Европейски парламент СЕСИЯ 2010—2011 Заседания от 11 ноември 2010 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 25 E, 27.1.2011 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

13.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

CE 74/1

Четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Предстояща среща на високо равнище между ЕС и САЩ и Трансатлантически икономически съвет

P7_TA(2010)0396

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно предстоящата среща на високо равнище ЕС-САЩ и Трансатлантическия икономически съвет

2012/C 74 E/01

Европейският парламент,

—	като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно състоянието на трансатлантическите отношения след изборите в САЩ (1),

—	като взе предвид своите резолюции относно Трансатлантическия икономически съвет и своята резолюция от 22 октомври 2009 г. относно предстоящата среща на високо равнище ЕС-САЩ и заседанието на Трансатлантическия икономически съвет (2),

—	като взе предвид резултатите от срещата на високо равнище ЕС-САЩ, проведена във Вашингтон на 3 ноември 2009 г.,

—

като взе предвид доклада за напредъка, приет на четвъртото заседание на Трансатлантическия икономически съвет на 27 октомври 2009 г., към съвместното изявление, прието на Трансатлантическия законодателен диалог, и заседанията, проведени в Ню Йорк от 4 до 9 декември 2009 г. и в Мадрид от 4 до 6 юни 2010 г.,

—	като взе предвид съвместното изявление на ЕС и САЩ относно „Разширяване на трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието, свободата и сигурността“ от 28 октомври 2009 г.,

—	като взе предвид съвместната декларация на ЕС и САЩ относно борбата с тероризма от 3 юни 2010 г.,

—	като взе предвид заключенията от срещите на високо равнище на Г-20 в Торонто на 26 и 27 юни 2010 г. и в Сеул от 21 до 23 октомври 2010 г.,

—	като взе предвид пленарното заседание на високо равнище на ООН, посветено на Целите на хилядолетието за развитие, от 20-22 септември 2010 г. и заключенията от него,

—	като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

като има предвид, че трансатлантическите отношения са единствени по рода си и широкообхватни, и включват взаимен ангажимент за демокрация, правова държава и права на човека, борба с тероризма и предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение; като отбелязва, в светлината на споделените интереси и ценности, потребността ЕС и САЩ да се вслушват взаимно в мненията си и готовността на Европейския парламент да се вслуша в мненията на президента и Конгреса на САЩ,

Б.

като има предвид, че Европейският съюз и САЩ работят заедно в целия свят за прокарване на общ дневен ред, основаващ се на споделени история, култура, интереси и ценности, и като има предвид, че отношенията между ЕС и САЩ трябва да играят решаваща роля за гарантираното справяне с глобалните въпроси и новите предизвикателства в рамките на международното право и съществуващите многостранни институции, по-конкретно ООН, ОССЕ и НАТО,

В.

като има предвид, че делът общо на двамата трансатлантически партньори е половината от световната икономика, като тяхното партньорство, изчислявано на 4,28 трилиона щ.д., е най-голямото, най-интегрираното и най-дълготрайното в икономическо отношение в света и е ключова движеща сила за световното икономическо благоденствие, и като има предвид, че силата на трансатлантическите връзки и ангажираността с тях е от все по-голямо значение, предвид текущата световна финансова и икономическа криза; като има предвид, че координираната парична политика следва да има по-голям приоритет в трансатлантическото партньорство,

Г.

като има предвид, че двамата партньори са поели ангажимент да си сътрудничат с цел насърчаване на растежа и работните места в своите икономики, и като има предвид, че Европейският парламент продължава да се застъпва за доизграждането на трансатлантическия пазар до 2015 г. въз основа на принципа на социалната пазарна икономика, постигането на което - наред с доизграждането на собствения единен пазар на ЕС - ще бъде ключов елемент в поемането по пътя към световен икономически растеж и възстановяване,

Д.

като има предвид, че развиващите се страни са допринесли в най-малка степен за въздействието на човешката дейност за изменението на климата, но са изправени пред неговите най-сурови последствия, и като има предвид, че отрицателните външни фактори на изменението на климата излагат на опасност международните инвестиции за намаляване на бедността, като по този начин заплашват постигането на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); като отбелязва също необходимостта от непрекъснат диалог за инициативата за трансатлантическо партньорство за развитие,

Среща на високо равнище ЕС-САЩ

1.	Настоява върху необходимостта ЕС и администрацията на САЩ да засилят своя стратегически диалог, сътрудничеството и координацията помежду си в работата по световните предизвикателства и регионалните конфликти;

Призовава двамата партньори да насърчават зачитането на демокрацията и правата на човека в света като ключов елемент на своята политика; подчертава нуждата от интензивна координация в областта на превантивната дипломация и дипломацията при кризи, призовава наново администрацията на САЩ да ратифицира и да се присъедини към Римския статут на Международния наказателен съд; подновява своя призив за всеобщо премахване на смъртното наказание;

3.	Счита за изключително важно на срещата на високо равнище ЕС-САЩ двамата партньори да поемат водеща роля за изпълнението на ангажиментите на Г-20;

Подчертава важността на сътрудничеството между ЕС и САЩ за съгласие за конкретни резултати за постигане най-сетне на международно споразумение на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP-16) в Канкун въз основа на научни доказателства и като се включи съответна международна помощ за финансиране на смекчаване на климата и приспособяване в развиващите се страни;

Приветства новия подход на администрацията на САЩ към Израел и призовава за засилено евро-американско партньорство по въпроса за израелско-палестинския конфликт; приветства в този контекст започването на преки преговори между Израел и Палестинската власт, обявено във Вашингтон на 2 септември 2010 г.; отбелязва, че са необходими по-нататъшни преговори, които да доведат в съгласувани срокове до двудържавно решение, съдържащо Държавата Израел и независима, демократична и жизнеспособна палестинска държава, живеещи едни до други в мир и сигурност; подчертава, че всеобхватен мир, който е основният интерес на страните в региона и на ЕС, трябва да се постигне на основата на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, принципите от Мадрид, включително принципа „земя за мир“, пътната карта, по-рано постигнатите споразумения между страните и изтъква, че е необходимо активно участие на близкоизточния квартет в мирния процес, като същевременно се признае значението на арабската мирна инициатива и продължаването на сътрудничеството с арабските партньори; призовава израелското правителство да поднови мораториума върху изграждането на селища; призовава за по-активни европейски ангажименти спрямо Сирия и Ливан;

Подчертава, че неяснотите около естеството на иранската ядрена програма застрашават системата на неразпространение на ядрено оръжие и стабилността в региона и в света; изразява своето разочарование от продължаващите откази на Иран да сътрудничи изцяло с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), изразяващи се във възпрепятстване на работата на МААЕ, отказване на достъп до ключови ядрени инсталации и вето върху назначаването на инспектори; призовава управляващите в Иран да гарантират, че Иран изпълнява своите задължения в рамките на Договора за неразпространение на ядрените оръжия; призовава Техеран да ратифицира и приложи Допълнителния протокол относно споразумението за гаранции, и призовава САЩ и ЕС да координират външните си политики за постигането на тази цел;

Призовава за подобряване на сътрудничеството между ЕС и САЩ в Афганистан и Пакистан с цел да се допринесе за мира и стабилността, демокрацията, правата на човека и развитието в региона; подчертава значението на участието в този процес на съседните държави и други ключови действащи лица в региона, което може много да допринесе за регионалната стабилност;

Въпреки че е наясно, че изтичането на информация от засекретени военни документи означава излагане на военни служители на опасност, изразява сериозна тревога относно неотдавнашните сериозни подозрения, че мъченията са били толерирани в Ирак; призовава този въпрос да бъде повдигнат на срещата на високо равнище ЕС-САЩ с оглед провеждането на независимо трансатлантическо разследване;

настоятелно призовава Корейската народнодемократична република (КНДР) да изпълни своите ангажименти в рамките на шестстранните преговори, включително цялостното и подлежащо на проверка отказване от всички ядрени оръжия и текущи ядрени програми; призовава КНДР изцяло да изпълни всички свои съответни задължения за неразпространение на ядрено оръжие и за ядрено разоръжаване, отново изразява твърдата си подкрепа за шестстранните преговори и остава решен да се постигне удовлетворително и всеобхватно разрешаване на свързаните с тях въпроси с дипломатически средства;

10.

Приветства резултата от срещата на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност през април 2010 г., на която беше подчертано значението в световен мащаб на предотвратяването на ядрения тероризъм и повишаването през следващите четири години на сигурността на всички чувствителни ядрени материали, както и договарянето на работен план за подобряване и универсализиране на съществуващите споразумения и програми в областта на ядрената сигурност; подкрепя, подетите от няколко държави инициативи за подобряване на сигурността на национално равнище и насърчава другите държави да се присъединят към този процес;

11.

Подчертава значението на НАТО като крайъгълен камък на трансатлантическата сигурност и призовава за стратегическо сътрудничество между САЩ и държавите-членки на ЕС за справяне с предизвикателствата пред световната сигурност; отбелязва свършената работа по постигането на споразумение за нова стратегическа концепция; счита, че съответните промени в неговата по-обща структура на сигурност следва също да се разгледат в диалог с Русия и с държавите-членки на ОССЕ извън ЕС; подчертава важността на общата политика на сигурност и отбрана и стойността на засиления европейски капацитет за отбрана за засилване на трансатлантическата сигурност;

12.

Отбелязва нарасналия брой различни предизвикателства, които се очертават като общи за ЕС и САЩ; призовава настоятелно партньорите да инициират всеобхватен съвместен процес, съгласно която всички мерки на трансатлантическата политика ще се оценяват и разработват за постигане на единна последователна и широкообхватна стратегия за ефективно разрешаване на тези въпроси;

13.

Подчертава значението на честен и демократичен референдум относно независимостта на Южен Судан за стабилността в региона; призовава ЕС и САЩ да работят в тясно сътрудничество със суданските органи, за да гарантират, че референдумът през януари 2011 г. за бъдещето на Судан е мирен, честен и прозрачен;

14.	Приветства подписването на новия договор START на 8 април 2010 г. в Прага от президента на САЩ Барак Обама и руския президент Дмитрий Медведев, и очаква неговото бързо ратифициране от двете страни;

15.	Признава припокриването на търговските и политическите интереси на ЕС и САЩ в Латинска Америка, където ЕС има стратегически партньорства с Мексико и Бразилия и споразумения за свободна търговия с Чили и Мексико, както и такова споразумение в процес на преговори с Колумбия;

Заседание на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС) и укрепване на ТИС

16.

Изразява убеждение, че ТИС е най-подходящият механизъм за управление на трансатлантическите икономически отношения; призовава партньорите да използват целия потенциал на ТИС, за да преодолеят съществуващите в момента бариери пред икономическата интеграция и да постигнат до 2015 г. трансатлантически пазар въз основа на принципа на социалната пазарна икономика, който би дал положителен отговор на настоящите икономически и социални кризи;

17.

Призовава ТИС да възприеме по-стратегически подход, така че да се разгледат будещите безпокойство въпроси на всички действащи лица; повтаря призива за навременно раздаване на графиците, дневния ред, пътните карти и докладите за напредъка на ТИС, които следва да бъдат на разположение на заинтересованите страни навреме преди заседанията, след което да бъдат обществено достъпни, за да се увеличи прозрачността;

18.

Приветства факта, че ТИС се консултира с широк кръг заинтересовани страни, включително с представители на бизнеса, и призовава още веднъж представителите на профсъюзните движения от двете страни на Атлантическия океан да получат подобна роля, така че да се включи напълно и социалното измерение; призовава в експертната група да бъдат включени ръководителите на Трансатлантическия диалог между социалните партньори и на Трансатлантическия диалог по енергийните въпроси;

19.

Призовава Комисията да се насочи, с оглед на предстоящото заседание на ТИС, към официалното приемане на процедури за взаимно признаване на декларациите за съответствие за продуктите, подлежащи на задължително изпитване от трета страна, по-конкретно за ИКТ и електрическо оборудване, да настоява за взаимното признаване на законните мерки единици, по-конкретно за приемане на етикетираните само съгласно метричната система продукти от ЕС в САЩ, да проучи възможностите за стандартизация заедно с органите на САЩ, да учреди събрания тип „кръгла маса“ относно стандартите, като се съсредоточи върху новаторските решения, и да координира тези въпроси в международен план; вярва, че партньорството за новаторски дейности следва да надхвърля прилагането на политиката в областта на интелектуалната собственост и да се занимае със стратегическия диалог за политиката за защита на конкуренцията, трансфера на технологии и сближаването на стандартите;

20.	Счита за изключително важно започването на диалог в ТИС относно новите храни и използването на нови технологии при производството на храни; подчертава своята загриженост във връзка с клонингите в животновъдството;

21.	Призовава към сътрудничество в ТИС по всички въпроси, касаещи нормативната среда за промишлеността, особено за МСП, и към следване на подхода на „Small Business Act“ на ЕС - „Мисли първо за малките“ - при обмисляне на законодателство с трансатлантическо въздействие;

22.

Приветства подписването на второетапно споразумение „Открито небе“ за въздухоплаване между ЕС и САЩ през юни 2010 г. като крайъгълен камък за ефективно сътрудничество, както и сключването на последното споразумение на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) от 8 октомври 2010 г. като важна стъпка напред в посока към трансатлантически авиационен пазар; призовава органите на САЩ и Комисията обаче да работят за повече свобода на инвестициите и собствеността на въздушните превозвачи през Атлантическия океан, независимо от чуждото гражданство;

23.

Отбелязва, че ЕС и САЩ са изправени пред подобни предизвикателства като най-големи производители, износители и вносители на селскостопански продукти в света и играят важна роля за гарантирането на продоволствената сигурност в света; призовава за засилено сътрудничество между Европейския парламент и Конгреса на САЩ по паралелния процес на реформа на селскостопанските политики на двете страни;

24.

Подчертава, че е важно ТИС да се използва и като рамка за макроикономическото сътрудничество между партньорите, с оглед на безпрецедентното сътрудничество между тях по време на кризата, и насърчава компетентните парични институции да засилят тяхната координация, по-специално в областта на надзора и превенцията на системния риск; признава основната роля, която играят ЕС и САЩ в рамките на световните финансови институции, в това число МВФ, Световната банка и Банката за международни разплащания;

25.

Още веднъж призовава ръководителите на ЕС и САЩ, както и съпредседателите на ТИС, да вземат под внимание изключително важната роля на законодателите за успеха на ТИС; настоятелно ги призовава да включат изцяло и пряко представители на ТЗД в работата на ТИС, тъй като законодателите споделят със съответните органи на изпълнителната власт отговорността за привеждането в действие и надзора на много от решенията на ТИС;

26.

Счита, че е изключително важно да се осигури участието на ключови членове на Конгреса и на Европейския парламент в законодателния диалог и в дейността на ТИС, за да се гарантира, че законодателството няма неволни последици за трансатлантическата търговия и инвестиции; изразява надежда, че съществуващият Трансатлантически законодателен диалог може постепенно да бъде разширен и превърнат в трансатлантическа междупарламентарна асамблея в съответствие с препоръките, отправени от Парламента в посочената по-горе резолюция от 26 март 2009 г.;

Двустранна и международна търговия

27.

Изразява своята решимост да продължи призивите си към законодателните органи на САЩ – и призовава Комисията да направи същото в рамките на ТИС – за преразглеждане на задължението за стопроцентно сканиране на контейнерите, както и да развива сътрудничество със САЩ въз основа на управлението на риска, включително взаимно признаване на програмите за търговско партньорство на ЕС и САЩ, в съответствие с Рамката от стандарти SAFE на Световната митническа организация;

28.	Подчертава спешната необходимост Кръгът за развитие от Доха да бъде приключен възможно най-скоро; призовава за общ подход, включващ и страните с бързо развиваща се икономика като Китай, Индия и Бразилия, към разработването на правила и преговори за многостранна търговия;

29.	Изразява своето убеждение, че ТИС може да играе важна роля при насърчаването на общ подход на ЕС и на САЩ към търговските им отношения с трети държави, като същевременно се дадат отговори на тревогите за пазарния достъп;

Развитие

30.

Припомня, че поетите по отношение на ЦХР международни ангажименти, постигането на много от които изостава от графика, ще бъдат постижими, само ако индустриализираните страни спазят своите ангажименти и отделят 0,7 % от своя БВП като официална помощ за развитие до 2015 г.; поради това призовава ЕС и САЩ, както и другите международни донори, да съблюдават своите ангажименти и да предприемат мерки с цел ускоряване на напредъка към изпълнението на ЦХР до 2015 г.;

Икономическа и финансова криза

31.

Припомня, че споразумението Базел II и предстоящото му преразглеждане имат за цел да установят глобален стандарт, и настоятелно призовава САЩ бързо да приложат Базел II; следователно изразява дълбока загриженост във връзка с това, че ограниченията, предвидени в различните национални закони, които бяха приети в отговор на кризата (по-специално американския Закон за реформа на Уолстрийт и защита на потребителите, ограничаващ признаването на външните рейтинги), биха довели до значително фрагментиране на прилагането на този глобален стандарт; освен това отбелязва, че последователните глобални счетоводни правила са от основно значение за равнопоставените условия на конкуренция, и призовава САЩ да приемат Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО);

32.

Отбелязва, че кризата беше най-тежката рецесия след Голямата депресия и че в рамките на своите ответни действия правителствата от цял свят, особено в ЕС и САЩ, си сътрудничеха по безпрецедентен начин, за да реформират финансовите пазари и институции; изисква регулаторният диалог между ЕС и САЩ за финансовите пазари, в своята роля да координира подходите между регулаторите, да установи пропуските и да работи за подобряване на сближаването;

33.

Счита, че съществуващите в началото на кризата икономически и финансови структури, независимо дали на световно равнище, в САЩ или в рамките на ЕС, не осигуриха достатъчно стабилност за глобалната финансова система; счита, че с увеличаването на взаимозависимостта на икономическите и финансовите пазари е необходимо да се засили сътрудничеството в областта на макроикономическите политики и надзорът над най-големите икономики; признава още, че ЕС трябва да се занимае с въпроса за своето представителство в МВФ;

34.

Призовава Европейския съюз и Съединените щати да работят съвместно с Китай за уреждането на глобалния спор относно обменните курсове, без да се прилагат протекционистки или ответни мерки; счита, че държавите-членки на ЕС са подложени на различен пазарен натиск в сравнение със САЩ, по-специално по отношение на държавните облигации и съществуването на паричен съюз; призовава Съединените щати при осъществяване на паричната им политика да не утежняват проблема във връзка с глобалното равновесие между обменните курсове;

35.

Отбелязва, че както законът Frank-Dodd, така и програмата на регулаторната реформа в ЕС следват инициативите на Г-20, и счита, че е важно това сътрудничество да продължава през целия процес на изготвяне на правила; отбелязва, че това е особено видно в законодателството относно пазарите за извънборсови деривати; подчертава, че много от разминаванията са породени от различията в естеството на законодателните органи и ролите на надзорните органи в процеса на изготвяне на правила;

Енергетика, околна среда, транспорт, промишленост, изследвания и наука

36.

Приветства създаването на Съвета по енергетика ЕС–САЩ, който има за цел да осигури нова рамка за задълбочаване на трансатлантическия диалог относно стратегически енергийни въпроси, като например сигурността на доставките или политиките за преминаване към енергийни източници с ниски въглеродни емисии, като същевременно укрепва съществуващото научно сътрудничество в областта на енергийните технологии; приветства парафирането на новото споразумение „Енергийна звезда“ между ЕС и САЩ относно координацията на програми за енергийно ефективно етикетиране на канцеларско оборудване, както и сътрудничеството в областта на разработването на енергийни технологии;

37.

Насърчава ТИС да развива сътрудничеството за обща стратегия в областта на енергията от външни източници и суровините, която подпомага диверсификацията на източниците, маршрутите за доставка и инфраструктурата и насърчава енергийно ефективна икономика, за да се увеличи сигурността на енергийните доставки и да засили енергийната независимост; насърчава ТИС още да подпомага търсенето на сближаване в критериите за устойчивост на енергийния микс и да ускори изследователската и развойната дейност, включително в областта на биогоривата; счита, че е от изключителна важност изграждането на подходяща политика по отношение на суровините и редкоземните елементи, която да е насочена към намаляване на зависимостта от такива материали;

38.

Отбелязва, че изменението на климата е глобално предизвикателство, за което няма универсално политическо и технологическо решение, но че съчетанието на наличните възможности и рязкото увеличаване на ефективността във всички области на икономиката и обществения живот в развитите и развиващите се страни би допринесло за решаването на проблемите, свързани с ресурсите и разпределението, и би открило пътя към трета индустриална революция;

39.

Настоятелно призовава председателството на ЕС да изисква амбициозен ангажимент от страна на САЩ на предстоящата среща на високо равнище в Канкун, както и сътрудничество от страна на САЩ за насърчаване на връзките между схемата на ЕС за търговия с емисии и съответни регионални или федерални схеми в САЩ; отбелязва в това отношение, че е важно да се осигурят общи стандарти и целеви показатели за всички развиващи се пазари за търговия с емисии, за да се избегнат ненужни регулаторни пречки на този развиващ се пазар;

40.

Призовава САЩ да позволят цялостно и ефективно прилагане на първоетапното споразумение между ЕС и САЩ в областта на въздухоплаването и на споразумението между ЕС и САЩ в областта на авиационната безопасност; припомня както на Комисията, така и на органите на САЩ, че несключването на второетапно споразумение би могло да доведе до анулиране на първоетапното споразумение от страна на някои държави-членки;

41.

Настоятелно призовава ТИС да стимулира сътрудничеството в областта на научните изследвания, така че да се използва по-добре потенциалът на наскоро разширеното споразумение между ЕС и САЩ в областта на науката и технологиите, по-специално като разшири координирания подход на поканите за представяне на предложения в области от общ стратегически интерес и като засили сътрудничеството в областта на енергийните изследвания;

Интелектуална собственост и защита на потребителите

42.

Подчертава значението на тясното трансатлантическо сътрудничество по програмата за цифрови технологии, като например цифровия пазар, свободата на интернет по света, неутралността на мрежите, правото на неприкосновеност на личния живот, общите стандарти, прозрачността и принципите на правовата държава във връзка с търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA);

43.

Счита, че е изключително важно да се разработи съвместна стратегия за действие ЕС–САЩ за прилагане на правата върху интелектуалната собственост с цел овладяване на стремителното увеличаване на глобалната търговия с фалшифицирани и пиратски стоки; призовава за създаването на трансатлантическа работна група за борба с фалшифицирането като много необходим знак за политическа решимост за борба срещу незаконните дейности, които накърняват конкурентоспособността на иновативните и творческите индустрии, като същевременно се спазват гражданските свободи, свободата на словото, неприкосновеността на личния живот и законността;

Съдебно и полицейско сътрудничество, визи

44.

Настоява, че ЕС трябва да води преговори като единен субект по въпроса за приемането в програмата на САЩ за премахване на визовия режим, за да се гарантира, че четирите държави-членки – България, Кипър, Полша и Румъния, които не са включени в програмата за премахване на визовия режим, не сключват двустранни споразумения със САЩ, за да получат статут на безвизов режим; отново заявява, че Комисията трябва да продължи да подчертава пред САЩ на политическо и техническо равнище значението, което придава на приемането на четирите оставащи държави-членки на ЕС в програмата за премахване на визовия режим в най-кратки срокове;

45.

Подчертава значението на духа на сътрудничество между ЕС и САЩ в борбата срещу световния тероризъм и настоятелно призовава ЕС и САЩ да продължават да работят в сътрудничество, за да продължат да се противопоставят на подновената терористична заплаха; отново изтъква своята решимост по този въпрос и своята твърда увереност в необходимостта да се гарантира, че мерките за сигурност не уронват защитата на гражданските свободи и основните права и изключително важното зачитане на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните; отново заявява, че необходимостта и пропорционалността са ключови принципи, без които борбата срещу тероризма никога няма да бъде ефективна;

46.	Приветства това, че в споразумението между ЕС и САЩ относно предаването на банкови данни беше отразена готовността на САЩ да отговорят положително на исканията за защита на данните, поставени от Европейския парламент в доклада относно SWIFT;

47.

Призовава Съвета бързо да даде съгласие за амбициозен мандат за преговори за споразумение между ЕС и САЩ за защитата на данните; призовава преговарящия от страна на Съюза да ускори преговорите с цел да се гарантира пълна защита на основните права; подкрепя подхода на Комисията за необходимостта такова рамково споразумение да се прилага към всички бъдещи и вече действащи споразумения между ЕС или държавите-членки и САЩ относно предаването и обработката на данни в рамките на съдебното и полицейското сътрудничество;

48.

Призовава както САЩ, така и ЕС да ограничат събирането и обработката на данни до абсолютния минимум, действително необходим за постигане на целите на сигурността, така че да се ограничат заплахите за свободата и гражданските свободи, и настоятелно призовава исканията за предаване на данни и другите договорености в областта на правосъдието и вътрешните работи да бъдат уредени общо в многостранна рамка между ЕС и САЩ, а не да се уреждат двустранно от отделните държави-членки;

49.

Подчертава сериозната си загриженост относно т. нар. Закон за насърчаване на пътуванията и дискриминационното му действие предвид това, че се прилага само към пътуващи съгласно програмата на САЩ за премахване на визовия режим, както и загриженост във връзка със защитата на данните, произтичаща от факта, че плащането на таксите може да се извършва единствено чрез някоя от четирите най-големи кредитни карти, а всички те се предлагат от дружества, установени в САЩ; призовава също така въпросът относно таксата за електронната система за разрешения за пътуване да бъде повдигнат на следващата среща на министрите ЕС–САЩ по въпросите на правосъдието и вътрешните работи през декември;

50.

С оглед на последните събития от двете страни на Атлантическия океан, които поставят предизвикателства за развитието на хармонични и многообразни общества, призовава за открит диалог между нашите правителства и общества относно това, как можем да постигнем по-голяма толерантност и зачитане на многообразието в съответните ни общности и в контекста на спазването на основните права на човека;

* *

51.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Конгреса на САЩ, съпредседателите на Трансатлантическия законодателен диалог, съпредседателите и секретариата на Трансатлантическия икономически съвет.

(1) Приети текстове, P6_TA(2009)0193.

(2) Приети текстове, P7_TA(2009)0058.

13.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

CE 74/8

Четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Външната стратегия на ЕС относно данните от досиетата на пътниците (PNR данни)

P7_TA(2010)0397

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави и относно препоръките на Комисията към Съвета да даде разрешение за започването на преговори между Европейския съюз и Австралия, Канада и Съединените щати

2012/C 74 E/02

Европейският парламент,

—

като взе предвид членове 16 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 6 от Договора за Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 8 от нея, и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално членове 6, 8 и 13 от нея,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г. относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави (COM(2010)0492),

—

като взе предвид отправената от Комисията към Съвета препоръка да даде разрешение за започване на преговори за споразумение между Европейския съюз и Австралия за предаване и използване на PNR данни с цел предотвратяването на терористични актове и други тежки транснационални престъпления и с оглед на борбата срещу тях,

—

като взе предвид отправената от Комисията към Съвета препоръка да даде разрешение за започване на преговори за споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати за предаване и използване на PNR данни с цел предотвратяването на терористични актове и други тежки транснационални престъпления и с оглед на борбата срещу тях,

—

като взе предвид отправената от Комисията към Съвета препоръка да даде разрешение за започване на преговори за споразумение между Европейския съюз и Канада за предаване и използване на PNR данни с цел предотвратяването на терористични актове и други тежки транснационални престъпления и с оглед на борбата срещу тях,

—

като взе предвид отправената от Комисията към Съвета препоръка да даде разрешение за започване на преговори за споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно защитата на личните данни, предавани и обработвани за целите на предотвратяването, разследването, откриването или преследването на престъпни деяния, включително тероризъм, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси,

—

като взе предвид предходните си резолюции по въпроса за PNR данните между ЕС и САЩ, и по-специално резолюциите си от 5 май 2010 г. относно започване на преговори за споразумения със Съединените американски щати, Австралия и Канада (1) относно резервационните данни на пътниците (PNR), от 13 март 2003 г. относно предаването на лични данни от въздушните линии за трансатлантическите полети (2), от 9 октомври 2003 г. относно предаването на лични данни от въздушните линии за трансатлантическите полети: състояние на преговорите със САЩ (3), от 31 март 2004 г. относно проекторешението на Комисията, отбелязващо адекватното равнище на защита на личните данни, съдържащи се в резервационните данни на пътниците (PNR данни), предавани на Службата за митници и гранична защита на САЩ (4), препоръката си от 7 септември 2006 г. до Съвета относно преговорите за споразумение със Съединените американски щати за използването на PNR данни с цел предотвратяване и борба с тероризма и транснационалната престъпност, включително организираната престъпност (5), резолюцията си от 14 февруари 2007 г. относно СУИФТ, Споразумението за регистрация на пътници (СРП) и трансатлантическия диалог по тези въпроси (6), както и резолюцията си от 12 юли 2007 г. относно Споразумението със САЩ за системата за регистрация на пътници (7),

—

като взе предвид искането за одобрение за сключване на споразумение между ЕС и САЩ относно обработка и предаване на данни от досиетата на пътниците (PNR) от въздушни превозвачи на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ (DHS) (8) и за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Австралия относно обработката и предаването на произхождащи от Европейския съюз резервационни данни за пътниците (PNR данни), от въздушни превозвачи на Австралийската митническа служба (9),

—	като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните относно съобщението на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави,

—	като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.	като има предвид, че Договорът от Лисабон, който изменя Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, влезе в сила на 1 декември 2009 г.,

Б.	като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз, придоби задължителна правна сила с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г.,

В.

като има предвид, че Комисията представи на Съвета своята препоръка да даде разрешение за започване на преговори за споразумение между ЕС и САЩ относно защитата на личните данни, предавани и обработвани за целите на предотвратяването, разследването, откриването или преследването на престъпни деяния, включително тероризъм, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси на 26 май 2010 г.,

Г.	като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон от Парламента се изисква да дава одобрението си за споразуменията между ЕС и съответно САЩ и Австралия относно предаването на PNR данни, с оглед на сключването на тези споразумения,

Д.	като има предвид, че на 5 май 2010 г. Парламентът реши да отложи гласуването относно искането за одобрение на споразуменията със САЩ и Австралия,

Е.

като има предвид, че съобщението на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави и препоръките на Комисията към Съвета да даде разрешение за започването на преговори между ЕС и Австралия, Канада и САЩ отразяват важни елементи, съдържащи се в съответните резолюции на Европейския парламент по въпроса,

Ж.

като има предвид, че споразумението между ЕС и Канада относно предаването на PNR данни вече не е в сила, поради изтичането на решението за адекватност от септември 2009 г. и че предаването на PNR данни след тази дата е извършвано въз основа на двустранни договорености между Канада и държавите-членки,

З.	като има предвид, че други трети страни вече изискват предаването на PNR данни или са заявили намерението си да го направят в близко бъдеще,

И.	като има предвид, че в нашата цифрова ера защитата на данните, правото на информационно самоопределение, личните права и неприкосновеността на личния живот са се превърнали в ценности, които играят все по-важна роля и поради това трябва да бъдат защитавани със специална грижа,

Й.	като има предвид, че в свят, където мобилността е от основно значение, повишената сигурност и по-успешните усилия за борба с тежките престъпления и тероризма трябва да вървят ръка за ръка с един по-ефективен, целенасочен и по-бърз обмен на данни в рамките на Европа и в световен мащаб,

Припомня своята решимост да се бори срещу тероризма и организираната и транснационалната престъпност, както и твърдото си убеждение в необходимостта от защитата на гражданските свободи и основните права, включително на неприкосновеността на личния живот, на информационното самоопределение и защитата на данните; потвърждава, че необходимостта и пропорционалността, както е записано в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, са ключови принципи за гарантирането на ефективността на борбата срещу тероризма;

2.	Приветства съобщението на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави;

Приветства отправената от Комисията към Съвета препоръка да даде разрешение за стартирането на преговори за споразумения между ЕС и Австралия, Канада и САЩ за предаване и използване на PNR данни с цел предотвратяването на терористични актове и други тежки транснационални престъпления и с оглед на борбата срещу тях; приветства решението на Съвета за едновременно започване на всички преговори, като в същото време признава, че продължителността на преговорите може да е различна в зависимост от случая;

4.	Подчертава значението на духа на сътрудничество между ЕС и САЩ, Канада и Австралия в борбата срещу глобалния тероризъм и настоятелно призовава ЕС и САЩ, Канада и Австралия да продължат да работят в сътрудничество, за да продължат да се противопоставят на терористичната заплаха;

5.	Напомня, че целта на споразуменията е да гарантира, че предаването на данни се извършва в съответствие с европейските норми за защита на данните; ето защо изтъква, че правното основание следва да включва член 16 от ДФЕС;

Изтъква, че пропорционалността остава главен принцип в политиките на защита на данните и че всяко споразумение или мярка на политика също трябва да издържи на изпитанието за правна пропорционалност, като докаже, че се стреми да постигне целите на Договора и не надвишава необходимото за постигането на тези цели; отново призовава Комисията да предостави фактически доказателства, че събирането, съхранението и обработката на PNR данни е необходимо за всяка от заявените цели; също така отново призовава Комисията да проучи алтернативни решения с по-ниска степен на намеса;

7.	Отново изтъква своето становище, че при никакви обстоятелства PNR данните не могат да бъдат използвани за извличане на данни или профилиране; в тази връзка отново отправя искане към Комисията да поясни разликите между понятията „оценка на риска“ и „профилиране“ в контекста на PNR;

Изтъква необходимостта да бъде подробно информиран относно всички свързани с PNR значими развития, за да може да обмисли дали да даде съгласието си за намиращите се в процес на преговори споразумения; ето защо настоятелно призовава Комисията и Съвета да дадат изчерпателни разяснения относно положението с двустранните споразумения и меморандуми за разбирателство между държавите-членки и САЩ по отношение на обмена на свързани с правоприлагането данни и участието в програмата за безвизов режим на САЩ, както и в програмата за проверка за сигурност „на едно гише“;

Изтъква, че двустранните меморандуми за разбирателство между държавите-членки и САЩ, заедно с преговорите между ЕС и САЩ, са в противоречие с принципа на лоялно сътрудничество между институциите на ЕС; настоятелно призовава Съвета да предостави допълнителна информация и правна яснота относно положението с правното основание и компетенциите на двустранните меморандуми за разбирателство между държавите-членки и САЩ, що се отнася до обмена на свързана с PNR данни информация;

10.

Приветства и решително подкрепя отправената от Комисията към Съвета препоръка да даде разрешение за стартирането на преговори за споразумение между ЕС и САЩ относно защитата на личните данни, предавани и обработвани за целите на предотвратяването, разследването, откриването или преследването на наказателни нарушения, включително тероризъм, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси; подкрепя подхода на Комисията да предвиди прилагането на такова рамково споразумение за всички бъдещи и вече съществуващи споразумения между ЕС или неговите държави-членки и САЩ относно предаването и обработката на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, откриването или преследването на наказателни нарушения в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;

11.

Изтъква, че конкретните цели, посочени в препоръката на Комисията към Съвета за даване на разрешение за стартирането на преговори за споразумение между ЕС и САЩ относно защитата на личните данни, предавани и обработвани за целите на предотвратяването, разследването, откриването или преследването на наказателни нарушения, включително тероризъм, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, са от основно значение за всички споразумения със САЩ за споделяне на данни, както и първа стъпка към преговори за изпълними права в областта на защитата на данните, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и с Директива 95/46/ЕО;

12.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския надзорен орган по защита на данните, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството на Канада, правителството на Австралия, Конгреса и правителството на Съединените американски щати.

(1) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 70.

(2) ОВ C 61 E, 10.3.2004 г., стр. 381.

(3) ОВ C 81 E, 31.3.2004 г., стр. 105.

(4) ОВ C 103 E, 29.4.2004 г., стр. 665.

(5) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 250.

(6) ОВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 349.

(7) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 564.

(8) Предложение за Решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработката и предаването на данни от досиетата на пътниците (PNR данни) от въздушни превозвачи на Министерството на вътрешната сигурност (DHS) на Съединените щати (Споразумение PNR от 2007 г.) (COM(2009)0702).

(9) Предложение за Решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Австралия относно обработката и предаването на произхождащи от Европейския съюз резервационни данни за пътниците (PNR данни) от въздушни превозвачи на Австралийската митническа служба (COM(2009)0701).

13.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

CE 74/12

Четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Укрепване на ОССЕ - ролята на Европейския съюз

P7_TA(2010)0399

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно укрепване на ОССЕ – роля на ЕС

2012/C 74 E/04

Европейският парламент,

—

като взе предвид Заключителния акт от Хелзинки, подписан през 1975 г., Парижката харта и Документа от Копенхаген от 1990 г., Хартата за европейска сигурност и Виенския документ от 1999 г. и основните документи на Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа/Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ/ОССЕ),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 декември 1999 г. относно ОССЕ (1),

—	като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 април 2005 г. относно Европейската стратегия за сигурност (2),

—	като взе предвид окончателния доклад и препоръките на работната групата от изтъкнати личности „Обща цел - за по-ефективна ОССЕ“ от 27 юни 2005 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно външното измерение на борбата срещу международния тероризъм (3),

—	като взе предвид резолюцията си от 8 май 2008 г. относно мисиите на ЕС за наблюдение на избори: цели, практики и бъдещи предизвикателства (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2009 г. относно случая Евгений Жовтис в Казахстан (5),

—	като взе предвид решението на Съвета на министрите № 4/08 от 5 декември 2008 г., озаглавено „Укрепване на правната рамка на ОССЕ“ и предишните решения относно правосубектността, привилегиите и имунитета на ОССЕ,

—	като взе предвид речта на руския президент Дмитрий Медведев на 5 юни 2008 г. в Берлин относно необходимостта от паневропейска конференция за обсъждане на европейската сигурност и неговото предложение от 29 ноември 2009 г. за Европейски договор за сигурност,

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 11 - 12 декември 2008 г., с които се приема докладът на генералния секретар на Съвета/върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност от 11 декември 2008 г. относно изпълнението на „Европейската стратегия за сигурност - гарантиране на сигурността в променящия се свят“,

—	като взе предвид декларацията на Съвета на министрите от ОССЕ относно процеса „Корфу“: „Препотвърждаване-преглед-даване на нов тласък на сигурността и сътрудничеството от Ванкувър до Владивосток“ и Решение № 1/09 от 2 декември 2009 г. относно подпомагане на процеса „Корфу“,

—	като взе предвид анализа и препоръките на експертната група относно нова стратегическа концепция на НАТО, озаглавена „НАТО 2020: гарантирана сигурност; динамични задължения“ от 17 май 2010 г.,

—	като взе предвид междинния доклад от 21 юни 2010 г. на председателството на ОССЕ, с който се обобщават предложения, внесени от държавите, участващи в процеса „Корфу“,

—	като взе предвид решението на Постоянния съвет на ОССЕ след споразумението, постигнато на неформалния Съвет на министрите от ОССЕ в Алмати на 16 - 17 юли за провеждане на среща на ОССЕ на най-високо равнище в Астана през декември 2010 г. и подготвяната конференция за преразглеждане,

—	като взе предвид речта на Катрин Аштън, заместник-.председател на Европейската комисия и върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на неофициалната среща в Алмати (РЕЧ/10/393) относно приоритетите на ЕС за срещата на върха в Астана,

—	като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

като има предвид, че ОССЕ е неделима част от евроатлантическата, евразийската структура на сигурността и се отличава с: всеобхватната си концепция за сигурност, включваща политическо-военни, икономически, екологични и човешки измерения; големия си брой членове, като обединява страни от Ванкувър до Владивосток; и с разнообразието и гъвкавостта на своите механизми,

Б.

като има предвид, че ЕС и ОССЕ, макар че са различни по характер и структура, споделят еднакви принципи и ценности; като има предвид, че държавите-членки на ЕС са също така и страни, участващи в ОССЕ; като има предвид, че и двете организации имат отговорности в областта на институционалното изграждане, насърчаването на демокрацията и правата на човека, както и в сферата на превенцията и управлението на конфликти, при пълното признаване на водещата роля на Съвета за сигурност на ООН по въпросите на международния мир и сигурност,

В.	като има предвид, че Заключителният акт от Хелзинки, който тази година отбелязва 35-ата си годишнина, е основата за Хелзинкския процес, който предизвика значими демократични промени в Европа,

Г.	като има предвид, че последната среща на ОССЕ на най-високо равнище се проведе в Истанбул през 1999 г. и доведе до приемането на Харта за европейска сигурност; като има предвид, че оттогава настъпиха значителни промени в региона, обхващан от ОССЕ и ролята на ОССЕ намаля,

Д.

като има предвид, че ОССЕ е единствената организация измежду организациите, занимаващи се с въпросите на сигурността в региона на Европа, която няма международна правосубектност, като има предвид, че това положение има редица политически и практически правни последствия; като има предвид, че международен договор, определящ правния статут, привилегиите и имунитета на ОССЕ, беше финализиран през октомври 2007 г. и че оттогава текстът на неговите членове не беше оспорен от страните участнички,

Е.

като има предвид, че процесът „Корфу“ води началото си от предложението, направено от руския президент Дмитрий Медведев на 5 юни 2008 г., относно необходимостта от обсъждане на въпросите, свързани с европейската сигурност, с оглед изготвянето на проект на правнообвързващ Договор за европейска сигурност; като има предвид, че ОССЕ е важен форум за обсъждане на това предложение,

Ж.

като има предвид, че процесът „Корфу“ вдъхна нови сили на ОССЕ, и като има предвид, че срещата на върха на държавните и правителствените ръководители следва да препотвърди ангажимента към принципите и духа на Заключителния акт от Хелзинки и да определи ясна стратегическа визия за бъдещето, включваща подобряването и осъвременяването на съществуващите инструменти,

З.

като има предвид, че усилията следва да бъдат насочени към реформирането на механизма за вземане на решения, който не винаги е позволявал на ОССЕ да реагира навременно при кризи; като има предвид, че следва да бъдат разработени по-ефективни инструменти за управление на кризи и следва да се обърне повече внимание на медиацията и решаването на конфликти,

И.

като има предвид, че ОССЕ, в качеството си на най-всеобхватния форум за провеждане на консултации в евроатлантическия и евразийския регион, все още предстои да играе ключова роля по редица въпроси, включително неразпространението на ядрени оръжия, разоръжаването, икономическото сътрудничество, защитата и насърчаването на правата на човека и правовата държава,

Й.	като има предвид, че Договорът от Лисабон дава на ЕС ясен и силен глас на световно равнище и насърчава всички видове взаимно ползотворно сътрудничество на ЕС с релевантни международни и регионални организации, включително с ОССЕ,

Подчертава важността на настоящите интензивни дискусии по въпросите на европейската сигурност в рамките на ОССЕ, НАТО и ЕС, тъй като препотвърждаването на общите ценности и укрепването на механизмите би могло да засили взаимното доверие и сигурност в евроатлантическия и евразийския регион, което да доведе до по-стабилна европейска структура на сигурността;

Добавена стойност на ОССЕ

Въпроси от общ интерес

Подчертава необходимостта да се поддържа балансът между трите измерения на ОССЕ, като те се развиват съгласувано и всестранно и като се надгражда върху вече постигнатото; изтъква, че нито едно от измеренията не може да бъде засилвано в ущърб на друго; подчертава, освен това, че заплахите и предизвикателствата пред сигурността следва да се третират през призмата и на трите измерения, за да може действията наистина да бъдат резултатни, включително когато става дума за съвременните заплахи и предизвикателства като организирана престъпност, тероризъм, кибер заплахи, трафик на хора и наркотици, енергийна сигурност, както и дейностите, свързани с механизмите за ранно предупреждение, предотвратяването и разрешаването на конфликти;

Подчертава, че укрепването на ОССЕ не следва да бъде за сметка на отслабването на съществуващите институции и механизми или да накърнява тяхната независимост в момент, когато те все още не са реформирани или все още не са договорени алтернативи, и по-специално що се отнася до работата на Службата за демократични институции и човешки права (СДИЧП);

4.	Призовава ОССЕ допълнително да засили способността си да гарантира спазването и прилагането на принципите и ангажиментите, поети от държавите, които участват в организацията, по отношение и на трите измерения, наред с другото като засили механизмите за последващи действия;

5.	Счита, че подсилването на взаимодействието и насърчаването на синергията с другите релевантни регионални организации би могло само да бъде от полза за работата на ОССЕ и призовава за създаването на по-ясни и гъвкави рамки за сътрудничество, които улесняват и ускоряват подобен вид взаимодействия;

Политическо-военно измерение

Счита, че ОССЕ имаше изключително важна роля за подобряване на сигурността, като изгради уникална мрежа от договори, ангажименти, норми и мерки, включително Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), Договора „Открито небе“ и Виенския документ за мерките за укрепване на доверието и сигурността от 1999 г.; признава обаче, че политическо-военното измерение не можа да отбележи напредък, особено с оглед на конфликта в Грузия през 2008 г., неспособността ефективно да се вземат мерки по отношение на дългогодишните конфликти в Кавказ и Приднестровието, излизането на Русия от ДОВСЕ и отказа до този момент на държави-членки на НАТО да ратифицират адаптирания ДОВСЕ; настоятелно призовава държавите-членки на НАТО и Руската федерация да ратифицират и прилагат съществуващите договори и да съблюдават своите задължения, включително изпълнението на ангажиментите от Истанбул, поети през 1999 г.;

Счита, че ОССЕ е подходящата рамка за преговори по отношение на регионални конфликти, попадащи в рамките на нейния район на отговорност; изразява съжаление от липсата на воля от страна на ЕС и държавите-членки да използват по-ефективно възможностите на ОССЕ в тази област; призовава за укрепването на инструментите на ОССЕ за превенция на конфликти; отбелязва със съжаление неиновативните подходи към мирните процеси и отбелязва, че напредъкът в решаването на тези дългогодишни конфликти би допринесъл значително за повишаване на доверието в ОССЕ и не следва да се пренебрегва в рамките на процеса „Корфу“; счита следователно, че на тази цел следва да се обърне внимание в заключенията от срещата на върха на държавите и правителствените ръководители;

Отбелязва мисията на ОССЕ в Приднестровието (Молдова); изразява съжаление от подценяването на мисията и прекъсването на дейностите по разоръжаване от 2004 г. насам в центъра за съхранение на амуниции „Колбасна“; припомня твърдата решимост на ЕС да се стреми към уреждане на конфликта в Приднестровието въз основа на спазването на териториалната цялост и суверенитет на Република Молдова; призовава за възобновяване, възможно най-скоро и без предварителни условия, на преговорите във формат 5 +2; призовава ЕС да положи целенасочени усилия, за да привлече немско-руската инициатива „Мезеберг“ към усилията на мисията на ОССЕ в Приднестровието;

Припомня важното участие на ЕС при спирането на враждебните действия и при провеждането на преговори за споразумение за прекратяване на военните действия по време на конфликта в Грузия през 2008 г. и счита в това отношение, че ЕС може да играе роля заедно с ОССЕ при предотвратяването и смекчаването на междуетнически конфликти и напрежения в региона на ОССЕ; подчертава, че тези конфликти са не само от голямо местно и регионално значение, но оказват и пряко въздействие върху структурата на сигурността на ЕС; призовава за ново споразумение, за да се възстанови мисията на ОССЕ за наблюдение на мирния процес в Грузия, за да се предотврати по-нататъшно насилие, да се защитават малцинствата и да се насърчават преговорите, гарантиращи сигурност и стабилност в региона на Южен Кавказ;

10.

Отбелязва ролята на ОССЕ в конфликта в Нагорни Карабах, особено с оглед на прекратяването на военните действия и продължаващите преговори; отбелязва, че въпреки че ЕС не е пряко ангажиран в мирните преговори в рамките на групата „Минск“ към ОССЕ по повод конфликта в Нагорни Карабах, Съюзът може да даде важен практически и политически принос в подкрепа на нейните усилия, включително като предложи мандат на ЕС за френския съпредседател на групата, както е предвидено в резолюцията на ЕП относно необходимостта от стратегия на ЕС относно Южен Кавказ;

11.

Призовава за съживяване на процеса за ограничаване на конвенционалните въоръжения и за разоръжаване в рамките на ОССЕ; застъпва се за започване на преговори относно по-нататъшни действия за намаляване на въоръжените сили и въоръженията (ДОВСЕ II) и призовава ЕС и неговите държави-членки да поемат съответни инициативи в рамките на ОССЕ;

12.	Призовава ЕС и неговите държави-членки да предоставят на разположение своя опит и възможности в областта на конверсията на отбраната и да насърчават активно споразумения в тази област на равнище ОССЕ;

13.

Подчертава изключителната важност на възстановяването на взаимното доверие и чувството за обща цел; отбелязва, че са необходими допълнително развиване на мерките за изграждане на доверие и сигурност и строг и ефикасен режим на контрол на конвенционалните въоръжения, като за тази цел подчертава ключовото значение на намирането на решение на кризата, свързана с ДОВСЕ, и модернизирането на документа от Виена; приветства формулировките на декларацията, направена от президентите Обама и Медведев през юни 2010 г. относно бъдещето на контрола върху конвенционалните въоръжения и на ДОВСЕ; приветства решението, взето от правителството на САЩ през януари 2010 г., да назначи специален пратеник за ДОВСЕ; подкрепя ценните дейности на ОССЕ в областта на борбата срещу тероризма, управлението на границите и полицейската дейност; подчертава, че тези дейности са от ключово значение по-специално за Централна Азия, където те допринасят за стабилизиране на обстановката във връзка със сигурността в целия регион;

14.

Отбелязва, че развитието на способностите на ЕС не следва да се възприема като подценяване на ролята на ОССЕ, а като необходима стъпка за подобряване на сътрудничество също между държавите, участващи в ОССЕ, и подчертава, че редовните срещи на най-високо равнище, както и постоянните взаимни уведомления, обмен на информация и консултации между ЕС и ОССЕ допринасят за това разбирателство;

Икономическо-екологично измерение

15.

Изтъква заключенията на Съвета на министрите от ОССЕ относно стратегическия документ за икономическото и екологичното измерение, в които се признава, че по-ефективното сътрудничество от страна на държавите участнички в ОССЕ с цел противодействие спрямо заплахите и предизвикателствата, произтичащи от икономически и екологични фактори, може да има ключов принос за сигурността, стабилността, демокрацията и просперитета в региона и подчертава факта, че икономическите и екологичните фактори могат да бъдат движещите сили на конфликтите;

16.

Изразява твърда убеденост, че сътрудничеството и насърчаването на механизъм за ранно предупреждение по икономически и екологични въпроси като енергетика, търговия, изменения на климата или сигурност на водите, могат да послужат като средства за намаляване на напрежението, предотвратяване на конфликти, изграждане на доверие и насърчаване на добросъседски отношения и многостранно регионално сътрудничество в района на ОССЕ; ето защо насърчава Икономическия форум на ОССЕ да разгледа тези въпроси, като засили капацитета за консултиране и подпомагане и като ефективно мобилизира и улеснява предоставянето на експертни познания и на ресурси от страна на други международни организации; призовава Съвета да отрази това в рамките на процеса „Корфу“ и срещата на високо равнище;

17.

Счита, че поради факта, че не само ЕС и Руската федерация, но и всички държави-членки на ОССЕ като износители или вносители на енергия и на суровини за производство на енергия се намират в положение на взаимна зависимост, както и поради факта, че през последните години конфликтите в областта на енергийните доставки са нараснали в ущърб на гражданското население в цялото пространство на ОССЕ, следва да се отдаде основно значение на диалога в областта на енергийната политика за целия регион;

18.

Счита, че предизвикателствата на изменението на климата по отношение на всички аспекти на живота ще имат по-продължителен ефект и по-тежки последствия в някои региони в сравнение с други; призовава ОССЕ да полага по-големи усилия, за да смекчи въздействията, причинени от човека по отношение на глобалното затопляне, и да насърчава стабилността и устойчивата сигурност на места, където е най-вероятно последствията от изменението на климата да се проявят;

Човешко измерение

19.

Подчертава, че правата на човека, правата на малцинствата и основните свободи са в сърцевината на всеобхватната концепция на ОССЕ за сигурност, за което свидетелства широкообхватният набор от съществуващи ангажименти и механизми, които следва да се прилагат изцяло; подчертава, че Процесът „Корфу“ и срещата на високо равнище следва да целят по-нататъшно укрепване на последващите действия във връзка с тези ангажименти и механизми и тяхното прилагане;

20.

Признава централната роля на СДИПЧ при наблюдението на избори, за насърчаване на правата на човека и демократизацията, правата на малцинствата, както и на ромите и синтите; изтъква ролята и дълга на върховния комисар за националните малцинства за укрепване на мирното съвместно съществуване на малцинствените общности и за предотвратяване на етническите конфликти с всички необходими механизми за ранно предупреждение; приветства дейността на представителя по въпросите на свободата на медиите и на специалния представител и координатор на борбата с трафика на хора; призовава за активно участие на Европейския парламент в дейностите на СДИПЧ;

21.

Призовава ОССЕ, преди всичко във връзка с наблюдението на избори, което следва да бъде укрепено и прието като знак за доверие във всяка държава-членка на ОССЕ, да препотвърди и запази независимостта на СДИЧП и допълнително да укрепи нейната роля и капацитет като водеща институция на ОССЕ, отговаряща за наблюдението на избори, с която Европейският парламент е развил силно и ефективно сътрудничество в тази област; призовава за засилването на това сътрудничество и координацията между ОССЕ/СДИЧП и Европейския парламент както при подготовката за международните мисии за наблюдение на избори в държавите от ОССЕ, така и по време на тях и след тях;

22.

Призовава Съвета да гарантира, че ОССЕ ще продължи да задълбочава и диверсифицира работата по това измерение, като счита също така, че със съществуващия опит могат да бъдат разрешени други проблеми, като борбата с тероризма и последствията от движението на населението, включително това на вътрешно разселените лица и бежанците;

Мисии на място

23.

Призовава държавите-членки да изтъкнат значимостта на мисиите на ОССЕ на място, при които е придобит значителен експертен опит и които играят съществена роля за насърчаване на напредъка по всичките три измерения, като допълват делегациите на ЕС при насърчаването на демократизацията и процесите на реформи чрез наблюдение на процесите за военни престъпления, чрез поощряване на националното помирение и оказване на подкрепа за развитието на гражданското общество и които са основно средство за ранно предупреждение и предотвратяване на конфликти, както и да гарантират, че финансирането за мисии на място не се намалява; настоятелно призовава ЕС да почерпи познания от натрупания опит при собствените си мисии на място;

24.

Приема за сведение усилията на ОССЕ в Киргизстан, които показаха нейния потенциал за бърза реакция в кризисна ситуация там, където присъства на място; с тази цел приветства решението на Постоянния съвет на ОССЕ от 22 юли 2010 г. за разгръщане на мисия за предоставяне на консултантска помощ на полицията; подчертава, че продължаващата нестабилност в страната изисква по-силно и по-значимо международно присъствие, насочено към подпомагане и подкрепа на местните сили и към засилване на действията на полицията; счита, че ОССЕ би могла да играе водеща роля в Централна Азия и да възвърне ролята си в Грузия; изразява съжаление от факта, че мисията за предоставяне на консултантска помощ на полицията не беше разгърната, както беше предвидено в началото на септември 2010 г., поради съпротива от страна на киргизкото правителство; настоятелно призовава държавите-членки на ОССЕ и киргизкото правителство да позволят незабавното разгръщане на неутрални и международни полицейски сили в страната, да увеличат значително числеността на изпратения персонал и да гарантират, че неговият мандат е изпълнителен, а не чисто съвещателен;

Процесът „Корфу“

25.

Приветства процеса „Корфу“, започнат от гръцкото председателство на ОССЕ и своевременно възприет от казахското председателство на ОССЕ, целящ да възстанови доверието и да възобнови ангажимента към принципите на ОССЕ, както и да се предприемат мерки срещу предизвикателствата във връзка със сигурността чрез многостранен диалог и сътрудничество и като се вземат предвид чувствителните въпроси за всички държави-членки на ОССЕ и техните безпокойства;

26.

Припомня, че този процес започна вследствие на призива за възобновяване на диалога относно паневропейската сигурност от юни 2008 г., както и на този от 8 октомври 2008 г. относно модернизирането на европейската сигурност в рамките на ОССЕ, както и че ОССЕ е подходящ форум за разискване на въпросите, съдържащи се в предложението за нов договор за сигурност; счита, че са необходими повече координация и по-добро сътрудничество с Русия, тъй като тя играе решаваща роля за европейската сигурност;

27.

Счита, че крайната цел на процеса „Корфу“ следва да бъде укрепването на ОССЕ въз основа на съществуващите ангажименти и на принципите и духа на заключителния акт от Хелзинки, за да се гарантира, че тя може да играе по-съществена роля при справянето с настоящите и бъдещите предизвикателства, включително по-гъвкава процедура за вземане на решения, и при обширното дискутиране на въпросите, свързани със сигурността в евроатлантическия и евразийски регион, и да допринася конкретно за тяхното решаване, както и за засилването на нейната видимост;

28.

Одобрява инициативата на казахското председателство на ОССЕ за провеждане на среща на ОССЕ на най-високо равнище като начин за даване на политически тласък на текущите дискусии относно вътрешната сигурност и укрепването на ОССЕ; призовава Комисията и държавите-членки на ОССЕ да призоват настоятелно Казахстан преди срещата на върха да предприеме конкретни стъпки, за да пази и зачита основните ценности на ОССЕ като правата на човека, правовата държава, свободата на изразяването, включително декриминализирането на свободи и да гарантира достъп до правосъдие; подчертава, че ключовите приоритети в дневния ред на срещата на върха следва да бъдат да се засили рамката за контрол на конвенционалните въоръжения, да се засили прилагането на ангажиментите, свързани с човешкото измерение и да се укрепят способностите на ОССЕ и в трите измерения да насърчава предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и възстановяването след конфликти - особено във връзка с продължили дълго време конфликти;

29.

Призовава държавите-членки на ЕС, Комисията и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да сътрудничат с членовете на ОССЕ на срещата на върха през декември 2010 г. с цел да се формулира план за действие, който да очертае пътна карта към харта за общност на сигурност в района на ОССЕ и да дадат мандат за подготовка на последваща среща на най-високо равнище след две до четири години;

30.

Призовава държавите-членки на ОССЕ и ЕС да добавят към дневния ред на срещата на върха предложението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън за механизъм на ОССЕ за предотвратяване на кризи; препоръчва да се стъпи на инициатива на САЩ в контекста на процеса „Корфу“, за да се засили ролята на генералния секретар на ОССЕ и на председателите на ОССЕ, или на трио от настоящия, предишния и бъдещия председател при управлението на кризи от страна на ОССЕ;

Роля на ЕС

31.

Възприема работата на ОССЕ като много ценна, ето защо призовава за сериозен размисъл относно начините, по които ЕС може да поеме по-голяма отговорност и да участва по-ефективно при постигането на съвместни цели, като прилагането на система за непрестанен диалог, съгласуването на съвместни инициативи и координирането на дейности на място могат да бъдат подходящи инструменти в контекста на официално споразумение между ОССЕ и ЕС; призовава Съвета на външните министри на ЕС, върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Постоянния съвет на ОССЕ да работят върху механизъм, целящ засилване на сътрудничеството, координацията и консултациите между двете организации; призовава държавите-членки на ЕС, Комисията и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да представят предложения относно желанието и възможностите на ЕС да участва в мисии, получили мандат от ОССЕ;

32.	Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да обсъди как бъдещата Европейска служба за външна дейност би могла да установи подходящи процедури за координация със СДИЧП, за да се засили, без да се припокрива, ролята на ЕС при наблюдението на избори в района на ОССЕ;

33.

Счита, че ЕС, посредством своя върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, своите държави-членки и председателя на Европейския съвет, следва да гарантира чрез навременното приемане на обща позиция на ЕС относно реформите на ОССЕ, че резултатите от срещата на високо равнище са отразени в план за действие за поемане на допълнителен ангажимент относно укрепването на ОССЕ, особено що се отнася до предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и възстановяването след конфликти, като се гарантира, наред с другото, че срещите на високо равнище се провеждат на редовни интервали с оглед даването на политически тласък за работата на ОССЕ; приветства новата практика за провеждане на неформални министерски заседания;

34.	Приветства и одобрява представянето и определянето на приоритети от страна на ЕС в ОССЕ, като счита, че съсредоточаването върху ключови въпроси е съществено за реализиране на пълния потенциал на срещата на високо равнище;

35.	Насърчава държавите-членки на ЕС и делегацията на ЕС във Виена да продължат да допринасят в съществена степен за процеса „Корфу“; призовава Литва, която ще поеме следващото председателство на ОССЕ, да гарантира последователност и напредък на процеса на укрепване на ОССЕ;

36.

Призовава ЕС, неговите държави-членки и настоящото и бъдещите председателства на ОССЕ да продължат диалога относно правната рамка на ОССЕ и да потвърдят отново необходимостта от бързо приемане на проекта за Конвенция за международна правосубектност, правоспособност, привилегии и имунитет, споразумение, което не засяга настоящия характер на ангажиментите на ОССЕ, а укрепва идентичността на организацията и нейния профил, като решава също така редица практически проблеми пред нейния персонал, особено когато е нает в кризисни райони;

37.	Счита, че председателят на Европейския парламент следва да бъде поканен да участва в срещата на високо равнище и призовава Европейския съвет да предостави такава покана;

38.

Счита, че с оглед укрепването на връзките с ОССЕ, Парламентът следва да обмисли своето участие в Парламентарната асамблея на ОССЕ и да проучи възможността за създаване на постоянна делегация към Парламентарната асамблея на ОССЕ, която да следи по-отблизо дейностите на ОССЕ и на Парламентарната асамблея на ОССЕ;

* *

39.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета и на Комисията, на държавите-членки на ОССЕ и на генералния секретар на ОССЕ.

(1) ОВ С 296, 18.10.2000 г., стр. 126.

(2) ОВ C 33 E, 9.2.2006 г., стр. 580.

(3) ОВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 524.

(4) ОВ C 271 E, 12.11.2009 г., стр. 31.

(5) ОВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 30.

13.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

CE 74/19

Четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Демографски предизвикателства и солидарност между поколенията

P7_TA(2010)0400

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно демографски предизвикателства и солидарност между поколенията (2010/2027(INI))

2012/C 74 E/05

Европейският парламент,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 1997 г. относно доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно демографското положение в Европейския съюз (1995 г.) (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 март 1998 г. относно доклада на Комисията относно демографското положение за 1997 г. (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Към Европа за всички възрасти – насърчаване на напредъка и солидарността между поколенията“ (3),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Изправени пред демографските промени: нова солидарност между поколенията“ (COM(2005)0094),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно Европейски социален модел за бъдещето (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно отбелязания напредък в областта на равните възможности и недискриминацията в ЕС (въвеждане на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО в националното законодателство) (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. за демографското бъдеще на Европа (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС (8),

—	като взе предвид своята позиция от 2 април 2009 г. относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (9),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Демографското бъдеще на Европа: да превърнем едно предизвикателство във възможност“ (COM(2006)0571),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на връзките между поколенията“ (COM(2007)0244),

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 март 2007 г. относно „Семейство и демографско развитие“ (10) и съдържащото се в него основно предложение държавите-членки да подпишат „Европейски пакт за семейството“,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Демографското бъдеще на Европа: факти и цифри“ (SEC(2007)0638),

—

като взе предвид публикациите на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), озаглавени „Новаторски средства за обучение при по-възрастни работници“ („Innovative learning measures for older workers“) (11), „Работа и напредване на възрастта. Възникващи теории и емпирични перспективи“ („Working and ageing. Emerging theories and empirical perspectives“) (12), „Модернизиране на професионалното образование и обучение. Четвърти доклад относно изследванията в областта на професионалното образование и обучение в Европа: Обобщаващ доклад“ („Modernising vocational education and training. Fourth report on vocational education and training research in Europe: Synthesis report“) (13) и „Предлагане и търсене на умения в Европа. Средносрочна прогноза за периода до 2020 г.“ („Skills supply and demand in Europe. Medium-term forecast up to 2020“) (12),

—	като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Демографски доклад за 2008 г.: посрещане на социалните потребности в едно застаряващо общество“ (SEC (2008) 2911),

—	като взе предвид съвместния доклад, подготвен от Комисията и Комитета по икономическа политика (работна група по въпросите на застаряването), озаглавен „Доклад за 2009 г. относно застаряването на населението: икономически и бюджетни прогнози за 27-те държави-членки на ЕС“ (2008—2060 г.),

—

като взе предвид членове 25 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които определят изрично правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот, както и правото им на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила на в случай на старост,

—	като взе предвид член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който изрично забранява всяка форма на дискриминация, основана на възраст,

—	като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и позицията на Парламента по този въпрос,

—	като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (14),

—	като взе предвид член 48 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0268/2010),

А.	с убеждението, че едно хуманно общество неизбежно се основава принципа на справедливостта между поколенията,

Б.	като има предвид, че е необходимо да се вземе предвид специфичното, свързано с въпроса за равенството между половете измерение на отношенията между различните поколения,

В.	като има предвид, че трябва да се направи много повече, за да се сложи край на широко разпространената несправедлива дискриминация, пред която по-възрастните хора често се изправят единствено поради възрастта си, както при наемането на работа, така и при достъпа до стоки, обекти и услуги,

Г.	като има предвид, че съществува силна обвързаност между дискриминацията по отношение на по-възрастните хора въз основа на възрастта, социалното изключване и бедността сред по-възрастните хора,

Д.	като има предвид, че много от по-възрастните хора често страдат и от някакво увреждане и следователно могат да станат обект на многостранна дискриминация,

Е.

като има предвид, че демографските промени силно повлияха на личния и професионалния живот, особено при жените, като недостатъчното равнище на услуги, неадекватните социални плащания, бавната и трудна интеграция на пазара на труда, дългите периоди на несигурна или временна заетост и липсата на подкрепа за младите двойки са сред причините младите хора да отлагат създаването на семейство и раждането на деца,

Ж.	като има предвид, че икономиката и обществото се нуждаят от опита, участието и богатството от идеи на всички поколения, за да постигнат своите цели,

З.

като има предвид, че според изчисленията на Комисията демографското развитие може да доведе до коренни промени в структурата на населението и възрастовата пирамида; като има предвид, че например броят на децата на възраст между 0 и 14 години ще спадне от 100 милиона (показател за 1975 г.) на 66 милиона през 2050 г., броят на населението в активна възраст ще достигне своята връхна точка от 331 милиона около 2010 г. и след това ще спада постоянно (до около 268 милиона през 2050 г.), докато в периода между 2004 и 2050 г. продължителността на живота ще се увеличи с 6 години за мъжете и 5 за жените, а броят на лицата на възраст над 80 години ще се увеличи от 4,1 % през 2005 г. на 11,4 % през 2050 г.,

И.	като има предвид, че в съответствие с амбициозните цели за равнището на заетост в стратегията „ЕС 2020“ процентът на заетост при жените и мъжете на възраст между 20 и 64 г. следва да се увеличи до 75 % в периода до 2020 г., като същевременно сме изправени пред демографско предизвикателство,

Й.

като има предвид, че при достатъчна предварителна подготовка и сериозно отношение от страна на всички демографските промени могат да бъдат управляеми и устойчиви; като има предвид, че демографският проблем следва да бъде разрешаван с мисълта за дългосрочна стратегическа цел и следва да се предприемат действия за борба срещу несправедливата дискриминация, основана на възрастта,

К.

като има предвид, че ролята на родителите е особено значима във време на демографски промени, тъй като те са необходими и като работници, и като майки и бащи (включително (съ-)майки и бащи), и като има предвид, че следва да се предотврати опасността тази двойна тежест да се стовари само на плещите на жените,

Л.

като има предвид, че днес сме изправени пред една двойна криза, при която от една страна се наблюдава висок процент безработица сред младите хора, а от друга се поставя под въпрос финансирането на пенсионните системи, както и че тези две явления трябва да бъдат разглеждани заедно, като се работи за укрепване на социалните права и по-силно участие на младите в създаването на богатства и възстановяването на икономиката; като има предвид, че, както напомни Комитетът на регионите (CdR 97/2009), в нашето застаряващо общество трябва да гледаме на младите хора като на ценен и същностен за обществото ресурс, който може и трябва да бъде използван за постигане на социалните и икономически цели,

М.

като има предвид, че основните инструменти за насърчаване на справедливостта между поколенията (под формата на пенсионни системи, бюджет, задлъжнялост и осигуряване на здравеопазване и цялостна рехабилитация) и слагане на край на несправедливата дискриминация са в ръцете на държавите-членки, но че ЕС може да провежда важни инициативи, основани на мониторинг, обмен на най-добри практики и програми за действие, и да наблюдава изпълнението на европейското законодателство срещу дискриминацията въз основа на възраст и да съгласува важни нови предложения за законодателство срещу дискриминацията, което ще направи незаконна дискриминацията въз основа на възраст при достъпа до стоки, обекти и услуги,

Н.	като има предвид, че делът на хората над 60-годишна възраст в ЕС ще се увеличава по-бързо от всякога, като най-голям ръст се очаква между 2015 и 2035 г., когато тази възрастова група ще нараства с по 2 милиона годишно,

О.	като има предвид, че дискриминацията подкопава солидарността между поколенията; въпреки забраната й в Договора тя остава широко разпространена и сериозно ограничава достъпа на по-възрастните и по-младите работници до пазара на труда, социалното осигуряване и определени услуги,

Принципи и цели

Счита справедливостта и солидарността между поколенията за синоними и определя справедливостта между поколенията като равномерно, разумно и съзнателно разпределяне на ползите и тежестите между поколенията и счита солидарността в най-общ смисъл за една от основните ценности на европейското сътрудничество;

Счита, че функциониращото сътрудничество между поколенията се опира на основните ценности свобода, права и солидарност, справедливост и безкористна подкрепа на бъдещите поколения и че то трябва да преминава под знака на взаимното уважение, споделената отговорност и готовност за възприемане на основните права, които се полагат хората като човешки същества и като граждани на ЕС, и за оказване на взаимна подкрепа, както и на индивидуално планиране на бъдещето, включително по-силен ангажимент с оглед възприемането на поведение, основаващо се на профилактиката в областта на здравеопазването;

Счита, че перспективата за намаляване на населението до 2050 г. може да доведе до намаляване на натиска върху околната среда и да даде възможност за устойчиво развитие, което от своя страна се нуждае от проактивни политики за приспособяване на пространственото планиране, жилищното строителство, транспорта и всички други инфраструктури по съответния начин;

Констатира радващия факт, че продължителността на живота се увеличава и че хората са активни и участват по собствена воля и ангажирано в обществения живот за по-дълъг период; счита, че увеличаването на продължителността на живота представлява положителна крачка напред, която не бива да води до ограничаване на правата на работещите; също така признава, че раждаемостта в държавите-членки от десетилетия остава на ниско равнище, което може да доведе до голямо натоварване на идните поколения и конфликти при разпределението на тежестта, ако не бъдат предприети навременни мерки; посочва, че тези предизвикателства може да изиграят ролята на ключов стимул за постигане на по-справедливо разпределение на тежестта и по-приобщаващи и по-качествени системи за социално осигуряване;

Счита, че една политика за справедливост между поколенията трябва да има за цел създаването на необходимите предпоставки, права и инструменти за воденето на открит и честен диалог между поколенията за постигането на ситуации, облагодетелстващи всички участници, и в тази връзка на средства, водещи до справедливо споделяне между поколенията;

Счита за важно да се изясни, че по-възрастните хора, независимо дали страдат от увреждания или не, и работниците, които са близо до пенсионна възраст, не са тежест за икономиката и обществото и не представляват пречка за модернизирането на работния процес, а по-скоро са надежден актив и осигуряват значителна добавена стойност благодарение на своя опит, постиженията си, познанията си и по-голямата си лоялност към работното си място; счита за важно да се води борба срещу предразсъдъците и дискриминацията във всичките й форми и по отношение на всички групи на обществото и да се полагат усилия за създаването на общество, в което по-възрастните хора са в равно поставено положение и към тях се отнасят като към човешки същества, които имат основни права; отбелязва, че политиката на Европейския съюз по отношение на възрастните хора се основава на принципа „едно общество за всички“ и че всички мерки, предвидени в рамките на тази политика, трябва по всякакъв начин да затвърждават това схващане; изразява убеждение, че във всички държави-членки на хората на различна възраст трябва да бъдат предоставени всички възможности за активно участие в обществото, независимо от тяхната възраст; посочва, че младите хора са бъдещето, което означава, че при разработването на политики трябва да се отчита модернизирането на обществото и участието на всички;

Призовава да се обръща специално внимание на аспектите, свързани с равенството между половете, при разглеждане на демографското предизвикателство и солидарността, тъй като отношенията между половете изграждат структурата на целия цикъл на живота – от раждането до старостта, като влияят върху достъпа до средства и възможности и върху определянето на стратегиите за живота на всеки негов етап;

Подчертава, че европейските икономики, изправени пред демографски предизвикателства, имат нужда от дружества, които са конкурентоспособни благодарение на ниска фискална и бюрократична тежест, и реформиран държавен сектор; счита, че конкурентноспособният и новаторски частен сектор е основен елемент за създаването на възможности за нови работни места за всички поколения;

Като се има предвид, че гражданското общество, църквите и благотворителните организации досега винаги са предприемали мерки за социална подкрепа и развитие, насочени както към семействата, така и към всички нуждаещи се групи от обществото, счита, че тяхното участие в планирането и прилагането на подобни мерки ще помогне за обогатяване на политиките, насочени към социална солидарност и солидарност между поколенията, с което ще се даде практически израз на принципа на субсидиарност;

10.

Отбелязва, че в резултат на демографските промени има значително по-голям брой по-възрастни потенциални доброволци, които представляват огромен неизползван ресурс за нашите общности; призовава Комисията да насърчава възможности за по-възрастните доброволци и да разработи програма „Възрастните в действие“ за нарастващия брой възрастни с голям опит, желаещи да се включат в доброволческа дейност, като тази програма може да функционира успоредно и да допълва програма „Младежта в действие“, както и да насърчава конкретни програми за доброволческа дейност между поколенията и за наставничество;

Инициатива „Прозрачност“

11.

Призовава Комисията и Съвета да въведат във всички държави-членки и на равнище ЕС отчети за поколенията като инструменти за предоставяне на информация и доразвиване на показателите за устойчиво развитие на Евростат, за да се съставят надеждни модели и прогнози относно потоците от плащания и приноса и натоварването за всяко поколение;

12.	Залага на оценка на въздействието (тест на поколенията), която ясно показва въздействието на законите на европейско и национално равнище върху справедливостта между поколенията и позволява дългосрочен анализ на разходите и ползите;

13.

Призовава Комисията да представи поотделно наблюдаваните днес тенденции по отношение равнището на зависимост, драстичното спадане на раждаемостта сред гражданите на държавите-членки и затруднения им достъп до скъпото оплождане ин витро (включително съответното законодателство, засягащо пазара на труда), както и финансовите последици от всички изброени процеси цел да позволи на съвременните поколения да планират житейската си стратегия;

14.	Призовава Европейския институт за равенство между половете да наблюдава и анализира отношенията между поколенията въз основа на показатели за пол и възрастова група;

Област на политики „Образование и трудова заетост“

15.	Изразява увереност, че откритият и справедлив достъп до образование и работа за всички възрастови групи трябва да бъде основен фактор при разработването на политики в областта на справедливата между поколенията и че той създава предпоставките за благосъстояние, самостоятелност и устойчивост;

16.

Предвид застаряването на обществото в Европа счита, че следва да се полагат активни усилия за интегрирането и задържането на хората на пазара на труда, като този подход се прилага за всички възрастови групи, включително по-възрастните хора; счита, че е от съществено значение намирането на баланс между предлагането на достатъчно силно чувство за сигурност на отделните лица и поддържането на мотивацията им да работят и да си осигуряват доходи; счита, че за постигането на по-високо равнище на компетентност следва на всички групи от обществото да се осигури образование с възможно най-добро качество и по-добри възможности (в сравнение със сегашните) за обучение през целия живот;

17.

Счита, че една политика в областта на заетостта, която отчита положението на по-възрастните работници, предполага разглеждане на нови начини на организация на работата в дружествата, насърчаване на гъвкави формули за постепенно преминаване в пенсия, намаляване на стреса, подобряване на условията на труд и насърчаване на анти-дискриминационни практики при назначаването на работа и професионалното обучение;

18.	Подчертава, че демографските промени изправят Европейския съюз пред предизвикателството на управлението на човешките ресурси, което налага провеждането на активна политика за пълна заетост;

19.

Признава, че трудът е повече от заетост, представляваща източник на доходи, и че чрез труда си в рамките на семейството и обществото както младите, така и по-възрастните хора допринасят съществено за по- хуманния облик на нашето общество и за стабилизирането на услугите и работните места, и призовава правителствата да улеснят и признаят доброволческата дейност, изграждането на местни общности и грижите в рамките на обществото и семейството и незабавно да решават въпросите, свързани с юридическата отговорност в тази област;

20.

Призовава държавите-членки да предприемат мерки за признаване на невидимата и неформална работа в областта на солидарността между поколенията, извършвана от членове на семейството (предимно жени) от всички възрастови групи за полагане на грижи за членове на семейството, които са в напреднала възраст или по-млади и се нуждаят от грижи, на правно, социално и икономическо равнище (особено по отношение на социалното осигуряване, професионалния статус, доходи и равни възможности за мъже и жени), както е подчертано в доклада, приет от комисията по правата на жените и равенството между половете на 8 декември 2008 г.;

21.

Изразява силна увереност, че несправедливата дискриминация на основа на възраст на работното място е широко разпространена и че с приоритетно значение трябва да се направи повече за борбата срещу нея, по-специално чрез ефективното прилагане на европейската Директива 2000/78/ЕО (за равно третиране в областта на заетостта) във всички държави-членки и чрез други незаконодателни мерки, за да се гарантира, че по-възрастните хора познават правата си и имат достъп до помощ и правни съвети, ако се нуждаят от тях;

22.	Признава, че на пазара на труда по-възрастните жени често са пряко или косвено жертви на дискриминация и многостранна дискриминация, положение, срещу което следва да се предприемат необходимите мерки;

23.

Отбелязва, че за да могат да имат достъп до заетост, по-възрастните хора трябва да имат възможност преди всичко да стигнат до работното си място и поради това счита, че е важно предложената директива срещу дискриминацията, която да обяви за незаконна възрастовата дискриминация при достъпа до стоки, обекти и услуги, да бъде приета и приложена във възможно най-кратък срок;

24.

Счита, че е погрешно всички по-възрастни работници да бъдат принуждавани да спрат да се трудят против волята им заради произволно определена задължителна възраст за пенсиониране; поради това призовава държавите-членки отново да разгледат възможността за отказ от задължителна възраст за пенсиониране, която не позволява на хората, които искат да продължат да работят, да направят това, като в същото време запазят пенсионна възраст, така че хората, които искат да се пенсионират, да могат да го направят и да продължат да получават своята пенсия и помощи, свързани с пенсионирането;

25.

Счита, че небалансираните мерки за подмладяване на заетите лица няма да доведат до по-високо равнище на иновации, както често се твърди, а в действителност са средство за намаляване на разходите посредством съкращаване на опитни и поради това скъпоплатени служители и представляват прахосване на опит, знания и умения, особено когато обучението на по-възрастни хора е по-добре компенсирано от по-дългото им оставане на същото работно място;

26.

Счита, че мерки от всякакъв характер, свързани с пенсионната възраст, следва да се основават на потребностите на съответните лица; счита, че съществува необходимост от по-гъвкави разпоредби относно пенсионирането, които зачитат потребностите на отделните лица в условията на застаряване на заетите лица и отговарят на търсенето на пазара на труда; призовава държавите-членки да превърнат в приоритет разработването и усъвършенстването на системите за социално осигуряване, за да се отговори на тези потребности;

27.

Изразява съжаление относно факта, че професионалната кариера при някои лица става все по-неравномерна и несигурна в резултат на временна заетост и нарастващия брой срочни трудови договори – в някои държави-членки, при липса на достойно възнаграждение и социалноосигурителни права – както и на недеклариран труд, несигурна работа или работа на непълен работен ден и безработица, както и че повечето работни места са трудно достъпни за по-възрастните хора; признава, че периодите, в които се работи, учи, полагат се грижи или се извършва доброволческа дейност, са допълващи и осигуряват ценен опит на всяка възраст; отбелязва, че увеличаването на несигурната заетост се отразява и върху финансовата сигурност на сегашното поколение и по този начин ще увеличи тежестта за следващите поколения; отбелязва обаче също така, че много форми на независима работа, самостоятелна заетост, работа при гъвкави условия, почасова работа и различни видове временна заетост могат да играят безспорно жизненоважна роля, за да се помогне на много по-възрастни хора да увеличат доходите си или да си осигурят доход, например ако носят отговорност за най-близките членове на семейството си или приятели;

28.

Изразява убеждение, че гъвкавата сигурност допринася за по-отворени, и по-чувствителни към промените и по-приобщаващи пазари на труда и може да облекчи преходите между отделните периоди в професионалния живот на хората, особено когато се основава на солидарност и споделена отговорност между поколенията и взема предвид различните потребности и нужди на всички групи, обособени по възраст и доходи; посочва, че трябва да се направи необходимото, за да се гарантира наличието на добре регулирани механизми за предоставяне на необходимото обучение, мониторинг на правата на работниците и зачитане на семейния живот; отбелязва, че гъвкавата сигурност предполага и всеобхватни стратегии за обучение през целия живот, както и модерни, подходящи и устойчиви системи за социално осигуряване;

29.	Подчертава, че сигурността при професионалните кариери и обучението следва да бъде изцяло гарантирана; всеки трябва да е в състояние да следва пълноценна и непрекъсната професионална кариера, даваща право на пълна пенсия;

30.

Подчертава, че обучението през целия живот трябва да бъде в основата на всички мерки в сферата на образованието и е нещо, за което носят отговорност всички поколения, публичните органи и предприятията; ето защо приканва държавите-членки да одобряват системи за професионално обучение, особено когато те включват и период на практическо обучение, в определени случаи под формата на стаж;

31.	Настоятелно призовава ЕС да води ефективна политика, така че да гарантира, че по-възрастните работници имат възможност да останат на пазара на труда и не са обект на дискриминация въз основа на възраст;

32.

Призовава за насърчаване на култура, която осигурява управлението на процеса на застаряване в дружествата, както по отношение на идването на млади хора, така и за напускането на по-възрастните работници, и съобразяване на нейните елементи с условията, особено чрез възможности за постепенно пенсиониране, като се отчита трудността на заеманото работно място и условията по отношение на работа, здраве и сигурност.

33.	Изразява убеденост, че оптималното управление на човешките ресурси посредством първоначалното обучение и обучението през целия живот е отговорност на участващите в икономиката фактори, включително професионалните групи, които следва да предвиждат своите нужди по отношение на заетостта и обучението;

34.	Посочва, че за да бъде полезно във възможно най-голяма степен за работещите, обучението през целия живот трябва да бъде удостоверявано посредством дипломи и сертификати; обръща внимание на необходимостта от генерализиране на практиката за удостоверяване на постигнатите резултати;

35.	Предлага систематичното проследяване и статистическо изобразяване на участието на по-възрастните работници в структурите за обучение през целия живот;

36.	Предлага предоставянето на допълнителни стимули за участие в програмите за обучение през целия живот на по-възрастните заети и безработни лица, с цел съответно укрепване на позицията им или осигуряване на успешното им завръщане на пазара на труда;

37.	Призовава да се увеличи участието на жените от всички възрастови групи в програмите за обучение през целия живот;

38.

Отбелязва, че като резултат от променящата се демография по приблизителни оценки до 2030 г. съотношението между хората, които са активни, и останалите ще бъде 2:1; призовава Комисията и държавните-членки да подкрепят бъдещата роля на полагащите грижи в семействата, като разработят политически инициативи, които ще позволят на жените и мъжете да постигнат равновесие между професионалните си отговорности и отговорностите, свързани с полагането на грижи;

39.

Изтъква, че демографските промени не трябва да бъдат използвани като оправдание за повсеместно премахване на социални права и услуги, и че тези промени са всъщност предизвикателство за съвременното общество, както и че посочените услуги и права трябва да бъдат балансирани по отношение както на неработещите, така и на работещите поколения; настоятелно призовава държавите-членки да опростят социалното законодателство, за да бъде то по-гъвкаво, по-достъпно и по-разбираемо както за работодателите, така и за работещите;

40.	Счита, че Комисията следва да подкрепи прилагането на нови инициативи, насърчаващи активен, здравословен и достоен процес на остаряване чрез съществуващите политически инструменти и програми на ЕС;

Инициатива „Европейска гаранция за младите хора“

41.

Подчертава, че безработицата сред младите хора е един от най-неотложните ни проблеми, тъй като води до липса на перспектива, социална изолация, нарастващи социални разходи и разхищаване на ценни човешки ресурси, като всички тези аспекти представляват важна социална причина за спада на раждаемостта и захранват спиралата на липса на справедливост между поколенията; подчертава необходимостта да се съкратят интервалите, които възникват, когато млади хора преминават от една образователна институция в друга или преди да бъдат назначени на работа след завършване на образованието; отбелязва също така, че е много е важно да се гарантира социалната интеграция на младите хора, да им се даде възможност да бъдат назначени на подходяща работа и да се насърчава предприемачеството сред младите хора;

42.

Подчертава необходимостта от създаване на дългосрочни перспективи за младите хора и призовава Комисията и държавите-членки да вземат мерки с оглед насърчаването на мобилността на младите хора през периода на обучението им и участието им в качествени стажове, от създаване на повече възможности за заетост за младите хора и гарантиране на пълноценното им участие в обществото, от инвестиране в подкрепа на младежта насърчаване на възможностите за младите, така че следващото поколение да може да се ползва изцяло от правата си и да запази достойнството си;

43.	Подчертава, че безработицата сред младите хора и по-специално неравностойното развитие на регионите представлява пречка пред постигането на териториалното сближаване;

44.

Подчертава, че демографското развитие ще доведе до недостиг на специализирана работна ръка, който може до голяма степен да бъде компенсиран с назначаване на жени-специалисти; за тази цел е необходимо държавата и работодателите да променят начина си на мислене и да предприемат мерки за приспособяване в по-голяма степен на условията за наемане на работа към нуждите на жените;

45.

Подчертава, че следва да се обърне особено внимание на началото на професионалната кариера на младите хора и на полагането на всички възможни усилия за насърчаване на успешното им навлизане на пазара на труда, защото едно неуспешно начало на професионалната кариера може да има последици за целия останал период от живота на младите хора и за дейността им на пазара на труда;

46.

Призовава Съвета и Комисията да положат особени усилия и да разработят конкретни мерки, към които трябва да спада и „Европейска гаранция за младите хора“, за да се гарантира, че след безработица в продължение на най-много четири месеца на младите да се предлага работно място, стаж, допълнително обучение или комбинация от работа и обучение, при условие че въпросните лица подпомагат процеса на интегрирането си в работния процес със собствени усилия;

47.

Да се предоставят на младите хора, които са безработни, съветите, напътствията и помощта, от която се нуждаят, за да бъдат върнати на работа (или да им се осигури първото им работно място), като същото важи за студенти или бъдещи студенти, така че те да могат да изберат професия при пълно съзнаване на потенциалните възможности за работа;

Инициатива „Европейски пакт за заетост 50+“

48.

Призовава държавите-членки и Комисията на ЕС да гарантират постигането на следните цели в рамките на разширената стратегия „ЕС 2020“:

i)	осигуряване на пълна заетост при мъжете и жените на възраст над 50 години до законово определената възраст за излизане в пенсия и постигане на минимума от 55 % заетост;

ii)	премахване на стимулите например за ранно пенсиониране, които вредят на системите за социално осигуряване, разпределят тежестта неравномерно и следователно не са устойчиви;

iii)	борба срещу възрастовата дискриминация;

iv)

определяне на специфични за отделните държави цели за достъп до обучение и обучение през целия живот за работниците в напреднала възраст с разпределение по възрастови групи и пол и по този начин повишаване на дела на лицата, участващи в първоначално и допълнително обучение при всички поколения; и улесняване на достъпа до обучение за по-възрастни работници чрез определяне на стимули/премии от работодателите за по-възрастни работници, които решават да продължат образованието си след навършване на 50 години;

борба срещу основаната на възрастта дискриминация на работното място и в обучението и разработване на стимули за работници, навършили 60 години, да останат на пазара на труда, така че да могат да предадат знанията и опита си на следващите поколения, което ще изисква от държавите-членки да приемат съответното законодателство, насочено към насърчаване на наемането на хора от тази група от страна на дружествата;

vi)	подкрепа за (ре)интеграцията на възрастните хора, страдащи от увреждания, основана на нов подход за цялостна рехабилитация, отчитащ в еднаква степен биологичната и физическата среда, вместо тези хора да бъдат класифицирани като „инвалиди“;

Инициатива „Управление на процеса на застаряване“

49.

Счита, че запазването на възможностите за наемане на работа на хората с напредването на възрастта са свързани и с инициативи в областта на здравеопазването, равнището на доходите и вноските в брой или в натура спрямо пенсията и другите придобивки от пенсионирането, допълнителното обучение, работното време, независимостта и индивидуалния избор за работниците, по-добрия баланс между работата и личния живот, удовлетвореността от работата и поведението на ръководството, както и с гаранцията за предоставяне на добри условия в съответствие с разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО, както и по отношение на достъпността, и че подобни инициативи следва да бъдат разработвани съвместно от социалните партньори по целесъобразност за всички работещи и да бъдат насърчавани от Комисията и държавите - членки;

50.	Счита, че държавите-членки следва да насърчават дружествата да въвеждат стратегии за управление на процеса на застаряване, които ще подобрят тяхната конкурентоспособност чрез използване на опита и конкретните качества на работниците в напреднала възраст.

51.	Предлага на социалните партньори, работодателите и държавите-членки да осигурят на заетите лица над 50-годишна възраст възможност за повишение до края на професионалния им живот;

Инициатива „Тандем на поколенията“

52.

Призовава за конкретни инициативи, за да се насърчава в работния процес създаването на екипи от хора на различна възраст, и предлага дружествата, предприемащи такива инициативи, да бъдат подкрепяни, както и да се отличават най-добрите проекти, като се изтъкне как променящото се разпределение между поколенията увеличава конкурентоспособността и позволява по-хармоничен растеж;

53.	Предлага предприемането на конкретни инициативи за създаването на нова предприемаческа култура за управление на човешките ресурси, с цел промяна в посока назначаването на работници в напреднала възраст във връзка с корпоративната социална отговорност;

54.	Изразява увереност, че държавите-членки биха могли да подобрят резултатността на държавните агенции за намиране на работа за по-възрастните безработни лица, като това включва и възможностите за социална/благотворителна дейност;

Инициатива „Гарантиране на достойна пенсия“

55.

Изразява убеждение, че правото на пенсиониране е право, от което може да се ползва всяко заето лице след навършване на определената от закона пенсионна възраст, фиксирана от всяка държава-членка в процес на консултации със социалните партньори и при зачитане на националните практики; счита, че ако лицата в напреднала възраст решат да не удължават професионалната си кариера след навършване на възрастта за пенсиониране в съответната държава, това не трябва да се отразява на техните пенсионни права или на други социални права;

56.

Призовава Съвета и държавите-членки да направят обективен преглед на възрастовите ограничения за упражняване на определени професии и заемане на определени длъжности, както и при предоставянето на кредити и сключване на застрахователни полици, най-късно до 2012 г. и да премахнат тези ограничения; призовава Съвета и държавите-членки да разгледат трудностите, които срещат по-възрастните хора при достъпа до отпускане на кредити;

Инициатива „Удължаване на активния живот“

57.

Призовава Комисията да преразгледа дейностите в областта на гарантирането на добро здравословно състояние с напредване на възрастта, както и да представи през 2011 г. план за действие за:

—	насърчаване на достойния живот, доброто здравословно състояние, качествения начин на живот и автономността на хората в напреднала възраст;

—	равен достъп до здравни грижи, независимо от приходите,

—	подчертаване по-специално на здравните рискове за лицата, които рязко преустановяват активната си дейност и

—	поставяне на ударение върху предотвратяването на здравните проблеми, което изисква държавите-членки да подкрепят здравословния начин на живот и да предприемат подходящи мерки за намаляване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, затлъстяването и други основни рискове за здравето;

58.

Приветства факта, че множество организации на гражданското общество обявиха 29 април за Ден на солидарността между поколенията и призовава Комисията да изготви предложение 2012 г. да бъде обявена за Европейска година на удължаването на активния живот и солидарност между поколенията, което да показва приноса на по-възрастните хора към обществото и създава възможности младите хора и по-възрастните хора да работят заедно;

59.

Счита, че държавите-членки следва да включат удължаването на активния живот сред приоритетите си за идните години; отбелязва, че това включва по-специално създаването на подходящи рамкови условия за мобилизиране на потенциала на лицата в напреднала възраст и разработването на новаторски подходи за дейности, както и съответното обучение за работещите в помощните служби;

60.

Счита, че процесът на удължаване на активния живот следва да бъде разглеждан от по-широката перспектива на устойчива заетост за жени и мъже през целия им професионален живот и че насърчаването на по-възрастните работници да останат на работа изисква по-специално подобряване на условията на труд с цел гарантиране на тяхното здраве и сигурност или приспособяването на работните места към техния здравен статус и потребности, борба с възрастовата и половата дискриминация, актуализиране на техните умения чрез предоставяне на подходящ достъп до обучение през целия живот и обучение, и преразглеждане, когато това е необходимо, на данъчните системи и системите за обществено осигуряване, за да се гарантира, че са налице ефективни стимули, за да се работи по-дълго;

61.

Счита, че държавите-членки и ЕК следва да използват всички възможности, които предлагат Отвореният метод на координация, Стратегията за заетост и други инструменти и програми на Общността, включително финансовата помощ от структурните фондове, особено Европейският социален фонд, за насърчаване на удължаване на активния живот;

62.

Счита, че държавите-членки и ЕК следва да използват съществуващите консултативни комитети и комитети по политиките, включително Комитета за социална закрила, Комитета по заетост, Комитета за икономическа политика, Групата от експерти по демографските въпроси, за да поддържат приоритетното място на удължаването на активния живот в политическия дневен ред на ЕС и на държавите-членки.

63.	Призовава Съвета и държавите-членки да вземат незабавно мерки за гарантиране на достойни пенсии за всички, като те в никакъв случай не могат да са под прага на бедността;

64.	Призовава Комисията да направи проучване на ефективността и ползите от активното участие на заетите в напреднала възраст на пазара на труда по отношение на устойчивостта на системите за социално осигуряване, насърчаването на производителността и развитието и борбата със социалната изолация;

Област на политики „Съчетаване на професионалния и личния живот“

65.

Подчертава, че за да се избегне несъразмерна тежест за жените поради нараснало търсене на грижи в едно застаряващо общество, съвместяването на труда и грижите следва да се гарантира както при мъжете, така и при жените във всички държави-членки и да бъде разпределено поравно между мъжете и жените; изтъква също така, че това налага предлагането на достъпни, висококачествени грижи, по-добро образование и грижи за деца, отпуск по бащинство и насърчаването на почасовата работа при мъжете;

66.	Подчертава факта, че хората в напреднала възраст често играят важна роля в семейството, като се грижат за децата, осигурявайки грижи за децата по време на училищните ваканции и след училище, което има голяма стойност като цяло и освен това има значителна стойност в икономически план;

67.	Признава необходимостта от предприемане на действия за подобряване на договореностите, определящи не само отпуска по майчинство, но и отпуска по бащинство и родителски отпуск за работещи бащи;

68.	Обръща внимание на факта, че е необходимо в целия ЕС да бъдат въведени лостове за увеличаване на раждаемостта, без които проблемът със застаряването в Европа няма да може да бъде решен;

69.

Насърчава държавите-членки да предприемат постоянни дългосрочни ангажименти към семейството, вкл. допълнителни помощи за родители, особено допълнителни мерки в подкрепа на самотните майки, и данъчни или социални облекчения за детските ясли и за доброволческите, кооперативните и благотворителните организации; също така насърчава обмена на доказани добри практики в рамките на Европейския алианс за семействата и други съответни платформи и организации; призовава държавите-членки да въведат системи от стимули, които да дават възможност на заетите лица да вземат пълен или частичен отпуск, за да се грижат за децата си, като в същото време запазват правата си при завръщане в предприятието;

70.	Приканва държавите-членки да намалят тежестта върху лицата, които полагат грижи за възрастни лица или лица с увреждания и да им позволят да работят, като създадат интегрирани системи за предоставяне на грижи;

71.

Защитава правото на почасова работа, гъвкаво работно време и работното време, приспособено към потребностите на работниците, както и на подходящи договорености при майчинство, бременност, отпуск за гледане на деца, за надбавки за деца, работа на половин щат и надомна работа, като се запазва високо равнище на социална сигурност, като мерки, които допринасят за съвместяването на отговорностите за полагане на грижи и професионалния живот;

72.

Счита, че е от съществено значение да се насърчава солидарността между поколенията, по-специално във връзка със свързаното с равнопоставеността на половете измерение, чрез целенасочени данъчни политики, мерки за насърчаване на удължаването на активния живот, политика за жилищно настаняване, както и създаването на интегрирани мрежи от услуги за деца, лица в напреднала възраст и лица с увреждания, и зависими лица, за да се въздейства благоприятно върху равновесието между професионалния и семейния живот;

73.

Подчертава факта, че съвместяването на професионалния и семейния живот е възможно единствено, ако безвъзмездните грижи са по-равномерно разпределени между мъжете и жените и ако на семействата се предоставят услуги в областта на осигуряването на грижи, които да бъдат достъпни, на приемливи цени и с добро качество; призовава държавите-членки да гарантират достъпни, гъвкави и висококачествени услуги на разумна цена, и по-специално достъп до детски заведения, като се стремят да гарантират условия за предоставяне на 50 % от необходимите грижи за децата на възраст до три години и 100 % от грижите за децата на възраст между три и шест години, като също така подобрят достъпа до грижи за другите зависими лица и осигурят адекватни условия за отпуск както за майките, така и за бащите;

74.

Отбелязва, че много от хората в напреднала възраст нямат никакви или имат само ограничен брой близки, на които да разчитат, и призовава държавите-членки да положат повече усилия за обмен на най-добри практики по отношение на политиките, за да гарантират, че хората в напреднала възраст могат да останат независими възможно най-дълго и че ако има необходимост от услуги за подпомагане, те са на разположение и съобразени с потребностите на отделните лица.

75.	Отбелязва, че, ако на пазара на труда не са изпълнени условията за съвместяване на професионалния, семейния и личния живот и ако развитието на цялостните услуги за семействата не се насърчава, раждаемостта ще намалее, което още повече ще увеличи застаряването на европейското общество;

76.

Призовава предприятията и правителствата да осигурят качествено консултиране и подкрепа за лица, които се грижат за по-възрастни членове на своето семейство, както и възможности за признаване на грижите, които полагат при определяне на пенсионните им права и получаване на адекватна финансова компенсация; счита, че с грижите, предоставяни от членове на семейството не трябва да се злоупотребява като начин на спестяване на средства;

Област на политики „Икономика и растеж“

77.

Счита, че участието на нови пазари в „икономиката на възрастните хора“ предлага сериозна възможност за подобряване на конкурентоспособността и за иновации, както и за повишаване на растежа и заетостта и разпространение на доброволчеството; счита, че противопоставяйки се на предложеното законодателство, насочено срещу дискриминацията на основа на възраст, много браншови организации не видяха тази възможност;

78.	Счита, че иден от начините за справяне с цифровото разделение – феномен, засягащ особено жените и по-специално по-възрастните жени и водещ до професионално и социално изключване – е училищата да организират експериментални инициативи за грамотност в областта на информационните технологии;

79.

Счита, че приемането на силно ново законодателство срещу дискриминацията при достъпа до стоки и услуги ще разкрие съществена възможност за икономически растеж и заетост с премахването на пречките, които по-възрастните хора срещат по отношение на определени услуги и стоки; призовава за премахване на всички неоснователни или несправедливи случаи на обща забрана върху стоки и услуги, основаваща се единствено на възрастта, с които се сблъскват много от по-възрастните хора, когато се опитват да сключат застраховка или договор за почивка или автомобил под наем, например.

80.	Призовава държавите-членки да създадат рамкови условия, и по-специално да предприемат новаторски мерки без ограничения, които отчитат различните регионални условия в това отношение;

81.	Призовава да се действа по-близо до конкретния обект на политики, например чрез създаването на „регионални“ или „териториални“ или „локални“ съвети по заетостта, като се събират заедно лицата, вземащи политически решения, и социалните партньори;

82.

Счита, че държавите-членки следва да предприемат сериозни мерки за ограничаване на сферата на черната и сивата икономика, заета от „нерегулирана“ работна ръка, която вреди на пазара на труда в ЕС, вместо само да въвеждат мерки за защита на вътрешната работна сила; отбелязва, че предприемането на действия срещу недекларирания труд чрез мерки/санкции пряко срещу работодателите и/или посредничите наистина има възпиращо действие;

83.	Призовава за повече усилия за подобряване на борбата срещу нелегалния труд, особено чрез увеличаване на човешките и другите ресурси, които са на разположение на контролните органи (служби за проверки в предприятията, съдилища по трудов оправни въпроси и др.)

Област на политики „Пенсии и бюджети“

84.	Обръща внимание на факта, че социалноосигурителните системи са изправени пред големи предизвикателства и че държавите-членки следва да предприемат амбициозни структурни реформи и да търсят нови начини за устойчиво финансиране на здравеопазването и пенсиите;

85.

Като има предвид, че бързото застаряване на населението е на път да се превърне, или дори вече се е превърнало, в глобален проблем, който през следващите години ще изправи системите за предоставяне на грижи и за здравеопазване на държавите-членки пред нови предизвикателства, счита, че Комисията следва да поеме ролята на координатор с оглед изработването на общи решения в областта на предоставянето на грижи и здравеопазване, предназначени за по-възрастните хора и да обобщи добрите практики сред държавите-членки;

86.	Призовава да се направи повече за да се гарантира, че по-възрастните хора познават своите права и задължения по отношение на системите за социално осигуряване и пенсиите и че тази информация се предоставя в прост и достъпен формат;

87.	Подчертава, че достойният живот е човешко право, както и че хората, които са работили през целия си живот не бива да стават жертви на икономическата криза;

88.

Подчертава, че следва да се предприемат мерки по отношение на различията между мъжете и жените по отношение на трудовото възнаграждение – понастоящем 17 % в ЕС 27 – тъй като последствията от това са по-ниски доходи от момента на раждането на първото дете и, накрая, по-ниски пенсии и по-висок процент на бедност сред по-възрастните жени;

89.

Призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат схемите за социално осигуряване, в случаите когато те продължават да водят до значителни неравенства между равнищата на пенсиите при мъжете и жените, и да разгледат възможността от въвеждане на корективни фактори, като се отчитат периодите без вноски, произтичащи от временна заетост и отговорности, свързани с майчинството;

90.	Подчертава, че в тази област на социалната политика следва да се вземат предвид практиките на всички държави-членки на ЕС, тъй като националните пенсионни системи в държавите-членки са различни;

91.	Подчертава, че намаляването на очакваната и непрекъснато нарастващата тежест върху бъдещите поколения представлява основен приоритет, като се има предвид рязкото увеличение на броя на възрастните хора над 80 години;

92.

Отбелязва въздействието на глобалната рецесия върху публичните финанси и икономиката в по-широк план; освен това счита, че застаряването на населението, в съчетание с намаляващата раждаемост в Европа, представляват ключова демографска промяна, която ще изисква реформа на социалните и фискалните системи в Европа, включително пенсионните системи, като се осигурят необходимите грижи за по-възрастното население и същевременно се избягва увеличаване на тежестта на дълга за по-младите поколения; насърчава провеждането на реформа на Пакта за стабилност и растеж с цел държавите-членки да могат да изпълнят задължението си за по-устойчиви пенсионни системи;

93.

Отбелязва, че многобройните въпроси, свързани с демографските промени в обществото, попадат изключително в компетенциите на държавите-членки и че няма общи правомощия на равнището на Общността за определяне на европейски правила за разрешаване на проблема с демографските промени; признава необходимостта от това всяка държава-членка да предприеме действия, за да гарантира устойчивостта на своите публични финанси и способността си адекватно да управлява демографските промени;

94.

Отбелязва, че през последните години са се използвали различни начини за изчисляване на задлъжнялостта между поколенията, прогнозиране на развитието на публичния дълг през следващите десетилетия и произтичащите от него разходи за бъдещите поколения, които позволиха да се измерят индикатори на устойчивост на публичните финанси, като например необходимото първично салдо, представляващо структурното салдо на бюджета, което гарантира устойчивостта на публичните финанси;

95.	Призовава Комисията да осигури постоянно отчитане на задлъжнялостта между поколенията, включително прогнози за бъдещите тежести във връзка с дълга и липсата на устойчивост на публичните финанси на държавите-членки, и да публикува резултатите, които да са леснодостъпни и разбираеми;

96.	Отбелязва, че настоящите прогнози за дълга са обезпокоителни и ще натрупат огромна тежест във връзка с дълга върху плещите на бъдещите поколения; ето защо призовава държавите-членки да намалят структурните си първични дефицити и да се стремят към устойчиво съотношение на дълга;

97.	Препоръчва на държавите-членки да предложат мерки за повишаване на общата производителност и по-специално производителността при предоставянето на социални услуги, включително здравни услуги и грижи за по-възрастните;

98.

Отбелязва, че ако увеличената продължителност на живота се съчетава с добро здравословно състояние, вместо с боледувания, липсата на устойчивост на публичните финанси би намаляла, според някои прогнози, с 1,5 % от БВП и че следователно предотвратяването на проблемите със здравето и разрешаването им на по-ранен етап е от изключително важно значение;

99.	Изразява загрижеността си относно неуспеха на много държави-членки да реформират своите пенсионни системи; призовава Комисията да представи анализ на положението във всички държави-членки, като очертае дългосрочните рискове за всяка отделна държава-членка;

100.	Подчертава необходимостта от това държавите-членки да увеличат участието на пазара на труда чрез гъвкаво работно време, насърчаване на почасовия труд и работата от дома;

101.	Насърчава държавите-членки да подпомагат всички семейства в рамките на своите данъчни системи и системи за обезщетения и да предоставят услуги, свързани с грижи за деца, на семействата с малки деца;

102.

Насърчава държавите-членки да премахнат всички демотивиращи фактори, особено свързаните с данъците и пенсиите, които възпират възрастните хора да продължат да работят, след като навършат пенсионна възраст; насърчава ефективните механизми и стимули за подкрепа, тъй като въздействието на застаряването на населението зависи от равнището на заетост и средният брой часове работно време;

103.	Счита, че предвид демографските тенденции има голям потенциал за развитие на устойчиви работни места с достойни условия на труд в областта на социалните и здравните услуги;

Област на политики „Миграция“

104.

Счита, че миграцията, съчетана с успешна интеграция, включително икономическа интеграция, може да бъде един от начините за справяне с демографските промени и че все още прекалено много хора от имигрантски произход не чувстват принадлежност към държавите-членки, в които живеят, донякъде поради дискриминацията, с която се сблъскват;

105.

Изразява убеждение, че е необходим открит и искрен дебат за разискване на различни политики в областта на имиграцията, условията за прием на имигранти и техните икономически перспективи, проблемите с незаконната имиграция, нарастващата безработица сред имигрантите поради настоящата икономическа криза и ефективни мерки за избягване на социалната и културна изолация на новопристигналите;

106.	Насочва вниманието към факта, че за по-възрастните хора е характерна една естествена по-ниска социална мобилност и приспособимост към нови условия, но и по-добри умения за интеграция.

107.

Изразява убеденост, че за успешна интеграция са нужни чувство на идентифициране с демократичните традиции и основните конституционни ценности, участие, основаващо се на равни възможности, и отговорност и че интеграция може да бъде постигната само с готовност за приспособяване от страна на имигрантите и готовност за приемане от страна на местното население, че солидарността между поколенията се допълва от солидарността между отделните култури, което означава премахване на предразсъдъците по отношение на различните култури;

108.	Вярва, че създаването на климат на приемане на законните имигранти от страна на населението на приемната държава е неразривно свързано с правилната и цялостна информираност и изграждането на култура срещу ксенофобията;

109.	Изразява увереност, че удължаването на активния живот следва да предполага пълно социално участие и интегриране в един демократичен и гарантиращ широко представителство процес на вземане на решения;

Области на политика „Здравеопазване и предоставяне на грижи“

110.

Обръща внимание на регионалните дисбаланси, произтичащи от демографските промени, които предизвикват процеси на масово напускане на селските и отдалечените региони, поради което трябва да бъдат разработени нови концепции за промяна в структурите за предоставяне на социални и медицински грижи, да се предоставят нови помощи и да се въведе интензивен обмен на най-добри практики относно подкрепата за напредъка и услугите, основани на модерни информационни и комуникационни технологии;

111.	Счита, че биха могли да бъдат развити и организирани „услугите по домовете“ за възрастните лица чрез насърчаване на самостоятелни и съвместни форми на дейност, въз основа на споразумения с местните органи и въвеждането на „целеви“ ваучери за семействата;

112.	Предвид неизбежното застаряване на населението приканва държавите-членки и Комисията да си сътрудничат тясно, най-вече по отношение на въвеждането на устойчиви механизми за финансиране на системите за предоставяне на грижи, за да се гарантира предоставянето на необходимите грижи;

113.

Отбелязва, че съществуват значителни данни за дискриминация спрямо хора в напреднала възраст в здравеопазването. подчертава, че при пациентите в напреднала възраст е по-малка вероятността да получат цялото необходимо лечение, поради дискриминация на основа единствено на тяхната възраст; счита, че подобно диференцирано медицинско лечение и грижи може да има съществени последици за здравето на хората в напреднала възраст.

114.	Отбелязва също така, че демографските промени и последиците от тях засягат по различен начин държавите от западната и източната част на Европейския съюз, както и че е необходима политика, гарантираща еднакъв и балансиран растеж и устойчиво регионално развитие;

115.

Призовава държавите членки да подпомагат регионите с емиграция, като гарантират високо равнище на услуги от обществен интерес (напр. образование, включително грижи за деца в ранна възраст, здравни услуги,пощенски услуги) и достъпност (напр. обществен транспорт, транспортни инфраструктури и телекомуникационни мрежи), както и да поддържат икономическо участие и умения (напр. чрез обучение, включително методи за обучение през целия живот и инвестиране в нови технологии и тяхното използване); настоятелно призовава базовите условия за осъществяването на тези цели да бъдат адаптирани към местните нужди и към заинтересованите страни на местно равнище и да бъде подобрена способността за адаптация на тези заинтересовани страни; обръща внимание по-специално на положението на островните, пограничните, планинските и други отдалечени райони;

116.	Призовава държавите-членки да разгледат възможностите за регулирана трудова миграция;

117.

Подчертава, че независимо от доходите, възрастта, социалното положение или здравословния риск хората трябва да получават достъпно, висококачествено медицинско обслужване, както и висококачествени грижи, и че за да бъде постигнато това трябва възможно най-скоро да бъде прието предложеното ново законодателство на ЕС срещу дискриминацията, което включва достъп до здравни услуги;

118.

Приветства финансирания от ЕС проект „Увеличаване на участието на хора в напреднала възраст в клинични изпитвания“ (PREDICT), който има за цел да установи причините за продължаващата дискриминация спрямо хората в напреднала възраст при клиничните изпитания; счита, че на хората в напреднала възраст следва да се предоставят лекарства, чиято ефикасност и сигурност е изпитана за тяхната възрастова група;

119.

Признава постигнатото от държавите-членки в областта на грижите, предоставяни на възрастните хора, но ги призовава да обърнат повече внимание на въвеждането и спазването на критерии за качество на предоставяните услуги; счита, че държавите-членки и Комисията следва да подобрят сътрудничеството си по отношение на контрола на услугите по предоставяне на грижи, и че за тази цел държавите-членки биха могли да разгледат възможностите за създаване на мрежа от национални пунктове за контакт в областта на предоставянето на грижи, които да се използват както на национално равнище, така и на равнище ЕС за получаване на информация относно предлаганите услуги в областта на предоставянето на грижи и тяхното качество и за подаване на жалби относно качеството на услугите;

120.	Призовава за съставянето на зелена книга на Комисията относно злоупотребите с лица в напреднала възраст и защитата на лицата в напреднала възраст в общността и в домовете за полагане на грижи;

121.

Призовава за обмен на информация и най-добри практики между държавите-членки, посредством отворения метод на координация, относно предоставянето на дългосрочни грижи за лица в напреднала възраст и, по специално, мерките за защита на лицата в напреднала възраст в общността и в домовете за полагане на грижи, както и за борба срещу злоупотребата с лица в напреднала възраст;

122.

Признава, че голям брой жени имигрантки се занимават с полагане на грижи за хора в напреднала възраст, и предлага от една страна държавите-членки да засилят контрола за ограничаване на явлението недеклариран труд в този сектор, а от друга страна да предприемат мерки за улесняване на достъпа на тези работници до подходящо обучение в рамките на обучението през целия живот, за да се гарантира полагането на висококачествени грижи;

123.

Призовава държавите-членки да обърнат внимание на проблемите, с които се сблъскват полагащите грижи в семействата – включително правото да избират свободно дали искат да бъдат лице, полагащо грижи, възможността за комбиниране на полагането на грижи с платена заетост и достъп до схеми за социално осигуряване и пенсия за навършена възраст, за да избегнат бедност като резултат от полагане на грижи;

124.	Изтъква значението на соцалноосигурителните и пенсионни права за отделните лица, отчитащи безвъзмездния труд за полагане на грижи;

125.	Счита, че съществува необходимост да бъде съставен кодекс на поведение, валиден за целия ЕС, който да определя минимален обем изисквания и услуги при предоставянето на дългосрочни грижи и да бъде приет от ЕП и Съвета;

Област на политики обществена ангажираност

126.	Счита, че всеки следва да има шанс и възможност за обществена ангажираност; подчертава, че същевременно с това обществената ангажираност трябва винаги да остане на доброволческа основа;

127.	Подчертава, че предвид демографските тенденции, ръководният принцип на гражданското общество придобива все по-голяма тежест, което налага преоценка на отношенията между гражданите и държавата при поемането на обществените отговорности;

128.

Счита, че предоставянето на грижи изисква добри умения и отговорност от страна на полагащите грижи, които трябва да намерят адекватно социално и финансово признание; счита, че това е единственият начин за гарантиране на качеството в дългосрочен план и на достатъчен брой квалифицирани и мотивирани социални работници;

* *

129.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 115, 14.4.1997 г., стр. 238.

(2) ОВ C 104, 6.4.1998 г., стр. 222.

(3) ОВ C 232, 17.8.2001 г., стр. 381.

(4) ОВ C 292 Е, 1.12.2006 г., стр. 131.

(5) ОВ C 305 Е, 14.12.2006 г., стр. 141.

(6) ОВ C 279 Е, 19.11.2009 г., стр. 23.

(7) ОВ C 184 Е, 6.8.2009 г., стр. 75.

(8) ОВ C 9 Е, 15.1.2010 г., стр. 11.

(9) ОВ C 137 Е, 27.5.2010 г., стр. 68.

(10) ОВ C 161, 13.07.2007 г., стр. 66.

(11) Cedefop Panorama Series, 159. Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2008 г.

(12) Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2010 г.

(13) Cedefop Reference Series. Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2009 г.

(14) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

13.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

CE 74/34

Четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Изпълнение на рамковите програми за научни изследвания

P7_TA(2010)0401

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания (2010/2079(INI))

2012/C 74 E/06

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания (COM(2010)0187),

—	като взе предвид решението на Комисията от 23 юни 2009 г. относно критериите за допустимост на методики относно средните разходи за персонал (C(2009)4705),

—	като взе предвид доклада на експертната група, озаглавен „Последваща оценка на Шеста рамкова програма (2002-2006 г.)“ (доклада „Rietschel“), и последващото съобщение на Комисията (COM(2009)0210),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2010 г., озаглавено „Повече или по-малко проверки? Постигане на точното равновесие между административните разходи за контрол и риска от грешки“ (COM(2010)0261),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно „насоки за бъдещи приоритети в европейската научноизследователска дейност и иновациите, основани на научни изследвания, в Лисабонската стратегия за периода след 2010 г.“, приети на 3 декември 2009 г., и заключенията на Съвета по конкурентоспособност относно „опростени и по-ефикасни програми в подкрепа на европейските научни изследвания и иновации“, приети на 26 май 2010 г.,

—	като взе предвид Берлинската декларация относно свободния достъп до знание в областта на точните и хуманитарните науки,

—	като взе предвид член 48 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по бюджетен контрол и комисията по регионално развитие (A7-0274/2010),

А.

като има предвид, че Седмата рамкова програма (РП7) е най-широкообхватната транснационална програма за научноизследователска и развойна дейност в света и представлява елемент от решаващо значение при реализирането на европейско изследователско пространство (ЕИП) и постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“,

Б.	като има предвид, че научноизследователската дейност има основен принос по отношение на икономическия растеж, създаването на работни места и екологична и устойчива енергия,

В.

като има предвид, че рамковата програма изисква най-високи стандарти на научни постижения, ефикасност и ефективност на изследванията, за да бъдат привлечени и задържани най-добрите учени в Европа и да се насърчи една по-иновативна и в по-голяма степен основана на знанията икономика на ЕС, която да е конкурентоспособна в рамките на световната икономика,

Г.	като има предвид, че координацията между националните, регионалните и европейските политики в областта на научноизследователската дейност все още е ограничена, което създава сериозни препятствия за постигането на икономически ефективни решения,

Д.

като има предвид, че въпреки подобренията, направени в РП6, за настоящото управление на РП7 са характерни прекомерна бюрокрация, ниско равнище на толериране на риска, слаба ефикасност и неоправдани забавяния, което безспорно действа като възпиращ фактор по отношение на участието на научноизследователската общност, академичните среди, организации на гражданското общество, бизнеса и промишлеността (особено по-малки участници в научните изследвания, включително малките и средните предприятия (МСП),

Е.

като има предвид, че всички заинтересовани страни призовават за по-нататъшно опростяване и хармонизиране на правилата и процедурите, като опростяването не е самоцел, а по-скоро средство за гарантиране на привлекателността и достъпността на финансирането от ЕС за научноизследователска дейност, и за съкращаване на времето, което изследователите трябва да вложат в самия процес,

Ж.

като има предвид, че основаното на резултатите финансиране може да ограничи обхвата на научноизследователските проекти до такива с по-нисък риск и до пазарно ориентирана научноизследователска дейност – нещо, които би попречило на ЕС в стремежа към високи научни постижения в граничните изследвания и новаторство,

З.	като има предвид, че научноизследователската дейност и новаторството трябва да бъдат ясно разграничавани като два различни процеса (научноизследователската дейност е превръщане на инвестициите в знания, а иновациите представляват превръщане на знанията в инвестиции),

И.	като има предвид, че настоящият процес на опростяване идва в решаващ момент, като дава импулс за Средносрочния преглед на РП7 и за подготовката на предстоящата РП8,

Й.	като има предвид, че разработването и прилагането на настоящата РП7 и бъдещите рамкови програми трябва да се основава на принципите на простота, стабилност, прозрачност, правна сигурност, последователност, високи постижения и доверие,

1.	Изразява подкрепа за инициативата в съобщението на Комисията за опростяване на прилагането на рамковите програми за научни изследвания, предлагаща сериозни и творчески мерки за справяне с проблемите, с които се сблъскват участниците в РП;

2.	Насочва вниманието към факта, че въпреки важността на процеса на опростяване, той е само една от необходимите реформи, от които се нуждаем за подобряване на финансирането от ЕС на научно-изследователската дейност;

3.	Подчертава необходимостта да се определи, за всяка отделна мярка за опростяване, дали тя влиза в сила съгласно настоящата правна рамка или се налагат промени в правилата на Финансовия регламент, Правилата за участие или специфичните правила, приложими по отношение на програми по РП;

Призовава Комисията да допринесе за настоящата реформа на Финансовия регламент, която преследва следните цели: нарастване на степента на съгласуваност в настоящата правна рамка; намаляване на разпоредбите; яснота, недвусмисленост и управляемост; за тази цел призовава за включване на Правилата за участие в текста на Финансовия регламент;

5.	Подчертава факта, че наред с предложеното от Комисията опростяване, тя следва да състави подробен план за развиване на изследователска инфраструктура в новите държави-членки, с цел да се създадат равни възможности за всички държави-членки за достъп до финансиране по линия на РП7 и бъдещата РП8;

6.	Отбелязва, че участието на частния сектор в рамковата програма остава слабо поради сложни и отнемащи време правила относно участието, високи разходи за персонал и прекомерна бюрокрация;

Прагматичен преход към административно и финансово опростявяне

7.	Приветства увеличаващите се усилия за постигане на административно и финансово опростяване на правилата на РП за целия жизнен цикъл на програмите и проектите (прилагане, оценка и управление) – нещо, което следва да бъде от основна полза за заинтересованите страни;

Изтъква факта, че процесът на опростяване следва да се разгърне внимателно в рамките на настоящата РП7, за да се поддържа стабилност, последователност и правна сигурност, които да осигурят взаимното доверие между всички участници; в тази връзка подчертава, че макар да следва да има стремеж към единно тълкуване на съществуващите правила като въпрос с неотложно значение, по отношение на действащите договори следва да се избягва прилагането на последващи сключването „насоки“;

Изразява загриженост, че настоящата система и практиката на управление на РП7 са прекомерно ориентирани към контрол, което води до разхищение на ресурси, по-слабо участие и по-малко привлекателни условия за научни изследвания; отбелязва със загриженост, че настоящата система на управление на „нулева толерантност към риска“ създава впечатление, че по-скоро избягва, отколкото управлява рисковете; поради това призовава за преразглеждането и/или разширеното тълкуване на Правилника за длъжностните лица на ЕС по въпроса за личната отговорност, както и за представянето на конкретни предложения в хода на текущата реформа на Финансовия регламент (напр. застраховане или система за споделяне на риска);

10.

Счита, че извършваните от Комисията и OLAF мониторинг и финансов контрол от страна на ЕС следва да бъдат насочени преди всичко към защита на публичните средства и борба срещу измамите, като в същото време се прави ясно разграничение между измами и грешки; във връзка с това счита за необходимо да се установи ясно определение на понятието „грешки“ във всички правно обвързващи документи, включително механизмите за установяване на грешки, за да се избегнат различаващи се тълкувания; поради това призовава за задълбочен анализ и съобщаване на грешките и свързаните с тях действия за коригирането им;

11.

Счита, че управлението на финансирането на научноизследователската дейност в Европа следва да бъде в по-голяма степен основано на доверието и толерантно към риска по отношение на участниците във всички фази на проектите, като същевременно се гарантира отчетност, с гъвкави правила на ЕС за постигане на по-добро съответствие, когато това е възможно, със съществуващите различни национални разпоредби и признатите счетоводни практики;

12.

Подкрепя напълно приемането на по-висока степен на допустим риск от грешка (ДРГ), нещо, което намалява както сложността, така и последващите проверки, като се гарантира подходящ баланс между солидното финансово управление и съответния контрол; подчертава, че е от решаващо значение да се гарантира единното тълкуване и прилагане на правилата за участие, което води до намаляване на грешките;

13.

Изисква бенефициентите, които получават безвъзмездни средства съгласно рамковата програма, да бъдат информирани относно съответните одитни стратегии на Комисията; препоръчва разпространяване на информацията за тези стратегии посредством Националните звена за контакт и включването им в програмата Cordis;

14.

Приема и препоръчва по-широко приемане на обичайните счетоводни практики за допустимите разходи на участниците, след като те бъдат ясно определени и одобрени, особено на методиките относно средните разходи за персонал, при условие че тези процедури са в съответствие с националните правила и са сертифицирани от компетентните органи, като се запазва достатъчно гъвкавост за всеки бенефициент да използва или методика на действителни разходи за персонал, или методика на средни разходи за персонал,

15.

Настоятелно призовава Комисията активно да се стреми да следва изискванията на Парламента, заявени в неговите решения за освобождаване от отговорност за 2007 и 2008 г., по-специално да направи конкретни предложения за опростяване на изчисляването на средните разходи за персонал, и да приложи тези предложения;

16.

Счита, че по отношение на публичните органи декларацията за достоверност относно надеждността на годишните счетоводни отчети на организацията и относно законността и редовността на основополагащите транзакции, издавани от националните сметни палати и/или от националните публични одитори, следва да бъдат приемани от европейските институции при извършването на отиди на цялата методика на разходите;

17.

Подкрепя по-нататъшното намаляване на комбинациите от процентни ставки на финансиране и методи за определяне на непреките разходи при различните инструменти и между отделните дейности (управление, научни изследвания, демонстрации и разпространение), без да се излага на риск настоящото равнище на процентни ставки на финансиране; признава обаче, че следва да се запази настоящото разграничаване между университети/центрове за научни изследвания, промишленост, организации с идеална цел и МСП; призовава Комисията да запази използването на действителните разходи като един от методите за съчетаване на процентните ставки на финансиране и определяне на непреките разходи;

18.	Счита, че еднократните общи суми и фиксираните ставки следва да се използват на доброволен принцип и да се прилагат само когато това е подходящо; призовава Комисията да внесе по-голяма яснота в терминологията относно използването на фиксирана ставка (flat-rate) и еднократна обща сума (lump sum);

19.

Подкрепя въвеждането на еднократни общи суми, включващи „други преки разходи“, при условие че се запази възможността за използване на действителните разходи; призовава Комисията да оценява строго използването на еднократни общи суми за разходи за персонала; изтъква, че еднократните общи суми са най-ефективната алтернатива за страни партньорки в международното сътрудничество в рамките на РП;

20.	Признава, че намаляването на размера до по-малки консорциуми, когато това е възможно, допринася за опростяването на процеса, за съкращаване на графика на проектите и за намаляване на административните разходи;

21.	Счита, че по-големите екипи следва да се считат за оправдани при мултидисциплинарни дейности;

22.	Предлага чрез процедура на мълчаливо съгласие, например, да се улесни изменението на споразумението за отпускане на субсидии, по-конкретно с цел да се отчете промяната на състава на консорциумите или тяхната административна и финансова структура;

23.	Подкрепя пълния отказ от механизми за водене на отчет за изразходваното време, като например график за използваното време (този отказ следва да не се ограничава до използването на еднократни общи суми);

24.	Приветства незабавната отмяна на задължението за възстановяване на лихвите по предварително финансиране,

25.	Изразява съгласие, че използването на награди трябва да се насърчава, но не като заместител на надлежно структурирано финансиране;

26.	Призовава Комисията да разреши възстановяването на разходите, възникнали след представянето на проект, след като той е преминал успешно процедура за избор, с цел да се улесни участието на партньори от промишлеността и по-специално на МСП;

27.

Изисква опростено тълкуване и допълнително изясняване на определението за допустими разходи (като например данъци и такси при разходи за персонала, за болнични и отпуски по майчинство), както и на въпроса, дали данъкът върху добавената стойност (ДДС) може да бъде включен в допустимите разходи; призовава Комисията да проучи възможността за възприемане на ДДС като допустим разход, в случай че не може да бъде приспаднат; изисква допълнително изясняване на процедурите, свързани с обменните курсове за партньори, използващи различни валути;

28.

Изразява съжаление, че въвеждането на идентификационния код за участие (PIC) не намали многократните искания за правна и финансова информация (и потвърждаващи документи) и че приемането на PIC по време на процеса на кандидатстване не винаги е последвано от процес на валидиране; поради това призовава съответните участници да подобрят използването на PIC и да го направят по-ефикасно;

29.	Изисква от Комисията да представи по-точни, последователни и прозрачни правила за проверки, като включи правила и принципи, гарантиращи спазването на правата на проверяваната институция и правото всички страни да бъдат изслушани, и да докладва относно съотношението разходи/ползи от проверките;

30.

Настоятелно призовава Комисията да приложи подхода за „единен контрол“ и да премине към проверки в реално време, извършвани от единен орган, което ще позволи на бенефициентите да коригират всяка системна грешка и да представят подобрени декларации за разходите следващата година; счита, че такъв подход за единен контрол следва да гарантира също така, че няма да се извършва многократен контрол на приключени проекти от различни одитори, като първият назначен (независим) одитор ще се ползва с доверието на Комисията, а документите ще се представят само веднъж, независимо от това, колко проверки се извършват;

31.

Призовава Комисията да осигури правна сигурност, като се въздържа от прилагането на по-строго определение на правилата за участие с обратна сила и от изисквания към бенефициентите за преизчисляване на вече одобрени от службите на Комисията финансови декларации, с което да намали необходимостта от последващи проверки и корекции с обратна сила; призовава Комисията да приключи бързо предишни случаи, възникнали поради провеждащи се в момента проверки, като действа разумно и зачита принципите на доброто финансово управление; препоръчва споровете, възникнали в миналото да бъдат уредени чрез споразумение между всички страни, основано например на независима контрапроверка и/или с участието на независим ad hoc медиатор;

32.	Предлага да бъде въведена процедура за предоставяне на отговор, по силата на която при липса на реакция от страна на Комисията на получената информация в срок, който предстои да се определи, информацията да се счита за одобрена от Комисията;

33.	Приканва Комисията да докладва редовно на Парламента относно административните разходи на РП7, включително разходите за управление за Комисията и за участниците, както и относно предприетите или планирани мерки за намаляване на разходите;

Радикален преход към подобряване на качеството, достъпността и прозрачността

Преход към основан на науката подход

34.	Напомня на Комисията, че от бенефициентите на програмите на ЕС се очаква да извършват финансираните дейности добросъвестно и като полагат всички усилия за постигането на очакваните резултати;

35.

Поради това изразява загриженост относно настоящата обща тенденция в Комисията към финансиране, основано на резултатите (по същество оправдана от принципите на надеждна отчетност) и изразява дълбока загриженост относно евентуалните последици от финансиране, основано на резултатите, за качеството и характера на научните изследвания, евентуалните ограничения на научните изследвания и отрицателните последствия за проектите, които нямат измерима цел или чиято цел може да бъде измерена чрез параметри, различни от тези на непосредствената полза; изразява загриженост в същата степен относно потенциалните последици по отношение на по-нататъшна предварителна и последваща оценка на продукта/резултатите от проекта и относно изясняването на критериите, необходими за тяхното определяне;

36.

Освен при изключителни и надлежно обосновани обстоятелства, счита за неадекватно принципното използване на еднократни общи суми, като например договорени конкретно за даден проект или предварително определени за всеки проект еднократни общи суми; вместо това подкрепя подхода на „висока степен на доверие“, съобразен с особеностите на граничните изследвания; препоръчва започването на пилотни тестове на „основаното на резултатите финансиране“ с конкретни еднократни общи суми за даден проект, които се изплащат при представяне на договорения продукт/резултати за научноизследователски и демонстрационни проекти в особено проблемни области;

37.

Вместо това подкрепя „основана на научните постижения“ система за финансиране, с акцент върху научните/техническите критерии и партньорска проверка, основана на високите постижения, значимостта и ефекта, с опростен и ефикасен финансов контрол, като се зачита правото на всички страни да бъдат изслушани; счита, че този основан на научните постижения подход ще включва значим преход от финансовата към научната/техническата страна с оглед на контролните механизми; счита, че този подход позволява на заинтересованите страни да съсредоточат усилията си върху основните си компетентности, върху научните/техническите въпроси и създаването на ЕИП;

Оптимизиране на времето

38.

Приветства общата тенденция към съкращаване на средната продължителност на времето за предоставяне на безвъзмездни средства и на времето за изплащане, но изразява някои резерви относно общата употреба на покани с по-широк обхват и покани с крайни дати; признава обаче,че такива покани са подходящи за МСП като средство за намаляване на несигурността относно възможностите за финансиране и за насърчаване на по-нататъшното участие;

39.

Изразява загриженост относно факта, че към момента средната продължителност на периода от изтичането на срока за внасяне на предложение до подписване на договор (срок за сключване на договор) все още е прекалено голяма, като са налице големи несъответствия между различните служби на Комисията; призовава Комисията да съкрати срока за сключване на договор до не повече от 6 месеца и да определи подходящи срокове за оценка и сключване на договора, като се основава на система от референтни стойности;

40.	Приканва Комисията да удължи средната продължителност на периода от публикуването на поканите за представяне на предложения до срока за внасяне на заявленията;

41.	Изразява силни резерви относно последствията от премахването на правното изискване за представяне на становище на комисии от представители на държавата-членка относно решенията за подбор по отделните проекти, особено такива, които имат въздействие върху етиката, сигурността и отбраната;

42.	Счита, че подходът, насочен към подкрепа за идентифицирането на общи основни принципи не следва да нарушава възможностите не националните държави за етичен избор и техните специфики в съответната изследователска област;

43.

Подкрепя общата тенденция към „двустепенна“ процедура на прилагане, особено когато очакваният брой предложения е много голям, при условие че се извършва задълбочена оценка в първата фаза (цели, научен подход, компетентност на участниците, добавена стойност на научното сътрудничество и общ бюджет); подчертава, че това увеличава шансовете за успех във втората фаза, при условие че това не става за сметка на по-дълги срокове за сключване на договор или за отпускане на безвъзмездни средства; счита, че този подход намалява разходите по прилагането;

Преход към „съсредоточен върху потребителя“ подход по отношение на достъпа

44.	Подчертава, че управлението на РП трябва да поставя бенефициентите в центъра на своите задачи и да осигурява по-добър достъп до РП;

45.	Призовава за значително подобряване на яснотата и достъпността на документи с насоки, които следва да бъдат обединени в наръчник и преведени на официалните езици на ЕС;

46.	Подчертава необходимостта от увеличаване на участието на новите държави-членки в проекти по РП чрез опростяване на процедурите за кандидатстване и сключване на договори, тъй като те представляват значителна пречка за достигане на етапа на предложения, по-специално за нови кандидати;

47.

Препоръчва подобряване на стабилността, която се осигурява на заинтересованите страни, чрез определянето – доколкото това е възможно, на един единствен ръководител на проект в Комисията, който да предоставя персонализирана помощ през целия жизнен цикъл на проекта при последователно прилагане на правилата, както и подхода „единен пункт за контакт с клиента“, при който може да се получи консултация за различни програми само от един пункт за контакт;

48.	Изисква всеки от документите, представени от Комисията и нейните служби, да има ясно определен правен статус с точно посочване на лицата, за които съдържанието му е задължително, както и по какъв начин те са задължени;

49.

Подкрепя по-широкото въвеждане на електронна администрация и ИТ инструменти и по-специално разработването на портал за участници в научни изследвания и въвеждането на електронен подпис; призовава Комисията да създаде цялостна и ориентирана към потребителите онлайн система; подкрепя осигуряването на достъп до всяка електронна информация относно управлението на програми (идентифициране, прилагане, договаряне и доклад); подкрепя осигуряването на достъп до тази онлайн система от първия ден на програмата и през всички етапи на осъществяването й; счита, че използването на видеоконференции следва да се насърчава като заместител на преките срещи; препоръчва услугите на електронната администрация да използват отворени протоколи и формати в комуникацията си с гражданите, така че да се гарантира прозрачност, достъп и оперативна съвместимост;

50.	Препоръчва Комисията да лансира информационна и осведомителна кампания относно достъпните по програмата средства от областта на информационните технологии;

51.	Приветства пилотния проект на Комисията за отворен достъп, който има за цел да подобри достъпа до резултати от научни изследвания както чрез системата Cordis, така и чрез насърчаване на учените да регистрират своите изследвания в хранилище;

52.

Изтъква, че достъпът на бенефициентите до проекти в сферата на научните изследвания и иновациите изисква висок технически капацитет и задълбочено познаване на административните и финансовите процедури и следователно, че този достъп е изключително затруднен за по-малките кандидати като МСП и по-малките изследователски институти, разположени в периферните региони; припомня, че 90 % от предприятията в Европа са МСП и че е необходимо да се гарантира пълното им и ефективно ангажиране в използването на ресурсите на РП7;

53.	Подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност по отношение на процеса на подбор на теми за покани за представяне на предложения, която следва да гарантира съответно участие на заинтересованите страни;

54.	Препоръчва създаването на по-прозрачна, последователна и хармонизирана система за партньорски проверки въз основа на достойнствата;

Взаимодействия на програми и инструменти

55.

Настоятелно призовава да бъде намалена сложността на програмите на ЕС (например РП, Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), Структурните фондове) и свързаните с тях инструменти (съвместни технологични инициативи (СТИ), инициативи по член 187, публично-частни партньорства (ПЧП), проекти по член 185, Общности за знания и иновации (KIC), Era-net и др.); подчертава, че това ще доведе до пълно оползотворяване на взаимодействията, възникващи в резултат на комбинираното им действие;

56.

Изразява съжаление във връзка с изключително голямото нарастване на броя на изследователските организации, на моделите за сътрудничество и на механизмите за управление, както и във връзка с произтичащата от това сложност, която води до проблеми по отношение на прозрачността пред бюджетния орган и до различно отношение към бенефициентите;

57.

Препоръчва намален набор от правила и общи принципи на финансиране за управление на финансирането от ЕС за научноизследователска и развойна дейност и призовава за съгласуваност и хармонизиране при прилагането и тълкуването на правилата и процедурите; подчертава необходимостта, този общ набор от правила да се прилага за цялата РП и свързаните с нея инструменти и в рамките на Комисията, независимо от органа или изпълнителната агенция, на която е възложено прилагането;

58.

Препоръчва създаването на механизми за предоставяне на общи насоки в рамките на Комисията и започването на курсове на обучение за ръководители на проекти и вътрешни одитори; настоятелно призовава за създаването на апелативни механизми, като например „посредник на РП“, за участниците в случай на непоследователно и несъгласувано тълкуване на правила и процедури; счита, че решенията, взети от този посредник, следва да бъдат окончателни и задължителни;

59.

Счита, че новаторството може да бъде насърчавано най-добре на регионално равнище благодарение на близостта между университетите, държавните научноизследователски органи, големите дружества, МСП и регионалните и местните публични органи, например в рамките на клъстъри; отбелязва също така, че засилването на новаторството на регионално равнище може да спомогне за намаляване на социалните и регионални различия; насърчава също така по-ефективното координиране на усилията за планиране на научноизследователската и развойна дейност на европейско равнище от страна на органите на различно равнище (регионално, национално и общностно); също така изтъква необходимостта от изграждане на по-добри връзки между академичните среди и промишлеността;

Поуки, които трябва да се извлекат за бъдещата РП8

60.	Счита, че радикалното преструктуриране на управлението на РП е един от водещите приоритети, които трябва да бъдат следвани при разработването на предстоящата РП8;

61.

Счита, че преразглеждането на Финансовия регламент, Правилника за длъжностните лица и прилагането на специален ДРГ за изследванията играят основна роля за преструктурирането на рамковите програми за финансиране на изследвания и за това, да се даде възможност за продължаване на напредъка в посока опростяване на финансирането на изследвания;

62.

Приканва Комисията да извърши оценка на ефективността на всеки отделен инструмент в рамките на всяка програма за постигане на целите на конкретната политика и призовава за намаляване на разнообразието от инструменти във всички случаи, в които няма ясно доказана ефективност или изразен принос, като в същото време поддържа достатъчно гъвкавост за приспособяване към специфичните особености на проектите;

63.	Подкрепя система за финансиране, основана на научните постижения, и добре балансирано разпределение между низходящите, насочени към въздействието и възходящите, основани на науката научни изследвания като база за РП8;

64.

Счита, че РП8 следва да съсредоточи вниманието си върху граничните изследвания, като отчете цялата верига от иновации в граничните изследвания, технологичното развитие, демонстрациите, разпространението, валоризацията на резултатите и бързото интегриране на резултатите от научната дейност на пазарите;

65.

Счита, че РП8 следва да насърчава сътрудничеството между европейските изследователи чрез въвеждане на схема от изследователски ваучери, като средствата за изследвания следват изследователите, които се местят в университети в различни държави-членки и дават своя принос за центрове за високи постижения, независими университети и увеличена мобилност сред изследователите;

66.	Изисква от Комисията да публикува анализ на равнищата на участие от различните държави-членки в РП7 и да вземе предвид заключенията от него, така че в рамките на РП8 да се гарантира балансирано развитие на изследванията във всички държави-членки;

67.	Счита, че при определянето на приоритетите за РП8 следва да се обмислят по-широки алтернативи за финансиране на иновациите, които не се основават на безвъзмездни средства, включително публично-частни инвестиции на рисков и заемен капитал;

68.

Препоръчва по-нататъшно интернационализиране на РП8 чрез сътрудничество с трети страни, включително развиващи се страни, като им се предоставят прости и специфични правила за управление; в очакване на предстоящата РП8 насърчава обмена на най-добри практики и стандарти с всички други международни партньори;

69.	Подкрепя ролята на Комисията като контролиращ орган, когато се изисква финансиране от национални или регионални органи;

70.	Приветства създаването от Комисията на подгрупа по иновациите и проведените в нея дискусии за това, как да се измерва ефективността на политиката на ЕС за научноизследователска и развойна дейност и свързаните с нея разходи за научноизследователски и развойни проекти;

* *

71.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

13.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

CE 74/42

Четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Кризата в животновъдния сектор в ЕС

P7_TA(2010)0402

Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно кризата в животновъдния сектор на ЕС

2012/C 74 E/07

Европейският парламент,

—	като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г. (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г. (3),

—	като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

като има предвид, че жизнеспособността на много животновъдни стопанства понастоящем е сериозно застрашена от редица фактори, които включват:

—	покачващи се цени на суровини като гориво и торове,

—	високи разходи за спазване на регламентите на ЕС,

—	по-силна конкуренция от страна на вноса от трети държави,

—	зависимост от трети държави по отношение на фуражните суровини,

—	неотдавнашния скок на цените на зърнени култури, който се дължи най-вече на непредвидени климатични условия и на отрицателното въздействие на спекулациите и нестабилността на цените,

—	ниските цени, които получават земеделските производители за месни продукти,

Б.

като има предвид, че европейските производители трябва да отговарят на най-строгите правила в света по отношение на безопасността и качеството на храните, околната среда, здравето на животните и хуманното отношение към тях и условията на труд; като има предвид, че спазването на тези изключително високи стандарти повишава значително производствените разходи на европейските производители, като ги поставя в неблагоприятно положение по отношение на конкуренцията с производителите от трети държави,

В.	като има предвид, че настоящата криза в животновъдния сектор може да доведе до значително намаляване на производството на месо в Европейския съюз, което ще има сериозни последствия не само за цените, но също така и за продоволствената сигурност в ЕС, и ще доведе до голяма зависимост от вноса,

Г.

като има предвид, че Европейският съюз е силно зависим от соята и царевицата, внасяни от трети държави, и като има предвид, че всяко прекъсване на доставките на тези продукти, дължащо се на незначително наличие в тях на неразрешени ГМО, има много скъпо струващи последици за европейския фуражен сектор и животновъдите (възлизащи например на 1 милиард евро, ако прекъсването продължи шест месеца),

Д.	като има предвид, че вносът от трети държави заема все по-големи пазарни дялове в Европейския съюз и упражнява допълнителен натиск върху пазарните цени на животинските продукти,

Е.

като има предвид, че търсенето в световен мащаб на месо и други животински продукти ще се повиши през следващите десетилетия вследствие на съчетанието от увеличаването на населението на света и нарастващата покупателна способност в развиващите се страни, водеща до възприемането на западен начин на хранене,

Ж.	като има предвид, че необходимостта от големи инвестиции в животновъдния сектор го прави особено уязвим спрямо пазарните кризи,

З.	като има предвид, че в някои нови държави-членки твърде малко земеделски производители в рамките на животновъдния сектор са се възползвали от директни плащания и следователно са имали големи затруднения при спазването на строгите европейски стандарти, които изискват скъпи инвестиции,

И.

като има предвид, че секторите на свинско и птиче месо не получават никаква пряка подкрепа от страна на ОСП, не разполагат с предпазна мрежа за намаляване на въздействието на нестабилността на пазара и трябва да отговарят на най-строгите правила на ЕС по отношение на околната среда и хуманното отношение към животните,

Й.	като има предвид, че разликата между цените, които заплащат потребителите, и цените, които получават производителите, значително се увеличи,

К.

като има предвид, че производителите на първични продукти са притиснати от големите многонационални преработвателни дружества и търговците на дребно, които купуват тяхната продукция, от една страна, и от големите многонационални снабдителни дружества, от които получават суровините и енергията, от друга страна,

Л.

като има предвид, че малките животновъдни стопанства в ЕС са неразделно свързани с икономиките на селските райони на Европа и предоставят значителни ползи за околната среда, и като има предвид, че много от тях са разположени в райони в по-неизгодно положение, в които няма други жизнеспособни алтернативи за производство,

М.	като има предвид, че положението на пазара на говеждо месо е тясно свързано със събитията в сектора на млечни продукти, като се има предвид че 60 % от производството на червено месо в ЕС е от млекодайни крави,

Н.	като има предвид, че от 2007 г. насам секторът на млечни продукти на ЕС е изправен пред крайна пазарна нестабилност, която има неблагоприятно въздействие върху доходите на млекопроизводителите и върху тяхната способност да произвеждат по устойчив начин качествена храна за европейските потребители,

О.	като има предвид, че данните на Комисията относно функционирането на веригата на предлагането на храни показват, че е необходима по-голяма прозрачност и повече информация, свързана с производството и пазарните тенденции,

Призовава Комисията и Съвета да гарантират, че след 2013 г. общата селскостопанска политика се финансира по подходящ начин, с цел да се гарантира жизнеспособността на всички земеделски производители в ЕС, включително животновъдите; в този контекст подчертава, че трябва да се гарантира наличието на лоялна конкуренция между земеделските производители в различните държави-членки;

2.	Призовава Комисията незабавно да въведе ефективни и гъвкави пазарни механизми в животновъдния сектор и да приложи необходимите мерки за ограничаване на въздействието на нестабилността на цените и спекулацията в рамките на целия селскостопански сектор;

3.	Призовава Комисията да използва наличните пазарни механизми за преодоляване на настоящата криза в сектора на производството на свинско месо и в другите сектори на животновъдството;

4.	Отбелязва намерението на Комисията в срок до края на ноември да предостави посредством тръжна процедура 2,8 милиона тона зърнени култури, съхранявани понастоящем в интервенционни складове;

5.	Призовава Комисията да предложи пазарни инструменти за гарантиране на подходящи доставки на зърнени култури за фуражи; счита, че следва да се прилага предпазна мрежа за всички сектори на зърнените култури, с минимална интервенционна цена в рамките на тръжната система;

6.	Призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки за борба срещу необузданите спекулации на пазарите на Общността, както и на световния пазар, по-специално в рамките на новата директива относно финансовите инструменти;

7.	Отправя искане към Комисията да предложи гъвкави пазарни механизми, които да предоставят възможност на Съюза по-бързо да предприеме мерки в отговор на критични ситуации в рамките на единната обща организация на селскостопанските пазари (член 186);

8.	Изразява подкрепа за своевременното въвеждане на план за Европейския съюз в областта на протеините, който да насърчава отглеждането на богати на протеин и зеленчукови култури, които биха могли също да изпълняват важна роля за намаляване на емисиите на парникови газове;

Изразява дълбока загриженост по отношение на неотдавнашната консолидация на пазара на торове, която доведе до ситуация в много национални пазари, при която на практика има само един доставчик и липсва всякаква конкуренция; поради това призовава Комисията да изиска от органите за защита на конкуренцията да извършат разследвания и да предприемат необходимите мерки, за да предотвратят фиксирането на цени и злоупотребите с господстващо положение;

10.

Отправя искане към Комисията да гарантира, в контекста на увеличената консолидация, че в сектора на суровините и енергията, използвани в земеделието, включително торовете, е налице свободен пазар, като се има предвид, че енергията и торовете са от основно значение за селскостопанското производство и продоволствената сигурност;

11.

Отправя искане към Комисията да вземе предвид в рамките на следващата реформа на общата селскостопанска политика особената уязвимост на определени сектори на животновъдството — например производството на месо от говеда, отглеждани в пасища — и несправедливите условия, при които те се конкурират с трети държави;

12.	Отправя искане към Комисията да разгледа възможността за въвеждане на специални мерки в рамките на следващата реформа на общата селскостопанска политика, с цел да се избегне значителната загуба на подкрепа от страна на ЕС за животновъдите, които прилагат устойчиви методи на производство;

13.	Призовава Комисията да предприема по-активни мерки за оказване на подкрепа на животновъдния сектор в районите в по-неизгодно положение;

14.	Призовава Комисията да полага активно усилия за опростяване и намаляване на бюрократичната тежест, налагана на земеделските производители в животновъдния сектор;

15.	Счита, че е необходимо Европейският съюз да разполага с инструмент за прогнозиране на тенденциите на световния пазар;

16.

Отправя искане към Комисията и държавите-членки да вземат предвид високите разходи, свързани със спазването на законодателството в областта на хуманното отношение към животните, особено като се има предвид, че тези разходи не са отразени в продажните цени; поради това призовава Комисията да гарантира, че вносът от трети държави отговаря на стандартите в ЕС в областта на хуманното отношение към животните, с цел да се предотврати нелоялната конкуренция; подчертава, че през идните години секторите на свинско и птиче месо ще трябва да спазват още по-строги изисквания, без каквато и да е финансова подкрепа от страна на Европейския съюз;

17.

Призовава Комисията да извърши оценка на икономическото въздействие на въвеждането на нови правила в областта на хуманното отношение към животните и подчертава, че преди изготвянето на каквото и да е ново законодателство следва да се приложат надлежно съществуващите правила, независимо дали те са с общ или специфичен характер;

18.

Счита, че производителите на първични продукти са притиснати от високите цени на суровините и енергията, използвани в земеделското производство, от една страна, и от ниските потребителски цени, от друга, вследствие на силните позиции на преработвателните дружества, търговците на дребно и дружествата, доставящи суровини и енергия, в рамките на веригата на предлагането на храни, и поради това не могат да се възползват изцяло от повишените цени на производител;

19.	Призовава Комисията да предложи да се укрепят организациите на производителите във всички сектори на животновъдството, с цел те да могат да договорят по-добри цени за своите продукти, като същевременно се вземат предвид производствените разходи;

20.

Отправя искане към Комисията да гарантира, че действията, които предприема по отношение на търговията и селското стопанство, не са в противоречие едно с друго, и да отчете, че има необходимост от уравновесен набор от цели, който да осигури напредък в областта на търговията, като същевременно се обезпечи устойчиво бъдеще за европейското животновъдство;

21.	Призовава Комисията да защитава изцяло интересите на европейските производители в рамките на двустранните търговски преговори с Меркосур и други трети държави, като избягва компромисните решения, които биха могли да изложат на опасност животновъдството в ЕС;

22.	Призовава Комисията да обезпечи правна сигурност за вноса на соя и царевица от трети държави, като въведе прагматични прагови стойности за случайното наличие на генетично модифицирани организми, които все още не са разрешени в Европейския съюз, но които са обект на научни изследвания;

23.	Отправя искане към Европейската комисия да преразгледа настоящата забрана на месното и костното брашно за непреживни животни и да извърши оценка на възможността да се отменят ограниченията при условия, които биха осигурили максимална степен на безопасност на храните;

24.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0286.

(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0302.

(3) Приети текстове, P7_TA(2010)0130.

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.CE2012.074.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 74E

Издание на български език	Информация и известия	Година 55 13 март 2012 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент СЕСИЯ 2010—2011 Заседания от 11 ноември 2010 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 25 E, 27.1.2011 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ
	Четвъртък, 11 ноември 2010 г.
2012/C 074E/01	Предстояща среща на високо равнище между ЕС и САЩ и Трансатлантически икономически съвет Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно предстоящата среща на високо равнище ЕС-САЩ и Трансатлантическия икономически съвет	1

2012/C 074E/02	Външната стратегия на ЕС относно данните от досиетата на пътниците (PNR данни) Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави и относно препоръките на Комисията към Съвета да даде разрешение за започването на преговори между Европейския съюз и Австралия, Канада и Съединените щати	8

2012/C 074E/03	Партньорства за целите на иновациите Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно европейски партньорства за иновации в рамките на водещата инициатива Съюз за иновации	11

2012/C 074E/04	Укрепване на ОССЕ - ролята на Европейския съюз Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно укрепване на ОССЕ – роля на ЕС	12

2012/C 074E/05	Демографски предизвикателства и солидарност между поколенията Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно демографски предизвикателства и солидарност между поколенията (2010/2027(INI))	19

2012/C 074E/06	Изпълнение на рамковите програми за научни изследвания Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания (2010/2079(INI))	34

2012/C 074E/07	Кризата в животновъдния сектор в ЕС Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно кризата в животновъдния сектор на ЕС	42

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
	Четвъртък, 11 ноември 2010 г.
2012/C 074E/09	Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Ирландия - SR Technics Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2009/021 IE/SR Technics от Ирландия) (COM(2010)0489 – C7-0280/2010 – 2010/2214(BUD))	48

	ПРИЛОЖЕНИЕ	50
2012/C 074E/10	Лица, управляващи фондове за алтернативни инвестиции ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно администраторите на фондове за алтернативни инвестиции и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/ЕО (COM(2009)0207 – C7-0040/2009 – 2009/0064(COD))	51

	P7_TC1-COD(2009)0064Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 ноември 2010 г. с оглед приемането на Директива 2011/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010	52
2012/C 074E/11	Изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (COM(2010)0358 – C7-0162/2010 – 2010/0192(COD))	52

	P7_TC1-COD(2010)0192Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 ноември 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване	53
2012/C 074E/12	Изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009 за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009 за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (COM(2010)0283 – C7-0139/2010 – 2010/0150(COD))	53

	P7_TC1-COD(2010)0150Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 ноември 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009 за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката	54

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейски парламент
	Четвъртък, 11 ноември 2010 г.
2012/C 074E/08	Искане за снемане на имунитета на Krzysztof Lisek Решение на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно искане за снемане на имунитета на Krzysztof Lisek (2009/2244(IMM))	46