11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/1

---

2012/C 243/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 235, 4.8.2012 г.

Предишни публикации

ОВ C 227, 28.7.2012 г.

ОВ C 217, 21.7.2012 г.

ОВ C 209, 14.7.2012 г.

ОВ C 200, 7.7.2012 г.

ОВ C 194, 30.6.2012 г.

ОВ C 184, 23.6.2012 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/2

---

Преюдициално запитване, отправено от Kúria (Унгария) на 23 април 2012 г. — Alakor Gabonatermelő és Forgalmazó Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága

(Дело C-191/12)

2012/C 243/02

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Alakor Gabonatermelő és Forgalmazó Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága

Преюдициални въпроси

1.

Съгласно общностното право може ли фактът, че данъчнозадълженото лице е получило помощ по такъв начин, че тя финансира и данъка върху добавената стойност, или е получило допълнителна държавна помощ като компенсация за неподлежащия на приспадане данък върху добавената стойност — като се има предвид наличието на забрана за приспадане — да се квалифицира като връщане на данъка?

2.

При утвърдителен отговор, ще бъде ли отговорът същият в случай, че данъчнозадълженото лице не е получило помощта от държавата членка или от данъчния орган на държавата членка, а помощта е била платена — на основание договор, сключен с предоставящия помощта — от Съюза и от държавния бюджет на държавата членка?

3.

Може ли да се приеме, че са спазени принципите на възстановяване на ДДС, основано на данъчен неутралитет, ефективност, равностойност и равно третиране, както и забраната за неоснователно обогатяване, в случай, че данъчният орган на държавата членка — поради правна уредба на правото на приспадане, която противоречи на правото на Съюза — е уважил предявената от данъчнозадълженото лице претенция за възстановяване или за обезщетение за вреди само за частта или пропорцията, която не е била финансирана по-рано посредством помощта, посочена в предходните два въпроса?

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/2

---

Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te 's-Gravenhage (Нидерландия) на 30 април 2012 г. — Innoweb BV/Wegener ICT Media BV, Wegener Mediaventions BV

(Дело C-202/12)

2012/C 243/03

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof te ’s-Gravenhage

Страни в главното производство

Жалбоподател във въззивното производство: Innoweb BV

Ответници във въззивното производство: Wegener ICT Media BV, Wegener Mediaventions BV

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директивата (1) да се тълкува в смисъл, че е налице повторно използване (представяне) от трето лице на цялата или на съществена в качествено или количествено отношение част от съдържанието на предлагана на уебсайт (онлайн) база данни, когато това трето лице дава възможност на потребителите да правят търсения „в реално време“ чрез предоставена от него специална мета търсачка в цялата или в съществена част от съдържанието на базата данни, като търсенето на даден потребител се извършва в „преведен вид“ в механизма за търсене на уебсайта, който предлага базата данни?

2.	При отрицателен отговор: Различно ли е положението, ако след получаването на резултатите от търсенето това трето лице предава или показва на всеки потребител много малка част от съдържанието на базата данни във формата на своя собствен уебсайт?

3.

От значение за отговора на първия и втория въпрос ли са обстоятелствата, че това трето лице осъществява непрекъснато споменатите действия, че посредством своята търсачка извършва ежедневно общо 100 000 търсения на потребители „в преведен вид“ и че предоставя по описания по-горе начин получените резултати на разположение на различни потребители?

4.

Следва ли член 7, параграф 5 от Директивата да се тълкува в смисъл, че нееднократното и системно повторно използване на несъществени части от съдържанието на база данни е недопустимо, когато то се свежда до действия, които противоречат на нормалното използване или които неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата данни, или в тази връзка е достатъчно нееднократното или системното повторно използване?

5.	В случай, че е необходимо нееднократното и системно повторно използване: а) какво е значението на думата „системно“? б) налице ли е системно повторно използване, когато то се извършва по електронен път? в) от значение ли е, че при това се използва специална мета търсачка по описания по-горе начин?

6.

Следва ли член 7, параграф 5 от Директивата да се тълкува в смисъл, че предвидената в него забрана не се прилага, когато трето лице непрекъснато предлага на разположение на отделни потребители на неговата мета търсачка само несъществена част от съдържанието на базата данни в отговор на направено търсене?

7.	При утвърдителен отговор: Важи ли това и когато кумулативният ефект от непрекъснатото повторно използване на тези несъществени части води до положение, при което на отделните потребители, взети заедно, се предоставя на разположение съществена част от съдържанието на базата данни?

8.

Следва ли член 7, параграф 5 от Директивата да се тълкува в смисъл, че в случай на недопустими действия, които водят до положение, при което посредством кумулативния ефект от повторното използване на потребителите се предоставя на разположение цялата или съществена част от съдържанието на защитена база данни, предвидените в този член предпоставки са изпълнени или освен това трябва да се изтъкне и докаже, че тези действия противоречат на нормалното използване на базата данни или неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата данни?

9.	Следва ли да се приеме, че извършването на горепосочените действия засяга сериозно инвестицията на лицето, създало базата данни?

---

(1)  Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/3

---

Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Saarbrücken (Германия) на 10 май 2012 г. — Lokman Emrek/Vlado Sabranovic

(Дело C-218/12)

2012/C 243/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Saarbrücken

Страни в главното производство

Ищец: Lokman Emrek

Ответник: Vlado Sabranovic

Преюдициални въпроси

1.

В случай че уебсайтът на даден търговец изпълнява изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя], член 15, параграф 1, буква в) от Регламент Брюксел I (1) поставя ли като допълнително и неписано условие изискването съдържанието на уебсайта, с който оперира търговецът, да мотивира потребителя да сключи съответния договор, като в резултат на това информацията от уебсайта да е в причинно-следствена връзка със сключването на договора?

2.

В случай че е необходимо да е налице причинно-следствена връзка между изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя] и сключването на съответния договор, член 15, параграф 1, буква в) Регламент Брюксел I изисква ли в допълнение договорът да е сключен от разстояние?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/3

---

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 9 май 2012 г. — Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr/Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz

(Дело C-219/12)

2012/C 243/05

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr

Ответник: Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz

Заинтересована страна: Thomas Fuchs

Преюдициален въпрос

Представлява ли „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО (1) експлоатацията на присъединена към мрежата фотоволтаична инсталация без собствени възможности за акумулиране на електрическата енергия, която инсталация е монтирана върху или в близост до частна жилищна сграда, при положение че инсталацията е технически конструирана по такъв начин, че количеството произвеждана електрическа енергия да е изначално трайно по-малко от общото количество електрическа енергия, консумирана от експлоатиращия инсталацията за битови нужди в собствената му жилищна сграда?

---

(1)  Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/4

---

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State van België (Белгия) на 11 май 2012 г. — Belgacom NV/Interkommunale voor Teledistributie van het Gewest Antwerpen (INTEGAN) и др.

(Дело C-221/12)

2012/C 243/06

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State van België

Страни в главното производство

Жалбоподател: Belgacom NV

Ответници: Interkommunale voor Teledistributie van het Gewest Antwerpen (INTEGAN), Inter-Media, West-Vlaamse Energie- en Teledistributiemaatschappij (WVEM), Provinicale Brabantse Energiemaatschappij CVBA (PBE)

Друга страна в производството: Telenet NV, Telenet Vlaanderen NV, Telenet Group Holding NV

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?

2.

Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него юридическо лице на частното право, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от съответния орган дейност и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно обосноваващо съображение, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепените в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?

3.

Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/4

---

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Niederlande) на 14 май 2012 г. — C. Demir, друг участник в производството: Staatssecretaris van Justitie

(Дело C-225/12)

2012/C 243/07

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: C. Demir

Ответник: Staatssecretaris van Justitie

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли член 13 от Решение № 1/80 (1) да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към материално- и/или процесуалноправното изискване за първоначалното приемане дори когато такова изискване — в настоящия случай временно разрешение за пребиваване — следва да възпрепятства по-специално незаконното влизане на територията на страната и незаконния престой преди подаването на молба за издаване на разрешение за пребиваване и в тази връзка може да се разглежда като мярка по смисъла на точка 85 от Решение от 21 октомври 2003 г. (2) по дело Abatay и др. (C-317/01 и C-369/01), която може да бъде засилена?

2.

а) В тази връзка какво значение следва да се придаде на изискването за законно пребиваване по смисъла на член 13 от Решение № 1/80? б) В това отношение има ли значение обстоятелството, че съгласно националното право подаването на молба само по себе си води до законност на пребиваването до отхвърлянето на молбата или е от значение само обстоятелството, че съгласно националното право пребиваването до подаването на молбата се разглежда като незаконно?

---

(1)  Решение № 1/80 на Съвета по асоциирането от 19 септември 1980 г. относно развиване на асоциирането, прието от създадения със Споразумението за асоцииране Съвет по асоцииране.

(2)  Recueil, стр. I–12301.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/5

---

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank te Rotterdam (Нидерландия) на 18 май 2012 г. — Наказателно производство срещу EBS Le relais Nord-Pas-De-Calais

(Дело C-240/12)

2012/C 243/08

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank te Rotterdam

Обвиняем в главното производство

EBS Le relais Nord-Pas-De-Calais

Преюдициални въпроси

1.

При превоз на отпадъци с кораб от държава — членка на Европейския съюз (в случая Франция) към държава, по отношение на която Решението на ОИСР не се прилага (в случая Обединените арабски емирства), налице ли е „транзит“ по смисъла на преди действащия (1) и на сега действащия (2) регламент относно превозите на отпадъци, ако по пътя си [корабът] акостира на пристанище на друга държава членка на Европейския съюз (в случая това на Ротердам)?

2.	Различен ли би бил отговорът на първия въпрос, ако: — отпадъците са били складирани и/или трансбордирани на пристанището, и/или — отпадъците са били свалени на сушата, и/или — вносът на отпадъци е бил деклариран пред митническите органи?

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (ОВ L 30, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 161).

(2)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/5

---

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank te Rotterdam (Нидерландия) на 18 май 2012 г. — Наказателно производство срещу Shell Nederland Verkoopmaatschappij BV

(Дело C-241/12)

2012/C 243/09

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank te Rotterdam

Страна в главното производство

Shell Nederland Verkoopmaatschappij BV

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли товар с дизел да се разглежда като отпадък по смисъла на Регламенти № 259/93 (1) и № 1013/2006 (2), ако: а) този товар се състои от Ultra Light Sulphur Diesel, който по погрешка е бил смесен с Methyl Tertiary Butyl Ether, б) след доставянето му на купувача се оказва, че поради смесването му товарът явно не съответства на договорените между купувача и продавача спецификации (и поради това е „off spec“), в) съгласно договора за продажба и след рекламация от страна на купувача продавачът на товара го взема обратно и възстановява продажната цена на купувача. г) продавачът има намерение — евентуално след смесване с друг продукт — отново да пусне товара на пазара?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е положителен: а) може ли при гореспоменатите обстоятелства да бъде определен момент от време, в който да е вярно следното: б) статутът на товара се променя и той престава да бъде отпадък в който и да е момент между доставката на купувача и ново смесване, извършено от или от името на продавача, и ако да, в кой момент?

3.

За отговора на първия въпрос от значение ли е дали: а) товарът може да бъде използван за гориво по същия начин като чист ULSD, но поради неговата по-ниска точка на запалване вече не отговаря на изискванията (за сигурност); б) поради новия състав на товара купувачът не може да го съхранява предвид предписанията на екологичното разрешително; в) купувачът не може да използва товара за целта, за която го е купил — да го продава на бензиностанциите като дизелово гориво; г) купувачът е отправил волеизявление до продавача да му върне товара съгласно договора за продажба; д) продавачът всъщност е заявил намерение да вземе обратно товара, за да го обработи чрез смесване и отново да го пусне на пазара; е) товарът е или възстановен в първоначално предвиденото му състояние, или е преработен в продукт, който може да бъде търгуван на цена, близка до пазарната стойност на първоначалния товар с ULSD; ж) това възстановяване в първоначалното му състояние е обичаен производствен процес; з) пазарната стойност на товара в състоянието, в което се намира към момента, в който е приет обратно от продавача, (почти) отговаря на цената на продукт, който съответства на уговорените спецификации; и) върнатият товар може да бъде продаван на пазара в състоянието, в което е към момента, в който е взет обратно, без да бъде обработван; й) търговията с продукти като товара е обичайна и в търговския оборот тя не се счита за търговия с отпадъци?

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (ОВ L 30, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 161).

(2)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (новия Регламент) (OB L 190, стр. 1; публ. и попр. в Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/6

---

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank te Rotterdam (Нидерландия) на 18 май 2012 г. — Наказателно производство срещу Belgian Shell NV

(Дело C-242/12)

2012/C 243/10

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank te Rotterdam

Страна в главното производство

Belgian Shell NV

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли товар с дизел да се разглежда като отпадък по смисъла на Регламенти № 259/93 (1) и № 1013/2006 (2), ако: а) този товар се състои от Ultra Light Sulphur Diesel, който по погрешка е бил смесен с Methyl Tertiary Butyl Ether, б) след доставянето му на купувача се оказва, че поради смесването му товарът не съответства на договорените между купувача и продавача спецификации (и поради това е „off spec“), в) съгласно договора за продажба и след рекламация от страна на купувача продавачът на товара го взема обратно и възстановява продажната цена на купувача. г) продавачът има намерение — евентуално след смесване с друг продукт — отново да пусне товара на пазара?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е положителен: а) може ли при гореспоменатите обстоятелства да бъде определен момент от време, в който да е вярно следното: б) статутът на товара се променя и той престава да бъде отпадък в който и да е момент между доставката на купувача и ново смесване, извършено от или от името на продавача, и ако да, в кой момент?

3.

За отговора на първия въпрос от значение ли е дали: а) товарът може да бъде използван за гориво по същия начин като чист ULSD, но поради неговата по-ниска точка на запалване вече не отговаря на изискванията (за сигурност), б) поради новия състав на товара купувачът не може да го съхранява предвид предписанията на екологичното разрешително; в) купувачът не може да използва товара за целта, за която го е купил — да го продава на бензиностанциите като дизелово гориво; г) купувачът е отправил волеизявление до продавача да му върне товара съгласно договора за продажба; д) продавачът всъщност е заявил намерение да вземе обратно товара, за да го обработи чрез смесване и отново да го пусне на пазара; е) товарът е или възстановен в първоначално предвиденото му състояние, или е преработен в продукт, който може да бъде търгуван на цена, близка до пазарната стойност на първоначалния товар с ULSD; ж) това възстановяване в първоначалното му състояние е обичаен производствен процес; з) пазарната стойност на товара в състоянието, в което се намира към момента, в който е приет обратно от продавача, (почти) отговаря на цената на продукт, който съответства на уговорените спецификации; и) върнатият товар може да бъде продаван на пазара в състоянието, в което е към момента, в който е взет обратно, без да бъде обработван; й) търговията с продукти като товара е обичайна и в търговския оборот тя не се счита за търговия с отпадъци?

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (ОВ L 30, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 161).

(2)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (новия Регламент) (OB L 190, стр. 1; публ. и попр. в Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/7

---

Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casație și Justiție (Румъния) на 22 май 2012 г. — Corina-Hrisi Tulică/Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcția Generală de Soluționare a Contestațiilor

(Дело C-249/12)

2012/C 243/11

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casație și Justiție

Страни в главното производство

Жалбоподател: Corina-Hrisi Tulică

Ответник: Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcția Generală de Soluționare a Contestațiilor (Национална агенция за данъчна администрация — Генерална дирекция за разглеждане на възражения)

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 73 и 78 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета да се тълкуват в смисъл, че когато положението на продавача по отношение на задължението за ДДС се промени и се приеме, че той е данъчно задължено по ДДС лице и насрещната престация (цената) за прехвърлянето на недвижим имот е определена от страните без изобщо да се споменава ДДС, облагаемата основа се формира от:

а)	насрещната престация (цената) за прехвърлянето на имота, определена от страните, намалена с процента на ДДС, или

б)	насрещната престация (цената) за прехвърлянето на имота, договорена от страните?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/7

---

Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casație și Justiție (Румъния) на 22 май 2012 г. — Călin Ion Plavoșin/Direcția Generală a Finanțelor Publice Timiș — Serviciul Solutionare Contestații, Activitatea de Inspecție Fiscală — Serviciul de Inspecție Fiscală Timiș

(Дело C-250/12)

2012/C 243/12

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casație și Justiție

Страни в главното производство

Жалбоподател: Călin Ion Plavoșin

Ответници: Direcția Generală a Finanțelor Publice Timiș — Serviciul Soluționare Contestații, Activitatea de Inspecție Fiscală — Serviciul de Inspecție Fiscală Timiș (Генерална дирекция на публичните финанси в Тимиш — Генерална дирекция за разглеждане на възражения — Осъществяване на данъчен контрол — Служба за данъчен контрол в Timiș)

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 73 и 78 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета да се тълкуват в смисъл, че когато положението на продавача по отношение на задължението за ДДС се промени и се приеме, че той е данъчно задължено по ДДС лице и насрещната престация (цената) за прехвърлянето на недвижим имот е определена от страните без изобщо да се споменава ДДС, облагаемата основа се формира от:

а)	насрещната престация (цената) за прехвърлянето на имота, определена от страните, намалена с процента на ДДС или

б)	насрещната престация (цената) за прехвърлянето на имота, договорена от страните?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/7

---

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Пловдив (България) на 24 май 2012 година — Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Пловдив/„РОДОПИ-М 91“ ООД

(Дело C-259/12)

2012/C 243/13

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд Пловдив

Страни в главното производство

Жалбоподател: Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Пловдив

Ответник:„РОДОПИ-М 91“ ООД

Преюдициални въпроси

1.1.	Допуска ли принципът на данъчен неутралитет държава членка да наложи санкция за несвоевременно отразяване на анулирането на фактура, макар че по-късно анулирането е отразено счетоводно и лицето е заплатило данъците и съответните лихви, произтекли от анулирането?

1.2.

От значение ли са следните обстоятелства, свързани с първия въпрос: — срокът, в който се твърди, че е трябвало да бъде отразено анулирането на фактурата, е 14-дни след изтичане на календарния месец, в който е извършено анулирането — анулирането на фактурата реално е отразено един месец след срока, в който се твърди, че е трябвало да бъде извършено анулирането — дължимият ДДС и лихвите върху него са внесени в бюджета

2.

Допуска ли чл. 242 и чл. 273 от Директива 2006/112 (1) държавите членки да санкционират с имуществена санкция, равна на размера на ненавременно внесения ДДС, данъчнозадължено лице, за което се твърди, че не е изпълнило навреме задължението си да отрази счетоводно обстоятелства, имащи значение за начисляване на ДДС, ако впоследствие е отстранен пропускът и е внесен дължимият данък в пълен размер и съответните лихви?

3.	Има ли значение обстоятелството, че държавният бюджет не е ощетен, тъй като впоследствие лицето е отразило анулирането на фактурата и е внесло целия данък и съответните лихви?

4.	Санкционирането с пълния размер на данъка, който вече е внесен, ведно с лихвите, противоречи ли на принципа на пропорционалност?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/8

---

Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 29 май 2012 г. — Association Vent De Colère ! Fédération nationale, Alain Bruguier, Jean-Pierre Le Gorgeu, Marie-Christine Piot, Eric Errec, Didier Wirth, Daniel Steinbach, Sabine Servan-Schreiber, Philippe Rusch, Pierre Recher, Jean-Louis Moret, Didier Jocteur Monrozier/Ministre de l'écologie, du développement durable, des transports et du logement, Ministre de l'Économie, des Finances et de l'Industrie

(Дело C-262/12)

2012/C 243/14

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Association Vent De Colère ! Fédération nationale, Alain Bruguier, Jean-Pierre Le Gorgeu, Marie-Christine Piot, Eric Errec, Didier Wirth, Daniel Steinbach, Sabine Servan-Schreiber, Philippe Rusch, Pierre Recher, Jean-Louis Moret, Didier Jocteur Monrozier

Ответници: Ministre de l'écologie, du développement durable, des transports et du logement, Ministre de l'Économie, des Finances et de l'Industrie

Преюдициален въпрос

Промяната на начина на финансиране на пълното компенсиране на свръхразходите, наложени на Électricité de France и на ненационализираните дистрибутори, посочени в член 23 от loi n 46-628 du 8 avril 1946 sur la nationalisation de l’électricité et du gaz [Закон № 46-628 от 8 април 1946 г. относно национализацията в сектора на електроенергията и газта], като резултат от задължението за изкупуване на електроенергията, произведена от съоръженията, използващи механичната вятърна енергия, на цена, по-висока от пазарната цена на тази електроенергия, определена в loi no 2003-8 du 3 janvier 2003 [Закон № 2003-8 от 3 януари 2003 г.], трябва ли да се счита за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла и за прилагането на разпоредбите на член 87 от Договора за създаване на Европейската общност?

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/8

---

Преюдициално запитване, отправено от Cour d'appel de Mons (Белгия) на 1 юни 2012 г. — Petroma Transports SA, Martens Energie SA, Martens Immo SA, Martens SA, Fabian Martens, Geoffroy Martens, Thibault Martens/État belge

(Дело C-271/12)

2012/C 243/15

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Mons

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Petroma Transports SA, Martens Energie SA, Martens Immo SA, Martens SA, Fabian Martens, Geoffroy Martens, Thibault Martens

Ответник: État belge

Преюдициални въпроси

1.

Има ли право държава членка да откаже приспадането от данъчнозадължени лица, които са получатели на услуги и притежават фактури, които са непълни, но са допълнени с представянето на информация, целяща да докаже наличието, естеството и стойността на фактурираните сделки (договори, възстановяване на цифрови данни въз основа на декларации пред Office national de la sécurité sociale, информация относно функционирането на замесената група…)?

2.

Държава членка, която отказва приспадането от данъчнозадължени лица, получатели на услуги, въз основа на неточност на фактурите, не трябва ли да констатира, че тогава фактурите биха били прекалено неточни и за да позволят данъкът върху добавената стойност (ДДС) да стане изискуем? Следователно, не е ли длъжна държавата членка да предостави на дружествата — доставчици на така оспорените услуги, възстановяването на ДДС, който ѝ е бил платен, за да гарантира принципа на неутралитет на ДДС?

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/9

---

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 06 юни 2012 година — „Серебряннъй век“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите

(Дело C-283/12)

2012/C 243/16

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Серебряннъй век“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите

Преюдициални въпроси

1.

Разпоредбата на чл.2, пар.1, буква в) от Директива 2006/112 (1) може ли да се тълкува в смисъл, че придобиването на дълготраен нематериален актив срещу разходите за подобрение на нает или предоставен за ползване актив представлява заплащане на услугата за подобрение, независимо че според договора собственикът на актива не дължи възнаграждение?

2.

Разпоредбите на член 2, пар.1, буква в) и чл.26 от Директива 2006/112 противопоставят ли се на национална разпоредба, която във всички случаи приема за облагаема безвъзмездна доставка на услуга, изразяваща се в извършването на подобрения на нает или предоставен за ползване актив? За отговора на този въпрос и при обстоятелства като тези в главното производство, от значение ли е, че: — изпълнителят на безвъзмездната услуга е упражнил правото да приспадне ДДС за стоките и услугите, вложени в извършване на подобренията, което все още не му е отказано с влязъл в сила ревизионен акт? — към момента на данъчната ревизия дружеството все още не е започнало да извършва с имотите облагаеми доставки, но срокът на договорите все още не е изтекъл?

3.

Разпоредбите на чл.62 и чл.63 от Директива 2006/112 противопоставят ли се на национална разпоредба, според която данъчното събитие на доставката настъпва не на датата на извършване на услугата (в случая извършването на подобренията), а на датата на фактическото връщане на актива с подобренията при прекратяване на договора или преустановяване на ползването?

4.	При отрицателен отговор на първия и втория въпрос, по кое от правилата на дял VII от Директива 2006/112 следва да се определи основата за облагане с ДДС, в случай че безвъзмездната доставка не попада в обхвата на чл.26 от Директивата?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/9

---

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Napoli (Италия) на 11 юни 2012 г. — Oreste Della Rocca/Poste Italiane SpA

(Дело C-290/12)

2012/C 243/17

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Napoli

Страни в главното производство

Ищец: Oreste Della Rocca

Ответник: Poste Italiane SpA

Преюдициални въпроси

1.

Предвид вметнатия израз в точка 36 от Определение на Съда от 15 септември 2010 г. по дело Briot (C 386/09, Сборник, стр. I-8471), Директива 1999/70/ЕО (1), и по-специално клауза 2 към нея, отнася ли се и до срочното трудово правоотношение между работника и агенцията за временна заетост или между работника и ползвателя, и следователно Директива 1999/70/ЕО урежда ли посочените правоотношения?

2.

При липса на други забранителни мерки, разпоредбата, която допуска определянето на срок в трудовия договор с агенцията за временна заетост, както и последващото му подновяване въз основа на технически, организационни или производствени изисквания не на агенцията и във връзка с конкретното срочно трудово правоотношение, а въз основа на общи изисквания на [ползвателя], които не са свързани с конкретното трудово правоотношение[,] отговаря ли на изискванията на клауза 5, параграф 1, буква а) към Директива 1999/70/ЕО, или може да представлява заобикаляне на същата директива? Трябва ли обективните изисквания, посочени в клауза 5, параграф 1, буква а) към Директива 1999/70/ЕО, да бъдат закрепени в документ и трябва ли те да се отнасят до конкретното срочно трудово правоотношение и неговото подновяване, поради което изтъкнатите общи обективни изисквания, които са обосновали сключването на договора за осигуряване на заетост [между агенцията и предприятието ползвател], да не са подходящи за изпълнение на разпоредбата на клауза 5, буква а)?

3.	Допуска ли клауза 5 към Директива 1999/70/ЕО последиците от злоупотребата да бъдат вменени на трето лице, в конкретния случай — на ползвателя?

---

(1)  Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/10

---

Преюдициално запитване, отправено от Tartu Ringkonnakohus (Естония) на 11 юни 2012 г. — Ragn-Sells AS/Sillamäe Linnavalitsus

(Дело C-292/12)

2012/C 243/18

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Tartu Ringkonnakohus

Страни в главното производство

Ищец: Ragn-Sells AS

Ответник: Sillamäe Linnavalitsus

Преюдициални въпроси

а)

Следва ли член 106, параграф 1, във връзка с член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че не се нарушават, в случай че държава членка разреши да бъдат предоставени срещу възнаграждение на дадено предприятие, стопанисващо определено съоръжение за третиране на отпадъци, изключителните права за обработване на битовите отпадъци на определена територия, при положение че в радиус от 260 км подобна дейност развиват много други конкурентни предприятия, притежаващи редица различни съоръжения за третиране на отпадъци, съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?

б)

Следва ли член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не се нарушава, ако държава членка разглежда като услуги от общ икономически интерес на първо място събирането и транспортирането на отпадъци и на второ място обработването на отпадъци, като обаче разделя тези услуги и по този начин ограничава свободната конкуренция на пазара на услугите във връзка с управлението на отпадъците?

в)

Може ли да се изключи прилагането на конкурентноправните разпоредби от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на процедура за отдаване на концесия за услугите по събирането и транспортирането на отпадъци, в която е предвидено условието, че изключителните права за третиране на отпадъците на определената в договора за концесия територия се предоставят на две предприятия?

г)

Следва ли член 16, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година да се тълкува в смисъл, че позовавайки се на принципа на близост, дадена държава членка може да ограничи конкуренцията и да разреши на предприятието, стопанисващо съоръжението за третиране на отпадъци, намиращо се в най-голяма близост до територията, на която се образуват отпадъците, да бъдат предоставени срещу възнаграждение изключителните права за третиране на отпадъците, при положение че в радиус от 260 км подобна дейност развиват много други конкурентни предприятия, притежаващи редица различни съоръжения за третиране на отпадъци, съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?

---

(1)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, стр. 3).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/10

---

Жалба, подадена на 13 юни 2012 г. от Telefónica S.A. и Telefónica de España, S.A.U. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 29 март 2012 г. по дело T-336/07, Telefónica и Telefónica de España/Комисия

(Дело C-295/12 P)

2012/C 243/19

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Telefónica S.A. и Telefónica de España, S.A.U. (представители: F. González Díaz и J. Baño Fos, abogados)

Други страни в производството: Европейска комисия, France Telecom España, S.A., Asociación de Usuarios de Servicios Bancarios (Ausbanc Consumo) и European Competitive Telecommunications Association

Искания на жалбоподателите

—

Главни искания да се отмени изцяло или частично Решение на Общия съд от 29 март 2012 г. по дело T-336/07, Telefónica и Telefónica de España/Комисия, въз основа на наличните доказателства, да се отмени изцяло или частично Решение на Европейската Комисия от 4 юли 2007 година относно по дело COMP/38.784 — Wanadoo España/Telefónica, да се отмени глобата или да се намали нейният размер на основание член 261 ДФЕС, да се отмени глобата или да се намали нейният размер поради неоснователна продължителност на производството пред Общия съд и до се осъдят Комисията и встъпилите страни в настоящото производство и в производството пред Общия съд да заплатят съдебните разноски.

—

При условията на евентуалност, в случай, че етапът на производството не позволява удовлетворяване на главните искания да се отмени решението на Общия съд и делото да се препрати на последния, за да се произнесе по него в светлината на разрешените от Съда правни въпроси, да се отмени глобата или да се намали нейният размер на основание член 261 ДФЕС и до се осъдят Комисията и встъпилите страни в настоящото производство и в производството пред Общия съд да заплатят съдебните разноски.

—	Във всички случаи по силата на член 15 ДФЕС, да се разреши достъп до протокола или записа от съдебното заседание пред Общия съд, проведено на 23 май 2011 г., както и да се проведе съдебно заседание.

Правни основания и основни доводи

Общият съд е допуснал:

нарушение на правото на защита на Telefónica поради: — несъразмерната продължителност на производството, — отхвърлянето на твърденията в приложенията, — отхвърлянето на твърденията по отношение на незадължителния характер на ресурса като релевантен фактор при определяне на последиците от поведението на Telefónica, — допускането на новите факти, които не фигурират в изложението на възраженията;

грешка при прилагане на правото при определяне на съответните пазари на едро;

грешка при прилагане на правото при преценката на твърдяното господстващо положение на Telefónica;

грешка при прилагане на правото и нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи поради допускането на вмешателство в правото на собственост на Telefónica върху незадължителен ресурс;

грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите при преценката на злоупотребата и нейното твърдяно въздействие върху конкуренцията във връзка с: — избора на ресурсите за пазара на едро, — анализа на дисконтираните парични потоци, — анализа период по период, — възможните или конкретните последици от поведението;

грешка при прилагане на правото при преценката на действията ultra vires на Комисията и нарушението на принципите на субсидиарност, пропорционалност, правна сигурност, лоялно сътрудничество и добра администрация;

нарушение на принципа на правна сигурност при определяне на законния лихвен процент и грешка при прилагане на правото при преценката на умишления или непредпазлив характер на поведението на Telefónica;

грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите при изчисляване на размера на глобата, inter alia, поради: — квалифицирането на нарушението като много тежко, — преценката на нарушението на принципите на равно третиране, пропорционалност и индивидуализиране на наказанията и — липсата на мотиви;

нарушение на член 229 ДЕО (понастоящем 261 ДФЕС).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/12

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2012 г. — Coats Holdings/Комисия

(Дело T-439/07) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазари на циповете и на „другите закопчалки“ - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Съгласувани увеличения на цените, определяне на минимални цени, подялба на клиентела и на пазари и обмен на друга търговска информация - Доказване - Едно и също продължавано нарушение - Погасителна давност - Право на защита - Глоби - Насоки)

2012/C 243/20

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Coats Holdings Ltd (Uxbridge, Middlesex, Обединено кралство) (представители: W. Sibree, C. Jeffs, K. O’Connell, J. Boyce, solicitors, и D. Anderson, QC)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и K. Mojzesowicz)

Предмет

Като главно искане, отмяната на Решение C(2007) 4257 окончателен на Комисията от 19 септември 2007 година относно производство съгласно член 81 [ЕО] (преписка COMP/39.168 — PO/Твърда кинкалерия: закопчалки), в частта, в която то се отнася до жалбоподателя, и при условията на евентуалност — искане за отмяна или намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Coats Holdings Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 37, 9.2.2008 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/12

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2012 г. — Berning & Söhne/Комисия

(Дело T-445/07) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазари на циповете, на „другите закопчалки“ и на машините за поставяне - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Съгласувани увеличения на цените, определяне на минимални цени, подялба на клиентела и на пазари и обмен на друга търговска информация - Доказване - Право на защита - Едно и също продължавано нарушение - Погасителна давност - Глоби - Продължителност и тежест на нарушението - Смекчаващи обстоятелства - Равно третиране - Пропорционалност)

2012/C 243/21

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Berning & Söhne GmbH & Co. KG (Вупертал, Германия) (представители: P. Niggemann и K. Gaßner, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: K. Mojzesowicz и R. Sauer)

Предмет

Като главно искане, отмяната на Решение C(2007) 4257 окончателен на Комисията от 19 септември 2007 година относно производство съгласно член 81 [ЕО] (преписка COMP/39.168 — PO/Твърда кинкалерия: закопчалки), а при условията на евентуалност — искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя с посоченото решение.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Berning & Söhne GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски

---

(1)  ОВ C 37, 9.2.2008 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/13

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2012 г. — YKK и др./Комисия

(Дело T-448/07) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазари на циповете, на „другите закопчалки“ и на машините за поставяне - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Съгласувани увеличения на цените, определяне на минимални цени, подялба на клиентела и на пазари и обмен на друга търговска информация - Едно и също продължавано нарушение - Доказване - Естество на нарушението и извършване - Реално отражение - Известие относно сътрудничеството - Глоби - Максимален размер - Възпиращ ефект на глобата - Равно третиране - Пропорционалност)

2012/C 243/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: YKK Corp. (Токио, Япония), YKK Holding Europe BV (Снеек, Нидерландия) и YKK Stocko Fasteners GmbH (Вупертал, Германия) (представители: първоначално H. Kaneko и C. Verannemann, avocats, впоследствие H. Kaneko, G. Williamson, solicitor и N. Green, QC)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouquet и K. Mojzesowicz)

Предмет

Като главно искане, отмяната на Решение C(2007) 4257 окончателен на Комисията от 19 септември 2007 година относно производство съгласно член 81 [ЕО] (преписка COMP/39.168 — PO/Твърда кинкалерия: закопчалки), в частта, в която то се отнася до жалбоподателите, и при условията на евентуалност — искане за отмяна или намаляване на размера на глобите, съответно наложени на жалбоподателите.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда YKK Corp., YKK Holding Europe BV и YKK Stocko Fasteners GmbH да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 51, 23.2.2008 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/13

---

Решение на Общия съд от 5 юли 2012 г. — Гърция/Комисия

(Дело T-86/08) (1)

(ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - Разходи, изключени от финансиране - Плодове и зеленчуци - Развитие на селските райони - Неспазване на сроковете за плащане - Изпълнение на решение на Съда - Сила на пресъдено нещо - 24-месечен срок - Принцип на пропорционалност)

2012/C 243/23

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: първоначално V. Kontolaimos, S. Charitaki и M. Tassopoulou, впоследствие M. Tassopoulou, I. Chalkias и K. Tsagkaropoulos)

Ответник: Европейска комисия (представители: H. Tserepa-Lacombe, подпомаган от адв. P. Katsimani)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2008/68/ЕО от 20 декември 2007 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ (ОВ L 18, 2008 г. стр. 12), в частта, в която това решение се отнася до някои направени от Република Гърция разходи

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 142, 7.6.2008 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/13

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2012 г. — Microsoft/Комисия

(Дело T-167/08) (1)

(Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Клиентски операционни системи за персонален компютър - Операционни системи за сървъри на работни групи - Отказ на предприятието с господстващо положение да предостави информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да разреши използването ѝ - Изпълнение на задължения, произтичащи от решение, с което се установява нарушение и се налага определено поведение - Периодична имуществена санкция)

2012/C 243/24

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Microsoft Corp. (Redmond, Вашингтон, САЩ) (представители: J.-F. Bellis и I. Forrester, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Christoforou, V. Di Bucci, F. Castillo de la Torre и N. Khan)

Встъпили в подкрепа на жалбоподателя страни: The Computing Technology Industry Association, Inc. (Оукбрук Терас, Илиноис, САЩ) (представители: G. van Gerven и T. Franchoo, avocats); и Association for Competitive Technology, Inc. (Вашингтон, DC, САЩ) (представители: първоначално D. Went и H. Pearson, solicitors, впоследствие H. Mercer, QC)

Встъпили в подкрепа на ответника страни: Free Software Foundation Europe eV (Хамбург, Германия) и Samba Team (Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ) (представители: C. Piana и T. Ballarino, avocats); Software & Information Industry Association (Вашингтон, DC) (представители: T. Vinje и D. Dakanalis, solicitors, и A. Tomtsis, avocat); European Committee for Interoperable Systems (ECIS) (Брюксел, Белгия) (представители: T. Vinje, solicitor, M. Dolmans, N. Dodoo и A. Ferti, avocats); International Business Machines Corp. (Армонк, Ню Йорк, САЩ) (представители: M. Dolmans и T. Graf, avocats); Red Hat, Inc. (Уилмингтън, Делауеър, САЩ) (представители: C.-D. Ehlermann, S. Völcker, avocats, и C. O’Daly, solicitor); и Oracle Corp. (Редууд Шорс, Калифорния, САЩ) (представители: T. Vinje, solicitor, и D. Paemen, avocat)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2008) 764 окончателен на Комисията от 27 февруари 2008 година за определяне на окончателния размер на периодичните санкционни плащания, наложени на Microsoft Corp. с Решение C(2005) 4420 окончателен (дело COMP/C 3/37.792 — Microsoft) и при условията на евентуалност искане за отмяна или намаляване на периодичната имуществена санкция, наложена с това решение на жалбоподателя

Диспозитив

1.

Определя размера на периодичната имуществена санкция, наложена на Microsoft Corp. в член 1 от Решение C(2008) 764 окончателен на Комисията от 27 февруари 2008 година за определяне на окончателния размер на периодичните санкционни плащания, наложени на Microsoft Corp. с Решение C(2005) 4420 окончателен (дело COMP/C 3/37.792 — Microsoft), на 860 млн. евро.

2.

Microsoft понася направените от него съдебни разноски, 95 % от съдебните разноски, направени от Европейската комисия, с изключение на съдебните ѝ разноски във връзка с встъпването на The Computing Technology Industry Association, Inc. и на Association for Competitive Technology, Inc., и 80 % от съдебните разноски, направени от Free Software Foundation Europe e.V. и Samba Team, Software & Information Industry Association, European Committee for Interoperable Systems, International Business Machines Corp., Red Hat Inc. и Oracle Corp.

3.	Комисията понася 5 % от направените от нея съдебни разноски, с изключение на съдебните разноски във връзка с встъпването на The Computing Technology Industry Association, Inc. и Association for Competitive Technology, Inc.

4.	The Computing Technology Industry Association и Association for Competitive Technology понасят поотделно както направените от тях съдебни разноски, така и съдебните разноски на Комисията във връзка с тяхното встъпване.

5.	Free Software Foundation Europe и Samba Team, Software & Information Industry Association, European Committee for Interoperable Systems, International Business Machines, Red Hat и Oracle понасят 20 % от направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 171, 5.7.2008 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/14

---

Решение на Общия съд от 28 юни 2012 г. — I Marchi Italiani и Basile/СХВП — Osra (B. Antonio Basile 1952)

(Дело T-133/09) (1)

(Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „B. Antonio Basile 1952“ - По-ранна национална словна марка „BASILE“ - Относително основание за отказ - Ограничаване на правата вследствие търпимост - Член 53, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 54, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1 от Регламент № 207/2009)

2012/C 243/25

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: I Marchi Italiani Srl (Неапол, Италия) и Antonio Basile (Giugliano in Campania) (представители: адв. G. Militerni, адв. L. Militerni и адв. F. Gimmelli)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално A. Sempio, впоследствие P. Bullock)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Osra SA (Rovereta, Сан Марино) (представители: адв. A. Masetti Zannini de Concina, адв. R. Cartella и адв. G. Petrocchi)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 9 януари 2009 г. (преписка R 502/2008-2), постановено в производство по обявяване на недействителност между Osra SA и I Marchi Italiani Srl

Диспозитив

1.	По дело T-133/09 името на втория жалбоподател Antonio Basile се заличава от списъка на жалбоподателите.

2.	Отхвърля жалбата.

3.	Осъжда I Marchi Italiani Srl да заплати съдебните разноски, с изключение на съдебните разноски, свързани с оттеглянето.

4.	Г-н Basile понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 141, 20.6.2009 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/15

---

Решение на Общия съд от 28 юни 2012 г. — Basile и I Marchi Italiani/СХВП — Osra (B. Antonio Basile 1952)

(Дело T-134/09) (1)

(Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „B. Antonio Basile 1952“ - По-ранна национална словна марка „BASILE“ - Относително основание за отказ - Изгубване на права вследствие на търпимост - Член 53, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 54, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1 от Регламент № 207/2009)

2012/C 243/26

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Antonio Basile (Giugliano in Campania, Италия) и I Marchi Italiani Srl (Неапол, Италия) (представители: G. Militerni, L. Militerni и F. Gimmelli, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представители: първоначално A. Sempio, впоследствие P. Bullock)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Osra SA (Rovereta, Сан Марино) (представители: A. Masetti Zannini de Concina, R. Cartella и G. Petrocchi, avocats)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 9 януари 2009 г. (преписка R 1436/2007-2), относно производство за обявяване на недействителност между Osra SA и M. Antonio Basile.

Диспозитив

1.	По дело T-134/09 името на втория жалбоподател I Marchi Italiani Srl се заличава от списъка на жалбоподателите.

2.	Отхвърля жалбата.

3.	Осъжда г-н Antonio Basile да заплати съдебните разноски, с изключение на тези, които са свързани с оттеглянето.

4.	I Marchi Italiani Srl понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 141, 20.6.2009 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/15

---

Решение на Общия съд от 3 юли 2012 г. — Дания/Комисия

(Дело T-212/09) (1)

(ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - Разходи, изключени от финансиране - Арабски култури - Необработване на площите)

2012/C 243/27

Език на производството: датски

Страни

Жалбоподател: Кралство Дания (представители: първоначално J. Bering Liisberg, впоследствие V. Pasternak Jørgensen, подпомагани от адв. P. Biering и адв. J. Pinborg)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално N. Rasmussen и F. Jimeno Fernández, впоследствие F. Jimeno Fernández, подпомагани от T. Ryhl)

Предмет

Жалба за частична отмяна на Решение 2009/253/ЕО на Комисията от 19 март 2009 г. за изключване от общностно финансиране на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (ОВ L 75, стр. 15), доколкото с него се изключват от общностно финансиране някои разходи, направени от Кралство Дания на основание необработване на площите.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 193, 15.8.2009 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/15

---

Решение на Общия съд от 29 юни 2012 г. — E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия

(Дело T-360/09) (1)

(Конкуренция - Картели - Германски и френски пазар на природен газ - Решение, с което се констатира нарушение на член 81 ЕО - Разпределяне на пазара - Продължителност на нарушението - Глоби)

2012/C 243/28

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: E.ON Ruhrgas AG (Есен, Германия) и E.ON AG (Дюселдорф, Германия) (представители: G. Wiedemann и T. Klose, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, A. Bouquet и R. Sauer, подпомагани от M. Buntscheck, avocat)

Предмет

Като главно искане, отмяна на Решение C(2009) 5355 окончателен на Комисията от 8 юли 2009 година относно производство по член 81 [ЕО] (дело COMP/39.401 — E.ON/GDF) и при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера наложената на жалбоподателите глоба.

Диспозитив

1.

Отменя член 1 от Решение C(2009) 5355 окончателен на Комисията от 8 юли 2009 година относно производство по член 81 [ЕО] (дело COMP/39.401 — E.ON/GDF), от една страна, в частта, в която е констатирано, че нарушението е продължило от 1 януари 1980 г. поне до 24 април 1998 г., що се отнася до извършеното в Германия нарушение, и от друга страна, в частта, в която е констатирано наличието на нарушение, извършено във Франция в периода от 13 август 2004 г. до 30 септември 2005 г.

2.	Определя размера на глобата, наложена на E.ON Ruhrgas AG и на E.ON AG с член 2, буква а) от Решение C(2009) 5355 окончателен, на 320 милиона евро.

3.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 282, 21.11.2009 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/16

---

Решение на Общия съд от 29 юни 2012 г. — GDF Suez/Комисия

(Дело T-370/09) (1)

(Конкуренция - Картели - Германски и френски пазар на природен газ - Решение, с което се констатира нарушение на член 81 ЕО - Разпределяне на пазара - Продължителност на нарушението - Глоби)

2012/C 243/29

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: GDF Suez (Париж, Франция) (представители: адв. J.-P. Gunther и адв. C. Breuvart)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, A. Bouquet и R. Sauer)

Предмет

Като главно искане, частична отмяна на Решение C(2009) 5355 окончателен на Комисията от 8 юли 2009 година относно производство по член 81 [ЕО] (дело COMP/39.401 — E.ON/GDF) и при условията на евентуалност — искане за отмяна или намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба

Диспозитив

1.

Отменя член 1 от Решение C(2009) 5355 окончателен на Комисията от 8 юли 2009 година относно производство по член 81 [ЕО] (дело COMP/39.401 — E.ON/GDF), от една страна, в частта, в която е констатирано, че нарушението е продължило от 1 януари 1980 г. поне до 24 април 1998 г., що се отнася до извършеното в Германия нарушение, и от друга страна, в частта, в която е констатирано наличието на нарушение, извършено във Франция в периода от 13 август 2004 г. до 30 септември 2005 г.

2.	Определя размера на глобата, наложена на GDF Suez SA с член 2, буква б) от Решение C(2009) 5355 окончателен, на 320 милиона евро.

3.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 282, 21.11.2009 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/16

---

Решение на Общия съд от 5 юли 2012 г. — Comercial Losan/СХВП — McDonald’s International Property (Mc. Baby)

(Дело T-466/09) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „Mc. Baby“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „Mc Kids. always quality. always fun!“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 243/30

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Comercial Losan, SLU (Сарагоса, Испания) (представител: адв. A. Vela Ballesteros)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: McDonald’s International Property Co. Ltd (Wilmington, Делауеър, САЩ)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 1 септември 2009 г. (преписка R 1706/2008-1) във връзка с производство по възражение между McDonald’s International Property Co. Ltd и Comercial Losan, SLU.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Comercial Losan, SLU да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 24, 30.1.2010 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/17

---

Решение на Общия съд от 5 юли 2012 г. — Deutscher Ring/СХВП (Deutscher Ring Sachversicherungs-AG)

(Дело T-209/10) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „Deutscher Ring Sachversicherungs-AG“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 243/31

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutscher Ring Sachversicherungs-AG (Хамбург, Германия) (представител: E. Busse, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 11 март 2010 г. (преписка R 1290/2009-1) относно заявка за регистрация на словната марка „Deutscher Ring Sachversicherungs-AG“ като марка на Общността.

Диспозитив

1.	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 11 март 2010 г. (преписка R 1290/2009-1).

2.	Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 179, 3.7.2010 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/17

---

Решение на Общия съд от 28 юни 2012 г. — Constellation Brands/СХВП (COOK’S)

(Дело T-314/10) (1)

(Марка на Общността - Словна марка на Общността „COOK’S“ - Липса на искане за подновяване на регистрацията на марката - Заличаване на марката с изтичането на срока на регистрацията - Молба за restitutio in integrum - Член 81 от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 243/32

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Constellation Brands, Inc. (Fairport, Ню Йорк, Съединени американски щати) (представител: B. Brandreth, barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: D. Botis и V. Melgar)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 29 април 2010 г. (преписка R 1048/2009-1) в частта, с която се отхвърля молбата за restitutio in integrum.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата

2.	Осъжда Constellation Brands, Inc да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 260, 25.9.2010 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/17

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2012 г. — Interkobo/СХВП — XXXLutz Marken (my baby)

(Дело T-523/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „my baby“ - По-ранни национална и международна словни марки „MYBABY“ и по-ранна национална фигуративна марка „mybaby“ - Относително основание за отказ - Непредставяне на доказателства на езика на производството по възражение - Оправдани правни очаквания - Правило 19, параграф 3, правило 20, параграф 1 и правило 98, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95)

2012/C 243/33

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Interkobo sp. z o.o. (Łódź, Полша) (представители: адв. R. Skubisz и адв. K. Ziemski)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: XXXLutz Marken GmbH (Wels, Австрия) (представител: адв. H. Pannen)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 8 септември 2010 г. (преписка № R 88/2009-4) относно производство по възражение между Interkobo sp. z o.o. и XXXLutz Marken GmbH

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Interkobo sp. z o.o. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 13, 15.1.2011 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/18

---

Решение на Общия съд от 3 юли 2012 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело T-594/10 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Социално осигуряване - Възстановяване на медицински разходи - Акт с неблагоприятни последици - Мълчалив отказ)

2012/C 243/34

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: адв. G. Cipressa)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от адв. A. Dal Ferro)

Предмет

Жалба срещу определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 6 октомври 2010 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-2/10, все още непубликувано в Сборника) с искане за отмяна на това определение

Диспозитив

1.	Отменя определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 6 октомври 2010 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-2/10, все още непубликувано в Сборника).

2.	Връща делото на Съда на публичната служба.

3.	Не се произнася по съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 55, 19.2.2011 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/18

---

Решение на Общия съд от 4 юли 2012 г. — Laboratoires CTRS/Комисия

(Дело T-12/12) (1)

(Лекарствени продукти за хуманна употреба - Разрешение за търговия с лекарствения продукт „Orphacol“ - Писмо, уведомяващо ищеца за намерението на Комисията да не издаде разрешение - Искане за установяване на неправомерно бездействие - Изразяване на становище от Комисията - Недопустимост - Искане за отмяна - Приемане на ново решение - Липса на основание за произнасяне)

2012/C 243/35

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Laboratoires CTRS (Булон-Биланкур, Франция) (представители: K. Bacon, barrister, M. Utges Manley и M. Barnden, solicitors)

Ответник: Европейска комисия (представители: E. White и L. Banciella)

Страни, встъпили в подкрепа на ищеца: Чешка република (представители: M. Smolek и D. Hadroušek), Френска република (представител: G. de Bergues) и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: E. Jenkinson и S. Ossowski, впоследствие E. Jenkinson и H. Walker, подпомагани от J. Holmes, barrister)

Предмет

Искане за установяване на неправомерно бездействие на Комисията, доколкото същата не е приела окончателно решение по отношение на заявлението за издаване на разрешение за търговия с лекарствения продукт „Orphacol“, а при условията на евентуалност — искане за отмяна на решението, за което се твърди, че се съдържа в писмото на Комисията от 5 декември 2011 г., и с което се отхвърля заявлението на ищеца за издаване на посоченото разрешение

Диспозитив

1.	Отхвърля искането за установяване на неправомерно бездействие като недопустимо.

2.	Основанието за произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане за отмяна е отпаднало.

3.	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Laboratoires CTRS.

4.	Чешката република, Френската република и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 58, 25.2.2012 г.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/19

---

Жалба, подадена на 18 май 2012 г. — Technion и Technion Research & Development Foundation/Комисия

(Дело T-216/12)

2012/C 243/36

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Technion — Israel Institute of Technology (Хайфа, Израел) и Technion Research & Development Foundation Ltd (Хайфа) (представител: адв. D. Grisay)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да разгледа настоящата жалба за отмяна, основана на член 263 ДФЕС,

—	да я обяви за допустима, и

—	главно да обяви жалбата за основателна и да отмени решението на генерална дирекция „Информационно общество и медии“ на Комисията, съдържащо се в нейното писмо от 13 март 2012 г., относно прихващане срещу TECHNION,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две правни основания, които в основната си част са идентични или сходни с изложените в рамките на дело T-657/11, Technion и Technion Research & Development Foundation/Комисия (1).

---

(1)  ОВ C 73, 2012 г., стр. 28.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/19

---

Жалба, подадена на 23 май 2012 г. — Accorinti и др./ЕЦБ

(Дело T-224/12)

2012/C 243/37

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Alessandro Accorinti (Nichelino, Италия), Michael Acherer (Bressanone, Италия), Giuliano Agostinetti (Mestre, Италия), Marco Alagna (Милано, Италия), Riccardo Alagna (Милано, Италия), Agostino Amalfitano (Forio, Италия), Emanuela Amsler (Торино, Италия), Francine Amsler (Торино, Италия), Alessandro Anelli (Bellinzago Novarese, Италия), Angelo Giovanni Angione (Potenza, Италия), Giancarlo Antonelli (Верона, Италия), Giuseppe Aronica (Licata, Италия), Elisa Arsenio (Sesto San Giovanni, Италия), Pasquale Arsenio (Sesto San Giovanni, Италия), Luigi Azzano (Concordia Sagittaria, Италия), Giovanni Baglivo (Лече, Италия), Stefano Baldoni (Matera, Италия), Giulio Ballini (Lonato, Италия), Antonino Barbara (Неапол, Италия), Armida Baron (Cassola, Италия), Paolo Baroni (Рим, Италия), Lucia Benassi (Scandiano, Италия), Michele Benelli (Madignano, Италия), Erich Bernard (Lana, Италия), Flaminia Berni (Рим, Италия), Adriano Bianchi (Omegna, Италия), Massimiliano Bigi (Montecchio Emilia, Италия), Daniele Fabrizio Bignami (Милано, Италия), Sergio Borghesi (Coredo, Италия), Borghesi Srl (Cles, Италия), Sergio Bovini (Cogoleto, Италия), Savino Brizzi (Торино, Италия), Annunziata Brum (Badiola, Италия), Christina Brunner (Laives, Италия), Giovanni Busso (Caselette, Италия), Fabio Edoardo Cacciuttolo (Милано, Италия), Vincenzo Calabrò (Рим, Италия), Carlo Cameranesi (Ancona, Италия), Giuseppe Campisciano (Besana in Brianza, Италия), Allegra Canepa (Пиза, Италия), Luca Canonaco (Комо, Италия), Piero Cantù (Vimercate, Италия), Fabio Capelli (Tortona, Италия), Gianluca Capello (Sanremo, Италия), Sergio Capello (Sanremo, Италия), Mario Carchini (Carrara, Италия), Filippo Carosi (Рим, Италия), Elena Carra (Рим, Италия), Claudio Carrara (Nembro, Италия), Ivan Michele Casarotto (Верона, Италия), Anna Maria Cavagnetto (Торино, Италия), Gabriele Lucio Cazzulani (Segrate, Италия), Davide Celli (Римини, Италия), Antonio Cerigato (Ferrara, Италия), Paolo Enrico Chirichilli (Рим, Италия), Celestino Ciocca (Рим, Италия), Mariagiuseppa Civale (Милано, Италия), Roberto Colicchio (Милано, Италия), Edoardo Colli (Триест, Италия), Nello Paolo Colombo (Casatenovo, Италия), Mario Concini (Tuenno, Италия), Marika Congestrì (S. Onofrio, Италия), Luigi Corsini (Pistoia, Италия), Maria Chiara Corsini (Генуа, Италия), Aniello Cucurullo (Civitavecchia, Италия), Roberto Cugola (Melara, Италия), Roberto Cupioli (Римини, Италия), Giuseppe D’Acunto (Lucca — S. Anna, Италия), Stefano D’Andrea (Ancona, Италия), Nazzareno D’Amici (Рим, Италия), Michele Damelon (Gruaro, Италия), Piermaria Carlo Davoli (Милано, Италия), Iole De Angelis (Рим, Италия), Roberto De Pieri (Treviso, Италия), Stefano De Pieri (Martellago, Италия), Ario Deasti (Sanremo, Италия), Stefano Marco Debernardi (Aosta, Италия), Gianfranco Del Mondo (Casoria, Италия), Salvatore Del Mondo (Gaeta, Италия), Gianmaria Dellea (Castelveccana, Италия), Gianmarco Di Luigi (Sant’Antimo, Италия), Alessandro Di Tomizio (Reggello, Италия), Donata Dibenedetto (Altamura, Италия), Angela Dolcini (Pavia, Италия), Denis Dotti (Милано, Италия), Raffaele Duino (San Martino Buon Albergo, Италия), Simona Elefanti (Montecchio Emilia, Италия), Maurizio Elia (Рим, Италия), Claudio Falzoni (Besnate, Италия), Enrico Maria Ferrari (Рим, Италия), Giuseppe Ferraro (Pago Vallo Lauro, Италия), Fiduciaria Cavour Srl (Рим, Италия), Giorgio Filipello (Caccamo, Италия), Giovanni Filipello (Caccamo, Италия), Dario Fiorin (Венеция, Италия), Guido Fortunati (Верона, Италия), Achille Furioso (Agrigento, Италия), Monica Furlanis (Concordia Sagittaria, Италия), Vitaliano Gaglianese (San Giuliano Terme, Италия), Antonio Galbo (Palermo, Италия), Gianluca Gallino (Милано, Италия), Giandomenico Gambacorta (Рим, Италия), Federico Gatti (Besana in Brianza, Италия), Raffaella Maria Fatima Gerardi (Lavello, Италия), Mauro Gini (Bressanone, Италия), Barbara Giudiceandrea (Рим, Италия), Riccardo Grillini (Lugo, Италия), Luciano Iaccarino (Верона, Италия), Vittorio Iannetti (Carrara, Италия), Franz Anton Inderst (Marlengo, Италия), Hermann Kofler (Merano, Италия), Alessandro Lepore (Giovinazzo, Италия), Fabio Lo Presti (Ponte S. Pietro, Италия), Silvia Locatelli (Brembate, Италия), Nicola Lozito (Grumo Appula, Италия), Rocco Lozito (Grumo Appula, Италия), Fabio Maffoni (Soncino, Италия), Silvano Maffoni (Orzinuovi, Италия), Bruno Maironi Da Ponte (Bergamo, Италия), Franco Maironi Da Ponte (Bergamo, Италия), Michele Maironi Da Ponte (Bergamo, Италия), Francesco Makovec (Lesmo, Италия), Concetta Mansi (Matera, Италия), Angela Marano (Melito di Napoli, Италия), Bruno Marchetto (Милано, Италия), Fabio Marchetto (Милано, Италия), Sergio Mariani (Милано, Италия), Lucia Martini (Scandicci, Италия), Alessandro Mattei (Treviso, Италия), Giorgio Matterazzo (Seregno, Италия), Mauro Mazzone (Верона, Италия), Ugo Mereghetti (Brescia, Италия) e quale procuratore di Fulvia Mereghetti (Casamassima, Италия), Vitale Micheletti (Brescia, Италия), Giuseppe Mignano (Генуа, Италия), Fabio Mingo (Ladispoli, Италия), Giovanni Minorenti (Guidonia Montecelio, Италия), Filippo Miuccio (Рим, Италия), Fulvio Moneta Caglio de Suvich (Милано, Италия), Giancarlo Monti (Милано, Италия), Angelo Giuseppe Morellini (Besana in Brianza, Италия), Barbara Mozzambani (San Martino Buon Albergo, Италия), Mario Nardelli (Gubbio, Италия), Eugenio Novajra (Udine, Италия), Giorgio Omizzolo (Baone, Италия), Patrizia Paesani (Рим, Италия), Luigi Paparo (Volla, Италия), Davide Pascale (Милано, Италия), Salvatore Pasciuto (Gaeta, Италия), Sergio Pederzani (Ossuccio, Италия), Aldo Perna (Неапол, Италия), Marco Piccinini (San Mauro Torinese, Италия), Nicola Piccioni (Soncino, Италия), Mauro Piliego (Bolzano, Италия), Vincenzo Pipolo (Рим, Италия), Johann Poder (Silandro, Италия), Giovanni Polazzi (Милано, Италия), Santo Pullarà (Римини, Италия), Patrizio Ragusa (Рим, Италия), Rosangela Raimondi (Arluno, Италия), Massimo Ratti (Милано, Италия), Gianni Resta (Imola, Италия), Giuseppe Ricciarelli (San Giustino, Италия), Enrica Rivi (Scandiano, Италия), Maria Rizescu (Pesaro, Италия), Alessandro Roca (Торино, Италия), Mario Римni (Милано, Италия), Claudio Римno (Неапол, Италия), Gianfranco Римno (Pisticci, Италия), Ivo Rossi (Nettuno, Италия), Alfonso Russo (Scandiano, Италия), Iginio Russolo (San Quirinino, Италия), Francesco Sabato (Барселона, Испания), Giuseppe Salvatore (Silvi, Италия), Luca Eudilio Sarzi Amadé, (Милано, Италия), Tiziano Scagliola (Terlizzi, Италия), Antonio Scalzullo (Avellino, Италия), Liviano Semeraro (Gavirate, Италия), Laura Liliana Serpente (Ancona, Италия), Maria Grazia Serpente (Ancona, Италия), Luciana Serra (Милано, Италия), Giuseppe Silecchia (Altamura, Италия), Paolo Sillani (Bergamo, Италия), Vincenzo Solombrino (Неапол, Италия), Patrizia Spiezia (Casoria, Италия), Alberto Tarantini (Рим, Италия), Halyna Terentyeva (Concordia Sagittaria, Италия), Vincenzo Tescione (Caserta, Италия), Riccardo Testa (Cecina, Италия), Salvatore Testa (Pontinia, Италия), Nadia Toneatti (Триест, Италия), Giuseppe Ucci (Комо, Италия), Giovanni Urbanelli (Pescara, Италия), Giuseppina Urciuoli (Avellino, Италия), Amelia Vaccaro (Chiavari, Италия), Maria Grazia Valentini (Tuenno, Италия), Giancarlo Vargiu (Bologna, Италия), Salvatore Veltri Barraco Alestra (Marsala, Италия), Roberto Vernero (Милано, Италия), Vincenza Vigilia (Castello d’Agogna, Италия), Celso Giuliano Vigna (Castel San Pietro Terme, Италия), Roberto Vignoli (Santa Marinella, Италия), Georg Weger (Merano, Италия), Albino Zanichelli (Busana, Италия), Andrea Zecca (Рим, Италия) и Maurizio Zorzi (Ora, Италия) (представители: S. Sutti и R. Spelta, avvocati)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да приеме, че жалбата е допустима,

—	да отмени Решение на ЕЦБ 2012/153/ЕС от 5 март 2012 г.„относно допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция в контекста на предложението на Република Гърция за обмен на дълг“,

—	да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С решението, което е предмет на обжалване в настоящото производство, Република Гърция предоставя в полза на националните централни банки подобрение на обезпеченията под формата на схема за обратно изкупуване, което представлява допълнително задължително условие, за да могат дълговите инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция, да се считат допустими в контекста на предложението на Република Гърция за обмен на дълг, поне докато продължава това допълнително подобрение на обезпечения от страна на посочената държава членка; това е форма на кредитно улеснение, подчинено на условията на механизъм за обратно изкупуване, направляван едностранно от Управителния съвет на ЕЦБ в полза на националните централни банки. Според жалбоподателите в обжалваното решение не се споменават изобщо частните инвеститори, т.нар. приобретатели на дребно на гръцки облигации.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушаване на съществени изисквания за форма (липса на мотиви и неправилно определяне на правната основа). — В това отношение се твърди по-конкретно, че обжалваното решение не е мотивирано, включително относно това защо ЕЦБ е решила да приеме, че гръцките облигации са допустими, защо Република Гърция трябва да предостави подобрение на обезпечението в полза на всички национални централни банки и само на тях, и защо частните инвеститори на дребно трябва всъщност да понесат последствията от преференциалното третиране на някои субекти. — Що се отнася до правната основа, обжалваното решение нямало нищо общо с паричната политика и ценовата стабилност, посочени в член 127 ДФЕС.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на Договора и на правните разпоредби за неговото прилагане (нарушение на принципа на равно третиране, нарушение на принципа на добра администрация, нарушение на принципа на държавния дълг, нарушение на членове 123 ДФЕС и 21 от Устава на Централната Европейска банка, нарушение на принципа на пропорционалност). — Според жалбоподателите в настоящия случай било явно нарушението на принципа на равно третиране, доколкото всички те, също като ЕЦБ и националните централни банки, като притежатели на съответните ценни книжа са кредитори на гръцката държава и претърпените от тях вреди в определен размер могат да причинят същите последици на европейската икономика като цяло. — Бил нарушен и принципът на държавния дълг, който произтича от самата структура на Европейския съюз, и по силата на който всяка държава членка носи отговорност само за собствения си дълг и дългът само на една държава не може да влияе на финансите и стабилността на единната валута. Самата структура на Икономическия и валутен съюз според Договора от Маастрихт, не допуска взаимна отговорност за дълговете, а напротив, задължава всяка държава членка да поддържа публичните си финанси в ред и да се справя със собствените си задължения. — С обжалваното решение ЕЦБ нарушила също разпоредбите на първичното и на вторичното право като осигурила неколкократно финансова подкрепа, по-конкретно в нарушение на член 123 ДФЕС.

3.

Третото правно основание е изведено от наличието в настоящия случай на злоупотреба с власт — Жалбоподателите не са убедени, че решение, което поставя допустимостта на дълговите инструменти на държава членка в зависимост от условието държавата членка да предприеме действия под формата на схема за обратно изкупуване в полза на националните централни банки, отговаря на целта за борба с инфлацията, посочена в член 127 ДФЕС, който е посочен като правна основа на обжалваното решение. — Освен това с решението, предмет на настоящото производство по обжалване, ЕЦБ фактически създава поредната форма на непряка финансова помощ за Република Гърция, като суспендира минималните изисквания за праговете за кредитно качество на Евросистемата по отношение на гръцките държавни ценни книжа, предмет на покритието, осигурено от подобряването на гаранциите, и превишавайки по този начин правата, които ѝ дава уставът ѝ, които не включват никаква форма на кредитни облекчения.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/21

---

Жалба, подадена на 23 май 2012 г. — Axa Belgium/Комисия

(Дело T-230/12)

2012/C 243/38

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Axa Belgium (Брюксел, Белгия) (представител: адв. G. Cleenewerck de Crayencour)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Общият съд:

—	да отмени дебитни известия № 7141101047 за 1 590,62 EUR от 23.3.2012 г. и № 7141101053 за 10 160,88 EUR от 23.3.2012 г.;

—	да отмени плащането, осъществено чрез прихващане на вземания със задължения на Комисията с писмо от 26 март 2012 г., адресирано до Axa Belgium S.A. (писмо под номер D (2012) C4 — B.2 — 000212, подписано от г-н B. от Генерална дирекция „Бюджет“);

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на своята жалба.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушението на Договорите и от допусната грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията издала дебитни известия за необосновани вземания и предприела събиране чрез прихващане на вземания, които не били установени, ликвидни и изискуеми. Жалбоподателят твърди, че Комисията претендира суми, които надхвърлят общоприето допустимото, в рамките на встъпването на Комисията в правата на своите длъжностни лица, пострадали при произшествия, причинителите на които са застраховани от жалбоподателя за гражданска отговорност.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушението на принципа на добро администриране и на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията предприела прихващане въпреки договорното задължение да не го прави и въпреки обстоятелството, че в продължение на много години е приемала уреждането на споровете чрез преговори, без да прибягва до прихващане и изчаквайки съответните решения на белгийските съдилища.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/21

---

Жалба, подадена на 29 май 2012 г. — Wilmar Trading/СХВП — „Агроекола“ ЕООД (ULTRA CHOCO)

(Дело T-232/12)

2012/C 243/39

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Wilmar Trading Pte Ltd (Сингапур, Сингапур) (представител: E. Miller, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав:„Агроекола“ ЕООД (София, България)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 27 март 2012 г. по преписка R 87/2012-1;

—	да разпореди на СХВП да разгледа жалбата срещу решението на отдела по споровете от 10 ноември 2011 г. по възражение № B001760043 и да продължи разглеждането по общия ред.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „ULTRA CHOCO“ за стоки от класове 29, 30 и 31 — заявка за регистрация като марка на Общността № 9221111

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрация като сингапурска марка T0113987B на словната марка „ultra choco“ за стоки от клас 29; нерегистрирана като българска и като марка [на Общността] марка „ULTRA CHOCO“ на основание член 8, параграф 3 и член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета

Решение на отдела по споровете: изцяло отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: приема, че жалбата не е била подадена.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 3, буква a), точка ii) и буква б), и на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2869/95 от 13 декември 1995 година относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/22

---

Иск, подаден на 1 юни 2012 г. — Amitié/Комисия

(Дело T-234/12)

2012/C 243/40

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Amitié Srl (Болоня, Италия) (представители: D. Bogaert и M. Picat, lawyers)

Ответник: Европейския съюз, представляван от Европейската комисия

Искания

—	да се установи, че по следните изпратени от Комисията дебитни известия не се дължи плащане: — 50 458,23 EUR в рамките на договора относно проекта „MINERVAPLUS“, сключен между ищеца и Комисията; — 358 712,35 EUR в рамките на договора относно проекта „MICHAEL“, сключен между ищеца и Комисията.

—	да се установи, че искането за възстановяване на общата сума от 1 083 616,89 EUR не е основателно;

—	да се установи, че Комисията не е имала право на 11 юни 2011 г. да наложи на ищеца процедура по екстраполация в рамките на договора относно проекта „BSOLE“;

—	да се установи, че прилагането на процедура по екстраполация не е обосновано от гледна точка на белгийското право;

—	да се установи, че Комисията не е имала право да приложи процес по екстраполация към договора относно проекта „BSOLE“, считано от 14 януари 2010 г.;

—	да се установи, че едностранното замразяване на плащанията по договорите относно проектите „ATHENA“ и „JUDAICA“ е необосновано от гледна точка на люксембургското право;

—	да се разпореди незабавно размразяване на финансовото участие на Общността, и по-специално на сумата от 263 120 EUR, блокирана по проекта „JUDAICA“ от 8 февруари 2010 г., а по проекта „ATHENA“ — от 14 юни 2010 г.;

—

да се разпоредби незабавно извършване на плащане на датата на постановяване на решението чрез банков превод на: — банковата сметка на координатора на проекта съгласно член 6.2 от договора относно проекта „JUDAICA“; — банковата сметка на координатора на проекта съгласно член 6.2 от договора относно проекта „ATHENA“;

—

да се осъди Комисията да плати: — сумата от 150 000 EUR, съответстваща на (неокончателното) възнаграждение на правните съветници и на италианския одитор, и — сумата от 256 824,17 EUR, съответстваща на обезщетението за вредите, причинени вследствие на неоснователното или представляващо злоупотреба замразяване на плащанията от Европейската комисия по договора относно проекта „ATHENA“ и по договора относно проекта „JUDAICA“;

—

да се осъди Комисията да възстанови на ищеца всички съдебни и други разноски, направени в рамките на настоящото производство, тъй като единствено нейното нелоялно поведение довело до възникването на разглеждания спор. Предвид естеството и характера на спора размерът на съдебните разноски неокончателно възлизал на EUR 50 000; и

—	да се приеме, че постановеното по настоящото дело решение подлежи на незабавно изпълнение, независимо от евентуалното му обжалване.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че ищецът следва да носи отговорност за заплащането на определена сума съгласно одита на Комисията quod non, ищецът иска от Общия съд:

—

да установи, че ищецът носи отговорност само за сумата от 54 195,05 EUR, а не за сумата от 1 083 616,89 EUR, тъй като съгласно установената в Белгия и Люксембург съдебна практика относно санкциониране на злоупотреби на Комисията отговорност се носи само за обикновеното упражняване [на правата по договора], т.е. за сумата от 54 195,05 EUR, а не за сумата от 1 083 616,89 EUR и

—	да приеме, че постановеното по настоящото дело решение подлежи на незабавно изпълнение, независимо от евентуалното му обжалване.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага три правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от оспорване на резултатите от одита на Комисията, тъй като: — те не се потвърждавали от изготвения по поръчка на ищеца доклад на външен независим одитор по конкретния случай относно резултатите от одита на Комисията и — при условията на евентуалност, Комисията извършила злоупотреба и нарушила принципа на добросъвестност (член 1134 от белгийския и от люксембургския граждански кодекси).

2.

Второто правно основание е изведено от необоснованото прилагане на процеса на екстраполация по отношение на договора относно проекта „BSOLE“, тъй като: — Комисията нарушила член 17 от Общите условия на договорите за приложимост/утвърждаване на пазарите по проекта „eTEN“; — Комисията нарушила член 4.2.2.3. от Финансовото ръководство относно непреките действия по Шестата рамкова програма през октомври 2003 г. и през февруари 2005 г.; — Комисията нарушила договора (член 1134, параграф 1 от белгийския граждански кодекс) и — Комисията нарушила ограничителния период съгласно европейското право (вж. член 46 (предишен член 43) от Протокола относно статута на Съда на Европейския съюз).

3.

Третото правно основание е изведено от необоснованото замразяване на плащанията в рамките на договора относно проекта „ATHENA“ и на договора относно проекта „JUDAICA Agreements“, спадащ към проекта „eCONTENTPLUS“, тъй като: — замразяването не било основано на разпоредби от договора относно проекта „ATHENA“ и от договора относно проекта „JUDAICA“; — замразяването не можело да се основе на член 106.4 и на член 183 от Регламент № 2342/2002 на Комисията (1); — член 183 от Регламент № 2342/2002 на Комисията също не бил приложим; — Комисията извършила злоупотреба като замразила едностранно и необосновано плащанията на финансовото участие на Общността по член 1134 от гражданския кодекс и — принципът „exceptio non adimpleti contractus“ също не бил приложим.

---

(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/23

---

Жалба, подадена на 29 май 2012 г. — CEDC International/СХВП — Underberg (Форма на стръкче трева в бутилка)

(Дело T-235/12)

2012/C 243/41

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: CEDC International sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представител: M. Siciarek, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Underberg AG (Dietlikon, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 март 2012 г. по преписка R 2506/2010-4;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка с описанието „предмет на марката е зелено-кафяво стръкче трева в бутилка, а дължината на стръкчето трева е приблизително три-четвърти от височината на бутилката“, за стоки от клас 33 — заявка за марка на Общността № 33266

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: френска регистрация № 95588457 на триизмерна марка, изобрамяваща бутилка със стръкче трева, за стоки от клас 33; германска регистрация № 39848553 на марка; полска регистрация № 62018 на марка; полска регистрация № 62081 на марка за стоки от клас 33; полска регистрация № 85811 на стоки от клас 33; японска регистрация № 2092826 на марка за стоки от клас 28; френска регистрация № 98746752 на триизмерна марка, представляваща бутилка със стрък трева, за стоки от клас 33; нерегистрирана марка, използвана в търговията в Германия във връзка с „vodka“

Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

—	нарушение на принципа на законосъобразност;

—	нарушение на член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 на Съвета и на правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 на Комисията и следователно, нарушение и на член 8, параграф 1, буква a), на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/24

---

Жалба, подадена на 29 май 2012 г. — Airbus/СХВП (NEO)

(Дело T-236/12)

2012/C 243/42

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Airbus SAS (Франция) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 23 февруари 2012 г. по преписка № R 1387/2011-1;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „NEO“ за стоки и услуги от класове 7, 12 и 39 — заявка за марка на Общността № 9624974

Решение на проверителя: отказва частично да регистрира заявената марка на Общността.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 64, параграф 1 и на член 59 от Регламент № 207/2009 на Съвета;

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б), на член 7, параграф 1, буква в) и на член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; и

—	нарушение на членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009 на Съвета.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/24

---

Жалба, подадена на 4 юни 2012 г. — Gamesa Eólica/СХВП — Enercon (хоризонтално съчетание на зелени цветове)

(Дело T-245/12)

2012/C 243/43

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Gamesa Eólica, SL (Sarriguren, Испания) (представители: E. Armijo Chávarri и A. Sanz Cerralbo, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Enercon GmbH (Aurich, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 1 март 2012 г. по преписка R 260/2011-1,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка на Общността, представляваща хоризонтално съчетание на зелени цветове за стоки от клас 7 — Заявка за регистрация на марка на Общността № 2346542

Притежател на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят

Основание на искането за обявяване на недействителност: страната, която иска обявяване на недействителност, основава искането си на член 52, параграф 1, буква а) и на член 52, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета.

Решение на отдела по отмяна: обявява недействителността на марката на Общността.

Решение на апелативния състав: отменя оспореното решение и отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 7, параграф 1,буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета,

—	нарушение на член 62 от Регламента относно марката на Общността, и

—	нарушение на член 52, параграф 1,буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/25

---

Жалба, подадена на 4 юни 2012 г. — Cat Media Pty/СХВП — Avon Products (RETANEW)

(Дело T-246/12)

2012/C 243/44

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Cat Media Pty Ltd (Warriewood, Австралия) (представител: I. De Freitas, Solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Avon Products, Inc. (Ню Йорк, Съединени американски щати)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 март 2012 г. по преписка R 740/2011-1,

—	да се осъдят ответникът и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят разноските, направени от жалбоподателя в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „RETANEW“ за стоки от клас 3 — Заявка за регистрация на марка на Общността № W00884450

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словна марка „ANEW“, регистрирана като марка на Общността под № 3531051 за стоки от класове 3 и 5

Решение на отдела по споровете: Отхвърля изцяло възражението

Решение на апелативния състав: Отменя оспореното решение и отхвърля изцяло заявката за регистрация

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/25

---

Жалба, подадена на 6 юни 2012 г. — Argo Group International/СХВП — Arisa Assurances (ARIS)

(Дело T-247/12)

2012/C 243/45

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Argo Group International Holdings Ltd (Хамилтон, Бермуда) (представители: R. Hoy, S. Levine и N. Edbrooke, Solicitors)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Arisa Assurances SA (Люксембург, Люксембург)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 март 2012 г. по преписка R 193/2011-2, за да се допусне регистрацията на марката на жалбоподателя;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: цветна фигуративна марка „ARIS“, за стоки и услуги от клас 36 — Заявка за регистрация на марка на Общността № 7390404

Притежател на марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението: цветна фигуративна марка „ARISA ASSURANCES S.A“, регистрирана като марка на Общността под № 307470 за стоки и услуги от клас 36

Решение на отдела по споровете: отхвърля заявката за регистрация на марка на Общността в нейната цялост.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: жалбоподателят твърди, че СХВП и апелативният състав са допуснали грешка при прилагане на правото като са направили извод, че марките са сходни от правна гледна точка и са заключили ipso facto, че има вероятност от объркване от страна на съответните потребители.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/26

---

Жалба, подадена на 5 юни 2012 г. — Uralita/Комисия

(Дело T-250/12)

2012/C 243/46

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Uralita, SA (Мадрид, Испания) (представители: K. Struckmann, lawyer и G. Forwood, Barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени член 1, параграф 2 от Решение C(2012) 1965 на Европейската комисия от 27 март 2012 година за изменение на Решение C(2008) 2626 от 11 юни 2008 година относно производство по член 81 от Договора за ЕС (понастоящем член 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз) и по член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.695 — Натриев хлорат), в частта, в която на жалбоподателя се налага глоба в размер на 4 231 000 EUR,

—	да се отмени член 2 от Решение C(2012) 1965 на Комисията от 27 март 2012 година — дело COMP/38.695 — Натриев хлорат, и

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания при условията на евентуалност.

1.	Първото право основание е изведено от незаконосъобразността на решението за налагане на глоба след изтичане на предвидения в член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1/2003 (1) на Съвета давностен срок и за удръжка на натрупаната по тази глоба лихва.

2.	Второто правно основание, което е повдигнато при условията на евентуалност, е изведено от това, че Комисията незаконосъобразно е удържала наложената с Решение C(2012) 1965 от 27 март 2012 г. глоба, ведно с лихвите, преди глобата да е станала дължима.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/26

---

Иск, предявен на 13 юни 2012 г. — Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon/Комисия

(Дело T-261/12)

2012/C 243/47

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE (Chalandri, Гърция) (представител: A. Krystallidis, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

—

Да се поправят вредите, причинени на ищеца от незаконосъобразното решение на делегацията на ЕС в Сърбия от 23 март 2012 г. да отмени възлагането на поръчка, озаглавена „Подсилване на институционалния капацитет на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в Република Сърбия“ (ОВ S 147, 2011 г.), възложена на ищеца като водещо дружество на консорциума за горепосочения проект,

—	да се отсъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си, ищецът изтъква пет правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от незаконосъобразните обвинения на ответника срещу ищеца в това, че ищецът има неправомерно предимство спрямо останалите оференти, тъй като конфликтът на интереси, в който е обвинен ищеца, се отнася до напълно независимо трето дружество, а именно European profiles SA, а не до ищеца.

2.

Второто правно основание е изведено от това, че ответникът е нарушил задължението си да приеме ясно и мотивирано решение за отмяната на възлагането на поръчката, което представлява нарушение на член 18 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, доколкото не са посочени причините, поради които на ищеца е било предоставено неправомерно предимство спрямо останалите оференти.

3.	Третото правно основание е изведено от това, че ответникът е нарушил правото на ищеца на изслушване като не го е поканил да изрази мнението си относно това което може да представлява конфликт на интересни и по този начин е нарушил член 16 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от това, че ответникът е нарушил задължението си по член 42 от Хартата на основните права на ЕС да предостави достъп на ищеца до документите, които доказват твърдяната неправомерна връзка с консорциума DIADIKASIA и неправомерното предимство.

5.

Петото правно основание е изведено от това, че тези действия на ответника представляват грешка при прилагане на правото и сериозно нарушение на принципа на правната сигурност, както и на член 4 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, тъй като ответникът неочаквано е отменил решението си за възлагане на въпросния проект на консорциума на ищеца на основание на твърдяното наличие на „конфликт на интереси“.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/27

---

Жалба, подадена на 12 юни 2012 г. — Central Bank of Iran/Съвет

(Дело T-262/12)

2012/C 243/48

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Central Bank of Iran (Техеран, Иран) (представител: M. Lester, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отменят Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 г. (1) и Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 г. (2), доколкото приетите с тези актове мерки засягат жалбоподателя,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага четири правни основания.

1.	С първото правно основание се твърди, че жалбоподателят допуснал явна грешка, като приел, че критериите за включване в списъка към Решение 2012/35/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета са изпълнени.

2.	С второто правно основание се твърди, че жалбоподателят не е посочил адекватни или достатъчни основания за включването на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителните мерки.

3.	С третото правно основание се твърди, че ответникът не е гарантирал правото на защита на жалбоподателя и правото му на ефективен съдебен контрол.

4.	С четвъртото правно основание се твърди, че ответникът е нарушил без основание или несъразмерно основните права на жалбоподателя, включително правото му на собственост и на добро име.

---

(1)  Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 19, 2012 г., стр. 22).

(2)  Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 2012 г., стр. 1).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/27

---

Жалба, подадена на 12 юни 2012 г. — Schenker/Комисия

(Дело T-265/12)

2012/C 243/49

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Schenker Ltd (Фелтам, Обединено кралство) (представители: адв. F. Montag и адв. B. Kacholdt, както и D. Colgan и T. Morgan, solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 1, параграф 1, буква а) от Решение на Европейската комисия от 28 март 2012 година относно производство по прилагане на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.462 — Спедиторски услуги),

—	да се отмени изцяло или при условията на евентуалност да се намали глобата, наложена в член 2, параграф 1, буква а) от обжалваното решение, и

—	Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излагат седем правни основания в подкрепа на жалбата.

1.

С първото правно основание се твърди, че Комисията е нарушила правото на защита на жалбоподателя, принципите на справедлив съдебен процес и на добра администрация, доколкото не е прекратила разследването си, след като е била уведомена, че доказателствата, предоставени от Cleary Gottlieb Steen & Hamilton LLP от името на Deutsche Post AG, са събрани в нарушение на закона.

2.	С второто правно основание се твърди, че Комисията е превишила правомощията си, доколкото е приела обжалваното решение, въпреки че съгласно Регламент № 141/1962 (1) на Съвета не е била компетентна за това.

3.	С третото правно основание се твърди, че Комисията е нарушила член 101, параграф 1 ДФЕС и членове 4 и 7 от Регламент № 1/2003 на Съвета (2), доколкото е приела, че е изпълнен критерият за значителните последици за търговията между държавите.

4.

С четвъртото правно основание се твърди, че Комисията е нарушила член 101, параграф 1 и член 296 ДФЕС, член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, членове 4, 7 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета, както и принципите на лична отговорност и добра администрация, доколкото е приела, че жалбоподателят носи отговорност за поведението на BAX Global Ltd. (UK), и доколкото за същото поведение е наложила глоба единствено на жалбоподателя, въпреки че към онзи момент BAX Global Ltd. (UK) било дъщерно дружество на друго предприятие, оглавявано от The Brink’s Company през целия период на поведението по член 1, параграф 1, буква а) от обжалваното решение.

5.

С петото правно основание се твърди, че Комисията е нарушила членове 23 и 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета; правото на защита на жалбоподателя; Насоките за глобите от 2006 г. (3); принципа за съответствие между наказанието и нарушението, принципа на добра администрация, принципа nulla poena sine culpa и принципа на пропорционалност и е допуснала явна грешка в преценката при определянето на размера на глобата въз основа на оборот, надвишаващ максималния му теоретичен размер в резултат от поведението, посочено в член 1, параграф 1, буква а) от обжалваното решение.

6.	С шестото правно основание се твърди, че Комисията е нарушила член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета, Известието относно сътрудничеството (4), както и принципа на равно третиране и е допуснала явна грешка в преценката при определянето на размера на намалението на глобата.

7.

Със седмото правно основание се твърди, че Комисията е нарушила член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета, принципа на равно третиране и е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала да започне преговори за постигане на споразумение в съответствие с Известието за постигане на споразумение (5).

---

(1)  Регламент № 141 на Съвета за освобождаване на транспортните услуги от прилагането на Регламент № 17 на Съвета (ОВ 124, 1962 г., стр. 2751).

(2)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

(3)  Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

(4)  Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3).

(5)  Известие на Комисията относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед приемане на решения съгласно член 7 и член 23 от Регламент № 1/2003 при дела за картели (ОВ C 167, 2008 г., стр. 1).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/28

---

Жалба, подадена на 12 юни 2012 г. — Deutsche Bahn и др./Комисия

(Дело T-267/12)

2012/C 243/50

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Deutsche Bahn AG (Берлин, Германия), Schenker AG (Есен, Германия), Schenker China Ltd (Шанхай, Китай), Schenker International (H.K.) Ltd (Хонконг, Китай) (представители: F. Montag и B. Kacholdt, lawyers, D. Colgan и T. Morgan, solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени член 1, параграф 2, буква ж), параграф 3, букви a) и б) и параграф 4, буква з) от Решение на Европейската комисия от 28 март 2012 година относно производство по прилагане на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39462 — Спедиторски услуги),

—	изцяло да отмени или, при условията на евентуалност, да намали глобите, определени в член 2, параграф 2, буква ж), параграф 3, букви a) и б) и параграф 4, буква з) от обжалваното решение, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест правни основания.

1.

По първото правно основание твърдят, че: — Комисията е нарушила правото им на защита, принципа на справедлив процес и принципа на добра администрация, доколкото не е прекратила разследването си, след като е била уведомена, че доказателствата, предоставени от представителите на определено дружество, са събрани в нарушение на закона.

2.	По второто правно основание твърдят, че: — Комисията е превишила правомощията си, доколкото е приела обжалваното решение, въпреки че съгласно Регламент № 141/1962 (1) не е била компетентна за това.

3.

По третото правно основание твърдят, че: — Комисията е нарушила член 101, параграф 1 ДФЕС и член 296 ДФЕС, член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 4, член 7 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и принципа на личната отговорност и принципа на добра администрация, доколкото е приела, че Schenker China Ltd носи отговорност за поведението на BAX Global (China) Co. Ltd, и доколкото за това поведение е наложила глоба единствено на Schenker China Ltd, въпреки че към онзи момент BAX Global (China) Co. Ltd е било дъщерно дружество на друго предприятие, оглавявано от конкретно дружество през по-голямата част от периода на поведението по член 1, параграф 3, буква a) от обжалваното решение.

4.

По четвъртото правно основание твърдят, че: — Комисията е нарушила членове 23 и 27 от Регламент № 1/2003, правото на защита на жалбоподателите, Насоките за глобите от 2006 г. (2), принципа за съответствие между наказанието и нарушението, принципа на добра администрация, принципа nulla poena sine culpa и принципа на пропорционалност и е допуснала явна грешка в преценката при определянето на размера на глобите въз основа на оборот, надвишаващ максималния му теоретичен размер в резултат от поведението, посочено в член 1, параграф 2, буква ж), параграф 3, букви a) и б) и параграф 4, буква з) от обжалваното решение.

5.	По петото правно основание твърдят, че: — Комисията е нарушила член 23 от Регламент № 1/2003, Известието за сътрудничеството (3) и принципа на равно третиране и е допуснала явна грешка в преценката при определянето на процента на намаление на глобите на жалбоподателите.

6.	По шестото правно основание твърдят, че: — Комисията е нарушила член 23 от Регламент № 1/2003 и принципа на равно третиране и е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала провеждането на производство за постигане на споразумение по реда на Известието за тези производства (4).

---

(1)  Регламент № 141 на Съвета от 26 ноември 1962 година за освобождаване на транспортните услуги от прилагането на Регламент № 17 на Съвета (OB 124, стр. 2751).

(2)  Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2).

(3)  Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 11).

(4)  Известие на Комисията относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед приемане на решения съгласно член 7 и член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета при дела за картели (ОВ C 167, 2008 г., стр. 1).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/29

---

Жалба, подадена на 18 юни 2012 г. — Suwaid/Съвет

(Дело T-268/12)

2012/C 243/51

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Joseph Suwaid (Дамаск, Сирия) (представители: адв. L. Defalque и адв. T. Bontinck)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени точка 7 от раздел A от приложение I към Решение за изпълнение 2012/172/ОВППС на Съвета от 23 март 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 87, стр. 103);

—	да се отмени точка 7 от раздел A от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) № 266/2012 на Съвета от 23 март 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 87, стр. 45);

—	в противен случай, да се обявят за неприложими спрямо жалбоподателя оспореното решение и оспореният регламент, и да се разпореди заличаването на неговото име и лични данни от списъка с лицата, на които са наложени санкции от ЕС;

—	да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски и по-специално всички направени в настоящото производство разходи, хонорари и плащания.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага пет правни основания в подкрепа на своята жалба.

1.

С първото правно основание се твърди — нарушаване на основни права и процесуални гаранции, и нарушение на член 21, параграф 2 от Решение 2011/782/ОВППС на Съвета и член 32, параграф 2 от Регламент № 36/2012 на Съвета, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за оспорените мерки, нито са му били изпратени доказателства или сериозни улики, обосноваващи включването му в списъка с лица, на които са наложени санкции;

2.	С второто правно основание се твърди — явна грешка в преценката, тъй като жалбоподателят не бил въвлечен в политиката на сирийския режим;

3.

С третото правно основание се твърди — нарушаване на правото на защита, на принципа на справедлив съдебен процес и на принципа на ефективна съдебна защита, тъй като Съветът не дал отговор на запитването на жалбоподателя и поради това не обяснил защо неговото име е включено в санкционния списък, нито е представил доказателствата, които да обосноват включването му в тази списък, както и не му е предоставил възможност да бъде изслушан преди и след приемането на оспорваните ограничителни мерки;

4.

С четвъртото правно основание се твърди — нарушаване на задължението за излагане на мотиви, тъй като, приемайки ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя в обжалваното решение и в обжалвания регламент, Съветът използвал само твърдения и неясни формулировки, без да предостави подробна обосновка;

5.

С петото правно основание се твърди, че — в оспорваните актове Съветът е пропуснал нарочно да укаже предоставени от правото на ЕС основни права и принципи в рамките на Европейския съюз. Във връзка с това по-нататък жалбоподателят набляга на това, че Съветът е приел оспорените актове на основание член 215 ДФЕС, който не предоставял „демократични гаранции“.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/30

---

Жалба, подадена на 18 юни 2012 г. — Makro autoservicio mayorista/Комисия

(Дело T-269/12)

2012/C 243/52

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Makro autoservicio mayorista, SA (Мадрид, Испания) (представители: адв. P. De Baere и адв. P. Muñiz)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Общият съд:

—	да отмени Решение на Комисията COM (2010) 22, окончателен, от 18 януари 2010 г., установяващо основателността на последващото вземане под отчет на вносни мита и неоснователността на тяхното опрощаване в конкретния случай (REM 2/08), което е връчено на жалбоподателя с писмо от 19 април 2012 г.; и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на своята жалба.

1.

С първото правно основание се твърди, че — вносните мита били взети под отчет в противоречие с член 220, параграф 2, буква б) от МКО (1), тъй като ответникът погрешно приел, че утвърденото по отношение на вноса от трети страни антидъмпингово законодателство се прилага автоматично спрямо стоки в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС — Турция, вследствие от което ответникът неправилно не е уведомил търговците, че разглежданият антидъмпингов регламент е приложим и спрямо стоките в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС — Турция. При условията на евентуалност се твърди, че турските власти допуснали грешка, потвърждавайки, че налаганите спрямо стоки от трети страни автидъмпингови сборове не са приложими спрямо стоки в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС — Турция. Освен това жалбоподателят твърди, че испанските митнически власти също допуснали грешка като приели, че придружените от сертификат ATR стоки не се облагат с допълнителни сборове или не могат да са обект на мерки за търговска защита и не уведомили икономическите оператори, че техният внос от Турция може да бъде обект на търговски мерки дори ако тези стоки са в свободно обращение.

2.

С второто правно основание се твърди, че — допуснатата от компетентните митнически органи грешка не е можело да се установи по разумен начин от задълженото по плащането лице, което действало добросъвестно и в съответствие с всички законодателни разпоредби, в сила по отношение на митническото деклариране.

3.	С третото правно основание се твърди, че — жалбоподателят се намирал в особена хипотеза спрямо член 239 от МКО и не можело да му се вменяват недобросъвестно поведение или груба небрежност съгласно член 239 от МКО.

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/30

---

Жалба, подадена на 12 юни 2012 г. — Panalpina Welttransport и др./Комисия

(Дело T-270/12)

2012/C 243/53

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Panalpina Welttransport (Holding) AG (Базел, Швейцария), Panalpina Management AG (Базел, Швейцария) и Panalpina China Ltd (Хонконг, Китай) (представители: S. Mobley, A. Stratakis, T. Grimmer и B. Smith, solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение на Комисията от 28 март 2012 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39462 — Спедиторски услуги), доколкото се отнася до жалбоподателите,

—

при условията на евентуалност, — ако Съдът приеме първото и/или второто от посочените от жалбоподателите правни основания, да измени член 2, параграфи 2, 3 и 4 от решението, доколкото се отнася до жалбоподателите, така че да отмени или евентуално да намали наложената на жалбоподателите глоба, — ако Съдът приеме третото от посочените от жалбоподателите правни основания, да отмени или измени член 1, параграф 2, буква е) от решението, за да го съобрази с намалената продължителност на нарушението, и съответно да измени член 2, параграф 2 от решението, доколкото се отнася до жалбоподателите, за да намали наложената на жалбоподателите глоба, и — ако Съдът приеме четвъртото от посочените от жалбоподателите правни основания, да измени член 2, параграфи 2, 3 и 4 от решението, доколкото се отнася до жалбоподателите, така че да отмени или евентуално да намали наложената на жалбоподателите глоба, и при всички положения

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително разноските на жалбоподателите по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателите излагат четири правни основания.

1.

С първото правно основание те твърдят, че Комисията се е отклонила от досегашната си практика за вземане на решения, че е допуснала грешка при прилагане на правото и не е спазила задължението си за мотивиране, както и че е нарушила принципа на пропорционалност и принципа на равно третиране при определянето на основния размер на глобата, тъй като е изчислила релевантната за нарушението „стойност на продажбите“ въз основа на общия обем на продажбите за клиенти от ЕИП.

2.

С второто правно основание се твърди, че Комисията се е отклонила от досегашната си практика за вземане на решения, че е допуснала грешка при прилагане на правото и не е спазила задължението си за мотивиране, както и че е нарушила принципа на пропорционалност и принципа на равно третиране при определянето на основния размер на глобата, тъй като не е взела предвид конкретните обстоятелства по случая и особеностите на разглеждания сектор (включително въздействието на картела в сектора на въздушните превози на товари).

3.	С третото правно основание се твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че е компетентна да санкционира нарушението във връзка с т.нар. „Аdvanced manifest system“ („AMS“) за периода преди 1 май 2004 г.

4.	С четвъртото правно основание се твърди, че Комисията се е отклонила от досегашната си практика за вземане на решения, като не е упражнила правилно дискреционните си правомощия във връзка с производството за постигане на споразумение.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/31

---

Жалба, подадена на 15 юни 2012 г. — Unister/СХВП (Ab in den Urlaub)

(Дело T-273/12)

2012/C 243/54

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Unister GmbH (Лайпциг, Германия) (представители: H. Hug и A. Kessler-Jensch, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 3 април 2012 г. по преписка R 2150/2011-1,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „Ab in den Urlaub“ за услуги от класове 35, 39, 41 и 43 — Заявка за марка на Общността № 9 692 286

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

—	нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/31

---

Иск, предявен на 15 юни 2012 г. — Alfastar Benelux/Съвет

(Дело T-274/12)

2012/C 243/55

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Alfastar Benelux (Ixelles, Белгия) (представители: N. Keramidas и N. Korogiannakis, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—

да постанови, че ответникът не е изпълнил задължението си по член 266 ДФЕС, като не е приел, макар да е бил официално приканен, никакви мерки, по изпълнението на Решение на Общия съд от 20 октомври 2011 г. по дело T-57/09 Alfastar Benelux/Съвет и не е изразил позиция в това отношение в определения му срок;

—	да осъди ответника да приеме всякакви мерки по изпълнение на Решение на Общия съд от 20 октомври 2011 г. по дело T-57/09 Alfastar Benelux/Съвет и да изрази позиция в това отношение;

—	да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 20 000 EUR, в приложение на член 340 ДФЕС; и

—	да осъди ответника да заплати на ищеца съдебните разноски и други разходи, свързани с настоящото дело, дори ако искът бъде отхвърлен.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът се позовава на правно основание, изведено от това, че ответникът не е изпълнил задължението си по член 266 ДФЕС, тъй като, независимо че е бил официално приканен, не е взел никакви мерки по изпълнението на Решение на Общия съд от 20 октомври 2011 г. по дело T-57/09 Alfastar Benelux/Съвет и не е изразил позиция в това отношение в определения му срок.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/32

---

Иск, предявен на 25 юни 2012 г. — S.I.C.O.M./Комисия

(Дело T-279/12)

2012/C 243/56

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: S.I.C.O.M. Srl — Società industriale per il confezionamento degli olii meridionale (Cercola, Италия) (представител: R. Manzi, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да приеме за установено, че Комисията дължи на S.I.C.O.M. Srl, в ликвидация, сумата 24 338,10 EUR, ведно с лихвата, изчислена в съответствие с член 18, параграф 7 от Регламент № 2519/1997 на Комисията, или друга сума, която Общият съд приеме за основателно да присъди и съответно да осъди Комисията да заплати така определената сума,

—	в съответствие с това да осъди Комисията да заплати разноските, хонорарите, включително ДДС, CPA (Cassa Previdenza Avvocati) (дължимите на осигурителната каса на адвокатите суми) и фиксирана сума в размер на 12,5 %.

Правни основания и основни доводи

Ищецът по настоящото дело, оферент, на който е възложена акция № 35, за която е взето решение с оглед прилагането на Регламент (ЕО) № 664/2001 на Комисията от 2 април 2001 година относно доставка на растителна мазнина като хранителна помощ (ОВ L 93, стр. 3) с предмет доставка на 500 тона рафинирано олио от рапица разфасовано в бидони по 5 литра, като стоката следва да се достави франко местоназначението в складовете на Tombo PAM Warehouse в Гвинея до 17 юни 2001 г. оспорва удръжките, направени при плащането от страна на Комисията, която удържала неустойка за доставената със закъснение стока и друга неустойка за недоставената стока

В подкрепа на иска си ищецът излага следните мотиви:

1.

Във връзка с прилагането на неустойката за недоставената стока се сочи, че всъщност стоката, която действително е доставена е в размер на 498,819 тона, т.е 1,435 тона по-малко от предвиденото в обявата за обществената поръчка. Във връзка с това ищецът се позовава на толеранса от 1 %, предвиден в член 17 от Регламент (ЕО) № 2519/97 на Комисията от 16 декември 1997 година за определяне на общи правила за набавяне на продукти, които се доставят по силата на Регламент (ЕО) № 1292/96 на Съвета като хранителна помощ на Общността (ОВ L 346, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 16, стр. 29). Колкото до член 15 от посочения регламент, ищецът уточнява, че в настоящия случай е установено, че действително доставената на бенефициента стока е в размер на 498,819 тона, което се установява от приемо-предавателния протокол и следователно той не може да носи отговорност за каквото и да е последващо събитие, довело до евентуално намаляване на количеството на стоката.

2.

Що се отнася до неустойката за доставената със закъснение стока, ищецът се позовава на освобождаването в случай на форс мажор поради внезапното закъснение, предизвикано от моторната лодка, използвана в операцията в пристанището на натоварване в Неапол и в резултат на това, на продължаването на срока с 30 дни, предвидено в член 14, параграф 15 от споменатия Регламент № 2519/97. Във връзка с това ищецът се позовава също и на прилагането на член 22, точка 4 и член 25 от същия регламент.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/32

---

Жалба, подадена на 22 юни 2012 г. — FIS’D/Комисия

(Дело T-283/12)

2012/C 243/57

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: FIS’D — Formazione integrata superiore del design (Catanzaro, Италия) (представители: S. Baratti и A. Sodano, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да уважи искането за мерки за процесуално организационни действия и/или за посочените мерки за събиране на доказателства,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу решение на Европейската комисия от 12 април 2012 г., Ref. Ares(2012)446225, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателката на основание член 22 от Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. срещу решението на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура от 13 януари 2011г.„Termination of the Framework Partnership Agreement 2011-0181, Erasmus Mundus Masters Course in City Regeneration“, с което е прекратено предсрочно Рамково споразумение за сътрудничество 2001-0181, сключено в рамките на програма Erasmus Mundus 2009-2013.

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на закона, изразяващо се в явна грешка в преценката и липса на мотиви: — Според жалбоподателя Комисията пропуснала да вземе предвид факта, че Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура при оценката на изменението на програмата reCity Erasmus Mundus Master Corse, представена от Università degli Studi „Mediterranea“ на Reggio Calabria от 21 декември 2011 г. от името на консорциум, различен от първоначалния, действала в явно нарушение на дялове II.A.1 и II.B.4 от Administrative and Financial Handbook, който е неразделна част от Specific Grant Agreementу, приложено към Framework Partnership Agreement, и на член. II.12. от Framework Partnership Agreement.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на закона поради явна грешка в преценката: — Във връзка с това се уточнява, че Комисията пропуснала да вземе предвид факта, че решението на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, с което дава съгласие за разширяване на Specific Grant Agreement за субсидиране на текущата магистърска програма въз основа на новия проект, представен от Università degli Studi „Mediterranea“ на Reggio Calabria на 21 декември 2011 г., който да се осъществи от друг консорциум, различен от първоначално определения, е опорочено от явно нарушение на членове I.3 и II.12.3 от Framework Partnership Agreement, злоупотреба с власт, по-конкретно, изопачаване, липса на съществено условие, нелогичност, противоречивост и липса на мотиви.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на закона поради явна грешка в преценката и липса на мотиви: — Във връзка с това се уточнява, че Комисията е пропуснала да вземе предвид факта, че действията на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура във връзка с разпореждането да се прекрати действието на Framework Partnership Agreement и даването на съгласие за разширяване на действието на Specific Grant Agreement за друг проект, консорциумът и съдържанието на който се различават от този, който участвал в процедурата по обявата за представяне на кандидатури, са опорочени поради нарушаване и неправилно прилагане на Приложение I към Framework Partnership Agreement, злоупотреба с власт, по-конкретно изопачаване, неспазване на съществено условие, нелогичност, нарушаване на общия принцип на добра администрация и свързаните с него принципи на добросъвестност, прозрачност, безпристрастност и пропорционалност, както и принципа на оправданите правни очаквания.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/34

---

Жалба, подадена на 22 май 2012 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-56/12)

2012/C 243/58

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: EurAA Anwälte für Arbeitnehmer Rechtsanwaltsgesellschaft mbH, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Жалба за отмяна на решението на Комисията да не внесе в полза на германското пенсионно обществено осигуряване или на това на Европейския съюз осигурителните вноски за жалбоподателя след прекратяване на договора му и докато е безработен и искане за включване на жалбоподателя в пенсионния режим на Европейския съюз или за прехвърляне на пенсионните му права в германското пенсионно обществено осигуряване.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли,

—	Да се отмени решението за прекратяване на договорите за услуги на Генералната дирекция на Европейската комисия от 24.02.2012 № R/813/11,

—	Да се осъди ответникът да включи жалбоподателя за периода от 1.04.2008 до 31.08.2009 в пенсионния режим на длъжностните лица и другите служители на Европейската общност и да преведе съответните осигурителни вноски,

—	при условията на евентуалност, да осъди ответника да подаде искане за последващо осигуряване за старост за периода от 1.04.2008 до 31.08.2009 и да преведе съответните осигурителни вноски, предписани в закона,

—

при условията на евентуалност, да установи, че ответникът е длъжен да изплати на жалбоподателя обезщетение за вреди поради намаляване размера на пенсията, която щеше да получи за периода от 1.04.2008 до 31.08.2009, ако в ползва на пенсионното обществено осигуряване бяха направени предвидените в закона осигурителни вноски.

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/34

---

Жалба, подадена на 8 юни 2012 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-60/12)

2012/C 243/59

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: E. Guerrieri Piaceri, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението да не се предоставят на жалбоподателя шест точки за повишаване в процедурата по повишаване за 2011 г., преразглеждане на атестационния доклад и предоставяне на необходимите точки за повишаване в степен AST 2.

Искания на жалбоподателя

—	да се отменят атестационният доклад за жалбоподателя за периода от 1.1.2010 г. до 31.12.2010 г. и решението на жалбоподателя да се предоставят две точки за повишаване за същия период,

—	вследствие на отмяната да се разпореди на ответника да преразгледа атестационния доклад за жалбоподателя, като му предостави необходимите точки за повишаване в степен AST 2 с обратно действие от 1.1.2011 г.

—	да се осъди ответникът да заплати сумата, оценена ex aequo et bono, в размер на 20 000,00 EUR (включително разноските в производството).

---

11.8.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/34

---

Жалба, подадена на 25 юни 2012 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-65/12)

2012/C 243/60

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: адв. D. Abreu Caldas, адв. A. Coolen, адв. J.-N. Louis, адв. É. Marchal и адв. S. Orlandi)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението на Комисията да не предостави на жалбоподателя семейни надбавки за сина на неговата съпруга, роден от предходен брак

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решение на Комисията от 17 август 2011 г. за отхвърляне на искането на жалбоподателя от 20 юли същата година да получи за детето на съпругата си семейните и произтичащи от тях надбавки, както и годишните пътни разноски,

—	при необходимост да се отмени решението за отхвърляне на административната му жалба от 13 март 2012 г.,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---