ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2011.363.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 363

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 54
13 декември 2011 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски надзорен орган за защита на данните

2011/C 363/01

Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правоприлагането, осъществявано от митническите органи по отношение на правата върху интелектуалната собственост

1

 

II   Съобщения

 

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейска комисия

2011/C 363/02

Съобщение на Комисията относно суспендирането на автономни мита и относно автономните тарифни квоти

6

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейска комисия

2011/C 363/03

Обменен курс на еврото

18

 

V   Становища

 

ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА

 

Европейска комисия

2011/C 363/04

Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки

19

 

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

 

Европейска комисия

2011/C 363/05

Държавна помощ — Германия — Държавна помощ SA.32009 (11/C) (ex 10/N) — LIP — Помощ за BMW Leipzig — Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС ( 1 )

20

 

ДРУГИ АКТОВЕ

 

Европейска комисия

2011/C 363/06

Известие съгласно член 10, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета — Държави, които се ползват от специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление от 1 януари 2012 г.

34

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски надзорен орган за защита на данните

13.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 363/1


Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правоприлагането, осъществявано от митническите органи по отношение на правата върху интелектуалната собственост

2011/C 363/01

ЕВРОПЕЙСКИЯТ НАДЗОРЕН ОРГАН ПО ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16 от него;

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7 и 8 от нея;

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1);

като взе предвид Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (2), и по-специално член 28, параграф 2 от него,

ПРИЕ СЛЕДНОТО СТАНОВИЩЕ:

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.

На 24 май 2011 г. Комисията прие предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правоприлагането, осъществявано от митническите органи по отношение на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-долу „предложението“).

1.1.   Консултация с ЕНОЗД

2.

Предложението е изпратено от Комисията на ЕНОЗД на 27 май 2011 г. ЕНОЗД разгледа съобщението като искане за провеждане на консултации с институциите и органите на Общността съгласно член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (наричан по-долу „Регламент (ЕО) № 45/2001“). Преди това (3), преди приемането на предложението, Комисията предостави възможност на ЕНОЗД да направи неофициални коментари. ЕНОЗД изразява своето удовлетворение от процеса, който спомогна за подобряване на текста от гледна точка на защита на данните на ранен етап. Някои от тези коментари бяха взети под внимание в предложението. ЕНОЗД приветства препращането към настоящата консултация в преамбюла на предложението.

3.

Въпреки това ЕНОЗД би желал да обърне внимание на някои елементи в текста, които все още могат да бъдат подобрени от гледна точка на защита на данните.

1.2.   Общ контекст

4.

В предложението са посочени условията и процедурите за действие на митническите органи, когато стоки, за които се предполага, че е допуснато нарушение на право върху интелектуална собственост, са или следва да бъдат подложени на митническа проверка на територията на Европейския съюз. Предложението има за цел да подобри правната рамка, установена с Регламент (ЕО) № 1383/2003 (4), който то ще замени.

5.

По-специално с него се установява процедурата, чрез която носителите на права могат да изискат митническият отдел на дадена държава-членка да предприеме действия в тази държава-членка („заявление на национално равнище“) или митническите учреждения на повече от една държава-членка да предприемат намеса във всяка от съответните държави-членки („заявление на равнище ЕС“). В този контекст „предприемане на намеса“ означава да се спре освобождаването на стоките или да се организира тяхното задържане от митническите органи. Освен това с него се установява процесът, чрез който съответните митнически учреждения вземат решение по отношение на заявлението, намесите, които митническите органи (или учреждения) (5) следва съответно да предприемат (т.е. спиране на освобождаването, задържане или унищожаване на стоки) и свързаните права и задължения.

6.

В този контекст обработването на лични данни се извършва по различни начини: когато носителят на права подава заявление до митническия орган (6) (член 6); когато заявлението се предава на Комисията (член 31); когато решението на митническите органи се предава на различните компетентни митнически учреждения (член 13, параграф 1) и в случай на заявление на равнище ЕС, до митническите органи на държавите-членки (член 13, параграф 2).

7.

Обработката на данни, предвидена в проекта на регламент, не обхваща единствено личните данни на носителя на права в контекста на предаването на заявления и решения от носители на права до митнически органи, между държави-членки и между държави-членки и Комисията. Например в съответствие с член 18, параграф 3 митническите органи, при искане на притежателя на решението, му предоставят имената и адресите на изпращача, получателя, декларатора или държателя на стоките (7), както и друга информация, свързана със стоките. Следователно в този случай се обработват лични данни за други субекти на данни (изпращачът, получателят и държателят на стоките могат да бъдат физически или юридически лица) и при поискване се предават от националните митнически органи на носителя на права.

8.

Макар в текста на предложението да не е посочено ясно, ако се разгледа действащият в момента Регламент за изпълнение (ЕО) № 1891/2004 на Комисията (8) — който съдържа стандартния формуляр за подаване на заявление, който да се използва от носителя на права — изглежда, че процедурите, определени с предложението, ще включват също обработката на данни за предполагаеми нарушения на права върху интелектуална собственост от определени физически лица или организации (9). ЕНОЗД подчертава, че информацията за предполагаеми престъпления се счита за чувствителна информация, която изисква специални гаранции при обработка (член 8, параграф 5 от Директива 95/46/ЕО и член 10, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 45/2001).

9.

Освен това Комисията отговаря за съхранението на заявленията на носителите на права за предприемане на намеса в централна база данни (която следва да бъде озаглавена „COPIS“), която все още е в етап на подготовка. COPIS ще бъде централизирана платформа за обмен на информация за митнически операции относно всички стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост. Целият обмен на информация за решения, съпътстващи документи и уведомления между митнически органи на държавите-членки се извършва чрез COPIS (член 31, параграф 3).

2.   АНАЛИЗ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

2.1.   Позоваване на Директива 95/46/ЕО

10.

ЕНОЗД приветства факта, че в проекта за регламент изрично се посочва (член 32; съображение 21) в един член с общо приложение необходимостта от спазването при обработването на лични данни от Комисията на Регламент (ЕО) № 45/2001 и от компетентните органи на държавите-членки на Директива 95/46/ЕО.

11.

В тази разпоредба също така ясно се признава надзорната роля на ЕНОЗД във връзка с обработването от страна на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001. ЕНОЗД би желал да обърне внимание на грешното позоваване в член 32 „[…] и под надзора на независимия орган на държавата-членка, посочен в член 28 от същата директива“: текстът следва да се позовава на член 28 от Директива 95/46/ЕО.

2.2.   Изпълнителни актове

12.

Съгласно предложението Комисията е оправомощена да приема изпълнителни актове, с които да определя формуляра на заявлението на носителите на права (член 6, параграф 3) (10). В посочения член обаче вече се съдържа списък на информацията, която се изисква да се предостави от подателя на заявлението, включително личните данни на подателя. При определянето на основното съдържание на заявлението член 6, параграф 3 следва също така да съдържа изискване митническите органи да предоставят на подателя и на всеки друг потенциален субект на данни (например изпращач, получател или държател на стоките) информацията в съответствие с националните правила за транспониране на член 10 от Директива 95/46/ЕО. Успоредно с това заявлението следва да включва такава информация, която трябва да се предоставя на субекта на данни за обработване от Комисията в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 45/2001 (с оглед на операциите по съхранение и обработка в COPIS).

13.

Поради това ЕНОЗД препоръчва член 6, параграф 3 да включва в списъка на информацията, която трябва да се предоставя на подателя, и информацията, която трябва да се предостави на субекта на данни в съответствие с член 10 от Директива 95/46/ЕО и член 11 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

14.

В допълнение ЕНОЗД моли да се провеждат консултации с него, когато Комисията упражнява своите изпълнителни правомощия, за да се гарантира, че новите модели на формуляри за заявления (национални или на равнище ЕС) „съответстват с изискванията за защита на данните“.

2.3.   Качество на данните

15.

ЕНОЗД приветства факта, че с член 6, параграф 3, първа алинея се въвежда изискване подателите да предоставят и актуализират всяка налична информация, за да се даде възможност на митническите органи да анализират и оценят риска от нарушаване на правата върху интелектуалната собственост. Това изискване съставлява прилагане на един от основните принципи за качество на данните, според който личните данни следва да бъдат „точни и при необходимост да се актуализират“ (Директива 95/46/ЕО, член 6, буква г)). Освен това ЕНОЗД приветства факта, че същият принцип се прилага в член 11, параграф 3, който изисква „притежателят на решение“ да информира компетентните митнически учреждения, които са взели решението, при промяна на информацията, посочена в заявлението.

16.

Членове 10 и 11 се отнасят до периода на валидност на решението. Решението на митническите органи има ограничен срок на валидност, в рамките на който митническите органи трябва да предприемат намеса. Този период може да бъде удължен. ЕНОЗД желае да обърне внимание, че заявлението, подадено от носителя на права (и по-специално личните данни в него), не следва да се съхраняват или задържат от националните митнически органи и в базата данни COPIS след датата на валидност на решението. Този принцип произтича от член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 45/2001 и от съответстващия му член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46/ЕО (11).

17.

В настоящия изпълнителен регламент (12) е предвидено (член 3, параграф 3), че формулярите за заявление следва да бъдат задържани от митническите органи „в продължение на най-малко една година след изтичане на законния срок на валидност на въпросния формуляр“. Тази разпоредба изглежда не е напълно в съответствие с принципите, посочени по-горе.

18.

Поради това ЕНОЗД предлага в предложението да бъде включена разпоредба, която налага ограничение за задържането на лични данни, свързано с продължителността на срока на валидност на решенията. Всяко удължаване на срока на задържане следва да се избягва или, ако е обосновано, следва да съответства на принципите за необходимост и пропорционалност във връзка с целта, която трябва да бъде изяснена. Включването на разпоредба в предложението, която да се прилага еднакво във всички държави-членки и за Комисията, би гарантирало опростяване, правна сигурност и ефективност, тъй като тя би предотвратила противоречащи тълкувания.

19.

ЕНОЗД приветства факта, че с член 19 (Разрешена употреба на информацията от страна на притежателя на решението) ясно се припомня принципът на ограничаване в рамките на целта, тъй като той ограничава начина, по който притежателят на решение може да използва — inter alia — личните данни на изпращача и получателя, които митническите органи са му предоставили в съответствие с член 18, параграф 3 (13). Данните могат да се използват единствено за започване на процедура за установяване на евентуално нарушение на права върху интелектуалната собственост на притежателя на решение или за търсене на обезщетение в случай на унищожаване на стоките в съответствие с процедурата, предвидена в проекта на регламент, и в съответствие със законодателството на държавата-членка, в която са открити стоките. Като се има предвид, че данните могат също така да включват информация за предполагаеми престъпления, подобно ограничение представлява предпазна мярка срещу злоупотребата с тези чувствителни данни. Тази разпоредба се подсилва също от член 15, който предвижда административни мерки срещу носителя на права в случай на злоупотреба с информацията отвъд целите, посочени в член 19. Комбинацията от тези два члена е свидетелство за конкретно внимание на Комисията по отношение на принципа на ограничаване в рамките на целта.

2.4.   Централна база данни

20.

В предложението (член 31, параграф 3) се посочва, че всички заявления за намеса, решения, с които се удовлетворяват заявления, решения за удължаване на срока на валидност на решения и отмяната на решение, с което се удовлетворява заявление, които също съдържат лични данни, се съхраняват в централна база данни на Комисията (COPIS).

21.

Следователно COPIS ще бъде нова база данни, насочена основно към заместване на обмените на съответните документи между митническите органи на държавите-членки с цифрова система за съхранение и предаване. Тя ще се управлява от Комисията и по-специално от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“.

22.

До момента правното основание за обмена на информация между държавите-членки и Комисията беше Регламент (ЕО) № 1383/2003 (14) и Изпълнителен регламент (ЕО) № 1891/2004 на Комисията (15). По отношение на Регламент (ЕО) № 1383/2003 член 5 позволява подаването на заявления до държави-членки по електронен път, но не се посочва централизирана база данни. В член 22 се посочва, че държавите-членки предават съответната информация, „свързана с прилагането на настоящия регламент“, на Комисията, а Комисията предава тази информация на останалите държави-членки. По отношение на изпълнителния регламент в съображение 9 е предвидено, че трябва да бъдат установени процедури относно обмена на информация между държавите-членки и Комисията, за да може последната да е в състояние да наблюдава и докладва за прилагането на регламента. В член 8 се разяснява, че държавите-членки изпращат периодично до Комисията списък на всички писмени заявления и последващи действия, предприети от митническите органи, включващи лични данни на носителите на права, вид на правата и засегнати продукти.

23.

В новия текст на предложението (член 6, параграф 4) се изисква — при определяне на съдържанието на формуляра за заявление — при наличието на компютъризирани или електронни системи, заявленията да се подават електронно. Освен това в член 31 се посочва, че заявленията до националните митнически органи се съобщават на Комисията, която „ги съхранява в централна база данни“. Поради това изглежда, че правното основание за създаването на базата данни COPIS е ограничена до комбинираните разпоредби на новия член 6, параграф 4 и новия член 31.

24.

На това правно основание Комисията създава структурата и съдържанието на COPIS. На този етап обаче не съществува допълнителна подробна правна разпоредба, приета чрез обикновената законодателна процедура, в която да са определени целта и характеристиките на COPIS. По мнение на ЕНОЗД това е особено тревожно. Личните данни на физически лица (имена, адреси и друга информация за връзка, както и свързана информация за предполагаеми престъпления) ще бъде обект на интензивен обмен между Комисията и държавите-членки и ще се съхранява за неопределен период от време в базата данни, в същото време не съществува правен текст, на основание на който дадено физическо лице да може да провери законността на подобно обработване на данни. Освен това конкретните права за достъп и права за управление във връзка с различните операции по обработване не са разяснени изрично.

25.

Както ЕНОЗД е подчертавал при предишни случаи (16), правното основание за инструменти, които ограничават основното право за защита на лични данни, признато в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в съдебната практика по член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и което се признава в член 16 от Договора за функционирането на ЕС, трябва да бъде предвидено в правен инструмент, основан на Договорите, който може да се използва в съда. Това е необходимо с цел да се гарантира правната сигурност на субекта на данни, който трябва да може да разчита на ясни правила и да се позовава на тях пред съд.

26.

Поради това ЕНОЗД приканва Комисията да разясни правното основание за базата данни COPIS, като въведе по-подробна разпоредба в инструмент, приет в съответствие със законодателната процедура, предвидена в Договора за функционирането на ЕС. Тази разпоредба трябва да съответства на изискванията на Регламент (ЕО) № 45/2001 и, където е приложимо, на Директива 95/46/ЕО. По-специално разпоредбата за създаване на база данни, включваща механизма за електронен обмен, трябва: i) да определя целта на операциите по обработване и да установява кои употреби са съвместими; ii) да определя кои субекти (митнически органи, Комисията) ще имат достъп и до кои съхранявани данни и ще имат възможност да ги променят; iii) да гарантира правото на достъп и информация за всички субекти на данни, чиито лични данни могат да се съхраняват и обменят; и iv) да определя и ограничава срока на задържане на личните данни до минималния, необходим за постигането на тази цел. Освен това ЕНОЗД подчертава, че също така в основния законодателен акт трябва да се определят следните елементи на базата данни: субектът, който ще контролира и управлява базата данни, и субектът, който ще отговаря за гарантиране на сигурността на обработването на данните, съдържащи се в базата данни.

27.

ЕНОЗД предлага в самото предложение да се включи нов член, в който тези основни елементи са ясно определени. Също така текстът на предложението следва да включва разпоредба, в която се предвижда приемането на отделен законодателен акт в съответствие с обикновената законодателна процедура, за който от Комисията следва да се изиска да представи предложение.

28.

Във всеки случай в мерките за изпълнение, които ще се приемат, следва подробно да бъдат посочени функционалните и техническите характеристики на базата данни.

29.

В допълнение, въпреки че на този етап в предложението не се предвижда някаква оперативна съвместимост с други бази данни, управлявани от Комисията или от други органи, ЕНОЗД подчертава, че въвеждането на всякакъв вид подобна оперативна съвместимост или обмен трябва най-напред да съответства на принципа на ограничаване в рамките на целта: данните следва да се използват за целта, за която е била създадена базата данни, и не може да се позволява допълнителен обмен или взаимовръзка извън тази цел. В допълнение тя трябва да бъде подкрепена от специално правно основание, което трябва да е основано на Договорите за ЕС.

30.

ЕНОЗД заявява силен интерес да участва в процеса, който ще доведе до окончателното създаване на тази база данни, с оглед оказване на подкрепа и предоставяне на консултации на Комисията за изготвянето на подходяща система, „отговаряща на изискванията за защита на данните“. Поради това той насърчава Комисията да включи консултация с ЕНОЗД в текущия подготвителен етап.

31.

На последно място, ЕНОЗД обръща внимание на факта, че като се има предвид, че създаването на базата данни би включвало обработване на специални категории данни (за предполагаеми престъпления), това обработване може да бъде обект на предварителна проверка от ЕНОЗД в съответствие с член 27, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 45/2001.

3.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

32.

ЕНОЗД приветства конкретното препращане в предложението към приложимостта на Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 към дейностите по обработка на лични данни, обхванати от регламента.

33.

ЕНОЗД би желал да подчертае следните точки с оглед подобряване на текста по отношение на защитата на данни:

в член 6, параграф 3 следва да се включи правото на информация на субекта на данни,

Комисията в изпълнение на своите правомощия за прилагане в съответствие с член 6, параграф 3 следва да проведе консултации с ЕНОЗД, за да изработи модел на формуляр за заявление, „отговарящ на изискванията за защита на данните“,

в текста следва да бъде определен времевият срок за задържане на личните данни, подадени от носителя на права, както на национално равнище, така и на равнище Комисия,

ЕНОЗД призовава Комисията да определи и разясни правното основание за създаването на базата данни COPIS и предлага своите експертни познания в подкрепа на Комисията при изготвянето на базата данни COPIS.

Съставено в Брюксел на 12 октомври 2011 година.

Giovanni BUTTARELLI

Асистент към Европейския надзорен орган по защита на данните


(1)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31 (наричана по-долу „Директива 95/46/ЕО“).

(2)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(3)  През април 2011 г.

(4)  Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 7.

(5)  Митническите отдели са централните учреждения, които във всяка държава-членка са в състояние да получават официалните заявения от носители на права, а митническите органи или учреждения са оперативните зависими звена, които на практика извършват митнически проверки на стоки, влизащи в Европейския съюз.

(6)  Формулярът за заявление трябва да съдържа inter alia данни за подателя на заявлението (член 6, параграф 3, буква a)); правомощията на физическото или юридическото лице, което представлява подателя (член 6, параграф 3, буква г)); име(на) и адрес(и) на представителя(ите) на подателя, отговорен (отговорни) за правните и техническите въпроси (член 6, параграф 3, буква й)).

(7)  Изпращачът и получателят са двете страни, които обичайно участват в договор за продажба на консигнация: изпращачът предава стоките на получателя, който придобива владение върху стоките и ги продава след инструкция от изпращача.

„Деклараторът“ е лицето, което изготвя митническа декларация от свое име, или лицето, от чието име се изготвя такава декларация. „Държателят“ е лицето, което е собственик на стоките или е носител на подобно право да се разпорежда с тях, или което има физически контрол над тях.

(8)  Регламент (ЕО) № 1891/2004 на Комисията от 21 октомври 2004 г. за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, ОВ L 328, 30.10.2004 г., стр. 16.

(9)  Виж Регламент (ЕО) № 1891/2004, приложение I, точка 9: „Прилагам специфична информация относно вида или схемата на измама“, включително документи и/или снимки.

(10)  В момента Регламент (ЕО) № 1891/2004 на Комисията транспонира Регламент (ЕО) № 1383/2003, който съдържа inter alia примерните формуляри за заявление на национално равнище и на равнище Общност и инструкции за попълването на формуляра (Регламент (ЕО) № 1891/2004 на Комисията от 21 октомври 2004 г. за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, ОВ L 328, 30.10.2004 г., стр. 16).

(11)  Личните данни трябва „да се поддържат във форма, която позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително […]“.

(12)  Виж бележка под линия на стр. 8.

(13)  Тази разпоредба е в съответствие със съдържанието на член 57 (част III, раздел IV) от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPS), http://www.wto.org/english/tratop_e/trips_e/t_agm4_e.htm#2

(14)  Виж бележка под линия на стр. 4.

(15)  Виж бележка под линия на стр. 8.

(16)  Виж Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно Решение на Комисията от 12 декември 2007 г. относно защитата на личните данни при въвеждането на Информационна система за вътрешния пазар (2008/49/ЕО), ОВ C 270, 25.10.2008 г., стр. 1.


II Съобщения

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейска комисия

13.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 363/6


Съобщение на Комисията относно суспендирането на автономни мита и относно автономните тарифни квоти

2011/C 363/02

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.

По силата на член 31 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) мерките за суспендиране на автономни мита и за автономни тарифни квоти се одобряват от Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство въз основа на предложение на Комисията. През 1998 г. Комисията публикува съобщение (1), в което се определят водещите принципи и процедури, които Комисията трябва да следва при изготвянето на свои предложения до Съвета.

1.2.

Настоящото преразгледано съобщение взема под внимание целите на програмата за действие „Митници 2013“ и нуждите и становищата, представени от държавите-членки след проведения на 23 и 24 септември 2010 г. в Истанбул семинар във връзка със суспендирането на автономни мита и с автономните тарифни квоти. Преразглеждането е с ограничен обхват и има двустранна цел. В него се разясняват от една страна някои принципи на схемите за суспендирането на автономни мита и автономните тарифни квоти, от друга страна — процедурите, които трябва да се спазват от държавите-членки и стопанските субекти при подаването на заявления за такава автономна мярка.

1.3.

Възможно е да се наложат допълнителни съществени изменения на настоящото съобщение след проучването относно въздействието на автономните тарифни квоти и на суспендиранията върху икономиката на ЕС, което Комисията възнамерява да стартира през 2012 г. Проучването ще обхваща и въздействието върху малките и средните предприятия (МСП).

1.4.

Целта, към която се стреми Комисията при определянето на тези водещи принципи, е да представи икономическата обосновка на политиката на Съюза в този сектор. Това съответства и на правилата за прозрачност, установени от Комисията.

1.5.

Комисията възнамерява да следва общата политика, определена в настоящото съобщение, и съответните административни правила относно суспендирането на мита и относно тарифните квоти, които влизат в сила през втората половина на 2012 г.

2.   ПРЕГЛЕД НА ПОЛИТИКАТА — ОБЩИ ПРИНЦИПИ

2.1.   Роля на Общата митническа тарифа

2.1.1.

В член 28 от ДФЕС се посочва, че „Съюзът включва митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и който включва … приемането на обща митническа тарифа при отношенията с трети страни“.

От 1968 г. Съюзът прилага основния компонент на Общата митническа тарифа (2) като една от набора от мерки, предназначени да стимулират ефективността и конкурентоспособността на неговата промишленост в международен мащаб.

2.1.2.

Освен за стимулиране на промишленото развитие в рамките на Съюза, определените в тарифата митнически ставки са предназначени за укрепването на капацитета на промишленото производство на Съюза, като по този начин неговите производители се улесняват при конкурирането им с доставчици от трети държави.

Следователно, с изключение на дерогациите, предвидени в разпоредбите на Съюза, митата, определени в тарифата, трябва да се заплащат за всички продукти, които са допуснати за свободно обращение. Поради това плащането на тези мита представлява обичайното положение.

2.2.   Понятието за суспендиране на мита и за тарифни квоти

2.2.1.

Суспендиранията, одобрени въз основа на член 31 от ДФЕС, представляват изключение от обичайното положение в периода на валидност на мярката и за неограничено количество (суспендиране на мита) или ограничено количество (тарифна квота). И двете мерки позволяват пълна или частична отмяна на митата на трети държави, приложими за внасяни стоки (антидъмпинговите или изравнителните мита или специфичните митнически ставки не са засегнати от тези суспендирания на мита или от тарифни квоти). Стоките, за които се прилагат антидъмпингови или изравнителни мита, по принцип следва да бъдат изключени от възможността за предоставяне на суспендиране или на квота. Стоките, които подлежат на забрана и ограничения за внос (например Конвенцията за международната търговия със застрашени видове (CITES), не могат да се възползват от суспендиране на мита или от тарифна квота.

2.2.2.

Стоките, внесени под режим на суспендиране на мита или тарифна квота, могат да се движат свободно на територията на Съюза; следователно, когато се предостави суспендиране на мита или тарифна квота, всеки стопански субект във всяка държава-членка има право да се възползва от тях. Суспендирането на мита или тарифните квоти, предоставени в отговор на искане на една държава-членка, могат да породят последици за всички останали държави-членки и поради това следва да съществува тясно и активно сътрудничество между държавите-членки и Комисията, за да се вземат под внимание всички интереси на Съюза. Автономните тарифни квоти се управляват от Комисията в тясно сътрудничество с държавите-членки в централна база данни за тарифните квоти. Тези тарифни квоти се разпределят по реда на подаване на исканията в съответствие с правните разпоредби на членове 308а—308в от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (3).

2.2.3.

Разширяването на Европейския съюз, техническият напредък и промените в традиционните международни търговски маршрути промениха икономическите условия във все по-глобализираната икономика. Важно е да се гарантира, че суспендирането на мита осигурява възможност на предприятията, установени в Европейския съюз, да поддържат пълна заетост и да си набавят необходимите части за производството на сложни продукти с висока добавена стойност за ЕС, дори когато дейността се състои основно от комплектоване на части.

2.3.   Характеристика на суспендирането на мита и тарифните квоти

2.3.1.

Съгласно член 31 от ДФЕС митата в Общата митническа тарифа се определят от Съвета по предложение на Комисията. Това се отнася и за измененията и за суспендиранията на митата.

2.3.2.

Суспендиранията на мита и тарифните квоти следва да се преразглеждат редовно, като има възможност за заличаване по искане на заинтересована страна. В изключителни случаи, когато удължаването на срока на суспендиране на мита показва трайната нужда от снабдяване на Съюза с някои продукти на намалени или нулеви ставки (например необходимите специфични продукти не се предлагат (суспендиране на мита) или са прекалено малко (тарифна квота), за да са оправдани инвестициите, необходими за започване на производство в Съюза), Комисията може да предложи изменение на Общата митническа тарифа. В тази връзка Комисията ще действа по искания на държавите-членки, както и по собствена инициатива.

2.3.3.

Освен това, тъй като суспендиранията на мита представляват изключение от общото правило, съдържащо се в Общата митническа тарифа, те, като всички други дерогации, трябва да се прилагат по съгласуван начин.

2.3.4.

С цел избягване на дискриминация, суспендиранията на мита трябва да бъдат достъпни за всички вносители от Съюза и за доставчици от трети държави. Това означава, че суспендиране на мита или тарифна квота не се предоставят по отношение на:

i)

стоки, обхванати от изключително споразумение за търговия или;

ii)

стоки, предмет на търговия между свързани страни, които имат изключителни права на интелектуална собственост върху своето производство; или

iii)

стоки, чието описание съдържа специфични вътрешни данни за предприятието, като например фирмени наименования, имена на марки, спецификации, номера на артикули и др.

2.4.   Роля на суспендирането на автономни мита и на автономните тарифни квоти

2.4.1.

Комисията счита, че митата имат определена икономическа функция. Суспендиранията на автономни мита, които са предназначени да отменят изцяло или частично действието на митата за определен период, могат да се предоставят само когато продуктите не се предлагат в рамките на Съюза. Автономни тарифни квоти могат да бъдат открити за стоки, които се произвеждат в недостатъчни количества в рамките на Съюза.

2.4.2.

Освен това, тъй като митата са част от традиционните собствени ресурси на Съюза, представената икономическа обосновка следва да бъде оценена от гледна точка на общия интерес на Съюза.

2.4.3.

В миналото режимът на суспендиране на мита и на тарифни квоти се оказа много ефективен инструмент на политиката в подкрепа на икономическата дейност в Европейския съюз, а постоянно увеличаващият се брой на подадените до Комисията заявления показва, че тази тенденция ще се запази и в бъдеще. Понастоящем тези мерки засягат между 5 % и 6 % от предвидените в бюджета традиционни собствени ресурси.

2.4.4.

Като се позволява на предприятията да получават доставки на по-ниска цена за определен период от време, ще бъде възможно да се стимулира икономическата дейност в рамките на Съюза, да се подобри конкурентоспособността на тези предприятия, и по-специално да им се осигури възможност да запазят равнището на заетостта или да създадат нови работни места, да модернизират структурите си и т.н. През 2011 г. в сила са приблизително 1 500 суспендирания на автономни мита, както и автономни тарифни квоти, като по време на неотдавнашната рецесия в икономиката на ЕС Комисията отбеляза увеличение на заявленията, което показва значението на тази политика за промишлеността на Съюза.

2.5.   Продуктов обхват на суспендирането на автономни мита

2.5.1.

Целта на суспендирането на мита е на предприятията от ЕС да се осигури възможност да използват суровини, полуготови стоки или компоненти, които не се предлагат или не се произвеждат на територията на Съюза, с изключение на „готовите“ продукти.

2.5.2.

Независимо от точки 2.5.3 и 2.5.4, за целите на настоящото съобщение „готовите“ продукти са стоки, които притежават една или повече от следните характеристики:

готови са за продажба на крайния потребител, да бъдат пакетирани или не в рамките на Съюза за продажба на дребно,

представляват разкомплектовани готови стоки,

няма да претърпят съществена преработка или преобразуване (4), или

вече притежават съществените особености на завършения или готов продукт.

2.5.3.

Тъй като производителите от Съюза все повече се насочват към комплектоване на продукти, за които са необходими части, които вече се отличават с висока техническа сложност, някои от необходимите части се използват без значителни изменения и поради това могат да се считат за „готови“ продукти. Въпреки това в някои случаи суспендиране на мита може да се предостави за „готови“ продукти, използвани като компоненти в крайния продукт, при условие че добавената стойност на подобна операция по комплектоване е достатъчно висока.

2.5.4.

При оборудване или материали, които ще се използват в производствения процес, суспендиране на мита може да се разгледа (въпреки че по принцип тези продукти са „готови“ продукти), при условие че това оборудване и материали са специфични и са необходими за производството на продукти, които могат да бъдат ясно идентифицирани и при условие, че суспендирането на мита не застрашава конкурентните предприятия в Съюза.

2.6.   Продуктов обхват на автономните тарифни квоти

Всички условия, посочени в точка 2.5, са приложими и по отношение на автономните тарифни квоти. Рибните продукти са изключени от схемата за тарифни квоти, тъй като паралелна проверка, при която се взема под внимание и тяхната чувствителност, може да доведе до включването им в отделно предложение на Комисията за регламент на Съвета за откриване и управление на автономни тарифни квоти на Общността за определени рибни продукти.

2.7.   Ползватели на автономни тарифни квоти и на суспендирания на автономни мита

Суспендиранията на автономни мита и автономните тарифни квоти са предназначени за предприятия, които произвеждат в рамките на Съюза. Когато употребата на продукта се ограничава до определена цел, това ще се наблюдава в съответствие с процедурите, уреждащи контрола на крайната употреба (5).

Специално внимание ще се обръща на интересите на малките и средните предприятия. Тъй като суспендирането на автономни мита и автономните тарифни квоти могат да улеснят интернационализирането на МСП, ще се подемат инициативи за повишаване на осведомеността на МСП относно този инструмент. Както бе споменато по-горе въздействието на посочената схема върху МСП ще бъде част от по-обширна оценка, която ще се извърши през 2012 г.

Междувременно суспендирането на автономни мита не трябва да се прилага за стоки, които се облагат с икономически незначителен размер на митническата ставка.

2.8.   Митнически съюз с Турция

За продуктите, които са предмет на правилата на митническия съюз с Турция (всички стоки с изключение на селскостопанските продукти и продуктите, които попадат в приложното поле на Договора за ЕОВС), се прилагат същите критерии, тъй като правата и задълженията на Турция в този случай са подобни на тези на държавите-членки.

Турция може също да подава заявления за суспендиране на мита и за тарифни квоти и турски представители могат да участват в заседанията на работната група „Икономически и тарифни въпроси“ (РГИТВ) за обсъждане на заявленията с представителите на всички държави-членки и Комисията. Турското производство ще се разглежда по същия начин както производството на Съюза при вземането на решения за прилагане на ново суспендиране на мита, както и при изчисляването на подходящите обеми на тарифна квота.

Заявленията на Турция за суспендиране на мита, след като бъдат разгледани от Комисията, могат да бъдат включени в предложението, представено на Съвета. Процесът на вземане на решение за тарифни квоти е различен, тъй като те няма да бъдат част от регламента на Съвета. Тези тарифни квоти въз основа на заявления на Турция ще бъдат приложими само на територията на Турция.

3.   ОБЩИ НАСОКИ

Поради горепосочените причини Комисията възнамерява да следва направлението на действие, представено по-долу в предложенията си до Съвета и регламентите, които може да приеме:

3.1.

Главната цел на суспендирането на автономни мита и на автономните тарифни квоти е на предприятията от Съюза да се предостави възможност да използват суровини, полуготови продукти или компоненти, без да е необходимо да заплащат обичайните мита, определени в Общата митническа тарифа.

Всички заявления за суспендиране на мита се подават първо до представителите на РГИТВ, които разглеждат тяхната целесъобразност. След това заявленията се обсъждат внимателно на три заседания на РГИТВ, а мерки се предлагат едва след извършването на проверка на икономическата обосновка, на която се основават исканията.

Комисията представя предложенията си (чрез които на всеки шест месеца частично се актуализират списъците с продуктите, подлежащи на суспендиране на мита или списъците на продуктите, за които се прилагат тарифни квоти) на Съвета за прилагане от 1 януари и от 1 юли, за да се вземат под внимание новите искания и техническите или икономическите тенденции при продуктите и на пазарите.

3.2.

По принцип, освен ако интересът на Съюза не изисква друго, и в съответствие с международните задължения, мерки за суспендиране на мита или за тарифни квоти не се предлагат в следните случаи:

когато идентични, еквивалентни или заместващи продукти се произвеждат в достатъчни количества в Съюза. Това се отнася и за случаите, когато, при липсата на производство в Съюза, мярката може да доведе до нарушаване на конкуренцията между предприятията в Съюза по отношение на готовите продукти, в които ще бъдат вложени въпросните стоки или в продукти от свързан сектор,

когато въпросните стоки са готови продукти, предназначени за продажба на крайните потребители без допълнителна съществена преработка или без да представляват неразделна част от по-голям краен продукт, за чието функциониране са необходими,

когато внасяните стоки са предмет на изключително търговско споразумение, което ограничава възможността вносители от Съюза да закупуват тези продукти от производители от трета държава,

когато стоките се търгуват между свързани страни (6), които притежават изключителни права на интелектуална собственост (например търговски наименования, промишлен дизайн и патенти) върху тези стоки,

когато няма вероятност ползите от мярката да се прехвърлят на засегнатите преработватели или производители от Съюза,

когато съществуват други специални процедури в полза на производителите от Съюза (например активно усъвършенстване),

когато заявителят ще използва стоките само за търговски цели,

когато суспендиране на мита или тарифната квота може да доведе до противоречие с някоя от другите политики на Съюза (например други преференциални условия, споразумения за свободна търговия, мерки за търговска защита, ограничения, свързани с количествата или околната среда).

3.3.

Когато в Съюза има някакво производство на продукти, които са идентични и еквивалентни на или заместващи продукта, който ще се внася, но това производство е недостатъчно за задоволяване на нуждите на всички съответни преработвателни или производствени предприятия, може да се предоставят тарифни квоти (ограничени до недостигащите количества) или частично суспендиране на мита.

Искане за тарифна квота може да бъде подадено като такова или да следва от разглеждането на искане за суспендиране на мита. В тази връзка при необходимост ще се вземат под внимание вредните последици за всеки производствен капацитет, който може да се предлага в Съюза.

3.4.

Доколкото е възможно, еквивалентността на внесените продукти и продуктите от Съюза се оценява чрез позоваване на обективни критерии, като се обръща необходимото внимание на основните химични, физични и технически характеристики на всеки от тях, тяхното функционално предназначение и търговската им употреба, и по-специално на техния начин на действие и тяхната настояща или бъдеща наличност на пазара на Съюза.

При оценката не се вземат под внимание разликите в цените на внесените продукти и на продуктите от Съюза.

3.5.

В съответствие с разпоредбите в представените по-долу приложения исканията за суспендиране на мита или за тарифни квоти се подават от държавите-членки от името на преработвателни или производствени предприятия от Съюза, посочени по наименование, които притежават подходящо оборудване за използване на внесените стоки в своите производствени процеси. Заявителите следва да посочат, че неотдавна са направили действителен, но неуспешен опит да се снабдят с въпросните стоки или с еквивалентни или заместващи продукти от потенциални доставчици от Съюза. При искания за тарифна квота името/ната на производителя/ите от Съюза трябва да се посочи/ат в искането.

Освен това заявителите трябва да представят информацията, която ще позволи на Комисията да разгледа тяхното искане въз основа на критериите, посочени в настоящото съобщение. По практически причини не се разглеждат искания, за които стойността на несъбраните мита се оценява на по-малко от 15 000 EUR за година. Предприятията могат да се обединяват, за да достигнат този праг.

3.6.

Текущите остатъчни количества по тарифните квоти са достъпни ежедневно в интернет в портала EUROPA на адрес: http://ec.europa.eu/taxation_customs/common/databases/index_en.htm, щракнете върху „квоти“.

Консолидираните приложения към регламентите за суспендирането на мита и за тарифните квоти, списък на новите искания и адресите на компетентните администрации в държавите-членки също ще бъдат достъпни на същия сървър.

4.   АДМИНИСТРАТИВНИ ПРАВИЛА

Придобитият в тази област опит предполага, че най-добрият начин за управление на този сектор изисква събирането на исканията да става по начин, чрез който да се гарантира, че когато бъдат одобрени, новите суспендирания на мита и тарифните квоти, както и измененията, влизат в сила или на 1 януари, или на 1 юли всяка година. Това групиране улеснява разглеждането на тези мерки в рамките на ТАРИК (интегрираната тарифа на Европейските общности) и, съответно, тяхното прилагане от страна на държавите-членки. Във връзка с това Комисията ще положи максимални усилия да представя предложенията си за суспендиране на мита и за тарифни квоти на Съвета достатъчно рано, за да може съответните регламенти да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз преди началната дата на тяхното прилагане.

4.1.   Подаване на нови искания

4.1.1.

Исканията се подават до централен офис във всяка държава-членка. Адресите на тези офиси могат да бъдат намерени чрез следната връзка: (http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds2/susp/faq/faqsusp.jsp?Lang=en#Who). Държавите-членки са отговорни да гарантират, че исканията отговарят на изискванията на настоящото съобщение и че информацията, предоставена в исканията, е точна във всички съществени аспекти. Държавите-членки изпращат на Комисията само искания, които отговарят на посочените в настоящото съобщение условия.

4.1.2.

Изпращането до Комисията следва да стане своевременно, като се взема под внимание времето, необходимо за приключване на процедурата на оценка и публикуване на суспендиране на мита или на тарифна квота. Крайните срокове, които трябва да се спазват, са публикувани в приложение V към настоящото съобщение.

4.1.3.

Исканията се подават в електронен вид в подходящ за текстообработка формат, като се използват формулярите от приложение I. За ускоряване на административното и ефективното обработване на исканията се препоръчва заедно с исканията, изготвени на езика на заявителя, да се предоставя версия на английски, френски или немски език (включително на всички приложения).

4.1.4.

Всички искания се придружават от декларация, че те не са предмет на изключително търговско споразумение (вж. приложение II към настоящото съобщение).

4.1.5.

Исканията за суспендиране на мита и за тарифни квоти се разглеждат от Комисията, която се подпомага от работната група Икономически и тарифни въпроси (РГИТВ). Групата заседава поне три пъти за всеки кръг (вж. графика в приложение V към настоящото приложение) за обсъждане на исканията под ръководството на Комисията в съответствие с изискванията и естеството на разглежданите продукти.

4.1.6.

Процедурата, описана в точка 3.3 от съобщението, не освобождава заявителя от задължението да посочи ясно какъв вид мярка иска (т.е. суспендиране на мита или тарифна квота); по отношение на исканията за квоти предвиденият обем се включва в искането.

4.1.7.

Описанието на продукта следва да се направи, като се използват наименованията и формулировките от Комбинираната номенклатура или ако това не е уместно, наименованията от Международната организация по стандартизация (ISO), списъкът на международните непатентни наименования (INN), Международният съюз по чиста и приложна химия (IUPAC), Европейският митнически опис на химичните вещества (ECICS) или индексът на цветовете (CI).

4.1.8.

Използваните мерни единици следва да бъдат тези от Комбинираната номенклатура, а в случай на несъществуващи допълнителни единици — тези от Международната система на мерните единици (SI). В случай че се налага да се използват методи за изпитване и стандарти за описание на стоките от искането, те трябва да бъдат международно признати. Наименования на марки, вътрешни фирмени стандарти за качество, продуктови спецификации, номера на позициите или подобни определения не са приемливи.

4.1.9.

Комисията може да отхвърля исканията в случаите, когато подвеждащи описания на продукт не са коригирани до второто заседание на РГИТВ.

4.1.10.

Исканията за суспендиране на мита или за тарифна квота се придружават от цялата документация, която се изисква за задълбочена проверка на съответните мерки (справки с технически данни, обяснителни листовки, маркетингови писмени материали, статистически данни, мостри и т.н.). Когато прецени, че е необходимо, Комисията може да поиска от въпросната държава-членка да предостави допълнителна информация, свързана с искане за суспендиране на мита, която счита за важна за изготвянето на предложение до Съвета.

В случай на липсваща информация и документация заявителят може да я представи до второто заседание на РГИТВ; ако тя не е представена до този срок, Комисията може да отхвърли искането. Възраженията във връзка с такива непълни искания се представят най-късно по време на третото заседание.

4.1.11.

В случай на поверителна информация тя следва ясно да се обозначи като такава и да се уточни степента на поверителност (т.е. да се използва само от Комисията, за информация само за членове на РГИТВ). Независимо от това председателят на РГИТВ може да съобщи тази информация на друга държава-членка или на служба на Комисията по нейно категорично желание, като за това е необходимо изричното разрешение на представителя на държавата-членка, която отговаря за информацията. От представителите на РГИТВ и длъжностите лица на Комисията се изисква да предприемат всички необходими мерки за спазване на поверителност по отношение на информацията.

Дадено искане обаче няма да се разглежда, ако част от информацията, която е от съществено значение за проверката или обсъждането, не може да бъде предоставена по каквато и да било причина (по-специално с цел защита на „поверителна фирмена информация“ като производствени процеси, химични формули или състав и т.н.).

4.2.   Подаване на искания за удължаване на срока

4.2.1.

Исканията се подават в електронен вид в подходящ за текстообработка формат, като се използва формулярът от приложение III, до централния офис във всяка държава-членка (вж. връзката в 4.1.1), където се разглеждат, за да се гарантира, че исканията отговарят на условията от настоящото съобщение. Държавите-членки решават на своя отговорност кои искания да се изпращат до Комисията. Крайните срокове, които трябва да се спазват, са публикувани в приложение V към настоящото съобщение.

4.2.2.

По отношение на исканията за удължаване на срока административните аспекти на новите искания се прилагат mutatis mutandis.

4.3.   Искания за изменение на мерки или увеличаване на обемите на тарифна квота

Искания за изменение на продуктовото описание на суспендиране на мита или тарифни квоти се подават и решения по тях се вземат два пъти в годината, като се спазват същите срокове като за нови искания (вж. приложение V).

Искания за увеличаване на обема на съществуваща тарифна квота могат да се подават и приемат по всяко време и в случай на одобрение от страна на държавите-членки се публикуват в следващия пореден регламент на 1 януари или на 1 юли. За тези искания не се прилага срок за подаване на възражения.

4.4.   Адрес на Комисията, на който трябва да се подават исканията:

European Commission

Directorate-General for Taxation and Customs Union

TAXUD-SUSPENSION-QUOTA-REQUESTS@ec.europa.eu

Искания, свързани с други отдели на Комисията, се изпращат до тях.

4.5.   Подаване на възражения

4.5.1.

Възраженията се подават до централен офис във всяка държава-членка (вж. връзката в 4.1.1), където се разглеждат, за да се гарантира, че отговарят на условията от настоящото съобщение. Държавите-членки решават на своя отговорност кои възражения да подадат чрез системата CIRCA до членовете на РГИТВ и до Комисията.

4.5.2.

Възраженията се подават в електронен вид в подходящ за текстообработка формат, като се използва формулярът от приложение IV. Крайните срокове, които трябва да се спазват, са публикувани в приложение V към настоящото съобщение.

4.5.3.

Комисията може да отхвърли възражение, ако е изпратено късно, формулярът не е попълнен изцяло, исканите мостри не са предоставени, контактът между предприятията, подаващи възражение и искане, не е осъществен навреме (около 15 работни дни) или формулярът на възражението съдържа подвеждаща или неточна информация.

4.5.4.

В случаите, когато предприятията, които подават възражение и искане, не са в състояние да осъществят контакт (например поради законодателство за конкуренцията), Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ към Комисията действа като безпристрастен арбитър; в случаите, когато това е препоръчително, участват други отдели на Комисията.

4.5.5.

Държавата-членка, която действа от името на заявителя, трябва да се погрижи за осъществяването на контакт между предприятията и да докаже това, ако бъде поискано от Комисията или членовете на РГИТВ.


(1)  ОВ C 128, 25.4.1998 г., стр. 2.

(2)  Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).

(3)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.

(4)  За насоки какво представлява съществена преработка или преобразуване се прави справка със „списъка на правилата“ за определяне на непреференциален произход, публикуван на следния уебсайт: — http://ec.europa.eu/taxation_customs/customs/customs_duties/rules_origin/non-preferential/ — Освен това операциите по преопаковане не могат да бъдат считани за съществена преработка или преобразуване.

(5)  Членове 291—300 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията.

(6)  За насоки относно значението на свързани страни вж. член 143 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Формуляр за:

ИСКАНЕ ЗА СУСПЕНДИРАНЕ НА МИТА/ТАРИФНА КВОТА (излишната мярка се заличава)

(държава-членка: )

Част I

(публикува се на уебсайта на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“)

1.

Код по Комбинираната номенклатура:

2.

Точно описание на продукта съгласно критериите на митническата тарифа:

Само за химични продукти (основно глави 28 и 29 от Комбинираната номенклатура):

3.

i)

CUS № (референтен номер по Европейския митнически опис на химичните вещества):

ii)

CAS № (Номер по международния регистър на химичните вещества):

iii)

Друг номер:

ИСКАНЕ ЗА СУСПЕНДИРАНЕ НА МИТА/ТАРИФНА КВОТА (излишната мярка се заличава)

(държава-членка: )

Част II

(публикува се за членовете на РГИТВ)

4.

Допълнителна информация, включително търговско наименование, начин на действие, предназначение на внасяния продукт, вид на продукта, в който ще бъде вложен, и специфично предназначение на този продукт):

Само за химични продукти:

5.

Структурна формула:

6.

Продуктите са предмет на патент:

Да/Не

Ако отговорът е „Да“, номер на патента и на издаващия орган:

7.

Продуктите са предмет на антидъмпингова/антисубсидийна мярка:

Да/Не

Ако отговорът е „Да“, допълнително обяснение защо се подава искане за суспендиране на мита/тарифна квота:

8.

Наименования и адреси на известни предприятия в ЕС, към които са отправяни запитвания относно възможността за доставка на идентични, еквивалентни или заместващи продукти (задължително за искания за квота):

Данни и резултати от подобни запитвания:

Причини, поради които на продуктите на тези предприятия не са подходящи за въпросната цел:

9.

Изчисление на обема на тарифната квота:

Годишно потребление на заявителя:

Годишно производство в ЕС:

Обем на исканата тарифна квота:

10.

Специални забележки:

i)

посочване на подобни суспендирания или тарифни квоти:

ii)

посочване на съществуваща обвързваща тарифна информация:

iii)

други забележки:

ИСКАНЕ ЗА СУСПЕНДИРАНЕ НА МИТА/ТАРИФНА КВОТА (излишната мярка се заличава)

(държава-членка: )

Част III

(само за Комисията)

11.

Искането е подадено от:

Адрес:

Тел./Факс:

Електронна поща:

12.

Очакван годишен внос за 20XX (първата година на поискания срок на валидност):

стойност (в EUR):

количество (в тегло и допълнителна единица, ако е приложимо за въпросния код по КН):

13.

Текущ внос (за 20XX — 2 години) (годината, предшестваща годината, в която е подадено искането):

стойност (в EUR):

количество (в тегло и допълнителна единица, ако е приложимо за въпросния код по КН):

14.

Приложима митническа ставка в момента на подаване на искането (включително преференциални споразумения, споразумения за свободна търговия, ако съществуват за произхода на стоките от искането):

Митническа ставка в трета държава:

Приложима преференциална митническа ставка: да/не (ако отговорът е „Да“, митническа ставка: …):

15.

Приблизителна стойност на несъбраните мита (в EUR) на годишна основа:

16.

Произход на стоките от искането:

Име на производителя извън ЕС:

Държава:

17.

Имена и адреси на ползвателя в ЕС:

Адрес:

Тел./Факс:

Електронна поща:

18.

Декларация на заинтересованата страна, че внасяните продукти не са предмет на изключително търговско споразумение (да се добави отделна страница — вж. приложение II към настоящото съобщение) (задължителна)

Приложения (данни за продуктите, обяснителни листовки, брошури и т.н.),

Брой страници:

Забележка: Ако някои от елементите на информацията в част II или III са поверителни, се добавят отделни страници, ясно обозначени като такива. Степента на поверителност се посочва и на заглавната страница.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Формуляр за:

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОТСЪСТВИЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ  (1)

Име:

Адрес:

Тел./Факс:

Електронна поща:

Име и длъжност на подписващото лице:

С настоящото декларирам, от името на (наименование на предприятието), че следният/те продукт/и

(описание/я на продукта/ите)

не е/са предмет на изключително търговско споразумение.

(Подпис, дата)


(1)  Изключителни търговски споразумения са всички споразумения, които възпрепятстват всички други предприятия освен заявителя да внасят продукта/ите от искането.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Формуляр за:

ИСКАНЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА СУСПЕНДИРАНЕ НА МИТА

(държава-членка: )

Част I

(публично достъпна информация)

Код по Комбинираната номенклатура (КН) или по ТАРИК:

Точно описание на продукта:

Част II

Искане, подадено за (име и адрес на вносителя/ползвателя в ЕС):

Приложима митническа ставка в момента на подаване на искането (включително преференциални споразумения, споразумения за свободна търговия, ако съществуват за произхода на стоките от искането):

Внос (година 20XX, първата година на искания нов срок на валидност):

стойност (в EUR):

количество (в тегло и допълнителна единица, ако е приложимо за въпросния код по КН):

Приблизителна стойност на несъбраните мита (в EUR) на годишна основа:


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Формуляр за:

ВЪЗРАЖЕНИЕ СРЕЩУ ИСКАНЕ ЗА СУСПЕНДИРАНЕ НА МИТА/ТАРИФНА КВОТА (излишната мярка се заличава)

(държава-членка: )

Част I

Искане №:

Код по КН:

Описание на стоките:

Работен №:

Понастоящем стоките се произвеждат в Съюза или в Турция и се предлагат на пазара.

Понастоящем в Съюза или в Турция могат да се набавят еквивалентни или заместващи продукти.

Обяснителни бележки: (различия, защо и как продуктът може да замести продукта от искането):

Трябва да се приложат справки с технически данни, които доказват естеството и качеството на предлагания продукт.

Друго:

Предлаган компромисен вариант (обяснителни бележки):

Прехвърляне в тарифна квота:

Предлаган обем на квотата:

Частично суспендиране на мита:

Предлагана митническа ставка:

Други предложения:

Забележки:

Предприятие, което понастоящем произвежда идентичен, еквивалентен или заместващ продукт в ЕС или в Турция

Наименование на предприятието:

Лице за контакт:

Адрес:

Тел.:

Факс:

Електронна поща:

Търговско наименование на продукта:

ВЪЗРАЖЕНИЕ СРЕЩУ ИСКАНЕ ЗА СУСПЕНДИРАНЕ НА МИТА/ТАРИФНА КВОТА (излишната мярка се заличава)

(държава-членка: )

Част II

Производствен капацитет (свободен за пазара; например не е ограничен в предприятието или с договори):

Настоящ:

През следващите 6 месеца:


ПРИЛОЖЕНИЕ V

График за управлението на исканията за суспендиране на автономни мита и за автономни тарифни квоти

а)   Нови искания и повторно подадени искания:

 

Януарски кръг

Юлски кръг

Влизане в сила на поисканите суспендирания на мита или на тарифните квоти

1.1.20xx

1.7.20xx

Подаване на исканията до Комисията най-късно до

15.3.20xx—1

15.9.20xx—1

Първо заседание на РГИТВ за обсъждане на искания

Между 20.4.20xx—1 и 15.5.20xx—1

Между 20.10.20xx—1 и 15.11.20xx—1

Второ заседание на РГИТВ за обсъждане на искания

Между 5.6.20xx—1 и 15.6.20xx—1

Между 5.12.20xx—1 и 20.12.20xx—1

Трето заседание на РГИТВ за обсъждане на искания

Между 5.7.20xx—1 и 15.7.20xx—1

Между 20.1.20xx и 30.1.20xx

Допълнително заседание на РГИТВ (незадължително) за обсъждане на искания

Между 1.9.20xx—1 и 15.9.20xx—1

Между 15.2.20xx и 28.2.20xx


Възражения срещу нови искания се представят в писмена форма най-късно до

Второ заседание на РГИТВ

Възражения срещу текущи мерки се представят в писмена форма най-късно до

Първо заседание на РГИТВ

б)   Искания за удължаване на срока:

Дата на удължаване на срока на съществуващи суспендирания на мита

1.1.20xx

Подаване на исканията до Комисията най-късно до

15.4.20xx—1

Първо заседание на РГИТВ за обсъждане на искания

Между 20.4.20xx—1 и 15.5.20xx—1

Второ заседание на РГИТВ за обсъждане на искания

Между 5.6.20xx—1 и 15.6.20xx—1

Трето заседание на РГИТВ за обсъждане на искания

Между 5.7.20xx—1 и 15.7.20xx—1


Възражения срещу удължаване на срока се представят в писмена форма най-късно до

Първо заседание на РГИТВ


IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейска комисия

13.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 363/18


Обменен курс на еврото (1)

12 декември 2011 година

2011/C 363/03

1 евро =


 

Валута

Обменен курс

USD

щатски долар

1,3251

JPY

японска йена

103,12

DKK

датска крона

7,4361

GBP

лира стерлинг

0,84800

SEK

шведска крона

9,0525

CHF

швейцарски франк

1,2349

ISK

исландска крона

 

NOK

норвежка крона

7,7015

BGN

български лев

1,9558

CZK

чешка крона

25,578

HUF

унгарски форинт

305,16

LTL

литовски лит

3,4528

LVL

латвийски лат

0,6979

PLN

полска злота

4,5395

RON

румънска лея

4,3491

TRY

турска лира

2,4687

AUD

австралийски долар

1,3104

CAD

канадски долар

1,3576

HKD

хонконгски долар

10,3109

NZD

новозеландски долар

1,7293

SGD

сингапурски долар

1,7193

KRW

южнокорейски вон

1 523,48

ZAR

южноафрикански ранд

10,9105

CNY

китайски юан рен-мин-би

8,4284

HRK

хърватска куна

7,4975

IDR

индонезийска рупия

11 987,73

MYR

малайзийски рингит

4,1946

PHP

филипинско песо

57,842

RUB

руска рубла

41,8289

THB

тайландски бат

41,277

BRL

бразилски реал

2,4068

MXN

мексиканско песо

18,2660

INR

индийска рупия

70,0470


(1)  Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.


V Становища

ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА

Европейска комисия

13.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 363/19


Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки

2011/C 363/04

1.   Както е предвидено в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. (1) за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, Европейската комисия уведомява, че, освен ако не бъде започнато преразглеждане в съответствие с изложената по-долу процедура, срокът на действие на долупосочените антидъмпингови мерки ще изтече на датата, упомената в таблицата по-долу.

2.   Процедура

Производителите от Съюза могат да подадат писмено искане за преразглеждане. Искането трябва да съдържа достатъчно доказателства за това, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повторно извършване на дъмпинг и нанасяне на вреда.

Ако Комисията вземе решение да преразгледа съответните мерки, на вносителите, износителите, представителите на държавата на износ и производителите от Съюза ще бъде предоставена възможност да изпратят допълнителна информация, да опровергаят или да изразят становище по въпросите, изложени в искането за преразглеждане.

3.   Срок

Производителите от Съюза могат да подадат писмено искане за преразглеждане на горното основание, което трябва да постъпи в Европейската комисия, Directorate-General for Trade (Unit H-1), N-105 4/92, 1049 Brussels, Belgium (2), след публикуването на настоящото известие, но не по-късно от три месеца преди датата, посочена в таблицата по-долу.

4.   Настоящото известие се публикува в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009.

Продукт

Държава(и) на произход или износ

Мерки

Позоваване

Дата на изтичане на срока на действие (3)

Железни или стоманени въжета и кабели

Руска федерация

Антидъмпингово мито

Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета (ОВ L 285, 31.10.2007 г., стр. 1)

1.11.2012 г.


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)  Факс +32 22956505.

(3)  Срокът на действие на мярката изтича в полунощ на датата, посочена в тази графа.


ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Европейска комисия

13.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 363/20


ДЪРЖАВНА ПОМОЩ — ГЕРМАНИЯ

Държавна помощ SA.32009 (11/C) (ex 10/N) — LIP — Помощ за BMW Leipzig

Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС

(текст от значение за ЕИП)

2011/C 363/05

С писмо от 13 юли 2011 г., възпроизведено на езика, чийто текст е автентичен, на страниците след това резюме, Комисията уведоми Германия за решението си да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, относно посочената по-горе помощ.

Заинтересованите страни могат да представят мненията си относно помощта, по отношение на която Комисията открива процедурата, в срок от един месец от датата на публикуване на настоящото резюме и на приложеното към него писмо, на следния адрес:

European Commission

Directorate-General for Competition

State aid Greffe

Office: J-70 3/225

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Факс +32 22961242

Тези мнения ще бъдат предадени на Германия. Запазването в тайна на самоличността на заинтересованата страна, която представя мнението, може да бъде поискано писмено, като се посочат причините за искането.

ТЕКСТ НА РЕЗЮМЕТО

ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА И НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЕКТ

На 30 ноември 2010 г. германските власти направиха уведомление за регионална помощ в полза на BMW AG за инвестиция в Лайпциг, Германия, който е подпомаган район съгласно картата за регионални помощи на Германия със стандартен таван на регионална помощ за големи предприятия от 30 % брутен еквивалент на помощта към датата на уведомлението.

Проектът е насочен към разширяване на настоящата производствена структура; BMW възнамерява да изгради ново съоръжение за производство на електрически автомобили с каросерии от армирана пластмаса от въглеродни влакна, представляващи напълно новаторски продукт, който не е произвеждан в миналото. Инвестицията е свързана с два модела: i3 Mega City Vehicle и спортен автомобил i8. Mega City Vehicle (MCV) е електрически автомобил с акумулаторна батерия (BEV), т.е. изцяло се задвижва от електричеството от акумулатора. Спортната кола е електрически автомобил-хибрид с възможност за включване към електрическата мрежа (PHEV), който освен с акумулатор е оборудван и с малък, но ефективен двигател с вътрешно горене.

Инвестицията започна през 2009 г. и завършването е предвидено за 2013/2014 г. Допустимите инвестиционни разходи за проекта по настояща нетна стойност възлизат на 368,01 млн. EUR. Предлаганият размер на помощта от 46 млн. EUR по настояща нетна стойност представлява интензитет на помощта от 12,5 % и по този начин е по-нисък от приложимият таван на интензитета в размер на 13,5 %.

ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА ПОМОЩТА

Помощта отговаря на всички стандартни критерии за съвместимост, приложими за регионалната помощ

Въпреки това, съгласно приложимите „Насоки за националната регионална помощ“ (наричан по-нататък „НРП“) (1), Комисията може да одобри индивидуално уведомление за регионална помощ за големи инвестиционни проекти в рамките на предварителната проверка, само ако са изпълнени т. нар. критерии за „пазарен дял“ и „увеличаване на капацитета на пазар с изоставащ растеж“ (по точка 68 а) и б)).

Според Германия критериите по точка 68 а) и б) от НРП не следва да се прилагат за инвестиционния проект, предмет на уведомлението, въз основа на бележката под линия 65 от НРП, съгласно която това се предвижда за бенефициерите на помощта, които създават нов пазарен продукт. Комисията отбелязва иновативността на електрически автомобили с каросерии от армирана пластмаса от въглеродни влакна, но тъй като BMW не е нито единственият, нито първият производител на такива превозни средства, има съмнения дали бележката под линия може да бъде приложена по отношение на BMW и приканва заинтересованите страни да представят мнения по този въпрос. Тя провери тези критерии за целите на предварителната проверка, но ще разгледа отново този въпрос в официалното разследване.

Съответният продуктов и географски пазар съгласно точка 68 а) от НРП

Тъй като това е първият случай на регионална помощ, за която е изпратено уведомление, за иновативни електрически превозни средства за пътници (BEV/PHEV) с каросерии от армирана пластмаса от въглеродни влакна, Комисията се натъкна на сериозни затруднения при определянето на съответните продуктови и географски пазари. По-специално, тя не може да заеме окончателна позиция относно това, дали пазарът за електрически автомобили представлява независим продуктов пазар или част от общия пазар на леки автомобили, без разлика в начина на задвижване. От една страна, Комисията отбелязва, че не съществува заменяемост при предлагането между електрически автомобил с каросерия от армирана пластмаса от въглеродни влакна и конвенционален автомобил с двигател с вътрешно горене с метална каросерия, тъй като те са произведени на отделни производствени линии, включващи различни производствени цикли и прилагащи напълно различни технологии. Освен това на пазара на електрически автомобили се показват модели и характеристики, различни от тези на пазара на автомобили с двигатели с вътрешно горене. От друга страна, Комисията отбелязва известна степен на заменяемост в търсенето, въпреки значително по-високата цена на електрическите автомобили.

Друг проблем, пред който бе изправена Комисията при определянето на съответния продуктов пазар, бе класифицирането на електрическите автомобили в отделните сегменти на пазара на леки автомобили, определени в миналото за автомобили с двигатели с вътрешно горене.

С оглед на определянето на съответния географски пазар, Комисията отчете разликите в характеристиките на пазара на електрически автомобили и на този за автомобили с двигатели с вътрешно горене. Тя счита, че вероятно пазарът на електрическа автомобили е по-голям от територията на ЕИП, но не може да вземе окончателно становище.

Въз основа на посоченото по-горе, Комисията приканва третите страни да изразят мнение по следните въпроси:

a)

определението на съответния продуктов пазар: отделен пазар на електрически автомобили или част от общия пазар на леки автомобили; отделен пазар за PHEV от типа на i8 или включването им в пазара на електрически автомобили, заедно с BEV; начин на класифициране на електрическите автомобили в сегментите, определени за автомобили с двигатели с вътрешно горене, или каква следва да бъде основата за нова сегментация на електрически автомобили.

б)

определението на съответния географски пазар на електрически автомобили, с оглед на търговските потоци и бариери пред търговията, особено в сравнение с тези на леките автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Критериите за пазарен дял съгласно точка 68 а) от НРП

Съгласно тези критерии държавите-членки трябва да докажат, че бенефициерът на мярка за помощ, отпусната за голям инвестиционен проект, не разполага с пазарен дял над 25 % в съответния продуктов и географски пазар преди и/или след инвестицията.

Тъй като Комисията не можа да вземе окончателно становище относно определянето на съответния продуктов и географски пазар, тя приложи критериите за пазарния дял за всички възможни пазари: всички пазари на леки автомобили (включително BEV и PHEV) като цяло, всички пазари на леки автомобили в сегменти B, C, D, F и комбиниран C/D (тъй като модел MCV могат да бъдат класифицирани според сегментацията, използвана от Global Insight, по дължина — в сегменти B и C, и по цена — в сегмент D, а спортния модел автомобил — в сегмент F), пазарът на електрически автомобили (BEV/PHEV взети заедно, както и поотделно) и на двете географски равнища — пазарът на световно равнище и на равнище ЕИП. Източниците на данните за пазара са предимно Европейската асоциация на производителите (ACEA) за автомобили с двигатели с вътрешно горене и проучвания на Deutsche Bank (2008) и на Boston Consulting Group за пазара на електрически автомобили. Комисията отбелязва, че прогнозите за пазара на електрическите автомобили към 2015 г. са били по-скоро консервативни, тъй като според предположенията през 2015 г. пазарът на електрически автомобили ще достигне 1 % от общия пазар на леки автомобили. Тя приканва заинтересованите страни да изразят мнения относно възможното развитие на пазара.

Тъй като въз основа на наличните данни пазарният дял на БМВ надвишава 25 % на някои възможни пазари, Комисията, в съответствие с точка 68 от НРП, не може да вземе решение относно съвместимостта на мярката с предварителната проверка и трябва да открие официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС. Тя приканва заинтересованите страни да представят своите забележки.

В случай че мненията, получени в отговор на откриването на официалното разследване, не предоставят възможност на Комисията да заключи със сигурност, че критериите по точка 68 от НРП не се прилагат за помощта, въз основа на разпоредбите на бележката под линия 65 от НРП, или че критериите по точка 68 а) и б) са изпълнени, Комисията ще извърши задълбочена оценка на инвестиционния проект, въз основа на Съобщението на Комисията относно кpитepиитe за задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти (2).

Държавата-членка и заинтересованите страни се приканват да предоставят в своите мнения относно решението за откриване цялата информация, необходима за извършването на тази задълбочена оценка, и да представят съответната информация и документация, както е посочено в Съобщението за задълбочена оценка.

ТЕКСТ НА ПИСМОТО

„die Kommission teilt Deutschland mit, dass sie nach Prüfung der Angaben Ihrer Behörden zu der oben genannten Beihilfemaßnahme entschieden hat, das Verfahren nach Artikel 108 Absatz 2 des Vertrags über die Arbeitsweise der Europäischen Union (im Folgenden: ‚AEUV‘) einzuleiten.

1.   VERFAHREN

1.

Mit elektronischer Anmeldung, die am 30. November 2010 (SANI 5190) von der Kommission registriert wurde, unterrichtete Deutschland die Kommission von seiner Absicht, der BMW AG eine regionale Beihilfe gemäß den Leitlinien für staatliche Beihilfen mit regionaler Zielsetzung 2007-2013 (im Folgenden: ‚Regionalbeihilfe-Leitlinien‘) (3) für ihr Investitionsvorhaben in Leipzig, Sachsen, Deutschland zu gewähren.

2.

Die Kommission forderte mit Schreiben und E-Mails vom 31. Januar, 21. März und 20. April 2011 zusätzliche Informationen an, die Deutschland mit Schreiben und E-Mails vom 1., 18. und 23. März 2011 vorlegte. Mit Schreiben vom 13. Mai bat Deutschland um eine Verlängerung der Frist für die Übermittlung der zuletzt angeforderten Informationen, die allerdings am 26. Mai 2011 bereitgestellt wurden. Am 28. Juni 2011 übermittelte Deutschland zusätzliche Informationen.

2.   BESCHREIBUNG DES VORHABENS UND DER BEIHILFEMAßNAHME

2.1   Ziel

3.

Im Rahmen der Förderung der regionalen Entwicklung will Deutschland der BMW AG (im Folgenden: ‚BMW‘) eine regionale Investitionsbeihilfe mit einem abgezinsten Wert von 46 Mio. EUR zur Errichtung einer neuen Produktionsanlage im bestehenden BMW-Werk in Leipzig für die Herstellung von elektrisch angetriebenen Pkw mit Karosserie aus kohlefaserverstärktem Kunststoff gewähren.

4.

Die Investition erfolgt in Leipzig, Sachsen, Deutschland, einem Fördergebiet nach Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe a AEUV. Zur Zeit der Anmeldung galt hier für große Unternehmen gemäß der deutschen Fördergebietskarte 2007-2013 (4) ein regionaler Beihilfehöchstsatz (ohne Aufschläge) von 30 %, ausgedrückt als Bruttosubventionsäquivalent (BSÄ).

2.2   Beihilfeempfänger

5.

Empfänger der finanziellen Unterstützung ist die BMW AG, die Muttergesellschaft der BMW Group mit Sitz in München, Bayern, Deutschland. Die BMW Group konzentriert sich auf die Herstellung von Autos und Motorrädern der Marken BMW, MINI und Rolls-Royce Motor Cars.

6.

Die Investition soll in einem Werk in Leipzig erfolgen, das eines von 17 BMW-Produktionsstätten darstellt und keine eigene Rechtspersönlichkeit besitzt.

7.

Da BMW Leipzig keine eigenständige Organisationseinheit ist, konnten keine getrennten finanziellen Angaben vorgelegt werden. Im Jahr 2009 wurden hier 2 852 Mitarbeiter beschäftigt. Deutschland übermittelte die folgenden Informationen über die BMW Group:

Tabelle:   Umsatz der BMW Group in Mio. EUR

 

2007

2008

2009

Weltweit

56,0

53,2

50,7

EWR

31,7

29,4

26,3

Deutschland

11,9

10,7

11,4

Tabelle:   Anzahl der Beschäftigten jeweils zum Stichtag 31. Dezember

 

2007

2008

2009

Weltweit

107 539

100 041

96 230

EWR

94 284

87 596

84 791

Deutschland

80 128

73 916

71 648

2.3   Das Investitionsvorhaben

2.3.1   Das angemeldete Vorhaben

8.

Das Investitionsvorhaben hat die Errichtung einer neuen Produktionsanlage für die Herstellung von Elektrofahrzeugen mit Karosserien aus kohlefaserverstärktem Kunststoff zum Ziel. Die Herstellung von zwei Modellen ist geplant. Es handelt sich um völlig neuartige Produkte, die bisher noch nie hergestellt wurden und im Leipziger Werk fertig gestellt werden sollen: das Modell i3, das so genannte MegaCity Vehicle (im Folgenden: ‚MCV‘), und den Luxussportwagen i8.

9.

Das MCV ist ein reines Elektrofahrzeug ohne Verbrennungsmotor, das mit Elektrizität aus einer Batterie betrieben wird, d. h. es ist ein batteriegetriebenes Elektrofahrzeug (Battery Electric Vehicle, BEV) (5). Die Karosserie wird aus kohlefaserverstärktem Kunststoff entwickelt, wodurch ihr Gewicht bei einer Fahrzeuglänge von 3,95 m bis 4,05 m 1,3 t nicht übersteigt. Mit einer Reichweite von bis zu 150 km ohne Aufladen der Batterie und einer Höchstgeschwindigkeit von 140 km/h ist das MCV für den städtischen Einsatz gedacht. Die Produktionskapazität des Werks wird [10 000-50 000] (6) Fahrzeuge jährlich betragen, wovon rund die Hälfte für den Vertrieb im EWR und die andere Hälfte für Länder außerhalb des EWR vorgesehen ist. Diese Verteilung hängt von der künftigen Regierungspolitik in Bezug auf Fördermittel für den Erwerb von Elektrofahrzeugen durch Verbraucher in den Bestimmungsländern ab, da Elektrofahrzeuge erheblich höhere Herstellungskosten aufweisen als Fahrzeuge mit konventionellem Verbrennungsmotor. Es wird erwartet, dass der Preis des Modells i3 für den städtischen Raum ungefähr […] EUR betragen wird.

10.

Das Sportwagenmodel i8 ist ein Plug-in-Hybridfahrzeug (Plug-in Hybrid Electric Vehicle, PHEV) (7). Es wird die Vorteile von Elektrofahrzeugen wie zum Beispiel Leichtbauweise durch eine Karosserie aus kohlefaserverstärktem Kunststoff voll ausschöpfen, aber zusätzlich einen kleinen, jedoch sehr effizienten 3-Zylinder-Verbrennungsmotor besitzen. Laut Deutschland besteht der Zweck des Verbrennungsmotors darin, die Nachteile eines vollständig elektrisch angetriebenen Fahrzeugs in Situationen auszugleichen, in denen dies notwendig ist: 1) bei Entfernungen, welche die Reichweite einer Batterie ohne Aufladung überschreiten, und 2) bei Geschwindigkeiten, die unter dem für Sportwagen wünschenswerten Niveau liegen. Des Weiteren beabsichtigt BMW, ein innovatives aerodynamisches Konzept und ein neues, sparsames Steuerungssystem (3 l auf 100 km) für den i8 zu entwickeln. Das Modell i8 soll bei einer Länge von rund 4,6 m ein Gewicht von weniger als 1,5 t und eine Höchstgeschwindigkeit von 250 km/h erreichen. Der Preis des Sportwagens wird über […] EUR betragen; seine Zielgruppe sind prestigebewusste Verbraucher. Dieses Modell soll in sehr geringen Stückzahlen gefertigt werden — im Durchschnitt […] Fahrzeuge jährlich (in den ersten beiden Jahren wird eine stärkere Nachfrage erwartet) und ist in der Gesamtproduktion von [10 000-50 000] Elektrofahrzeugen in Leipzig enthalten, da für die Herstellung dieselben Produktionsanlagen wie beim MCV-Modell i3 genutzt werden (der Verbrennungsmotor wird im BMW-Werk in […] entwickelt). Auch beim Sportwagenmodell i8 wird damit gerechnet, dass 50 % im EWR und 50 % außerhalb des EWR abgesetzt werden.

11.

Bei beiden Modellen ist die Markteinführung für 2013 geplant. Die Arbeiten an dem Investitionsvorhaben begannen im Dezember 2009 und sollten bis 2013/2014 abgeschlossen sein, wobei die Beihilfe bis Ende 2015 ausgezahlt wird.

2.3.2   Frühere Investitionsbeihilfen für das Leipziger Werk

12.

Im September 2007, d. h. innerhalb von drei Jahren vor Aufnahme der Arbeiten am angemeldeten Vorhaben, begann ein früheres Investitionsvorhaben im Leipziger Werk, für das eine Regionalbeihilfe gewährt wurde. Die beihilfefähigen Kosten des Vorhabens betrugen 100 Mio. EUR, und die auf der Grundlage von Gruppenfreistellungsregelungen gewährte Beihilfe belief sich auf 12,5 Mio. EUR.

13.

Die Investition hatte die Herstellung von Pressteilen sowie Türen und Klappen für Fahrzeuge mit Verbrennungsmotoren (für die Modelle 1er und X1) zum Ziel. Die Produktionstechnologien und auch die Bauteile für Fahrzeuge mit Verbrennungsmotor unterscheiden sich erheblich von denjenigen für das angemeldete Elektrofahrzeug: Ein konventionelles Auto mit Verbrennungsmotor besteht beispielsweise aus ca. 250-300 Blech- oder Aluminiumteilen, die zusammengeschweißt werden, während bei einem Elektrofahrzeug die Karosserie aus kohlefaserverstärktem Kunststoff rund 30 Kunststoffteile umfasst, die zusammengeklebt werden. Es sind keine Bauteile aus Metall, kein Pressen oder Schweißen erforderlich.

2.4   Beihilfefähige Kosten

14.

Die beihilfefähigen Investitionskosten betragen nominal 392 Mio. EUR, was einem abgezinsten Wert von 368,01 Mio. EUR entspricht. In der folgenden Tabelle sind die beihilfefähigen Kosten des Investitionsvorhabens in Nominalbeträgen für den Durchführungszeitraum aufgeschlüsselt.

Tabelle:   Aufschlüsselung der beihilfefähigen Kosten in Mio. EUR (Nominalbeträge)

 

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Insgesamt

Gebäude

1

2

86

40

1

1

131

Anlagen/Ausrüstung

2

3

34

163

53

6

261

Insgesamt

3

5

120

203

54

7

392

2.5   Finanzierung des Investitionsvorhabens

15.

Deutschland bestätigt, dass der Beihilfeempfänger einen beihilfefreien Eigenbeitrag von mehr als 25 % der beihilfefähigen Kosten leisten wird. Abgesehen von der Beihilfe mit einem abgezinsten Wert von 46 Mio. EUR werden die restlichen Kosten des Vorhabens mit einem abgezinsten Wert von 322,01 Mio. EUR von BMW aus Eigenmitteln getragen (vor allem aus dem Cashflow).

2.6   Die Beihilfemaßnahme

16.

Das angemeldete Investitionsvorhaben hat einen Nominalwert von 392 Mio. EUR, d. h. einen abgezinsten Wert von 368,01 Mio. EUR, wobei die Beihilfeintensität 12,5 % beträgt, d. h. die Beihilfe macht nominal 49 Mio. EUR (abgezinst 46 Mio. EUR) aus.

17.

Die angemeldete Beihilfe soll in Form einer Investitionszulage gewährt werden, die aus Steuermitteln finanziert und jeweils in dem der Investitionskostenverauslagung folgenden Jahr ausgezahlt wird, d. h. die letzte Zahlung wird 2015 getätigt.

Tabelle:   Plan für die Auszahlung der Beihilfe in Mio. EUR (Nominalbetrag)

 

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Total

Investitionszulage

0,4

0,6

15,0

25,4

6,8

0,9

49,0

18.

Deutschland hat bestätigt, dass dieser Beihilfebetrag und diese Beihilfeintensität bei einer Veränderung der beihilfefähigen Kosten nicht überschritten werden und dass die Beihilfe nicht mit einer weiteren Beihilfe zur Deckung derselben beihilfefähigen Kosten kumuliert wird.

2.7   Anreizeffekt

19.

Der Rechtsanspruch auf die Beihilfe besteht automatisch bei Erfüllung der Bedingungen der Regelung, so dass keine Gewährungsentscheidung oder Förderwürdigkeitsbestätigung erforderlich ist.

2.8   Regionaler Beihilfehöchstsatz

20.

Leipzig liegt in Sachsen, Deutschland, einem Fördergebiet nach Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe a AEUV, in dem zum Zeitpunkt der Anmeldung für große Unternehmen gemäß der deutschen Fördergebietskarte 2007-2013 (8) ein regionaler Beihilfehöchstsatz (ohne Aufschläge) von 30 %, ausgedrückt als Bruttosubventionsäquivalent (BSÄ), galt.

2.9   Rechtsgrundlage und Bewilligungsbehörde

21.

Die Beihilfe wird vom Finanzamt München als Bewilligungsbehörde genehmigt.

22.

Folgende nationale Rechtsgrundlage wurde für die Gewährung der Beihilfe angegeben:

Investitionszulagengesetz 2010) vom 7. Dezember 2008, Gruppenfreistellung unter der Referenz-Nummer X 167/08 (9).

2.10   Beitrag zur Regionalentwicklung

23.

Deutschland gibt an, dass mit dem Investitionsvorhaben etwa 800 neue Arbeitsplätze in dem Fördergebiet geschaffen werden.

2.11   Aufrechterhaltung der Investition

24.

Deutschland hat bestätigt, dass das Investitionsvorhaben im fraglichen Fördergebiet mindestens fünf Jahre lang ab dem Tag der Fertigstellung aufrechterhalten werden muss.

2.12   Allgemeine Regelungen

25.

Deutschland hat der Kommission zugesagt,

ihr innerhalb von zwei Monaten nach Bewilligung der Beihilfe eine Kopie der diese Beihilfemaßnahme betreffenden relevanten Rechtsakte zu übermitteln;

nach Genehmigung der Beihilfe durch die Kommission alle fünf Jahre einen Zwischenbericht (mit Angaben zu den gezahlten Beihilfebeträgen), zur Durchführung der Beihilfevereinbarung und zu anderen Investitionsvorhaben am gleichen Standort/im gleichen Werk) vorzulegen;

innerhalb von sechs Monaten nach Zahlung der letzten Beihilfetranche nach dem angemeldeten Finanzierungsplan einen ausführlichen Abschlussbericht vorzulegen.

3.   BEIHILFERECHTLICHE WÜRDIGUNG UND VEREINBARKEIT MIT DEM BINNENMARKT

3.1   Vorliegen einer Beihilfe im Sinne von Artikel 107 Absatz 1 AEUV

26.

Damit eine Maßnahme als staatliche Beihilfe gilt, müssen folgende Kriterien kumulativ erfüllt sein: i) Die Maßnahme muss eine staatliche oder aus staatlichen Mitteln gewährte Förderung sein, ii) dem Unternehmen muss daraus ein wirtschaftlicher Vorteil erwachsen, iii) der Vorteil muss selektiv sein, und iv) die Maßnahme verfälscht den Wettbewerb oder droht ihn zu verfälschen und beeinträchtigt den Handel zwischen Mitgliedstaaten.

27.

Die finanzielle Unterstützung erfolgt durch die deutschen Behörden in Form einer Investitionszulage und kann somit als eine staatliche und aus staatlichen Mitteln gewährte Förderung im Sinne von Artikel 107 Absatz 1 AEUV erachtet werden, da sie die andernfalls aus Steuern erzielten Einnahmen des Staates verringert.

28.

Da die Förderung nur einem Unternehmen, BMW, zugute kommt, handelt es sich um eine selektive Maßnahme.

29.

Die Maßnahme entlastet das Unternehmen von Kosten, die es unter normalen Marktbedingungen bei der Errichtung der Produktionsanlage selbst tragen müsste, und verschafft ihm somit einen wirtschaftlichen Vorteil gegenüber seinen Wettbewerbern.

30.

Die Förderung wird von den deutschen Behörden für ein Investitionsvorhaben für die Herstellung von Personenkraftwagen mit Elektroantrieb bereitgestellt. Da dieses Produkt zwischen Mitgliedstaaten gehandelt wird, ist die Maßnahme geeignet, den Handel zwischen Mitgliedstaaten zu beeinträchtigen.

31.

Der wirtschaftliche Vorteil, den BMW gegenüber seinen Wettbewerbern bei der Erzeugung von Waren erhält, die innerhalb der EU gehandelt werden, kann den Wettbewerb verfälschen oder ihn zu verfälschen drohen.

32.

Die Kommission ist folglich der Auffassung, dass die angemeldete Maßnahme eine staatliche Beihilfe für BMW im Sinne von Artikel 107 Absatz 1 AEUV darstellt.

3.2   Rechtmäßigkeit der Beihilfemaßnahme

33.

Mit der Anmeldung der geplanten Beihilfemaßnahme vor ihrer Durchführung ist Deutschland seinen Verpflichtungen nach Artikel 108 Absatz 3 AEUV und der Einzelanmeldepflicht nach Artikel 6 Absatz 2 der Allgemeinen Gruppenfreistellungsverordnung nachgekommen.

3.3   Grundlage für die beihilferechtliche Würdigung der Beihilfemaßnahme

34.

Da es sich bei der Maßnahme um eine regionale Investitionsbeihilfe handelt, ist die Kommission verpflichtet, ihre Vereinbarkeit mit dem Binnenmarkt anhand der Bestimmungen der Regionalbeihilfe-Leitlinien und insbesondere des Abschnitts 4.3 über große Investitionsvorhaben zu prüfen, da die Beihilfe die in den Randnummern 64 und 67 der Regionalbeihilfe-Leitlinien genannten Schwellenwerte überschreitet.

3.4   Vereinbarkeit mit den allgemeinen Bestimmungen der Regionalbeihilfe-Leitlinien

35.

Deutschland schließt aus, das die BMW Group im Allgemeinen oder die BMW AG im Besonderen als Unternehmen in Schwierigkeiten im Sinne der Kriterien der Leitlinien der Gemeinschaft für staatliche Beihilfen zur Rettung und Umstrukturierung von Unternehmen in Schwierigkeiten (10) betrachtet werden könnte. Somit kommt der Beihilfeempfänger für eine Regionalbeihilfe in Frage.

36.

Die Beihilfe wird in Anwendung der Gruppenfreistellungsregelung X 167/08 gewährt, so dass Randnummer 10 der Regionalbeihilfe-Leitlinien nicht anwendbar ist, da die Maßnahme keine Ad-hoc-Beihilfe darstellt.

37.

Das ganze Gebiet von Sachsen kommt für Regionalbeihilfen nach Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe a AEUV in Frage, wobei der zulässige regionale Beihilfehöchstsatz zur Zeit der Anmeldung 30 %, ausgedrückt als BSÄ, betrug (11).

38.

Die angemeldete Beihilfe wird als Erstinvestition gemäß Randnummer 34 der Regionalbeihilfe-Leitlinien angesehen, da damit eine Investition in materielle und immaterielle Anlagewerte bei der Erweiterung einer bestehenden Betriebsstätte unterstützt wird.

39.

Die Gewährung der Beihilfe in Form einer Investitionszulage gemäß den relevanten Rechtsvorschriften (Investitionszulagegesetz 2010) beruht auf einem automatischen Rechtsanspruch auf die Beihilfe, sobald objektive Kriterien erfüllt sind. Darüber hinaus hängt die tatsächliche Zahlung der Beihilfe von der Genehmigung der Maßnahme durch die Kommission gemäß Randnummer 38 der Regionalbeihilfe-Leitlinien ab.

40.

Der Eigenbeitrag des Beihilfeempfängers zu den beihilfefähigen Kosten, der völlig beihilfefrei sein muss, liegt über dem verpflichtenden Mindestwert von 25 % gemäß Randnummer 39 der Regionalbeihilfe-Leitlinien.

41.

Gemäß Randnummer 40 der Regionalbeihilfe-Leitlinien wird die Investition während einer Mindestdauer von fünf Jahren nach Abschluss des Vorhabens in der Region aufrechterhalten.

42.

Die beihilfefähigen Kosten umfassen Ausgaben für Gebäude und Anlagen/Ausrüstung und entsprechen somit Randnummer 50 der Regionalbeihilfe-Leitlinien.

43.

Die in Abschnitt 4.4 der Regionalbeihilfe-Leitlinien festgelegten Kumulierungsvorschriften werden eingehalten.

44.

Aus diesen Gründen kommt die Kommission zu dem Schluss, dass die Beihilfe die in den Regionalbeihilfe-Leitlinien festgelegten üblichen Zulässigkeitskriterien erfüllt.

3.5   Würdigung gemäß den Bestimmungen für Beihilfen für große Investitionsvorhaben

3.5.1   Einzelinvestition (Randnummer 60 der Regionalbeihilfe-Leitlinien)

45.

Nach Randnummer 60 der Regionalbeihilfe-Leitlinien gilt ein großes Investitionsvorhaben als Einzelinvestition, wenn die Erstinvestition in einem Zeitraum von drei Jahren vor Beginn der Arbeiten an dem Vorhaben vorgenommen wird und festes Vermögen betrifft, das eine wirtschaftlich unteilbare Einheit bildet, um zu verhindern, dass ein großes Investitionsvorhaben künstlich in Teilvorhaben untergliedert wird, um den Bestimmungen dieser Leitlinien zu entgehen.

46.

Die Mitgliedstaaten könnten aufgrund der automatischen Absenkung des regionalen Beihilfehöchstsatzes bei großen Investitionsvorhaben versucht sein, anstelle einer Einzelinvestition zwei Einzelvorhaben anzumelden, um so zu einer höheren maximalen Beihilfeintensität zu gelangen (12).

47.

Die Herstellung der Personenkraftwagen mit Elektroantrieb und Karosserien aus kohlefaserverstärktem Kunststoff erfolgt völlig getrennt von der Produktion konventioneller Fahrzeuge mit Verbrennungsmotoren und Metallkarosserien (1er, X1). Es werden dafür eigene, voneinander unabhängige Produktionsanlagen genutzt, die sich nicht überschneiden. Das frühere Investitionsvorhaben in Bezug auf Pressteile sowie Türen und Klappen war auf die Erzeugung konventioneller Fahrzeuge mit Verbrennungsmotor ausgerichtet (siehe Erwägungsgründe 12-13), und bei der Herstellung der Modelle i3 und i8 kommen weder diese Bauteile zum Einsatz noch kann dabei irgendein Nutzen aus der früheren Beihilfe erwachsen.

48.

Die Kommission stellt daher fest, dass keine funktionalen, technischen oder strategischen Verbindungen zwischen den beiden Vorhaben bestehen, die eindeutig wirtschaftlich teilbar sind und somit keine Einzelinvestition im Sinne der Randnummer 60 der Regionalbeihilfe-Leitlinien darstellen.

3.5.2   Beihilfeintensität (Randnummer 67 der Regionalbeihilfe-Leitlinien)

49.

Die geplanten beihilfefähigen Gesamtkosten des Vorhabens in Leipzig betragen abgezinst (13) 368,01 Mio. EUR. Daraus ergibt sich ein Beihilfehöchstsatz von 13,5 %, ausgedrückt als Bruttosubventionsäquivalent (BSÄ), nach Anwendung des Herabsetzungsmechanismus.

50.

Die angemeldete Beihilfe beträgt insgesamt abgezinst 46 Mio. EUR; die Beihilfeintensität (BSÄ) erreicht 12,5 %. Da die gesamte Beihilfeintensität unter dem Beihilfehöchstsatz liegt, entspricht die für das Vorhaben vorgeschlagene Beihilfeintensität den Regionalbeihilfe-Leitlinien. Deutschland hat zugesichert, dass der angemeldete Beihilfebetrag und die angemeldete Beihilfeintensität nicht überschritten werden.

3.5.3   Filter für die eingehende Prüfung von Regionalbeihilfen für große Investitionsvorhaben nach Randnummer 68 der Regionalbeihilfe-Leitlinien

51.

Gemäß Randnummer 68 der Regionalbeihilfe-Leitlinien muss die Kommission das förmliche Prüfverfahren eröffnen und eine eingehende Würdigung der Beihilfe vornehmen, um ihren Anreizeffekt und ihre Verhältnismäßigkeit zu überprüfen sowie ihre positiven Folgen (regionaler Beitrag) und negativen Auswirkungen (Wettbewerbsverzerrung/Beeinträchtigung des Handels) gegeneinander abzuwägen, wenn der Umsatz des Beihilfeempfängers vor und/oder nach der Investition mehr als 25 % des sachlich und räumlich relevanten Marktes ausmacht oder wenn die durch das Investitionsvorhaben geschaffene Kapazität mehr als 5 % des sichtbaren Verbrauchs im EWR auf dem fraglichen Markt beträgt und dieser Markt während eines fünfjährigen Bezugszeitraums (2003-2008) in absoluten Zahlen oder relativ gesehen (im Vergleich zum Wachstum des BIP im EWR) geschrumpft ist.

52.

Die Kommission stellt jedoch fest, dass die unter Randnummer 68 Buchstaben a und b der Regionalbeihilfe-Leitlinien beschriebenen Überprüfungen gemäß Fußnote 65 der Regionalbeihilfe-Leitlinien nicht durchgeführt werden müssen, wenn der Mitgliedstaat nachweist, dass der Beihilfeempfänger einen neuen Produktmarkt schafft. In diesem Fall kann die Beihilfe ohne die Überprüfungen nach Randnummer 68 Buchstaben a und b genehmigt werden, wenn die allgemeinen Vereinbarkeitskriterien für Regionalbeihilfen und die zusätzlichen spezifischen Voraussetzungen für Regionalbeihilfen für große Investitionsvorhaben, insbesondere die Herabsetzung der anwendbaren Beihilfeintensität nach Randnummer 67 der Regionalbeihilfe-Leitlinien, erfüllt werden.

53.

Die Kommission kann derzeit auf der Grundlage der verfügbaren Informationen nicht zu dem Schluss gelangen, dass die von BMW in Leipzig durchgeführten Investitionen unter diese Fußnote fallen und somit von den Überprüfungen nach Randnummer 68 Buchstaben a und b befreit wären. Einerseits stellt die Kommission fest, dass die angemeldeten Elektrofahrzeugmodelle im Allgemeinen und die Karosserie aus kohlefaserverstärktem Kunststoff im Besonderen eine solche Innovation darstellen, dass damit ein neues Produkt geschaffen wird, das nicht mit in der Vergangenheit produzierten Fahrzeugen vergleichbar ist. Andererseits scheint BMW jedoch weder der erste noch der einzige Hersteller von derartigen Fahrzeugen zu sein. Da es der Kommission zu diesem Zeitpunkt nicht möglich ist, über die Anwendbarkeit von Fußnote 65 der Regionalbeihilfe-Leitlinien zu entscheiden, hat sie beschlossen, diese Überprüfungen bei der Würdigung der vorliegenden Sache durchzuführen. Sie fordert allerdings Beteiligte auf, zu dieser Sachfrage und zur Auslegung dieser Fußnote auf neuen Märkten Stellung zu nehmen.

54.

Für die Überprüfungen nach Randnummer 68 Buchstaben a und b der Regionalbeihilfe-Leitlinien muss die Kommission zunächst das/die von der Investition betroffene/n Produkt/e ermitteln und den sachlich relevanten Markt sowie den räumlich relevanten Markt definieren.

3.5.3.1   Betreffendes Produkt

55.

Nach Randnummer 69 der Regionalbeihilfe-Leitlinien, ist das ‚betreffende Produkt‘ in der Regel das Produkt des Investitionsvorhabens. Sieht ein Investitionsvorhaben die Herstellung mehrerer verschiedener Produkte vor, so muss jedes Produkt berücksichtigt werden. Wenn sich das Vorhaben auf ein Zwischenprodukt bezieht, für das es keinen Markt gibt, kann das betreffende Produkt auch das nachgelagerte Produkt sein.

56.

Das angemeldete Investitionsvorhaben bezieht sich ausschließlich auf die Herstellung von zwei Modellen von Pkw mit Elektroantrieb und Karosserie aus kohlefaserverstärktem Kunststoff. Diese sind der i3, ein rein elektrisch angetriebenes Fahrzeug (BEV), bei dem elektrische Energie in einer Autobatterie gespeichert wird, und der Elektrosportwagen i8, der zusätzlich zur Autobatterie auch einen kleinen, effizienten Verbrennungsmotor besitzt (PHEV). Es werden keine getrennten Zwischenprodukte erzeugt und auf dem Markt verkauft.

57.

Auf den im Rahmen des Investitionsvorhabens errichteten Anlagen können keine anderen Produkte hergestellt werden. Die Verwendung von Produktionsanlagen für Elektrofahrzeuge zur Erzeugung von Pkw mit Verbrennungsmotor ist technologisch ausgeschlossen.

58.

Deshalb kommt die Kommission zu dem Schluss, dass die vom Investitionsvorhaben betroffenen Produkte die Fahrzeugmodelle i3 (BEV) und i8 (PHEV) sind.

3.5.3.2   Sachlich relevanter Markt

59.

Nach Randnummer 69 der Regionalbeihilfe-Leitlinien umfasst der relevante Produktmarkt das betreffende Produkt und jene Produkte, die vom Verbraucher (wegen der Merkmale des Produkts, seines Preises und seines Verwendungszwecks) oder vom Hersteller (durch die Flexibilität der Produktionsanlagen) als seine Substitute angesehen werden.

60.

Die Kommission hat im traditionellen Kraftfahrzeugsektor eine Reihe von Beschlüssen (sowohl über staatliche Beihilfen als auch über Fusionen) angenommen und in diesem Zusammenhang Analysen zur sachdienlichen Definition des relevanten Produktmarktes durchgeführt.

61.

Es gibt mehrere Anbieter von Analysen des Kraftfahrzeugmarktes. Zu den namhaftesten zählen IHS Global Insight und POLK. Die Mitgliedstaaten und die Beihilfeempfänger legen in der Regel Informationen vor, die auf Segmentierungen eines dieser Beratungsunternehmen beruhen. IHS schlägt eine Unterteilung des Pkw-Marktes in eng gefasste Klassen (27 Segmente) vor, während POLK acht Segmente unterscheidet (A000, A00, A0, A, B, C, D und E), wobei das A000-Segment Kleinstwagen umfasst und das E-Segment die Oberklasse darstellt. Vom A000-Segment zum E-Segment steigen der Durchschnittspreis, die Größe und die durchschnittliche Motorleistung der Pkw allmählich an.

62.

In Beihilfesachen stützte sich die Kommission auf diese Segmentierungen, da sie von den Mitgliedstaaten in ihren Anmeldungen zur Abgrenzung der Märkte verwendet wurden.

63.

Im vorliegenden Fall befasst sich die Kommission erstmals mit einer Anmeldung, die eine Regionalbeihilfe für die Herstellung von Pkw mit Elektroantrieb (BEV/PHEV) betrifft. Die Anmeldung wirft eine Reihe von Fragen hinsichtlich der sachdienlichen Definition des Marktes auf, da die Schlussfolgerungen früherer Beschlüsse über Pkw mit Verbrennungsmotor nicht unbedingt übernommen werden können.

64.

Das zentrale Problem bei der Abgrenzung des sachlich relevanten Marktes besteht darin, ob Elektrofahrzeuge ohne Verbrennungsmotor oder Hybridfahrzeuge mit der Spezifikation des i8, deren Karosserie in beiden Fällen aus kohlefaserverstärktem Kunststoff besteht, im Jahr 2015 einen untrennbaren Bestandteil des Gesamtmarktes für Pkw oder einen getrennten Produktmarkt darstellen werden. Die Kommission fordert Beteiligte auf, auch zu dieser Frage Stellung zu nehmen.

65.

Anhand der vorliegenden Informationen kann die Kommission nicht zweifelsfrei ausschließen, dass es einen getrennten Markt für Elektroautos geben wird: auf der Angebotsseite liegt eindeutig keine Substituierbarkeit vor, denn Elektrofahrzeuge mit Karosserie aus kohlefaserverstärktem Kunststoff können auf Produktionsanlagen für konventionelle Fahrzeuge nicht hergestellt werden und umgekehrt. Hinsichtlich der Substituierbarkeit auf der Nachfrageseite (d. h. wegen der Merkmale des Produkts, seines Preises und seines Verwendungszwecks) dienen Pkw mit Elektromotor und Pkw mit Verbrennungsmotor demselben grundlegenden Zweck, nämlich der Personenbeförderung. Beim i3, dem Elektrofahrzeug für den städtischen Raum, ist dieser Verwendungszweck allerdings aufgrund seiner geringen Reichweite von bis zu 150 km ohne Batterieaufladung in erster Linie auf Fahrten in der Stadt beschränkt. Das Modell i8 erfüllt einen zweifachen Zweck, nämlich Fahrten in der Stadt und sonstige Fahrten, und gleicht die Beschränkungen eines Elektrofahrzeugs durch einen kleinen, effizienten Verbrennungsmotor aus. Elektrofahrzeuge sind erheblich teurer als konventionelle Autos mit derselben Größe und demselben Verwendungszweck (der Preisunterschied wird selbst durch staatliche Zuschüsse für Verbraucher nur zum Teil ausgeglichen), und die voraussichtlichen Käufer scheinen sich im Hinblick auf Einkommen und Umweltbewusstsein ziemlich von den Käufern konventioneller Autos derselben Größe zu unterscheiden. Die Kommission fordert Beteiligte auf, zu der Frage Stellung zu nehmen, ob Elektrofahrzeuge einen getrennten Produktmarkt bilden.

66.

Wenn Elektrofahrzeuge einen getrennten Markt bilden, ist fraglich, ob und in welchem Ausmaß eine weitere Segmentierung des Marktes für Pkw mit Elektroantrieb notwendig ist.

67.

Deutschland legte eine Übersicht über die konkurrierenden Elektrofahrzeuge verschiedener Hersteller samt dem Jahr ihrer Markteinführung vor. Auch wenn diese Übersicht etwas ungenau zu sein scheint, da es in einigen Fällen zu einer erheblichen Verzögerung gekommen ist (wider Erwarten kam das erste Elektrofahrzeug — der Nissan Leaf — erst im Januar 2011 auf den Markt), so bietet die Grafik doch einen Überblick über die konkurrierenden Elektrofahrzeugmodelle, der darauf hindeutet, dass ein vollständiges Abgehen von der Segmentierung für elektrisch angetriebene Pkw aufgrund der Unterschiedlichkeit der Modelle auch keine angemessene Lösung ist:

Image

68.

Die Kommission fordert die Beteiligten auf, zu der Frage Stellung zu nehmen, ob eine weitere Segmentierung des Elektrofahrzeugmarktes sachdienlich ist und auf welchen Grundsätzen und Kriterien eine solche Unterteilung aufbauen könnte.

69.

Gleichgültig ob Elektrofahrzeuge zum Pkw-Gesamtmarkt gehören oder einen eigenständigen Markt darstellen, ist die Zuordnung der in Leipzig zu produzierenden Elektrofahrzeuge zu einem spezifischen Pkw-Segment problematisch. In Bezug auf mögliche Marktsegmentierungen wählte Deutschland im vorliegenden Fall die Segmentierung von IHS Global Insight für den Zweck der Anmeldung.

70.

Laut Deutschland fällt das MCV-Modell i3 in die Segmente C (14) und D (15), wobei Deutschland die Verwendung eines kombinierten C/D-Segments vorschlägt. Bei strikter Anwendung der Segmentierung müsste die Kommission jedoch zu dem Schluss gelangen, dass das MCV i3 hinsichtlich der Größe in die Segmente B (16) und C und hinsichtlich des Preises in das D-Segment eingeordnet werden kann. Den deutschen Angaben zufolge sind die Käufer des MCV nicht auf Kunden beschränkt, die sich bei Autos mit Verbrennungsmotoren normalerweise für die unteren Segmente entscheiden würden, sondern kommen aus allen Segmenten, weil sie ein ausgeprägtes Umweltbewusstsein haben.

71.

Das Sportwagenmodell BMW i8 fällt in das F-Segment (17) nach IHS Global Insight, das nicht durch die Fahrzeuggröße sondern ausschließlich durch den Preis abgegrenzt ist. Im Fall dieses Pkw-Modells ist ein zusätzliches Problem zu lösen. Laut Deutschland ist es aufgrund des eingebauten Verbrennungsmotors als Hybridfahrzeug eingestuft. Es wird allerdings auf denselben Produktionsanlagen wie das MCV-Modell erzeugt, hat eine Karosserie aus kohlefaserverstärktem Kunststoff und verfügt zusätzlich über einen Verbrennungsmotor zur Verbesserung des Elektroantriebs, der darüber hinaus nicht in der geförderten Anlage entwickelt wird. Eine Betrachtung der bisher auf dem Markt verfügbaren Hybridfahrzeuge zeigt, dass es sich in der Regel um mit Verbrennungsmotor angetriebene Autos mit Metallkarosserien handelt, in die ein zusätzlicher Elektroantrieb eingebaut ist, der nur einen geringen Teil zur Fahrzeugleistung beiträgt.

72.

Derzeit ist die Kommission nicht in der Lage, eine definitive Position dazu zu beziehen, ob sich traditionelle Marktsegmentierungen, die von Polk, Global Insight und anderen für den konventionellen Kfz-Markt entwickelt wurden, überhaupt auf den Elektrofahrzeugmarkt übertragen lassen. Sie stellt zum jetzigen Zeitpunkt fest, dass die Zuordnung zu Segmenten in Analogie zu Pkw mit Verbrennungsmotoren äußerst problematisch ist. Auf den ersten Blick scheint die Anwendung der Segmentierung von POLK aufgrund der Bedeutung des Verbrennungsmotors bei der Abgrenzung der Segmente schwierig zu sein. Auch die Verwendung der von IHS Global Insight festgelegten Einteilung erscheint nicht einfach. Hier sind die entscheidenden Parameter die Fahrzeuglänge und der Preis: hinsichtlich der Länge scheint die Mehrheit der in Entwicklung befindlichen Elektrofahrzeuge (laut Ankündigungen der Hersteller) in die ‚kleinen‘ Segmente A, B und C zu fallen; in Bezug auf den Preis treffen höhere Segmente — mindestens das D-Segment — zu. Die Kommission fordert die Beteiligten auf, zur Übertragbarkeit bestehender Klassifikationen für den Zweck der Marktdefinition Stellung zu nehmen.

73.

Des Weiteren kann die Kommission keine definitive Position dazu beziehen, ob die Zuordnung der Modelle i3 und i8 zu den von Deutschland vorgeschlagenen Segmenten sachdienlich ist (gleichgültig ob Elektrofahrzeuge zum Pkw-Gesamtmarkt gehören oder einen eigenständigen Markt darstellen). Die Kommission fordert die Beteiligten auf, zu dieser Frage Stellung zu nehmen.

74.

In diesem Zusammenhang weist die Kommission darauf hin, dass Deutschland vorgeschlagen hat, den i3 in ein kombiniertes C/D-Segment einzuordnen. Die Kommission erinnert daran, dass sie in der Vergangenheit Zweifel daran geäußert hat, ob sich kombinierte Segmente auf Pkw mit Verbrennungsmotor anwenden lassen (18). Die Kommission kann zurzeit keine definitive Position zur Frage der kombinierten Segmente beziehen und fordert die Beteiligten auf, auch zu diesem Punkt Stellung zu nehmen.

75.

Aufgrund des Fehlens von Erfahrungen aus der Vergangenheit und durch die oben angeführten Schwierigkeiten kann die Kommission zu diesem Zeitpunkt zu keinem Schluss über den sachlich relevanten Markt gelangen. Deshalb betrachtet die Kommission in den weiteren Analysen alle plausiblen Märkte als sachlich relevante Märkte, d. h. den Markt für Elektrofahrzeuge, den Gesamtmarkt für Pkw ohne Unterscheidung der Antriebstechnik und den Markt für Hybridfahrzeuge (in Bezug auf das Modell i8). Im Hinblick auf die Segmentierung berechnete die Kommission die Marktanteile im Einklang mit dem deutschen Vorschlag, nach dem das MCV-Elektrofahrzeug von BMW als Teil des kombinierten C/D-Segments zu beurteilen ist, und getrennt für die Segmente B, C und D sowie beim Sportwagen für das F-Segment.

3.5.3.3   Räumlich relevanter Markt

76.

Gemäß Randnummer 70 der Regionalbeihilfe-Leitlinien sollten für die Überprüfungen nach Randnummer 68 Buchstaben a und b der Regionalbeihilfe-Leitlinien Märkte normalerweise auf Ebene des EWR definiert werden oder, ‘falls diese Daten nicht vorliegen oder nicht relevant sind, auf der Grundlage eines anderen allgemein akzeptierten Marktsegments, für das statistische Daten zur Verfügung stehen’.

77.

Deutschland betrachtet den Weltmarkt oder zumindest einen über den EWR hinausgehenden Markt als den räumlich relevanten Markt, da beide BMW-Modelle auf die internationale Nachfrage ausgerichtet sind und die Herstellung von Elektrofahrzeugen bisher auf Europa, die USA und Asien beschränkt ist (laut Deutschland entfallen derzeit rund 50 % der Produktion auf Europa und 30 % auf die USA).

78.

Deutschland betont, dass die Dynamik der Entwicklung des Marktes für Elektrofahrzeuge auch von einer weitere Verschärfung der CO2-Emissionsvorschriften in bestimmten Ländern abhängt und dass für die Einfuhr von elektrisch angetriebenen Pkw zwar in einigen Staaten (USA, Japan) dieselben Zollsätze vorgesehen sind wie für Fahrzeuge mit Verbrennungsmotor, während andere Länder (China) viel niedrigere Zollsätze anwenden. Unterschiede bestehen auch bei den Kosten für die Einfuhr von Kohlefasern im Vergleich zu Stahl, der bei der Herstellung von Fahrzeugen mit Verbrennungsmotor eingesetzt wird. Des Weiteren ist der Handel mit Elektrofahrzeugen durch die in den einzelnen Ländern geltenden technischen Normen weniger stark eingeschränkt als bei Fahrzeugen mit Verbrennungsmotor. Deutschland hebt auch hervor, dass der Markt stark von staatlichen Förderprogrammen für Verbraucher abhängt. Diese Förderungen machen Elektrofahrzeuge für eine größere Gruppe von Verbrauchern erschwinglich, da sie den erheblichen Preisunterschied zwischen Elektrofahrzeugen und mit Verbrennungsmotor angetriebenen Fahrzeugen entsprechender Größe zum Teil ausgleichen. Ohne die Förderungen blieben sie sehr exklusiv und würden nur von einer sehr kleinen Gruppe von Verbrauchern nachgefragt. In den USA erreicht die staatliche Förderung bis zu 7 500 USD je Fahrzeug, wobei ähnliche Beträge in China und Japan vorgesehen sind. In Zukunft könnten diese Subventionen auch auf Megastädte wie Mexiko Stadt und São Paulo ausgedehnt werden.

79.

In einigen der bisherigen Beschlüsse in Bezug auf den Kraftfahrzeugsektor (19) definierte die Kommission den relevanten räumlichen Markt als ‚mindestens EWR-weit‘ und schloss somit explizit die Möglichkeit nicht aus, dass ein räumlich relevanter Markt besteht, der größer als der EWR ist. In zwei Beihilfesachen zu Regionalbeihilfen für den Kraftfahrzeugsektor (Audi Hungaria Motor und Fiat Powertrain Technologies Poland) eröffnete die Kommission jedoch das förmliche Prüfverfahren u. a. in Bezug auf die angemessene Marktabgrenzung.

80.

Auf der Grundlage der verfügbaren Informationen (Markteinführung der ersten Elektrofahrzeuge erst 2010) kann die Kommission zu diesem Zeitpunkt keine definitive Position dazu beziehen, ob ein eigenständiger Elektrofahrzeugmarkt eine weltweite Ausdehnung hätte oder nicht. Die Kommission fordert Dritte auf, zur sachdienlichen Definition des räumlichen Marktes für Elektrofahrzeuge im Allgemeinen sowie für Fahrzeuge wie die Modelle i3 und i8 Stellung zu nehmen.

81.

Da die Kommission für die Zwecke der Überprüfung nach Randnummer 68 Buchstabe a der Regionalbeihilfe-Leitlinien zu keinem Schluss über den genauen räumlich relevanten Markt gelangen kann, führt sie die relevanten Tests sowohl für den EWR als auch die weltweiten Märkte durch.

3.5.3.4   Marktanteile (Überprüfung nach Randnummer 68 Buchstabe a)

82.

Um feststellen zu können, ob gemäß Randnummer 68 Buchstabe a der Regionalbeihilfe-Leitlinien für das Vorhaben eine eingehende Überprüfung der Erforderlichkeit der Beihilfe notwendig ist und ob seine Vorteile stärker ins Gewicht fallen als die dadurch entstehenden Wettbewerbsverzerrungen und die Beeinträchtigung des Handels zwischen den Mitgliedstaaten, muss die Kommission die Marktanteile des Beihilfeempfängers vor und nach der Investition analysieren und prüfen, ob diese Marktanteile auf dem sachlich und räumlich relevanten Markt 25 % übersteigen.

83.

Da das angemeldete Investitionsvorhaben von BMW 2009 anlief und die Vollproduktion für 2014 geplant ist, sollte die Kommission den Marktanteil der BMW Group auf den sachlich und räumlich relevanten Märkten in den Jahren 2008 und 2015 ermitteln. Da das erste Elektrofahrzeug (Nissan Leaf) jedoch erst im Januar 2011 auf den Markt gebracht wurde, kann die Kommission den Marktanteil von BMW am Markt für elektrisch angetriebene Pkw für das Jahr 2008 nicht berechnen.

84.

In Bezug auf die Marktanteile von BMW bei Elektrofahrzeugen nach Abschluss des Vorhabens, d. h. im Jahr 2015, stützte Deutschland seine Berechnungen auf Informationen, die von der Deutschen Bank in einer externen Studie über Elektrofahrzeuge am 9. Juni 2008 veröffentlicht wurden, sowie auf Daten, die von der Boston Consulting Group im August 2009 gesammelt wurden. Insbesondere beruhen die von Deutschland vorgelegten Angaben auf der Annahme, dass der weltweite Markt für Elektrofahrzeuge (eingeschränkt auf BEV) nur 1 % des Gesamtmarktes für Pkw ausmachen wird (für 2015 wird der Gesamtverkauf von Pkw ohne Unterscheidung der Antriebstechnik auf 72,4 Millionen weltweit und auf 15,3 Millionen im EWR geschätzt; der Verkauf von Elektrofahrzeugen eingeschränkt auf BEV wird lediglich auf 720 000 weltweit und auf 150 000 im EWR geschätzt, der Gesamtverkauf von Hybridfahrzeugen auf 12,3 Millionen weltweit und auf 2,6 Millionen im EWR). Dieser Anteil ist vielleicht zu konservativ angesetzt, aber Deutschland konnte keine andere unabhängige Schätzung von Dritten für den Zeitraum um 2015 als die Studie der Deutschen Bank bereitstellen und wies darauf hin, dass die meisten anderen Quellen nur Schätzungen für das Jahr 2020 enthielten. Die Verkaufszahlen für das erste Elektrofahrzeugmodell — den Nissan Leaf — legen nahe, dass selbst im Jahr 2011, d. h. drei Jahre nach der Veröffentlichung der Prognose der Deutschen Bank, die Dynamik der Entwicklung auf dem Elektrofahrzeugmarkt von Nissan unterschätzt wurde. Nissan rechnete mit einem Absatz von 10 000 Stück des Elektrofahrzeugmodells im Jahr 2011, verkaufte aber schon im ersten Quartal 2011 4 000 Einheiten. Die Kommission fordert die Beteiligten auf, zur erwarteten Größe des weltweiten und des EWR-weiten Marktes für Elektrofahrzeuge im Jahr 2015 Stellung zu nehmen.

85.

Deutschland legte Daten/Schätzungen für den Umsatz von BMW vor. In diesem Zusammenhang sollte beachtet werden, dass BMW bei der Berechnung des Marktanteils davon ausging, dass vom gesamten Produktionsvolumen von [10 000-50 000] (oder […]) Einheiten nur […] MCV auf dem EWR-Markt verkauft und […] ausgeführt werden sollen. Ebenso ist geplant, dass 50 % des voraussichtlichen Produktionsvolumens des Sportwagenmodells (bis zu […] Stück) außerhalb des EWR abgesetzt werden. Diese Aufteilung zwischen den Verkäufen im EWR und außerhalb des EWR ist für die Kommission zum jetzigen Zeitpunkt nicht überprüfbar. Die Kommission fordert die Beteiligten auf, zu der Frage Stellung zu nehmen, ob eine solche Aufteilung angesichts der vorhersehbaren Marktentwicklung realistisch ist.

86.

Die Kommission stellt ferner fest, dass Deutschland keine getrennten Daten für das F-Segment vorlegen konnte, sondern Informationen für das kombinierte E2+F-Segment übermittelte (relevant für den i8), da BMW die Daten für die Segmente E2 und F für interne Zwecke nicht separat erfasst.

87.

Die Ergebnisse der Überprüfung der Marktanteile (unter Verwendung der oben dargelegten Aufteilung der Produktionsmengen auf Verkäufe innerhalb des EWR und Ausfuhren aus dem EWR) werden in der folgenden Tabelle dargestellt:

 

2008

2015

Gesamtmarkt Pkw weltweit — insgesamt

2,6 %

2,6 %

B-Segment

1,8 %

1,8 %

C-Segment

1,4 %

1,5 %

D-Segment

5,1 %

5,5 %

E2+F-Segment (22)

5,1 %

8,2 %

Kombiniertes C/D-Segment

2,9 %

3,1 %

Gesamtmarkt Pkw EWR — insgesamt

5,7 %

6,5 %

B-Segment

3 %

4 %

C-Segment

3,5 %

4,5 %

D-Segment

12,3 %

14,2 %

E2+F-Segment (22)

12,7 %

17,3 %

Kombiniertes C/D-Segment

6,5 %

7,7 %

Elektrofahrzeugmarkt weltweit — insgesamt

[3-6 %]

B-Segment

[< 25 %]

C-Segment

[< 25 %]

D-Segment

[> 25 %]

E2+F-Segment (22)

[> 25 %] (21)

Kombiniertes C/D-Segment

[< 25 %]

Elektrofahrzeugmarkt EWR — insgesamt

12,7 %

B-Segment

[> 25 %]

C-Segment

[> 25 %]

D-Segment

[> 25 %]

E2+F-Segment (22)

[> 25 %] (21)

Kombiniertes C/D-Segment

[< 25 %]

Hybridfahrzeugmarkt weltweit — insgesamt

 (20)

E2+F-Segment (22)

3,2 %

Hybridfahrzeugmarkt EWR — insgesamt

 (20)

E2+F-Segment (22)

15 %

88.

Diese Ergebnisse weisen darauf hin, dass der Marktanteil von BMW nur auf dem Gesamtmarkt für Pkw unter 25 % liegt, gleichgültig ob der EWR-weite oder der weltweite Markt herangezogen wird und unabhängig von der Segmentierung (ungeachtet der in den Erwägungsgründen 68-70 beschriebenen Probleme bei der Anwendung der Segmentierung).

89.

Was den Elektrofahrzeugmarkt anbelangt, lässt sich aufgrund der auf den verfügbaren Daten beruhenden Ergebnisse nicht ausschließen, dass der Marktanteil von BMW auf einem eigenständigen weltweiten Elektrofahrzeugmarkt den Schwellenwert von 25 % im D-Segment überschreiten könnte (laut Prognosen erreicht er [> 25 %]). Ähnliches gilt, wenn der Markt für Elektrofahrzeuge und nicht derjenige für Hybridfahrzeuge als der sachlich relevante Markt für das Modell i8 festgelegt wird, weil es auf denselben Produktionsanlagen wie das rein elektrisch angetriebene Modell i3 hergestellt wird und somit ein Substitut für das BEV darstellt. In diesem Fall könnte der Marktanteil von BMW im F-Segment ebenfalls über dem Schwellenwert von 25 % liegen ([> 25 %]).

90.

Auf dem EWR-weiten Markt für Elektrofahrzeuge ohne Segmentierung wird der Schwellenwert von 25 % nur dann eingehalten, wenn BMW weniger als […] Fahrzeuge von den insgesamt erzeugten [10 000-50 000] Autos auf dem EWR-Markt verkauft. Auf dem segmentierten EWR-weiten Markt für Elektrofahrzeuge besteht allerdings selbst bei Berücksichtigung der von Deutschland angeführten Aufteilung der Verkäufe auf EWR-Länder und Nicht-EWR-Länder die Gefahr einer Überschreitung des Schwellenwerts von 25 %, wenn die Kommission im Einklang mit der gängigen Praxis die Möglichkeit einer Kombination von Kfz-Segmenten ausschließt (die Kommission lehnte beispielsweise in der Entscheidung zur Eröffnung des förmlichen Prüfverfahrens im Falle von Audi Hungaria Motor die von Ungarn vorgeschlagene Kombination bestimmter Segmente gemäß den Definitionen von Polk ab) und das Produktionsvolumen von BMW entweder dem B-, C- oder D-Segment zugeordnet werden muss. In diesem Fall würde der Marktanteil von BMW in allen berücksichtigten Einzelsegmenten im EWR 25 % überschreiten ([…] % im B-Segment, […] % im C-Segment, […] % im D-Segment und sogar […] % im F-Segment).

91.

Auf der Grundlage der verfügbaren Daten kann die Kommission zu diesem Zeitpunkt nicht zweifelsfrei ausschließen, dass die Marktanteile von BMW auf allen berücksichtigten plausiblen Märkten unterhalb des Schwellenwerts von 25 % gemäß Randnummer 68 Buchstabe a der Regionalbeihilfe-Leitlinien bleiben. Angesichts der Produktionskapazität von [10 000-50 000] Elektrofahrzeugen im Leipziger Werk und in Anbetracht der Dynamik auf dem Elektrofahrzeugmarkt sowie der Anzahl der auf diesem Markt im Wettbewerb stehenden Automobilhersteller ist es gleichzeitig plausibel, dass BMW den in Randnummer 68 Buchstabe a der Regionalbeihilfe-Leitlinien festgelegten Schwellenwert von 25 % zumindest langfristig möglicherweise nicht überschreiten wird. Diese Tatsache weist darauf hin, dass die verfügbaren Daten, nach denen der Elektrofahrzeugmarkt (BEV) nur 1 % des gesamten Pkw-Marktes ausmacht, zu konservativ sind, um als zuverlässige Basis für die Zwecke der Überprüfungen nach Randnummer 68 der Regionalbeihilfe-Leitlinien zu dienen. Die Kommission fordert Dritte auf, zu den oben erörterten Problemen Stellung zu nehmen.

3.5.3.5   Kapazitätszuwachs auf einem Markt mit unterdurchschnittlichem Wachstum (Überprüfung nach Randnummer 68 Buchstabe b)

92.

Die Kommission muss gemäß Randnummer 68 Buchstabe b der Regionalbeihilfe-Leitlinien prüfen, ob die durch das Investitionsvorhaben geschaffene Kapazität mehr als 5 % des Marktes belegt durch Daten über den sichtbaren Verbrauch (23) beträgt. In diesem Fall muss die Kommission auch prüfen, ob die in den letzten fünf Jahren verzeichneten mittleren Jahreszuwachsraten des sichtbaren Verbrauchs über der mittleren jährlichen Wachstumsrate des Bruttoinlandsprodukts im EWR liegen. Die Kommission führt diese Überprüfung für die oben angeführten plausiblen sachlich relevanten Märkte durch.

93.

Die Überprüfung des Kapazitätszuwachs auf einem Markt mit unterdurchschnittlichem Wachstum ergab folgende Werte für die einzelnen analysierten Segmente:

Tabelle:   Kapazitätszuwachs durch das Vorhaben auf dem Gesamtmarkt für Pkw auf Ebene des EWR

 

Marktvolumen 2008

Kapazitätszuwachs

B-Segment

4,6 Mio.

0,87 %

C-Segment

5,1 Mio.

0,78 %

D-Segment

2,6 Mio.

1,54 %

C/D-Segment

7,7 Mio.

0,52 %

E2+F-Segment

1,1 Mio.

0,36 %

94.

Aus den Ergebnissen der Überprüfung geht klar hervor, dass bei Berücksichtigung des Pkw-Gesamtmarktes ohne Unterscheidung der Antriebstechnik der im ersten Teil von Randnummer 68 Buchsstabe b der Regionalbeihilfe-Leitlinien festgelegte Schwellenwert von 5 % in keinem der analysierten Segmente auf dem EWR-Markt überschritten würde.

95.

Diese Überprüfung kann für den Elektrofahrzeugmarkt nicht durchgeführt werden, da er 2008 noch nicht existierte. Es kann jedoch mit Sicherheit ausgeschlossen werden, dass das Wachstum auf diesem Markt unterdurchschnittlich ist.

96.

Für den konventionellen Kfz-Markt hat Deutschland jedoch Angaben über die mittlere jährliche Wachstumsrate für den sichtbaren Verbrauch auf dem Pkw-Gesamtmarkt ohne Segmentaufteilung, getrennt für die Segmente B, C und D sowie für die kombinierten Segmente C/D und E2/F (24) vorgelegt. Die Daten für den Bezugszeitraum 2003-2008 betreffen nicht den EWR sondern nur die EU-27 und stammen vom Dachverband der europäischen Automobilhersteller (ACEA) und EUROSTAT.

97.

Die für den Bezugszeitraum 2003-2008 angegebenen Wachstumsraten belegen eindeutig, dass die analysierten Märkte unterdurchschnittlich wachsen oder sogar schrumpfen, wobei sich die Lage in anderen betroffenen Segmenten voraussichtlich nicht davon unterscheidet: – 0,55 % auf dem Pkw-Gesamtmarkt, – 1,65 % im B-Segment, 0,8 % im C-Segment, – 4,66 % im D-Segment, – 1,73 % im E2/F-Segment und – 1,25 % im kombinierten C/D-Segment. Im selben Zeitraum war die mittlere jährliche Wachstumsrate des Bruttoinlandsprodukts im EWR eindeutig höher: 2,17 % nominal in EUR und 0,86 % real (die entsprechenden Wachstumsraten für die EU-27 liegen bei 2,11 % und 0,85 %).

98.

Wie vorstehend ausgeführt, muss die Kommission den im zweiten Teil von Randnummer 68 Buchstabe b der Regionalbeihilfe-Leitlinien festgelegten Test jedoch nur dann anwenden, wenn der im ersten Teil festgelegte Schwellenwert von 5 % überschritten wird. Aus den verfügbaren Daten geht hervor, dass der Schwellenwert für den Kapazitätszuwachs von 5 % von dem in Rede stehenden Investitionsvorhaben auf den relevanten Märkten nicht überschritten wird.

3.6   Schlussfolgerung zu den Überprüfungen nach Randnummer 68 Buchstabe a und b

99.

Auf der Grundlage der Überprüfungsergebnisse kann die Kommission nicht bestätigen, dass die Schwellenwerte gemäß Randnummer 68 Buchstabe a der Regionalbeihilfe-Leitlinien auf keinem der plausiblen Märkten überschritten werden, während die Überprüfung des Kapazitätszuwachs nach Randnummer 68 Buchstabe b der Regionalbeihilfe-Leitlinien keine Probleme für die Vereinbarkeit des Investitionsvorhabens mit dem Binnenmarkt bereitet.

3.7   Zweifel und Gründe für die Verfahrenseröffnung

100.

Die Kommission befasst sich erstmals mit der Anmeldung einer Regionalbeihilfe für die Herstellung von elektrisch angetriebenen Pkw (BEV/PHEV). Die Kommission konnte im Zuge der vorläufigen Prüfung zu keiner definitiven Position bei der Definition der sachlich und räumlich relevanten Märkte gelangen und kann nach Durchführung der Überprüfung nach Randnummer 68 Buchstabe a für alle plausiblen Märkte nicht bestätigen, dass der Schwellenwert von 25 % mit Sicherheit nicht überschritten wird. Gleichzeitig hat die Kommission Zweifel daran, ob die angemeldete Beihilfe auf der Grundlage der Fußnote 65 der Regionalbeihilfe-Leitlinien von den Überprüfungen nach Randnummer 68 der Regionalbeihilfe-Leitlinien ausgenommen werden kann.

101.

Aus den oben angeführten Gründen hat die Kommission nach der vorläufigen Würdigung der Maßnahme Zweifel, dass die angemeldete Beihilfe die Schwellenwerte nach Randnummer 68 Buchstabe a der Regionalbeihilfe-Leitlinien einhält.

102.

Folglich muss die Kommission alle erforderlichen Anhörungen vornehmen und hierzu das Verfahren nach Artikel 108 Absatz 2 AEUV eröffnen. Damit erhalten Dritte, deren Interessen von der Gewährung der Beihilfe betroffen sein können, die Gelegenheit, zu dieser Maßnahme Stellung zu nehmen. Die Kommission wird die Maßnahme im Lichte der Informationen, die sowohl vom betroffenen Mitgliedstaat als auch von Dritten übermittelt werden, würdigen und ihren abschließenden Beschluss annehmen.

103.

Falls die Kommission anhand der Stellungnahmen, die als Reaktion auf die Eröffnung des förmlichen Prüfverfahrens eingehen, nicht zweifelsfrei zu dem Schluss gelangen kann, dass die Beihilfe entweder von den Überprüfungen nach Randnummer 68 der Regionalbeihilfe-Leitlinien auf der Grundlage der Bestimmungen von Fußnote 65 der Regionalbeihilfe-Leitlinien ausgenommen werden kann oder dass die Schwellenwerte nach Randnummer 68 Buchstaben a und b nicht überschritten werden, wird die Kommission das Investitionsvorhaben auf der Basis der Mitteilung der Kommission betreffend die Kriterien für die eingehende Prüfung staatlicher Beihilfen mit regionaler Zielsetzung zur Förderung großer Investitionsvorhaben (25) eingehend untersuchen.

104.

Der Mitgliedstaat und die Betroffenen werden aufgefordert, in ihrer Stellungnahme zur Eröffnung des förmlichen Prüfverfahrens alle für die Durchführung dieser eingehenden Prüfung erforderlichen Angaben zu machen und die in der Mitteilung angeführten einschlägigen Informationen und Unterlagen zu übermitteln.

105.

Anhand des vorgelegten Beweismaterials zu den oben angeführten Aspekten wird die Kommission die positiven und negativen Auswirkungen der Beihilfe gegeneinander abwägen, indem sie eine Gesamtbeurteilung der Auswirkungen der Beihilfe vornimmt, so dass die Kommission das förmliche Prüfverfahren abschließen kann.

4.   BESCHLUSS

106.

Aus diesen Gründen fordert die Kommission Deutschland im Rahmen des Verfahrens nach Artikel 108 Absatz 2 AEUV auf, innerhalb eines Monats nach Eingang dieses Schreibens Stellung zu nehmen und alle für die Würdigung der Beihilfemaßnahme sachdienlichen Informationen zu übermitteln. Deutschland wird aufgefordert, unverzüglich eine Kopie dieses Schreibens an den potenziellen Beihilfeempfänger weiterzuleiten.

107.

Die Kommission erinnert Deutschland an die aufschiebende Wirkung des Artikels 108 Absatz 2 AEUV und verweist auf Artikel 14 der Verordnung (EG) Nr. 659/1999 des Rates, dem zufolge alle rechtswidrigen Beihilfen von den Empfängern zurückgefordert werden können.

108.

Die Kommission teilt Deutschland mit, dass sie die Beteiligten durch Veröffentlichung des vorliegenden Schreibens und einer aussagekräftigen Zusammenfassung dieses Schreibens im Amtsblatt der Europäischen Union von der Beihilfesache unterrichten wird. Außerdem wird sie Beteiligte in den EFTA-Staaten, die das EWR-Abkommen unterzeichnet haben, durch die Veröffentlichung in der EWR-Beilage zum Amtsblatt der Europäischen Union und die EFTA-Überwachungsbehörde durch die Übermittlung einer Kopie dieses Schreibens von dem Vorgang in Kenntnis setzen. Alle Beteiligten werden aufgefordert, innerhalb eines Monats ab dem Datum dieser Veröffentlichung Stellung zu nehmen.“


(1)  ОВ С 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

(2)  Съобщение на Комисията относно кpитepиитe за задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти (ОВ С 223, 16.9.2009, стр. 3).

(3)  ABl. C 54 vom 4.3.2006, S. 13.

(4)  Entscheidung der Kommission vom 8. November 2006 in der Beihilfesache N 459/06 — Deutsche Fördergebietskarte 2007-2013 (ABl. C 295 vom 5.12.2006, S. 6).

(5)  ‚Electric vehicles do not have dual mechanical and electrical powertrains. 100 % of its propulsion comes from an electric motor, energized by electricity stored in batteries.‘ (Elektrofahrzeuge verfügen nicht über zwei Antriebssysteme — ein mechanisches und ein elektrisches. Sie werden zu 100 % durch einen Elektromotor, der von Elektrizität aus Batterien gespeist wird, angetrieben.) (Quelle: Deutsche Bank: Electric Cars: Plugged In. Batteries must be included, 9. Juni 2008, S. 10).

(6)  Geschäftsgeheimnis.

(7)  ‚Plug-in hybrids will allow for vehicles to store enough electricity (from an overnight charge) for a certain distance to be driven solely on electric power and will function as a full hybrid beyond this range. Full hybrids provide enough power for limited levels of autonomous driving at slow speed, and they offer efficiency gains ranging from 25 %-45 %. Fuel efficiency of a PHEV is estimated to 40 %-65 %.‘ (Bei Plug-in-Hybridfahrzeugen kann ausreichend Elektrizität (aus einer nächtlichen Aufladung) in den Fahrzeugen gespeichert werden, so dass sie eine gewisse Strecke ausschließlich mit Elektrizität zurücklegen können und darüber hinaus wie Vollhybride arbeiten. Vollhybridfahrzeuge verfügen über eine ausreichende Leistung für autonomes Fahren auf eingeschränktem Niveau mit langsamer Geschwindigkeit und bieten Effizienzsteigerungen von 25 %-45 %. Die Treibstoffeffizienz eines PHEV wird auf 40 %-65 % geschätzt.) (Quelle: Deutsche Bank: Electric Cars: Plugged In. Batteries must be included, 9. Juni 2008, S. 10).

(8)  Entscheidung der Kommission vom 8. November 2006 in der Beihilfesache N 459/06 — Deutsche Fördergebietskarte 2007-2013 (ABl. C 295 vom 5.12.2006, S. 6).

(9)  X 167/08 — Deutschland — Investitionszulagengesetz (IZ) 2010 (ABl. C 280 vom 20.11.2009, S. 7).

(10)  ABl. C 244 vom 1.10.2004, S. 2. Insbesondere sind die folgenden Kriterien nach Randnummer 10 der Rettungs- und Umstrukturierungsleitlinien nicht erfüllt: ‚(a) wenn bei Gesellschaften mit beschränkter Haftung mehr als die Hälfte des gezeichneten Kapitals verschwunden und mehr als ein Viertel dieses Kapitals während der letzten zwölf Monate verloren gegangen ist;‘ und ‚(c) wenn unabhängig von der Unternehmensform die im innerstaatlichen Recht vorgesehenen Voraussetzungen für die Eröffnung eines Insolvenzverfahrens erfüllt sind.‘

(11)  Vgl. Fußnote 6.

(12)  Wird ein Vorhaben im Umfang von mehr als 100 Mio. EUR in zwei Vorhaben untergliedert, könnte der Mitgliedstaat auf die ersten 50 Mio. EUR der Projektkosten jeweils (insgesamt also zweimal) den vollen regionalen Beihilfehöchstsatz anwenden (keine Herabsetzung des anwendbaren regionalen Beihilfehöchstsatzes erforderlich) sowie jeweils (insgesamt also zweimal) die Hälfte dieses Höchstsatzes auf die nächsten 50 Mio. EUR. Für alle beihilfefähigen Kosten jenseits der Obergrenze von 100 Mio. EUR verringert sich der regionale Beihilfehöchstsatz auf ein Drittel (34 %).

(13)  Die Berechnung der in diesem Beschluss aufgeführten abgezinsten Werte erfolgt auf der Grundlage des zur Zeit der Anmeldung geltenden Basissatzes von 1,24 %, zu dem gemäß der Mitteilung der Kommission über die Änderung der Methode zur Festsetzung der Referenz- und Abzinsungssätze (ABl. C 14 vom 19.1.2008, S. 6) 100 Basispunkte hinzuzufügen sind — d. h. 2,24 %. (http://ec.europa.eu/competition/state_aid/legislation/reference_rates.html).

(14)  Nach Global Insight fallen beispielsweise folgende Modelle in das C-Segment: Ford Focus, VW Golf, BMW 1er Serie oder Audi A3.

(15)  Nach Global Insight fallen beispielsweise folgende Modelle in das D-Segment: Honda Accord, VW Passat, BMW 3er Serie, Mercedes-Benz C-Klasse oder Audi A4.

(16)  Nach Global Insight fallen beispielsweise folgende Modelle in das B-Segment: VW Polo, Ford Fiesta, Peugeot 207 oder Toyota Yaris.

(17)  Nach Global Insight fallen beispielsweise folgende Modelle in das F-Segment: Maserati Quattroporte, Ferrari 430, 599, 612, Lamborghini Murcielago oder Aston Martin DBS.

(18)  Zuletzt in der Entscheidung der Kommission in der Sache SA.27913 — Staatlich Beihilfe C 31/09 — Ungarn — Großes Investitionsvorhaben — Beihilfe für Audi Hungaria Motor Kft; Entscheidung vom 28. Oktober 2009 (K(2009) 8131) in der Beihilfesache C 31/09 (ABl. C 64 vom 16.3.2010, S. 15); Beschluss zur Ausweitung des Verfahrens vom 6. Juli 2010 (K(2010) 4474) in der Beihilfesache C 31/09 (ABl. C 234 vom 10.9.2010, S. 4).

(19)  Entscheidungen der Kommission in den Sachen K 31/09 — Audi Hungaria Motor Kft., N 674/08 — VW Slovakia a.s (ABl. C 205 vom 29.7.2010, S. 1), N 473/08 — Ford España S.L. (ABl. C 19 vom 26.1.2010, S. 5) usw.

(20)  Keine Daten verfügbar.

(21)  Eines der von der Kommission für diese Würdigung genutzten Szenarien, wonach die Modelle i8 und i3 vollkommene Substitute sind, sofern sie auf denselben Produktionsanlagen wie der i3 hergestellt werden und somit angebotsseitige Substitute darstellen (eigene Berechnungen der Kommission).

(22)  Laut Deutschland sind getrennte Daten für das F-Segment nicht verfügbar.

(23)  Der sichtbare Verbrauch des betreffenden Produkts wird in Fußnote 62 der Regionalbeihilfe-Leitlinien als ‚Produktion plus Einfuhren minus Ausfuhren‘ definiert.

(24)  Laut Deutschland war es nicht möglich, getrennte Daten für das F-Segment bereitzustellen.

(25)  Mitteilung der Kommission betreffend die Kriterien für die eingehende Prüfung staatlicher Beihilfen mit regionaler Zielsetzung zur Förderung großer Investitionsvorhaben (ABl. C 223 vom 16.9.2009, S. 3).


ДРУГИ АКТОВЕ

Европейска комисия

13.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 363/34


Известие съгласно член 10, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета

Държави, които се ползват от специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление от 1 януари 2012 г.

2011/C 363/06

С Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. (1) (наричан по-нататък „Регламентът“), чийто срок на прилагане беше удължен с Регламент (ЕС) № 512/2011 (2), е създаден специалният насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление (наричан по-нататък „ОСП+“). В член 9, параграф 1, буква а), подточка iii) от Регламента е предвидена възможността да се предоставя ОСП+ от 1 януари 2012 г. на развиващи се държави, които са подали искане за целта до 31 октомври 2011 г.

До 31 октомври 2011 г. Комисията получи искане от Република Кабо Верде за ползване на специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление от 1 януари 2012 г. Комисията разгледа искането в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламента и на 9 декември 2011 г. прие Решение за изпълнение 2011/830 на Комисията относно държавите бенефициери, отговарящи на изискванията за предоставяне на специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление от 1 януари 2012 г., който е предвиден в Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (3), за предоставяне на режима ОСП+ на Република Кабо Верде от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2013 г. или до определената със следващия регламент дата, като се взема по-рано настъпилата от двете дати.

В съответствие с член 9, параграф 3 от Регламента от държавите, на които е бил предоставен ОСП+ съгласно Решение 2008/938/ЕО на Комисията от 9 декември 2008 г. относно списъка на държавите бенефициери, които отговарят на изискванията за предоставяне на специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г. (4), изменено с Решение 2009/454/ЕО на Комисията (5), и съгласно Решение 2010/318/ЕС на Комисията от 9 юни 2010 г. относно държавите бенефициери, отговарящи на изискванията за предоставяне на специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление за периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2011 г. (6), не се изискваше да представят отново искане за ОСП+ в съответствие с член 9, параграф 1, буква а), подточка iii) и тези държави продължават да се ползват от същия режим.


(1)  ОВ L 211, 6.8.2008 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 512/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г., (ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 28).

(3)  ОВ L 329, 13.12.2011 г., стр. 19.

(4)  ОВ L 334, 12.12.2008 г., стр. 90.

(5)  ОВ L 149, 12.6.2009 г., стр. 78.

(6)  ОВ L 142, 10.6.2010 г., стр. 10.