвеното правно, икономическо и техническо проучване (5);

28.

отбелязва, че съществуват практически и правни трудности по отношение на преместването, тъй като липсва система за взаимно признаване на решенията за предоставяне на международна закрила; по тази причина призовава Европейската комисия да обмисли прилагането на мерки, необходими за справяне с тази ситуация;

29.

изразява съгласие с предложението на ВКБООН да бъде приета „формула“ за функционирането на системата за преместване, която ще отчита основно данни като БВП, площта на страната, природните и другите ресурси, населението, капацитета за приемане, местните и регионалните специфики, общия брой на пристигналите лица, търсещи убежище, ангажиментите за презаселване и т.н (6).;

30.

приветства неотдавнашното решение на Европейския парламент, в резултат на което ще бъде завършена съвместната европейска програма за презаселване, която според Комитета ще допринесе за укрепване на външното измерение на солидарността. Междувременно призовава държавите членки да спазват ангажиментите, които са поели в рамките на програмите на ВКБООН;

31.

оценява положително перспективата за съвместно разглеждане на молбите за убежище с участието на повече държави членки, ЕСПОУ и евентуално ВКБООН, със забележката, че в такъв случай трябва да се спазва принципът на отделно разглеждане на всяка молба за международна закрила. С оглед на това призовава Европейската комисия да изготви правно, икономическо и техническо проучване, което да представи на вниманието на КР;

32.

изтъква значението на Директива 2001/55/ЕО на Съвета относно временната закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и относно справедливото разпределяне на тежестта между държавите членки като специфична и извънредна мярка на солидарност, която обаче не е прилагана до този момент. Затова счита за необходимо тя да бъде преразгледана, за да се даде възможност за по-лесно установяване на действителните случаи на масово навлизане на разселени лица въз основа на обективни и количествени критерии, като се проучи и възможността един или повече региони да могат да поискат прилагане на директивата;

33.

приветства изменението на Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, с което се обхващат и лицата, ползващи се с международна закрила. На практика това ще даде възможност на лица с признат статут на бежанци, след петгодишен престой и при определени условия, да се установяват в държава членка, различна от тази, която първоначално им е предоставила международна закрила. Въпреки че строго погледнато тази възможност не е мярка за солидарност, тя би могла евентуално да допринесе за смекчаване на натиска и за по-добро интегриране на тези лица. С оглед на това Комитетът призовава държавите членки да транспонират бързо изменената Директива 2011/51/ЕС (7) в националните си правни рамки;

Практическо сътрудничество

34.

констатира, че практическото сътрудничество е основен стълб на ОЕСУ и приветства значителния принос на агенциите на ЕС – на първо място ЕСПОУ, но също и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX), която спомага за справяне с някои извънредни ситуации, като тези в Малта и Гърция. Отбелязва обаче, че дейността на тези специализирани агенции трябва задължително да бъде придружена от гаранции за защита на правата на търсещите международна закрила лица;

35.

по-специално трябва да се избягват практики, които правят невъзможно упражняването на правото да се подава молба за убежище. С оглед на това, КР отправя искане към FRONTEX да обърне повече внимание на спазването на правата на човека при изпълнение на възложените ѝ задължения за защита на външните граници на ЕС. КР оценява като първа положителна стъпка в тази посока неотдавнашното изменение на регламента за създаване на FRONTEX, който задължава агенцията да изготви стратегия за основните права, създаде консултативен форум и открие пост за служител, отговарящ за правата на човека (8). В този контекст признава ролята, която може да играе Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), която в миналото се занимаваше с положението на правата на човека по външните граници на ЕС (9); насърчава FRA да разшири проучванията си в тази област и да предостави консултации и ноу-хау на FRONTEX и ЕСПОУ;

36.

подчертава необходимостта от засилване на оперативните способности на ЕСПОУ с цел повишаване на нейната ефективност при оказване на подкрепа на местните и регионалните власти посредством предоставянето на незабавна помощ, опит и техническо ноу-хау, и призовава за по-активно участие на местните и регионалните власти в консултативния форум на ЕСПОУ; приветства предложението на Европейската комисия да направи оценка на въздействието на ЕСПОУ през 2013 г. и заявява интереса си да участва в този процес;

37.

счита, че образованието е от особено значение като по-специфична мярка за практическо сътрудничество от страна на ЕСПОУ и изтъква възможността за по-голямо практическо хармонизиране, която предлага завършването и пълното прилагане на европейската програма за убежището (европейски учебен план в областта на убежището). Във връзка с това предлага ЕСПОУ да разработи образователни програми, които да са полезни за служителите на местната и регионалната администрация, които участват в процеса на приемане на търсещи международна закрила лица;

Икономическа и финансова солидарност

38.

признава, че ЕС е създал редица полезни инструменти, които позволяват на държавите членки да прилагат по-добре европейската политика за убежището, на първо място Европейския бежански фонд;

39.

дава положителна оценка на предложеното опростяване на структурата на механизмите на ЕС за финансиране на мерките в областта на убежището и имиграцията чрез създаването на общ фонд „Убежище и миграция“, който ще разполага с общата сума от 3,87 милиарда евро за цялостно управление на миграционните потоци и ще обхваща различни аспекти на общата европейска политика за имиграцията и убежището през периода 2014–2020 г. Изразява желание този процес да бъде съпроводен от паралелно рационализиране на процедурите;

40.

подчертава необходимостта от отпускане на достатъчно средства за мерки за укрепване на солидарността. Тези мерки биха могли да включват подкрепа за усилията за подобряване на основните показатели на системата за предоставяне на убежище, когато това е необходимо, за предоставяне на конкретна помощ на държави членки и региони, подложени на особено силен натиск, както и за програмите за преместване или презаселване;

41.

подчертава необходимостта отпуснатото финансиране в областта на убежището и международната закрила да отговаря на международните ангажименти на ЕС, така че да се осигури подходящ баланс на разходите за сигурност и управление на границите и същевременно – на разходите в области като условията на приемане на търсещите убежище лица, в които местните и регионалните власти могат да генерират очевидна добавена стойност;

42.

призовава Европейската комисия и държавите членки да работят за пълно прилагане на принципа на партньорство, на който се основава функционирането на фондовете, така че да се осигури участието на всички заинтересовани страни на местно и регионално равнище както в планирането на приоритетите за финансиране, така и в оценката на осъществените инициативи. Прилагането на този принцип трябва да се вмества в рамката за изпълнение, посочена в глава IV от Предложението за регламент за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“ [COM (2011) 752 final];

43.

с оглед на това, призовава държавите членки да предприемат мерки, за да осигурят участието на представители на местните и регионалните власти на всяка държава членка в процеса на политически диалог за определяне на годишните финансови приоритети на фонда (10).

Брюксел, 18 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


(1)  Дело M.S.S. срещу Гърция и Белгия – Решение на Европейския съюз по правата на човека (Страсбург) от 21 януари 2011 г. и Дело N. S. срещу Secretary of State for the Home Department и други – решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2011 г. по съединени дела по преюдициални запитвания C-411/10 и C-493/10.

(2)  3151-во заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, Брюксел, 8 март 2012 г.

(3)  COM(2008) 820 final.

(4)  CdR 90/2009 fin – „Бъдещата обща европейска система за убежище II“.

(5)  Проучване относно осъществимостта на въвеждането на механизъм за преместване на лицата, ползващи се с международна закрила, JLS/2009/ERFX/PR/1005 – 70092056 (http://ec.europa.eu/home-affairs/doc_centre/asylum/docs/final_report_relocation_of_refugees.pdf).

(6)  Предизвикателства на смесената миграция, достъп до закрила и споделяне на отговорността в ЕС – неофициален документ на ВКБООН, (http://www.unhcr.org/4a44dd756.html).

(7)  ОВ L 132, 19.5.2011 г., стр. 1.

(8)  Регламент (ЕС) № 1168/2011, ОВ L 304/1, 22.11.2011 г., стр. 1.

(9)  Доклад „Coping with a fundamental rights emergency – The situation of persons crossing the Greek land border in an irregular manner“ („Справяне с неотложния проблем с основните права – Положението на лицата, преминаващи нелегално гръцката сухопътна граница“).

(10)  Член 13 от Предложението за регламент за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“, COM (2011) 752 final.


13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/18


Становище на Комитета на регионите относно „Градовете на бъдещето: градове, устойчиви в екологично и социално отношение“

2012/C 277/04

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

подкрепя искането за цялостни стратегии за устойчиво градско развитие, хоризонтално и вертикално сътрудничество в рамките на система на управление, която се основава на участието, отчита многообразието на градовете и значението на социалното новаторство и предвидливото планиране;

подчертава, че на нарастващото икономическо и социално разделение в нашето общество трябва спешно да се противодейства с инвестиции в образование за всички и от най-ранна детска възраст, приобщаващи пазари на труда, учене през целия живот, политика на активно интегриране и справедливо заплащане, което позволява да се посрещат нуждите и е равно за мъже и жени;

подчертава, че трябва да бъде осигурено задоволяването на основните нужди на обществото, по-специално достъп до жилищно настаняване, ясли, детски градини, безопасни площадки за игра и развитие на децата и че е необходимо да се отстраняват пречките пред създаване или разширяване на семействата;

подчертава предизвикателствата, свързани с изменението на климата и необходимостта от намаляване на потреблението на енергия посредством затворени цикли и повишаване на енергийната ефективност, свързани в мрежа системи, разширяване на свободните и зелените площи, нови строителни методи и ресурсно неутрални, здравословни и безопасни форми на транспорт;

посочва значението на културата и творчеството не само за икономическия растеж, а най-вече за създаването на качество на живот, демокрация на практика, мир и взаимно уважение;

подчертава основното значение на участието на обществеността във формирането на политиките;

смята, че многостранните усилия на европейските институции за подкрепа на градовете са необходими и настоява за следващия финансов период да се даде категоричен сигнал в подкрепа на градовете чрез силно градско измерение, гъвкавост в използването на средствата и централна роля на местното равнище в прилагането на политиката на сближаване;

приветства по-нататъшното развитие на устойчиви инструменти за финансиране в структурната политика, които представляват творчески и стабилни механизми за подпомагане.

Докладчик

г-жа Hella DUNGER-LÖPER (DE/ПЕС), представител на федерална провинция Берлин в Бундесрата и пълномощник по европейските въпроси

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Контекст и повод

1.

оценява сезирането от страна на датското председателство на Съвета на ЕС за изготвяне на настоящото становище, както и активното участие на това председателство в проведената на 22 и 23 март 2012 г. в Копенхаген Пета среща на високо равнище на градовете и регионите на тема „Европейската градска структура през 21-ви век“ като израз на признанието за приноса на градовете и регионите за европейската интеграция и за тяхната централна роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

2.

отбелязва с интерес доклада на Европейската комисия „Градовете на утрешния ден – предизвикателства, визии, пътища напред“ (октомври 2011 г.) и споделя формулираната в него визия за града на утрешния ден като „място на голям социален напредък, с висока степен на социално сътрудничество, социално справедливо жилищно настаняване и социални здравни услуги и услуги, насочени към образование за всички“, „платформа за демокрация, културен диалог и многообразие“, „място на зелено, екологично, щадящо околната среда обновление“, „място с голяма притегателна сила и двигател за растеж“;

3.

споделя изразената в доклада „Градовете на утрешния ден“ загриженост за бъдещето на градовете предвид заплахите, породени от демографски промени, отрицателен растеж, отслабващи взаимовръзки между икономическия растеж, заетостта и социалното развитие. Други заплахи се крият в растящите разлики в доходите, засилващата се социална поляризация и сегрегация, както и в увеличаващия се брой на хората, изтласквани в периферията на обществото, в деградацията на ландшафта вследствие на разрастване на градските зони, както и във все по-силния натиск върху градските екосистеми;

4.

подчертава, че Европейският съюз може да постигне целите на „Европа 2020“, само ако градовете като средища на социално и икономическо новаторство бъдат в състояние да допринасят пълноценно за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж и за икономическо, социално и териториално сближаване;

5.

затова приветства съдържащите се в доклада „Градовете на утрешния ден“ препоръки градовете да бъдат подпомагани чрез насърчаване на устойчиви местни структури за стабилна и приобщаваща икономика, използване на потенциала на различните поколения и на социално-икономическото, културното и етническото многообразие, борба срещу социалното изключване и бедността, подобряване на жилищните условия, всеобхватни стратегии в областта на екологичната и енергийната политика, съхраняване и създаване на привлекателни обществени пространства, насърчаване на устойчиви, приобщаващи и благоприятни за здравето транспортни системи и на балансирано териториално развитие;

6.

подкрепя искането за цялостни стратегии за устойчиво градско развитие, хоризонтално и вертикално сътрудничество в рамките на система на управление, която се основава на участието, интегрира хоризонтални и секторни политики, отчита многообразието на градовете и значението на социалното новаторство и предвидливото планиране;

7.

припомня „Декларацията от Копенхаген“ на Комитета на регионите от 23.3.2012 г., формулираните в нея амбиции за по-зелени, по-приобщаващи в социално отношение и икономически по-конкурентоспособни градове и свързаните с това искания към институциите на ЕС за придаване на по-изразен териториален характер на стратегията „Европа 2020“, за предоставяне на достатъчно финансови средства за всеобхватна градска политика, за отделяне на по-голямо внимание на териториалното сътрудничество между европейските градове и за увеличаване на ролята на градовете и регионите в изготвянето на европейските политики, за задълбочаване на процеса на децентрализация в държавите членки на ЕС и за по-голяма финансова самостоятелност на градовете и регионите;

8.

припомня своето становище „Ролята на градското обновление за бъдещето на развитието на градските райони в Европа“ от 10.6.2010 г. и формулираното в него искане за засилване на градското измерение във всички политики на Европейския съюз;

Констатации

9.

припомня, че градовете винаги са отражение на социалните условия. Картината на градовете на бъдещето и качеството на живот в тях се формират от икономически и социални решения и развития на всички равнища на политическа и икономическа отговорност;

10.

отбелязва, че значението на градовете за Европейския съюз далеч надхвърля икономическите и демографските фактори. Красивите, интелигентни, енергийно и ресурсно ефективни, зелени и приобщаващи градове са основа за това, хората да живеят заедно хармонично и солидарно в нашето общество;

11.

изтъква, че градовете са тясно и неразривно свързани със своя хинтерланд чрез социални и икономически връзки и че също и поради тази причина имат важна роля за балансираното териториално развитие;

12.

отбелязва във връзка с това, че досегашното категорично разграничаване между градовете и селските райони вече не е подходящо за разрешаване на въпросите, които ще възникнат в бъдеще и трябва да отстъпи на подход на взаимодействие, основан на функционалност и взаимозависимост;

13.

подчертава, че европейският град, в сравнение с други градове по света, се отличава с демократично самоопределение, силно гражданско общество, социална интеграция, добре функциониращо взаимодействие между личното и общественото, обещание за свобода, еманципация и силно изразена култура на градско строителство;

14.

констатира, че в процеса на деиндустриализация и глобализация изчезват важни опори за социалната и икономическата интеграция. Както в процъфтяващи, така и в по-бедни райони се търсят нови стратегии за засилване на социалното сближаване, които обаче досега почти не успяват да ограничат тенденциите на социална и пространствена диференциация. Напротив, въпреки тези усилия, на много места социалното разделение и сегрегацията нарастват и остават сериозно предизвикателство пред съжителството в градовете;

15.

подчертава, че на нарастващото икономическо и социално разделение в нашето общество трябва спешно да се противодейства с инвестиции в образование за всички и от най-ранна детска възраст, приобщаващи пазари на труда, учене през целия живот, политика на активно интегриране и справедливо заплащане, което позволява да се посрещат нуждите и е равно за мъже и жени; подчертава, че икономическото развитие и създаването на повече работни места в градовете са от решаващо значение в това отношение;

16.

констатира със загриженост, че тези проблеми се изостриха в някои големи градове, което доведе до протести, придружени от насилие. Те са израз и на недоверието на гражданите в политическите институции;

17.

обръща внимание върху местните последици от демографските промени и застаряването на обществото, които водят до нови изисквания към инфраструктурата и публичното пространство. Във връзка с нарастващата бедност сред възрастните хора се поставя въпросът за устойчиви системи за социална сигурност и услуги, които да са достъпни, чувствителни към културните особености и по финансовите възможности на гражданите;

18.

подчертава във връзка с това, че независимо от настоящото драматично ниво на младежката безработица, през следващите десетилетия Европа ще има нужда от приток на млади имигранти, за да си гарантира икономически растеж и да смекчи последиците от застаряването върху социалните и здравните системи. Отворените и привлекателни градове са предпоставка за имиграция. Въпреки това досега мигрантите, както и етническите малцинства в градовете често са онеправдани по отношение на достъпа до образование, работа, жилище и медицински грижи. Ето защо ефективните местни стратегии за интеграция са необходим елемент на предвидливата миграционна политика;

19.

подчертава, че трябва да бъде осигурено задоволяването на основните нужди на обществото, по-специално достъп до жилищно настаняване, ясли, детски градини, безопасни площадки за игра и развитие на децата и че е необходимо да се отстраняват пречките пред създаване или разширяване на семействата. Затова следва да се подкрепят всички мерки, които спомагат за положителен прираст на населението;

20.

подчертава предизвикателствата, свързани с изменението на климата и необходимостта от намаляване на потреблението на енергия посредством затворени цикли и повишаване на енергийната ефективност, свързани в мрежа системи, разширяване на свободните и зелените площи, нови строителни методи и ресурсно неутрални, здравословни и безопасни форми на транспорт;

21.

посочва значението на културата и творчеството не само за икономическия растеж, а най-вече за създаването на качество на живот, демокрация на практика, мир и взаимно уважение. Градската култура включва също и съхраняването на градската архитектура и планиране, на висококачествено и достъпно за всички обществено пространство и отчитане на местните и регионалните особености;

22.

подчертава основното значение на участието на обществеността във формирането на политиките, за да се спечелят доверието и съдействието на гражданите и да се засили социалното сближаване; това участие на гражданите е възможно, само ако администрациите на градовете направят напълно открити и прозрачни принципите за вземане на решения и мерки;

23.

смята, че многостранните усилия на европейските институции за подкрепа на градовете чрез програми и инициативи са необходими, тъй като общините, които не разполагат с необходимите финансови средства, зависят от тази подкрепа;

24.

със загриженост отбелязва, че въпреки заявените в Лайпцигската харта намерения и свързания с нея политически процес, през последните години ангажиментът на държавите членки към градската политика по-скоро намалява, вместо да се засилва. Доказателство за това е фактът, че досега почти не се дава приоритет на въпросите на градската политика във важни политически области, като заетост, околна среда, образование и наука и жилищна политика. Този проблем се проявява и в намалените бюджети на програмите за подпомагане на градската политика. По тази причина е необходимо на равнището на ЕС възможно най-бързо да се предоставят ресурси, които да позволят на градовете да реагират гъвкаво на тези разнообразни проблеми;

25.

изразява загриженост от факта, че в повечето държави членки бюджетите, с които разполагат общините, са катастрофално малки и че – като се имат предвид националните бюджетни приоритети – това положение няма да се подобри без промяна на курса на държавите членки;

26.

вижда, че – предвид острите социални, икономически и екологични заплахи – досегашните усилия в никакъв случай не са достатъчни, за да се направят европейските градове толкова добре подготвени за бъдещето, че да могат като конкурентоспособни, красиви, интелигентни, енергийно и ресурсно ефективни, зелени и приобщаващи средища на социално новаторство да дават пълноценния си принос за укрепване на социалното, икономическото и териториалното сближаване в Европейския съюз и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

Политически искания

Общи политически искания

27.

приема – предвид обществените предизвикателства – че на всички равнища на политическа отговорност е налице обща заинтересованост от силни, демократично самоопределящи се градове като основа на европейското общество. Една силна, отзивчива и дейна местна демокрация може да даде решаващ принос за възстановяване на доверието в институциите на представителната демокрация на всички равнища;

28.

потвърждава своите призиви за такава визия за обществено развитие, която надхвърля мерилото на брутния вътрешен продукт (БВП), която приема сериозно грижите и потребностите на гражданите и по-интензивно ги включва в планирането на програмите и мерките;

29.

очаква представителите на изборни длъжности на всички равнища да изпълняват самоуверено и смело своята водеща роля за съвместен живот в мир и солидарност. Само в мир и в реално упражнявана, трансгранична солидарност може да бъде постигнат интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж. Това включва активна култура на гостоприемство към мигрантите, заедно с насърчаването на интеркултурни умения в публичните администрации и институции. В това число влиза също и категоричният и ясен ангажимент за защита на бежанци и на хора, които поради произхода, вярата, сексуалната си ориентация, принадлежността си към определена социална група или политическите си убеждения са обект на политическо преследване и дискриминация;

30.

подчертава значението на интегрираните стратегии на местно ниво за съгласувано, ефикасно използване на средствата и настоява за включването и участието на всички важни секторни политики. Конструктивното и разбиращо се от само себе си сътрудничество между всички политически равнища и ресори е важно, за да се покаже на гражданите, че институциите умеят да се отнасят отговорно към даденото им доверие и чувстват ангажимент към местните потребности;

31.

призовава личностите, вземащи решения на всички равнища, да се застъпят за здравословна и устойчива мобилност във и между градовете. Важно е видовете обществен транспорт да се насърчават по такъв начин, че да бъдат достъпни за всички групи от населението. Освен това призовава вземащите решения да продължат да развиват градовете в духа на традицията на модела на европейския град посредством интегрирането на различни форми на ползване, гъстота и (градоустройствено и архитектурно) качество;

32.

подкрепя впрягането на нови усилия за увеличаване на знанията за градското развитие в неговите технически и социални, икономически и екологични измерения. Това трябва изрично да включва и значението на виртуалното пространство за живота и труда в градовете и регионите;

33.

подчертава значението на партньорствата между градовете, европейските мрежи от градове като EUROCITIES, както и проекти за транснационално сътрудничество между общините в рамките на URBACT, INTERREG и ЕГТС за подобряване на знанията и на подходите на действия в политиката за развитие на градовете и набляга на необходимостта този обмен на знания да бъде плодотворен за формиране на политиките, особено в областта на структурните фондове, но също и във важни политически сектори като услугите от общ интерес, транспорта и опазването на околната среда;

Политически искания към Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент

34.

настоява за естествено привличане на градовете и регионите в многостепенните структури на Европейския съюз във всички политически сектори, в които на равнище ЕС се взимат решения, свързани със способността за действие на поднационалните администрации;

35.

призовава за видим ангажимент на европейските институции за укрепване на градовете, който да намери израз в определяне на приоритетите за следващия бюджет на ЕС;

36.

подчертава своите искания за структурна политика на подпомагане, която и занапред да оставя на общините достатъчно свобода на действие, за да се прилага многофондов интегриран подход, разработен според местните приоритети и включващ инвестиционни и социални проекти, който да отговори на нуждите по места. За да може структурната политика действително да бъде прилагана от общините, е необходимо да се намалят разходите за администрация и контрол;

37.

подчертава значението на политиката на сближаване като основен инструмент за засилване на социалното, икономическото и териториалното сближаване и настоява за следващия финансов период да се даде категоричен сигнал в подкрепа на градовете чрез силно градско измерение, гъвкавост в използването на средствата и централна роля на местното равнище в прилагането. С оглед на основното значение на градовете за социалното, икономическото и териториалното сближаване, подкрепата трябва значително да надхвърли предлаганото в момента минимално ниво от 5 %;

38.

подчертава призивите, съдържащи се в становището на Комитета на регионите относно предложението на Комисията за ЕФРР, по-специално за възможността за гъвкаво използване на средствата без привилегироване или дискриминиране на определени видове области, за да не бъдат селските и крайградските райони изключени от предимствата на ЕФРР. Решенията за съсредоточаване на средствата от ЕФРР върху различните видове райони трябва да се вземат в рамките на партньорски провеждан процес на планиране и не могат да се определят предварително. Делегирането на задачи на градовете по смисъла на определения в член 99 от Регламента за общите разпоредби [РОР] инструмент на „интегрираните териториални инвестиции“ следва да бъде предвидено като възможност, а не да се въвежда задължително;

39.

приветства по-нататъшното развитие на устойчиви инструменти за финансиране в структурната политика, които освен публично субсидиране представляват също творчески и стабилни механизми за подпомагане;

40.

призовава за силна роля на градовете и регионите в по-нататъшното развитие на миграционната и интеграционната политика на ЕС, която да отчита централното значение на местното равнище за интеграцията;

Политически искания към държавите членки

41.

призовава държавите членки да реактивират своите усилия в областта на градската политика и да включат в тази инициатива също и политиките, които нямат териториално измерение. Устойчивото градско развитие се нуждае от подкрепящи общи условия, най-вече в политиката по заетостта, в социалната, образователната и екологичната политика;

42.

се застъпва за засилване на дебата относно необходимостта от действия във и съвместно с градовете. Сътрудничеството между градовете и агломерациите е от жизненоважно значение за устойчивото развитие.

Брюксел, 19 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


III Подготвителни актове

КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

96-а пленарна сесия, проведена на 18 и 19 юли 2012 г.

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/23


Становище на Комитета на регионите относно „Финансови инструменти на ЕС в областта на вътрешните работи“

2012/C 277/05

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства стъпката за постигане на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез бюджетни предложения, в които се признава важността от осигуряване на необходимите ресурси за бюджета за имиграция, убежище и сигурност;

потвърждава важността на предложените промени за местните и регионалните власти (МРВ), които имат пряко отражение върху техните задължения и ежедневието на хората, живеещи в Европейския съюз;

подчертава колко е важно да се откликва на притесненията във връзка със сигурността, възникващи от повишената мобилност в световен мащаб, в контекста на всеобщата защита на основните права и свободи;

приветства акцента върху гъвкавостта и постигането на резултати, като подчертава, че това налага добро планиране, както и участие и съпричастност на всички заинтересовани страни. Ето защо подчертава необходимостта от привличане на МРВ и други заинтересовани страни като специализираните международни организации, гражданското общество и самите бенефициери за участие още в етапа на планиране, тъй като често именно те са изпълнителите на програмите и проектите;

е убеден, че достъпът до финансиране е многократно подобрен чрез предложените реформи. Той обаче насърчава по-нататъшното развитие на механизми за разпространение на информацията за възможностите за финансиране. В по-големите страни МРВ биха могли да се използват за организиране на регионални и местни консултации, за да дадат възможност за участие на онези организации и заинтересовани страни, които са по-отдалечени от големите градове.

Докладчик

г-н Samuel AZZOPARDI (MT/ЕНП), кмет на Виктория, Гозо

Отправни документи

 

Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Изграждане на отворена и сигурна Европа: бюджетът в областта на вътрешните работи за периода 2014-2020 година“

COM(2011) 749 final

 

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“

COM (2011) 750 final

 

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Убежище и миграция“

COM(2011) 751 final

 

Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“ и за инструмента за финансово подпомагане за полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи

COM (2011) 752 final

 

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от фонд „Вътрешна сигурност“

COM (2011) 753 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Обща оценка

1.

приветства стъпката за постигане на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез бюджетни предложения, в които се признава важността от осигуряване на необходимите ресурси за бюджета за имиграция, убежище и сигурност (1);

2.

подкрепя опростяването на съществуващите инструменти чрез сливането им в два фонда;

3.

потвърждава важността на предложените промени за местните и регионалните власти (МРВ), които имат пряко отражение върху техните задължения и ежедневието на хората, живеещи в Европейския съюз;

4.

подчертава колко е важно да се откликва на притесненията във връзка със сигурността, възникващи от повишената мобилност в световен мащаб, в контекста на всеобщата защита на основните права и свободи;

5.

подчертава, че това може да бъде постигнато чрез прилагане на последователни инструменти в сферата на свободата, сигурността и правосъдието на основата на зачитане на правата на човека, както и на солидарност и отговорност, като се обръща специално внимание на равенството между мъжете и жените и недискриминацията (2);

6.

счита, че е нужен баланс между разходите, свързани със сигурността и границите, и разходите в области като интеграцията на мигрантите и условията за прием на търсещи убежище лица;

7.

подкрепя създаването на насочен към потребностите бюджет, който спомага за изграждане на синергии между финансовите инструменти на ЕС, по-специално между структурните фондове и фондовете в сферата на вътрешните работи. Бюджетът на Съюза трябва да предвижда подходящи ресурси за сферата на вътрешните работи, както чрез структурните фондове, така и чрез специализирани инструменти в пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

8.

обръща внимание, че отпадането чрез отмяна на Решение 2007/125/ПВР на Съвета на възможността за допълващо използване на други инструменти на Съюза и Общността значително ограничава желателната гъвкавост при използването на финансовите инструменти и застрашава плавното по-нататъшно развитие на трансгранични регионални проекти в областта на вътрешната сигурност, които досега се финансираха по Цел 3 по линия на ЕФРР; поради това се застъпва за запазване на допълняемостта между общностните инструменти

9.

посочва, че е нужна известна гъвкавост при оперирането с бюджета и финансовите инструменти с възможност за истинско средносрочно преразглеждане в съответствие с набелязаните политически приоритети, като се подчертава, че подобна гъвкавост трябва да бъде развита успоредно със справедливото разпределение на ресурсите;

10.

приветства идеята имиграционната политика да започва в страните на произход и да отчита нуждите на европейския пазар на труда и демографските промени, като доведе до система, която е благоприятна за всички страни, включително страните на произход, които често извличат ползи от паричните преводи от ЕС (3);

11.

подчертава необходимостта от тясно сътрудничество на равнището на ЕС за постигане на по-добра координация между държавите членки при управлението на външните граници на Съюза, както и при преминаването към обща европейска система за убежище;

12.

подчертава необходимостта от прозрачност в използването на бюджета с предложения, проекти и постигнати резултати, които да са видими, лесно достъпни и разбираеми за обикновения гражданин;

Във връзка с планирането и управлението на фондовете

13.

приветства акцента върху гъвкавостта и постигането на резултати, като подчертава, че това налага добро планиране, както и участие и съпричастност на всички заинтересовани страни. Ето защо подчертава необходимостта от привличане на МРВ и други заинтересовани страни като специализираните международни организации, гражданското общество и самите бенефициери за участие още в етапа на планиране, тъй като често именно те са изпълнителите на програмите и проектите;

14.

подчертава необходимостта от независимо наблюдение и оценка, за да се осигури ефективно използване на средствата и силно управление от страна на организациите изпълнителки. Това може да бъде стимул за подобряване на институционалната ефективност. Трябва да се подберат качествени и количествени показатели с участието на всички заинтересовани страни. Комитетът посочва, че някои показатели за качество могат да бъдат ефективни и разходоефективни. Комитетът призовава и за по-засилен надзор на фондовете от страна на Европейската комисия и Парламента, за да се придаде по-голяма независимост на наблюдението и оценката;

Достъп до финансиране

15.

е убеден, че достъпът до финансиране е многократно подобрен чрез предложените реформи. Той обаче насърчава по-нататъшното развитие на механизми за разпространение на информацията за възможностите за финансиране. В по-големите страни МРВ биха могли да се използват за организиране на регионални и местни консултации, за да дадат възможност за участие на онези организации и заинтересовани страни, които са по-отдалечени от големите градове;

Разпределение на ресурсите

16.

изтъква, че освен положителните аспекти на опростяване и гъвкавост, предложените реформи внасят и несигурност по отношение на разпределението на ресурсите между различните сектори и тематични въпроси. Ето защо подчертава колко е важно средствата да се разпределят в зависимост от потребностите чрез задълбочен анализ на нуждите с подреждане по приоритети с помощта на основан на правата подход. Това може да бъде постигнато чрез механизми и предпазни мерки, въведени с цел ефективно приоритизиране, включващо участието на МРВ и други заинтересовани страни в изготвянето на националните стратегии;

17.

подчертава необходимостта от равномерно разпределение на средствата в зависимост от институционалния капацитет и предложенията за проекти, вместо средствата да се съсредоточават само в малък брой получатели;

18.

счита, че при липса на достатъчно средства трябва да се отдаде приоритет на средствата, целящи защита на основните права и свободи на хората, включително тези, които са свързани с основния жизнен стандарт, специфичните за половете аспекти и правото на убежище, заедно с ресурсите за изграждане на капацитет на МРВ за управление на миграционните потоци;

Задължение за участие на заинтересованите страни

19.

подчертава важността на основания на участието подход за постигане на ефективни резултати и подкрепя предложенията, с които държавите членки се задължават да организират партньорства с всички свързани обществени органи и заинтересовани страни, в това число организации на гражданското общество и международни организации, за разработване, изпълнение и наблюдение на националните програми;

20.

ето защо настоява партньорството със заинтересованите страни да бъде засилено и да стане задължително. Комитетът посочва, че понастоящем принципът в предложението за регламент за определяне на общи разпоредби (4) може да не доведе до участие по достатъчно обвързващ начин. Докато механизмите за координация са задължителни, в други области има значителна свобода за преценка дали ще се осъществи полезно партньорство или не;

21.

счита, че може да не е целесъобразно да се номинира един единствен отговорен орган за всички действия, подкрепени от фондовете, въпреки опростяването, до което може да доведе това. Трябва да има прозрачност и система на контрол и противодействие, за да се осигурят справедливи решения. Комитетът изразява загриженост от евентуални правни положения, които не позволяват на упълномощен орган да работи под надзора на националния отговорен орган и следователно предлага регулаторните актове да бъдат достатъчно гъвкави, за да отчитат всички национални правила, които са в сила в ЕС, и да не принуждават държавите членки да променят конституционните си структури, ако целите могат да бъдат постигнати и с подход на партньорство;

Обща европейска система за убежище

22.

приветства стъпките към създаването на „обща европейска система за убежище“, като същевременно подчертава, че тя трябва да се стреми да достигне стандартите на страните с по-добри системи и структури и да не доведе до общ спад в качеството, който би се получил, ако се приравни към страните с не толкова силни системи;

23.

би желал по-голяма яснота по въпроса дали Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще използва единствено средствата, които са пряко отпуснати за нея, или ще има достъп и до фондовете в областта на вътрешните работи;

Прием и интеграция на лица с международна закрила и граждани на трети страни

24.

отбелязва с одобрение признаването на важността на местните и регионалните власти в областта на системите за прием и убежище, както и на интеграцията на граждани на трети страни и на законни мигранти;

25.

приветства идеята за поставяне на акцент върху най-уязвимите, включително жертвите на трафик на хора;

26.

подчертава, че интеграцията трябва да се фокусира върху дългосрочните устойчиви действия, без да се забравя, че тя е двупосочен процес, при който действията могат да бъдат насочени към общностите в приемащата страна и мигрантските общности;

27.

предлага фондовете в областта на вътрешните работи да подкрепят и действия, препоръчани от Европейската комисия, като се отдава признание на подхода на многостепенно управление във Втората европейска програма за интеграция (5);

28.

посочва, че практиките за административно задържане в ЕС се следят внимателно от Европейския съд по правата на човека и органите в областта на правата на човека и подчертава, че финансирането на проекти, свързани със задържането на хора, трябва да гарантира, че подобно задържане е в съответствие със законите на ЕС и решенията на Европейския съд по правата на човека;

29.

подчертава, че на членовете на семейство, които се ползват от международна закрила в различни държави членки, трябва да се позволява да живеят заедно и да се ползват от закрила в същата държава членка;

Споделяне на отговорността и преместване в границите на ЕС

30.

подчертава, че граничните региони в Европа трябва да получат по-подходяща подкрепа във връзка с убежището и миграцията, по-специално в особено трудни периоди (6);

31.

подчертава, че критериите и механизмите за преместване трябва да бъдат с недискриминационен характер и да се съсредоточават върху най-уязвимите, като същевременно се отчитат съображения, свързани с пазара на труда в ЕС, особено за хора, които в съответния момент се намират в области, където достъпът до пазара на труда е ограничен. Те не бива да бъдат насочени преди всичко към отдаване на приоритет на висококвалифицираните лица и на тези, които вече са интегрирани в приемащото общество;

32.

посочва, че местните и регионалните власти са в добра позиция да участват в създаването на подобни механизми (7);

33.

счита, че солидарността при подкрепата на страните, които понасят тежестта, следва да се обуславя от резултатите в областта на правата на човека и зачитането на стандартите на ЕС за прием, като по този начин се дават стимули за подобрение;

Програма на ЕС за презаселване

34.

приветства създаването на програма на ЕС за презаселване и насърчава създаването на ясна рамка, която да бъде разработена в партньорство между Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и НПО, като се отчитат най-добрите практики в други части на света. ЕС следва да дава пример, като се стреми да идентифицира хората, които са най-изоставени от международната общност, и да им осигури закрила;

35.

подчертава необходимостта от стимули и информация относно ползите от повишаване на броя на местата, обещани от държавите членки за презаселване;

36.

подчертава необходимостта от запазване на ясно разграничение между презаселване от трети страни и преместване в границите на ЕС, както и на броя на лицата, определени за тези две програми;

Подпомагане на доброволното връщане

37.

изтъква още веднъж, че по принцип програмите следва да действат на изцяло доброволна основа и в съответствие с целите на сътрудничеството за развитие, което да доведе до дългосрочно социално интегриране на засегнатите лица (8). Връщането трябва да бъде практически осъществимо и да гарантира, че няма да постави началото на нов миграционен проект (9). Това може да бъде осъществено чрез партньорства със специализирани международни организации като Международната организация по миграция;

38.

посочва, че успешните стратегии за връщане не могат да бъдат достатъчно добре измерени с чисто количествения показател за броя на завърналите се лица. За показател може да бъде избран броят на завърналите се лица спрямо общия брой случаи и да се вземат предвид дългосрочни фактори, свързани с качеството;

Стратегия за вътрешна сигурност

39.

подчертава собственото си задължително участие в процеса на подобряване на вътрешната сигурност на Европа, заедно с нуждата от изграждане на капацитет на МРВ;

40.

подчертава, че при финансирането на фонд „Вътрешна сигурност“ трябва да се отчита необходимостта да се инвестира в допълнителни изследвания, да се въвеждат иновации и да се споделя експертен опит в области като компютърната сигурност, криминалистиката, защитата на жизненоважните инфраструктури и сигурността в градовете и това трябва да бъде подкрепено от Европейската комисия. По този начин ще бъде възможно да се отговори на повишената необходимост от справяне с все по-специфични и сложни проблеми;

41.

потвърждава още веднъж важността на участието на МРВ за полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността, което може да намери израз в обучение, споделяне на най-добри практики и програми за превенция, както и в разработване на общи инструменти и ИТ системи, както и по-добра комуникация;

Борбата срещу тероризма и организираната престъпност

42.

препоръчва настоящите мрежи на местните и регионалните власти да бъдат засилени и използвани във всяка държава членка или при необходимост да бъдат създадени нови, да се улесни обменът на добри практики в областта на социалната интеграция, професионалното обучение и разбирането на белязания с насилие екстремизъм, който се заражда в някои местни общности и квартали. Това може да бъде в подкрепа на дейността на наскоро създадената европейска мрежа за борба с радикализацията;

43.

предлага финансирането по линия на фонд „Вътрешна сигурност“ да включва публични консултации на местно равнище в държавите членки и да достига до хората, които се чувстват изолирани от обществото. Това може да помогне за изграждане на многоспектърно разбиране на местния опит, концепциите за тероризъм и факторите за поява на екстремизъм;

44.

подчертава важността на по-строгия надзор над банките и бизнес практиките, за да се установи откъде идва финансирането на тероризма и организираната престъпност чрез пране на пари и съчетаване на престъпни дейности със законен бизнес, както и да се вземат мерки в тази връзка;

45.

припомня също така важността на конфискуването на активи, придобити от престъпна дейност, което несъмнено е важен способ за всеобхватна борба с всякакъв вид престъпност, и поради това приветства факта, че Европейската комисия предложи законодателство за укрепване на правната рамка на ЕС по отношение на конфискацията (10);

46.

посочва, че въпреки потенциала за положително въздействие на публично-частните партньорства, приватизацията в областта на сигурността трябва да се избягва;

Граничен контрол и спасителни дейности

47.

подчертава необходимостта от подходящо финансиране на граничния контрол (11). Същевременно счита, че по отношение на борбата с незаконната миграция е спорно дали сериозните инвестиции в граничен контрол са най-ефективният и ефикасен начин за постигане на дългосрочни и ползотворни промени;

48.

подчертава необходимостта от независимо наблюдение на граничните действия от организация като Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН), за да се гарантира зачитането на основните права на човека, включително съобразяването с равнопоставеността на половете;

49.

подчертава, че грижата за човешкия живот трябва да има превес пред всички други въпроси и призовава за по-тясно сътрудничество и споделени отговорности сред държавите членки по отношение на спасени хора, за да бъдат осигурени стимули за спасителните дейности. Счита, че автоматичното споделяне на отговорности би могло да спомогне за спасяване на повече човешки животи в морето;

Реакция при извънредни ситуации

50.

приветства промените, насочени към повишаване на скоростта на реакция при извънредни ситуации;

51.

настоятелно приканва Комисията да се ангажира с планирането и разработването на трансгранични операции, които включват активното участие на граничните региони. Това би дало възможност на регионите да обединят опита си в областта на гражданската защита и да осигурят стабилна оперативна основа, върху която да бъдат изградени европейски сили за спешно реагиране;

52.

призовава Комисията да поеме отговорност за по-засилено пряко управление при извънредни ситуации, за да поддържа известен надзор и да подпомага трансграничната координация;

53.

насърчава държавите членки да изградят мултидисциплинарни екипи за бърза реакция при извънредни ситуации, особено когато в извънредната ситуация има елементи като смесени миграционни потоци, при които експертният опит в правото в областта на убежището и правата на човека е изключително важен;

54.

посочва, че някои извънредни ситуации могат да имат по-голяма продължителност и че трябва да има фондове, които да могат да се ползват, докато трае извънредната ситуация;

Външни аспекти на управлението на миграцията

55.

приветства по-съгласувания подход към вътрешните и външните аспекти на управлението на миграцията и вътрешната сигурност, като посочва, че сътрудничеството и диалогът с трети страни са необходими както за противодействие на незаконната миграция, така и за съсредоточаване върху законната миграция;

56.

посочва, че местните и регионалните власти, които са най-близо до третите страни или имат най-тесни връзки с тях, могат да бъдат жизненоважните звена за сътрудничество на ЕС с тези страни, като дават съществен принос за подобряване на отношенията и условията на живот в градовете и регионите на произход и транзитно преминаване (12). Посредством сътрудничеството си с местни и регионални власти в страните от разширяването и съседните страни (напр. работни групи и съвместни консултативни комитети, CORLEAP, ARLEM) КР е в добра позиция за популяризиране на целите на фондовете извън границите на ЕС;

57.

не вижда ясно разграничение между дейностите за развитие и дейностите, които не са свързани с развитието, по отношение на трети страни и призовава за съгласуваност и координация между проектите, финансирани по линия на фондовете за подпомагане и развитие, и проектите, свързани с вътрешните работи, мотивирани от дух на солидарност и споделяне на отговорността с трети страни;

58.

призовава за предпазни мерки, които да не дават възможност на държавите членки да преследват собствените си национални интереси чрез външните аспекти на фондовете в областта на вътрешните работи, както и за механизми, които да осигурят прозрачност в двустранното сътрудничество между държавите членки и трети страни.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

COM(2011) 750 final

Регламент за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“

Изменение 1

Член 3

Параграф 2, буква б) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(б)

подпомагане на управлението на границите, за да се осигури, от една страна, висока степен на защита на външните граници и, от друга страна, безпроблемно преминаване на външните граници в съответствие с достиженията на правото от Шенген.

(б)

подпомагане на управлението на границите, за да се осигури, от една страна, висока степен на защита на външните граници и, от друга страна, безпроблемно преминаване на външните граници в съответствие с достиженията на правото от Шенген.

Постигането на тази цел се измерва спрямо показатели, сред които са например разработването на оборудване за граничен контрол и задържанията на незаконно преминаващи граждани на трети държави на външните граници, разглеждани във връзка със степента на риск на съответния участък от външната граница.

Постигането на тази цел се измерва спрямо показатели, сред които са например разработването на оборудване за граничен контрол задържанията на незаконно преминаващи граждани на трети държави на външните граници, разглеждани във връзка със степента на риск на съответния участък от външната граница.

Изложение на мотивите

Вж. параграф 5. Лицата, които се занимават със смесени миграционни потоци, трябва да познават правото в областта на убежището, за да могат да го прилагат.

Изменение 2

Член 3

Създава се параграф 2, буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 48.

Изменение 3

Член 3

Параграф 3, буква е) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(е)

засилване на сътрудничеството между държавите-членки, които провеждат дейности в трети държави, във връзка с потоците от граждани на тези държави към територията на държавите-членки, както и на сътрудничеството с трети държави в това отношение.

(е)

засилване на сътрудничеството между държавите членки, които провеждат дейности в трети държави, във връзка с потоците от граждани на тези държави към територията на държавите членки, както и на сътрудничеството с трети държави в това отношение.

Изложение на мотивите

Вж. параграф 55.

Изменение 4

Член 3

Създава се параграф 3, буква ж)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 47.

Изменение 5

Член 4

Създава се параграф 1, буква е)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 48.

Изменение 6

Член 4

Създава се параграф 1, буква ж)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 47 и 48.

Изменение 7

Член 4

Създава се параграф 1, буква з)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 5.

Изменение 8

Член 9

Параграф 2, буква б) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(б)

подпомагане и разширяване на съществуващия капацитет на национално равнище в областта на управлението на външните граници, като наред с другото се държи сметка за новите технологии, напредъка и/или стандартите във връзка с управлението на миграционните потоци;

(б)

подпомагане и разширяване на съществуващия капацитет на национално равнище в областта на управлението на външните граници, като наред с другото се държи сметка за новите технологии, напредъка и/или стандартите във връзка с управлението на миграционните потоци;

Изложение на мотивите

Вж. параграф 5.

Изменение 9

Член 13

Параграф 2, буква ж) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(ж)

засилване на капацитета на европейските мрежи за насърчаване, подпомагане и по-нататъшно развиване на политиките и целите на Съюза;

(ж)

засилване на капацитета на европейските мрежи за насърчаване, подпомагане и по-нататъшно развиване на политиките и целите на Съюза;

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 3 и 55.

COM(2011) 751 final

Регламент за създаване на фонд „Убежище и миграция“

Изменение 1

Член 3

Параграф 2, буква в) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

в)

насърчаване на справедливи и ефективни стратегии за връщане в държавите-членки, като се обръща особено внимание на трайния характер на връщането и на ефективното обратно приемане в страните по произход;

в)

насърчаване на справедливи и ефективни стратегии за връщане в държавите членки, като се обръща особено внимание на трайния характер на връщането и на ефективното обратно приемане в страните по произход;

Постигането на тази цел се измерва посредством показатели, сред които е броят на завърналите се лица.

Постигането на тази цел се измерва посредством показатели, сред които е броят на завърналите се лица.

Изложение на мотивите

Вж. параграф 37.

Изменение 2

Член 5

Параграф 1, буква д) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

д)

предоставяне на информация на местните общности, както и обучение на персонала на местните власти, който ще бъде в контакт с приеманите лица;

д)

предоставяне на информация на местните общности, както и обучение на персонала на местните власти,, кото ще бъд в контакт с приеманите лица;

Изложение на мотивите

Организациите от гражданското общество често осъществяват проекти за интеграция.

Изменение 3

Член 5

Създава се параграф 1, буква ж)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 28.

Изменение 4

Член 6

Буква б) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

б)

действия, които допринасят пряко за оценяването на политиките за предоставяне на убежище, като например оценки на въздействието на национално равнище, проучвания сред целевите групи, разработването на показатели и прилагане на добрите практики.

б)

действия, които допринасят пряко за оценяването на политиките за предоставяне на убежище, като например оценки на въздействието на национално равнище, проучвания сред целевите групи, разработването на показатели и прилагане на добрите практики.

Изложение на мотивите

Вж. параграф 13.

Изменение 5

Член 7

Създава се буква з)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 30.

Изменение 6

Член 8

Буква а) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

информационни пакети и кампании за повишаване на осведомеността, включително посредством лесни за използване комуникационни и информационни технологии и уебсайтове;

а)

информационни пакети кампании за повишаване на осведомеността, включително посредством лесни за използване комуникационни и информационни технологии и уебсайтове;

Изложение на мотивите

Вж. параграф 25.

Изменение 7

Член 9

Параграф 1 се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   В рамките на специфичната цел, определена в член 3, параграф 2, буква б), допустимите действия се осъществяват в рамките на съгласувани стратегии, изпълнявани от неправителствени организации, местни и/или регионални власти, и които са специално създадени за интегрирането на местно и/или регионално равнище, според случая, на посочените в член 4, параграф 1, букви а) до ж) лица. В този контекст, допустимите действия включват по-специално следното:

1.   В рамките на специфичната цел, определена в член 3, параграф 2, буква б), допустимите действия се осъществяват в рамките на съгласувани стратегии, изпълнявани от неправителствени организации, местни и/или регионални власти, и които са специално създадени за интегрирането на местно и/или регионално равнище, според случая, на посочените в член 4, параграф 1, букви а) до ж) лица. В този контекст, допустимите действия включват по-специално следното:

Изложение на мотивите

Вж. параграф 25.

Изменение 8

Член 9

Параграф 1, буква а) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

създаване и разработване на такива интеграционни стратегии, включително анализ на нуждите, подобряване на показателите и оценка;

а)

създаване и разработване на такива интеграционни стратегии, включително анализ на нуждите, подобряване на показателите и оценка;

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 18 и 23.

Изменение 9

Член 9

Създава се параграф 1, буква и)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 26.

Изменение 10

Член 9

Създава се параграф 1, буква й)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 26.

Изменение 11

Член 10

Създава се буква е)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 46 и 54.

Изменение 12

Член 11

Буква а) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

изграждане и подобряване на инфраструктура или услугите, свързани с настаняването, и на условията на приемане или задържане;

а)

изграждане и подобряване на инфраструктура или услугите, свързани с настаняването, и на условията на приемане или задържане;

Изложение на мотивите

Вж. параграф 27.

Изменение 13

Член 12

Буква б) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

б)

мерки за подпомагане на доброволното връщане, включително медицински прегледи и помощ, организиране на пътувания, финансова помощ, консултации и подпомагане преди и след връщането;

б)

мерки за подпомагане на доброволното връщане, включително медицински прегледи и помощ, организиране на пътувания, финансова помощ, консултации и подпомагане преди и след връщането;

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 36 и 37.

Изменение 14

Член 13

Буква а) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

действия за насърчаване и засилване на оперативното сътрудничество между службите на държавите-членки, отговарящи за връщането, включително що се отнася до сътрудничеството с консулските власти и имиграционните служби на трети държави;

а)

действия за насърчаване и засилване на оперативното сътрудничество между службите на държавите членки, отговарящи за връщането, включително що се отнася до сътрудничеството с консулските власти и имиграционните служби на трети държави;

Изложение на мотивите

Вж. параграф 36.

Изменение 15

Член 17

Параграф 4 се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

4.   Следните уязвими групи бежанци се включват при всички случаи в общите приоритети на Съюза в областта на презаселването и отговарят на изискванията за получаване на еднократната сума, предвидена в параграф 2:

жени и деца, изложени на риск,

непридружени малолетни или непълнолетни лица,

лица с медицински нужди, на които може да се намери решение само чрез презаселване,

лица, нуждаещи се от неотложно или спешно презаселване поради необходимост от юридическа или физическа защита.

4.   Следните уязвими групи бежанци се включват при всички случаи в общите приоритети на Съюза в областта на презаселването и отговарят на изискванията за получаване на еднократната сума, предвидена в параграф 2:

жени и деца, изложени на риск,

непридружени малолетни или непълнолетни лица,

лица с медицински нужди, на които може да се намери решение само чрез презаселване,

лица, нуждаещи се от неотложно или спешно презаселване поради необходимост от юридическа или физическа защита.

Изложение на мотивите

Вж. параграф 33. Отдаването на приоритет на хората с психологически потребности е добра практика, използвана от ВКБООН и други организации.

Изменение 16

Член 18

Създава се параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

   

Изложение на мотивите

Вж. параграф 32.

Изменение 17

Член 18

Създава се параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

   

Изложение на мотивите

Вж. параграф 30.

Изменение 18

Член 19

Параграф 1 се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   С оглед отпускането на посочената в член 15, параграф 1, буква в) сума, до 31 май 2017 г. Комисията извършва оценка на нуждите на държавите-членки във връзка със системите им за убежище и приемане, положението им по отношение на миграционните потоци през периода 2014—2016 г. и очакваните развития.

1.   С оглед отпускането на посочената в член 15, параграф 1, буква в) сума, до 31 май 2017 г. Комисията извършва оценка на нуждите на държавите членки във връзка със системите им за убежище и приемане, положението им по отношение на миграционните потоци през периода 2014—2016 г. и очакваните развития.

Изложение на мотивите

Ситуацията в областта на миграцията може да се промени много рязко и системата би следвало да бъде достатъчно гъвкава, за да се справи с тези промени.

Изменение 19

Член 22

Параграф 1 се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Фондът предоставя финансова помощ за посрещане на неотложни и специфични нужди в случай на извънредна ситуация.

1.   Фондът предоставя финансова помощ за посрещане на неотложни и специфични нужди в случай на извънредна ситуация.

Изложение на мотивите

Вж. параграф 53.

Изменение 20

Член 23

Параграф 2, буква а) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

да служи като консултативен съвет на Съюза по въпросите на миграцията и убежището чрез координиране и сътрудничество, както на национално равнище, така и на равнище Съюз, с представители на държавите-членки, академичните среди, гражданското общество, мозъчни тръстове и други образувания в Съюза или международни образувания;

а)

да служи като консултативен съвет на Съюза по въпросите на миграцията и убежището чрез координиране и сътрудничество, както на национално равнище, така и на равнище Съюз, с представители на държавите членки, академичните среди, гражданското общество, мозъчни тръстове и други образувания в Съюза или международни образувания;

Изложение на мотивите

Вж. параграф 15.

Изменение 21

Член 23

Параграф 5, буква в) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

в)

Национални центрове за контакт, определени от държавите-членки, като всеки от тях се състои от най-малко трима експерти, които колективно притежават експертен опит в областта на убежището и миграцията, който покрива аспектите, свързани с определянето на политиките, правото, научните изследвания и статистиката, и които координират и предоставят националния принос за дейностите, посочени в член 19, параграф 1, за да има принос от всички релевантни заинтересовани страни;

в)

Национални центрове за контакт, определени от държавите членки, като всеки от тях се състои от най-малко трима експерти, които колективно притежават експертен опит в областта на убежището и миграцията, който покрива аспектите, свързани с определянето на политиките, правото, научните изследвания и статистиката, и които координират и предоставят националния принос за дейностите, посочени в член 19, параграф 1, за да има принос от всички релевантни заинтересовани страни;

Изложение на мотивите

Вж. параграф 13. Това би допринесло за повишаване на прозрачността на механизмите.

COM(2011) 752 final

Регламент за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“ и за инструмента за финансово подпомагане за полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи

Изменение 1

Член 4

Изменя се, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Действията, финансирани по силата на специалните регламенти, трябва да са в съответствие с приложимото право на Съюза и на приложимото национално право.

Действията, финансирани по силата на специалните регламенти, трябва да са в съответствие с приложимото право на Съюза и на приложимото национално право.

Изложение на мотивите

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е част от ЕС, но понякога изходът от подобни решения не се прилага на практика от държавите членки. Полезно е да се подчертае тяхната значимост.

Изменение 2

Член 8

Създава се параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

   

Изложение на мотивите

Вж. параграф 53.

Изменение 3

Член 12

Параграф 1 се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   В съответствие с националните си норми и практики всяка държава-членка изгражда партньорство със съответните органи и структури с цел разработване и изпълнение на националните програми.

1.   В съответствие с националните си норми и практики всяка държава членка изгражда партньорство със съответните органи и структури с цел разработване и изпълнение на националните програми.

Такива органи и структури включват компетентните регионални, местни, градски и други публични органи и, когато е уместно, международни организации и структури, представляващи гражданското общество, като неправителствени организации или социални партньори.

Такива органи и структури включват компетентните регионални, местни, градски и други публични органи и международни организации и структури, представляващи гражданското общество, като неправителствени организации или социални партньори.

Изложение на мотивите

Думата „съответните“ вместо „когато е уместно“ премахва елемента на преценка, който би могъл да доведе до липса на яснота. Приносът на целеви групи е основополагащ в планирането на програмите на ЕС.

Изменение 4

Член 12

Параграф 4 се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

4.   Всяка държава-членка създава комитет за наблюдение, който подпомага изпълнението на националните програми.

4.   Всяка държава-членка създава комитет за наблюдение, който подпомага изпълнението на националните програми.

Изложение на мотивите

Вж. параграф 13. Това би довело до по-голяма прозрачност и би избегнало възможни конфликти на интереси.

Изменение 5

Член 12

Параграф 5 се изменя, както следва:

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

5.   Комисията може да участва в работата на комитета за наблюдение със съвещателна функция.

5.   Комисията участва в работата на комитета за наблюдение със съвещателна функция.

Изложение на мотивите

Участието на Комисията е много важно и не бива да бъде по усмотрение.

Изменение 6

Член 14

Създава се параграф 5, буква ж)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 18 и 19.

Изменение 7

Член 20

Параграф 2, буква в) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

в)

разходи, свързани с оценяването на действията или проектите;

в)

разходи, свързани с оценяването на действията или проектите;

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 18 и 19. Съответните заинтересовани страни са в добра позиция, за да преценят как се развива даден проект.

Изменение 8

Член 23

Параграф 1, буква б) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

б)

акредитиран отговорен орган — структура от публичния сектор на държавата-членка, която отговаря сама за правилното управление и контрол на националната програма и осигурява цялата комуникация с Комисията;

б)

акредитиран отговорен орган — структура от публичния сектор на държавата-членка, която отговаря сама за правилното управление и контрол на националната програма и осигурява цялата комуникация с Комисията;

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 18 и 19.

Изменение 9

Член 25

Създава се параграф 5, буква г)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 18 и 19. Съответните заинтересовани страни са в добра позиция, за да преценят как се развива даден проект.

Изменение 10

Член 48

Параграф 1, буква б) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

б)

информирането на потенциалните бенефициери относно възможностите за финансиране по националните програми;

б)

информирането на потенциалните бенефициери относно възможностите за финансиране по националните програми;

Изложение на мотивите

Вж. параграф 14.

Изменение 11

Член 50

Създава се параграф 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

   

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 18 и 19.

Изменение 12

Член 51

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

2.   Държавите-членки осигуряват въвеждането на процедури за изготвянето и събирането на данните, необходими за извършването на оценки, включително данни, свързани с общите и специфичните за съответната програма показатели.

2.   Държавите членки осигуряват въвеждането на процедури за изготвянето и събирането на данните, необходими за извършването на оценки, включително данни, свързани с общите и специфичните за съответната програма показатели.

Изложение на мотивите

Вж. параграф 13.

Изменение 13

Член 55

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Комисията се подпомага от общия комитет „Убежище, миграция и сигурност“, създаден с настоящия регламент. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Комисията се подпомага от общия комитет „Убежище, миграция и сигурност“, създаден с настоящия регламент. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 18 и 19.

COM(2011) 753 final

Регламент за създаване на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от фонд „Вътрешна сигурност“

Изменение 1

Член 3

Параграф 2, буква а) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

предотвратяване и борба с трансграничната, тежката и организираната престъпност, включително тероризма, и засилване на координацията и сътрудничеството между правоприлагащите органи на държавите-членки и със съответните трети държави.

а)

предотвратяване и борба с трансграничната, тежката и организираната престъпност, включително тероризма, и засилване на координацията и сътрудничеството между правоприлагащите органи на държавите членки и със съответните трети държави.

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 41 и 55.

Изменение 2

Член 3

Параграф 3, буква а) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

мерки (методологии, механизми и структури) за повишаване на способността на държавите-членки да предотвратяват и да се борят с трансграничната, тежката и организираната престъпност, включително тероризма, в частност чрез публично-частни партньорства, обмен на информация и на най-добри практики, достъп до данни, оперативно съвместими технологии, съпоставими статистически данни, приложна криминология, обществена комуникация и повишаване на осведомеността;

а)

мерки (методологии, механизми и структури) за повишаване на способността на държавите членки да предотвратяват и да се борят с трансграничната, тежката и организираната престъпност, включително тероризма, в частност чрез публично-частни партньорства, обмен на информация и на най-добри практики, достъп до данни, оперативно съвместими технологии, съпоставими статистически данни, приложна криминология, обществена комуникация и повишаване на осведомеността;

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 38, 39, 40, 41, 43 и 44.

Изменение 3

Член 4

Параграф 1, буква а) се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

действия за подобряване на полицейското сътрудничество и координацията между правоприлагащите органи, включително съвместните екипи за разследване и всяка друга форма на трансгранична съвместна операция, достъпа и обмена на информация и оперативно съвместимите технологии;

а)

действия за подобряване на полицейското сътрудничество и координацията между правоприлагащите органи, включително съвместните екипи за разследване и всяка друга форма на трансгранична съвместна операция, достъпа и обмена на информация и оперативно съвместимите технологии;

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 38 и 40.

Изменение 4

Член 4

Създава се параграф 1, буква з)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 42.

Изменение 5

Член 4

Създава се параграф 1, буква и)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Вж. параграф 41.

Изменение 6

Член 6

Параграф 1 се изменя, както следва

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Националната програма, която се изготвя по силата на този инструмент, и тази, изготвяна по силата на Регламент (ЕС) № ХХХ/2012 за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“, се изготвят съвместно от държавите-членки и се представят на Комисията под формата на една единствена национална програма за фонда в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № ХХХ/2012 [Хоризонталния регламент].

1.   Националната програма, която се изготвя по силата на този инструмент, и тази, изготвяна по силата на Регламент (ЕС) № ХХХ/2012 за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“, се изготвят съвместно от държавите членки и се представят на Комисията под формата на една единствена национална програма за фонда в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № ХХХ/2012 [Хоризонталния регламент].

Изложение на мотивите

Вж. параграфи 18 и 19.

Изменение 7

Член 14a

Създава се нов параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

   

   

Изложение на мотивите

За подкрепа на трансграничните полицейски мерки досега можеха по избор да се използват Програма ISEC (програмата на Комисията за предотвратяване и борба с престъпността) или финансиране по Цел 3 по линия на ЕФРР (принцип на допълняемост, член 11 от Решение 2007/125/ПВР на Съвета). Докато мерките по ISEC се финансираха централно от ЕС, финансирането по Цел 3 се управляваше децентрализирано. Член 14 на предложения регламент относно фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) предвижда Решение 2007/125/ПВР на Съвета да се отмени от 1 януари 2014 г., т.е. за следващия финансов период. С това се отменя и принципът на допълняемост между общностните инструменти. В такъв случай вече няма да има възможност за избор между ФВС и финансирането по Цел 3. Не е нужно обаче да се отказваме от гъвкавото използване на различните финансови инструменти. Доколкото премахването на допълняемостта трябва да служи за избягване на дублиращо се финансиране, това може в достатъчна степен да се вземе предвид при прилагането на процедурата на финансиране. Ето защо се предлага принципът на допълняемост, както и предпазната клауза от член 11, параграф 3 от ISEC, да се запише в нов член 14а на ФВС.

Брюксел, 18 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


(1)  CdR 201/2009, пар. 1.

(2)  CdR 201/2009, пар. 8 и 9.

(3)  CdR 170/2010, пар. 43.

(4)  COM (2011) 752 final.

(5)  Съобщение от Комисията „Европейска програма за интеграция на гражданите на трети страни“ – COM(2011) 455 final.

(6)  CdR 170/2010, пар. 41 и 42.

(7)  CdR 201/2009, пар. 92.

(8)  CdR 170/2010, пар. 48.

(9)  CdR 201/2009, пар. 87.

(10)  COM (2012) 85 final.

(11)  CdR 210/2008, пар. 30.

(12)  CdR 201/2009, пар. 76 и 77.


13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/43


Становище на Комитета на регионите относно „Финансови инструменти на ЕС в областта на правосъдието и гражданството“

2012/C 277/06

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

смята, че предложените програми представляват важни инструменти в подкрепа на осъществяването на политиките на ЕС в областта на правосъдието, на правата и гражданството;

смята, че предложенията съответстват на принципа на субсидиарност, тъй като от една страна засегнатите сектори имат съществено трансгранично измерение и от друга, предвиждат осъществяването на европейското пространство на правосъдие и права, което изисква механизми на транснационално сътрудничество и възможности за свързване в мрежа на заинтересованите професионалисти – цели, които обикновено не могат да бъдат постигнати по ефикасен начин единствено чрез действията на отделните държави членки;

смята, че прогнозите в многогодишната финансова рамка 2014–2020 г. позволяват извършването на действия с добавена стойност на европейско равнище, имащи за цел разширяването на европейското пространство на правосъдие, както и подобряването на процеса на утвърждаване и защита на правата на човека, установени с Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз;

потвърждава своя ангажимент и готовност да подкрепя пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и да насърчава европейското гражданство;

призовава Комисията и държавите членки да включат местните и регионалните власти в изпълнението на програмите, по-специално във връзка с разработването и развитието на годишните работни програми;

предлага в консултативната процедура да може да вземе участие един представител на Комитета на регионите.

Докладчик

г-н VARACALLI (IT/АЛДЕ), кмет на Gerace

Отправни документи

 

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права и гражданство“ за периода 2014-2020 г.“ –

COM(2011) 758 final

 

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014-2020 г.“ –

COM(2011) 759 final

 

„Предложение за Регламент на Съвета за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014-2020 г.“ –

COM(2011) 884 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

смята, че предложените програми представляват важни инструменти в подкрепа на осъществяването на политиките на ЕС в областта на правосъдието, на правата и гражданството; става въпрос за програми, които в своята цялост са насочени към подкрепа за дейностите, извършвани в държавите членки, за да се повиши разбирането на правото и политиките на Съюза в държавите членки и да се благоприятства тяхното прилагане, да се насърчава транснационалното сътрудничество и да се подобряват познанията за потенциалните проблеми в определените сектори за намеса с цел да се гарантира, че изготвянето на политиките и нормите се основава върху конкретни данни. Програмата „Европа за гражданите“ в частност цели да насърчи развитието на европейското гражданство;

2.

смята, че предложенията съответстват на принципа на субсидиарност, тъй като от една страна засегнатите сектори имат съществено трансгранично измерение и от друга, предвиждат осъществяването на европейското пространство на правосъдие и права, което изисква механизми на транснационално сътрудничество и възможности за свързване в мрежа на заинтересованите професионалисти – цели, които обикновено не могат да бъдат постигнати по ефикасен начин единствено чрез действията на отделните държави членки;

3.

счита, че предложенията са в съгласие и с принципа на пропорционалност, след като се убеди преди всичко, че тяхната форма и тяхното съдържание обективно съответстват на това, което е потенциално необходимо за постигане на предвидените цели. Също така цялостното финансово обезпечаване, предвидено за трите програми, изглежда достатъчно за тяхното ефективно изпълнение, като се има предвид, че то целесъобразно е запазено в размера, предназначен за действащите понастоящем програми за същите сектори на намеса, като освен всичко останало изрично е предвидена възможността за увеличаване в случай на присъединяване на нова държава членка;

4.

с оглед да се подобри регулирането одобрява оценките на въздействието, съпровождащи предложенията, които са достатъчно обосновани и пълни, като взема също предвид, че по време на проучвателната фаза Европейската комисия проведе консултация със заинтересованите страни и съответните резултати бяха включени в самите оценки на въздействието, както и че аналогична консултация беше проведена на различни равнища с местните и регионалните власти;

5.

смята, че прогнозите в многогодишната финансова рамка 2014–2020 г. позволяват извършването на действия с добавена стойност на европейско равнище, имащи за цел разширяването на европейското пространство на правосъдие, както и подобряването на процеса на утвърждаване и защита на правата на човека, установени с Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз;

6.

би искал програмите да продължат да допринасят за постепенното постигане на все по-добро разбиране за ЕС от страна на гражданите, преди всичко посредством стимулирането на тяхното активно участие, както и за същественото повишаване на осведомеността;

7.

би искал освен това фазата на прилагане на програмите „Права и гражданство“ (по отношение на конкретната цел „принос за укрепване на упражняването на правата, произтичащи от гражданството на Съюза“) и „Европа за гражданите“ (по отношение на общата цел „подобряване на капацитета за гражданско участие на равнището на Съюза“ и на конкретната цел „насърчаване на демократичното и гражданското участие на гражданите на равнището на Съюза“) да може да допринесе включително за това европейските граждани да осъзнаят възможността, която им беше пряко предоставена неотдавна чрез специален Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива, да предлагат на Комисията законодателни инициативи по въпроси от компетенцията на ЕС, като също така се предвижда тези инициативи да могат да бъдат насърчавани или подкрепяни от организации;

8.

потвърждава своя ангажимент и готовност да подкрепя пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и да насърчава европейското гражданство;

9.

счита, по-специално по отношение на програмата „Права и гражданство“, във връзка с аспектите на равенството между половете, че е необходимо да се осигури подходящо и ефективно приложение на насоките от предложението за регламент, съдържащи се в: съображение № 12 относно продължението и развитието на трите предходни програми, с особен акцент върху специалната програма за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма „Дафне III“) и върху разделите „Равенство между половете“ и „Недопускане на дискриминация и насърчаване на многообразието“ от програмата на ЕС за заетост и социална солидарност „Прогрес“; член 4 (Специфични цели), буква б), с особен акцент върху специфичната цел за забрана на дискриминацията, основана на пол, както и върху принципа на равенство между мъжете и жените;

10.

по принцип изразява одобрение за предвидената замяна на шест оперативни програми за периода 2007-2013 г. с две програми, като смята, че това намаляване може да позволи по-стройно и ефикасно управление на предвидените действия, включително с оглед на желаната подобра концентрация на средствата и преодоляването на географския дисбаланс между текущите програми, както се посочва от Комисията в законодателните финансови обосновки, приложени към предложенията;

11.

призовава Комисията и държавите членки да включат местните и регионалните власти в изпълнението на програмите, по-специално във връзка с разработването и развитието на годишните работни програми;

12.

по-специално, във връзка с предвидената и напълно своевременна възможност от предложените действия да се възползват и частни организации, препоръчва Комисията да преследва и целта за допълнително усъвършенстване на механизмите за превантивен контрол на качеството на исканията;

13.

изтъква, че проблемите в центъра на пространството на свобода, сигурност и правосъдие са от особен интерес за местните и регионалните власти, като се има предвид преди всичко прякото въздействие върху ежедневието на гражданите, пребиваващи в Съюза, и върху функциите, присъщи на местните и регионалните власти, както и обстоятелството, че те разполагат с много ключови правомощия в сфери, включени в обхвата на това пространство;

14.

подчертава, че субсидиарността и близостта до гражданите и пребиваващите лица позволяват на местните и регионалните власти да имат пряк достъп до грижите и желанията на тези граждани, поради което местните институции често успяват да приложат новаторски и целесъобразни решения;

15.

по-специално, във връзка с програмата „Европа за гражданите“ отбелязва, че участието в побратимяването на градове, дейност изрично потвърдена в самата програма, позволява да се извършва изключително ценен обмен на опит между разположени в различни територии общини и по-интензивно да се провеждат успешни инициативи, чрез които местните и регионалните власти също така насърчават и улесняват гражданството;

16.

приветства съдържащата се в трите предложения за регламент възможност всички публични органи, сред които и местните и регионалните власти, да могат да имат достъп до програмите. Отбелязва обаче необходимостта процедурите на прилагане да не бъдат прекалено скъпи, по-специално по отношение на предвидената съгласуваност между самите програми и свързаната с това целесъобразна възможност за използване на ресурси, предназначени за различни програми, при условие че финансирането покрива различни разходи;

17.

потвърждава вече изразеното в предходни становища одобрение за целите на програмите, като също така гарантира своя постоянен ангажимент да насърчава и благоприятства осъществяването им в съседни страни посредством собствените органи за сътрудничество (работни групи, съвместни консултативни комитети, CORLEAP, ARLEM), в съответствие със сключените споразумения за сътрудничество и съвместно с Комисията;

18.

изтъква отново особеното значение, което има осъществяването на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие в полза на гражданите в свят, който се характеризира с все по-голяма мобилност. Тъй като от дълго време Комитетът на регионите активно настоява за многостепенна система за защита на основните права, изразява задоволство от факта, че беше постигнат напредък в осъществяването на това пространство на свобода, сигурност и правосъдие, като по този начин гражданите се поставят на централно място в проекта;

19.

препотвърждава необходимостта от постигане на баланс между въпросите, свързани със сигурността, и тези, свързани със защитата на основните права и свободи, чрез прилагане на адекватни инструменти в областта на свободата, сигурността и правосъдието: във връзка с това не бива да се премълчава фактът, че Европа със сигурност разполага със солидна нормативна рамка за защита на правата на човека, която на практика трябва постоянно да бъде подобрявана, за да се гарантира ефективното упражняване на тези права;

20.

приветства факта, че трите програми заедно, макар да имат различни цели, допринасят за това гражданите да осъзнават европейското измерение на своето гражданство като инструмент за включване в процеса на европейска интеграция и за насърчаване на изграждането на европейската демокрация;

21.

отправя отново някои бележки, направени в неотдавна приетото становище относно новата многогодишна финансова рамка след 2013 г., в които се изтъква необходимостта от осигуряване на подходящи ресурси за насърчаване на основните права, демокрацията и участието на гражданите с цел изграждането на европейско гражданство, потвърждава се основното значение на това програмата „Европа за гражданите“ да постави в центъра на вниманието партньорствата с цел подкрепа на гражданското общество на европейско равнище и се отбелязва също така, че сигурността на ЕС е тясно свързана с разпространението на демокрацията, доброто управление и принципите на правовата държава в трети страни и че Съюзът е длъжен да насърчава тези ценности в световен мащаб;

22.

припомня също така, както вече е отбелязвал, че ще е от полза да се подкрепят различните форми на териториално сътрудничество с оглед на прилагането на проекти и мерки, които имат за цел европейското гражданство да стане ефективно и които могат да допринесат за намаляването на административните и бюрократичните препятствия и тежести, включително чрез разпространението на множество най-добри практики по отношение на трансграничните услуги, например в областта на здравеопазването и многоезичието;

23.

призовава на предвидените действия по тези основни аспекти да бъде отредено приоритетно значение в годишните работни програми, особено що се отнася до програмите „Права и гражданство“ и „Европа за гражданите“;

24.

смята, че сливането в бъдещите две програми на предходните шест по темите „Правосъдие“ и „Права и гражданство“, както и преформулирането на програмата „Европа за гражданите“, може да направи определянето на приоритетите в течение на седемте години на програмата по-гъвкаво, като снижи разходите за управление на европейско равнище, намали бюрократичните тежести за бенефициерите и постигне по-подходяща и ефикасна съгласуваност на проектите, които преследват различните цели на самите програми;

25.

по-специално, във връзка с проблемите на правосъдието отново изтъква заявената необходимост от координиране и интегриране на политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи с другите политики на Съюза, особено външната, икономическата и социалната политика, като по-доброто координиране между тези политики води със сигурност до укрепване на тяхната цялостна ефективност;

26.

споделя възгледа, че насърчаването на гражданството представлява многостранна тема, която трябва да се взема предвид и при други дейности на Европейския съюз, поради което предвидените синергии с инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) са от съществено значение за това да се гарантира, че бъдещите граждани на Съюза са информирани относно европейското гражданство и познават все по-добре своите права и задължения;

27.

следователно призовава да бъдат приложени конкретни решения, които позволяват да се осъществят взаимното допълване и синергиите между предложените програми и други инструменти на Съюза. Приканва Комисията да предоставя постоянно информация относно методите на прилагане, които трябва да се използват, за да може да се гарантират споменатите взаимно допълване и синергии;

28.

изразява загриженост заради обективно недостатъчните възможности местните и регионалните власти да участват ефективно във фазата на изготвяне на годишните работни програми и в оценката на поне две от трите конкретни програми: процесът на изграждане на Европа на гражданите трябва да включва конкретното участие на местните и регионалните власти във всяка фаза, тъй като те представляват институционални равнища от съществено значение, гарантиращи по-голяма демократична легитимност на процесите на вземане на решения;

29.

следователно призовава да се гарантира формалното участие на местните и регионалните власти, посредством Комитета на регионите, във фазата на изготвяне на годишните програми за дейности по програмите „Права и гражданство“ и „Европа за гражданите“;

30.

освен това смята, че може да предоставя отговорно своята позиция във връзка с изготвяните от Комисията междинни и последващи оценки на програмата „Права и гражданство“, което между другото е официално предвидено във връзка с програмата „Европа за гражданите“. Ето защо призовава това да се предвиди изрично и в предложението относно програмата „Права и гражданство“;

31.

призовава за оценката на постигането на конкретните цели на програмата „Права и гражданство“ да се събират и качествени, и количествени данни относно спазването, упражняването и прилагането на правата, тъй като смята, че предвиденото позоваване на европейското възприятие не позволява извършването на подходяща оценка на резултатите; припомня във връзка с това и дейността на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) и на Европейския институт за равенство между половете за изготвяне на съответни показатели и сравнителни изследвания;

32.

потвърждава важната роля, която настоящите предложения за програми би трябвало да изпълняват посредством предвидените дейности за запознаване и информиране на европейските граждани, по-специално във връзка с пълния достъп до информация. Той става все по-необходим за активно участие в политиката. Този принцип вече беше изложен от Комитета в изричната покана към неговите членове да положат усилия, за да бъде действително гарантиран достъпът до информация в отделните държави;

33.

по-специално, във връзка с програмата „Правосъдие“ смята, че предвиденото продължаване на обмена на служители от националните съдебни системи, който е част от по-широкия контекст на европейската съдебна мрежа, укрепва предприетия курс на постепенно утвърждаване на взаимното признаване на съдебните системи, като едновременно с това повишава взаимното доверие;

34.

следователно подкрепя по-специално конкретното предложение за финансиране на дейности по обучение на съдебни служители в съответствие с член 6 от предложението относно програмата „Правосъдие“, тъй като обучението и познанията са съществени елементи за изграждането на Европа на правосъдието;

35.

препоръчва да се обърне особено внимание върху този въпрос, така че да се гарантира действително участие на целия спектър от професионалисти от публичната и частната сфера, които работят в съдебните системи;

36.

във връзка с дейностите по обучение, финансирани в рамките на програмата „Права и гражданство“, смята, че те трябва да включват и обучението по европейско гражданство на лицата, включително и на тези в училищна възраст, които възнамеряват да придобият гражданство на дадена държава членка, като споделя и подкрепя принципа за насърчаване на активното гражданство на младите хора посредством образованието;

37.

одобрява финансовата подкрепа за определянето на онлайн модули за обучение, предвидени в предложението относно програмата, което е в съответствие с призива на Комитета на регионите да се насърчават мерки за обучение по гражданство посредством медиите и ИКТ;

38.

смята, че програмите „Правосъдие“ и „Права и гражданство“ са и подходящо средство за засилване на солидния потенциал на местните и регионалните власти в областта на трансграничното сътрудничество по въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

39.

по принцип изразява широка подкрепа за избрания от Комисията подход по отношение на трите програми, насочен до голяма степен към резултатите и основан на показателите за измерване на осъществяването на преследваните от програмите цели. Отбелязва обаче, че пълен списък на показателите се съдържа единствено в предложението относно програмата „Европа за гражданите“, докато например в предложението относно програмата „Правосъдие“ се споменава един единствен показател за всяка цел и се загатва за редица други неопределени показатели. Ето защо предлага по-широко цялостно конкретизиране, за предпочитане с позоваване върху количествени и качествени параметри;

40.

изтъква, че предложението относно програмата „Европа за гражданите“ предвижда по-гъвкава структура спрямо тази на действащата програма. Затова не е необходимо предварително да се определят квоти за отделните дейности, които ще бъдат извършвани в рамките на новата програма;

41.

във връзка с това отбелязва, че побратимяванията между градовете не само могат да продължат да бъдат подкрепяни чрез програмата, а трябва да разполагат и с предварително определена, фиксирана квота. В настоящата програма тя възлиза на почти една трета от цялостното финансиране и може да се запази в същия размер;

42.

следователно призовава една подходяща квота от цялостния бюджет за програмата „Европа за гражданите“ да бъде заделена за дейности, предприемани в рамките на побратимявания, като се има предвид преди всичко съществената и призната роля на побратимяванията във вече консолидирания процес на интензивни и трайни контакти между гражданите, включително тези от трети страни;

43.

припомня, че след като наскоро Европейският парламент и Съветът въведоха знака за европейско наследство като инструмент, който има за цел да повиши значението на общото културно наследство на държавите членки при зачитане на националните и регионалните различия, за постигането на възложените цели програмата „Европа за гражданите“ може да се възползва и от потенциала на местата, които ще получат този нов знак, по подобие на аналогичното значение на вече утвърдената институция на европейските столици на културата за насърчаване на европейската идентичност и европейското гражданство.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

ПРАВА И ГРАЖДАНСТВО – COM(2011) 758 final

Изменение 1

Член 4, параграф 2

Специфични цели

Текст, предложен от Комисията

Изменение на Комитета на регионите

2.   Показателите за измерване на степента на постигане на посочените в параграф 1 цели са, inter alia, европейското възприятие за спазването, упражняването и прилагането на тези права и броят жалби.

2.   Показателите за измерване на степента на постигане на посочените в параграф 1 цели са, inter alia, за спазването, упражняването и прилагането на тези права и броят жалби.

Изложение на мотивите

С цел ефективно измерване на постигането на конкретните цели на програмата, е необходимо да се спомене по-конкретно събирането на качествени и количествени данни, тъй като понятието „възприятие“ би могло да доведе до по-неясни оценки, които не са достатъчно представителни за осъществяването на целите.

ПРАВА И ГРАЖДАНСТВО – COM(2011) 758 final

Изменение 2

Член 9, параграф 1

Процедура на комитета

Текст, предложен от Комисията

Изменение на Комитета на регионите

1.   Комисията се подпомага от комитет. Това е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Това е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

Изложение на мотивите

Смята се, че е полезно и необходимо в приемането на годишните работни програми, посредством които се осъществява цялата програма, в комитета от представители на държавите членки, който подпомага Комисията, да се предвиди участието на представител на Комитета на регионите.

Тъй като всъщност става въпрос за изпълнителна дейност на програми, в които активно участват и местните и регионалните власти, тяхното участие във фазата на изготвяне на годишните работни програми посредством европейската институция, която ги представлява (Комитетът на регионите), позволява изграждането „отдолу-нагоре“ на тези програми, включително в съответствие с изразените от европейските граждани изисквания.

Освен това участието на Комитета на регионите във фазата на изготвяне на годишните програми съответства и на предоставените му правомощия, в рамките на законодателната процедура по приемане на регламента на Европейския парламент и на Съвета, за формалното изготвяне на настоящото становище.

ПРАВА И ГРАЖДАНСТВО – COM(2011) 758 final

Изменение 3

Член 12, параграф 2

Наблюдение и оценка

Текст, предложен от Комисията

Изменение на Комитета на регионите

2.   Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета:

а)

доклад за междинна оценка до средата на 2018 г. най-късно;

б)

доклад за последваща оценка.

2.   Комисията предоставя на Европейския парламент на Съвета:

а)

доклад за междинна оценка до средата на 2018 г. най-късно;

б)

доклад за последваща оценка.

Изложение на мотивите

Смятаме, че е необходимо да се обединят фазите на наблюдение и на оценка на програмите „Права и гражданство“ и „Европа за гражданите“: всъщност за последната програма изрично е предвидено, в член 14 (Наблюдение и оценка), параграф 3 от предложението на Комисията, тя да представя доклад за междинна оценка и доклад за последваща оценка не само на Европейския парламент и на Съвета, но и на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

Следователно не откриваме основателни причини да се запази разпоредбата на член 12, параграф 2 от предложението относно програмата „Права и гражданство“, в което сред получателите на тези доклади за междинна и последваща оценка не са включени Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите: така с изменението се предвижда нужното им включване.

ПРАВОСЪДИЕ – COM (2011) 759 final

Изменение 1

Член 7

Вноска

Текст, предложен от Комисията

Изменение на Комитета на регионите

1.   В програмата могат да участват всички публични и/или частни структури и образувания, които са законово установени в:

а)

държавите-членки;

б)

държавите от ЕАСТ, които са страни по Споразумението за ЕИП в съответствие с условията, установени в Споразумението за ЕИП;

в)

присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциалните кандидатки в съответствие с общите принципи и общите условия, установени в рамковите споразумения, сключени с тях относно участието им в програми на Съюза;

г)

Дания, въз основа на международно споразумение.

2.   Публични и/или частни структури и образувания, законово установени в други трети държави, по-специално държавите, за които се прилага европейската политика на съседство, могат да се асоциират към действия по програмата, ако това служи за целите на тези действия.

1.   В програмата могат да участват всички публични и/или частни структури и образувания, които са законово установени в:

а)

държавите-членки;

б)

държавите от ЕАСТ, които са страни по Споразумението за ЕИП в съответствие с условията, установени в Споразумението за ЕИП;

в)

присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциалните кандидатки в съответствие с общите принципи и общите условия, установени в рамковите споразумения, сключени с тях относно участието им в програми на Съюза;

г)

Дания, въз основа на международно споразумение.

2.   Публични и/или частни структури и образувания, законово установени в други трети държави, по-специално държавите, за които се прилага европейската политика на съседство, могат да се асоциират към действия по програмата, ако това служи за целите на тези действия.

Изложение на мотивите

Б.пр.: Изменението не се отнася до превода на български език.

В тире 1 и 2 в списъка на потенциалните бенефициери на програмата се добавят образувания, които не се уточняват по-подробно. Като се има предвид, че и в двете тирета се споменават публични и/или частни структури и образувания, още едно добавяне на „образувания“ би било излишно и следователно се заличава.

ЕВРОПА ЗА ГРАЖДАНИТЕ – COM(2011) 884 final

Изменение 1

Член 9, параграф 1

Комитет

Текст, предложен от Комисията

Изменение на Комитета на регионите

1.   Комисията се подпомага от комитет. Това е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Това е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

Изложение на мотивите

Смята се, че е полезно и необходимо в приемането на годишните работни програми, посредством които се осъществява цялата програма, в комитета от представители на държавите членки, който подпомага Комисията, да се предвиди участието на представител на Комитета на регионите.

Тъй като всъщност става въпрос за изпълнителна дейност на програми, в които активно участват и местните и регионалните власти, тяхното участие във фазата на изготвяне на годишните работни програми посредством европейската институция, която ги представлява (Комитетът на регионите), позволява изграждането „отдолу-нагоре“ на тези програми, включително в съответствие с изразените от европейските граждани изисквания.

Брюксел, 18 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/51


Становище на Комитета на регионите относно „Механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове“

2012/C 277/07

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства усилията на Комисията да усъвършенства и опрости изискванията за мониторинг и докладване относно емисиите на парникови газове, но настоява за внасяне на изменения в предложението на Комисията, така че да бъде осигурен един териториален и регионален контекст за емисиите на парникови газове и за прогнозите и плановете за развитие с ниски нива на въглеродни емисии (ПРНВ);

настоява всички използвани данни и методологии да бъдат публично достъпни, а не частна собственост, да бъдат прозрачни и следователно подлежащи на мултиплициране и да бъдат установени от орган като Европейската агенция за околна среда, за да се избегнат проблеми, свързани с наличието на множество различни системи и да се улесни прилагането на политиката, отчитайки обстоятелството, че политиките се формулират съобразно принципа на многостепенното управление;

призовава териториалното въздействие на емисиите да бъде съществено съображение в по-обширния кръг от политики, програми, разпределени средства и проекти на Комисията;

припомня на Комисията за съществуването на инициативи като Конвента на кметовете, ClimAct Regions, carbonn и EUCO2 80/50, които са пример за международните постижения в дейностите, предприемани на регионално равнище за намаляване на емисиите на CO2;

изказва препоръка за хармонизиране на прогнозите на държавите членки за осигуряване на набор от последователни прогнози, включително докладване относно използването на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност;

повтаря призива си от 17-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) в Дърбан, както и от предходните конференции на страните по тази конвенция, за признаване на действията за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване към него на местно и регионално равнище.

Докладчик

г-н Neil SWANNICK (UK/ПЕС), член на Градския съвет на Манчестър

Отправен документ

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза“

COM(2011) 789 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.   Въведение

1.1   Предложението за регламент относно „механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза“ (наричано по-долу „предложението“), беше формулирано до голяма степен като следствие от Споразумението от Канкун и отчасти от Решение № 406/2009/ЕО и Директива 2009/29/ЕО. Правното основание за предложението е определено в контекста на член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, наричан по-долу „Договорът“.

1.2   Съчетаването на Решение № 406/2009/ЕО, Директива 2009/29/ЕО и Договора, наричано по-долу „регионална рамка“, налага по-голямо регионално участие в контекста на мерките за смекчаване на въздействието, отколкото е заложено понастоящем в предложението. КР призовава предложението да бъде изменено така, че да осигури териториален/регионален контекст за:

емисиите на парникови газове и

прогнозите и плановете за развитие с ниски нива на въглеродни емисии (ПРНВ);

и всички използвани данни и методологии да бъдат:

публично достъпни, а не частна собственост;

прозрачни и следователно подлежащи на мултиплициране; и

установени от орган като Европейската агенция за околна среда, за да се избегнат проблеми, свързани с наличието на множество различни системи и

да се улесни прилагането на политиката, отчитайки обстоятелството, че политиките се формулират съобразно принципа на многостепенното управление.

КР призовава в ПРНВ да се включат разпоредби относно „емисиите от потребление“, т.е. емисии, свързани с вноса на стоки и услуги. Освен това в ПРНВ следва да бъдат признати всички непреднамерени или преднамерени последствия от провеждането на политика, водеща до „износ“ на емисии извън съответната държава членка. Това често се нарича „изместване на въглеродни емисии“. Преместването на тежката промишленост на чуждестранна територия е добър пример за това. Изместването на въглеродни емисии следва да се отчита в ПРНВ, като ясно бъдат посочени действията, предприети за неговото избягване. Това е важно с оглед на установяване на истинската роля на Европа в намаляването на емисиите в световен мащаб.

Освен това териториалното въздействие на емисиите следва да бъде съществено съображение в по-обширния кръг от политики, програми, разпределени средства и проекти на Комисията.

КР повтаря призива си от 17-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) в Дърбан, както и от предходните конференции на страните по тази конвенция, за признаване на действията за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване към него на местно и регионално равнище.

1.3   Комитетът на регионите изразява съгласие с оценката на Комисията, че тъй като целите на предложения регламент, в контекста на ангажиментите по РКООНИК не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради мащаба и последиците, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, ЕС може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз; и че в съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, разглежданият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

2.   Общи бележки

2.1   КР приветства:

предложението и предшествалите го консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието;

включването на прогнози и представянето на действия за смекчаване на въздействието заедно с данните от инвентаризацията;

ангажимента за хармонизиране на мониторинга и докладването на международно и европейско равнище и за улесняване на прилагането на механизма за мониторинг и докладване. При все това очакваме ЕК да се възползва от ангажиментите в „регионалната рамка“, за да разшири предложението;

усилията за усъвършенстване и опростяване на изискванията за мониторинг и докладване в предложението;

съгласуваността между оценките за емисиите на парникови газове и оценките за местните емисии в атмосферата;

механизма на ЕС за информационен и координационен център и надеждите, че той ще се окаже полезен инструмент за политиците на национално, регионално и местно равнище, определящи действията в областта на изменението на климата;

разширяването на обхвата, така че да се отчитат и другите въздействия на въздухоплаването върху глобалното затопляне.

2.2   Финансови въпроси

Изпълнението на политиката в областта на изменението на климата често води до конкуренция между средствата, отпуснати за смекчаване на въздействието, и тези за приспособяване. Затова КР изразява тревога:

че изричното упоменаване в предложението на приспособяването като местен въпрос без изрично упоменаване на смекчаването като местен въпрос, в дългосрочен план ще намали ефективността на политиката за смекчаване на въздействието;

от липсата на насоки по отношение на реалното разширяване на обхвата за държавите членки, произтичащо от предложението. Това е необходимо, за да се спомогне за избягване на прекомерните разходи за служителите, които в крайна сметка ще осъществят голяма част от тези изменения в предложенията;

от факта, че на регионите не са разпределени поне 30 % от приходите от търговете за квоти на емисии. Това е необходимо, за да се допринесе за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност;

че административната, техническата и финансовата тежест от допълнителните изисквания за мониторинг и докладване вероятно ще обхванат регионите, поради което би трябвало да бъдат пропорционални;

и отбелязва, че стремежът към малки поетапни подобрения в наборите данни следва да се избягва, ако това води до изместване на прилагането на политиката за смекчаване или приспособяване.

2.3   Инвентаризация на емисиите и данни за тях

Инвентаризацията на емисиите ни показва миналото или настоящото състояние на емисиите. Тя следва да има за цел да предоставя на заинтересованите страни информация за настоящото състояние във връзка с политиката за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Следователно:

ползата от инвентаризацията се засилва в голяма степен от ПРНВ с краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива;

данните за емисиите, които ще бъдат събрани в резултат от предложението, са ключът за разбиране на стратегическата посока, приоритетите и постиженията на Европейския съюз, неговите държави членки и региони;

за да се постигне максимален ефект от използването им обаче, данните следва да бъдат представени заедно с основните данни за икономическите и социалните постижения, които се използват редовно от отговорните за вземането на решенията.

Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) има важна роля в разработването и прилагането на последователни методологии и в подкрепата за държавите членки при извършването на инвентаризации.

Данните за емисиите и тяхното качество следва да бъдат пряко задължение на централната служба за статистика и данни на Европейския съюз. Това следва да включва стабилен и прозрачен централен процес с ясно определени отговорности за проверяване на точността/надеждността на предоставяните на национално равнище набори данни и ПРНВ.

Всяка държава членка следва да предостави данни за кумулативния общ размер на генерираните емисии от 1990 г. насам, както следва:

емисии, генерирани в държавата членка (източници);

емисии, компенсирани чрез промяна на земеползването; и

емисии, компенсирани по член 5 от Решение № 406/2009/ЕО.

Тези данни са от голямо значение за задържане на глобалното затопляне под 2 °C и се явяват допълнение на абсолютната цел от 20 %.

2.4   Прилагане на политиката

КР желае ПРНВ да включват ясно определен, количествен, териториален/регионален елемент, защото:

териториалният елемент осигурява по-добър мониторинг на напредъка и фактологичен материал в сравнение с общо представяните данни на национално равнище;

регионите се намират по-близо до гражданите, отколкото държавите членки, което им дава възможност да предават на обществеността информация по въпроси, свързани с климата, което е една от целите на механизма за мониторинг и докладване.

Регионалните власти са основен източник на експертни знания и представят работата си на конференциите на страните по РКООНИК. Те следва да участват от самото начало в определянето на действията за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към него, така че техните теоретични и практически знания и опит да се използват във възможно най-голяма степен за справяне с последиците от изменението на климата и причините за него, които се усещат най-силно на местно равнище.

Припомняме на ЕК за съществуването на инициативи като Конвента на кметовете, ClimAct Regions, carbonn, ICLEI и EUCO2 80/50, които са пример за международните постижения в дейностите, предприемани на регионално равнище за намаляване на емисиите на CO2.

Това е в съответствие с „регионалната рамка“.

Така се изпраща ясно политическо послание в тази насока.

Въздействието на националната политика върху намаляването на емисиите ще бъде различно за отделните региони в рамките на една държава членка и това следва да се разбира.

Необходимо е да се предприемат действия в по-голяма близост до източника на емисиите, така че ако се предоставят данни, които могат да бъдат използвани на местно равнище, да има по-голяма вероятност от предприемане на действия въз основа на тях.

С оглед на член 191 и член 192 от Договора, предприемането на подобни стъпки би било пропорционално.

Регионите ще допринесат в различна степен за намаляване на емисиите, в зависимост от икономическата си структура и инфраструктура. Тези равнища на емисиите ще бъдат различни за отделните региони както в отделните държави членки, така и в Европа като цяло.

Въпреки че регионалните власти имат пряко отношение към прилагането на политиката, държавите членки не се консултират редовно с тях по въпроси, свързани с изменението на климата.

Справянето с предизвикателството за смекчаване на последиците от изменението на климата не е процес, протичащ отгоре-надолу.

Освен това следва да бъде призната техническата и финансовата помощ, която се предоставя на развиващите се страни от регионалните власти по програмите за децентрализирано сътрудничество.

2.5   Приспособяване

Понастоящем стратегиите за приспособяване не са задължителни, поради което въвеждането на задължения за докладване в областта на приспособяването (член 16) може да изглежда нецелесъобразно, въпреки че това очевидно не е причина да не се извърши.

КР повтаря призива си в органи като новия Комитет по приспособяването да бъдат включени представители на местните и регионалните власти. Позоваваме се на Пакта от Мексико сити (2010 г.) и Хартата за приспособяване, подписана в Дърбан през декември 2011 г.

2.6   Планове за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и прогнози – прозрачност и собственост върху данните

Националните, регионалните и местните власти се нуждаят от инструменти, мерки, указания и насоки от ЕК/ЕАОС за:

разработване на ПРНВ;

създаване на механизми за мониторинг;

своевременен разходно-ефективен достъп до данни;

избягване на комерсиализацията и разпространението на данни и инструменти за тяхното събиране;

осигуряване на последователност между НПРВ;

повишаване на качеството, надеждността и сигурността на данните;

изпълнение на задълженията по Протокола от Киото, Споразумението от Канкун и Платформата от Дърбан за засилени действия.

Призоваваме ЕАОС да създаде интегрирани и прозрачни местни и регионални набори данни заедно с национални инвентаризации и статистически данни за смекчаването, които да могат да се търсят в интернет, да позволяват прилагането на филтри за сортиране на резултатите по национално, регионално и подрегионално равнище, както и по сектори, за да се даде възможност за сравнителен анализ, нормализиране и проверка спрямо социално-икономическите данни.

2.7   Емисии от въздухоплаването и морския транспорт

Позоваванията във връзка с начина на третиране на докладите относно емисиите от гражданското въздухоплаване и морския транспорт са неясни. Причините за това са следните:

Според КР това се дължи на неправилно тълкувание на израза „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“, защото намерението е да се разглеждат като нулеви частните (а не търговските) самолети, т.е. предимно леките самолети и хеликоптерите, които в повечето случаи използват малки частни летища. Това следва да се посочи ясно.

Не е предоставена методология за емисиите от морския транспорт, генерирани от кораби, използващи европейски пристанища, така че в предложението следва изрично да се посочи, че ЕК изчаква приемането на законодателството, за да изработи методология.

3.   Заключение

КР изразява тревога от липсата на регионален акцент в предложението. КР счита, че това е една пропусната възможност, която ще затрудни осъществяването на политиката за смекчаване на последиците от изменението на климата. КР счита, че предложението би представлявало крачка напред, ако беше включило изрично регионален акцент. Комитетът приветства акцента върху ПРНВ.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Член 1 — Предмет

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

д)

докладване на емисиите на CO2 от морския транспорт;

д)

;

е)

мониторинг и докладване на използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 и 2 или член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО в съответствие с член 3г, параграф 4 и член 10, параграф 3 от тази директива;

е)

мониторинг и докладване на използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 и 2 или член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО в съответствие с член 3г, параграф 4 и член 10, параграф 3 от тази директива;

ж)

мониторинг и докладване на действията на държавите членки за адаптация към неизбежните последствия от изменението на климата;

ж)

мониторинг и докладване на действията на държавите членки за адаптация към неизбежните последствия от изменението на климата;

з)

оценяване на напредъка на държавите членки при изпълнение на техните задължения съгласно Решение № 406/2009/ЕО;

з)

оценяване на напредъка на държавите членки при изпълнение на техните задължения съгласно Решение № 406/2009/ЕО;

и)

събиране на информация и данни, необходими в подкрепа на определянето и оценката на бъдещата политика на Съюза в областта на изменението на климата.

и)

събиране на информация и данни, необходими в подкрепа на определянето и оценката на бъдещата политика на Съюза в областта на изменението на климата.

Изложение на мотивите

Не е предоставен механизъм за докладване на емисиите от морския транспорт. Доколкото разбираме, такъв механизъм ще бъде осигурен, ако новоприетото законодателство го изисква.

Тъй като предложенията ще се осъществяват в голяма степен на местно и регионално равнище, това следва да бъде упоменато по-конкретно в предложението.

Изменение 2

Член 2 — Приложно поле

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Необходимо е регионалното равнище да се упомене изрично, както във връзка приспособяването, така и по отношение на смекчаването.

Изменение 3

Член 3 — Определения

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(13)

„национална система за политики, мерки и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава членка, за докладване относно политиките и мерките и за подготовка и докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, както се изисква в член 13 от настоящия регламент;

(13)

„национална система за политики, мерки и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава членка за докладване относно политиките и мерките и за подготовка и докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители както се изисква в член 13 от настоящия регламент;

Изложение на мотивите

Необходима е съгласуваност по отношение на това как политиките, мерките и прогнозите се разглеждат в отделните държави членки.

Изменение 4

Член 4 – Стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

2.   Държавите членки представят на Комисията своите стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии една година след влизането в сила на настоящия регламент или съгласно график, одобрен в международен план в контекста на процесите, свързани с РКООНИК.

2   Държавите членки представят на Комисията своите стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии една година след влизането в сила на настоящия регламент или съгласно график, одобрен в международен план в контекста на процесите, свързани с РКООНИК.

3.   Комисията и държавите членки незабавно предоставят на обществеността достъп до своите стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и всички техни актуализации.

3.   Комисията и държавите членки незабавно предоставят на обществеността достъп до своите стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и всички техни актуализации.

Изложение на мотивите

В тези планове трябва да бъде включен териториален елемент, за да се покаже, че те са разработени достатъчно задълбочено и информирано. Това се дължи отчасти на факта, че осъществяването им „на място“ ще бъде трудно при отсъствие на териториален елемент.

Разбирането на начина, по който са направени тези прогнози и изчисления за развитие при ниски нива на въглеродни емисии, е ключът към анализа на политиката и прозрачността.

Изменение 5

Член 5 – Национални системи за инвентаризация

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Държавите-членки изготвят, поддържат и се стремят постоянно да подобряват националните системи за инвентаризация с оглед на оценката на антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители на парниковите газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, и осигуряване на навременността, прозрачността, точността, последователността, сравнимостта и изчерпателността на своите инвентаризации на парниковите газове.

1.   Държавите-членки изготвят, поддържат и се стремят постоянно да подобряват националните системи за инвентаризация с оглед на оценката на антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители на парниковите газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, и осигуряване на навременността, прозрачността, точността, последователността, сравнимостта и изчерпателността на своите инвентаризации на парниковите газове.

2.   Държавите-членки правят необходимото техните компетентни органи по инвентаризацията да имат предвиден в националните им системи за инвентаризация достъп до:

2.   Държавите-членки правят необходимото техните компетентни органи по инвентаризацията да имат предвиден в националните им системи за инвентаризация достъп до:

а)

данните и методите, докладвани за дейностите и инсталациите съгласно Директива 2003/87/ЕО за целите на изготвянето на национални инвентаризации на парниковите газове, за да се гарантира съгласуваността на докладваните данни за емисиите на парникови газове в рамките на схемата на Съюза за търговия с емисии и в рамките на националните инвентаризации на парниковите газове;

а)

данните и методите, докладвани за дейностите и инсталациите съгласно Директива 2003/87/ЕО за целите на изготвянето на национални инвентаризации на парниковите газове, за да се гарантира съгласуваността на докладваните данни за емисиите на парникови газове в рамките на схемата на Съюза за търговия с емисии и в рамките на националните инвентаризации на парниковите газове;

б)

данните, събрани чрез системите за докладване на флуорираните газове за различните сектори, както е предвидено в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за целите на изготвянето на националните инвентаризации на парниковите газове;

б)

данните, събрани чрез системите за докладване на флуорираните газове за различните сектори, както е предвидено в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за целите на изготвянето на националните инвентаризации на парниковите газове;

в)

емисиите, основните данни и методики, докладвани по инсталации съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006, за целите на изготвянето на националните инвентаризации на парниковите газове;

в)

емисиите, основните данни и методики, докладвани по инсталации съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006, за целите на изготвянето на националните инвентаризации на парниковите газове;

г)

данните, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008.

г)

данните, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008.

3.   Държавите-членки правят необходимото техните компетентни органи по инвентаризацията, както е предвидено в националните им системи за инвентаризация:

3.   Държавите-членки правят необходимото техните компетентни органи по инвентаризацията, както е предвидено в националните им системи за инвентаризация:

а)

да използват системите за докладване, създадени съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за да подобрят прогнозите за флуорираните газове в инвентаризациите на парниковите газове;

а)

да използват системите за докладване, създадени съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за да подобрят прогнозите за флуорираните газове в инвентаризациите на парниковите газове;

б)

да бъдат в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в член 7, параграф 1, букви л) и м) от настоящия регламент;

б)

да бъдат в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в член 7, параграф 1, букви л) им) от настоящия регламент;

 

   

Изложение на мотивите

Подходящото определяне и разработване на мерки, с цел намаляване на емисиите, и отразяването на резултатите от тях в инвентаризациите на парниковите газове, са тясно свързани с познаване на източниците на информация, моделите и методологичните подходи, изчисленията, хипотезите и т.н. Някои източници на емисии от т. нар. „дифузни“ сектори, както и съответните поглътители са в сферата на правомощия на регионалните администрации. Ето защо се счита за целесъобразно тези регионални администрации да бъдат осведомени и да участват в националната система за инвентаризация с цел подобряване и адаптиране както на националната инвентаризация, така и на политиките за смекчаване на последиците, предложени на регионално равнище.

Изменение 6

Член 6 – Система на Съюза за инвентаризация

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

в)

годишен експертен преглед на инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки.

в)

годишен експертен преглед на инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки

 

Изложение на мотивите

Инвентаризациите на държавите членки следва да подлежат на независим експертен преглед от нетърговски компетентен орган, който не е участвал в изготвянето на националната инвентаризация за съответната година. В идеалния случай това следва да бъде вътрешен орган на ЕАОС. ЕК следва също да признае въздействието върху емисиите от своите политики и програми, за да може да определи дали имат положителен или отрицателен ефект.

Изменение 7

Член 7 – Инвентаризации на парниковите газове

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

а)

антропогенните си емисии на парникови газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, и антропогенните емисии на парникови газове, посочени в член 2, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО, за годината Х-2. Без да се засяга докладването на парниковите газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, емисиите на въглероден диоксид (CO2) от категорията източник „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО;

а)

антропогенните си емисии на парникови газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, и антропогенните емисии на парникови газове, посочени в член 2, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО, за годината Х-2. Без да се засяга докладването на парниковите газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, емисиите на въглероден диоксид (CO2) от категорията източник „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО;

Изложение на мотивите

В категория 1.A.3.A се разглеждат емисиите от излитащи и кацащи самолети и самолети в полет в дадена държава членка. В краткосрочен план би било проблематично в нея да се включват емисиите от леки самолети, излитащи от частни летища. От друга страна горивото, използвано от леки самолети, би попаднало в категорията на емисиите от самолетно гориво, ако те използват търговско летище (което поражда несъгласуваност).

Изменение 8

Член 13 – Национални системи за политики, мерки и прогнози

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

2.   Те имат за цел да осигурят навременността, прозрачността, точността, последователността, съпоставимостта и изчерпателността на докладваната информация относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, съгласно посоченото в членове 14 и 15 от настоящия регламент, включително относно използването и прилагането на данни, методи и модели, както и осъществяването на дейности по осигуряване и контрол на качеството и анализ на чувствителността.

2.   Те осигурят навременността, прозрачността, точността, последователността, съпоставимостта и изчерпателността на докладваната информация относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, съгласно посоченото в членове 14 и 15 от настоящия регламент, включително относно използването и прилагането на данни, методи и модели, както и осъществяването на дейности по осигуряване и контрол на качеството и анализ на чувствителността.

Изложение на мотивите

Следва да има възможност за сравняване на ПНРВ между държавите членки. Следва също така да могат да се сравняват въздействията върху емисиите на различните сектори в различните европейски територии. Следователно данните следва да бъдат достъпни, за да се предостави възможност за бъдещи анализи и за създаване на доверие в стратегиите.

Изменение 9

Член 14 – Докладване относно политиките и мерките

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   …

1.   …

в)

информация за националните политики и мерки и за прилагането на политики и мерки на Съюза, които водят до ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или до повишаване на отстраняването от поглътители, представени по сектори за всеки отделен парников газ, посочен в приложение I към настоящия регламент. В тази информация се посочват препратки към приложимите национални политики или политики на Съюза, по-специално към свързаните с качеството на въздуха политики, и тя включва:

в)

информация за националните политики и мерки и за прилагането на политики и мерки на Съюза, които водят до ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или до повишаване на отстраняването от поглътители, представени по сектори за всеки отделен парников газ, посочен в приложение I към настоящия регламент. В тази информация се посочват препратки към приложимите национални политики или политики на Съюза, по-специално към свързаните с качеството на въздуха политики, и тя включва:

2.   Държавите членки предоставят на обществеността в електронна форма всички оценки на разходите и на въздействието на националните политики и мерки, както и всякаква информация за прилагането на политиките и мерките на Съюза за ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или за увеличаване на отстраняването от поглътители, заедно с всички технически доклади, на които се основават оценките. Последните следва да включват описание на използваните модели и методологични подходи, определения и основни допускания.

2.   Държавите членки предоставят на обществеността в електронна форма всички оценки на разходите и на въздействието на националните политики и мерки, както и всякаква информация за прилагането на политиките и мерките на Съюза за ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или за увеличаване на отстраняването от поглътители, заедно с всички технически доклади, на които се основават оценките. Последните следва да включват описание на използваните модели и методологични подходи, определения и основни допускания.

Изложение на мотивите

Регионалният контекст следва да се упомене изрично.

Необходими са както качествени разяснения, така и изчисления.

Изменение 10

Член 15 – Докладване на прогнозите

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1   До 15 март всяка година („година Х“) държавите членки докладват на Комисията националните прогнози за антропогенни емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, организирани по газове и по сектори.

1.   До 15 март всяка година („година Х“) държавите членки докладват на Комисията националните прогнози за антропогенни емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, организирани по газове по сектори .

Изложение на мотивите

Регионалният контекст следва да се упомене изрично.

Изменение 11

Член 25 – Роля на Европейската агенция за околната среда

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

г)

провеждане на годишния експертен преглед;

г)

провеждане на годишния експертен преглед;

з)

изготвяне на оценки за данните относно прогнози, които не са докладвани от държавите членки;

(з)

изготвяне на оценки за данните относно прогнози, които не са докладвани от държавите членки;

й)

разпространяване на събраната по настоящия регламент информация, включително поддръжка и актуализация на база данни за политиките и мерките на държавите членки за смекчаване на изменението на климата и на разпределителен център за въздействията, уязвимостта и адаптацията към изменението на климата.

й)

разпространяване на събраната по настоящия регламент информация , включително поддръжка и актуализация на база данни за политиките и мерките на държавите членки за смекчаване на изменението на климата и на разпределителен център за въздействията, уязвимостта и адаптацията към изменението на климата

 

 

 

 

 

Изложение на мотивите

ЕАОС е ключът към успеха на политиките на държавите членки. Това означава, че те следва да бъдат източник на опит и насоки за вероятните тенденции при емисиите. Кумулативните емисии са от определящо значение за атмосферните концентрации на парникови газове и следователно за бъдещите повишения на температурата. Емисиите в границите на Европа не представляват вярно отражение на световните емисии, генерирани от Европа. Следователно е необходимо изрично да бъде включена оценка на „емисиите от потребление“.

Брюксел, 19 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/61


Становище на Комитета на регионите относно „Предложение за регламент за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)“

2012/C 277/08

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

предвид съществуващите сериозни предизвикателства в тази област, би приветствал значително по-голямо увеличение на бюджета на програмата, като в същото време признава, че точната цифра не може да бъде договорена, докато не приключат преговорите по многогодишната финансова рамка;

подкрепя новия подход на интегрираните проекти, но въпреки това отправя искане достъпът и участието на заинтересованите страни в интегрирани проекти да бъдат насърчени в по-голяма степен; морската среда, почвите и шумът приоритетно да бъдат включени в списъка от основни области за интегрирани проекти; както и да бъдат създадени подходящи механизми за координация на програма LIFE с други фондове на ЕС в Общата стратегическа рамка и с рамките за приоритетни действия (РПД) за финансиране на „Натура 2000“;

смята, че премахването на ДДС като допустим разход може да откаже много потенциални кандидати от представяне на предложение и предлага ДДС да се приема като допустим разход, ако бенефициерите могат да докажат, че ДДС не може да бъде възстановен;

препоръчва разходите за постоянен персонал да останат допустими, при условие че може да се докаже и документира, че въпросният персонал официално е бил нает за работа по проекта на пълно или непълно работно време;

предлага горната граница за съфинансиране да се вдигне до 85 % за по-слабо развитите региони, (както са определени в регламентите за структурните фондове) и за най-отдалечените региони;

отправя искане програма LIFE да е открита за участие и на отвъдморските страни и територии на ЕС, които са страни по Решението за отвъдморско асоцииране (Решение 2001/822/ЕО на Съвета), които са отговорни за голяма част от биологичното разнообразие на ЕС.

Докладчик

г-жа Kay TWITCHEN (UK/необвързани),член на Съвета на графство Essex

Отправен документ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)

COM(2011) 874 final – 2011/0428 COD

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

A.    Общи забележки

1.

припомня виждането си, че програмата LIFE е важен инструмент в подкрепа на финансирането на местни и регионални политики и проекти за опазване на околната среда с европейска добавена стойност, който спомогна за мобилизиране на усилията на местните и регионалните власти. Освен това тя допринесе и за изграждането на партньорства, като по този начин укрепи структурите за сътрудничество и улесни обмена на опит и информация на местно и регионално равнище;

2.

приветства намерението да се продължи програмата LIFE и през новия период на финансиране. Счита, че това ще даде възможност за по-ефективни мерки, ще създаде синергии чрез координация на действията на ЕС и на държавите членки и ще направи действията в областта на климата по-видими;

3.

споделя мнението на Комисията, че действията в областта на климата и опазването на околната среда трябва да бъдат интегрирани в повечето политики на ЕС. Основните инструменти на ЕС за финансиране обаче не се отнасят до всички специфични нужди, свързани с околната среда и климата, следователно е необходима отделна програма за действия в областта на околната среда и климата, която да продължи постигнатото от Регламента за LIFE+ – Регламент (ЕО) № 614/2007 за периода 2007-2013 г. Това ще допълни интеграционния подход за постигане на целите в областта на околната среда и климата в рамките на бюджета на ЕС, като се финансират проекти в областта на околната среда и климата, които не могат да получат друго финансиране;

4.

отбелязва, че оценката на съществуващата програма LIFE сочи, че нейното въздействие е ограничено от липсата на стратегическа насоченост. Затова новата програма трябва да въведе гъвкав подход „отгоре надолу“ и да очертае две отделни подпрограми за околната среда и действията по климата с ясно определени приоритети;

5.

при това положение е важно програмата да предложи достатъчни гаранции за гъвкавост. Подредбата на приоритетите не трябва да води до твърде големи ограничения, нито до прекалено обвързващи критерии. Както и при настоящата програма, качеството на предлаганите проекти трябва да остане водещо;

6.

счита, че в Регламента за LIFE трябва специално да се посочи необходимостта да се търсят синергии между различните действия, напр. да се гарантира, че финансираните от LIFE проекти за климата ще се отразят положително на биологичното разнообразие и че финансираните от LIFE проекти в областта на околната среда няма да имат отрицателни последствия за климата. Важно е това да се постигне, доколкото Комисията посочва потенциални синергии между двете подпрограми и за да могат проектите да обслужват многобройни цели.

7.

отново призовава (1) програма LIFE да продължи да подкрепя комуникационни и информационни проекти с подчертан акцент върху повишаване на съзнанието, включително обучение за устойчиво развитие и насърчаване на проекти, които включват местни и регионални власти. Във връзка с това приветства предложението управлението и информацията да са приоритетни в двете подпрограми;

8.

приветства предложението за обединяване на двете подпрограми LIFE в рамките на една многогодишна работна програма, с един общ набор от правила за прилагане, една процедура за представяне на предложения и обработката им от един комитет за програмата LIFE в областта на политиката по околната среда и климата, с цел да се осигури тяхната съгласуваност и посочва, че не би трябвало да има различаващи се процедури и приоритети за различните подпрограми;

9.

приветства факта, че Европейската комисия проведе обстойни консултации за разработване на това предложение и взе предвид много от мненията, изказани от заинтересованите страни и от КР (2).

Б.    Показатели

10.

приветства факта, че в член 3 от предложението се поставя акцент върху определянето на показатели за измерване на успеха на LIFE. Препоръчва да се добавят показатели за измерване и насърчаване на доброто управление и комуникацията в рамките на всеки проект по програмата LIFE. КР отправи настоятелно искане програмата LIFE да насърчава целеви, и следователно по-ефективни, комуникационни методи и дейности за изграждане на капацитет във всеки проект по програмата LIFE;

В.    Подпрограма за околната среда (LIFE Околна среда)

Приоритетна област: околна среда и ресурсна ефективност

11.

отбелязва, че член 10 от предложението не включва продиктуваните от пазара иновации в частния сектор, защото те ще бъдат подпомагани от „Хоризонт 2020“. Това ще даде възможност програмата LIFE да акцентира повече върху екоиновации на местни и регионални власти и върху намирането на решения, които често се изпълняват най-добре посредством публично-частни партньорства. Следователно КР приветства пренасочването към иновации към публичния сектор и възможността за създаване на публично-частни партньорства;

Приоритетна област биологично разнообразие

12.

приветства факта, че в съответствие с искането на КР (3), член 11 от предложението разрешава повтарящи се дейности, при условие че проектите се осъществяват въз основа на добри практики, които могат да се прилагат и в други региони и че отговарят на стандарти за проследяване и за съобщаване на резултатите на обществеността;

13.

счита, че подпомагането чрез интегрирани проекти за рамки за приоритетни действия (РПД) за финансиране на „Натура 2000“ ще бъде ключов елемент от приоритетната област „биологично разнообразие“ на програмата LIFE. КР отправя искане, в съответствие с институционалната рамка на всяка държава членка, регионалните власти да могат да разработват РПД и взема под внимание последните инициативи на Европейската комисия за финансирането на „Натура 2000“ (4);

Приоритетна област: управление и информация, свързани с околната среда

14.

приветства със задоволство факта, че помощта по програма LIFE за управлението, свързано с околната среда, е засилена чрез обособяването ѝ в приоритетна област в член 12 от предложението за регламент. КР смята, че това ще увеличи видимото присъствие на евентуални проекти за управление на околната среда и че местните и регионалните власти ще станат важни бенефициери в тази нова приоритетна област. КР се застъпва за това, програмата LIFE да спомага за укрепването на капацитета на местните и регионалните власти за администриране на проекти и да постави по-силен акцент на повишаване на осведомеността, включително образованието за устойчиво развитие и насърчаването на проекти, които включват местните и регионалните власти и имат значително въздействие на равнище ЕС (5);

15.

счита, че тази приоритетна област трябва да насърчава споделянето на знания за въвеждането и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда чрез подкрепа на мрежи, обучение и проекти за обмен на най-добри практики, по-конкретно на местни и регионални власти, активни в тази област, на европейско равнище;

Г.    Подпрограма за действия по климата (LIFE Климат)

16.

приветства създаването на нова подпрограма за действия по климата, която може да играе роля за насърчаване на действия и инвестиции, свързани с ниски въглеродни емисии, ефективно използване на ресурсите и без отрицателно въздействие върху климата. Приветства това в перспективата на международния ангажимент на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове в рамките на Протокола от Киото и бъдещото световно споразумение за климата, което трябва да бъде постигнато до 2015 г., както и на целите на ЕС, залегнали в пакета за климата, стратегията „Европа 2020“ и Пътната карта за преминаване към нисковъглеродна икономика до 2050 г. (6);

17.

отбелязва обаче, че предложеният бюджет представлява доста малка част от целия бюджет на програма LIFE (25 %). По този начин подпрограмата LIFE Климат има много ограничен потенциал за сериозно намаляване на емисиите на парникови газове. Следователно тя трябва да насърчава многобройни цели в областта на околната среда, като природни зони, които са от съществено значение от гледна точка на аспекта за осигуряване на качеството на въздуха и се характеризират с голямо разнообразие на видовете или изграждане на зелена инфраструктура като интегриран подход за запазване на разнообразието на видовете и за смекчаване на последиците от изменението на климата;

18.

приветства факта, че основният акцент на интегрираните проекти ще бъде поставен върху разработването на стратегии и планове за действие, насочени към смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него;

19.

приветства целите, посочени в приоритетната област „управление и информация, свързани с климата“ (член 16), и смята, че КР може да играе определена роля за насърчаване на повишаването на информираността по въпросите, свързани с климата;

Д.    Интегрирани проекти

20.

както вече е посочвал в предишно свое становище (7), приветства предложението за въвеждане на дългосрочни „интегрирани проекти“ в голям териториален мащаб (по-специално в регионален, многорегионален или национален мащаб) като средство за търсене на решение на широка гама от въпроси посредством стратегическа, структурирана връзка с други източници на финансиране в ЕС. Проектите по програма LIFE ще запазят важната си роля на катализатор.

21.

счита, че интегрираните проекти ще подобрят прилагането на политиката за околната среда и за климата и тяхното интегриране в други политики, при прилагане на принципа на многостепенното управление, посредством осигуряване на координирано мобилизиране на други европейски, национални и частни фондове за постигане на целите, свързани с околната среда или климата. Те ще се съсредоточат върху изпълнението на планове и стратегии в областта на околната среда и климата в по-широк от обичайния за програмата LIFE+ териториален мащаб;

22.

приветства факта, че изброените основни области за интегрирани проекти в член 18, буква г) в голяма степен отразяват предходни препоръки на КР (управление на водите, природа и опазване на биологичното разнообразие, устойчиво използване на ресурсите и управление на отпадъците). Все пак счита, че към тези основни области следва да се добавят морската среда, почвата и шумът;

23.

изразява загриженост, че интегрираните проекти може да са сложни за подготовка и управление, предвид различните срокове, критерии за подбор, процедури и формати за кандидатстване, условия за управление и правила за отчет. Тъй като това може да бъде обезсърчаващо, особено за по-малките органи на местното самоуправление, Комитетът приветства предвидената в предложението техническа помощ за подготовка и представяне на интегрирани проекти;

24.

призовава за подходящи механизми за координация на програма LIFE с други фондове на ЕС в Общата стратегическа рамка, по-конкретно в рамките на договорите за партньорство, както е посочено в член 14 от проекта за регламент за определяне на общоприложими разпоредби, както и с предложения нов подход в стратегиите за местно развитие, осъществявани от местни действащи лица и стратегиите за местно развитие за всички фондове от ОСР, както е посочено в членове 28 и 29 от Проекта за регламент за определяне на общоприложими разпоредби;

25.

очаква тази нова категория по-мащабни проекти по LIFE да включват рамката и насоките за разработване на отделни проекти по LIFE или други проекти, включително план, в който да се разяснява как се съчетава финансирането на предложението дейности от други европейски, национални, регионални, местни и частни източници. В определени случаи проектите биха могли да имат по-дълг срок, през който да могат да бъдат разработвани и осъществявани отделните проекти по LIFE;

26.

същевременно придава значение на традиционните проекти в по-малки мащаби, достъпни за по-малките органи на самоуправление, които по-трудно биха разработили интегриран проект. Затова приветства факта, че те също намират място в новата програма и отправя искане общите бюджети, предназначени за тях, да не се намаляват;

27.

признава необходимостта от приблизителен географски баланс, но счита, че това не следва да бъде водещ критерий, който би могъл да отклони финансиране на основни проекти, само за да се запълни другаде теоретична национална квота. Приветства възможността за включване на съседни страни в тези проекти;

28.

счита, че участието на заинтересовани страни в интегрирани проекти следва да бъде насърчено в по-голяма степен;

Е.    Опростяване, програмиране и делегирани актове

29.

признава, че Европейската комисия се е опитала да отговори на призива, отправен в предходно становище (8), за по-голямо административно опростяване, включително многогодишно програмиране и използване в по-голяма степен на ИТ инструменти. Приветства със задоволство използването на единни ставки и еднократни фиксирани суми, което може да намали бюрокрацията. Изразява обаче загриженост, че ангажиментите за опростяване са формулирани много общо, предимно като намерение в съображение 26;

30.

приветства със задоволство въвеждането на подход на два етапа за подбор на интегрираните проекти, при който евентуалният кандидат ще внася в Комисията концептуална бележка за предварително одобрение, което означава малко загубени средства за вносители, които нямат голям шанс за успех. Това също е в съответствие с препоръка на КР (9);

31.

приветства многогодишните работни програми с продължителност от най-малко две години, както се предвижда в член 24. Смята, че с тези многогодишни работни програми ще се гарантира, че програмата LIFE съответства в по-голяма степен на приоритетите на ЕС от стратегическа и политическа гледна точка. Отправя искане към Комисията да включи местните и регионалните власти в съставянето на работните програми, за да отразяват практиките по места;

32.

изразява обаче загриженост, че възможността за средносрочно преразглеждане на многогодишните програми, посочена в член 24, параграф 3, може да доведе до непредсказуемост за бенефициерите. Затова обхватът на промените, внасяни при преразглеждането, следва да бъде минимален;

33.

признава, че в рамките на текущата програма качеството на работата на националните звена за контакт беше различно и че в някои случаи доведе до недостатъчно усвояване на средствата, отпуснати на национално равнище (в предходно становище КР призова за това, националните звена за контакт да бъдат по-добре обучени (10));

34.

настоява процедурата по разглеждане и Комитетът за програма LIFE (член 29) да действат по прозрачен и приобщаващ начин;

35.

отбелязва, че проектът за регламент предвижда възможността за приемане на делегирани актове по отношение на показателите за изпълнение, с оглед на прилагането им към специфични тематични приоритети (член 3), за прилагане на критерия „да бъдат от интерес за Съюза“ (член 19, параграф 1) и за прилагане на критериите за „осигуряване на географски баланс“ за интегрираните проекти (член 19, параграф 3); КР възприе критична позиция относно нарасналото използване на процедурата по комитология в политиката за околната среда, тъй като тя не осигурява достатъчно прозрачност в процеса на взимане на решения и оперативния процес на равнище ЕС за местните и регионалните власти (11). По тази причина препоръчва при подготовката на делегирани актове Европейската комисия да провежда съответните консултации с местните и регионалните власти;

Ж.    Съфинансиране и допустимост на разходите

36.

признава, че Европейската комисия е взела под внимание отправения в предходно становище (12) призив за увеличаване на максималния размер на съфинансирането от настоящите до 50 % на до 70 % (с повишаване до 80 % за интегрираните и подготвителните проекти);

37.

предлага горната граница да се вдигне до 85 % за по-слабо развитите региони, (както са определени в регламентите за структурните фондове (13)) и за най-отдалечените региони. Тези региони често са жизнено важни за постигане на целта за спиране на загубата на биологично разнообразие;

38.

изказва съжаление, че Европейската комисия не е взела под внимание призива, отправен в предходно становище (14), а именно - местните и регионалните власти да могат и в бъдеще да включват разходите за постоянен персонал като собствени ресурси. Изключването на разходите за постоянен персонал ще има сериозно отрицателно въздействие върху качеството и осъществимостта на проектите, особено за по-малките правителствени и неправителствени организации, които зависят от запазването на постоянния персонал и неговия опит, и чиито служители често работят на непълно работно време и по няколко проекта едновременно;

39.

счита, че това, успоредно с премахването на ДДС като допустим разход, както се предлага в член 20, може да откаже много потенциални кандидати от представяне на предложение. Комитетът припомня, че в рамките на други фондове на ЕС, ДДС се приема като допустим разход, ако бенефициерите могат да докажат, че ДДС не може да бъде възстановен;

40.

отбелязва все пак резултатите от осъществено проучване, според които доста по-високите ставки на съфинансиране, предложени от Комисията, ще компенсират премахването на някои елементи от допустимите разходи за повечето проекти. Осъзнава освен това, че въпросът за работното време е повод за многобройни спорове между одиторите на Комисията и бенефициерите и води до това, че Комисията възстановява обратно големи суми, понякога дълго време след завършване на проекта;

41.

въпреки това препоръчва разходите за постоянен персонал да останат допустими, при условие че може да се докаже и документира, че въпросният персонал официално е бил нает за работа по проекта;

З.    Бюджет

42.

отбелязва предложеното увеличение на бюджета на програма LIFE от 2 100 млн. EUR на 3 600 млн. EUR, което макар и значително увеличение за програмата, остава относително скромно – 0,3 % от общия бюджет на ЕС;

43.

все пак, предвид съществуващите сериозни предизвикателства в тази област, КР би приветствал значително по-голямо увеличение на този бюджет. Признава, че точна цифра не може да бъде договорена, докато не приключат преговорите по многогодишната финансова рамка;

44.

въпреки че по-голяма последователност и допълняемост с други източници на финансиране е добре дошла, финансирането на програма LIFE не трябва да оказва влияние на тези фондове (напр. структурните фондове);

45.

приветства факта, че 50 % от подпрограмата за околната среда е посветена на биологичното разнообразие, което съответства на искането, отправено от КР (15);

46.

приветства новата разпоредба в член 17, която предвижда че LIFE може да се комбинира с новаторски финансови инструменти. Счита, че това е особено важно за приоритетната област „Околна среда и ресурсна ефективност“. Отново подчертава, че тези инструменти трябва да се използват в допълнение на, а не вместо безвъзмездните средства;

И.    Субсидиарност

47.

потвърждава, че политиката в областта на околната среда е област, в която правомощията са поделени между Европейския съюз и държавите членки. Следователно, валиден е принципът на субсидиарност. Счита обаче, че тъй като предложеният регламент е предимно продължение на програмата LIFE, която съществува от 1992 г., не е необходима щателна оценка на нейното съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Субсидиарността и пропорционалността са потвърдени в съображение 34 от проекта за регламент.

48.

Въпреки това:

a)

като цяло подкрепя програмата да продължи да бъде управлявана централизирано, но счита, че ще бъде необходимо да се гарантира, че делегирането на задачи като подбор на проекти и мониторинг на изпълнителна агенция няма да намали участието на държавите членки във функционирането на програмата и че никой трансфер няма да доведе до загуба на знания и опит, необходими за обработка на подаваните кандидатури по програмата LIFE;

б)

припомня важната роля на местните и регионалните власти в прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда и стратегиите в областта на климата на поднационално равнище и в запознаването на обществеността с иновациите и най-добрите практики в тази област.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

В Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (16) (наричано по-долу „Пътна карта 2050“), се потвърждава, че изпитването на нови подходи за смекчаване на изменението на климата ще продължи да бъде от съществено значение за преминаване към икономика с ниска въглеродна интензивност. Адаптирането към изменението на климата, като междусекторен приоритет на Съюза, също трябва да бъде гарантирано. Освен това насърчаването на управлението и повишаването на осведомеността са от съществено значение за постигане на конструктивни резултати и за гарантиране на участието на заинтересованите страни. Следователно подпрограмата за действия по климата следва да подкрепя усилията, които допринасят към трите конкретни приоритетни области: смекчаване на изменението на климата; адаптиране към изменението на климата и управление и информация, свързани с климата. Следва да се даде възможност проектите, финансирани по програмата LIFE, да допринасят за постигането на специфичните цели на повече от една от тези приоритетни области и да включват участието на повече от една държава-членка.

В Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (16) (наричано по-долу „Пътна карта 2050“), се потвърждава, че изпитването на нови подходи за смекчаване на изменението на климата ще продължи да бъде от съществено значение за преминаване към икономика с ниска въглеродна интензивност. Адаптирането към изменението на климата, като междусекторен приоритет на Съюза, също трябва да бъде гарантирано. Освен това насърчаването на управлението и повишаването на осведомеността са от съществено значение за постигане на конструктивни резултати и за гарантиране на участието на заинтересованите страни. Следователно подпрограмата за действия по климата следва да подкрепя усилията, които допринасят към трите конкретни приоритетни области: смекчаване на изменението на климата; адаптиране към изменението на климата и управление и информация, свързани с климата. Следва да се даде възможност проектите, финансирани по програмата LIFE, да допринасят за постигането на специфичните цели на повече от една от тези приоритетни области и да включват участието на повече от една държава членка.

Изложение на мотивите

В регламента за LIFE трябва да се упомене конкретно необходимостта да се търсят синергии между целите в областта на околната среда, по-конкретно между действията, свързани с климата и биологичното разнообразие. Важно е също така да се подчертае ролята на горските екосистеми, тъй като те могат да допринесат за биологичното разнообразие и за смекчаване на ефекта от изменението на климата, като същевременно увеличават капацитета за поглъщане на въглерод.

Изменение 2

Съображение 26

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С оглед опростяване на програмата LIFE и намаляване на административната тежест за заявителите и бенефициерите, следва в по-голяма степен да се използват единни ставки и еднократни фиксирани суми, а финансирането следва да бъде насочено към по-конкретни категории разходи. Размерът на съфинансирането следва да бъде като общо правило 70 %, а в конкретни случаи 80 %, с цел да се поддържа ефективното ниво на подпомагане, осигурено от програма LIFE, и да се компенсират недопустими разходи.

С оглед опростяване на програмата LIFE и намаляване на административната тежест за заявителите и бенефициерите, следва в по-голяма степен да се използват единни ставки и еднократни фиксирани суми, а финансирането следва да бъде насочено към по-конкретни категории разходи. Размерът на съфинансирането следва да бъде като общо правило 70 % , с цел да се поддържа ефективното ниво на подпомагане, осигурено от програма LIFE, и да се компенсират недопустими разходи.

Изложение на мотивите

Горната граница трябва да се вдигне до 85 % за региони, изоставащи в икономическото си развитие или в преход (както са определени в регламентите за структурните фондове). Тези региони често са жизненоважни за постигане за целта за спиране на загубата на биологично разнообразие. Най-отдалечените региони по правило получават от основните европейски фондове съфинансиране в размер на 85 % и поради тази причина трябва да се предвиди и възможност за съфинансиране в същия размер и в рамките на други програми, като програмата LIFE. Освен това най-отдалечените региони имат най-голям нетен принос за биологичното разнообразие на цялата територия на Европейския съюз, тъй като в тях са разположени много обекти от общностен интерес в рамките на мрежата „Натура 2000“.

Изменение 3

Съображение 30

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С цел да се осигури възможно най-доброто използване на средствата на Съюза и за да се гарантира европейската добавена стойност, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които се отнасят до критериите за допустимост за подбор на проекти, критериите за прилагането на географски баланс към „интегрираните проекти“ и показателите за изпълнение, приложими към специфични тематични приоритети. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително и на ниво експерти. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното, своевременно и надлежно предаване на съответните документи на Европейския парламент и Съвета.

С цел да се осигури възможно най-доброто използване на средствата на Съюза и за да се гарантира европейската добавена стойност, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които се отнасят до критериите за допустимост за подбор на проекти, критериите за прилагането на географски баланс към „интегрираните проекти“ и показателите за изпълнение, приложими към специфични тематични приоритети. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително и на ниво експерти . При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното, своевременно и надлежно предаване на съответните документи на Европейския парламент и Съвета.

Изложение на мотивите

КР възприе критична позиция относно нарасналото използване на процедурата на комитология в политиката за околната среда, тъй като тя не осигурява достатъчно прозрачност в процеса на вземане на решения на ЕС и оперативния процес на равнище ЕС за местните и регионалните власти.

Изменение 4

Член 5 – Участие на трети държави в програма LIFE

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Участие на трети държави в програма LIFE

Участие на трети държави в програма LIFE

Програмата е открита за участие на следните държави:

Програмата е открита за участие на следните държави:

а)

държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП);

а)

държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП);

б)

държави, които са кандидатки, потенциални кандидатки и в процес на присъединяване към Съюза;

б)

държави, които са кандидатки, потенциални кандидатки и в процес на присъединяване към Съюза;

в)

държави, за които се прилага Европейската политика за съседство;

в)

държави, за които се прилага Европейската политика за съседство;

г)

държави, които са станали членове на Европейската агенция за околната среда в съответствие с Регламент (ЕО) № 993/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1210/90 за създаване на Европейска агенция по околната среда и на Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда.

г)

държави, които са станали членове на Европейската агенция за околната среда в съответствие с Регламент (ЕО) № 993/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1210/90 за създаване на Европейска агенция по околната среда и на Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда.

 

Участието се извършва в съответствие с условията, формулирани в съответните двустранни или многостранни споразумения, установяващи общите принципи за тяхното участие в програми на Съюза.

Участието се извършва в съответствие с условията, формулирани в съответните двустранни или многостранни споразумения, установяващи общите принципи за тяхното участие в програми на Съюза.

Изложение на мотивите

Във всички 21 отвъдморски страни и територии на ЕС, заедно с четирите най-отдалечени региона на Франция, има по-голям брой ендемични или застрашени видове, отколкото в страните от ЕС-27. Пет от общо 34-те горещи точки в областта на глобалното биологично разнообразие се намират на територията на ОСТ на ЕС. Островните екосистеми обхващат само 5 % от общата земна площ, но те са известни с това, че в тях живеят около една трета от застрашените видове в света. Това биологично разнообразие в известна степен е незащитено, тъй като Директивата за птиците и Директивата за местообитанията не са приложими. Трудно е да се получи финансиране за работата по консервацията, тъй като тези отдалечени места не отговарят на условията на много международни фондове (поради тяхното асоцииране с ЕС). Финансирането за проекти в ОСТ би могло да идва от националните дялове от средствата на четирите държави членки (Обединеното кралство, Нидерландия, Франция, Дания), които имат територии, класифицирани като ОСТ, като по този начин няма да има никакви последици за финансирането по програма LIFE като цяло.

Изменение 5

Член 8 – Допълване, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

В съответствие със съответните им отговорности Комисията и държавите-членки осигуряват координацията между програмата LIFE и Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство,с цел да се създадат синергии, особено в контекста на интегрираните проекти, посочени в член 18, буква г), и да се подкрепи използването на решения, методи и подходи, разработени в рамките на програмата LIFE. На равнището на Съюза координацията се осъществява в рамките на обща стратегическа рамка, посочена в член 10 от Регламент (ЕС) №.... (Регламент за ОСР).

В съответствие със съответните им отговорности Комисията и държавите-членки осигуряват координацията между програмата LIFE и Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство,с цел да се създадат синергии, особено в контекста на интегрираните проекти, посочени в член 18, буква г), и да се подкрепи използването на решения, методи и подходи, разработени в рамките на програмата LIFE. На равнището на Съюза координацията се осъществява в рамките на обща стратегическа рамка, посочена в член 10 от Регламент (ЕС) №.... (Регламент за ).

Изложение на мотивите

Предвид значението на програма LIFE за стратегическия принос за финансирането на „Натура 2000“, КР отправя искане в регламента изрично да се изиска от държавите членки да гарантират координация чрез създаване на рамки за приоритетни действия (РПД). Освен това синергии могат да се постигнат чрез координация на интегрираните проекти по програма LIFE с предложения нов подход в стратегиите за местно развитие, осъществявани от местни действащи лица и стратегии за местно развитие за всички фондове от ОСР, както е посочено в членове 28 и 29 от проекта за регламент за ОСР.

Освен това в проекта за регламент за ОСР се внася терминологично уточнение с цел привеждане в съответствие с вече приети становища на Комитета на регионите (CdR 5/2012 rеv. 1).

Изменение 6

Член 10 – Специфични цели за приоритетната област „околна среда и ресурсна ефективност“, буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

да подкрепя прилагането, разработването, изпитването и демонстрирането на интегрирани подходи при изпълнение на планове и програми по политиката и законодателството на Съюза в областта на околната среда, най-вече в областта на водите, отпадъците и въздуха;

да подкрепя прилагането, разработването, изпитването и демонстрирането на интегрирани подходи при изпълнение на планове и програми по политиката и законодателството на Съюза в областта на околната среда, най-вече в областта на водите, отпадъците, и въздуха;

Изложение на мотивите

В много региони е от жизненоважно значение да се потърси решение на проблема със замърсяването на почвите и се счита, че той е тясно свързан с опазване на водите и предотвратяване на отпадъците.

Изменение 7

Член 14 – Специфични цели на приоритетната област „смекчаване на изменението на климата“

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С оглед на приноса за намаляване на емисиите на парникови газове, приоритетната област „смекчаване на изменението на климата“ има следните специфични цели:

С оглед на приноса за намаляване на емисиите на парникови газове, приоритетната област „смекчаване на изменението на климата“ има следните специфични цели:

а)

да допринася за прилагането и разработването на политиката и законодателството на Съюза относно смекчаването, включително целенасоченото включване на всички области на политиката, по-конкретно чрез разработване, изпитване и демонстриране на подходи в политиката или управлението, най-добри практики и решения за смекчаване на изменението на климата;

а)

да допринася за прилагането и разработването на политиката и законодателството на Съюза относно смекчаването, включително целенасоченото включване на всички области на политиката, по-конкретно чрез разработване, изпитване и демонстриране на подходи в политиката или управлението, най-добри практики и решения за смекчаване на изменението на климата;

б)

да подобрява базата от знания за разработването, оценяването, мониторинга, крайното оценяване и изпълнението на ефективни действия и мерки за смекчаване на последиците на изменението на климата, както и да увеличава способността тези знания да се прилагат в практиката;

б)

да подобрява базата от знания за разработването, оценяването, мониторинга, крайното оценяване и изпълнението на ефективни действия и мерки за смекчаване на последиците на изменението на климата, както и да увеличава способността тези знания да се прилагат в практиката;

в)

да улеснява разработването и прилагането на интегрирани подходи, като например при стратегии и планове за действие за смекчаване на изменението на климата, на местно, регионално или национално равнище;

в)

да улеснява разработването и прилагането на интегрирани подходи, като например при стратегии и планове за действие за смекчаване на изменението на климата, на местно, регионално или национално равнище;

г)

да допринася за разработването и демонстрирането на новаторски технологии, системи, методи и инструменти за смекчаване на изменението на климата, които са подходящи за последване, прехвърляне или интегриране.

г)

да допринася за разработването и демонстрирането на новаторски технологии, системи, методи и инструменти за смекчаване на изменението на климата, които са подходящи за възпроизвеждане, прехвърляне или интегриране

 

Изложение на мотивите

Необходимо е да се следи за това, мерките във връзка с климата да не се отразят отрицателно на биологичното разнообразие. Напротив, тъй като тези мерки са включени в програмата LIFE, е необходимо да се следи те да се отразяват положително на биологичното разнообразие. От основно значение е да се запази съответствието между двете основни направления на програмата LIFE.

Изменение 8

Член 15 – Специфични цели за приоритетната област „Адаптиране към изменението на климата“

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С оглед на приноса за подкрепа на усилията, водещи до увеличаване на устойчивостта към изменението на климата, приоритетна област „Адаптиране към изменението на климата“ има следните специфични цели:

С оглед на приноса за подкрепа на усилията, водещи до увеличаване на устойчивостта към изменението на климата, приоритетна област „Адаптиране към изменението на климата“ има следните специфични цели:

а)

да допринася за разработването и прилагането на политиката и законодателството на Съюза по отношение на адаптирането, в това число, целенасоченото включване на всички области на политиката, по-конкретно чрез разработване, изпитване и демонстриране на подходи в политиката или управлението, най-добри практики и решения за адаптиране към изменението на климата;

а)

да допринася за разработването и прилагането на политиката и законодателството на Съюза по отношение на адаптирането, в това число, целенасоченото включване на всички области на политиката, по-конкретно чрез разработване, изпитване и демонстриране на подходи в политиката или управлението, най-добри практики и решения за адаптиране към изменението на климата;

б)

да подобрява базата от знания за разработването, оценяването, мониторинга, крайната оценка и изпълнението на ефективни действия и мерки, свързани с адаптирането, и да увеличава способността тези знания да се прилагат в практиката;

б)

да подобрява базата от знания за разработването, оценяването, мониторинга, крайната оценка и изпълнението на ефективни действия и мерки, свързани с адаптирането, и да увеличава способността тези знания да се прилагат в практиката;

в)

да улеснява разработването и прилагането на интегрирани подходи, като например при стратегии и планове за действие за адаптиране, на местно, регионално или национално равнище;

в)

да улеснява разработването и прилагането на интегрирани подходи, като например при стратегии и планове за действие за адаптиране, на местно, регионално или национално равнище;

г)

да допринася за разработването и демонстрирането на новаторски технологии, системи, методи и инструменти за адаптиране, които са подходящи за последване, прехвърляне или интегриране.

г)

да допринася за разработването и демонстрирането на новаторски технологии, системи, методи и инструменти за адаптиране, които са подходящи за възпроизвеждане, прехвърляне или интегриране;

 

.

Изложение на мотивите

Трябва да се внимава мерките, които се вземат във връзка с климата, да не окажат отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие. Напротив, тъй като тези мерки са включени в програмата LIFE, трябва да се следи те да окажат положително въздействие върху биологичното разнообразие. На практика е от основно значение да се запази връзката между двете основни направления на програмата LIFE.

Изменение 9

Член 18 – Проекти, буква г)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Следните видове проекти може да бъдат финансирани с безвъзмездни средства за дейности:

….

г)

интегрирани проекти предимно в областите природа, води, отпадъци, въздух и смекчаване на и адаптиране към изменението на климата;

Следните видове проекти може да бъдат финансирани с безвъзмездни средства за дейности:

….

г)

интегрирани проекти предимно в областите природа, води, отпадъци, въздух и смекчаване на и адаптиране към изменението на климата;

Изложение на мотивите

Приоритетните области трябва да включват морската среда, почвата и управлението на шума.

Изменение 10

Член 19 – Критерии за допустимост на проекти

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Проектите, посочени в член 18, трябва да отговарят на следните критерии за допустимост:

1.   Проектите, посочени в член 18, трябва да отговарят на следните критерии за допустимост:

а)

да бъдат от интерес за Съюза, като имат съществен принос за постигането на една от целите на програмата LIFE, посочени в член 3;

а)

да бъдат от интерес за Съюза, като имат съществен принос за постигането на една от целите на програмата LIFE, посочени в член 3;

б)

да осигуряват ефективен от гледна точка на разходите подход и да бъдат технически и финансово съвместими;

б)

да осигуряват ефективен от гледна точка на разходите подход и да бъдат технически и финансово съвместими;

в)

да бъдат стабилни по отношение на изпълнението.

в)

да бъдат стабилни по отношение на изпълнението.

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 30 по отношение на условията за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а), с цел критерият да бъде приспособяван към конкретните приоритетни области, определени в членове 9 и 13.

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 30 по отношение на условията за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а), с цел критерият да бъде приспособяван към конкретните приоритетни области, определени в членове 9 и 13.

2.   Проектите, финансирани по програма LIFE, насърчават синергиите между различните цели, когато е възможно, както и използването на „зелени“ обществени поръчки.

2.   Проектите, финансирани по програма LIFE, насърчават синергиите между различните цели, както и използването на „зелени“ обществени поръчки.

3.   Интегрираните проекти, посочени в член 18, буква г), според случая включват заинтересовани страни и насърчават съгласуването с други източници на финансиране на Съюза и мобилизирането им, когато е възможно.

3.   Интегрираните проекти, посочени в член 18, буква г), според случая включват заинтересовани страни и насърчават съгласуването с други източници на финансиране на Съюза и мобилизирането им, когато е възможно.

Комисията осигурява географски баланс в съответствие с принципите на солидарността и споделяне на усилията в процеса на възлагане на интегрирани проекти. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 30 по отношение на критериите за прилагане на географски баланс по всяка тематична област от посочените в член 18, буква г).

Комисията осигурява географски баланс в съответствие с принципите на солидарността и споделяне на усилията в процеса на възлагане на интегрирани проекти. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 30 по отношение на критериите за прилагане на географски баланс по всяка тематична област от посочените в член 18, буква г).

4.   Комисията обръща особено внимание на транснационални проекти, в които транснационалното сътрудничество е съществено важно за гарантиране на защитата на околната среда и изпълнение на целите, свързани с климата, и полага усилия да гарантира, че най-малко 15 % от бюджетните ресурси, отделени за проекти, са разпределени за транснационални проекти.

4.   Комисията обръща особено внимание на транснационални проекти, в които транснационалното сътрудничество е съществено важно за гарантиране на защитата на околната среда и изпълнение на целите, свързани с климата, и полага усилия да гарантира, че най-малко 15 % от бюджетните ресурси, отделени за проекти, са разпределени за транснационални проекти.

 

   

Изложение на мотивите

Достъпът и участието на заинтересованите страни в интегрирани проекти трябва да бъде насърчаван винаги и колкото може повече.

Въпреки че усилията в рамките на програмата следва да бъдат разпределени по цялата територия на ЕС, не на последно място защото въпросите, свързани с околната среда и климата, често имат трансгранични последствия, концепциите за „национални квоти“ са неуместни и не би трябвало да имат превес пред достойнствата на отделните предложения.

Трябва да се избягва интегрираните многогодишни проекти, за които ще може да се отпусне финансиране на по-късен етап, да водят до намаляване на бюджетите за конкретни дейности, доказали своята ефективност. Този тип дейности са най-лесно осъществими от местните и регионалните власти, които не разполагат непременно с необходимите средства за осъществяване на интегрираните проекти във вида, в който са предвидени в съобщението. Освен това е логично проектите, финансирани по програма LIFE, да насърчават използването на „зелени“ обществени поръчки.

Изменение 11

Член 20 – Ставки на съфинансиране и допустимост на разходи за проекти, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Максималният размер на съфинансирането за проекти, посочени в член 18, е 70 % от допустимите разходи. По изключение максималният размер на съфинансиране за проекти, посочени в член 18, букви г) и е) е 80 % от допустимите разходи.

Максималният размер на съфинансирането за проекти, посочени в член 18, е 70 % от допустимите разходи. По изключение максималният размер на съфинансиране за проекти, посочени в член 18, букви г) и е) е 80 % от допустимите разходи .

Изложение на мотивите

Горната граница трябва да се вдигне до 85 % за по-слабо развитите региони, (както са определени в регламентите за структурните фондове). Тези региони често са жизненоважни за постигане на целта за спиране на загубата на биологично разнообразие. Най-отдалечените региони по правило получават от основните европейски фондове съфинансиране в размер на 85 % и поради тази причина трябва да се предвиди и възможност за съфинансиране на в същия размер и в рамките на други програми като програмата LIFE. Освен това най-отдалечените региони имат най-голям нетен принос за биологичното разнообразие на цялата територия на Европейския съюз, тъй като в тях са разположени много обекти от общностен интерес в рамките на мрежата „Натура 2000“.

Изменение 12

Член 20 – Ставки на съфинансиране и допустимост на разходи за проекти, параграф 2, първа част за ДДС

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

ДДС не се счита за допустим разход за проекти, посочени в член 18.

ДДС се счита за допустим разход за проекти, посочени в член 18.

Изложение на мотивите

КР счита, че изключването на ДДС от допустимите разходи може да разубеди много потенциални кандидати да изготвят предложение. Комитетът припомня, че в рамките на други фондове на ЕС, ДДС се приема като допустим разход, ако бенефициерите могат да докажат, че ДДС не може да бъде възстановен.

Изменение 13

Член 20 – Ставки на съфинансиране и допустимост на разходи за проекти, параграф 3 (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

КР счита, че изключването на разходите за постоянен персонал от допустимите разходи може да разубеди много потенциални кандидати от изготвяне на предложение. Предложеният текст възстановява тази допустимост, както е посочено в Регламент (ЕО) № 614/2007 относно финансовия инструмент за околна среда (LIFE+), публикуван в Официален вестник L 309 от 20 ноември 2008 г. (вж. член 5), отчитайки разходите за персонал, а не просто предоставяйки възможност за тяхното отчитане без точно установени критерии. Освен това задължението за назначаване на допълнителен персонал за изпълняване на тези проекти е нереалистично за малките оператори и в много случаи те биха станали нереализируеми, особено тъй като често изискват специализирани служители с опит в дадената област. По тази причина тук се предлага условието да бъде ограничено до това, въпросните служители да бъдат изрично назначени по проектите, ползващи се от фондовете.

Следва да се уточни, че служителят, назначен изрично по проекта, може да бъде на пълно или непълно работно време, за да няма дискриминация от този род при изчисляване на разходите за служителите, които действително работят по финансираните проекти. Въз основа на опита при осъществяване на въпросните проекти в предходни периоди на програма LIFE, беше констатирано, че в много случаи за тяхното осъществяване е необходимо частично, но незаменимо участие на служители и затова е необходимо тези разходи да могат да бъдат признати при финансирането.

Брюксел, 19 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


(1)  CdR 6/2011 fin., параграф 17.

(2)  CdR 6/2011 fin, Report „Assessment of Territorial Impacts of the EU Life+ instrument“ (доклад „Оценка на териториалното въздействие на инструмента на ЕС Life+“, изготвен от секретариата на Комитета на регионите, май 2011 г).

(3)  CdR 6/2011 fin., параграф 56.

(4)  Работен документ на службите на Комисията, SEC(2011) 1573 final.

(5)  CdR 6/2011 fin, Report „Assessment of Territorial Impacts of the EU Life+ instrument“ (доклад „Оценка на териториалното въздействие на инструмента на ЕС Life+“, изготвен от секретариата на Комитета на регионите, май 2011 г.).

(6)  COM(2010) 2020 final и COM(2011) 112 final.

(7)  CdR 6/2011 fin (параграфи 6, 25, 65-69).

(8)  CdR 6/2011 fin (параграфи 33, 37).

(9)  CdR 6/2011 fin., параграф 38.

(10)  CdR 6/2011 fin., параграф 18.

(11)  CdR 25/2011 fin, CdR 159/2008 fin, CdR 47/2006 fin.

(12)  CdR 6/2011 fin., параграф 35.

(13)  COM(2011) 615 final; CdR 6/2011 fin (параграф 15).

(14)  CdR 6/2011 fin., параграф 34.

(15)  CdR 6/2011 fin (параграфи 9, 14).

(16)  COM(2011) 112 окончателен, 8.3.2011 г.


13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/74


Становище на Комитета на регионите относно „Възлагане на концесионни договори“

2012/C 277/09

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ:

констатира, че сега действащите правила за концесиите произтичат от съдебната практика и националните законодателства. Тъй като някои концесии могат да окажат въздействие върху вътрешния пазар, е желателно да се изяснят правилата и да има единно тълкуване и прилагане. Затова Комитетът смята за основателно да се обмисли нормативна уредба в тази област;

смята, че затова е важно възлагащите органи и държавите членки да запазят свободата си да избират инструмента, посредством който желаят да изпълняват задачите си. Разрешенията, включително и оперативните лицензи с ограничен обхват, трябва да бъдат изключени от приложното поле на директивата. Това се отнася и до самото финансиране на дадена дейност, което често се обвързва със задължението за възстановяване на получените суми, ако не са използвани по предназначение;

смята, че е желателно допълнително да се изяснят условията за възлагане на концесии. Важно е да се постигне баланс между, от една страна, изясняването, например на условията за обявяване и сроковете и, от друга, гъвкавостта на възлагащия орган, например относно критериите, които той би желал да приложи. Яснотата служи за ориентир на възлагащите органи и предоставя желаната единност в прилагането на нормативната уредба от държавите членки. Свободата на действие изразява уважението към познанията, с които разполагат възлагащите органи за своите концесии, и признава автономията на държавите членки. Възлагащите органи трябва да разполагат с широки възможности, за да могат да избират социални критерии и критерии за устойчивост;

смята, че предложението трябва да съответства на принципа на субсидиарност: местните и регионалните власти трябва да запазят свободата си за вземане на решение дали искат сами да изпълняват строителните работи или услугите или да ги възложат на трета страна. Когато местните и регионалните власти решават да ги възлагат на подизпълнители, те трябва да имат свободата сами да определят правния инструмент, с който да направят това: разрешение, обществена поръчка или концесия.

Докладчик

г-н Henk KOOL (NL/ПЕС), член на Общинския съвет на гр. Хага

Отправен документ

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на договори за концесия“

COM(2011) 897 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

констатира, че не съществува единна правна рамка за концесиите. Възлагането на концесии за строителство е регламентирано от директивите за обществените поръчки. От друга страна законодателството относно възлагането на концесии за услуги е изключено от европейските директиви за обществените поръчки, но същевременно се подчинява на принципите на Договора за Европейския съюз. Тези принципи са се развили в съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

2.

констатира, че принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (равно третиране, недискриминация, прозрачност и пропорционалност) сега вече са пряко обвързващи и задължаващи за държавите членки при възлагането на концесионни договори, но отбелязва, че тяхното прилагане варира. Предложението за директива за концесиите има за цел да обедини в единна правна рамка нормите, уреждащи концесиите за строителство и концесиите за услуги. Предложението позволява също така да се установи една единствена директива на равнище ЕС за възлагането на концесии. Предложението позволява също така да се установи един единствен източник на правото за възлагането на концесии. Предвид по-специално икономическите предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз, Европейската комисия отдава голямо значение на продължаването на развитието на вътрешния пазар, при положение че правилата на ЕС за концесиите оставят на възложителите достатъчна гъвкавост за изпълнението им;

3.

отбелязва, че правното основание за създаването на единна правна рамка за концесиите се намира в член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функциониране на ЕС. Тези членове се отнасят до функционирането на единния пазар. Във връзка с това отбелязва, че концесиите за услуги винаги трябва да се разглеждат и във връзка с предоставянето на услуги от общ (икономически) интерес. Новостите от Договора от Лисабон в тази област не са отразени в достатъчна степен в предложението за директива, затова призовава за допълнителни дерогации за тези услуги от приложното поле на директивата;

4.

смята, че предложението трябва да съответства на принципа на субсидиарност: местните и регионалните власти трябва да запазят свободата си за вземане на решение дали искат сами да изпълняват строителните работи или услугите или да ги възложат на трета страна. Когато местните и регионалните власти решават да ги възлагат на подизпълнители, те трябва да имат свободата сами да определят правния инструмент, с който да направят това: разрешение, обществена поръчка или концесия;

5.

подчертава, че по своето естество концесиите са по-сложни и се сключват за по-дълги периоди. И преди Комитетът е препоръчвал, когато се приема нормативна уредба в областта на концесионните договори, тя да бъде гъвкава и разбираема (CdR 21/2010) и да се избягват правни неясноти;

КАТО ИМА ПРЕДВИД ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО, КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

6.

смята, че в член 1 от Директивата или поне в съображенията би трябвало ясно да се заяви, че прехвърлянето на функции и правомощия от един публичен орган на друг не е предмет на настоящата директива. Освен това не бива да се включват сектори, които вече са обхванати от специфични разпоредби на правото на ЕС или поради решение на законодателите на ЕС съзнателно не са регламентирани;

7.

отчита, че когато надхвърлят определена сума, концесиите оказват влияние върху вътрешния пазар и затова могат да бъдат предмет на нормативна уредба на ЕС;

8.

констатира, че сега действащите правила за концесиите произтичат от съдебната практика и националните законодателства. Тъй като някои концесии могат да окажат въздействие върху вътрешния пазар, е желателно да се изяснят правилата и да има единно тълкуване и прилагане. Затова Комитетът смята за основателно да се обмисли нормативна уредба в тази област;

9.

констатира, че концесиите се осъществяват по много различни начини в отделните държави членки. Тези разлики произтичат от другите национални инструменти, с които разполагат държавите членки за регламентиране или възлагане на тези дейности. Поради това въздействието на една директива в държавите членки може да бъде различно. Ето защо Комисията следва ясно да заяви и дефинира кои видове договори се разглеждат като „концесии“ и кои типове договорни отношения попадат в приложното поле на директивата;

10.

смята, че затова е важно възлагащите органи и държавите членки да запазят свободата си да избират инструмента, посредством който желаят да изпълняват задачите си. Разрешенията, включително оперативните лицензи с ограничен обхват, трябва да бъдат изключени от приложното поле на директивата. Това се отнася и до самото финансиране на дадена дейност, което често се обвързва със задължението за възстановяване на получените суми, ако не са използвани по предназначение;

11.

изразява своята загриженост от факта, че въвеждането на задължителна тръжна процедура за използването на такива национални инструменти накърнява прекалено много националната автономия на държавите членки. Поради това Комитетът изразява задоволство, че в обяснителния меморандум Европейската комисия е записала, че такива актове на публични органи не следва да се окачествяват като концесия, но е убеден, че за тази цел трябва да се формулира изрично изключение в отделен член;

12.

е на мнение, че директивата трябва да се отнася до концесиите, които имат влияние върху вътрешния пазар. Ето защо концесиите, които поради своята ниска стойност нямат отражение върху вътрешния пазар, би трябвало да се възлагат пряко без предварително обявяване на конкурентно възлагане;

13.

смята, че това разграничение е изключително важно за МСП. Така възлагащите органи имат възможност да водят политика в областта на концесиите, която да е благоприятна за МСП;

14.

изразява своята загриженост относно сложността на нормативната уредба. Възлагащите органи смятат, че настоящите директиви относно обществените поръчки са ненужно усложнени. Съществуват опасения, че и тази директива за концесиите може също да се превърне в изключително сложна материя. Комитетът смята, че концесиите не могат да бъдат приравнени към разпоредбите, определени от европейските директиви за обществените поръчки, и поради това приканва Комисията да се погрижи директивата, както и последващите съобщения на Комисията в тази област, да бъдат прости и разбираеми;

15.

смята, че е желателно допълнително да се изяснят условията за възлагане на концесии. Важно е да се постигне баланс между, от една страна, изясняването, например на условията за обявяване и сроковете и, от друга, гъвкавостта на възлагащия орган, например относно критериите, които той би желал да приложи. Яснотата служи за ориентир на възлагащите органи и предоставя желаната единност в прилагането на нормативната уредба от държавите членки. Свободата на действие изразява уважението към познанията, с които разполагат възлагащите органи за своите концесии, и признава автономията на държавите членки. Възлагащите органи трябва да разполагат с широки възможности, за да могат да избират социални критерии и критерии за устойчивост.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Съображение (5)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(5)

Определени разпоредби за координация следва да бъдат въведени и при възлагането на концесии за строителство и услуги в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги предвид факта, че националните органи могат да влияят на поведението на субектите, действащи в тези сектори, и като се отчита затвореното естество на пазарите, на които те работят, поради съществуването на специални или изключителни права, предоставяни от държавите-членки във връзка с доставянето, осигуряването или експлоатацията на мрежите за предоставяне на въпросните услуги.

Изложение на мотивите

Тези сектори вече са обхванати от специфично законодателство.

Изменение 2

Съображение (6)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(6)

Концесиите са възмездни договори, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи или възложители, които имат за предмет придобиване на строителство или услуги, при които възнаграждението обикновено представлява правото да се експлоатират строителството или услугите, които са предмет на договора. Изпълнението на тези строителни работи или услуги е предмет на конкретни обвързващи задължения, определени от възлагащия орган или възложителя, които са юридически задължителни. Определени държавни актове обаче като разрешения или лицензи, с които държавата или публичен орган определя условията заупражняване на дадена стопанска дейност, не следва да се окачествяват като концесия. Същото важи и за договори, които имат за предмет правото на даден икономически оператор да експлоатира определени обществени достояния или ресурси като договори за аренда на земя, в които държавата, възлагащият орган или възложителят въвежда само общи условия за ползването им, без да придобива конкретно строителство или услуги.

(6)

Концесиите са възмездни договори, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи или възложители, които имат за предмет придобиване на строителство или услуги, при които възнаграждението обикновено представлява правото да се експлоатират строителството или услугите, които са предмет на договора. изпълнението на тези строителни работи или услуги е предмет на конкретни обвързващи изисквания, определени от възлагащия орган или възложителя, е юридически задължително. Определенидържавни актове обаче като разрешения,, с които държавата или публичен орган определя условията за упражняване на дадена стопанска дейност , не следва да се окачествяват като концесия. Същото важи и за договори, които имат за предмет правото на даден икономически оператор да експлоатира определени обществени достояния или ресурси като договори за аренда на земя, в които държавата, възлагащият орган или възложителят въвежда само общи условия за ползването им, без да придобива конкретно строителство или услуги.

Изложение на мотивите

Важно е да се уточни разликата между разрешение, разрешение с ограничен обхват, чрез което възложителят дава право на експлоатация, и концесия.

Разрешението позволява да се поставят определени изисквания към начина, по който се извършва дадена дейност. Но чрез разрешението може също да се ограничи и самата дейност. Тогава се говори за оперативен лиценз или разрешение с ограничен обхват. Това обикновено се обяснява със съображения за обществения ред, общественото здраве и/или обществената сигурност. Става дума например за оперативни лицензи, които се дават за упражняване на проституция, хотелиерство и ресторантьорство или за казината.

Концесионният договор има общи характеристики с този вид оперативен лиценз. Основната разлика е в това, че при концесионния договор изпълнението на задачата е от съществен интерес за възложителя. Поради това при концесионния договор изпълнението на дейността има юридически задължителна сила. Ако упражняването на дейността, за която се отнася правото на експлоатация, има юридически задължителна сила, е допустимо „възмездното“ изпълнение. Този критерий се прилага и към определението на обществена поръчка.

Важно е възлагащите органи и държавите членки да запазят свободата си да избират инструмента, посредством който желаят да изпълняват задачите си. Разрешенията, оперативните лицензи, включително и разрешенията с ограничен обхват, трябва да бъдат изключени от приложното поле на директивата. Не е желателно към отпускането на такива разрешения да се прилага задължението за прозрачност или, според случая, за задължителна тръжна процедура. Правното основание за определяне дали да се отпусне разрешението трябва да се предоставя от националното или поднационалното законодателство. В съображение 6 от обяснителния меморандум се посочва, че Европейската комисия споделя това мнение.

В определението за концесия се посочва договорната форма, но тези критерии са обяснени по функционален начин. Следователно все пак е възможно разрешенията да бъдат приравнени към концесиите. Поради това е необходимо в обяснителния меморандум и в определението на концесиите да се уточни разликата между разрешение или оперативен лиценз и концесия.

Трябва да се прави внимателно разграничение между концесиите и държавните налози, каквито са издаваните разрешителни и лицензи.

Изменение 3

Съображение (9)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(9)

Понятието за специални или изключителни права е от ключово значение за определянето на приложното поле на настоящата директива, тъй като субектите, които нито са възложители съгласно член 4, параграф 1, точка 1, нито са публични предприятия, се подчиняват на нейните разпоредби само доколкото упражняват една от дейностите, обхванати въз основа на такива права. Следователно е уместно да се поясни, че права, предоставени с процедура, основана на обективни критерии, особено съгласно законодателство на Съюза, и за които е била осигурена достатъчна гласност, не представляват специални или изключителни права по смисъла на настоящата директива. Това законодателство следва да включи Директива 98/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относнообщите правила за вътрешния пазар на природен газ (1) , Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (2), Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (3), Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди  (4) и Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета  (5). Все по-разнообразните форми на публично действие налагат да бъде определено по-ясно самото понятие за поръчки. Правилата на Съюза относно концесиите се отнасят за придобиване на строителство или услуги срещу възнаграждение във формата на експлоатация на това строителство или услуги. Понятието за придобиване следва да се разбира в широк смисъл като получаване на изгодите от въпросното строителство или услуги, за което не във всички случаи се изисква прехвърляне на собствеността на възлагащите органи или възложителите. Освен това самото финансиране на дадена дейност, което често се обвързва със задължението за възстановяване на получените суми, ако не бъдат използвани по предназначение, обикновено не попада под действието на настоящата директива.

(9)

Понятието за специални или изключителни права е от ключово значение за определянето на приложното поле на настоящата директива, тъй като субектите, които нито са възложители съгласно член 4, параграф 1, точка 1, нито са публични предприятия, се подчиняват на нейните разпоредби само доколкото упражняват една от дейностите, обхванати въз основа на такива права. Следователно е уместно да се поясни, че права, предоставени с процедура, основана на обективни критерии, особено съгласно законодателство на Съюза, и за които е била осигурена достатъчна гласност, не представляват специални или изключителни права по смисъла на настоящата директива. Това законодателство следва да включи Директива 98/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относнообщите правила за вътрешния пазар на природен газ (1) , Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (2), Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (3), Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди  (4) и Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета  (5) , Все по-разнообразните форми на публично действие налагат да бъде определено по-ясно самото понятие за поръчки. Правилата на Съюза относно концесиите се отнасят за придобиване на строителство или услуги срещу възнаграждение във формата на експлоатация на това строителство или услуги. Понятието за придобиване следва да се разбира в широк смисъл като получаване на изгодите от въпросното строителство или услуги, за което не във всички случаи се изисква прехвърляне на собствеността на възлагащите органи или възложителите. Освен това самото финансиране на дадена дейност, което често се обвързва със задължението за възстановяване на получените суми, ако не бъдат използвани по предназначение, обикновено не попада под действието на настоящата директива.

Изложение на мотивите

Целта на изменението е да се върне без възможност за двусмислено тълкуване основната концепция, използвана вече в Директива 2004/17 относно поръчките в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, според която съгласно съображение 25 на Директива 2004/17 „не е възможно и да бъдат приемани за специални или изключителни права правата, които са предоставени от държава-членка под каквато и да е форма, включително чрез концесионни актове, на ограничен брой предприятия въз основа на обективни, пропорционални и недискриминационни критерии, които позволяват на всички заинтересовани страни, които отговарят на тези критерии, да се ползват от такива права.“ Не считаме, че е целесъобразно тази концепция да се ограничава до списък с актове на ЕС, който може да изглежда изчерпателен и по този начин да изключва законите или нормативните уредби на отделните държави членки, които въпреки това съответстват на същите обективни, пропорционални и недисриминационни критерии.

Изменение 4

Съображение (10)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(10)

Оказа се също така необходимо да се изясни какво следва да се разбира под единична обществена поръчка в смисъл, че общата стойност на всички договори за концесии, сключени за целите на тазипоръчка, следва да бъде отчетена спрямо праговете на настоящата директива и че обществената поръчка следва да се обявява в нейната цялост, евентуално разделена на обособени позиции. Понятието единична обществена поръчка обхваща всички доставки, строителство и услуги, необходими за изпълнението на конкретния проект. Индикациите за наличие на единичен проект могат например да се съдържат в предварителното общо планиране и замисъл от възлагащия орган, във факта, че различните закупени елементи изпълняват единна стопанска и техническа функция или че те са логически взаимосвързани по друг начин.

Изложение на мотивите

Подготовката и изпълнението на една концесия могат да отнемат години. Възможно е по време на подготовката възложителят да трябва да събере различни външни становища. Според определението тези становища следва да се вземат предвид при оценката на стойността на концесията. Това не е логично. Поръчките от друг характер или тези, възложени на друга страна, не би трябвало да се отчитат в оценката на стойността на концесията. Ако тези поръчки са на определена стойност, те трябва да се възлагат въз основа на Директивата за обществените поръчки и в съответствие с нея.

Тази позиция съответства на предишни становища на Комитета, в които той е заявявал, че не е необходимо поръчките да се групират ненужно.

Вж. изменение 14.

Изменение 5

Съображение (11)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(11)

Зa дa се гарантирa реално отваряне нa пазарa и справедливо равновесие при прилагането нa правилатa зa възлагане нa концесии в секторите на водоснабдяването, енергетикатa, транспортa и пощенските услуги, е необходимо обхванатите субекти дa бъдат идентифицирани на основа, различнa от правния им статут. Затова следва да се гарантира, че не се накърнява равнопоставеността на възложителите, които извършват дейност в обществения сектор, както и на тези, които извършват дейност в частния сектор. Необходимо е също така да се гарантира в съответствие с член 345 от Договора, че не се накърняват правилата, регулиращи режима на собственост в държавите-членки

(11)

Зa дa се гарантирa реално отваряне нa пазарa и справедливо равновесие при прилагането нa правилатa зa възлагане нa концесии в секторите на енергетикатa, транспортa и пощенските услуги, е необходимо обхванатите субекти дa бъдат идентифицирани на основа, различнa от правния им статут. Затова следва да се гарантира, че не се накърнява равнопоставеността на възложителите, които извършват дейност в обществения сектор, както и на тези, които извършват дейност в частния сектор. Необходимо е също така да се гарантира в съответствие с член 345 от Договора, че не се накърняват правилата, регулиращи режима на собственост в държавите-членки.

Изложение на мотивите

Непосредствената воля на Европейския парламент по отношение на сектора на водоснабдяването е видна в резолюциите му от 14.1.2004 г., 10.3.2004 г. и 31.5.2006 г. Според тях Европейският парламент не се стреми към либерализиране, а към модернизиране на сектора на водоснабдяването, при което икономическите принципи трябва да бъдат съчетани с качествените и екологичните стандарти, както и с необходимата ефективност. Следователно не е препоръчително да се въвеждат допълнителни правила под формата на хоризонтални механизми.

Изменение 6

Създава се ново съображение след съображение (13)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

Споразуменията за сътрудничество между органите на публичната власт (обединяване на правомощия или съвместни поръчки между общините) не могат да се уреждат от законодателството за вътрешния пазар.

Изменение 7

Съображение (20)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(20)

Прегледът на т.нар. приоритетни и неприоритетни услуги (услуги „A“ и „Б“) от Комисията показа, че не е оправдано да се стесни пълното прилагане на законодателството по обществените поръчки до ограничена група услуги. Поради това настоящата директива следва да важи за редица услуги (като услуги по обществено хранене и водоснабдяване), като и при двата вида беше установен потенциал за трансгранична търговия.

Изложение на мотивите

Принципното разграничаване между приоритетни и неприоритетни услуги, а с това и привилегированото положение на т.нар. услуги „Б“ при възлагането на обществени поръчки трябва да се запази. Социалните и здравните услуги нямат никаква или почти никаква връзка с вътрешния пазар и по правило се предоставят на местно равнище. Водата е жизненоважно благо. Следователно в сектора на водоснабдяването трябва да се действа особено внимателно и да се вземат предвид специфичните екологични и хигиенни аспекти. Затова в съответствие също и с член 17 на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар услугите по водоснабдяване следва да бъдат изключени от приложното поле на Директивата относно възлагането на концесионни договори.

Изменение 8

Съображение (22)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(22)

Предвид важността на културния контекст и чувствителността на тези услуги на държавите членки следва да се дадат широки права за преценка при организирането на избора на доставчици на услуги по начин, който сметнат за най-целесъобразен. Правилата на настоящата директива не препятстват държавите членки при избора на доставчици на услуги да прилагат специфични критерии за качество,като критериите, изложени в доброволната Европейска рамка за качество на социалните услуги на Комитета „Социална закрила“ на Европейския съюз. Държавите членки и/или публичните органи запазват свободата да предоставят сами тези услуги или да организират социални услуги по начин, който не предполага сключване на концесии, например само чрез финансиране на такива услуги или даване на лицензи или разрешения на всички икономически оператори, които отговарят на условията, определени предварително от възлагащия орган или възложителя, без никакви ограничения или квоти, при условие че тази система осигурява достатъчно обявяване и отговаря на принципите за прозрачност и недискриминация.

(22)

Предвид важността на културния контекст и чувствителността на тези услуги на държавите членки следва да се дадат широки права за преценка при организирането на избора на доставчици на услуги по начин, който сметнат за най-целесъобразен. Правилата на настоящата директива не препятстват държавите членки при избора на доставчици на услуги да прилагат специфични критерии за качество,като критериите, изложени в доброволната Европейска рамка за качество на социалните услуги на Комитета „Социална закрила“ на Европейския съюз. Държавите членки и/или публичните органи запазват свободата да предоставят сами тези услуги или да организират социални услуги по начин, който не предполага сключване на концесии, например само чрез финансиране на такива услуги или даване на лицензи или разрешения на всички икономически оператори, които отговарят на условията, определени предварително от възлагащия орган или възложителя, при условие че тази система осигурява достатъчно обявяване и отговаря на принципите за прозрачност и недискриминация.

Изложение на мотивите

Комитетът предлага този израз да се заличи.

Съществуват ограничен брой оперативни лицензи, чрез които се управляват някои дейности, за които не е желателно да се провежда процедура за възлагане на обществена поръчка. Това са дейности, които не се извършват заради общия интерес, нито от името на съответния публичен орган, а са дейности, които публичният орган счита за потенциално опасни и поради това трябва да бъдат регулирани. Например това са разрешителните за проституция. Следователно оперативните лицензи с ограничен обхват не трябва автоматично да бъдат обект на прозрачна процедура за възлагане.

Вж. също така изменение 4.

Изменение 9

Съображение (25)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(25)

За да бъде осигурена прозрачност и равнопоставеност, критериите за възлагане на концесия следва винаги да отговарят на някои общи стандарти. Те трябва да бъдат обявени предварително за всички потенциални участници, да бъдат свързани с предмета на договора и да не оставят на възлагащия орган или възложителя неограничена свобода при избора. Те следва да осигуряват възможност за реална конкуренция и да бъдат съпътствани от изисквания, позволяващи представената от участниците информация да бъде реално проверена. За да изпълнят тези стандарти, като същевременно подобрят правната сигурност, държавите членки могат да предвидят използването на критерия за икономически най-изгодна оферта.

(25)

За да бъде осигурена прозрачност и равнопоставеност, критериите за възлагане на концесия следва винаги да отговарят на някои общи стандарти. Те трябва да бъдат обявени предварително за всички потенциални участници. Те следва да осигуряват възможност за реална конкуренция и да бъдат съпътствани от изисквания, позволяващи представената от участниците информация да бъде реално проверена. За да изпълнят тези стандарти, като същевременно подобрят правната сигурност, държавите членки могат да предвидят използването на критерия за икономически най-изгодна оферта.

Изложение на мотивите

Вж. изменения 23 и 28.

Изменение 10

В член 1 се създава нов параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 1

Предмет и приложно поле

Член 1

Предмет и приложно поле

 

   

Изложение на мотивите

Комитетът е на мнение, че директивата трябва да се отнася единствено за концесиите, които оказват въздействие върху вътрешния пазар. Концесиите за суми под европейските прагови стойности не са от „трансграничен интерес“. Следователно вътрешният пазар не е застрашен. С добавянето на този текст се запазва възможността за гъвкавост за действие за възложителите.

Изменение 11

Член 2, параграф 1, точка (7)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 2

Определения

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящата директива:

1.   За целите на настоящата директива:

(7)

„концесия за услуги“ означава възмезден договор, сключен в писмена форма между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи или възложители, който има за предмет предоставяне на услуги различни от тези, посочени в точки 2 и 4, при който възнаграждението за услугите, които ще се предоставят, се състои или само от правото да се експлоатират услугите, предмет на договора, или от това право в съчетание с възнаграждение.

(7)

„концесия за услуги“ означава възмезден договор, сключен в писмена форма между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи или възложители, който има за предмет предоставяне на услуги различни от тези, посочени в точки 2 и 4, при който възнаграждението за услугите, които ще се предоставят, се състои или само от правото да се експлоатират услугите, предмет на договора, или от това право в съчетание с възнаграждение.

 

Изложение на мотивите

Важно е да се уточни разликата между разрешение, разрешение с ограничен обхват, чрез което възложителят дава право на експлоатация, и концесия.

Разрешението позволява да се поставят определени изисквания към начина, по който се извършва дадена дейност. Но чрез разрешението може също да се ограничи и самата дейност. Тогава се говори за оперативен лиценз или разрешение с ограничен обхват. Това обикновено се обяснява със съображения за обществения ред, общественото здраве и/или обществената сигурност. Става дума например за оперативни лицензи, които се дават за упражняване на проституция, хотелиерство и ресторантьорство или за казината.

Концесионният договор има общи характеристики с този вид оперативен лиценз. Основната разлика е в това, че при концесионния договор изпълнението на задачата е от съществен интерес за възложителя. Поради това при концесионния договор изпълнението на дейността има юридически задължителна сила. Ако упражняването на дейността, за която се отнася правото на експлоатация, има юридически задължителна сила, е допустимо „възмездното“ изпълнение. Този критерий се прилага и към определението на обществена поръчка.

Важно е възлагащите органи и държавите членки да запазят свободата си да избират инструмента, посредством който желаят да изпълняват задачите си. Разрешенията, оперативните лицензи, включително и разрешенията с ограничен обхват, трябва да бъдат изключени от приложното поле на директивата. Не е желателно към отпускането на такива разрешения да се прилага задължението за прозрачност или, според случая, за задължителна тръжна процедура. Правното основание за определяне дали да се отпусне разрешението трябва да се предоставя от националното или поднационалното законодателство. В съображение 6 от обяснителния меморандум се посочва, че Европейската комисия споделя това мнение.

В определението за концесия се посочва договорната форма, но тези критерии са обяснени по функционален начин. Следователно все пак е възможно разрешенията да бъдат приравнени към концесиите. Поради това е необходимо в обяснителния меморандум и в определението на концесиите да се уточни разликата между разрешение или оперативен лиценз и концесия.

Изменение 12

Член 2, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 2

Опреледения

2.   Правото да се експлоатират строежите или услугите, както е упоменато в първи параграф, точки 2, 4 и 7, включва прехвърляне на концесионера на съществения оперативен риск. Счита се, че концесионерът е поел съществения оперативен риск, когато не му е гарантирано, че ще си възвърне направените инвестиции и разходи по експлоатацията на строежите или услугите, които са предмет на концесията.[…]

Член 2

Опреледения

2.   Правото да се експлоатират строежите или услугите, както е упоменато в първи параграф, точки 2, 4 и 7, включва прехвърляне на концесионера на оперативн риск. Счита се, че концесионерът е поел оперативн риск, когато не му е гарантирано, че ще си възвърне направените инвестиции и разходи по експлоатацията на строежите или услугите, които са предмет на концесията.[…]

Изложение на мотивите

Трябва да се заличи понятието „съществен“ при оперативния риск. Разграничаването или съответно определянето на значителния оперативен риск при разграничаването му от обществената поръчка обикновено създава значителни проблеми в общинската практика. Възприетото в предложението за директива определение на „съществен оперативен риск“ надхвърля значително юриспруденцията на Съда на ЕС, който не поставя твърде големи изисквания към икономическия риск. Дори и при задължението за свързване и ползване в областта на водоснабдяването (Дело C-206/08 от 10 септември 2009 г., Wasser- und Abwasserzweckverband Gotha (параграфи 72-76)) той изхожда от презумпцията за концесия за услуга, която не влиза в обхвата на законодателството относно възлагането на обществени поръчки.

Изменение 13

Член 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 5

Прагове

Член 5

Прагове

1.   Настоящата директива се прилага към следните концесии, стойността на които е равна или по-голяма от 5 000 000 EUR:

1.   Настоящата директива се прилага към следните концесии, стойността на които е равна или по-голяма от 5 000 000 EUR:

a)

концесии, сключени от възложители, за извършване на една от дейностите, посочени в приложение III;

a)

концесии, сключени от възложители, за извършване на една от дейностите, посочени в приложение III;