Европейски икономически и социален комитет

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Индустриалните промени за изграждане на устойчиви енергоемки промишлени отрасли (ЕПО), необходими за постигането на целта за ефективно използване на ресурсите, определена в стратегията „Европа 2020“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 43/01

Докладчик: г-н IOZIA

Съдокладчик: г-н JARRÉ

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Индустриалните промените за изграждане на устойчиви енергоемки промишлени отрасли (ЕПО), необходими за постигането на целта за ефективно използване на ресурсите, определена в стратегията „Европа 2020“.

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 ноември 2011 г. (докладчик: г-н IOZIA, съдокладчик: г-н JARRÉ).

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 8 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 143 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки на ЕИСК

1.1 ЕИСК смята, че Европа може да отговори на засилената конкуренция на нововъзникващите икономики само чрез прилагане на високо иновативни системи и на повишаващи се в съответствие с технологичното развитие технологични, екологични и производствени стандарти. Работната сила следва да бъде защитена от въздействията на промените чрез подходящо и навременно обучение. Политиките на ЕС следва да благоприятстват такова развитие.

1.2 Продуктите на енергоемките промишлени отрасли (ЕПО) са в основата на веригата на стойността на всички производствени сектори, които осигуряват голяма част от работните места в ЕС. Стабилността, навременността, качеството и сигурността на доставките в тези сектори е гаранция за тяхната конкурентоспособност на световния пазар, както и гаранция за наличието на висококвалифицирани работни места в ЕС.

1.3 Необходимо е да се създаде подходяща европейска рамка, за да се отговори на общите потребности на ЕПО с основна цел да се засили и поддържа конкурентоспособността в Европа в контекста на икономическа, социална и екологична устойчивост. Разглежданите сектори са еднакво важни и са взаимозависими.

1.4 Освен това, като се имат предвид настоящите икономически затруднения, ЕИСК препоръчва да се инвестира дори още повече в изследователска и развойна дейност, внедряване и обучение, както и в научни дейности, които намират приложение в индустрията. За тези инвестиции би трябвало да има достатъчно средства в следващата рамкова програма и те би трябвало да дават възможност за обмен на опит и резултати поне на европейско равнище. В европейските и националните програми следва да се акцентира повече върху изследванията и иновациите в областта на енергийната ефективност (1).

1.5 ЕИСК смята, че е необходима интегрирана индустриална политика, която постоянно следи външните променливи и позволява на европейските предприятия да се конкурират с другите в световен мащаб на равна основа и при реципрочни условия. За да се гарантира достатъчна конкурентоспособност, трябва да се дефинират общи индустриални и фискални политики, както и стратегически решения, които да се отнасят до европейската индустрия като цяло.

1.6 Европа не може да продължава да управлява своята икономика, като налага все по-строги ограничения, без да предприема също така необходимите мерки за вземането на устойчиви и стратегически общи решения в управлението, за да защити своя икономически и социален модел и да гарантира оптимални резултати, включително в опазването на околната среда.

1.7 ЕИСК е твърдо убеден, че ЕС трябва да положи всички усилия, за да установи гъвкави системи, така че да постигне целите, които са признати за необходими. Тези системи следва да отчитат спецификата на основната индустрия.

1.8 ЕИСК се пита дали за вносителите би трябвало също да се въведат мерки подобни на тези от схемата за търговия с емисии. Основната цел би трябвало бъде осигуряването на ефективна глобална система чрез строго и обвързващо споразумение. При липсата на такова споразумение и с оглед постигне на целите, които ЕС сам си е поставил, стоките и услугите, които се предлагат на пазара в рамките на неговата територия, както и стоките и услугите за износ, би трябвало да се третират по един и същи начин и при еднакви условия (level playing field).

1.9 ЕИСК настоятелно препоръчва да се обмисли възможността да се запази системата за предоставяне на безплатни сертификати за търговия с емисии на предприятия, които вече са постигнали отлични резултати и приближават физическите и термодинамичните граници на специфичните за тях технологии. Системата за продажба на разрешителни за емисии чрез търг, която ще бъде лансирана през 2013 г., със сигурност е добра, но само ако бъде възприета в други части на света. ЕС възнамерява да започне да търгува с други оператори извън ЕС, с цел да се изгради световен пазар за търговия с емисии.

1.10 В случая с ЕПО, ако не се управлява много внимателно, схемата за търговия с емисии може да предизвика неизмерими щети на съответния отрасъл. Изместването на въглеродни емисии не е нещо, което следва да бъде разгледано едва на бъдещ етап. То се случва най-малко през последните 10 години, откакто инвестициите бяха пренасочени от Европа към други страни като САЩ, Китай, Индия, Бразилия и т.н. Задълбочено проучване на това явление би било изключително полезно.

1.11 Енергията, която се съдържа в материалите, следва да се използва повторно, като се насърчават дейностите по рециклиране там, където е възможно. Стъклото, желязото и стоманата, както и алуминият могат да допринесат значително. Европа изнася своите благородни материали. Вместо това следва да се стимулира повторното им използване в рамките на ЕС и да се запазва енергията, която се съдържа в различните материали (2).

1.12 ЕПО би трябвало да бъдат насърчавани да извършват дългосрочни инвестиции – по възможност като обединяват усилията си в този процес – в енергийния сектор (особено в сферата на възобновяемите енергийни източници), като им се предостави възможността да закупуват енергия с дългосрочни договори при фиксирани цени.

1.13 ЕИСК смята, че една стабилна, ефективна и дългосрочна регулаторна рамка е изключително важна. Икономическите цикли на инвестициите в ЕПО продължават от седем до двадесет години (например, за доменните пещи) и неслучайно вече повече от тридесет години се правят по-малко от очакваните инвестиции в цялостния цикъл за производство на стомана.

1.14 Досега прилаганите политики като цяло бяха насочени към наказване на грешки, а не към възнаграждаване на отговорно поведение и инвестиции. Този подход трябва да се промени и да се използват данъчни стимули в подкрепа на действията на предприятия, които доказват, че са постигнали впечатляващи резултати в областта на енергийната ефективност.

1.15 Трябва да се изтъкнат забележителните резултати, които ЕПО вече постигнаха в периода непосредствено преди влизането в сила на схемата за търговия с емисии. Те предвидиха новите потребности и промените в наши дни и затова няма никакво основание да бъдат сурово наказвани с риск да бъдат загубени милиони стабилни и високо квалифицирани работни места (както преки, така и непреки).

1.16 Със сигурност трябва да се подкрепят разпространението на най-добри практики сред различните страни и сектори, както и нови пилотни или демонстрационни проекти.

1.17 Мерките за публична подкрепа на изследователската дейност и иновациите с конкретни, специално изготвени програми се оказаха от изключително значение. ЕИСК отправя искане към Европейската комисия, Съвета и Европейски парламент да активизират тези програми, които са насочени към енергийната ефективност и диверсификацията, и да ги интегрират в инициативите за развитие.

1.18 Малките и средните предприятия (МСП) могат да допринесат значително за постигането на целите чрез специфични програми, предназначени за тях. Енергоемките предприятия се срещат във всеки пазарен сегмент. Разходите за постигане на високи равнища на енергийна ефективност обаче са обратно пропорционални на размера на предприятието. Именно МСП могат да постигнат най-добрите цялостни резултати и към тях трябва да бъдат насочени значителни усилия и ресурси.

2. Въведение

2.1 Енергоемките промишлени отрасли са в основата на всички европейски производствени вериги, тъй като те осигуряват основните материали за производството на готова продукция. Тези отрасли имат съществена роля в развитието на икономика с ниски въглеродни емисии.

2.2 Въвеждането на разпоредби, имащи за цел намаляване на потреблението с 20 %, представлява предизвикателство, на което трябва да се отговори с разработването на ново поколение продукти на ЕПО. Необходими са редица мерки и стимули, за да се отвори пазарът за нови енергоспестяващи продукти.

2.3 Секторът на промишленото производство, който представлява 17,6 % от европейския БВП, поглъща 27 % от крайното енергопотребление в ЕС. Основните отрасли за производство на суровини (напр. химически и нефтохимически продукти (18 %), желязо и стомана (26 %) и цимент (25 %) са енергоемки и на тях се пада 70 % от промишленото енергопотребление.

2.4 Идеята за намаляване на разходите с цел запазване и по възможност подобряване на конкурентоспособността накара много отрасли, особено енергоемките, да направят подобрения в енергийната ефективност, което означава, че икономическият им потенциал през 2020 г. ще бъде по-нисък от този на други отрасли.

Таблица 1

Прогнози за развитието и потенциала за икономии на енергия през 2020 г. (3)

	2020 (PRIMES 2007) [в млн. т. нефтен еквивалент]	2020 (PRIMES 2009 EE) [в млн. т. нефтен еквивалент]	Очакван напредък през 2020 г. без допълнителни действия [в %]	2020 Икономически потенциал [в %]	2020 Технически потенциал [в %]
	1	2	3 [=(2-1)/1 (4)100]	4	5
Брутно вътрешно потребление без крайното неенергийно използване	1 842	1 678	–9 %	– 20 % (цел на ЕС)	няма данни
Крайно потребление на енергия, от които:	1 348	1 214	–10 %	–19 %	–25 %
Индустрия	368	327	–11 %	–13 %	–16 %
Транспорт	439	395	–10 %	–21 %	–28 %
Битови цели	336	310	–8 %	–24 %	–32 %
Третичен сектор	205	181	–12 %	–17 %	–25 %
Преобразуване, пренос и разпределение на енергията	494	464	–6 %	–35 %	няма данни
Източници: PRIMES за колони 1, 2 и 3 и Fraunhofer Institute за колони 4 и 5.

2.5 Въпреки това все още не всички възможности са напълно оползотворени, особено що се отнася до малките и дори до някои средни предприятия (5).

3. Технологическо състояние за различните ЕПО

Енергоемките промишлени отрасли проучват и произвеждат редица продукти и технологии, които са необходими за справяне с изменението на климата и други световни предизвикателства. Основна предпоставка за подобряване на енергийната и ресурсната ефективност е активна индустриална политика и иновации. НИРД трябва в по-голяма степен да се съсредоточава върху технологични и организационни решения за енергийна и ресурсна ефективност. Освен това предприятията, както и работниците и техните представители, трябва да подобряват енергийната и ресурсната ефективност, с цел да стимулират иновациите в продукти и процеси.

Следва преглед на основните ЕПО.

3.1 Химическа и нефтохимическа промишленост

3.1.1 В химическата промишленост работят 1 205 000 души в 29 000 предприятия с производство на стойност 449 милиарда евро (Евростат, 2009 г.) и почти двойно по-голям оборот, който представлява 1,15 % от БВП на ЕС. Само 8 % от нефта се използва в химическата промишленост като гориво, а по-голямата част се преработва. В промишлените отрасли 18 % от енергопотреблението се пада на преработващия сектор.

3.1.2 Химическата промишленост превръща суровини в продукти за други производства и за потребителите. Основните суровини могат да се разделят на органични и неорганични. Неорганичните суровини включват въздух, вода и минерали. Изкопаемите горива и биомасата спадат към класа на органичните суровини.

3.1.3 Около 85 % от химикалите се произвеждат от около двадесет елементарни химикали, наричани основни химикали. Основните химикали се произвеждат предимно от десет суровини и се преобразуват в около 300 междинни продукта. Основните химикали и междинните продукти се определят като „насипни химикали“. Около 30 000 потребителски стоки се произвеждат от междинни продукти. За какво се използват тези химикали: 12 % от стойността на един автомобил (възглавници на седалки, маркучи и колани, въздушни възглавници), 10 % от стойността на една къща (изолационни тръби и електрически кабели), 10 % от това, което средното домакинство използва всеки ден (хранителни продукти, облекло, обувки, продукти за здравето и личната хигиена и др.).

3.1.4 Въглищата, нефтът и природният газ са основните суровини за производство на повечето насипни химикали. На всеки етап се добавя стойност: относителна стойност на суровия нефт: 1; гориво: 2, типичен нефтохимически продукт: 10; типичен потребителски продукт: 50.

3.1.5 Изкопаемите горива са и най-важните източници на енергия: нефт (около 40 %), въглища (около 26 %) и природен газ (около 21 %).

3.1.6 Химическата промишленост използва голямо количество енергия. Около 8 % от всички търсени количества суров нефт се използват като суровина – останалата част се използва за производство на гориво, предимно за транспорта.

3.2 Цветна металургия

3.2.1 Секторите на цветната металургия са много разнообразни и включват производството на различни метали като алуминий, олово, цинк, мед, магнезий, никел, силиций и много други. Като цяло в сектора са заети пряко около 400 000 души (Eurometaux, юли 2011 г.). Най-големият, най-важен подсектор е този на алуминия. През 2010 г. работниците в него наброяват 240 000, а оборотът му е 25 милиарда евро. Производството на боксит възлиза на 2,3 милиона тона, това на алуминий – на 5,9 милиона тона, а общото производство на алуминий (първичен и рециклиран) – на 6 милиона тона (270 завода). Референтната стойност, определена от Европейската комисия, е 1 514 кг еквивалент на СО2 за тон за производството на първичен алуминий.

3.2.2 Различни анализи показват, че суровините и енергията са най-важните фактори за конкурентоспособността на цветната металургия в ЕС. В зависимост от подсектора разходите за енергия и суровини представляват приблизително между 50 % и 90 % от общите разходи за производството на рафинирани метали. Разходите за суровини варират между 30 % и 85 % от общите разходи, а разходите за енергия – от 2 % до 37 % от общите разходи. Що се отнася до суровините, за производството на метал в ЕС рециклирането на скрап е равно по значение с използването на руди и концентрати.

3.2.3 Относно зависимостта от внос, през 2005 г. металургията на ЕС определя боксита, магнезия, силиция и медния концентрат като най-чувствителните суровини (например, Китай изнася 50 % от кокса в света, а Чили осигурява 40 % от световния износ на медни концентрати).

3.2.4 Според производителите съществува риск за доставките на алуминиев скрап, меден скрап и аноди, цинкови и оловни концентрати и, в по-дългосрочна перспектива, на алуминиев и меден скрап и медни концентрати и аноди.

3.2.5 Цветната металургия е изключително енергоемка; това се отнася особено за производителите на алуминий, олово и цинк, които са много големи потребители на електричество.

3.2.6 Голяма част от потреблението на цветни метали в ЕС вече се осигурява чрез внос и, ако не се намерят други решения, този процент ще се повиши със закриването на предприятия на цветната металургия в Европа. Това ще доведе до изместване на въглеродни емисии.

3.3 Производство на желязо и стомана

3.3.1 В европейското производство на желязо и стомана са заети пряко 360 000 работници, а оборотът му през 2010 г. възлиза на 190 милиарда евро. Неговото общо енергопотребление възлиза на 3 700 GJ, което съответства на около една четвърт от потреблението на енергия в промишленото производство: общите емисии на СО2 са около 350 милиона тона, които се равняват на 4 % от всички емисии в ЕС.

3.3.2 Съществуват два основни метода за производство на стомана. Първият се нарича „интегриран метод“ и се основава на производството на желязо от желязна руда, но и при този метод средно 14 % се произвеждат от скрап. Вторият се нарича „метод на рециклиране“ и използва железен скрап като основна суровина за желязо в електродъгови пещи.

3.3.3 И в двата случая енергопотреблението е свързано с горивото (по принцип въглища и кокс) и електроенергията. При метода на рециклиране се потребява много по-малко енергия (около 80 %). При „интегрирания метод“ се използват коксови пещи, инсталации за агломериране, доменни пещи и конверторни пещи за основния процес на окисляване.

3.3.4 Изчисленията сочат, че настоящото енергопотребление при интегрирания метод е между 17 и 23 GJ/тон горещо валцувани продукти [1][SET_Plan_Workshop_2010]. На европейско равнище по-ниската стойност се разглежда като добра референтна стойност за един комбинат. Стойност в размер на 21 GJ/тон се разглежда като средна за целия ЕС-27.

3.3.5 Част от значителното намаляване на енергийното потребление (с около 50 %), което се отбелязва в европейската промишленост през последните 40 години, се дължи на по-широкото прилагане на метода на рециклиране за сметка на интегрирания метод (делът е нараснал от 20 % през 70-те години до около 40 % понастоящем).

3.3.6 Въпреки това перспективите за преход към рециклирането са ограничени от наличието и качеството на скрапа. В Европа около 80 % от емисиите на СО2, свързани с интегрирания метод, се отделят от отработени газове. Тези газове до голяма степен се използват от самата промишленост за производството на около 80 % от собствените ѝ потребности от електричество [EUROFER_2009a].

3.3.7 През 2008 г. производството на необработена стомана в ЕС възлиза на 198 милиона тона, което представлява 14,9 % от общото световно производство (1 327 милиона тона необработена стомана) [WorldSteel_2009]. 10 години по-рано, при малко по-ниско производство (191 милиона тона необработена стомана), делът на същите европейски страни беше 24,6 %.

3.4 Керамична промишленост

3.4.1 В керамичната промишленост са заети пряко 300 000 души. Тя обхваща широк кръг продукти от тухли и цигли, стъклокерамични тръби, керамични плочки и теракота, санитарни изделия и битови и декоративни предмети до абразиви, огнеупорни материали и техническа керамика (6).

3.4.2 Тези сектори обхващат приложения за строителството, високо топлинни процеси, елементи за автомобилната индустрия, енергетиката, околната среда, потребителски стоки, устройства за миньорството, корабостроенето, отбраната, аеронавтиката, медицината и много др. Керамичният сектор е зависим, както от местни, така и от вносни суровини.

3.4.3 Европейската керамична промишленост до голяма степен се състои от МСП, които представляват около 10 % от съоръженията по европейската схема за търговия с емисии, но по-малко от 1 % от емисиите.

3.5 Производство на цимент

3.5.1 През 2010 г. в европейската циментова промишленост са заети пряко 48 000 души, а производството ѝ е в размер на 250 милиона тона и оборот над 95 милиарда евро. Потреблението на енергия възлиза на 110 kWh/тон, като общите емисии на СО2 се равняват на 3 % от стойността за ЕС като цяло.

3.5.2 Циментът е материал от основно значение в строителството, а също и в гражданското и хидравличното инженерство. Производителността на циментовата промишленост е пряко свързана с общото състояние на строителния сектор и е в тясна връзка с икономическото положение като цяло.

3.5.3 В Европейския съюз циментът се произвежда предимно по съвременна технология, наречена „сух способ“. Тя изисква приблизително 50 % по-малко енергия, отколкото при изгарянето на клинкера в пещи чрез прилагане на „мокрия способ“.

3.5.4 През 2009 г. производството на цимент в ЕС-27 беше приблизително 250 млн. тона, което представлява 8,6 % от световното производство на цимент, възлизащо на около 3 млрд. тона (7). Азия има най-голям дял от световното производство (75 %), като само делът на Китай представлява почти половината от произвеждания цимент (54,2 %). Тези данни показват, че значителна част от цимента в света се произвежда в страни, които не прилагат Протокола от Киото.

3.5.5 Основните характеристики на европейската циментова индустрия са: поглъща изключително много инвестиции – 150 милиона евро за милион тона производствена мощност; енергоемка е – 60-130 кг нефтен еквивалент и допълнително 90-130 KWh електричество за тон произведен цимент.

3.5.6 Друга важна особеност на европейската циментова индустрия е наличието на регионални пазари за цимент с обсег не повече от 200 мили.

3.5.7 Циментовата промишленост е един от най-големите източници на емисии на CO2. Емисиите ѝ на въглероден диоксид съставляват около 5 % от световните емисии, породени от човешката дейност (8). Основните източници на емисии на СО2 от циментовата промишленост са обезвъглеродяването на суровини и изгарянето на горива.

3.5.8 Според оценките, емисиите от процеса на обезвъглеродяване съставляват приблизително 50 % от общите емисии на циментовите заводи, а тези от изгарянето на горива – още 40 %. Отделянето на въглероден диоксид при тези два процеса се нарича директна емисия. Източниците на индиректни емисии (около 10 % от емисиите на циментовите заводи) включват транспорта и производството на електричество, предназначено за употреба в циментовите заводи (9).

3.5.9 Развитието на циментовото производство в ЕС е изключително зависимо от политиките и решенията на ЕС относно емисиите на CO2 и на други замърсители.

3.5.10 В циментовия сектор схемата за търговия с емисии се прилага за производството на цимент (клинкер) в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 тона дневно. Данните от последните години (10) показват по-ниски от очакваните емисии в циментовия сектор. Високата цена на квотите за емисии на CO2 може да се окаже по-примамлива за производството на по-големи количества цимент. Концепцията на схемата за търговия с емисии може да доведе до ограничаване на производството. Поради тази причина разпределението на квотите трябва да бъде предхождано от анализ, чрез който да бъдат поставени устойчиви цели, трябва да се избегне нарушаването на пазара и да се мотивират предприемачите да подобрят енергийната ефективност и същевременно да намалят емисиите на CO2.

3.6 Стъкларска промишленост

3.6.1 В европейската стъкларска промишленост са заети пряко 200 000 души, като предприятията за производство и преработване са 1 300 с общо производство през 2010 г. в размер на 34 милиона тона (30 % от производството в света). Рециклирането на един тон стъкло предотвратява отделянето на 670 кг емисии на СО2. Годишните емисии на СО2 са около 25 милиона тона.

3.6.2 Стъклото се състои главно от кварц (висококачествен пясък), основи, които променят агрегатното състояние на кварца от твърдо в течно (главно натриев и калиев карбонат), стабилизатори за намаляване на износването на стъклото (калциев оксид, магнезий и алуминиев оксид), някои подобряващи агенти и малки количества други добавки, с които се придават различни характеристики на отделните видове стъкло.

3.6.3 Най-широко използваната класификация на видовете стъкло е в зависимост от химическия състав, в резултат на което съществуват четири групи: натриево-калциево-силикатно стъкло, оловен кристал и кристално стъкло, боросиликатно стъкло и специални стъкла.

3.6.4 „Амбалажното стъкло“ е най-големият подсектор в стъкларската промишленост в ЕС, представляващ над 60 % от общото производство на стъкло. Продуктите му включват амбалаж от стъкло (бутилки и буркани). Амбалажно стъкло се произвежда във всички държави-членки на ЕС с изключение на Ирландия и Люксембург. ЕС е най-големият регион за производство на амбалажно стъкло в света с приблизително 140 съоръжения.

3.6.5 Плоското стъкло е вторият по големина сектор на стъклената промишленост в ЕС и представлява около 22 % от общото производство на стъкло. Тук се включва и производството на флоатно и валцовано стъкло. В ЕС има пет производители на флоатно стъкло и пет производители на валцовано стъкло. Общите емисии на СО2 от сектора на плоското стъкло възлизат на около 7 милиона тона през 2008 г. при производство в размер на около 6,5 милиона тона флоатно стъкло и около 0,5 милиона тона валцовано стъкло (източник: CITL).

3.6.6 Стъкленото влакно с непрекъсната нишка се произвежда и доставя в различни форми: ровинг, стъкломат, нарязани влакна, текстилен конец, тъкан и валцована нишка. Основната крайна употреба (приблизително 75 %) е за укрепването на композиционни материали, предимно термореактивни смоли, но и термопластмаси. Основните пазари за композиционни материали са строителството, автомобилния и транспортния сектор (50 %) и електрическата и електронната промишленост.

3.6.7 Някои данни за въглеродния отпечатък:

—	Средно производство: 870 000 тона годишно на продукти от стъклено влакно с непрекъсната нишка

—	Средна стойност на преки емисии на СО2: 640 000 тона

—	Средно отношение СО2/тон: 735 кг СО2 / тон за продукт от стъклено влакно с непрекъсната нишка.

3.6.8 Секторът на специалните стъкла осигурява около 6 % от продукцията на стъкларската промишленост, като по отношение на тонажа това е четвъртият по големина сектор. Основните продукти са следните: стъкла за телевизори и монитори, стъкла за осветителни тела (тръби и крушки), оптическо стъкло, стъклени изделия за лабораторни и технически цели, боросиликатни и керамични стъкла (високотемпературни кухненски изделия и домакински приложения) и стъкло за електронната промишленост (течно-кристални панели – LCD).

3.6.9 Стъкларският сектор за битови цели е един от по-малките отрасли на стъкларската промишленост с приблизително 4 % от общата продукция. Този сектор обхваща производството на съдове за хранене от стъкло, кухненски и декоративни изделия, които включват чаши, купи, паници, чинии, съдове за готвене, вази и орнаменти.

4. Общ преглед на емисиите на СО2 през 2010 г. в Европа

4.1 Схемата за търговия с емисии на ЕС ограничава емисиите на около 12 600 съоръжения, включително електроцентрали, фабрики и рафинерии. Схемата покрива около 40 % от всички емисии на парникови газове в ЕС. Въз основа на данни за промишленото производство анализаторите смятат, че през 2010 г. емисиите са се повишили с 3,2 % в сравнение с намалението с почти 11,3 % през 2009 г. (Barclays Capital, Nomisma Energia, IdeaCarbon).

4.2 Според Европейската агенция по околната среда общите парникови емисии на ЕС през 2009 г. са били около 4,6 милиарда тона. Ако те нарастват в съответствие с увеличението на промишлените въглеродни емисии, регистрирано през миналата година, това би означавало, че ЕС ще надвиши с около 300 милиона тона своята цел от 4,5 милиарда тона парникови газове през 2020 г. Служителите на ЕС, отговарящи за въпросите, свързани с климата, прогнозират, че ЕС ще спази тази цел, ако изпълни целите за възобновяеми енергийни източници и ефективност.

4.3 CO2

Емисиите в рамките на схемата за търговия с емисии на ЕС се покачиха през 2010 г., тъй като търсенето на енергия и общото индустриално производство нараснаха, което означава, че предприятията са изгорили повече изкопаеми горива за производството на електро- и топлоенергия (Sikorski).

В допълнение, по-високите цени на газа принудиха електроцентралите да изгарят повече въглища, които отделят повече въглероден диоксид.

5. Коментари на Европейския икономически и социален комитет

5.1 Веригата на стойността зависи от наличието и качеството на суровините, като основните промишлени сектори в Европа доставят суровини с най-високо качество. Европейската преработвателна промишленост извлича полза от това високо качество и постоянните иновации, които научноизследователската дейност осигурява. Например в стоманената промишленост 70 % от качеството зависи от типа на процеса на леене. Това качество следва да се поддържа и да се повиши, там където е възможно.

5.2 Без силен, конкурентоспособен и иновативен промишлен сектор Европа няма да може да постигне нито една от целите на устойчивостта, като тези определени от Комисията по отношение на емисиите на СО2.

5.3 Схемата за търговия с емисии на ЕС е система за въвеждане на лимити и извършване на търговия, която беше въведена като важен инструмент за постигане на целите, които ЕС сам си постави, за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 20 % до 2020 г. спрямо равнищата от 1990 г. и с 30 %, ако се постигне международно споразумение. В схемата за търговия с емисии са включени приблизително 12 500 завода в енергетиката и промишлеността, като всички заедно генерират почти половината от емисиите на СО2 в ЕС и 40 % от всички емисии на парникови газове.

5.4 Понастоящем схемата за търговия с емисии се прилага в тридесет държави (27-те държави-членки, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия). В сравнение с други сектори, които не са част от схемата, например транспорта, инсталациите, обхванати от СТЕ, постигнаха съществено намаляване на парниковите газове. При все това ЕПО неизменно са обект на непрекъснати усилия за повишаване на енергийната ефективност поради все по-нарастващите разходи за енергия. Ще бъде особено полезно да се извърши обстоен анализ на намалението на емисиите, постигнато чрез СТЕ на ЕС.

6. Социалните и екологичните аспекти

6.1 Единственият начин за предпазване на европейската индустриална система, европейските работници и интереси, околната среда, здравето и потребителите е, нито един от тези интереси да не преобладава над останалите и да се постигне оптимален баланс между екологичните, социалните и икономическите политики.

6.2 ЕИСК подкрепя целите за екологична и социална устойчивост и определя няколко ключови области, където следва да се предприемат интегрирани действия при цялостен подход.

6.3 На първо място, имаме нужда от ефективни програми в подкрепа на професионалния растеж чрез обучение, насочено към създаване на нови умения, необходими за справяне с технологичните предизвикателства и тяхното преодоляване и за постигане на повече и по-добри резултати в областта на енергийната ефективност. ЕПО се характеризират с непрекъснати производствени процеси и високо равнище на отговорност, което означава, че те не са привлекателни за младите хора. Необходими са специални стимули в подкрепа на професионалните програми (включително стипендии), за да се запазят европейските умения в тази област.

6.4 Необходими са стимули за насърчаване на мобилността на техници и специалисти, за да се разпространяват знания и добри практики както в национален, така и в международен план.

6.5 Трябва да се обръща особено внимание на преходните периоди, като се гарантира подходяща подкрепа за работниците, засегнати от преструктурирания в резултат на промените, необходими за съобразяване на производството с актуалните потребности. Публичните инвестиции би трябвало да осигуряват подкрепа за този процес.

6.6 Действителният ангажимент към индустриалните промени в ЕПО трябва да се изразява в подходящи оценки на въздействието върху обществото и работниците, така че да се избягват отрицателните социални последици и да се извършва предварителна подготовка за въвеждането на нови модели на производство.

6.7 От съществено значение е да се повишават знанията, разбирането и гражданското съзнание за ползите, които могат да бъдат постигнати чрез индустрия с висока енергийна ефективност. Следователно, наред с насърчаването на етикетирането на продуктите, трябва да се отбелязва също и енергийната ефективност на процесите, използвани при производството на тези продукти. Иначе казано, би трябвало да има двойно етикетиране: да се идентифицира не само продукта, но и фабриката, която е спомогнала за поддържането на високо равнище на цялостната ефективност.

6.8 ЕПО се нуждаят от повече подкрепа за научноизследователската дейност и иновациите. Настоящата система на ЕС за финансиране би трябвало да използва специални инструменти (напр. публично-частното партньорство SPIRE за устойчива индустрия), за да се предоставят повече възможности за индустриалните проекти. Технологичните платформи извършиха огромна работа, за да подготвят по-благоприятна среда, в която предприятията могат по-добре да използват рамковите програми на ЕС. Ролята на организациите за научни изследвания и технологии трябва също да се изтъкне, тъй като те имат изключително важна задача в иновационната верига, като развиват дадена идея до нейното промишлено приложение.

7. Международното измерение

7.1 САЩ, Япония, Русия, Бразилия, Индия и – преди всичко – Китай (на първо място в списъка на отделящите емисии с 22 % от всички емисии) трябва да поемат своите отговорности. Тези страни, заедно с Европа, произвеждат над 70 % от емисиите на СО2 (2007 г.). Изключително важно е да се постигне споразумение за климата и благосъстоянието на Земята, ако искаме да се справим и преодолеем предизвикателствата, свързани с покачването на температурите вследствие на антропогенни фактори.

7.2 По няколко повода ЕИСК изрази своята подкрепа за подобни европейски политики, като препоръча да се положат всички усилия, за да се постигне справедливо международно споразумение, което разпределя отговорностите и разходите и отчита широкия спектър от по-общи съображения, а не само голите цифри и факти.

7.3 Успехът на политиките във връзка с изменението на климата зависи от това дали предстоящата конференция в Дърбан ще може да определи нови цели за периода след изтичането на действието на Протокола от Киото за държавите, които са най-големите източници на емисии в света. Европа пое ангажимента да постигне още по-амбициозни цели, в случай че се стигне до световно споразумение. ЕИСК подкрепя тази стъпка, при условие че съображенията, изразени във връзка с устойчивостта на европейските предприятия и работници, се включат в текста и се зачитат.

Брюксел, 8 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 38.

(2) ОВ C 107, 6.4.2011 г., стp. 1; ОВ C 218, 23.7.2011 г., стp. 25.

(3) SEC (2011) 779 окончателен.

(4) Данните за икономическия потенциал на сектора за преобразуване на енергия се базират на изчисления на ГД „Енергетика“.

(5) План за енергийна ефективност, 2011 г, СОМ(2011) 109 окончателен; Проучване за оценка на въздействието, Пак там, параграф 3, ОВ C 218, 23.7.2011 г., стp. 38; Официален вестник С 318, 29.10.2011 г., стр. 76

(6) ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 7.

(7) Информационен доклад относно „Развитието на европейската циментова индустрия“, CCMI/040, CESE 1041/2007. CEMBUREAU, Evolution & Energy Trends (Развитие и тенденции в енергетиката) – уебсайт на Cembureau, май 2011 г.

(8) „Carbon dioxide emissions from the global cement industry“ („Емисиите на въглероден диоксид от световната циментова промишленост“), Ernst Worrell, Lynn Price, Nathan Martin, Chris Hendriks и Leticia Ozawa Meida, „Annual Reviews of Energy & the Environment“, ноември 2001 г., т. 26, стр. 303-329.

(9) Vanderborght B, Brodmann U. 2001 г. The Cement CO2 Protocol: CO2 Emissions Monitoring and Reporting Protocol for the Cement Industry. Guide to the Protocol (Протокол за СО2 от цимента: мониторинг на емисиите на СО2 и протокол за резултатите от циментовата промишленост. Наръчник към протокола), версия 1.6 – www.wbcsdcement.org.

(10) Доклад, публикуван в Евронюз през май 2006 г.

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/8

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Приключване на първия европейски семестър за координация на икономическата политика: насоки за националната политика за периода 2011—2012 г.“

COM(2011) 400 окончателен

2012/C 43/02

Главен докладчик: г-н Michael SMYTH

На 7 октомври 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Приключване на първия европейски семестър за координация на икономическата политика: насоки за националната политика за периода 2011-2012 г.“

COM(2011) 400 окончателен.

На 14 юни 2011 г. Бюрото на Комитета възложи на Координационната група по стратегията „Европа 2020“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 476-ата си пленарна сесия на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 8 декември 2011 г.) Европейският икономически и социален комитет реши да определи за главен докладчик г-н SMYTH и прие настоящото становище със 136 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“.

1. Заключения

1.1 Европейският съюз и неговото население преживяват най-тежката икономическа, социална и политическа криза в своята история, която засяга силно държавите-членки и тяхното население и застрашава основни постижения като единната валута, Пакта за стабилност и вътрешния пазар. При предишната финансова криза бързите и решителни съвместни действия на европейските ръководители предотвратиха дълга рецесия. Сега Европа е изправена пред също толкова сериозно предизвикателство и отново се нуждае от силна политическа позиция и сътрудничество. Никоя отделна държава-членка не може да се справи сама с кризата – политическият избор е пределно ясен: или европейската интеграция ще бъде укрепена, за да преодолее кризата, или кризата ще отслаби драстично европейската интеграция и ще я изложи на риск.

1.2 Необходими са незабавни мерки за намаляване на дълга, консолидиране на публичните финанси и повишаване на доверието на хората и предприятията. Въпреки това отговорните за изготвянето на политиката би трябвало да отправят поглед отвъд моментните кризи. Акцентът не бива да се поставя единствено върху краткосрочни и средносрочни действия. Очевидна е необходимостта от дългосрочни реформи. Действията в тази посока или липсата на такива ще окажат краткосрочно, дори незабавно въздействие върху разходите по заеми на държавите-членки.

1.3 С оглед на това Комитетът счита, че стратегията „Европа 2020“ е по-важна от всякога, тъй като предлага цялостна програма за реформи, която има за цел да осигури устойчив растеж и да повиши жизнеустойчивостта на Съюза в бъдеще.

1.4 Необходим е добър баланс между всички аспекти на стратегията (икономически, социален и екологичен); трите приоритетни области – интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – са взаимосвързани и се подсилват взаимно. Същото внимание следва да се обърне на икономическия растеж, предприемачеството, МСП, конкурентоспособността, иновациите, устойчивостта и околната среда, социалните права, създаването на работни места и подпомагането на образованието.

1.5 На фона на трудната икономическа ситуация и ограничените публични финанси в държавите-членки, сега предизвикателството повече от всякога е в подходящото осъществяване на стратегията.

1.6 Комитетът е изключително обезпокоен, че ангажиментите, включени от държавите-членки в техните национални програми за реформи, са недостатъчни – както показва Годишният обзор на растежа (1) – за постигането на повечето от целите на стратегията (в областта на образованието, заетостта, научноизследователската и развойна дейност, намаляването на бедността, намаляването на емисиите – енергийната ефективност – енергията от възобновяеми източници).

1.7 Държавите-членки трябва да активизират усилията си и да се ангажират с по-амбициозни национални промени, за да имат шанс да постигнат целите до 2020 г., отдавайки приоритетно значение на областите, които насърчават растежа (образование, иновации, енергетика, транспортни връзки и т.н.). Адекватното изпълнение на техните ангажименти е от ключово значение.

1.8 Комитетът счита, че участието на организираното гражданско общество и на социалните партньори в осъществяването на реформите и в стратегията за растеж ще бъде определящо за техния успех и ще насърчи националните администрации и ЕС да постигнат конкретни резултати. Следователно ЕИСК ще продължи съвместната работа с мрежата си от национални икономически и социални съвети (ИСС) и сродни организации в рамките на стратегията „Европа 2020“. От една страна, това ще повиши информираността в държавите-членки, а от друга – ще гарантира, че отговорните за изготвянето на политиките на равнище ЕС са запознати с икономическите и социалните условия по места.

2. Контекст

2.1 Първият европейски семестър е нов управленски метод, насочен към подобряване на координацията на икономическата политика между ЕС и държавите-членки, на който беше даден ход през януари 2011 г., когато Комисията представи Годишния обзор на растежа (2), приет и допълнен от пролетния Европейски съвет (3).

2.2 На този фон държавите-членки представиха в края на април 2011 г. програми за стабилност и сближаване (ПСС) за своите публични финанси и национални програми за реформи (НПР), представяйки ключови политически мерки за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. В допълнение по-голямата част от членовете на Пакта „Евро плюс“ представиха конкретни ангажименти, поети в рамките на Пакта (4).

2.3 След като оцени тези програми и ангажименти, Комисията публикува специфични за всяка държава препоръки, както и препоръки за еврозоната (5). Те бяха съсредоточени върху области, в които са необходими допълнителни действия от страна на държавите-членки за ускоряване на структурните реформи. Европейският съвет от юни (6) прие тези препоръки, приключи първия европейски семестър и откри „националния семестър“.

2.4 Отправна точка на настоящия документ е Съобщението на Комисията относно „Приключване на първия европейски семестър за координация на икономическата политика: насоки за националната политика за периода 2011–2012 г.“ (7), публикувано през юни 2011 г. Той има за цел да постави акцент върху няколко важни въпроса, като:

—	засилване на управлението във връзка със стратегията;

—	подобряване на комуникацията по отношение на стратегията;

—	подобряване на конкретното прилагане на стратегията от държавите-членки.

2.5 Той ще бъде част от нов „Интегриран доклад“ (8), който ще бъде представен от интерактивната мрежа, създадена от ЕИСК с националните ИСС и други сродни организации партньори.

2.6 Конкретните политики, обхванати от стратегията „Европа 2020“, бяха разгледани по-задълбочено в предходно становище относно „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“ (9). Действително след консултациите относно Годишния обзор на растежа за 2011 г. Комитетът прие становище, в което подкрепи напълно стратегията „Европа 2020“ и европейския семестър и насърчи Комисията да защитава европейската интеграция. Комитетът обаче изрази съжаление, че в първия Годишен обзор на растежа беше пропусната възможността да се направят политически предложения с оглед на постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Предвид сериозното влошаване на икономическите и социалните условия, вече трябва да се започне работа по тези предложения.

2.7 В становището бяха направени също няколко конкретни предложения относно десетте точки на Комисията: осъществяване на стриктна фискална консолидация, коригиране на макроикономическите дисбаланси, осигуряване на стабилност на финансовия сектор, повишаване на привлекателността на заетостта, реформиране на пенсионните системи, връщане на безработните на работа, намиране на баланс между сигурност и гъвкавост, използване на потенциала на единния пазар, привличане на частен капитал за финансиране на растежа и създаване на разходоефективен достъп до енергия.

2.8 След като Комисията публикува Годишния обзор на растежа за 2012 г (10)., Комитетът възнамерява да представи становище, което да се фокусира върху доклада за напредъка в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ с оглед на Европейския съвет през март 2012 г.

3. Управление

3.1 Процесът „Европа 2020“ следва да бъде процес за всички и от всички, а не да бъде запазен за отговорните за изготвянето на политиките, законодателите и експертните групи:

—

Желателно е всички кръгове на обществото да дадат своя принос, за да се извлече полза от експертния опит по места, да се формулират възможно най-добрите подходи към сегашните предизвикателства и да се проучат креативни решения. Пример в това отношение може да бъде идеята за социално предприемачество, което би имало положителен ефект както в икономически, така и в социален план.

—

Адекватното изпълнение на стратегията в държавите-членки до голяма степен зависи от ангажираността и отговорността на всички участващи заинтересовани страни. Затова наличието на общ ангажимент към стратегията е жизнено важно условие, което изисква пълно партньорство, за да може да се даде тласък на реформите.

3.2 Комитетът изразява убеждението, че следва да бъдат направени подобрения в консултирането, участието и мобилизирането на организирането гражданско общество на национално и европейско равнище.

3.3 Организираното гражданско общество в държавите-членки следва да участва като активен партньор в наблюдението и осъществяването на стратегията „Европа 2020“.

3.4 С европейските социални партньори и организираното гражданско общество трябва да се провеждат консултации относно специфичните за всяка държава-членка препоръки. В този смисъл времето е от основно значение за осигуряването на участие на гражданското общество на ранен етап от изготвянето на бъдещите прогнози за цикъла след 2011 г. В още по-голяма степен трябва да се спазват основните конвенции на МОТ, ратифицирани от държавите-членки, особено Конвенция 98, гарантираща свободното колективно договаряне.

3.5 Комитетът призовава за укрепване на специалната роля и профил на националните ИСС и сродните организации. Това по никакъв начин няма да засегне съществуващите механизми за консултации със социалните партньори в държавите-членки.

3.6 Следва да бъдат предприети стъпки за оживяване на дебата относно прилагането на стратегията „Европа 2020“ и правителствата следва да разработят по-ефективни процеси за обратна връзка за резултатите от засиления граждански и социален диалог по стратегията.

3.7 ЕИСК се застъпва за провеждането на редовни конференции относно наблюдението на стратегията „Европа 2020“ в държавите-членки, с участието на всички заинтересовани страни и организации на гражданското общество.

3.8 Комитетът препоръчва да бъдат създадени постоянни диалози в държавите-членки между националните ИСС или техните еквиваленти и други социални партньори и заинтересовани страни, като МСП, действащи лица в социалната икономика, мозъчни тръстове, университети и заетите с насърчаването на социалното сближаване и равните възможности. Би следвало надлежно да се вземат под внимание споразуменията и практиките в областта на гражданския диалог, които съществуват в някои държави-членки.

3.9 Трябва да бъдат премахнати структурните бариери пред истинския диалог със социалните партньори и организациите на гражданското общество. Това включва например избягване на твърде късите срокове, които понастоящем са се превърнали в правило, за изготвянето на националните програми за реформи.

3.10 Управление на европейско равнище – добавената стойност на засиленото европейско измерение

3.10.1 Започва да става ясно, че националните политики сами по себе си са недостатъчни, и че сътрудничеството между политиките на европейско равнище следва да бъде засилено. Несиметричните или изолирани макроикономически, индустриални или социални политики в държавите-членки могат да подкопаят икономическия и паричен съюз и единния пазар и могат да доведат до отрицателни странични въздействия върху други държави-членки.

3.10.2 Комитетът се застъпва за диалог между националните ИСС и организациите на гражданското общество и представителите на Комисията за конкретните национални условия. Аналогично, националните ИСС следва да участват по-непосредствено в годишните консултации на Комисията. ЕИСК се застъпва за този подход, който съответства на приетия от Европейския парламент, довел до по-голямо сътрудничество с националните парламенти и приет и от Комитета на регионите за сътрудничеството му с европейските регионални и местни власти.

3.10.3 Действието на европейския семестър беше критикувано на равнище Европейски парламент поради липсата на легитимност, отредената на Европейския парламент незначителна роля, слабото участие на националните парламенти и липсата на прозрачност на процеса. Беше предложено ефективността на европейския семестър да бъде повишена чрез редовен икономически диалог относно действието на семестъра. Комитетът подкрепя идеята Парламентът да създаде подкомисия по въпроси, свързани с европейския семестър, и изразява желанието си да участва непосредствено в нейната работа.

3.10.4 Комитетът желае също да продължи сътрудничеството си с Комитета на регионите за насърчаване на възприемането на стратегията „Европа 2020“ от гражданите и нейното ефективно прилагане.

3.10.5 ЕИСК изразява убеждението, че организираното гражданско общество следва да бъде поканено да участва в териториални пактове (11) за „Европа 2020“.

3.11 Налични инструменти за подобряване на управлението

3.11.1 Комитетът счита, че за осигуряване на успеха на стратегията „Европа 2020“ следва да се използва пълният набор от налични инструменти на ЕС (12).

3.11.2 ЕИСК предупреждава, че европейският семестър не бива да се превръща в заместител на широките насоки на икономическите политики и политиките на заетост в държавите-членки.

3.11.3 Многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г. следва да подкрепи постигането на целите на „Европа 2020“.

3.11.4 Структурните фондове за периода 2014–2020 г. следва да бъдат напълно съгласувани с приоритетите на стратегията „Европа 2020“ (13).

3.11.5 По-добрата координация на разходите на европейско и национално равнище би подобрила ефективността.

3.11.6 Публичните инвестиции – на равнище ЕС и на равнище държави-членки – в интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж биха могли да насърчат допълнителни частни инвестиции, оказвайки по този начин „ефекта на лоста“.

4. Комуникация относно стратегията „Европа 2020“

4.1 Политическата видимост на стратегията „Европа 2020“ следва да бъде повишена, както и осведомеността на гражданите за стратегията, особено във връзка със сериозните предизвикателства, пред които са изправени нашите общества.

4.2 Комуникацията на всички равнища (ЕС, национално и особено местно) следва да бъде засилена, тъй като в много държави-членки „Европа 2020“ е единственото новаторско като мислене и политика допълнение, което дава на хората някаква надежда за по-добро бъдеще. Ключовите послания на стратегията „Европа 2020“ относно растежа, работните места и социалното приобщаване следва да се разясняват непрекъснато.

4.3 Националните програми за реформи следва да бъдат представяни в националните парламенти и обсъждани от тях.

5. Прилагане на стратегията „Европа 2020“

5.1 Комитетът насърчава Комисията и държавите-членки да работят за определяне на тесните места, които ограничават растежа на национално и международно равнище. Тези тесни места се изразяват под много форми, като:

—	разпокъсаността на единния пазар;

—	недостатъчният достъп на МСП до единния пазар;

—	нуждата от развитие на предприемачеството;

—	слабостите на бизнес средата (включително регулаторната среда);

—	пречките пред заетостта и преместването на работната сила (сегментация на пазара на труда);

—	липсата на конкурентоспособност на европейската промишленост, поради отсъствието на реципрочност в световната търговия и в международните обществени поръчки;

—	нуждата от по-голямо участие на пазара на труда;

—	недостатъчното качество и ефективност на системите за образование и обучение;

—	нуждата от добре функциониращ и стабилен финансов сектор, който обслужва нуждите на реалната икономика.

5.2 Подобни потенциални ограничения биха могли да бъдат установени благодарение на гореспоменатите постоянни диалози. Биха могли да бъдат предложени нови инициативи за областите, в които се наблюдава изоставане.

5.3 Комитетът подкрепя използването на съвременни инструменти на публичната администрация за осигуряване на доброто прилагане на стратегията „Европа 2020“ и пълното участие на организираното гражданско общество и на социалните партньори. Тези инструменти могат да бъдат:

5.3.1 Определяне на отправни точки, цели и срокове: Комитетът е наясно, че понастоящем в много случаи липсват конкретни и измерими цели, а сроковете са твърде кратки. Той се обявява за наличието на ясни, конкретни цели, придружавани от реалистични срокове за тяхното постигане. Точните отправни точки са от основно значение за улесняване на измерването на въздействието на стратегията „Европа 2020“ и за тази цел Комитетът приветства засиленото използване на ESPON.

5.3.1.1 Комисията следва да наблюдава напредъка и да упражнява правото си да сигнализира, когато държавите-членки не спазват договорените ангажименти.

5.3.2 Използване на сравнения и показатели: Комитетът припомня значението на използването на показатели за напредък и успех; необходими са както количествени, така и качествени показатели, ориентирани към резултати.

5.3.2.1 Подобни сравнения, основаващи се на целите на националните програми за реформи и приети от заинтересованите страни в сътрудничество с представителите на правителството, биха предоставили конкретна информация за измерване на напредъка, постигнат във всяка държава-членка в прилагането на стратегията „Европа 2020“. Всеки национален ИСС или сродна организация следва да анализира и установи свои собствени приоритетни критерии. Някои национални ИСС вече започнаха да извършват сравнителни анализи на определени интервали, като използват статистически данни, до които има свободен достъп през уебсайта на Евростат. Други национални ИСС биха могли да се включат в същия процес.

5.3.2.2 Комитетът изразява готовност да предостави на уебсайта си (CESLink) (14) цифрова платформа за обмен на информация и данни.

5.3.2.3 ЕИСК изразява също готовност да организира ежегодна конференция, на която да бъдат анализирани резултатите от сравнителните анализи.

5.3.3 Редовна оценка на прилагането и въздействието на политиката: благодарение на сравнителния анализ заинтересованите страни биха могли да наблюдават непрекъснато осъществяването на реформите. Това би предоставило също подходяща информация за преразглеждането на националните програми за реформи и би улеснило определянето на най-добри практики в държавите-членки.

6. Разпространение на най-добри практики

6.1 Комитетът счита, че обменът на добри практики на равнище ЕС следва да се насърчава усърдно. Затова той провежда мисии за установяване на факти в държавите-членки, с цел обсъждане и насърчаване на обмена на най-добри практики и осъществяването на реформите с участието на заинтересовани страни от гражданското общество.

6.2 ЕИСК счита, че заинтересованите страни следва да разработят нови методи за споделяне на най-добри практики. Многостепенните мрежи биха позволили обмен на информация с различните равнища на управление, а по-тясното сътрудничество между граничните области в две или повече държави-членки би дало възможност за поставяне на трансгранични цели. Освен това е необходим анализ на добрите практики, който да позволи използването им в националния контекст на други държави-членки.

6.3 Комитетът насърчава Комисията и държавите-членки да подновят усилията си за стимулиране на трансграничния обмен на най-добри практики чрез използване на методи за електронна комуникация (напр. бази данни с примери за най-добри практики, сравнителни таблици и др.). Горепосоченият метод обаче зависи от приемането от държавите-членки на подходяща европейска рамка, която да позволява неговото прилагане. При необходимост следва да бъде обмислено създаването на новаторски инструменти.

6.4 Комитетът отново заявява готовността си да действа активно както като платформа (14) за обмен на информация и за сътрудничество между националните ИСС, социалните партньори, участниците в гражданското общество и европейските институции, така и като платформа за обмен на мнения и опит между национални заинтересовани страни. Комитетът се възползва от възможността да припомни, че цени високо приноса на националните ИСС и сродните организации за дискусиите.

Брюксел, 8 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Годишен обзор на растежа за 2012 г., COM(2011) 815, 23.11.2011 г.

(2) „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“, СОМ(2011) 11 от 12.1.2011 г., включващ Проект на съвместен доклад за заетостта.

(3) Заключения на Европейския съвет от 24 и 25 март 2011 г., EUCO 10/1/11 REV 1.

(4) Приложение I към заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 март 2011 г., EUCO 10/1/11 REV 1.

(5) На някои държави-членки, които получават финансова помощ от държавите-членки на еврозоната и МВФ, Комисията препоръча единствено да изпълняват своите меморандуми за разбирателство и допълненията към тях, в които са изложени условията за икономическата политика, въз основа на които се отпуска финансовата помощ. Тази финансова помощ следва да е съобразена с изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

(6) Заключения на Европейския съвет от 23 и 24 юни 2011 г., EUCO 23/11.

(7) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Приключване на първия европейски семестър за координация на икономическата политика: насоки за националната политика за периода 2011-2012 г.“, СОМ(2011) 400 окончателен.

(8) Първият „Интегриран доклад относно Лисабонската стратегия след 2010 г.“ беше представен от Комитета с оглед на изготвянето на новата европейска стратегия за периода след 2010 г. Това становище беше изготвено от Обсерваторията на Лисабонската стратегия на ЕИСК и съдържаше принос от националните икономически и социални съвети (ИСС) и организациите партньори, както и становището на ЕИСК относно Лисабонската стратегия след 2010 г. (докладчик г-н Greif).

(9) Становище на ЕИСК относно „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“, ОВ С 132, 3.5.2011 г., стр. 26-28.

(10) Годишен обзор на растежа за 2012 г., COM(2011) 815.

(11) Под териториален пакт за стратегията „Европа 2020“ се разбира споразумение между равнищата на управление в дадена страна (местно, регионално, национално). Страните, подписали териториален пакт, се ангажират да координират и съгласуват политическите си програми, с цел да насочват действията и финансовите си средства към целите и задачите на стратегията „Европа 2020“. Вж. http://portal.cor.europa.eu/europe2020/news/Pages/TPUsefuldocuments.aspx.

(12) Инструменти като регламенти, директиви, препоръки, становища и стандарти, насоки, общи цели, общи програми, структурни фондове, координация на политиките и инструменти за външни действия на ЕС.

(13) Вж. по-конкретно становището на ЕИСК относно „Бъдещето на Европейския социален фонд след 2013 г.“, ОВ С 132, 3.5.2011 г., стр. 8.

(14) Вж. http://www.eesc.europa.eu/ceslink/

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — По-добро управляване на единния пазар чрез засилено административно сътрудничество: стратегия за разширяване и развиване на информационната система за вътрешния пазар (ИСВП)“

COM(2011) 75 окончателен

и „Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно осъществяването на административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“)“

COM(2011) 522 окончателен — 2011/0226 (COD)

2012/C 43/04

Докладчик: г-н HERNÁNDEZ BATALLER

На 21 февруари 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – По-добро управляване на единния пазар чрез засилено административно сътрудничество: стратегия за разширяване и развиване на информационната система за вътрешния пазар (ИСВП)“

COM(2011) 75 окончателен.

На 14 септември 2011 г. Съветът и на 13 септември 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно осъществяването на административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“)“

COM(2011) 522 окончателен — 2011/0226 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 ноември 2011 г.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 172 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК приема със задоволство намерението на Комисията да подобри управлението на единния пазар чрез по-добро административно сътрудничество, като разшири и развие информационната система за вътрешния пазар (ИСВП) и създаде реална електронна мрежа за директна връзка между различните администрации.

1.2 ЕИСК приветства стремежа, изразен в предложението за регламент, да бъдат установени, от една страна, правилата за използване на ИСВП за целите на административното сътрудничество, включвайки сред другите аспекти функциите на различните ползватели на ИСВП, обмена на информация, процедурите за уведомяване, механизмите за предупреждение и споразуменията за взаимопомощ.

1.3 От друга страна, счита, че е добре да се установят механизми за защита на личното пространство, насочени към естеството на обменяните данни, включвайки между другото сроковете за поддръжка на обменените данни и правото на уведомяване и корекция.

1.4 По отношение на тази изключително важна правна рамка се препоръчва към определенията в член 5 да се добави и определението за „данни на ИСВП“— данни от икономическо и професионално естество, които се отнасят до извършването на стопанска и професионална дейност в рамките на вътрешния пазар и които се обменят чрез ИСВП. Тези данни са предвидени в директивите, за които ИСВП служи като инструмент за административно сътрудничество между държавните власти.

1.5 ЕИСК счита, че ИСВП може да има решаваща роля в промяната на административното сътрудничество в рамките на вътрешния пазар и приспособяването му към нуждите и очакванията на гражданите и на предприятията, както и на организациите на гражданското общество и ролята, която те могат да имат в бъдеще за развитието и функционирането на системата.

1.6 В този смисъл препоръчва развитието на системата да включва разграничение между данни от обективен характер, свързани с условията за развиване на стопанска и професионална дейност в отделните държави-членки, така че тези данни да бъдат достъпни за гражданите и предприятията.

1.7 ЕИСК смята, че административното сътрудничество, предвидено в прилаганите с помощта на ИСВП директиви, изисква преди всичко и наред с други действия обмен на информация между властите при подчертано спазване на европейската правна рамка, свързана със защита на данните. При все това категорично отхвърля идеята, че обменяните данни могат да бъдат и обработвани така, както е посочено в предложението за регламент, поради две причини: от една страна, тъй като директивите, прилагани с помощта на ИСВП, изобщо не предвиждат необходимостта от обработване на данните в рамките на административното сътрудничество, което се установява чрез тях; а от друга, тъй като практическата необходимост от надзор и проследяване на функционирането на ИСВП, изтъкната като основание от Комисията, в никакъв случай не изглежда достатъчна според Комитета, за да се разшири толкова значително периметърът на действията, на които са подложени обменяните лични данни, така че да обхваща създаването на самостоятелни и отделни досиета чрез обработването на данните.

1.8 Накрая, предвид количествения скок, който ще бъде извършен със системата, броя на участниците и информационния поток, ЕИСК би препоръчал да се включи разпоредба за създаване на основен механизъм за разрешаване на конфликти в случай на „транснационални“ спорове. Подобен механизъм, дори по-опростен, би спомогнал да се изяснят евентуалните отговорности за неправилното функциониране на механизма или за лошото му управление, което би довело до укрепване на правната сигурност на гражданите.

2. Контекст

2.1 Информационната система за вътрешния пазар е софтуерно приложение, достъпно през интернет, разработено от Европейската комисия в сътрудничество с държавите-членки (и приложимо в Европейското икономическо пространство) с цел да бъдат подпомогнати при практическото изпълнение на изискванията за информационен обмен, заложени в актовете на Съюза, като за целта се осигури централизиран механизъм за комуникация, с който да се улесни трансграничният обмен на информация и взаимната помощ.

2.2 Системата, първоначално създадена като „проект от общ интерес“, е замислена така, че да бъде гъвкава и децентрализирана, с възможност за лесна пренастройка в различни области на единния пазар и съдържа разпоредби за административно сътрудничество.

2.3 Основните принципи на системата ИСВП са следните:

а)	многостранна приложимост;

б)	организационна гъвкавост;

в)	прости съгласувани процедури;

г)	многоезичие;

д)	удобно използване;

е)	защита на данните;

ж)	без технически разходи за ползвателите.

2.4 Понастоящем тази система се използва за целите на административното сътрудничество в рамките на директивата относно признаването на професионалните квалификации (1) и директивата за услугите (2). Също така ще се използва експериментално за прилагане на директивата относно командироването на работници (3).

2.5 В настоящия момент системата ИСВП не може да се използва от потребителите, нито от предприятията. Тя е инструмент, предназначен изключително за компетентните органи в специфичните области, за които се отнася.

2.6 ЕИСК вече се произнесе (4) относно Съобщението на Комисията „Възползване от предимствата на единния пазар чрез по-добро административно сътрудничество“ (5), наблягайки на по-децентрализиран и основаващ се на мрежата подход за трансгранично административно сътрудничество, въведен в интерес на единния пазар, който включва информационната система за вътрешния пазар.

3. Съобщението на Комисията

3.1 Според Комисията, за да се осигури гладко функциониращ единен пазар, администрациите на държавите-членки трябва да работят в тясна връзка в контекст на взаимопомощ и обмен на информация.

3.2 Едно от 50-те предложения, изложени в съобщението на Комисията „За акт за единния пазар“ (6), бе за изграждане на интерактивна електронна мрежа „face to face“ за европейските администрации чрез разработването на стратегия за разширяването на ИСВП, основана на една многоезична система за информация.

3.3 Организационната структура на ИСВП може да бъде приспособена към всяка държава-членка. Децентрализираната структура на мрежата изисква от всяка участваща държава да посочи национален координатор за ИСВП (НКИСВП), който да осигурява общата координация на проекта.

3.4 Потенциалът на ИСВП е по-конкретно във възможността:

—	да се добавят нови области;

—	да се развият нови функции;

—	да се свърже с други информационни системи;

—	да се използват съществуващите функции за нови цели.

3.5 Там, където в определена законодателна област не съществува информационна система за подпомагане на административното сътрудничество, използването на ИСВП вместо разработването на нова специална система има редица предимства:

а)	повишена разходна ефикасност;

б)	по-удобно използване;

в)	по-бързи и по-предсказуеми решения;

г)	по-голяма сигурност; и

д)	нисък минимум за лансиране на пилотни проекти.

3.5.1 В ИСВП могат да бъдат включени неограничен брой нови области, но ограниченията пред разширяването му са от организационен характер, тъй като то трябва да бъде планирано и да се запази съгласуваността на системата по отношение на първоначалния замисъл, въз основа на следните критерии:

—	новата група потребители да бъде свързана със съществуващи групи или частично да се припокрива с тях;

—	при добавянето на нови области да се даде приоритет на тези, в които могат да се използват съществуващите функции;

—	ако добавянето на нова законодателна област изисква въвеждането на нови функции, това следва да бъде извършено чрез стандартни процедури, така че новият модул да бъде лесно приспособим към други потребителски групи;

—	разходите би трябвало да се обосноват с добавената стойност от използването на ИСВП от нови или съществуващи потребителски групи, както и от ползата за гражданите и предприятията; и

—	новите области, функции или връзки с други системи не следва да усложняват използването на системата.

3.6 ИСВП следва подход на „проектирана защита на личното пространство“, което означава, че още на етапа на проектиране на системата е предвиден механизъм за съблюдаване на изискванията за защита на данни, изразяващ се в строго прилагане на принципа за ограничаване до необходимото за съответната цел и адекватно контролиране.

3.7 Разходите за ИСВП са предназначени за развиване и усъвършенстване на системата, хостинг в изчислителния център на Комисията, поддръжка, системно администриране, поддръжка на второ ниво, както и за обучение, комуникация и информиране.

3.8 Включването на нови области към системата, прибавянето на нови функции или свързването ѝ с други инструменти според Комисията не би трябвало да усложнява ползването ѝ. Счита се, че изискванията за административно сътрудничество следва да бъдат пределно ясни и конкретни. Следва да се анализира и евентуалната необходимост от софтуерно осигуряване за улесняване на процеса.

3.9 Комисията счита, че е важно структурата на управление на проекта да е прозрачна и ефективна, както и всички заинтересовани страни да са наясно с процедурите и форумите, предвидени с оглед постигането на съгласие по различните аспекти на проекта, затова предвижда рутинно управление на системата, решения за политика, съвети и насоки от експерти, изграждане на управленска структура.

3.10 Накрая, системата има претенциите, че ще осигури висока степен на ефективност и сигурност на системата. С нарастването на броя на ползвателите на ИСВП и обема на съхраняваните данни от съществено значение е да се запази задоволително равнище на ефективност на системата. По отношение на сигурността, в системата се съхраняват и обработват лични и други данни, достъпът до които трябва да е ограничен.

4. Общи бележки към Съобщението на Комисията

4.1 ЕИСК подкрепя подхода на Комисията за стратегия, насочена към разширяване и развиване на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), с цел укрепване на административното сътрудничество.

4.1.1 По-координираното административно сътрудничество на вътрешния пазар трябва да се основава, като минимум, на Хартата на основните права, по-конкретно на принципите на добра администрация, достъп до документите, защита на данните и основните общи принципи на правото, признати в съдебната практика на Съда на ЕС.

4.1.2 ЕИСК припомня, че при всяко положение предпазните мерки и защитата на личните данни ще имат различно равнище в зависимост от това дали данните са за търговци или предприемачи в качеството им на икономически оператори.

4.1.3 Безспорно ИСВП премахва несигурността, но само за органите на властта, а не за МСП и другите действащи лица в обществото, които също трябва да обхване, както отбеляза Европейският парламент в своя резолюция от 6.4.2001 г.

4.2 Въпросът за защита на данните, освен че трябва да се регламентира по същество и конкретно, следва, в съответствие с добрата законодателна техника, да се вземе предвид и в други разпоредби. Това се отнася до разпоредбите за процедурите за прилагане на общностната политика по принцип и в частност до ИСВП, която сама по себе си е сложна процедура.

4.2.1 По отношение на внасянето на жалби, в тази процедура следва да се предвиди „механизъм за разрешаване на спорове“ в случай на възникване на транснационални различия. В този смисъл е важно да се установи бърз и ефикасен достъп до средства за разрешаване на спорове, които да са прости и евтини за онези, за които да предназначени, било то граждани или предприятия.

4.3 Достъпът до системата за „предоставяне на информация и теглене на данни“ следва да се регулира много внимателно, така че националният орган да бъде задължен да направи справка въз основа на обоснована молба, подадена посредством стандартен формуляр, при условие че подаващият искането има законен интерес.

4.4 Що се отнася до взаимодействието с други, вече съществуващи системи за информация и бази данни на регулираните професии, в които са въведени „списъци“ на регулираните професии във всяка държава-членка, ЕИСК счита, че освен списък, трябва да се включат всички необходими изисквания за упражняване на професията (не само диплома, но също членство или не в професионално сдружение, застраховки, лицензии и др.). По този начин някои справки биха били почти автоматични и биха могли да се ползват от представители на гражданското общество. По този въпрос ЕИСК се надява, че текстът на директивата в процес на изготвяне ще отрази тези крайности.

4.4.1 Тази необходимост може да бъде изведена от годишния доклад за 2010 г. относно ИСВП, в който става въпрос за предизвикателството да се управляват толкова различни компетентни органи в областта на услугите. Всеки един от тези органи с неговата сфера на компетентност (най-малкото основно разграничение между регулиране, намеса и контрол), следва да бъде включен в списъци на регулираните професии.

4.5 Следва да се уточнят евентуалните отговорности за неправилно функциониране на системата или за лошо управление, било поради грешки, прекалено забавяне, корекции и др. на обменената информация, за да се гарантира правната сигурност и правната защита на правата на физическите лица и операторите по отношение на защитата на личните данни. Имуществената отговорност на администрацията за лошото функциониране на публичните органи е основен принцип на общностното право, признат от всички държави-членки.

5. Предложението за регламент:

5.1 Целите на предложението на Комисията са следните:

а)	да се създаде ясна правна рамка за ИСВП и определят общи правила за нейното правилно функциониране;

б)	да се осигури всеобхватна рамка за защита на данните чрез определянето на правила за обработката на лични данни чрез ИСВП;

в)	да се улесни евентуално бъдещо разширяване на използването на ИСВП в нови области на правото на ЕС; и,

г)	да се определят ясно ролите на различните ползватели на ИСВП.

5.2 В единен правен инструмент се регламентират основните принципи за защита на данните в ИСВП, включително правата на заинтересованите физически лица, като се подобряват прозрачността и правната сигурност. Предложението определя точно формата и методите на административното сътрудничество в рамките на ИСВП.

5.2.1 В приложение I към предложението се съдържа списък на актове на Съюза, които се изпълняват посредством ИСВП, а приложение II съдържа списък на евентуалните области, за които ИСВП може да бъде използвана.

5.3 Предложението подобрява условията за функционирането на вътрешния пазар, като осигурява ефективни и лесни за използване инструменти, улесняващи практическото приложение на разпоредбите на правото на Съюза, които изискват от държавите-членки да оказват административно сътрудничество помежду си и с Комисията, както и да си обменят информация, гарантирайки високо равнище на защита на личните данни.

5.3.1 В предложението се установяват някои общи правила за управление и използване, които включват задължението всяка държава-членка да определя национален координатор за ИСВП, задължението компетентните органи да предоставят подходящ отговор във възможно най-кратък срок и разпоредбата информацията, получена посредством ИСВП, да има доказателствена тежест, по същия начин, както подобна информация, получена в самата държава-членка.

5.3.2 Предложението съдържа също механизъм за разширяване използването на ИСВП в нови области на правото на ЕС, чиято цел е в бъдеще да се осигури подходяща гъвкавост, като същевременно се гарантира висока степен на правна сигурност и прозрачност. След оценка на техническата приложимост, разходната ефективност, лекотата на ползване и общото въздействие на системата, както и на резултатите от евентуално тестване, ако е необходимо, Комисията ще има право да актуализира съответно списъка от приложение I чрез приемането на делегиран акт.

5.3.3 Ролята на Комисията е да осигурява сигурността, достъпността, поддръжката и разработването на софтуера и на информационно технологичната инфраструктура на ИСВП. Комисията обаче би могла да вземе активно участие в работата на ИСВП по силата на правни разпоредби или други процедури, налагащи използването на ИСВП в дадена област от вътрешния пазар.

5.3.4 По отношение на обработката на данните и сигурността, предложението има за цел да установи някои гаранции за прозрачност. Личните данни не трябва да бъдат достъпни за период, по-дълъг от необходимото, затова се определят максимални срокове за съхранение, а след това да бъдат автоматично изтривани от системата пет години след приключване на процедурата по административно сътрудничество.

5.3.5 Колкото до географския обхват, инструментът за ИСВП следва да предоставя достатъчно гъвкавост, за да допусне участието на трети страни в информационния обмен в някои области или използването на системата в чисто вътрешни национални условия.

6. Общи бележки по предложението за регламент

6.1 ЕИСК приема със задоволство предложението за регламент, с което се определят правилата за използване на ИСВП за целите на административното сътрудничество. Все пак, тъй като става въпрос за пряко приложим законодателен акт, с който се създава обща регулаторна рамка, ЕИСК изразява загриженост по два въпроса:

—	липсата на прецизност на някои от основните правни понятия и

—	значителното разширяване на правомощията на ползвателите на ИСВП по отношение на обменяните данни.

6.2 ИСВП на практика е многоезично софтуерно приложение, което свързва помежду им над 6 000 компетентни органи на властта, които в разумно кратки срокове обменят информация за условията за извършване на определени икономически и професионални дейности в съответните държави-членки.

6.2.1 Фактическият обмен на информация чрез това софтуерно приложение подлежи на минимални изисквания от процедурно естество, посочени в това предложение. Въпреки това, много извън тази специфична и ограничена цел за обмен на информация, предложението легитимира вече и „обработване на личните данни“, които се обменят, съгласно формулировката на член 6, при положение че в директивите, които иска да се приложат и които обслужва, никъде не се посочва такова „обработване“. Доколкото това не е предвидено в посочените директиви, отхвърля идеята обменяните данни да могат да бъдат и обработвани.

6.2.2 Следователно е редно да поставим въпроса относно обхвата на това ново правомощие, което се въвежда с предложението за регламент, относно „обработване на личните данни“ съгласно член 2, буква б) от Директива 95/46/ЕО.

6.2.3 Освен общото правомощие на участниците в ИСВП да обменят и обработват лични данни, както е посочено в члена, в нито една друга разпоредба на предложението за регламент не се споменават нито целите, които оправдават това обработване, нито евентуални гаранции или ограничения за него.

6.2.4 Единствено от изложените в съображение 15 причини може да се извади заключение защо Комисията включва сега обработването на данни сред общите цели на ИСВП. Въпросните причини, без това да вреди на последващи уточнения и разяснения, по мнение на ЕИСК не са достатъчни за предоставяне на толкова обхватна функция и по-конкретно:

а)	наблюдаване на използването на системата от координаторите за ИСВП и Комисията.

6.2.5 По мнение на ЕИСК координаторите за ИСВП и Комисията имат вече достъп до обменяните данни; по силата на този достъп те вече са извършили специфични оценки на системата, които им позволяват да оценят времето за отговор или участващите органи на властта по отрасли или по друг начин.

6.2.6 Следователно, и без това да вреди на последващи уточнения и разяснения, не изглежда необходимо „наблюдаването на използването на системата“ да изисква създаването на специфични досиета въз основа на обменяните данни:

б)	събиране на информация относно административното сътрудничество и взаимната помощ в областта на вътрешния пазар.

6.2.7 Въпросната информация вече е публична и достъпна чрез докладите на Комисията за функционирането на ИСВП, които могат да се използват за оценка на административното сътрудничество, като е представен само чисто функционалният аспект от него:

в)	обучения и инициативи за повишаване на осведомеността.

6.2.8 ЕИСК счита, че за тези инициативи не е необходимо „обработване“ на данните (в смисъла, определен в Директива 95/46/ЕО), а само „използване“ на данните в системата.

7. Предвид нуждата от прецизност, това се отнася до основното понятие, използвано многократно в предложението за регламент, а именно понятието „лични данни“, което разбирано в смисъла на Директива 95/46/ЕО, надхвърля значително нуждите на функционирането на ИСВП, която в крайна сметка винаги се отнася до една специфична категория от въпросните данни, чиято обща характеристика е, че се отнасят до извършването на икономически и/или професионални дейности в рамките на вътрешния пазар.

7.1 Следователно ЕИСК счита, че предложението би трябвало да определя обхвата на понятието, основавайки се на категорията „лични данни“, така както са определени в съответните Директиви, които ИСВП обслужва за целите на административното сътрудничество между държавните органи на властта и които се отнасят до извършването на икономически и професионални дейности в рамките на вътрешния пазар, като за целта следва да се включи в определенията на член 5.

8. В съображение 12 от предложението се посочва, че ИСВП е инструмент „до който широката общественост няма достъп“, което позволява на „външни участници“ да „предоставят информация или да извличат данни“. ЕИСК не е съгласен с този подход, тъй като счита, че част от информацията в ИСВП, доколкото не съдържа лични данни, би трябвало да бъде достъпна за външни лица - граждани, предприятия или организации, като между другото този достъп би трябвало да включва административните изисквания в държавата, с която ще се установяват търговски или професионални връзки.

8.1 Фактът, че тази информация е достъпна не означава по никакъв начин достъп до други данни, още по-малко до обработване на данни, както би могло да се допусне от определението на „външни участници“, съдържащо се в буква и) от член 5 на предложението.

8.2 На тези външни участници следва да се предостави правото да подават молба за информация до най-близкия ползвател на ИСВП, да се предвиди задължение за него да я придвижи по системата, при условие че въпросният външен участник удостовери интерес, свързан с търговски или професионални връзки в страната, за която иска информация.

9. В член 4 от предложението се посочва, че Комисията може да реши да използва ИСВП за целите на административното сътрудничество, предвидено в актовете, изброени в приложение II. Сред тях е и бъдещото свързване на търговските регистри, предложението за което още не е прието. Предвид големия обхват на тази евентуална мярка, ЕИСК намира за необходимо да се уточни видът акт, който трябва да се използва за такова разширяване на ИСВП.

10. Относно определението на „външни участници“ и в духа на гореизложеното, ЕИСК предлага да се преработи въпросното определение в следната насока:

—	да се определят като граждани, предприятия или организации, искащи консултация от ползвател на ИСВП във връзка с целите на някоя от директивите, включени в системата, като ползвателят трябва да я придвижи;

—	да им се признае правото на достъп до информацията в системата, която не съдържа лични данни;

—	да се изключи изрично обработването на информацията, до която са получили достъп.

11. ЕИСК счита, че за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, е необходимо информацията, получена от компетентните органи на друга държава-членка посредством ИСВП, да има еднаква доказателствена тежест в административните производства.

12. По отношение на упражняване на правата на заинтересованите ЕИСК изразява съжаление, че предложението не съдържа единно решение, а се позовава на задълженията на компетентните органи, предвидени в националното законодателство в областта на защита на данните под различна форма. Също така счита, че определянето на различни срокове за съхраняване на данните не е подходящо за функционирането на вътрешния пазар що се отнася до упражняването на правата на гражданите.

13. За обмена с трети страни ЕИСК счита за необходимо да се изясни дали условията, определени в член 22, параграф 1 от предложението, трябва да бъдат изпълнени всички заедно или поотделно. Ако е второто, ЕИСК не вижда основания едно решение на Комисията за това дали равнището на защита на личните данни в трета страна е достатъчно или съпоставимо да бъде основа за пристъпване към разширяване на ИСВП с тази трета страна, при положение че има други референции, включително директивите, включени в ИСВП или международно споразумение, които предвиждат външен обмен на данни.

14. За да се гарантира по-голяма правна сигурност би трябвало по-скоро членовете на текста, а не съображенията на предложението за регламент, да включват разпоредбите, отнасящи се до функционирането на ИСВП, които се отменят и онези, които остават в сила.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Директива 2005/36/ЕО, (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).

(2) Директива 2006/123/ЕО, (ОВ L 376, 27.12.2006, стр. 36).

(3) Директива 96/71/ЕО.

(4) Становище CESE, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 103.

(5) COM(2008) 703 окончателен.

(6) COM(2010) 608 окончателен.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“

COM(2011) 152 окончателен

2012/C 43/05

Докладчик: г-н IOZIA

На 4 април 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“

COM(2011) 152 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на.10 ноември 2011 г.

На 476-та си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 174 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК признава, че космосът е незаменим и стратегически ресурс за задоволяване на нуждите на ЕС в социалната сфера, икономиката и сигурността, като движеща сила на растежа и иновациите, която е в състояние да създаде богатство благодарение на висококвалифицирани работни места, новаторски услуги и пазарни възможности, които предоставя и в други индустриални сектори, и чрез подкрепата, която оказва посредством научните изследвания, които на свой ред са източник на иновации за индустрията.

1.2 ЕИСК признава стратегическото значение на една конкурентоспособна космическа индустрия, включваща цялата верига за създаване на стойност – т.е. производството, пускането в експлоатация, самата експлоатация и услугите надолу по веригата.

1.3 ЕИСК признава, че космическата политика е споделено правомощие между ЕС и държавите-членки, които разработват и собствени инициативи в тази област. Комитетът призовава за по-засилено партньорство с държавите-членки, включително с тези, които не участват в ЕКА, насочено към координиране на съответните им космически политики и правомощия. Би трябвало да се разгледа и възможността държавите, които не членуват в ЕКА, да участват в програмите за сътрудничество като МКС (Международна космическа станция).

1.4 Ето защо ЕИСК приветства усилията за укрепване на основите, на които почива европейската космическа политика, като я обвързва с основополагащите документи на ЕС чрез разпоредбите на Договора от Лисабон в тази област, както и с индустриалната политика чрез стратегията „Европа 2020“ и с изследователската и иновационната дейност чрез инициативата „Хоризонт 2020“.

1.5 Програмата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) е основна предпоставка за това Европа да поддържа независимостта си при събиране на данни и информация за Земята, както в реално време, така и в исторически десетгодишни серии, с цел да се осигурят наблюдението и сигурността на околната среда и на територията, както и да се разберат някои механизми, които стоят в основата на изменението на климата. ЕИСК изразява силно безпокойство от това, че бюджетът за ГМОСС не е включен в многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., и отправя искане Комисията да набележи финансовите средства, необходими за предотвратяване на колапса на тази програма.

1.6 ЕИСК отбелязва ключовата роля на Европейската космическа агенция (ЕКА) като хранилище на европейския технически, научен и управленчески опит, който е изключително важен за успешното управление на космическите програми.

1.7 Други важни органи са EUMETSAT – оперативен орган, осигуряващ метеорологични данни, European Environment Agency (ЕАОС) (1) и European Centre for Medium-Range Weather Forecasts (ECMWF) (2).

1.8 ЕИСК изтъква изключително важния принос на космоса за сигурността и отбраната. ЕИСК подчертава необходимостта да бъдат надлежно отчетени нуждите на общата отбранителна политика, включително чрез разработването на нови програми за сътрудничество и инфраструктури (3).

1.9 ЕИСК признава необходимостта от защита на стойността на собствената космическа инфраструктура чрез развитие на системата за ситуационно наблюдение на космоса (Space Situational Awareness – SSA).

1.10 В областта на проучването и използването на космическото пространство следва да бъде задълбочено сътрудничеството с установените партньори на ЕС, като САЩ, Русия и Япония, и по възможност да се сключат двустранни споразумения с нововъзникващи сили в космическия сектор, като Китай, Индия и Бразилия.

1.11 Международното сътрудничество в космическия сектор е ключов фактор не само за насърчаването на европейските технологии и услуги, но също и за разпространението на социалните и хуманитарните ценности.

1.12 Освен че представлява основна ценност за Европа, научноизследователската дейност е изключително важна за развитието на независимостта на Европа в областта на главните базови технологии, необходими, за да може европейската индустрия да стане конкурентоспособна на световния пазар.

1.13 Ефективността на инвестициите на ЕС в научноизследователска дейност трябва да се повиши чрез създаването на обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите.

2. Въведение

2.1 Разглежданото съобщение определя правната рамка и икономическия, социалния и стратегическия контекст на европейската космическа политика, като я обвързва с основите на Европейския съюз: разпоредбите на Договора от Лисабон, европейските индустриални политики и научноизследователската дейност, общата отбранителна политика.

2.2 В него се установяват приоритетните действия, определящи космическата политика на ЕС, очертава се международното ѝ измерение и се анализират потребностите ѝ във връзка с управлението, като по този начин се открива пътят, който би трябвало да доведе до изготвянето и изпълнението на европейска космическа програма.

2.3 В съобщението се посочва, че през 2011 г. Комисията ще представи предложение за европейска космическа програма и ще подготви мерките, необходими за изпълнение на предложената стратегия (индустриална политика, организация на космическите дейности).

3. Общи бележки

3.1 Космическият сектор представлява около 1 % от бюджета на ЕС и около 5 % от обема на европейската авиационна промишленост.

3.2 Независимо от относително малките си размери, икономическата, стратегическата и социалната значимост на космоса вече се признава изцяло както от Комисията, така и от Европейския парламент: не е възможно да си представим Европа като пространство на благоденствие без подкрепата и стимула от лидерската ѝ позиция в космическия сектор, което освен че създава положителен икономически ефект (възлизащ средно на два пъти инвестираните суми, с максимум 4,5 пъти, както в случая с Норвегия [източник: ОИСР, 2011 г.]), създава редица незаменими приложения с основно значение от социална гледна точка: метеорология, навигация, позициониране, контрол на въздушното движение и флота, управление на селското стопанство и територията, хуманитарни операции и управление на природни бедствия, национална сигурност, граничен контрол и др.

3.3 В момент на икономически затруднения като настоящия, отказът от инвестиции в тази област ще доведе, в сравнение със съвсем пренебрежителните в абсолютна стойност спестявания, до много сериозната последица на разпиляване на богатството от научни знания и индустриален капацитет, което Европа е създала през последните десетилетия в този стратегически сектор.

3.4 Развитието на независимост на Европа в областта на главните базови технологии и независимият достъп до космоса се считат за цели от основно значение, които изискват активна подкрепа.

3.5 С навлизането в космическия сектор на нови страни като Китай, Индия, Бразилия и други е необходимо Европа да приеме стратегически план за запазване на челното си място в космическия сектор и на доверието, което имат в нея основните ѝ партньори, особено САЩ и Русия.

3.6 Големите водещи програми ГМОСС и „Галилео“ представляват за Европа инструментът, чрез който тя да остане движеща сила в стратегическите сектори, свързани с използването на спътниковите навигационни системи и на услугите, извършвани вследствие на наблюдението на Земята.

3.7 Решаването на проблема с финансирането на програмата ГМОСС е приоритетен и неотложен въпрос поради наличието на конкретен риск извършваните в течение на едно десетилетие инвестиции от страна на Европа в наблюдението на Земята, което понастоящем придобива все голямо стратегическо значение, да бъдат загубени, като това би отнело водещата позиция, завоювана от Европа, от нейната индустрия и от нейната научноизследователска дейност.

3.8 Програмите за изследване на космоса, в рамките на които се експериментират технологиите на бъдещето, също биха могли да бъдат изложени на риск вследствие на настоящата финансова криза в страните от Европейския съюз. По тази причина е необходимо да се внимава да не се прекъсне последователността в този сектор.

3.9 В таблица 1 е даден примерен и неизчерпателен списък на инвестициите в космическия сектор, направени през 2009 г. от някои държави-членки на ЕС, членуващи и в ЕКА. Тези инвестиции съответстват средно на 0,01 % до 0,05 % от БВП (по данни на ОИСР от 2009 г.). За сравнение, големите сили като Китай, Русия и САЩ инвестират значително по-голям дял – съответно 0,12 %, 0,20 % и 0,31 %. Освен това за Русия и Китай тези цифри се удвояват в периода 2005-2009 г. В Европа Франция се отличава с по-висок дял на инвестициите, равняващ се на 0,1 % от нейния БВП (по данни на ОИСР).

Таблица 1

Бюджетни средства, отпуснати за космическия сектор през 2009 г. от страните с най-големи вноски в ЕКА

(в млн. евро)
Страна	Бюджет за космическия сектор (4)	Вноски в ЕКА (5)
Франция	1 960	(716)
Германия	1 190	(648)
Италия	685	(369)
Обединено кралство	350	(269)
Испания	190	(184)
Белгия	170	(161)
Общ бюджет на ЕКА за 2009 г.	3 600

3.10 ЕКА разполага с техническите познания и умения за проектиране и изпълнение на космически програми, за стимулиране на развитието на нови технологии и приложения. ЕКА управлява самостоятелно много от системите, които проектира, особено в областта на научната и изследователската дейност. По отношение на инфраструктурата на големи оперативни програми като „Галилео“ и ГМОСС, Европейската комисия е тази, която следва да се заеме с управлението.

3.11 EUMETSAT е важен елемент от оперативния капацитет на Европа.

3.12 Други междуправителствени органи са Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) и Европейският център за средносрочна прогноза за времето (ECMWF), които са страни по споразумението за използване на данните и услугите на ГМОСС.

4. Специфични бележки

4.1 Стълбовете на европейската космическа политика са нейната правна рамка и контекстът, в който се вписва индустриалната ѝ политика, международното ѝ измерение, управлението ѝ, връзката ѝ с общата политика за сигурност и отбрана, както и адекватното и устойчивото финансиране.

4.2 Правната основа на европейската космическа политика са разпоредбите на Договора от Лисабон.

4.2.1 Член 189 от Договора за функционирането на Европейския съюз предоставя на Съюза широки правомощия за определяне на космическа политика и освен това предлага политиките в тази сфера да се осъществяват посредством европейска космическа програма.

4.2.2 Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ (ГД ENTR) на Европейската комисия пряко управлява космическата политика на ЕС и програмата „Галилео“.

4.2.3 Регламентът за създаване на програмата ГМОСС (6) определя правилата за изпълнението ѝ, бюджета за нейното развитие и началната оперативна фаза през периода 2011–2013 г. Техническата координация и изпълнението на частта на ГМОСС, свързана с космоса, са предоставени на ЕКA, която при нужда се опира на подкрепата на EUMETSAT.

4.3 Контекст на индустриалната политика

4.3.1 Космическият сектор представлява около 5 % от сектора на авиационната промишленост в Европа (доминиран от аеронавтиката, която представлява 92 %). Производството на цялата авиационна промишленост в Европа (данни от 2008 г. източник: Ecorys Report to the EC) възлиза на около 130 млрд. евро, 6 от които са свързани с космическия сектор. Работната сила, заета в авиационния сектор, е около 375 000 души, 31 000 от тях са заети в космическия сектор в Европа (източник: ОИСР, 2011 г.) и са високо квалифицирани, тъй като 35 % са с висше образование – инженери и мениджъри.

4.3.2 Ролята на космическата индустрия в иновациите и по-специално в развитието на нови технологии и материали е незаменима.

4.3.3 Индустриалният контекст, в който се вписва европейската космическа политика е стратегията „Европа 2020“.

4.3.4 Водещата инициатива на тази стратегия, очертана в съобщението COM(2010) 614 окончателен/4, определя космическото пространство като „двигателна сила за иновации и конкурентоспособност в служба на гражданите“, позовавайки се изрично на програмите „Галилео/EGNOS“ и ГМОСС като установени програми, чието завършване и продължение след 2013 г. трябва да бъде обект на законодателни предложения от 2011 г. в съответствие с общите предложения за многогодишната финансова рамка. Космическите инфраструктури се разглеждат като изключително важен инструмент за сигурността на гражданите, поради което е необходимо те да бъдат защитени. Ситуационното наблюдение на космоса се извършва по програмата SSA (Space Situational Awareness).

4.3.5 Поради значението за разпространението на широколентови услуги, спътниковите комуникации са ключов елемент от космическия сектор, като освен това допринасят за изпълнение на целите на европейската програма в областта на цифровите технологии.

4.4 Международно сътрудничество

4.4.1 В съответствие с предвиденото в учредителния ѝ регламент, програмата ГМОСС е европейският принос към изграждането на Global Earth Observation System of Systems (7) (GEOSS), разработена в рамките на Group on Earth Observations (8) (GEO).

4.4.2 Сключеното с Африка партньорство за използване на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), ГМОСС и телекомуникационната инфраструктура ще се отрази върху области от първостепенно значение като управлението на ресурсите, безопасността, картографията, геодезията, далекосъобщенията и информацията.

4.4.3 Основните институционални инвестиции в космическия сектор идват от страните от Г-7, които през 2009 г. са отпуснали 53 млрд. USD (източник: ОИСР). Само Съединените щати са отпуснали 44 млрд. USD, като 17 мрлд. са предназначени за НАСА. Останалите 9 млрд USD са отпуснати от другите шест държави в Г-7 (като се изключат САЩ).

4.4.4 Очевидно е значението, което имат в космическия сектор не само традиционните основни участници като САЩ, Русия и Япония, но и някои нововъзникващи сили като Бразилия, Индия, Китай, чиито бюджети, предназначени за този сектор, възлизат общо на 7,2 млрд. USD (9). За сравнение, бюджетът на Руската федерация е 2,5 милиарда USD.

4.4.5 За сравнение – бюджетът на ЕКА за 2009 г. беше 3,6 млрд. евро (вж. и Таблица 1).

4.4.6 Европа има „свободна и открита“ политика по отношение на данните, която се прилага от ЕКА и е в сила за програмата ГМОСС.

4.5 Управление

4.5.1 Съгласно разпоредбите на член 189 от ДФЕС, Съюзът „установява всички подходящи връзки с Европейската космическа агенция“, укрепва партньорството си с държавите-членки и координира усилията, необходими за проучването и използването на космическото пространство.

4.5.2 ЕКA е междуправителствена организация и скоро в състава ѝ ще влизат 19 държави-членки. Не е задължително членуващите в ЕКA държави да са държави-членки на ЕС (напр. Швейцария е член на агенцията) или да са единствено от Европа (Канада сключи споразумение за партньорство с ЕКА). Управлението на ресурсите на ЕКА се основава на принципа на „географска възвръщаемост“ (Geographical Return), съгласно който държавите-членки получават индустриални поръчки пропорционално на дела на участието им в ЕКА. Досега този принцип даде възможност държавите-членки да предоставят важни ресурси. Управлението на персонала ѝ следва подобен принцип– принципът на „подобаваща възвръщаемост“ (fair return), независимо че неговите постулати изглеждат пряко обосновани в по-малка степен, отколкото тези, прилагани по отношение на индустриалните поръчки, тъй като персоналът не трябва да представлява или да отговаря на национални интереси. Всъщност настоящата тенденция в ЕС е принципът на сумиране на националните интереси да се преодолее в полза на европейската добавена стойност (10). В случая с ЕКА и в перспективата на европейски космически план този принцип би бил особено подходящ.

4.5.3 Сътрудничеството между ЕКА и ЕС беше установено чрез Рамково споразумение, което влезе в сила през май 2004 г. (ОВ L 261 от 6.8.2004 г.). Европейската комисия и ЕКА координират действията си чрез съвместен секретариат, съставен от служители от Европейската комисия и от изпълнителните органи на ЕКА. Държавите-членки и ЕС се срещат на равнище министри в Съвета по въпросите на Космоса, съвместна асамблея на Съвета на Европейския съюз и съвета на космическата агенция. Съветът се подготвя от представители на държавите-членки, обединени в група на високо равнище в областта на космическата политика (High-level Space Policy Group – HSPG). ЕКА има филиал в Брюксел, чиято задача е улесняване на връзките с европейските институции.

4.5.4 Досега Съветът по въпросите на космоса даде възможност за изграждане на стабилни връзки между ЕКА и Комисията.

4.5.5 EUMETSAT е междуправителствена организация, в която в момента членуват 26 държави. Нейният орган за вземане на решения е Съветът, който е съставен от представители на метеорологичните служби от държавите, членуващи в нея. Тези служби също финансират дейностите на EUMETSAT, като вноските се определят по скала пропорционално на брутния национален доход на отделните държави-членки. Бюджетът на организацията за 2010 г. беше близо 300 млн. евро.

4.5.6 Други междуправителствени организации са Европейската агенция за околна среда (EEA) и Европейския център за средносрочна прогноза за времето (European Centre for Medium-Range Weather Forecasts – ECMWF), които са страни по споразумението за използване на данните и услугите на ГМОСС.

4.6 Научни изследвания и иновации

4.6.1 Научните изследвания са основна ценност в европейската култура. Научните изследвания и иновациите спомагат за разкриване на работни места, за повишаване на просперитета и подобряване на качеството на живот. Научноизследователската стои, също така, в основата на независимостта на Европа от базовите технологии. Космическият сектор е привилегирована област, в която се създават връзки между академичните изследвания, индустриалните нововъведения и разработването на иновационни технологии.

4.6.2 Финансирането на космически изследвания е част от системата на ЕС за финансиране на научните изследвания. В сектора на приложенията обаче европейското присъствие е недостатъчно, поради което е необходимо да се предприемат действия, така че европейският научноизследователски капацитет да доведе до създаването на нови и новаторски приложения.

4.6.3 Научните изследвания в ЕС се финансират основно посредством Седмата рамкова програма (2007–2013 г.) с бюджет в размер на 50,5 млрд. евро, като приблизително 3 % от тях са предназначена за космоса (1,4 млрд. евро).

4.6.4 Съгласно предложената многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., финансирането на научните изследвания и иновациите ще бъде обвързано посредством обща стратегическа рамка за научните изследвания, иновациите и технологичното развитие (т.нар. „Хоризонт 2020“), а средствата за научни изследвания ще нараснат на 80 млрд. евро за рамковия период 2014–2020 г.

4.6.5 В стратегията „Европа 2020“ ЕС определя амбициозната цел 3 % от БВП да бъдат предназначени за научни изследвания.

4.7 Обща сигурност и отбрана

4.7.1 Космическите инфраструктури предоставят съществени услуги за сигурността и отбраната, както се признава в общата политика за сигурност и отбрана, по-специално в областта на предотвратяването и управлението на кризи.

4.7.2 Сигурността на космическите инфраструктури е изложена на риск поради нарастващия брой космически отпадъци. ЕКА, в гражданския сектор, и Европейската агенция по отбрана (EDA), във военния, създадоха програми за ситуационно наблюдение на космоса (Space Situational Awareness – SSA). Понастоящем ЕС работи по международен кодекс за поведение при дейности в космическото пространство (Code of Conduct for Outer space activities).

4.8 Европейска космическа програма – Бюджет

4.8.1 В разглежданото съобщение Комисията оценява възможността от юни 2011 г. да включи в многогодишната финансова рамка предложение за европейска космическа програма. Предложението за бюджет на ЕС за периода 2014–2020 г., представено през юни 2011 г., е насочено към постигане на целите на програмата „Европа 2020“ (11).

4.8.2 Предложението за европейска космическа програма не е вписано изрично под това име в многогодишната финансова рамка, но за програмите ГМОСС и „Галилео“ са включени следните разпоредби:

—	ПО РАЗДЕЛ 1 на многогодишната финансова рамка: „Интелигентен и приобщаващ растеж“ се отпускат 7 млрд. евро за „Галилео“;

—	ИЗВЪН МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА: ГМОСС се финансира с бюджет от 5,8 млрд. евро.

Това предложение за финансиране на ГМОСС извън многогодишната финансова рамка изглежда в пълно противоречие както с препоръките в работния документ на службите на Комисията SEC(2011) 868 окончателен от 29.6.2011 г., придружаващ съобщението „A Budget for Europe 2020“ („Бюджет за стратегията „Европа 2020“ “), така и със заключенията на Съвета по конкурентоспособност на ЕС, приети на 31 май 2011 г.

4.8.3 Необходимо е да се разбере как може да се гарантира бюджетът, предвиден за ГМОСС, за да се предотврати рискът от загуба на една жизненоважна за бъдещата конкурентоспособност на Европа програма в стратегическия сектор на наблюдението на Земята, която досега отне едно десетилетие работа и инвестиции в размер на 3 милиарда евро. В същите заключения на 3094-ия Съвет по конкурентоспособност (вътрешен пазар, промишленост, научни изследвания и космос) от 31 май 2011 г. се посочва, че „Комисията ще изготви предложение за финансирането на тези водещи програми [бел. на докл.: ГМОСС и „Галилео“] като част от следващата многогодишна финансова рамка“, и се заявява, че „в качеството си на европейски програми под отговорността на ЕС и двете програми следва да продължат да се финансират от бюджета на ЕС“.

4.8.4 Предвижда се очертаният в предложението за многогодишна финансова рамка подход да бъде подробно представен до края на 2011 г. в законодателните предложения за програмите за разходи и инструментите в отделните стратегически области.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Европейска агенция за околната среда.

(2) Европейски център за средносрочна прогноза за времето.

(3) „Общата политика за сигурност и отбрана включва постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза. Тя ще доведе до обща отбрана от момента, в който Европейският съвет, като действа с единодушие, вземе това решение. В такъв случай, той препоръчва на държавите-членки да приемат решение в този смисъл в съответствие с конституционните им изисквания. Политиката на Съюза по смисъла на настоящия раздел не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на определени държави-членки, тя зачита задълженията, произтичащи от Северноатлантическия договор на определени държави-членки, които виждат осъществяването на тяхната обща отбрана в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и е съвместима с общата политика за сигурност и отбрана, приета в тази рамка.“ (Договор за Европейския съюз, дял V, глава 2, раздел 2, член 42, параграф 2).

(4) Източник: ОИСР;

(5) Източник: ЕКА.

(6) Регламент (ЕС) № 911/2010, ОВ L 276 от 20.10.2010 г.

(7) Глобална система за наблюдение на Земята.

(8) Група за наблюдение на Земята.

(9) Китай: 6,1 млрд. USD; Индия: 861 милиона USD; Бразилия: 205 милиона USD.

(10) Вж. точка 166 от Резолюцията на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиране в бъдещето: нова многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“: „…начинът, по който системата на собствени ресурси се е развила, постепенно заменяйки истинските собствени ресурси с така наречените „национални вноски“ поставя несъразмерно ударение върху нетните салда между държавите-членки и по този начин противоречи на принципа на солидарност на ЕС, разводнява общия европейски интерес и до голяма степен пренебрегва европейската добавена стойност…“.

(11) COM(2011) 500 окончателен/2, I част, „Бюджет за стратегията „Европа 2020““.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията — Доклад за политиката на конкуренция за 2010 година“

СОМ(2011) 328 окончателен

2012/C 43/06

Докладчик: г-н Paulo BARROS VALE

На 10 юни 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Доклад на Комисията — Доклад за политиката на конкуренция за 2010 г.“

COM(2011) 328 окончателен.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 116 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“.

1. Резюме и заключения

1.1 Всяка година ЕИСК прави оценка на Доклада на Комисията за политиката на конкуренция, като използва възможността, за да изложи различни съображения и предложения, които с времето заслужиха вниманието на властите и допринесоха за редица адаптации, довели до видимо повишаване на ефективността. Контекстът, в който се изготвя настоящият анализ, е етап на големи предизвикателства за европейския проект, предвид риска от фрагментиране или, както много хора твърдят, заплахата за самото просъществуване на изключителната интеграция, постигната в рамките на малко повече от половин век. В рамките на две поколения европейците успяха да осигурят невероятен период на мир и просперитет, основан на солидарността между страните и регионите и на дълъг път към осъществяването на общи политики. Следователно трябва да разглеждаме различните европейски политики и по-специално политиката на конкуренция именно в този контекст на избора между непредвидимото връщане назад и историческия напредък. Евентуалната ренационализация на политики в резултат на кризата и на потенциалните конфликти между държавите-членки, както и намесата на правителствата в икономиките посредством протекционистки мерки, са сценарии, които биха засегнали силно вътрешния пазар и политиките в областта на конкуренцията, които поне във вътрешен план са доказали своята голяма стойност.

1.2 С настоящото издание на доклада се отбелязва неговата 40-а годишнина, като се изброяват основните етапи на развитие на политиката на конкуренция и нейната важност за постигане на целите на ЕС – изграждане на единния пазар, неговото ефективно функциониране в полза на потребителите като група, която може да извлече най-голяма полза от него, и постигане на конкурентоспособна социална пазарна икономика. ЕИСК поздравява Комисията за това издание и за постигнатите резултати през последните 40 години, като въпреки това не може да не отбележи, че то прилича повече на хвалебствен документ относно извършената от Комисията работа, който, както се посочва в доклада, оставя актуалните теми на втори план. Със сигурност става въпрос за положителен документ, който обаче би бил по-полезен, ако предлагаше анализ и оценка на силните и слабите страни на извършената работа, като можеше дори да включва сравнителни анализи между държави-членки на ЕС и други значими страни, вместо просто да се ограничава със самоизтъкване. Отбелязването на тази 40-а годишнина можеше да бъде златна възможност за Комисията да предложи, въз основата на правилен исторически анализ, модернизация и разширяване на политиката на конкуренция, като извърши оценка на развитието, предизвикано от ускорения процес на глобализация, и анализира вредното въздействие, на което беше подложена Европа вследствие на трансформацията и делокализацията, основани на неограничената експлоатация на човешките, материалните и природните ресурси в тези части на света, които не изповядват същите ценности като европейските общества, но се възползват от покупателната способност, която досега Европа успя да гарантира на своите граждани.

1.3 И през 2010 г. продължи силното влияние на икономическата и финансова криза, към която се прибави кризата с държавния дълг. ЕИСК обръща внимание на евентуалните нарушения на конкуренцията, до които могат да доведат продължителната криза и съответните временни мерки за борба срещу нея. Комитетът подчертава значението на строгото им наблюдение и на необходимостта да се извършат необходимите корекции веднага, щом това стане възможно. Особено важно е да се наблюдават изпълнението на националните планове за икономическо възстановяване и тяхното въздействие върху конкуренцията посредством оценка на предприетите мерки – това е единственият начин, който позволява да се вземе информирано решение относно бъдещето на временните мерки за борба срещу кризата, които продължават да са в сила.

1.4 ЕИСК приветства развитието в областта на международното сътрудничество, но отново обръща внимание на това, колко е важно да се гарантира една справедлива външна търговия, в която третите страни не се възползват недобросъвестно от либерализацията на търговския обмен посредством практиките на социален или екологичен дъмпинг. Трябва да бъде гарантирано спазването на международните правила за справедлива търговия и на основните стандарти за опазване на околната среда, а така също и на правилата относно свободата на установяване и сдружаване на предприятия, като на Европа се пада основна роля в тази насока. Европейският съюз освен това ще трябва да следи за стриктното спазване на правилата на СТО срещу всяко действие, възпрепятстващо достъпа на европейските предприятия до различните пазари, посредством създаването на разпоредби, които да насърчават предоставянето на равни възможности на предприятията, независимо от техния размер, локализация или приложим данъчен режим. Политиката на конкуренция на ЕС трябва да се отправи към нов етап чрез установяването на нови приоритети, определянето на нови инструменти и предприемането на по-ефикасни мерки в областта на търговията със страните извън Съюза. ЕИСК изразява своето разочарование от факта, че неговите по-ранни искания в тази област не доведоха до модернизиране и разширяване на визията на ЕС по този въпрос.

1.5 Трябва да се гарантира строгото спазване на всички аспекти от основните конвенции на МОТ относно синдикалните права и свободи, детския труд, нечовешките условия на труд и правото на стачка. Във вътрешен план все още предстои хармонизиране на националните правни уредби на държавите-членки в областта на труда и равните възможности, за да се предотвратят нарушения на конкуренцията. Силно засегнатият от кризата пазар на труда се нуждае от специално внимание, за да бъде постигната целта, свързана с приобщаващия растеж – приоритет на стратегията „Европа 2020“, насърчавайки както запазването и създаването на работни места, така и мобилността.

1.6 Вече може да се забележи развитие в рамките на стратегията „Европа 2020“, чиито инструменти и секторни действия се обясняват в доклада. Обръща се внимание на рисковете от либерализацията на енергийния сектор, свързани както с качеството и непрекъснатостта на доставките, така и с цената. По отношение на Програмата в областта на цифровите технологии отново се припомня значението на това, да се увеличат знанията на доставчиците и ползвателите на електронни съобщителни услуги като средство за извличане на максимална полза от усилията в тази област.

1.7 В доклада не се споменава нищо за спекулата с цените на суровините, чиито последствия също се усещат. От основно значение е да се подкрепя пазарът, като се създават или прилагат инструменти, които водят до контрол върху нестабилността на цените и намаляване на нейното въздействие върху конкуренцията.

1.8 ЕИСК отбелязва своята загриженост по отношение на факта, че националните органи за защита на конкуренцията (НОЗК) не могат да изпълняват регулаторна функция в някои сектори, в които цените са силно повлияни от промените в цените на суровините. В тези сектори увеличението на стойността на суровините имаше незабавно и пряко въздействие върху крайната цена, но намалението на тази стойност нямаше аналогично отражение. Поради своята близост до пазара, НОЗК трябва да бъдат основен инструмент за намеса в рамките на политиката на конкуренция, действайки и насочвайки вниманието си към регионалните пазари.

1.9 Обръща се внимание на важността на надзора, осъществяван от страна на НОЗК в сектора на големите търговски вериги, в който договорната сила на големите икономически групи може да доведе до тежки нарушения на конкуренцията поради злоупотреба с господстващо положение. Ако е вярно, че предприятията са свободни да решават как да се разпространяват продуктите им, то никак не е сигурно, че на практика договорите не се сключват чрез определяне на цените от големите купувачи, в явно нарушение на закона и на правилата за баланс при преговорите, като по този начин се унищожават постепенно производственият сектор и малките търговци на едро и на дребно.

1.10 Инициативата на Бялата книга от 2008 г. относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност не получи никакво съществено развитие, като слабостите в защитата на правата на потребителите в тази област стават все по-големи в контекста на случващите се все по-често нарушения на тези права, които остават безнаказани. Спешно трябва да се изготвят необходимите общностни законодателни предложения в тази област, за да се гарантира действителна компенсация за щети от колективен характер или такива, чиито последствия засягат по-широк кръг лица. Справедливата търговия и лоялната конкуренция са от решаващо значение за потребителите. За да се гарантират правата на потребителите, предоставената информация относно качеството на продуктите и услугите трябва да бъде подходяща, а достъпът до рекламации – улеснен.

1.11 Комитетът приветства действията, насочени към създаване на европейски патент като инструмент, улесняващ достъпа до защита на правото на собственост, което е важно за насърчаване на инвестициите в научните изследвания и иновациите, и изразява надежда за постигане на всеобщ консенсус относно приемането на тази нова система за защита на правото на собственост.

1.12 Саморегулирането може да бъде ефикасна система за стимулиране на развитието на някои пазари, като по този начин се насърчава справедливата търговия. Тя вече се доказа като по-ефикасен и гъвкав инструмент за справяне с последствията от развитието на пазарите и техните продукти и услуги, отколкото налагането на някои правила и закони. В доклада на Комисията не се споменава за тази възможност, която би трябвало да се разгледа и проучи.

1.13 В периферните или островните региони на Съюза разходите за транспорт, осигуряващ достъп до централните пазари, много пъти са пречка за лоялната конкуренция между операторите от тези региони и останалите, които са по-добре локализирани. В тези случаи следва да се намерят средства за компенсиране и инструменти, които да насърчават равните възможности.

1.14 ЕИСК поздравява Комисията за заявената воля да бъдат насърчени промените в доклада за политиката на конкуренция, изоставяйки модела на простото изброяване на общоизвестни факти и предоставяйки сега вече отговор на различните искания, отправени от страна на Комитета. Следва да се подчертае значението на една по-стратегическа визия по отношение на съдържанието на документа, която да дава възможност и да насърчава дебата за политиката на конкуренция, а не за правото на конкуренция.

1.15 ЕИСК си задава все пак въпроса защо в доклада на Европейската комисия не се споменава необходимостта да се гарантира, че публичните предприятия, които участват в операции, отворени за предприятията от частния сектор, спазват правилата в областта на конкуренцията в съответствие с европейските договори.

2. Съдържание на доклада за 2010 г.

2.1 Докладът е структуриран в 6 части: инструменти на политиката на конкуренция, прилагането ѝ по сектори, сътрудничество между Европейската мрежа по конкуренция и националните съдилища, международни дейности, съвместни инициативи с организациите на потребителите и междуинституционално сътрудничество.

2.2 Инструменти

2.2.1 Последващи мерки във връзка с прилагането на временната рамка за държавна помощ

2.2.1.1 В отговор на затрудненията във финансовия сектор, произтичащи от кризата с държавния дълг, беше удължено прилагането на мерките за подкрепа, с оглед улесняване на достъпа на банките до финансиране. Предоставянето на държавни гаранции с цел улесняване на този достъп се доказа като ефикасен инструмент.

2.2.1.2 Също така бяха продължени и мерките за подкрепа на достъпа на предприятията до финансиране, но това включваше ограничен брой мерки, предназначени единствено за МСП.

2.2.1.3 Необходимо е в кратки срокове да станат известни въздействието на тези мерки и действителните ползи от тях. От този анализ би могло да се установи какви са предимствата и недостатъците от предоставянето на този вид помощи и какво е тяхното въздействие върху конкуренцията, а също така и доколко е важно помощите да продължат и през 2012 г.

2.2.2 Програмите за икономическо адаптиране

2.2.2.1 Програмите за икономическо адаптиране за Гърция и Ирландия наложиха мерки в областта на конкуренцията. В Гърция те бяха свързани с реформата на НОЗК, либерализирането на регламентираните професии и новия закон за инвестициите, а в Ирландия – с въвеждането на законодателни промени за премахване на ограниченията пред търговията и конкуренцията в сектори, които понастоящем са защитени от националното законодателство.

2.2.2.2 Свръхзадлъжняването на страните е, на първо място, източник на нарушения на правилата на конкуренцията, тъй като чрез него се насърчава дейността на някои от икономическите оператори. На второ място, тъй като от гражданите на съответната страна се изискват допълнителни усилия, необходими за запазване на баланса на националните сметки, те са поставени в неблагоприятно положение в сравнение с други граждани. Помощите за Гърция и Ирландия, към които се прибавят и помощите за Португалия, следва да продължат да се разглеждат с особено внимание към въздействието на предприетите мерки по отношение на евентуални нарушения на конкуренцията.

2.2.3 Прилагане на антитръстовите правила

2.2.3.1 Прилагането на антитръстовите правила беше интензивно предвид факта, че Комисията прие изменения на регламентите за групово освобождаване, приложими както за вертикалните, така и за хоризонталните споразумения.

2.2.3.2 В рамките на Бялата книга от 2008 г. относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност, противно на това, което беше поискано от ЕИСК в различни становища, а именно - създаването на колективна процедура за възстановяване и обезщетяване (колективен иск на общностно равнище), беше взето решение за започване на нова обществена консултация, от която не се очаква да доведе до определяне на общи принципи, които би следвало да се отчитат при изготвянето на законодателни предложения, свързани с механизмите за завеждане на колективен иск. В тази област спешно трябва да се намерят законодателни решения за защита на потребителите и предприятията.

2.2.3.3 Освен 7-те решения в областта на картелите и приемането на първото решение за нарушаване на антитръстовите правила на пазара за здравни услуги, следва да се отбележи и налагането на глоби на 70 предприятия (с 27 повече, отколкото през 2009 г.).

2.2.3.4 Борбата срещу злоупотребата с господстващо положение доведе до 4 решения в енергийния сектор и до откриването на различни процедури в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

2.2.4 Контрол върху сливанията

Вследствие на икономическата криза, сливанията, извършени през 2010 г., бяха относително малко. Комисията беше уведомена за 274 сделки, бяха приети 16 решения, обвързани с определени условия, и не беше издадена нито една забрана.

2.2.5 Контрол върху държавната помощ

2.2.5.1 Повечето от одобрените помощи през 2010 г. бяха свързани с хоризонталните цели от европейски интерес (култура и опазване на наследството, регионално сближаване, опазване на околната среда, научноизследователска и развойна дейност и иновации, компенсиране на щети, причинени от природни бедствия).

2.2.5.2 Заслужава внимание публикуването на наръчник относно „Прилагане от страна на националните съдилища на правото на ЕС относно държавната помощ“, чиято цел е да се подпомогне работата на националните съдии в отговор на нарастващия брой дела за държавни помощи, заведени в националните съдилища.

2.3 Развитие в секторите

2.3.1 В сектора на финансовите услуги основната дейност по отношение на конкуренцията беше прилагането на временната регулаторна рамка за сектора. Анализираните процедури по сливане бяха по-малко на брой и бяха свързани с условията за преструктуриране, наложени вследствие на отпускането на държавни помощи. Усилията за финансово стабилизиране са от основно значение и тяхното развитие трябва да продължи, като обаче не трябва да се подценяват опасностите, свързани с рисковете от пазарни спекулации, за да се избегне ситуация, аналогична на това, което се случи в САЩ.

В заключение на извършената по-рано работа, Комисията направи правнообвързващи предложените от Visa ангажименти относно многостранните обменни такси (МОТ).

2.3.2 През ноември 2010 г. беше представена енергийната стратегия за следващото десетилетие в рамките на стратегията „Европа 2020“, с цел създаване на единен пазар в енергийния сектор. Създаването на отворен и конкурентен пазар в сектора със сигурност е полезно за потребителите, но следва да се отбележат опасенията на същите по отношение на качеството и непрекъснатостта на енергийните доставки, особено в случаите, когато услугата се предоставя от предприятия, намиращи се извън страната.

Продължи насърчаването на мерки, свързани с производството на енергия от възобновяеми източници, икономиите на енергия и възстановяването на замърсени зони, в съответствие с целите в областта на климата/енергетиката, посочени в стратегията „Европа 2020“.

2.3.3 Комисията постави начало на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, включена в стратегията „Европа 2020“, като основната цел е създаването на единен пазар за далекосъобщителни услуги и по-специално - уеднаквяването на тарифите за роуминг и националните тарифи, а също така и осигуряването на всеобщ достъп на европейските граждани до широколентови услуги. Като голямо предизвикателство се очертава постигането на баланс в конкуренцията между операторите от електронната търговия и дребните търговци, както и защитата на потребителите от злоупотреби. Необходимо е да се повиши доверието на потребителите по отношение на легитимността на операторите, сигурността на плащанията и защитата на личните данни.

2.3.4 На пазара на ИКТ Комисията насочи своите действия към осигуряване на насоки относно споразуменията за сътрудничество, като начин да се насърчи конкуренцията на пазара и така да се допринесе за една от целите на стратегията „Европа 2020“ – осигуряване на ефективни продукти и услуги. В това отношение следва да продължи да се обръща внимание на обучението както на операторите, така и на крайните потребители, като по този начин се повишават техните умения.

2.3.5 По отношение на медиите Комисията продължи да подпомага прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване.

2.3.6 Предвид спешната необходимост от създаване на патент на Общността, продължава работата, насочена към създаване на единна европейска патентна система във фармацевтичната индустрия. Също така беше обявен прегледът на „Директивата за прозрачност“, в която се определят минималните правила за ценообразуване и процедури за възстановяване на разходите за фармацевтични продукти.

2.3.7 В сектора на здравеопазването бяха анализирани различни жалби, подадени от частни доставчици на здравни услуги, за дискриминационно третиране в сравнение с публичните доставчици. Не се споменава обаче нищо относно резултатите от тези процедури.

2.3.8 Силно засегнат от кризата през 2009 г., транспортният сектор започна да се възстановява през 2010 г., като цените достигнаха стойности, подобни на тези преди кризата.

2.3.8.1 В сектора на въздушния транспорт бяха приети като правно обвързващи ангажиментите, предложени от British Airways, American Airlines и Iberia, по отношение на трансатлантическите дестинации и беше разрешено сливането между British Airways и Iberia, както и това между United Airlines и Continental Airlines.

2.3.8.2 По отношение на железопътния и вътрешния транспорт, с цел засилване на конкуренцията, беше прието предложение за преработване на първия железопътен пакет, с което се създава единно европейско железопътно пространство.

2.3.8.3 В областта на морския транспорт, въз основа на насоките за сектора и на насоките за допълваща помощ, бяха одобрени помощи за проект за „морски магистрали“, с цел да се намали автомобилното движение между Франция и Испания. Също така Комисията започна проучване относно функционирането и държавното финансиране на пристанищната инфраструктура.

2.3.9 Срокът за пълно отваряне на пазара на пощенските услуги беше удължен за единадесет държави-членки, а Комисията продължава да подпомага либерализацията, като следи доставчиците, отговорни за обществените услуги, да не бъдат облагодетелствани неправомерно.

2.3.10 В сектора на автомобилната промишленост основните предизвикателства по отношение на конкуренцията са необходимото преструктуриране на сектора и насърчаването на разработването на нови, по-екологосъобразни автомобили.

Беше приет Регламент за групово освобождаване на вертикални споразумения относно пазарите на следпродажбените услуги и относно пазарите за продажба на нови превозни средства, приложим по отношение на споразуменията между автомобилните производители и оторизираните дилъри, сервизи и дистрибутори на резервни части, като освен това бяха разрешени 15 сливания в автомобилната промишленост.

2.3.11 В отговор на проблемите в областта на конкуренцията, произтичащи от разликите в договорната сила на доставчиците и купувачите в дистрибуторската верига за храни, беше създаден Форум на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни.

Секторът е все по-силно доминиран от големи групи в явен ущърб както на малките търговски предприятия, които не могат да се конкурират въз основа на цените, така и на малките търговци на дребно, производители и дистрибутори, чиито маржове на печалба се свиват под натиска на големите групи. В сектора липсват превантивни мерки от страна на НОЗК по отношение на евентуалните злоупотреби с господстващо положение, които унищожават пазара. Не е достатъчно да бъдат набелязани добрите практики – действията трябва преди всичко да бъдат насочени към контрола и санкционирането на практики, които насърчават злоупотребата с господстващо положение.

2.4 Европейската мрежа по конкуренция и сътрудничество с националните съдилища

Европейската мрежа по конкуренция продължи своята дейност, като доказа значението си за дебата и обмена на добри практики по отношение на прилагането на антитръстовите правила. Освен че създаде работна група по сливанията, тя започна и преглед на регламентите за групово освобождаване и съответните насоки по отношение на хоризонталните споразумения и вертикалните ограничения.

2.5 Международни дейности

2.5.1 Усилията за международно сътрудничество в областта на конкуренцията се запазиха, като Комисията продължи участието си в Международната мрежа по конкуренцията и в Комитета на ОИСР по конкуренция. Сътрудничеството със САЩ беше активно, като беше поставено началото и на преговори със Швейцарската конфедерация по въпроси, свързани с конкуренцията. Следва да се подчертаят отделеното внимание на сътрудничеството и дебатите с Китай относно антимонополния закон, както и дейността на ГД „Конкуренция“ съвместно с Индия в областите на ограничителните споразумения, злоупотребата с господстващо положение и контрола върху сливанията.

2.5.2 Накрая, заслужават да бъдат отбелязани началото на преговорите за присъединяване по глава „Конкуренция“ с Хърватия, както и приемането от турския парламент на закон за държавната помощ.

2.6 Диалог с организации на потребителите и заинтересовани страни

2.6.1 На уебсайта на ГД „Конкуренция“ беше обособен потребителски кът, достъпен на всички официални езици на ЕС, в който се обясняват ролята на политиката на конкуренция, както и основните инициативи и цели в тази област.

2.6.2 С Европейската консултативна група на потребителите (ЕКГП) беше осъществена консултация във връзка с вертикалните ограничения, а по-късно групата публикува становище относно исковете за обезщетение.

2.7 Междуинституционално сътрудничество

2.7.1 През октомври влезе в сила ново рамково споразумение между Европейския парламент и Комисията.

2.7.2 Европейският парламент прие резолюции във връзка с доклада относно политиката на конкуренция за 2008 г., регламента за групово освобождаване за моторните превозни средства, хоризонталните споразумения и решението на Съвета относно държавната помощ за закриване на неконкурентоспособни въглищни мини.

2.7.3 Комисията информира Съвета за развиваните в областта на конкуренцията инициативи, по-специално по отношение на правилата за държавна помощ в контекста на кризата.

2.7.4 ЕИСК даде своя принос в областта на политиката на конкуренция, като прие становища във връзка с доклада относно политиката на конкуренция за 2008 г., неконкурентоспособните мини, корабостроенето и РГО за моторните превозни средства.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно плавателните съдове за отдих и плавателните съдове за индивидуално използване“

COM(2011) 456 окончателен — 2011/0197 (COD)

2012/C 43/07

Докладчик: г-н Miklós PÁSZTOR

На 1 септември 2011 г. Съветът и на 13 септември 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно плавателните съдове за отдих и плавателните съдове за индивидуално използване“

COM(2011) 456 окончателен — 2011/0197 (COD).

1. Препоръки

1.1 ЕИСК приветства предложението за директива относно плавателните съдове за отдих и плавателните съдове за индивидуално използване. Той го възприема като важна стъпка по пътя на реализиране на общите цели на ЕС. Макар и тази директива да урежда една област с ограничено значение, нейното влизане в сила ще допринесе за изпълнението на редица хоризонтални цели. Сред тях например влизат целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на конкурентоспособността и заетостта. Повишаването на стандартите за опазване на околната среда ще спомогне за постигане на целите на стратегиите в полза на биологичното разнообразие и чистотата на въздуха в една изключително важна област.

1.2 ЕИСК счита за особено важно, че новите правила увеличават конкурентоспособността на сектора, въпреки налагането на по-строги екологични изисквания. Всъщност целта е да се помогне на сектора да отговори на очакванията на световните пазари и по този начин да бъде подобрена неговата конкурентоспособност. ЕИСК изразява надежда, че във все повече области могат да се реализират съпоставими синергии между изискванията за качество и конкурентоспособност. Ето защо препоръчва по-тясно сътрудничество с трансатлантическите партньори с цел да се постигне съпоставимо разглеждане на параметрите за качество.

1.3 ЕИСК приветства желанието на Европейската комисия да осигури добро и безпроблемно функциониране на различните органи. Същевременно Комитетът подчертава, че на практика формулировката е толкова обща, че би трябвало да се прилагат същите процедури и да се въведат същите органи за всяка друга стока.

1.4 В общи линии ЕИСК изразява съгласие и с детайлите в предложението за директива. Той обаче препоръчва да се внесе уточнение в следните аспекти:

—	следва ясно да се посочи, че стандартите за сигурност и за емисии са приложими за всички видове води, а не само за моретата;

—	стандартите за сигурност се отнасят за всички посочени видове плавателни съдове;

—	за плавателните съдове с малък двигател може да се предвиди по-кратък преходен период;

—	що се отнася до шумовото замърсяване, следва да се засили европейският контрол върху местната подзаконова нормативна уредба.

1.5 ЕИСК призовава Европейския съюз да се стреми да заема водещо място по отношение на екологичните стандарти и разпоредби и да дава пример на останалата част от света.

1.6 Въз основа на натрупания по време на изготвянето на директивата опит, ЕИСК очаква Европейската комисия да включи в консултациите възможно най-широк кръг групи и да следи въпросниците да бъдат на разположение и да могат да се свалят от интернет на езика на всеки участник.

2. Основно съдържание на предложението за директива

2.1 Целта на предложението на Комисията е да се постигне двойно изменение в регулаторните разпоредби на Директивата за плавателните съдове с развлекателна цел, приета през 1994 г. От една страна се увеличават изискванията за опазване на околната среда, а от друга – се адаптира законодателната рамка.

2.1.1 Желателно е стандартите за опазване на околната среда да бъдат променени по две причини. Първо, поради силно увеличения брой плавателни съдове и въздействието на това явление върху околната среда. Това са преди всичко драстично повишените емисии на азотни окиси, но се наблюдава нарастване и на други замърсители в засегнатите географски райони. Второ, тъй като либералните ни стандарти за емисии вече създават конкурентен недостатък на международния пазар, най-вече спрямо Съединените щати, което поставя износа ни в трудна позиция.

2.1.2 След приемането на Регламент (ЕО) №765/2008 и Решение №768/2008/ЕО трябва да се изготви нова директива относно плавателните съдове за отдих. По отношение на задълженията на икономическите участници, органите за оценяване на съответствието и техните правомощия, органите за надзор на пазара и маркировката „CE“, посочените разпоредби предвиждат задължение за Комисията да хармонизира секторните разпоредби, по-специално с цел отстраняване на неяснотите, свързани с оценките на въздействието. Това би повишило правната сигурност в полза на всички участници.

2.2 Предложението има за цел да даде по-точни определения от досегашните в регламентираната сфера. Уточнени са понятията за плавателен съд за отдих и за плавателен съд за собствено ползване, както и съответните изключения. Освен това са определени и различните участници на пазара.

2.3 След това в предложението се прави подробен преглед на органите, на които е възложено да оценяват съответствието по отношение на защитата на потребителите и опазването на околната среда, както и на тяхното функциониране и техните правомощия. Предложението като цяло дава възможност на местните и националните власти да използват изискванията на директивата като основа, а когато я прилагат, да отчитат и потенциалните местни възможности и нужди, в съответствие с принципа на субсидиарност.

2.4 В приложенията към предложението за директива са представени изискванията по отношение на безопасността и здравето, стандартите за опазване на околната среда и други процедурни документи. Всички тези разпоредби са съобразени с условията за безопасност, характерни за корабоплаването. Повишени са стандартите, свързани с емисиите на вредни субстанции, така че да съответстват на съпоставимите стандарти в сила в Съединените щати.

2.4.1 Предложението за директива, обаче, не препоръчва да се променят пределно допустимите стойности, свързани със шумовото замърсяване. Това се обяснява с факта, че те се обуславят от съвкупност от фактори, които трудно биха могли да се регламентират на равнището на ЕС. В този случай ролята на местната подзаконова нормативна уредба е особено важна.

2.5 Предвид естеството на разглежданата област, с директивата се дава право на Европейската комисия да изменя посочените в приложенията технически документи и процедури за съответствие с екологичните стандарти, с изключение на пределно допустимите стойности. Това би позволило те да се адаптират с необходимата гъвкавост към постиженията на науката и техниката.

2.6 Важен аспект на директивата е, че тя предвижда за производителите и дистрибуторите достатъчно дълъг преходен период, за да могат да се адаптират към новите разпоредби. В най-общ план за стандартите за емисии този период е три години от влизането в сила на директивата. Периодът за адаптиране може да бъде удължен с още три години за МСП, които произвеждат и пускат на пазара на ЕС извънбордови двигатели с искрово запалване с мощност под 15 kW.

3. Обща оценка

3.1 Представеното за разглеждане предложение въвежда ново регламентиране за сектор, в който 37 000 предприятия, осигуряващи заетост за 270 000 души, произвеждат крайни продукти, двигатели и компоненти (1), като в него се включват и „плавателни съдове, построени за собствено ползване“, което представлява специален вид развлечение. Съгласно посоченото тълкуване, предложението касае плавателни съдове с дължина между 2,5 m и 24 m, които не предлагат превоз на пътници срещу заплащане. В новите разпоредби е включена отделна категория за плавателните съдове за индивидуално използване с максимална дължина 4 m, за да бъдат коригирани констатираните преди това пропуски.

3.2 ЕИСК приветства усилията на Комисията да повиши изискванията по отношение на опазването на околната среда и защитата на потребителите и в тази сфера, в съответствие с общите цели. Особено щастливо съвпадение е фактът, че новото регламентиране, макар и да повишава екологичните изисквания, засилва конкурентоспособността на сектора, тъй като му помага да отговори на очакванията на световните пазари и по този начин подобрява неговата конкурентоспособност. ЕИСК изразява надежда, че във все повече области могат да се реализират съпоставими синергии между изискванията за качество и конкурентоспособността. Ето защо препоръчва по-тясно сътрудничество с трансатлантическите партньори с оглед на постигане на сходно разглеждане на параметрите за качество.

3.3 Макар че Комисията се е стремила да отговори на множество проблеми и в доста от случаите е успяла, може да се зададе въпросът за кои географски единици всъщност се отнася разпоредбата. Редица признаци сочат, че целевата област е морското корабоплаване. Би било по-добре в директивата да се посочи по-ясно, че тя се прилага за плавателни съдове, които могат да се използват и за вътрешните водни пътища.

3.4 Проектът за директива разглежда много подробно принципите, ръководещи институционалните структури, които определят съответствието, техните участници и отговорности, правомощия и задачи. ЕИСК приема и приветства стремежа на Европейската комисия да следи за доброто и безпроблемно функциониране на институционалните структури. Той счита, че в това отношение предложението за директива отговаря на очакванията.

3.4.1 Същевременно Комитетът изтъква, че текстът всъщност е формулиран по начин, който е толкова общ, че надхвърля целите на регламентирането на инструментите, приложими към корабоплаването за развлечение. В действителност би трябвало да се прилагат същите процедури и да се въведат същите органи, както за всяка друга стока. По отношение на корабоплаването, разпоредбите по същество се намират в приложенията. ЕИСК счита, че е настъпил моментът да се приеме хармонизирана разпоредба по отношение на защитата на потребителите, която да обхваща всички процедури и институции. По този начин секторното регламентиране действително би отчитало аспектите, свързани със сектора. Този начин на работа би допринесъл в значителна степен за подобряване на прозрачността, яснотата и приемането на европейското законодателство.

3.5 ЕИСК подкрепя идеята на Комисията да ѝ бъдат делегирани правомощия да изменя приложенията, при условие че, в случай на изменение, Комитетът си запазва правото да даде становище и да участва в работата на Комисията по въпроса.

3.6 ЕИСК счита, че Комисията не е използвала всички възможности, за да включи всички участници в консултациите във възможно най-голяма степен, тъй като процедурата за писмени консултации е била проведена само на английски език. ЕИСК очаква от Комисията в бъдеще въпросниците да бъдат предоставени и да могат да се попълват на всички езици, на които е необходимо.

4. Специфични бележки

4.1 ЕИСК одобрява определените категории плавателни съдове, както и изключенията като цяло.

4.1.1 Комитетът обаче поставя въпроса дали не е целесъобразно да се регламентират до известна степен и емисиите от състезателните плавателни съдове. Това би дало значителен принос и за технологичното развитие. Би могло да се окаже целесъобразно да се определят равнища на емисии по категории на показателите.

4.1.2 Поставят се въпроси и по отношение на плавателните съдове, използвани с търговски цел. ЕИСК счита, че стандартите за сигурност и емисии не зависят от това, за какво ще се използва плавателният съд.

4.1.3 Освен това ЕИСК препоръчва безмоторните плавателни съдове също да бъдат изрично упоменати в разпоредбата, тъй като изискванията към тях в областта на сигурността са същите като тези за моторните плавателни съдове: дори и техническите решения да са различни, това не се отразява на стандартите.

4.2 ЕИСК одобрява разпоредбите, свързани с емисии на замърсители, и подкрепя въвеждането на по-високи стандарти. Все пак Комитетът счита за важно да се подчертае, че в бъдеще ЕС, в съответствие с поетите ангажименти, би трябвало да изпълнява по-скоро водеща роля, вместо само да следва тенденцията за все по-строги изисквания в тази област. Това следва да изпъкне особено ярко в докладите относно прилагането и една от задачите на комитета по тази процедура би могла да бъде да обвърже тази директива с мерките, свързани с иновациите.

4.3 Освен това ЕИСК посочва, че за борбата със шумовото замърсяване е целесъобразно да се засилят подзаконовите разпоредби на местно равнище, като същевременно се предвиди възможност за контрол на европейско равнище и се привлекат за участие организациите на гражданското общество.

4.4 ЕИСК подкрепя преходните периоди за участниците на пазара.

4.5 ЕИСК подкрепя предложението във връзка с органите, отговарящи за контрол на съответствието, и изразява надежда, че те няма да доведат само до увеличение на бюрокрацията, а ще служат ефективно за защита на потребителите и околната среда. Комитетът изразява съгласие, че за този род въпроси не е достатъчно саморегулиране, нито само дейности на представителните комитети на съответните икономически участници, макар и да е целесъобразно същевременно да се укрепи консултативната им роля в този процес.

4.5.1 За тази цел следва да се използват най-новите информационни технологии; Комисията следва да насърчава държавите-членки в тази област.

4.6 ЕИСК одобрява идеята процедурата за оценка на съответствието да бъде прилагана за всички плавателни съдове, спадащи към тази категория, включително построените за собствено ползване.

Брюксел, 8 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Независим продукт, интегриран в друг, който обаче може да се използва и отделно.

ПРИЛОЖЕНИЕ

към Становището на Европейския икономически и социален комитет

а) Следното изменение, което получи повече от една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията (член 54, параграф 3 от Правилника за дейността):

Параграф 1.4

се изменя, както следва:

„1.4

В най-общ план ЕИСК изразява съгласие с детайлите в предложението за директива. Той обаче препоръчва да се внесе уточнение в следните аспекти:

—	следва ясно да се посочи, че стандартите за сигурност и за емисии са приложими за всички видове води;

—	стандартите за сигурност се отнасят за всички посочени видове плавателни съдове;

—

—	що се отнася до шумовото замърсяване, следва да се засили европейският контрол на местната подзаконова нормативна уредба.“

Изложение на мотивите

В определенията в началото на предложението на Комисията (по подразбиране), както и в други части от текста, като тази относно навигационните светлини и Приложение 1 (изрично), се посочва, че разпоредбите се прилагат за всички видове води. Текстът на Комисията не е насочен предимно към моретата – изглежда докладчикът така е възприел текста.

Резултат от гласуването

Гласове „за“	:	69
Гласове „против“	:	78
Гласове „въздържал се“	:	13

б) Следните текстове от становището на специализираната секция бяха отхвърлени в резултат на приетите от Асамблеята изменения, но получиха подкрепа на една четвърт от подадените гласове:

Параграф 1.3

се изменя, както следва:

1.3

„ЕИСК приветства желанието на Европейската комисия да осигури добро и безпроблемно функциониране на различните органи. Същевременно Комитетът подчертава, че на практика формулировката е толкова обща, че би трябвало да се прилагат същите процедури и да се въведат същите органи за всяка друга стока. ЕИСК счита, че е настъпил моментът да се пристъпи към хармонизация на регламентирането по отношение на защитата на потребителите, което да обхваща всички процедури и институционални структури. По този начин секторното регламентиране действително би отчитало аспектите, свързани със сектора. Този начин на работа би допринесъл в значителна степен за подобряване на прозрачността, яснотата и приемането на европейското законодателство.“

Резултат от гласуването

Гласове „за“	:	73
Гласове „против“	:	70
Гласове „въздържал се“	:	13

Параграф 4.4

се изменя, както следва:

„ЕИСК подкрепя преходните периоди за участниците на пазара. За плавателните съдове с малък двигател би могло да се окаже целесъобразно да се предвидят най-много още една или две години вместо предложените три години.“

Резултат от гласуването

Гласове „за“	:	78
Гласове „против“	:	49
Гласове „въздържал се“	:	10

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/34

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Програма на ЕС за правата на детето“ “

COM(2011) 60 окончателен

2012/C 43/08

Докладчик: г-жа JOÓ

На 15 февруари 2011 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Програма на ЕС за правата на детето“

COM(2011) 60 окончателен.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 ноември 2011 г.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 170 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1. Резюме и препоръки

1.1

ЕИСК приветства „Програмата на ЕС за правата на детето“ (наричана оттук нататък „съобщението“), публикувана от Комисията на 15 февруари 2011 г. и изразява надежда, че тя ще е отправна точка за пълното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето и възможно най-пълното интегриране на правата на децата в политиките. Съобщението беше публикувано след четиригодишна подготовка и беше предшествано от съобщение на Комисията, озаглавено „Към стратегия на ЕС за правата на детето“ през юли 2006 г., по което ЕИСК изготви становище (1).

1.2

Децата са част от населението на ЕС, чието благоденствие и благосъстояние е от първостепенно значение, било то по отношение на общото им положение, качеството им на живот или инвестициите в бъдещето. Детство при оптимални условия, подкрепено от права, осигурява социално-икономическо развитие и дава възможност на ЕС да постигне целите си във всички области. Следва да се подчертае, че идеята да се гледа на децата като на „инвестиция в бъдещето“ трябва да бъде неразривно свързана с концепцията за щастливо детство, като се има предвид, че както за децата, така и за обществото настоящето е също толкова важно, колкото и бъдещето.

1.3

Комитетът отбелязва, че с член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз се въвежда защита на правата на детето като цел на Европейския съюз и че тази защита е заложена в правно обвързващата Харта на основните права. Хартата се прилага по отношение на действията на всички институции и органи на ЕС и по отношение на държавите-членки при изпълнение на законодателството на ЕС. Ето защо всяко ново предложение за европейско законодателство се оценява от гледна точка на въздействието му върху основните права, включително правата на децата.

1.4

ЕИСК отбелязва скромните и ограничени цели, посочени в съобщението. Европейският съюз е ратифицирал Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2), но не и Конвенцията на ООН за правата на детето. ЕС би трябвало да намери начин да се присъедини едностранно към тази Конвенция (3). Държавите-членки следва да представят подробни доклади на всеки две години, които следят състоянието на децата и обхващат не само тяхното икономическо положение, но и всички други фактори, способстващи за тяхното благосъстояние, въз основа на систематично събиране на данни, изследвания и анализи. Това би улеснило създаването на равнището на ЕС на база данни и инструмент за оценка, допълващи наличната информация.

1.5

Комитетът счита, че следва да се използват в по-голяма степен данните и информацията от докладите на правителствата и на организациите на гражданското общество, изготвени за Комитета на ООН за правата на детето, които дават възможност за сравнение между държавите-членки по отношение на техните действия в защита на правата на детето и прилагането на тези права; същевременно различни международни организации като Евростат, ОИСР, Световната банка и др. следва да бъдат насърчавани да събират данни, свързани с правата на детето, и да използват съответните показатели, за да извършват системно съпоставяне и анализи. ЕИСК препоръчва ЕС да работи в тясно сътрудничество със Съвета на Европа, за да бъдат създадени синергии между техните програми (4).

1.6

ЕИСК изразява загриженост от факта, че в съобщението отсъства ефективна стратегия за изпълнение или приложение на Програмата, макар че показателите, изготвени от Агенцията на Европейския съюз за основните права, и подробният списък от инструменти за оценка, изготвени за изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на детето, биха могли да послужат за добра основа в случая; в крайна сметка наличието на подобна стратегия за изпълнение би предложило гаранция, че стратегията за правата на детето ще бъде приведена в изпълнение и прилагана.

1.7

Необходимо е подходящо участие на децата в подготовката на решения, които ги касаят, както и в оценката на програмите; освен това би било полезно да се измерва тяхната удовлетвореност и да се оценяват мненията им. ЕИСК приветства усилията на ЕС да привлича децата за участие и да подкрепя участието им във всички свързани с тях въпроси. Изключително важно е да се вземат под внимание мненията на професионалните организации и специалистите, работещи с деца.

1.8

ЕИСК препоръчва програмите, които са изготвени с цел да се осигури прилагане и защита на правата на детето, да бъдат в синергия и да си взаимодействат с други програми на ЕС (за образование, младеж, интеграция на ромите, борба с бедността, съобразено с интересите на детето правосъдие, солидарност между поколенията, външни отношения); тези програми следва и видимо да подчертават въпросите, свързани с правата на децата и тяхното благоденствие и благосъстояние. Освен това Комитетът счита за важно да се гарантират правата на децата посредством интегриран подход, в тясно сътрудничество и координация между различните генерални дирекции на Комисията.

1.9

ЕИСК препоръчва прилагането на стратегията „Европа 2020“ да бъде оценявано не на последно място и от гледна точка на правата на детето и неговото благосъстояние по начин, който съответства на целите на стратегията, като същевременно се оставя възможност за отделна оценка на тези цели от гледна точка на дългосрочното планиране (предвид факта, че децата са инвестиция в бъдещето).

1.10

ЕИСК препоръчва ЕС да обръща особено внимание на защитата и прилагането на правата на особено уязвими групи деца (деца, живеещи в бедност, далеч от семействата си, в институции; деца, застрашени или страдащи от насилие или експлоатация; деца, живеещи с увреждания; деца от етнически малцинства или с мигрантски произход; непридружени деца; бежанци; деца, които са избягали от дома си; деца, оставени в страните си на произход от родители мигранти), както на национално, така и на европейско равнище. С оглед на защитата на правата на децата и на правото на неприкосновеност и човешко достойнство, ЕИСК осъжда използването на всякакво насилие срещу деца, включително „дисциплиниращо“ домашно насилие. Във връзка с това Комитетът приканва всички държави-членки да поставят телесното наказание на деца извън закона и повтаря своя призив за назначаване на специален представител.

1.11

Комитетът счита, че е особено важно да се разпространяват и преподават правата на детето заедно със средствата за защита и прилагане на тези права. В допълнение към осигуряването на висококачествена информация за обществеността, трябва да се обърне специално внимание на осведомяването на вземащите решения, практикуващите юристи и други специалисти в свързани с децата области, както и на националните и европейските специалисти и политици. Друг акцент следва да бъде обучението на хората, работещи с деца и семейства, както и на самите родители и деца, не само за да бъдат запознати с правата на детето, но и за да разбират, че е необходимо децата да не бъдат само „мини-възрастни с мини-права“, а да са носители на правата на човека, само че с по-силна защита, предвид тяхната уязвимост, възраст и положение. Държавите-членки следва да подкрепят семействата по всички възможни начини, тъй като това е в най-висш интерес на детето.

1.12

Макар да се признава, че правата на детето трябва да бъдат разглеждани цялостно и комплексно, а не поотделно, Комитетът препоръчва да се обърне специално внимание на някои въпроси като висококачественото, достъпно и безплатно пред- и следродилно здравеопазване за майките като аспект на общественото здраве и здравето на децата, както и на въпроси, засегнати в съобщението, като правосъдието, съобразено с интересите на детето, включително за непълнолетните правонарушители (5).

1.13

За да бъде раздавано правосъдие, което не води до отрицателни последствия за децата, ЕИСК отправя искане да бъдат въведени мерки за защитено изслушване както на децата жертви на сексуални престъпления, така и на децата, въвлечени в граждански дела за развод на родителите. При снемането на свидетелските показания не трябва да се допуска излагането на детето на допълнителни травми и следователно то трябва да се извършва с помощта на специално обучени експерти и по възможност на „неутрални“ места, различни от седалищата на съда.

1.14

Детската бедност, лишенията, дискриминацията и изолацията са някои от най-сериозните препятствия пред прилагането на правата на детето; ето защо ЕИСК отправя още веднъж препоръката си, посочена в предходни становища, че трябва да се обръща специално внимание на тези области при изпълнението, наблюдението и оценката на програмите, които са в тясна връзка с целите на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността и за всички форми на образование. За тази цел трябва да бъдат осигурени подходящи ресурси. Винаги следва да се отдава приоритет на политики и мерки, свързани с детето.

1.15

С оглед на икономическата криза, финансовите ограничения и ограничените ресурси, ЕИСК препоръчва да се обърне специално внимание, за да се следи съществуващите проблеми да не се задълбочават, а настоящите дейности за защита и укрепване на правата на детето да не стават жертва на мерките за съкращаване на разходите.

2. Контекст

2.1

Всички държави-членки на ЕС са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето (6) (наричана оттук насетне „Конвенцията“) и в повечето от тези страни тя се е превърнала в неразделна част от националното законодателство; поради това прилагането ѝ е задължително. Това е най-ратифицираната конвенция за права на човека в света; през последните две десетилетия тя промени из основи принципите и практиките по отношение на позицията, правата и ролята на децата.

2.2

Комисията определи децата за ключов приоритет сред стратегическите си цели за периода 2005-2009 г., а през юли 2006 г. публикува отделно съобщение, озаглавено „Към стратегия на ЕС за правата на детето“ (7), в което се предвижда изготвянето на всеобхватна стратегия за правата на детето, като същевременно се интегрира защитата и прилагането на правата на детето във всички външни и вътрешни политики на ЕС и се подкрепя работата на държавите-членки в тази област.

2.3

ЕИСК призова за всеобхватна, комплексна и цялостна стратегия на ЕС за пълноценно и ефикасно гарантиране на прилагането на правата на децата в съответствие с Конвенцията във външните и вътрешните политики на ЕС, както и в контекста на дейностите на държавите-членки в изпълнение на стратегията за правата на детето (8).

2.4

В публикуваното от ЕИСК през 2006 г. становище се посочва, че използваният в политиките на ЕС подход спрямо правата на детето следва да се основава на Конвенцията и на двата ѝ незадължителни протокола, както и на свързаните с темата Цели на хилядолетието за развитие (9) и Европейската конвенция за правата на човека. ЕИСК неотдавна публикува няколко становища, разглеждащи различни аспекти на правата на детето (10).

2.5

С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Хартата на основните права на ЕС, в чийто член 24 е посочен принципът на защита и утвърждаване на правата на детето, стана правно обвързващ документ. За пръв път в историята на ЕС се прави изрично позоваване на защитата на правата на детето (11) в член 3 от Договора за Европейския съюз. „Защитата и утвърждаването на правата на детето е една от целите на Европейския съюз. Всички политики и действия с въздействие върху децата трябва да бъдат изготвяни, изпълнявани и следени в съответствие с висшия интерес на детето.“ (12)

2.6

Открихме следните четири общи теми в програмите за правата на детето, изготвени от ЕС, Съвета на Европа и ООН: бедността и социалната изолация, децата като жертви на насилие, особено уязвимите групи деца и необходимостта от активно привличане на децата за участие, консултация и изслушване по въпроси, които ги касаят. Друга обща тема между ЕС и Съвета на Европа е съобразеното с интересите на детето правосъдие и семейните политики.

2.7	В свое становище (13) от юни 2010 г. Комитетът на регионите подчертава, че правата на децата трябва да бъдат прилагани хоризонтално, за да се обхване цялата проблематика. Това изисква многостранен подход с включване на свързаните с децата въпроси във всички европейски и национални политики.

2.8

Комисията създаде Европейски форум за правата на децата, в който участват организации на гражданското общество; бяха проведени пет издания на този форум и на тях бе изразена позиция по изготвяната по това време стратегия. В допълнение бяха проведени две проучвания за това доколко децата са запознати със своите права и какви са възгледите им по този въпрос; резултатите от тези проучвания бяха използвани при подготовката на Програмата (14). Съобщението се позовава също и на правата на детето, формулирани от Съвета на Европа, като обръща специално внимание на насилието над децата, на усилията за осигуряване на правосъдие, съобразено с интересите на детето, както и на съответните препоръки и конвенции.

2.9

Групата за действия за права на детето (CRAG) (15) е важна група, обединяваща организации на гражданското общество. CRAG е неформално обединение на неправителствени организации, чиято цел е да си сътрудничат при проследяването и изпълнението на съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Към стратегия на ЕС за правата на детето“.

2.10	През пролетта на 2011 г. беше създадено неформално междупартийно европейско парламентарно обединение за правата на детето, което си постави за приоритет прилагането на координиран и последователен подход по въпроси, свързани с детето, и по-специално с правата на детето (16).

3. Права на детето в ЕС

3.1

ЕИСК приветства първия Доклад на Европейската комисия относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (17), публикуван на 31 март 2011 г., който разглежда шестте дяла („Достойнство“, „Свободи“, „Равенство“, „Солидарност“, „Гражданство“, „Правосъдие“) на Хартата с отделен раздел за правата на детето в дял „Равенство“. С Хартата на основните права ЕС поема твърд ангажимент за прилагане на правата на детето, като се гарантира правото на децата на живот, закрила, развитие и активно участие.

3.2

ЕИСК със задоволство отбелязва, че Агенцията на Европейския съюз за основните права, след обширни консултации със специалисти и организации на гражданското общество, определи показатели за измерване на прилагането на правата на детето (18) и изготви проучване с информация за благосъстоянието на децата, живеещи в ЕС; това проучване, обаче, включва данни единствено за материалните условия и благоденствието и не съдържа съставни показатели за измерване на практическото прилагане и степента на качеството на живот и закрила на детето (19).

3.3

Комитетът подчертава, че само чрез хоризонтално партньорство може успешно да се отстояват и прилагат ефективно правата на детето; в подобно партньорство държавите-членки, различните равнища на управление, националните и международните НПО, заедно с организациите на гражданското общество, форумите за изява на различни интереси като тези на децата и организациите, които ги представляват, и социалните партньори като работодателите, синдикатите и операторите от деловите среди, работят заедно, за да постигнат определени цели.

3.4

Макар и съобщението да засяга въпросите за детската бедност и различните групи особено уязвими деца, то не е съсредоточено върху тези теми въпреки същественото им значение за настоящото благосъстояние на децата и за успешния им бъдещ преход към зряла възраст и интеграция, не на последно място в контекста на добре известните демографски проблеми, пред които е изправена Европа. Във връзка с това трябва да се обърне специално внимание и на предотвратяването на всякакви форми на полова дискриминация сред децата.

3.5

Икономическата криза е рисков фактор за благоденствието и благосъстоянието на децата и има широкоспектърно отражение върху тях, особено върху онези, които живеят в трудни условия. В повечето случи службите и специалистите, работещи с деца, също се сблъскват с трудности и все повече основни услуги или липсват, или са достъпни само в много ограничена степен.

3.6

Във външните си отношения ЕС придава голямо значение на специфични въпроси от значение за отстояването и прилагането на правата на детето. Тези въпроси включват трансгранично настойничество, изчезнали деца, деца мигранти, непридружени деца, задържани незаконно пребиваващи деца мигранти или експлоатирани деца и деца, жертви на сексуална злоупотреба или секс туризъм (20). Той обаче не се занимава с все по-сериозния проблем, свързан с децата, които са оставени от своите родители мигранти в страните си на произход. За такива деца липсата на надзор, докато родителите работят в държава-членка на ЕС, е сериозен проблем, както в случая, когато родителите не могат да вземат своите деца със себе си поради липса на подходящи условия; в тази ситуация дори когато за работата на родителите има търсене в друга страна и те плащат данъци и вноски там, децата им нямат права и са изложени на сериозни рискове.

3.7

ЕИСК счита за особено важно, че е формулирана първа препоръка за връзката между правата на детето и бизнеса (21), по-специално с поставеното от УНИЦЕФ, Глобалния договор на ООН и „Спасете децата“ начало на процес за разработване на принципи и насоки, които да помогнат на бизнеса да защитава и подкрепя правата на детето. Освен че предлага възможност за утвърдителни действия, този процес насочва вниманието към потенциалните отрицателни последици, по-специално по отношение на рекламите (подтикваща децата към консумацията на вредни за физическото и психическото здраве продукти, към прояви на насилие, поемане на рискове или еротично-порнографско поведение), моделите на потребление, включително здравето и храненето, туризма, детския труд и дискриминацията. Всички сектори играят ключова роля в тази сфера и поради това следва да работят в тясно сътрудничество с правителствените и неправителствените организации, организациите на гражданското общество, бизнеса и синдикатите, за да постигнат тези цели, както в Европейския съюз, така и в държавите-членки.

3.8

ЕИСК счита, че макар и повечето свързани с децата програми да влизат в националните правомощия, в много области (напр. ранното детство, професионалното обучение, преждевременното напускане на училище, изчезналите деца) има все по-голям брой препоръки и дейности на равнището на ЕС. Те оказват влияние върху националните политики, но често не е ясна степента на това влияние върху изпълнението на национално равнище.

3.9

В редица програми на ЕС (напр. за младежта, образованието, ученето през целия живот, интеграцията на ромите, борбата с бедността, солидарността между поколенията, равновесието между професионалния и личния живот, външните отношения и др.) възможностите за защита и прилагане на правата на детето следва да се ползват с приоритет, с акцент върху различните групи особено уязвими деца, включително деца, оставени в страните им на произход от родители, работещи в чужбина.

3.10

В предходно становище (22) ЕИСК прикани Комисията да назначи специален представител по въпросите на насилието срещу деца със задачата да защитава техните права и призова държавите да забранят всички форми на насилие срещу деца. По този повод ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не зае позиция срещу телесното наказание на деца. Телесното наказание нарушава правото на децата да не бъдат бити. Децата, които са бити, се научават на свой ред да използват насилие. С оглед на защитата на правата на децата и на правото на неприкосновеност и човешко достойнство, ЕИСК осъжда използването на всякакво насилие срещу деца, включително „дисциплиниращо“ домашно насилие. Във връзка с това ЕИСК приканва всички държави-членки да поставят телесното наказание на деца извън закона и повтаря своя призив за назначаване на специален представител и за полагане на усилия от страна на Европейската комисия и на държавите-членки за премахване на телесното наказание на деца в целия ЕС.

3.11

Комитетът изразява съгласие, че изслушването на децата, консултирането с тях и привличането им за участие във връзка с всички въпроси, които ги засягат, осигурява прилагането на техните права, подготвяйки ги за активно гражданство. За да се случи това е важно да се осигуряват съобразени с децата версии на документите, да се издават брошури и да се създават и управляват интернет сайтове или раздели в тях, написани на достъпен език в съответствие с планираното от Генерална дирекция „Правосъдие“ (23).

3.12

За да бъде раздавано правосъдие, което да зачита децата и да не допуска психологическото им увреждане, е необходимо във всички съдебни системи в Европейския съюз да се въведат следните мерки:

—	при снемането на свидетелските показания от деца жертви на сексуални престъпления не трябва да се допуска излагането на детето на допълнителни травми и следователно то трябва да се извършва с помощта на специално обучени експерти и по възможност на „неутрални“ места, различни от седалищата на съда;

—	при изслушването на децата, въвлечени в граждански дела за развод на родителите, трябва да се спазват горепосочените предпазни мерки и децата да се предпазват от това да бъдат използвани от страна на самите родители и на техните защитници.

3.13	За по-ефективната комуникация във връзка с правата на детето е изключително важна положителната роля на медиите, в това число социалните медии, които трябва да се стремят да достигат до родителите, специалистите и самите деца.

3.14

ЕИСК се застъпва за използването на отворения метод на координация, както и на други възможни механизми, като подход, който се е доказал като гарант, че сътрудничеството между държавите-членки и открояването и използването на най-добрите практики могат да спомогнат за защита и прилагане на правата на детето, като същевременно интегрират свързаните с детето въпроси в други политики.

3.15	Като изтъкнат представител на гражданското общество ЕИСК възнамерява да даде своя принос чрез систематично следене на резултатите и разпространение и укрепване на правата на детето с помощта на своите членове.

3.16

За да се осигури по-ефективно прилагане на законодателството, ЕИСК счита за подходящо и необходимо да се установи още по-тясно сътрудничество и консултации между различни органи на ООН, Комитета за правата на детето, Съвета на Европа и международните организации по въпросите на децата и организациите, представляващи децата, тъй като целите и дейностите на подобни организации са свързани с мащабното и всеобхватно прилагане на правата на детето.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) COM(2006) 367 окончателен и ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 65–70.

(2) http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/11/4&format=HTML&aged=1&language=BG&guiLanguage=en.

(3) Конвенцията на ООН за правата на детето е отворена за подписване или присъединяване от страна на желаещите държави, противно на Конвенцията за правата на хората с увреждания, в която тази възможност е предвидена за регионални организации. Възможно решение би било едностранната декларация за присъединяване от страна на ЕС, което на практика би могло да има подобен ефект като присъединяването, но без затрудненията, свързани с ратификацията.

(4) Предстоящата Стратегия за правата на детето за периода 2012-2015 г. на Съвета на Европа и други стратегии в свързани с темата области.

(5) ОВ C 110 от 09.5.2006 г., стр. 75.

(6) http://www2.ohchr.org/english/law/crc.htm.

(7) COM (2006) 367 окончателен.

(8) ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 65-70.

(9) Общо събрание на ООН, Декларация на ООН за хилядолетието, 8 септември 2000 г.

(10) ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 138–144, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 34–39, ОВ C 339, 14.12.2010 г., стр. 1–6, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 43–48.

(11) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:115:0013:0045:BG:PDF.

(12) http://ec.europa.eu/justice/fundamental-rights/rights-child/index_en.htm.

(13) ОВ C 267, 1.10.2010 г., стр. 46-51.

(14) Евробарометър: http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_235_en.pdf.

(15) Членове на групата са: Terre des Hommes, World Vision, Европейската фондация за безпризорни деца по цял свят, Спасете децата, Европейската детска мрежа (Euronet), Eurochild, Plan International, SOS-Киндердорф Интернационал, http://www.epha.org/a/2610.

(16) http://www.eurochild.org/. (http://www.eurochild.org/index.php?id=208&tx_ttnews%5Btt_news%5D=1819&tx_ttnews%5BbackPid%5D=185&cHash=cc6d4444ebae436b2a844a082a0ea2a8).

(17) http://fra.europa.eu/fraWebsite/attachments/charter-applic-report-2010_EN.pdf.

(18) http://fra.europa.eu/fraWebsite/attachments/FRA-report-rights-child-conference2010_EN.pdf.

(19) http://www.tarki.hu/en/research/childpoverty/tarki_chwb_mainreport_online.pdf.

(20) Становище на ЕИСК относно „Закрила на деца, изложени на риск от пътуващи извършители на сексуални престъпления“, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 43–48.

(21) Инициатива за правата на децата и бизнес принципите.

(22) ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 65–70.

(23) Детски кът на адрес www.europa.eu.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/39

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Утвърждаване на правата на жертвите в ЕС“

COM(2011) 274 окончателен

и относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления“

COM(2011) 275 окончателен — 2011/0129 (COD)

2012/C 43/09

Докладчик: г-жа Kathleen WALKER SHAW

На 18 май 2011 г. Европейският парламент, а на 29 юни 2011 г. Съветът решиха, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Утвърждаване на правата на жертвите в Европейския съюз“

COM(2011) 274 окончателен

и относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления“

COM(2011) 275 окончателен.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становището на 8 ноември 2011 г.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 142 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК призовава Комисията да направи по-задълбочена оценка на въздействието на кризата върху жертвите на престъпления в рамките на проучване и въз основа на резултатите от него да предложи съпътстващи мерки.

1.2 ЕИСК е обезпокоен от ниската степен на доверие на жертвите в системата на наказателното правосъдие и признава необходимостта от гарантиране на правата на жертвите, особено на хората, станали нееднократно жертва на престъпление, и от изграждане на гражданско доверие, за да се прекъсне кръгът на виктимизация. Той призовава Комисията да обмисли възможността за съпътстващи мерки и финансиране в подкрепа на тази цел.

1.3 ЕИСК предлага Комисията да промени определението за „жертва“ с цел да се укрепят правата и да се признае ролята на семействата или представителите на жертвите.

1.4 ЕИСК призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на защитата на жертвите, пострадали от престъпно деяние на работното си място, и да предложи съпътстващи мерки в подкрепа на минималните им права и признаване в целия ЕС, както в частния, така и в публичния сектор.

1.5 ЕИСК препоръчва на Комисията да извърши задълбочен анализ на въпроса за жертвите на пътнотранспортни нарушения и да предложи мерки, които да им гарантират правосъдие, подкрепа и обезщетение.

1.6 ЕИСК предлага Комисията да включи в предложенията по-ефективни гаранции като мярка срещу пряката и непряката дискриминация на жертвите.

1.7 ЕИСК призовава за осъществяване на мащабна промяна в културата, която да спомогне да бъде приета ролята на жертвата, като за тази цел бъде подобрена подготовката на специалистите и практическите работници от всички равнища на съдебната система, както и в останалите ресорни органи, при спазване на принципа на субсидиарност. Тук следва да се включи и начинът, по който медиите като цяло третират жертвите, както и да се предвидят мерки за предотвратяване на политически мотивирана експлоатация на жертвите.

1.8 ЕИСК приема, че някои жертви са особено уязвими и се нуждаят от специално отношение, но счита, че вместо да се опитва да идентифицира „уязвимите жертви“, което би могло да създаде йерархия на жертвите, Комисията би трябвало да предложи всички жертви на престъпления да имат достъп до специални мерки посредством индивидуална оценка, в съответствие с националните процедури, която да определя тяхната степен на уязвимост в зависимост от личните им характеристики, характера на престъплението и връзката им със заподозрения.

1.9 ЕИСК призовава да бъдат изготвени съпътстващи мерки за укрепване и официално утвърждаване на мрежата от служби за подкрепа на жертвите навсякъде в ЕС и предлага за нея да бъде отпуснато постоянно финансиране от бюджета на ЕС. ЕИСК препоръчва също ролята на службите за подкрепа да бъде разширена, за да обхване и подкрепата за жертвите на престъпления и техните семейства след завръщането им у дома в случаите, когато инцидентът е станал в чужбина. ЕИСК също така счита, че службите за подкрепа на жертвите следва да бъдат гъвкави и да могат да канализират ресурсите към потенциалните „горещи точки“ на местно равнище.

1.10 ЕИСК признава по-широката роля на гражданското общество в изготвянето на практически мерки в подкрепа на жертвите на престъпления и насърчава Комисията да предложи съпътстващи мерки и финансиране за улесняване на тяхната роля.

1.11 ЕИСК призовава Комисията да внесе, в рамките на предстоящия преглед, необходимите мащабни подобрения в разпоредбите относно обезщетяването на жертвите, включително като предвиди въвеждането на общоевропейска схема за обезщетяване на травми от престъпления. ЕИСК би искал Комисията да изтъкне пред държавите-членки, че директивата предоставя минимални стандарти и набор от основни права, които позволяват да се осигурят по-добри мерки за защита в националното прилагащо законодателство.

1.12 ЕИСК приветства предложенията относно възстановителното правосъдие и призовава Комисията да подпомага финансирането на пилотни проекти за разработване на стандарти и организиране на обучения по възстановително правосъдие в целия ЕС.

1.13 ЕИСК призовава Европейската комисия да разработи общи процедури, в които да бъдат ясно определени и посочени срокове (1) за транспортирането и репатрирането на тленните останки на жертвите на трансгранични престъпления, и които да имат превес над националните или поднационалните разпоредби.

2. Въведение

2.1 Пакетът от предложения, представен от Комисията на 18 май 2011 г., разширява съществуващите мерки в областта на правата на жертвите, приети на равнище ЕС. Целта на предложенията е да се предоставят ясни и конкретни права на жертвите на престъпления и да им се гарантира признание, уважение, защита, подкрепа и достъп до правосъдие, независимо от коя страна в ЕС идват или къде живеят.

2.2 ЕИСК признава, че Договорът от Лисабон вече осигурява ясно правно основание, което позволява утвърждаването на минимални права и защита на жертвите на престъпления в ЕС. Предложенията се основават на Стокхолмската програма (2) и нейния план за действие (3) и са съобразени с пътната карта от Будапеща (4).

2.3 ЕИСК приветства факта, че полското председателство е определило укрепването на сигурността в ЕС за приоритет, както и усилията, които то полага за постигане на напредък в работата по „пакета за жертвите“ в Съвета.

2.4 ЕИСК изготви редица документи по този въпрос, сред които становищата относно обезщетяването на жертвите на престъпления (5), трафика на хора (6), сексуалната експлоатация, сексуалното насилие и детската порнография (7), правата на детето (8), политиката на ЕС за борба с тероризма (9), електронното приобщаване (10) и киберпрестъпността (11).

3. Общи бележки

3.1 ЕИСК подчертава, че държавите-членки не могат да пренебрегват въздействието на продължаващата икономическа и финансова криза върху този въпрос и необходимостта от разбиране на динамиката на престъпленията в този контекст. В рамките на строгите мерки за бюджетна дисциплина много държави-членки предприемат съкращения в полицейските, здравните и социалноосигурителните служби, организациите, работещи в общностите, както и във финансирането на службите за подкрепа на жертвите и на други работещи в тази сфера неправителствени организации. Освен това съществуващите неравенства се задълбочават, а постоянно повишаващите се нива на бедност и безработица има вероятност да породят допълнителни социални проблеми и да изиграят ролята на катализатор на престъпността.

3.2 Данните за жертвите на престъпления на равнище ЕС са обезпокоителни. Всяка година се извършват над 75 милиона престъпления с преки жертви. Неприемлив е фактът, че на голямата част от престъпленията жертва стават един и същ малък процент хора, които биват виктимизирани многократно. Обикновено жертвите живеят в райони с висока престъпност, силно чувство на несигурност и нисък процент на престъпления, за които е сигнализирано. За приблизително 90 % от престъпленията в тези общности не се подава сигнал.

3.3 Осигуряването на по-добра помощ за жертвите на престъпления навсякъде в ЕС е основна предпоставка за развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите в ЕС. Това е от първостепенно значение предвид непрекъснато нарастващия брой на хората, които пътуват или се местят, за да живеят или работят в друга страна от ЕС – тенденция, която се очаква да продължи и занапред.

3.4 ЕИСК приветства факта, че предложенията предоставят на гражданите, станали жертва на престъпление по време на престой в друга държава-членка, възможността да съобщят за престъплението в своята държава-членка по местопребиваване. Това е изключително важно в случай на сериозно нараняване или инцидент, както и за семействата на жертвите при смъртни случаи.

3.5 ЕИСК подкрепя хоризонталния подход на директивата, който обхваща правата на всички жертви.

3.6 Важен е фактът, че в предложенията се отчита през какви страдания и предизвикателства преминават семействата на жертвите и самите жертви; това обаче трябва да намери по-последователно отражение в целия текст на предложенията.

3.7 Подобни събития имат опустошителни физически, емоционални и финансови последствия, заради които е необходима подкрепа както за жертвите, така и за техните семейства; те играят централна роля, като оказват подкрепа на жертвите по отношение на контактите с властите, медицинската помощ, лабиринта от административни процедури, преследването на заподозрения/те и усилията за постигане на правосъдие и получаване на обезщетение.

3.8 ЕИСК счита, че трябва да бъдат признати допълнителните трудности и стрес за жертвите и техните семейства в трансгранични ситуации, които ги изправят пред допълнителни предизвикателства заради различните езици, процедури и култури, които са им чужди и могат да изглеждат като непреодолими препятствия.

3.9 В по-общ план, 50 % от жертвите на престъпления не съобщават за престъплението на „компетентния орган“. Това може да се дължи на различни причини, включително на факта, че жертвите не разбират как функционира системата за сигнализиране на престъпление или подаване на жалба, или не вярват, че властите ще им окажат помощ, ще им осигурят защита и ще подкрепят усилията им да получат правосъдие или обезщетение. ЕИСК би желал предложенията да намерят израз в практически мерки за справяне с наблюдаваната сред жертвите липса на доверие в съдебната система.

3.10 Проучванията потвърждават (12), че действащите мерки не решават многобройните практически и технически проблеми, с които се сблъскват жертвите и техните семейства тогава, когато са най-уязвими и се нуждаят от помощ.

3.11 Предложенията са важна крачка напред в усилията да се гарантира, че жертвите и техните семейства се поставят на първо място, че се признава ситуацията, в която се намират, че към тях се отнасят достойно и с уважение и че им се осигурява дължимата защита, подкрепа и достъп до правосъдие. В подобна уязвима ситуация те в никакъв случай не трябва да се чувстват сами.

4. Конкретни бележки

4.1 Към момента законовите разпоредби в страните от ЕС се различават значително по своята строгост и ефективност; затова е необходима коренна промяна, която да гарантира приемливи стандарти за подкрепата, защитата и правата, на които гражданите на ЕС могат да разчитат, независимо дали се намират в родната си страна или в друга държава-членка. Не е приемливо равнището на подкрепа, която жертвите получават, да е въпрос на лотария в зависимост от това в коя страна от ЕС са станали жертва на престъпление.

4.2 ЕИСК признава, че неговите членове имат изключителната възможност да допринесат за усилията да се осигури ефективно прилагане на предложенията по отношение на споменатите в съобщението съпътстващи мерки; той призовава Комисията да продължи да работи съвместно с ЕИСК за насърчаване на организациите в съответните райони, когато това е целесъобразно, да разработват оперативни структури, политики и практики за оказване на по-систематична и ефективна подкрепа на жертвите на престъпления и техните семейства.

4.3 Признаване и защита

4.3.1 В обхвата на определението за „жертва“ в директивата са включени само „членовете на семейството на лице, чиято смърт е била причинена от престъпление“. Според ЕИСК той е твърде ограничен и не отчита факта, че много оцелели жертви са пострадали толкова тежко, че имат нужда от много висока степен на подкрепа, за да упражняват правната си дееспособност, като подават жалба или завеждат дело, за да получат правосъдие и обезщетение, и затова тази задача съответно се пада на близките им или на други лица за подкрепа. Тяхната роля също трябва да бъде призната. ЕИСК предлага да се измени член 2 (Определения) от COM(2011) 275, като се добави нов параграф 2, буква a), iii): „Признато лице за подкрепа, което може да бъде член на семейството или лице, наето от жертва, която има нужда от висока степен на подкрепа за упражняване на правната си дееспособност след престъплението или от преди това“.

4.3.2 Въпреки положените усилия за спазване на правилата за опазване на здравето и безопасността на работното място, ЕИСК се опасява, че предложенията не засягат въпроса за защитата на жертвите, пострадали от престъпно поведение на работното си място, включително работещите в автомобилния и останалите видове транспорт. Държавите-членки прилагат различни подходи, когато определят какво е престъпление от гледна точка на нарушаването на правата и защитата на работното място; тези различия могат да бъдат пречка пред гарантирането на минимални стандарти в целия ЕС. Това ще има отражение и върху командированите работници. Затова ЕИСК призовава Комисията да направи задълбочен анализ на този въпрос и да изготви съпътстващи мерки в подкрепа на минималните права на жертвите на престъпно поведение на работното място, които да се прилагат както в публичния, така и в частния сектор.

4.3.3 ЕИСК изразява безпокойство, че определянето на жертвата като „физическо лице“ може да лиши организациите или предприятията, станали жертва на престъпления, от възможността да упражняват правата си по силата на директивата. ЕИСК предлага Комисията да изготви проучване, за да оцени необходимостта от специфични действия в тази област, особено по отношение на МСП, с цел подобряване на защитата на жертвите от системно виктимизиране.

4.3.4 ЕИСК счита, че Комисията не е обърнала достатъчно внимание на сериозния проблем с пряката и непряката, включително културна, дискриминация на жертвите и предлага в предложенията да бъдат включени по-ефективни гаранции за справяне с този проблем. Двойно виктимизиране и дискриминация може да има в случаите, когато жертвите са подложени на насилие заради своята раса, религия, убеждения, сексуална ориентация, увреждания, пол или социален произход, което е основна причина за изключително високия процент на престъпления, за които не е сигнализирано. Впоследствие жертвите могат да се сблъскат с дискриминация, ако бъдат третирани по неприемлив начин от властите и съдебната система, ако се прояви недоверие към тях или ако не бъдат третирани с достойнство, уважение и признание.

4.3.5 ЕИСК призовава да бъде извършена мащабна промяна в културата, за да може ролята на жертвата да бъде приета в съдебната система. Важна първа стъпка в тази посока е осигуряването на адекватна подготовка за специалистите и практическите работници, при спазване на принципа на субсидиарност. ЕИСК препоръчва на Комисията да набележи програми за финансиране, посредством които да бъде постигната такава промяна в културата в ключовите ресорни органи.

4.3.6 Осигуряването на защита за жертвите на престъпления е от първостепенно значение за предложенията. Това е особено важно тогава, когато жертвите и техните семейства са в непосредствена близост или в една и съща сграда с обвиняемия, било то болница, съдилище или полицейски участък. Необходимо е да бъдат приети (а не „постепенно създадени“, както се посочва в предложенията) стандартни процедури, които да гарантират, че се избягват контактите между жертвите и техните семейства, от една страна, и заподозрените, от друга, чрез настаняването им в различни помещения и използването на различни учреждения.

4.3.7 Важно е и да се предотврати превръщането на хората в потенциални жертви. ЕИСК призовава Комисията да подкрепя извършването на наблюдение на възникващите нови форми на виктимизация, например киберпрестъпността, и да прецени какви мерки са необходими за защита и подкрепа на жертвите. От основно значение за намаляването на броя на жертвите е разработването – въз основа на успеха на програми като „Дафне“ – на програми за повишаване на информираността за потенциалните заплахи и за предприемане на превантивни действия при възникване на заплаха.

4.3.8 Статистическите данни сочат, че веднъж станали жертва на престъпление, хората са много по-уязвими и изложени на риск от по-нататъшно виктимизиране. Много жертви са виктимизирани през целия си живот, след като са били подложени на насилие още като деца, било то у дома си или под опеката на финансирани от държавата или други институции. За много от тях е трудно да говорят за положението си и да предприемат стъпки, за да сигнализират за него. ЕИСК би желал да бъдат предприети съпътстващи мерки и да бъде отпуснато целенасочено финансиране от ЕС с цел да бъдат предоставени повече права на жертвите и на хората, които стават свидетели на тяхната виктимизация, за да се прекъсне кръгът на системна виктимизация и да се изгради гражданско доверие, особено в общностите с висока престъпност.

4.3.9 Макар и да споделя мнението, че някои жертви са особено уязвими – например децата и хората с увреждания, които се нуждаят от специално отношение – ЕИСК се опасява, че идентифицирайки определени жертви като „уязвими“, Комисията може да насърчи създаването на йерархия на жертвите, което може да доведе до дискриминация спрямо останалите жертви. Всички жертви са уязвими и според ЕИСК по-добре би било да се предложи всички жертви на престъпления да получават достъп до специални мерки посредством индивидуална оценка, в съответствие с националните процедури, която да установява нивото на тяхната уязвимост въз основа на личните им характеристики, характера на престъплението и връзката им със заподозрения. От първостепенно значение е да се прилагат методологии, при които се отчитат социалната среда и условията на живот на жертвата и се проявява разбиране и готовност за оказване на подкрепа. ЕИСК препоръчва да се измени член 18 от COM(2011) 275, като се заличат параграфи 1, 2 и 5 и се изменят съответно препратките и формулировките в останалата част от текста, включително като се заличат думите „всички останали“ в първия ред на параграф 3.

4.3.10 ЕИСК приветства Предложението за регламент относно взаимното признаване на защитни мерки по граждански дела и признава, че това е необходим допълнителен законодателен акт към Предложението за директива (CSL 00002/2010) относно европейска заповед за осигуряване на защита (наказателни дела). ЕИСК отбелязва, че по това предложение беше постигнато съгласие между Съвета на министрите и Европейския парламент. ЕИСК счита, че използването и форматът и на двете мерки следва да бъдат стандартизирани във възможно най-голяма степен, за да се улесни тяхното функциониране. Необходимо е да се въведат разпоредби, които да гарантират, че заповедите за осигуряване на защита се изпълняват ефективно.

4.3.11 ЕИСК признава положителната роля, която могат да играят медиите за укрепване и признаване на правата на жертвите, и би искал в предложенията да бъдат включени разпоредби, осигуряващи баланс между признаването на тази положителна роля и защитата на неприкосновеността на жертвите и техните семейства по време на съдебното производство, както и срещу вмешателско и нежелано медийно внимание, включително политически мотивирана виктимизация от страна на медиите. В много случаи без съгласието на засегнатите лица се излъчват кадри и се публикуват снимки и подробности от личния им живот, което е неприемливо нахлуване в личното пространство и семейния живот. От първостепенно значение е да се гарантират достойнството, неприкосновеността и правата на човека на жертвите и техните семейства тогава, когато те са най-уязвими. В такъв случай отговорните медии следва да бъдат задължени да коригират нарушението си, като го признаят при същата степен на публичност като самата виктимизация.

4.3.12 ЕИСК би желал също така предложението да съдържа изискване публичните органи, и по-специално полицията, също да защитават неприкосновеността на жертвите и техните семейства. Предвид факта, че полицията е тази, която предоставя най-много информация на медиите, е необходимо да се обърне внимание на този въпрос. Неотдавнашните шокиращи разкрития за подслушване на телефони на жертви и техните семейства предизвикаха скандал в Обединеното кралство. ЕС трябва да осигури по-добра защита на жертвите и техните семейства в това отношение, както в родните им страни, така и в чужбина.

4.4 Право на информация, право да бъдеш разбиран и право на устен и писмен превод

4.4.1 ЕИСК приветства предложенията за осигуряване на набор от ясни и широки права на жертвите, включително правото да получават навременна и актуална информация за своя случай и неговото развитие. Твърде често се губи ценно време, информация и доказателства, особено в случаите, когато първоначално не е ясно дали става въпрос за престъпление, напр. при изчезнали лица, удавяне, падане, неизяснени причини за смъртта. Забавянията могат да бъдат още по-големи при трансгранични случаи, особено когато няма свидетели на престъплението. Това не трябва да забавя прилагането на мерки за подкрепа и защита на жертвите. Проучванията по линия на Евроюст или на Договора за правна взаимопомощ са ограничени, тъй като последният се отнася само до наказателноправни въпроси. ЕИСК би искал да бъдат предприети съпътстващи мерки за намиране на начини да се отстранят пречките пред исканията за разследване или проверка.

4.4.2 Важно е да се знае откъде може да се получи информация и как може да се сигнализира за заплаха или инцидент; в трансгранични ситуации тази информация следва да се предоставя по-лесно от ресорните органи като полицията, консулствата/посолствата, болниците и службите на местната власт, както и да бъде достъпна на техните уебсайтове. Такава информация следва да бъде включена и в набора от пътнически документи, предоставяни от пътническите бюра/авиокомпаниите, с втори екземпляр на откъсващ се лист, който да може да бъде оставен на близки или роднини.

4.4.3 Към момента се наблюдава недостатъчна координация и сътрудничество между ресорните органи при трансгранични случаи, когато различните закони и култури често са причина за възникването на пречки или за липса на желание у властите да обменят информация и да си сътрудничат. ЕИСК би искал министерствата на външните работи и правосъдието на страните от ЕС да продължат сътрудничеството помежду си по изготвянето на меморандум за разбирателство, който да позволи обмен на информация между полицейските служби, с посредничеството на консулските служители, когато трябва да се отговаря на легитимните въпроси на жертвата или нейното семейство за хода на разследването. С оглед на това ресорните органи следва да имат ангажимента да предоставят координатите за връзка с разследващия орган/служител на посочен негов колега от друга юрисдикция, който може да поддържа контакт с жертвата и нейното семейство, за да им предоставя информация; при необходимост следва се предвидят предпазни механизми срещу разкриването на тази информация.

4.4.4 В много страни полицейските сили или разследващите магистрати не разполагат със система за връзка със семействата. В този случай семействата са принудени да наемат адвокат, който да ги представлява, за да успеят да получат информация, а това може да струва скъпо и да е над възможностите на много семейства. ЕИСК препоръчва Комисията да обмисли съпътстващи мерки за разработване на модели на най-добри практики в тази област, които да бъдат наложени по-последователно в ЕС.

4.4.5 Държавите-членки следва да са задължени да разпространяват редовно и повсеместно информация за правата на жертвите и местата, където могат да получат помощ. Те следва също така да са задължени да си сътрудничат на равнище ЕС за предоставянето на тази информация на много езици, за да сведат разходите до минимум.

4.4.6 Правото да разбираш и да бъдеш разбиран е от първостепенно значение за правораздавателния процес. ЕИСК предлага държавите-членки да изготвят оценка на комуникационните потребности на жертвите и техните семейства, участващи в наказателно производство, с цел да се гарантира, че те получават необходимата подкрепа, за да могат да разбират и да бъдат разбирани.

4.4.7 Правото на безвъзмезден устен и писмен превод на всички етапи от наказателното производство е основно право на човека и е особено важно за жертвите и техните семейства при трансгранични случаи. ЕИСК приветства факта, че сега тези права се разширяват, за да обхванат и жертвите. Не трябва да се преувеличават опасенията относно разходите за тези услуги предвид факта, че много държави-членки вече откликват на такъв род искания от жертви на престъпления.

4.4.8 ЕИСК приветства дадените уверения, че жертвите и техните семейства имат правото да обжалват всяко решение, отхвърлящо тези услуги както ненужни, както и правото да подадат жалба, ако качеството на устния превод не е достатъчно високо, за да позволи упражняването на техните права в рамките на производството. ЕИСК подкрепя, в съответствие с изискванията на Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, въвеждането на национален регистър на квалифицирани устни и писмени преводачи и неговото утвърждаване като резерв, който да бъде използван от адвокатите и ресорните органи. ЕИСК е обезпокоен от факта, че някои държави-членки имат регистри, но възлагат договори на агенции за изпълнението на тези услуги, пренебрегвайки регистъра и нарушавайки духа на директивата; той би искал тези практики да бъдат прекратени.

4.5 Достъп до услуги за подкрепа на жертвите

4.5.1 В предложенията се предвижда минимално равнище на услугите, предоставяни в целия ЕС, за да се гарантира, че жертвите на престъпления и техните семейства знаят доколко навременна и ефективна подкрепа могат да очакват тогава, когато най-много се нуждаят от такава, независимо в коя страна от ЕС се намират. Жизненоважно е тези услуги, независимо дали са публични или частни, да бъдат безвъзмездни, конфиденциални и да се предоставят от добре обучени служители.

4.5.2 ЕИСК изразява безпокойство, че към момента равнището и качеството на услугите за подкрепа на жертвите в различните държави-членки на ЕС не е еднакво и че тези услуги не са толкова добре финансирани, колкото услугите за хората, обвинени или заподозрени в престъпление. ЕИСК призовава да бъдат изготвени съпътстващи мерки за укрепване и официално утвърждаване на стандартите, качеството и географския обхват на службите за подкрепа на жертвите в ЕС, които да се ползват от сигурно и постоянно финансиране от бюджета на ЕС. Това ще спомогне да се постигнат икономии от мащаба чрез разработване на съвместни програми за онлайн обучение, информационни и комуникационни структури и обмен на най-добри практики. Това ще даде възможност и за по-структурирано наблюдение на жертвите, прилагане и изпълнение на законодателния пакет и ще повиши неговата ефективност.

4.5.3 Правото на жертвите да се ползват от такива услуги е жизненоважно с оглед на тяхното възстановяване и ефективния им достъп до правосъдие. Въпреки че финансовата и икономическата криза изправиха много държави-членки пред сериозни предизвикателства, те не трябва да пренебрегват задълженията си в тази сфера. Те трябва да направят оценка на разходите за изпълнението на тези услуги спрямо разходите, произтичащи от неизпълнението им, т.е. да оценят каква би била икономическата и социалната цена за продължителното или неуспешното възстановяване на жертвите и техните близки от преживяното. Някои страни финансират националните мерки за подкрепа на жертвите със средствата, събрани от глоби за извършени престъпления. ЕИСК предлага Европейската комисия да финансира проучване на ефективността на тези системи с оглед на евентуалното ѝ по-широко приложение.

4.5.4 ЕИСК признава, че броят на жертвите на престъпления варира в различните държави-членки и региони. Нарастването на населението по време на пиковите ваканционни сезони, в съчетание с проявите на агресия под въздействието на алкохол, може да породи допълнителен натиск. ЕИСК счита, че подкрепата трябва да е достатъчно гъвкава, за да бъде достъпна на регионално равнище, и призовава Комисията и държавите-членки да помислят за канализиране на ресурсите и подпомагащите мерки за подобряване на комуникациите и услугите към „горещите точки“. Този въпрос е особено важен в случаите, когато е налице повишен риск или заплаха за извършване на тежко престъпление, предимно от заподозрени и/или срещу жертви от друг регион/страна.

4.5.5 От първостепенно значение е да се наложат правни задължения да се гарантира достъп на жертвите до услугите в тяхна подкрепа и впоследствие тези услуги наистина да бъдат предоставяни. В ЕС като цяло полицията е тази, която има задължението да насочва жертвите към тези служби. Въпреки това към момента голямото мнозинство (13) от жертвите не се насочват към подходящите служби. Това е най-голямата единична пречка пред оказването на подкрепа на жертвите в Европа.

4.5.6 Останалите ресорни органи, които влизат в контакт с жертвите, включително болниците, посолствата и консулските представителства, училищата и службите за жилищно настаняване, също трябва, когато е целесъобразно, да носят отговорност за насочването на жертвите към службите за подкрепа. Следва да се отбележи, че това не трябва да поражда трудности от гледна точка на правата за защита на данните.

4.5.7 Хората, станали жертва на инцидент в чужбина, или техните семейства, обикновено не получават помощ от действащите служби за подкрепа на жертвите, когато се върнат в родната си страна. Следва да се предприемат действия за преодоляване на тази слабост. След като се върнат у дома, жертвите може да се нуждаят от дълго време за възстановяване или да им се наложи да се справят с продължителни здравословни проблеми или административни пречки. ЕИСК призовава да се разшири обхватът на дейността на службите за подкрепа на жертвите, за да се осигури помощ в подобни случаи.

4.5.8 ЕИСК би искал ЕС да приложи мерки за финансиране, имащи за цел да осигурят ресурси и да подпомогнат изграждането на капацитет и сътрудничеството между службите за подкрепа на жертвите и полицейските и съдебните органи, болниците, синдикатите, неправителствените организации и дружествата, за да се насърчи участието на гражданското общество в усилията за подобряване на подкрепата за жертвите на престъпления и да се поощрят най-добрите практики и практическите мерки за подобряване на подкрепата за жертвите. Доброволците, които са пострадали от престъпно поведение, докато са оказвали подкрепа и са предоставяли услугите си, също следва да получат признание и подкрепа като жертви на престъпление.

4.5.9 Макар и да споделя мнението, че съдебните системи и другите ресорни публични органи играят първостепенна роля за защитата и подпомагането на жертвите, ЕИСК счита, че пред дружествата и организациите в съответните сектори (пътнически компании, застрахователни дружества, авиокомпании, хотели, банки, мобилни и други телефонни оператори, компании за отдаване на автомобили под наем и таксиметрови компании, синдикати и социални неправителствени организации) има големи възможности за разработване, в рамките на конструктивно сътрудничество, на положителни и практически стратегии и структури в подкрепа на жертвите и техните семейства по време на криза. На тези инициативи не трябва да се гледа като на бреме, а като на възможности за разработване на положителни политики за корпоративна социална отговорност.

4.5.10 ЕИСК предлага Комисията да извърши проучване на застрахователния сектор в ЕС, в което да направи оценка на мерките за осигуряване на застрахователно покритие, защита и обезщетение на жертви на престъпления или инциденти, с цел да се насърчат най-добрите практики в предоставянето на справедлива и подходяща правна и административна помощ, обезщетение и възстановяване на разходите, така че жертвите или техните семейства да могат да участват в наказателното производство. Следва да се направи оценка на яснотата на термините и изключените рискове в полиците с оглед на различната степен на грамотност, образование и евентуалните увреждания на клиентите. Клиентите следва да се информират изрично за клаузите във ваканционните застрахователни полици, които изцяло или частично изключват покритие, ако застрахованото лице е употребило алкохол и под неговото въздействие е допринесло за инцидент; в същото време застрахователните дружества следва да се насърчават да подхождат балансирано към този въпрос предвид факта, че много хора пият умерено, когато са на почивка, и да обмислят възможността да използват вече установени мерки за проверка на съдържанието на алкохол в кръвта, каквито се прилагат при шофирането в нетрезво състояние. Държавите-членки остават задължени да изплащат обезщетения в съответствие с Директивата относно обезщетението на жертвите на престъпления. Това обаче не освобождава застрахователните дружества от задължението да изпълняват основната си отговорност.

4.5.11 ЕИСК счита, че трябва да бъде създадена група за мониторинг на равнище ЕС, включваща жертви и техните семейства, групи за подкрепа на жертвите и работещи в сферата неправителствени организации, синдикати и представители на бизнес средите, която да подпомага постоянния мониторинг и развитието на обучението, както и да дава тласък на промяната в културата по отношение на жертвите.

4.5.12 Когато е целесъобразно, подкрепата за правата на жертвите следва да бъде интегрирана в другите политики и законодателни предложения на ЕС. Това ще спомогне за постигането на напредък в тази област.

4.6 Правосъдие и обезщетяване

4.6.1 Необходим е по-добър баланс между правата на обвиняемите и правата на жертвите. Понастоящем жертвите получават по-слаба подкрепа и се ползват с по-малко права. ЕИСК призовава Комисията и държавите-членки да приемат мерки за гарантиране на ефективно обжалване, в случай че жертвите не получат информация и подкрепа или че не бъдат спазени останалите минимални права и разпоредби, предвидени в директивата.

4.6.2 Правото на жертвите да бъдат изслушани и да дадат свидетелски показания в рамките на наказателното производство е въпрос, свързан с правата на човека и ефективното правосъдие. Това право вече съществува в някои държави-членки и трябва да бъде гарантирано в целия ЕС. Във връзка с това законодателството на ЕС трябва да предвиди и да насърчава решително създаването на ефективни програми за защита на свидетелите.

4.6.3 Правата на обвиняемите трябва бъдат гарантирани, но също така трябва да се признаят и подкрепят законните интереси на жертвите и техните семейства. Жертвите следва да имат право на същата степен на правна и административна подкрепа. ЕИСК приветства признаването на правото на жертвите на правна помощ, когато имат статута на страни по наказателно производство, тъй като това им позволява да упражняват правата си в съответствие с директивата. ЕИСК счита, че такава подкрепа следва да се оказва и на семейството и признати лица за подкрепа на жертвата, ако тя е починала или има нужда от висока степен на подкрепа за упражняване на правната си дееспособност при участие в съдебно производство, и отправя искане към Комисията да изготви анализ на разпоредбите относно правната помощ и съдействието за жертвите и техните семейства в ЕС с цел да събере информация за възможни бъдещи мерки за разширяване на подкрепата в тази област.

4.6.4 ЕИСК изразява безпокойство относно значителните препятствия в някои държави-членки по отношение на репатрирането на починалите жертви. На семействата на жертвите често се отказва правото да върнат своите починали близки на родна земя, за да бъдат погребани там, или трябва да чакат с години и да преминат през сложни правни процедури, преди телата да им бъдат предадени. Това допълнително причинява неописуема мъка и огорчение на опечаленото семейство. ЕИСК препоръчва Европейската комисия да разработи общи процедури, в които да бъдат ясно определени и посочени срокове (14) за транспортирането и репатрирането на тленните останки на жертвите на трансгранични престъпления, и които да имат превес над националните или поднационалните разпоредби.

4.6.5 ЕИСК приветства правото на възстановяване на разходите за път, настаняване и дневните разноски на жертвите при участието им в съдебен процес, било то като свидетели или като жертви. ЕИСК разбира, че тази разпоредба обхваща семействата и лицата за подкрепа на жертви на убийство, но очаква тя да се прилага по-широко и по отношение на семействата на жертви, които имат нужда от висока степен на подкрепа за упражняване на правната си дееспособност, като изпълнението ѝ се поеме от държавата.

4.6.6 Писменото потвърждаване на съобщаването на престъпление трябва да е основен минимален стандарт. В съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека жалбите на жертвите следва надлежно да се разследват от държавата.

4.6.7 ЕИСК счита, че в случай на престъпление, извършено от заподозрян в друга държава-членка, следва да се предвидят разпоредби, гарантиращи, че процедурата за екстрадиция не се възпрепятства от национална процедура срещу същия заподозрян, ако обвиненията, повдигнати срещу него в собствената му страна, са по-леки от тези в чужбина. Тези национални процедури следва да бъдат ускорени или отложени до момента на приключване на процедурата в чужбина.

4.6.8 ЕИСК счита, че в случай на решение да не се повдига обвинение следва да се гарантира правото на независимо преразглеждане на това решение. По-ефективно би било жертвата да има правото да бъде консултирана при взимането на решение относно съдебното преследване.

4.6.9 ЕИСК признава, че финансовото обезщетение не може да компенсира нанесената от престъплението вреда и че в много случаи признаването и уважението към жертвите са от изключително значение. Жертвите имат законоустановено право на обезщетение, но често нямат представа за това право или се отказват от него заради сложната процедура по предявяване на иск. Получаването на обезщетение за травми от престъпления в трансгранични случаи често е невъзможно, освен ако жертвата или нейното семейство не заведат граждански иск в чуждестранна юрисдикция, което е сложен и скъпоструващ процес. Трябва да се положат още усилия, за да се гарантира по-лесна и безвъзмездна процедура за предявяване на иск от страна на жертвите. ЕИСК призовава Комисията да пристъпи към прегледа на Директивата за обезщетяване на жертвите на престъпления и да внесе необходимите мащабни подобрения в тази област, в това число като предвиди въвеждането на общоевропейска схема за обезщетяване на травми от престъпления.

4.6.10 ЕИСК призовава Комисията, в рамките на горепосочения преглед, да обърне особено внимание на въпроса за обезщетяването на жертвите на пътнотранспортни нарушения. ЕИСК отбелязва добрите примери на обезщетяване и оказване на подкрепа на жертвите, съществуващи в някои държави-членки. Такава например е практиката значителна част от средствата, събрани от глоби за пътнотранспортни нарушения, да се изразходва за оказване на подкрепа и обезщетяване на жертвите. Предвид факта, че пътнотранспортните произшествия са една от главните причини за получаване на увреждания, представителните организации на хората с увреждания следва да участват в изготвянето, прилагането и управлението на тези схеми за обезщетяване.

4.6.11 Следва да се обмисли възможността за отпускане на авансови плащания за подпомагане на жертвите и техните семейства непосредствено след инцидента, когато разходите биха могли да бъдат изключително високи.

4.6.12 ЕИСК приветства включените в директивата предложения относно възстановителното правосъдие, но счита, че неговото определение е твърде ограничено и че трябва да се подчертае, че има различни варианти за прибягване до възстановително правосъдие, които не са свързани с преки контакти между замесените страни. ЕИСК потвърждава, че желанията на жертвите и техните семейства, както и тяхната защита, трябва при всички случаи да са от първостепенно значение. Строгите предпазни механизми са жизненоважни и би било добре да се въведат разпоредби, гарантиращи, че държавата улеснява отнасянето на случая към подходящо обучени служби за подкрепа на жертвите. ЕИСК отбелязва, че към момента много малко държави-членки могат да отпуснат финансиране за възстановително правосъдие и препоръчва на Комисията да подкрепи пилотни проекти за разработване на стандарти и организиране на обучения по възстановително правосъдие с цел да се осъществят икономии от мащаба и да се подпомогне обменът на най-добри практики.

4.6.13 ЕИСК отбелязва, че правораздавателните органи в ЕС разпродават ежегодно голямо количество „откраднати вещи“, които полицията не е върнала на собствениците им. Друг проблем е неприемливо бавната процедура за връщане на вещите (15). ЕИСК би искал разпоредбите относно връщането на вещите да бъдат по-строги, като на властите бъде наложено задължението да предоставят конкретна информация и координати за връзка, за да се знае кой е отговорен за тези вещи, и да гарантират, че вещите ще бъдат върнати в кратък законоустановен срок.

4.7 Прилагане и изпълнение

4.7.1 Неспазването на разпоредбите на директивата води до сериозни икономически и социални последици, не само за жертвите и техните семейства, но и за икономиките на държавите-членки, изразяващи се в пропуснати работни дни и натиск върху здравните и другите социални и правни служби. С оглед на това е жизненоважно тези нови мерки в подкрепа на жертвите и техните семейства да се прилагат стриктно, за да се гарантира по-добро и по-бързо възстановяване.

4.7.2 ЕИСК счита, че в предложенията следва да се включат строги мерки, гарантиращи спазването на минимални стандарти в целия ЕС. Това налага необходимостта от мерки за гарантиране на непрекъснато наблюдение и ефективно прилагане, както и от възпиращи санкции срещу неспазването на законодателството.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Препоръчва да се даде срок до 28 дни, за да има време за извършване на съдебно-медицинска експертиза и ДНК тестове, които да бъдат проведени от двама патолози, както и за изготвяне на независимия доклад, изискван от консулската служба на страната на починалия.

(2) http://register.consilium.europa.eu/pdf/bg/09/st00/st00006.bg09.pdf.

(3) COM (2010) 171 окончателен.

(4) Приета от Съвета на министрите на 10 юни 2011 г.

(5) ОВ C 95, 23.4.2003 г., стр. 40-44.

(6) ОВ C 51, 17.2.2011 г., стр. 50-54.

(7) ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 60–64, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 43–48 и ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 138–144.

(8) ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 65-70.

(9) ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 91.

(10) ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 9–18.

(11) ОВ C 97, 28.4.2007 г., стр. 21-26.

(12) COM(2011)274 и SEC(2011)580.

(13) По данни на мрежата „Подкрепа за жертвите в Европа“.

(14) Вж. бележка под линия 1.

(15) Службите за подкрепа на жертвите в Европа редовно получават оплаквания от жертви за забавено връщане на вещите им от правораздавателните органи.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/47

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)“

COM(2011) 348 окончателен — 2011/0152 (COD)

2012/C 43/10

Единствен докладчик: г-жа LE NOUAIL MARLIÈRE

На 22 юли 2011 г. Съветът на Европейския съюз и на 13 септември 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕИО)“

COM(2011) 348 окончателен — 2011/0152 (COD).

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 144 гласа „за“, 45 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК препоръчва възможно най-бързото приемане на тази директива и нейното транспониране в националното законодателство на държавите-членки.

1.2 При това Комитетът подкрепя незабавното възприемане на принципа на предпазливост, при отчитане на рисковете от нетоплинни биологични въздействия, възникващи вследствие на емисиите от електромагнитни полета. Здравето на работниците трябва да бъде гарантирано във възможно най-висока степен в дългосрочен план чрез прилагане на най-добрите налични технологии на икономически приемлива цена. Комитетът очаква в директивата да бъде включена разпоредба в този смисъл.

1.3 За да бъде ефективен и надежден принципът на предпазливост, Комитетът подкрепя подхода на Комисията за определяне на прагови стойности, като за постигането на максимален ефект от този подход препоръчва определянето на фиксирани прагове, позовавайки се на праговете, избрани при транспонирането на Директива 2004/40/ЕО (от Австрия, Чешката република, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Италия). Комитетът набляга на необходимостта от укрепване на независимостта на научните органи, което ще им даде възможност да участват в определянето на праговете на експозиция на работниците на електромагнитни лъчения, на въздействието на електромагнитните лъчения и на въздействието им върху здравето на населението и в определянето на мерките, които следва да се вземат за защитата на здравето на работниците, изложени на тези лъчения.

1.4 Целесъобразно е да се прекрати конфликтът на интереси между членовете на тези институти, както по отношение на степента на финансиране на провежданите от тях научни изследвания, така и при определянето на членовете им (тръжни процедури и обществени поръчки, прибягване до услугите на независими обществени изследователски институти).

1.5 Комитетът признава необходимостта от дерогация за професиите, при които се извършва ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) за медицински цели. Дерогацията обаче трябва да бъде ограничена във времето и да бъде съпроводена от увеличаване на средствата, предоставяни за научни изследвания в областта на новите технологии за защита на работниците от влиянието на електромагнитните полета и от алтернативни техники. Спрямо работниците, обхванати от дерогацията, следва да се прилагат засилени мерки за защита, специално медицинско наблюдение, застраховка „Гражданска отговорност“, която да покрива евентуални грешки при изпълнение на служебните им задължения, дължащи се на силна експозиция на електромагнитни полета. Освен това Комитетът счита, че горепосочените принципи следва да се прилагат не само по отношение на медицинските работници, но и на всички останали работници, които биха могли да бъдат изключени от общите принципи на директивата въз основа на дерогацията, установена в член 3 от предложението.

2. Въведение

2.1 Целта на разглежданото предложение за директива е изменение на Директива 2004/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета), която трябваше да бъде транспонирана в законодателството на държавите-членки до 30 април 2008 г. Не става въпрос за защита на населението като цяло. Вследствие на конкретни въпроси, свързани с образната диагностика с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) за медицински цели, както и с необходимостта от по-нататъшен анализ на въздействието на директивата, Европейската комисия предложи и получи удължаване на срока за транспонирането на директивата до 30 април 2012 г.

2.2 Този проект е преработка на предложението за директива от 2004 г., с нова система на пределни стойности и, по отношение на ниските честоти, на стойности за предприемане на действие, и с нея се цели защита от преки и непреки въздействия, дължащи се на експозицията на работниците на електромагнитни полета, но само за известните въздействия в краткосрочен план. По-специално, тя не обхваща обсъжданите рискове по отношение на нетоплинните въздействия от експозиция на някои нискочестотни полета.

2.3 Предвид специфичната употреба за медицински цели на медицинските сектори, в които се използва ЯМР, е предоставена дерогация. Освен това дерогации от някои от включените в директивата стандарти за защита могат да се предоставят за въоръжените сили, а в други случаи на държавите-членки е позволено временно да надвишават тези стандарти при „специфични ситуации“.

3. Общи бележки

3.1 ЕИСК беше пряко консултиран относно директивата от 2004 г., но това беше направено през 2008 г. във връзка с предложението за отлагане на срока за транспонирането ѝ с четири години. В своето становище (1) ЕИСК:

—	припомни призива си от 1993 г (2). за провеждане на „научни изследвания с цел определяне нивото на опасност за здравето на работниците, свързано с (…) експозиция на статични магнитни полета (…) включително и при дългогодишна експозиция“,

—

заяви, „че в настоящия момент нивото на защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета, е диференцирано в отделните държави-членки“ и че „неотложното изготвяне на подобрен текст на директива, която да осигури на всички работници съответното ниво на защита от експозиция на електромагнитни полета, следва да бъде приоритет“.

3.2 Научните изследвания доведоха до ясното идентифициране на определен брой вредни за здравето въздействия от експозиция на електромагнитни полета:

3.2.1 По отношение на магнитостатичните полета: дермални реакции, изменение на електрокардиограмата (обратими до магнитна индукция от 2 (3) тесла), оплаквания като силно гадене, виждане на светещи петна, световъртеж и др., които се наблюдават дори при интензитет на полето от 1,5T (4).

3.2.1.1 Що се отнася до нискочестотните полета (< 10 MHz): нарушения на електрофизиологичните процеси в тялото, които могат до доведат до зрителни усещания (фосфени), раздразнение на нервната и мускулната тъкан, кардиологични смущения и др (5).

3.2.2 По отношение на високочестотните полета (> 100 kHz): хипертермия – поради поглъщане на енергията от биологичните тъкани.

3.2.3 Налице са и рискове от предизвикване на непреки въздействия, които също са вредни за безопасността и здравето на работниците, като: експлозия или пожар вследствие на електрическа дъга, летящи феромагнитни предмети, аварии в електронните системи, негативно въздействие върху работниците, за които се счита, че са изложени на повишен риск при експозиция на електромагнитни полета, като хора с медицински импланти, такива, които използват електронни апарати, поставени по тялото, бременни жени, хора, лекуващи се от рак“.

3.3 Продължава да се води и фундаментален дебат относно физиологичните нетермични средносрочни въздействия от нискочестотните полета.

3.3.1 Съществуват подозрения, че са налице и рискове от поражения на нервноендокринната система (хормони, мелатонин), невродегенеративни поражения (болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, склерози), отражения върху възпроизводителната способност и човешкото и/или животинско развитие (риск от спонтанен аборт, малформации) и повишен риск от ракови заболявания (мозъчни тумори, детска левкемия).

3.3.2 Международната агенция за изследване на рака (IARC) към СЗО класифицира нискочестотните и радиочестотните електромагнитни полета в категория „2 б“–„възможно канцерогенен за човека“: през 2001 г. поради възможни рискове от левкемия при децата и през 2011 г. отново вследствие на проучването „Interphone“ (съмнения за повишен риск от образуване на глиом - злокачествена форма на мозъчен тумор).

3.4 В съвсем скорошния доклад „Huss“ (6) са отправени предупреждения за потенциално вредните за растенията, насекомите и животните, както и за човешкото тяло, нетоплинни биологични въздействия от експозицията на електромагнитни полета, включително за експозиция на равнища под пределно допустимите стойности, препоръчвани от ICNIRP (7) и по същество включени в настоящото предложение за директива на Европейската комисия.

3.5 В този доклад, основаващ се на обобщен анализ на множество научни резултати и изслушване на всички заинтересовани страни (учени, Европейска агенция по околна среда, неправителствени организации и сдружения на граждани, предприемачи и др.), се стига до заключението, че е необходимо ЕС да възприеме принцип на предпазливост от типа „ALARA“ (толкова ниска, колкото е разумно постижимо), да предприеме ефикасни превантивни мерки, както и да преразгледа настоящите пределно допустими стойности, без да чака постигането на съгласие между всички научни и клинични доказателства, тъй като изчакването може да доведе до много високи здравни и икономически разходи, както в миналото се случи, например, с азбеста, полихлорираните бифенили (PCB) и тютюна.

3.6 Вследствие на този доклад Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласува резолюция (8), в която „за стандартите и пределно допустимите стойности на емисиите на електромагнитни полета от всички видове и честоти (…), се препоръчва прилагане на принципа за предпазливост ALARA (толкова ниско, колкото е разумно постижимо), т.е. най-ниското ниво, което е възможно да се постигне в разумни граници.“ В резолюцията се посочва още, че по отношение на човешкото здраве „принципът на предпазливост трябва да се прилага, когато научната оценка не позволява рискът да се определи с достатъчна сигурност“. Препоръките са направени „като се вземат предвид не само така наречените топлинни въздействия, но също и нетоплинните или биологични въздействия на емисиите или излъчването на електромагнитни полета“. Необходимо е да се действа, тъй като „предвид нарастващата експозиция на населението (…), икономическата и човешка цена на бездействието може да бъде твърде висока ако не се обърне внимание на ранните предупреждения“. В резолюцията се подчертава и необходимостта от независимост и безупречна достоверност на научните експертизи, за да се постигне „прозрачна и обективна оценка на потенциалните неблагоприятни последици върху околната среда и човешкото здраве“. Накрая резолюцията призовава да се „преразгледа научната основа на действащите стандарти за експозиция на електромагнитни полета, определени от ICNIRP, които съдържат сериозни недостатъци“.

3.7 Неотдавнашната мотивирана реакция на социалните партньори относно настоящото предложение за директива се подчертава по същество:

—	важността да не се изключва никоя категория работници и необходимостта да се запълни празнотата в европейското законодателство по отношение на експозициите на работниците на електромагнитни полета;

—	липсата на противопоставяне на предоставянето на дерогация за работниците, използващи ЯМР, при условие че е ограничена във времето (което не е направено в настоящата директива) и се придружава от специфично медицинско проследяване;

—	тяхната загриженост за защита на работниците срещу рисковете от въздействия в дългосрочен план (невключени в предложението за директива), като предлагат да бъдат създадени места за срещи на експерти от ICNIRP и национални експерти от държавите-членки на Европейския съюз.

3.8 Въпреки възможните последици за човешкото здраве, до момента не съществува европейско законодателство, насочено към хармонизация на територията на ЕС на защитата на работниците от електромагнитни полета.

3.9 ЕИСК потвърждава необходимостта от законодателство за защита срещу въздействието от експозицията на работниците на електромагнитни полета в една област, в която всички научни методики и познания не са постигнали окончателен резултат, независимо че някои заключения от научните изследвания потвърждават негативното въздействие на електромагнитните полета върху организма на работниците, дори когато се различават в оценките си за мащаба на въздействието.

4. Специфични забележки

4.1 Европейската комисия е избрала предложението ѝ за директива да се основава на увеличаването на предпазните мерки в зависимост от пределните стойности, вместо на по-общия принцип на предпазливост от типа „ALARA“; по отношение на здравето на хората би трябвало да се вземат всички предпазни мерки, за да не се подлагат работниците на рисковете от въздействия в дългосрочен план, предположенията за които, направени от множество научни изследвания, са просто отхвърлени от две научни комисии – ICNIRP и SCENIHR (9). Следва да се подчертае, че основната причина за това е малкият брой научни изследвания относно работниците, проведени през последните години; това се дължи на факта, че учените се съсредоточиха главно върху въпроса за експозицията на хората на въздействието на мобилните телефонни системи.

4.2 Друг често използван и водещ до отхвърляне на всички дългосрочни въздействия аргумент на тези организации се основава на липсата на познания за биологичните механизми, по които експозицията на електромагнитни полета би могла да повлияе на живите организми. С подобен аргумент би трябвало по-скоро да се настоява за прилагането на принципа на предпазливост, при положение че редовно се наблюдава въздействие преди още научната общност да е в състояние да даде специфични обяснения от биологична гледна точка.

4.3 В този несигурен контекст Комитетът твърди, че „след като дадена експозиция на околната среда може да бъде намалена, това намаление би трябвало да се планира, по-специално чрез прилагането на най-добрите налични технологии на икономически приемлива цена“.

4.3.1 Важно е степента на експозиция, която се допуска според изискванията на директивата, поне да не надвишава граничните стойности, установени на базата на научни данни от утвърдените експерти в държавите-членки и публикувани в съответствие с принципите на научните публикации.

4.4 Полезно е да се спомене становището на „Agence française de sécurité sanitaire de l’environnement et du travail“ (Френска агенция за здравна безопасност на околната среда и труда), в което:

„Предвид по-специално:

—	методологичните недостатъци относно характеристиките на експозицията при експериментални условия, наблюдавани в много изследвания;

—	евентуалните дългосрочни въздействия върху някои специфични заболявания и необходимостта от по-добро документиране на въздействията от дълготрайна експозиция (хронични);

—	ползата от продължаване на проучванията относно някои евентуални биологични въздействия от експозиция на „нетоплинно“ равнище;“

през 2009 г. беше предложено:

„да се следи за методологичното качество на изследвания ин витро и ин виво по отношение главно на физическата част (характеристика на експозицията и форма на сигналите), но също така и на биологичната част (слепи експерименти, подходящ контрол, идентификация на неверни положителни резултати, повторение на експериментите, достатъчна статистическа сила и др.);

да се провеждат проучвания именно относно възпроизводството и развитието върху няколко поколения животни (например върху животни, предразположени към болести, за които при човека са известни гени на предразположение - невродегенеративни заболявания, някои видове рак, автоимунни заболявания), като винаги се извършва сравнение със здрави животни и при реалистични и напълно характеризирани условия на експозиция;

3)	да се възпроизведат някои изследвания, анализирани в този доклад, които показват биологични последици, вероятно в сферата на физиологията (по-специално относно мозъчния кръвоток);

4)	да се проведат изследвания относно честотните обхвати под 400 MHz (по-специално за хроничните последици от ниски мощности) и над 2,5 GHz (10).“

4.5 Относно принципа на предпазливостта е полезно да припомним статията от 31 май 2011 г. на г-н Olivier Godard, ръководител на научните изследвания в CNRS, Лаборатория по иконометрия (UMR 7176), Ecole Polytechnique, Франция - „Принцип на предпазливостта: добър принцип, страдащ от липса на организация при прилагането“ (11).

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Становище на ЕИСК, ОВ C 204/110 от 9.8.2008 г., стр. 110.

(2) Относно предложение за директива на Съвета относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти - ОВ C 249 от 13.9.1993 г.

(3) Мерната единица за електромагнитно поле е „тесла“. Означава се „Т“. Следователно „тесла“ е единица от международната система SI за магнитна индукция, отговаряща на 1 Weber на квадратен метър.

(4) WILÉN J 2010 - WILÉN J, DE VOCHT F. 2010. „Health complaints among nurses working near MRI scanners - A descriptive pilot study“(Здравословни оплаквания от медицински сестри, работещи в близост до скенери, използващи ЯМР), „Eur J Radiol“,. 13 октомври 2010 г.

(5) ICNIRP Guidelines for limiting exposure to time-varying electric, magnetic, and electromagnetic fields (up to 300 GHz). (Ръководни насоки за ограничаване на експозицията на променливи във времето електрични, магнитни и електромагнитни полета – над 300 GHz) Health Physics, 74, 4 април 1998, 494–522; 494–522 - http://www.icnirp.de/documents/emfgdl.pdf.

(6) „Потенциалната опасност на електромагнитните полета и отражението им върху околната среда“, 6 май 2011 г. – Парламентарна асамблея на Съвета на Европа, Комисия по околна среда, земеделие и териториални въпроси Документ 12608, стp. 3, http://assembly.coe.int/Main.asp?link=/Documents/WorkingDocs/Doc11/EDOC12608.htm.

(7) Международна комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения (International Commission on Non-Ionizing Radiation Protection)

(8) Резолюция 1815 (2011) - http://assembly.coe.int/Mainf.asp?link=/Documents/AdoptedText/ta11/FRES1815.htm.

(9) Scientific Committee on Emerging and Newly Identified Risks (Научен комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове).

(10) Становище на AFSSET относно осъвременяването на експертизата, свързана с радиочестотите http://www.afsset.fr/upload/bibliotheque/403036549994877357223432245780/09_10_ED_Radiofrequences_Avis.pdf.

(11) http://www.gabrielperi.fr/IMG/article_PDF/article_a1246.pdf и http://www.gabrielperi.fr/IMG/pdf/PubOlivier_Godard-precaution-0411.pdf.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/51

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане“

COM(2011) 326 окончателен — 2011/0154 (COD)

2012/C 43/11

Единствен докладчик: г-н DE LAMAZE

На 1 септември 2011 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане“

COM(2011) 326 окончателен — 2011/0154 (COD).

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 181 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК горещо приветства принципа на такава директива. Приемането на законодателен текст, който включва най-новата съдебна практика на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), отнасяща се до правото на защита, би представлявало безспорен напредък както по отношение на изискването за правна сигурност, така и за гарантирането на това право в различните държави-членки.

1.2 Активната помощ на свободно избран адвокат от самото начало на наказателното производство е залог за справедлив процес. Комитетът споделя загрижеността на Комисията за гарантиране на ефективното прилагане на това право.

1.3 По тази причина и поради това, че принципите, залегнали в предложението за директива, изглеждат амбициозни, ЕИСК изразява безпокойство от трудностите, които ще възникнат при тяхното прилагане.

1.4 ЕИСК изразява дълбоко съжаление от отлагането на мярката относно правната помощ, която в пътната карта на Съвета беше свързана с правото на достъп до адвокат, тъй като има риск да бъде засегната ефективността на установените права.

1.5 Амбицията на предложението за директива се измерва на първо място с факта, че тя разширява обхвата на правото на достъп до адвокат до заподозрените лица.

1.5.1 Ако трябва да се следва принципът, че правата произтичат от лишаването от свобода, ЕИСК признава, че в името на принципа на лоялност, от който се ръководи търсенето на истината, на всяко изслушвано лице трябва да се предостави адвокат от момента, в който срещу него бъде предприето наказателно преследване.

1.5.2 По тази причина, по силата на правото да не се самоуличават, изглежда логично лицата, срещу които е предприето наказателно преследване, да получат достъп до адвокат, без присъствието на който техните изявления сами по себе си не могат да послужат като основание за осъждане.

1.5.3 Във връзка с това ЕИСК би подкрепил промяна в терминологията, изразяваща се в замяна на „заподозряно лице“ с „лице, срещу което е предприето наказателно преследване“, тъй като тази формулировка има предимството, че намалява степента на несигурност и субективност.

1.6 Амбицията на предложената директива се измерва, на второ място, с факта, че тя задълбочава правото на достъп до адвокат, който да играе активна роля за съдействие на засегнатото лице, особено по време на разпит.

1.7 Според ЕИСК правото на достъп до адвокат във вида, предвиден в предложената директива, е в съответствие с изискванията на разследването и дори може, допринасяйки за гарантиране на допустимостта на събраните доказателствата, да улесни правилното функциониране на наказателното производство, в случай че са изпълнени определени условия:

1.7.1 При условие, от една страна, че в директивата:

—	се предвижда правото на адвоката да присъства по време на следствените действия и действията по събиране на доказателства, за които присъствието на засегнатото лице се изисква единствено когато е налице необходимост по отношение на гарантирането на правото на защита;

—	се предвижда разумен срок, след който разследващите органи могат да работят без присъствието на адвокат, за когото е доказано, че е бил надлежно уведомен;

—	предвижда всяка държава-членка да определи разумен срок за продължителността и честотата на срещите на адвоката с неговия клиент, най-малко преди всяко изслушване;

—	се предвижда всяка държава-членка да може да прилага процедури, отклоняващи се от определени принципи, определени както по време на разследването, така и на наказателното преследване, особено когато по-леки деяния, свързани с широко разпространени форми на престъпност, не са оспорени или оспорими;

—	припомня, че адвокатите са длъжни да спазват следствената тайна;

—	предвижда „правото на уведомяване“, а не на комуникация с трето лице или с консулството на държавата, на която е гражданин.

1.7.1.1 Разследващите органи трябва задължително да следят за спазване на сроковете и начина на провеждане на разследванията.

1.7.1.2 Във всички случаи ЕИСК счита за необходимо да се предвиди дерогация за предвидимо нарушение на правилното провеждане на разследването.

1.7.2 От друга страна, държавите трябва да създадат структури за спешни ситуации, даващи възможност за незабавен достъп до адвокат, в случай че свободно избраният адвокат не е на разположение веднага.

1.8 И накрая, от съображения за баланс, ЕИСК приканва Съвета да определи насоки за подобряване на защитата на правата на жертвите с оглед на новите права, предоставени на защитата. Би трябвало жертвите да могат да ползват адвокат при изслушването им от разследващите органи и в още по-голяма степен при очна ставка с обвиняемите лица, които имат право на това.

2. Контекст и съдържание на предложението за директива

2.1 Съветът отчете, че към момента не е сторено достатъчно на европейско равнище за гарантиране на основните права на лицата в наказателното производство. На 30 ноември 2009 г. Съветът в състав „Правосъдие и вътрешни работи“ прие пътна карта за утвърждаване на тези права. В тази пътна карта, приложена към Стокхолмската програма, Комисията се приканва да представи предложения относно следните мерки:

(А)	право на писмен и устен превод;

(Б)	информация за правата и повдигнатите обвинения;

(В)	право на правен съвет и правна помощ;

(Г)	контакти с роднини, работодатели и консулски служби;

(Д)	специални гаранции за заподозрени лица или за обвиняеми, които са в уязвимо положение.

2.2 Като първа стъпка беше приета Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод (мярка А).

2.3 Втората стъпка ще бъде директива относно правото на информация (1), понастоящем в процес на обсъждане, която ще установи минимум от правила относно правото на дадено лице да получава информация за своите права и за повдигнатото срещу него обвинение, както и за правото на достъп до материалите по делото (мярка Б).

2.4 Настоящото предложение съответства на третата мярка от този законодателен пакет. Тя отразява избора на Комисията да разгледа правото на комуникация (Г) заедно с правото на достъп до адвокат. За разлика от това мярката относно правната помощ, която в пътната карта на Съвета беше свързана с правото на достъп до адвокат, е отложена за по-късно (2013 г.). Както и при предходните мерки, Комисията е решила да предостави тези права на лицата, задържани по силата на Европейска заповед за арест.

2.5 Целта на това предложение за директива е да се гарантира прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз – и по-специално членове 4, 6, 7 и 47 от нея, опирайки се на член 3 и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; тези членове се отнасят именно до забраната на изтезанията и до правото на достъп до адвокат така, както са тълкувани от Европейския съд за правата на човека.

2.6 В предложението се предвижда всяко заподозряно или обвиняемо лице да получи достъп до адвокат в най-кратък срок. Независимо дали лицето е задържано или не, във всички случаи достъпът до адвокат трябва да бъде предоставен при разпит (член 3).

2.6.1 Той участва активно (с въпроси, изявления) в разпитите и изслушванията и има право да присъства на всяко действие по разследване или събиране на доказателства, при което се изисква или се разрешава присъствието на заподозряното лице или на обвиняемия, освен когато доказателствата, които трябва да се съберат, могат да бъдат изменени, преместени или унищожени в резултат на времето, изминало в чакане на адвоката. Адвокатът има достъп до мястото на задържане, за да провери условията на задържане (член 4).

2.7 В предложението се предвижда и правото на комуникация с трето лице или с консулските служби при задържането (член 5 и член 6), за да бъдат те информирани за това.

2.8 Единствено изключителни обстоятелства могат да дадат основание за дерогация от правата, предвидени в предложението за директива (член 8). Решението на съдебния орган трябва да бъде взето въз основа на конкретна оценка за всеки отделен случай и не може да се основава изключително на вида или тежестта на престъплението.

3. Общи бележки

3.1 ЕИСК приветства промяната на политическата насока, отбелязана от Съвета на 30 ноември 2009 г. с приемането на пътната карта за утвърждаване на процесуалните права в рамките на наказателното производство.

3.2 В духа на напредъка на съдебната практика на Европейския съд за правата на човека настоящото предложение в действителност целѝ хармонизация на националните наказателни производства „отгоре надолу“, независимо, че с него се определят само минимални правила (държавите-членки са свободни да отидат по-далеч).

3.3 Националните законодателства все още предлагат твърде различни равнища на гарантиране на правото на защита. Определянето на общи стандарти, приложими в целия Съюз, е абсолютно необходимо за създаване на общо правно пространство и за укрепване на взаимното доверие между националните съдебни органи. ЕИСК отдава особено голямо значение на осъществяването на тези цели, които са едновременно необходимо условие и последица от свободното движение на хората.

3.4 ЕИСК подчертава също така, че е наложително да се ограничи броят на делата, затрупващи Европейския съд за правата на човека, които водят до финансови санкции на държавите.

3.5 Все пак ЕИСК държи да припомни, че подобни правила могат да бъдат прилагани и да заработят в пълна степен, единствено ако отчитат разликите в традициите и правните системи на държавите-членки (правила за повдигане на обвинение и процедура за водене на разследване), съгласно член 82 параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Според Комитета този аспект заслужава да бъде разгледан по-задълбочено.

3.6 Относно метода и законодателния график

3.6.1 ЕИСК не е убеден в добавената стойност, която носи свързването на правото на достъп до адвокат с правото на комуникация с трето лице. Това трето лице не участва в истинския смисъл в гарантирането на правото на защита.

3.6.2 От друга страна, ЕИСК изразява съжаление, че правото на достъп до адвокат:

—	не е свързано с правото на информация за правата в наказателните производства (Б);

—	се разглежда независимо от правната помощ, която беше свързана с него в пътната карта на Съвета.

3.6.3 Въпреки че разбира причините за отлагане на въпроса за правната помощ, ЕИСК изразява несъгласие с решението на Комисията да определя принципи преди да е предвидила финансовите средства за тяхното прилагане. Макар финансовото отражение само по себе си да не оправдава неизпълнението на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи съгласно тълкуването на Европейския съд за правата на човека, все пак съществува риск от нарушаване на ефективността на установените права.

3.6.4 ЕИСК е още по-обезпокоен от факта, че в проучването на въздействието, придружаващо предложението за директива изглежда са подценени разходите, произтичащи от прилагането на такава директива.

3.6.5 ЕИСК не оспорва необходимостта в рамките на изпълнението на Европейската заповед за арест да се осигури достъп до двама адвокати (един в издаващата държава-членка и друг в изпълняващата държава-членка), но същевременно се пита как ще бъдат осигурени съответните финансови средства за тази цел.

3.7 По съдържанието

3.7.1 Правото на достъп до адвокат – разширено до заподозрените лица (член 2 и член 3)

3.7.1.1 Основният принос на предложението за директива се изразява в разширяване на обхвата на правото на достъп до адвокат до заподозрените лица.

3.7.1.2 Последните развития в съдебната практика на Европейския съд за правата на човека в момента са предмет на понякога противоречиви тълкувания. ЕИСК смята, че достъп до адвокат следва да се осигури от момента на задържането на лицето.

3.7.1.3 Изключение от това правило може да се направи единствено когато е предприето наказателно преследване срещу изслушваното лице, което по тази причина, вследствие на принципа на лоялност при търсене на истината, не може да бъде изслушвано вече само като свидетел и има право да получи съдействие от адвокат.

3.7.1.4 Тази ориентация би била в съответствие с последните развития на съдебната практика.

3.7.2 Съдържание на правото на достъп до адвокат (член 4)

3.7.2.1 Активно участие на адвоката по време на всички разпити (параграф 2)

3.7.2.1.1 ЕИСК отбелязва факта, че в предложението за директива се акцентира върху ефективността на ползването на адвокат, който ще може да задава въпроси, да иска разяснения и да прави изявления по време на разпитите и изслушванията. Предвид специфичните особености на различните съдебни системи, ЕИСК смята, че процедурите за упражняване на тези права биха могли да бъдат регулирани от всяка държава-членка.

3.7.2.1.2 Той смята, че би било полезно да се предвиди и възможност адвокатът да поиска неговите бележки да бъдат приложени към протокола от разпита, с цел да се предотвратят проблеми с разследващите органи.

3.7.2.1.3 ЕИСК посочва все пак, че в случаите със заподозрени лица – ако понятието „заподозрени“ се запази – съдействието на адвоката ще се сблъска с практически трудности, особено по отношение на предаването на досието в реално време (2). За повечето от най-разпространените наказателни производства разследващите органи не разполагат с досието преди повдигане на обвинението.

3.7.2.2 Право на адвоката да присъства по време на всяко действие по разследване или по събиране на доказателства, извършвано в присъствието на обвиняемия (параграф 3)

3.7.2.2.1 Това право наистина представлява безспорна стъпка напред в гарантирането на правото на защита, но според ЕИСК все пак е необходимо да се направи разграничение между видовете мерки. При обиск обвиняемият трябва да може да ползва адвокат.

3.7.2.2.2 От друга страна, при действия от технически и научен характер (пръстови отпечатъци, вземане на проби от биологичен материал и др.), за които адвокатът не притежава специална компетентност, ЕИСК счита, че такова право не би донесло добавена стойност. Достатъчен би бил подписан от лицето формуляр, с който то се информира за последиците от своя отказ.

3.7.2.2.3 ЕИСК съзнава обаче ограниченията, с които такова право би обременило провеждането на разследването. Според него от съществено значение е да не се вреди на правилното му протичане. Събирането на доказателства трябва да се извършва във възможно най-кратък срок и в интерес на заподозрения. ЕИСК препоръчва в директивата да се предвиди разумен срок, след който разследващите органи да могат да работят въпреки отсъствието на адвоката, за когото е доказано, че е бил надлежно уведомен.

3.7.2.2.4 ЕИСК смята, че само в определени случаи, когато не би могло да има нарушение на принципа за справедлив процес, националните съдилища биха могли да се произнасят по допустимостта на доказателства, събрани в отсъствието на адвокат.

3.7.2.3 Срещи на адвоката с неговия клиент (параграф 5)

3.7.2.3.1 Въпреки че продължителността и честотата на срещите с адвоката трябва да бъдат достатъчни, то липсата на други ограничения освен „накърняване на упражняването на правото на защита“, което е неясно и субективно понятие, според ЕИСК ще бъде източник на спорове между адвокати и полицейски служби.

3.7.2.3.2 ЕИСК си задава въпроси във връзка с времето, необходимо за упражняването на тези права (становище на адвоката, ефективно присъствие, запознаване с делото, среща с клиента, съдействие при разпити и някои разследвания) в рамките на разследване, ограничено в твърде кратък период от време, за да може да бъде ефективно.

3.7.2.3.3 ЕИСК счита за необходимо да се предвиди възможност всяка държава-членка да определя разумен срок за продължителността и честотата на срещите между адвоката и неговия клиент, за да се избегне нарушаване на правилното провеждане на разследването, като се осигури ефективното упражняване на тези права. Той смята, че тези срещи трябва да се провеждат най-малко преди всеки нов разпит.

3.7.2.4 Условия на задържане (параграф 4)

3.7.2.4.1 Въздействието на условията на задържане върху лице, лишено от свобода, не се нуждае от доказване. По очевидни причини, свързани с човешкото достойнство, ЕИСК подчертава, че е належащо да се предоставят необходимите средства за подобряване на тези условия. Според него, въпреки че в задачите на адвоката не влиза да „проверява“ условията на задържане на засегнатото лице, все пак би могло да се предвиди адвокатът да „констатира“ (3) какви са тези условия и да поиска неговите забележки да бъдат отразени в досието. ЕИСК предлага да се уточни, че адвокатът трябва възможно най-бързо да получи достъп до мястото на задържане.

3.7.2.5 Принцип на свободен избор на адвокат

3.7.2.5.1 Правото на достъп до адвокат не може да се разглежда без произтичащата пряко от него последица – принципът на свободен избор на адвокат съгласно член 6, параграф 3 с) от Европейската конвенция за правата на човека. Констатирайки, че в предложението за директива това не е споменато, ЕИСК предлага да се припомни този принцип. Би могла да се предвиди дерогация по искане на съдебния орган в случаи, свързани с тероризма и организираната престъпност; в такива случаи адвокатът може да бъде определян от съсловните организации.

3.7.2.5.2 За да се приложи принципът на свободен избор на адвокат, бъдещият инструмент за правна помощ трябва да предвижда услугите на всеки европейски адвокат да могат да бъдат заплащани по линия на правната помощ.

3.7.2.5.3 За да се гарантира ефективността на определените с директивата права, ЕИСК приканва държавите без отлагане да обмислят създаването на структури за спешни ситуации, даващи възможност за незабавен достъп до адвокат в случай, че свободно избраният адвокат не е на разположение веднага.

3.7.2.6 Следствена тайна

3.7.2.6.1 ЕИСК държи да припомни, че адвокатите са длъжни да спазват следствената тайна. Според ЕИСК това задължение ще допринесе да се гарантира, че утвърждаването на определените в предложението за директива права няма да попречи на правилното провеждане на разследването.

3.7.3 Правото на комуникация с трето лице (член 5 и член 6)

3.7.3.1 Признавайки важността на уведомяването на трети лица, но загрижен да се избегне рискът, който правото на пряка комуникация би породило за разследването, ЕИСК препоръчва следната формулировка: „правото да поиска уведомяване“ или „да поиска предупреждаване“ на трето лице или на консулската служба на държавата, на която е гражданин.

3.7.4 Обхват (член 2) и дерогации (член 8)

3.7.4.1 Опасявайки се от прекален формализъм в наказателните производства, който може да навреди на ефикасността на разследването, ЕИСК смята, че е необходимо да се остави възможност всяка държава-членка да прилага процедури, отклоняващи се от определени принципи както по време на разследването, така и на наказателното преследване, по-специално, когато по-леки деяния, свързани с широко разпространени форми на престъпност, не се оспорват и не са оспорими.

3.7.4.2 Смятайки, че е важно да не се пречи на правилното провеждане на разследването, ЕИСК би предложил във всички случаи да се предвиди дерогация в случай на предвидимо нарушение на последното. Той предлага член 8, буква а) да се измени в тази насока (вж. специфични бележки).

4. Специфични бележки

4.1 В целия текст на предложението „заподозряно лице или обвиняем“ да се замени с „лице, срещу което е предприето наказателно преследване“.

4.2 В член 3, параграф 1, буква а): след „разпит“ да се добави „или изслушване“.

4.3 В член 4, параграф 1: „представлява“ да се замени с „му оказва съдействие“.

4.4 В член 4, параграф 2: да се направи следното уточнение: „всички разпити или изслушвания на лицето, срещу което е предприето наказателно преследване“ и да се добави „и неговите забележки да се приложат към протокола“.

4.5 В член 4, параграф 4: „провери“ да се замени с „констатира“ и след „за тази цел има достъп“ да се добави „във възможно най-кратък срок“ и „забележките му да се впишат“.

4.6 В член 5, заглавие и параграф 1: „комуникация“ да се замени с „поиска уведомяване“.

4.7 В член 5, параграф 2: „дете“ да се замени с „непълнолетно лице“.

4.8 В член 6: „комуникация“ да се замени с „поиска уведомяване“.

4.9 В края на член 8, буква а) да се добави „и да не пречи на правилното провеждане на разследването“.

4.10 В член 8, втора алинея: „съдебен орган“ да се замени с „компетентен орган“.

4.11 В член 11, параграф 2, трето тире: да се добави „и неговите забележки да се приложат към протокола“.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ C 54 от 19.2.2011 г., стр. 48–50.

(2) В член 7 от предложението за директива относно правото на информация в наказателните производства се посочва, че всяко заподозряно или обвиняемо лице или неговият адвокат имат достъп до досието по делото.

(3) Термин, с който по-точно би се превел терминът „to check up“.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/56

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море“

COM(2011) 479 окончателен — 2011/0218 (COD)

2012/C 43/12

Докладчик: г-жа LE NOUAIL MARLIÈRE

На 6 и 13 септември съответно Съветът и Европейският парламент решиха, в съответствие с член 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море“

COM(2011) 479 окончателен — 2011/0218 (COD).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 21 ноември 2011 г.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 166 гласа „за“, 1 глас „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Комитетът одобрява предложените от Комисията изменения на Регламента от 2006 г., чиято цел остава въвеждането на устойчив риболов в региона, като се подобри експлоатацията на живите акваресурси и се защитят уязвимите местообитания, и същевременно се вземат предвид особеностите на дребномащабния крайбрежен риболов в Средиземно море.

1.2 Въпреки че не е била извършена оценка на въздействието от измененията, според Комитета тези нови мерки ще имат ограничено въздействие върху общите рибни ресурси в Средиземно море.

2. Предложения на Комисията

2.1 Резюме

Целта на предложението е да се определят делегираните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1967/2006, и да се установят процедурите за приемане на съответните делегирани актове от Комисията, която следователно е оправомощена да приема:

—	делегиран акт за предоставяне на дерогации от някои от разпоредбите на посочения регламент, когато такава възможност е изрично предвидена, и в случай че са изпълнени строгите условия, изложени в посочения регламент;

—	критериите, прилагани при определянето и разпределението на пътищата, които следват корабите, използващи устройства за струпване на рибата (УСР) при риболов на корифена в регулираната зона от 25 морски мили около Малта;

—	правилата за определяне на допълнителните технически спецификации относно характеристиките на риболовните съоръжения;

—	делегирани актове по отношение на измененията на приложенията към настоящия регламент.

Правно основание

Член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (и членове 290 и 291 от ДФЕС).

— Принцип на субсидиарност

Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Европейския съюз.

— Принцип на пропорционалност

Тъй като с предложението се изменят мерки, които вече са предвидени в Регламент (ЕО) №1967/2006 на Съвета, не се засяга принципът на пропорционалност.

— Избор на инструменти

Предлаган инструмент: регламент на Европейския парламент и на Съвета.

Други инструменти не биха били подходящи поради следната причина: регламент трябва да бъде изменен чрез регламент (принцип на паралелизъм на формите).

ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Тази мярка не поражда никакви допълнителни разходи за бюджета на Съюза.

2.1.1 Става въпрос за преразглеждане на Регламент (ЕО) №1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. – окончателен законодателен акт, отнасящ се до рибните ресурси в Средиземно море. Водещото правно основание за актуализирането на Регламента е член 43 от ДФЕС (предишен член 37 от ДЕО), който дава правомощие на Европейската комисия да представя предложения относно разработването и изпълнението на Общата селскостопанска политика и по-точно, в този случай, на общата политика в областта на рибарството.

2.2 Но предложението се основава и на член 290 от ДФЕС (източник: член 202 от ДЕО), който създава нова категория актове – делегираните актове, „които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт в рамките на определените от законодателя правомощия“.

2.3 Всеки законодателен акт, обхванат от този правен режим, трябва изрично да определя целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането на правомощия (член 290, параграф 1 от ДФЕС). В този смисъл делегираният на Комисията акт не е законодателен акт и не засяга съществените разпоредби на законодателния акт, който трябва да определя изрично условията, при които се осъществява делегирането. Следователно делегирането на правомощия на Комисията се подчинява на стриктни условия и Парламентът и/или Съветът могат да решат да го оттеглят при определени условия (вж. същия член, параграф 2, буква а).

2.4 Освен това делегираният акт може да влезе в сила, единствено ако в срока, определен от законодателния акт, Европейският парламент или Съветът не представят възражения (член 290, параграф 2, буква б) от ДФЕС). Прилагателното „делегиран“, „делегирана“ или „делегирано“ се добавя в заглавието на делегираните актове.

2.5 От друга страна, правомощията, делегирани на Комисията, ѝ позволяват да приема еднакви условия за изпълнение на правнообвързващи актове на Съюза, както е предвидено в член 291, параграф 2 от ДФЕС (актове за изпълнение).

2.6 В контекста на привеждането на Регламент (ЕО) № 1967/2006 в съответствие с новите правила на ДФЕС, в проекта за изменение на Регламента от 9 август 2011 г. предоставените понастоящем правомощия на Комисията по този регламент се прекласифицират в делегирани мерки и мерки за изпълнение (1).

3. Общи бележки на Комитета

3.1 Комитетът констатира, че само законодателят може да определя дали разрешава или не разрешава използването на делегирани актове. Това му дава възможност да се съсредоточи върху основните разпоредби на законодателния акт и да не навлиза в технически подробности, които могат да се отнасят и до последващо изменение на някои несъществени елементи от въпросния законодателен акт. Законодателят е този, който определя предварително кое е съществено и кое не.

3.2 Правото на оттегляне на делегирането (call back) от Парламента или Съвета дава на законодателя правомощието да си възвърне във всеки един момент пълните си законодателни правомощия. В подобен случай Парламентът взема решение с мнозинство от съставляващите го членове, а Съветът - с квалифицирано мнозинство. Делегирането на правомощие изтича на датата, определена в законодателния акт, ако в него е включена подобна клауза (sunset clause). В този случай делегирането на правомощие трябва да бъде евентуално подновено при изтичането на срока на делегирането на това правомощие на Комисията.

3.3 Правното основание на предложението за изменение на Регламента е член 43, параграф 2 (нов) от ДФЕС, който предоставя правомощия на ЕС в областта на ОПР; Комитетът споделя също становището на Комисията по отношение на спазването на принципа на пропорционалност в предложението, тъй като то изменя само елементи, които вече са предвидени в Регламента от 2006 г., който предоставя на Комисията делегирани правомощия за актуализиране на някои несъществени разпоредби.

3.4 Комитетът отбелязва и спазването на принципа на паралелизъм на формите, що се отнася до естеството на акта, тъй като регламент може да бъде изменен само с регламент. Накрая, следва да се отбележи, че прилагането на изменения регламент не би трябвало да породи нови бюджетни разходи. Основните елементи на регламента, които следва да се изменят, са:

—	въвеждането на панели с квадратно око с размер 40 мм за дънните тралове и, при някои обстоятелства, на мрежи с ромбоидно око с размер 50 мм най-късно до 1 юли 2008 г.;

—	общото правило запазва забраната за използване на тралове на по-малко от 1,5 морска миля. Но дейностите по тралиране в крайбрежните води (между 0,7 и 1,5 морски мили) могат да продължат да бъдат разрешени при някои условия в рамките на предложените изменения.

3.4.1 Освен това регламентът, който се изменя:

—	въвежда технически мерки с цел подобряване на селективността на досегашните панели с око от 40 мм за теглените мрежи;

—	засилва сегашната забрана за използване на теглени съоръжения в крайбрежните зони;

—	ограничава общата дължина на някои съоръжения за риболов, които влияят на риболовното усилие;

—	въвежда процедура за временно или постоянно затваряне на зони за някои методи на риболов в общностни или международни води;

—	предвижда приемането на планове за управление, съчетаващи мерки във връзка с риболовното усилие и технически мерки;

—

позволява на държавите-членки на ЕС да регулират в своите териториални води и при определени условия риболовните дейности, които не оказват съществено въздействие в общностен план или нямат съществено влияние върху морската среда, включително някои видове местен риболов, които понастоящем са разрешени от законодателството на Съюза.

4. Специфични бележки на Комитета

4.1 В изменения регламент се предвиждат две категории разпоредби. От една страна, той съдържа процедурни разпоредби за упражняването на делегираните правомощия от страна на Комисията и от друга – технически мерки във връзка с разрешаването на дерогации на някои риболовни съдове относно размера на съдовете, ползващи се от дерогации, тяхната мощност и използваните от тях средства за риболов, както и разрешените зони за риболов.

4.2 Комитетът отбелязва съответствието на процедурните разпоредби с новия ДФЕС.

4.3 Той обаче си задава въпроса дали техническите разпоредби, които позволяват дерогации от техническите разпоредби на Регламента от 2006 г., са от несъществен характер съгласно изискванията на член 290 от ДФЕС, тъй като става въпрос за дерогации от разпоредби, целящи опазването на рибните ресурси в Средиземно море, които са застрашени от свръхулов.

4.4 Комитетът констатира, че тези разпоредби са били предмет на продължително обсъждане в Съвета и че една държава-членка се е въздържала. Няма оценка на въздействието, която да доказва „несъществения“ характер на предложените изменения и която би обосновала прибягването до новите разпоредби на член 290 и член 291 от ДФЕС.

4.5 Въпреки това Комитетът счита, че предложенията за дерогации ще позволят на упражняващите професионален дребномащабен риболов в региона да устоят по-добре на глобалната икономическа криза и на повишаването на експлоатационните разходи, по-специално на цените на горивата.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) COM(2011)479 окончателен.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/59

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга относно насърчаването и информирането в подкрепа на селскостопанските продукти — стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа“ COM(2011) 436 окончателен и „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни“

COM(2011) 663 окончателен — 2011/0290 (COD)

2012/C 43/13

Докладчик: г-жа Диляна СЛАВОВА

На 14 юли 2011 г., на 27 октомври 2011 г. и на 29 ноември 2011 г. съответно Комисията, Европейският парламент и Съветът решиха, в съответствие с член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга относно насърчаването и информирането в подкрепа на селскостопанските продукти — стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа“

COM(2011) 436 окончателен

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни“

COM(2011) 663 окончателен.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 188 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1

Продуктите на хранително-вкусовата промишленост на Европейския съюз са уникални по отношение на своето качество и разнообразие. Независимо от това в един отворен световен пазар производството на отлични храни и напитки не е достатъчно, само по себе си, за да осигури добра пазарна позиция. Като запознават потребителите с високите стандарти за качество на селскостопанските продукти на ЕС и стимулират износа, програмите за информиране и насърчаване могат да помагат на европейските производители да посрещат предизвикателствата на нарастващата световна конкуренция.

1.2

Актуалната политика за информиране и насърчаване по отношение на селскостопанските продукти е постигнала добри резултати, но ЕИСК е убеден, че тя трябва да бъде допълнително опростена и подобрена, за да отговори по-пълноценно на изискванията на европейските и световните пазари и да удовлетвори потребностите на европейските производители.

1.3

ЕИСК приветства „Зелената книга относно насърчаването и информирането в подкрепа на селскостопанските продукти – стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа“ и препоръчва политиката за насърчаване по отношение на продуктите на хранително-вкусовата промишленост да се превърне в един от политическите приоритети на Комисията в идните години, както на вътрешния, така и на външните пазари.

1.4

ЕИСК подкрепя две основни цели на новата политика за насърчаване, насочена към целевия пазар: от една страна, информиране и повишаване на осъзнатостта на потребителите относно пазара на ЕС, като се изтъкват по-високите гаранции в областта на етикетирането, проследяемостта и здравната безопасност и по-строгите изисквания, свързани с околната среда, хуманното отношение към животните и зачитането на правата на работниците, а от друга – като се насърчава експортът на външния пазар.

1.5

Въпреки че отчита ограниченията, породени от настоящата финансова криза, ЕИСК счита, че е абсолютно наложително да се увеличи бюджетът за предоставяне на информация и за насърчителни мерки по отношение на селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни. Така например, до фискалната 2012 г. САЩ отпускат за Програмата за достъп до пазара (Market Access Program) 200 млн. щ.д. годишно.

1.6	ЕИСК препоръчва административните процедури за изготвяне и наблюдение на програмите за насърчаване да се опростят, най-вече чрез намаляване на броя на докладите, които изисква Комисията. Особено важно е да бъдат намалени административните тежести.

1.7

ЕИСК смята, че е от съществено значение да има по-голяма прозрачност в подбора на програмите на национално равнище и че Комисията трябва да очертае ясни насоки за държавите-членки. Трябва да се подобри оценката на програмите, като се прилага стриктна система за оценяване с конкретни показатели, като например разрастването на пазара. Необходимо е да се скъси продължителността на процеса на подбор. Освен това е особено важно програмите да имат визия, която отразява европейската специфика и се основава на добавена стойност, включваща създаването на работни места, и да се даде приоритет, чрез по-благоприятна система за финансиране (осигуряваща до 60 % вместо 50 % от средствата), на многонационалните програми, обхващащи редица продукти.

1.8	Също така е необходимо да се въведе по-голяма гъвкавост, която ще позволи програмите да се адаптират към променящите се пазарни условия в етапа на изпълнение. За тази цел степента на подробност, която се изисква при представянето на програмите, също следва да бъде намалена.

1.9

ЕИСК препоръчва на Комисията да вземе предвид различията в капацитета на професионалните организации в старите и новите държави-членки. Недостатъчният опит и ниският капацитет ограничават способността на професионалните сдружения от новите държави-членки да участват пълноценно в схемата за насърчаване. ЕИСК препоръчва Комисията да обмисли увеличаването на авансовите плащания на такива организации (например 30 % от годишните разходи).

1.10

ЕИСК изразява убеждението си, че посредством законодателство, имащо за цел насърчаване, следва да се изясни ролята на марките и балансът между насърчаването на генерични продукти и насърчаването на конкретна марка, по-специално в страните извън ЕС. С оглед осигуряване на пълна и прозрачна информация следва да бъде позволено да се споменава произходът на продуктите, включително за продуктите без наименование за произход или защитено географско указание.

1.11	Необходимо е да се подобри комуникацията и координацията между държавите-членки и Комисията, както и между отделните държави-членки. Най-добрите практики и ноу-хау следва да се обменят на конференции и семинари.

1.12

ЕИСК приветства идеята за създаването на европейска платформа за обмен на добри практики между професионалистите, която може да бъде полезен инструмент в подкрепа на разработването на промоционни кампании. Услуга за осъществяване на обмен, предлагана на равнището на ЕС (семинари, уебсайтове и т.н.) и достъпна за всички, които се занимават с информиране и промоциране на продуктите на хранително-вкусовата промишленост, би била от особено голяма полза за изготвянето на добре структурирани и координирани „многонационални“ програми.

1.13

Трябва да се създадат синергии между различните действащи програми за насърчаване. Важно условие е да има приемственост, за да могат програмите да постигнат желаното въздействие. Всяка успешна програма за насърчаване трябва да може да бъде лесно възпроизвеждана. Необходимо е да се създаде истинска активна мрежа за насърчаване.

1.14	ЕИСК препоръчва на Комисията да изготви изчерпателен и опростен „наръчник“, който да помага на бенефициерите да спазват правилата и процедурите на схемата.

1.15

Политиката за насърчаване трябва да оказва подкрепа на експортните дейности на операторите в ЕС, по-специално на МСП, за да се извлече полза от ръста на потреблението на нововъзникващите пазари. Експортната дейност не се заключава само в завладяването на нови пазари — тя е и основен фактор за подобряването на икономическите резултати на дружествата. Ето защо ЕИСК препоръчва на Комисията да оказва подкрепа на пилотни проекти, ориентирани към разработването на експортни стратегии, които могат да предложат рамка или мрежа, адаптирана спрямо индивидуалните експортни стратегии и нужди на дружествата, като по този начин улесняват навлизането на продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС на тези пазари.

1.16

Трябва да се разшири списъкът от продукти, влизащи в обхвата на законодателството, за да може да се приложат насърчителни мерки спрямо всички продукти, които изграждат или подсилват имиджа на европейската качествена продукция. Трябва да се намери решение и за други продукти, като например микробиологичните култури.

1.17

ЕИСК би искал да се постави силен акцент върху хранителните ползи на продуктите и върху здравословните навици на хранене и хранителната стойност, като продукцията на хранително-вкусовата промишленост на ЕС се обвърже с тематиката на храненето и здравето. Трябва да се въведат инициативи за по-балансирани хранителни режими. В това отношение може да се постави акцент върху разпространението на послания, съдържащи важна за здравето информация, както и върху качеството на продуктите.

1.18

Комитетът смята, че правомощията за приемане на делегирани и изпълнителни актове, както е предвидено в Предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 (COM (2011) 663 окончателен), ще спомогнат за по-добрата съгласуваност на мерките за информиране и насърчаване, които се прилагат спрямо селскостопанските продукти, и ще допринесат за еднаквото им прилагане. ЕИСК препоръчва на Комисията да поддържа редовни контакти със заинтересованите страни и предлагащите организации, както и да реагира адекватно на техните предложения.

2. Въведение

2.1

Схемата на ЕС за насърчаване по отношение на продуктите на хранително-вкусовата промишленост е хоризонтална политика, която обхваща всички хранително-вкусови сектори и утвърждава общите характеристики и добавената стойност на ОСП. Тя допълва частните и публичните инициативи за насърчаване, които се провеждат на равнището на държавите-членки.

2.2

Европейската комисия предоставя приблизително 50 млн. евро годишно в подкрепа на кампании за насърчаване на продуктите на хранително-вкусовата промишленост и производствените методи на ЕС. Тази помощ обикновено се дава на професионалните производствени организации или сдружения, поставящи си за цел насърчаването на висококачествени европейски практики на хранително-вкусовата промишленост.

2.3

Промоционните кампании популяризират качеството, питателната стойност и безопасността на земеделските продукти на ЕС, и насочват вниманието върху тяхната висока добавена стойност, която е резултат, наред с други аспекти, от производствените методи, етикетирането, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда.

2.4

Кампаниите могат да бъдат провеждани в рамките на ЕС или извън неговите граници с цел отваряне на нови пазари. Между 2000 г. и 2010 г. 458 програми за насърчаване са получили съфинансиране от ЕС и всички държави-членки са се възползвали от тази мярка. Насърчителните дейности могат да включват рекламни кампании в медиите, промоции в магазинната мрежа, участие в изложения и панаири, както и редица други дейности.

2.5	Финансирането от ЕС покрива до половината от общите разходи за провеждането на кампания. Предлагащата организация трябва да внесе най-малко 20 %, а останалата част може да бъде предоставена от националните власти и други източници.

2.6	Желателно е програмите да бъдат многогодишни и достатъчно мащабни, за да имат значително въздействие върху целевите пазари. Приоритет се дава на програмите, предложени от организации от няколко държави-членки, или обхващащи няколко държави-членки или трети страни.

2.7

Над две трети от всички информационни и насърчителни кампании във връзка с продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, одобрени през последните пет години, са били насочени към вътрешния пазар. Само 8 % от одобрените програми са многонационални и над половината от всички заявления за периода 2006-2010 г. са били отхвърлени.

2.8	От самото си създаване схемата за насърчаване е подложена на редовно наблюдение посредством докладите на Комисията до Съвета и Европейския парламент. Препоръки за подобряването ѝ са отправени и от Европейската сметна палата в специален доклад, изготвен през 2009 г.

3. Обобщено съдържание на съобщението

3.1

Въпреки големите си успехи, европейският сектор на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост е изправен пред значителни предизвикателства. Действията, предприети от производителите от ЕС в областта на санитарно-хигиенните условия, околната среда и хуманното отношение към животните, не винаги получават признание. Както на традиционните, така и на нововъзникващите пазари на ЕС се появиха нови конкуренти. И накрая, ЕС разполага с едно изключително разнообразно кулинарно наследство, което трябва да бъде използвано пълноценно.

3.2

Целта на текущата реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2013 г. е да се гарантира, че ОСП ще се впише пряко в стратегията „Европа 2020“, насърчавайки един селскостопански сектор, който осигурява продоволствена сигурност, устойчиво използване на природните ресурси и по-динамични селски райони. Успоредно с реформата на ОСП Комисията започна мащабен процес на консултации със заинтересованите страни, с цел да очертае по-целенасочена и амбициозна стратегия за насърчаване на сектора на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в Европа.

3.3

Специфичните цели за местните, европейските и световните пазари ще бъдат определени на по-късен етап, за да дадат по-ефективна насоченост на мерките, които трябва да бъдат предприети във всеки отделен случай. Общите цели на реформираната политика за информиране и насърчаване ще включват:

—	по-ефективно използване на европейската селскостопанска продукция и затвърждаване на нейната позиция на различните пазари;

—	популяризиране на изключително високите стандарти на ЕС в областта на безопасността на храните, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните и предоставяне на потребителите на по-добра информация за европейския модел на производство;

—	запознаване на потребителите с новите продукти и оползотворяване на разнообразието на предлаганите в Европа продукти;

—	повишаване на информираността относно системите за качество и продуктите с висока добавена стойност.

3.4

Зелената книга е разделена на четири части, в които се обсъждат и поставят въпроси относно различни аспекти на политиката за информиране и насърчаване: нейната добавена стойност за Европа; целите и мерките за вътрешния пазар (в това число местните и регионалните) и за външните пазари; както и по-общите аспекти на подходите, свързани със съдържанието и управлението.

3.5

В Зелената книга се подчертава недостатъчно оползотвореният потенциал на регионалните и местните пазари. Трябва да бъдат на разположение мерки, предназначени за финансиране на основни услуги, например за създаването на търговски центрове, магазини или пазари. Инструментът LEADER, по-добре интегриран в ОСП след 2013 г., би могъл да играе значителна роля за насърчаването на къси вериги за дистрибуция.

3.6	Може да бъде подпомогнато сътрудничеството между държавите-членки, което да допълни кампаниите за информиране и насърчаване, провеждани от държавите-членки и/или частния сектор, и да се насърчават полезните взаимодействия.

3.7

Понастоящем правото да представят предложения имат професионалните или междупрофесионалните организации, които представляват съответните сектори в една или повече държави-членки, или на европейско равнище. Зелената книга предлага възможност за разширяване на достъпа до финансиране на структури, различни от професионалните организации, например дружества или търговски камари, с цел включване на секторите, които не са задължително структурирани чрез професионални организации, във всички държави-членки.

3.8

В момента програмите са насочени към специфични продукти или системи за качество (например: информация за млякото и неговите хранителни качества). В Зелената книга се предлага нов, по-гъвкав и евентуално по-въздействащ подход, при който първоначално се набляга на ключови послания на европейско равнище, след което те се детайлизират и илюстрират с продукти, така че да се изтъкне разнообразието, богатството и взаимното допълване на европейските продукти.

3.9

В Зелената книга се подчертава, че мерките следва да се осъществяват чрез прости процедури. Процесът на подбор е двоен (държавите-членки и Европейската комисия) и дълъг (срокът между крайната дата за подаване на предложения и решението на Комисията е 7 месеца), което ограничава възможността за разработване на прагматични и откликващи на нуждите кампании.

3.10

Освен това Комисията представи Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008, с цел привеждането му в съответствие с член 290 и член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В предложението се посочват правомощията на Комисията да приема делегирани и изпълнителни актове съгласно Регламент (ЕО) № 3/2008, и се установява съответната процедура за приемане на такива актове. Освен това инкорпорира в Регламент (ЕО) № 3/2008 някои от правомощията, които досега са били упражнявани от Комисията.

4. Общи бележки

4.1

Основните предизвикателства пред европейската селскостопанска политика са свързани с изменението на климата, финансовата и икономическата криза, неравенството между старите и новите държави-членки на ЕС и напрежението, произтичащо от нелоялната конкуренция между тях; наличието на условия за дъмпингови цени, породени от прилагането на ОСП; несигурността на работните места и нестабилните пазари, при които се наблюдават големи колебания. С оглед на тези предизвикателства е все по-важно да се насърчават продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, за да се подпомогне утвърждаването им като продукти с висока добавена стойност и да се запази водещата позиция на ЕС като доставчик на храни.

4.2

В политиката на ЕС за насърчаване се подчертават предимствата на европейската продукция, особено по отношение на качеството, хигиената и безопасността на храните, посредством добре развита система за етикетиране и проследяемост, наред със зачитането на правата на работниците, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда. Това изисква съгласувана финансова подкрепа.

4.3

Веригата на хранително-вкусовата промишленост спазва високи стандарти по отношение на безопасността на храните, здравето на растенията и животните, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда. Комуникационните и промоционните кампании са ефикасен и ефективен начин да се отдаде признание на усилията, положени от земеделските стопани, производителите и търговците. Политиката за насърчаване следва да преследва две основни цели в това отношение:

—	промоциране и продажба на продуктите на европейската хранително-вкусова промишленост на външните пазари (насърчаване на износа, особено на МСП, тъй като те са движещата сила за икономическо възстановяване в сектора);

—

информиране на потребителите на пазара на ЕС, по-специално във връзка със специфичните режими относно качеството, безопасността и проследяемостта на продуктите, хранителните стойности, опазването на околната среда, хуманното отношение към животните, условията на труд и др. По-конкретно политиката трябва да бъде насочена към възпитаване на потребителите, още от училище, в дух на отговорно потребление, и към насърчаване на признанието за усилията, които производителите от хранително-вкусовата промишленост – земеделските производители и предприятията – полагат за съблюдаването на високите стандарти на ЕС (1).

4.4

Политиката за насърчаване следва да използва и новите средства за комуникация (например уебсайтове), за да информира потребителите за инициативите на местните производители и за достъпа до продукти за директна продажба. Развиването на „къси вериги“ определено отговаря на едно от новите очаквания на обществото.

4.5

Сметната палата препоръча да се предоставя целева техническа подкрепа за производителите, чрез:

—

създаване на повече синергии между производителите и програмите. Мерките на Европейския съюз следва да стимулират малките и средните предприятия да обединяват усилията си, което да им позволи да достигнат критичната маса за предлагане на техните продукти на външния пазар. Изграждането на мрежи може да спомогне за постигането на тази цел и да съдейства за създаването на синергии между производителите на равнището на ЕС;

—	подпомагане на новите държави-членки чрез разширяване на обхвата на допустимите мерки, така че в тях да се включи и проучвателната работа (например едногодишни пробни кампании или проучвания на пазара).

4.6	По отношение на предложението на Комисията да се разшири обхватът на бенефициерите на програмите за насърчаване, ЕИСК счита, че би било необходимо да се даде приоритет на професионалните организации, тъй като именно те обединяват предприятията и съфинансират операции.

4.7

ЕИСК смята, че някои традиционни продукти, марки или обозначения за произход биха могли да отворят пазарите – особено външните – и за други европейски продукти. В насърчителните програми, изготвяни от професионалните и/или междупрофесионалните организации, е възможно да се подчертава европейският характер на продуктите, без да се налага да се премахват обозначенията за произход или марките, като същевременно се гарантира, че върху европейското послание се поставя много по-отчетлив акцент, отколкото върху марката. С оглед осигуряване на пълна и прозрачна информация следва да бъде позволено да се споменава произходът на продуктите, включително за продукти без наименование за произход или защитено географско указание.

4.8

В съответствие с член 290 и член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията ще има по-големи отговорности. Комитетът смята, че правомощията за приемане на делегирани и изпълнителни актове, както е предвидено в Предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 (COM (2011) 663 окончателен), ще спомогнат за по-добрата съгласуваност на мерките за информиране и насърчаване, които се прилагат спрямо селскостопанските продукти, и ще допринесат за еднаквото им прилагане. ЕИСК препоръчва на Комисията да поддържа редовни контакти със заинтересованите страни и предлагащите органи и да реагира адекватно на техните предложения с цел опростено и гладко процедиране по отношение на мерките за информиране и насърчаване, свързани с продуктите на хранително-вкусовата промишленост на вътрешния пазар и в трети страни.

5. Конкретни бележки

5.1	ЕИСК предлага Комисията да признае секторните организации в ЕС като предлагащи организации.

5.2

Насърчаването на селскостопанските продукти на ЕС в трети страни ще помогне на земеделските производители и преработватели в ЕС да получат достъп до големи пазари като тези на Бразилия, Русия, Китай, Индия, Северна Америка, Австралия, Близкия изток и др. Една добре ориентирана политика на ЕС за провеждането на насърчителни мерки в трети страни може да доведе до драстично нарастване на продажбите на продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС извън неговите граници.

5.3	Просперитетът на пазарите отвъд океана през 2010 г. е ключов фактор при определянето на възможностите за бизнеса в ЕС.

5.4

За да се засили конкурентната позиция на ЕС, ЕИСК предлага Комисията:

—	да подкрепи отварянето и развиването на пазарите – особено във връзка с договарянето на международни споразумения – за да може европейските производители да разполагат с повече възможности за износ на техните продукти;

—	да улеснява разрешаването на въпросите, свързани с износа, и да съдейства на износителите чрез предоставяне на информация и на евентуален „чадър“ или на общи дейности, свързани с тематиката на ЕС.

5.5

За да се оптимизира намесата на Европейския съюз на външния пазар, ЕИСК препоръчва:

—	на търговците на дребно и едро да се предоставя съответната информация за износа, отделните страни и контактите в тях, както и съвети във връзка с износната дейност;

—	да се стимулира насърчаването на износа на допълващи продукти и да се поощрява междусекторното сътрудничество за увеличаване на въздействието и ефективността;

—	да се насърчават малките и средните предприятия да обединяват усилията си, което да им позволи да достигнат критичната маса, необходима, за да могат да предлагат своите продукти на външния пазар;

—	да се подкрепят пилотни проекти в трети страни, целящи навлизането на нови пазари.

5.6

ЕИСК призовава Комисията да оказва подкрепа на сектори в затруднено положение по време на здравни кризи и след тях, за да се възстанови доверието и да се даде тласък на потреблението. Провеждането на динамични и незабавни информационни и комуникационни кампании по конкретен повод може да бъде много полезно за възстановяване на доверието на потребителите.

5.7	ЕИСК счита, че на браншовите организации, осъществили успешно програми за насърчаване, трябва да се даде възможност да кандидатстват в качеството на организации бенефициери и изпълнителни организации по облекчена процедура.

5.8

ЕИСК призовава Комисията да даде ход на прояви/кампании за по-нататъшно насърчаване на браншовите организации от държавите-членки на ЕС да кандидатстват по-активно за програми за насърчаване извън пределите на ЕС, с цел да се представи най-доброто от вкуса, традициите и качеството на продуктите на хранително-вкусовата промишленост на ЕС. Във връзка с това следва да се даде приоритет на многонационалните програми, обхващащи редица продукти, чрез по-благоприятна система за финансиране (осигуряваща до 60 % вместо 50 % от средствата), тъй като именно те са тези, които ще придадат истинско европейско измерение на програмата, а от друга страна, ще се нуждаят от подкрепата на ЕС. Освен това на страните трябва да се дава приоритет в съответствие с техния пазарен потенциал. ЕИСК предлага Комисията да увеличи своя принос за програмите, насочени към развиващите се икономики.

5.9	ЕИСК препоръчва Комисията да играе ключова роля като посредник и поддръжник на дребните производители и преработватели в ЕС по отношение на достъпа им до пазарите на трети страни.

5.10

Програмите, предназначени за вътрешния пазар, трябва да имат визия, отразяваща европейската специфика и основаваща се на добавена стойност, която се простира отвъд чисто националното измерение: колкото повече продукти и пазари обхваща една програма, толкова по-добра ще е тя. Освен това програмите трябва да се допълват взаимно или да създават синергии с други национални или регионални програми, за да се избегне дублирането на действия или отправянето на противоречиви послания. За да се повиши ефективността на мерките за информиране, може и трябва да бъде използван потенциалът на образователната и здравната сфера. И накрая, при изготвянето и изпълнението на бъдещата политика за насърчаване и информиране във връзка с продуктите на хранително-вкусовата промишленост трябва да се отчита въздействието върху равнищата на заетостта.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 114 и ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 118.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/64

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 64/432/ЕИО по отношение на компютърните бази данни, които са част от мрежите за надзор в държавите-членки“

COM(2011) 524 окончателен — 2011/0228 (COD)

и „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1760/2000 по отношение на електронната идентификация на едър рогат добитък и за заличаване на разпоредбите относно доброволното етикетиране на говеждо месо“

COM(2011) 525 окончателен — 2011/0229 (COD)

2012/C 43/14

Докладчик: г-н Henry BRICHART

На 14 и 20 септември 2011 г. Съветът, и на 13 септември 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 64/432/ЕИО по отношение на компютърните бази данни, които са част от мрежите за надзор в държавите-членки“

COM(2011) 524 окончателен — 2011/0228 (COD)

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1760/2000 по отношение на електронната идентификация на едър рогат добитък и за заличаване на разпоредбите относно доброволното етикетиране на говеждо месо“

COM(2011) 525 окончателен — 2011/0229 (COD).

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 180 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1	ЕИСК отчита огромната работа, свършена от говедовъдния сектор за възстановяване на доверието на потребителя след кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ).

1.2	Въведената система за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък дава възможност да се осигури прозрачност и проследяемост с много голяма точност и възможност за реакция.

1.3	Тази възможност за локализиране и идентификация на животните освен това е съществен принос в борбата срещу заразните болести.

1.4	При все това прилагането на различните използвани техники представлява значителна финансова тежест за съответните отрасли.

1.5	Технологичният напредък, постигнат след 1997 г., може да окаже на заинтересованите лица значителна помощ в тази област, по-специално с електронната идентификация.

1.6	Въпреки това следва да се отбележи, че преките разходи и ползи не се разпределят еднакво по веригата на производство на храни. Разходите се поемат основно от земеделските стопани, а голяма част от финансовите ползи са за участниците по-нататък по веригата.

1.7

Ето защо ЕИСК счита, че е за предпочитане въвеждането на системата за електронна идентификация на едър рогат добитък да не бъде задължително на европейско равнище, защото е малко вероятно пазарът да компенсира много високите разходи за тази техника. Освен това тази система няма да донесе допълнителна реална печалба за потребителя.

1.8	При все това, ако в дадена държава-членка участниците във веригата на производство на храни приемат прилагането на системата, трябва да се предвиди възможността за тази държава-членка да го направи задължително за своята територия.

1.9	ЕИСК счита също така, че заинтересованите животновъди трябва да имат възможност да използват електронната идентификация.

1.10	За да се избегне каквото и да било нарушаване на конкуренцията, което би могло да застраши общия пазар, страната, направила идентификацията задължителна, трябва да поеме сама разходите за електронни ушни марки на животните на своя територия.

1.11	Освен това, във връзка с хармонизирането на практиките ЕИСК смята, че при електронните марки следва да се използват едни и същи технологии. Ето защо е наложително те да бъдат хармонизирани въз основа на международните стандарти.

1.12	ЕИСК одобрява общата идея, съдържаща се в предложението на Комисията, при условие че бъде отделено специално внимание на правилното функциониране на общия пазар и на въздействието върху различните звена на отрасъла.

1.13	Що се отнася до доброволното етикетиране на говеждото месо, ЕИСК не възразява срещу премахването на общностните разпоредби, при условие че операторите могат да посочват върху етикетите допълнителната информация, която считат за важна.

2. Контекст

2.1

В Регламент (ЕО) № 1760/2000 се предвижда всяка държава-членка да създаде система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък с цел индивидуална идентификация на животните чрез ушни марки, поддържане на регистър във всяко стопанство, индивидуален паспорт за всяко животно, съдържащ данни за всичките му придвижвания, и отчитане на всяко придвижване в компютризирана база данни, която дава възможност за бързо проследяване на животните и за идентификация на отделните стада в случай на заболяване. Този режим би позволил постигане на целите за възстановяване на доверието на потребителите в говеждото месо чрез прозрачност и пълно проследяване на едрия рогат добитък и продуктите от говеждо месо, както и за локализиране и проследяване на животните за ветеринарни цели, което е от съществено значение за борбата със заразните болести.

2.2

Регламентът беше посочен в съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно „Програма за действие за намаляване на административните тежести в ЕС“ сред „задълженията за информиране с особена важност от гледна точка на тежестите, които налагат на предприятията“. В плана за действие на новата стратегия на Европейския съюз за здравето на животните се предвижда Комисията да опрости задълженията за информиране в хода на въвеждане на електронна идентификация на говедата.

2.3

При приемането през 1997 г. на настоящите правила за идентификация на едър рогат добитък електронната идентификация не беше достатъчно развита от техническа гледна точка, за да бъде прилагана при добитъка. Основаваната на радиочестотна идентификация (RFID) електронна идентификация се разви значително през последното десетилетие и понастоящем дава възможност за по-бързо и по-точно разчитане на индивидуалните кодове на животните директно в системите за обработка на данни. Използването на електронни идентификатори би спомогнало за намаляване на административната тежест и формалности, по-конкретно когато регистърът на стопанството се поддържа в компютризирана форма (каквато е практиката във все по-голям дял стопанства). Освен това една по-бърза и по-надеждна система ще позволи по-бързо и по-точно отчитане в сравнение с класическите ушни марки, което ще улесни процедурата за докладване на движенията на животните към централната база данни, като по тази начин ще ускори и подобри проследяването на заразени животни и/или заразени храни.

2.4

Електронната идентификация вече беше въведена в ЕС за няколко животински вида. Редица държави-членки на ЕС доброволно започнаха въвеждането на електронната идентификация на едрия рогат добитък. Тъй като няма установени хармонизирани технически стандарти на Европейския съюз, съществува опасност да се използват – в зависимост от държавите – различни видове електронни идентификатори и четящи устройства, функциониращи при различни честоти за радиочестотна идентификация (RFID), като този подход да доведе до липса на хармонизация, което да изложи на опасност електронния обмен на данни и така да бъдат изгубени ползите от използването на системите за електронна идентификация.

2.5

Заключението от оценката на въздействието е, че въвеждането на доброволната електронна идентификация на едър рогат добитък като инструмент за официална идентификация би дало време на действащите лица да се запознаят със системата. От друга страна, задължителното въвеждане на електронната идентификация може да има неблагоприятни икономически последици за някои стопански субекти.

2.6	В Регламент (ЕО) № 1760/2000 се предвижда и доброволна система за етикетиране на говеждото месо, във връзка с която Комисията посочи пропуските, свързани с несъразмерните административни тежести, разходите и липсата на еднообразно прилагане във всички държави-членки.

3. Предложенията на Комисията

3.1

В предложението на Комисията (COM/2011) 525 окончателен) са взети под внимание резултатите от консултациите със заинтересованите страни, както и заключенията от оценката на въздействието. Предлага се да се въведе доброволна електронна идентификация на едрия рогат добитък. В този факултативен режим:

—	едрият рогат добитък може да бъде идентифициран посредством две класически ушни марки (съществуващата в момента система) или чрез една класическа видима ушна марка и един електронен идентификатор, отговарящ на хармонизирани стандарти на ЕС;

—	предвижда се и възможност държавите-членки да изберат задължителен режим на своя територия.

3.2	С предложението се отменят и изискванията за уведомяване за всяка допълнителна информация в системата на доброволното етикетиране заради разходите и прекомерната административна тежест.

3.3	С предложението Регламент (ЕО) № 1760/2000 се привежда в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

3.4

Предлаганата система за електронна идентификация на говедата налага последващо изменение на Директива 64/432/ЕИО на Съвета по отношение на компютърните бази данни, които са част от мрежите за надзор в държавите-членки. В момента елементите на компютърните бази данни, установени в Директива 64/432/ЕИО, не включват никакво позоваване на електронните средства за идентификация. Въз основа на това двете предложения COM(2011) 524 и COM(2011) 525 са представени в рамките на един и същ законодателен пакет.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/67

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определянето, описанието, представянето, етикетирането и закрилата на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти“

COM(2011) 530 окончателен — 2011/0231 (COD)

2012/C 43/15

Докладчик: г-н José María ESPUNY MOYANO

На 14 септември 2011 г. Съветът и на 15 септември 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определянето, описанието, представянето, етикетирането и закрилата на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти.“

COM(2011) 530 окончателен — 2011/0231 (COD)

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 186 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определянето, описанието, представянето, етикетирането и закрилата на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти, с който се опростява, актуализира и заменя специфичното общностно законодателство за тези продукти (Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (1) и Регламент (ЕО) № 122/94 на Комисията за определяне на някои подробни правила за ароматизиране и добавяне на алкохол към някои продукти (2)).

1.2

ЕИСК отбелязва, че това предложение за регламент се ограничава предимно до опростяване и осъвременяване на този инструмент, който позволи коректното функциониране на вътрешния пазар на тези продукти, осигурявайки необходимата информация и защита на потребителите. Целта е да се адаптира към новите разпоредби в областта на политиката на качеството на лозаро-винарските продукти, правилата на СТО и разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“) като се въведат някои технически промени, които дават възможност за следните по-конкретни подобрения:

—	подобряване на приложимостта, разбирането и яснотата на законодателството на Съюза по отношение на ароматизираните лозаро-винарски продукти;

—

укрепване и осъвременяване на политиката за качеството на тези продукти, като се подобрява репутацията и качеството, които са постигнали тези продукти на вътрешния и на световния пазар въз основа на настоящите определения на продуктите и се актуализират някои търговски наименования с оглед възможността за повишаване съдържанието на вино за сметка на директното добавяне на алкохол, като по този начин се гарантира, че потребителят е надлежно информиран;

—	адаптиране на правилата за производство на тези продукти към новите технически изисквания и възможности;

—	адаптиране на правилата на Съюза към задължителните изисквания на СТО, включително Споразумението ТРИПС;

—	осъвременяване на критериите относно признаването на нови географски указания.

2. Въведение

2.1

Европейската комисия предлага да се осъвременят правилата за определянето, описанието, представянето, етикетирането и закрилата на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти, за да се подобрява репутацията и качеството, които са постигнали тези продукти на вътрешния и на световния пазар и да се отчетат новите технологии, развитието на пазарите и очакванията на потребителите, като се съхранят традиционните методи на производство.

2.2

Европейската комисия предлага този регламент да се прилага по отношение на всички ароматизирани лозаро-винарски продукти, които се предлагат на пазара на Съюза, независимо дали са произведени в държавите-членки или в трети страни, с цел да се гарантира защитата на интересите на потребителите, както и по отношение на продуктите от този вид, произведени в Съюза и предназначени за износ, за да се подобрява репутацията на ароматизираните лозаро-винарски продукти на световния пазар.

2.3

Предложението запазва основно традиционните определения на ароматизираните лозаро-винарски продукти съгласно традиционните практики по отношение на качеството, но актуализирани и подобрени с оглед на технологичното развитие, по-конкретно с въвеждане на възможността за повишаване съдържанието на вино за сметка на директното добавяне на алкохол. В някои продукти от категорията на ароматизираните напитки на основата на вино се предлага да се намали съществено минималното алкохолно съдържание, за да се отговори на растящото търсене от страна на потребителите на продукти с по-ниско алкохолно съдържание и с оглед на техническия прогрес, който позволява да се предложи качество, което преди можеше да се гарантира единствено с по-високи равнища на минимално алкохолно съдържание. Също така се установяват специфични мерки за описание и представяне на такива продукти, които допълват хоризонталното законодателство на Съюза в областта на етикетирането на храните с цел да се предотврати възможността други продукти, които не отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент, по погрешка да използват търговските наименования на ароматизираните лозаро-винарски продукти.

2.4

В предложението се посочва, че ароматизираните лозаро-винарски продукти следва да бъдат произвеждани в съответствие с някои правила, които да гарантират отговор на очакванията на потребителите по отношение на качеството и производствените методи. За да се спазят международните стандарти в тази област, съгласно разпоредбите за лозаро-винарските продукти, тези правила следва да се основават по принцип на препоръките, публикувани от Международната организация по лозата и виното (МОЛВ).

2.5

В предложението се съдържат специфични стандарти в областта на защитата на географски указания за тези продукти, които не влизат в обхвата на Регламент № xxxx/20ГГ на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти [COM (2010) 733 окончателен], Регламент № xxxx/20ГГ на Европейския парламент и на Съвета [COM (2010) 799 окончателен] за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) и Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно определянето, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета. Предвидена е обща процедура за регистрация, съответствие, изменение и евентуална отмяна на географски указания на трети държави и на ЕС, съгласно режима, предвиден за лозаро-винарските продукти.

2.6	В предложението се съдържат също необходимите изменения в областта на делегираните правомощия на Комисията да приема актове в съответствие с член 290 и член 291 от Договора и с Регламент (ЕИО) № 1601/91 и Регламент № 122/94.

2.7	Предложението няма последици за бюджета на Общността.

3. Бележки

3.1	ЕИСК приветства предложението за регламент относно определянето, описанието, представянето, етикетирането и закрилата на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти.

3.2

Ароматизираните лозаро-винарски продукти са важни за потребителите, производителите и селскостопанския сектор в Съюза. ЕС произвежда приблизително 90 % от световното производство на тези продукти (близо 3 млн. хектолитра годишно) и консумира близо 2 млн. хектолитра годишно. Основните страни производителки в ЕС са Италия, Франция, Испания и Германия, но има традиционни продукти, характерни за културите на много други държави-членки в северна, централна и източна Европа. Освен това тези продукти представляват значителен пазар като количество и качество във веригата на стойността в европейския лозаро-винарски сектор, предоставят устойчив износ за европейското производство на вино, по-специално на бели вина, спомагат за баланса на пазара на вино и укрепват неговата конкурентоспособност, което е сред основните цели на общата селскостопанска политика в този сектор.

3.3

Предложените мерки спомагат за подобряване на репутацията на тези продукти на вътрешния и на световния пазар, съхранявайки традиционните производствени методи и позволяват адаптирането им към търсенето на потребителите и към технологичните нововъведения, доколкото спомагат за подобряване на качеството и осигуряват по-високо равнище на защита на потребителите, поддържане на прозрачността на пазара и условията за лоялна конкуренция между операторите.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 21, 26.1.1994 г., стр. 7.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/69

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималното ниво на обучение на морските лица“

COM(2011) 555 окончателен — 2011/0239 (COD)

2012/C 43/16

Докладчик: д-р BREDIMA

На 30 септември 2011 г. Съветът и на 28 септември 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималното ниво на обучение на морските лица“

COM(2011) 555 окончателен — 2011/0239 (COD).

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 ноември 2011 т.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 176 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 По-доброто морско обучение е ключът към привлекателността на морските професии в ЕС и пътят към по-голяма безопасност и сигурност в морското дело. Познанията и опитът в морското дело са от стратегическа важност за запазване на водещата позиция на ЕС в морското дело в световен план.

1.2 ЕИСК подкрепя проектодирективата за привеждане на Директива 2008/106/ЕО относно минималното ниво на обучение на морските лица в съответствие с измененията от Манила (2010 г.) на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (Конвенцията STCW) от 1978 г.

1.3 Приемането на предложената директива е от жизнено значение за държавите-членки на ЕС, тъй като от 2012 г. нататък обучението на морските лица ще се извършва по нови правила по отношение на уменията, професионалния профил, безопасността и признаването на свидетелствата в световен мащаб в резултат от влизането в сила на измененията от Манила на Конвенцията STCW.

1.4 ЕИСК не е съгласен с предложената формулировка на член 15, параграф 11 – „държавите-членки могат да разрешат или регистрират колективни споразумения, които позволяват изключения от изискваните часове за почивка [на морските лица]“. Директивата на ЕС не бива да се отклонява от формулировките в съществуващото международно и европейско законодателство, а именно Конвенция № 180 на МОТ, Морската трудова конвенция на МОТ (2006 г.) и Директива 1999/63/ЕО. Последната директива засяга организацията на работното време на морските лица и беше приета след дълги и трудни преговори между социалните партньори и резултатът от социалния диалог следва да се зачита от институциите на ЕС.

1.5 ЕИСК предлага да се конкретизира стандартният формат за записването на часовете за почивка и работното време в предложената директива. Стандартният формат би могъл да се основава на Насоките на ММО/МОТ за съставяне на таблици за работното време на морските лица и форматите за записване на работното време и почивките.

1.6 Въпреки че Конвенцията STCW ще влезе в сила на 1 януари 2012 г., ЕИСК отбелязва, че предложената директива няма да влезе в сила до юли 2012 г. поради подготвителните законодателни процедури в Съвета на ЕС и Парламента. ЕИСК насочва вниманието към факта, че ще възникнат проблеми с държавния пристанищен контрол извън ЕС във връзка с новото работно време на морските лица, и морските лица от ЕС няма да разполагат на ранен етап със свидетелства по STCW 2010. Необходимо е това да се изясни законодателно.

1.7 По отношение на оценяването на трети страни за целите на признаването на техните обучаващи институции и свидетелства, ЕИСК счита, че удължаването на сегашните три месеца до осемнадесет месеца е реалистично, предвид голямата натовареност на морските държави и липсата на ресурси в държавите без излаз на море.

1.8 ЕИСК счита за положително изискването държавите-членки на ЕС да предоставят на Европейската комисия за статистически анализ стандартизирана информация относно освидетелстването на морските лица.

1.9 ЕИСК предлага в предложената директива да се включи определение за матрос електромеханик в съответствие с разпоредбите на Конвенцията STCW.

1.10 ЕИСК призовава Комисията и държавите-членки да разгледат спешно обучението на морските лица за борба с пиратството, с оглед на нарастващия брой пиратски нападения в световен мащаб. Подобно обучение следва да се основава на най-добрите управленски практики на ООН и Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS).

2. Въведение

2.1 Ключът към доходоносните морски превози се крие в качеството на обучението на морските лица. Дори по време на икономически затруднения в световен мащаб морското обучение не бива да се разглежда като разход, а като инвестиция. Морското обучение е пътят към по-голяма безопасност и сигурност в морското дело.

2.2 Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (Конвенция STCW, 1978 г.), приета от Международната морска организация (ММО), се отнася основно до изискванията към обучението на командния състав. Първоначално STCW беше изменена през 1995 г. и след това през юни 2010 г. с измененията от Манила.

2.3 В предходни становища (1) ЕИСК подчерта значението на европейските знания и опит в морското дело, съответствието на директивите на ЕС с Конвенцията STCW и на подобряването на морското обучение като едно от основните действия за привличане на млади хора за кариера в морското дело (конференция на тема „Повишаване на привлекателността на морските професии в ЕС“, организирана от ЕИСК на 11 март 2010 г.). За ЕС е от жизнено значение да запази своите 250 000 морски лица, защото ако те бъдат загубени, останалите над два милиона души, които работят в морския клъстър в ЕС, също ще загубят работата си. Следователно подобреното морско обучение е от стратегическо значение за запазването на водещата позиция на ЕС в морското дело в световен мащаб.

2.4 Проектодирективата за изменение на Директива 2008/106/ЕО има две цели - първо, да се въведат в законодателството на ЕС международните правила посредством въвеждане в законодателството на преразгледаната Конвенция STCW (ММО, 1978 г.), приета на конференцията в Манила (2010 г.), и второ, да се установят изисквания държавите-членки да предоставят информация относно свидетелствата и да се удължи срокът за признаване на образователните системи на трети страни. Новите международни стандарти ще се прилагат от 1 януари 2012 г. Предложеният срок за прилагане на равнище ЕС е 31 декември 2012 г. Крайният резултат ще бъде да се осигури еднакво прилагане на преразгледаната STCW от държавите-членки на ЕС и да се гарантира, че морските лица, работещи на кораб под флага на ЕС и притежаващи свидетелства, издадени от страни извън ЕС, са преминали подходящо обучение.

3. Общи бележки

3.1 От 2012 г. нататък обучението на морски лица ще се води по нови правила по отношение на уменията, професионалния профил, безопасността и сертифицирането. Обучението и сертифицирането са от особено значение за морската безопасност, тъй като вероятността да се случи инцидент при неподходящо обучение и липса на подходящо свидетелство е по-голяма. Конвенцията STCW на ММО е една от четирите водещи морски конвенции в света. Останалите три са: Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) и Морската трудова конвенция (MLC). Тъй като държавите-членки на ЕС са също и страни по Конвенцията, важно е международното и европейското законодателство да бъдат съгласувани. Тези изменения водят до по-високи стандарти по отношение на медицинската годност, годността за служба и злоупотребата с алкохол, както и до въвеждането на нови професионални длъжности като „квалифицирани матроси“ и „електромеханици“, обучение по сигурност за всички морски лица, по-опростени и по-разбираеми видове свидетелства. В проектодирективата се съдържат подобрения на процедурите (напр. комитология и признаване на училищата в трети страни) и изискването държавите-членки да предоставят статистическа информация за обучението на морски лица.

3.2 ЕИСК подкрепя предложението, което има за цел привеждане на Директива 2008/106/ЕО относно минималното ниво на обучение на морските лица в съответствие с измененията от Манила на Конвенцията ЅТСW. Предлага се Европейската комисия да осигури по подходящ начин прилагането на Директивата SCTW от държавите-членки и да се зачита Конвенцията ЅТСW при оценяването на трети страни за целите на признаването на техните обучаващи институции и свидетелства. Въпреки че предложението до голяма степен представлява буквално въвеждане на измененията от Манила в законодателството на ЕС, с него се правят умерени промени в съществуващите европейски разпоредби относно признаването на свидетелствата на морските лица.

3.3 ЕИСК отбелязва, че Оперативната група по морска заетост и конкурентоспособност към Европейската комисия (ГД „Мобилност и транспорт“, юли 2011 г.) направи предложения за прилагането в законодателството на ЕС на Споразумението от Манила към Конвенцията SCTW. Стандартизирането на обучението на световно равнище дава възможност на европейските кораби да разполагат с добре обучени морски лица, независимо от мястото, където екипажите са били обучавани. Както посочи комисарят по транспорта Kallas, „тъй като морският транспорт е глобален отрасъл, изключително важно е да приемем международни минимални стандарти за обучение“.

3.4 В своето становище относно Бялата книга за транспорта (становище относно „Бяла книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство“, CESE 1607/2011 от 26 октомври 2011 г., докладчик г-н Coulon, съдокладчик г-н Back), ЕИСК отбеляза, че „законодателството на ЕС следва да е в пълно съответствие с международното законодателство, по-специално с MLC на МОТ и с Международната конвенция за нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW) на Международната морска организация (IMO)“.

3.5 Последните научни изследвания предоставят доказателства за наличието на тревожен проблем – измами при сертифицирането, по-специално сред редовия състав, на международния пазар на труда, което поставя под съмнение валидността на техните свидетелства. Нещо повече, голяма част от редовия състав от страни извън ЕС не може да компенсира евентуален недостиг на пазара на труда за редовия състав в ЕС поради културни различия, езикови проблеми и ограничения на заетостта (2).

4. Специфични бележки

4.1 Член 15, параграф 9 (стандартизиран формат на записите на часовете за почивка)

4.1.1 В член 15, параграф 9 не се конкретизира стандартизиран формат за записите на часовете за почивка и работното време, каквито са длъжни да водят сега администрациите. Раздел A-VIII/1, параграф 7 от Конвенцията ЅТСW, изменена със Споразуменията от Манила, се отнася до Насоките на ММО/МОТ за съставяне на таблици за работното време на морските лица и форматите за записване на работното време и почивките. Нещо повече, позоваване на стандартизиран формат за работното време и часовете за почивка е включено и в Регламент 2.3, Стандарт А2.3, параграфи 10 и 11 на Морската трудова конвенция на МОТ от 2006 г.

4.1.2 ЕИСК предлага в проектодирективата да се конкретизира стандартизираният формат за записите на часовете за почивка и работното време. Стандартизираният формат следва да се основава на Насоките на ММО/МОТ за съставяне на таблици за работното време на морските лица и форматите за записване на работното време и почивките.

4.2 Член 15, параграф 11 (часове за почивка)

4.2.1 В преразгледаният текст на член 15, параграф 11 се посочва, че „държавите-членки могат да разрешат или регистрират колективни споразумения, които позволяват изключения от изискваните часове за почивка“. Това представлява значително ограничаване на формулировката в съществуващото международно и европейско законодателство, по-конкретно преразгледаната Конвенция ЅТСW и Конвенция № 180 на МОТ (а оттам и на Морската трудова конвенция).

4.2.2 Формулировката на член 15, параграф 11 се различава от текста на Директива 1999/63/ЕО от 21 юни 1999 г. относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено от Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF). Подобни споразумения са резултат от дълги и трудни преговори между социалните партньори и крайният резултат от тези преговори е постигнато крехко равновесие. Всяко изменение или модификация на текста на споразумение между социални партньори следва да се извършва посредством дискусии и преговори между социалните партньори. Новата – стеснена – формулировка на член 15, параграф 11 не е получена след дискусия или преговори между социалните партньори. Тя е въведена от Европейската комисия без каквито и да било предварителни консултации със социалните партньори. ЕИСК призовава Комисията да зачита текста на Директива 1999/63/ЕО, отнасящ се до сключеното между социалните партньори Споразумение за организацията на работното време на морските лица.

4.3 Влизане в сила на новата директива

4.3.1 Измененията на Конвенцията STCW, приети в Манила, ще влязат в сила на 1 януари 2012 г. Въпреки това, като се има предвид обикновената законодателна процедура в Съвета на министрите и Европейския парламент, Европейската комисия предвижда, че „тъй като в този момент във времето (т.е. 1 януари 2012 г.) настоящото предложение все още не би било прието, е предвидено, че предложената директива следва да влезе в сила, веднага след като бъде публикувана в Официален вестник“.

4.3.2 Поради забавянето на приемането на директивата ще се стигне до правен парадокс, т.е. до конфликт между Споразумението ЅТСW от Манила и преразгледаната Директива ЅТСW, по-специално по отношение на датата на влизане в сила. Или на 1 януари 2012 г. държавите-членки няма да изпълнят международните си задължения, или пък - ако ратифицират Конвенцията - няма да изпълнят изискванията на съществуващата Директива ЅТСW. Държавите-членки вероятно ще изчакат окончателния резултат от директивата преди да ратифицират Споразумението от Манила. Междувременно корабите, плаващи под флага на ЕС, ще продължат да търгуват с и от трети страни, които вече са ратифицирали Споразумението от Манила. Това би създало сериозен проблем за корабите, плаващи под флага на ЕС, тъй като държавите под флага на ЕС все още няма да спазват разпоредбите на Споразумението от Манила.

4.3.3 ЕИСК насочва вниманието към факта, че ще възникнат проблеми с държавния пристанищен контрол извън ЕС, особено по отношение на новите разпоредби за часовете за почивка. Тази тревога е свързана с прилагането на новите изисквания за часовете за почивка. Следва да се признае, че някои кораби, плаващи под флага на ЕС, могат да имат проблеми с държавния пристанищен контрол в пристанища извън ЕС. Съществува възможност морските лица от ЕС да загубят своята конкурентоспособност, тъй като няма да разполагат със свидетелства STCW 2010 на ранен етап. Нещо повече, ще възникнат проблеми с валидността на свидетелствата и с въздействието върху продължителността на заверките, издавани от страни извън ЕС на морски лица от ЕС. В светлината на гореизложеното е необходимо това да се изясни законодателно.

4.4 Признаване на образователните системи и системите за сертифициране на трети страни

4.4.1 По отношение на оценяването на трети страни за целите на признаването на техните обучаващи институции и свидетелства, с предложението сегашният тримесечен срок се удължава на осемнадесет месеца. Някои държави-членки искат по-дълъг срок поради голямата натовареност, която произтича от това за морските държави (напр. Малта) или поради липсата на ресурси в държавите без излаз на море. ЕИСК отбелязва, че удължаването на срока е реалистично, за да се отчете голямата натовареност за морските държави.

4.5 Информационна система за STCW

4.5.1 Комисията се оплаква от наличие на неточни данни за свидетелствата. Тя предлага наличната в националните регистри информация да бъде обединена по хармонизиран и последователен начин. ЕИСК счита за положително изискването държавите-членки да предоставят за статистически цели на Европейската комисия стандартизирана информация за сертифицирането на морските лица. Използването на „Информационната система за STCW“ на ЕАМБ като платформа за събиране на исканата информация би помогнало на отрасъла да изчислява настоящото и бъдещото предлагане и търсене на морски лица.

4.6 Матрос електромеханик

4.6.1 Въпреки че проекторегламентът се позовава на Регламент III/7, определението за матрос електромеханик по смисъла на Регламент I/1 (36) не е добавено в новото предложение за директива.

4.6.2 ЕИСК предлага в проектодирективата да се включи определението за матрос електромеханик от Регламент I/1 (36) на Конвенцията STCW, което гласи: „Матрос електромеханик означава член на редовия състав, притежаващ квалификация в съответствие с разпоредбите на Регламент III/7 от Конвенцията“.

4.7 Обучение по борба с пиратството

4.7.1 ЕИСК очаква спешно да бъде въведено обучение на морските лица за борба с пиратството, предвид разрастването на явлението пиратство и последиците от това за морските лица. Затова Комитетът призовава Комисията да разгледа този въпрос с държавите-членки, като вземе предвид съответните разпоредби на Най-добрите управленски практики на ООН (за пиратството) и Международният кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS).

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 50-56.

ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 31-36.

ОВ C 255, 22.9.2010 г., стр. 103-109.

ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 22-30.

ОВ C 14, 16.1.2001 г., стр. 41.

ОВ C 80, 3.4.2002 г., стр. 9-14.

ОВ C 133, 6.6.2003 г., стр. 23-25.

ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 42-47.

ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 53-55.

ОВ C 97, 28.4.2007 г., стр. 33-34.

ОВ C 151, 17.6.2008 г., стр. 35.

(2) ОВ C 80, 3.4.2002 г., стр. 9-14.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/73

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: търговия, растеж и световни дела — търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“

COM(2010) 612 окончателен

2012/C 43/17

Докладчик: г-жа PICHENOT

На 9 ноември 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Търговия, растеж и световни дела — търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“

COM(2010) 612 окончателен.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 22 ноември 2011 г.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 185 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 В края на 2010 г. Европейската комисия публикува ново съобщение в момент, когато международната търговия претърпява дълбоки промени, които отличават настоящия процес от предходния етап на глобализация. Като външно измерение на стратегията „Европа 2020“ (1), една търговска политика на ЕС би следвало да гарантира, че търговията наистина спомага за постоянен растеж, от какъвто се нуждаем, за да излезем от кризата, като същевременно гарантира съществуването на социалната пазарна икономика и подпомага прехода към икономика с ниски въглеродни емисии.

1.2 Комитетът отбелязва с интерес, че тази „преразгледана търговска политика“, изложена в съобщението „Търговия, растеж и световни дела“, (2) внася полезни разяснения за следните търговски приоритети с оглед стратегията „Европа 2020“ на Съюза:

—	отваряне на търговията в съответствие с географското изместване на търговския обмен към Азия;

—	основната връзка със сигурността на доставките на суровини и енергия;

—	голямото значение на пречките пред търговията и инвестициите (нетарифни или регулаторни), включително при достъпа до обществените поръчки;

—	изискването за взаимност в многостранните и двустранните преговори със стратегическите икономически партньори на Съюза, включително по отношение на аспектите, свързани с интелектуалната собственост;

—	използването на механизмите за търговска защита.

1.3 Комитетът смята, че по някои въпроси трябва да се изясни съществуващото законодателство, по-конкретно в областта на субсидиите и държавните помощи, да се изтъкнат неговите ценности и стандарти като при нужда се прибегне до механизмите на Органа за разрешаване на спорове към СТО, за да се допринесе за създаване на съдебна практика, която да съответства в по-голяма степен на неговото виждане за справедлива конкуренция, по-конкретно по отношение на страните с нововъзникващи икономики.

1.4 Многото и трудни двустранни преговори не следва да водят до занижаване на изискванията на ЕС в социалната и екологичната област. На тези две измерения трябва да бъде отделено същото внимание като на икономическото измерение на преговорите. В тази връзка Комитетът ще следи със специално внимание съдържанието и наблюдението на главата за устойчиво развитие. Той подчертава, че подготовката на тази глава е тясно свързана с качеството на проучванията на въздействието и целесъобразността на съпътстващите мерки.

1.5 ЕИСК препоръчва ООН да изготви световна харта, в която да се запишат минимален брой права във връзка с основата на социалната защита на МОТ, която би могла да се добави към преразглеждането на Целите на хилядолетието за развитие, предвидено за 2015 г. Тази харта ще бъде референция, съответстваща на ангажиментите в областта на търговията и развитието. МОТ трябва приоритетно да бъде призната като наблюдател към СТО и постепенно да се асоциира към нейния механизъм за преглед на търговските политики.

1.6 ЕИСК отправя искане да се обърне по-голямо внимание на въпроса за сътрудничеството за развитие, на солидарността в световен план и на дебата за Целите на хилядолетието за развитие. Той предлага 2015 г. да бъде посветена на „развитието и сътрудничеството“. Тъй като ЕС и неговите държави-членки също са решени да постигнат тези цели до 2015 г., Комитетът предлага тази година да бъде използвана, за да се повиши съзнанието и чувството за споделена отговорност у всеки гражданин и у гражданското общество, както и на национално и европейско равнище, по отношение на постигането на вече поставените цели и на тези, които ще бъдат определени след 2015 г.

1.7 Международната търговия е част от проблема и част от решението на въпросите, свързани с продоволствената сигурност на световно равнище. Правилата на международната търговия трябва да благоприятстват продоволствената сигурност, особено в най-слабо развитите страни, и да им осигуряват свободен достъп до пазарите на развитите страни, но също и на страните с нововъзникващи икономики, в съответствие с принципа на специално и диференцирано третиране.

1.8 За да развива зелена икономика в условия на конкуренция и глобализация и за да запази лидерската си позиция в тази област, Европа би трябвало, в свой собствен интерес и в интерес на климата, да запази амбициозните си цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Комитетът предлага да се направят оценки на въздействието (конкурентоспособност, заетост, околна среда) и да се проведе обществен дебат, за да се планират преходите, които ще се осъществят между 2020 г. и 2050 г. и да се стабилизират очакванията на икономическите оператори и на гражданите.

1.9 В дългосрочна перспектива Съюзът би трябвало да допринесе за реформа на СТО, създадена с цел многостранно управление на глобализацията в смисъла на първоначалния проект за Международна търговска организация (МТО), така както беше определена през 1948 г. в Хаванската харта, и по този начин да включи изрично въпросите за заетостта и инвестициите.

1.10 Комитетът подчертава нарастващото значение на участието на гражданското общество в изпълнението и проследяването на търговските споразумения на ЕС, по-специално на главите за устойчиво развитие, подобно на неотдавнашното споразумение за свободна търговия с Южна Корея. ЕИСК е готов да съдейства активно за прилагането на разпоредбите, съдържащи се в това споразумение, както и в бъдещите търговски споразумения. Той предлага да подпомага проследяването, като събира бележките на европейското гражданско общество, включително на всички заинтересовани страни за целите на годишния доклад. Той предлага също да съдейства като посредник в съвместните дейности с гражданското общество на страната партньор с цел по-добро отчитане на конкретните последици от тези споразумения. ЕИСК счита, че бързото задвижване на механизмите за проследяване на първите споразумения ще увеличи значително доверието в развитието на преразгледаната търговска политика. Това ще спомогне за установяване на атмосфера на доверие между страните партньори и ще улесни участието на гражданското общество в текущите търговски преговори.

2. Прогнозиране на големите промени следствие от глобализацията

2.1 Справедлива и отворена международна търговия е световно публично благо, което трябва да се съхранява и развива. Всяка страна или съюз от страни следва да съдействат за устойчивото регулиране на това благо въз основа на взаимни ползи, пропорционални на отстъпките на всяка една от тях. Това е основата на ангажимента на ЕС за либерализация на търговията в една многостранна рамка, каквато понастоящем представлява СТО. В този дух от 2006 г. ЕИСК подкрепя търговската политика на Съюза (3).

2.2 В края на 2010 г. Европейската комисия публикува ново съобщение в момент, когато международната търговия е в процес на дълбоки промени, които отличават настоящия процес от предходния етап на глобализация. Предизвикателството за търговската политика на ЕС като външно измерение на стратегията „Европа 2020“ е да гарантира, че търговията може да подпомага стабилен растеж и съществуването на социалната пазарна икономика, като същевременно подкрепя прехода към икономика с ниски въглеродни емисии.

2.3 За да анализира текущите промени произтичащи от глобализацията, Комитетът поставя акцент върху пет значими тенденции на десетилетието, към които би трябвало да се насочат дебатите в рамките на форума на гражданското общество в СТО, както и в рамките на форума на гражданското общество в ГД „Търговия“ и които биха придали по-стратегически и по-дългосрочен характер на търговската политика на ЕС.

—

Разширяване на областта на конкуренцията. Новите технологии – от тези, свързани с информацията и транспорта, до бъдещите екологични технологии – променят правилата за създаване на богатство и разпределянето на добавената стойност и засилват конкуренцията между страните. Те увеличават мобилността на стоките, услугите и производствените фактори, по-специално на капитала (4), и следователно увеличават броя на икономическите и социални сектори, отворени за международна конкуренция.

—

Знанието и иновациите остават двигатели на растежа, но днес преобръщат наследената от класическите теории представа за международната търговия. Страните вече не заменят вино за лен, както по времето на Рикардо. От около десетина години страните се специализират, на равнище работници, в задачи, при които разполагат със сравнителни предимства пред своите конкуренти, понякога на цената на социален и данъчен дъмпинг. „Търговията със задачи“ постепенно се налага на търговията с промишлени стоки, която все още преобладава. Делът на услугите в търговията (20 %) нараства и е по-тясно свързан с приноса им при за създаването на националното богатство на страните (70 % от европейския БВП).

—

Конкуренцията между по-голям брой професии и икономически субекти стимулира иновациите, увеличава икономическите възможности и следователно цялостната ефективност. Тя обаче спомага за нарастване на неравенствата в границите на страните. Неравенства на възможности и на заплащане между мобилните и немобилните работници, между квалифицираните и неквалифицираните, между тези, които притежават капитал и тези, които имат само своята работна сила, между заетите в сектора на търгуемите стоки и услуги и заетите в другите сектори.

—

Международната търговия измества дейностите и ресурсите според движението на разходите и цените и така действа като лупа – увеличава качествата на дадена страна и същевременно подчертава слабите ѝ страни. Следователно търговската политика не може да се разглежда независимо от другите политики на Съюза, по-конкретно политиките за преход и приспособяване към пазара на труда, по-конкретно политиката за намаляване на парниковите газове и политиката на социално и териториално сближаване, политиката на единния пазар и политиката на развитие и на сътрудничество.

—

В един свят, който преоткрива недостига, предизвикателството, свързано със сигурността на доставките (5) се добавя към традиционното предизвикателство, свързано със стабилния достъп до външни пазари. Непрестанният натиск върху енергийните и хранителните ресурси и нарасналата конкуренция за достъп до природните ресурси се превръщат в определящи елементи за търговските политики и политиките за сигурност.

3. Стъпки за възстановяване на отворена търговска система, съвместима със справедлив преход

3.1 Влияние върху бъдещата реформа на СТО

3.1.1 Големите промени, свързани с глобализацията и последиците от тях за Съюза, не са тема единствено на търговската политика, а са предизвикателства за целия Съюз. Следователно Съюзът би трябвало да започне проучвателна дейност и обществен дебат за условията на един справедлив преход. В тази връзка ЕИСК признава приноса на групата за размисъл към Европейския съвет относно бъдещето на ЕС през 2030 г. (6), в който се определя и преразглежда „стратегическата концепция“ и приоритетите на външната дейност на Съюза в дългосрочна перспектива.

3.1.2 Европа трябва да възприема своята търговска политика като лост в бъдещата реформа на СТО. ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за сформиране на „група от изтъкнати специалисти от развитите и развиващите се държави, които да изготвят независими препоръки, които да помогнат за оформяне на европейска визия за бъдещата програма и функциониране на СТО за периода след кръга от Доха“. Комитетът изразява желание да участва и да изготви проучвателно становище по този въпрос.

3.1.3 Според ЕИСК Съюзът трябва да си постави цел в дългосрочна перспектива да допринесе за изграждане на друг образ на СТО и да преосмисли многостранния характер в посока първоначалния ѝ проект. Международната търговска организация, така както беше определена през 1948 г. в Хаванската харта, трябваше да бъде многостранна организация, обхващаща всички аспекти на международната търговия без изключение, следователно включвайки въпросите за заетостта и инвестициите.

3.1.4 Фактът, че кръгът преговори в Доха е в задънена улица и закъсненията, натрупани в преговорите по споразуменията за икономически партньорства (СИП), принуждават Европа да преосмисли връзките между развитие и търговия. ЕИСК привлича вниманието върху равносметката на инициативата „Всичко освен оръжие“ и на СИП, с цел реформа на нашата стратегия в областта на търговията и развитието. Търговската политика се възприема като едно цяло и Комитетът приветства допълнителните дейности, осъществявани в рамките на настоящото съобщение относно реформата на Общата система за преференции и на едно бъдещо съобщение относно търговията и развитието.

3.2 Издигане на продоволствената сигурност като приоритет

3.2.1 В различни становища (7) Комитетът предложи елементи на отговор за изграждане на по-стратегическа визия за търговската политика. Освен това след състоялата се през май 2011 г. конференция, посветена на продоволствената сигурност, ЕИСК представи нейните препоръки като принос към работата на Г20. Той счита, че международната търговия е сред решаващите фактори за гарантиране на продоволствената сигурност и осигуряване на прилагането на правото на храна. В заключенията на тази конференция (8) се уточнява въздействието на търговията върху продоволствената сигурност и развитието.

3.2.2 Да се гарантира, че правилата на международната търговия благоприятстват продоволствената сигурност

3.2.3 Да се гарантира, че при осъществяването на реформи, свързани с търговията и при търговските преговори, ще се отчита по подходящ начин необходимостта да се допринася за намаляване на продоволствената и хранителната несигурност за населението на най-уязвимите развиващи се страни.

3.2.4 Да се намалят значително помощите на национално равнище, които нарушават търговския обмен и да се прекратят експортните субсидии.

—	Да се определи по-добре кога и как би било възможно да се приложат мерки за ограничаване на износа и успоредно с това да се засилят процедурите на консултация и уведомяване. Да се оценят по-конкретно отрицателните последствия на тези мерки за продоволствената сигурност на други страни.

—	Да се премахнат пречките пред износа, транспорта и вноса на продоволствена помощ от хуманитарно естество в страните бенефициери и съседните страни.

3.2.5 Да се гарантира, че развиващите се страни ще извлекат повече ползи от търговските правила:

—

Да се даде възможност и да се насърчат развиващите се страни да използват в достатъчна степен разпоредбите за специално и диференцирано третиране, за да им се помогне да защитят своите пазари на храни. Особено необходимо е, в многостранни, регионални и двустранни рамки, да се улесни прилагането на защитни мерки, които да им позволят да действат в случай на значително увеличаване на вноса, което би могло да застраши местното производство на хранителни продукти.

—

Да се осигури по-добър достъп до пазарите на развитите страни на селскостопанските продукти, произхождащи от развиващите се страни. Другите развити страни би трябвало да последват примера на Европейския съюз, като приемат система, подобна на инициативата „Всичко освен оръжие“, и би било целесъобразно да се намалят значително митническите ставки за преработени продукти, произхождащи от развиващите се страни, така че да се подпомогне създаването на местна инфраструктура за преработване.

—

Да се осигурят допълнителни средства за инициативата „Подпомагане на търговията“ („Aid for Trade“), за да се засили капацитетът на развиващите се страни за участие в международната търговия с хранителни продукти и за извличане на ползи от нея. Също така би било целесъобразно да се засили техническата помощ, за да могат развиващите се страни да постигнат съответствие със съществуващите разпоредби и стандарти в областта на селското стопанство и храните.

—	Да се насърчи регионалната интеграция, както и търговията и сътрудничеството Юг-Юг, посредством подпомагане на регионалните икономически групи. Международната общност, както и ЕС с неговия ценен опит, би трябвало да подкрепят този процес.

3.2.6 Комитетът изразява желание тези предложения да бъдат взети предвид от Комисията в подготовката на съобщението относно търговията и развитието.

3.2.7 За да се подчертаят тези препоръки и да се обърне повишено внимание на въпроса за сътрудничеството за развитие, на солидарността в световен план и на дебата за Целите на хилядолетието за развитие, Комитетът предлага 2015 г. да се обяви за „година на развитието и сътрудничеството“ (работна формулировка). Тъй като ЕС и неговите държави-членки също са решени да постигнат тези цели до 2015 г., Комитетът предлага тази година да бъде използвана, за да се повиши съзнанието и чувството за споделена отговорност у всеки гражданин и у гражданското общество, както и на национално и европейско равнище, по отношение на постигането на вече поставените цели и на тези, които ще бъдат определени след 2015 г.

4. Създаване на ефикасни инструменти за по-лоялна конкуренция

4.1 Световното управление страда от сериозни празноти в областта на конкуренцията. Конкуренцията остава частично и незадоволително разгледана в рамките на СТО. По-конкретно проблемите, свързани с частния монопол, злоупотребата с господстващо положение и нетарифните пречки, свързани с частни инициативи (правила и стандарти), не влизат в нейните правомощия. Търговското право в областта на дъмпинга, субсидиите и държавните помощи остава въпрос, който се тълкува според съдебната практика на Органа за разрешаване на спорове.

4.2 Съюзът не може да запълни сам празнотите в световното управление, затова трябва да се постарае да изясни съществуващото законодателство и да изтъкне своите ценности и стандарти в инструментите за защита и осигуряване на лоялна конкуренция:

—	като работи със секретариата на СТО за консолидиране на оценката на условията за конкуренция при износ в рамките на Механизма за преглед на търговската политика (МПТП);

—	като насърчава изготвянето на годишен доклад за пречките пред търговията и инвестициите;

—

като подкрепя различните инициативи, имащи за цел включването на т.н. „въпроси от Сингапур“ (инвестиции, обществени поръчки, конкуренция) и настоява за улесняване на търговията в нов многостранен дневен ред. По-конкретно трябва да се препотвърди необходимостта от многостранно споразумение за обществените поръчки, която при необходимост да се подкрепи с политика на „моркова“ (например трансфер на технологии) или на „тоягата“ (ограничаване на достъпа до обществените поръчки на Съюза);

—

като ограничи нарушенията на конкуренцията между държавите-членки, когато техните национални предприятия печелят външни пазари, посредством хармонизация на политиките и мерките за насърчаване, застраховане и експортно кредитиране и постепенното включване на търговските камари и техните представителства в трети страни. Следва да се укрепят и развият европейски центрове за подкрепа на МСП в трети страни („Европейски бизнес център“ (9)), а екипите за достъп до пазарите („Market access teams“) да станат напълно оперативни (10), което би позволило да се предоставят ефикасни инструменти на ЕС в тази връзка;

—	като следи да се зачитат правата на интелектуална собственост в рамките на Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ТРИПС), на Търговското споразумение за борба с фалшификациите и на двустранните споразумения;

—	като прибягва до механизмите на Органа за разрешаване на спорове към СТО, когато това е необходимо, за да подпомогне укрепването на съдебна практика, съответстваща на визията и ценностите на Съюза.

5. Постигане на ефективност на подкрепата на търговията за една приобщаваща стратегия и насърчаване на социалното измерение в търговията

5.1 Социалното измерение на глобализацията остава неотменим въпрос и с времето ще трябва да бъде намерено решение, договорено на многостранните форуми и по-конкретно в рамките на СТО. В непосредствено бъдеще е наложително на МОТ да се предостави статут на наблюдател към СТО и ЕС трябва да продължи да убеждава страните, които се противопоставят на това. Освен това МОТ би могла постепенно да бъде асоциирана към работата на Механизма за преглед на търговската политика на членовете на СТО като съдейства за социалните политики на заинтересованите страни.

5.2 ЕИСК твърди, че Европа внася конструктивен опит в осъзнаването на социалното измерение на търговията, който може да служи за референция в международен план, без да дава основание за критики за прикрит протекционизъм. Затова Комитетът се старае постоянно да изтъква достойнствата на включването на раздел за устойчиво развитие, съдържащ социалното измерение във всеки търговски договор, отчитането на основните конвенции на МОТ в главата за социалните аспекти, опита от обвързването с условия в специалния насърчителен режим ОСП и съществуването на европейски фонд за приспособяване към глобализацията.

5.3 Към тези последни развития се добавят проучвания на въздействието, които с помощта на преразгледана методология ще дадат възможност да се предвидят по-добре последиците върху заетостта и да се подготвят по-добре съпътстващите мерки (11). ЕИСК придава особено значение на създаването на комитетите за наблюдение, предвидени в подписаните от ЕС търговски споразумения, които ще контролират съдържащите се в тях социалние и екологични аспекти.

5.4 Съюзът и държавите-членки би трябвало да запазят финансовия си ангажимент за популяризиране и прилагане на 8-те основни конвенции на МОТ с пълното съзнание, че този механизъм не може да премахне в кратки срокове проблемите на конкурентоспособността и заетостта в Европа. Освен това внимателното проследяване на инициативата на МОТ за изграждане на база за социална защита и за подкрепа на програмите в полза на достойния труд предлага нови възможности за свързване на търговията със заетостта. ЕИСК очаква, че Г20, заедно с МВФ и Световната банка, ще разгледат възможните начини за финансиране на основата за универсална социална защита.

5.5 В проучванията на въздействието Съюзът трябва да оползотвори секторния социален диалог за определяне на мерки за приспособяване към последиците от своите търговски избори. Той трябва също така да включи ясно резултатите от хоризонталната социална клауза (12) на Лисабонския договор в своята търговска политика. При преговорите за бъдещите финансови перспективи, Европейският социален фонд трябва да бъде запазен и насочен към въпросите за индустриално преустройство, свързани с прехода и преструктурирането. Условията за достъп до Европейския фонд за приспособяване към глобализацията трябва да бъдат смекчени, за да се даде възможност за достъп на възможно най-голям брой хора в трудоспособна възраст, пострадали от развитието на промишлеността и селското стопанство. Този фонд би могъл също да подпомага и социалното експериментиране.

5.6 ЕИСК препоръчва в главата за устойчиво развитие на споразуменията да се включат аспектите, свързани с правата на човека, и предвидените в споразуменията съпътстващи мерки да се съгласуват с Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ). По-доброто прилагане на ръководните принципи на ООН ще допринесе за осъществяването на целите на Съюза, свързани със специфичните въпроси на правата на човека. Както се посочва в съобщението относно корпоративната социална отговорност (октомври 2011 г.) (13), тези принципи представляват важен елемент на търговията и развитието.

6. Конкретизиране на екологичните ангажименти в търговската политика

6.1 Преговорите относно екологичните стоки и услуги в рамките на кръга от преговори в Доха могат да допринесат за целите на Съюза за подобряване на достъпа до щадящи околната среда стоки и технологии. Все пак за широка гама продукти, като например възобновяемите енергии, тарифните пречки са малки или умерени, докато нетарифните пречки остават сериозно препятствие пред тяхното разпространение. Гарантирането на преждевременно и изолирано споразумение за търговия с екологични стоки и услуги в рамките на СТО, което да включва тарифните и нетарифните аспекти на защитата, е ново предложение на Комисията, което ЕИСК подкрепя.

6.2 За да развие зелена икономика в условия на глобализирана конкуренция и да запази водещото си място в тази област, Европа следва, в свой собствен интерес и в интерес на климата, да запази амбицията си за намаляване на емисиите си на парникови газове с 80 % до 2050 г., като си постави например междинната цел за намаляване на емисиите с 40 % през периода 2010-2030 г. Комитетът предлага да се направят оценки на въздействието (конкурентоспособност, заетост, околна среда) и да се проведе обществен дебат, за да се прогнозират преходите, които ще се осъществят между 2020 и 2050 г. и да се стабилизират очакванията на икономическите оператори и на гражданите.

6.3 Поставянето на тази междинна цел трябва да бъде съпроводено от регулаторни и данъчни мерки, насърчаващи допълнителните инвестиции в научноизследователската и развойната дейност в областта на чистите технологии. Прибягването до мерки за „корекция за въглерода“ по границите трябва да се ограничи до няколко установени случаи на загуба на конкурентоспособност и изтичане на въглерод и при зачитане на правилата на СТО, съгласно анализа на Комисията (14).

6.4 Предвид бавното и несигурно развитие на проектите за създаване на пазар за търговия с квоти на емисии на CO2 в света, държавите-членки на ЕС ще останат за няколко години едни от малкото държави, които ще определят цена за CO2. Пред предстоящия риск от „изтичане“ на въглерод от няколко сектора в Европа, влизащи в обхвата на Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС), Комитетът препоръчва, в допълнение към въведените от Комисията настоящи безплатни разпределения на квоти на емисии, да се увеличат значително дългосрочните инвестиции за намаляване на въглеродните емисии на икономиката, да се създаде стимулираща, предвидима и стабилна рамка за насърчаване на иновациите, научните изследвания и развойната дейност в областта на чистите технологии, които все още не се готови за пускане на пазара.

6.5 В областта на транспорта ЕИСК подкрепя приемането на световни цели, определени от Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), за намаляване с 10 % на емисиите от въздушния транспорт и с 20 % на емисиите от транспорта по море. Решението за споделяне на усилията за намаляване на емисиите се отнася и за транспортния сектор, тъй като от 2012 г. въздушният транспорт постепенно ще бъде включен в европейската схема за търговия с емисии. Европейска инициатива за определяне на цели за постигане на енергийна ефективност в морския транспорт би допринесла за тези усилия.

6.6 В областта на оценките на въздействието върху устойчивостта (ОВУ), ЕИСК отново повтаря препоръките си за преразглеждане на настоящия инструмент, както вече препоръча в предишно свое становище (15). Необходимо е по-специално да се подобри информацията относно въздействието върху околната среда на търговските политики в по-тясно сътрудничество със секретариатите на многостранните споразумения относно околната среда.

6.7 Ако въвеждането на стандарти и етикети за „екологично“ или „устойчиво развитие“ трябва да остане в частния сектор и децентрализирано в рамките на ЕС, то е необходима обща рамка за измерване и оценка, за която да отговаря Европейската комисия или специална агенция.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Вж. параграф 3.3 „Използване на нашите инструменти за външна политика“ от „Европа 2020“, Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, COM(2010) 2020 от 3.3.2010 г.

(2) „Търговия, растеж и световни дела“, COM(2010) 612.

(3) ОВ C 211 от 19/08/2008, стр. 82; ОВ C 318 от 29/10/2011. стр. 150; ОВ C 255 от 22/09/2010, стр. 1

(4) ОВ C 318 от 29/10/2011, стр. 150.

(5) ОВ C 132 от 3/05/2011, стр. 15; ОВ C 54 от 19/02/2011, стр. 20

(6) „Проект за Европа до 2030 г., предизвикателства и възможности“, доклад, връчен на Herman Van Rompuy на 9 май 2010 г. http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/fr_web.pdf.

(7) ОВ C 318 от 29/10/2011, стp. 150; ОВ C 248 от 25/08/2011, стр. 55; ОВ C 218 от 23/07/2011, стр. 25; ОВ C 21 от 21/01/2011, стр. 15; ОВ C 255 от 22/09/2010, стр. 1; ОВ C 128 от 18/05/2010, стр. 41; ОВ C 211 от 19/08/2008, стр. 82.

(8) http://www.eesc.europa.eu/resources/docs/food-for-everyone-conclusions-en.pdf.

(9) В Китай, Тайланд, Индия и Виетнам.

(10) ОВ C 218 от 23/07/2011, стр. 25

(11) ОВ C 218 от 23/07/2011, стр. 19

(12) Становище CESE „Засилване на сближаването и координацията на ЕС в социалната област“ (още не е публикувано в ОВ).

(13) COM(2011)681, Съобщение от Комисията – Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност

(14) „Търговията като фактор за просперитет“ (само на английски език), SEC (2010) 269. http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2010/november/tradoc_146940.pdf.

(15) ОВ C 218 от 23/07/2011, стр. 19.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/79

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета“

COM(2011) 451 окончателен — 2011/0196 COD

2012/C 43/18

Докладчик: г-н Jan SIMONS

На 1 септември 2011 г. Съветът на Европейския съюз и съответно на 29 септември 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 91 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета“

COM(2011) 451 окончателен — 2011/0196 (COD).

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 136 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Като цяло Комитетът посреща със задоволство предложението за регламент за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 относно продължителността на времето за управление на превозното средство и времето за почивка на професионалните водачи, най-вече защото в него се насърчава безопасността на движението по пътищата, подобряват се условията на труд на водачите и се насърчава по-лоялна конкуренция между предприятията от сектора на автомобилния транспорт.

1.2 Комитетът приветства факта, че Комисията предлага обединяване на картата на водача със свидетелството за управление на МПС, което следва да повиши сигурността и да доведе до намаляване на административната тежест, доколкото това е възможно на практика. Това се отнася и за предвидената в член 6 възможност за интегриране на цифровия тахограф в интелигентните транспортни системи (ИТС), което би улеснило достъпа на останалите ИТС приложения до регистрираните и генерирани от тахографа данни.

1.3 Освен това Комитетът одобрява създадената от разглежданото предложение възможност за осъществяване на връзка от разстояние с помощта на тахографа за целите на пътните проверки, което ще позволи на водачите, спазващи правилата за движение, да избягват целенасочени проверки.

1.4 Комитетът отбелязва със задоволство членове от 7 до 16 включително, отнасящи се до одобряването на типа. Той смята, че те представляват отличен пример за ясно и пълно описание на начина, по който държавите-членки трябва да изпълняват задачите, предвидени от европейското законодателство.

1.5 В член 19, параграф 4 Комисията предлага достъпът до пазара на сервизите за цифрови тахографи, които са собственост на транспортни предприятия, да се ограничи в цяла Европа само до превозни средства, които не са собственост на съответното предприятие, с цел да се избегнат конфликти на интереси. Комисията обаче не привежда доказателства за съществуването на такива конфликти. Като се има предвид най-вече увеличението на разходите, до което може да доведе тази мярка, решението за това ограничение, както се предвижда в първото изречение на параграф 4, би трябвало да може да се взима от всяка държава-членка, чрез издаването на гаранция за съответствие на тези ремонти и калибрирания от независим лицензиран орган.

1.6 Комисията предлага отговорността за нарушенията на разпоредбите да се носи от транспортните предприятия, като се запази възможността те да докажат, че не могат да бъдат основателно държани отговорни за извършените нарушения. Според Комитета това правило е справедливо.

1.7 Що се отнася до бъдещите изменения на регламента и на приложенията към него, Комитетът смята, че е целесъобразно да се привлече за участие комитетът, упоменат в член 40 от предложението за регламент, както и социалните партньори.

1.8 Според Комитета възможността за скорошна комуникация посредством европейския спътник може би ще позволи други механизми за контрол, които в дългосрочен план ще се окажат по-евтини, по-надеждни и ще заемат по-малко място в кабината, като същевременно улесняват контрола. Комитетът отправя искане към Комисията да проучи възможността за постигане на сходно или за предпочитане дори по-високо равнище на качество по отношение на осъществяването на търсените с помощта на цифровия тахограф цели, например посредством специфична програма, която да се интегрира в бордовия компютър, с който вече са оборудвани много камиони.

2. Въведение

2.1 На 19 юли 2011 г. Комисията публикува своето „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета“ (COM(2011) 451 окончателен). В съответствие с член 304 от ДФЕС Европейският парламент и Съветът поискаха от Европейския икономически и социален комитет да изготви становище по този въпрос.

2.2 Комитетът с удоволствие се отзовава на това искане. Той, както и Комисията, смята, че подобряването на тахографската система и на нейния контрол е важно по следните причини:

2.3 Тахографът насърчава безопасността по пътищата, като позволява по-добро наблюдение на продължителността на времето за управление и периодите на почивка на професионалните водачи.

2.4 Той допринася за подобряването на условията на труд на водачите.

2.5 Той следва да спомогне за насърчаването на лоялна конкуренция между предприятията за автомобилен транспорт.

2.6 Подобряването на съотношението между разходи и ефективност на тахографите се вписва в стратегията на Комисията да продължи интегрирането на транспортния пазар в Европа и, както се посочва в Бялата книга за транспорта от 28 март 2011 г., да направи автомобилния транспорт по-безопасен, по-ефикасен и по-конкурентен.

2.7 На практика понастоящем се използват два типа тахографи от около 6 млн. водачи: аналоговият тахограф, в употреба от 1985 г. насам, в превозни средства, пуснати на пазара преди 1 май 2006 г., и цифровият тахограф в превозните средства, пуснати на пазара след 1 май 2006 г.

3. Общи бележки

3.1 Комитетът посреща като цяло със задоволство предложението за регламент за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 относно продължителността на времето за управление на превозното средство и периода за почивка на професионалните водачи. Комитетът приема положително най-вече целите и по-специално факта, че предложението за изменение на регламентите насърчава безопасността по пътищата, подобрява условията на труд на професионалните водачи и стимулира по-лоялна конкуренция между предприятията от сектора на автомобилния транспорт.

3.2 В член 27 от разглежданото предложение за регламент Комисията предлага обединяването на картата на водача със свидетелството за управление на МПС, което би позволило да се повиши сигурността на системата и да се намали значително административната тежест. По този начин водачите биха се изкушавали по-малко да използват свидетелството си за управление на МПС с цел измама. Намерението е да се приемат малки изменения в Директивата относно свидетелствата за управление на превозни средства (Директива 2006/126/ЕО) едновременно с разглежданото предложение за регламент. Комитетът одобрява това предложение, доколкото тази възможност е осъществима на практика.

3.3 Комитетът отбелязва със задоволство членове от 7 до 16, включително, отнасящи се до одобряването на типа. Той смята, че те представляват отличен пример за ясно и пълно описание на начина, по който държавите-членки трябва да изпълняват задачите, предвидени от европейското законодателство.

4. Специфични бележки

4.1 По отношение на обхвата (член 3) предложението на Комисията не само препраща към обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 и неговите разпоредби в социалната област, но в алинея 4 предвижда държавите-членки да могат да изискват монтирането на контролни уреди във всички превозни средства, следователно и в тези с тонаж под 3,5 т. Комитетът одобрява тази разпоредба.

4.2 Предложението за регламент ще позволи връзката от разстояние с тахографа да се използва за контролни цели, което ще даде възможност на контролните органи да получават някои основни показания относно съответствието с изискванията преди съответното превозно средство да бъде спряно за пътна проверка. Това решение ще позволи на водачите, спазващи правилата за движение, да избягват целенасочените пътни проверки. Комитетът изразява съгласието си с упоменатия в член 5 подход.

4.2.1 ЕИСК привлича вниманието върху ключовия въпрос за защитата на данните, изтъкнат от Европейския надзорен орган по защита на данните (EDPS/11/9) на 6 октомври 2011 г., а именно да се предотврати разработването от страна на сектора на мерки, нарушаващи неприкосновеността на личната информация, в отсъствието на ясни разпоредби, уреждащи използването и съхранението на данните на водача, докато не е приключило актуализирането на техническите спецификации.

4.3 Регистрирането на точното местонахождение на превозните средства посредством глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) ще се извършва автоматично 48 месеца след влизането в сила на регламента. Според Комисията контролните органи ще получават повече информация, която ще им позволява да преценят дали се спазва социалното законодателство. Тази възможност фигурира в член 4. ЕИСК очаква комитетът, упоменат в член 40 (комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011), в сътрудничество с Комисията да играе роля в това отношение.

4.4 Комитетът приема със задоволство предвидената в член 6 възможност за интегриране на дигиталните тахографи в интелигентните транспортни системи (ИТС), което би улеснило достъпа на другите приложения на ИТС до регистрираните и генерираните от тахографите данни.

4.5 В член 19, параграф 4 Комисията изразява желание да се повиши надеждността на сервизите посредством укрепване на правната рамка за тяхното одобряване. Според едното от предложенията големите транспортни предприятия, които разполагат със сервизи за ремонт и калибриране на цифрови тахографи, в бъдеще няма да могат да извършват такива дейности за собствените си превозни средства. Като основание се посочва необходимостта от предотвратяване на евентуални конфликти на интереси. Като се има предвид най-вече увеличението на разходите, до което може да доведе тази мярка, решението за това ограничение, както се предвижда в първото изречение на параграф 4, би трябвало да може да се взима от всяка държава-членка, чрез издаването на гаранция за съответствие на тези ремонти и калибрирания от независим лицензиран орган.

4.6 Според член 29 транспортните предприятия носят отговорност за нарушенията на настоящия регламент, извършени от техни водачи на превозни средства, като се предвижда възможност те да докажат, че не могат да бъдат основателно държани отговорни за извършените нарушения. Комитетът одобрява този режим на отговорност.

4.7 Комитетът изразява съгласие с предложения от Комисията текст на членове от 30 до 36, в които се съдържат правилата за използването на картите на водачите и тахографските листове, както и на останалите документи, които водачът е задължен да носи и относно обучението на служителите на контролните органи. Комитетът посреща със задоволство най-вече последния елемент. Тази мярка ще позволи по-хармонизирано и по-ефикасно прилагане на законодателството на ЕС.

4.8 В член 37 Комисията предлага текст относно санкциите. В третия параграф тя уточнява, че санкциите, предвидени от държавите-членки за много сериозни нарушения съгласно определението в Директива 2009/5/ЕО, трябва да са най-тежките, приложими в съответната държава-членка за нарушения на законодателството за автомобилния транспорт. Комитетът споделя тази позиция на Комисията.

4.9 В членове от 38 до 40 Комисията се счита за оправомощена да адаптира приложения I, I Б и II към техническия прогрес. От своя страна Комитетът препоръчва упоменатият в член 40 комитет да отправи предложения за адаптиране и социалните партньори да бъдат поканени на неговите заседания.

4.10 Комитетът приема положително формулираното в член 41 предложение на Комисията за създаване на Форум по тахографите, в който да участват експерти от държавите-членки и трети страни, подписали Европейското споразумение за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Това се налага с цел хармонизиране на разпоредбите и техническото прилагане в държавите-членки и страните по AETR.

4.11 В разглежданото предложение Комисията продължава да прилага избрания подход за внасяне на технически подобрения в цифровите тахографи. Комитетът си задава въпроса дали възможността за скорошна комуникация посредством европейския спътник няма да позволи други механизми за контрол, които в дългосрочен план ще се окажат по-евтини, по-надеждни и ще заемат по-малко място в кабината, като същевременно улесняват контрола. Комитетът предлага на Комисията да проучи възможността за постигане на сходно или за предпочитане дори по-високо равнище на качество по отношение на осъществяването на търсените с помощта на цифровия тахограф цели, например посредством специфична програма, която да се интегрира в бордовия компютър, с който вече са оборудвани много камиони. Следователно става въпрос за един-единствен уред, монтиран в кабината, който да изпълнява всички задачи, произтичащи от законодателството или от извършваните дейности.

4.12 Изглежда Регламент 561/2006, приложим без изменения, непосредствено и по един и същи начин във всички държави-членки, както и половин дузина обяснителни бележки, впрочем с незадължителен характер, относно различни моменти, изискващи тълкуване, изготвени от и за контролните органи, все още не дават възможност за премахване на различните тълкувания относно прилагането на регламента от същите тези контролни органи. Комитетът препоръчва тези различия да се премахнат, за предпочитане преди влизането в сила на новия изменен регламент, предвидено не по-рано от две години, за да се гарантира наистина еднакво прилагане на проверките.

4.13 ЕИСК би желал да отправи още три забележки, които, наистина, не се отнасят непосредствено до предмета на двата, а скоро и трите изменени регламента, но които според него могат спокойно да бъдат изложени в настоящото становище.

4.13.1 Монтирането на сензори за теглоизмерване би позволило да се отчитат претоварванията, което би било от полза както за превозвачите, така и за контролните органи.

4.13.2 Някои от членовете на Комитета смятат, че цифровите контролни уреди за регистриране на данните за движението би трябвало също така да регистрират местонахождението на началната и крайната точка на пътуването с помощта на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС). Това би позволило да се подобри контролът на каботажа от страна държавите-членки. Все пак във връзка с това е целесъобразно да се отбележи, че през 2014 г. или по-рано каботажът ще бъде разрешен без ограничения, както се посочва в Бялата книга от 2011 г. – позиция, която Комитетът също споделя.

4.13.3 Комитетът винаги е защитавал еднаквото привеждане в изпълнение и прилагане на правилата в трансграничния транспорт. Става въпрос за елементи от първостепенно значение. Лоялна конкуренция между предприятията от сектора на автомобилния транспорт е възможна само при еднакво прилагане на правилата и контрол върху това прилагане в целия ЕС. С изключение на няколкото критични забележки, отправени в настоящото становище, предложенията в разглеждания регламент са пример за това как трябва да се процедира, за да се постигне това хармонизиране. Комитетът призовава на този въпрос да се отдели същото внимание в рамките на изготвянето или изменянето на законодателни актове в бъдеще.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/82

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции“

COM(2011) 241 окончателен

2012/C 43/19

Докладчик: г-н PEEL

На 14 юни 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции“

COM(2011) 241 окончателен.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 8 декември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 120 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Комитетът приветства със задоволство твърдия ангажимент на Комисията в прегледа ѝ на настоящите общи тарифни преференции (ОСП) да постави още по-силен акцент върху подкрепата за най-нуждаещите се страни чрез насърчаване на повишаването на приходите им от износ, с цел по-ефективно постигане на реално намаляване на бедността. Изразяваме загриженост, че през последните години конкурентните недостатъци на голям брой по-бедни страни се влошиха в резултат от появата на някои икономически по-напреднали развиващи се страни; подкрепяме напълно намерението да се концентрира използването на преференции на ЕС там, където те са най-необходими, като тарифите като цяло продължат да намаляват.

1.1.1 Следователно Комитетът приветства намерението на Комисията да намали броя на страните, допустими по ОСП, но без да разширява значително засегнатите тарифни линии или продукти, така че истинските бенефициери да бъдат най-нуждаещите се. В резултат от това отбелязваме, че дори при ОСП+ някои „чувствителни“ продукти, предимно селскостопански и текстилни продукти, все още няма да бъдат напълно освободени от тарифи, така че най-слабо развитите страни могат да запазят тези конкретни предимства по „Всичко без оръжие“.

1.1.2 Комитетът отбелязва, че ОСП - и особено ОСП+ - като инструмент за развитие, основаващ се на стимули вместо на санкции, трябва да остане достатъчно привлекателна за всички държави, имащи право на участие.

1.2 Комитетът също така приветства със задоволство факта, че тази възможност се използва за насърчаване на по-стриктно спазване на основните човешки и трудови права, заедно с основните принципи на устойчивото развитие и доброто управление, като едновременно с това се създават възможности за по-голяма правна сигурност и стабилност.

1.3 Комитетът подкрепя намерението на Комисията да не увеличава общия брой на приложимите конвенции, които лежат в основата на ОСП+, не на последно място тъй като избраните конвенции предоставят на държавите „реалистичен шанс да се концентрират върху най-важното“ (1); с особено задоволство подкрепяме включването за първи път сред тях на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (1992 г.). За изпълнението на допълнителните изисквания е необходимо да се намери баланс между постигането на подобрения в областта на правата на човека, социалната, екологичната и политическата област и техническия и финансовия капацитет на по-бедните държави, дори когато е осигурена техническа помощ. В крайна сметка изборът трябва да бъде направен от страната бенефициер, в съответствие с нейните културни и политически особености.

1.4 Затова Комитетът подчертава, че тези предложения трябва да бъдат придружени от по-ясно насочени мерки за изграждане на капацитет, целящи да предоставят по-голяма подкрепа за спазването на конвенциите и необходимите етични стандарти от държавите. Призоваваме за включване на ранен етап на конкретна програма на ЕК, която да действа едновременно с настоящия регламент и в която да бъде подробно описана подкрепата, налична за подобно изграждане на капацитет у бенефициерите по ОСП, които пожелаят това.

1.4.1 Освен това препоръчваме подобно изграждане на капацитет да се основава на диалог, в който се използва опитът на гражданското общество за определяне и конкретизиране на реалните нужди. Дори в доклада на CARIS (2), в който се извършва официална оценка на ОСП от името на Комисията с достъп до съвременни анализи и аналитици, се оказва трудно да се направят заключения при прегледа на напредъка в търговията по ОСП; въпреки това от развиващите се страни с малко ресурси се очаква да вземат политически решения, при положение, че те разполагат с малък капацитет за точни прогнози.

1.5 Комитетът от своя страна приветства със задоволство заявеното от Комисията намерение да включи гражданското общество, и в частност самият Комитет, предвид нашата способност да представим широк обзор от името на организираното гражданско общество, чрез включване на всяка информация, която счете за подходяща по смисъла на член 14 относно спазването на основните конвенции, посочени в Приложение VIII. В този смисъл очакваме с нетърпение Комисията да представи в подходящ момент отделен регламент за прилагане на процедурите, които следва да бъдат приети във връзка с приложенията на ОСП+, по-конкретно оттеглянето и възстановяването на ОСП, ОСП+ и „Всичко без оръжие“, в съответствие с член 10, параграф 8, член 15, параграф 2 и член 19, параграф 12 от предложения регламент, заедно с предпазните мерки по член 22, параграф 4.

1.5.1 Без да се засягат правата или способностите на която и да било заинтересована страна да споделя мнение по въпроси, свързани със спазването, Комитетът все пак препоръчва на Комисията, Съвета и Парламента да създадат механизъм за „наблюдение“ или консултации, чрез който гражданското общество да може да дава мнението си по предполагаеми нарушения от страна на бенефициери по ОСП на която и да било от приложимите конвенции, а Комитетът, предвид натрупания от него опит, да действа като фасилитатор или координатор на този механизъм, в качеството на точка за контакт за регистриране на жалби.

1.5.2 Препоръчваме това да се основава при необходимост на прецедентите, които се очаква да бъдат създадени за наблюдението от гражданското общество при прилагането на споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея и други договорени неотдавна споразумения за свободна търговия, по-конкретно договорки за осигуряване на специфична информация от ЕС и/или за създаване на консултативни групи на равнище ЕС в очакване на поставяне на въпроси пред официалните съвместни органи, предвидени по смисъла на тези споразумения за свободна търговия.

1.6 За тази цел призоваваме Комисията да създаде на ранен етап съвместна работна група с Комитета, на която да бъде възложено да направи решителни препоръки.

2. Контекст на новото предложение

2.1 С предложения регламент се заменят настоящите общи тарифни преференции (ОСП), чийто срок на действие изтича в края на 2011 г., но се удължава с две години за осигуряване на плавен преход. Освен това с регламента ОСП се привежда в съответствие с Договора от Лисабон, като се въвеждат необходимите промени, включително по-голямо участие на ЕП. Използва се възможността да бъдат предложени радикални промени, по-специално да се подобри насоката и да се концентрира ОСП върху най-нуждаещите се страни, но също и да се насърчат простотата, предвидимостта и стабилността, които са от основно значение за мотивирането на вносителите да използват системата. За тази цел отсега нататък ОСП няма да се подменя, а ще подлежи на преглед след още пет години.

2.2 От създаването на ОСП по препоръка на UNCTAD през 1971 г. ЕС я използва, за да предоставя – като част от общата търговска политика (ОТП) и в съответствие с правилата на СТО – търговски преференции на развиващите се страни. ОСП е един от ключовите инструменти на ЕС за подпомагане на намаляването на бедността в развиващите се страни чрез генериране на приходи от увеличения търговски обмен, като същевременно тези страни се насърчават да полагат по-големи усилия да гарантират основните човешки и трудови права, да намаляват бедността и да насърчават устойчивото развитие и доброто управление.

2.3 Както се вижда от приложения V и IX към проекторегламента, ОСП действа като се определят митнически кодове (КН), за които тарифите на ЕС за внос и търговия със стоки се намаляват или премахват. Това не е основен инструмент в подкрепа на борбата с изменението на климата, осигуряването на продоволствена сигурност или осигуряването на суровини. Кодовете по КН се състоят от осем цифри (които за непосветените може да изглеждат неразбираеми) и се използват, за да се направи разлика например между печено кафе със съдържание на кофеин (0901 21 00) и кафе без кофеин (0901 22 00). ОСП функционира като бива възприемана от вносители, желаещи да се възползват от намалените или нулеви тарифи, които тя предлага. За да се използва системата, тя трябва да бъде проста, стабилна и достатъчно предвидима. Отбелязваме, че не всички вносители, които имат тази възможност, се снабдяват автоматично от държави бенефициери по ОСП. Едва около 69 % от потенциалните тарифни намаления за най-слабо развитите страни чрез „Всичко освен оръжие“ се използват, докато при ОСП+ процентът е по-висок: 85 %.

2.4 Предвид общото намаление на тарифите в световен мащаб, обхватът на ОСП намалява. Вносът по ОСП представлява едва 4 % от общия внос в ЕС (9,3 % от вноса от развиващите се страни) и през 2009 г. нетната загуба на митнически приходи за ЕС в резултат от ОСП е била едва 2,97 млрд. евро (нетна загуба в размер на 2,23 млрд. евро след приспадане на разходите за събиране). Сега тя ще намалее на около 1,77 млрд. евро. Затова някои държави-членки изразяват съмнение дали предложените технически намаления не отиват твърде далеч в период на икономическа криза, несигурност на търговията и нарастваща заплаха от протекционизъм като изкушаващо средство за справяне с икономическите проблеми. След като се запозна с тези технически въпроси, Комитетът счита, че всяко отстъпление от предложените промени, както по отношение на степента, така и по отношение на стриктните критерии за предоставяне на право на участие на някои държави, би било от полза на по-добре позиционираните държави. Основното при ОСП е да се подпомагат най-нуждаещите се.

2.5 От последното преразглеждане на ОСП през 2004 г (3)., когато Комитетът също я разгледа за последен път, съществуват три вида преференциално третиране, а именно:

—

общата схема ОСП, отворена за всички държави с право на участие (понастоящем 176), която предлага преференции чрез намалени или премахнати мита по 6 200 от около 7 100 тарифни линии, по които тарифите са по-високи от нула (4); по-голямата част (3 800) от тези линии са определени за „чувствителни“ и по тях се предлагат намаления с фиксирана ставка – това са предимно селскостопански продукти, но също и текстил и облекла. През 2009 г. в ЕС са внесени чрез ОСП (отворена за около 111 държави) продукти на стойност 48 млрд. евро или 81 % от общата ОСП;

—

ОСП+ - насърчителен механизъм за по-малки, „уязвими“ по-бедни държави с малка данъчна основа, които обаче не влизат в категорията „най-слабо развити страни“ и чийто износ за ЕС е силно концентриран в малък брой продукти (петте най-големи позиции в износа представляват над 75 % от общия износ). За тях се предлагат допълнителни преференции, най-вече освобождаване от мита, за някои „чувствителни“ продукти, но това включва едва 70 допълнителни тарифни линии освен 6 200-та, обхванати от ОСП. ОСП+ включва също и специални стимули за насърчаване на устойчивото развитие и доброто управление в участващите държави, които трябва да се ангажират да приемат по-широк набор от основни всеобщи ценности по отношение на човешките и трудовите права, околната среда и доброто управление (вж. параграф 4 по-долу). През 2009 г. 15 държави са изнесли за ЕС чрез ОСП+ стоки на стойност 5 млрд. евро (9 % от общата ОСП);

—

„Всичко освен оръжие“ или освободен от мита и квоти достъп до ЕС за целия внос от 49-те най-слабо развити страни в класацията на ООН, с изключение на оръжие и муниции (а първоначално и на захар, ориз и банани). Първоначално това е инициатива на ЕК от преговорите в Доха, която е добавена към схемата ОСП през 2004 г. Независимо от споразумението между министрите на държавите-членки на СТО от 2005 г., според което подобни мерки трябваше да бъдат включени в кръга преговори от Доха, ЕС все още остава единственият търговски регион, прилагащ толкова щедри условия. През 2009 г. вносът в ЕС по „Всичко освен оръжие“ възлиза на 6 млрд. евро (10 % от общия внос по ОСП).

2.6 Едва 9 % от тарифните линии остават изцяло извън обхвата на ОСП и ОСП+ (но са включени във „Всичко освен оръжие“). Това са предимно селскостопански продукти. Включването им в ОСП или дори в ОСП+ би означавало премахване на някои от предимствата на „Всичко без оръжие“ (а оттам и на ОСП+), от което ще загубят най-бедните страни (5). Те обаче обхващат някои области от селскостопанското производство, които създадоха най-нерешимите проблеми на преговорите в Доха. Най-чувствителният пример тук вероятно са захарните продукти. След повече от два века на нарушения на пазара (6) захарта е много чувствителен продукт по отношение на вноса в ЕС. Мозамбик (една от най-слабо развитите страни) е способен да произвежда този продукт на пазарни цени, но той от своя страна би бил силно уязвим за напълно открита конкуренция от държава с по-висок среден доход като Бразилия. Подобно е и положението при текстила и облеклата, които са друга изключително чувствителна област по отношение на вноса в ЕС и по отношение на конкуренцията между най-слабо развитите страни и техните съседи.

2.7 Основният ефект от предложените промени ще се изразява в преразпределение на произхода на част от вноса в ЕС. В проекторегламента се предлага да се изключат над половината от държавите, които сега имат право на участие в ОСП, за да се насочат усилията и ОСП по-добре към най-нуждаещите се държави - нещо, което по принцип следва да бъде приветствано. Както се посочва в Обяснителния меморандум на Комисията, „благодарение на засилената търговия много развиващи се държави и експортни сектори успешно се интегрираха в световния пазар … (и) са в състояние да продължат развитието си, без да им се помага“. Тези по-развити държави „оказват натиск върху … много по-бедни и наистина нуждаещи се от помощ държави“.

2.7.1 Отбелязваме, обаче, една от основните тревоги на вносителите в ЕС, а именно, че промените, които вече се извършват в правилата за произход могат да доведат до голямо намаление при приемането на схемата към 2017 г., когато изискванията за издаване на доказателство за произход от публичните власти следва да бъдат заменени от декларации на регистрирани износители. Много МСП считат, че това е твърде рисковано. Комитетът счита, че предложената система за самосертифициране трябва да бъде обект на надзор, одит и акредитация от независими професионални институции, действащи в международен план. В недалечното минало имаше твърде много примери за измами или „заобикаляне“ на изискванията по отношение на вноса в ЕС, най-вече при захарта.

2.8 Страните с висок доход (по класацията на Световната банка) отново няма да бъдат включени, но без предишните изключения. Сега се предлага да бъдат изключени всичките 33 отвъдморски страни и територии (ОСТ), т.е. онези, които са свързани с ЕС, САЩ, Австралия и Нова Зеландия, където ОСП се използва в много малка степен. Те включват Гренландия, Бермуда и Американска Самоа.

2.8.1 Освен това ще бъдат изключени:

—

всички партньори по споразумения за свободна търговия и други, ползващи се от преференциални условия за достъп до пазара на ЕС при същите или по-добри тарифи (въпреки че при премахване на подобни условия тези страни ще продължат да имат право на участие) – в такива случаи ще се дава предизвестие от две години. В миналото разграничението беше проблематично, но сега трябва да се отчита и потенциалното голямо увеличение на броя на ратифицираните споразумения за свободна търговия с ЕС през следващите няколко години, тъй като с времето то би могло да доведе до значително намаление на броя на държавите, които имат право на участие;

—	страни, класифицирани от Световната банка като държави с по-висок среден доход (на база брутен национален доход на глава от населението) за предходния тригодишен период - в тези случаи ще се дава едногодишно предизвестие. Всичко това е разгледано в глава 3 по-долу.

2.9 Сегашната система за изключване, която има за цел премахване на преференциите за сектори, които вече нямат нужда от тях, ще бъде изменена. Предишните ограничения, според които, ако износът на дадена държава за ЕС надвиши 15 % от общия внос по ОСП в продължение на три последователни години, тази държава вече няма право на участие в ОСП (освен ако този раздел или група продукти представляват над 50 % от общия износ на тази държава в рамките на ОСП), сега се повишават на 17,5 % поради по-прецизното насочване на ОСП, въпреки че на практика леко се затягат. За облеклата и текстила прагът ще бъде увеличен от 12,5 % на 14,5 %.

2.10 Аналогично, броят на специфичните продуктови раздели ще бъде увеличен от 21 на 32, за да се осигури по-голяма обективност и чувствителност, но те няма да бъдат насочени толкова тясно, че да елиминират особено важните простота, стабилност и предвидимост. Това е ключово съображение, независимо от факта, че този инструмент се използва рядко - понастоящем той се прилага за седем държави, сред които Китай, но също и Бразилия, Индия и други азиатски страни. В миналото също е бил използван, но след това е бил отменен, в полза на Русия и Индия.

2.10.1 Изключването вече няма да се прилага за държавите по ОСП+, а за „Всичко освен оръжие“ никога не се е прилагало.

2.10.2 По отношение на ОСП+ изискването участващите държави да представляват по-малко от 1 % от общия внос в ЕС по ОСП сега ще бъде увеличено на 2 % поради по-добре насочения и ограничен обхват на ОСП, въпреки че на практика това само ще отвори ОСП+ за Пакистан (където равнището на вноса на текстил в ЕС е проблем, не на последно място защото някои считат, че Пакистан вероятно ще се облагодетелства за сметка на съседните най-слабо развити страни) и Филипините, ако те отговорят на условията и пожелаят да се възползват.

3. Право на участие в ОСП/ОСП+ в бъдеще

3.1 Предвид общото намаление на тарифите в световен мащаб (освен по отношение основно на селскостопанските и текстилните продукти) и вероятното нарастване на броя на влезлите в сила споразумения за свободна търговия с ЕС, обхватът на ОСП намалява. След описаните по-горе очаквани промени и изключвания се очаква, че:

—	като цяло над 80 държави все още ще имат право на участие в ОСП, в зависимост от това кои от тях ще отговорят на критериите в съответния момент;

—	49 от тях са най-слабо развити страни и имат право на участие във „Всичко освен оръжие“;

—

от приблизително 30-те държави, които имат право на участие в ОСП или ОСП+, но не и във „Всичко освен оръжие“, едва седем или осем следва да имат право на участие в ОСП+. Изобщо не е ясно, обаче, дали ОСП+ ще бъде достатъчно привлекателна за повечето от тях. Много от тях понастоящем избират да не участват в нея. Следователно ОСП+ би могла да бъде намалена, така че да обхваща само три или пет държави (7), дори ако предположим, че бъде приет по-високият праг от 2 % (вж. параграф 2.10.2), особено ако бъдат подписани цялостни споразумения за свободна търговия между ЕС и Централна Америка (ратифицирането им все още предстои) и съответните страни от Източното партньорство;

—	от друга страна, повечето от държавите, имащи право на участие в ОСП, скоро могат да загубят това право. Те включват Индия, Китай, Украйна и три държави от АСЕАН, всичките с бързи темпове на развитие, като някои от тях също преговарят за сключване на споразумения за свободна търговия с ЕС;

—	това потенциално още по-голямо намаление на броя на държавите, които вероятно ще имат право на участие, поставя въпроса дали с течение на времето ЕС следва да запази и ОСП, и ОСП+.

3.2 Комитетът признава, че Комисията подхожда с голяма предпазливост към разширяването на правото на участие в ОСП+ след като през 2004 г. загуби спор в СТО с Индия във връзка с ОСП по отношение на лекарствата. Ако ЕС бъде изправен пред други спорове в СТО, той би могъл да ги загуби, тъй като законна дискриминация по отношение на развиващите се страни може да се налага само при много конкретни условия.

3.3 Комитетът разбира, че от друга страна, за повишаване на броя на държавите, имащи право на участие само в ОСП, би било необходимо да бъдат включени всички държави, категоризирани от Световната банка като държави с по-висок среден доход (над 3 976 щ.д. годишно), въпреки че броят им не е голям. Те включват Русия, Бразилия, Аржентина и Малайзия (всичките с годишен доход на глава от населението по-висок от този на Румъния и България). Основната идея при ОСП остава да се подпомагат най-нуждаещите се.

3.4 Следователно Комитетът остава с впечатлението, че в повечето случаи основната разлика между приемането на ОСП и ОСП+ се основава на избора на държавите, които имат право на участие. В такъв случай въпросът е дали и в каква степен схемата ОСП+ може да бъде направена достатъчно привлекателна, че да включи възможно най-голям брой от тези държави. Въпросните държави вероятно ще включват Централна Азия и Нигерия (държави, които вече са избрали да не използват ОСП+), Сирия, Иран и някои островни държави. Насърчаването на по-голям брой от тези държави да участват в ОСП+, а оттам и да спазват в по-голяма степен принципите, заложени в 27-те приложими конвенции, следва да доведе до по-големи двустранни ползи.

4. Основни конвенции – човешки и трудови права, околна среда и добро управление

4.1 Според Комитета ключовата характеристика на ОСП са действията в съответствие с всеобщите права на човека, предприемани от държавите бенефициери в замяна на преференциите. За да получат право на участие в ОСП или „Всичко освен оръжие“, желаещите трябва да не са извършвали сериозни и систематични нарушения на принципите, заложени в конвенциите, посочени в Част А на Приложение VIII от предложения регламент, които включват основните конвенции на ООН за правата на човека и трудовите права и осемте основни конвенции на МОТ. Единствената промяна, която се предлага в проекторегламента, е да се премахне конвенцията за апартейда.

4.2 За да получат право на участие в ОСП+, обаче, държавите трябва да са ратифицирали, да прилагат и да спазват конвенциите, посочени в Част А на Приложение VIII, както и още 12 конвенции (изброени в Част Б). Предлага се тук да бъде добавена Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (1992 г.) - предложение, което приветстваме със задоволство.

4.2.1 За ОСП+ се предлага от бенефициерите вече да се изисква да покажат по-голяма ангажираност, да поставят по-голям акцент върху спазването на конвенциите, както и да засилят механизмите за осигуряването на тяхното прилагане. За целта:

—	бенефициерите вече трябва да предприемат действия за поддържане на ратификацията на конвенциите, придружаващото ги законодателство и други методи на прилагане, да нямат открити от съответните органи за наблюдение сериозни нарушения и да приемат редовен мониторинг и прегледи;

—	като се има предвид, че ОСП+ е система, която се основава на стимули (а не на санкции), между Комисията и всяка държава бенефициер ще се води редовен диалог, не на последно място за да се гарантира, че прилагането се подобрява с течение на времето, а не се влошава;

—	мониторингът ще бъде засилен, като доклади ще се изготвят на всеки две (вместо на всеки три) години и ще се представят на Съвета, а вече и на ЕП;

—	липсата на съдействие ще води до бързо изключване без разследване;

—	тежестта на доказването ще бъде обърната и отговорност за това ще носи държавата бенефициер;

—	Комисията вече ще може да използва други източници на надеждна информация, включително такива от гражданското общество.

4.3 За много получатели по ОСП+ това ще бъде доста трудно от техническа и финансова гледна точка, поради което подкрепата от ЕС ще бъде от основно значение. В това отношение в проекторегламента не е предвидено нищо. Комитетът призовава за включване на ранен етап на програма на ЕК, която да действа едновременно с настоящия регламент и в която да бъдат подробно описани подкрепата и финансирането, налични за изграждане на капацитет у бенефициерите по ОСП, които пожелаят това. В крайна сметка изборът се прави от държавата бенефициер в съответствие със специфичните условия в нея.

4.4 Комитетът подкрепя запазването на 27-те конвенции с двете предложени промени. Комисията подчертава, че избраните конвенции предоставят на държавите „реалистичен шанс да се концентрират върху най-важното“ (8). Тъй като ОСП+ е инструмент, основаващ се на стимули, тя трябва да бъде достатъчно привлекателна за съответните държави, за да бъде приета от тях. За изпълнението на допълнителните изисквания е необходимо да се намери баланс между спазването на правата на човека и постигането на социални, екологични и политически подобрения и капацитета на по-бедните държави, дори когато е осигурена техническа помощ, свързана с търговията. Както се посочва в доклада на CARIS, ползите до момента остават незначителни.

4.4.1 По една от следните три причини не всяка държава, имаща право на участие в ОСП+, желае да се възползва от него:

—	основните експортни позиции не са „чувствителни“, поради което ползите са малки;

—	правителствата не желаят да изпълнят изискванията;

—	вътрешни проблеми, включително войни, конфликти и/или липса на административен капацитет, което прави изискванията неприложими.

4.4.2 В миналото ЕС поставяше акцент единствено върху ратифицирането на конвенциите и ясното разбиране, че държавите ще осигурят ефективното им прилагане. Поставянето на подобно изискване от самото начало би означавало, че на тази основа вероятно само Норвегия и Швейцария биха отговорили на изискванията. CARIS посочва, че „ОСП+ изглежда действа ефективно за насърчаването на ратифицирането на 27-те конвенции“, но „реалното въздействие е по-трудно да бъде установено“. ОСП обаче добавя вътрешни стимули за ефективно прилагане, когато заинтересованите страни биха понесли значителни загуби, ако впоследствие бъдат изключени.

4.5 Всички видове преференции по ОСП могат да бъдат временно оттеглени в случай на сериозни и системни нарушения на съответните основни принципи, както и по редица други причини, като нелоялни търговски практики, измама или сериозни недостатъци на митническия контрол.

4.5.1 Досега преференциите по ОСП са били оттегляни поради нарушаване на трудовите права в Мианмар (9) (1997 г.) и Беларус (2006 г.) и все още не са възстановени. Преференциите по ОСП+ за Шри Ланка бяха оттеглени през 2010 г. поради неефективното прилагане на конвенциите за правата на човека. При някои държави като Салвадор обаче самото започване на разследване се оказа катализатор на промени.

4.5.2 За Комитетът ключовият въпрос е дали - особено при преразгледаната, по-стриктна система - след като бъде даден ход на процедура за пълно разследване, а много държави предстои да свършат още доста работа, механизмът няма неизбежно да доведе до оттегляне на преференциите, ако се окаже невъзможно да бъде постигнато положително решение. Това не би било от полза за никого. Необходимо е да има баланс между използването на тоягата и моркова. За някои много бедни държави, изправени пред потенциален глад и други трудности, тези цели могат да бъдат непостижими в краткосрочен план. Въпреки че Комисията ще трябва да докладва на Парламента на всеки две години, Комитетът разбира, че ще се води междинен диалог и че Комисията ще наблюдава непрекъснато положението в държавите бенефициери, включително чрез използване на материали, изготвени от съответните международни органи за наблюдение. Комитетът очаква Комисията да действа възможно най-прозрачно на този етап, когато ще бъдат определени реалните проблемни области.

4.5.3 По отношение на Узбекистан (който иначе отговаря на условията на ОСП+, но не избира да се възползва от нея) възниква особен въпрос поради голямата загриженост във връзка с използването на детски труд за брането на памук. Заявената цел на ОСП+ е да насърчава държавите бенефициери да продължават да подобряват прилагането. Следователно е необходимо да бъде намерен баланс между насърчаването на положителни промени и поставянето на една държава в още по-голяма изолация, забавяйки по този начин или дори обръщайки хода на нейното развитие с може би няколко години.

5. Роля на гражданското общество

5.1 Във връзка с допълнителното изграждане на капацитет, споменато в параграф 4.3 по-горе, Комитетът препоръчва то да се основава на диалог с използване на опита на гражданското общество в определянето и конкретизирането на реалните нужди. Както се посочва по-горе, дори в доклада на CARIS, който разполага с достъп до съвременни анализи и аналитици, се оказва трудно да се направят заключения при прегледа на напредъка в търговията по ОСП; въпреки това от развиващите се страни с малко ресурси се очаква да вземат политически решения, при положение, че те разполагат с малък капацитет за точни прогнози.

5.2 В член 14 на предложения регламент се посочва, че по отношение на спазването на основните конвенции, посочени в Приложение VIII, Комисията „може да се съдържа всякаква информация, която счита за целесъобразна“. Комисията посочва ясно, че „освен докладите на международните мониторингови органи ще можем да използваме и други източници на точна информация“ (10), които ще трябва да бъдат както доказани, така и надеждни.

5.3 Комисията предвижда Комитетът да бъде такъв източник, който е „по-балансиран“ поради способността му да прави общ преглед от името на организираното гражданско общество. Други потенциални източници включват предприятия и бизнес организации, синдикати и други организации, които могат да демонстрират активно участие.

5.4 Комитетът отбелязва също, че Комисията възнамерява в подходящ момент да представи отделен регламент за прилагане на процедурите, които следва да бъдат приети във връзка с приложенията на ОСП+, по-конкретно оттеглянето и възстановяването на ОСП, ОСП+ и „Всичко без оръжие“, в съответствие с член 10, параграф 8, член 15, параграф 2 и член 19, параграф 12 от предложения регламент, заедно с предпазните мерки по член 22, параграф 4. Очакваме възможността да изкажем мнението си по него в процеса на разглеждането му и консултациите по него.

5.4.1 Без да се засягат правата или способностите на която и да било заинтересована страна да споделя мнение по въпроси, свързани със спазването, Комитетът все пак препоръчва на Комисията, Съвета и Парламента да създадат механизъм за „наблюдение“ или консултации, чрез който гражданското общество да може да дава мнението си по предполагаеми нарушения от страна на бенефициери по ОСП на която и да било от приложимите конвенции. Призоваваме също така Комитетът да действа като фасилитатор или координатор за тази цел, в качеството на точка за регистриране на жалби, при необходимост въз основа на очакваните прецеденти, които ще бъдат създадени при наблюдението от гражданското общество на прилагането на споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея и други споразумения за свободна търговия, по-конкретно договорки за осигуряване на специфична информация от ЕС и/или за създаване на консултативни групи на равнище ЕС в очакване на поставяне на въпроси пред официалните съвместни органи, предвидени по смисъла на тези споразумения за свободна търговия.

5.4.2 За тази цел призоваваме Комисията да създаде в близко бъдеще на ранен етап съвместна работна група с Комитета, на която да бъде възложено да направи решителни препоръки.

Брюксел, 8 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Информационен пакет за предложението на Европейската комисия относно нова ОСП, ГД „Търговия“, страница 8.

(2) Център за анализ на регионалната интеграция към Университета на Съсекс, „Доклад за средносрочната оценка на ОСП“, 2009 г.

(3) ОВ С 110 от 30.04.2004 г., стр. 34.

(4) По други 2 300 тарифни линии стандартните тарифи са нулеви.

(5) Доклад на CARIS.

(6) Още от времето на Наполеоновите войни и прекратяването на вноса на захарна тръстика в континентална Европа.

(7) Боливия, Еквадор и Монголия с евентуално разширяване върху Пакистан и Филипините.

(8) Информационен пакет за предложението на Европейската комисия относно нова ОСП, ГД „Търговия“, страница 8, параграф 5.

(9) В противен случай страната би имала право на участие във „Всичко без оръжие“.

(10) Информационен пакет за предложението на Комисията за нова ОСП, ГД „Търговия“, стр. 8.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/89

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съвместно съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Нов отговор на промените в съседните държави“

COM(2011) 303 окончателен

2012/C 43/20

Докладчик: г-жа BUTAUD-STUBBS

На 19 юли 2011 г. Европейската комисия и върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност решиха, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съвместно съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Нов отговор на промените в съседните държави“

COM(2011) 303 окончателен.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 22 ноември 2011 г.

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 7 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 119 гласа „за“ и 3 гласа „против“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК приветства съвместното съобщение на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Европейската комисия като навременна и неотложна мярка за адаптиране на политиката на ЕС. Той напълно подкрепя заявената в съобщението цел за разработване на нов подход към съседните на ЕС държави с оглед укрепване на партньорството между ЕС и страните партньорки.

1.2 ЕИСК изтъква, че съобщението може да послужи само като отправна точка за бъдещо партньорство, и призовава институциите на ЕС да разработят дългосрочна стратегия, която да бъде изпълнена в рамките на финансовите перспективи за периода 2014-2020 г. и която да включва установените приоритети, както и съответния бюджет за засилените партньорства и различните елементи на политиката на ЕС.

1.3 ЕИСК изразява надежда, че ЕС ще може да реагира по подходящ начин, т.е. твърдо и в един глас, като следва подхода, описан в съобщението относно страните от Евро-средиземноморския регион (1), на неотдавнашните събития в някои съседни държави, в които все още не е установена истинска и трайна демокрация.

1.4 ЕИСК е съгласен с принципите на диференциране и обвързаност с условия, както и с необходимостта от по-голяма гъвкавост в отношенията със страните партньорки. Същевременно обаче той иска от ЕС да гарантира, че прилагането на принципа „по-малко за по-малко“ няма да подкопае възможностите на страните партньорки да постигат напредък в процеса на реформи според собствения си ритъм и капацитет за усвояване.

1.5 Комитетът отбелязва със задоволство поставения в съобщението нов акцент върху ключовата роля на гражданското общество за укрепване на демократичните процеси, както и факта, че се отдава приоритетно значение на подкрепата за широк кръг организации на гражданското общество, в това число социалните партньори.

1.6 ЕИСК подчертава, че средата, в която протича дейността на гражданското общество, и защитата на правата на човека, както и на икономическите, социалните и културните права и свободата на вероизповедание, е основен критерий при оценката на управлението на дадена страна.

1.7 ЕИСК счита, че подкрепата, която ЕС оказва по линия на Европейския фонд за демокрация (ЕФД), следва бъде достъпна и да може да реагира на непредвидените нужди на широк кръг организации на гражданското общество, включително на нерегистрирани опозиционни групи. ЕФД следва да допълва съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и човешки права (ЕИДПЧ) и Инструмента за стабилност (ИС).

1.8 С оглед на това ЕИСК подчертава, че следва да се оказва по-голяма и по-целенасочена подкрепа на работодателите, профсъюзните организации и другите социално-професионални групи, тъй като те са важни елементи от социалния, икономическия и политическия живот и потенциални гаранти на стабилността. Някои от тях действително изиграха ключова роля за мобилизиране на усилията за постигане на демокрация. Той приветства факта, че в рамките на ЕФД е предвидена подкрепа за тези участници, но изразява надежда, че Механизмът за гражданското общество също ще бъде използван за тази цел.

1.9 ЕИСК призовава да бъде подобрена ефективността на финансираните от ЕС проекти. Сложността на процедурите за финансиране от ЕС лишава от възможност за участие много недържавни участници. Една от целите на инициативата следва да бъде да се помага на организациите да получават финансиране, например посредством обучения по изграждане на капацитет, организирани от делегациите на ЕС.

1.10 Освен това Комитетът призовава ЕС да въведе някои предпазни мерки и основни принципи на добро управление за правителствата на страните партньорки, които биха искали да се възползват от компонент 3 на Механизма за гражданското общество, който им предоставя възможността да изготвят проекти за изграждане на капацитет с цел укрепване на организациите на гражданското общество и засилване на участието им в процеса на разработване на вътрешните политики и на взимане на решения.

1.11 Що се отнася до търговските отношения, крайната цел на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ) е да постигне висока степен на икономическа интеграция между ЕС и страните партньорки. ЕИСК призовава ЕС да обмисли възможността за изготвяне на различни пакети с достижения на правото в областта на ЗВССТ, които да отразяват различните степени на интерес към европейската икономическа интеграция и различните програми в страните партньорки. В процеса на договаряне и изпълнение на ЗВССТ и на други споразумения е важно като задължително условие да се предвиди участие на гражданското общество и да се създаде механизъм за постоянен диалог с него. Следва също така да се правят консултации с гражданското общество в рамките на оценките на въздействието върху устойчивостта.

1.12 Изключително важно е и да се насърчава свободата на изразяване, на вероизповедание и на медиите в рамките на обществените свободи, както и да се гарантира безпрепятствен достъп до интернет и социалните мрежи, тъй като това спомага за повишаване на прозрачността и подпомага процеса на демократизация. С оглед на това този въпрос се нуждае от особено внимание и целенасочени действия.

1.13 Макар че постигнатият успех е доста относителен, ЕИСК приветства ангажираността на ЕС с усилията за предотвратяване на конфликти в непосредствените му съседи и го призовава да разработи всеобхватни стратегии в тази област.

1.14 ЕИСК призовава да се улесни мобилността на хората от съседните на ЕС държави, особено на младите хора и студентите, хората на изкуството, изследователите, учените и бизнесмените, за да се насърчат междуличностните контакти, което ще е от полза както за страните партньорки, така и за ЕС.

1.15 В качеството си на представител на гражданското общество на равнище ЕС, ЕИСК е готов да играе активна роля и да споделя експертните си познания, за да бъде изградена по-ефективна европейска рамка за сътрудничество с обществата в съседните държави (2), по-конкретно като:

—	оказва помощ при идентифицирането на организациите на гражданското общество и документирането на положението, свързано с дейността на гражданското общество в региона, посредством открит и приобщаващ диалог с широк кръг от участници;

—

споделя експертните си познания, включително и тези, които са придобити в резултат от сътрудничеството с източните съседи на ЕС, при определянето на специфични критерии и процеси за установяване на истински представителни институции за консултиране с гражданското общество в хода на разработване на политиките в страните партньорки;

—

подкрепя независимите и представителни организации на гражданското общество, по-специално тези, които имаха активна роля в опозицията на недемократичните режими, полагайки усилия за изграждане на капацитет и споделяйки експертните си познания в широк кръг от области, като социален диалог (включително на ниво сектори) и икономически и социални права;

—	обменя най-добри практики в области като социален диалог, равенство между половете, предприемачески дух и корпоративна социална отговорност;

—	участва в разработването на инструментите, плановете за действие и програмите на ЕС за укрепване на социално-икономическите организации, както и в наблюдението на тяхното прилагане;

—	взима активно участие в определянето на оперативните методи на Механизма за гражданското общество и Европейския фонд за демокрация.

2. Поуки от миналото

2.1 Критичен анализ на досегашните действия на Европейския съюз

2.1.1 Пълната липса на демократична среда, с някои изключения, принуди ЕС да адаптира политиките си от прагматични съображения и да приеме да води разговори с партньори, които далеч не могат да се нарекат демократични представители на своите народи.

2.1.2 Така например, през целия период от началото на Процеса от Барселона нямаше достатъчна координация и сътрудничество между ЕС, организациите на гражданското общество, профсъюзите и правозащитните организации, които не бяха одобрени от правителствата, поради което беше пропусната възможността да се повлияе на политическите и социалните процеси.

2.1.3 Досегашният опит, особено в Евро-средиземноморския регион, разкрива тенденцията да не се използва в достатъчна степен финансирането, което се отпуска за гражданското общество, заради слабите позиции на тези организации в недемократичните държави.

2.1.4 Има някои добри практики на участие на гражданското общество, разработени в рамките на Източното партньорство, като например създаването на тематични платформи, работни и експертни групи; тези практики биха могли да бъдат приспособени и да намерят полезно приложение и на юг.

3. Основни елементи на новия подход

3.1 Прилагане на принципите на диференциране и обвързаност с условия

3.1.1 ЕИСК напълно подкрепя поставения в съобщението акцент върху тези два принципа; самият Комитет полага усилия да укрепи тяхното прилагане в работата си, например при формулирането на своите критерии за участие в срещата на върха на икономическите и социални съвети и сродните институции от Евро-средиземноморския регион и при организирането на мисиите си в чужбина.

3.1.2 При разработването на своя подход „повече за повече“ ЕС трябва да вземе предвид различната история на регионите и държавите, тяхното равнище на развитие, различните етапи, на които се намират отношенията им с ЕС, и конкретните им нужди и проблеми. Този подход ще допринесе и за по-ефективното използване на финансовите ресурси на ЕС, което е основно задължение на Европейския съюз към европейските данъкоплатци.

3.1.3 Същевременно считаме за важно да се гарантира, че принципът „по-малко за по-малко“ не се прилага по начин, който би подкопал възможностите за развитие на страните партньорки, в които е постигнат по-слаб напредък.

3.2 Усилия за постигане на „дълбока“ и устойчива демокрация

3.2.1 ЕС с право изтъкна необходимостта от насърчаване на „дълбока“ демокрация чрез укрепване на гражданското общество и засилване на ролята му в процеса на демократизация и в утвърждаването на стандарти на добро управление в региона, обхванат от Европейската политика за съседство (ЕПС).

3.2.2 Комитетът приветства въвеждането на нови целенасочени инструменти за затвърждаване на демократичните придобивки. Във връзка с това ЕИСК е готов да участва в определянето на реда и условията за работа по-конкретно на Европейския фонд за демокрация и на Механизма за гражданското общество. Тези инструменти следва да бъдат гъвкави и да могат да реагират на променящите се нужди, както и да включват мерки за подпомагане на демократичните процеси в съседните на ЕС държави, включително като насърчават създаването на политически партии и свободни медии и като засилват участието на гражданското общество в демократичните процеси.

3.2.3 Въпреки че редът и условията за използване на Европейския инструмент за демокрация и човешки права (ЕИДПЧ), Инструмента за стабилност (ИС), Европейския фонд за демокрация и Механизма за гражданското общество се различават от финансова, оперативна и управленска гледна точка, тяхната съгласуваност и взаимодействието помежду им трябва да бъдат гарантирани и подобрени.

3.2.4 За да се повиши осведомеността и способността на организациите да използват тези финансови инструменти, ЕИСК отправя искане към Комисията да изготви прости и лесни за ползване разяснителни документи.

3.2.5 ЕИСК счита, че зачитането както на религиозните, така и на гражданските свободи е основно право на човека, което трябва да се ползва с пълна защита в регион, който се отличава с религиозно и политическо многообразие. Той призовава държавите, които все още не са ратифицирали съществуващите международни и регионални конвенции и споразумения относно политическите, гражданските и културните свободи и относно икономическите и социалните права, основаващи се на Всеобщата декларация за правата на човека, незабавно да направят това.

3.2.6 Медиите в Евро-средиземноморския регион играят първостепенна роля за разпространението и представянето на резултатите от протичащите промени. Подкрепата на ЕС трябва да се съсредоточи върху инициативи за повишаване на професионализма и независимостта на съществуващите медии и за създаване на среда, благоприятстваща многообразието и свободата на медиите.

3.3 Укрепване на ролята на ЕС в разрешаването на конфликти

3.3.1 Фактът, че все още има тлеещи конфликти в съседните на ЕС страни – и на юг, и на изток – е голямо предизвикателство както за ЕС, така и за самите страни партньорки. ЕС призна факта, че действията му до този момент не се оказаха особено ефективни. С влизането в сила на Договора от Лисабон ЕС разполага с нов мандат за укрепване на мира и нова структура за оказване на подкрепа, което дава реална възможност за определяне на нови приоритети.

3.3.2 ЕИСК призовава ЕС да разработи всеобхватни стратегии за предотвратяване на конфликти и укрепване на мира, особено за непосредствените си съседи, и да се фокусира върху постигането на по-голяма съгласуваност между различните програми и политики в тази област.

3.3.3 Комитетът призовава всички проекти за укрепване на мира да насърчават и да се основават на демократичните принципи, а системите за наблюдение, в които участват организации на гражданското общество, да оценяват напредъка в изпълнението на реформите. Следва да се обърне по-голямо внимание на групите, които оказват значително влияние върху укрепването на мира, но чието мнение често се пренебрегва. Сред тях са женските и младежките групи, профсъюзите и местните бизнес среди. Необходима е подкрепа и за продължаването на деловата активност в зоните на конфликт, за да се демонстрира тяхната жизнеустойчивост, както и за профсъюзни дейности като демонстрациите за мир и солидарност. Най-уязвимите групи, като жените, децата и жертвите на конфликт, се нуждаят от специално внимание и целеви програми.

4. Активизиране на търговските връзки

4.1 Освен насърчаването на търговските отношения ЗВССТ има и крайната цел да постигне висока степен на икономическа интеграция между ЕС и страните партньорки. За да могат да прилагат и спазват разпоредбите на ЗВССТ, страните партньорки трябва да преструктурират из основи своите правни и икономически рамки. За тази цел ще е необходима значителна допълнителна подкрепа от страна на ЕС, за да могат тези държави да постигнат равнището на развитие, необходимо за изпълнението на тези изисквания.

4.2 Комитетът отправя искане във всички търговски споразумения, които ЕС договаря с партньорите си, да бъде включена глава за устойчивото развитие, и счита, че при изготвянето на оценките на въздействието върху устойчивостта преди началото на преговорите следва да се потърси мнението и на гражданското общество. Този принос ще спомогне да се повиши информираността на обществото относно краткосрочните и дългосрочните ползи, до които може да доведе ЗВССТ, и да се гарантира приобщаването на обществеността към процеса (3).

4.3 За тази цел в бъдещите споразумения от типа ЗВССТ, както и в другите споразумения, следва да бъдат предвидени механизми за консултация с гражданското общество, като съвместни консултативни комитети, за да може да се извършва ефективно наблюдение на изпълнението на разпоредбите, свързани с главата за устойчивото развитие.

4.4 Що се отнася до социалните стандарти и трудовите отношения в промишления сектор, Комитетът настоява да бъдат ратифицирани и надлежно прилагани съответните конвенции на Международната организация на труда (МОТ).

5. Към ефективни регионални партньорства

5.1 ЕС трябва да постигне правилния баланс и да се опита да създаде взаимодействие между двустранното и регионалното измерение на отношенията на ЕС със страните партньорки.

5.2 Признат факт е, че регионалните партньорства с Изтока и Юга допринесоха за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и неговите съседи. Въпреки това в Източното партньорство и Съюза за Средиземноморието, които допълниха сътрудничеството в Евро-средиземноморския регион, се наблюдават редица недостатъци.

5.3 Съюзът за Средиземноморието (СзС), чиято роля беше да допълва двустранните отношения между ЕС и страните партньорки, до момента не успява да постигне очакваните резултати. С оглед на това неговата роля и цели трябва да бъдат радикално преосмислени. Освен това той следва да осигури постоянни механизми за включване на гражданското общество в своите инициативи. ЕИСК призовава да бъдат взети незабавни решения относно ролята, мисията, организацията и финансирането на СзС. Освен това той счита, че действията на СзС трябва да бъдат хармонизирани в по-голяма степен с цялостната стратегия на ЕС за региона (4).

5.4 Като цяло повечето страни партньорки подобриха и активизираха отношенията си с ЕС посредством диалог по споразумения за асоцииране (СА) и задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия (ЗВССТ), либерализиране на визовия режим и партньорства за мобилност, сътрудничество в областта на сигурността на енергийните доставки и в други сфери. За съжаление Беларус направи голяма крачка назад в отношенията си с ЕС; състоянието на демократичните свободи и средата, в която протича дейността на гражданското общество, се влошиха и в други страни партньорки, включително в Украйна.

5.5 Развитието на политическата ситуация в съседните на ЕС държави трябва да се следи отблизо, а равнището на икономическа интеграция и търговски отношения следва да отразява степента на ангажираност на тези страни с изграждането на устойчива демокрация и спазването на правата на човека.

5.6 ЕИСК е убеден, че насърчаването на по-активна мобилност, особено сред младите хора и студентите от съседни страни, ще донесе ползи за страните партньорки, включително активизиране на междуличностните контакти. Същото важи за хората на изкуството, учените, изследователите и хората, които пътуват с цел бизнес. Този процес следва бъде допълнен със схеми за улесняване на издаването на визи, освобождаване от такси и възможност за получаване на многократни входни визи, както и с непрекъснати усилия за развиване на интегрирано управление на границите, подходящо управление на миграцията, борба с нелегалната имиграция, закони относно убежището и хуманитарна помощ за бежанците.

6. Подкрепа за гражданското общество в съседните на ЕС държави посредством Механизма за гражданското общество и Европейския фонд за демокрация

6.1 Подкрепата за организациите на гражданското общество трябва да бъде всестранна, надеждна, обхващаща множество аспекти и съобразена с техните нужди. От няколко години ЕИСК настоява гражданското общество да участва в разработването на ЕПС и в наблюдението на нейното прилагане, да бъдат изготвени специфични програми за изграждане на капацитет за гражданското общество и да бъде подобрен диалогът между правителствата и гражданското общество в съседните на ЕС държави (5). С оглед на това Комитетът приветства трите компонента на Механизма за гражданското общество (МГО).

6.2 За да бъдат приложени тези компоненти, е необходимо широко и всеобхватно определение за „организация на гражданското общество“, за каквото настоява Комисията в съобщението си относно минималните стандарти за консултации (6). Следователно идентифицирането на гражданското общество е от първостепенно значение за прилагането на тези компоненти. ЕИСК е готов да продължи да съдейства, с помощта на различните си мрежи, за идентифициране на нововъзникващите недържавни участници, както и за изграждане на мрежи с неправителствените организации на регионално равнище. В тези области лесно може да бъде установено взаимодействие с работата на Комисията, Европейската служба за външна дейност и делегациите на ЕС.

6.3 В допълнение, опитът на организациите на гражданското общество в Европа може да бъде използван при разработването на програми за изграждане на капацитет. Освен широкия кръг от мрежи на неправителствени организации в ЕС, следва да бъдат приобщени и основните европейски икономически и социални участници. Техните експертни познания следва да бъдат споделени с аналогичните структури в страните партньорки с цел да се извърши трансфер на знания за европейските политики и да се окаже подкрепа на гражданското общество в съседните страни по отношение на анализа на политиката, застъпничеството и наблюдението на процеса на сближаване с политиките на ЕС.

6.4 Изключително навременно е предложението да се осигури по-активно участие на организациите на гражданското общество в диалога за секторната политика между ЕС и страните партньорки, тъй като тази област, за съжаление, беше пренебрегвана в миналото. Що се отнася до икономическите и социалните участници, следва да се обърне специално внимание на програмите в подкрепа на секторния социален диалог в страните бенефициери. ЕИСК би желал да спомогне за укрепването на социалния диалог и с оглед на това призовава да се осигури и считаното за жизненоважно участие на МОТ, както и на Европейската фондация за обучение, която може да организира обучения по секторен диалог за социалните партньори в съседните страни.

6.5 Компонент 3 на Механизма за гражданското общество предвижда подкрепа за двустранни проекти в отделни държави за насърчаване на правителствата партньори да укрепват капацитета на организациите на гражданското общество и да засилват участието им в процеса на разработване на вътрешните политики и на взимане на решения. Комитетът е убеден, че е крайно необходим институционализиран механизъм за консултиране с гражданското общество и че икономическите и социалните съвети са един от най-добрите инструменти за постигане на такъв диалог. Все пак би следвало да се предвидят предпазни мерки и да се установят някои основни принципи на добро управление за правителствата, които биха искали да се ползват от тази подкрепа. ЕИСК е готов да разработи набор от принципи, които да бъдат спазвани при създаването на представителни социални и икономически съвети и сродни институции.

6.6 В съседните държави вече съществуват регионални платформи на организациите на гражданското общество: Форумът на гражданското общество към Източното партньорство и Асамблеята на икономическите и социални съвети и сродните институции в Евро-средиземноморския регион, която беше създадена в рамките на подета от ЕИСК инициатива. ЕИСК изигра ключова роля за учредяването на икономически и социални съвети (ИСС) в много държави от Южното Средиземноморие. В рамките на този процес Комитетът се застъпи за възможно най-широко представителство на различните недържавни участници в тези съвети. Експертните познания и подкрепата на ЕИСК за учредяването на ИСС като институции за консултиране с гражданското общество в процеса на изготвяне на политики могат да бъдат полезно допълнение към възможностите за сътрудничество в рамките на Механизма за гражданското общество.

6.7 Сложността на процедурите за финансиране от ЕС лишава от възможност за участие много недържавни участници, които имат огромен потенциал, но нямат достатъчно опит в кандидатстването за финансиране от ЕС. Това е често срещан проблем във всички страни и региони, които се ползват от фондовете за сътрудничество на ЕС. Една от целите на този инструмент би могло да бъде подпомагането на тези организации, например под формата на обучения, организирани от делегациите на ЕС, за това как се изготвя заявление за финансиране.

6.8 ЕИСК е готов да участва в работата по определяне на оперативните методи на Европейския фонд за демокрация (ЕФД). Той счита, че този инструмент следва да бъде гъвкав и да може да реагира на непредвидените нужди. Той следва да използва целенасочени мерки за подпомагане на демократичните процеси в съседните на ЕС държави, като насърчава създаването на политически партии, свободни медии и независими профсъюзи и като засилва ролята на гражданското общество в демократичните процеси.

6.9 ЕИСК счита, че ЕФД следва да бъде инструмент, който да е съобразен с търсенето, да е ориентиран не към проектите, а към изграждането на капацитет, и да е гъвкав и прозрачен. Помощ следва да се отпуска главно на организации, които нямат достъп до друго финансиране от ЕС, като Механизма за гражданското общество, ЕИДПЧ и програмата „Недържавни участници и местни власти“. Инструментът следва да се управлява на национално равнище с минимални бюрократични процедури и изисквания за отчетност, но да бъде подкрепен от ефективен механизъм за оценка на резултатите. Следва да се предвиди и възможност за съвместни действия с други донори.

Брюксел, 7 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Съобщение относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“, COM (2011) 200 окончателен.

(2) Вж. конкретните препоръки на ЕИСК, изложени в няколко неотдавнашни становища: „Приносът на гражданското общество към Източното партньорство“, ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 37-42, „Насърчаването на представителни граждански общества в Евро-средиземноморския регион“, ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 32-37, и „Новата външна политика и политика на сигурност на ЕС и ролята на гражданското общество“, прието на 27 октомври 2011 г. (все още непубликувано в ОВ).

(3) Становище на ЕИСК относно „Оценки на въздействието върху устойчивостта (ОВУ) и търговска политика на Европейския съюз“, ОВ, С 218, 23.7.2011 т., стр. 14-18.

(4) COM(2011) 200 окончателен.

(5) Становище на ЕИСК относно „Включване на гражданското общество в Източното партньорство“, ОВ С 277, 17.11.2009 г., стр. 30-36; становище на ЕИСК относно „Участието на гражданското общество в осъществяването на плановете за действие на Европейската политика на съседство в страните от Южен Кавказ: Армения, Азербайджан и Грузия“, ОВ, С277, 17.11.2009 г., стр. 37-41.

(6) Съобщение на Комисията „Към утвърждаване на културата на консултации и диалог – Общи принципи и минимални стандарти за консултации на Комисията със заинтересованите страни“ COM(2002)704 окончателен, 11.12.2002 г., стр.6.

15.2.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 43/94

Проектостановище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на разпределянето на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза“

COM(2011) 634 окончателен — 2008/0183 (COD)

2012/C 43/21

Докладчик: г-н SOMVILLE

На 17 октомври 2011 г. Съветът реши, в съответствие с член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 и Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на разпределянето на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза“

COM(2011) 634 окончателен — 2008/0183 (COD).

На 476-ата си пленарна сесия, проведена на 7 и 8 декември 2011 г. (заседание от 8 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 139 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1

Комитетът приема със задоволство предложението на Комисията и особено разширяването на предложената правна основа за прилагането на Европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица (PEAD) през 2012 и 2013 г. Така тази програма би се насочила към постигане на целите на ОСП, като едновременно с това се засили социалното сближаване в Съюза. Тази промяна е още по-важна, тъй като се вписва в целите на стратегията „Европа 2020“.

1.2

ЕИСК подкрепя необходимостта от продължаване на прилагането на програмата и нейното финансиране от бюджета на ОСП за 2012 и 2013 г. при запазване на настоящото равнище. Солидарността по отношение на групите в неравностойно положение винаги е била ценност, която Съюзът е защитавал чрез различните си политики и това трябва да продължи.

1.3	ЕИСК е на мнение, че тази подкрепа наистина е от основно значение поради факта, че вследствие на икономическата и финансова криза броят на хората, ползващи програмата, нараства непрекъснато.

1.4

Като представител на гражданското общество, ЕИСК още по-силно подкрепя това предложение, тъй като неговото прилагане в държавите-членки е дело на много доброволци, членове на хуманитарни организации, които не биха възприели едно намаление от 75 % на средствата за PEAD за 2011 г. и 2012 г. и дори пълното спиране на програмата поради липса на интервенционни запаси за 2013 г. Комитетът смята, че не трябва да се създава негативен образ на Съюза в очите на европейските граждани.

1.5

Освен това Комитетът приветства факта, че Комисията е взела предвид някои препоръки от предходното му становище от януари 2011 г. (1), като тези, свързани със запазването на стопроцентното финансиране от бюджета на ОСП за 2012 и 2013 г., както и възможността за възстановяване на някои направени от хуманитарни организации административни, транспортни разходи и разходи, свързани със съхраняване.

1.6

ЕИСК подкрепя оставената на държавите-членки възможност да избират продукти с произход от Съюза. По този начин схемата не само ще изиграе ролята си на стабилизатор на вътрешния пазар, но заедно с това ще предостави всички гаранции, че доставяните продукти отговарят на високите стандарти, наложени на европейските производители.

2. Контекст

2.1	Ще припомним, че безплатното разпределяне на храна за най-нуждаещите се лица в Общността започна през 1986/87 г. вследствие на особено тежка зима. Храните, преразпределяни от хуманитарни организации в различните държави-членки, бяха от интервенционните складови запаси.

2.2	Използването на интервенционните складови запаси, което впоследствие стана официална политика, позволи да се преследват две цели: да се помага на най-нуждаещите се лица в Съюза, като едновременно с това се помага за възстановяване на определена стабилност на селскостопанските пазари.

2.3

Последвалите реформи на ОСП, започнати през 1992 г., доведоха до значително намаляване на интервенционните запаси. От структурни в началото, те постепенно се промениха и придобиха конюнктюрен характер. Настоящото равнище на запасите не дава повече възможност през последните години те сами да задоволяват търсенето на хранителна помощ.

2.4	Още през 1995 г. приспособяването на програмата позволи недостигът на продукти от интервенционните запаси да се компенсира чрез закупуване от пазарите.

2.5	Разширяването на Европейския съюз накара Комисията през 2009 г. да адаптира програмата, като увеличи бюджета ѝ.

2.6	През 2008 г., вследствие на констатираните промени, Комисията постави началото на обсъждане относно програмата за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица. Резултатът от него беше предложение за регламент на Съвета с оглед системата за помощ за най-нуждаещите се да добие постоянен характер.

2.7

Това предложение внесе ред промени в съществуващите правила: източници на доставяне; увеличаване на разнообразието на предоставяните продукти; тригодишен план за разпределяне на храна; определяне на приоритети на действие от държавите-членки; постепенно въвеждане на съфинансиране; адаптиране чрез увеличаване на наличния бюджет. Това предложение беше отхвърлено в Съвета с блокиращо малцинство.

2.8

На 17 септември 2010 г. Комисията прие изменено предложение, вземайки частично под внимание становището на ЕП относно първоначалното предложение (становище от 26 март 2009 г.): увеличаване на процента на съфинансиране; въвеждане на таван в размер на 500 милиона евро на година за помощта, предоставяна от ЕС; възможност за държавите-членки да предпочитат хранителни продукти с европейски произход.

2.9	На заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, проведено на 27 септември 2010 г., размяната на гледни точки приключи с потвърждаване на блокиращото мнозинство.

2.10	На 20 януари 2011 г. ЕИСК представи становище (2) относно това изменено предложение.

2.11

На 13 април 2011 г. Съдът на ЕС постанови решение (Дело T-576/0) относно жалбата, внесена от Германия срещу плана за 2009 г. във връзка с разпределянето на храна от интервенционните складове в полза на най-нуждаещите се лица в Съюза. Отмяната се отнася за всички покупки от пазара, като количествата от интервенционните складове не са поставени под въпрос.

2.12	Вследствие на това, за бюджетната година 2012 Комисията предвиди силно намален бюджет, в който под внимание са взети само храните от „интервенционните складове“.

2.13	Съветът по земеделие и рибарство на 20.9.2011 г. не постигна достатъчно мнозинство в подкрепа на предложението от 17.9.2010 г.

2.14

На Съвета по земеделие и рибарство на 20.10.2011 г. беше представено ново изменено предложение с дата 3.10.2011 г., което отново беше посрещнато с блокиращо мнозинство, независимо от допълненията, внесени в първоначалното предложение. ЕИСК трябва незабавно да изрази своето мнение относно това ново предложение.

3. Предложение на Комисията

3.1

В продължение на повече от двадесет години хранителните помощи за най-нуждаещите се лица се получаваха от интервенционните складови запаси. Въпреки че в началото тези запаси бяха значителни, последователните реформи на ОСП доведоха до тяхното значително намаляване. От структурни те се превърнаха в конюнктюрни.

3.2

Основната цел на първоначалната ОСП – увеличаване на производителността – постепенно отстъпи място на понятието за устойчивост на селското стопанство, като това включва по-добро съответствие между предлагане и търсене. Тази нова ориентация обуславя нуждата от приспособяване на правната рамка на PEAD.

3.3

Последователните разширявания, повишаването на цените на хранителните продукти и най-непосредствено до нас във времето – икономическата криза, доведоха до значително нарастване на нуждите. Броят на нуждаещите се хора в Съюза се увеличава непрестанно. През 2008 г. повече от 13 милиона души са се възползвали от тази схема. През 2010 г. броят им надмина 18 милиона от 20 държави-членки, в които се прилага европейската програма за хранителни помощи (PEAD).

3.4	Вследствие на тези различни промени, въпреки че настоящата PEAD продължава да се основава на продукти от европейските интервенционни складови запаси, е предвидено временно да се разреши закупуване от пазарите, за да се допълни установеният недостиг в запасите.

3.5	През април 2011 г. Съдът на Европейския съюз отмени онези разпоредби от плана за разпределянето за 2009 г., които предвиждаха закупуване на продукти от пазара, тъй като към този момент интервенционните запаси бяха намалели.

3.6

Вследствие на това решение, Комисията се погрижи в регламента за изпълнение снабдяването на PEAD за 2012 г. да се извършва единствено от интервенционните складове. По-конкретно, с определените му 113 милиона евро планът за 2012 г. ще разполага с една четвърт от бюджета на плановете за предходните години.

3.7

В предложението, по което е поискано становището на Комитета, Комисията взема под внимание резолюцията на Европейският парламент от 7 юли 2011 г., в която той призова Комисията и Съвета да разработят преходно решение за годините, които остават до края на текущата многогодишна финансова рамка, за да се избегне евентуално рязко намаляване на хранителните помощи и да не се допусне да страдат от недостиг на храна хората, които зависят от хранителните помощи.

3.8	Това ново предложение на Комисията почива върху двойна правна основа– не само членове от Договора, отнасящи се за ОСП, но и члена относно икономическото и социално сближаване.

3.9

Предложението съдържа различни елементи, които вече бяха включени в предложението от 2010 г., като това да се позволи на държавите-членки да решават да отдават предпочитание на продукти с произход от ЕС или да възстановяват определени разходи, свързани с администрацията, транспорта и съхранението, които понастоящем се поемат от посочените организации, като, разбира се, всичко се извършва в рамките на наличните средства.

3.10

Въвеждането на съфинансиране, включено в първоначалното предложение от 2008 г. и потвърдено в това от 2010 г., не фигурира в това ново предложение. В него се препоръчва да се запази настоящият начин на финансиране на PEAD – 100 % от общностния бюджет. Запазва се годишният таван от 500 млн. евро за финансовото участие на Съюза.

4. Общи бележки

4.1	Както ЕИСК припомни в предходното си становище, „схемата за разпределяне на храна за нуждаещи се хора функционира в 20 държави-членки (…) храната се разпределя в партньорство и с помощта на неправителствени организации“.

4.2

Те работят благодарение на значителен брой доброволци, които трудно биха възприели, че има риск хуманитарната им дейност да се ограничи до 25 % от равнището на предходните години, ако бързо не се постигне съгласие на европейско равнище. При това нуждите от действие по места никога не са били толкова големи.

4.3

Последователните реформи на ОСП от 1992 г. насам доведоха до това, че интервенционните складови запаси постепенно добиха отново конюнктюрен характер. В бъдеще резултатът от тези реформи, заедно с перспективите за пазарите, конкретно би се изразил в ограничени запаси, които могат дори да бъдат нулеви в някои периоди за определени продукти.

4.4

ЕИСК смята, че при тези условия, за да се компенсира недостигът на складови запаси, е от основно значение възможно най-бързо да се изготви предложение, позволяващо на държавите-членки да купуват от пазара в допълнение към интервенционните запаси. Според нас тази възможност е още по-важна, тъй като броят на хората, търсещи тази хранителна помощ, нараства.

4.5	ЕИСК смята, че за да се избегне драстично намаление на храните, налични в рамките на PEAD до 2014 г, когато се очакват нови разпоредби в областта на многогодишната финансова рамка 2014–2020 г., е наложително желанието, изразено в параграф 4.4, да се осъществи бързо.

4.6

ЕИСК като представител на гражданското общество в неговото разнообразие не може да възприеме намаляването на подкрепата, която ЕС оказва на най-нуждаещите се, особено в настоящия период на икономическа и финансова криза. Припомняме, че броят на хората, ползващи PEAD през 2008 г. беше 13 милиона от 18 държави-членки и че през 2010 г. той надмина 18 милиона.

4.7

В този контекст ЕИСК изразява задоволството си, че независимо от неуспеха по този въпрос на Съвета по земеделие и рибарство от 20 октомври 2011 г., полското председателство желае да продължи да полага усилия за намиране на решение, чрез което да се избегне 75-процентното намаление на средствата, предоставени на PEAD за 2012 г., и риска за 2013 г. да не бъде изготвен план за най-нуждаещите се поради липса на достатъчно интервенционни запаси в дадения момент.

4.8

ЕИСК горещо приветства факта, че това предложение, което, нека припомним, е приложимо само за периода 2012–2013 г., вече почива на двойна правна основа, съгласно която програмата има за цел не само да постигне целите на ОСП, сред които е гарантирането на продоволствената сигурност на населението, но също и да засили социалното сближаване в Европейския съюз.

4.9	Тези аспекти са неразделна част от стратегията „Европа 2020“. По повод социалното сближаване, ЕИСК припомня частта от тази стратегия, посветена на борбата с бедността. Правото на достатъчно и балансирано хранене е основа на всяка програма за борба с изключването.

4.10

ЕИСК изразява задоволството си, че Комисията отново предлага да се даде възможност за отчитане на определени разходи, свързани с администрацията, транспорта и съхранението, които понастоящем се поемат от посочените организации. Все пак, Комитетът насочва вниманието към факта, че това възстановяване на разходите се приспада от финансовата средства, предвидени за прилагането на плана.

4.11

Също като Европейския парламент, ЕИСК одобрява предоставената на държавите-членки възможност при обществените поръчки да се отдава предпочитание на продуктите, произхождащи от Съюза. Тази схема за помощ със социална и икономическа цел от една страна допринася за стабилизирането на вътрешния пазар, а от друга – би било нецелесъобразно за продуктите, предназначени за PEAD, да не са налице необходимите гаранции за спазване на високите стандарти, наложени на европейските производители.

4.12

ЕИСК отбелязва със задоволство, че по отношение на съфинансирането, противно на посоченото в предишното предложение за изменение, се запазва 100-процентното финансиране на PEAD от общностния бюджет. Това отговаря на една от препоръките, отправени в предходното становище на ЕИСК. Този елемент е още по-важен, тъй като би съществувал риск настоящата икономическа и финансова криза да изправи някои държави-членки с по-малък финансов капацитет пред невъзможността да съфинансират програмата, ако бяха потвърдени процентите, предложени в предходната версия.

Брюксел, 8 декември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ C 84 от 17.3.2011 г., стр. 49.

(2) ОВ C 84 от 17.3.2011 г., стр. 49.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2012.043.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 43

Издание на български език	Информация и известия	Година 55 15 февруари 2012 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	476-а пленарна сесия от 7 и 8 декември 2011 г.
2012/C 043/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Индустриалните промени за изграждане на устойчиви енергоемки промишлени отрасли (ЕПО), необходими за постигането на целта за ефективно използване на ресурсите, определена в стратегията Европа 2020 (становище по собствена инициатива)	1

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
	476-а пленарна сесия от 7 и 8 декември 2011 г.
2012/C 043/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Приключване на първия европейски семестър за координация на икономическата политика: насоки за националната политика за периода 2011—2012 г.COM(2011) 400 окончателен	8

2012/C 043/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби, свързани с инструменти за споделяне на риска за държави-членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затрудненияCOM(2011) 655 окончателен — 2011/0283 (COD)	13

2012/C 043/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — По-добро управляване на единния пазар чрез засилено административно сътрудничество: стратегия за разширяване и развиване на информационната система за вътрешния пазар (ИСВП)COM(2011) 75 окончателен и Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно осъществяването на административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар (Регламент за ИСВП)COM(2011) 522 окончателен — 2011/0226 (COD)	14

2012/C 043/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданитеCOM(2011) 152 окончателен	20

2012/C 043/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията — Доклад за политиката на конкуренция за 2010 годинаСОМ(2011) 328 окончателен	25

2012/C 043/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно плавателните съдове за отдих и плавателните съдове за индивидуално използванеCOM(2011) 456 окончателен — 2011/0197 (COD)	30

2012/C 043/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Програма на ЕС за правата на детето COM(2011) 60 окончателен	34

2012/C 043/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Утвърждаване на правата на жертвите в ЕСCOM(2011) 274 окончателен и относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпленияCOM(2011) 275 окончателен — 2011/0129 (COD)	39

2012/C 043/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)COM(2011) 348 окончателен — 2011/0152 (COD)	47

2012/C 043/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържанеCOM(2011) 326 окончателен — 2011/0154 (COD)	51

2012/C 043/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно мореCOM(2011) 479 окончателен — 2011/0218 (COD)	56

2012/C 043/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга относно насърчаването и информирането в подкрепа на селскостопанските продукти — стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа COM(2011) 436 окончателен и Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страниCOM(2011) 663 окончателен — 2011/0290 (COD)	59

2012/C 043/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 64/432/ЕИО по отношение на компютърните бази данни, които са част от мрежите за надзор в държавите-членкиCOM(2011) 524 окончателен — 2011/0228 (COD) и Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1760/2000 по отношение на електронната идентификация на едър рогат добитък и за заличаване на разпоредбите относно доброволното етикетиране на говеждо месоCOM(2011) 525 окончателен — 2011/0229 (COD)	64

2012/C 043/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определянето, описанието, представянето, етикетирането и закрилата на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продуктиCOM(2011) 530 окончателен — 2011/0231 (COD)	67

2012/C 043/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималното ниво на обучение на морските лицаCOM(2011) 555 окончателен — 2011/0239 (COD)	69

2012/C 043/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: търговия, растеж и световни дела — търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020COM(2010) 612 окончателен	73

2012/C 043/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на СъветаCOM(2011) 451 окончателен — 2011/0196 COD	79

2012/C 043/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференцииCOM(2011) 241 окончателен	82

2012/C 043/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съвместно съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Нов отговор на промените в съседните държавиCOM(2011) 303 окончателен	89

2012/C 043/21	Проектостановище на Европейския икономически и социален комитет относно Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на разпределянето на храна на най-нуждаещите се лица в СъюзаCOM(2011) 634 окончателен — 2008/0183 (COD)	94

2012/C 043/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ускореното въвеждане на изисквания за двукорпусни или еквивалентни конструкции за еднокорпусни петролни танкери (преработен текст) COM(2011) 566 окончателен — 2011/0243 (COD)	98