ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2012.143.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 143

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 55
22 май 2012 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Европейски икономически и социален комитет

 

478-а пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г.

2012/C 143/01

Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно икономическото и социалното положение в Европейския съюз, приета на 478-ата му пленарна сесия

1

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

478-а пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г.

2012/C 143/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Начини за включване на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари (становище по собствена инициатива)

3

2012/C 143/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Растеж и държавен дълг в ЕС — две новаторски предложения

10

2012/C 143/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Към гражданска и хуманистична перспектива на политиката за вътрешния пазар (становище по собствена инициатива)

17

2012/C 143/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Социални последици от новото законодателство за икономическо управление (становище по собствена инициатива)

23

2012/C 143/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Социалната икономика в Латинска Америка

29

2012/C 143/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Селско стопанство и занаятчийство — печеливша комбинация за селските райони (становище по собствена инициатива)

35

2012/C 143/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Позиция на ЕИСК във връзка с подготовката на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20) (допълнение към становище)

39

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

478-а пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г.

2012/C 143/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.)COM(2011) 608 final — 2011/269 (COD)

42

2012/C 143/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани дружества от различни държави членки (преработен текст) COM(2011) 714 final — 2011/0314 (CNS)

46

2012/C 143/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за действие за митниците и данъчното облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. (FISCUS) и за отмяна на решения № 1482/2007/ЕО и № 624/2007/ЕОCOM(2011) 706 final — 2011/0341 (COD)

48

2012/C 143/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Годишен обзор на растежа за 2012 г.COM (2011) 815 final

51

2012/C 143/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга относно онлайн разпространението на аудио-визуални произведения в Европейския съюз: възможности и предизвикателства по пътя към единен цифров пазарCOM(2011) 427 final

69

2012/C 143/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на регламента (EMIR) за извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакцииCOM(2011) 652 final — 2011/0296 (COD)

74

2012/C 143/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране на изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и Директива 2007/14/ЕО на КомисиятаCOM(2011) 683 final — 2011/0307 (COD)

78

2012/C 143/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006COM(2011) 607 final — 2011/0268 (COD)

82

2012/C 143/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновацииCOM(2011) 609 final — 2011/0270 (COD)

88

2012/C 143/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членкиCOM(2011) 813 final — 2011/0390 (CNS)

94

2012/C 143/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма Здраве за растеж — трета многогодишна програма за действие на ЕС в областта на здравето за периода 2014—2020 г.COM(2011) 709 final — 2011/0339 (COD)

102

2012/C 143/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на дейностите по търсене, проучване и добив на нефт и газ в морски райониCOM(2011) 688 final — 2011/0309 (COD)

107

2012/C 143/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Съвета за установяване на система на Общността за регистрация на превозвачи на радиоактивни материалиCOM(2011) 518 final

110

2012/C 143/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчениеCOM(2011) 593 final — 2011/0254 (NLE)

113

2012/C 143/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на ЕвропаCOM(2011) 665 final — 2011/0302 (COD)

116

2012/C 143/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоки за трансевропейските телекомуникационни мрежи и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕОCOM(2011) 657 final — 2011/0299 (COD)

120

2012/C 143/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕОCOM(2011) 658 final — 2011/0300 (COD)

125

2012/C 143/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежаCOM(2011) 650 final — 2011/0294 (COD)

130

2012/C 143/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1639/2006/ЕО за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) и на Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежиCOM(2011) 659 final — 2011/0301 (COD)

134

2012/C 143/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства, които включват функционалните възможности на карта на водачCOM(2011) 710 final — 2011/0327(COD)

139

2012/C 143/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на гражданското общество в отношенията между Европейския съюз и Чили

141

2012/C 143/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на информацията за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, и по отношение на фармакологичната бдителностCOM(2011) 632 final — 2008/0255 (COD)

146

2012/C 143/31

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изменено предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/83/ЕО по отношение на информацията за широката общественост относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, и по отношение на фармакологичната бдителностCOM(2011) 633 final — 2008/0256 (COD)

147

2012/C 143/32

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2004/40/ЕО относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (осемнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)COM(2012) 15 final — 2012/0230 (COD)

148

2012/C 143/33

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета относно създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейската общностCOM(2011) 855 final — 2011/0416 COD

149

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Европейски икономически и социален комитет

478-а пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г.

22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/1


Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно икономическото и социалното положение в Европейския съюз, приета на 478-ата му пленарна сесия

2012/C 143/01

На пленарната си сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 22 февруари 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция със 157 гласа „за“, 30 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изрази голямото си безпокойство относно положението на Съюза и отправи решителен призив към европейските институции и правителствата на държавите членки да направят всичко, което е в правомощията им, за да потвърдят на практика абсолютната и незаменимата стойност на Европейския съюз и прие настоящата резолюция.

1.

ЕИСК:

изразява съжаление за забавянето и разногласията между държавите членки на Европейския съюз, особено в момент, когато Европа би трябвало да е решителна, единна и солидарна;

същевременно приветства споразумението, постигнато от Еврогрупата в понеделник, 20 февруари, относно втория план за подпомагане на Гърция, но изразява съжаление за това, че се бави намирането на окончателно решение;

все пак е обезпокоен от социалните и икономическите последици и отправя искане към Европейския съвет да подкрепи мерки за подпомагане на икономическото възстановяване, особено за най-засегнатите от кризата страни;

припомня необходимостта от инвестиции в реалната икономика, по-специално посредством истинска индустриална политика, за да се сложи край на спиралата на настоящата рецесия;

приветства инициативата на дванадесетте правителства, адресирана до Съвета и Комисията.

2.

ЕИСК отбелязва, че гражданите все по-често са склонни да поставят под съмнение институциите на Съюза, т.е. самия Съюз, като същевременно това ги кара да приписват на същия този Съюз страданията, които той преживява.

3.

ЕИСК не може да подкрепи разпоредби, които се ограничават само до бюджетната и фискалната дисциплина, и счита, че управлението на икономическите политики в еврозоната и в ЕС трябва да бъде по-широкообхватно и по-амбициозно.

4.

ЕИСК подчертава централната роля, която Европейската комисия трябва да изпълнява в качеството си на изразител на общия европейски интерес, по-конкретно в прилагането на мерките на икономическата и паричната политика, включително предвидените в новия междуправителствен договор.

5.

Във връзка с това ЕИСК потвърждава необходимостта да се даде нов тласък на стратегията „Европа 2020“ и по-конкретно на мерките в подкрепа на младежта, научните изследвания и иновациите, и „зелената“ икономика. ЕИСК поздравява председателя Barroso за новите мерки, които той обяви по време на Европейския съвет на 30 януари 2012 г., за улесняване на достъпа на младите хора до пазара на труда и отправя към него призив за незабавно изпълнение на конкретни инициативи в тази област. Освен това ЕИСК одобрява мерките в подкрепа на малките и средните предприятия в пълно съответствие с действащото общностно право.

6.

ЕИСК подчертава, че преговорите за бъдещите многогодишни финансови перспективи за периода 2014–2020 г. трябва да осигурят на ЕС последователен и по-голям бюджет. В този контекст ЕИСК подкрепя предложението на Европейската комисия да бъдат намерени нови собствени ресурси, с които да се финансира европейският бюджет, както и да се използват различни форми на публични и/или частни инвестиции. От своя страна ЕИСК ще изготви доклад за „цената на не-Европа“, в който ще хвърли светлина върху ползите от постигането на засилена европейска интеграция. ЕИСК настоява също така да не се допуска дискриминация спрямо страните, присъединили се към ЕС след 2004 г., по отношение на праговете и критериите за допустимост за финансиране от европейските фондове.

7.

ЕИСК е за засилена роля на Европейската централна банка в усилията за стабилизиране на ситуацията в еврозоната, както и за въвеждане на механизми за финансов инженеринг, използващи частни спестявания и възможностите на пазарите (еврооблигации) за финансиране на проекти, които откриват нови перспективи за бъдещето и за възстановяване на икономическата дейност.

8.

С оглед на това ЕИСК призовава европейските институции и националните власти:

да не допускат по никакъв начин отслабването на действащите договори и институциите, предвидени от тях;

да прилагат общностните мерки, които насърчават растежа и подкрепят развитието на инфраструктури и усилията на малките и средните предприятия, достъпа на младежите до пазара на труда, както и действия в посока на ефективна и екологична европейска енергийна политика;

да приемат амбициозен бюджет за прилагане на тези мерки и за укрепване на сближаването в Европа;

да говорят с един глас както с европейските граждани, така и с останалия свят;

да отправят позитивно послание към европейската младеж, за да представят Европейския съюз като решение на кризата и перспектива за тяхното бъдеще;

да основават решенията, взети на всяко равнище, на реално участие на гражданите чрез процедури, реално приобщаващи Европейския парламент и националните парламенти и включващи ефективни консултации с представителните организации на гражданското общество, оползотворявайки приноса на автономния социален диалог.

Брюксел, 22 февруари 2012 r.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

478-а пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г.

22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/3


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Начини за включване на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 143/02

Докладчик: г-н MORGAN

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от своя Правилник за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Начини за включване на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 февруари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 (заседание от 22 февруари 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 66 гласа „за“, 53 гласа „против“ и 41 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Сред причините за финансовата криза бяха недостатъчното и незадоволително регулиране и надзор на финансовите пазари. Една от трудностите при регулирането на финансовите пазари е да се осигури възможност за балансирано участие на различни и противоположни позиции. Спрямо легитимното представителство на интересите на финансовия сектор липсва съществен противовес под формата на участие на гражданското общество. Политическите спорове са преди всичко между законодателя, от една страна, и засегнатия финансов сектор, от друга.

1.2   Именно при регулирането на финансовите пазари Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е предопределен да компенсира недостатъчното участие на гражданското общество. Защото в ЕИСК са представени, от една страна, асоциации от финансовия сектор и организации за защита на потребителите и професионални съюзи, от друга. ЕИСК не може и не иска да замести непосредственото участие на сдруженията на гражданското общество. Гражданският диалог е демократичен и публичен процес на формиране на мнение, в който под ефективна форма би трябвало да се включат всички значими участници.

1.3   Във връзка с това за ЕИСК е извън съмнение, че участието на самия финансов сектор във формирането на мнение е легитимно. Финансовите институции са засегнати от регулирането, трябва да изпълняват изискванията и да прилагат предвидените от закона задължения. ЕИСК признава също така, че във финансовия сектор повечето браншове и дружества работят сериозно и почтено и на са били причина за финансовата криза.

1.4   С оглед на сложността на регулирането в детайли, от решаващо значение е сдруженията не само да посочват принципни цели и да настояват за по-строги като цяло мерки, но също така да представят компетентни и целенасочени предложения и аргументи. За да се постигне това, трябва да се приложат значителни усилия, така че сдруженията да могат да дискутират „на равна нога“ със законодателя и с други асоциации.

1.5   Европейската комисия, Европейският парламент, Съветът и държавите членки трябва сами да предприемат инициативи, за да включат по-широки кръгове от гражданското общество в регулирането на финансовите пазари.

1.6   Европейската централна банка, Европейският съвет за системен риск и новосъздадените европейски органи за финансов надзор би трябвало подобаващо да включат организациите на гражданското общество в своята работа. Функционирането на групите от заинтересовани страни, с които по закон се предвижда да се консултират органите за финансов надзор, би трябвало да се съобразява с особеностите на организациите на гражданското общество.

1.7   В определени случаи финансовото подпомагане на организации на гражданското общество със средства от ЕС може да бъде подходящо за уравновесяване на недостатъчното представителство на важни интереси. В такива случаи следва да се осигурят пълна прозрачност на финансовия принос, гаранции за независимостта на организациите и мерки срещу привилегировано третиране в отношенията с Комисията в сравнение с организации, които не получават подпомагане.

1.8   Освен организациите за защита на потребителите и синдикатите съществуват редица други групи, които могат да дадат съществен принос към дискусията за финансовите пазари – например благотворителни организации, малки и средни предприятия, организации на институционални инвеститори, индустриални предприятия и предприятия за услуги със значителен обем финансови операции и техните сдружения, финансови посредници и дори агенции за кредитен рейтинг. Поради положението с конкуренцията на пазарите, полезни предложения могат да направят и представители на други отрасли освен тези, които са пряко засегнати от регулирането.

1.9   Не всички теми са еднакво подходящи за предложения от страна на сдружения на гражданското общество. Докато въпроси на защитата на потребителите, използването на парите от данъци за спасяване на финансови институти или данъчното облагане на финансовия сектор са особено подходящи, то детайлни технически проблеми, като например изчисляването на платежоспособността или финансовата отчетност, не представляват такъв интерес.

1.10   Не е достатъчно да се отправят само общи и недиференцирани искания за по-строги правила. Това не помага на законодателя. Необходимо е не само да се правят възможно най-конкретни предложения, а би трябвало да се извършва и собствена преценка на предимствата и недостатъците на едни по-строги изисквания.

1.11   ЕИСК окуражава европейските и националните сдружения на гражданското общество да се занимаят по-интензивно, отколкото в миналото с регулирането на финансовите пазари. За редица такива сдружения би било подходящо да определят насърчаването на стабилността на финансовите пазари като своя отделна и евентуално нова цел и съответно да разширят сферата си на интереси и дейност.

1.12   По мнение на ЕИСК би било желателно сдруженията да използват своето участие в регулирането на финансовите пазари за широко и положително популяризиране на успешни дейности на ЕС в тази област след своите членове и сред широката общественост.

1.13   Въпреки отделни доказано погрешни действия европейската финансова индустрия също е сред засегнатите от кризата. Затова тя се приканва да даде своя принос за ефективно регулиране на финансовите пазари. Отделните подсектори не би трябвало да проявяват неуместна сдържаност, когато се коментира регулирането на други подсектори в интерес на стабилността на финансовите пазари.

1.14   Финансовата индустрия би трябвало сама да се отвори за диалог с организации на гражданското общество. Като се има предвид големият обществен интерес към финансовия сектор в контекста на финансовата криза, за дружествата в него би било благоприятно да водят диалог с гражданското общество, да обменят с него аргументи и да чуват неговите предложения.

1.15   В процеса на формиране на мнение в Европа съществена роля играят, естествено, медиите. И в тях също е желателно по-широко да се отрази позицията на организациите на гражданското общество.

1.16   ЕИСК ще продължи да се запознава задълбочено с предложенията за регулиране на финансовите пазари, широко да ги обсъжда и да изготвя становища по същество, като специално ще държи да се включва позицията на представителите на гражданското общество в Комитета. В хода на обсъжданията той ще включва сдруженията на гражданското общество по-активно и по-непосредствено в процеса на формиране на мнение чрез изслушвания в специализираните секции и проучвателните групи.

1.17   Комитетът ще направи така, че при планирането на работата си, по време на пленарните сесии, заседанията на специализираните секции и на проучвателната група, да се осигурява достатъчно място за задълбочен дебат за регулирането на финансовите пазари. При управлението на своите финансови и човешки ресурси той ще осигури квалифицирани специализирани консултации за членовете по въпроси на регулирането на финансовите пазари.

2.   Цел на становището и контекст

2.1   Кризата на финансовите пазари (1) от 2008 г. имаше тежки отрицателни последици за гражданите в целия свят и особено в Европейския съюз, които ЕИСК разгледа многократно и задълбочено. Сред причините за сриването на пазарите, за предхождащите го спекулации, както и за търговията с високорискови финансови продукти бяха недостатъчното и незадоволително регулиране и надзор на финансовите пазари.

2.2   Една от трудностите при въвеждането на правила в тази област и в миналото, и до днес се състои в това, да се даде възможност за балансирано участие на различни и противоположни позиции в плуралистичния и демократичен процес на формиране на мнение. Спрямо легитимното представителство на интересите на финансовия сектор днес липсва съществен противовес от страна на организациите на гражданското общество. В хода на новото регулиране на финансовите пазари тази асиметрия трябва да бъде премахната.

2.3   ЕИСК като европейска институция на гражданското общество смята, че наред с изготвянето на собствени становища негова задача е също и да насърчава широкото и цялостно включване на всички заинтересовани и засегнати страни в законодателния процес. Поради това Комитетът със загриженост констатира, че в отделни области на политиката редовно не се удава организирането на балансиран дебат.

2.4   Ето защо целта на настоящото становище по собствена инициатива е да се анализира участието на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари и да се дадат препоръки за по-доброто му включване в този процес.

3.   Недостатъци и пречки пред участието на гражданското общество

3.1   Досега регулирането на финансовите пазари се е наблюдавало преди всичко от засегнатите кръгове от финансовия сектор. Това впечатление убедително се потвърди по време на организираното от ЕИСК публично изслушване на 28 ноември 2011 г. Това не се дължи на недостатъчна откритост на институциите на ЕС. У организации, които не принадлежат към финансовия сектор, тази материя досега не предизвикваше особен интерес. Това е видно например от слабото участие в консултациите на Европейската комисия, в изслушванията на Европейския парламент или в публичното обсъждане.

3.2   И до днес политическите спорове за директивите или регламентите във финансовия сектор се водят преди всичко между законодателя, от една страна, и засегнатия финансов сектор, от друга. За разлика от това, в други тематични области политическият дебат, включително и именно между организации на гражданското общество в Брюксел, е част от сърцевината на плуралистичния дебат – например между работодатели и синдикати в социалната политика, между индустрията и екологичните сдружения в политиката по околната среда или между търговията и организациите на потребителите в политиката за защита на потребителите.

3.3   Според ЕИСК недостатъците в регулирането на финансовите пазари се дължат на редица причини.

3.3.1   Целта на регулирането на финансовите пазари е да се гарантира сигурността и стабилността на тези пазари и така да се съхрани едно не много конкретно и осезаемо обществено благо, за което освен това дълго време се смяташе, че въобще не е застрашено. Не беше лесно да се разпознаят съществени интереси на гражданите, които да трябва да бъдат защитавани. Така за кръгове извън финансовите пазари липсваха стимул, повод и мотивация да се занимават с тези въпроси.

3.3.2   Финансовите пазари са изключително сложни и неспециалистите трудно могат да разберат функционирането им. Различните участници, сложните продукти и многопластовите взаимодействия затрудняват организациите извън сектора да участват с необходимата компетентност в дебата.

3.3.3   Преките и преди всичко непреките последици от регулирането за интересите на дадена организация на гражданското общество често трудно се разпознават, особено когато не става дума за насоки и директиви, а за сложни правила за прилагане и за технически стандарти.

3.3.4   Процесът на регулиране в областта на финансовите пазари е относително труден за разбиране. Поради прилагания по-рано процес „Ламфалуси“ и сегашната система от делегирани правни актове, правни актове за прилагане и задължителни технически стандарти с многобройни процедурни стъпки и много, съответно различни участващи институции и органи на управление, често е трудно да се изготвят целенасочени становища в правилния момент. Освен това съдържанието на регулаторните разпоредби все по-често се диктува от глобални институции като Г20, Базелския комитет или Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС), чиято дейност не е особено прозрачна.

3.3.5   Предвид множеството регулаторни проекти, скоростта на законодателните процеси и големия брой на заинтересованите страни, капацитетът на вземащите решения в институциите да водят разговори, да проучват представените позиции или да участват в конференции е на изчерпване.

3.3.6   Силната световна интеграция на финансовите пазари, глобалната мобилност на капитала и изключителната чувствителност на търговския обмен винаги досега даваха трудно оборими аргументи срещу намеса във функционирането на пазарите в Европа. С оглед на конкуренцията за изплъзващия се капитал за инвестиции, стимулиращи растежа и за създаване на работни места, изглеждаше подходящо да се прилага стратегия на „light touch“ – регулиране, което дълго време сякаш беше достатъчно.

3.4   Тези трудности са причина също и за създаването на „Finance Watch“ – инициатива на депутати от Европейския парламент, към която се присъединиха различни европейски и национални сдружения с цел да наблюдават с критично око законодателството, отнасящо се за финансовия сектор.

3.5   В държавите членки изглежда също има подобни проблеми. Няма признаци силите на гражданското общество в тях да са добили значително влияние върху регулирането на финансовите пазари.

3.6   Отчитането на интересите на малките и средните предприятия от финансовия сектор явно се сблъсква с трудности, също както и участието на гражданското общество. Много финансови институции от по-малък мащаб се оплакват от голямото административно натоварване и от усложнеността на правилата, които те трудно могат да спазват.

4.   Принципни бележки

4.1   Демокрацията на участието е неотменен елемент на европейския обществен модел и на европейското управление. Представителната демокрация и демокрацията на участието са залегнали в Договора от Лисабон. Там обаче е записано само задължението „на гражданите и представителните организации“ да се предоставя „възможността да изразяват и обменят публично своите мнения“ (член 11 от ДЕС). Следователно зависи от самите европейски органи да поемат инициативата, когато техни проекти не намират отзвук в гражданското общество или предизвикват у него едностранчива реакция.

4.2   Във връзка с това от само себе си се разбира, че демократично легитимираните институции вземат решенията, а гражданският диалог има само подготвителен и спомагателен характер.

4.3   ЕИСК е първостепенният форум на представителство, обмен и изразяване на мнения на организираното гражданско общество и представлява абсолютно необходим мост между Европа и нейните граждани. ЕИСК изпълнява тази своя роля най-вече във връзка със законодателството.

4.4   Именно при регулирането на финансовите пазари ЕИСК е изключително подходящ да играе важна роля и да компенсира недостатъчното участие на гражданското общество. Защото в ЕИСК са представени, от една страна, асоциации от финансовия сектор и организации за защита на потребителите, и професионални съюзи, от друга. Поради ангажимента на ЕИСК да представя становища относно предложения на Комисията, членовете му системно проучват законодателните текстове и не се нуждаят от допълнително приканване или мотивация.

4.5   Така от началото на кризата досега ЕИСК многократно даде израз на мнението на организациите на гражданското общество и от средата на 2008 г. насам изготви близо 30 становища относно финансовата криза като цяло и относно законодателни инициативи в частност.

4.6   Имайки предвид недостатъчното участие на гражданското общество под друга форма, европейските институции се приканват още по-настойчиво да посветят внимание на становищата на ЕИСК в тази област.

4.7   ЕИСК не може и не иска да замести непосредственото участие на сдруженията от гражданското общество. Гражданският диалог е демократичен и публичен процес на формиране на мнение, в който под различни форми би трябвало да се включат възможно повече участници.

4.8   Във връзка с това за ЕИСК е безспорно, че участието на финансовия сектор във формирането на мнение е също така легитимно, както и това на други организации. Самите финансови институции са засегнати от регулирането, те трябва да изпълняват изискванията и да прилагат предвидените от закона задължения. Участието на асоциациите от финансовия сектор е необходимо и поради това, че, естествено, самият сектор има най-голям интерес от финансова стабилност. Нужен е също и експертният опит на финансовия отрасъл, за да се извършват надеждни оценки на въздействието.

4.9   ЕИСК признава също така, че във финансовия сектор повечето браншове и дружества работят сериозно и почтено и на са станали причина за финансовата криза. Според ЕИСК не е оправдано на финансовия сектор да се дава цялостно негативна оценка, каквато се чува понякога. В него преобладават дружества, които не са спечелили от ексцесите на финансовите пазари, а сами са засегнати от кризата и нейните последици. Броят на претърпелите загуби клиенти на финансовите институти остава ограничен, включително и поради държавното подпомагане.

4.10   Но все пак основните потърпевши от финансовата и икономическа криза са отделните граждани като данъкоплатци, работници и потребители. Затова те се приканват, в рамките на своите организации на гражданското общество, да се включат по-активно в изготвянето на нови правила за финансовия сектор, за да се гарантира, че криза с такива размери няма да се повтори.

4.11   С оглед на сложността на регулирането в подробности, от решаващо значение е асоциациите не само да посочват принципни цели и да настояват за като цяло по-строги мерки, но също така да представят компетентни и целенасочени предложения и аргументи. За да се постигне това, трябва да се приложат значителни усилия, така че сдруженията да могат да дискутират „на равна нога“ със законодателя и с други сдружения.

5.   Конкретни препоръки

5.1   Европейската комисия, Европейският парламент, Съветът и държавите членки трябва сами да предприемат инициативи, за да включат по-широки кръгове от гражданското общество в регулирането на финансовите пазари.

5.1.1   От решаващо значение е преките и непреките последици от регулирането за гражданското общество да бъдат излагани в предложенията просто, открито и точно, за да могат сдруженията по-добре да разберат безпокойствата на гражданите.

5.1.2   Ако се окаже, както често се случваше в миналото, че в консултациите по въпроси на финансовите пазари почти не са постъпили отговори от страна на гражданското общество, определени организации би трябвало да бъдат конкретно приканени към участие. При необходимост биха могли да се удължат сроковете за провеждане на консултациите, както вече се предвижда във връзка с инициативата на Комисията за „интелигентно регулиране“. В консултациите фокусът не трябва да бъде само върху технически аспекти, а следва целенасочено да се търсят оценките на гражданското общество. Трябва да се отчита специфичната гледна точка на организациите на гражданското общество.

5.1.3   В публични изслушвания на Европейската комисия или на Европейския парламент трябва предварително да бъдат включвани заинтересовани организации. Въпреки натоварените си графици институциите би трябвало да бъдат отворени за разговори с организациите на гражданското общество и да участват в неговите прояви.

5.1.4   Експертните групи в Европейската комисия и в Европейския парламент следва да се състоят не само от представители на финансовата индустрия, но да включват също и представители на други заинтересовани групи. При това трябва, разбира се, да се следи да бъдат номинирани лица, които притежават необходимите експертни знания във въпросните тематични области. Защото в крайна сметка няма никаква полза, ако се стигне до дисбаланс на специализираните познания.

5.1.5   В определени случаи финансовото подпомагане на организации на гражданското общество със средства от ЕС може да бъде подходящо за уравновесяване на недостатъчното представителство на важни интереси. То обаче противоречи на същността на самоорганизирането и собственото финансиране на гражданските интереси и може да накърни независимостта на организациите, както и да доведе до конфликти на лоялност от двете страни. Във всеки случай следва да се осигурят пълна прозрачност на финансовия принос, гаранции за независимостта на организациите и мерки срещу привилегировано третиране в отношенията с Комисията в сравнение с организации, които не получават подпомагане.

5.2   Другите институции на ЕС, ангажирани с регулиране на финансовите пазари, като Европейската централна банка, Европейският съвет за системен риск, както и трите европейски органа за финансов надзор на банките, ценните книжа и застрахователните дружества би трябвало да включат в своята работа позициите на организациите на гражданското общество.

5.3   Функционирането на групите от заинтересовани страни, с които по закон се предвижда да се консултират органите за финансов надзор, би трябвало да се съобразява с гледната точка на организациите на гражданското общество, да дава възможност за обратна връзка със съответните сдружения и по този начин да се изгради като още един канал за включване на гражданското общество. В момента това съвсем не е така, най-вече поради прекомерни от гледна точка на прозрачността изисквания за поверителност на документи и обсъждания.

5.4   По-широкото участие на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари не може да се постигне само с абстрактни политически искания. Нужно е да има конкретна концепция кой, кога и по кои въпроси на финансовите пазари трябва да вземе отношение.

5.4.1   Освен организациите за защита на потребителите и синдикатите съществуват редица други групи, които могат да дадат съществен принос към дискусията за финансовите пазари – например благотворителни организации, малки и средни предприятия, организации на институционални инвеститори, индустриални предприятия и предприятия за услуги със значителни финансови операции и техните сдружения, финансови посредници и дори агенции за кредитен рейтинг. Представители на други финансови сектори освен тези, които са пряко засегнати от регулирането, също могат да направят полезни предложения.

5.4.2   Не всички теми са еднакво подходящи за предложения от страна на сдружения на гражданското общество.

5.4.2.1

Докато въпроси като защитата на потребителите, използването на парите от данъци за спасяване на финансови институти или данъчното облагане на финансовия сектор са особено подходящи, детайлни технически проблеми, като например изчисляването на платежоспособността или финансовата отчетност, не представляват такъв интерес.

5.4.2.2

Организациите обаче би трябвало да разглеждат регулаторните разпоредби не само при приемането им, а също така да проучват целия спектър на регулирането, включително правилата за прилагане и техническите стандарти, дори и ако това изисква много усилия като цяло.

5.4.2.3

ЕИСК обаче не отрича, че дългосрочната стабилност и устойчивост на финансовите пазари е резултат от съчетанието на голям брой специфични единични разпоредби, които съответно се разглеждат поотделно в дискусията. Дори и сдруженията да не са в състояние да проучват всички представени документи, то гражданското общество трябва във всеки случай да разглежда темите, които са решаващи за успеха на регулирането като цяло. Това се отнася не само за законодателството, свързано с потребителите, а например и за регулаторния надзор, размера на собствения капитал или фирменото управление.

5.4.2.4

Щекотливостта се състои също и в това, че зад привидно чисто техническите проблеми често се крият във висока степен политически въпроси, които непосредствено засягат гражданите. Така например определянето на лихвите за изчисляване на резервите за частното пенсионно осигуряване има сериозно отражение върху възможността на застрахователните дружества да поемат дългосрочни ангажименти за размера на пенсиите.

5.4.2.5

Не е достатъчно да се отправят само общи и недиференцирани искания за по-строги правила. Това не помага на законодателя. Трябва не само да се правят конкретни предложения, а да се извършва и собствена преценка на предимствата и недостатъците на едни по-строги изисквания, като се вземат предвид аспекти като натоварването на дружествата – преди всичко на малките и средните финансови институти, достъпа до кредити за частни лица и предприятия и функционирането на пазарите.

5.4.3   Гражданското общество следва да изразява позиция на всички етапи от процеса на вземане на решения. Често основни решения се вземат още на ранен етап, например след първите консултации на Комисията или при изготвянето на проекти от органите за финансов надзор. Ето защо сдруженията на гражданското общество трябва да са запознати с посочените по-горе сложни и отклоняващи се от обичайната процедура процеси и да ги следят.

5.5   ЕИСК окуражава европейските и националните сдружения на гражданското общество да се занимаят по-интензивно, отколкото в миналото с регулирането на финансовите пазари.

5.5.1   Според ЕИСК за редица такива сдружения би било подходящо да определят насърчаването на стабилността на финансовите пазари като самостоятелна и евентуално нова цел на сдружението и съответно да разширят сферата си на интереси и дейност.

5.5.2   Предвид описаната сложна същност на финансовите пазари и на тяхното регулиране, в сдруженията трябва да се изградят и развиват нужните човешки ресурси с нужните специфични знания. В някои случаи е необходимо и създаването на нови органи, по-тясно сътрудничество с националните сдружения и привличане на външни експерти.

5.5.3   ЕИСК приветства във връзка с това създаването на Finance Watch – нова асоциация на европейско равнище, която си поставя за цел насърчаването на стабилността на финансовите пазари. Но само това не е достатъчно, за да се даде възможност за широко участие на гражданското общество.

5.5.4   Сдруженията трябва да се включват и в обществените дебати на европейско равнище и в държавите членки и по този начин да дават политически принос за регулирането на финансовите пазари.

5.5.5   По мнение на ЕИСК, би било желателно сдруженията да използват своето участие в регулирането на финансовите пазари за широко и положително популяризиране на успешни дейности на ЕС в тази област сред своите членове и сред широката общественост.

5.5.6   Особено значение в тази област има сътрудничеството между национални и европейски сдружения. От една страна, именно при регулирането на финансовите пазари европейското и националното равнище на регулиране се допълват взаимно. От друга страна, националните сдружения често имат повече ресурси, отколкото европейските наднационални организации – ресурси, които особено в тази област трябва да бъдат използвани за европейски действия.

5.5.7   Поради лесната мобилност на капитали в целия свят, глобалното регулиране на финансовите пазари следва да бъде приведено на сравнимо ниво. Принос в това отношение могат да дадат преди всичко сдруженията, чиято дейност е с международна насоченост или които имат международни връзки. Те могат да се застъпват на глобално равнище за ефективно регулиране на финансовите пазари на сравнимо високо ниво, за да се възпре световната конкуренция между бизнес средищата, основана на възможно най-ниски стандарти. Интересът от глобална стабилност на финансовите пазари трябва да бъде защитаван еднакво интензивно във всички финансови центрове по света.

5.6   Въпреки доказано погрешно поведение в отделни случаи, европейската финансова индустрия също е сред засегнатите от кризата. Затова тя се приканва да даде своя принос за ефективно регулиране на финансовите пазари.

5.6.1   Отделните подсектори не би трябвало да проявяват неуместна сдържаност, когато се коментира регулирането на други подсектори в интерес на стабилността на финансовите пазари.

5.6.2   Според ЕИСК се разбира от само себе си, че интересите на финансовия сектор трябва да се представляват прозрачно, почтено и с уважение към органа, вземащ решенията. Представителните индустриални асоциации редовно изпълняват тези очаквания. В отделни дейности на някои дружества и на техните търговски представители в миналото това не винаги беше така.

5.6.3   Финансовата индустрия се приканва да се отвори за диалог с организации на гражданското общество. Като се има предвид големият обществен интерес към финансовия сектор в контекста на финансовата криза, за дружествата в него би било благоприятно да водят диалог с гражданското общество, да обменят с него аргументи и да възприемат неговите предложения. Това би било важна крачка за отваряне към обществото като цяло. Ако финансовият сектор пожелае чрез саморегулиране да се задължи да следва определено поведение, участието на гражданското общество би било подходящо и при подготовката на такива правила.

5.6.4   В интерес на честния и прозрачен граждански диалог ЕИСК приветства създаването на общ регистър на лобистите на Европейския парламент и Европейската комисия и оценява високо резултатите от дейността на работната група, председателствана от г-н Buzek в Европейския парламент. Същевременно ЕИСК предупреждава, че въвеждането на по-строги правила не бива да води до ограничаване и възпрепятстване на участието на сдруженията. Това се отнася по-специално за практически въпроси като лесния достъп до европейските служби и участието в публични заседания.

5.7   Науката, обществени фондации и мозъчни тръстове са призовани със своя капацитет за преценка, със специфичните си знания и опит да дадат принос към дебатите за финансовите пазари. Въпреки че такива организации често не са ориентирани към участие в конкретна законодателна работа, те трябва да се възползват от възможността да поставят своя капацитет в служба на целта за предотвратяване на бъдещи кризи.

5.8   В процеса на формиране на мнение в Европа съществена роля играят, естествено, медиите. И в тях също е желателно по-широко да се отрази позицията на организациите на гражданското общество. За тази цел евентуално е необходимо съответните организации да бъдат приканени да изразят мнението си по определени въпроси, тъй като засега съвсем малко техни представители се включват в дебата по собствена инициатива.

5.9   Самият Европейски икономически и социален комитет възнамерява да се включи по-активно в обсъждането на проекти за регулиране на финансовите пазари.

5.9.1   ЕИСК ще продължи да следи отблизо предложенията за регулиране на финансовите пазари, широко да ги обсъжда и да изготвя становища по същество, като специално ще държи да се включва позицията на представителите на гражданското общество в Комитета.

5.9.2   Комитетът ще направи така, че представителите и на трите групи да се включат в еднаква степен в дебатите и да участват във всички фази на процеса.

5.9.3   В хода на обсъжданията той по-активно и по-непосредствено ще включва сдруженията на гражданското общество в процеса на формиране на мнение чрез изслушвания в специализираните секции и проучвателните групи.

5.9.4   Комитетът ще направи така, че при планирането на работата си, по време на пленарните сесии, заседанията на специализираните секции и на проучвателната група, да се осигурява достатъчно място за задълбочен дебат за регулирането на финансовите пазари.

5.9.5   ЕИСК ще даде своя принос и за това, неговите членове от заинтересовани организации на гражданското общество интензивно да се занимаят с въпроси на регулирането на финансовите пазари и съответно да въздействат в своите организации.

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Предизвиканата от твърде високи дефицити в държавните бюджети криза не се разглежда в настоящото становище, въпреки че и тук би могъл да се зададе въпросът, защо гражданското общество не настоя по-рано и по-енергично за намаляване на дълга.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/10


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Растеж и държавен дълг в ЕС — две новаторски предложения“

2012/C 143/03

Докладчик: г-н CEDRONE

На 14 юли 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Растеж и държавен дълг в ЕС – две новаторски предложения“ (становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 февруари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 23 февруари 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 121 гласа „за“, 46 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1.   Основни препоръки

J. Monnet: „Европа може да прогресира и да се обедини единствено благодарение на стимула на кризите.“

1.1   Европейският икономически и социален комите (ЕИСК) смята, че главният проблем на еврото е първо от политическо естество, а след това от икономическо. Доверието в него е отслабено, тъй като рейтинговите агенции загубиха доверие, че правителствата ще предприемат решаващи действия за предотвратяване на фалит на силно задлъжнелите държави членки. В дадените наскоро отговори като предложението на Комисията за стабилизационни облигации се разглежда единствено въпросът за стабилността, а не този за растежа (1), а проектът за договор на Съвета за координация и управление (2) страда от дълбок „демократичен дефицит“, тъй като „заобикаля“ Европейския парламент и други институции на Съюза.

1.2   Освен това ЕИСК смята, че пътят за изход от кризата на Еврозоната, която е криза на самата система, не минава през връщане към националния егоизъм или ограничаване на правата, а по-скоро през промяна на икономическите политики, възстановяване на конкурентоспособността, укрепване на справедливостта, солидарността и сближаването. Това би довело до възстановяване на доверието на обществеността в европейския проект и до действителната възможност за възстановяване на европейския социален модел; в противен случай за всички съществува риск от невъзможност за разрешаване на кризата, което потенциално би могло да доведе до срив и крах на самата идея за Европа.

1.3   ЕИСК смята, че институциите на ЕС трябва да отговарят не само на агенциите за кредитен рейтинг (което представлява един вид капан), макар че понякога те откриват слабостите на пазара. Институциите са длъжни да предложат на собствените си граждани начин за ефикасно излизане от кризата, който да съдържа и проект за бъдещето на ЕС, в състояние да подхрани доверието и оптимизма, да засили чувството за принадлежност и участие в осъществяването на един общ идеал на социален напредък и високо равнище на заетост. По-специално избирателите трябва да разберат, че стабилността е свързана с растеж, а не с само с бюджетни ограничения, а силният икономически растеж би могъл да възстанови доверието в еврозоната на финансовите пазари.

1.4   В тази перспектива ЕИСК дава положителна оценка на стъпките, предприети от европейските институции за обща бюджетна и фискална политика, въпреки че предприетите досега мерки са частични и ограничени. Смята обаче, без да се засяга незабавното активиране и използване на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), а след това и на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), че е необходимо спешно да се стигне до две конкретни предложения, които могат да разрешат въпроса за растежа (еврооблигации) и да стабилизират дълга (облигации на Съюза) (3). Тези предложения биха позволили някои държави и ЕС да не водят политика в защита на еврото единствено чрез бюджетни ограничения, което води до влошаване на социалните условия, задушава растежа и рискува да причини рецесия.

1.5   По-специално, за да се стимулира бързо растежът, е необходимо да се създаде план за икономическо, социално и културно възстановяване, един вид „нов Европейски пакт“, сравним с „Новия курс“ („New Deal“) в САЩ, който да позволи на държавите членки да се ползват от силно и устойчиво развитие, основаващо се на конкурентоспособност, производителност, заетост, благосъстояние, просперитет и най-вече демократичен консенсус. Това би създало условията за осъществяване на общото икономическо и фискално управление.

1.6   Като възможно решение на настоящата криза бяха предложени разнообразни видове облигации, които вървят ръка за ръка с необходимите структурни реформи (4), които държавите членки би трябвало да бъдат насърчавани и стимулирани да извършват. Въпреки това подобни облигации, включително посочените в Зелената книга на Комисията, страдат от една политическа слабост – че включват една или няколко гаранции от страна на държавите членки, което ги прави неприемливи за основните правителства, не на последно място за германското правителство.

1.7   Напротив, ЕИСК счита, че такива гаранции и трансфери не са необходими нито за превръщането на част от националните държавни облигации в облигации на ЕС, нито за нетно емитиране на еврооблигации. ЕИСК счита също, че финансирането чрез облигации не би насърчило прекалената свобода в управлението на публичните финанси, ако преобразуването на националния дълг в дълг на ЕС се извършва в рамките на дебитна, а не на кредитна сметка. Нетното емитиране на облигации не би представлявало финансиране на дефицита, а по-скоро превръщане на спестявания, включително и излишъци от ликвидност, в инвестиции, което може да засили сближаването и да укрепи конкурентоспособността.

1.8   Ето защо ЕИСК предлага въвеждането на две взаимно допълващи се, но различни облигации на Европейския съюз: облигации на Съюза (Union Bonds), предназначени за стабилизиране на дълга, и еврооблигации, които следва да се използват за възстановяване и растеж. ЕИСК препоръчва също използването на дял от нетните приходи (положителното салдо) по еврооблигациите за финансиране на Европейски фонд за рисков капитал, което беше една от първоначалните цели на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) (5).

1.9   Облигации на Съюза – държавният дълг, преобразуван постепенно до сума, равняваща се на 60% от БВП, в облигации на Съюза, би могъл да се държи в консолидирана дебитна сметка, но без да се търгува (6). Тъй като тези облигации няма да се търгуват, те ще бъдат защитени от спекулации, свързани с оценките на агенциите за кредитен рейтинг. При това за тяхното въвеждане няма да е необходим фискален трансфер. Държавите членки, чийто дълг се държи в облигации на Съюза, биха поели обслужването на своя дял от дълга, преобразуван в облигации на Съюза. Като последица от това преобразуване националният дълг на по-голямата част от тези държави би намалял до такава степен, че те да отговарят на критериите от Маастрихт. Финансовото положение на Гърция ще продължи, разбира се, да представлява специфичен проблем, но той ще е ограничен и следователно управляем.

1.10   За да се постигне тази цел, Пактът за стабилност и растеж не трябва да се преразглежда, а доверието на пазарите и избирателите в него, което сега е много оскъдно, би се увеличило, тъй като би била постигната целта за стабилност, без да се използват ограничителни мерки. Освен това преобразуването на значителна част (до 60%) от дълга на държавите в дълг на Съюза би могло да се осъществи чрез процедура на „засилено сътрудничество“. Държавите членки, които предпочетат това, биха могли да запазят собствените си облигации (7).

1.11   За разлика от облигациите на Съюза, еврооблигациите, емитирани за финансиране на възстановяването и растежа, биха могли да се търгуват и по този начин биха могли да привлекат средства към Европейския съюз. През септември 2011 г. страните от групата БРИКЮ (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) потвърдиха интереса си да държат резерв в евро, с цел да допринесат за стабилизирането на еврозоната. Поддържането на такъв резерв под формата на еврооблигации, вместо на държавни облигации, би могло да засили еврото като световна резервна валута и да спомогне за това нововъзникващите икономики да осъществят амбицията си за създаване на глобална система от валутни резерви с по-разнообразен характер.

1.12   Еврооблигациите не трябва да зависят от националния дълг на Германия или на друга държава членка, нито се нуждаят от съвместни или от няколко държавни гаранции. Повече от 50 години Европейската инвестиционна банка емитира с успех държавни облигации без да има нужда да прибягва до национални гаранции, като в резултат на това тя вече е два пъти по-голяма от Световната банка.

1.13   Притокът на излишъци от ликвидност на глобално равнище към еврооблигациите би възстановил растежа, което е най-ефикасният начин за намаляване на дълга и дефицита, както се вижда от втория мандат на администрацията на Клинтън, по време на който федералният бюджет отбелязваше излишък всяка година. Чрез еврооблигациите би могло да се продължи съфинансирането на инвестициите на ЕИБ, в рамките на която обслужването на дълга, отговарящ на тези инвестиции, се гарантира от приходите на държавите членки, възползващи се от тях, вместо от фискални трансфери между държави членки.

1.14   Растежът, финансиран с облигации и ръководен от инвестициите в рамките на мандата в областта на конвергенцията и сближаването, предоставен през 1997 г. на групата на ЕИБ от Специалната програма за действие от Амстердам, би могъл да достигне макроикономическото равнище на фискални трансфери.

1.15   Сближаването ще се увеличи – чрез еврооблигациите би могло да се съфинансират инвестиционните проекти на ЕИБ, за които тя вече получи мандат още през 1997 г., с цел насърчаване на сближаването и конвергенцията в следните сфери: здравеопазване, образование, обновяване на градската среда, околна среда, „зелени“ технологии и подкрепа за малките и средните предприятия и за новосъздадените предприятия в областта на новите технологии.

1.16   Конкурентоспособността ще се повиши, ако с част от потоците на капитали, набрани посредством издаване на еврооблигации, се финансирана фонд „рисков капитал“ за малките и средните предприятия. Това би позволило да се създаде европейска Mittelstandspolitik (политика за подкрепа на МСП), която беше една от целите на Европейския инвестиционен фонд, който понастоящем е включен в групата на ЕИБ.

1.17   Ако Европейската централна банка е пазител на стабилността, то групата на ЕИБ може да изпълнява задачата за запазване на растежа, при положение че инвестиционните ѝ проекти се съфинансират чрез еврооблигации. След финансовата криза от 2008 г. ЕИБ беше приканена да държи и да емитира облигации с цел стабилизиране на дълга. Тя обаче отхвърли тази идея, което е разбираемо за онова време. Но основната паралелна цел на Европейския инвестиционен фонд беше също така да издава облигации на Съюза, предложени от Делор в Зелената книга на Комисията от 1993 г. относно „Растеж, конкурентоспособност и заетост“. Като част от групата на ЕИБ и въз основа на опита на ЕИБ с успешното издаване на облигации, Европейският инвестиционен фонд би могъл да поеме нетното издаване на еврооблигации (вж. по-нататък параграфи 5.2 до 5.8 от настоящото становище).

1.18   По този начин еврооблигациите биха могли да съфинансират „европейски план за растеж“ и „европейски пакт за растеж“, привличайки за участие всички свои най-динамични участници – предприятия, профсъюзи, сдружения – в пакт, който да действа като двигател, за да се дадат конкретни отговори на сегашната криза. Това би бил един европейски „Нов курс“, въз основа на американския прецедент, чрез който да може да се възстановят развитието и заетостта, да се намали дългът, да се възстановят доверието и надеждата в бъдещето на ЕС и най-вече да се намали безработицата сред младежите.

1.19   В същото време трябва да се постави началото на процес, чрез който, без отлагане, да се разгледат въпросите от основно значение за ЕС: фискалното и икономическото измерение (както това беше извършено на срещата на върха в Брюксел на 8 и 9 декември 2011 г.), което трябва да включва също укрепване на ЕЦБ като гарант за финансовата стабилност; социалното и политическото измерение с цел преодоляване на настоящия демократичен дефицит и ускоряване на процеса на вземане на решения. На практика това означава да се преодолеят всички ограничения (особено ограниченията, свързани с процеса на вземане на решения и със слабостите на политиката), които възпрепятстваха и продължават да възпрепятстват ЕС да действа бързо и ефективно, не само за да подкрепи еврото, но и за да не излага на риск самото си съществуване и основанията за това съществуване, ускорявайки своя упадък.

2.   Контекст

2.1   Ето защо основната цел на настоящото становище е програма за действия, която може да се приложи веднага, без да са необходими нови институции или преразглеждане на Договора и която може да положи основите за съвместно управление на дълга на еврозоната. Признавайки нуждата от намаляване на неприемливите равнища на националния дълг, настоящото становище допълва други, вече изготвени или в процес на изготвяне от Комитета становища по въпросите на растежа, индустриалната и финансовата политика, производителността и конкурентоспособността.

2.2   След финансовата криза от 2007-2008 г. се надявахме, че най-лошото е минало. Мерките, взети за справяне с тази криза, имаха висока цена за европейските граждани и доведоха до увеличаване на държавния дълг. Но две години по-късно, въпреки че краткосрочното нарастване на държавния дълг се дължеше на разходите за спасяване на банките, приписваната отговорност за ситуацията се измести от частния върху публичния дълг.

2.3   Атаката срещу страните, смятани за най-уязвими, показа цялата уязвимост на еврозоната, чийто общ държавен дълг, който при всяко положение следва да бъде намален и поставен под контрол, е все пак по-малък от американския. Въведените мерки, дори и със закъснение, представляват голяма крачка напред, но тя е недостатъчна, защото става въпрос за системна криза, която не зависи от дълга на тази или онази страна.

2.4   Това показа ясно един проблем от решаващо значение както за оцеляването на еврозоната, така и за общия европейски проект, а именно: „Кой диктува законите и кой има последната дума?“. Европейското гражданско общество вече ясно разбра, че вече не избраните правителства са тези, които контролират ситуацията, а това правят единици, които не са избрани, а заместват правителствата. Рискът не е свързан само с легитимността на отделните правителства, но и с оцеляването на демократичния процес на европейско равнище.

2.5   До 2008 г. еврото не беше засегнато от валутните сътресения и повиши стойността си спрямо долара, превръщайки се във втората световна резервна валута. Една от причините защо това се промени и еврото стана предмет на атаки е, че преди кризата с Гърция рейтинговите агенции предполагаха, че Съюзът не би позволил една държава от еврозоната да изпадне в несъстоятелност. Тъй като не беше налице бързо решение на кризата с Гърция, спредовете по новоемитираните облигации се увеличиха. Това, което насърчи рейтинговите агенции да намалят рейтинга на редица държави – членки от еврозоната, което понастоящем засяга вече и центъра, а не само периферията, беше липсата на политическа воля за постигането на споразумение за кризата с държавния дълг в Европа в продължение на две години.

2.6   Без да се отрича необходимостта от консолидиране на дълга (постепенно, за да не се убие „виновният“ пациент, вместо да се излекува), ЕС трябва да действа с по-голяма решителност. Всъщност държавите и то не само най-задлъжнелите, блокирани от необходимостта да не утежняват публичните си разходи и изтощени от бавен растеж, са инертни, както и ЕС, или поне са по-бавни във вземането на решения. Нито пък пазарите на облигации са успокоени от отговора на политиката под формата на икономии, бюджетни ограничения и съкращения, тъй като съществува риск това да доведе до нисък или негативен растеж.

2.7   Едно измерение на този аспект е, че се пренебрегва фактът, че излишъците на една страна представляват дефицит за други. Друго измерение включва погрешното схващане за „хипотезата за изместването“ (crowding out) и паралелното погрешно схващане, че съкращаването на публичните инвестиции и разходи непременно ще създаде възможности (crowd in) за частните инвестиции и финансиране. Пренебрегва се също така обстоятелството, че в някои случаи в ЕС, при които предишни програми за бюджетни ограничения в по-малки държави членки бяха последвани от икономическо възстановяване, това се случваше, при условие че в ЕС като цяло се увеличи свързаното с износа търсене, и в няколко случая се придружаваше от девалвация на валутите, което не е опция за държавите – членки на еврозоната.

2.8   ЕС трябва да спечели отново доверието на гражданите на ЕС с убеждението, че общата валута е от взаимна полза. Това означава създаването на икономическа, социална и културна програма за действие и „нов европейски пакт“, подобен на „Новия курс“ в САЩ, чийто успех насърчи президента Труман да подкрепи плана „Маршал“, който освен че спомогна за възстановяването в следвоенния период, позволи на всички европейски страни да постигнат устойчиво развитие, основано на конкурентоспособност, производителност, заетост, социално благоденствие, просперитет и, преди всичко, на консенсус (участие и социално партньорство).

2.9   Подобна перспектива, включваща стабилност и растеж, би довела до политически консенсус за създаване на допълнителни инструменти за общо икономическо и фискално управление. Няма смисъл да съществува обща валута и 17 различни национални политики по отношение на дълга. Въпреки това една бюджетна политика на ограничения не е достатъчна, за да се намери разрешение на този проблем. Нуждаем се от последователни стратегии за управление на дълга и общи финансови инструменти, които могат да финансират европейския растеж във време, когато се намалява прекалено високата задлъжнялост на национално равнище.

2.10   Отговорът на ЕС на кризата не може да се изразява само в думите „строгост, бюджетни ограничения, съкращения, жертви“, без да се отчитат последствията. Да не говорим за оценката и разделението на „дисциплинирани“и „недисциплинирани“ страни, което често не отговаря на истината и на действителните отговорности. Подобен подход създава недоволство, егоизъм, озлобление и огорчение, включително и в културен план, и води Европа по пътя на дребнавите съперничества и опасния популизъм. Предварително е налице погрешна диагноза, моралистично виждане за кризата, което пречи на т. нар. „дисциплинирани“ да помагат на другите.

2.11   Биномът „бюджетни ограничения–растеж“ представлява дилема, от която ЕС трябва да излезе, включително и със съгласието на своите граждани, като действа на две нива едновременно, както е показано в следните два параграфа.

2.12   От една страна е необходимо да се формулира ново по-напредничаво предложение относно държавния дълг, което да включва, въз основа на обща солидарност и на принципите на Договора, намаляване на равнището на задлъжнялост и запазването на отговорността на държавите членки, възпирайки спекулативните атаки. Защитата на еврото, което е преди всичко политически въпрос, би била от полза за всички страни, особено за по-богатите, и чрез нея би се избегнала парадоксалната ситуация, при която първоначалната мечта за единната валута се превръща в кошмар за гражданите на ЕС.

2.13   Второто предложение трябва да е насочено към пораждане на доверие у европейското население. Ето защо е необходимо да се прилага икономическа, социална и културна програма за действие за осъществяване на амбициите на Европейската програма за икономическо възстановяване до 2020 г., като се осигури необходимото финансиране. Освен това ЕС се нуждае от една голяма идея, един вид „Нов европейски пакт“, например по модела на американския „Нов курс“. Както е известно самият план „Маршал“, освен че спомогна за възстановяването в следвоенния период, позволи на всички европейски страни да постигнат устойчиво развитие, основано на конкурентоспособност, производителност, заетост, социално благоденствие, просперитет и, преди всичко, на консенсус (участие и социално партньорство).

2.14   Следователно ЕС трябва да положи всички усилия, за да отговори с един глас на въпросите на пазарите, които показаха своите ограничения, действайки без правила и без контрол. Това обаче не изисква единодушното одобрение на всички държави членки за нови финансови инструменти. В този случай може да се използва принципът на „засилено сътрудничество“. Вместо еврозоната да се сведе до „твърдо ядро“ от страни, които биха могли да пострадат от това, би трябвало да се позволи на страните, подложени на спекулативен натиск, да прехвърлят значителна част от своя дълг в европейска дебитна сметка, в полза на всички държави членки.

3.   Облигации на Съюза за стабилизиране на държавния дълг

3.1   В Европа държавният дълг вече не може да бъде определен като такъв. Ограниченията и грешките на държавите и ЕС, както и липсата на ефективна мрежа за наблюдение и надзор върху финансовите институции улесниха хищническо поведение по отношение на националните валути (8). Възползвайки се и от лошото управление на публичните финанси, това доведе до влошаване на състоянието на държавния дълг в някои държави членки.

3.2   ЕИСК счита, че е от съществено значение да се затвърди дисциплината в публичните финанси на някои страни, включително чрез справедливи и общо одобрени структурни реформи. В по-дългосрочен план би могло да се създаде фискален съюз с министър на икономиката и финансите на еврозоната. Няма смисъл да съществува единна парична (и бюджетна) политика и 17 различни политики по отношение на дълга. В момента обаче незабавно трябва да се предприемат бързи мерки за стабилизиране на националния дълг, наред със съвместното управление на бюджетите на държавите членки посредством контрол от страна на ЕС.

3.3   Би трябвало освен това да се отдава по-силно политическо значение на факта, че независимо че някои държави членки са сериозно задлъжнели, то самият Съюз все още има почти нулев дълг. Преди май 2010 г. и началото на изкупуване на дълга на някои държави членки, Европейският съюз изобщо нямаше дълг. Дори и след операции като тези за изкупуването на дълга и за спасяването на банките, дългът на ЕС възлиза на малко повече от 1% от БВП. Отношението дълг/БВП е по-малко от една десета от отношението през 30-ге години на 20-ти век в САЩ, когато администрацията на Рузвелт започна да конвертира своите спестявания в инвестиции чрез разширяване на емитирането на федерални съкровищни бонове (9). За разлика от САЩ, ЕС би имал предимството да се възползва от този предшестващ опит в сферата на облигациите.

3.4   Суверенитетът на държавите членки може да бъде възстановен от Европейския съюз, което би позволило на националните правителства отново да играят своята роля, понастоящем узурпирана от финансовите пазари. Това може да се извърши благодарение на засилването на надзора и повишаването на отговорността на субектите на финансовия пазар, включително агенциите за кредитен рейтинг. За тази цел не е необходимо изкупуване на дълга, съвместни държавни гаранции или фискални трансфери. Така например при финансирането на Новия курс администрацията на Рузвелт не пристъпи към изкупуване на държавния дълг на отделните щати на американския съюз, нито им наложи да гарантират облигациите, емитирани от Федералния резерв, или да извършат фискални трансфери. САЩ емитират съкровищни бонове, обслужването на които се финансира чрез федерални данъци, докато, за разлика от САЩ, Европейският съюз няма обща данъчна политика. Все пак държавите членки могат да финансират дела на своите национални облигации, конвертирани в облигации на Съюза, без да има нужда да извършват фискални трансфери помежду си.

3.5   С приемането на стратегия за бюджетни ограничения в отговор на финансовите пазари, Европейският план за икономическо възстановяване (European Economic Recovery Programme - EERP) беше оставен настрана. По-голямата част от избирателите дори не са наясно с ангажимента, поет от ЕС в тази насока, но добре осъзнават жертвите, които се искат от тях за спасяване на банките и хедж фондовете. Дори може да се каже, че широките обществени слоеве по принцип са съвсем слабо информирани за съществуването на такъв план.

3.6   Преобразуването на част от държавния дълг в дълг на ЕС би могло да се извърши чрез засилено сътрудничество с ключови държави членки като Германия, които биха продължили да поддържат националните си облигации. Съгласно Договора от Лисабон, засиленото сътрудничество се отнася до малка част от държавите членки, обаче, самото въвеждане на еврото на практика представляваше случай на засилено сътрудничество между мнозинството от страните от ЕС. Институтът Bruegel предложи създаването на нова институция, която да държи облигации, произлизащи от преобразуването на държавните дългове на държавите членки в дълг на Европейския съюз (10). Не е необходима обаче нова институция.

3.7   Преобразуваната в облигации на Съюза част от държавния дълг би могла да се държи от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и след това от бъдещия Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) в специална сметка за конвертиране, вместо да бъде търгувана (11). Това би защитило тези облигации от спекулации. Инвеститорите биха запазили своите активи до падежа на тези облигации при преобладаващия лихвен процент. По този начин би бил избегнат моралният риск, тъй като облигациите в дебитна сметка не могат да се използват за нетно създаване на кредит. Предимствата за правителствата и притежателите на облигации са, че по този начин рискът от фалит на някои държави членки ще бъде намален значително.

4.   Еврооблигации за възстановяване и устойчив растеж

4.1   Събитията напоследък подчертаха необходимостта Съюзът да има за цел постигането на общо социално и икономическо управление, в съответствие с единството, създадено чрез общата валута, за да отговори по-ефективно на нарастващите макроикономически дисбаланси. Досега обаче Комисията и Съветът се занимаваха само със въпроса за стабилността, като пренебрегваха необходимостта от даването на нов тласък на растежа.

4.2   По този начин се пренебрегва както социалното измерение, така и глобалните измерения на продължителните бюджетни ограничения въпреки значението на поддържаното европейско търсене за износа от страни с нововъзникващи икономики. Пренебрегва се и обстоятелството, че финансирането за възстановяването на растежа не трябва да става чрез фискални трансфери между държавите членки, а по-скоро чрез рециклиране на излишъците на страните с нововъзникващи икономики.

4.3   Например един от доводите, често изтъквани в редица появили се в пресата предложения, отразяващи предложението на института Bruegel и предходното предложение от 1993 г. на Делор в сферата на облигации на Съюза, е, че посредством нетни емисии на еврооблигации би могло да се привлекат излишъци от централните банки на страните с нововъзникващи икономики и държавните фондове, като по този начин се постигне мултиплициращ ефект.

4.4   Чрез тези финансови потоци към еврооблигациите ангажиментът, поет от държавите членки и Европейския парламент още през 2008 г. в полза на посочения Европейски план за икономическо възстановяване, би могъл да се превърне в реалност. Въпреки че първоначално емитирането на такива облигации би се извършило поетапно, кумулативният приток на част от излишъка на централните банки на нововъзникващите икономики и държавните фондове, възлизаща на около 3 000 милиарда американски долара, би бил значителен.

4.5   Размерът на тези потоци даже може да достигне или надвиши този на собствените ресурси на Комисията без да има нужда от извършването на онези фискални трансфери, на които Германия и други държави членки се противопоставят. Те биха могли също да съфинансират инвестиции на групата на ЕИБ в свързаните с политиката на сближаването области като здравеопазването, образованието, обновяването на градската среда и околната среда.

4.6   Специалната програма за действие от Амстердам („Amsterdam Special Action Program“ ) от 1997 г. възложи мандат на ЕИБ по отношение на целите на сближаване и конвергенция; оттогава насам ЕИБ успешно увеличи четири пъти обема на отпусканите от нея кредити за финансиране на инвестиции. Ако ЕИБ увеличи инвестициите си още четири пъти ще се постигне ефект, равен на този на следвоенния план „Маршал“ в САЩ (12). Въпреки това, за разлика от плана „Маршал“ или структурните фондове, финансирането не би се основавало на субсидии, а би преобразувало спестяванията в инвестиции. Посредством икономическите мултипликатори подобни инвестиции ще създадат постоянно търсене в частния сектор и растеж на заетостта. По този начин би било възстановено доверието както на пазарите, така и сред обществеността в това, че мерките за бюджетни ограничения могат да бъдат заменени от по-висок стандарт на живот и по-високо равнище на благосъстояние. Растежът и по-високите равнища на заетост биха довели също до преки и непреки фискални постъпления, които биха могли да подпомогнат намаляването на дълга и дефицита.

5.   Правен и институционален контекст на предложението

5.1   Облигациите на Съюза и Европейският инструмент за финансова стабилност

5.1.1

ЕИФС би могъл да държи частта от държавния дълг, превърната в облигации на Съюза, в специална сметка за конвертиране: това би било в съответствие със задачата му за стабилизиране. Това би могло да се извърши, независимо че през юли 2012 г. ЕИФС трябва да бъде заменен от Европейския механизъм за стабилност (European Stability Mechanism - ЕМС), който на този етап ще държи преобразувания дълг.

5.1.2

Принципът, че дългът, превърнат в облигации на Съюза, не трябва да се търгува, би защитил ЕИФС от понижаване на рейтинга от страна на агенциите за кредитен рейтинг и пазарите на облигации. Фактът, че облигациите ще бъдат държани в дебитна сметка би трябвало да създаде усещане за сигурност у Германия и други държави членки, че облигациите на държавите членки, преобразувани в облигации на Съюза не могат да се използват за създаването на кредит.

5.2   Задачите на ЕИФ и еврооблигациите

5.2.1

Не е необходимо ЕЦБ да участва в нетните емисии на облигации. В началото се предвиждаше емитирането на облигации на Европейския съюз да се извършва от ЕИФ, създаден през 1994 г. и включен в групата на ЕИБ през 2000 г. Задачата, възложена на ЕИФ, беше на първо място да направи така, че общата валута да е свързана с общи задължения, а финансовата подкрепа за малките и средни предприятия и новосъздадените предприятия в областта на високите технологии беше второстепенна задача. От 1994 г. до днес обаче, последната е единствената функция, поета от фонда (13).

5.2.2

В първоначалната концепция за ЕИФ се отчиташе фактът, че единната валута би лишила държавите членки от възможността да прибягват до девалвация, за да възстановяват платежния баланс, и че липсва политическа подкрепа за извършването на фискални трансфери в мащаба, препоръчан в доклада на MacDougal (14). Въпреки това, въз основа на прецедента „Нов курс“, също така се признаваше, че европейските облигации биха могли да финансират структурните, социалните и регионалните политики, както вече беше предложено през 1956 г. в доклада „Spaak“ за общия пазар (15). Още повече, това отговаряше на целите на доклада „MacDougall“, в който се призоваваше чрез „структурни и циклични“ политики за заетостта и регионални политики да се намалят различията между регионите в наличието на капитал и производителността.

5.3   Задачите на ЕИФ в областта на рисковите капитали

5.3.1

Препоръката от 1993 г. за подпомагане чрез ЕИФ на малките и средни предприятия не се отнасяше само за предоставянето на гаранции за техните капитали или заемите в тяхна полза, а и за създаването на Европейски фонд за рисков капитал с бюджетна дотация, достигаща 60 милиона екю, и специфични правомощия в сферата на финансирането на новосъздадени предприятия в областта на високите технологии.

5.3.2

Финансирани чрез облигации на Съюза, средствата на този фонд биха били инвестирани в продължение на няколко години, но биха имали макроикономически потенциал. Едно стабилно управление на фонда, в сътрудничество с националните кредитни агенции и агенциите за регионално развитие, познаващи положението на местните МСП, би трябвало да гарантира възможността за финансиране на облигациите посредством възвръщаемостта на собствения капитал на МСП, когато успехът на тези предприятия го позволява.

5.3.3

Целта беше да се компенсира относителната оскъдност на частен рисков капитал в Европа (в сравнение със САЩ), да се намали зависимостта на МСП от кредити с фиксиран лихвен процент, които поставяха в неизгодно положение новосъздадените предприятия, преди те могат да си създадат пазар, и по този начин да се укрепят иновациите и конкурентоспособността на микроикономическо ниво, водещи до положителни макроикономически и социални последици.

5.3.4

Още от създаването на ЕИФ (1994 г.), функцията му като гарант за рисков капитал, а не за заеми беше пренебрегната, в резултат на което, по времето на интегрирането му в групата на ЕИБ (2000 г.), фондът беше предоставил гаранции за МСП само в размер на 1 милиард екю. Първоначалната идея за ЕИФ (като микроикономически инструмент с макроикономически ефект) беше лансирана отново едва през септември 2008 г., когато Съветът ECOFIN в Ница публикува програма за подпомагане на МСП в размер на 30 млрд. евро, макар и единствено чрез заеми, вместо вливане на собствен капитал.

5.3.5

В настоящия момент би трябвало отново да се вземе под внимание възможността на ЕИФ да се предостави функция на фонд за рисков капитал, вместо единствено на фонд за заеми, в рамките на нетна емисия на еврооблигации, като допълнение към превръщането на част от дълга на държавите членки в дълг на Съюза.

5.4   ЕИБ

5.4.1

ЕИБ винаги е емитирала собствени облигации и е изразявала ясно предпочитание за запазване на тяхната идентичност като отделена от тази на еврооблигациите. Това е оправдано. Най-напред ЕИБ емитира собствени облигации предимно за финансиране на проекти и би сметнала за подходящо да запази тази специфична идентичност. На второ място, предполага се, че обслужването на дълга, свързан с емитирането на еврооблигации, би изисквало фискални трансфери, а обслужване на дълга на ЕИБ се извършва благодарение на приходите от финансираните от нея проекти. На трето място – фискалните трансфери биха изисквали увеличаване на собствените ресурси на Комисията, което изглежда малко вероятно. ЕИБ също е обезпокоена да не влоши собствения си кредитен рейтинг вследствие на участието си в стабилизацията на дълга.

5.5   Допълняемост на функциите на ЕИБ и ЕИФ

5.5.1

Тези резерви обаче не биха се отнасяли до нетните емисии на еврооблигации от Европейския инвестиционен фонд. Въпреки че са част от една и съща група ЕИБ и ЕИФ са различни институции. Поради това, еврооблигациите на ЕИФ ще се различават от облигациите на ЕИБ и облигациите на Съюза за стабилизиране на дълга, притежавани от ЕИФС.

5.5.2

Емисиите на еврооблигации от ЕИФ биха могли да допълват облигациите, емитирани от ЕИБ за съвместно финансиране на проекти. Изплащането на лихвите по тези облигации би могло да се извърши с постъпленията от инвестиционните проекти, вместо с фискални трансфери. ЕИБ би запазила контрола, като си запази правото да одобрява и управлява проектите, защитавайки по този начин своите прерогативи в областта на управление в тази сфера.

5.5.3

Където възникне необходимост от ангажираността на местните партньори, което само по себе си е важен аспект, ЕИБ би могла да я получи благодарение на сътрудничеството в управлението на проекти с национални кредитни институции като френските Caisse des Depôts, италианската Cassa Depositi и германската Kreditanstalt für Wiederaufbau.

5.6   ЕИФ и управлението на облигациите

5.6.1

За управлението на емитирането на облигации на свободния пазар, т.е. за да изпълнява основната функция, за която е бил създаден, ЕИФ ще има нужда от нов бизнес план. Това би изисквало екип, съставен от хора с високи професионални умения, но за това ЕИФ би могъл да се обърне към ЕИБ и да установи контакт с националните органи, натоварени с управлението на държавния дълг. Освен това тъй като издаването на еврооблигации би се извършило поетапно, ЕИФ би могъл да създаде новия екип постепенно с течение на времето.

5.6.2

Съветът Ecofin е ръководният орган на групата на ЕИБ. За решението за емитиране на еврооблигации от ЕИФ не би било необходимо никакво преразглеждане на договорите, точно както това не беше нужно за създаването на фонда през 1994 г.

5.7   За определяне на критериите за европейски план за икономическо възстановяване не е необходимо решение на Съвета Ecofin или предложение на Комисията. След Специалната програма за действие от Амстердам и Европейските съвети от Люксембург (1997 г.) и Лисабон (2000 г.), Съветът възложи на ЕИБ поредица мандати, по отношение както на сближаването, така и на конвергенцията, за инвестиране в здравеопазване, образование, обновяване на градската среда, градска среда, „зелени“ технологии и финансова подкрепа на МСП и новосъздадените предприятия в областта на високите технологии, както и в трансевропейските транспортни и комуникационни мрежи.

5.8   От 1997 г. до днес ЕИБ успя да учетвори годишния обем на финансирането за инвестиции до равнище, равняващо се на две трети от собствените ресурси на Комисията. Увеличаването на тези суми още четири пъти до 2020 г., включително благодарение на съфинансирането в резултат на инвестициите в еврооблигации от страна на централните банки и държавните фондове на страни с нововъзникващи икономики с излишък, би могло да превърне в реалност Европейския план за икономическо възстановяване. Това важи в особена степен предвид доказателството, че мултипликационният ефект от инвестициите е равен на три и следователно е двоен или троен в сравнение с този на фискалните мултипликатори (16).

Брюксел, 23 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Европейска комисия, Зелена книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации, СОМ (2011) 818 final, 23 ноември 2011 г.

(2)  Европейски съвет, Проект за договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, 10 януари 2012 г.

(3)  Следва да се отбележи, че определението „еврооблигации“ (Eurobonds), възприето в настоящото становище, не съответства напълно на това от други източници. В Зелената книга на Комисията се анализират условията за приложимост на „стабилизационни облигации“ (stability bonds) в контекст, подобен на „облигациите на Съюза“ (Union Bonds), предложени в настоящото становище, но с тази разлика, че подобни облигации ще се нуждаят от съвместни или от няколко вида гаранции. В други предложения, например тези на Lorenzo Bini Smaghi, в същия контекст на постигане на стабилност се използва терминът „еврооблигации“, докато в настоящото становище „еврооблигациите“ се разглеждат в смисъл на нетно емитиране на облигации с цел възобновяване и поддържане на икономическото възстановяване. Вж. също Von Weizäcker, J. и Delpla, J. (2010 г.). The Blue Bond Proposal. („Предложението за създаване на „сини“ облигации“). The Bruegel Institute. Policy Brief 2010:3. Schmidt, C. M и др., (2011 г.). Proposal for a European Redemption Pact, November 9th. Sachverständigenrat zu Begutachtung der gesamtwirtshaftlichen Entwicklung („Предложение за Пакт за спасяване на Европа“, 9 ноември, Експертен съвет за оценка на общото икономическо развитие).

(4)  Като се започне от завършването на единния пазар, както се предлага в доклада на Monti.

(5)  Holland, Stuart (1993 г.). The European Imperative: Economic and Social Cohesion in the 1990s. („Европейският императив: икономическото и социалното сближаване през 90-те години“) Предговор от Жак Делор. Nottingham: Spokesman Press.

(6)  По този начин частните лица, притежаващи облигации биха имали значителни предимства по отношение на риска от фалит, тъй като националните облигации ще бъдат конвертирани наравно с облигациите на Съюза по вече съществуващия лихвен процент.

(7)  Държавите членки, които желаят да установят „засилено сътрудничество“ помежду си в рамките на областите, които не са от изключителната компетентност на Съюза, могат да използват неговите институции и да упражняват тези компетенции, като прилагат съответните разпоредби на Договорите, при условие, че спазват ограниченията и в съответствие с подробните разпоредби, определени в член 20 от ДЕС и членове 326-334 от ДФЕС. Целта на засиленото сътрудничество следва да бъде да допринесе за постигане на целите на Съюза, да защити неговите интереси и да засили процеса на неговата интеграция. Това сътрудничество е на разположение във всеки един момент на всички държави членки. Решението за разрешаване на засилено сътрудничество следва да се приеме от Съвета като последна инстанция, когато бъде установено, че целите на подобно сътрудничество не могат да бъдат постигнати от Съюза като цяло в рамките на разумен период от време и при условие, че в него участват поне девет държави членки. Актовете, приети в рамките на засиленото сътрудничество са обвързващи само за участващите държави членки и не следва да се разглеждат като част от достиженията на правото на ЕС, които трябва да бъдат приети от страните кандидатки за присъединяване към Съюза (член 20 от ДЕС). Всички членове на Съвета могат да участват в разискванията, свързани с процедурата за засиленото сътрудничество, но само членовете на Съвета, представляващи държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество имат право на глас в гласуването (член 330 от ДФЕС).

(8)  Вж. становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг“ (ОВ С 54, 19.2.2011 г., стр.37).

(9)  САЩ избраха финансиране чрез дефицит едва през втория мандат на президента Рузвелт. Все пак, както през първия, така и през втория президентски мандат, главният двигател на възстановяването от Голямата депресия бяха социалните и екологичните инвестиции, финансирани с федерални бонове – пример, който в настоящия момент Европа би могла да последва, за да излезе от кризата.

(10)  Von Weizäcker, J. и Delpla, J., The Blue Bond Proposal, („Предложението за създаване на сини“ облигации), Bruegel Policy Brief, 2010 г., № 3.

(11)  При необходимост частните притежатели на нетъргуеми облигации биха могли да ги продадат на ЕМС по номинална стойност до достигане на фиксиран праг.

(12)  Проучване на общественото мнение, проведено в средата на 50-те години и обхващащо 2 000 души във Франция, Норвегия, Дания, Нидерландия, Австрия и Италия, показа, че 80% от анкетираните са познавали плана „Маршал“ и 25-40% са разбирали механизма му на действие.

(13)  Holland, Stuart (1993 г.). The European Imperative: Economic and Social Cohesion in the 1990s („Европейският императив: икономическо и социално сближаване през 90-те години“) (с предговор от Жак Делор).

(14)  От 5 до 7 % от БВП (Европейска комисия, Доклад на работната група относно ролята на публичните финанси в европейската интеграция, 1977 г.).

(15)  Междуправителствен комитет по въпросите на европейската интеграция, Report on the General Common Market (Доклад за общия пазар), 1956 г. (доклад „Spaak“).

(16)  Creel, J., Monperrus-Veroni, P., и Saraceno, F., Has the Golden Rule of public finance made a difference in the United Kingdom? („Златното правило на публичните финанси - доведе ли то до промени в Обединеното кралство?“), в работните документи на Observatoire Français des Conjonctures Économiques (Френска обсерватория на икономическата конюнктура), 2007 г., брой 13.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/17


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към гражданска и хуманистична перспектива на политиката за вътрешния пазар“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 143/04

Докладчик: г-н Jorge Pegado LIZ

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Към гражданска и хуманистична перспектива на политиката за вътрешния пазар“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 февруари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 22 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 118 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

„Аргументите в подкрепа на Европа се променят непрестанно. Европа е понятие, което трябва да се адаптира към променящите се политически и икономически обстоятелства.“

(José Manuel Durão Barroso, Expresso, 19.11.2011 г.)

1.   Въведение

1.1   Сега, близо 20 години от момента, в който, според Jacques Delors, големият европейски вътрешен пазар трябваше да бъде завършен и да функционира без каквито и да било бариери и пречки, е целесъобразно и уместно организираното гражданско общество, представяно от ЕИСК, да се запита докъде сме стигнали и накъде сме се запътили.

1.2   Обаче да се разсъждава днес за единния пазар означава да се преосмисли моделът на европейския проект като цяло. Имаме всички основания да се запитаме дали Европа такава, каквато някои от нас си я представяме и се опитваме да изградим със същото усърдие, с което други постепенно я рушаха през тези 60 години, през 2050 г. ще продължи да бъде модел на свободата, фар на културата, защитник на мира, апологет на братството на народите и равенството между хората в свят без дискриминация и бариери. Този въпрос постави и комисар Barnier в една добре структурирана реч, произнесена неотдавна в Хумболтовия университет.

1.3   Това важи с още по-голяма сила в днешното особено смутно време, когато Европа се бори с упорита криза от системен, а не чисто конюнктурен характер, която не е само икономическа и финансова, но и криза на социалните и културните ценности, и от която повечето заинтересовани страни, представени в ЕИСК, не виждат сигурен изход.

1.4   Изправени сме пред криза на работните места. Положението е такова, че Европа вече не може да гарантира работни места за своите граждани. Единственият начин да се излезе от това затруднение е като се създаде растеж, а основният инструмент за постигане на такъв растеж трябва да бъде пълното изграждане на вътрешния пазар.

1.5   Организираното гражданско общество с пълно основание си задава въпроса доколко настоящият институционален модел на ЕС, възникнал в резултат на Договора от Лисабон, има капацитета да се справи с кризата; съмнява се, че настоящият икономически и финансов модел е способен да се саморегулира по ефективен и подходящ начин, и наблюдава с голямо учудване липсата на последователни и ефективни регулаторни мерки и изобилието от изолирани и противоречиви решения, които се вземат от всички страни; задава си въпроса как може да се постигне по-ефективен и стриктен контрол върху финансовата система с оглед на последователните сътресения на борсите и съответните социални и икономически последици; опасява се, че на фона на неизбежната заплаха от световна рецесия дълбоките симптоми на кризата навеждат на мисълта за крах на европейския модел във вида, в който той съществува днес. Затова гражданското общество призовава своите настоящи лидери да демонстрират необходимата амбиция и далновидност да възродят успешно европейския икономически и социален модел, при който се зачитат залегналите в Договора ценности и принципи.

1.6   Поради това е много положителен фактът, че успоредно с изготвянето на настоящото становище Консултативният комитет на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) отчете необходимостта от изготвяне на становище на същата тема и имаше възможност да се съгласуват гледните точки на съвместно заседание в Осло (1).

2.   Вътрешният пазар: същност и цел

2.1   Идеята за „общ пазар“ се съдържа още в първия текст, където той се възприема като инструмент за хармоничното развитие на икономическите дейности, продължителна и балансирана икономическа експанзия, по-висока степен на стабилност, ускорено повишаване на жизненото равнище и по-тесни връзки между държавите (член 2). От самото си създаване вътрешният пазар не е замислен като изолирана политика или обикновена зона за свободна търговия като ЕАСТ, а като част от обща стратегия.

2.2   По такъв начин са определени контурите на развитието на това, което трябва да се превърне в политика за вътрешния пазар и което някои с право считат за „перла в короната“ на европейската политика. Предвиждаше се неговото „постепенно“ изграждане да се извърши в продължение на „дванадесетгодишен преходен период“ (член 8), който може да се удължи най-много до 15 години от влизането в сила на Договора.

2.3   Въпреки инструментите, предвидени за неговото осъществяване, политическата, социална и икономическа реалност получи превес над идеите от 1957 г. и се налага да се признае, че 15 години по-късно целите, които трябваше да доведат до действителното изграждане на „общ пазар“, изобщо не бяха изпълнени.

2.4   В Бялата книга за изграждането на вътрешния пазар от 1985 г. се посочват точни междинни цели с оглед на постигането на общата цел до 1992 г. Същевременно беше отчетена необходимостта да се направят някои промени в Римския договор, които да улеснят постигането на поставените в Бялата книга политически цели. Така беше създаден Единният европейски акт (2), който в частта си, отнасяща се до вътрешния пазар, въвежда някои важни промени, а именно:

а)

правилото за приемане на мерки за сближаване на законодателството с оглед на изграждането на единния пазар с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие (член 8A и член 100A);

б)

първото споменаване на високо ниво на защита по отношение на мерките, свързани със здравето, безопасността и защитата на потребителите (член 100A, параграф3);

в)

общото приемане на принципа на взаимното признаване, вдъхновен от известното дело „Cassis de Dijon“ на Съда (член 100 B);

г)

ясен призив към икономическото и социално сближаване като основна цел, която трябва да се има предвид при изграждането на вътрешния пазар (член 130A и B).

2.5   Новите разпоредби относно изграждането на вътрешния пазар обаче придобиха по-ясни очертания едва през 1992 г. с Договора от Маастрихт, с който беше създаден Европейският съюз (3). Това стана в момента, в който вече беше очевидно, че графикът за създаване на вътрешния пазар до 1992 г. няма да бъде спазен (4).

2.6   Точно обратното, беше забелязано, че в повечето държави членки се увеличават законодателните и незаконодателнте пречки, което, съчетано с либералната политика на Комисията, допринася за стагнация на процеса на изграждане на вътрешния пазар в някои особено важни области, по-специално тези, които имат отношение към услугите.

2.7   На практика много от инициативите, предприети в областта на изграждането на вътрешния пазар, доведоха само до натрупване на изолирани и слабо координирани мерки за законодателна хармонизация, откъснати от общата политика; държавите членки от своя страна често пъти противодействаха на тези мерки с национални политики, ограничаващи свободната конкуренция чрез предоставянето на незаконни държавни помощи и въвеждането на нови количествени ограничения или еквивалентни мерки, като по този начин се противопоставяха системно на напредъка в основни области като промишлената интеграция, данъчното облагане или икономическото управление.

2.8   Даже привидно успешни инициативи като приемането на Шенгенските правила, въвеждането на еврото и извършеното в по-близкото минало включване на пространството на правосъдие и свобода в общностния подход и на Хартата на основните права на ЕС в Договора от Лисабон – инициативи, които трябва да бъдат приветствани, се оказаха с ограничена ефективност поради неучастието или резервите на някои държави членки, както и с ограничен обхват и приложение, а в някои случаи бяха посрещнати дори с открито противопоставяне. Те не бяха придружени от други ключови допълнителни мерки като истинска европейска финансова политика. Резултат от всичко това е неспособността на Европа да се справи с настоящата криза, която я изправи „на ръба на пропастта“, както заяви Jacques Delors в своето интервю от 18 август 2011 г. пред вестниците „Le Soir“ и „Le Temps“.

2.9   ЕИСК отдавна обръща внимание на необходимостта от ясна промяна на парадигмата, която да поставя акцента върху качеството на изграждането на единния пазар, която да отделя централно място за конкретните интереси и основните права на гражданите като цяло и на потребителите и работниците в частност и в която социалните аспекти се отчитат наравно с икономическите в една хуманистична визия, в противовес на следвания досега чисто икономически подход, на който се дължат ограниченията, резервите, колебанията и липсата на доверие (5).

2.10   Когато в началото на втория си мандат настоящият председател на Комисията представи своята нова визия за вътрешния пазар през XXI век (6), която се основаваше на едно предходно съобщение относно „Програма на гражданите – резултати за Европа (7), това създаде впечатлението, че Комисията предлага основна промяна на политическата насока по отношение на вътрешния пазар, която в крайна сметка би била от полза на гражданите и потребителите. На практика тя вече не се разглеждаше като изолирана политика, а като част от обща стратегия, предвестник на последвалата стратегия „Европа 2020“, в която Комисията обявяваше за основни цели на вътрешния пазар повишаването на доверието на потребителите, насърчаването на икономическата интеграция и социалното сближаване и развитието на общество на знанието в една устойчива Европа в рамките на един глобализиран свят. Основен инструмент на този нов подход беше все по-доброто регулиране в рационализирана и опростена законодателна среда (8).

2.11   За да консолидира тази нова насока, Комисията възложи на бившия комисар Mario Monti да изготви важно проучване, което беше представено през май 2010 г. (9) По същото време и Съветът отправи искане към една „група за размисъл“, съставена от видни личности и оглавявана от бившия министър-председател на Испания Felipe Gonzalez, в която беше включен и Mario Monti, да представи доклад относно перспективите на Европа до 2030 г. (10) От своя страна, също през май 2010 г., ЕП представи доклада Grech, който беше в основата на резолюцията от 20 май 2010 г. относно „Единен пазар в служба на потребителите и гражданите (11).

2.12   По същество във всички тези важни документи се обръща внимание на необходимостта от фундаментална промяна на парадигмата за изготвяне и прилагане на политиката относно изграждането на вътрешния пазар, като настоящият модел се счита за изчерпан и се посочва, че въпреки съществения напредък в някои области постигнатите резултати като цяло са недобре популяризирани, недостатъчни и разочароващи от различни гледни точки във време, когато Европа е изправена пред неочаквани предизвикателства и мрачни перспективи.

2.13   Впрочем тези наблюдения и изводи са добре документирани в редовните и последователни „информационни табла“ за вътрешния пазар (12), в подробните периодични анализи на Евробарометър на мненията и опита на гражданите и предприятията във връзка с вътрешния пазар на държавите членки, в идентичните „информационни табла“, които се отнасят до потребителите на вътрешния пазар (13), както и в годишните доклади на Комисията относно прилагането на общностното право като цяло (14) и на достиженията на правото на Общността, които имат отношение към правата на потребителите в частност (15). Ако се тълкуват правилно, анализират се въз основата на критерии и се оценяват критически, те потвърждават напълно безпокойствата и съмненията, изразени в горепосочените документи.

2.14   Очакваше се Комисията да внесе истински промени в своята политическа насока по отношение на единния пазар, които да отразяват всички тези изводи и в контекста на настоящата финансова криза да подходят по съвсем друг начин към единния пазар през XXI век, като по този начин отговорят на очакванията, породени от цяла поредица декларации на политически представители на най-високо равнище. Поради това документът относно „Приоритетите за една високо конкурентна социална пазарна икономика“ беше посрещнат с известно разочарование – въпреки своите многобройни положителни страни, които му се признават, в него просто се изброяваха 50 изолирани мерки без обща стратегия (16), а неговите слабости и недостатъци бяха ясно посочени в Резолюцията на ЕП от 6 април 2011 г. (17)

2.15   Този пропуск не беше запълнен с последното съобщение на Комисията относно 12-те „лоста“, тъй като не се разбира коя е водещата нишка на поставения в основата политически подход за изграждане на вътрешния пазар, която би била в основата на тактическия избор именно на тези 12 „лоста“, а не на други възможни, например онези, които ЕИСК изброява в своето становище (18).

2.16   Въпреки това редица неотдавнашни публични изказвания, по-специално тези на председателя на Комисията и на комисар Barnier, както и представената междувременно програма на Комисията (19), изглежда потвърждават намерението за ефективна промяна на парадигмата за изграждането на вътрешния пазар в бъдеще. В тази смисъл са и Декларацията от Краков (20) и Декларацията на Европейския ръководен комитет на мозъчния тръст Notre Europe („Нашата Европа“).

3.   Нова парадигма за изграждането на вътрешния пазар

3.1   Важно е отново да се посочи, че с оглед на общностните политики и на основните принципи, залегнали днес в Договора от Лисабон, изграждането на вътрешния пазар не е самоцел, а средство, инструмент за постигане на цяла поредица от политически цели в различни области (21).

3.2   Важно е да се заяви също така, че тези цели трябва да се постигат едновременно, без значение дали са от икономически, социален или екологичен характер, и че крайната цел във всички случаи е благоденствието на народите и утвърждаването на такива ценности като човешкото достойнство, равенството, свободата, солидарността, демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека (член 2 и член 3 от ДЕС) (22).

3.3   Следователно именно в светлината на тези принципи, на тези ценности и тези цели трябва да се подхожда към мерките за изграждане на вътрешния пазар, чиито цели днес по закон са много по-широкообхватни отколкото през 1957 г.

3.4   Вътрешният пазар, който още от самото начало е замислен като икономически стълб на една федерална Европа, днес трябва да бъде преосмислен предвид развитията през последните 30 години и съвременната реалност. Сигурно е, че в променящия се съвременен контекст има тенденция вътрешният пазар да се възприема все повече като обикновена зона за свободна търговия, каквато беше неговият предшественик ЕФТА, и в бъдеще той да се явява вече не като естествено следствие на политически проект от наднационален характер, а като най-малък общ знаменател на националните интереси на европейските държави.

3.5   Поради това е необходимо отново да се наблегне на идеята, че вътрешният пазар трябва да изпълнява ролята на обединител на тези национални интереси в една напълно интегрирана институционална система за икономическо и финансово управление, чийто модел е важно да се преосмисли и осъществи в краткосрочен план.

3.6   Първата стъпка в тази насока е придобиването на реалистична представа за границите на самия вътрешен пазар вместо да се правят опити той да се превръща в нещо, в което не може и не бива да се превръща, посредством насилственото налагане на мерки, които често пъти се оказват излишни и неоправдани и само затрудняват работата на предприятията, по-специално на МСП (23), към които спадат и свободните професии. Понякога се предприемат и мерки за пълна хармонизация, без това да е оправдано, тъй като следва да се даде предимство на други ценности, като например осигуряване на качеството, какъвто е случаят в някои области на потребителското право и защитата на потребителите. Тук, наред с аспекта за хармонизирането, максимата и кредото „силни в многообразието“ би трябвало отново да играе централна роля в европейската политика за вътрешния пазар.

3.7   Ще бъде необходимо да се продължи по решителен и безкомпромисен начин програмата „По-добро законотворчество“, в която ЕИСК винаги е участвал активно (24) не само с оглед на изготвянето на технически издържани текстове и премахване на ненужните и вредни бюрократични ограничения, но най-вече с цел възприемане на проактивен подход към изготвянето на законодателни актове и към административната практика с активното участие на гражданското общество и на заинтересованите икономически среди на всички етапи от замислянето и определянето, по-специално като се обръща по-голямо внимание на предварителните оценки на въздействието, като по-систематично се използват регламенти вместо директиви в качеството им на инструменти за уеднаквяване на законодателството, когато това е препоръчително, и като се проявява смелост за експериментиране на нови и по-подходящи инструменти от настоящата сложна система, а именно възможността да се избират незадължителни режими винаги, когато това е надлежно оправдано (25). Същата смелост е необходима и за да можем да се откажем напълно от законодателните инициативи на ЕС в случаите, когато те не дават възможност за повишаване на ефективността и не носят други предимства.

3.8   Също така е важно да се преразгледат, опростят и кодифицират достиженията на правото на Общността и административните формалности  (26) и да се премахне с хирургическа точност всичко ненужно, контрапродуктивно и направо вредно (27). Това обаче трябва да се извърши с необходимото внимание, тъй като ако не е координирано, някои основни и необходими аспекти на регулирането във важни области могат да бъдат елиминирани.

3.9   Мотото трябва да бъде регулиране, но не и задушаване. Поради това от значение са не само новаторството и творчеството, а трябва също да се преразгледат предложенията, съдържащи се в първия доклад на групата на независимите експерти относно законодателното и административното опростяване, повечето от които не бяха възприети, но си остават актуални и трябва да бъдат приложени ефективно (28).

3.10   Съгласно модела на „новия подход“ важна роля има нормализацията или стандартизацията, която се прилага не само по отношение на стоките, но и на услугите (29). И в този случай обаче следва да се направи точен анализ на нуждите, ефективността и последиците от мерките, които трябва да бъдат предприети, така че определянето на стандартите за услугите да е придружено от целесъобразна диференциация между услугите за единния пазар.

3.11   Необходимо е също така да се даде нов тласък и по-голям обхват на информационната система на вътрешния пазар (IMI), като се разширява обхватът и се подобрява функционирането на административното сътрудничество в съответствие с предложенията и препоръките, изразени по различни поводи от ЕИСК (30), и по същия начин да се преосмисли мрежата SOLVIT, като ѝ се предоставят нова рамка и подходящи средства.

3.12   Важно е също така да се преосмислят основните принципи, насочващи изграждането на вътрешния пазар, а именно принципите на взаимно признаване (31), субсидиарност (32), пропорционалност (33) и предпазливост, който и до днес се прилага само в някои специфични области като безопасността на храните, но трябва да бъде обявен за общ принцип чрез определянето на нови рамки и нови форми на прилагане, по-близки до реалните интереси на гражданите.

3.13   Необходимо е да се установят приоритетите въз основа на критерии. При това не става въпрос за повече или по-малко произволен избор на емблематични мерки, а по-скоро за определяне на ясна политическа насока въз основа на добре определени критерии, каквато на Европа все още липсва и в която да бъде даден абсолютен приоритет на хората.

3.14   Сред тези приоритети трябва да се обърне особено внимание на сектора на услугите като цяло  (34) и на финансовите услуги в частност  (35), където най-остро се чувства нуждата от доизграждане на вътрешния пазар и където има най-голяма нужда от иновации по отношение не само на мерките, но и на инструментите. В частност ЕИСК призовава Европейската комисия да контролира и да докладва редовно и открито за прилагането на директивата за услугите, която засега е единственият законодателен акт, с който се открива възможност за трансграничната търговия с услуги.

3.15   Една област, която заслужава особено внимание, е практическото изграждане на вътрешния пазар за трансгранична електронна търговия поради социално-икономическите предимства за европейските потребители като цяло и в частност за жителите на по-трудно достъпните области или за онези, които страдат от някаква форма на увреждане, както и за предприятията на ЕС, по-специално за МСП, тъй като това ще разреши целия спектър от проблеми и въпроси, които вече са добре определени. Въпреки това инструментите и механизмите, които имат жизненоважно значение за спечелването на доверието, гарантирането на защитата на потребителите и създаването на благоприятна среда за предприятията и специалистите, и до днес не са разработени (36).

3.16   Това се отнася по-специално за въпроси като фрагментирането на пазара, несъответствията между приложимите разпоредби, несигурността, свързана с неприкосновеността на личния живот и поверителността на данните, сигурността на транзакциите, правната защита в случай на спор, съществуването на незаконни услуги онлайн, пиратство и киберпрестъпност, които изискват съвместен подход от страна на всички генерални дирекции на Комисията, който да доведе до определяне на последователна правна рамка за истински единен цифров пазар.

3.17   Ефективното прилагане на общностните закони е област, в която трябва да се положат допълнителни усилия и в която ЕС, за съжаление, не е постигнал убедителни резултати. Това е единственият начин да се гарантира спазването на закона и ефективността на регулирането (37) и той не се ограничава в тесните рамки на обикновеното „административно сътрудничество“ (38). В този смисъл утвърждаването на правото на колективни искове на европейско равнище без двусмислия и нови забавяния е от жизненоважно значение за европейските граждани, тъй като представлява начин да се гарантира, че в крайна сметка отговорността за нарушение на общностните закони ще бъде поета, и с това насърчава доброволното им спазване (39).

3.18   Най-важно обаче е да се определят параметрите на единен пазар, в който Човекът и Гражданинът ще заемат централно място. Тази задача не бива да се възлага на която и да било група повече или по-малко просветени личности, а трябва да се основава на прекия принос на гражданите и гражданското общество, като се обръща внимание на техните тревоги и искания, както и на техните фрустрации и разочарования.

3.19   Съществува спешна необходимост от действия, но същевременно е важно тези действия да не бъдат некоординирани или просто импулсивни. Поради това ЕИСК предлага с отбелязването на 20-ата годишнина след 1992 г. да започне период на размисъл. Като свой принос ЕИСК би желал да посочи някои параметри, които според него имат основно значение в подобна дискусия.

3.19.1

На първо място, това трябва да бъде размисъл за прозрачното управление на политиката за вътрешния пазар посредством основополагащите принципи и основните цели, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално тези в Дялове IV e V, като се обръща особено внимание на укрепването на социалното измерение и на правата на потребителите (40).

3.19.2

От друга страна, този размисъл трябва да бъде посветен и на това по какъв начин секторните политики да бъдат свързани в обща стратегическа цел, чрез която икономическите, индустриалните, търговските, транспортните, енергийните и екологичните политики, както и политиките по отношение на потребителите и конкуренцията да се включат в обща правна рамка, стимулираща интеграцията и укрепваща доверието на социалните и обществените партньори (потребители, домакинства, работници, предприятия, НПО и др.). Това предполага необходимостта да се направи преоценка и да се даде нов тласък на стратегията „Европа 2020“.

3.19.3

Също така трябва да се обмисли и начинът за укрепване и гарантиране на свободата на движение и мобилността на гражданите като цяло и в частност на работниците – както на наетите работници, така на представителите на свободните професии – на преподавателите и на студентите, чрез предоставяне на гаранции за спазването на техните социални права (социално осигуряване, правна защита, застраховки срещу злополука и здравни застраховки, пенсии и др.) при всички обстоятелства и без всякаква дискриминация и чрез преразглеждане на системата за признаване на професионални квалификации и дипломи. В това отношение критерий трябва да бъдат високите изисквания за качество във връзка с безопасността и здравето на потребителите в ЕС.

3.19.4

Този размисъл трябва да бъде насочен към насърчаване на социалното приобщаване и заетостта и трябва да бъде посветен на действителното отваряне на пазарите на труда за всички европейски граждани, като след внимателен анализ се премахнат неоправданите ограничения и дискриминации.

3.19.5

Особено внимание заслужава отдавна чаканото определяне на подходяща правна рамка за предприятията от социалната икономика като цяло и в частност за европейските фондации, взаимоспомагателни дружества и сдружения.

3.19.6

Също толкова спешна е и необходимостта от размисъл относно определянето на ясна правна рамка за услугите от общ интерес като цяло и за социалните услуги в частност, като бъдат определени критериите за качество на основните публични услуги и бъдат изяснени приложимите правила за обществените поръчки, конкуренцията и държавните помощи (41).

3.20   Накрая трябва да се отделят средства и да се положат усилия за ефективна комуникационна политика за единния пазар в по-широките рамки на последователната и интегрирана комуникационна политика за Европа с участието на гражданите, която да отчита по подобаващ начин европейското обществено мнение и социалните средства за комуникация, така че да предоставя на европейските граждани и по-специално на потребителите достоверна информация посредством новаторско използване на цифровите средства (42).

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Вж. Общите заключения на Консултативния комитет на ЕАСТ и ОЕП: http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.fr.smo-observatory-smo-spotlight&itemCode=21343.

(2)  ОВ L 169, 29.6.1987 г.

(3)  ОВ C 191, 29.7.1992 г., който би могъл да се разглежда като отглас на проекта Spinelli, опит да се постигне съгласие между федералистите и техните опоненти.

(4)  Съобщение на Комисията относно „Функционирането на вътрешния пазар на Общността след 1992 г. – Проследяване на доклада Sutherland“ (SEC (92) 2277, 2.12.1992 г.) и становище на ЕИСК ОВ C 201, 26.7.1993 г., стр.59, чиито заключения са актуални и днес и заслужават да бъдат разгледани внимателно.

(5)  Вж., наред с другите, следните по-важни становища на ЕИСК: ОВ C 39, 12.02.1996 г., стр. 70, ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 22, ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 1, ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 8, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 68 и информационен доклад относно „Въздействие на Договора от Лисабон върху функционирането на вътрешния пазар“.

(6)  Съобщение „Единен пазар за гражданите“ (COM(2007) 60 final от 21.2.2007 г.).

(7)  COM(2006) 211 final от 10 май 2006 г.

(8)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 15.

(9)  „Нова стратегия за единния пазар в служба на европейската икономика и европейското общество“.

(10)  „Проект за Европа до 2030 г. – предизвикателства и възможности“, също публикувано през май 2010 г.

(11)  Резолюция на ЕП A7-0132/2010.

(12)  SEC(2011) 372 final от 21.3.2011 г.

(13)  SEC(2011) 299 final от 4.3.2011 г., което впрочем беше потвърдено до голяма степен от доклада на Евробарометър относно „E-Communications Household Survey“ от юли 2011 г.

(14)  COM(2010) 538 final от 1.10.2010 г.

(15)  ОВ C 18, 19.1.11 г., стр. 100.

(16)  ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 47.

(17)  Документ A7-0072/2011, изготвен въз основа на доклада на комисия IMCO относно „Единен пазар за европейците“ (2010/2278 (INI). PE 456.691v02-00 от 24.3.2011 г.), докладчик: Correia de Campos.

(18)  ОВ C 24, 28.1.2012, стр. 99.

(19)  COM(2011) 777 final от 15.11.2011 г.

(20)  В резултат на приветстваното създаване на Форума на единния пазар на 3 и 4 октомври 2011 г.

(21)  ОВ C 93, 27.4.2007 г., стр. 25.

(22)  ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 1.

(23)  ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 51.

(24)  ОВ C 24, 31.1.2006 г., стр. 39, ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 21, ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 107.

(25)  ОВ C 24, 31.1.2006 г., стр. 52, ОВ C 175, 28.07.09, стр. 26, ОВ C 21, 21.01.11, стр. 26.

(26)  Връщане към подхода, който самата Комисия определя в своето съобщение „Осъвременяване и опростяване на достиженията на правото но Общноста“ (COM(2003) 71 final от 11.2.2003 г.), което получи категоричната подкрепа на ЕИСК (ОВ C 112, 30.4.2004 г., стр. 4) и което тя изглежда е забравила впоследствие.

(27)  Вж. становищата ОВ C 14, 16.1.2001 г., стр. 1, ОВ C 125, 27.5.2002 г., стр. 105, ОВ C 133, 6.6.2003 г., стр. 5, ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 18, ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 8.

(28)  COM(95) 288 final от 21.6.1995 г.

(29)  Вж. ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 1, ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 69 и ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 35.

(30)  Вж. ОВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 14, както и други предходни становища, цитирани в него.

(31)  Като се използват докладите на Комисията относно прилагането на принципа на взаимно признаване, чието изготвяне започна със съобщението на Комисията от 16.6.1999 г. (COM(99) 299 final), но впоследствие те бяха изоставени. Вж. становище ОВ C 116, 20.4.2001 г., стр. 14.

(32)  Като се използва предходния доклад Molitor, за да се избегне несправедливото обвинение, че се правят „една крачка напред и две назад“ (Вж. Alexis Feral, „Le principe de subsidiarité, progrés ou statu quo après le Traité d’Amsterdam?“ („Принципът на субсидиарност: напредък или запазване на статуквото след Договора от Амстердам?“), в „Revue du Marché Unique Européen“, I, 1998 г., стр. 95), поради неумелото му прилагане от Комисията, което го превръща в истинско „предизвикателство на промяната“, за което мечтаеше Jacques Delors.

(33)  В това начинание ще трябва да се отчитат различните предходни становища на ЕИСК относно последователните годишни доклади на Комисията, в съответствие с член 9 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

(34)  Вж. становища ОВ C 221, 8.9.2005 г., стр. 113, ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 14, ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 109.

(35)  Вж. становища ОВ C 56, 24.2.1997 г., стр. 76, ОВ C 95, 30.3.1998 г., стр. 72., ОВ C 209, 22.7.1999 г., стр. 35, ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 1, ОВ C 302, 7.12.2004 г., стр. 12, ОВ C 221, 8.9.2005 г., стр. 126, ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 113, ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 134, ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 26, ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 51, ОВ C 115, 16.5.2006 г., стр. 61, ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 84, ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 18, ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 22, ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 62, ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 66, ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 30, ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 133.

(36)  Въпреки съобщението на Комисията от 22.10.2009 г. относно „Трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС“ (COM(2009) 557 final).

(37)  Вж. становища ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр.67; ОВ C 18, 19.1.2011, стр. 95.

(38)  ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр.103.

(39)  ЕИСК с право се счита за водещ защитник на колективните искове, тъй като е посветил на този въпрос редица становища, сред които се открояват следните: ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр.1; ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр.1; ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр.1; ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр.40; ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр.97.

(40)  Във връзка с този въпрос трябва да се вземат предвид резултатите, представени в „Доклада на Комисията относно напредъка към ефективно гражданство на ЕС за периода 2007—2010 г.“ (COM(2010) 602 final от 27.10.2010 г.) и в публикувания по същото време доклад „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г. - Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (COM(2010) 603 final от 27.10.2010 г.), и да се направят изводи от тях.

(41)  Вж. становище на ЕИСК, ОВ C 161, 13.7.2007 г., стр. 80.

(42)  Вж. проучвателното становище на ЕИСК, ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр.152, и становището по собствена инициатива, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 62.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/23


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социални последици от новото законодателство за икономическо управление“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 143/05

Докладчик: г-жа Gabriele BISCHOFF

На 14 юли 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Социални последици от новото законодателство за икономическо управление“ (становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 25 януари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 22 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 232 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европа трябва да говори с един глас, да действа по-бързо и не толкова колебливо и да следва правилните рецепти, за да противостои убедително на най-тежката финансова, икономическа криза и криза на доверието от създаването на ЕС досега.

1.2   ЕИСК приветства подхода на правителствата да поправят вродените недостатъци на еврозоната и да въведат елементи на нова архитектура за европейско икономическо управление. Това е необходимо, тъй като досегашните инструменти и процедури не са довели до желаното намаляване на задлъжнялостта и макроикономическите дисбаланси. Новата архитектура на управлението на икономическата политика на Европа обаче следва да спазва демократичните права на държавите членки и на свободно избраните техни парламенти, също както и автономията на социалните партньори и тяхната свобода на колективно трудово договаряне.

1.3   При управлението на преден план наистина стои икономическата политика, но тя ще се отрази преди всичко върху социалните системи, като чрез заплахата с (полу-) автоматични санкции принуди държавите членки да извършат определени реформи. ЕИСК препоръчва интелигентна и устойчива консолидация на бюджета, която да гарантира необходимите социални инвестиции, за да се избегнат социални асиметрии.

1.4   Някои от вече приложените или планирани мерки за икономии ще имат отрицателни последствия, например за хората и предприятията, като бъдат ограничени предоставяните от социалните служби услуги или мерките на пазара на труда за уязвимите групи и като се съкращава необходимата социална инфраструктура, например за грижи за деца или за образование. Това ще се отрази отрицателно върху достъпа до услуги и до тяхното качество и по този начин ще влоши сериозно качеството на живот на уязвимите групи.

1.5   ЕИСК посочва, че са налице вродени конфликти между целите на стратегията „Европа 2020“ и на икономическото управление на Европа. Прилагането на Европейския семестър и „пакета от шест законодателни акта“ не бива да подкопава целите, например за намаляване на бедността в рамките на стратегия „Европа 2020“, а всички мерки трябва да бъдат оценявани с оглед на това дали не водят до нарастване на бедността.

1.6   ЕИСК потвърждава, че е спешно необходима оценка на социалните последици от новото законодателство за икономическото управление и призовава най-вече за:

1)

„социален инвестиционен пакт“;

2)

своевременно и цялостно участие на представителни организации на гражданското общество, по-специално на социалните партньори поради специфичните им задължения и компетенции, във всички мерки;

3)

свикването на конвент за насочена към социален напредък концепция при предстоящите изменения на договора;

4)

„социален спасителен чадър“ чрез равностойна „по-силна социална насоченост“ (social governanceсоциално управление);

5)

гарантиране и насърчаване на свободата на колективното трудово договаряне на социалните партньори;

6)

намиране на нови източници на приходи с цел консолидиране на публичните финанси;

7)

повишаване на ефективността на публичните разходи и осигуряване на тяхната целесъобразност, както и по-засилена борба с избягването на данъчно облагане;

2.   Нова структура за преодоляване на кризата

2.1   С Договора от Лисабон беше укрепено социалното измерение на Европа, социалната пазарна икономика беше заложена като цел, основните социални права станаха правно обвързващи, а оценките на социалното въздействие – задължителни за всички проекти и инициативи на ЕС. ЕИСК от дълго време насам изтъква, че социалната пазарна икономика в Европа трябва да съчетава конкурентоспособността със социална справедливост. Освен това икономическата динамика и социалният прогрес не са в противоречие помежду си, а се подкрепят взаимно (1).

2.2   ЕИСК изрази задоволство, че с новата стратегия „Европа 2020“ ЕС постигна съгласие да създава интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

2.3   Европейският съюз междувременно се намира в най-тежката криза от основаването си досега. Финансовата криза прерасна в много държави в дълбока икономическа, дългова и социална криза. Освен това сме изправени пред криза на действията и на доверието към европейските институции. Европа трябва да говори с един глас, да действа по-бързо и не толкова колебливо и да следва правилните рецепти.

2.3.1   Вниманието е насочено към програмите за икономии и спасителните чадъри, необходимите мерки за подобряване на икономическото управление (economic governance) и за по-голям растеж си остават разпокъсани и недостатъчно прозрачни, липсва дебат „за“ и „против“ по-дълбока интеграция.

2.3.2   Изразяват се все повече опасения, че тази криза на доверието ще прерасне в криза на демокрацията, най-вече с оглед на страха от санкции. ЕИСК подчертава, че пряко избраните национални парламенти в съответствие с техните компетенции и отговорности трябва да могат свободно да определят бюджетите и състава на правителствата.

2.3.3   ЕИСК подчерта вече в няколко становища, че тази криза се превърна в особено сериозно изпитание за Европа. В много страни политиката на икономии предизвиква социално напрежение и подклажда антиевропейски или националистически настроения.

2.4   Политиката на ЕС и националните правителства реагираха на т.нар. дългова криза, която възникна през последните години като следствие от финансовата криза – между другото и поради масираното дерегулиране на финансовите пазари, с форсирани програми за икономии и се опитаха по този начин да успокоят финансовите пазари. Комитетът вече многократно приветства факта, че въпреки съпротивата от много посоки, Европейската комисия представи предложения за данък върху финансовите сделки и за стабилизационни облигации (2).

2.5   Същевременно беше направен опит да се коригират някои от вродените недостатъци на еврозоната и да се въведат елементи на нова архитектура за европейско икономическо управление. Целта е по този начин в бъдеще да се постигнат по-добра координация на икономическата политика, стриктна бюджетна политика и стриктен бюджетен контрол, както и подобряване на конкурентоспособността (3). През есента на 2011 г. Европейският парламент гласува пет регламента и една директива относно реформата на икономическото управление на Европа (т.нар. пакет от шест законодателни акта).

2.5.1   Този пакет за икономическо управление се основава на три стълба:

Укрепване на съществуващия пакт за стабилност и растеж: чрез процедурата при прекомерен дефицит се въвеждат допълнителни, значително по-строги разпоредби за бюджетна консолидация и за ограничаване на държавния дълг, въз основа на които държавите членки са задължени, независимо от развитието на конюнктурата, в рамките на 20 години да сведат настоящата си задлъжнялост под определената в Договора от Маастрихт горна граница от 60 %. Тази мярка има процикличен характер и потенциално застрашава растежа и заетостта.

Въвеждане на „процедура при прекомерно неравновесие“: става дума за съвършено нов политически подход на равнище ЕС, чиято цел е да се откриват и балансират макроикономически неравновесия, които биха могли да застрашат стабилността на общата валута.

Прилагане на Пакта за стабилност и на „процедурата при прекомерно неравновесие“ посредством санкции, които са наистина „осезаеми“. Препоръки на ЕС за оптимизиране на политически решения на национално равнище съществуват още от подписването на Договора от Маастрихт. Съвършено новото обаче е, че занапред тези препоръки ще се придружават от почти автоматични санкции за страните от еврозоната. Това трябва да се постигне посредством т.нар. гласуване с обратно мнозинство, което стои под въпрос, тъй като става дума за съвсем нова процедура, която досега не е била включвана в Договора. По-просто казано това означава, че се приема предложението на Комисията за налагане на годишна санкция от 0,1 до 0,2 % от БВП на държава членка, която не се придържа към препоръките на Комисията, освен ако в десетдневен срок Съветът по икономически и финансови въпроси не гласува с квалифицирано мнозинство „против“. По този начин процедурата за санкциониране става до голяма степен автоматична, като държавите членки се принуждават сериозно да спазват препоръките на ЕС.

2.5.2   На 23 ноември 2011 г. Комисията допълни пакета от шест законодателни акта с два нови регламента: един относно по-добрия надзор над държави членки, чиято финансова стабилност е сериозно застрашена, и друг – относно контрола и коригирането на проектобюджетите на държавите членки. С първия се разширяват, засилват и задълбочават специфичните икономически препоръки за държави, които подлежат на прилагането на програми за адаптиране. Неспазването на тези препоръки води до спиране на плащанията от структурните фондове и от социалния фонд на ЕС. С втория регламент Комисията получава по-широки правомощия за надзор върху националните бюджетни процедури, като държавите членки се задължават да въведат обвързващи правила за размера на бюджетните си дефицити. Чрез двата регламента биха се усилили взаимният натиск и присъщата процикличност с добре познатите последици.

2.5.3   Обхващащият шест месеца годишно т.нар. „европейски семестър“ беше въведен, за да се избегнат противоречиви бюджетни искания на държавите членки и да се проследява осъществяването на целите на „Европа 2020“. По този начин трябва да се гарантира, че в бюджетното си планиране държавите членки действително се съобразяват със зададените от ЕС основни цели своевременно, и то преди гласуването на бюджета за следващата година в съответния национален парламент. При управлението на преден план наистина стои икономическата политика, но тя ще се отрази преди всичко върху социалните системи, като чрез заплахата с (полу-) автоматични санкции принуди държавите членки да извършат определени реформи.

3.   Социални последици от новите разпоредби

3.1   През междувременно вече четвъртата година на финансовата и икономическата криза перспективите за икономиката и заетостта в Европа продължават да се влошават. 23 милиона души са без работа, според най-новите данни за броя на безработните (4) през септември 2011 г. нивото на безработицата е 9,7 % в 27-те държави членки и 10,2 % в еврозоната, което представлява повишаване в сравнение със същия период на предходната година. Между 2008 г. и 2011 г. равнището на младежката безработица се повиши от 15,5 % на 21,4 %, а делът на неактивното население – от 55,6 % на 56,9 %. В Гърция и Испания почти всеки втори млад човек е безработен (5). Това означава, че повече от пет милиона млади хора нямат работа или възможност за обучение. Отбелязаното до средата на 2011 г. нарастване на броя на заетите с 1,5 милиона не можа да компенсира масираната загуба на 6 милиона работни места по време на кризата. Ръстът на заетостта е резултат главно от увеличаването на броя на срочните трудови договори и на работата на непълно работно време.

3.2   С оглед на това очакваните стойности на растежа бяха коригирани рязко надолу, а Европейската комисия отбелязва в своята публикувана неотдавна есенна прогноза за периода 2011-2013 г., че възстановяването на икономиката на ЕС е спряло и че високата безработица ще се запази на текущото си равнище (6).

3.3   Световната банкова криза от 2007-2009 г. непосредствено прерасна в настоящата криза на държавния дълг, тъй като държавите вложиха значителни средства в спасяването на банките и в държавни гаранции, за да предпазят паричната система от потъване. Съответно усредненият дълг нарасна от 60 на 80% от БВП, с което полето за прилагане на автоматични стабилизатори и други антициклични мерки беше значително стеснено. Това означава, че политиката по заетостта и социалната политика трябва да понесат основното бреме на адаптирането. Обща характеристика за различните политически инициативи на ЕС е, че трудовите възнаграждения и заплатите се използват като основен инструмент за адаптиране, именно чрез намаляване и дефлация на заплатите.

3.4   ЕИСК е на мнение, че това развитие би могло да има опасни последици както за икономическото благоденствие по принцип, така и за социалната структура в Европа. Както Комитетът за социална закрила подчерта в своя доклад относно социалното въздействие на икономическата криза, вече предприетите или планираните мерки за икономии ще имат последици за социалното приобщаване, като се съкращават помощите и услугите за уязвими групи,като например хората с увреждания. Това ще се отрази отрицателно върху достъпа до обществени услуги и до тяхното качество, с негативни последици за хората и предприятията (7). Високите лихвени проценти ще направят почти невъзможно за държавите членки да намалят бюджетния си дефицит и задлъжнялостта си. Гърция например отбелязва от пролетта на 2011 г. досега първичен излишък в държавния си бюджет, но дефицитът продължава да нараства с ненамаляващо темпо поради непосилната тежест на лихвите.

3.5   Мерките за икономии, които застрашават именно необходимите социални инвестиции, ще доведат до ускоряване на движението по низходяща спирала. Тъй като не се разкриват нови възможности за растеж, съкращенията на разходите се отразяват същевременно отрицателно върху приходната част и водят например до спад на данъчните постъпления и до увеличаващи се социални разходи за безработните. Има опасност от по-нататъшно нарастване на бюджетния дефицит, което би могло да предизвика катастрофални последици за финансовите пазари, които внимателно наблюдават тенденциите във всички държави членки.

3.5.1   Освен това мерките за икономии, чрез които се свива крайното търсене в дадена държава членка, могат да предизвикат верижни реакции в други държави, водещи към низходяща спирала било по веригата за създаване на стойност в целия единен пазар, било чрез търговията. С едновременното въвеждане на програми за икономии в редица държави допълнително се помрачават изгледите за растеж и е възможно по този начин да възникне порочен кръг на несигурност, включително при инвестиции в обучението и повишаването на квалификацията, научните изследвания и иновациите, заетостта и потреблението.

3.6   Според ЕИСК при подготовката и прилагането на мерките на ЕС за управление е необходимо внимателно да се проучи дали и доколко отрицателното икономическо развитие в държавите членки и в регионите не са свързани също и с пазарни неравновесия, процеси на пазарна концентрация и злоупотреба с пазарно положение от страна на големи търговски концерни. Комитетът смята, че срещу тях трябва на всички равнища да се предприемат ефикасни мерки, например координирани данъчни контрамерки, които да се включат в мерките за консолидация. В този контекст конкурентоспособността на МСП би следвало да се укрепи точно както и експортно ориентираното производство. Това следва да се придружава от структурни мерки, необходими за осигуряване на растеж и създаването на работни места.

3.7   ЕИСК изразява съжаление, че всички свързани с това политически мерки се градят на асиметричност и са едностранчиви в структурно отношение. В писмо на комисар Оли Рен се казва, че във връзка с неравновесията в еврозоната Комисията съзнава проблемите, които биха могли да бъдат предизвикани от високите дефицити по платежния баланс, но не смята, че висок излишък по текущата сметка би представлявал проблем за стабилността на общата валута (8). Предефинирането на понятията за конкурентни позиции предполага, че проблемът е у онзи, който поема бремето на дълга, за да финансира дефицитите по текущата сметка, докато държави, които произвеждат излишъци, биват поощрявани да го правят.

3.8   При идентифицирането на „макроикономически дисбаланси“ Комисията определя показателите по такъв начин, че динамичните тенденции в областта на възнагражденията в отделните икономически сектори се посочват и се разглеждат своевременно, а държавите членки, които са заложили на стагнация на заплатите изобщо не се вземат предвид. Обмислят се „относителни“ сравнения, при които разходите за единица труд се сравняват с тези на основните конкуренти. Това сравнение може да служи за откриване на разминавания в развитието на конкурентоспособността, но не бива да води до това, повишаването на заплатите автоматично да бъде оценявано отрицателно, а ниските заплати и ограничителни колективни трудови договори – положително. Вместо това като ориентир за повишаването на заплатите и възнагражденията трябва да се признаят развитието на производителността и инфлацията.

3.9   ЕИСК изразява съжаление най-вече, че държавите членки са се ангажирали с мерки и правила за поведение, които са извън техния обсег на действие и върху които не могат да оказват влияние. В член 3 от Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси се споменава механизъм за предупреждение, който се основава на табло с показатели. Чрез тези показатели се определят както долните, така и горните прагови стойности за вътрешните и външните макроикономически дисбаланси, чието надхвърляне трябва да води до процедура при прекомерен дисбаланс. Тези показатели включват и разходите за единица труд, въпреки факта, че те са резултат най-вече от автономно трудово договаряне на социалните партньори и не спадат към държавната икономическа политика.

3.10   Ето защо ЕИСК е на мнение, че социалните партньори - както в цялата еврозона, така и на национално равнище - следва да бъдат включени трайно във прилагането на регламента. Комитетът подчертава, че независимо от формата на институционализиране на сътрудничеството на социалните партньори при прилагането му, не бива да се поставя под въпрос тяхната автономия и че трябва да се спазват в пълна степен Конвенция № 87 и Конвенция № 98 на МОТ. Наред с това зачитането на общите цели на Европейския съюз, по-специално на целта за социалния напредък и хармонизирането на по-високо равнище на социалната политика в ЕС, следва да представляват основен елемент; трябва да се зачитат също така и основните социални права, които произтичат от член 52, параграф 1 на Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.11   Във времена на икономически и социални трудности и промени е важно социалните сдружения да бъдат включени в процесите, както и в прилагането на мерки за управление и консолидация. Те дават ценен принос за образованието и превенцията, заетостта и социалния мир, който се основава на зачитането на човешкото достойнство и обществената солидарност.

4.   Социални последици от мерките в държавите членки

4.1   ЕИСК е особено загрижен за социалните последици от тази криза, които се проявяват ясно в повечето държави членки и препоръчва структурните реформи да бъдат залагани с ориентация към растежа и заетостта. Спазването и насърчаването на правата на работниците и на основни социални права се отразява положително върху цялостната производителност на икономиката. По принцип посредством достатъчно данъчни приходи трябва да се гарантира способността за действие на правителствата и да се води твърда борба с данъчните измами.

4.1.1   ЕИСК отбелязва със загриженост нарастващите национални и регионални различия. Те застрашават особено процеса на обединение, тъй като в рамките на съществуващия Съюз за първи път намалява значително икономическото и социалното сближаване. В миналото социалните и икономическите различия са се задълбочавали временно единствено във връзка с приемането на нови държави членки.

4.2   Комитетът за социална закрила заключава в своя доклад относно „Социалното въздействие на кризата “ („The social impact of the crisis“), че социалното положение на големи части от населението, особено на младежите, работещите на непълно работно време и имигрантите, се е влошило значително вследствие от финансовата и икономическата криза, а безработните във всички държави членки са една от най-застрашените от бедност групи (9). Последица от това са социалните напрежения и протестите в Гърция, Испания, както и в много други държави членки.

4.3   Последното проучване на Евростат от 2011 г. също показва, че гражданите на ЕС за загрижени и констатират нарастване на бедността:

Значително и все по-голямо мнозинство от хората в Европа са на мнение, че бедността нараства. На въпроса дали бедността се е увеличила или намаляла през последните три години, 87 % от европейците отговарят, че тя е нараснала. Мнението, че през последните три години бедността се е увеличила, е още по-силно представено отколкото през есента на 2010 г. Само 22 % от европейците считат, че се прави достатъчно за борба с бедността (10).

4.4   ЕИСК изразява дълбока загриженост, че поради социалните последици от преодоляването на кризата разделението в Европа ще се задълбочи още повече и вследствие от това тя ще загуби подкрепата на обществеността. Европа обаче трябва отново да спечели доверието на гражданите.

4.5   Комитетът счита, че трябва да се положат всички усилия, за да може мерките за икономии да не доведат до увеличаване на риска от бедност. Трябва да се направи ефективна оценка на социалните последици, в която да се проучи как при променените условия може да се изпълни целта, през следващите десет години най-малко за 20 милиона души да бъде открит пътят за излизане от бедността и социалното изключване, и какви мерки са необходими за това. Обратната страна на нарастващата бедност са нарастващите състояние и печалби, като в някои държави членки това се стимулира от неподходящите данъчни и бюджетни стратегии. Архитектурата на икономическото управление на Европа и прилагането на Европейския семестър не бива да води до невъзможност да бъде изпълнена целта за намаляване на бедността в рамките на всеобхватната стратегия „Европа 2020 г.“

5.   Необходимост от всеобхватни оценки на социалното въздействие

5.1   ЕИСК подчерта през 2011 г., че хоризонталната социална клауза (ХСК, член 9 от ДФЕС) представлява значително нововъведение и задължава Съюза при осъществяването на неговата политика (11).

5.2   Във връзка с това ЕИСК вече подчерта, че ХСК трябва да се прилага по отношение на основните области и цялостната структура на новото социално и икономическо управление на равнище ЕС в рамките на стратегията „Европа 2020 г.“, по които през 2010 г. беше постигнато споразумение в Европейския съвет (12). Това включва както Европейския семестър и т.нар. „Пакет от шест законодателни акта“, така и пакта „Евро плюс“ и спасителните чадъри.

5.3   ЕИСК подчертава, че мерките във връзка с кризата в никакъв случай не трябва да водят до нарушаване на правата, гарантирани в Хартата на основните права. От друга страна следва да се определи кои мерки ще бъдат предприети в рамките на една година, за да се гарантира спазването на основните права (13).

5.4   Комитетът за социална закрила и Европейската комисия отправиха критика, че досега само няколко държави членки са провели оценка на социалните последици от мерките за консолидиране на бюджета (14).

5.5   ЕИСК потвърждава, че е спешно необходима оценка на социалните последици от новото законодателство за икономическо управление. ЕС се ангажира да насърчава социалното приобщаване, като това не е свързано само с количествени цели, а и от качествена гледна точка със заложени в Договора основни социални права. Това е свързано пряко с качеството на живот на гражданите и трябва да се отчита и посочва в количествено и качествено отношение в оценките на въздействието. Във връзка с законодателните предложения бяха направени отделни оценки на въздействието, като при това социалните последици често имаха ограничена роля; освен това резултатите често не бяха вземани предвид (15).

6.   Европа се нуждае от социален инвестиционен пакт

6.1   С оглед на невижданата досега пряка и непряка намеса в социалните права, структури и постижения е необходима цялостна концепция, в рамките на която – въз основа на подробни и независими оценки на социалните последици – да бъдат комбинирани в по-голяма степен следните елементи:

6.1.1   Своевременно и цялостно участие на социалните партньори във всички мерки

6.1.1.1

Всички предприети досега и планирани за в бъдеще мерки следва да се осъществяват само след пълно участие на социалните партньори. Това произтича не на последно място от член 152 от ДФЕС. Това важи също и за обявените чисто икономически или бюджетни изисквания за икономии, които водят до влошаване в социалната област. Като пример за необходимото участие на социалните партньори може да се посочи създаването на работна група на ЕС за Гърция. Освен това социалните сдружения и неправителствените организации трябва да бъдат включени своевременно и цялостно във всички мерки.

6.1.2   „Социален инвестиционен пакт

6.1.2.1

ЕИСК счита по принцип, че от подобна криза може да се излезе не чрез бюджетни икономии - като в Гърция и други държави членки, а единствено чрез растеж. В рамките на икономическото управление, ЕИСК предлага да се направят устойчиви инвестиции в квалификация, инфраструктура и продукти и да се насърчат инвестиции в социалната икономика, социалното предприемачество (16) и социалните услуги.

6.1.2.2

Това би трябвало да се осъществи посредством социален инвестиционен пакт. Поради това ЕИСК се присъединява към искането на Vandenbroucke, Hemerijk и Palier за социален инвестиционен пакт. Те виждат неговата основна задача във взаимната подкрепа - както на равнище ЕС, така и в държавите членки – за дългосрочни социални инвестиции и краткосрочни мерки за консолидиране на бюджета. Рамката за това може да бъде създадена чрез целите на стратегията „Европа 2020 г.“. Условие за това е установяването на социален инвестиционен пакт на ЕС в насочените към растеж бюджетна политика и финансови разпоредби. Това означава, че новият макроикономически и бюджетен надзор трябва да бъде допълнен от социален инвестиционен пакт (17).

Комитетът отбелязва с голяма загриженост какви са социалните последици, когато в рамките на мерките във връзка с кризата се съкращават ниските пенсии. Той поставя отново искането Комисията да предприеме първи стъпки в посока на определянето в целия ЕС на подходящи пенсии (18).

6.1.3   Откриване на нови източници на приходи за публичните бюджети

6.1.3.1

Няма да е възможно държавните бюджети да се използват за всичко – от спасяване на банки, увеличаване на социалните разходи и инвестиции в иновациите до стимулиране на предприятията. Неизбежно ще се наложи да бъдат намерени нови източници на приходи за държавата. Това трябва да стане едновременно с повишаване на ефективността на публичните разходи и осигуряване на тяхната целесъобразност. ЕИСК е на мнение, че е необходимо укрепване на данъчната основа на държавите членки, включително и чрез налагане на данък върху финансовите сделки, закриване на „данъчните оазиси“, прекратяване на данъчната конкуренция, както и мерки срещу укриването на данъци. Едновременно с това, ако всички държави членки се ангажират със социални инвестиции и консолидират бюджетите си чрез растеж и реформи, трябва да се постави много по-силен акцент върху качеството на инвестициите. Освен това е уместно цялостно преосмисляне на данъчната система, като ще трябва да бъдат взети предвид въпросите, свързани с приноса на различните видове доходи и имущество (19).

6.1.4   „Социален спасителен чадър“ чрез равностойна „по-силна социална насоченост“ (social governance – социално управление)“

6.1.4.1

Без „социален спасителен чадър“ (Jean-Claude Juncker) архитектурата на ЕС ще остане недовършена и колелото на историята в Европа ще се върне назад. Европа би се превърнала само в един икономически и бюджетен съюз, без каквато и да е ангажираност със социалната пазарна икономика. ЕИСК предупреждава изрично за това.

6.1.4.2

ЕИСК се застъпва за отговорни действия от страна на държавите в икономическата и социалната област (economic and social governance). Така например краткосрочната консолидация трябва да бъде свързана в много по-голяма степен с целите на стратегията „Европа 2020“, за да се постигне засилване на интелигентния растеж, социалното сближаване и социалното приобщаване.

6.1.4.3

ЕС трябва да продължи да гарантира, че при всички икономически и бюджетни мерки се спазват като цяло социалните цели, заложени в първичното право, както и основните социални права, включително и правото на колективно трудово договаряне и на стачка, и че няма да настъпи влошаване на качеството на социалните придобивки.

6.1.5   Свикване на конвент за концепция, насочена към социален напредък при предстоящите изменения на договора

6.1.5.1

ЕИСК настоява категорично за създаване на конвент. С оглед на мащабните изменения на Договора, които са на дневен ред, е необходим както широк дебат, така и демократична легитимност. Както и при последния конвент, трябва да бъдат включени националните парламенти, Европейския парламент, социалните партньори и ЕИСК. Що се отнася до междинния доклад и пътната карта, трябва да се гарантира, че тези изменения на Договора ще получат равностойна социална подкрепа и че резултатът ще бъде включен в предложения за м.март доклад за начина на прилагане на договорените мерки.

6.1.6   Гарантиране и насърчаване на свободата на колективно трудово договаряне на социалните партньори

6.1.6.1

ЕИСК потвърждава своята позиция, че задълженията, произтичащи от Хартата на основните права, се отнасят за всички органи и институции за ЕС, поради което са абсолютно недопустими намеси в свободата на колективно трудово договаряне и Европейската комисия е задължена да предприеме незабавни действия срещу това. Тя в никакъв случай не бива да отправя препоръки към държавите членки, в които се съдържа нарушаване на Хартата на основните права. Задължена е също така не само да направи всичко за спазване на основните права, но и да ги насърчава. Кризата е тест за това, до каква степен в Европа е залегнала културата на спазване на основните права (20).

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становище на ЕИСК относно „Социална програма“, ОВ C 182 от 4.8.2009 г., стр. 65.

(2)  Становища на ЕИСК относно „Данък върху финансовите транзакции“, ОВ С 44 от 11.2.2011 г., стр. 81, и относно Годишен обзор на растежа, ОВ С 132 от 3.5.2011 г., стр. 26.

(3)  Вж. изброените становища в становището на ЕИСК относно „Годишен обзор на растежа“, ОВ С 132, 3.5.2011 г., стр. 26.

(4)  http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/3-31102011-BP/EN/3-31102011-BP-EN.PDF.

(5)  Съвместен доклад за заетостта 2011 г., COM(2011) 815 final, стр. 2 и 4.

(6)  http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/11/1331&format=HTML&aged=0&language=BG&guiLanguage=en.

(7)  Съвместна оценка за 2010 г. на Комитета за социална закрила и Европейската комисия за социалното въздействие на икономическата криза и ответните мерки по линия на политиките, стр. 9-10.

(8)  Писмо до Jan Vincent-Rostowski от 4 ноември 2011 г. относно третирането на дефицити и излишъци по текущата сметка в процедурата при прекомерен дефицит.

(9)  Вж. „Актуализирана съвместна оценка за 2010 г. от Комитета за социална закрила и Европейската комисия на социалното въздействие на икономическата криза и ответните мерки по линия на политиките“, 26 ноември 2010 г. (16905/10, SOC 793, ECOFIN 786), стр. 2.

(10)  Специално издание на Евробарометър № 377.

(11)  Становище на ЕИСК относно „Засилване на сближаването и координацията на ЕС в социалната област благодарение на новата хоризонтална социална клауза по член 9 от ДФЕС“, ОВ C 24 от 28.1.2012 г., стр. 29.

(12)  Пак там.

(13)  Становище на ЕИСК относно „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“, ОВ С 376 от 22.12.2011 г., стр. 74.

(14)  Вж. бележка под линия № 9.

(15)  Например оценката на Европейската мрежа за борба с бедността (ЕМББ) за 2011 г.

(16)  Социалното управление на предприятието е основен елемент на европейския социален модел. ЕИСК подкрепя лансирането от страна на Комисията на политическа рамка и план за действие за насърчаване на социалното управление на предприятията в Европа и счита за важно пълното им осъществяване както на равнището на ЕС, така и на национално ниво. Становище на ЕИСК относно „Социално предприемачество и социално предприятие“, ОВ С 24, 28.1.2012 г., стр. 1.

(17)  Vandenbroucke, Frank, и др., The EU needs a social investment pact (ЕС се нуждае от социален инвестиционен пакт), OSE № 5, 2011 г., стр. 5.

(18)  Становище на ЕИСК относно „Зелена книга за пенсиите“, ОВ C 84 от 17.3.2011 г., стр. 38.

(19)  Становище на ЕИСК относно „Резултати от срещата на върха по заетостта“ - параграф 3.4.2., ОВ C 306 от 16.12.2009 г., стр. 70.

(20)  Вж. бележка под линия № 13.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/29


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социалната икономика в Латинска Америка“

2012/C 143/06

Докладчик: MIGUEL ÁNGEL CABRA DE LUNA

На 18 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Социалната икономика в Латинска Америка“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 24 януари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 22 февруари 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 141 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Настоящото становище цели сближаване със социалната икономика на Латинска Америка като организиран сектор на гражданското общество, който като цяло е останал изключен от дейностите за сътрудничество на Европейския съюз. Това сближаване се реализира при зачитане на латиноамериканското многообразие и отчитане на различията между двата региона. Поради това, и независимо от други възможни термини, за целите на настоящия текст се приема за най-подходящо да се използва изразът „социална и солидарна икономика“ (ССИ).

1.2   В своята Резолюция № 47/90 ООН обяви първата събота на месец юли всяка година за Международен ден на кооперациите, а в Резолюция № 64/136 обяви 2012 г. за Международна година на кооперациите. МОТ няколкократно (по-специално в своята Резолюция № 193) отдаде признание на положителните аспекти на кооперативното движение и ССИ. МВФ и Световната банка също засвидетелстваха интерес към този сектор. На свой ред ЕС многократно е отдавал признание на важността на кооперативното движение и социалната икономика. ЕИБ от своя страна участва в проекти с латиноамерикански предприятия от ССИ. Меркосур и други латиноамерикански организации също са заявявали подобна позиция по тези въпроси. Настоящото становище изразява съгласие с тях.

1.3   Целта на настоящото становище е да постави основите за дейностите на ЕИСК за подготовка на 7-ата среща между организациите на гражданското общество на ЕС и Латинска Америка, която ще се проведе през 2012 г. в Сантяго де Чили. Предлага се представители на ССИ от Латинска Америка и ЕС да бъдат поканени да се включат както в подготвителните дейности, така и да присъстват на срещата, за да се запознаят със съдържанието на настоящото становище чрез конструктивен диалог. Предлага се също 7-ата среща да се произнесе относно резултатите от този диалог. ЕИСК констатира, че ССИ намира решения на сериозни случаи на нарушения на основните права и липса на социална и икономическа справедливост в Латинска Америка. Това е ключов инструмент в борбата за достоен труд и преодоляване на сивата социална икономика, което е от решаващо значение в процесите на развитие на местно равнище и социалното сближаване. ССИ стимулира плурализма и икономическата демокрация. Поради това се счита за приоритетно да се насърчават всички тези способности и въздействия, които ще допринесат за наложителната промяна на модела на производство.

1.4   Съвместното съществуване и сътрудничеството между различните тенденции на ССИ в Латинска Америка се счита за много полезно. От една страна, ССИ с по-силно изразен предприемачески характер следва да се насърчава да оказва въздействие върху цели, основани на принципите на солидарността, и да не отдава приоритет на увеличаване на печалбата, а да участва повече в постигането на общо благосъстояние. От друга страна, ССИ с по-голям компонент на социалнополитическа трансформация следва да приеме, че предприятията трябва да бъдат ефикасни и да получават печалба, създавайки мрежи, които им помагат да останат на пазара. Поради това ССИ не трябва да се поставя в контекста на икономиката на бедността, а на промяната на тенденциите, обвързвайки развитието, икономическата ефективност и социалната справедливост с цел премахване на всякакъв вид неравновесие.

1.5   ССИ в Латинска Америка среща големи проблеми, които затрудняват нейното развитие: един от най-съществените е липсата на видимост в социален и институционален план. За това допринася и отсъствието на стриктно прилагани процеси на измерване и количествено остойностяване, което пречи да се установят нейните мащаби и важните ѝ социални последици. Необходимо е спешно да се предприемат важни стъпки за изработване на статистики, одобрени в международен план в страните от Латинска Америка, което предполага сътрудничество на международни организации като Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибския басейн на ООН (ИКЛАК), Международния кооперативен съюз за региона на Америка, Fundibes, Cicopa или Ciriec. Липсата на институционално присъствие на представителните организации на ССИ представлява сериозен проблем, който трябва да се реши посредством признанието ѝ от страна на публичната администрация и останалите социални участници като партньор в консултативните органи по социалните и икономическите политики. Икономическите и социалните съвети и други организации за социално участие са добро средство за участие и от страна на организациите на ССИ.

1.6   С изключение на някои добре познати изключения, липсата на цялостни и приобщаващи публични политики по отношение на ССИ представлява голяма пречка за нейното утвърждаване и еволюция. Изключително важно е да се премине отвъд предложенията, основаващи се единствено на преки икономически помощи, отпускани безвъзмездно, насърчавайки действия, насочени към решаване на проблема с нейните източници на финансиране. Трябва да се приемат структурни политики от общ интерес, включващи решения по отношение на законодателството, на развитието на обучението за иновации и на професионалните квалификации, както и в сферата на висшето образование. Трябва да се насърчава участието на ССИ в развитието на социалната защита посредством системи за здравеопазване, управлявани заедно с ползвателите им. Трябва да се утвърдят действителни държавни политики, като се осигури тяхната приемственост независимо от последователните смени на правителствата.

1.7   Синдикатите, в сътрудничество с други социални участници, включително ССИ, могат да играят важна роля за развитието на институционални механизми за борба със случаите на нередности и измами, които са резултат от сивата икономика и появата на „фиктивни“ самостоятелно заети лица. Могат да имат и принос за гарантирането на достоен труд и универсални и качествени публични услуги, както и да дадат тласък на дейности за „изграждане на капацитет“.

1.8   Посочените в настоящото становище съображения и предложения следва да бъдат включени в политика за международно сътрудничество на ЕС с Латинска Америка по въпросите на ССИ. Трябва да се даде ход на проекти за сътрудничество, предназначени да превърнат жизнеустойчиви предприятия от ССИ във фактори за социално сближаване, местно развитие, плурализъм, икономическа демокрация и масово излизане на светло на икономиката и работните места. ССИ трябва да заема приоритетно място в сътрудничеството на ЕС с цел да се благоприятства утвърждаването на мрежи, които способстват за изпълнение на политиките за икономическо сътрудничество и съвместно развитие. Проектите за сътрудничество в областта на ССИ трябва да улесняват координацията на своите участници и мрежи и да избягват фрагментирането и дублирането: от съществено значение е да се предприемат действия, които са по-стратегически и международно ориентирани.

1.9   От друга страна, в този момент на световна криза е необходимо да се укрепят стопанските и търговските връзки между ССИ в ЕС и в Латинска Америка. Опитът от добрите практики на ССИ в Латинска Америка може да послужи като пример за подражание. Подчертава се необходимостта търговските споразумения, които се сключват със страните от Латинска Америка, да насърчават развитието на малките и средните предприятия и микропредприятията, и по-специално на ССИ.

2.   Социалната икономика в Латинска Америка

2.1   Двойствен характер на понятието

2.1.1   Подходът на настоящото становище спрямо ССИ на Латинска Америка почива на две неизбежни предпоставки: от една страна, отчитане на съществуващите различия между социалната действителност в ЕС и в Латинска Америка, а, от друга страна, на факта, че Латинска Америка не е хомогенна. В този смисъл отправна точка на настоящия анализ е зачитането на това многообразие във възможно най-голяма степен. Той цели също да намери общите неща, които позволяват сътрудничество на равна основа, като се вземат под внимание настъпващите трансформации в двата региона (1).

2.1.2   В Латинска Америка най-често се използват два термина: социална икономика и солидарна икономика. Последният се използва в по-общ смисъл, като съществуват противоположни идейни позиции за това какво означава той (например понятието „народна икономика“). Терминът социална икономика се е утвърдил в Европа и се отнася до концепция с несъмнено предприемачески уклон, която представлява алтернативен и различен начин за действие и за която „преследването на печалба“ само по себе си не представлява проблем. По тази тема ключовият въпрос е начинът за разпределение на получения излишък, тъй като от предприемаческите дейности на социалната икономика се очаква да бъдат конкурентоспособни и да генерират печалба. В ЕС терминът социална икономика и неговото значение са общоприети (2). В Латинска Америка се среща многообразие от критерии.

2.1.3   През последните години, преди всичко като последица от политическите и икономически промени, настъпили в Латинска Америка, за обозначаване на този сектор обикновено се използва изразът „социална и солидарна икономика“ (ССИ) (3). Предлагаме той да се използва по отношение на Латинска Америка.

2.1.4   Като първи подход можем да откроим общото в цялата социална и солидарна икономика: фактът, че е съставена от организации от частен характер, създадени за удовлетворяване на лични и обществени потребности, а не за да обслужват интересите на капиталовите инвеститори. Ситуацията по отношение на ССИ в Латинска Америка се различава в отделните страни, макар че някои модели ясно се открояват във всички. Тези общи характеристики вероятно биха могли да намерят израз в по-сходно тълкувание на понятието. ССИ в Латинска Америка е съставена предимно от различни видове кооперации, взаимоспомагателни дружества, фондации, сдружения, работническо-мениджърски дружества, организации за социална солидарност, обединения с граждански характер и микропредприятия. Тези предприятия и организации се основават на солидарността и социалната отговорност. Повечето от тях функционират на пазара, но понякога създават специални пазари (справедлива търговия), където се прилагат принципи, различни от тези на конкуренцията.

2.1.5   Организациите и предприятията от ССИ имат характеристики, които ги отличават от тези с публични и частни капитали, но и те произвеждат стоки и услуги. Поради това предприятията от ССИ не са изключително или предимно благотворителни организации, нито пък с изцяло нестопанска цел: приходите са необходими. Основният въпрос е начинът за разпределяне на печалбата от дейността, която не се измерва само с финансовата рентабилност и генерирането на печалба за техните членове, но и със социалната стойност, която добавят.

2.2   Измерения и измерване

2.2.1   Един от големите проблеми, които спъват развитието на латиноамериканската ССИ, е трудното систематизиране на информацията за този сектор, което го прави още по-невидим в обществото. Трябва да се знае какво е реалното въздействие на ССИ, а не само да се правят догадки за него. Поради тази липса на измервания е много трудно да се откроят истинската социална значимост и сравнителните разлики спрямо други видове предприятия по отношение на въздействието на икономическите, социалните и солидарните ѝ дейности. В Европа се настоява за същите неща за този сектор: статистическо признание, създаване на надеждни публични регистри и сателитни сметки за всеки институционален сектор и бранш, за да се постигне по-голяма видимост (4).

2.3   Организации на ССИ

2.3.1   Както в много страни на ЕС, и в Латинска Америка е от първостепенно значение да се реши въпросът с липсата на достатъчно утвърдено, интегрирано и ефективно представителство на ССИ. Макар и да е постигнат голям напредък през последните години, необходимо е представителните структури на различните категории ССИ да се структурират съгласно критериите за пирамидален състав, отдолу нагоре, по секторен и териториален признак, но като се избягва разпокъсаността и конкуренцията между тях и корпоративния свят. Благодарение на близостта на тези организации до местните и регионалните власти, те могат да бъдат разглеждани като организации за изпълнение на общественополезни функции и за иновации, способни да намерят отговор на най-важните социално-икономически проблеми.

2.3.2   Когато организациите на ССИ (5) получат нужното признание, за да имат истински капацитет за диалог и преговори, те си извоюват области на влияние с цел да постигнат синергии в сферата на изграждане на капацитет, ефективност на предприятията, корпоративна социална отговорност, нови модели на управление, противодействие на лошите практики и в крайна сметка, по-голямо въздействие в икономическата система.

2.4   Публични политики

2.4.1   Една от задачите, които ССИ трябва да разреши, е свързана с начина за създаване на споразумения и обединения с публичните власти на основата на взаимно зачитане и независимост. Ето защо публичните политики са сред будещите загриженост въпроси и представляват приоритетна цел на ССИ в Латинска Америка. Политиките, които се основават главно на преки икономически помощи, отпускани безвъзмездно, са източници, които не могат да бъдат контролирани и предвиждани и след време могат да се превърнат в инструмент за натиск и манипулация. Политики, които са строго палиативни или осигуряват единствено подпомагане, благоприятстват лошите практики.

2.4.2   Нужно е да се стимулират цялостни и насърчаващи участието политики в съответствие с основните цели на ССИ и на правителствата, които се интересуват от възможностите на ССИ за мобилизиране на общностни и пазарни ресурси с цел да се добият общи ползи с новаторски решения на комплексни проблеми. Социалните цели на публичната администрация безспорно са близки до тези на организациите на ССИ за удовлетворяване на належащите нужди на хората (6).

2.4.3   За ССИ достъпът до финансиране е ендемичен проблем, който сериозно спъва нейното развитие. ССИ се финансира преди всичко от вноските на своите членове и поддръжници, а не от спекулативния капитал на трети лица. Същевременно в нея са широко застъпени практики в полза на общия интерес. Като цяло публичните мерки са много оскъдни и недостатъчни по отношение на създаването на способи за редовно финансиране посредством законодателни реформи и макроикономически мерки, съобразени със ССИ. Необходими са истински държавни политики, които включват ССИ в общото икономическо планиране: политики за финансиране на индустрията за вливане на свежи капитали, с насърчаване на фондовете за рисков капитал; финансиране на икономическото участие на работниците и партньорите, насърчаване на обучението на групи от предприятия и участието на ССИ във възлагането на обществени поръчки. Наложително е да се преосмислят мерките, които налагат неоправдани ограничения пред развитието на собствени финансови органи на ССИ като етичната банка и микрофинансирането.

2.4.4   Повечето страни трябва да определят ясни насоки за политически действия, като разработят координирани програми, предназначени за различни равнища, компетенции и административни структури, за да институционализират ССИ и да я разглеждат в междусекторен план. Административните процедури не са достатъчно гъвкави и липсва ефективна хармонизация на национално и наднационално равнище във връзка с общите насоки за насърчаване и подкрепа на ССИ. Липсват публични политики, чиято цел е да се избегне унищожаването на малките социални предприятия и местната производствена и солидарна среда, политики за професионално обучение и обучение за управление на предприятия по-специално на общинско равнище (7), както и политики за приспособяване на нормативната рамка към различните форми на ССИ. Трябва да се направи специално позоваване на необходимостта от изпълнение на публични политики за образование (Препоръка 193 МОТ - 2002 г.), насочени към ССИ. Публичната администрация, в това число университетите, и ССИ не са положили достатъчно усилия за съвместна работа.

2.5   Икономическото развитие в Латинска Америка и ролята на ССИ

2.5.1   Справедлив икономически растеж и развитие

2.5.1.1

Латинска Америка се развива положително в макроикономически план по отношение на стандартния растеж, макар и с разлики между отделните страни. За съжаление обаче този растеж се наблюдава в социална среда с огромно неравенство, ширеща се и трайна безработица в определени социални сектори, обща несигурност на работните места и участъци на социална изолация и бедност. Все пак преоценката на „проактивната държава“, съзнаваща неустойчивия характер на тази социална двойственост, изглежда насърчава един по-справедлив растеж (8) с грижа за околната среда.

2.5.1.2

Приносът на една утвърдена ССИ в Латинска Америка за управление на развитието се състои преди всичко в разрешаване на тежките случаи на бедност, неравенство, изолация, сива икономика, експлоатация на човека, липса на социално сближаване, делокализация на предприятия и в крайна сметка в принос за по-справедливо разпределение на печалбата и богатството, като по този начин спомага за наложителната промяна на модела на производство. Именно в това се състои ролята на ССИ, която предлага социални услуги и има сравнителни предимства спрямо други сектори по отношение на ефективност при разпределянето и производството на преференциални социални стоки и услуги. Благодарение на способността ѝ да достига до широки слоеве от населението и в територии, които обикновено са отдалечени от властовите и икономическите центрове, тя е в най-добра позиция да изпълнява задачата за постигане на по-справедливо развитие.

2.5.2   Сива икономика и социални права

2.5.2.1

Сивата икономика е широко разпространено явление в Латинска Америка, което се среща и в някои райони на ЕС (скрита икономика) и се характеризира с полагане на труд или развитие на стопанска дейност при пълно или частично отсъствие на социални осигуровки и спазване на приложимото законодателство. Безработицата, несъобразената с квалификацията заетост и лошите условия на труд, в разрез с позициите на МОТ относно достойния труд (9), са наболял проблем. Забелязва се пряка връзка между заетостта в сивата икономика или несъобразената с квалификацията заетост и бедността, която продължава да е ендемична сред жените, младите хора, коренното население или лицата от африкански произход и хората с увреждания както по отношение на заетостта в сивата икономика, така и на равенството на заплатите и третирането. За разлика от тях, наред с други участници, ССИ е ефективен инструмент за борба срещу сивата икономика, тъй като помага на предприятия и лица да излязат на светло и да бъдат социално осигурени. Освен това служи за избягване на появата на практики, целящи утвърждаване на користното възлагане на публични услуги на подизпълнители без гаранции и с ниско качество, в ущърб на социалната защита на бенефициерите. Синдикатите, в сътрудничество с други социални участници, включително ССИ, могат да играят важна роля за развитието на институционални механизми за борба със случаите на нередности и измами, които са резултат от сивата икономика и появата на „фиктивни“ самостоятелно заети лица. Могат да имат и принос за гарантирането на достоен труд и универсални и качествени публични услуги, както и да дадат тласък на дейности за „изграждане на капацитет“.

2.5.2.2

МОТ признава ролята на ССИ, тъй като ценностите и принципите, на които се основават нейните предприятия, включват зачитане на основните принципи и права на работното място (10). В този смисъл ССИ демонстрира способността си да разширява обсега на услугите за социална защита до лицата и потребителите, които не са обхванати от данъчните системи за социално осигуряване, да спомага за преодоляване на дисбаланса на пазара на труда и да гарантира равнопоставено третиране.

2.5.2.3

Има много неформални групи от самостоятелно заети лица в ССИ, които нямат възможност за професионално обучение, финансиране или официално признание. Наличието на връзки, основаващи се на реципрочност и доверие сред малките производители или занаятчии, би могло да доведе до процеси на официално утвърждаване чрез предприятията на ССИ, като се има предвид, че например производители, които не членуват в организации на производители, на практика нямат средства за достъп до официалния пазар. Трябва да се насърчава участието на ССИ в развитието на социалната защита посредством системи за здравеопазване, управлявани заедно с ползвателите им. От първостепенна важност е да се изкорени сивата икономика, която може да съществува в рамките на самата ССИ.

2.5.3   Местно развитие и социално сближаване

2.5.3.1

За всеки подход към развитие е жизненоважно да се постави за цел определянето на минимални параметри за социално сближаване (11). Местните власти си дават сметка колко е важно да се подкрепят предприемачите в ССИ за съживяване на селските и градските райони. Тези предприятия създават местни работни места и печалбата им остава в обращение на местно равнище, което стимулира натрупване, предназначено да бъде реинвестирано на същата територия. По този начин се гарантират първичните процеси на социално сближаване с местен контрол на инвестициите, продуктите и услугите и обращение на печалбата с оглед на използването ѝ в местната и регионалната икономика, което води до икономическа стабилност.

2.5.3.2

ССИ показва способността си да създава и разширява предприемаческата култура и предприемаческата среда и да свързва стопанските дейности с местните производствени нужди. ССИ стимулира процеси на вътрешно развитие в селските райони, за възстановяване на индустриални зони със затихващи функции и обновяване на западащи градски райони, като по този начин облекчава важни териториални дисбаланси, без да се придържа към един-единствен модел на местно развитие, а като позволява използването на различни подходи в зависимост от социалните и икономическите нужди на териториално равнище.

2.5.3.3

ССИ улеснява териториалната самостоятелност, като отдава специално значение на гражданското общество при определяне на модела на развитие на района и контрола върху развитието на процесите на растеж и структурни промени. Селскостопанските кооперации са изключително важен елемент в тези процеси. Политиките за социално сближаване трябва да се съсредоточат върху местното равнище (селски и градски райони), за да гарантират основни социални услуги, инфраструктура и образование. ССИ изпълнява ключова роля в тази задача.

2.5.4   Плурализъм и икономическа демокрация

2.5.4.1

ССИ не е маргинален сектор, а институционален елемент на икономическата система, заедно с публичния сектор и частния капитал. По този начин тя създава икономически плурализъм и осигурява противотежест на останалите два. ССИ допринася за устойчивото развитие, стимулира нестопанския сектор и осигурява равни възможности чрез системите си за насърчаване на образованието. Тя е жизненоважна за постигане на социална стабилност, устойчивост на икономическия растеж, преразпределение на печалбата и прилагане на икономически алтернативи.

2.5.4.2

Функционирането на ССИ въз основа на принципа на демокрация и участие на хората във вземането на решения за икономическите процеси предполага непрекъснато обучение по демокрация и гражданско участие. Тя изгражда социална среда и потенциалът ѝ за успешно участие в разрешаването на конфликти и в полза на мира и социалната справедливост я превръща в незаменим елемент от икономическата и социална система в Латинска Америка.

3.   Международно сътрудничество по въпросите на ССИ

3.1   Необходимост от сътрудничество

3.1.1   Както в ЕС, така и в Латинска Америка ССИ почива на сходни принципи и практики. Следователно тези общи точки могат да бъдат благотворни за сътрудничеството между двата региона и да са в полза както за устойчивото развитие, така и за търговския и стопанския обмен.

3.1.2   Заявявайки още веднъж посоченото по други поводи от ЕИСК, се изтъква необходимостта търговските споразумения, които се подписват със страните от Латинска Америка, да насърчават развитието на малките и средните предприятия и микропредприятията, и по-конкретно на ССИ (12).

3.2   Мрежи

3.2.1   Мрежите, съставени от представителни организации на ССИ, социални предприятия, информационни, изчислителни и иновационни центрове, както и висши учебни заведения, могат да изграждат платформи, работещи за отстраняване на установените големи пропуски. ЕС може да бъде особено полезен в изпълнението на тези цели, но мерките не трябва да бъдат предназначени единствено за страните или районите с най-ниски доходи, а и за нововъзникващите страни и региони със средни доходи, които трябва да утвърдят своето социално сближаване и справедлив растеж. Наличието на ССИ, ползваща подкрепата на надеждни мрежи, би помогнало да се установят най-належащите потребности и най-ефективните проекти, така че международното сътрудничество на ЕС да стане по-селективно. Действията на ЕС за създаване на мрежи между Латинска Америка и други развиващи се региони (Африка, Азия, … ) въз основа на ССИ могат да бъдат изключително важни (13).

3.3   Сътрудничество за развитие и съвместно развитие в ССИ

3.3.1   ЕС може да подходи към сътрудничеството чрез изпълнение на Бизнес планове за ССИ в полза на устойчивото развитие  (14), в които участват ангажираните с въпроса правителства от Латинска Америка и си сътрудничат организации на ССИ от двата континента, като се създадат програми за подпомагане и техническа помощ за предприемачите в рамките на активните политики за заетост. По този начин присъствието на ЕС в Латинска Америка ще се разглежда като нещо повече от търговски интерес.

4.   2012 г. като повратна точка: Международна година на кооперациите (ООН); 7-а среща на организираното гражданско общество между Европейския съюз и Латинска Америка

4.1   ООН обяви 2012 г. за Международна година на кооперациите с резолюция на своето Общо събрание (64/136). Сред важните изявления в резолюцията, които изтъкват приноса на кооперациите за икономическото и социално развитие в глобален мащаб, ООН призовава по-специално за активното им популяризиране през 2012 г. С настоящото становище се подкрепя изцяло текста на тази резолюция и се изразява съгласие с предложенията в нея.

4.2   През 2012 г. ще се проведе и 7-ата среща на организираното гражданско общество между Европейския съюз и Латинска Америка. В рамките на тази среща и в подготвителните заседания ще бъдат проведени работни срещи, посветени на съдържанието на настоящото становище с представители на ССИ от Латинска Америка и Европейския съюз, с цел да се постигне съгласие по препоръките в окончателния документ.

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Съобщение COM(2009)/647 относно Стратегия „ЕС 2020“. ОВ C 347 от 18.12.2010 г., стр. 48-54 относно „Насърчаване на социално-икономическите аспекти на отношенията между ЕС и Латинска Америка“.

(2)  Становище на ЕИСК INT/447, ОВ C 318 от 23.12.2009 г., стр. 22-28, относно „Многообразие на формите на предприятия“; Доклад „Toia“ INI/2250/2008; Становище на ЕИСК относно „Насърчаването на кооперативните дружества в Европа“, ОВ C 234 от 22.9.2005 г.; Становище на ЕИСК относно „Социалната икономика и единният пазар“ (ОВ C 117 от 26.4.2000 г.). В този смисъл приетите неотдавна испански и португалски Закон за социалната икономика от 2011 г., както и други нормативни актове на държавите членки, регламентиращи структури на ССИ.

(3)  Изразът се използва например в неотдавнашния Работен документ от 2010 г. на МОТ, изготвен от неговия Международен център за обучение, относно „Социалната и солидарна икономика: изграждане на общо разбиране“.

(4)  В Латинска Америка не съществуват надеждни статистически данни, но според проучванията, разработени от Fundibes през 2009 г., по приблизителни и предварителни оценки има над 700 000 организации на ССИ с близо 14 милиона членове. Освен това размерът на сивата икономика в целия регион силно затруднява точното или приблизителното количествено остойностяване. От своя страна Международният кооперативен съюз (ACI) счита, че Латинска Америка е регионът с „най-бърз растеж“ на нови кооперации и членове (2009 г.); Inacoop в Уругвай посочва някои цифри за 2008 г.: 1 164 кооперации, 907 698 активни партньори с годишно производство на стойност 1 708 милиона долара (3,2 % от общото производство), 27 449 работници. По данни за 2008 г.: Аржентина: 12 760 кооперации и 9392 713 членове; 4 166 взаимоспомагателни дружества и 4 997 067 членове; 289 460 работници (източник: INAES). Чили: 1 152 кооперации и 1 178 688 членове; 536 взаимоспомагателни дружества (източник: Fundibes). Колумбия: 8 533 кооперации и 139 703 членове; 273 взаимоспомагателни дружества и 4 758 членове (източник: Confecoop). Гватемала: 841 кооперации и 1 225 359 членове (различни източници). Парагвай: 453 кооперации и 1 110 000 членове (източник: Fundibes). За Бразилия вж. бележка 9. Има проучвания, които показват силата на ССИ по време на криза. Но всички тези данни и оценки са по-скоро интуитивни и приблизителни, отколкото подлежащи на проверка.

(5)  Примери за представителни организации: Confecoop (Колумбия), Conacoop (Коста Рика), Confecoop (Гватемала), Conpacoop (Парагвай), Хондураска конфедерация на кооперациите, OCB (Бразилия), Conacoop (Доминиканска република), Cudecoop (Уругвай), Мексикански съвет на предприятията на солидарната икономика и Cosucoop (Мексико). На международно равнище: клоновете за Америка на Международния кооперативен съюз (ACI-América), Cicopa и други.

(6)  Публични институции за ССИ: Infocoop (Коста Рика), Dansocial (Колумбия), Incoop (Парагвай), INAES (Аржентина), Senaes (Бразилия), Inacoop (Уругвай) или Insafocoop (Салвадор).

(7)  В съответствие с посоченото за МСП в становището на ЕИСК REX/180 (15.2.2006 г.), ОВ C 88 от 11.4.2006 г., стр. 85-93, относно „Отношенията с Мексико“.

(8)  По данни на Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибския басейн на ООН (ИКЛАК), повече от половината население (350 милиона души) в този район живее под прага на бедността, а 22 милиона деца трябва да работят, за да оцелеят. Трябва да се изтъкнат като образцови мерките, предприети от правителството на Бразилия през последното десетилетие, които помагат на милиони хора да излязат от крайната бедност. ССИ в тази страна допринася за тези постижения с помощта на SENAES и стратегията на нейния ръководител проф. Paul Singer. Както той наскоро заяви: „ССИ се нуждае от повече пари, пазари и познания.“

(9)  Според Картата на солидарната икономика в Бразилия в страната съществуват 22 000 предприятия, от които една трета работят в сивата икономика (www.fbes.org.br). Вж. и становище на ЕИСК REX/232, ОВ C 256 от 27.10.2007 г., стр. 138-143, относно „Отношения ЕС-Централна Америка“, становище на ЕИСК SOC/250, ОВ C 93 от 27.4.2007 г., стр. 38-41, относно „Осигуряване на достоен труд за всички“ и работен документ от 12.10.2009 г. относно „Стратегии за запазване и създаване на работни места, по-специално за жените и младите хора“ на Парламентарната асамблея на страните от Европейския съюз и Латинска Америка (Евролат).

(10)  Работен документ 2011 г. „Социална и солидарна икономика: нашият общ път към достоен труд“ на адрес http://socialeconomy.itcilo.org/en/2011-readers. Препратката е използвана и към параграф 3.2 на настоящото становище.

(11)  Сред многото документи на тази тема могат да бъдат посочени: ЕИСК: 6-а среща на организираното гражданско общество между ЕС и Латинска Америка през 2010 г. Работен документ на Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибския басейн на ООН (ИКЛАК) за Срещата на високо равнище на държавните и правителствени ръководители в Сантяго де Чили през 2007 г. ЕИСК REX/257, ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 93–99, относно „Отношенията Европейски съюз - Бразилия“. ЕИСК REX/232, ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 138–143, относно „Отношенията Европейски съюз – Централна Америка“. ЕИСК: Споразумение за асоцииране между ЕС и Централна Латинска Америка. Среща на високо равнище в Гуадалахара между ЕС и Латинска Америка. ЕИСК: 4-а среща на организираното гражданско общество между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн през 2006 г. ЕИСК REX/210, ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 81–90, относно „Отношенията Европейски съюз – Андската общност“. ЕИСК REX/180 относно „Отношенията Европейски съюз – Мексико“. ЕИСК REX/135, ОВ C 110 , 30/04/2004 г., стр. 40-54, относно „Споразумение за свободна търговия на Северна и Южна Америка“. ЕИСК REX/13, ОВ С 169 от 16.6.1999 г. И особено тясно свързано с темата ЕИСК REX /152, ОВ C 110, 30.4.2004 г., стр. 55–71, относно „Социалното сближаване в Латинска Америка и Карибския басейн“.

(12)  ЕИСК REX/277, ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 48–54, „Насърчаване на социално-икономическите аспекти на отношенията между ЕС и Латинска Америка“ Вж. също позициите, приети от ЕИСК относно различните търговски споразумения със страните от този регион.

(13)  В тази връзка трябва да се проучи ролята, която изпълнява Китай на глобално равнище и неговата значимост в множество аспекти като участник в стратегически съюзи. В Латинска Америка съществуват важни мрежи като Red del Sur (Меркосур); Unisol (Бразилия) или Фонда FIDES (Мексико).

(14)  Връзката между ССИ и екологичната устойчивост е една от отличителните ѝ характеристики. В тази връзка вж. раздел 9 от документа, посочен в бележка 10 на настоящото становище, по отношение на т.нар. „зелени работни места“. Вж. също ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 14-20 и ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 65-71.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/35


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Селско стопанство и занаятчийство — печеливша комбинация за селските райони“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 143/07

Докладчик: г-н Adalbert KIENLE

На своята пленарна сесия на 22 септември 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Селско стопанство и занаятчийство – печеливша комбинация за селските райони“ (становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 20 януари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 23 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 184 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Резюме и препоръки

1.1   С настоящото становище по собствена инициатива ЕИСК иска да даде импулс на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Съвета за изготвянето на политика, по-специално с оглед на по-нататъшното развитие на втория стълб на ОСП и на структурните фондове за периода от 2014 г. до 2020 г. Становището по собствена инициатива цели да даде принос за прилагането на стратегията на ЕС „Европа 2020“, който се изразява в конкретни предложения за бъдещото подпомагане чрез ЕЗФРСР и структурните фондове на ЕС. За организациите на гражданското общество в областите на селското стопанство и занаятчийството ясният ангажимент към регионалното измерение и регионалните вериги за създаване на стойност означава важна подкрепа за дейността им. Едновременно с това ЕИСК се надява със становището си да даде важен тласък на дискусиите в национален мащаб.

1.2   С оглед на представените законодателни предложения на Европейската комисия от 5 и 12 октомври 2011 г. за периода на подпомагане 2014–2020 г. ЕИСК отправя следните препоръки във връзка с използването на ЕЗФРСР и структурните фондове:

1.2.1

Необходимо е да се разширят и съответно квалифицират предложените повече възможности за подпомагане на инвестициите на МСП в рамките на ЕЗФРСР по отношение на регионалното сътрудничество между предприятия от селските райони, и в частност по отношение на занаятчийството и селското стопанство. За тази цел би трябвало да се създадат и подкрепят регионални мрежи за комуникация и наставничество на предприемачите по места.

1.2.2

Подходите на ЕС в полза на местните инициативи в ЕЗФРСР и структурните фондове са важна възможност за подкрепа на регионалните дейности на занаятчийството, селското стопанство, туризма и търговията. За тази цел обаче, в тези подходи за подпомагане на преден план би трябвало да се поставят интересите на икономическите и социалните партньори.

1.2.3

Трансферът на знания, информация и иновации трябва да се подпомага устойчиво в МСП, за да се насърчава и осигурява заетост в селските райони, както и да се подпомагат ефективните спрямо ресурсите и климата селскостопански практики. Не бива да се забравят традиционните знания и практики, а да се опазват и използват като ценен ресурс.

1.2.4

Регионалните вериги за създаване на стойност са голям шанс за бъдещето на занаятчийството, селското стопанство, туризма, търговията и всички селски райони. На тях би трябвало да се отдели особено внимание, особено по отношение на регионалните групови марки, както и на съвместното преработване и реализиране на пазара.

1.2.5

Занаятчийските и земеделските предприятия разчитат на подходяща бизнес инфраструктура. Предпоставките за това трябва да се създадат преди всичко чрез структурните фондове, например чрез осигуряването на гъвкави регионални бюджети.

2.   Въведение

2.1   Като отрасли, представени предимно от средни предприятия, селското стопанство и занаятчийството до голяма степен определят икономиката в селските райони и в значителна степен осигуряват структурите на снабдяване и обществения живот в селата и малките градове на ЕС.

2.2   В рамките на по-нататъшното развитие на подпомагането на ЕС за селските райони за периода от 2014 до 2020 г., становището по собствена инициатива се стреми да допринесе за оползотворяване на допълнителни възможности за създаване на стойност от страна на селското стопанство и занаятчийството в селските райони. Актуален повод за това дават законодателните предложения на Комисията относно ОСП и политиката на сближаване след 2013 г. Преди всичко се разширява обхватът на подпомагането чрез ЕЗФРСР за „малките“ или съответно за всички предприятия в селските райони, което представлява важна промяна. Във връзка с трансфера на знания и умения в настоящото становище по собствена инициатива се призовава за европейска дискусия по въпроса за интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж. Освен това друга тема е подобряването на предпоставките, за да може приобщаващите междуотраслови мерки да окажат устойчиво влияние върху качеството на живота и икономическата мощ в селските райони и да се гарантират структури на снабдяването в условията на намаляващ брой на населението. Едновременно с това становището по собствена инициатива има за цел да стимулира обществената дискусия относно преодоляването на последиците от демографските промени и дебатите в национален мащаб, посветени на осигуряването на конкурентоспособност и жизненост на селските райони.

3.   Настоящата ситуация

3.1   Традиционните и установилите се малки и средни предприятия на занаятчийството и селското стопанство, както посредством своята икономическа дейност, така и чрез обществения си ангажимент, създават голям потенциал за засилване на съществуващите икономически и социални структури и за преодоляване на бъдещите предизвикателства. Едновременно с това те самите определят качеството на живот и със своите продукти и услуги допринасят за изграждането на регионална идентичност. Те съхраняват важни традиции и едновременно с това са носители на иновации. Занаятчийството и селското стопанство носят модернизъм и устойчивост, качествени продукти, енергийно осигуряване, устойчиво опазване на околната среда и природата и съхраняване на културното наследство. Заетите в занаятчийството и селското стопанство са високо квалифицирани автономни работници с голям капацитет за приспособяване и учене. Теза качества са основа за много успешни икономически и социални модели в села и малки градове в селските райони.

3.2   Почти всички селски региони в ЕС притежават все още голям потенциал за съвместно създаване на стойност от страна на занаятчийството и селското стопанство. Този потенциал се състои в коопериране при производството, разпространението и реализирането на пазара на регионално и надрегионално равнище. То се състои също така в лоялна конкуренция между участниците и в равностойно участие на жените и мъжете.

3.3   Селските райони в ЕС са структурирани по много различен начин. Наред с благоденстващите селски региони с ниска безработица и солиден растеж, в други области се натрупват икономически проблеми, обезлюдяване и застаряване на населението. Също така възможностите за образование и обучение не винаги са в непосредствена близост. Съществува опасност от засилване на различията в социално-икономическото развитие и инфраструктурните стандарти.

3.4   Възрастните хора в частност имат нужда от кратки разстояния и добре достъпно обслужване в непосредствена близост; младите хора се нуждаят също така от добре функционираща основна инфраструктура, като интернет, детски градини и основни училища. Поради демографските промени, селските инфраструктури се нуждаят до голяма степен от адаптиране на своите системи за снабдяване и управление на отпадъците. При преодоляването на тези предизвикателства понастоящем, уменията на местната икономика, по-специално на малките и средните предприятия, често се използват в недостатъчна степен. Социално отговорните и ангажирани занаятчийски и селскостопански предприятия по места дават важен принос за общественото приобщаване на хората с увреждания.

3.5   За да могат занаятчийството, селското стопанство и други регионални икономически партньори да имат успех самостоятелно или съвместно, те се нуждаят от бърза интернет връзка по места. В много случаи обаче липсва достатъчно покритие с широколентов достъп, особено в периферни селски райони.

3.6   Регионалният аспект доминира все повече в обществените дискусии. Регионалността е израз на отговорно общество на ценностите и предпоставка за устойчиво управление и съвместно съществуване. Често обаче на регионите им липсват съответните импулси или стимулите за използване на регионалния потенциал за създаване на стойност са твърде слаби. В много случаи обменът между предприемачите в един регион не е развит или е слабо развит.

3.7   Както занаятчийството, така и селското стопанство се изправени пред нарастващите предизвикателства, свързани с по-доброто опазване на ресурсите и климата. В ориентираните към бъдещето стратегии на предприятията, ресурсната ефективност и ефективността по отношение на климата са общи ключови понятия, както за занаятчийството, така и за селското стопанство. Посредством сътрудничеството на двата отрасъла, селските райони могат да дадат съществен тласък на цялото общество за справяне с предизвикателствата.

4.   Цели

4.1   За ЕИСК е от основно значение европейските институции и националните правителства и администрации да осъзнаят по-добре потенциала на занаятчийството и селското стопанство, той да бъде заложен в политиките и по този начин да се спомогне за гарантиране на бъдещето на селските региони.

4.2   ЕИСК твърдо подкрепя използването на допълнителния съвместен потенциал за създаване на стойност на занаятчийството и селското стопанство.

Необходимо е да се създадат и да се укрепват регионални вериги за създаване на стойност на селското стопанство и занаятите, съвместно с други отрасли като търговията, туризма, сектора на здравеопазването или дървообработващата промишленост; това означава също така, че трябва да важат правила за лоялна конкуренция и да се развият системи за по-добро използване на регионалния икономически потенциал с помощта на местните МСП;

Необходимо е да се подкрепя съхраняването, диверсифицирането, създаването на нови МСП и тяхното по-нататъшно развитие в селските райони и междуотрасловите икономически кооперации.

За по-добрата подкрепа на малките предприятия в селските райони следва да се въведат изисквания с нисък праг на допустимост за подпомагане на икономиката, иновациите и уменията; във всички региони на Европа би трябвало да се създадат подходящи възможности за достъп до образование и обучение, както и съобразен с практиката трансфер на знания относно определящите бъдещето върхови технологии.

Учениците трябва да се запознават при местните занаятчии и селски стопани с традиционни и модерни начини на производство и да научават за стойността на автономната и самостоятелната заетост.

Производството, преработването и реализирането на пазара на регионални хранителни продукти и други регионални суровини следва последователно да бъде насочено към специфичните регионални изисквания и качества; съответно следва да се насърчават системи за гарантиране на качеството, маркетинга, както и утвърждаването на марката.

Трябва да се подкрепят начини на управление, при които се взема предвид ефективността по отношение на ресурсите и климата.

Необходимо е да се гарантират и подкрепят структурите за снабдяване, инфраструктурите и общественият живот в селските райони.

Като основна предпоставка за оползотворяване на потенциала за създаване на стойност в селските райони посредством МСП, трябва да се насърчава свързването с модерни широколентови мрежи.

Като значителна възможност трябва да се разглежда допълнителният потенциал за създаване на стойност на децентрализираните енергоснабдителни системи и мерките за енергийна ефективност.

Предвид сериозните демографски проблеми, квалифицираните работници трябва да бъдат задържани в селските региони и привличани към перспективни дейности в занаятчийските и селскостопанските предприятия.

Задължително трябва да се приканват институциите, организациите и предприятията в селските райони, главно в областта на занаятите и селското стопанство, да провеждат по-тесен граждански диалог и по-засилено икономическо сътрудничество и да се учат от наличните добри примери.

4.3   За да може в бъдеще този потенциал на регионалната икономика да се използва по-добре в дух на партньорство, ЕИСК настоява да бъдат откроени следните три цели:

4.3.1   Регионално измерение и създаване на стойност

Съществена част от потенциала на селското стопанство и занаятчийството се дължи на тяхната местна и регионална обвързаност. В един глобализиран свят местното и регионалното измерение придобиват по-голямо значение. В много случаи актуалните проблеми могат да бъдат решени на местно равнище. Поради това изграждането на регионални вериги за създаване на стойност играе все по-голяма роля. По-специално в много региони в хранително-вкусовата промишленост по традиция съществуват тесни връзки и сътрудничество между селското стопанство и занаятчийството, които създават в тези области съществена добавена стойност за потребителите. Съществуват множество положителни примери, които трябва да бъдат доразвити и приложени в други региони. Те би трябвало да послужат за модел за други сектори, предоставящи продукти и услуги, като например дървообработването и селския туризъм. Същевременно това сътрудничество може да даде възможност да се гарантират структурите за доставки в непосредствена близост, да се избягват превозите и да се подобри опазването на климата.

Концепцията за по-интензивно сътрудничество между важните участници от селските райони във веригите за създаване на стойност позволява също така насочване на производството и реализирането на пазара на хранителни продукти към специфични регионални изисквания и качества и създаване на характерна местна идентичност. Развитието на регионални групови марки, с цел пускане на пазара под едно наименование, отговаря на нарастващите изисквания на потребителите по отношение на качеството и произхода на продуктите. За занаятчийските продукти би трябвало да се въведат етикети за качество и произход също като за хранителните продукти.

4.3.2   Енергия и суровини

В бъдеще инсталирането на системи за децентрализирано енергоснабдяване и въвеждането на мерки за икономия на енергия в селските райони ще придобие по-голямо значение в Европа и ще предложи идеално поле за сътрудничество на занаятчийството и селското стопанство. За да могат енергиите от възобновями източници и възобновяемите суровини да реализират напълно своя екологичен енергиен баланс, тяхната по-нататъшна преработка трябва да се осъществява в регионите, в които се произвеждат. Затова са необходими експерти по места.

Друго поле за перспективно сътрудничество на регионално равнище е отглеждането на селскостопански култури, преработката и реализирането на пазара на възобновями суровини и материали.

4.3.3   Осигуряване на работна ръка

В условията на демографски промени и съществена емиграция на населението от периферните селски райони към гъсто населените градски райони, селскостопанските и занаятчийските предприятия все по-трудно привличат квалифицирана работна ръка (1). Както е отбелязано в едно друго становище на ЕИСК, заетостта на жените заслужава специално внимание (2). За да се гарантира дългосрочно установяване по места, трябва да се подобрят такива местни фактори като качеството на живот, предлагането на жилища, образование, услуги за свободното време и културни прояви и най-вече предложенията, насочени към младите семейства. Усилията на икономическите партньори за ранно запознаване на учениците и младите хора с професиите на бъдещето в областта на занаятчийството и селското стопанство трябва да бъдат придружени от политики, провеждани посредством службите за заетост и обществените учебни заведения. Хората, обучени на такива професии, са с висока пригодност за заетост, а това е много ценно качество, когато става въпрос за приспособяване към новите предизвикателства на пазара на труда (3).

5.   Мерки

5.1   За да се постигнат горепосочените цели, ЕИСК счита, че е необходимо да се вземе за основа стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж, да се отчита по подходящ начин помощта за селските райони по линия на ЕЗФРСР и неговите шест приоритетни области и по линия на структурните фондове и да се оказва устойчиво влияние върху качеството на живот и икономическия потенциал на селските райони посредством интегрирани политически подходи. Един междуотраслов и включващ използването на много фондове подход би бил много благоприятен за развитието на общи вериги за създаване на стойност, за намаляване на емиграцията и за стабилизиране на структурите за снабдяване в селските райони и по този начин би бил от полза за всички отрасли на местната икономика и за всички групи от тамошното население.

5.2   Според ЕИСК, при формулирането на бъдещата структурна политика на ЕС в селските райони трябва да се предвидят следните конкретни действия:

инвестиции в подкрепа на диверсифицирането, създаването, трансфера и по-нататъшното развитие на МСП в селските райони;

подкрепа и иницииране на междуотраслови сътрудничества и платформи (например посредством организирането на редовни „кръгли маси“);

подкрепа на регионални (традиционни) икономически цикли с къси разстояния за превоз;

подкрепа на регионални групови марки, с цел обща преработка и реализиране на пазара на регионални продукти и услуги;

подкрепа на качеството и на системите за гарантиране на качеството, като ключ към успешната реализация на продуктите;

подкрепа на ефективните от гледна точка на ресурсите и климата икономически практики;

подкрепа за целевия трансфер на знания и компетенции към занаятчийските и селскостопанските предприятия, както и към други икономически партньори в селските райони;

подкрепа за иновативните партньорства между научноизследователската дейност и практиката, при което се обръща особено внимание на иновациите, насочени към приложенията и процесите в МСП;

поддържане и развитие на бизнес инфраструктурата в селските райони (по-специално на широколентовия достъп);

подкрепа за мерките, предприемани от икономическите и социалните партньори, с цел да се гарантира задоволяване на бъдещите потребности от работна ръка;

изграждане на връзки с обществеността посредством посещения на предприятия за ученици и граждани;

развитие на съществуващия подход „LEADER“, с което да се гарантира много по-значително участие на предприятията и повишаване на икономическия потенциал в селските райони;

подкрепа за наставническите мрежи за предприемачи от МСП, с цел съпътстваща подкрепа за сътрудничествата;

създаване и развитие на платформите за събиране и разпространение на „най-добрите практики“ в областта на регионалното развитие и сътрудничеството между икономическите и социалните партньори в селските райони;

подкрепа за селските райони посредством гъвкави регионални бюджети.

Брюксел, 23 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  CESE 1704/2007, ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 47.

(2)  CESE 1175/2011, ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 43.

(3)  Пак там.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/39


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Позиция на ЕИСК във връзка с подготовката на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20)“ (допълнение към становище)

2012/C 143/08

Главен докладчик: г-н WILMS

На 17 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, буква а) от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността, да изготви допълнение към становище относно:

„Позиция на ЕИСК във връзка с подготовката на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20)“ (допълнение към становище).

Предвид неотложното естество на работата, на 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23февруари 2012 г. (заседанието от 22 февруари), Европейският икономически и социален комитет определи за главен докладчик г-н WILMS и прие настоящото становище с 211 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1

Организацията на обединените нации свиква Конференция, посветена на устойчивото развитие, която ще се проведе от 20 до 22 юни 2012 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. На второто заседание на Подготвителния комитет за тази конференция, всички държави членки, компетентните организации от системата на ООН и заинтересованите страни бяха приканени да изпратят своя принос и коментари на секретариата до 1 ноември 2011 г., за да бъдат включени в сборен текст, който да послужи като основа за изготвянето на „нулев“ проект на крайния документ, който да бъде представен през януари 2012 г.

1.2

Приносът на ЕИСК за общата позиция на ЕС и неговите държави членки за сборния документ се съдържа в неговото становище (1)Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление – Принос на европейското организирано гражданско общество“, прието през септември 2011 г.

1.3

Както беше посочено в плана за действие на това становище, ЕИСК разшири диалога с гражданското общество в Европа и извън нея. На международно равнище диалогът се провежда в рамките на срещите на кръглата маса на гражданското общество ЕС-Бразилия, ЕС-Китай, срещите на ЕИСК с Обществената палата на Руската федерация и с Международната асоциация на Икономическите и социални съвети и сродните институции (AICESIS). Планирани са и други дейности в рамките на сътрудничеството със страните от АКТБ.

1.4

На европейско равнище ЕИСК организира широк процес на диалог по темите на конференцията „Рио+20“, включително първите реакции на „нулевия“ проект за краен документ, публикуван на 10 януари. Този процес на диалог имаше за цел да подготви голямата конференция на гражданското общество „Да изберем устойчивостта, да бъдем отговорни! Европейското гражданско общество по пътя към Рио+20“, организирана от ЕИСК на 7 и 8 февруари 2012 г. и да доведе до споразумение за общо послание на тази конференция.

1.5

Настоящото становище изтъква още веднъж препоръките и заключенията, представени в предходното становище на ЕИСК относно „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление – Принос на европейското организирано гражданско общество (2) и напълно подкрепя посланието на конференцията на ЕИСК „Да изберем устойчивостта, да бъдем отговорни! Европейското гражданско общество по пътя към Рио+20“.

2.   Заключения и препоръки

2.1

ЕИСК е убеден, че настоящите икономическа, социална и екологична кризи са тясно свързани и че вече не е възможно да продължаваме по старому.

2.2

ЕИСК изтъква още веднъж следното послание на конференцията Да изберем устойчивостта, да бъдем отговорни! Европейското гражданско общество по пътя към „Рио+20“, организирана от Европейския икономически и социален комитет на 7 и 8 февруари 2012 г. в Брюксел:

2.3

На Конференцията на ООН „Рио+20“ световните лидери трябва да се ангажират с конкретен план за действие, който да доведе до устойчиво развитие и премахване на бедността в границите на капацитета на планетата. Насърчаването на екологична икономика трябва да бъде част от по-широка стратегия за устойчиво развитие, с която да се намери баланс между социалните, екологичните и икономическите аспекти, като същевременно се постигне справедливост при разпределението и между поколенията.

2.4

Изкореняването на бедността и сигурният достъп до достатъчно храна, чиста вода и устойчива енергия за всички трябва да бъдат сред основните приоритети в дневния ред на „Рио+20“. Насърчаването на екологосъобразно селско стопанство на местно равнище в развиващите се страни играе ключова роля за борбата с бедността и подобряването на продоволствената сигурност и е основен фактор за развитието на икономически процъфтяващи селски райони. Трябва да се осигурят и равни политически, икономически и социални права на жените.

2.5

Политическите лидери трябва да изпълнят ангажимента си да постигнат Целите на хилядолетието за развитие и да приемат допълнителни мерки, за да осигурят необходимото ефикасно финансиране. В частност развитите страни трябва действително да изпълнят ангажимента си да отделят най-малко 0,7% от брутния си национален доход за помощ за развитие.

2.6

Европейските участници в преговорите трябва да поставят много по-силен акцент върху социалното измерение на устойчивото развитие, отколкото е предвидено в нулевия проект. Увеличаването на социалното неравенство и на неравенството в доходите в национален мащаб и между отделните страни изисква незабавни действия, тъй като възпрепятства усилията за постигане на устойчиво развитие и справедливост при разпределението. Освен това един справедлив преход трябва да гарантира достоен труд и висококачествени работни места за работната сила. Необходимо е да се ратифицират и прилагат основните трудови стандарти на МОТ, а инициативата на МОТ „Минимални стандарти на социална защита“ трябва да получи пълна подкрепа.

2.7

В Рио политическите лидери трябва да се ангажират с пътна карта към екологична икономика с ясни цели и механизми за мониторинг, осигуряващи икономически ефективен, социално справедлив и екологосъобразен преход към устойчиви общества. Процесът на преход трябва да се основава на непрекъснато взаимодействие с гражданското общество, включително социален диалог.

2.8

Европейските страни и други развити страни трябва да се ангажират в Рио значително да намалят своето потребление на ограничените природни ресурси на земята. Европейските лидери трябва да постигнат поставените цели на ЕС и да се подготвят за по-амбициозни действия. Нововъзникващите икономики трябва да използват по-ефективно природните ресурси.

2.9

Неустойчивите модели на потребление и производство трябва постепенно да бъдат изоставени с помощта на широк набор от политически инструменти, включително регулаторни мерки, инструменти на фискалната политика, екологични и социални обществени поръчки, постепенно прекратяване на вредните за околната среда субсидии, научни изследвания в областта на еко-иновациите, интернализация на свързаните с околната среда разходи и други стимули с пазарна насоченост, като същевременно се насърчава устойчив начин на живот и активно участие на потребителите в прехода. В Рио трябва да се приеме 10-годишна работна програма за устойчиво потребление и производство.

2.10

В нулевия проект се признават границите на БВП като средство за измерване на благосъстоянието, а гражданското общество трябва да участва в изготвянето на допълнителни показатели, което не търпи отлагане.

2.11

Приветства се инициативата за определяне на Цели за устойчиво развитие до 2015 г., като се възприема балансиран подход спрямо трите измерения на устойчивото развитие. В Рио трябва да се постави началото на приобщаващ процес, обвързващ Целите на хилядолетието за развитие с Целите за устойчиво развитие, и да се изготвят стратегия и показатели за устойчиво развитие с ясни механизми за отчетност.

2.12

Необходимо е в Рио да бъде сключен нов световен договор, който да осигури нужните инвестиции за екологизиране на икономиката.

2.13

Признава се ключовата роля и отговорност на частния сектор за постигане на прехода към устойчиво развитие. Екологизирането на икономиката създава бизнес възможности. Предприятията и индустрията трябва да се възползват от тях. Политическите лидери следва да изготвят ясни, стабилни и предсказуеми политически рамки за екологична икономика, за да вдъхнат увереност на бизнеса, да му предоставят регулаторна рамка и стимули за необходимите инвестиции.

2.14

Необходимо е да бъде създаден нов Съвет за устойчиво развитие, който да замени Комисията за устойчиво развитие, както и нова Агенция на ООН за околната среда, базирана на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). И двата органа би следвало да осигуряват ефикасно участие на гражданското общество, представено от основните си групи.

2.15

Приветства се предложението за създаване на омбудсман за бъдещите поколения.

2.16

На конференцията „Рио+20“ политическите лидери трябва да постигнат споразумение за допълнителни мерки за по-ефикасно участие на гражданското общество и за постигане на ангажираност на глобално, национално и местно равнище при прехода към устойчиви общества. Трябва да бъдат определени правните и институционални рамки, осигуряващи обществен достъп до информация, диалог, демократично участие и контрол. Форуми с участието на множество заинтересовани страни като Икономически и социални съвети и Национални съвети за устойчивост трябва да бъдат насърчавани като модел за стимулиране на дебат сред гражданското общество. Нужни са повече информационни кампании и образователни програми за устойчиво развитие.

2.17

Гражданското общество в цял свят би трябвало да продължи да настоява за резултат от конференцията, който да е способен да отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени. Гражданското общество трябва да поеме цялостна отговорност!

2.18

Нулевият проект на крайния документ, изготвен от Бюрото на Конференцията на ООН „Рио+20“ дава добра основа за предстоящите преговори. Този нулев проект обаче все още далеч не отговаря на предизвикателствата, пред които сме изправени.

2.19

Европейските правителствени ръководители трябва да поемат отговорност и да се ангажират с конференцията „Рио+20“. Преговарящите от ЕС трябва да работят за по-амбициозен документ по отношение на цели, график, финансиране, правни ангажименти и последващи действия. Цялостната Стратегия на ЕС за устойчиво развитие трябва да бъде преразгледана и да получи нова динамика след конференцията „Рио+20“.

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  ОВ C 376, 22.12.2011, стp.102.

(2)  ОВ C 376, 22.12.2011, стp.102.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

478-а пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г.

22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/42


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.)“

COM(2011) 608 final — 2011/269 (COD)

2012/C 143/09

Докладчик: г-н SIECKER

Съдокладчик: г-н HABER

На 24 октомври 2011 г. Съветът, и на 25 октомври 2011 г. Европейският парламент, решиха, в съответствие с член 175, параграф 3 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014–2020 г.)“

COM(2011) 608 final – 2011/0269 (COD).

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 9 февруари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 23 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 158 гласа „за“, 10 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства факта, че Комисията внесе предложение за продължаване на Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). В същото време Комитетът не е убеден, че всички предложения на Комисията ще решат проблемите с фонда. Броят на заявленията за ЕФПГ продължава да бъде много нисък и ЕИСК не смята, че разширяването на обхвата на фонда с включването на селското стопанство е правилният начин за справяне с този недостатък. Вместо това Комитетът предлага някои допълнителни мерки за подобряване на използването на ЕФПГ, като например понижаване на праговете и ускоряване на процедурата, тъй като самият инструмент постигна относително добри резултати в случаите, когато беше прилаган.

1.2

Една от причините за това недостатъчно използване е бавната и бюрократична процедура на ЕФПГ, дължаща се на специфичния му характер. Комисията не може да решава без участието на Европейския парламент и на Съвета. Веднъж след като бюджетният орган се е включил в процеса, се налага провеждането на някои извънредно времеемки процедури, които така или иначе приключваха с одобрение на всички заявления. Този административен процес на одобрение е много скъп и изразходваните за него средства биха могли да намерят по-добро приложение.

1.3

ЕИСК предлага прагът за заявленията да бъде намален до 200 съкращения вместо предложените 500. Той препоръчва съфинансирането от ЕС да се увеличи до 75 %, за да се подобри допълнително използването на ЕФПГ. Освен това ЕИСК приветства факта, че обхватът на понятието „работник“ се разширява, за да включи хората на срочен трудов договор и работниците, наети чрез агенции за временна заетост. ЕИСК е съгласен с предложението в обхвата на ЕФПГ да бъдат включени и самостоятелно заетите работници. Те са значими и важни участници в пазара на труда и са сред първите засегнати от последиците както от глобализацията, така и от икономическите кризи. Никога не се е предвиждало ЕФПГ да подпомага работодателите и затова ЕИСК не е съгласен обхватът на фонда да бъде разширен с включване на собствениците, изпълняващи управителни функции в МСП. В ГД „Предприятия и промишленост“ има специален отдел, отговарящ за политиките за МСП, който разполага със значителни програми за подкрепа. ЕФПГ не трябва да се припокрива с тези програми.

1.4

ЕИСК би искал да предложи още две възможности за подобряване на резултатите на ЕФПГ. Първата е МСП да бъдат информирани за възможностите, които предлага ЕФПГ, с помощта на мащабна информационна кампания, а втората – социалните партньори да бъдат включени в процедурата за кандидатстване към фонда от самото ѝ начало. ЕИСК би искал да изрази и огромното си учудване от решението на Съвета от декември 2011 г. да отнеме възможността ЕФПГ да се използва за преодоляване на неочаквани социални последици от икономическата криза през последните две години от сегашния срок на фонда (2012 и 2013 г.), особено предвид факта, че според прегледа на заявленията фондът е постигнал добри резултати в това отношение. Затова ЕИСК призовава Съвета да преразгледа това решение и иска да заяви пределно ясно желанието си това измерение да бъде включено в обхвата на фонда и след продължаването на дейността му от 2014 до 2020 г.

1.5

ЕИСК не е съгласен с предложението за включване на селското стопанство в обхвата на ЕФПГ, но признава, че трябва да се предприемат мерки в подкрепа на този сектор, когато влязат в сила бъдещи търговски споразумения като договора с Меркосур. Той ще донесе печалби за ЕС като цяло; в рамките на Съюза обаче промишлеността и услугите ще се възползват от предимствата, а селското стопанство ще трябва да плати сметката. Комисията изрази очакването, че бъдещите търговски споразумения биха могли да окажат същото въздействие. Справедливо е селското стопанство да бъде компенсирано за подобни неизгодни ситуации; това обаче трябва да стане с решение, съобразено с конкретните условия в сектора, например посредством структурните фондове, свързани с Общата селскостопанска политика. ЕИСК призовава ЕФПГ, който беше създаден, за да предоставя подкрепа на работници, изгубили работата си, при реинтегрирането им на пазара на труда, да остане запазен за тази цел.

1.6

ЕИСК призовава фондът да продължи да функционира в период на криза и да може да се използва, например, в случаите на изнасяне/преместване на промишлени дейности в рамките на Европейския съюз.

2.   Основно съдържание на предложението на Комисията

2.1

През март 2006 г. Комисията внесе предложение за Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Неговата цел е да предоставя специфична, еднократна подкрепа, която да улесни реинтегрирането на пазара на труда на работниците, изгубили работата си в определени области или сектори вследствие на сериозни икономически сътресения като изнасяне на работни места в трети държави, значително нарастване на вноса или прогресивен спад на пазарния дял на ЕС в даден сектор. Основният критерий за отпускане на финансиране от ЕФПГ беше извършването на повече от 1 000 съкращения в едно дружество или група от дружества в даден сектор в един или два съседни региона.

2.2

ЕФПГ беше създаден за програмния период 2007–2013 г. Мерките включваха преквалификация, помощ при преместване, помощ за започване на стопанска дейност и допълнително подпомагане на доходите. ЕФПГ се намесва по искане на държава членка. Платената от ЕС сума не можеше да надвишава 50 % от общите очаквани разходи за пълния набор от мерки, предвидени от държавата членка. През 2009 г. критериите за оказване на подкрепа бяха адаптирани под натиска на икономическата криза. Изискваният брой съкращения беше намален от 1 000 на 500, а участието на ЕС в проектите по линия на ЕФПГ беше увеличено от 50 % на 65 %.

2.3

През октомври 2011 г. Комисията внесе предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за продължаване на дейността на ЕФПГ през програмния период 2014–2020 г., за да се допринесе за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, а оказваната подкрепа да обхване и селското стопанство. За да се гарантира, че подкрепата по линия на ЕФПГ е достъпна за работниците независимо от характера на техните трудови договори или трудови правоотношения, обхватът на понятието „работници“ е разширен, за да включва не само работниците на безсрочни трудови договори, но и работниците на срочен трудов договор, работниците, наети чрез агенции за временна заетост, собствениците, изпълняващи управителни функции в микро-, малки и средни предприятия, и самостоятелно заетите работници, включително земеделските производители. Участието на ЕС в проектите по линия на ЕФПГ ще варира между 50 и 65 %.

2.4

Комисията предложи ЕФПГ да остане извън Многогодишната финансова рамка (МФР) поради непредвидимия и спешен характер на обстоятелствата, които обуславят неговото привеждане в действие. Разходите на равнище ЕС следва да бъдат съобразени с търсените резултати. За разходите, свързани с ЕФПГ, МФР поставя за цел поне 50 % от работниците, които са получили помощ по линия на ЕФПГ, да намерят нова и стабилна работа в срок от 12 месеца. За да се даде възможност на Комисията да следи дали държавите членки полагат успешни усилия за постигането на тази цел, те трябва да представят междинен отчет след 15 месеца.

3.   Общи бележки

3.1

ЕФПГ беше създаден като един вид първа помощ – инструмент, който да даде възможност на ЕС да реагира бързо и гъвкаво в подкрепа на работници, изгубили работата си вследствие на глобализацията. Наличният капитал за ЕФПГ беше 3,5 милиарда евро за целия седемгодишен период от 2007 до 2013 г. През първите пет години, от 2007 до 2011 г., бяха използвани малко повече от 364 милиона евро от отпуснатите за този период 2,5 милиарда. Главните причини за слабото използване на ЕФПГ бяха бавната и бюрократична административна процедура, високият праг от 1 000 работници и ниският дял на съфинансиране – 50 %. През 2009 г. използването се подобри, след като прагът за подаване на заявления беше понижен от 1 000 на 500 работници, прагът за съфинансиране от страна на ЕС беше повишен от 50 % на 65 % – при определени условия – и започнаха да се приемат заявления не само за справяне с последиците от глобализацията, но и за преодоляване на последиците от икономическата криза.

3.2

След тези корекции използването на ЕФПГ се повиши – от осем заявления през 2007 г. и пет през 2008 г., до 29 през 2009 и 2010 г. През 2011 г. бяха одобрени осем заявления, а други 18 все още са в процес на оценяване. ЕФПГ се използва повече за преодоляване на последиците от кризата, отколкото за справяне с последиците от глобализацията: за три години (от 2009 г., когато обхватът на ЕФПГ беше разширен с включване на последиците от кризата, до ноември 2011 г.) са подадени 53 заявления във връзка с кризата спрямо 26 заявления във връзка с глобализацията за срок от пет години. Петдесет и трите заявления във връзка с кризата обхващаха 48 607 работници, а 26-те заявления във връзка с глобализацията – 28 135, тоест общо 76 742 работници получиха подкрепа, за да запазят възможностите си за професионална реализация.

3.3

В междинната оценка на ЕФПГ беше анализирано каква част от въпросните работници са си намерили нова работа в срок от една година въз основа на наличните по това време 15 окончателни отчета за периода 2007–2009 г. Средният дял на върналите се на работа е 41,8 %. Делът на върналите се на работа надвишава референтната стойност от 50 % в 6 от 15-те първи съфинансирани от ЕФПГ случая, а в останалите 9 случая не успява да достигне целевите стойности. Постигнатите резултати от гледна точка на връщането на работа варират значително: от високите 78,2 % в Германия до значително по-ниските 4-6 % в Португалия, Испания и Италия. В интерес на постигането на съпоставими нива на ефективност следва да се разгледа възможността за свързване на част от предоставената помощ с резултатите от нея. В средносрочен план (12+ месеца след приключване на подкрепата по линия на ЕФПГ) процентът на върналите се на работа се е повишил в мнозинството от случаите (за които има информация), въпреки въздействието, оказвано от световната икономическа криза върху местните икономики. С времето равнището на заетост сред бенефициерите на ЕФПГ се е повишило в 8 и се е понижило в 3 от случаите. Средно за всички случаи делът на върналите се на работа е нараснал със 7 процентни пункта. Има основание да се стигне до общото заключение, че, като оставим настрана слабото използване на фонда, резултатите са добри.

3.4

Не беше обърнато внимание на третата причина за слабото използване на ЕФПГ – факта, че фондът не разполага със собствен бюджет. Затова бюджетният орган, в случая Европейският парламент и Съветът, трябва да решава поотделно за всяко заявление дали то заслужава да получи подкрепа. Въпреки че този модел – инструмент извън съществуващите структури на ЕС – даде възможност за бърза и гъвкава реакция, административната процедура, която трябва да се следва от съображения за прецизност, е много дълга и бюрократична. Трябва да се имат предвид високите разходи за процеса на одобрение, като например разходите, свързани с превода на 22 езика, заседателните зали, документите за заседанията, времето на участниците и устния превод на различните етапи от процеса на одобрение. Всички заявления се одобряват и това повдига въпроса дали средствата, изразходвани за процеса на одобрение, не следва да се пренасочат в полза на засегнатите работници. Предимството на сегашната процедура за ЕФПГ е, че е много прозрачна и показва ангажираността на ЕС с борбата срещу социалното изключване. Въпреки че прозрачността и видимостта са изключително важни, нещо трябва да се направи, за да се ускори процедурата и да се намалят разходите.

3.5

Други възможни модели, споменати в предложението и в придружаващите документи (1), са интегрирането на ЕФПГ в ЕСФ или продължаването на дейността на ЕФПС като независим орган със собствен бюджет. И двата модела имат предимства и недостатъци. Основният недостатък на интегрирането на ЕФПГ в ЕСФ е необходимостта от ясно определени бюджетни средства от ЕС, въпреки че не е възможно масовите съкращения да бъдат планирани или програмирани. Очевидните предимства на този вариант са съгласуваността и взаимното допълване с ЕСФ, евентуалното съкращаване на процеса на вземане на решения и опростяването и оптимизирането на заявленията по линия на ЕФПГ. Вариант 3 – продължаване на дейността на ЕФПС като независим орган на ЕС със собствен бюджет – освен многобройните си недостатъци, има само едно предимство: извеждане на европейската солидарност на по-преден план.

4.   Конкретни бележки

4.1

ЕИСК би искал преди всичко да изрази огромното си учудване от решението на Съвета от декември 2011 г. да отнеме възможността ЕФПГ да се използва за преодоляване на неочаквани социални последици от икономическата криза в случаите, когато е необходима първа помощ, през последните две години от сегашния срок на фонда (2012 и 2013 г.). Прегледът на заявленията по линия на ЕФПГ до 17 ноември 2011 г. показва пределно ясно, че фондът е постигнал сравнително добри резултати в това отношение и не толкова добри при изпълнението на първоначалната си цел – справяне с последиците от глобализацията. През 2009 и 2010 г. бяха одобрени по 23 заявления за преодоляване на последиците от кризата спрямо 6 заявления за справяне с последиците от глобализацията. С оглед на това, ЕИСК призовава Съвета да вземе предвид факта, че докато кризата не приключи, ЕФПГ също може да бъде използван за справяне с последиците от нея. ЕИСК иска да заяви пределно ясно желанието си преодоляването на последиците от икономическата криза да остане включено в обхвата на фонда и след продължаването на дейността му, като същевременно продължи понижаването на праговете за заявленията.

4.2

Въпреки че броят на заявленията нарасна след 2008 г., ЕФПГ все още се използва много слабо. Затова изглежда логично да се извърши по-голямо от предложеното понижаване на праговете за заявленията. По повод понижаването на прага за броя на съкращенията от 1 000 на 500, в предварителните заключения от междинния преглед на ЕФПГ се посочва: „В някои ситуации обаче този намален брой отново би се оказал прекалено висок, тъй като загубата на дори 200-300 работни места може да разтърси сериозно местното и регионалното равнище.“ Сегашният праг (от 500 служители) пак може да се окаже прекалено висок, ако се вгледаме в протичащите процеси на изнасяне на производствена дейност зад граница и възлагане на дейности на външни изпълнители. С оглед на това, ЕИСК предлага този праг да бъде намален до 200 работници.

4.3

ЕИСК би искал да предложи още две възможности за подобряване на резултатите на ЕФПГ. МСП като цяло са твърде малки и разполагат с твърде малко ресурси, за да могат да бъдат изцяло в крак с възможностите, които ЕС създава при определени обстоятелства. Вероятно много МСП, които се сблъскват с проблеми, за които ЕФПГ предлага решение, дори не подозират за съществуването на този фонд и затова не могат да се възползват от него. Според ЕИСК ако собствениците, изпълняващи управителни функции в МСП, бъдат информирани за предлаганите от ЕФПГ възможности с помощта на мащабна информационна кампания, това ще открие нови хоризонти. Друга идея, които би могла да се отрази положително на резултатите на ЕФПГ, е социалните партньори да бъдат включени в процедурата за кандидатстване към фонда от самото ѝ начало.

4.4

Досегашната оценка даде някои индикации, че силните резерви на държавите членки през първия етап от функционирането на ЕФПГ се основаваха отчасти на високата вноска, която трябваше да се плаща. Затова през 2009 г. пропорциите бяха изменени и изглежда това е оказало положително въздействие. Тъй като сегашната криза все още налага необходимостта от стабилни и активни инструменти за пазара на труда, ЕИСК препоръчва съфинансирането от ЕС да се увеличи до 75 %, за да се подобри допълнително използването на ЕФПГ.

4.5

Комисията предлага да се продължи с досегашния модел на ЕФПГ като кризисен инструмент извън финансовата рамка. Недостатъкът на този модел е бавната и бюрократична процедура. Бюрокрацията се дължи отчасти на проблеми в Брюксел и отчасти на проблеми в държавите членки. ЕИСК призовава Комисията да се опита да намери решение на тези проблеми, за да може процедурата да стане по-гъвкава и побърза и вече да не представлява препятствие за евентуалните кандидати. Така например заявленията се подават от регионите, но трябва да минат през националното равнище. Това забавя значително процеса; преразглеждането на този вид процедури може да повиши в голяма степен ефективността.

4.6

ЕИСК приветства факта, че в новия регламент обхватът на понятието „работници“ не се ограничава само до хора на безсрочни трудови договори, а се разширява с включването на хората, наети чрез агенции за временна заетост, и работниците на срочен трудов договор. ЕИСК има резерви относно включването на самостоятелно заетите работници. ЕФПГ беше създаден като гъвкав инструмент за оказване на подкрепа на работниците, изгубили работата си вследствие на глобализацията. Статутът на самостоятелно заето лице се различава значително в отделните държави членки. Той варира от висококвалифицирани експерти със силни позиции на пазара на труда до икономически зависими самостоятелно заети лица, които на практика са в същото положение като наетите лица, и микропредприятия, състоящи се от един човек. Много от тези самостоятелно заети лица съставляват важна част от пазара на труда. Самостоятелно заетите лица са сред първите, които ще бъдат засегнати от последиците както от глобализацията, така и от икономическите кризи. С оглед на това ЕИСК предлага тези участници на пазара на труда да бъдат включени в обхвата на ЕФПГ като превантивна мярка срещу безработицата и стимул за по-добро използване на фонда.

4.7

Що се отнася до собствениците, изпълняващи управителни функции в МСП, ЕИСК запазва колебанията си. Когато това са собственици, изпълняващи управителни функции в МСП, което осигурява заетост на други хора, тогава те са работодатели и не отговарят на условията, тъй като ЕФПГ е предназначен за работници, изгубили работата си. Помощта за съответните предприятия лесно би могла да доведе до нарушаване на конкуренцията с други МСП. Подаването на заявления за ЕФПГ от тази група ще се припокрие с политиката на ГД „Предприятия и промишленост“ в подкрепа на МСП с нейния широк кръг от програми в областта на образованието, обучението и иновациите. С оглед на това ЕИСК е на мнението, че собствениците, изпълняващи управителни функции в МСП, не отговарят на условията за получаване на подкрепа по линия на ЕФПГ. Работниците на тези МСП обаче попадат в обхвата на фонда, ако изгубят работата си заради неочаквани последици от глобализацията и отговарят на останалите условия на ЕФПГ.

4.8

ЕИСК не е съгласен с включването на земеделските производители в обхвата на ЕФПГ. За да аргументира своето предложение, че до над 80 процента от средствата по ЕФПГ трябва да се предоставят на земеделските стопанства, Комисията се позовава на преговорите по бъдещи търговски споразумения. ЕС вече е изчислил, че договори като този с Меркосур между ЕС и редица южноамерикански държави ще донесат печалби за Съюза като цяло; в рамките на ЕС обаче от тях ще се облагодетелстват главно промишлеността и услугите, а селското стопанство ще понесе негативите. Много от тези бъдещи споразумения вероятно ще имат същия резултат.

4.9

В предложението се посочва, че целта на ЕФПГ е да предоставя „еднократна подкрепа на работниците, съкратени вследствие на големи структурни промени, възникнали в резултат от растящата глобализация на моделите на производство и търговия“. В следващия параграф Комисията добавя, че „посредством ЕФПГ Съюзът следва да бъде в състояние да предоставя подкрепа и в случай на широкомащабни съкращения, причинени от сериозни смущения в икономиката на местно, регионално или национално равнище вследствие на възникването на неочаквана криза. Обхватът на ЕФПГ ще бъде допълнително разширен, за да включва предоставяне на преходна подкрепа на земеделските производители с цел улесняване на тяхното приспособяване към новата пазарна ситуация, възникнала след сключване на търговски споразумения на Съюза, които засягат селскостопанските продукти.“

4.10

Има няколко важни причини, поради които не е подходящо селското стопанство да бъде включено в обхвата на ЕФПГ. Проблемите, с които селското стопанство ще се сблъска в резултат на тези търговски споразумения, ще бъдат структурни, тъй като бъдещите договори вероятно ще имат един и същ резултат, а ЕФПГ е само временен инструмент. Освен това търговски споразумения като договора с Меркосур обикновено са предмет на преговори в продължение на години и затова не могат да бъдат считани за „сериозни смущения в икономиката на местно, регионално или национално равнище вследствие на възникването на неочаквана криза“. Те ще бъдат сериозни смущения в икономиката на местно, регионално или национално равнище, причинени от умишлени и внимателно подготвени действия на Европейския съюз. От само себе си се разбира, че селското стопанство следва да бъде компенсирано за поемането на този товар. Това обаче трябва да стане с инструмент, съобразен с конкретните условия в селското стопанство. ЕИСК призовава ЕФПГ, който беше създаден, за да предоставя подкрепа на работници, изгубили работата си, при реинтегрирането им на пазара на труда, да остане запазен за тази цел.

Брюксел, 23 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  SEC (2011) 1130, 1131 и 1133 final.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/46


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани дружества от различни държави членки“ (преработен текст)

COM(2011) 714 final — 2011/0314 (CNS)

2012/C 143/10

Докладчик: г-н MORGAN

На 20 декември 2011 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани дружества от различни държави членки“ (преработен текст)

COM(2011) 714 final – 2011/0314 (CNS).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 февруари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 22 февруари 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 230 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът изразява положително становище относно приложното поле на предложената директива за изменение. Комитетът изразява задоволство от факта, че изменената директива и Директивата за данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества вече ще бъдат уеднаквени. Особено горещо се приветства определянето на прага за дялово участие, при чието достигане дружествата могат да бъдат определени като свързани, на 10 %. Това изискване беше подчертано от Комитета още през юли 1998 г (1).

1.2

Комитетът отбелязва, че в резултат на това предложение данъчните приходи на много държави членки ще намалеят. В този период на данъчна криза в държавите членки може да се предположи, че ще бъде необходимо време, за да се получи одобрението на 27-те държави членки. Предходната директива беше окончателно приета от Съвета едва пет години след публикуването на предложението.

1.3

ЕИСК подкрепя това предложение и настоятелно приканва държавите членки да го одобрят възможно най-бързо, за да може да се рационализират удържаните при източника данъци и да се премахне още една пречка пред гладкото функциониране на вътрешния пазар.

2.   Въведение

2.1

В Европейския съюз съществуват две успоредни течения в законодателството, свързани с премахването на двойното данъчно облагане между дружествата майки и трансграничните дъщерни дружества. Директивите за данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества се отнасят до двойното данъчно облагане на дивидентите. Второто течение в законодателството е замислено с цел премахване на двойното данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения. Тези две течения не са синхронизирани.

2.2

Първата директива за данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества (90/435/ЕИО) беше приета през 1990 г. Ключовият момент беше, че за да може да бъде освободено от данъци, дружеството майка трябва да притежава най-малко 25 % от акциите в дъщерното дружество. В края на 2003 г. Съветът прие директива за изменение (2003/123/ЕО). С нея прагът за акционерното участие, при който дружеството може да бъде освободено от данъци, се намалява поетапно и достига 10 % до януари 2009 г. С тази директива за изменение се актуализира списъкът на дружествата, обхванати от директивата.

2.3

Имаше предложение успоредно с директивите за данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества да се изготви законодателство относно плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения. В действителност това беше приоритетен въпрос в доклада Ruding от 1992 г (2). Никакъв компромис обаче не беше постигнат до 1998 г., когато Комисията публикува своите предложения (COM(1998) 67). Въпреки това въпросът си остана спорен – сред държавите членки имаше губещи и печеливши – и Съветът прие директивата (2003/49/ЕО) едва през юни 2003 г. Поради съществуващите разногласия, за Гърция, Испания и Португалия бяха въведени преходни периоди както за лихвите, така и за авторските и лицензионните възнаграждения. С последваща директива от 2004 г. преходните разпоредби обхванаха и някои от новите държави членки (Латвия, Литва, Полша и Чешката република, като с протокол от 2005 г. към тях бяха добавени България и Румъния).

2.4

ЕИСК одобри предложението относно лихвите, авторските и лицензионните възнаграждения от 1998 г. в становище, прието на пленарната сесия през юли 1998 г (3). Това становище съдържаше четири конкретни бележки: една от тях беше предложението за намаляване на прага от 25 % на 10 %, а другите три бяха свързани с някои пояснения.

2.5

През юни 2006 г. Европейската комисия публикува проучване за прилагането на директивата. След това проучване, на 11 ноември 2011 г. Комисията излезе с ново предложение за преработване на директивата, с цел разширяване на нейното приложно поле. По този начин разпоредбите относно лихвите, авторските и лицензионните възнаграждения биха били съгласувани с Директивата за данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества.

2.6

Преди Комисията да вземе решение да предложи съгласуване на разпоредбите относно лихвите, авторските и лицензионните възнаграждения с разпоредбите на Директивата за данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества, беше направена оценка на въздействието на редица варианти.

2.7

Съгласно оценката на въздействието:

по отношение на плащанията на лихви, загубата на данъчни приходи не би трябвало да надхвърли 200-300 милиона EUR и би засегнала 13-те държави членки на ЕС, в които все още се прилага удържан при източника данък върху изходящите лихвени плащания — Белгия, България, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Обединеното кралство и Чешката република;

по отношение на плащанията на авторски и лицензионни възнаграждения, загубата на данъчни приходи не би трябвало да надхвърли 100-200 милиона EUR и би засегнала седемте държави с най-голямо отрицателно салдо при тези плащания като дял от БВП — България, Гърция, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Чешката република. Този вариант беше предпочетен от повечето заинтересовани страни, взели участие в публичната консултация.

2.8

Според оценката на въздействието, инициативите в рамките на настоящото предложение за преработка, предвиждащи премахване на удържаните при източника данъци, в повечето случаи биха довели до икономии за предприятията на разходи за спазване на изискванията в размер от 38,4 – 58,8 милиона EUR.

3.   Основно съдържание на предложението

3.1

Комисията направи предложението от 11 ноември 2011 г. с цел:

да промени приложното поле на директивата, като разшири списъка на дружествата, за които тя се отнася;

да намали изискванията за дяловото участие, при които дружествата могат да бъдат определени като свързани, от 25 % пряко участие до 10 % участие;

да разшири определението на понятието „свързано дружество“ с включването на непреките акционерни участия;

да се посочи ясно, че държавите членки трябва да предоставят предимствата от директивата на съответните дружества на дадена държава членка, само ако те не са освободени от облагане с корпоративен данък за съответните получавани лихви или авторски и лицензионни възнаграждения. Тази разпоредба се отнася по-специално до случаите, когато дадено дружество е задължено да плаща корпоративен данък, но ползва специален ред на облагане с освобождаване от данък на получаваните от друга държава лихви или авторски и лицензионни възнаграждения. В такива случаи държавата източник не би била задължена да го освободи от удържан при източника данък съгласно директивата.

преходните периоди остават без промяна.

3.2

Както в случая с Директивата за сливанията и Директивата за данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества, предимствата, предвидени в Директивата относно плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, се предоставят само на дружества, облагани с корпоративен данък в ЕС, които са местни лица за данъчни цели в държава членка на ЕС и са сред видовете дружества, изброени в приложението към директивата. Тъй като в приложението към директивата са включени само видовете дружества, съществуващи в 15-те държави, които са станали членки на ЕС преди 1 май 2004 г., видовете дружества в новите държави членки са добавени с Директива 2004/66/ЕО на Съвета от 26 април 2004 г.

3.3

Новото предложение за изменение, направено от Комисията, представлява преработка на всички тези директиви, с цел да се предостави актуализиран списък на дружествата в приложението към директивата. Предложеният нов списък ще включва също:

европейското дружество (Регламент (ЕО) 2157/2001 на Съвета и Директива 2001/86/ЕО на Съвета), което може да се учредява от 2004 г., и

европейското кооперативно дружество (Регламент (ЕО) 1435/2003 на Съвета и Директива 2003/72/ЕО на Съвета), което може да се учредява от 2006 г.

3.4

Преразгледаната директива трябва да влезе в сила от 1 януари 2013 г.

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становище на Комитета относно „Предложение за директива на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани дружества от различни държави членки“, ОВ C 284, 14.9.1998 г., стр. 50.

(2)  „Доклад на Комитета на независимите експерти относно данъчното облагане на дружествата“, март 1992 г.

(3)  ОВ C 284, 14.9.1998 г., стр. 50.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/48


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за действие за митниците и данъчното облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. (FISCUS) и за отмяна на решения № 1482/2007/ЕО и № 624/2007/ЕО“

COM(2011) 706 final — 2011/0341 (COD)

2012/C 143/11

Докладчик: г-н Bryan CASSIDY

На 20 декември 2011 г. Съветът, и на 14 декември 2011 г. Европейският парламент, решиха, в съответствие с член 33 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за действие за митниците и данъчното облагане в Европейския съюз за периода 2014-2020 г. (FISCUS) и за отмяна на решения № 1482/2007/ЕО и № 624/2007/ЕО“

COM(2011)706 final - 2011/0341 (COD).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 февруари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 22 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 231 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК подкрепя предложението за FISCUS като цяло. Комитетът обаче би желал да подчертае следното:

Трябва да се гарантира, че националните митнически и данъчни администрации разполагат с достатъчно оборудване за посрещане на предизвикателствата на следващото десетилетие.

На данъчните и митническите служби трябва да бъдат осигурени съвременни и ефикасни ИТ системи. Това следва да включва елементи като Модернизиран митнически кодекс (ММК).

Комитетът би желал да види по-подробни оценки на въздействието върху бюджета на ЕС и бюджетите на правителствата на държавите членки.

Обобщеното представяне на бюджета на FISCUS показва увеличение на общия бюджет в областта на данъчното облагане и митниците с 9 % спрямо настоящите дейности. Предвиденият бюджет за сектор митници възлиза на 479 622 792 евро, а този за сектора данъчно облагане – на 23 692 892 евро. Това представлява увеличение с 13 % за сектор митници и намаление с 1 % за сектор данъчно облагане.

1.2

Комитетът е наясно, че мненията на държавите членки в работните групи на Съвета се различават. ЕИСК счита, че е важно Комисията да може да покаже, че държавите членки ще реализират значителни икономии в бюджета на FISCUS в сравнение със средствата, отпуснати за настоящите дейности. Комитетът изразява убеждението, че Комисията би могла да срещне трудности при получаването на одобрение от Парламента за увеличение на разходите по бюджета на ЕС в отсъствието на информация за компенсиращи икономии в бюджетите на държавите членки.

1.3

Комитетът припомня бележката си от становището си относно „Програма за действие за митниците“ (1), в която призова за по-активна интеграция на митническите практики в съответствие с целите на Лисабонската стратегия, подчертавайки че по-активната интеграция от такъв вид следва да бъде постигната без да се интегрират самите митнически администрации.

1.4

Подобряването на обучението и ефективността на обучението за длъжностни лица в държавите членки е основна част от новата програма (2).

2.   Въведение и контекст

2.1

Митническата и данъчната политика на ЕС допринасят значително за ежегодното повишаване на приходите в бюджетите на ЕС и държавите членки. В допълнение тези политики носят значителни ползи на гражданите и предприятията в ЕС, било то чрез блокиране на опасен или незаконен внос, улесняване на безпроблемната търговия и укрепване на вътрешния пазар или намаляване на разходите за привеждане в съответствие и бюрократичната тежест за трансграничните предприятия.

2.2

Предложението за регламент (COM(2011) 706 final) представлява важна стъпка от започналите преди много години усилия за рационализиране и съгласуване на действията на държавите членки, насочени към защитата на техните финансови интереси и на интересите на ЕС. През 2010 г. делът на митата и свързаните с тях такси в бюджета на ЕС беше 12,3 %. В следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г., приета от Комисията през юни 2011 г., се предлага освен всичко останало ново поколение програми „Митници“ и „Fiscalis“. С течение на годините тези две програми се развиваха по два отделни, било то паралелни пътя, като последните им варианти са „Митници 2013“ и „Fiscalis 2013“. Сега те се обединяват в една програма (FISCUS), което е истинска иновация в стратегията на Комисията.

2.3

FISCUS не е резултат само от „политиката на опростяване“ по думите на самата Комисия, но представлява и признание на жизненото значение на „сътрудничеството между митническите и данъчните органи и други заинтересовани страни “. Значението, което се придава на човешкия фактор, е основният положителен аспект на подобна програма. Сътрудничеството между митническите и данъчните органи е „съсредоточено в областите на работа в мрежа и изграждане на компетентност (3). Разбира се, изграждането на технически и ИТ капацитет е необходимо, но човешкият фактор е от първостепенно значение - особеност, която ЕИСК оценява положително.

2.4

Проектът FISCUS на Европейската комисия предвижда програма с продължителност седем години, считано от 1 януари 2014 г.Финансовата рамка на разходите на програмата за цялата ѝ продължителност (2014-2020 г.) възлиза на 777 600 000 евро по сегашни цени. Сумата е значителна, а съответствието ѝ с целите трудно може да се прецени. Програмата предоставя финансова подкрепа за девет различни вида общи съвместни действия чрез безвъзмездно финансиране, договори за обществени поръчки или възстановяване на разходи на външни експерти.

2.5

По-голямата част от разходите са свързани с обучение на длъжностни лица и общи инициативи в областта на ИТ, но средствата могат да се използват и за покриване на „разходи, свързани с дейности по подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценка (4). ЕИСК разбира, че това означава да се отделя специално внимание на надзора на прилагането на общите съвместни действия , но се надява, че също толкова голямо внимание ще бъде отделяно и на прилагането на националните действия , за да се избегне липса на съгласуваност.

2.6

Конкретните цели на програмата за действие са същите като тези на миналите и настоящите програми. ЕИСК вече се е произнесъл по тях и не би имало смисъл да повтаря бележките си, ако нямаше един въпрос, който е повдиган нееднократно, но очевидно все още не е получил отговор - редовният обмен на информация между митническите и данъчните органи като средство за откриване на измами и/или укриване на данъци (5).

2.7

Първият клъстер – работата на хора в мрежа – следва да даде възможност за обмен на добри практики и оперативна информация. Това не е нещо ново, тъй като същият въпрос е повдиган – дори с използване на абсолютно същата формулировка – в повечето, ако не и във всички предходни програми. Действията в миналото не винаги бяха успешни, като това се дължи на ред причини, основно на езиковите трудности и на различния практически или теоретически опит на участниците. Новият акцент върху сътрудничеството между различни администрации по FISCUS следва да насърчи обмена на опит и появата на висококвалифицирани специалисти - нещо, което ЕС следва да подкрепи.

2.8

По думите на Комисията, вторият клъстер „позволява на програмата да финансира най-модерна ИТ инфраструктура и системи, които дават възможност на митническите и данъчните администрации в Съюза да се превърнат в истински електронни администрации (6). И в този случай подобен въпрос е поставян при почти същите условия в предходните програми. В това отношение резултатите бяха твърде незадоволителни поради различните равнища на ИТ технологиите в държавите членки, но също и – при това доста често – поради нежеланието на някои (или на много) държави членки да променят методите си на работа или оборудването си.

2.9

Нежеланието на държавите членки да сътрудничат е основната пречка в процеса на изграждане на стабилна европейска фискална мрежа. То определено не се ограничава само до ИТ технологиите, но най-ясно личи в тази област. ЕИСК е отправял критики към подобно отношение в много от становищата си относно фискалните инициативи на ЕС (7). Комитетът изразява надежда, че настоящата криза показа, че нито една страна не може да се изолира от събития, които засягат целия свят, и че сътрудничеството е единственият вариант.

2.10

През 2011 г. външен изпълнител анализира след консултации с търговски представители средносрочните резултати от двете отделни програми – „Fiscalis 2013“ и „Митници 2013“. Друг изпълнител извърши проучване на евентуалната рамка на бъдещата програма „FISCUS“. Средносрочните резултати не показаха значителни пречки, нито предполагаха предприемане на специални действия за коригиране на нежелани събития.

2.11

FISCUS обединява двете отделени понастоящем програми за данъчното облагане и митниците, като по този начин отговаря на целите на Комисията за опростяване и намаляване на разходите, без това да вреди на дейностите в тези отделни области.

2.12

С новия регламент се заменя Решение № 1482/2007/ЕО, с което беше създадена програма на Общността за подобряване на работата на системите за данъчно облагане на вътрешния пазар („Fiscalis 2013“). С Решение № 624/2007/ЕО беше създадена програма за действие за митниците в Общността („Митници 2013“). И двете решения ще бъдат отменени.

2.13

Комисията проведе широки консултации в сектор митници и в сектор данъчно облагане. Резултатът от тях беше изготвянето на списък с проблеми, които са посочени в Работен документ на службите на Комисията – Оценка на въздействието, част I („Митници“) и част II (Fiscalis) (8).

2.14

Комисията изготви оценка на въздействието преди приемането на новата програма, от която става ясно, че все още съществува високо равнище на несигурност по отношение на европейските информационни системи и обмена на информация, свързан с бъдещата еволюция на политиката. Част от тях са разгледани в становището на ЕИСК относно „Програма за действие за митниците“ (9). Необходимите подобрения в действието на програма „Fiscalis“ бяха описани подробно в становището на ЕИСК относно „Одобряване на функционирането на системите за данъчно облагане във вътрешния пазар (Fiscalis 2013)“ (10).

2.15

ЕИСК е съгласен по принцип с предложените от Комисията мерки. Комитетът обаче желае да отбележи, че въпросът за сътрудничеството между различните агенции на национално и европейско равнище е водещ по отношение на много проблеми на ЕС. Напредък в тази област обикновено се постига бавно и трудно. Причините за това са много, като основната е липсата на ентусиазъм от страна на националните органи.

2.16

ЕИСК одобрява предложението на Комисията за засилено сътрудничество между данъчните и митническите органи. Това обаче следва да бъде само началото на действия, предлагани нееднократно от ЕИСК (11) - организирано сътрудничество между всички национални или европейски агенции, участващи в борбата срещу финансовите измами или престъпления - пране на пари, организирана престъпност, тероризъм, контрабанда и др.

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 78, параграф 1.3.

(2)  Това беше посочено в параграф 1.2 от становище на ЕИСК „Подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане във вътрешния пазар (Fiscalis 2013)“, ОВ C 93, 27.4.2007 г., стр. 1.

(3)  COM (2011) 706 final, стр. 2, параграф1, трети абзац.

(4)  COM (2011) 706 final, стр. 21, член 10, параграф 2.

(5)  Становища на ЕИСК относно „Борба срещу измамите с ДДС“, ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 73 и „Насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“, ОВ C 255, 22.09.2010 г., стр. 61.

(6)  COM (2011) 706 final, стр. 2, параграф 1, трети абзац.

(7)  Становища на относно„Борба срещу измамите с ДДС“, ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 73; „Насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“, ОВ C 255, 22.09.2010 г., стр. 61; „Неплащане на данъци при внос“, ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 112; „Взаимна помощ при събиране на данъчни вземания“ (ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр.120) и „Административното сътрудничество в областта на данъчното облагане“, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр.120.

(8)  Работен документ на службите на Комисията, Оценка на въздействието, SEC(2011)1318 final.

(9)  ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 78.

(10)  ОВ C 93 от 27.4.2007 г., стр. 1.

(11)  Становища на ЕИСК относно „Борба срещу измамите с ДДС“, ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 73; „Насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“, ОВ C 255, 22.09.2010 г., стр. 61; „Неплащане на данъци при внос“, ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 112; „Взаимна помощ при събиране на данъчни вземания“ (ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр.120) и „Административното сътрудничество в областта на данъчното облагане“, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр.120.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/51


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Годишен обзор на растежа за 2012 г.“

COM (2011) 815 final

2012/C 143/12

Главен докладчик: г-н David CROUGHAN

На 23 ноември 2011 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Годишен обзор на растежа за 2012 г.“

COM(2011)815 final.

На 6 декември 2011 г. Бюрото на Комитета възложи на Координационната група по стратегията „Европа 2020“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 22 февруари), Европейският икономически и социален комитет определи г-н David CROUGHAN за главен докладчик и прие настоящото становище със 171 гласа „за“, 19 гласа „против“ и 21 гласа „въздържал се“.

ВЪВЕДЕНИЕ

i

Настоящото проектостановище, изготвено с оглед на пролетния Европейски съвет, съдържа бележки относно представения от Комисията „Годишен обзор на растежа за 2012 г. (ГОР)“.

ii

ГОР поставя началото на европейския семестър за икономическо управление за 2012 г., който е и първият в рамките на договорената правна рамка за подобряване на икономическото управление (т. нар. „шесторка“).

iii

В ГОР Комисията определя приоритетите, които според нея ЕС трябва да си постави за следващите 12 месеца по отношение на икономическата и бюджетната политика и реформи, за да се даде тласък на растежа и заетостта в рамките на стратегията „Европа 2020“. Когато бъдат приети от Европейския съвет през март, тези приоритети ще трябва да бъдат взети предвид от държавите членки в техните национални политики и бюджети.

iv

В Част I на настоящото проектостановище се разглеждат общи въпроси, свързани с ГОР, като: акцента върху растежа, фискалната консолидация и изпълнението на договорените в рамката на европейския семестър реформи, както и участието на организираното гражданско общество и социалните партньори в процеса на изготвяне на ГОР.

v

В Част II са събрани конкретни бележки и препоръки по различни политики на ЕС. С тях се дава подробен отговор на петте приоритета, които Комисията извежда в ГОР: осъществяване на диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа; възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката; насърчаване на растежа и конкурентоспособността; справяне с безработицата и със социалните последствия от кризата и модернизиране на публичната администрация. Източник на този принос са различни неотдавнашни становища на ЕИСК и с него се актуализира позицията на Комитета относно ГОР за 2011 г (1)., приета през март 2011 г.

vi

Настоящото проектостановище е и продължение на становището относно европейския семестър за 2011 г., прието от Комитета през декември 2011 г (2).

ЧАСТ I

ПОСЛАНИЯ НА ЕИСК С ОГЛЕД НА ПРОЛЕТНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ

За разлика от всички провели се неотдавна срещи на върха, Съюзът трябва да покаже политическа способност за справяне с кризата с държавния дълг посредством амбициозни и достатъчни мерки за възвръщане на доверието. Една от тези мерки е поставянето на много по-голям акцент върху растежа.

A.    ВЪВЕДЕНИЕ

1.   Комисията публикува ГОР за 2012 г. в мрачен контекст: Съюзът преживява най-сериозната финансова, икономическа и социална криза и криза на доверието в своята история. Последствията от кризата са широки: затруднения за домакинствата и предприятията, нарастваща младежка и дългосрочна безработица, увеличен брой хора, изложени на риск от бедност и изключване, безпокойство в нашите общества, риск от нарастващ национализъм и популизъм.

2.   Комитетът изразява сериозна тревога от липсата на прилагане на национално равнище на ангажиментите, приети в процеса на европейския семестър. Сега повече от всякога ЕС трябва да покаже капацитета си да действа ефективно за възстановяване на доверието на потребителите и инвеститорите и да предостави амбициозни отговори на настоящите предизвикателства. Без решителни действия и ефективно осъществяване на реформи от страна на европейските институции и държавите членки Европа е заплашена от дългосрочна криза на растежа и нарастващо разделение, водещи до още по-голям натиск върху еврозоната.

3.   Тъй като европейският семестър за 2012 г. започва със съществено занижени прогнози за растеж и поради значителната вероятност от рецесия, Комитетът изразява съжаление, че европейската среща на върха през декември 2011 г. не успя да възстанови доверието в управлението на Европейския съюз, което през последните 18 месеца отслабваше прогресивно с резултатите от всяка следваща среща на върха. Очевидното нежелание на срещата на върха да се изправи срещу дълбоко вкоренените проблеми, извадени наяве от ГОР, доведе до непрестанни политически предписания, които не се ползват с доверието на правителствата и инвеститорите по света, и по-специално с доверието на европейските граждани, които в момента плащат цената на кризата.

4.   Комитетът смята, че предложените досега решения за държавния дълг и свързаната с него финансова криза са частични и следователно биха могли да възпрепятстват достъпа на някои сериозно задлъжнели държави до пазарите за по-продължителен от планирания период; освен това те носят сериозен риск от разпространяване на заразата в някои по-големи държави членки. Неорганизираният фалит на Гърция все още е възможен; подобно събитие би имало сериозно отрицателно въздействие върху други държави с проблеми с държавния дълг и би могло да даде начало на поредица от събития, които биха имали сериозни последствия не само за европейската, но и за световната икономика. Европейският съюз не е намерил начин да използва несъмнената си икономическа сила, за да защити от финансови атаки държавите членки в затруднение; в резултат от това световните пазари сериозно отслабиха европейския градеж, като атакуваха структурната му разпокъсаност. Следователно проблемът е толкова политически, колкото и икономически.

5.   Комитетът изразява тревога, че създадената по този начин висока степен на несигурност има разрушително въздействие върху реалната икономика на ЕС, изразяващо се в намаляване на инвестициите, производството и заетостта, тъй като инвеститорите търсят по-безопасни места и дори се подготвят за евентуално разпадане на еврозоната с всички ужасни последици в световен мащаб, до които то би довело.

6.   Опитът от миналите кризи в процеса на европейска интеграция показва, че Европа разполага с ресурсите да намира решения. Комитетът призовава европейските институции и държавите членки да проявят политическа смелост и визия и да подкрепят по-голямата интеграция, както и усилията за подпомагане на икономиката и инвестициите, което в момента е единственото възможно решение на кризата.

7.   ЕС трябва да изостави сегашния подход на намиране на решения на кризата „на парче“ и да намери трайни решения на структурните предизвикателства, които кризата разкри, като по този начин осигури благоденствието на европейците в дългосрочен план. Това налага изграждане на необходимата европейска защитна стена срещу по-нататъшни атаки, за да се предостави време за възстановяване на страните в затруднение, както и въвеждане на конкретни допълнителни мерки за повишаване на европейския икономически растеж.

8.   По-тесният фискален съюз върви рамо до рамо с необходимостта да се постави кризата с дълга под надеждно европейско управление. Комитетът приветства въвеждането на много по-непосредствено наблюдение на бюджетната политика на държавите членки в процеса на европейския семестър и ангажиментите, изисквани от държавите членки по „фискалния пакт“, въпреки че трябва да се подчертае необходимостта от анализ на социалното въздействие от подобни мерки. При това новата архитектура на управлението на икономическата политика на Европа трябва да съхрани автономията на социалните партньори и тяхната свобода на колективно трудово договаряне.

9.   Нещо повече, Комитетът заявява още веднъж пълната си подкрепа за междусекторната стратегия „Европа 2020“, която предлага положителна визия за бъдещето и съгласувана рамка за изпълнение на далновидни реформи за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Той припомня също необходимостта от добър баланс между икономическите, трудовите и социалните аспекти на стратегията.

10.   Комитетът е силно разтревожен от все по-слабото използване на метода на Общността и подмяната му с междуправителствен подход, като цяло прилаган от много малък брой държави членки, което допринесе за ограничения характер на политическия отговор. Отчасти поради факта, че общностните институции имаха подчинена роля спрямо възприетия през последните две години междуправителствен подход, острите проблеми на Европейския съюз бяха разглеждани не от гледната точка на Съюза, а от гледната точка и политическите нужди на отделни държави членки.

11.   Комитетът отбелязва, че най-много до пет години след влизането в сила на договорения от 25 държави членки на 30 януари Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, въз основа на оценката на опита, свързан с неговото прилагане, ще бъдат предприети необходимите стъпки за включване на съдържанието на договора в правната рамка на Европейския съюз. Следователно Комитетът призовава страните, които са избрали да не участват (3) в междуправителствения процес, довел до подписването на договора, да преразгледат позицията си.

12.   Комитетът е за силна роля на Европейската комисия и я насърчава да внася смели предложения; той се застъпва и за пълно участие на Европейския парламент в европейския семестър, с цел повишаване на прозрачността и легитимността на този процес.

13.   Комитетът изразява благодарност на Комисията за това, че публикува ГОР за 2012 г. в края на ноември, по-рано от първоначално предвидената дата. Въпреки че сроковете остават кратки, това даде възможност на ЕИСК да проведе обсъждания на този ГОР, да се консултира с мрежата си от национални ИСС и сродни институции и да приеме настоящото становище преди пролетният Европейски съвет да приеме годишните си приоритети.

Б.    ПОДХОДЯЩ АКЦЕНТ ВЪРХУ РАСТЕЖА

14.   Комитетът счита, че в някои отношения ГОР за 2012 г. е по-добър от своя предшественик.

15.   Комитетът приветства общия акцент върху растежа и отбелязва със задоволство, че в ГОР за 2012 г. са възприети много идеи от предходното становище на ЕИСК относно Годишния обзор на растежа за 2011 г (4).

16.   ЕИСК подчертава, че кризата с държавния дълг не може да бъде преодоляна без достатъчен темп на растеж, особено от страните в затруднение. Ниската степен на приоритетност на растежа би довела до висок риск от изпадане на много от икономиките в ЕС в рецесия, а някои дори и в депресия.

17.   В ГОР се признава, че финансовите пазари оценяват устойчивостта на държавния дълг на държавите членки въз основа на дългосрочните перспективи за растеж, на тяхната способност да вземат амбициозни решения за структурни реформи и на техния ангажимент да подобрят конкурентоспособността.

18.   Комитетът изразява съгласие с посоченото в ГОР, а именно, че възможностите за растеж на всички държави членки в ЕС зависят от решителното справяне с кризата с държавния дълг и осъществяването на разумни икономически политики, както и че се отделя твърде много време и енергия за спешни мерки и недостатъчно време за осъществяването на промени в политиката, които биха върнали високите равнища на растеж на нашите икономики.

19.   Комитетът изразява съгласие с това, че акцентът трябва да бъде поставен едновременно върху мерките за реформи, имащи краткосрочен ефект върху растежа, и върху правилния модел на икономически растеж в средносрочен план.

20.   Комитетът заявява отново, че трите аспекта на растежа – интелигентен, устойчив и приобщаващ – са взаимосвързани и се подкрепят взаимно. На икономическите, социалните и екологичните аспекти трябва да се отделя еднакво внимание.

21.   Възстановяването на растежа трябва да съответства на останалите цели, заложени в Договора от Лисабон, включително благосъстоянието на хората. Нуждата от реформи следва да се разглежда като възможност за постигане на по-голяма устойчивост на нашия начин на живот.

22.   Във всички държави членки е необходимо да се постави акцент върху реформи, стимулиращи растежа.

23.   Конкретна ситуация в пет държави членки, ползващи се от програми за финансова подкрепа на ЕС и МВФ  (5)

23.1   Комитетът счита, че Комисията и Съветът, посредством подробни, специфични за всяка страна препоръки, следва да продължат да насърчават държавите членки да предвиждат и осъществяват политики за дългосрочен икономически растеж. Комитетът изразява съжаление, че през 2011 г. единствената препоръка, отправена към петте държави членки, получаващи финансова подкрепа от ЕС и МВФ, беше да продължат да прилагат мерките, заложени в решенията за отпускането на финансовата подкрепа.

23.2   Сега Комитетът е разтревожен от решението на Комисията да не изисква от тези пет държави членки да участват в подготовката на втория кръг от НПР през 2012 г. ЕИСК признава, че НПР обхващат в голяма степен едни и същи области и че тези страни представят националните си цели по отношение на стратегията „Европа 2020“. Независимо от това, така тези страни ще бъдат отстранени от новия процес на управление, залегнал в основата на стратегията „Европа 2020“ и разработен за постигане на необходимото икономическо сближаване чрез реформи и приемане на най-добри практики. По-специално това ще попречи на участието на гражданите и социалните партньори на национално равнище в прилагането и преразглеждането на НПР. Това противоречи на заключенията на Европейския съвет от март 2011 г., в които се гарантира пълно участие на националните парламенти, социалните партньори и останалите заинтересовани лица в новата рамка на европейския семестър.

24.   Инвестирането в растежа – специфично предизвикателство в настоящия контекст

24.1   Комитетът осъзнава, че определянето на подходящи мерки за стимулиране на икономическия растеж може да се окаже особено голямо предизвикателство. Настоящите затруднения на ЕС по отношение на растежа не се дължат само на кризата, но и на допълнителни проблеми, влияещи върху неговите икономически резултати, като загубата на конкурентоспособност, глобализацията, недостига на ресурси (енергия, умения и др.), изменението на климата и застаряването на населението.

24.2   За постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ ще са необходими значителни инвестиции в ИКТ, традиционна и нова инфраструктура, НИРД и иновации, образование и квалификация, и енергийна ефективност. Инвестициите в екологичната икономика ще стимулират иновациите и търсенето на нови продукти, което ще доведе до повишаване на растежа и същевременно ще допринесе за устойчивостта на световната икономика.

24.3   В период на бюджетни ограничения това представлява особено голямо предизвикателство. Въпреки това ползите от публичните инвестиции на национално или европейско равнище в посока интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж са значителни и могат да окажат важно стимулиращо въздействие, като насърчават допълнителни частни инвестиции.

24.4   Комитетът счита, че ЕС се нуждае от повече инвестиции в проекти, насърчаващи структурните промени и спомагащи за връщането на икономиките на държавите членки на пътя на устойчивия растеж. Подходящите проекти следва да съответстват на целите на стратегията „Европа 2020“, например дългосрочни инфраструктурни проекти от голям обществен интерес и с потенциал за генериране на приходи.

24.5   В този смисъл Комитетът подкрепя напълно инициативата „Облигации за проекти по стратегията „Европа 2020“  (6) за финансиране на мащабни инфраструктурни проекти в енергетиката, транспорта и ИКТ. Това ще има положително отражение върху пазарите на облигации за проекти и ще помогне на застъпниците на отделни проекти да привлекат дългосрочно дългово финансиране от частния сектор.

24.6   Комитетът счита, че за да се генерират инвестиции, е необходимо да се положат повече усилия на европейско равнище. Наличните структурни фондове трябва да бъдат насочени така, че да засилват конкурентоспособността и връщането към растеж. Финансирането от ЕС следва да бъде обвързано с резултати и със съответствие на целите на стратегията „ЕС 2020“.

24.7   Комитетът приветства бързото приемане от Парламента и Съвета на споразумение за увеличаване на процента на съфинансирането по линия на структурните фондове за страни, получаващи финансова подкрепа от ЕС, ЕЦБ и МВФ, с цел да се позволи бързо мобилизиране на средства от ЕС в подкрепа на растежа и по-доброто усвояване на средствата (7).

24.8   Предвид сериозния натиск върху националните бюджети и бюджета на ЕС, държавите членки и европейските законодатели трябва да направят труден избор и да определят приоритети, за да инвестират в „области, които стимулират растежа“ като образование и квалификация, НИРД и иновации, околна среда, мрежи (напр. високоскоростен интернет, енергийни и транспортни връзки).

24.9   Трябва да се подчертае важната роля на предприемачеството, социалното предприемачество и създаването на предприятия, по-специално МСП, включително социални предприятия, в процеса на възстановяване. Те са основни двигатели на икономическия растеж, предприемаческите иновации и умения и важен източник на нови работни места.

24.10   Процентът на безработица гони недопустими равнища в много страни от ЕС, като социалната и икономическата цена е огромна. Ето защо са абсолютно необходими краткосрочни и средносрочни мерки, които да улеснят достъпа на младите хора и жените, повторната интеграция на работниците, отстранени от пазара на труда заради кризата, професионалното обучение и преквалификация. В ЕС трябва да бъдат създадени 17,6 млн. работни места преди 2020 г.

В.    ТВЪРДЕ ГОЛЯМ АКЦЕНТ ВЪРХУ ФИСКАЛНАТА КОНСОЛИДАЦИЯ

25.   Комитетът изразява пълно съгласие с това, че бюджетната консолидация е необходима за коригиране на сериозните бюджетни дисбаланси и за възстановяване на доверието. Въпреки това Комитетът изразява загриженост от голямата тежест, която се придава на мерките за бюджетна дисциплина във фискалния пакт. Трябва да се направи ефективна оценка на социалното въздействие на тези мерки и да бъдат положени всички възможни усилия, за да се гарантира, че те няма да увеличат риска от бедност и социално изключване. Комитетът счита, че трябва да бъде намерен подходящ баланс между фискална консолидация и икономически растеж. Бюджетната дисциплина сама по себе си и бюджетните ограничения не са достатъчни за постигане на устойчивост в ЕС. Ако е необходима някаква степен на бюджетни ограничения, то мерките трябва да бъдат социално балансирани и да отчитат начина, по който се отразяват на различните социални групи. Комитетът изразява съгласие с управляващия директор на МВФ Christine Lagarde, която предупреди, че „прибягването до бюджетни съкращения във всички области и във всички части на континента само ще засили рецесионния натиск“.

26.   Комитетът изразява загриженост, че договореният от 25 държави членки на 30 януари Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз няма да доведе до решение на настоящата криза. Въпреки че би трябвало да доведе до по-голямо съответствие с ГОР в бъдеще, договорът страда от прекомерна концентрация върху бюджетния баланс, като не се споменават системата за ранно предупреждаване и таблицата за оценка, предназначени за предотвратяване на дисбалансите, натрупващи се на други места в икономиката, например в частния сектор, загубата на конкурентоспособност или балони при недвижимите имоти – все фактори от голямо значение за настоящата криза. Икономическият растеж е част от решението и изисква стриктно дефинирани мерки за насърчаване на растежа, особено в държавите членки пред риск от изпадане в дълбока рецесия. Усилията за консолидация и реформи трябва да бъдат съпътствани от мерки за стимулиране на растежа.

27.   Комитетът изразява загриженост от това, че в ГОР се призовава за повече бюджетни ограничения за постигане на целите на бюджетната консолидация дори при влошаване на макроикономическия климат. В него се застъпва тезата, че държавите членки, които се ползват от програми за финансова подкрепа, „трябва да продължат да преследват договорените бюджетни цели, независимо от евентуална промяна в макроикономическите условия“, а държавите членки, които са закъснели значително с усилията си за коригиране и които са в процедура при прекомерен дефицит, „трябва да активизират своите усилия за консолидация и евентуално ограничено влошаване на прогнозата за основния макроикономически сценарий не следва да забави коригирането на прекомерните дефицити“.

28.   Стабилизация чрез еврооблигации

28.1   За целите на своите балансови отчети финансовите институции инвестират в правителствени облигации, за които очакват да бъдат безрискови. Затова понастоящем институциите предпочитат да влагат парите си в ЕЦБ, вместо да купуват по-рисковите облигации на някои държави членки, като по тази начин изтеглят ликвидност от системата.

28.2   За преодоляването на този проблем се изисква изграждане на по-голям и по-надежден европейски „вълнолом“ за справяне с пазарния натиск, при още по-голяма роля на Европейската централна банка, било то пряко или непряко под егидата на Европейския механизъм за финансова стабилност или европейската валутна система.

28.3   Комитетът признава, че моралният риск е реален и изисква решение; този проблем обаче бледнее в сравнение в евентуалното разпадане на еврозоната. Предвид нежеланието на държавите членки да финансират дълговете на други държави членки и трудностите при поемането на тази роля от ЕЦБ, Комитетът призовава спешно да се разгледа въвеждането на стабилизационни облигации. След публикуването от Европейската комисия на Зелената книга относно стабилизационните облигации, Комитетът разглежда този въпрос в отделно становище.

Г.    ПРАВИЛЕН АКЦЕНТ ВЪРХУ ПРИЛАГАНЕТО

29.   Стратегията „Европа 2020“ има за цел да гарантира, че Европейският съюз може да се конкурира в условия на нарастваща световна конкуренция. Следователно Комитетът подкрепя твърдо Комисията по отношение на по-големия акцент, който тя поставя в ГОР върху липсата на подходящо прилагане на реформите на национално равнище.

30.   Комитетът отбелязва с голяма тревога, че независимо от спешния характер на ситуацията, напредъкът на държавите членки в прилагането на насоките от ГОР за 2011 г. е под очаквания. Превръщането на взетите на равнище ЕС решения в решения на националните политики отнема твърде много време.

31.   ЕИСК призовава държавите членки да приложат напълно реформите, с които са се ангажирали в техните национални програми за реформи. Те трябва да поемат отговорността за необходимите промени в бъдещото икономическо управление. Това подчертава необходимостта от подсилване на процеса на европейския семестър чрез по-голямо участие на националните парламенти, социалните партньори и организираното гражданско общество в държавите членки в обсъждането и наблюдението на напредъка в прилагането на НПР.

32.   Комитетът изразява неудовлетворение от това, че заложените в националните програми за реформи за 2011 г. ангажименти са недостатъчни за постигане на повечето от целите на равнище ЕС. Предвид нарастващата тревога, че целите на стратегията „Европа 2020“ няма да бъдат постигнати, Комитетът призовава Комисията и по-специално правителствата на държавите членки да удвоят усилията си и да поправят този пропуск, който беше идентифициран на толкова ранен етап в програмата, и да гарантират, че правителствата, заинтересованите страни и гражданите във всички държави са съпричастни и участват в осъществяването на техните програми за реформи.

33.   ЕИСК призовава също Комисията да се увери, че всички държави членки, включително получаващите финансова подкрепа от ЕС и МВФ, допринасят за постигането на основните цели според потенциала си.

Д.    ЗНАЧЕНИЕ НА ГОР И ПОСЛЕДИЦИ ЗА ОРГАНИЗИРАНОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ

34.   ГОР е основата за постигане на необходимото общо разбиране на приоритетите за действие на национално и европейско равнище за 2012 г., което след това следва да се впише в националните икономически и бюджетни решения и в изготвянето на националните програми за реформи (НПР) и програмите за стабилност и сближаване (ПСС) на държавите членки.

35.   Следователно ГОР има важна политическа роля и Комитетът счита, че тя не бива да се ограничава до технократски процес, а трябва да отчита мнението на Европейския парламент и ключовите заинтересовани страни, като организираното гражданско общество и социалните партньори.

36.   В настоящите условия на пълна липса на доверие в начина за справяне с кризата до момента и липса на доверие в самия ЕС, Европа трябва да приобщи своите граждани. Социалният и гражданският диалог трябва да се засилят на всички равнища, за да се изгради широк консенсус относно необходимостта от реформи.

37.   Мерките за подобряване на европейското икономическо управление следва да се придружават от стъпки за повишаване на легитимността, отчетността и съпричастността.

38.   Комитетът призовава за по-добро, ефективно участие на заинтересованите страни от организираното гражданско общество в европейския семестър – на равнище ЕС във връзка с ГОР и изготвянето на специфични за всяка страна препоръки, и на национално равнище чрез процеса на изготвяне, прилагане и наблюдение на бъдещите НПР. В НПР следва да се предоставя подробна информация за степента, в която заинтересованите страни са участвали активно в процеса, и за начина, по който е бил взет предвид техният принос.

39.   Стратегията за растеж „Европа 2020“ може да бъде осъществена, само ако цялото общество се чувства ангажирано и всеки от участниците поеме пълната си отговорност. В период, когато се вземат важни решения, влияещи на живота на всички заинтересовани страни, тяхната съпричастност към реформите е по-необходима от всякога.

40.   Комитетът възнамерява да продължи да участва активно в прилагането на стратегията „ЕС 2020“ и в последващите действия по ГОР за 2012 г. Той ще продължи съвместната работа с мрежата си от национални ИСС и сродни организации, за да подобри процесите на консултации, участие и мобилизация на организираното гражданско общество както на европейско, така и на национално равнище.

ЧАСТ II

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА КОМИТЕТА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИОРИТЕТИТЕ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

i

Комитетът подкрепя петте приоритета, които според Комисията следва да бъдат основните политически акценти през 2012 г.: усилия за диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа; възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката; насърчаване на растежа и конкурентоспособността; справяне с безработицата и социалните последици от кризата; и модернизиране на публичната администрация.

ii

В настоящата Част II са включени редица конкретни предложения във връзка с гореспоменатите приоритети. Тези извадки са предимно цитати от различни становища на ЕИСК, които бяха приети от Комитета през 2011 г. Те са продължение на позицията на ЕИСК относно ГОР за 2011 г (8)., приета през март 2011 г.

1.   Усилия за диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа

1.1   Фискална консолидация

1.1.1

ЕИСК потвърждава мнението си, изразено в параграф 1 „Прилагане на строго фискално консолидиране“ и в параграф 2 „Коригиране на макроикономическите неравновесия“ от становището относно Годишния обзор на растежа за 2011 г.

1.1.2

Що се отнася до фискалната консолидация, както посочва в параграфи 1.1 и 1.2 от становището си относно ГОР за 2011 г (9)., ЕИСК смята, че задачата е да се постигне нов баланс в публичните финанси, като същевременно се избегне намаляването на търсенето, водещо до рецесия, която би генерирала допълнителен дефицит и би тласнала европейската икономика по нанадолнището. Следва да се въведат планове за намаляване на държавните дългове в съответствие с посочените в стратегията „Европа 2020“ цели, свързани с икономическото възстановяване, социалната сфера и заетостта.

1.1.3

Европа трябва да подсили икономическото управление, за да се гарантира фискална дисциплина във всяка държава членка, особено в еврозоната. Договореният пакет за реформи, така наречената „шесторка“, както и новите законодателни предложения и съпровождащият „Европейски семестър“ за по-добра координация на икономическите и бюджетните политики и за по-стриктен надзор, трябва да се приложат незабавно и правилно.

1.1.4

Фискалната дисциплина в държавите членки не е достатъчна предпоставка за растеж и заетост и икономическо и социално сближаване. Комитетът изразява загриженост, че настоящите условия за издаване на облигации върху държавния дълг доведоха да пазарна ситуация, която рискува да подкопае възстановените стабилност и растеж.

1.1.5

Ето защо Комитетът приветства Зелената книга за ползата от въвеждането на облигации за стабилност. Комитетът смята, че при стриктни правила и съответното управление на равнище ЕС, което изключва моралния риск и насърчава отговорно предвидимо поведение на правителствата в държавите членки, управлението на държавните дългове със съвместни гаранции в еврозоната ще бъде важен принос за преодоляване на сериозни проблеми, както и на порочния кръг „рестрикции-растеж“.

1.1.6

Напредъкът в тази област ще позволи също така Европейската централна банка (ЕЦБ) да прекрати своята програма за изкупуване на държавни облигации, която понастоящем е необходима, за да могат отделни държави членки да рефинансират публичните си дългове. Вместо това ЕЦБ може да реши да подкрепи нови облигации за стабилност, като предоставя допълнителни гаранции за участниците на пазара, поне в един преходен период.

1.2   Приоритизиране на разходите, благоприятстващи растежа

1.2.1

Комитетът изразява пълната си подкрепа за приоритизирането на разходите, благоприятстващи растежа. Трябва по-конкретно да не се допуска мерките за преодоляване на икономическата криза и кризата с държавния дълг да поставят под въпрос публичните инвестиции в образованието и обучението. Необходимо е държавите членки да обърнат специално внимание на публичните инвестиции в образованието, научните изследвания и професионалното обучение, когато оценяват своите бюджетни цели в средносрочен план.

1.2.2

Мерките за публична подкрепа на изследователската дейност и иновациите с конкретни, специално изготвени програми се оказаха от изключително значение за енергоемките промишлени отрасли. ЕИСК отправя искане към Европейската комисия, Съвета и Европейски парламент да активизират тези програми, които са насочени към енергийната ефективност и диверсификацията, и да ги интегрират в инициативите за развитие.

1.2.3

Освен това, като се имат предвид настоящите икономически затруднения, ЕИСК препоръчва да се инвестира дори още повече в изследователска и развойна дейност, внедряване и обучение, както и в научни дейности, които намират приложение в енергоемките промишлени отрасли. За тези инвестиции би трябвало да има достатъчно средства в следващата рамкова програма и те би трябвало да дават възможност за обмен на опит и резултати поне на европейско равнище. В европейските и националните програми следва да се акцентира повече върху изследванията и иновациите в областта на енергийната ефективност.

1.3   Активни политики за трудовия пазар и служби по заетостта

1.3.1

Както Комитетът вече изтъкна в становището си относно ГОР за 2011 г (10)., активизирането на хората в посока на търсене на работа следва да се гарантира преди всичко посредством предоставяне на ефективни услуги от страна на бюрата по труда и в по-малка степен посредством т.нар. „стимули“, свързани с обезщетенията за безработица. (…) При сегашната рекордна безработица проблемът на пазарите на труда се изразява не в липсата на работна сила като цяло, а в липсата на квалифицирана работна ръка в някои държави членки, както и в голямата липса на налични работни места. Трябва да се вземе предвид в по-голяма степен разработването на интелигентна политика по отношение на търсенето, която да насърчава растежа и иновациите и да допринася за създаването на повече работни места.

1.3.2

Комитетът подчерта, че публичните служби по заетостта отговарят за изпълнението на по-активна роля в политиката за обучение на приоритетните групи, като работниците с по ниски умения и квалификации или заемащи несигурни работни места, и най-уязвимите групи, като лицата с увреждания, по-възрастните безработни и имигрантите. Обществените служби по заетостта трябва също да играят по-активна роля в намирането на работни места за трайно безработните и да разработват активни политики за заетост и професионално обучение. Много страни трябва да разширят значително предоставяната от обществените администрации целенасочена подкрепа, при което трябва да се обръща специално внимание на търсещите работа, които са в неблагоприятно положение.

1.4   Реформиране и модернизиране на пенсионните системи

1.4.1

Макар че е съгласен с необходимостта от реформиране и модернизиране на пенсионните системи, Комитетът счита, че натискът върху пенсионните схеми се дължи повече на липсата на работни места и инвестиции, отколкото на демографските проблеми. Това, което трябва да се направи, е увеличаване на фактическата пенсионна възраст чрез инициативи за подобряване на възможностите за удължаване на трудовия живот, наред с ефикасна политика на увеличаване на работните места и възможностите за заетост. Само политика на „активно стареене“, насочена към засилено участие в обучението и ученето през целия живот, може да доведе до устойчиво увеличаване на процента на заетост сред по-възрастните хора, които са напуснали работа преждевременно поради здравословни проблеми, трудова натовареност, преждевременни уволнения и липса на възможности за обучение или повторно включване на пазара на труда. ЕИСК е също така доста скептичен по отношение на ползата от увеличаване на законоустановената пенсионна възраст в отговор на демографските предизвикателства. Освен това увеличаването на законоустановената пенсионна възраст би увеличило натиска и върху други стълбове на социалната сигурност, като пенсиите за инвалидност или минималните доходи, както се случи в някои държави членки, и по този начин би попречило на стабилизирането на публичните финанси. От гледна точка на ЕИСК би било много по-препоръчително да се доближи реалната възраст за излизане в пенсия до законоустановената понастоящем пенсионна възраст.

1.4.2

ЕИСК счита, че са необходими систематични промени, които да направят условията на труд по-благоприятни за по-възрастните хора въз основа на пакет от мерки, включващ по-конкретно: стимули за предприятията да създават работни места, подходящи за възрастните хора, и да стабилизират съществуващата заетост на по-възрастните работници, проактивна политика на пазара на труда за повторно интегриране на по-възрастните безработни на пазара на труда, която да осигурява пълен набор от консултантски услуги и услуги за подкрепа за търсещите работа, мерки, имащи за цел да подготвят физически и психически работниците да останат по-дълго на работа, мерки за повишаване на капацитета на работните места за приобщаване на по-възрастни хора с увреждания, мерки за повишаване на готовността на лицата да искат да работят по-дълго, включително и готовността за учене през целия живот и здравната профилактика; разработване и договаряне между социалните партньори на съобразени със здравето модели за работно време по време на цялата кариера, фирмени мерки, въвеждани чрез колективно договаряне и законодателни мерки за гарантиране на по-голямо участие в обучения на възрастните хора, мерки за осъзнаване на приноса на възрастните работници, включително широки обществени кампании за повишаване на информираността, с цел премахване на стереотипите и предразсъдъците спрямо по-възрастните работници и придаване на положително значение на понятието остаряване; консултация и подкрепа на предприятия, особено МСП, при прогнозното планиране на персонала и разработването на организация на труда, съобразена с възрастта и остаряването, създаване на подходящи стимули за наемане на по-възрастни работници и задържането им на работа, без това да нарушава конкуренцията, създаване на социално приемливи стимули за по-продължителна заетост за всички, които намират работа и могат да работят, и, когато е възможно или желателно, разработване на иновативни и привлекателни модели за плавен преход от трудова дейност към пенсиониране в рамките на системите за задължително пенсионно осигуряване.

1.4.3

Освен това, във връзка с Директива 2003/41/ЕО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, ЕИСК припомня параграф 5.7 от становището си относно ГОР за 2011 г (11).

1.5   Данъчни политики, благоприятстващи растежа

1.5.1

ЕИСК припомня параграф 1.4 от становището си относно ГОР за 2011 г (12)., според който данъчната тежест следва да бъде прехвърлена към нови източници на доходи.

1.5.2

ЕИСК счита, че финансовият сектор следва да има справедлив и съществен принос към усилията за фискална консолидация.

Следва да се отдаде предпочитание на въвеждането на данък върху финансовите транзакции (ДФТ) на световно равнище, вместо в рамките на ЕС. Въпреки това, ако се окаже, че въвеждането на ДФТ на световно равнище не е приложимо, ЕИСК би подкрепил въвеждането на ДФТ в рамките на ЕС.

1.5.3

Относно данък добавена стойност (ДДС), Комитетът безрезервно одобрява инициативата на Комисията да се обмисли възможността за цялостно преразглеждане на системата на ДДС. Следва да се намалят общите оперативни разходи за потребителите и административната тежест и да се ограничат опитите за измама. Особено деликатен проблем е обработката на трансграничните транзакции.

1.5.4

ЕИСК подкрепя и одобрява предложението за нов регламент относно административното сътрудничество в областта на акцизите  (13) като необходимо и полезно, за да се осигури ефективно събиране на данъците и борба срещу измамите с акцизи.

1.5.5

За да се премахне двойното данъчно облагане и да се укрепи административното опростяване в трансгранични ситуации, ЕИСК препоръчва да се създадат услуги „на едно гише“, чрез които гражданите да могат да получават информация, да плащат данъци и да си набавят необходимите удостоверения и документи, които да им служат в целия ЕС, както и да се опростят административните процедури в трансграничните ситуации.

1.5.6

В този контекст ЕИСК призовава за създаването на Обсерватория на трансграничното данъчното облагане към Европейската комисия, която да събира на текуща основа подробна и практическа информация относно съществуващите данъчни бариери и тяхното развитие.

1.5.7

ЕИСК подкрепя предложението за обща данъчна основа за корпоративно облагане (ОКООКД), тъй като по този начин се създават по-добри условия за предприятията с трансгранична дейност.

1.5.8

ЕИСК очаква, че ОКООКД ще доведе до значително намаляване на разходите за привеждане в съответствие с данъчните разпоредби и до премахването на нарушаването на вътрешната за ЕС конкуренция, дължащо се на данъчните правила. Така ОКООКД би следвало да насърчи справедливата и устойчива конкуренция, която оказва положително въздействие върху растежа и заетостта.

1.5.9

Комитетът подкрепя прегледа на Директивата за енергийното данъчно облагане (ЕДО), която позволява на онези държави членки, които желаят, да превърнат част от данъчното облагане на труда или на капитала във форма на облагане, която насърчава екологичното поведение, благоприятстващо енергийната ефективност, в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

1.5.10

Факторът „обвързан с емисиите на СО2 данък“ допълва схемата за търговия с емисии (СТЕ на ЕС).

1.5.11

Все пак ЕИСК изразява съжаление, че преработеният текст на Директивата за ЕДО не демонстрира повече амбиция и не е по-последователен в логиката си. Комисията пое инициативата да включи в него изключения или дерогации, чиято цел е или да не се подразнят някои държави членки, или да се угоди на други.

1.5.12

Ценовият сигнал, който се дава посредством данъчното облагане на отоплителните горива, не успява да постигне своята цел и това може да остане така и с преработения текст на Директивата за ЕДО.

1.5.13

Някои отрасли (като селското стопанство, строителството, общественият транспорт и т.н.) остават изцяло или частично изключени. Трудно е да се разбере по каква логика са изключени тези отрасли, още повече че така се създава риск от изпращане на противоречиво послание към онези, които няма да се възползват от изключенията.

2.   Възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката

2.1   Здрава финансова система

2.1.1

Важно е да се отстранят сериозните недостатъци в законодателството и надзора на международните финанси. Нарастващият дисбаланс между приватизацията на печалбите и социализацията на загубите във финансовия сектор трябва да се отстрани незабавно. Регулаторните рамкови условия трябва да бъдат определени така, че финансовите посредници да поемат основната си роля да обслужват реалната икономика, като предоставят кредити за реални проекти и инвестират в активи, вместо да залагат на пасиви. Публичната подкрепа, която се предоставя на финансовите институции, трябва да бъде съпроводена от необходимите подобрения в корпоративното управление като първа стъпка към фундаментално реформиране на сектора в подкрепа на растежа и създаването на работни места.

2.1.2

ЕИСК споделя тревогата на Комисията, че подкрепата за проблемни финансови институции за сметка на публичните финанси и равните условия на конкуренция на вътрешния пазар вече не е приемлива за в бъдеще. ЕИСК се надява, че Комисията ще извърши задълбочена оценка на въздействието на необходимите разходи, човешки ресурси и законодателни реформи. Реалистичното предложение следва да се придружава от график за наемане на човешки ресурси, като се отчита обстоятелството, че те може и да не са непосредствено налични на пазара.

2.1.3

ЕИСК признава, че Европейската комисия е реагирала на нарастващата сложност и непрозрачност на финансовата система. Затова Комитетът призовава финансовия сектор да прилага правилно новата нормативна уредба и да използва саморегулацията, за да благоприятства подходящите и честни действия, улеснявайки достъпа до прозрачни финансови продукти.

2.1.4

ЕИСК настоява за включване на финансовото образование като задължителна дисциплина в учебните планове в системата на образованието, която да има своето продължение в плановете за повишаване на квалификацията и за преквалификация на трудещите се. Тази дисциплина следва да насърчава съзнателното спестяване, като набляга на социално отговорните финансови продукти. Едно напълно достъпно финансово образование е в полза на цялото общество.

2.1.5

ЕИСК припомня параграф 3.6 от становището си относно ГОР за 2011 г (14). и приветства инициативите относно късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение. Те ще спомогнат за премахване на противоречащите си режими и за внасяне на яснота в тази област на финансовите пазари и ще предоставят на компетентните органи правомощия да изискват по-голяма прозрачност на инструментите, обхванати от регламента.

2.1.6

ЕИСК приветства разпоредбите за прозрачност на пазара и очаква те да бъдат много полезни. Той приветства регулаторната роля на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), но привлича вниманието върху факта, че прекомерната намеса би могла да дестабилизира пазарите.

2.1.7

ЕИСК счита, че за създаването на работеща схема за фондове за преобразуване на проблемни банки е необходимо държавите членки предварително да постигнат съгласие за приемане на общи методи и еднакви правила, с цел да бъдат избегнати нарушения на конкуренцията.

2.1.8

Макроикономическият сценарий е повод за голямо безпокойство. ЕИСК е обезпокоен, че фондовете за преобразуване на проблемни банки ще се отразят на потенциала на банковия сектор за кредитиране, тъй като ще отклоняват ресурси.

2.1.9

ЕИСК счита, че преди да бъдат предприети каквито и да било стъпки към въвеждане на налози за банките, Комисията следва да извърши задълбочена оценка на кумулативните ефекти от налозите и фондовете за преобразуване на проблемни банки. Вземането на решение за въвеждане на ФПБ изисква да се направи оценка колко ще струва цялата схема, до каква степен ще се отрази тя на потенциала на банковия сектор за кредитиране и колко време ще бъде необходимо на ФПБ да стане достатъчно силен или да достигне целевия си размер. ЕИСК препоръчва тези оценки да бъдат направени в рамките на песимистичен сценарий.

2.1.10

ЕИСК подчертано приветства факта, че с предложението за регламент се забраняват за в бъдеще многостранните транзакционни такси за директен дебит. Това придава яснота и прозрачност на сложните договорни отношения, върху които се основават разплащателните операции, и е в помощ най-вече на малките и средните предприятия.

2.1.11

Според извършената от Комисията оценка на въздействието, МСП няма да бъдат засегнати особено отрицателно от новите капиталови изисквания, но Комитетът се съмнява в това твърдение и изисква от Комисията да следи отблизо тенденциите за отпускане на заеми и начисляване на такси от страна на банките към МСП. Освен това ЕИСК подкрепя провеждането от Комисията на преглед на оценката на риска при отпускането на заеми за МСП.

2.1.12

В противовес на новия регламент трябва да се прилагат схеми за възстановяване и преструктуриране въз основа на инструменти като индивидуалните планове за действие при извънредни ситуации („living wills“). Въпреки че държавата ще продължи да гарантира малките влогове, трябва да се премахне моралната опасност, произтичаща от възможността за предоставяне на неограничена държавна помощ за неплатежоспособните банки. Ако положението е достатъчно ясно, инвеститорите, кредиторите и директорите ще трябва да поемат пряка отговорност за бъдещото финансово здраве на всяка кредитна институция.

3.   Стимулиране на икономическия растеж и конкурентоспособността за днешния и утрешния ден

3.1   ЕИСК припомня вижданията, изразени в неговото становище относно Годишния обзор на растежа за 2011 г. – в параграф 8 „Стимулиране на потенциала на единния пазар“, параграф 9 „Привличане на частен капитал за финансиране на растежа“ и параграф 10 „Създаване на ефективен спрямо разходите достъп до енергия“.

3.2   Научни изследвания и иновации

3.2.1

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да разработи, чрез допълващи структурни мерки в рамките на Комисията и на подпомагащите я консултативни органи, интегрирана стратегия за научните изследвания и иновациите, както и да увеличи най-сетне бъдещия бюджет за този сектор.

3.2.2

ЕИСК приветства основната политическа задача в цяла Европа да се създадат надеждни, благоприятни за иновациите рамкови условия и да се осигури достатъчно гъвкавост, за да се освободят по този начин потенциалните изобретатели и процесите на иновации от пречки, създадени от сегашната фрагментация и претоварване на регулаторните рамки и от разнообразните бюрократични препятствия в 27-те държави членки и Комисията.

3.2.3

Комитетът препоръчва да се концентрират много повече усилия върху премахването на препятствията, които пречат на бързото внедряване на иновации и на създаването на Съюза за иновации. За да се подпомогне по-добре целият иновационен процес, според Комитета е необходимо правилата за държавни помощи, обществени поръчки и конкуренция, които поставят пречки пред тази цел (15), да бъдат внимателно преразгледани в сътрудничество със съответните заинтересовани страни. Причина за това е балансът и/или потенциалният конфликт между правната уредба на конкуренцията и насърчаването на иновациите. Затова правната уредба на конкуренцията, на държавните помощи и на обществените поръчки не следва да се разработва и прилага по начин, който я прави пречка за иновациите; дори може да има необходимост от реформи. Понякога иновациите също се нуждаят от защита, за да не бъдат придобити от конкуренти, които искат да блокират иновационния процес.

3.2.4

Комитетът приветства по-специално факта, че иновациите се разглеждат и са определени в цялостен и взаимосвързан контекст.

3.2.5

Комитетът препоръчва съпътстващите мерки, финансовото подпомагане и критериите за оценка да бъдат адаптирани, от една страна, към постепенните иновации, които са в отговор на господстващите пазарни сили и обществените потребности и, от друга, към по-революционните иновации, които движат пазарните сили и създават нови обществени потребности, но в началото често трябва да преминават през особено тежък и труден период.

3.2.6

Комитетът подчертава важната роля на МСП и микропредприятията в процеса на иновации и препоръчва подкрепата, и по-специално свързаните с нея мерки, да бъдат приспособени също и към техните специфични изисквания. Освен това той препоръчва да започне обсъждане на въпроса, дали и как през един гратисен период новосъздадените предприятия биха могли да бъдат облекчени от голяма част от иначе обичайните изисквания и разпоредби и дали също така биха могли да се въведат специални допълнителни стимули. Това се отнася и за предприятията от социалната икономика.

3.3   Единен пазар

3.3.1

ЕИСК приветства амбицията на Комисията да стимулира растежа и да укрепи доверието в единния пазар. Комитетът припомня, че единният пазар стои в основата на европейската интеграция и има потенциала да осигурява преки ползи за европейските заинтересовани страни и да генерира устойчив растеж за икономиките на Европа. В настоящия контекст това превръща наличието на функциониращ и ориентиран към бъдещето единен пазар в условие, което е не само благоприятно, но и съществено за политическото и икономическото бъдеще на Европейския съюз. За да се реализират тези ползи, е особено важно предложенията на Комисията да бъдат амбициозни и да си поставят цели, които надхвърлят справянето с дребните предизвикателства и детайлите.

3.3.2

ЕИСК иска да припомни призива си за цялостен подход. Макар да е убеден, че насърчаването на растежа и икономическия потенциал е от съществено значение, Комитетът смята, че предложенията трябва да са ориентирани повече към потребителите и гражданите като независими участници в създаването на единния пазар.

3.3.3

ЕИСК призовава за нулева толерантност към неприлагане на законодателството на ЕС от държавите членки и припомня на Съвета и Комисията, че просроченото, непоследователното и непълното прилагане остава основна пречка пред изграждането на действащ единен пазар. Комитетът би приветствал горещо публикуването на таблици на съответствието от страна на държавите членки, което ще допринесе за по-доброто популяризиране и разбиране на единния пазар.

3.4   Единен пазар на цифровите технологии в ЕС

3.4.1

Що се отнася до единния пазар на цифровите технологии в ЕС, ЕИСК припомня параграф 8.12 от становището си относно ГОР за 2011 г. В няколко становища, изготвени през 2011 г (16)., Комитетът заяви силната си подкрепа за прилагането на Програма в областта на цифровите технологии за Европа, с цел да се извлекат устойчиви икономически и социални ползи от единен цифров пазар, основан на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет на достъпни цени за гражданите в целия ЕС.

3.4.2

Комитетът със задоволство отбелязва предприетия от Комисията творчески подход в полза на споразуменията за съфинансиране, с цел да се насърчи предоставянето на високоскоростен и свръхвисокоскоростен широколентов достъп, но призовава да се поставят по-амбициозни цели за свързаност, за да може Европа да запази конкурентоспособността си в световен план. Комитетът подчертава критичната важност на принципите за неутрално интернет пространство като основни политически цели на равнище ЕС и призовава спешно да бъде възприет проактивен подход, така че тези принципи да залегнат в правото на ЕС, за да гарантират отворено интернет пространство в цяла Европа.

3.4.3

Що се отнася до плана за действие за електронно управление и рамката за оперативна съвместимост, ЕИСК приветства плана за действие на Комисията за устойчиво и новаторско електронно управление, като припомня, че трябва да се изпълнят ангажиментите, приети на министерската конференция в Малмьо през 2009 г. Комитетът също така се обявява в подкрепа на платформата за обмен на информация, опит и софтуер с отворени кодове, описана в Европейската рамка за оперативна съвместимост, като подчертава, че пречките често произтичат от липсата на трансгранична правна основа, от различията в националните законодателства и от взаимно несъвместими решения, приети от държавите членки.

3.4.4

Що се отнася до повишаването на цифровата грамотност, на електронните умения и на електронното приобщаване, ЕИСК счита, че неравенството по отношение на достъпа до цифровите технологии е продължение на икономически и социални неравенства и подчертава, че ВСИЧКИ граждани имат правото на критичен поглед върху съдържанието на всички медийни носители. Комитетът също така изтъква, че ЕС и държавите членки следва да гарантират достъпността на цифровите технологии чрез постоянно придобиване на цифрови умения за целите на упражняването на заетост и/или за собствени нужди, както и за граждански действия, а достъпът до инфраструктурата и оборудване трябва да бъде считан за основно право.

3.5   Информационно общество

3.5.1

Относно новия регламент за роуминга, ЕИСК изразява мнението, че предложените нови намаления на пределните цени са пропорционални и подходящи и гарантират наличие и достъп до услуга от общ икономически интерес на достъпни цени. Те вървят в правилната посока, а именно към премахване в средносрочна перспектива на всички форми на такси за роуминг. Все пак Комитетът изразява съжаление от факта, че предложението на Комисията не е придружено от оценка на въздействието на новите мерки върху заетостта и условията на труд в сектора на мобилните телекомуникации.

3.6   Енергетика

3.6.1

ЕИСК смята, че ефективността на трансграничните пазари укрепва сигурността на доставките, оптимизацията на управлението на кризисни ситуации и намаляването на рисковете от допълнителни разходи, които винаги се начисляват на крайния потребител. Постепенното подобряване на вътрешния енергиен пазар предоставя възможност за значителни икономии в полза на предприятията и частните потребители.

3.6.2

ЕИСК отбелязва, че на пазарите в ЕС за търговия на едро с енергия продължават да съществуват различни условия и дискриминация. Интеграцията на пазарите е абсолютно недостатъчна, като това се дължи и на структурния дефицит в мрежата и особено в трансграничното свързване. Все още има значителни препятствия пред възможността за недискриминационен достъп до мрежата и за продажба на електроенергия.

3.6.3

Комитетът смята за абсолютно необходимо да се продължи с изграждането на европейска позиция в областта на енергетиката, в която да са защитени общите интереси на ЕС, тези на потребителите, да са гарантирани доставките на енергия, да е запазена социалната, екологичната и икономическата устойчивост посредством адекватни политики за разпределение на ползите и за контрол на целесъобразността на разходите, да е защитен интегритетът на пазара като неотменна ценност на социалната пазарна икономика.

3.6.4

ЕИСК призовава да се приеме интегриран подход между вътрешните, външните и свързаните с тях политики, като политиката за съседство и политиките за опазване на околната среда. Едностранният подход в енергетиката следва да бъде превъзмогнат чрез силна обща политика на енергийна солидарност, основана на диверсификацията, на енергиен микс, подходящ за условията и характеристиките на всяка отделна държава членка, но най-вече на екологичната устойчивост.

3.6.5

Що се отнася до преноса на енергетиката за растежа, ЕИСК:

изтъква, че енергийната ефективност и енергоспестяването зависят най-вече от действията на гражданите, предприятията и работниците, както и от промяната на поведението им;

подчертава, че енергоспестяването трябва да стимулира икономическото развитие, социалното благоденствие и качеството на живота;

подчертава колко е важно да се подберат правилните инструменти и смята, че доброволните споразумения са полезни, а задължителните мерки са необходими в случаите, в които няма ефект от положителните стимули;

подчертава важността на комбинираното производство като високоефективен начин за производство на енергия;

не подкрепя определянето на задължителна обща цел за енергийна ефективност, а препоръчва съсредоточаването на усилията за постигане на истински резултати; и

подчертава необходимостта от осигуряване на финансова подкрепа и инвестиции за използване на огромния потенциал в новите държави членки.

3.6.6

Относно Плана за действие в областта на енергийната ефективност ЕИСК препоръчва на Комисията:

да проведе и публикува задълбочено проучване на белите сертификати;

да използва целеви мерки за разрешаване на индивидуални случаи на големи неоползотворени възможности за енергийна ефективност, както и да гарантира възможността за предоставяне на държавна помощ в специфични случаи;

да изисква гарантиран достъп на електроенергията от комбинирано производство до електроенергийната мрежа, за да се увеличи делът на комбинираното производство в производството на топлинна енергия и електроенергия.

3.6.7

Относно мерките за насърчаване на промяната в поведението ЕИСК препоръчва на Комисията:

в центъра на вниманието да бъде поставен енергопотребителят;

да се засили ролята на публичния сектор като пример за енергийна ефективност, който могат да следват предприятията и домакинствата;

да се изследва поведението на хората и да се съобразят мерките за информиране и повишаване на съзнанието с различните групи потребители;

да се гарантира, че действията са в полза на потребителите;

да се предоставят, когато е необходимо, внимателно обмислени и ефективни стимули; дори чрез по-скромни стимули може да се постигнат резултати;

строителите и правителствата да се погрижат за това, допълнителните инвестиции в сградите да намерят отражение в стойността им;

да се разшири обхватът на образованието и обучението в строителния сектор и да се адаптира съдържанието им;

да се насърчава обучението на публичната администрация в областта на енергийната ефективност, включително възлагането на „зелени“ обществени поръчки;

Комисията да проучи проблемите и при необходимост да преразгледа разпоредбите за сертификатите за енергийни характеристики на сградите и новата система за екомаркировка на електроуредите;

Комисията да направи оценка на въздействието върху енергопотребителите от въвеждането на отчитане с интелигентни измервателни прибори и да предложи допълнителни мерки за постигане на истински ползи;

да продължи разработването на добре функциониращи национални дългосрочни доброволни споразумения, които да се прилагат и към публичния сектор;

да бъдат истински ангажирани всички заинтересовани участници – граждани, предприятия, работници.

3.6.8

ЕИСК призовава за по-активни действия в борбата срещу енергийната бедност, която може да изключи все по-широки слоеве от населението (екологичните варианти могат да струват скъпо поради по-високите цени и/или данъци, по-специално за по-уязвимите слоеве), както и да се събере европейският опит, за да се създадат нови екологични работни места, които да бъдат ефективни, устойчиви и конкурентоспособни, и да се намалят неравенствата (17), като на гражданите като потребители се гарантира „достъп до енергийните услуги и заетост, генерирана от икономиката с ниски въглеродни емисии“ (18).

3.7   Транспорт

3.7.1

Що се отнася до приноса на транспорта за растежа, ЕИСК е съгласен, че целта за намаляване на емисиите на CO2 с 60 % до 2050 г., формулирана в Бялата книга за транспорта, съответства на общата позиция на ЕС относно опазването на климата и позволява да се гарантира баланс между необходимостта от бързо намаляване на емисиите на парникови газове и възможността скоро да се използват алтернативни горива в транспортния сектор, който има голямо значение за икономиката на Съюза. Комитетът предлага тази дългосрочна цел, заложена в пътната карта, да бъде допълнена с редица по-конкретни измерими средносрочни цели за намаляване на зависимостта от петрола, шумовото замърсяване и замърсяването на въздуха.

3.7.2

Комисията отчита необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на видовете транспорт, които представляват алтернативи на автомобилния транспорт. Комитетът подкрепя тази цел, при условие че тя бъде постигната, като се увеличи капацитетът и качеството на железопътния, вътрешноводния и морския транспорт на къси разстояния и се насърчат ефективни интермодални услуги, а не като се възпрепятства развитието на ефективен и устойчив автомобилен превоз в рамките на ЕС.

3.7.3

Що се отнася до транспорта в рамките на вътрешния пазар, ЕИСК признава жизненоважната роля на транспорта като фактор за конкурентоспособността и просперитета, необходимостта от създаване на интегрирана европейска транспортна система, както и необходимостта от повишаване на устойчивостта и насърчаване на видове транспорт с ниски емисии на въглерод, енергийната ефективност и по-ефективното използване на ресурсите, сигурността и независимостта на доставките и намаляване на претовареността на трафика. ЕИСК одобрява поставения акцент върху оптимизираните мултимодални логистични вериги и по-ефикасното използване на транспортните инфраструктури. Той подкрепя и изложената в пътната карта стратегия да се заложи на по-голям дял продиктувани от пазара мерки в сравнение с предходни версии на Бялата книга.

3.8   Промишленост

3.8.1

Що се отнася до промишлеността, ЕИСК категорично подкрепя цялостния подход и по-тясната обвързаност между политиките на ЕС, както и задълбочената координация между ЕС и държавите членки по отношение на промишлеността. Целта е утвърждаването на устойчив и конкурентен европейски индустриален сектор в рамките на световната икономика.

3.8.2

Повишената обвързаност между политиките трябва, според ЕИСК, да доведе до интегрирани подходи в контекста на един напълно развит вътрешен пазар в рамките на социална пазарна икономика, посредством интелигентно законодателство, научноизследователска и развойна дейност и иновации, достъп до финансиране, икономика, характеризираща се с енергийна ефективност и ниски въглеродни емисии, политики в областта на околната среда, транспорта, конкуренцията и заетостта, подобряването на уменията и компетенциите, търговията и свързаните с нея въпроси, и достъпа до суровини.

3.8.3

Независимо от видимия напредък, остават разпокъсаността на вътрешния пазар и липсата на ясна насоченост, отчасти поради различията в подхода към бизнеса. Твърде често се пренебрегва връзката между завършеността на вътрешния пазар и индустриалните политики. ЕИСК неведнъж настойчиво е призовавал за създаване на подходящи условия, като се взима под внимание необходимостта от изработване на правила, които да са съобразени със спецификата на отделните сектори и тематични въпроси и които да отчитат широко разпространените в света мрежи за създаване на стойност.

3.8.4

Индустриалната политика се отнася до всички видове взаимосвързани промишлени производства и услуги. Границите между секторите се размиват. Нараства значимостта на малките и средните предприятия (МСП) по отношение на способността им да създават добавена стойност и работни места. Тези фактори изискват интелигентно хоризонтално и секторно законодателство и/или регулиране, както и съпътстващи мерки. Трябва да се отчита сложността на международните мрежи и на интегрираните промишлени производствени процеси.

3.9   Услуги

3.9.1

ЕИСК счита, че заключенията на Комисията относно въздействието на Директивата за услугите и функционирането на сектора на услугите са преждевременни. Директивата е в сила едва от няколко години. Не всички държави членки са еднакво удовлетворени от нея и трябва да я въвеждат по различен начин в собственото си законодателство.

3.9.2

Директивата за услугите беше изготвена в рамките на стария договор, който все още разглеждаше единния пазар като висш приоритет. В рамките на Договора от Лисабон някои други интереси вече не са подчинени на икономиката, а са поставени на едно и също равнище с нея. Интересно е да се проучи как законодателството и съдебната практика, възникнали при условията на стария договор, се съотнасят към новия.

3.10   Външно измерение на растежа

3.10.1

Що се отнася до външното измерение на растежа и сигурността на суровините, ЕИСК призовава за по-активна външна политика по отношение на сигурността на суровините за промишлеността на ЕС. За тази цел държавите членки следва да определят и приемат основни насоки за дипломатическия подход по отношение на суровините. Двустранните търговски споразумения и дипломацията имат огромно значение за осигуряването на суровини от изключителна важност за установената в ЕС промишленост. Те представляват непосредствено и значително предизвикателство за новосъздадената дипломатическа служба на ЕС. Необходимо е не само да се поставя пряк акцент върху осигуряването на жизненоважни суровини, но и да се създава положителна среда за интересите на ЕС в целевите страни. Следва да се използва фактът, че ЕС е сред най-популярните и най-важните пазари в света.

3.10.2

Що се отнася до достъпа до публичните пазари на трети държави, ЕИСК счита, че ЕС трябва да увеличи своите възможности при водене на преговори, за да подобри достъпа до тези пазари въз основа на своето първично и вторично право, тъй като Съюзът отвори повече от 80 % от пазарите си на обществени поръчки, а другите големи развити икономики отвориха едва 20 % от своите.

3.10.3

ЕИСК настойчиво призовава Европейския парламент, Съвета и Комисията да гарантират, както на вътрешно, така и на международно равнище, по-ефикасна и по-стратегическа защита на интересите на ЕС в областта на достъпа до публичните пазари, като засилят доверието в него в световен мащаб, а също така и дълготрайността и развитието на европейския икономически и социален модел.

3.10.4

Като външно измерение на стратегията „Европа 2020“, една търговска политика на ЕС би следвало да гарантира, че търговията наистина спомага за постоянен растеж, от какъвто се нуждаем, за да излезем от кризата, като същевременно гарантира съществуването на социалната пазарна икономика и подпомага прехода към икономика с ниски въглеродни емисии. Комитетът смята, че по някои въпроси трябва да се изясни съществуващото законодателство, по-конкретно в областта на субсидиите и държавните помощи, да се изтъкнат неговите ценности и стандарти, като при нужда се прибегне до механизмите на Органа за разрешаване на спорове към СТО, за да се допринесе за създаване на съдебна практика, която да съответства в по-голяма степен на неговото виждане за справедлива конкуренция, по-конкретно по отношение на страните с нововъзникващи икономики.

3.10.5

Що се отнася до търговията и инвестициите, ЕИСК счита, че е от съществено значение да се запази сигурността на инвеститорите, което е в интерес както на предприятията в ЕС, така и на развиващите се страни. ЕИСК приветства новите правомощия на ЕС в областта на преките чуждестранни инвестиции, които ще укрепят преговорната позиция на ЕС, ще го превърнат в по-важен фактор и ще улеснят достъпа до ключови пазари на трети страни, като в същото време се защитават инвеститорите, и по този начин се укрепят конкурентоспособността ни на международната сцена. В същото време ЕИСК подчертава, че политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите трябва да съответства на икономическите и другите политики на Съюза, включително опазването на околната среда, достойния труд, здравеопазването, безопасността на работното място и развитието. Инвестиционните споразумения на ЕС обаче трябва да доведат до комбиниране на открита инвестиционна среда с ефективна защита на инвеститорите от ЕС и до осигуряване на оперативна гъвкавост в страните, в които те инвестират. За тази цел Комитетът призовава ЕС да се възползва от тази възможност, за да подобри и актуализира инвестиционните споразумения, по които преговаря, опирайки се на собствените си сили, а не просто да имитира други. ЕС трябва да разгледа критично последните развития в международното инвестиционно право, както и в инвестиционната политика и практика (включително арбитраж между инвеститорите и държавата), за да се гарантира, че неговото мислене и подход към бъдещите инвестиционни договори и отнасящите се до инвестициите глави в споразуменията за свободна търговия са едновременно напредничави и устойчиви.

3.10.6

Според ЕИСК следва да се ускори процесът на интернационализация на МСП чрез увеличаване на достъпа им до нови пазари и оттам – на способността им за създаване на работни места.

3.10.7

Двустранните търговски споразумения, като неотдавнашните споразумения за свободна търговия с Колумбия, Перу и Южна Корея, предлагат много потенциални ползи, които могат да възникнат в резултат на откриващите се нови възможности. Те следва да бъдат популяризирани сред предприятията по подходящ начин. Комитетът смята, че двустранните споразумения трябва да се разглеждат като съвместими със и евентуално като дори подсилващи мултилатерализма. Както заявява ЕК, нашият просперитет зависи от търговията. Обаче Комитетът подчертава, че трябва да настъпи качествена промяна в подхода към тази нова поредица преговори: двустранният подход би позволил по-голямо зачитане на регионалните и националните различия в сравнение с многостранните споразумения, които задължително следват по-широк подход. ЕИСК подчертава значението на тези споразумения, за да се насърчи и стимулира възприемането и развиването на добри практики за постигане на по-добри резултати в областта на опазването на околната среда и насърчаването на устойчивото развитие, както и разработването на по-високи социални стандарти и стандарти по отношение на заетостта. В двустранните преговори Европа трябва ясно да заяви, че отстоява своите колективни предпочитания относно социалните въпроси и в областта на безопасността на храните и околната среда. Международната търговия е част от проблема и част от решението на въпросите, свързани с продоволствената сигурност на световно равнище. Правилата на международната търговия трябва да благоприятстват продоволствената сигурност, особено в най-слабо развитите страни, и да им осигуряват свободен достъп до пазарите на развитите страни, но също и на страните с нововъзникващи икономики, в съответствие с принципа на специално и диференцирано третиране.

3.10.8

ЕИСК приветства предложението на заместник-председателя на Европейската комисия Antonio Tajani да се въведе „тест за конкурентоспособност“ преди подписването на споразумение за търговско партньорство между ЕС и трети страни. Комитетът изразява също така съгласие с необходимостта от оценяване на въздействието върху индустриалната конкурентоспособност на всички други политически инициативи (като политики в областта на енергетиката, търговията, опазването на околната среда, социалната област и защитата на потребителите) преди тяхното осъществяване.

3.10.9

За да развива зелена икономика в условия на конкуренция и глобализация и за да запази лидерската си позиция в тази област, Европа би трябвало, в свой собствен интерес и в интерес на климата, да запази амбициозните си цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Комитетът предлага да се направят оценки на въздействието (конкурентоспособност, заетост, околна среда) и да се проведе обществен дебат, за да се планират преходите, които ще се осъществят между 2020 г. и 2050 г., и да се стабилизират очакванията на икономическите оператори и на гражданите.

3.11   Мобилизиране на бюджета на ЕС в полза на растежа и конкурентоспособността

3.11.1

ЕИСК счита, че поради икономическата и финансовата криза и серията нарастващи дефицити в редица държави членки, днес Европейският съюз не разполага с бюджетни средства за осъществяване на своята политическа стратегия и за спазване на своите ангажименти, произтичащи от новия Договор от Лисабон.

3.11.2

ЕИСК счита, че европейският бюджет трябва да бъде укрепен и да има лостов ефект. Между националните и европейските бюджети следва да има допълняемост, което би позволило постигането на икономии от мащаба при осъществяване на големите политически цели на ЕС.

3.11.3

ЕИСК настоява бюджетът на ЕС да бъде изряден от гледна точка на управлението, ефективността, прозрачността и контрола на административните разходи.

3.11.4

ЕИСК смята, че принципът на „подобаваща възвращаемост“ следва да бъде отхвърлен, тъй като противоречи на ценностите на солидарността и взаимната изгода на европейската интеграция. По-скоро е важно да се прилага принципът на субсидиарност чрез прехвърляне на европейско равнище на всичко, което е изгубило смисъла и ефективността си на национално равнище. ЕИСК приветства Европейската комисия за това, че предлага връщане към принципа на собствените ресурси, които могат да бъдат установени ex nihilo или да заменят националните данъци.

3.11.5

ЕИСК настоява за осигуряване на подходящо ниво на частни и публични финансови ресурси за конкурентоспособност и иновации, които да компенсират свиването на бюджетите. ЕИСК приветства в особена степен обявеното подобряване на трансграничните условия за рисковия капитал, както и предложенията за емитиране на публични и частни облигации за проекти на ЕС, с цел инвестиране в енергетиката, транспорта и ИКТ. Следва да се проучат и възможностите за емитиране на облигации за проекти и в други области, като например проектите, провеждани с изследователска и демонстрационна цел. Структурните фондове и кохезионният фонд също трябва да са съсредоточени върху целите на индустриалната политика. Следва да се развият нови и иновативни идеи с цел привличане на частен капитал към промишления сектор.

3.11.6

Поддържането и дори укрепването на финансовите ресурси на ЕС в областта на научноизследователската и развойната дейност е от изключително значение. Съфинансираните от една или повече държави членки големи европейски проекти, каквито са проектите, свързани с енергията и с изграждането на общоевропейска инфраструктура, трябва да стимулират умножаването на ефекта от вложените в тях средства – т.нар. „ефект на лоста“.

3.11.7

През октомври 2010 г. Комисията прие съобщението си „Приносa на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020 (19), в което ясно заявява значението на развиването на иновациите и научноизследователската дейност навсякъде в ЕС и подчертава ролята на регионалната политика за това. В съобщението още се изтъква, че финансирането, досега осигурено за иновациите, се усвоява с относително бавен темп. Следователно настоящото предложение представлява пропусната възможност, тъй като не позволява иновативните проекти да се финансират на 100 % от ЕС, което би било особено полезно за МСП.

3.11.8

ЕИСК винаги е подкрепял програмата за трансевропейските транспортни мрежи и отново потвърждава подкрепата си за тази програма. Въпреки това Комитетът отбелязва, че разширена Европа има нараснали нужди в областта на транспортната инфраструктура и че е необходимо да се помисли за адаптиране на съществуващата политика и инструменти за изпълнението ѝ с оглед на предстоящите предизвикателства.

3.11.9

За постигането на по-голям пазарен дял на алтернативните видове транспорт са необходими значителни инвестиции в инфраструктура, включително в пътна инфраструктура. Общата тенденция за прибягване до частни инвестиции и таксуване за инфраструктура не може да се разглежда като панацея. Както вече е изтъквал в редица предходни становища, Комитетът подкрепя идеята за интернализиране на външните разходи в транспортния сектор. Комитетът е съгласен, че според принципа „замърсителят плаща“ икономическите инструменти следва да отразяват реалните транспортни разходи в нашите общества, за да насочат поведението на пазара в устойчива посока. В този смисъл приходите от тези допълнителни такси следва да бъдат заделяни за развитие на устойчив транспорт и за оптимизиране на цялата транспортна система, за да се постигне истинска политика за устойчива мобилност. Те следва също да бъдат отделени от такси, създадени с финансова цел, тоест в съответствие с принципа „потребителят плаща“.

3.11.10

ЕИСК счита, че е необходимо да се възприемат системи, при която има съчетаване на политики, които да включват:

мерки за енергийна ефективност;

безопасни системи за улавяне и съхраняване на CO2 (Carbon capture and storage – CCS);

конкурентоспособно развитие на източниците на възобновяема енергия;

трансформация на електроцентралите с цел намаляване на въглеродните емисии;

мерки за разширяване на високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (Combined heat and power production – CHP).

3.11.11

По отношение на „инструментариума“ на интегрирания европейски енергиен пазар, ЕИСК счита, че трябва незабавно да се пристъпи към планирано и постигнато с консенсус определяне на инвестициите в следните области:

в интелигентните мрежи (smart grid) и подобряването на енергопреносните мрежи;

в научните изследвания и в развитието на съвместни програми в секторите енергийна устойчивост, нанонауки и нанотехнологии, информационни технологии за мрежовите макросистеми и за домашните микросистеми;

в способността за управление на комплексни системи и гарантиране на стабилна референтна рамка за промишлеността и публичните и частните оператори;

в засилването на структуриран и интерактивен диалог със социалните партньори, потребителите и общественото мнение.

3.11.12

ЕИСК призовава да се даде приоритет на всички проекти за енергийна диверсификация, осъществявани в съседните на ЕС страни, например енергийния коридор на ЕС „Каспийско море-Черно море“ и по-специално газопровода „Набуко“, инфраструктурите за втечнен природен газ (LNG), свързването на електрическите мрежи помежду им и довършването на процеса на свързване на евро-средиземноморската електрическа (Med-ring) и газова инфраструктура; както и осъществяването на нови проекти за изграждане на нефтена инфраструктура от европейски интерес, например проектите „Одеса-Гданск“, „Констанца-Триест“ и Nord Stream („Северен поток“).

4.   Справяне с безработицата и социалните последици от кризата

4.1.1

ЕИСК счита, че главното условие за създаването на нови работни места е устойчивият и стабилен икономически растеж. ЕИСК изразява задоволство, че редица институции и организации са формулирали предложения за излизане от кризата, в които е отчетено социалното измерение на икономическото възстановяване.

4.1.2

Комитетът счита, че е важно да се разработят инициативи, които улесняват развитието на отраслите с най-голям потенциал за заетост, включително в икономиката с ниски емисии на въглероден двуокис и в икономиката с ефективно използване на ресурсите („зелени работни места“), в здравеопазването и социалните сектори („сребърни работни места“), и в цифровата икономика.

4.1.3

Сред приоритетните действия ЕИСК поставя: развитието на потенциала на новите предприемачи, по-специално на жените, заетостта на младите и подкрепата на водещата цел „Младежта в движение“.

4.1.4

ЕИСК смята, че е изключително важно разпространението на предприемаческата култура и инициативността да се извършва в среда, която подкрепя предприемачите, отчита пазарните рискове и използва потенциала на човешкия капитал, при спазване на колективните трудови договори и националните практики.

4.1.5

По-специално, ЕИСК отправя искане за публикуване на пътна карта за незабавно гарантиране на условията, необходими за развитието на нови новаторски предприятия и подкрепата на съществуващите МСП, с цел да се допринесе за създаването на нова заетост, нужна за излизане от кризата и за даване на нов тласък на устойчивото развитие: би трябвало предвидените действия да се планират на европейско, национално и регионално равнище и да включват както търговските и нетърговските предприятия, така и тези от социалната икономика. Успоредно с тази пътна карта следва да се предвиди обучение за безработните работници и за младите хора, за да могат да получат достъп до нови работни места.

4.1.6

Насърчаването на зелени работни места трябва да се извършва посредством различни мерки за насърчаване и санкциониране, чрез които би трябвало да се наберат необходимите средства, без да се обременяват значително изчерпаните публични ресурси. Въпросът за финансовите ресурси ще бъде решаващ и изисква ангажираност от страна на всички участници, тъй като стратегията „Европа 2020“ и програмите за подпомагане не биха могли да бъдат осъществени, ако държавите членки не разполагат с повече възможности за действие в бюджетната сфера. Предприятията, които се ангажират да подобрят качеството на работните места и да произвеждат по по-устойчив начин, би трябвало да получават улеснения и подкрепа. Предприятията се нуждаят от ясна и стабилна нормативна рамка, по възможност договорена на международно равнище. Спешното намиране на консенсусно решение на въпроса с европейския патент безспорно би било крачка в правилната посока.

4.1.7

Както беше изтъкнато в становището на Комитета относно ГОР за 2011 г., за преодоляването на кризата ключова роля имат правилните политики по отношение на заплатите. От макроикономическа гледна точка ориентирането на ръста на заплатите по ръста на производителността и в съответствие с националната икономика като цяло, гарантира подходящо равновесие между достатъчното нарастване на търсенето и запазването на ценовата конкурентоспособност. Затова социалните партньори трябва да се стараят да избягват задържане на ръста на заплатите в духа на протекционистка политика от типа „всеки за себе си“, а вместо това следва да ориентират политиката по отношение на заплатите спрямо производителността. В тази връзка ЕИСК категорично отхвърля предложението, което също се съдържа в съобщението на Комисията относно Годишния обзор на растежа за 2012 г., съгласно което трябва да има намеса в националните схеми за определяне на заплатите, като по-конкретно се настоява за „мерки за реформи“ за децентрализация на колективното договаряне. Автономията на социалните партньори и тяхната свобода на колективно трудово договаряне не трябва в никакъв случай да се поставят под съмнение, както това беше обяснено много ясно в Регламент № 1176/2011 (пакет от шест мерки).

4.1.8

ЕИСК отбелязва, че предприятията използват различни видове заетост, което води до нови форми на труд. По този начин се създават и несигурни работни места, за които се наемат лица на временни договори, в съчетание с ниско заплащане и ниско равнище на социална защита и липса на каквато и да била защита на правата на работниците. Не всички работни места със срочни трудови правоотношения са несигурни – висококвалифицираните лица със свободни професии се справят много добре на пазара на труда, като изпълняват само конкретни мисии. Но въпреки това временната заетост по дефиниция е несигурна, когато се касае за слабо квалифициран или неквалифициран труд в сферата на производството или услугите. Съчетаването на гъвкавост и сигурност може да бъде решение на потребността на предприятията от гъвкава заетост, но само при условие че е съпроводено от сигурност, сравнима с тази на постоянната заетост.

4.2   Структурен дисбаланс между предлагането и търсенето на работна ръка

4.2.1

Ключов елемент за решаването на проблемите е доброто и ефективно сътрудничество между образователните институции, предприятията, социалните партньори и публичните власти, особено що се отнася до предвиждането на уменията, които ще бъдат необходими в бъдеще, и предприемането на съответните инициативи в областта на общото образование и професионалното образование и обучение (ПОО). Комитетът призовава да се подобри качеството и ефективността на ПОО, за да повишат неговата привлекателност и приложимост. Да се поставя броят на младежите, записали се в университет, като единствен показател, води до подвеждащи данни при формулирането на образователната политика и не отговаря на нуждите от умения на пазара на труда. Системите за образование и обучение трябва да бъдат балансирани.

4.2.2

Заради демографското развитие (застаряващо активно население и намаляване броя на младите хора на пазара на труда) и бързината, с която се извършват технологичните промени в производствените процеси, над Европа е надвиснала опасност от значителен недостиг на квалифицирана работна ръка. Ето защо е изключително важно всеки да има и да запази достъпа си до пазара на труда и никой да не бъде изключен. ЕИСК подчертава, че работниците трябва да имат възможност да развиват уменията и професионалната си квалификация, както и да придобиват нови по време на целия си активен живот, за да могат да се адаптират към промените, които настъпват в работната им среда и да отговарят на нуждите на пазара от квалифицирана работна ръка. Управлението на този процес по подходящ и ефективен начин представлява една от най-важните задачи, които ЕС трябва да изпълни, за да запази конкурентоспособността си спрямо другите региони на света.

4.2.3

ЕИСК споделя мнението, че работниците трябва да имат достъп до програмите за професионално обучение. Проучвания показват, че работниците, които имат най-голяма нужда от обучение, използват най-малко тези програми; затова следва да бъдат приети различни мерки спрямо различните групи работници.

4.2.4

Една голяма част от бюджета следва да бъде отделена за най-нискоквалифицираните работници, защото именно те се нуждаят най-много от допълнително обучение. Това би могло да бъде постигнато, като на работниците бъдат отпуснати лични средства за обучение, чийто размер е обратно пропорционален на равнището на образованието им. По този начин най-ниско квалифицираните работници ще могат да разполагат с най-високата сума.

4.2.5

По отношение на по-възрастните работници следва да се провежда политика за персонала, която отчита възрастта. Въпреки че в много държави членки на ЕС възрастта за пенсиониране беше увеличена, множество възрастни работници губят работата си преди да са достигнали настоящата възраст за пенсиониране, защото не са в състояние да се приспособят към промените. Специални и насочени обучения биха могли да допринесат за решаването на този проблем.

4.2.6

Важно е също така образованието и професионалните обучения да бъдат ефективни. Различните държави членки пробват нови, по-ефективни методи на обучение и преоткриват значението на обучението на работното място. ЕИСК подчертава значението на развитието на този вид проекти и приканва Комисията да ги насърчава, като следи за обмена на добри практики в тази област.

4.3   Подкрепа за заетостта, особено сред младите и дългосрочно безработните хора

4.3.1

ЕИСК повтаря искането си за приемане на измерими европейски изисквания относно младежката заетост: по-специално: 1) задаване на цел за значително намаляване на младежката безработица; както и 2) максимален срок от четири месеца за активизиране на младите хора, търсещи работа или място за обучение. Фактът, че определянето на конкретни цели относно младежката заетост беше предоставено на равнище държави членки, обаче не беше от голяма полза, тъй като само няколко страни формулираха съответни цели в своите национални програми за реформа.

4.3.2

ЕИСК отбелязва със задоволство, че неговото искане държавите членки да гарантират, че всички млади хора ще получат възможност да продължат образованието си или ще станат обект на мерки за активизиране в четиримесечен срок от напускането на училище, намери място във водещата инициатива „Младежта в движение“ под формата на предложение за „гаранция за младежта“.

4.3.3

Държавите членки с особено напрегната ситуация на пазара на труда по отношение на младежката заетост, които освен това трябва да изпълняват цели за бюджетни ограничения, би трябвало да получат по-улеснен достъп до средства от фондовете на ЕС, предназначени за мерки като „гаранцията за младежта“. Необходими са прагматични и гъвкави подходи и опростявания при администрирането на използването на средствата, както и временно премахване на националното съфинансиране при получаването на средства от ЕСФ и други европейски фондове.

4.3.4

ЕИСК нееднократно е подчертавал колко е важно – въпреки новото оценяване на бюджетните приоритети, необходимостта от което възникна във всички държави на ЕС в резултат на икономическата криза – да се запази отпускането на национални и европейски средства за образование, обучение и заетост на младите хора, а там където е необходимо, тези средства да се увеличат. Във връзка с това ЕИСК призовава в новия финансов план след 2014 г. да се гарантират достатъчно средства от ЕСФ за инициативи, насочени към младите хора.

4.3.5

Някои държави, при съответни условия, подобриха достъпа до обезщетения за безработни от групи в неравностойно положение по време на кризата, включително и за младите хора. Тези мерки обаче бяха прилагани временно или са изложени на риск да бъдат отменени в рамките на планираните пакети за икономии. ЕИСК призовава да бъдат цялостно преразгледани изискванията за предоставяне на право на обезщетение за безработица на млади хора и да бъдат подобрени перспективите за онези, които търсят работа, но до този момент не са се ползвали от това право. Препоръчва се също така включването на съответни цели в националните програми за реформа.

4.3.6

При 15- до 24-годишните, не само безработицата е двойно по-висока от тази при възрастните, а също и делът на несигурните трудови взаимоотношения (в някои страни повече от 60 %), нарастването на нерегулираните обучения и стажове (преди всичко в Южна Европа), както и работата на ниво, по-ниско от това на придобитата квалификация. ЕИСК не препоръчва непостоянни и безперспективни решения за интеграцията на младите хора на пазара на труда: вместо да се залага на рискова заетост и несигурни трудови договори, трябва да се прилагат мерки, които да гарантират, че временната заетост и работните места с ниско заплащане и лошо социално осигуряване няма да се превърнат в обичайна практика за младите хора. Що се отнася до инициативата на Комисията относно стажовете, ЕИСК подкрепя съответна европейска рамка за качеството, която би трябвало да се популяризира и сред предприятията, за да се предлагат работни ситуации, съчетани с обучение, при обвързващи договори, особено за млади хора в неблагоприятно положение по отношение на образованието. Комбинираната система на обучение с обща и професионална подготовка постига положителни резултати в редица страни и съответно трябва да се проучи възможността за частичното ѝ възприемане.

4.3.7

Свързаната с кризата продължаваща стагнация в търсенето на работна ръка води до увеличаване на дългосрочната безработица, което от своя страна поражда големи трудности при намирането на работа и оттам – нарастваща бедност, както показват данните за дела от населението под и в трудоспособна възраст, което живее в домакинства без контакт с пазара на труда. ЕИСК препоръчва държавите членки да обърнат специално внимание на създаването на приобщаващи междинни трудови пазари, на които с помощта на публични средства да се създаде определен брой подходящи работни места, за да се гарантира, че трайно безработните остават свързани със света на труда и подобряват знанията си. Това ще предотврати увеличаването на бедността, породено от загубата на контакт с пазара на труда, и ще помогне на заетите работници да направят плавен преход към отворения пазар на труда, след като отмине кризата.

4.4   Социално предприемачество

4.4.1

Социалното предприятие е ключов елемент от европейския социален модел. Тези предприятия имат важен принос за обществото и допринасят за целите на стратегията „Европа 2020“, като създават работни места, разработват новаторски решения в отговор на обществените нужди, спомагат за социалното сближаване и приобщаване и насърчават активното гражданство.

4.4.2

Комитетът счита, че чрез насърчаване на социалното предприемачество, особено в настоящия труден икономически климат, ще бъдат оползотворени потенциалът им за растеж и добавената им стойност за обществото. За да се реализира този потенциал, следва да се разработи и внедри всеобхватна политическа рамка, която да обхваща широк кръг заинтересовани страни от всички сектори на обществото (гражданското общество, частния и публичния сектор) на всички равнища (местно, регионално, национално и европейско).

4.4.3

Държавите членки и институциите на ЕС трябва да се погрижат социалните предприятия да бъдат включвани и вземани под внимание в инициативи и програми, свързани с публичната политика по отношение на предприятията, на равна основа с другите форми на предприятия.

4.4.4

Приоритети за социалните предприятия са осигуряването на по-добър достъп до капитал и специално пригодени финансови инструменти. Комисията следва да събира и да направи достояние информацията за съществуващите добри практики и инициативи за иновации в държавите членки, като хибриден капитал и форми на взаимодействие между публичния и частния капитал, и да гарантира, че сегашната регулаторна рамка на ЕС не възпрепятства разработването на нови инструменти.

4.4.5

От първостепенно значение е в следващия програмен период за структурните фондове да бъдат изрично включени програми за създаване и развиване на социални предприятия.

4.4.6

Комисията следва да сложи началото на общоевропейска инициатива за сравнение на подходите за публично финансиране, които са особено подходящи за социалните предприятия. Комисията следва да насърчи и направи оценка на разпространението на търговете със социална насоченост и да се занимае с проблема, свързан с налагането на допълнителни задължения в обществените поръчки. При преразглеждането на правилата за държавните помощи, Комисията следва да обмисли пълното освобождаване на социалните услуги от общ интерес или да предостави освобождаване от задължението за нотификация за всички обществени услуги от малък мащаб и някои социални услуги, с цел да насърчи създаването на повече социални предприятия.

4.4.7

Поради разнообразните им правни форми и специфични социални задачи, данъчните преференции, които съществуват в някои държави членки, следва да се преразгледат и споделят, за да се насърчи развитието на подходящи правила.

4.5   Закрила за уязвимите

4.5.1

Както Комитетът изтъква в становището си относно ГОР за 2011 г. и както Комисията косвено признава, социалните плащания трябва да се разглеждат като продуктивна инвестиция, която е от полза за всички. Обезщетенията за безработица, свързани с динамични политики на пазара на труда, позволяват да се стабилизира икономиката и да се насърчи активното приспособяване към промяната чрез подобряване на уменията и чрез ефективни инициативи в областта на търсенето на работа и преквалифицирането. Следва да се проявява предпазливост по отношение на мерките, чрез които се цели критериите за допустимост да станат по-строги. Опасността е животът на изключените хора да стане още по-несигурен, а това е голяма пречка за професионалната (ре)интеграция. Страничен ефект от тези политики на отстраняване може да бъде причиняването на отлив към други сектори на социалната защита, като социалната помощ или неработоспособността, а това не е желателно.

4.5.2

ЕИСК отбелязва, че работниците се нуждаят от сигурност на доходите и от социална защита, за да проявяват максимална мобилност без страх от бъдещето в едно общество на бързи промени.

4.5.3

ЕИСК призовава европейските институции да гарантират по-убедително запазването на европейските социални стандарти. Липсата на решимост в тази област доведе между другото до нарастващ брой работещи бедни, задълбочаващи се неравенства, нарастващ страх за бъдещето и същевременно все по-голямо недоверие на хората към техните съграждани, социалните институции и публичните власти. Тези реакции засягат не само националните власти, но и европейските институции, което е видно от нарастващия евроскептицизъм в редица държави членки.

4.5.4

Според ЕИСК, мерките за икономии не бива да увеличават риска от бедност и не трябва още повече да изострят неравенствата, които вече нараснаха през последните години. При всички мерки за излизане от кризата трябва да се внимава те да не пречат на съживяването на търсенето и на заетостта, нито на смекчаването на социалните трудности. Държавите членки трябва също така да следят мерките за преодоляване на икономическата криза и на държавната задлъжнялост да не застрашават публичните инвестиции в политиката за пазара на труда и в общото и професионалното образование. ЕИСК настоява за ефикасни оценки на социалното въздействие, за да се проучи как може да бъде постигната целта на ЕС до 2020 г. най-малко за 20 милиона души да бъде открит пътят за излизане от бедността и социалното изключване.

4.5.5

Мерките за икономии засягат най-тежко на първо място онези, които зависят от държавни социални трансфери, включително и хората с несигурни работни места, и други групи в неблагоприятно положение на пазара на труда. Най-силно засегнати от безработица обикновено са и онези, които имат ограничен достъп до социално подпомагане. Ето защо са нужни достатъчни, ефективни и устойчиви мрежи за социална сигурност, като особено внимание следва да се отделя на най-силно засегнатите и необлагодетелствани групи на пазара на труда.

5.   Модернизиране на публичната администрация

5.1.1

По въпроса за модернизирането на публичната администрация ЕИСК счита, че доброто управление изисква многостепенно управление и партньорства с представителното организирано гражданско общество на регионално равнище.

5.1.2

Многостепенното управление“ е гъвкава структура от отношения между Комисията, правителствата и регионалните и местните власти, приспособявана така, че да съответства на конкретни ситуации и тематични съображения, а не йерархична рамка на правомощията между различните равнища на управление. Доброто управление се характеризира с открити отношения и не толкова стриктно прилагане на принципа на субсидиарност.

5.1.3

Партньорството е ключов инструмент за колективна ангажираност и допринася за по-голямата ефективност на публичните разходи и публичните политики. За тази цел могат да бъдат използвани новите форми на ефективно партньорство. Такива платформи биха могли да съпътстват стратегията за иновации, с участието и съдействието на всички заинтересовани страни, публични и частни, включително банките, и с прости, ясни и ефективни правила, прилагани през целия период на изпълнение на проектите и определящи сроковете, отговорностите и евентуалните санкции.

5.1.4

ЕИСК приканва институциите на ЕС, както и държавите членки и регионите, да поставят принципа „Мисли първо за малките!“ в центъра на европейските, националните и регионалните решения. Той препоръчва също държавите членки и регионите да го възприемат като основа на политиките си в полза на МСП и на своите икономически и индустриални политики. Накрая Комитетът смята, че Small Business Act би трябвало да придобие по-обвързващ характер, по-специално за институциите на ЕС. В тази връзка ЕИСК е против сегашното предложение на Комисията за изключване на МСП и микропредприятията от законодателството на ЕС.

5.1.5

ЕИСК смята, че определянето на национални представители на МСП следва да подпомогне държавите членки в прилагането на SBA. ЕИСК препоръчва и определянето на национални представители на МСП на регионално равнище.

5.1.6

Остава да се премине към стадия „Действай първо в полза на малките“. SBA не може да постигне очаквания успех без въвеждането на действително „партньорско управление с участие на много лица и на много равнища“. Икономическите и социалните партньори и всички обществени и частни представители трябва да участват в политическите дискусии и в законодателния процес от самото начало. Вследствие на това, ЕИСК отправя искане представителните сдружения на различните категории МСП действително да участват в законодателния процес и в процеса на вземане на решения на всички нива.

5.1.7

ЕИСК изразява съгласие със Съвета и Комисията относно целесъобразността на ефективното многостепенно управление и по-доброто управление при използването на европейските фондове и осъществяването на европейските политики. Въпросът не е „дали“ това ще се извърши, а „как“. Става въпрос за съгласуване на инициативите „отдолу нагоре“ с рамковите условия „отгоре надолу“.

5.1.8

Комитетът отбелязва с особено задоволство предложението да се гарантира по-активно участие на гражданите и други заинтересовани страни в създаването, въвеждането в националните законодателства и прилагането на правото на Общността, а именно чрез удължаване на периодите за обществени консултации, опростяване на процедурите при нарушение и повишаване на тяхната ефективност.

5.1.9

ЕИСК приветства модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки с по-висока степен на ефективност в контекста на един по-добре функциониращ единен пазар, който да бъде по-иновационен, екологичен и социален. ЕИСК подчертава влиянието и значимостта на иновационните, екологичните и социалните аспекти на стратегията „Европа 2020“ и за обществените поръчки.

5.1.10

ЕИСК подчертава, че принципите на откритост и прозрачност, както и на ефективност, правна сигурност, икономически изгодно използване на средствата, конкуренция, достъп на МСП и на свободните професии до пазара, пропорционалност, увеличаване на трансграничните договори, недопускане на дискриминация и корупция, както и необходимостта от професионализъм остават толкова валидни, колкото и преди.

5.1.11

Ненужната бюрокрация трябва да бъде ограничена, за да се получат най-добри резултати за всички. Трябва да се избягва усложняването на законодателството и широко разпространеното свръхрегулиране в държавите членки.

5.1.12

ЕИСК препоръчва анализ на (най-добрите) практики и примери в държавите членки, следван от мерки за отваряне на пазарите.

5.1.13

ЕИСК приветства демонстрирания от Комисията интерес към задълбочаването на политическите, законодателните и административните процедури, водещи до по-рационално и адекватно създаване и прилагане на правото на Общността през целия политически цикъл.

5.1.14

ЕИСК счита, че следва да се даде по-точно определение на някои аспекти, например тези, които са свързани с начина на извършване на предварителните оценки на въздействието от всички общностни институции, които отговарят за тяхното изпълнение, с естеството и състава на органа, отговарящ за контрола на оценките на въздействието, с използваните параметри и с начина и мерките за осигуряване на по-голяма прозрачност.

5.1.15

Комитетът приветства инициативата, насочена към модернизиране на обществените услуги чрез създаването на „единни звена за контакт“ и оценява положително развитието на административното сътрудничество в рамките на трансграничното предоставяне на услуги. Все пак то следва да бъде разширено и в политическите области, където става въпрос за изпълнението на задължения.

5.1.16

ЕИСК приветства намерението на Комисията да подобри управлението на единния пазар чрез по-добро административно сътрудничество, като развие информационната система за вътрешния пазар (ИСВП).

5.1.17

Информационната система за вътрешния пазар е основното техническо средство за сътрудничество между националните администрации и има допълнителен потенциал като платформа за връзка, предназначена за потребителите на единния пазар.

5.1.18

ЕИСК счита, че ИСВП може да има решаваща роля в промяната на административното сътрудничество в рамките на вътрешния пазар и приспособяването му към нуждите и очакванията на гражданите и на предприятията, както и на организациите на гражданското общество и ролята, която те могат да имат в бъдеще за развитието и функционирането на системата.

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“, COM(2011) 11 final, ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 26-38.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Приключване на първия европейски семестър за координация на икономическата политика: насоки за националната политика за периода 2011-2012 г.“, ОВ С 43, 15.2.2012 г., стр. 8-12.

(3)  Обединеното кралство и Чешката република.

(4)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“, COM(2011) 11 final, ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 26-38.

(5)  Гърция, Ирландия, Латвия, Португалия и Румъния.

(6)  Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Пилотна фаза на инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“ – COM (2011) 0660 final.

(7)  „Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 декември 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕC) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно някои разпоредби, свързани с финансовото управление, за определени държави членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения“ - P7_TC1-COD(2011)0209).

(8)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“, COM(2011) 11 final, ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 26–38.

(9)  Пак там.

(10)  Пак там.

(11)  Пак там.

(12)  Пак там.

(13)  Вж. COM (2011) 730.

(14)  Пак там.

(15)  ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 8, параграф 4.8.

(16)  Становища ОВ C 107, 6/04/2011, стр. 53; ОВ C 376, 22/12/2011, стр.92, ОВ C 318, 29/10/2011, стр.9;; ОВ C 24, 28/01/2012, стр. 131, ОВ C 24, 28/01/2012, стр. 139.

(17)  ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 65.

(18)  ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 81.

(19)  Вж. COM(2010) 553.


22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/69


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга относно онлайн разпространението на аудио-визуални произведения в Европейския съюз: възможности и предизвикателства по пътя към единен цифров пазар“

COM(2011) 427 final

2012/C 143/13

Докладчик: г-н LEMERCIER

На 13 юли 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга относно онлайн разпространението на аудио-визуални произведения в Европейския съюз: възможности и предизвикателства по пътя към единен цифров пазар“

COM(2011) 427 final.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 февруари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 февруари 2012 г. (заседание от 22 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 226 гласа „за“ и 10 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Комитетът държи да привлече вниманието към съдебната практика на Съда, която изисква спазването на баланс между множество основни права в случая с авторското право при обмена на файлове по интернет (1) Авторското право не е абсолютно и неговото спазване не може да бъде наложено чрез пълно филтриране на интернет от страна на доставчиците на интернет услуги (ISP – вж. делото SABAM срещу Scarlet). В редица държави данъчното облагане на цифровите информационни носители не може да се прилага за носителите, използвани за цел, различна от копиране на цифрово аудио-визуално съдържание като цифрови твърди дискове, използвани за управление на предприятия (делото Padawan). Някои прекомерно строги национални законодателства би трябвало се преразгледат, за да не бъдат препятствие пред развитието на разпространението онлайн на аудио-визуални произведения, като се държи сметка за текущата съдебна практика на Съда на ЕС.

1.2   Друг фактор за разширяване на пазара на такива произведения е създаването на привлекателни търговски модели с достъпни цени, при които произведенията могат да се предлагат с много по-ниски разходи отколкото са необходими за разпространението на компактдискове и DVD с цифрово аудио-визуално съдържание. Тази значителна икономия от разходите за разпространение би трябвало да бъде в интерес на потребителите и същевременно да осигурява на творците достатъчен доход, така че да могат да продължат своята артистична и литературна творческа дейност. Освен това авторското право би следвало да бъде модифицирано така, че да съответства на общия интерес и да отговори на изискванията на публичния интерес, например като се въведе задължение за осигуряване на достъп за хора с увреждания без санкциониране посредством разходи за достъп. Необходимо е още да се помисли върху възможностите за разширяване на изключенията и ограниченията, за да се улесни достъпът на най-необлагодетелстваните групи до библиотеките и обществените културни центрове, както Комитетът предложи в свое становище от 2010 г. (2)

1.3   Интернет се превърна в универсален носител на онлайн предлагане. Някои технически и правни изисквания би трябвало да бъдат заложени чрез задължителни правни норми, за да се гарантира зачитането на правото на неприкосновеност на личния живот от страна на разпространителите на съдържание и неутралността на мрежата, която не бива да бъде обект на пълно филтриране (3) и без изрично и поименно разрешение на съдия, ако по поименна жалба на титуляра на авторските или сродни права са установени достатъчни доказателства за незаконно копиране.

1.4   В същия дух Комитетът счита, че органите, на които е възложено управлението на аудио-визуалните произведения и библиотеките, не би трябвало да бъдат възпрепятствани от твърде строги законодателните разпоредби за защита на авторското право. Тяхната роля всъщност е да съхраняват и предоставят произведенията, при което целта в културно отношение е дългосрочно да се популяризират и защитават изпълнителите и творците, както и да се даде възможност за достъп на най-широка публика – по-специално на ученици, гимназисти и студенти – до въпросните интелектуални произведения, в съответствие с цели от общ интерес като успеха на стратегията „Европа 2020“, на Програмата в областта на цифровите технологии и на Стратегията за културата (4). Предложението за директива относно осиротелите произведения, което беше подкрепено от Комитета (5), би следвало също да допринесе пълноценно за успеха на европейските и националните стратегии за насърчаване на културата.

1.5   Трансграничният пазар за онлайн разпространение на произведения не поставя сериозни проблеми пред тримата основни транснационални разпространители, които държат три четвърти от пазарите и разполагат с всички финансови и технологични средства, за да предлагат своите каталози на европейската и световната публика.

1.5.1

Комитетът приканва Комисията по-специално да направи конкретни предложения за многобройните МСП и МСИ, които представляват истинското културно и художествено богатство на Европа в многообразието на нейните езици и на нейните литературни и кинематографични произведения, за да се даде възможност за тяхното активно участие на вътрешния пазар на онлайн разпространението на аудио-визуално съдържание.

1.6   Комитетът привлича вниманието към някои предложения от проучването KEA-Cema от октомври 2010 г. като например съвместното ползване на каталозите и общите „гишета“ за разпространение на произведенията сред европейската публика (6). Анализът на развитието на пазара е задълбочен и целесъобразен. Концепцията на стратегиите за разпространение и на новите бизнес модели е да благоприятстват законното разпространение на произведенията така, че да се постигнат максимални приходи във всеки прозорец за разпространение и произведенията да се представят по най-добрия възможен начин. Наред с класическите рекламни средства, използването на социалните медии и на buzz маркетинг е характерно за насърчаването на предлагането.

1.7   Комитетът е на мнение, че създаването на всеобхватен единен европейски кодекс за авторски права, както предлага Комисията, може да допринесе за необходимото укрепване на хармонизирането на законодателствата на държавите членки под формата на директива. Той би заместил съществуващите в ЕС многобройни директиви в областта на авторските права и би бил предмет на редовни доклади относно ефективното прилагане от страна на държавите членки. Стратегията „Европа 2020“ (7) също би следвало да се включи в този европейски кодекс за авторските права.

1.7.1

Такъв кодекс би могъл да релативизира въпроса за страната на произход във връзка с приложимото законодателство, за да се постигне действителна хармонизация. В случай на публично финансиране на кинематографично произведение от страна на държава членка, тази държава би следвало по принцип да се счита като страна на произход във връзка с определянето на приложимото законодателство. Комисията би трябвало да предвиди също и възможността за „европейски произход“ с оглед на избора на приложимото законодателство (8).

1.7.2

Необходимо е да се обмисли възможността за избягване на неравноправните клаузи в договорите за преотстъпване на права от страна на автора (авторите) на произведението на продуцентите/разпространителите. На практика тези права твърде често се преотстъпват от автора на продуцентите за всички съществуващи технологии и за в бъдеще, без клауза за участие в бъдещите приходи, получавани в резултат от използването на нови носители и средства за разпространение (Blue-Ray, IPTV (9) и др.).

1.7.3

Съдържанието на произведенията не бива да бъде разглеждано като стока. Това трябва да се има предвид при онлайн разпространението, което представлява културна услуга за разпространение на смисъл („meaning“).

1.7.4

Комитетът отново подчертава необходимостта да се разреши достъп до широколентови връзки, за да могат потребителите на интернет да приемат с високо качество и с достатъчна скорост аудио-визуални произведения по телевизионен кабел, IPTV и VOD (10).

1.8   Би трябвало да се проучат възможностите за създаване на системи за управление на данните, свързани с притежанието на права върху аудио-визуалните произведения (11), като в центъра на обсъжданията в компетентните служби на Комисията се поставят особеностите и потребностите на МСП и МСИ от сектора. Същото се отнася и за проблематиката, свързана със създаването на мултитериториални лицензи, които представляват единен документ на европейския пазар. Малките европейски производители би трябвало да бъдат окуражавани и подпомагани (12) с оглед на европеизирането на техните каталози в една система за идентификация на произведенията, съдържаща (доброволен) раздел с данни за титулярите на авторски и сродни права, материализирани в мултитериториален документ.

1.9   Системата за придобиване на правата би трябвало да гарантира прозрачното и справедливо разпределение на частта от приходите, определени за титулярите на правата (13). Управлението от страна на организациите за колективно управление следва задължително да бъде обект на ежегодни независими и достъпни за авторите и за обществеността проверки, за да се контролират по демократичен начин тяхната дейност и приносът им за културното развитие (14).

1.10   Комитетът смята, че на базата на отговорите, постъпили от заинтересованите страни, във връзка със Зелената книга Комисията би трябвало – след конференция на заинтересованите страни през първото полугодие на 2012 г., включително публичните институции (15), самия Комитет в същинското му качество и синдикатите и представителните организации на потребителите, авторите и разпространителите на европейско равнище – да запланува за второто изготвянето на Бяла книга с по-конкретни предложения относно предвидимите последици, за да се създаде – въпреки езиковите бариери – единен европейски пазар на аудио-визуални произведения. Комитетът съзнава правните и техническите трудности, които ще се изправят пред напредъка по това важно досие, но не смята, че те биха били непреодолими.

2.   Основно съдържание на съобщението на Комисията

2.1   Пряко свързан със стратегията „Европа 2020“, текстът е продължение на съобщението на Комисията „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“, т.нар. „Стратегия за правата върху интелектуална собственост“ (16).

2.2   Секторът на културата е важен сектор, в който са заети 6 милиона души в ЕС, чийто оборот възлиза на 500 милиарда евро годишно, т.е. 3 % от европейския БВП. Вследствие на технологичния напредък в разпространението на аудио-визуални произведения се извършва дълбока революция. Цифровите технологии, широколентовият и свръхшироколентовият достъп до Интернет, изчисленията в облак, възможността за приемане на аудио-визуални произведения от персонални компютри и мобилни телефони променят из основи традиционните мрежи за разпространение.

2.3   В Зелената книга се разглеждат множество варианти, но се насърчава единен модел на управление на авторските права въз основа на трансгранични и общоевропейски лицензи.

2.4   Комисията смята, че трябва да се опрости уреждането на права за онлайн предаване на аудио-визуални произведения (филми и др.) извън първоначалната територия. Същото се отнася и за излъчването на програми по заявка, които изискват получаването на права, различни от тези за първоначалното излъчване.

2.5   В Зелената книга се уточнява, че едновременното предаване на излъчване изисква получаването на специално разрешение от носителите на права.

2.6   По отношение на едновременното препредаване, излъчвано от други държави членки, Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване (17) изисква управлението на правата да се извършва от организация за колективно управление. Правата се добавят към тези, прехвърлени пряко от излъчващите оператори.

2.7   По отношение на кабелното препредаване Комисията отбелязва, че не всички организации, представляващи носителите на права, са оправомощени да лицензират тези права.

2.8   Накрая, от няколко години операторите на DSL (цифрова абонаментна линия), IPTV (телевизия по интернет) и TNT (цифрова наземна телевизия), както и на новите цифрови платформи предлагат услуги за препредаване на излъчване, което затруднява още повече спазването на действащите законодателства.

2.9   От икономическа гледна точка през 2009 г. броят на филмите, произведени в ЕС, е около 1 200, което генерира едва 25 % от продажбите на билети в ЕС срещу 68 % за американските филми. За разлика от това, европейските филми представляват само 7 % от американския пазар. За да осигурят промоцията на един филм, продуцентите и разпространителите в ЕС разсрочват във времето премиерата на своите филми. По принцип тя се състои в киносалоните, след това на видео, после на видео по заявка, след това филмът се излъчва по платени телевизионни канали и накрая по безплатни канали. Развитието на услугите за видео по заявка, предлагани извън страната производител, увеличава броя на партньорите, а следователно и на договорите.

За да се намали броят на тези процедури, Комисията предлага колективно управление на произведенията и въвеждането на колективно лицензиране на едно гише.

2.10   Другата част на Зелената книга се отнася до възнаграждението на авторите:

В повечето държави членки на ЕС възнаграждението се урежда от продуцентите чрез еднократно заплащане за „изкупуване“ на техния принос в аудио-визуалното произведение. Следователно в тези държави авторите не получават системно допълнително възнаграждение за онлайн излъчване на произведението. В някои държави организациите за колективно управление на правата, които представляват авторите, събират от тяхно име възнаграждение за всяко ползване. В други държави за заплащането на тези услуги носи отговорност крайният разпространител.

2.11   Относно възнаграждението на изпълнителите:

Понастоящем възнаграждението се извършва главно по договор чрез изплащането на еднократна сума, както при авторите. Комисията предлага въвеждането на по-справедлива система за възнаграждения, като това право се управлява от организации за колективно управление. Въпреки това в Зелената книга се посочва, че тези нови права могат да породят икономическа, а следователно и правна несигурност за продуцентите и да затруднят онлайн излъчването на произведенията.

3.   Общи бележки

3.1   Със Зелената книга Комисията продължава изграждането на единния европейски пазар чрез сближаване на националните правила.

Разглежданият сектор обхваща културата и каналите ѝ за цифрово излъчване. Това е много специфична и чувствителна област, тъй като е носител на историята на страната, нейния език, традиции и стремежи. Той не може да се третира като класически икономически сектор, нито дори като сектор от традиционен общ икономически интерес. Подходът на Комисията в Зелената книга може да изглежда прекалено обърнат към потребителя. Анализът на различните механизми обаче е задълбочен и почти изчерпателен.

3.2   Текстът е много сбит и в него се разглеждат голям брой твърде различни теми, но основната цел на Комисията е изграждането на единен пазар в сектора.

3.3   Във връзка с излъчването на аудио-визуални произведения и свързаните с тях права Комисията се опира на редица констатации:

Първата е че сегашната система не работи, тя е сложна и скъпа за крайния потребител. Втората е че обединяването на национални продукции може да увеличи търговската жизнеспособност на сектора като цяло. Независимото от големите доставчици или от iTunes видео при поискване (VOD) среща трудности при получаването на изключителни териториално ограничени или европейски права върху произведенията, правата за които често са съсредоточени у продуцентите, които се стремят към възможно най-високи приходи по други начини (по-специално чрез продажба на DVD).

3.4   Към централизирано управление на лицензирането (обединяване на средствата и източниците на информация с цел развитие на сектора):

В Зелената книга се предлага онлайн маркетинг на права върху услуги, обхващащи няколко територии, и се подкрепя въвеждането на единен модел на мултитериториално лицензиране.

ЕИСК смята, че това може да бъде решение за даден езиков регион.

3.5   Големият брой канали за излъчване, големият брой интерактивни приемници и мобилността на клиентите упражняват силен натиск върху икономическите модели на мрежите за разпространение.

3.6   Понастоящем издаването на разрешителни и лицензи се извършва главно от съответната държава и се основава на договор между продуцента на произведението и онлайн разпространителя. Европейският икономически и социален комитет признава, че предложената от Комисията система има безспорни предимства, по-специално по отношение на бързия и лесен достъп до предоставените от продуцентите данни. Тя може да бъде допълнителен стимул за излъчването на национални произведения, които в противен случай биха останали с местен характер.

3.7   Следва да се отбележи обаче, че прилагането преди петнадесет години на Директивата относно спътниковото излъчване не доведе до създаването на общоевропейски услуги за спътниково излъчване.

3.8   Относно създаването на европейски регистър на произведенията, който може да породи трудно оценими рискове:

ЕИСК смята, че такава база данни следва да има чисто информативен характер.

По-конкретно, включването или невключването на дадено произведение в регистъра не трябва да определя достъпа до защита на авторските права.

3.9   Тази европейска структура ще има предимството да обедини европейските сили в областта на производството и разпространението, за да се противопоставят на водещите компании от Холивуд, които се организират в Европа.

Освен това е интересно да се отбележи, че по създаването на международна система за идентифициране с номериране за аудио-визуални произведения (Entertainment Identifier Registry) работят именно големите американски студия (Warner Bros, Disney и др.).

3.10   Аналогично, от 2004 г. насам френски продуценти разработват от своя страна ISAN (международен стандартен номер на аудио-визуално произведение). Посочените по-горе данни за европейското и американското филмово производство будят тревога. Следва да се припомни, че при сегашната система 75 % от продадените билети за кино в Европа са за американски произведения. Следователно управлението на такава система е от съществено значение.

3.11   Следва да се припомни, че продуцентите са тези, които в процеса на търговски преговори с разпространителите договарят еднократно платим размер на правата на авторите и на носителите на права и гарантират плащането на правата. Проблемът с възнаграждението на носителите на права може да бъде решен частично с централизирано управление. От друга страна, привлекателната идея размерът на възнаграждението да започне да се изчислява в зависимост от измерената за многогодишен период от време аудитория, изглежда трудно осъществима.

3.12   Налице е реален конфликт на интереси между продуцентите, разпространителите на филми и сътрудниците (автори и изпълнители). От една страна, продуцентите желаят първоначалната премиера да бъде в киносалоните, за да се осигури възможно най-добра реклама на произведенията им, а от друга страна разпространителите изискват по-бързо публично предоставяне на тези произведения, за да ги предлагат на видео, по платените телевизионни канали и по заявка.

3.13   ЕИСК смята, че е необходимо да се постигне договореност за промяна на тези срокове предвид нарастващия капацитет на IPTV, ADSL и цифровите платформи. По отношение на старите произведения, които вече не са обект на изключителни права, идеята за създаване на система за идентифициране и преброяване на произведенията, свързана с база данни на носителите на права, е много интересна.

3.14   Следователно Комисията залага на колективното управление на произведения (база данни), за да стимулира сектора! Ще може ли ЕС да се противопостави на мощта на американските многонационални компании? Един внезапен отказ от действащите национални системи крие реални рискове.

3.15   Според ЕИСК, преди да се вземе каквото и да било решение за отказ от действащите национални системи или за тяхното смекчаване, трябва да се извършат сериозни оценки. Както беше посочено по-горе, лобитата за защита на интересите на американските компании действат ефикасно и очевидно в посока на либерализиране на този много печеливш сектор.

3.16   С този проект Комисията желае да развие и да регулира движението на произведения на ЕС. Следователно техническите и нормативни сигнали, които Комисията изпраща, са важни, тъй като могат да ускорят процеса на либерализация, вече започнат от други.

3.17   ЕИСК подкрепя безрезервно всеки ход на Комисията, който има за цел да улесни достъпа на гражданите до онлайн произведения. Този достъп следва да бъде възможен навсякъде на територията на ЕС и при това на приемливи цени. Той би позволил по-добро разпространение на културата на държавите членки и би улеснил образованието на младите европейци. Освен това Комитетът е не мнение, че определени форми на „версиониране“ като например вкарването на търговски реклами в произведения, чиято първоначална концепция не предвижда прекъсвания за реклама, могат да навредят на културните цели на онлайн разпространението, дори и ако тези по-нискокачествени версии биха позволили осакатените по този начин произведения да бъдат разпространявани безплатно или на съвсем ниска цена. Това съображение би могло да се включи в доброволен кодекс за качество на разпространителите на онлайн съдържание в интернет, кабел или наземно радиоразпръскване, които поемат ангажимента максимално да зачитат оригиналните произведения.

3.18   В становището на ЕИСК относно съобщението на Комисията „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“ (18) се припомнят разнообразието на различните национални модели и противоречивите подходи на управление на авторските права в областта на културата. Ето защо, като съзнава, че обсъждането не е приключило окончателно, ЕИСК смята, че първата стъпка следва да бъде определянето на принципите на европейски кодекс. На първо време този кодекс, основан на зачитането на културните особености на всяка страна, следва да се ограничи до установяването на прости и задължителни принципи, които всяка страна ще спазва при лицензирането.

3.19   ЕИСК смята, че не е желателно да се разшири обхватът на правото на страната, в която е създадено предаването, тъй като изборът на страна на установяване на дружеството доставчик на услуги може да заобиколи този принцип, който впрочем е правилен. Успоредно с това Комисията предприе действия и консултации с цел операторите на предаване на данни да инвестират в нови мрежи, които да могат да осигурят трафик с добро качество и на приемливи цени.

3.20   В разглежданата Зелена книга Комисията твърди, че колективното управление на права ще стимулира растежа на цифровите мрежи. Би трябвало обаче да се провери финансовият капацитет на мрежовите оператори за модернизиране и увеличаване на капацитета им на разпространение. Ето защо становището на ЕИСК относно „Отворено и неутрално интернет пространство в Европа“ (19) е сериозна подкрепа на някои от тезите, застъпени в Зелената книга.

3.21   По отношение на едновременното препредаване, излъчвано от други държави-членки, в Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване се изисква управлението на правата да се извършва от организация за колективно управление. Правата се добавят към тези, прехвърлени пряко от телевизионните оператори. Тази двойна процедура, която може да изглежда тежка, е необходима, за да се избегне прекъсване на програмите (използване на носители, вече заети от други емисии).

3.22   Комисията смята, че националното финансиране е жизненоважно за развитието на аудио-визуалния сектор и подкрепя програмата „МЕДИА“, създадена с цел насърчаване на транстериториалното разпространение на произведения. ЕИСК изразява съгласие с това твърдение, но констатира, че тези субсидии намаляват и все по-масово се наблюдава обединяването на множество донори за финансиране на даден филм.

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Неотдавнашни дела: Padawan и SABAM.

(2)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 52.

(3)  Дело SABAM срещу Scarlet.

(4)  COM(2007) 242 final.

(5)  ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 66.

(6)  „Multi-Territory Licensing of Audiovisual Works in the European Union“(„Мултитериториална система на лицензиране на аудио-визуални произведения в Европейския съюз“), независимо проучване, осъществено за ГД „Информационно общество и медии“ на Европейската комисия, октомври 2010 г. Вж. също съобщението относно творческото онлайн съдържание в единния пазар, COM(2007) 836 final.

(