27.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 225/1

—

би искал да посочи, че всички държави (1), обхванати от стратегията за разширяване, са ратифицирали официално Европейската конвенция за правата на човека и Европейската харта за местно самоуправление, и би желал да ги насърчи да изпълнят тези ангажименти;

—

обръща внимание на факта, че формирането и развитието на многостепенно управление, независими медии и гражданско общество в страните кандидатки е от жизненоважно значение и настоятелно призовава тези страни да подпомагат зачитането на гражданските свободи и демократичните процедури в политическия живот;

—

подчертава значението на официалните процедури за консултация между компетентните национални власти и местните и регионалните власти на всеки един етап от процеса на разширяване на ЕС. Това разширява публичното участие, допринася за прилагането на принципа на субсидиарност и скъсява дистанцията с гражданите. Също така улеснява прилагането на законодателството и допринася за по-доброто използване на ИПП, в случай че местните и регионалните представители са добре информирани за процеса на интеграция;

—

призовава за създаване и укрепване на организации, които да обединяват местните и регионалните власти, и за сътрудничество с техните партньори в други държави членки на ЕС; това може да допринесе за обмяна на опит и да спомогне за процеса на интеграция;

—

отнася се положително към текущия процес на интеграция в страните кандидатки, който би трябвало да се използва и като елемент в процеса на децентрализация, основан на прозрачно прилагане;

—

подчертава ключовото значение на зачитането на принципа на добросъседските отношения между държавите членки на ЕС, страните кандидатки и другите страни, както и ролята и значението на развитието на трансграничното и регионалното сътрудничество между страните.

Докладчик

г-н Stanisław SZWABSKI (EA/PL), Председател на общинския съвет на Гдиня

Отправен документ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета: Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011-2012 г.

COM(2011) 666 final

1.

посочва, че целта на разширяването на ЕС е да се увеличи пространството на мирно развитие и сътрудничество в Европа; поради това Европейският съюз е отворен за всяка европейска страна, която желае да се присъедини, зачита демократичните ценности, ангажира се с тях и отговаря на критериите за членство; отбелязва, че разширяването е възможно само при гарантиране на успешната интеграция на присъединяваната страна в Европейския съюз;

2.

би искал да посочи, че всички държави (2), обхванати от стратегията за разширяване, са ратифицирали официално Европейската конвенция за правата на човека и Европейската харта за местно самоуправление, и би желал да ги насърчи да изпълнят тези ангажименти;

3.

приветства предложението на Комисията, ИПП да се използва в по-голяма степен с цел насърчаване и ускоряване на действия за осъществяване на реформа, насочени към постигането на резултати. Там където е подходящо, може да се насърчава участието на местните и регионалните власти в повишаването на способността за абсорбция и изграждането на капацитет в страните бенефициери и по този начин да се постигне по-ефективно използване на средствата по ИПП;

4.

подчертава, че процесът на разширяване е замислен така, че да гарантира стабилност и по-голям просперитет на гражданите на ЕС и страните кандидатки и да осигури споделена отговорност за развитието на все по-голямо пространство на мир, свобода, сигурност и правосъдие, което разполага с вътрешен пазар и преследва целите, свързани с икономическото, социалното и териториалното сближаване, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между мъжете и жените;

5.

посочва, че успешните и настойчиви действия за осъществяване на реформи би трябвало да обхващат всички слоеве от обществото. Доброто управление, включващо координирана на национално, регионално и местно равнище модернизация на публичния сектор, предоставя по-добри условия за широка и по-силна демокрация, по-голяма прозрачност и системи, засегнати в по-малка степен от корупция и непотизъм. Една децентрализирана система повишава отчетността пред обществото и улеснява включването на гражданите в процесите на вземане на решения;

6.

обръща внимание на факта, че формирането и развитието на многостепенно управление, независими медии и гражданско общество в страните кандидатки е от жизненоважно значение и настоятелно призовава тези страни да подпомагат зачитането на гражданските свободи и демократичните процедури в политическия живот;

7.

подчертава значението на официалните процедури за консултация между компетентните национални власти и местните и регионалните власти на всеки един етап от процеса на разширяване на ЕС. Това разширява публичното участие, допринася за прилагането на принципа на субсидиарност и скъсява дистанцията с гражданите. Също така улеснява прилагането на законодателството и допринася за по-доброто използване на ИПП, в случай че местните и регионалните представители са добре информирани за процеса на интеграция;

8.

призовава за създаване и укрепване на организации, които да обединяват местните и регионалните власти, и за сътрудничество с техните партньори в други държави членки на ЕС. Това може да допринесе за обмяна на опит и да спомогне за процеса на интеграция;

9.

отнася се положително към текущия процес на интеграция в страните кандидатки, който би трябвало да се използва и като елемент в процеса на децентрализация, основан на прозрачно прилагане;

10.

изтъква факта, че напредъкът и успехът на процеса на разширяване зависят до голяма степен от реалните постижения на страните кандидатки в осъществяването на реформи с цел покриване на критериите от Копенхаген;

11.

подчертава възможността за ускоряване на процеса на приемане от Европейския съвет на Адриатическо-йонийската макрорегионална стратегия, чиято добавена стойност се изразява в засилването и плавното протичане на процесите на присъединяване към ЕС на страните кандидатки или потенциални кандидатки от зоната на ЕИП и която освен това представлява възможност за насърчаване на укрепването на демократичните процеси в територии, които са част от по-широката зона на Средиземноморието;

12.

подчертава ключовото значение на зачитането на принципа на добросъседските отношения между държавите членки на ЕС, страните кандидатки и другите страни, както и ролята и значението на развитието на трансграничното и регионалното сътрудничество между страните;

13.

отправя искане властите на държавите, които кандидатстват за членство в ЕС, да изготвят в сътрудничество с административните органи на местно и регионално равнище последователни регламенти и национални стратегии и да предоставят на местните и регионалните власти необходимите средства за изпълняване на стратегиите за интеграция на маргинализирани групи;

14.

изтъква необходимостта от цялостна и балансирана информация в страните кандидатки относно ЕС, неговите институции, интеграционния процес и промените, които предизвиква този процес в отделните страни, както и относно предизвикателствата и възможностите за гражданите. Подобна информация, голяма част от която следва да бъде предоставена от властите на присъединяващите се страни, е от ключово значение, за да могат гражданите да участват активно в интеграцията на страната си в ЕС и да припознаят ползите от евентуално членство;

15.

призовава всички страни кандидатки да вземат участие в разработването и укрепването на ЕС и институциите на Общността в зависимост от своите формални възможности;

16.

подчертава, че е необходимо и важно ЕС да потвърди ясно и недвусмислено своята ангажираност към включването в рамките на процеса на разширяване на страни кандидатки, които отговарят на критериите за присъединяване;

17.

приветства със задоволство подписването на Договора за присъединяване с Хърватия, който бележи важен момент от европейската интеграция; в случай на успешно приключване на процедурите по ратификацията Комитетът на регионите с нетърпение очаква Хърватия като нов член от 1 юли 2013 г.;

18.

е много доволен от напредъка, който Хърватия постигна в изпълнението на критериите за членство в ЕС от подаването на своята молба за членство през 2003 г. до успешното приключване на преговорите през юни 2011 г. и благоприятното становище на Комисията относно присъединяването на Хърватия към ЕС от октомври 2011 г.;

19.

приветства факта, че Словения и Хърватия се съгласиха да отнесат отворения въпрос за границата до арбитражен съд и с нетърпение очаква да бъде приложено споразумението за арбитраж за границата;

20.

подчертава високото ниво на подготвеност на Хърватия за членство, като същевременно призовава тази страна да продължи да консолидира и да прилага изцяло достиженията на правото на ЕС, особено по отношение на съдебната система, борбата с корупцията, прилагането на законодателство срещу дискриминацията, политиката в областта на конкуренцията, свободата на словото и плурализма;

21.

приветства положителния резултат от референдума за присъединяването на Хърватия към ЕС, проведен през януари 2012 г.;

22.

приветства напредъка в преговорите с Исландия за присъединяване; подчертава изключително конструктивното сътрудничество между Исландия и ЕС в рамките на ЕИП и Шенгенското пространство;

23.

смята, че Исландия би могла да се присъедини към ЕС в близко бъдеще въз основа на принципа на „собствените заслуги“, и насърчава съгласуването в останалите области на политика;

24.

приветства факта, че Исландия в определена степен преодоля успешно своите икономически затруднения и продължи да осъществява необходимите реформи;

25.

е обезпокоен от липсата на силна публична подкрепа за процеса на интеграция;

26.

се отнася положително към усилията на Бивша югославска република Македония в процеса на присъединяване;

27.

приветства мерките, предприети от правителството на Бивша югославска република Македония за насърчаване на членството на Бивша югославска република Македония в ЕС, но е обезпокоен от липсата на ефективни действия за намиране на задоволително решение на формалния въпрос за името на страната. От съществено значение е поддържането на добросъседски отношения, включително договарянето на взаимно приемливо решение на въпроса за името под егидата на Организацията на обединените нации;

28.

се отнася положително към предприеманите в момента стъпки за адаптиране на националната правна система към законодателството на ЕС; обръща обаче внимание на необходимостта от продължаване на реформата в областите правосъдие, основни права на жените и малцинствата и публичната администрация;

29.

обръща внимание на необходимостта от борба с корупцията по високите етажи и гарантирането свободата на изразяване в медиите;

30.

признава напредъка в сътрудничеството между правителствените институции, различните равнища на местното управление и неправителствените организации;

31.

приветства напредъка в прилагането на закона за езиците, в децентрализацията и равнопоставеното представяне, насърчава по-нататъшните усилия за справяне с настоящите предизвикателства като тези в областта на образованието и хармонизирането на отношенията между всички общности;

32.

с оглед на намерението на Съвета да започне преговори за присъединяване през юни 2012 г. приветства предприетите мерки за промяна и адаптиране на законодателството на Черна гора във връзка с реформата на публичната администрация, съхраняването на националните статистически данни и свободните медии, както и борбата с корупцията и организираната престъпност; има също така известно подобрение в спазването на правата на човека, равенството между половете и зачитането на правата на малцинствата;

33.

приветства инициативите за намаляване на равнището на корупцията и препоръчва да се направи повече за справянето с корупцията, по-специално в областите приватизация, устройство на територията, образованието, здравните услуги, а също и сред местните и регионалните власти;

34.

горещо приветства напредъка в защитата на правата на малцинствата и тяхното представяне в управителните органи и органите на самоуправлението;

35.

приветства решението за създаване на Съвместен консултативен комитет (СКК) като форум за диалог между Комитета на регионите на ЕС и местните власти в Черна гора;

36.

приветства промените, водещи до демократизация на политическия живот и обществото в Турция; отбелязва задължението на Турция да поддържа добросъседски отношения и я призовава да избягва всякакви заплахи или действия, насочени срещу държави членки и техните суверенни права, както е посочено в критериите от Копенхаген и в рамката за преговорите между ЕС и Турция от 3 октомври 2005 г.; изразява недоволство от изявленията на Турция, че ще замрази отношенията си с председателството на ЕС през второто полугодие на 2012 г., и изразява надежда за развитие на регионалното сътрудничество;

37.

изразява разочарование поради продължаващото неизпълнение от страна на Турция на поетите от нея задължения по Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция и призова Турция да пристъпи към цялостното му прилагане;

38.

отбелязва с безпокойство ниското равнище на прилагане в Турция на законодателството, прието в съответствие с критериите от Копенхаген; изразява съжаление във връзка с липсата на категоричен напредък в развитието на местното управление и гражданското общество. Все пак се надява, че настоящият процес на конституционна реформа ще даде възможност за значителен напредък. Отбелязва, че създаването на Съвместен консултативен комитет между Комитета на регионите и турските местни и регионални власти би трябвало да допринесе за отчитане на европейските изисквания в областта на децентрализацията;

39.

е обезпокоен от недостатъчния напредък в свободата на словото, свободата на медиите, религиозната свобода, правата на жените и зачитането на правата на малцинствата и намирането на справедливо решение на Кипърския въпрос. Призовава турското правителство да оказва активна подкрепа на продължаващите преговори и да предприеме действия, насочени към цялостното решение на Кипърския въпрос;

40.

е силно обезпокоен и приканва Турция да подобри зачитането на основните права и свободи както на законодателно, така и на практическо равнище; съществуващите на практика ограничения върху свободата на медиите. Делата, заведени срещу писатели, журналисти, представители на академичната общност, политици на изборна длъжност и защитници на гражданските права и честите забрани на сайтове будят сериозни безпокойства, на които турското правителство трябва да обърне внимание;

41.

настоятелно призовава Турция да засили реформата на местната администрация с оглед на по-нататъшна децентрализация и по-ефективното използване на местните и регионалните управленски равнища. Ключови фактори са по-голямото и по-справедливо финансиране на местния сектор, системите за консултация между различните равнища в съответствие с принципа на многостепенното управление и по-голямата подкрепа за интеграцията на местното равнище в ЕС;

42.

изразява загриженост по повод резкия спад на публичния и медийния интерес и доверие към членството на Турция в ЕС. Следователно призовава Европейският съюз да продължи преговорния процес, по-конкретно чрез „положителен дневен ред“, който ще приключи когато Турция покрие критериите за членство;

43.

се отнася положително към предложението на Комисията за разширяване на сътрудничеството между местните и регионалните власти на държавите членки на ЕС, и техните партньори в Турция;

44.

подчертава интереса на КР към използването на съществуващите механизми за сътрудничество между ЕС и Турция, трансграничните програми, регионалното сътрудничество и сътрудничеството между органите на местното управление, с оглед на развитието на местното управление и разширяване на приложното поле на принципа на субсидиарност и демократизацията;

45.

призовава албанските власти да продължат реформите, тъй като извършените до момента реформи само частично доближават страната до изпълнението на критериите от Копенхаген;

46.

обръща внимание на жизненоважното значение за интеграционния процес на прилагането на принципа на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, както и на развитието на демократичните процедури, местното управление и гражданското общество;

47.

насърчава правителството и опозицията в Албания да подновят и да поддържат конструктивен политически диалог, за да укрепят нормалното функциониране и независимостта на основните демократични институции; насърчава албанските власти да активизират усилията си за придвижване и осъществяване на реформите, необходими за предприсъединителния процес, особено по отношение на правата на човека, равенството между половете, защитата на малцинствата, както и на правото на собственост, борбата с корупцията и организираната престъпност и провеждането на конструктивна емиграционна политика;

48.

отбелязва със загриженост липсата на решителни действия за справяне с корупцията, която засяга редица области от публичния живот; в бъдеще подобна корупция може да създаде сериозен проблем за развитието на страната;

49.

настоятелно призовава албанското правителство да работи активно със съответните заинтересовани страни за насърчаване на децентрализацията и интеграцията с ЕС;

50.

приветства реформите, извършени от властите на Босна и Херцеговина; обръща внимание обаче на възможностите за увеличаването на степента на координация между всички управленски равнища, включително Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска;

51.

счита, че властите на Босна и Херцеговина трябва да положат по-големи усилия за осъществяване на реформите; обръща внимание на факта, че осъществяването на реформите в съответствие с критериите от Копенхаген в средносрочен план ще бъде възможно само при значително участие на властите, а реформите в екологията ще бъдат възможни само в дългосрочен план;

52.

е обезпокоен от политическия застой в страната и от неспособността да се отиде отвъд специфичните интереси на отделните политически групи, която води до значително изоставане в процеса на присъединяване на Босна и Херцеговина. Посредством по-широко и по-задълбочено участие на заинтересованите участници, особено на местните власти, може да се постигне по-ефективно използване на средствата по ИПП, от което ще имат по-голяма полза гражданите. По този начин също се демонстрира ясно ползата за хората от процеса на присъединяване към ЕС;

53.

изразява съгласие с направения от Комисията анализ на положението по отношение на конфликта, застоя и политическата парализа в Босна и Херцеговина и поради това би искал да изтъкне своите коментари от 2010 г. (3). Като разделена страна Босна се нуждае от ръководство, което може да реши конфликтите и да даде тласък за намирането на колективни решения. ЕС трябва да заяви ясно, че единственият реален вариант е политика, която да отвори страната за четирите свободи на вътрешния пазар;

54.

подчертава слабостта на сътрудничеството между различните административни равнища в страната, която трябва да бъде отстранена с категоричната подкрепа на всички политически сили в страната;

55.

отбелязва, че за да се създаде климат на конструктивно сътрудничество в страната, тя трябва да има функционираща административна структура, в която различните политически равнища да се допълват и да преодоляват своите разногласия. КР отново заявява, че националното правителство на Босна и Херцеговина трябва да бъде засилено в редица области и че трябва да се окаже подкрепа на движещите сили на реформата, които насърчават както по-силната държава, така и процеса на децентрализация с по-силни местни власти;

56.

е убеден в необходимостта от засилване на практическото трансгранично сътрудничество, както и на сътрудничеството между централните, регионалните и местните власти;

57.

приветства ангажираността на Косово към европейския му курс в рамките на процеса на европейска интеграция;

58.

изразява надежда, че липсата на широк консенсус сред държавите членки на ЕС, за официалния статут на Косово няма да представлява пречка пред развитието на отношенията под формата на споразумения между ЕС и Косово и счита, че за момента биха могли да се разработят и насърчат практически, ad hoc решения, основаващи се на неутрален поход към режима в Косово;

59.

подчертава, че ЕС, в съответствие с приетите от него принципи се е ангажирал твърдо с европейската перспектива на Западните Балкани, включително на Косово;

60.

приветства препоръката на Комисията за даване на Сърбия на статут на страна кандидатка;

61.

приветства решението на Европейския съвет да предостави на Сърбия статута на страна кандидатка за присъединяване към ЕС и настоятелно призовава Сърбия да продължи системните и структурни реформи; подчертава необходимостта от предприемане на действия за нормализиране на отношенията с Косово, в съответствие с условията на процеса на стабилизация и асоцииране, посредством пълно спазване на принципите на регионалното сътрудничество и с участието на всички заинтересовани страни. Едновременно с това изразява надежда, че няма да бъдат предприемани стъпки, които могат да застрашат европейската им перспектива;

62.

насърчава сръбските власти да продължат предприетите от тях конструктивни действия за насърчаване на сътрудничеството и стабилността в региона;

63.

приветства напредъка на Сърбия в предприсъединителния процес, който обхваща мерки в редица области, включително правата на човека, съдебната система, свобода на медиите и Хелзинкските критерии;

64.

обръща внимание на особеното значение за интеграционния процес на прилагането на принципа на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, както и на развитието на демократичните процедури, правата на малцинствата, местното управление и гражданското общество;

65.

се отнася положително към защитата на езиковите права на традиционните малцинства и приемането на закон за публичната собственост през септември 2011 г., както и към прехвърлянето на някои правомощия на провинция Войводина и местните власти.

27.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 225/7

—

изтъква, че необходимостта от справяне с конкретните аспекти на проблема за събиране на семейството се отбелязва същевременно и в „Нова европейска програма за интеграцията“ (CdR 199/2011), както и в „европейска култура на многостепенното управление“ (CdR 273/2011), което изисква по-специално инициативата на Комитета на регионите;

—

отбелязва, че в Зелената книга се посочва, че в някои случаи прилагането на директивата се използва като възпиращ инструмент, и подчертава, че разпоредбите относно събирането на семейството не трябва да се разбират като инструмент за ограничаване на миграционните потоци; специфичните цели на събирането на семейството са по-добрата интеграция на законните мигранти и зачитането на правото на семейство;

—

подчертава, че правото на човека на съвместен живот в рамките на семейството, както и правото, но и задължението, да издържа, възпитава и образова децата си, следователно да съжителства с тях, са основни права и задължения, независимо от националността, и припомня, че това се признава в редица национални и международни декларации, които са единни по този въпрос;

—

припомня, че практическите действия на държавите членки трябва да протичат с позоваване на принципите на пропорционалност и субсидиарност, било то за да се предостави по-широко поле за инициатива на регионите и местните общности при прилагането на мерките за интеграция, било за да им се осигури стабилна и юридически солидна референтна рамка;

—

КР призовава за по-голямо участие на местното равнище в многостепенното управление като задължително условие за една последователна имиграционна политика, която зачита основните права и се стреми към насърчаване на благоденствието на приемащите общности и на имигрантите.

Докладчик

г-н Sergio SOAVE (IT/ПЕС), кмет на община Savigliano (CN)

Отправен документ

„Зелена книга относно правото на събиране на семейството на граждани на трети държави, пребиваващи в Европейския съюз (Директива 2003/86/ЕО)“

COM(2011) 735 final

1.

приема положително инициативата на Комисията да започне дискусия по темата за събирането на семейството, което е специфична тема на Директива 2003/86/ЕО, с цел да се оценят някои проблеми, които възникнаха при прилагането на самата директива и да се разгледат по-задълбочено критиките, отправени от различни страни (НПО, местни общности, академични среди);

2.

смята за целесъобразно решението за основа на дискусията да използва „Зелената книга“, която, като изтъква някои съществени аспекти на директивата, поставя редица въпроси. Одобрява факта, че едва след приключване на консултацията Европейската комисия евентуално ще вземе решение за конкретните мерки, които трябва да се приемат;

3.

припомня, че местните и регионалните власти имат съществена роля в управлението на политиките за интеграция и социално сближаване и в този контекст те трябва изцяло да бъдат включени в дискусиите за прилагането на разпоредбите относно събирането на семейството, с цел да се улесни както пълната интеграция на имигрантите в приемащата страна, така и евентуалното преразглеждане на директивата;

4.

подчертава, че тази инициатива следва насоките на програмата от Стокхолм от декември 2009 г., както и на Европейския пакт за имиграцията и убежището от септември 2008 г.;

5.

изтъква, че същевременно необходимостта от справяне с конкретните аспекти на проблема за събиране на семейството се отбелязва и в „Нова европейска програма за интеграцията“ (CdR 199/2011), както и в „европейска култура на многостепенното управление“ (CdR 273/2011), което изисква по-специално инициативата на Комитета на регионите;

6.

отдава дължимото внимание на факта, че икономическата криза, която силно разтърсва Европа, може да повлияе върху оценката на директивата. Към това трябва да се добави и едновременното пристигане на нови имигранти в Европа, в резултат например на последиците от мащабното и положително политическо движение „арабска пролет“, което обхвана редица страни от Южното Средиземноморие;

7.

отбелязва, че в Зелената книга се посочва, че в някои случаи прилагането на директивата се използва като възпиращ инструмент и в този контекст подчертава, че разпоредбите относно събирането на семейството не трябва да се разбират като инструмент за ограничаване на миграционните потоци, проблем, който следва да се решава при първоизточника и по друг начин. Специфичните цели на събирането на семейството обаче са по-добрата интеграция на законните мигранти и зачитането на правото на семейство, принцип, залегнал във всички харти на правата;

8.

подчертава, че правото на човека на съвместен живот в рамките на семейството, както и правото, но и задължението да издържа, възпитава и образова децата си, следователно да съжителства с тях, са основни права и задължения, независимо от националността и припомня, че това се признава в редица национални и международни декларации, които са единни по този въпрос. По-специално член 16 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. определя семейството като „естествена и основна клетка на обществото“, като му приписва „правото на закрила от обществото и държавата“; а член 9 от Хартата на основните права на Европейския съюз поставя правото на създаване на семейство сред основните права на човека;

9.

призовава в политиките за управление на имиграцията да се зачитат изцяло тези основни права в съответствие с решенията на Съда в Страсбург и този в Люксембург, които ясно и многократно се произнесоха по този въпрос;

10.

освен това приканва да се направи оценка от практическа гледна точка на последиците от събирането на семейството; още в директивата се твърди, че това създава социално-културна стабилност, която улеснява интеграцията, като се създава възможност за насърчаване на икономическото и социалното сближаване, изцяло в полза на приемащите местни власти; трябва да се признае, че прилагането на правото на събиране на семейството представлява значителен напредък по отношение на качеството на миграционните политики, които показват повече зрялост чрез вниманието, което отделят на стабилизирането на имигрантското присъствие, като необходим инструмент за ефективна социално-икономическа интеграция в приемащата държава; това е и решаваща стъпка с практически ефект, която допринася за ограничаване на незаконната имиграция и за намаляване на опасните форми на социално изключване;

11.

изтъква, че във всички европейски конституции семейната връзка се разглежда като източник на специфични задължения за икономическа и социална солидарност; оценяването на тази връзка по отношение на семейства на имигранти, посредством по-съществено признаване на правото на събиране на семейството, следователно представлява конкретен инструмент за насърчаване на чуждестранните граждани да осъзнаят, че многобройните задължения, които им биват налагани (от административен и организационен характер), не са просто резултат от репресивни политики или полицейски инструменти, а са част от по-общ проект, насочен към цялостното развитие на обществото, като те активно са призовавани да дадат своя принос към него не само като настояват за права, но и като признават своите собствени задължения, на които почиват принципите на гражданската лоялност и отговорността спрямо другите;

12.

от тази гледна точка призовава да бъде демонстрирано особено отношение спрямо т. нар. „семейно ядро“, на което вече се отделя максимално внимание в директивата, и в тази референтна рамка - на правото на събиране с малолетните и непълнолетните деца, които се нуждаят от специфична и висша закрила; що се отнася до другите семейни форми, включително и тези, които са свързани с правила и обичаи на страната, от която идва мигрантът, смята, че е целесъобразно оценката на отделните случаи или на общите факти да се остави на държавите членки. Ако все пак в резултат на консултацията Европейската комисия заключи, че е необходимо да се приеме единно определение на „семейство“ на европейско равнище, това определение трябва да съответства на определенията, дадени в други инструменти на ЕС;

13.

при разглеждане на значението на такива общи принципи и на такива оценки не смята, че е уместно да се стига до съществено ограничаване на признатите в директивата и потвърдени в Договора от Лисабон рамки за вземане на решение от страна на отделните държави членки. Припомня обаче, че практическите действия на държавите членки трябва да протичат с позоваване на принципите на пропорционалност и субсидиарност, било то за да се предостави по-широко поле за инициатива на регионите и местните общности при прилагането на мерките за интеграция, било за да им се осигури стабилна и юридически солидна референтна рамка.

14.

без да засяга правото на всички граждани на трети страни, които пребивават законно в ЕС, да се събират със своите семейства, смята, че е разбираемо това право да се обвърже с определени условия, при положение че се запази духът на директивата, която цели да улесни тяхната интеграция и стабилизация;

15.

смята, че сегашната формулировка на директивата може да породи правна несигурност и неясноти в тълкуването по този въпрос и призовава да се прецени възможността за установяване на европейско равнище на минимална продължителност на престоя, което да направи по-умерено изискването за стабилност при зачитане на правото на семеен живот и да възприеме форми, аналогични на формите на циркулярна миграция в случаите, в които заинтересованите лица се присъединят към програма за доброволно репатриране;

16.

предлага предвидената минимална възраст за събиране на семейството да бъде определена така, че да съответства на пълнолетието на съпруга/съпругата така, както то е определено в националното законодателство на приемащата държава, като дерогация за по-малка възраст да се допуска в изключителни случаи. По този начин ще се гарантира максималното възможно уеднаквяване и ще се избегнат възможни случаи на дискриминация въз основа на възрастта;

17.

обръща внимание върху факта, че поради незначителното практическо значение на двете предвидени дерогации за правото на събиране на семейството за малолетни и непълнолетни деца (член 4, параграф 1, последно тире и параграф 6), те биха могли да бъдат заличени. При всички случаи препоръчва решенията по този въпрос да бъдат вземани винаги с оглед на висшия интерес на детето и отчитане на значението на защитата на правата на малолетните и непълнолетните; освен това препоръчва по същите причини правото на събиране с малолетните и непълнолетните деца да бъде гарантирано и при липсата на брачен съюз между родителите, включително и за да се изключи всякаква форма на дискриминация между законни и извънбрачни деца;

18.

що се отнася до факултативната клауза относно други роднини, различни от съпруга/съпругата или регистрирания партньор и от децата, смята, че е целесъобразно на държавите членки да се гарантира поле за действие при вземане на решение за определянето на критериите за това право; изтъква обаче, че действащата директива не уточнява – а би трябвало да го прави – последиците за членовете на семейството в случай на смърт или недействителност на брака, развод или напускане на държавата членка, или успешно оспорване на бащинство на кандидата за събиране на семейството;

19.

препоръчва превантивен мониторинг на ефективността на вече приложените на практика различни мерки (преди заминаване и след пристигане в приемащата страна). Въз основа на този първоначален анализ, препоръчва при всички случаи да се избягват мерки преди заминаване, които не са постижими за близките на пребиваващия поради неграмотност, материални разходи, отдалеченост от градските центрове, и такива, които на практика означават ограничаване на правото на събиране на семейството. Освен това смята, че е целесъобразно, когато се изисква посещение на езикови курсове и/или курсове за гражданско образование и за запознаване с историята и културата на приемащото общество след пристигане в приемащата страна, тези курсове да бъдат безплатни, за да се избегне дискриминация въз основа на ценз и, наред с това, те да се провеждат чрез използване на европейските интеграционни модули („European Integration Modules“);

20.

при оценката на други материални условия, които държавата членка поставя за кандидата (наличие на жилище, здравна осигуровка, достатъчни и стабилни ресурси), препоръчва те да съответстват на принципа на пропорционалност, без да се превръщат в произволни рестрикции; в частност се надява при транспониране на директивата държавите членки да възприемат разпоредби, които да постановяват проверката на наличието на тези условия да се извършва въз основа на обективни и доказуеми критерии, а не на общи клаузи, допускащи произволно рестриктивно тълкуване;

21.

предлага да се премахне критерият „капацитет за прием“ на държавата членка като елемент в оценката на възможността за допускане на събиране на семейството, тъй като той се използва като инструмент за допълнителен контрол на миграционните потоци, в разрез с принципите на правото на Европейския съюз;

22.

смята, че продължителността на разрешението за престой на семейството на кандидата трябва да бъде уеднаквена с тази на самия кандидат за събиране на семейство, като се разгледа възможността за възприемане на решения в съответствие с моделите за циркулярната миграция при участие в програми за доброволно връщане;

23.

що се отнася до събиране на семейството на граждани на трети страни, които се намират под особена форма на закрила (убежище, статут на бежанец, субсидиарна закрила), смята, че в съответствие с исканията в програмата от Стокхолм, към различните статути би трябвало да се подхожда посредством специфични и автономни правила, които отчитат особената ситуация (включително и от гледна точка на практическите трудности, възникващи при искането на информация и представянето на документи), в която се намират лицата, обект на такива форми на закрила. Следователно директивата относно общите разпоредби за събиране на семейството не би трябвало да се прилага за членове на семейството на чуждестранни граждани, на които се предоставя някаква форма на закрила, а събирането на семейството на последните би трябвало да бъде обект на отделни разпоредби, обхващащи и семейни връзки, които евентуално са възникнали на по-късен етап, след влизането на територията на приемащата държава;

24.

смята, че решението на някои държави да въведат ДНК тест за идентифициране на децата, ако не се използва като последна мярка, може да представлява нарушаване на принципа на пропорционалност, както и на основни права, като правото на неприкосновеност на личния и семейния живот (член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека);

25.

във връзка с опасенията за измами, които биха могли да се извършат посредством фиктивни бракове, приканва Комисията и/или държавите членки да съберат данни относно реалния размер на това явление. Ако не се докажат конкретни случаи, КР счита за целесъобразно да се проведат целеви проучвания във всички държави членки, за да може действителността да се отрази по-точно и да се насърчат добрите практики в усилията за справяне с тези проблеми;

26.

във връзка с разходите за събиране на семейството за сметка на кандидата, отбелязва риска, че изкуственото завишаване на административните разходи може да се използва като инструмент от някои държави, с цел да поставят произволни ограничения за достъпа, в пълно противоречие с принципа на пропорционалност, който изисква съобразяване на средствата спрямо целта: целта е да се улеснява, а не да се пречи на упражняването на правото на събиране на семейството; следователно би било целесъобразно държавите членки да бъдат приканени да фиксират нарастването на разходите така, че да не се обезсмисля на практика конкретното прилагане на директивата;

27.

смята, че на държавите членки трябва да се препоръча да спазват предвидения в директивата краен срок за вземане на решение относно молбата за събиране на семейството; всяка дерогационна процедура, установена от държавата и насочена неоснователно към удължаване на този срок, представлява пречка пред цялостното прилагане на директивата;

28.

във връзка с установените трудности при спазването на двете задължителни хоризонтални клаузи, предвидени в директивата, призовава Европейската комисия да използва всички инструменти и мерки, предвидени в Договора и насочени към гарантиране на пълното спазване на общностното право от страна на държавите членки.

29.

КР призовава за по-голямо участие на местното равнище в многостепенното управление като задължително условие за една последователна имиграционна политика, която зачита основните права и се стреми към насърчаване на благоденствието на приемащите общности и на имигрантите. Установени са примери на добри практики в редица региони и общини в Европа и немалко неясноти в националните законодателства при конкретното тълкуване на директивата намериха положително решение, благодарение на практическия опит на местните институции. КР подчертава, че е необходимо да се събере цялата възможна информация по този въпрос и предлага пълното си съдействие на всички държави членки и на останалите европейски институции при събирането и разпространението на информация и добри практики там, където тези данни са налични на местно и регионално равнище.

27.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 225/11

—

отбелязва, че тенденцията, свидетелстваща за спад в подобряването на качеството на въздуха, до голяма степен се дължи на липсата на амбициозна политика на ЕС за намаляване на емисиите при източника и недостатъчните мерки на национално равнище. Голяма част от тежестите и отговорностите, свързани с решаването на проблемите, се възлагат на местните и регионалните власти. Необходимо е да се приеме многостепенен подход, при който всяко управленско ниво (европейско, национално, регионално и местно) поема своята отговорност и определя мерки, които могат и трябва да се предприемат на съответното равнище;

—

настоява, че политиките на ЕС по отношение на имисиите и на емисиите трябва да бъдат обвързани. За тази цел е необходимо във фазата на разработване на политиките да се заложат еднакви амбиции и синхронизирани графици за политиките на ЕС по отношение на емисиите и имисиите;

—

препоръчва укрепване на политиката на ЕС по отношение на емисиите, по-специално като се преразгледа Директивата относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (2001/81/ЕО), която има сериозната амбиция да намали фоновите концентрации; като се затегнат стандартите Евро за превозните средства относно NO2/NOx и фините прахови частици и изискванията за емисиите от други мобилни източници; като се премахнат различията между стандартите на ЕС за емисиите на превозните средства и реалните им емисии в действителност; като се разгледат емисиите на корабоплаването и въздушния транспорт и емисиите на амоняк от селското стопанство;

—

препоръчва при преразглеждането на Директивите за качеството на въздуха (2008/50/ЕО и 2004/107/ЕО) по-специално да се намали броят на веществата и броят на целевите и пределно допустими стойности като акцентът се постави върху най-замърсяващите вещества и показателите, които отразяват най-добре аспектите, свързани с общественото здраве; пита се дали елементарният въглерод (черен въглерод) е по-добър показател и под каква форма той би могъл да бъде включен в директивата; проучва използването на оценката, основаваща се на средногодишната пределно допустима стойност на ПЧ10 въз основа на средните многогодишни концентрации; разширява възможността за допълнителни дерогации за намаляване на равнищата на NO2 при определени обстоятелства; и налага по-конкретни правила относно разполагането на измервателни станции, с цел да се гарантира съпоставимост.

Докладчик

г-н Cor LAMERS (NL/ЕНП), кмет на Houten

Отправен документ

Писмо от заместник-председателя на Европейската комисия от 19 юли 2011 г.

1.

е запознат с намерението на Комисията да предложи през 2013 г. пълен преглед на европейската политика относно качеството на въздуха, наред с нови дългосрочни цели за периода след 2020 г. В случая става въпрос за много широк преглед, който включва следните аспекти:

2.

приветства факта, че Европейската комисия е поискала от него да изготви прогнозно становище относно бъдещето на европейската политика относно качеството на въздуха;

3.

уточнява, че тъй като настоящото становище е прогнозно и е изготвено по време на фазата на събиране на експертни мнения от процеса на вземане на решения на европейско равнище, в него (1) се разглеждат както политически и административни, така и технически аспекти (препоръки във връзка със законодателството и процедурни предложения);

4.

отбелязва, че качеството на въздуха влияе върху ежедневието и здравето на жителите на градските и селските райони. Що се отнася до подобряването на качеството на въздуха, приоритетите трябва да бъдат свързани със здравето на хората и околната среда. Едновременно с това следва да се търси баланс между икономическото развитие и борбата срещу замърсяването на въздуха. По-доброто опазване на околната среда и на общественото здраве може да даде тласък и на икономиката и да намали икономическите разходи, които се дължат на заплашващи и увреждащи здравето фактори;

5.

приветства факта, че качеството на въздуха в Европа чувствително се е подобрило благодарение на политиката на ЕС в тази област и на мерките, предприети от държавите членки (на национално, регионално и местно равнище). Последните две десетилетия бяха белязани от тенденция към подобрение. Въпреки това Комитетът изразява безпокойството си от наблюдаваното напоследък забавяне на напредъка в тази посока;

6.

отбелязва, че замърсяването на въздуха предизвиква най-сериозни проблеми и затруднения в градските агломерации. Въпреки всички мерки, предприети на местно и регионално равнище, редица европейски градове няма да могат да постигнат спазване на пределно допустимите стойности за фини прахови частици (ПЧ10, ПЧ2,5) и азотен диоксид (NO2) в определените срокове. Поради това голяма част от европейците живеят в райони с опасна за здравето концентрация на замърсители на въздуха;

7.

отбелязва освен това, че селските райони и крайградските зони също са засегнати от замърсяването на въздуха, което има последици за околната среда, културите и естествените местообитания, които не бива да се пренебрегват;

8.

е на мнение, че замърсяването на въздуха трябва да се намали, но същевременно следва да се запази доброто социално и икономическо функциониране на нашите градове. В повечето държави членки движението на пътнически и товарни моторни превозни средства (които използват предимно дизелово гориво и бензин) категорично е основната пряка причина за критичните точки с най-голямо замърсяване на въздуха с NO2 и затова е необходим по-ефективен подход, отколкото досега, както относно стандартите за емисиите, така и относно степента на овладяване на трафика;

9.

смята, че основният въпрос при преразглеждането на политиката на ЕС относно качеството на въздуха е да се определи начинът (тоест посредством каква нормативна уредба и какви мерки), по който европейското законодателство може да доведе до подобряване на положението. Във връзка с това е важно да бъдат взети предвид най-малко следните аспекти: подход на многостепенно управление, глобална визия и ефективно прилагане на законодателството на ЕС в европейските градове. Следва да се даде приоритет на приложимостта на европейската директива и на проблемите на градовете и регионите, свързани с изпълнението;

10.

посочва, че управлението трябва да бъде важен елемент от прилагането на новото законодателство на ЕС за качеството на въздуха. Замърсяването на въздуха има трансгранично и национално измерение и поради това изисква действия на всички равнища на управление (европейско, национално, регионално и местно). Комитетът препоръчва подход на многостепенно управление, според който всяко управленско ниво поема своята отговорност и предприема онези действия, за които се явява най-подходящото равнище;

11.

подчертава необходимостта от интегриран подход при изготвянето на ново европейско законодателство. Трябва да се направи всичко възможно за предотвратяване на замърсяването. От първостепенно значение е да се установят причините за замърсяването и да се овладеят емисиите при източника по най-екологичен и икономически най-ефективен начин;

12.

отбелязва, че за подобряване на общественото здраве е необходима амбициозна европейска политика за качеството на въздуха. Но европейската политика в областта на имисиите, определяща пределно допустими стойности за вредните вещества, трябва задължително да се съпътства от ефикасна политика в областта на емисиите, основана на мерки за намаляване при източника, предприети на равнище ЕС. Следователно целите на преразглежданата директива трябва внимателно да се съгласуват с националните тавани за емисии и с политиката на ЕС в областта на емисиите (политика за намаляването им при източника). Във връзка с това, Комитетът счита, че обединяването на директивите относно качеството на въздуха (2008/50/ЕО и 2004/107/ЕО) с Директивата относно националните тавани за емисии (2001/81/ЕО) ще улесни хармонизацията на целите им;

13.

счита, че тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха има принос за намаляване на излагането на гражданите на атмосферни замърсители и за подобряване на качеството на околната среда;

14.

изразява съжаление, че не всички мерки за намаляване на емисиите при източника, заявени в тематичната стратегия, са били прилагани ефективно. Най-явните пропуски по отношение на упоменатите европейски мерки за намаляване на емисиите при източника са свързани с:

15.

отбелязва, че общините и регионите полагат многобройни усилия за подобряване на качеството на въздуха чрез мерки, като:

16.

посочва, че европейската политика на всички равнища би трябвало да стимулира все повече намаляването на обема на личния автомобилен транспорт и автомобилните товарни превози, както и тяхното пространствено и секторно изместване. Трябва обаче да се подчертае, че спазването на пределно допустимите стойности относно ПЧ10 и ПЧ2,5, както и NO2, не може да се гарантира само с подобни мерки. Основните причини за това са три вида пречки: ограниченото влияние, ограничените възможности за действие и недостатъчната свобода на действие (вж. параграфи 17, 19 и 22);

17.

счита, че местните и регионалните власти, взети поотделно, могат да имат само пространствено ограничено въздействие върху подобряването на качеството на въздуха на техните територии (първа категория пречки). Местните и регионалните политики са насочени към намаляване на емисиите от местни източници, въпреки че основната част от концентрациите особено на фини прахови частици ПЧ10 и ПЧ2,5 и на озон, регистрирани по места, са от трансгранични или надрегионални емисии;

18.

отбелязва, че наблюдаваните значителни фонови концентрации на замърсяване и често неподходящото транспониране и преразглеждане на Директивата относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (2001/81/ЕО) могат да ограничат шанса за успех на мерките на местните и регионалните власти да спазват европейските стандарти в областта на качеството на въздуха. Натрупаните емисии (на местно, регионално, национално и международно равнище) образуват това, което се нарича фонови концентрации. Тези фонови концентрации могат да бъдат толкова високи, че дори и слабо замърсяване на местно равнище е достатъчно, за да се достигнат, а дори и да се надхвърлят пределно допустимите стойности. В такива случаи възможността на засегнатите градове и региони да оказват влияние е, разбира се, много ограничена;

19.

отбелязва ограничените възможности на местните и регионалните власти за предприемане на мерки (втора категория пречки). Водените от градовете политики са насочени към мобилността, териториалното устройство и приемането на конкретни мерки, насочени към изчезване на „критичните точки“. Арсеналът от действия, които могат да предприемат местните и регионалните власти, не включва почти никакви ефективни мерки, основаващи се на характеристиките на източника;

20.

отбелязва, че при разработване на политиките си относно качеството на въздуха местните и регионалните власти вече са взели предвид предимствата, които трябваше да произтекат от приемането на мерки за намаляване на емисиите при източника на равнище ЕС. Ретроспективно трябва да се отбележи, че една недостатъчно амбициозна политика по отношение на намаляване на емисиите при източника, която освен това не винаги е давала очаквания резултат по европейските пътища (вж. раздел Г), е един от най-важните фактори за надхвърляне на пределно допустимите стойности на местно и регионално равнище;

21.

отбелязва, че желанието да се намалят още повече концентрациите на местно равнище изключително чрез местни действия може да окаже голямо влияние върху ежедневието и да доведе до значителни разходи. Необходими са финансови средства, с които общините и регионите често не разполагат и за които те нямат официални правомощия във всички държави членки. Освен това една международна и европейска политика за намаляване на емисиите при източника предполага много по-добро съотношение между разходи и ефективност;

22.

отбелязва, че местните и регионалните власти имат ограничени правомощия (трета категория пречки). За съжаление в много държави членки мерките за подкрепа на национално равнище липсват или са недостатъчни, което още повече ограничава влиянието на местните и регионалните власти. Например, не всички държави членки имат национален план за качеството на въздуха и по принцип не са въвели в тази област интегриран подход, който да обхваща всички управленски равнища. В някои случаи националните органи обезкуражават, дори направо забраняват на местните и регионалните власти да предприемат допълнителни или по-строги мерки. В редица държави членки местните власти не са оправомощени да определят зони с ниски емисии, тъй като това е от компетентността на националните власти. Правилата на ЕС за вътрешния пазар също налагат ограничения върху набора от действия, които са на разположение на местните и регионални политики. Свободното движение на стоки и хора на практика е затруднено от създаването на прекалено обширни екологични зони (например регионални) и затварянето на пътища и мостове. По същите причини не може да бъде наложена забрана на замърсяващи превозни средства на национално равнище;

23.

отбелязва, че различни държави членки са в процес на изготвяне на национални законодателства, които ще им позволят да прехвърлят върху общините и регионите финансовите санкции, свързани с уведомителните писма от страна на ЕС. Местните и регионалните власти са длъжни да постигнат спазване на пределно допустимите стойности с ограничените възможности и средства, с които разполагат. Властите на европейско и национално равнище разполагат с възможности и инструменти с много по-голям обхват и по-голяма ефективност. Когато пределно допустимите стойности не се спазват, именно държавите членки трябва да продължат да носят отговорността по изплащането на глобите. Комитетът счита за несправедливо всяко „прехвърляне“ на финансови санкции върху местните и регионалните власти и възразява срещу това;

24.

отбелязва, че тенденцията, свидетелстваща за спад в подобряването на качеството на въздуха, до голяма степен се дължи на липсата на амбициозна политика на ЕС за намаляване на емисиите при източника и недостатъчните мерки на национално равнище. Голяма част от тежестите и отговорностите, свързани с решаването на проблемите, се възлагат на местните и регионалните власти.

25.

констатира също така, че борбата срещу замърсяването на въздуха не е достатъчно координирана между държавите членки. По-конкретно, съседни държави нямат еднакви информационни и алармени прагове, между държавите членки не е организиран обмен на информация в реално време при случаи на значително замърсяване, а в големите зони на замърсяване, общи за няколко държави, плановете за действие не са координирани помежду им;

26.

изтъква, че само едно управленско равнище не може самостоятелно нито да разрешава проблеми, засягащи качеството на въздуха, нито да прилага европейската политика. Необходимо е да се приеме многостепенен подход, при който всяко управленско ниво (европейско, национално, регионално и местно) поема своята отговорност и определя мерки, които могат и трябва да се предприемат на съответното равнище;

27.

отбелязва, че за постигане на значително намаляване на фоновите концентрации чрез намаляване на емисиите, местните и регионалните власти отчасти зависят от мерките за намаляване при източника, предприети на национално и международно равнище. Въз основа на тези разпоредби местните и регионалните власти ще могат да формулират собствените си политики в тази област, например чрез затягане на условията за достъп до екологични зони;

28.

е на мнение, че прилагането на нормативната уредба в областта на качеството на въздуха не е само въпрос на юридическо изпълнение (въвеждане в националното законодателство). Ако вътрешната институционална структура на държавата членка позволява това, Комитетът препоръчва създаването на национални и/или федерални планове за качеството на въздуха/или програми за намаляване с интегриран и координиран помежду им подход, които да отчитат транснационалните аспекти на явлението, на което трябва да се противодейства. Той се застъпва за многостепенен подход и предлага в държавите членки да се създадат междуведомствени екипи, в които експерти от различните равнища на управление да работят заедно за разработване на национални планове и програми (2); тази мярка може да допринесе за цялостната последователност и координация между мерките на национално, регионално и местно равнище;

29.

оценява усилията на Европейската комисия да привлече вниманието към най-добрите практики на местните и регионалните власти и призовава за продължаване на тази политика;

30.

смята, че съгласуваността и синергията с развитието на международно равнище са важни, и подчертава, че въведените тавани на емисии в рамките на преразглеждането на Протокола от Гьотеборг трябва да бъдат задължително допълнение към преразглеждането на Директивата на ЕС относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (2001/81/CE);

31.

смята, че е важно да се постигне съгласуваност и синергия между мерките по отношение на различните замърсители. Във връзка с това от основно значение е да се възприеме интегриран подход към политиката на ЕС относно качеството на въздуха, като се вземат предвид и други области на действие като климата, промишлеността, транспорта, жилищния фонд и енергетиката. Постигането на устойчивост в транспортната политика и въвеждането на устойчиви форми на производство и потребление на енергия може да доведе до значително намаляване на замърсяването на въздуха;

32.

изразява съжаление поради факта, че често липсва синергия между различните мерки. Някои мерки, които оказват положително въздействие в определени области, могат да бъдат съпроводени от отрицателни последици в други. Например нарастващото използване на биомаса, напр. биодизел в малки инсталации, може да доведе до увеличаване на емисиите на сажди, което представлява риск за качеството на въздуха и за общественото здраве. Увеличаването на броя на дизеловите автомобили може да намали емисиите на CO2, но има отрицателно въздействие върху емисиите на фини прахови частици. Технологиите за намаляване на фините прахови частици на свой ред могат да имат неблагоприятни последици за емисиите на NO2 от дизеловите автомобили, което намалява (и вече е намалило) спада на концентрациите на NO2. Важно е да се предотвратят, доколкото е възможно, тези отрицателни последици чрез засилена интеграция на политиките. Във връзка с това е препоръчително да се стремим към решение, при което всички печелят във всички съответни области на действие или най-малкото да определим критерии, позволяващи, при необходимост, да се определят приоритети измежду поставените цели;

33.

отбелязва, че би било целесъобразно политиката за подобряване на качеството на въздуха да се обвърже с политиката за насърчаване на използването на алтернативни енергийни източници. Използването на алтернативни енергийни източници (напр. геотермални инсталации, слънчеви колектори и др.) би допринесло значително за качеството на въздуха.

34.

отбелязва липсата на интеграция между политиките за борба с изменението на климата и политиките в областта на качеството на въздуха. Политиката за качеството на въздуха има положително въздействие върху борбата срещу изменението на климата. Въздействието на политиката в областта на климата върху замърсяването на въздуха обаче е ограничено. Политиката в областта на климата има своя динамика и свой график. Тя е ориентирана по-скоро към дългосрочната перспектива, докато политиката за качеството на въздуха е насочена към кратко- и средносрочна перспектива;

35.

счита, че политиката относно качеството на въздуха и политиката в областта на шума в околната среда предоставят много възможности за взаимодействие, особено когато може да се постигне намаляване на трафика, и че е целесъобразно да се стремим към постигане на ситуация, в която всички печелят в тези две области на действие (4);

36.

отправя искане да се разшири проучването на емисиите и имисиите чрез т. нар. „интегриран мониторинг“, който включва координирано събиране на данни за емисиите и тяхното оценяване, разширяване на обхванатите замърсители, стига да се докаже по подходящ начин, че наистина вредят на здравето на хората или на околната среда, или, в случай на оценка, се ограничи до проследяване чрез съставяне на модели, моделиране на разпространението, както и анализ на експозицията на замърсяването и на неговото въздействие в пространството и времето. Изрично условие обаче е това да не води до голямо увеличаване на административната тежест;

37.

подчертава, че съгласуваността и синергията на политиките в областта на имисиите (пределно допустими стойности на ЕС) и емисиите (мерки на ЕС за намаляване на емисиите при източника) са от първостепенно значение. Имисиите на практика са резултат от нивата на емисиите, тяхното местоположение, както и от условията на тяхното разнасяне или дисперсия. Освен това една амбициозна политика за намаляване на емисиите може да бъде най-ефективният начин за намаляване на имисиите (нивата на концентрация);

38.

отбелязва, че следваната от ЕС амбициозна политика по отношение на имисиите не доведе автоматично до създаване на амбициозна политика на ЕС в областта на емисиите и по този начин се създаде дисбаланс между двете политики; вследствие на това проблемите, свързани с изпълнението в редица европейски градове (вж. раздел Б), както и забавянето на процеса на подобряване качеството на въздуха, се дължат в голяма степен на несъответствията между политиките на ЕС в областта на имисиите и емисиите, които трябва да се отстранят при бъдещото разработване на политики и мерки в тази област, за да се постигне баланс помежду им:

39.

заявява, че новите цели относно желаното качество на въздуха (по-строги пределно допустими стойности) трябва да бъдат реалистични и осъществими и да вървят редом с мерките (за намаляване при източника), които ефективно намаляват емисиите в целия Европейски съюз. Политиката на ЕС по отношение на имисиите и тази по отношение на емисиите трябва да бъдат обвързани. За тази цел е необходимо във фазата на разработване на политиките да се заложат еднакви амбиции и синхронизирани графици за политиките на ЕС по отношение на емисиите и имисиите (вж. предходния параграф). Освен това Комитетът призовава за специално внимание в случай че във фазата на прилагане някои мерки за намаляване при източника, заявени в преразгледаната тематична стратегия, не бъдат предприети или на практика не доведат до целеното намаляване на емисиите (както е предвидено в политиката по отношение на емисиите). Комитетът предлага в подобен случай Европейската комисия да предприеме компенсационни мерки. По този начин може да се предотврати повторно възникване на несъответствие между политиките за емисиите и политиките за имисиите, което отново би изправило регионалните и местните власти пред невъзможна за изпълнение задача;

40.

с оглед на желаната от него съгласуваност между двете политики, предлага следния график за изготвяне на европейската политика относно качеството на въздуха:

41.

отбелязва, че замърсяването на въздуха се дължи главно на автомобилния трафик, въздушния и морския транспорт, отоплението, бита, индустрията и промишленото животновъдство. Ето защо е необходима амбициозна политика за намаляване на емисиите при източника (5). В този контекст трябва да се вземе предвид, че движението на моторни превозни средства определено е една от най-значимите преки причини за замърсяването на въздуха в урбанизираните райони;

42.

изразява задоволство от заявената в Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011) 144 final) амбиция, що се отнася до качеството на въздуха. При все това, за да се постигне нивото, към което трябва безусловно да се стремим, когато става въпрос за качеството на въздуха, Комитетът настоява за изготвянето на европейски план за действие, в който да бъдат включени междинни цели, конкретни мерки (напр. европейски мерки за намаляване на емисиите при източника) и срокове за оценка (6);

43.

приканва, наред с намаляването на емисиите от всеки отделен мобилен или стационарен източник, ЕС да се занимае по-систематично, отколкото досега, с намаляването на общия обем емисии от отделните източници. Досега тези мерки на политиката, основаваща се на количествени измерители, бяха до голяма степен сред правомощията на общините и регионите. На първо време приносът на ЕС би могъл да обхване следните мерки:

44.

е на мнение, че политиката на ЕС в областта на емисиите трябва да се основава на стандарти (и действия, основаващи се на целите, придружени от съответното законодателство), за да не се възпрепятстват по-нататъшните иновации в областта на технологиите;

45.

препоръчва, аналогично на правната рамка за отпадъците, да се въведе изискване за превенция, позволяващо наличните ресурси да бъдат използвани целесъобразно;

46.

отбелязва, че широко разпространените превишения на пределно допустимите стойности за NO2 могат да се обяснят основно с неподходящото или закъснялото въвеждане от ЕС на ограниченията на емисиите (за МПС) и затова настоятелно препоръчва затягането на стандартите Евро за превозните средства относно NO2/NOx и фините прахови частици. Важно е стриктно да се спазват сроковете, определени за въвеждането на стандартите Евро 6;

47.

препоръчва също така затягането на стандартите за емисии от други мобилни източници, като например оборудване извън пътната мрежа (off-road), монтирането на филтри на автомобили, които вече са в движение (retrofit) или осъвременяване на европейските стандарти за мотоциклетите и др.;

48.

подчертава разминаването между нормативната уредба на ЕС и действителните емисии от превозните средства. Стандартите Евро 5 бяха (и продължават да бъдат) амбициозни. И все пак тази амбиция не доведе до съществено намаляване на замърсяването на въздуха. Основната причина за това е разминаването между правната реалност на европейското законодателство и действителните емисии от автомобилния транспорт. С въвеждането на стандарта Евро 3 за тежкотоварните автомобили стана ясно, че емисиите, произвеждани при реални условия на движение, са по-високи от предвиденото и не съответстват на очакваното намаляване на емисиите. Този проблем беше констатиран отново със стандартите Евро 4 и Евро 5, отнасящи се съответно за дизеловите тежкотоварни автомобили и леки автомобили, както и, макар и в по-малка степен, за емисиите на азотни оксиди от леките автомобили. За да се конкретизира амбицията на законодателството на ЕС, трябва да се направи така, че стандартът Евро 6, който се прилага за емисиите от превозни средства в изпитателен цикъл, да съответства в по-голяма степен на действителните емисии при усреднено пътуване в града;

49.

обръща внимание на факта, че камионите, които се доставят нови, редовно биват технически приспособявани. Следователно на практика емисиите на серен двуокис и на фини частици са по-високи от емисиите, очаквани въз основа на изпитванията за типово одобрение. В рамките на възможното трябва да се избягва тази практика при вноса на камиони по стандартите Евро 4. За да се избегне този проблем, Комитетът отправя искане към Европейската комисия и държавите членки да засилят законодателството, изпитванията за типово одобрение на камионите и контрола в тази област. Целесъобразно е да се проучи дали може да се направи така, че подобни технически приспособявания да станат невъзможни в бъдеще;

50.

приканва да бъде отделено специално внимание на тежкотоварните автомобили (автобуси и камиони), които обикновено са най-замърсяващите превозни средства. Превозните средства от междинен клас (по-конкретно микробусите за доставка) също произвеждат доста повече азотни оксиди, отколкото средната стойност за превозните средства. Политиката на ЕС по отношение на емисиите би трябвало да следи по-специално за затягане на стандартите за емисии за тежкотоварните автомобили и превозните средства от междинен клас, а също и леките автомобили с дизелови двигатели, като ги съчетава с адекватни мерки за управление на търговския транспорт и за стимулиране и подобряване на местния обществен транспорт;

51.

отбелязва, че износването на гумите и дисковите спирачки, както и износването на пътната настилка и повторното суспендиране на прах от пътните артерии допринася за високите концентрации на фини прахови частици и препоръчва по линия на Рамковата програма на ЕС за научни изследвания да се направят проучвания относно възможностите за намаляване на този вид емисии. Комитетът предлага също да се изготви наръчник с добри практики, в който да се съдържат препоръки за прилагането на прахоулавящи решения за предотвратяването на повторно разпръскване на замърсяващи въздуха вещества;

52.

отбелязва, че промишлеността продължава да бъде източник на голяма част от общите емисии в Европа. Намаляването на емисиите се регламентира в Директивата относно емисиите от промишлеността (2010/75/ЕС). Амбициозните референтни документи (BREF) за техническите параметри на най-добрите налични технологии (BATs) и заключенията, направени въз основа на тях, са решаващи инструменти за намаляване на фоновите концентрации. За да се работи и в бъдеще с най-добрите налични технологии (BATs), е необходимо BREF и заключенията да бъдат редовно преразглеждани и достатъчно амбициозни, за да снижат равнището на фоновите концентрации в цяла Европа. Трябва също да се ограничи, доколкото е възможно, прибягването до освобождаване (7);

53.

отбелязва, че част от замърсяването на въздуха се дължи на земеделските стопанства. Емисиите на амоняк допринасят в голяма степен за подкиселяването и еутрофикацията. За да се постигнат целите за опазване на природата и особено за защита на обектите по Натура 2000, е необходимо да се понижи още равнището на NH3. Намаляването на тези емисии е регламентирано в Директивата за промишлените емисии (2010/75/ЕС). За големите индустриални земеделски стопанства също е важно да могат да работят за в бъдеще с най-добрите налични техники и затова е необходимо редовно да се актуализират справочните документи за най-добри налични техники (НДНТ);

54.

отбелязва, че въздействието на емисиите от морския транспорт върху концентрациите на атмосферни замърсители може да се окаже значително в пристанищните зони и по поречието на силно натоварени вътрешни водни пътища, както и в крайбрежните градове и региони. Комитетът приканва националните публични власти да следят за прилагане на насоките на Международната морска организация (ММО) във всички европейски крайбрежни води. Мерки за намаляване на емисиите на фини частици и на NOx трябва да се изискват и за плавателните съдове по вътрешните водни пътища;

55.

отбелязва, че емисиите от въздушния транспорт допринасят за фоновите концентрации на замърсители във въздуха. Комитетът призовава ЕС и националните власти да предприемат необходимите мерки и да наложат по-строги правила за емисиите от въздушния транспорт;

56.

посочва, че директивата относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители е основният инструмент за намаляване на фоновите концентрации. В голям брой държави членки трансграничното замърсяване на въздуха представлява много съществена част от фоновите концентрации и може да достигне над 50 % (средно в национален мащаб) за някои замърсяващи вещества. Комитетът счита, че е много важно при преразглеждането на въпросната директива да се поставят достатъчно амбициозни цели, за да се понижи нивото на тези концентрации в цяла Европа. Само при това условие местните и регионалните политики по отношение качеството на въздуха ще станат реалистични и осъществими;

57.

отбелязва, че директивата относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители е важен инструмент за принуждаване на държавите членки да вземат мерки при източника. За тази цел е наложително да бъдат съгласувани нивата, посочени в директивата относно националните тавани за емисии и политиката в областта на намаляването при източника, с тези, които си поставят директивите относно качеството на въздуха (2008/50/ЕО и 2004/107/ЕО). Амбициозните нива, посочени в последните директиви, ще бъдат постигнати, само ако първите бъдат повишени. Във връзка с това Комитетът смята, че обединяването на директивата относно националните тавани за емисии с директивите относно качеството на въздуха ще насърчи хармонизирането на зададените различни равнища;

58.

изразява тревога поради слабите амбиции, които си поставят държавите членки във връзка с предстоящото преразглеждане на Протокола от Гьотеборг (в който са отразени международните споразумения относно таваните за емисии). Това преразглеждане се отразява на преразглеждането на директивата относно националните тавани за емисии и съответно на равнищата, които ще определи законодателството в областта на качеството на въздуха. Комитетът призовава държавите членки да заложат по-високи изисквания при преразглеждането на Протокола от Гьотеборг;

59.

изисква поне да се изготви инвентарен списък на емисиите на елементарен или черен въглерод и да се провежда наблюдение за идентифициране на нови атмосферни замърсители, които за в бъдеще биха могли да бъдат включени в този протокол;

60.

отбелязва, че директивите относно качеството на въздуха (2008/50/ЕО и 2004/107/ЕО) са важни инструменти за намаляване на експозицията на гражданите и околната среда на атмосферно замърсяване. След определянето на минимални задължителни нива на защита, във всички страни от ЕС бяха въведени мерки за ограничаване на емисиите и намаляване на концентрациите в невралгичните за замърсяването на въздуха точки. Намаляването на емисиите в една страна води до намаляване и на трансграничното замърсяване на въздуха, така че съседните страни взаимно си помагат в спазването на пределно допустимите стойности;

61.

е на мнение, че здравето на хората и опазването на околната среда трябва да бъдат в основата на преразглеждането на директивите относно качеството на въздуха. Следва да се предвидят по-амбициозни цели за подобряване на здравето. При все това, както се посочва по-горе (параграф 57), Комитетът поставя като условие в тази връзка целите на преразглеждането да бъдат внимателно съгласувани с тези на националните тавани за емисии и политиката на ЕС в областта на емисиите (политика за намаляване при източника);

62.

отбелязва, че понастоящем директивите относно качеството на въздуха съдържат 27 пределно допустими и целеви стойности. Комитетът посочва също така, че редица пределно допустими стойности се препокриват (например пределно допустимите дневни и годишни стойности за ПЧ10 и годишните пределно допустими стойности за ПЧ10 и ПЧ2,5) и че вече от години различни пределно допустими стойности не са били надхвърляни в голяма част от ЕС. Затова Комитетът предлага да се проучи дали понятието за целеви стойности наистина има добавена стойност в случая с вещества, за които директивите вече определят пределно допустими стойности;

63.

отбелязва, че изготвянето на доклади относно регистрираните концентрации и относно напредъка по плановете за качеството на въздуха в съответствие с разпоредбите на директивите изисква много време и налага допълнителни административни тежести на местните и регионалните власти;

64.

вярва, че от гледна точка на общественото здраве и научните изследвания, и в духа на по-доброто законотворчество, за намаляване на административната тежест и улесняване комуникацията с гражданите, броят на веществата, както и този на целевите стойности и на пределно допустимите стойности би могъл да се намали. Един от начините е акцентът да бъде поставен върху най-замърсяващите вещества и показателите, които отразяват най-добре аспектите, свързани с общественото здраве;

65.

препоръчва във връзка със замърсяването, свързано с движението, да се избере показател, който да отразява в най-голяма степен аспектите, свързани с общественото здраве. В това отношение настоящата директива предвижда стандарти относно ПЧ10, ПЧ2,5 и NO2. При все това някои изследвания показват, че елементарният въглерод (черен въглерод) е по-добър показател за съставните елементи на атмосферното замърсяване, свързано с автомобилния трафик, които оказват значително въздействие върху общественото здраве. Елементарният въглерод или черният въглерод представлява фракция на саждите, която се освобождава при горенето на всяко гориво на базата на въглерод (дизел и бензин), по-конкретно в двигателите на моторните превозни средства и корабите. Затова Комитетът препоръчва да се проучи възможността за въвеждане на стандарт относно елементарния или черния въглерод;

66.

отбелязва, че отделянето на повече внимание на елементарния въглерод или черния въглерод би съответствало на препоръките на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CPATLD);

67.

предлага в директивата да се предвиди възможността за междинно адаптиране (посредством преработване). В случай че изследванията (вж. параграф 65) и резултатите от практическите експерименти се окажат положителни и покажат, че е по-подходящо за показател да се използва стандартът, основаващ се на елементарния или черния въглерод, би могло да се обмисли дали той да се включи като стандарт в директивата и как да стане това;

68.

отбелязва, че настоящата директива определя три пределно допустими стойности и една цел за намаляване за фините прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5). Освен това за фините прахови частици тя предвижда различни стойности - средногодишни и 24-часови стойности. Подобна разпоредба усложнява практическото прилагане и води до ненужни административни тежести. Комитетът е запознат с дебата, който се води относно опростяването на това положение чрез отпадане на един от двата стандарта за фините прахови частици (ПЧ10 или ПЧ2,5), стига ефектът върху здравето и за околната среда да е надлежно доказан посредством изследвания. Той не взема позиция по въпроса;

69.

отбелязва, че на определени места спазването на пределно допустимите стойности за ПЧ10 е много трудно. Трудностите могат да бъдат свързани с обстоятелства или източници на местно равнище, с определени особени метеорологични обстоятелства и/или с периоди на мащабно атмосферно замърсяване. Превозът на товари на големи разстояния също може да допринесе значително за общото замърсяване. За да се гарантира желаната гъвкавост, Комитетът предлага да се проучи дали оценката, основаваща се на средногодишната пределно допустима стойност, би могла да се прави въз основа на средните многогодишни концентрации;

70.

посочва, че въвеждането на стандарт относно ПЧ2,5 беше прието положително, защото вероятно отразява в по-голяма степен последиците за здравето, отколкото стандарта, основан на ПЧ10. При все това съществуват редица различни стойности за ПЧ2,5 и за експозицията като цяло, както и процент на намаляване. Ето защо за различните инстанции е трудно да спазват тези стойности във всичките им аспекти. Още не е сигурно, че местните и регионалните власти ще бъдат в състояние да постигнат спазване на пределно допустимите стойности относно ПЧ2,5, както и на процента за намаляване. Информацията по този въпрос е все още недостатъчна, а ефектът от тези мерки все още не може да бъде количествено измерен. Комитетът препоръчва липсата на тези данни да се има предвид при оценката на стандартите за ПЧ2,5 и да се проучи дали не е възможно в определени случаи да се отпусне повече време за постигане на спазване на стандартите;

71.

предлага, в очакване на резултатите от проучванията относно възможността за друго формулиране на стандарта, Европейската комисия да преразгледа необходимостта от пределно допустима стойност за концентрацията на NO2, наблюдавана в продължение на един час, защото годишната пределно допустима стойност изглежда „по-строга“ и е неприемливо на местно равнище да бъдат вземани мерки за ограничаване на концентрациите на NO2, наблюдавани в продължение на един час;

72.

предлага в директивата да се уреди правото на гражданите да изискват изготвяне на план за действие при надвишаване на пределните стойности на вредните вещества;

73.

е на мнение, че предвид конкретните проблеми, свързани с намаляването на равнищата на NO2 в атмосферата, следва да се разширят възможностите за удължаване на сроковете (допълнителна дерогация). Условието за такова удължаване е държавата членка да може да докаже, че, въпреки че е предприела всички разумно необходими мерки, също и по отношение на намаляването на разстоянията, изминавани от превозните средства, тя не е успяла да постигне спазване на пределно допустимата стойност, определена от ЕС, защото двигателите на моторните превозни средства в движение не отговарят на равнищата на емисиите, определени със стандартите Евро (с други думи недостатъчно ефективна европейската политика за намаляване при източника);

74.

отбелязва, че озонът (O3) се образува във въздуха под въздействието на слънчевата светлина, чрез реакция на т.нар. прекурсорни съставки: азотни оксиди, въглероден оксид, метан и други летливи органични вещества. Високи концентрации на озон са отбелязани в различни градове, по-специално в Южна Европа. Местните власти нямат никаква възможност да повлияят върху концентрациите на озон в собствения си град, но все пак могат да спомогнат на снижаване на концентрациите другаде, като намалят емисиите от транспорта. Според Комитета намаляването на високите концентрации на озон в градските зони би следвало да бъде приоритет преди всичко за националните политики и за европейската политика за качеството на въздуха. Като най-ефикасна мярка се разглежда политиката по отношение на емисиите на летливи органични вещества;

75.

препраща към анализ на Нидерландския кралски институт за обществено здраве и околна среда (Nederlandse Rijksinstituut voor Volksgezondheid en Milieu) (8), който показа, че макар, разбира се, да могат да въздействат слабо върху средната годишна стойност на концентрациите на озон, държавите членки нямат почти никакво влияние върху озоновите пикове на своя територия. Същевременно фоновите концентрации в голям мащаб изглежда леко се повишават. Комитетът смята, че в рамките на оценката на целевите стойности за озона (дългосрочни цели) е необходимо да се държи сметка за това развитие и за произтичащото от него въздействие върху разработването на политиките и изготвянето на докладите. Постигането на целеви равнища за озона (дългосрочна цел) е особено трудна задача за южните страни с най-много часове слънцегреене, най-силна слънчева радиация и най-висока средна температура, явления, които подпомагат образуването на озон в тропосферата. КР препоръчва да се проучи дали това явление може да се включи в категорията „естествени“ замърсявания, така че да се третира по същия начин като морската сол или пясъка в Сахара;

76.

препоръчва, с цел намаляване на концентрациите на озон, да се заложи по-специално на намаляването на емисиите на газовете, причиняващи образуването на озон, като се преразгледа директивата относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (2001/81/ЕО) и се направят по-строги секторните разпоредби за големите източници на емисии;

77.

подчертава, че атмосферните условия могат да оказват значително отрицателно въздействие върху равнищата на атмосферно замърсяване. Така например небивалото засушаване през първите месеци на 2011 г. в голяма част от Западна Европа доведе до повишени концентрации на ПЧ10. На такова въздействие не може да се противодейства с мерки на местно и регионално равнище и европейското законодателство трябва да отчита този факт, като предвиди разпоредба за извънредни в метеорологичен план години, например чрез въвеждането на средна многогодишна стойност;

78.

подчертава в това отношение връзката между икономическото развитие и атмосферното замърсяване, която трябва да се вземе предвид при разработването на бъдещите политики. Настоящата икономическа криза предизвиква намаляване на икономическите дейности (мобилност, промишленост и корабоплаване) и в резултат на това - спад на емисиите. В същото време наличните финансови средства за иновации са значително по-малко, както на частно равнище (например за обновяване на отоплителните системи или на превозните средства), така и на промишлено равнище. Когато икономиката се съживи, тези тенденции могат отново да се обърнат;

79.

отбелязва, че начинът, по който се избират местата за разполагане на измервателните станции, може да бъде различен в различните държави членки. Тъй като географските условия са различни на различните места, което може да окаже въздействие върху стойностите за качеството на въздуха, Комитетът препоръчва мониторингът (измерването) да остане задължителен, но да бъде подобрен посредством по-конкретни правила за разполагането на измервателните станции, за да се гарантира по този начин съпоставимост на измерваните стойности;

80.

във връзка с това предлага да се създаде платформа за обмен в реално време на информация за замърсяването на въздуха, както и хармонизиране на информационните и алармените прагове, за да могат да се координират по-ефективно предприеманите от държавите членки мерки в остро належащи случаи на високо замърсяване на въздуха;

27.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 225/20

—

подкрепя мерките на Европейската комисия, с които се цели ограничаване на настоящия спад на популацията на много видове и осигуряване на експлоатация на морските биологични ресурси на равнища, които позволяват постигането на максимален устойчив добив до 2015 г., доколкото това е възможно;

—

счита, че при възможност евентуалната забрана за изхвърляне на улов следва да бъде въведена постепенно, основно по отношение на промишлените видове, като все пак се разрешава изхвърляне зад борда на морски организми, които могат да оцелеят след връщането им в морето;

—

насочва вниманието към потенциалните рискове и отрицателните последици от задължителното въвеждане на система за прехвърляеми риболовни концесии и препоръчва въвеждането на подобни системи да бъде доброволно и в рамките на правомощията на всяка държава членка;

—

признава, че икономическото и стратегическото значение на аквакултурите обуславят тяхното насърчаване чрез отделен регламент;

—

призовава за по-голяма регионализация на общата политика в областта на рибарството; подкрепя напълно въвеждането на процес, който да отчита специфичните особености и нужди на регионите, включително сътрудничество с регионалните консултативни съвети (РКС), с цел да се приемат мерки за опазване на запасите и технически мерки за прилагането на общата политика в областта на рибарството, така че политиката да бъде по-добре насочена към реалностите и специфичните особености на отделните риболовни зони, включително трансграничните проблеми;

—

приветства факта, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) ще е част от новата Обща стратегическа рамка и ще е съобразен с другите регионални фондове и фондове, предназначени за селските райони. При все това настоява за гаранции за финансирането, които да могат да се ползват от сектора за рибарство и аквакултура, както и за участие на регионите в стратегическото им прилагане.

Докладчик

г-н Mieczysław STRUK (PL/ЕНП), маршал на Померанското воеводство

Отправни документи

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури“

COM(2011) 416 final

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Реформа на общата политика в областта на рибарството“

COM(2011) 417 final

„Доклад от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно задълженията за уведомяване съгласно Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството“

COM(2011) 418 final

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството“

COM(2011) 424 final

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството“

COM(2011) 425 final

1.

изразява убеждението, че общата политика в областта на рибарството следва да допринася за дългосрочните устойчиви екологични, икономически и социални условия. Тя следва да допринася също за по-висок стандарт на живот в сектор рибарство, за стабилен пазар и да гарантира наличието на ресурси и разумни цени на доставките, достигащи до потребителите;

2.

подкрепя мерките на Европейската комисия, произтичащи от декларацията на Световната среща на върха за устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург през 2002 г., с които се цели ограничаване на настоящия спад на популацията на много видове и осигуряване на експлоатация на морските биологични ресурси на равнища, които позволяват постигането на максимален устойчив добив до 2015 г., доколкото това е възможно;

3.

насочва вниманието към факта, че са спешно необходими усилия за постигане на целта, свързана с определени рибни запаси, но че тази неотложност би могла да има отрицателни социални и икономически последици. Наложително е ограничителните и задържащите мерки да бъдат придружени от активни усилия за преструктуриране в сфери като развитието на бизнеса, обучението и сигурните условия за пенсиониране. Финансиране за тези мерки следва да се търси както на национално и регионално равнище, в рамките на съответните възможности и правомощия, така и на равнище ЕС;

4.

изразява съгласие, че устойчивата експлоатация на биологичните ресурси трябва да се основава на предпазлив и екосистемен подход с оглед на ограничаването на въздействието на рибарството върху околната среда и намаляването и постепенното премахване на нежелания улов;

5.

призовава настоятелно целта за устойчивата експлоатация на биологичните ресурси да бъде постигната чрез многогодишен подход към управлението на рибните запаси, приоритетно създаване на многогодишни планове, отразяващи спецификата на различните риболовни зони и съдържащи механизми за гарантиране на възможността за вземане на необходимите решения при непредвидени случаи;

6.

изразява убеждението, в рамките на екосистемния подход, че многогодишните планове следва при възможност да обхващат множество рибни запаси, когато тези запаси се експлоатират съвместно. При запасите, за които не е изготвен многогодишен план, следва да бъдат създадени показатели за експлоатация, определящи максималния устойчив добив чрез поставяне на ограничения за улова и/или риболовното усилие;

7.

признава, че управлението на рибните запаси въз основа на най-добрите налични научни резултати, като се отчитат традиционните познания за околната среда, натрупани от поколения рибари, изисква хармонизирани, надеждни и точни данни, и насочва вниманието към необходимостта от сътрудничество със сектор рибарство във връзка със събирането на данни; призовава Европейската комисия и държавите членки да предоставят средства за научни изследвания и експертни оценки; подчертава ролята на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) като научен орган, който е в състояние да подкрепи действията на Европейската комисия за насърчаване на устойчивото управление на рибарството;

8.

имайки предвид, че събирането на данни е необходимо за икономическата и социално-икономическата оценка на заинтересованите страни в сектор рибарство, в аквакултурите и в преработката на рибни продукти и продукти от аквакултури, както и за тенденциите в заетостта в тези отрасли, ЕС следва да предостави на националните и регионалните органи подходящи ресурси за събирането на такива данни;

9.

приветства становището на Европейската комисия, че съществуващите правила за ограничаване на достъпа до ресурси в рамките на зоните от 12 морски мили в държавите членки действат задоволително и са способствали за запазването на рибните запаси посредством ограничения върху риболовното усилие в най-чувствителната част от водите на ЕС. Комитетът на регионите следователно изразява убеждението, че тези правила следва да останат в сила;

10.

призовава морските биологични ресурси в най-отдалечените региони да продължат да бъдат обект на особена защита, тъй като допринасят за запазването на тяхната икономика, като се има предвид структурното, социалното и икономическото положение на тези острови;

11.

насочва вниманието към принципа за държавата на произход, изложен в Конвенцията на ООН по морско право, и призовава държавите членки да спазват условията му в своите собствени изключителни икономически зони, за да опазват жизнеспособността на застрашените, речно размножаващи се (анадромни) свободно обитаващи рибни запаси;

12.

изразява също убеждението, че в техните 12-милни зони държавите членки следва да имат правото, отчитайки екологичните и социално-икономическите специфики на равнище ГПЗ или в по-малък мащаб, да приемат мерки за опазване и управление на рибните запаси, приложими за всички риболовни съдове на ЕС, при условие че когато тези мерки се прилагат за риболовни съдове от други държави членки, приетите мерки не са дискриминиращи, проведени са съответни предварителни консултации и информационни мероприятия с други заинтересовани държави членки и ЕС не е приел мерки, насочени конкретно към опазването и управлението на рибните запаси в 12-милната зона;

13.

изразява съгласие с необходимостта от ресурси за намаляването и, ако е възможно, премахването на настоящите високи равнища на нежелания и изхвърления улов, който представлява значително разхищение и засяга отрицателно устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси и морските екосистеми, както и финансовата жизнеспособност на рибарството. С оглед на горепосоченото изразява убеждението, че по-голямата селективност на уредите за риболов и подобрените риболовни техники следва да се насърчават, за да се намали във възможно най-голяма степен изхвърлянето на улов. При възможност евентуалната забрана за изхвърляне на улов следва да бъде въведена постепенно, основно по отношение на промишлените видове, като все пак се разрешава изхвърляне зад борда на морски организми, които могат да оцелеят след връщането им в морето;

14.

счита, че разтоварването на нежелан улов не бива да води до пълни икономически предимства за оператора и че преработването в рибно брашно не е вярното решение предвид целите на Комисията, свързани с околната среда;

15.

освен това отбелязва, че основният регламент не би бил подходящо място за подробен списък на видовете, чието разтоварване е задължително; това задължение би могло да се разгледа по-добре в отделните планове за управление по видове (отнасящи се за един или повече видове);

16.

смята, че сегашната уредба вече позволява на държавите членки, които проявяват желание, да създадат за своята флота системи за прехвърляеми индивидуални квоти с познатите от това последствия по отношение на спекулациите и концентрацията. С оглед на това не е целесъобразно да се налага на всяка държава членка да определя прехвърляеми или отдавани под наем права за риболов;

17.

счита също така, че срокът на действие на системата за прехвърляеми риболовни концесии трябва да се определя от държавите членки;

18.

насочва вниманието към потенциалните рискове и отрицателните последици от задължителното въвеждане на система за прехвърляеми риболовни концесии и препоръчва въвеждането на подобни системи да бъде доброволно и в рамките на правомощията на всяка държава членка;

19.

призовава настоятелно държавите членки, преди въвеждането на доброволна система за прехвърляеми риболовни концесии, да коригират правилата си, за да осигурят подходяща защита на интересите на крайбрежния риболов и защита от отрицателните последици от въвеждането на системата, като прекомерна концентрация или спекулации;

20.

припомня във връзка с премахването на свръхкапацитета положителния опит в областта на помощта за нарязване на скрап;

21.

имайки предвид специфичните характеристики и социално-икономическата уязвимост на сектора в голям брой държави членки, както и различните приоритети на тяхната социално-икономическа политика по отношение на рибарството, счита, че задължителната система за прехвърляеми риболовни концесии е неподходяща и че методът за разпределяне на възможностите за риболов, както и правилата за тяхното прехвърляне, следва да продължат да бъдат определяни на равнище държави членки;

22.

настоява също така специфичните условия на най-отдалечените региони да бъдат взети под внимание при определянето на пределните граници на риболовния капацитет за дребномащабните флоти, чрез запазване на настоящите референтни равнища;

23.

призовава Европейския съюз да насърчава в международен план целите на общата политика в областта на рибарството. За тази цел ЕС следва да се стреми да подобрява резултатите на регионалните и международните организации по отношение на опазването и управлението на международните рибни запаси, като насърчава вземането на решения въз основа на научни данни и подобрено съответствие, повишена прозрачност и участие на заинтересованите страни, особено на рибарите, както и чрез борба с незаконния, недекларирания и нерегулирания (ННН) риболов;

24.

изразява съгласие, че споразуменията с трети страни относно устойчивото управление на рибните запаси следва да предоставят достъп до права в замяна на финансов принос от страна на ЕС и следва да допринасят за създаването на рамка за висококачествено управление в тези страни, с цел да се осигурят мерки за ефективно наблюдение, контрол и надзор на устойчивата експлоатация на рибните ресурси. Счита също така, че споразуменията с трети страни следва да предоставят на риболовния флот на ЕС, който зависи от тези споразумения, стабилност, жизненост и рентабилност, гарантиращи неговото бъдеще;

25.

призовава споразуменията за партньорство в областта на рибарството с трети страни да определят правна, икономическа и екологична рамка за риболовните дейности, осъществявани от кораби на ЕС или за инвестиции на оператори от ЕС в областта на риболова съгласно съответните мерки, приети от международните организации, включително регионалните организации за управление на рибарството. Целта на споразуменията в областта на рибарството е да гарантират, че риболовните дейности в трети страни се развиват при устойчиви и взаимно приемливи условия;

26.

признава, че икономическото и стратегическото значение на аквакултурите обуславят тяхното насърчаване чрез отделен регламент, предоставящ насоки на ЕС за националните стратегически планове за подобряване на конкурентоспособността на отрасъл аквакултури, подкрепяйки устойчивото екологично, икономическо и социално развитие и иновации в цялата производствена и търговска верига, насърчавайки местното преработване и диверсификацията, а оттам и подобрявайки качеството на живота в крайбрежните и селските райони, както и от механизми за обмен между държавите членки на информация и най-добри практики чрез отворен метод на координация на национални мерки, касаещи сигурността на бизнеса, достъпа до водите и териториите на ЕС, със специален акцент върху съчетаването на опазването на околната среда и развиването на дейности в зони, включени в мрежата „Натура 2000“, и опростяването на административните процедури за издаване на лицензи и разрешения;

27.

признава необходимостта от създаване на консултативен комитет по аквакултурите, който да може наистина да изразява гласа на сектора и следователно да включва нужното представителство от страна на производителите (професионални сдружения, организации на производители или търговски камари);

28.

изразява съгласие, че непредвидимостта на риболовните дейности прави целесъобразно създаването на механизъм за съхранение на продукти от риболов, предназначени за консумация от човека, с цел насърчаване на по-голяма стабилност на пазара и увеличаване на рентабилността на продуктите, по-специално чрез създаване на добавена стойност. Този механизъм би следвало да обхване и продуктите от аквакултури;

29.

признава, че прилагането на общи търговски стандарти следва да даде възможност за снабдяване на пазара с устойчиви продукти, за реализиране на пълния потенциал на вътрешния пазар на продукти от риболов и аквакултури и за улесняване на търговията в условията на лоялна конкуренция, като по този начин се спомогне за подобряване на рентабилността на продуктите;

30.

изразява убеждението, че нарастващото разнообразие на продукти от риболов и аквакултури прави изключително важно предоставянето на потребителите на минимално количество задължителна информация за основните характеристики на продуктите по ясен, достъпен и разбираем начин;

31.

призовава разпоредбите на общата организация на пазара да се изпълняват в съответствие с международните ангажименти на Съюза, по-специално по отношение на разпоредбите на Световната търговска организация, без да се засяга въвеждането на стандартизиране и сертифициране на хигиенно-санитарните мерки за продукти от трети страни и развиването на търговска практика на морски риболов, която да допринесе за изкореняването на незаконния, нерегулиран и недеклариран (ННН) риболов;

32.

отправя искане за въвеждане, когато е възможно, на публична система за сертифициране на рибните продукти в ЕС, за да се гарантира, че те са произведени от подходящо управлявани риболовни стопанства;

33.

призовава за по-голяма регионализация на общата политика в областта на рибарството, така че знанията и опитът на всички заинтересовани страни, по-специално местните и регионалните власти, да могат да се използват в общата политика в областта на рибарството, и подчертава значението на макроикономическите стратегии;

34.

подчертава също така нарастващите взаимодействия между спортния риболов, професионалните рибари и рибарските общности;

35.

подкрепя напълно въвеждането на процес, който да отчита специфичните особености и нужди на регионите, включително сътрудничество с регионалните консултативни съвети (РКС), с цел да се приемат мерки за опазване на запасите и технически мерки за прилагането на общата политика в областта на рибарството, така че политиката да бъде по-добре насочена към реалностите и специфичните особености на отделните риболовни зони, включително трансграничните проблеми;

36.

освен това счита, че РКС или други подобни структури за партньорство следва да се укрепят, за да се гарантира, че не само се провеждат консултации с местните общности, но и че те действително участват в управлението на своите местни риболовни ресурси;

37.

призовава при прилагането на общата политика в областта на рибарството да се отчитат взаимодействията с други въпроси на морското дело, като се признава, че всички въпроси, касаещи океаните и моретата на Европа – включително акваториалното устройство – са взаимосвързани, укрепвайки интегрираната морска политика;

38.

подчертава, че прилагането на общата политика в областта на рибарството не може да се извърши без защитата на водните екосистеми, с тяхната сложност и взаимодействие, като се има предвид уязвимостта на преходните води и на екологичните речни и езерни коридори, както и съответните свободно обитаващи рибни популации, и се обърне особено внимание на запазването и увеличването на запасите от ценните видове, застрашени от изчезване, и по-специално на анадромните и катадромните видове;

39.

осъзнава, че без подходяща финансова подкрепа държавите членки не могат да постигнат в достатъчна степен целите на общата политика в областта на рибарството, предвид проблемите, свързани с развитието на рибарството и неговото управление и ограничените финансови ресурси на държавите членки;

40.

призовава – поради гореизложените причини – за създаване на подходяща многогодишна финансова подкрепа от ЕС, насочена към приоритетите на общата политика в областта на рибарството, с оглед да се допринесе за постигането на тези цели, в частност чрез подобряване на икономическата ефективност на сектора и по-специално на риболовния флот, създаване на нови работни места, модернизация и иновации, включително разработване на безопасни и устойчиви съдове;

41.

призовава финансовата подкрепа за обновяването и модернизирането на риболовния флот на най-отдалечените региони да бъде въведена отново за периода 2014-2020 г.;

42.

изразява убеждението, че финансовата помощ от ЕС следва да бъде обвързана с изпълнението на общата политика в областта на рибарството от държавите членки и от операторите. Така финансовата помощ може да бъде прекъсната, прекратена или коригирана в случай на неспазване на правилата на общата политика в областта на рибарството от държавите членки и в случай на сериозни повторни нарушения на тези правила от страна на операторите;

43.

приветства факта, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) ще е част от новата Обща стратегическа рамка и ще е съобразен с другите регионални фондове и фондове, предназначени за селските райони, за да даде възможност за създаване на интегрирани рамки за местно развитие и да опрости още повече достъпа до средства на местно и регионално равнище. При все това настоява за гаранции за финансирането, които да могат да се ползват от сектора за рибарство и аквакултура, както и за участие на регионите в стратегическото им прилагане;

44.

признава биологичната, производствената и историческата стойност на рибните запаси и на местообитанията в езерата и реките; поради това счита за необходимо Европейският съюз да окаже финансова помощ на този сектор, включително с оглед на намаляване на морския улов, намаляване на вноса и засилване на териториалната конкурентоспособност;

45.

признава, че за да бъдат постигнати целите на общата политика в областта на рибарството, правомощията за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора следва да бъдат делегирани на Комисията с цел допълване или изменяне на несъществени елементи от основния регламент; все пак препоръчва едно толкова често прибягване до делегирани актове от страна на Комисията да бъде внимателно оценено и задълбочено разгледано от правна и политическа гледна точка, след като бъде гарантирано, че тези правомощия са ясно дефинирани що се отнася до целта, съдържанието, обхвата и продължителността на оправомощаването;

46.

призовава Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготовката на приемането на делегирани актове, включително на експертно равнище и на равнище регионални власти;

47.

счита, че по време на разработването и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета в срок и по подходящ начин;

48.

силно подкрепя и насърчава използването на „воденото от общностите местно развитие“, както се посочва в Общия регламент на Комисията относно Общата стратегическа рамка, като именно чрез този метод местните и регионалните власти следва да могат наред със средства от структурните фондове за развитие на селските райони да ползват ресурси от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Координацията на фондовете трябва да се извършва в гъвкави рамки и да позволява увеличаване на възможностите за тяхното използване. Общините следва да участват в разработването на стратегическата рамка на оперативните програми;

49.

подчертава, че успехът на общата политика в областта на рибарството изисква ефективна система за контрол, инспекция и прилагане, включително борба срещу ННН риболов. Използването на съвременни технологии следва да се насърчава в рамката на системата на ЕС за контрол, инспекции и прилагане. Държавите членки и Комисията следва да имат възможността да осъществяват пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данни.

50.

смята, че на всеки пет години следва да се прави преглед на спазването на регламента на ЕС.

27.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 225/46

—

призовава Европейската комисия да създаде Европейски конвент на кметовете за демографските промени като резултат от 2012 — Европейска година на активния живот на възрастните хора, в който да събере МРВ, които желаят да насърчават иновациите, решенията за интелигентно здравеопазване и по-добър живот в подкрепа на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве и да предоставят административна и финансова подкрепа на конвента;

—

споделя виждането на коалицията от заинтересовани участници във връзка с ЕГ 2012 за общество за всички възрасти, в което всеки да има пълната възможност да взема активно участие в обществения живот и да се ползва от равни права и възможности на всеки етап от своя живот независимо от възраст, пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, социален или икономически статут, сексуална ориентация, физическо или умствено състояние или необходимост от грижи;

—

подчертава важността на провеждането на консултации и активното включване на по-възрастните хора и лицата, полагащи грижи за тях, в описването на техните нужди, разработването на решения и оценката на тяхното прилагане. Подобен подход, основан на участието, е в подкрепа на социалното приобщаване и гарантира, че предоставените услуги съответстват във възможно най-пълна степен на действителните нужди на получателите им;

—

препоръчва Европейската комисия да включи по-активно МРВ в процеса на оценка на социалното въздействие на различните инициативи, осъществявани в подкрепа на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, за да се гарантира, че правилно се оценява въздействието върху по-възрастните жени и мъже по места.

Главен докладчик

г-н Arnoldas ABRAMAVICIUS (LT/ЕНП)

кмет на община Zarasai и член на общинския съвет

/

1.

приветства инициативата на датското председателство за включване на властите от поднационалното равнище в провеждания на равнището на ЕС диалог за това как да се справим с демографското предизвикателство и да се възползваме в най-голяма степен от възможностите на застаряващото население. Както беше заявено в становището на КР относно „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС“ (1) и в доклада на Европейския парламент относно „2012 — Европейска година на активния живот на възрастните хора“ (2), местните и регионалните власти (МРВ) в много държави членки имат важни компетенции в трите области, които са подчертани чрез провеждането на тази европейска година: заетост, участие в обществения живот и самостоятелен живот;

2.

подчертава, че справянето с предизвикателствата на застаряването е една от целите на стратегията „Европа 2020“. Тъй като МРВ са на предната линия в отговор на нуждите на гражданите и са отговорни за предоставянето на повечето услуги, необходими на възрастните хора, за да живеят достойни старини, тяхното пряко участие във всички дебати на ЕС по застаряването е изключително важно за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и ще помогне за увеличаване на социалното, икономическото и териториалното сближаване;

3.

приветства Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, което има за цел да мобилизира широк кръг от заинтересовани страни на всички равнища, да повиши с две години продължителността на живота в добро здраве (показател „брой години живот в добро здраве“) и припомня, че МРВ имат основни компетенции по трите стълба на Европейското партньорство за иновации за активен живот на възрастните хора: превенция, скрининг и ранно диагностициране; грижи и лечение; и активен и самостоятелен живот на възрастните хора;

4.

споделя виждането на коалицията от заинтересовани участници във връзка с ЕГ 2012 за общество за всички възрасти, в което всеки да има пълната възможност да взема активно участие в обществения живот и да се ползва от равни права и възможности на всеки етап от своя живот независимо от възраст, пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, социален или икономически статут, сексуална ориентация, физическо или умствено състояние или необходимост от грижи;

5.

препоръчва положителен подход към застаряването и споделя виждането, че иновациите могат да спомогнат за предлагането на услуги с по-високо качество за нашето застаряващо население. Трябва да се подчертае, обаче, че иновациите не могат да бъдат самоцел единствено заради промяната, а трябва да бъдат ценен стимул за подобряване на качеството и ефективността на разходите в отговор на нарастващите и променящите се нужди във времена на финансови ограничения;

6.

е на мнение, че поради икономическата и финансовата криза с още по-голяма острота изпъква спешната необходимост от преосмисляне из основи на функционирането на нашето общество и от предоставянето на всеки — млад или стар, на пълната възможност активно да допринася на пазара на труда и в своите населени места и да живее самостоятелно максимално дълго време. Най-добрият подход към застаряването на населението е насърчаването на съобразени с нуждите на възрастните хора населени места, в които общественото пространство, транспортът, жилищата и местните услуги са замислени така, че да отговарят на нуждите на всички поколения и общности, в които се насърчават солидарността и сътрудничеството между поколенията. Такива населени места са често пъти и по-щадящи околната среда и спомагат за по-силно социално сближаване и по-голямо обществено участие на други уязвими групи;

7.

подчертава важността на провеждането на консултации и активното включване на по-възрастните хора и лицата, полагащи грижи за тях, в описването на техните нужди, разработването на решения и оценката на тяхното прилагане. Подобен подход, основан на участието, е в подкрепа на социалното приобщаване и гарантира, че предоставените услуги съответстват във възможно най-пълна степен на действителните нужди на получателите им;

8.

отбелязва, че в последното десетилетие в различни части на Европа възникна концепцията за сребърната икономика, която има за цел да развие широк кръг от продукти и услуги за нарастващия брой по-възрастни хора със здравни нужди и нужди от грижи, намалена подвижност и ограничения в ежедневието си. Сребърната икономика обхваща и други сегменти от пазара като поддържане на добра физическа и спортна форма, свободно време, пътешествия, културни прояви, комуникации, развлечения и достъп до нови технологии. Множество МСП и бизнес клъстери в няколко държави членки също така специализират в иновативни технологии за възрастните, например в областта на автоматизацията на домакинските дейности, които предоставят чудесни възможности за растеж. Все пак трябва също да се посочи, че макар да е призната нуждата от специализирани продукти и услуги за хора със специфични нужди, повечето по-възрастни хора предпочитат да могат да използват обикновените стоки и услуги. Затова трябва да се насърчава възприемането на по-широк подход, основан на принципа на Универсалния дизайн, при който се отчитат нуждите и очакванията на по-възрастните хора и хората с увреждания, както и да се разработват специализирани продукти за определени пазарни ниши за много специфични нужди;

9.

посочва, че съществува тенденция все повече регионални и местни власти да търсят социални иновации и решения, основани на ИКТ, за да подобряват качеството и разходната ефективност на здравните услуги и дългосрочните грижи, които предоставят в градските и в селските райони, там, където такива решения биха предоставили изключително важни услуги на по-възрастните хора на цена, която е по-поносима за публичните и личните бюджети. Такива инициативи обаче изискват известни инвестиции и действия, които да бъдат осъществени от други управленски ешелони, за да се премине от пилотни проекти към широкомащабни модели, които да бъдат внедрени в национален мащаб или и другаде в ЕС. Това е област, в която МРВ имат нужда от колкото се може повече подкрепа и от националните правителства, и на равнището на ЕС;

10.

подчертава, че въпреки че на местно равнище могат да се намерят много примери за иновативни мерки в подкрепа на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, както и че социалните инкубатори често пъти са местни инициативи, осъществявани близо до нуждаещите се, възприемането на проектния подход не винаги е ефективен начин за постигне на критична маса и дългосрочна устойчивост. Необходима е глобална стратегическа визия за разбирането на проблемите от различни сфери, за да се постигне приобщаваща и подкрепяща среда. Красноречив пример е социалното нововъведение, подето от община Fredericia (DK), с което се цели посредством превенция, рехабилитация, технология и използване на социалните мрежи да се поддържа или възстанови самопомощта сред по-възрастните хора, които търсят помощ в ежедневието си. Техният подход се основава на промяна в традиционното възприемане на възрастните граждани от „безпомощни“ пациенти към „граждани с възможности“. Тази инициатива беше подкрепена като пилотен проект от Министерството на финансите на Дания и сега се превръща в модел за други датски общини;

11.

подчертава, че важно измерение на предизвикателствата на застаряващото население е равенството на половете, което налага да се обърне особено внимание на въздействието на текущите реформи в социалната закрила и съкращения на социалните услуги (особено грижите за деца и възрастни) върху пригодността за заетост на жените, разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете, тъй като тежестта на грижите за зависими роднини ще се увеличава за лицата, полагащи грижи неформално, повечето от които са жени, и те ще са заплашени в по-голяма степен от бедност и социално изключване в бъдеще, ако нищо не се предприеме за преодоляване на тези неравенства. Проблемите, свързани със стреса и натоварването в доминираните от жените области на здравното обслужване и предоставянето на грижи, могат да доведат в бъдеще и до нови проблеми за по-възрастните жени;

12.

смята, че е необходима по-добра координация между различните равнища, участващи в намирането на решения за активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, и подчертава необходимостта от прилагане на многостепенното управление в по-голяма степен в тази област. МРВ не бива да бъдат разглеждани просто като изпълнители, а трябва да участват в целия процес на вземане на решения и оценяване;

13.

застъпва се за необходимостта от истинска добавена стойност, за да може ЕС да създаде рамка, която да позволи на публичните органи и на участниците от всички равнища да се възползват взаимно от опита си, да натрупат факти за успешни инициативи и да извлекат поуки от неуспехи, тъй като това ще им помогне да избегнат повтарянето на грешки, както и да инвестират ограничените си ресурси в иновативни решения, доказали ефективността си;

14.

препоръчва Комитетът на регионите да бъде поканен да се включи в ръководната група на Европейското партньорство за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве (EIP-AHA), за да се гарантира адекватно представителство на МРВ в процеса на вземане на решения в партньорството и да се позволи на КР да умножи усилията за мобилизиране на широк кръг от МРВ за участие в EIP-AHA, тъй като те имат правомощия и в шестте основни области на действие;

15.

подкрепя предложението, направено в рамките на Европейското партньорство за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве (EIP-AHA), за създаване на Европейска мрежа за съобразена с нуждите на възрастните хора среда и приветства усилията на платформата AGE-Europe и Световната здравна организация за създаване на такава мрежа. КР препоръчва средствата на ЕС да се разпределят за подходящо развитие на такава мрежа на ЕС в тясно сътрудничество със СЗО;

16.

препоръчва Комисията да постави акцент върху изследванията, свързани с развитието на възрастните в напреднала възраст. Тази група отчасти е все още нова и различни заинтересовани страни се нуждаят от повече знания за нея. Необходими са усилия в областта на изследванията, за да могат да се оценят ефикасността и разходната ефективност на мерките за насърчаване на здравословния начин на живот и превенцията на заболяванията по време на целия жизнен цикъл и по-специално в последния етап от живота. Освен това трябва да се проучва по-интензивно по какъв начин могат да бъдат мотивирани възрастните хора, с които трудно се установява контакт, да променят своите привички и своя начин на живот. Данните за възрастните в напреднала възраст трябва да се включват в статистиките и в научните изследвания. Резултатите от изследванията трябва да се предоставят на онези, които работят на практика с възрастни хора;

17.

призовава Европейската комисия да създаде Европейски конвент на кметовете за демографските промени като резултат от 2012 — Европейска година на активния живот на възрастните хора, в който да събере МРВ, които желаят да насърчават иновациите, решенията за интелигентно здравеопазване и по-добър живот в подкрепа на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве и да предоставят административна и финансова подкрепа на конвента;

18.

отбелязва, че макар първостепенните правомощия по отношение на активния живот на възрастните хора да са на държавите членки и техните местни и регионални власти, Европейският съюз може да приеме законодателство по въпроси, които засягат функционирането на вътрешния пазар за премахване на пречките пред свободното движение на хора, за насърчаване на свободата на предоставяне на услуги и за гарантиране на подходяща защита на потребителите. Ратифицирането от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания създава нови правни задължения за ЕС да гарантира, че хората с увреждания и по-възрастните хора с увреждания ще могат да се ползват от своите права на свободно движение и да участват пълноценно в икономическия и социален живот на своите общности като всички останали граждани. Това налага ЕС да предприеме действия, за да гарантира координирана реакция на европейско, национално и местно/регионално равнище. Освен това ЕС може да улесни транснационалния обмен на опит и да насърчи приемането на незадължителни мерки като кодекси с добри практики в подкрепа на най-доброто осъществяване на основните свободи, прокламирани от Договорите за ЕС;

19.

отбелязва, че Европейската комисия планира да внесе предложение за Европейски акт за достъпност и подчертава, че е необходима правна рамка на ЕС, за да се наложи достъпността навсякъде в ЕС за всички особено важни стоки и услуги и да се създадат равнопоставени условия за всички предприятия, включително за МСП. Това предложение трябва да бъде съразмерно и да не създава допълнителна бюрократична тежест за МСП. Приемането на стандарти за целия ЕС ще бъде полезно и за подкрепа на предприятията и за създаване на ефективен единен пазар за стоки и услуги с универсален дизайн. Би трябвало да се създаде система за проследяване, за да се гарантира прилагането на законодателството и съпътстващите планове за действие за националните, регионалните и местните власти, както и подкрепа за местните участници и МСП;

20.

припомня, че подходящата правна рамка за обществените поръчки е изключително важна за ЕС и националното и местното равнище, за да се гарантира, че публичните инвестиции насърчават достъпността за всички. Достъпността също би трябвало да стане основно предварително условие за получаването на финансиране от ЕС (структурно, проектно или за научни изследвания), а за по-слабо развитите региони е необходима подкрепа, за да спазват законодателството и стандартите на ЕС. Трябва да се помисли и за финансови стимули за увеличаване на достъпността, особено за публичните органи, за да адаптират съществуващи сгради и жилища, както и за да се подкрепят инвестициите в иновативни решения.

21.

подчертава, че паралелно с ключовите правни мерки е необходимо да се повиши информираността, за да могат те да изпълнят ролята за осъзнаване на реалността. Това трябва да е насочено към местните и регионалните власти, производителите, доставчиците на стоки и услуги и гражданите като цяло. Политиките за образованието и обучението са важни, за да се подсили и подкрепи достъпността: основно изискване е да се гарантира, че инженери, архитекти, уебдизайнери, строители, градостроители (и т.н.) са подходящо обучени, за да включват въпросите на достъпността в основната си работа и да прилагат универсалния дизайн;

22.

припомня, че ученето през целия живот и участието в доброволчески дейности са основните стимули за активен живот на възрастните хора в добро здраве. Обучението на възрастни и доброволческите дейности за по-възрастни хора би трябвало да получават подкрепа на европейско, национално и местно равнище, за да може да се продължи трудоспособният живот, да се насърчава активността в пенсионна възраст и да се подкрепя самостоятелният живот;

23.

затова препоръчва целите на 2012 — Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията и на EIP-AHA да бъдат включени като основна част от съответните бъдещи инструменти за финансиране от ЕС, включително структурните фондове, и да бъдат опростени процедурите за кандидатстване на местните и регионалните участници; приветства Европейския ден на солидарността между поколенията, който придобива особено значение в Европейската година 2012 и насърчава съвместни проекти между ученици и възрастни граждани и по този начин дава важен принос за диалога между поколенията;

24.

приветства създаването на Общността на знанието и иновациите (ОЗИ) за иновации за остаряване в добро здраве и активен живот на възрастните хора и препоръчва на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) да положи максимални усилия, за да включи местните и регионалните власти и други местни и регионални участници в осъществяването на тази ОЗИ;

25.

препоръчва Европейската комисия да включи по-активно МРВ в процеса на оценка на социалното въздействие на различните инициативи, осъществявани в подкрепа на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, за да се гарантира, че правилно се оценява въздействието върху по-възрастните жени и мъже по места;

26.

припомня, че активният живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве са основни цели на стратегията „Европа 2020“ и се подкрепят от редица водещи инициативи („Нови умения за нови работни места“, „Платформа срещу бедността“, „Програма в областта на цифровите технологии“) и широк кръг от инструменти за финансиране от ЕС на разположение на МРВ, както е посочено в брошурата, издадена съвместно от Комитета на регионите, Европейската комисия и Платформата AGE-Europe на тема „Как да се насърчава активният живот на възрастните хора в Европа – подкрепата на ЕС за местните и регионалните власти“, публикувана през септември 2011 г. като принос към провеждането на ЕГ 2012 (3);

27.

затова прави заключение, че представените инициативи няма да породят проблеми от гледна точка на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, както са дефинирани в договорите на ЕС.

28.

припомня прогнозата до 2060 г. групата на младите хора сред населението на ЕС—27 да намалее с 9 % (4), а населението в трудоспособна възраст (15-64 години) — с 15 %, както и броят на възрастните хора да се увеличи със 79 %. Тези демографски промени са резултат от редица явления като по-ниската плодовитост, увеличаването на продължителността на живота, общата нетна миграция и застаряването на родените в годините на бума на раждаемостта след Втората световна война. Очевидно е, че тези демографски тенденции ще имат значителен икономически, социален и бюджетен ефект на национално и регионално/местно равнище. В проучването на КР на тема „Активният живот на възрастните хора: местни и регионални решения“ (5) се обясняват много добре последиците, като се казва, че „предлагането на работна сила и заетостта ще намалеят, което ще постави на изпитание икономическия растеж, докато търсенето на услуги за застаряващото население ще нараства“. Освен това се очаква да нарастват публичните разходи за осигуряване на качествени услуги на застаряващото население, като същевременно трябва да се финансират здравеопазването и пенсиите за все повече възрастни хора. Повечето МРВ обаче понесоха драстични бюджетни ограничения, които вече крайно ги затрудняват да осигуряват динамични и модерни социални услуги с нужното качество;

29.

подчертава, че има огромни разлики между страните и регионите относно очакваната продължителност на живота на мъжете и жените, показателя „брой години живот в добро здраве“, медианната възраст и коефициентите на зависимост. Застаряване на населението се прогнозира за почти всички 281 региона на ЕС—27, като само за седем региона не се очаква медианната възраст да нарасне до 2030 г.: Виена в Австрия, Хамбург и Трир в Германия, Централна Гърция и Пелопонес в Гърция и Уест Мидландс и североизточна Шотландия в Обединеното кралство (6). През 2008 г. коефициентите на зависимост варираха почти три пъти между регионите (от 9,1 % до 26,8 %). През 2030 г. вариацията ще бъде почти четири пъти (от 10,4 % до 37,3 %) (7). Това означава, че регионите не са равнопоставени по отношение на застаряването на населението и че то в съчетание с икономическата криза засяга някои региони повече от други;

30.

подчертава също, че има огромни разлики между страните и регионите по отношение на държавния дълг, както и че някои са изправени пред много големи съкращения на бюджетите си, които могат да попречат на възможността им да се възползват от финансирането от ЕС чрез структурните фондове или съвместните програми за застаряването;

31.

припомня заявеното в становището „За адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“  (8), а именно че МРВ ще останат най-големият работодател в публичния сектор и че обществените пенсионни схеми ще продължат да играят основна роля за гарантиране на пенсионните системи. Тези пенсии обаче все повече ще се влияят от бюджетните мерки и реформи. Затова трябва да се отчита способността на МРВ да компенсират това въздействие, да осигуряват на всички по-възрастни мъже и жени адекватни доходи, включително чрез услуги за помощ и грижи, предоставени в натура. За справяне с тези последици Комитетът на регионите предложи към макроикономическото наблюдение да се добави социално измерение.

32.

заяви в становището си относно „Да остаряваме добре в информационното общество“  (9), че ИКТ решенията могат да подобрят производителността на социалните и здравните услуги, ако са правилно адаптирани към нуждите на по-възрастните, и припомня, че МРВ би трябвало да участват в национални и европейски научни изследвания за ИКТ решения за застаряването, тъй като често те ще бъдат основните ползватели на резултатите от тях;

33.

припомня, обаче, че МРВ сами не могат да подкрепят активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве. За да успеят, те се нуждаят от подкрепяща ги правна, финансова и структурна среда, която изисква да се предприемат действия на национално и европейско равнище. Например, за да се внедрят ИКТ инициативи в подкрепа на иновациите, интелигентното здравеопазване и по-добрия живот във всички региони на ЕС, са необходими структурни инвестиции на равнището на ЕС и на национално равнище, за да се разшири достъпът до широколентов интернет, както и е необходимо законодателство на ЕС за хармонизиране на критериите за достъпност и стандартите за оперативна съвместимост;

34.

изтъква, че нарастващият брой на предварителни условия, счетоводни, финансови и одитни процедури, наложени за достъп до субсидиите от структурните фондове, доведе до все повече проекти, които се съсредоточават върху измеримите резултати, а не до иновативни и смели проекти, които на практика отнемат повече време за постигане на положителни и по-трудно измерими резултати. На практика социалните иновации понастоящем се сблъскват с пречки, които по-често произлизат от несъвместими разбирания за одит или регулиране. Всъщност този въпрос е свързан не само с използването на структурните фондове, но и поражда проблеми при много други европейски и национални финансови инструменти;

35.

признава, обаче, че са необходими промени в начина, по който се прилагат структурните фондове с включване на условия, основани на факти, за да не се подкопават усилията за увеличаване на добавената стойност и ефективността на средствата на ЕС в тази сфера. Дания и Швеция имат процедури, основани на факти, за проследяване на изпълнението при сравнение със съгласувани показатели и подават информацията към система за контрол, за да се подобрява качеството и разходната ефективност на предлаганите и финансираните услуги. А наскоро правителството на Обединеното кралство създаде облигации за социално въздействие, чиято цел е да привлече „нови инвестиции чрез договори, основани на резултатите, които са в полза на хората и общностите. Чрез облигациите за социално въздействие частни инвестиции могат да се използват за плащане на услуги, предоставяни от предприятия с доказан опит. Финансовата възвращаемост за инвеститорите идва от публичния сектор въз основа на подобрените социални резултати. Ако резултатите не се подобряват, тогава инвеститорите не възвръщат инвестициите си“ (10);

36.

отбелязва, че страните с високи стандарти за достъпност в застроената среда, транспорта и ИКТ са страните с най-високите равнища на заетост на по-възрастните мъже и жени, както и с най-добри резултати по показателя „брой години живот в добро здраве“. Именно в тези страни равнището на заетост сред жените и хората с увреждания е най-високо и показателите за равенство между половете са най-добри (относно намаляване на разликите в заплащането и пенсиите между половете, и др.). Това идва да покаже, че проактивното насърчаване на местна среда, съобразена с нуждите на възрастните хора, не само не възпрепятства икономиката, а тъкмо напротив е от полза за обществото и икономиката като цяло. Такава среда улеснява живота на всички и подкрепя участието в пазара на труда на жените, по-възрастните работници и хората с увреждания, както и активното и производително участие на пенсионерите в техните общности. Такава среда подкрепя и лицата, полагащи грижи неформално, като им дава възможност по-лесно да съчетават професионалните задължения с грижите за болните;

37.

приветства факта, че навсякъде в ЕС вече стотици МРВ участват в програмата на Световната здравна организация за градове, съобразени с нуждите на възрастните хора, а някои държави членки поставиха началото на национални програми в подкрепа на МРВ, които искат да се включат в мрежата на СЗО за градове, съобразени с нуждите на възрастните хора;

38.

предвид нарастващия брой по-възрастни хора, страдащи от Алцхаймер и други форми на деменция, приветства поетите от някои МРВ инициативи за създаване на среда, която улеснява страдащите от Алцхаймер и позволява по-лесното интегриране на възрастните хора с деменция и полагащите неформално грижи за тях в общността;

39.

подчертава, че създаването на среда с универсален дизайн и подкрепата за самостоятелния живот на по-възрастните хора с увреждания или с ограничени възможности за действие се доказват като разходоефективни. Опитът от Швеция показва, че намаляващото търсене на помощ там през последните 15 години не може да се обясни с подобряване на здравното състояние, тъй като няма данни за такова сред по-възрастните хора за този период. Най-вероятното обяснение за намалялото търсене на грижи за по-възрастните хора е по-добрата достъпност на жилищата и транспорта и по-лесният достъп да помощни технологии, които позволяват на възрастните хора да се справят сами. Трябва да се отбележи, че Швеция има най-доброто равнище на заетост на по-възрастните работници и по-възрастните жени от всички държави членки на ЕС;

40.

изтъква обаче, че въпреки важната роля на МРВ като възложители на стоки и услуги, особено чрез обществени поръчки, посредством които могат да играят ролята на политически стимули за положителен подход към застаряването, фрагментирането на съществуващите и нововъзникващите пазари за иновативни решения в подкрепа на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве трябва да бъде преодоляно, като се създаде истински единен пазар за сребърната икономика и се постигнат икономии от мащаба за обществените възложители и потребители. С предстоящия акт за достъпност ще се търсят решения за преодоляване на пречките пред създаването на пазар на ЕС, на който местните/регионалните иновативни решения биха могли по-лесно да се разработват по модел и внедряват в голям мащаб и в други региони на ЕС. Често МСП са в авангарда на иновациите и са по-близо до местните пазари. Много пъти те предоставят персонализирани услуги и се адаптират към нуждите на потребителите. МСП биха имали полза от ясни правила и стандарти, гарантиращи им достъп до целия пазар на ЕС и улесняващи оперативната съвместимост с други стоки и услуги за постигането на най-добри резултати;

41.

прави заключението, че гарантирането на разработването на достъпна и подкрепяща местна среда въз основа на универсалния дизайн ще помогне на по-възрастните работници и на жените да останат заети за по-дълго време и ще доведе до намаляване на търсенето на грижи и подкрепа за бързо нарастващия брой по-възрастни хора. КР е убеден, че действия от страна на ЕС в подкрепа на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве и солидарността между поколенията ще стимулират потенциала за иновации и растеж навсякъде в ЕС и ще доведат до икономически ползи за публичните и частните участници на местно, национално и европейско равнище;

42.

изказва съгласие с подхода на датското председателство към застаряването и подчертава, че за да се използват социалните иновации в отговор на нуждите на нашето застаряващо общество, е изключително важно ЕС да създаде обща рамка, позволяваща потенциалът на социалните иновации да се използва пълноценно в бъдеще. Действително обща рамка за ЕС в подкрепа на социалните иновации ще улесни новаторите в социалната сфера навсякъде в Европа да преминат към действие, да намерят финансиране, да работят в мрежа и да увеличат мащаба на начинанията си.

27.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 225/52

—

отправя искане енергийната ефективност да бъде основен и неразделен елемент от енергийните политики и да ѝ бъде даден достатъчен приоритет в йерархията на тези политики;

—

заявява подкрепата си за по-доброто групиране на мерките за финансово подпомагане на енергийната ефективност и на съхранението на енергия в бъдещите програми на ЕС за финансиране;

—

призовава за по-категорични мерки за оказване на влияние върху поведението на хората и моделите на енергопотребление, като предлага да се приложи комбинация от мерки за насърчение и мерки за санкциониране, които да демонстрират икономическите аспекти, но при необходимост да поставят по-силен акцент и върху задължителните изисквания;

—

признава, че в сегашната политика се поставя акцент върху градовете с оглед на осъществяването на сегашните политически цели, но подчертава необходимостта да се обърне по-обстойно и координирано внимание и на предизвикателствата и възможностите пред селските райони от гледна точка на потреблението и производството на енергия;

—

призовава местните и регионалните власти да обменят най-добри практики в областта на енергийната ефективност и съхранението на енергия и да засилят енергийната жизнеустойчивост, като планират и ръководят предоставянето на предлаганите от тях услуги с минимално изразходване на енергия.

Докладчик

г-н Brian MEANEY (IE/EA) член на Съвета на графство Clare и на Регионалния съвет на Централно-западния регион

Отправен документ

Сезиране от датското председателство на 12 януари 2012 г.

—

в селските райони на ЕС се използват по-замърсяващи енергийни източници в сравнение с градските райони; с оглед на това следва по-специално да се подпомогне заменянето на силно замърсяващите изкопаеми горива с по-малко замърсяващи такива като преходно решение, а след това предимно с възобновяеми енергийни източници;

—

въпреки че селските райони наваксват изоставането си, тяхното равнище на икономическо развитие е по-ниско от средното за ЕС, особено в сравнение с градските райони. Тези разлики между селските и градските райони са особено ясно изразени в Източна и Централна Европа и са още по-обезпокоителни предвид задълбочаването им в периода между 2000 г. и 2007 г. вследствие на бързото разрастване на големите градове и столиците.

—

финансовите механизми (ELENA и т.н.) и средствата, предназначени за енергийна ефективност (Европейски фонд за енергийна ефективност и т.н.);

—

опитът от текущия финансов период показва, че поради редица различни причини съответните средства за енергийна ефективност от структурните фондове не могат да бъдат усвоени изцяло. Затова през финансовия период 2014–2020 г., за който се предвижда дори по-голям дял на средствата за енергийна ефективност, е необходимо да се улесни достъпът на местните и регионалните власти до тези средства;

(а)

отправя искане енергийната ефективност да бъде основен и неразделен елемент от енергийните политики и да ѝ бъде даден достатъчен приоритет в йерархията на тези политики;

(б)

заявява подкрепата си за по-доброто групиране на мерките за финансово подпомагане на енергийната ефективност и на съхранението на енергия в бъдещите програми на ЕС за финансиране;

(в)

призовава за по-категорични мерки за оказване на влияние върху поведението на хората и моделите на енергопотребление, като предлага да се приложи комбинация от мерки за насърчение и мерки за санкциониране, които да демонстрират икономическите аспекти, но при необходимост да поставят по-силен акцент и върху задължителните изисквания;

(г)

признава, че в сегашната политика се поставя акцент върху градовете с оглед на осъществяването на сегашните политически цели, но подчертава необходимостта да се обърне по-обстойно и координирано внимание и на предизвикателствата и възможностите пред селските райони от гледна точка на потреблението и производството на енергия;

(д)

призовава местните и регионалните власти да обменят най-добри практики в областта на енергийната ефективност и съхранението на енергия и да засилят енергийната жизнеустойчивост, като планират и ръководят предоставянето на предлаганите от тях услуги с минимално изразходване на енергия.

27.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 225/58

—

призовава за амбициозен бюджет за по-нататъшната политика на сближаване за периода 2014-2020 г., за да се постигнат целите на Договора и на стратегията „Европа 2020“; призовава също при оценяването на равнищата на развитие и разпределянето на средствата да се отчитат други критерии освен БВП;

—

подкрепя предложената от Комисията структура, т.е. набелязването на две основни цели („инвестиране в растеж и работни места“ и „териториално сътрудничество“), задържането на ЕСФ в сферата на политиката на сближаване и създаването на нова категория „региони в преход“, осигуряването на предпазната мрежа за регионите, които вече не отговарят на условията за пълна подкрепа за сближаване;

—

призовава за по-голяма гъвкавост при разпределянето на средствата от структурните фондове, като те се адаптират по по-реалистичен начин към нуждите на териториите посредством прякото участие на местните и регионалните власти; тази гъвкавост следва да се прилага по отношение на разпределението между ЕФРР и ЕСФ и тематичната концентрация на фондовете във връзка с някои от целите на „Европа 2020“; във връзка с това призовава минималните прагове, определени в някои конкретни регламенти да бъдат намалени значително или да бъдат направени по-гъвкави;

—

подкрепя стратегическия подход на Общата стратегическа рамка, при който се обединяват всички фондове, насочени към постигането на регионални цели и който означава по-добра координация с ЕЗФРСР и ЕФМДР; освен това желае принципите на териториалното сближаване да се отчитат по-добре посредством градски действия, мерки за местно развитие, интегрирани териториални инвестиции или съвместни планове за действие, но би искал да се обръща по-голямо внимание на регионите в индустриален преход или в неблагоприятно демографско положение;

—

призовава за възможност за насърчаване на програмите, основаващи се на няколко фонда (ЕФРР, ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР и ЕФМДР) и Европейската комисия да приеме всички мерки за създаване и изпълнение на тези програми, като зачита надлежно принципа на пропорционалност;

—

отхвърля обвързването с макроикономически условия, както и резервата за изпълнение, тъй като счита, че те противоречат на основната цел на политиката на сближаване; от друга страна подкрепя създаването на резерв на гъвкавост, състоящ се от автоматично отпускани средства, с които да се финансират експериментални инициативи; подкрепя също принципа на предварителните условия, които са смекчени и имат по-скоро превантивен отколкото репресивен характер;

—

изисква действително опростяване на правилата за управление, по-специално по отношение на ограните за контрол и одит, носещите приход дейности и еднократните суми за разходите.

Докладчик

г-жа MARINI (IT/ПЕС), президент на регион Умбрия

Отправен документ

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006“

COM(2011) 615 final

1.

припомня, че Европейският съюз трябва да може да разполага с бюджет в такъв размер, който да гарантира ефикасността на политиката на сближаване и да отговаря на амбициозните цели на стратегията „Европа 2020“;

2.

отправя искане за всяка категория региони да бъдат поддържани най-малко същите равнища на помощ, като предвидените за текущия програмен период;

3.

подчертава, че настоящата ситуация на тежка икономическа, финансова и социална криза започва да насърчава трайно на европейско равнище състояние на непълна заетост, което се отразява силно, но по различен начин на всички територии на Европейския съюз. В подобен контекст структурните фондове представляват абсолютно необходим финансов източник за справяне с кризата и подкрепа за развитието на европейските територии;

4.

настоятелно призовава Комисията да подеме подходящи инициативи за смекчаване на трудностите при усвояване, срещани от някои държави членки, чрез подобряване на управлението на средствата на ЕС – по-специално по отношение на опростяване и иновации в системите за управление и контрол, като стимулира подход, ориентиран към постигането на резултати;

5.

смята, че икономическата и финансовата криза помага за засилване на необходимостта от навременни и сравними данни за БВП и използване на допълнителни показатели с цел по-справедливо определяне на действителното равнище на развитие на европейските региони, като се запазва подходящо съсредоточаване на ресурси в полза на изоставащи в развитието си региони (1);

6.

смята, че при разпределянето на средствата следва по подходящ начин да се отчитат специфичните характеристики на държавите членки с големи вътрешни икономически диспропорции; по-конкретно изразява опасенията си относно критерия за разпределение на средствата, отпуснати за общата селскостопанска политика (ОСП) – във връзка с многогодишна финансова рамка – доколкото не се отчитат в необходимата степен социалните, икономическите и структурните различия;

7.

подкрепя определянето на две основни цели: „инвестиции за растеж и работни места“ и „териториално сътрудничество“, които спомагат за опростяването на структурата на политиката на сближаване;

8.

одобрява създаването на категория „региони в преход“, финансирани най-вече със средствата, освободени от регионите и страните, излезли от обхвата на политиката на сближаване и на Кохезионния фонд, без да се намалява интензивността на подкрепата за другите две категории региони. Приветства също предложената предпазна мрежа за регионите, които вече не отговарят на условията за пълна подкрепа за сближаване. Новата категория всъщност ще позволи по-добре да се подкрепят регионите, които престават да бъдат обект на целта за сближаване, но и другите региони, които имат БВП на глава от населението между 75 и 90 % от средния за ЕС. Тази нова категория ще позволи освен това да се модулира подпомагането от Общността в зависимост от различните равнища на развитие и да се смекчи праговият ефект, констатиран през текущия програмен период. Тази регулаторна уредба би следвало да е валидна за всички фондове от Общата стратегическа рамка;

9.

отбелязва, че и регулаторните разпоредби относно регионалните насоки за периода 2014-2020 г. в областта на държавните помощи следва да съответстват на структурата на бъдещата политика на сближаване и че при определянето на регионите, имащи право на подпомагане, не трябва да се стига до противоречия между политиката на сближаване и конкурентното право;

10.

изразява задоволство от запазването на ЕСФ в сферата на политиката на сближаване като основен финансов инструмент в услуга на заетостта, за подобряване на индивидуалните умения и за социално приобщаване;

11.

все пак изисква изборът на инвестиционните приоритети и разпределението на структурните фондове между ЕФРР и ЕСФ да се извършва от регионалните и от компетентните местни власти, в съответствие с принципа на субсидиарност;

12.

отправя искане, в съответствие с принципа на многостепенното управление и с разпределението на правомощията на национално равнище, местните власти във всяка държава членка да участват пълноценно в подготовката, договарянето и прилагането на различните стратегически документи, а именно Общата стратегическа рамка (ОСР), и по-специално Договора за партньорство; териториалните пактове между местните, регионалните и националните власти би трябвало също да представляват възможност за създаване на официални партньорски споразумения съвместно с националните правителства;

13.

смята, че по отношение на партньорството е несправедливо регионалните и местните власти да бъдат приравнявани към икономическите и социалните партньори, когато те (регионалните власти), в качеството си на представители на общия интерес на управляваните общности, са съуправители, отчитащи институционалната рамка на държавите членки, и съфинансиращи лица на проектите по политиката на сближаване;

14.

потвърждава подкрепата си за принципа на европейско съфинансиране, което гарантира поемането на отговорност от страна на участниците на местно равнище;

15.

счита, че ДДС следва да бъде допустим, ако не е възстановим;

16.

изразява убеждението, че следва да се прави разлика между заинтересовани страни от гражданското общество и партньори от публичния сектор. Компетентните местни и регионални власти или техни представители следва да бъдат неразделна част от процеса на преговори при изготвянето на договор или споразумение за партньорство на равнище държава членка, а не само на регионално равнище;

17.

отбелязва принципа на тематична концентрация върху основните цели на стратегията „Европа 2020“ и посочените в член 174 от ДФЕС цели, разгледани в рамките на общностно тематично „меню“, но изразява безпокойство от липсата на гъвкавост при избора на тематичните цели, които трябва да се определят въз основа на териториален анализ;

18.

по тази причина призовава за реална гъвкавост по отношение на всички фондове от ОСР, като предоставя на всеки управляващ орган възможно най-голям избор да определи тематичните цели, върху които да съсредоточи средствата, и отправя също така искане по принцип минималните прагове, определени в конкретните регламенти, да бъдат значително снижени или направени по-гъвкави;

19.

подкрепя по-добра интеграция на фондовете, като приветства включването на ЕЗФРСР и ЕФМДР в ОСР, при което се запазва специфичността на всеки фонд;

20.

счита за целесъобразно Общата стратегическа рамка да се приеме от Парламента и Европейския съвет, като смята, че този документ трябва да се приеме с максимално широкото участие на институциите на ЕС; по тази причина подкрепя включването на ОСР като приложение към общия регламент;

21.

смята за необходимо механизмите, очертани в общата стратегическа рамка, да бъдат достатъчно гъвкави, за да дават възможност за действителна интеграция с регионалните политики и политиките за местно развитие;

22.

счита, че Общата стратегическа рамка следва да улеснява преди всичко териториален подход отдолу-нагоре и интегриране на финансирането. Препоръките на Общата стратегическа рамка не бива да са твърде задължаващи, за да се осигури достатъчно гъвкавост при избора на средствата за постигането на тематичните цели и инвестиционните приоритети, определени в регламентите за структурните фондове и Кохезионния фонд;

23.

подчертава, че Общата стратегическа рамка следва да осигурява подходяща връзка между тематичните цели по член 9 от Общия регламент с инвестиционните приоритети, изброени в регламентите за ЕФРР, ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР и ЕФМДР, предоставяйки правна сигурност за това дали приоритетите съвпадат, като едновременно се избягват различията и застъпването между тях, така че да може интегрирано и гладко да се разработват приоритетни проекти за финансиране по няколко фонда и обхващащи няколко теми;

24.

призовава за това – в съответствие със съответните институционални системи –регионалните власти и компетентните местни органи, в качеството си на финансиращи лица и изпълнители на политиката на сближаване, пълноценно да участват в изготвянето, договарянето, изпълнението и промяната на договорите за партньорство (член 13, параграф 2);

25.

изисква, по-специално – в съответствие със съответните институционални системи –регионалните власти да бъдат пряко ангажирани, в рамките на договора, в определянето на вътрешните условия и санкциите, произтичащи от тях (член 14);

26.

изразява безпокойство за възможното забавяне, причинено от факта, че Договорът за партньорство и оперативните програми ще трябва да бъдат представени едновременно, и по тази причина отправя искане програмите да бъдат представяни до 6 месеца след представянето на договора за партньорство;

27.

препоръчва регионалните и местните власти в съответствие със съответните институционални системи – да бъдат включвани в по-голяма степен в управлението на европейските фондове и силно насърчава използването на програми, основаващи се на няколко фонда;

28.

посочва, че едно по-добро хармонизиране на общите разпоредби за прилагането на различните фондове би се отразило благоприятно на тяхната интеграция и би повишило ефективността и въздействието на намесата им, както и би намалило административната тежест за крайния бенефициер;

29.

отправя искане Комисията да изготви оценка на функционирането, последиците и добавената стойност на действащите в момента макрорегионални стратегии;

30.

отхвърля решително предложенията, насочени към обвързване на политиката на сближаване със спазването на условията на Пакта за стабилност (макроикономически условия); всъщност Комитетът на регионите смята, че макроикономическите условия отговарят на цели, различни от тези на политиката на сближаване;

31.

смята вследствие на това, че не може да се санкционират местните и регионалните власти за това, че някои държави членки не изпълняват задълженията си, по-специално в областта на бюджетния дефицит (член 21);

32.

изразява съгласие с принципа за предварителни условия, за да се гарантира, че са налице необходимите предварителни условия за ефективно изпълнение на инвестициите – въз основа на оценката на миналия опит, като при това следва да се избягват натоварването на политиката на сближаване с отговорности, които не са ѝ присъщи, и увеличаването на административната тежест;

33.

изразява обаче безпокойството си, че условията по отношение на трети участник (вж. липсата на транспониране на директиви на ЕС) може да навредят на изготвянето и прилагането на програми и проекти на регионално и местно равнище; във връзка с това КР счита, че предварителните условия трябва да бъдат ограничени до въпросите, които директно засягат изпълнението на политиката за сближаване;

34.

отправя също така искане към Комисията тези предварителни условия да не могат да станат причина за спиране на плащанията или финансови корекции, с изключение на онези условия, за спазването на които държавата членка е поела ангажимент;

35.

изразява безпокойство относно създаването на резерв за изпълнение, тъй като Комитетът се опасява, че този механизъм може да стимулира определянето на особено скромни и следователно лесно постижими цели за изпълнение, така че да може да се получи допълнително финансиране, като вследствие на това се отдава предпочитание на не много амбициозни проекти и се демотивират иновациите; привлича вниманието към становище № 7/2011 на Европейската сметна палата, в което се отбелязва, че „Подобен резерв за изпълнение беше предвиден в периода 2000 2006 г., но с ограничен успех поради много малката част от разходите, приключени навреме за средносрочния преглед, както и поради липсата на подходяща методология за оценка на напредъка, постигнат от програмите“;

36.

от друга страна подкрепя създаването на резерв на гъвкавост, състоящ се от автоматично отпускани средства, с които да се финансират експериментални инициативи в областта на интелигентния, устойчив или приобщаващ растеж, или за намеса в случай на криза;

37.

отбелязва, че рамката на прегледа на изпълнението включва поетапно определяне на цели за всеки приоритет за 2016 и 2018 г. Комитетът смята, че това трябва да е механизъм за управление и контрол на целите, преследвани през целия период на планиране, без това да води до налагане на финансови корекции на съответните приоритетни насоки, в случай че целите, определени въз основа на окончателния доклад относно етапа на изпълнението, не са постигнати, тъй като това неизпълнение може да се дължи на социално-икономически обстоятелства и на произтичащите от тях необходими промени в политиката, извършени от националните и регионалните власти;

38.

смята, че тази нова разпоредба е добавена ненужно към различните условия (макроикономически, предварителни и последващи), предложени от Комисията, и към системата за предварителен, текущ и последващ контрол, както и към определянето на количествени цели и показатели за изпълнение, като изразява желание също така за по-силна връзка с дейностите по оценяването, посочени в членове 48, 49 и 50.

39.

приветства предложението управителните органи да се задължат да плащат на бенефициерите преди да поискат възстановяването на средствата от Комисията, като призова за по-голяма гъвкавост в системата на авансовите плащания и за тяхното увеличение, с цел да се подобри ликвидността на управителните органи;

40.

отправя искане когато дадена държава членка, намираща се в дълбока финансова криза, получава подкрепа от Европейския съюз, Комисията да може да изменя договора за партньорство и оперативните програми в рамките на конструктивен диалог с държавата членка и съответните местни и регионални власти; във връзка с това изразява желание експертите на Комисията да работят за оказването на конструктивна подкрепа на националните и регионалните власти и по този начин да засилват способността им за ефективно управление на европейските фондове;

41.

споделя категорично вниманието към темата за интегрираното градско развитие и по-специално приветства предложенията на Комисията във връзка с действията за местно развитие и интегрираните териториални инвестиции, които следва да бъдат основни инструменти за постигане на целите през следващия програмен период. В същото време иска разяснения относно прилагането на тези нови разпоредби;

42.

изразява желание при прилагането на тези разпоредби да се обръща специално внимание на определени условия за гарантиране на ефективното прилагане на интегрираното териториално развитие, като например координирането на действията по различните фондове — най-вече на ЕФРР и на ЕЗФРСР в крайградските и функционалните райони, тяхната интеграция, определянето на територия на проектите, изготвянето на съгласувана стратегия и др.;

43.

приветства силно осигуряването на 10 %-о допълнително съфинансиране за инициативи за водено от общностите местно развитие и желае то да бъде разширено, така че да обхване и интегрираните териториални инвестиции; счита, че организирането и функционирането на местни групи за действие трябва да се договаря между управляващите органи и местните партньори на национално равнище;

44.

настоява за преразглеждане на правилото, според което публичните власти не могат да притежават повече от 49 % от правата на глас, за вече съществуващите институционализирани партньорства за местно развитие;

45.

подчертава необходимостта местното развитие да се разглежда като цялостна концепция за постигане на интегрирани териториални инвестиции, градски действия, съвместни планове за действие;

46.

насърчава обръщането на специално внимание на зоните в индустриален преход, на регионите със сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, които водят до тяхното относително изоставане по отношение на икономическото и социалното сближаване, както и на най-отдалечените региони (член 174 и член 349 от ДФЕС);

47.

изразява безпокойството си от факта, че в развитите региони не се взема предвид финансирането на инфраструктурата, по-конкретно на високоскоростните ИКТ мрежи;

48.

изисква действително опростяване на разпоредбите за отпускането на средства, предназначени за органите за управление, контрол и одит, което в същото време да дава възможност за улесняване на достъпа на бенефициерите до финансиране;

49.

изразява загриженост поради факта, че подкрепата за административния капацитет по линия на ЕСФ е ограничена до държавите членки, чиито региони са по-слабо развити или които са допустими за подпомагане по Кохезионния фонд. Това не е така при ЕФРР, въпреки че националните системи за двата фонда следва да отговарят на сходни изисквания;

50.

изразява желание по-силната ориентация на политиката на сближаване към постигането на резултати да доведе до отделянето на по-голямо внимание на изпълнението, качеството и ефективността в използването на средствата, вместо на формалното съблюдаване на правилата и размера на разходите;

51.

смята, че прекалено честото използване на делегирани актове (споменати около 50 пъти в регламента) от страна на Комисията може да създаде забавяне в използването на средствата, и затова предлага Комисията да предвиди регламент за прилагане, в който от самото начало да са определени всички правила относно прилагането;

52.

изразява съмнения по отношение на определянето на акредитиращ орган на ниво министър, което представлява ново равнище на контрол, чиято роля би била да акредитира управляващите и сертифициращите органи въз основа на предварителна проверка, тъй като смята, че акредитацията трябва да се отнася повече за системите, отколкото за органите на управление;

53.

припомня риска, че неправилното прилагане на принципа на пропорционалност може да доведе до неравно третиране на държавите членки. Съществува опасност проверките и одитите да бъдат много по-тежки за държавите членки, които разполагат с най-големите субсидии; също така равнището на контрол, отнесено към финансовото измерение на програмите, би могло да демотивира избора на програми, при които се комбинират няколко фонда;

54.

счита, че предложеното годишно счетоводно приключване следва да се извършва по избор, за да се даде възможност само на онези управляващи органи, които желаят това, да опростят процедурата по приключване в края на периода и да намалят периода за съхранение на счетоводните документи (членове 67, 76, 77, 131);

55.

желае да предотврати умножаването на контрола от страна на националните или регионалните органи за одит, Комисията или Сметната палата, както и от страна на самите оператори, като предлага систематичното организиране на съвместни мисии за одит в дадена територия, с цел да се избегне дублирането и да се насърчи определянето на една обща „диагноза“ (член 65, параграф 2);

56.

смята, че е необходимо допълнително пояснение относно използването на финансовите инструменти по отношение на осчетоводяването на използването на средствата на ЕС, подкрепя наблюдението върху финансовите инструменти и отговорността за тях. Подкрепя обаче използването на инструменти за финансов инженеринг, за да се увеличи въздействието на фондовете, при условие че то представлява допълнение към безвъзмездния елемент на политиката на сближаване, а не е за негова сметка и че подкрепата се ограничава до традиционните финансови инструменти (дялови участия, заеми, гаранции), а не обхваща непрозрачни финансови инструменти като деривати или структурирани финансови инструменти;

57.

оценява като прекалено задължаваща разпоредбата, съгласно която финансовите инструменти трябва да се използват в рамките на две години след активирането им в съответствие с целите на програмата и за период от поне десет години след приключването на програмата;

58.

приветства предложението на Комисията за разработване на съвместни планове за действие, състоящи се от множество проекти, изготвени под отговорността на бенефициера в рамките на една или повече оперативни програми, в замяна на значително намаляване на правилата в областта на управлението и контрола, като обаче изразява съжаление поради изключването на инфраструктурните проекти;

59.

отправя искане съвместният план за действие да се съгласува с Комисията, държавата членка и местните и регионалните власти, свързани с програмата, като се взема предвид и размерът на средствата, за които става въпрос (призовава прагът да бъде намален на 5 милиона евро);

60.

смята, че е за предпочитане връщането към правилата, които действаха в периода 2000-2006 г. и предвиждаха един единствен и специфичен (намален) процент на интервенция за проектите, които носят приходи;

61.

приветства предложението на Комисията по отношение на различните форми на опростено предоставяне на безвъзмездни средства и насърчава органите за управление и бенефициерите по-често да използват стандартни таблици за разходите за единица продукт, еднократни суми и финансиране въз основа на единна ставка;

62.

призовава Комисията и държавите членки да приемат възможно най-бързо методология за коректно, справедливо и подлежащо на проверка изчисляване, както и методи и таблици за разходите за единица продукт, за да се позволи на работещите по проекта да ги ползват от началото на планирането, като отчитат надлежно вече натрупания опит през настоящия програмен период.