13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/1

—

като взе предвид Съобщението на Комисията относно „Работната програма на Комисията за 2012 г. – Постигане на европейско обновление“ (1),

—

като взе предвид своята Резолюция относно приоритетите на Комитета на регионите за 2012 г. въз основа на законодателната и работна програма на Европейската комисия (2),

—

като взе предвид своята Резолюция от 15 февруари 2012 г. до пролетния Европейски съвет през 2012 г. относно проекта за Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (3),

—

като взе предвид действащия Протокол за сътрудничество между Европейската комисия и Комитета на регионите, подписан на 16 февруари 2012 г.,

1.

изразява убеждение, че в момент, в който Европейският съюз е изправен пред огромни предизвикателства в усилията си да се справи със сегашната финансова, икономическа, социална и политическа криза, е спешно необходима амбициозна работна програма на Европейската комисия за 2013 г., която да даде тласък на устойчивия растеж, създаването на работни места и качеството на живота в Европа и да допринесе за възстановяване на доверието на гражданите в европейския интеграционен процес;

2.

счита, че възстановяването трябва да се основава на два еднакво важни стълба на структурни реформи: възобновяване на растежа и гарантиране на бюджетна дисциплина;

3.

подкрепя задълбочаването на икономическата интеграция и повишаването на съгласуваността на политическите приоритети, приходите и разходите между всички равнища на управление, при същевременно зачитане на автономността и правомощията на националните, регионалните и местните органи на властта; въз основа на принципите на субсидиарност и многостепенно управление отхвърля всяка косвена или пряка ренационализация или централизация на политиките;

4.

отправя искане към Европейската комисия да се противопостави на опитите междуправителствени споразумения да бъдат използвани за заобикаляне на демократичните процедури на Съюза, залегнали в Договорите, без да се поставя под въпрос засиленото сътрудничество, предвидено с Договора от Лисабон;

5.

припомня позицията на КР (4), според която по-ранно приемане, още в края на 2012 г., на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014–2020 г. е важен сигнал, че ЕС е в състояние да отговори на глобалните предизвикателства със своя собствена стратегия за растеж, работни места и конкурентоспособност, както и предпоставка да се гарантира, че политиката на сближаване ще продължи да функционира без прекъсване;

6.

отново заявява, че бюджетът на ЕС е инвестиционен бюджет, че предложенията за финансови ограничения в програмите, които са част от дневния ред на ЕС за растеж, трябва да бъдат отхвърлени и че е необходимо да се създадат нови собствени ресурси, които в частност да заменят националните вноски в бюджета на ЕС;

7.

отново изтъква решимостта на регионалните и местните власти да участват в процеса на опростяване на фондовете на ЕС и в преразглеждането на Финансовия регламент, с цел да се намали бюрокрацията, да се увеличи ефектът на лоста на публичните средства на европейско, национално и регионално равнище, както и да се осигури прозрачност и отчетност пред данъкоплатците в ЕС;

8.

счита, че Европейската комисия следва да представи анализ на въздействието, което Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз оказва върху местните и регионалните власти и по-конкретно върху начина, по който се спазва принципът за данъчна автономия на местно и регионално равнище;

9.

подкрепя усилията за гарантиране на бюджетна дисциплина, по-конкретно с оглед на справянето с високите равнища на държавния дълг, които са сериозна заплаха за солидарността между поколенията. Достатъчните възможности на местните и регионалните власти могат едновременно с това да гарантират растеж чрез подходящи инвестиции, напр. чрез осъществяване на проекти, съфинансирани от европейските фондове и от обществени поръчки;

10.

отново призовава Комисията да интегрира във всички свои предложения член 9 от ДФЕС относно насърчаването на високо равнище на заетост, гарантирането на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване; с оглед на това настоятелно призовава Комисията да представи балансирани препоръки относно европейския семестър и да взема предвид тези задължения по Договора във всеки законодателен акт, свързан с финансовата и икономическа криза;

11.

приканва Комисията да си сътрудничи с Комитета на регионите при изготвянето на Европейски акт за административните процедури;

12.

подчертава, че, макар че европейският семестър би следвало да допринесе за икономическия растеж, фискалната дисциплина и структурните промени, Европейската комисия и държавите членки трябва също така да предвиждат и да следят отблизо въздействието на тези мерки върху автономността на местните и регионалните власти;

13.

решително приветства новия „Пакт за растеж и работни места“, приет от Европейския съвет през юни 2012 г., и подкрепя отправения в него призив за „мобилизиране на всички лостове, инструменти и политики на всички равнища на управление в Европейския съюз“ за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ (5);

14.

подкрепя усилията на Европейската комисия за подобряване на договореностите относно управлението и по-конкретно - на принципа на партньорство при изготвянето, прилагането и оценката на националните програми за реформи; призовава обаче Европейската комисия да включва оценка на тези аспекти във всички специфични за отделните страни препоръки;

15.

припомня необходимостта в националните програми за реформи (6) да се включат ориентирани към резултатите структури като териториалните пактове; освен това следва да се отдаде признание и да се окаже подкрепа на инициативи, които насърчават конкурентоспособността и иновациите на местно и регионално равнище, каквато е почетният знак „Предприемчив европейски регион“;

16.

подчертава своя интерес да засили сътрудничеството си с Европейската комисия през целия политически цикъл на стратегията „Европа 2020“ и отправя искане да участва в изготвянето на Годишния обзор на растежа;

17.

предлага Европейската комисия да предоставя редовна актуална информация за изпълнението на водещите инициативи на „Европа 2020“ и в частност да докладва за участието на местните и регионалните власти в този процес;

18.

приканва Европейската комисия да посочи през 2013 г., в контекста на междинната оценка на стратегията, как планира да осигури по-тясно участие на местните и регионалните власти в този процес;

19.

настоява при всяко пренасочване на неусвоени структурни фондове към нов дневен ред за растеж да се спазва принципът на субсидиарност и да се включват местните и регионалните власти;

20.

насърчава Европейската комисия да продължи да работи за преодоляването на основни предизвикателства като безработицата сред младите хора, заетостта сред работниците над 55 години и групите в неравностойно социално положение, като отчита ключовата роля на местните и регионалните власти; приканва по-конкретно Европейската комисия да представи проект за препоръка на Съвета относно Регламент за гаранция за младежта; призовава за включването на конкретно местно и регионално измерение в националните планове за заетостта;

21.

приканва Комисията да гарантира, че в предстоящата Препоръка относно детската бедност и благоденствието на децата ще бъдат включени предложенията, изложени в становището на КР относно „Бедността сред децата“ от февруари 2012 г. (CdR 333/2011), и по-специално приемането на цялостна стратегия за борба с бедността сред децата и социалното изключване, включваща националното, регионалното и местното равнище, както и създаването на рамка за наблюдение въз основа на разумни показатели, също свързана със съществуващия механизъм за докладване по Конвенцията на ООН за правата на детето. КР е убеден, че е необходимо през 2013 г. да бъде направена оценка на въздействието на кризата върху бедността сред децата въз основа на специални доклади на държавите членки в рамките на националните планове за реформи и стратегията „Европа 2020“;

22.

припомня, че във времена на криза и ограничения бюджетът на ЕС следва да мобилизира възможно най-голямо публично и частно съфинансиране на всички равнища на управление (7); изразява съжаление, че липсват статистически данни, които биха позволили надеждна оценка на тези ефекти на лоста и мултиплициращи ефекти;

23.

подкрепя намерението на Европейската комисия да представи доклад относно качеството на публичните разходи (8); препоръчва ѝ да отдели текущите разходи от инвестициите при изчисляването на бюджетните дефицити, за да избегне причисляването на инвестиции с дългосрочни нетни ползи към пасивите;

24.

подчертава, че по-конкретно могат да бъдат потърсени синергии между бюджета на ЕС, националните и поднационалните бюджети, при условие че са налице подходящи и ефективни механизми за координация, като оперативна съвместимост между публичните администрации, занимаващи се с бюджетните въпроси, хармонизирани правила за публичното счетоводство и бюджетни цикли, както и съпоставими бюджетни структури; приканва Европейската комисия да представи зелена книга, в която да разгледа възможните конкретни мерки в тази област;

25.

призовава Европейската комисия да включи в работната си програма за 2013 г. Акт за единния пазар III, който следва да обхване всички останали политически инициативи от Акта за единния пазар, по които все още не са предприети действия, и да установи баланс между икономическия, социалния и управленския стълб, при зачитане на четирите основни свободи;

26.

отправя искане към Комисията да обърне специално внимание на по-нататъшното подобряване на трансграничната трудова мобилност, като защитава правата на работниците; призовава също за по-добра система за признаване на квалификациите, с цел да се подпомогне мобилността на специалистите;

27.

насърчава Европейската комисия да оттегли своето Предложение за регламент на Съвета относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, по повод на което 12 национални парламента подадоха сигнал за ранно предупреждение във връзка със субсидиарността;

28.

изтъква важната роля на МСП за съживяването на икономиката и заетостта на местно и регионално равнище: тя може да бъде насърчена допълнително, като се осигури участие на МСП, университетите и местните и регионалните власти в програмите на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите;

29.

призовава Европейската комисия да улесни достъпа на МСП до финансиране и договори за обществени поръчки, както и да намали допълнително административната тежест;

30.

очаква от Европейската комисия да осигури участието на КР в прегледа на водещата инициатива относно промишлената политика;

31.

подкрепя искането на Европейския парламент към Комисията да внесе до януари 2013 г., въз основа на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за директива за гарантиране на достъпа до основни платежни услуги за всички потребители, които пребивават законно в Съюза;

32.

отново призовава за европейска програма за социални жилища, която да разясни правилата за конкуренция в тази област и да даде правомощия на местните и регионалните власти да предоставят достойни и достъпни социални жилища, да насърчават смесването на различни социални групи и да се борят с дискриминацията;

33.

отправя искане към Европейската комисия, след оттеглянето на първия проект на регламент за статута на европейските взаимоспомагателни дружества, в най-скоро време да представи преразгледано проектопредложение;

34.

призовава през 2013 г. да се извърши проследяване на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., за да се гарантира, че местните и регионалните власти ще са в състояние да дадат своя принос за насърчаването на децентрализираната устойчива енергетика и енергийната инфраструктура, като напр. интелигентните взаимосвързани мрежи като ключов елемент на ефективното използване на ресурсите и зелената икономика; с оглед на това призовава Европейската комисия да разработи всеобхватна инвестиционна рамка за периода до 2030 г., която да предостави необходимата сигурност както на участниците на пазара, така и на местните и регионалните власти;

35.

призовава Европейската комисия да направи оценка на вариантите за допълнителен, децентрализирано управляван финансов инструмент за стимулиране на изпълнението на плановете за действие за устойчива енергетика от регионалните и местните власти и по-специално от партньорите в Конвента на кметовете; също така подкрепя по-доброто свързване на мерките за финансово подпомагане на енергийната ефективност и енергоспестяването в бъдещите програми на ЕС за финансиране (9);

36.

отправя искане към Европейската комисия да предприеме стъпки за разрешаване на проблемите по отношение на връзките между държавите членки и между регионите в държавите членки, и да насърчи мерки в подкрепа на по-широкото микропроизводство на енергия и включването ѝ в разпределителните мрежи;

37.

призовава да се улесни достъпът на малките и средните предприятия и местните и регионалните власти до заеми от Европейската инвестиционна банка за инвестиции в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

38.

подчертава необходимостта да се спази срокът (началото на 2013 г.) за приемането на законодателния пакет относно политиката на сближаване за 2014–2020 г., за да се даде възможност на местните и регионалните власти да започнат изпълнението на програми по линия на структурните фондове на 1 януари 2014 г.;

39.

настоятелно приканва ЕВРОСТАТ, съвместно с националните статистически институти, да отговори на нуждата от по-навременни сравними данни за БВП на регионите;

40.

припомня необходимостта от по-последователно и стриктно отчитане на териториалното измерение в политиките на ЕС; предлага Европейската комисия да включи тези елементи в бъдещите си дейности за оценка на въздействието и да докладва редовно за тях (10);

41.

приканва Европейската комисия да разшири схемата за временно командироване на служители на ЕС, като включи поднационалното равнище (вместо да се съсредоточава само върху националното равнище), с цел да се подобрят познанията в рамките на европейските институции за практиката на прилагане на законодателството на ЕС и проектите на местно и регионално равнище;

42.

очаква с интерес предстоящото предложение относно бъдещето на пристанищната политика на ЕС; отправя искане да бъде извършена оценка на териториалното въздействие на предложението и изразява готовност да вземе участие в тази дейност;

43.

изтъква значението на устойчивата градска мобилност и предлага да се насърчат електронните и интелигентни системи за издаване на билети във всички видове транспорт, включително в автобусите, влаковете, фериботите, при съвместното ползване на коли и велосипеди, и при пътните такси, с цел да се подобри оперативната съвместимост на системите и да се стимулира използването на обществения транспорт;

44.

отбелязва, че забавянето на усилията за подобряване на качеството на въздуха до голяма степен се дължи на недостатъчна амбиция в политиката на ЕС за предотвратяване на замърсяването при източника и липсата на национални мерки. Голяма част от тежестта и отговорностите за решаване на проблемите, свързани с качеството на въздуха, се поема от местните и регионалните власти (11); Комитетът очаква в предстоящия преглед на законодателството на ЕС относно качеството на въздуха да бъдат включени предложения за решаване на тези проблеми;

45.

очаква в този преглед заявените амбиции да отговарят на сроковете на политиките на ЕС в областта на емисиите (при източника) и имисиите, и по-конкретно Директивата за националните тавани за емисии да бъде подсилена с цел да се намалят фоновите концентрации; очаква да бъдат затегнати стандартите за автомобилите по отношение на емисиите на NO2/NOx и праховите частици, както и да се обърне внимание на проблема с емисиите от корабоплаването, въздушното движение и селското стопанство, като в същото време се опростят показателите и критериите за измерване; призовава също така за интегриране на политиката на ЕС в областта на качеството на въздуха в останалите области на политиката, в частност - транспорта, жилищното настаняване, промишлеността, енергетиката и климата;

46.

отправя искане в стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата да бъде включен раздел за конкретните действия за адаптиране на регионално и общинско равнище, както и насоки и подкрепа за местните и регионалните органи, отговарящи за вземането на решения; следва също така да се проучи възможността за сформиране на работна група по стратегиите за адаптиране в особено уязвимите европейски региони, в която да участват представители на КР, ГД „Действия по климата“, Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), Съвместния изследователски център (JRC) и местните и регионални мрежи и сдружения;

47.

подчертава необходимостта от изготвяне на съобщение на тема „Нова схема за качество на ЕС за местните хранителни продукти“, тъй като местните хранителни системи подпомагат местната и регионалната икономика, осигурявайки работни места в секторите на селското стопанство и производството на храни;

48.

смята, че би било подходящо Комисията да прояви по-голяма гъвкавост в приноса за незабавното прекратяване на настоящото състояние на застой между Европейския парламент и Съвета по отношение на правната основа, свързана с многогодишните програми в сферата на рибарството; изразява желание за разширяване на инициативите в сферата на законодателните предложения относно реформата на общата политика в областта на рибарството в посока към по-силна децентрализация на общата политика в областта на рибарството и мерки за прилагане, съобразени с нуждите и предизвикателствата, пред които са изправени крайбрежните региони и вътрешните води;

49.

подкрепя развитието на стратегията за морските басейни като инструмент за интегрирана морска политика, но счита, че тези стратегии, като например стратегията, която ще бъде приета през 2013 г. за района на Атлантическия океан, трябва да включват по-силно териториално измерение и да почерпят поуки от подхода, основан на макрорегионалната стратегия;

50.

призовава за това, местното и регионалното измерение да намират отражение в инициативите за разширяване и укрепване на гражданските права и в усилията за възстановяване на доверието на гражданите в ЕС и неговите институции и изтъква необходимостта да се осигури участието на децата и младите хора, с оглед на тяхното умение да упражняват граждански права и отговорности; призовава Комисията да се съсредоточи върху това предизвикателство в дейностите, планирани в рамките на Европейската година на гражданите (2013 г.), за които КР възнамерява да даде своя принос;

51.

е решен да даде своя принос за проследяване на успешните европейски граждански инициативи в сътрудничество с другите институции на ЕС;

52.

отправя искане да бъде улеснен достъпът на местните и регионалните участници от страните, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), до специфичните фондове на ЕС в тази област и подкрепя отварянето на съществуващите програми, включително ЕГТС, за участие на партньори от съседните страни;

53.

потвърждава намерението си да продължи позитивното сътрудничество с Европейската комисия в контекста на програмата „Механизъм за местно администриране“, с цел да се подобри изграждането на капацитет на местно равнище и да се повиши информираността за ЕС и неговите процедури в страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство; приканва Комисията да проучи възможността програмата да бъде разширена с включване на органите на местното самоуправление в страните, обхванати от Европейската политика на съседство;

54.

разчита, че неговите препоръки ще бъдат надлежно взети под внимание в процеса на изготвяне на работната програма на Комисията за 2013 г. и възлага на председателя на Комитета на регионите да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейската комисия, председателя на Европейския съвет, председателя на Европейския парламент, кипърското председателство на Съвета на ЕС и предстоящите ирландско и литовско председателство.

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/6

—

подчертава, че спазването на човешките права на мигрантите и солидарността с държавите, от които произхожда по-голямата част от миграционните потоци, трябва да бъдат включени във всички аспекти на миграционната политика на Съюза, включително в отношенията с трети държави, при пълно зачитане на принципите, заложени в член 21, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

—

отбелязва, че е необходимо да се разгледат внимателно всички причини за миграцията, включително тези, свързани с изменението на климата, така че да бъде определена подходяща юридическа рамка за тези, които бягат от собствената си страна на произход поради природни бедствия или климатични условия, застрашаващи тяхното оцеляване или физическата им невредимост;

—

счита, че за глобалния подход към миграцията е необходимо многостепенно управление, което да гарантира, че тя се ръководи на най-подходящото за това равнище в зависимост от обстоятелствата и при спазване на принципа на субсидиарност, така че да бъде осигурено възможно най-голямо благоденствие за хората както в държавите на произход, така и в приемащите държави;

—

по-специално отправя искане ролята на регионалните и местните власти в изпълнението на глобалния подход да бъде изцяло отчетена, като се използва потенциалът както на вече съществуващите проекти за децентрализирано сътрудничество, така и на вече структурираните диалози като ARLEM и CORLEAP.

Докладчик

г-н Nichi VENDOLA (IT/ПЕС), президент на регион Пулия

Отправен документ

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: Глобалният подход към миграцията и мобилността“

COM(2011) 743 final

1.

подчертава значението на глобалния подход като референтна рамка за действията на Европейския съюз в управлението на световно равнище на миграцията и мобилността и като инструмент, който предлага цялостен поглед върху политиките в областта на миграцията, като следва целта за постигане на съгласуваност на действията на Европейския съюз във външните отношения и политиките за развитие с имиграционните политики;

2.

счита за положителна инициативата на Европейската комисия да представи актуализирана версия на глобалния подход, която е по-структурирана и насочена към мигрантите и зачитането на правата на човека в държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение;

3.

припомня правото на човека да напуска всяка страна, включително своята, и да се завръща в тази страна (1), което е главната юридическа основа на всеки въпрос, свързан с миграцията, както и необходимостта да се насърчава миграцията, основана на избора, независимо от причините, които обуславят този избор, и от специфичните изисквания на приемащата държава (2);

4.

подчертава, че спазването на човешките права на мигрантите и солидарността с държавите, от които произхожда по-голямата част от миграционните потоци, трябва да бъдат включени във всички аспекти на миграционната политика на Съюза, включително в отношенията с трети държави, при пълно зачитане на принципите, заложени в член 21, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

5.

счита, че трябва да бъде гарантирана действителна защита на правата на човека при определянето на възможностите за влизане на граждани на трети държави и при провеждането на политики за прием и интеграция на мигрантите;

6.

подчертава, че споразуменията за обратно приемане и споразуменията за облекчаване на визовия режим, сключени както от Съюза, така и от държавите членки, а също и всички действия за борба с незаконната имиграция трябва изцяло да зачитат правата на човека, по-специално в съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както постоянно се посочва в практиката на Европейския съд по правата на човека;

7.

подчертава, че никога не трябва да се дава предимство на необходимостта от намаляване на миграционните потоци за сметка на правото на всеки да потърси международна защита в Съюза, който следва да остане земя на убежище за тези, които бягат от преследване или имат нужда от защита;

8.

констатира, че поради икономическата криза, в която се намира голяма част от страните в Европейския съюз, има опасност от засилване на присъщото напрежение между политиките за граничен контрол и зачитането на човешките права на мигрантите;

9.

отбелязва, че е необходимо да се разгледат внимателно всички причини за миграцията, включително тези, свързани с изменението на климата (3), така че да бъде определена подходяща юридическа рамка за тези, които бягат от собствената си страна на произход поради природни бедствия или климатични условия, които застрашават тяхното оцеляване или физическата им невредимост (4);

10.

призовава Европейската комисия да публикува работния документ относно миграцията и изменението на климата, както беше предвидено първоначално в съобщението относно миграцията от 4 май 2011 г. (5);

11.

смята, че за да бъде глобалният подход ефективен, е необходимо да се засили координирането между Европейския съюз и националните, регионалните и местните равнища, и с трети страни;

12.

припомня това, което вече беше заявено от Комитета на регионите, а именно, че „местните и регионалните власти в значителна степен са пряко засегнати от една обща имиграционна политика. От една страна те в особена степен са засегнати от проблемите във връзка с незаконната имиграция; от друга страна те са задължени да предоставят на хората редица услуги, които са част от интеграционните процеси на местно равнище. Затова те трябва в значителна степен да бъдат включени в създаването на европейска рамка за законната миграция, в мерки срещу незаконните имигранти и в сътрудничество за развитие със страните на произход“ (6);

13.

изразява задоволство от забележителния напредък, който беше постигнат с оглед увеличаване на прозрачността и сигурността и намаляване на разходите във връзка с паричните преводи към страните на произход на мигрантите и подкрепя поетите от Европейската комисия инициативи за канализиране на изпратените от мигрантите средства към производствени инвестиции;

14.

одобрява факта, че в глобалния подход се подчертава ролята, която диаспората може да изпълнява както в политиките за развитие, така и в регулирането на миграционните потоци, чрез насърчаване на мерките за подкрепа при заминаване и на мерките за интегриране в приемащите държави;

15.

счита, че за глобалния подход към миграцията е необходимо многостепенно управление, което да гарантира, че тя се ръководи на най-подходящото за това равнище в зависимост от обстоятелствата и при спазване на принципа на субсидиарност, така че да бъде осигурено възможно най-голямо благоденствие за хората както в държавите на произход, така и в приемащите държави;

16.

счита, че регионалните и местните власти са ключови участници в глобалния подход – те са едновременно инициатори и изпълнители на политики в социалната област, заетостта, приема, интеграцията, управлението на незаконната имиграция, но също така и организатори на интензивен диалог и различни форми на сътрудничество с държавите на произход и на транзитно преминаване на миграционните потоци (7);

17.

констатира, че регионалните и местните власти вече насърчават инициативи за диалог с регионалните и местните власти на трети държави, много от които са държави на произход или на транзитно преминаване на миграционните потоци, а също така и проекти за децентрализирано сътрудничество;

18.

би желал ARLEM (Евро-средиземноморска асамблея на регионалните и местните власти) и CORLEAP (Конференция на регионалните и местните власти за Източното партньорство) да бъдат разглеждани като идеални форуми за развитие на диалога с регионалните власти от Средиземноморието и от Източна Европа по отношение на политиките в областта на имиграцията и на развитието;

19.

счита, че е необходимо да се преследва възможно най-голяма съгласуваност между двустранните инициативи на държавите членки и вече съществуващите регионални и двустранни диалози, които се считат за инструмент на външната политика на Съюза в областта на имиграцията, както и че тази съгласуваност следва да бъде гарантирана чрез пълното признаване на инициативите за диалог, поети от регионалните и местните власти;

20.

приканва институциите да разглеждат регионалните и местните власти като субекти, които са основни действащи лица в глобалния подход, в съответствие с техните компетенции в националния контекст, посредством инструменти, които да им предоставят финансиране от ЕС, без намесата на централните правителствени органи и при отчитане на разликите, които съществуват в отделните държави членки;

21.

призовава Комисията да инициира новаторски проекти за постигане на целта, свързана с насърчаване на съответствието между предлагането и търсенето на работна ръка, чрез посредничеството на регионалните и местните власти, предвид правомощията в тази област, с които те разполагат в много държави членки, така че да бъде определен един ефикасен инструмент за разрешаване на проблема с липсата на професионални умения в някои сегменти на пазара на труда;

22.

би желал регионалните и местните власти да бъдат включени и в актуализирането на портала на ЕС за имиграцията, като по този начин той би могъл да бъде обогатен с необходимата за имигрантите информация относно приемащите региони, градове и общини;

23.

счита, че е от първостепенно значение да бъде винаги гарантирана съгласуваността между политиката на Съюза в областта на миграцията и развитието и външната политика в областта на имиграцията и убежището. По-специално мерките на Съюза и на държавите членки по отношение на трети страни би трябвало винаги да се основават най-вече на принципите на солидарност и съвместно развитие, насочени към борба с дълбоките причини за миграцията и извоюване на победа над бедността, като се обърне специално внимание на мобилизирането на вътрешни ресурси в съответните страни, както и на подкрепата за институционалното укрепване, по-доброто управление и правовата държава като основни фактори за икономическа и социална промяна;

24.

призовава Комисията да извършва разпределението на ресурсите, предназначени за развиващите се страни, въз основа на принципите, приоритетите и стратегиите на сътрудничеството за развитие, като същевременно взема предвид и принципа „повече за повече“;

25.

счита, че принципът на реципрочност трябва да е съобразен с принципите на сътрудничеството за развитие, особено в партньорствата за мобилност и в общата програма за миграция и мобилност (8);

26.

счита, че при изпълнението на глобалния подход трябва да бъде предоставена адекватна защита на всички уязвими категории и най-вече на непридружаваните непълнолетни лица, както чрез целесъобразно ориентиране на мерките по отношение на трети страни, така и чрез предлагане на подходящи форми на прием и социална интеграция в държавите членки, като освен това се насърчава обменът на добри практики, въведени от множество регионални и местни власти в държавите членки; също така настоятелно приканва Европейската комисия към ефективно изпълнение на мерките, съдържащи се в Плана за действие относно непридружаваните непълнолетни лица;

27.

призовава за изготвянето на истински подход по отношение на половете, за да бъде изведена на преден план специфичната роля на жените в миграцията и в социалната интеграция на цялото семейство в приемащите държави;

28.

отбелязва, че политиката на Съюза в областта на имиграцията би могла да се окаже в противоречие с политиките в областта на сътрудничеството за развитие, тъй като тя е насочена към привличане на таланти от трети страни, с оглед на целите за демографско и икономическо развитие, определени в стратегията „Европа 2020“;

29.

изразява съмнения относно това, че ефектът на „изтичането на мозъци“ (brain drain), породен от селективната миграционна политика, може да бъде преодолян чрез инструмента на циркулярната миграция, тъй като съвсем не е ясно доколко този инструмент ще бъде ефикасен и какво може да бъде конкретното му въздействие;

30.

счита също така, че инструментът на циркулярната миграция може да бъде несъвместим с целта за интеграция на мигрантите и че поради това следва да бъдат набелязани стратегии за интеграция, насочени специално към тези работници, така че те да могат наистина да се интегрират, макар техният период на пребиваване в Европейския съюз да не е продължителен (9);

31.

счита, че признаването на дипломи и квалификации при хармонизирани условия е основен инструмент за предотвратяване на „пропиляването на мозъци“ (brain waste), за гарантиране на действителната интеграция на мигрантите и за осигуряване на тяхната повторна интеграция в държавите на произход в контекста на циркулярната миграция;

32.

призовава Европейската комисия да подкрепи мерките за подпомагане на държавите в процеса на опростяване на признаването на дипломи и квалификации и да насърчава неформалното признаване на професионалните умения, включително с цел насърчаване на движението на работници – граждани на трети страни, на европейския пазар на труда;

33.

би желал искането за сътрудничество, отправено към трети страни във връзка с намаляването на миграционните потоци, да не води никога до пренебрегване на правото на всеки човек да напусне дадена страна, включително своята, особено когато от третите държави се иска да извършват контрол на емиграцията въз основа на законите на държавите на местоназначение;

34.

счита, че е необходимо да бъдат направени по-големи инвестиции в проектите за сътрудничество за развитие, насочени към сектора на образованието и на здравеопазването, като бъдат пряко включени университетските структури и бъде насърчена мобилността на научните изследователи и на целия академичен персонал;

35.

подкрепя петицията, връчена на Европейския парламент, във връзка с приемането на евро-средиземноморска програма „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“ като конкретен инструмент за двупосочна мобилност между студентите от двете страни на Средиземноморието;

36.

би желал младежката мобилност, особено тази на студентите, да бъде действително насърчавана, включително чрез опростяването на процеса на издаване на визи, намаляването на бюрократичните процедури и заделянето на достатъчно финансови средства;

37.

счита, че програмата „Еразъм за всички“ (Erasmus for all) трябва да бъде насърчавана и подкрепяна, заедно с вече съществуващите добри практики на обмен между младите хора, като програмата „Евродисей“ (Eurodissey), инициирана от мрежата АЕР (Асамблея на европейските региони);

38.

счита, че е необходимо да бъде задълбочен анализът на миграционния натиск, предизвикан от икономическите дисбаланси, за да бъдат набелязани ефикасни инструменти за отговор, сред които схемите за гарантиране на мобилността, включително за нискоквалифицираните работници, които все още са много търсени в някои държави членки – по този въпрос не може да се намери решение единствено чрез механизма на циркулярната миграция;

39.

счита, че участието на диаспората трябва да се отнася и до мерките преди заминаването, като се насърчават действащите уебсайтове, администрирани пряко от сдруженията на имигранти, които предоставят ad hoc информация на разбираем от потенциалните мигранти език;

40.

оценява акцента, поставен върху мерките преди заминаването, инвестициите, които е необходимо да бъдат увеличени, като бъдат привлечени за участие НПО, които вече оперират в държавите на произход на мигрантите, и регионалните и местните власти, които участват в процедурите, свързани с приема и интеграцията на мигрантите и техните семейства;

41.

оценява големите усилия, полагани от Съюза в борбата с незаконната имиграция, по-специално срещу трафика на хора, както и срещу работодателите, които използват незаконно пребиваваща работна ръка;

42.

подчертава значението на един подход в борбата с незаконната имиграция, при който се допуска, че мигрантите биха могли да бъдат евентуални жертви на незаконен трафик на хора и като такива, следва да бъдат закриляни и защитавани;

43.

приканва Европейската комисия да продължи инициативите за анализ и борба с недекларирания труд, който е едно бедствие за цялата икономика на Съюза и стимул за влизане на незаконно пребиваващи чужденци – те са потенциален обект на експлоатация както в сектора на заетостта, така и като оперативно звено на престъпни мрежи;

44.

отбелязва, че бяха инвестирани значителни финансови средства и в мерките за борба с незаконната имиграция, сред които се открояват операциите по граничен контрол, извършвани от агенция Frontex;

45.

подчертава необходимостта от зачитане на правата на човека, най-вече на принципа на забрана за връщане, на всеки етап от граничния контрол, както и съответното задължение дейностите на Frontex да бъдат подложени на строг контрол от страна на институциите на ЕС и, по-специално, от страна на Европейския парламент;

46.

би желал на подобен контрол да бъде подложено и сътрудничеството за развитие, пряко ръководено от агенция Frontex, която има правомощията да сключва международни споразумения от техническо естество с трети държави. Съдържанието на тези споразумения следва да стане по-прозрачно, а приложното им поле – да се определи по-точно;

47.

счита, че е необходимо да се извършат точни оценки на съотношението разходи/ползи за всички съществуващи инструменти, така че да се сравни тяхната ефективност, включително разходите по процедурите за връщане (задържане и принудително извеждане от дадена територия) и действителното количество ресурси, предоставяни от държавите за доброволно връщане в сравнение с принудителното;

48.

счита, че е необходимо да се предотврати възможността законно пребиваващите чужденци да се превръщат в незаконно пребиваващи поради недостатъчно гъвкавата национална нормативна уредба и по този начин да се увеличава броят на т.нар. „overstayers“ (лица, надхвърлили разрешения им срок на престой);

49.

би желал институциите на Европейския съюз и държавите членки да направят сериозна оценка на възможността за влизане в Европейския съюз с цел търсене на работа, която е изрично упомената в член 79, параграф 5 от ДФЕС;

50.

счита, че наличността на канали за законно влизане трябва да се разглежда като един от основните инструменти за борба с незаконната имиграция и с явлението „overstayers“, а също и като средство за гарантиране на известна степен на солидарност в отношенията с държавите на произход на миграционните потоци;

51.

призовава институциите да включат стратегията за обратно приемане в рамките на глобалния подход, за да бъде тя приведена в съответствие с принципите на сътрудничеството за развитие, а не да става отделен и несъгласуван с него елемент;

52.

счита, че споразуменията за обратно приемане трябва да бъдат подложени на периодична оценка, по-специално по отношение на задължението на държавата на транзитно преминаване да приеме обратно не само собствените си граждани, но и чужденците, които са преминали през нея и са се насочили към Съюза. За последните има опасност да бъдат оставени на ничия земя, като по този начин се влошава положението в държавите на транзитно преминаване, които се излагат на сериозен риск от нарушаване на правата на човека;

53.

счита, че укрепването на системите за предлагане на убежище в трети държави не трябва да се разглежда като начин да се избегне признаването на правото на международна защита в ЕС;

54.

оценява факта, че в програмите за регионална защита Съюзът действа заедно с ВКБООН (Върховен комисариат за бежанците на ООН), макар и предлаганата от Съюза защита да е по-широка от признатата в Женевската конвенция за бежанците, тъй като включва субсидиарната закрила и защитата от третиране, несъвместими с Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

55.

счита, че действията на Съюза никога не трябва да бъдат насочени към това, търсещите убежище лица да бъдат възпрепятствани да напуснат държавата, в която се намират, за да търсят закрила в държава – членка на ЕС;

56.

счита, че е необходимо преразглеждане на регламента „Дъблин II“, особено след ясната критика, отправена от Съда на Европейския съюз, за да бъде действително гарантирана солидарността между държавите членки при пълно зачитане на правата на човека, включително правото на цялост на семейството;

57.

призовава Комисията да включи в рамките на партньорствата за мобилност клаузи за защита на търсещите убежище лица и на бежанците;

58.

приканва институциите и държавите членки да повишат ефикасността на системата за търсене и спасяване (search and rescue) по море, по-специално посредством по-добра координация и определяне на общи критерии за идентифициране на най-подходящото сигурно място за слизане на спасените мигранти от борда;

59.

отправя искане към Комисията, Съвета и Европейския парламент да продължат отворения дебат относно четирите стълба на глобалния подход така, че в неговото прилагане да вземат цялостно участие всички потенциално заинтересовани страни;

60.

по-специално отправя искане ролята на регионалните и местните власти в изпълнението на глобалния подход да бъде изцяло отчетена, като се използва потенциалът както на вече съществуващите проекти за децентрализирано сътрудничество, така и на вече структурираните диалози като ARLEM и CORLEAP;

61.

отправя искане към Европейската комисия да продължи анализа на причините за миграцията в световен план и нейните характеристики, за да бъдат набелязани ефикасни стратегии за справяне с това явление, основани на солидарността с държавите извън ЕС;

62.

изразява съжаление във връзка с политиките за криминализиране на мигрантите и приветства мерките за борба с престъпните мрежи, на които мигрантите стават жертви;

63.

призовава за политика за борба с незаконната имиграция, която да не е само насочена към граничния контрол и задържането на мигрантите при тяхното заминаване, а да се основава и на предоставяне на действителни възможности за законно влизане, които да бъдат отворени, включително за нискоквалифицираните работници, като се отчитат характерните особености на отделните държави членки.

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/12

—

отбелязва основното значение на убежището като едно от правата на човека и същевременно като културно достижение, утвърдено с международни правни текстове като Женевската конвенция, Хартата на основните права на ЕС, Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и законодателствата на всички държави членки без изключение. Крайъгълен камък на системата за предоставяне на убежище е принципът за забрана на връщането (non-refoulement);

—

припомня, в светлината на член 80 от ДФЕС, че като институционални понятия солидарността и справедливото разпределяне на отговорностите ръководят всички европейски политики в рамките на Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие (ЕПССП), които се отнасят до движението на хора, тоест до управлението и преминаването на външните граници, убежището и международната закрила, както и имиграцията. Този член е достатъчно правно основание за европейски законодателни мерки, които да укрепят солидарността и да подпомогнат справедливото разпределяне на отговорностите;

—

отбелязва, че сегашното положение показва необходимостта от практическа солидарност между ЕС и държавите членки в рамките на политиката за убежището и изразява убеждението, че постигането на общо високо равнище на защита за всички лица, търсещи или ползващи се с международна закрила, е възможно само при наличието на механизми, отчитащи големите различия както в броя граждани на трети страни, които държавите членки приемат на територията си, така и по отношение на икономическите, техническите и другите средства за управление на миграционните потоци;

—

подчертава местното и регионалното измерение на солидарността и разпределянето на отговорностите в рамките на политиката за убежището; отбелязва, че местните власти играят сериозна роля за информиране на местните общности и могат да допринесат за повишаване на осведомеността по въпросите на убежището и международната закрила – нещо, което оказва голямо влияние върху условията на приемане и одобрението на местните общности.

Докладчик

г-н Theodoros GKOTSOPOULOS (EL/ПЕС), общински съветник от Палини, област Атика

Отправен документ

Съобщение на Комисията относно засилената солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището – Програма на ЕС за по-добро споделяне на отговорност и повече взаимно доверие

COM(2011) 835 final

1.

отбелязва, че смесените миграционни потоци са реален проблем за всички държави членки на ЕС и са сред най-актуалните теми, особено вследствие на политическите промени в страните от Северна Африка и Близкия изток, но и в резултат на цялостната политическа ситуация в региони като Афганистан и Пакистан, Ирак и Иран, които предизвикват ново придвижване на население към Европа. Смесените миграционни потоци оказват неравномерен натиск върху външните граници и съответно върху системите на някои държави членки за предоставяне на убежище, допринасяйки за възникването на хуманитарни предизвикателства;

2.

подчертава, че изключително тежката икономическа криза, особено в средиземноморските държави членки на ЕС, които приемат непропорционално голям брой търсещи убежище лица, и произтичащата от това невъзможност на тези страни да се справят с проблема с необходимата ефективност, се отразяват негативно на усилията за справяне със ситуацията и влошават и без това тежките условия;

3.

счита, че като цяло се налага необходимостта от разработване на реална обща европейска политика за имиграцията и убежището съгласно насоките на Стокхолмската програма. Тя би следвало да се основава на интегриран подход, базиран, от една страна, на ефективно управление на легалната имиграция, и от друга – на борба с нелегалната имиграция, но преди всичко на укрепване на структурите на убежището;

4.

отбелязва основното значение на убежището като едно от правата на човека и същевременно като културно достижение, утвърдено с международни правни текстове като Женевската конвенция, Хартата на основните права на ЕС, Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и законодателствата на всички държави членки без изключение. Крайъгълен камък на системата за предоставяне на убежище е принципът за забрана на връщането (non-refoulement);

5.

изтъква, че с правото на убежище са тясно свързани права, които го допълват, а именно правото на достойнство, забраната на изтезанията и нехуманното отношение, защитата в случай на експулсиране, принудително отвеждане или екстрадиране и правото на ефективна правна защита и на справедлив съдебен процес, както и правото на събиране на семейството;

6.

признава постигнатия напредък в изготвянето на общата европейска система за убежище (ОЕСУ), но счита за целесъобразно отново да насърчи завършването на Стокхолмската програма до края на 2012 г. и да призове държавите членки, Съвета и Европейския парламент да демонстрират необходимата политическа воля за приключване на преговорите по преразглеждането на директивите за условията на приемане и процедурите за предоставяне на убежище, както и на Регламента от Дъблин и Регламента относно системата „Евродак“;

7.

подчертава, че мисията на ОЕСУ се състои в това, да осигурява реална защита на правата на лицата, които се нуждаят от международна закрила, а не само да гарантира сигурността в тесния смисъл на думата и да защитава националния суверенитет;

8.

изтъква, че за да бъде наистина обща, системата за предоставяне на убежище следва да се основава на еднакви права и процедури на цялата територия на ЕС, за да се избегне риск от големи различия при разглеждането на еднотипни случаи; с оглед на това подкрепя усилията за изменяне на действащото законодателство с цел да бъдат прилагани общи правила, а не минимални изисквания;

9.

отбелязва неотдавнашните решения на съдилищата в Страсбург и Люксембург (1), които повече от всичко останало показват: а) значителните недостатъци на действащия правен режим и особено на Регламента от Дъблин, и б) пропуските, които в сегашните условия на натиск пораждат големи рискове за защитата на правата на търсещите международна закрила лица и се дължат на различията в политическия, правния и практическия подход на отделните държави членки. Решенията подчертават необходимостта от изграждане на цялостна ОЕСУ и, в рамките на този процес, от укрепване на Регламента от Дъблин с разпоредби, които да търсят решение на причините за кризите и да спомагат за това, недостатъците на системите в държавите членки да не се отразяват негативно на функционирането на системата като цяло и на защитата на правата на човека;

10.

счита, че мащабът на явлението „имиграция“ налага значителни промени в политиката на ЕС за убежището, както и необходимост от прилагане на ефективни политики и методи за неговото управление;

11.

припомня, в светлината на член 80 от ДФЕС, че като институционални понятия солидарността и справедливото разпределяне на отговорностите ръководят всички европейски политики в рамките на Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие (ЕПССП), които се отнасят до движението на хора, тоест до управлението и преминаването на външните граници, убежището и международната закрила, както и имиграцията. Този член е достатъчно правно основание за европейски законодателни мерки, които да укрепят солидарността и да подпомогнат справедливото разпределяне на отговорностите;

12.

признава, че солидарността е тясно свързана с отговорността и насърчава всички държави членки да спазват и изпълняват ангажиментите си на международно равнище и на равнище ЕС, като въведат ред в собствения си дом. Все пак подчертава, че тясното спазване на отговорностите не би трябвало да се превръща в правно или практическо условие за солидарността; в някои случаи практическата проява на солидарност може да е от ключово значение за реалното спазване на задълженията;

13.

отбелязва, че сегашното положение показва необходимостта от практическа солидарност между ЕС и държавите членки в рамките на политиката за убежището в съответствие с член 80 от ДФЕС и изразява убеждението, че постигането на общо високо равнище на защита за всички лица, търсещи или ползващи се с международна закрила, е възможно само при наличието на механизми, отчитащи големите различия както в броя граждани на трети страни, които държавите членки приемат на територията си (или като икономически имигранти, или като търсещи международна закрила лица), така и по отношение на икономическите, техническите и другите средства за управление на миграционните потоци;

14.

подчертава, че в съобщението на Комисията се описва аналитично сегашната ситуация и се изброяват наличните инструменти за укрепване на солидарността; констатира обаче, че липсват предложения за нови позитивни мерки за укрепване на солидарността и улесняване на разпределянето на отговорностите;

15.

приветства инициативата на Съвета за изготвяне на „обща референтна рамка за солидарност с държавите членки, чиито системи за предоставяне на убежище са подложени на особено голям натиск поради различни причини, включително заради смесените миграционни потоци“ (2);

16.

отбелязва все пак, че позитивните мерки в подкрепа на солидарността и разпределянето на отговорностите биха подобрили спазването на правата на човека и биха утвърдили понятията „справедливост“, „равноправие“, „разбирателство“ и „политическо участие“. Тези мерки следва да са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

17.

във връзка с това отбелязва, че съобщението на Европейската комисия не може да бъде изчерпателно разгледано от гледна точка на спазването на принципа на субсидиарност, тъй като в него се описва главно начинът, по който действащите мерки и законодателство на ЕС могат да допринесат за укрепване на солидарността. Доколкото обаче в текста се споменават евентуални бъдещи инициативи – например програми за преместване на лица с признат статут на бежанци и разпоредби за съвместно разглеждане на молбите за убежище – които се очаква да окажат въздействие върху въпроси, които продължават да бъдат тясно свързани със суверенитета на държавите членки (напр. разглеждането на молбите за убежище, приемането на търсещите убежище лица) и могат да имат по-обширни последици от политически, правен или икономически характер, отправя искане към Европейската комисия да обърне достатъчно внимание на изготвянето на подобни предложения;

18.

отбелязва, че понятието „солидарност“ има и външно измерение, а именно солидарността между ЕС и другите региони по света, изправени пред хуманитарни кризи, които по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) приемат голямото мнозинство бежанци и търсещи международна закрила лица. С оглед на това е от първостепенно значение да се поддържа сътрудничество между държавите членки и трети страни в рамките на политиката за сътрудничество за развитие с цел създаване на по-добри икономически и социални условия и укрепване на мира. И все пак укрепването на системите за предоставяне на убежище в трети страни не трябва да се разглежда като начин да се избегне признаването на правото на международна закрила в ЕС или да се изнесат извън Европа процедурите за предоставяне на убежище, а само като инструмент за подобряване на икономическите и социалните условия в трети страни;

19.

призовава компетентните органи и държавите членки на ЕС да насърчават по-ефективно съседните на ЕС страни да спазват ангажиментите, които са поели, както по силата на международното право, така и пред ЕС и неговите държави членки, и по-специално страните, които са сключили споразумения за реадмисия с ЕС;

20.

подчертава местното и регионалното измерение на солидарността и разпределянето на отговорностите в рамките на политиката за убежището. Органите на местното самоуправление, които са близо до външните граници на ЕС, имат водеща роля в прилагането на европейското законодателство в областта на убежището и ОЕСУ. Същото важи и за общинските власти на големите градски центрове, към които се наблюдава постоянно нарастващ поток от бежанци и търсещи убежище лица. Органите на местното самоуправление поемат огромно количество работа по приемането на търсещите убежище лица, бежанците и лицата, ползващи се с международна закрила, и в някои държави членки носят отговорността за първия контакт с новопристигналите;

21.

подчертава, че въпреки конкретната роля на местните и регионалните власти, до този момент понятията „солидарност“ и „разпределяне на отговорностите“ се отнасят само за държавите членки, но не и за местните или регионалните власти. Освен това при планиране на политиката и политическия диалог се отчита само икономическата тежест за държавите членки, без да се взимат под внимание последиците от приемането на граждани на трети страни за социалното сближаване на местно и регионално равнище, с които имат задачата да се справят главно местните и регионалните власти;

22.

следователно възнамерява да формулира незабавно позиции и предложения, за да се гарантира, че органите на местното самоуправление ще могат да участват активно в системата за разпределяне на бежанците, както и във функционирането на механизмите за помощ, подкрепа и солидарност в полза на търсещите и имащите право на убежище лица, още повече, че някои държави членки вече приеха законодателни мерки, с които се признава подобен вид отговорност на регионалните правителства;

23.

отбелязва, че местните власти играят сериозна роля за информиране на местните общности и, тъй като имат значителен опит в сътрудничеството с НПО и организациите на гражданското общество, могат да допринесат за повишаване на осведомеността по въпросите на убежището и международната закрила – нещо, което оказва голямо влияние върху условията на приемане и одобрението на местните общности;

24.

подчертава необходимостта от основно преразглеждане на Регламента от Дъблин в рамките на предложението на Европейската комисия от 2008 г (3). Досегашното прилагане единствено на критерия за първото влизане на територията на ЕС допринесе за нарастващия натиск върху системите за предоставяне на убежище на някои държави членки и превърна прилагането на Регламента от Дъблин в чисто географски въпрос, което не се вписва в духа на понятието „солидарност“. С оглед на това призовава Комисията, държавите членки, Съвета и Европейския парламент да разработят нова процедура за управление на кризи и да проучат позитивни мерки за солидарност, които да могат да смекчат досегашните отрицателни последици;

25.

припомня, че в свое предходно становище (4) КР приветства предложението на Европейската комисия за временно преустановяване на прехвърлянето на търсещи международна закрила лица в рамките на преразгледания Регламент от Дъблин в случаите, когато една държава членка е в особено тежка ситуация, при която такова прехвърляне поражда риск от засилване на натиска върху нейния капацитет за приемане и нейната система или инфраструктура за предоставяне на убежище. Все пак разбира колко ще е трудно да се приеме и приложи подобна мярка и е съгласен с целесъобразността на контрапредложението за създаване на механизъм за оценка и ранно предупреждение, който да обхваща цялостното функциониране на системите за предоставяне на убежище в държавите членки;

26.

с оглед на гореизложените съображения счита за нужно да отбележи, че ефективността на предложения механизъм за оценка и ранно предупреждение ще зависи до голяма степен от наличието на достоверна и актуална информация, от добронамереното сътрудничество на държавите членки и от навременната реакция на ЕС при евентуално сигнализиране на пропуски или проблеми. И накрая отбелязва полезния принос, който могат да имат организации като Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), ВКБООН, националните съвети за бежанците, други НПО и най-вече местните и регионалните власти;

27.

счита, че предложението за разширяване на доброволното преместване на лица с признат статут на бежанци по примера на пилотната програма за Малта е положителна стъпка към укрепване на солидарността. Затова отправя искане към Европейската комисия и държавите членки да проучат възможността преместването да стане задължително при определени условия (напр. при искане от страна на заинтересованата държава членка, при наличие на предходно заключение в този смисъл в рамките на механизма за ранно предупреждение и на становище от ЕСПОУ, при съгласие на засегнатите лица). Призовава Европейската комисия и държавите членки да проучат сериозно и възможността за преместване на лицата, търсещи международна закрила, и във връзка с това отправя искане към Европейската комисия да преразгледа изготвеното правно, икономическо и техническо проучване (5);

28.

отбелязва, че съществуват практически и правни трудности по отношение на преместването, тъй като липсва система за взаимно признаване на решенията за предоставяне на международна закрила; по тази причина призовава Европейската комисия да обмисли прилагането на мерки, необходими за справяне с тази ситуация;

29.

изразява съгласие с предложението на ВКБООН да бъде приета „формула“ за функционирането на системата за преместване, която ще отчита основно данни като БВП, площта на страната, природните и другите ресурси, населението, капацитета за приемане, местните и регионалните специфики, общия брой на пристигналите лица, търсещи убежище, ангажиментите за презаселване и т.н (6).;

30.

приветства неотдавнашното решение на Европейския парламент, в резултат на което ще бъде завършена съвместната европейска програма за презаселване, която според Комитета ще допринесе за укрепване на външното измерение на солидарността. Междувременно призовава държавите членки да спазват ангажиментите, които са поели в рамките на програмите на ВКБООН;

31.

оценява положително перспективата за съвместно разглеждане на молбите за убежище с участието на повече държави членки, ЕСПОУ и евентуално ВКБООН, със забележката, че в такъв случай трябва да се спазва принципът на отделно разглеждане на всяка молба за международна закрила. С оглед на това призовава Европейската комисия да изготви правно, икономическо и техническо проучване, което да представи на вниманието на КР;

32.

изтъква значението на Директива 2001/55/ЕО на Съвета относно временната закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и относно справедливото разпределяне на тежестта между държавите членки като специфична и извънредна мярка на солидарност, която обаче не е прилагана до този момент. Затова счита за необходимо тя да бъде преразгледана, за да се даде възможност за по-лесно установяване на действителните случаи на масово навлизане на разселени лица въз основа на обективни и количествени критерии, като се проучи и възможността един или повече региони да могат да поискат прилагане на директивата;

33.

приветства изменението на Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, с което се обхващат и лицата, ползващи се с международна закрила. На практика това ще даде възможност на лица с признат статут на бежанци, след петгодишен престой и при определени условия, да се установяват в държава членка, различна от тази, която първоначално им е предоставила международна закрила. Въпреки че строго погледнато тази възможност не е мярка за солидарност, тя би могла евентуално да допринесе за смекчаване на натиска и за по-добро интегриране на тези лица. С оглед на това Комитетът призовава държавите членки да транспонират бързо изменената Директива 2011/51/ЕС (7) в националните си правни рамки;

34.

констатира, че практическото сътрудничество е основен стълб на ОЕСУ и приветства значителния принос на агенциите на ЕС – на първо място ЕСПОУ, но също и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX), която спомага за справяне с някои извънредни ситуации, като тези в Малта и Гърция. Отбелязва обаче, че дейността на тези специализирани агенции трябва задължително да бъде придружена от гаранции за защита на правата на търсещите международна закрила лица;

35.

по-специално трябва да се избягват практики, които правят невъзможно упражняването на правото да се подава молба за убежище. С оглед на това, КР отправя искане към FRONTEX да обърне повече внимание на спазването на правата на човека при изпълнение на възложените ѝ задължения за защита на външните граници на ЕС. КР оценява като първа положителна стъпка в тази посока неотдавнашното изменение на регламента за създаване на FRONTEX, който задължава агенцията да изготви стратегия за основните права, създаде консултативен форум и открие пост за служител, отговарящ за правата на човека (8). В този контекст признава ролята, която може да играе Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), която в миналото се занимаваше с положението на правата на човека по външните граници на ЕС (9); насърчава FRA да разшири проучванията си в тази област и да предостави консултации и ноу-хау на FRONTEX и ЕСПОУ;

36.

подчертава необходимостта от засилване на оперативните способности на ЕСПОУ с цел повишаване на нейната ефективност при оказване на подкрепа на местните и регионалните власти посредством предоставянето на незабавна помощ, опит и техническо ноу-хау, и призовава за по-активно участие на местните и регионалните власти в консултативния форум на ЕСПОУ; приветства предложението на Европейската комисия да направи оценка на въздействието на ЕСПОУ през 2013 г. и заявява интереса си да участва в този процес;

37.

счита, че образованието е от особено значение като по-специфична мярка за практическо сътрудничество от страна на ЕСПОУ и изтъква възможността за по-голямо практическо хармонизиране, която предлага завършването и пълното прилагане на европейската програма за убежището (европейски учебен план в областта на убежището). Във връзка с това предлага ЕСПОУ да разработи образователни програми, които да са полезни за служителите на местната и регионалната администрация, които участват в процеса на приемане на търсещи международна закрила лица;

38.

признава, че ЕС е създал редица полезни инструменти, които позволяват на държавите членки да прилагат по-добре европейската политика за убежището, на първо място Европейския бежански фонд;

39.

дава положителна оценка на предложеното опростяване на структурата на механизмите на ЕС за финансиране на мерките в областта на убежището и имиграцията чрез създаването на общ фонд „Убежище и миграция“, който ще разполага с общата сума от 3,87 милиарда евро за цялостно управление на миграционните потоци и ще обхваща различни аспекти на общата европейска политика за имиграцията и убежището през периода 2014–2020 г. Изразява желание този процес да бъде съпроводен от паралелно рационализиране на процедурите;

40.

подчертава необходимостта от отпускане на достатъчно средства за мерки за укрепване на солидарността. Тези мерки биха могли да включват подкрепа за усилията за подобряване на основните показатели на системата за предоставяне на убежище, когато това е необходимо, за предоставяне на конкретна помощ на държави членки и региони, подложени на особено силен натиск, както и за програмите за преместване или презаселване;

41.

подчертава необходимостта отпуснатото финансиране в областта на убежището и международната закрила да отговаря на международните ангажименти на ЕС, така че да се осигури подходящ баланс на разходите за сигурност и управление на границите и същевременно – на разходите в области като условията на приемане на търсещите убежище лица, в които местните и регионалните власти могат да генерират очевидна добавена стойност;

42.

призовава Европейската комисия и държавите членки да работят за пълно прилагане на принципа на партньорство, на който се основава функционирането на фондовете, така че да се осигури участието на всички заинтересовани страни на местно и регионално равнище както в планирането на приоритетите за финансиране, така и в оценката на осъществените инициативи. Прилагането на този принцип трябва да се вмества в рамката за изпълнение, посочена в глава IV от Предложението за регламент за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“ [COM (2011) 752 final];

43.

с оглед на това, призовава държавите членки да предприемат мерки, за да осигурят участието на представители на местните и регионалните власти на всяка държава членка в процеса на политически диалог за определяне на годишните финансови приоритети на фонда (10).

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/18

—

подкрепя искането за цялостни стратегии за устойчиво градско развитие, хоризонтално и вертикално сътрудничество в рамките на система на управление, която се основава на участието, отчита многообразието на градовете и значението на социалното новаторство и предвидливото планиране;

—

подчертава, че на нарастващото икономическо и социално разделение в нашето общество трябва спешно да се противодейства с инвестиции в образование за всички и от най-ранна детска възраст, приобщаващи пазари на труда, учене през целия живот, политика на активно интегриране и справедливо заплащане, което позволява да се посрещат нуждите и е равно за мъже и жени;

—

подчертава, че трябва да бъде осигурено задоволяването на основните нужди на обществото, по-специално достъп до жилищно настаняване, ясли, детски градини, безопасни площадки за игра и развитие на децата и че е необходимо да се отстраняват пречките пред създаване или разширяване на семействата;

—

подчертава предизвикателствата, свързани с изменението на климата и необходимостта от намаляване на потреблението на енергия посредством затворени цикли и повишаване на енергийната ефективност, свързани в мрежа системи, разширяване на свободните и зелените площи, нови строителни методи и ресурсно неутрални, здравословни и безопасни форми на транспорт;

—

посочва значението на културата и творчеството не само за икономическия растеж, а най-вече за създаването на качество на живот, демокрация на практика, мир и взаимно уважение;

—

подчертава основното значение на участието на обществеността във формирането на политиките;

—

смята, че многостранните усилия на европейските институции за подкрепа на градовете са необходими и настоява за следващия финансов период да се даде категоричен сигнал в подкрепа на градовете чрез силно градско измерение, гъвкавост в използването на средствата и централна роля на местното равнище в прилагането на политиката на сближаване;

—

приветства по-нататъшното развитие на устойчиви инструменти за финансиране в структурната политика, които представляват творчески и стабилни механизми за подпомагане.

Докладчик

г-жа Hella DUNGER-LÖPER (DE/ПЕС), представител на федерална провинция Берлин в Бундесрата и пълномощник по европейските въпроси

1.

оценява сезирането от страна на датското председателство на Съвета на ЕС за изготвяне на настоящото становище, както и активното участие на това председателство в проведената на 22 и 23 март 2012 г. в Копенхаген Пета среща на високо равнище на градовете и регионите на тема „Европейската градска структура през 21-ви век“ като израз на признанието за приноса на градовете и регионите за европейската интеграция и за тяхната централна роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

2.

отбелязва с интерес доклада на Европейската комисия „Градовете на утрешния ден – предизвикателства, визии, пътища напред“ (октомври 2011 г.) и споделя формулираната в него визия за града на утрешния ден като „място на голям социален напредък, с висока степен на социално сътрудничество, социално справедливо жилищно настаняване и социални здравни услуги и услуги, насочени към образование за всички“, „платформа за демокрация, културен диалог и многообразие“, „място на зелено, екологично, щадящо околната среда обновление“, „място с голяма притегателна сила и двигател за растеж“;

3.

споделя изразената в доклада „Градовете на утрешния ден“ загриженост за бъдещето на градовете предвид заплахите, породени от демографски промени, отрицателен растеж, отслабващи взаимовръзки между икономическия растеж, заетостта и социалното развитие. Други заплахи се крият в растящите разлики в доходите, засилващата се социална поляризация и сегрегация, както и в увеличаващия се брой на хората, изтласквани в периферията на обществото, в деградацията на ландшафта вследствие на разрастване на градските зони, както и във все по-силния натиск върху градските екосистеми;

4.

подчертава, че Европейският съюз може да постигне целите на „Европа 2020“, само ако градовете като средища на социално и икономическо новаторство бъдат в състояние да допринасят пълноценно за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж и за икономическо, социално и териториално сближаване;

5.

затова приветства съдържащите се в доклада „Градовете на утрешния ден“ препоръки градовете да бъдат подпомагани чрез насърчаване на устойчиви местни структури за стабилна и приобщаваща икономика, използване на потенциала на различните поколения и на социално-икономическото, културното и етническото многообразие, борба срещу социалното изключване и бедността, подобряване на жилищните условия, всеобхватни стратегии в областта на екологичната и енергийната политика, съхраняване и създаване на привлекателни обществени пространства, насърчаване на устойчиви, приобщаващи и благоприятни за здравето транспортни системи и на балансирано териториално развитие;

6.

подкрепя искането за цялостни стратегии за устойчиво градско развитие, хоризонтално и вертикално сътрудничество в рамките на система на управление, която се основава на участието, интегрира хоризонтални и секторни политики, отчита многообразието на градовете и значението на социалното новаторство и предвидливото планиране;

7.

припомня „Декларацията от Копенхаген“ на Комитета на регионите от 23.3.2012 г., формулираните в нея амбиции за по-зелени, по-приобщаващи в социално отношение и икономически по-конкурентоспособни градове и свързаните с това искания към институциите на ЕС за придаване на по-изразен териториален характер на стратегията „Европа 2020“, за предоставяне на достатъчно финансови средства за всеобхватна градска политика, за отделяне на по-голямо внимание на териториалното сътрудничество между европейските градове и за увеличаване на ролята на градовете и регионите в изготвянето на европейските политики, за задълбочаване на процеса на децентрализация в държавите членки на ЕС и за по-голяма финансова самостоятелност на градовете и регионите;

8.

припомня своето становище „Ролята на градското обновление за бъдещето на развитието на градските райони в Европа“ от 10.6.2010 г. и формулираното в него искане за засилване на градското измерение във всички политики на Европейския съюз;

9.

припомня, че градовете винаги са отражение на социалните условия. Картината на градовете на бъдещето и качеството на живот в тях се формират от икономически и социални решения и развития на всички равнища на политическа и икономическа отговорност;

10.

отбелязва, че значението на градовете за Европейския съюз далеч надхвърля икономическите и демографските фактори. Красивите, интелигентни, енергийно и ресурсно ефективни, зелени и приобщаващи градове са основа за това, хората да живеят заедно хармонично и солидарно в нашето общество;

11.

изтъква, че градовете са тясно и неразривно свързани със своя хинтерланд чрез социални и икономически връзки и че също и поради тази причина имат важна роля за балансираното териториално развитие;

12.

отбелязва във връзка с това, че досегашното категорично разграничаване между градовете и селските райони вече не е подходящо за разрешаване на въпросите, които ще възникнат в бъдеще и трябва да отстъпи на подход на взаимодействие, основан на функционалност и взаимозависимост;

13.

подчертава, че европейският град, в сравнение с други градове по света, се отличава с демократично самоопределение, силно гражданско общество, социална интеграция, добре функциониращо взаимодействие между личното и общественото, обещание за свобода, еманципация и силно изразена култура на градско строителство;

14.

констатира, че в процеса на деиндустриализация и глобализация изчезват важни опори за социалната и икономическата интеграция. Както в процъфтяващи, така и в по-бедни райони се търсят нови стратегии за засилване на социалното сближаване, които обаче досега почти не успяват да ограничат тенденциите на социална и пространствена диференциация. Напротив, въпреки тези усилия, на много места социалното разделение и сегрегацията нарастват и остават сериозно предизвикателство пред съжителството в градовете;

15.

подчертава, че на нарастващото икономическо и социално разделение в нашето общество трябва спешно да се противодейства с инвестиции в образование за всички и от най-ранна детска възраст, приобщаващи пазари на труда, учене през целия живот, политика на активно интегриране и справедливо заплащане, което позволява да се посрещат нуждите и е равно за мъже и жени; подчертава, че икономическото развитие и създаването на повече работни места в градовете са от решаващо значение в това отношение;

16.

констатира със загриженост, че тези проблеми се изостриха в някои големи градове, което доведе до протести, придружени от насилие. Те са израз и на недоверието на гражданите в политическите институции;

17.

обръща внимание върху местните последици от демографските промени и застаряването на обществото, които водят до нови изисквания към инфраструктурата и публичното пространство. Във връзка с нарастващата бедност сред възрастните хора се поставя въпросът за устойчиви системи за социална сигурност и услуги, които да са достъпни, чувствителни към културните особености и по финансовите възможности на гражданите;

18.

подчертава във връзка с това, че независимо от настоящото драматично ниво на младежката безработица, през следващите десетилетия Европа ще има нужда от приток на млади имигранти, за да си гарантира икономически растеж и да смекчи последиците от застаряването върху социалните и здравните системи. Отворените и привлекателни градове са предпоставка за имиграция. Въпреки това досега мигрантите, както и етническите малцинства в градовете често са онеправдани по отношение на достъпа до образование, работа, жилище и медицински грижи. Ето защо ефективните местни стратегии за интеграция са необходим елемент на предвидливата миграционна политика;

19.

подчертава, че трябва да бъде осигурено задоволяването на основните нужди на обществото, по-специално достъп до жилищно настаняване, ясли, детски градини, безопасни площадки за игра и развитие на децата и че е необходимо да се отстраняват пречките пред създаване или разширяване на семействата. Затова следва да се подкрепят всички мерки, които спомагат за положителен прираст на населението;

20.

подчертава предизвикателствата, свързани с изменението на климата и необходимостта от намаляване на потреблението на енергия посредством затворени цикли и повишаване на енергийната ефективност, свързани в мрежа системи, разширяване на свободните и зелените площи, нови строителни методи и ресурсно неутрални, здравословни и безопасни форми на транспорт;

21.

посочва значението на културата и творчеството не само за икономическия растеж, а най-вече за създаването на качество на живот, демокрация на практика, мир и взаимно уважение. Градската култура включва също и съхраняването на градската архитектура и планиране, на висококачествено и достъпно за всички обществено пространство и отчитане на местните и регионалните особености;

22.

подчертава основното значение на участието на обществеността във формирането на политиките, за да се спечелят доверието и съдействието на гражданите и да се засили социалното сближаване; това участие на гражданите е възможно, само ако администрациите на градовете направят напълно открити и прозрачни принципите за вземане на решения и мерки;

23.

смята, че многостранните усилия на европейските институции за подкрепа на градовете чрез програми и инициативи са необходими, тъй като общините, които не разполагат с необходимите финансови средства, зависят от тази подкрепа;

24.

със загриженост отбелязва, че въпреки заявените в Лайпцигската харта намерения и свързания с нея политически процес, през последните години ангажиментът на държавите членки към градската политика по-скоро намалява, вместо да се засилва. Доказателство за това е фактът, че досега почти не се дава приоритет на въпросите на градската политика във важни политически области, като заетост, околна среда, образование и наука и жилищна политика. Този проблем се проявява и в намалените бюджети на програмите за подпомагане на градската политика. По тази причина е необходимо на равнището на ЕС възможно най-бързо да се предоставят ресурси, които да позволят на градовете да реагират гъвкаво на тези разнообразни проблеми;

25.

изразява загриженост от факта, че в повечето държави членки бюджетите, с които разполагат общините, са катастрофално малки и че – като се имат предвид националните бюджетни приоритети – това положение няма да се подобри без промяна на курса на държавите членки;

26.

вижда, че – предвид острите социални, икономически и екологични заплахи – досегашните усилия в никакъв случай не са достатъчни, за да се направят европейските градове толкова добре подготвени за бъдещето, че да могат като конкурентоспособни, красиви, интелигентни, енергийно и ресурсно ефективни, зелени и приобщаващи средища на социално новаторство да дават пълноценния си принос за укрепване на социалното, икономическото и териториалното сближаване в Европейския съюз и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

27.

приема – предвид обществените предизвикателства – че на всички равнища на политическа отговорност е налице обща заинтересованост от силни, демократично самоопределящи се градове като основа на европейското общество. Една силна, отзивчива и дейна местна демокрация може да даде решаващ принос за възстановяване на доверието в институциите на представителната демокрация на всички равнища;

28.

потвърждава своите призиви за такава визия за обществено развитие, която надхвърля мерилото на брутния вътрешен продукт (БВП), която приема сериозно грижите и потребностите на гражданите и по-интензивно ги включва в планирането на програмите и мерките;

29.

очаква представителите на изборни длъжности на всички равнища да изпълняват самоуверено и смело своята водеща роля за съвместен живот в мир и солидарност. Само в мир и в реално упражнявана, трансгранична солидарност може да бъде постигнат интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж. Това включва активна култура на гостоприемство към мигрантите, заедно с насърчаването на интеркултурни умения в публичните администрации и институции. В това число влиза също и категоричният и ясен ангажимент за защита на бежанци и на хора, които поради произхода, вярата, сексуалната си ориентация, принадлежността си към определена социална група или политическите си убеждения са обект на политическо преследване и дискриминация;

30.

подчертава значението на интегрираните стратегии на местно ниво за съгласувано, ефикасно използване на средствата и настоява за включването и участието на всички важни секторни политики. Конструктивното и разбиращо се от само себе си сътрудничество между всички политически равнища и ресори е важно, за да се покаже на гражданите, че институциите умеят да се отнасят отговорно към даденото им доверие и чувстват ангажимент към местните потребности;

31.

призовава личностите, вземащи решения на всички равнища, да се застъпят за здравословна и устойчива мобилност във и между градовете. Важно е видовете обществен транспорт да се насърчават по такъв начин, че да бъдат достъпни за всички групи от населението. Освен това призовава вземащите решения да продължат да развиват градовете в духа на традицията на модела на европейския град посредством интегрирането на различни форми на ползване, гъстота и (градоустройствено и архитектурно) качество;

32.

подкрепя впрягането на нови усилия за увеличаване на знанията за градското развитие в неговите технически и социални, икономически и екологични измерения. Това трябва изрично да включва и значението на виртуалното пространство за живота и труда в градовете и регионите;

33.

подчертава значението на партньорствата между градовете, европейските мрежи от градове като EUROCITIES, както и проекти за транснационално сътрудничество между общините в рамките на URBACT, INTERREG и ЕГТС за подобряване на знанията и на подходите на действия в политиката за развитие на градовете и набляга на необходимостта този обмен на знания да бъде плодотворен за формиране на политиките, особено в областта на структурните фондове, но също и във важни политически сектори като услугите от общ интерес, транспорта и опазването на околната среда;

34.

настоява за естествено привличане на градовете и регионите в многостепенните структури на Европейския съюз във всички политически сектори, в които на равнище ЕС се взимат решения, свързани със способността за действие на поднационалните администрации;

35.

призовава за видим ангажимент на европейските институции за укрепване на градовете, който да намери израз в определяне на приоритетите за следващия бюджет на ЕС;

36.

подчертава своите искания за структурна политика на подпомагане, която и занапред да оставя на общините достатъчно свобода на действие, за да се прилага многофондов интегриран подход, разработен според местните приоритети и включващ инвестиционни и социални проекти, който да отговори на нуждите по места. За да може структурната политика действително да бъде прилагана от общините, е необходимо да се намалят разходите за администрация и контрол;

37.

подчертава значението на политиката на сближаване като основен инструмент за засилване на социалното, икономическото и териториалното сближаване и настоява за следващия финансов период да се даде категоричен сигнал в подкрепа на градовете чрез силно градско измерение, гъвкавост в използването на средствата и централна роля на местното равнище в прилагането. С оглед на основното значение на градовете за социалното, икономическото и териториалното сближаване, подкрепата трябва значително да надхвърли предлаганото в момента минимално ниво от 5 %;

38.

подчертава призивите, съдържащи се в становището на Комитета на регионите относно предложението на Комисията за ЕФРР, по-специално за възможността за гъвкаво използване на средствата без привилегироване или дискриминиране на определени видове области, за да не бъдат селските и крайградските райони изключени от предимствата на ЕФРР. Решенията за съсредоточаване на средствата от ЕФРР върху различните видове райони трябва да се вземат в рамките на партньорски провеждан процес на планиране и не могат да се определят предварително. Делегирането на задачи на градовете по смисъла на определения в член 99 от Регламента за общите разпоредби [РОР] инструмент на „интегрираните териториални инвестиции“ следва да бъде предвидено като възможност, а не да се въвежда задължително;

39.

приветства по-нататъшното развитие на устойчиви инструменти за финансиране в структурната политика, които освен публично субсидиране представляват също творчески и стабилни механизми за подпомагане;

40.

призовава за силна роля на градовете и регионите в по-нататъшното развитие на миграционната и интеграционната политика на ЕС, която да отчита централното значение на местното равнище за интеграцията;

41.

призовава държавите членки да реактивират своите усилия в областта на градската политика и да включат в тази инициатива също и политиките, които нямат териториално измерение. Устойчивото градско развитие се нуждае от подкрепящи общи условия, най-вече в политиката по заетостта, в социалната, образователната и екологичната политика;

42.

се застъпва за засилване на дебата относно необходимостта от действия във и съвместно с градовете. Сътрудничеството между градовете и агломерациите е от жизненоважно значение за устойчивото развитие.

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/23

—

приветства стъпката за постигане на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез бюджетни предложения, в които се признава важността от осигуряване на необходимите ресурси за бюджета за имиграция, убежище и сигурност;

—

потвърждава важността на предложените промени за местните и регионалните власти (МРВ), които имат пряко отражение върху техните задължения и ежедневието на хората, живеещи в Европейския съюз;

—

подчертава колко е важно да се откликва на притесненията във връзка със сигурността, възникващи от повишената мобилност в световен мащаб, в контекста на всеобщата защита на основните права и свободи;

—

приветства акцента върху гъвкавостта и постигането на резултати, като подчертава, че това налага добро планиране, както и участие и съпричастност на всички заинтересовани страни. Ето защо подчертава необходимостта от привличане на МРВ и други заинтересовани страни като специализираните международни организации, гражданското общество и самите бенефициери за участие още в етапа на планиране, тъй като често именно те са изпълнителите на програмите и проектите;

—

е убеден, че достъпът до финансиране е многократно подобрен чрез предложените реформи. Той обаче насърчава по-нататъшното развитие на механизми за разпространение на информацията за възможностите за финансиране. В по-големите страни МРВ биха могли да се използват за организиране на регионални и местни консултации, за да дадат възможност за участие на онези организации и заинтересовани страни, които са по-отдалечени от големите градове.

Докладчик

г-н Samuel AZZOPARDI (MT/ЕНП), кмет на Виктория, Гозо

Отправни документи

1.

приветства стъпката за постигане на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез бюджетни предложения, в които се признава важността от осигуряване на необходимите ресурси за бюджета за имиграция, убежище и сигурност (1);

2.

подкрепя опростяването на съществуващите инструменти чрез сливането им в два фонда;

3.

потвърждава важността на предложените промени за местните и регионалните власти (МРВ), които имат пряко отражение върху техните задължения и ежедневието на хората, живеещи в Европейския съюз;

4.

подчертава колко е важно да се откликва на притесненията във връзка със сигурността, възникващи от повишената мобилност в световен мащаб, в контекста на всеобщата защита на основните права и свободи;

5.

подчертава, че това може да бъде постигнато чрез прилагане на последователни инструменти в сферата на свободата, сигурността и правосъдието на основата на зачитане на правата на човека, както и на солидарност и отговорност, като се обръща специално внимание на равенството между мъжете и жените и недискриминацията (2);

6.

счита, че е нужен баланс между разходите, свързани със сигурността и границите, и разходите в области като интеграцията на мигрантите и условията за прием на търсещи убежище лица;

7.

подкрепя създаването на насочен към потребностите бюджет, който спомага за изграждане на синергии между финансовите инструменти на ЕС, по-специално между структурните фондове и фондовете в сферата на вътрешните работи. Бюджетът на Съюза трябва да предвижда подходящи ресурси за сферата на вътрешните работи, както чрез структурните фондове, така и чрез специализирани инструменти в пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

8.

обръща внимание, че отпадането чрез отмяна на Решение 2007/125/ПВР на Съвета на възможността за допълващо използване на други инструменти на Съюза и Общността значително ограничава желателната гъвкавост при използването на финансовите инструменти и застрашава плавното по-нататъшно развитие на трансгранични регионални проекти в областта на вътрешната сигурност, които досега се финансираха по Цел 3 по линия на ЕФРР; поради това се застъпва за запазване на допълняемостта между общностните инструменти

9.

посочва, че е нужна известна гъвкавост при оперирането с бюджета и финансовите инструменти с възможност за истинско средносрочно преразглеждане в съответствие с набелязаните политически приоритети, като се подчертава, че подобна гъвкавост трябва да бъде развита успоредно със справедливото разпределение на ресурсите;

10.

приветства идеята имиграционната политика да започва в страните на произход и да отчита нуждите на европейския пазар на труда и демографските промени, като доведе до система, която е благоприятна за всички страни, включително страните на произход, които често извличат ползи от паричните преводи от ЕС (3);

11.

подчертава необходимостта от тясно сътрудничество на равнището на ЕС за постигане на по-добра координация между държавите членки при управлението на външните граници на Съюза, както и при преминаването към обща европейска система за убежище;

12.

подчертава необходимостта от прозрачност в използването на бюджета с предложения, проекти и постигнати резултати, които да са видими, лесно достъпни и разбираеми за обикновения гражданин;

13.

приветства акцента върху гъвкавостта и постигането на резултати, като подчертава, че това налага добро планиране, както и участие и съпричастност на всички заинтересовани страни. Ето защо подчертава необходимостта от привличане на МРВ и други заинтересовани страни като специализираните международни организации, гражданското общество и самите бенефициери за участие още в етапа на планиране, тъй като често именно те са изпълнителите на програмите и проектите;

14.

подчертава необходимостта от независимо наблюдение и оценка, за да се осигури ефективно използване на средствата и силно управление от страна на организациите изпълнителки. Това може да бъде стимул за подобряване на институционалната ефективност. Трябва да се подберат качествени и количествени показатели с участието на всички заинтересовани страни. Комитетът посочва, че някои показатели за качество могат да бъдат ефективни и разходоефективни. Комитетът призовава и за по-засилен надзор на фондовете от страна на Европейската комисия и Парламента, за да се придаде по-голяма независимост на наблюдението и оценката;

15.

е убеден, че достъпът до финансиране е многократно подобрен чрез предложените реформи. Той обаче насърчава по-нататъшното развитие на механизми за разпространение на информацията за възможностите за финансиране. В по-големите страни МРВ биха могли да се използват за организиране на регионални и местни консултации, за да дадат възможност за участие на онези организации и заинтересовани страни, които са по-отдалечени от големите градове;

16.

изтъква, че освен положителните аспекти на опростяване и гъвкавост, предложените реформи внасят и несигурност по отношение на разпределението на ресурсите между различните сектори и тематични въпроси. Ето защо подчертава колко е важно средствата да се разпределят в зависимост от потребностите чрез задълбочен анализ на нуждите с подреждане по приоритети с помощта на основан на правата подход. Това може да бъде постигнато чрез механизми и предпазни мерки, въведени с цел ефективно приоритизиране, включващо участието на МРВ и други заинтересовани страни в изготвянето на националните стратегии;

17.

подчертава необходимостта от равномерно разпределение на средствата в зависимост от институционалния капацитет и предложенията за проекти, вместо средствата да се съсредоточават само в малък брой получатели;

18.

счита, че при липса на достатъчно средства трябва да се отдаде приоритет на средствата, целящи защита на основните права и свободи на хората, включително тези, които са свързани с основния жизнен стандарт, специфичните за половете аспекти и правото на убежище, заедно с ресурсите за изграждане на капацитет на МРВ за управление на миграционните потоци;

19.

подчертава важността на основания на участието подход за постигане на ефективни резултати и подкрепя предложенията, с които държавите членки се задължават да организират партньорства с всички свързани обществени органи и заинтересовани страни, в това число организации на гражданското общество и международни организации, за разработване, изпълнение и наблюдение на националните програми;

20.

ето защо настоява партньорството със заинтересованите страни да бъде засилено и да стане задължително. Комитетът посочва, че понастоящем принципът в предложението за регламент за определяне на общи разпоредби (4) може да не доведе до участие по достатъчно обвързващ начин. Докато механизмите за координация са задължителни, в други области има значителна свобода за преценка дали ще се осъществи полезно партньорство или не;

21.

счита, че може да не е целесъобразно да се номинира един единствен отговорен орган за всички действия, подкрепени от фондовете, въпреки опростяването, до което може да доведе това. Трябва да има прозрачност и система на контрол и противодействие, за да се осигурят справедливи решения. Комитетът изразява загриженост от евентуални правни положения, които не позволяват на упълномощен орган да работи под надзора на националния отговорен орган и следователно предлага регулаторните актове да бъдат достатъчно гъвкави, за да отчитат всички национални правила, които са в сила в ЕС, и да не принуждават държавите членки да променят конституционните си структури, ако целите могат да бъдат постигнати и с подход на партньорство;

22.

приветства стъпките към създаването на „обща европейска система за убежище“, като същевременно подчертава, че тя трябва да се стреми да достигне стандартите на страните с по-добри системи и структури и да не доведе до общ спад в качеството, който би се получил, ако се приравни към страните с не толкова силни системи;

23.

би желал по-голяма яснота по въпроса дали Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще използва единствено средствата, които са пряко отпуснати за нея, или ще има достъп и до фондовете в областта на вътрешните работи;

24.

отбелязва с одобрение признаването на важността на местните и регионалните власти в областта на системите за прием и убежище, както и на интеграцията на граждани на трети страни и на законни мигранти;

25.

приветства идеята за поставяне на акцент върху най-уязвимите, включително жертвите на трафик на хора;

26.

подчертава, че интеграцията трябва да се фокусира върху дългосрочните устойчиви действия, без да се забравя, че тя е двупосочен процес, при който действията могат да бъдат насочени към общностите в приемащата страна и мигрантските общности;

27.

предлага фондовете в областта на вътрешните работи да подкрепят и действия, препоръчани от Европейската комисия, като се отдава признание на подхода на многостепенно управление във Втората европейска програма за интеграция (5);

28.

посочва, че практиките за административно задържане в ЕС се следят внимателно от Европейския съд по правата на човека и органите в областта на правата на човека и подчертава, че финансирането на проекти, свързани със задържането на хора, трябва да гарантира, че подобно задържане е в съответствие със законите на ЕС и решенията на Европейския съд по правата на човека;

29.

подчертава, че на членовете на семейство, които се ползват от международна закрила в различни държави членки, трябва да се позволява да живеят заедно и да се ползват от закрила в същата държава членка;

30.

подчертава, че граничните региони в Европа трябва да получат по-подходяща подкрепа във връзка с убежището и миграцията, по-специално в особено трудни периоди (6);

31.

подчертава, че критериите и механизмите за преместване трябва да бъдат с недискриминационен характер и да се съсредоточават върху най-уязвимите, като същевременно се отчитат съображения, свързани с пазара на труда в ЕС, особено за хора, които в съответния момент се намират в области, където достъпът до пазара на труда е ограничен. Те не бива да бъдат насочени преди всичко към отдаване на приоритет на висококвалифицираните лица и на тези, които вече са интегрирани в приемащото общество;

32.

посочва, че местните и регионалните власти са в добра позиция да участват в създаването на подобни механизми (7);

33.

счита, че солидарността при подкрепата на страните, които понасят тежестта, следва да се обуславя от резултатите в областта на правата на човека и зачитането на стандартите на ЕС за прием, като по този начин се дават стимули за подобрение;

34.

приветства създаването на програма на ЕС за презаселване и насърчава създаването на ясна рамка, която да бъде разработена в партньорство между Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и НПО, като се отчитат най-добрите практики в други части на света. ЕС следва да дава пример, като се стреми да идентифицира хората, които са най-изоставени от международната общност, и да им осигури закрила;

35.

подчертава необходимостта от стимули и информация относно ползите от повишаване на броя на местата, обещани от държавите членки за презаселване;

36.

подчертава необходимостта от запазване на ясно разграничение между презаселване от трети страни и преместване в границите на ЕС, както и на броя на лицата, определени за тези две програми;

37.

изтъква още веднъж, че по принцип програмите следва да действат на изцяло доброволна основа и в съответствие с целите на сътрудничеството за развитие, което да доведе до дългосрочно социално интегриране на засегнатите лица (8). Връщането трябва да бъде практически осъществимо и да гарантира, че няма да постави началото на нов миграционен проект (9). Това може да бъде осъществено чрез партньорства със специализирани международни организации като Международната организация по миграция;

38.

посочва, че успешните стратегии за връщане не могат да бъдат достатъчно добре измерени с чисто количествения показател за броя на завърналите се лица. За показател може да бъде избран броят на завърналите се лица спрямо общия брой случаи и да се вземат предвид дългосрочни фактори, свързани с качеството;

39.

подчертава собственото си задължително участие в процеса на подобряване на вътрешната сигурност на Европа, заедно с нуждата от изграждане на капацитет на МРВ;

40.

подчертава, че при финансирането на фонд „Вътрешна сигурност“ трябва да се отчита необходимостта да се инвестира в допълнителни изследвания, да се въвеждат иновации и да се споделя експертен опит в области като компютърната сигурност, криминалистиката, защитата на жизненоважните инфраструктури и сигурността в градовете и това трябва да бъде подкрепено от Европейската комисия. По този начин ще бъде възможно да се отговори на повишената необходимост от справяне с все по-специфични и сложни проблеми;

41.

потвърждава още веднъж важността на участието на МРВ за полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността, което може да намери израз в обучение, споделяне на най-добри практики и програми за превенция, както и в разработване на общи инструменти и ИТ системи, както и по-добра комуникация;

42.

препоръчва настоящите мрежи на местните и регионалните власти да бъдат засилени и използвани във всяка държава членка или при необходимост да бъдат създадени нови, да се улесни обменът на добри практики в областта на социалната интеграция, професионалното обучение и разбирането на белязания с насилие екстремизъм, който се заражда в някои местни общности и квартали. Това може да бъде в подкрепа на дейността на наскоро създадената европейска мрежа за борба с радикализацията;

43.

предлага финансирането по линия на фонд „Вътрешна сигурност“ да включва публични консултации на местно равнище в държавите членки и да достига до хората, които се чувстват изолирани от обществото. Това може да помогне за изграждане на многоспектърно разбиране на местния опит, концепциите за тероризъм и факторите за поява на екстремизъм;

44.

подчертава важността на по-строгия надзор над банките и бизнес практиките, за да се установи откъде идва финансирането на тероризма и организираната престъпност чрез пране на пари и съчетаване на престъпни дейности със законен бизнес, както и да се вземат мерки в тази връзка;

45.

припомня също така важността на конфискуването на активи, придобити от престъпна дейност, което несъмнено е важен способ за всеобхватна борба с всякакъв вид престъпност, и поради това приветства факта, че Европейската комисия предложи законодателство за укрепване на правната рамка на ЕС по отношение на конфискацията (10);

46.

посочва, че въпреки потенциала за положително въздействие на публично-частните партньорства, приватизацията в областта на сигурността трябва да се избягва;

47.

подчертава необходимостта от подходящо финансиране на граничния контрол (11). Същевременно счита, че по отношение на борбата с незаконната миграция е спорно дали сериозните инвестиции в граничен контрол са най-ефективният и ефикасен начин за постигане на дългосрочни и ползотворни промени;

48.

подчертава необходимостта от независимо наблюдение на граничните действия от организация като Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН), за да се гарантира зачитането на основните права на човека, включително съобразяването с равнопоставеността на половете;

49.

подчертава, че грижата за човешкия живот трябва да има превес пред всички други въпроси и призовава за по-тясно сътрудничество и споделени отговорности сред държавите членки по отношение на спасени хора, за да бъдат осигурени стимули за спасителните дейности. Счита, че автоматичното споделяне на отговорности би могло да спомогне за спасяване на повече човешки животи в морето;

50.

приветства промените, насочени към повишаване на скоростта на реакция при извънредни ситуации;

51.

настоятелно приканва Комисията да се ангажира с планирането и разработването на трансгранични операции, които включват активното участие на граничните региони. Това би дало възможност на регионите да обединят опита си в областта на гражданската защита и да осигурят стабилна оперативна основа, върху която да бъдат изградени европейски сили за спешно реагиране;

52.

призовава Комисията да поеме отговорност за по-засилено пряко управление при извънредни ситуации, за да поддържа известен надзор и да подпомага трансграничната координация;

53.

насърчава държавите членки да изградят мултидисциплинарни екипи за бърза реакция при извънредни ситуации, особено когато в извънредната ситуация има елементи като смесени миграционни потоци, при които експертният опит в правото в областта на убежището и правата на човека е изключително важен;

54.

посочва, че някои извънредни ситуации могат да имат по-голяма продължителност и че трябва да има фондове, които да могат да се ползват, докато трае извънредната ситуация;

55.

приветства по-съгласувания подход към вътрешните и външните аспекти на управлението на миграцията и вътрешната сигурност, като посочва, че сътрудничеството и диалогът с трети страни са необходими както за противодействие на незаконната миграция, така и за съсредоточаване върху законната миграция;

56.

посочва, че местните и регионалните власти, които са най-близо до третите страни или имат най-тесни връзки с тях, могат да бъдат жизненоважните звена за сътрудничество на ЕС с тези страни, като дават съществен принос за подобряване на отношенията и условията на живот в градовете и регионите на произход и транзитно преминаване (12). Посредством сътрудничеството си с местни и регионални власти в страните от разширяването и съседните страни (напр. работни групи и съвместни консултативни комитети, CORLEAP, ARLEM) КР е в добра позиция за популяризиране на целите на фондовете извън границите на ЕС;

57.

не вижда ясно разграничение между дейностите за развитие и дейностите, които не са свързани с развитието, по отношение на трети страни и призовава за съгласуваност и координация между проектите, финансирани по линия на фондовете за подпомагане и развитие, и проектите, свързани с вътрешните работи, мотивирани от дух на солидарност и споделяне на отговорността с трети страни;

58.

призовава за предпазни мерки, които да не дават възможност на държавите членки да преследват собствените си национални интереси чрез външните аспекти на фондовете в областта на вътрешните работи, както и за механизми, които да осигурят прозрачност в двустранното сътрудничество между държавите членки и трети страни.

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/43

—

смята, че предложените програми представляват важни инструменти в подкрепа на осъществяването на политиките на ЕС в областта на правосъдието, на правата и гражданството;

—

смята, че предложенията съответстват на принципа на субсидиарност, тъй като от една страна засегнатите сектори имат съществено трансгранично измерение и от друга, предвиждат осъществяването на европейското пространство на правосъдие и права, което изисква механизми на транснационално сътрудничество и възможности за свързване в мрежа на заинтересованите професионалисти – цели, които обикновено не могат да бъдат постигнати по ефикасен начин единствено чрез действията на отделните държави членки;

—

смята, че прогнозите в многогодишната финансова рамка 2014–2020 г. позволяват извършването на действия с добавена стойност на европейско равнище, имащи за цел разширяването на европейското пространство на правосъдие, както и подобряването на процеса на утвърждаване и защита на правата на човека, установени с Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз;

—

потвърждава своя ангажимент и готовност да подкрепя пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и да насърчава европейското гражданство;

—

призовава Комисията и държавите членки да включат местните и регионалните власти в изпълнението на програмите, по-специално във връзка с разработването и развитието на годишните работни програми;

—

предлага в консултативната процедура да може да вземе участие един представител на Комитета на регионите.

Докладчик

г-н VARACALLI (IT/АЛДЕ), кмет на Gerace

Отправни документи

1.

смята, че предложените програми представляват важни инструменти в подкрепа на осъществяването на политиките на ЕС в областта на правосъдието, на правата и гражданството; става въпрос за програми, които в своята цялост са насочени към подкрепа за дейностите, извършвани в държавите членки, за да се повиши разбирането на правото и политиките на Съюза в държавите членки и да се благоприятства тяхното прилагане, да се насърчава транснационалното сътрудничество и да се подобряват познанията за потенциалните проблеми в определените сектори за намеса с цел да се гарантира, че изготвянето на политиките и нормите се основава върху конкретни данни. Програмата „Европа за гражданите“ в частност цели да насърчи развитието на европейското гражданство;

2.

смята, че предложенията съответстват на принципа на субсидиарност, тъй като от една страна засегнатите сектори имат съществено трансгранично измерение и от друга, предвиждат осъществяването на европейското пространство на правосъдие и права, което изисква механизми на транснационално сътрудничество и възможности за свързване в мрежа на заинтересованите професионалисти – цели, които обикновено не могат да бъдат постигнати по ефикасен начин единствено чрез действията на отделните държави членки;

3.

счита, че предложенията са в съгласие и с принципа на пропорционалност, след като се убеди преди всичко, че тяхната форма и тяхното съдържание обективно съответстват на това, което е потенциално необходимо за постигане на предвидените цели. Също така цялостното финансово обезпечаване, предвидено за трите програми, изглежда достатъчно за тяхното ефективно изпълнение, като се има предвид, че то целесъобразно е запазено в размера, предназначен за действащите понастоящем програми за същите сектори на намеса, като освен всичко останало изрично е предвидена възможността за увеличаване в случай на присъединяване на нова държава членка;

4.

с оглед да се подобри регулирането одобрява оценките на въздействието, съпровождащи предложенията, които са достатъчно обосновани и пълни, като взема също предвид, че по време на проучвателната фаза Европейската комисия проведе консултация със заинтересованите страни и съответните резултати бяха включени в самите оценки на въздействието, както и че аналогична консултация беше проведена на различни равнища с местните и регионалните власти;

5.

смята, че прогнозите в многогодишната финансова рамка 2014–2020 г. позволяват извършването на действия с добавена стойност на европейско равнище, имащи за цел разширяването на европейското пространство на правосъдие, както и подобряването на процеса на утвърждаване и защита на правата на човека, установени с Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз;

6.

би искал програмите да продължат да допринасят за постепенното постигане на все по-добро разбиране за ЕС от страна на гражданите, преди всичко посредством стимулирането на тяхното активно участие, както и за същественото повишаване на осведомеността;

7.

би искал освен това фазата на прилагане на програмите „Права и гражданство“ (по отношение на конкретната цел „принос за укрепване на упражняването на правата, произтичащи от гражданството на Съюза“) и „Европа за гражданите“ (по отношение на общата цел „подобряване на капацитета за гражданско участие на равнището на Съюза“ и на конкретната цел „насърчаване на демократичното и гражданското участие на гражданите на равнището на Съюза“) да може да допринесе включително за това европейските граждани да осъзнаят възможността, която им беше пряко предоставена неотдавна чрез специален Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива, да предлагат на Комисията законодателни инициативи по въпроси от компетенцията на ЕС, като също така се предвижда тези инициативи да могат да бъдат насърчавани или подкрепяни от организации;

8.

потвърждава своя ангажимент и готовност да подкрепя пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и да насърчава европейското гражданство;

9.

счита, по-специално по отношение на програмата „Права и гражданство“, във връзка с аспектите на равенството между половете, че е необходимо да се осигури подходящо и ефективно приложение на насоките от предложението за регламент, съдържащи се в: съображение № 12 относно продължението и развитието на трите предходни програми, с особен акцент върху специалната програма за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма „Дафне III“) и върху разделите „Равенство между половете“ и „Недопускане на дискриминация и насърчаване на многообразието“ от програмата на ЕС за заетост и социална солидарност „Прогрес“; член 4 (Специфични цели), буква б), с особен акцент върху специфичната цел за забрана на дискриминацията, основана на пол, както и върху принципа на равенство между мъжете и жените;

10.

по принцип изразява одобрение за предвидената замяна на шест оперативни програми за периода 2007-2013 г. с две програми, като смята, че това намаляване може да позволи по-стройно и ефикасно управление на предвидените действия, включително с оглед на желаната подобра концентрация на средствата и преодоляването на географския дисбаланс между текущите програми, както се посочва от Комисията в законодателните финансови обосновки, приложени към предложенията;

11.

призовава Комисията и държавите членки да включат местните и регионалните власти в изпълнението на програмите, по-специално във връзка с разработването и развитието на годишните работни програми;

12.

по-специално, във връзка с предвидената и напълно своевременна възможност от предложените действия да се възползват и частни организации, препоръчва Комисията да преследва и целта за допълнително усъвършенстване на механизмите за превантивен контрол на качеството на исканията;

13.

изтъква, че проблемите в центъра на пространството на свобода, сигурност и правосъдие са от особен интерес за местните и регионалните власти, като се има предвид преди всичко прякото въздействие върху ежедневието на гражданите, пребиваващи в Съюза, и върху функциите, присъщи на местните и регионалните власти, както и обстоятелството, че те разполагат с много ключови правомощия в сфери, включени в обхвата на това пространство;

14.

подчертава, че субсидиарността и близостта до гражданите и пребиваващите лица позволяват на местните и регионалните власти да имат пряк достъп до грижите и желанията на тези граждани, поради което местните институции често успяват да приложат новаторски и целесъобразни решения;

15.

по-специално, във връзка с програмата „Европа за гражданите“ отбелязва, че участието в побратимяването на градове, дейност изрично потвърдена в самата програма, позволява да се извършва изключително ценен обмен на опит между разположени в различни територии общини и по-интензивно да се провеждат успешни инициативи, чрез които местните и регионалните власти също така насърчават и улесняват гражданството;

16.

приветства съдържащата се в трите предложения за регламент възможност всички публични органи, сред които и местните и регионалните власти, да могат да имат достъп до програмите. Отбелязва обаче необходимостта процедурите на прилагане да не бъдат прекалено скъпи, по-специално по отношение на предвидената съгласуваност между самите програми и свързаната с това целесъобразна възможност за използване на ресурси, предназначени за различни програми, при условие че финансирането покрива различни разходи;

17.

потвърждава вече изразеното в предходни становища одобрение за целите на програмите, като също така гарантира своя постоянен ангажимент да насърчава и благоприятства осъществяването им в съседни страни посредством собствените органи за сътрудничество (работни групи, съвместни консултативни комитети, CORLEAP, ARLEM), в съответствие със сключените споразумения за сътрудничество и съвместно с Комисията;

18.

изтъква отново особеното значение, което има осъществяването на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие в полза на гражданите в свят, който се характеризира с все по-голяма мобилност. Тъй като от дълго време Комитетът на регионите активно настоява за многостепенна система за защита на основните права, изразява задоволство от факта, че беше постигнат напредък в осъществяването на това пространство на свобода, сигурност и правосъдие, като по този начин гражданите се поставят на централно място в проекта;

19.

препотвърждава необходимостта от постигане на баланс между въпросите, свързани със сигурността, и тези, свързани със защитата на основните права и свободи, чрез прилагане на адекватни инструменти в областта на свободата, сигурността и правосъдието: във връзка с това не бива да се премълчава фактът, че Европа със сигурност разполага със солидна нормативна рамка за защита на правата на човека, която на практика трябва постоянно да бъде подобрявана, за да се гарантира ефективното упражняване на тези права;

20.

приветства факта, че трите програми заедно, макар да имат различни цели, допринасят за това гражданите да осъзнават европейското измерение на своето гражданство като инструмент за включване в процеса на европейска интеграция и за насърчаване на изграждането на европейската демокрация;

21.

отправя отново някои бележки, направени в неотдавна приетото становище относно новата многогодишна финансова рамка след 2013 г., в които се изтъква необходимостта от осигуряване на подходящи ресурси за насърчаване на основните права, демокрацията и участието на гражданите с цел изграждането на европейско гражданство, потвърждава се основното значение на това програмата „Европа за гражданите“ да постави в центъра на вниманието партньорствата с цел подкрепа на гражданското общество на европейско равнище и се отбелязва също така, че сигурността на ЕС е тясно свързана с разпространението на демокрацията, доброто управление и принципите на правовата държава в трети страни и че Съюзът е длъжен да насърчава тези ценности в световен мащаб;

22.

припомня също така, както вече е отбелязвал, че ще е от полза да се подкрепят различните форми на териториално сътрудничество с оглед на прилагането на проекти и мерки, които имат за цел европейското гражданство да стане ефективно и които могат да допринесат за намаляването на административните и бюрократичните препятствия и тежести, включително чрез разпространението на множество най-добри практики по отношение на трансграничните услуги, например в областта на здравеопазването и многоезичието;

23.

призовава на предвидените действия по тези основни аспекти да бъде отредено приоритетно значение в годишните работни програми, особено що се отнася до програмите „Права и гражданство“ и „Европа за гражданите“;

24.

смята, че сливането в бъдещите две програми на предходните шест по темите „Правосъдие“ и „Права и гражданство“, както и преформулирането на програмата „Европа за гражданите“, може да направи определянето на приоритетите в течение на седемте години на програмата по-гъвкаво, като снижи разходите за управление на европейско равнище, намали бюрократичните тежести за бенефициерите и постигне по-подходяща и ефикасна съгласуваност на проектите, които преследват различните цели на самите програми;

25.

по-специално, във връзка с проблемите на правосъдието отново изтъква заявената необходимост от координиране и интегриране на политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи с другите политики на Съюза, особено външната, икономическата и социалната политика, като по-доброто координиране между тези политики води със сигурност до укрепване на тяхната цялостна ефективност;

26.

споделя възгледа, че насърчаването на гражданството представлява многостранна тема, която трябва да се взема предвид и при други дейности на Европейския съюз, поради което предвидените синергии с инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) са от съществено значение за това да се гарантира, че бъдещите граждани на Съюза са информирани относно европейското гражданство и познават все по-добре своите права и задължения;

27.

следователно призовава да бъдат приложени конкретни решения, които позволяват да се осъществят взаимното допълване и синергиите между предложените програми и други инструменти на Съюза. Приканва Комисията да предоставя постоянно информация относно методите на прилагане, които трябва да се използват, за да може да се гарантират споменатите взаимно допълване и синергии;

28.

изразява загриженост заради обективно недостатъчните възможности местните и регионалните власти да участват ефективно във фазата на изготвяне на годишните работни програми и в оценката на поне две от трите конкретни програми: процесът на изграждане на Европа на гражданите трябва да включва конкретното участие на местните и регионалните власти във всяка фаза, тъй като те представляват институционални равнища от съществено значение, гарантиращи по-голяма демократична легитимност на процесите на вземане на решения;

29.

следователно призовава да се гарантира формалното участие на местните и регионалните власти, посредством Комитета на регионите, във фазата на изготвяне на годишните програми за дейности по програмите „Права и гражданство“ и „Европа за гражданите“;

30.

освен това смята, че може да предоставя отговорно своята позиция във връзка с изготвяните от Комисията междинни и последващи оценки на програмата „Права и гражданство“, което между другото е официално предвидено във връзка с програмата „Европа за гражданите“. Ето защо призовава това да се предвиди изрично и в предложението относно програмата „Права и гражданство“;

31.

призовава за оценката на постигането на конкретните цели на програмата „Права и гражданство“ да се събират и качествени, и количествени данни относно спазването, упражняването и прилагането на правата, тъй като смята, че предвиденото позоваване на европейското възприятие не позволява извършването на подходяща оценка на резултатите; припомня във връзка с това и дейността на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) и на Европейския институт за равенство между половете за изготвяне на съответни показатели и сравнителни изследвания;

32.

потвърждава важната роля, която настоящите предложения за програми би трябвало да изпълняват посредством предвидените дейности за запознаване и информиране на европейските граждани, по-специално във връзка с пълния достъп до информация. Той става все по-необходим за активно участие в политиката. Този принцип вече беше изложен от Комитета в изричната покана към неговите членове да положат усилия, за да бъде действително гарантиран достъпът до информация в отделните държави;

33.

по-специално, във връзка с програмата „Правосъдие“ смята, че предвиденото продължаване на обмена на служители от националните съдебни системи, който е част от по-широкия контекст на европейската съдебна мрежа, укрепва предприетия курс на постепенно утвърждаване на взаимното признаване на съдебните системи, като едновременно с това повишава взаимното доверие;

34.

следователно подкрепя по-специално конкретното предложение за финансиране на дейности по обучение на съдебни служители в съответствие с член 6 от предложението относно програмата „Правосъдие“, тъй като обучението и познанията са съществени елементи за изграждането на Европа на правосъдието;

35.

препоръчва да се обърне особено внимание върху този въпрос, така че да се гарантира действително участие на целия спектър от професионалисти от публичната и частната сфера, които работят в съдебните системи;

36.

във връзка с дейностите по обучение, финансирани в рамките на програмата „Права и гражданство“, смята, че те трябва да включват и обучението по европейско гражданство на лицата, включително и на тези в училищна възраст, които възнамеряват да придобият гражданство на дадена държава членка, като споделя и подкрепя принципа за насърчаване на активното гражданство на младите хора посредством образованието;

37.

одобрява финансовата подкрепа за определянето на онлайн модули за обучение, предвидени в предложението относно програмата, което е в съответствие с призива на Комитета на регионите да се насърчават мерки за обучение по гражданство посредством медиите и ИКТ;

38.

смята, че програмите „Правосъдие“ и „Права и гражданство“ са и подходящо средство за засилване на солидния потенциал на местните и регионалните власти в областта на трансграничното сътрудничество по въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

39.

по принцип изразява широка подкрепа за избрания от Комисията подход по отношение на трите програми, насочен до голяма степен към резултатите и основан на показателите за измерване на осъществяването на преследваните от програмите цели. Отбелязва обаче, че пълен списък на показателите се съдържа единствено в предложението относно програмата „Европа за гражданите“, докато например в предложението относно програмата „Правосъдие“ се споменава един единствен показател за всяка цел и се загатва за редица други неопределени показатели. Ето защо предлага по-широко цялостно конкретизиране, за предпочитане с позоваване върху количествени и качествени параметри;

40.

изтъква, че предложението относно програмата „Европа за гражданите“ предвижда по-гъвкава структура спрямо тази на действащата програма. Затова не е необходимо предварително да се определят квоти за отделните дейности, които ще бъдат извършвани в рамките на новата програма;

41.

във връзка с това отбелязва, че побратимяванията между градовете не само могат да продължат да бъдат подкрепяни чрез програмата, а трябва да разполагат и с предварително определена, фиксирана квота. В настоящата програма тя възлиза на почти една трета от цялостното финансиране и може да се запази в същия размер;

42.

следователно призовава една подходяща квота от цялостния бюджет за програмата „Европа за гражданите“ да бъде заделена за дейности, предприемани в рамките на побратимявания, като се има предвид преди всичко съществената и призната роля на побратимяванията във вече консолидирания процес на интензивни и трайни контакти между гражданите, включително тези от трети страни;

43.

припомня, че след като наскоро Европейският парламент и Съветът въведоха знака за европейско наследство като инструмент, който има за цел да повиши значението на общото културно наследство на държавите членки при зачитане на националните и регионалните различия, за постигането на възложените цели програмата „Европа за гражданите“ може да се възползва и от потенциала на местата, които ще получат този нов знак, по подобие на аналогичното значение на вече утвърдената институция на европейските столици на културата за насърчаване на европейската идентичност и европейското гражданство.

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/51

—

приветства усилията на Комисията да усъвършенства и опрости изискванията за мониторинг и докладване относно емисиите на парникови газове, но настоява за внасяне на изменения в предложението на Комисията, така че да бъде осигурен един териториален и регионален контекст за емисиите на парникови газове и за прогнозите и плановете за развитие с ниски нива на въглеродни емисии (ПРНВ);

—

настоява всички използвани данни и методологии да бъдат публично достъпни, а не частна собственост, да бъдат прозрачни и следователно подлежащи на мултиплициране и да бъдат установени от орган като Европейската агенция за околна среда, за да се избегнат проблеми, свързани с наличието на множество различни системи и да се улесни прилагането на политиката, отчитайки обстоятелството, че политиките се формулират съобразно принципа на многостепенното управление;

—

призовава териториалното въздействие на емисиите да бъде съществено съображение в по-обширния кръг от политики, програми, разпределени средства и проекти на Комисията;

—

припомня на Комисията за съществуването на инициативи като Конвента на кметовете, ClimAct Regions, carbonn и EUCO2 80/50, които са пример за международните постижения в дейностите, предприемани на регионално равнище за намаляване на емисиите на CO2;

—

изказва препоръка за хармонизиране на прогнозите на държавите членки за осигуряване на набор от последователни прогнози, включително докладване относно използването на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност;

—

повтаря призива си от 17-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) в Дърбан, както и от предходните конференции на страните по тази конвенция, за признаване на действията за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване към него на местно и регионално равнище.

Докладчик

г-н Neil SWANNICK (UK/ПЕС), член на Градския съвет на Манчестър

Отправен документ

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза“

COM(2011) 789 final

—

емисиите на парникови газове и

—

прогнозите и плановете за развитие с ниски нива на въглеродни емисии (ПРНВ);

—

публично достъпни, а не частна собственост;

—

прозрачни и следователно подлежащи на мултиплициране; и

—

установени от орган като Европейската агенция за околна среда, за да се избегнат проблеми, свързани с наличието на множество различни системи и

—

предложението и предшествалите го консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието;

—

включването на прогнози и представянето на действия за смекчаване на въздействието заедно с данните от инвентаризацията;

—

ангажимента за хармонизиране на мониторинга и докладването на международно и европейско равнище и за улесняване на прилагането на механизма за мониторинг и докладване. При все това очакваме ЕК да се възползва от ангажиментите в „регионалната рамка“, за да разшири предложението;

—

усилията за усъвършенстване и опростяване на изискванията за мониторинг и докладване в предложението;

—

съгласуваността между оценките за емисиите на парникови газове и оценките за местните емисии в атмосферата;

—

механизма на ЕС за информационен и координационен център и надеждите, че той ще се окаже полезен инструмент за политиците на национално, регионално и местно равнище, определящи действията в областта на изменението на климата;

—

разширяването на обхвата, така че да се отчитат и другите въздействия на въздухоплаването върху глобалното затопляне.

—

че изричното упоменаване в предложението на приспособяването като местен въпрос без изрично упоменаване на смекчаването като местен въпрос, в дългосрочен план ще намали ефективността на политиката за смекчаване на въздействието;

—

от липсата на насоки по отношение на реалното разширяване на обхвата за държавите членки, произтичащо от предложението. Това е необходимо, за да се спомогне за избягване на прекомерните разходи за служителите, които в крайна сметка ще осъществят голяма част от тези изменения в предложенията;

—

от факта, че на регионите не са разпределени поне 30 % от приходите от търговете за квоти на емисии. Това е необходимо, за да се допринесе за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност;

—

че административната, техническата и финансовата тежест от допълнителните изисквания за мониторинг и докладване вероятно ще обхванат регионите, поради което би трябвало да бъдат пропорционални;

—

и отбелязва, че стремежът към малки поетапни подобрения в наборите данни следва да се избягва, ако това води до изместване на прилагането на политиката за смекчаване или приспособяване.

—

ползата от инвентаризацията се засилва в голяма степен от ПРНВ с краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива;

—

данните за емисиите, които ще бъдат събрани в резултат от предложението, са ключът за разбиране на стратегическата посока, приоритетите и постиженията на Европейския съюз, неговите държави членки и региони;

—

за да се постигне максимален ефект от използването им обаче, данните следва да бъдат представени заедно с основните данни за икономическите и социалните постижения, които се използват редовно от отговорните за вземането на решенията.

—

Данните за емисиите и тяхното качество следва да бъдат пряко задължение на централната служба за статистика и данни на Европейския съюз. Това следва да включва стабилен и прозрачен централен процес с ясно определени отговорности за проверяване на точността/надеждността на предоставяните на национално равнище набори данни и ПРНВ.

—

Всяка държава членка следва да предостави данни за кумулативния общ размер на генерираните емисии от 1990 г. насам, както следва:

—

териториалният елемент осигурява по-добър мониторинг на напредъка и фактологичен материал в сравнение с общо представяните данни на национално равнище;

—

регионите се намират по-близо до гражданите, отколкото държавите членки, което им дава възможност да предават на обществеността информация по въпроси, свързани с климата, което е една от целите на механизма за мониторинг и докладване.

—

Припомняме на ЕК за съществуването на инициативи като Конвента на кметовете, ClimAct Regions, carbonn, ICLEI и EUCO2 80/50, които са пример за международните постижения в дейностите, предприемани на регионално равнище за намаляване на емисиите на CO2.

—

Това е в съответствие с „регионалната рамка“.

—

Така се изпраща ясно политическо послание в тази насока.

—

Въздействието на националната политика върху намаляването на емисиите ще бъде различно за отделните региони в рамките на една държава членка и това следва да се разбира.

—

Необходимо е да се предприемат действия в по-голяма близост до източника на емисиите, така че ако се предоставят данни, които могат да бъдат използвани на местно равнище, да има по-голяма вероятност от предприемане на действия въз основа на тях.

—

С оглед на член 191 и член 192 от Договора, предприемането на подобни стъпки би било пропорционално.

—

Регионите ще допринесат в различна степен за намаляване на емисиите, в зависимост от икономическата си структура и инфраструктура. Тези равнища на емисиите ще бъдат различни за отделните региони както в отделните държави членки, така и в Европа като цяло.

—

Въпреки че регионалните власти имат пряко отношение към прилагането на политиката, държавите членки не се консултират редовно с тях по въпроси, свързани с изменението на климата.

—

Справянето с предизвикателството за смекчаване на последиците от изменението на климата не е процес, протичащ отгоре-надолу.

—

разработване на ПРНВ;

—

създаване на механизми за мониторинг;

—

своевременен разходно-ефективен достъп до данни;

—

избягване на комерсиализацията и разпространението на данни и инструменти за тяхното събиране;

—

осигуряване на последователност между НПРВ;

—

повишаване на качеството, надеждността и сигурността на данните;

—

изпълнение на задълженията по Протокола от Киото, Споразумението от Канкун и Платформата от Дърбан за засилени действия.

—

Според КР това се дължи на неправилно тълкувание на израза „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“, защото намерението е да се разглеждат като нулеви частните (а не търговските) самолети, т.е. предимно леките самолети и хеликоптерите, които в повечето случаи използват малки частни летища. Това следва да се посочи ясно.

—

Не е предоставена методология за емисиите от морския транспорт, генерирани от кораби, използващи европейски пристанища, така че в предложението следва изрично да се посочи, че ЕК изчаква приемането на законодателството, за да изработи методология.

13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/61

—

предвид съществуващите сериозни предизвикателства в тази област, би приветствал значително по-голямо увеличение на бюджета на програмата, като в същото време признава, че точната цифра не може да бъде договорена, докато не приключат преговорите по многогодишната финансова рамка;

—

подкрепя новия подход на интегрираните проекти, но въпреки това отправя искане достъпът и участието на заинтересованите страни в интегрирани проекти да бъдат насърчени в по-голяма степен; морската среда, почвите и шумът приоритетно да бъдат включени в списъка от основни области за интегрирани проекти; както и да бъдат създадени подходящи механизми за координация на програма LIFE с други фондове на ЕС в Общата стратегическа рамка и с рамките за приоритетни действия (РПД) за финансиране на „Натура 2000“;

—

смята, че премахването на ДДС като допустим разход може да откаже много потенциални кандидати от представяне на предложение и предлага ДДС да се приема като допустим разход, ако бенефициерите могат да докажат, че ДДС не може да бъде възстановен;

—

препоръчва разходите за постоянен персонал да останат допустими, при условие че може да се докаже и документира, че въпросният персонал официално е бил нает за работа по проекта на пълно или непълно работно време;

—

предлага горната граница за съфинансиране да се вдигне до 85 % за по-слабо развитите региони, (както са определени в регламентите за структурните фондове) и за най-отдалечените региони;

—

отправя искане програма LIFE да е открита за участие и на отвъдморските страни и територии на ЕС, които са страни по Решението за отвъдморско асоцииране (Решение 2001/822/ЕО на Съвета), които са отговорни за голяма част от биологичното разнообразие на ЕС.

Докладчик

г-жа Kay TWITCHEN (UK/необвързани),член на Съвета на графство Essex

Отправен документ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)

COM(2011) 874 final – 2011/0428 COD

1.

припомня виждането си, че програмата LIFE е важен инструмент в подкрепа на финансирането на местни и регионални политики и проекти за опазване на околната среда с европейска добавена стойност, който спомогна за мобилизиране на усилията на местните и регионалните власти. Освен това тя допринесе и за изграждането на партньорства, като по този начин укрепи структурите за сътрудничество и улесни обмена на опит и информация на местно и регионално равнище;

2.

приветства намерението да се продължи програмата LIFE и през новия период на финансиране. Счита, че това ще даде възможност за по-ефективни мерки, ще създаде синергии чрез координация на действията на ЕС и на държавите членки и ще направи действията в областта на климата по-видими;

3.

споделя мнението на Комисията, че действията в областта на климата и опазването на околната среда трябва да бъдат интегрирани в повечето политики на ЕС. Основните инструменти на ЕС за финансиране обаче не се отнасят до всички специфични нужди, свързани с околната среда и климата, следователно е необходима отделна програма за действия в областта на околната среда и климата, която да продължи постигнатото от Регламента за LIFE+ – Регламент (ЕО) № 614/2007 за периода 2007-2013 г. Това ще допълни интеграционния подход за постигане на целите в областта на околната среда и климата в рамките на бюджета на ЕС, като се финансират проекти в областта на околната среда и климата, които не могат да получат друго финансиране;

4.

отбелязва, че оценката на съществуващата програма LIFE сочи, че нейното въздействие е ограничено от липсата на стратегическа насоченост. Затова новата програма трябва да въведе гъвкав подход „отгоре надолу“ и да очертае две отделни подпрограми за околната среда и действията по климата с ясно определени приоритети;

5.

при това положение е важно програмата да предложи достатъчни гаранции за гъвкавост. Подредбата на приоритетите не трябва да води до твърде големи ограничения, нито до прекалено обвързващи критерии. Както и при настоящата програма, качеството на предлаганите проекти трябва да остане водещо;

6.

счита, че в Регламента за LIFE трябва специално да се посочи необходимостта да се търсят синергии между различните действия, напр. да се гарантира, че финансираните от LIFE проекти за климата ще се отразят положително на биологичното разнообразие и че финансираните от LIFE проекти в областта на околната среда няма да имат отрицателни последствия за климата. Важно е това да се постигне, доколкото Комисията посочва потенциални синергии между двете подпрограми и за да могат проектите да обслужват многобройни цели.

7.

отново призовава (1) програма LIFE да продължи да подкрепя комуникационни и информационни проекти с подчертан акцент върху повишаване на съзнанието, включително обучение за устойчиво развитие и насърчаване на проекти, които включват местни и регионални власти. Във връзка с това приветства предложението управлението и информацията да са приоритетни в двете подпрограми;

8.

приветства предложението за обединяване на двете подпрограми LIFE в рамките на една многогодишна работна програма, с един общ набор от правила за прилагане, една процедура за представяне на предложения и обработката им от един комитет за програмата LIFE в областта на политиката по околната среда и климата, с цел да се осигури тяхната съгласуваност и посочва, че не би трябвало да има различаващи се процедури и приоритети за различните подпрограми;

9.

приветства факта, че Европейската комисия проведе обстойни консултации за разработване на това предложение и взе предвид много от мненията, изказани от заинтересованите страни и от КР (2).

10.

приветства факта, че в член 3 от предложението се поставя акцент върху определянето на показатели за измерване на успеха на LIFE. Препоръчва да се добавят показатели за измерване и насърчаване на доброто управление и комуникацията в рамките на всеки проект по програмата LIFE. КР отправи настоятелно искане програмата LIFE да насърчава целеви, и следователно по-ефективни, комуникационни методи и дейности за изграждане на капацитет във всеки проект по програмата LIFE;

11.

отбелязва, че член 10 от предложението не включва продиктуваните от пазара иновации в частния сектор, защото те ще бъдат подпомагани от „Хоризонт 2020“. Това ще даде възможност програмата LIFE да акцентира повече върху екоиновации на местни и регионални власти и върху намирането на решения, които често се изпълняват най-добре посредством публично-частни партньорства. Следователно КР приветства пренасочването към иновации към публичния сектор и възможността за създаване на публично-частни партньорства;

12.

приветства факта, че в съответствие с искането на КР (3), член 11 от предложението разрешава повтарящи се дейности, при условие че проектите се осъществяват въз основа на добри практики, които могат да се прилагат и в други региони и че отговарят на стандарти за проследяване и за съобщаване на резултатите на обществеността;

13.

счита, че подпомагането чрез интегрирани проекти за рамки за приоритетни действия (РПД) за финансиране на „Натура 2000“ ще бъде ключов елемент от приоритетната област „биологично разнообразие“ на програмата LIFE. КР отправя искане, в съответствие с институционалната рамка на всяка държава членка, регионалните власти да могат да разработват РПД и взема под внимание последните инициативи на Европейската комисия за финансирането на „Натура 2000“ (4);

14.

приветства със задоволство факта, че помощта по програма LIFE за управлението, свързано с околната среда, е засилена чрез обособяването ѝ в приоритетна област в член 12 от предложението за регламент. КР смята, че това ще увеличи видимото присъствие на евентуални проекти за управление на околната среда и че местните и регионалните власти ще станат важни бенефициери в тази нова приоритетна област. КР се застъпва за това, програмата LIFE да спомага за укрепването на капацитета на местните и регионалните власти за администриране на проекти и да постави по-силен акцент на повишаване на осведомеността, включително образованието за устойчиво развитие и насърчаването на проекти, които включват местните и регионалните власти и имат значително въздействие на равнище ЕС (5);

15.

счита, че тази приоритетна област трябва да насърчава споделянето на знания за въвеждането и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда чрез подкрепа на мрежи, обучение и проекти за обмен на най-добри практики, по-конкретно на местни и регионални власти, активни в тази област, на европейско равнище;

16.

приветства създаването на нова подпрограма за действия по климата, която може да играе роля за насърчаване на действия и инвестиции, свързани с ниски въглеродни емисии, ефективно използване на ресурсите и без отрицателно въздействие върху климата. Приветства това в перспективата на международния ангажимент на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове в рамките на Протокола от Киото и бъдещото световно споразумение за климата, което трябва да бъде постигнато до 2015 г., както и на целите на ЕС, залегнали в пакета за климата, стратегията „Европа 2020“ и Пътната карта за преминаване към нисковъглеродна икономика до 2050 г. (6);

17.

отбелязва обаче, че предложеният бюджет представлява доста малка част от целия бюджет на програма LIFE (25 %). По този начин подпрограмата LIFE Климат има много ограничен потенциал за сериозно намаляване на емисиите на парникови газове. Следователно тя трябва да насърчава многобройни цели в областта на околната среда, като природни зони, които са от съществено значение от гледна точка на аспекта за осигуряване на качеството на въздуха и се характеризират с голямо разнообразие на видовете или изграждане на зелена инфраструктура като интегриран подход за запазване на разнообразието на видовете и за смекчаване на последиците от изменението на климата;

18.

приветства факта, че основният акцент на интегрираните проекти ще бъде поставен върху разработването на стратегии и планове за действие, насочени към смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него;

19.