ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2012.191.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 191

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 55
29 юни 2012 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

480-а пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г.

2012/C 191/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Седма програма за действие в областта на околната среда и проследяване на 6-ата програма за действие в областта на околната среда (проучвателно становище)

1

2012/C 191/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насърчаване на устойчивите методи на производство и потребление в ЕС (проучвателно становище)

6

2012/C 191/03

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Образование на тема енергия (проучвателно становище)

11

2012/C 191/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Издателската дейност в движение (становище по собствена инициатива)

18

2012/C 191/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Кооперации и преструктуриране (становище по собствена инициатива)

24

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

480-а пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г.

2012/C 191/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006COM(2011) 615 final — 2011/0276 (COD)

30

2012/C 191/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006COM(2011) 612 final — 2011/0274 (COD)

38

2012/C 191/08

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта Инвестиции за растеж и работни места и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006COM(2011) 614 final — 2011/0275 (COD)

44

2012/C 191/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничествоCOM(2011) 611 final — 2011/0273 (COD)

49

2012/C 191/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групиCOM(2011) 610 final — 2011/0272 (COD)

53

2012/C 191/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски делаCOM(2011) 445 final — 2011/0204 (COD)

57

2012/C 191/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчетиCOM(2011) 778 final — 2011/0389 (COD) и Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интересCOM(2011) 779 final — 2011/0359 (COD)

61

2012/C 191/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за рисков капиталCOM(2011) 860 final — 2011/0417 (COD)

72

2012/C 191/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на шума от моторни превозни средстваCOM(2011) 856 final — 2011/0409 (COD)

76

2012/C 191/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти и за отмяна на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (преработена)COM(2011) 656 final — 2011/0298 (COD)

80

2012/C 191/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услугиCOM(2011) 895 final — 2011/0439 (COD),Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчкиCOM(2011) 896 final — 2011/0438 (COD),Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на договори за концесияCOM(2011) 897 final — 2011/0437 (COD)

84

2012/C 191/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите – Към политика на ЕС в областта на наказателното право: гарантиране на ефективно прилагане на политиките на ЕС чрез наказателното правоCOM(2011) 573 final

97

2012/C 191/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент относно осъществяването на административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазарCOM(2011) 883 final — 2011/0435 (COD)

103

2012/C 191/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма Права и гражданство за периода 2014—2020 годинаCOM(2011) 758 final — 2011/0344 (COD)

108

2012/C 191/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)COM(2011) 874 final

111

2012/C 191/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за селскостопански производители по схеми за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политикаCOM(2011) 625 final — 2011/0280 (COD),Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (Общ регламент за ООП) COM(2011) 626 final — 2011/0281 (COD) (A-21),Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) COM(2011) 627 final — 2011/0282 (COD),Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политикаCOM(2011) 628 final — 2011/0288 (COD),Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета във връзка с прилагането на директни плащания за селскостопански производители за 2013 г.COM(2011) 630 final — 2011/0286 (COD),Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на режима на схемата за единно плащане и подпомагане на лозаритеCOM(2011) 631 final — 2011/0285 (COD)

116

2012/C 191/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения секторCOM(2011) 877 final — 2011/0430 (COD)

129

2012/C 191/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите – Глобалният подход към миграцията и мобилносттаCOM(2011) 743 final

134

2012/C 191/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно програма на Европейския съюз за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване, изменящ Регламент (ЕО) № 106/2008 относно програма на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудванеCOM(2012) 109 final

142

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

480-а пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г.

29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Седма програма за действие в областта на околната среда и проследяване на 6-ата програма за действие в областта на околната среда“ (проучвателно становище)

2012/C 191/01

Докладчик: г-н Lutz RIBBE

На 11 януари 2012 г. датското председателство на ЕС реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Седма програма за действие в областта на околната среда и проследяване на 6-ата програма за действие в областта на околната среда

(проучвателно становище).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 129 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение на заключенията и препоръките на Комитета

1.1   Досегашните шест програми за действие в областта на околната среда (ПДООС) имаха важно значение за определянето на европейската политика в областта на околната среда, но не можаха да променят факта, че много екологични проблеми в Европа още не са намерили решение. Причината за това обаче не е в липсата на разбиране за причините за проблемите или на подходи за решаването им, а в отсъствието на политическа воля за прилагане на мерките.

1.2   Шестата програма за действие в областта на околната среда (6-та ПДООС) (със срок на действие до средата на 2012 г.) беше замислена като конкретен израз на Стратегията за устойчиво развитие на ЕС от 2001 г. по отношение на политиката в областта на околната среда, а Лисабонската стратегия представляваше нейният стълб в областта на икономическата политика. Европейската комисия допусна, без съответно решение на Съвета, Стратегията за устойчиво развитие да потъне незабелязано в забвение. Тя вижда в стратегията „Европа 2020“ новия политико-стратегически инструмент, в рамките на който се предвижда политиката в областта на околната среда да се координира чрез водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“.

1.3   ЕИСК не вижда смисъл в това наред с водещата инициатива да се прилага и допълнителен инструмент във връзка с политиката в областта на околната среда под формата на Седма ПДООС, в който да бъдат интегрирани онези сектори на политиката в областта на околната среда, които не са разгледани в достатъчна степен в стратегията „Европа 2020“. Връзката между една подобна Седма програма за действие в областта на околната среда със стратегията „Европа 2020“ и водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ остава неясна.

1.4   ЕИСК препоръчва на Комисията, Съвета и ЕП да изпълнят с ново съдържание Стратегията за устойчиво развитие, да изберат всеобхватна и насочена към прилагането Седма ПДООС като нейна стратегия за прилагане по отношение на политиката в областта на околната среда и да интегрират в нейните рамки водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ с всички нейни отделни инициативи, както и да се погрижат за тясно и координирано съгласуване между съображенията на политиката в областта на околната среда и икономическата политика. Това би отредило на важната стратегия „Европа 2020“ значимата задача да подготви и да приложи краткосрочните и средносрочните икономически и финансови жалони, необходими по пътя към дългосрочно устойчиво развитие.

2.   Значението на досегашните програми за действие в областта на околната среда (ПДООС) на ЕС

2.1   През 1972 г. на срещата на върха в Париж Европейският съвет реши да предприеме мерки, които да подобрят условията и качеството на живот в Европа. В резултат на това през 1973 г., беше приета Първата програма за действие в областта на околната среда на тогавашната Европейска икономическа общност (със срок на действие: 1974-1975 г.). Особеният успех на тази Първа ПДООС се състои в това, че с нея беше установен т.нар. предохранителен принцип, който, както е известно, дава предимство на предотвратяването на замърсяването на околната среда, вместо на по-късната борба с последиците от него.

2.2   Във Втората програма за действие в областта на околната среда (със срок на действие 1977-1981 г.) целите на първата ПДООС бяха допълнени с пет т.нар. ориентировъчни принципи, а именно: а) приемственост в политиката в областта на околната среда, б) създаване на механизъм за превантивни действия, особено в областта на замърсяването, териториалното устройство и управлението на отпадъците, в) опазване и рационално използване на околната среда, г) приоритет на мерките за опазване на вътрешните води и моретата и на борбата със замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване и д) отчитане на аспектите на околната среда при сътрудничеството между Европейската общност и развиващите се страни.

2.2.1   Така Втората ПДООС положи първата важна основа за широки сектори на политиката в областта на околната среда, които все още са актуални и днес, например опазване на водите, политика по отношение на отпадъците, международно сътрудничество.

2.3   В Третата програма за действие в областта на околната среда (за периода 1982-1986 г.) за пръв път като цел на европейската политика в областта на околната среда беше включено щадящото използване на природните ресурси.

2.4   Четвъртата програма за действие в областта на околната среда (със срок на действие 1987-1992 г.) беше приета през 1987 г. – „Европейската година на опазването на околната среда“. Тя се характеризираше с обстоятелството, че малко преди това беше приет „Единният европейски акт“, с който значително се разширяваха правомощията на Европейската общност по отношение на политиката в областта на околната среда, като едновременно с това с изграждането на европейския единен пазар бяха въведени ограничения за националните екологични стандарти и пределно допустими стойности. По това време дебатът по политиката в областта на околната среда беше извънредно интензивен, а при изтичането на срока на действие на Четвъртата ПДООС се състоя конференцията в Рио, посветена на „устойчивостта в световен план“.

2.4.1   Публикуван през 1992 г. доклад относно „Състоянието на околната среда“ обаче показа ясно, че въпреки всички положени до този момент усилия и четирите програми за действие в областта на околната среда, в повечето области на политиката по отношение на околната среда е настъпило или съответно се очертава влошаване; наред с другото беше поставен въпросът за качеството на водите и въздуха и биологичното разнообразие (по това време все още се говореше за „разнообразие на видовете“).

2.5   Като реакция на Конференцията от Рио и на по-скоро отрезвяващото описание на състоянието на околната среда в началото на 1993 г. беше приета Петата програма за действие в областта на околната среда (с официален срок на действие от 1992 до 2000 г.).

2.5.1   В нея, в съответствие с тогавашните дебати на Конференцията от Рио, беше формулирана целта за „промяна на модела на растеж на Общността, така че да се тръгне по пътя на устойчиво и екологосъобразно развитие“ – тогавашно намерение, което по никакъв начин не е загубило своята политическа актуалност. Петата ПДООС може да се счита за една от първите инициативи на ЕС в областта на устойчивото развитие, което намери израз в подзаглавието „За устойчиво и екологосъобразно развитие“.

2.5.2   В Петата ПДООС бяха предложени т.нар. стратегии за седем области, а именно:

глобалното затопляне;

подкиселяването;

опазването на видовете;

управлението на водите;

градската околна среда;

крайбрежните райони и

управлението на отпадъците,

като прави впечатление, че някои от тези области вече бяха разгледани в предходните ПДООС.

2.5.3   При прегледа на Петата ПДООС през 1996 г. самата Европейска комисия посочи като най-големите слабости на програмата липсата на конкретни цели и ангажимент на държавите членки. В становището си от 24 май 2000 г. Европейският икономически и социален комитет също отбеляза, че „програмата е довела до някои положителни резултати“, но едновременно с това посочи „ … с голяма загриженост по-нататъшното влошаване на качеството на околната среда в Европа, което по негово мнение е най-важният, дори единствен критерий за ефективността на последователните програми за действие в областта на околната среда и европейската политика в областта на околната среда като цяло“.

2.5.4   Петата ПДООС проправи политически и стратегически пътя към Стратегията за устойчиво развитие, приета през 2001 г. в Гьотеборг от държавните и правителствените ръководители.

2.6   На свой ред тази стратегия за устойчиво развитие намери своя конкретен израз в Шестата програма за действие в областта на околната среда (със срок на действие от 2002 г. до 21 юли 2012 г.), що се отнася до политиката в областта на околната среда, и в т.нар. Лисабонска стратегия – по отношение на икономическата политика.

2.6.1   Шестата ПДООС включва и подзаглавие („Нашият избор за нашето бъдеще“). В нея се посочват четири тематични акцента на европейската политика в областта на околната среда: 1) борба с измененията на климата, 2) опазване на природата и биологичното разнообразие, 3) околна среда, здраве и качество на живот както и 4) устойчиво използване и управление на природните ресурси и на отпадъците.

2.6.2   Наред с това – както и в Петата ПДООС – бяха обявени и по-късно приети 7 тематични стратегии, а именно във връзка с:

опазване на чистотата на въздуха;

морска околна среда;

предотвратяване на отпадъци и рециклиране;

устойчиво използване на природните ресурси;

градска околна среда;

опазване на почвата и

устойчиво използване на пестициди.

2.6.3   Прави впечатление, че и в Шестата ПДООС отново се разглеждат „стари“ теми.

3.   Състояние на политиката в областта на околната среда; състояние на дебата за устойчивото развитие в Европа в края на Шестата ПДООС

3.1   Най-напред трябва да се отбележи, че и в края на срока на действие на Шестата програма за действие в областта на околната среда много области на действие от политиката в областта на околната среда, включени от години насам в дневния ред на ПДООС, не са разработени в достатъчна степен или са почти изцяло неразработени. Тук ще посочим само два примера:

„опазването на почвата“ от години е идентифицирано като тема на различни програми за действие в областта на околната среда, но на равнището на ЕС никога не се стигна до реални „действия“, наред с другото и поради това, че в рамките на Съвета не беше постигнато съгласие относно предложения проект за директива на Комисията;

темата „опазване на видовете/биологично разнообразие“ представлява водеща нишка в историята на програмите за действие в областта на околната среда. През 2001 г. Европейският съвет обеща до 2010 г. да спре загубата на биологичното разнообразие, но дори една обхващаща 160 мерки програма за действия в областта на биологичното разнообразие не успя да предотврати провала при постигането на тази цел. След това през 2011 г. беше представена нова стратегия за биологичното разнообразие, в която се съдържа обещанието първоначалната цел да бъде постигната с десетгодишно закъснение.

3.2   ЕИСК разгледа донякъде отрезвяващите резултати от Шестата ПДООС в становището си от 18 януари 2012 г. (NAT/528, CESE 152/201 – „Шеста програма за действие на Общността за околната среда – окончателна оценка“); в него се разглежда и новият доклад относно „Състоянието на околната среда“, в който по същество не се дава добра оценка на политиката в областта на околната среда на ЕС.

3.3   Досега ЕС не е разгледал реално въпроса нито пък е дал отговор каква е причината, много екологични проблеми да продължават да бъдат нерешени въпреки редицата многогодишни ПДООС. За ЕИСК е ясно, че причината не е в липсата на знания за проблемите и на подходи за тяхното решаване, а често се крие в отсъствието на воля за решителни действия. Знанията, а донякъде дори и политическите решения не се прилагат, а причината за това вероятно се основава на обстоятелството, че в до известна степен възникват конфликти на интереси между необходимите действия във връзка с политиката в областта на околната среда и краткосрочни икономически интереси, които се решават в полза на икономиката.

3.4   От гледна точка на ЕИСК в края на срока на действие на Шестата ПДООС от основно значение е констатацията, че, както изглежда, Европейската комисия се е отдалечила от Стратегията за устойчиво развитие, чийто екологичен стълб представляваше Шестата ПДООС.

3.5   Ако преди Комисията и Съветът определяха Стратегията за устойчиво развитие като най-висша стратегия, по която да се ориентира и Лисабонската стратегия, днес по този въпрос цари тревожна тишина. Тя вече не присъства в работните програми на Комисията (макар и за това да няма официално решение на Европейския съвет). ЕИСК многократно е критикувал този факт, като повтаря тази критика и тук и за пореден път посочва, че счита за погрешно Стратегията за устойчиво развитие да бъде почти слята със стратегията „Европа 2020“. Комитетът многократно е представял своите аргументи във връзка с това, без реакция от страна на Комисията, Съвета или Парламента.

3.6   По този начин беше нарушена досегашната структура на политическото програмно планиране на ЕС, която се стремеше към възможно най-добро съгласуване на трите стълба – икономика, околна среда и социална сфера, именно в общата рамка на Стратегията за устойчиво развитие. Тук възниква и въпросът за това в какви рамки Комисията, Съветът и Парламентът възнамеряват да координират в бъдеще политиката в областта на устойчивото развитие и на околната среда.

4.   Стратегията „Европа 2020“ и перспективата за евентуална Седма ПДООС

4.1   Стратегията „Европа 2020“, която Комисията счита за най-важния елемент на планирането и управлението на политиките, дава поне в по-голяма или по-малка степен ясен отговор на въпроса за гледната точка на Комисията.

4.2   Както е известно, в стратегията са посочени 7 водещи инициативи, а именно:

Съюз за иновации

Младежта в движение

Програма в областта на цифровите технологии за Европа

Европа за ефективно използване на ресурсите

Индустриална политика за ерата на глобализацията

Програма за нови умения и работни места и

Европейска платформа срещу бедността.

4.3   Без съмнение от гледна точка на Комисията водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ представлява „новата“ програма за действие в областта на околната среда; а фактът, че досега липсва проект за нова, Седма ПДООС, макар и срокът на действие на Шестата ПДООС да изтича през юли 2012 г., със сигурност се дължи именно на това разбиране.

4.4   Поради това не е случайно, че Европейската комисия предприе действия за изготвяне на Седма ПДООС едва след като Съветът (по околна среда) и ЕП зададоха критично въпроса къде би било мястото на Седмата ПДООС.

4.5   Комисията избра стратегията „Европа 2020“ като най-висши стратегия в новата структура на своето политическо и програмно планиране, която трябва да бъде приложена чрез седемте водещи инициативи, като политиката в областта на околната среда се разглежда във водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“.

4.6   Понастоящем става все по-ясно, че:

от една страна, определени по-общи сектори, които досега бяха обхванати от Стратегията за устойчиво развитие (напр. въпроси като справедливостта при разпределението и справедливостта между поколенията в световен план) не се разглеждат в достатъчна степен в стратегията „Европа 2020“ и

от друга страна, определени сектори на политиката в областта на околната среда вече не присъстват във водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“.

4.7   Така например сред общо 20-те отделни инициативи във връзка с политиката в областта на околната среда, които на свой ред трябва да изпълнят със съдържание стратегията „Европа за ефективно използване на ресурсите“, могат да се намерят редица „стари познати“ от предходни програми за действие в областта на околната среда, като политиката за опазване на биологичното разнообразие, водите и на чистотата на въздуха (включително и политиката в областта на транспорта), но темата „околна среда и човешко здраве“ не е разгледана достатъчна степен, също както и политиката в областта на химичните продукти и нанотехнологите.

4.8   ЕИСК изрази позицията си, както по отношение на самата водеща инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, така и на свързаната с нея Пътна карта, като посочи ясно недостатъците, които характеризираха досега програмите за действие в областта на околната среда – много благозвучни цели и обещания, малко конкретни мерки, липса на показатели и слаба степен на конкретно прилагане.

4.9   Наред с другото Комитетът прикани Комисията „… в обявените 20 отделни инициативи да се посочи съвсем ясно:

какво точно се разбира под „ефективно използване на ресурсите“;

какво може да се постигне още на сегашния етап чрез технологично оптимизиране и съответно

в кои сектори трябва да се постигне обявената „значителна промяна“, как трябва да изглежда тя и с какви инструменти се планира да бъде осъществена;

какви конкретни промени в поведението на производителите и потребителите се считат за необходими и по какъв начин могат да бъдат ускорени“  (1).

Въпреки това Комисията не изпълни това искане, а отново беше запазена твърде общата и необвързваща формулировка.

4.10   Това затвърждава убеждението на ЕИСК, че с избрания досега подход Комисията не отговаря в достатъчна степен на всички потребности по отношение на политиката в областта на околната среда, и най-вече на потребностите на устойчивото развитие. Следователно какво може да постигне една Седма ПДООС?

4.11   Мина времето когато, за да се определи и опише какво трябва да се направи, бяха необходими програми за действие в областта на околната среда. Отговорните за вземането на решения в Европа знаят много добре какво трябва да се направи. Съществуват твърде малко нови области, в които би трябвало да бъдат разработени концепции. Нанотехнологиите могат да се разглеждат като една от тях. За това обаче не е необходима отделна програма за действие в областта на околната среда.

4.12   В Европа липсва най-вече прилагане на придобитите знания. Налице са извънредно сериозни пропуски във връзка с прилагането, за които допринасят всички равнища (ЕС, държавите членки, регионите, общините и гражданите). Във връзка с това ЕИСК желае да посочи ясно, че Комисията може и да изготвя добри програми и да прави декларации, но за изпълнението от основно значение са политическите органи на държавите членки.

4.13   ЕИСК не смята, че представянето на Седма ПДООС само за да бъдат включени онези сектори на политиката в областта на околната среда, които не са обхванати от водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, представлява алтернатива. Връзката между подобна Седма ПДООС си а) водещата инициатива и б) стратегията „Европа 2020“ остава неясна.

4.14   Въпреки това Комитетът остава отворен за една Седма програма за действие в областта на околната среда, при положение че е ясно какво искаме да постигнем с това, как може да се гарантира, че тя в крайна сметка ще е по-успешна от своите предшественици и, най-вече, при положение че се изясни на кой по-общ политически сектор трябва да служи тя.

4.15   ЕИСК препоръчва на Комисията, Съвета и ЕП да изпълнят с ново съдържание Стратегията за устойчиво развитие, да изберат всеобхватна и насочена към прилагането Седма ПДООС като нейна стратегия за прилагане във връзка с политиката в областта на околната среда и да интегрират в нейните рамки водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ с всички нейни отделни инициативи, както и да се погрижат за тясно и координирано съгласуване между съображенията на политиката в областта на околната среда и икономическата политика. това би отредило на важната стратегия „Европа 2020“ значимата задача да подготви и да приложи краткосрочните и средносрочните икономически и финансови жалони, които са нужни по пътя към дългосрочно устойчиво развитие.

4.16   Според ЕИСК в подобна Седма ПДООС следва да се постави акцент върху определянето на абсолютно обвързващи решения за прилагане в области, които в много случаи са запазили своята актуалност от години насам.

4.17   Въпросът е дали Европа е готова за това и дали е в състояние да го направи. Не може да се пренебрегва фактът, че в политиката непрекъснато се формулират амбициозни цели и се отправят искания за инициативи. Когато обаче те бъдат представени – например от Европейската комисия – същите тези политици намират причини те да не бъдат приети или приложени. Списъкът със съответни примери за това е дълъг. Независимо дали става дума за Директивата за енергийната ефективност, която е блокирана в Съвета, или неизпълнението на едно старо обещание (от Стратегията за устойчиво развитие), а именно да бъде изготвен списък на вредните за околната среда субсидии и те да бъдат премахнати: между думите и делата съществува разминаване и Комисията, Съветът и Парламентът се приканват да разяснят на обществеността как то ще бъде преодоляно.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Вж. ОВ C 376 от 22/12/2011 г., стр. 97, параграф 1.2.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/6


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на устойчивите методи на производство и потребление в ЕС“ (проучвателно становище)

2012/C 191/02

Докладчик: г-жа AN LE NOUAIL MARLIÈRE

На 11 януари 2012 г. датското председателство на Съвета на Европейския съюз реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Насърчаване на устойчивите методи на производство и потребление в ЕС

(проучвателно становище).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 26 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 124 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   В съответствие с искането, отправено му от датското председателство, ЕИСК направи оценка на инструментите и мерките, които са необходими, за да се премине към устойчиви методи на производство и потребление. Като приветства осъзнаването на проблема от европейските институции, усилията им в тази област и целите, които те си поставят, и за да се осигури справедлив преход, ЕИСК препоръчва да се създаде обща обновена визия за икономическия модел с участието на всички представители на организираното гражданско общество в специализиран форум за консултации, който да определи общите и конкретните цели и да разработи актуализирана процедура за надзор.

1.2   Би било от полза:

да се осигури тясна обвързаност между политиките, които насърчават устойчивото производство и потребление, и прилагането на „Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (1), както и да се насърчават държавите членки да осъществяват тези политики чрез Пътната карта и Европейския семестър;

да се използва набор от взаимосвързани инструменти за прилагане и стимулиране, като например постепенна отмяна на неустойчивите продукти, изготвяне на по-справедлива данъчна политика, насърчаване на „зелените“ обществени поръчки, постепенно премахване на субсидиите, които не отчитат неблагоприятното въздействие върху околната среда, подкрепа за научни изследвания и еко-иновации, интернализиране на разходите за околната среда, създаване на други стимулиращи мерки, ориентирани към пазара, приканване на потребителите и работниците към активно участие в процеса на преход.

1.3   Трябва да бъде ангажирана и финансовата система (2), така че тя да способства за изграждането на икономика, характеризираща се с устойчиво производство и потребление, като съсредоточи вниманието си върху онези области, които са с най-голям екологичен отпечатък, като хранително-вкусовата промишленост, земеделието, жилищно-строителната дейност, инфраструктурата и транспорта.

1.4   Освен това усилията трябва да са насочени отвъд строго очертаните области на енергетиката и емисиите на парникови газове, за да бъдат взети предвид и въпросите, свързани с другите ресурси и въздействия върху околната среда, като управлението и защитата на водите, земеползването и замърсяването на въздуха, както и за да се отчита цялостното въздействие на продуктите върху околната среда.

1.5   Като се оказва подкрепа за подобряването на производствените процеси и продуктите, на потребителите и на ползвателите ще могат да се предлагат онези продукти и услуги, които ще им дадат възможност да променят поведението и нагласата си.

1.6   И накрая, за да се популяризират устойчивите модели на потребление и стилове на живот, е необходимо, като се укрепи ролята на сдруженията на потребителите и на производителите, прилагащи принципите на справедливата търговия, да се насърчават и защитават алтернативните инициативи срещу хищническия начин на потребление и да се оказва подкрепа на най-добрите практики.

2.   Въведение

2.1   През декември 2011 г., с цел да се съчетаят дейностите по намирането на изход от кризата с възстановяването и поемането на ангажимент от страна на ЕС в борбата с изменението на климата, датското председателство отправи искане към ЕИСК да изготви проучвателно становище относно насърчаването на устойчиви форми на производство и потребление (УПП). Позовавайки се на изготвената от Комисията „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“, както и на етапите за постигането на УПП, определени в нея (3), датското правителство покани ЕИСК да направи оценка на инструментите, необходими за извършването на промяна в европейската икономика, така че в ЕС да бъде постигнато устойчиво потребление и производство.

2.2   До този момент икономическото развитие се опираше на използването на невъзобновяеми източници на енергия и ресурси, в съответствие с основната парадигма: „човекът - господар и притежател на природата“. Производството на стоки и услуги все още се характеризира с екстернализиране на разходите, които трябва да бъдат включени в стойността на извличаните невъзобновяеми природни ресурси и на произвежданите емисии на парникови газове и замърсители на околната среда. В пазарните икономики интернализирането на тези разходи трябва да се налага на стопанските субекти посредством императивни норми, които, доколкото е възможно, следва да се прилагат повсеместно.

2.3   Устойчивото производство и потребление, разбирано и като използване на услуги и продукти, които предлагат повече стойност с по-малко използване на природните ресурси, е в основата на стратегиите за увеличаване на ефективността на ресурсите и популяризиране на зелената икономика. През 2008 г. Комисията прие първия план за действие по отношение на устойчивото производство и потребление, включващ набор от политики, предназначени да способстват за постигането на УПП (4). С оглед на тези цели Комисията в момента преразглежда своите политики за УПП за 2012 г.

3.   Устойчиво производство и потребление: необходими инструменти и политики

3.1   Създаване на обща обновена визия за икономическия модел

3.1.1   Една от причините за ограниченото влияние на политиките, свързани с УПП до този момент, е фактът, че макар и да е добре интегрирана в стратегията „Европа 2020“, концепцията за устойчивост често остава встрани от практическото прилагане на политиките. При сегашния икономически модел основната цел остава създаването на растеж и увеличаването на потреблението, като цялостните резултати се оценяват въз основа на БВП. Преходът към УПП ще изисква провеждането на открит и прозрачен дебат, в който да се постави въпросът за един самодостатъчен икономически модел, чието изпълнение ще бъде оценявано чрез показатели, които са „отвъд БВП“ и измерват екологичния отпечатък, личното и общественото благосъстояние, както и благоденствието. В предишни становища Комитетът предложи на Комисията своето сътрудничество за създаването на форум по въпросите на устойчивото потребление, в който да се разглеждат ценностите, които биха могли да послужат като основа на една устойчива икономика, факторите, които пречат на гражданите да избират устойчиви модели на потребление, и натрупаният опит в дейностите в ежедневния живот, спомагащи за намаляване на въздействие върху околната среда (5).

3.2   Определяне на общи и конкретни цели и разработване на процедура за надзор

3.2.1   Към тази проблематика имат отношение многобройни области на политиката. За да се проследи напредъкът в постигането на тези цели за УПП и оцени сегашната ситуация, следва да бъде създадена солидна база данни за екологичното въздействие на производството и потреблението, която ще позволи да се измери ефективността на политическите инструменти, да се задълбочат стратегиите и целите, преформулират приоритетите и да се наблюдава напредъкът.

3.3   Ангажиране на гражданското общество

3.3.1   Ангажирането на гражданското общество на глобално, национално и местно равнище е от решаващо значение за успешен преход към зелена и устойчива икономика. Подобен преход ще успее единствено ако принципите на устойчиво производство и потребление бъдат възприети от предприятията, потребителите и работниците като възможност и желана цел. Подходящи системи за диалог и демократично участие следва да се създадат на всички равнища (6).

3.3.2   Във връзка с това трябва да се спре противопоставянето между конкурентоспособността на европейските предприятия, от една страна, инвестициите в промишлеността, от друга, и покупателната способност на потребителите, от трета. Повишаването на равнището на потребителското търсене е най-сигурният начин да се стимулира европейският вътрешен пазар, като същевременно се признава стойността на резултатите от европейските научни изследвания и се изпълняват целите за опазване на околната среда. Това гарантира също така, че инвестициите ще останат в Европа.

3.4   Установяване на тясна интеграция между политиките за УПП и „Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“

3.4.1   Със своята водеща инициатива и „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (7) Комисията определя ефективното използване на ресурсите като въпрос от основно значение за европейските икономики. Прилагането на Пътната карта е интегрирано в стратегията „Европа 2020 г.“ и в Европейския семестър. Комитетът препоръчва да се установи тясна обвързаност между преразглеждането на Плана за действие за устойчиво производство и потребление и прилагането на Пътната карта и Седмата програма за действие за околната среда (8), така че политиките за УПП да бъдат повлияни благотворно от повишеното политическо значение на темата за ефективното използване на ресурсите и от рамката за надзор, предоставена от Европейския семестър. Добавянето на конкретни показатели, свързани с УПП, към показателите за ефективно използване на ресурсите, ще осигури една основа за целите и системите за надзор в областта на УПП.

3.5   Насърчаване на държавите членки

3.5.1   Предложените по-горе цели за УПП могат да помогнат за осъществяването на напредък в политиките на държавите членки в тази област. За тези политики би било полезно да се интегрират в изпълнението на Пътната карта и в процедурата за надзор, предоставена от Европейския семестър.

3.6   Използване на широка гама от политически инструменти за УПП

3.6.1   Предвид многостранния характер на политиките за УПП и множеството аспекти, които трябва да бъдат отчетени, е необходимо да се създаде или мобилизира широк набор от политически инструменти на различни равнища, за да се променят моделите на производство и потребление в посока на устойчивост. Трябва да бъдат разработени активни политики на европейско равнище, както и от страна на държавите членки и местните общности. Предпочитаните инструменти би следвало да съчетават регулаторни и доброволни мерки, по-специално регулаторни мерки за постепенното елиминиране на неустойчивите продукти; инструменти, които правят данъчната политика по-справедлива; насърчаване на „зелените“ обществени поръчки; постепенно премахване на субсидиите, които не отчитат отрицателното въздействие върху околната среда; научни изследвания и еко-иновации; интернализиране на разходите за околната среда, създаване на други стимулиращи мерки, ориентирани към пазара; и стимулиране на потребителите и работниците към активно участие в процеса на преход (9).

3.6.2   Планът за действие за УПП, изготвен от Европейската комисия през 2008 г., се основава на този смесен политически подход и би следвало да бъде запазен като част от процеса на преразглеждане. Независимо от това, все пак би могло към преразглеждането да се подходи с максимално големи амбиции и да се пренастроят инструментите спрямо целите, които трябва да бъдат постигнати, като се отчитат липсата на напредък до този момент и възможността да се преодолее кризата с помощта на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и намалено използване на невъзобновяеми ресурси.

3.6.3   Инструментите, използвани в контекста на УПП, в голяма степен са доброволни и се основават на информация (екомаркировка, схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (EMAS), кампании за информиране на потребителите и др.). Употребата на тези инструменти от предприятията и потребителите не е особено широка и е ограничена до определени сектори и социални групи. Няма да бъде лесно да се увеличи тази употреба, ако продължава да се прилага същият подход. От съществена важност е да започнат да се използват регулаторни инструменти за постепенното премахване на неустойчивите продукти и модели на потребление.

3.7   Съсредоточаване на усилията върху областите с най-голям екологичен отпечатък

3.7.1   Повечето вредни въздействия върху околната среда са причинени от потреблението на храни и напитки, жилищно-строителните дейности, инфраструктурата и транспорта, както и от производството на енергия и промишленото производство. Следователно бъдещите политики за УПП следва да акцентират върху всичките тези различни области. Предвид това, че силното въздействие върху околната среда на потреблението на храни и напитки е тясно свързано със селското стопанство, политиките в тази област трябва да бъдат тясно свързани с тези за постигането на устойчиво селско стопанство.

3.7.2   Устойчивото селско стопанство предполага разумно използване на природните суровини, подкрепа за биофермите и хранително-вкусова промишленост, която гарантира предлагането на здравословна и незамърсена храна на междинните и крайните потребители. ЕИСК смята, че ключът към устойчиво селско стопанство е в поддържането – навсякъде и в достатъчни количества – на висококачествено, регионално диференцирано, екологосъобразно производство на храни, което опазва и поддържа селските райони, съхранява разнообразието и спецификата на въпросните продукти и насърчава разнообразния, богат на видове културен ландшафт на Европа, както и нейните селски райони (10).

3.8   Насочване на усилията отвъд строго очертаните области на енергетиката и емисиите на парникови газове, за да се вземат предвид и други ресурси и въздействия върху околната среда

3.8.1   През последните години в рамките на политиките за УПП се отделя особено внимание на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове. Въпреки това производството и потреблението пораждат и други последствия, които не могат да бъдат пренебрегвани, в области като управлението и опазването на водите, земеползването и замърсяването на въздуха. По този повод бъдещите политики за УПП би следвало да разширят приложното поле на политическите инструменти, така че в него да се включи и потреблението на ресурси, различни от електроенергия, и да се отчита цялостното въздействие върху околната среда.

3.9   Подобряване на процеса на производство и на продуктите

3.9.1   За да се насърчат производителите да подобряват екологичните характеристики на своите продукти през целия им жизнен цикъл, трябва да се признае принципът на разширената отговорност на производителя, въведен в отделни законодателни актове, като общ принцип и като основа на юридическата отговорност на дружествата.

3.9.2   Важно е да се отдаде предпочитание на един двустранен подход, за да може да се осъществи преход към устойчиви продукти. Следва да се насърчава провеждането на научни изследвания и разработки в областта на продуктите, които щадят околната среда, посредством отпускането на публично финансиране и въвеждането на адекватни стимули за иновационна дейност. Освен това трябва да се използват и регулаторните инструменти като Директивата за екопроектиране с цел постепенното елиминиране на неустойчивите продукти. За тази цел обхватът на тази директива трябва да бъде разширен и прилагането ѝ да бъде ускорено.

3.9.3   От съществено значение е да се гарантира прозрачност по отношение на въздействието на продуктите и услугите върху околната среда, ако искаме бизнесът и потребителите да осъществят преход към по-голяма устойчивост. Предложението на Комисията при консултацията относно политиките за устойчиво производство и потребление да се използва за тази цел методология, позволяваща да бъде установен екологичният отпечатък на продуктите, изглежда като подходящ подход. При все това предложението би следвало да бъде допълнено с други инструменти (социални критерии отвъд БВП, например), за да се подобри предаването на информацията за устойчивостта по цялата верига на доставките.

3.9.4   Необходимо е да се насърчават нови бизнес модели, които да заменят повсеместната практика за изразходване на материали, посредством създаването на стойност и благоденствие. Това може да се постигне като се дава преимущество, например, на наемането на стоки на лизинг вместо на закупуването им, на схемите за общо ползване на автомобили и на логистичните концепции за намаляване на „празните“ курсове на тежкотоварните автомобили чрез сътрудничество между предприятията.

3.10   Насърчаване на устойчиви модели на потребление и живот

3.10.1   Необходимо е да се обърне по-голямо внимание на промяната в начина на потребление, отколкото в миналото. Целта е потреблението постепенно да се отдели от отрицателното екологично въздействие. Необходимо е да бъде използва съчетание от инструменти с цел насърчаване на устойчивото потребителско поведение, отчитащи продължителността на циклите за възобновяване на ресурсите и техните пределни количества, и глобалното въздействие (износ и внос) на вътрешния пазар на ЕС.

3.10.2   Политиките за УПП трябва да отчитат факта, че устойчивите форми на потребителски избор изискват наличието на пазара на икономически достъпни устойчиви продукти и услуги, ясна и надеждна потребителска информация и подходящи икономически стимули. По-специално трябва да бъдат предприети мерки за подобряване на информацията, предоставяна на потребителите, както и мерки, чрез които да се предотвратява предлагането на объркваща информация и на т.нар. „зелени заблуди“.

3.10.3   Приетите мерки би следвало да засилят ролята на сдруженията на потребителите като фактори на промяната и да улесняват диалога с гражданското общество по въпросите на устойчивия начин на живот чрез създаването на платформи за обсъждане на визиите за устойчив начин на живот и за обмен на опит и добри практики.

3.10.4   Промяната в посока устойчив начин на живот също така изисква инвестиции в съответната публична инфраструктура: например стимулирането на обществения транспорт като алтернатива на личния автомобил, изисква въвеждането на модерна система за обществен транспорт, устойчивият транспорт се нуждае от инфраструктура за електричество и биогорива, а установяването на т.нар. „кръгова икономика“ изисква добре функциониращи системи за обратно приемане и оползотворяване, както и обекти за събиране на негодни за експлоатация продукти в края на жизнения им цикъл.

3.10.5   В редица случаи ЕИСК е подчертавал важността на образователните програми за ефективното насърчаване на устойчивото поведение. ЕИСК отбелязва, че такива програми не трябва да бъдат насочени единствено към училищата и младите хора, които несъмнено са важна категория, но и към всички граждани, независимо от възрастта и социалното им положение, като в тези програми се обръща специално внимание на натрупаните неравенства по отношение на екологичните щети или рискове.

3.10.6   Доставчиците, търговците на дребно и другите участници във веригата за доставки оказват значително влияние върху избора на устойчиви форми на потребление чрез изискванията си за глобално производство, логистика и т.н. В миналото Комисията работи с най-важните европейски търговци на дребно в рамките на форум — кръгла маса, посветен на темата за търговията на дребно. Тази стратегия би могла да бъде разширена, за да включи и други доставчици, логистични оператори и т.н.

3.10.7   Зелените обществени поръчки са важна движеща сила за развиващите се пазари на устойчиви продукти. Трябва да се обмисли въвеждането на по-добри механизми за повишаване на ефективността на политиките по отношение на зелените обществени поръчки.

3.11   Въвеждане на икономически стимули във фискалните политики

3.11.1   Ефектът от горепосочените мерки за насърчаване на устойчивото потребление и производство може да се засили, ако предприятията и потребителите се насърчават да възприемат устойчиво поведение посредством икономически стимули, които — както е добре известно — не намират израз единствено в пазарните цени. Следователно политиките за УПП трябва да бъдат придружени от екологизирането на фискалната система, което се изразява във въвеждане на икономически стимули, целящи да гарантират справедливото разпределение на усилията, съпътстващи прехода, между големите дружества и малките и средните предприятия, гражданите, предприятията и потребителите, и в постепенно премахване на субсидиите, вредящи на околната среда. Въпреки това тези усилия ще бъдат напразни, ако това означава да бъде пожертвано финансирането за европейския социален модел чрез заместването му с нов данък върху невъзобновяемите ресурси, без да е налице гаранция, че впоследствие той ще бъде предназначен за финансиране на социалната закрила. Това би било опасно, скъпо и неефективно. Във всеки случай поради това, че фискалните въпроси са в компетенциите на държавите членки, от гледна точка на бъдещата устойчивост не би било уместно да се увеличава фискалната конкуренция между тях.

3.12   Гарантиране на справедлив преход

3.12.1   Преминаването към зелена икономика ще е устойчиво, ако способства за разкриването на т.нар. „зелени“ работни места и прави „по-зелен“ труда, полаган в по-екологосъобразни производствени процеси, както е при производството на възобновяема енергия, устойчивия транспорт и енергийно ефективните жилища. Въпреки това, за да се извлече полза от този преход, са необходими активни политически мерки, които се основават на социален диалог, предлагат решение на социалните аспекти и целят да създадат приемливи и висококачествени работни места за работната сила (заплати, условия на труд и перспективи за професионално израстване). Трябва да се пристъпи към активно разработване на зелени икономически дейности и пазари, както и да се стимулират съответните професионални умения посредством подходяща подкрепа и мерки в областта на професионалното обучение и преквалификация (11), които да насърчават равнопоставеността между жените и мъжете и тяхното еднакво участие в процеса на преход.

Брюксел, 26 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  COM(2011) 571 final.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Регулиране на финансовите услуги за постигане на устойчиво развитие“, докладчик г-н Iozia, ОВ С 107, 6.4.2011 г., стр. 21 и Становище на ЕИСК относно „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“, докладчик: г-н Palmieri, ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 7.

(3)  COM(2011) 571 final, стр. 6 и 7.

(4)  COM(2008) 397 final.

(5)  Становище на ЕИСК относно „Изграждане на устойчива икономика чрез промяна на модела ни на потребление“, докладчик г-жа Darmanin, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 57, и, становище на ЕИСК (още не е публикувано в ОВ) относно „Отвъд БВП – включване на гражданското общество в процеса на избор на допълнителни показатели“ (становище по собствена инициатива), докладчик: г-н Palmieri.

(6)  ОВ C 44 от 11.02.2012 г., стр. 57.

(7)  COM/2011/571 final и становище на ЕИСК относно „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“, докладчик: г-жа Egan (още не е публикувано в ОВ).

(8)  Становище на ЕИСК относно Седмата програма за действие в областта на околната среда и проследяване на Шестата програма за действие в областта на околната среда, докладчик: г-н Ribbe“ (Виж страница 1от настоящия брой на Официален вестник).

(9)  Вж. също Становище на ЕИСК относно „Позиция на ЕИСК във връзка с подготовката на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20)“, докладчик: г-н Wilms, ОВ C 143 от 22.05.2012 г., стр. 39.

(10)  Становище на ЕИСК относно „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“, докладчик г-н Wilms, OB C 376, 22.12.2011 г., стр. 102-109.

(11)  Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на устойчиви зелени работни места с оглед на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“, докладчик: г-н Iozia, ОВ C 44 от 11.2.2011 г., стр. 110.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/11


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Образование на тема енергия“ (проучвателно становище)

2012/C 191/03

Докладчик: г-н IOZIA

На 11 януари 2012 г. датското председателство на ЕС реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Образование на тема енергия

(проучвателно становище).

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Г-жа Connie Hedegaard, член на Европейската комисия, отговарящ за действията по климата заяви: „не е възможно да се справим с предизвикателствата на глобалното развитие, ако световните икономически власти не преосмислят своя модел на развитие“.

1.2   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) осъзнава стратегическата роля на образованието по въпросите на енергията. Необходима е значителна промяна в поведението за прехода към нисковъглеродна икономика, предвиден и в пътната карта за периода до 2050 г. на Европейската комисия. За постигане на целите на ЕС и по-специално средносрочната цел за намаляване с поне 20 % на потреблението на енергия до 2020 г. е абсолютно необходимо участието на гражданското общество.

1.3   Основните цели на образованието на тема енергия се отнасят до борбата с изменението на климата и възстановяването на хармонията между човека и природата. Носим отговорността за това да гледаме напред, да разберем и да предвиждаме нуждите на бъдещото общество. Намираме се в изключително важен и решаващ момент, в който Европейският съюз, националните правителства, местните власти, училищата, университетите, изследователските центрове, предприятията, индустриите, банките, синдикалните организации, неправителствените организации и медиите са ангажирани в един интегриран подход на различни равнища.

1.4   Прекият опит, натрупан от НПО в задълбочаването на модели и инструменти в сферата на образованието на тема енергия, е изключително важен. Обменът между различните професионални инстанции в разнородния свят на сдруженията и преподавателите от различните степени на образованието, ще придаде изключителна ефективност на образованието на тема енергия. Комбинацията от най-добрите практики и дидактическия опит са ключът към постигане на качествени резултати.

1.5   ЕИСК смята, че е необходимо да се разработят иновативни методи на възпитание, образование и обучение, които да се комбинират със съществуващите и утвърдените методи. Информационните и телекомуникационни технологии ще играят основна роля в тази сфера.

1.6   Комитетът подкрепя новата инициатива на плана SET „Energy Education and Training Initiative“ (Инициатива за образование на тема енергия и обучение), която съчетава представители на академичните среди, научноизследователските институти и промишлеността. Публично-частното партньорство, особено в областта на научните изследвания и иновациите, даде отлични резултати и трябва да бъде подкрепено и в бъдеще. ЕИСК препоръчва на Комисията да не лишава тези инициативи от подкрепата си.

1.7   Образованието на тема енергия ще може да спомогне за решаването на проблемите, свързани с енергийната бедност и несигурност. Всички граждани имат право да ползват енергия на достъпни цени.

1.8   Европейският съюз трябва да отчита в нужната степен приоритетното значение на образованието на тема енергия, и да предостави съответните ресурси в рамките на следващата многогодишна финансова рамка.

1.9   С настоящето становище ЕИСК смята, че е все по-необходимо да се подкрепи „EDEN“, европейската мрежа на национални форуми, посветени на образованието по въпросите на енергията и околната среда, основаваща се на съществуващите инициативи в този сектор на местно, национално, европейско и международно равнище.

2.   Въведение

2.1   Образованието е един от основните носители на промяна в поведението. Настоящото становище изтъква неговата жизненоважна роля в този процес и засилва идеята, че „Най-добрата енергия е спестената енергия (1).

2.2   През 2009 г. Европейският икономически и социален комитет вече изготви проучвателно становище относно „Нуждите от образование и обучение за общество, използващо енергия без въглеродни емисии“  (2). Днес ЕИСК потвърждава препоръките, отправени в него, и в светлината на последвалото развитие предлага допълнителни идеи.

2.3   Огромната промяна, която ние преживяваме днес и която бъдещите поколения ще преживеят в световен мащаб, поставя въпроса за устойчивата енергия в един все по-значим контекст при вземането на колективни и индивидуални решения в сферата на политиката и индустрията. Този преходен период, почти революция, ще доведе до създаването на система, в която напълно ще се променят навиците ни и начинът ни на мислене. Времето, с което разполагаме, за да управляваме прехода е ограничено и следователно е необходимо възможно най-скоро да се постави началото на дългосрочни програми и инициативи.

2.4   Енергетика и околна среда

2.4.1   Енергията винаги е била основен елемент в човешкия живот. По-специално, радикалната промяна в начина на живот и потреблението на гражданите до голяма степен е допринесла за нарастването на търсенето на енергия. През следващите десетилетия Европа ще трябва да се изправи пред редица предизвикателства като:

живот в условията на последиците от изменението на климата;

нарастване и застаряване на населението;

миграция;

сигурност на доставките по отношение на източниците;

намаляване на зависимостта от вноса;

енергийна ефективност;

борба срещу енергийната бедност и несигурност;

гарантиране на достъп до енергия за всички потребители (частни и промишлени);

устойчива мобилност

природни бедствия (земетресения, наводнения, цунами и др.);

оскъдни ресурси (енергия, вода, суровини);

увеличаване на общото търсене на енергия;

насърчаване на възобновяемите енергийни източници;

ИКТ (интелигентни мрежи и др.);

човешкия фактор (възпитание, поведение/навици);

глобализация;

сигурност;

конкурентоспособност.

2.5   Приоритетите на Европейския съюз и образованието на тема енергия

2.5.1   За да постигне основните цели на европейската енергийна политика – като сигурност на доставките, конкурентоспособност и устойчивост, Европейският съюз би трябвало добре да отчита тези фактори, свързани с бъдещите предизвикателства, и да извърши всички подходящи промени.

2.5.2   По тази причина е необходимо да се даде нов импулс на този процес. Би трябвало всички граждани да са наясно с енергийните проблеми и с рисковете, свързани с провала на постигането на поставените цели. Едно интелигентно енергийно възпитание е ключът към промяна в поведението: например в областта на потенциално вредните за хората и околната среда йонизиращи лъчения от радиоактивните отпадъци (3), от съществено значение е да се разработят конкретни действия за енергийно възпитание.

3.   Образование на тема енергия. Няколко бележки

3.1   Образованието на тема енергия е един от важните инструменти за изграждането на нов модел на устойчиво развитие и за насърчаването на нова култура. Широкият хоризонтален обхват на темата изисква освен това интегриран подход, който да включва различни аспекти на съвременния живот и гражданското общество, с участието на всички сектори (селско стопанство, услуги, индустрия, строителство) и на всички граждани.

3.2   Необходимостта от постоянно обучение като процес на формиране на индивида, който се развива през целия живот, в училище и след училище, сега е по-силна от всякога. ЕИСК подчертава значението на структурирането на интелигентен образователен процес в областта на енергията, който да обединява различни елементи на обществения живот като семейство, училище, работно място, културни институции и институции, свързани със свободното време.

3.3   Едно рационално и отговорно поведение се нуждае от мерки за улесняване, мотивиране и укрепване на по-ефективното използване на енергията. Необходима е ясна, надеждна и най-вече достъпна информация за техниките, които изискват използване на енергия. Образованието играе жизненоважна роля, тъй като е основен необходим елемент за това, законодателството относно спестяването на енергия и мерките за енергийна ефективност да могат да получат обществено одобрение както на равнището на Европейския съюз, така и в държавите членки.

3.4   Образованието по въпросите на енергията трябва да започне от детската градина и началното училище. Децата са добре запознати с въпросите, свързани с енергията и са много възприемчиви към нови идеи и навици. Те могат да повлияят на виждането и действията на родителите и хората от обкръжението си. Днешните ученици ще бъдат утрешните работници, чиновници, учители, инженери, архитекти, политици и предприемачи. Решенията, които те ще вземат през целия си живот ще засегнат драстично използването на ресурсите в нашето общество.

3.5   Въпроси, свързани с всички аспекти на енергетиката и климатичните промени би трябвало да бъдат включени в учебните планове на всички държави членки, като се започне от началното и средното училище, преминавайки през университета и стигайки до специализацията. Важно е днешните млади хора да бъдат обучавани в новите професии. Образованието на тема енергия може да осигури практически умения, приложими към бъдещите изисквания на енергийния сектор, и по този начин да улесни създаването на работни места в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

3.6   Либерализацията на енергийния пазар и новите технологии от този сектор поставят нови предизвикателства пред потребителите, които досега са купували енергия от предприятия монополисти. Възпитанието и обучението в областта на енергията би трябвало да включват например: „Как може да се използват интелигентни измервателни уреди, за да се пести енергия?“, „Какви са правата и задълженията на потребителите при сключване на договор с доставчик на енергия?“, „Как се изчислява нашия CO2 отпечатък (carbon footprint)? и екологичното етикетиране“ Материалите, свързани с проекта „Dolceta“ (www.dolceta.eu), бяха от изключително значение и ЕИСК горещо препоръчва те да не се губят и да се запазят достъпни за широката публика.

3.7   Образованието на тема енергия продължава и извън училището. Децата и младите хора са в състояние да повлияят на най-широката социална общност чрез семейството и приятелите, като по този начин насочат възрастните към по-добро поведение. Следователно, за да се постигнат значими резултати, е много важно да се придаде последователност на образователните действия и те да се гарантират за всички граждани. Целесъобразно е да се разшири и подобри значително образованието чрез разширяването му до множество субекти, възрастни и специалисти (например инженери, архитекти, хора с влияние върху общественото мнение). Необходима е също така целенасочена политика за обучение на преподавателите.

3.8   Процесът на научаване е много сложен. Активните участници в процеса са много, всеки със специфична ключова роля. ЕИСК подчертава значението да се проучва, за всяка референтна група, най-добрият метод на образование и след това да се създават подходящи дидактически и образователни програми, отчитащи възрастта, пола, културните различия и образователното равнище. Нови инструменти, като социалните мрежи, трябва да бъдат внимателно проучени и разработени.

4.   Ролята на Европейския съюз

4.1   Европейският съюз може да допринесе за развитието на качеството на образованието и обучението чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните дейности (членове 149 и 150 от Договора). Наред с хроничната необходимост от повишаване на образователните стандарти във всички области Европейският съюз трябва да обърне специално внимание на необходимостта от знания и умения в енергийния сектор. Уебсайтът www.energy.eu вече допринася значително за това. Европа се нуждае от химици, които работят за улавянето на слънчевата енергия и от инженери, които проектират и строят интелигентни мрежи, и не само това. Също така на европейско равнище трябва да се избягват „модните теми“, като например субсидии за производство на биогорива в развиващите се страни, които доведоха до нежелани последствия, както в случая с отглеждането на ятрофа (диворастящо, пустинно маслодайно растение) в някои африкански страни.

4.1.1   ЕИСК смята за важно при изготвянето на следващата многогодишна финансова рамка Комисията да вземе под внимание образованието на тема енергия като неразделна част от европейската стратегия за постигане на целите в областта на енергетиката и климата, които Съюзът си е поставил за 2020 г. и 2050 г.

4.2   Ролята на публичните администрации

4.2.1   Въз основа на принципа на субсидиарност образованието е сектор от изключителната компетентност на отделните държави членки, които носят пълната отговорност за съдържанието и организацията на своите системи на образование и обучение. Националните правителства би трябвало да насърчават участието на всички действащи лица от обществото при определянето на приоритетите и създаването на програми, посветени на енергията. Освен това, те би трябвало да следят за наблюдението на информацията и да предоставят различни инструменти за потребителите, като например уебсайтове за сравняване на цени и/или къде да се намери актуална информация по различните енергийни аспекти.

4.2.2   Публичната администрация трябва да дава положителен пример. Регионите, заедно с провинциите и местните власти, трябва да гарантират ефективната координация на дейностите, така че да допринесат за изграждането на широко разпространена култура на икономия на енергия. Осъзнаването на необходимостта от промяна, техниките за енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници трябва да се превърнат в достояние на всички граждани. По тази причина, в допълнение на регулаторните и техническите мерки, институциите трябва да предвидят действия за повсеместно предоставяне на информация и повишаване на осведомеността, насочени към всички граждани, предприятия и сдружения от сектора. В тази сфера ЕИСК дава пример със своята вътрешна програма EMAS (Eco-Management and Audit Scheme - Схема за управление и одит на околната среда), благодарение на която получи сертификат от най-високата степен, присъден от агенцията по околна среда на регион Брюксел (IBGE „Ecodynamic Enterprise label“).

4.3   Ролята на училищата

4.3.1   Много от нашите идеи и знания са придобити през училищния период. Днешното училище се основава на традиционната система на обучение, която има някои пропуски на национално равнище. С няколко изключения не съществуват програми, посветени на образованието и възпитанието на тема енергия и околна среда, и често липсва подходящо формално обучен персонал по тези теми. Поради тези и други причини в бъдеще училището ще трябва да предложи възможност за задълбочаване на познанията относно икономията на енергия, енергетиката, науката, околната среда и климата, като спомогне да се повиши информираността по темата за енергийната ефективност и като осигури на обучаващите се социални и аналитични умения за рационална оценка и промяна на бъдещото поведение. Знанията в сферата на енергетиката и околната среда биха могли да бъдат включени сред ключовите умения от европейската референтна рамка за обучение през целия живот. Учителите играят много важна роля и се нуждаят от образователен дидактичен материал, който най-добре да отговаря на образователното равнище и преподаваната тема. Използването на актуализирани ресурси и определянето на подходящи образователни дейности в подкрепа за учителите би трябвало да бъде включено във всяка дидактична програма. Ролята на университетите е от основно значение, така както е предвидено в процеса от Болоня, сред целите на който е създаването на все по-силно отговаряща на бързоразвиващия се глобален свят и на интересите на Общността дидактическа организация. От своя страна тя трябва да гарантира по-доброто реализиране на образователния ценз на пазара на труда в рамките на цяла Европа.

4.4   Ролята на предприятията

4.4.1   Партньорството между образователните институции и предприятията, вече подкрепено от ЕИСК през 2009 г. (4), играе роля от основно значение. Благодарение на гъвкавостта, присъща на професионалните сектори и особено на МСП, партньорството може да бъде един от основните ресурси за създаването на работни места по време на криза, и да даде важен тласък за развитието на предприемаческия дух и творчеството. Би трябвало научните изследвания и иновациите да бъдат неразделна част в това партньорство с цел улесняване на бърз трансфер на нови технологии. Специалистите (инженери, архитекти и др.) би трябвало да бъдат непрекъснато обучавани по отношение на съответните нови тенденции в сектора. Семинари за това как да се пести енергия трябва да се провеждат и на работното място.

4.5   Ролята на банките

4.5.1   Банковият сектор придобива роля от изключително значение за икономиката и обществото. Банките присъстват в редица етапи от ежедневието на хората и освен че са посредник по отношение на парите, би трябвало да бъдат и посредник по отношение на доверието. Чрез специално преференциално финансиране, придружено от подходящото предоставяне на информация, те биха могли да подкрепят дейностите за образование на тема енергия и околна среда, и вследствие да насърчат екологични инвестиции в различни икономически отрасли (строителство, транспорт и др.).

4.6   Ролята на профсъюзите

4.6.1   Профсъюзните организации могат да допринесат значително за извършването на процес, в който професионалното образование и обучение са инструменти за уникален модел на цивилизация и устойчиво развитие. „Зелената“ икономика, например, изисква квалифициран персонал, който да е в състояние да се адаптира към промените, предложени от развитието на технологиите, научните изследвания и иновациите. Дори и по отношение на индивидуалното поведение функцията на профсъюзите може да бъде стратегическа, чрез действия за повишаване на информираността на своите членове, инициативи включително от договорен характер, чрез които да се възнагради доброто поведение и постигнатото енергийно спестяване. Сътрудничеството между предприятията и трудовите организации в тази област може да доведе до важни резултати.

4.7   Ролята на гражданското общество (НПО)

4.7.1   Организациите на потребителите и екологичните организации играят решаваща роля, като се има предвид изключителната функция на трансфер на знания и умения. Те би трябвало да участват в насърчаване на информираността по темите, свързани с потреблението на енергия и енергийната ефективност на всички равнища: планиране, набелязване, определяне на съдържанието, разпространение на информация, предложения, популяризиране, оценка на резултатите.

4.7.2   НПО трябва да бъдат естествените събеседници на националните власти и би трябвало да бъдат подкрепени в тяхната образователна дейност, ползите от които ще се отразят върху цялото общество. Програми на неформалното образование, взаимоотношения с преподавателите, организиране на образователни визити на място, специално посветени на темата мини-кампуси, и публикации, подходящи за различните възрастови групи, са дейностите, които следва да бъдат отредени на действащите организации и експерти в областта на образованието на тема енергия.

4.8   Ролята на медиите и социалните мрежи

4.8.1   Медиите придобиват стратегическа важност и функция за разпространението на точна информация и масови образователни дейности за всички възрасти. В програмите за популяризиране на теми, свързани с енергията и околната среда, посланията би трябвало винаги да бъдат научно обосновани и неутрални в културно отношение. Необходимо е да се избягва използването на медийни инструменти, особено на телевизията, без съдържанието на информацията да е подложено на обстойно разглеждане. Интересите, свързани с околната среда и енергетиката, са огромни и са в състояние да повлияят, в една или друга посока, на хората, които не разполагат с подходящи когнитивни и критични инструменти за съзнателна оценка на получената информация.

4.8.2   Социалните мрежи играят също толкова важна и деликатна роля, като се има предвид, че са насочени преди всичко към младежка публика, която е изключително емоционална и би могла да прояви силен интерес към толкова важни въпроси. Всички, които използват тези медии, трябва да се придържат към определен код на дисциплина и да приемат да бъдат „контролирани“ и евентуално да променят силно съмнителната или тенденциозната информация.

4.8.3   Няма съмнение, че в бъдеще тези инструменти ще бъдат все по-важни (днес хората, свързани чрез социални мрежи са повече от хората, живели на Земята в началото на 1900). Количеството налична информация ще промени езика и типологията на информацията. Образованието ще бъде засегнато от тези промени и е необходимо многостранни и сложни послания да могат да се „преведат“ на прост и подходящ за всички език. http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_social_networking_websites

5.   Приоритетите на Комитета

Според Комитета вниманието трябва да се съсредоточи върху следните приоритети:

5.1

Живот в условията на последиците от изменението на климата, приспособяване и необходимост от умения. Изменението на климата е доказано с научни доказателства и е широко признато в световен мащаб. Някои събития, например наводненията, ще се случват все по-често. Приспособяването към тези явления ще придобие решаващо значение за нашето оцеляване. Нещо повече, липсата на подходящи специалисти може да изложи на сериозен риск постигането на целите на Европейския съюз в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

5.2

Енергийна ефективност Енергийната ефективност е в центъра на стратегията „Европа 2020“. Комбинираните последици от пълното прилагане на съществуващите и новите мерки ще преобразят нашето ежедневие и според Комисията ще могат да доведат до икономии от порядъка на 1 000 евро годишно на семейство, до подобряване на конкурентоспособността на европейската индустрия, до създаване на 2 милиона нови работни места и до намаляване на годишните емисиите на парникови газове със 740 милиона тона (5). Купувачите на енергия играят важна роля за подкрепата на този процес. Всички, включително възрастните, трябва да променят поведението си и следователно е необходимо да се предоставя подходяща и достоверна информация относно енергията.

5.3

Борба срещу енергийната бедност и несигурност. Борбата срещу енергийната бедност и несигурност е нов социален приоритет, към който следва да се подходи на всички равнища. Цените на основните изкопаеми горива продължават да се покачват и изглежда, че тази тенденция ще продължи през следващите години. Ако не се действа бързо и ефективно, броят на уязвимите потребители на енергия също ще нарасне значително (6).

5.4

Гарантиране на достъп до енергия за всички потребители (частни и промишлени). Енергията е общо благо и играе централна роля в осигуряването на икономическото благосъстояние на една държава. От основно значение е да се осигури наличието на енергия на разумни цени, които да не варират изключително много и непредсказуемо през следващите години, гарантирайки достъп до енергия за всички граждани и потребители.

5.5

Устойчива мобилност. Нарастващата нужда от транспорт на хора и стоки увеличава риска от замърсяване и задръствания, особено в градската среда. Необходимо е да се разработи форма на мобилност, която да е устойчива, да щади околната среда и да е ефективна по отношение на използваната енергия. Комбинираният транспорт е изключително важен в този сектор.

5.6

Оскъдни ресурси (енергия, вода, суровини). Нарастването на световното население от 6 на 9 млрд. души ще засили световната конкуренция за природни ресурси и ще окаже натиск върху околната среда (7). Следователно запазването на основните ресурси като въздух, вода, земя, гори и храна е от съществено значение за насърчаването на устойчив растеж и създаването на една модерна икономика.

5.7

ИКТ. Информационните и комуникационните технологии днес са неразделна част от информационното общество и обществото на знанието. Например интелигентното разпределение на енергията, на икономически устойчиви цени, значително ще допринесе за промяна в поведението на бъдещите поколения.

6.   Няколко примера

6.1   В Европа и по света има многобройни инициативи и добри практики в областта на образователни дейности за насърчаване на образованието на тема енергия и опазване на околната среда, като те най-често са свързани с намаляване на замърсяващите газове.

6.2   Проектът „Défi Énergie“ (Предизвикателство Енергия), координиран от Bruxelles Environnement като част от кампанията „Sustainable Energy Europe“ (Европа за устойчива енергия), включва около 4 000 души от 1 400 семейства и допринася за намаление на емисиите на CO2 с един тон годишно, или 380 евро по-малко в сметката за енергия www.ibgebim.be.

6.3   Национална фондация „Карло Колоди“ с проекта „Пинокио мисли за едни нов свят“, предназначен за децата и разделен на три части: разделно събиране на отпадъците, спестяване на енергия, етичен избор, свързан с устойчивостта. http://www.pinocchio.it/fondazionecollodi/.

6.4   Международната фондация „Йехуди Менухин“, с програмата си MUS-E® Arts at School, чрез използването на изкуствата – музика, танц, песен, театър и визуални изкуства, разработва нови учебни процеси. Проектът действа в 11 страни, в него участват 1 026 артисти, работещи с 59 189 деца в 623 начални училища: www.menuhin-foundation.com/.

6.5   Испанският форум за социален диалог относно енергийния микс (Spanish Energy Mix Forum, SEMF), отворен за всички участници в областта на енергетиката, разглежда различните енергийни източници в Испания. http://www.semforum.org/.

6.6   В летния средиземноморски университет (UMET), посветен на устойчивата енергия в Средиземноморието, участват университети от Франция, Италия, Португалия, Испания, Гърция, както и Мароко, Алжир, Тунис, Египет, Турция и др. През следващите години университетът би желал да разшири организацията си в други градове. http://www.ome.org/index.php.

6.7   „Зелената планета“ (La Belle Verte) е филм от 1996 г., режисиран от Coline Serreau, в който се разглеждат различни проблеми от западния свят, между които, ако трябва да посочим само някои, умопомрачението, злоупотребата с власт, замърсяването и дивото използване на природните ресурси и пространства. http://www.youtube.com/watch?v=TTvoZkHugr0.

6.8   От 2004 г. програмата „Интелигентна енергия – Европа“ на Европейската комисия оказва подкрепа на проекти за образование на тема енергия. Сред тях са: „KidsCorner“, „U4energy“, „Flick the Switch“, „Kids4future“, „Rainmakers“, „Youngenergypeople“, „My Friend Boo“ и др. В сферата на професионалното обучение в сектора на строителството може да се посочи проектът „Build Up skills“. http://ec.europa.eu/energy/intelligent/.

6.9   My Friend Boo (Моят приятел Бу), интересен анимационен сериал, включен в програмата IEE и първи по рода си в Европа, има за цел да помогне на младите хора да разберат въпроси като енергетика, изменението на климата, околната среда, опазването и здравето. http://www.myfriendboo.com/.

6.10   Други инициативи включват Конвента на кметовете с над три хиляди подписали го градове. ЕИСК от самото начало подкрепи разпространението на този инструмент в най-големия възможен брой на европейските общини (8), като постигна промяна на стратегията от страна на Комисията. Concerto, Civitas и новата инициативата „Интелигентни градове и общини“ са инструменти за споделяне на добрите практики в сферата на устойчивия транспорт и за използването на енергията по интелигентен и подходящ начин. Инициативата SET-PLAN „Energy Education and Training Initiative“ (Обучение на тема енергия), която резюмира и носи важна добавена стойност за цялата инциатива „план SET“.

6.11   На международно равнище вече са приложени няколко инициативи, като например NEED (National Energy Education Development Project), мрежа от студенти, преподаватели, предприятия, управници и общности, началото на която е поставено преди 30 години в САЩ http://www.need.org/; програмата „Energy Education and Workforce Development“ на енергийния департамент на САЩ http://www1.eere.energy.gov/education/; уебсайта EnergyQuest, посветен на образованието в сферата на енергията http://www.energyquest.ca.gov/.

7.   Публично изслушване относно образованието на тема енергия

7.1   По време на организираното от ЕИСК публично изслушване бяха представени още много и интересни примери в областта на образованието на тема енергия и околна среда.

7.2   Представители на Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации (EACI), на ЕС и ЕКА (European Alliance to save energy—Европейски алианс за икономия на енергия), фондация „Карло Колоди“, фондация „Йехуди Менухин“, Solvay, CIRCE, Business Solutions Europe, мрежата „ELISAN“ и отговарящият за ГД „Енергетика“ от Конвента на кметовете, всеки със специфична гледна точка, ясно изтъкнаха централното място на темата.

7.3   Въпроси поставени на обсъждане бяха: ролята на образованието и професионалното обучение, подготовката на техници и висшисти по научни специалности, необходимостта от засилване на връзката между университетите, научните изследвания и индустрията, приоритетът на ангажимента на публичните власти в борбата срещу енергийната бедност и несигурност, участието на местните организации в разработването на дейности и постигането на осъзнатост по отношение на интелигентното и устойчивото използване на енергията, иновативни инструменти в извънкласното обучение (формално и неформално).

7.4   Поради необходимостта от приемане на единна и разбираема система за оценка на енергията, например чрез използването като мярка на съотношението EUR/MWh, за всички продукти, които консумират енергия, беше направено специфично предложение, с цел да се измерят незабавно ефективността и разходите им.

7.5   Качеството на информацията и съдържанието на образованието са от изключителна важност. Съществува конкретен риск това качество да бъде манипулирано, за да се защитят определени интереси, отколкото да се създават възможности за информиран избор. Затова трябва да се осигури особено внимание от страна на публичните власти, за да се гарантират независимостта и коректността на информационните и образователни процеси.

7.6   Един от най-важните разгледани въпроси се отнася до проблема за трудността на системното интегриране на образователния материал във връзка с енергията в училищните програми поради липса на време, прекалена интензивност на програмите и различни приоритети.

8.   EDEN: Европейска мрежа за образование на тема енергия и околна среда. Протокол на ЕИСК – национална фондация „Карло Колоди“

8.1   Европейската мрежа от национални форуми, посветени на образованието по въпросите на енергията и околната среда, както вече беше предложено в проучвателното становище „Нуждите от образование и обучение за общество, използващо енергия без въглеродни емисии“, би могла да спомогне за запълването на някои съществуващи пропуски за постигането на целта на ЕС за спестяване на поне 20 % от енергията и да допринесе за осъществяването на европейската визия за 2050 г. за икономика, основана на ефективно използване на ресурсите и с ниски въглеродни емисии, както и за засилването на енергийната независимост и сигурността на доставките.

8.2   За да се осъществят на практика предложенията, съдържащи се в становището, и да се подкрепи създаването на европейска мрежа, на 26 март 2010 г. ЕИСК и Фондация „Колоди“ подписаха протокол за сътрудничество, в който те взаимно се ангажираха да работят съвместно. Пинокио, световно известният герой от книгата на Карло Колоди, беше избран за талисман и посланик на инициативата.

8.3   Тази европейска мрежа, основана на организации, действащи в областта на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и околната среда, служи като канал за разпространение на национално равнище, с подходящи програми и материали, улесняващи включването в националните учебни програми на чистата енергия, по-ефективното използване на всички природни ресурси, както и осигуряването на високи стандарти за опазване на околната среда.

8.4   До днес различни организации са се присъединили към мрежата. Освен съоснователите ЕИСК и Фондация „Карло Колоди“ (IT), в настоящия момент в нея членуват: Foundation Terra Mileniul III (RO), Arene île-de-France (FR), Les Péniches du Val de Rhône (FR), Община Greenland (Greenland), Climate Action Network (RO), Mosaic Art and Sound (UK), Art For Green Life (UK/BE), CECE (ES), Intercollege (CY), Business Solutions Europa (BE), EU-ASE (BE), CIRCE (ES), фондация „Менухин“ (BE).

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 54-59.

(2)  ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 15.

(3)  ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 136.

(4)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 9-13.

(5)  COM(2011) 109 final.

(6)  ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 53.

(7)  COM(2010) 2020 final.

(8)  ОВ С 10, 15.1.2008 г., стр. 22.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/18


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Издателската дейност в движение“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 191/04

Докладчик: г-жа ATTARD

Съдокладчик: г-жа VAN LAERE

На 14 юли 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Издателската дейност в движение“.

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 април 2012 г. (докладчик: г-жа Attard, съдокладчик: г-жа Van Laere).

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 156 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Издателската дейност преминава през развиващ се процес на модернизация, който има важни последствия в цифровата ера.

1.2   ЕИСК подчертава, че на равнище ЕС извършването на цялостен анализ на ролята на книгоиздаването в социалното, икономическото, културното, научното и художественото развитие на Европа, в който се отчитат правата и нуждите на други заинтересовани страни, включително книготърговците, писателите, илюстраторите, печатарската индустрия и свързаните с нея отрасли, книжарниците, организациите за защита на правата за възпроизвеждане и потребителите, би трябвало да бъде непосредствен приоритет. Необходимо е Европейската комисия да включи печатната индустрия в списъка на отраслите, които ще вземе под внимание при обмислянето на стратегии за цифрова Европа.

1.3   ЕИСК подчертава колко е важно да се отчете необходимостта от подходящо законодателство и политики на равнище ЕС, които да окажат въздействие върху издателската индустрия: интелектуалната собственост (по-специално авторските права) и нейното зачитане, данъчното облагане, информационното общество и политиките в областта на културата.

1.4   ЕИСК отново припомня необходимостта от премахване на европейско равнище на дискриминационния режим, който понастоящем съществува както в рамките на ЕС –където в момента онлайн версии на едни и същи културни продукти се облагат по стандартни ставки и това създава необосновано изкривяване между произведения със сравнимо съдържание – така и по отношение на САЩ, където публикуването онлайн е освободено от данъци, като по този начин се създават неравнопоставени условия и несправедлива конкуренция.

1.5   ЕИСК счита, че графичният сектор трябва да бъде насърчен да промени коренно икономическите и технологичните модели, характерни за неговото развитие, и да заеме централно място в управлението и разпространението на информацията, без да се ограничава до ролята на изпълнител, и всичко това следва да се осъществява в съответствие с европейския план за графичната индустрия.

1.6   ЕИСК поддържа своята теза, че трябва да се създаде обсерватория на европейско равнище, която да оценява настоящите и бъдещите потребности от умения в печатарския сектор с цел насърчаване на професионалното обучение, промените в кариерното развитие и преквалификацията посредством публично финансиране на сектора, по-специално по линия на ЕСФ, ЕФРР и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, като това включва и научни изследвания посредством Седмата рамкова програма и „Хоризонт 2020“ с оглед запазване на конкурентоспособността на печатарската промишленост.

1.7   ЕИСК подчертава, че управлението на правата върху интелектуалната собственост е не само ключов фактор за технологичните и търговските иновации, но има и основно значение за процъфтяването на европейската култура, наука и изкуства и за качеството на живот на европейските граждани.

1.8   Комитетът счита, че предоставянето на потребителите на безопасна цифрова среда, включваща ефективен контрол върху техните лични данни и частен живот, ще накара цифровите пазари да работят в полза на ползвателите.

1.9   Комитетът акцентира върху социалните и икономическите задължения при осъществяването на цифровизацията по начин, който да гарантира, че възможно най-голям брой хора от всички възрасти във всяка държава членка са в състояние да се възползват от предимствата на цифровата революция.

1.10   ЕИСК подчертава, че на работниците трябва да се гарантира достоен труд, включително и на самостоятелно заетите лица и на работниците, на които се възлага работа като на подизпълнители, както и че този труд трябва да е предмет на социален диалог и колективно трудово договаряне на национално и европейско равнище.

1.11   Възприемането на открити, оперативно съвместими електронни стандарти е от основно значение за увеличаване на конкурентоспособността и за предотвратяване на затварянето на пазарите и създаването на доминиращи позиции.

1.12   ЕИСК подчертава значението на един по-интегриран единен пазар на услугите в стратегията „Европа 2020“ (1) за всички участници и заинтересовани страни в книгоиздаването с оглед постигането на растеж и създаването на работни места.

1.13   ЕИСК би искал Комисията да насърчава усилията на професиите, свързани с издателската и печатарската дейност, за да могат те да продължат да създават модел с по-широко участие и да се организират в прозрачна обща рамка, която да дава възможност за по-добро свързване на икономическите, социалните, технологичните и екологичните аспекти.

1.14   ЕИСК настоятелно призовава Комисията да започне стратегически диалог с европейската издателска индустрия, за да се стигне до заключение относно стратегиите, с които ще се подходи конкретно към нуждите от печатни и електронни книги в цифровата ера, като по този начин се засили и конкурентоспособността на сектора на световния пазар. ЕИСК отново настоятелно призовава Комисията да създаде група на високо равнище, в която да влязат по-специално представители на издателската промишленост, на графичната индустрия и хартиената промишленост и която да оцени перспективите за инвестиции и заетост, които се разкриват пред тези сектори в контекста на мултимедийната революция.

2.   Въведение и контекст

2.1   Книгоиздаването е най-голямата културна индустрия в Европа и в това си качество е основен участник в икономическото, социалното, политическото, етичното, образователното, художественото и научното развитие на Европа. Европейската литература е сред най-важните елементи на художественото и културното наследство на Европа и отразява огромното многообразие на всяка страна, тъй като в книгите всички европейски езици, региони и малцинства са увековечени за поколенията; в същото време тя насърчава междукултурния диалог.

2.2   Европейските издатели (от държавите членки на ЕС, Норвегия и Исландия) имат оборот от близо 23,5 милиарда евро (по данни за 2010 г.), публикували са общо около 525 000 нови заглавия и са осигурявали работа на общо около 135 000 души на пълно работно време. Близо 7,5 милиона заглавия са били на разположение на склад. Книгоиздаването допринася за създаването на работни места и по косвен начин: над 100 000 писатели, илюстратори и литературни преводачи в Европа, както и над 25 000 отделни книжарници. Необходимо е да се съберат по-конкретни данни, за да се получи по-подробна представа за сектора.

2.3   През вековете методите за производство на книги, от поръчването до редактирането, отпечатването и разпространението, са се променили съществено по отношение на изпълнението, но не и по отношение на концепцията, а самите книги като творчески произведения не са претърпели промени по същество. Тези методи се преразглеждат едва сега с развитието на цифровата издателска дейност.

2.4   През 2008 г. основните творчески отрасли допринесоха за БВП на ЕС с 4,5 %, което представлява 8,5 милиона работни места (2), докато общият принос на всички творчески отрасли през същата година възлиза на 6,9 % от БВП на ЕС. В рамките на тези отрасли, през 2003 г. издателските сектори допринесоха с 1,07 % за БВП на ЕС. За сравнение приносът на секторите, свързани с радиото, телевизията, филмите и видеото е 0,41 %, а на музикалната индустрия – 0,06 %.

2.5   В международен план книгоиздаването в Европа носи по-големи приходи, отколкото в САЩ, където през последните години годишният оборот е 24-25 милиарда USD (17-19 милиарда EUR). Освен това всяка година сред 10-те най-големи издателски групи в света фигурират от 6 до 8 европейски дружества. В допълнение към гореизложеното, трите най-големи международни панаири на книгата се провеждат в държави членки на ЕС: Франкфурт, Лондон и Болоня.

2.6   Положителното въздействие на четенето върху обществото се изтъква от ОИСР като най-добър показател за шансовете, които децата имат в живота си. Издателската дейност също така насърчава плурализма на мнения, обмена и диалога, както и свободата на изразяване. Това е един стълбовете на демократичното общество.

3.   Цифровият преход

3.1   Цифровизацията в издателския сектор трансформира повечето процеси, отношения, икономически и културни модели в книгоиздаването.

3.2   Европейските пазари за електронни книги са фрагментирани и разнообразни. Развитите пазари бележат много бърз растеж, но дори и там общият обем на цифровите издания в сравнение с пазара на печатните книги е много малък (от по-малко от 1 % до максимум 5 % от книжния пазар). Допреди няколко години липсата на подходящи преносими четящи устройства допринасяше много за това бавно развитие.

3.3   Въпреки това все повече издатели предлагат своите книги в електронен формат в други области. След няколко години експериментиране с технологиите и иновациите възникна широк спектър от бизнес модели за предоставяне на достъп до цифрово книжно съдържание. Читателите получават достъп до книгите посредством персонални компютри, специални електронни четци, таблети, смартфони, които се произвеждат с все повече функции и стават все по-удобни за ползване, но най-вече са икономически достъпни. Очакваната тенденция за понижаване на цените на електронните четци по всяка вероятност ще доведе до още по-голямо разширяване на пазара.

3.4   Нови играчи навлизат във веригата, тъй като изпълняват основна роля в осъществяване на връзката с крайните потребители в други области: търсачки/портали като Google; интернет участници, включително други видове онлайн магазини като Amazon, който същевременно произвежда и Kindle; производители на електронни устройства като Apple адаптират своето оборудване към пазара на съдържание, като предоставят свои собствени електронни книжарници; GSM оператори или доставчици на интернет.

3.5   Електронните книги предлагат също така лесен достъп до знанието, културата и дейностите в свободното време на уязвимите групи, които изпитват трудности при четенето, като по-възрастни хора, лица с физически увреждания и хора, които не четат на своя роден език.

3.6   Цифровата книга променя и екологичното въздействие на издателския сектор. Докато хартията е възобновяема и подлежаща на рециклиране суровина, екологичното въздействие на електронните устройства, включително на суровините и на използването на електроенергия, тепърва предстои да се измери по-задълбочено.

3.7   В цифровата ера ролята на издателя запазва своето жизненоважно значение: от гледна точка на гарантиране на качеството, изборът на ръкописи и тяхното пресяване са изключително важна функция на издателите, независимо от формата на продукта. Издаването и маркетингът са други жизненоважни функции, при които експертният опит на издателите не може да бъде пренебрегнат.

3.8   Разходите за справяне с нарушаването на авторските права, за инвестиции в системите за цифровизация, в персонал и технологии, както и разходите за съхраняване на файловете в специален формат са нови разходи, които възникват заедно с електронната издателска дейност. Пестят се разходи за отпечатване, физическо съхраняване и физическо разпространение, които обикновено са по-малко от една шеста от общата сума, тъй като хонорарите, издателската работа, маркетингът, дистрибуцията, разходите за цифрово съхраняване и архивиране се запазват и в цифровия свят.

4.   Предизвикателства пред книгоиздаването в цифровата ера

4.1   През 2009 г. Съветът (3) и Комисията (4) създадоха Европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратството, с цел подобряване на разбирането за нарушенията на ПИС (5).

4.2   За една културна индустрия като книгоиздаването авторското право е в основата на правното признаване на създаваната от нея стойност. Поради това един балансиран режим за авторското право е от първостепенно значение за устойчивостта на инвестициите в индустрията, като същевременно стимулира авторите да създават нови творби.

4.3   ЕИСК подчертава, че ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост е необходимо както онлайн, така и офлайн – пиратството отслабва културата и творчеството и пречи на появата на нови бизнес модели. То забавя развитието на пазара, като кара издателите и авторите да бъдат по-несигурни относно възвращаемостта на своите финансови и интелектуални инвестиции (6).

4.4   Законодателството в областта на авторските права датира от времето преди цифровата революция, а реалностите, свързани със свалянето и обмена на файлове, както и с управлението на цифровите права, не винаги се отчитат, както беше признато в Цифровата програма за Европа, с която се цели да се актуализират правилата на единния пазар на ЕС с оглед на цифровата ера (7). Обсъжданото понастоящем всеобхватно законодателство на ЕС е необходимо, за да се подходи към практиките в областта на регулирането и правоприлагането, които са различни в отделните държави членки.

4.5   Бързото и последователно решаване на споровете, свързани с пиратство, посредством стриктно правоприлагане, ще повиши доверието на потребителите. В европейското законодателство правоприлагането е уредено с член 8, параграф 3 от Директивата за авторското право (2001/29/ЕО), която дава възможност на носителите на права да поискат съдебна забрана за посредниците, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторско право, а също и с член 8 от Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (2004/48/ЕО), с който на носителите на права се дава право да получават всякаква информация относно идентичността на нарушителя.

5.   Предизвикателствата пред печатарската промишленост в Европа, свързани с цифровизацията и глобализацията

5.1   Европейската печатарска промишленост е изправена пред големи предизвикателства, които се дължат на нарастващото и широко разпространено използване на интернет и на привлекателността на новите медии, които постепенно променят облика на пазара като източник на информация и реклама.

5.2   Други съществени фактори, които оказват влияние върху конкурентоспособността, са, от една страна, вносът от страните с ниски разходи (Китай) на книги, които могат да бъдат отпечатани без определени ограничения във времето, и, от друга страна, високата концентрация на предприятия, произвеждащи хартия и мастило, които създават силна световна конкуренция, най-вече от Индия и Китай, където могат да се гарантират най-ниските цени. ЕИСК подчертава необходимостта да се отчитат всякакви подобни социални и екологични критерии във всички страни, в които се осъществява производство.

5.3   Тези фактори, както и трудният икономически климат, понякога водят до намаляване на цените и оказват съществено влияние върху заетостта в сектора.

5.4   Съгласно публикуваните от Евростат данни за 2009 г., европейската печатарска промишленост обхваща 119 000 предприятия (техният брой е намалял спрямо 2007 г., когато те са били 132 571), осигурява заетост на над 735 000 души (по-малко, отколкото през 2007 г., когато заетите са били 853 672) и има оборот от над 88 милиарда EUR (по-малко, отколкото през 2007 г., когато оборотът е бил 110 милиарда EUR).

5.5   Въпреки това въвеждането на цифровото печатане даде възможност за иновации в сътрудничеството между издатели и печатари, позволяващи книгите да се печатат по заявка, дори само в един екземпляр.

5.6   Печатниците предприемат мерки за интегриране на услугите във веригата за производство на стойност като съхраняване, управление на базите данни, уебдизайн или отпечатване, електронни книги, както и развитие на своите отдели за предпечатна подготовка.

5.7   ЕИСК подкрепя предложенията, съдържащи се в Доклада на Комисията от 2007 г. относно конкурентоспособността на европейската печатарска промишленост, и приветства постигнатия напредък. Въпреки това Комитетът призовава Европейската комисия да създаде Европейски комитет за социален диалог за сектора като цяло. Понастоящем официалният социален диалог между работодатели и синдикати се води само в предприятията и на национално равнище.

5.8   ЕИСК е съгласен с препоръките на Intergraf, по-специално що се касае до осъществяването на независимо проучване относно развитието на технологията (печатарската технология, мобилните и интернет технологии), демографските влияния и поведението на потребителите.

6.   Предизвикателствата пред книготърговците

6.1   Появиха се трудности, които се дължат на това, че големите търговци налагат териториални ограничения на своите онлайн продажби. От изключително голямо значение е фактът, че традиционните системи за разпространение отстъпват с налагането на хегемонията на цифровите търговци, които продават онлайн.

6.2   Традиционните книготърговци имат голямо културно значение, тъй като запазват личен контакт/отношения с потребителите, включително и онлайн, и предлагат услуги, които интернет не може да предложи.

6.3   Днес книжарниците се използват като витрини за книги, които потребителите купуват онлайн, като по този начин осигуряват безплатен маркетинг и реклама на своите онлайн конкуренти. Въпреки това някои традиционни книготърговци се нуждаят от преквалификация, тъй като нямат достатъчно знания за социалните медии и трябва да прилагат новаторски подход в своя маркетинг и в избора на продукти. Стандартите в цифровия свят все още са слаби: така например, всички печатни книги имат ISBN, но не и всички електронни.

6.4   Трябва да се търсят и насърчават синергии между сдруженията на европейските библиотеки и книготърговците. Цифровизацията създава известни търкания между загрижеността на книготърговците и издателите във връзка с пиратството на електронни книги, от една страна, и ентусиазма на библиотеките да насърчават заемането на електронни книги, от друга. Законовото разграничаване между заемането (на печатни книги) и електронното заемане трябва да бъде подчертано, практикувано и прилагано от всички страни. Заинтересованите страни трябва да проучат рамка, която да съчетава защита срещу пиратство и улесняване на законното електронно заемане.

6.5   Със своето двойно господство в областта на търговските платформи и електронните четци (Kindle и iPad), Amazon и Apple получиха преднина, която им дава възможност да диктуват цени и условия на всички останали участници в индустрията. Това неевропейско господство оказва отрицателно въздействие и на малките производители, които нямат влияние, позволяващо им да преговарят по условията, наложени от Amazon и Apple.

6.6   Възприемането на открити, оперативно съвместими стандарти ще предотврати затварянето на пазарите и създаването на доминиращи позиции от страна на някои големи участници, които понастоящем използват закрити патентовани технологии, които обвързват използването на определени устройства с техните собствени каталози и обратно. По този начин конкуренцията ще нарасне.

7.   Данъчно облагане и ценообразуване

7.1   Повечето страни в ЕС и по света прилагат по-ниски ставки за ДДС за продажбата на печатни книги, като по този начин отдават признание на ползата от четенето за културата, образованието, науката и обществото като цяло.

7.2   Въпреки това в ЕС понастоящем има дискриминационен режим, тъй като онлайн версиите на същите културни продукти се облагат по стандартните ставки, като по този начин се създава необосновано разминаване между сравнимо съдържание.

8.   Запазване на осиротелите произведения и на произведенията с изчерпан тираж  (8)

8.1   Комитетът като цяло изразява съгласие с предложената директива за правна рамка за осигуряване на законен, трансграничен онлайн достъп до осиротелите произведения (9).

8.2   Много малко държави членки са приели законодателство за осиротелите произведения и дори там, където има национално законодателство, то разрешава достъп само на гражданите, които живеят на територията на страната.

8.3   Член 5, параграф 2, буква в) от Директивата за авторското право позволява на обществените библиотеки, образователните институции, музеите и архивите да възпроизвеждат творби, защитени от авторското право, без да искат предварително разрешение, при условие че тези институции не извличат от това никакви преки или косвени икономически или търговски предимства и че в рамките на този процес се спазва предвиждащият три стъпки тест на Берн. Всяко друго публикуване на творбата в интернет обаче изисква предварително уреждане на авторските права.

8.4   По отношение на нетърговките произведения, книгоиздателите започнаха диалог, който доведе до подписването на Меморандум за разбирателство относно „Ключовите принципи на цифровизацията и предоставянето на нетърговски произведения“ от всички заинтересовани страни. Въпреки това не съществува никаква правна структура за трансграничното признаване на доброволните споразумения между различните заинтересувани страни по отношение на нетърговските произведения.

8.5   Успешното завършване на този диалог ще насърчи развитието на цифровите библиотеки като Europeana, както и на други публични институции, които извършват дейности от обществен интерес.

8.6   Системата ARROW, която е създадена от консорциум от заинтересовани страни в сектора на книгоиздаването с подкрепата на Европейската комисия, предлага практическо решение – тя е създала икономически целесъобразен инструмент, който дава възможност на ползвателите бързо и ефективно да намират информация за това, как стои въпросът с правата върху дадено произведение и относно носителите на тези права.

8.7   Публично-частните партньорства между книжарниците и издателите могат да подобрят достъпа до продаваните книги посредством цифрови библиотеки. Вече са създадени много такива партньорства.

8.8   Въпросът за правилата, уреждащи депозирането на електронни книги, трябва да се обсъжда от всички заинтересовани страни, за да се намери баланс между интересите на библиотеките, които се стремят да събират, съхраняват и предоставят тези електронни книги, с гаранции срещу злоупотреба с електронното разпространяване.

9.   Език и мобилност

9.1   Тъй като езикът е неделима част от издателската дейност, на книгоиздаването са присъщи някои проблеми, свързани с мобилността, особено когато става въпрос за издатели МСП.

9.2   С изключение на издателите на произведения на английски език, издателите на книги и служителите в издателствата са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с преместването от една държава членка в друга, тъй като повечето издатели МСП са със среден размер и издават само на един език (10).

9.3   Някои от новите платформи за електронни книги изпълняват ролята на бариери пред езиковата мобилност. Най-големият производител на електронни книги, американската компания Amazon, отказва достъп на всички по-слабо разпространени езици, включително на 18 от 23-те официални езика на ЕС, до своя електронен четец Kindle; по този начин литературата на 18 езика на ЕС не получава достъп до най-голямата платформа за електронни книги в света.

10.   Уверен и информиран потребител

10.1   Отношението на потребителите към книгите се променя, тъй като съхраняването на цифрови книги не оставя физическа следа и закупуването на книги се извършва мигновено.

10.2   ЕИСК счита, че всички политически инициативи в областта на ПИС трябва да признават потребителите като важни заинтересовани страни в дискусията относно ПИС.

10.3   До успоредно съществуване на цифрови и физически книги трябва да се стигне постепенно, като се допринася за устойчивостта на печатната издателска дейност. Значителен брой европейски граждани все още не са свикнали с електронните транзакции и/или с получаването на достъп и ползването на съдържание по цифров път. Мерките, имащи за цел да помогнат на хората да придобият увереност и да намалят цифровото разделение, могат да допринесат за подобряване на социалното приобщаване.

10.4   ЕИСК подкрепя Европейската организация на потребителите (BEUC), която признава неутралността на мрежите като регулиращ принцип. Европейската комисия следва да продължи текущата работа на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и да приеме обвързващ инструмент, който да гарантира съгласувана и ефективна защита на неутралността на мрежите в Европа.

11.   Достъп на МСП до пазара

11.1   Доминирането в целия ЕС на книжарските вериги наложи някои ограничения върху достъпа на по-малките издатели до пазара. Достъпът до потребителите на издателите, които не разполагат с необходимото финансово влияние да договорят своето присъствие във веригите, е до голяма степен блокиран от факта, че техните издания са слабо представени по рафтовете на книжарниците.

11.2   По традиция в издателската индустрия по-малките издатели са движещата сила на иновациите и творчеството и техният ограничен достъп до пазара може да даде сериозни отражения върху жизнеността на тази творческа индустрия.

11.3   Книгоиздателите, които заемат определени пазарни ниши, често разчитат на финансиране и субсидии, за да продължат своето финансово съществуване.

11.4   Предприятията, по-специално МСП, трябва да инвестират в изследователска и развойна дейност и в иновации (11), като използват подходящи правни, административни, данъчни и финансови рамкови условия.

11.5   Днес само 8 % от европейските МСП развиват дейност в други държави членки. 92 % от предприятията са микропредприятия (12), които оперират на най-различни пазари; с оглед на това в Small Business Act трябва да се обърне по-голямо внимание на техните специфични нужди.

11.6   Характерна особеност на книгоиздаването е, че за своята финансова независимост то разчита на сравнително малък брой бестселъри. С тях на свой ред се финансират литературни жанрове, които не са толкова печеливши от търговска гледна точка, но са жизненоважни в културно и социално отношение.

11.7   Занимаващите се с издателска дейност МСП се нуждаят от финансова и организационна подкрепа, тъй като издаването на литература извън основния поток рядко е жизнеспособно от финансова гледна точка. Освен това повечето издатели МСП нямат ресурси, за да представят съвместно солидни предложения за достъпа до европейското финансиране на НИРД.

11.8   ЕИСК подчертава значението на един по-интегриран единен пазар на услугите в стратегията „Европа 2020“ (13). Това е необходимо, за да се помогне на предприятията в книгоиздаването да постигат растеж и да създават работни места.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  COM(2010) - 2020 final.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Защита на правата върху интелектуалната собственост / Служба за хармонизация във вътрешния пазар“, ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 62.

(3)  Резолюция на Съвета от 25.9.2008 г. (ОВ C 253, 4.10.2008 г.)

(4)  Съобщение на Комисията от 11 септември 2009 г. - „Усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар“, COM(2009) 467 final.

(5)  Становище на ЕИСК относно „Защита на правата върху интелектуалната собственост / Служба за хармонизация във вътрешния пазар“, ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 62.

(6)  Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Европейската комисия, „Доклад за митниците на ЕС и съблюдаването на правата на интелектуална собственост; резултати по границите на ЕС – 2009 г.“, http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/customs/customs_controls/counterfeit_piracy/statistics/statistics_2009.pdf. Technopolis (2007 г.), Effects of counterfeiting on EU SMEs („Въздействие на фалшифицирането върху МСП на ЕС“), http://ec.europa.eu/enterprise/enterprise_policy/industry/doc/Counterfeiting_Main%20Report_Final.pdf. http://counterfeiting.unicri.it/report2008.php. Становище на ЕИСК относно „Защита на правата върху интелектуалната собственост / Служба за хармонизация във вътрешния пазар“, ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 62.

(7)  „Европа 2020“: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, 3.3.2010 г.

(8)  Становище на ЕИСК относно„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои позволени начини на ползване на осиротели произведения“, ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 66.

(9)  Становище на ЕИСК относно „Защита на правата върху интелектуалната собственост / Служба за хармонизация във вътрешния пазар“, ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 62.

(10)  Становище на ЕИСК относно „Адаптиране на МСП към световния пазар“, ОВ C 255, 22.9.2010 г., стр. 24–30.

(11)  Становище на ЕИСК относно „Инвестиции в знания и иновации“, ОВ C 256 от 27.10.2007 г., стp. 17.

(12)  Становище на ЕИСК относно„Преглед на „Small Business Act“ за Европа“,. ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 51.

(13)  Становище на ЕИСК относно „Единен пазар на услугите“, ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 109–112.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/24


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Кооперации и преструктуриране“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 191/05

Докладчик: г-жа ZVOLSKÁ

Съдокладчик: г-н OLSSON

На 14 юли 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Кооперации и преструктуриране“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 април 2012 г. (докладчик: г-жа ZVOLSKÁ, съдокладчик: г-н OLSSON).

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 148 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Със своя характер и бизнес модел кооперациите допринасят за изпълнението на стратегията „ЕС 2020“. Те управляват промените по икономически ефективен и социално отговорен начин, допринасят за социалното и териториалното сближаване и създават нови и новаторски бизнес модели, за да повишават своята конкурентоспособност. Всичко това следва да бъде подчертано през 2012 г. – международната година на кооперациите.

1.2

С изключение на няколко сектора, кооперациите представляват ограничена част от европейската икономика. Въпреки това данните, представени в настоящото становище, показват, че в период на криза кооперациите са по-издръжливи и по-стабилни от други форми на предприятия, а освен това развиват и нови предприемачески инициативи. Това може да се отдаде на спецификата на кооперативните предприятия – техният дългосрочен подход, силната им териториална обвързаност, отстояването на интересите на техните членове и тяхната съсредоточеност върху съвместното сътрудничество. Важно е явните върхови постижения на кооперациите да се разпространяват и развиват в политиките на национално и европейско равнище.

1.3

Многообразието на предприятията е признато в Договора, а специфичните особености на кооперативния модел неотдавна бяха признати от Съда на Европейския съюз (решение на Съда (първи състав) от 8 септември 2011 г. – обединени дела C-78/08 до C-80/08), който легитимира целевите политики.

Препоръки за политики на ЕС

1.4

Следователно кооперациите следва да бъдат вземани предвид във всички политики на ЕС, допринасящи за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и в съответните водещи инициативи на стратегията „ЕС 2020“. Необходимо е да се създадат равнопоставени условия за кооперациите и останалите форми на предприятия, като същевременно бъдат запазени целите и методите на работа на кооперациите.

1.5

За да се подчертае особеният опит на кооперациите в процеса на преструктуриране, кооперативните предприятия следва да участват в целите и действията на индустриалната политика на ЕС, включително в конкретната водеща инициатива.

1.6

Европейската комисия и ЕИБ/ЕИФ следва да гарантират, че финансовите механизми на равнище ЕС – включително планът за действие за финансиране на МСП, предложен в Акта за единния пазар – са достъпни за кооперативните предприятия, и следва да положат конкретни усилия заедно с кооперативния банков сектор, за да се уверят, че това е така, като същевременно определят и конкретни инструменти. Също така следва да се улесни посредническата роля на финансовите инструменти на ЕИБ за по-малки кооперативни банки, по-специално чрез опростяване на административните изисквания.

1.7

Новите правила по отношение на обществените поръчки и държавната помощ (пакета Almunia) следва да влязат в сила при първа възможност. Тези правила и тяхното прилагане в държавите членки следва да бъдат опростени и да включват конкретни мерки за подобряване на възможностите на социалните кооперации, които наемат лица с увреждания или други групи в неравностойно положение. Те трябва също така да обхващат опита на кооперациите, които управляват конфискувано имущество, придобито чрез незаконна дейност (напр. имущество на мафията в Италия).

1.8

Необходимо е да бъдат въведени мерки за улесняване на прехвърлянето на предприятия на служителите, в съответствие с предложението на ЕИСК за рамка за улесняване на финансовото участие на служителите. Изкупуванията на предприятия от кооперации/работниците следва да бъдат подкрепени с конкретен бюджетен ред на ЕС, в който следва да бъдат включени и финансови инструменти.

1.9

Създадените за предстоящия бюджетен период на ЕС (2014-2020 г.) програми и средства, и по-специално структурните фондове, трябва да се превърнат във важни инструменти за подкрепа за кооперациите. При изготвянето на оперативните програми приоритетите и мерките следва да се насочват към предоставянето на подкрепа за устойчиво развитие на предприятията и отговорно преструктуриране и да включват мерки като прехвърляне на предприятия на работниците, социални кооперации, местно развитие и социални иновации чрез използване на общи безвъзмездни средства и други финансови инструменти.

1.10

ЕИСК призовава през 2012 г. да бъде приет опростен регламент за европейско кооперативно дружество. Той следва да бъде подкрепен с актуализация на начините за прилагане на кооперативните принципи в националните законодателства.

1.11

ЕИСК настоява Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), и по-специално нейният Европейски център за наблюдение на промените, да си сътрудничи с кооперативния сектор, да разгледа подробно ролята на кооперациите в преструктурирането.

1.12

Предстоящата програма на ЕС за научни изследвания „Хоризонт 2020“ също следва да включва специални позовавания на анализ на факторите, лежащи в основата на издръжливостта по време на кризи.

1.13

Със своите цели и модел на управление кооперациите са естествен участник в започнатата неотдавна от Европейската комисия инициатива за социално предприемачество. Следователно предложените ключови действия следва да бъдат насочени и към кооперативния сектор. Друг неотложен въпрос е в неотдавнашното предложение за европейски фондове за социално предприемачество също да се вземе предвид опитът на кооперациите по отношение на специализираните финансови инструменти.

Препоръки за политики на държавите членки

1.14

В съответствие с Препоръка 193/2002 на МОТ за насърчаването на кооперациите държавите членки следва да създадат благоприятна среда за признаването и развитието на кооперациите във всички области и сектори и да приемат всеобхватна политика за подкрепа на кооперативния бизнес модел. По-специално, те следва да насърчават образованието и обучението по въпросите на кооперациите за студенти и работници, да подобряват статистическата информация, за да определят кооперативния сектор и да повишат неговата видимост, да модернизират законодателството по отношение на кооперациите, да въвеждат подходящи финансови инструменти и да признаят ролята на кооперациите в националния социален диалог. Те следва да проучат възможностите за въвеждане в тяхното законодателство на неделими резерви или на режим на „заключване на активите“ (asset lock) за кооперациите, каквито вече съществуват в значителен брой държави членки на ЕС, и са се доказали като важен инструмент за развитие.

1.15

ЕИСК препоръчва националните ИСС да приемат становища в рамките на Международната година на кооперациите.

Препоръки към кооперациите

1.16

Кооперациите следва да популяризират своята дейност и да засилят взаимното опознаване във и извън кооперативното движение. Вътре в него те следва да се насочат към „коопериране между кооперациите“. Те следва да изготвят насоки и активно да разпространяват добри практики, като отделят специално внимание на управлението на промените. Извън него те следва да се включват в партньорства с други частни предприятия, публични власти и други участници.

1.17

Докладите за кооперативната социална отговорност (КСО в кооперациите) следва да бъдат важен инструмент за видимост и популяризиране. Кооперативният сектор следва също така да установи правила за добро управление и строг вътрешен одит, с цел да се предотврати злоупотребата с кооперативната форма.

2.   Въведение

2.1

Настоящото становище има за цел да очертае начина, по който кооперативните предприятия, поради техния особен бизнес модел, предвиждат и управляват промените в промишлеността и услугите в условията на сегашната криза, която оказа особено сериозно въздействие върху заетостта, както се посочва в последните доклади на МОТ. То цели също да повиши осведомеността за ролята на кооперациите като форма на предприятие, което създава нови перспективи за социални иновации и допринася за устойчивото генериране и разпределение на богатството.

2.2

Кооперативният бизнес модел е ориентиран към хората. Според определението на Международния кооперативен съюз (ICA), прието от различни международни институции (ООН, МОТ, ЕС), под кооперативно предприятие се разбира „самостоятелно сдружение на хора, които доброволно се обединяват с цел удовлетворяване на общи икономически, социални и културни потребности и стремежи посредством предприятие със съвместна собственост и демократично управление“.

2.2.1

Становището следва също така да бъде взето предвид в настоящата работа на CCMI по отношение на преструктурирането (1).

2.3

Кооперативната идентичност се засилва от ценностите на демокрацията, равенството, равнопоставеността, солидарността, прозрачността и социалната отговорност. Международният кооперативен съюз (ICA) е приел седем принципа, които кооперациите следва да спазват: доброволно и открито членство; демократичен контрол от страна на членовете; икономическо участие на членовете; автономност и независимост; образование, обучение и информация; сътрудничество между кооперациите и загриженост за общността.

2.4

Кооперативният бизнес модел съответства напълно на ценностите, заложени в Договора за ЕС, и на целите на стратегията „Европа 2020“. Поставяйки си икономически и социални цели, кооперациите са неразделна част от „социалната пазарна икономика“.

2.5

Кооперациите имат дългосрочна цел да постигнат икономическа и социална устойчивост чрез овластяване на хората, предвиждане на промените, оптимизиране на използването на ресурсите. Техните печалби не се използват, за да се увеличи възвръщаемостта на вложения капитал, а се насочват към устойчиви инвестиции.

2.6

Поради своята ориентация към хората и контрола от страна на членовете, кооперативното предприятие има силни местни корени. Това не е в разрез с капацитета му за действие на националните и международните пазари.

2.7

Гъвкавостта и градивният характер на кооперативния метод позволяват на кооперациите да работят във всички сектори на икономиката, били те традиционни или новосъздадени.

2.8

В Европа съществуват 160 000 кооперативни предприятия, които са собственост на 123 милиона членове и осигуряват заетост на 5,4 милиона души.

2.9

Кооперативното предприятие като форма не е добре познато нито на гражданите като цяло, нито в секторите на частния бизнес и публичната администрация. В някои страни думата „кооперация“ има дори отрицателно значение, особено в страните от Централна и Източна Европа. Кооперациите не са признати като пълноценни предприятия, както са традиционните дружества. В някои държави членки пречките пред развитието на кооперациите се засилиха през последните години (например в Полша, където в опит за създаване на ново законодателство за кооперациите бяха наложени ограничения на автономията и независимостта на кооперациите, и в Италия, където бяха силно ограничени данъчните облекчения, които компенсират социалната роля на кооперациите).

2.10

Кооперациите срещат трудности при достъпа до рисков капитал и кредитиране на регулираните капиталови пазари.

2.11

Условията, при които работят, не винаги са равнопоставени, тъй като специфичните характеристики на кооперациите не се отчитат в националното и европейското законодателство и програмите за подкрепа на бизнеса.

3.   Предизвикателства пред преструктурирането на предприятия в Европа

3.1

Свидетели сме на мащабно преструктуриране на европейската икономика в резултат на кризата. Социално отговорните стратегии за преструктуриране са от основно значение за избягване на нови закривания и фалити на предприятия, за запазване на заетостта и организиране на социалните грижи чрез повишаване на конкурентоспособността и местното развитие.

3.2

Европейската комисия счита, че преструктурирането включва по-широката идея за иновации в предприятията, която следва да бъде „част от дългосрочна визия за развитието и насочването на европейската икономика, с цел да се гарантира, че промените действително са начин за засилване на нейната конкурентоспособност“, включваща организационни и социални модели, така че да осигурява устойчиво развитие на територията. За тази цел Комисията счита, че иновации „се генерират не само чрез научни изследвания и технологии, но и чрез нови маркетингови и управленски решения“.

3.3

Комисията отчита, че „предприятията, способни да извършват преструктуриране по социално отговорен начин, често са тези, които постигат по-добри резултати по отношение на конкурентоспособността на пазара и издръжливостта (2).

3.3.1

Комисията изразява също така желание отговорното преструктуриране да включва ангажиране и участие на работниците (3). Социалните партньори на равнище ЕС приеха принципи на „социално интелигентно“ преструктуриране в съвместен текст, в който се поставя акцент върху значението на създаването и запазването на работни места.

3.4

Комисията иска да подобри условията за прехвърляне на предприятия на работниците:

Служителите са особено заинтересовани от устойчивостта на техните предприятия и често са добре запознати с фирмата, в която работят. Те обаче често не разполагат с подходящи финансови средства и подкрепа, за да придобият и управляват предприятието. Внимателното и постепенно подготвяне на прехвърлянето на предприятието на работници, организирани в работнически кооперации, може да повиши процента на оцеляващите предприятия (4). „Ако не може да бъде намерен семеен приемник на предприятието, прехвърлянето му на работниците осигурява голяма степен на приемственост“. Въпреки това „едва няколко държави членки насърчават подобни прехвърляния, като предоставят специални облекчения по отношение на данъците върху дохода(…) (5).

3.5

Комисията покани държавите членки да разработят рамка за прехвърляне на предприятия на служителите въз основа на най-добри практики, с цел избягване закриването на предприятия. Така например, системите на единно плащане в Испания (pago unico) и Legge Marcora в Италия позволяват обезщетенията за безработица да се използват за финансиране на новосъздадени кооперации.

4.   Специфика на кооперативната икономика – устойчивост и ново развитие дори в период на криза

4.1

Кооперативните предприятия се отличават с по-голяма издръжливост в период на криза в сравнение с традиционните предприятия. Това се отнася особено до кооперативните банки, работническите кооперации в промишлеността и услугите, социалните кооперации и кооперациите, създадени от МСП. Кооперативният бизнес модел започва да се появява и в нови сектори (енергетика, свободни професии и др.). Преструктурирането разкри допълнително пространство за принос на кооперациите към постигането на истински плурализъм в икономиката, и по-специално в предприятията, при търсенето на по-устойчиви модели на производство и потребление.

4.2

Според доклада на МОТ „Устойчивост на кооперативния предприемачески модел по време на криза“ финансовите кооперации остават финансово стабилни, потребителските кооперации отчитат увеличени обороти, а работническите кооперации постигат растеж, тъй като хората избират кооперативния модел на предприятие в отговор на новите икономически реалности.

4.3

Това е особено осезателно в банковия сектор. Нито една кооперативна банка в ЕС не е фалирала. По данни на Европейската асоциация на кооперативните банки пазарният дял на кооперативните банки се равнява на около 20 % от влоговете. Те финансират около 29 % от МСП в Европа. През последните пет години те непрекъснато увеличават пазарния си дял. В Обединеното кралство делът на кооперативните банки е нараснал четири пъти – от 1,2 % през 2009 г. на 5 % през 2010 г. В Италия през последните пет години делът на системата ВСС (Banche di credito cooperative) е нараснал с 49 % при влоговете, с 60 % при заемите и със 17 % при заетостта (същевременно заетостта в останалата част от италианския банков сектор е намаляла с 5 %). В Кипър, по данни на Органа за надзор и развитие на кооперативните дружества, кооперативните кредитни институции са повишили пазарния си дял през 2011 г. (от 35 % на 38 % при влоговете, от 27 % на 29 % при заемите), като с това потвърждават факта, че кипърските граждани считат кооперативните кредитни институции за сигурно убежище по време на криза.

4.4

Международният валутен фонд („Преопределяне на контурите на бъдещата финансова система“, служебна позиция на МВФ, 16 август 2010 г., SPN/10/10) подчертава основната роля на кооперативните банки: „По-малките, кооперативни банки или взаимоспомагателни институции също могат да процъфтяват. Тези банки зависят в по-малка степен от очакванията на акционерите и като цяло успяха да избегнат много от грешките, които направиха по-големите институции в частния сектор. Въпреки че не винаги са смятани за най-ефикасни, жизнени или новаторски институции, в много страни те представляват надежден и безопасен начин за финансиране на кредитните нужди на малките и средните предприятия и на голям брой домакинства“.

4.5

От 2009 г. насам Европейската конфедерация на производителните кооперации, работническите и социални кооперации и предприятия (CECOP) наблюдава въздействието на кризата върху предприятията в рамките на своята мрежа. Кооперациите в страните с по-голяма степен на проникване на кооперациите и опит (Франция, Италия, Испания) изглежда са по-устойчиви на кризата в сравнение с традиционните предприятия, действащи в същите сектори и територии.

4.6

Различните видове социални кооперации имат важна роля в процеса на преструктуриране и са основните фактори за стимулиране на социални иновации. Кооперациите за трудова интеграция наемат голям брой хора, които са били съкратени и не са могли да се върнат на обичайния трудов пазар. В някои страни социалните кооперации са големи работодатели на лица с увреждания (напр. в България, Чешката република, Полша, Италия, …). Кооперациите, предоставящи социални услуги, са активни участници в преструктурирането на публичния сектор. Характерно ново явление представляват италианските кооперации, които управляват конфискувано имущество, придобито чрез незаконна дейност.

4.7

В сектор, който е сериозно засегнат от кризите, кооперациите за жилищно настаняване показаха много по-голяма издръжливост в сравнение с частния сектор, измерена със строителството на нови жилища. Те са и много по-ангажирани с намаляването на емисиите на парникови газове чрез повишаване на енергийната ефективност. Тази роля е особено важна в някои страни от ЕС, например в Чешката република и Полша, където се осъществяват големи проекти за кооперативно обновление, в много случаи финансирани от Европейския фонд за регионално развитие.

4.8

Бързият преглед на някои европейски страни показва относително по-високите резултати на кооперативните предприятия по отношение на растежа, заетостта, процента на оцеляване, новосъздадените предприятия (вж. по-специално Zevi A., Zanotti A., Soulage F. and Zelaia A. (2011 г.), „Beyond the crisis: Cooperatives, Work, Finance“, Cecop Publications, Брюксел 2011 г.).

4.8.1

През 2009 г. кооперациите в Обединеното кралство отбелязват ръст на оборота от 10 %, докато икономиката като цяло отбелязва спад от 4,9 %. През 2010 г. кооперативният сектор продължава да бележи ръст от 4,4 % в сравнение с общия ръст на британската икономика от 1,9 %. Броят на кооперациите в Обединеното кралство нараства постоянно, като за 2010 г. увеличението е с 9 %. Във всички сектори на икономиката се наблюдава нарастване на броя на кооперациите.

4.8.2

В Германия кооперативният сектор се разраства, особено в областта на енергетиката, МСП и здравеопазването. Увеличението в броя на новите кооперации през последните три години е впечатляващо: 370 през 2011 г., 289 през 2010 г., 241 през 2009 г. (Genossenshaften in Deutschland на DZ-Bank). Според DGRV Geschäftsbericht 2010, въз основа на данни от Creditreform-Datenbank, през 2010 г. едва 0,1 % от изпадналите в несъстоятелност предприятия са били кооперации – най-ниската стойност за всички видове предприятия. Потвърдено е обаче и това, че присъединяването към кооперация намалява значително риска от фалит на отделните предприятия, членуващи в нея.

4.8.3

Във Франция делът на работническите кооперации, оцелели след третата година, възлиза на 74 %, докато средната стойност за страната е 66 %. Между 2000 и 2009 г. 329 предприятия са се преобразували в работнически кооперации. Над 250 от тях са оцелели. Данните за 2010 г. потвърждават възходящата тенденция, която се наблюдава особено през последните три години. Осъществени са били над 50 нови преобразувания (Годишен доклад на CG SCOP за 2010 г.)

4.8.4

В Италия заетостта в кооперациите е нараснала с 3 % през 2010 г. на фона на намаление на общата заетост в частния сектор с 1 %. Кризата в сектора на социалните услуги означава, че броят на социалните кооперации е нараснал бързо. Повечето нови кооперации са новосъздадени предприятия, но приблизително една на всеки четири представлява обособена част от друга кооперация. Кооперациите имат по-дълъг жизнен цикъл. Една трета от кооперациите, създадени в периода 1970-1989 г., все още съществуват, в сравнение с една четвърт от останалите предприятия. Смъртността е по-ниска – между 2006 и 2009 г. са били закрити 4 % от кооперациите, в сравнение с над 6 % от останалите предприятия. Най-сериозната причина за закриването им е фалитът, който е засегнал 2‰ от кооперациите през 2009 г. в сравнение с 6‰ за останалите предприятия. Работните места в кооперациите са по-стабилни според вида на трудовите договори. 6 % от новонаетите работници са наети на временни договори спрямо 11 % в другите предприятия. Обучение е осигурено на 40 % от служителите на кооперациите, докато средната стойност за страната е 26 %.

4.8.5

В Испания, която беше особено силно засегната от кризата, намалението на работните места в кооперациите през 2008 и 2009 г. възлезе на 4,5 %, докато за традиционните предприятия то беше 8 %. През 2010 г. обаче работническите кооперации увеличиха броя на работните места с 0,2 %, докато общата заетост в традиционните предприятия намаля с 3,2 %.

4.8.6

В някои страни се наблюдава подобна на описаната по-горе ситуация. Например в Швеция броят на новосъздадените кооперации е пропорционално по-висок от броя на останалите новосъздадени предприятия. Броят на закритите кооперации е по-нисък отколкото този на традиционните предприятия. Също така, кооперациите в Кипър отбелязват ръст. Правителството подчертава, че приносът им за икономическия и социалния напредък на обществото е жизненоважен.

5.   Как кооперациите управляват промяната

5.1

Специфичният модел на кооперативно управление, основаващ се на съвместна собственост, демократично участие и контрол от страна на членовете, както и способността на кооперациите да разчитат на собствени финансови ресурси и мрежи за подкрепа обясняват защо кооперациите са по-гъвкави и по-иновативни при управлението на преструктурирането във времето, както и при създаването на нови възможности за бизнес.

5.2

Дългосрочният подход е основна характеристика на кооперативните предприятия. Кризата засили използването на дългосрочния подход при постигането на икономическа и социална устойчивост за техните членове. Кооперативното предприятие би пожертвало рентабилността на капитала, за да запази работните места и инвестициите си.

5.3

Друга основна характеристика на тяхното управление е, че кооперациите са свързани с територията, на която действат. За разлика от частния сектор, кооперациите не местят дейността си и това не е несъвместимо с глобализацията.

5.4

Поради местните корени на кооперациите тяхната роля придобива все по-голямо значение за насърчаването на местното устойчиво развитие, създаването на нови работни места и по този начин – преследването на общи интереси. Тъй като преструктурирането се осъществява на местно равнище, опитът на кооперациите е важна основа за намирането на решения. Кооперациите имат икономически и социални дейности в селските райони, като по този начин намаляват миграцията.

5.5

Обвързаността им с територията и ориентацията им към интересите на членовете (домакинства или малки предприятия) обясняват защо кооперативните банки се справиха добре по време на финансовата криза. Кооперативните банки също поставят много силен акцент върху устойчивото и социално отговорно финансиране. Въздействието от тяхното поведение се засилва от клиентите, които прехвърлят влоговете и заемите си от частните в кооперативните банки.

5.6

Кооперациите запазват работните места чрез модел за вътрешна мобилност, съчетан със сигурност на работното място. Работническите и социалните кооперации предпочитат да индексират заплатите или да променят отработените часове, вместо да намаляват работните места. При възможност те започват да изпълняват сами дейности, които преди това са възлагали на външни изпълнители. Сигурността на работните места се засилва чрез споделяне на наличните работни места между предприятията в рамките на една кооперативна мрежа или група. Моделът на създаване на сигурност за работниците по време на преходния период се подкрепя чрез професионално обучение, тъй като кооперациите поставят акцент върху развитието на човешките ресурси.

5.7

Кооперациите отдавна са разработили различни начини за постоянно сътрудничество помежду си, както чрез представителни организации на всички равнища, така и чрез предприемачески комбинации като групи, консорциуми и вторични кооперации. През последните години и десетилетия се наблюдава голяма консолидация на тази тенденция, с доказано положителна връзка между ръста на кооперациите и развитието на институциите, които ги свързват.

5.8

Италианският пример е добра илюстрация на потенциала на представителните организации. Италия се характеризира с наличието на няколко кооперативни междусекторни сдружения. Всички видове кооперации (работнически, потребителски, селскостопански и др.) са членове на някое от тези сдружения. Този модел улеснява създаването на общи икономически структури между секторите, които са фактори от голямо значение. Благодарение на възможностите за прехвърляне на човешки и финансови ресурси и обмен на опит между различните сектори, голям брой кооперативни предприятия и сектори успяват да се справят дори и в най-тежки времена.

5.9

Групите, консорциумите и вторичните кооперации позволяват на отделните предприятия да запазят малкия си размер, като същевременно реализират мащабни икономии. Италия е добър пример за консорциуми в строителството и услугите и в областта на социалните кооперации, които допринасят значително за развитието на малките и новосъздадените кооперации. Малки консорциуми на социални кооперации съществуват и в други страни, например в Швеция. Важни групи кооперации могат да бъдат открити в други сектори като селско стопанство, производство, банково дело и дистрибуция в различни страни от ЕС, сред които Франция, Германия, Испания и Нидерландия.

5.10

Испанската група Мондрагон е отличен пример за начина, по който отделни кооперативни предприятия доброволно се организират в голяма предприемаческа група, в която участват предприятия от промишлеността, селското стопанство, дистрибуцията, НИРД и висшето образование. Удивителното при Мондрагон е капацитетът за запазване на заетостта в глобализирани промишлени сектори и за участие в непрекъснато преструктуриране на продукти, процеси и следпродажбени услуги посредством индустриални платформи в целия свят и триъгълник на иновациите, съставен от промишлените предприятия, университетите и НИРД центровете в групата.

5.11

МСП също могат да се организират в кооперации, въз основа на същата логика за повишаване на техните бизнес мащаби. Тази практика се оказва особено успешна в Германия например, където кооперациите на малки предприятия са важни в сектори като хлебопроизводството, месопроизводството и др.

5.12

За задоволяване на нуждите на определени групи възникват нови явления. Пример за това са кооперациите на лекари в Германия, споменати по-горе. В Италия по-конкретно, по-младото поколение високоспециализирани професионалисти започва да прибягва към модела на кооперативното предприятие, за да се възползва от възможностите на пазара. По този начин се съчетават самостоятелната заетост и формата на колективно предприемачество. Тези инициативи са подкрепени с приетия неотдавна италиански закон за професиите, който е част от цялостен пакет икономически реформи.

5.13

Във Франция, и в по-малка степен в Белгия и Швеция, са създадени т.нар. „кооперации за дейност и заетост“. Те позволяват на безработните да станат самостоятелно заети, като организират не само тяхната търговска дейност, но и тяхното професионално обучение и социална сигурност в рамките на кооперативно предприятие.

5.14

По принцип кооперациите не могат да набират голям капитал от членовете си и достъпът им до капиталовите пазари е затруднен. Кооперациите са разработили собствени механизми за финансиране. Акциите на кооперациите обикновено са непрехвърляеми, а печалбите не се използват за изплащане на вложения капитал, а обикновено се реинвестират в предприятието под формата на резерви, което отразява тяхната дългосрочна стратегия: в интерес на членовете им е да избягват прекомерния риск и да разпределят инвестициите в дейности, отговарящи пряко на нуждите им.

5.15

В някои страни от ЕС като Франция, Испания и Италия тези резерви са неделими, т.е. не подлежат на разпределяне между членовете дори в случай на ликвидация, но трябва да се използват за развитието на кооперативното движение. Неделимите резерви са се доказали като силен възпиращ фактор срещу преобразуването на кооперациите в акционерни дружества.

5.16

В някои държави са приети правни разпоредби, позволяващи на външни страни да осигуряват рисков капитал на кооперациите, било то със или без право на гласуване, (напр. „socio sovventore“ в италианския закон 59/1992). За тази цел са създадени специални институции (напр. фондовете за развитие на кооперациите (Fondi mutualistici) и Cooperazione Finanza Impresa (CFI) в Италия, IDES във Франция и инвестиционните структури на Mondragon Corporation в Испания). Това също така позволява на кооперациите да подобряват диалога си с други финансови институции.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  COM(2012) 7 „Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит?“.

(2)  COM(2005) 120. „Преструктуриране и заетост – предвиждане и придружаване на преструктурирането и насърчаване на заетостта: ролята на Европейския съюз“.

(3)  COM(2001) 366. „Насърчаване на европейска рамка за корпоративна социална отговорност“.

(4)  COM(2004) 18. „За насърчаването на кооперативните общества в Европа“.

(5)  COM(2006) 117. „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността за растеж и работни места. Прехвърляне на предприятия – приемственост чрез ново начало“.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

480-а пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г.

29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/30


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006“

COM(2011) 615 final — 2011/0276 (COD)

2012/C 191/06

Докладчик: г-н VARDAKASTANIS

На 25 октомври 2011 г. Парламентът, и на 27 октомври 2011 г. Съветът решиха, в съответствие с член 177 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006

COM(2011) 615 final — 2011/0276 (COD).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 162 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че икономическите политики, следвани в ЕС (строги ограничения, бюджетни ограничения на национално равнище, ограничаване на бюджета на ЕС, фискален пакт, ограничаване на ЕЦБ и т.н.) поставят началото на процес на рецесия с непредвидими последици в момент, в който е необходимо точно обратното, т.е. стъпки, които да се предприемат едновременно, ако не и предварително, в подкрепа на растежа и работните места посредством едно по-смело и ефективно предложение. Значителен принос за постигането на тази цел могат да дадат структурните фондове (СФ) (и отчасти, временно, и тези на ОСП), както вече беше предложено на срещата на високо равнище, проведена на 30 януари 2012 г., макар и в ограничена форма.

1.2   Следва да се стартира Европейски план за растеж — „нов курс“ — с големи целеви проекти, включващ няколко ключови сектора, които могат да задвижат отново икономиката на ЕС. Подобен план може да бъде финансиран незабавно, като се използват остатъчни средства от периода 2007-2013 г., към които, възможно най-скоро и за ограничено време, може да се добавят част от средствата, планирани за периода 2014-2020 г. Подобен фонд следва да бъде подкрепен и стимулиран чрез намесата на ЕИБ посредством емитиране на облигации (1) (член 87 от новия регламент). Това би оказало мултиплициращ ефект върху инвестициите, тъй като ще бъдат привлечени капитали от държави извън ЕС и положителното въздействие върху държавния дълг и върху еврото би било засилено.

1.3   ЕИСК изразява категорична увереност, че партньорството, което включва всички партньори, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, в подготовката, изпълнението и последващата оценка на проекти, предприети в рамките на политиката на сближаване на ЕС, допринася пряко за нейния успех. Той приветства напредъка в член 5 от предложението на Европейската комисия, с който хоризонталното партньорство става задължително; припомня, че партньорството трябва да бъде реално на всички етапи от изпълнението на фондовете, като включва партньорите с право на глас в мониторинговите комитети. В този контекст ЕИСК счита, че член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби би следвало да се преразгледа и преформулира по такъв начин, че разпоредбите относно партньорството, които се съдържат по-специално в параграф 2 от него, да бъдат прилагани ефективно на всички административни равнища: национално, регионално и местно.

1.3.1   ЕИСК би желал да даде своя принос за изготвяне на кодекса за поведение, споменат в член 5, и изразява дълбока загриженост във връзка със сигналите от Съвета за това, че някои държави членки искат да ограничат приложението на принципа на партньорство, и призовава Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП) да обърнат тази тенденция. Кодексът за поведение трябва да съдържа ясно всеобхватно определение за неправителствени организации, включително представителни организации на уязвимите групи като жените, възрастните хора, младежите, хората с определена сексуална ориентация, хората с увреждания, религиозните и етническите малцинства, в съответствие с членове 10 и 19 от ДФЕС. Освен това Кодексът за поведение следва да определи ясни правила за изпълнението на проектите и програмите, да постави акцент върху навременната обработка и да предвиди процедура за подаване на жалби, като по този начин позволи ефективно и небюрократично изпълнение и използване на програмите, свързани с политиката на сближаване. ЕИСК счита, че допълнителните критерии за одобрение, използвани от държавите членки, следва най-напред да бъдат предмет на публичен контрол, за да се избегне допълнителната бюрокрация (и налагането на допълнителни задължения от държавите членки).

1.4   ЕИСК одобрява по-голямото прибягване до обвързаност с предварителни и последващи условия в структурните фондове (СФ) на ЕС с оглед на постигането на по-целенасочени и реални, устойчиви резултати; ЕИСК отхвърля обаче обвързаността с макроикономическите условия, която може да доведе до санкциониране на региони и граждани, които не носят отговорност за макроикономическите решения, вземани на национално или европейско равнище.

1.5   ЕИСК отдава признание на усилията, предприети от Европейската комисия за опростяване на процедурите, но ги счита за недостатъчни. Те продължават да са твърде сложни. Като наблягат прекомерно върху одита и процедурите, както националните, така и европейските органи все още затрудняват достъпа на малките и средни предприятия и неправителствените организации до финансиране от ЕС. Трябва да се намали бюрокрацията, особено в държави, в които федералните териториални системи създават различни нива на бюрокрация.

1.6   ЕИСК предлага да се обмисли идеята за установяване на подход на „обслужване на едно гише“ на бенефициерите, за да може политиката на сближаване да бъде в по-голяма степен ориентирана към тях (подход, насочен към клиента). ЕИСК смята, че е необходимо да се увеличи от 100 000 EUR, както е понастоящем, на 250 000 EUR прагът, под който проектите, в съответствие с член 140, не подлежат на повече от един одит. Тази сума би следвало да се прилага към компонента на общностното финансиране, отпускано за такива проекти, с цел допълнително опростяване на правилата.

1.7   ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за тематична концентрация като средство за намаляване на разпокъсаността на усилията; с оглед на това ЕИСК насърчава силната координация на усилията между различни СФ, с цел да се създаде единна и обща политика на сближаване, която може да допринесе пълноценно за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Той счита, че (i) подобряването на достъпността и (ii) изграждането на капацитет на заинтересованите страни в рамките на политиката на сближаване (партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби) следва да се превърнат в специфични тематични области.

1.8   ЕИСК отново подчертава колко е важно да бъде изменен член 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби с цел да се интегрира достъпът до фондовете и достъпността за хора с увреждания в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания.

1.9   ЕИСК подчертава значението на изграждането на капацитет за партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, и призовава за включване на определение за изграждане на капацитет в член 2. Определението за изграждане на капацитет следва да се разбира като повишаване на участието на партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, в подготовката, прилагането и мониторинга на СФ на всички етапи.

1.10   ЕИСК призовава Европейската комисия да представи Общата стратегическа рамка (ОСР), за да се даде възможност европейските институции и политически органи да участват в преговорите по нея и нейното приемане.

1.11   ЕИСК препоръчва изясняването на участието на действащите лица в социалната икономика в осъществяването на различните цели на фондовете.

1.12   ЕИСК счита, че обвързаността с условия не следва да ограничава капацитета за гъвкавост на структурните дейности, тъй като няма универсално решение, подходящо за всички региони, при спазване на общите цели за постигане на по-голямо сближаване чрез общи правила.

1.13   Комитетът категорично подкрепя предложението най-малко 20 % от общите национални бюджетни кредити на ЕСФ да бъдат предназначени за социално приобщаване и борба с бедността.

1.14   ЕИСК приветства усилието за създаване на Регламент за общоприложимите разпоредби, който е в по-голяма степен ориентиран към постигането на резултати, и счита, че показателите, основани единствено на макроикономически показатели като БВП, очевидно са неефективни за определяне нивото на сближаване.

1.15   ЕИСК призовава към засилване на капацитета на партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, в член 51 от същия регламент. Включването на партньорите в този процес на подкрепа, проучвания, оценки, експертна подкрепа, заедно с другите действия, подкрепяни чрез техническа помощ, ще доведе до по-пълноценно участие и капацитет за участие на всички партньори в СФ и в крайна сметка ще подпомогне успешното прилагане на политиката на сближаване. ЕИСК изразява съжаление във връзка с предложението от оперативните програми да бъде изключена техническата помощ за действия по отношение на околната среда, равните възможности и равенството между мъжете и жените. Това изключване следва да бъде заличено от член 87.

1.16   ЕИСК изразява силна увереност, че ограниченото налично финансиране трябва да бъде използвано по възможно най-добрия начин чрез интелигентен финансов инженеринг и че трябва да се търси максимално въздействие от всяко евро, предоставено за финансиране на сближаването. ЕИСК подчертава значението на внимателното координиране на действията на различните СФ и необходимостта от преразглеждане на ставките на съфинансиране, така че да отразяват по-добре нуждите на бенефициерите по време на настоящата криза.

1.17   В съответствие с член 174 от ДФЕС политиката на сближаване лежи в основата на ЕС и води до укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в него. За държавите членки с отрицателен среден ръст на БВП за периода 2007–2009 г. и с добро ниво на усвояване на средствата за настоящия период, процентът на тавана се определя поне на равнището за настоящия период. Таванът за политиката на сближаване не се прилага за фондовете за рибарството и за развитието на селските райони.

2.   Предизвикателството към ЕС, породено от кризата: нови структурни фондове за един изпълнен с предизвикателства период

2.1   Вследствие на икономическата криза равнището на безработица в ЕС е нараснало до 10,3 % (над пет милиона са млади хора — „изгубеното поколение“), делът на хората, застрашени от социално изключване, се е увеличил с над 4 % в някои страни от ЕС, а този на хората, изпитващи сериозни материални затруднения – с 3 %.

2.2   Въпреки досегашните усилия на политиките на ЕС за сближаване, развитие на селските райони и политиките в областта на рибарството понастоящем неравенството между регионите отново се увеличава. Според Петия доклад за сближаването неравенството като цяло се е увеличило, особено в рамките на страните (столиците стават по-богати, а по-слабо развитите региони стават по-бедни) – в някои случаи доста драсттично. В доклада се посочват също така и значителните различия в степента на развитие между градовете и селските райони (2).

2.3   Въз основа на договореното на срещата на върха на 30 януари 2012 г., ЕИСК призовава Комисията и Съвета да приемат „специална процедура“, която да суспендира действието на сегашните разпоредби за период от 5 години, за да може да се позволи незабавно и ускорено използване на средствата и да се премахнат ненужните бариери и правото на вземане на решение по преценка на администрацията. Това би било от особена полза за МСП, които развиват дейност в областта на иновациите и подобряването на производството, както и за и проектите, включващи млади хора.

2.4   Политиката на сближаване заема централно място в ЕС; съгласно член 174 от ДФЕС, ЕС разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. По-специално Съюзът си поставя за цел да намали неравенството между степента на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони.

2.5   С оглед на това Комитетът подчертава, че за държавите членки с отрицателен среден ръст на БВП за периода 2007–2009 г. и с добро ниво на усвояване на средствата за настоящия период, процентът на тавана ще бъде определен поне на равнището за настоящия период. Таванът за политиката на сближаване няма да се прилага за фондовете за рибарството и за развитието на селските райони.

2.6   ЕИСК придава голямо значение на интегрирането на СФ в стратегията „Европа 2020“; затова нейните цели и задачи следва да бъдат тясно обвързани с политиката на сближаване (3) и да включват по-ясни и по-видими позовавания във връзка с това как бъдещите СФ ще допринесат за постигане на целите, заложени във водещите инициативи на „Европа 2020“. Те ще трябва да бъдат преразгледани в близко бъдеще, ако ЕС иска да бъдат постигнати в условията на дълбока криза.

2.7   В няколко становища (4) на ЕИСК се подчертава фактът, че целите на СФ са по-широки от стратегията „Европа 2020“. Поради това СФ следва да представляват механизъм, който да гарантира, че икономиката на ЕС засилва своите политики по отношение на заетостта и образованието, за да запази и засили своя човешки капитал и инвестициите, необходими за гарантиране на растежа, заетостта и социалното приобщаване. Те трябва да допринасят за постигането на други стратегии и политики в ЕС, сред които стратегията за равенство между жените и мъжете за периода 2010-2015 г., „Small Business Act“, енергийната стратегия за Европа, Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г., Рамката на ЕС за национални стратегии за ромите и Стратегията за устойчиво развитие.

2.8   ЕИСК изразява дълбока загриженост относно въздействието на кризата и счита, че СФ могат да допринесат за излизане от кризата, при условие че при преразглеждането на икономическото управление на ЕС, което понастоящем не осигурява растеж, заетост и социално приобщаване, бъде подчертано, че строгите ограничителни мерки за постигане на макроикономическа стабилност не следва да подкопават усилията за постигане на по-голямо сближаване в ЕС; структурните интервенции следва да доведат до резултати по отношение на растежа и социалното приобщаване и до по-високи равнища на заетост.

2.9   Тежестта на икономическата криза подчертава факта, че сумата (376 млрд. ЕUR), предложена понастоящем от Комисията за СФ за периода 2014-2020 г., няма да бъде достатъчна за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС. Поради това ЕИСК призовава ЕК и ЕП да преразгледат настоящото предложение за СФ в Многогодишната финансова рамка (МФР) и приканва институциите да насочат средствата на ЕС към по-слабо развитите региони и да не създават повече бюрокрация и разпокъсване.

2.10   Кризата не следва да възпрепятства ЕС да спазва своите международни ангажименти и конвенции като Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания.

3.   Ефективните структурни фондове изискват добри принципи

3.1   Стратегическо програмиране

3.1.1   ЕИСК счита, че общата стратегическа рамка (ОСР) е голяма крачка напред, която ще гарантира по-добре координирани действия за прилагане на политиката на сближаване от различните СФ.

3.1.2   ЕИСК приветства ОСР, но призовава към подход, насочен към бенефициера. Понастоящем потенциалните бенефициери се сблъскват с различни процедури при кандидатстване за субсидии (например съществуват различия между ЕФРР и ЕЗФРСР) и това води до административни тежести за потенциалните бенефициери. Предложената понастоящем ОСР представлява само административен набор от критерии, но липсва идеята за „обслужване на бенефициера на едно гише“. ОСР би следвало, освен това, да предвижда ясна документация и единно тълкувание на правилата, което да се прилага във всички държави членки. Това би гарантирало, че ОСР ще се превърне в инструмент за подобряване на ефективността при използването на фондовете и няма да се добавят допълнителни административни тежести.

3.1.3   ЕИСК счита, че ОСР следва да предостави подробна информация за инвестиционните приоритети, произтичащи от целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално следва да не пропуска да включи каналите, чрез които може да бъде постигнато социалното приобщаване на хората, най-отдалечени от пазара на труда, включително жените, младежите, имигрантите, по-възрастните хора и хората с увреждания.

3.1.4   Освен това ЕИСК счита, че ОСР следва да бъде съгласувана с участието на всички институции и консултативни органи на ЕС, за да се гарантира максимална степен на ангажираност от всички.

3.1.5   Приветства се включването на договори за партньорство, за да се осигури постигането на общите европейски, национални и регионални цели.

3.1.6   ЕИСК призовава всеки договор за партньорство и неговата програма да бъдат свързани с националните програми за реформи (НПР). НПР трябва да отразяват всички цели, заложени в стратегията „Европа 2020“, както и други задължения, произтичащи от други международни ангажименти и конвенции, като Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания.

3.1.7   Включването на партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, в подготовката и приемането на договорите за партньорство ще бъде ключов елемент за успеха на СФ, включително измененията, които следва да бъдат предложени в договорите за партньорство (член 15); поради това предложеният Регламент за общоприложимите разпоредби следва да бъде съответно изменен.

3.1.8   ЕИСК отправя искане член 14 от предложения Регламент за общоприложимите разпоредби да бъде изменен в светлината на членове 10 и 19 от ДФЕС, с цел да се включат в неговия параграф в) адекватни позовавания на уязвимите групи като жените, възрастните хора, младежите, хората с определена сексуална ориентация, хората с увреждания, религиозните и етнически малцинства.

3.2   Тематична концентрация и опростяване

3.2.1   ЕИСК приветства предложения Регламент за общоприложимите разпоредби, очертаващ общ набор от правила, приложими по отношение на СФ; това ще донесе на ЕС една обща перспектива и по-голяма съгласуваност и ефективност на политиката на сближаване в ЕС.

3.2.2   ЕИСК приветства 11-те тематични области. Въпреки това той счита, че следва да бъдат добавени и други тематични области, като (1) подобряване на достъпността и (2) изграждането на капацитет на партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби. ЕИСК призовава за включването им в член 9 от предложения Регламент за общоприложимите разпоредби.

3.2.3   ЕИСК подчертава, че всички страни следва да съсредоточат вниманието си върху областите, определени в Регламента за общоприложимите разпоредби, за да се осигури взаимодействие и по-приобщаващ растеж, насочен в по-голяма степен към сближаването.

3.2.4   ЕИСК припомня, че е настоявал за опростяване на административните, счетоводните и одиторските процедури: „Опростяването трябва да стане основна цел на политиката на сближаване“ (5) и поради това приветства усилията на настоящото предложение за включване на този принцип. Необходимо е да се избягва прекомерната бюрокрация и следва да бъдат положени повече усилия, за да могат крайните бенефициери да се възползват от тези действия. Опростяването следва да доведе до повече яснота относно допустимостта, одита, плащанията и използването на ИКТ. Това включва опростяване на текста на регламента и намаляване на броя на членовете.

3.2.5   Прагът от 100 000 EUR за прилагане на опростени правила следва да бъде увеличен на 250 000 EUR за компонента на общностното финансиране, отпускано за проекти, които в съответствие с член 140 от проекта за Регламент за общоприложимите разпоредби не подлежат на повече от един одит. Бюджетът на повечето проекти надхвърля предложения в регламента размер на финансиране поради прекомерни административни тежести. Това опростяване, заедно с новия праг, може да има положително въздействие върху прилагането на това правило към механизмите за глобални субсидии.

3.2.6   ЕИСК предлага да бъде се обмисли идеята за установяване на подход на „обслужване на едно гише“ на бенефициерите, за да може политиката на сближаване да бъде в по-голяма степен ориентирана към бенефициерите (подход, насочен към клиента).

3.2.7   Следва да се приветства също и използването на широк спектър от средства за възстановяване на разходи и на електронно управление. ЕИСК подчертава, че е важно да се осигури достъп до използването на електронно управление за всички, включително по-възрастните хора, хората от етническите малцинства и хората с увреждания.

3.3   Рамка на изпълнение и обвързаността с условия

3.3.1   ЕИСК счита, че включването на обвързаността с условия в Регламента за общоприложимите разпоредби е подходящ механизъм, за да се гарантира, че общите цели на ЕС са действително постигнати.

3.3.2   Както се посочва в предходни становища (6), ЕИСК приветства обвързаността с предварителни условия, тъй като този подход се разглежда като начин за подобряване на качеството на разходите на политиката на сближаване на ЕС. Подобна обвързаност с условия не следва обаче да създава допълнителни административни тежести, а да осигурява по-добре съгласувано и ефективно използване на СФ.

3.3.3   ЕИСК възразява обаче срещу използването на обвързаност с макроикономически условия (7) като методология, тъй като така се „наказват“ не тези, които трябва. ЕИСК не подкрепя никакви принудителни мерки, налагани чрез политиката на сближаване (включително прекратяване на плащанията), в следващия 6-ти пакет за икономическо управление. Мерките, предприемани по отношение на обвързаността с макроикономически условия, не трябва да оказват въздействие върху бенефициерите на СФ.

3.3.4   Изключително важно е прегледът на изпълнението да включва участието и признаването на партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, като реални участници в изпълнението на политиката на сближаване.

3.4   Гъвкавост

3.4.1   ЕИСК счита, че принципите на обвързаност с условия не следва да понижават капацитета за гъвкавост на структурните дейности, тъй като никое решение не е подходящо за всички региони.

3.4.2   Гъвкавостта не следва да подкопава общите цели за сближаване чрез общи правила, прилагани към всички бенефициери.

3.5   Многостепенно управление

3.5.1   ЕИСК приветства подхода на многостепенното управление като начин да се гарантират ангажираността на фондовете и целите на социално сближаване. В съответствие с член 5 партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, следва да участват пълноценно във всички етапи от прилагането на фондовете, включително на местно и регионално равнище. ЕИСК отново подчертава значението, което са имали в миналото териториалните пактове за включването на гражданското общество.

3.5.2   ЕИСК настоятелно подчертава значението на осигуряването на взаимодействие между всички инструменти, установени от СФ.

4.   Принципите на политиката на сближаване на ЕС се нуждаят от адекватни инструменти за постигане на сближаване

4.1   Партньорство с гражданското общество — договорът за партньорство

4.1.1   ЕИСК подкрепя прилагането на принципа за партньорство към политиката на сближаване (8). Всички съответни заинтересованите страни следва да са представени в подготвителната работа по договорите за партньорство и техническа помощ.

4.1.2   Поради това ЕИСК приветства горещо член 5 от настоящото предложение за Регламент за общоприложимите разпоредби и предложението да се изработи кодекс за поведение на равнище ЕС относно партньорството, който да включва различните отговорности и права за участие на различните партньори, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби. Изготвянето на кодекс за поведение следва да гарантира пълноценно участие на тези партньори.

4.1.3   ЕИСК подчертава, че участието на гражданското общество следва да бъде гарантирано и посредством равен достъп до финансиране и чрез ясно всеобхватно определение. Гражданското общество често бива изключено от достъп до фондовете поради препятствията, създадени от правилата за съфинансиране, административните тежести, недостатъчно ясните цели на националните оперативни програми и липсата на участие в мониторинга на фондовете.

4.1.4   Кодексът за поведение следва да определи ясни правила за прилагане, да постави акцент върху навременната обработка и да предвиди процедура за подаване на жалби, като по този начин позволи ефективно и небюрократично прилагане и използване на програмите, свързани с политиката на сближаване. ЕИСК счита, че допълнителните критерии за одобрение, използвани от държавите членки, следва най-напред да бъдат предмет на проверка, за да се избегне допълнителната бюрокрация (и налагането на допълнителни задължения от държавите членки).

4.1.5   В кодекса за поведение следва ясно да бъдат установени различните отговорности и права за участие на различните партньори, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби.

4.1.6   За тази цел ЕИСК настоява и за договор за партньорство между всяка държава членка и нейните региони, както и с гражданското общество (9).

4.1.7   ЕИСК подчертава необходимостта от създаване на широко партньорство, което следва да представлява широк спектър от различни интереси. Следва да бъдат установени ясни способи за определяне на отговорностите и функциите на различните партньори.

4.1.8   ЕИСК изразява съжаление, че в Регламента за общоприложимите разпоредби не се предвижда европейски механизъм на партньорство с европейските партньори, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби; поради това ЕИСК призовава за включването на подобен механизъм в предложения регламент.

4.1.9   ЕИСК приветства предложението на ЕК да укрепи инициативите, развивани от Общността, въз основа на опита с подхода LEADER. ЕИСК призовава настоятелно съответните заинтересовани страни от гражданското общество да бъдат представени в местните групи за действие по програма „LEADER“.

4.2   Мониторингови комитети

4.2.1   ЕИСК подкрепя категорично предоставянето на право на глас за партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, в мониторинговите комитети съгласно член 42 от Регламента за общоприложимите разпоредби и отново подчертава значението на осигуряването на равни права за всички партньори в тях. ЕИСК настоява всички страни по механизмите за мониторинг да бъдат равнопоставени и призовава за включването на конкретни насоки в ОСР като въпроси, които не търпят отлагане.

4.2.2   ЕИСК отново изтъква колко е важно наличието на надеждна оценка и анализ на използването на фондовете и подчертава, че това е ключов аспект за разбирането на различното въздействие на фондовете в различния контекст на европейските региони.

4.3   Техническа помощ

4.3.1   ЕИСК призовава към засилване на капацитета на партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, в член 51 от Общия регламент. Включването на партньорите в този процес на подкрепа, проучвания, оценки, експертна подкрепа, заедно с другите действия, подкрепяни чрез техническа помощ, ще доведе до по-пълноценно участие и капацитет за участие на всички партньори в СФ. Комитетът счита, че това следва да бъде предварително условие за участие.

4.3.2   ЕИСК изразява съжаление във връзка с предложението оперативните програми за техническа помощ да бъдат изключени от действията по отношение на околната среда, равните възможности и равенството между мъжете и жените. Това изключване следва да бъде заличено от член 87.

4.3.3   ЕИСК припомня, че Европейският социален фонд е по-напреднал в използването на техническа помощ за участие на партньорите, посочени в член 5, параграф 1. ЕИСК призовава към еднакво прилагане на принципа на партньорство във всички СФ.

4.4   Изграждане на капацитет

4.4.1   ЕИСК призовава за включване на определение за изграждане на капацитет в член 2. Определението следва да се разбира като повишаване на участието на партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, в подготовката, изпълнението и мониторинга на СФ на всички етапи, което включва, наред с другото, и обучение, участие в техническа помощ, включване на представителни организации на уязвимите групи, подкрепа при изпълнение на фондовете. То следва да бъде включено и в ОСР.

4.4.2   Изграждането на капацитет на партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, следва да обхваща и достъп до фондовете, както е предвидено в член 87 от Регламента за общоприложимите разпоредби. ЕИСК изразява съжаление, че недискриминацията при достъпа до фондовете не е включена в член 7 от Регламента.

4.5   Недискриминация и достъп до фондовете

4.5.1   ЕИСК приветства включването на недискриминацията в настоящото предложение за Регламент за общоприложимите разпоредби. Той изразява обаче съжаление, че принципът за достъпност за хора с увреждания, включен в член 16 от настоящия Общ регламент, не е запазен в предложения бъдещ Общ регламент.

4.5.2   Кандидатите за подпомагане, бенефициерите и партньорите следва да имат права със задължително действие по отношение на властите в държавите членки, както и правото да се възползват от механизъм за подаване на жалби, за да представят възражения.

4.5.3   ЕИСК припомня, че достъпът до фондовете ще изисква усилия за изграждане на капацитет на партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, както и широко използване на механизмите за глобални субсидии. ЕИСК подчертава отново, че обучение, координирано от ЕК, може да улесни значително този достъп.

4.6   Подкрепа за социалната икономика

4.6.1   ЕИСК приветства предложените разпоредби относно участниците в социалната икономика и препоръчва изясняване на тяхното участие в целите на СФ. Те не следва да ограничават участниците в социалната икономика до програми за социално приобщаване, а да включват и други приоритети, важни за всички фондове, като насърчаване на заетостта, борба с бедността, повишаване на образователното равнище, създаване на предприятия, предприемачество, конкурентоспособност и подкрепа за стопанската дейност, местно развитие, научни изследвания, развойна дейност и иновации, обучение и образование.

4.7   Обединяване на фондове – финансов инженеринг

4.7.1   ЕИСК приветства възможността за обединяване на фондове с оглед на постигането на по-добри резултати при изпълнението на фондовете.

4.7.2   ЕИСК счита, че СФ следва да имат „ефекта на лоста“; за да се насърчи този ефект на местно равнище, ЕИСК препоръчва подходящ дял от фондовете да бъде запазен за смесени фондове, за да могат да се мобилизират местните ендогенни ресурси за създаване на различни дълготрайни възможности за финансиране, които също гарантират устойчивостта на намесата на ЕС.

4.7.3   ЕИСК е категорично убеден, че ограниченото налично финансиране следва да бъде използвано по възможно най-добрия начин с помощта на финансов инженеринг и че следва да се търси максимално въздействие от всяко евро, предоставено за финансиране на сближаването. В по-голяма степен следва да се използват облигации за проекти, свързани със стратегията „Европа 2020“; ЕИСК предлага внимателно да се проучи възможността за използване на разпределени бъдещи СФ, както и неизразходваните средства за програмния период 2007-2013 г., като буфер-гаранция за получаване на възстановими заеми от ЕИБ, които да бъдат предоставяни на МСП и за стопанска дейност, с цел да се даде тласък на европейската икономика в настоящия момент. В това отношение следва да се разгледа също и възможността за използване на револвиращ кредит и микрокредити.

4.8   Целево заделяне

4.8.1   ЕИСК категорично подкрепя предложението най-малко 20 % от общите национални бюджетни кредити на ЕСФ да бъдат предназначени за социално приобщаване и борба с бедността. ЕИСК се противопоставя на понижаването на тази цел. С оглед на настоящата икономическа криза е необходимо социална Европа да остане видима за своите граждани. По-специално социалните предприятия играят основна роля за постигането на тези цели и имат значителен принос за приобщаването на особено засегнатите групи в обществото и пазара на труда.

4.8.2   Комитетът предлага да се запази настоящата практика на финансиране на транспортните проекти чрез отделен бюджетен ред. Предложеното от ЕК целево отделяне на средства във фондовете за сближаване би означавало да се намалят наличните средства за сближаване.

4.9   Ставки на съфинансиране

4.9.1   Правилата за съфинансиране следва да се променят според обстоятелствата (10). Следва да се взема предвид капацитетът за усвояване на различните бенефициери.

4.9.2   ЕИСК подкрепя повишаването на ставките на съфинансиране до максимално ниво от 95 % за държави членки, изпитващи финансови затруднения (11), както вече беше предложено от Комисията през 2011 г. и запазено в Регламента за общоприложимите разпоредби. ЕИСК счита, че съфинансирането следва също да се предлага като възможност за местни органи, които нямат достъп до заеми, тъй като не разполагат със собствен автономен бюджет и поради това не могат да предложат собствено финансово участие.

4.9.3   ЕИСК подкрепя идеята проектите, насочени към потребностите на уязвимите групи и на групите, застрашени от социално изключване, да имат по-високи ставки на съфинансиране. Като се има предвид нарастващият риск от съкращения на бюджетните разходи за национални социални политики, произтичащ от строгите ограничителни мерки, тази ставка трябва да достигне 100 % за държави членки, най-силно засегнати от икономическата криза.

4.10   Повишаване на осведомеността

4.10.1   ЕИСК подчертава необходимостта от включване на стратегии за повишаване на осведомеността по отношение на изискванията на Регламента за общоприложимите разпоредби и смисъла на основните принципи и установените механизми.

4.10.2   Техническата помощ и другите инструменти следва да бъдат използвани, за да се гарантира, че всички участници в процеса (особено партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби) – от управляващите органи до изпълнителите на проекта – са достатъчно осведомени за основните елементи, заложени в настоящия регламент.

4.11   Социални жилища

4.11.1   ЕИСК припомня значението на включването на социалните жилища в Регламента за общоприложимите разпоредби и че ще бъде полезно тази област да получи по-ясно определение в приложената към регламента ОСР.

4.12   Макрорегионалните политики — градоустройствена политика

4.12.1   ЕИСК подкрепя подхода за повишаване на ролята на макрорегионалните стратегии за сътрудничество в рамките на политиката на сближаване. Сътрудничеството между макрорегионите има висок потенциал за осигуряване на по-висока рентабилност на средствата, вложени в тези региони.

4.12.2   ЕИСК подкрепя напълно по-високата степен на отзивчивост към потребностите на градските райони: действително, 5 % от финансирането по ЕФРР е заделено за градоустройствено развитие и за създаване на градоустройствена платформа (12).

4.12.3   Градоустройствените политики следва да поставят акцент върху по-добра и устойчива околна среда, осигурявайки по-добра мобилност за всички граждани, приветлива за гражданите околна среда, както и щадящи околната среда градоустройствени политики, особено за възрастните хора, хората с намалена подвижност и хората с увреждания.

4.12.4   ЕИСК подчертава значението на научноизследователската и развойна дейност, осъществявана от ЕСПОН в областта на европейското териториално развитие.

4.13   Показатели

4.13.1   ЕИСК приветства усилието за създаване на регламент, ориентиран в по-голяма степен към постигането на резултати. Подобен регламент изисква надеждни показатели.

4.13.2   ЕИСК е категорично убеден, че показателите, основаващи се единствено на макроикономически показатели като БВП, са очевидно недостатъчни за определяне степента на сближаване. В политиката на сближаване следва да бъдат използвани други показатели (13). Всяко използване на показатели от този тип следва да бъде преразгледано в средата на програмния период.

4.13.3   ЕИСК препоръчва Комисията да обърне дължимото внимание на показателите за изпълнение, които се определят на местно и общностно равнище, и да подобри използването на качествени показатели, в допълнение на количествените, а именно да подобри оценката на местната социална добавена стойност, създавана от програмите и операциите.

4.13.4   Показателите следва да оценяват дълготрайното въздействие. Те не трябва да се основават единствено на подход, отчитащ разходи/ползи, а трябва да вземат под внимание и други съображения. Важно е всички участници в политиката на сближаване да бъдат обучени по отношение на прилагането на нови показатели.

4.14   Географски обхват (член 89)

4.14.1   ЕИСК настоява действията по отношение на социалното приобщаване, образованието и заетостта чрез СФ да включват всички уязвими групи, като жените, имигрантите и хората с увреждания, и да бъдат организирани и изпълнени независимо от географския обхват.

4.15   Стратегически напредък

4.15.1   ЕИСК припомня, че докладите за напредъка следва да включват оценка на напредъка в действията за приобщаване на уязвими групи в региони, засегнати от действията.

4.15.2   ЕИСК счита, че член 49 и член 101 от предложения Регламент за общоприложимите разпоредби следва да включват също оценка на хоризонталните приоритети, наред с тематичните приоритети.

4.15.3   Функциите на управляващия орган, определени в член 114, следва да включват предоставяне на информация, разделена според групите, застрашени от социално изключване.

4.16   Съвместни планове за действие (СПД)

4.16.1   ЕИСК счита, че в СПД следва ясно да се установи участието на всички партньори, посочени в член 5, параграф 1.

4.16.2   СПД следва също да включват партньорите, по смисъла на определението, посочено в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, като потенциални бенефициери на този тип действия.

5.   Транснационално сътрудничество

5.1   ЕИСК подчертава необходимостта от по-нататъшна подкрепа за оперативните програми, насърчаващи транснационалното сътрудничество във всички фондове, като средство да се засили ролята на ЕК за улесняване на обмяната на опит и координиране на изпълнението на съответните инициативи.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  За повече подробности вж. становищата на ЕИСК относно „Възобновяване на икономическия растеж“, ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 10 и „Кохезионен фонд“ (Виж страница 38от настоящия брой на Официален вестник).

(2)  Вж. становищата на ЕИСК относно „Метрополните области и градовете региони в стратегията Европа 2020“, ОВ С 367/02, 22.12.2011 г., стр. 7 и относно „Селско стопанство и занаятчийство – печеливша комбинация за селските райони“, ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 35.

(3)  Вж. становища на ЕИСК относно „Петия доклад за сближаването“, ОВ C 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68, „Роля и приоритети на политиката на сближаване в стратегията Европа 2020“, ОВ C 248/01, 25.8.2011 г., стр. 1 и „Метрополните области и градовете региони в стратегията Европа 2020“, ОВ 376/02, 22.12.2011 г., стр. 7.

(4)  Становищата на ЕИСК относно „Регионалната политика и интелигентния растеж“, ОВ C 318/13, 29.10.2011, стр. 82, и относно „Петия доклад за сближаването“, ОВ C 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68.

(5)  Становищата на ЕИСК относно „Петия доклад за сближаването“, ОВ C 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68, и относно „Ефикасни партньорства в областта на политиката на сближаване“, ОВ C 44/01, 11.2.2011 г., стр. 1.

(6)  Становище относно „Петия доклад за сближаването“, ОВ C 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68.

(7)  Становище на ЕИСК относно „Регионалната политика и интелигентния растеж“, ОВ C 318/13, 29.10.2011, стр. 82.

(8)  Становищата на ЕИСК относно „Ефикасни партньорства в областта на политиката на сближаване“, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 1, и относно „Петия доклад за сближаването“, ОВ C 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68.

(9)  Становището на ЕИСК относно „Петия доклад за сближаването“, ОВ C 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68, параграфи 2.1.6, 6.1 и 6.2.

(10)  Становището на ЕИСК относно „Петия доклад за сближаването“, ОВ C 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68, параграфи 2.2.1 и 6.10.

(11)  Становищата на ЕИСК: ОВ C 24, 28.1.2012 г. от 2012/C/24/17 до 2012/C/24/19.

(12)  В съответствие с предходни становища като „Метрополните области и градовете региони в стратегията Европа 2020“, ОВ 376/02, 22.12.2011 г., стр. 7 и „Роля и приоритети на политиката на сближаване в стратегията Европа 2020“, ОВ C 248/01, 25.8.2011, стр. 1.

(13)  Вж. коефициент на Джини, споменат в становището относно „Четвърти доклад за икономическото и социално сближаване“, ОВ C 120/17, 16.5.2008 г., стр. 73, и становището относно „Петия доклад за сближаването“, ОВ C 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68.

Становище на ЕИСК относно „Отвъд БВП – включване на гражданското общество в процеса на избор на допълнителни показатели“, (още не е публикувано в ОВ), параграф 1.5.1: „В този смисъл е абсолютно необходимо понятието за икономически растеж да се замени с това за напредък, чрез насърчаване на дебат относно самото значение на напредъка, с който, освен да се предефинира понятието за развитие, да се въведат и елементи на политическа отговорност. Този нов подход изисква набелязване на различните измерения, характеризиращи напредъка чрез: i) разширяването на обхвата на националните сметки до социалните и екологичните явления, ii) използването на съставни показатели, iii) разработване на ключови показатели“.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/38


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006“

COM(2011) 612 final — 2011/0274 (COD)

2012/C 191/07

Докладчик: г-н CEDRONE

На 25 октомври 2011 г. Европейският парламент и 27 октомври 2011 г. Съветът решиха, в съответствие с член 177 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006

COM(2011) 612 final — 2011/0274 (COD).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 180 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК напълно подкрепя подхода на Комисията към новото предложение за регламент относно Кохезионния фонд (КФ), по-специално подкрепя усилията за хармонизиране на процедурите, свързани с различните фондове и тези, предвидени в основния регламент, независимо че установява различни критични точки (посочени по-горе), които следва да бъдат разгледани по-задълбочено и да бъдат подобрени, особено с оглед на периода, който ЕС преживява заради финансовата криза и държавния дълг.

1.2   Все пак отчита като положително това, че фондът може да се използва за насърчаване на производството и разпространението на възобновяеми енергийни източници, за насърчаване на енергийната ефективност, за опазване на околната среда и за насърчаване на адаптирането към изменението на климата, възстановяване на биологичното разнообразие и обновяване на градската среда. Всичко това може да въздейства положително върху други сектори, например върху туризма. Всички тези елементи насърчават устойчивото развитие.

1.3   ЕИСК счита за важно, че в този период на криза Комисията се ориентира към намаляване на мерките за намеса чрез концентрация на тематичните области, което е важен начин за намаляване на разхищенията, съсредоточаване на ресурсите върху конкретни дейности и увеличаване на мултиплициращия ефект и ефекта на лоста за подпомагане на растежа и заетостта.

1.4   ЕИСК подкрепя предложението за финансиране на проекта „Механизъм за свързване на Европа“, но като се избягва възможността той да се превърне в специален самостоятелен фонд, тъй като това би могло да доведе до дублирания, което не е необходимо.

1.5   ЕИСК изразява особената си загриженост и значителни резерви към актуалните предложения относно принципа на обвързаност с условия (особено макроикономически), който не може да бъде прилаган като санкция, под формата на наказателен инструмент, а като отговорност и като „награда“, като по този начин се избягва подкопаването и застрашаването на целта за „сближаване“.

1.6   ЕИСК счита, че е изключително важно да бъде подобрена координацията на различните видове фондове и координацията като цяло между политиката на сближаване и останалите икономически политики на ЕС, включително ОСП, в укрепената рамка на обща бюджетна политика. Това би създало мултиплициращ ефект и би повишило ефикасността на инвестициите. По възможност би трябвало да се постигне засилено сътрудничество в областта на икономическата политика, включително и политиката на сближаване, за едно „общо икономическо управление“, поне в еврозоната, за което ЕИСК многократно отправи призив и за което срещата на високо равнище през декември 2011 г. за съжаление не взе решение.

1.7   Също така е от съществено значение да се подобри „институционалното партньорство“ между Комисията, държавите членки и регионите, което в момента е небалансирано и в което Комисията трябва отново „да придобие“ подпомагаща и напътстваща роля. Партньорството, което във всичките си етапи е съпътствано и от това, дефинирано в член 5, параграф 1 от предложението за регламент, установяващ общите разпоредби, все още често има консултативна или информативна роля, определяща кодекса за поведение за целия ЕС и параметрите за оценка на допълнителните предимства на партньорството.

1.8   Сред най-важните приоритети на ЕИСК се нарежда въпросът за опростяването нагоре и надолу по веригата, както на Кохезионния фонд, така и на всички останали структурни фондове, особено що се отнася до намаляването на административната тежест чрез предоставяне на възможност за фиксирана ставка за някои видове проекти. Разбира се, би трябвало да бъде приложен принципът за еднократност.

1.9   За най-силно засегнатите от кризата държави членки политиката на сближаване представлява един от най-важните инструменти, с които разполагат, за да намалят социалните, икономическите и териториалните неравенства, както и за да дадат нов тласък на растежа и да гарантират неговата устойчивост.

1.10   Съфинансиране: Необходимо е да се направи по-точна оценка и да се преразгледат критериите за съфинансиране, които трябва да бъдат свързани с реалните условия на бюджета на териториалните власти, с цел да се избегне това най-слабите да нямат достъп до никакво финансиране.

1.11   ЕИСК смята, че предвид сегашната ситуация, свързана с реформите и преструктурирането на дълга, породена от политиката на „два етапа“ (първо „дисциплината“ като заплаха, после растеж), не предоставя възможности за инвестиционна политика и политика на растеж. Освен това смята, че би трябвало растежът и дисциплината да вървят ръка за ръка. Затова би било уместно политиката на сближаване да бъде насочена в тази посока, подкрепяйки например онези предприятия, които имат по-голяма технологична основа и силно отражение върху заетостта на младите хора.

1.12   ЕИСК счита, че действащите икономическите политики в ЕС (бюджетна дисциплина, финансови ограничения на държавите, ограничения в бюджета на ЕС, фискален пакт, ограничения на ЕЦБ, …) водят до процес на рецесия с непредвидими последици, когато всъщност е необходимо точно обратното, т.е. растежът и заетостта трябва да бъдат най-малкото едновременно, ако не и предварително подкрепени, с едно по-смело и решително предложение. В това отношение може да се окаже важен приносът именно на структурните фондове (и, отчасти, временно, на тези на ОСП), както макар и ограничено, беше посочено на срещата на високо равнище на 30 януари 2012 г.

1.12.1   Следователно е необходимо да се лансира „Европейски план за растеж“ (New Deal) (1), с големи целенасочени проекти, включващ няколко ключови области, които да могат отново да задвижат икономиката на ЕС в сравнително кратък срок. Този план би трябвало да се разглежда като допълващ стратегията „Европа 2020“, която е насочена по-скоро към постигане на резултати в средносрочна перспектива. Планът може да бъде:

финансиран посредством незабавното използване на остатъчните фондове от 2007-2013 г., към които при първа възможност да се добави част от предвидените за периода 2014-2020 г. фондове, за ограничен период;

осъществен посредством незабавно изпълними проекти, с помощта на ускорена процедура, основаваща се на принципа на субсидиарност или на радикална „временна“ промяна на настоящите регламенти, които да позволят бързото им прилагане;

подкрепен и подсилен с помощта на интервенция от ЕИБ, чрез издаване на облигации (член 87 от новия регламент). Това би създало мултиплициращ ефект върху инвестициите, защото би привлякло външни капитали и би оказало положително влияние върху държавния дълг и еврото, като ги укрепи.

1.12.2   Този план за растеж би трябвало да бъде приложен при същите критерии поне през първите три години на следващия програмен период.

2.   Увод

2.1   ЕИСК многократно в своите предишни становища отчита принципите и значението на политиката на икономическо и социално сближаване и на солидарност, така както е записано в Договора и неколкократно е изтъквано и в документите на Комисията.

2.1.1   Тези принципи никога не е били толкова актуални, колкото днес, и може би никога не са се изправяли пред такива рискове, каквито са сегашните; дори и при провеждането на политиката на разширяване, когато старите държави членки на ЕС се страхуваха да не загубят средства по фондовете, а новите членки се притесняваха дали средствата ще са достатъчни, за да удовлетворят изискванията за сближаването.

2.2   Независимо от това е положително усилието от страна на Комисията да вземе под внимание различните параметри, съпътстващи промяната на регламентите, като предложението относно бъдещия бюджет на ЕС, стратегията „Европа 2020“ и кризата на държавния дълг, след финансовата криза, която подлага на сурово изпитание оцеляването на вътрешния пазар и следователно, на самия Съюз.

3.   Новата политика на сближаване: същност, въпроси, наблюдения и стратегически положения

3.1   Както е известно, през юни 2011 г. Комисията прие пакет от предложения относно многогодишната финансова рамка, които ще бъдат основата за бъдещото финансиране на ЕС в периода от 2014 до 2020 г.: рамка за подкрепа на първо място на стратегията „Европа 2020“, която би трябвало да предвижда допълнително финансиране към бюджета, евентуално и посредством ЕИБ (облигации за финансиране на проекти (project-bonds) и/или еврооблигации).

3.2   В допълнение трябва да се има предвид, че при настоящата икономическа криза много държави членки са принудени да предприемат драконовски оздравителни мерки и да спрат публичните и частните инвестиции в инфраструктурата, което сериозно ще се отрази върху растежа и заетостта. Освен това в крайна сметка при планирането държавите членки отдават приоритет на „националните проекти“, вместо на трансграничните проекти от европейско значение.

3.3   Следователно контекстът на обсъждането на новите разпоредби за политиката на сближаване е много особен и изключителен и към него трябва да се подходи като такъв. Например, трябва да се прецени дали политиката на сближаване да бъде запазена толкова разпокъсана и дали е достатъчно и подходящо да се постави въпросът за обвързването с условия, за да се подобри сближаването и да се подпомагат държавите членки в криза.

3.4   Предвид изключително затрудненото положение, в което днес се намира Съюзът, с малко ресурси, предназначени за растежа, може би е по-добре да се избегне прибягването до регламенти и контрол,чийто брой би трябвало да бъде намален наполовина, за да се позволи завършването на текущите проекти. Посредством нов извънреден европейски план за растеж, „европейски New Deal“ (2), могат да се оценят и да се рационализират ресурсите.

3.5   В случай че не се извършат радикални промени в сегашната стратегия на ЕС, за които срещата на високо равнище на 8 и 9 декември 2011 г. не взе решение, политиката на сближаване също ще бъде подложена на дълбоки промени; най-тревожното обаче е, че тя вече няма да бъде в състояние да изпълнява основната си функция, т.е. да намалява икономическите и социалните неравенства между зоните и регионите на ЕС, които дори се очаква да се увеличат поради последиците от рецесията, предизвикани от политиките на ограничаване на държавните дефицити. Следователно ЕС се нуждае от радикална промяна и от единно „икономическо правителство“.

3.6   Относно методологията, препоръчана от Комисията в нейното предложение за изменение на регламентите относно управлението на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. и по-специално по отношение на общите разпоредби, уреждащи всички фондове на ОСР, основните забележки на ЕИСК са относно:

3.6.1   Определянето на общата стратегическа рамка (ОСР): ЕИСК очаква разглеждането на новото предложение за ОСР, което ще бъде представено от Комисията през 2012 г. Все пак остава да бъде определен, включително и въз основа на представените от Европейския съвет на 7 декември миналата година (3) съображения в областта на политиката на сближаване, начинът, по който Комисията възнамерява да свърже „общите и специфичните цели на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, с ключови действия за ЕФРР, КФ, ЕСФ, ЕЗФРСР и ЕФМДР“.

3.6.1.1   В предишните становищата на ЕИКС беше отбелязана необходимостта политиката на сближаване, въпреки своята задължителна съгласуваност с целите на стратегията „Европа 2020“, да запази непроменен характера си на политика, насочена към укрепване на социалното, икономическото и териториалното сближаване в държавите – членки на ЕС.

3.6.1.2   Съчетаването на тези цели е съществен фактор за успеха на стратегията „Европа 2020“; „как“ обаче да се осигури това функционално, координирано и финансово устойчиво съчетаване на стратегиите, определени в ОСР и програмите за реформи на национално ниво, все още не е решено от Комисията.

3.6.2   Договорът за партньорство (ДП): ЕИСК подкрепя мнението, изразено от Европейския парламент и от Комитета на регионите, според което договорът трябва първо да бъде разискван между държавите членки и регионите, а след това държавите да го обсъдят с Комисията.

3.6.2.1   В сферата на преговорите, които ще бъдат открити с държавите членки, ЕИСК подчертава значението на подхода на многостепенното управление, предложен от Комисията, но същевременно изисква по-добро определяне на институционалните участници (на национално и местно равнище), призовани да определят и подпишат с Комисията договорите за партньорство и широко участие на представители на гражданското общество при изготвянето на тези документи.

3.6.3   Тематичната концентрация: ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за намаляване на броя на мерките, финансирани от политиката на сближаване, чрез съсредоточаване на финансовите ресурси върху стратегически проекти, считани за важни за устойчивостта на сближаването и на процесите на икономическо развитие, които да се разработят в по-малко развитите региони, регионите в преход и по-развитите региони.

3.6.3.1   Независимо че решението ще се взема съвместно с Комисията след внимателна оценка на съгласуваността на тези предложения със стратегията „Европа 2020“, възможността за независим избор на тематичните области, в които да се инвестира в следващия седемгодишен програмен период, трябва да бъде предоставена на държавите членки.

3.7   Обвързаността с условия: Като признава, че това е една от темите, по които несъгласието на европейските институции (Парламента, Съвета, Комитета на регионите, и др.) е най-голямо спрямо предложението, направено от Комисията, ЕИСК счита, че смисълът и начинът на прилагане на принципа на обвързване с условия не са представени достатъчно ясно. Има обаче и някои предложения, свързани с предварителните условия, които могат да се определят като подходящи и към тях трябва да бъде добавена обвързаността със социални условия, но ЕИСК не изразява съгласие с обвързването с макроикономически условия, така, както е формулирано.

3.7.1   Без да се засяга необходимостта на Комисията да бъде гарантирано, че използването на ресурсите на структурните фондове ще става в съответствие с принципите, целите и сроковете, определени чрез регламентите на Общността, ЕИСК счита, че Комисията трябва да преразгледа предложението си, имайки предвид следните съображения:

обвързаността с условия е инструмент, който трябва да бъде проектиран и изграждан методически, за да помага на държавите членки да използват ресурсите по начина, предвиден от Комисията, а не да се използва като инструмент за „наказание“ на държавите членки;

що се отнася до принципите на обвързаност с предварителни условия (макроикономически), вниманието следва да се насочва най-вече върху мерките, които биха могли да насърчат държавите членки да харчат по-добре (по отношение на ефективността и ефикасността) и по-бързо средствата, предоставени на най-различаващите се региони, спрямо средното за ЕС;

Комисията трябва да отдели по-голямо внимание преди всичко на етапа на подготовка на програмите, т.е. на етапа на стратегическо планиране, в който се определят приоритетите и отговорностите на националните институции и регионалните власти, в преследването на целите на териториалното развитие. Комисията би трябвало да играе ролята си по-активно, за да може да помогне на държавите и на регионите в използването на фондовете;

трябва да бъде обърнато същото внимание на етапа на оценка на предварителните условия, в който държавите членки трябва да установят съществуването на изискванията, необходими за гарантиране спазването на принципите на пропорционалност и на субсидиарност при прилагането на политиката на сближаване. И в този случай ЕИСК възнамерява отново да потвърди прилагането на принципа за обвързаност с условия като средство за насърчаване на държавите членки да гарантират правилното прилагане на регламентите, отнасящи се до структурните фондове. Само в изключителни случаи и при явно и многократно изявено желанието на държавата членка за забавяне на реформите, изискани от Комисията, е възможно да бъдат приложени наказателни политики.

3.7.2   По отношение на обвързаността с макроикономически условия ЕИСК споделя опасенията, изразени от ЕП и от няколко държави членки, относно възможността регионите и бенефициерите по програмите на Общността да могат да бъдат наказвани заради неработещи/неефективни централни правителствени политики за намаляване на държавния дълг. Трябва да се намерят алтернативни решения, за да се избегне приписването на отговорност за националните бюджетни политики на регионалните институции и операторите, които не могат да оказват влияние върху тези решения. За тази цел би било подходящо да има по-голяма координация между и в рамките на държавите членки.

3.8   Следователно освен обвързаността с условия политиката на сближаване има нужда да разгледа някои основни въпроси, които засягат всички фондове. Това са по-конкретно:

координирането и взаимното допълване на фондовете и координацията между тези фондове и другите европейски икономически политики;

институционалната координация на политиките на сближаване, включително посредством засилено сътрудничество;

радикалното опростяване на процедурите и на регламентите нагоре и надолу по веригата, които към днешна дата са усложнени;

реално и решително социално-икономическо партньорство (освен институционалното такова);

модулацията на съфинансирането според условията на местните и регионалните власти;

възобновяването на ролята на Комисията и приоритетизирането на проектите с европейска или макрорегионална значимост;

резервът за изпълнение („насърчителен“) може да доведе до допълнителни административни тежести и да забави вливането на ресурси в проекти от съществено значение в областта на сближаването;

приложимостта на данъка върху добавената стойност.

4.   Основни цели на Кохезионния фонд

4.1   Кохезионният фонд, създаден през 1993 г., е предназначен за държави членки на ЕС с брутен вътрешен продукт на глава от населението под 90 % от средния европейски БВП и главно за транспортна инфраструктура, околна среда, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Затова инвестициите се влагат в изграждане на транспортни и енергийни трансевропейски мрежи и за подкрепа на енергийната ефективност, използване на възобновяеми енергийни източници и подобряване на обществения транспорт.

4.2   Той представлява около 18 % от всички разходи за политиката на сближаване и спомага за нейното реализиране, както е предвидено в Договора. Трябва да се отбележи обаче, че резултатите надхвърлят предвиденото, тъй като Кохезионният фонд представлява добавена стойност по отношение на инвестициите, като насърчава растежа и заетостта в регионите, където се намесва, въпреки че се наблюдаваха много ефекти на разхищения, породени от прекомерното количество на финансирани проекти (1 192 за периода 2000-2006 г.).

4.3   Новият регламент не съдържа много промени: в член 2 се уточнява само сферата на намеса на фонда, в два списъка: един положителен и един отрицателен, като, колкото и да е странно, се посочва това, което не може да се извърши, като например извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали или мерки във връзка с жилищното строителство; в член 3 се посочват инвестиционните приоритети: четири сфери на намеса, описани подробно, но без уточнение дали се извършват само с насочваща цел или са предписания, независимо че указания от този тип правят фондовете по-гъвкави и по-лесни за ползване; в член 4 и съответстващото му приложение са описани показателите.

4.4   За най-силно засегнатите от кризата държави членки политиката на сближаване представлява един от най-важните инструменти, с които разполагат, за да намалят социалните, икономическите и териториалните неравенства, както и за да дадат нов тласък на растежа и да гарантират неговата устойчивост.

5.   Новото предложение за Регламент: наблюдения

5.1   Нашите наблюдения, освен посочените в параграф 3.3, касаят основно критериите за подбора на проекти, ресурсите, отпускани за фонда „Механизъм за свързване на Европа“ за финансиране на основните транспортни мрежи, и показателите.

5.2   По отношение на подбора на проекти за финансиране, без да се засяга тяхната съгласуваност и съответствие с насоките, приети от Европейския парламент и от Съвета в тази област (трансевропейските транспортни мрежи, екологични проекти и енергийни проекти), ЕИСК счита, че Комисията трябва да посочи както специфичните видове дейности, финансирани със средства от КФ, така и критериите, които помагат на страните получателки да изберат проектите, които считат за най-подходящи за постигане на целите на КФ, които при всички случаи са твърде много (единадесет)!

5.3   ЕИСК по-специално счита, че ресурсите, използвани от КФ в по-ранните етапи на планиране на средствата, са били разпределени между твърде много проекти, намалявайки по този начин цялостното положителното отражение върху укрепването на транспортната инфраструктура. Би било целесъобразно да се отчита специфичното положение на държавите членки, за да се извърши един по-внимателен и по-фокусиран подбор на по-големи по размер и влияние проекти, както в транспортния сектор, така и в този на енергетиката и на околната среда. Това би могло да допринесе по-ефективно за намаляването на различията в инфраструктурата, които все още съществуват между регионите на Съюза.

5.4   По отношение на отпуснатите на фонда „Механизъм за свързване на Европа“ (Connecting Europe Facility) средства за финансиране на проекти в областта на транспорта, енергетиката и комуникациите на обща стойност 50 млрд. евро, от които 10 са предоставени от Кохезионния фонд, който вече преследва тези цели (принцип на пропорционалност), ЕИСК смята, че това решение трябва да бъде разгледано по-задълбочено, тъй като не се ясни мотивите, които са накарали Комисията:

да създаде допълнителен фонд, управляван централно от една изпълнителна агенция, която задължително трябва да координира действията си с останалите стратегически програми от сектора, както европейски, така и национални, както и с общата стратегическа рамка на политиката на сближаване и с договорите за партньорство с държавите членки. Това представлява припокриване на дейности и умения, което не е необходимо.

да отпуска на този фонд значителни ресурси, макар и скромни на фона на изчислените от самата Комисия, които са необходими, за да се удовлетворят бъдещите нужди за превоз на товари и пътници (500 милиарда евро до 2020 г.), за енергетиката (1,5 трилиона евро в периода 2010–2030 г.) и за комуникации (250 милиарда евро), които ще бъдат извадени както от структурните фондове, така и от КФ, макар и в по-малък размер. Това би намалило наличните средства за транспортната и екологичната инфраструктура, създавайки ненужни усложнения. Въздействието на тези ресурси, предвид многото региони, които могат да имат достъп до тези финансови средства, не изглежда да има търсения от Комисията мултиплициращ ефект (нови проекти и ново финансиране включително от частни лица) и накрая ще свършат, разпръсквайки допълнително средствата по фондовете. За да се постигне очакваното въздействие, Комитетът се застъпва за привличане на средства от частния сектор с цел да се избегне разпръскване на средствата.

5.5   ЕИСК оценява положително въвеждането на показателите от страна на Комисията, независимо че смята, че те са генерализирани и недостатъчни; например нищо не се споменава за въздействието върху околната среда, представят се само количествени стойности („показатели“): същото важи и за отпадъците, и за построените пътища в километри, и др.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Вж. становище на ЕИСК относно „Растеж и държавен дълг в ЕС – две новаторски предложения“; ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 10.

(2)  Пак там.

(3)  COM (2011) 615 final – 2011/0276 (COD).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Становището на Европейския икономически и социален комитет

Следното изменение беше отхвърлено на пленарната сесия, но получи поне една четвърт от подадените гласове:

Изменение 1 – внесено от г-жа Teder

Параграф 1.11 се изменя, както следва:

ЕИСК счита, че растежът и заетостта да бъдат с едно по-смело и решително предложение. В това отношение може да се окаже важен приносът именно на структурните фондове (и, отчасти, временно, на тези на ОСП), както макар и ограничено, беше посочено на срещата на високо равнище на 30 януари 2012 г.“

Изложение на мотивите

Не можем да се съгласим със схващането, че искането за коректно и съответстващо на правилата финансово управление в държавите членки би довело до икономическа рецесия. Комитетът не би трябвало да изразява в становището си отрицателно отношение към мерките, предприемани от държавите членки за оздравяване на техните бюджети.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“

:

78

Гласове „против“

:

98

Гласове „въздържал се“

:

18.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/44


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006“

COM(2011) 614 final — 2011/0275 (COD)

2012/C 191/08

Докладчик: г-н BARÁTH

На 25 октомври 2011 г. Европейският парламент и на 27 октомври 2011 г. Съветът решиха, в съответствие с член 178 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006

COM(2011) 614 final — 2011/0275 (COD).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 178 гласа „за“, 1 глас „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и отчетени позиции в становището

1.1   Със законодателните предложения за политиката на сближаване за периода 2014-2020 г., които Комисията прие на 6 октомври 2011 г. („Пакет относно сближаването“), се въвеждат важни промени в начина на формулиране и изпълнение на политиката на сближаване. Основната цел на тази политика и на един от ключовите ѝ инструменти – Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), е инвестициите да се използват като средство за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Следователно инвестициите по ЕФРР трябва да носят ползи на всички граждани на ЕС.

1.2   Важно е обаче да не се изпускат от поглед правилата, съдържащи се в предложения регламент относно общоприложимите разпоредби за фондовете („Регламент за общоприложимите разпоредби“), някои от които се отнасят пряко до ЕФРР. Тези общи разпоредби имат важно въздействие по отношение на използването на финансирането по ЕФРР:

концентриране на финансирането върху по-малко на брой приоритети;

по-тясно обвързване на тези приоритети със стратегията „Европа 2020“;

акцентиране върху резултатите;

проследяване на постигнатия по договорените цели напредък;

засилено използване на обвързаността с условия;

и опростяване на изпълнението.

Но това се отнася и за по-специфични разпоредби, например тези, които насърчават използването на по-интегриран подход, или тези, които уреждат по по-конкретен начин използването на финансовите инструменти.

1.3   Освен това следва да се има предвид, че на 29 юни 2011 г. Европейската комисия представи предложение относно Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., т.е. относно бюджета на Европейския съюз за предстоящия програмен период. ЕИСК представи също и редица становища във връзка със собствените ресурси на Съюза.

1.4   В становището си относно „Общи разпоредби за структурните фондове“ (1) ЕИСК формулира редица ключови послания във връзка с „Пакета относно сближаването“ като цяло. Настоящото становище подкрепя напълно тези послания и се опира на тях, по-специално по отношение на ЕФРР.

1.4.1   Партньорство

1.4.1.1   ЕИСК е категорично убеден, че истинското партньорство, включващо всички партньори, определени в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, в подготовката, изпълнението и последващата оценка на проектите, осъществявани в рамките на политиката на сближаване на ЕС, допринася пряко за техния успех; затова Комитетът приветства факта, че в член 5, параграф 1 от предложенията на Комисията се определят различни партньори, както и това, че партньорството ще се превърне в задължителна характеристика на политиката на сближаване на ЕС.

1.4.1.2   ЕИСК отбелязва със задоволство, че прилагането на Договора от Лисабон може да бъде укрепено не само посредством засилване на европейската идентичност, но и чрез привличане на партньорите, определени в член 5, параграф 1 от Регламента за общоприложимите разпоредби, за участие в проектите – което допринася за повишаването на тяхната ефективност.

1.4.1.3   ЕИСК изразява дълбоко безпокойство във връзка със сигналите от Съвета за това, че някои държави членки изглежда ограничават принципа на партньорство. Комитетът призовава Комисията и Европейския парламент да спомогнат за обръщането на тази тенденция.

1.4.1.4   ЕИСК счита, че след като бъде приет, проектът на регламент ще бъде в съответствие с принципа на субсидиарност, тъй като задачите на ЕФРР са определени в Договора, а политиката се изпълнява в съответствие с принципа на споделеното управление и при зачитане на институционалните правомощия на държавите членки и регионите.

1.4.2   Обвързаност с условия

1.4.2.1   ЕИСК смята, че по-широкото използване на обвързаност с условия в политиката на сближаване на ЕС ще доведе до по-целенасочени, по-реални и устойчиви резултати. В много от своите анализи ЕИСК е разглеждал въпроси, свързани с „обвързаността с условия“ при изпълнението, която следва да върви ръка за ръка с повишаване на ефективността, подобряване на качеството и значително опростяване.

1.4.2.2   Предварителното обвързване с условия следва да бъде свързано с правилно прилагане на принципа на партньорство.

1.4.2.3   ЕИСК изразява несъгласие с формулираното понастоящем обвързване с макроикономическите условия, тъй като това означава да се изпращат погрешни сигнали и в крайна сметка да се санкционират регионите и гражданите, които не носят вина за макроикономическите крайности, до които се стига на национално равнище.

1.4.3   Опростяване

1.4.3.1   ЕИСК отбелязва положените от Комисията усилия за опростяване на процедурите в рамките на политиката на сближаване на ЕС и дейностите, свързани с нея. Но процедурите все още продължават да бъдат твърде сложни.

1.4.3.2   Поради прекомерно акцентиране върху одита и процедурите, както от страна на европейските, така и от страна на националните власти, се затруднява достъпът на МСП и НПО до финансиране от ЕС – прекалено много енергия се губи поради административни тежести. Категорично се отхвърля възлагането на допълнителни задължения извън предвидените в директивите („gold plating“) на всички равнища.

1.4.3.3   ЕИСК е напълно съгласен с полаганите усилия за координиране на стратегията „Европа 2020“ и политиката на сближаване на ЕС, както и за съсредоточаване върху ключови теми и наблягане върху резултатите.

1.4.3.4   Освен това ЕИСК изразява пълно съгласие с необходимостта от опростяване на свързаните с използването на структурните фондове финансови, административни и процедурни разпоредби, както и на разпоредбите за мониторинг.

1.4.4   Координация на политиките

1.4.4.1   ЕИСК приветства и предложенията на Комисията за тематична концентрация като средство за намаляване на разпокъсаността на усилията.

1.4.4.2   Въпреки това ЕИСК препоръчва да се прилага по-голяма гъвкавост по отношение на тематичната концентрация, най-вече за да се улесни прилагането на териториалния подход и по този начин да се повиши ефективността на политиката.

1.4.4.3   ЕИСК счита, че Общата стратегическа рамка (ОСР) е важен инструмент за координиране на мерките по структурните фондове. Комитетът изразява съжаление, че не може да даде становището си по ОСР в сегашната ѝ формулировка.

1.4.5   Финансиране, финансов инженеринг

1.4.5.1   ЕИСК е категорично убеден, че трябва да се търси максимално въздействие от всяко евро, вложено във финансиране на политиката на сближаване.

1.4.5.2   Резултатите от обществената консултация във връзка с Петия доклад за сближаването показват, че е налице общо съгласие с идеята за концентрация на финансирането. Според ЕИСК опасенията, изразени във връзка с някои въпроси, са основателни и изискват отговор преди влизането в сила на бъдещия общ регламент.

1.4.5.3   Необходимо е да се гарантира, че прекомерната концентрация, по-специално стриктното тълкуване на единайсетте тематични цели и минималния дял ресурси, предназначени за финансиране на някои приоритетни тематични цели (напр. енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, научни изследвания и иновации, подкрепа за МСП), не възпрепятства подкрепата за проекти, насочени към развитието и породени от различията на местно и регионално равнище.

1.4.5.4   ЕИСК често е изтъквал, че стратегията „Европа 2020“ и политиката на сближаване взаимно се допълват. Но за координирането на политиката за стабилност (която изисква структурни реформи), политиката на сближаване (насочена към конвергенция) и стратегиите за растеж са необходими повече ресурси за Съюза.

1.4.5.5   Както се заявява в неотдавнашни становища на ЕИСК, за тази цел следва да се използват по-широко облигациите за проекти по стратегията „Европа 2020“.

1.4.5.6   Освен това ЕИСК предлага да се разгледа внимателно възможността за използване на ангажираните средства за бъдещата политика на сближаване, както и неизразходваните средства от настоящия програмен период, за да се даде тласък на европейския икономически растеж СЕГА!

2.   Общи бележки и препоръки

2.1   ЕИСК оценява изключително подробната и трудна подготвителна работа, извършена от Европейската комисия по отношение на разпоредбите за прилагане на политиката на сближаване и стратегията „Европа 2020“ за периода 2014-2020 г.

2.2   В различни свои проучвания и становища ЕИСК отправи редица бележки по съдържанието на Четвъртия и Петия доклад за сближаването, във връзка с използването на структурните фондове през последното десетилетие, както и с тяхната ефективност и целесъобразност. Много от тези бележки бяха взети под внимание при разработването на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г.

2.3   Предложенията на ЕК относно общоприложимите разпоредби, уреждащи използването на структурните фондове за периода 2014-2020 г., бяха публикувани в момент, когато позициите относно задълбочаващата се криза в Европа и причините за нея се различават значително.

2.4   ЕИСК смята, че историческите корени на настоящата икономическа и финансова криза в Европа налагат осъществяването на структурни реформи в институционалната, социалната и политическата система. ЕФРР може да играе решаваща роля за промяната към по-ефективни по отношение на разходите и по-устойчиви системи за социално осигуряване. Но за да се постигне промяна в тези системи, временно са необходими допълнителни финансови средства. ЕИСК констатира, че ограничените налични ресурси и прилагането на принципа на концентрация доведоха до по-малко акцентиране върху инвестиционните приоритети, насочени към структурни промени в инфраструктурата на системите за социално осигуряване. Комитетът посочва също, че без подобни инвестиции въздействието на политиката на сближаване върху тези системи остава ограничено.

2.5   Вследствие на кризата оскъдните публични и частни ресурси могат да доведат до затруднения при предоставянето на необходимото съфинансиране за мерки, които са от първостепенно значение за постигането на желаните промени. ЕИСК смята, че един гъвкав и отговорен подход по отношение на дяловете за съфинансиране и клаузите за обвързаност с условия би увеличил шансовете за постигане на трайно въздействие на финансираните от фондовете мерки.

2.6   Стратегията „Европа 2020“ и основаващият се на нея проект на регламент за ЕФРР отразяват икономически подход, който съответства на способностите и нуждите на развитите икономики, характеризиращи се с бавен растеж и притежаващи значителен капацитет в областта на научноизследователската и развойната дейност. Няма никакво съмнение, че в развитите страни научните изследвания, развойната дейност и иновациите играят важна роля за икономическия растеж. Въпреки че не влиза в противоречие с политиката на сближаване като такава, конкурентоспособността ѝ придава по-малко значение.

2.7   Политиката на сближаване е главният инвестиционен инструмент за предоставяне на подкрепа на ключовите за Съюза приоритети, залегнали в стратегията „Европа 2020“. Тя постига това, като се съсредоточава върху държавите и регионите, в които нуждите са най-големи. Като цяло ЕИСК изразява съгласие с този подход, но същевременно посочва някои елементи от предложението за регламент, които могат да възпрепятстват постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

2.7.1   ЕФРР може да окаже значително въздействие за постигането както на целите на сближаването, така и на общоевропейските цели в областта на конкурентоспособността. Като се има предвид фактът, че равнището на ресурсите не може да бъде повишено значително, ЕИСК смята, че определянето на по-ясни цели и гарантирането на по-точното им обвързване с предложените инвестиционни приоритети предлагат допълнителен потенциал. Тъй като териториалният подход е подходящ за определянето на по-ясни цели, позицията на ЕИСК е, че трябва да се акцентира в по-голяма степен върху общоевропейските стратегии, изготвени на териториален принцип, като например съществуващите или бъдещите макрорегионални стратегии, в които са залегнали цели за конкретни региони.

2.7.2   Обвързването с макроикономически условия може да забави икономическия растеж и по този начин да намали броя на наличните инструменти, като евентуално доведе до оттегляне на помощта и преразпределянето ѝ в полза на по-развити региони. Има вероятност да възникне голям конфликт между стремежа за постигане на конкурентоспособност, от една страна, и политиката на сближаване, от друга. Обвързването с предварителни тематични и институционални условия, описани в Приложение IV на Регламента за общоприложимите разпоредби, може обаче да подобри ефективността на ЕФРР.

2.7.3   В някои по-слабо развити държави членки или региони 50 %-овия дял финансиране по ЕФРР, заделен за конкретни цели, може да доведе до загуба на ефективност. Това въздействие може да се дължи на факта, че „задължителните“ цели за инвестиране може би не са най-добрият начин за постигане на оптимално развитие на въпросния регион или държава членка. В такива случаи намалява ефективността на използването на ресурсите. Съществува дори риск от проблеми с усвояването, а същевременно не може да бъде постигната критичната маса, необходима за ефективно справяне с истинските пречки пред развитието. Освен това мерки, които не отговарят на истинските проблеми, свързани с развитието, могат да породят нарастваща липса на доверие от страна на обществеността. Всички тези аспекти подчертават, че конкретните цели на развитието и потребностите на регионите трябва да се управляват гъвкаво в контекста на инвестиционните приоритети на ЕФРР.

3.   Специфични бележки и препоръки

3.1   Териториални особености (градско развитие, най-отдалечени региони)

3.1.1   ЕИСК приветства факта, че се отделя допълнително внимание на конкретни проблеми, свързани с устойчивото градско развитие и най-отдалечените региони.

3.1.2   ЕИСК приветства изричното задължение да се използва интегриран подход в областта на градското развитие. Въпреки това Комитетът смята, че договорът за партньорство трябва да съдържа само примерен списък на градовете, които следва да се ползват от помощ, и годишното разпределение на ресурсите за тази цел, за да позволи на всяка държава да управлява проектите по по-гъвкав начин, което може да има и положително въздействие върху резултатите в градовете бенефициери.

3.1.3   Що се отнася до управлението на интегрираните действия, ЕИСК набляга на факта, че при тези комплексни мерки съществува риск от прилагане на прекалено бюрократични и лишени от гъвкавост процедури за подбор и администриране на проектите. Това може да намали способността на държавите членки и на бенефициерите да се възползват пълноценно от тези възможности. Затова ЕИСК препоръчва Европейската комисия да гарантира, че държавите членки са способни да осъществят тези интегрирани действия и са възможно най-малко обременени с бюрокрация.

3.1.4   Във връзка с устойчивото градско развитие ЕИСК подкрепя създаването на европейска платформа за градско развитие. Комитетът не смята, че решението кои градове да участват в платформата е необходимо да бъде вземано от Европейската комисия – за тази цел би трябвало да е достатъчен определен набор от критерии.

3.1.5   Що се отнася до създаването на платформа за градско развитие, ЕИСК смята, че не е необходимо да се създава нов орган – задачите могат да се изпълняват, като се разчита на съществуващите сдружения на европейски градове. Комитетът препоръчва ЕК да проучи възможностите съществуващите организации да бъдат привлечени във възможно най-голяма степен към работата на платформата.

3.1.6   Платформата следва да предоставя също така подкрепа за изграждането на мрежи между всички градове, които предприемат новаторски мерки по инициатива на Комисията. Според ЕИСК, освен Комисията, групи от държави членки също трябва да имат възможността да поемат инициативата по отношение на новаторските мерки или изграждането на мрежи в рамките на платформата.

3.1.7   ЕИСК приветства предложението най-малко 5 % от ЕФРР да бъдат изразходвани за интегрирано градско развитие. Това е важен и насърчаващ сигнал от ЕС към държавите членки и техните региони. Но все още няма яснота по отношение на разпределянето на тези средства и връзката им с използването на други ресурси.

3.1.8   Според ЕИСК съществуват аргументи в полза на създаването на дефиниция на градските системи на европейско равнище – малки, средно големи и големи градове, въз основа на общоевропейска стратегия за териториално развитие. Важно е също да се изготвят насоки за развитието на полицентрична мрежа от агломерации в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“.

3.2   Териториално развитие

3.2.1   Както се посочва и в предходни становища на ЕИСК, най-добрият начин да се помогне на регионите да наваксат закъснението си е да се засилят териториалните връзки и да се подкрепят всички видове мобилност. Конкурентоспособността се повишава, ако на териториалните агломерационни и производствени мрежи се даде възможност да се развиват. Желаните връзки обаче не се ограничават до транспорта и комуникацията, а свързаните с тях цели се различават в отделните региони.

3.2.2   ЕИСК препоръчва да бъде разработена нова европейска рамка за интегрирани концепции за проекти от специален европейски интерес; тази рамка следва да има специфични териториални цели. ОСР следва да бъде разглеждана като подходящия референтен документ по отношение на тази нова европейска рамка. ЕИСК препоръчва да се обмисли необходимостта от изготвяне на официална „Европейска стратегия за териториално развитие“. Освен приоритетите на макрорегионалните стратегии, следва да се отдели специално внимание на целите относно европейската градска мрежа.

3.2.3   Струва си да се проучи дали при интегрирани стратегии за градско развитие или макрорегионални стратегии не би било необходимо да се формулират и насърчат нови цели, без които развитието на мащабните проекти би било забавено. При определянето на тези цели, които следва, за предпочитане, да бъдат насочени към съответните територии, могат да бъдат от полза добре изготвени документи, опиращи се на подготвителна работа, например в рамките на подготовката на териториалната програма на ЕС или програмата ESPON.

3.2.4   Стратегията за териториално развитие би могла да определи цели, които да насърчават макрорегионалното, икономическото и социалното сътрудничество в области като:

укрепване на инфраструктурата, необходима за научноизследователска и иновационна дейност (области на изследвания): обвързване на европейските центрове за високи постижения и насърчаване на центрове на компетентност, с цел да се укрепят европейските центрове на развитие;

инвестиране в бизнес изследванията и иновациите, разработване на продукти и услуги и др., интернационализиране на местните производствени системи (клъстери) и подкрепа за създаването на европейски мрежи;

транспортни системи в допълнение към инфраструктурната мрежа TEN-T (управление на водните ресурси, опазване на околната среда, енергетика, информационни и комуникационни системи и др.);

институционалната мрежа за развитието на макрорегионални и транснационални равнища на управление „отдолу-нагоре“ и др.

3.2.5   Във връзка с това ЕИСК възлага големи надежди на предложенията на Европейската комисия относно ОСР. Те все още не са публикувани, но Комитетът очаква да получи информация и да бъде поискано неговото становище за тях.

3.3   Свързване на Европа

3.3.1   ЕИСК често е заявявал, че с оглед на концентрацията на ресурсите е необходимо да се осигурят ресурси и отделни правни рамки, с цел да се даде тласък на транснационалното сътрудничество и по този начин да се укрепят връзките в Европа. ЕИСК предлага обаче Комисията да обмисли разширяването на обхвата на евентуалните мерки, предприемани в рамките на Механизма за свързване на Европа, като се създаде възможност той да съфинансира проекти от специален европейски интерес освен проектите в областта на транспорта и комуникацията. Освен това ЕИСК препоръчва да се въведат механизми, които да гарантират, че финансираните проекти наистина служат на целта за по-добро икономическо, социално и териториално сближаване в Европа.

3.3.2   ЕИСК смята, че би било в духа на ДФЕС Механизмът за свързване на Европа да се разработи под формата на финансова рамка, по която да се финансира изпълнението на проект от специален европейски интерес, както се посочва в параграф 3.2.2 от настоящото становище. Механизмът следва да обхваща инициативи в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ.

3.4   Икономически дейности

3.4.1   ЕИСК се застъпва за това да се даде приоритет на четири цели, които са от особено значение с оглед на приноса на ЕФРР за общественото благо:

принос за заетостта, НИРД и иновациите чрез предоставяне на подкрепа на предприятията;

инвестиране в основна инфраструктура (напр. в областта на транспорта, енергетиката, околната среда, социалната и здравната инфраструктура);

създаването и също толкова важното прехвърляне на предприятия и

развитието на конкурентоспособността на МСП, със специална подкрепа за микропредприятията и занаятчийските предприятия.

3.4.2   Освен това ЕИСК смята, че области като образованието или развитието на туризма са важни и остават във фокуса на мерките по линия на ЕФРР, в съответствие със специфичните нужди от развитие на някои държави членки или региони.

3.4.3   ЕИСК е съгласен, че що се отнася до предоставянето на подкрепа на предприятията, има основания да се твърди, че такава подкрепа, по-специално под формата на безвъзмездни средства, е необходима най-вече за малките предприятия, за иновационните дейности, както и в региони със западаща индустрия или в процес на структурни промени. ЕИСК смята, че понятието „предприятие“ не следва да се отнася изключително до МСП в някои региони, които изостават в развитието си.

3.4.4   По отношение на веригите за иновации, известни още като клъстери, и местните производствени системи, които функционират без никакви проблеми, въпросът е дали би било за предпочитане да има по-голяма гъвкавост за предприятия и доставчици, които са добре установени в района, и да се увеличи делът на възстановими ресурси под формата на помощи (напр. субсидии, свързани с лихвените проценти) в случаи на комбинирано финансиране от много източници.

3.4.5   Това повдига и въпроса дали, когато става дума за основна инфраструктура, не е необходима и подкрепа за развитите региони. Би трябвало да се обмислят изключения и прилагане на гъвкав подход, напр. в случаите, когато развитието на централен, по-високоразвит регион е необходимо за това на заобикалящите го територии.

3.4.6   Що се отнася до предложените приоритети по отношение на подкрепата за предприятията и конкурентоспособността на бизнеса, ЕИСК припомня отново важния принос на предприятията от социалната икономика за териториалното и регионалното развитие, признат в няколко официални документа на европейските институции. ЕИСК препоръчва социалната икономика да бъде включена сред мерките, насочени към конкурентоспособността на бизнеса, предприемачеството, новите бизнес модели, обучението, образованието, научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите, стимулирането на заетостта, насърчаването на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници и социалното приобщаване.

3.5   Финансова рамка

3.5.1   ЕИСК подкрепя предложението на Комисията по отношение на новата номенклатура на регионите и съответните дялове структурно финансиране.

3.5.2   Според ЕИСК част от средствата по линия на ЕФРР, понастоящем заделени за Механизма за свързване на Европа, трябва да се използват за целите на разширеното транснационално свързване по принцип, както се предлага в параграф 3.2.2 по-горе.

3.5.3   ЕИСК изразява съгласие с предложението на Комисията, в което във връзка с Европейския социален фонд (ЕСФ) се определят минимални дялове подкрепа за всяка категория региони, с цел да се увеличи приносът на фондовете в постигането на основните цели на стратегията „Европа 2020“. ЕИСК препоръчва заделените за ЕСФ ресурси, които могат да бъдат инвестирани в образователна и социална инфраструктура, да се използват приоритетно за интегрирани мерки в подкрепа на растежа.

3.5.4   ЕИСК смята, че концентрацията на инвестиционните приоритети отразява добре целите на стратегията „Европа 2020“ и в това отношение препраща към параграфи 1.4.5.3, 2.4, 2.5, 2.6 и 2.7 от настоящото становище.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Общи разпоредби за структурните фондове (докладчик: г-н Vardakastanis), Виж страница 30 от настоящия брой на Официален вестник.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/49


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“

COM(2011) 611 final — 2011/0273 (COD)

2012/C 191/09

Докладчик: г-н PÁLENÍK

На 25 октомври 2011 г. Европейският парламент и на 27 октомври 2011 г. Съветът на Европейския съюз решиха, в съответствие с член 178 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“

COM(2011) 611 final — 2011/0273(COD).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 162 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение на заключенията и препоръките на ЕИСК

1.1   На 29 юни 2011 г. Комисията прие предложение за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 г. – бюджет за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. В него Комисията отбелязва, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде основен елемент от следващата финансова перспектива и да оказва подкрепа на стратегията „Европа 2020“.

1.2   Европейското териториално сътрудничество е една от целите на политиката на сближаване и предлага рамка за изпълнение на съвместни действия и обмен на политики между участници на национално, регионално и местно равнище от различи държави членки.

1.3   Комисията посочва множество примери за добавена стойност и за инвестиции, създаващи растеж и работни места, които нямаше да могат да бъдат направени без подкрепата от бюджета на ЕС. Резултатите от нейната оценка обаче разкриват последиците от липсата на акценти и приоритети. Инвестициите в подкрепа на растежа са още по-важни в период на недостиг на публични средства в държавите членки.

1.4   Европейското териториално сътрудничество е от особено голямо значение заради своя характер и роля като част от политиката на сближаване. То допринася за сътрудничеството на трансгранично, транснационално и междурегионално равнище.

1.5   Предложеното разпределение на финансовите ресурси между различните компоненти на европейското териториално сътрудничество, т.е. между трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество, осигурява достатъчен финансов капацитет за всеки един от тях.

1.6   ЕИСК подкрепя и тенденцията към тематично насочени приоритети на намесата и инвестициите в рамките на всеки един компонент на сътрудничеството, въпреки че е важно да се отчитат спецификите и нуждите на отделните страни и региони.

1.7   ЕИСК приветства и подкрепя опита за опростяване на правилата на всички съответни равнища: бенефициери, органи по програмата, участващи държави членки и трети страни, както и Комисията.

1.8   ЕИСК приветства по-специално обединяването на управляващите и сертифициращите органи, опростяването на процедурата за деклариране на разходи, докладването по електронен път и изготвянето на годишни доклади само през 2017 г. и 2019 г.

1.9   Въвеждането на общи показатели (посочени в приложението към регламента) за оценка на конкретните резултати от отделните програми също е важен елемент, който позволява по-добро оценяване на резултатите и ефективността на определени структурни намеси.

1.10   ЕИСК подкрепя прякото участие на гражданското общество през целия програмен цикъл (програмиране, изпълнение, наблюдение и оценка) на базата на равнопоставено партньорство.

1.11   Важно е и участието на заинтересованите страни от гражданското общество в по-малки проекти, които имат потенциала да повишат добавената стойност на намесата, особено що се отнася до трансграничното сътрудничество.

1.12   Техническата помощ следва да се използва главно за повишаване на капацитета за усвояване на всички участници в европейското териториално сътрудничество, за да може да се повиши ефективността на административния капацитет без допълнителна административна тежест.

2.   Основни елементи и контекст на становището

2.1   Правната рамка за изпълнението на политиката на сближаване е член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

2.2   В съответствие с член 175 от ДФЕС държавите членки трябва да осъществяват своята икономическа политика и да я координират така, че да постигнат целите, предвидени в член 174. Формулирането и прилагането на политиките и дейностите на Съюза, както и изграждането на вътрешния пазар, трябва да бъдат съобразени с целите, предвидени в член 174, и да допринасят за тяхното осъществяване.

2.3   Целите на Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд са определени в членове 162, 176 и 177 от ДФЕС.

2.4   В член 174 от ДФЕС се посочва, че се обръща специално внимание на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони.

2.5   В член 349 от ДФЕС се посочва, че трябва да се приемат специфични мерки, за да се вземе предвид икономическата и социалната ситуация в най-отдалечените региони, която е утежнена от някои специфични особености, които значително възпрепятстват тяхното развитие.

2.6   На 29 юни 2011 г. Комисията прие предложение за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 г. – бюджет за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. В него Комисията отбелязва, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде основен елемент от следващия финансов пакет и подчертава ключовото ѝ значение за изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

2.7   Предложението е част от законодателния пакет за политиката на сближаване (1) за периода 2014–2020 г. Европейското териториално сътрудничество е една от целите на политиката на сближаване и предлага рамка за изпълнение на съвместни действия и обмен на политики между участници на национално, регионално и местно равнище от различни държави членки.

2.8   Оценката на Комисията за средствата, изразходвани през годините за политиката на сближаване, показа много примери за добавена стойност и инвестиции, създаващи растеж и работни места, които нямаше да могат да бъдат направени без подкрепата от бюджета на ЕС. Резултатите обаче разкриват и последиците от разнопосочността и липсата на приоритети. В момент на недостиг на публични средства и на по-голяма от всякога необходимост от стимулиращи растежа инвестиции Комисията реши да предложи важни промени в политиката на сближаване.

2.9   Европейското териториално сътрудничество е особено ценно, тъй като:

Трансграничните проблеми могат да се решават най-ефективно чрез сътрудничеството на всички засегнати региони, така че да се избегнат непропорционално висока цена за едни и безплатни облаги за други (например при трансгранично замърсяване на околната среда).

Сътрудничеството може да осигури ефективен механизъм за споделяне на добри практики и за разпространение на знания и ноу-хау (например за повишаване на конкурентоспособността).

Сътрудничеството може да гарантира по-ефективно решение на конкретен проблем благодарение на икономии от мащаба и натрупване на критична маса (създаване на клъстери за развитие на научните изследвания и иновациите).

Координирането на секторни политики, действия и инвестиции в трансграничен или транснационален мащаб може да доведе до по-добро управление.

Взаимоотношенията със съседите на ЕС чрез програми за сътрудничество по външните граници на Съюза могат да допринесат за сигурността, стабилността и взаимноизгодните връзки.

В определени области, като морските басейни и крайбрежните региони, сътрудничеството и транснационалните действия са незаменими средства за подкрепа на растежа, заетостта и екосистемното управление.

То създава необходимите условия за изпълнението на макрорегионалните стратегии за развитие.

3.   Общи бележки

3.1   ЕИСК подкрепя целта на Комисията да изложи по-ясно в отделен регламент спецификите на европейското териториално сътрудничество, като така улесни неговото изпълнение и определянето на обхвата на ЕФРР по отношение на цел „Европейско териториално сътрудничество“ (2).

3.2   Ясното разпределение на финансовите ресурси между различните компоненти на европейското териториално сътрудничество, т.е. между трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество, осигурява достатъчен финансов капацитет за всеки един от тях. От това разпределение става ясно, че най-голям акцент се поставя върху трансграничното сътрудничество (73,24 % за трансгранично сътрудничество, 20,78 % за транснационално сътрудничество и 5,98 % за междурегионално сътрудничество). Размерът на средствата, отпуснати за най-отдалечените региони, също е подходящ.

3.3   Що се отнася до най-отдалечените региони (т.е. френските отвъдморски департаменти), би било от полза да се идентифицират по-конкретно техните съседи и съответно потенциални партньори.

3.4   ЕИСК подкрепя и тенденцията към тематично насочени приоритети на намесата и инвестициите в рамките на всеки един компонент на сътрудничеството (3). Гъвкавостта обаче също е от значение в тази област и нуждите на конкретните страни трябва да бъдат взети под внимание в съответствие с принципа на субсидиарност.

3.5   Акцентирането върху конкретни приоритети в рамките на тематични области и техният подбор в съответствие с нуждите на отделните програми (проекти) за европейско териториално сътрудничество могат да спомогнат и за изпълнението на целта за повишаване на добавената стойност на европейското териториално сътрудничество.

3.6   ЕИСК приветства и подкрепя опита за опростяване на правилата на всички съответни равнища: бенефициери, органи по програмата, участващи държави членки и трети страни, както и Комисията. Опростяването на административните процедури би могло да повиши значително добавената стойност на политиката на сближаване в рамките на европейското териториално сътрудничество (4).

3.7   Опростяването на правилата обаче трябва да бъде наложено систематично на национално и регионално равнище, за да се избегне прекомерна административна тежест. ЕИСК препоръчва на Европейската комисия, в границите на нейните правомощия и възможности, да наблюдава и работи активно за ограничаване на прекомерната административна тежест на национално и регионално равнище.

3.8   Що се отнася до наблюдението и оценката, важен елемент е създаването на обща рамка за изготвяне на годишните доклади за 2017 г. и 2019 г. и тяхното съсредоточаване върху резултатите, посочени в член 13, параграф 3 от Регламента относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“.

3.9   Въвеждането на общи показатели (посочени в приложението към регламента) за оценка на конкретните резултати от отделните програми, финансирани по цел „Европейско териториално сътрудничество“, също е важен елемент, който позволява по-добро оценяване на резултатността и ефективността на определени структурни намеси.

4.   Конкретни бележки

4.1   ЕИСК приветства опита на Комисията за опростяване на правилата. Той приветства по-специално обединяването на управляващите и сертифициращите органи, опростяването на процедурата за деклариране на разходи, докладването по електронен път и изготвянето на годишни доклади само през 2017 г. и 2019 г.

4.2   Опитът в областта на териториалното сътрудничество в държавите членки сочи, че е важно гражданското общество да има по-голямо участие, по-специално за да може финансовите ресурси, предназначени за намеса в тази област, да бъдат насочени към проекти на гражданското общество.

4.3   Комитетът подкрепя прякото участие на гражданското общество, на базата на равнопоставено партньорство, през целия програмен цикъл:

стратегически анализ и програмиране,

осъществяване на проектите, и

наблюдение и оценка.

4.4   В този контекст би било подходящо да се обмисли възможността да се заделят част от средствата, използвани за проекти, насочени към местните и регионалните власти (напр. за нуждите на регионалните правителства) и към различните заинтересовани страни от гражданското общество. В някои области местните и регионалните власти следва да отправят покана към организираното гражданско общество да участва в проекти за партньорство още на етап подготовка на проекта.

4.5   В съответствие с принципа на партньорство (5) е важно да се акцентира върху оказването на подкрепа на заинтересованите страни от гражданското общество чрез конкретни проекти (напр. микропроекти), които имат потенциала да повишат добавената стойност на намесата в рамките на териториалното сътрудничество (особено в областта на трансграничното сътрудничество), осигурявайки по този начин участието на по-малките субекти на гражданското общество в сътрудничеството.

4.6   ЕИСК подчертава необходимостта да се осигури по-добра информация и популяризиране на тези инструменти и разпоредби в държавите членки. По същия начин е важно да се дават примери за добри практики от вече осъществени проекти.

4.7   Важно е също така да се обмисли участието и ролята на частните субекти с нестопанска цел като водещи партньори в проектите.

4.8   Техническата помощ по цел „Европейско териториално сътрудничество“ следва да се използва за повишаване на капацитета за усвояване на потенциалните крайни получатели на помощта и за подобряване на ефективността на административния капацитет на управляващите органи с акцент върху премахването на прекомерната административна тежест.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ и Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011) 615 final) заедно представляват основната законодателна рамка и базата за обсъждане на бъдещите насоки на политиката на сближаване за периода 2014–2020 г.

(2)  Вж.също становището на ЕИСК относно „Европейска група за териториално сътрудничество - Изменения“ (Виж страница 53от настоящия брой на Официален вестник).

(3)  Принципът на тематична концентрация беше приет в становището на ЕИСК относно „Пети доклад за сближаването“, ОВ С 248, 25.8.2011 г., стр. 68, параграфи 2.2.5 и 6.14. Освен това ЕИСК отдавна изтъква необходимостта от опростяване на административните и счетоводните процедури, например в становището си относно „Ефикасни партньорства в политиката на сближаване“, ОВ С 44, 11.2.2011 г., стр. 1 и отново в становището относно „Пети доклад за сближаването“, ОВ С 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68.

(4)  Опростяването на правилата на политиката на сближаване беше предмет на редица становища на ЕИСК, включително ОВ С 248, 25.8.2011 г., стр. 68 и ОВ С 44, 11.2.2011 г., стр. 1.

(5)  Подкрепа за този принцип беше заявена в становищата ОВ С 248/12, 25.8.2011 г., стр. 68 и ОВ С 44/01, 11.2.2011 г., стр. 1 и в публични изявления на представители на ЕИСК в Гьодьольо през юни 2011 г. и в Гданск през октомври 2011 г.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/53


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи“

COM(2011) 610 final — 2011/0272 (COD)

2012/C 191/10

Докладчик: г-н Luis Miguel PARIZA CASTAÑOS

На 25 октомври 2011 г. Европейският парламент и на 27 октомври 2011 г. Съветът, решиха, в съответствие с член 175, параграф 3 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи

COM(2011) 610 final — 2011/0272 (COD).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 172 гласа и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства ангажимента на Европейската комисия към Европейската група за териториално сътрудничество и подкрепя подхода на новия регламент, който ще направи ЕГТС по-ефикасен, по-опростен и по-гъвкав инструмент, който ще допринесе за подобряване на териториалното сътрудничество, утвърдено в Договора от Лисабон. Настоящото становище допълва становището относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел: „Европейско териториално сътрудничество“ (1).

1.2   ЕИСК изразява задоволство от факта, че посредством този регламент се консолидира правният инструмент ЕГТС чрез общи решения на европейско равнище, и счита, че в бъдеще ЕГТС ще бъдат ключов инструмент за териториално сътрудничество и сближаване.

1.3   Продължаването на дейността на ЕГТС в бъдеще ще бъде гарантирано и, благодарение на измененията в регламента, правният инструмент ще позволи по-голяма гъвкавост в прилагането на териториалните и секторните политики.

1.4   Политическата тежест на регионите в Европа нараства. ЕИСК приветства факта, че политиките на ЕС за териториално сътрудничество ще позволят на регионалните власти да играят нова роля. Съветът е съставен от държавите членки и ЕИСК изразява надежда, че европейските региони ще участват в него по подходящ начин. КР и ЕИСК имат важна институционална роля, която Съветът следва да зачита.

1.5   В бъдеще предизвикателството ще бъде да се включат местните и регионалните власти и гражданското общество в осъществяването на стратегията „Европа 2020“, което изисква тясно сътрудничество между различните равнища на управление.

1.6   ЕИСК винаги е считал, че системите за многостепенно управление носят добавена стойност, поради което подкрепя създаването на ЕГТС, позволяващи участие на всички компетентни страни от даден макрорегион, еврорегион или трансгранична територия.

1.7   При все това многостепенното управление следва да бъде засилено чрез участие на действащите лица в икономическата и социалната сфера. Затова ЕИСК предлага с измененията на регламента да се улесни участието по подходящ начин на социалните партньори и други организации на гражданското общество в европейските групи за териториално сътрудничество. Участието на гражданското общество би подобрило връзката между ЕГТС и стратегията „Европа 2020“ и секторните политики.

1.8   Обучението и обменът на служители от националните, регионалните и местните публични администрации, участващи в ЕГТС, е от основно значение, поради което ЕИСК предлага Комисията да насърчи организирането на програми за съвместно обучение с цел подобряване на политическото и административното управление.

1.9   ЕИСК предлага този твърде специфичен регламент да бъде приет бързо от Съвета и Европейския парламент, без да се чака приемането на целия пакет относно политиката на сближаване. По този начин би могло да се ускори влизането му в сила.

2.   Европейска група за териториално сътрудничество (ЕГТС)

2.1   Европейската група за териториално сътрудничество е правна форма, която се използва за създаване на структури за сътрудничество между публични власти в Европейския съюз. Тя беше създадена с Регламент (ЕО) № 1082/2006 в рамките на разпоредбите на политиката на сближаване за програмния период 2007-2013 г.

2.2   През този програмен период действията в областта на сътрудничеството – трансгранични, транснационални и междурегионални, които дотогава бяха съфинансирани от общностната инициатива INTERREG, получиха статут на цел на политиката на сближаване. Те станаха трета цел под наименованието „европейско териториално сътрудничество“.

2.3   Териториалното сътрудничество се счита за основен инструмент за постигането на целите на сближаването, поради което получава нов тласък и увеличени финансови ресурси. Въпреки това е необходимо също да се приемат паралелни мерки, насочени към отстраняване на пречките пред неговото развитие.

2.4   За да развиват дейностите си за сътрудничество, понастоящем публичните власти от държавите членки на ЕС – и по-специално местните и регионалните власти, трябва да се справят с множество трудности от правен и практически характери, произтичащи от многообразието на законодателствата и процедурите и оказващи отрицателно въздействие върху управлението на дейностите.

2.5   Регламентът за създаването на ЕГТС (2) беше приет с цел да се предоставят на действащите лица в териториалното сътрудничество нови инструменти за преодоляване на тези трудности и за подобряване на изпълнението на дейностите за териториално сътрудничество.

2.6   Тази правна форма позволява на групи от субекти, обединени от общи проекти и дейности за териториално сътрудничество – със или без европейско съфинансиране – да получат собствена правосубектност, различна от тази на съставните организации, и да действат от свое име в правния ред на Европейския съюз.

2.7   След петгодишно прилагане на регламента и в светлината на натрупания опит, Европейската комисия представи предложение за изменение на регламента, в което са заложени промени, насочени към изясняване, опростяване и подобряване на използването на ЕГТС.

3.   Предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно ЕГТС

3.1   В изпълнение на ангажимента за представяне на доклад относно прилагането на настоящия регламент и в резултат от консултациите на институционално равнище и със съществуващи ЕГТС, в сътрудничество с Комитета на регионите, Европейската комисия потвърди, че ЕГТС е подходяща структура за дългосрочно териториално сътрудничество (3).

3.2   Правните характеристики на ЕГТС предоставят на териториалното сътрудничество „официална рамка (…) с по-голяма правна сигурност, по-официална основа и по-солидна институционална структура“.

3.3   Отзивите от съществуващите групи са положителни. Създадени са 26 ЕГТС в 15 държави членки, обединяващи над 550 местни и регионални власти.

3.4   Независимо от това се наблюдават редица недостатъци, водещи до заключението, че „използването на ЕГТС до момента далеч не съответства на възможностите“ и че посочените недостатъци са възпрепятствали възможното създаване на повече ЕГТС. Изменението на регламента има за цел да реши тези проблеми.

3.5   Установяват се проблеми, свързани със създаването и функционирането на ЕГТС и с продължителността и сложността на процедурите за създаване и промяна. Освен това се отчитат нежелани ситуации в случаите, когато националните и регионалните власти тълкуват по различен начин разпоредбите и развиват различни практики.

3.6   Правното и организационното многообразие на участниците в тези групи и различните им правомощия затрудняват намирането на подходяща за всички конфигурация.

3.7   Също така има различия в прилагането на разпоредбите на регламента в различни области – ограничената или неограничена отговорност, условията на труд за служителите на ЕГТС и системата за възлагане на поръчки за строителни работи и услуги.

3.8   Освен това се срещат трудности по отношение на участието на трети страни, в случаите, когато е целесъобразно групата да бъде съставена от власти на една държава членка и на трета страна.

3.9   Наблюдават се също различни тълкувания на съдържанието на регламента, какъвто е случаят с участието на частни организации, които трябва да бъдат възложители за целите на възлагането на обществени поръчки.

4.   Общи бележки

4.1   Както ЕИСК вече посочи по време на консултацията (4) относно Регламент (ЕО) № 1082/2006, ЕГТС е полезен и важен инструмент, който би могъл да допринесе за по-ефективно, по-активно и по-видимо териториално сътрудничество.

4.2   Въпреки наличието на национални различия, регионите ще играят много важна роля в бъдещата система на управление на Европейския съюз и тази роля трябва да бъде подкрепена от институциите.

4.3   ЕИСК приветства новото предложение за регламент, с което ще се подобри и улесни използването на ЕГТС и те ще се превърнат в по-полезен инструмент за регионите. Групите се нуждаят от инструмент, осигуряващ стабилна, структурирана, правно ефективна и надеждна основа на европейското регионално сътрудничество.

4.4   С новият регламент ще се улесни създаването на нови ЕГТС и ще се подобри тяхното функциониране, тъй като се укрепва една структурирана рамка с достатъчен оперативен капацитет, позволяваща да се преодолеят правните и практическите трудности пред дейностите за транснационално сътрудничество. С него ще се създадат специфични организационни звена за планиране, координация и управление.

4.5   ЕИСК счита, че това е нова стъпка към насърчаването на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество.

4.6   Насърчава се едно по-амбициозно сътрудничество. Съфинансираните от европейските фондове в рамките на цел „Териториално сближаване“ действия ще се ръководят от по-стратегически насоки и ще се основават на добавената стойност на общия европейски интерес и на дългосрочния характер.

4.7   Желателно е в бъдеще сътрудничеството между регионите да се развива в рамките на стратегията „Европа 2020“ и да се засилят целите за създаване на работни места, повишаване на конкурентоспособността, сътрудничество между предприятията – включително МСП, университетите и технологичните центрове и т.н.

4.8   ЕИСК подкрепя също засилването чрез териториално сътрудничество на тематичните и секторните дейности между регионите и градовете.

4.9   ЕИСК изтъква, че ЕГТС вече позволяват форми на сътрудничество между регионалните власти по икономически и технологични въпроси, свързани и със стратегията „Европа 2020“. Тази форма на сътрудничество следва да бъде популяризирана повече.

4.10   ЕИСК оценява значението на различните проекти, насърчавани чрез инструменти за сътрудничество като ЕГТС, от проектите по INTERREG до създаването на трансгранични публични услуги или многосекторни стратегически планове.

4.11   ЕИСК подкрепя институционалната роля на Комитета на регионите за наблюдението на ЕГТС и обмена на най-добри практики. Платформата на КР за ЕГТС трябва да продължи дейността си след приемането на новия регламент. ЕИСК изразява желание за сътрудничество с КР.

4.12   ЕИСК изразява желание за сътрудничество с КР по отношение на включването на гражданското общество и социалните партньори в наблюдението и оценката на ЕГТС. Комитетът призовава Комисията да изготви доклад за прилагането на новия регламент и за участието в ЕГТС на действащи лица от икономическата и социалната сфера и на гражданското общество (5).

4.13   Комитетът подкрепя също опростяването в бъдеще на процедурите за създаване на ЕГТС и приемането на конвенциите в срок от шест месеца, въпреки че държавите членки не са дали изричното си одобрение.

4.14   ЕИСК е съгласен, че ЕГТС разполагат с голяма гъвкавост за управление на инфраструктура и услуги от общ икономически интерес в услуга на гражданите на територията на различните държави членки.

4.15   ЕИСК изтъква, че териториалното сътрудничество, чиято основна цел е подобряването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, също има място в рамката на инициативи за сътрудничество на високо равнище, характеризиращи се с голяма амбициозност и политическа сложност, като макрорегионите, еврорегионите и басейновите стратегии в интегрираната морска политика.

4.16   ЕИСК отбелязва, че при правилно функциониране на ЕГТС макрорегионалното и междурегионалното сътрудничество също биха могли да играят роля в постигането на секторните цели на ЕС. Стратегията „Европа 2020“ несъмнено ще получи допълнителен тласък. Регламентът следва да улесни по-тясната връзка между ЕГТС и финансовите и политическите инструменти на ЕС за секторните политики.

4.17   Комисията и държавите членки следва да улеснят използването на ЕГТС от най-отдалечените региони и отвъдморските територии, включително от съседни трети страни.

4.18   ЕИСК зачита принципа на доброволно създаване на ЕГТС и призовава Комисията да играе по-проактивна роля в улесняването, опростяването и усъвършенстването на ЕГТС, които трябва да бъдат свързани със стратегическите цели на Европейския съюз.

5.   Специфични бележки

5.1   ЕИСК счита за подходящ подходът, използван от Европейската комисия в предложението за изменение на настоящия регламент. ЕИСК би желал да подчертае, че ЕГТС трябва да бъдат лесни за ползване инструменти, така че всяка група партньори сама да определя групата и нейните функции по най-подходящия за нейните характеристики начин, тъй като всяка група партньори действа при специфични условия и обстоятелства, а ЕГТС трябва да бъде инструмент, способен да обхване целите на тяхното сътрудничество.

5.2   Понастоящем голям брой европейски региони не използват възможностите за сътрудничество между тях, които правото на Европейския съюз предлага чрез правната форма ЕГТС в рамките на регионалната политика на ЕС. ЕИСК призовава Европейската комисия да положи повече усилия за популяризиране и популяризиране на този инструмент сред регионалните власти и гражданското общество.

5.3   Принципът на опростяване, който Комисията иска да включи в бъдещата политика на сближаване, а оттам и в европейското териториално сътрудничество, следва да стои в основата на различните инструменти, по-специално на ЕГТС.

5.4   ЕИСК отбелязва, че сложността на правните и административните разпоредби и процедури обезкуражава участниците в териториалното сътрудничество, особено онези местни и регионални власти, които разполагат с по-ограничени административни инструменти и ресурси.

5.5   Продължителните административни процедури за създаване на ЕГТС и необходимостта процедурата да се повтаря при всяко включване на нов член на групата са несъвместими с динамиката, необходима при дейностите за сътрудничество, и представляват реална пречка за използването на ЕГТС. ЕИСК отбелязва със задоволство, че тези проблеми ще бъдат решени с новия регламент.

5.6   Гъвкавостта е друга желателна характеристика, която се търси от искащите да създадат структура за сътрудничество, позволяваща им да приспособят нейната организация и функциониране към своите специфични нужди и характеристики.

5.7   ЕИСК предлага Европейската комисия, с цел улесняване на работата на местните и регионалните власти, да внедри система за консултации, обучение и обмен на опит, за да улесни изготвянето на конвенциите и уставите.

5.8   ЕИСК счита, че мерките за избягване на цифровото разделение между публичните администрации в ЕГТС, са недостатъчни. Важно е посредством общностната програма ISA (6) да се гарантира система от взаимносвързани, интерактивни и достъпни териториални публични власти. Така ще бъде увеличена добавената стойност на системите за многостепенно управление и ще бъде засилено участието на всички заинтересовани действащи лица в даден макрорегион, еврорегион или трансгранична територия.

5.9   ЕИСК подкрепя посочването в конвенциите на приложимите за персонала на ЕГТС условия на труд и социална сигурност, както и на правилата за наемане и управление на служителите.

5.10   ЕИСК насочва вниманието към модела на многостепенно управление, какъвто са ЕГТС, при който участващите партньори с различен местен, регионален, национален или институционален произход създават органи за управление и сътрудничество. Комитетът обаче предлага да бъдат включени също социалните партньори и други заинтересовани страни от гражданското общество.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Виж страница 49 от настоящия брой на Официален вестник.

(2)  По смисъла на член 159 от ДЕО, настоящ член 175 от ДФЕС, в който се предвижда приемане на конкретни действия извън обхвата на фондовете за постигане на целта за икономическо и социално сближаване.

(3)  Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Прилагане на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС)“. COM (2011) 462 final.

(4)  Становище относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на европейска група за териториално сътрудничество (ЕГТС)“, ОВ С 255/15, 14.10.2005 г., стр. 76.

(5)  Становище на ЕИСК относно „Ефикасни партньорства в политиката на сближаване въз основа на добрите практики“, (ОВ С 44 от 11.02.2011 г., стр. 1.).

(6)  Interoperability Solutions for European public administrations.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/57


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела“

COM(2011) 445 final — 2011/0204 (COD)

2012/C 191/11

Докладчик: г-н Jorge PEGADO LIZ

На 14 септември 2011 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела

COM(2011) 445 final — 2011/0204 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 26 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК приветства представянето на настоящото предложение за регламент, чийто единствен недостатък е, че идва със закъснение спрямо Зелената книга за налагане на запор на банкови сметки от 2006 г.

1.2   Счита обаче, че същото би трябвало да бъде придружено от успоредна и логически предшестваща го инициатива, свързана с прозрачността на сметките на длъжниците, каквато беше обявена в съответната Зелена книга относно прозрачна информация за имущественото състояние на длъжниците от 2008 г.

1.3   ЕИСК приветства начина, по който в една много трудна от техническа гледна точка област Комисията съумя да предложи правен режим, създаващ подходящо равновесие между различните интереси и справедлив баланс между правата на различните заинтересовани страни.

1.4   ЕИСК изразява задоволство от факта, че Комисията е приела съществена част от препоръките, които Комитетът отправи в своето становище относно горепосочената Зелена книга, а именно разширяването на обхвата така, че да бъдат включени не само паричните средства в банкови сметки, но и други финансови инструменти, издаването на ЕЗЗБС след получаване на изпълнително основание, определянето на широк спектър компетентни съдилища, изключването от молбата на всякакви суми, различни от изискуемото и неизплатено вземане, плюс лихвата за просрочено плащане и признатите в самото изпълнително основание разходи, както и ясното определяне на режима за оспорване и противопоставяне на мярката и на възможните съдебни процедури по обжалване, с оглед гарантирането на законосъобразността на процедурата и правата на ищеца, на ответника и на трети страни.

1.5   По-специално Комитетът приветства ясния избор на алтернативен или факултативен режим, избора на регламента като общностен инструмент, който гарантира в най-голяма степен изграждането на единния пазар, изключителното му прилагане по отношение на трансгранични ситуации и, накрая, правилния избор на правното основание (член 81, параграф 2 от ДФЕС) – всичко в съответствие с препоръките на ЕИСК. Освен това ЕИСК се застъпва за приемането на подходящ, прост и пропорционален в съотношението разходи/ползи режим – изисквания, свързани с трансграничния характер на механизма и със средствата, които се изискват от всеки, който желае да се възползва от него или е поставен в условията на неговото прилагане.

1.6   ЕИСК обаче не е напълно убеден в безусловната необходимост на тази мярка, особено като се имат предвид неучастието на Обединеното кралство и факта, че несигурността относно общите разходи по процедурата, както и установяването на компетентния чужд съд ще продължат да представляват пречки, най-вече за малките предприятия. ЕИСК не е напълно убеден и в съответствието на предложението с принципите на субсидиарност и пропорционалност, като се има предвид премахването на екзекватурата при преразглеждането на Регламент Брюксел I, а също така и поради липсата на точност в прогнозите за очакваните резултати, посочени в оценката на въздействието.

1.7   Накрая, ЕИСК счита, че съдържанието на редица разпоредби трябва да се преразгледа и може да се подобри, с цел те да станат по-ясни, по-недвусмислени и по-целенасочени в своите указания и предписания, като бъдат поправени дори някои грешки в превода и правописа. Ето защо препоръчва на Комисията да вземе под внимание неговите специфични бележки.

2.   Мотиви за изготвяне на предложението и контекст

2.1   С настоящото предложение за регламент Комисията предприема последващи действия във връзка със Зелената книга от 2006 г. за налагане на запор на банкови сметки (1), като предлага в общностното право, посредством регламент, да бъде създаден алтернативен на националните процедури съдебен инструмент, наречен ЕЗЗБС (европейска заповед за запор на банкови сметки). Целта е по бърз и икономичен начин да се получи запор на банковите сметки на длъжниците по парични вземания от граждански и търговски характер, за да се избегне изтеглянето или прехвърлянето на средства, депозирани в банкови сметки на територията на ЕС, стига някой от личните или имуществени елементи на делото да се намира на територията на повече от една държава членка (дело с трансгранично значение по смисъла на член 3), независимо от естеството на съда или трибунала.

2.2   Създаденият режим има незадължителен характер (2-ри режим, познат по принцип като „28-и режим“) – той е алтернативен и успореден на обезпечителните мерки, съществуващи в държавите членки, и има същото естество и цел.

2.3   Следните области са изключени от режима на различни основания:

а)

данъчни, административни и митнически въпроси;

б)

обявяване в несъстоятелност, производства, свързани с прекратяване на дейността на неплатежоспособни дружества, съдебни споразумения и аналогични производства;

в)

социална сигурност;

г)

арбитражи;

д)

банкови сметки, които са освободени от запор, съгласно законодателството на държавата членка, в която се намира сметката;

е)

сетълмент на ценни книжа, определени в съответствие с член 10 от Директива 98/26/ЕО (2).

2.4   Той обаче се прилага за уреждането на въпроси от областта на имуществения режим между съпрузи, наследяванията и имуществените последици на регистрираните партньорства (3).

2.5   ЕЗЗБС може да бъде поискана и издадена на различни етапи:

а)

преди да бъде открито производство за издаване на съдебно решение или за изпълнение на такова решение срещу ответника;

б)

на всеки етап по време на съдебното производство;

в)

след като бъде издадено съдебно решение срещу ответника или друг акт, който подлежи на принудително изпълнение в държавата членка по произход, но все още не е обявен за изпълняем в държавата членка, в която се намира сметката;

г)

след като бъде получено изпълнително основание, което вече подлежи на принудително изпълнение в държавата членка, в която се намира сметката.

2.6   В първите три случая се прилагат разпоредбите, предвидени в раздел 1 (членове от 6 до 13), а в четвъртия се прилага раздел 2 (членове 14 и 15). Раздел 3 (членове от 16 до 22) съдържа общи за всички ситуации процесуални разпоредби.

2.7   В глава 3 се утвърждава принципът, че екзекватурата изобщо не е необходима (член 23) и се определя в детайли начинът за осигуряване на ефективно изпълнение на всяка ЕЗЗБС, като се установяват правата и задълженията на различните участници (банките, съдилищата, компетентните национални органи, ответниците, ищците, други конкурентни кредитори и трети засегнати страни).

2.8   В глава 4 (членове от 34 до 40) се определят средствата за правна защита, които започват от обжалването на отказ за издаване на ЕЗЗБС (член 22) и стигат до преразглеждането на ЕЗЗБС с оглед на промяната/ограничаването на нейния предмет, анулирането ѝ, отмяната или спирането на нейното изпълнение и, накрая, до различните общи или специални средства за защита, до които страните запазват правото си на достъп, предоставено по силата на приложимото национално законодателство (член 37). Определя се и начинът, по който може да бъде предоставена равностойна гаранция като средство за прекратяване на принудителното изпълнение на ЕЗЗБС.

2.9   Накрая, в глава 5 от предложението се предвиждат някои общи разпоредби на създадения режим, сред които се открояват незадължителното представителство от адвокат, съдебните такси и сроковете.

2.10   Наред с това се установяват разпоредби за връзка с други общностни инструменти и с други национални разпоредби, които се прилагат в допълнение към режима, а така също и задължения, които държавите членки трябва да изпълнят, за да гарантират ефективното и правилно прилагане на инструмента.

2.11   От проведеното от Комисията предварително проучване на въздействието могат да бъдат изведени накратко следните заключения:

а)

несъбираемите трансгранични вземания възлизат на сума, която варира между 1 120 и 2 000 милиона евро годишно;

б)

стойността на дължимите права на издръжка може да се изчисли на 268 милиона евро годишно;

в)

лошите дългове при трансгранични сделки възлизат приблизително на 55 милиарда годишно;

г)

едва 11,6 % от предприятията са се опитали да съберат своите трансгранични кредити посредством издаването на национални заповеди за запор;

д)

изчислява се, че годишно се издават 34 000 заповеди за запор на сметки във връзка с трансгранични дългове, представляващи 640 милиона евро.

Според същото проучване европейската заповед за запор ще може:

а)

да гарантира събирането на допълнителни 373 милиона до 600 милиона евро несъбираеми вземания всяка година;

б)

да доведе до намаляване на разходите за предприятията, участващи в трансгранична търговия, с 81,9 милиона до 149 милиона евро годишно.

3.   Общи бележки

3.1   От доста време насам свикнахме да получаваме от ГД „Правосъдие“ технически и юридически текстове, които са издържани във формално отношение, имат високо концептуално качество и са много ясни, като по този начин допринасят за „по-доброто законотворчество“ и за правната сигурност.

3.2   Настоящото предложение не е изключение и затова ЕИСК приветства неговото представяне, чийто единствен недостатък е, че идва със закъснение.

3.3   От друга страна, в една много трудна от техническа гледна точка област, Комисията съумя да предложи правен режим, създаващ подходящо равновесие между различните интереси и справедлив баланс между правата на различните заинтересовани страни, които впрочем са внимателно разгледани в подробното и добре структурирано проучване на въздействието, което придружава предложението и за което ЕИСК настоятелно призова.

3.4   ЕИСК отбелязва също така, че Комисията е приела съществена част от препоръките, които Комитетът отправи в своите становища относно горепосочената Зелена книга и Зелената книга относно прозрачна информация за имущественото състояние на длъжниците (COM(2008) 128 final) (4), като например издаването на ЕЗЗБС след получаване на изпълнително основание (раздел 2), определянето на широк спектър компетентни съдилища (член 6), изключването от молбата на всякакви суми, различни от изискуемото и неизплатено вземане, плюс лихвата за просрочено плащане и признатите в самото изпълнително основание разходи (като хонорари на адвокати и други разходи), или още ясното определяне на режима за оспорване и противопоставяне на мярката и на възможните съдебни процедури по обжалване, с оглед гарантирането на законосъобразността на процедурата и правата на ищеца, на ответника и на трети страни.

3.5   От друга страна Комисията е отчела и голяма част от публикуваните неотдавна препоръки на Европейския парламент в тази област (5), които също следва да бъдат приветствани.

3.6   По-специално се приветстват: ясният избор на алтернативен или факултативен режим, съответстващ на отправените от ЕИСК препоръки, който оставя на ищците възможността, ако желаят, да изберат съответното национално законодателство; изборът на регламента като общностен инструмент, който гарантира в най-голяма степен законодателната хармонизация, без която изграждането на единния пазар е немислимо, и единството в прилагането от страна на държавите членки, предоставящо по-голяма правна сигурност, също в съответствие с препоръките на ЕИСК; изключителното му прилагане по отношение на трансгранични ситуации и, накрая, правилният избор на правно основание (член 81, параграф 2 от ДФЕС).

3.7   Освен това се приветства разширяването на обхвата така, че да бъдат включени не само паричните средства в банкови сметки, но и други финансови инструменти (6), както беше предложено от ЕИСК.

3.8   Въпреки това, ЕИСК все още не е напълно убеден в безусловната необходимост на тази мярка и в съответствието ѝ с принципа на субсидиарност.

3.8.1   На първо място, защото в действителност самата Комисия признава, че същият резултат теоретично би могъл да бъде постигнат по друг начин.

3.8.2   На второ място, защото преразглеждането на Регламент Брюксел I по начина, който беше препоръчан от Комисията и подкрепен от ЕИСК, се има за даденост и това решава основния въпрос за екзекватурата.

3.8.3   Накрая, защото във вече посоченото добре изготвено проучване на въздействието не личи да са извършени цялостен анализ и надлежна оценка на увеличението на разходите, предвид въвеждането на нова съдебна процедура в нормативната уредба на всички държави членки, като се отчитат различните ѝ аспекти, свързани с прилагането, информацията за предприятията и потребителите, обучението на съдиите, адвокатите, съдия-изпълнителите и други служители на публичната администрация по принцип и на съдебната система в частност. Към това следва да се добави и увеличението на разходите, свързани с функционирането на съдебните структури, предвид обработката на различни формуляри, написани на 23-те езика на ЕС. Следователно разходите и ползите от тези аспекти не могат да бъдат сравнени с изчисленото намаление на разходите за предприятията и предвидената сума от допълнително събрани вземания, чиято стойност впрочем варира в интервал от 373 до 600 милиона евро. Освен това несигурността относно общите разходи по процедурата, както и установяването на компетентния съд ще продължат да представляват пречки. Това може да има отрицателно въздействие върху предприятията, по-специално върху малките предприятия.

3.9   От друга страна и подобно на отправените от Европейския парламент препоръки, ЕИСК продължава да счита, че при всички положения тази инициатива би трябвало да е придружена от едновременна и успоредна, ако не дори логически предшестваща я инициатива във връзка с предоставянето на прозрачна информация за имущественото състояние на длъжниците. Комитетът все още не разбира поради каква причина Комисията представя приоритетно (или единствено) настоящото предложение, а не другото.

3.10   Накрая, ЕИСК не може да не изрази съжаление както по повод на позицията на Дания за неучастие в този инструмент, в съответствие с известната ѝ принципна декларация, така и по-специално във връзка с обявеното от Обединеното кралство решение също да не участва в инструмента, макар да е ясно, че именно тази държава членка не разполага със съдебен инструмент от идентичен вид и че едно от основните опасения, изразени при обсъждането на Зелената книга, беше същият този пропуск в англосаксонската съдебна система.

4.   Специфични бележки

4.1   Член 2, параграф 2, буква в)

Изключването на арбитража трябва да бъде изяснено така, че да не се поставя под въпрос положението на арбитражните съдилища, които в редица държави членки издават решения, представляващи изпълнително основание със същата стойност като присъдите на общите съдилища.

4.2   Член 2, параграф 3 и член 32

Не съществуват сметки, освободени от запор, а суми от приходи и печалби, които са освободени от запор.

4.3   Член 4, параграф 1 и член 29

Предвид деликатността на ситуацията, понятията за „сметка на името на трета страна от името на ответника“ и „сметка, притежавана от ответника от името на трета страна“ трябва да бъдат по-добре определени и изяснени, за да не се пораждат съмнения относно техния обхват – нещо, което може да накърни правата на трети страни.

4.4   Член 7, параграф 1, буква a)

Този текст не е преведен по един и същи начин във всички езикови версии.

4.5   Член 8, параграф 2, буква е)

Поне в португалската езикова версия на текста, препратката към „член 17, параграф 1, буква б)“ е грешна. Трябва да бъде поправена на „член 7, параграф 1, буква б)“.

(Бел. пр.: Забележката не се отнася за българската езикова версия.)

4.6   Член 13

В режим от вида, който се предлага понастоящем, не трябва да се предоставя възможност на държавите членки да установяват различни срокове, тъй като в противен случай няма да бъде гарантирано единството и ще се стигне до несигурност.

4.7   Член 20, параграф 1

Вместо „могат да си сътрудничат“ трябва да се каже, че съдилищата „трябва да си сътрудничат“.

(Бел. пр.: Забележката не се отнася за българската езикова версия.)

4.8   Член 25, параграф 1

Понятието „своевременно“ е неясно и опасно. Трябва да бъде заменено от фиксиран минимален срок, например „на следващия работен ден“.

4.9   Член 27, параграф 3

Възможността да се използват сигурни електронни средства за комуникация би трябвало да бъде разширена така, че да включва функционирането на всички инструменти, включително отношенията между съдилищата, в рамките на програмата „Електронно правосъдие“ на Комисията. По този начин процедурите стават по-експедитивни.

4.10   Член 41

Накрая трябва да се добави изразът „освен в случаите когато, съгласно националното законодателство на компетентния съд, конституирането на адвокат е задължително“.

4.11   Член 44

Тази разпоредба може да доведе до различно интерпретиране и несигурност във функционирането на процесите. Трябва да бъде заличена.

4.12   Определяне на сроковете

В различните разпоредби от предложението сроковете се определят по различен начин. Говори се както за „календарни дни“ (член 21), така и за „работни дни“ (член 24, параграф 3, буква в) и член 27), или чисто и просто за „дни“ (член 35, параграф 4). От съображения, свързани с правната сигурност, начинът, по който се определят сроковете, би трябвало да се уеднакви.

4.13   Приложения и член 47

Съдържанието на приложенията и по-специално езиците, на които трябва да се използват, и необходимостта да бъдат превеждани, за да се гарантира правилното им разбиране, трябва да бъдат по-добре анализирани и предварително изпробвани на практика. Същото се отнася и за допълнителните доказателства и устните показания (член 11).

Брюксел, 26 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  COM(2006) 618 final от 24.10.2006 г.

(2)  ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45.

(3)  Вж. Регламент (ЕС) № 1259/2010 (OB L 343, 29.12.2010 г., стр. 10) („Рим III“) (развод и раздяла), Регламент (ЕО) № 44/2001 (OB L 12, 16.1.2001 г., стр. 1) (граждански и търговски дела), Регламент (ЕО) № 2201/2003 (OB L 338, 23.12.2003 г., стр. 1) (брачни дела), Предложение за регламент COM(2011) 127 final от 16.3.2011 г. (регистрирани партньорства) и Предложение за регламент COM(2011) 126 final от 16.3.2011 г. (имуществен режим между съпрузи); вж. становища на ЕИСК: ОВ C 325, 20.12.2006 г., стр. 65 (права на детето), ОВ C 325, 20.12.2006 г., стр. 71 (брачни дела), ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 148 (наследяване и завещания) и ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 87 (имуществени последици на регистрираните партньорства).

(4)  Становища на ЕИСК: ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 2 и ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 73.

(5)  Доклад по собствена инициатива A-7 0147/2011 от 14.4.2011 г., докладчик: г-жа Arlene McCarthy, Резолюция на ЕП от 10 май 2011 г. (TA (2011) 0193).

(6)  В съответствие с определенията, дадени в член 4, параграф 1, точка 17) от Директива 2004/39/ЕО и в Приложение I, раздел В (OB L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/61


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети“

COM(2011) 778 final — 2011/0389 (COD)

и „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес“

COM(2011) 779 final — 2011/0359 (COD)

2012/C 191/12

Докладчик: г-н MORGAN

На 13 декември 2011 г. Европейският парламент, и на 26 януари 2012 г. Съветът на Европейския съюз решиха, в съответствие с член 50 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети

COM(2011) 778 final — 2011/0389(COD).

На 15 декември 2011 г. Европейският парламент, и на 26 януари 2012 г. Съветът на Европейския съюз решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес

COM(2011) 779 final — 2011/0359(COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 26 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 110 гласа „за“, 18 гласа „против“ и 63 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   След становището си относно Зелената книга (СЗК) за одитната политика (1) ЕИСК очакваше, че съществуващата Директива относно одита 2006/43/ЕО (2) ще бъде актуализирана. Сега Комисията предлага да актуализира една част от Директивата, но и да изготви Регламент за другата част.

1.2   ЕИСК подкрепя проекта за директива. Тя е в съответствие със СЗК на Комитета. ЕИСК подкрепя също много аспекти на регламента.

1.3   Този регулаторен формат изглежда има две цели: да се въведат фундаментални промени на одитния пазар и да се определят в значителни детайли процедурите, свързани с одита на компаниите и връзките между борда и одиторския комитет.

1.4   В минимална степен е отчетена препоръката на ЕИСК, че одитната реформа би трябвало да бъде обединена с препоръките относно корпоративното управление. Не се обсъжда начинът, по който, както задължителните одитори, така и одиторските комитети трябва да подобрят комуникацията със заинтересованите страни и акционерите.

1.5   Комисията предлага да бъдат направени фундаментални промени на пазара за одиторски услуги със задължителна ротация на задължителните одитори след шест години и със структурни разпоредби, включващи услугите, различни от извършването на одит, с цел да се ограничи пазарният дял на специфични компании в някои държави членки.

1.6   Вместо към състоянието на пазара на одиторските услуги да се подхожда с регламент, Комитетът предложи този въпрос да се възложи на органите по конкурентоспособността. Тези органи разполагат със средства, за да извършат цялостни икономически оценки и да формулират подходящи решения. В последните месеци ситуацията в Обединеното кралство беше разгледана от органа по конкуренцията на Обединеното кралство. Както се посочва в нашето СЗК, ЕИСК би искал да насърчи Германия и Испания да поемат по същия курс на действия. Въпреки това Комитетът отчита, че разглежданият регламент ще даде възможност за по-голяма последователност в задължителния одит на предприятията от обществен интерес в Европа – въпрос, който е от първостепенно значение за финансовата стабилност и укрепването на вътрешния пазар.

1.7   В своето СЗК ЕИСК не подкрепя задължителната ротация на задължителните одитори (ЗО). Вместо това в него се предлага задължително обявяване на нов търг за договора на всеки шест до осем години. След като разгледа внимателно новите предложения, ЕИСК поддържа тази позиция, но приветства други аспекти на регламента. Във връзка със задължението за ротация на основния партньор по одита, ЕИСК предлага периодът за задължително повторно обявяване на търг също да бъде седем години.

1.8   В своето СЗК Комитетът изрази много ясна позиция относно услугите, различни от извършването на одит: задължителният одитор не бива да предоставя на своите клиенти на задължителен одит никакви услуги, които могат да породят конфликт на интереси за задължителния одитор, иначе казано, ситуации, в които задължителният одитор ще трябва да преглежда своята собствена работа. В същото време законово установените одитори би трябвало да имат правото да предоставят пълен набор от услуги, различни от извършването на одит на клиенти, които не търсят такива услуги. Ползите от придобития опит ще се увеличат както за клиентите на одита, така и за клиентите във връзка с други услуги.

1.9   ЕИСК не одобрява предложението за дружества, извършващи само одит. Формулата за определяне на това, кога едно одиторско дружество е лишено от правото на предлагане на услуги, различни от извършването на одит, би трябвало да се премахне. Комисията е загрижена за възможните рискове от твърдото доминиране в три държави. ЕИСК препоръчва Комисията да разглежда тези няколко случаи пряко или посредством съответните компетентни власти и/или органи по въпроси в областта на конкуренцията.

1.10   Както се отбелязва във всяко друго становище на ЕИСК, трябва да се вземе предвид позицията на МСП. Ако МСП има акции на фондовата борса, то се определя като предприятие от обществен интерес и следователно е обект на пространни и предписателни разпоредби от регламента, които очевидно са предназначени за одита на банки. В параграф 4.1.1 е представен анализ на компаниите, листнати на Лондонската фондова борса. Лондон е значително по-напреднал от други борси в ЕС при предоставянето на собствен капитал на малки предприятия. Собственият капитал е по-гъвкав от банковите заеми. Половината от компаниите, листнати на Лондонската борса, както и МСП, листнати на други места в Европа, би трябвало да бъдат изключени от този регламент или да им се предостави дерогация.

1.11   Важен аспект, който ЕИСК подчертава, е, че параграф 2 в член 14 стриктно ограничава онова, което заинтересованите страни биха очаквали от задължителния одит и в резултат възниква въпросът за това, каква би трябвало да бъде ролята на одита.

1.12   Регламентът също така отива отвъд етичните, счетоводните стандарти и стандартите за качество, които вече се прилагат в сектора, и в него не се споменава разработването на съответни стандарти. Дали намерението на Комисията не е да заобиколи работата на тези органи?

1.13   В заключение ЕИСК напълно подкрепя преразгледаната директива и до голяма степен подкрепя регламента. ЕИСК е изключително загрижен за приложимостта на регламента по отношение на МСП и препоръчва по-радикалните предложения да бъдат разгледани допълнително.

2.   Въведение

2.1   Настоящото становище разглежда две паралелни предложения на Комисията: регламент за повишаване качеството на одитите на финансовите отчети на предприятията от обществен интерес и директива за развитие на единния пазар на задължителни одити. Тези предложения бяха разработени след широки консултации въз основа на „Зелена книга относно одитна политика: поуки от кризата“  (3). ЕИСК направи цялостна оценка на Зелената книга и настоящото становище се базира на тази оценка.

2.2   Съществува действаща директива относно одита (2006/43/ЕО) (4). Комисията предлага да замени тази директива с нова директива и да укрепи одита на предприятия от обществен интерес (ПОИ) с нов регламент. Вследствие на това се предлага разпоредбите на Директива 2006/43/ЕО (5), отнасящи се до задължителния одит на ПОИ, да бъдат заличени от тази, като задължителният одит на ПОИ следва да се регулира с нов регламент.

2.3   Всичко, което ЕИСК би искал да каже във връзка с обществената роля на одита, ролята на одита във финансовата криза, пазара на одиторски услуги и т.н., беше заявено в становището на Комитета относно Зелената книга. Настоящото становище съсредоточава вниманието си върху подробните предложения, включени в новите законодателни проекти.

3.   Становище на ЕИСК относно директивата

3.1   Основните промени в Директивата за задължителния одит са:

3.1.1

Разграничение между Директивата за задължителния одит и допълнителен правен инструмент относно специфични изисквания за задължителния одит на ПОИ;

3.1.2

Определение на „задължителен одит“ с оглед съобразяване с новата счетоводна директива;

3.1.3

Промяна на правилата за собственост;

Държавите членки следва да преустановят изискването минимален капитал в одиторско дружество да бъде държан от задължителни одитори или одиторски дружества, в случай че участващите одитори или одиторски дружества имат влияние върху изготвянето на одитни доклади. Въпреки това държавите членки трябва да имат възможност, отчитайки националните условия, да решават дали такова външно участие в капитала е уместно.

3.1.4

Паспорт за одиторски дружества;

3.1.5

Паспорт за задължителните одитори и облекчаване на условията за одобряване на задължителния одитор в друга държава членка;

3.1.6

Изисквания към компетентните органи да си сътрудничат по отношение на образователните изисквания и изпита за правоспособност;

3.1.7

Стандарти за одит и отчитане на одита;

3.1.8

Нови правила относно компетентните органи;

ЕИСК подкрепя установяването на компетентните власти на държавите членки като независими национални регулатори и надзорни органи и национални партньори на ЕОЦКП. Въпреки това, в случаите, когато компетентните независими одиторски надзорни органи (включително палати на публични счетоводители и одитори) вече функционират добре в държавите членки, ЕИСК би желал тези органи да бъдат включени по еквивалентен начин в новата надзорна рамка, а не да бъдат изключвани от нея.

3.1.9

Забрана на договорни клаузи, които влияят върху назначаването на задължителни одитори или одиторски дружества;

3.1.10

Специални правила за задължителния одит на малки и средни предприятия.

3.2   ЕИСК подкрепя всички тези промени. Повечето са в съответствие със СЗК на ЕИСК.

4.   Становище на ЕИСК относно регламента

Тази част следва структурата на регламента. Цитирани са или са обобщени важни параграфи от текста и когато е необходимо, се изразява становището на ЕИСК.

ДЯЛ I:   ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

4.1    Членове от 1 до 3 – Предмет, приложно поле и определения

„Регламентът се прилага по отношение на одитори (ЗО), които извършват задължителни одити на ПОИ, и по отношение на одитираните ПОИ, например правила за одиторския комитет (ОК), който ПОИ трябва да създаде. С развитието на финансовия сектор възникват нови категории финансови институции съгласно правото на Съюза, поради което е уместно в определението на ПОИ да бъдат включени и инвестиционните посредници, платежни институции, предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), институции за електронни пари и алтернативни инвестиционни фондове.“

4.1.1   Освен кредитните институции, застрахователните компании и всички останали предприятия за финансови услуги, ПОИ са дефинирани като всички компании с акции, листнати на публичните фондови борси. ЕИСК смята, че изискванията на настоящия регламент са прекалено строги за МСП. МСП се дефинират въз основа на заетостта, приходите или счетоводния баланс. В регламента се използва пазарната капитализация, за да се дефинират големите компании и ЕИСК предлага тя да се използва и за дефинирането на МСП за целите на задължителния одит. Би трябвало да се позволят изключения или дерогации за компании с пазарен капитал до 120 милиона евро. По-долу се предоставя анализ на компаниите, листнати на Лондонската фондова борса. Разпределението на пазарната капитализация ще бъде подобно на други борси в ЕС. Подобен подход би трябвало да се прилага и спрямо финансовите МСП, дейностите на които едва ли имат системно значение.

Капитализация на листнатите компании

(при обменен курс от 1 £ = 1,20 EUR)

 

Основен пазар: 985 компании

Стойност на капитала: 2 336 055 милиона EUR

Алтернативен инвестиционен пазар (AIM):1 122 компании

Стойност на капитала: 85 107 милиона EUR

Диапазон (в милиони EUR)

Брой компании

% от компаниите

Пазарна стойност в %

Брой компании

% от компаниите

Пазарна стойност в %

над 2 400

116

11,8

86,2

1

0,1

4,2

1 200-2 400

87

8,8

6,4

6

0,5

13,1

600-1 200

91

9,2

3,4

16

1,4

16

300 – 600

106

10,6

2

34

3

15,4

120 – 300

169

17,2

1,4

92

8,2

20,4

60 – 120

101

10,3

0,4

133

11,9

13

30 – 60

79

8

0,2

200

17,4

9,9

12 – 30

88

8,9

0,1

229

20,4

5,3

6 – 12

40

4,1

0

156

13,9

1,5

0 - 6

61

6,1

0

240

21,4

0,9

други

47

4,7

 

15

1,3

 

> 120

569

57,7

99,4

149

13,2

69,3

< 120

369

37,5

0,6

958

85,4

30,7

< 60

268

27,2

0,2

825

73,5

17,7

< 30

189

19,2

0,1

625

55,7

7,8

Източник: London Stock Exchange Web Site / Statistics (Уебсайт на Лондонската фондова борса, секция „Статистика“)

4.2    Член 4 – Големи предприятия от обществен интерес

„а)

10-те най-големи емитента на акции във всяка държава членка, измерени спрямо пазарната капитализация и всички емитенти на акции, чиято средна стойност на пазарната капитализация е над 1 000 000 000 EUR през предходните три календарни години;

б) и в)

всеки субект от финансовия сектор, чието общо балансово число към датата на приключване на баланса надхвърля 1 000 000 000 EUR;“

4.2.1   Тези определения са свързани с разпоредбите на член 10, параграф 5.

ДЯЛ II:   УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ОДИТ НА ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС

ГЛАВА I:   Независимост и избягване на конфликт на интереси

4.3    Членове 5 – 8

4.3.1   ЕИСК подкрепя тези 4 члена по принцип.

4.4    Член 9 – Одиторски такси

„2.   Когато ЗО предоставя на одитираното предприятие свързани с одита финансови услуги, както е посочено в член 10, параграф 2, таксите за тези услуги не трябва да превишават 10 % от таксите, платени от одитираното предприятие за задължителния одит.

3.   Когато размерът на таксите, получени от одитираното ПОИ, представляват повече от 20 % или — за две последователни години — повече от 15 % от общите годишни такси, получени от ЗО, извършващ задължителния одит, одиторът или одиторското предприятие оповестява това пред ОК.

ОК преценява дали одитният ангажимент подлежи на проверка за контрол на качеството от друг ЗО преди да бъде издаден одиторският доклад.

Когато общият размер на таксите, получени от ПОИ, което е предмет на задължителен одит, представлява в продължение на две последователни години 15 % или повече от общите годишни такси, получени от ЗО, извършващ задължителния одит, одиторът или дружеството информира за това компетентния орган.“

4.4.1   ЕИСК подкрепя предложенията за прозрачност. Въпреки това 10-процентното ограничение в параграф 2 е произволно определено. ЕИСК предлага услугите, свързани с одита (вж. 10.2 по-долу), да бъдат част от плана за одит (вж. параграф 4.16.2 по-долу) и цената за тях да се начислява без произволни ограничения в контекста на одита като цяло.

4.5    Член 10 – Забрана на предоставянето на услуги, различни от извършване на одит

„1.   ЗО, извършващи задължителен одит на ПОИ, може да предоставя на одитираното предприятие услуги по задължителния одит и свързаните с него финансови услуги.

2.   Свързани с одита финансови услуги са:

а)

одит или преглед на междинните финансови отчети;

б)

изразяване на увереност относно декларациите за корпоративно управление;

в)

изразяване на увереност относно корпоративната социална ангажираност;

г)

изразяване на увереност или удостоверяване във връзка със задължителното за финансови институции отчитане;

д)

удостоверяване на спазването на данъчните изисквания;

е)

други задължения, свързани с одитната дейност.

3.   ЗО, извършващи задължителен одит на ПОИ, може пряко или косвено да предоставя на одитираното предприятие услуги, различни от извършване на одит. Услуги, различни от извършване на одит:

а)

услуги, които при всички случаи водят до конфликт на интереси:

(i)

експертни услуги, които не са свързани с одита, данъчни консултации, услуги, свързани с общото управление и други консултантски услуги;

(ii)

водене на счетоводство, изготвяне на счетоводна документация и на финансови отчети;

(iii)

разработване и внедряване на процедура за вътрешния контрол или за управление на риска и консултации във връзка с риска;

(iv)

услуги по остойностяване, предоставяне на становища за обективност или отчети за апортни вноски;

(v)

актюерски или правни услуги, включително разрешаване на спорове;

(vi)

разработване и внедряване на информационни технологии за финансовите системи на ПОИ;

(vii)

участие във вътрешния одит на одитирания клиент и предоставяне на услуги, свързани с работата на звеното по вътрешен одит;

(viii)

услуги в качеството на брокер или дилър, инвестиционен консултант или услуги по инвестиционно банкиране;

б)

услуги, които може да доведат до конфликт на интереси:

(i)

услуги в областта на човешките ресурси;

(ii)

предоставяне на уверителни писма на инвеститорите във връзка с емитирането на ценни книжа на предприятието;

(iii)

разработване и внедряване на информационни технологии за финансовите системи;

(iv)

услуги във връзка с провеждането на комплексна проверка от името на продавача или купувача при евентуални сливания и придобивания.“

4.5.1   В своето СЗК ЕИСК заяви, че ЗО не бива да предоставя на своите клиенти на задължителен одит никакви услуги, които могат да породят конфликт на интереси. Въпреки че смята, че следва да бъде обсъдено естеството на услугите в точки 3 (а) и (б) по-горе, ЕИСК подкрепя намерението на регламента.

4.5.2   Не е възможно да се изключи възможността, че съществуват обстоятелства, при които може да е напълно оправдано ЗО да предоставя услуга от точка (i) to (v) от списъка (а) на свой клиент на задължителен одит. Могат да възникнат непредотвратими, форсмажорни събития, катастрофите за компаниите също са възможни. Услугите от списъка (б) могат да бъдат предоставяни по преценка или на ОК, или на компетентия орган. Това би трябвало да бъде възможно и за изброените услуги в списък (а) в изключителни обстоятелства.

„5.   Когато одиторското дружество получава повече от една трета от годишните си одиторски приходи от големи ПОИ и принадлежи към мрежа, чиито членове имат комбинирани годишни приходи от одит над 1 500 млн. евро в рамките на Европейския съюз, то спазва следните изисквания:

а)

не може пряко или непряко да предоставя на ПОИ услуги, различни от извършването на одит;

б)

не може да принадлежи към мрежа, която предоставя в рамките на Съюза услуги, различни от извършването на одит;

д)

такова одиторско дружество не може пряко или непряко да притежава повече от 5 % от капитала или от правата на глас в лицето, предоставящо услугите, изброени в параграф 3.“

4.5.3   ЕИСК разбира, че тези разпоредби са насочени към „доминиращото“ положение на пазара на „голямата четворка“ в Обединеното кралство, Германия и Испания (във всичките случаи – различна компания) и имат за цел да предотвратят възникването на такова положение в бъдеще. В своето СЗК ЕИСК предложи доминиращото положение на пазара да бъде препратено към органите по конкурентоспособността. В Обединеното кралство вече се извършва разследване. ЕИСК предлага Германия и Испания да последват този пример в очакване на приемането на настоящия регламент.

4.5.4   ЕИСК не подкрепя дружествата, извършващи само одит. Според него подобна промяна е твърде вероятно да окаже отрицателно въздействие върху качеството на одиторите и качеството на задължителните одити. ЕИСК поддържа позицията си, че одиторите би трябвало да могат да предоставят пълен набор от услуги, различни от извършването на одит, на предприятия, които не са клиенти за извършването на задължителен одит.

4.5.5   В своето СЗК ЕИСК заяви, че подкрепя предоставянето на някои услуги, различни от извършването на одит, на клиенти на задължителните одити, които са МСП. Така малките предприятия ще получат по-добро качество, услуги и стойност от един единствен консултант. ЕИСК поддържа тази своя позиция.

4.6    Член 11 – Подготовка за задължителния одит и оценка на рисковете за независимостта

4.6.1   Разпоредбите се подкрепят от ЕИСК.

ГЛАВА II:   Поверителност и професионална тайна

4.7    Членове 12 и 13

4.7.1   Разпоредбите се подкрепят от ЕИСК.

ГЛАВА III:   Извършване на задължителния одит

4.8    Член 14 – Обхват на задължителния одит

„2.   Без да се засягат изискванията за докладване, предвидени в членове 22 и 23, обхватът на задължителния одит не включва изразяване на увереност относно бъдещата жизнеспособност на одитираното предприятие, нито на ефективността или ефикасността, с които управителният или административният орган ръководят или ще ръководят дейността на предприятието.“

4.8.1   ЕИСК обръща внимание върху цитирания по-горе параграф, тъй като той стриктно ограничава онова, което заинтересованите страни биха очаквали от задължителния одит и в резултат възниква въпросът за това, каква би трябвало да бъде ролята на одита.

4.9    Член 15 – Професионален скептицизъм

„ЗО поддържа професионален скептицизъм през целия одиторски процес. „Професионален скептицизъм“ означава поведение, което включва поставяне под въпрос, отделяне на повишено внимание на условия, които може да са показателни за евентуални неточности, дължащи се на грешка или измама, и критична оценка на одитните доказателства.“

4.9.1   Както и в нашата СЗК, ЕИСК подкрепя акцента върху професионалния скептицизъм.

4.10    Членове 16 – 20

4.10.1   ЕИСК подкрепя използването на международните стандарти за одит (МСО) и останалите разпоредби на членове 16 – 20.

ГЛАВА IV:   Докладване във връзка с одита

4.11    Член 21 – Резултати от задължителния одит

„ЗО представя резултатите от задължителния одит в следните доклади:

одиторски доклад в съответствие с член 22;

допълнителен доклад за одиторския комитет в съответствие с член 23.“

4.12    Член 22 – Одиторски доклад

„2.   Одиторският доклад се изготвя в писмен вид. В него като минимално изискване:

k)

се определят основните области на риска от съществени неточности в годишните или консолидираните финансови отчети, включително важни счетоводни прогнози или области, за които съществува несигурност на измерванията;

л)

се предоставя декларация относно състоянието на одитираното предприятие, по-специално оценка на способността на предприятието да изпълнява задълженията си в близко бъдеще и да продължи работа като действащо предприятие;

м)

се оценява системата за вътрешен контрол на предприятието, включително значителни слабости на вътрешния контрол, констатирани по време на задължителния одит, както и системата за водене на счетоводство и счетоводно отчитане;

o)

се посочва и се обяснява всяко нарушение на счетоводните правила или нарушаване на законодателните или учредителните актове, решенията относно счетоводната политика и други въпроси, които са от значение за управлението на предприятието;

р)

когато задължителният одит е извършен от одиторско дружество, в доклада се посочва всеки член, участващ в одитния ангажимент, и се декларира, че всички членове са запазили пълна независимост и че нямат пряк или косвен интерес в одитираното предприятие;

у)

се изразява мнение, в което ясно се изразява мнението на ЗО за това, дали годишните или консолидираните финансови отчети дават вярна и точна представа и са изготвени в съответствие с прилаганата рамка за финансово отчитане;

ф)

отбелязват се всякакви въпроси, на които ЗО са обърнали внимание чрез подчертаването им, без квалифициране на одиторското мнение;

4.   Одиторският доклад не е по-дълъг от четири страници или 10 000 знака (без интервали).“

4.12.1   Този доклад замества одиторското мнение, което понастоящем се публикува като част от Годишните доклади и отчети на ПОИ. В параграф 2 се определят 23 елемента от (а) до (ц), които трябва да бъдат включени в четирите страници на този доклад. В своето СЗК ЕИСК критикува безсмисленото и стандартно съдържание на одиторското мнение, което се различава незначително между отделните предприятия и отделните сектори. С този доклад ще се разкриват повече данни, което едва ли ще се хареса на одитираните предприятия.

4.12.2   Съществува изискване да се определят поименно участниците в одиторския екип. За най-големите ПОИ той може да включва стотици лица. Доклад за много голямо предприятия определено трябва да се различава по мащаб и обхват от този за предприятие, което е 100 пъти по-малко. Редица изисквания изглежда не съответстват на международните счетоводни стандарти. В регламента тези стандарти не се споменават.

4.13    Член 23 – Допълнителен доклад за одиторския комитет

„1.   Допълнителният доклад се оповестява на общото събрание на одитираното предприятие, ако управителният или административният орган на одитираното предприятие реши така.“

4.13.1   Според ЕИСК малко вероятно е одитираните предприятия да оповестяват изцяло този доклад. ЕИСК счита, че на социалните партньори в предприятията би трябвало да бъде предоставена информация за него при зачитане на различните национални системи за участие на работниците.

„2.   В допълнителния доклад се обясняват подробно и изрично резултатите от задължителния одит и най-малко:

е)

се посочват и се обясняват решенията относно съществената несигурност, която може да породи съмнение относно способността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие;

ж)

се определя подробно дали воденето на счетоводството, счетоводната отчетност, всички одитирани документи, годишните или консолидираните финансови отчети и евентуални допълнителни доклади са целесъобразни;

з)

се посочват и се обясняват подробно всички случаи на неспазване на изискванията, включително несъществени случаи, доколкото това се счита за необходимо на ОК, за да изпълнява задачите си;

и)

се оценяват методите за остойностяване, приложени към различните позиции в годишните или консолидираните финансови отчети, включително всяко въздействие от промени в тях;

к)

се предоставят пълни подробности за всички гаранции, уверителни писма, предприемането на публична интервенция и другите подпомагащи мерки, които са били отчетени при оценката за действащо предприятие;

л)

се потвърждава присъствието по време на инвентаризация, както и други случаи на физическа проверка;

o)

посочва се дали са предоставени всички изисквани обяснения и документи.“

4.13.2   Този доклад се базира на подробния доклад, използван от одиторските дружества в Германия. Неговото прилагане в ЕС би трябвало да подобри както качеството на задължителния одит, така и реакцията на одитираното дружество спрямо одита. ЕИСК подкрепя този доклад.

4.14    Член 24 – Наблюдение на задължителния одит от одиторския комитет и член 25 – Доклад до надзорните органи на предприятия от обществен интерес

4.14.1   Членове 24 и 25 съответстват на СЗК на ЕИСК.

ГЛАВА V:   Доклад за прозрачност на задължителните одитори и съхраняване на документация

4.15    Членове 26 – 30

4.15.1   Глава V съответства на СЗК на ЕИСК.

ДЯЛ III:   НАЗНАЧАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ОДИТОРИ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС

4.16    Член 31 – Одиторски комитет

„1.   ОК се състои от членове на административния орган, които не са изпълнителни членове, и/или от членове на надзорния орган на одитираното предприятие и/или от членове, назначени от общото събрание на акционерите на одитираното предприятие.

Поне един член на ОК има компетентност в областта на одита, а друг член — в областта на счетоводството и/или одита. Членовете на комитета като цяло са компетентни относно отрасъла, в който работи одитираното предприятие.

Мнозинството от членовете на ОК са независими. Председателят се назначава от членовете на ОК и е независим.“

4.16.1   Параграф 1 съответства изцяло на препоръките на ЕИСК в неговото СЗК, при положение че „като цяло“ не означава „всички“.

4.16.2   В параграф 5 се конкретизират отговорностите на одиторския комитет. ЕИСК предлага още две отговорности: одобряването на плана за одита, включително предоставянето на услуги, свързани с одита и одобряването на съответните бюджети.

4.17    Член 32 – Назначаване на задължителни одитори

„2.   ОК представя препоръка за назначаване на ЗО. Препоръката съдържа най-малко две възможности за одитен ангажимент и одиторският комитет надлежно обосновава предпочитанието си към една от тях.

3.   Препоръката на ОК се изготвя след процедурата за подбор, организирана от одитираното предприятие при спазване на следните критерии:

а)

одитираното предприятие има право да покани всеки ЗО да представи предложения, при условие че най-малко един от поканените одитори не е получил над 15 % от общите си одиторски такси от големите ПОИ в съответната държава членка;

б)

одитираното предприятие е свободно да избере начина, по който да покани задължителния(ите) одитор(и);

в)

одитираното предприятие изготвя тръжните документи, които се използват от одитираното предприятие за оценка на предложенията, направени от ЗО;

г)

одитираното предприятие е свободно да определи процедурата за подбор и може да проведе преки преговори със заинтересовани кандидати в хода на процедурата;

е)

одитираното предприятие оценява предложенията, направени от ЗО, съобразно критериите за избор, предварително определени в тръжните документи;

ж)

одитираното предприятие трябва да може да докаже пред компетентния орган, че процедурата за подбор е проведена по справедлив начин.

5.   Ако предложението на административния или надзорния съвет се отклонява от препоръката на ОК, в предложението се обосноват причините за неспазването на препоръката на ОК.

6.   В случай на кредитна институция или застрахователно предприятие управителният или надзорният съвет представя своя проект за предложение на компетентния орган.

10.   За да се улесни изпълнението на задачата на одитираното предприятие да организира процедура за подбор за назначаване на ЗО, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП издават насоки.“

4.17.1   Независимо от продължителността на одитния ангажимент, тези насоки биха били полезни за големите ПОИ, но в този си вариант те са прекалено предписателни за МСП. МСП честно не следват описания в буква (a) процес и обикновено използват вторични или третични дружества. МСП смятат, че имат свобода на действие по отношение на (б) и (г). МСП обикновено не изготвят формални тръжни документи, често не изискват конкуренти предложения и не се чувстват отговорни да предоставят обяснения на компетентните органи. Параграф 5 не се прилага по отношение на МСП. Тези правила са замислени за банки, а не за МСП. За да извършват дейността си, МСП не изискват принос от многобройните институции, цитирани в параграф 10.

4.17.2   Изисква се поканите за търга да бъдат изпратени до поне едно вторично дружество. Това може да предостави на вторичните дружества достъп до по-големи клиенти, но очевидно съществуват много въпроси, които всички вторични дружества трябва да решат и само с обединени усилия те ще разполагат с ресурсите, за да предоставят отговор в ограничен брой случаи.

4.18    Член 33 – Продължителност на одитния ангажимент

„1.   ПОИ назначава задължителен одитор за първоначален ангажимент, който не може да бъде по-кратък от две години. ПОИ може да поднови ангажимента само веднъж. Общата максимална продължителност на първоначалния и подновения ангажимент не може да надвишава 6 години. Ако в рамките на непрекъснат ангажимент от 6 години са назначени двама ЗО, максималната продължителност на ангажимента за всеки от задължителните одитори или одиторски дружества не може да превишава 9 години.“

4.18.1   В своето СЗК ЕИСК не подкрепя задължителната ротация на ЗО. Вместо това в него се предлага задължително обявяване на нов търг за договора на всеки шест до осем години. След като разгледа внимателно новите предложения, ЕИСК поддържа тази позиция, но приветства други аспекти на регламента.

4.18.2   Във връзка със задължението за ротация на основния партньор по одита (вж. параграф 4 по-долу) ЕИСК предлага периодът за задължително повторно обявяване на търг също да бъде седем години. Съществува полемика дали натовареният ЗО би трябвало да има фиксиран период на възлагане от седем години. В много държави членки ЗО се определя наново всяка година и в регламента следва да се предвиди възможността да продължи да се прилага тази практика. В съответствие с това следва да съществува гъвкавост в рамките на периода от седем години, но задължителното повторно обявяване на търг би трябвало да бъде изисквано след непрекъснат период на възлагане от седем години. ЕИСК подчертава, че при задължително повторно обявяване на търг процедурите трябва да бъдат прозрачни и че в случай на кредитна институция, компетентният орган трябва да одобри резултата.

„4.   Основният(ите) партньор(и) по одита, отговорен(и) за извършване на задължителен одит, прекратява(т) участието си в задължителния одит на одитираното предприятие след период от седем години. ЗО установяват подходящ поетапен ротационен механизъм по отношение на най-старшите служители.“

4.18.3   Тази ротация се подкрепя в СЗК на ЕИСК, но решение за поетапната ротация на останалите служители трябва да се взема от задължителния одитор.

4.19    Член 34 – Уволнение и подаване на оставка от задължителни одитори

ДЯЛ IV:   НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ НА ОДИТОРИТЕ И ОДИТОРСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, ИЗВЪРШВАЩИ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ОДИТ НА ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС

ГЛАВА I:   Компетентни органи

4.20    Членове 35 – 39

4.20.1   ЕИСК подкрепя разпоредбите, свързани с компетентните органи.

ГЛАВА II:   Гарантиране на качеството, разследване, наблюдение на пазара, планиране на действия при непредвидени ситуации и прозрачност на дейността на компетентните органи

4.21    Членове 40 – 44

„Задачите на компетентните органи включват:

проверки на гарантирането на качеството на извършените задължителни одити;

разследване с цел откриване, коригиране и предотвратяване на неправилно извършени задължителни одити;

наблюдаване на развитието на пазара за предоставяне на услуги, свързани със задължителния одит;

редовно проследяване на възможни заплахи за непрекъснатостта на операциите на големите одиторски дружества, включително рискове, дължащи се на високата концентрация, и изискване от големите одиторски дружества да приемат планове за действия при извънредни ситуации, за да се справят с такива заплахи.“

4.21.1   Предложението компетентните органи да работят с най-големите фирми във всяка юрисдикция при разработването на плановете за действие в непредвидени ситуации е в съответствие със СЗК на ЕИСК.

ГЛАВА III:   Сътрудничество между компетентните органи и връзки с европейски надзорни органи

4.22    Членове 45 – 56

„а)

С регламента се изисква сътрудничеството на равнището на ЕС между компетентните органи да се извършва в рамките на ЕОЦКП, като по този начин ще се замести сегашният механизъм за сътрудничество под егидата на Европейската група на представителите на органите за надзор върху одиторите (EGAOB).

ЕОЦКП следва да изготви насоки по няколко въпроса: например относно съдържанието и представянето пред одиторския комитет на одиторския доклад и допълнителния доклад, относно надзорната дейност на одиторския комитет или провеждането на проверки за гарантиране на качеството.

б)

Под покровителството на ЕОЦКП трябва да се въведе „доброволно“ общоевропейско сертифициране на качеството на одита, за да се подобри публичното представяне, признанието и репутацията на всички одиторски дружества, които имат капацитета да провеждат одити на ПОИ с високо качество.“

4.22.1   ЕИСК подкрепя това предложение.

ГЛАВА IV:   Сътрудничество с одитори на трета държава и с международни организации и органи

4.23    Членове 57 – 60

„Компетентните органи и ЕОЦКП могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети държави, само ако предаваната информация е предмет на гаранции за професионална тайна и при условие че се спазват правилата за защита на данните.“

4.23.1   ЕИСК подкрепя предложенията в глава IV.

ДЯЛ V:   АДМИНИСТРАТИВНИ САНКЦИИ И МЕРКИ

4.24    Член 61 – Административни санкции и мерки

4.25    Член 62 – Правомощия за налагане на санкции

„1.   Настоящият член се прилага във връзка с посочените в приложението нарушения на разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Компетентните органи разполагат с правомощия да налагат най-малко следните административни мерки и санкции:

б)

публично изявление, което посочва отговорното лице и характера на нарушението, публикувано на уебсайта на компетентните органи;

е)

имуществени административни санкции, възлизащи до двойния размер на реализираната печалба или нереализираната загуба вследствие на нарушението;

ж)

за физически лица: имуществени административни санкции в размер до 5 000 000 евро;

з)

по отношение на юридическо лице, имуществена санкция в размер до 10 % от общия годишен оборот през предходната стопанска година;“

4.26    Член 63 – Ефективно налагане на санкции

„1.   При определяне на вида на административните санкции и мерки компетентните органи вземат предвид всички съответни обстоятелства, включително:

а)

тежестта и продължителността на нарушението;

б)

степента на отговорност на отговорното лице;

в)

финансовото състояние на отговорното лице

г)

размера на реализираните печалби или нереализираните загуби.“

4.27    Член 64 – Публикуване на санкции и мерки

„Всяка административна мярка или санкция, наложена за нарушение на настоящия регламент, се публикува своевременно, като оповестената информация трябва да разкрива поне вида и естеството на нарушението и самоличността на отговорните лица, освен ако това оповестяване би застрашило сериозно стабилността на финансовите пазари.“

4.28    Член 65 – Обжалване

4.29    Член 66 – Сигнализиране за нарушения

4.29.1   В своето СЗК ЕИСК предвиждаше установяването на професионален дисциплинарен орган във всяка държава членка. Комитетът подкрепя тези предложения. Всъщност тези предложения позволяват да се назовават и порицават отговорните за случаи на нарушения.

ДЯЛ VI:   ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ, ДОКЛАДВАНЕ И ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

4.30    Членове 68 – 72

4.30.1   Предвижда се преходен режим за влизането в сила на задължението за ротация на одиторските дружества, задължението за организиране на процедура за подбор на одиторско дружество и създаването на одиторски дружества, които предоставят само одиторски услуги.

4.31    ПРИЛОЖЕНИЕ I: Нарушения от задължителни одитори или основните партньори по одита

Обхванатите нарушения са главно от процедурно и административно естество, свързани с: конфликт на интереси, организационни или оперативни изисквания, извършването на задължителен одит, докладване на одита, разпоредби за оповестяване, назначаването на задължителни одитори или одиторски дружества от страна на предприятия от обществен интерес и гарантиране на качеството. Не е ясно по какъв начин ще се третира грешка на одитора (като неотдавнашния пропуск да се установи злоупотребата на JP Morgan с финансите на клиент) в съответствие с тези разпоредби.

4.32    ПРИЛОЖЕНИЕ II: Нарушения от страна на ПОИ

Тези нарушения са свързани с назначаване на задължителни одитори или одиторски дружества.

Брюксел, 26 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 92.

(2)  ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87.

(3)  COM(2010) 561 final.

(4)  OB L 157, 9.6.2006 г., стр. 87.

(5)  Вж. бележка под линия 4.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Становището на Европейския икономически и социален комитет

Следният параграф от становището на специализираната секция беше променен в полза на приетото от Асамблеята изменение и получи повече от една четвърт от подадените гласове (член 54, параграф 4 от Правилника за дейността):

Параграф 3.1.8

Нови правила относно компетентните органи:

„ЕИСК подкрепя установяването на компетентните власти на държавите членки като независими национални регулатори и надзорни органи и национални партньори на ЕОЦКП. Въпреки това, в случаите, когато компетентните независими одиторски надзорни органи вече функционират добре в държавите членки, ЕИСК би желал тези органи да бъдат включени в новата надзорна рамка, а не да бъдат изключвани от нея.

Резултат от гласуването на изменението

Гласове „за“

:

88

Гласове „против“

:

60

Гласове „въздържал се“

:

37


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/72


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за рисков капитал“

COM(2011) 860 final — 2011/0417 (COD)

2012/C 191/13

Докладчик: Anna NIETYKSZA

На 20 януари 2012 г. Съветът, и на 17 януари 2012 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за рисков капитал

COM(2011) 860 final – 2011/0417 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 26 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 131 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК приветства Регламента относно европейските фондове за рисков капитал, в който се предлага да се създаде общоевропейски правен механизъм, при който ще се използва единен паспорт с цел да се помогне на европейските фондове за рисков капитал да привличат международни инвеститори и да се улесни достъпът до финансиране за новаторски МСП. Регламентът установява единни правила за категориите инвеститори, единни изисквания за ръководителите на предприятия за колективно инвестиране, които работят под обозначението „европейски фонд за рисков капитал“, изисквания за инвестиционните портфейли, инвестиционните техники и възможните целеви предприятия за допустимите фондове за рисков капитал.

1.2   Инициативата е в отговор на целите на стратегия „Европа 2020“ като цяло и Акта за единния пазар и има за цел да гарантира, че от 2012 г. установените в която и да е държава членка фондове за рисков капитал ще могат да инвестират свободно в рамките на ЕС и да финансират европейски новаторски предприятия и създаване на работни места по устойчив начин.

1.3   Регламентът относно европейските фондове за рисков капитал има за цел да привлече международни частни инвеститори, включително частни лица, да инвестират във фондовете за рисков капитал, намиращи се в която и да е държава членка на ЕС. Това е много важно, тъй като европейският сектор на рисковия капитал е прекалено зависим от публичното финансиране — над 50 % от финансирането се осъществява чрез средства от публичния сектор. ЕИСК смята, че публичните власти трябва вместо това да се съсредоточат върху създаването на стабилна регулаторна рамка.

1.4   Регламентът установява единни правила за категориите инвеститори, които имат право да инвестират в такива фондове. Предложените мерки трябва да бъдат по-гъвкави и да се стремят да удовлетворят нуждите на международните частни инвеститори да правят трансгранични инвестиции. ЕИСК смята, че мерките трябва да са привлекателни както за инвеститорите от Европа, така и за тези извън Европа, за да може да нарасне общият разполагаем капитал за европейските МСП.

1.5   В контекста на пруденциалните регулаторни стандарти като Базел III, ДКИ IV и Платежоспособност паспортът за европейски фонд за рисков капитал добива важно значение за големите частни доставчици на капитал за сектора на рисковия капитал, каквито са банките, пенсионните фондове и застрахователните дружества, които ограничават инвестициите си в новаторски МСП, считани за високорискови активи.

1.6   ЕИСК приветства най-вече ролята, която се предвижда да поемат европейските фондове за рисков капитал: да подкрепят създаването на работни места в новаторски, високотехнологични европейски МСП. Фондовете, чийто управлявани активи не бива да надвишават прага от 500 милиона евро, трябва да заделят поне 70 % от своя общ внесен капитал направо за МСП и да осигуряват на МСП финансиране в капиталови или хибридни капиталови инструменти.

1.7   Комитетът освен това изразява задоволство от единните изисквания за регистрация на фондове в цяла Европа и от валидния на територията на целия ЕС паспорт за предлагане на ценни книжа, който би трябвало да улесни трансграничните инвестиции, както и от изискванията, които трябва да спазват предприятията, и организационните и етичните изисквания, които трябва да спазват европейските управители на фондове.

1.8   ЕИСК обаче обръща внимание на някои ограничения, които биха могли да отслабят очакваното въздействие, като например ограничаването на обхвата на действие на допустимия фонд за рисков капитал, свеждането му изключително до инвестициите в инструменти на собствения капитал (equity) или хибриден капитал (quasi-equity), които са емитирани директно от предприятие (напр. нова емисия на акции или други форми на участие). ЕИСК предлага да се разшири предложеният регламент, така че в обхвата му да се включат акциите или дяловете на други европейски фондове за рисков капитал (ЕФРК), а също и фондовете на фондове, които биха могли да увеличат общия размер на разполагаемия капитал за инвестиране в МСП.

1.9   Такива ограничения изключват от обхвата на регламента възможността така нареченият фонд на фондове (fund of funds) да получи паспорт, валиден за целия ЕС.

1.10   ЕИСК обръща внимание на факта, че единният паспорт не решава въпроса, свързан с данъчната прозрачност на инвестиционните механизми, която е от решаващо значение за ефективното инвестиране в рисков капитал или в дялово участие. Трябва да се разгледат трансграничните данъчни пречки пред рисковия капитал, за да се предложат решения за отстраняването им.

1.11   ЕИСК подчертава, че по същество ефективният механизъм за инвестиране трябва да дава възможност на различни категории инвеститори да извършват съвместни инвестиции, като същевременно гарантира данъчна оптимизация, особено по отношение на избягването на двойното данъчно облагане (тук въпросът опира до данъка, който се заплаща за инвестиция в даден портфейл и данъка върху впоследствие разпределяните средства между инвеститорите във фонда).

1.12   ЕИСК настоява за преходен период по отношение на прилагането на праговите изисквания, за да се отчетат различните равнища на доход в различните държави членки на ЕС.

1.13   ЕИСК смята, че европейските фондове за рисков капитал следва да бъдат структура от затворен тип, която инвестира поне 70 % от общия си внесен капитал и записания и непоискан капитал в активи, които представляват допустими инвестиции, за да се гарантира, че техните акции няма да бъдат обратно изкупувани срещу парични средства или ценни книжа до момента на прекратяване на дейността им. Освен това европейските фондове за рисков капитал следва да се установяват на територията на Съюза, което ще спомогне да се предотврати установяването на фондове за рисков капитал с управител от ЕС в данъчни убежища с цел избягване на данъци.

1.14   Схемата за защита на инвеститорите трябва да се укрепи с определянето на депозитар, който да отговаря за мерките по съхранението на активите, мониторинга на паричния поток и функциите по надзор. Директивата относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) изисква определянето на депозитар за предприятията за колективно инвестиране.

1.15   ЕИСК желае да обърне внимание върху факта, че е особено важно да се развива използването на средствата на ЕС за пазара на рисков капитал и да има финансиране за предприятията, които са в етап на подготовка и започване на своята дейност, и които, поради степента на съществуващия риск, не се финансират от частен капитал.

1.16   Предложеното в регламента въвеждане на паспорт за европейски фонд за рисков капитал е стъпка в правилната посока; това предложение трябва да се допълни и укрепи, за да не се допусне въздействието му да бъде несъразмерно малко в сравнение с очакванията.

2.   Пазарът на капитал, свързан с риск и с дялово участие (private equity market), в Европа

2.1   Предложеният регламент на Европейския парламент и на Съвета е съставен в контекста на предварително направена специфична оценка. Документът описва пазара на рисков капитал в Европа като слаб в сравнение с американския пазар. Европейският пазар е значително по-малък, раздробен е на отделни национални пазари и няма единни правила. Само няколко държави членки имат специални режими относно фондовете за рисков капитал, с правила за състава на портфейла, инвестиционните техники и допустимите инвестиционни цели. Това означава, че за доставчиците на капитал като индивидуалните клиенти, пенсионните фондове и застрахователните компании, насочването на инвестиции към фондовете за рисков капитал е трудно и скъпо начинание.

2.2   По традиция британските управители на фондове набират и инвестират най-големия дял от европейския капитал, ангажиран в сектора, свързан с риск и с дялово участие (venture and private equity sector). Британците системно успяват да наберат от пазара около 30 % от средствата си за нови инвестиции, а през 2009 г. тази цифра достигна 34 %. По време на кулминацията на тази печеливша тенденция през 2007 г. британските управители на фондове инвестираха 34 млрд. евро, които представляват 46 % от всички европейски инвестиции. По време на кризата от 2009 г. тази цифра спадна на 9 млрд. евро, което представляваше почти 40 % от пазара. От гледна точка на инвестициите само 52 % от инвестираните 9 млрд. евро бяха насочени към британски дружества, а по-голямата част от останалия капитал беше изнесен в други европейски страни.

2.3   Другите основни играчи на европейския пазар са най-големите икономики на Стария континент, а именно Франция, Германия и Италия. Позицията им на пазара е стабилна, като през 2009 г. тези три страни събраха около 31 % от целия обем на новия капитал и инвестираха 6,7 млрд. евро, което представляваше около 29 % от целия обем на инвестициите. При тези страни повечето средства се набират на националните им пазари и остават в страната под формата на инвестиции, които, в случая на Италия и Германия през 2009 г., се допълват от капитал, внесен отвън.

2.4   Значителни промени са настъпили и в структурата на доставчиците на капитал. През 2008 г. основният източник на капитал бяха пенсионните фондове (28 %) и се наблюдаваше постепенен спад в значимостта на банките (22 % през 2000 г. и 7 % през 2008 г.). През 2009 г. тази тенденция беше променена и делът на банките се увеличи на 18 %. Тези промени настъпиха в резултат на внезапното спиране на притока на средства от сектора на пенсионните фондове в стремежа му да ограничи своята експозиция спрямо рискови активи.

2.5   Индикатор на мащаба на трудностите, свързани с набирането на средства, е времето, което се изисква от управителите на фондове за окончателното затваряне на фонд (т.е. да се събере условна група инвеститори). Между 2005 г. и 2007 г. средно необходимото време за това беше не повече от година. До 2009 г. този процес вече отнемаше 18 месеца, а през първата половина на 2010 г. – 20 месеца.

2.6   В продължение на няколко години се очертава ясна тенденция на спад в инвестициите в рисков капитал в Европа: през 2009 г. рисковите инвестиции възлизаха на 9 млрд. евро, а инвестициите в предприятия в етап на подготовка и започване на дейността си бяха само 2 млрд. евро. През първите три тримесечия на 2010 г. инвестициите възлизаха на 7 млрд. евро.

2.7   Важна последица от спада в инвестициите е снижаването на средната стойност на инвестициите в едно предприятие – от 8,8 млн. евро през 2008 г. на 4,7 млн. евро една година по-късно. Данните от първата половина на 2010 г. показват, че тази сума впоследствие се е увеличила на 7,9 млн. евро.

2.8   Инвестициите са съсредоточени в пет сектора: през 2009 г. и 2010 г. 19 % от инвестициите бяха насочени към сектора, произвеждащ стоки и предоставящ услуги за бизнеса, 13 % за сектора на потребителските стоки и търговията на дребно, както и за телекомуникациите, а 15 % бяха инвестирани в сектора на биотехнологиите. При рисковия капитал 65 % от инвестициите бяха насочени към сектора на биотехнологиите, сектора на информационните технологии, сектора на електрониката и далекосъобщителния сектор.

3.   Преглед на предложението на ЕК

3.1   В резултат на финансовата криза от 2008 г. и 2009 г. и на новите пруденциални изисквания като Базел III, ДКИ IV и Платежоспособност, предоставянето и удължаването от банките на кредитни линии за МСП значително намаля. МСП бяха изправени пред неотложната нужда да търсят и кандидатстват за алтернативни източници на финансиране.

3.2   Следователно е необходимо да се осигурят повече източници на финансиране за МСП. В това отношение фондовете за рисков капитал могат да изиграят решаваща роля за преодоляване на недостига на финансиране за инвестиции в иновации. Те предоставят финансиране в капиталови или хибридни капиталови инструменти на начинаещи дружества и на малки предприятия, за които се счита, че имат потенциал за растеж в дългосрочен план, в повечето случаи - за финансиране на тяхното ранно пазарно развитие. За разлика от фондовете за дялово участие (които се съсредоточават главно върху изкупуване на дружества), фондовете за рисков капитал инвестират в дружества в дългосрочен план, наред с предприемачите.

3.3   Европейският сектор на рисковия капитал е фрагментиран и разпокъсан. Това води до съществено, от статистическа гледна точка, нежелание на инвеститорите да инвестират във фондове за рисков капитал (ФРК). Вследствие на регулаторната фрагментация, потенциалните инвеститори в рисков капитал, като богати частни лица, пенсионни фондове или застрахователни дружества, считат, че е трудно и скъпо да започнат да насочват някои от своите инвестиции към сферата на рисковия капитал.

3.4   Настоящата липса на финансови ресурси, които да бъдат насочени към рисковия капитал, е пряка причина за това средният размер на типичния европейски ФРК да бъде значително под оптималния за такъв вид инструмент за финансиране. На този етап рисковият капитал играе ограничена роля във финансирането на МСП. Отсъствието на ефикасен сектор за рисков капитал не позволява на европейските новатори и иновативни бизнес начинания да разгърнат напълно търговския си потенциал. Това от своя страна има отрицателно въздействие върху общата конкурентоспособност на Европа.

3.5   Това значително намалява инвестиционния потенциал, т.е. фондовете, и ограничава притока на капитали към малките и средните предприятия, особено новаторските. Това от своя страна принуждава МСП да са зависими от банковия сектор. Тази ситуация е още по-трудна за МСП предвид факта, че в светлината на новото регулиране, продиктувано от съображения за благоразумие, банките са значително по-малко склонни да финансират предприятията, които са в начален стадий на развитието си, дори новаторските.

3.6   Една от целите на цялостната стратегия „Европа 2020“ е създаването на процъфтяващ европейски пазар на рисковия капитал. Европейската комисия пое ангажимент в Акта за единния пазар (1) да осигури до 2012 г. възможността установените в която и да е държава членка фондове за рисков капитал да набират капитал и да инвестират свободно в рамките на ЕС.

3.7   В документа си от 7 декември 2011 г. Комисията представи предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за рисков капитал. Основното съдържание на предложението включва въвеждането в европейското икономическо пространство на възможността фондовете за рисков капитал да получават така наречения статут на европейски фонд (паспорт), при условие че отговарят на определени регулаторни изисквания. Паспортът би им позволил да действат свободно и да набират средства в отделните държави. Целта на паспорта е да гарантира базисната сигурност на инвестициите на инвеститорите и да намали регулаторните разходи на управляващите дружества за достъп до отделните категории инвеститори и пазари.

3.8   Предложеният регламент разглежда тези проблеми, като:

въвежда определение на понятието „европейски фонд за рисков капитал“, което включва следните съществени изисквания: (i) фондът отделя поне 70 % от общия си внесен капитал за инвестиции в МСП; (ii) фондът разполага със съвкупни управлявани активи, които не надвишават прага от 500 милиона евро; (iii) фондът предоставя на тези МСП финансиране в капиталови или хибридни капиталови инструменти (т.е. „свеж капитал“) и (iv) не използва заемни средства (т.е. инвестираният от фонда капитал не надвишава внесените във фонда средства на инвеститорите, така че той не формира задлъжнялост). Краткосрочното заемане следва да бъде допустимо единствено за покриване на извънредни нужди, свързани с ликвидността;

въвежда единни правила относно категориите инвеститори, които се считат за имащи право да инвестират в европейски фондове за рисков капитал. В допустимите фондове могат да участват единствено инвеститори, признати като професионални инвеститори в Директива 2004/39/ЕО, както и други традиционни инвеститори на рисков капитал (като например частни лица със значително нетно богатство или бизнес ангели);

определя за всички лица, управляващи допустими фондове за рисков капитал, единни изисквания за регистрация и им предоставя валиден на територията на ЕС паспорт за предлагане на ценни книжа, което ще направи възможен достъпа до допустими инвеститори в целия ЕС и ще спомогне за създаването на равни условия за всички участници на пазара на рисков капитал;

въвежда минимални изисквания за прозрачност, организация и извършване на стопанска дейност, които трябва да бъдат спазвани от лицето с управленски функции.

4.   Общи и конкретни бележки

4.1   Предложението за регламент на Парламента и на Съвета относно европейските фондове за рисков капитал е част от регулаторните усилия за създаване на по-благоприятни условия за функционирането на пазара на рисков капитал и за оказване на по-голямо въздействие върху малките и средните предприятия. ЕИСК смята, че това е много добра първа стъпка към развиване на европейска новаторска и устойчива индустрия на съвременните технологии, в която да работят висококвалифицирани, добре образовани европейски работници и която да благоприятства създаването на работни места.

4.2   ЕИСК подчертава, че по същество ефективният механизъм за инвестиране трябва да дава възможност на различни категории инвеститори да извършват съвместни инвестиции, като същевременно гарантира данъчна оптимизация, особено по отношение на избягването на двойното данъчно облагане (тук въпросът опира до данъка, който се заплаща за инвестиция в даден портфейл и данъка върху впоследствие разпределяните средства между инвеститорите във фонда). По всяка вероятност фактът, че не се споменава въпросът за данъчната прозрачност, означава, че ще бъде проявен ограничен интерес към паспорта.

4.3   На институционалните инвеститори може да се осигури достъп до пазара за рисков капитал значително по-бързо и по-лесно посредством механизма „фонд на фондове“, при който се постига значително разпределение на риска на равнище портфейлни инвестиции. Фондовете на фондове предоставят добър начин за инвестиране в рисков капитал на институционалните инвеститори, разполагащи с малко средства за инвестиране в рисков капитал, или на институционалните инвеститори, които все още нямат достатъчно опит в преки инвестиции във фондове. По данни на Европейската асоциация за дялов и рисков капитал (EVCA) през 2009 г. фондовете на фондове са били източник на 13,5 % от новия капитал, насочен към фондовете за рисков капитал и фондовете за дялово участие, докато през периода 2005–2009 г. тази стойност е била средно 14,1 % (в същото време фондовете на фондове са вторият по значимост доставчик на капитал след пенсионните фондове).

4.4   ЕИСК настоява за преходен период по отношение на прилагането на праговите изисквания, за да се отчетат различните равнища на доход в различните държави членки на ЕС.

4.5   ЕИСК смята, че европейските фондове за рисков капитал следва да бъдат структура от затворен тип, която инвестира поне 70 % от общия си внесен капитал и записания и непоискан капитал в активи, които представляват допустими инвестиции, за да се гарантира, че техните акции няма да бъдат обратно изкупувани срещу парични средства или ценни книжа до момента на прекратяване на дейността им. Освен това европейските фондове за рисков капитал следва да се установяват на територията на Съюза, което ще спомогне да се предотврати установяването на фондове за рисков капитал с управител от ЕС в данъчни убежища с цел избягване на данъци.

4.6   Схемата за защита на инвеститорите трябва да се укрепи с определянето на депозитар, който да отговаря за мерките по съхранението на активите, мониторинга на паричния поток и функциите по надзор. Директивата относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) изисква определянето на депозитар за предприятията за колективно инвестиране. Този принцип е включен и в Директивата за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ). За да се осигури последователност в общностната рамка, депозитар следва да бъде определен и за европейските фондове за рисков капитал.

4.7   Новият регламент не преодолява номиналната слабост на европейския пазар на рисков капитал. Две явления управляват икономиката на инвестиционните фондове: първо, динамичното развитие на сектора на пенсионните фондове предизвика систематично увеличение на стойността на капитала, насочван от инвеститорите към фондовете (за рисков капитал и дялово участие). Правилата, на които се подчинява разпределението на инвестиционния риск в инвестиционния портфейл, обаче означават, че оптималният инвестиционен портфейл на фонд за рисков капитал трябва да се състои от 8 до 12 дружества. Ако инвестициите са по-малко на брой, се увеличава рискът за общия портфейл, а по-големият им брой повишава разходите за наблюдение на портфейла. Комбинираният ефект от нарастващото предлагане на капитал и правилото за оптимизиране на портфейла неизбежно води до трайна тенденция към растеж в размера на фондовете и на свой ред налага увеличение на стойността на отделните инвестиции в дружество, съставляващо част от портфейла. В крайна сметка увеличението на пенсионните спестявания (дългосрочни спестявания) предизвика пренасочване на инвестициите от сектора на рисковия капитал към капитала за дялово участие.

4.8   Второто явление е свързано с начина на възнаграждение на управителите на фондовете, т.е. те получават процент от стойността на управлявания капитал. Такава схема на възнаграждение означава, че колкото по-голям е фондът, толкова по-голяма е стойността на възнаграждението. Това означава, че на дадена управленска група е по-изгодно (!) да използва фонд за дялово участие (голям), отколкото фонд за рисков капитал (малък), при който инвестиционният риск и разходите за управление са значително по-високи. Тези две явления означават, че пазарът на рисков капитал относително отслабва (расте по-бавно), защото капиталът е склонен да се насочва към по-големи фондове и инвестиции, които в същото време отговарят на интересите на опортюнистично настроените управители на фондове.

4.9   Предложеният регламент не е в състояние да ограничи действието на тези два модела и ЕИСК приканва Комисията да продължи анализите на този аспект.

4.10   Би трябвало да е позволено на ръководните кадри на фонд за рисков капитал да инвестират в допустим фонд за рисков капитал, който те управляват, с което да докажат своите ангажимент и отговорност.

4.11   ЕИСК подкрепя фондовете за рисков капитал, които са насочени към технологиите за информационното общество, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, които могат да допринесат за постигане на целите на стратегия „Европа 2020“ като цяло.

4.12   ЕИСК приветства инициативата за предоставяне на Комисията на правомощия да приема делегирани актове и насърчава Комисията да продължи да наблюдава развитието и еволюцията на пазара за рисков капитал.

Брюксел, 26 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  http://ec.europa.eu/internal_market/smact/docs/20110413-communication_en.pdf 13 април 2011 г.


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/76


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на шума от моторни превозни средства“

COM(2011) 856 final — 2011/0409 (COD)

2012/C 191/14

Единствен докладчик: г-н RANOCCHIARI

На 19 януари 2012 г. Съветът и на 15 декември 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на шума от моторни превозни средства

COM(2011) 856 final2011/0409 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 април 2012 г.

На 180-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 106 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията, която има за цел да актуализира и същевременно да намали граничните стойности на звука, излъчван от моторни превозни средства, независимо от това, че предложението се прави в период, когато европейската автомобилна индустрия е изправена пред криза на пазара, която започна през 2008 г. и все още не стихва, извеждайки на преден план проблема за прекалено големия производствен капацитет на европейските заводи.

1.2   ЕИСК споделя и амбициозните цели на предложението, които според Комисията ще доведат до общо намаление на шумовото замърсяване от превозните средства с приблизително 25 %. Наистина, огромното увеличение на движението, което се наблюдава особено през последните двадесет години, изискваше мерки за опазване на здравето и благосъстоянието на гражданите.

1.3   Въпреки това ЕИСК отбелязва, че и в този случай липсва интегриран подход към проблема, при който, ако бяха предвидени мерки и в други свързани сектори, щеше да се стигне до още по-ефикасно намаление на шума. Следователно то щеше да се усети в по-голяма степен от гражданите и несъмнено да доведе до по-добро съотношение разходи/ползи.

1.4   ЕИСК изразява също силно учудване от факта, че новите гранични стойности се прилагат въз основа на класификация на превозните средства от 1985 г., в която следователно не се отчита развитието на пазара, довело до нарастване на броя и разнообразяване на моделите и техните различни предназначения. Би трябвало да се включат нови класове с подходящи гранични стойности в зависимост от техните специфики.

1.5   Накрая, ЕИСК счита, че предложението не отчита в достатъчна степен необходимите срокове за реализиране на мерките, които се изискват за адаптиране към граничните стойности на шума. Производителите ще трябва да започнат веднага да преразглеждат цялата структура на съответното превозно средство, търсейки труден компромис между намаляването на шума и спазването на вече съществуващите предписания в областта на сигурността, разхода, емисиите и др.

1.6   Поради всички тези причини ЕИСК призовава да се преразгледат предложените срокове, като се премахне първата фаза (две години след приемането на регламента), която води до увеличаване на разходите във връзка с повторни одобрения на типа и други, а усилията се насочат направо към постигане на финалния резултат с по-добро съотношение разходи/ползи и като се предвиди достатъчен преходен период (1), който в този случай би трябвало да бъде седемгодишен (а не петгодишен) за новите одобрения на типа и деветгодишен (а не седемгодишен) за новите регистрации.

2.   Въведение и законодателен контекст

2.1   Шумът, който обикновено се определя като „нежелан звук“ или „неприятно и досадно слухово усещане“, е сред основните причини за влошаването на качеството на живота в градовете и може да доведе до вредни последици, включително тежки, за здравето на гражданите (2).

2.2   Както е известно, шумът в околната среда, наричан още шумово замърсяване, се измерва в децибели А (dB(A)), а възприеманите от човека звуци варират от 0 dB(A) до 140 dB(A), като се определя праг на болката от 120 dB(A). Световната здравна организация препоръчва максимално ниво на шума извън „затворени помещения“ (домове, офиси) от 55 dB(A), но Европейската агенция за околната среда счита, че в градските райони половината от населението е изложено на по-високи нива на шума. За да се предостави конкретна база за сравнение, може да се припомни, че на една улица в жилищен район се регистрират 50 dB(A), двигателят на един реактивен самолет издава звук от 120 dB(A), един високоскоростен влак – 100 dB(A), един лек автомобил – най-много 74 dB(A), но на улица с натоварено движение шумът достига 80 dB(A).

2.3   В конкретния случай, а именно излагането на хората на шума от движението, могат да бъдат предприети множество мерки за подобряване на положението, но със сигурност първата, към която се прибягва, е намаляването на шума при източника, т.е. намаляването на граничните стойности на звука от отделните превозни средства.

2.4   Нивото на звука от четириколесните моторни превозни средства е предмет на Директива 70/157/ЕИО, с която още през 1970 г. бяха определени процедурите на изпитване и граничните стойности на шума за целите на одобрението на типа на самите превозни средства. С течение на годините бяха приети редица изменения на основната директива, с които граничните стойности на излъчвания звук бяха намалени, за да се намали шумът в околната среда. Това продължи до 1996 г., когато бяха приети последните мерки в тази област, определящи гранични стойности от 74 dB(A) за леките автомобили и от 80 dB(A) за по-тежките товарни превозни средства.

2.5   Този дълъг процес постигна съществени резултати с намаляване на излъчвания звук спрямо граничните стойности, определени в директивата от 1970 г., с 85 % за леките автомобили (– 8 dB(A)) и с над 90 % за тежкотоварните автомобили (– 11 dB(A).

Въпреки това шумовото замърсяване не беше намалено пропорционално на новите гранични стойности поради редица причини, като на първо място е увеличението на пътното движение, което от седемдесетте години до днес стана три пъти по-интензивно. Предвид това увеличение на движението беше поставена под въпрос и достоверността на използваните досега методи на изпитване при измерването на излъчвания звук, най-вече от леките автомобили.

2.6   За тази цел работната група на ИКЕ на ООН (3) за шума разработи нов метод на изпитване, който бе публикуван през 2007 г. и през последните три години беше наблюдаван успоредно със съществуващия метод. Това даде възможност за създаване на база данни, съдържаща резултатите от изпитванията, извършени както в съответствие с настоящия (A), така и в съответствие с новия метод (Б), като беше изчислена и разликата между двата метода.

2.7   Впоследствие Европейската комисия възложи на нидерландския изследователски център TNO да извърши сравнение между двата метода на изпитване, което приключи през март 2011 г., когато TNO представи на Комисията своя доклад, озаглавен VENOLIVA (Vehicle noise limit values – „Гранични стойности на шума от превозно средство“), който допринесе до голяма степен за предложението за регламент, предмет на настоящото становище.

2.8   По отношение на леките автомобили, TNO е извършил контрол на 653 превозни средства, който показва средна разлика между тест Б и тест А от – 2,1 dB(A). По-конкретно, според резултатите, 90 % от проверените леки автомобили вече се намират под предвидената граничната стойност от 74 dB(A), докато тежкотоварните превозни средства едва успяват да се вместят в настоящите гранични стойности при използването на тест Б.

3.   Предложението на Европейската комисия

3.1   Предвид горепосоченото Комисията възнамерява да отмени директивата от 1970 г. и нейните последващи изменения, като предложи регламент, който предвижда четири нови изисквания в сравнение с действащото законодателство:

нови протоколи на изпитване;

нови гранични стойности;

допълнителни разпоредби за излъчвания звук;

минимален шум на електрическите и електрическите хибридни превозни средства.

3.1.1   Нови протоколи на изпитване. Както вече беше припомнено във въведението, в около 90 % от извършените изпитвания получените резултати по новия метод (Б) са, в зависимост от категорията на превозното средство, до 2 dB(A) по-ниски от тези, получени по стария метод (А). Това убеди Комисията да определи за първоначална гранична стойност не 74 dB(A), както е в действащото законодателство, а 72 dB(A).

3.1.2   Нови гранични стойности в две фази. В първата фаза (две години след публикуването на регламента) граничните стойности за одобрението на типа на леките пътнически автомобили ще бъдат намалени с 2 dB(A), а за тежкотоварните автомобили – с 1 dB(A). Във втората фаза (пет години след публикуването) се предвижда допълнително намаление от 2 dB(A) както за леките, така и за тежкотоварните превозни средства. Седем години след публикуването всички превозни средства трябва да отговарят на новите гранични стойности, за да могат да бъдат регистрирани и продавани.

3.1.3   Допълнителни разпоредби за излъчвания звук (ДРИЗ). Новият метод на изпитване (Б) се счита за реалистичен при нормални условия на движение, но според Комисията има опасност достоверността му да бъде намалена, ако се използва в условия на много интензивно движение. Ето защо Комисията възнамерява да въведе допълнителни разпоредби за изпитване спрямо използваните през тригодишния период на наблюдение, който вече беше споменат (тест с постоянно ускорение от 2,0 m/s2). Към това ще бъде добавен тестът ДРИЗ (максимално ускорение от 3,0 m/s2), за да се доближи излъчваният звук, измерен при одобрението на типа, до този в реални условия, при градско кормуване и интензивно движение.

3.1.4   Минимален шум на електрическите и електрическите хибридни превозни средства. Липсата на шум от тези превозни средства при ниски скорости може да представлява опасност за лица със слабо зрение, но и за други лица, тъй като липсва звуков сигнал от приближаването на превозното средство. Поради това Комисията само предлага, без това да е задължение за производителите, в тези превозни средства да бъде инсталирана звукова система, наречена АССПС (Акустична система за сигнализиране на превозното средство), изискванията към която все пак са посочени.

4.   Общи бележки

4.1   ЕИСК приветства и подкрепя инициативата на Комисията, насочена към актуализиране посредством регламент на граничните стойности на шума, генериран от моторните превозни средства, с оглед на увеличения трафик в Европа, особено в най-големите населени места.

4.2   Все пак ЕИСК изразява съжаление, че проблемът не е бил разгледан съгласно интегрирания подход, принцип, от който би трябвало да се ръководят всички европейски законодателни мерки, както в този, така и в други сектори, и който в този случай би довел по-бързо до постигане на по-значителни, и следователно по-очевидни за гражданите резултати, с по-добро съотношение разходи/ползи.

4.3   Предлаганите понастоящем намаления за новите превозни средства биха донесли полза само в средносрочен и дългосрочен план, след завършване на обновяването на автомобилния парк. Много по-значителни намаления биха се получили обаче чрез промяна в пътната настилка, в местните инфраструктури, с интелигентно управление на трафика и чрез по-редовен и по-внимателен контрол на превозните средства в експлоатация. Правилното поддържане на пътищата може да доведе до намаление от повече от 5 dB (A), докато използването на специален асфалт може да намали шума от пътното движение до 10 dB (A). Подобно намаление би могло да се постигне чрез ограничаване на пътните задръствания благодарение на изграждането на околовръстни пътища, ленти за движение на превозни средства със специален режим, системи за интелигентен транспорт и др. Не бива да се подценява и друг важен аспект, какъвто е обучението на водача, който често носи основната отговорност за прекомерния шум от управляваното от него превозно средство.

4.4   Накрая, не трябва да се забравя, че каквито и да са техническите възможности за намаляване на шума от превозните средства (двигател, всмукване, изпускателна система и др.) той никога няма да спадне под шума, причинен от търкалянето на гумите върху пътя. Това важи и за електрическите и хибридно-електрическите автомобили, които със сигурност са по-тихи при нисък режим на работа до такава степен, че да накарат Комисията да предвиди инсталиране на акустични системи за сигнализиране на превозното средство (AVAS) на тези автомобили. На практика контрол, извършен върху шест различни модела електрически и хибридно-електрически автомобили, които в момента се предлагат на пазара (4), показа, че при по-високи скорости (50 km/h) средното ниво на шума от тези автомобили е 68,3 dB (A) и следователно надвишава 68 dB (A), колкото се очаква съгласно новия регламент от автомобил с двигател с вътрешно горене!

4.5   Впрочем що се отнася до съдържанието на предложения регламент, ЕИСК си задава въпроси и изразява опасения, на които би могло да се даде отговор по време на дебата в Европейския парламент и Съвета.

4.6   Първият въпрос се отнася за „категоризацията“ на автомобилите с цел намаляване на шума. Предвидените класове са вече съществуващите, т.е датиращи от 1985 г. Не е отчетено развитието на пазара, довело до нарастване на броя и разнообразяване на моделите и техните различни предназначения. Без да навлиза в подробности, ЕИСК смята, че преразглеждането на категориите с добавянето на нови подкатегории, с очевидно подходящи за техния специфичен характер гранични стойности, по-добре би отразило настоящото и предвидимото състояние на автомобилния парк. Само няколко примера– в подкатегория M3 (градски и туристически автобуси), не се прави разлика между тези два вида.

Ситуацията е още по-критична при автомобилите от висок клас, така наречените „спортни автомобили“, ниша по отношение на производствените обеми, но върхово постижение в европейската автомобилна индустрия в световен мащаб, с отражение по отношение на новаторството в разработването на масови автомобили. При липса на предефиниране на подкатегории на М1 (леки автомобили) ще бъде много трудно да се продължи производството и продажбата на тези превозни средства, тъй като генерираният от тях шум ще трябва да се намали с 6/7 dB (A) само за 5 години.

4.7   Второто, по-важно недоумение на ЕИСК се отнася за графикът, предвиден от Комисията, която, в стремеж да навакса липсата на актуализации през последните години, изглежда не отчита адекватно необходимия на производителите преходен период.

4.7.1   Намаление с 2 dB (A) в първата фаза по отношение на всички леки превозни средства и с 1dB (A) по отношение на тежкотоварните изисква промяна на архитектурата на превозното средство, свързана с огромно усилие от страна на промишлеността, която всъщност ще трябва да се стреми към намаляване на шума при гарантиране спазването на другите вече съществуващи изисквания (безопасност, емисии, разход на гориво и др.). Например необходимите интервенции включват увеличаване на теглото на превозните средства, понякога много значително (увеличение на обема на ауспуха, добавянето на допълнителна защита и абсорбиращи звука материали), което води до повишаване на разхода на гориво и оттам и на замърсяващите емисии. Трябва да се осъзнае, че всяка намеса в тази област засяга цялото превозното средство във всичките му части, разглеждани като източници на външен шум: не е възможно да се получат резултати просто чрез използване на отделни устройства.

4.7.2   Също така за постигането на очакваните резултати през първата фаза (както се твърди от някои, поне за M1 и N1) не би могла да допринесе и ползата, която би произтекла от намаляването на шума, предвидена в Регламент 661/2009 за гумите. В действителност, тези гуми до голяма степен са вече на пазара и през ноември 2013 г. ще станат задължителни за новите превозни средства. Въпреки това прогнозната средна полза по отношение на намаляването на шума се оценява на 0,5 dB (A) само до 2016 г.

4.7.3   Следователно превозните средства трябва да се преосмислят, препроектират и разработят отново, известно е, че препроектирането на цялото превозно средство изисква време, вариращо от 5 до 7 години, за леки превозни средства в зависимост от видовете, и до 10 години за тежкотоварните, като освен това е необходимо ново типово одобрение.

4.8   В светлината на гореизложеното ЕИСК си задава въпроса дали не е по-уместно да се преразгледат сроковете и начините на реализация на желаното намаление на шума. Това би могло да се постигне като се премахне първата фаза, която води до допълнително утежняване на разходите във връзка с повторни одобрения на типа и други, и се насочат усилията направо към постигане на финалния резултат (с по-добро съотношение разходи/ползи), като се предвиди преразглеждане на подкатегориите, поне в най-проблематичните случаи, и по-подходящ преходен период, който в този случай би трябвало да бъде 7 години за новите одобрения на типа и 9 години за новите регистрации.

4.9   В действителност би ставало дума за поемане на ангажимент и постепенни инвестиции в огромен мащаб, в период, когато почти всички европейски производители са изправени пред започналата през 2008 г. пазарна криза, която изглежда, че се изостря. Тези инвестиции неизбежно ще се поемат от потребителите с риск от по-нататъшно забавяне на обновяване на автомобилния парк, особено за тежкотоварния транспорт за превоз на стоки, изцяло в ущърб на целта, преследвана с новият регламент.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Преходен период (Lead time): време, необходимо на индустрията, за да приложи всички нови изисквания, които включват структурни промени в превозното средство.

(2)  ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 22.

(3)  United Nations Economic Commission for Europe (Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации, Женева, www.unece.org).

(4)  Източник: ACEA (Европейско сдружение на автомобилните производители).


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/80


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти и за отмяна на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (преработена)“

COM(2011) 656 final — 2011/0298 (COD)

2012/C 191/15

Единствен докладчик: г-н IOZIA

На 2 декември 2011 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти и за отмяна на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (преработена)

COM(2011) 656 final — 2011/0298 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 25 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 115 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложението за преработване на Директива 2004/39/ЕО, известна като ДПФИ, която установява регулаторна рамка за предлагането на услуги, свързани с финансовите инструменти, като например брокерството, консултирането, управлението на портфейли, издаването на нови емисии, оперативността от страна на търговските и инвестиционните банки, а за сделките на регулираните пазари – от страна на операторите на пазара.

1.2   Основната цел на директивата е да се увеличи прозрачността и ефективността на търговията и да се ограничат колебанията на пазарите, но също така и да се засилят коректността на посредниците и защитата на инвеститорите и да се отворят европейските пазари за ефективна конкуренция в предлагането на финансови услуги. ЕИСК подкрепя тези цели и смята, че като цяло предложението върви в правилната посока.

1.3   С оглед новия договор, ЕИСК смята, че правната основа, избрана от Комисията, е може би недостатъчна и не отразява напълно въздействието, което ще окаже директивата. Защитата на потребителите, укрепването и развитието на вътрешния пазар, които представляват основна част от директивата, почиват на по-подробни и комплексни правни основи и гарантират по-добри процеси на участие и роля на представителните органи.

1.4   В предложението за преработване на директивата се отчита досегашното законодателно развитие и се предлагат нови и по-добре дефинирани решения по отношение на отговорностите на операторите. Комитетът подкрепя решението за преработване, продиктувано от по-голямата сложност на финансовия пазар, от развитието на пазара и на използваните технологични инструменти, които направиха неактуални някои по-ранни прогнози, и най-вече от слабостите в регулирането по-скоро на инструментите, отколкото на пазара на ценни книжа, управляван от финансови оператори.

1.5   ЕИСК смята, че с предложението се постига целта за укрепване на финансовия пазар на ЕС и за превръщането му в по-интегриран, ефективен и конкурентен, чрез съчетаване на по-високи изисквания за прозрачност и защита на потребителите, както и чрез намаляване на обхвата на безскрупулната, самоцелна и отделена от икономическия и социален контекст спекулация, по-специално в инструментите, търгувани главно на извънборсовия пазар (OTC).

1.6   ЕИСК използва този повод, за да подчертае още веднъж противопоставянето си на една прекомерна и непропорционална употреба на делегирани актове, съгласно член 94, които би трябвало да се отнасят до ограничени и добре определени въпроси, като делегираните правомощия следва да се упражняват за определено време, и призовава европейските законодателни институции да изяснят помежду си правилното използване на този подлежащ на последваща проверка инструмент и неговото съответствие с буквата и духа на договорите.

1.7   ЕИСК категорично подкрепя предвиденото укрепване на принципа на предоставяне на независимо консултиране, който задължава оператора да декларира предварително дали предлага независима услуга или услуга, свързана с мрежа за продажби. Вложителите ще имат възможност да избират според нуждите си какъв вид консултиране желаят да получат.

1.8   Още в миналото ЕИСК отправи искане за ясно регулиране на темата за „продажби в замяна на съвет“, тоест забраната финансовите предприятия да упражняват търговски натиск с цел продажба на продукти върху финансовите оператори и мрежите за продажба. Разглежданото предложение е първата стъпка в правилната посока и ЕИСК изразява задоволство, че Комисията призна, че е желателно да се увеличи защитата на инвеститорите и операторите, които би трябвало да работят „изключително“ в интерес на клиента, предоставяйки му правилни съвети и без условия от какъвто и да било вид.

1.9   ЕИСК препоръчва на Комисията да включи в списъка с информацията допълнително правило, което да регулира качеството на данните, обменяни между доставчиците на данни. Поради деликатността и значението на тази информация се препоръчва да се направи задължително и предоставянето ѝ, което очевидно ще повлияе положително върху прозрачността на пазара.

1.10   ЕИСК подкрепя възлагането на нови отговорности на ЕОЦКП, който, наред с останалото, ще трябва да издаде набор от задължителни технически стандарти, да изготвя становища, да забранява продукти и практики в извънредни ситуации и да координира дейностите на националните органи, да определя насоки относно административните мерки и санкциите, които да се налагат в конкретни случаи.

2.   Предложението: основни нови елементи

2.1   Въпреки че запазва структурата на ДПФИ, предложението я актуализира в светлината на разпоредбите, съдържащи се във въведените по-късно директиви, и я обогатява с ново съдържание, поставяйки като основни цели:

насърчаването на конкуренцията между оператори и пазари;

насърчаването на прозрачността и ефективността на пазарите;

засилването на защитата на инвеститорите.

2.2   Средствата, използвани за постигането на тези цели, са свързани с рисковете, които трябва да бъдат смекчени чрез различни механизми. В миналото някои прогнозирани рискове се конкретизираха, разкривайки слабостта на предвидените предишни механизми за смекчаване.

2.3   Основните новости, въведени с ДПФИ II се отнасят конкретно до:

приложното поле и режима на изключенията;

новите платформи за търговия;

регулирането на дейността на инвестиционните посредници и пазарните оператори от Общността;

правилата, приложими към инвестиционните посредници извън Общността;

новите правомощия на надзорните органи на държавите – членки на Европейския съюз;

делегираните актове.

3.   Бележки

3.1   Реформата се състои от две части: първата се отнася до структурата на пазара, а втората е насочена към въпроси, свързани с прозрачността. Както е заявено изрично: „Основната цел на предложението е да се гарантира, че цялата търговия се извършва регулирано и е напълно прозрачна“.

3.2   Един от основните елементи на директивата е въвеждането на независимо консултиране. ЕИСК смята, че разпоредбата относно независимото консултиране е добре написана. С новите правила посредниците ще трябва да уточняват пред вложителите какъв вид консултиране възнамеряват да им предоставят – дали на независима основа или не, с какви характеристики ще бъде то и редица други данни.

3.3   Тази разпоредба дава възможност всички инвеститори, независимо от икономическите средства, с които разполагат, да получат съвет, съобразен с техния профил. ЕИСК не може да не подкрепи това.

3.4   Възприетият принцип на прозрачност всъщност дава възможност на клиента да знае за кого работи консултантът и хармонизира различията, които съществуват понастоящем в различните държави, увеличава прозрачността, подобрява коректността на поведението на участващите оператори и по този начин, в крайна сметка, засилва защитата на инвеститора.

3.5   Освен това директивата, с изключение на конкретната дейност по управление на портфейли, дава възможност на настоящите мрежи от консултанти (зависими и независими) да съществуват успоредно, но ги задължава да декларират своето естество. С оглед на защитата както на конкуренцията, така и на инвеститорите, ЕИСК одобрява тази разпоредба, тъй като директивата предоставя на клиента възможност за избор на вида на предпочитаната услуга в сферата на консултирането.

3.6   Като цяло документът на Комисията защитава клиента и открива пътя за едно хармонично съвместно съществуване на участниците, предоставящи финансови консултации, от банките, през мрежите за финансово планиране, до консултантите, които работят само на хонорар (fee-only).

3.7   Комитетът предлага да се уточни определението за консултиране и да се постанови, че то трябва да е част от всяка инвестиционна услуга (дори и от общ тип). Според ЕИСК, ако се предвиди, че то трябва да се извършва само от професионалисти в този сектор, би могло да се гарантира по-нататъшното укрепване на принципа на защита на инвеститорите.

3.8   Полезно е да се уточни, че консултирането се изразява в препоръчване на продукт, подходящ за профила на клиента, а адекватността на препоръката показва коректността на поведението. Следователно, според ЕИСК, тази разпоредба дава отражение и от „възпитателна“ гледна точка, независимо от организационния модел. Коректността не зависи, или поне не напълно, от факта, че препоръката се прави под формата на вертикална или мултимаркова интеграция, или пък в режим на изплащане само на хонорар или като брокерство. Фактът, че имате един, десет или тридесет продукта не гарантира, че препоръката, дадена на клиента, е правилна.

3.9   Предложението оставя почти непроменен критерия за самостоятелна класификация на клиента, въведен със старата ДПФИ (посредниците класифицират своите клиенти на дребно въз основа на знанията и опита в областта на инвестициите, които последните твърдят, че притежават). ЕОЦКП дава списък с насоки за съставяне на въпросник, който да се предоставя за попълване от клиентите. По-конкретно, набелязват се различни категории клиенти, разделени на: непрофесионални клиенти, професионални клиенти и приемливи контрагенти.

3.10   ЕИСК оценява извършените подобрения, тъй като смята, че на посредниците е дадена възможност ефективно да сегментират клиентелата, но в същото време изтъква факта, че директивата не предоставя на пазара подходящи инструменти, за да защити клиентите на всяко равнище.

3.11   Системата ще бъде в състояние да „възпитава“ клиента на място, ако разполага с подходящо обучен персонал. Въпреки това ЕИСК оценява по-скоро като амбициозна идеята, че непрофесионалният клиент може да направи точна и правилна преценка на своите финансови умения, като се имат предвид също така липсата на финансово образование и забавянето в разработването на програмите за финансово образование на европейско равнище. Поради това Комитетът предлага да се преразгледа процедурата в директивата, като евентуално се включи външна фигура в подкрепа на „възпитанието“ на клиента.

3.12   Директивата въвежда нов модел на възнаграждение на независимия консултант. Независимото консултиране ще трябва да се заплаща, докато това, което не е независимо, няма да бъде заплащано пряко от клиента.

3.13   Комитетът смята, че тази нова схема на възнаграждение ще придаде ново качество на предлаганата услуга, както и нова защита, и ще може да гарантира честността на професионалистите. Във връзка с това ЕИСК предлага да се прави разлика между „съвет“ и „продажба“.

3.14   Освен това, ако истинското консултиране има цена, то е разумно да се мисли, че консултирането във връзка с по-сложни продукти е по-скъпо. Следователно ЕИСК повдига въпроса дали биха могли да се насърчават и разпространяват по-широко продукти с по-малка сложност, тъй като са по-евтини.

3.15   Много от новите разпоредби са предназначени да гарантират честността и коректността в поведението на банките, които ще бъдат принудени също така да преразгледат задълбочено своите търговски практики. ЕИСК подкрепя тази разпоредба, тъй като тя позволява по-голяма защита на инвеститорите. В същото време Комитетът препоръчва Комисията да продължи политиката на изискване на отчетност от финансовите предприятия, вместо от клиента.

3.16   Важна новост е и предложението относно специфичен борсов сегмент за малките и средните предприятия, с по-малко регулаторни тежести. Комитетът приветства това конкретно допълнение, тъй като то предоставя видимост на този специфичен сегмент.

3.17   Въпреки това ЕИСК изразява съмнение относно способността за прилагане на тази разпоредба. Не става въпрос за ново предложение. Повече от 20 години се правят опити за изграждане на разширен пазар за МСП и все още не е постигнат успех в превръщането му в оперативен и ефективен. По тази причина Комитетът предлага да се предвидят конкретни мерки и разпоредби, които да позволят той да бъде създаден по ефективен и ефикасен начин.

3.18   Като цяло, с директивата се установяват по-ясни правила за функциониране за всички търговски дейности. Платформите за търговия ще трябва да направят така, че при дадена търговска сделка всички данни да са свободно достъпни в рамките на 15 минути и да се разпространяват в реално време на цена, определена от Комисията при „разумни търговски условия“. Тази мярка би отбелязала крачка напред в прозрачността при определянето на цените.

3.19   Одобрява се процесът, съгласно който се предвижда задължението всяка платформа да използва определени посредници за насочване навън на данните, свързани със сделките. ЕИСК смята обаче, че тази разпоредба показва прекалено голямо доверие в спонтанния обмен на информация между операторите и предлага Комисията да предвиди специална точка за регулиране на качеството на данните, обменяни между доставчиците на данни.

3.20   Що се отнася до стоковите деривати, целта на ДПФИ II е да се предотврати безконтролната и самоцелна спекулация. Комисията възнамерява да постигне тази цел включително чрез ограничаване на размера на сумите, свързани с договорите, които даден инвеститор може да сключи за определен период от време. Както вече беше многократно заявено, ЕИСК смята, че спекулацията не се отразява непременно негативно на финансовите пазари, тъй като увеличава ликвидността и развитието им. Със сигурност са нужни мерки за предотвратяване на операциите със силно спекулативен характер, които се отразяват на крайните цени за потребителите, но същевременно ЕИСК препоръчва внимателно и балансирано обмисляне на мерките, за да се избегнат неблагоприятните последици върху пазара.

3.21   Освен това ЕИСК смята, че макар да следва принципа на хармонизация между държавите, новият регламент като че ли не предлага конкретна координация между Европа и САЩ. ЕИСК изразява положително становище относно следвания принцип на хармонизация, но същевременно предлага да се обърне внимание на допълнителните разходи, които участниците в различните пазари биха могли да понесат в резултат на съществуващите различни правила, например на пазарите на деривати.

3.22   ЕИСК изразява положително становище по отношение на разширяването на принципа на прозрачност до етапа преди извършване на сделките с ценни книжа и структурирани продукти. Все пак Комитетът предлага да се вземат предвид съществените различия между пазара на капиталови и този на некапиталови инструменти. Прозрачността на етапа преди сключване на сделката е по-важна за пазарите, водени от поръчките (order driven – като капиталовия пазар), докато прозрачността след сключване на сделката е по-подходяща за пазарите, водени от котировките (quote driven – като пазарите на облигации). Ето защо според ЕИСК е желателно при прилагането на принципа на прозрачност преди и след сключване на сделките да се прави разлика между пазарите.

Брюксел, 25 април 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


29.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/84


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги“

COM(2011) 895 final — 2011/0439 (COD),

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки“

COM(2011) 896 final — 2011/0438 (COD),

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на договори за концесия“

COM(2011) 897 final — 2011/0437 (COD)

2012/C 191/16

Докладчик: г-н Miguel Ángel CABRA DE LUNA

На 19 януари 2012 г. Европейският парламент и на 10 февруари 2012 г. Съветът решиха, в съответствие с член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги

COM(2011) 895 final — 2011/0439 (COD).

На 17 януари 2012 г. Европейският парламент и на 10 февруари 2012 г. Съветът решиха, в съответствие с член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки

COM(2011) 896 final — 2011/0438 (COD).

На 17 януари 2012 г. Европейският парламент и на 10 февруари 2012 г. Съветът решиха, в съответствие с член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на договори за концесия

COM(2011) 897 final — 2011/0437 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по тези въпроси, прие своето становище на 17 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 26 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 179 гласа „за“, 33 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Преразглеждането на директивите за обществените поръчки е част от цялостна програма за мащабна модернизация на системата за обществени поръчки в Европейския съюз, както по отношение на обществените поръчки от общ характер, така и на обществените поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Същевременно се включва и ново предложение за директива за възлагане на договори за концесия, които до момента са регулирани само частично на европейско равнище.

1.2   Както показва резултатът от гласуването, подкрепата при приемането на становище INT/570 на ЕИСК относно „Зелена книга относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки: Към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки“ беше почти пълна. Ето защо в настоящото становище Комитетът трябва да поддържа същите принципи и гледни точки, което обаче не пречи върху основата на този широк консенсус да се развият в настоящото становище такива принципи и гледни точки, които да съответстват на настоящите специфични и конкретни законодателни предложения.

1.3   ЕИСК подчертава, че при възлагането на обществени поръчки е важно да се отчита значението на иновационните, екологичните и социалните аспекти на стратегията „Европа 2020“.

1.4   Предлага се, наред с други цели, да се насърчават качеството и иновациите във връзка с обществените поръчки, да се намали ненужната бюрокрация, да се включат аспекти, свързани с околната среда и социални аспекти (в подкрепа на защитата на заетостта и на условията на труд, както и в подкрепа на хората с увреждания и други групи в неравностойно положение), да се поощри използването на икономически най-изгодната оферта вместо офертата с най-ниската цена, което трябва да бъде изключението, а не правилото, като всичко това е с цел да се насърчават по-интелигентни и ефективни обществени поръчки, да се подчертае необходимостта от по-голяма професионализация, да се повиши участието на МСП, в това число на социалните предприятия, да се води борба с облагодетелстването, измамите и корупцията и да се насърчават европейските трансгранични договори за обществени поръчки. Предвид необходимостта от насърчаване на устойчивото развитие, ЕИСК подкрепя прилагането на принципа за изчисляване на разходите за целия жизнен цикъл.

1.5   ЕИСК счита, че наличието на общи процедури за възлагане на поръчки на европейско равнище гарантира по-голяма прозрачност и обективност. Във всеки случай предложенията предоставят на държавите членки значителна административна гъвкавост за адаптиране на процедурите и инструментите към конкретната ситуация във всяка държава членка. Всички тези параметри, заедно с параметрите за качество и професионализъм, без съмнение са от полза за самите граждани и за общия интерес.

1.6   След продължителни обсъждания във връзка с услугите от общ интерес (УОИ) се стигна до извода, че те не са същински обществени поръчки, а услуги, предоставяни пряко от властите или от тяхно име. ЕИСК подчертава отново, че възлагащите органи имат пълната свобода да осъществяват сами всички или част от функциите си или да възлагат на външни изпълнители онези от тях, които считат за подходящи.

1.7   ЕИСК отново заявява своята подкрепа за възлагането на договори, запазени за защитени предприятия, в които работят хора с увреждания и за социални предприятия, които осигуряват работни места на други групи в неравностойно положение, с цел да се гарантират равни възможности за всички граждани и да се насърчава социалното приобщаване.

1.8   Разпоредбите за поверителност относно информацията, предоставяна в офертите на предприятията, следва да станат по-строги.

1.9   Обхватът на техническите спецификации следва да се разшири, когато е необходимо, за да се включат в тях и характеристиките на производствата и процесите. Това ще опрости и ще направи по-прозрачен обхвата, в който възлагащият орган трябва да се вмести, за да може да взема важни решения за насърчаване на целите на устойчивостта, включително екологичната устойчивост, прилагането на колективните трудови договори, трудовите стандарти, условията на труд и принципа на равно заплащане за равен труд.

1.10   Отново във връзка с техническите спецификации ЕИСК приветства задължението, освен в надлежно обосновани случаи, те да бъдат изготвяни така, че да бъдат съобразени с критериите за достъпност за хора с увреждания и да бъдат с предназначение за всички потребители.

1.11   По отношение на основанията за изключване, посочени в член 55, параграф 3 от предложението за директива за обществените поръчки, се приветства фактът, че възлагащите органи могат да изключат от процедурата оферентите, които не спазват задълженията, установени от законодателството на Европейския съюз в областта на социалното, трудовото или екологичното право, или разпоредбите на международното социално или екологично право, изброени в Приложение XI. Освен това би трябвало изрично да се посочи, тъй като очевидно е необходимо, че оферентите могат да бъдат изключвани и, в зависимост от случая, когато не спазват националните закони на всяка държава членка в областта на социалното, трудовото или екологичното право, и колективните договори, които са в сила на мястото, където се извършва работата, предоставя услугата или осъществява доставката. При всички положения ЕИСК счита, че изключването по тези причини би следвало да е задължително.

1.12   Както беше заявено в предходното становище на ЕИСК INT/570, необходимо е в член 57 от предложението за директива за обществените поръчки да се включи изрично изискване за декларация от страна на оферентите, в която се удостоверява „спазване на приложимото национално законодателство по отношение на трудовата интеграция на хората с увреждания, например на задължението за назначаване на определен брой или процент хора с увреждания в страните, където съществува такова законово задължение“. Логично е, че това не е необходимо в страните, където не съществува такова законово задължение.

1.13   Както също беше посочено в становище INT/570, приетата през 1949 г. от МОТ Конвенция C94 относно трудовите клаузи в публичните договори понастоящем има обвързващо действие в десет държави членки на ЕС, въпреки че други държави като Ирландия я прилагат на доброволна основа при възлагането на обществени поръчки. ЕИСК отбелязва принципите, които се съдържат в Конвенцията, и предлага държавите членки да бъдат насърчени да я ратифицират и да прилагат принципите ѝ.

1.14   ЕИСК счита, че критерият за възлагане на обществена поръчка според „най-ниска цена“ или „най-ниските разходи“ продължава да е водещ и да се използва прекомерно. Тази прекомерна употреба пречи на иновациите и на търсенето на по-добро качество и по-добро съотношение между качеството и цената, каквито изисква стратегия „Европа 2020“, и не води непременно до по-голяма стойност. Следователно критерият „най-ниска цена“ следва да се прилага винаги като изключение, а не като правило.

1.15   ЕИСК счита, че по отношение на подизпълнителите трябва да има по-строги разпоредби. Множеството равнища на подизпълнение създават трудности при прилагането на колективните трудови договори, условията на труд и на процедурите по отношение на здравето и безопасността. Публичните власти се нуждаят от повече свобода на действие, за да могат да влияят по такъв начин, че договорите да изпълняват целите, свързани с качеството, социалните аспекти и околната среда. Подробностите относно основните подизпълнители следва да бъдат декларирани преди възлагането на договора, а публичният орган следва да посочи конкретно задълженията и отговорностите, за да може да се извършва ефективно наблюдение и контрол върху изпълнението на договора. Трябва да се създадат необходимите механизми, които да позволяват на публичните органи да проверяват и отхвърлят подизпълнители, по отношение на които имат основание за опасения.

1.16   ЕИСК подкрепя запазване на разликата между „А-услуги“ и „Б-услуги“, при условие че има правна сигурност и възможност за разширяване на трансграничните договори за „Б-услугите“. В становище INT/570 се предложи Комисията периодично да преразглежда списъка „Б-услуги“, за да преценява дали би имало полза от прехвърлянето на някои „Б-услуги“ в списъка на „А-услугите“. Във всеки случай ЕИСК изразява безпокойство във връзка с различните договори за обществени поръчки, които по-рано бяха включени в списъка на „Б-услугите“, но понастоящем са отпаднали съответно от Приложения XVI и XVII от двете предложения. В приложенията са предвидени услугите, по отношение на които ще се прилага процедурата, уредена в членове от 74 до 76 или от членове 84 до 86 от двете предложения. От друга страна, ЕИСК счита, че следва да отпадне посочването на религиозните услуги и услугите, предоставяни от синдикатите, които понастоящем са обхванати от Приложение XVI и Приложение XVII от предложенията.

1.17   ЕИСК отбелязва, че все още има сериозни съмнения относно необходимостта от европейска директива за възлагане на договори за концесия и припомня резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2011 г. за модернизиране на обществените поръчки (2011/2048(INI)), в която Парламентът изрази мнение, че следва „всяко предложение за законодателен акт относно концесии за услуги да бъде обосновано единствено с оглед коригирането на нарушения във функционирането на вътрешния пазар; посочва, че такива нарушения досега не са били установени“. ЕИСК призовава за провеждането на допълнителна и обстойна оценка на въздействието, която трябва да се извърши преди тези предложения да бъдат придвижени.

1.18   ЕИСК счита, че услугите от общ икономически интерес често се регулират от специфични разпоредби на национално равнище и на равнище ЕС, предназначени да осигурят тяхната достъпност, приемливи цени и качество, гарантирайки по този начин равнопоставеността, всеобщия достъп, сигурността и правата на потребителите. Тези разпоредби следва да бъдат припомнени и гарантирани от настоящото предложение. В съответствие с Протокола относно услугите от общ интерес към Договора от Лисабон националните, регионалните и местните власти трябва да запазят голямата си свобода на действие при определяне на начините, по които да се организират и предоставят тези услуги и при определяне на техните характеристики, за да могат да осъществяват своите цели от общ интерес.

1.19   Публичните власти имат правото да избират да изпълняват обществени договори in house (със собствени средства) или да си сътрудничат с други публични власти — право, което се признава в европейските договори и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и при зачитане на принципите за прозрачност.

1.20   ЕИСК се застъпва за създаването на национални механизми за надзор в държавите членки, които да отговарят за изпълнението и проследяването на обществените поръчки.

2.   Преглед на предложенията на Европейската комисия

2.1   Всяка година публичните власти изразходват около 18 % от БВП за доставки на стоки, строителни работи и услуги. Във времената на бюджетни ограничения политиката за обществените поръчки трябва да гарантира оптимално използване на тези средства, за да укрепи растежа и създаването на заетост и по този начин да допринесе за осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“.

2.2   Действащият набор от директиви относно обществените поръчки е резултат на дълъг процес на развитие, започнал през 1971 г. с приемането на Директива 71/305/ЕИО (1). Цялостната икономическа оценка показа, че директивите за обществените поръчки са постигнали целите си в значителна степен. Въпреки това е необходим още по-съществен напредък, за да се постигнат целите на социалната и екологичната устойчивост. Вярно е, че в резултат на тяхното прилагане се постигнаха по-голяма прозрачност, по-високи равнища на конкуренция и по-ниски цени, но освен това трябва да се полагат грижи за заетостта и условията на труд и заплащане, за да не се вреди на целите за растеж и създаване на заетост на стратегията „Европа 2020“ и на хоризонталните социални и екологични изисквания, установени в Договора от Лисабон.

2.3   ЕИСК обръща внимание и на възможността в тази област да се анализира потенциалът или значимостта, която биха могли да имат икономически зависимите самостоятелно заети лица (2).

2.4   Заинтересованите страни отправиха искане за преразглеждане на директивите за обществените поръчки с цел да се опростят правилата, да се повиши ефективността и ефикасността им и те да бъдат приведени във вид, който съответства в по-голяма степен на развиващия се политически, социален и икономически контекст.

2.5   Преразглеждането на директивите за обществените поръчки е част от цялостна програма за мащабна модернизация на системата за възлагане на обществени поръчки в Европейския съюз, както по отношение на обществените поръчки от общ характер, така и на обществените поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Реформата на законодателството за обществените поръчки е едно от дванадесетте действия, предвидени в Съобщението на Комисията „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“, прието през април 2011 г.

2.6   Същевременно се включва и ново предложение за директива за възлагане на договори за концесия, които до момента са регулирани само частично от вторичното законодателство на европейско равнище. Въпреки това вече се наблюдава решително противопоставяне на това предложение от страна на различни организации, като организациите на работодателите, синдикатите и различни политически участници като публичните власти, тъй като има съмнения, че въпросното предложение би могло да гарантира по-голяма правна сигурност и да зачита надлежно ролята на публичните власти за вземане на решения в съответствие с предоставени им правомощия по силата на европейските договори.

2.7   В общ план, както по отношение на възлагането на обществени поръчки, така и на договори за концесия, ЕИСК приветства факта, че Комисията е взела предвид специфичния характер на социалните услуги и предлага опростена процедура. Въпреки това изразява съжаление, че липсва ясно разграничаване на „обществената поръчка“ и „концесията“, от една страна, от другите начини за изпълнение на обществени и, по-конкретно, социални услуги, от друга. Поради това ЕИСК предлага двете директиви да бъдат допълнени със следното съдържание: „Няма да се считат за концесии, за услуги или обществени поръчки онези процедури в държавите членки, които се основават на принципа, че годни да изпълнят поръчката са всички доставчици на услуги, които отговарят на предварително установените в закона условия, без оглед техния правен статут и при зачитане на принципите за прозрачност и недискриминация“.

3.   Становище на Европейския икономически и социален комитет INT/570 „Към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки“

3.1   На 27 януари 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно: „Зелена книга относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки: Към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки“ COM(2011) 15 final.

3.2   Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложена работата на Комитета по този въпрос, прие своето становището на 23 юни 2011 г.

3.3   На пленарната сесия от 13 юни 2011 г. Европейският икономически и социален комитет прие своето становище INT/570 относно посочената по-горе зелена книга със 164 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

3.4   Както показва резултатът от гласуването, подкрепата при приемането на посоченото становище беше почти пълна. Ето защо в поисканото ново становище Комитетът трябва да поддържа същите принципи и гледни точки поради факта, от една страна, че обстоятелствата не са се променили и следователно не налагат тяхното изменение, и, от друга, поради препоръчителното запазване на същото мнозинство и на духа на сътрудничество за общото благо, благодарение на които целият Европейски икономически и социален комитет постигна съгласие в предходното становище. Това обаче не пречи върху основата на този широк консенсус да се развият такива принципи и гледни точки, които да съответстват на настоящите специфични и конкретни законодателни предложения.

3.5   В становище INT/570 ЕИСК вече заяви, че приветства дискусията, инициирана от Комисията в нейната Зелена книга, за модернизиране на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки с цел да бъде по-ефективна в контекста на един по-добре функциониращ, по-иновационен, по-екологичен и по-социален единен пазар.

3.6   В същото становище, наред с други цели, се призовава да се насърчат качеството и иновациите във връзка с обществените поръчки, да се намали ненужната бюрокрация, да се включат аспекти, свързани с околната среда и социални аспекти (в полза на защитата на труда и на условията на труд, както и в полза на хората с увреждания и други групи в неравностойно положение), да се насърчава използването на икономически най-изгодната оферта вместо на офертата с най-ниската цена, всичко това с цел да се поощряват по-интелигентни и ефективни обществени поръчки, да се подчертае необходимостта от по-голяма професионализация, да се повиши участието на МСП, в това число на социалните предприятия, да се води борба с облагодетелстването, измамите и корупцията и да се насърчават европейските трансгранични договори за обществени поръчки.

4.   „Предложение за директива относно обществените поръчки“ – COM (2011) 896 final и „Предложение за директива относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги“ – COM (2011) 895 final

4.1   Предложената реформа има за цел модернизиране в дълбочина на съществуващите инструменти и механизми, за да бъдат приведени във вид, който съответства в по-голяма степен на развиващия се политически, социален и икономически контекст. По тази причина беше счетено за необходимо, въз основа на европейските договори, да се изготвят две отделни директиви: относно обществените поръчки и относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги.

4.2   Реформата, предлагана от Европейската комисия, има две взаимодопълващи се цели:

да се повиши ефективността на публичните разходи така, че процедурите за възлагане на обществени поръчки да осигуряват възможно най-добър резултат от гледна точка на съотношението между цената и качеството. По-конкретно, това предвижда опростяване на съществуващите правила за обществените поръчки. Рационализираните и по-ефикасните процедури ще са от полза за всички икономически оператори и ще улеснят участието както на МСП, така и на трансграничните оференти;

да се даде възможност на възложителите да използват по по-добър начин обществените поръчки в подкрепа на общи социални цели като опазване на околната среда, по-голяма енергийна ефективност и по-ефективно използване на ресурсите, борба с изменението на климата, насърчаване на иновациите, заетостта и социалното приобщаване и осигуряване на висококачествени социални услуги при най-добрите възможни условия.

4.3   ЕИСК счита, че наличието на общи процедури за възлагане на поръчки на европейско равнище гарантира по-голяма прозрачност и обективност, като същевременно прави по-трудно облагодетелстването при възложените поръчки. Във всеки случай предложен