8.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 70/1

—

като взе предвид доклада на Комисията от 18 декември 2009 г. озаглавен „Равенство между жените и мъжете – 2010 г.“ (COM(2009)0694),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2003 г. относно подобряването на качеството на труда: преглед на най-новия напредък (COM(2003)0728),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 2004 г. относно несигурния труд в Европа – сравнително изследване на рисковете, свързани с пазара на труда в гъвкавите икономики,

—

като взе предвид предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки – част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (COM(2010)0193),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2009 г. относно гъвкавостта и сигурността по време на криза,

—

като взе предвид Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост (1),

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (2),

—

като взе предвид Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (3),

—

като взе предвид Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (4),

—

като взе предвид документа от 2010 г. на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд относно твърде нетипичния труд,

—

като взе предвид доклада от 2008 г. на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд относно мерките за справяне с недекларирания труд в Европейския съюз,

—

като взе предвид доклада от 2007 г. на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд относно условията на труд в Европейския съюз от перспективата на равенството между половете,

—

като взе предвид доклада от 1998 г. на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд относно несигурния труд и работните условия в Европа,

—

като взе предвид доклада от октомври 2007 г. на Евробарометър относно недекларирания труд в Европейския съюз,

—

като взе предвид доклада от 2009 г. на Експертната група на Европейската комисия за полове и заетост (EGGE) относно разделението на половете на пазара на труда,

—

като взе предвид доклада от 2006 г. на Експертната група на Европейската комисия за полове, социално включване и заетост (EGGSIE) относно неравенствата между половете и рисковете от бедност и социално изключване за групите в необлагодетелствано положение в тридесет европейски страни,

—

като взе предвид доклада на Международното бюро по труда (МБТ) относно достоен труд за домашните работници, изготвен за 99-тата сесия на Международната конференция на труда през юни 2010 г.,

—

като взе предвид доклада от 2009 г. на Международното бюро по труда (МБТ) относно половото измерение на домашния труд в Западна Европа,

—

като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени (7),

—

като има предвид своята резолюция от 19 януари 2006 г. относно бъдещето на Лисабонската стратегия от гледна точка на перспективите пред половете (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 септември 1998 г. относно ролята на кооперациите за нарастване на заетостта на жените (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 1998 г. относно зачитането на правата на човека в Европейския съюз (1996 г.) (10),

—

като взе предвид становището от 12 май 2010 г. на специализираната секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ на Европейския икономически и социален комитет относно „Професионализиране на домашния труд“ (SOC/372 – CESE 336/2010 fin),

—

като взе предвид статистиката на Евростат във Фокус № 12/2010, озаглавена „Трудовите пазари в ЕС-27 – все още в криза“,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7–0264/2010),

А.

като има предвид, че индивидуализацията и засилващата се гъвкавост на пазара на труда, придружени от намаляване на колективното договаряне, поставя работниците и служителите, и по-специално жените, които често трябва да съвместяват семейни задължения, в по-уязвима позиция, която може да доведе до несигурни работни места, тъй като улеснява работодателите да влошават условията на заетост,

Б.

като има предвид, че жените имат прекомерно висок дял в несигурните работни позиции на пазара на труда, и че някои видове извършван от жени несигурен труд, като например платен домашен труд и полагане на грижи, са „невидими“ на пазара на труда, и че въпреки съществуващата правна рамка в ЕС продължават да са налице големи разлики по отношение на възможностите за заетост, качеството на работата, достойното трудово възнаграждение и равното заплащане за равен труд или за труд с равна стойност,

В.

като има предвид, че прекомерно високият дял на жените, работещи при несигурни условия на труд, е ключов фактор за разликата в заплащането между жените и мъжете, която продължава да бъде висока; като има предвид следователно, че подобряването на качеството на работните места при жените ще намали разликата в заплащането между жените и мъжете,

Г.

като има предвид, че в сектора на услугите работата принудително при непълно работно време е широко разпространена, по-конкретно в хотелиерството и ресторантьорството, образованието, здравната и социалната дейност и други обществени и социални услуги и услуги за лични грижи, в които по-голямата част от заетите са жени,

Д.

като има предвид, че участието на жените на пазара на труда отразява тяхната роля в домакинството и че жените са склонни да избират работни места, които им позволяват да съчетават платена и неплатена работа,

Е.

като има предвид, че икономическата и финансова криза оказа двойно въздействие върху несигурната заетост, тъй като първата реакция на много дружества беше да намалят временно заетите постове, и като има предвид, че също така съществува опасение, че много от загубените по време на рецесията постоянни постове няма да бъдат възстановени, а ще бъдат заменени с нетипични, ако не и несигурни, схеми за заетост,

Ж.

като има предвид, че несигурен труд се отнася до нестандартни форми на заетост с някои от следните характеристики:

З.

като има предвид, че несигурните условия на труд, като например договори без писмена формулировка, принудително непълно работно време и продължаваща разлика в заплащането, имат дългосрочно въздействие върху защитата на социалната сигурност и пенсиите и излагат работниците на по-голям риск от бедност,

И.

като има предвид, че при определени обстоятелства жените са изложени на опасност от недостойни условия на труд, поради което в тази връзка трябва да им бъде посветено особено внимание, особено що се отнася до бременните жени и кърмачките,

Й.

като има предвид, че глобализацията и настоящата икономическа ситуация като цяло, както и технологичният напредък, водят до премени в трудовите отношения и в съдържанието на задълженията на работниците,

К.

като има предвид, че е по-малко вероятно жените, работещи при несигурни условия на труд, да са запознати с правата си и че те са изложени на по-голям риск от липса на достъп до правна защита и/или от неправомерно уволнение,

Л.

като има предвид, че следва да се подчертае важността на правото на всички работници, включително на работещите при несигурни условия на труд жени, на професионално образование и обучение,

М.

като има предвид, че определянето на жените като лица с втори доход в семейството е погрешно представяне на голяма част от работещите жени, които представляват единствен източник на доходи,

Н.

като има предвид, че броят на жените – недекларирани работници се покачва, особено в областта на домашните дейности,

О.

като има предвид, че повечето домашни работници, които извършват дейности като домакински грижи, почистване и готвене, са жени; като има предвид, че в индустриализираните страни работата в домашни дейности представлява между 5 и 9 % от общата заетост, като подобен труд е в повечето случаи несигурен, недооценяван и неофициален, и като има предвид, че уязвимостта на домашните работници означава, че те често са дискриминирани и лесно могат да станат обект на неравностойно, несправедливо или неправомерно отношение,

П.

като има предвид, че загубата на умения на висококвалифицираните работници е често срещан проблем в контекста на несигурните работни места, по-конкретно в случая на уволнени работници или работници мигранти, които се наемат на нискоквалифицирани работни места, за да останат на пазара на труда, и като има предвид, че това положение, което засяга по-специално жените, е заплаха за професионалното развитие и достигането до равнища на работното възнаграждение, отговарящи на придобитите и притежаваните умения,

Р.

като има предвид, че жените мигранти, които се наемат на нискоквалифицирани временни работни места в периферията на пазара на труда или на работа като домашни работници, биха могли да са изложени на двойна дискриминация, тъй като освен че те често работят при лоши, нередовни, ако не и незаконни условия, за тях е по-вероятно да станат жертва на малтретиране, насилие или сексуален тормоз; като има предвид също така, че те често не са запознати с правата си, разполагат с органичен достъп до публични услуги, знаят местния език в ограничена степен и не са в състояние да се организират в мрежи, и че тези, които работят незаконно, се страхуват да се обърнат към органите с молба за защита, тъй като се опасяват да не бъдат върнати в родната си страна,

С.

като има предвид, че споразумението на Съвета на Европа от 24 ноември 1969 г. относно постовете за детегледачки (au pair) е остаряло и следователно не разглежда проблемите, които могат да възникнат във връзка с наемането au pair понастоящем в много държави-членки,

Т.

като има предвид, че ЕС запазва своя ангажимент за отчитане на въпроса за равенството между половете; като има предвид, че в рамките на политиките в областта на трудовата заетост равните възможностите за жените и мъжете трябва да бъдат активно насърчавани,

1.

Изтъква полово обусловеното естество на несигурната заетост и припомня преориентирането на пазара на труда от стандартни към нестандартни видове заетост, което налага да се предотврати превръщането на нестандартните видове заетост в несигурна заетост; счита, че с цел борба с тези проблеми трябва да се поиска от държавите-членки и социалните партньори да уеднаквят до голяма степен своите законодателни и договорни правила относно стандартния труд и нетипичния труд, за да се не се позволи най-удобните и евтини форми на труд да вземат превес, като се отчитат обаче рисковете от възможно увеличаване на недекларирания труд;

2.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят характеристиките на несигурната заетост в насоките относно политиките на заетост за държавите-членки и в новата стратегия за равенство между половете;

3.

Призовава държавите-членки да вземат законодателни мерки за прекратяване на договорите за „нулево“ работно време, които са често срещани при работни места, заемани типично от жени в сектори като домакински дейности, работа по полагане на грижи, готвене и работа в хотелиерството, и да въведат инструменти за разширен контрол, за да се регулират всички форми на присъствие в предприятия и на други работни места, официално одобрени за целите на предоставянето на насоки и обучение, но които на практика се превръщат в допълнителен източник на злоупотреби, като прикриват действителните услуги, които се предоставят без подобаващо заплащане или защита;

4.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят стратегии по отношение на несигурните условия на труд, за да поставят акцент върху достойните и „зелените“ работни места и да вземат под внимание балансираното представителство на двата пола;

5.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки, за да намалят двойното натоварване с работа на жените, една от причините за прекомерно големия дял на жените сред работещите при несигурни условия на труд; призовава за подобряване на баланса между професионалния и личния живот при редовните условия на труд, за да се намалят несигурните условия на труд;

6.

Изразява разочарование, че законовият пакет на ЕС за заетостта и гореспоменатите директиви относно срочните трудови договори, работата на непълно работно време и работата чрез агенции за временна заетост не разглеждат подобаващо несигурния характер на заетостта; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да вземат допълнителни конкретни законодателни мерки, като например въвеждане на задължителни минимални социални стандарти за работниците и служителите и гарантиране на еднакъв достъп до социални услуги и обезщетения за всички тях, включително отпуски по майчинство, здравеопазване и пенсия, както и образование и обучение, независимо от условията, при които са наети; призовава държавите-членки, в допълнение, да прилагат законодателство, гарантиращо разумни граници на работното време и времето за почивка и отдих на работниците;

7.

Призовава държавите-членки да гарантират, че работодатели, които имат неправомерно или лошо отношение към жените работнички, са привличани под отговорност във възможно най-кратки срокове;

8.

Подчертава необходимостта работещите при несигурни условия жени да имат възможност да получават защита на своите права, като например правото на достойно заплащане, отпуск по майчинство, справедливо и регулирано работно време и лишена от дискриминация трудова среда, които са от решаващо значение за тези жени; призовава държавите-членки да санкционират налагането на пречки пред участието в професионални съюзи и като цяло насърчават държавите-членки, също така, да предлагат консултации при нисък праг за участие за жени, които не могат да получат помощ от работнически съвет, напр. работещи в частни домакинства; призовава социалните партньори да подобрят равенството на половете в своите органи на всички равнища;

9.

Подчертава необходимостта от законодателни мерки с цел гарантиране на равенство между половете и намаляване на сегрегацията на половете на пазара на труда; във връзка с това припомня своята гореспомената резолюция от 18 ноември 2008 г. и настоятелно приканва Комисията да внесе предложение, свързано с прилагането на принципа на равно заплащане за мъжете и жените, и припомня на държавите-членки да транспонират незабавно Директива 2006/54/ЕО;

10.

Призовава държавите-членки да осъществят целите от Барселона в областта на гледането на децата, за да се подобри участието на жените на пазара на труда и икономическата им независимост; призовава държавите-членки да преодолеят пречките, които възпират жените да работят толкова часове, колкото желаят – независимо дали става дума за работа на непълно или на пълно работно време;

11.

Подчертава необходимостта от преодоляване на професионалната и секторна сегрегация на пазара на труда посредством подобряване на осведомеността и образоване от ранна възраст, например посредством насърчаване на трудови дейности, обикновено считани за женски умения, сред мъжете и обратно, посредством мотивиране на момичетата да се насочват към науките, както и посредством борба срещу схващането, че жените са второстепенен източник на доход, с участието на Европейския институт за равенство между половете;

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да планират и провеждат мерки, които предоставят на момичетата и младите жени възможност за добро образование, обучение и следване, като при това следва да се подпомагат най-вече момичетата и младите жени от имигрантски произход; освен това подчертава необходимостта от това, след напускане на работното място поради раждането на дете жените да полагат активни усилия да се върнат на работа;

13.

Призовава държавите-членки да се борят срещу недекларираната трудова дейност като я превърнат в регулирана заетост, посредством предпазни мерки като например предоставяне на имунитет срещу съдебно преследване за лицата, които докладват за извършвана от тях незаконна работа и предприемане на разубеждаващи действия срещу работодателите; също така призовава Комисията и държавите-членки да подобрят събирането на данни и да следят напредъка в тази област;

14.

Подчертава, че социалната защита е съществена част от гъвкавостта и сигурността; подчертава, че понятието „гъвкавост и сигурност“ по различен начин засяга мъжете и жените и често засилва настоящите роли на половете; припомня на държавите-членки и социалните партньори заключенията на Съвета от 8 юни 2009 г. относно гъвкавостта и сигурността по време на криза, по-конкретно прилагането на подхода за равенство между половете при въвеждането на принципите на гъвкавостта и сигурността;

15.

Счита, че устойчивостта на схемите за пенсионно осигуряване, кредитните услуги за проекти за самоподпомагане, както и създаването на работни места и на схеми за алтернативни доходи могат да подобрят условията за жените, работещи при несигурни условия на труд;

16.

Застъпва се за това, занапред стандартните работни места да бъдат устроени съгласно принципите за „добра работа“, а не да бъдат превръщани в работни места с несигурни условия на труд; счита, че пазарите на труда следва да бъдат по-добре регулирани чрез строги проверки на работното място, с цел намаляване на несигурните работни места;

17.

Призовава Европейския съвет да предложи ясни насоки и конкретни мерки за запазване на съществуващите работни места и за създаване на нови работни места в рамките на стратегията „ЕС 2020“;

18.

В съответствие с постигнатите на място резултати призовава Комисията да предостави на държавите-членки насоки относно най-добри практики за борба срещу пряката и непряката дискриминация, включване на аспекта за равенство между половете и намаляване на несигурните условия на труд сред жените;

19.

Призовава Комисията и държавите-членки да приемат законодателство, което регламентира социалния и правния статус на сезонните работници и да осигурят тяхната социална сигурност; под „сезонни работници“ се има предвид работници, сключили безсрочни или срочни трудови договори, чиито продължителност и удължаване са повлияни от сезонни фактори, като климатичния цикъл, официалните празници и/или селскостопанската реколта;

20.

Изтъква, че проучванията показват, че несигурната заетост, при която е възможно да се пренебрегват минималните здравни норми и нормите за безопасност, е свързана с по-високо равнище на злополуки и с по-голям риск от заразяване с болести и излагане на опасност; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да подобрят мониторинга на минималните изисквания за безопасни и здравословни условия за труд на работното място, като обръщат специално внимание на специфичните рискове за жените работнички;

21.

Призовава Комисията да насърчава държавите-членки да обменят добри практики и пълноценно да използват възможностите за съвместно финансиране, предлагани от структурните фондове, по-специално Европейския социален фонд, да осигурят по-широк достъп до структури за качествени услуги за гледане на деца и възрастни хора на достъпни цени, така че жените да не се принуждават да изпълняват неофициално тези задължения; подчертава също така необходимостта да се гарантира, че когато това е възможно, несигурният домашен труд по полагане на грижи се превръща в достойна дългосрочна работа;

22.

Призовава Комисията да подпомага държавите-членки при разработването на кампания за постепенно прехвърляне на работещите в несигурни условия на труд към редовни условия на труд; призовава Комисията да одобри програма, с цел работниците да се информират относно последствията и отраженията на несигурните условия на труд, включително по отношение на сигурността на работното място и здравето;

23.

Призовава Комисията да предложи ново европейско споразумение относно правилата, за работещите по програми au pair, в което да се понижи възрастовата граница от 30 години, така че работещите възрастни лица, които наближават тридесетгодишна възраст, да не могат осъществяват престой au pair, и да се подчертава, че тяхната роля е да помагат за всекидневните семейни задължения и да участват в семейните дейности в рамките на не повече от 30 часа седмично, и че целта е да се развиват разбирането за културата и езиковите умения на работещите като au pair;

24.

Призовава Комисията в своята нова стратегия за равенство между половете да задълбочи ангажираността си за насърчаване на равенството между половете в политиките в областта на миграцията и интеграцията, по-специално с оглед на пълноценното използване на потенциала на жените мигранти в сферата на заетостта;

25.

Посочва, че социалната интеграция на жените мигранти е дори още по трудна, отколкото интеграцията на мъжете мигранти, предвид факта, че са подложени на двойна дискриминация; поради тази причина насърчава работодателите да предприемат специфични мерки за улесняване на социалната интеграция на работничките мигранти, например като им предлагат езиково обучение и/или услуги по оказване на подкрепа; и да гарантират, че работниците мигранти са регистрирани, така че имат право на обезщетения и надбавки;

26.

Обръща особено внимание на липсата на изследване относно несигурните работни места; призовава Комисията и Eurofound да сътрудничат с Европейския институт за равенство между половете и да започнат целенасочено проучване с оглед да се оцени, наред с другото, стойността на загубата на квалификация и загубата на качество на живот в резултат на несигурната заетост, като се отчита аспектът, свързан с равенството между половете; подчертава, че бъдещите европейски програми за изследователска дейност следва да са насочени в по-голяма степен към социалните въпроси като несигурната заетост;

27.

Приветства общите цели на пилотния проект за насърчаване на превръщането на работните места при несигурни условия в работни места, които предоставят права, и подчертава необходимостта при изпълнението на този проект да се обърне специално внимание на специфичното, свързано с въпроса за равенството на половете естество на несигурния труд;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки.

8.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 70/8

—

като взе предвид членове 4, 9, 14, 19, 151 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН относно премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета през 1979 г.,

—

като взе предвид Универсалната декларация за правата на човека от 1948 г., потвърдена отново на Световната конференция за правата на човека през 1993 г., и по-конкретно членове 3, 16, 18, 23, 25, 26, 27 и 29 от нея,

—

като взе предвид Международния пакт на ООН за икономическите, социалните и културните права от 1966 г.,

—

като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, определени от ООН през 2000 г., и по-конкретно намаляване на крайната бедност и глада (Цел 1), осигуряване на начално образование за всички (Цел 2), и равни възможности за мъжете и жените (Цел 3),

—

като взе предвид конвенции № 26 и 131 на Международната организация на труда (МОТ) относно определянето на минимални заплати и конвенции № 29 и 105 относно премахването на принудителния труд,

—

като взе предвид Глобалния пакт за заетост на МОТ от 2009 г.,

—

като взе предвид програмите за достоен труд на ООН и МОТ,

—

като взе предвид Хартата на основните права на ЕС, и по-конкретно нейните разпоредби относно социалните права,

—

като взе предвид членове 34, 35 и 36 от Хартата на основните права на ЕС, които определят недвусмислено правото на социални помощи и на помощи за жилищно настаняване, висока степен на защита на човешкото здраве и достъп до услуги от общ икономически интерес,

—

като взе предвид доклада на МОТ, озаглавен „Световен алианс срещу принудителния труд. Общ доклад относно проследяване развитието на Декларацията на МОТ относно основните принципи и права на работното място. Доклад на генералния директор, 2005 г.“,

—

като взе предвид Препоръка 92/441/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 г. за общите критерии относно достатъчните ресурси и социалното подпомагане в системите за социална закрила (Препоръка за минималния доход) (1),

—

като взе предвид Препоръка 92/442/ЕИО на Съвета от 27 юли 1992 г. за сближаването на целите и политиките на социална закрила (2),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социални въпроси, здравеопазване и потребителски въпроси от неговата 2916-а сесия на 16 и 17 декември 2008 г. (3),

—

като взе предвид Решение № 1098/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. година относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.) (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно Европейски социален модел за бъдещето (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС (6), и доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0364/2008),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно обновената социална програма (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно препоръка на Комисията за общи принципи за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, и своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (8),

—

като взе предвид своята писмена декларация № 0111/2007 от 22 април 2008 г. за премахване на уличната бездомност (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“(COM(2010)2020),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 27 април 2010 г. за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки(COM(2010)0193),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0233/2010),

A.

като има предвид, че социалната програма на Европейската комисия за периода 2005–2010 г. отбеляза напредък с определянето на 2010 г. за „Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване“ със заявената цел да потвърди отново и да укрепи първоначалния политически ангажимент, поет от ЕС при стартирането на Лисабонската стратегия, с цел да се даде „решителен тласък на премахването на бедността“,

Б.

като има предвид, че бедността и социалното изключване представляват посегателство над човешкото достойнство и нарушение на основните човешки права и че основната цел на схемите за подпомагане на доходите трябва да бъде изваждането на лицата от бедността и предоставянето им на възможност да живеят достойно,

B.

като има предвид, че, въпреки икономическия просперитет и всички изявления за намаляване на бедността, социалните неравенства са се задълбочили, като в края на 2008 г. 17 % от населението (т. е. близо 85 милиона души) са живели под прага на бедността след социални плащания (10), като същевременно през 2005 г. този процент е бил 16 %, а през 2000 г. – 15 % в ЕС15,

Г.

като има предвид, че равнището на риска от бедност е по-високо за децата и младите хора до 17-годишна възраст, отколкото за населението като цяло. като има предвид, че то достигаше 20 % през 2008 г. в ЕС27, като най-високият процент беше 33 %,

Д.

като има предвид, че възрастните хора също са изложени на повишен риск от бедност в сравнение с населението като цяло.; като има предвид, че през 2008 г. равнището на риска от бедност при възрастните хора над 65 години в ЕС-27 е било 19 %, докато данните за 2005 г. са 19 %, а за 2000 г. - 17 %,

Е.

като има предвид, че постоянно високият процент на несигурни работни места и на ниски заплати в някои сектори води до застиване на процента на работници, застрашени от бедност, на много високо равнище; като има предвид, че процентният риск от бедност за населението, имащо работа, беше средно 8 % в ЕС27 през 2008 г., докато през 2005 г. тази цифра беше 8 %, а през 2000 г. беше 7 % в ЕС15,

Ж.

като има предвид, че в Препоръка 92/441/ЕИО от 24 юни 1992 г., Съветът препоръчва държавите-членки да признаят основното право на достатъчни по размер средства и социално подпомагане за начин на живот, съвместим с човешкото достойнство; като има предвид, че в Препоръка 92/442/ЕИО от 27 юли 1992 г. Съветът препоръчва държавите-членки да гарантират достоен жизнен стандарт; като има предвид, че в заключенията от 17 декември 1999 г. Съветът утвърди насърчаването на социалното приобщаване като една от целите за модернизиране и подобряване на социалната закрила,

З.

като има предвид, че жените представляват значителен сегмент, изложен на риск от обедняване заради безработица, отговорности за полагане на грижи, които не са споделени, несигурна или нископлатена работа, дискриминация по отношение на заплащането и по-ниски пенсии,

И.

като има предвид, че опасността от изпадане в състояние на крайна бедност е по-голяма за жените отколкото за мъжете и че непрестанната тенденция към феминизация на бедността в днешните европейски общества доказва, че настоящата рамка за социална защита и богатият набор от социални и икономически политики и политики по заетостта в Съюза не са създадени, така че да могат да отговорят на нуждите на жените или да разрешат проблемите, произтичащи от различията в женския труд; като има предвид, че бедността сред жените и тяхното социално изключване в Европа налагат намирането на конкретни, многобройни и обвързани с половата принадлежност политически решения,

Й.

като има предвид, че опасността от изпадане в състояние на крайна бедност е по-голяма за жените отколкото за мъжете, особено в напреднала възраст, тъй като системите за социално осигуряване се базират често на принципа за непрекъснатост на платената трудова заетост; като има предвид, че правото на отделната личност на минимален доход за предотвратяване на обедняването не следва да зависи от социалноосигурителните вноски по време на трудовата заетост,

К.

като има предвид, че безработицата сред младежите е нараснала до безпрецедентни равнища, достигайки 21,4 % в Европейския съюз, и варирайки от 7,6 % в Нидерландия до 44,5 % в Испания и 43,8 % в Латвия, а чиракуването и стажовете, предлагани на младежите, често не са или са слабо възнаградени,

Л.

като има предвид,че всеки пети под 25-годишна възраст в ЕС е безработен, като в същото време работниците над 55-годишна възраст представляват групата европейски граждани, най-силно засегнати от безработицата, и също трябва да се изправят пред специфичния и сериозен проблем на намаляващата вероятност да намерят работно място с напредване на възрастта,

М.

като има предвид, че финансовата и икономическата криза доведе до свиване на предлагането на работни места, като според прогнозите са загубени над 5 милиона работни места от септември 2008 г. и нараства несигурността на работните места,

Н.

като има предвид, че не съществуват официални данни на ЕС относно положенията на изключителна бедност като бездомничеството и поради тази причина би било трудно да се проследят настоящите тенденции,

О.

като има предвид, че Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване трябва да изиграе решаваща роля за повишаване на чувствителността към бедността и произтичащото от това социално и за намиране на по-добри решения за борба с това изключване, както и за насърчаване на активното приобщаване, подобаващи доходи, достъп до качествени услуги и подход за подпомагане с оглед намиране на достойно работно място, за което е необходимо справедливо преразпределяне на благата, и което предполага мерки и политики за гарантиране на ефективно икономическо и социално сближаване в европейски мащаб и между регионите в Европа, а минималният доход може да осигури подходяща спасителна мрежа за изолираните и уязвимите лица,

П.

като има предвид, че целите и водещите принципи на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване са признаването на правата, споделената отговорност и участието, сближаването, ангажираността и конкретните действия,

Р.

като има предвид, че икономическият и финансов климат в рамките на ЕС27 трябва да бъде адекватно оценен, за да се насърчат държавите-членки да установят праг за минимален доход, което би позволило подобряването на жизнения стандарт, като успоредно с това се насърчи конкурентоспособността,

С.

като има предвид, че Европейският съюз пое ангажимента да изпълни Целите на хилядолетието за развитие на ООН и резолюцията, с която се обявява втората декада на ООН за премахване на бедността (2008–2017 г.),

Т.

като има предвид многоизмерния характер на бедността и социалното изключване, съществуването на особено уязвими и зависими групи от населението (децата, жените, възрастните лица, лицата с увреждания и т.н.), включително имигрантите, етническите малцинства, многочленните семейства или семействата само с един родител, хронично болните и бездомните лица, както и необходимостта от интегриране на мерки и инструменти за превенция и борба срещу бедността и изключването в другите европейски политики, като има предвид, че трябва да се определят насоки за държавите-членки, с цел те да бъдат включени в националните политики, за да се гарантира достъп до публични до качествени системи за социално осигуряване и закрила, универсален достъп до достъпни публични инфраструктури и качествени обществени услуги от общ интерес, достойни условия на труд и работни места, при които да се гарантират правата на работниците, гарантиран минимален доход, който да позволява избягване на бедността и да дава на всеки възможност за участие в социалния, културния и политическия живот, както и да дава възможност за достоен живот,

У.

като има предвид, че огромният размер на бедността засяга не само социалното сближаване в рамките на Европа, но обхваща и нашата икономика, тъй като постоянно изключване на значителна част от населението на нашето общество отслабва конкурентоспособността на нашата икономика и увеличава натиска върху нашите държавни бюджети,

Ф.

като има предвид необходимостта да се определи обща цел, особено в контекста на стратегията „Европа 2020 г.“ като се даде приоритет на икономическото, социалното и териториалното сближаване и защитата на основните права на човека, което изисква постигане на баланс между икономическата политика, политиката в областта на заетостта, социалната, регионалната политика и политиката в областта на околната среда, при отчитане на рязкото нарастване на процента на зависимостта, откъдето произтича и необходимостта от установяване на проучвания за социалното въздействие за всички решения, както и прилагането на хоризонталната социална клауза от Договора за функционирането на Европейския съюз (член 9),

Х.

като има предвид, че зачитането на човешкото достойнство е един от основополагащите принципи на Европейския съюз, чиито действия са насочени към насърчаване на пълна заетост и социален прогрес, към борба срещу социалното изключване и дискриминацията и към насърчаване на справедливостта и социалната закрила,

Ц.

като има предвид необходимостта да се гарантира изпълнението, увеличението и по-доброто използване на структурните фондове за превенция на бедността, за постигане на социално приобщаване и за създаване на качествени и достъпни работни места при гарантирани права,

Ч.

като има предвид ролята на системите за социална закрила за осигуряване на необходимото за развитието равнище на социално сближаване, с цел да се гарантира социалното приобщаване и да се смекчат социалните последици от икономическата криза, което изисква също индивидуално гарантиран минимален доход на национално равнище за предотвратяване на бедността, повишаване на равнището на умение и на образование на лицата, изключени от пазара на труда поради натиск, свързан с конкуренцията, и гарантиране на равни шансове на пазара на труда и при упражняването на основните права,

Ш.

като има предвид, че въвеждането и укрепването на схемите за минимален доход е важен и ефективен начин за превъзмогване на бедността чрез подпомагане на социалната интеграция и достъпа до пазара на труда, като се позволи на лицата да водят достоен живот,

Щ.

като има предвид, че схемите за минимални доходи представляват важен инструмент за гарантиране сигурността на лицата, които трябва да превъзмогват последиците от социалното изключване и безработицата и да подпомагат достъпа до пазара на труда; като има предвид, че схемите за минимални доходи играят съответната роля в преразпределението на благата и гарантират солидарността и социалната справедливост и че особено във времена на криза те имат антицикличен характер, като предоставят допълнителни средства за засилване търсенето и потреблението на вътрешния пазар,

AA.

като има предвид, че според неотдавнашно проучване на Евробарометър за отношението на гражданите на ЕС към бедността, голямото мнозинство (73 %) считат, че бедността е изключително изострен проблем в тяхната страна, 89 % настояват правителствата да предприемат спешни действия за борба с това явление, а 74 % очакват ЕС също да играе важна роля в това отношение,

АБ.

като има предвид болезнените социални последици от икономическата криза, която остави без работа повече от 6 милиона европейски граждани през последните две години,

АВ.

като има предвид тежестта на икономическата и социална криза и нейното въздействие, изразяващо се в нарастваща бедност и изключване и в растяща безработица (от 6,5 % в началото на 2008 г. до 9,5 % в края на 2009 г.) като една трета от безработните са засегнати от дългосрочна безработица, положение, което е по-лошо в икономически по-уязвимите държави-членки,

АГ.

като има предвид, че някои държави-членки са принудени от Съвета и от Комисията и от международни организации като МВФ да намалят в краткосрочен план своя бюджетен дефицит, чието състояние е влошено поради кризата, и да съкратят своите разходи, в това число социалните разходи, което отслабва социалната държава и утежнява бедността,

АД.

като има предвид нарастващото социално неравенство в определени държави-членки, резултат преди всичко на икономическо неравенство по отношение на разпределението на богатството и доходите, неравенствата на пазара на труда, водещи до социалната несигурност и неравноправния достъп до социалните функции на държавата, като например, социална, здравна, образователна, правна системи и т.н.,

АЕ.

като има предвид прилагането на политиката на ЕС за социално приобщаване и по-конкретно целите и Европейската програма, приети по силата на Лисабонската стратегия в началото на 2000 г., с прилагането на открития метод на координация и общите цели, които трябва да бъдат постигнати в рамките на националните планове за действие,

АЖ.

като има предвид. че повечето от държавите-членки, поради различни фактори, имат голям брой бездомни лица, което изисква специфични мерки за социалната им интеграция,

1.

Подчертава необходимостта от конкретни мерки, които да изкоренят бедността и социалното изключване, чрез поемане по пътя на завръщането към трудовата заетост, като насърчат справедливо преразпределяне на доходите и богатствата, придавайки по този начин смисъл и изпълвайки със съдържание Европейската година на борбата с бедността и също така осигурят силно политическо завещание за изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие, включително гарантиране на адекватен минимален доход за превенция на бедността и улесняване на социалното приобщаване въз основа на различни национални практики, колективни конвенции или на законодателството в държавите-членки в целия Европейски съюз, и като работят активно за цялостно насърчаване на адекватни доходи и системи за социална защита; приканва държавите-членки да преразгледат политиките, предназначени да гарантират адекватни доходи, като не забравят,че за провеждане на борба срещу бедността е необходимо създаването на достойни и дълготрайни работни места за лицата от социалните категории в неравностойно положение на пазара на труда; счита, че всеки работник трябва да може да живее достойно; счита, че държавната социална политика предполага също така провеждането на активна политика по отношение на пазара на труда;

2.

Припомня, че неотдавнашното забавяне на икономиката с нарастване на безработицата и по-малко възможности за работни места, излага много хора на риск от бедност и социално изключване, което води до това някои държави-членки да страдат от дългосрочна безработица или неактивност;

3.

Изисква да бъде постигнат реален напредък по отношение на адекватността на схемите за минимални доходи, така че те да бъдат в състояние да измъкнат всяко дете, възрастен или възрастно лице от бедността и да им предоставят право на достоен живот;

4.

Изтъква различията в редица области (здравеопазване, жилищно настаняване, образование, доходи и заетост) между отделните социални прослойки, живеещи в условия на бедност, като призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид тези различия при изработването на техните целенасочени мерки и изтъква, че най-ефективният начин за намаляване на бедността е да се направи достъпен за всички пазарът на труда;

5.

Подчертава необходимостта да се придаде особено значение на програмите за обучение през целия живот, като основно средство за борба с бедността и социалното изключване, чрез даването на силен тласък на възможностите за наемане на работа и на достъпа до знание и до пазара на труда; счита за необходимо да се създадат мерки за повишаване участието в процеса на учене през целия живот за работници, всички безработни и уязвими социални групи и да предприеме ефективни действия спрямо факторите, които водят до изпадане на хората извън обществото, защото подобряването на равнището на професионална квалификация и придобиването на нови умения могат да доведат до по-бърза повторна интеграция на пазара на труда или до повишаване на производителността на труда и да помогне на хората да си намерят по-качествена работа;

6.

Изтъква необходимостта от предприемане на мерки на равнище държави-членки с цел определянето на праг за минималния доход, който да се основава на съответните показатели с цел гарантиране на социално и икономическо приобщаване, намаляване на рисковете от неравно заплащане за извършване на една и съща дейност, намаляване на риска населението в целия Европейски съюз да се окаже бедно, както и от по-строги препоръки от страна на Европейския съюз по отношение на тези действия;

7.

Подчертава, че на заетостта трябва да се гледа като на една от най-ефективните предпазни мерки срещу бедността и съответно следва да бъдат предприети мерки за насърчаване на наемането на жени на работа и за определянето на качествени цели за работните места, които се предлагат;

8.

Подчертава необходимостта от действие и на национално и на европейско равнище, за да се предпазят гражданите и потребителите от нелоялни условия по отношение на изплащането на заеми и кредитни карти и да се определят условията, регулиращи достъпа до заеми, чиято цел е предпазване на домакинствата от изпадане в положение на свръх-задлъжнялост, което да ги доведе до положение на бедност и социално изключване;

9.

Подчертава многоизмерния характер на бедността и социалното изключване, и изтъква необходимостта да се осигури интегрирането на социалните цели и значението на социалното измерение и социалната устойчивост на макроикономическите политики; счита, че социалните цели следва да бъдат неразделна част от стратегията за излизане от кризата, както и част от стратегията „Европа 2020 г.“ и от икономическото, социалното и териториалното сближаване, налагащо взаимосвързани социални насоки и ефективна оценка на въздействието върху обществото, което да гарантира, че приоритетите и политиките, а именно на паричните политики, политиките за заетостта, социалните и макроикономическите политики, в това число на Пакта за стабилност и растеж, и на политиките в областта на конкуренцията, вътрешния пазар, бюджета и данъчното облагане; счита, че тези политики не трябва да създават пречка за социалното сближаване и следва да гарантират прилагането на съответните мерки и насърчаването на равенството на шансовете с цел гарантиране на излизането от кризата в дългосрочен план, гарантиращ възстановяването на данъчна консолидация и извършването на реформите, необходими за икономиката, за да се завърне тя към растеж и създаване на нови работни места; призовава за създаването на политики за конкретно подпомагане на държавите-членки, които най-много се нуждаят от това, посредством адекватни механизми;

10.

Счита, че създаването на нови работни места трябва да бъде приоритет за Комисията и правителствата на държавите-членки, като първа стъпка към намаляване на бедността;

11.

Счита, че схемите за минимален доход следва да бъдат включени в стратегически подход за социална интеграция, който намесва както общи политики и целенасочени мерки по отношение на жилищното настаняване, здравеопазването, образованието и обучението, социалните услуги, с които да се подпомогнат хората да се справят с бедността и да се задействат в посока социално приобщаване и достъп до пазара на труда; вярва, че реалната цел на схемите за минимален доход е не просто да се окаже подкрепа, но най-вече да се окаже съдействие на бенефициентите в целия преход от ситуация на социално изключване към навлизане в активния живот;

12.

Подчертава необходимостта, когато се определят равнищата на минималните доходи, да се вземе под внимание фактът, че работниците се грижат за лица на издръжка, по-конкретно на деца, като целта е да бъде прекъснат порочният кръг на бедност при децата; счита, освен това, че Комисията следва да изработва годишен доклад относно напредъка в борбата с бедността при децата;

13.

Настоява върху необходимостта да се преразгледат политиките на бюджетни ограничения, които ще бъдат наложени за борба с кризата в някои държави-членки, и подчертава значението на ефективните действия за солидарност, в това число засилване, мобилност, очаквания за трансфер и намаляване на съфинансирането във връзка с бюджетните средства за създаване на достойни работни места, подпомагане на отраслите на производството и борба с бедността и социалното изключване, избягване създаването на нови форми на зависимост или още по-голямо увеличаване на задлъжнялостта;

14.

Вярва, че въвеждането на схеми за минимален доход във всички държави-членки на ЕС, състоящи се от конкретни мерки за подпомагането на лицата с недостатъчни доходи с финансови средства и улесняване на достъпа до услуги, е един от най-ефективните начини за борба срещу бедността, гарантиране на адекватен жизнен стандарт и засилване на социалната интеграция;

15.

Счита, че схемите за адекватен минимален доход трябва да установят минимални доходи на равнище, равностойно на 60 % от средния доход в съответните държави-членки;

16.

Подчертава необходимостта за оценка на политиката на социално приобщаване, на открития метод за координация, изпълнението на общите цели и националните планове за действие в контекста на развитието на положението с бедността, с оглед по-енергични действия на европейско и национално равнище и за борба с бедността чрез политики, които са в по-голяма степен приобщаващи, последователни и по-добре формулирани, целящи изкореняване на абсолютната бедност и на бедността при децата до 2015 г., както и значително намаляване на относителната бедност;

17.

Припомня, че независимо от тяхното значение схемите за минимален доход трябва да бъдат придружени с координирана стратегия на национално равнище и на равнище ЕС, насочена към широкообхватни действия и конкретни мерки като активни политики за пазара на труда за онези групи лица, които са най-отдалечени от пазара на труда, образование и обучение за слабо квалифицираните лица, за минималните заплати, политиките за социално жилищно настаняване и предоставянето на достижими, достъпни и висококачествени обществени услуги;

18.

Подчертава значението на насърчаването на интеграцията и социалното приобщаване, с цел да се гарантира ефективното зачитане на основните права на човека, както и на ясните ангажименти по отношение на формулирането на политиките на Европейския съюз и националните политики за борба срещу бедността и социалното изключване; счита за необходимо да се осигури всеобщ достъп до публичните услуги, без физически бариери и бариери при общуването, като здравеопазването, образованието (от предучилищния цикъл до първата степен на университетското образование), професионалното обучение, настаняването, доставките на енергия и социалната закрила, счита, че работните места следва да бъдат достъпни, качествени и да предоставят права; счита, че заплатите трябва да бъдат достойни, а за пенсиите да бъде определен минимум за възраст, за да се позволи на пенсионерите, които са работили през целия си живот да получават достойни пенсии; добавя, че схемите за адекватен минимален доход за всички следва да предпазват от риска от бедност и да гарантират социалното, културното и политическото приобщаване при зачитане на националните практики, колективните договорености и законодателството на държавите-членки; освен това отбелязва, че в дългосрочен план колкото повече държавите инвестират в тези различни политики, толкова по-малка ще бъде необходимостта от система, основаваща се на принципа на минимален доход на домакинство; изтъква, че подобни мерки следва да бъдат взети при стриктно спазване на принципа за субсидиарност на държавите-членки и на различните практики, колективни договорености и националните законодателства; счита, че само по този начин може да се гарантира правото на социален, политически и културен живот на всяко едно лице;

19.

Обръща внимание на нуждите на младежите, които срещат особени затруднения да намерят своето място в икономическия и социален живот и са изправени пред риск да напуснат училище в ранна възраст; призовава държавите-членки да гарантират, че борбата с безработицата сред младежта е превърната в конкретна цел, която има свои собствени приоритети, включващи конкретни действия и мерки за професионално обучение, подкрепа на програмите на Общността (учене през целия живот, Erasmus Mundus) и стимули за предприемачите;

20.

Отбелязва, че процентът на преждевременно напусналите училище и ограниченият достъп до висше и университетско образование са основни фактори за появата на висок ръст на дългосрочна безработица и заплашва сериозно социалното сближаване; счита, че тези два елемента са сред приоритетните цели на Комисията, заложени в стратегията „Европа 2020“, ще трябва да се обърне особено внимание на разработването на действия и конкретни политики относно достъпа на младежите до образованието с помощта на стипендии и студентски заеми и инициативи, които да направят училищното образование по-динамично;

21.

Смята, че Комисията следва да проучи какво въздействие би имало във всяка държава-членка евентуално законодателно предложение за въвеждането на адекватен минимален доход на европейско равнище; предлага по-специално всяко подобно проучване да разгледа разликата между адекватния минимален доход и минималната заплата в съответната държава-членка и последиците за постъпването на пазара на труда;

22.

Подчертава значението от това да се въведат правила на равнище обезщетения при безработица, които да позволят на заинтересуваните страни да не изпаднат в бедност, и да се призоват държавите-членки да предприемат мерки, с които да насърчат гражданите да се върнат на пазара на труда и да заемат непопулярните работни места, в това число като се улесни мобилността в рамките на Европейския съюз;

23.

Изтъква, че инвестирането в схемите за минимален доход е ключов елемент в борбата с бедността и за намаляване на бедността, че дори по време на криза схемите за минимален доход не трябва да се разглеждат като разход, а като основен елемент от борбата с кризата; изтъква също, че ранните инвестиции в борбата с бедността носят съществени положителни резултати за намаляване на дългосрочните разходи за обществото;

24.

Подчертава ролята на социалната закрила, по-специално под формата на застраховка за болест, семейни надбавки, обезщетения при пенсиониране и инвалидност и приканва държавите-членки да отделят специално внимание на най-уязвимите членове на обществото, като им гарантират минимални права, дори ако са безработни;

25.

Изтъква основното право на лицата да разполагат с достатъчно средства и подкрепа за достоен живот в рамките на една глобална и последователна стратегия за борба срещу социалното изключване; призовава държавите-членки да приемат, в рамките на стратегия за активно социално приобщаване, национални политики за засилване на икономическата и социална интеграция на съответните лица;

26.

Обръща внимание на нарастващия брой на работещите бедни и на нуждата да се намери решение на това ново предизвикателство, като за целта се съчетаят различни инструменти; изисква минималната работна заплата винаги да надвишава прага на бедността, а работниците, които поради редица причини са под прага на бедността, да се ползват от безусловни надбавки, които могат да бъдат лесно получени; обръща внимание на добрия опит на САЩ по отношение на отрицателния данък върху дохода, който позволява на работниците с ниски доходи живеят над прага на бедността;

27.

Отбелязва, че в своето съобщение, озаглавено „Европа 2020 - Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, Комисията предлага да определи пети основни цели за ЕС, сред които намаляването с 20 милиона броя на лицата, застрашени от бедност; припомня, че тази цел изостава в сравнение с първоначалните амбиции на Лисабонската стратегия, които за жалост не можаха да бъдат изпълнени (изкореняване на бедността); счита, че бедността и социалното изключване трябва да бъдат изкоренени чрез уместни, конкретни и принудителни мерки; счита, че тази цифра не е достатъчно амбициозна и че целта за свободна от бедност Европа не трябва да се изоставя; счита, че за тази цел следва да се вземат подходящите мерки и че към тази цел, изразена в абсолютна стойност, трябва да се прибави цел за намаляване на бедността във всяка една държава-членка, за да се насърчи всеки един да участва в осъществяването на този процес, да може прилагането на адекватни мерки да накара хората да повярват в него, а именно що се отнася до политиките за подпомагане на зависимите лица; смята, че тази цел трябва да бъде постигната чрез конкретни и подходящи мерки, по-специално чрез въвеждането на схемите за минимален доход във всички държави-членки на ЕС;

28.

Счита, че борбата със социалното неравенство трябва да бъде превърната в приоритет, особено в условията на икономическата неравнопоставеност по отношение на разпределянето на доходите и на богатството, на неравенството на пазара на труда, водещо до социална несигурност и до неравностоен достъп до социалните функции на държавата като социални помощи, здравеопазване, образование, правосъдие и т.н.;

29.

Призовава Съвета и държавите-членки на ЕС да обвържат главната цел на „Европа 2020“ – справяне с бедността, с показателя на относителната бедност (60 % от средния национален доход), както беше решено от Европейския съвет в Лаакен през декември 2001 г., защото чрез този показател реалността на бедността се представя в контекста на всяка държава-членка, тъй като отразява подход към бедността в качеството на относителна ситуация;

30.

Призовава държавите-членки да трансформират водещата цел на ЕС в областта на бедността в конкретни и осъществими национални цели по приоритетните въпроси на стратегията на ЕС за социално приобщаване, като премахване на уличната бездомност до 2015 г. в съответствие с Писмена декларация № 0111/2007;

31.

Счита, че са необходими особено внимание и допълнителни мерки по отношение на бездомните от страна както на държавите-членки, така и на Комисията, с цел пълното им социално приобщаване до 2015 г., което налага събирането на съпоставими данни и надеждна статистика на общностно равнище, както и публикуване на данните всяка година, заедно с постигнатия напредък и зададените цели в съответните национални и общностни стратегии за борба с бедността и социалното изключване;

32.

Счита за дълг на всички държави-членки да предприемат всички необходими мерки за да защитят своите граждани от прекомерна финансова уязвимост, като се погрижат за предотвратяване на изпадането им в прекомерна задлъжнялост, особено под формата на банкови заеми, като например налагат данъчно облагане на банки и финансови институции, които отпускат заеми на лица, които не са платежоспособни;

33.

Счита, че държавите-членки трябва да се ангажират изрично с провеждането на политика на активно приобщаване: по-малко условия, инвестиране в задействане на подпомагането, защита на адекватни минимални доходи и запазване на социалните стандарти чрез забрана на намаляването бюджетните средства за основни обществени услуги, така че бедните да не плащат за кризата;

34.

Счита, че различните опити с минимални доходи и гарантиран основен доход за всички и без предварителни условия, придружени от допълнителни мерки за социално приобщаване и закрила, показват, че това са ефективни средства за борба срещу бедността и социалното изключване и за гарантиране на достоен живот за всички; следователно призовава Европейската комисия да подготви инициатива в подкрепа на други опити в държавите-членки, които да отчетат най-добрите практики и да ги насърчат, като позволят гарантирането за всяка една поотделно различни модели за адекватен минимален доход и за основен доход, който да предотврати бедността, като мярка за водене на борба за изкореняване на бедността и за гарантиране на социалната справедливост и равенството на шансовете за всички граждани, за целта на което следва да се открие в съответния регионален мащаб равнището на бедността, при зачитане на принципа на субсидиарност и без отново да се повдигат под въпрос характерните особености на всяка държава-членка; счита, че тази инициатива на Комисията следва да доведе до разработването на план за действие, който да съпътства прилагането на европейска инициатива относно минималния доход в държавите-членки, при зачитане на различните национални практики, колективни договорености и законодателствата на държавите-членки с оглед постигане на следните цели:

35.

Подчертава, че адекватният минимален доход е решаващ за воденето на достоен живот и че заедно с участието в обществения живот съставлява предпоставка за пълноценното развитие на потенциала на всяка една личност и за участието на всеки един в демократичното формиране на обществото; подчертава освен това, че доходите, които осигуряват подходящи условия на живот, допринасят освен това за положителна динамика на равнище национална политика и оттам водят до благоденствие;

36.

Счита, че инициативата на Комисията за гарантиран минимален доход следва да взема предвид Препоръка 92/441/ЕИО, която признава „основното право на човек да разполага с достатъчни ресурси и социална помощ, така че да живее по начин, съвместим с човешкото достойнство“, като същевременно настоява, че основната цел на схемите за подпомагане на доходите следва да бъде извеждането на лицата от състояние на бедност и даването на възможност за водене на достоен живот, като в това влизат и достойните пенсии за инвалидност и за прослужено време; в тази връзка препоръчва на Комисията да разгледа възможността за установяване на общ метод за изчисляване на жизнения минимум и на жизнения стандарт (потребителска кошница от стоки и услуги) с оглед осигуряване на съпоставими измервания на равнищата на бедност и установяване на средства за социална намеса;

37.

Призовава държавите-членки да предприемат незабавни действия за подобряване на използването на подпомагането и за наблюдение на равнищата на неизползване и причините за това, като се има предвид, че според ОИСР неизползването възлиза на между 20o % и 40o % от подпомагането, като увеличат прозрачността чрез предоставяне на по-ефективни информационни и консултантски услуги и опростяване на процедурите и предприемане на ефективни мерки и политика за борба срещу стигматизирането и дискриминацията, които се свързват с получателите на минимални доходи;

38.

Подчертава значението на съществуването на помощи при безработица, които да гарантират достоен живот на получателите, а също така необходимостта от намаляване на продължителността на липсата на работа, наред с другото чрез подобряване на ефективността на държавните бюра по труда;

39.

Подчертава необходимостта от приемане на разпоредби относно социалното осигуряване, така че да се установи връзка между минималната пенсия, изплащана във всяка държава-членка и съответния праг на бедността;

40.

Отправя критика към онези държави-членки, в които схемите за минимален доход не отчитат съответния праг на бедността; потвърждава изискването си към тези държави-членки възможно най-бързо да уредят това положение; изисква Комисията да вземе предвид добрите и лошите практики при оценката на националните планове за действие;

41.

Обръща внимание на значителна възрастова дискриминация по отношение на схемите за минимален доход, които определят например минималния доход за децата под прага на бедността или изключват млади хора от схемите за минимален доход поради липса на платени социални осигуровки; подчертава, че това подкопава безусловността и адекватността на схемите за минимален доход;

42.

Подчертава неотложността от изготвяне и прилагане на адекватни социално-икономически показатели в различни области, като здравеопазване, жилищно настаняване, образование, доходи (например коефициента на Джини, който може да бъде използван за измерване на тенденциите при различията на доходите) материални лишения, заетост и услуги в областта на социалното подпомагане, които да позволят да се наблюдава и да се отчита напредъкът в борбата срещу бедността и в подкрепа на социалното приобщаване, и които да бъдат представяни всяка година на международния ден за борба с бедността (17 октомври), подчертавайки постигнатия напредък от гледна точка на пол, възрастови групи, семейно положение, увреждания, имиграция, хронични заболявания и различни равнища на доходи (60 % от средния доход, 50 % от средния доход, 40 % от средния доход), при отчитане на равнището на относителна бедност, крайна бедност и на най-уязвимите групи; подчертава крайната необходимост от статистически данни на равнище ЕС, стигащи отвъд паричните показатели относно положенията на изключителна бедност като бездомност, които в момента не се покриват от статистическите данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот ЕU-SIL; изисква ежегодното предоставяне на данните за тези социално-икономически показатели да бъде извършвано под формата на доклад, адресиран до държавите-членки и до Европейския парламент за обсъждане, което да доведе до определяне на други по-конкретни възможности;

43.

Настоява за необходимостта от специфични допълнителни разпоредби за групите в неравностойно положение (лицата с увреждания или хронични заболявания, самотните родители и многодетните семейства), които да покрият допълнителни разходи, свързани с конкретното положение, в което се намират, по-специално свързани с необходимост от лични асистенти, използване на специални устройства, медицинско обслужване и социална подкрепа;

44.

Призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да проучат как различните модели за безусловни и предотвратяващи бедността основни доходи за всички могат да допринесат за социалното, културното и политическото приобщаване, по-специално при отчитане на техния нестигматизиращ характер и способността им да предотвратяват случаи на скрита бедност;

45.

Счита, че по отношение на политиките за намаляване на бедността, които придружават установяването на адекватен минимален доход в държавите-членки, откритият метод на координиране следва да бъде преработен, за да осигури истински обмен на най-добри практики между държавите-членки;

46.

Отбелязва, че минималният доход може да постигне целта си в борбата с бедността само ако бъде освободен от данъци и препоръчва прикрепянето на равнището на минималния доход към промените на цените на комуналните услуги;

47.

Припомня, че рискът от изпадане в крайна бедност е по-голям при жените, отколкото при мъжете, предвид недостатъците на социално-осигурителните системи и продължаващата дискриминация, особено на пазара на труда, което изисква богат набор от конкретни политически решения, отчитащи както различията между двата пола, така и конкретните обстоятелства;

48.

Счита, че бедността, засягаща работещи лица, предполага несправедливи условия на труд и изисква усилия за промяна на това положение, така че равнищата на заплащане като цяло и равнищата на минималната заплата в частност, независимо от това дали се определят със закон или чрез колективно договаряне, да осигуряват достоен жизнен стандарт;

49.

Изисква приобщаването на лицата, живеещи в бедност (за които следва усилено да бъде насърчавано създаването на инициативи за интегриране на пазара на труда) и приканва Комисията и държавите-членки да установят диалог с лицата и организациите, които представляват изпадналите в състояние на бедност, с техните мрежи, както и със социалните партньори; счита, че трябва да се положат усилия за това изпадналите в състояние на бедност и организациите, които ги представляват да станат ключови заинтересовани лица и да получат адекватни финансови и други средства и подкрепа, които да им позволят да участват в изготвянето на политики, мерки, показатели, както и тяхното прилагане и проследяване на европейско, национално, регионално и местно равнище, особено по отношение на националните програми за реформа в рамките на стратегията Европа 2020 и в отворения метод на координация в сферите на социалната закрила и социалното приобщаване; освен това изтъква необходимостта от засилване на действията срещу работодателите, които незаконно са наемали представители на маргинализирани групи срещу заплащане, по-малко от минималния доход;

50.

Счита, че трябва да се подкрепят усилия за борба с бедността и социалното изключване и да се разпрострат на по-широк фронт, за да се подобри положението на лицата най-силно застрашени от изпадане в бедност и социална изолация, като лицата с несигурна работа, безработните, самотните родители, самотните възрастни хора, жените, децата в неравностойно положение, етническите малцинства, болните и хората с увреждания;

51.

Изразява съжаление, че някои държави-членки изглежда не зачитат Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО, която признава основното право на човек да разполага с достатъчни ресурси и социална помощ, така че да живее по начин, съвместим с човешкото достойнство;

52.

Настоява, че социалните партньори следва да участват при равни условия в съставянето на националните планове за действие за борба с бедността и поставянето на референтни цели на всяко равнище на управление;

53.

Подчертава необходимостта от планиране и изпълнение на целеви действия, чрез активни политики на заетост на географско и секторно равнище и на равнище предприятия, с активното участие на социалните партньори, за да се увеличи достъпа до пазара на труда на лица от сектори или географски региони с особено високи равнища на безработица;

54.

Подчертава необходимостта от фокусиране върху избрани сектори от населението (имигранти, жени, безработни в предпенсионна възраст и др.) с цел повишаване на уменията, предотвратяването на загубата на работа и укрепване на социалната интеграция;

55.

Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да предприемат мерки за интегрирането на по-младите и по-възрастните лица в пазара на труда, тъй като това са уязвими групи, които са сериозно засегнати от липсата на работни места в настоящата рецесия;

56.

Подчертава, че схемата за минимален доход трябва да включва разходи за гориво, за да могат бедните домакинства, засегнати от енергийна бедност да плащат сметките си за енергия; минималният доход трябва да бъде изчислен на базата на реалистични оценки на разходите за отопление на един дом в зависимост от нуждите на конкретно домакинство напр. на семейство с деца, на по-възрастни хора, на хора с увреждания;

57.

Подчертава, че въпреки че повечето държави-членки в ЕС27 имат национални схеми за минимални доходи, то редица държави-членки нямат такива; насърчава държавите-членки да предвидят установяването на схеми за предотвратяващ бедността гарантиран минимален доход за социално приобщаване и настоятелно ги призовава да обменят най-добри практики; признава, че когато се предоставя социално подпомагане, държавите-членки са задължени да гарантират, че гражданите разбират и са в състояние да получат полагащите им се плащания;

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки и на страните-кандидатки.

8.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 70/19

—

като взе предвид своето решение от 7 октомври 2009 г. относно създаването, правомощията, числения състав и срока на действие на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза (1), прието в съответствие с член 184 от своя правилник,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза (A7-0267/2010),

1.

Отбелязва, че причините за настоящата криза са многостранни и последиците от нея са както непосредствени, така и дългосрочни, че няколко предупредителни сигнала бяха пренебрегнати и че мащабът на кризата, както и нейното въздействие и вторични последици бяха подценени;

2.

Отбелязва, че причините за кризата, която се появи в САЩ с балона с високорискови ипотечни кредити, се коренят в миналото;

3.

Отбелязва, че глобалните дисбаланси, регулаторният контрол (регулиране и надзор) и паричната политика, заедно със специфични фактори, присъщи на финансовата система, като сложността и непрозрачността на финансовите продукти, системите за краткосрочни възнаграждения и неадекватните бизнес модели, са основните фактори, допринесли за настоящата финансова криза;

4.

Счита, че разпространението на конфликтите на интереси, личните интереси и случаите на участници, които са „твърде близки, за да се говори с тях“ (too close to talk), във финансовия сектор в някои случаи допринесе за влошаването на кризата;

5.

Отбелязва, че експанзионистичната парична политика на САЩ насърчи прекомерната ликвидност в търсене на висока възвръщаемост и развитието на търсене на вътрешния пазар, основаващо се на потребителски кредити и следователно на задлъжняването на домакинствата, както и на високи правителствени разходи, финансирани чрез евтин достъп до капитал;

6.

Отбелязва, че в рамките на финансовите пазари съществуваше спекулативно поведение, като някои инвеститори поемаха много големи рискове, което беше влошено от олигопола на агенциите за кредитен рейтинг; отбелязва, че пазарната икономика функционира най-добре, когато се съпътства с прието по демократичен начин, прозрачно, многостепенно регулиране, придружено от високи етични и морални норми, които насърчават стабилните финансови и икономически системи и не накърняват реалната икономика;

7.

Отбелязва, че умножаването на комплексните задбалансови продукти (SPV (дружества със специална инвестиционна цел), CDO (ценни книжа, обезпечени с дългови задължения), CDS (суапове за кредитно неизпълнение) и др.) и механизми на секюритизация вследствие на нерегулирана паралелна банкова система увеличи системните рискове, вместо да ги намали; отбелязва, че учрежденията, насочени към вложителите и финансирането на МСП, са доказали своята стойност;

8.

Счита, че липсата на по-устойчив модел на производство, разпределение и потребление с оглед на изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и изчерпването на природните ресурси допринася за основните причини за кризата;

9.

Счита, че съществуващите в началото на кризата структури за икономическо и финансово управление, независимо дали става дума за структури на световно равнище, в САЩ или в рамките на Европейския съюз, проявиха липса на последователност и съгласуваност при отделянето на пруденциалния надзор на макроравнище от този на микроравнище, съсредоточиха се прекомерно върху пруденциалния надзор на финансовите институции на микроравнище на принципа „анализ на отделните институции“ (bottom up) и наблюдение на национално равнище на макроикономическите индикатори, като пренебрегнаха погледа върху финансовото и макроикономическото развитие на цялата система, което би наложило мониторинг на взаимообвързаността между финансовите институции и между държавите;

10.

Отбелязва, че глобализацията се разви без появата или паралелното развитие на структури за глобално управление, които да съпътстват интеграцията на пазарите, особено по отношение на глобалните баланси или дисбаланси и финансовите пазари, и разглежда процеса Г-20 като стъпка в правилната посока, но изтъква, че е необходимо позицията на ЕС да бъде представлявана ефективно в Г-20;

11.

Отбелязва, че Европейският съюз призна свободното движение на капитали, както е предвидено в Договорите за ЕС, през юли 1990 г., което допринесе за икономическото развитие; отбелязва обаче, че свободното движение на капитали не беше съпроводено с хармонизиране на данъчното облагане на спестяванията, подходящо трансгранично регулиране или надзор на европейско равнище;

12.

Осъжда факта, че принципите на ПСР невинаги се спазваха в миналото, и отбелязва, че се проявиха значителни дисбаланси между икономиките от еврозоната;

13.

Отбелязва, че липсата на правилно регулиране и строг надзор и пълната липса на инструменти за управление при извънредни ситуации в случай на банкова криза показаха колко дълъг път трябва да извърви Европейският съюз, за да има действащи механизми за управление на предизвикателствата пред политиките, свързани със съществуването на вътрешен пазар и интегрирана финансова система; отбелязва в частност липсата на трансграничен механизъм при несъстоятелност;

14.

Отбелязва, че според Евростат държавният дефицит в Европейския съюз е нараснал от 2,3 % от БВП през 2008 г. до 7,5 % през 2010 г. и от 2 % до 6,3 % в еврозоната, като делът на държавния дълг БВП се е увеличил от 61,6 % от БВП през 2008 г. до 79,6 % през 2010 г. в Европейския съюз и от 69,4 % до 84,7 % в еврозоната, помитайки за две години полаганите в продължение на почти две десетилетия от някои държави-членки усилия за консолидиране на бюджета; изразява съжаление за тази стъпка назад, тъй като тя още повече ще затрудни справянето с безработицата и демографските предизвикателства;

15.

Счита, че състоянието на публичните финанси на Европа беше лошо и преди кризата; от 70-те години насам равнището на държавния дълг на държавите-членки се увеличаваше малко по малко под въздействието на различните периоди на спад на икономиката, през които премина ЕС; отбелязва, че стойността на плановете за възстановяване, намаляването на данъчните приходи и високите социални разходи доведоха до нарастване както на държавния дълг, така и на и неговия дял от БВП във всички държави-членки, макар и до различна степен в рамките на ЕС;

16.

Счита, че кризата все още не е проявила пълните си последици и не може да се изключи възможността за повторен крах, като например вторична рецесия, особено с оглед на равнището на безработицата;

17.

Отбелязва, че кризата имаше последици за заетостта в целия Европейски съюз, въпреки че процентът на безработните нарасна средно със само 1,9 % в ЕС-27, и че, отрицателните въздействия върху заетостта ще продължат поради естественото забавяне на отраженията на икономическата конюнктура върху пазара на труда; подчертава, че според прогнозите на Комисията процентът на безработицата в ЕС ще доближи 11 % през 2010 г., което ще има тежки последици за човешкия капитал на ЕС;

18.

Отбелязва, че социалните последици от кризата са много различни в различните държави-членки: въпреки средната стойност в размер на 10 %, в някои страни равнището на безработицата достига 20 % и над 40 % от младите хора, което подчертава обхвата на структурните подобрения, необходими в някои страни;

19.

Счита, че, макар политиката за намаляване на дълга да е важна, бързото консолидиране на публичните финанси не следва да накърнява системите за социална закрила и обществени услуги, тъй като тяхната роля като автоматични стабилизатори и буфери на кризата беше приветствана с основание; отбелязва, че насърчаването на ефикасността на социалната закрила и обществените услуги може да подобри едновременно икономическата ефективност и качеството на услугите; признава, че ако правилният баланс не бъде постигнат, това би могло да доведе до слаб растеж в продължение на дълъг период, придружен от постоянна безработица, и вследствие на това, до необратимо подкопаване на конкурентоспособността на Европа в световен мащаб;

20.

Отбелязва, че високите равнища на безработицата имат не само социална цена, но пораждат и високи икономически разходи, тъй като безработните нямат голям принос за търсенето на вътрешния пазар и плащат по-малко данъци и осигурителни вноски; отбелязва, че това увеличава тежестта върху работещите под формата на по-високи данъци, както и върху бъдещите поколения чрез по-голяма тежест на дълга;

21.

Отбелязва, въз основа на цифрите за 2007 г., които са последните налични данни и следователно датират от преди кризата, че в Европейския съюз има 30 милиона работещи бедни, а според последните данни 79 милиона души живеят под прага на бедността, като тази цифра вероятно се е увеличила междувременно;

22.

Отбелязва, че освен безработицата кризата породи социални последици с много аспекти, а именно подкопаване на условията на труд в известна степен, увеличаването на трудностите за някои граждани по отношение на достъпа до основни потребности и услуги, увеличаването на бездомността, прекомерната задлъжнялост и финансовата изолация;

23.

Отбелязва, че както всяка криза и настоящата има отрицателни последици за растежа и заетостта, които засягат най-напред най-уязвимите, в това число младите хора, децата и жените, както и етническите малцинства и мигрантите;

24.

Споделя загрижеността във връзка с процикличните аспекти на регулаторните, пруденциалните и счетоводните правила и правилата в областта на данъчното облагане, които засилват колебанията, които са присъщи на функционирането на пазарната икономика;

25.

Отбелязва, че спасяването на банковия сектор от правителствата представлява само част от разходите, наложени на обществото от финансовата криза, докато разходите от рецесията и повишаването на държавния дълг ще бъдат значителни, като в световен мащаб ще има загуби за 60 трилиона щатски долара;

26.

Отбелязва, че кризата доведе до рязко покачване на държавната помощ след приемането на временна рамка за държавна помощ, и изразява съжаление относно вредите, които това може да е нанесло върху поддържането на равни условия на конкуренция в Европа; призовава Комисията да поеме водеща роля в борбата с протекционизма и нарушаването на конкуренцията;

27.

Одобрява неконвенционалните мерки, приложени от ЕЦБ и националните централни банки, през последните две години за спасяване на банки в държавите-членки, които бяха изложени на опасност от несъстоятелност поради безпрецедентни равнища на лоши вземания; особено приветства факта, че на клиентите на тези банки бяха предоставени гаранции на депозитите, но подчертава необходимостта от поетапното прекратяване на тези неконвенционални мерки, с цел да се предотврати нелоялна конкуренция в банковия сектор;

28.

Посочва, че през октомври 2008 г. Европейският съюз прие европейски план за икономическо възстановяване в размер на 1,6 % от своя БВП, спрямо 5 % в Китай и 6.55 % в САЩ;

29.

Приветства приемането от Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 10 май 2010 г. на стабилизационния план на стойност 750 млрд. евро, който установи механизъм за финансова стабилност, който позволява преодоляването на рисковете от „фалит“ на дадена държава, като използва отчасти член 122 от ДФЕС като правно основание за този план; отбелязва присъщия демократичен дефицит и липсата на отчетност при решенията на Съвета относно пакета от спасителни мерки, които не включваха консултации с Европейския парламент; изисква Европейският парламент да участва като съзаконодател при бъдещи предложения и решения за преодоляване на кризи;

30.

Изразява съжаление относно скромното равнище на координация между различните национални планове за възстановяване, тъй като мултипликационният ефект и потенциалът на ефекта на лоста при координация на равнище ЕС най-вероятно биха били по-големи от въздействието, което може да бъде постигнато чрез планиране, провеждано предимно на национално равнище, което носи риска от възникване на противоречия; призовава за засилване на европейското измерение в бъдещите планове за възстановяване и широкомащабни инвестиции;

31.

Призовава от Комисията да представи много точен доклад относно ефективността на националните пакети от мерки за спасяване на банките и националните и европейските планове за възстановяване, договорени през есента/зимата на 2008–2009 г., по отношение на краткосрочните и дългосрочните цели на Съюза, включително цялостен анализ на последиците от преразгледаните механизми за държавна помощ, приети в отговор на кризата, както и по отношение на конкуренцията и поддържането на еднакви условия в ЕС, финансовата реформа и създаването на работни места;

32.

Отбелязва, че някои държави-членки, особено тези, които получиха помощ от ЕК за платежния баланс, за момента нямат възможности за изработване на действителни национални планове за възстановяване, съдържащи елементи, които позволяват насърчаване на растежа и заетостта, тъй като всички възможности до 2012 г. се ограничават до съкращаване на публичните разходи, увеличаване на данъците и намаляване на брутния държавен дълг;

33.

Счита, че е неприемливо Съюзът да бъде единственото интегрирано пространство, в което въпросът за енергетиката, и по-специално енергийния микс, не се счита за стратегически въпрос както във вътрешен аспект, така и в контекста на отношенията със страните-партньори; счита, че действията в областта на енергетиката трябва да бъдат предприемани в ЕС въз основа на тясно сътрудничество между Комисията, държавите-членки и съответните промишлени сектори, за да се осигури снабдяването на държавите-членки с източници на енергия, като например петрол и природен газ, посредством диверсифицирана мрежа от енергопроводи, особено посредством сключване на договори за снабдяване и организиране на капацитета за съхранение, както и посредством финансиране и координиране на научни изследвания и разработване на нови енергийни източници като част от всички свързани програми, като например Седма рамкова програма 2007–2013 г. и нейните последващи актуализации;

34.

Предлага Комисията да поеме пълна отговорност за осигуряването на управлението и финансирането на проекти в следните области:

35.

Счита, че макар да е налице съгласие по въпросите във връзка с управлението и относно дейността на Съюза по отношение на споделената компетентност и допълнителните действия, Съюзът трябва да разполага със средства, особено финансови, за да следва една такава стратегия;

36.

Припомня, че крайната цел на финансовата система е да предостави подходящите инструменти за спестяване и да използва спестяванията под формата на инвестиции, за да осигури подкрепа реалната икономика, както и да насърчава икономическата ефикасност, като поема част от риска за предприятията и частните домакинства, да оптимизира дългосрочното финансира на пенсиите и да създава работни места, както се прави например от регионалните и местните банки за операции на дребно; отбелязва, че тази функция е особено важна в ситуация, в която са необходими нови средства за растеж, което изисква значителни инвестиции в чисти технологии;

37.

Подчертава, че финансовото развитие трябва също да служи на справедливостта, като се разшири, в условия на достатъчна сигурност, достъпът до кредити и застраховки на тези слоеве от населението, които в момента нямат такъв; настоява на факта, че реформата на регулирането във финансовия сектор не трябва да се провежда с единствена цел да се осигури финансовата стабилност, а трябва да отчита също така целите за устойчиво развитие;

38.

Отбелязва, че настоящата криза маркира границите на една система на саморегулиране и прекомерно доверие в способността на пазарните участници във финансовия сектор и на агенциите за рейтинги винаги правилно да преценят рисковете и да ги управляват добре, както и да избягват моралния риск;

39.

Приветства настоящите предложения на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) и ролята, която играе институцията като такава, но като има предвид, че универсалният подход от типа „one-size-fits-all“ е вреден за финансовите институции в ЕС, счита, че подходящият момент за внасяне на предложения и за осъществяване на регулиране следва да бъде избиран въз основа на подробни оценки на неговото въздействие върху степента, в която финансовите институции служат на реалната икономика и обществото; споделя опасенията, изразени относно подходящото равнище на капиталови изисквания и продължителността на преходните периоди;

40.

Отбелязва, че прозрачността както на корпоративните финансови отчети, така и на финансовите отчети на държавите-членки е необходима, за да се възстанови доверието; поради това призовава Комисията да разследва използването на задбалансови операции, нефинансирани задължения и разпространението на дружества със специална инвестиционна цел (SPV и SPE), както и да разгледа възможностите за ограничаване на тяхното използване или за налагане на изискване за задължителни декларации в публикуваните отчети;

41.

Отбелязва, че в резултат на кризата стана очевиден основен недостатък на системата за надзор; призовава възможностите за регулаторен арбитраж да бъдат сведени до минимум в световен мащаб чрез стабилно споразумение на равнище Г-20, както и в рамките на ЕС, и, където е възможно, да бъдат премахнати чрез прилагането на общ набор от правила за финансовите услуги;

42.

Счита, че трябва да бъдат премахнати пропуските в нормативната уредба, които позволяваха на дъщерните дружества на чуждестранни финансови структури да осъществяват значителна дейност в ЕС, без да подлежат на регулиране;

43.

Отбелязва, че понастоящем управлението на кризи във финансовия сектор е недостатъчно застъпено в международното право; призовава Комисията да представи конкретни предложения за рамка на ЕС за трансгранично управление на кризи във финансовия сектор, като вземе предвид инициативи на международни организации като Г-20 и МВФ, за да бъдат гарантирани равни условия на конкуренция в световен мащаб;

44.

Отбелязва,че стандартите, особено когато се използва стандартът на справедливата стойност, са проциклични по отношение на въздействието си върху вземането на решения, особено от финансови институции, които са разчитали прекалено много на тези стандарти; отбелязва, че този дефект може да се наблюдава в някои регулаторни, пруденциални и данъчни правила;

45.

Съзнава специфичните проблеми, свързани с тази важна част от банковия и застрахователния сектор, която е собственост на чуждестранни институции в много от новите държави-членки;

46.

Отбелязва, че е необходимо установяването на баланс между необходимостта от предприемане на мерки, които способстват за запазване на финансовата стабилност, и необходимостта от поддържане на способността на банките да предоставят кредити на икономиката; важно е банковата система да бъде в състояние да изпълнява основните си задачи както при нормални условия, така и по време на криза;

47.

Отбелязва, че големината на финансовите институции и съответните им счетоводни баланси са причина за въвеждането на тезата „прекалено големи, за да фалират“; следователно призовава Комисията да изиска от банките да представят индивидуални планове за действие при извънредни ситуации и за тяхното преодоляване („living will“), в които подробно се урежда тяхната ликвидация по надлежен ред в случай на криза;

48.

Приветства силната роля на Европейската централна банка (ЕЦБ) в рамката на Европейския комитет за системен риск (ЕКСР), която и дава възможност да допринася в значителна степен за финансовата стабилност в Европейския съюз;

49.

Подчертава необходимостта от въвеждане на нови стандарти за статистически данни относно финансовия сектор, засилване на способностите за мониторинг и наблюдение на риска на Европейската комисия;

50.

Желае да се насърчават финансовите иновации, при условие че те водят до разработването на прозрачни инструменти за финансиране на полезните технологични иновации, дългосрочните инвестиции, пенсионните фондове, заетостта и „зелената“ икономика; очаква по-нататъшни действия на ЕС в областта на новаторското финансиране с цел мобилизиране на дългосрочните спестявания в полза на устойчиви, стратегически дългосрочни инвестиции и разширяване на достъпа до финансови услуги;

51.

Отново потвърждава първостепенното значение на система за надзор и регулиране, която не пропуска да регистрира нито една финансова операция и нито един финансов инструмент; настоява, че хедж фондовете трябва да се подчиняват на същите правила като всички други инвестиционни фондове; подчертава, че надзорът и регулирането трябва да са насочени срещу спекулативни действия на финансовите пазари, за да възпират и контролират спекулациите срещу държави, валути и икономики;

52.

Счита, че слабото корпоративно управление на финансовите институции допринесе за кризата и трябва да му бъде обърнато внимание, за да се гарантира, че комитетите по риска функционират и са ефективни, членовете на съветите са достатъчно добре започнати с продуктите на институцията, а ръководството и неизпълнителните директори поемат отговорност за наличието на съответствие между интересите на инвеститорите и тези на работниците по отношение на политиките в областта на обезщетенията;

53.

Отбелязва липса на ценности и етика в поведението на някои участници на финансовите пазари и институции; подчертава, че финансовите пазари и институции трябва да отчитат, като част от тяхната корпоративна социална отговорност, интересите на всички заинтересовани страни, като например техните клиенти, акционери и служители;

54.

Счита, че трябва да бъде използван достатъчно голям набор от критерии за системен риск като основа за категоризирането на финансовите институции, особено в рамките на ЕС; счита,че използването на тези критерии води до това, че се разглежда въпросът в колко държави-членки извършват дейност институциите и какъв е техният размер, и най-важното, че се проверява какъв е капацитетът на конкретната институция да наруши функционирането на вътрешния пазар, още повече, че настоящата криза показа, че големият размер е само един от факторите, пораждащи системен риск;

55.

Счита, че е абсолютно необходимо при определянето на новите правила Европейският съюз да вземе предвид необходимостта от запазване и разширяване на структурното многообразие на неговия финансов сектор и че европейската икономика се нуждае от солидна мрежа от регионални и местни банки, като спестовни банки и кооперативни банки, като в същото време признава, че различните банки имат експертен опит и основни компетенции в различни области; отбелязва, че плурализмът се е доказал като ценност във финансовата криза и е увеличил стабилността, както и че еднообразието може да доведе до уязвимост на системата;

56.

Призовава за връщане на ролята на традиционния управител на банка, който познава характера, историята и бизнес плана на кандидатстващите за заеми и е в позиция да поеме премерен риск, основан на лично познаване на ситуацията в съответствие със законодателството на ЕС, като например Директивата относно пазарите на финансови инструменти (MiFID) и директивите за потребителските кредити, които осигуряват на потребителите информация и защита;

57.

Подчертава, че за да се съживи и освободи потокът от кредити към дружествата и физическите лица, от основно значение е да се намерят дългосрочни решения за трудностите във връзка с огромното количество на частния дълг както на домакинствата, така и на предприятията;

58.

Призовава за по-голяма прозрачност в отношенията между държавите-членки и отношенията им с водещите финансови институции; Има изменение, което не се отнася за БГ

59.

Приветства предложението на Комисията от 2 юни 2010 г. и счита, че бизнес моделът на агенциите за кредитен рейтинг може да доведе до конфликт на интереси, като се има предвид, че тези агенции се използват, за да се измери финансовата мощ на дружествата, които им плащат, и че техният модел не им позволява да оценяват макроикономическите елементи на вземаните решения; осъзнава, че агенциите за кредитен рейтинг допринесоха за кризата, защото техните стимули бяха създадени по вредящ начин, което до голяма степен беше резултат от липсата на конкуренция; предлага да се проведат научни изследвания относно надеждността на система, при която инвеститорите и вложителите плащат за достъп до информацията, от която се нуждаят;

60.

Изисква от Комисията да започне проучване на възможностите за реализация и въздействието от създаване на публична и независима европейска агенция за кредитен рейтинг и счита, че сметните палати, в ролята си на независими органи, следва да дадат активен принос за оценката на държавните дългове; счита, че едно такова развитие би довело до желан плурализъм на стандартите; счита, че повишената конкуренция на пазара на рейтинги би могла да подобри качеството на рейтингите;

61.

Призовава Комисията да проучи предложенията във връзка с правото на глас на акционерите по отношение на осигуряването на повече прозрачност спрямо идентичността и стратегиите на акционерите и като насърчава дългосрочните инвестиции;

62.

Счита, че в момент на икономическа и социална криза европейците очакват отчетността, отговорността и солидарността да бъдат водещите принципи, на които се основава вземането на решения в ЕС;

63.

Отбелязва, че в продължение на десетилетия преди кризата много европейски държави отчитаха слаб икономически растеж и висока безработица поради липсата на капацитет в някои държави-членки за реформиране на техните икономики в посока основана на знанията икономика и за възстановяване на тяхната конкурентоспособност на международните пазари, както и поради слабото търсене на вътрешния пазар; отбелязва, че Европа се нуждае от по-прозрачни и по-ефективни финансови пазари и по-силен икономически растеж, който е проводник на висококачествена заетост и социална интеграция;

64.

Отбелязва, че Европейският съюз среща повече трудности при преодоляването на кризата в сравнение с други части на света, главно поради неподходящите, недостатъчни и закъснели политически отговори по отношение на кризата, и структурната слабост на неговия капацитет за управление, както и че кризата ще отслаби значително и трайно неговото икономическо, а оттук и политическо, положение в световен мащаб, което може би ще се възстанови само в дългосрочен план и ако ЕС успее да преразгледа устойчивостта на концепцията за „европейския начин на живот“, без да подкопава основните и ценности;

65.

Счита, че Съюзът ще трябва да постигне по-голяма съгласуваност при определянето на политиките, за да отговори на предизвикателството, пред което е изправен; поради тази причина счита съгласуваността на прилаганите политики за особено важна; счита, че действията на институциите на ЕС ще бъдат от решаващо значение в това отношение;

66.

Отбелязва също така недостатъчните структури за икономическо управление в Европейския съюз, като това фрагментиране накърнява способността на Съюза да налага мнението си в дебата за големите макроикономически дисбаланси, особено спрямо САЩ и Китай;

67.

Счита, че кризата разкри тенденция в икономическите политики през последните години, в резултат на които в много държави във и извън еврозоната се наблюдава обезпокоително равнище на държавния дълг;

68.

Посочва, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е от съществено значение за стабилността и растежа; приветства предложенията на Комисията за укрепване на управлението на еврозоната в средносрочен и дългосрочен план, чиято цел е да се избегне повторение на сегашната валутна криза, и споделя нейното становище, че Пактът за стабилност и растеж изисква по-ефективни механизми за стимулиране и санкция;

69.

Подчертава, че за да се възстанови добрият темп на растеж и да бъде постигната целта за устойчиво икономическо развитие и социално сближаване, следва да се даде приоритет на решаването на проблемите, свързани с устойчиви и значителни макроикономически дисбаланси и различия в конкурентоспособността; приветства факта, че Комисията признава тази необходимост в своето съобщение относно координирането на икономическата политика;

70.

Отбелязва, че кризата подчерта структурните слабости в някои държави-членки, и отбелязва, че проблемите на някои държави-членки при обслужването на техния дълг на пазара може да бъдат обяснени с неправилно управление и, както беше съобщено от МВФ, с издаване на фалшиви предупреждения от страна на международните финансови пазари;

71.

Счита, че финансовата криза в Гърция и в други държави от еврозоната е сериозен въпрос, който касае еврозоната като цяло и отразява нейните слабости при справянето с вторичните последици от глобалната криза във финансовия сектор,

72.

Счита, че всеки модел на развитие на базата на повсеместно подкрепяния отказ от връщане на статуквото трябва да установи връзка между устойчивостта и солидарността; предлага бъдещата стратегия на ЕС да бъде устойчива по отношение на финансовите пазари, икономиката, публичните разходи, икономическата и социална динамика, климата и околната среда;

73.

Подкрепя въвеждането на данък върху финансовите операции, приходите от който биха подобрили функционирането на пазара, като намалят спекулациите и помогнат за финансирането глобалните обществени блага и за намаляването на публичните дефицити; счита, че подобен данък следва да разполага с възможно най-широка основа или, ако това е невъзможно, данъкът върху финансовите операции следва да бъде въведен като начало на равнище ЕС; призовава Комисията бързо да изработи проучване относно осъществимостта, като отчете равните условия в световен мащаб, и да представи конкретни законодателни предложения;

74.

Счита, че за да се избегне рискът от структурни последващи шокове, насочването на стратегията за изход към дългосрочен устойчив растеж следва да бъде водещият критерий за избор на политики; от тази гледна точка съдържанието на пакетите от фискални мерки е от голямо значение; изборът на политики следва да става в съответствие със средносрочните и дългосрочните цели, а публичните инвестиции трябва да са добре насочени и съсредоточени върху новаторството, научните изследвания, образованието и енергийната ефективност, а новите технологии следва да бъдат считани за приоритет;

75.

Посочва, че най-големите успехи на Съюза се дължат на изпълнението на конкретни проекти и прилагането на политики със съдържание, като например вътрешния пазар,общата търговска политика, еврото, започването на структурни реформи и програмата „Еразъм“, по отношение на които Комисията играе ролята на движеща сила

76.

Счита, че солидарността между поколенията означава, че и младите, и по-възрастните граждани не трябва да бъдат претоварени с дългове, натрупани в миналото;

77.

Отбелязва, че финансовият крах хвърли нова светлина върху демографското предизвикателство и предизвикателството с финансирането на пенсиите; счита, че финансирането на пенсиите не може да бъде изцяло оставено на публичния сектор, а трябва да се разчита на тристранни системи, включващи публични, професионални и частни пенсионни схеми, надлежно гарантирани от специфично регулиране и надзор с цел да се защитят инвеститорите; счита освен това, че ще бъде необходимо пенсиите да бъдат реформирани в цяла Европа с цел да се допринесе за финансирането на солидарността между поколенията; счита, че удължаването на продължителността на живота поражда въпроси, засягащи едновременно различни области, по отношение на организацията на обществото, които не бяха очаквани;

78.

Счита, че това, от което се нуждае Европа, е по-единен и ефикасен и по-малко бюрократичен Съюз, а не само повече съгласуване; счита, че Комисията, която отговаря за определянето и защитата на общия европейски интерес, трябва, като приоритет и в рамките на своето право на инициатива, да се ангажира с действия от името на Съюза в областите, в които разполага със споделена компетентност или компетентност за координиране на действията на държавите-членки, като същевременно прилага и изпълнява общи политики и определя границите за действие на участниците на пазара и държавите, което би затруднило вътрешния пазар; счита, че е изключително важно като правна основа Комисията да използва регламенти вместо директиви с цел улесняване на единното приемане в целия ЕС и предотвратяване на нарушения;

79.

Приканва Комисията да организира, при необходимост, кръгли маси по сектори, така че различните участници на даден пазар да могат да работят заедно, за да се насърчи възраждането на една истинска европейска индустриална политика, както и иновациите и създаването на работни места; припомня, че за тази цел ние трябва да имаме предвид нашите ангажименти по отношение на изменението на климата и потенциала на някои екологични технологии; счита, че е необходимо бюджетът на ЕС да се използва по по-добър начин, така че да се превърне в истински катализатор на всички национални усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност, иновациите и създаването на нови предприятия и работни места; освен това призовава Комисията да представи конкретни предложения относно начините за засилване на сътрудничеството между бизнеса и научноизследователските институции, за насърчаване на клъстърите и за подпомагане на тази стратегия чрез подходящо финансиране; подчертава, че една от основните движещи сили за развитието на всеки пазар е свободната и лоялна конкуренция, при която новите участници могат лесно да навлязат на пазара и няма привилегии, които да нарушават функционирането му;

80.

Приканва Комисията да използва пълноценно духа и буквата на Рамковото споразумение по отношение на специалното партньорство с Европейския парламент, с оглед определяне на приоритетите на европейския дневен ред в интерес на всички граждани; призовава за засилен диалог с националните парламенти, по-конкретно в бюджетната и финансовата област; предупреждава да не се правят опити за създаване на отделни институции на междуправителствена основа, което би изключило някои държави от процеса на вземане на решения и би попречило да се даде еднаква тежест на мнението на всяка от държавите-членки;

81.

Счита, че ефективното икономическо управление предполага да се даде на Комисията същинска и по-голяма отговорност за управление, като по този начин й се предостави възможност да използва съществуващите инструменти, както и новите инструменти, предоставени от Договора от Лисабон, като например членове 121, 122, 136, 172, 173 и 194, които възлагат на Комисията задачата да координира плановете и мерките за реформа, както и да установява обща стратегия;

82.

Счита, че укрепването на икономическото управление трябва да върви ръка за ръка с укрепването на демократичната легитимност на европейското управление, което трябва да бъде постигнато чрез по-активно и по-навременно включване на Европейския парламент и на националните парламенти по време на целия процес;

83.

Предлага отговорността за икономическите и паричните въпроси в рамките на Европейската комисия да бъде възложена на един от нейните заместник-председатели; предлага на това лице да бъде възложено да следи за последователността на икономическата дейност на ЕС, да контролира как Комисията упражнява своите отговорности в икономическата и паричната област и в областта на финансовите пазари и да координира другите аспекти на икономическата дейност на Съюза; също така предлага той или тя да участва в работата на Европейския съвет, да изпълнява функциите на председател на Съвета по икономически и финансови въпроси и на Еврогрупата и да представлява Съюза в съответните международни органи;

84.

Счита, че бюджетните затруднения, пред които понастоящем са изправени държавите-членки и Европейския съюз, и необходимостта от значителни инвестиции налагат, с цел да се постигнат стратегическите цели на Съюза до 2020 г., нови финансови модели, включващи както публични, така и частни средства;

85.

Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да ускорят създаването на условия за тясно сътрудничество между публичния и частния сектор, включително под формата на публично-частни партньорства, за да се посрещне предизвикателството на дългосрочните инвестиции на европейско и национално равнище, което ще доведе устойчив, приобщаващ и конкурентен растеж;

86.

Потвърждава своя ангажимент към еврото; признава стратегическата функция и стойност на една обща валута; подчертава прозрачността и икономическите ползи от еврото за еврозоната; счита, че преди всичко еврото трябва да бъде бастион на стабилността за европейската икономика;

87.

Отбелязва, че основната цел на паричната политика на ЕЦБ и да запази ценовата стабилност; посочва, че целта за ценова стабилност може да бъде постигната ефективно само при адекватен подход към основните причини за инфлацията; припомня, че член 127 от ДФЕС също възлага на ЕЦБ задачата да подкрепя общата икономическа политика на Съюза; счита, че за държавите-членки в еврозоната и тези със специален статут е от най-съществено значение да изпълняват стриктно задълженията си и да не дават повод за съмнение в общите цели за ценова стабилност, независимост на ЕЦБ, бюджетна дисциплина и насърчаване на растежа, заетост и конкурентоспособност;

88.

Поздравява ЕЦБ във връзка с нейните усилия да контролира инфлацията, призовава обаче ЕЦБ да играе по-съществена роля в контролирането на инфлацията на активите;

89.

Отбелязва, че един паричен съюз се нуждае от силна координация на икономическите политики, за да бъде устойчив на икономически спад; изразява съжаление, че в Икономическия и паричен съюз се наблягаше главно на паричния аспект;

90.

Изразява съгласие с МВФ, че управлението на кризата не е алтернатива на коригиращите политически действия и фундаменталните реформи, които са необходими за укрепване на основата на европейския паричен съюз;

91.

Подчертава необходимостта еврозоната да увеличи своята устойчивост чрез завършване на институционалната уредба, основана както на санкции, така и на стимули за необходимите действия;

92.

Изтъква, че Пактът за стабилност и растеж е единственият наличен регулаторен инструмент, който може да осигури основната регулаторна рамка за макроикономическите политики и публичните финанси в ЕС;

93.

Отбелязва, че преминаването към еврото, както стана ясно от равносметката за първите десет години на еврото, разкри и задълбочаване на различията по отношение на конкурентоспособността между икономиките в еврозоната, което изостри последиците за икономически слабите държави и доведе до значителни търговски дисбаланси в рамките на еврозоната; отбелязва обаче, че ползите от еврото за Съюза като цяло, напр. по отношение на относителна икономическа стабилност, ценова стабилност и нисък процент на инфлация, бяха значителни;

94.

Подчертава, че в много държави е необходимо държавата да въведе фискален ред и значително да намали равнищата си на дефицит и задлъжнялост; изразява съгласието си със Съвета за осигуряване на фискална устойчивост и засилен икономически растеж и заетост във всички държави-членки и поради това изразява съгласие, че плановете за фискална консолидация и структурни реформи трябва да бъдат формулирани и приложени по съответния начин;

95.

Отбелязва, че това би могло да доведе до стратегии за финансово консолидиране, които до голяма степен ще ограничат способността на правителствата за действие; същевременно предупреждава, че тези пакети от мерки за строги икономии не следва да водят до мерки, които биха могли да забавят икономическото възстановяване, създаването на заетост и социалното сближаване;

96.

Счита, че Пактът за стабилност и растеж е важен инструмент за оказване на натиск върху устойчивостта на публичните финанси, което допринесе за икономическата отговорност в рамките на еврозоната; признава, че той беше възпрепятстван от лошото прилагане и не предостави достатъчно средства за оптимизирането на икономическата политика на всяка от държавите-членки и еврозоната като цяло; счита, че този инструмент на икономическата политика не е разработен с идеята да служи като устойчив корективен процес за компенсиране на настоящите дисбаланси и да се справя с периоди на криза или на много слаб растеж; счита, че освен спазването на съществуващите правила, държавите-членки следва да прилагат вътрешни политики за насърчаване на растежа, иновациите, конкурентоспособността и качествената цел публичният дефицит да не надхвърля съответните определени референтни стойности;

97.

Счита, че Пактът за стабилност и растеж не отчита други дисбаланси, като например тези в частния дълг и текущата сметка, които също влияят върху паричния съюз;

98.

Отбелязва, че дори след като стана ясно, че точността на статистическите данни, предоставени от някои държави-членки, подлежи на съмнение в някои случаи и че през предходния законодателен мандат по време на преразглеждането на директивата за Евростат, Съветът се противопостави на това Евростат да получи правомощия за извършване на проверки на място, както настояваше Европейският парламент;

99.

Счита, че авторите на Договора от Маастрихт са очаквали сближаване на конкурентоспособността между държавите-членки от еврозоната и не са очаквали високата степен на различия, която в крайна сметка доведе до увеличаване на спредовете, тъй като страховете, свързани с платежоспособността на някои държави-членки, повиши техните рискови премии;

100.

Отбелязва, че през последните няколко месеца бяха направени редица временни изключения при прилагането на европейските норми за държавната помощ, благодарение на които държавите-членки имаха възможност да ограничат въздействието на кризата; отбелязва, че фазата на растеж, към която вървим, изисква стабилна основа и в този контекст трябва постепенно да се върнем към нормалния режим за държавната помощ, като така осигурим равни условия на конкуренция в Европа;

101.

Настоятелно призовава за укрепване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж, по-специално на съдържащите се в тях превантивни мерки, в случаите, когато средствата на партньорския натиск са най-силният наличен инструмент, с цел държавите-членки да бъдат принудени да спазват препоръките на Съвета; настоятелно призовава икономическото наблюдение, извършвано от Комисията, да придобие по-остър характер; счита, че следва да бъде проучена възможността за създаване на стимули за фискална консолидация;

102.

Предлага създаването на ефективен механизъм на стимули и санкции, който да бъде прилаган към изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, което би допринесло за предотвратяване на евентуално влошаване на настоящата криза и ще гарантира предотвратяването на нова криза в бъдеще;

103.

Счита, че многостранният надзор и исканията за корекция трябва да засягат както ситуациите на дефицит, така и ситуациите на излишък, като се има предвид специфичното положение на всяка държава, например по отношение на нейните демографски данни, и че те трябва да включват равнищата на частна задлъжнялост, тенденциите при възнагражденията в сравнение с производителността на труда, заетостта – по-специално заетостта при младите хора – и баланса по текущите сметки; счита, че ако тези фактори не могат да функционират по същия начин като критериите, приети понастоящем в Пакта за стабилност, те трябва да се използват като предупредителни сигнали; счита, че е необходима повече прозрачност по отношение на данните относно публичните финанси и приветства предложението на Комисията относно качеството на статистическите данни;

104.

Настоятелно призовава Комисията да въведе засилен европейски механизъм на санкции, който е в нейните безспорни компетентности в рамките на еврозоната, за да принуди държавите-членки да се придържат към правилата на Пакта за стабилност и растеж;

105.

Счита, че Пактът за стабилност и растеж се оказа не достатъчно ефикасен при координирането на фискалните политики, че неговото доверие в политиките на отделните страни предизвика проблеми с изпълнението и искреността на информацията, че не успя да осъществи връзката с равнищата на заетост и създаването на работни места по такъв начин, че да създаде добре балансиран микс от икономически политики, и че също така не успя да обърне внимание на въпросите за действителното сближаване, конкурентоспособността и създаването на синергии в еврозоната; поради това счита, че съществува необходимост от допълнителна координация между държавите-членки и по-конкретно между икономиките в еврозоната, за да бъде укрепено икономическото равновесие в еврозоната;

106.

Счита, че общите насоки за икономическата политика както по отношение на стабилността, така и по отношение на растежа, приети съвместно с Парламента, следва да послужат като рамка за дебат и оценка на бюджетите на държавите-членки, преди представянето им пред съответните национални парламенти;

107.

Счита, че в допълнение към наличието на единна парична единица държавите от еврозоната следва да преминат на следващ етап, като постигнат договорености за съвместното емитиране и управление на част държавния дълг на държавите-членки, като се осигури основа за по-комплексен многостранен надзор с помощта на ЕВФ и ЕИФС, за да се гарантира по-високата привлекателност на пазара на еврозоната като цяло, както и общото управление на дълга;

108.

Счита, че прилагането на структурните реформи, и по-специално адаптирането ни преструктурирането на системите за социално разпределение в новите държави-членки, се нуждае от силна подкрепа и солидарност от страна на Съюза; независимо от каквато и да било ситуация на глобална финансова, икономическа и социална криза еврозоната и МОК II трябва да продължат да се разширяват с нови държави-членки, които са изпълнили критериите от Маастрихт; подобни решения, наред с другото, биха доказали стабилността и устойчивостта на самата еврозона;

109.

Счита, че отстраняването на значителните различия по отношение на конкурентоспособността, които съществуват в рамките на еврозоната, чрез поддържане на повишаването на заплатите в съответствие с нарастването на производителността и очакванията за инфлация, е ключът към избягване на разрив в еврозоната;

110.

Призовава за значително подобрение на функционирането на социалния диалог по макроикономически въпроси, като той не трябва да се свежда само до информиране на социалните партньори относно предложените или приетите насоки;

111.

Призовава Комисията и Съвета да определят широкообхватни общи насоки, за да може ЕС да прилага устойчива пазарна икономика; счита, че подобни насоки следва да се определят ежегодно въз основа на оценка, включваща развитие на съотношението заплати/производителност на национално и европейско равнище чрез надлежен социален диалог;

112.

Призовава за обща бюджетна стратегия, за да се възстанови и запази ЕС като зона на икономически растеж в дългосрочен план;

113.

Счита, че публичните разходи, използвани ефикасно с оглед на бъдещето (за образование, обучение, инфраструктура, научни изследвания, околна среда и др.), могат да стабилизират икономиката, като поддържат силен и устойчив във времето растеж; счита, че качествените, отговорни публични разходи, съчетани със стимулиране на предприемаческия и иновационен потенциал на частния сектор, могат да бъдат движеща сила за икономически и социален напредък;

114.

Подчертава значението на укрепването на връзката между инструментите на Пакта за стабилност и растеж, макроикономическите инструменти и националните програми за реформа по „Европа 2020“ чрез представянето им по съгласуван начин, чрез което също така се допринася за по-голяма съпоставимост на националните бюджети по отношение на разходите в различните категории; счита, че държавите-членки следва да разглеждат съответните си икономически политики не само като въпрос от национален интерес, но и като въпрос от общ интерес, и да формулират политиките си по съответен начин; припомня на държавите-членки за засилената роля на общите насоки на икономическата политика;

115.

Настоява, че за да бъде надеждна стратегията „Европа 2020“ са нужни повече съвместимост и допълване между националните бюджети на 27-те държави-членки на ЕС и бюджета на ЕС; подчертава по-важната роля, която бюджетът на ЕС следва да играе по отношение на обединяването на средства;

116.

Счита, че публичните инвестиции, насочени по разумен начин, могат да играят важна роля на лост по отношение на дългосрочните инвестиции; предлага разширяване на мандата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да включва възможността да издава европейски облигации с цел да инвестира в основни структурни проекти в съответствие със стратегическите приоритети на ЕС;

117.

Посочва, че обща валута може да функционира само при условие че държавите-членки съгласуват бюджетната си политика и взаимно си предоставят достъп до данните за финансовото им състояние; признава, че този процес изисква тясно сътрудничество с националните парламенти;

118.

Призовава Комисията и Съвета, с подкрепата на Евростат, да увеличат възможността за сравняване на разходите по националните бюджети, с цел да се установи допълващият и конвергентен характер на прилаганите политики;

119.

Счита, че Съюзът и държавите-членки следва да работят за въвеждането на фискални принципи, които ще престанат да насърчават задлъжнялостта в публичния сектор и краткосрочните възнаграждения в частния сектор и които биха могли евентуално да включват механизми бонус-малус въз основа на критерии за достоен труд и опазване на околната среда;

120.

Отбелязва, че възстановяването от финансовата, икономическа и социална криза и изходът от кризата с държавните дългове ще изискват дълготраен процес, който трябва да бъде добре програмиран и да гарантира балансирано и устойчиво развитие; признава, че може да се наложат компромиси между растежа, справедливостта и финансовата стабилност и че те трябва да зависят от вземането на политически решения; приканва Европейската комисия да представи предложения за развитие на финансовия сектор, които вземат предвид тези цели, особено по отношение на стратегията „ЕС 2020“, и да разясни компромисите, които може да бъдат предмет на политически избор; надява се на тази основа Европейският съюз да може да улесни дебата и да даде възможност за сравнения между политиките след консултации с всички заинтересовани страни в реформата на финансовите пазари (банките, инвеститорите, вложителите и социалните партньори); призовава Комисията също така да включи по-непосредствено Парламента в този процес, по-специално когато разработва и след това прилага стратегията „ЕС 2020“;

121.

Настоятелно призовава Съюза да се подсигури по-добре с антициклични инструменти за управление на икономическите политики;

122.

Счита, че Договорът от Лисабон осигурява всички необходими на тази фаза инструменти за създаването на действително икономическо управление на Съюза и по-добро наблюдение на състоянието на публичните финанси на държавите-членки;

123.

Изтъква призивите в докладите на Mario Monti и Louis Grech, приети от Европейския парламент на 20 май 2010 г., за по-цялостен подход към единния пазар както по отношение на стратегията, така и на възприемането му, така че той да стане по-ефективен и да се възстанови доверието сред обществеността; подчертава значението на инициативата „Законодателен акт за единния пазар“ („Single Market Act“), съдържаща законодателни и незаконодателни предложения за укрепване и модернизиране на единния пазар, за завършване на изграждането на цифровия вътрешен пазар и за преодоляване и премахване на оставащите пречки;

124.

Счита за изключително важно Законодателният акт за единния пазар да включва амбициозна програма за социална закрила и защита на потребителите под формата на включване на социална клауза във всеки законодателен акт, свързан с вътрешния пазар, законодателство относно услугите от общ икономически интерес, законодателна програма за укрепване на правата на работниците, амбициозен законодателен пакет от мерки за защита на потребителите, който има съществено значение за всекидневния живот на гражданите, и по-добро данъчно координиране посредством хармонизация на корпоративната данъчна основа и ставките на ДДС;

125.

Отбелязва, че вътрешният пазар като гръбнак на европейския проект и основа на създаването на устойчиво богатство в ЕС изисква подкрепата на всички;

126.

Посочва, че вътрешният пазар е един от основните двигатели на европейския растеж; подчертава, че стратегията „ЕС 2020“ следва да служи като конкретна програма за растеж и заетост с цел справяне с икономическата криза и укрепване на вътрешния пазар;

127.

Счита, че инициативи на отделните държави не могат да бъдат ефективни без координирани действия на равнище ЕС, което придава основно значение на това Европейският съюз да говори със силен единен глас и да прилага общи действия; солидарността, на която се основава европейският модел на социална икономика, и координацията на националните ответни реакции бяха от решаващо значение, за да се избегнат краткотрайните протекционистки мерки, предприемани от отделните държави-членки; изразява своята загриженост, че повторната поява на икономически протекционизъм на национално равнище най-вероятно би довела до фрагментиране на вътрешния пазар и намаляване на конкурентоспособността и следователно е необходимо да бъде избегната; изразява загриженост, че настоящата икономическа и финансова криза би могла да бъде използвана като претекст за съживяването на протекционистките мерки в различни държави-членки, докато вместо това икономическият спад налага общи защитни механизми;

128.

Счита, че напредъкът във вътрешния пазар не следва да се основава на най-малкия общ знаменател; насърчава поради тази причина Комисията да заеме ръководна позиция и да представи смели предложения; насърчава държавите-членки да използват метода на засиленото сътрудничество в области, където процесът на постигане на споразумение между 27-те не е постижим; други държави ще могат да се включат на по-късен етап в тези челни инициативи;

129.

Предупреждава относно идеята, че европейската икономика може по някакъв начин да се развива и разраства без свободна и справедлива търговия с възможно най-голям брой други държави по света, включително с нашия водещ търговски партньор понастоящем, САЩ, и с бързоразвиващи се икономики като Китай, Индия и Бразилия; счита, че Европейският съюз трябва да разчита и на своите собствени сили посредством по-доброто използване на неговия вътрешен пазар, особено след като по-голямата част от неговия растеж също така е свързан с търсенето на вътрешния пазар;

130.

Подчертава необходимостта от разгръщане на потенциала на вътрешния пазар за осъществяване на стопанска дейност в ерата на глобализацията, за да се насърчават създаването на работни места и иновациите в нови технологии в Европа;

131.

Счита, че за да може да бъде изграден ефективен вътрешен пазар, Комисията трябва да изготви ясен набор от политически приоритети посредством приемането на Законодателен акт за единния пазар, който следва да обхваща законодателни и незаконодателни инициативи, с цел създаването на висококонкурентна социална пазарна икономика;

132.

Признава, че в рамките на Европейския съюз изграждането на вътрешния пазар без хармонизиране до някаква степен на данъчното облагане, особено по отношение на корпоративните данъци и определянето на елементите на социалната защита, доведе в известна степен до прекомерна конкуренция между държавите-членки, които се стремят да привлекат данъкоплатци от други държави-членки; въпреки това отбелязва, че едно от големите преимущества на вътрешния пазар беше премахването на бариерите пред мобилността и хармонизирането на институционалното регулиране, като това насърчи разбирателството в културната област, интеграцията, икономическия растеж и европейската солидарност;

133.

Препоръчва на Комисията да проведе независимо проучване за идентифициране на 20-те основни източника на неудовлетворение, свързани с единния пазар, с които гражданите се сблъскват ежедневно, по-специално що се отнася до електронната търговия, трансграничните медицински грижи и взаимното признаване на професионалните квалификации;

134.

Призовава държавите-членки най-накрая да приемат „таблици на съответствията“ относно прилагането на законодателството, за да направят дефицитите в законодателството по-прозрачни;

135.

Подчертава, че добре функциониращият пазар за възлагане на обществени поръчки е от съществено значение за вътрешния пазар; въпреки това остава загрижен, че все още съществуват значителни проблеми за публичните органи при постигането на техните целите на политиките в рамките на сложен набор правила, както и при гарантиране на достъп за МСП до пазарите за обществени поръчки;

136.

Насърчава Комисията да представи предложение за въвеждането на „клауза за влизане в сила“, гарантираща, че законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар влиза в сила автоматично в даден момент, ако държавите-членки не го транспонират навременно;

137.

Счита, че предоставянето на икономическото пространство на стабилно и ефективно регулиране представлява, след криза с мащаба на тази, която преживяхме, важен аргумент в полза на конкурентоспособността; счита, че европейските органи носят особена отговорност за спазването на този дневен ред за реформи, наред с другото и от националните политически органи;

138.

Счита, че Европа следва отново да се превърне в благоприятно за инвестициите и производството място и да стане световен еталон за иновации и растеж; счита, че финансовите институции, независимо дали са публични или частни, трябва да правят всичко възможно, за да гарантират, че финансовите пазари работят в полза на реалната икономика и малките и средните предприятия;

139.

Изисква от Комисията всяка година да изготвя оценка относно потребностите от публични и частни инвестиции и относно начините, по които те се удовлетворяват или следва да се удовлетворят;

140.

Признава, че с цел допълнително развитие на вътрешния пазар на Съюза е необходим координиран подход както на национално равнище, така и на равнище ЕС, за да се извлекат ползите от най-добрите практики в борбата срещу данъчните измами и избягването на данъчно облагане, като в същото време се определят подходящите стимули за данъкоплатците да плащат надлежно данъците си, а данъчните органи в държавите-членки да приемат ефективни мерки за предотвратяване на всякакъв вид порочни данъчни практики;

141.

Счита, че намаляването на равнището на данъчни измами ще помогне за намаляване на публичните дефицити без увеличаване на данъците, като в същото време се запази нивото на социални разходи; изразява загриженост относно изкривяването, създадено на вътрешния пазар в резултат от различните равнища на данъчни измами в държавите-членки; изисква от Комисията да изработи оценка на въздействието, за да анализира различните проблеми, предизвикани от избягването на данъци и „черната“ икономика във всички държави-членки;

142.

Подчертава факта, че постигането на устойчиви публични финанси не изисква само отговорно изразходване на средствата, но и адекватно и справедливо данъчно облагане, по-ефективно събиране на данъци от страна на националните данъчни органи и по-интензивна борба срещу избягването на данъчно облагане; призовава Комисията да предложи набор от мерки за оказване на помощ на държавите-членки за възстановяване на равновесието на техните публични сметки и за финансиране на публични инвестиции чрез използване на новаторски финансови източници;

143.

Отбелязва, като отражение на работата, извършена от Mario Monti, че увеличенията на публичните приходи, свързани с наличието на добра конюнктура, най-често водеха до намаления на данъците; отбелязва, че данъчното облагане на труда следва да бъде намалено, за да се увеличи европейската конкурентоспособност; подкрепя предложенията на Mario Monti за създаването на група за данъчна политика, която да обединява представители от държавите-членки като важно средство за насърчаване на диалога между европейските държави; приканва тази група за политика да обсъжда преди всичко рамката за данъчна система, която да се заеме с целите по отношение на околната среда и да подкрепя ефикасното използване на ресурсите; приветства предложението за директива за обща консолидирана корпоративна данъчна основа в работната програма на Комисията за 2011 г.;

144.

Признава, че една от основните движещи сили на институционалното подобрение и икономически растеж в държавите-членки е техният суверенитет да решат по какъв начин желаят да налагат данъци; счита, че намаляването на данъците върху трудовата заетост е от първостепенно значение, както в полза на най-бедните, така и за да се позволи на средната класа да води достоен живот с плодовете от своята работа;

145.

Застъпва се за структура на данъчното облагане, насочена към намаляване на данъчната тежест върху работниците и насърчаваща и създаваща стимули за трудова заетост, иновации и дългосрочни инвестиции;

146.

Счита, че политиката на сближаване следва да бъде считана за един от стълбовете на икономическата политика на Съюза, допринасящ за дългосрочната инвестиционна стратегия на ЕС;

147.

Отбелязва, че политиката на сближаване се превърна в съществен елемент от европейския пакет за икономическо възстановяване като публична политика, която може да бъде използвана за реакция спрямо кризата и за стимулиране на търсенето в краткосрочен план, като същевременно се инвестира в дългосрочен растеж и конкурентоспособност;

148.

Счита, че силата на политиката на сближаване при свързването на възстановяването с дългосрочния растеж произтича от трите й основни характеристики: тя определя стратегически насоки, които са условия за трансфер на ресурсите и са задължителни както за държавите-членки, така и за регионите; тя дава възможност на държавите-членки и на регионите да разработят намеси в съответствие с особеностите по места; и тя има капацитет за наблюдение и подпомагане при преследването на целите;

149.

Подчертава, че неравномерното въздействие на кризата върху различни части от територията на Европа отразява различните начални точки по отношение на конкуренцията и различната степен на прибягване до антикризисни мерки, както и че означава различни дългосрочни перспективи; посочва, че ефектът от кризата може да доведе до отслабване на териториалното сближаване, ако не му се противодейства с политики, насочени към конкретни проблеми по диференциран начин; отбелязва, че в някои от най-засегнатите от кризата държави политиката на сближаване допринесе за голяма част от всички публични инвестиции;

150.

Счита, че следкризисната стратегия ще бъде по-ефективна, ако регионите и градовете участват в нейното изпълнение; управлението на различни нива предлага повече възможности за политики, като позволява по-ефективно насърчаване на икономическото възстановяване в ЕС, тъй като европейското управление на регионално и местно равнище има капацитет да превъплъти общите европейски стратегически цели в своите собствени териториални характеристики, способно е да се възползва от инструментите на политиката, с които разполага, както и от ентусиазма на всички партньори: бизнеса, академичните среди и гражданското общество;

151.

Посочва, че понастоящем съществуват много инструменти на политиката на местно и регионално равнище на управление; новаторството, което може да донесе ползи за производителността, и екологизирането, което може да създаде ново търсене и пазари, изисква местен и регионален акцент и основан на местоположението, интегриран подход към политиките за инвестиции и растеж; даден регион, голям или малък град или селски район могат да бъдат мястото, където могат да се съберат всички партньори и да се открият елементите, необходими за намирането на решение;

152.

Поради изразява загриженост относно липсата на напредък при прехвърлянето на правомощия на общините, като се има предвид, че местните и селските общности осигуряват възможности по отношение на икономиката, заетостта и изграждането на общности, и че предоставянето на помощ на тези общности позволява изолацията да бъде намалена чрез укрепване на структурата на общността и по този начин увеличаване на капацитета й за абсорбция;

153.

Посочва, че тъй като регионите ще имат все по-голямо значение за развитието на икономическата програма на ЕС, местното кредитиране трябва да се засили, и че то може да се стимулира чрез стабилни регионални банки; отбелязва, че регулирането на сектора на финансовите услуги следва да отчита необходимостта от стимулиране на предприемачеството и финансирането на МСП, и че финансовата помощ за МСП в политиката на сближаване следва да се прехвърли към финансиране на рисков капитал, което би позволило по-голямо участие на банковия сектор и по-ефективно използване на структурните фондове;

154.

Призовава за по-нататъшна реформа на настоящата структура на политиката на сближаване, което да позволи по-бързото и ефикасно предоставяне на средства на държавите-членки, регионите и градовете; посочва, че е необходима по-голяма гъвкавост и че Комисията трябва да отчете това при разработването на бъдещата политика на сближаване;

155.

Счита, че е изключително важно всички дългосрочни инвестиционни стратегии на ЕС, подпомагани в рамките на политиката на сближаване, да са свързани с резултати по отношение на конкурентоспособността, иновациите, създаването на работни места, екологичния растеж и подобряването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на европейско равнище, и по-специално между старите и новите държави-членки;

156.

Призовава целта на стратегията „ЕС 2020“ да следва широка политическа концепция за бъдещето на ЕС като конкурентоспособен, социален и устойчив Съюз, който поставя хората и опазването на околната среда в центъра на изграждането на политиките;

157.

Счита, че ако тези цели трябва да бъдат постигнати, е настъпил моментът за тясна координация на нашите макроикономически политики, като приоритетно се цели увеличаване на потенциала на Съюза за растеж и се съсредоточава върху модел на приобщаващ и устойчив растеж, без който нито един от проблемите ни не е решим; счита, че този аспект следва да бъде акцентът на новата стратегия „ЕС 2020“;

158.

Признава, че за да се предотврати възможността отговорите на кризата с еврото да причинят дълъг период на икономическа стагнация, Съюзът следва същевременно да прилага стратегия, ориентирана към ускоряване на устойчивия икономически растеж, съвместно с реформи, насочени към възстановяване и подобряване на конкурентоспособността;

159.

Отбелязва петте водещи цели, приети от Европейския съвет по отношение на равнището на трудова заетост, научноизследователската и развойна дейност, емисиите на парникови газове, равнището на образование и социалното приобщаване; подчертава, че посочените основни цели следва да бъдат формулирани в рамката на последователна и свързана стратегия за устойчиво развитие, която да съчетава програмите на икономическата и социалната политика и политиката за опазване на околната среда;

160.

Счита, че образованието следва да бъде поставено в самата основа на икономическата стратегия на Съюза, с цел да се повиши като цяло качеството на всички нива на образование и обучение в ЕС, като се съчетават върхови постижения и справедливост и се реформира образователният модел; счита, че образованието следва да представлява обществено благо за Съюза, като се инвестира във всички аспекти на образователната система, в качеството на образованието и в разширяване на достъпа до висше образование; предлага на европейско равнище да се въведе постоянна и приобщаваща система за обучение през целия живот, включваща по-широк достъп до програмите „Еразмус Мундус“ и „Леонардо да Винчи“ за мобилност в областта на професионалното обучение и образованието; посочва, че е необходимо спешно да се повиши равнището на инвестиции в областта на научноизследователската и развойната дейност, по-специално с оглед на средносрочната оценка на Седма рамкова програма и следващата финансова перспектива на ЕС;

161.

Отбелязва, че справянето с безработицата сред младите хора и насърчаването на ефективно съответствие между умения и пазарни потребности следва да бъдат централни елементи; счита, че е необходимо разработването на публично-частните партньорства в сферата на образованието и че трансграничната мобилност на студенти и изследователи с цел обмен и стажове следва да се използва за повишаване на международната привлекателност на европейските институции за висше образование, като същевременно запазването на целта за изразходване на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност ще благоприятства новаторството чрез научните изследвания и висшето образование;

162.

счита, че предложената от Комисията стратегия „ЕС 2020“ следва да се съсредоточи върху намаляването на бюрокрацията на вътрешния пазар чрез намаляване на административната тежест върху предприятията с 25 % до 2012 г. и върху повишаване на неговата ефективност чрез използване на интернет като основа на електронния пазар в целия ЕС, което ще създаде нови услуги и работни места;

163.

Счита, че управленската структура на стратегията „Европа 2020“ следва да бъде засилена, за да се гарантира постигането на заложените пред нея цели; счита, че по-широкото използване на обвързващи мерки е необходимо за успеха на новата стратегия вместо непрекъснатото използване на отворения метод на координация в областта на икономическата политика; настоятелно призовава Съвета и Комисията да представят икономическа стратегия за икономическо възстановяване, базираща се основно на инструментите на ЕС, а не предимно на междуправителствени инициативи;

164.

Признава, че едно добро управление или едно икономическо управление няма да е достатъчно само по себе си, за да се предостави на Европейския съюз стратегията за растеж, от която той се нуждае, за да отговори на кризата и да посрещне световната конкуренция; въпреки това е убеден, че десетте години на ИПС показаха – в уникалния контекст на еврото – абсолютната необходимост от подобна стратегия;

165.

Настоява стратегията „Европа 2020“ да включва цел за намаляване на бедността в ЕС наполовина и посочва, че мнозинството от европейците, живеещи в бедност или изправени пред риск от бедност, са жени, по-специално възрастни жени, жени-мигранти, самотни майки и жени, които полагат грижи за други лица; освен това счита, че следва да се включи измерението на житейските фази в тяхната цялост, тъй като бедността на родителите има преки последствия върху живота, развитието и бъдещето на децата;

166.

Призовава за амбициозна дългосрочна стратегия срещу бедността, насочена към намаляване на неравенствата и социалната изолация, с всеобхватни цели за намаляване на бедността и бедността при работещите; предлага рамкова политика на равнище ЕС относно схемите за минимални доходи при отчитане на субсидиарността, различните практики, преговорите за колективни трудови договори и националното законодателство в държавите-членки и въз основа на европейски критерии, които са разработени така, че да отчитат стандарта на живот във всяка от държавите-членки; призовава също така за детски надбавки с посочената по-горе цел за намаляване на бедността, неравенствата и социалната изолация;

167.

Счита, че държавите-членки следва да проведат разисквания в рамките на съответните си национални парламенти, преди да приемат своите програми за стабилност и растеж („ЕС 2020“);

168.

Отбелязва, че изготвеният от Комисията сравнителен анализ на иновациите показва, че Европа все още изостава значително от Япония и САЩ по отношение на научните изследвания и иновациите;

169.

Счита, че в допълнение към финансирането за малките и средните предприятия Европейският съюз трябва да възприеме активен и координиран подход към финансирането на научните изследвания и иновациите и трябва да има водеща роля в новите сектори, осигуряващи заетост, и да привлича частни инвестиции;

170.

Отбелязва, че преходът към енергийно ефективна икономика като начин за повишаване на енергийната сигурност на ЕС следва да бъде един от приоритетите на Комисията и държавите-членки; счита, че ЕС следва да насърчава иновациите в добива на енергия от възобновяеми ресурси, като се набляга на нисковъглеродни местни източници;

171.

Счита, че взаимната свързаност на енергийните мрежи е от решаващо значение за функционирането на вътрешния пазар в енергийния сектор, както и за по-голям добив на енергия от възобновяеми ресурси; подчертава значението на развитието на интелигентните мрежи (smart grid);

172.

Изтъква, че малките и средните предприятия следва да бъдат опорния стълб в развитието на използващи възобновяеми източници и енергийно ефективни технологии; отбелязва, че създаването на финансови инструменти за насърчаване на енергийната ефективност и иновациите при използването на енергия от възобновяеми източници е от решаващо значение;

173.

Счита, че инвестициите в обновяването на сградния фонд и на обществения транспорт трябва да бъдат приоритетни, за да се намалят енергийните разходи и енергийната бедност и да се създаде положителен цикъл;

174.

Застъпва се за честен и справедлив постепенен преход към „зелена“ икономика; счита, че трябва да се предприемат предварително действия по отношение на безработицата в резултат на прехода, като се предприемат мерки за засилване на обучението и повишаване на уменията на работниците по отношение на новите технологии; отбелязва, че енергийната бедност представлява значителен проблем с все по-нарастващо значение;

175.

Призовава Комисията да разработи и предложи механизъм, чрез който да предлага на МСП и на други новатори финансиране за намаляване на риска в рамките на публично-частни партньорства с фондове за дялово участие и в който средства от Европейската инвестиционна банка и публични средства от държавите-членки, с подкрепата на гаранционни механизми срещу рисковете на Европейския инвестиционен фонд, разпределени чрез фонда за дялово участие, ще дадат възможност на проектите да мобилизират частни инвестиции в размер до 80 %;

176.

Подкрепя създаването на финансови институции за предоставяне на финансиране на иновационни проекти в целия Съюз, които са от съществено значение за бъдещия устойчив растеж;

177.

Настоятелно призовава Комисията да работи за премахване на административните пречки и да подобри условията за иновации, например чрез създаване на единен патент на ЕС; отбелязва, че добри като идея програми, насочени към засилване на конкурентоспособността и създаване на устойчива икономика, не функционират правилно, тъй като участието на МСП, университетите и многонационалните дружества в европейските програми не се насърчава;

178.

Отбелязва, че фискалната и паричната политика не са заместители на структурните реформи, които трябва да са насочени към основни слабости на европейската икономика – силно растящите дългове и дефицити, застаряващото население, вероятността от увеличаване на процента на инфлацията или от процес на дефлация, силната вероятност от ново увеличаване на процента на инфлацията, заплахи за секторите на промишлеността, възникващи в резултат на политиките в областта на изменението на климата, особено поради несигурност по отношение на новите цели и стандарти, ниска производителност и липса на конкурентоспособност; призовава за по-висока ефективност при разходването на публичните средства, както на европейско, така и на национално равнище; счита, че разликите по отношение на времето и силата на кризата, както и различните предходни фискални и парични позиции на отделните държави-членки следва да се вземат под внимание при приемането на координирани политики и цели; счита, че тези усилия следва да водят до по-бързо действително сближаване на националните икономики;

179.

Счита, че печелившата европейска стратегия трябва да се основава на стабилни фискални политики, които насърчават иновациите, образованието и пригодността за заетост на работната сила – единственият начин за повишаване на производителността, заетостта и растежа по устойчив начин;

180.

Посочва, че справянето с изменението на климата и недостига на ресурси и преустановяването на загубата на биологично разнообразие са рамковите условия за бъдещ европейски икономически растеж; отбелязва, че следователно този растеж трябва да се основава на отделянето на икономическия растеж от използването на ресурсите, както и на зелените иновации и устойчивия от екологична гледна точка икономически напредък;

181.

Приветства стратегията, приета през 2007 г. от Европейския съвет, за увеличаване на енергийната независимост на Европейския съюз и за определяне на конкретни ангажименти по отношение на борбата с изменението на климата; счита, че кризата допълнително подчерта състоятелността на тази стратегия; счита обаче, че, за да бъде успешна, тази стратегия трябва да включва по-амбициозни действия на Съюза, в допълнение към мерките за регулиране на вътрешния пазар;

182.

Счита, че едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз е поддържането на неговата конкурентоспособност, увеличаването на растежа и борбата с високата безработица;

183.

Отново заявява, че висококачествената заетост следва да бъде ключов приоритет в една стратегия за 2020 г. и че по-силното съсредоточаване върху правилното функциониране на пазарите на труда и върху социалните условия е изключително важно за подобряване на резултатите в областта на заетостта; затова призовава за нова програма за насърчаване на достоен труд, гарантиране на правата на работниците в цяла Европа и подобряване на условията на труд;

184.

Счита, че новата стратегия трябва да постави по-силен акцент върху достойния труд, включително борбата срещу недекларираната заетост, както и върху това да се гарантира, че хората, които в момента са изключени от пазара на труда, могат отново да получат достъп до него;

185.

Счита, че новата стратегия следва да насърчава трудови пазари, които подобряват стимулите и условията на труд за хората и същевременно увеличават стимулите за работодателите да наемат и задържат персонала си;

186.

Посочва, че е важно да се обърне внимание на намаляващата конкурентоспособност на Европа в глобален мащаб; като има предвид прогнозирания в дългосрочен план недостиг на работна ръка, важно е да се погледне отвъд кризата и да се разработят европейски схеми, които да направят възможна миграцията на знанията и предотвратяването на „изтичането на мозъци“ от Европа;

187.

Счита, че категоричните и решителни действия в областта на заетостта са още по-необходими, предвид риска икономическото възстановяване в Съюза да не бъде съпроводено от създаване на устойчиви работни места;

188.

Настоятелно призовава Съюза да обвърже своите действия в полза на заетостта с мерки за борба с бедността и социалната изолация, в съчетание с ефективно функциониращ вътрешен пазар за работници в рамките на ЕС, така че кризата да не задълбочи неравенствата още повече;

189.

Призовава държавите-членки и Комисията да постигнат целта за 75 % заетост при мъжете и жените до 2020 г. посредством намаляване на сегментацията на пазара на труда и засилване на усилията за улесняване постигането на равновесие между работата, полагането на грижи и семейния живот;

190.

Счита, че усилията за подпомагане на създаването на работни места трябва да се съсредоточат върху наемането на работа на младите хора, което на свой ред изисква разширяване на предлагането на програми, отчитащи различията между половете, които имат за цел младите хора да придобият уменията, необходими в реалната икономика;

191.

Подчертава необходимостта от създаване на приобщаващи и конкурентоспособни пазари на труда, предоставящи по-голяма гъвкавост за работодателите, като същевременно се гарантират обезщетения при безработица, комбинирани с активна подкрепа за повторно наемане на работа в случай на загуба на работното място;

192.

Счита, че въпреки че образованието следва да остане в сферата на отговорност на държавите-членки, съществува потребност от общоевропейско признаване на квалификациите и от инвестиции от страна на ЕС във всички аспекти на образователната система, в качеството на образованието и в разширяване на достъпа до висше образование; предлага на европейско равнище да се въведе постоянна и приобщаваща система от насоки за обучение през целия живот, включваща по-широкия достъп до програмите „Еразмус Мундус“ и „Леонардо да Винчи“ на Съюза за мобилност в областта на професионалното обучение и образованието;

193.

Припомня, че заетостта е ключов фактор за икономиката, тъй като допринася за покупателната способност; счита, че Европейският съюз следва да преследва целта за пълна трудова заетост с високо качество и че устойчивото функциониране на вътрешния пазар зависи от един пазар на труда, който предлага достойни работни места и насърчава иновациите;

194.

Настоятелно призовава държавите-членки да предприемат мерки в областта на политиката на пазара на труда с цел преодоляване както на цикличните, така и на дългосрочните аспекти на безработицата;

195.

Счита, че Европа се нуждае от стабилен растеж, за да поддържа социалната си система, който допринася за конкурентоспособността на европейската социална пазарна икономика;

196.

Отбелязва, че е важно да бъде улеснена мобилността, което улеснява също така намирането от страна на дружествата на изискваните от тях умения, както и по-доброто функциониране на вътрешния пазар, включително по време на криза; отбелязва, че мобилността на работниците трябва да се придружава от подобряване на условията на труд;

197.

Отбелязва, че МСП и предприемачите играят съществена роля във всички икономики, като те са основната причина за генериране на заетост и доходи и са двигател на иновации и растеж; счита, че МСП са изключително важни за бъдещото развитие, растеж и благоденствие в ЕС и че конкурентоспособността на ЕС спрямо света може да бъде засилена, като се даде приоритет на МСП;

198.

Счита, че е настъпил моментът да се гледа към бъдещето и да се извлекат поуки от миналото, като по този начин с течение на времето се постигнат структурните промени, които ще направят нашите МСП по-конкурентоспособни и готови да понесат допълнителния натиск, който ще произтече от глобализираната среда и от способността на нашите конкуренти да навлизат на все по-иновативни пазари и така потенциално ще гарантират работни места за много от по-уязвимите лица, принадлежащи към работната сила и за техните семейства;

199.

Признава, че настоящото определение за МСП в ЕС трябва да бъде преразгледано и да бъде занижен критерият по отношение на броя на служителите, за да се даде възможност за по-добре насочени политики спрямо МСП;

200.

Съзнава, че амбицията промишлеността и МСП да се насочват по пътя към новаторството няма да бъде постигната само чрез подобряване на достъпа до капитал като цяло, а че следва също така да се постави за цел и разнообразяването на източниците на финансиране;

201.

Счита, че в контекста на възстановяването следва да се обърне специално внимание на ролята на МСП по отношение на производителността и създаването на нови активи и че поради това следва да се приложат механизми за предотвратяване напускането на пазара от страна на МСП, което повишава безработицата и удължава икономическата неустойчивост; счита, че също така следва да се гарантира ефективно разпределение на средствата по Европейския социален фонд;

202.

Счита, че МСП следва да се разглеждат като мотор за по-малките инвестиции, финансирани от кохезионните фондове; счита, че предоставянето на средства на университетите и насърчаването на партньорства с МСП са ключов фактор в това отношение;

203.

Осъзнава, че вътрешният пазар на ЕС способства за създаването на плодотворна среда за стопанска дейност в целия Съюз, като в същото време облагодетелства и потребителите; съзнава при все това, че МСП са изправени пред множество предизвикателства при своята дейност на вътрешния пазар и често дейността им не е толкова ефикасна, колкото би могла да бъде и че, по-специално на микроравнище, МСП трябва да бъдат подкрепяни, за да могат да развиват дейност на целия вътрешен пазар, че техният достъп до информация, свързана с възможности, трябва да бъде изведен на равнището, на което може да бъдат създадени трансевропейски платформи, както и че само в такъв случай МСП могат да се възползват от възможностите за стопанска дейност, да намерят допълващи ги дейности и, на последно място, да намерят средствата, чрез които да получат достъп до пазарите в рамките на Съюза;

204.

Счита, че да бъдат поддържани активни и продуктивни гражданите след пенсиониране отговаря, наред с другото, на икономическите интереси на Европа и че загубата на техните експертни познания може да бъде смекчена като гражданите в напреднала възраст бъдат насърчавани да останат активни чрез по-свободни структури и мрежи въз основа на техния граждански ангажимент или като бъдат свързани със стопански субекти и представители на академичните среди; счита, че МСП биха могли да извлекат най-голяма полза от една мрежа от неформални структури подобна на тази, с която биха могли да се консултират, тъй като повечето МСП трудно могат да си позволят услугите на консултантите, които работят в икономиката; посочва, че знанията, натрупани от гражданите в напреднала възраст, трябва да бъдат разпространявани, така че да са от полза за всички, чрез създаването на мрежа на равнище ЕС;

205.

Призовава Европейския съюз да подпомага своята мрежа от МСП, които имат водеща роля за създаването на работни места, като улесни достъпа им до кредитиране, по-специално като подкрепи схемите за предоставяне на гаранции и създаването на нови стандартизирани продукти, които да позволят комбинирането на заеми и собствен капитал за по-малките дружества; призовава Съюза да създаде Гаранционен фонд на ЕС за МСП; призовава също така за оценка на съществуващите схеми за финансиране, особено Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, и за целенасочени усилия за осигуряване на достъп до гарантирани от ЕС заеми за предприятия във всички държави-членки, както и за развитие на услуги в полза на МСП и на структури за социален диалог;

206.

Призовава Съюза да се стреми към по-добре балансиран състав на финансирането на МСП; отбелязва, че делът на финансиране на МСП чрез капиталовите пазари трябва да бъде увеличен; счита, че делът на финансирането на МСП чрез капиталови пазари, рисков капитал, „инвеститори ангели“ („angel investors“) и публично-частни партньорства трябва да бъде увеличен и да бъде стимулиран; призовава Комисията и държавите-членки да намалят значително бюрокрацията при възлагането на обществени поръчки по отношение на МСП и да ограничат административните пречки - мярка, която е от съществено значение за благоденствието на МСП;

207.

Насърчава създаването на специализирани фондови борси, които обслужват изключително само МСП и имат ниски бариери за навлизане, с оглед да се улесни процесът на създаване на капитал; счита, че МСП следва да се съсредоточат в по-голяма степен върху собствения капитал, и във връзка с това предлага премахването на отрицателни данъчни стимули и за двете страни - инвеститорите и пазара;

208.

Призовава държавите-членки на ЕС да разгледат възможността за полагане на усилия за съгласуване на данъчното облагане, свързано с МСП; счита, че завършването на вътрешния пазар с цел да се осигури трансгранично финансиране и възможности за стопанска дейност на МСП е от основно значение за подпомагане на възстановяването на ЕС;

209.

Подчертава, че органичната връзка между промишлеността и иновациите, и следователно с образованието, е желателна в много голяма степен; счита, че новаторите, включително МСП, трябва да заемат едно от челните места при инвестициите на европейско и национално равнище; посочва, че новосъздадените иновативни МСП по дефиниция имат високорисков профил във връзка с несъстоятелността, така че е необходимо цялостно преосмисляне на тяхното финансиране и на последващите дейности; подчертава, че тъй като новосъздадените иновативни предприятия срещат най-големи затруднения при получаването на финансиране чрез банковата система, трябва да бъдат разработени схеми за гарантиране на кредитите специално за този сегмент;

210.

Предлага Комисията да разработи проект „Едно МСП – едно работно място“, като създаде нов финансов инструмент на равнище ЕС, за да насърчи дейностите на МСП в рамките на Съюза; счита, че следва да се постигне по-балансиран състав на финансирането на МСП;

211.

Призовава за реформирането на документа „Small Business Act“, включително задължителни разпоредби, които да се прилагат от всички държави-членки, и за разработването на нов „Social Small Business Act“, което би представлявало едно необходимо укрепване на европейската социална пазарна икономика в периода след кризата;

212.

Препоръчва създаването на обслужване на едно гише; счита, че това „обслужване на едно гише“ е необходимо за всеки административен въпрос, свързан с МСП; счита, че намаляването на административната тежест за МСП е от голямо значение, както и въвеждането на социален компонент в свързаното с МСП европейско законодателство; счита, че Европа трябва да стане най-благоприятният за МСП регион на света;

213.

Отбелязва, че въпреки че някои от бързоразвиващите се и развиващите се страни изглежда са пощадени от най-тежките последици от кризата, 40 % от развиващите се страни при все това са изложени във висока степен на последиците от финансовата криза, в резултат на която 90 милиона души, според оценките, ще изпаднат в бедност;

214.

Призовава за повторно потвърждаване на ангажимента от 0,7 % от БНД на държавите-членки за помощ за развитие, както и за проучване на допълнителни иновативни източници на финансиране с цел покриване на недостига на финансиране, породен от свиването на икономиките в развиващия се свят;

215.

Изисква от европейските дружества, по-специално от мултинационалните дружества, да гарантират социалната отговорност на дружествата, които са техни подизпълнители в производствената верига;

216.

Признава слабостите и проблемите, причинени от липсата на правно обвързващи правомощия, и липсата на свързаност между световните финансови и икономически институции; следователно приветства инициативите чрез реформи да се повиши ефективността, глобалния обхват и отчетността на МВФ и на други институции на ООН, така че да им се даде мандат да служат като платформа за инициативи за общо за икономическия и финансовия сектор координиране и, по целесъобразност, правомощия за установяване на правно обвързващи правила под формата на международни конвенции;

217.

Счита, че глобалните предизвикателства пред ЕС включват привеждането на икономическата мощ на ЕС в съответствие с положението му на световната сцена чрез изразяване на единна позиция; счита, че един от ключовите проекти на външната политика на ЕС трябва да бъде стремежът към реформиране на ООН и на свързаните с ООН институции и превръщането им в глобални институции с истинска политическа тежест по въпроси от международно значение като например изменението на климата, финансовия надзор и регулиране, намаляване на бедността и Целите на хилядолетието за развитие;

218.

Призовава Европейския съвет да свика среща на високо равнище на Г-20, посведена изключително на необходимата реформа на глобалното управление;

219.

Осъжда енергично ролята на данъчните убежища, които насърчават укриването на данъци, данъчните измами и изтичането на капитали, както и извличането на ползи от тези дейности; настоятелно умолява държавите-членки да направят приоритет борбата срещу данъчните убежища, данъчните измами и незаконното изтичане на капитали; приканва Европейския съюз да засили своите действия и да предприеме конкретни и незабавни мерки, например санкции, срещу данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали; изисква от Съвета да подеме отново план за закриване на данъчните убежища, като това стане в рамките на ООН и други международни органи, в които заседават Европейският съюз и неговите държави-членки;

220.

Препоръчва едновременно с усъвършенстването на управлението и функционирането на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) да бъдат положени усилия за укрепване на международните правила за управление по отношение на други пазарни сегменти; предлага правилата на БКБН да влязат в сила под формата на международни договори;

221.

Отбелязва напредъка, постигнат по отношение на фискалното управление от страна на ОИСР и на Г-20, но призовава за спешни и решителни действия за укрепване на правните и икономическите последици от черния списък на ОИСР с юрисдикции, които не оказват съдействие; изисква конкретни и бързи действия в полза на автоматичен и многостранен обмен на информация като норма в световен мащаб, с цел да се повиши фискалната прозрачност и да се води борба с измамите и избягването на данъчното облагане;

222.

Предлага ЕС, вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон, да стане директно страна по конвенциите на МОТ и да подпише всички конвенции, приети към днешна дата от МОТ;

223.

Заключава, че ни е необходима „повече Европа“; счита, че спешно са необходими политическо и интелектуално ръководство, за да бъде възобновен европейският проект; счита, че Комисията трябва да използва в пълна степен правото си на инициатива в областите на споделена компетентност, по-специално по отношение на енергийните политики, за да се предостави възможност за действия от страна на ЕС във връзка с предстоящите предизвикателства; счита, че проектът за вътрешен пазар с екологична и социална насоченост, който укрепва Съюза, трябва да бъде довършен; настоятелно призовава механизмите за икономическо управление в рамките на Съюза да бъдат укрепени, по-специално от гледна точка на по-добра отчетност, управление при извънредни ситуации и координиране на икономическите политики и политиките на заетост; потвърждава, че програмата за реформи в областта на финансите и надзора трябва да отбележи бърз напредък, с цел не само отстраняване на проблемите, наблюдавани по време на кризата, но също така с оглед на необходимостта от създаване на финансова система, която подкрепя реалната икономика, допринася за финансовата стабилност и създава икономически растеж, дългосрочни инвестиции, нови работни места и социално сближаване, както и подкрепя борбата с бедността; счита, че е необходимо да се усъвършенстват системите за данъчно облагане по справедлив начин, който да предотвратява натрупването на прекомерен дълг и да насърчава социалната справедливост, предприемаческия дух и новаторството; призовава за съживяване на устойчивата социална пазарна икономика и ценностите, залегнали в нея;

224.

Е твърдо решен, в рамките на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза, да постигне целите, заложени в мандата му в тясно сътрудничество с националните парламенти на ЕС, с оглед на приемане на съвместни препоръки;

225.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на председателя на Европейския съвет, както и на председателя на Еврогрупата, на Европейската централна банка, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на социалните партньори.

8.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 70/41

—

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 121, 126, 136, 138 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Протоколи (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит и (№14) относно Еврогрупата, приложени към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС,

—

като взе предвид съобщенията на Комисията от 12 май 2010 г. относно засилване на координацията на икономическите политики (COM(2010)0250) и от 30 юни 2010 г. относно засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС (COM(2010)0367),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 27 април 2010 г. за препоръка на Съвета относно основните насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза: Част I от „Интегрирани насоки Европа 2020“ (SEC(2010)0488),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 27 април 2010 г. за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки, част II от „Интегрирани насоки Европа 2020“ (COM(2010)0193) и своята позиция от 8 септември 2010 г. (1) във връзка с него,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 г. за прилагане на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (6),

—

като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета от 7 септември 2010 г., които одобряват по-засилен надзор над икономическата и бюджетната политика („Европейския семестър“),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г.,

—

като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета на 9 и 10 май 2010 г.,

—

като взе предвид изявлението от 7 май 2010 г. на държавните или правителствените ръководители на държавите от еврозоната,

—

като взе предвид изявлението от 25 март 2010 г. на държавните и правителствените ръководители на държавите от еврозоната,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г.,

—

като взе предвид изявлението от 11 април 2010 г. относно подкрепата за Гърция от страна на държавите-членки от еврозоната,

—

като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета на 16 март 2010 г.,

—

като взе предвид заключенията на Еврогрупата от 15 март 2010 г. относно наблюдението на конкурентоспособността и макроикономическите дисбаланси в еврозоната,

—

като взе предвид мандата на Еврогрупата относно изходните стратегии и краткосрочните приоритети на политиката в стратегията „Европа 2020: възможните последствия за еврозоната“ от 15 март 2010 г.,

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 22 и 23 март 2005 г.,

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 23 и 24 март 2000 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския съвет от 13 декември 1997 г. относно координацията на икономическата политика през Етап III на ИПС и членове 109 и член 109б от Договора [Договора за ЕО],

—

като взе предвид резолюцията на Европейския съвет от 17 юни 1997 г. относно Пакта за стабилност и растеж (7),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския съвет от 16 юни 1997 г. относно растежа и заетостта (8),

—

като взе предвид бележките на Европейската централна банка от 10 юни 2010 г. относно укрепването на икономическото управление в еврозоната,

—

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 относно качеството на статистическите данни в Съюза и засилени правомощия за извършване на одит от страна на Комисията (Евростат) (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно икономическото управление (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 март 2010 г. относно доклада относно Годишния доклад относно еврозоната и публичните финанси за 2009 г. (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно „ЕС 2020“ (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г. относно ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства (13),

—

като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становищата на Комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и Комисията по правни въпроси (A7-0282/2010),

A.

като има предвид, че неотдавнашните икономически събития ясно показаха, че координацията на икономическата политика в Съюза, по-специално в еврозоната, не функционира достатъчно добре и че, въпреки своите задължения съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), държавите-членки не са считали икономическите си политики за въпрос от общ интерес и не са ги координирали в рамките на Съвета, съобразно съответните разпоредби на Договора и със зачитане на ключовата роля на Комисията в процедурата по наблюдение,

Б.

като има предвид, че както настоящата рамка за икономическо управление и наблюдение, така и регулаторната рамка за финансови услуги не осигуриха достатъчно стабилност и растеж,

В.

като има предвид, че е от съществена важност да се предприемат действия, надхвърлящи временните мерки, насочени към стабилизирането на еврозоната,

Г.

като има предвид, че е необходимо да бъдат засилени икономическата координация и наблюдението на равнището на ЕС, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност и се вземат под внимание специалните изисквания на еврозоната и поуките, които трябва да бъдат извлечени от неотдавнашната икономическа криза, без да се излага на опасност целостта на Европейския съюз и с отчитане на необходимостта да се осигури равното третиране на държавите-членки,

Д.

като има предвид, че е целесъобразно да се засили икономическата координация в Съюза в неговата цялост, предвид факта, че икономическата стабилност на Съюза може да зависи от икономическото положение на един от неговите членове, че съществува извънредно силна икономическа взаимозависимост между всички държави-членки в рамките на вътрешния пазар и че трябва да се подготвим за разширяването на еврозоната,

Е.

като има предвид, че всички 27 държави-членки, доколкото е възможно, следва да се придържат към всички предложения за икономическо управление, като се отчита, че държавите-членки, които не са в еврозоната, това ще бъде отчасти доброволен процес,

Ж.

като има предвид, че с Договора от Лисабон предишният „метод на Общността“ се преобразува, като се адаптира и засилва, в „метод на Съюза“, чрез който по същество:

З.

като има предвид, че новото засилено икономическо управление следва изцяло да включи и укрепи принципа на солидарност като предпоставка за способността на еврозоната да отговаря на асиметрични шокове и спекулативни атаки,

И.

като има предвид, че настоящата икономическа криза в Съюза е криза на платежоспособността, която първоначално се прояви като криза на ликвидността, която не може да бъде решена дългосрочно чрез натрупване на нов дълг в силно задлъжнели държави с ускорени планове за фискална консолидация,

Й.

като има предвид, че политиките в областта на заетостта имат основно значение при стимулирането на растежа и конкурентоспособността на европейската социална пазарна икономика, като предотвратяват макроикономически дисбаланси и гарантират социално включване и преразпределяне на доходите,

К.

като има предвид, че следва да бъде зачитана ролята на Комисията и на Европейската централна банка (ЕЦБ) съгласно ДФЕС,

Л.

като има предвид, че наличието на напълно независима ЕЦБ е необходимо изискване за стабилно евро, ниска инфлация и благоприятни условия на финансиране за растеж и работни места,

М.

като има предвид, че трябва да се отдаде повече внимание на скритите задължения и задбалансовите операции, които може да увеличат държавния дълг в средносрочен и дългосрочен план и да намалят прозрачността,

Н.

като има предвид, че определящите политиката следва по съгласуван начин да посочат и да се справят с общите икономически и социални предизвикателства, пред които са изправени икономиките в ЕС,

О.

като има предвид, че по-силното участие на социалните партньори на национално и европейско равнище ще допринесе за поемането на повече отговорност при прилагането на икономическото управление и като цяло на стратегията „Европа 2020“,

П.

като има предвид, че следва да бъде създаден постоянен механизъм за решаване на кризи, включващ процедури за преструктуриране на дълга или регулирано неизпълнение на задълженията, за да се осигури финансова стабилност в случай на криза, свързана с държавния и частния дълг, като същевременно се защитава независимостта на ЕЦБ,

Р.

като има предвид, че настоящите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж, комбинирани с недостатъчно прилагане, не са били достатъчни за осигуряване на разумни фискални и в по-широк смисъл - и макроикономически политики; като има предвид, че е необходимо укрепването на фискалната и макроикономическа рамка на ЕС чрез по-строго прилагане на превантивни мерки, санкции и стимули, което да се основава на правила,

С.

като има предвид, че целта за възвръщането на баланс в публичните финанси е необходимост за прекомерно задлъжнели държави, но само по себе си това няма да разреши проблема с икономическия дисбаланс между държавите от еврозоната и в по-широк план, в Съюза,

Т.

като има предвид, че европейският социален модел допринася за конкуренцията в световен мащаб, която беше отслабена от различията по отношение на икономическата конкурентоспособност между държавите-членки,

У.

като има предвид, че се наблюдава тенденция познанията, капиталът и иновациите, и в по-малка степен трудът, да мигрират към определени региони, и че е необходимо механизмите на ЕС за финансова солидарност да бъдат допълнително развити в съответствие с целите на стратегията Европа 2020, по-специално в областите на научноизследователската и развойната дейност, обучението, действащите инициативи в областта на образованието; и на екологосъобразната икономика с ниски емисии на въглероден диоксид, като се цели поощряване на иновациите, териториалното и социално сближаване и икономическия растеж,

Ф.

като има предвид, че Съюзът е изправен пред жестока конкуренция от бързо развиващите се икономики, стабилните публични финанси са изключително важни за насърчаването на възможности, нови иновации, икономически растеж и по този начин създаване на европейско общество на знанието,

Х.

като има предвид, че консолидирането на бюджета по всяка вероятност ще бъде в ущърб на обществените услуги и социалната закрила,

Ц.

като има предвид, че икономическият растеж и устойчивите публични финанси са предварително условие за икономическа и социална стабилност, дългосрочно фискално консолидиране и благосъстояние,

Ч.

като има предвид, че понеже много държави-членки често са провеждали проциклична фискална политика и че рядко са се прилагали или изпълнявали строго средносрочни бюджетни цели от ПСР, конкретни за дадената държава,

Ш.

като има предвид, че политиката в областта на заетостта играе ключова роля в свързания с голям брой работни места растеж и конкурентоспособността на европейската икономика, особено в контекста на застаряващото население,

Щ.

като има предвид, че осъществяването на вътрешния пазар във вида, предвиден от Доклада Monti (14), е от съществено значение за едно истинското европейско икономическо управление,

АА.

като има предвид, че неустойчивите финанси, както и прекомерният общ (публичен и частен) дълг на отделна държава-членка имат потенциал да се отразят на целия Съюз; като има предвид, че е необходимо да се полагат усилия за постигането на справедлив баланс между инвестициите в устойчивия и създаващ работни места растеж и предотвратяването на прекомерни дефицити през икономическия цикъл, в съответствие със задълженията и насоките на равнище ЕС, като се отчитат социалното сближаване и интересите на бъдещите поколения, така че да се възстанови доверието в европейските публични финанси,

АБ.

като има предвид, че процесът на намаляване на дефицитите в дългосрочен план трябва да бъде съчетан с други усилия, насърчаващи икономиката, като подобрени предварителни условия за инвестиции, подобрен и развит вътрешен пазар, предоставящ по-големи възможности, и засилена конкурентоспособност,

АВ.

като има предвид, че следва да бъде призната важността на политиките, финансирани от бюджета на ЕС, включително на политиката на сближаване, за икономическия растеж и засилената конкурентоспособност на Съюза,

АГ.

като има предвид, че неотдавнашната икономическа криза показа, че прекомерните макроикономически разлики и разлики в конкурентоспособността и дисбалансите в текущите сметки в еврозоната и в по-широк смисъл в Съюза постоянно нарастваха в годините, предшестващи кризата, наред с другото поради липсата на засилена икономическа координация и надзор, и трябва да бъдат решавани в тяхната цялост,

АД.

като има предвид, че Европейският парламент в продължение на години настоятелно призоваваше за подобрения в икономическото управление както вътре в Съюза, така и по отношение на външното представителство на ЕС в международни икономически и парични форуми,

АЕ.

като има предвид, че понеже засилването на икономическото управление трябва да протича заедно с укрепване на демократичната легитимност на европейското управление, което трябва да бъде постигнато чрез по-силно и по-навременно участие на Европейския парламент и на националните парламенти във всички фази на процеса, че е необходима допълнителна координация, при наличие на взаимно зачитане, между националните парламенти и Европейския парламент,

АЖ.

като има предвид, че решенията, взети по време на пролетната среща на върха през 2010 г. за гарантиране на стабилността на еврото, са само временни решения и ще трябва да бъдат подкрепени от политически мерки на национално равнище и по-силна рамка за икономическо управление на равнище ЕС, по-специално сред държавите-членки от еврозоната,

АЗ.

като има предвид, че всички подобрения на процесите на икономическо наблюдение и управление трябва да се основават на точни и съпоставими статистически данни относно съответните икономически политики и позиции на съответните държави-членки,

АИ.

като има предвид, че за да бъде превърната Европа във водещ участник на глобалната сцена и в най-конкурентоспособното общество, основано на знанията, възможно най-скоро трябва да бъдат въведени мерки, насочени към растеж в дългосрочен план,

АЙ.

като има предвид, че ДФЕС дава на ЕС по-големи правомощия за укрепване на икономическото управление в рамките на Съюза и разпоредбите му следва да се използват изцяло, като същевременно не трябва да се изключват промени в дългосрочен план в разпоредбите на ДФЕС, независимо че те може да се окажат деликатен въпрос,

АК.

като има предвид, че потенциалните санкции, свързани с нарушаване на целите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), трябва да са предизвикани или от недостатъчна воля за спазване, или от измама, но в никакъв случай от неспособност за спазване по независими от съответната държава-членка причини,

АЛ.

като има предвид, че институциите следва да се подготвят за евентуалната необходимост от преразглеждане на Договорите,

АМ.

като има предвид, че чрез член 48 от Договора за Европейски съюз на Европейския парламент се предоставят правомощия за представяне на проекти за преразглеждане на Договорите,

АН.

като има предвид, че е необходимо да се въведе и прилага изчерпателно вторично законодателство, така че да бъдат постигнати целите на Съюза в тази област; като има предвид, че за Съюза е изключително важно засиленото икономическо управление, основано на разпоредбите на ДФЕС, че изцяло следва да бъде използван методът на Съюза и че следва да бъде зачитана ключовата роля на Европейския парламент и на Комисията и с цел насърчаване на взаимно подкрепящи се политики,

АО.

като има предвид, че всяко законодателно предложение следва да подкрепя силни стимули за устойчиви и насърчаващи растежа икономически политики, да избягва моралния риск, да бъде в съответствие с други инструменти и правила на ЕС, и да максимизира ползите от еврото като единна валута за еврозоната и възстанови доверието в европейските икономики и в еврото,

АП.

като има предвид, че е необходимо да бъде засилена съгласуваността между краткосрочните, средносрочните и дългосрочните публични инвестиции, и като има предвид, че е необходимо тези инвестиции, по-специално в областта на инфраструктурата, да бъдат ефикасно използвани и разпределяни, като се отчитат целите на стратегията „Европа 2020“, най-вече във връзка с научноизследователската и развойната дейност, иновациите и образованието, с цел увеличаване на ефикасността на средствата и конкурентоспособността, подкрепа на производителността, създаване на заетост и укрепване на вътрешния пазар,

АР.

като има предвид, че за да се насърчи икономическият растеж, на предприятията и предприемачите трябва да бъде дадена реална възможност да се разрастват и да се възползват от наличието на 500 милиона потребители в Съюза; от което следва, че вътрешният пазар на услуги трябва да бъде напълно развит;

АС.

като има предвид, че различните модели на конкурентоспособност в ЕС следва да зачитат специфичните за всяка държава приоритети и потребности, като същевременно вземат под внимание задълженията съгласно ДФЕС,

АТ.

като има предвид, че Съюзът трябва да бъде представен с обща позиция в международната парична система, международните финансови институции и форуми; като има предвид, че в духа на ДФЕС Съветът трябва да провежда консултации с Европейския парламент, преди да приеме решение съгласно член 138 ДЕФС и се нуждае от съгласието на Парламента, преди да утвърди общи позиции, отнасящи се до области, спрямо които вътрешно се прилага обикновената законодателна процедура,

АУ.

като има предвид, че целите на ПСР трябва да бъдат съвместими не само със стратегията „Европа 2020“, но също така и с други компромиси, отнасящи се до разходите за помощ за развитие, научноизследователска и развойна дейност, околна среда, образование и премахване на бедността,

АФ.

като има предвид, че за да се избегне по-нататъшно разрастване на съществуващите разлики в конкурентоспособността в ЕС и отслабване на успеха на новото засилено икономическо управление, както и на целите на „ЕС 2020“ по отношение на създаването на работни места и устойчивото развитие, европейската стратегия за фискална консолидация следва да отчита изцяло особеностите на всяка държава-членка и да избягва прекалено опростен, еднакъв за всички подход,

АХ.

като има предвид, че всички новопредложени мерки следва да нямат несъразмерно въздействие върху най-уязвимите държави-членки, като затрудняват техните усилия за постигане на икономически растеж и сближаване,

АЦ.

като има предвид, че икономическата криза доведе до своевременното приемане през май 2010 г. на европейския механизъм за финансово стабилизиране чрез Регламент на Съвета (ЕС) №407/2010 въз основа на член 122, параграф 2 от ДФЕС, без по него да се извърши консултация с Европейския парламент,

АЧ.

като има предвид, че коригиращ бюджет № 5 на Европейския съюз за финансовата 2010 година обхваща необходимите изменения по отношение на създаването във функция 1 А на нова бюджетна позиция, 01 04 01 03, за гарантиране на заеми с максимален размер 60 милиарда евро от страна на Европейския съюз в съответствие с разпоредбите на член 122, параграф 2 от ДФЕС, и съответно на нова статия, 8 0 2, в приходната част,

АШ.

като има предвид, че на някои държави-членки може да се наложи да използват пакета от спасителни мерки, като същевременно те ще бъдат принудени да вземат предвид различните мерки, които са включени в него и които са разработени конкретно за всяка страна бенефициер,

АЩ.

като има предвид, че на 29 септември 2010 г. Комисията прие законодателни предложения за икономическото управление, които отчасти удовлетворяват потребността от мерки за подобряване на икономическото управление, както са определени в настоящата резолюция; като има предвид, че Парламентът ще разгледа тези законодателни предложения съобразно съответните разпоредби на ДФЕС; като има предвид, че настоящата резолюция на ограничава никакви бъдещи позиции, които Парламентът би заел по този въпрос,

1.

Изисква от Комисията да представи на Парламента, във възможно най-кратък срок след консултация с всички заинтересовани страни и въз основа на съответните разпоредби на ДФЕС, законодателни предложения с цел подобряване на рамката на ЕС за икономическо управление, и по-специално в рамките на еврозоната, и като следва подробните препоръки, съдържащи се в приложението, доколкото тези препоръки все още не са взети предвид в законодателните предложения на Комисията от 29 септември 2010 г. относно икономическото управление;

2.

Потвърждава, че препоръките, съдържащи се в приложението, зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите на Европейския съюз;

3.

Призовава Комисията в допълнение към мерките, които могат и следва своевременно да се предприемат в рамките на съществуващите договори, да започне да обмисля институционални промени, които могат да се окажат необходими с оглед на последователното и ефикасно икономическо управление,

4.

Счита, че от финансова гледна точка изискваното предложение следва да бъде покрито със съответни бюджетни кредити, като отчита съществуващите позиции на дефицит и мерки за постигане на икономии в държавите-членки;

5.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и подробните препоръки, съдържащи се в приложението, на Комисията, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, председателя на Еврогрупата и парламентите и правителствата на държавите-членки.

8.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 70/56

—

като взе предвид публичното изслушване относно европейската стандартизация, проведено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на 23 юни 2010 г.,

—

като взе предвид отговорите на проведените от Комисията обществени консултации относно преразглеждането на европейската система за стандартизация (23 март – 21 май 2010 г.),

—

като взе предвид проучването относно оценката на въздействието на „пакета за стандартизация“, проведено от Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ на Комисията (9 март 2010 г.),

—

като взе предвид доклада на експертната група за преглед на европейската система за стандартизация (EXPRESS), озаглавен „Стандартизация за конкурентоспособна и новаторска Европа: визия за 2020 г.“ (февруари 2010 г.),

—

като взе предвид доклада на професор Mario Monti „Нова стратегия за единния пазар“ от 9 май 2010 г. до председателя на Комисията,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид проучването относно достъпа на МСП до европейска стандартизация, озаглавено „Постигане на по-големи ползи за малките и средни предприятия от стандартите и включването в стандартизацията“, изготвено по поръчка на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) (август 2009 г.),

—

като взе предвид проучването относно достъпа до стандартизация, проведено за Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ на Комисията (10 март 2009 г.),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 21 декември 2009 г. относно действието на Директива 98/34/ЕО в периода 2006—2008 г. (COM(2009)0690) и придружаващия работен документ на службите на Комисията (SEC(2009)1704),

—

като взе предвид Бялата книга от 3 юли 2009 г., озаглавена „Модернизиране на стандартизацията в сферата на ИКТ в ЕС – пътят напред“ (COM(2009)0324),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 25 септември 2008 г. относно стандартизацията и иновациите,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г.„Мисли първо за малките!“ – „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2008 г., озаглавено „Към увеличаване на приноса на стандартизацията за иновациите в Европа“ (COM(2008)0133),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 октомври 2004 г. относно ролята на европейската стандартизация в контекста на европейската политика и законодателство (COM(2004)0674) и придружаващия работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Предизвикателства пред европейската стандартизация“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2004 г., озаглавено „Интегриране на аспекти на околната среда в европейската стандартизация“ (COM(2004)0130),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 юли 2001 г., озаглавен „Принципи на европейската политика за международната стандартизация“ (SEC(2001)1296),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 1999 г. относно доклада на Комисията относно резултатността и отчетността на европейската стандартизация при „новия подход“ (1),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 13 май 1998 г. относно резултатността и отчетността на европейската стандартизация при „новия подход“ (COM(1998)0291),

—

като взе предвид Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за финансиране на европейската стандартизация (2),

—

като взе предвид Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (3),

—

като взе предвид Решение 87/95/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 г.о тносно стандартизацията в областта на информационните технологии и далекосъобщенията (4),

—

като взе предвид Виенската спогодба от юни 1991 г. за техническо сътрудничество между ISO и CEN и Дрезденската спогодба от септември 1996 г. за обмен на технически данни между CENELEC и IEC,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0276/2010),

A.

като има предвид, че европейската система за стандартизация беше основен елемент при постигането на единния пазар, особено с употребата на стандарти в ключови законодателни области съгласно „новия подход“, който е включен в новата законодателна рамка,

Б.

като има предвид, че настоящата правна рамка допринесе за успеха на европейската стандартизация, като даде възможност за развитие на европейски стандарти, които са необходими за всички действащи лица в икономиката, за да се осигури гладкото функциониране на вътрешния пазар, да се улесни световната търговия и достъпа до пазара и да се насърчи устойчивият растеж и конкурентоспособността,

В.

като има предвид, че европейската система за стандартизация играе ключова роля в отговора на все по-голямата потребност на европейската политика и законодателство от стандарти, които да могат да гарантират безопасност на продуктите, достъпност, иновации, оперативна съвместимост и защита на околната среда,

Г.

като има предвид, че седмият принцип от „Small Business Act“ подчертава важността на насърчаването на участието на МСП и защитата на интересите на МСП в рамките на стандартизацията,

Д.

като има предвид, че разработването на европейски стандарти допринася за разработването на глобални стандарти,

Е.

като има предвид, че модерната и гъвкава европейска система за стандартизация е ключов съставен елемент за амбициозна и обновена европейска промишлена политика,

Ж.

като има предвид, че европейската система за стандартизация функционира в рамките на и в различни отношения с глобалната екосистема и разчита на специфични структури и специален набор от процеси за разработване на стандарти във вида, в който се прилагат от Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) въз основа на принципа за национално делегиране и от Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) въз основа на пряко членство,

З.

като има предвид, че докладът Monti за нова стратегия за единния пазар потвърждава, че стандартизацията е от ключово значение за управлението на единния пазар и подчертава, че е необходимо да се преразгледа процесът за европейски стандарти, като се запази ползата от настоящата система и се постигне равновесие между европейските и националните измерения,

И.

като има предвид, че за да се справи с бъдещите нужди на предприятията и потребителите и да донесе всички възможни ползи в подкрепа на държавни и обществени цели, европейската стандартизация трябва да се приспособи към предизвикателствата, произтичащи от глобализацията, изменението на климата, появата на нови икономически сили и развитието на технологиите,

Й.

като има предвид, че е необходимо да се разработи стратегически подход по отношение на европейската система за стандартизация и да се преразгледа настоящата система с цел тя да продължи да бъде успешна и да се отговори на потребностите на следващото десетилетие, като по този начин ще се даде възможност на Европа да запази водещата си роля в световната система за стандартизация,

1.

Приветства намерението на Комисията да преразгледа европейската система за стандартизация с оглед запазване на многото й успешни елементи, подобряване на недостатъците й и постигане на подходящ баланс между европейските, националните и международните измерения; подчертава, че предлаганото преразглеждане следва да се опира на предимствата на съществуващата система, които представляват добра основа за извършване на подобрения, като се избягват радикални промени, които биха подкопали основните ценности на системата;

2.

Настоятелно призовава Комисията да приеме и да внесе незабавно предложение за модерна, интегрирана политика за стандартизация, включително преразглеждане на Директива 98/34/ЕО за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, Решение 87/95/ЕИО относно стандартизацията в сферата на информационните технологии и телекомуникациите и Решение № 1673/2006/ЕО за финансиране на европейската стандартизация, както се посочва в работната програма на Комисията за 2010 г.;

3.

Подчертава, че преразглеждането на европейската система за стандартизация трябва да допринесе за европейските иновации и устойчиво развитие, да засили конкурентоспособността на Съюза, да укрепи неговото място в международната търговия и да окаже благоприятно въздействие върху благосъстоянието на неговите граждани;

4.

Високо оценява доклада на експертната група за преглед на европейската система на стандартизация (EXPRESS); призовава европейските и националните организации за стандартизация, държавите-членки и Комисията да прилагат неговите стратегически препоръки, за да може да се постигне европейска система за стандартизация, която да може да отговаря на нуждите на обществото и икономиката и да запази водещата си роля в световната система за стандартизация;

5.

Призовава предложението на Комисията за преглед на настоящата правна рамка за европейската стандартизация да бъде придружено със стратегия, която създава всеобхватна рамка за действие на европейско и национално равнище, включително конкретни предложения за подобрения, които не могат да бъдат постигнати с преглед на законодателството; подчертава, че такава стратегия не следва да се ограничава с препоръките на доклада EXPRESS;

6.

Приветства бялата книга на Комисията относно „Модернизиране на стандартизацията в сферата на ИКТ в ЕС – пътят напред“; призовава държавите-членки и Комисията да прилагат съдържащите се в бялата книга основни препоръки, за да гарантират развитието, в рамките на европейската и международната система за стандартизация, на съответните глобални стандарти в областта на ИКТ с цел прилагане и използване в областта на политиките на ЕС и обществените поръчки;

7.

Одобрява намерението на Комисията да включи в правната рамка за европейската стандартизация принципите на споразумението на Световната търговска организация относно техническите пречки пред търговията (прозрачност, откритост, безпристрастност, консенсус, ефективност, уместност и съгласуваност), за да засили прилагането им в европейската система за стандартизация; поддържа становището, че включването на тези принципи следва да не увеличава броя на признатите европейски организации по стандартизация над трите съществуващи организации, а именно CEN, CENELEC и ETSI,

8.

Счита, че към посочените принципи могат да бъдат добавени допълнителни характеристики като поддръжка, достъпност, качество, неутралност и отчетност; счита, че е необходимо допълнително да бъдат уточнени и дефинирани всички изброени принципи и че трябва да бъде въведена специална система за наблюдение, за да се гарантира прилагането им на национално и европейско равнище при разработването на стандарти в подкрепа на политиките и законодателството на ЕС;

9.

Подчертава, обаче, че тези принципи сами по себе си не са достатъчни, за да гарантират, че всички заинтересовани лица – по-специално представителите от сферата на здравеопазването и безопасността, на интересите на потребителите и на околната среда – са подходящо представени в процеса на определяне на стандарти в рамките на европейската система за стандартизация; затова счита, че добавянето на принципа за подходящо представителство е жизненоважен елемент, тъй като – когато става въпрос за обществен интерес – от изключителна важност е да бъдат включени становищата на всички заинтересовани лица по един подходящ начин, особено при разработването на стандарти в подкрепа на законодателството и политиката на ЕС, като признава необходимостта за определен проект в областта на стандартизацията да бъдат ангажирани технически най-подготвените експерти;

10.

Подчертава, че МСП, въпреки че представляват съществена част от европейския пазар, не са подходящо включени в системата на стандартизация и следователно не могат да се възползват изцяло от произтичащите от стандартизацията ползи; счита, че е от съществено значение да се подобри тяхното представителство и участие в системата, най-вече в техническите комитети на национално равнище; призовава Комисията да идентифицира чрез оценка на въздействието, извършена от нея в контекста на преразглеждането на европейската система за стандартизация, най-добрия начин за постигане на тази цел, като оцени необходимото финансиране за подкрепа на МСП;

11.

Посочва, че въпреки че стандартите допринасят за значително подобряване на качеството и безопасността на стоките, в сферата на услугите наличието им не е съизмеримо със стопанското значение и потенциала на този сектор; отбелязва по-специално, че през последните години броят на националните стандарти за услуги, развивани в Европа, значително надвишава броя на еквивалентните европейски стандарти, разработени в този сектор;

12.

Признава, че стандартите за услуги често отговарят на национални особености и че разработването им е свързано с потребностите на пазара, интересите на потребителите и обществения интерес; подчертава обаче, че разработването на европейски стандарти за услуги и изготвянето от професионалните организации на техни собствени харти или етикети за качество на равнището на Съюза, съгласно Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар, следва да благоприятства по-нататъшната хармонизация в сектора на услугите, да увеличи прозрачността, качеството и конкурентоспособността на европейските услуги и да стимулира конкуренцията, иновациите, намаляването на пречките пред търговията и защитата на потребителите;

13.

Затова подкрепя намерението на Комисията да включи стандартите за услуги в правната рамка на европейската стандартизация, тъй като това не само ще осигури уведомяване за всички национални стандарти за услуги, които евентуално биха могли да представляват пречки пред търговията на вътрешния пазар, но и ще предостави надлежна правна основа, на базата на която Комисията може да изисква европейските организации за стандартизация да разработят стандарти в ясно определени и внимателно оценени области в сферата на услугите; предлага на Комисията да насърчава доставчиците на услуги да разработват стандарти в рамките на европейските организации за стандартизация, с цел, доколкото е възможно, да се избягва фрагментаризиране сред различните национални стандарти, като същевременно се гарантира, че стандартите за услуги са относими към потребностите на пазара и потребителите и към обществения интерес; подкрепя предприетите действията за гарантиране на качеството на предоставяните на услуги като харти и етикети за качество, изготвени от професионални организации, и насърчава всички заинтересовани лица да участват в процеса на европейска стандартизация;

14.

Отново потвърждава, че европейската стандартизация в подкрепа на законодателството по „новия подход“ се оказа успешен и крайно необходим инструмент за завършването на изграждането на единния пазар; отбелязва, че броят на мандатите за стандартизация в подкрепа на законодателството в области извън тези, обхванати от„новия подход“, се е увеличил през последните години, което показва, че този модел е бил възприет при множество разнообразни политики на ЕС; счита, че е желателно употребата на стандарти да обхване и други сфери на законодателството и политиката на Съюза извън единния пазар, като се отчитат специфичните особености на съответните сфери съгласно принципите на по-добро регулиране;