ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2012.024.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 24

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 55
28 януари 2012 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

475-а пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г.

2012/C 024/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Социално предприемачество и социално предприятие (проучвателно становище)

1

2012/C 024/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Въздействието на кризата върху капацитета на европейските предприятия да правят инвестиции в полза на климата (проучвателно становище)

7

2012/C 024/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Обработка и използване за стопански и екологични цели на депонираните промишлени и минни отпадъци в Европейския съюз (становище по собствена инициатива)

11

2012/C 024/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Възможности и предизвикателства пред развитието на по-конкурентоспособен европейски сектор на дървообработването и производството на мебели (становище по собствена инициатива)

18

2012/C 024/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Перспективи за устойчива заетост в сектора на железопътния транспорт, подвижния състав и производителите на инфраструктура: как индустриалните промени ще повлияят на заетостта и уменията в Европа (становище по собствена инициатива)

24

2012/C 024/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Засилване на сближаването и координацията на ЕС в социалната област благодарение на новата хоризонтална социална клауза по член 9 от ДФЕС (становище по собствена инициатива)

29

2012/C 024/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Проблемът бездомност (становище по собствена инициатива)

35

2012/C 024/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изчисленията в облак (cloud computing) в Европа (становище по собствена инициатива)

40

2012/C 024/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Развитие на регионалните зони за управление на рибните запаси и контрол върху риболова (становище по собствена инициатива)

48

2012/C 024/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на гражданското общество в споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия (становище по собствена инициатива)

51

2012/C 024/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Новата външна политика и политика на сигурност на ЕС и ролята на гражданското общество (становище по собствена инициатива)

56

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

475-а пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г.

2012/C 024/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)СOM(2011) 121 окончателен — 2011/0058 (CNS)

63

2012/C 024/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергиятаCOM(2011) 169 окончателен — 2011/0092 (CNS), и Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно по-рационално енергийно данъчно облагане в ЕС: предложение за преразглеждане на директивата за енергийното данъчно облаганеCOM(2011) 168 окончателен

70

2012/C 024/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на възстановимата помощ и финансовия инженеринг COM(2011) 483 окончателен — 2011/0210 (COD)

78

2012/C 024/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изменено предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст)COM(2011) 319 окончателен — 2009/0165 (COD)

79

2012/C 024/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изменено предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (преработен текст)COM(2011) 320 окончателен — 2008/0244 (COD)

80

2012/C 024/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за определени държави-членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затрудненияCOM(2011) 482 окончателен — 2011/0211 (COD)

81

2012/C 024/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно някои разпоредби, свързани с финансовото управление за определени държави-членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затрудненияCOM(2011) 481 окончателен — 2011/0209 (COD)

83

2012/C 024/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за определени държави-членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затрудненияCOM(2011) 484 окончателен — 2011/0212 (COD)

84

2012/C 024/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга относно хазарта по интернет на вътрешния пазарCOM(2011) 128 окончателен

85

2012/C 024/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга — Европейска рамка за корпоративно управлениеCOM(2011) 164 окончателен

91

2012/C 024/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: Акт за единния пазар — Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието — Заедно за нов тип икономически растеж СОМ(2011) 206 окончателен

99

2012/C 024/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Развиване на европейското измерение в спортаCOM(2011) 12 окончателен

106

2012/C 024/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.COM(2011) 244 окончателен

111

2012/C 024/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 302/2009 относно многогодишен план за възстановяване на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно мореCOM(2011) 330 окончателен — 2011/0144 (COD)

116

2012/C 024/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, и храните за специални медицински целиCOM(2011) 353 окончателен — 2011/0156 (COD)

119

2012/C 024/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за определяне на изисквания за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човекаCOM(2011) 385 окончателен — 2011/0170 (NLE)

122

2012/C 024/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Упражняване и прилагане на установените права на пътниците, ползващи въздушен транспорт

125

2012/C 024/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (преработен)COM(2011) 402 окончателен — 2011/0187 (COD)

131

2012/C 024/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност и за отмяна на Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕОCOM(2011) 370 окончателен — 2011/0172 (COD)

134

2012/C 024/31

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите Отворено и неутрално интернет пространство в ЕвропаCOM(2011) 222 окончателен

139

2012/C 024/32

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бяла книга Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите COM(2011) 144 окончателен

146

2012/C 024/33

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Превантивни мерки за закрила на децата от сексуално малтретиране (допълнение към становище)

154

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

475-а пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г.

28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социално предприемачество и социално предприятие“ (проучвателно становище)

2012/C 24/01

Докладчик: г-жа Ariane RODERT

С писмо от 6 юни 2011 г. г-н Maroš ŠEFČOVIČ, заместник-председател на Европейската комисия, поиска от Европейския икономически и социален комитет, в съответствие с член 262 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да изготви проучвателно становище относно

Социално предприемачество и социално предприятие“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 октомври 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 26 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 106 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   При анализирането на инициативите, насочени към социалното предприемачество, ЕИСК смята за необходимо то да бъде разгледано в контекста на по-широкото понятие за социално предприятие, тъй като са необходими мерки на всеки етап от неговия жизнен цикъл.

1.2   Социалното предприятие е ключов елемент от европейския социален модел. То е тясно свързано със стратегията „Европа 2020“ и носи значителен принос на обществото. Подкрепата и насърчаването на социалните предприятия могат да допринесат за максималното използване на техния потенциал за растеж и капацитет за създаване на социална стойност. ЕИСК подкрепя създаването от страна на Комисията на политическа рамка и план за действие за насърчаване на социалните предприятия в Европа и подчертава значението на пълното му прилагане както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки.

1.3   Тъй като определенията в отделните страни се различават, социалното предприятие следва да се опише въз основа на общи характеристики като социални цели, реинвестиране на печалбите, многообразие от правни форми и начини на участие на заинтересованите страни.

1.4   Държавите-членки и институциите на ЕС трябва да се погрижат социалните предприятия да бъдат включвани и вземани под внимание в инициативи и програми, свързани с публичната политика по отношение на предприятията, на равна основа с другите форми на предприятия. Трансграничните инициативи, свързани със социални предприятия, могат да бъдат насърчавани най-добре, като средства от фондовете на ЕС се заделят за организиране на средища на европейско равнище за обмен на идеи и модели.

1.5   Приоритети за социалните предприятия са осигуряването на по-добър достъп до капитал и специално пригодени финансови инструменти. Комисията следва да събира и да направи достояние информацията за съществуващите добри практики и инициативи за иновации в държавите-членки, като хибриден капитал и форми на взаимодействие между публичния и частния капитал, и да гарантира, че сегашната регулаторна рамка не възпрепятства разработването на нови инструменти.

1.6   От първостепенно значение е в следващия програмен период за структурните фондове да бъдат изрично включени програми за създаване и развиване на социални предприятия. Комисията следва да дава насоки за комбинирането и привличането на финансови инструменти от различни източници.

1.7   Комисията следва да сложи началото на общоевропейска инициатива за сравнение на подходите за публично финансиране, които са особено подходящи за социалните предприятия. Комисията следва да насърчи и направи оценка на разпространението на търговете със социална насоченост и да се занимае с проблема, свързан с налагането на допълнителни задължения в обществените поръчки. При преразглеждането на правилата за държавните помощи Комисията следва да обмисли пълното освобождаване на социалните услуги от общ интерес или да предостави освобождаване от задължението за нотификация за всички обществени услуги от малък мащаб и някои социални услуги с цел да насърчи създаването на повече социални предприятия.

1.8   Поради разнообразните им правни форми и специфични социални задачи, обаче, в някои държави-членки съществуват данъчни преференции. Те следва да се преразгледат и споделят, за да се насърчи развитието на подходящи правила.

1.9   Комисията и държавите-членки следва да насърчават създаването на специфични програми за подкрепа за развитие на социалните предприятия и следващото поколение социални предприемачи.

1.10   Заедно със социалните предприятия Комисията следва да поеме инициативата за проучване на възможността за създаване на общоевропейска система за измерване на социалните резултати и да насърчи използването на съществуващите системи. Освен това следва да се проучат по-задълбочено инициативи за създаване на по-прозрачна система за отчитане с цел повишаване на доверието у инвеститорите. ЕИСК призовава Комисията да започне проучване на съществуващите социални сертификати с цел създаване на общоевропейска система или кодекс на поведение.

1.11   Социалните предприятия трябва да бъдат включени в програмите за научноизследователска, иновационна и развойна дейност. Освен това следва да се поемат инициативи за събиране и разпространяване на статистически данни за социалните предприятия на европейско равнище. Това би могло да бъде задача на обсерватория на социалните предприятия на равнище ЕС.

1.12   Като всички други работодатели социалните предприятия трябва да отговарят на изискванията за достойни условия на труд и да зачитат всички действащи колективни трудови договори, като гарантират правилното им прилагане.

1.13   Трябва да се обърне особено внимание на новите държави-членки, за да се гарантира създаването на социални предприятия посредством разкриването на обществени услуги, възприемането на политики за социално включване и насърчаване на форми на социално предприемачество като социалната икономика.

2.   Въведение

2.1   В съобщението на Комисията „За Акт за единния пазар“ от 27 октомври 2010 г. (1) бяха предложени мерки за реализиране на концепцията за „високо конкурентна социална пазарна икономика“. Една от предложените мерки беше „Инициатива за социално предприемачество“. Предложението беше запазено като основна мярка в окончателния текст на съобщението „Акт за единния пазар“ от април 2011 г. (2) и беше изтъкнато като приоритетна област в становището на ЕИСК INT/548 (3), изготвено в отговор на поисканата консултация във връзка с Акта за единния пазар.

2.2   Европа е изправена пред предизвикателства, които изискват решения, съчетаващи икономическо и социално благополучие. Чрез насърчаване на социалното предприемачество и социалните предприятия, особено в настоящия труден икономически климат, ще бъдат оползотворени потенциалът им за растеж и добавената им стойност за обществото. За да се реализира този потенциал, следва да се разработи и внедри всеобхватна политическа рамка, която да обхваща широк кръг заинтересовани страни от всички сектори на обществото (гражданското общество, частния и публичния сектор) на всички равнища (местно, регионално, национално и европейско).

2.3   Социалното предприемачество и социалните предприятия обхващат разнообразни понятия, които включват различни участници и условия на равнище държави-членки. Настоящото проучвателно становище е озаглавено „Социално предприемачество и социално предприятие“, понеже ЕИСК е на мнение, че в становището следва да се използва по-широкият термин „социално предприятие“ (което включва социалното предприемачество), тъй като са необходими мерки на всички етапи от жизнения цикъл на социалните предприятия.

2.4   Целта на настоящото проучвателно становище е да се набележат приоритетни области с оглед създаването на благоприятна среда за социалните предприятия в Европа. ЕИСК засегна този въпрос в няколко становища (4) през годините и приветства факта, че Комисията е решила отново да отдели внимание на социалните предприятия. Освен това е важно да се признае съществената работа, извършена от различните заинтересовани страни в тази област през годините, част от която се взима под внимание в настоящото становище (5).

3.   Бележки на ЕИСК

3.1   Определение за социално предприятие

3.1.1   Вследствие на различните езикови и културни традиции се е стигнало до различни значения на понятието социално предприятие.

3.1.2   ЕИСК разбира необходимостта от ясно определение, така че усилията да бъдат насочени в една посока, но вместо определение предлага описание въз основа на общи характеристики като:

предимно социални цели в противовес на целите, свързани с печалба, и създаващо социални ползи в интерес на обществото или на неговите членове;

дейност предимно с нестопанска цел, като излишъците основно се реинвестират, а не се разпределят сред частни акционери или собственици;

многообразие от правни форми и модели: напр. кооперации, взаимоспомагателни дружества, доброволчески сдружения, фондации, дружества със стопанска или нестопанска цел, които често са съчетание на различни правни форми и понякога променят формата си в зависимост от своите нужди;

икономически оператори, които произвеждат стоки и услуги (често от общ интерес), нерядко със силен елемент на социална иновация;

работещи като независими субекти със силен елемент на участие и съвместно вземане на решения (служители, потребители, членове), управление и демокрация (представителна или открита);

често произлизащи от или свързани с дадена организация на гражданското общество.

3.1.3   Социалните предприятия имат важен принос за обществото и са ключова характеристика на европейския социален модел. Те допринасят за целите на стратегията „Европа 2020“, като създават работни места, разработват новаторски решения в отговор на обществените нужди, спомагат за социалното сближаване и приобщаване и насърчават активното гражданство. Те играят важна роля за насърчаването на участието на жените, възрастните и младите хора, малцинствата и мигрантите. Освен това трябва да се признае, че много социални предприятия са МСП, често от социалната икономика, а някои от тях работят в сферата на интеграцията на трудовия пазар.

3.1.4   Тези характеристики трябва да бъдат отчетени в продължаващата работа на Комисията по правните структури за социалната икономика, за да се гарантира, че са включени всички форми на социално предприятие. Освен това Комисията следва да обмисли проучване на новите правни форми и законодателни инициативи, свързани със социалните предприятия, възникващи в някои държави-членки (6), за да оцени ползата от тях.

3.2   Включване на социалните предприятия в публичната политика в областта на предприятията

3.2.1   Публичните политики за развитие и растеж на предприятията са свързани с няколко области на политики като конкуренция, вътрешен пазар, финанси и иновации. Инициативите на публичните политики, насочени към улесняване на започването и осъществяването на стопанска дейност, трябва да вземат под внимание и да включват социалните предприятия на равна основа с другите форми на предприятия както на равнище държави-членки, така и на равнище ЕС, като същевременно отчитат специфичните им особености.

3.2.2   Социалните предприятия често са местни и разрастването им невинаги е очевиден интерес или приоритет. Вместо да се конкурират или да разширяват модела си, те често предпочитат други подходи за растеж. Това трябва да се отчита, когато се проучват трансгранични инициативи за социални предприятия. ЕС и държавите-членки следва да финансират и подкрепят създаването на форуми, обмена на стажанти, семинарите, посветени на социалните иновации („social innovation camps“) и социалния франчайзинг, които може да се окажат по-ефективен способ за насърчаване на нови идеи и на трансграничното сътрудничество.

3.3   Насърчаване на социалните инвестиции

3.3.1   Подобряването на достъпа до капитал за стартиране и разрастване е приоритет за социалните предприятия. Понастоящем има недостиг на финансови инструменти, разработени специално за социални предприятия, въпреки значителния интерес към сътрудничество както сред финансовите институции, така и сред социалните предприятия. На местно и национално равнище понастоящем възникват редица новаторски финансови инструменти. Комисията следва да започне работа за събиране и споделяне на добрите практики, които тласкат тези новаторски инициативи, и на натрупания опит в държавите-членки за насърчаване на социалните инвестиции за социалните предприятия в Европа. В тази си дейност Комисията следва да взема под внимание следните въпроси.

3.3.1.1   Поради специфичните си характеристики и разнообразни правни форми социалните предприятия се нуждаят от финансови инструменти, които се различават от тези, предназначени за други форми на стопанска дейност. За социалните предприятия, през целия им жизнен цикъл, е по-подходяща специално пригодена форма на хибриден капитал  (7), съдържаща елементи на безвъзмездна помощ, капиталово участие и дългов капитал. В хибридния капитал се съчетават компонент на безвъзмездна помощ (публични грантове, благотворителни фондове, дарения) заедно с капиталови инструменти и инструменти за споделяне на дълга/риска. Инструментите за финансиране от типа на хибридния капитал включват възстановими грантове, опростими заеми, конвертируеми грантове и споразумения за поделяне на приходите. Хибридният капитал често включва тясно взаимодействие между публичния и частния капитал.

3.3.1.2   Следва да се обмисли и появата на посредници, насочени специално към социалните предприятия. Те играят ключова роля за събирането на едно място на социални предприятия и инвеститори, осигуряването на информация за капитал и набирането му, както и предлагането на консултации и подкрепа. Има редица интересни примери, които следва да бъдат разгледани по-задълбочено (8).

3.3.1.3   Освен това Комисията следва да обърне внимание на появата на различни видове публични фондове за социални инвестиции  (9) и други инициативи във финансовия сектор (кооперативни банки (10), социални банки (11), търговски банки със социални програми (12)) или новаторски инструменти като „облигации за социално въздействие“ (13). Особено важно е да се подкрепят тези инициативи предвид намаляващото публично финансиране, на което сме свидетели понастоящем.

3.3.2   От първостепенно значение е Комисията да гарантира, че регулаторната рамка на ЕС (напр. правилата за държавна помощ) подкрепя, а не възпрепятства появата на тези нови финансови инструменти.

3.3.3   Следващият програмен период за структурните фондове трябва изрично да включва програми за стартиране и развитие на социални предприятия, а средствата да бъдат на разположение за по-дълъг период, за да се гарантира непрекъснатост на подкрепата през чувствителната начална фаза. За да може да се подкрепят социалните предприятия чрез структурните фондове, Комисията следва да предостави и насоки за добри практики за комбиниране и привличане на финансови инструменти от различни източници.

3.4   Модернизиране на публичното финансиране

3.4.1   Социалните предприятия често създават стоки и услуги от общ интерес, които се финансират предимно чрез публично финансиране. Прилагането на настоящите правни рамки често е в полза на големите организации от частния сектор с висока капитализация. Следва да се разработят нови и/или да се развият съществуващите правни инструменти, така че те да отговарят по-добре на нуждите на социалните предприятия. Комисията следва да сложи началото на общоевропейска инициатива за сравняване на подходите за публично финансиране, които са особено подходящи за социалното предприемачество.

3.4.2   Както ЕИСК посочи в становището си INT/570 (14), трябва да се увеличи участието на МСП, включително социалните предприятия, в обществените поръчки. Изключително важно е да се гарантира равен достъп до обществени поръчки за всички участници. Обществените поръчки следва да се опростят чрез опростяване на административните процедури. Във връзка с това Комисията играе ключова роля за събирането и разпространението на ефикасни и прости модели на обществени поръчки за социалните предприятия.

3.4.3   В становището на ЕИСК относно обществените поръчки се посочва и значението на иновационните, екологичните и социалните аспекти в обществените поръчки. Ръководството на Комисията „Да купуваме социално (15), в което се набелязват начини социалните и екологичните съображения да бъдат взети предвид при обществените поръчки, е от основно значение и трябва да се популяризира повече. Освен това Комисията следва да насърчи и направи оценка на разпространението на търговете със социална насоченост.

3.4.4   Комисията трябва да се занимае с проблема, свързан с налагането на допълнителни задължения на национално равнище извън предвидените в директивите („gold plating“) във връзка с обществените поръчки, което се среща в някои държави-членки, като разпространява информация за алтернативни възможности, по-подходящи и новаторски инструменти за публично финансиране.

3.4.5   Социалните предприятия често са затруднени от правилата за държавните помощи. В своето становище TEN/455 (16) ЕИСК подкрепя по-диверсифициран и пропорционален подход, необходимостта да се отчитат не само икономическите критерии, но и социалните, териториалните и екологичните аспекти и да се измерва ефективността по отношение на качество, резултати и устойчивост. Ето защо усилията, които се полагат за опростяване и изясняване на правилата за държавната помощ, трябва да отчитат как всеки преглед на тези правила се отразява на социалните предприятия. Важно е също да се изтъкнат съществуващите изключения от тези правила (17).

3.4.6   При преразглеждането на правилата за държавните помощи Комисията следва да обмисли възможността за освобождаване на всички социални услуги от общ интерес или, както се предлага в становището на ЕИСК, да предостави освобождаване от задължението за нотификация за всички обществени услуги от малък мащаб и някои социални услуги. Несигурността и добавената административна тежест за спазване на правилата за държавна помощ могат да възпрат частните инвеститори и служителите, отговарящи за обществените поръчки, да се ангажират със социални предприятия. Освобождаването може да стимулира повече иновации и стартиране на предприятия. Подобна инициатива обаче следва също да предвижда механизъм за предотвратяване на корупцията.

3.4.7   Социалните предприятия имат различни правни форми и поради това често се подчиняват на различни правила и условия за данъчно облагане. Поради социалните си цели и ограниченото разпределение на печалбата социалните предприятия се ползват от данъчни облекчения и други данъчни преференции в някои държави-членки. Те следва да се преразгледат и споделят, за да се наръчи разработването на подходящи правила за социалните предприятия независимо от правната им форма.

3.5   Стартиране на програми за развитие на социалните предприятия

3.5.1   Социалните предприятия се нуждаят от достъп до специално разработени програми за подкрепа за развитие. Инициативи, включващи „центрове“, които предоставят подкрепа за предприятия, работни места и наставничество, са доказали ефективността си по време на началната фаза на създаване на предприятието, подобно на програмите за обучение от мрежи на социални предприятия. Специален акцент следва да се постави върху програмите за инвестиционна готовност. Появата и разпространението на този вид програми за подкрепа следва да се насърчава.

3.5.2   Необходими са усилия за подкрепа на следващото поколение социални предприемачи. Социалното предприемачество следва да се насърчава в официалното, неофициалното и неформалното обучение. Специализираното обучение, насочено към социалните предприятия (18), следва да може да се ползва от всички държави-членки.

3.5.3   Комисията и държавите-членки следва да подкрепят и да си сътрудничат с утвърдени участници и мрежи на социалните предприятия. Социалните предприятия често възникват в доброволческия сектор или социалната икономика. Те предоставят отличен способ за свързване със социалните предприемачи и предприятия.

3.6   Запознаване с дейността на социалните предприятия и изграждане на доверие в тях

3.6.1   Социалните предприятия трябва да бъдат популяризирани и признати като жизненоважен сектор в обществото. Комисията следва да обмисли възможността за създаване на европейски сертификат за социално предприятие, което би повишило осведомеността и признанието и би спомогнало за изграждане на доверието и повишаване на търсенето. Би следвало да се започне с проучване по инициатива на Комисията, проведено в сътрудничество със социалните предприятия, относно съществуващите сертификати и други системи за сертифициране, които вече са въведени в много държави-членки (19).

3.6.2   В научните изследвания и изготвянето на политики предприятията често се отъждествяват с частни предприятия със стопанска цел. Ето защо следва да се положат усилия социалните предприятия постоянно да бъдат включвани в програми за научноизследователска, иновационна и развойна дейност.

3.6.3   Липсват консолидирани статистически данни за социалните предприятия на равнище държави-членки и на равнище ЕС. Във всички държави-членки следва да се насърчава използването на сателитни сметки (20). Освен това създаването на „обсерватория“ за социалните предприятия на равнище ЕС, с активното включване на ЕИСК и неговите партньори на национално равнище в тясно сътрудничество с държавите-членки, би спомогнало за систематичното събиране, съпоставяне и разпространение на знания.

3.6.4   Ползите от социалните предприятия трябва да бъдат популяризирани чрез измерване на стойности, различни от чисто икономическата стойност. Съществуват няколко инструмента за измерване на социалните резултати (21) и методи за социално счетоводство. За съжаление те често са сложни за ползване от малки предприятия. ЕС, заедно със социалните предприятия, научните изследователи и капиталовложителите, следва да насърчава използването на съществуващите системи, но също и да предприеме стъпки за разработване на по-проста общоевропейска система или кодекс на поведение въз основа на съществуващите системи.

3.6.5   Повишаването на доверието в социалните предприятия се обуславя от отчетността и прозрачността. Социалните предприятия често разчитат на публично финансиране, частни дарения и членски такси. За да се повиши доверието на инвеститорите, използването на тези ресурси трябва да бъде отчитано по-открито посредством открита система за отчитане, която може да бъде стандартен метод на ЕС. Повишената прозрачност и откритото отчитане биха противодействали и на риска социалните предприятия бързо да се превърнат в по-доходоносни видове дружества, изплащащи прекалено големи възнаграждения на висшите служители и членовете на управителните органи.

3.6.6   Създаването на оптимални условия за социалните предприятия изисква лидерство и непрекъснат диалог между всички сектори в обществото. Това налага осъществяването на сътрудничество, под ръководството на Комисията, между всички институции на ЕС, държавите-членки и обществото като цяло, със специален акцент върху регионалните власти, които често са основни заинтересовани страни. ЕИСК, както и Комитетът на регионите, могат да играят жизненоважна роля в следващия етап от тази дейност предвид своя състав, опит и тясна връзка с държавите-членки.

3.7   Други бележки

3.7.1   Социалните предприятия често са свързани с доброволци. Важно е да има яснота относно тяхната роля. В Решение на Съвета от 27 ноември 2009 г. (22) се посочва, че доброволческите дейности са „израз на свободната воля, избора и мотивацията на дадено лице“. Те не заменят възможностите за професионална, платена работа, а генерират добавена стойност за обществото.

3.7.2   Като всички други работодатели социалните предприятия трябва да отговарят на изискванията за достойни условия на труд и да зачитат всички действащи колективни трудови договори. При прилагането на разпоредбите на европейското законодателство и националните закони и/или колективни трудови договори в сферата на правото на информация, консултация и участие на служителите, социалните предприятия трябва да намерят най-подходящия и целесъобразен начин да гарантират правилното прилагане на тези права.

3.7.3   Социалните предприятия са се появили при различни национални условия. По-конкретно ЕИСК настоятелно приканва Комисията да насочи подходяща подкрепа и инициативи за развитие на социалните предприятия в новите държави-членки. Важни инициативи представляват възприемането на промени в тяхната система за социално подпомагане, насърчаването на политика на активно включване, стимулирането на появата на участници в социалната икономика/социалните предприятия и отварянето на пазара за обществени услуги.

3.7.4   ЕС следва да насърчава и социалните предприятия извън собствените си граници. Моделът на ЕС за социално предприятие следва да се споделя, за да служи за пример при разработването на сходни модели в страните кандидатки и в международен план.

Брюксел, 26 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  COM(2010) 608 окончателен.

(2)  COM(2011) 206 окончателен.

(3)  ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 47.

(4)  ОВ C 95, 30.3.1998 г., стр. 99; ОВ C 117, 26.4.2000 г., стр. 52; ОВ C 112, 30.4.2004 г., стр. 105; ОВ C 234, 22.9.2005 г., стр. 1; ОВ C 120, 20.5.2005 г., стр. 10; ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 22; ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 84.

(5)  EMES Network (www.emes.net), Ciriec International (www.ciriec.ulg.ac.be), Cecop (www.cecop.coop).

(6)  UK Community Interest Company (CIC) 2005 г., италиански закон № 118/2005 и декрет 155/2006, финландски закон № 1351/2003, „Social Entrepreneurship Act“ (Закон за социалното предприемачество) в Словения, 2011 г.

(7)  http://www.schwabfound.org/pdf/schwabfound/SocialInvestmentManual.pdf.

(8)  www.unltd.org.uk; www.commoncapital.org.uk; www.cafonline.org.

(9)  Основните участници, които предлагат социални инвестиции, са благотворителните рискови фондове, фондовете за социални инвестиции, дружествата за консултации във връзка с финансиране и социалните фондови борси. За повече подробности вж.: Investor Perspectives on Social Enterprise Financing: http://217.154.230.218/NR/rdonlyres/1FC8B9A1-6DE2-495F-9284-C3CC1CFB706D/0/BC_RS_InvestorPerspectivesonSocialInvestment_forweb.pdf. Като пример за социални инвестиции може да послужи британската група „Big Society Capital“ вж.: http://www.cabinetoffice.gov.uk/content/big-society-capital.

(10)  www.eurocoopbanks.coop.

(11)  www.triodos.be.

(12)  Инициатива на банковата група „Intesa Sanpaolo“ за социални предприятия; Banca Prossima – www.bancaprossima.com.

(13)  www.socialfinance.org.uk/sib.

(14)  ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр. 113.

(15)  http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=89&newsId=596&furtherNews=yes.

(16)  ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 26.

(17)  Напр. подкрепа за обучение на работниците, помощ за заетост, помощ за хора с увреждания, както и малки помощи.

(18)  www.sse.org.uk и различни магистърски програми за социални предприемачи (на Университета в Тренто или Университета „Бокони“).

(19)  www.standardsmap.org/en и www.socialenterprisemark.org.uk.

(20)  http://unstats.un.org/unsd/publication/SeriesF/SeriesF_91E.pdf.

(21)  www.thesroinetwork.org; http://iris.thegiin.org; www.iso.org/iso/social_responsibility.

(22)  ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 43.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/7


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействието на кризата върху капацитета на европейските предприятия да правят инвестиции в полза на климата“ (проучвателно становище)

2012/C 24/02

Докладчик: г-н ZBOŘIL

На 30 ноември 2010 г. бъдещото полско председателство на ЕС реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Въздействието на кризата върху капацитета на европейските предприятия да правят инвестиции в полза на климата“ (проучвателно становище).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 октомври 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 27 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 75 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

В края на ноември 2010 г., когато предстоящото тогава полско председателство на ЕС реши да се консултира с ЕИСК относно въздействието на кризата върху капацитета на европейските предприятия да правят инвестиции в полза на климата, въпросът се отнасяше най-вече до въздействията на Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). Ставаше въпрос за това дали СТЕ на ЕС като централен стълб на политиката на ЕС в областта на изменението на климата е функционирала правилно в периода на икономическа рецесия, който ЕС преживя през 2009 г. след началото на финансовата криза в края на 2008 г.

1.2

Както ясно се вижда от данните за парниковите газове и CO2 за 2009 г. и 2010 г., намаляването на емисиите се дължи на намаляването на стопанската активност през 2009 г. По аналогичен начин започналото през 2010 г. икономическо възстановяване беше съпроводено от рязко увеличаване на емисиите. Това навежда на мисълта, че ценовите сигнали на СТЕ не са достатъчни, за да осигурят достатъчно силни стимули за избягване на процесите, при които се отделя голямо количество въглерод, и за насърчаване на дългосрочните инвестиции в технологии, които са по-щадящи от гледна точка на климата. За щастие, СТЕ е предназначена да реагира на подобни проблеми и може да бъде променяна и преразглеждана, така че да се въведе цена за въглеродни емисии, която да осигури намаляването им, като същевременно обезщети индустриите, за които е най-трудно да се приспособят. За да се направи преход към икономика с ниски въглеродни емисии, са необходими инвестиции в екологични технологии за ефективно използване на ресурсите, а не намаляване на промишленото производство.

1.3

СТЕ по начало е замислена така, че да се оптимизират разходите, свързани с процеса по смекчаване на последиците от изменението на климата, и все още се смята за основния инструмент за намаляване на емисиите. Схемата се нуждае от незабавни подобрения, за да се възстанови нейната ефективност и екологосъобразност.

1.4

Все по-ясно става, че промяната на СТЕ сама по себе си не може да осигури успешно прилагане на политиката в областта на изменението на климата, която да ускори прехода към нисковъглеродни или невъглеродни източници на енергия и същевременно да поддържа стабилен икономически растеж. В замяна на това, първоначалните инвестиции в екологични технологии за ефективно използване на ресурсите в европейската преработвателна промишленост и енергетиката заслужават много по-голяма публична финансова подкрепа. Например Европейският стратегически план за енергийните технологии (Планът SET) и политиката на сближаване на ЕС следва да осигуряват по-голяма подкрепа за развойна дейност и внедряване.

1.5

Ето защо ЕИСК препоръчва да се осигурят необходимите средства, за да се даде съществен и значим тласък на технологиите. Необходимите средства следва да се съберат от приходите на държавите-членки от търговете по СТЕ на ЕС. Освен това ЕИСК приветства предложението на Комисията за хармонизиране на данъчното облагане в областта на енергетиката и въглеродните емисии. ЕИСК призовава държавите-членки да заделят по-голямата част от допълнителните приходи от данъчното облагане на въглеродните емисии и енергетиката за индустриални иновации в чисти технологии.

1.6

В последно време цените на енергията се колебаеха много поради продължаващите вълнения в някои от държавите-членки на ОПЕК. Това развитие заедно с въздействието на авариите в японския ядрен реактор във Фукушима предизвика нов кръг от дебати по енергийните въпроси. Едностранните стъпки, предприети в последно време от някои държави-членки, и спекулативното развитие на стоковите пазари могат да доведат до сериозни последствия за развитието на енергийния сектор в ЕС и трябва да се анализират задълбочено.

1.7

Моделите за оценка на въздействието, които Комисията използва в придружаващия работен документ (PRIMES и др.), стигат до много оптимистични резултати на макроикономическо равнище, които се отличават от резултатите от микроикономическите изследвания, т.е. изследванията на равнището на операциите/отраслите, и могат дори да са диаметрално противоположни на тях. Поради това преди да се правят политически заключения, следва да се преразгледат макроикономическите модели и да се направят съвместими с изследванията, които започват на микроравнище.

1.8

Комитетът призовава Съвета, Комисията и Парламента да осигурят цялостното изпълнение на всички досега поставени за 2020 г. цели във връзка с въглерода и отново да обмислят поставяне на по-амбициозна цел до 2020 г. за емисиите на парникови газове, така че намалението да бъде в размер на 25 %, въз основа на постигнатия напредък по време на преговорите в рамките на 17-ата конференция на страните по РКООНИК и очакваното икономическо развитие на Общността, като етап от постигането на договореното намаление с 80-95 % до 2050 г. Комитетът счита, че е от съществено значение да се поддържат приблизително сравними икономически условия за участниците в световен план. За да имат договореностите ефект, други развити страни ще трябва да направят сравними, паралелни усилия и други основни участници - главно нововъзникващи икономики – ще трябва да се съгласят доброволно с по-високи цели за намаляване на емисиите като част от световно, правно обвързващо и всеобхватно споразумение след изтичането на Протокола от Киото.

1.9

След 15-ата и 16-ата конференция на страните общо взето стана ясно, че световните преговори във връзка с изменението на климата поемат в друга посока, която разкрива много повече възможности за възходящ подход. В Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (COM (2011) 112) се признава тази важна промяна, при която се дава предимство на предприемането на мерки пред определянето на нови обвързващи цели. Тя поставя началото на дискусия с държавите-членки на ЕС, в която се решава дали трябва да се определят нови цели. От значение ще бъдат както целите, които ще се спускат отгоре надолу, така и политиката на технологични иновации, която ще се провежда отдолу нагоре. ЕС не бива да пропуска тази възможност за постигане на истински напредък и трябва да даде положителен пример.

1.10

След кризата инвестиционната среда се различава значително на различните места в ЕС и положението вече се влошава с оглед на предвижданото второ задълбочаване на кризата. Публичните средства изглежда намаляват поради настоящата дългова криза, която изисква по-големи бюджетни ограничения. Секторът на МСП ще бъде по-уязвим на подобни промени, тъй като той зависи от банковото финансиране в по-голяма степен от големите корпорации, които имат достъп до капиталовите пазари.

1.11

Засега не се наблюдава нова и жизненоважна вълна от инвестиции в инфраструктурата. На енергийната и газовата инфраструктура следва да се обърне много по-голямо внимание особено с оглед на единния европейски енергиен пазар и това ще изисква по-значително използване на възобновяеми енергийни източници. Без напълно функциониращи и взаимосвързани мрежи шансовете да се постигне напредък са много по-малки.

2.   Въведение, контекст

2.1

В съобщението на Европейската комисия относно „Анализ на възможните варианти след намаляването с 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии“ (1) са представени различни варианти за постигането на новата цел от 30 % в рамките на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) (в сектори, обхванати от СТЕ на ЕС) и другите сектори (най-вече транспорт, застроена среда и селско стопанство). Тъй като в съобщението на Европейската комисия не се анализира въздействието на икономическата криза върху капацитета на европейските предприятия да правят допълнителни инвестиции в полза на климата, полското председателство предложи тази тема да стане предмет на становище на ЕИСК.

2.2

Широко признат факт е, че намаляването на емисиите на CO2 няма да бъде лесна задача и че няма да има бързи решения предвид продължаващото увеличаване на населението и високите равнища на недостиг на енергия в развиващите се страни. Друг ключов фактор е процесът на отказване от енергия на основата на изкопаеми горива поради проблеми, свързани със сигурността на доставките. Би могло да се възрази, че в Споразумението от Копенхаген и в последвалите го споразумения от Канкун понятието „правнообвързващи цели“ е изоставено, като по този начин се намалява вероятността за световна система за ограничения и търговия, времевият хоризонт се отмества до 2050 г. и се подчертава значението на технологичните развития и иновационните процеси. В споразуменията от Канкун са изброени редица важни цели, включително следните три:

установяване на ясни цели за намаляването с времето на генерираните от човека емисии на парникови газове, така че средното увеличаване на температурата в света да се задържи под 2 градуса;

насърчаване на участието на всички страни в намаляването на тези емисии, в съответствие с различните отговорности и възможности на всяка една страна;

гарантиране на международната прозрачност на действията, предприети от отделните държави, и на своевременното преразглеждане на световния напредък към дългосрочната цел.

2.3

Съществува широк консенсус по въпроса, че установяването на подходяща и общоприета цена на въглерода е ключ към успешната политика в областта на изменението на климата (William D. Nordhaus, „Economic Issues in a Designing a Global Agreement on Global Warming“ („Икономически въпроси при изготвянето на световното споразумение относно глобалното затопляне“). Ако цената на въглерода не е определена по подходящ начин и не е общоприета, тя не може да има стимулиращ ефект. Необходима е реалистична регулаторна рамка: механизмите за стимулиране трябва да функционират на практика, за да се гарантира ефективността на политическите решения. Ето защо ЕИСК призовава Европейската комисия да представи варианти за укрепване на СТЕ на ЕС и последователни мерки в секторите, които не са обхванати от СТЕ.

2.4

Чрез подобряване на енергийната/горивната ефективност на сравнително ниска цена е постигнат известен успех в намаляването на емисиите на парникови газове, но технологичното пренасочване и напредък са единственият начин за осигуряване на плавен преход към ерата на гориво от неизкопаеми източници. Дори мерките за ефективност изискват мащабно използване на съществуващите технологии и разработване на иновационни решения (McKinsey Global Institute: „The Carbon Productivity Challenge: Curbing Climate Change and Sustaining Economic Growth.“ („Предизвикателството, свързано с производството на въглерод: спиране на изменението на климата и поддържане на икономически растеж“).

2.5

Енергоемките промишлени отрасли повишиха енергийната ефективност в резултат на постоянни усилия за намаляване на оперативните разходи. Нито един оператор няма да изхвърли въглероден диоксид само защото има безплатни/достатъчно квоти за емисии. Резултатите от мерките за ефективност при лично потребление не се проявяват толкова пряко поради „ефекта на бумеранга“, с който се обозначава психологическото явление, което кара хората да използват спестеното като допълнителна придобивка, напр. по-висока температура на отопление в домовете си, след като са взели ефикасни мерки за енергийна ефективност. Този ефект може лесно да блокира дори най-смелите усилия за повишаване на ефективността.

2.6

Възобновяемите енергийни източници със сигурност ще допринесат за процеса на намаляване на емисиите, въпреки че това намаляване вероятно ще бъде по-слабо, отколкото се смята обикновено. Физическите, пространствените и социално-екологичните ограничения, свързани със съвременните възобновяеми технологии, понякога не се отчитат напълно, а тяхното преодоляване с помощта на технологически иновации има финансови последствия. Подобряването на оперативната и разходната ефективност на известните понастоящем възобновяеми източници също представлява финансово предизвикателство, на което в някои държави-членки се търси решение, а в други - не.

2.7

Три аспекта трябва да получат окончателно решение и по всяка вероятност нито един от тях няма да бъде разрешен по удовлетворителен начин преди 2020 г. Първо, за ресурсите, които не са достъпни през цялото време, е необходима напълно интегрирана общоевропейска интелигентна мрежа, която да има ограничен капацитет за поемане на електроенергията от възобновяеми енергийни източници, които не са достъпни през цялото време, над очаквания дял от 35-40 %. Трябва да се отбележи, обаче, че решението на Германия за бързо поетапно извеждане от експлоатация на мощностите ѝ за производство на ядрена енергия доведе до много активни действия в тази област. Второ, за подобно поемане е необходим значителен капацитет за акумулиране. Трето, трябва широко да се прилага съвременна технология за улавяне и съхраняване на въглерод в по-дългосрочен план, ако изкопаемите горива продължат да се използват широко като енергиен източник. Преди да се разрешат тези три изключително важни въпроса, необходимите традиционни резервни мощности със съпътстващите ги емисии са незаменими за по-широко използване на съществуващите възобновяеми източници.

2.8

Повишаването на ефективността на процесите за производство на електро- и топлоенергия е толкова скъпо, че едва ли може да бъде постигнато при настоящите условия, определяни предимно от бюджетните ограничения. Следователно революционните изобретения, редом с мащабното внедряване и подобряване на съществуващите технологии за използване на възобновяемите енергийни източници, ще играят важна роля за постигане на очакваното намаляване с 80-90 % до 2050 г. (Международна агенция по енергетика, Energy Technology Perspective 2010 („Перспективи за енергийните технологии“, 2010 г.).

2.9

Допълнителното повишаване на енергийната ефективност на технологиите за производство също би било от съществено значение. Поради това са необходими както постепенни, така и радикални иновации в целия спектър от нисковъглеродни технологии. Без такива иновации и подобрения ще се окаже невъзможно бързото и масово въвеждане на нисковъглеродните технологии, което е необходимо, за да се отговори на световното търсене на енергия и да се предотвратят рисковете за климата с потенциално катастрофални последствия. Това основно предизвикателство, свързано с иновациите, изисква пряк и проактивен отговор.

3.   Анализ на резултатите за данните относно емисиите на ЕС; въздействие на кризата

3.1

В документа на Комисията са представени редица аргументи, които ако се оценяват поотделно, навеждат на мисълта, че постигането на амбициозните цели за намаляване на емисиите би било трудно, но постижимо. Освен емпиричните данни за емисиите на ЕС от последните години, трябва да се отчита и фактът, че възобновяемите енергийни източници се използват в 61 % от новите мощности за производство на електроенергия в ЕС през 2009 г. В действителност променливостта на някои възобновяеми енергийни източници превръща в предизвикателство постигането в краткосрочен план на сигурност за необходимото основно снабдяване.

3.2

Предположенията на Комисията се основават на оптимистичните очаквания, свързани с резултатите от Директивата относно възобновяемите енергийни източници и от плановете за действие на отделните държави-членки. Освен това увеличаването на енергийната ефективност с 20 % се приема като даденост, въпреки че информацията от държавите-членки свидетелства за доста по-слаб напредък в някои случаи. Когато се вземе предвид ключовият елемент на енергийната ефективност при генерирането на топло- и електроенергия, който може да се обозначи като въглероден интензитет, закъсненията и отлаганията при модернизирането на електроцентралите е вероятно да се превърнат в сериозен проблем и да доведат до недостиг на електроенергия. Освен това анализите на МАЕ показват, че 80 % от емисиите от енергийния сектор в световен мащаб на практика са замразени до 2020 г. Ето защо инвестициите и през следващото десетилетие, особено в технологии за улавяне и съхраняване на въглерод, са от решаващо значение за бъдеще с ниски въглеродни емисии.

3.3

По оценки на експерти през 2010 г. емисиите на парникови газове са се увеличили с 4 %, а за съоръженията, включени в СТЕ на ЕС, е регистрирано увеличение с 3,2 %. През 2009 г. общото ниво на емисиите спадна с 1,1 % в сравнение с 2008 г.: спад обявиха ЕС (-6,4 %), САЩ (-6,5 %) и Япония (-11,8 % без търговия с емисии), а Китай – увеличение с 9,1 % (Richard N. Cooper, Харвардски университет, „Europe's Emission Trading System“ („Европейската система за търговия с емисии“), юни 2010 г.; Christian Egenhofer, Център за европейски политологически изследвания, Брюксел, „The EU ETS and Climate Policy Towards 2050“ („СТЕ на ЕС и политиката в областта на климата до 2050 г.“), януари 2011 г.). Очевидно е, че това намаляване на емисиите в развитите страни между 2008 и 2009 г. е преди всичко резултат от икономическата рецесия. Предварителните резултати от 2010 г. потвърждават, че нивата на емисиите се покачват и спадат заедно с нивата на стопанската активност.

3.4

Най-смущаващият резултат от внимателния преглед на СТЕ на ЕС, най-голямата система в света за ограничаване и търговия, е липсата на съществено намаляване на емисиите на CO2 и парникови газове. Общите европейски индустриални емисии на CO2 и парникови газове от 1990 г. бележеха тенденция към умерен спад и екстраполирането на тази тенденция до 2008 г. сочи, че СТЕ е намалила емисиите точно с 2 % в сравнение с прогнозираните равнища без СТЕ на ЕС. Освен това, ако се отчетат въздействията на финансовата криза и рецесията от 2008-2009 г., данните показват, че независимото въздействие от СТЕ на ЕС върху европейските емисии на парникови газове е много малко, дори нищожно.

3.5

Като цяло намаляването на емисиите през 4-тото тримесечие на 2008 г. и през 2009 г., както и увеличаването на емисиите, което започна през 2-рото тримесечие на 2010 г., несъмнено се обясняват със започването (в края на 2008 г.) и завършването (в средата на 2010 г.) на икономическата криза. Оскъдни са доказателствата за това, че промените в системата са довели до намаляване на емисиите през този период.

3.6

Важно е също така да се отбележи фактът, че промишлените сектори вече предприеха забележителни действия, достойни за пример – постоянно намаляване на емисиите посредством преминаване към по-ефективни от въглеродна гледна точка горива и ефективни мерки за повишаване на енергийната ефективност. Този процес може да бъде ускорен през следващия период на търговия до 2020 г., ако бъдат разработени и внедрени революционни нови технологии в почти всички сектори, обхванати от СТЕ на ЕС.

3.7

Някои енергоемки промишлени отрасли, като например добивът на стомана, вар и цимент, са на път да достигнат своите физически предели на въглеродна ефективност и в близко бъдеще по-големи намаления на емисиите ще могат да се осъществяват само чрез намаляване на производството („Устойчив стоманодобив“, Boston Consulting Group, 2009 г.).

3.8

Следва да се отбележи, че изместването на въглеродните емисии се свързва с конкретни нива на заетост в отраслите, в които се наблюдава това явление. Точното равнище на безработица е различно в различните държави-членки – средно за ЕС то се оценява на 3 %, докато в Полша например равнището на безработица в енергоемките отрасли достига 9,5 %.

3.9

Както беше посочено по-горе в параграф 2.5, мащабното технологично развитие и развитието на нови технологии са ключов елемент за осигуряване на намаляването на парниковите газове. Във всички документи на тази тема се посочват нерешените проблеми, свързани с получаване на финансиране. Приходите от СТЕ са възможен, макар и далечен и несигурен, източник на финансиране, но освен тях на хоризонта не се забелязва нищо осезаемо. Дори настоящите програми за НИРД и развитие в ЕС са недостатъчни; това се отнася и за инициативата План SET, включително и за дейностите по улавяне и съхранение на въглерода.

3.10

В резултат на неотдавнашните вълнения и продължаващите безредици в държавите-членки на ОПЕК, както и на аварията в ядрената централа във Фукушима, нагласите по отношение на преговорите във връзка с глобалното изменение на климата се промениха явно. Тези промени може дори да предложат някои възможности за достигане до съдържателно международно споразумение. ЕС трябва също така да има предвид неотдавнашния изключително амбициозен иновационен план на САЩ (Белият дом: Стратегия за американска иновация: http://www.slideshare.net/whitehouse/a-strategy-for-american-innovation).

3.11

Всички тези индикатори показват, че има спешна необходимост да се обмислят структурни промени, които биха улеснили и ускорили прехода към икономика, основаваща се на нови, нисковъглеродни източници на енергия. Макар че някои експерти и политици искат да се проучи възможността за постепенно преминаване от концепцията за ограничаване и търговия към въглероден данък, свързан с потреблението, практическото въвеждане на каквато и да било нова форма на облагане, предназначена за целеви инвестиции в полза на климата на подходящо равнище в целия ЕС (да не говорим в глобален мащаб) изглежда далечна перспектива и следва да бъде проучена внимателно при подготовката на следващите стъпки в преговорите по изменението на климата. Следователно СТЕ на ЕС се разглежда като най-добрата възможност в ЕС, но ще се нуждае от значителни и радикални реформи.

3.12

След кризата инвестиционната среда се различава значително на различните места в ЕС и положението вече се влошава с оглед на предвижданото второ задълбочаване на кризата. Публичните средства изглежда намаляват поради настоящата дългова криза, която изисква по-големи бюджетни ограничения. В частния сектор наличието на корпоративно финансиране досега оставаше относително стабилно, по-специално за секторите, ориентирани към износ. Обаче настоящата криза на европейската парична система, предстоящата реформа на нормативната уредба (Базел III и Платежоспособност II) и възможното влошаване на икономическите перспективи могат скоро да затруднят достъпа до банкови заеми. Секторът на МСП ще бъде по-уязвим на подобни промени, тъй като той зависи от банковото финансиране в по-голяма степен от големите корпорации, които имат достъп до капиталовите пазари.

3.13

Напоследък при някои конкретни източници на възобновяеми енергии се наблюдаваше доста динамично развитие. Дали този бум е здравословен и устойчив е друг въпрос, който заслужава да бъде разгледан подробно на европейско и национално равнище. Финансовото въздействие на гарантираните тарифи върху цените на енергията може да доведе до дългосрочни изкривявания. Освен това рязкото увеличаване на възобновяемите енергийни източници определено ще изисква значителни инвестиции в преносна инфраструктура, за да се поддържа безопасността и надеждността на мрежата.

3.14

Засега не се наблюдава в достатъчна степен такава нова и жизненоважна вълна от инвестиции в инфраструктурата. На енергийната и газовата инфраструктура следва да се обърне много по-голямо внимание особено с оглед на неотдавнашното решение на Германия до 2022 г. да се откаже постепенно от ядрената енергия. Без напълно функциониращи и взаимосвързани мрежи шансовете да се постигне напредък са много по-малки.

Брюксел, 27 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  СОМ(2010) 265 окончателен.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/11


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Обработка и използване за стопански и екологични цели на депонираните промишлени и минни отпадъци в Европейския съюз“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 24/03

Докладчик: г-н FORNEA

Съдокладчик: г-н KOTOWSKI

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Обработка и използване за стопански и екологични цели на депонираните промишлени и минни отпадъци в Европейския съюз“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 септември 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 26 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 61 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Основната цел на обработването на промишлени и минни отпадъци е да се избягва депониране. Предизвикателствата като замърсяването на околната среда, рисковете за здравето и поддържането на естетическия вид на ландшафта трябва да бъдат посрещнати отговорно и като нетърпящ отлагане въпрос. Днес нито една страна не може да си позволи да не взема предвид потенциала за рециклиране на отпадъците, които се произвеждат след използването на първични суровини. Простото изоставяне на тези отпадъци без допълнително обработване, тъй като това е по-евтино, вече не се разглежда като вариант, като се има предвид цената за околната среда, човешкото здраве и обществото.

1.2   Обработката на тези видове отпадъци за икономически цели може да подобри околната среда, ландшафта, заетостта и социалните условия за засегнатите общности. Чрез премахване на риска от замърсяване за хората и околната среда, условията на живот в тези региони ще се подобрят, което ще доведе до изгодна за всички ситуация. Поради тази причина полезното използване на тези отпадъци следва да се счита като част от стратегия за устойчиво развитие и като компенсаторна мярка за засегнатото местно население.

1.3   Ролята на гражданското общество, социалните партньори, професионалистите в областта на минното дело, металургията и енергетиката, академичните среди, производителите на оборудване, транспортните и търговските асоциации е от решаващо значение за по-доброто информиране на обществеността и повишаване на осведомеността относно екологичните, икономическите и социалните предимства на обработката на големи количества отпадъци, които са били произведени или се произвеждат в минната промишленост и металургията и от електроцентрали, използващи въглища като гориво.

1.4   Местните власти могат да играят ключова роля в тази област като насърчават открития граждански диалог на регионално равнище, за да се откриват решения за опазване на околна среда, обработване на отпадъци и за изграждане отново на база за устойчиво индустриално развитие. За тази цел е необходимо да се изгради мрежа от проекти за публични, частни или публично-частни партньорства, да се споделя отговорността за бъдещи инвестиции, инфраструктура и опазване на околната среда.

1.5   Европейският съюз и държавите-членки следва да разработят иновативни инструменти и политики, за да подходят към въпроса за промишлените и минните отпадъци по най-ефективния и подходящ начин, въз основа на изследователска дейност, статистически данни и научни факти. Също така е важно да се постигне по-добро разбиране чрез подходящ процес на консултации със съответните заинтересовани страни във връзка със съществуващите законови, политически, административни и социални пречки пред обработката на тези отпадъци.

1.6   Ето защо ЕИСК изтъква необходимостта от разработване на ефективни политики в областта на промишлените и минните отпадъци в рамките на стратегията „Европа 2020“, която като цяло категорично свързва устойчивата индустриална политика с иновативни процеси, ефективно използване на ресурсите и по-добър достъп до суровини.

1.7   Всеки нов процес на обработване на миннодобивни отпадъци би трябвало да бъде съпроводен от информация за физическите и химическите характеристики на отпадъците, за да се предостави достатъчна информация на органите и предприятията, които трябва да започнат евентуални преработвателни дейности или програми за опазване на околната среда.

1.8   Текущите политически инициативи за гарантиране на сигурността на доставките на суровини би трябвало да повишат финансовата подкрепа от ЕС и държавите-членки за научноизследователска и развойна дейност на технологии, които обработват минни и промишлени отпадъци и оползотворяват ценни минерали и метали. Един от приоритетите би трябвало да бъде разработването на технологии, които позволяват оползотворяването на материали с критично значение и такива, които могат да увредят човешкото здраве и околната среда.

1.9   В контекста на стратегията „Европа 2020“ организираното гражданско общество смята, че е време да се оценят резултатите, постигнати от Директивата 2006/21/ЕО, и е готово да представи коментари и предложения за подобряване на нейното прилагане и насърчаване на инициативи за пълноценното използване на минни отпадъци.

1.10   Предложението за подобряване на обработката и намаляването на отпадъците, произведени от минната, каменодобивната и металургичната промишленост може да бъде обобщено, както следва:

промяна на правния статут на страничния продукт като съпътстващ продукт със същите характеристики като първичния продукт;

изрично позволение за обработката на странични продукти със специално третиране, извършвано в първичните съоръжения или в специални системи, предназначени да предоставят на съпътстващия продукт характеристиките, които се изискват за употреба;

насърчаване на маркетинга на съпътстващия продукт чрез улесняване на транспорта и използването;

данъчни стимули за потребителите, които използват съпътстващи продукти.

1.11   Свързаните с ЕС институции следва да предоставят повече информация относно въздействието на отпадъците от топлоелектроцентрали върху околната среда и човешкото здраве и също относно пълноценното използване на продукти от изгаряне на въглища (ПИВ). Необходима е научноизследователска и развойна дейност, за да се подобрят приложенията, в които биха могли да се използват ПИВ, както и в областта на новите технологии и цялостното управление и депониране на пепел.

1.12   ЕС следва да инициира и финансира проекти за пълноценното повторно използване на страничните продукти от изгарянето на въглища, като по този начин допринася за устойчивото развитие чрез рециклиране на тези отпадъци и избягване на депонирането им в депата за отпадъци, намалявайки така необходимостта от извличането на нови суровини и съхранявайки енергийни и водни ресурси.

1.13   Би трябвало да се проведе проучване на европейско равнище, за да се събере повече информация за летливата и дънната пепел, котлената шлака, гипса от десулфониране на димни газове, материалите от десулфониране на димни газове чрез мокър и сух скрубер, както и пепелта от изгаряне на псевдокипящ слой. Електроцентралите на въглища в ЕС следва да бъдат приканени на доброволни начала да предоставят данни за проучването. Трябва също така да се изготви опис на съществуващите продукти и потенциални приложения на ПИВ и той да се актуализира постоянно.

2.   Общ преглед

2.1   В тематичната стратегия за превенция и рециклиране на отпадъците, приета през 2005 г. в контекста на прилагането на Шестата програма за действие във връзка с околната среда, сега последвана от ново съобщение на Комисията (COM (2011) 13), в което се оценява до каква степен целите на Стратегията са били или не са били изпълнени, се предлагат нови действия за активизиране на прилагането на стратегията.

2.2   Въпросът за промишлените и минните отпадъци е от основно значение за европейските граждани и организираното гражданско общество. Индустриалното бъдеще на Европа ще зависи до известна степен от това как ще се справим с този въпрос. Понастоящем значителен брой индустриални проекти са изправени пред риска от това да останат замразени поради отпора на местното население и организациите на гражданското общество, които са загрижени за въздействието на промишлените дейности и минната промишленост върху общественото здраве и околната среда.

2.3   За съжаление в много случаи притесненията на гражданското общество произтичат от липсата на информация и прозрачност и затова е необходимо да се осигури цялостното и правилното прилагане на оценката на въздействието върху околната среда, за да се гарантира надлежното информиране и участие на гражданското общество.

2.4   Индустриалните и минните отпадъци все още представляват предизвикателство за значителен брой държави-членки, в които е имало или продължава да има промишлени предприятия и минни съоръжения. Тези депонирани отпадъци могат да представляват заплаха за местното население или да откриват възможности пред тях. Те се превръщат в заплаха, когато просто бъдат изоставени и когато не се вземат мерки за намаляване на риска за околната среда, но в някои случаи могат да предоставят и възможности, когато депонираните отпадъци могат да доведат до дейности, включващи оползотворяване на метал или други полезни вторични суровини.

2.5   В някои случаи концентрацията на метали в минните отпадъци може да се равнява на концентрацията на метал в рудите или дори да я надвишава. Същото се отнася за отпадъците на металургичната промишленост: бяха разработени технологии за оползотворяване и съществува възможност за преоценяване на потенциала на отпадъците, които са резултат от стари промишлени дейности и тази област да стане екологосъобразна.

2.6   В много случаи местните власти трябва да се занимават с въпроса за индустриалните и минните отпадъци поради това, че заради местоположението си хвостохранилищата или депата за отпадъци са в тяхната юрисдикция. Ето защо на това равнище могат да се намерят решения за превръщане на „предизвикателството“ във възможност чрез насърчаването на частни инициативи, публично-частни и административни партньорства за създаването на индустриални паркове за цялостно използване на отпадъците чрез комбиниране на хоризонтални и вертикални подходи в преработващата промишленост, строителството и инфраструктурата.

2.7   В настоящото становище ще съсредоточим вниманието върху три категории отпадъци, които се срещат в значителни количества в Европа (в милиарди кубични метри) и към които Европейският съюз и законодателите в държавите-членки изразиха специален интерес:

минни отпадъци (или „миннодобивни отпадъци“, както са определени в Директива 2006/21/ЕО), които са резултат от проучването, добива и обработването на въглища и неенергийни полезни изкопаеми – стотици милиона тонове от действащи или изоставени минни зони са складирани или продължават да се складират без обработка в различна близост до местното население (1). Затворените и изоставените съоръжения за минни отпадъци могат да се превърнат в сериозна опасност за околната среда и за местното население;

отпадъци от металургичната промишленост, най-вече под формата на шлака, утайка или прах; отпадъците от цветната металургия например могат да имат високо съдържание на тежки метали, които могат да имат потенциално отрицателно въздействие върху околната среда, ако не се обработват по подходящ начин;

отпадъци от топлоелектрически централи. Шлаката и пепелта от електроцентралите представляват голяма част от отпадъците, особено в страни, където при производството на топлинна енергия се използват големи количества нискокачествени въглища.

2.8   Във всички тези случаи, ако не се управляват правилно, зоните около местата за съхранение на отпадъци могат да направят околността много неприятна за местното население и да превърнат в неизползваеми обширни терени земя, която би могла иначе да носи икономически, социални и екологични ползи за това население.

3.   Политическа и законова рамка за насърчаване на обработката на промишлени и минни депонирани отпадъци

3.1   Стратегията „Европа 2020“, индустриалната политика на ЕС (2), стратегията на ЕС за ефективно използване на ресурсите (3), стратегията на ЕС за суровините (4), Тематичната стратегия за предотвратяване на образуването и за рециклиране на отпадъците (5) и стратегията на ЕС за иновациите (6) насърчават:

устойчивото развитие на Европа чрез икономика, която е ресурсно ефективна, по-екологична и по-конкурентоспособна;

технологии и методи на производство, които намаляват използването на природни ресурси и увеличават инвестициите в съществуващите природни активи на ЕС;

пълното прилагане на йерархичните принципи в управлението на отпадъците въз основа първо на предотвратяване, след това подготовка за повторна употреба и рециклиране, после възстановяване на енергията, и като последна възможност — изхвърляне на отпадъците;

прегледа на разпоредбите за подпомагане на прехода на сектора на услугите и производствените сектори към по-голяма ресурсна ефективност, включително по-ефективно рециклиране и насърчаване на пускането на пазара и възприемането на главните базови технологии;

инвестициите в добивни отрасли чрез възприемането на политика на планиране на земеползването във връзка с полезни изкопаеми, което включва цифрова геоложка база данни и прозрачна методология за откриване на находища на полезни изкопаеми, като едновременно с това се насърчава рециклирането и намаляването на отпадъците;

европейско партньорство в областта на иновациите за ускоряване на изследователската, развойната дейност и пазарното внедряване на иновациите.

3.2   Първата европейска директива относно управлението на отпадъците е в сила от 70-те години насам. През 1991 г. беше създаден Европейският каталог на отпадъците (EWC) чрез Директива 91/156/ЕО, която беше последвана от Директива 91/689/ЕО относно опасните отпадъци. През 2008 г. беше издадена Директива 2008/98/ЕО, която е от особено значение за нашето становище, тъй като с нея в член 4, параграф 1 се въвежда по-точно определение на йерархията в управлението на отпадъците: а) предотвратяване; б) подготовка за повторна употреба; в) рециклиране; г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия; и д) обезвреждане  (7).

3.3   Директива 2006/12/ЕО и Решение № 1600/2002/ЕО постановяват, че:

относно отпадъци, които все още се произвеждат – равнището на тяхната опасност би трябвало да бъде намалено до възможно най-ниската степен на риск;

следва да се даде приоритет на предотвратяване на образуването на отпадъци и на рециклирането им;

количеството отпадъци за депониране трябва да бъде сведено до минимум, като изхвърлянето трябва да бъде безопасно;

отпадъците, предназначени за депониране, би трябвало да се обработват в най-голяма близост до мястото на производството им, доколкото това не води до намаляване на ефективността от дейностите по обработка на отпадъците.

3.4   С Директива 2006/21/ЕО относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (приета през 2006 г., в сила от май 2008 г.; оценка за прилагането на Директивата, предвидена за ноември 2012 г.):

се цели да се предотвратят възможните вредни въздействия на минните отпадъци от действащи и нови мини за общественото здраве и околната среда;

се включва задължение за оператора да изготвя план за управление на отпадъците, който трябва да съответства на йерархията на отпадъците – на първо място знания, след това предотвратяване, повторна употреба, рециклиране и накрая обезвреждане;

съдържа задължение за държавите-членки до 2012 г. да изготвят опис на затворените и изоставени съоръжения за минни отпадъци, които причиняват или биха могли да причинят щети на околната среда и да увредят общественото здраве (8).

4.   Обработка на минни отпадъци

4.1   Актуалните законодателни предложения призовават държавите-членки до май 2012 г. да изготвят опис на затворените и изоставени съоръжения за отпадъци от добивната промишленост, които биха могли да имат въздействие върху човешкото здраве или околната среда, и да го направят обществено достъпен.

4.2   През 2004 г. в проучването на ЕС „Pecomines“ (9) и неговия анализ на отделните случаи на използване на дистанционното наблюдение (10) беше направена предварителна оценка на редица депа в навечерието на присъединяването на първите източноевропейски страни. Въпреки това в проучването не се прави никакъв анализ на физическата или химическата устойчивост на депата.

4.3   Понастоящем не съществува европейска база данни за местоположението и физическите и химическите характеристики на минните отпадъци и други индустриални отпадъци. Държави-членки като Испания например вече са разработили национални планове за управление на отпадъците от добивните отрасли във основа на съответни статистически данни относно броя и обема на регистрираните изоставени и действащи депа за отпадъци, язовири и езера (11).

4.4   Някои държави-членки разработиха и прилагат методи за оценка на безопасността на стари хвостохранилища и депа за отпадъци и определиха приоритетните действия, които се изискват за предотвратяване на значително замърсяване (напр. министерството на околната среда на Словакия). Въпреки това не е извършен изчерпателен анализ по отношение на оценката на настоящата икономическа жизнеспособност на преработването на минни отпадъци. Дали преработването е икономически изгодно или не, зависи до голяма степен от пазарната цена на съответните минерали. Тази оценка следва да бъде извършена от държавите-членки, за да се открият възможните взаимно изгодни решения.

4.5   Достъпът до тези депа и хвостохранилища за отпадъци би бил въпрос в рамките на националните политики за планиране на полезните изкопаеми и политики на земеползване, които съответстват на принципа на субсидиарност и трябва да бъдат разглеждани индивидуално от всяка държава-членка, като обаче се спазва законодателството на ЕС относно рамката за оценка на въздействието във връзка с минните отпадъци и водите.

4.6   В стратегията на ЕС за суровините се предлага извършването на дългосрочен анализ на търсенето на полезни изкопаеми, който би предоставил основа за определяне на икономическите приоритети при повторното използване на стари хвостохранилища и съоръжения за отпадъци.

4.7   Повторното разработване на съоръжения за отпадъци и хвостохранилища с или без икономически стимул може да осигури заетост, подобрена околна среда и по-добри социални и битови условия за заинтересованото население, по-конкретно подобряване на ландшафта и отстраняване на риска от замърсяване.

4.8   Обработването на минни отпадъци в затворени и изоставени съоръжения следва да се ръководи от редица съображения:

Третирането на затворени и изоставени съоръжения за минни отпадъци, криещи риск за безопасността, здравето или околната среда или предоставящи икономическа стойност в настоящата икономическа ситуация, следва да бъде определено като приоритет с оглед на бързото, но внимателно предоставяне на разрешения; въпроси, произтичащи от отговорността на предходни оператори, следва да бъдат решени, за да се насърчават инвестициите (12).

Третирането на затворени и изоставени съоръжения за минни отпадъци, които крият риск за безопасността, здравето или околната среда или които нямат никаква икономическа стойност, може да изискват публично финансиране (13).

Възстановяването на затворени и изоставени съоръжения за минни отпадъци, което не носи риск за безопасността и здравето и не води до замърсяване на околната среда, но има икономическа стойност, следва да бъде възможно, а въпросите, произтичащи от отговорността на предходни оператори, следва да бъдат решени, за да се насърчават инвестициите.

4.9   Отчасти съществува технология за повторното използване и възобновяването на стари препълнени депа за отпадъци, но е необходимо да се извършат нови проучвания. Европейското партньорство в областта на иновациите във връзка със суровините може да предостави средство за стимулиране на изследванията в тази област и евентуално да предостави финансиране за пилотни проекти. Натрупаният опит може да бъде на световно равнище и да се използва в Европа и в целия свят (напр. технологиите, използвани в Източна Германия след обединението). Изследването за развитието на технологии и техники може потенциално да бъде област, в която европейската индустрия да има високи постижения.

4.10   Документът относно най-добрите налични техники за управлението на отпадъци от минната промишленост засяга съвсем накратко тяхното използване за отделяне на отпадъците, за да се позволи по-доброто бъдещо възстановяване на хвостохранилища и други отпадъци.

4.11   Европейските структурни фондове имат особено важна роля и вече предоставят значителни инвестиции в областта на научноизследователската дейност и иновациите. За сегашния финансов период (2007—2013 г.) са предвидени около 86 милиарда евро. Повечето от тези средства все още не са изразходвани и би трябвало да се използват по по-ефективен начин за иновации и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

4.12   Структурните фондове на ЕС вече са използвани в миналото в някои случаи, когато развитието на новата регионална инфраструктура можеше да се съчетае с изчистването и повторното разработване на стари индустриални и минни региони. Най-успешните инициативи съчетават възстановяването на стари хвостохранилища и депа за отпадъци с нови мини, което – в повечето случаи – подобрява икономическата жизнеспособност благодарение на икономии от мащаба.

4.13   Досега само малък обем средства на ЕС са би използвани за обработването и използването на минни отпадъци в ЕС за икономически и екологични цели. Въпреки това някои европейски инициативи и проекти като Европейската технологична платформа относно устойчивите минерални ресурси, проектът на ЕС ProMine и EuroGeoSource получават финансовата подкрепа на Европейската комисия и се очаква тези проекти да допринесат за иновативни технологии, база данни за проучване на минералните находища и минните отпадъци.

5.   Металургични отпадъци. Концепцията за промишлените отпадъци. Предизвикателства за околната среда. Икономически и социални възможности

5.1   Концепцията за промишлените отпадъци не е претърпяла съществено изменение с течение на времето, доколкото философията, че „това, което не е продукт, е отпадък“ остава непроменена. Въпреки това, в съответствие с актуалните екологични политики („нулеви отпадъци“) и икономически въпроси, свързани с недостига на суровини, концепцията за „продукта“ на индустриалната дейност може би трябва съществено да бъде преразгледана.

5.2   Понастоящем сложни промишлени дейности имат за цел получаването на много съпътстващи продукти, а не създаването на един единствен продукт (14). Например шлаката от доменните пещи при производството на цимент сега се използва като важен компонент на много смески за цимент (15).

5.3   Действащото европейско законодателство постановява, че даден процес трябва да има, в допълнение към продукта, само странични продукти, а не съпътстващи продукти. Това означава, че страничният продукт, ако не се произвежда в основния цикъл, се разглежда като отпадък, който може да се използва повторно и е обект на всички разпоредби относно отпадъците.

5.4   В действителност това не е проблем на определение на понятието (съпътстващият или страничният продукт могат да бъдат разглеждани като еквивалентни). Проблемът е свързан с ограниченията, които законът понастоящем налага за страничните продукти. Според член 5 на Директива 2008/98/ЕО един страничен продукт трябва да отговаря на четири изисквания: „(а) по-нататъшната употреба на веществото или предмета е ясно определена; (б) веществото или предметът могат да се използват пряко , различна от обичайната промишлена практика; (в) ; и (г) по-нататъшната употреба е законна, т.е. веществото или предметът отговарят на всички съответни продуктови, екологични и свързани със защитата на човешкото здраве изисквания, съобразени с конкретната им употреба, и няма да доведат до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве“.

5.5   Отпадъците на металургичната промишленост, депонирани в депа, могат да съдържат различни вредни вещества като тежки метали, включително под формата на съединения, които не са били използвани за получаването на „продукта“. Освен това тези вещества (16), ако се депонират в депа, често изискват предварителна обработка в съответствие с Директива 2006/12/ЕО.

5.6   Предизвикателството в разглеждането на вторичен продукт като страничен продукт позволява обработката и/или производството да може да бъде извършено в самия основен завод (както това се прави сега) или в специални системи, предназначени за преобразуването на съпътстващия продукт в нов продукт, който трябва да бъде пуснат на пазара без ограничения, освен ограничението, че трябва да бъде обявен за съпътстващ продукт. Понастоящем това е възможно само за предприятия и съоръжения, които са оторизирани да обработват отпадъци в съответствие с Директива 2006/12/ЕО.

5.7   Основната полза за околната среда е намаляване на вредата за почвата и ландшафта. Например, може да се изчисли, че за всеки един милиона тона стоманена шлака (шлаката от въглеродната стомана може да бъде инертизирана) се изисква обем на депото в размер на около 900 000 m3 и същият обем ще бъде икономисан при извличане на инертни материали (17). Втората полза след инертизацията за повторна употреба е намаляването на емисиите (пепел и излугване на метали) в околната среда.

5.8   От социална и икономическа гледна точка дейностите, свързани с обработката и преработването на отпадъци от металургичната промишленост, са иновативни процеси, които изискват, в допълнение към прекия труд, научноизследователска и развойна дейност за намаляване до минимум на въздействието върху околната среда и намаляване на разходите. В тази област беше проведено интересно проучване в Обединеното кралство през 2010 г., в което се определят уменията на работниците, които са необходими за събирането, управлението и обработката на общински и промишлени отпадъци (18).

6.   Отпадъци от топлоелектрически централи. Пълноценно използване на продукти от изгаряне на въглища

6.1   Въглищата са важен ресурс, който природата ни предоставя в големи количества. През 2008 г. общото производство на антрацитни въглища възлиза на 579 млн. тона и общото производство на кафяви въглища е било 965 млн. тона (19). Въглищата осигуряват 27 % от общите потребности от първична енергия и с тях се произвежда 41 % от електроенергията в световен мащаб. Значението на въглищата за производството на електроенергия в света ще се запази, като с въглища ще се произвежда 44 % от световната електроенергия през 2030 г. При сегашните равнища на производство е изчислено, че откритите въглищни резерви ще стигнат за 119 години (20).

6.2   След изгарянето на въглища за производство на електрическа и топлинна енергия остават огромни количества отпадъци, които представляват голям проблем и предизвикателство за общностите в ЕС и в света, където тези типове отпадъци се произвеждат и депонират. Предприятия и изследователски институти от страни като САЩ, Германия и Обединеното кралство от 1945 г. насам търсят начини за пълноценна употреба на тези отпадъци, които бяха определени като продукти от изгаряне на въглища (ПИВ). Основните ПИВ са: летлива и дънна пепел, котлена шлака, пепел от изгаряне на псевдокипящ слой, полусухи абсорбиращи продукти, гипс от десулфониране на димни газове.

6.3   Американската асоциация за въглищна пепел (ACAA) беше създадена през 1968 г. в САЩ като търговска организация, която има за цел повторната употреба на отпадъци от електроцентрали на въглища. Задачата на тази асоциация е да постигне напредък при управлението и използването на продукти от изгаряне на въглища по начини, които се съобразяват с околната среда, които са технически обосновани, конкурентоспособни и в подкрепа на световната общност (21).

6.4   ACAA изчислява, че в САЩ производството на ПИВ се е повишило от около 25 млн. тона през 1966 г. на около 135 млн. тона през 2008 г. и пълноценното използване на ПИВ в същото време се е покачило от 5 млн. тона на около 55 млн. тона.

6.5   През 2007 г. Европейската асоциация за продукти от изгаряне на въглища (ECOBA) (22) изчисли, че общото производство на продукти от изгаряне на въглища в ЕС е повече от 100 милиона тона годишно в ЕС-27 и 61 милиона тона в ЕС-15, от които 68,3 % са летлива пепел; 17,7 % гипс от десулфониране на димни газове; 9,4 % дънна пепел; 2,4 % котлена шлака; 1,5 % пепел от десулфониране на димни газове и 0,7 % продукти на абсорбция със сухо впръскване.

6.6   В световен мащаб, но и в Европа потенциалните потребители на ПИВ не са информирани правилно относно характеристиките и предимствата от използването на тези нови материали и продукти. Досега промишлеността в САЩ беше най-големият производител и потребител на ПИВ, следвана от няколко европейски държави като Германия и Обединеното кралство. Ситуацията се променя и страни като Китай и Индия ще станат лидери в производството и потреблението на ПИВ (23).

6.7   Ползи за околната среда, произтичащи от пълноценното използване на отпадъци от електроцентрали на въглища:

подобрено качество на околната среда около тези електроцентрали;

икономия на природни ресурси;

намалени потребности от енергия и намаляване на емисиите на парникови газове;

спестяване на пространство за депониране.

6.8   Налични приложения на продукти от изгаряне на въглища:

производство на цимент и бетон. Летливата пепел е свързващо вещество в бетона (24);

втвърдяване и стабилизиране на опасни отпадъци;

използване на дънна пепел в смес за асфалт при строежа на пътища;

използване на гипс от десулфониране на димни газове в селското стопанство;

извличане на ценосфери или метали. Ценосферите могат да бъдат използвани за лек бетон, структурни материали, синтеза на ултралеки съставни материали. Приложения в автомобилната индустрия, авиацията, производството на гуми, бои и лакове, подови настилки, кабели, тръби, съоръжения за строителството и бита;

опазване на почвите и оползотворяване на изоставени мини;

дънната пепел се използва в производството на тухли и на тухли с глинено покритие. Тухлите от летлива пепел не изискват изпичане в пещ и могат да съдържат висок процент рециклирани материали;

извличане на германий от летливата пепел от въглища;

разработване на нови бои и други екологични приложения. Боите, в производството на които се използва ПИВ, са устойчиви на вода, киселинни и органични разтворители;

продукти - заместители на дървото;

използване на летлива пепел в обработването на отпадъчни води, за тежки метали като Cd или Ni;

проучвания за превръщането на токсична летлива пепел в метална пяна за автомобилната индустрия.

6.9   Големи количества летлива пепел в Европа се депонират или се използват за приложения с ниска стойност с някои изключения (напр. Нидерландия и Германия). Това се дължи на качеството на пепелта в ЕС, която невинаги е подходяща за приложения с висока стойност, но и поради липсата на информация и популяризиране на пълноценното използване на ПИВ в различни приложения. В бъдеще качеството на летливата пепел се очаква да се подобри благодарение на екологичните изисквания, с които трябва да се съобразяват електроцентралите на въглища, и усилията на индустрията да изгаря въглища по ефективен и щадящ природата начин.

6.10   Необходими са повече проучвания и изследвания, за да се разберат факторите, които влияят върху използването на ПИВ. Интелигентното използване на тези продукти следва да бъде цел и за това са необходими иновативни икономически, управленчески и логистични решения в допълнение към система за класифициране на пепелта, базирана на резултатите, и програми за НИРД за подобряване на процеса на преобразуване на ПИВ в нови иновативни материали и за увеличаване на съществуващите познания за състава, морфологията и структурата на ценосферите на летливата пепел.

6.11   Законовата дефиниция на ПИВ като отпадъци поставя пречки, които възпират пълноценното използване на отпадъци от въглищни топлоцентрали. Съществуващата класификация е хармонизиран списък на отпадъци, който може да бъде преразгледан въз основа на нови знания и резултати от изследвания. По този начин ПИВ, които не са обект на законодателството за отпадъците, могат да бъдат включени в приложното поле на Регламента REACH.

Брюксел, 26 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Така например според Министерството на икономиката, търговията и бизнес средата в Румъния съществуват 77 минни хвостохранилища с обем от 340 милиона куб. м., които покриват площ от 1 700 хектара, и 675 депа за минни отпадъци с обем от 3,1 милиарда куб.м., които обхващат 9 300 хектара.

(2)  COM(2010) 614.

(3)  COM(2011) 21.

(4)  COM(2011) 25.

(5)  Последен доклад COM(2011) 13.

(6)  COM(2010) 546 окончателен.

(7)  Не съществува обаче разпоредба относно необходимостта от „намаляване на вредното влияние на отпадъците“, след като са били приети или вече са в депото за отпадъци.

(8)  Наскоро беше публикуван наръчник за изготвяне на описи в подкрепа на държавите-членки при изпълнението на тази задача.

(9)  G. Jordan и M. D. Alessandro: Mining, Mining Waste and Related Environmental Issues: Problems And Solutions in Central and Eastern European Candidate Countries („Минно дело, минни отпадъци и свързаните с тях екологични въпроси: проблеми и решения в страните кандидатки от Централна и Източна Европа“), PECOMINES, JRC 2004 (EUR 20 868 EN).

(10)  A.M. Vijdea, S. Sommer, W. Mehl: Use of Remote Sensing for Mapping and Evaluation of Mining Waste Anomalies at National to Multi-Country Scale(„Използване на дистанционно наблюдение за откриване и оценка на аномалии при минните отпадъци на национално и мултинационално равнище“), PECOMINES, JRC 2004 (EUR 21 885 EN).

(11)  Plan Nacional de Residuos de Industrias Extractivas 2007-2015 (Национален план за отпадъците от добивните отрасли за 2007-2015 г.), който показва, че в Испания съществуват 988 регистрирани минни езера и язовири с общ обем от 325 878 800 куб. м, и общ обем на минните хвостохранилища, възникнали през периода 1983-1989 г., който възлиза на около 1 375 673 315 куб. м. От общия броя на минните хвостохранилища 47,2 % са изоставени.

(12)  Интересен модел относно начините за решаване на проблеми, свързани с отговорността, представлява инициативата „Добрият самарянин“ на Агенцията на САЩ по опазване на околната среда.

(13)  Това трябва да се прилага единствено в случай на изоставени мини, за които не може да се определи отговорен оператор.

(14)  Всъщност тази идея не е нова. В индустриалния сектор се прехвърля концепция, която е характерна за селското стопанство, където органичните отпадъци се връщат в почвата под формата на торове или се използва като гориво.

(15)  Европейският стандарт за цимент EN 197-1 всъщност включва девет типа цимент в списъка на съставките. Количеството на шлаката от доменните пещи, което се използва, е между 6 и 95 % от теглото.

(16)  Напр. прахът от електродъговите пещи (който според преценки за ЕС-27 при производството на въглеродна стомана представлява над 1,2 млн. тона) съдържа желязо (10-40 %), но също така и цинк (21-40 %), олово (до 10 %), и кадмий + мед (до 0,7 %). Шлаката (която според преценки за ЕС-27 при производството на въглеродна стомана – основни кислородни пещи и електродъгови пещи – представлява 27 млн. тона) може да съдържа капчици стомана (до 10 %) и железни (10-30 %), манганови (3-9 %), хромови (1-5 %) оксиди.

(17)  Изчислено е, че 27 млн. тона отпадъци, произвеждани годишно в ЕС-27, съответстват по обем на куп, който е висок 20 м и заема територия два пъти по-голяма от размерите на Милано.

(18)  http://www.viridor.co.uk/news/recycling-waste-industry-labour-market-investigation-published/.

(19)  Доклад на МАЕ за 2008 г.

(20)  World Coal Association (Световна асоциация за въглищата).

(21)  Според уебсайта на ACAA асоциацията също се занимава с изследователска дейност, изготвя доклади, извършва проучвания, подготвя документи за отрасъла и предоставя експертен опит при рециклирането на въглищна пепел, котлена шлака или материали от десулфониране на димни газове. В Япония също има подобна организация - Център за използване на въглищната пепел.

(22)  ECOBA беше основана през 1990 г. и понастоящем представлява над 86 % от производството на ПИВ в ЕС-27.

(23)  Например в Индия се очаква, че енергийните потребности на страната ще бъдат около 260 000 MW през 2020 г., от които около 70 % ще бъдат добити от въглища. 273 млн. тона ПИВ ще бъдат произведени от електроцентрали на въглища.

(24)  Според ACAA повече от половината от бетона, който се произвежда в САЩ, се смесва с летлива пепел.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/18


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Възможности и предизвикателства пред развитието на по-конкурентоспособен европейски сектор на дървообработването и производството на мебели“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 24/04

Докладчик: г-н ZBOŘIL

Съдокладчик: г-н PESCI

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Възможности и предизвикателства пред развитието на по-конкурентоспособен европейски сектор на дървообработването и производството на мебели

(становище по собствена инициатива).

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 септември 2011 г. (докладчик: г-н ZBOŘIL, съдокладчик: г-н PESCI).

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г (заседание от 26 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 120 гласа „за“, 1 глас „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   В европейския сектор на дървообработването и производството на мебели (включително целулозната и хартиената промишленост) се използва предимно естествена възобновяема суровина (дървесина). Той има ключова роля за развитието на екологична икономика. ЕИСК отбелязва със съжаление съществуващите в момента ключови несъответствия между определени части на някои политики и инициативи на ЕС, които имат сериозно отражение върху конкурентоспособността и рентабилността на отраслите, свързани с горското стопанство.

1.2   Секторът е изправен пред нарастваща конкуренция за дървесина от сектора на възобновяемата енергия, дължаща се на субсидии и други мерки за насърчаване на използването на биомаса (дървесината е едно от основните горива за производство на енергия от биомаса). Освен това съществуват трудности и по отношение на инвестициите, научните изследвания, обучението, привличането на млади работници и административните ограничения, свързани с обществените поръчки. Нещо повече, секторът на производството на мебели е изправен пред драстично повишаване на цените на суровини, като кожа, пластмаси, естествени влакна и нефтени деривати.

1.3   ЕИСК призовава институциите на ЕС и държавите-членки да се ангажират сериозно с приспособяването и разработването на законодателна рамка, способна да повиши конкурентоспособността и да спомогне за подобряване на достъпа до доставки на тази суровина за сектора на дървообработването и производството на мебели и за целулозната и хартиената промишленост. ЕИСК припомня необходимостта от задълбочено проучване на проблемите по отношение на снабдяването с дървесни суровини на отраслите, свързани с горското стопанство, и на сектора на енергията от възобновяеми източници (биомаса).

1.3.1   ЕИСК насърчава Комисията да си сътрудничи с горската/дърводобивната промишленост, за да предложи подходящи и конкретни мерки за справяне с тези проблеми. За улесняване на сътрудничеството, Комитетът предлага да се създаде неформална, неутрална, междуинституционална експертна група – свързана също и със съответните заинтересовани страни – за „дървесината като устойчива суровина“. CCMI, разбира се, проявява интерес към участие в този орган.

1.4   Европейското проучване „EUwood“ (1) показва, че потреблението на дървесина за целите на производството на енергия се очаква да нарасне от 346 милиона плътни кубически метра през 2010 г. (3,1 EJ) на 573 милиона кубически метра (5 EJ) през 2020 г. и би могло да достигне 752 милиона кубически метра през 2030 г. (6,6 EJ). Тези резултати се основават на предположението, че делът на дървесината в енергията от възобновяеми източници ще намалява – от 50 % през 2008 г. на 40 % през 2020 г. Очаква се към 2025 г. дефицитът на дървесина да достигне 200 милиона м3, а към 2030 г. – 300 милиона м3.

1.5   ЕИСК призовава дървесината да бъде включена като ключова суровина в Европейското партньорство за иновации в областта на суровините, в съответствие с препоръките на съобщението на ЕК относно суровините. В този контекст биха могли да бъдат разгледани по-специално възможностите за повторна употреба и рециклиране.

1.6   Политиките на ЕС по отношение на горското стопанство следва да подкрепят активното управление на горския фонд. ЕИСК предлага по-конкретно Европейската комисия да насърчи отглеждането на „култури за дървен материал, предназначен за енергийни цели, с къс период на ротация“. Следва също да бъдат разгледани мерки, с които да се гарантира, че подходящата за промишлени цели дървесина няма да се използва за производство на енергия от възобновяеми източници.

1.7   ЕИСК подчертава необходимостта от активно насърчаване на строителството на екологични сгради, в които се използват щадящи околната среда и ефективни от гледна точка на ресурсите структури и процеси през целия период на експлоатация. За тази цел би могла да бъде полезна ежегодна проява – например семинар – подкрепяна от ЕИСК, във връзка със съответните служби на Комисията, на която да бъдат демонстрирани устойчиви сгради и дизайн.

1.8   ЕИСК приветства предложението на заместник-председателя на Европейската комисия Antonio Tajani да се въведе „тест за конкурентоспособност“ преди подписването на споразумение за търговско партньорство между ЕС и други трети страни. Комитетът изразява също така съгласие с необходимостта от оценяване на въздействието върху индустриалната конкурентоспособност на всички други политически инициативи (като политики в областта на енергетиката, търговията, опазването на околната среда, социалната област и защитата на потребителите) преди тяхното осъществяване.

1.9   За да повиши производителността си и да надделее над конкуренцията, секторът се нуждае от работници, които притежават най-актуалните умения и са подготвени да работят с най-новите технологии. ЕИСК приветства проактивния подход на отрасъла към предпазване на работниците от излагане на въздействието на вредни агенти на работното място. Комитетът приветства и поетия от сектора ангажимент да осигури професионално развитие и сигурност на работните места, да се грижи за здравето и благосъстоянието на работниците, да развива уменията и компетенциите им и да поддържа баланс между работата и личния живот.

1.10   Постигнатият досега успех в усилията да се осигури приемане на равнище ЕС на проектите в областта на дървообработването и производството на мебели е видимо скромен. За да се окаже по-силна подкрепа чрез НИРД на европейския отрасъл на дървообработването и производството на мебели, бъдещите програми трябва да отчитат по-специално специфичните трудности и нужди на МСП.

1.11   ЕИСК припомня важността на тясното сътрудничество между отрасъла и европейските/националните институции в борбата срещу фалшифицирането. Затова ЕИСК подкрепя създаването на стандартен европейски патент и призовава за въвеждане на „продуктови досиета“ за мебели. Разработването на технологии, които да улеснят удостоверяването на произхода на стоките, също би помогнало в значителна степен. ЕИСК препоръчва ЕС да предприеме действия за повишаване на капацитета на националните митници, както и за организиране на „европейски/национален ден за борба с фалшифицирането“.

2.   Отрасълът на дървообработването и производството на мебели в Европейския съюз  (2)

2.1   Отрасълът на дървообработването и производството на мебели е важен, устойчив, новаторски и щадящ околната среда сектор с оборот от близо 221 милиарда евро за 2008 г., който осигурява работни места на 2,4 милиона души в над 365 000 предприятия, голямото мнозинство от които са МСП. Отрасълът за производство на мебели генерира близо половината от този оборот; след него се нареждат производството на елементи за строителството (19,3 %), дъскорезната промишленост (13,9 %) и производството на панели (9,2 %). Общата финансова и икономическа криза оказа голямо въздействие върху целия сектор. Между 2008 и 2009 г. оборотът спадна с над 20 %. Производството на целулоза и хартия в Европа е другият отрасъл, свързан с горското стопанство. Годишният му оборот възлиза на 71 милиарда евро, а производството – на 36 милиона тона целулоза и 89 милиона тона хартия.

2.2   От гледна точка на заетостта, отрасълът за производство на мебели осигурява 51 % от работните места в сектора. Най-много работни места в сектора осигурява Италия – 363 000, следвана от Полша, Германия, Испания и Обединеното кралство. В новите държави-членки на ЕС се наблюдава особено голям брой на заетите в сектора. Работещите в дървообработването представляват 34 % от общия брой на заетите. Секторът на дървообработването и производството на мебели осигурява работни места, които често са в отдалечени или по-слабо индустриализирани или развити райони, като по този начин допринася значително за развитието на икономиката в селските райони. Броят на пряко заетите в производството на целулоза и хартия възлиза на 235 000 души, а този на непряко заетите – на 1 милион души. 60 % от всички работни места се намират в селски райони.

2.3   Тъй като използва предимно естествена възобновяема суровина (дървесина) и е доказал своята устойчивост, секторът играе водеща роля за развитието на екологична икономика, която е една от големите цели на ЕС за в бъдеще. Резултатите от производството на целулоза и хартия по отношение на околната среда също са впечатляващи. По отношение на суровините половината от използваните за производството на хартия влакна се рециклират. При другата половина се наблюдава добро оползотворяване на ресурсите – 20-30 % от тези влакна са отпадъци от други отрасли, 40-60 % са от сеч за прореждане на гори и едва 20 % от нова сеч.

2.4   За съжаление понастоящем се наблюдават някои несъответствия между определени части на някои политики и инициативи на ЕС, които имат сериозно отражение върху конкурентоспособността и рентабилността на сектора. Европейският сектор на дървообработването и производството на мебели е изправен пред нарастваща конкуренция за дървесина от сектора на възобновяемата енергия, дължаща се на субсидии и други мерки за насърчаване на използването на биомаса (дървесината е едно от основните горива за производство на енергия от биомаса). Трудности съществуват и по отношение на инвестициите, научните изследвания, обучението и образованието и привличането на млади работници. Административните ограничения, свързани с обществените поръчки, оказват допълнителен натиск върху сектора.

2.5   Секторът е изправен пред все по-силна конкуренция от страна на нискоразходните, нововъзникващи икономики и пред нарастващ брой технически пречки за търговията. Нещо повече, секторът на производството на мебели се сблъсква не само със затруднения по отношение на достъпа до дървесина като суровина, но и с драстично повишаване на цените на материали като кожа, пластмаси, естествени влакна и нефтени деривати.

2.6   Ако институциите на ЕС не се ангажират с разработването на законодателна рамка, която може да повиши конкурентоспособността, и не гарантират доставките на суровини за сектора на дървообработването и производството на мебели, бъдещето на целия сектор ще остане под въпрос.

3.   Въздействие на европейското законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници върху търсенето на дървесина

3.1   ЕИСК изразява сериозно безпокойство от въздействието на пакета от мерки на Комисията в областта на изменението на климата и енергетиката върху развитието на възобновяемите енергийни източници и общата наличност на дървесина, която е суровината на този отрасъл. ЕИСК изразява разочарование от това, че използването на неподходящи схеми за субсидиране на производството на енергия от възобновяеми източници, създадени за изпълнение на ангажиментите в областта на климата, направиха прякото изгаряне на дървесина по-привлекателно от използването ѝ за производство на продукти. Това оказа сериозно въздействие върху доставките на дървесина за дървообработващите предприятия и върху общата им конкурентоспособност и рентабилност.

3.2   ЕИСК призовава Европейската комисия да извърши задълбочено проучване на проблемите по отношение на снабдяването с дървесни суровини на отраслите, свързани с горското стопанство, и на сектора на възобновяемите енергийни източници (биомаса). ЕИСК насърчава Комисията да си сътрудничи с горската/дърводобивната промишленост, за да предложи подходящи и конкретни мерки за справяне с тези проблеми. За улесняване на сътрудничеството Комитетът предлага да се създаде неформална, неутрална, междуинституционална експертна група – свързана също и със съответните заинтересовани страни – за „дървесината като устойчива суровина“. CCMI, разбира се, проявява интерес към участие в този орган.

3.3   ЕИСК подкрепя призива на дървообработващата и хартиената промишленост за балансиран подход към използването на енергия от дървесна биомаса, за да се избегнат нарушенията на пазара по отношение на наличността и цената на добиваните в горите суровини за производствените отрасли. Следва също така да се има предвид, че голям брой предприятия за производство на панели бяха принудени да работят с намален капацитет между юни 2009 г. и юни 2011 г. – не по финансови или технологични причини, а по-скоро поради липса на суровини.

3.4   Въпреки че дървесната биомаса несъмнено има най-висока плътност на мощността (енергиен поток във ватове на квадратен метър) сред всички видове биомаса, трябва да се има предвид, че тази плътност все пак е много ниска (0,6 W/m2); така например една електроцентрала, захранвана с дърва, с инсталирана мощност от 1 GW, коефициент на използване на производствената мощност 70 % и коефициент на полезно действие 35 % се нуждае годишно от суровини, получени от около 330 000 хектара насаждения, което се равнява на площ от почти 58 на 58 км (3). За да бъдат изпълнени европейските цели в областта на възобновяемите енергийни източници с очаквания дял на биомасата, ще са необходими 340-420 млн. плътни кубически метра (пл. м3) дървесна биомаса.

3.5   По отношение на насърчаването на използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и биомаса, ЕИСК счита за ключови следните принципи:

в плановете си за действие относно ВЕИ държавите-членки следва да дадат оценка на наличната в страната или региона дървесна биомаса за енергийна употреба и на количествата суровини, които отрасълът на дървообработването вече използва, преди да прилагат мерки за насърчаване на употребата на ВЕИ;

за да се възстанови естественият баланс между използването на дървесина като материал и енергийната употреба на биомаса, трябва да се избягва отпускането на субсидии за пряко изгаряне на дървесина;

следва да се въведат подходящи методи, които да гарантират оптимална степен на възстановяване и рециклиране на дървесните и производствените отпадъци;

следва да се насърчава принципът на каскадната употреба (производство на продукти, повторна употреба, ремонт и рециклиране, оползотворяване на енергийното съдържание);

европейските и националните институции следва да насърчават мерки за по-активна мобилизация на използването на дървесина от гори и други източници (4) и следва да се подпомогне отглеждането на гори с кратък цикъл на ротация, с цел производство на енергия от биомаса.

3.6   От икономическа гледна точка добавената стойност в отрасъла за производство на продукти от дървесина се изчислява на 1 044 евро за тон суха дървесина и на 118 евро за тон дървесина, използвана за биоенергия. От гледна точка на заетостта, отрасълът за производство на продукти от дървесина генерира 54 човекочаса на тон суха дървесина, докато в сектора на биоенергията този показател е едва два човекочаса (5). Що се отнася до въглеродния цикъл, отрасълът за производство на продукти на основата на дървесина осигурява много по-големи ползи от гледна точка на заетостта и добавената стойност в сравнение с прякото изгаряне на дървесина.

3.7   В продължение на десетилетия секторът на дървообработването допринася за устойчивото използване на енергията и природните ресурси, проправяйки пътя в областта на производството на енергия от възобновяеми източници. Това е друг жизненоважен принос към намаляване на последиците от изменението на климата.

3.8   Нещо повече, значителни икономии на енергия бяха постигнати и чрез инвестиране в съвременно оборудване и процеси, при които по-голямата част от необходимата за процесите в промишленото дървообработване енергия се произвежда от дървесна биомаса, която не подлежи на рециклиране. На практика до 75 % от енергията, използвана при производството на продукти от дървесина, се произвежда от дървесни остатъци и възстановена дървесина. Освен това секторът непрекъснато подобрява показателите си за рециклиране на дървесина чрез значителни инвестиции в новаторски технологии.

3.9   Дървесината представлява ограничен ресурс и дървообработващата промишленост е поела ангажимент да я използва по възможно най-ефективен начин. През последните две десетилетия в сектора бяха развити логистични мрежи за събиране и възстановяване на рециклирана дървесина. ЕИСК обаче осъзнава, че в няколко държави-членки ценни дървесни ресурси се изхвърлят на сметищата в противоречие с целите на Директивата относно депонирането на отпадъци (1999/31/ЕО). ЕИСК призовава Европейската комисия да осигури правилното прилагане на Директивата относно депонирането на отпадъци, за да се гарантира, че източници на дървесина, подходяща за промишлени цели или за целите на производството на енергия от възобновяеми източници, не остават неоползотворени.

4.   Дървесината като отлично многофункционално решение за икономия на енергия в сградите

4.1   Енергийната ефективност е един от основните елементи на стратегията на ЕС „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Енергийната ефективност е „един от икономически най-ефективните начини за подобряване на сигурността на енергийните доставки и за намаляване на емисиите на парникови газове и на други замърсители“ (6).

4.2   Сградите имат дял от 40 % от енергопотреблението и 36 % от емисиите на CO2 в ЕС. Енергийните характеристики на сградите са от ключово значение за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката в краткосрочен и дългосрочен план.

4.3   Дървесината като строителен материал може да предостави решение за икономически ефективно подобряване на енергийните характеристики на сградите; много международни научни изследвания са установили, че емисиите на парникови газове при сградите с дървена конструкция са по-ниски със съответно 26 % и 31 % в сравнение със сградите със стоманена и бетонна конструкция. Нещо повече, в жилищния сектор сградите със стоманена и бетонна конструкция използват със 17 % и 16 % повече енергия през целия си експлоатационен живот и изпускат с 14 % и 23 % повече замърсители на въздуха от къщите с дървена конструкция. С оглед на това, секторът може да играе важна роля за изпълнение на целите на пътната карта на ЕК за 2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 80 % до 2050 г.

4.4   ЕИСК подчертава необходимостта от насърчаване на строителството на екологични сгради, в които се използват щадящи околната среда и ефективни от гледна точка на ресурсите структури и процеси през целия период на експлоатация – от проектирането до строителството, експлоатацията, поддръжката, реновирането и събарянето. Необходимо е да се насърчава използването на подхода на оценка на жизнения цикъл, който включва определяне на материала с най-малко въздействие върху глобалното затопляне.

4.5   ЕИСК изразява съжаление, че все още съществуват законодателни бариери или пречки от гледна точка на разбиранията, които възпрепятстват по-активното използване на дървесина и продукти на основата на дървесина в жилищните сгради в ЕС. На национално равнище следва да се предприемат ad hoc инициативи за повишаване на знанията на местните и регионалните власти за дървесината като строителен материал. Нещо повече, липсата на подходящо образование, обучение и умения, не само в отраслите за производство на основата на дървесина, но и в свързаните с тях ключови професионални сфери (строителни инженери, архитекти и т.н.), е една от най-важните пречки пред по-широкото използване на дървесина в строителството.

4.6   За съжаление положителната роля на дървесината в жилищното строителство невинаги се признава изцяло в действащите към момента схеми за оценка на екологичността на сградите. Всъщност някои от тези схеми работят срещу използването на дървесина. Затова ЕИСК призовава за използване на общоприети методологии за оценка на жизнения цикъл, които да отчитат всички предимства и недостатъци на строителния материал, включително съхраняването на въглерод.

4.7   Насърчаването на използването на продукти от дървесина е най-екологичният избор. Ако използва пълния потенциал на дървесината (поглъщателна способност и ефект на заместване) в сградния фонд, Европа би могла да намали емисиите на CO2 с 300 милиона тона (между 15 % и 20 %) (7). ЕИСК признава, че ако се използват екологични строителни материали, може да се постигне ефективно енергоспестяване в сградите.

4.8   В по-общ план, във връзка с текущия дебат за изменението на климата и в частност дискусията за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, ЕИСК призовава властите:

да признаят значението на продуктите от дървесина като резервоари за въглерод (8);

да насърчават употребата на материали, действащи като резервоари за въглерод и имащи по-малък „въглероден отпечатък“ и въздействие върху другите ресурси.

5.   Световната икономика – предизвикателства и възможности за отраслите на дървообработването и производството на мебели

5.1   В днешно време географското разстояние вече не осигурява защита от конкуренцията.

5.2   Глобализацията се отрази на европейските отрасли на дървообработването и производството на мебели по много начини:

натиск на вноса от нискоразходни страни – по-конкретно азиатски – и то не само на потребителски продукти като мебели или дървени подови настилки (паркет и ламинати), но и на шперплат, за който вече беше въведено антидъмпингово мито. Конкуренцията, особено от Китай, оказва силен натиск върху цените на шперплата и мебелите;

износът за Китай на дървени трупи (бук, дъб, топола), които се връщат в Европа под формата на (полу)готови продукти. По данни на митническите служби на Китай, общият внос на дървени трупи през първите четири месеца на 2010 г. е бил 11 милиона м3 – с 24 % повече в сравнение със същия период на 2009 г. През 2009 г. стойността на внесените продукти на дървообработването в тесния смисъл на думата е била 7 милиарда евро. В продължение на много години Китай е най-големият чуждестранен доставчик на мебели за ЕС. От 2008 г. насам над 50 % от общия внос в Европа е от Китай. Вносът в Европа на мебели от Китай е нараснал с 46,9 % спрямо 2005 г., въпреки че общият внос на мебели е нараснал едва с 12,6 % в стойностно изражение, което подчертава преобладаващия дял на Китай.

5.3   Европейските институции следва да гарантират равни условия, при които европейските производители и техните конкуренти да са подчинени на едни и същи пазарни правила. ЕИСК приветства предложението на заместник-председателя на Европейската комисия Antonio Tajani да се въведе „тест за конкурентоспособност“ преди подписването на споразумения за търговско партньорство между ЕС и трети страни. В бъдеще търговските и инвестиционните споразумения между ЕС и страни извън ЕС следва да се договарят на базата на оценка на въздействието, извършена преди започването на преговорите. Комитетът изразява също така съгласие с необходимостта от оценяване на въздействието върху индустриалната конкурентоспособност на всички други политически инициативи (като политики в областта на енергетиката, търговията, опазването на околната среда, социалната област и защитата на потребителите) преди тяхното осъществяване.

5.4   Тъй като много от последиците от глобализацията не могат да бъдат забавени или предотвратени, европейските отрасли на дървообработването и производството на мебели ще трябва да продължат да навлизат в нови и новаторски сегменти. Секторът вече е насочил вниманието си към развиването на конкурентни предимства, като например:

гъвкаво производство, което дава възможност да се произвеждат продукти, съобразени с нуждите на потребителя;

спецификации за високо качество и напреднала технология;

висококачествен дизайн;

налагане на други стойности, различни от стойността, определяна от цената (напр. търговска марка, впечатления на клиента по време на продажбата);

интегриране на услугите преди и след продажба;

бърза дистрибуция с поддържане на минимални количества на склад.

5.5   Така европейската промишленост се концентрира върху един „безкраен“ процес на създаване на иновации по отношение на технологията, функционалността и естетиката. Високо иновационните и оригиналните нишови продукти са от ключово значение за способността на сектора да се конкурира с китайската промишленост, която вече произвежда всякакви видове стоки на много по-ниски от европейските цени.

6.   Социални аспекти

6.1   Секторът на дървообработването и производството на мебели е подложен на огромен натиск в резултат на множество външни стресови фактори, като глобализацията на пазарите, ускорения темп на технологично развитие и неотдавнашната световна финансова криза. Наложително е пазарните стратегии да бъдат преориентирани, за да може секторът да запази конкурентоспособността си и да продължи да бъде важна част от европейската икономика. По-конкретно предизвикателствата включват пенсионните планове, по-ниската от средното равнище степен на образованост на работната сила, способността за привличане и задържане на млади работници и изискванията за обновяване на уменията. Необходимо е демографското развитие на работната сила в сектора да се наблюдава непосредствено, както и да се предприемат изпреварващи действия, така че да не се затруднява процъфтяването на сектора в бъдеще.

6.2   Наличието на добре обучена работна сила, притежаваща необходимите умения, е ключов аспект. Специфичните умения, свързани с производствения цикъл при мебелите или продуктите от дървесина, могат да предопределят успеха на самия продукт. Обучението на работниците трябва да се основава не само на традиционните модели, но и на новите потребности на пазара и на технологичното развитие.

6.3   Специфичен актуален проблем за сектора е застаряващата работна сила в повечето отраслови подсектори, както и непривлекателността му за младите работници. Секторът се нуждае от работници, притежаващи най-актуалните умения и обучени да работят с последните технологии.

6.4   Отрасълът работи съвместно със секторните организации и профсъюзите (9) за решаването на тези проблеми, поставяйки акцент върху липсата на професионални умения и необходимостта от привличане на млади работници. Осигуряването на достатъчно голям брой обучени работници за посрещане на търсенето в сектора е един от ключовите фактори за укрепване на конкурентоспособността на сектора. Програмите за обучение към висшите учебни заведения следва да отговарят на нуждите на работната сила.

6.5   Освен това отрасълът полага усилия за предпазване на работниците от излагане на въздействието на вредни агенти на работното място посредством проекти за разработване на най-добри практики в областта на здравеопазването и безопасността, подпомагани от Европейската комисия. Проектите „REF-Wood“ и „Less Dust“ са най-добрите примери за решимостта на отрасъла на дървообработването да създаде здравословна работна среда за своите работници. Тези инициативи на европейските социални партньори са насочени към повишаване на заетостта чрез осигуряване на по-добри условия на труд и следва да доведат до оценка на въздействието и определяне на по-нататъшни стъпки за постигане на целите, поставени от социалните партньори. Секторите на дървообработването и производството на мебели считат за жизнено важни осигуряването на професионално развитие и сигурност на работните места, грижите за здравето и благосъстоянието на работниците, развиването на уменията и компетенциите им и поддържането на баланс между работата и личния живот. ЕИСК приветства и подкрепя факта, че на равнище предприятия съществуват социални харти за правата и задълженията на работниците и работодателите.

6.6   Важно е да се подчертае, че поради факта, че в европейските отрасли на дървообработването и производството на мебели се използват възобновяеми суровини и потреблението на енергия е ниско, както и поради това, че заводите често са разположени в селски райони, тези отрасли притежават голям потенциал за развитие на екологични работни места на местно равнище.

7.   Научни изследвания и иновации

7.1   За да осигури достъп до европейските програми за НИРД, европейският дървообработващ сектор създаде, заедно с партньорите си от целулозната и хартиената промишленост и собствениците на гори, Технологичната платформа за сектора на горите (ТПСГ). Въпреки че това определено създаде възможности за НИРД на равнище ЕС, успехът по отношение на приемането на равнище ЕС на проекти, свързани с дървообработването и производството на мебели, все още е видимо скромен, като се има предвид, че много малък брой МСП разполагат с необходимите за участие ресурси.

7.2   Програмите за сътрудничество на ЕС като мрежите „ERA-NET“ се оказаха по-добре съобразени с нуждите на МСП и също откриха конкретни възможности за предприятията от сектора.

7.3   Следователно, за да могат отраслите на дървообработването и производството на мебели в Европа да се възползват от по-силната подкрепа за НИРД, бъдещите програми на ЕС в областта на НИРД ще трябва специално да отчитат специфичните потребности на МСП, така че да улеснят достъпа до програмите и да отговорят на ежедневните нужди на предприятията.

7.4   Затова ЕИСК призовава Европейската комисия и държавите-членки да отдадат дължимото внимание на тези бележки и да ги разгледат в светлината на протичащото обществено допитване по Зелената книга относно обща стратегическа рамка за бъдещото финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите. Освен това ЕИСК насърчава европейските институции да проучат инициативи за поощряване на развитието на нетехнологични иновации.

7.5   Иновациите се развиват органично и не са нещо, което може да бъде получено при поискване. Въпреки това националните и европейските органи могат да подпомогнат процеса на иновации, като осигурят рамкови условия, които да стимулират предприятията да инвестират време и средства в своето бъдеще.

7.6   Европейската политика по отношение на суровините се концентрира върху материалите с изключително важно значение, вместо върху други суровини, като дървесина или рециклирана хартия. За преодоляването на този очевиден пропуск в политиката на ЕК, ЕИСК призовава дървесината да бъде включена като ключова суровина в Европейското партньорство за иновации в областта на суровините, в съответствие с препоръките на съобщението на ЕК относно суровините.

8.   Права върху интелектуалната собственост и фалшифициране на продукти

8.1   Защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост трябва да бъдат приоритет, за да се гарантира конкурентоспособността на ЕС в световната икономика въпреки ръста на международното фалшифициране и пиратство в много сектори. ЕИСК подчертава необходимостта от засилено сътрудничество в областта на правата върху индустриалната собственост, по-специално чрез създаването на стандартен европейски патент.

8.2   ЕИСК припомня важността на тясното сътрудничество между отрасъла и органите на управление (на европейско и национално равнище) в борбата срещу фалшифицирането. Жизненоважно е да се осигури по-голяма подкрепа за обучението на служителите в публичния сектор и митниците и за повишаване на осведомеността на потребителите. От голяма полза би било и разработването на технологии, улесняващи удостоверяването на произхода на истинските продукти като контрапункт на фалшификатите. ЕИСК препоръчва ЕС да предприеме действия за повишаване на капацитета на националните митници за борба с търговията с фалшифицирани стоки.

8.3   Италианската инициатива „Национален ден за борба с фалшифицирането“, организирана миналата година от Конфедерацията на италианската индустрия (Confindustria) в Рим и в още няколко италиански града, е пример за добра практика. ЕИСК приканва европейските институции да организират подобна проява на европейско и национално равнище.

8.4   Фалшифицираните мебели могат да бъдат опасни за здравето или дори за живота на хората. Затова, с цел да се засилят правата върху интелектуалната собственост и борбата с фалшифицираните продукти, ЕИСК приканва Европейската комисия да създаде „продуктово досие“ за продуктите на мебелната промишленост. Продуктовото досие следва да се прилага към закупения продукт, за да се осигури необходимата прозрачност в търговските отношения между производители, разпространители и потребители. За пусканите на европейския пазар продукти на мебелната промишленост следва да се предоставя най-малко следната информация: правното наименование или наименованието на продукта по Общата митническа тарифа (ОМТ), търговското наименование на производителя или вносителя, произходът на продукта, наличието на материали или вещества, които биха могли да навредят на хората или на околната среда, информация за използваните материали и производствени методи, ако те имат значение за качеството или характеристиките на продукта, упътвания за ползване.

8.5   Комитетът признава наличието на реална необходимост от подкрепа за сектора на дървообработването и производството на мебели посредством икономически реформи за насърчаване на популяризирането на продуктите в международен план и за осигуряване на лоялна конкуренция. ЕС следва също така да призове нововъзникващите икономики да реформират националните си системи, за да премахнат неефективността на бюрократичния апарат или да компенсират регулаторни или бюрократични дисбаланси, които могат да се дължат на тарифната система. Правната рамка също би могла да бъде подобрена, с цел да се създаде ясна регулаторна рамка за европейските предприятия, които искат да инвестират в трети пазари.

Брюксел, 26 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Източник: европейско проучване „Real potential for changes in growth and use of EU forests. EUwood“ („Реален потенциал за промени в растежа и използването на горите в ЕС. Дървесината в ЕС“). Стр. 45, глава 3.5 „Бъдещо търсене на енергията, произведена от дървесина“: „…Потреблението на дървесина за производство на енергия се очаква да нарасне от 346 милиона м3 през 2010 г. (3,1 EJ) до 573 милиона м3 (5 EJ) през 2020 г. и може да достигне 752 милиона м3 през 2030 г. (6,6 EJ). Тези резултати се основават на предположението, че делът на произведената от дървесина енергия в общото количество енергия от възобновяеми източници ще намалее от 50 % през 2008 г. до 40 % през 2020 г.“

(2)  Източник: Годишен доклад на Европейската федерация на производителите на панели (ЕФПП) за 2009-2010 г.

(3)  Vaclav Smil, Power Density Primer – Understanding the Spatial Dimension of the Unfolding Transformation to Renewable Electricity Generation („Въведение в понятието плътност на мощността. Разбиране на пространственото измерение на протичащата трансформация към възобновяема електроенергия“), май 2010 г.

(4)  „Mobilisation and efficient use of wood and wood residues for energy generation“ („Мобилизация и ефективна употреба на дървесината и дървесните остатъци за енергопроизводство“). Доклад за Постоянния комитет по горите, изготвен от Специалната работна група II „Мобилизация и ефективно използване на дървесината и дървесните остатъци за енергопроизводство“.

(5)  Tackle Climate Change: Use Wood. („Как да се справим с изменението на климата: да използваме дървесина“), публикация на Европейската конфедерация на предприятията в отрасъла на дървообработването (CEI-Bois), ноември 2006 г.

(6)  План за енергийна ефективност, 2011 г. – COM(2011) 109 окончателен.

(7)  CEI-Bois: www.cei-bois.org.

(8)  Dušan Vácha, TSU Internship, Harvested Wood Products, approaches, methodology, application, („Продукти от дървесина – подходи, методология, приложение“), IPCC/NGGIP/IGES, Kanagawa, Япония, май 2011 г.

(9)  Вж. например Социалната харта на Pfleiderer AG (PASOC), подписана във Франкфурт на Майн, Германия, на 30 ноември 2010 г. http://www.pasoc.innopas.eu/fileadmin/docs/documents/sozialcharta/EN__IFA-PAG.pdf.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/24


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Перспективи за устойчива заетост в сектора на железопътния транспорт, подвижния състав и производителите на инфраструктура: как индустриалните промени ще повлияят на заетостта и уменията в Европа“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 24/05

Докладчик: г-н CURTIS

Съдокладчик: г-жа HRUŠECKÁ

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Перспективи за устойчива заетост в сектора на железопътния транспорт, подвижния състав и производителите на инфраструктура: как индустриалните промени ще повлияят на заетостта и уменията в Европа“ (становище по собствена инициатива).

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 септември 2011 г. (докладчик: г-н CURTIS, съдокладчик: г-жа HECKÁ).

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 27 октомври 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 104 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейската индустрия за железопътно оборудване е доказала способността си да реализира най-съвременните решения за транспортни средства, които са екологични и лесни за използване и отговарят на високите изисквания за мобилност и намаляване на въглеродния диоксид. Западането на вътрешния пазар и ограниченият достъп до други пазари ще подкопаят водещата позиция на европейската индустрия. Амбициозната програма на ЕС за транспорта не може да бъде изпълнена без наличието на силна индустрия, базирана в Европа. ЕИСК препоръчва следните действия за утвърждаване и укрепване на стратегическата позиция на тази индустрия в Европа.

1.2

Необходимо е да се изготви подробен опис на проблематичните пунктове в основните национални и транснационални връзки.

1.3

Чрез извършването на сравнение между действащите градски системи в европейските метрополни райони и най-съвременните решения, основаващи се на енергийна и екологична ефективност, следва да се установят стандарти.

1.4

Производителите от ЕС следва да имат същия достъп до пазарите извън ЕС, с какъвто разполагат производителите извън ЕС до пазара на ЕС, на взаимна основа.

1.5

Необходима е цялостна индустриална политика, която включва значителни инвестиции в конвенционалните системи. Липсата на инвестиции би довела до допълнителна загуба на работни места и на умения в този стратегически сектор. Това от своя страна би означавало опасно отслабване на сектора.

1.6

Въпреки че Европейската железопътна агенция (ERA) издаде технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС), изграждането на интегрирана железопътна мрежа е все още далеч от своята реализация, което създава очевидни пречки пред общоевропейския железопътен транспорт. ЕИСК е на мнение, че предвид настоящата ситуация трябва пълноценно да се използва стратегията „Европа 2020“, която, освен всичко друго, предвижда стабилна рамка за координация между Комисията и държавите-членки по въпроси, които не са пряко обхванати от разпоредби или законодателство на ЕС, но са от съществено значение за единния пазар.

1.7

Значителното разширяване на транснационалното сътрудничество, включително с участието на университетите, научноизследователските центрове и младите специалисти, получили подходящо образование, е от основно значение, за да се стандартизира разработването, проектирането и производството на нови влакове, които да могат да преминават през различни железопътни и сигнални системи. Само по себе си, това би дало стимул на европейската индустрия. Следва да се насърчават разнообразни мерки за популяризиране и стимулиране на ползването на железопътния транспорт, за да се намалят задръстванията и въглеродните емисии. За да се предизвика промяна в поведението, трябва едновременно с това да се подобрят капацитетът, привлекателността и удобството на ползване на железопътния транспорт в среда на лоялна конкуренция, включително с други видове транспорт.

1.8

ЕС и националните правителства следва да насърчават и подкрепят иновациите като фактор за поддържане и засилване на европейската конкурентоспособност, както се предлага в програмата „ЕС 2020“. В тази област могат да се определят приоритетни подходи като опростяване на технологиите, гарантиране на качеството на предлаганите услуги (с оглед на безопасността, удобството, редовността на транспорта, капацитета и т.н.), намаляване на енергийното потребление и на въглеродния отпечатък.

1.9

Технологичното развитие е неразривно свързано с развитието на умения и знания в рамките на сектора, както и със способността да се привличат млади инженери (битка за таланти). Изискванията на потенциалните потребители и на другите заинтересовани страни са стимул за технологичното развитие. Следователно е необходимо да се доразвие социалното партньорство и участието на заинтересованите страни.

1.10

В средносрочен и дългосрочен план следва да се обмисли създаването на Европейски съвет за отраслови умения, с цел да бъдат определени уменията и работните места, които ще бъдат нужни в железопътния сектор. Ето защо е важно да се извършат актуални проучвания и да се съберат точни данни относно заетостта в този сектор, за да се определят бъдещите му потребности.

1.11

Без цялостна индустриална политика и подходящо финансиране, разпокъсването ще продължи и европейският пазар ще загуби своята водеща позиция. Само наличието на растеж в рамките на вътрешния пазар ще позволи на индустрията да запази съществуващите равнища на заетост в Европа.

2.   Въведение

2.1

Пътническият и товарният железопътен транспорт е основен фактор в съвременната икономика; той служи на интереса на обществеността и има стратегическо значение за факторите, определящи политиката, тъй като засилва мобилността и логистичните потоци и същевременно намалява последиците за околната среда. Той осигурява енергийно ефективна мобилност с най-ниски емисии на въглероден диоксид и е един от отговорите на проблема на задръстените магистрали и градски райони. Железопътните връзки на средни разстояния могат да бъдат алтернатива за въздушния транспорт, а тези на кратки разстояния и на местно равнище биха могли да намалят автомобилния трафик.

2.2

Наличието на ефективна мрежа е от основно значение за екологосъобразното и мобилно европейско общество и за по-нататъшната интеграция на европейската общност като цяло и на новите държави-членки в частност. Сегашните мрежи не са готови, нито като капацитет, нито като качество, да привлекат по-голям пазарен дял към железопътния транспорт.

2.3

Постоянното увеличение на цените на горивата и зависимостта от петрола, нарастващата загриженост за околната среда и борбата срещу емисиите на въглероден диоксид ще окажат влияние върху начина на използване на различните видове транспорт. Ето защо железопътният транспорт трябва да бъде осъвременен и да се въведе нова, специализирана инфраструктура. Световният пазар е доминиран от Китай, който инвестира значително в разширяването и осъвременяването на своята междуградска и вътрешноградска железопътна мрежа. Други нововъзникващи икономики като Индия, Русия, Бразилия и Саудитска Арабия също осъществяват или планират да осъществят мащабни проекти. Растежът на пазарите извън Европа, западането на европейския пазар, както и липсата на реципрочност в контекста на световния пазар, в крайна сметка ще подкопаят водещата позиция на Европа.

2.4

Пазарът на градския обществен транспорт показва значителен потенциал за растеж. Понастоящем в света съществуват 300 големи агломерации с население над 1 милион души, в които не съществува организирана градска транспортна система (метро или трамвай).

2.5

В Китай, Съединените щати и други части на света се предвиждат мащабни високоскоростни и конвенционални железопътни проекти. За да може да се конкурира с тях, европейската индустрия се нуждае от равни условия и реципрочен пазарен достъп.

2.6

Наличието на ефективна железопътна структура със съвременни инсталации и оборудване е от решаващо значение за успешната промяна на поведението на потребителите, екологичните изисквания и мобилността на пазара на труда. Предпоставка за постигането на всичко това е да се създаде добре функционираща система за териториално планиране и да се осигури подходящо участие на гражданите в процесите на планиране и вземане на решения. Поради сложността на системите и интензивността на инвестициите в тях, периодът до реализирането им на пазара може да продължи няколко десетилетия. Изборът, който направим сега, ще е определящ за транспорта през 2050 г.

2.7

Конкуренцията от Азия вече навлиза в Европа, а пазарите извън ЕС са все още защитени чрез регулаторни и законови бариери. За да избегнат тези бариери, европейските производители „купуват“ пазарен дял с технологичен трансфер, като създават индустриална база в приемащата държава, която в крайна сметка ще подкопае базата на европейската заетост.

2.8

Нарастващата сила на конкуренцията извън ЕС вероятно ще се почувства най-силно след пет до десет години, например, когато самият китайски пазар достигне зрялост. Това ще се отрази пряко върху перспективите за заетост в европейския железопътен сектор.

2.9

В Европа през периода 2007–2013 г. за железопътния транспорт бяха заделени 4,3 милиарда евро по линия на програмите ТЕМ-T. Допълнителното финансиране по линия на европейския Кохезионен фонд се изразходва предимно за пътищата и не се усвоява в пълния си капацитет. Изискванията за съфинансиране представляват възпрепятстващ фактор. Специално внимание следва да се отдели на положението в новите държави-членки. Въпреки че техните железопътни системи са с най-неразвит обхват, капацитет и технически възможности спрямо останалите в ЕС, заделяните средства са относително ограничени. Повечето от сравнително малкото предвидени проекти са все още на проучвателен или на пилотен етап.

2.10

Националното и европейското финансиране на автомобилния транспорт, безвъзмездно отпусканите средства и мерките за подкрепа за автомобилната индустрия, благоприятните данъчни условия за въздушния транспорт са все обстоятелства, които контрастират с начина, по който се третира железопътният транспорт. Фактът, че железниците се облагат по отношение на енергопотреблението и приходите от билетите, показва недвусмислено, че те в много отношения са последни по важност. Независимо от тяхната устойчивост в социален и екологичен план, конкурентоспособността на железниците спрямо другите видове транспорт е повлияна отрицателно от несправедливото данъчно облагане.

2.11

Конкурентоспособността на железопътния транспорт намалява още повече поради появата на въведените в резултат на дерегулацията, извършена в редица европейски страни, дълги съчленени превозни средства (дизелови автовлакове, често наричани с подвеждащото название „еко-комби“), а отскоро и автобуси, обслужващи дълги разстояния.

2.12

Търсенето за подвижен състав и железопътна инфраструктура с марка „произведено в Европа“, е видимо отрицателно засегнато от нелоялната конкуренция между различните видове транспорт и от световните търговски бариери.

2.13

Европейският сектор за железопътно оборудване е конкурентоспособна индустрия, която заема значителен дял по отношение на заетостта. Въпреки че липсват надеждни статистически данни, в изграждането на инфраструктура и производството на влакове са пряко заети не по-малко от 113 000 работници. Общата заетост в този сектор в Европа се оценява на 300 000 работници. ЕИСК приветства инициативата на Комисията да извърши обзорен преглед на индустрията за производство на железопътно оборудване и проучване на конкурентоспособността ѝ, което ще ни даде по-ясна представа за нея.

2.14

Много държави планират да обновят или да модернизират инфраструктурата си, да разработят нови влакове (крайградски и регионални), да модернизират и/или разширят линиите на метрото и подвижния състав, но финансовата криза застраши много от плановете и ограничи очаквания обем на инвестициите. На дневен ред са отлагането и намаляването на мащаба на проектите.

2.15

Вместо да извършват модернизация и да инвестират в нови технологии, много оператори на конвенционални мрежи решиха да ремонтират стария железопътен парк. Заедно със забавянето на плановете за електрифициране (не са електрифицирани 48 % от европейските железопътни линии с обща дължина от 230 000 км) технологичното и екологичното развитие намалява своето темпо и може дори да спре.

2.16

Нововъзникващият железопътен пазар в другите части на света ще ускори процеса на глобализация и би могъл да се отрази на технологичната база и заетостта в дългосрочен план в Европа. Азия вече надмина Западна Европа като най-голям пазар за железопътно оборудване – тенденция, която доскоро не се очакваше да настъпи преди 2015–2016 г. Само през 2009 г. (1) Китай отдели около 60 милиарда евро за разширяването и подобрението на железопътната си мрежа и планира да инвестира 300 милиарда през следващото десетилетие. За изграждането на трансамериканската мрежа за пътнически превоз са предвидени публични разходи в размер на 50 милиарда в периода до 2050 г.

2.17

Европейската комисия е много активна и през 2007 г. публикува Зелена книга за градската мобилност (2). През 2008 г. в свой наръчник Комисията информира за очакваните външни разходи за транспортния сектор (3). През 2009 г. Зелената книга, озаглавена „ТЕМ-T: Преглед на политиката. За по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика“ (4), и Планът за действие за градска мобилност (5) предложиха нови инструменти като проучвания, бази данни и информационни материали. През 2011 г. Комисията най-накрая публикува Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство“ (6), в която разходите за необходимите инфраструктурни инвестиции се оценяват на над 3 трилиона евро през следващите 20 години и се отрежда ключова роля на железниците. ЕИСК счита, че железниците представляват видът транспорт с най-ниските емисии, приветства много амбициозната визия, очертана в Бялата книга, и с радост би посрещнал изготвянето на политики за осъществяването ѝ.

3.   Общи бележки

3.1

Ефектът на забавяне, причинен от финансовата криза, увеличи натиска върху европейските железопътни системи. Много европейски държави и особено държавите, които са засегнати от финансовата и икономическа криза, не са в състояние да осъществят модернизирането на своите железопътни системи. На амбициозните мегапроекти, като „Rail Baltica“, им се налага да преодоляват множество политически и бюджетни пречки и в настоящата ситуация те могат да бъдат застрашени.

3.2

Въздействието на кризата върху националните бюджети доведе до отлагането на инвестиране в конвенционалните системи. Конвенционалните системи обаче са основно средство за транспорт на средния ползвател на крайградския железопътен транспорт на къси разстояния. Тъй като тези конвенционални системи отдавна съществуват, екологичното им въздействие е минимално в сравнение с високоскоростните връзки. Имайки предвид обема и плътността на транспортните потоци, тези конвенционални системи освен това оказват и по-голямо въздействие върху намаляването на замърсяването и задръстванията, предлагайки алтернатива на автомобилния транспорт.

3.3

Въпреки че високоскоростните връзки на средно разстояние се развиха бързо през последните няколко десетилетия, разширяването на обхвата им и обвързването им със съществуващите мрежи ще представлява следващото голямо предизвикателство.

3.4

Акцентът върху развитието на високоскоростните връзки доведе до недостатъчни инвестиции в конвенционалните железопътни връзки, което пък доведе до прекалено остарели подвижен състав и инфраструктура по отношение на сигнализацията, енергийната ефективност, капацитета и стандартите за безопасност. Този процес ще продължи, ако продължи и занапред небалансираното отпускане на бюджетни средства за изграждане на високоскоростни връзки.

3.5

За период от 150 години конвенционалните системи прераснаха от регионални в национални. Параметрите на системата (ширина на междурелсието, електрическо напрежение, марж за маневриране, максимална скорост, сигнализация и безопасност) са различни за отделните държави, а в някои случаи дори и за отделните региони. Конвенционалната европейска мрежа всъщност е смесица от различни системи. За сближаването на тези различия се използват различни подходи: стандартизация (например европейски стандарт за безопасност); хибриден подвижен състав (системи за безопасност, електрическо напрежение и регулируема ширина на междурелсието) и технически мерки за компенсиране на ограниченията на инфраструктурата (влакове, оборудвани с наклоняващи се кошове, двуетажни влакове и др.).

3.6

Тъй като системата представлява смесица, такива са и политическите решения зад кадър. Планирането включва многобройни местни, регионални и национални власти, свързани с политиките в областта на транспорта, устройството на територията, демографията и икономическото и екологичното развитие. Проектите се разработват като публични или публично-частни и се увеличават случаите на възлагане на управлението им на частни дружества. От успехите и неуспехите на проектите могат да се извлекат поуки.

3.7

Политическите решения водят до разделяне на високо рентабилните, по-малко рентабилните и пораждащите загуби части от мрежата. В резултат от това се влошава качеството на услугите в периферията на мрежите.

3.8

В областта на транспорта на местно равнище по-нататъшното развитие на системите на метрото се забавя и може да спре в резултат на високите разходи и рискове. В много градски райони като алтернатива на метрото се обмисля конверсия на закритите крайградски железопътни линии в „лека“ железопътна връзка и (повторното) откриване на трамвайни линии. Ефектът на доминото, предизвикан от националните планове за икономии, води до отлагането и замразяването на тези проекти.

3.9

В сектора на трамвайния транспорт индустрията разработи трамваи с нисък под, енергийно ефективна технология за конверсия на постоянния ток, повторно използване на електроенергията и токозахранване без контактна мрежа (системи Primove и APS), подобри достъпа, намали емисиите на въглероден диоксид и намери отговор на някои възражения от естетическо и практическо естество. Въпреки това много градски оператори все още използват по-късни версии на модела PCC от 1930 г. (7)

4.   Специфични бележки

4.1

Европа беше някога водещият континент в развитието на железниците, но в момента диалектиката на конкуренцията, засилена от намаляващите публични разходи, ще я постави на последно място.

4.2

Нуждата от мобилност води до задръствания, замърсяване и по-продължителни пътувания. Мерките, като таксуване на ползвателите на градски пътища, могат да намалят броя на автомобилите, но трябва да съществува и конкурентоспособна, надеждна, екологосъобразна и удобна алтернатива. Въвеждането на таксуване на ползвателите на градски пътища в Стокхолм и Лондон беше успешно, тъй като тези градове притежават разширена мрежа на метрото, което е гръбнакът на целия обществен транспорт. Насоченият към града трафик, идващ от предградията, би могъл да бъде намален чрез таксуване на ползвателите на градски пътища, ако съществува ефективна алтернатива за придвижване „от врата до врата“.

4.3

Участъците с висока интензивност на трафика в сегашните конвенционални железопътни системи са достигнали границите на своя капацитет. В много участъци графикът на движение достигна до лимита за безопасно функциониране на системата, дължината на влаковете – до максималните размери на сегашните перони, а обемите – до лимита на допустимите габарити. Изграждането на допълнителен капацитет ще изисква значителни инвестиции.

4.4

Интегрирането на различните видове транспорт все още не е оптимизирано. Макар и влакът да превозва пътниците до центъра на градската зона, те се нуждаят от надеждни връзки от нея до крайната точка на пътуването си, която нерядко е бизнес комплекс в някое от предградията. Метрото, мрежата на отделената „лека“ железница и трамвайната мрежа могат да бъдат допълнително разширени, по-добре интегрирани и подобрени, за да се намали средното време, необходимо за придвижване „от врата до врата“. Това също изисква значителни инвестиции.

4.5

Въпреки че разработването на високоскоростни железопътни мрежи протече бързо, повечето мрежи са изолирани. Североизточният коридор, железопътните връзки с Изтока, международните железопътни връзки до и в рамките на Средиземноморието все още не могат да се конкурират с въздушния транспорт. Необходими са значителни инвестиции, за да може високоскоростните железопътни линии да станат конкурентоспособни по по-голям брой трасета.

4.6

Въпреки че Комисията представи амбициозна визия в Бялата книга (8), следва да се изясни стратегическата перспектива за финансирането на трансевропейските железопътни мрежи. Каква е индустриалната политика на всяка европейска държава и на Европейския съюз като цяло и по какъв начин производството на железопътно оборудване се вписва в тази индустриална политика? Доколко са реалистични плановете на фона на икономическата и финансовата криза? Какъв е размерът на бюджета за железопътен транспорт в сравнение с този на други видове транспорт (автомобилен спрямо железопътен транспорт)? Световната търговска политика засяга ли европейската промишлена база и какво можем да направим по този въпрос? Процедурите за възлагане на обществени поръчки създават ли в действителност равни условия за европейската индустрия или предоставят възможности за външни участници, чийто собствен пазар е защитен посредством търговски бариери?

4.7

Ако упадъкът не бъде спрян, поради влошаващата се дългосрочна перспектива секторът ще загуби своята привлекателност за младите инженери и другите квалифицирани работници, специализирани в областта на инфраструктурата, и няма да може да се конкурира на пазара на труда.

4.8

Поради дългия период на разработване и производство, намаляващите поръчки ще доведат до спад, намаляващо разнообразие на доставяните продукти и отслабване на конкурентоспособността.

4.9

За да оцелеят, дружествата ще трябва да намалят броя на своите представителства, да снижат социалните си стандарти и да разчитат на външна гъвкавост, което ще подкопае базата на дългосрочните умения и ще доведе до още по-голямо намаляване на привлекателността на сектора за квалифицираните кадри.

4.10

Без цялостна индустриална политика и подходящо финансиране, разпокъсването ще продължи и европейският пазар ще загуби водещата си позиция. Само наличието на растеж в рамките на вътрешния пазар ще позволи на индустрията да запази съществуващите равнища на заетост в Европа.

4.11

Като цяло държавите-членки и тяхната администрация на всички равнища следва да се насърчават, особено в настоящите времена на бюджетни ограничения, да не жертват инвестициите в необходимата транспортна инфраструктура за всички видове транспорт. Тази инфраструктура е от основно значение за една дългосрочна европейска стратегия за развитие, в резултат на която ще бъдат създадени и повече работни места.

Брюксел, 27 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Boston Consulting 2010:3.

(2)  COM(2007) 551 окончателен.

(3)  http://ec.europa.eu/transport/sustainable/doc/2008_costs_handbook.pdf.

(4)  COM(2009) 44 окончателен.

(5)  COM(2009) 490 окончателен.

(6)  COM(2011) 144 окончателен.

(7)  Моделът на трамвай „PCC“ (Комитет на конференцията на председателите) е създаден в Съединените щати през 30-те години на 20-ти век. След успешен дебют в родината си, моделът бива лицензиран за употреба в останалите части на света след Втората световна война.

(8)  Вж. бележка под линия № 6.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/29


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Засилване на сближаването и координацията на ЕС в социалната област благодарение на новата хоризонтална социална клауза по член 9 от ДФЕС“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 24/06

Докладчик: Christoph LECHNER

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Засилване на сближаването и координацията на ЕС в социалната област благодарение на новата хоризонтална социална клауза по член 9 от ДФЕС“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 28 септември 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 26 октомври 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 113 гласа „за“, 1 глас „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Едно от принципните нововъведения на Договора за функционирането на Европейския съюз е хоризонталната социална клауза (ХСК, член 9 от ДФЕС), в която се посочва: „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве.“ Европейският икономически и социален комитет, който с приемането на Договора от Лисабон е призован в по-голяма степен отпреди да дава своя принос за социалното измерение на ЕС, счита, че тази клауза може да представлява важна стъпка към един по-социален Европейски съюз единствено ако бъде правилно прилагана. Поради това Комитетът подкрепя многобройните заключения и препоръки на едно независимо научно изследване, възложено от белгийското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2010 г. (1).

1.2   ЕИСК изтъква, че прилагането на ХСК представлява прилагане на първичното право, с което са се ангажирали всички държави-членки чрез подписването и ратифицирането на Договора от Лисабон. Тя не следва да бъде ограничавана по отношение на своето приложно поле и на свързаните с нея методи, а напротив – трябва да се прилага от институциите на ЕС и отделните държави-членки във всички актуални политически области и мерки на ЕС, включително и в икономическата област.

1.3   Европейската комисия, на която Договорът от Лисабон възложи задачата да „допринася за общия интерес на Съюза“ (член 17 от ДЕС), трябва да следи за удовлетворителното спазване на клаузата и да се погрижи за това тя да бъде посочена и взета изцяло предвид във всички съответни, включително и съдебни документи и да допринася за осъществяването на новите цели на договора както от Европейския съюз, така и от държавите-членки.

1.4   Европейската комисия следва да доразвие като цяло ролята на процедурите за оценка на социалното въздействие в рамките на общата си система за оценка на въздействието. Тази система трябва да се признае като важен инструмент, за да се гарантира методично, че общите социални цели на ЕС ще бъдат включени във всички основни области на политиките на ЕС.

1.5   ХСК трябва да се прилага по отношение на широкообхватните области и на цялостната структура на новото социално и икономическо управление на равнище ЕС в рамките на стратегията „Европа 2020“, по която Европейският съвет постигна съгласие през 2010 г. Тя трябва да намери приложение във всичките си три приоритета (интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж), както и при наблюдението на напредъка за постигането на петте основни цели на ЕС (които предстои да бъдат преобразувани в национални цели и да допринесат ефективно за реализиране на целите на ЕС), във връзка със седемте водещи инициативи, десетте интегрирани насоки в областта на икономическата политика и политиката по заетостта, по отношение на „европейския семестър“ и на новото икономическо управление.

1.6   Ето защо, с оглед на укрепването на социалното измерение на ЕС, ЕИСК и всички негови специализирани секции ще вземат предвид в достатъчна степен в своите становища и други дейности правно обвързващата ХСК, както и всички останали правно обвързващи хоризонтални клаузи (членове 8 до 12 от ДФЕС).

1.7   При изготвянето на всяко свое становище, предназначено за Европейската комисия или други органи на ЕС, ЕИСК всеки път ще проучва дали е била извършена подходяща оценка на социалното въздействие. В случаите, когато това е необходимо, ЕИСК ще призовава компетентните органи на ЕС да отстраняват евентуална слабост.

1.8   С оглед на правомощията си за координацията и сътрудничеството в социалната област на равнище ЕС Комитетът за социална закрила получава по-значителна роля, когато става дума за силно социално измерение на стратегията „Европа 2020“ и най-общо във връзка с изграждането на един социален Европейски съюз. От решаващо значение е в бъдеще той, наред с Комитета за икономическа политика и Комитета по заетостта на ЕС, да играе цялостна и равнопоставена роля при прилагането и наблюдението на стратегия „Европа 2020“.

1.9   За да насърчи и укрепи процедурата за оценка на социалното въздействие на национално и поднационално равнище, Комитетът за социална закрила следва да даде приоритет на задълбочаването на сегашните дейности в тази област, като гарантира, че ще се обърне по-голямо внимание на нововъзникващите уязвими групи и на равнопоставеността между половете. Освен това той следва да насърчава по-доброто разбиране на този инструмент, да призовава държавите-членки да го включват на ранен етап в процеса на изготвяне на своите политики и да подкрепя разработването и разпространението на информация за инструментите, методите и източниците на данни за ефективното му прилагане. Едновременно с това Комитетът за социална закрила следва да наблюдава и да изготвя редовно доклади за използването на процедурата за оценка на социалното въздействие от страна на държавите-членки при изготвянето на Националните програми за реформи (НПР).

1.10   Комитетът за социална закрила реши да изготвя годишен доклад, в който ще бъде правена оценка на напредъка по отношение на водещата цел на ЕС за „социално включване и намаляване на бедността“, ще се наблюдава прилагането на социалните аспекти в рамките на интегрираните насоки за растеж и заетост, както и социалното положение и развитието на мерките, предприети в контекста на координацията и сътрудничеството на равнище ЕС в социалната област (2). Този доклад може да се прерасне в годишна оценка на социалното измерение на стратегията „Европа 2020“ и да бъде включен в Годишния обзор на растежа на Комисията и в политическите насоки на ЕС, както и да доведе до евентуални препоръки в социалната област до държавите-членки във връзка с националните им програми за реформи. Тяхната оценка трябва да бъде изготвена в координация с Комитета за социална закрила, на базата на стратегическите годишни доклади на държавите-членки относно напредъка при постигането на общите социални цели на ЕС, както и на актуализираните планове, в които се взема предвид съответният национален политически дневен ред.

1.11   ЕИСК ще изготвя всяка година становище относно прилагането на ХСК, на което ще бъде посветен значителен и самостоятелен раздел, и относно прилагането на останалите социални хоризонтални клаузи, на Хартата на основните права и останалите социално-политически разпоредби на Договора от Лисабон, както и на вторичното право и на другите правни и политически мерки от гледна точка на спазването и насърчаването на целите и насоките и ще проверява и прави оценка до каква степен те допринасят за развитието в областта на основните права и социалната политика в ЕС, като отправя препоръки за това как чрез конкретни мерки да се осъществяват по-добре целите и намеренията. В рамките на изслушване по този въпрос своите конкретни позиции и доклади ще могат да представят и други значителни представителни организации на гражданското общество от социалната област. Това ежегодно становище на ЕИСК ще бъде представяно и разяснявано на представителите на институциите на ЕС.

1.12   ЕИСК и националните Икономически и социални съвети и сродни институции на държавите-членки следва да играят роля в качеството си на представители на заинтересовани страни при прилагането на ХСК и оценката на социалното въздействие като подкрепят европейски граждански инициативи и граждански проекти в рамките на гражданския диалог по въпросите на социалната политика. Координационната група за стратегията „Европа 2020“ на ЕИСК следва да играе основна роля в наблюдението и изготвянето на доклади във връзка със съдържанието и процеса на Националните програми за реформи.

1.13   Между ЕИСК и Европейската комисия следва да се сключи междуинституционално споразумение, съгласно което Комисията да предава на ЕИСК всички оценки на въздействието във връзка с предложенията на Комисията, за да може той да ги взема предвид в своите становища и доклади.

2.   Контекст на развитието на един по-социален Европейски съюз

2.1   Договорът от Лисабон и стратегията „Европа 2020“ предлагат значителни възможности за приближаване към постигането на по-балансирано съотношение между икономическите цели, целите на заетостта и социалните цели, които да се подсилват едни други, а по-този начин за приближаване и до един по-социален Европейски съюз. Според споменатото по-горе научно изследване, възложено от белгийското председателство на Съвета, се очертават пет възможности (3).

2.1.1   Чрез съдържащата се в Договора от Лисабон ХСК е създадена правна основа, за да се взема предвид социалното измерение на мерките в отделните области на политиките. По този начин е създаден и инструмент за цялостно включване на социалните цели във всички важни области на политиките (включително и извън областта на социалната политика и социалните мерки), както и за наблюдение и докладване относно отражението на мерките.

2.1.2   Договорът и стратегията „Европа 2020“ (с нейните основни цели и водещи инициативи на ЕС) доведоха до засилване на потенциалната видимост и на значението на социалните въпроси. Това се отнася най-вече (но не само) до социалното включване и намаляването на бедността.

2.1.3   Стратегията „Европа 2020“ дава възможност за много по-силно интегриран и координиран подход към управлението на икономически и социални аспекти и аспекти, свързани с политиката в областта на заетостта, а също и на околната среда. По този начин би могло да се гарантира, че мерките в тези области действително ще се подсилват взаимно.

2.1.4   Новият договор дава по-големи възможности за по-добро запазване, укрепване и модернизиране на системите за социална закрила на отделните държави-членки и за по-добра защита на услугите от общ интерес, по-специално на социалните услуги, което може да допринесе за възстановяване на равновесието между равнището на ЕС и на държавите-членки.

2.1.5   Договорът легитимира мерките на ЕС в по-широк от досегашния спектър от социални области, например с оглед на високо равнище на образованието и обучението, опазването на човешкото здраве и намаляването на неравенството. Това би могло да доведе до по-широка като цяло координация на цялостния широк и нееднороден спектър от мерки в областта на социалната политика.

2.2   Председателят на Европейската комисия José Manuel Barroso посочи, че „в стратегията „Европа 2020“ социалното включване се определя като цел и са изложени три измерения на бедността и социалното изключване. В съответствие с това е важно държавите-членки и ЕС да продължат като цяло наблюдението на резултатите във връзка с общия спектър от съвместно договорени социални показатели, върху които се основават координацията и сътрудничеството в социалната област на равнище ЕС.“ (4)

2.3   В съответствие с новата цел на ЕС – „териториално сближаване“ (въведена с Договора от Лисабон), както и с целта, зададена в неотдавнашния преглед на бюджета, кохезионното финансиране да се концентрира върху всички цели на „Европа 2020“ и съответно да се засили политиката на сближаване, крайната цел, която следва да бъде поставена в основата на следващите финансови перспективи (за периода след 2013 г.) трябва да бъде да се гарантира, че социалните цели на ЕС изцяло се вземат предвид в „териториалните“ политики и програми на ЕС. За тази цел би трябвало да се гарантира, че ще се развиват връзки между социалните цели на ЕС и политиката на сближаване, т.е. да се използва потенциалът на новата цел за териториално сближаване в рамките на регламентите за следващите програмни периоди, да се осигури прилагането на принципите на недискриминация и достъпност при изразходването на структурните фондове, да се гарантира, че политиката на сближаване се използва като „предпазна мярка“ (5) за насърчаване на структурни и институционални реформи, улесняващи постигането на социалните цели на ЕС, и се включи териториалният подход като важен елемент на координацията и сътрудничеството на ЕС в социалната област. Важно е да се подчертае, че активното включване на местните и регионалните участници ще представлява важен аспект на тази „териториализация“.

2.4   Трансформирането на целта на ЕС за социално включване, както е определена в стратегията „Европа 2020“ в разумни национални (а по възможност и поднационални) цели е от първостепенна важност. Националните цели следва недвусмислено да допринасят за цялостното постигане на общата цел на ЕС. Целите следва да се основават на конкретни факти. Те следва да отразяват точно механизмите, които причиняват бедност и социално изключване и да вземат предвид общите политически цели за подобряване на социалното включване. Те трябва да измерват реални резултати от политиката и да избягват какъвто и било риск от изкривяване, забравяне или пренебрегване на целите на политиката в процеса на постигане на целта. За да се осигури трайна обществена и политическа подкрепа, целите следва да се определят въз основа на задълбочен, стриктен и прозрачен подход. Те трябва да отчитат също и мненията на заинтересованите страни. Напредъкът към постигането на европейските и (под)националните цели трябва да се наблюдава внимателно и да се докладва.

3.   Контекст на прилагането на хоризонталната социална клауза

3.1   С Договора от Лисабон се правят значителни нововъведения във връзка с оформянето на социалното измерение на ЕС. Хоризонталната социална клауза (ХСК) в член 9 на ДФЕС гласи: „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве.“

3.2   Тази ХСК е свързана с другите хоризонтални клаузи в Договора относно равнопоставеността на половете, борбата срещу дискриминацията, опазването на околната среда, защитата на потребителите, защитата на животните и МСП (членове 8, 10, 11, 12, 13 и член 153 от ДФЕС). ЕС и всички негови институции, сред които е и ЕИСК като консултативен орган, и държавите-членки са задължени да прилагат тези хоризонтални клаузи във всички съответни предложения, политики и действия (6). Това се отнася и до всички съответни, включително и съдебни документи.

3.3   Целта на ХСК е ЕС изцяло да отчита социалното измерение, като във всичките си дейности се съобразява с шестте подцели от член 9 на ДФЕС, за да се постигнат основните ценности и цели на ЕС в рамките на неговите правомощия (членове 2 и 3 от ДЕС и член 7 от ДФЕС).

3.4   Основна цел на усилията на държавите-членки е „постоянното усъвършенстване на условията за живот и труд на техните народи“ (преамбюл на ДФЕС, трети параграф). Съюзът и държавите-членки „си поставят за цел насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, така че да се постигне тяхното хармонизиране“ (член 151 от ДФЕС).

3.5   Институциите, отговарящи за вземането на решенията, не бива да ограничават прилагането на ХСК нито по приложно поле (напр. борба с бедността и социалното изключване), нито по методи (напр. отворен метод на координация в областта на социалната закрила и социалното включване и оценки на въздействието) или по отношение на дейността на Комитета за социална закрила, а напротив – следва да я прилагат в най-широкия ѝ смисъл във всички политики на ЕС, включително и в икономическата и външната политика. ХСК трябва да намери израз в законодателни текстове, които гарантират осъществяването на новите цели на Договора както от Европейския съюз, така и от държавите-членки.

3.6   Както се посочва в Общия доклад за дейностите на Европейския съюз за 2010 г. (стр. 121), Договорът от Лисабон възлага на ЕИСК по-големи правомощия да допринася за социалното измерение на ЕС.

3.7   Ето защо ЕИСК трябва във всички свои становища и други дейности да взема подобаващо предвид правно обвързващата ХСК, както и всички останали правно обвързващи хоризонтални клаузи (членове от 8 до 12 от ДФЕС), като по този начин укрепва социалното измерение на ЕС. Така ЕИСК ще подкрепи също и активния и превантивния подход на ХСК.

3.8   ЕИСК вече прие всеобхватно становище относно ХСК и отворения метод на координация в социалната област (7), както и относно значението на социалните услуги за цялото общество (8). В тях Комитетът посочи, че ефективното и активно, практическо прилагане на тази ХСК във формулировката и прилагането на политиката на ЕС може да допринесе значително за укрепване на сближаването в ЕС и за координацията в социалната област.

3.9   През втората половина на 2010 г. по инициатива на белгийското председателство на Съвета на ЕС бяха проведени няколко конференции, на които беше ясно показано значението на ХСК и на системата за оценка на социалното въздействие за по-нататъшното развитие на социалното измерение на ЕС (9). ХСК на новия Договор от Лисабон изисква да се насочи по-голямо внимание към социалното измерение на политиките на Европейския съюз. Отчитането на социалните последици от всички европейски политики изисква провеждането на структуриран диалог между всички европейски институции и в самите тях. За тази цел Европейската комисия, Европейският парламент, Съветът на ЕС, както и Европейският съвет и Съдът на Европейския съюз се задължиха да провеждат диалог между институциите и в техните рамки (10).

3.10   Инструментите за подобряване на координацията и сътрудничеството в социалната област включват наред с ХСК и системата за оценка на социалното въздействие също и отворения метод на координация в социалната област, политиката на сближаване на ЕС и целите на ЕС в областите на социалната закрила и социалното включване (11).

3.11   Важен инструмент за прилагане на ХСК e системата за оценка на социалното въздействие (СОВ). Европейската комисия я подкрепя чрез специална насока за оценка на въздействието в рамките на инициативите за добро управление (12) и по-добро и по-интелигентно регулиране (13).

3.11.1   Освен това Европейската комисия, Съветът на ЕС и Европейският парламент имат и междуинституционално споразумение относно използването на СОВ (14).

3.11.2   Европейската комисия изготви също така собствени насоки за оценка на социалното въздействие в рамките на Комисията и на процедурата за оценка на социалното въздействие (15). За 2011 г. тя предвижда извършването на 11 оценки на въздействието в областта на заетостта и социалната политика (16).

3.11.3   Европейската сметна палата анализира оценките на въздействието за периода 2005-2008 г. и даде положително становище по тях (17).

3.11.4   Комитетът на регионите вече сътрудничи с Европейската комисия по някои СОВ (18).

3.11.5   Съветът призова Европейската комисия да прилага член 9 от ДФЕС и системата за оценка на социалното въздействие (19), а в Акта за единния пазар предложение 29 се отнася за извършването на оценка на социалното въздействие.

3.11.6   От 2005 г. Хартата за основните права на ЕС системно се взема предвид в законодателните предложения на Европейската комисия, а през 2010 г. Комисията представи стратегия за нейното прилагане (20), по която ЕИСК вече прие становище (21).

3.11.7   ЕИСК вече прие положителни становища относно въвеждането, изготвянето и прилагането на системата за оценка на въздействието, оценките във връзка с устойчивостта и с търговската политика на ЕС (22).

3.11.8   СОВ са инструмент на политиката, който притежава голяма потенциална сила, но е трудно приложим в практиката. За да се оползотвори изцяло техният потенциал и да се гарантира, че те няма да бъдат използвани за легитимиране на определени политически предложения, изготвянето на политиките трябва да се преосмисли, а длъжностните лица трябва да разполагат с достатъчно време, знания, умения и подкрепа. Важно е да се насърчава участието на заинтересованите страни в процеса. Прилагането на оценки на въздействието следва да бъде разходно ефективно и пропорционално на съответните цели.

4.   Общи бележки

4.1   Хоризонталната социална клауза (член 9 от ДФЕС) е една от най-важните иновации в областта на социалната политика в Договора от Лисабон и нейният потенциал трябва да се използва пълноценно. Тя предоставя ясен мандат целите да се вземат предвид във всички съответни политики, инициативи и дейности на ЕС. Този член следва да превърне развитието на един социален ЕС във всеобща задача на ЕС, засягаща всички области на политиката. Поради това прилагането на ХСК трябва да бъде включено и в европейските програми за научни изследвания.

4.2   ХСК днес е още по-важна и належаща,тъй като предвид въздействието на финансовата, икономическата и бюджетната криза, както за ЕС като цяло, така и за отделните държави-членки е от още по-голямо значение изцяло да се отчита социалното измерение на ЕС. Необходимо е да се преодолее дисбалансът между развитието на икономическата интеграция в единния пазар и по-нататъшното развитие на социалното измерение на ЕС. Прилагането на този нов инструмент следва да допринесе за намаляване на съществуващото недоволство и все по-ширещия се в някои държави-членки скептицизъм относно „добавената стойност“ на политиката на Европейския съюз, по-специално по отношение на напредъка в областта на икономиката, заетостта и в социалната област, като същевременно държавите-членки трябва да поемат по-голяма собствена отговорност.

4.3   При изготвянето на всяко свое становище, предназначено за Европейската комисия или други органи на ЕС, ЕИСК всеки път ще проучва дали е била извършена подходяща оценка на социалното въздействие. В случаите, когато това е необходимо, Комитетът ще призовава компетентните органи на ЕС да отстраняват евентуална слабост.

4.4   Европейският парламент има важна роля в прилагането на ХСК, включително и чрез текущата оценка на прилаганите от Европейската комисия и други органи на ЕС процедури за оценка на социалното въздействие (23).

4.5   От държавите-членки също се изисква да прилагат ХСК и всички други хоризонтални клаузи във всички съответни предложения, политики и действия и всички съответни, включително и съдебни документи. За тази цел те следва да извършват оценки на социалното въздействие.

4.6   Действителното включване на организираното гражданско общество на всички етапи и равнища е от основно значение, за да се гарантира ефективното използване на хоризонталната клауза и ОМК в социалната област (24). ЕИСК като консултативен орган се състои от представители на организации на работодатели и работници, както и от други представители на гражданското общество от всичките 27 държави-членки. Така той обединява ключови заинтересовани страни от ЕС и следователно се намира в идеална позиция да допринася значително за насърчаването и оптимизирането на СОВ.

4.7   ЕИСК може да спомогне за развитието и задълбочаването на целите на социалната политика и на социалния и гражданския диалог в държавите-членки чрез засилване на обмена на информация и сътрудничеството с икономическите и социалните съвети (ИСС) и сродните институции в държавите-членки, и със социалните партньори, представителите на различни интереси и съответните други организации на гражданското общество в социалната област на всички равнища (ЕС, национално и регионално). Наред с това дейността на координационната група по стратегията „Европа 2020“ на ЕИСК, която редовно наблюдава и изготвя доклади във връзка със съдържанието и процеса на Националните програми за реформи, също следва да подпомага тези усилия.

4.8   Европейската социална платформа (25) и нейните членове, сред които са голям брой секторни социални организации (включително организации на жени, на възрастни хора, на хора с увреждания, социално слаби, бездомни и др.), както и други представителни европейски и национални организации на гражданското общество в социалната област, също има важна роля в настояването за удовлетворително прилагане на ХСК на европейско и (под)национално равнище.

4.9   Водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“, „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“ (26), заедно с дейността на ЕИСК по този въпрос (27) и по другите водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“, следва да допринесе за гарантиране на балансираното прилагане на ХСК на европейско, национално и поднационално равнище.

5.   Специфични бележки

5.1   Разпоредбите на Договора от Лисабон, отнасящи се до социалната политика (в частност членове от 145 до 166 и член 168 от ДФЕС) и Хартата на основните права на ЕС (по-специално Глава IV „Солидарност“) конкретизират ХСК и трябва изцяло да се вземат предвид.

5.2   ЕИСК ще изготвя всяка година становище относно прилагането на ХСК и на останалите хоризонтални социални клаузи (членове 8, 9 и 10 от ДФЕС), на Хартата на основните права (като се отчитат в особена степен основните социални права) и останалите социално-политически разпоредби на Договора от Лисабон (по-специално членове от 145 до 166 и член 168 от ДФЕС), както и на вторичното право и другите правни и политически мерки от гледна точка на спазването и насърчаването на социалните цели и насоки. Във връзка с това Комитетът ще проверява и прави оценка до каква степен те допринасят за развитието в областта на социалната политика и на основните права в ЕС. Становището ще съдържа евентуално и препоръки как чрез конкретни мерки да се осъществяват по-добре социалните цели и насоки както на европейско равнище, така и на равнище държави-членки. В него ще бъде отразен и годишният доклад на Комитета за социална закрила относно социалното измерение на стратегията „Европа 2020“ (28).

5.2.1   В рамките на изслушване, което ще бъде организирано преди приемането на становището, наред със социалните партньори и представителите на различни интереси своите конкретни позиции и доклади ще могат да представят и други големи представителни организации на гражданското общество от социалната област.

5.2.2   Това ежегодно становище на ЕИСК ще бъде представяно и разяснявано на представителите на институциите на ЕС, по-специално на Европейския съвет, Съвета, Европейския парламент, Комисията, Съда на Европейския съюз и Европейската централна банка.

5.3   ЕИСК и ИСС и сродните институции в държавите-членки следва да изпълняват своята роля на представители на различните заинтересовани страни в прилагането на ХСК и оценката на социалното въздействие, като подкрепят европейски граждански инициативи и граждански проекти в рамките на гражданския диалог по въпросите на социалната политика.

5.4   Между ЕИСК и Европейската комисия следва да се сключи междуинституционално споразумение, съгласно което Комисията да предава на ЕИСК всички оценки на въздействието във връзка с предложенията на Комисията, за да може той да ги взема предвид в своите становища и доклади.

5.5   ЕИСК и всички негови специализирани секции ще отчитат надлежно правно обвързващата ХСК, както и всички останали правно обвързващи хоризонтални клаузи (членове от 8 до 12 от ДФЕС) при изготвянето на своите становища и в другите си дейности, с цел засилване на социалното измерение на ЕС (например социални клаузи в споразуменията за свободна търговия (29), социалното измерение на единния пазар, оценка на устойчивостта и търговската политика на ЕС (30)).

Брюксел, 26 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  „Еurope 2020 Towards a More social EU?“ („Европа 2020 – към по-социален ЕС?“), Marlier, Natali (издатели) и Rudi Van Dam, Брюксел: Peter Lang, 2010 г.

(2)  Становище на Комитета за социална закрила относно социалното измерение на стратегията „Европа 2020“, SPC/2010/10/7 final.

(3)  Виж бележка под линия № 1.

(4)  Предговор към Atkinson и Marlier (изд./2010), Income and living conditions in Europe („Доходи и условия на живот в Европа“), Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2010 г.

(5)  Европейска комисия (2010 г.), „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“, COM (2010) 367 окончателен.

(6)  Schorkopf, F. (2010) Art. 9 AEUV („Член 9 от ДФЕС“), в: „Das Recht der Europaischen Union. Kommentar“ („Право на Европейския съюз. Коментар“); Nettesheim, Martin (изд.).

(7)  Проучвателно становище на ЕИСК относно „Отвореният метод на координация и социалната клауза в контекста на стратегията „Европа 2020“ (ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 23).

(8)  Проучвателно становище на ЕИСК относно „Развитие на социалните плащания“ (ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 28).

(9)  По-конкретно конференцията на тема „Координация на ЕС в социалната област в контекста на стратегията „Европа 2020“ – поглед назад и изграждане на бъдещето“, 14 и 15 септември 2010 г., La Hulpe, Белгия.

(10)  „The horizontal social clause and social mainstreaming in the EU“ („Хоризонталната социална клауза и включването на социалната област в политиките на ЕС“), Трети форум относно социалните услуги от общ интерес, 26 и 27 октомври 2010 г.

(11)  Становище на Комитета за социална закрила, подкрепено от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през юни 2011 г.

(12)  Становище на ЕИСК относно „Ефективно управление на обновената Лисабонската стратегия“ (ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 13).

(13)  Становище на ЕИСК относно „Разумно регулиране“, докладчик: Jorge Pegado Liz (ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 87).

(14)  Междуинституционален общ подход към оценките на въздействието, 14901/05 JUR.

(15)  „Насоки за оценка на социалните въздействия в рамките на системата за оценка на въздействието на Комисията“, 2009 г.

(16)  http://ec.europa.eu/governance/impact/planned_ia/roadmaps_2011_en.htm#empl (20.3.2011 г.).

(17)  Специален доклад относно „Impact Assessments in the EU institutions: do they support decision making?“ („Оценки на въздействието в институциите на ЕС: подпомагат ли те вземането на решения?“) № 3/2010 (http://ec.europa.eu/governance/impact/docs/coa_report_3_2010_bg.pdf).

(18)  http://ec.europa.eu/governance/impact/ia_in_other/ia_in_other_en.htm (20.3.2011 г.).

(19)  Съвет по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите, 6.12.2010 г., Съобщение за медиите. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/lsa/118244.pdf).

(20)  Съобщение на Комисията COM(2010) 573 окончателен.

(21)  Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията – Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“, (ОВ C 376, 22.12.2011, стр. 74).

(22)  Становище на ЕИСК относно „Стандарти за качество – Оценки на социалното въздействие“ (ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 21) и становище на ЕИСК относно „Насоки за оценка на въздействието“ (ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 28). Вж. също бележка под линия № 30.

(23)  Резолюция на Европейския парламент от 8.6.2011 г. (2011/2016 (IND).

(24)  Вж. бележка под линия № 8.

(25)  Платформата на европейските НПО в социалния сектор (Социална платформа) е съюз на представителни европейски федерации и мрежи на неправителствени организации, работещи активно в социалния сектор. http://www.socialplatform.org/.

(26)  Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване, http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=961&langId=bg.

(27)  Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“, докладчик: г-жа O'Neill, http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.soc-opinions.14953.

(28)  Становище на Комитета за социална закрила относно социалното измерение на стратегията „Европа 2020“, SPC/2010/10/7 final.

(29)  Sozialnormen in Nachhaltigkeitskapiteln bilateraler Freihandelsabkommen, Lukas, Steinkellner, Ludwig Boltzmann Institut für Menschenrechte, Wien 2010 (Социални стандарти в главите, посветени на устойчивостта в споразуменията за свободна търговия, Институт за правата на човека „Ludwig Boltzmann“, Виена, 2010 г.).

(30)  Становище на ЕИСК относно „Оценки на въздействието върху устойчивостта (ОВУ) и търговска политика на Европейския съюз“, докладчик: г-жа Pichenot (ОВ С 218, 23.7.2011 г., стр. 14) http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.rex-opinions.18107; http://eur-lex.europa.eu/JOHtml.do?year=2011&serie=C&textfield2=218&Submit=Rechercher&ihmlang=en.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/35


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Проблемът бездомност“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 24/07

Докладчик: г-н LUCAN

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Проблемът бездомност“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 28 септември 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 27 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 98 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК отправя следните препоръки:

1.1.1

Европейският съюз следва да заделя много повече средства чрез структурните фондове (по-специално ЕСФ и ЕФРР), за да търси решения на явлението бездомност (homelessness), като поставя по-специално акцент върху изграждането на постоянни жилища.

1.1.2

Европейският съюз и държавите-членки следва да основават политиките си за борба с бездомността върху принципа на пълното зачитане на правата на човека, което включва правото на достъпно и приемливо жилище. ЕИСК счита, че това явление не съществува изолирано, а е резултат от политически и икономически избор. Във връзка с измерението за приобщаващ растеж на стратегия „Европа 2020“, е необходимо да се проведе дискусия относно преразпределянето на богатствата, която да започне още сега поради кризата, през която Съюзът преминава.

1.1.3

Налице е европейски правен арсенал (договори, харти, международни текстове) за осъществяване на амбициозна политика в областта на социалните жилища. Освен това ЕС би могъл да координира действията с цел насърчаване на държавите-членки да ратифицират преразгледаната Европейска социална харта (1). Европейската комисия и Агенцията на ЕС за основните права следва да изготвят годишен доклад, съдържащ оценка на това как член 34 от Хартата на основните права на ЕС относно правото на помощ за жилище се изпълнява от страна на държавите-членки.

1.1.4

Евростат следва да насърчава употребата на общи дефиниции, коефициенти и показатели, с оглед да се постигне по-добро разбиране на сложността и специфичните характеристики на този проблем в Европа и да се уеднакви статистиката. ЕИСК препоръчва приемането на Европейската типология на бездомността и жилищното изключване (ETHOS), въведена от Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомните (FEANTSA) за дефиниране на явлението бездомност на равнището на ЕС.

1.1.5

Европейската комисия следва да разработи амбициозна стратегия за борба с явлението бездомност (homelessness) и да подкрепи държавите-членки в изготвянето на ефективни национални стратегии, в съответствие с указанията, предложени в Съвместния доклад относно социалната закрила и социалното приобщаване от 2010 г., и като се вземат предвид препоръките на журито от Европейската конференция за консенсус по отношение на бездомността. Една съдържателна жилищна политика в Европа ще бъде част от значимите дейности, осигуряващи работни места и повишаване на жизненото равнище – две от целите на европейските договори.

1.1.6

Като отчита факта, че стратегията „Европа 2020“ цели постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, ЕИСК предлага ЕС да провежда периодично наблюдение на дейността в тази посока и да разработва политики, основаващи се на съотношението между цените на жилищата на пазара на недвижими имоти и възможностите на гражданите да закупят или наемат жилище, в зависимост от техните доходи.

1.1.7

ЕС следва да помага на държавите-членки да включат следните цели и въпроси в политиките си на приобщаване: свеждане до нула на смъртните случаи, предизвикани от живота, прекаран на улицата; човешкото достойнство; фактът, че причините за бедността са комплексни; мерки за предотвратяване на явлението; овластяване и участие на бенефициерите посредством социални/наемателски договори; европейски стандарти за разходна ефективност на жилищата и социалните услуги; създаване на база от постоянни жилища, субсидирани апартаменти и центрове за превенция във всяко населено място (2); подход, който осигурява бърз достъп до постоянно жилище.

1.1.8

Комисията следва да създаде европейска агенция за борба с бездомността.

1.1.9

Държавите-членки следва да приложат ефикасни стратегии за борба с кризата с акцент върху оптималното съотношение между разходите и ползите, консултирането и насърчаването на публично-частните партньорства и увеличаването на жилищния фонд в момент, когато поради кризата има значителен спад в цените на пазара на недвижимите имоти.

2.   Предистория и общи бележки във връзка с проблема бездомност в ЕС

2.1

Бездомността е една от основните области, към които бяха насочени действията в контекста на 2010 г. — Европейската година за борба с бедността и социалното изключване (3).

2.2

За пръв път бездомността се споменава като приоритет в Съвместния доклад за социалната закрила и социалното включване от 2005 г. През 2007 г. Европейската комисия публикува проучване относно оценката на бездомността на равнището на Европейския съюз (4).

2.3

Задачата за борба с проблема, свързан с бездомността, се превърна в приоритет, и е важна част от стратегията на ЕС за социална закрила и социално приобщаване.

2.4

Чрез стратегията на ЕС за социална закрила и социално приобщаване (известна и като „социален отворен метод на координация“) Европейският съюз координира и насърчава дейностите на национално равнище и разработването на политики за борба с бедността и социалното изключване с помощта на общ механизъм за докладване, общи показатели и окончателни заключения за политиката, приети съвместно от Европейската комисия и Съвета на министрите на ЕС.

2.5

Европейският парламент прие поредица от важни инициативи във връзка с бездомността, по-конкретно писмена декларация за разрешаване на проблема, свързан с бездомните хора, живеещи на улицата, приета през 2008 г. (5). В нея се отправя призив към Съвета да постигне споразумение за ангажимент от страна на целия ЕС за премахване на проблема, свързан с бездомните хора, живеещи на улицата, до 2015 г. На 6 септември 2010 г. пет евродепутати публикуваха нова междупартийна писмена декларация относно необходимостта от стратегия на ЕС за проблема бездомност. Декларацията беше приета през 2010 г. ЕИСК смята, че за постигането на тези амбициозни цели е необходимо да бъдат заделени средства от европейските фондове (ЕСФ + ЕФРР).

2.6

В края на 2009 г. Мрежата на ЕС от независими експерти в областта на социалното приобщаване изготви доклад относно бездомността и жилищното изключване в държавите-членки на ЕС (6). В доклада се призовава проблемът бездомност да се превърне в неразделна част на социалния ОМК и да се консолидира и остане в дневния ред и след 2010 г.

2.7

На 17 юни 2010 г. Европейският съвет прие новата стратегия „Европа 2020“. ЕС си поставя за цел до 2020 г. да премахне риска от бедност и социално изключване за поне 20 милиона души. Предложението на Комисията за 2020 г. включва Европейска платформа срещу бедността, с която да се „определят и реализират мерки, насочени към специфичните обстоятелства на групи в особен риск (като… бездомни[те])“  (7).

2.8

През октомври 2010 г. Комитетът на регионите публикува становище, озаглавено „Борба срещу бездомността“, в което изтъква, че ЕС трябва да положи повече усилия за борба с това зло. Комитетът на регионите предлага да се утвърди типологията ETHOS на европейско равнище и да се създаде европейска агенция със задачата да координира и подкрепя борбата с бездомността, да подпомага дейностите за предотвратяване на явлението и да приобщи регионите към тези дейности.

2.9

В Съвместния доклад на Комисията и на Съвета относно социалната закрила и социалното приобщаване от 2010 г. (8) държавите-членки се призовават да разработят стратегии, насочени към: превенция, намиране на постоянни решения (субсидирани и постоянни жилища), прилагане на подход, при който жилищното настаняване има най-голям приоритет, но който включва и социални услуги, допълващи този приоритет, и подобряване на управлението.

2.10

Най-важните препоръки за 2010 г. относно проблема бездомност са включени в заключенията на Конференцията за консенсус (9), състояла се в края на Европейската година 2010 на борбата с бедността и социалното изключване по инициатива на Европейската комисия и с подкрепата на белгийското председателство на Европейския съюз.

2.11

През 2011 г. Евростат (10) публикува доклад за жилищните условия в Европа през 2009 г. („Housing Conditions in Europe in 2009“), в който се посочва, че 30 милиона граждани на ЕС страдат от липса на жилищно пространство и от несигурни жилищни условия.

3.   Право на жилище

3.1

Явлението бездомност може да представлява пряко нарушение от гледна точка на правата на човека, утвърдени в Хартата на основните права на Европейския съюз (11).

3.2

В член 34 от тази Харта се постановява, че „С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики.“

3.3

Всеобщата декларация за правата на човека гарантира правото на приемливи условия на живот, които включват жилище, както и медицинско и социално обслужване. В член 25, параграф 1 се изтъква, че „Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи“.

3.4

В член 31 от преразгледаната Социална харта на Съвета на Европа (12) се изтъква, че всеки гражданин има право на жилище и се отправя призив към страните по Хартата да гарантират, „че ще поемат ангажимента да насърчават достъпа до жилища със задоволителен стандарт; да предотвратяват и намаляват бездомността с оглед на постъпателното ѝ премахване; и да осигуряват достъпни жилища на хората без достатъчно средства“.

3.5

Правото на жилище е записано в множество национални конституции на държавите-членки на ЕС. Приемливото жилище е необходимост и право. ЕИСК препоръчва държавите-членки да подпомагат всеки човек, притежаващ това право по силата на действащото национално законодателство, да получи достъп до жилище. ЕИСК приканва държавите-членки и гражданското общество да осигуряват контрол върху този процес. Наличието на това законно право е добра основа за иницииране и разработване на ефективни политики за борба с проблема, свързан с бездомността.

4.   Социално изключване и бедност, породени от лоши жилищни условия

4.1

По статистика на Евростат (13) 30 милиона граждани на ЕС страдат от липса на жилищно пространство и от несигурни жилищни условия. През 2009 г. 6 % от населението на ЕС живееше при изключително лоши жилищни условия. Освен това 12,2 % от населението в ЕС живеят в жилища, чиито режийни разходи са несъразмерно големи спрямо доходите им.

4.2

Бездомните хора, живеещи на улицата, представляват най-видимата и крайна форма на бедността и изключването. Проблемът бездомност може да включва редица други обстоятелства, като настаняване в домове за спешен, временен или преходен престой, временно приютяване при роднини или приятели, принуда за напускане на различни видове институции без да е налице собствено жилище, заплаха от изгонване от жилище, неподходящо или несигурно място за живеене.

4.3

Достъпът до жилище с приемливо качество може да се счита за основна човешка потребност.

4.4

Лоши жилищни условия са налице, когато липсва достатъчна битова инфраструктура, като базов критерий за това е ситуацията, при която: таванът е срутен и няма баня/душ и тоалетна, или пък в жилището е твърде тъмно.

4.5

Някои от държавите-членки, присъединили се към ЕС след 2004 г., по-специално Румъния, Полша, България и балтийските страни (14) сигнализират, че голяма част от населението им е изправено пред риск от изключително лоши жилищни условия.

4.6

В много страни бедността е свързана с високите цени на жилищата: 67 % от европейските граждани смятат, че за да си купят прилично жилище, трябва да платят твърде много пари. Това мнение е особено силно застъпено в Чешката република и Кипър (89 %), но също така и в Люксембург, Малта (86 %) и Словакия (84 %).

4.7

Един от всеки шести европейски граждани споделя, че му е трудно да покрива ежедневните си жилищни разходи (15). В ЕС 26 % от гражданите смятат, че приличните жилища в нашите общества се предлагат на твърде висока цена. Когато запитат гражданите за причините на бедността, те посочват цената на жилищата на четвърто място.

5.   Дефиниции на явлението „хора без жилище“ и „бездомност“ (homelessness)

5.1

Не съществува функционална и обща за равнището на ЕС дефиниция за бездомността: между дефинициите на отделните държави-членки има значителни разлики. Явлението бездомност (homelessness) е сложен и динамичен процес, до който отделните засегнати индивиди и групи стигат по различни пътища, както съществуват и различни модалности на влизане и излизане от категорията на бездомните.

5.2

Съществуват различни видове и групи хора без жилище, като например самотните хора, живеещи на улицата; уличните деца и юноши; младите хора, излизащи от институциите за деца; самотните майки, живеещи на улицата; хората със здравословни проблеми, напр. алкохолизъм; хората с наркотична зависимост; хората с умствени или психични проблеми; възрастните хора без жилище; семействата, които живеят на улицата; бездомните хора от етническите малцинства, като ромите или хората с чергарски начин на живот; бездомните имигранти; хората, търсещи убежище (бежанци), които са бездомни; второ поколение деца, живеещи на улицата, чиито родители са бездомни.

5.3

FEANTSA е разработила типология на явленията, свързани с бездомността и жилищното изключване, наречена ETHOS. Според типологията ETHOS да имаш дом може да означава:

—   от физическа гледна точка: разполагане с жилище (или жилищно пространство), което принадлежи единствено на дадено лице и семейството му;

—   от правна гледна точка: притежаване на документ за собственост;

—   от социална гледна точка: възможност да се разполага с лично пространство и да се поддържат междуличностни отношения.

5.4

Тази дефиниция позволява да се определят следните четири основни понятия: хора без покрив над главата си; хора без жилище; хора, живеещи при несигурни жилищни условия и хора, живеещи при неприемливи жилищни условия, като всички те могат да се считат като показателни за липса на дом. На базата на това ETHOS класифицира бездомните хора в зависимост от тяхното битово положение или вида „дом“, който обитават. Тези концептуални категории са групирани в 13 оперативни категории, които могат да бъдат използвани за различни политики във връзка с борбата с жилищното изключване и с картографирането на проблемите на бездомността, както и за изготвянето, наблюдението и оценката на тези политики (16).

6.   Статистика, коефициенти и показатели

6.1

На равнището на Европейския съюз, в националните статистически служби и в другите официални статистически източници на държавите-членки не се прилага някакъв общоприет и уеднаквен метод за събиране на данни за хората без жилище.

6.2

Възможно е да се използва методът, разработен от ETHOS с неговите концептуални категории за изготвяне на статистика, картографиране на бездомните хора, оценка на потребностите на бенефициерите, оценка на местните и организационните ресурси, и разработване, наблюдение и оценка на политики.

6.3

Необходимо е да се проведат проучвания и изследвания на явлението бездомност на равнището на ЕС, за да се разберат неговите причини и структура и да се планират политики, както и да се координират и приложат стратегии. ЕИСК призовава Евростат (чрез системата за събиране на данни EU-SILC (17)) и европейските програми, които са предоставили средства за приобщаването на бездомните хора, да представят оценка на последните пет до десет години, което ще даде поглед върху тенденциите по отношение на бездомността на равнището на ЕС.

7.   Факторите, които пораждат уязвимост и риск от изключване, свързано с липсата на жилище. Причини.

7.1

Нерядко причините, които пораждат явлението бездомност, са сложни и взаимозависими. Подобни ситуации са плод на съвкупност от взаимосвързани фактори.

7.2

Съществуват различни видове фактори, пораждащи уязвимост, по отношение на които трябва да се предприемат действия, за да се предотврати и разреши проблемът бездомност:

—   структурни: икономическият процес, имиграцията, гражданството, процесът, свързан с пазара на недвижимата собственост;

—   институционални: основните социални услуги, механизмите за разпределение на помощите, институционалните процедури;

—   взаимоотношения: семейно положение, състояние на взаимоотношенията (напр. развод);

—   свързани с личността: увреждания, образование, зависимост, имигрантско положение;

—   дискриминация и/или липса на правен статут: може по-специално да засяга имигрантите и определени етнически малцинства, като ромските общности.

8.   Социални услуги или услуги, свързани със спешни ситуации и стратегии за подпомагане на достъпа до жилище

8.1

Съществуват различни видове услуги в помощ на бездомните хора: жилищни услуги и услуги, несвързани с жилището. Насърчаването на публично-частните партньорства е важно условие за изпълнението на стратегии, улесняващи достъпа до жилище. От изключителна важност е да се осигурят постоянни жилища и медицинско-социални служби, предлагащи услуги във връзка със спешни ситуации, както и да се насърчава създаването на партньорства, най-вече през зимата и лятото, имайки предвид, че в някои страни определен процент от бездомните хора умират на улицата по време на прекомерна жега или студ.

8.2

ЕИСК препоръчва разпространяването на новаторски модели и наръчници за добри практики в национален и европейски мащаб, с цел насърчаване на иновативни и интерактивни методологии на тези равнища, при които постоянното жилище и допълващите необходими услуги трябва да са първият вариант. Отвореният метод на координация може да бъде изключително полезен за прокарване на ефективни политики за интегриране на бездомните хора в обществото.

8.3

ЕИСК препоръчва разработването на разнообразни услуги и утвърждаването на минимални стандарти за всички социални услуги за бездомните хора, така че те да отговарят на различните им потребности:

преки социални дейности: социална и правна помощ за получаване на жилище, центрове за временно настаняване, социални къщи и апартаменти, мрежи за подкрепа и грижи, многофункционални центрове;

специализирани услуги (бездомни хора с ХИВ или със специални нужди, т.н.);

съвети, правни консултации и професионално обучение;

бизнес-обучение за бездомни хора, социална икономика;

наблюдение и подкрепа (подкрепа в общността);

кампании със семейна, социална и културна насоченост, програми за превенция.

8.4

ЕИСК предлага във всички области да се приложат интегрирани стратегии, с помощта на които да се създадат достатъчно услуги, допълващи съществуващите, за да се отговори на всички потребности на бенефициерите, и по-специално да се изградят социални жилища. ЕИСК смята, че за да се предотврати умирането на бездомни хора, е необходимо да се насърчава въвеждането на законодателство, изискващо във всеки регион да бъдат открити поне един консултационен център и един център за спешни ситуации, в зависимост от броя на обслужваните бездомни хора. ЕИСК подчертава колко е важно да се намерят постоянни решения за интегриране на хората в неравностойно положение, чрез изграждане на центрове за временно настаняване и постоянни жилища, и въвеждане на допълнителни социални услуги, преди всичко с цел да се осигури възможност за поддържане на вътрешносемейна солидарност (родители-деца, и т.н.) и доколкото е възможно, да се реинтегрират децата в семействата им, когато са били отнети от родителите им по причини на бедност или на трудни условия на живот.

8.5

ЕИСК препоръчва на държавите-членки да отдадат приоритет на разработването на средносрочни и дългосрочни стратегии за превенция.

8.6

Социалните услуги, предназначени за бездомните хора, не бива систематично да се използват за компенсиране на непоследователните действия на политическата класа по отношение на имиграцията или на липсата на специализирани услуги за посрещане на имигранти.

9.   Специфични бележки

9.1

Бездомността може да доведе до деградация на личността до дискриминация, основана на социалното положение (принадлежност към група в неравностойно положение), а понякога и до смърт (особено в много студени или много горещи периоди от годината). ЕИСК смята, че бездомността може да съставлява пряко нарушение на правата на човека, посочени в Хартата на основните права на ЕС (членове 1, 2, 3, 6, 7, 21 и 34) (18), както и в преработената Европейската социална харта и в Международния пакт за икономическите, социалните и културните права.

9.2

Социалната интеграция на бездомните хора е сложен и труден процес. ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да разработи амбициозна стратегия с цел да подпомогне държавите-членки да изкоренят социалното явление бездомност (homelessness), като изготвят ефективни национални стратегии. Основният акцент в тях трябва да бъде изготвянето на общи дефиниции и набелязването на каузи, действия и резултати от тези действия. ЕИСК приканва Комисията да подготви кампания за повишаване на осведомеността относно явлението бездомност (homelessness) и подчертава, че това е въпрос на категорична необходимост. ЕИСК препоръчва европейските политики и стратегии да се изготвят съвместно с организациите, предоставящи социални услуги; хората, лишени от жилище; публичните власти и научната и изследователската общност.

9.3

ЕИСК препоръчва на Комисията да насърчава държавите-членки в бъдеще да заделят бюджети и специални средства за финансиране или съфинансиране на програми за бездомните хора (включително по линия на ЕСФ и ЕФРР). ЕИСК изразява убеждението, че средствата по структурните фондове (ЕСФ и ЕФРР) трябва да се увеличат за периода 2014-2020 г. и че подходът трябва да допълва усилията в областта. Комитетът също така препоръчва на държавите-членки да включат в действащите си национални програми стратегии, отнасящи се за проблема бездомност (вж. Регламент (ЕО) № 1083/2006), както и мерки за смекчаване на вредното въздействие на икономическата криза върху достъпа до жилища.

9.4

ЕИСК призовава за прокарването на европейски политики за преустановяване на всякакви тенденции за спекулация на пазара на недвижими имоти. В контекста на анализа на европейските и националните социални политики, Комитетът препоръчва да се наблюдава съотношението на нетната стойност на месечната заплата спрямо цената на жилищата. ЕИСК смята, че достъпът до прилично жилище трябва да бъде съразмерен на взаимовръзката между месечната ипотечна погасителна вноска или наем плюс дневните разходи, и нетната стойност на заплатите, които получават европейските граждани.

9.5

Комитетът подчертава, че бездомността в определени страни се разраства. Докато преди няколко десетилетия този проблем засягаше предимно мъжете в зряла възраст, днес той е много по-сложен и сериозен в редица европейски държави: увеличава се броят на бездомните жени; цели семейства живеят на улицата; млади хора и деца са без подслон и живеят на улицата; сред бездомните има работещи хора, загубили домовете си, защото не са могли да погасяват ипотечните си вноски в резултат на жилищната и икономическата криза; нараства броят на бездомните имигранти или хора от етническите малцинства. Фактът, че съществуват деца от второ поколение, които живеят на улицата и са родени в бездомни семейства, е неоспоримо и тъжно доказателство, че на някои места бездомността е извън контрол.

Брюксел, 27 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Преразгледана ЕСХ: Европейска социална харта на Съвета на Европа – 1961 г.; преразглеждането ѝ с Протокола от 1995 г. включва правото на жилище в основните социални права; само 14 от 43 държави, страни по Хартата, са я ратифицирали в националното си право.

(2)  Финландският модел на проект, озаглавен „Жилище преди всичко“ („Housing First“), показва, че по отношение на всеки получател на помощи е възможно да се постигне икономия от 14 000 евро.

(3)  www.2010againstpoverty.eu.

(4)  http://ec.europa.eu/employment_social/social_inclusion/docs/2007/study_homelessness_en.pdf.

(5)  Вж. приложението.

(6)  http://www.peer-review-social-inclusion.eu/network-of-independent-experts/2009/homelessness-and-housing-exclusion.

(7)  http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?mode=dbl&lng1=en,bg&lang=&lng2=bg,cs,da,de,el,en,es,et,fi,fr,hu,it,lt,lv,mt,nl,pl,pt,ro,sk,sl,sv,&val=509103:cs&page=&hwords=null.

(8)  http://register.consilium.europa.eu/pdf/fr/10/st06/st06500.fr10.pdf.

(9)  http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=751&langId=bg.

(10)  http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/product_details/publication?p_product_code=KS-SF-11-004.

(11)  Член 6 от Договора за Европейския съюз: „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз […], която има същата юридическа сила като Договорите.“

(12)  Съвет на Европа — STE №163 Европейска социална харта (преразгледана)

(13)  http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/product_details/publication?p_product_code=KS-SF-11-004.

(14)  Евробарометър.

(15)  Според новата анкета на Евробарометър относно бедността и социалното изключване MEMO/09/480/27.10.2009 г.

(16)  Типологията ETHOS е представена като приложение към доклада. Вж. също така: http://www.feantsa.org/files/freshstart/Toolkits/Ethos/Leaflet/FR.pdf.

(17)  http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/microdata/eu_silc.

(18)  Европейски съюз, 2010 / ISBN 979-92-284-2588-6, с. 391—403. Вж. също така параграф 3.2 от становището.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/40


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изчисленията в облак (cloud computing) в Европа“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 24/08

Докладчик: г-н PIGAL

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Изчисленията в облак (cloud computing) в Европа“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 7 октомври 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 26 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 143 гласа „за“, 1 глас „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   В светлината на стратегия „Европа 2020“ и по-специално на Програмата в областта на цифровите технологии Комитетът изрази желание да разгледа едно решение в областта на информатиката, което все още е на етап усилено разработване и изглежда обещаващо: изчисленията в облак (ИО) или Cloud Computing. Целта на настоящото становище по собствена инициатива е преди всичко да се събере и сподели практическият опит на участниците, а също и на пазара на ИО. Втората цел е да се предложи списък от препоръки, с които Европа (1) да бъде насърчена да заеме челна позиция в тази обещаваща област, като се опира на водещите предприятия.

1.2   ИО се основават на цифрова архитектура, която има следните предимства: бързо инсталиране, лесно разширяване и заплащане в зависимост от потреблението.

1.3   ИО са техническо решение, използващо перспективен икономически модел:

голям брой потенциални ползватели: частни лица, предприятия, обществени служби и др.;

обединяване на средствата и информационните инструменти, което води до оптимизиране на тяхното използване;

мобилност, възможна благодарение на ИО, по-специално за мобилните ползватели, които имат достъп до своите данни по всяко време;

лесна, приспособяема и прозрачна интеграция на различните им технически компоненти: Интернет, аутсорсинг на информационни технологии, мобилни приложения и др.;

оптимизиране на разходите през целия жизнен цикъл на ИТ системите без висока първоначална инвестиция;

концентриране на предприятията върху основната им дейност, без да се притесняват от сложността на ИТ системите;

възможност основните участници, интеграторите на системи (SI) и издателите на софтуер да постигнат растеж посредством нови дейности.

1.4   Понастоящем при ИО се наблюдава известна липса на зрялост и дори някои недостатъци:

многобройни стандарти, с които се прави опит да се регламентира и контролира използването на ИО;

липса на ясно определен европейски управляващ орган, който да следи за тяхното спазване;

липса на по-широка перспектива, която да дава възможност на ползвателите, най-вече на частните лица, да правят преценка на заявените предимства и най-вече на поеманите рискове;

свойствената на Интернет уязвимост: прекъсвания, свързани с инциденти, атаки от киберпрестъпници и др.;

задръстване на Интернет: лошо качество, голям ръст на обменяната информация (аудио, видео, спам), ограничения на системата за адресиране (IP);

задръстване на сървърите: тяхното обединение води до претоварване, което може да предизвика понижена пропускателна способност;

рискове, свързани с аутсорсинга на данните и тяхната обработка от трета страна;

рискове, свързани с делокализацията на данни и тяхната обработка в друга държава, която си има собствена нормативна уредба;

социален риск, свързан с концентрацията на дейностите в областта на разработването, хостинга и експлоатацията;

остават неуточнени правата и задълженията, както на потребителите, така и на доставчиците на ИО;

не се прави ясно разграничение между лицето, което отговаря за обработката на личните данни, и лицето, което я извършва;

за хората без специализирани познания, договорите за предоставяне на такива услуги са сложни и често неразбираеми по отношение на събирането, обработката и трансфера на данни за потребителите, както и на техните права в съответствие със законодателството.

1.5   За Европа ИО представляват възможност да навлезе на перспективен, голям и стратегически пазар. За да се гарантира успехът, Комитетът препоръчва да се извършат следните дейности, по възможност от самата Комисия с подкрепата на държавите-членки или на европейските предприятия от сектора.

1.5.1   Умения

да се започне проучване на необходимото усъвършенстване на уменията на ИТ специалистите, за да се отговори на променящите се нужди и потребността от кадри за ИО;

да се насърчава и/или координира осъществяването на програми за обучение;

да се валидира процедурата на сертифициране или специалните дипломи, с които ще се признават и удостоверяват уменията на специалистите, отговарящи за ИО.

1.5.2   Научни изследвания и инвестиции

да се насърчават европейските научноизследователски центрове да координират дейността си, за да запазят своите водещи позиции в областта на знанията и експертния опит;

да се засили развитието на оптичния кабел с привличане (посредством субсидии или партньорства) на европейските оператори в областта на далекосъобщенията.

1.5.3   Партньорство

да се насърчава създаването на консорциуми между европейски промишлени предприятия, които да инвестират в съвместни проекти за ИО; например в Съвместната научноизследователска и развойна програма/Рамковата програма за научни изследвания и развойна дейност;

да се насърчават и дори да се субсидират инвеститорите за създаване на компютърни „мегаферми“ на територията на държавите-членки по модела на вече съществуващите в други географски региони;

да се използват обществени поръчки за стимулиране на партньорствата;

създателите на решения в областта на ИО да се обединяват с далекосъобщителните предприятия, тъй като последните поради своята същност имат пряк контакт с ползвателите, към които са насочени решенията в областта на ИО.

1.5.4   Стандарти и управление

да се насърчават заинтересованите лица от публичния и частния сектор да участват в изготвянето на правила, които ще регламентират отношенията, от една страна, между доставчици и, от друга страна, между предприятията или европейските граждани;

да се използва водещата позиция на ЕС в областта на сигурността на данните, защитата на личния живот и други области, за да се наложи стриктното им спазване при решенията в областта на ИО;

да се създаде европейска агенция, която специално да следи за спазването на горепосочените стандарти;

да се приеме съответно законодателство, за да се ограничи делокализацията на чувствителни данни извън Европа;

при предстоящия преглед на Директивата за защита на личните данни да се вземат предвид предизвикателствата, които поставя прилагането на изчисленията в облак, въпреки че ЕИСК отчита обстоятелството, че тези предизвикателства са по-всеобхватни (в доста широк спектър).

2.   Въведение

2.1   Възникването на изчисленията в облак (ИО) се нарежда сред други разработки със същата значимост, като модела клиент/сървър или Интернет.

2.2   ИО включват съчетаването и оптимизирането на използването на съществуващи концепции и технологии като Интернет, сървърни ферми, аутсорсинг на информационните технологии и др.

Следователно ИО наследяват неизбежно силните и слабите страни на компонентите си; например показателите на Интернет трафика, защитата на данните при аутсорсинг на информационни технологии, претоварване на сървъри и др.

2.3   Комитетът разгледа някои аспекти, които ИО директно наследяват, например:

защитата на данните (2);

далекосъобщителните системи (3);

електронните съобщения (4);

Интернет (5);

защитата на потребителите (6);

Интернет на нещата — план за действие за Европа (7).

За да се избегнат повторения, в настоящото становище ще бъдат разгледани само аспектите, свързани с ИО.

2.4   Комитетът не е единственият, който проявява интерес към ИО – други европейски организации и институции също се занимават с тях.

2.5   На 27 януари 2011 г. на Световния икономически форум (World Economic Forum) в Давос Neelie Kroes, заместник-председател на Европейската комисия, представи своето виждане за явлението:

що се отнася до изчисленията в облак, разбрах, че не можем да чакаме определение, одобрено от всички. Трябва да действаме […]. Както се предвижда в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, започнах да работя по стратегия за изчисленията в облак, обхващаща цяла Европа, като използвах подход, който не се свежда до политическа рамка. Не искам да се задоволя с една подкрепяща изчисленията в облак Европа, („cloud-friendly“), а желая наистина активна в тази област Европа („cloud-active“)“.

2.6   През 2009 г. Европейската комисия започна проучване относно „Бъдещето на изчисленията в облак“ (8) във връзка с ИО, като се опира на работата на група от експерти от цифровия сектор и на изследователи.

Тя започна също и публична консултация  (9), чиито резултати ще послужат за изготвянето на европейската стратегия в областта на ИО, която ще бъде представена през 2012 г.

ИО са важен елемент за изпълнение на стратегията „Европа 2020“, по-специално на двете нейни водещи инициативи: Програмата в областта на цифровите технологии и иновациите.

Седмата рамкова програма за научни изследвания (10) финансира вече програми в областта на ИО.

2.7   Освен това през ноември 2009 г. ENISA  (11) публикува доклад „Изчисления в облак: предимства, рискове и препоръки за сигурността на информацията“.

2.8   Неотдавна NIST (12) публикува „Cloud Computing Standards Roadmap (NIST CCSRWG – 092 – July, 5 2011)“ („Пътна карта за стандартите в областта на изчисленията в облак (NIST CCSRWG – 092 – 5 юли 2011 г.)“.

3.   Въвеждащо техническо представяне на изчисленията в облак

3.1   Опитите за постигане на единно определение бяха до голяма степен възпрепятствани от стремежа на издателите да обявяват своите налични софтуерни продукти за решения в областта на ИО или „cloud ready“.

Въпреки това съществува широк консенсус по въпроса, че ИО се инсталират бързо, разширяват се лесно и се заплащат в зависимост от ползването.

3.2   Какво е характерно за ИО?

—   Дематериализация: това означава конфигурацията, местоположението или поддръжката на IT ресурсите да са колкото е възможно по-малко видими за потребителя, частно лице или предприятие.

—   Лесен достъп: при положение че имат достъп до Интернет, ползвателите могат да получат достъп до своите данни и приложения от всяка точка и с всякакво оборудване (компютър, таблет, смартфон).

—   Динамично разпределение: доставчикът на услуги адаптира в реално време ИТ капацитета в зависимост от нуждите на потребителя. По този начин потребителят може да покрие върховите си натоварвания, без да се налага да инвестира в ИТ ресурси, които не се използват достатъчно между два пика.

—   Обединение на ресурсите: доставчикът може да предостави динамичното разпределение, като обединява ИТ ресурсите на много потребители. Така той може да постигне най-голямото и най-ефективното обединение на мегаферми с няколко хиляди компютъра.

—   Заплащане в зависимост от ползването: потребителят заплаща само действителното използване на ИТ ресурси, т.е. в зависимост от развитието на потребностите му от ИТ капацитет. Все още договорните условия често се определят за всеки отделен случай, но има тенденция да се стандартизират.

3.3   В предприятията първите приложения, при които се възприема подходът ИО, са: размяна на съобщения, инструменти за съвместна работа и уеб конференции (web-conferencing), среди за разработка и тестове, CRM – управление на връзките с клиентите – и Business Intelligence.

В бъдеще по-голямата част от ИТ приложенията могат a priori да се съдържат в предлагането на ИО.

3.4   Обикновено ИО се правят по един от трите модела (или комбинация от тях), подредени от най-частичния към най-пълния, които са насочени към различни клиенти:

—   IaaS (Infrastructure as a Service),– при който само инфраструктурата е обхваната от ИО, насочен е предимно към информационните служби на големите предприятия;

—   PaaS (Platform as a Service),– при който инфраструктурата и основният софтуер са обхванати от ИО, насочен е към IT специалистите, които създават софтуер;

—   SaaS (Software as a Service):– решението е изцяло обхванато от ИО, като това включва и приложните софтуерни програми, насочено е към крайните потребители, които не е задължително да са специалисти, и се използва например за електронна поща на частни лица.

3.5    „Частните изчисления в облак“ намират широко приложение; те се използват в рамките на самото предприятие, което по този начин може да се възползва от гъвкавостта и производителността на ИО, без да се притеснява от трудностите, свързани с екстернализацията към доставчик на ИО.

Това решение изглежда отговаря на различни потребности:

да се подготви предпазливо и в рамките на предприятието преход от съществуващите информационни системи към платформа, функционираща на принципа на ИО;

отделите „Информационно обслужване“ на предприятията да бъдат поставени при такива условия на работа спрямо другите отдели, при които ще бъдат ориентирани в по-голяма степен към предоставяне на услуги и ще има по-голяма прозрачност благодарение на системата за заплащане в зависимост от потреблението.

4.   Въздействието на изчисленията в облак

4.1   Какво може да очаква едно предприятие от ИО?

4.1.1   Както беше споменато по-горе, ИО „наследяват“ силните и слабите страни на някои от компонентите си.

4.1.2   Нека да припомним някои от посочените във въведението ползи за предприятията, които не са присъщи само на ИО, а по-скоро на възникналия по-рано аутсорсинг на информационни технологии:

концентриране на вниманието върху същността на дейността;

постигане на икономии от мащаба чрез индустриализацията и обединяването на ресурсите от страна на доставчика;

ползване на експертните знания и качеството на услугите на специалисти.

4.1.3   Съгласно неотдавна проведено проучване 70 % от разходите на отделите „Информационно обслужване“ в предприятията се дължат на управлението на съществуващото оборудване: след като една част от тези дейности бъдат възложени на външен изпълнител, отделите „Информационно обслужване“ ще имат свободен капацитет, който да отделят за иновации и за научни изследвания, свързани с новаторски услуги.

4.1.4   Някои от най-често изтъкваните ползи за предприятията са, както следва:

—   Неголяма първоначална инвестиция: при новите цифрови решения внедряването или разширяването на ИТ система вече не изисква голяма инвестиция в машинни зали, сървъри, софтуер, обучения за ползване на софтуера на даден производител и др.

Трябва да се отбележи все пак, че адаптирането и качването на платформа за ИО на съществуващите решения на предприятията и на производителите на софтуерни продукти ще изисква големи инвестиции.

—   Намаляване на сроковете за внедряване: екипите за разработка се концентрират върху професионалните проблеми, без да се занимават с техническата инфраструктура, за която отговаря доставчикът на ИО; по-специално постепенното и при поискване предоставяне на материални и човешки ресурси.

—   Осчетоводяване и контрол върху разходите: с ИО разходите за ИТ стават оперативни, а не капиталови. Поддръжката следва наемния модел; по-специално това обхваща прозрачни обновявания на софтуерните или хардуерни инструменти, техническата поддръжка на дефектния инструмент се извършва директно и онлайн от производителя на софтуера или от конструктора на сървъра.

—   Подобряване на модела на обслужване: като разчитат на ангажиментите на доставчика на ИО по отношение на качеството, наличността, сигурността, развитието на инструментите във времето, за ИТ отделите става по-лесно да предложат на свой ред на вътрешните си клиенти модел на обслужване, включващ споразумения за нивото на обслужване (Service Level Agreement).

—   Мобилност на служителите: решенията, свързани с ИО, поддържат качеството и лесния достъп до данните за всички служители на предприятието, независимо от това дали са мобилни или не.

4.2   Някои предприятия са заинтересовани в по-голяма степен от ИО, а именно:

микропредприятията и МСП, които виждат в ИО възможност да разполагат с ИТ капацитет (оборудване, софтуер и умения) без „входен билет“, който не могат да си позволят поради високата цена;

новосъздадените предприятия, които поради своето естество, се развиват бързо и са наясно, че моделът ИО ще улесни адаптирането на техния ИТ капацитет към растежа на дейността им.

4.3   Как системните интегратори се подготвят за ИО?

4.3.1   Дейността на системните интегратори („system integrators“ или SI) се състои във внедряване на информационно-технологични решения за техните клиенти предприятия.

Системните интегратори имат значително място в ИТ сектора както поради своя експертен опит, така и поради персонала си и способността си да се адаптират към промяната в обема на работа на клиентите си.

Водещи на европейския пазар са Accenture, IBM, Atos, Cap Gemini, HP, IBM, Wipro и др.

4.3.2   Поради конкретния и временен характер на ИТ разработките, ИТ отделите се обръщат за всеки отделен случай към SI, за да могат да ползват необходимите ИТ специалисти единствено по време на фазата на разработване.

Постоянните екипи на ИТ отделите участват в тази фаза единствено за да изпълнят по-добре следващата фаза – фазата на експлоатация и поддръжка.

4.3.3   С ИО SI ще продължат да отговарят за проектирането и разработването на решения за своите клиенти предприятия.

Като се имат предвид свързаните с това нови дейности, появата на ИО може не само да се възприема положително, но и дори да се насърчава от SI.

4.3.4   Възниква обаче въпросът за времетраенето на тази нова дейност. Дали не се касае за ограничена във времето допълнителна дейност, каквито бяха в този сектор „компютърният проблем „2000“ или „интегрирането на еврото“ “?

Извършените в продължение на няколко десетилетия иновации и постигнатият технически напредък доведоха до повишаване на производителността, което не предизвика намаляване нито на броя на разработките, нито на този на ИТ специалистите. Напротив, това позволи значително нарастване на броя на ИТ системите и на техния обхват.

ИО се вписват логично в тази тенденция. Следователно те би трябвало да разкрият пред SI нови области на дейност в областта на информационните разработки.

4.4   Как производителите на софтуер се подготвят за ИО?

4.4.1   Microsoft, Google, Oracle или SAP са само някои от компаниите, които ще трябва да направят големи инвестиции за „преработването“ на своите налични продукти, за да могат те да бъдат обявени за решения от типа „cloud computing ready“.

4.4.2   Тази трансформация изисква преди всичко големи инвестиции и нови разработки в областта на информатиката. Това представлява най-вече радикална промяна на някои бизнес модели. Например с Office-365 Microsoft се отклонява радикално от своя модел, основаващ се на продажбата на лицензи още при първото използване на едни от неговите софтуерни програми.

4.5   Какво е положението с хостовете на системи по отношение на ИО?

4.5.1   През последните десет години се разви аутсорсингът на ИТ технологии и по-специално основният му аспект - изнасянето на хостването на системи (сървъри, мрежи и основен софтуер).

ИО разширяват този подход, като предоставят екстернализираните ресурси на неопределен брой ползватели (предприятия и частни лица).

4.5.2   Следователно ИО допринасят за улесняване на изнасянето на дейността и най-вече за концентриране на оборудването за хостинг под формата на големи „компютърни ферми“. Следователно появата на ИО би трябвало да доведе до реорганизация на сектора, засилване на конкуренцията между доставчиците, концентриране на ресурсите, което е необходимо, за да се посрещнат гигантските нужди от инвестиции, като това неминуемо ще предизвика и социално въздействие, подобно на това на други сектори, преминали през тези етапи на концентриране на ресурсите.

4.6   Разглежда ли публичният сектор ИО по-различно от частния сектор?

4.6.1   Публичният сектор се основава на стратегии, култури, хора и организации, които познават целите, ограниченията и начините на работа, сходни с тези на частния сектор.

4.6.2   Следователно очакваните от предприятията (вж. по-горе) ползи от ИО са също толкова очаквани и от публичните администрации.

Освен това, благодарение на ИО обслужването на гражданите от публичните администрации ще може да се подобри, като се направи по-достъпно.

4.6.3   Публичният сектор обаче има своите специфични особености.

Обща атмосфера на икономии

Тя води до бюджетни ограничения и налага съкращения в програмите за публични инвестиции, включително в областта на информатиката. В тези условия възникването на модела ИО е напълно оправдано. Всъщност той позволява развитие на ИТ капацитет без първоначална инвестиция.

Публични научни изследвания

Въпреки че, без съмнение, съществуват и в частния сектор, в публичния сектор те са силно застъпени чрез националните научноизследователски центрове, университетските центрове и публично-частните партньорства.

Научноизследователската дейност може обаче да изисква пикове на ИТ капацитет и ИО са в състояние да отговорят именно на тези нужди.

Публични инвестиции

Чрез ефекта на лоста те биха могли да запознаят и да насърчат частни заинтересовани лица на национално или европейско равнище, особено телекомуникационните оператори, да инвестират в ИО. В миналото някои публични инвестиции действаха като катализатори за инвестициите и стратегическото място на частния сектор. Например въздухоплаването, космическите изследвания, мобилната телефония, високоскоростните влакове и др.

Някои държави-членки вече са направили големи инвестиции за адаптирането на софтуерните програми на своите администрации към архитектурата на ИО.

4.7   Имат ли въздействие ИО и върху частните лица?

4.7.1   Някои решения в областта на ИО са предназначени именно за частните лица. Такива са например продуктите iCloud на Apple, Office365 на Microsoft, Picasa и др.

4.7.2   Доста по-малко са частните лица, които са готови да закупят един или повече сървъри, мрежова инфраструктура и др. От друга страна, не всички искат или могат да се занимават с поддръжката на тази инфраструктура, включително на отделен персонален компютър.

4.7.3   Продукти, които до момента се съхраняват на (твърдия диск на) отделните персонални компютри (обработка на текст, отпечатване, съхраняване на снимки, запазване на данни и др.) постепенно се заменят от интернет услуги по модела SaaS (вж. по-горе).

4.7.4   Използването на тези услуги е безплатно в базовата си версия. Безплатният характер често пъти се дължи на възможността доставчикът да състави списък на потребители частни лица, които са възможни обекти на маркетинга и рекламата. Платената версия Premium се предлага най-често с повече пространство за съхраняване, допълнителни функции и др.

4.7.5   За частните лица моделът ИО е подходящ и във връзка с нарастващата сложност на ИТ инструментите, като предлага опростяване и извършване на дейността от външен изпълнител. Става въпрос също така за модел pay-on-demand (плащане при поискване), който е много подходящ при ограниченото и нередовно използване на ИТ инструменти и ресурси от частни лица.

4.7.6   Накрая, мобилният и постоянен достъп до данните се превръща във все по-привлекателен фактор. Вече много доставчици (13) предлагат на ползвателите възможността да слушат своята музика, да разглеждат своите снимки и да извършват други дейности във всяка една точка.

4.8   Какво ще бъде социалното въздействие на ИО, след тяхното икономическо и търговско въздействие?

4.8.1   ИТ специалистите са категорията, която може да бъде засегната в най-голяма степен от възникването на ИО.

4.8.2   При системните интегратори – SI не би трябвало въобще да се стигне до намаляване на дейността им заради ИО, очаква се дори известно увеличение, свързано с първоначалното инсталиране. Дори и да е необходимо ИТ специалистите на тези предприятия да положат усилия за придобиването на нови умения за разработване на решения ИО, това не би трябвало да се отрази на техния брой.

4.8.3   Щатните ИТ специалисти (в предприятия клиенти на SI), отговарящи за разработките, вероятно ще бъдат лишени от основната си задача: да участват в разработките редом до специалистите по SI, за да извършват по-добре поддръжката, след като последните си тръгнат. От друга страна, ако се сбъднат прогнозите, свързани с ИО, а именно ИО да поемат част от поддръжката, броят на персонала, занимаващ се с разработки, би трябвало да намалее в същото съотношение.

4.8.4   Очаква се ИТ специалистите, които отговарят за експлоатацията на ИТ системи, да бъдат засегнати в още по-голяма степен. Важно е да се припомни, че те вече бяха засегнати от възникването на аутсорсинга на информационни технологии, при което всичките им екипи минаха под управлението на изпълнителите на тази дейност. С ИО аутсорсингът на информационни технологии ще продължи да се развива, но това развитие ще се осъществява в сектор с по-голяма концентрация на ресурсите и при по-лесен трансфер на данни. Следователно може да се очаква ново съкращаване на броя на лицата, които се занимават с експлоатация и хостинг на информационни системи.

4.8.5   Възлагането на всички или на част от дейностите на отделите за ИТ на външен изпълнител отдалечава ИТ специалистите от крайните потребители на ИТ решения. Това организационно или дори географско дистанциране ще намали взаимодействията между тези две групи. Тези взаимодействия обаче представляват пряко и ефикасно сътрудничество и преди всичко социална връзка, която позволява на ИТ специалистите да разбират и да отговорят по-добре на трудностите и на очакванията на потребителите.

4.9   Кои точки в един договор за решение ИО изискват повече внимание?

4.9.1   Отношенията между потребител и доставчик (на ИО) предполагат две възможности: безплатни услуги и услуги срещу заплащане. Това разграничаване обаче не винаги е много ясно. Например при безплатните услуги може да се наложи извършване на нефинансови разходи като контекстуална реклама или възможност за доставчика да използва повторно данните на потребителя.

4.9.2   Безплатните услуги или евтините услуги обикновено са насочени към частните лица. Въпреки това последните трябва да обърнат специално внимание на „общите условия“, които не изглеждат толкова официални, въпреки че имат правнообвързваща сила. Освен това, дори и за частните лица поверената на доставчик информация има стойност. При проблем безплатната услуга може да се окаже скъпоструваща, тъй като води до загуба на време, а дори и загуба на информация.

4.9.3   За предприятията също е важно съдържанието на договора за ИО да бъде много внимателно разглеждано, в идеалния случай - от специалисти. На практика това предприятие поверява ценна информация и инструменти на външен изпълнител, който в случай на неизпълнение може да го постави в голямо затруднение.

4.9.4   Договорите за ИО се обсъждат рядко и повечето доставчици изискват потенциалната страна по договора да приеме техния стандартен договор. Както винаги обаче, договор с достатъчна стойност или стратегически интерес може да стимулира доставчика да приеме „адаптирано“ споразумение.

4.9.5   Независимо дали договорът е за безплатни или платени услуги, стандартен или специфичен, в него трябва ясно да е посочено следното:

нивото на обслужване на ИО (IaaS, PaaS, SaaS);

гарантираното ниво на наличност на данните и отговорностите при загуба или повреда;

степента на обединяване на ресурсите на голям брой ползватели (риск от претоварване);

условията за гъвкавост и сигурност на наличните и използваните ресурси и тарифите в зависимост от потреблението;

правата или задълженията на доставчика на ИО да разкрива информация на трети лица, напр. на съдебен орган;

точната самоличност на страните, действително предоставящи услугите, именно поради често прилагания многостепенен подход;

възможностите за прекратяване на договора и предвиденото от доставчика съдействие през преходния период;

нормативната уредба и юрисдикцията (национална или международна), която се прилага към договора, особено в случай на спор.

5.   Недостатъците на изчисленията в облак

5.1   ИО се основават на Интернет, от който зависят в голяма степен. Изглежда обаче, че Интернет почти е достигнал максималните си възможности в много отношения, по-специално що се отнася до неговото качество.

Непрекъснато увеличаващият се брой на ползвателите и ползването, рязкото нарастване на обема на обменяните данни (по-специално с аудиото и видеото), желанието на потребителите за все по-кратко време за отговор са все фактори, които поставиха ударението върху потенциалните проблеми на ефективността/качеството на Интернет. Свързаният с ИО трафик би могъл само да задълбочи тези проблеми, като добавя обем за обменяните данни, но най-вече като намалява още повече допустимото според ползвателите време за отговор.

5.2   За ИО устойчивостта на мрежата е друг риск, свързан с Интернет. Неотдавна технически инциденти, кибератаки или политически решения прекъснаха функционирането му и показаха най-напред уязвимостта му, но преди всичко зависимостта на потребителите му от тази обществена мрежа. Моделът ИО само ще засили още повече необходимостта от сигурност за тази мрежа, която в началото не е била проектирана за търговски потребители.

5.3   Друг голям и многофакторен недостатък на ИО е сигурността на данните, свързана главно с тяхното екстернализиране, независимо от това дали има или няма трансфер.

Най-напред възниква проблемът с непрекъснатия достъп до данни, чиято почти незабавна наличност може да бъде критична, дори жизненоважна за един ползвател на ИО. След това идва проблемът с поверителността на данните, съхранявани и управлявани от външен доставчик.

Този въпрос е особено актуален за данните с висока добавена стойност, по-специално в контекста на промишления шпионаж.

5.4   Решенията са лесно атакуеми и следователно уязвими поради факта, че за хакерите те са цел, чиято привлекателност нараства в зависимост от размера, видимостта и критичния характер на сървърните ферми, проектирани и изградени с цел съхраняване на тези данни. Следователно за да се противодейства на тази повишена привлекателност, ще бъдат необходими допълнителни усилия и експерти.

Трябва да се отбележи обаче, че доставчиците на информационно обслужване (аутсорсинг, ИО и др.) вече са много чувствителни по въпросите на сигурността и киберпрестъпността и, без съмнение, са по-добре подготвени от повечето предприятия, които са им клиенти.

Може да се направи сравнение със сейф на банка, който със сигурност е много привлекателен, но в него бижутата са защитени по-добре, отколкото в кутия за бижута в спалнята у дома!

5.5   Към този риск се добавя трудността, свързана с определянето на приложимата нормативна уредба – тази на собственика на информацията или тази на хостващата организация.

Освен това кой контролен орган може да бъде сезиран с цел да следи прилагането на нормативната уредба или да реши спор между собственика и хостващата организация?

По този въпрос е важно да се припомни Директива 95/46/ЕО („за защита на физическите лица при обработването на лични данни“) на Европейския парламент и на Съвета, както и становището на Комитета (14).

Европейският режим за защита на данни действа като много силна спирачка срещу всякакъв вид трансфер извън Европа. Международният характер на ИО повдига въпроси относно възможностите за трансфер на данни между клиента и доставчика или в рамките на инфраструктурата на доставчика.

В този контекст липсата на управление (в световен план), първо на Интернет, и по-точно - на ИО, се очертава като допълнителен недостатък.

Към защитата на данните се добавя и въпросът за авторските права. Всъщност тъй като информацията, която е обект на тези права, може да транзитира или да се разпръсне, става много трудно да се определят правилата за защита, възнаграждение и контрол, които трябва да се прилагат.

5.6   Иновациите в областта на ИТ позволиха на някои участници да придобият господстващо положение, какъвто е случаят например с Microsoft или Apple за персоналното оборудване (персонални компютри, мобилни телефони и др.), но също и с Google и Facebook (Интернет търсачки и социални мрежи). Европа винаги е проявявала бдителност тези позиции да не започнат да увреждат интересите на другите участници в сектора, както и на потребителите.

ИО, които съчетават редица основни технологии, добавят към привлекателността рисковете, свързани с господстващото положение. Поради това Европа трябва да бъде още по-бдителна.

5.7   Въпросът за взаимопреносимостта не е само технически, а и търговски. Всъщност, без тази взаимопреносимост избраното от един потребител решение ИО го прави „пленник“ и това не му позволява повече да прехвърля ресурсите си към друг доставчик. В този случай става въпрос за ограничаване на конкуренцията между няколко доставчика. Прилагането на отворени стандарти и гарантирането на оперативна съвместимост на услугите и приложенията могат да предоставят решения за лесен и бърз трансфер на данни от един доставчик към друг, без големи разходи за потребителите.

5.8   Всички тези слабости представляват опасни подводни камъни за внедряването и широкото използване на модела ИО. Отразяването (преса, медии, социални мрежи и др.) на проблеми, свързани с тези слабости или породените от тях спорове, би могло да навреди сериозно на ИО и да доведе до загуба на доверието на потребителите в модела, както и в доставчиците.

6.   Предизвикателства и възможности за Европа

6.1   Европейската комисия си поставя за цел Европа да бъде активна в областта на ИО, т.е. „cloud-active“ (вж. речта на Нели Крус по-горе). Не става ясно, обаче, дали думата „активна“ се отнася за обикновено използване на ИО или за тяхната разработка. Първото тълкуване би означавало явна липса на амбиции. Стремежът Европа да стане „cloud-productive“ е много по-ясен: с други думи Европа да доставя решения в областта на ИО, а не само да използва чуждите.

6.2   В цифровия сектор до голяма степен преобладават чуждестранните компании - независимо от това дали става въпрос за услуги, продукти или съдържание, повечето компании са от Северна Америка или Азия.

В замяна на това, в сектора на далекосъобщенията Европа може да се гордее с това, че е успешен конкурент на другите географски райони. Оператори като Deutsche Telekom, Orange или Telefonica са водещи компании.

6.3   Сега, когато цифровата индустрия е двигател на растежа, Европа е притисната до стената.

В недалечно минало Европа показа, че може да има водеща и доминираща роля в някои сектори. Такъв беше случаят по-специално в мобилната телефония, дори и позицията ѝ напоследък да е отслабена.

6.4   Появата на ИО е нова възможност за „повторно разбъркване на картите“, т.е. участниците ще могат отново да се състезават за лидерската позиция в световен мащаб, като понастоящем други компании или такива, които навлизат на пазара, оспорват доминиращото положение на сегашните водещи компании.

6.5   Глобалният характер на изчисленията в облак налага необходимостта от разработване на глобални принципи и стандарти. Европейският съюз трябва да продължи да си сътрудничи с международните организации в изготвянето на такива принципи и стандарти. ЕС трябва да оглави усилията за разработване на глобални принципи и стандарти и да гарантира, че те осигуряват високото равнище на защита на личните данни, предвидено в европейското законодателство.

6.6   Европа влиза в това ново световно съревнование с големи предимства:

тя притежава отлична цифрова инфраструктура. Оптичният кабел се развива и прилага широко. Инфраструктурата се контролира и управлява от малко на брой традиционни участници, които могат да повлияят върху стандартите в далекосъобщенията и инвестициите, които ще се извършат;

тя може/знае как да провежда силна политика за публични инвестиции, която може да послужи за катализатор за частните инвестиции;

нейните МСП на регионално или национално равнище очакват партньори в близост и следователно европейски доставчици на ИО;

някои сектори (например здравеопазването, армията, общественият транспорт, публичният сектор) се подчиняват на правила и на ограничения на национално и дори на европейско равнище, които ги карат да предпочитат национални или европейски доставчици на ИО; други сектори (например банките, застрахователното дело, енергетиката, фармацията) са длъжни да гарантират сигурност на данните и това ще им попречи да избират доставчици извън националния или европейския им периметър.

Брюксел, 26 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  В останалата част на документа термините „Европа“, „Европейски съюз“ или „ЕС“ се използват без разлика.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Защита на личните данни“, все още непубликувано в ОВ (ОВ C 248, 25.10.2011 г., стр. 123).

(3)  Становище на ЕИСК относно „Електронни съобщителни мрежи“, ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 50.

(4)  Становище на ЕИСК относно „Високоскоростен достъп до интернет за всички: идеи за предоставянето на универсални електронни съобщителни услуги“, ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 8.

(5)  Становище на ЕИСК относно „За напредъка на интернет“, ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 92.

(6)  Становище на ЕИСК относно „Творческото онлайн съдържание в единния пазар“, ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 63.

(7)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 60 и ОВ C 255, 22.9.2010 г., стр. 116.

(8)  Европейска комисия / Информационно общество и медии – доклад на експертна група – докладчик за този доклад: Lutz Schubert.

(9)  От 16 май до 31 август 2011 г.

(10)  Или РП7 (Седма рамкова програма).

(11)  Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност или European Network and Information Security Agency.

(12)  Национален институт за стандарти и технология (САЩ).

(13)  Cloud Drive на Amazon и iCloud на Apple.

(14)  ОВ C 159, 17.6.1991 г., стр. 38.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/48


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развитие на регионалните зони за управление на рибните запаси и контрол върху риболова“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 24/09

Докладчик: г-н Brendan BURNS

На 20 януари 2011 г., в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, Европейският икономически и социален комитет реши да изготви становище по собствена инициатива относно

Развитие на регионалните зони за управление на рибните запаси и контрол върху риболова“ (становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 октомври 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 27 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 147 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръка

1.1   Комитетът приветства намерението за радикална реформа на ОПОР и в частност на нейната цел да се създаде децентрализирана политика, по-малко зависима от вземаните в Брюксел подробни решения и предоставяща повече възможности за местно и регионално участие в управлението на рибарството. Въпреки това липсват необходимите за ефективното действие на подобна политика подробности, яснота и режим на санкции и трябва да бъдат включени.

1.2   Не може да има устойчиво рибарство без развитие на рибните запаси. Затова се препоръчва да се даде приоритет на екологичната устойчивост като основа за икономическата и социалната устойчивост и тя да бъде конкретно включена в основния регламент. За тази цел ще бъде необходимо политиката да се ръководи от научен, екосистемен подход, подчинен на принципа на предпазливостта.

1.3   За да бъде ефективно подобряването на плановете за управление на базата на квоти, основаващи се на „максималния устойчив добив“ (МУД), е необходимо да бъдат определени по-високи равнища, които действително да дават възможност за развитието на всички регулирани видове, като това следва да бъде направено до 2015 г.

1.4   При предложената, основана на пазара, система за прехвърляеми риболовни права, при която разрешителните се разпределят според историческото участие в дадена риболовна зона, има риск онези, които носят отговорност за свръхулов в миналото, да получат възможност да продължат тази практика. Затова Комитетът препоръчва държавите-членки да се възползват от разпоредбата, според която получателите на квоти трябва да докажат, че с дейностите си не увреждат морската среда и че влагат значителни средства в крайбрежните рибарски общности. По този начин неявната приватизация на рибните запаси ще бъде обект на социален и екологичен контрол.

1.5   Комитетът приветства частичната забрана на изхвърлянето на улов, но предлага тя да бъде конкретно обвързана с подобрения в методите за селективен риболов.

1.6   Продължаването на субсидиите следва да се използва за развитие на риболовни флотилии, работещи по начин, увреждащ по-малко околната среда (по-малки вреди за рибните запаси и океанското дъно, по-малко изхвърлен улов и др.), а не за повишаване на риболовния капацитет.

1.7   Стандартите и правилата, на които се подчиняват флотилиите на ЕС при риболов в свои води, следва да се прилагат и при риболов в открито море и във водите на трети страни. Не трябва да има двойни стандарти.

2.   Въведение

2.1   Предложенията на Комисията за втори преглед на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) бяха публикувани по време на изготвянето на настоящото становище. Комисията предлага мащабна и основна реформа за справяне с настоящите проблеми – свръхулов, свръхкапацитет на флотилиите, големи субсидии, ниска икономическа устойчивост и спад в количеството на рибата, уловена от европейските рибари. Затова в настоящото становище се разглежда развитието на регионални зони за управление на рибните запаси в най-широкия контекст на предложената реформа.

3.   Контекст

3.1   Договорите за ЕС и настоящата ОПОР предоставят на Комисията правото на инициатива, а на Съвета – изключителна компетентност за опазването на морските биологични ресурси. Тази централизирана система, или по-конкретно подходът „отгоре-надолу“, избран по отношение на изпълнението на задълженията по ОПОР, не предоставя работещи решения за множеството различни условия и географски юрисдикции в рамките на ОПОР. Изразът „няма универсални решения“ често се използва като критика към произтичащото от това законодателство.

3.2   Необходимостта от участие на заинтересованите страни беше призната при първата реформа през 2002 г., което доведе до създаването на регионални консултативни съвети (РКС), които предоставят само консултации.

3.3   С приемането на Договора от Лисабон настъпиха изключително съществени и осезаеми промени. Понастоящем Парламентът и Съветът вземат съвместно решенията по всички въпроси, свързани с регулирането на рибарството, с изключение на създаването на възможност за рибарство, което остава изключителна компетентност на Съвета.

3.4   Опитвайки се да решат всички проблеми, Комисията и Съветът приеха регламенти, които са твърде сложни и не успяха да решат проблемите в европейските води.

3.5   Според представителите на отрасъл рибарство е налице „почти комично навлизане в подробности“ - спецификации на оборудването, разрешен състав на разтоварения улов и технически норми, като всичко това е включено в 900 нормативни акта. Тази детайлност забавя иновациите, като не предоставя стимул за намиране на работещи решения. Тя води също така и до загуба на доверие между отрасъл рибарство и политическите механизми и комитети, създадени да упражняват контрол върху ОПОР. Това неизбежно води до опити за избягване на законодателството вместо за неговото спазване.

3.6   При настоящата ОПОР, иновациите и експериментите в отрасъла не се насърчават, но съществуват някои добри примери за инициативи на рибари. Шотландия има доказан опит в областта на иновациите, например по отношение на опазването на треската в Северно море. Значителен брой съдове бяха изведени от употреба, като същевременно бяха наложени забрани за риболов с незабавен ефект; въведено беше интелигентно управление на ограничения брой дни, прекарани в морето; разработени бяха съоръжения за селективен риболов; правят се изпитания на използването на камери за наблюдение. Това спомогна за намаляване на изхвърления улов, повишаване на конкурентоспособността и подобряване на опазването на запасите. Други заинтересовани страни също имат значителен принос, например отрасълът за риболов с бим тралове в Нидерландия по отношение на промяната и развитието на видовете оборудване и извеждане на съдове от употреба.

3.7   Отличителният знак на всички тези инициативи е признаването от отрасъл рибарство на факта, че съществуват проблеми (напр. при намаляването на изхвърления улов) и отрасълът трябва да бъде основен участник в намирането и прилагането на решения. Съществуват и други примери за регионални решения, които доказват, че регионалните решения осигуряват по-добри резултати в сравнение с общото законодателство, което се създава в Брюксел.

3.8   Всички тези опити обаче са изправени пред една основна пречка - липса на делегирана отговорност по сегашната ОПОР. Крайните резултати от иновациите, експериментите и развитието могат да повлияят на регулирането, само ако Комисията реши да ги възприеме.

3.9   Тенденцията Комисията да държи регулирането под прекомерен контрол вероятно може да се обясни със силното ѝ желание да не допусне провал във връзка с посрещането на отговорностите. По-конкретно така беше преди приемането на Договора от Лисабон и, за съжаление, това се превърна в самоподхранващ се процес. Колкото по-централизирано, по-сложно и по-неподходящо става законодателството, толкова повече спада доверието на заинтересованите страни, а оттам и вероятността за пълно спазване на законодателството. Това дава основания за по-стриктно централно регулиране и цикълът продължава.

4.   Общи бележки

Логиката на създаването на регионални органи за прилагане на политиките на ЕС е очевидна поради причините, посочени в раздел 3 („Контекст“). Това от своя страна повдига няколко въпроса.

4.1   Делегиране на правомощия

4.1.1   За да бъдат регионалните органи пълноценни, те трябва да имат стратегически цели, основаващи се на научни доказателства и определени в Брюксел. Брюксел следва също:

да отговаря за осигуряването на еднакви условия в регионите и риболовните зони;

да упражнява контрол върху отрасъла, за да осигури съответствие с квотите, целите и задачите на ЕС.

4.1.2   Поради разнообразието от географски и други фактори във всяка риболовна зона, на държавите-членки следва да се предоставят инструменти за управление. По този начин ще се гарантира, че развитието на нормите и регламентите на равнище ЕС и на регионално равнище ще става с пълноценното участие на отрасъл рибарство и ще се извършва от експерти, които знаят и разбират какво може да сработи и какво не във всяка зона.

4.2   Риболовни региони и регионални органи

4.2.1   Голямото разнообразие на зони, което ще бъде обхванато от тези промени, не позволява в настоящото становище да се предложат окончателни цели, а само да се препоръча всички региони да бъдат определени чрез представителни органи, включващи държавите-членки и заинтересованите страни. По-конкретно това следва да са органи, които представляват регионални интереси, но нямат общоевропейски обхват.

4.3   Изхвърляне на улов

4.3.1   Изхвърлянето на улов, и по-специално изхвърлянето, което се осъществява по време на риболов, се превърна във важен проблем. Комисар Damanaki реагира на повишеното медийно внимание, като предложи частична забрана на изхвърлянето на улов като част от прегледа на ОПОР.

4.3.2   Потенциалните последици от прилагането на недобре обмислен подход към изхвърлянето на улов биха могли да бъдат катастрофални за рибарските общности и за отрасъла.

4.3.3   Основната причина за изхвърлянето на големи количества риба се корени в настоящите регламенти по отношение на смесения улов - когато няколко вида биват неизбежно уловени заедно. Управлението чрез „общ допустим улов“ за всеки вид, подсилено с норми относно „състава на улова“, определящи дела на различните видове, които могат да бъдат разтоварени, създава система от твърди правила, в която не се отчитат изобилието и делът на някои видове в екосистемата.

4.3.4   Една от основните цели на преразгледаната ОПОР следва да бъде да подкрепи въвеждането на по-добри оперативни практики, като посочените в раздел 3 на настоящото становище, така че изхвърлянето на улов да бъде сведено до незначителни равнища.

Брюксел, 27 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Комитета

Следните изменения, които получиха най-малко една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискванията:

Параграфи 1.2, 1.3, 1.4, 1.6 и 1.7 се заличават.

Резултат от гласуването:

За

:

46

Против

:

102

Въздържал се

:

14


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/51


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята на гражданското общество в споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 24/10

Докладчик: г-жа Madi SHARMA

На 14 септември 2010 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Ролята на гражданското общество в споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 октомври 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 27 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 152 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Индия може да бъде изгодно както за Европа, така и за Индия и има потенциал да донесе ползи под формата на ускорено развитие, конкурентоспособност, богатство и работни места. Търговията е важен механизъм за подкрепа на развитието и намаляване на бедността. Въпреки това икономическото, социалното и екологичното въздействие на ССТ трябва да се оценява внимателно, прозрачно и всеобхватно, в интерес на всички страни. В този контекст гражданското общество може да играе водеща роля.

1.2   Преговорният процес по това ССТ, включително и определянето на потенциалното му въздействие, проявява редица слабости, които преговарящите от двете страни трябва да отстранят преди окончателното изготвяне на споразумението. В документа за позицията на службите на Комисията се казва, че „е можело да се обърне повече внимание на последиците за неформалната заетост“ и че един по-задълбочен анализ на последиците от споразумението за преместването на работната ръка „би дал възможност да се прогнозират по-точно другите социални последици като въздействието върху бедността, здравеопазването и образованието (1).

1.3   ЕИСК припомня, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз общата търговска политика на Европейския съюз трябва да се провежда „съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“ и че съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз Съюзът трябва да допринася, наред с другото, за устойчивото развитие, премахването на бедността и защитата на правата на човека. Търговията не е самоцел.

1.4   ЕИСК препоръчва незабавно да се предприемат нови проучвания, в които изрично да се отчете действителното въздействие на ССТ върху гражданското общество в ЕС и Индия (по-специално върху модул 4, МСП, трудовите права, жените, защитата на потребителите, неформалната икономика, селското стопанство, бедността и отражението върху достъпността на основни продукти като животоспасяващите лекарства). В интерес на прозрачността тези проучвания следва да се извършат заедно с обществени академични проучвания и семинари с участието на гражданското общество. След това резултатите могат да бъдат включени в преговорите, които сега са в заключителната си фаза.

1.5   ЕИСК призовава Съвета, Европейския парламент и Комисията да гарантират, че преди сключване на споразумението ЕС ще:

вземе под внимание вижданията и загрижеността на гражданското общество в ЕС;

извърши оценка на въздействието върху възможните сценарии, свързани с модул 4, като проучи количеството и качеството на труда по сектори и държави-членки, изцяло в сътрудничество със социалните партньори;

изпълни правните си задължения, за да гарантира, че ССТ не увеличава бедността;

и че споразумението

се ръководи от ефикасна клауза за правата на човека в съответствие с досегашната практика и заявената политика на ЕС;

включва амбициозна глава за устойчивото развитие, съдържаща трудови и екологични разпоредби, които да се прилагат посредством предвидените обичайни процедури за уреждане на спорове и с ефективни средства;

включва рамка, основаваща се на правата на МОТ, за лицата, заети в неформалната икономика;

включва двустранна социална предпазна клауза, в която се отчитат не само рисковете за местната промишленост в ЕС и Индия, но и рисковете за обществото, включително преместванията на работни места.

1.5.1   ЕИСК препоръчва да бъде създаден механизъм за наблюдение от страна на гражданското общество. Механизмът за наблюдение трябва да бъде създаден с правомощие да отправя препоръки конкретно във връзка с необходимостта от активиране на социалната предпазна клауза, съгласно която съответният орган трябва да е длъжен да предоставя обоснован отговор. Във връзка с това наблюдение следва да се подкрепя обучението и изграждането на капацитет на гражданското общество.

1.6   Понастоящем съдържанието на ССТ между ЕС и Индия е все още поверително и поради това конкретните му аспекти не могат да бъдат разгледани в настоящото становище.

2.   Въведение

2.1   Споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия (ССТ) ще обхване повече от една пета от световното население и поради това ще бъде едно от най-значимите ССТ в света. То има потенциал да донесе ползи за обществото в ЕС и Индия.

2.2   И двата региона са изправени пред сериозни икономически предизвикателства – ЕС със застаряващото си население и наситени пазари, а Индия с огромното си население и нарастващата урбанизация. Либерализацията и по-нататъшното отваряне на техните пазари, като се има предвид неравномерното развитие на двата региона, има потенциал да донесе ползи за гражданите и на двете общества.

2.3   Бизнес организациите в ЕС и Индия признават, че може да има известно преместване на работни места. Въпреки това, чрез допълнително отваряне на пазарите на договарящите се страни и развитие на уменията, програми за обучение, обмен на знания в двете посоки, развитие на инфраструктурата и на разпоредбите, свързани с веригата за доставка, както и на съвместни предприятия, търговията между Индия и ЕС може да създаде в дългосрочен план устойчив растеж, по-голяма конкурентоспособност и повече работни места. В преодоляването на някои от предизвикателствата водеща роля ще играе Европейският център за бизнес и технологии (EBTC), създаден с цел да предоставя практически решения на предприятия, които навлизат на индийския пазар.

2.4   Насърчаването на иновациите чрез ССТ може да гарантира бъдещата конкурентоспособност на предприятията. Все повече европейски и индийски предприятия си сътрудничат в областта на технологичните разработки в редица сектори. Индия притежава евтина, високо образована работна сила със значителен капацитет в НИРД. Въпреки това двете страни се нуждаят от среда, която може да насърчи устойчиви инвестиции в областта на иновациите. Експертният опит на европейските предприятия в Индия и на индийските предприятия в ЕС могат да бъдат важно преимущество, което ще спомогне за задоволяването на тези потребности.

2.5   ССТ има важни последици за чуждестранните инвестиции. За да привлече повече инвестиции, от 1991 г. насам Индия либерализира и опрости режима си за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), което доведе до повишаване на притока на капитали. ССТ ще надгради над тази основа, като осигури на предприятията от ЕС пазарен достъп и правна сигурност (2). В новия контекст, създаден от споразуменията за свободна търговия, е необходимо внимателно да се оценят последиците за Индия от отварянето към преки чуждестранни инвестиции и е необходимо да се възприеме плавен подход в това отношение.

2.6   В настоящото становище не се разглеждат потенциалните икономически ползи от ССТ. В него се разглеждат несигурните социални и екологични последици от него за ЕС, по-конкретно относно модул 4, и за по-бедните слоеве на индийското общество. Тези последици засягат пряко интересите на предприятията в ЕС, свързани с проверките за дължима грижа и защитата на марките. Корпоративната социална отговорност на предприятията, въпросите за труда и правата на човека се простират отвъд границите на Европа за предприятията на ЕС, търгуващи с трети страни.

3.   Процес на преговори

3.1   Преговарящите проведоха консултации с големи предприятия както в ЕС, така и в Индия. Въпреки това ЕИСК като консултативен орган за всички сегменти на гражданското общество е загрижен от факта, че преговарящите не са се консултирали с всички заинтересовани обществени групи на равноправна основа и призовава настоятелно ЕК да вземе изцяло предвид всички гледни точки на заинтересованите обществени групи от двете страни. Комитетът призовава Комисията да се консултира с МСП относно потенциалното въздействие, с профсъюзите относно липсата на яснота по отношение на трудовите гаранции и модул 4, със сдруженията на потребителите и селскостопанския сектор относно безопасността на храните и сигурността на доставките и неформалната икономика в Индия.

3.2   Много НПО и синдикати от ЕС и Индия, заедно с фондации от ЕС и предприятия от неформалната икономика на Индия изразиха загриженост както поради потенциално неблагоприятните последици от ССТ, така и поради начина, по който бяха проведени тези преговори (3). Като признава значението на поверителността на търговските преговори, ЕИСК призовава ЕК от съображения за прозрачност, които имат също толкова голямо значение, да разясни неясните моменти, като обяви публично предложенията си по тези въпроси.

3.3   ЕИСК счита, че търговията не може да се изключи от правомощията на Европейската служба за външна дейност. Последователността на европейските политики е от основно значение за съхраняване на ценностите и принципите на Европейски съюз. Комитетът препоръчва всички генерални дирекции, имащи отношение към въпроса, да бъдат информирани за хода на преговорите.

4.   Оценка на въздействието върху устойчивостта

4.1   ЕК поръча на независими консултанти извършването на ОВУ, която приключи през 2009 г. (4). Съгласно тази ОВУ социалното въздействие на това ССТ ще бъде пренебрежимо, няма да окаже въздействие върху заплатите, а само незначително преместване на работни места (5), като за Индия работната заплата на квалифицираните и неквалифицираните работници ще се увеличи с 1,7 % в краткосрочен план и с 1,6 % в дългосрочен план, като ще се наблюдава и известно преместване на работна ръка в посока към работни места с по-високо заплащане (6).

4.2   ЕК отдава голямо значение на тази ОВУ, като подчертава общите ползи от ССТ (7). Въпреки това е важно да се отбележи, че в същата тази ОВУ се отправят и предупреждения за потенциални социални и екологични рискове.

4.3   Профсъюзите в ЕС изразяват загриженост относно трудовите права в ЕС и призовават за оценка на въздействието на възможните сценарии, свързани с модул 4 преди приключване на преговорите. Тази оценка следва да включва въздействието върху качеството и количеството на труда по сектори и по държави-членки. Тя следва също да включва цялостна консултация със социалните партньори, която да се извърши и преди и след въвеждането на ССТ и да предостави обвързващи препоръки за предотвратяване или смекчаване на евентуалните отрицателни въздействия.

4.4   В ОВУ последиците от ССТ за трудовите стандарти и условията на труд в Индия са посочени като „несигурни“. Що се отнася до Индия, съгласно официални правителствени статистически данни около 90 % от индийската икономика е неформална (или неорганизирана), и се очаква тази структура да се запази в общи линии в близко бъдеще (8). Съгласно данните на МОТ/СТО работещите в неформалния сектор живеят с по-малко от 2 долара на ден (9). По-голямата част от работещите жени (над 95 %) работят в неформалния сектор и са несъразмерно изложени на риск.

4.5   В ОВУ се изтъкват потенциални последици върху околната среда, като се отбелязва, че вероятно ще има умерено отрицателни последици върху въздуха (10), качеството на земята (11), биоразнообразието (12) и качеството на водата (13). ЕИСК счита, че следва да се вземат под внимание предупрежденията, съдържащи се в ОВУ.

4.6   Методологията на ОВУ не е достатъчна, за да се улови истинското въздействие. ОВУ първоначално беше насочена преди всичко към официалната икономика, за която икономическото моделиране е сравнително просто (14). За разлика от това анализът в ОВУ на социалното и екологичното въздействие се основава на не толкова прозрачна качествена методология. В ОВУ не се анализира също така по подходящ начин и въздействието върху въглеродните емисии в Индия, нито безопасността на потребителите или сигурността на продоволствените доставки.

4.7   В документа за позицията на службите на Комисията се посочва, че е можело да се обърне повече внимание на последиците за достойния труд, неформалната заетост и преместването на работната ръка. Това „би дало възможност да се прогнозират по-точно другите социални последици като въздействието върху бедността, здравеопазването и образованието (15).

4.8   Учудващо е, че в ОВУ не са разгледани редица други проучвания, в които са посочени потенциално тежките последици от ССТ за Индия (16), нито загрижеността на ЕС, по-конкретно въздействието на модул 4 върху заетостта в ЕС.

4.9   Неотдавна ЕИСК прие становище относно ОВУ, в което се определят насоките за методология на най-добрите практики, които следва да се използват при оценката на цялостното въздействие на ССТ (17).

4.10   ЕИСК препоръчва да се предприемат нови проучвания, в които въз основа на тези насоки изрично да се отчете въздействието на ССТ върху обществото в ЕС и Индия - включително по-специално върху трудовите права, модул 4, жените, защитата на потребителите, МСП, неформалната икономика, околната среда, селското стопанство (включително продоволствената сигурност), бедността и изменението на климата. Тези нови проучвания следва да се извършат заедно с независими обществени академични проучвания и семинари.

4.11   Това ни най-малко не означава, че ССТ ще има непременно отрицателно въздействие. Но поне на пръв поглед ССТ дава основание да се счита, че би могло да има такова въздействие. Само този факт е достатъчен да оправдае допълнително разглеждане от страна на ЕК, особено като се има предвид, както се посочва по-долу, че ЕС носи правна отговорност за оценката на въздействието от своята външна политика в ЕС и в други страни.

5.   Отговорността на ЕС

5.1   Основна отговорност на всяко правителство, което води преговори за либерализиране на търговията, е да отчита икономическото и социалното въздействие на своите политики. Няма съмнение, че Индия носи основна отговорност за последиците от политиките си върху населението на страната. ЕИСК признава предизвикателствата, пред които е изправена ЕК в преговорите с Индия, която с право смята да решава по свой начин въпросите, свързани с правата на човека, трудовите стандарти, устойчивото развитие и гражданското общество. Това обаче не означава, че ЕС няма отделна отговорност в това отношение. Всъщност става въпрос за правно задължение.

5.1.1   По силата на член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) търговската политика и политиката за развитие на ЕС трябва да се провеждат в контекста на принципите и целите на външните действия на Съюза. Те са посочени в член 21 от ДЕС и включват принципите на:

универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.

и целите за:

подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел изкореняване на бедността.

5.2   ЕИСК призовава ЕК да изпълни правните си задължения, за да гарантира, че ССТ между ЕС и Индия зачита правата на човека и не подкопава усилията за насърчаване на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда и за изкореняване на бедността. Той поставя акцент върху значението на изграждането на рамка, основаващата се на правата на МОТ, за лицата, заети в неформалната икономика.

6.   Наблюдение и изменение на ССТ

6.1   ЕС трябва да гарантира, че няма вероятност политиките му да имат отрицателно въздействие върху бедността и че спомагат за изкореняване на бедността. Това изискване може да бъде удовлетворено, като се гарантира, че в ССТ са включени клаузи, съгласно които предвиденото либерализиране на търговията може да бъде променено, в случай че това въздействие се прояви и като се установи ефективен механизъм за наблюдение, въз основа на който клаузите могат да бъдат активирани.

6.2   Клауза за правата на човека

6.2.1   ЕС има практика да включва в двустранните си споразумения разпоредби, с които да се гарантира, че споразуменията не подкопават социалните цели. От 1995 г. насам в съответствие с политиката си ЕС включва клауза за правата на човека във всяко споразумение за търговия и сътрудничество с трети държави (18). Неотдавна се наложи практиката по-късните споразумения да се обвързват с клаузи за правата на човека в съществуващи рамкови споразумения. Тази практика може да бъде ефективна от правна гледна точка в зависимост от формулировката на оригиналната клауза за правата на човека и формулировката на „свързваща“ клауза в по-късното споразумение.

6.2.2   От основно значение е това ССТ да е обвързано с ефективна клауза за правата на човека, както и да се постигне това. Споразумението за сътрудничество между ЕО и Индия от 1994 г. съдържа клауза за правата на човека, но от по-ранен вид. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз функцията на тази клауза е да даде възможност за суспендиране на споразумението за сътрудничество (19). Тя не дава възможност за суспендиране на други споразумения като ССТ (20). От основно значение е ССТ да зачита заявената политика на ЕС в областта на клаузите за правата на човека, било чрез въвеждането на нова клауза за правата на човека, било чрез включване на внимателно формулирана свързваща клауза.

6.2.3   ЕИСК подчертава, че е от основно значение ССТ да зачита заявената политика на ЕС в областта на клаузите за правата на човека, било чрез въвеждането на нова клауза за правата на човека, било чрез включване на внимателно формулирана клауза, позоваваща се на съществуващите клаузи. Европейският парламент също подкрепя тази позиция (21).

6.3   Разпоредби за устойчиво развитие

6.3.1   Също толкова важно е най-добрите практики на ЕС, свързани с включването на екологични и трудови стандарти в ССТ, да бъдат продължени и утвърдени. Както в ССТ между Корея и ЕС, така и в Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между държавите от Карибския форум (КАРИФОРУМ) и ЕС се съдържат разпоредби, изискващи от договарящите се страни да гарантират, че се спазват основните трудови стандарти на МОТ (абсолютен стандарт) и че не се намаляват съществуващите равнища на опазването на околната среда и защитата на труда (относителен стандарт), както и други свързани разпоредби.

6.3.2   ЕИСК приветства ангажимента на комисаря De Gucht, който изрази ангажираността си към съдържащите се в ССТ глави по социалните въпроси и околната среда (22). Комитетът обаче призовава също така ЕК да гарантира, че за разлика от разпоредбите в гореспоменатото ССТ, тези разпоредби се придружават от същите строги мерки за прилагане, които се предвиждат при нарушения на други части на ССТ или например, еквивалентни разпоредби в ССТ на САЩ (23). ЕИСК призовава още ЕК да създаде стимули чрез програми за сътрудничество или подобни механизми, подкрепени от система за ефективни глоби, които да се налагат при нарушения на тези разпоредби, както препоръчва Европейският парламент (24).

6.3.3   ЕК трябва да включи в ССТ между ЕС и Индия приложими и за двете страни трудови и екологични разпоредби, които да се прилагат посредством предвидените обичайни процедури за уреждане на спорове с ефективни средства за правна защита, включително чрез временно спиране на изпълнението на търговските задължения, както и чрез налагане на глоби.

7.   Социална предпазна клауза

7.1   Във всички търговски ССТ се съдържат клаузи, съгласно които либерализацията на търговията може да бъде временно спряна при причиняване на вреди или смущения на местната промишленост. Очаква се това ССТ да включва разпоредби в този смисъл. Такива разпоредби обаче трябва да бъдат насочени към съответните рискове.

7.2   ЕИСК призовава ЕК да гарантира включването на двустранна социална предпазна клауза, която да взема под внимание не само рисковете за местната промишленост както в ЕС, така и в Индия, но също и рисковете за обществото, включително преместването на работна ръка. Тази клауза може да се изготви въз основа на член 25, параграф 2, буква б) от СИП между КАРИФОРУМ и ЕС, който гласи, че може бъде взета предпазна мярка, когато даден продукт „се внася на територията на другата страна в такива големи количества и при такива условия, че причинява или застрашава да причини смущения в някой сектор на икономиката, “.

8.   Механизъм за наблюдение от страна на гражданското общество

8.1   Гражданските общества в ЕС и в Индия са добре организирани и проактивни. И за органите на двете договарящи се страни ще бъде от полза да създадат механизъм за увеличаване на прозрачността и консултацията, както и за смекчаване на страховете, като се гарантира, че гражданското общество има пряк достъп до взимащите решения.

8.2   ЕИСК препоръчва да се създаде механизъм за наблюдение от страна на гражданското общество, който да включва представители на бизнеса, профсъюзите, НПО, академичните среди и други, както се препоръчва в ОВУ. ЕИСК може да участва в този процес (25). Това може да стане по модела на ССТ между Корея и ЕС или СИП между КАРИФОРУМ и ЕС, които включват широк кръг от заинтересовани страни от гражданското общество, обучени и финансирани с цел осигуряване на ефективен механизъм за наблюдение (26).

8.3   В ОВУ и документа за позицията на службите на Комисията също се препоръчва създаване на механизъм за наблюдение (27).

8.3.1   Този механизъм за наблюдение следва да има конкретна функция, свързана със социалната предпазна клауза. Обикновено прилагането на предпазните клаузи зависи от степента на организация на засегнатия промишлен сектор. Това очевидно е много по-трудно при неформалната икономика.

8.3.2   ЕИСК препоръчва към механизма за наблюдение от страна на гражданското общество да бъде включено и правомощие за отправяне на препоръки конкретно във връзка с необходимостта от активиране на социалната предпазна клауза, съгласно която съответните органи следва да бъдат длъжни да предоставят обоснован отговор.

Брюксел, 27 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Документ за позицията на службите на ЕК – Оценка на въздействието на търговията върху устойчивото развитие по отношение на споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия, 31 май 2010 г.

(2)  OB C 318 du 3.5.10.2011,. г., стр. 47.

(3)  В проучванията се посочват трудностите от последиците от разпоредбите на Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPS-plus), от либерализирането и дерегулирането на финансовите услуги, от либерализирането на търговията със стоки и в селскостопанския сектор, навлизането на големи вериги за търговия на дребно, либерализираните практики за инвестиране и обществени поръчки и забраната на ограничения върху износа. Виж напр. S Polaski et al, India’s Trade Policy Choices: Managing Diverse Challenges („Изборът на индийската търговска политика: управление на различни предизвикателства“) (Carnegie, 2009), S Powell, EU India FTA: Initial Observations from a Development Perspective („ССТ между ЕС и Индия: първоначални наблюдения от гледна точка на развитието“) (Traidcraft, 2008), C Wichterich, Trade Liberalisation, Gender Equality, Policy Space: The Case of the Contested EU-India FTA („Либерализиране на търговията, равенство между половете: казусът с оспорваното ССТ между ЕС и Индия“) (WIDE, 2009 г.), K Singh, India-EU FTA: Should India Open Up Banking Sector? Special Report („ССТ между ЕС и Индия: трябва ли Индия да отвори банковия сектор? специален доклад“) (Делхи, 2009 г.), CEO/India FDI Watch, Trade Invaders: How Big Business is Driving the EU-India FTA Negotiations („Търговски нашественици: как големият бизнес направлява преговорите по ССТ между ЕС и Индия“) (2010 г.).

(4)  ECORYS, CUTS, Centad, Оценка на въздействието на ССТ между ЕС и Индия върху устойчивостта на търговията, TRADE07/C1/C01, 18.5.2009 г.

(5)  Пак там, стр. 17–18. Преместването на работна ръка се оценява между 250–360 на 100 000.

(6)  Пак там. Преместването на работна ръка се оценява между 1 830 и 2 650 на 100 000.

(7)  Писмо на комисаря De Gucht до членовете на Европейския парламент от 16.2.2011 г.

(8)  Национална комисия за предприятията в неорганизирания сектор, The Challenge of Employment in India: An Informal Economy Perspective („Предизвикателството, свързано със заетостта в Индия: перспективата на неформалната икономика“), Volume 1, Main Report (Том 1, основен доклад), (Ню Делхи, април 2009 г), стр. 2.

(9)  Bacchetta et al, Globalization and Informal Jobs in Developing Countries („Глобализацията и неформалните работни места в развиващите се страни“) (МОТ/СТО: Женева, 2009 г.).

(10)  Вж. бележка под линия 4, стр. 277. (ОВУ от 2009 г. - вж. бележка под линия 4 за пълното заглавие).

(11)  Пак там, стр. 278.

(12)  Пак там, стр. 279.

(13)  Пак там, стр. 280.

(14)  Пак там, стр. 51.

(15)  Вж. бележка под линия 1.

(16)  Вж. бележка под линия 4.

(17)  ЕИСК, Оценки на въздействието върху устойчивостта (ОВУ) и търговска политика на Европейския съюз, 5.5.2011 г. (OB C 218, 23.7.2011, г., стр. 14).

(18)  Съобщение от ЕК относно включването на зачитането на демократичните принципи и правата на човека в Споразумения между Общността и трети държави, COM (95) 216.

(19)  Дело C-268/1994, Португалия/Съвета, Recueil [1996] I-6177, точка 27.

(20)  L Bartels, Human Rights Conditionality in the EU’s International Agreements („Условие за зачитане на правата на човека в международните споразумения на ЕС“) (Оксфорд: OUP, 2005 г.), 255. Виждането е по-различно за споразумения, в които клаузата, съдържаща основни елементи, е придружена от „клауза за неизпълнение“, предвиждаща „подходящи мерки“.

(21)  В Резолюцията на Европейския парламент от 26 март 2009 г., параграф 43 се подчертава, че „клаузите за правата на човека и демокрацията съставляват основен елемент от ССТ“. Виж още общата политика, отразена в Резолюцията на Европейския парламент от 11 май 2011 г., в която ЕП „твърдо подкрепя практиката да се включват правно обвързващи клаузи относно правата на човека във всички международни споразумения на ЕС, в това число ясен и точен механизъм за консултации по подобие на предвиденото в член 96 от Споразумението от Котону“, и Резолюцията на ЕП относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на ЕС (2005/2057(INI)).

(22)  Вж. бележка под линия 7.

(23)  Напр. член 17, параграф 2, буква б) от ССТ между САЩ и Йордания.

(24)  Резолюция на ЕП от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения, параграф 2.

(25)  Вж. бележка под линия 3, стр. 275-280.

(26)  Вж. бележка под линия 18.

(27)  Вж. бележка под линия 4, стр. 288 и бележка под линия 1, стр. 2.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/56


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Новата външна политика и политика на сигурност на ЕС и ролята на гражданското общество“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 24/11

Докладчик: г-н CEDRONE

На 14 септември 2010 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

Новата външна политика и политика на сигурност на ЕС и ролята на гражданското общество“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 25 май 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 27 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 111 гласа „за“, 23 гласа „против“ и 23 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и предложения

1.1   Стратегията

1.1.1   В контекста на извършващите се големи промени и използвайки случая, предоставен от създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на върховен представител по въпросите на външната политика, ЕС се нуждае от обновяване и актуализиране на своята външнополитическа стратегия както по отношение на политиките, така и по отношение на областите на действие, които следва да бъдат приоритетни. Само преследването на общи интереси и широка координираща дейност могат да спомогнат за постигането на тази цел.

1.1.2   Европа произвежда една трета от световния БВП. Същевременно ЕС не е единствено икономическа общност. Ролята на Европа се откроява в пълна степен пред констатацията, че понастоящем в качеството си на национални държави страните от ЕС не могат повече да защитават своите интереси, да налагат ценностите си на международната сцена или да посрещат предизвикателства, които са се превърнали в трансгранични, например миграцията или тероризма. Ето защо една по-голяма съвместна ангажираност в областта на външната политика от страна на държавите-членки би помогнала също да се ограничи несъгласуваността между правителствата или да се предотвратят действия, провеждани изолирано от отделните държави, както се случи неотдавна. Тенденция, която ако се потвърди, би могла да ускори не само икономическия, но и политическия упадък, като изложи на риск самите демократични ценности, които стоят в основата на ЕС.

1.2   Политиките

1.2.1   На първо място ЕС трябва да запази своите ценности във външната политика, като определя общи политики и действия за опазване на мира и предотвратяване на конфликти, провежда стабилизиращи действия, засилва международната сигурност при спазване на принципите на Хартата на Обединените нации, укрепва и подкрепя демокрацията, принципите на правовата държава, основните права на човека, принципите на международното право, включително основните стандарти в областта на труда, а също така и подпомага населението, пострадало от природни бедствия или такива, свързани с човешката дейност. Ако обаче Европа поема ангажимент по отношение на територии извън границите си, не го прави единствено от хуманитарни съображения или любов към ближния, а и защото това е необходимо за запазване на нейния вътрешен просперитет. По тази причина трябва да се реши проблемът, свързан с бежанците, и да се създадат перспективи за хората в тяхната страна.

1.2.2   В тази област ЕС трябва да играе водеща роля в рамките на ООН, която носи главната отговорност за запазването на мира в света. Ето защо изглежда необходимо установяването на тясно сътрудничество между ЕС и ООН при управлението на граждански и военни кризи и по-специално на операции за предоставяне на хуманитарна помощ.

1.2.3   Освен това Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че е необходимо да се засилят интегрираните и общите външнополитически действия в секторите на сигурността на енергийните доставки, продоволствената сигурност, изменението на климата, както и по отношение на регулирането на миграционните потоци, борбата с организираната престъпност и незаконния трафик, пиратството и корупцията. Това е процес на интеграция и координация, в който трябва да бъде включена и търговската политика. Като цяло това е значително и комплексно усилие, което изисква предназначеният за външната политика бюджет на ЕС да бъде приведен в съответствие.

1.3   Географските области на действие

1.3.1   ЕС е длъжен да следи и да се интересува от всичко, което се случва извън неговите граници, като обнови собствената си стратегия за съюзите. Въпреки това той още не разполага с всички средства и инструменти да го направи, както би било необходимо и както беше поискано, за да може да бъде истински политически фактор на международно равнище. Все пак основното предизвикателство за Съюза не е липсата на инструменти, а неспособността да осигури последователност в управлението на различните инструменти и да гарантира политическата воля на държавите-членки в тази насока.

1.3.2   Ето защо, без да пренебрегва, поне от икономическа гледна точка, своите отношения с големите регионални групи в света като Северна Америка (с която поддържа стратегически отношения), Южна Америка и Карибите (с които Европейският съюз е създал двурегионално стратегическо партньорство), Китай, Индия и Русия, ЕС трябва, както и досега, да обърне още по-голямо внимание на собствения си географски регион и на своите най-близки съседи. За тази цел е необходимо да се създадат синергии между двустранните и регионалните връзки.

1.3.3   С оглед на това изглежда необходимо да бъде завършен процесът на разширяване към Балканите, които са изключително чувствителна област в границите на Съюза, да бъдат продължени преговорите с Турция, да се развива ефективна политика за съседство, като вниманието се съсредоточи върху положението в Средиземноморието и Близкия Изток.

1.3.4   Във връзка с това средиземноморската политика следва да се постави на нова основа, посредством нови институции и нови организации за сътрудничество, притежаващи подходящи оперативни средства и инструменти. Исканията за демократизация и граждански напредък от тези държави трябва да бъдат изслушвани и подкрепяни. Съюзът носи първостепенна отговорност за гарантирането на бърз и мирен преход към демокрация, а не към нови диктатури, скрити под каквато и да било форма, за да не се извършва предателство спрямо очакванията за свобода, човешко достойнство и социална справедливост на населението и на младите.

1.3.5   За тази цел изглежда необходимо да се предоставят по-големи ресурси от бюджета на Общността за сътрудничеството с тези държави, по-специално за изграждането на институциите, за икономическото и социалното развитие и за създаването на работни места и възможности за инвестиране в съответните страни.

1.3.6   В този контекст ролята на ЕИСК изглежда от съществено значение за осъществяване на действия и мерки от типа „диалог между гражданите“ (people-to-people) и за създаване на органична връзка с истинските и представителни организации на гражданското общество от средиземноморския регион и Близкия Изток, които поставиха началото на настоящите процеси на преход, с цел да се подкрепи диалогът между гражданското общество и съответните правителства и да се засили демократичното участие в защита на гражданските права и принципите на правовата държава.

1.3.7   Африка като цяло следва да бъде другият приоритет на действие за ЕС, тъй като неговата сигурност и стабилност до голяма степен зависят от развитието и демократичния растеж на този толкова близък до нас континент. Ако Съюзът иска да преодолее дестабилизиращите масови емиграционни вълни, които се дължат на опустиняването, продоволствените кризи и обедняването на африканското население, на корумпираните и заблуждаващи режими, на липсата на справедливост и свобода, той трябва да действа ефикасно и незабавно, сключвайки пакт с този континент.

1.4   Международните организации

1.4.1   Следва да се насърчават координирани и ефикасни действия на международните форуми, като също така се помага и за дълбокото им трансформиране, за да станат по-функционални по отношение на новите си задачи и потребности. В този контекст ЕС трябва да успее да „говори с един глас“, за да може да има един единствен представител.

1.4.2   Би следвало, по-специално, да се зачитат в еднаква степен както трудовите права, предвидени в основните конвенции на МОТ, така и икономическите права и правото на свободна търговия. В рамките на МОТ ЕС също следва да изразява единна позиция.

1.4.3   ЕИСК счита, че в този контекст ЕС трябва да играе все по-активна роля, по-специално на равнище Г-20 и във връзките с най-представителните институции на ООН, в частност с ECOSOC, където би трябвало да представя общи позиции. Във връзка с това реформата на ECOSOC би могла да даде възможност за отбелязване на напредък и освен това да създаде благоприятни условия за по-добро изразяване на гласа на гражданското общество в рамките на тази организация.

1.4.4   Следва да се разработят ефективни и трайни политики за запазване на еврозоната, да се създадат подходящи инструменти за борба със спекулативните действия на международно равнище, да се премахнат зоните, представляващи данъчен рай, да се ограничи конкуренцията, основаваща се на обменния валутен курс, да се стимулират икономическият растеж и достойният труд (decent work). Промяната на член 136 от Договора е първи важен етап. Тя благоприятства преди всичко една Европа на Общността, гарантирайки централната роля на Комисията и участието на Европейския парламент, т.е благоприятства демократичния процес. По отношение на външната политика следва да се направи същото (промяна на член 24).

1.4.5   Участието на социалните партньори и на организациите на гражданското общество е едно от необходимите условия за опазването и насърчаването на ценностите, които са в основата на мирното съвместно съществуване на международно равнище. ЕС следва да насърчава широките консултации с ЕИСК, с гражданското общество и със социалните партньори, за да се улесни участието в бъдещите управленски структури на международните организации.

1.5   Политиката за сигурност

1.5.1   По отношение на политиката за сигурност и отбрана е необходимо да се укрепи Европейската агенция по отбрана, възможно най-бързо да се осъществят постоянните структурирани сътрудничества, включително за да се създаде възможност за полезни синергии и икономии на равнище национални бюджети, като спестените ресурси се насочат към производствени инвестиции, създаване на нови работни места или намаляване на държавния дълг.

1.5.2   Би трябвало инструментите за сигурност и отбрана, с които разполага ЕС, да могат да бъдат използвани и признати като истински инструменти за регионална сигурност.

1.5.3   В областта на сигурността ЕС би трябвало да работи приоритетно в съседство, посредством действия, насочени към стабилизиране на зоните в криза и запазване на мира.

1.5.4   За тази цел ЕИСК желае общият опит да бъде обхванат от Агенцията по отбрана и да бъде интегриран в общата политиката за сигурност, както вече стана след споразуменията от Saint-Malo от 1998 г.

1.6   ЕИСК

ЕИСК трябва да може да изпълнява своята роля и да допринася за определянето и прилагането на външната политика на Съюза. По този причина Комитетът смята, че е полезно да бъде искано неговото становище относно мерките в областта на външната политика на ЕС, като една от целите е да се гарантира прозрачността и наблюдението на инициативите. По тази причина следва да се изтъкнат всички вече изготвени от Комитета становища, в които се дават насоки относно аспектите на външната политика и политиката за сигурност на ЕС, както и становищата относно инструментите за сътрудничество, които могат да окажат влияние върху външната политика (1). Дейността на ЕИСК би могла да се окаже много ефикасна в това отношение: той може да осъществява връзка между дейността на държавите-членки, ЕС и изискванията, изразени от гражданското общество.

1.6.1   Това е необходимо, за да се даде възможност за участие на организираното гражданско общество и на общественото мнение в процесите на вземане на решения по теми от международната политика, които оказват по-пряко въздействие върху икономиката и живота на европейските граждани.

1.6.2   В международен план ЕИСК може да продължи политиката на ЕС за популяризиране на ролята на гражданското общество в преговорите и прилагането на сключените споразумения. Въз основа на натрупания си опит и на вече подетите инициативи ЕИСК счита, че трябва, от една страна, да работи в партньорство, за да продължи дейностите във връзка с международните преговори, проведени от ЕС, а от друга, да бъде включен в механизма за прилагане и практическо осъществяване на тези споразумения, независимо дали те са за асоцииране, търговски или от друг вид.

1.6.3   В частност ЕИСК ще продължи, в рамките на консултативните процеси и международните мандати за участие, които получава, да изпълнява ролята на връзка с организациите на гражданското общество от страните и регионите, към които политиката на ЕС следва да бъде приоритетно насочена.

1.6.4   Ето защо е необходимо консултации с ЕИСК да се провеждат на различните етапи, включително и от Европейската служба за външна дейност, за да може Комитетът да изпълнява своята функция по подходящ начин в интерес на гражданите на ЕС. За тази цел би могло да се подпише протокол за сътрудничество между ЕИСК и Европейската служба за външна дейност въз основата на този, който вече съществува между Комисията и ЕИСК – един меморандум за разбирателство, който да определя правилата и реда и условията за структурирана съвместна работа.

1.7   Инструментите и ролята на ЕС

1.7.1   Следва да се използват възможностите на Договора, за да може ЕС, опирайки се на ЕСВД, все повече да се утвърждава в международния контекст, като „говори с един глас“ и гарантира съгласуваността на политиките на Общността и на политиките между ЕС и държавите-членки, избягвайки крещящи разногласия, които в крайна сметка се отразяват отрицателно на имиджа му.

1.7.2   Следва да се насърчават инструменти като засиленото сътрудничество в рамките на външната политика, за да се създаде група от държави, която да играе ролята на авангард и движеща сила на една все по-интегрирана външна политика, като по този начин се постави началото на институционално устройство, характеризиращо се с по-голяма стабилност и последователност в преследването на общите цели. Може да се започне с подписването на пакт за външната политика, както беше направено по отношение на еврото (Съвет от 24 и 25 март 2011 г.).

1.7.3   Ето защо ЕИСК счита, че процесът на вземане на решения на ЕС следва да се подобри и да стане по-ефикасен, по-специално с цел увеличаване на видимото присъствие на ЕС в международен план. Във връзка с това ЕИСК изразява желание ЕС да намери точните начини и предложения за единни действия в областта на външната политика.

1.8   Непосредствени приоритети

1.8.1   Всички органи на ЕК, включени в стартирането на Европейската служба за външна дейност, следва да положат максимални усилия за сътрудничество и да не допуснат процесът да се сведе до прибавяне на „нова генерална дирекция“ към вече съществуващите.

1.8.2   Въз основа на предложенията, представени от ЕС в рамките на Г-20, следва да се наблегне на сключването на международно споразумение, чрез което да се избегнат нови финансови спекулации, които все още представляват заплаха.

1.8.3   Средиземноморието следва да се постави в центъра на непосредствените и конкретни инициативи на ЕС.

1.8.4   Следва конкретно да се прилагат заключенията на Европейския съвет относно стратегическото партньорство на Съюза от 16 септември 2010 г. и от 24 и 25 март 2011 г.

1.8.5   Следва да се прилага на практика и своевременно член 11 от Договора от Лисабон, като се призоват всички институции да спазват задължението за провеждане на консултации с ЕИСК и за водене на конкретен диалог по темите, които могат да окажат пряко или непряко въздействие върху гражданското общество, като това се извършва в тясно сътрудничество с ЕП и националните парламенти.

2.   Въведение

2.1   С новия Договор външната политика на ЕС може да постигне качествен скок, при условие че правителствата предоставят възможност за това. По този начин ще се засили ролята на Съюза като политически фактор в международен план. Новият Договор, въпреки че все още не отговаря на обективните нужди на Съюза, предизвика много очаквания сред държавите-членки и на световно равнище. Сега следва въведените изменения да се приложат на практика и да се отговори адекватно на очакванията на международната общественост – в противен случай доверието в ЕС ще бъде загубено. Тази цел няма да бъде постигната без активното участие и пълното включване на гражданското общество. С член 11 от Договора от Лисабон ЕИСК е напълно легитимиран, в качеството си на представител на организираното гражданско общество, да допринесе за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, поради което следва да бъде пряко привлечен за участие от ЕС и ЕСВД.

3.   Новата международна рамка

3.1   В миналото ЕС играеше по-скоро второстепенна роля във външната политика; днес той разполага с повече възможности, които следва да използва, за да спре упадъка си. Държавите-членки поотделно имат все по-малко влияние в бързо и непрестанно променящия се нов международен контекст. По тази причина е необходима по-голяма вътрешноевропейска солидарност с изместване на правомощията от отделната държава към целия ЕС, като се избягва конкуренцията между държавите, която почти винаги е неблагоприятна.

3.2   Днес, повече от всякога, Европейският съюз е изправен пред множество световни предизвикателства, които изискват по-голямо единство и обща воля, за да се справи с все по-сложните заплахи, променящи геополитическото равновесие в посока към един многополюсен свят. В Близкия Изток, особено по отношение на все още открития израелско-палестински въпрос, в Иран, Афганистан, Ирак, Судан и другаде по света продължават да съществуват неразрешени конфликти или области на напрежение. Цяла Северна Африка е разтърсена от бунтове срещу авторитарните режими, изходът от които е трудно предвидим. Сигурността на държавите е застрашена от глобални заплахи от различно естество, включително религиозната нетолерантност или новите ядрени програми като тази на Иран.

3.3   Други много важни фактори, които са и/или могат да се превърнат в източник на нестабилност и на вълнения, са продоволствената сигурност, нарастването на населението, увеличаващите се социални неравенства, търговските неравновесия и, накрая, борбата за земи и редки метали – за тях следва да се намери решение на ранен етап. Всички тези въпроси са свързани с глобализацията, която, между другото, все пак предостави нови възможности на страните в борбата с бедността, безработицата и т.н.

3.4   ЕС е изправен пред ситуация, която го „принуждава“ да действа „по необходимост“. Трябва обаче да го направи по-бързо и без забавяне, а не както в случая с фонда за подкрепа на еврозоната, със Средиземноморието, Близкия изток и т.н. Една обща външна политика представлява мощно противодействие на всичко това и отличен инструмент за по-добра защита на интересите на ЕС, на неговите предприятия и граждани. Кризата в Средиземноморието може да представлява възможност за поставяне началото на нова обща външна политика от страна на ЕС.

4.   Основания и цели на една външна политика и състояние на Съюза

4.1   Процесът на глобализация и финансовата криза доказаха и засилиха необходимостта от нови правила в областта на финансите и нуждата от по-добро европейско и световно управление, в което ЕС следва да има водеща роля. От това следва необходимостта държавите-членки да действат в тясно сътрудничество и да „говорят с един глас“ в международните организации, в които са представени индивидуално, а понякога и прекомерно в сравнение с реалното си влияние на международната сцена. Делегациите на Европейския съюз трябва да могат да защитават позицията на ЕС във всички международни институции (член 34 от Договора), като се започне от Съвета за сигурност на ООН (вж. решението на Европейския съвет от 24 и 25 март 2011 г.).

4.2   ЕИСК смята, че за да постигне единодействие, ЕС трябва да има общо стратегическо виждане, така че да отговори на предизвикателствата и на възможностите, свързани с глобализацията, като определи политически приоритети и райони от повишен интерес, и да действа постепенно, разширявайки своята област на действие в зависимост от средствата и капацитета си. За тази цел е абсолютно необходимо ЕС да определи стратегия за съюзите в многополюсна система на световно равнище. Би било необходимо да се започне с трансатлантическите отношения, които трябва да бъдат консолидирани чрез разработването на единна политическа стратегия предвид отдавна съществуващите двустранни връзки. Това би послужило, за да се сложи край на отслабването на отношенията между двата бряга на Атлантическия океан, на което сме свидетели. Всичко това задължава Съюза убедено и надеждно да играе своята роля, за да стимулира по-конкретен начин многополюсната система и възстановяването на доброто равновесие между Севера и Юга, разгръщайки дейността си към Латинска Америка, Азия и, по-специално, към африканския континент.

4.3   ЕС трябва по-внимателно да прави своя избор. Пониженият интерес, проявен през последните години към исканията на гражданското общество от южния бряг на Средиземно море, където първо Процесът от Барселона, а след това и Съюзът за Средиземноморието завършиха с явен неуспех, е заплаха за сигурността на една граница, която е от ключово значение за стабилността на самия Европейски съюз. Съюзът трябва отговорно да разгледа този сложен проблем като възможност и да отговори на исканията на гражданското общество в тези държави за граждански, икономически и социален прогрес, като насърчава утвърждаването на демокрацията и на принципите на правовата държава.

4.4   Това съображение се отнася и за останалата част от африканския континент, където Съюзът не може да остави инициативата на Китай, единствената държава, която разширява влиянието си, и да забрави своите отговорности, произтичащи от исторически и географски обстоятелства – ЕС следва да сключи общ пакт с целия континент.

4.5   Една по-активна и ефикасна „външна политика“ на Съюза, която досега беше успешна, се прояви чрез постепенното разширяване на неговите географски граници на изток и на юг. Този процес трябва да бъде допълнен и с провежданите в момента преговори с балканските държави и с Турция, които не могат да се отсрочват за неограничен период от време. Необходимо е, напротив, да се посрещнат с „открито сърце“, без предразсъдъци или опасения от двете страни.

4.6   Необходимо е да се действа във взаимен интерес чрез различни форми на партньорство с държави или региони с цел балансирано развитие, което поставя „личността“ в центъра на общия интерес и на съвместното действие, без да се подценяват стратегическите интереси на Съюза и на неговите граждани. ЕС трябва винаги да подкрепя и насърчава принципите на европейския социален модел и да поставя в основата на своите споразумения основните права и трудовите права.

4.7   ЕИСК счита, че има определен брой политики, свързани с външните отношения на ЕС, в които намесата на гражданското общество изглежда неизбежна, с оглед на техните силни отражения, включително в самия Съюз. Става дума по-точно за правата, за правилата, регулиращи спекулативните финанси, за паричната политика (еврото като резервна валута и инструмент на международната икономическа политика), за енергийната политика (често използвана като инструмент за шантаж), за политиката по отношение на околната среда, за търговската политика, за политиката за продоволствена сигурност, за политиката за сигурност и борбата срещу тероризма, за имиграционната политика, за корупцията и т.н.

4.8   По тази причина би било важно Европейската комисия, използвайки също и ЕИСК, да предоставя обективна, конкретна и точна информация относно извършваните от ЕС действия в областта на външната политика, нейното значение и добавена стойност в сравнение с действията, извършвани на национално равнище. Често това не се прави или пък тази информация се предава от държавите-членки в изкривена форма. За тази цел е много важно и участието на Европейския парламент и националните парламенти.

4.9   Поради това съществува риск европейските народи да се почувстват объркани и да си зададат въпроса за ползата от Съюза и за неговата роля. В действителност нерядко политическата класа на отделните държави-членки няма никакъв интерес да изтъква извършената в Брюксел работа. Тя е загрижена повече да гарантира собственото си оцеляване в краткосрочен план, отколкото да се ангажира с даден дългосрочен и широкомащабен стратегически проект.

4.10   Европейският съюз обаче и днес продължава да бъде модел за балансирано и устойчиво развитие, който трябва да се разшири и към съседните държави, основан на ценностите на правото, на демокрацията и на мирното съвместно съществуване. Неговата сила, основана на убеждението (soft power), и неговата трансформираща дипломация (transformational diplomacy) дадоха възможност за стабилизиране на нашия континент, разширявайки демократичния процес и просперитета към много държави чрез политиките на разширяване и на съседство.

4.11   Това обаче може да се окаже недостатъчно. Европейският съвет от 16 септември 2010 г. потвърди, че Съюзът трябва да бъде ефективен световен фактор, готов да сподели отговорността за световната сигурност и да играе водеща роля в намирането на съвместни отговори на общите предизвикателства.

4.12   Съюзът продължава да бъде основният донор за нуждаещите се от помощ държави, поради което би трябвало да използва по-добре политиката на сътрудничество. Той е най-голямата търговска сила в света и неговите позиции в политиката в областта на околната среда са водещи, както показа неотдавнашната среща на върха в Канкун. Следователно негово право и задължение е да участва на първа линия и да играе централна роля в определянето на новите правила в многостранен план.

4.13   Обединените нации стоят на върха на международната система. Трябва да обновим многостранната дипломация, за да се справим както с политическите, така и с икономическите предизвикателства. Ще трябва да се действа решително във всички международни сфери и да се допринесе за радикалното обновяване на институции като МВФ, Световната банка, СТО. Необходимо е, освен това, на Г-20 да се възложи по-структурирана и целенасочена мисия с цел по-добро регламентиране на икономическите и финансовите транзакции, както вече отдавна беше поискано, без да се създават допълнителни йерархически равнища.

5.   Политиката за сигурност

5.1   Съюзът разработи обща политика за сигурност и отбрана, създавайки инструменти за управление на кризи и отчитайки различните позиции на своите държави-членки. Той трябва да играе важна роля за стабилизиране на съседните държави. Ето защо ЕС трябва да изисква утвърждаването и спазването от всички държави на принципите, които са в основата на мирното съвместно съществуване в международен план, имайки предвид, че основните права не подлежат на обсъждане.

5.2   ЕС отдавна е ангажиран пряко (или чрез своите държави-членки) в различни военни и граждански мисии. На практика става дума за общ ангажимент, който понякога има само символичен характер. Инструментите, с които разполага ЕС, би трябвало да бъдат засилени и използвани като истински инструменти за регионална сигурност, както и да бъдат признати като такива. ЕС трябва да се намеси с конкретни действия чрез всички свои инструменти, като ЕСВД и върховния представител/заместник-председател на Комисията.

5.3   По отношение на сигурността Съюзът би трябвало да действа приоритетно в така нареченото „съседство“: Източна Европа, Кавказ, Балканите, Средиземноморието и Африка, чрез комбинация от мерки за стабилизиране на кризисните райони посредством действия за поддържане на мира, изграждане на институциите и икономическо развитие. Именно в тези райони гражданското общество може да играе важна роля за насърчаване на мирно развитие. ЕИСК е вече много активен и извършва ценна работа в тази посока.

5.4   Дори един сектор, който традиционно e свързан със суверенитета на държавите, като политиката за сигурност и отбрана, придобива растящо значение за гражданското общество и за общественото мнение в Европа с оглед на стратегическите, бюджетните и социалните последици, до които могат да доведат решенията в тази област.

5.5   Във връзка с това ЕС и НАТО трябва да развият и задълбочат своето стратегическо партньорство с цел по-добро сътрудничество в управлението на кризите. Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, освен че е важен компонент на ОВППС, се смята и за неделима част от новата стратегическа концепция на Атлантическия съюз, определена в Лисабон на 20 септември 2010 г. с участието на висшите органи на НАТО и на ЕС.

6.   Ролята на ЕИСК

6.1   Целта на дейностите на ЕИСК в областта на външните отношения е да изразява гледната точка на организираното гражданско общество относно политиките на ЕС, свързани с търговията, разширяването, развитието и външните отношения.

6.2   ЕИСК следи непрестанно развитието на отношенията на Европейския съюз с много държави в света, по-специално с държавите и регионите, с които Европейският съюз поддържа структурирани отношения, като развива и връзки с гражданските общества на тези държави и региони. С икономическите и социалните партньори и други организации на гражданското общество на трети страни бяха установени тесни връзки, за да се формулират предложения главно по икономически и социални въпроси и да се насърчава укрепването на гражданското общество. В този контекст са приети съвместни декларации, адресирани към политическите власти.

6.3   Отношенията с нашите колеги се развиват посредством постоянни комитети. Такива съвместни консултативни комитети съществуват със страните кандидатки (Турция, Хърватия, бивша югославска република Македония) и с държавите, за които се прилага споразумение за асоцииране (държавите от Европейското икономическо пространство). Бяха създадени контактни групи за Западните Балкани, Русия, Япония и източните съседи на ЕС. Освен това съществуват комитети за наблюдение, които работят със своите колеги в областта на отношенията с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, с Латинска Америка и в рамките на Съюза за Средиземноморието. Редовно се организират кръгли маси на гражданското общество с ИСС на Бразилия и Китай.

6.4   Сред тези специфични политики ЕИСК разви значителни дейности в три области:

в политиката на развитие ЕИСК редовно сътрудничи с Комисията, предоставяйки приноса на организираното гражданско общество за различните предложения на ГД „Развитие“ под формата на становища или на съвместни препоръки, формулирани заедно с организациите на гражданското общество на държавите от АКТБ;

във връзка с разширяването на ЕС ЕИСК работи в сътрудничество със страните кандидатки, с които създава съвместни консултативни комитети на гражданското общество. Тези комитети разпространяват ноу-хау, опита и информацията относно обхвата на общите политики и ефективното прилагане на достиженията на правото на ЕС, като служат за връзка между ЕС и социално-професионалните организации на тези държави;

по отношение на търговската политика ЕИСК, в качеството си на посредник в съвместните механизми, създадени с гражданското общество на съответните страни или региони, и като говорител на организираното гражданско общество, осигурява последващи действия във връзка с преговорите и възнамерява да гарантира мониторинга на социално-икономическото и екологичното въздействие на международните споразумения, сключени от ЕС. Тази цел може да бъде постигната чрез по-активно включване в договарянето на международните споразумения на ЕС, които трябва изрично да предвиждат присъствието и участието на организираното гражданско общество.

6.5   От друга страна, на ЕИСК беше поставена задачата да участва в проследяването на прилагането на търговските споразумения, сключени между ЕС и КАРИФОРУМ, ЕС и Централна Америка, ЕС и Корея. Многобройните търговски споразумения би трябвало да доведат до значителното укрепване на тази роля. ЕИСК извършва и мониторинг на прилагането на европейските инструменти за демокрация и права на човека и на инструмента за международно сътрудничество посредством конкретни срещи с Комисията и взаимодействие с Европейския парламент, който упражнява „право на контрол“ върху тези инструменти.

6.6   Ето защо ЕИСК може да даде особено значим принос за подобряване на съгласуваността на европейските политики, които оказват нарастващо въздействие върху международната политика и са обусловени от нея. Достатъчно е да се споменат съществуващите тесни връзки между политиките, провеждани в рамките на единния пазар и на международно равнище в икономическо-финансовата, паричната и енергийната област, в областта на околната среда, в търговската, социалната, селскостопанската, индустриалната и други области. ЕИСК би могъл да играе особено полезна роля, като служи за движеща сила при съгласуване на действията на държавите-членки и общностните институции с изразяваните от гражданското общество потребности.

6.7   ЕИСК счита, че тези цели следва да бъдат преследвани включително чрез подходящо представителство на гражданското общество и решителни действия в рамките на международните организации, като се започне от Икономическия и социален съвет на ООН, МОТ и икономическите и финансови институции, които отдавна трябваше да бъдат основно реформирани така, че да отразяват в себе си бързите промени, на които ставаме свидетели всеки ден, и да гарантират по-голяма прозрачност на процесите на вземане на решения, за които често липсват ефикасни системи за мониторинг.

6.8   Договорът от Лисабон дава на ЕС като цяло възможност да действа съвместно с гражданското общество – модел, който трябва да се представя и изтъква в международен план. Съгласно член 11 от Договора ЕИСК може да играе съществена роля във външната политика, допринасяйки за осъществяване на демокрацията на участието, на която се основава Съюза, като олицетворение и гарант по отношение на гражданите на една гражданска дипломация, в това число и от гледна точка на прозрачността на инициативите. Поради тези причини, както и поради извършената досега работа в международен мащаб, ЕИСК счита, че трябва да бъде, както по отношение на другите политики, един от главните партньори на Комисията, посредством новата дипломатическа служба (ЕСВД), Парламента и Съвета, в процеса на изготвяне и проследяване на външната политика. В този смисъл ЕИСК ще предложи на ЕСВД изготвянето на меморандум за разбирателство между двете институции, който да улеснява по-доброто структуриране на участието на гражданското общество във външната политика на ЕС, както чрез искания за становища, така и чрез други механизми за редовни консултации.

6.9   Отдавна вече ЕИСК развива интензивна дейност на международно равнище. Комитетът създаде мрежа от отношения със сродни организации в различни части на света и стана носител на принципите, на които се основава Съюзът, и на исканията на гражданското общество в сферата на икономиката, сближаването, партньорството и борбата срещу дискриминацията и социалните неравенства.

6.10   ЕИСК призовава за по-голяма съгласуваност между действията на генералните дирекции на Европейската комисия и на различните органи на ЕС. Освен това Комитетът счита, че СТО би трябвало да приравни значението на трудовите права с това на икономическите права и правото на свободна търговия, докато има държави, които не прилагат или изцяло игнорират основните правила на МОТ. Последиците от тези решения се отразяват върху европейското общество, предприятията и работниците. Ето защо ЕИСК счита, че ЕС следва да защитава една по-амбициозна и по-справедлива концепция за глобализацията, за да не се допусне възстановяването без заетост (jobless recovery) да стане постоянна величина.

6.11   ЕИСК счита, че организираното гражданско общество трябва да бъде по-активно включено в обсъждането на въпросите на международната политика чрез преки връзки и редовни консултации с ЕСВД. ЕИСК желае гражданите на Съюза да бъдат правилно информирани за събитията, които пряко ги засягат.

6.12   В този смисъл ЕИСК може да играе ролята на свързващо звено, като пренася на европейско равнище дебата относно въпросите, които вече не могат да бъдат решавани на национално равнище: миграция, енергетика, съседство, околна среда, демографски промени, корупция, социални въпроси, проблеми, свързани с прехраната, търговия, развитие и др. Комитетът може също така да поддържа видимото присъствие на тези дебати, дори когато има опасност други неотложни въпроси да ги изместят от европейския дневен ред.

6.13   ЕИСК може да предостави на европейските институции и своя опит и аналитичен капацитет по отношение на конкретни политики на ЕС от нови гледни точки, които представляват специфичните интереси на съответните сектори: насърчаване на социалната икономика в трети страни, интереси на земеделските стопани в международната търговия с храни, роля на гражданското общество в политиката на развитие, международно управление на водите, международна търговия със селскостопански продукти в рамките на СТО, малки предприятия, социално сближаване, регионална интеграция и др.

Брюксел, 27 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Вж. например „Външното измерение на обновената Лисабонска стратегия“, (ОВ C 128, 18.5.2010, стр. 41–47)„Регионална интеграция за развитие в държавите от АКТБ“(ОВ C 317, 23.12.2009, стр. 126–131), „Оценки на въздействието върху устойчивостта (ОВУ) и търговска политика на ЕС“ (ОВ C 218, 23.7.2011, стр. 14–18), „Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) на Европейския съюз -ролята на организираното гражданско общество и на социалните партньори“ и „Европейски инструмент за демокрация и права на човека“(ОВ C 182, 4.8.2009, стр. 13–18).


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

475-а пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г.

28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/63


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)“

СOM(2011) 121 окончателен — 2011/0058 (CNS)

2012/C 24/12

Докладчик: г-н WUERMELING

На 6 април 2011 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)

COM(2011) 121 окончателен — 2011/0058 (CNS).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 октомври 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 26 октомври 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 137 гласа „за“, 22 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК подкрепя идеята за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) като голяма и важна стъпка в рамките на европейския вътрешен пазар. Завършването на вътрешния пазар изисква по-нататъшно изравняване на принципите за облагане с корпоративен данък.

1.1.1   Предложението за директива на Комисията изпълнява целта си, тъй като с ОКООКД се създават . Като цяло предложените разпоредби позволяват корпоративният данък да се повиши в зависимост от икономическите резултати, да се избягва нарушаване на конкуренцията и да се предотвратява избягване на данъчното облагане. Подробностите в предложението за директива се нуждаят обаче от допълнително конкретизиране, както и от отделни промени.

1.1.2   Повечето в ЕС, като ограниченията при трансграничното изчисляване на загуби, сложното компенсиране на трансферно ценообразуване, двойното данъчно облагане и различния подход спрямо местата на стопанска дейност и дъщерните предприятия в рамките на ЕС и в зависимост от тяхното местонахождение в рамките на националните граници или извън тях, биха могли да бъдат ограничени или дори премахнати с една ОКООКД.

1.1.3   ЕИСК очаква, че още в средносрочен план предложението за директива ще доведе до значително и до по-ниски административни разходи за държавите-членки.

1.1.4   ОКООКД води до премахване на . С ОКООКД вземането на предприемачески решения на вътрешния пазар вече няма да зависи от данъчни съображения. Така ОКООКД насърчава справедливата и устойчива конкуренция и оказва положително въздействие върху .

1.2   ЕИСК признава, че съществуват опасения, че ОКООКД ще доведе до , ограничаване на възможностите за формиране на данъците, намаляване на данъчните приходи или други непредвидими последици. По-специално има опасност в бързо променящата се и силно конкурентна световна икономика Европейският съюз, прилагайки система за ОКООКД в 27 държави-членки, да не разполага със структури за бърза реакция на световните данъчни промени или пакети от стимули (например за НИРД), което би могло да доведе до загуба на преки чуждестранни инвестиции.

1.2.1   В рамките на ОКООКД трябва да намерят съответно отклик и притесненията за засегнатия данъчен суверенитет и по-ниските данъчни приходи. В момент, в който публичните финанси в целия ЕС са подложени на сериозен натиск, е жизненоважно да се избегне прекомерно отрицателно въздействие върху приходите на държавите-членки и те да могат да предвидят въздействието върху националните си сметки. върху дела, който им се полага от основата за данъчно облагане. Въпреки това мерки на икономическата политика в областта на данъчното право във връзка с ОКООКД могат да се предприемат единствено на европейско равнище. Съществуват опасения, че това ще направи Европа не толкова гъвкава и конкурентоспособна в привличането на ПЧИ, което ще доведе до загуба на инвестиции в полза на страни като Швейцария или Сингапур.

1.2.2   Трудно може да се прецени дали и до каква степен ОКООКД ще доведе до отрицателни с оглед избора на седалище на предприятието, тъй като корпоративното данъчно облагане е само един от многото важни фактори за това решение. във връзка с това .

1.2.3   Предложената основа за облагане е по-широка от настоящата средна стойност за държавите-членки. В началото това ще доведе до по-високи данъчни приходи. От друга страна трансграничното покриване на загубите може да доведе до по-малко данъчно облагане. Според ЕИСК тези разлики би трябвало да се компенсират в течение на годините и в отделните държави-членки.

1.2.4   Според ЕИСК ОКООКД би трябвало . Ето защо ЕИСК подкрепя предвидената в директивата възможност държавите-членки да променят данъчните ставки така, че да не се стига нито до по-високо, нито до по-ниско данъчно облагане.

1.2.5   При настоящия дебат естествено на преден план стоят въпроси на данъчната политика и данъчната система. ЕИСК споделя вижданията на Европейския парламент и на държавите-членки при общата оценка на проекта да се отчитат и , които ОКООКД предоставя със създаването на свободни и справедливи условия на данъчна конкуренция за всички държави-членки.

1.2.6   С ОКООКД стават . Според ЕИСК ОКООКД няма да премахне значението на националните данъчни ставки за избора на седалище на предприятията, тъй като и след въвеждане на ОКООКД данъчните ставки в държавите-членки ще варират. При настоящата данъчна конкуренция по същество става въпрос за изместване на печалбите и загубите в държавите-членки със сравнително по-ниско или по-високо данъчно облагане. С ОКООКД данъчната конкуренция би се концентрирала върху фактори, които се отразяват във формулата за разпределение на основата за данъчно облагане.

1.3   ЕИСК приветства в различните държави-членки („консолидация“) като основен момент в разпоредбите за ОКООКД. Само чрез консолидацията ще се отстранят съществуващите проблеми с трансферното ценообразуване, ще се позволи данъчно неутрално преструктуриране в целия ЕС и ще се избегне двойното данъчно облагане. Тъй като основното икономическо предимство на ОКООКД е именно консолидацията, общата основа за данъчно облагане би трябвало да съдържа този елемент още от самото начало.

1.4   От гледна точка на приложното поле на ОКООКД ЕИСК вече не настоява за незабавно задължително прилагане на ОКООКД, а е също и с в началната фаза. В дългосрочен план обаче ОКООКД трябва да бъде задължителна при преминаването на определен праг. Постоянното факултативно прилагане на ОКООКД би довело до дълготрайни значителни административни тежести за държавите-членки, тъй като наред с новата система на ОКООКД трябва да продължи да се прилага и досегашната национална система за корпоративно данъчно облагане.

1.5   ЕИСК приветства факта, че според предложението ОКООКД може да се използва от всички и независимо от това дали те са трансгранични или извършват дейността си в рамките на една държава. възможността за ОКООКД предоставя , тъй като при трансграничната дейност значително се намалява произтичащото увеличаване на разходите за привеждане в съответствие с данъчните разпоредби. Това обаче не се отнася за множество малки и средни предприятия, които като еднолични дружества и еднолични търговци не подлежат на облагане с корпоративен данък.

1.6   Приветства се избягването на двойното данъчно облагане на получените извън ЕС приходи чрез принципното прилагане на метода на освобождаване и то трябва да продължи да се развива. ЕИСК .

1.7   При отделните разпоредби съществува . Това е необходимо за прилагане на разпоредби на . По-специално липсват определения и не се използват достатъчно ясни правни понятия. Това застрашава единното прилагане.

1.8   ЕИСК смята, че е полезно условие за установяването на основа за облагане, за да се опростят данъчните процедури преди всичко за малките и средните предприятия и да се гарантира единно прилагане на правилата спрямо данъкоплатците, но тази инициатива предполага укрепване на административното сътрудничество между държавите-членки, каквото на този етап не съществува, по-специално по отношение на автоматичния обмен на данни, свързани с периметъра на консолидация. ЕИСК обаче отбелязва, че има значителна възможност за спорове между националните компетентни органи на държавите-членки и основната данъчна администрация по отношение на исканията за становище от компетентния орган, одитите на приходите и формулата за разпределение.

1.9   ЕИСК счита, че Европейската комисия трябва да обмисли допълнително предложената система на разпределение. Придавайки същата тежест на фактора продажби по местоназначение като на факторите активи и труд, настоящото предложение може да облагодетелства по-големите държави-членки с високо потребление само заради големите им размери, а почти пълното изключване от формулата на съображения, свързани с интелектуалната собственост, ще създаде система, основаваща се на остарели виждания за модерната европейска икономика, която няма да насърчава или подкрепя развитието на интелигентна икономика.

1.10   Плановете на две или повече държави-членки да изравнят основата за облагане с корпоративен данък в рамките на междуправителствено сътрудничество насърчават според ЕИСК сближаването в областта на данъчното право. Въпреки това подобни инициативи трябва да бъдат изградени така, че да не създават нови пречки пред хармонизирането на европейско равнище, нито пък да се опитват да поставят предварителни условия за общия проект на равнище ЕС.

2.   Съдържание на предложението и контекст

2.1   На 16 март 2011 г. Комисията прие предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (СOM(2011) 121/4; IP/11/319). . Досега предприятията трябваше да изчисляват основата за данъчно облагане според предписанията на 27 различни национални системи. Това води до значителна административна тежест, преди всичко за малките и средните предприятия, и до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

2.2   С ОКООКД би трябвало да се отстранят или поне да се намалят до минимум в рамките на ЕС, които препятстват завършването на вътрешния пазар:

административните разходи за изчисляването на данъците („разходите за привеждане в съответствие с данъчните изисквания“) намаляват значително;

сложният въпрос за извършване на трансферното ценообразуване в рамките на едно предприятие отпада, тъй като данъчното облагане е навсякъде едно и също;

могат да се прехвърлят трансгранични загуби;

проблемът с двойното данъчно облагане се решава в цяла Европа по един и същи начин.

2.3   Според оценки на Комисията ОКООКД позволява предприятията в ЕС да спестяват годишно разходи за привеждане в съответствие в размер на 700 милиона евро, още 1,3 милиарда чрез консолидация, както и до 1 милиард евро при трансгранична дейност. Освен това ОКООКД би трябвало да направи ЕС по-привлекателен за чуждестранни инвеститори.

2.4   Според формулировката на предложението за директива в крайна сметка от решенията на държавите-членки относно размера на данъчните ставки зависи дали въвеждането на ОКООКД ще има отрицателно отражение върху размера на данъчните приходи. Според примерните изчисления на Европейската комисия в продължение на доста години не се очакват никакви отрицателни последици за приходите, по-специално тъй като основата за начисляване на ОКД средно е по-широка отколкото тази в националните разпоредби.

2.5   В случай на трансгранично компенсиране на загубите обаче има тенденция за ограничаване на . Намаляването на разходите за привеждане в съответствие и по-голямата привлекателност за инвеститорите от трети страни би трябвало поне частично да компенсират това.

2.6    са правилата за приложното поле на ОКООКД, за изчисляването на данъчната основа, за трансграничното компенсиране на печалбата („консолидация“), за разпределяне на данъчните постъпления между държавите-членки и за единната точка за контакт за предприятията.

2.7    е ограничено до юридически лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък в ЕС. Така ОКООКД не се прилага за еднолични дружества, физически лица и инвестиционни фондове.

2.8   Обхванатите субекти имат правото на избор дали да бъдат облагани според ОКООКД (член 6 от предложението за директива), като в началото са обвързани с нея за пет, а след това за три години (член 105 от предложението за директива).

2.9   В предложението за директива се съдържат всички разпоредби за изчисляване на основата за данъчно облагане. То не се позовава на определени правни разпоредби за счетоводство, въпреки че принципите на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) в областта на търговското право се откриват в отделни разпоредби. Приходите, които подлежат на облагане, се определят спрямо изчисляването на печалбите и загубите и съответстват на обичайната международна практика.

2.10   , които избират ОКООКД, („консолидация“). Понастоящем това е възможно в ограничена степен или изобщо не е възможно, което е съществен недостатък от данъчно-правна гледна точка за частите на предприятието, разположени извън националното седалище.

2.11   От гледна точка на субектите приложното поле обхваща по принцип всички корпоративни дружества със седалище в ЕС, както и разположените в ЕС места на стопанска дейност. Включват се дъщерните дружества, когато дружеството майка притежава повече от 50 % от правата на глас и повече от 75 % от капитала. Към приложното поле по същество спадат всички натрупани от членовете на корпорацията приходи. От гледна точка на територията приложното поле се ограничава до Европейския съюз.

2.12   Изчисляваната съгласно единни правила печалба се разпределя в зависимост от обема на (икономическата) дейност (отчита се спрямо труда, активите и оборота) в съответната държава-членка, в която предприятието извършва дейността си. Разпределението се извършва чрез формула, която се основава на три фактора за създаване на стойност (труд, оборот, активи). Особеностите (напр. във финансовия сектор за финансови институции и застрахователни компании) се отчитат чрез адаптиране на факторите. Във всяка държава-членка конкретният размер на данъка се формира чрез прилагане на националната данъчна ставка върху съответните дялове от печалбата.

3.   Общи забележки

3.1   ЕИСК за ОКООКД като значима мярка за преодоляване на данъчните пречки на вътрешния пазар: отпада двойното данъчно облагане, различният подход спрямо местата на стопанска дейност на вътрешния пазар се премахва, могат да се компенсират трансграничните загуби и проблемът с трансферното ценообразуване се отстранява.

3.2   ЕИСК вече се е обявявал и преди за създаването на свободни и справедливи условия на конкуренция за насърчаване на трансгранични дейности, включително и в областта на данъчното право (1). За последен път Комитетът изложи обстойно позицията си относно „Създаване на обща консолидирана корпоративна данъчна основа за корпоративното облагане в ЕС“ (2) на 14 февруари 2006 г.

3.3   Представените от Комисията свидетелства обаче са противоречиви. Докато оценката на въздействието от една страна включва проучване на „Делойт“, в което се посочва, че специално за международно дружество, което създава ново дъщерно дружество в друга държава-членка, разходите за привеждане в съответствие може да спаднат с над 60 %, според проучване на „Прайс Уотърхаус Купърс“ на извадка от международни корпорации разходите за привеждане в съответствие биха спаднали с едва 1 %. Според оценки в друго проучване на „Ърнст и Янг“ разходите за привеждане в съответствие биха се повишили с 13 % в резултат на факта, че допълнителните разходи за попълване и подаване на данъчна декларация и свързаната с тях данъчна администрация ще надхвърлят спестените разходи поради намалената нужда от трансферно ценообразуване. Административните разходи на данъчните власти ще се повишат поради необходимостта да се поддържа национална система успоредно със системата за ОКООКД.

3.4   Въпреки началната тежест на прехода предложението за директива ще доведе до и намаляване на административните разходи за държавите-членки.

3.5   Според ЕИСК . Понастоящем предприемаческите решения в ЕС не се взимат единствено според критерии, свързани с конкуренцията. По-скоро се споменава за „данъчно оптимизиране“: например инвестиции в научноизследователска дейност се извършват там, където разходите могат да бъдат отчислени, или високорискови дейности се предприемат там, където загубите могат да намалят данъците. Вземането на предприемаческите решения въз основа на данъчни съображения противоречи на основната идея на вътрешния пазар и оказва неблагоприятно въздействие върху растежа и създаването на работни места.

3.6   При това ЕИСК не подценява изразените от мнозина опасения – по-конкретно от националните парламенти на девет държави-членки (3), които считат, че предложението не съответства на принципа на субсидиарност, че това ще доведе до ограничаване на националния суверенитет, ограничаване на възможностите за формиране на данъците, намаляване на данъчните приходи или други непредвидими последици.

3.6.1   Вярно е, че държавите-членки вече да налагат по отношение на предприятията, избрали ОКООКД, , тъй като основата за облагане е установена на равнище ЕС. От друга страна подобни мерки за увеличаване на конкурентоспособността и създаването на работни места вече могат да се предприемат на европейско равнище с положително въздействие върху целия вътрешен пазар, без да се стига до различни рамкови условия за отделните предприятия.

3.6.2   В средносрочен и дългосрочен план чрез ОКООКД може да се стигне до , които в резултат на национални данъчни стимули са се установили на определена територия. В действителност ОКООКД би трябвало да предотврати именно такива нарушения на конкуренцията чрез данъчни облекчения. Въпреки това според ЕИСК Комисията би трябвало в рамките на да разгледа по-внимателно тези аспекти, така че институциите на ЕС и други заинтересовани страни да могат да оценяват по-добре подобни последици.

3.7    на държавите-членки в областта на ОКООКД се запазва, тъй като те свободно могат да определят размера на данъка върху частта, която им се полага. С ОКООКД се хармонизира основата за данъчно облагане, а не данъчните ставки. Държавите-членки могат, както досега, да определят националните данъчни ставки в съответствие със своите бюджетни предпочитания. Временно обаче може да се стигне до намаляване на приходите, които могат да бъдат коригирани чрез увеличаване на данъчната ставка само за бъдещ период.

4.   Подробни бележки

4.1   Предложението на Комисията е голямо постижение, но подробностите в него се нуждаят от . Като цяло обаче предложените разпоредби позволяват корпоративният данък да се повиши в зависимост от икономическите резултати, да се избягва нарушаване на конкуренцията и да се предотвратява избягване на данъчното облагане.

4.2   ЕИСК приветства факта, че според предложението за директива ОКООКД може да се използва от всякакви и независимо от това дали те са трансгранични или извършват дейността си в рамките на една държава, въпреки че предложението за директива е насочено преди всичко към предприятия или съответно корпорации с трансгранична дейност. Тя ще облекчи трансграничното разрастване на дейността и на малките и средните предприятия, тъй като ОКООКД носи по-значителни разходни предимства във връзка с данъчното облагане в сравнение с данъчното облагане съгласно множество национални системи. За малките и средните предприятия, създадени под формата на капиталови дружества, възможността за ОКООКД предоставя предимства. Това обаче не се отнася за повечето малки и средни предприятия, които като еднолични дружества и еднолични търговци не подлежат на облагане с корпоративен данък.

4.3   От тази гледна точка Комитетът вече не настоява за незабавно задължително прилагане на ОКООКД, а се обявява за в началната фаза. В дългосрочен план ОКООКД трябва да бъде задължителна за предприятията с трансгранична дейност при преминаването на определен праг. Постоянното факултативно прилагане на ОКООКД би довело до дълготрайни значителни административни тежести за държавите-членки, тъй като наред с новата система на ОКООКД трябва да продължи да се прилага и досегашната система за корпоративно данъчно облагане.

4.4   Сумирането на всички печалби и загуби на членовете на корпорацията („“) представлява същината на отстраняването на данъчните пречки на вътрешния пазар и . Само чрез тази консолидация ще се гарантират следните предимства: трансграничното изчисляване на загубите, избягване на проблеми при трансферно ценообразуване, възможността за данъчно неутрална за целия ЕС структура на предприятията, избягването на двойното данъчно облагане и равнопоставеното третиране на дъщерни дружества в ЕС и установени в ЕС предприятия. Следователно консолидацията се одобрява безрезервно. Тя се предпочита като „голямо“ решение спрямо „малкото“ решение – обща основа за облагане с корпоративен данък без консолидация.

4.5   Приложното поле на ОКООКД е правилно дефинирано от гледна точка на . Определянето на приложното поле по отношение на субектите въз основа на формални критерии носи предимството, че тези критерии са лесно приложими, оценими и солидни. От гледна точка на предприятията критериите са практични и гарантират правна сигурност. Това се отнася само в ограничена степен за правилата за включване в корпорацията и за излизане от нея. Широкото определяне на приложното поле по отношение на съдържанието, в което се включват всички получени приходи, е целесъобразно, тъй като се избягват трудности при евентуалното им разграничаване. Приложното поле по отношение на територията на Европейския съюз също е целесъобразно. Ако то се разшири и се включат получените приходи в световен мащаб, това ще наложи необходимостта от трудоемко равняване поради липсата на валидни за цял свят разпоредби за определяне на печалбата.

4.6   ЕИСК смята, че между държавите-членки въз основа на факторите за създаване на стойност – труд, активи и оборот – е по-целесъобразно от изчисляването въз основа на макроикономически показатели, тъй като те имат конкретно икономическо измерение.

4.6.1   . Възможността за данъкоплатците да причисляват фактори към дадена държава-членка с възможно най-ниска данъчна ставка се ограничава значително чрез използването на повече фактори. Прилагането на алтернативни методи на разпределение изисква еднозначни правила за разграничаване и специална обосновка. Те се изискват за финансовия сектор (банки и застрахователни дружества) поради специфичните им бизнес модели.

4.6.2   Въпреки това съществува отделните държави-членки да и сумата от всички полагащи им се части може да бъде по-голяма или по-малка от действителните общи приходи, които им се полагат. Така ще се стигне до многократно облагане или по-ниско облагане на полагащите им се общи приходи. На това Комисията на ЕС трябва да противодейства с навременното издаване на изпълнителни нормативни актове.

4.6.3   Що се отнася до при трябва да се направи по-точно разграничение по отношение на икономическата собственост и действителното ползване и да се помисли как да се включи интелектуалната собственост. При двуизмерния лесното и практичното разпределение според броя на заетите може обаче да се окаже проблематично, особено когато дадена дейност се извършва под контрола и отговорността н£а даден член на корпорацията. Според някои проучвания разпределението на печалбата въз основа на фактора труд може да има отрицателно икономическо въздействие върху пазара на труда. Включването на социални и пенсионни осигуровки крие, с оглед на различните системи на социално осигуряване в ЕС, допълнителен потенциал за конфликти между държавите-членки. е ориентиран към пазара и може неправомерно да облагодетелства големите държави-членки само заради големите им размери. Следва да се обмисли възможността той да бъде премахнат или преизчислен в рамките на формулата за разпределение.

4.7   Основата за облагане е по-широка от настоящата средна стойност за държавите-членки. Това води преди всичко до по-високи данъчни приходи. От друга страна трансграничното покриване на загубите ще доведе до по-малко данъчно облагане. Според ЕИСК . Ето защо ЕИСК подкрепя предвидената в директивата възможност държавите-членки да променят данъчните ставки така, че да не се стига нито до по-високо, нито до по-ниско данъчно облагане.

4.8   Избраната е ориентирана спрямо международните стандарти, по-специално стандартите в 25 от 27-те държави-членки. ЕИСК смята, че това е целесъобразно. Счетоводните правила в съответствие с международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) не са споменати в проекта за директива, тъй като ОКООКД е правна рамка за самостоятелно изчисляване на облагаемата печалба. Въпреки това принципите на международните стандарти за финансово отчитане, които продължават да се развиват след началото на дългогодишния проект за ОКООКД, намират отражение в отделни разпоредби.

4.9   При отделните разпоредби съществува . То е необходимо, за да се избегне непоследователност при прилагането на национално равнище. По-специално и не се използват достатъчно конкретизирани правни понятия (като напр. „актив“ или „разходи за придобиване и производство“). Липсата на подробни разпоредби за отделни сектори, напр. подхода спрямо финансовите активи, или недостатъчно подробните разпоредби, напр. относно определяне на икономическия собственик, поставят под въпрос .

4.10   Включването на обща е спорно в избраната форма. Според предложението за директива фиктивни сделки, извършени единствено с цел избягване на данъчно облагане, не се вземат предвид при изчисляването на данъчната основа (член 80 от предложението за директива). Прилагането или съответно тълкуването на такава обща разпоредба за борба със злоупотребите ще създаде огромни трудности, тъй като според съдебната практика на Съда на ЕС злоупотребата трябва да бъде доказвана при всеки конкретен случай.

4.11   ЕИСК приветства избягването на приходи чрез принципно прилагане на метода на освобождаване от данъци на тези приходи. Така предприятията от ЕС подлежат на облагане само с данъка на чуждестранния пазар. ЕИСК не вижда основание за това при ниски чуждестранни данъци това да не се прави, както е предложено в проекта на Комисията. Според ЕИСК при твърде ниско равнище на данъците в чужбина е спорна, тъй като това предотвратява не само случаи на злоупотреба, а може да засегне и нормалната търговска дейност.

4.12   Според ЕИСК възможността за натрупването на провизии е до голяма степен ограничена.

4.12.1   Натрупването на провизии е ограничено до въпроси, за които има изключително правни задължения. Това изключва облагане на . Според ЕИСК от икономическа гледна точка това не е оправдано, тъй като икономическата дейност, а с това и облагаемата печалба се намаляват и чрез облагане на активите с икономически произход.

4.12.2   Що се отнася до провизии, произтичащи от правни задължения, трябва да се уточнят . Също така не са достатъчно добре определени критериите за надеждна оценка. Поради недостатъчна конкретизация подробностите за това как да се подхожда спрямо провизиите във връзка с очаквани загуби обаче остават неясни. Пенсионните провизии също не се споменават в законодателството, но трябва да се имат предвид; в противен случай отделните правила за оценка биха били невалидни.

4.12.3   По отношение на признатите в правото на ЕС в предложението за директива не се съдържат допълнителни конкретни данни или делегиране на изпълнителни правомощия на Комисията. Съществува единствено специална разпоредба относно правото на приспадане на техническите провизии на застрахователните предприятия, където по отношение на запасния фонд на държавите-членки се предоставя право на избор за приспадане.

4.12.4   Необходими са подробни допълнителни разпоредби по-специално за , за да се обърне подходящо внимание на особеностите, свързани с риска (включително в контекста на финансовите кризи). Подробни разпоредби липсват по-специално за третирането на дериватите, както и за лизинга. Освен това изглежда необходимо възприемането на разпоредба, която взема предвид или приспадането на банковите провизии (за общи банкови рискове), или намаляването на стойността при финансови активи. В съответствие със специалната разпоредба за застрахователния отрасъл в предложението за директива би трябвало да има и подробна разпоредба за финансовия сектор.

4.13   Целесъобразно е да не се допуска приспадане на самия корпоративен данък и сродните му данъци. Без съмнение списъкът на неподлежащите на приспадане данъци в Приложение III съгласно член 14 от предложението за директива трябва да бъде подложено още веднъж на критическа преоценка. Така застрахователният данък, който не може да се приспада само по отношение на начислявания във страната данък, не може да се сравнява с корпоративния данък. Ако застрахователният данък се плаща върху застрахователната премия и се завежда от застрахователните дружества като приход, то следва да може и да се приспада като оперативен разход.

4.14   Определянето на изглежда оправдано от гледна точка на равнопоставеността в данъчното облагане с оглед на това, че при свободен избор ще съществува значително поле за действие при начисляването. В това отношение не е безпроблемно, че по изключение трябва да се прилагат договорени лихвени проценти.

4.15   В предложението се предвижда възможността за . Това е целесъобразно. Техниката на груповото амортизиране предоставя на предприятията възможност за вътрешно финансиране. При норма на амортизация в размер на 25 % размерът на амортизацията ще бъде отчислен чак при извършването на заместващата инвестиция. Ето защо нормата на амортизация за групово амортизиране трябва да бъде съобразно увеличена.

4.16   Ограничението за извънплановата амортизация за дълготрайни активи, които не подлежат на амортизиране при доказване на трайно намаляване на стойността ограничава твърде много отчитането на загубите. Освен това е необходимо да се конкретизира наличието на трайно намаляване на стойността. От извънредното амортизиране са изключени активи, постъпленията от продажбата на които не подлежат на облагане, напр. дялове в капиталови дружества. Това може да се окаже в ущърб на холдинговите дружества и дружествата за рисков капитал.

4.17   ЕИСК смята, че въвеждането на е полезно условие за установяването на основа за облагане, за да се опростят данъчните процедури преди всичко за малките и средните предприятия и да се гарантира единно прилагане на правилата спрямо данъкоплатците, но тази инициатива предполага укрепване на административното сътрудничество между държавите-членки, каквото на този етап не съществува, най-вече по отношение на ефикасния контрол на периметъра на консолидацията (дружества, филиали, постоянни обекти), който се променя ежегодно. Автоматичният обмен на данни би трябвало да стане обикновена практика, какъвто е случаят с вътреобщностния ДДС.

4.18   Трябва да се изтъкне, че цялата комуникация с данъчната администрация следва да се извършва само между т.нар главен данъкоплатец от корпорацията и главния данъчен орган, към който е заведен. По този начин ще отпадне съгласуването с различни национални данъчни власти. ЕИСК приветства свързаното с това намаляване на бюрократичната тежест за данъкоплатците и финансовата администрация.

Брюксел, 26 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становище на ЕИСК относно „Данъчната политика на Европейския съюз – приоритети за следващите години“ - ОВ C 48, 21.2.2002 г., стр. 73.

(2)  Проучвателно становище по искане на Комисията, ОВ С 088, 14.4.2006 г., стр. 48.

(3)  В съответствие с член 6 от Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, националните парламенти на България, Ирландия, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Швеция, Нидерландия и Обединеното кралство изпратиха мотивирани становища до Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следното изменение беше отхвърлено по време на разискванията, но получи над една четвърт от подадените гласове.

Параграф 1.4

се изменя, както следва:

„1.4

От гледна точка на приложното поле на ОКООКД ЕИСК вече не настоява за незабавно задължително прилагане на ОКООКД, а е съгласен също и с факултативно прилагане в началната фаза. В дългосрочен план обаче ОКООКД трябва да бъде задължителна при преминаването на определен праг. Постоянното факултативно прилагане на ОКООКД би довело до дълготрайни значителни административни тежести за държавите-членки, тъй като наред с новата система на ОКООКД трябва да продължи да се прилага и досегашната национална система за корпоративно данъчно облагане.“

Изменението беше отхвърлено със 70 гласа „за“, 90 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/70


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията“

COM(2011) 169 окончателен — 2011/0092 (CNS),

и „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно по-рационално енергийно данъчно облагане в ЕС: предложение за преразглеждане на директивата за енергийното данъчно облагане“

COM(2011) 168 окончателен

2012/C 24/13

Докладчик: г-н PIGAL

На 29 април 2011 г. Съветът реши, в съответствие с член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията

COM(2011) 169 окончателен — 2011/0092(CNS)

и

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно по-рационално енергийно данъчно облагане в ЕС: предложение за преразглеждане на директивата за енергийното данъчно облагане

COM(2011) 168 окончателен.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 октомври 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 27 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 158 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Заключения

1.1.1   В период, когато много държави-членки изработват стратегии за излизане от икономическата и финансовата криза, преразглеждането на Директивата за енергийното данъчно облагане създава възможност да се постигне баланс между екологичните и икономическите цели. То позволява на онези държави-членки, които желаят, да превърнат част от данъчното облагане на труда или на капитала във форма на облагане, която насърчава екологичното поведение, благоприятстващо енергийната ефективност, в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

1.1.2   Европа не може да се задоволи само с определянето на цели на енергийната си политика. Сега трябва да осигури и средствата за постигането им. За да успее, трябва да подаде силен „ценови сигнал“. Това е ефикасно средство, а може би и единственото, чрез което може да се наложи промяна в мисленето и поведението.

1.1.3   Преработеният текст на Директивата за енергийното данъчно облагане (Директивата за ЕДО) безспорно представлява напредък в сравнение с първоначалния вариант. Въвеждането на два фактора за измерване/облагане на енергията осигурява повече точност и адекватност на директивата. Факторът „обвързан с емисиите на СО2 данък“ допълва схемата за търговия с емисии (СТЕ на ЕС).

1.1.4   Въз основа на тези два фактора за облагане повечето видове енергия трябва да бъдат третирани/облагани по равностоен начин в зависимост от свързаните с тях емисии на CO2 и енергийното им съдържание. Но трябва да се посочи, че електроенергията не подлежи на същото третиране като другите видове енергия.

1.1.5   Колкото и да е болезнен за момента, ценовият сигнал, изпращан от тежкото данъчно облагане на моторните горива, подготвя европейските енергопотребители за неизбежните дефицит и ограничения, като благоприятства инвестициите и усилията за икономия на енергия, увеличението на привлекателността и развитието на възобновяемите енергийни източници, справянето с петролните кризи, и т.н.

Въпреки това ценовият сигнал, който се дава посредством данъчното облагане на отоплителните горива, не успява да постигне своята цел и това може да остане така и с преработения текст на Директивата за ЕДО. Следователно, потребителите не могат да извлекат полза от усилията и инвестициите, правени за икономия на енергия, в областта на отоплителните горива, и страдат от непредвидимите промени на пазара.

1.1.6   Ако икономията на отоплителни горива стане по-привлекателна за потребителите, това би било от полза и за предприятията от сектора посредством ускоряване на обновяването на оборудването и предлагането на нови възможности на пазара.

1.1.7   Промишлените отрасли, явяващи се големи енергопотребители, които досега не попадаха в обхвата на Директивата за ЕДО, сега с право са включени в него.

Все пак има други отрасли, които остават изцяло или частично изключени, например:

селското стопанство, строителството и благоустройството;

общественият транспорт и въоръжените сили, събирането на отпадъци, публичните административни институции;

линейките (с изключение на такситата), въздушният транспорт, морският транспорт в Общността;

потребяваната от домакинствата електроенергия и др.

Трудно е да се разбере по каква логика са изключени тези отрасли, още повече че така се създава риск от изпращане на противоречиво послание към онези, които няма да се възползват от изключенията.

1.1.8   За разлика от посоченото в съобщението на Европейската комисия с новата Директива за ЕДО не се задава никаква рамка, не се заема позиция, не се представя нито една препоръка държавите-членки да използват частично или изцяло приходите от новия режим за данъчно облагане, за да променят предлагането в посока на новите технологии или по-чистото енергопроизводство.

1.1.9   Все пак ЕИСК не може да не отбележи, че Директивата за ЕДО участва в развитието на единния пазар, като има за цел и като позволява да се постигне хармонизиране на енергийното данъчно облагане.

1.2   Препоръки

1.2.1   Комитетът подкрепя усилията на Европейската комисия, които имат за цел да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“. Ясно е, че преработеният текст на Директивата за ЕДО е стъпка в тази посока, като по-конкретно неговите цели са:

насърчаването на устойчивото развитие и опазването на околната среда;

защитата на вътрешния пазар и благоприятстването на растежа;

намаляването на разходите за труд и на бюджетните дефицити.

1.2.2   Все пак ЕИСК изразява съжаление, че преработеният текст на Директивата за ЕДО не демонстрира повече амбиция и не е по-последователен в логиката си. Още преди текстът да бъде представен (и по него да се проведат преговори) в Съвета, Европейската комисия пое инициативата да включи в него изключения или дерогации, чиято цел е или да не се подразнят някои държави-членки, или да се угоди на други.

В процеса на предстоящите преговори в Съвета съществува риск Европейската комисия да остане без възможности за маневриране освен ако окончателно и по опасен начин не обезсмисли духа на преразглеждането, във вида, в който е представено.

1.2.3   Може да се очаква изразяване на резерви, дори съпротива от страна на държавите-членки. Все пак Комитетът смята, че Европа, и по-конкретно Европейската комисия, би трябвало да може да наложи мерки на държавите-членки, особено когато някои от тях на национално равнище са изправени пред съпротива срещу решенията, които е необходимо да се вземат на европейско равнище, за постигане на приетите от всички цели.

1.2.4   Освен това Европейската комисия трябва да предвиди и да устои на лобистките усилия на някои кръгове, които биха желали да осуетят всяка промяна, като твърдят, че ще има „допълнителни разходи“ или „опасна загуба на конкурентоспособност“. Очевидно за да насърчи държавите-членки да вземат предвид някои немногобройни, но деликатни случаи, Европейската комисия трябва да запази европейските енергийни цели и да изтъкне стратегическите предимства на иновациите в новите енергии, произтичащото от тях създаване на работни места и растеж, подобряване на качеството на живот, и т.н.

1.2.5   За да се намали вероятната съпротива сред държавите-членки, Комитетът предлага Европейската комисия да посочи решения, които да позволяват наложените промени да бъдат подкрепени, и доколкото е възможно да ги включи в предложения текст. Струва ни се, че е по-добре да се възприеме този подход, отколкото да се правят предварителни отстъпки преди преговорите с държавите-членки, понеже това ще позволи и на потребителите да се подготвят по-добре за желаните промени.

2.   Въведение

2.1   Обобщение

2.1.1   Разглежданият текст не е нова директива, а преработка на Директивата за ЕДО. Преработеният текст би трябвало да влезе в сила на 1 януари 2013 г. Тази дата съвпада с третата фаза на СТЕ на ЕС.

2.1.2   За всяко моторно или отоплително гориво в преразгледаната директива са въведени два фактора за данъчно облагане, като всеки от тях има своя конкретна цел:

целта на данъчното облагане, свързано с емисиите на CO2 , е да се намали замърсяването с парникови газове;

целта на данъчното облагане, свързано с енергийното съдържание, е да се намали енергийното потребление, без значение кой енергиен продукт се използва.

2.1.3   За моторните горива:

от 2013 г. данъкът върху CO2 става 20 евро на тон CO2;

от 2018 г. данъкът върху електроенергията става 9,60 евро на гигаджаул.

2.1.4   За отоплителните горива:

от 2013 г. данъкът върху CO2 става 20 евро на тон CO2;

от 2013 г. данъкът върху електроенергията става 0,15 евро на гигаджаул.

2.1.5   Нека припомним, че със сега действащата Директива за ЕДО, както и с предложението за нейната преработка, се въвеждат минимални ставки за данъчно облагане. Следователно, държавите могат да определят по-високи данъчни ставки, както и правят всъщност повечето от тях.

2.2   Контекст

2.2.1   Това предложение за преработка е част от група директиви, разработени и приети по-рано, а именно:

2003/96/ЕО: Директива за енергийното данъчно облагане (Директивата за ЕДО), която трябва да бъде преразгледана;

2003/87/ЕО: Директива, в която се определят парниковите газове и се създава СТЕ на ЕС за CO2;

2009/29/ЕО: Директива за изменение на схемата за търговия с квоти за емисии считано от 2013 г.;

2006/32/ЕО: Директива за енергийната ефективност; определение на стойностите на долната топлина на изгаряне (1) в приложение II;

2009/28/ЕО: Директива за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, в която се определят критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса.

2.2.2   В допълнение към разглеждането на предложението за преработка на Директивата за ЕДО, настоящото становище се опира и на допълнителната информация от съобщението (2) и паметната записка (3), изготвени от Европейската комисия.

2.2.3   Важно е да се отбележи, че работата на Европейската комисия за изпълнението на тази европейска политика се вписва в международния контекст, който има голямо влияние върху различни аспекти, като например:

—   регулаторния аспект: Чикагската конвенция ограничава строго и правнообвързващо облагането на въздухоплаването;

—   пазарния аспект: научните изследвания позволиха да се добиват шистови масла. Това откритие позволи да се експлоатират нови находища, като по този начин се увеличи предлагането на изкопаеми горива. Освен това то напълно преобърна пазара на газ: цената на газа на световните пазари падна, като по този начин другите енергийни източници, особено възобновяемите, станаха по-малко привлекателни;

—   стратегическия аспект: събитията в Северна Африка и Близкия Изток се отразяват много значително не само на цената на горивата, но и на позицията на държавите-членки спрямо тези енергии;

—   аспекти, свързани с околната среда: трябва да се отчитат споразуменията от Киото и преговорите в Канкун и според случая трябва да се адаптират съответно стратегията и европейските политики;

—   аспекти, свързани с общественото мнение: събитията във Фукушима показаха в каква степен общественото мнение може да се повлияе от едно толкова голямо и неочаквано събитие. Стратегиите и решенията на държавите-членки и на Европа не могат да не отчитат това. От само себе си се разбира, че властите трябва бързо да адаптират политиките си.

2.2.4   Още сега възниква въпросът „Какво трябва да бъде новото място на темата за данъчното облагане на енергията в международен план?“

каква референтна цена за CO2 да се определи в Европа при липсата на всеобхватно международно споразумение?

трябва да се спомене и идеята за общ международен данък.

2.3   Хронология

2.3.1   Предходната директива (2003/96/ЕО) беше резултат от предложение на Европейската комисия от 1996 г. Предложението беше сериозно изменено в резултат на дълги преговори в Съвета на Европейския съюз, за да се отчетат националните особености. Бяха направени изменения, за да се постигне много плавно прилагане, свързано с преходни периоди, дерогации и други изключения. В крайна сметка предложената през 1996 г. директива беше приета през 2003 г.

2.3.2   Прилагането ѝ на практика в държавите-членки, промените на енергийния пазар и отчитането на въздействието на енергийното потребление върху околната среда и климата позволиха да се открият недостатъците ѝ и посоките за подобрение (вж. по-долу).

2.3.3   Работата по преразглеждането на директивата започна през 2005 г. Първият опит по отношение на използването на газьола за търговски цели, беше направен през 2007 г., но не достигна до Съвета. В заключенията си от март 2008 г. Европейският съвет поиска ново предложение за изменение, което стана приоритет за Европейската комисия в годишния ѝ преглед на растежа за 2011 г.

На 12 април 2011 г. колежът на комисарите прие предложението за преработване на разпоредбите на директивата за енергийното данъчно облагане.

3.   Общи бележки

3.1   Преработеният текст на директивата за ЕДО има за цел най-вече да отговори на новите приоритети на Европейския съюз, както са посочени в стратегията „Европа 2020“, наред с другите:

борба с изменението на климата;

приоритет на постигането на устойчив растеж;

по-екологосъобразна и по-конкурентноспособна икономика;

участие в данъчното хармонизиране;

намаляване на данъчното облагане на трудовите доходи;

подпомагане на домакинствата с ниски доходи;

бюджетно оздравяване на държавите-членки.

3.2   Преработеният текст отговаря и на целта „20/20/20“ на стратегията „Мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката 2013-2020“:

намаляване на ефекта от парниковите газове с 20 %;

към 2020 г. 20 % от енергията да се произвежда от възобновяеми източници;

подобряване на енергийната ефективност с 20 %.

3.3   Той има за цел и да отстрани недостатъците или пропуските в предходната Директива за ЕДО:

сегашните минимални ставки се отнасят най-общо до потребяваното количество, като не отчитат енергийната стойност, нито замърсяването;

това води до поведение, което противоречи на целите на ЕС, например като се насърчава използването на въглища и се наказва използването на възобновяемите енергийни източници;

сега действащата Директива за ЕДО не предвижда стимули за насърчаване на алтернативни видове енергия; така етанолът е най-тежко обложен;

недостатъчната координация между директивата за ЕДО и СТЕ на ЕС за емисиите на CO2 се изразява в двойно облагане или липса на облагане според секторите.

3.4   Тази преработка отчита външните ограничения:

преструктурирането и модернизирането на данъчните системи;

икономическата криза, която намали възможностите за маневриране на държавите-членки и увеличи натиска върху бюджетите;

осезаемите и измерими първи проявления на въздействието от изменението на климата;

международните напрежения, предизвикващи сътресения и безпокойства на международния енергиен пазар.

3.5   Не на последно място тя трябва да се подчини и на някои други вътрешни ограничения:

да не се допуска енергийното данъчно облагане да води до дискриминация или да изкривява конкуренцията между предприятията в държавите-членки;

и обратното – да се ограничават изкривяванията, създавани от липсата на енергийна данъчна хармонизация в Европа.

4.   Конкретни бележки

4.1   Основни елементи

4.1.1   Както беше посочено в уводната част, основната част на предложението е (член 1) определянето на два фактора за данъчното облагане. Освен това се потвърждава (член 4), че изчислените ставки са минималните размери, които могат да бъдат надхвърлени от държавите-членки и които ще подлежат на преразглеждане на всеки 3 години.

4.1.2   Друг важен момент в предложението е въвеждането (член 4, параграф 3) на ново задължение за държавите-членки да прилагат към всички продукти с еднаква употреба (моторно или отоплително гориво) еднакви данъчни ставки, изчислени въз основа на техните емисии на CO2 и тяхното енергийно съдържание.

4.1.3   В първоначалната директива бяха определени минимални данъчни ставки по продукти (и определена употреба), но без да има обвързване помежду им.

4.1.4   Според изменението държавите-членки трябва да преизчислят своите (национални) данъчни ставки, за да се гарантира спазването на същите съотношения, като определените за европейските минимални данъчни ставки (вж. таблици А, Б, В от приложение I на преразгледаната Директива за ЕДО).

4.1.5   Това задължение се отнася до моторните и отоплителните горива. То ще се прилага от 2013 г. за отоплителните горива, а от 2023 г. и за моторните горива; това отлагане има за цел да отчете съществуването на твърде значителни разлики между държавите-членки.

4.1.6   Все пак, тъй като минималните данъчни ставки за облагане на електроенергията са посочени в отделна таблица (таблица Г), ограничението за съотносимост и съгласуването на данъчните ставки не важи за електроенергията.

4.1.7   За фактора „данък върху енергията“електроенергията продължава да се облага при крайния потребител („при контакта“), за да се избегне двойно данъчно облагане: и на производството, и на потреблението.

4.1.8   Тъй като потреблението на електроенергия не генерира емисии на CO2, данъкът за CO2 може да се прилага само към производителите на електроенергия. Големите инсталации ще бъдат освободени по Директивата за ЕДО, тъй като те попадат под СТЕ на ЕС. В този контекст електроенергията от ядрен произход не се облага по отношение на CO2 (няма емисии), а спрямо енергопотреблението.

4.1.9   За да се включи Директива 2003/87/ЕО за квотите от CO2 и да се избегне всякакво припокриване, в преразгледаната директива се предлага (член 14, параграф 1, буква г) енергийните продукти, използвани за дейности, които попадат в обхвата на СТЕ на ЕС, да бъдат освободени от данъчно облагане за CO2. Същевременно дейностите, които досега са били изключени от СТЕ на ЕС, вече попадат в обхвата на Директивата за ЕДО.

4.2   Конкретни сектори

4.2.1   В предложението се отчита и фактът, че секторите могат да са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии (член 14 а), и се предлага въвеждането до 2020 г. на данъчен кредит за всяка засегната инсталация. Този данъчен кредит ще се изчислява въз основа на средното годишно потребление на енергийни продукти за референтен период.

4.2.2   Дейности, които досега са били освободени от данъчно облагане (член 2), сега подлежат на облагане, било заради техния елемент на CO2, било заради енергийно съдържание.

4.2.3   Относно диференцираните данъчни ставки (член 5) единственото изменение се състои в изключването на такситата от тази разпоредба.

4.2.4   Въздушният транспорт (с изключение на частния) и морският транспорт в Общността (с изключение на частното плаване) са освободени по Директивата за ЕДО.

4.2.5   Моторните горива могат да се облагат като отоплителни горива (член 8) за конкретни сектори:

селскостопанските, градинарските, рибовъдните и горскостопанските дейности;

стационарните двигатели;

строителството, проектиране на граждански обекти и благоустройството;

моторните превозни средства без разрешение да се движат по пътищата.

4.2.6   Относно селското стопанство и емисиите на CO2 от него Европейската комисия предвижда (член 14 а) да анализира дали това е сектор, засегнат от „изместване на въглеродни емисии“; ако е така, тя ще позволи на държавите-членки да отпускат данъчен кредит на земеделските производители.

Освен това Европейската комисия ще освободи напълно селскостопанския сектор от данъка върху енергийното съдържание (член 15, параграф 3), ако селскостопанският сектор се обвърже с насрещен ангажимент в областта на енергийната ефективност, като всяка държава-членка може да интерпретира по своему тази концепция.

4.2.7   Биогоривата (член 16) не се облагат като изкопаемите горива. Облагат се с общия енергиен данък (върху енергийното им съдържание).

4.2.8   В същото време има разлика по отношение на данъка за CO2. Не всички биогорива са възобновяеми – за някои емисиите на CO2 могат да бъдат по-големи отколкото консумирания CO2. Възобновяемите биогорива няма да бъдат облагани с него, тъй като поради естеството им се счита, че емисиите им на CO2 са нулеви. Невъзобновяемите биогорива ще бъдат облагани с данък за CO2 като конвенционалните енергийни продукти.

4.2.9   До 2023 г. държавите-членки биха могли да продължат да прилагат по-ниски от минималните по директивата за ЕДО специфични данъчни ставки.

4.2.10   За отоплителните горива и електроенергията за домакинствата (и благотворителните организации) държавите-членки си запазват (член 15, параграф 1, буква з) възможността за цялостно или частично данъчно облекчение.

5.   Становище на европейския икономически и социален комитет

5.1   Основните елементи на Директивата за ЕДО

5.1.1   Отчитането на двата фактора при изчисляването на енергийното данъчно облагане е без съмнение напредък в сравнение с предишната директива. На първо място, така се отговаря на двете цели на стратегията „Европа 2020“, а именно: да се намалят емисиите на CO2 и енергопотреблението.

Освен това се измерва по-точно (отколкото с един единствен критерий) неблагоприятното въздействие от енергопотреблението: замърсяване и свръхконсумация с оглед на световните резерви.

5.1.2   В предложението за преработената Директива за ЕДО се налага данък CO2 на национално равнище, за всяка държава-членка. Нека да припомним, че вече съществува друга разпоредба на европейско равнище: чрез купуването на квоти в рамките на СТЕ на ЕС.

Не би могло една инсталация, попадаща в обхвата на СТЕ на ЕС, също така да се облага данъчно и по Директивата за ЕДО; по нея тя ще е освободена. Така в Директивата за ЕДО се избягва двойното данъчно облагане на CO2 чрез двете разпоредби. И обратното – Директивата за ЕДО позволява да се въведе инструмент за данъчно облагане, който да обхваща и малките инсталации, които досега не попадаха в обхвата на СТЕ на ЕС поради размера си.

ЕИСК подкрепя предложението за включване на СТЕ в Директивата за ЕДО, тъй като по този начин се поправя СТЕ на ЕС, от която бяха изключени 50 % от емисиите на CO2 от горивата за двигатели и отопление.

5.1.3   Някои енергоносители са по-силно замърсяващи от други. Някои по-концентрирани енергоносители водят до по-голямо потребление от други. Следователно справедливото балансиране между енергийните източници, предложено от преразгледаната директива, е по принцип логично и правилно.

Следователно то налага силно да се повиши данъчното облагане на някои енергоносители, които понастоящем са по-слабо обложени в някои държави-членки. Най-фрапиращият пример е газьолът, за който минималната данъчна ставка би трябвало да бъде по-висока от тази за бензина, като се имат предвид малко по-големите му емисиите на CO2, но най-вече неговото по-високо енергийно съдържание. Но всъщност в множество държави-членки положението в момента е точно обратното. Тъй като газьолът се облага с по-ниска ставка и е по-евтин от бензина, автомобилният парк е в голямата си степен ориентиран към дизеловите мотори.

5.1.4   Комитетът споделя заключенията на анализа, направен от Комисията, за факта, че тъй като газьолът е по-евтин от бензина, в момента има сътресения на пазара на рафинирането поради голямото търсене на газьола и слабото на бензина. По-голямото данъчно облагане на газьола ще благоприятства връщането към равновесие.

5.1.5   Въпреки това ЕИСК сигнализира и на Европейската комисия, че обръщането на разликите в цените между бензина и газьола би могло сериозно да дезорганизира пазара и автомобилната индустрия и да увеличи тежестта, поемана от домакинствата за автомобилния транспорт. И в това отношение преходът трябва да бъде плавен.

5.1.6   Парадоксално е, но при моторните горива високите данъци защитиха потребителите от нефтените шокове. Всъщност, високата цена стимулира превантивното намаляване на потреблението и по този начин високите данъци намаляват дела на моторните горива, които се влияят от (шоковите) промени на пазара.

5.1.7   Няколко десетилетия производителите на автомобили инвестираха в НИРД и успешно намалиха потреблението на двигателите. Въпреки че периодично възникват петролни кризи, транспортният сектор никога не се оказва парализиран от тях.

5.1.8   Въз основа на този анализ ЕИСК отбелязва, че данъкът за CO2 е еднакъв за моторните горива и за отоплителните горивата. Той ще бъде 20 евро на тон CO2, или, за пример, 0,0533 евро на литър за всички видове газьол (за отопление или за друго).

При това изразява учудване, че общото данъчно облагане на енергопотреблението е:

за моторните горива: 9,60 евро на гигаджаул, или 0,316 евро на литър газьол;

и толкова ниско за отоплителните горива: 0,15 евро на гигаджаул, или 0,0054 евро на литър газьол за отопление.

5.1.9   Затова ЕИСК иска енергийният данък за отоплителните горива да бъде осезаем за потребителите, което е невъзможно при 0,0054 евро на литър!

ЕИСК препоръчва той да бъде постепенно, но значително увеличен, за да:

се вземат предвид неизбежните отоплителни нужди на потребителите,

се намали потреблението на отоплителни горива;

се оправдаят инвестициите на икономическите участници в енергийни иновации за дома и за промишлени нужди (както направиха производителите на автомобили).

5.2   Изключения и дерогации от Директивата за ЕДО

5.2.1   Пет държави-членки позволяват по-ниското облагане на стопанското използване на газьола (тежкотоварни камиони, автобуси, таксита и др.) в сравнение с данъчното облагане за използването за лични нужди. В преработената Директива за ЕДО тази възможност е преразгледана и държавите-членки са задължени да преразпределят тежестта.

Тъй като замърсяването от газьола е едно и също, каквото и да е потреблението (стопанското или за лични нужди), целта на това намаляване на данъчното облагане е напълно разумна и логично свързана с принципите, залегнали в стратегията „Европа 2020“. Освен това експоненциалното нарастване на автомобилния транспорт, който в много голяма степен потребява газьол, показва, че е необходимо да се стимулира поставянето на край на тази тенденция, дори намаляването на движението на тежкотоварните превозни средства.

Въпреки това комбинираният ефект от двете мерки за повишаване на данъчното облагане на газьола (преразпределяне на тежестта спрямо бензина (вж. по-горе) и край на намалението за стопанско използване) ще доведе до сериозно повишение на цените на газьола в някои държави-членки. В този случай, някои групи работници, които са много организирани и лесно се мобилизират, биха могли или да окажат сериозен натиск върху националните правителства, или да започнат сериозни социални протести.

Затова ЕИСК сигнализира на Европейската комисия за опасностите от прекалено големите или резки промени и за неизбежните резерви от страна на държавите-членки. Поради това предлага да се предвидят съпътстващи мерки, за да може, от една страна, да се отговори на изискванията на стратегията „Европа 2020“, а от друга - да се насърчат държавите-членки да подкрепят преразгледаната Директива за ЕДО.

5.2.2   Държавите-членки трябва да следят за това всички енергоносители да се облагат равностойно и пропорционално според емисиите на CO2 и енергийното им съдържание (вж. по-горе). А електроенергията е изключена от това ограничение за хармонизиране.

ЕИСК поставя под въпрос това изключение и желае Европейската комисия да коригира предложението си, за да гарантира, че електроенергията се разглежда по същия начин като другите видове енергия.

5.2.3   Дейностите, които бяха освободени от енергийно данъчно облагане в предходната директива, трябва отсега нататък да бъдат изравнени с другите, за да бъдат облагани по подобен начин и за CO2, и за енергийното потребление.

Нека припомним, че освободените дейности бяха: металургията и химичното редуциране, електролитните процеси, силно енергоемките предприятия (при които разходите за електроенергия представляват повече от 50 % от производствените разходи) и производството на други неметални минерални продукти (цимент, стъкло, вар и др.).

С това изменение авторите на преразгледаната директива демонстрират логично очевидното: от една страна, всички дейности, чрез които се замърсява или при които се потребява енергия, без дискриминация се облагат с данък, а от друга – за всички дейности са предоставени стимули да намаляват своето енергийно въздействие.

Затова ЕИСК подкрепя връщането към тази логична равнопоставеност, но изразява безпокойство по отношение на социалното и икономическо въздействие на съответните дейности. Затова предлага и в това отношение да се помисли за съпътстващи мерки, за да:

се помогне на тези сектори да инвестират и/или да се трансформират;

се гарантира тяхната устойчивост и разположението им на територията на ЕС.

Освен това Комитетът си задава въпроса какво би било истинското въздействие на тази промяна, която се състои в това тези дейности да бъдат включени в обхвата на Директивата за ЕДО, за да бъдат веднага извадени онези, които попадат в обхвата на СТЕ на ЕС.

Накрая, ЕИСК си задава въпроса дали рискът от изместване на въглеродните емисии не се отнася и до дейностите, които преди са били освободени от облагане. В СТЕ на ЕС са включени механизми за защита, които биха могли да бъдат заимствани в Директивата за ЕДО.

5.2.4   Държавите-членки запазват правото си да налагат диференцирани данъчни ставки за почти всички дейности, за които това беше възможно и преди. Но ако ползата от диференцираните данъчни ставки се запази за местния обществен транспорт, това със сигурност няма да го насърчава да инвестира в намаляване на замърсяването или на потреблението на моторни горива. Напротив, запазването може да се обоснове с насърчаването на колективния транспорт за сметка на личния.

При това ЕИСК се пита какво мотивира запазването на освобождаването за събирането на отпадъци, линейките, публичните административни институции, хората с увреждания, въоръжените сили и т.н.

Затова препоръчва предложението да се измени, за да може отличните причини, които обосновават изключването на такситата от диференцирани данъчни ставки, да се прилагат по подобен начин и към другите транспортни средства.

5.2.5   Въз основа на същия анализ както за диференцираните данъчни ставки ЕИСК се пита какви са причините, които обосновават освобождаването на въздушния транспорт и морския транспорт в Общността от Директивата за ЕДО.

5.2.6   Въпреки че в бъдеще въздушният и морският транспорт биха могли да бъдат включени, само заради емисиите на CO2, в обхвата на СТЕ на ЕС, ЕИСК е обезпокоен от факта, че тези два сектора, които са големи потребители на енергия, не подлежат на данъчно облагане за енергопотреблението.

Все пак в частта „енергийно съдържание“ тези два вида транспорт не могат да бъдат облагани поради международните конвенции. Затова Комитетът предлага да се проведат преговори на световно равнище с цел приближаването на международните конвенции към европейските правила.

5.2.7   ЕИСК се пита защо държавите-членки запазват възможността да освобождават домакинствата (именно) от данъчно облагане върху отоплителните горива и електроенергията.

Тази предложена възможност поставя под въпрос логичността на останалата част от Директивата за ЕДО. Всъщност, принципът на Директивата за ЕДО почива на хипотезата, че ценовият сигнал ще накара заинтересованите страни да намалят емисиите на CO2 и енергопотреблението си. Защо тогава домакинствата, които са сериозни енергопотребители, да не трябва да се вслушат в това послание?

Затова ЕИСК препоръчва тази възможност за освобождаване на отоплителните горива за домакинствата да бъде оттеглена от текста на предложението, но при отчитане на конкретните ограничения за местните/националните потребители.

5.2.8   При преразглеждането на Директивата за ЕДО се търси съгласуваност, като в нея се включват дейностите, които досега не са попадали в обхвата ѝ, и като се гарантира, че стопанското използване на газьола вече не се ползва с привилегии пред използването за лични нужди.

В такъв случай как да обясним факта, че други сфери на дейност (например селското стопанство, строителството, благоустройството и др.) продължават да се ползват от благоприятно третиране, от данъчно облагане на моторните горива по ставки като за отоплителните горива, т.е. твърде ниско? Още повече че тези сектори трябва да служат за пример: чрез техните дейности и видимо присъствие те са в основата на подобренията на устройството на територията и на населените места.

5.2.9   ЕИСК се пита какви причини, които не са нито икономически, нито социални, нито екологически, могат да обяснят това изключение. Комитетът изразява безпокойство, че този подход би могъл да се използва за забавяне или блокиране на изпълнението на новата Директива за ЕДО под претекста, че е произволна и дискриминационна.

5.2.10   ЕИСК привлича вниманието на Европейската комисия по-конкретно към сектора на селското стопанство, относно който преразгледаната Директива за ЕДО е твърде обща, както и към факта, че държавите-членки биха могли да изискат разяснения и уверения преди да одобрят предложението.

Трябва да се направят разяснения относно:

причините, които налагат селското стопанство да се третира специално и привилегировано – третиране, което би влязло в противоречие с принципите и ценовите сигнали, залегнали в Директивата за ЕДО, както и с усилията, които се изискват от други сектори, които също са в затруднено положение;

процеса и критериите за оценка на риска от изместване на въглеродни емисии и на предложените компенсации за енергийната ефективност.

5.3   Различни аспекти на Директивата за ЕДО

5.3.1   Новата Директива за ЕДО не може да бъде лесно и еднозначно решение. Енергийната политика на Европейския съюз е повече от всяка друга сложна и многоаспектна; тя изисква комбинация от множество решения или комплексно решение.

Затова ЕИСК отбелязва усилията на авторите на преразгледаната Директива за ЕДО да опростят принципите, целите и изпълнението.

5.3.2   Същевременно, както беше посочено по-горе, преработеният текст на Директивата за ЕДО се вписва в една сложна и богата регулаторна среда. В него всъщност се правят множество препратки към други текстове и директиви. Тази взаимосвързаност между текстовете позволява да се избегне повторението на елементи, съдържащи се в много директиви.

Областите на енергетиката и екологията обаче се променят бързо. Пример за това е възможността за актуализиране на кодовете от номенклатурата (член 2, параграф 5). Нещо повече, всяко изменение в посочен текст може да се отрази върху другите по неочакван или нежелан начин.

ЕИСК предлага първо да се поставят в приложение текстовете на препратките; после, ако е необходимо, да се изясни дали някои елементи от приложението могат да останат непроменени, за да се гарантира логическата последователност в бъдещата Директива за ЕДО.

5.3.3   Член 4 включва в изчислението на минималната ставка „общата сума, събирана посредством всички косвени данъци“, следователно в т.ч. влизат и чисто националните мерки като например данъкът върху въглеродните емисии, начисляван в някои държавите-членки. Освен това обхватът на данъчното облагане и избраните от държавите-членки възможности за освобождаване от данъка върху въглеродните емисии могат да се различават от предвидените за този данък в директивата за ЕДО.

Според ЕИСК Европейската комисия би могла да изясни, че интегрирането на двата вида облагане на CO2 трябва да се направи от държавите-членки при транспонирането.

5.3.4   Основно преразглеждането е насочено към данъчното облагане на енергоносителите; всъщност Европейската комисия признава, че Директивата за ЕДО не обхваща използването от държавите-членки на данъчните приходи, идващи от Директивата за ЕДО.

В стратегията „Европа 2020“ се дава приоритет на постигането на устойчив растеж за една ресурсно по-ефективна, по-екологосъобразна и по-конкурентноспособна икономика.

ЕИСК се пита защо в бъдещата Директива за ЕДО не са включени подходящите мерки за гарантиране на общо и логично действие на държавите-членки за постигане на по-устойчива, по-екологосъобразна и по-конкурентоспособна икономика, например:

социални мерки, които благоприятстват заетостта и намаляването на разходите за труд;

мерки за насърчаване на технологичното развитие в областта на новите енергийни източници;

бюджетното оздравяване на държавите-членки.

5.3.5   Емисиите на CO2 се изразяват в тонове, енергийното съдържание – в гигаджаули (GJ). Минималната ставка за данъчно облагане на всеки енергиен продукт се изчислява в зависимост от емисиите на CO2 и енергийното съдържание. Следователно тези минимални ставки трябва да бъдат прилагани към обичайните единици за фактуриране и данъчно облагане: обичайно за моторните горива и някои отоплителни горива това е литърът, за електроенергията – киловат/час (квч), и т.н. Такова превръщане трябва да се направи от службите на Европейската комисия. Не е обяснено обаче какви правила и хипотези са използвани при изчисленията и така представителите на някои държави-членки не могат да достигнат самостоятелно до същите резултати.

ЕИСК припомня, че е необходимо да се хармонизират изчисленията на превръщанията, и предлага в текста изрично да се посочи какви условия са били използвани за превръщане на мерните единици и да се използват колкото се може повече единици, които са максимално близки до практиката на данъчното облагане в държавите-членки.

Брюксел, 27 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Стойности на долната топлина на изгаряне на енергийните продукти и на електроенергия.

(2)  СОМ (2011) 168 окончателен.

(3)  Паметна записка 11/238.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/78


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на възстановимата помощ и финансовия инженеринг

COM(2011) 483 окончателен — 2011/0210 (COD)

2012/C 24/14

Главен докладчик: г-н SMYTH

На 2 септември 2011 г. Съветът, и на 5 октомври 2011 г. Европейският парламент, решиха в съответствие с член 177 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на възстановимата помощ и финансовия инженеринг

COM(2011) 483 окончателен — 2011/0210(COD).

На 20 септември 2011 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 27 октомври 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н SMYTH за главен докладчик и прие настоящото становище с 87 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК се запозна с предложението на Комисията за изменение на Регламент № 1083/2006 по отношение на възстановимата помощ и финансовия инженеринг, чиято цел е да осигури яснота и правна сигурност.

1.2

ЕИСК одобрява предложението.

2.   Обосновка

2.1

В член 28 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета, в който бяха регламентирани структурните фондове и политиката на сближаване за периода 2007-2013 г., са посочени различните форми на помощ, възстановима или не пряка помощ, която може да бъде предоставяна по линия на структурните фондове на ЕС. Член 44 от общия Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за политиката на сближаване, в който са изложени правилата за настоящия програмен период (2007–2013 г.), разглежда инструментите за финансов инженеринг, но не дава достатъчно изчерпателно правно определение на помощ, била тя възстановима или невъзстановима.

2.2

Държавите-членки използват много широко форми на възстановима помощ, особено след положителния опит с този инструмент през предходния програмен период (2000-2006 г.)

2.3

Затова се наложи да се измени Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, за да се включи общо определение на възстановима помощ, а по отношение на финансовия инженеринг да се изяснят редица технически практики, тъй като понастоящем револвиращите форми на финансиране се използват за по-широк кръг от дейности, отколкото обикновения финансов инженеринг.

Брюксел, 27 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/79


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изменено предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст)“

COM(2011) 319 окончателен — 2009/0165 (COD)

2012/C 24/15

На 19 юли 2011 г. Съветът реши, в съответствие с член 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Изменено предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст)

COM(2011) 319 окончателен — 2009/0165 (COD).

Тъй като ЕИСК вече изложи мнението си по темата на предложението в становището си относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки“, прието на 28 април 2010 г. (1), на 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 26 октомври) Комитетът реши със 149 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“ да не изготвя ново становище по темата, а да се позове на позицията, приета в гореспоменатия документ.

Брюксел, 26 октомври 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становище на ЕИСК относно „Минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки (преработен текст)“, ОВ C 18/85 от 19.01.2011 г., стр. 85.


28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/80


Стано