ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2011.326.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 326

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 54
10 ноември 2011 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Сметна палата

2011/C 326/01

Годишен доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2010 година, придружен от отговорите на институциите

1

2011/C 326/02

Годишен доклад на Сметната палата относно дейностите, финансирани от Осмия, Деветия и Десетия европейски фонд за развитие (ЕФР) за финансовата 2010 година, придружен от отговорите на Комисията

251

BG

 


IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Сметна палата

10.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 326/1


Image

Съгласно разпоредбите на член 287, параграфи 1 и 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 129 и 143 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, последно изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1081/2010 на Европейския парламент и на Съвета, и членове 139 и 156 от Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия европейски фонд за развитие,

Сметната палата на Европейския съюз, на заседанието си от 8 септември 2011 г., прие своите

ГОДИШНИ ДОКЛАДИ

за финансовата 2010 година

Докладите, придружени от отговорите на институциите по констатациите и оценките на Палатата, бяха предоставени на органите по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, и на другите институции.

Членовете на Сметната палата са:

Vítor Manuel da SILVA CALDEIRA (председател), David BOSTOCK, Morten Louis LEVYSOHN, Ioannis SARMAS, Igors LUDBORŽS, Jan KINŠT, Kersti KALJULAID, Massimo VARI, Juan RAMALLO, Olavi ALA-NISSILÄ, Karel PINXTEN, Ovidiu ISPIR, Nadejda SANDOLOVA, Michel CRETIN, Harald NOACK, Henri GRETHEN, Eoin O'SHEA, Szabolcs FAZAKAS, Louis GALEA, Ladislav BALKO, Augustyn KUBIK, Milan Martin CVIKL, Rasa BUDBERGYTĖ, Lazaros S. LAZAROU, Gijs DE VRIES, Harald WÖGERBAUER, Hans Gustaf WESSBERG

ГОДИШЕН ДОКЛАД ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

2011/C 326/01

СЪДЪРЖАНИЕ

Общо въведение

Глава 1 —

Декларация за достоверност и съпътстваща информация

Глава 2 —

Приходи

Глава 3 —

Земеделие и природни ресурси

Глава 4 —

Сближаване, енергетика и транспорт

Глава 5 —

Външна помощ, развитие и разширяване

Глава 6 —

Изследвания и други вътрешни политики

Глава 7 —

Административни и други разходи

Глава 8 —

Постигане на резултати със средствата от бюджета на ЕС

Приложение —

Финансова информация за общия бюджет

ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ

0.1.

Европейската сметна палата е институция на ЕС, създадена по силата на Договора, за да извършва одит на финансите на ЕС. Като външен одитор на ЕС Палатата действа като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на Съюза и допринася за подобряване на финансовото управление на ЕС. Повече информация за Сметната палата може да се намери в нейния годишен отчет за дейността. Заедно със специалните доклади относно разходните програми на ЕС и становищата на Палатата относно нови или изменени законодателни норми, годишният отчет за дейността се публикува на уебсайта на Палатата: www.eca.europa.eu.

0.2.

В настоящия документ е представен 34-тия годишен доклад на Палатата относно изпълнението на бюджета на ЕС за финансовата 2010 година. Отделен Годишен доклад е изготвен относно европейските фондове за развитие.

0.3.

Общият бюджет на ЕС се приема ежегодно от Съвета и Европейския парламент. Годишният доклад на Сметната палата, заедно със специалните доклади, представлява основа за провеждане на процедурата за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, при която Европейският парламент решава дали Европейската комисия е изпълнила добре своите задължения. Палатата изпраща своя годишен доклад едновременно до националните парламенти и до Европейския парламент и Съвета.

0.4.

Основна част от доклада е декларацията за достоверност на Палатата (DAS) относно надеждността и точността на годишните отчети на ЕС, както и относно законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции (наричани в доклада „редовност на операциите“). Докладът започва със самата декларация за достоверност, а по-голямата част от материала по-нататък съдържа информация за извършената одитна дейност във връзка с декларацията за достоверност.

В глава 1 е представена декларацията за достоверност и обобщение на резултатите от одита на Палатата на надеждността и точността на отчетите и редовността на операциите, както и кратко изложение относно управлението на бюджета през 2010 г.

В глави 2—7 са представени подробните одитни констатации и оценки под формата на специфични оценки относно приходите и разходите на ЕС. Глава 2 се отнася до приходната част на бюджета; глави 3—7 разглеждат пет групи от области на политика, в рамките на които се оторизират и вписват разходи от бюджета на ЕС. Те в голяма степен отговарят на функциите от финансовата рамка за 2007—2013 г., която установява общите многогодишни разходни планове на ЕС.

0.5.

Специфичните оценки се основават предимно на резултатите от извършените от Палатата тестове на редовността на операциите, на оценката на ефективността на основните системи за управление и контрол, регулиращи съответните приходи и разходи, както и на прегледа на надеждността на изявленията на ръководството в Комисията.

0.6.

Годишният доклад за 2010 г. се различава от предишните годишни доклади на Палатата в няколко важни аспекта.

Формата и съдържанието на декларацията за достоверност отразяват преразгледаните международни стандарти на върховните одитни институции, които влязоха в сила в началото на 2011 г. (1)

Структурата на специфичните оценки е променена така, че да предоставя по-полезен анализ на разходите на ЕС. Глава 4 разглежда разходите на ЕС в областта на енергетиката и транспорта, както и разходите по структурните фондове и Кохезионния фонд. Образованието, гражданството, икономическите и финансовите въпроси, както и изследванията, са представени в глава 6 — Изследвания и други вътрешни политики.

Новата глава относно въпросите на одита на изпълнението (глава 8) анализира оценката на изпълнението от годишните отчети за дейността, представени от трима генерални директори в Комисията, и посочва важните общи теми в специалните доклади, приети от Палатата през 2010 г.

0.7.

В настоящия документ са представени отговорите на Комисията или, в зависимост от случая, отговорите на други институции и органи на ЕС на констатациите и оценките на Палатата. В някои от своите отговори Комисията тълкува различно констатациите на Палатата или приписва на Палатата заключения, които тя не е направила. Описанието на Палатата на нейните констатации и заключения взема предвид коментарите на одитираните институции. Въпреки това Палатата като външен одитор носи отговорност да докладва своите одитни констатации, да формира заключения от тях и по този начин да осигури независима и безпристрастна оценка на надеждността на отчетите, както и на законосъобразността и редовността на операциите.


(1)  По-специално МСВОИ 1705 — „Модификации на становището, изразено в доклада на независимия одитор“ и МСВОИ 4200 „Указания за одит на съответствието, свързан с одита на финансовите отчети“.


ГЛАВА 1

Декларация за достоверност и съпътстваща информация

СЪДЪРЖАНИЕ

Декларация за достоверност, предоставена от Сметната палата на Европейския парламент и на Съвета — доклад на независимия одитор

Становище относно надеждността на отчетите

Становище относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции

Въведение

Одитни констатации за финансовата 2010 година

Надеждност на отчетите

Редовност на операциите

Обобщение на специфичните оценки в рамките на декларацията за достоверност

Сравнение с резултатите от предходни години

Надеждност на изявленията на ръководството в Комисията

Годишни отчети за дейността и декларации на генералните директори

Становище на вътрешния одитор на Комисията

Обобщаващ доклад на Комисията

Последствия от засиленото използване на авансово финансиране

Управление на бюджета

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДОСТОВЕРНОСТ, ПРЕДОСТАВЕНА ОТ СМЕТНАТА ПАЛАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА — ДОКЛАД НА НЕЗАВИСИМИЯ ОДИТОР

 (1)  (2)

 (3)

Становище относно надеждността на отчетите

Становище относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции

Приходи

Поети задължения

Плащания

8 септември 2011 г.

Vítor Manuel da SILVA CALDEIRA

Председател

Европейска сметна палата

12, rue Alcide De Gasperi, 1615 Luxembourg, ЛЮКСЕМБУРГ

КОНСТАТАЦИИ И ОЦЕНКИ НА ПАЛАТАТА

ОТГОВОРИ НА КОМИСИЯТА

ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.

В настоящата глава от годишния доклад Палатата:

описва контекста на декларацията за достоверност, обобщава и анализира свързаните с нея одитни констатации и заключения (вж. точки 1.2—1.25);

разглежда ефекта от засиленото използване на авансово финансиране във финансите на Съюза и в отчетите на Комисията (вж. точки 1.26—1.37);

представя в обобщен вид изпълнението на бюджета за 2010 г. (вж. точки 1.38—1.44);

разяснява метода на ЕСП за извършване на одит в рамките на декларацията за достоверност (DAS) (вж. приложение 1.1 );

представя предприетите от Комисията действия по отношение на констатациите и оценките във връзка с надеждността на отчетите от предходни години. В настоящата глава са включени също така отговорите на Комисията на препоръките на Палатата от годишния доклад за 2009 г. във връзка с възстановяването на неправомерно изплатени суми и финансовите корекции (вж. приложение 1.2 ).

 

1.2.

Сметната палата предоставя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност (5) относно надеждността и точността на отчетите, както и относно законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции. Палатата може да допълни тази декларация със специфични оценки за всяка основна сфера на дейност на ЕС (6).

 

1.3.

Проверката във връзка с надеждността на отчетите на Европейския съюз цели да се определи до каква степен приходите, разходите, активите и пасивите са били правилно документирани и доколко годишните отчети отразяват достоверно финансовата ситуация към 31 декември 2010 г., както и резултатите от операциите и от паричните потоци за приключилата на тази дата финансова година (вж. точки 1.6—1.8).

 

1.4.

Одитната дейност във връзка с редовността на свързаните с отчетите операции за 2010 г. има за цел да определи дали те са извършени в съответствие с приложимите нормативни или договорни разпоредби, както и дали са били правилно изчислени (вж. точки 1.9—1.14 за общо представяне на резултатите и глави 2—7 за повече подробности).

 

1.5.

Палатата направи анализ на надеждността на изявленията на ръководството в Комисията, по-специално на декларациите на генералните директори и годишните отчети за дейността на службите на Комисията, както и на свързания с тях обобщаващ доклад, за да прецени доколко те дават вярна оценка на качеството на финансовото управление и допринасят за изразеното от Палатата общо ниво на увереност (вж. точки 1.17—1.20, 1.23—1.25, както и частта „Надеждност на изявленията на ръководството в Комисията“ в глави 2—7). Одитната дейност включи също така разглеждане на общото становище на отговорния вътрешен одитор на Комисията, което се изготвя за пръв път и се отнася до финансовото управление на Комисията през бюджетната 2010 година (вж. точки 1.21 и 1.22).

 

ОДИТНИ КОНСТАТАЦИИ ЗА ФИНАНСОВАТА 2010 ГОДИНА

Надеждност на отчетите

1.6.

Констатациите и оценките на Палатата се отнасят до годишните отчети на Европейския съюз (по-нататък „отчетите“) за финансовата 2010 година, изготвени от счетоводителя на Комисията и одобрени от Комисията в съответствие с разпоредбите на член 129 от Финансовия регламент от 25 юни 2002 г. (7) и получени от Палатата на 27 юли 2011 г. Отчетите съдържат:

а)

консолидираните финансови отчети, включващи счетоводен баланс (който отразява активите и пасивите в края на финансовата година), отчет за финансовия резултат (който се отнася до приходите и разходите за годината), отчет за паричните потоци (който показва по какъв начин промените в сметките се отразяват на наличните парични средства и техните еквиваленти), и отчет за промените в нетните активи (който пояснява измененията в нетните активи), както и съпътстващите ги бележки; и

б)

консолидирани отчети относно изпълнението на бюджета, представящи приходите и разходите за годината.

 

1.7.

Счетоводителят на Комисията предостави на Сметната палата изявление на ръководството, в което потвърждава, че с някои несъществени ограничения (8) консолидираните отчети са пълни и надеждни.

 

1.8.

Извършеният от Палатата одит на отчетите за 2010 г. показа, че те не съдържат съществени неточности (независимо от това вж. точки 1.26—1.37, както и информацията в приложение 1.2 относно проследяването на предприетите действия във връзка с констатации и оценки от предишни години във връзка с надеждността на отчетите).

 

Редовност на операциите

Обобщение на специфичните оценки в рамките на декларацията за достоверност

1.9.

В глава 2 Палатата предоставя специфична оценка за приходите, а в глави 3—7 за групите области на политика, чийто бюджет е основан на дейности (вж. таблица 1.1 ). Всяка специфична оценка включва въведение, констатации и заключения относно редовността на операциите, ефективността на системите и надеждността на изявленията на ръководството в Комисията, както и проследяване на действията, предприети от Комисията във връзка с предишни препоръки на Палатата.

 

1.10.

По отношение на 2010 г. групата политики относно изследванията и другите вътрешни политики, представени в глава 6, се състои от група политики/области на политика, които в годишния доклад за 2009 г. са част от други специфични оценки (9).

 

Таблица 1.1 —   Плащания през 2010 г. по отделните глави от годишния доклад

(милиони евро)

Раздели (Р) и дялове (Д)  (43) съответстващи на бюджетната номенклатура за 2010 г., разпределени по глави от годишния доклад на Палатата

Плащания през 2010 г.  (44)

Глави от годишния доклад

Земеделие и природни ресурси

56 841

Земеделие и развитие на селските райони (Д.05)

Околна среда(T.07)

Морско дело и рибарство (Д.11)

Здравеопазване и защита на потребителите (Д.17)

 

Сближаване, енергетика и транспорт

40 630

Заетост и социални въпроси (Д.04)

Енергетика и транспорт (Д.06)

Регионална политика (Д.13)

 

Външна помощ, развитие и разширяване

6 543

Външни отношения (Д.19)

Развитие и отношения с държавите от АКТБ (Д.21)

Разширяване (Д.22)

Хуманитарна помощ (Д.23)

 

Изследвания и други вътрешни политики

8 953

Икономически и финансови въпроси (Д.01)

Предприятия (Д.02)

Конкуренция (Д.03)

Научни изследвания (Д.08)

Информационно общество и медии (Д.09)

Преки изследвания (Д.10)

Вътрешен пазар (Д.12)

Образование и култура (Д.15)

Комуникация (Д.16)

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие (Д.18)

Търговия (Д.20)

 

Административни и други разходи

9 264

Парламент (Р. I)

Съвет (Р. II)

Комисия (Р. III)

Съд на Европейския съюз (Р. IV)

Сметна палата (Р. V)

Европейски икономически и социален комитет (Р. VI)

Комитет на регионите (Р. VII)

Европейски омбудсман (Р. VIII)

Европейски надзорен орган по защита на данните (Р. IX)

 

Общ сбор

122 231

1.11.

Палатата заключава, че приходите (127 795 милиарда евро) (10) и плащанията за групата политики „Административни и други разходи“ (9 264 милиарда евро) не са засегнати от съществени грешки и че системите за наблюдение и контрол са ефективни (вж. таблица 1.2 и точки 2.41, 2.42, 7.33 и 7.34). Поетите задължения във всички групи политики също не са засегнати от съществени грешки.

 

1.12.

Палатата заключава, че групата политики „Изследвания и други вътрешни политики“ (8 953 милиарда евро) не е засегната от съществени грешки и че системите за наблюдение и контрол са частично ефективни при осигуряване на редовността на плащанията. При междинните и окончателните плащания за рамковите програми за научни изследвания обаче са установени съществени грешки (вж. таблица 1.2 и точки 6.48 и 6.49). Палатата заключава също така, че групата политики „Външна помощ, развитие и разширяване“ (6 543 милиарда евро) не е засегната от съществени грешки и че системите за наблюдение и контрол са частично ефективни при осигуряване на редовността на плащанията. При междинните и окончателните плащания обаче са установени съществени грешки (вж. таблица 1.2 и точки 5.35 и 5.36).

 

1.13.

Палатата заключава, че групата политики „Земеделие и природни ресурси“ (55 990 милиарда евро възстановени разходи) и „Сближаване, енергетика и транспорт“ (37 556 милиарда евро възстановени разходи) са засегнати от съществени грешки. Въпреки това директните плащания към земеделските производители, обхванати от системата ИСАК (11), не са засегнати от съществени грешки. Палатата заключава също така, че одитираните системи за наблюдение и контрол в групата политики „Земеделие и природни ресурси“ са частично ефективни. Освен това Палатата счита, че в групата политики „Сближаване, енергетика и транспорт“ одитните органи като цяло са частично ефективни при осигуряване на редовността на операциите (вж. таблица 1.2 и точки 3.55 и 3.56, както и точки 4.47 и 4.48)].

1.13.

Заключението на Палатата за „Земеделие и природни ресурси“ потвърждава положителната тенденция от предходните години вероятният процент грешки да бъде близо до прага на същественост от 2 %. В допълнение Комисията отбелязва, че за разходите за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), които през 2010 г. представляват 77 % от общите разходи по тази глава, вероятният процент грешки е доста под прага на същественост, а при директните плащания, обхванати от интегрираната система за администриране и контрол, дори е по-нисък. Освен това процедурата по уравняване с оглед на съответствието обхваща адекватно риска за бюджета на ЕС. Вж. също отговора по точка 3.17.

Комисията счита, че интегрираната система за администриране и контрол като цяло е ефективна система за контрол за ограничаване на риска от грешки или неправомерни разходи. По отношение на групата политики „Развитие на селските райони“ Комисията счита, че се наблюдава постоянно подобрение при системите за наблюдение и контрол.

По отношение на групата политики „Сближаване“ Комисията отбелязва, че за втора последователна година нивото на грешки остава значително под отчетеното от Палатата за периода 2006—2008 г. Комисията счита, че това положително развитие отразява разпоредбите за засилен контрол от периода на програмиране 2007—2013 г. и нейния план за действие от 2008 г. (вж. също отговора по точка 4.24).

1.14.

Палатата заключава, че като цяло плащанията са засегнати от съществено ниво от грешки, а системите за наблюдение и контрол на плащанията са частично ефективни (вж. таблица 1.2 ).

 

Таблица 1.2 —   Обобщение на констатациите относно редовността на операциите за 2010 г.

Група политики

Плащания

(милиони евро)

Вероятен процент грешки

(MLE)

(%)

Доверителен интервал

%

Честота на грешките  (45)

(%)

Оценка на системите за наблюдение и контрол  (46)

Долна граница на процента грешки

(LEL)

Горна граница на процента грешки

(UEL)

Земеделие и природни ресурси

55 990 (47)

2,3

0,8

3,8

37

Частично ефективни

Сближаване, енергетика и транспорт

37 556 (48)

7,7

4,7

10,7

49

Частично ефективни

Външна помощ, развитие и разширяване

6 543

1,7

0,1

3,3

23

Частично ефективни

Изследвания и други вътрешни политики

8 953

1,4

0,6

2,1

39

Частично ефективни

Административни и други разходи

9 264

0,4

0,0

1,1

7

Ефективни

Общ размер на одитираната популация

118 306  (49)

3,7

2,6

4,8

36

Частично ефективни

Приходи

127 795

0,0 %

N/A

N/A

N/A

Ефективни

Сравнение с резултатите от предходни години

1.15.

Резултатите от одита на Палатата за 2010 г. показват, че е установено увеличение на вероятния процент грешки по отношение на плащанията за групата политики „Сближаване, енергетика и транспорт“ (12) в сравнение с този процент за групата политики „Сближаване“ през 2009 г. (13) Според оценката на Палатата вероятният процент грешки относно плащанията за другите групи политики остава сравнително стабилен.

1.15.—1.16.

През годините процентът на грешки в по-голямата си част остава стабилен или намалява. Въпреки това за 2010 г. напредъкът в редица области не е компенсирал умерения растеж по отношение на „Сближаване“, което следователно води до леко цялостно увеличаване по отношение на бюджета като цяло.

Що се отнася до групата политики „Сближаване“, Комисията отбелязва, че вероятният процент грешки за 2010 г. е доста под нивата, отчетени за финансовите 2006—2008 години. Долната граница на процента грешки за 2010 г., т.е. 4,7 %, се откроява положително в сравнение с 11 % през 2008 г.

1.16.

Според оценката на Палатата, като цяло това води до увеличение на вероятния процент грешки за плащанията от 3,3 % през 2009 г. на 3,7 % през 2010 г. (вж. графика 1.1 ) (14). Палатата установи, че около една трета от тестваните операции са засегнати от грешки (през 2009 г. този размер е бил една четвърт).

 

Image

Надеждност на изявленията на ръководството в Комисията

Годишни отчети за дейността и декларации на генералните директори

1.17.

Веднъж годишно всички генерални директори докладват за изпълнението на своите задължения в отчет за дейността. Той се съпътства от декларация, в която наред с другото се посочва до каква степен ресурсите са използвани по предназначение и доколко процедурите за контрол гарантират законосъобразността и редовността на операциите.

 

1.18.

Всички генерални директори са декларирали, че посочените по-горе задължения са спазени. Тринадесет генерални дирекции или служби са изразили една или повече резерви (15), като по-голямата част от тях засягат слабости по отношение на редовността на свързаните с отчетите операции (вж. приложения x.3 на глави 2—7).

 

1.19.

Генералните директори изразяват резерви в своите декларации за достоверност въз основа на оценката си доколко съществени са слабостите и/или на наблюденията си във връзка с основни компоненти от годишните си отчети за дейността. Един елемент от тази оценка, чиято важност значително се е увеличила, особено през 2010 г., е изчисляването на остатъчния риск или процента остатъчни грешки. Обикновено това е оценка в многогодишен аспект на въздействието на контролните механизми върху процента грешки, който се съпоставя с прага на същественост от 2 %, за да се определи дали е необходимо изразяване на резерви.

1.19.—1.20.

Стандартната практика на Комисията предвижда изчисляването на остатъчната сума, за която съществува риск, като процент от съответната дейност от бюджетирането, основано на дейности, който се сравнява с прага на същественост от 2 %, за да се определи дали е необходимо да се формулират резерви. Освен това Комисията подчертава, че изчислението на остатъчния процент грешки е само един от методите, които са на разположение на оправомощените разпоредители с бюджетни кредити (ОРБК) за оценка на сумата, за която съществува риск.

Тъй като се наблюдават значителни различия между системите за управление и контрол в различните области на политика, службите на Комисията предприемат различни подходи при разглеждане и изчисление на остатъчния процент грешки. Комисията е съгласна, че съществуващите насоки вероятно не са достатъчно подробни, за да осигурят последователност при прилагането на терминологията и критериите от страна на всички служби. Тя е въвела процедура за партньорски проверки с цел гарантиране на съгласуваността при изпълнението на подобни програми от различни генерални дирекции.

Насоките следва да дадат на оправомощените разпоредители с бюджетни кредити свобода на преценка за всеки отделен случай.

Макар количественото измерване на рисковете в годишните отчети за дейността да има за цел да осигури показател за сумите, за които съществува риск, и да оцени потенциалните финансови корекции на плащанията през референтната година, генералният директор има на свое разположение други инструменти за защита на средствата на ЕС, като прекъсване и прекратяване на плащанията и финансови корекции. Количественото измерване на риска в годишните отчети за дейността няма същата функция като процента грешки, установен от Сметната палата, и следователно Комисията счита, че те не могат и не следва да бъдат сравнявани. Генералният директор може да оцени дали са налице „смекчаващи мерки“, които ограничават риска. В област „Сближаване“ действащите правни изисквания наистина представляват смекчаващи мерки и оценката за излагането на риск през 2010 г. следва да вземе предвид тези допълнителни механизми за контрол, които могат и да обхванат периоди извън референтната година на одитите на Палатата (годишни одити от националните одитни органи, допълнителни одити от генерални дирекции „Регионална политика“ (REGIO) и „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (EMPL), одити във връзка с приключването, извършвани в края на програмите).

1.20.

Постоянните указания за съставяне на отчети за дейността, изготвени от генералният секретариат и генерална дирекция „Бюджет“, не съдържат насоки относно извършването на оценка на остатъчния риск или процента остатъчни грешки. В резултат на това се наблюдава непоследователно третиране на това понятие от различните генерални дирекции (напр. предвиждане на очакваните възстановявания на неправомерно изплатени суми без връзка с действителните суми, липса на количествено измерване на риска от грешки за някои програми, стигащ до 5 % при отчитане на процента на задържане, предвиден в регламента (16), изключване на отрицателните одитни резултати по отношение на новите одитни програми, чийто одитен обхват е ограничен.

 

Становище на вътрешния одитор на Комисията

1.21.

Вътрешният одитор на Комисията представи първото си общо становище (17) относно състоянието на процедурите за контрол в Комисията. По-специално то се основава на изразената увереност в годишните отчети за дейността и на резултатите от дейността, извършена от службата за вътрешен одит на Комисията и от структурите за вътрешен одит на различните генерални дирекции за периода 2008—2010 г.

 

1.22.

Обхватът на общото становище е ограничен в рамките на вътрешния контрол в самата Комисия. Повече от 90 % от грешките обаче са установени извън службите на Комисията на ниво бенефициенти. Вътрешният одитор на Комисията счита, че като цяло тази рамка е задоволителна. Палатата обаче отбелязва, че прилаганите системи за наблюдение и контрол не успяват да възпрепятстват или да идентифицират и коригират грешки, така че свързаните с бюджета операции като цяло да са законосъобразни и редовни.

1.22.

Обхватът на становището на вътрешния одитор включва системите за контрол, които Комисията е въвела в отговор на проблема с процента грешки на ниво бенефициери.

При разглеждане на системите за контрол на Комисията вътрешният одитор на Комисията търси увереност, че всяка служба прилага стратегия за контрол, при която разходите за контрол са пропорционални на рисковете от грешка при свързаните с отчетите операции и която е ефективна при предотвратяване на грешките в исканията за плащане, представени от бенефициерите, и възстановяване на неправомерно изплатените суми при възникване на грешки.

Обобщаващ доклад на Комисията

1.23.

Във въведението на обобщаващия доклад (18) се посочва, че с неговото приемане Комисията поема политическата отговорност (19) за изпълнението на бюджета на ЕС от страна на нейното висше ръководство. Комисията отбелязва, че генералните директори са успели да преодолеят слабостите, посочени в 25 % от формулираните през 2009 г. резерви. Тя счита, че сред тези подобрения е и засиленото спазване на правилата за допустимост по отношение на декларираните от бенефициентите разходи.

 

1.24.

Въпреки това Комисията признава, че все още са необходими допълнителни подобрения, по-специално по отношение на областите със споделено управление, и предлага мерки за преодоляване на установените проблеми. Тези мерки включват:

1.24.

изменение на Финансовия регламент и на секторните разпоредби за периода след 2013 г. с оглед подобряване на модела на схемите за финансиране, намаляване на риска от грешки, облекчаване на административната тежест за бенефициентите и другите заинтересовани страни и намаляване на оперативните разходи за контролите;

Вж. отговора по точка 1.37.

стриктно изпълнение от страна на Комисията на нейните надзорни функции и системно и своевременно прилагане на процедури за преустановяване на плащанията и финансови корекции при всички случаи, когато са установени сериозни недостатъци;

В действителност Комисията и нейните служби са упражнили своите надзорни функции чрез прекъсване на 63 срока за плащане (49 по ЕФРР и 14 по ЕСФ) и приемане на едно решение за прекратяване по оперативна програма за 2007—2013 г. и пет решения за прекратяване (ЕСФ) по оперативни програми за 2000—2006 г., при които бяха установени сериозни недостатъци или нередности, до прилагането на необходимите корективни мерки от страна на държавите-членки. През 2011 г. Комисията продължава тази строга политика с 52 прекъсвания на сроковете за плащане, решение за които бе взето през първото полугодие на настоящата година (40 по ЕФРР и 12 по ЕСФ).

предприемане на по-активни усилия в областта на сближаването с цел преодоляване на повишеното в сравнение с 2009 г. ниво на грешки и неправилно извършените плащания, причинени от по-големия брой операции и по-високия размер на декларирани разходи;

 

модернизиране на правилата на ЕС за възлагане на обществени поръчки, които представляват основен източник на грешки, по-специално в областта на сближаването (20);

 

по-нататъшно подобряване на четивността и съпоставимостта на годишните отчети за дейността.

 

1.25.

В своя обобщаващ доклад Комисията е взела предвид докладите на ръководството, като отбелязва, че те дават увереност на Колегията по отношение на функционирането на управлението и вътрешния контрол в нейните служби и предоставят достатъчна увереност относно капацитета за постигане на нейните цели (21). Палатата обаче подчертава, че все още не са преодолени установени в миналото проблеми (22):

1.25.

в някои области обхватът или мащабът на резервите следва да бъде по-голям (вж. точки 1.20; 3.52—3.54; 4.45—4.46; 5.31—5.34, 6.46 и 6.47, както и приложения x.3 на глави 2—7);

Комисията счита, че обхватът или мащабът на резервите е подходящ (вж. отговорите по точки 1.19—1.20, 3.52—3.54, 4.46 и 5.33—5.34).

данните от държавите членки относно възстановяването на суми от неправомерни плащания или отписванията на недопустими разходи все още са непълни или не са били одитирани и/или валидирани от Комисията (вж. приложение 1.2 , точка 3);

Информация, свързана с възстановяванията на неправомерно изплатени суми, е включена в бележка 6 към отчетите.

В област „Сближаване“ за периода на програмиране 2000—2006 г. Комисията проверява дали информацията, представена за приключването на програмите, е пълна и надеждна. За периода на програмиране 2007—2013 г. Комисията провежда специално одитно проучване на установените в държавите-членки системи за възстановявания на неправомерно изплатени суми с цел осигуряване на увереност относно качеството на данните, представени в годишните отчети за възстановяването на суми от неправомерни плащания и отписването на недопустими разходи. Очаква се първите резултати от този одит да бъдат взети предвид в годишните отчети за дейността за 2011 г.

все още не се отчита в достатъчна степен разликата между механизмите за финансови корекции и възстановяванията на неправомерно изплатени суми (финансовите корекции се извършват вследствие на слабости, открити в системите за наблюдение и контрол, докато възстановяванията се извършват във връзка с неправомерно изплатени суми) и тяхното въздействие (финансовите корекции се поемат от данъкоплатците, докато възстановяванията се изплащат от отделните бенефициенти) (вж. приложение 1.2 , точка 3).

Комисията докладва в отчетите си на ниво бюджет на ЕС и смята, че възстановяванията на неправомерно изплатени суми са съществени за защита на бюджета на ЕС. Комисията разбира, че посочените от Палатата възстановявания на неправомерно изплатени суми са тези на ниво бенефициери в държавите-членки, и налага изискването докладваната информация да засяга тези възстановявания на неправомерно изплатени суми. Въпреки това в областите със споделено управление тази отговорност принадлежи на държавите-членки, както е обяснено в отговори на Комисията по точка 1.39 от годишния доклад на Палатата за 2009 г. Щом държавата-членка възстанови неправомерно изплатените средства (чрез действително връщане на предоставени средства или чрез прихващане), Комисията приема, че бюджетът на ЕС е защитен. Въпреки това държавите-членки са длъжни да възстановят неправомерно изплатени суми винаги когато е възможно и целесъобразно.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ЗАСИЛЕНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА АВАНСОВО ФИНАНСИРАНЕ

1.26.

Значителна част от направените от Комисията плащания е предназначена за авансово финансиране на разходите, които впоследствие ще се извършват от външни органи. При извършването на тези плащания те не се записват в отчетите на Съюза като окончателни разходи, ако са правилно идентифицирани като авансово финансиране. Те обаче се осчетоводяват като актив в счетоводния баланс до представянето на оправдателни документи за поетите разходи (или по-рядко, до приключването на предвидената дейност). На тази основа Комисията отразява съответните разходи в отчета за финансовия резултат и изчиства съответната сума от баланса.

 

1.27.

В случаите когато авансовите плащания са вписани в отчетите като окончателни разходи, липсват счетоводни документи за необходимостта да се представят оправдателни документи за окончателното използване на средствата. Това води до увеличаване на риска използването на средствата да не бъде оправдано, както и нередностите да не бъдат открити или да бъдат открити със значително закъснение. По този начин още повече се затруднява възстановяването на неправомерно изплатени суми.

1.27.

Счетоводните служби на Комисията продължават работата си по разясняване на въпросите, свързани с признаването и уравняването на авансовото финансиране (вж. също отговора по точка 1.37).

Въпреки приложимостта на принципа, посочен в част втора на коментарите на Палатата, следва да се отбележи, че например по отношение на инструментите за финансов инженеринг правното основание предвижда единствено една проверка на допустимостта на разходите — при приключване на програмата или в края на периода на програмиране (което от двете събития настъпи първо). Следователно каквото и счетоводно обработване да се приложи към паричните плащания от Комисията към държавите-членки, евентуалните нередности ще бъдат отчетени само в този момент.

Съществено увеличение на авансовото финансиране в периода 2005—2010 година

1.28.

Брутната стойност на натрупаните авансови плащания се е увеличила повече от два пъти през последните шест години (от 39 милиарда евро на 84 милиарда евро, вж. първи ред на таблица 1.3 ). По време на процедурата за разделяне на финансовите периоди (23) Комисията също така извършва приблизителна оценка на разходите, извършени от бенефициентите до края на годината, за които тя все още не е получила искания за плащане. Тези извършени разходи (вж. втори ред на таблица 1.3 ) се приспадат от брутната сума на авансовото финансиране, за което не са представени оправдателни документи. В резултат на това нетната стойност на авансовото финансиране в баланса (вж. трети ред на таблица 1.3 ) също се е увеличила значително, но с по-бавно темпо (от 29 милиарда евро на 49 милиарда евро).

1.28.

Комисията наблюдава ситуацията по отношение на нарастването на сумите от авансово финансиране. До голяма степен това нарастване се оправдава с преминаването към нов период на програмиране (2007—2013 г.) и авансовото финансиране, изплатено съгласно законодателството в областта на споделеното управление. Въпреки това счетоводните служби на Комисията продължават да работят с оперативните генерални дирекции (ГД) в опит да поддържат текущите суми за авансово финансиране на възможно най-ниско ниво, но тези усилия могат често да противоречат на съответното законодателство.

Таблица 1.3 —   Развитие на авансовото финансиране (50) и съответните начислени разходи за периода от 2005 до 2010 г. (в милиони евро)

 

31.12.2005 г.

31.12.2006 г.

31.12.2007 г.

31.12.2008 г.

31.12.2009 г.

31.12.2010 г.

Разлика между 2005 и 2010 г.

Сума

в %

Общ брутен размер на авансовото финансиране (преди разделяне на финансовите периоди)

38 854

43 129

55 099

73 754

84 761

84 387

45 533

117 %

Начислени разходи

9 489

12 649

20 501

34 469

35 934

34 966

25 477

268 %

Обща нетна стойност на авансовото финансиране (след разделяне на финансовите периоди)

29 365

30 480

34 598

39 285

48 827

49 421

20 056

68 %

Неточни или непълни данни относно авансовото финансиране

Не се извършва изчистване на авансовото финансиране

1.29.

Въпреки че винаги може да е необходимо използването на предварителен разчет за изчистване на авансовите плащания, в някои случаи генералните дирекции в областта на вътрешните политики и външните дейности продължават да вписват в отчетите предварителни разчети, дори когато са приели декларациите за разходи като подходяща база за извършване на допълнителни плащания за бенефициента (24). С времето използването на предварителни разчети за извършените разходи се е увеличило значително, като от по-малко от една четвърт от авансовото финансиране през 2005 г. е достигнало до почти половината от авансовите плащания през 2010 г. (вж. втори ред на таблица 1.3 ). Палатата е изразила своята загриженост по отношение на засиленото прилагане на тази практика (25).

1.29.

Комисията разбира безпокойството на Палатата в тази област и полага усилия за справяне с този въпрос. В контекста на настоящото преразглеждане на Финансовия регламент, Комисията предлага да се направи задължително редовното уравняване на авансовото финансиране.

Поради риска от грешки при незаверени и/или неодитирани декларации на разходите редица оправомощени разпоредители с бюджетни кредити не са склонни да извършват плащания въз основа на тези декларации. Така те използват незаверени и/или неодитирани декларации за разходи като показател за напредъка при субсидираната дейност и плащат допълнително авансово финансиране с цел осигуряване на непрекъснат паричен поток от плащания за субсидираните проекти. Следователно уравняването се отлага до края на проекта.

Следва да се спомене, че както Комисията, така и бенефициерите/ изпълнителните (по-специално в области „Вътрешни политики“ и „Външна помощ“) ще бъдат изправени пред предизвикателства по отношение на административната тежест при влизането в сила на задължението за редовно уравняване на авансовото финансиране.

Непълно документиране на данните за авансовите плащания

1.30.

От 2009 г. насам се забелязва значително увеличаване на плащанията, най-вече за инструментите за финансов инженеринг, за които обосноваването на разходите и/или дейността се очаква да бъде представено едва на по-късен етап. По време на одита бяха установени значителен брой случаи, при които в началото Комисията неправилно записва плащания, без да отрази съответното увеличение в активите в баланса. По този начин и в нарушение на принципа на предимството на същността пред формата (26) от прочита на отчетите се добива представа, че бенефициентите изцяло са представили оправдателни документи за използването на средствата, докато на практика това не е било така.

1.30.

Въпросът бе повдигнат за първи път в началото на 2011 г. Правната рамка за споделеното управление не изисква съответните суми, изплатени авансово, да бъдат декларирани пред Комисията в отделна декларация за разходи, нито пък изисква специално периодично отчитане на тяхното използване от крайния бенефициер. Вж. също отговорите по точки 1.31 и 1.32.

Инструменти за финансов инженеринг

1.31.

Вноските по инструментите за финансов инженеринг представляват основният и най-важен елемент, засегнат от тази проблематика. Приложимите регламенти в областите „Сближаване“ и „Развитие на селските райони“ (27) предвиждат в декларациите за разходи да се посочват плащанията, извършени по оперативните програми с цел създаване или участие във фондове за прилагане на инструменти за финансов инженеринг. Комисията е възприела практиката да осчетоводява цялата стойност на декларираните от държавите членки суми като разходи в отчета за финансовия резултат, както ако това бяха окончателно одобрени декларирани разходи.

1.31.

При липсата на информация относно плащанията, извършени по инструментите за финансов инженеринг, която не се изисква от държавите-членки съгласно приложимото правно основание, Комисията първоначално не разполагаше с друга алтернатива освен да приеме тези плащания за разходи.

Въз основа на информацията, която поиска и получи от държавите-членки през юни 2011 г., Комисията третира плащанията по инструментите за финансов инженеринг като активи в отчетите за 2010 г., което включва и сравнителните данни за 2009 г. Вж. бележки 2.5, 2.9, 2.10 и 3.4 към консолидираните отчети, където са представени всички подробности. Вж. също отговора по точка 1.32.

1.32.

В съответствие със секторните разпоредби, обаче, органите на държавите членки са задължени да представят едва впоследствие (обикновено в края на програмния период) окончателна декларация за използването на тези плащания под формата на предоставени за крайните бенефициенти заеми, гаранции или капиталови инвестиции. Това означава, че през 2010 г. Комисията не е разполагала с изчерпателна информация относно сумите, действително използвани за инструментите за финансов инженеринг, и че не успяла да събере необходимите сведения от държавите членки едва след появата на този проблем в началото на 2011 г. В резултат на това около 4,8 милиарда евро не са вписани като авансово финансиране в баланса на предварителните отчети за 2010 година.

1.32.

Следва да се отбележи, че информацията, поискана и получена от държавите-членки, не се отнася до действителните суми, изразходвани по инструментите за финансов инженеринг, а до сумите, които представляват принос към инструментите за финансов инженеринг. Като взе предвид критерия за разходите и ползите, Комисията изчисли неизползваните суми по линеен метод и ги прекласифицира като активи.

Активите в размер на общо 4,8 милиарда EUR ще бъдат изцяло обезценени до края на 2015 г. съгласно настоящото правно основание.

Вж. също отговора по точка 4.32.

Други схеми за подпомагане

1.33.

Освен това редица други схеми за подпомагане позволяват отпускането на парични аванси на бенефициентите преди представянето на окончателни декларации за разходи. На практика тези авансови плащания също се разглеждат като окончателни разходи. В резултат на това те не се признават и не се вписват в баланса. Комисията се затруднява да извърши количествена оценка на съответните суми (28).

1.33.

Що се отнася до гореспоменатите инструменти за финансов инженеринг, при схемите за подпомагане правното основание също не предвижда специално отчитане на изплатените суми и тяхното използване. Към настоящия момент Комисията има сигнали, че по схемите за подпомагане авансовите средства се изплащат за срок, по-кратък от инструментите за финансов инженеринг. Присъщото движение поради обичайната дейност и забавянето при декларирането на действително направените разходи затруднява количественото измерване на финансовото въздействие на тези аванси.

Вж. също отговора по точка 1.36.

Действия, предприети от Комисията

1.34.

Комисията е потърсила допълнителна информация за окончателните отчети. Съобразно данните, получени от държавите членки в края на юни 2011 г., вноската на ЕС към инструментите за финансов инженеринг е в размер на 6,4 милиарда евро. Въз основа на оценката относно неусвоените суми от инструментите за финансов инженеринг към 31.12.2010 г. най-съществените необходими корекции са класифицирането на разходите отново като активи в отчетите за 2009 и 2010 г. (вж. бележки 2.5, 2.9, 2.10 и 3.4 към отчетите за 2010 г., които поясняват извършените корекции).

 

Заключения и препоръки

1.35.

Комисията е коригирала съществени проблеми във връзка с изчерпателността на авансовото финансиране посредством осчетоводяване в отделните финансови периоди и извършване на корекции (вж. точка 1.34). Въпреки това липсата на актуални данни относно средствата на ЕС, които в действителност са били използвани от държавите членки, значително намалява ползата от счетоводната информация за ръководството, по-специално за Комисията, при упражняване на функциите ѝ по изпълнение на бюджета.

1.35.

Комисията иска да подчертае размера и значимостта на събираната информация за вноските, изплатени по инструментите за финансов инженеринг, което е важна стъпка за по-точна счетоводна информация.

1.36.

Комисията трябва да предприеме допълнителни мерки, за да гарантира предоставянето на необходимата информация, последователното обработване на операциите в отчетите, както и поддържането от страна на всички генерални дирекции на пълни, точни и актуални счетоводни документи.

1.36.

Приложеното счетоводно обработване бе съгласувано в четирите ГД със споделено управление и е съобразено с правното основание. Освен това няма да бъде реалистично на този етап да се променя обработването, прилагано по отношение на декларациите за разходи, представяни от държавите-членки. Вместо това Комисията ще продължи да изчислява неизползваните суми в края на годината и да прави необходимите счетоводни корекции.

Следва да се разгледа ефективността на разходите, тъй като Комисията трябва да избегне прекаленото усложняване и влагане на прекомерни ресурси от всички засегнати страни при отчитането на авансовите средства, което бенефициерите са длъжни да извършват.

Комисията вече предложи подходящо изменение на действащата секторна нормативна уредба, уреждаща структурните фондове. Освен това тя ще въведе подходящи разпоредби в предложенията за бъдеща нормативна уредба.

1.37.

Увеличеното използване на авансово финансиране в бюджета на ЕС и новите видове финансови инструменти налагат Комисията спешно да преразгледа съответните счетоводни правила с цел предоставяне на подходящи насоки относно установяването и изчистването на авансовите плащания. Тези изменения следва да бъдат придружени от засилване на надзорните функции (29).

1.37.

Комисията подчертава, че трябва да се прави разграничение между авансово финансиране, предоставено по външно подпомагане и вътрешни политики, и авансови плащания, извършени по споделено управление, и по-специално по отношение на инструментите за финансов инженеринг.

Комисията също подчертава, че въпросът с уравняването на авансовото финансиране преди окончателните плащания не е просто въпрос на счетоводни насоки. На практика това означава възстановяване по междинните декларации за разходи, чиято степен на съобразност със сложните правила за допустимост трябва първо да бъде проверена. Това не може да бъде постигнато без съществено увеличение на административната тежест както за бенефициерите, така и за службите на Комисията.

Освен това ще се наложат промени във Финансовия регламент и в секторното законодателство, които към момента позволяват последователно авансово финансиране въз основа на напредъка на субсидираните действия. Комисията вече е предложила в преразглеждането на съответния член на Финансовия регламент въвеждането на задължително редовно уравняване на авансовото финансиране.

И накрая, Комисията посочва, че счетоводните ѝ служби са осигурили насоки и обучение и са организирали семинари за авансовото финансиране през 2010 г. и 2011 г., като тези дейности ще продължат.

УПРАВЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТА

1.38.

В този раздел се обобщава изпълнението на общия бюджет на ЕС през 2010 г.

 

Бюджетни кредити за поемане на задължения и за извършване на плащания

1.39.

Включвайки пренесените бюджетни кредити (30), целевите приходи (31) и коригиращите бюджети (32), общият размер на предоставените бюджетни кредити през 2010 г. е 147,3 милиарда евро за поемане на задължения и 130,5 милиарда евро за извършване на плащания. Това представлява увеличение съответно от 0,9 % и 4,8 % в сравнение с общия размер на предоставените бюджетни кредити през 2009 г. (вж. диаграми III и IV в приложението към настоящия годишен доклад).

 

1.40.

Бюджетните кредити за поемане на задължения за тази година са надвишили с 0,6 милиарда евро тавана на финансовата рамка поради използването на средства, за които това е било разрешено (33). Общият размер на бюджетните кредити за плащания е бил с 11,4 милиарда евро под тавана.

 

Степен на изпълнение на бюджета

1.41.

Комисията изготвя серия от документи, които наред с другото съдържат следната информация относно изпълнението на бюджета на Европейския съюз (34):

1.41.

бюджетният излишък в края на 2010 г. е 4,5 милиарда евро (през 2009 г. той е в размер на 2,3 милиарда евро);

 

през 2010 г. процентите на усвояване на кредитите за поемане на задължения и за извършване на плащанията са съответно 99 % и 97 %;

 

през 2010 г. са отменени 3,3 милиарда евро натрупани неизплатени задължения (през 2009 г. те са в размер на 1,9 милиарда евро). Увеличението на отменените задължения се дължи основно на дял 04 „Заетост и социални въпроси“ (1,4 милиарда евро).

През 2010 г. ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ получи окончателните искания за плащане по ЕСФ за периода на програмиране 2000—2006 г. За програмите, за които общата декларирана сума е по-ниска от финансовото програмиране, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е отменила сумата от неизпълнените поети задължения (RAL), която превишава тази обща сума.

1,5 милиарда евро неусвоени бюджетни кредити за плащания (с изключение на целевите приходи (35) са пренесени от 2010 за 2011 г.

 

по отношение на областите на политика „Земеделие и развитие на селските райони“ (дял 05), „Сближаване“ (дялове 04 и 13) и „Морско дело и рибарство“ (дял 11), общият процент на усвояване на бюджетни кредити за плащания е 98 %.

 

в областта на политика „Регионална политика“ бюджетните кредити за плащания са в по-голям размер от предвиденото (106 % от първоначалния бюджет). Това надвишаване е финансирано с прехвърляния на средства в размер на 1,8 милиарда евро, основно от дял 04 (Заетост и социални въпроси) и дял 05 (Земеделие и развитие на селските райони), за които плащанията са били в по-нисък размер от очакваното поради прекъсване и преустановяване на плащанията за Европейския социален фонд (процент на изпълнение — 88 %), по-ниски декларирани разходи в областта на развитието на селските райони (процент на изпълнение — 94 %) или поради бавния ритъм на приключване на програми (36).

Изпълнението на ЕСФ през 2010 г. достигна едва 88 % поради някои блокирани плащания след установяването на сериозни системни слабости или нередности в резултат на одитната дейност за някои програми през 2000—2006 г. (прекратяване на плащания) и 2007—2013 (прекъсване на плащания). При някои испански, френски и италиански програми за 2000—2006 г., при които бюджетни кредити за плащания са пренесени от 2009 г. за 2010 г. и на този етап остават блокирани, процедурите по финансово прекратяване и корекции ще се слеят с окончателните плащания, извършвани в контекста на декларациите за приключване за 2000—2006 г. (всички случаи освен един). Съгласно Финансовия регламент пренасянето на кредити не може да бъде прехвърлено към друг бюджетен ред, така че те остават неизползвани през 2010 г.

1.42.

През финансовата 2010 г. приложимите регламенти (37) са изменени с цел да позволят предоставянето на допълнително авансово финансиране за структурните действия за периода 2007—2013 г. Въз основа на изменените регламенти са извършени допълнителни авансови плащания в размер на 371 милиона евро по Европейския социален фонд, 404 милиона евро по Кохезионния фонд и 0,8 милиона евро по Европейския фонд за рибарство в полза на държавите членки, които са особено засегнати от икономическата криза. През бюджетната 2010 година на държавите членки е изплатено допълнително авансово финансиране в размер на 401 милиона евро по отношение на земеделието и развитието на селските райони, без да има подходящо правно основание. Тази сума е отбелязана в глава 3 като грешка по отношение на законосъобразността и редовността (38).

1.42.

Авансовите плащания от 401 милиона EUR за развитие на селските райони не представляват неправомерни плащания към крайните бенефициери. Освен това възстановяването на въпросните суми е в процес и ще бъде завършено до края на 2011 г.

Неизползвани бюджетни кредити за поети задължения

1.43.

Неизползваните бюджетни кредити за задължения, представляващи непогасени задължения, за които все още не е извършено плащане и/или отмяна (39), са се увеличили със 17 милиарда евро (9,7 %) и са достигнали 194 милиарда евро, най-вече в областите на политика, които са финансирани посредством диференцирани бюджетни кредити (40). Неизползваните кредити за задължения съответстват на 2,2 години диференцирани бюджетни кредити за поемане на задължения или 2,8 години диференцирани плащания, при степента на усвояване на кредити за 2010 г. в съответните области на политика.

1.43—1.44.

Неизпълнените задължения произтичат от обичайното управление на многогодишните програми и от растежа на цялостното ниво на новите задължения. Що се отнася до структурните фондове, размерът на неизпълнените поети задължения се определя от правилото N + 2/N + 3, дефинирано в съответните нормативни документи. Съгласно това правило очакваното ниво на неизпълнените поети задължения трябва да е равно на 2 или 3 години задължения. Следователно повечето настоящи неизпълнени задължения са „нормални“ в контекста на приложимите правила. Освен това бюджетният орган се информира всяка година за потенциалните анормални неизпълнени задължения. Комисията наблюдава тези задължения, които следва да се отменят.

Image

1.44.

По-голямата част от неизползваните бюджетни кредити за задължения, са за групата политики „Сближаване“ (вж. графика 1.2 ). В тази област неусвоените кредити за задължения са в размер на 128 милиарда евро (41) (около 66 % от общата сума), което при степента на усвояване за 2010 г. в тази област съответства на 2,6 години задължения или на 3,4 години плащания. Преобладаваща част от тези неусвоени бюджетни кредити за задължения (113,2 милиарда евро или 88 % от общата сума) се отнася за текущия период 2007—2013 г. Това показва ефекта от усилията за извършване на плащания преди да бъде приложено правилото за автоматично освобождаване на бюджетните кредити (правилото n + 2/n + 3 (42).

 


(1)  Консолидираните финансови отчети включват счетоводен баланс, отчет за финансовия резултат, отчет за паричните потоци, отчет за промените в нетните активи, обобщение на основните счетоводни политики и други обяснителни бележки (включително отчитане по сектори).

(2)  Консолидираните отчети за изпълнението на бюджета се състоят от консолидираните отчети за изпълнението на бюджета, кратко описание на бюджетните принципи и други обяснителни бележки.

(3)  Счетоводните правила, приети от отговорния счетоводител на Комисията, се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS), издадени от Международната федерация на счетоводителите или, при липсата на такива, на международните счетоводни стандарти (МСС)/ международните стандарти за финансова отчетност (МСФО), издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти. В съответствие с Финансовия регламент консолидираните финансови отчети за финансовата 2010 година се изготвят (от финансовата 2005 г. насам) въз основа на посочените счетоводни правила, приети и от счетоводителя на Комисията, които адаптират принципите на счетоводството на начислена основа към специфичната среда на Европейския съюз, докато консолидираните отчети за изпълнението на бюджета все още се съставят предимно на касова основа.

(4)  Вж. ОВ C 303, 9.11.2010 г., стр. 10—12.

(5)  От френски език: „Déclaration d’assurance“.

(6)  Вж. член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(7)  Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1081/2010 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 26.11.2010 г., стр. 9), постановява, че отчетите следва да се изпращат преди 31 юли на следващата финансова година.

(8)  Вж. приложение 1.2 , точка 1.

(9)  Досега частта относно изследванията в предишната група политики „Изследвания, енергетика и транспорт“ бе разглеждана в глава 5, предишната група политики „Образование и гражданство“ — в глава 7, а предишната група политики „Икономически и финансови въпроси“ — в глава 8 (за подробности вж. точка 6.1). Освен това въпросите относно енергетиката и транспорта, които са част от предишната група политики „Изследвания, енергетика и транспорт“, сега се разглеждат в глава 4 заедно с предишната група политики „Сближаване“.

(10)  За обхвата на одита на приходите вж. точки 2.7—2.13.

(11)  Интегрирана система за администриране и контрол.

(12)  Вж. таблица 1.2 от настоящия годишен доклад и приложения x.1 за различните групи политики, както и точки 4.17—4.19 относно политиката „Сближаване“ в годишния доклад за 2009 г.

(13)  През 2010 г. политиките в областта на енергетиката и транспорта представляват 7 % от консолидираната група политики (вж. също така бележка под линия 9).

(14)  Вж. също така точка 1.26 от годишния доклад за 2009 г.

(15)  Общият брой на резервите е намалял от 20 през 2009 г. на 17 през 2010 г. Следва да се отбележи, че през 2010 г. ГД „Енергетика и транспорт“ е разделена на две генерални дирекции (ГД „Мобилност и транспорт“ и ГД „Енергетика“) и вследствие на това изразената през 2009 г. резерва е била пренесена като две резерви.

(16)  Вж. приложение 4.3 .

(17)  Вж. точка 2.3 от Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата — Обобщение на резултатите от управлението на Комисията през 2010 г., COM(2011) 323 окончателен, 1 юни 2011 г.: „Вътрешният одитор на Комисията счита, че през 2010 г. Комисията е установила процедури за управление и вътрешен контрол, както и процедури за управление на риска, които са подходящи за предоставяне на достатъчна увереност относно постигането на финансовите ѝ цели, с изключение на тези области от финансовото управление, за които генералните директори са изразили резерви в декларациите си за достоверност и които са предмет на забележки във връзка с управлението на риска от грешки по отношение на свързаните с отчетите операции“.

(18)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата — Обобщение на резултатите от управлението на Комисията през 2010 г., COM(2011) 323 окончателен, 1 юни 2011 г.

(19)  В съответствие с член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(20)  Вж. Зелена книга относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на възлагане на обществени поръчки (директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО).

(21)  Вж. точка 2.3 от COM(2011) 323 окончателен от 1 юни 2011 г.

(22)  Вж. точка 1.31 годишния доклад на Палатата за 2009 година.

(23)  Разделянето на финансовите периоди има за цел да гарантира, че приходите и разходите са изцяло и точно вписани в правилния отчетен период.

(24)  Вж. точка 1.28, първо тире от годишния доклад на Палатата за 2006 г., точка 1.23, второ тире, точка 1.24, второ тире и точка 1.26 годишния доклад на Палатата за 2007 г., точка 1.14 от годишния доклад на Палатата за 2008 г. и точка 1.12 от годишния доклад на Палатата за 2009 г.

(25)  В своето Становище № 6/2010 относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз, Палатата изразява загрижеността си относно значителното увеличение на неизчистеното авансово финансиране и подчертава необходимостта от предприемане на действия по този проблем.

(26)  В международния счетоводен стандарт за публичния сектор (IPSAS) № 1 се съдържа определение за този принцип: „За да бъде достоверна информацията относно операциите и другите събития, за които се отнася, те трябва да бъдат осчетоводени и представени съгласно тяхната същност и стопанска реалност, а не само спрямо правната им форма. Същността на операциите или другите събития не винаги съответства на правната им форма“ (допълнение A, стр. 70 от ръководството за международните счетоводни норми на публичния сектор за 2011 г., том 1). Вж. също така член 124 от Финансовия регламент.

(27)  Вж. Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 210, 31.7.2010 г., стр. 25), раздел 4, член 44 и Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията (ОВ L 371, 27.12.2006 г., стр. 1), раздел 8, членове 43—46 относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1), член 71, параграф 5 и Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията (ОВ L 368, 23.12.2006 г. стр. 15), членове 50—52 относно Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

(28)  Тази сума съответства на дългосрочно авансово финансиране (3,820 милиарда евро) и краткосрочно авансово финансиране (955 милиона евро).

(29)  Вж. също така точка 1.43 от годишния доклад за 2008 г.

(30)  Бюджетните кредити, пренесени от предходната 2009 година, са в размер на 0,3 милиарда евро за задължения и 1,8 милиарда евро за плащания.

(31)  Целевите приходи през 2010 г. (вж. също така бележка под линия 35) са в размер на 5,4 милиарда евро за задължения и 5,8 милиарда евро за плащания.

(32)  Осемте коригиращи бюджета, гласувани през 2010 г., са довели до общо увеличаване на бюджетните кредити за задължения с 99 милиона EUR и увеличаване на бюджетните кредити за плащания с 19 милиона евро.

(33)  В съответствие с Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1), някои бюджетни кредити за поемане на задължения като резерва за спешна помощ, фонда „Солидарност“ на Европейския съюз и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията могат да бъдат вписани в бюджета над предвидения таван.

(34)  Подробна информация относно изпълнението на бюджета за 2010 г. е представена в част II на годишните отчети на Европейския съюз, финансова година 2010, в документи на Комисията (ГД „Бюджет“) „Доклад относно бюджетното и финансовото управление, придружаващ отчетите на Общността — финансова година 2010“, както и в доклада „Анализ на изпълнението на бюджета на структурните фондове и Кохезионния фонд през 2010 г.“

(35)  Целевите приходи обхващат наред с другото възстановявания на неправомерно изплатени суми, които се вписват обратно в бюджета в техния първоначален бюджетен ред, вноски от членовете на ЕАСТ за подкрепа на определени бюджетни редове и приходи от трети страни, когато са сключени споразумения, предполагащи финансово участие в дейностите на ЕС.

(36)  Доклад относно бюджетното и финансовото управление, придружаващ отчетите на Общността — финансова година 2010.

(37)  Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета (ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1), и Регламент (ЕО) № 1083/2006.

(38)  Вж. точки 3.13, 3.15 и 3.22.

(39)  Неизползваните бюджетни кредити за задължения възникват като пряко следствие от диференцираните разходи, когато приключването на разходните програми отнема няколко години, а задълженията понякога са поети няколко години преди извършването на съответните плащания. Тъй като поетите задължения се изпълняват чрез извършване на плащания, в случай че първите значително надвишават размера на плащанията, дългосрочният ефект е натрупване на неизползвани бюджетни задължения. Всяка година този ефект се пренася към следващата година.

(40)  В бюджета са обособени два вида бюджетни кредити: недиференцирани бюджетни кредити и диференцирани бюджетни кредити. Недиференцираните бюджетни кредити се използват за финансиране на операции с едногодишен характер, например административни разходи. Диференцираните кредити са въведени при управлението на многогодишни операции, като съответните плащания могат да бъдат извършени в годината на поемане на задължението и през следващите години. Диференцираните бюджетни кредити се използват главно при структурните фондове и Кохезионния фонд.

(41)  За областта на политика „Сближаване“ вж. „Доклад относно бюджетното и финансовото управление, придружаващ отчетите на Общността — финансова година 2010“, стр. 23, 36—41.

(42)  Правилото n + 2/ n + 3 изисква автоматично освобождаване на всички средства, които не са изразходвани или не са предмет на заявление за плащане до края на втората/третата година след годината на отпускане. В рамките на третата серия от „мерки за опростяване на правилата“, правилото n + 2/n + 3 е последно изменено за поетите задължения за 2007 г. в областта „Сближаване“ (вж. Регламент (ЕО) № 1083/2006, изменен от Регламент (ЕС) № 539/2010 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 158, 24.6.2010 г., стр. 1). Това обаче не се е отразило значително върху степента на усвояване на бюджетните кредити за плащания.

(43)  Бюджетни дялове 14 и 24—31 от раздел III на общия бюджет, засягащи предимно административните разходи, са включени в раздела за Европейската комисия в глава 7.

(44)  Административните разходи се приспадат от разходите по групите политики и се записват в отделна рубрика. В резултат на това се получават разлики в сравнение с глави 3—6.

(45)  Честотата на грешките представлява частта от извадката, която е засегната от количествено измерими и количествено неизмерими грешки;

(46)  Системите се класифицират като „частично ефективни“, когато някои механизми на контрол функционират адекватно, а други не. Съответно, взети като цяло, те може да не успяват да ограничат грешките в операциите до допустимо ниво. За подробности вж. раздел „Обхват и подход на одита“ в глави 2—7.

(47)  Възстановени разходи (вж. точка 3.16).

(48)  Възстановени разходи (вж. точка 4.23).

(49)  Разликата между извършените през 2010 г. плащания (122 231 милиарда евро — вж. таблица 1.1 ) и общия размер на одитираната пулация във връзка с редовността на операциите съответства на авансовите плащания, извършени за групата политики „Земеделие и природни ресурси“ (851 милиона евро) и „Сближаване, енергетика и транспорт“ (3 074 милиарда евро) (вж. точки 3.16 и 4.23).

(50)  Не са включени авансовите разходи във връзка с инструментите за финансов инженеринг, които са в размер на 4 775 милиарда евро през 2010 г. и 2 153 милиарда евро през 2009 г. (вж. точки 1.31—1.33).

ПРИЛОЖЕНИЕ 1.1

ПОДХОД И МЕТОДОЛОГИЯ НА ОДИТА

ЧАСТ 1 —     Подход и методология на одита за проверка на надеждността на отчетите

1.

За да се направи оценка дали консолидираните отчети, които се състоят от консолидирани финансови отчети и консолидирани отчети относно изпълнението на бюджета (1), дават вярна представа, във всички съществени аспекти, за финансовото състояние на Европейския съюз, както и за резултатите от операциите и паричните потоци в края на годината, се използват следните основни критерии за оценка:

a)   законосъобразност и редовност: отчетите са съставени в съответствие с правилата и са предоставени бюджетни кредити;

б)   изчерпателност: всички операции, свързани с приходите и разходите, както и всички активи и пасиви (в това число елементите от задбалансовия отчет) за съответния период, са записани в отчетите;

в)   действителност на операциите и реално съществуване на активите и пасивите: всяка операция по приходите и разходите отговаря на действие, извършено от отчитащата се единица в съответния период; активът или пасивът съществува към датата на счетоводния баланс и принадлежи на отчитащата се единица;

г)   измерване и остойностяване: всички операции, свързани с приходите и разходите, както и всички активи и пасиви, са записани в отчетите с подходяща стойност и в съответствие с принципа на предпазливост;

д)   представяне на информацията: всички операции, свързани с приходите и разходите, както и всички активи и пасиви, са оповестени и описани в съответствие с приложимите счетоводни правила и установената практика и с принципа на прозрачност.

2.

Одитът се състои от следните основни елементи:

а)

актуализация на оценката на счетоводната контролна среда;

б)

проверка на функционирането на ключови счетоводни процедури и процеса на приключване на финансовата година;

в)

аналитична проверка (съгласуваност и основателност) на основните счетоводни данни;

г)

анализ и равнение на сметките и/или салдата; и

д)

тестове по същество на поетите задължения, плащанията и специфичните елементи от счетоводния баланс въз основа на представителни извадки.

ЧАСТ 2 —     Подход и методология на одита за проверка на редовността на операциите

3.

Възприетият от Палатата подход за одит на редовността на свързаните с отчетите операции включва:

директни проверки на операциите по отношение на всички приходи или разходи (вж. таблица 1.1 ), за да се установи дали те са редовни; и

оценка на ефективността на системите за наблюдение и контрол, за да се провери дали те гарантират редовността на операциите.

4.

Към тях се добавят доказателствата, получени от съответната дейност на други одитори (ако има такава), както и от анализа на изявленията на ръководството в Комисията.

Как Палатата проверява операциите

5.

Директните проверки на операциите в рамките на всяка специфична оценка (глави 2—7) се извършват въз основа на представителна извадка на постъпленията (в случая на приходите) и плащанията, извършени в дадена група политики (2). Тази проверка предоставя статистическа оценка на редовността на операциите в съответната популация.

6.

С оглед получаването на надеждни резултати при определянето на размера на извадките Палатата използва одитен модел за постигане на увереност. При него се оценяват присъщият риск от наличие на грешки в операциите и рискът системите да не предотвратяват или да не откриват и коригират грешките (контролен риск).

7.

Проверката се състои в подробно разглеждане на избраните въз основа на извадките операции с цел да се провери дали дадено заявление или плащане е изчислено правилно и дали е в съответствие с приложимите правила и разпоредби. Въз основа на извадка от операции, вписани в бюджетните сметки, Палатата проследява плащането до нивото на крайния получател (напр. земеделски стопанин, организатор на обучение, заявител на проект за подпомагане на развитието) и проверява дали то отговаря на съответните условия на всяко отделно ниво. Когато операцията (на което и да е ниво) е изчислена неправилно или не отговаря на нормативните изисквания или договорните разпоредби, се счита, че тя съдържа грешка.

Как Палатата оценява и представя резултатите от проверките на операциите

8.

Грешки в операциите се появяват по различни причини и под различна форма в зависимост от естеството на нарушението и неспазеното специфично правило или договорно изискване. Грешките в отделните операции не винаги засягат общия размер на изплатената сума.

9.

Палатата класифицира грешките, както следва:

количествено измерими или количествено неизмерими в зависимост от това дали може да се измери каква част от сумата, изплатена или получена от бюджета на ЕС, е засегната от грешка; и

в зависимост от тяхното естество, напр. грешки по отношение на допустимостта (плащането не отговаря на критериите за допустимост), действителността (възстановяване на разход, чието извършване не е доказано) или точността (плащането не е изчислено правилно).

10.

Възлагането на обществени поръчки е област, в която Палатата често открива грешки. Законодателството на ЕС относно възлагането на обществени поръчки се състои основно от серия от процедурни правила. С оглед да се гарантира спазването на предвидения от Договора основен принцип за наличието на конкурентна среда е необходимо поръчките да бъдат публично обявени, офертите да бъдат оценени съгласно зададени критерии, поръчките да не бъдат изкуствено разделяни, за да са под определените прагове, и т.н.

11.

За целите на одита Палатата поставя оценка за неспазване на процедурните правила. Палатата:

а)

счита, че грешките са „сериозни“, когато те възпрепятстват постигането на целите на правилата за възлагане на обществени поръчки — лоялна конкуренция и възлагане на поръчката на оферента, който в най-голяма степен отговаря на изискванията (3);

б)

определя количествено въздействието на „сериозните“ нарушения на правилата за възлагане на обществени, като счита, че те засягат цялата стойност на плащането във връзка с поръчката — 100 % количествено измерима грешка (4);

в)

разглежда по-незначителните грешки, които не влияят на крайния резултат от тръжната процедура като количествено неизмерими грешки (5).

В рамките на решението относно необходимите мерки в случай на неправилно прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки е възможно направеното от Палатата количествено измерване да се различава от това, което се използва от Комисията или от държавите членки.

12.

Палатата изразява честотата на възникване на грешки, като посочва каква част от извадката е засегната от количествено измерими и количествено неизмерими грешки. Това показва какво е вероятното разпространение на грешките в рамките на групата политики като цяло. Информацията за евентуалното наличие на съществени грешки е посочена в приложения x.1 на глави 2—7.

13.

Въз основа на количествено измеримите грешки, които е открила, Палатата прилага стандартни статистически техники, за да получи вероятния процент грешки (MLE) за всяка специфична оценка и за разходите от бюджета като цяло. Вероятният процент грешки е среднопретеглената стойност на процента грешки, открит в извадката (6). Като отново използва стандартни статистически техники, Палатата извършва оценка с ниво на увереност от 95 % на интервала грешки, който засяга популацията за всяка специфична оценка (и за разходите като цяло). Става въпрос за интервала между долната (LEL) и горната граница (UEL) на процента грешки (7) (вж. диаграмата по-долу).

Image

14.

Процентите в защрихованата област под кривата посочват вероятността процентът грешки, който в действителност засяга популацията, да се намира между долната и горната граница.

15.

При планиране на своята одитна дейност Палатата се стреми да използва процедури, които ѝ позволяват да съпоставя оценения в популацията процент грешки спрямо предвидения праг на същественост от 2 %. Палатата извършва оценка на своите одитни резултати в зависимост от този праг на същественост и изготвя своето одитно становище, като взема предвид естеството и контекста на грешките, както и размера на сумите, които са засегнати от тях.

Как Палатата оценява системите и съобщава резултатите

16.

Системите за наблюдение и контрол се въвеждат от Комисията, както и от държавите членки и държавите бенефициенти при споделено или децентрализирано управление, с цел да бъдат контролирани рисковете, засягащи бюджета, в това число и редовността на операциите. Следователно оценката на ефективността на системите по отношение на гарантирането на редовността е ключова одитна процедура и е особено полезна за формулирането на препоръки за подобрения.

17.

Всяка група политики, както и приходите, се управлява от множество отделни системи. Затова всяка година Палатата обикновено съставя извадка от системи за проверка. Резултатите от оценките на системите са представени в таблица, озаглавена „Резултати от проверките на системите“, която фигурира в приложения х.2 към глави 2—7. Системите се класифицират като „ефективни“ по отношение на намаляването на риска от грешки в операциите, „частично ефективни“ (когато съществуват известни слабости, засягащи оперативната ефективност), или „неефективни“ (когато слабостите са повсеместни и дестабилизират изцяло оперативната ефективност).

18.

В допълнение, ако при одита са получени доказателства, Палатата прави обща оценка на системите за групата политики (също представена в приложения x.2 към глави 2—7), която обхваща както оценката на избраните системи, така и резултатите от проверките на операциите.

Как Палатата оценява изявленията на ръководството в Комисията и съобщава резултатите

19.

В съответствие с международните одитни стандарти Палатата получава изявление от Комисията, с което тя потвърждава, че е изпълнила задълженията си и е оповестила цялата информация, която би била полезна за одитната дейност. По-специално Комисията потвърждава, че е оповестила всички сведения относно оценката на риска от измами, всички сведения във връзка със случаите на измами или предполагаеми измами, за които Комисията е информирана, както и относно всички значими случаи на неспазване на законови и подзаконови актове.

20.

Освен това в глави 2—7 се прави оценка на годишните отчети за дейността на съответните генерални дирекции. В тях се отчита постигането на целите на политиката и степента, до която въведените системи за наблюдение и контрол гарантират редовността на операциите и правилното използване на ресурсите. Всеки годишен отчет за дейността се съпътства от декларация на генералния директор, в която наред с другото той заявява до каква степен ресурсите са използвани по предназначение и доколко процедурите за контрол гарантират редовността на операциите (8).

21.

Палатата прави оценка на годишните отчети за дейността и съпътстващите ги декларации, за да определи доколко те дават вярна представа за финансовото управление по отношение на редовността на операциите. Палатата оповестява резултатите от тази оценка в раздел „Надеждност на изявленията на ръководството в Комисията“ в глави 2—7, а в случай на сериозни констатации — посредством формулиране на констатации и оценки след заключенията относно редовността на операциите и ефективността на системите.

Как Палатата достига до своето становище в декларацията за достоверност

22.

В декларацията за достоверност Палатата формулира своето становище относно редовността на свързаните с отчетите на ЕС операции, като се основава на одитната дейност, описана в глави 2—7 от настоящия доклад, и на оценката на разпространението на грешките. Ключов елемент представлява проверката на резултатите от тестовете на операциите, свързани с извършването на разходи. Според най-добрата приблизителна оценка на Палатата общият размер на разходите през 2010 г., който е засегнат от грешки, е 3,7 %. С ниво на увереност 95 % Палатата счита, че процентът грешки за популацията е между 2,6 % и 4,8 %. Установеният за различните области на политика процент грешки варира, така както е описано в глави 3—7. Палатата счита, че грешките са широко разпространени и засягат по-голямата част от областите на извършване на разходи. Палатата формулира общо становище относно редовността на поетите задължения въз основа на допълнителна хоризонтална извадка.

Нередност или измама

23.

Почти всички грешки възникват поради погрешно прилагане или погрешно тълкуване на често сложните правила на разходните схеми на ЕС. Ако Палатата има основание да се съмнява, че е била извършена измама, тя докладва за това на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), която отговаря за провеждането на по-нататъшни разследвания. На практика, въз основа на своята одитна дейност Палатата докладва на OLAF средно около три случая годишно.


(1)  Включително обяснителните бележки.

(2)  В допълнение към това се подбира хоризонтална представителна извадка от бюджетни кредити за поемане на задължения, която се проверява за съответствие с приложимите правила и разпоредби.

(3)  Съществуват две основни системи за възлагане на обществени поръки — най-ниската оферта или най-изгодната оферта.

(4)  Примери за количествено измерима грешка: ограничена конкуренция или липса на конкуренция (с изключение на случаите, в които тя изрично се предвижда от правните разпоредби) за основна или второстепенна поръчка; неправилна оценка на офертите, която влияе на резултата от тръжната процедура; съществено изменение на обхвата на поръчката; разделяне на поръчката в няколко договора за различни строителни обекти, имащи една и съща икономическа функция. Палатата обикновено използва различен подход, когато институциите на ЕС не са приложили правилно директивите в областта на обществените поръчки, поради факта, че като цяло съответните договори остават в сила. Тези грешки не са количествено изразени в декларацията за достоверност.

(5)  Примери за количествено неизмерима грешка: неправилна оценка на офертите, която не влияе на резултата от тръжната процедура, формални слабости на тръжната процедура или тръжните условия, неспазване на формални аспекти от изискванията за прозрачност.

(6)  Formula, където ASI е средният интервал на извадката, а i представлява номерацията на операциите в извадката.

(7)  Formula и Formula, където t е факторът на разпределение t, n е размерът на извадката, а s е стандартното отклонение на процента грешки.

(8)  Допълнителна информация за тези процеси, както и линкове към последните доклади на Палатата, можете да намерите на адрес: http://ec.europa.eu/atwork/synthesis/index_en.htm.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1.2

ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА, ПРЕДПРИЕТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДИШНИ КОНСТАТАЦИИ И ОЦЕНКИ НА ПАЛАТАТА ОТНОСНО НАДЕЖДНОСТТА НА ОТЧЕТИТЕ

Констатации и оценки от предишни години

Предприети действия

Отговор на Комисията

Анализ на Палатата

1.

Изявление от счетоводителя

Изявление от счетоводителя

Изявление от счетоводителя

Изявление от счетоводителя

В изявлението на счетоводителя на Комисията се подчертава, че счетоводителите на някои консолидирани организации не са представили изявления или са представили изменени изявления. По-специално, не е предоставена изискваната информация относно валидирането на счетоводните и собствените им системи.

По отношение на консолидираните отчети за 2010 г. счетоводителят на Комисията:

декларира, че счетоводните процедури и/или собствените системи на четири агенции и на консолидирани за първи път две съвместни предприятия все още не са валидирани или са частично валидирани, но подчертава, че отговорността за тези заверки се носи от съответните счетоводители;

отбелязва, че тъй като една изпълнителна агенция е използвала макета от предишната година за целите на изявлението на ръководството, липсват някои нови декларации.

Въпреки това счетоводителят на Комисията подчертава, че според него това не оказва съществено въздействие върху отчетите на Комисията.

Подчертаната липса на валидиране не оказва влияние върху надеждността на отчетите.

Палатата е взела предвид общата увереност, изразена в изявлението от счетоводителя. В рамките на бъдещи одити Палатата ще продължи да проследява предприетите действия във връзка с отбелязаните специфични проблеми.

2.

Авансово финансиране, краткосрочни задължения и процедури за разделяне на финансовите периоди

Авансово финансиране, краткосрочни задължения и процедури за разделяне на финансовите периоди

Авансово финансиране, краткосрочни задължения и процедури за разделяне на финансовите периоди

Авансово финансиране, краткосрочни задължения и процедури за разделяне на финансовите периоди

По отношение на авансовото финансиране, краткосрочните задължения и съответните процедури за разделяне на финансовите периоди Палатата е идентифицирала счетоводни грешки, които като цяло нямат съществено финансово изражение, но се срещат често. Това показва необходимостта от по-нататъшно подобряване на основните счетоводни данни на ниво отделни генерални дирекции.

По отношение на осчетоводяването на авансовото финансиране Палатата констатира също така следните проблеми:

изчистването на авансовото финансиране, за което не са представени оправдателни документи, не винаги се извършва правилно. Няколко операции по изчистване изобщо не са извършени или са осчетоводени с погрешни стойности; и

някои генерални дирекции не обработват наличната информация относно постигнатия напредък и свързаните с това разходи и не изчистват съответното авансово финансиране в зависимост от напредъка, а вместо това използват предварителни разчети при разделянето на финансовите периоди.

Освен това някои генерални дирекции не са спазили изискването да регистрират фактурите и декларациите за разходи в рамките на пет работни дни от получаването им.

Комисията продължава да полага усилия за повишаване на точността на счетоводните ѝ данни посредством текущи дейности като например проекта за повишаване на качеството на счетоводната отчетност и валидирането на локалните системи.

Въпреки усилията на службите на счетоводителя да подобрят тази ситуация, Палатата констатира, че в някои от случаите генералните дирекции в областта на вътрешните политики и външните дейности продължават да записват предварителни разчети в отчетите, дори когато разполагат с подходяща база за изчистване на съответните авансови плащания (вж. точка 1.29).

Извършения от Палатата одит на представителна извадка на авансови плащания и на фактури/декларации за разходи отново идентифицира грешки с несъществено общо финансово отражение, но които се срещат често. Ето защо Комисията следва да продължи да работи за подобряване на основните счетоводни данни на някои генерални дирекции.

Въпреки отбелязаните подобрения по отношение на сроковете за регистриране на нови декларации за разходи, някои генерални дирекции все още не спазват изцяло изискването за бързо регистриране на фактурите и декларациите за разходи.

Вж. отговора на Комисията по точка 1.29.

Комисията ще продължи да работи за подобряване на точността на счетоводните данни чрез текущи действия като проектите за качество на счетоводната отчетност.

Палатата ще продължи да проследява предприеманите действия във връзка с отбелязаните проблеми.

Освен това по време на одита, извършен за финасовата 2010 г. бяха установени значителен брой случаи, при които Комисията първоначално не е вписала правилно плащанията като активи (напр. инструментите за финансов инженеринг). Този въпрос е бил разрешен в окончателните отчети след получаване на информацията, изпратена от държавите през юни 2011 г. — вж. точка 1.32). Комисията е предложила да измени действащата правна рамка и ще формулира подходящи предложения за периода след 2013 г.

3.

Оповестени данни във връзка с възстановените суми от неправомерно извършени разходи и финансовите корекции

Оповестени данни във връзка с възстановените суми от неправомерно извършени разходи и финансовите корекции

Оповестени данни във връзка с възстановените суми от неправомерно извършени разходи и финансовите корекции

Оповестени данни във връзка с възстановените суми от неправомерно извършени разходи и финансовите корекции

Въпреки че Комисията е предприела стъпки за увеличаване и подобряване на предоставяната от нея информация относно корективните механизми, прилагани за бюджета на ЕС, информацията, която тя предоставя, все още не е напълно надеждна, тъй като тя не винаги получава надеждна информация от държавите членки.

Извършените от Комисията проверки на място са показали, че системите за регистриране и отчитане на данни все още не са напълно надеждни във всички държави членки. Комисията е проследила всички несъответствия в тези данни и е отправила препоръки за подобрения към държавите членки.

Постигнато е подобрение на надеждността на данните за възстановените суми, получени от държавите-членки, в сравнение с миналата година, но Комисията е съгласна, че са необходими още подобрения. За тази цел в началото на 2011 г. Комисията е започнала одит на системите за възстановявания на неправомерно изплатени суми в държавите-членки въз основа на отчетите, представени всяка година към 31 март, с цел подобряване на докладването на националните финансови корекции пред Комисията и осигуряване на пълнота, точност и своевременност на отчетите.

Палатата ще продължи да проследява действията, предприемани във връзка с отбелязаните проблеми. Тя отново изразява становището си, че когато е възможно, следва да се извършва съпоставяне на грешките със съответните възстановявания на неправомерно изплатени суми и/или финансови корекции.

Освен това следва да се разгледа необходимостта от усъвършенстване на насоките за финансово отчитане по отношение на вида информация, която да бъде включвана, и начина, по който тя да бъде обработвана.

По отношение на искането от страна на Палатата за усъвършенстване на насоките за оповестяване във връзка с възстановяванията на неправомерно изплатени суми и финансовите корекции Комисията е изготвила указания във връзка с процедурата на приключване, които обаче е необходимо допълнително да подобри.

Комисията ще продължи да подобрява насоките за приключване и инструкциите за приключването на 2011 г.

 

В някои области на разходи Комисията не предоставя информация, показваща едновременно годината, в която е извършено съответното плащане, годината, в която е установена грешката, и годината, в която извършената финансова корекция е оповестена в бележките към отчетите.

Все още не е представена информацията, показваща едновременно плащанията, грешките и финансовите корекции.

Комисията извършва проверки на всички разходи няколко години след действителната година на плащането, най-вече при приключване на програмата. Също така финансовата корекция може да бъде в резултат на установяване на слабости при системите за контрол на държавите-членки, като в този случай не е налице пряка връзка с плащанията. Вследствие на това не е нито възможно, нито уместно да се съгласува годината на въпросното плащане с годината на оповестяване на финансовата корекция в бележките към отчетите.

Нормативната уредба определя придружаващата документация, която следва да бъде предоставена от държавата-членка при приключване на програмата. Всички подкрепящи доказателства относно разходите и одитите се предоставят на разположение на Комисията от управителния орган на оперативната програма.

 

В края на 2009 г. финансови корекции в размер на общо 2,3 милиарда евро все още не са били извършени в областта на сближаването (т.е. не са били „инкасирани“ посредством получаване от страна на Комисията на възстановени средства или чрез приспадане на съответната сума от исканията за плащане от държавата членка).

По отношение на областта „Сближаване“ общият размер на финансовите корекции, които все още не са приложени през 2010 г., се е увеличил с около 0,2 милиарда евро (т.е. сумите за финансовите корекции, които са потвърдени/ одобрени, но все още не са приложени, са се увеличили от 2,327 милиарда евро през 2009 г. до 2,516 милиарда евро през 2010 г.). Ниската степен на изпълнение от 71 % е в резултат на текущото приключване. Получените в края на 2010 г. заявления за плащане все още не са одобрени, което означава, че съответните финансови корекции в размер на 2,3 милиарда евро не могат да бъдат взети предвид в данните за изпълнение на бюджета за 2010 г. (вж. бележка 6 към отчетите за 2010 г., раздел 6.3.3, финансови корекции — кумулативни данни и степен на изпълнение).

По отношение на някои програми за 2000—2006 г. резултатите на Палатата и на Комисията сочат, че съществуват съмнения относно пълнотата и надеждността на записаните и докладваните данни за отписване на недопустими разходи и възстановявания на неправомерно изплатени суми. Дори и при подобренията, установени във всички държави-членки през 2007—2010 г. при одитите на Комисията, Комисията остава предпазлива при приключването и изиска от всички органи по програмите да докладват за проследяването (включително и за финансовите корекции) на национално ниво във връзка с всички нередности, регистрирани в регистъра на длъжниците по всяка програма. Комисията няма да приключи програмите, докато не оцени тази информация като съгласувана и пълна.

За регулаторната рамка за 2007—2013 г. сертифициращият орган трябва да изпрати на Комисията до 31 март всяка година декларация за финансовите корекции във връзка с предходната година. Тези нови разпоредби за докладване допринасят за надеждността и хармонизирането на информацията в електронен формат (чрез SFC 2007) по отношение на направените корекции. Освен това ГД „Регионална политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ са преразгледали одитните си стратегии с цел включване на специален модул за одит на най-рисковите национални системи за възстановяване на неправомерно изплатени суми, като се започне от второто полугодие на 2011 г.

Комисията поддържа виждането, че поради многогодишния характер на корективните системи за програмите със споделено управление (финансовите корекции невинаги се извършват през годината на тяхното приемане от държавите-членки), едновременното представяне на плащанията, грешките и финансовите корекции има малка добавена стойност. Освен това, тъй като системата за деклариране на разходите е с натрупване в продължение на многогодишен период и в някои случаи извършваните корекции са корекции на системите, такова едновременно представяне е почти невъзможно.

 

Въпреки че обяснителните бележки към годишните отчети съдържат информация, че някои плащания вероятно ще бъдат коригирани на по-късен етап от службите на Комисията или от държавите членки, размерът на сумите и областите на разходи, които могат да бъдат предмет на допълнителна верификация и на процедури за уравняване на сметките, все още не са идентифицирани в бележките.

Сумите, които могат да бъдат предмет на допълнителна верификация и на процедури за уравняване на сметките, все още не са идентифицирани в обяснителните бележки към консолидираните отчети (за разлика от количествено изразените евентуални възстановявания на неправомерно изплатени суми).

Както беше посочено в отговорите от предходните години, Финансовият регламент позволява на Комисията да прави проверки на всички разходи за няколко години след реалната година на извършване на разходите. Отчетите не бива да оставят впечатлението, че заради проверки през следващите години всички засегнати разходи все още не са приети. В противен случай всички бюджетни разходи ще бъдат считани за предварителни, докато се направи последваща проверка или докато изтече посоченият срок за давност. Когато размерът на потенциалните възстановявания може да се изрази количествено, той се посочва в бележка 6 към консолидираните отчети. В областта на земеделието решението за финансово уравняване се взема около шест месеца след края на въпросната финансова година, по силата на което Комисията определя размера на разходите, признати като разходи за сметка на бюджета на ЕС за тази година. Тази роля на решението за финансово уравняване не се поставя под въпрос от факта, че впоследствие на държавите-членки могат да бъдат наложени финансови корекции чрез решения за съответствие. Размерът на разходите, които е вероятно да бъдат изключени от финансиране от ЕС чрез такива бъдещи решения за съответствие, се посочва в бележка към финансовите отчети.

Както количествено измеримите суми на потенциалните възстановявания от държавите-членки, така и размерът на разходите, които вероятно ще бъдат изключени от финансиране с бъдещи решения за съответствие, се отчитат като актив (или се посочват като условен актив) в счетоводната система на Комисията в бележка към финансовите отчети.

Комисията счита, че по отношение на „Земеделие“ информацията за възстановяванията на неправомерно изплатени суми, която получава от държавите-членки, е надеждна, тъй като се заверява от независими одитни органи.

По отношение на всяка финансова корекция в „Земеделие“ в решенията за съответствие се посочва годината, през която е извършено плащането, свързано с тази корекция.

Финансовото отчитане в „Земеделие“ включва информация за възстановяванията от държавите-членки, както и за корекциите, направени от Комисията, за размера на корекциите, за които е взето решение, по финансова година и по календарна година, за финансовото реализиране на тези корекции, както и за съответните инкасирани суми за ЕФГЗ, както и за „Развитие на селските райони“.

 

4.

Прехвърляне на активите на програма „Галилео“

Прехвърляне на активите на програма „Галилео“

Прехвърляне на активите на програма „Галилео“

Прехвърляне на активите на програма „Галилео“

Споразуменията за прехвърлянето на Съюза на собствеността на всички създадени, разработени или придобити активи на програма „Галилео“ все още не са изцяло изпълнени. Тъй като всички извършени до този момент разходи се третират като разходи за изследвания, това няма отражение върху счетоводния баланс. Въпреки това Комисията следва да осигури наличието на цялата необходима информация към момента на прехвърлянето на активите с оглед на тяхното ефективно съхранение.

Комисията работи съвместно с Европейската космическа агенция, за да гарантира, че по време на прехвърлянето всички необходими счетоводни и технически данни ще бъдат на разположение с цел безпроблемно прехвърляне на активите. Това прехвърляне се предвижда в края на фазата на валидиране в орбита, която се очаква да бъде през 2012 г.

Въпреки това Палатата обръща внимание върху резервите, формулирани в годишния отчет за дейността за 2010 г. от отговорния генерален директор относно надеждността на финансовото отчитане от страна на Европейската космическа агенция.

Комисията следи внимателно напредъка на Европейската космическа агенция по отношение на внедряването на новата ѝ счетоводна система и по отношение на последващото подобрение на финансовото отчитане.

Палатата ще продължи да проследява действията, предприемани във връзка с този въпрос.


ГЛАВА 2

Приходи

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Специфични характеристики на приходите

Обхват и подход на одита

Традиционни собствени ресурси

Собствени ресурси от ДДС и БНД

Редовност на операциите

Традиционни собствени ресурси

Собствени ресурси от ДДС и БНД

Други приходи

Ефективност на системите

Традиционни собствени ресурси

Собствени ресурси от ДДС

Продължават да са в сила поддържани от дълго време резерви, но изоставането се наваксва

Забавяне в мониторинга на прилагането на директивите за ДДС

Собствени ресурси от БНД

Общи и специфични резерви

Проверката на описите на БНД в държавите членки все още не е приключила

Корекция за Обединеното кралство

Отказ от събиране на вземания

Надеждност на изявленията ръководството в Комисията

Заключения и препоръки

Заключения

Препоръки

Проследяване изпълнението на препоръките от специален доклад № 2/2008 относно обвързващата тарифна информация

КОНСТАТАЦИИ И ОЦЕНКИ НА ПАЛАТАТА

ОТГОВОРИ НА КОМИСИЯТА

ВЪВЕДЕНИЕ

2.1.

В тази глава е изразена специфичната оценка на Палатата относно приходите, които включват собствени ресурси и други приходи. В таблица 2.1 е представена основната финансова информация, свързана с приходите за 2010 г. Финансирането на бюджетните разходи се осигурява в най-висока степен от собствените ресурси (93,8 %). Тази глава съдържа също така обобщение на предприетите от Комисията мерки във връзка с констатациите на Палатата, изложени в Специален доклад № 2/2008 относно Обвързващата тарифна информация.

 

Таблица 2.1 —   Основна информация относно приходите

Дял от бюджета

Вид приходи

Описание

Приходи за 2010 г.

в млн. евро

в %

1

Традиционни собствени ресурси (ТСР)

Налози върху производството на захар (глава 1 1)

145

0,1

Мита (глава 1 2)

15 514

12,1

Собствени ресурси от ДДС

Ресурси от ДДС (данък върху добавената стойност) за текущата финансова година (глава 1 3)

13 393

10,5

Собствени ресурси от БНД

Ресурси от БНД (брутен национален доход) за текущата финансова година (глава 1 4)

90 948

71,2

Корекция на бюджетните дисбаланси

Корекция за Обединеното кралство (глава 1 5)

– 128

–0,1

Брутно намаление на годишната вноска от БНД

В полза на Нидерландия и Швеция (глава 1 6)

–3

0,0

 

ОБЩО СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ

119 869

93,8

3

 

Излишъци, салда и корекции

1 460

1,1

4

 

Приходи от лица, работещи в институциите и другите органи на Общността

1 123

0,9

5

 

Приходи от административната дейност на институциите

388

0,3

6

 

Вноски и възстановявания във връзка със споразумения и програми на Общността

3 511

2,7

7

 

Лихви за просрочия и глоби

1 408

1,1

8

 

Операции по получаване и отпускане на заеми

0,0

9

 

Разни приходи

36

0,0

 

 

ОБЩО ДРУГИ ПРИХОДИ

7 926

6,2

Общо приходи за годината

127 795

100,0

Източник: Отчети на Европейския съюз за 2010 г.

Специфични характеристики на приходите

2.2.

Съществуват три категории собствени ресурси (1) — традиционни собствени ресурси (мита и налози върху производството на захар — ТСР), собствени ресурси, изчислени на базата на данъка върху добавената стойност (ДДС), събиран от държавите членки, и собствени ресурси, базирани върху брутния национален доход на държавите членки (БНД).

 

2.3.

Традиционните собствени ресурси се установяват и събират от държавите членки. Три четвърти от събраните суми се внасят в Съюза, а останалата една четвърт държавите членки задържат за покриване на разходите по събирането. Всяка държава членка изпраща на Комисията месечен отчет за установените мита (отчет по „сметка А“) и тримесечен отчет за онези установени мита, които не са включени в сметка А („сметка Б“) (2).

 

2.4.

Собствените ресурси от ДДС и БНД са вноски, формирани от прилагането на унифицирани ставки съответно към теоретично хармонизираните бази за начисляване на ДДС в държавите членки или към БНД на държавите членки.

 

2.5.

Някои държави членки се ползват с намаление на изискуемата ставка за ДДС (3) и брутно намаление на годишната си вноска от БНД (4) за периода 2007—2013 г. В допълнение към това на Обединеното кралство се дава корекция във връзка с бюджетните дисбаланси („корекцията за Обединеното кралство“), изразяваща се в намаляване на неговата вноската от собствени ресурси на база БНД.

 

2.6.

След изчисляване на общия сбор на приходите от ТСР, от собствени ресурси на база ДДС и от други приходи, изравняването до балансирана позиция на бюджета става чрез собствените ресурси на база БНД. Всяко занижаване или завишаване на прогнозата за БНД за дадена държава членка — макар и да не засяга общия размер на собствените ресурси от БНД — има за резултат увеличаване или намаляване на вноските от другите държави членки, докато проблемът не бъде коригиран.

 

Обхват и подход на одита

2.7.

В приложение 1.1, част 2 е представен цялостният одитен подход и методология на Палатата. По отношение на одита на приходите трябва да се отбележи следното:

а)

Одитът включи проверка на ниво Европейска комисия на представителна статистическа извадка от 55 нареждания за събиране на вземания по всички видове приходи (вж. приложение 2.1 ).

б)

Оценката на системите включи:

i)

системите за ТСР, за собствените ресурси на база ДДС и за собствените ресурси на база БНД;

ii)

системите на Комисията, свързани с изчисляването на корекцията за Обединеното кралство (вкл. проверка на изчислението на окончателния размер на корекцията за 2006 г.);

iii)

системите за извършване на отказ от суми, подлежащи на събиране, въз основа на извадка от 19 отказа (на обща стойност 11 милиона евро), оторизирани от Комисията (5) през 2010 г. от общо 22 милиона евро;

iv)

управлението на глоби и санкции от страна на Комисията.

в)

Прегледът на изявленията на ръководството в Комисията се отнася до годишния отчет за дейността на Генерална дирекция „Бюджет“.

 

Традиционни собствени ресурси

2.8.

Извършеният от Палатата одит на операциите, свързани със счетоводните сметки, не включва недекларирания внос или вноса, който не е регистриран от митническите органи.

 

2.9.

Палатата извърши оценка на системите за наблюдение и контрол в Италия, Нидерландия и Обединеното кралство, които заедно осигуряват около 38 % от общия размер на ТСР. Бяха проверени счетоводните системи и движението на ТСР от етапа на установяването им до декларирането им пред Комисията, с цел да се получи достатъчна увереност за точността и изчерпателността на отчетените суми. Одиторите извършиха тестове на ключовите контроли, свързани с прилагането на преференциални митнически ставки, използването на „свръхопростени“ процедури за ползвателите на процедури за оформяне на място (освобождаване от задължението за уведомяване) (6) и третирането на разходите за превоз и застраховка в тези държави членки.

 

2.10.

Освен това, за шестте нареждания за събиране на вземания по ТСР, включени в споменатата в точка 2.7 извадка, Палатата направи равняване на избрания месечен отчет със съответните счетоводни данни, предоставени от държавите членки (7).

 

2.11.

Палатата оцени и системите за наблюдение и контрол в Комисията, в това число извършваните от нея инспекции в държавите членки.

 

Собствени ресурси от ДДС и БНД

2.12.

Собствените ресурси от ДДС и БНД се основават на статистически данни и свързаните с тях операции не могат да бъдат пряко одитирани. Поради това одитът прие за своя отправна точка получените от Комисията макроикономически агрегати, изготвени от държавите членки, след което извърши оценка на системите на Комисията за обработка на данните с цел определяне на размера на сумите, които следва да бъдат включени в окончателните бюджетни сметки. Така одитът обхвана както изготвянето на годишния бюджет, така и точността на вноските на държавите членки.

 

2.13.

Палатата извърши оценка на системите за наблюдение и контрол на Комисията, предназначени да дават достатъчна увереност за правилното изчисление и събиране на тези ресурси. Одитът беше насочен и към действията на Комисията по управлението на изразените резерви по отношение на данните за ДДС и БНД, както и към извършваната от нея проверка на описите на БНД в държавите членки и мониторинга на прилагането на директивите за ДДС. Одитът на Палатата не включи оценка на качеството на данните за ДДС и БНД, предоставени на Комиисията от държавите членки.

 

РЕДОВНОСТ НА ОПЕРАЦИИТЕ

2.14.

Резултатите от тестването на операциите са обобщени в приложение 2.1 . Извършените от Палатата тестове на извадката от операции показват, че операциите не са засегнати от съществено ниво на грешки (8). По преценка на Палатата вероятният процент грешки е 0 %. Забелязани са все пак някои слабости на системите, свързани с тестване на операциите, които са описани по-нататък.

 

Традиционни собствени ресурси

2.15.

Палатата установи, че като цяло изпратените от държавите членки до Комисията отчети не са засегнати от съществени грешки. За една (9) от шестте одитирани операции обаче не беше възможно равняване на сумата на декларираните ТСР със съответните счетоводни данни.

2.15.

Комисията проследява този въпрос с органите на държавите-членки.

Собствени ресурси от ДДС и БНД

2.16.

Одитът на Палатата установи, че изчислението на вноските на държавите членки и техните плащания не са засегнати от съществени грешки. Въпреки това Палатата откри грешка в изчислението на Комисията на окончателната сума (10) на корекцията за Обединеното кралство за 2006 г., вписана в бюджета за 2010 г., в резултат на която на Обединеното кралство е дадена корекция, завишена със 189 милиона евро (3,5 % от корекцията за Обединеното кралство за 2006 г.) (вж. приложение 2.5 , в частност точки 6 и 7 от него). За да бъде коригирана тази грешка, Комисията предложи извънредно да бъде направено изменение на бюджета за 2011 г., съгласувано с всички държави членки.

2.16.

Предвид на започнатите коригиращи действия отражението на грешката няма да е съществено.

Други приходи

2.17.

Палатата установи, че като цяло проверените операции по отношение на статията „Други приходи“ не съдържат съществени грешки.

 

ЕФЕКТИВНОСТ НА СИСТЕМИТЕ

2.18.

Резултатите от проверката на системите са представени в приложение 2.2. Палатата установи, че като цяло системите са ефективни по отношение гарантирането на редовността на операциите.

 

Традиционни собствени ресурси

2.19.

Както и в предишни години (11), Палата откри проблеми в процедурите и системите, имащи отражение върху записаните в сметки Б суми. Проблемите се отнасят до:

а)

неоснователно вписани суми (които са били обезпечени, но впоследствие не са оспорени) и отписани суми (12),

б)

забавяния в установяването на ТСР, във вписването в отчетите и/или в обявяването на митническите задължения (13),

в)

закъснения в предприемането на действия по събиране на дължимите вземания (14).

2.19.

Комисията ще поиска съответните държави членки да предприемат действия за коригиране на установените недостатъци, а при необходимост и да бъдат платени непредоставените традиционни собствени ресурси, както и всички дължими лихви за забава. Комисията ще продължи да проучва сметка Б при редовните си инспекции.

2.20.

Държавните органи на Италия, Нидерландия и Обединеното кралство не успяха напълно да обосноват вписаните в сметки Б суми, които не съотвестваха на свързаните с тях документи.

2.20.

Комисията ще предприеме действия по констатациите на Палатата, като вземе предвид отговорите на държавите-членки по тях. При необходимост тя ще поиска от съответните държави-членки да предприемат коригиращи действия.

2.21.

Одитът на Палатата в посетените държави членки разкри също и слабости в действието на проверките, извършвани преди освобождането на стоки, в частност по отношение на прилагането на преференциални митнически ставки, разрешаването на „свръхопростени“ процедури за ползвателите на процедурите за оформяне на място и третирането на разходите за превоз и застраховки. Частично ефективният митнически надзор на националните органи увеличава риска от събиране на неточни суми от ТСР.

2.21.

Комисията ще предприеме действия по констатациите на Палатата заедно със съответните държави-членки, като вземе надлежно предвид отговорите им по тези констатации. При необходимост ще бъде поискано държавите-членки да предприемат коригиращи действия и да платят дължимите непредоставени традиционни собствени ресурси, както и лихви за забава, ако има основания за това. През последните години Комисията съсредоточи своите инспекции на традиционните собствени ресурси предимно върху митническите проверки от държавите-членки, включително проверките във връзка с процедурата за оформяне на място.

Собствени ресурси от ДДС

Продължават да са в сила поддържани от дълго време резерви, но изоставането се наваксва

2.22.

Резервите са средство, което дава възможност на Комисията да извършва корекции на съмнителните елементи в ДДС декларациите, представени от държавите членки, след регламентирания четиригодишен срок. През 2010 г. са изразени 52 резерви и са оттеглени 67. В края на годината са в сила общо 152 резерви (вж. таблица 2.2 ). Нетният ефект от оттеглянето на 67-те резерви беше увеличаване на ресурсите от ДДС с близо 90 милиона евро (15).

 

2.23.

Палатата отбелязва съществен напредък в оттеглянето на поддържани от дълго време резерви по отношение на ДДС, но 8 от резервите, отнасящи се до години, по-ранни от 2000 г., все още остават в сила в края на 2010 г. За сравнение — в края на 2009 г. са били в сила 20 резерви. Палатата счита, че за поддържани от дълго време резерви следва да се считат тези резерви, които се отнасят до години, предшестващи с повече от десет години текущата година. Така се добавят още осем резерви, които засягат 2001 г.

2.23.

Тъй като нито Комисията, нито държавите-членки могат да предприемат действия за решаване на проблем, който не е установен, Комисията счита, че при всяко определяне на поддържана от дълго време резерва следва да се отчита изминалото време от уведомяване за резервата. По този начин Комисията проследява като поддържани от дълго време резервите, които остават нерешени повече от пет години след уведомяването за тях.

Таблица 2.2 —   Резерви, свързани с ДДС, към 31.12.2010 г.

Държави членки

Брой на действащите резерви към 31.12.2009 г.

Резерви, изразени през 2010 г.

Резерви, оттеглени през 2010 г.

Брой на действащите резерви към 31.12.2010 г.

Най-ранна година, за която се отнасят резервите

Белгия

3

0

3

0

 

България

1

1

0

2

2007

Чешка република

9

0

1

8

2004

Дания

5

5

1

9

2004

Германия

4

0

3

1

2003

Естония

8

4

3

9

2004

Ирландия

17

1

8

10

1998

Гърция

11

0

4

7

1999

Испания

2

1

2

1

2003

Франция

10

0

4

6

2001

Италия

9

5

6

8

1995

Кипър

3

3

0

6

2004

Латвия

5

2

1

6

2004

Литва

7

0

5

2

2005

Люксембург

3

0

1

2

2004

Унгария

4

1

1

4

2004

Малта

10

0

0

10

2004

Нидерландия

7

4

3

8

2004

Австрия

5

1

0

6

2002

Полша

6

1

1

6

2004

Португалия

10

8

4

14

1999

Румъния

0

0

0

0

 

Словения

3

0

3

0

 

Словакия

3

0

3

0

 

Финландия

10

1

3

8

1995

Швеция

7

9

6

10

1995

Обединено кралство

5

5

1

9

1998

ОБЩО

167

52

67

152

 

Източник: Европейска комисия.

Забавяне в мониторинга на прилагането на директивите за ДДС

2.24.

Комисията следи за правилното прилагане на директивите за ДДС и следва да извършва мониторинг на тяхното транспониране и на съответствието на националните мерки за приложението им, въведени от държавите членки. Неправилното или непълното транспониране може да засегне размера на получения ДДС, а по този начин и размера на собствените ресурси от ДДС. През 2010 г. влязоха в сила две директиви за ДДС относно „пакета от мерки по ДДС“ (16) и една директива относно общата система за ДДС, насочена към борбата с данъчните измами, свързани с вътрешнообщностни сделки (17).

 

2.25.

В края на 2010 г., 12 месеца след влизането в сила на директивите, Комисията не беше приключила оценката на националните мерки за прилагане на „пакета от мерки по ДДС“ за седем държави членки. Към същата дата Комисията беше стартирала процедурата за оценка на прилагането на ДДС директивата относно борбата с данъчните измами само в две държави членки.

2.25.

Към 16 май 2011 г. в резултат на извършвания от Комисията мониторинг бе приключена общата оценка за целия „пакет от мерки по ДДС“ за 22 държави-членки. Оценката за останалите 5 държави-членки продължава и ще приключи до септември 2011 г.

Що се отнася до директивата за борбата с данъчните измами, през март 2010 г. Комисията започна процедури за нарушения спрямо девет държави-членки, за да може да извърши правилна оценка.

През 2009 и 2010 г. Комисията повдигна и обсъди проблема, свързан с други две държави-членки, в рамките на ATFS (Група за стратегията за борба с данъчните измами) и SCAC (Постоянен комитет по административно сътрудничество). Следователно пълна оценка ще бъде налична до края на 2011 г.

Собствени ресурси от БНД

Общи и специфични резерви

2.26.

В края на 2010 г. са в сила общи резерви (18) за данните относно БНП на държавите членки от ЕС-15 за периода 2002—2006 г. и на държавите членки от ЕС–10 за периода 2004—2006 г., в изчакване на приключването на анализа на актуализираните или новите описи на БНД (19).

 

2.27.

В началото на 2010 г. действат четири (20) специфични резерви по отношение на БНД (21), отнасящи се за периода 1995—2001 г. През 2010 г. Комисията не е оттеглила нито една от тях. Тъй като не са изразени допълнителни специфични резерви, броят на действащите резерви в края на годината остава непроменен.

2.27.

Комисията продължава сътрудничеството си с двете държави, за които все още има резерви относно БНП за периода 1995—2001 г. (1 за Гърция и 3 за Обединеното кралство в края на 2010 г.), така че тези резерви да могат да бъдат оттеглени. В резултат на тези усилия през май 2011 г. бе оттеглена една резерва за Обединеното кралство.

Проверката на описите на БНД в държавите членки все още не е приключила

2.28.

През 2010 г. Комисията направи посещения в шест държави членки с цел проверка на описите на БНД и извърши пряка проверка в четири от държавите, която обаче беше ограничена до много малък брой компоненти на БНД. Съгласно указанията на Евростат извършването на такава пряка проверка обикновено не води до приемането на заключения относно всички елементи на данните за БНД.

2.28.

Що се отнася до останалите две държави, пряка проверка бе извършена през април 2011 г. в Румъния, а за края на 2011 г. е предвидена такава проверка в България. Комисията провежда пряка проверка в допълнение към проверката, която извършва на описите на БНД на държавите въз основа на въпросника за оценка на описа на БНД (GIAQ), и основава заключенията си на този подход за пълна оценка. Комисията смята, че броят на избраните от нея елементи е бил подходящ за целите на пряката проверка в съответствие с указанията за пряка проверка, одобрени от Комитета по БНД.

2.29.

В края на 2010 г. Евростат не разполага с доклади за оценка на данните за БНД на държавите членки за периода от 2002 г. насам и следователно не може да замени общите резерви (вж. точка 2.26) със специфични резерви за тези години.

2.29.

Комисията ще представи докладите за оценка през 2011 г., така че, когато е уместно, общите резерви да могат да бъдат заменени със специфични, с изключение евентуално на България и Румъния, които предадоха своите описи на БНД в края на 2009 г. съгласно одобрения в Комитета по БНД график.

2.30.

Системите за наблюдение и контрол в националните статистически институти (НСИ) на държавите членки следва да съдействат за осигуряване на сравнимост, надеждност и изчерпателност на данните за БНД (22). Евростат все още не е завършил оценката си на системите за наблюдение и контрол в НСИ и не е приел указания относно прилагането на тези системи за съставянето на националните сметки в държавите членки.

2.30.

Според Комисията прилаганият от нея подход (документни проверки на въпросниците за БНД, проверка на описите на БНД въз основа на въпросника за оценка на описа на БНД, допълнена от пряка проверка) е подходящ за окончателна оценка на БНД на държавите-членки. Комисията смята, че надеждността на националните сметки зависи главно от конкретните използвани статистически източници и методи и основава своя подход за утвърждаване на БНД на тяхната проверка и подобряване. В този контекст системите за наблюдение и контрол (СНК) в националните статистически институти на държавите-членки имат организационен характер и не дават конкретна информация за надеждността на сметките, при все че СНК спомагат за намаляване на рисковете от грешки в националните сметки. Комисията вече взе предвид забележките на Палатата и продължи усилията си за разработване на указания относно СНК с по-нататъшна дискусия по този въпрос в рамките на срещата на Комитета по БНД, проведена на 27 октомври 2010 г.

Корекция за Обединеното кралство

2.31.

При изчисляването на корекцията за Обединеното кралство за референтните години 2007—2009 Комисията не е включила около 2 % от общата сума на плащанията от ЕС в сумата на общите разпределени разходи, което е основен елемент в изчисляването на корекцията. Комисията е изключила тези суми поради липса на информация къде са били извършени тези разходи. Комисията не е проверила дали тези разходи не са били разпределени за целите на изчисляването (вж. приложение 2.5, в частност точки 3—5 и 10—11 от него).

2.31.

Опитите за постигане на 100-процентова точност ще създадат трудности по отношение на ефективното използване на ресурсите, тъй като ще се наложи хиляди операции да бъдат проверени щателно на ръка за всеки отделен случай.

2.32.

Палатата също така отбеляза, че в дефиницията си за „действително извършени плащания“ за изчисляване на общата сума на разпределените разходи Комисията:

2.32.

а)

не включва разходите, финансирани от целеви приходи (целеви разходи), които са се увеличили значително от 2007 до 2009 г. — от 1 % на 5 % от общата сума на плащанията от бюджета;

а)

Външните целеви приходи (които обикновено представляват около една трета от общата сума) не следва да се включват. Комисията отбелязва, че през 2010 г. процентът на разходите, финансирани от целеви приходи, се върна на равнището си от 2007 г.

б)

не приспада от размера на разпределените разходи тези суми, за които са инкасирани дължими суми по нареждания за събиране на вземания, предимно свързани с дял 6 на бюджета „Вноски и възстановявания във връзка със споразумения и програми на Съюза“, а постъпленията от този източник варират между 3 % и 5 % от плащанията за същия период.

б)

В идеалния случай тези източници на средства следва да бъдат приспаднати от разходите, разпределени за държавата бенефициер, но тази информация може да бъде получена само ръчно, а освен това винаги ще съществува риск от двойно отчитане. Както вече беше отбелязано, има хиляди такива операции и процесът би бил много ресурсоемък.

Включването на гореспоменатите бюджетни операции би позволило да се спази принципът „предимство на съдържанието над формата“ при разпределянето на разходите (вж. приложение 2.5 , в частност точки 3—5 и 10—11 от него).

Това е свързано с разходи, които според Комисията са неоправдани.

2.33.

Споменатите в предишните две точки пропуски намаляват точността на изчислената корекция за Обединеното кралство. Не е възможно да се определи в каква посока те изменят резултата от изчислението.

 

Отказ от събиране на вземания

2.34.

Съгласно Правилата за прилагането на Финансовия регламент (23) може да се вземе решение за отказ от събиране на вземания в случаите, когато предполагаемите разходи по събирането биха надвишили сумата, подлежаща на възстановяване, ако вземането не може да бъде реализирано поради давност или поради неплатежоспособност на длъжника или ако възстновяването не съответства на принципа на пропорционалността. Решението за отказ следва да бъде обосновано.

 

2.35.

При одита на системите за отказ от събиране на вземания бе установено, че като цяло Комисията прилага предвидените процедури за отказ от издаване на нареждания за събиране на вземания и обосновава взетите решения. Палатата откри обаче слабости в управлението на Комисията в периода 1995—2008 г., които увеличават риска от несъбиране на дължимите вземания. За всеки от описаните по-долу случаи на отказ от събиране на вземания бяха установени една или повече слабости (примери 2.1, 2.2 и 2.3).

2.35.

Много от забавянията при издаването на нареждания за събиране на вземания се дължат на неизбежен одитен и правен процес. Комисията смята, че нейното управление не е имало съществено отрицателно отражение върху действителното събиране на вземанията.

Пример 2.1

Оценка на финансовите възможности на изпълнителите

В един случай (за сума в размер на около 500 000 евро), свързан с отпускането на безвъзмездна финансова помощ по 5-та РП (Пета рамкова програма за изследвания), възможностите на дружеството да генерира печалба от дейността си са оценени като отрицателни. Въпреки това Комисията не е взела предвид необходимостта от финансови гаранции за сключване на споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Впоследствие е направен отказ от събиране на вземания поради обявяването на дружеството в несъстоятелност.

В други 15 случая (на стойност 6 милиона евро), свързани с процедури по отпускане на безвъзмездна финансова помощ по 5-та РП и за външни дейности, Комисията не може да докаже, че е извършила оценка на финансовите възможности на кандидатите. В осем от тези случаи е направен отказ от събиране на вземания поради неплатежоспособност на бенефициентите.

Пример 2.1

Оценка на финансовите възможности на изпълнителите

Посоченият от Палатата случай е от 2001 г. и оттогава проверките на финансовата жизнеспособност се подобриха съществено, тъй като по това време те бяха предназначени за 5-а РП. За 6-а и 7-а РП съответно бяха използвани и се използват по-сложни съотношения. Освен това Комисията прие правила, с които да осигури съгласувана проверка на съществуването и правното положение на участниците, както и на оперативните и финансовите им възможности (Решение C(2007) 2466 на Комисията от 13 юни 2007 г.), и тези правила се следват от съответните ГД.

Комисията смята, че вече са въведени необходимите мерки за свеждане до минимум на риска от възникване на подобна ситуация.

През 2003 г. използването на механизма на поканите за представяне на предложения стана задължително и оттогава системата за оценка на финансовите възможности на кандидатите бе подсилена и стандартизирана. Кандидатите за безвъзмездни средства вече трябва да докажат чрез подкрепящи документи, че разполагат със стабилни и достатъчни източници на финансиране, позволяващи им да продължат дейността си през целия период на извършване на дейността и да участват в нейното финансиране.

Пример 2.2

Управление на договорите

Посоченият по-горе координатор на договор по 5-та РП не е разпределил авансовото финансиране до всички останали изпълнители, отговарящи за осъществяването на проекта. Комисията не е осигурила изпълнение на договорните условия за разпределението на авансовото финансиране. Голяма част от тези средства не са възстановени, а за вземането (в размер на 500 000 евро) е решено да се направи отказ от събиране поради изпадане в несъстоятелност на координатора три години по-късно.

В друг случай (за сума от 145 000 евро), свързан с финансовия инструмент за операция „Investment Partners“ на Европейската общност (ECIP), са забелязани продължителни периоди (1998—2005 г.) на административно бездействие по отношение на управлението на договора от страна на Комисията.

Пример 2.2

Управление на договорите

По отношение на програмата ECIP имаше административни забавяния преди 2005 г., като оттогава в рамките на процеса на цялостна ликвидация на EuropeAid бяха събрани 35 милиона евро във връзка с 600 дейности. В посочения случай бяха събрани 2/3 от дължимата сума (чрез прихващане), а за 145 000 евро беше взето решение за отказ от събиране, главно поради това че въпреки неколкократните опити от 2005 г. нататък да се установи положението на тези досиета не можеше със сигурност да се установи кой е наследил отговорността на банката след придобиване от консорциум.

Пример 2.3

Издаване на нареждания за събиране на вземания и процедури по събиране на вземания

В пет случая на отказ от събиране на вземания (на стойност 2,5 милиона евро) има неоснователни забавяния в издаването на нареждания за събиране на вземания и/или в започването на процедури по събиране на вземания. Тези случаи се отнасят до 5-та РП (1) и външните действия (4), а отказът от събиране на дължимите вземания е направен поради неплатежоспособност на длъжника.

В горепосочения случай, свързан с финансовия инструмент ECIP, Комисията не е взела предвид всички възможности за извършване на прихващания.

Пример 2.3

Издаване на нареждания за събиране на вземания и процедури по събиране на вземания

Много от забавянията при издаването на нареждания за събиране на вземания се дължат на неизбежен одитен и правен процес. Комисията смята, че нейното управление не е имало съществено отрицателно отражение върху действителното събиране на вземанията.

Освен това вътрешните процедури са подобрени по отношение на навременното издаване на дебитни известия.

В случая с ECIP през 2008 г. технически не беше възможно да се направи допълнително прихващане поради счетоводните процедури в края на годината.

НАДЕЖДНОСТ НА ИЗЯВЛЕНИЯТА НА РЪКОВОДСТВОТО В КОМИСИЯТА

2.36.

Резултатите от прегледа на изявленията на ръководството в Комисията са обобщени в приложение 2.3. По-долу Палатата излага подробно по-съществените констатации по този въпрос.

 

2.37.

Съществената слабост на системите, открита при одита на Палатата на надеждността на отчетите за ТСР в една държава членка (вж точка 2.15), е открита също и от извършената от Комисията инспекция. Палататa счита, че е било необходимо тази слабост да бъде отразена в годишния отчет за дейността на Генерална дирекция „Бюджет“.

2.37.

От 2008 г. Комисията следи внимателно проблемите в счетоводната система на тази държава-членка. Комисията извърши общо три специални инспекции на ТСР във връзка с този въпрос, една през 2008 г. и две през 2009 г., и поиска да бъдат предприети коригиращи действия, в това число подобряване на вътрешния контрол и пълни външни одити на счетоводната система. Постигнатият от държавата-членка напредък ще бъде обсъден отново на срещата на ACOR през юли 2011 г. във връзка с последния доклад за инспекция на Комисията. Тъй като слабостите бяха констатирани по-рано, наблюдават се внимателно от Комисията и се отнасят само до една държава-членка, за която досега не е установено неплащане на ТСР, този въпрос не бе засегнат специално в годишния отчет за дейността за 2010 г.

2.38.

Откритата от Палатата грешка в изчислената от Комисията окончателна сума за 2006 г. на корекцията за Обединеното кралство (вж. точка 2.16) е описана в годишния отчет за дейността на Генерална дирекция „Бюджет“, в който са изложени въведените впоследствие допълнителни контролни мерки. Въпреки това, имайки предвид критериите на Комисията за същественост, Палатата счита, че е трябвало да бъдат изразени резерви в декларацията за достоверност на директора на Генерална дирекция „Бюджет“.

2.38.

С оглед на извършваната в момента корекция крайното отражение на грешката ще бъде под прага на същественост, прилаган от Комисията през 2011 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

Заключения

2.39.

Въз основа на извършения одит (24) Палатата заключава, че:

а)

декларациите и вноските на традиционни собствени ресурси от държавите членки,

б)

изчислените от Комисията вноски на държавите членки въз основа на получените от тях данни за ДДС и БНД, както и

в)

другите приходи

за годината, приключила на 31 декември 2010 г., не са засегнати от съществени грешки.

 

2.40.

Въз основа на извършения одит Палатата заключава, че системите за наблюдение и контрол ефективно осигуряват редовността на приходните операции. Въпреки това Палатата обръща внимание на следните слабости:

2.40.

а)

Одитите на Палатата продължават да откриват проблеми при използването на сметки Б (точка 2.19) и проблеми с надеждността на отчетите по сметки А и Б (точки 2.15 и 2.20). Открити са слабости и в митническия надзор от страна на националните органи (точка 2.21). Палатата заключава, че одитираните системи за наблюдение и контрол на държавите членки представляват само частично ефективна гаранция, че вписаните ТСР са изчерпателни и точни.

а)

Когато е необходимо, службите на Комисията ще поискат от съответните държави-членки да предприемат подходящи действия за преодоляване на слабостите, установени от Палатата. Тя ще продължи да проучва сметка Б при редовните си инспекции с цел да сведе до минимум броя на тези слабости. Както е посочено в точка 2.21, Комисията съсредоточи последните си инспекции на традиционните собствени ресурси върху митническия надзор от държавите-членки и ще продължи да наблюдава този надзор при бъдещите си инспекции.

б)

Продължават да съществуват поддържани от дълго време резерви (т. 2.23). Палатата откри слабости и в мониторинга на Комисията относно прилагането на разглежданите директиви за ДДС от страна на държавите членки (точка 2.25).

б)

Комисията активно търси решение за оставащите поддържани от дълго време резерви, които не са свързани с производство за нарушение пред Европейския съд.

Що се отнася до „пакета от мерки по ДДС“, оценката за останалите 5 държави-членки продължава и Комисията очаква да я приключи до септември 2011 г. По отношение на директивата за борбата с данъчните измами Комисията получи закъснелите уведомления от държавите-членки и вече може да приключи до края на 2011 г. пълния мониторинг на прилагането ѝ чрез доклад до Съвета (вж. точка 2.25).

в)

Комисията не е приключила проверката си на описите на БНД относно данните за БНД на държавите членки за периода от 2002 г. насам (точка 2.29) и не е оттеглила действащите четири специфични резерви относно данните за БНП за периода 1995—2001 г. (точка 2.27).

в)

Комисията ще представи докладите за оценка на данните за БНД на държавите-членки през 2011 г., така че, когато е уместно, общите резерви да могат да бъдат заменени със специфични. Комисията продължава сътрудничеството си с двете държави, за които все още има резерви относно БНП за периода 1995—2001 г., така че тези резерви да могат да бъдат оттеглени. В резултат на тези усилия през 2011 г. бе оттеглена една резерва за Обединеното кралство.

г)

Направена е грешка в оконачателното изчисление на корекцията за Обединетото кралство (25) за 2006 г. (вж. точка 2.16). Съществуват слабости в изчисляването на корекцията за следващите години (вж. точки 2.31—2.33). Палатата заключава, че системите за наблюдение и контрол на Комисията са частично ефективни за гарантиране на вярното изчисление на корекцията за Обединеното кралство.

г)

Системата за наблюдение и контрол бе преразгледана основно, след като Палатата откри тази грешка.

Комисията смята, че методът на изчисляване на разпределените разходи е достатъчно солиден за изчисляване на дела на Обединеното кралство от тях. Съществуването на тези „слабости“, посочени от Палатата, се дължи на преценката, че пределните разходи за по-нататъшно усъвършенстване на изчислението няма да са рентабилни.

д)

Ако Комисията беше действала проактивно, можеха да се избегнат или поне да се намалят загубите за бюджета от отказа от събиране на вземания (точка 2.35).

д)

Решенията на Комисията относно отказите от събиране на вземания не бяха оспорени от Палатата. Съответните системи, одитирани от Палатата във връзка с отказите, се отнасят преди всичко до управителен и законодателен контекст от преди повече от 10 години. Оттогава насам беше учредена EuropeAid (2001 г.), беше въведен нов финансов регламент (2003 г.), беше създадена основаната на ИТ обща информационна система в областта на външните отношения (2003 г.) и управлението на външната помощ беше възложено на делегациите на място (2004 г.).

Препоръки

2.41.

В приложение 2.4 е представен резултатът от прегледа на Палатата на изпълнението на препоръките от предишни годишни доклади. Следва да бъдат взети предвид следните въпроси:

2.41.

В областта на ТСР Комисията е извършила оценка на слабостите, свързани с опростените митнически процедури при внос. Палатата поддържа виждането си относно вписването в сметки Б на митнически задължения по конфискувани стоки.

Комисията извърши оценка на слабостите, свързани с опростените митнически процедури, в своя годишен отчет за дейността за 2010 г. Освен това тя извърши инспекции по стратегията за митнически контрол във всички държави-членки и изготви тематичен доклад за слабостите, установени при тези инспекции и при одита от Палатата. Тя представи проект на този доклад на срещата на ACOR през декември 2010 г., като окончателна версия на доклада ще бъде обсъдена на срещата на ACOR през юли 2011 г.

Позицията на Комисията относно вписването в сметки Б на митническите задължения, възникнали по отношение на конфискувани стоки, се различава от тази на Сметната палата. Комисията проучи решенията на Европейския съд по делата Elshani (C-459/07) и Dansk Logistik (C-230/08) и заключи, че сегашната ѝ позиция може да бъде запазена.

Вж. отговора на Комисията в приложение 2.4.

Относно собствените ресурси от БНД държавите членки не винаги прилагат указанията за съобщаване на значителни статистически ревизии и не е отбелязан напредък по отношение на прилагането на общата политика на ЕС за ревизия.

Относно собствения ресурс от БНД въпросът с ревизиите е разгледан в документ GNIC/085, а ревизиите на БНД на държавите-членки се наблюдават посредством годишните отчети за качеството в контекста на регламента за БНД. Що се отнася до указанията на CMFB (30) за съобщаване на значителни статистически ревизии, Комисията (Евростат) ще продължи да набляга на необходимостта държавите-членки да прилагат тези указания, особено на срещите на Комитета по БНД. Комисията продължава обсъжданията с държавите-членки с цел прилагане на обща политика на ревизиране в ЕС, като взема предвид забележките на Палатата.

Въз основа на настоящия преглед и на направените констатации и заключения за 2010 г. Палатата препоръчва на Комисията:

 

Да продължи усилията си да следи за правилното използване на сметки Б и за изготвянето от счетоводните системи на изчерпателни и точни отчети по сметки А и Б на държавите членки, както и за по-нататъшното засилване на митническия надзор от страна на националните органи (ТСР).

Комисията ще продължи да проучва сметките Б и счетоводните системи при инспекциите си с цел да осигури точността на изпращаните от държавите-членки отчети по сметки А и Б. Както е посочено в точка 2.21, Комисията съсредоточи последните си инспекции на традиционните собствени ресурси предимно върху митническите проверки от държавите-членки и при бъдещите си инспекции ще продължи да проверява националния митнически надзор и действията на държавите-членки за засилването му.

Да представи пред Комитета по БНД докладите за оценка на данните за БНД на държавите членки, за да може да замени през 2011 г. всички съществуващи общи резерви със специфични резерви за периода от 2002 г. насам. При оценката на БНД на държавите членки Комисията следва да вземе предвид оценката на системите за наблюдение и контрол в НСИ за съставянето на националните сметки и да уточни обхвата на становището, което изразява (собствени ресурси от БНД).

Комисията ще представи докладите за оценка през 2011 г., така че, когато е уместно, общите резерви да могат да бъдат заменени със специфични. Според Комисията прилаганият от нея подход (документни проверки на въпросниците за БНД, проверка на описите на БНД въз основа на въпросника за оценка на описа на БНД, допълнена от пряка проверка) е подходящ за окончателна оценка на БНД на държавите-членки. В този контекст системите за наблюдение и контрол (СНК) имат организационен характер и не дават конкретна информация за надеждността на сметките, която зависи главно от използваните статистически източници и методи, при все че СНК могат да спомогнат за намаляване на рисковете от грешки в националните сметки. Комисията ще продължи усилията си за разработване на насоки за СНК за съставяне на техните национални сметки от държавите-членки, като вземе предвид забележките на Палатата.

ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД № 2/2008 ОТНОСНО ОБВЪРЗВАЩАТА ТАРИФНА ИНФОРМАЦИЯ

Въведение

2.42.

През 2008 г. Палатата публикува Специален доклад № 2/2008 относно обвързващата тарифна информация (ОТИ) (26). Обвързващата тарифна информация е решение за тарифно класиране, издавано в писмена форма от митническите органи на дадена държава членка по искане на икономически оператор. То е правно обвързващо за всички митнически органи в рамките на Европейския съюз по отношение на неговия титуляр до шест години от датата на издаването му.

 

2.43.

Като цяло беше установено, че системата за ОТИ функционира добре. Въпреки това е необходимо да се извършат подобрения.

 

2.44.

В решението си за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2007 година (27) Парламентът поиска от Комисията да положи усилия да разреши съществуващите проблеми и споровете относно тарифното класиране. Съветът прикани Комисията да усъвършенства системата за ОТИ и да извършва мониторинг на нейното изпълнение и прилагане в държавите членки, но подчерта, че евентуалната финансова отговорност на държавите членки, ако възникне такава, следва да се оценява изключително предпазливо (28).

2.44.

Проследяване на действията, предприети във връзка с изпълнение на препоръките

а)

Препоръка: Комисията следва да намали забавянията в разрешаването на проблемите с несъответстващите тарифни класирания (точки 43 и 44 от Специален доклад № 2/2008).

 

Постигнат напредък: Увеличен е броят на служителите, работещи по въпросите на ОТИ, и са намалени отбелязаните закъснения в разрешаването на проблемите с несъответстващите тарифни класирания.

 

б)

Препоръка: Комисията следва да оцени цялостния финансов ефект от издаването на неправилни ОТИ и да осъвремени базата данни за Европейска обвързваща тарифна информация — EBTI-3 (точки 45 и 46 от Специален доклад № 2/2008).

б)

Постигнат напредък: Комисията успя да докаже, че се стреми да търси отговорност от държавите членки за загубите, произтичащи от неправилни ОТИ.

В базата данни EBTI-3 са въведени нови функции с цел постигане на по-голямо съответствие със законовите разпоредби. Потребителският интерфейс на публичната база данни EBTI-3 вече е преведен на всички официални езици на ЕС (с изключение на малтийски и ирландски), а базата данни непрекъснато се осъвременява.

Комисията ще продължи да проучва неправилното използване на ОТИ, което има отрицателен ефект върху традиционните собствени ресурси, и при необходимост ще потърси финансова отговорност от държавите-членки.

в)

Препоръка: Следва да се усъвършенства нормативната уредба, допълнена и от административните указания на Комисията (точка 47 от Специален доклад № 2/2008).

 

Постигнат напредък: Прието е изискването вносителите да декларират ОТИ при вноса на стоките (29), но то ще започне да се прилага едва след като влезе в сила осъвремененият митнически кодекс. Тези разпоредби имат за цел също да подобрят управлението на „гратисния период“.

 

г)

Препоръка: Комисията следва да насърчава държавите членки да коригират отбелязаните слабости (точка 48 от Специален доклад № 2/2008).

г)

Комисията извърши цялостен мониторинг на държавите-членки в рамките на процедурите във връзка с управлението на ОТИ. Тази дейност започна в средата на 2007 г. и все още продължава под формата на последващи действия. Освен това Комисията възнамерява през 2011 г. да извърши 5 инспекции на ТСР на място по отношение на ОТИ.

Постигнат напредък: По време на посещенията за извършване на мониторинг Комисията проследи преприетите действия по случаите на неспазване на нормативните изисквания и отбелязаните от Палатата слабости.

Комисията постоянно проследява напредъка на държавите-членки и редовно предприема действия спрямо слабостите при прилагането на правните изисквания.

Заключения

2.45.

Комисията е извършила подобрения в системата за ОТИ и наблюдава нейното изпълнение и прилагане в държавите членки. Основните корективни мерки обаче ще бъдат резултатни само когато осъвремененият митнически кодекс влезе в сила, а Комисията следва да продължи усилията си да разрешава в по-кратки срокове въпросите, свързани с класирането.

2.45.

Комисията отбелязва това и продължава да полага усилия за ускоряване на разрешаването на проблемите с класирането.

(1)  Вж. Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17) и Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 2007/436/ЕО, Евратом относно системата за собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 130, 31.5.2000 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 105/2009 (ОВ L 36, 5.2.2009 г., стр. 1).

(2)  Когато митата и таксите остават неплатени и не е предоставено обезпечение, или са обезпечени, но се оспорват, е възможно държавите членки да преустановят предоставянето на тези ресурси, като ги впишат в отделна сметка („сметка Б“).

(3)  Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция.

(4)  Нидерландия и Швеция.

(5)  Служба за сътрудничество EuropAid, която през 2011 г. е трансформирана в Генерална дирекция „Развитие и сътрудничество“ — EuropeAid, Генерална дирекция „Конкуренция“ и Генерална дирекция „Енергетика“.

(6)  Член 266, параграф 2 от Разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс: „При условие че това не пречи на контрола на операциите, митническите органи могат: … б) при някои специални обстоятелства, когато характерът на въпросните стоки и бързият оборот гарантират, да освободи титуляря на разрешението от изискването на уведомява компетентната митница за пристигането на стоките …“, Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕС) № 430/2010 г. (ОВ L 125, 21.5.2010 г., стр. 10).

(7)  Белгия, Чешка република, Германия, Франция, Нидерландия и Швеция.

(8)  Палатата изчислява вероятния процент грешки въз основа на представителна статистическа извадка. За одита на приходите Палатата заявява с увереност 95 %, че нивото на грешки в популацията е под 2 %.

(9)  Месечен отчет на Белгия. Тази държава членка е осигурила 9,5 % от общия размер на ТСР за 2010 г.

(10)  Окончателното изчисление на корекцията за Обединеното кралство за годината „n“ се вписва в бюджета на годината „n+4“.

(11)  Например точка 2.20 от годишния доклад за 2009 г

(12)  Обединеното кралство.

(13)  Италия, Нидерландия и Обединеното кралство.

(14)  Обединеното кралство.

(15)  Това включва увеличение от около 105 милиона евро и намаление от близо 15 милиона евро.

(16)  Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр. 11) и Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (ОВ L 44, 20.2.2008, стр. 23).

(17)  Директива 2008/117/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки (ОВ L 14, 20.1.2009 г., стр. 7).

(18)  Член 10, параграф 7 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000, изменен, постановява, че след 30 септември на четвъртата година, следваща дадена финансова година, не се вземат под внимание никакви промени в БВП/БНД, освен по точките, обявени в рамките на този срок или от Комисията, или от държавата членка. Тези точки се наричат резерви. Общите резерви обхващат всички данни на дадена държава членка. Всички данни за БНД на България и Румъния са неокончателни съгласно правилото за четиригодишния период.

(19)  Съгласно член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003 на Съвета (ОВ L 181, 19.7.2003 г.) държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) описание на процедурите и източниците на статистически данни, използвани за изчисляването на БНД и неговите компоненти съгласно Европейската система от национални и регионални сметки (ESA 95).

(20)  Тези действащи резерви засягат Гърция (1) и Обединеното кралство (3) и се отнасят най-вече до аспекти, свързани с методологията и съставянето на сметките.

(21)  Специфичните резерви се отнасят до отделни елементи на БНД (БНП до 2001 г.) като например брутната добавена стойност на определени дейности, общите крайни разходи за потребление или брутния оперативен излишък и смесения доход.

(22)  Вж. точка 2.28 от годишния доклад за 2009 г.

(23)  Член 87 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 (ОВ L 111, 28.4.2007 г., стр. 13).

(24)  Поради изложените в точки 2.12 и 2.13 причини в това заключение не се съдържа оценка на качеството на данните за ДДС и БНД, изпратени на Комисията от държавите членки.

(25)  Освен това през декември 2009 г. Комисията е открила грешка в изчислението на предварителните си разчети за корекцията за Обединеното кралство за 2008 и 2009 г., изразяваща се в завишение съответно от 138 милиона евро (2,6 %) и 458 милиона евро(13 %). Вж. точка 2.17 от годишния доклад за 2009 г. Коригираните суми са взети предвид при изчисляването на актуализираните разчети за корекцията за Обединеното кралство, извършено през 2010 г. (преди изчисляването на окончателните суми през 2012 и 2013 г.).

(26)  ОВ C 103, 24.4.2008 г., стр. 1.

(27)  Решение на Европейския парламент от 23 април 2009 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за 2007 финансова година, раздел III — Европейска комисия.

(28)  2881-во заседание на Съвета, Люксембург, 23 и 24 юни 2008 г.

(29)  Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (ОВ L 145, 4.6.2008 г., стр. 1).

(30)  Комитет по парична и финансова статистика и статистика на платежния баланс.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.1

РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕТЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПРИХОДИТЕ

 

2010 г.

2009 г.

2008 г.

2007 г.

ТСР

ДДС/БНД, корекции по Бюджетен дял 1

Други приходи

Общо

РАЗМЕР И СТРУКТУРА НА ИЗВАДКАТА

Общ брой операции (в т.ч.):

6

43

6

55

62

60

66

Нареждания за събиране на вземания

6

43

6

55

62

60

66

РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕТЕ  (1)

Процент на тестваните операции, които представляват:

Операции, незасегнати от грешки

100 %

(6)

100 %

(43)

100 %

(6)

100 %

(55)

95 %

100 %

100 %

Операции, засегнати от една или повече грешки

0 %

(0)

0 %

(0)

0 %

(0)

0 %

(0)

5 %

0 %

0 %

ВЕРОЯТНО ОТРАЖЕНИЕ НА КОЛИЧЕСТВЕНО ИЗМЕРИМИТЕ ГРЕШКИ

Вероятен процент грешки (2)

0 %

 

 

 


(1)  Стойностите в скоби представляват действителният брой операции.

(2)  Тъй като не бяха открити съществени грешки, представен е само вероятният процент грешки.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.2

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕРКАТА НА СИСТЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПРИХОДИТЕ

Оценка на избраните системи за наблюдение и контрол

Проверена система

Ключови вътрешни контроли (Комисия)

Ключови вътрешни контроли в одитираните държави членки

Цялостна оценка

Проверки на Комисията в държавите членки

Изчисляване и документни проверки на дължимите вземания от страна на Комисията

Управление на резервите/изпълнението на бюджета от страна на Комисията

ТСР

Ефективни

Ефективни

N/A

Частично ефективни

Ефективни

ДДС/БНД

Ефективни

Ефективни

Ефективни

N/A

Ефективни

Корекция за Обединеното кралство

N/A

Частично ефективни

N/A

N/A

Частично ефективни

Откази от събиране на вземания

N/A

Ефективни

Ефективни (1)

N/A

Ефективни

Глоби и санкции

N/A

Ефективни

N/A

N/A

Ефективни

N/A:

Няма данни (не се прилага или няма оценка)


Обща оценка на системите за наблюдение и контрол

Обща оценка

2010 г.

2009 г.

2008 г.

2007 г.

Ефективни

Ефективни

Ефективни

Ефективни


(1)  При извършените през 2010 г. откази от събиране на вземания Палатата установи слабости в управлението на Комисията в предходните години, които увеличават риска от несъбиране на дължимите вземания.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.3

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРЕГЛЕДА НА ИЗЯВЛЕНИЯТА НА РЪКОВОДСТВОТО В КОМИСИЯТА, СВЪРЗАНИ С ПРИХОДИТЕ

Основни участващи генерални дирекции

Декларация от генералния директор (1)

Изразени резерви

Констатации и оценки на Палатата

Обща оценка на надеждността

2010 г.

2009 г.

ГД „Бюджет“

без резерви по отношение на собствените ресурси

N/A

Съществената слабост на системите, открита при одита на Палатата на надеждността на отчетите за ТСР в Белгия, е била установена и от инспекцията на Комисията. Палатата счита, че е било необходимо тази слабост да бъде отразена в годишния отчет за дейността на ГД „Бюджет“ (вж. точка 2.37).

Откритата от Палатата грешка в изчислението на Комисията на окончателната сума на корекцията за Обединеното кралство за 2006 г. е описана в годишния отчет за дейността на ГД „Бюджет“, в който са изложени въведените впоследствие допълнителни контролни мерки. Въпреки това, имайки предвид критериите на Комисията за същественост, Палатата счита, че е трябвало да бъдат изразени резерви в декларацията за достоверност на директора на Генерална дирекция „Бюджет“. (вж. точка 2.38).

Б

A

N/A:

Няма данни (не се прилага)

A -

Декларацията и годишният отчет за дейността, представени от генералния директор, дават вярна оценка на финансовото управление по отношение на редовността.

Б -

Декларацията и годишният отчет за дейността, представени от генералния директор, дават частично вярна оценка на финансовото управлениe по отношение на редовността.

В -

Декларацията и годишният отчет за дейността, представени от генералния директор, не дават вярна оценка на финансовото управление по отношение на редовността.


(1)  В своята декларация за достоверност генералният директор изразява достатъчна увереност, че действащите контролни процедури дават необходимите гаранции за редовността на операциите.

A -

Декларацията и годишният отчет за дейността, представени от генералния директор, дават вярна оценка на финансовото управление по отношение на редовността.

Б -

Декларацията и годишният отчет за дейността, представени от генералния директор, дават частично вярна оценка на финансовото управлениe по отношение на редовността.

В -

Декларацията и годишният отчет за дейността, представени от генералния директор, не дават вярна оценка на финансовото управление по отношение на редовността.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.4

ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРЕПОРЪКИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПРИХОДИТЕ

Година

Препоръка на Палатата

Предприети действия

Отговор на Комисията

Анализ на Палатата

2009 г.

В своя годишен доклад за 2009 г. (точка 2.32.) Палатата обръща внимание на одитните резултати, представени в Специален доклад № 1/2010 относно опростените митнически процедури за внос, и заявява, че в годишния си отчет за дейността за 2010 г. Комисията следва да вземе предвид заключенията от този доклад, както и да проследи предприетите действия във връзка с констатациите ѝ от извършените от нея проверки на опростените процедури и стратегията за контрол на държавите членки.

Комисията признава съществуването на слабости в митническия контрол при опростените процедури в държавите членки. Въпреки това, имайки предвид извършваните от нея проверки, преобладаващото положително отношение на държавите членки към констатациите на Палатата и незначителното цялостно финансово отражение на установените грешки, Комисията прецени, че не е необходимо да се изразяват резерви по този въпрос в декларацията на генералния директор (която се включва в годишния отчет на ГД „Бюджет“).

Комисията извърши оценка на слабостите, свързани с опростените митнически процедури, в своя годишен отчет за дейността за 2010 г. Тя проследява действията, предприети от държавите-членки в отговор на констатациите от нейните инспекции и от одитите от Палатата. Няколко държави-членки вече докладваха за коригиращите действия, които са предприели или предприемат за преодоляване на установените слабости в контрола. Тези действия ще бъдат проверени при бъдещи инспекции. Освен това Комисията извърши инспекции по стратегията за митнически контрол във всички държави-членки и изготви тематичен доклад за слабостите, установени при тези инспекции и при одита от Палатата. Тя представи проект на този доклад на срещата на ACOR през декември 2010 г. На държавите-членки беше дадено време да изпратят забележките си по този проект и окончателна версия на доклада, отчитаща тези забележки, ще бъде обсъдена на срещата на ACOR през юли 2011 г.

Палатата отчита направената от Комисията оценка и ще извърши собствен анализ заедно с проследяването на предприетите действия по нейния специален доклад относно опростените митнически процедури за внос.

2009 г.

В своя годишен доклад за 2009 г. (точка 2.22) Палатата изразява становище, че митническите задължения, възникнали по отношение на стоки, задържани след преминаване на първия митнически пункт на територията на Общността, следва да се записват в сметки Б. Това мнение, което е в съответствие с решението на Съда на ЕС от април 2009 г. (Дело C-459/07 от 2 април 2009 г.), не се споделя от Комисията.

Комисията е анализирала неотдавнашното решение на Съда на ЕС (от април 2010 г.) по сходен въпрос (Дело C-230/08).

Позицията на Комисията относно вписването в сметки Б на митническите задължения, възникнали по отношение на конфискувани стоки, се различава от тази на Сметната палата. Позицията на Комисията се основава на член 867а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 за прилагане на Митническия кодекс на ЕС, съгласно който задържаните и конфискуваните стоки следва да се считат за поставени под режим на митническо складиране в съответствие с член 98 от Митническия кодекс. За поставените под този режим стоки възникването на митническото задължение се счита за спряно и следва да не бъде извършвано записване в сметките. Комисията проучи решенията на Европейския съд по делата Elshani (C-459/07) и Dansk Logistik (C-230/08) и заключи, че сегашната ѝ позиция може да бъде запазена.

Сметната палата поддържа становището си относно вписването в сметки Б на митнически задължения, възникнали по отношение на стоки, които са задържани. Това мнение е в съответствие с двете решения на Съда на ЕС.

В своя годишен доклад за 2009 г. (точка 2.27) Палатата отбелязва, че Комисията (в доклада си пред Съвета по икономически и финансови въпроси от януари 2010 г. относно гръцката държавна статистика за бюджетния дефицит и дълга) изразява съмнения относно качеството на гръцката макроикономическа статистика, в т.ч. и на националните сметки. Също така Комисията и Съветът поставиха под въпрос ефективното функциониране на системите за наблюдение и контрол на националната статистическа служба на Гърция, която предоставя и данни за БНД за изчисляването на собствените ресурси.

Задълбоченият анализ на Комисията на евентуалното въздействие на въпросите, свързани с тази проверка на данните на Гърция за бюджетния дефицит и дълга, не показа съществено отражение върху нивата на БВП/БНД. Проверките на Комисията (Евростат) през 2010 г. на фискалните данни за Гърция, извършени с цел проследяване на предприетите действия във връзка с отбелязаните слабости в доклада ѝ от януари 2010 г., показаха отражение върху нивото на БВП на Гърция в рамките на 0,5 % — 0,9 %.

Отговорът, който Комисията даде през пролетта на 2010 г. по забележката на Палатата при изготвянето на годишния доклад на Палатата за 2009 г., се отнасяше до констатациите в доклада от януари 2010 г., в които не се засяга въпросът с прекласифицирането на публичните дружества. Отражението върху посочения от Палатата БВП произтича от прекласифицирането на публичните дружества в резултат на приключената през ноември 2010 г. работа. Следователно не е необходимо да се преразгледа отговорът на Комисията по забележката в годишния доклад на Палатата за 2009 финансова година. Ревизиите на данните на държавите-членки за предходни години се проследяват от Комисията през следващите години съгласно установените процедури за наблюдение на БНД.

Оценката на Комисията относно отражението върху БВП/БНД на слабостите, свързани с гръцката държавна статистика за бюджетния дефицит и дълга, следва да отрази резултатите от нейната работа, приключила през ноември 2010 г.

2009 г.

В своя годишен доклад за 2006 г. Палатата изрази констатации и оценки относно ревизирането на данните за БНД на Гърция (точки 4.24—4.26) и препоръча в точка 4.32 Комисията да:

 

 

 

а)

определи правила за извествяне относно ревизирането на данните за БНД, за да могат Комисията и Комитетът по БНД да бъдат предупреждавани за основните ревизии;

a)

Четири държави членки известиха за съществени ревизии в своите въпросници и доклади за качеството на БНД за 2010 г. В един случай (Финландия) ревизията не е била съобщена предварително.

а)

Комисията постоянно напомня на държавите-членки необходимостта да прилагат указанията, особено на срещите на Комитета по БНД и при двустранни контакти. Въпреки че в случая на Финландия беше предоставена предварително пълна информация по време на срещите на Комитета по БНД и при посещението във връзка с БНД във Финландия, Комисията ще продължи да наблюдава спазването на процедурата на CMFB от държавите-членки и да подчертава значението на това спазване.

а)

Комисията следва да предприеме адекватни мерки с цел да осигури прилагането на указанията за известяване относно съществени статистически ревизии (разработени от CMFB) от държавите членки.

б)

прилага координирана политика за ревизия на националните сметки, включително изискването за редовно съпоставяне спрямо референтни критерии (бенчмаркинг) и

б)

На заседанието на Комитета по паричната и финансовата статистика и статистиката на платежния баланс (CMFB) през януари 2010 г. беше решено Комисията (Евростат) и Европейската централна банка да започнат изследване на въздействието на „политиката за ревизиране на националните сметки и платежните баланси“ през есента на 2010 г. и да представят резултатите от проучването в рамките на изследването на заседанието на CMFB през януари 2011 г. Предвид финализирането обаче на новия проект за ESA (Европейска система за национални и регионални сметки) и други задачи, беше решено стартът на изследването да бъде отложен за началото на 2011 г., а резултатите от изследването на въздействието да се представят на заседанието на CMFB през юли 2011 г.

б)

Без коментар.

б)

Палатата отбелязва, че не е постигнат напредък от Комисията (Евростат) през 2010 г. по отношение пригалагането на обща политика за ревизиране на данните в Европейския съюз.

в)

гарантира, че заключенията от контрола на гръцкия опис са на разположение достатъчно рано, за да се позволи включването на коригираните данни в сметките за финансова година 2007.

В годишните си доклади за 2007, 2008 и 2009 г. Палатата проследи развитието по тези въпроси, съответно в приложение 4.2 (2007 и 2008 г.) и приложение 2.4 (2009 г.).

в)

Комисията (Евростат) продължава сътрудничеството си с НСИ на Гърция, за да може да оттегли последната оставаща резерва по отношение на БНП за периода 1995—2001 г.

в)

Комисията (Евростат) продължава сътрудничеството си с гръцките органи, за да може да оттегли оставащата резерва относно БНП за периода 1995—2001 г.

в)

Вж. точки 2.26, 2.27 и 2.29.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.5

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОРЕКЦИЯТА ЗА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ЗА 2006 И СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ

1.

Правилата за изчисляване на корекцията за Обединеното кралство за 2006 г. се съдържат в Решението относно собствените ресурси (1) от 2000 г. и в работен документ на Комисията, одобрен от Съвета при приемането на Решението относно собствените ресурси (2).

2.

Изчисляването на корекцията за Обединеното кралство включва няколко стъпки.

3.

Първата стъпка включва:

а)

изчисляване на разликата между:

i)

процентния дял на Обединеното кралство в общия размер на базите за изчисляване на ДДС, за които не е определен таван (3),

ii)

процентния дял на Обединеното кралство в общите разпределени разходи;

б)

умножаване на получената разлика по буква а) по общата сума на разпределените разходи;

в)

умножаване на получения резултат по буква б) с 0,66.

4.

„Базите за изчисление на ДДС без таван“ представляват основите за начисляване на собствени ресурси от ДДС, съществуващи към момента на въвеждане на корекцията за Обединеното кралство.

5.

„Разпределени разходи“ са разходите от бюджета на ЕС, които могат да бъдат разпределени за бенефициенти в държавите членки. От тях се изключват разходите, извършени извън Европейския съюз или разходите, които не могат да бъдат разпределени или идентифицирани. От общата сума на разпределените разходи е приспадната сума, съответстваща на разходите за предприсъединяване в държавите членки, присъединили се към Съюза през 2004 г.

6.

Вторият етап в изчисляването на корекцията е изчисляването на „предимството за Обединеното кралство“, произтичащо от промените в собствените ресурси от ДДС, направени след въвеждането на корекцията за Обединеното кралство (намаление на изискуемата ставка за начисляване на ресурса от ДДС, „поставяне на таван“ на ДДС базите до 50 % от брутния национален доход (БНД) на държавата членка) и от въвеждането на четвъртия вид собствен ресурс, основаващ се на БНД.

7.

Един елемент от изчислението на „предимството за Обединеното кралство“, имащ отношение към отправената в точка 2.16 критика, засяга изчисляването на унифицирана ставка за начисляване на собствените ресурси от ДДС, валидна за 2006 г. Става дума за приспадането от „максималната изискуема ставка“ за ДДС (0,50 % през 2006 г.) на определен фиксиран процент („замразена ставка“), който от своя страна е свързан с размера на отстъпката за Обединеното кралство. Посочената в точка 2.16 грешка се дължи на факта, че Комисията е прибавила „замразената ставка“ към „максималната изискуема ставка“, вместо да я приспадне от нея.

8.

Друг елемент на корекцията е приспадането на т.н. „извънредни приходи от ТСР“. Държавите членки имат право да задържат 25 % от събраните ТСР, а при въвеждането на отстъпката за Обединеното кралство този процент е бил 10 %. Корекцията се намалява поради съответното намаляване на вноските от собствени ресурси от Обединеното кралство.

9.

Правилата за изчисляване на корекцията за Обединеното кралство за годините, следващи 2006 г., се съдържат в Решението относно собствените ресурси от 2007 г. (4) и в нов работен документ на Комисията, одобрен от Съвета (5). Правилата, приложими за годините след 2006 г., значително се различават от тези, приложими за корекцията за 2006 г.

10.

По отношение на разпределените разходи, общите принципи за които остават непроменени (в сравнение с Решението за собствените ресурси от 2000 г.), следва по-конкретно да се отбележат два аспекта във връзка с критиките, отправени в точки 2.31—2.33.

а)

Съгласно работния документ на Комисията в случаите, когато Комисията разпределя разходи, за които знае, че ползвателят на средствата действа като посредник, плащанията следва да се отнасят, там където е възможно, към държавата членка (държавите членки), където пребивават крайните бенефициенти, пропорционално на техните дялове в тези плащания.

б)

При изчисляването на корекцията за Обединетото кралство Комисията третира като разходи „действително извършените плащания“ за дадената година съгласно годишния бюджет или пренесените за следващата година неизползвани бюджетни кредити.

11.

В точки 2.31—2.33 е посочено, че Комисията не е предприела необходимите стъпки за включване на общата сума на разпределените разходи в изчислението или за разпределяне на плащанията там, където е било възможно.


(1)  Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 253, 7.10.2000 г., стр. 42).

(2)  Работен документ на Комисията относно изчисляването, финансирането, плащането и записването в бюджета на корекцията за бюджетните дисбаланси в съответствие с членове 4 и 5 от Решение 2000/597/ЕО (справка: 10646/00, добавка 2 към Бележка по точки „I/А“ от 21 септември 2000 г. от Генералния секретариат на Съвета до Комитета на постоянните представители/Съвета, приемане на Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС).

(3)  Съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Решение 2000/597/ЕО, базите за изчисляване на ДДС, които се взимат предвид за целите на собствените ресурси, не трябва да превишават 50 % от БНП (до 2001 г.)/БНД (от 2002 г. насам).

(4)  Вж. Решение 2007/436/ЕО, Евратом.

(5)  Работен документ на Комисията относно изчисляването, финансирането, плащането и записването в бюджета на корекцията за бюджетните дисбаланси в полза на Обединеното кралство (справка: 9851/07, добавка 2 към Бележка по точки „I/А“ от 23 май 2007 г. от Генералния секретариат на Съвета до Комитета на постоянните представители/ Съвета, приемане на Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС).


ГЛАВА 3

Земеделие и природни ресурси

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Специфични характеристики на групата политики

Обхват и подход на одита

Редовност на операциите

Ефективност на системите

Област на политика „Земеделие и развитие на селските райони“

Системи, свързани с редовността на плащанията

Системи за възстановяване на неправомерно изплатени суми и финансови корекции

Области на политика „Околна среда“, „Морско дело и рибарство“, „Здравеопазване и защита на потребителите“

Надеждност на изявленията на ръководството в Комисията

Заключения и препоръки

Заключения

Препоръки

КОНСТАТАЦИИ И ОЦЕНКИ НА ПАЛАТАТА

ОТГОВОРИ НА КОМИСИЯТА

ВЪВЕДЕНИЕ

3.1.

В настоящата глава са представени специфичните оценки на Палатата по отношение на групата политики „Земеделие и природни ресурси“, която обхваща следните области на политика: 05 — „Земеделие и развитие на селските райони“, 07 — „Околна среда“, 11 — „Морско дело и рибарство“ и 17 — „Здравеопазване и защита на потребителите“. В таблица 3.1 се съдържа основна информация относно обхванатите от оценката дейности и плащанията през 2010 г.

 

Таблица 3.1 —   Основна информация относно групата политики „Земеделие и природни ресурси“ за финансовата 2010 г.

(в милиони евро)

Дял от бюджета

Област на политика

Описание

Плащания

Принцип на управление

5

Земеделие и развитие на селските райони

Административни разходи

131

Пряко централизирано

Интервенции на селскостопанските пазари

4 314

Споделено

Преки помощи

39 676

Споделено

Развитие на селските райони

11 483

Споделено

Предприсъединителни мерки

14

Децентрализирано

Други

(7)

Споделено

 

55 611

 

7

Околна среда

Административни разходи

91

Пряко централизирано

Оперативни разходи

267

Пряко централизирано/непряко централизирано

 

358

 

11

Морско дело и рибарство

Административни разходи

40

Пряко централизирано

Оперативни разходи

616

Централизирано/споделено

 

656

 

17

Здравеопазване и защита на потребителите

Административни разходи

112

Пряко централизирано

Оперативни разходи

478

Пряко централизирано/непряко централизирано

 

590

 

Общо административни разходи (41)

374

 

Общо оперативни разходи (в т.ч.)

56 841

 

— авансови плащания

851

 

— междинни/окончателни плащания

55 990

 

Общо плащания за годината

57 215

 

Общо поети задължения за годината

60 992

 

Източник: Годишни отчети на Европейския съюз за 2010 г.

Специфични характеристики на групата политики

Област на политика „Земеделие и развитие на селските райони“

3.2.

Заложените в Договора цели (1) на общата селскостопанска политика са да се увеличава селскостопанската производителност, като по този начин се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, да се стабилизират пазарите, да се гарантира снабдяването и да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени.

 

3.3.

Разходите по изпълнението на общата селскостопанска политика се финансират от бюджета на ЕС главно чрез два фонда (2): Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), от който се финансират преки помощи и пазарни мерки (3), и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), от който се съфинансират в различна степен програми за развитие на селските райони.

 

3.4.

Основните финансирани по ЕФГЗ мерки (43 990 милиона евро) са:

Схемата за преки помощи „Схема за единно плащане“ (СЕП): плащанията по СЕП се основават на „права за получаване на плащане“ (4), всяко от които се активира с хектар допустима за подпомагане земя, декларирана от земеделския производител. През 2010 г. разходите по СЕП възлизат на 29,070 милиарда евро (73 % от преките помощи).

Схемата за преки помощи „Схема за единно плащане на площ“ (СЕПП), която се състои в изплащане на фиксирани суми на хектар допустима за подпомагане земеделска земя. Понастоящем СЕПП се прилага в десет от новите държави членки (5) и през 2010 г. разходите по нея са на стойност 4,460 милиарда евро (11 % от преките помощи).

Други схеми за преки помощи („обвързани с производството плащания“) се отнасят до специфични видове земеделско производство. През 2010 г. размерът на разходите по тях е 6,146 милиарда евро (16 % от преките помощи).

Интервенции на селскостопанските пазари: основните мерки са интервенционно складиране и възстановявания при износ, като през последните години значението и на двете мерки намалява, и други мерки като специфична подкрепа за програми в сектора на виното, плодовете и зеленчуците и храните (възлизащи общо на 4,314 милиарда евро през 2010 г.).

 

3.5.

Разходите в областта „Развитие на селските райони“ се финансират от ЕЗФРСР, който обхваща голям брой мерки, като например агроекологични схеми, компенсаторни плащания за земеделие в необлагодетелствани райони, инвестиции в стопанства и инфраструктура в селските райони (11,497 милиарда евро) (6).

 

3.6.

По всички схеми за пряко подпомагане от ЕФГЗ (7) и някои схеми за подпомагане от ЕЗФРСР получателите на помощ от ЕС са правно задължени да изпълняват изискванията за „кръстосано спазване“. Тези изисквания са свързани с опазването на околната среда, общественото здраве, здравето на животните и растенията, хуманното отношение към животните (законоустановени изисквания за управление), както и с поддържането на земеделската земя в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) (8). В случаите на неспазване на тези изисквания законодателството на ЕС предвижда намаление или изключване (9) върху цялата сума на преките плащания, извършени въз основа на подадените заявления в течение на цялата календарна година, през която е констатирано неспазването на изискванията.

3.6.

Намаленията и изключванията се прилагат само ако несъответствието се дължи на действие или бездействие, което е пряко свързано със земеделските производители, и ако не са от незначителен характер.

3.7.

Единствено земеделските производители имат право на пряка помощ от ЕС. Земеделски стопанин е физическо или юридическо лице, което извършва селскостопанска дейност. Селскостопанска дейност се дефинира като производство или отглеждане на селскостопански продукти, включително събиране на реколта, доене, развъждане или отглеждане на животни за селскостопански цели или поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние (10). Поддържането на земята в ДЗЕС представлява минималната изисквана от кандидата селскостопанска дейност, допустима за подпомагане.

 

3.8.

Средствата по двата фонда се предоставят чрез 80 (11) национални или регионални разплащателни агенции във всички 27 държави членки. Тези разплащателни агенции извършват плащания към бенефициентите, но преди това трябва пряко или чрез оправомощени органи да се уверят, че подадените заявления са допустими за подпомагане. Сметките и операциите на разплащателните агенции се проверяват от независими одитори (сертифициращи органи), които докладват пред Комисията през февруари на следващата година.

3.8.

Съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията сертифициращите органи проверяват веднъж годишно процедурите за вътрешен контрол на разплащателните агенции, заедно с техните годишни отчети.

Области на политика „Околна среда“, „Морско дело и рибарство“, „Здравеопазване и защита на потребителите“

3.9.

Политиката на Съюза в областта „Околна среда“ следва да допринесе за опазването и подобряването на околната среда, общественото здраве и рационалното използване на природните ресурси, включително на международно ниво. Финансовият инструмент за околна среда (LIFE) (12) е с най-голямо значение по отношение на финансирането (през 2010 г. разходите по него са в размер на 205 милиона евро). Чрез него ЕС участва в проекти в държавите членки, свързани с природата и биологичното разнообразие, както и политиката, управлението, информацията и комуникацията в областта на околната среда.

 

3.10.

Европейският фонд за рибарство (13) (ЕФР) е основният инструмент в областта на политика „Морско дело и рибарство“ (през 2010 г. разходите по него са в размер на 395 милиона евро (14). Общата политика в областта на рибарството преследва същите цели като общата селскостопанска политика (вж. точка 3.2).

 

3.11.

В рамките на областта на политика „Здравеопазване и защита на потребителите“, от една страна, ЕС допринася за опазването на здравето на хората, животните и растенията, а от друга страна — за защитата на потребителите (през 2010 г. разходите в тази област на политика са в размер на 478 милиона евро).

 

Авансови и междинни/окончателни плащания

3.12.

При ЕФГЗ разходите се състоят главно от възстановявания от страна на ЕС (междинни/окончателни плащания) на субсидии, изплатени от държавите членки на земеделски стопани и други бенефициенти.

 

3.13.

По отношение на ЕЗФРСР през 2010 г. всички плащания от бюджета са били за авансови и междинни плащания. За ЕФР са били извършени само междинни плащания.

 

3.14.

Плащанията в областта на политика „Здравеопазване и защита на потребителите“ не включват аванси. Държавите членки получават обратно средства въз основа на декларирани от тях разходи. В областта на околната среда се предвижда предварително финансиране с максимален размер от 40 % от финансовото участие на ЕС за проект по LIFE, както е заложено в съответното споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

 

Значително намаляване на бюджетните кредити за плащания за ЕЗФРСР

3.15.

В края на 2010 г. бюджетните кредити за плащания за ЕЗФРСР са намалени с 1,160 милиарда евро (около 9 % от първоначалните бюджетни кредити за плащания) (15) преди всичко като последица от забавяне при извършване на разходите от страна на държавите членки поради трудности при предоставяне на национално съфинансиране в рамките на настоящата икономическа обстановка.

 

Обхват и подход на одита

3.16.

Цялостният одитен подход и методология на Палатата са представени в част 2 от приложение 1.1 . По отношение на одита на групата политики „Земеделие и природни ресурси“ трябва да се отбележат следните специфични точки:

по време на одита беше проверена извадка от 238 плащания, от които 146 плащания за ЕФГЗ, 80 плащания за ЕЗФРСР и 12 плащания по отношение на областите на политика „Околна среда“, „Морско дело и рибарство“, „Здравеопазване и защита на потребителите“. Всички случаи са се отнасяли до междинни и окончателни плащания;

по отношение на ЕФГЗ оценката на системите обхвана одитите във връзка с ИСАК, подбрани въз основа на комбинация от критерии относно нивото на същественост, риска и други критерии на случаен принцип в 5 разплащателни агенции в три държави членки, прилагащи СЕП — Германия (Саксония и Долна Саксония), Испания (Кастилия Ла Манча и Екстремадура) и Обединеното кралство (Уелс). В друга държава членка (Франция) оценката обхвана системата за контрол на мярката „преструктуриране на захарната промишленост“. По отношение на областта „Развитие на селските райони“ Палатата подбра и провери на случаен принцип системите за наблюдение и контрол в Германия (Мекленбург-Предна Померания), Обединеното кралство (Шотландия), Румъния, Полша, Португалия, Италия (Тоскана), Латвия и Франция. По отношение на областта „Околна среда“ Палатата провери системите за вътрешен контрол на ГД „Околна среда“;

за три разплащателни агенции в Гърция, България и Румъния е извършено проследяване на слабостите във връзка със системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), както и проверки на място, оповестени в рамките на декларациите за достоверност (DAS) за 2008 и 2009 г.;

в допълнение към посочените по-горе одити на плащанията и системите са извършени координирани одити за Нидерландия и Чешката република съвместно с върховните одитни институции на тези две страни. В Нидерландия одитът включи проверка на допълнителна извадка от 55 плащания, 53 от които са извършени в рамките на мерки по ЕФГЗ, а две — във връзка с разходите в областта на развитието на селските райони. Направена беше и оценка на съответните системи за наблюдение и контрол. В Чешката република одитът включи проверка на 30 плащания по четири мерки от програмата за развитие на селските райони и оценка на съответните системи за наблюдение и контрол. Резултатите от проверката на тези допълнителни извадки са включени в изчислението за процента грешки (16);

по отношение на кръстосаното спазване Палатата ограничи своите проверки във връзка със спазването на задълженията за ДЗЕС (минимална почвена покривка, избягване на навлизането на нежелана растителност), за което могат да се получат доказателства и да се направи заключение по време на одитното посещение. Проверено е и спазването на някои законоустановени изисквания за управление (идентификация на животните и регистриране) за плащанията в рамките на ЕЗФРСР. Освен това в контекста на своите одити на системите Палатата извърши анализ на прилагането на стандартите за ДЗЕС на национално ниво, както и на системите за контрол, въведени в държавите членки. В случай на установяване на несъответствия, те не се включват при изчисляването на процента грешки;

прегледът на изложенията на ръководството обхвана годишните отчети за дейности на ГД „Земеделие“, ГД „Действия по климата“, ГД „Околна среда“, ГД „Морско дело и рибарство“ и ГД „Здравеопазване и потребители“;

в допълнение към това, за да направи оценка на базата за решенията за финансово уравняване на Комисията, Палатата прегледа 61 сертификата и доклада на сертифициращите органи за 56 разплащателни агенции.

 

РЕДОВНОСТ НА ОПЕРАЦИИТЕ

3.17.

Резултатите от проверката на операциите са обобщени в приложение 3.1 . При проверката от страна на Палатата на извадката от операции е констатирано, че 37 % от тях са засегнати от грешки. Според оценката на Палатата най-вероятният процент грешки в резултат на проверката на операциите е 2,3 % (17). Палатата е установила също така нередовни авансови плащания към държавите членки на стойност 401 милиона евро (които представляват 0,7 % от общия размер на плащанията за годината) от страна на Комисията (вж. точка 3.22) (18).

3.17.

Заключението на Палатата относно Земеделие и природни ресурси потвърждава положителната тенденция, че през последните години най-вероятният процент на грешки се приближава до прага на същественост от 2 %. Комисията отбелязва също така, че относно разхода за ЕФГЗ, който през 2010 г. възлизаше на 77 % от всички разходи по тази глава, най-вероятната грешка е доста под прага на същественост, а за преките плащания, покрити от ИСАК, този процент е дори по-малък.

Освен това рискът за бюджета на ЕС е адекватно покрит от системата за уравняване с оглед съответствието.

Авансовите плащания в размер на 401 млн. EUR не представляват нередовни плащания към крайни бенефициенти. Освен това възстановяването на въпросните суми продължава и ще приключи до края на 2011 г.

3.18.

Одитът на Палатата потвърди резултатите от предишни години, според които честотата и въздействието на грешките в плащанията варират в зависимост от областите на политика. Палатата отбелязва, че разходите за развитие на селските райони са в особена степен изложени на грешки. За разлика от това при обхванатите от ИСАК директни плащания не са били установени съществени грешки.

3.18.

Комисията споделя становището на Палатата, че в някои направления на разходи за развитие на селските райони честотата на грешките е по-голяма, но според Комисията надзорните и контролните системи постоянно се усъвършенстват. Комисията смята, че в резултат на това процентът на грешките в това направление намалява.

3.19.

При ЕФГЗ от 146 избрани операции 39 (27 %) са засегнати от грешки. 29 (74 %) от тези операции са засегнати от количествено измерими грешки. По отношение на разходите за развитие на селските райони от 80 избрани операции 40 (50 %) са засегнати от грешки. 21 (52 %) от тези операции са засегнати от количествено измерими грешки. По отношение на областите на политика „Околна среда“, „Морско дело и рибарство“ и „Здравеопазване и защита на потребителите“ от 12 избрани операции 8 (67 %) са засегнати от грешки. 4 (50 %) от тези операции са засегнати от количествено измерими грешки.

3.19.

Комисията отбелязва, че повечето от количествено измеримите грешки са относително малки във финансово изражение и включват предимно малки разлики в повторното измерване на парцелите, извършено от Палатата (виж параграф 3.20).

3.20.

През 2010 г. при 54 (62 %) от операциите, засегнати от грешки, се наблюдават количествено измерими грешки относно допустимостта, а най-често относно точността (97 % при ЕФГЗ и 52 % при ЕЗФРСР), по-специално поради наддеклариране на допустима за подпомагане земя.

 

3.21.

Примери за грешки, установени от Палатата (вж. пример 3.1):

 

Пример за грешка по отношение на допустимостта в рамките на ЕФГЗ

Извършено е плащане до националните органи на държава членка в размер на 4,3 милиона евро за 1 965 тона масло от интервенционни запаси (19), предоставено вместо плащане (бартер) на спечелилите търга оференти (20) във втора държава членка в рамките на програмата за продоволствена помощ на ЕС за нуждаещи се лица. В замяна на маслото оферентите (икономическите оператори) са предложили доставянето в полза на най-нуждаещите се лица на различни видове сирене и други млечни продукти.

Съгласно действащите правила на ЕС (21) икономическият оператор няма право да пуска маслото на пазара в държавата членка, в която то е предмет на интервенция, а трябва да го прехвърли към втора държава членка. Целта на това изискване е да се възпрепятства връщането на маслото в държавата членка, в която то е било купено на базата на интервенция за целите на управлението на пазара (22). Маслото от интервенционните запаси е било прехвърлено на границата на втората държава членка (23), където са били проверени контролните документи съгласно правото на ЕС. По-голямата част от маслото обаче не е било разтоварено, а незабавно е било върнато в първоначалната държава членка, където е било пуснато за продажба на дребно в нарушение на правилата на ЕС (24).

Пример за грешка по отношение на допустимостта в рамките на ЕФГЗ

Комисията смята, че целта на схемата — а именно безплатната доставка на храна на най-нуждаещите се лица — е напълно постигната в този случай и стойността на сиренето и маслото, предоставени на тези лица, надхвърля финансовия разход от бюджета на ЕС. Тя смята също така, че този случай касае предимно ефективността на конкретно правило в схемата за 2009 г., което не забранява повторното прехвърляне на продуктите, както в този случай, на първата държава-членка от друг оператор, в съответствие с принципа за свободно движение на стоки. Следователно, въпреки че основната цел на тази доставка не е постигната напълно, Комисията не вижда основание за възстановяване на въпросните суми.

Проблемът бе ограничен в рамките на програмата за 2009 г., тъй като подобни правила не бяха включени в следващите програми.

Комисията обаче ще разгледа възможности за увеличаване на прозрачността на бартерните споразумения, които са съществен елемент от схемата за помощ за най-нуждаещите се лица и която Комисията възнамерява да продължи и в бъдеще.

Пример за грешка по отношение на точността в рамките на ЕФГЗ

Палатата установи случаи на плащания по СЕП на около 12 500 отделни бенефициента, които са направени въз основа на остарели данни от СИЗП, което е довело до надплащане на обща стойност от 11 милиона евро. В нарушение на законодателството на ЕС националните органи са взели решение да начислят сумата на националния бюджет, а не да възстановят неправомерно платените суми от земеделските производители, като по този начин са предоставили без разрешение национално финансово подпомагане. Отделните плащания към земеделските производители са наддекларирани и съответно нередовни.

Пример за грешка по отношение на точността в рамките на ЕФГЗ

Комисията е наясно с въпросните слабости в СЗИП и ги разглежда в рамките на системата за уравняване с оглед на съответствието. Тук следва да се отбележи обаче, че съгласно член 73(4) от Регламент (ЕО) № 796/2004, задължението за погасяване от земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентния орган или на друг орган и ако грешката не е могла да бъде разумно разкрита от земеделския стопанин. Във всеки случай решението на националните органи да финансират сумите от националния бюджет е довело до това, че бюджетът на ЕС не е финансирал неправомерни разходи.

Примери за грешки в допустимостта — ЕЗФРСР

Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки: в случая на финансиран в рамките на ЕЗФРСР проект за изграждането на велосипедна алея бенефициентът директно е възложил част от строителните работи. Тъй като липсва процедура за възлагане на поръчка, Палатата счита, че част от плащанията по тази поръчка са нередовни.

Неспазване на специфични критерии за допустимост: извършено е плащане в рамките на мярката за развитие на селските райони „подобряване на икономическата стойност на горите“. Целта на проекта е „разреждане“ на дървесните насаждения в гора с оглед подобряване на качеството и стойността на дървения материал. Два от критериите за допустимост, на които е трябвало да отговаря бенефициентът, са: 1. гъстотата на дърветата преди разреждането следва да бъде най-малко 800 единици на хектар и 2. дейностите по разреждане следва да бъдат извършени в периода октомври—януари, така че да се намалят фитосанитарните рискове. Тези два критерия за допустимост не са спазени: гъстотата на дърветата преди разреждането е била 600 единици на хектар, а самата дейност е извършена в периода март—май. Следователно плащането е нередовно.

Примери за грешка по отношение на допустимостта в рамките ЕЗФРСР

Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки:

Комисията ще разгледа този случай в рамките на системата за уравняване с оглед на съответствието.

Неспазване на специфични критерии за допустимост:

Комисията констатира, че условието за допустимост, свързано с периода на работа, изглежда е било определено от регионалните органи без правилна оценка на основателния характер и въздействието. Тя препоръчва на държавите-членки да изградят прозрачни процедури, включително по отношение на всички заинтересовани лица, при определяне на специфични критерии за допустимост не само в националните правила, но и на регионално равнище.

Примери за грешки в областите на политика „Околна среда“, „Морско дело и рибарство“, „Здравеопазване и защита на потребителите“

ГД „Околна среда“ неправилно е приспаднала допустими разходи за персонал в рамките на проект по програма LIFE III. Това е било отчасти компенсирано чрез приемането на разходи за заплати, изплатени извън допустимия период по проекта. Освен това оправдателните документи относно декларираните разходи са били непълни.

 

3.22.

В периода 2007—2009 г. Съветът приема редица решения за увеличаване на бюджета за развитие на селските райони с 5,43 милиарда евро основно в отговор на „новите предизвикателства“ (като например изменение на климата, опазване на биологичното разнообразие, …). От тази сума 3 милиарда представляват трансфер на средства от мерките за пряко подпомагане към мерките за развитие на селските райони („модулация“). В резултат на това държавите членки са увеличили своите програми за развитие на селските райони и през 2010 г. Комисията е извършила авансови плащания за тези допълнителни програми в размер на 401 милиона евро. Законодателството обаче не предвижда подобен вид авансови плащания (предварителното финансиране е разрешено единствено когато програмите за развитие на селските райони са одобрени в началото на програмния период, т.е. през 2007—2008 г., а не когато се изменят). В допълнение законодателството изрично забранява предварителното финансиране на средства от модулация. Следователно липсва правно основание за плащането от 401 милиона евро.

3.22.

Комисията е съгласна с констатацията на Палатата, но отбелязва, че авансовите плащания в размер на 401 млн. EUR не представляват нередовни плащания на крайни бенефициенти. Възстановяването на въпросните суми продължава и ще приключи до края на 2011 г.

ЕФЕКТИВНОСТ НА СИСТЕМИТЕ

Област на политика „Земеделие и развитие на селските райони“

Системи, свързани с редовността на плащанията

3.23.

В приложение 3.2 се съдържа обобщение на резултатите от проверката на интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която е основната система за контрол, осигуряваща редовността на операциите по ЕФГЗ и ЕЗФРСР (25).

 

3.24.

При извършване на одити през 2010 г. на шест разплащателни агенции Палатата констатира, че системата ИСАК осигурява по ефективен начин редовността на плащанията в четири агенции и отчасти ефективно в останалите две. Освен това Палатата извърши последващи одити в три разплащателни агенции и установи, че все още има слабости в СИЗП и в качеството на проверките на място.

3.24.

По отношение на шестте разплащателни агенции, одитирани от Палатата през 2010 г., заключенията на Палатата са за значително подобрение в сравнение с предходната година, когато според нея само 1 от 8-те одитирани ИСАК е била ефективна. Освен това установените от Палатата слабости в две от тях са от несъществен характер и до известна степен не са носели риск за бюджета на ЕС. Във всеки случай данните за контрола в тези разплащателни агенции, които са били валидирани от сертифициращите органи, показват че тези слабости не са оказали съществено потенциално финансово въздействие на ниво разплащателна агенция.

По отношение на трите последващи одита, извършени от Палатата, засегнатите страни членки (България, Румъния и Гърция) са изпълнили или им предстои да изпълнят планове за действие за отстраняване на слабостите в техните ИСАК. В резултат на това ситуацията в тези страни членки се е подобрила значително.

По отношение на общата оценка на ИСАК виж също отговора в параграф 3.29.

3.25.

Що се отнася до одитираните девет системи за наблюдение и контрол в областта „Развитие на селските райони“, Палатата констатира, че две от въведените системи за контрол са неефективни, шест са частично ефективни, а една е ефективна по отношение на осигуряването на редовността на плащанията.

3.25.

Комисията е съгласна с Палатата относно двете надзорни и контролни системи, които са оценени като неефективни. По отношение на другите държави-членки одитите на Комисията показват, че те са изградили системи, които са ефективни или частично ефективни, с изключение на тези за мерките по Ос 2 в България, Португалия и Румъния (вж. Годишен отчет за дейността за 2010 г. на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“).

3.26.

Във всяка държава членка ИСАК се състои от база данни на стопанствата и заявленията, системи за идентификация на земеделски парцели и за регистрация на животни, както и регистър на правата за плащане в тези държави-членки, които прилагат СЕП. Системата предвижда няколко контролни механизма по отношение на допустимостта за подпомагане: административна проверка на всички заявления, кръстосани проверки на базите данни, за да се предотврати дублирането на заявления за едни и същи площи или животни, както и минимум 5 % проверки на място в стопанствата, които се извършват от разплащателните агенции.

 

3.27.

ИСАК обхваща основните схеми, финансирани от ЕФГЗ, по-специално СЕП, СЕПП и всички схеми за подпомагане, обвързани с производство и площ, а също така и схемите за премии за животни. В рамките на ЕЗФРСР, и особено в областта на агроекологичните мерки и необлагодетелстваните райони, проверката на някои основни елементи, като например допустима площ и брой животни, се извършва чрез ИСАК, а за други са установени специално предвидени контроли (26).

 

3.28.

Одитът на Палатата във връзка с ИСАК включи проверка на спазването на разпоредбите на съответните регламенти и оценка на ефективността на системите за осигуряване редовността на операциите. По-специално бяха разгледани следните елементи:

3.28.

I)

административни процедури и контролни механизми за осигуряване на правилно плащане, включително качество на базите данни;

 

II)

системи за контрол, базирани на проверки на място;

 

III)

системи, осигуряващи изпълнението и контрола на кръстосаното спазване.

III)

Комисията напомня, че изпълнението на критериите за кръстосано спазване от страна на земеделските стопани не представлява критерий за допустимост и следователно контролите на тези критерии не се отнасят до законността и редовността на основните операции. Земеделските стопани, които не спазват тези критерии, имат право да получат плащания, но биват санкционирани на базата на сериозността, степента, честотата и повторяемостта на установеното неспазване, както и въз основа на небрежност или умисъл на съответния бенефициент.

Нарушаването на изискванията за кръстосано спазване възпрепятства пълното изплащане на пряката помощ от ЕС, тъй като бенефициентите са правно задължени да спазват тези изисквания (вж. точка 3.6).

 

3.29.

Годишните одити на системите ИСАК, които Палатата извърши през последните години, показват, че ефективността на ИСАК е засегната от неточна информация в базите данни, непълни кръстосани проверки или неадекватно или непълно проследяване на аномалиите. Палатата е установила тези слабости в някои разплащателни агенции. По-специално по отношение на два ключови контрола, а именно кръстосаните проверки на парцелите, декларирани в рамките на СИЗП, и проверките на място на тези парцели, е било установено, че съдържат слабости в различни одитирани от Палатата разплащателни агенции.

3.29.

Комисията смята, че ИСАК по принцип е ефективна система за контрол за ограничаване на риска от грешки или нередовни разходи.

Цялостната ефективност и постоянно подобряване на ИСАК се потвърждава от резултатите от одитите на съответствието, извършени от Комисията през последните години във всички държави-членки, отчетения нисък процент в контролната статистика, получена от държавите-членки, който се проверява и удостоверява от сертифициращите органи, както и от собствените констатации на Палатата в Декларациите за съответствие за 2010 г., които показват процент на грешка от 1 % по отношение на преките плащания.

Останалите недостатъци обикновено са по-незначителни и не водят до по-ниска ефективност на ИСАК, а по-скоро допринасят за нейното усъвършенстване. Всички тези слабости се проследяват чрез процедури за уравняване с оглед съответствие, които гарантират, че рискът за бюджета на ЕС е адекватно покрит.

Виж също отговора на Комисията по т. 3.24.

I)   Административни процедури и контролни механизми за осигуряване на правилно плащане, включително качество на базите данни

3.30.

Разплащателните агенции трябва да извършват административни проверки, за да установят дали заявленията отговарят на условията на програмата (27). Административните проверки следва да включват, когато е възможно и целесъобразно, кръстосани проверки, също така и с информацията от ИСАК. Палатата провери дали базите данни са пълни и надеждни, дали при проверките са идентифицирани аномалии, както и дали са предприети действия за коригиране на грешките. По-долу са изложени основните констатирани слабости на системите.

 

ЕФГЗ

3.31.

Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) представлява база данни, в която се записват всички земеделски площи (референтни парцели) на дадена държава членка, включително възможното използване на ортофотоснимки (28). В три държави (Гърция, Румъния и Испания) Палатата установи случаи, в които референтните парцели за „постоянни пасища“ (29) са били вписани в СИЗП като 100 % допустими, въпреки факта, че са били частично покрити с гъста гора или други недопустими елементи и следователно са само частично допустими (вж. пример 3.2).

3.31.

Когато в резултат на одита е констатирано, че земя е получила пряка помощ в нарушение на законовите изисквания, са стартирани процедури за уравняване с оглед съответствие.

Пример 3.2

В Испания (Кастилия Ла Манча и Екстремадура) Палатата установява случаи, при които посочените като постоянни пасища референтни парцели са регистрирани в СИЗП като напълно допустими, въпреки че само частично са били покрити с трева, а останалата им площ е била покрита с недопустими елементи, като камъни, храсти, гъста гора и т.н. В Гърция съществуват случаи, при които цели гори са счетени за постоянни пасища и поради това са допуснати за плащания по СЕП. В резултат на това регистрираната в СИЗП допустима площ, която е използвана и за кръстосани проверки, често е наддекларирана. Това се отразява отрицателно на качеството на тези кръстосани проверки.

Пример 3.2

Комисията е запозната със ситуацията в Гърция и е помолила гръцките власти да коригират проблемите. Относно ситуацията в Испания Комисията е констатирала подобни проблеми на тези, посочени от Палатата за други автономни общности.

Констатираните проблеми в двете държави-членки не винаги систематично водят до нередовни плащания и когато са довели до такива плащания, Комисията разглежда въпроса чрез процедурите за уравняване с оглед съответствие.

3.32.

В пет държави членки (България, Нидерландия (30), Гърция, Румъния и Испания) Палатата е установила слабости при актуализирането на информацията в СИЗП.

3.32.

Що се отнася до Нидерландия, прави се позоваване на отговора на Комисията по точка 3.21 (пример за грешка от неточност в рамките на ЕФГЗ). За Гърция бе попълнена нова, актуализирана СИЗП до края на 2008 г. За Румъния през 2009 г. бе приет корективен план за действие, който бе изпълнен в началото на 2011 г. За България през 2009 г. бе приет корективен план за действие, който ще бъде изпълнен в края на 2011 г. Испания има план за актуализация, но бе помолена да увеличи усилията си в тази насока през 2011 г.

3.33.

По отношение на системата за контрол извън ИСАК за мярката „преструктуриране на захарната промишленост“ във Франция Палатата установи, че системата е само частично ефективна (вж. пример 3.3).

 

Пример 3.3

В рамките на план за преструктуриране на ЕС на производителите на захар, които се отказват от една част или от цялата си квота, се отпуска финансова помощ за всеки тон отказана квота захар през 2008/2009 г., като сумата варира от 218,75 евро (обикновено отказване от квота) до 625 евро (в случай на пълно демонтиране на производствените съоръжения). Производителят трябва да прехвърли отказаната квота към производствени съоръжения в рамките на максималното им натоварване. 10 % от помощта трябва да се изплаща на растениевъди, които поради отказаната квота губят правата си за доставяне на захарно цвекло на производителя на захар.

Във Франция за демонтиране на производствени съоръжения на производител на захар е предоставена помощ в еквивалент на 93 500 тона отказана квота. Непосредствено преди да кандидатства за тази помощ обаче, бенефициентът е кандидатствал за увеличаване на производствената мощност на своите съоръжения от 72 000 на 93 500 тона и тази молба е била одобрена. Въпреки това действителното производство на фабриката никога не е надвишавало 60 000 тона. Увеличението на мощността е било изкуствено създадено с цел получаване на по-голям размер подпомагане, а именно 625 евро/тон за поне 21 500 тона. В допълнение 10 % от тази помощ са изплатени на растениевъди, които никога не са доставяли захарно цвекло за демонтираните производствени съоръжения.

Пример 3.3

Правилата на ЕС предвиждат компетентният орган на държавата-членка да вземе решение относно допустимостта на всяко заявление за преструктуриране на помощ. В рамките на плана за преструктуриране на посочения от Палатата производител бе уговорено произведено количество захар да бъде отхвърлено и това ще бъде управлявано чрез пълно закриване на една производствена база с отхвърляне на квотата за още три бази.

Правилата на ЕС предвиждат също така, че плановете за преструктуриране, представени от кандидатите, трябва да посочват за всяка въпросна фабрика сумата на квотата, която ще бъде отхвърлена, „която трябва да бъде равна или по-голяма от производствения капацитет“, който ще бъде напълно или частично закрит. Правилата не посочват как ще бъде установен производственият капацитет и следователно държавите-членки по принцип са свободни да изберат най-подходящия начин. Френските органи са потвърдили, че са използвали методология за определяне на производствения капацитет на една фабрика, а не ефективното производство към даден момент от време. Комисията обаче разглежда случая в контекста на продължаваща процедура за уравняване с оглед съответствие, за да определи дали са спазени напълно правилата на ЕС.

ЕЗФРСР

3.34.

Административните проверки засягат точността на декларациите, направени от заявителя, и изпълнението на изискванията за отпускане на помощта (31). Тези проверки включват кръстосани проверки с данни, с които администрацията вече разполага, например в базите данни на ИСАК.

 

3.35.

Една от основните административни проверки на мерки (32) за повишаване на конкурентоспособността на земеделския сектор, като модернизиране на стопанствата и подобряване и развитие на инфраструктурата в селските райони, има за цел оценка на основателния характер на заявените разходи. По този начин държавите членки са задължени да прилагат подходящи системи за оценка на заявените от бенефициентите суми. Палатата констатира, че четири от седемте одитирани в тази връзка национални органи не са изпълнили ефективно това нормативно изискване.

3.35.

Комисията споделя мнението, че административните проверки за разумността на разходите са съществени за осигуряване на ефективност на цялата контролна система. Тези съществени проверки се проверяват систематично от одитните мисии на Комисията. Общата оценка е, че с две изключения, са налице ефективни или частично ефективни системи в страните членки, одитирани от Комисията.

3.36.

За някои проекти по ЕЗФРСР административните проверки следва да включват проверка на съответствието на операцията с действащите национални правила и норми на ЕС, по-специално по отношение на възлагането на обществени поръчки. Палатата констатира, че в Португалия разходите за изграждането на язовир са били разпределени между различни договори, които по този начин са възложени директно за изпълнение вместо да бъдат част от тръжна процедура. Този случай не е бил открит при административните проверки.

3.36.

Комисията разглежда случая в контекста на продължаващата процедура за уравняване с оглед съответствие.

II)   Системи за контрол, базирани на проверки на място

3.37.

Всяка година държавите членки трябва да извършват проверки на място, които да обхващат най-малко 5 % от всички бенефициенти при повечето схеми за подпомагане (33). Одитът на Палатата е насочен към качеството на процедурите за анализ на риска при избиране на бенефициенти за такива проверки, към качеството на проверките и към уместния характер на направените корекции.

 

3.38.

При повторното извършване на проверките на място, осъществени от разплащателните агенции, Палатата често констатира, че те не са били правилно извършени (вж. пример 3.4).

 

Пример 3.4

В България, Гърция, Румъния, Чешката република и Нидерландия Палатата повторно извърши направени от национални инспектори измервания на парцели. Беше установено, че отчетената от националните инспектори информация за допустими площи е неточна за 13 от общо 43 парцела в България, 6 от общо 32 парцела в Гърция, 12 от общо 29 парцела в Румъния, 35 от общо 67 парцела в Чешката република и 16 от общо 174 парцела в Нидерландия. Въпреки това финансовото въздействие в проверените случаи е било ограничено.

Пример 3.4

За Гърция проблемът се ограничава до въпроса с пасищните площи и той се проследява в контекста на продължаващата процедура за уравняване с оглед съответствие.

3.39.

По отношение на ЕЗФРСР Палатата установи слабости в планирането на проверките на място и анализа на резултатите. Например в Португалия почти всички проверки (97,5 %) са извършени със значително закъснение — една или понякога с две години след годината, за която е заявено плащането. Това още повече затруднява откриването на случаи на несъответствие.

3.39.

Комисията установи същите слабости по време на извършените одити в Португалия. Португалските органи обаче са предоставили на Комисията информация, която показва, че за оспорената 2010 г. ситуацията се е подобрила значително и повечето от контролите са приключили до декември 2010 г.

III)   Система, осигуряваща изпълнението и контрола на кръстосаното спазване

3.40.

Изискванията за кръстосано спазване включват законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) и стандартите за ДЗЕС (вж. точка 3.6). Законоустановените изисквания за управление са заложени в няколко директиви и регламента на ЕС, докато стандартите за ДЗЕС се определят на национално ниво. По отношение на кръстосаното спазване разплащателните агенции трябва да извършат проверки на поне 1 % от заявленията за преки плащания.

 

3.41.

При своите посещения на място и въз основа на ограничения по обхват одит (вж. точка 3.16, пето тире) Палатата установи нарушения относно кръстосаното спазване в около 12 % от плащанията със задължения за кръстосано спазване. Наблюдаваните несъответствия се отнасят както до законоустановените изисквания за управление (идентифициране и регистриране на животни), така и до ДЗЕС (навлизане на нежелана растителност).

3.41.

Констатациите на Палатата се потвърждават от контролната статистика, предоставена на Комисията от държавите-членки. Тази статистика показва, че са наложени санкции.

Системи за възстановяване на неправомерно изплатени суми и финансови корекции

Случаи на възстановяване на неправомерно изплатени суми

3.42.

Палатата публикува специален доклад относно одита на възстановяването на неправомерно изплатени суми в рамките на ОСП (34), в който се посочва, че понастоящем системите са по-ефективни при защитата на финансовите интереси на ЕС и че за случаите след 2006 г. нивото на възстановяване на неправомерно изплатени суми се е подобрило. Въпреки това с оглед допълнителното подобряване на тези системи е необходимо изясняване на правилата, като по този начин ще се намалят възможностите за тълкуване и възприемане на разнородни практики от държавите членки.

3.42.

Комисията приветства оценката на Палатата, че управлението и одитът на възстановените суми по Общата селскостопанска политика (ОСП) са се подобрили през последните години. Относно препоръките, изразени в специалния доклад за допълнително подобряване на системата, Комисията ще обмисли възможни промени там, където е необходимо, за да бъдат подсилени, хармонизирани или изяснени съответните правила в контекста на законодателните промени за ОСП към 2020 г.

Процедури по уравняване на сметките на Комисията

3.43.

В основни линии управлението на разходите в селското стопанство се споделя между държавите членки и Комисията. Помощите се изплащат от държавите членки, като впоследствие разходите им се възстановяват от Комисията (35). Окончателното признаване на разходи се извършва чрез двуетапна процедура, наречена уравняване на сметките. Двата етапа представляват ежегодно финансово решение и многогодишни решения за съответствие, вземани от Комисията.

 

3.44.

В предишните годишни доклади, както и в специалния доклад (36) относно одита на процедурата за уравняване на сметки Палатата критикува факта, че държавите членки, а не крайните бенефициенти, поемат разходите по финансовите корекции и че корекциите в рамките на решенията във връзка със съответствието включват значително използване на корекции с фиксирани суми, които не са пряко свързани с действителния размер на нередовните плащания. Системата за уравняване с оглед на съответствието е останала непроменена през 2010 г.

3.44.

Това, което Палатата критикува в системата за уравняване с оглед съответствие, е присъщо на тази система. Уравняването с оглед съответствие има за цел да изключи разходи от финансирането на ЕС, които не са извършени в съответствие с правилата на ЕС. За разлика от първата, тази система не е механизъм за частично възстановяване на нередовни плащания на бенефициенти, което съгласно принципа на споделеното управление е отговорност единствено на държавите-членки.

Когато неправомерни плащания на бенефициенти могат да бъдат идентифицирани в резултат на уравняване с оглед съответствие, от държавите-членки се изисква да ги проследяват с действия по възстановяване от бенефициентите. Дори когато не е необходимо да се възстановяват средства от бенефициента, тъй като финансовата корекция засяга само нередности в системата за управление и контрол на държавите-членки, без да е свързана с неправомерни плащания, тези корекции са важно средство за усъвършенстване на системите на държавите-членки и по този начин спомагат за предотвратяване или разкриване, или възстановяване на нередовни плащания към бенефициенти.

Използването на плоски ставки е прието от Европейския съд като съответстващо на законовите правила, на които се подчинява работата с оглед съответствие, и е утвърдено, при определени обстоятелства, от Европейския парламент в неговото решение за освобождаване от отговорност за 2007 г. (§ 83).

Накрая, Комисията показа на държавите-членки, че ако техните сертифициращи органи извършат повторно разглеждане на представителна извадка от операции, които разплащателната агенция е проверила на място, и въз основа на това потвърдят надеждността на контролната статистика на държавите-членки, тогава Комисията ще приеме, че полученият процент на грешка представлява максималният възможен риск и че всички финансови корекции за въпросната година няма да надхвърлят това ниво.

Удостоверяване на резултатите от проверките на място, извършени от разплащателните агенции

3.45.

Сертификационните органи са задължени да предоставят становище относно качеството на извършените от разплащателните агенции проверки на място и да заверят обобщените резултати от тях. В своя годишен отчет за дейността Комисията използва резултатите от инспекциите за оценка на нивото на остатъчна грешка в разходите за земеделие.

 

3.46.

Насоките на Комисията оставят на сертифициращите органи избора дали да присъстват като придружители или да извършат наново проверки на място. Преобладаваща част от сертифициращите органи избират да удостоверят качеството на проверките не чрез повторното им извършване, а като придружават националните инспектори. Въз основа на своя опит Палатата счита, че качеството на проверките ще се подобри, ако сертифициращите органи са задължени системно да извършват наново вече направени проверки.

3.46.

Независимо че Комисията е съгласна, че ако повторната проверка се извърши своевременно, тя дава възможност за по-добра оценка на качеството на проверките на място, все пак е възможно да се оцени контролната среда чрез инспекции, придружени от сертифициращия орган. В определени случаи дори може да не е възможно да се извърши повторна проверка своевременно. Тези ограничения са присъщи за много последващи контроли, извършени от външни одитори. В тези ситуации инспекциите с придружаване са добра алтернатива. Освен това те дават възможност за намаляване на административното бреме върху земеделския стопанин чрез избягване струпването на контроли.

Анализ на отчетите на сертифициращите органи за 2010 финансова година показва, че сертифициращите органи са проверили общо около 3 000 контроли. Те показват, че сертифициращите органи, извършили проверки, са изискали повторни проверки в 24 % от случаите, с придружаване в още 45 %, а в 12 % от случаите са използвани и двата подхода. В допълнителни 19 % от случаите сертифициращите органи не са направили явна разлика между двата метода.

3.47.

Извършените от Палатата повторни проверки в областта на ЕФГЗ в България, Румъния, Гърция и Нидерландия (37) сочат слабости в качеството на националните проверки, докато съответните сертифициращи органи посочват в своите доклади, че качеството на проверките е добро (38) или поне задоволително (39).

3.47.

В случаите на България, Румъния и Нидерландия финансовото въздействие на слабостите в инспекциите, извършени от разплащателните агенции, не е съществено и затова те са били правилно оценени като добри или адекватни от сертифициращите органи в съответствие с насоките на Комисията.

По отношение на Гърция сертифициращият орган оцени някои елементи на контролите на място като слаби, а други като адекватни в своя отчет за 2010 финансова година.

3.48.

Освен това в съответствие със законодателството на ЕС сертифициращите органи трябва да бъдат оперативно независими от разплащателните агенции с цел избягване на евентуални конфликти на интереси. Докато в повечето държави членки функцията на сертифициращ орган е била възложена на националната сметна палата, на частно одитно дружество или на службата за вътрешен одит към министерството на финансите, в Нидерландия за сертифициращ орган е определена службата за вътрешен одит към министерството на земеделието. Палатата счита, че тази служба не е оперативно независима от органите, прилагащи ОСП.

3.48.

Комисията ще проследи въпроса с нидерландските власти с цел засилване на оперативната независимост на сертифициращия орган. Комисията обаче отбелязва, че Палатата не е забелязала нищо, което би могло да подскаже, че рискът, свързан с независимостта, се е реализирал.

Области на политика „Околна среда“, „Морско дело и рибарство“, „Здравеопазване и защита на потребителите“

3.49.

Политиките по отношение на околната среда, морското дело и рибарството, както и здравеопазването и защитата на потребителите се управляват от Комисията чрез специфични системи за контрол. При одита беше разгледана системата за вътрешен контрол на ГД „Околна среда“.

 

Система за вътрешен контрол на ГД „Околна среда“

3.50.

Проверени са трийсет произволно избрани плащания, финансирани по програма LIFE+. Одитът показа, че ключови контроли не са добре документирани и съществува риск те да не са били извършени. Освен това в някои случаи проверките във връзка с декларираните разходи не са били надлежно документирани.

3.50.

Всеки финансов и технически агент потвърждава, че е изпълнил необходимите контроли, за които отговаря, с подписване на операциите. Броят на бележките за досиетата, размяната на имейли и написаните на ръка бележки показват, че досиетата са проверени. Комисията счита за надеждна своята система за вътрешен контрол. Тя обаче ще продължи да подобрява документацията на някои ключови контроли.

3.51.

Три от проверените трийсет плащания се отнасят до безвъзмездна финансова помощ, предоставена на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). ГД „Околна среда“ не е проверила оправдателните документи за поетите разходи и е счела тези разходи за допустими единствено въз основа на описанието им в окончателния доклад. В окончателния доклад обаче не се съдържа достатъчно информация, за да се определи дали разходите в действителност са били извършени и дали са допустими.

3.51.

Счетоводният, вътрешният контрол, одитните процедули и процедурите за възлагане на обществени поръчки на ОИСР са проверени от Комисията в рамката на член 53 г на финансовия регламент и той гарантира еквивалент с международно приети стандарти. Окончателният отчет бе счетен за приемлив в съответствие с договореностите за специфичен контрол, дефинирани в Рамковия договор от 2006 г. между Комисията и ОИСР.

НАДЕЖДНОСТ НА ИЗЯВЛЕНИЯТА НА РЪКОВОДСТВОТО В КОМИСИЯТА

3.52.

В приложение 3.3 се съдържа обобщение на резултатите от проверката на изявленията на ръководството в Комисията, включващи годишните отчети за дейността и декларациите на генералните директори за генералните дирекции на Комисията „Земеделие и развитие на селските райони“, „Действия по климата“, „Околна среда“, „Морско дело и рибарство“ и „Здравеопазване и защита на потребителите“.

3.52.

В това приложение Палатата заявява, че ГД „Околна среда“ е оттеглила резерва си на базата на допускания, които не се доказани. ГД „Околна среда“ счита, че нейната оценка се основава на анализа на четири години одити, базирани на риск, и генерална дирекция „Околна среда“ е уверена, че това представлява солидна основа за изчисляване на процента на грешки и за оттегляне на резерва. По подобен начин Комисията не е счела за необходимо да издаде резерва за ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“, тъй като остатъчният процент на грешките след корекция на грешките е под 2 %.

ГД „Морско дело и рибарство“ оттегли резерва, въпреки че държавата-членка не прие изцяло корекцията, тъй като приключването на въпросната програма продължава и необходимата (пълна) финансова корекция ще бъде направена от Комисията в процедурата по приключването. При тези обстоятелства ГД „Морско дело и рибарство“ счете за целесъобразно да не поддържа резерва.

Това са управленски решения, които са резултат от внимателна преценка на обстоятелствата и оценка на рисковете, което осигурява най-надеждната база за декларацията за увереността.

3.53.

В годишния отчет за дейността за 2009 г. на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ се съдържа резерва относно разходите за мерките за развитие на селските райони по ос 2 (подобряване на околната среда и ландшафта). Генералният директор не е счел за необходимо да поднови тази резерва в годишния отчет за дейността за 2010 г. Палатата счита, че оттеглянето на тази резерва не е било оправдано (вж. приложение 3.3 ).

3.53.

Резервата в годишния отчет за дейността за 2008 г. и за 2009 г. на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ относно разходите по мерките за развитие на селските райони по Ос 2 е обоснована от факта, че по отношение на тези мерки контролната статистика на държавите-членки показва процент на грешки, който е значително над използвания в момента от Палатата праг на същественост от 2 %, което на свой ред е причина за това процентът на грешките при разходите за развитие на селските райони също да остане над 2 % въз основа на постоянните инструкции на Комисията за изразяване на резерви като база за оценка на съществеността на грешките.

През 2010 г. в резултат на общите усилия на Комисията и държавите-членки качеството и надеждността на контролната статистика и степента на количественото измерване на откритите и отчетени грешки сериозно се подобри. Тези подобрения позволиха на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да изчисли по-прецизно процента на остатъчни грешки за развитието на селските райони като цяло, в сравнение с предходни години, когато ГД не е имала необходимата увереност, че държавите-членки са събирали данните с необходимата строгост, като сега използва същата методология като методологията, използвана за разходите на ЕФГЗ. На базата на този подход процентът на остатъчни грешки за развитието на селските райони като цяло е под прага на същественост от 2 %  (40).

Освен това планът за действие, определен в резервата за предходни години, е изпълнен и процентът на отчетени грешки, с няколко изключения, се счита за поносим. Всяко допълнително намаляване на грешките може да бъде постигнато само с увеличаване равнището на проверки на място, което няма да е рентабилно.

Накрая, що се отнася до високите проценти на грешки в България и Румъния за мерки по Ос 2, съответните разходи за тях за двете държави-членки са покрити от резервата по ИСАК. По подобен начин новата резерва за Португалия поради съществени нередности в ИСАК също покрива разходите по Ос 2.

3.54.

Както и през 2009 г. ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ продължава да счита, че аномалиите, установени от националните инспектори в рамките на проверки на място, извършени на случаен принцип, отразяват процента на остатъчни грешки за разглежданата схема за подпомагане. Палатата отново изразява направените констатации и оценки в годишния доклад за 2009 г., че не може да подкрепи този подход, който е засегнат от следните недостатъци:

той се основава на проверки, чието качество при много от разплащателните агенции е било оценено като недостатъчно от страна на самата Комисия, както и от Палатата;

той използва статистически данни, за които Комисията вече е информирана, че са неправилно изготвени; и

той е непълен, тъй като не взема предвид остатъчните грешки в административното управление на заявленията, които са оценени като непълни.

3.54.

Контролната статистика на държавите-членки се проверява и удостоверява до голяма степен от сертифициращите органи, съгласно препоръките на Палатата в нейния годишен доклад за 2005 г., като резултатите от тази работа се оповестяват в Годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“.

За да се избегне риска от занижаване процента на грешки, получен на базата на контролната статистика, поради неточности в базата данни или неадекватно проследяване на аномалиите, посочени от Палатата, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е приложила марж на сигурност с 25-процентно увеличение, който се счита в голяма степен за достатъчен за покриване на рисковете, посочени от Палатата. Дори при такова увеличение процентите на остатъчни грешки за разходи по преки помощи, интервенция на пазара и мерки за развитие на селските райони все още биха останали доста под 2 %.

Освен това за първия стълб и по-конкретно за преките плащания, покрити от ИСАК, резултатите от собствените одити на Палатата показват процент на грешките доста под 2-процентния праг на същественост, което по същество потвърждава резултатите на контролната статистика и показва, че надзорните и контролните системи функционират ефикасно.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

Заключения

3.55.

Въз основа на извършения одит Палатата заключава, че плащанията в рамките на групата политики „Земеделие и природни ресурси“ за годината, приключила на 31 декември 2010 г., са засегнати от съществени грешки. Въпреки това обхванатите от ИСАК преки плащания не са съдържали съществени грешки.

3.55.

Заключението на Палатата относно Земеделие и природни ресурси потвърждава положителната тенденция, че през последните години най-вероятната грешка е близо до прага на същественост от 2 %. Комисията отбелязва също така, че за разходите в рамките на ЕФГЗ, които през 2010 г. представляват 77 % от общите разходи по тази глава, най-вероятната грешка е доста под прага на същественост, а за преките плащания, покрити от ИСАК, тя е дори по-малка.

Освен това рискът за бюджета на ЕС е адекватно покрит от процедурата за уравняване с оглед съответствие.

3.56.

Въз основа на извършения одит Палатата заключава, че системите за наблюдение и контрол за групата политики „Земеделие и природни ресурси“ са частично ефективни по отношение на осигуряване на редовността на плащанията.

3.56.

Комисията счита, че ИСАК по принцип е една ефективна контролна система за ограничаване на риска от грешки или нередовни разходи.

Що се отнася до развитието на селските райони, Комисията смята, че надзорните и контролните системи постоянно се подобряват и в резултат на това процентът на грешки в тази област намалява.

Препоръки

3.57.

В приложение 3.4 са представени резултатите от направената от Палатата проверка на напредъка на действията, предприети във връзка с препоръките, съдържащи се в предишни годишни доклади (от 2008 и 2009 г.). Необходимо е да се отбележат следните резултати:

3.57.

Комисията е предприела значителни действия за преодоляване на трудностите във връзка с опростяване на мерките за развитие на селските райони и надеждността и пълнотата на регистрираните в СИЗП данни;

През последните 4 години Комисията и държавите-членки са изпълнили план за действие, който имаше за цел да осигури по-добра контролируемост на агроекологичните мерки, което доведе до по-малък процент грешки. Инициативи за опростяване се изпълняват за текущия период на програмиране и ще продължат да бъдат изпълнявани и в бъдеще във връзка с реформата на ОСП след 2013 г. Ясно е обаче, че трябва да бъде намерен точният баланс между целите на политиката, административните разходи и риска от грешки.

По отношение на кампанията за 2010 година държавите-членки са задължени да оценят качеството на техните СИЗП. Макар че 2010 г. е първа година, това вече е помогнало на държавите-членки по отношение на идентифицирането на области, които изискват внимание.

новият регламент на Съвета оставя на държавите членки избора да предприемат действия по отношение на препоръките за това, да се определят на ниво ЕС минимални годишни изисквания за поддържане на пасищата и законодателството в ЕС да не позволява изплащане на пряка помощ на заявители, които никога не са използвали земята за извършване на селскостопанска дейност или не са я поддържали в добро земеделско и екологично състояние.

Настоящата система осигурява обща правна рамка, в контекста на която държавите-членки са отговорни за дефиниране на критериите за поддръжка по ДЗЕС. Това дава възможност за отчитане на разликите между земеделските райони и традициите в ЕС.

Въпросът за дефиницията на земеделски стопанин, визиран от Палатата, е намерил отговор в рамките на Здравната проверка чрез даване на възможност на държавите-членки да изключат юридически или физически лица от схеми за директни плащания, чиито основни цели на дейност не включват упражняване на селскостопанска дейност или чиято дейност представлява само незначителна част от цялостната им стопанска дейност (член 28(2) на Регламент (ЕО) № 73/2009).

Допълнителни съображения относно целевото подпомагане за активни земеделски стопани, както е посочено в Комюникето на Комисията за ОСП към 2020 г., предвидени в контекста на ОСП след 2013 г., предвид необходимостта от избягване на сложни правила, биха довели до сложна система за контрол, чието прилагане би било скъпо и в противоречие с опитите на Комисията за опростяване.

3.58.

Въз основа на тази проверка, както и на констатациите и заключенията за 2010 г. Палатата препоръчва Комисията да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че:

3.58.

а)

използването на ортофотоснимки е задължително и СИЗП редовно се актуализира с нови ортофотоснимки (вж. точка 3.31);

a)

Въпросът за редовна актуализация на СИЗП е взет предвид в нововъведената задължителна оценка на качеството на СИЗП. Обмисля се въвеждане на задължително използване на ортографски снимки в контекста на реформата на ОСП след 2013 г.

б)

разплащателните агенции предприемат действия за преодоляване на идентифицираните слабости, когато се констатира, че системите за контрол и базата данни на ИСАК са недостатъчни (вж. точки 3.23—3.25);

б)

Комисията работи с държавите-членки, за да осигури постоянно усъвършенстване на надзорните и контролните системи. Направени са препоръки в това отношение като част от нормалните одити и държавите-членки със сериозни проблеми са разработили и изпълняват планове за действие. Комисията смята, че тези планове са успешни.

Освен това в кампанията за 2010 г. държавите-членки са задължени да оценят качеството на техните СИЗП. Макар че 2010 г. е първа година, това вече е помогнало на държавите-членки по отношение на идентифицирането на области, които изискват внимание.

Оставащите слабости се проследяват чрез процедури за уравняване с оглед съответствие с цел защита на финансовите интереси на ЕС.

в)

проверките на място са с необходимото качество, за да идентифицират по надежден начин допустимите площи (вж. точки 3.38 и 3.39);

в)

Когато Комисията установи такива слабости, на държавите-членки се правят препоръки за тяхното отстраняване и се налагат финансови корекции чрез процедури за уравняване с оглед съответствие с цел защита на финансовите интереси на ЕС.

г)

сертифициращите органи контролират и отчитат по подходящ начин качеството на извършените проверки (вж. точки 3.46 и 3.47).

г)

Комисията намира за подходяща цялостната структура и изискванията за отчетност във връзка с прегледа на контролите на място от сертифициращите органи (вж. още и отговора на точки 3.46 и 3.47). В резултат на това не се предвиждат промени в насоките на Комисията за сертифициращите органи за финансовата 2011 г. Комисията обаче ще продължи да наблюдава качеството на работа на сертифициращите органи.

3.59.

В областта на развитие на селските райони Палатата препоръчва Комисията и държавите членки да предприемат действия за преодоляване на идентифицираните слабости, по-специално посредством подобряване на ефективността на извършените проверки за мерките извън системата ИСАК.

3.59.

Комисията смята, че е постигнат голям напредък в подобряването на управленските и контролните системи за развитие на селските райони, и това се доказва и от продължаващата низходяща тенденция в процентите на грешки, особено по отношение на мерки, които не са свързани с ИСАК, където според контролната статистика на държавите-членки процентът на грешки за 2010 г. е доста под нивото на същественост от 2 %.

3.60.

Най-накрая, Комисията и държавите членки следва да предприемат ефективни мерки за разрешаването на проблемите, идентифицирани в областите околна среда, рибарство, здравеопазване и защита на потребителите.

3.60.

Комисията ще разгледа идентифицираните от Палатата грешки, за да определи дали те са в резултат на системни слабости и дали се вземат мерки за тяхното преодоляване. В допълнение, когато се предлагат нови разходни програми, Комисията ще се старае да опрости правилата, поддържайки едновременно с това адекватно ниво на контрол. Целта е да се насърчат потенциалните бенефициенти да кандидатстват за финансова помощ от ЕС и да се намалят грешките и административното бреме за бенефициентите, Комисията и държавите-членки. При споделеното управление държавите-членки ще трябва да осигурят ясни, опростени и ефективно контролирани национални правила за допустимост с цел намаляване на дела на грешките.

(1)  Член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2)  Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 1).

(3)  С изключение на някои мерки, като например мерките за насърчаване и схемата за предлагане на плодове в училищата, които се съфинансират.

(4)  Броят и стойността на правата за получаване на плащане на всеки земеделски производител се изчисляват от националните органи по един от моделите, предвидени в законодателството на ЕС. В историческия модел на всеки земеделски производител се предоставят права за получаване на плащане въз основа на средния обем получена помощ и обработвана земя през референтния период 2000—2002 г. Съгласно регионалния модел всички права за получаване на плащане в даден регион имат една и съща фиксирана ставка, като на земеделския производител се отпускат права за получаване на плащане за всеки допустим хектар земя, деклариран през първата година на заявлението. Смесеният модел съчетава историческия елемент с фиксираната ставка, а ако моделът е динамичен, историческият компонент намалява с всяка година, докато не се превърне в система с преобладаваща фиксирана ставка.

(5)  България, Чешка република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.

(6)  Тази сума включва разходи за предишния програмен период, както и за предприсъединителните инструменти.

(7)  Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията (ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16).

(8)  Докато стандартите за ДЗЕС, изложени в приложение III към Регламент (ЕО) № 73/2009, се прилагат във всички държави членки, законоустановените изисквания за управление, изложени в приложение II към същия регламент, са задължителни само в ЕС-15. За ЕС-10 законоустановените изисквания за управление се въвеждат постепенно между 2009 и 2013 г., а за ЕС-2 — между 2012 и 2014 г.

(9)  Съгласно членове 66 и 67 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията (ОВ L 141, 30.4.2004 г., стр. 18) размерът на намалението за неспазване на дадено законоустановено изискване за управление или изискване за ДЗЕС може да варира между 1 % и 5 % в случай на небрежност и да доведе до пълен отказ за предоставяне на помощ в случай на умишлено неспазване.

(10)  Вж. член 1 и член 2, букви а) и в) от Регламент (ЕО) № 73/2009.

(11)  Брой на разплащателните агенции: 82 в началото на финансовата 2010 година, 81 в края на финансовата 2010 година (източник: Годишен отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, стр. 32).

(12)  Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 9.6.2007 г., стр. 1).

(13)  Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството е заменен с ЕФР за текущия програмен период (2007—2013 г.) — Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета (ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1).

(14)  Тази сума включва разходи във връзка с предишни програмни периоди, по-специално по отношение на финансовия инструмент за ориентиране на рибарството.

(15)  Тези кредити са преразпределени за други програми посредством общо прехвърляне на бюджетни кредити.

(16)  С оглед да направи своята оценка на процента грешки, Палатата съпостави резултатите от извадките на операции в Нидерландия и в Чешката република, за да отрази частта от разходите за ОСП, извършени във всяка от тези две държави.

(17)  Палатата изчислява вероятния процент грешки посредством представителна статистическа извадка. Полученият резултат представлява най-точната прогнозна стойност (позната като най-вероятен процент грешки). С ниво на увереност от 95 % Палатата счита, че процентът на грешки в популацията е между 0,8 % и 3,8 % (съответно долната и горната граница на процента грешки).

(18)  Тези авансови плащания не са били част от подбраната популация в рамките на подхода, използван понастоящем от Палатата. Въпреки че са нередовни, тези плащания не оказват въздействие върху правилното изплащане на сумите на крайните бенефициенти.

(19)  Тази стойност е част от всички плащания към тази държава членка в размер на 21,6 милиона евро за общо количество масло от интервенционни запаси в размер на 9 894 тона.

(20)  Кандидатите са приканени да представят офертите си за доставката на продукт в замяна на масло от интервенционните запаси.

(21)  Член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1111/2009 на Комисията (ОВ L 306, 20.11.2009 г., стр. 5).

(22)  Съображение 7 от Регламент (ЕО) № 1111/2009.

(23)  Общият размер на сумата, поета от бюджета на ЕС за транспортирането на 9 894 тона масло, се равнява на 0,9 милиона евро.

(24)  В своя специален доклад №°6/2009 относно Европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица Палатата вече е посочила, че бартерните споразумения с интервенционни запаси не са уместни, невинаги гарантират прозрачност, невинаги са рентабилни и следва да бъдат преустановени.

(25)  Регламент (ЕО) № 73/2009 и Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията (ОВ L 316, 2.12.2009 г., стр. 65).

(26)  Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 368, 23.12.2006 г., стр. 74).

(27)  Член 11 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 и член 24 от Регламент (ЕО) № 796/2004.

(28)  Член 17 от Регламент (ЕО) № 73/2009 постановява, че системата за земеделски парцели се създава на базата на карти или документи от поземлените регистри или други картографски документи. Използваните техники се основават на компютризирана географска информационна система, която е желателно да включва въздушни или сателитни ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографско изображение с мащаб 1:10 000.

(29)  Член 2 от Регламент (ЕО) № 1120/2009 на Комисията (ОВ L 316, 2.12.2009 г., стр. 1) постановява, че „постоянно пасище“ означава земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин или чрез култивиране. Това означава, че площи без трева/тревиста растителност, като гори, камъни, водоеми, пътеки не са част от постоянно пасище и следователно не представляват допустима площ, така както е определена в член 34, параграф 2 и член 2, буква з) от Регламент (ЕО) № 73/2009.

(30)  Тези слабости имат ограничено въздействие в Нидерландия и нидерландските органи са предприели подходящи корективни действия за кампанията през 2010 г.

(31)  Подробните изисквания за административните проверки по отношение на мерките за развитие на селските райони за програмния период 2007—2013 г. са определени в Регламент (ЕО) № 1975/2006.

(32)  Посочени в дял II от Регламент (ЕО) № 1975/2006.

(33)  Член 12 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 и член 30 от Регламент (ЕО) № 1122/2009.

(34)  Специален доклад № 8/2011.

(35)  Месечно за ЕФГЗ и на всеки три месеца за ЕЗФРСР.

(36)  Специален доклад № 7/2010.

(37)  Вж. пример 3.4.

(38)  Гърция и Нидерландия.

(39)  България и Румъния.

(40)  Изчислението се базира на информация, предоставена от всички държави-членки, с изключение на Кипър и Португалия, които не успяха да спазят новите стандарти за отчетност на финансово значими агроекологични мерки. Дори ако тези две държави-членки имат по-висок среден процент на грешки, тяхното въздействие по всяка вероятност няма да увеличи процента на остатъчна грешка за развитието на селските райони като цяло над прага на същественост от 2 %.

(41)  Одитът на административните разходи е представен в глава 7.

Източник: Годишни отчети на Европейския съюз за 2010 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.1

РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕТЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ ОТНОСНО ГРУПАТА ПОЛИТИКИ „ЗЕМЕДЕЛИЕ И ПРИРОДНИ РЕСУРСИ“

 

2010 г.

2009 г.

2008 г.

2007 г.