		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2011.219.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 219

Издание на български език	Информация и известия	Година 54 23 юли 2011 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2011/C 219/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 211, 16.7.2011 г.	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2011/C 219/02	Дело C-155/11: Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank ’s-Gravenhage, заседаващ в Zwolle-Lelystad (Нидерландия), на 31 март 2011 г. — Bibi Mohammad Imran/Minister van Buitenlandse Zaken	2

2011/C 219/03	Дело C-199/11: Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel Brussel (Белгия) на 28 април 2011 г. — Европейски съюз, представляван от Европейската комисия/Otis NV и др.	2

2011/C 219/04	Дело C-202/11: Преюдициално запитване, отправено от Arbeidsrechtbank Antwerpen (Белгия) на 28 април 2011 г. — Anton Las/N. V. PSA Antwerp, по-рано N. V. Hesse Noord Natie	3

2011/C 219/05	Дело C-203/11: Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof (Белгия) на 28 април 2011 г. — All projects & Developments NV и др.	3

2011/C 219/06	Дело C-213/11: Преюдициално запитване, отправено от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku (Република Полша) на 9 май 2011 г. — Fortuna Sp. z o.o./Dyrektor Izby Celnej w Gdyni	6

2011/C 219/07	Дело C-214/11: Преюдициално запитване, отправено от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku (Република Полша) на 9 май 2011 г. — Grand Sp. z o.o./Dyrektor Izby Celnej w Gdyni	6

2011/C 219/08	Дело C-215/11: Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy we Wrocławiu (Република Полша) на 9 май 2011 г. — Iwona Szyrocka/SIGER Technologie GmbH	7

2011/C 219/09	Дело C-217/11: Преюдициално запитване, отправено от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku (Република Полша) на 11 май 2011 г. — Forta Sp. z o.o./Dyrektor Izby Celnej w Gdyni	7

2011/C 219/10	Дело C-220/11: Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud (Чешка република) на 11 май 2011 г. — Star Coaches s. r. o./Finanční ředitelství pro hlavní město Prahu	8

2011/C 219/11	Дело C-224/11: Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 13 май 2011 г. — BGŻ Leasing Sp. z o.o./Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie	8

2011/C 219/12	Дело C-242/11 P: Жалба, подадена на 20 май 2011 г. от Caixa Geral de Depósitos S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 март 2011 г. по дело T-401/07, Caixa Geral de Depósitos/Комисия	8

2011/C 219/13	Дело C-244/11: Иск, предявен на 20 май 2011 г. — Европейска комисия/Република Гърция	10

2011/C 219/14	Дело C-246/11 P: Жалба, подадена на 23 май 2011 г. от Португалска република срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 март 2011 г. по дело T-387/07, Португалия/Комисия	11

2011/C 219/15	Дело C-256/11: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 25 май 2011 г. — Murat Dereci, Vishaka Heiml, Alban Kokollari, Izunna Emmanuel Maduike и Dragica Stevic/Bundesminister für Inneres	11

2011/C 219/16	Дело C-274/11: Иск, предявен на 3 юни 2011 г. — Кралство Испания/Съвет на Европейския съюз	12

	Общ съд
2011/C 219/17	Дело T-20/09 P: Решение на Общия съд от 8 юни 2011 г. — Комисия/Marcuccio (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Пенсия за инвалидност — Жалба, уважена частично в първоинстанционното производство поради липса на мотиви на обжалваното решение — Член 78 от Правилника — Пенсиониране поради инвалидност — Комисия по инвалидност)	14

2011/C 219/18	Дело T-510/09 P: Решение на Общия съд от 15 юни 2011 г. — V/Комисия (Обжалване — Публична служба — Назначаване — Отказ за назначаване поради физическа непригодност за изпълняване на служебните задължения — Задължение за мотивиране на Съда на публичната служба)	14

2011/C 219/19	Дело T-68/10: Решение на Общия съд от 14 юни 2011 г. — Sphere Time/СХВП — Punch (прикрепен към каишка часовник) (Промишлен дизайн на Общността — Производство по обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ прикрепен към каишка часовник — Предходен промишлен дизайн — Оповестяване на предходния промишлен дизайн — Оригиналност — Злоупотреба с власт — Членове 4, 6, 7 и 61—63 от Регламент (ЕО) № 6/2002)	15

2011/C 219/20	Дело T-229/10: Решение на Общия съд от 15 юни 2011 г. — Graf-Syteco/СХВП — Teco Electric & Machinery (SYTECO) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността SYTECO — По-ранни фигуративни марки TECO, които са национални и на Бенелюкс — Относителни основания за отказ — Липса на вероятност от объркване — Липса на сходство между знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Частичен отказ за регистрация)	15

2011/C 219/21	Дело T-86/11: Решение на Общия съд от 8 юни 2011 г. — Bamba/Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, взети с оглед ситуацията в Кот д'Ивоар — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране)	15

2011/C 219/22	Дело T-62/06 RENV R: Определение на председателя на Общия съд от 9 юни 2011 г. — Eurallumina/Комисия (Обезпечително производство — Държавни помощи — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	16

2011/C 219/23	Дело T-373/08: Определение на Общия съд от 24 май 2011 г. — Nuova Agricast/Комисия (Извъндоговорна отговорност — Схема за помощи, предвидена в италианското законодателство — Схема, обявена за съвместима с общия пазар — Преходна мярка — Изключване на някои предприятия — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Липса — Явна липса на компетентност — Иск, явно лишен от всякакво правно основание)	16

2011/C 219/24	Дело T-242/10: Определение на Общия съд от 27 май 2011 г. — Danzeisen/Комисия (Жалба за отмяна — Регламент № 271/2010 — Жалба с отпаднал предмет — Липса на основание за постановяване на решение по същество)	16

2011/C 219/25	Дело T-414/10 R: Определение на председателя на Общия съд от 10 юни 2011 г. — Companhia Previdente/Комисия (Обезпечително производство — Конкуренция — Решение на Комисията за налагане на глоба — Банкова гаранция — Молба за спиране на изпълнението — Финансова вреда — Липса на извънредни обстоятелства — Липса на неотложност)	17

2011/C 219/26	Дело T-533/10 R: Определение на председателя на Общия съд от 9 юни 2011 г. — DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия (Обезпечително производство — Държавни помощи — Изменение на системата за финансиране на испанския обществен радиотелевизионен оператор RTVE — Решение на Комисията, с което новата система за финансиране се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	17

2011/C 219/27	Дело T-87/11 R: Определение на председателя на Общия съд от 9 юни 2011 г. — GRP Security/Сметна палата (Обезпечително производство — Обществена поръчка за услуги — Нередности, установени в някои представени от избрания оферент документи — Решения за налагане на административна санкция на избрания оферент и за едностранно разваляне на договора — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	17

2011/C 219/28	Дело T-261/11: Жалба, подадена на 20 май 2011 г. — European Goldfields/Комисия	18

2011/C 219/29	Дело T-262/11: Жалба, подадена на 20 май 2011 г. — Ellinikos Chrysos/Комисия	18

2011/C 219/30	Дело T-265/11: Жалба, подадена на 19 май 2011 г. — Elmaghraby/Съвет	19

2011/C 219/31	Дело T-266/11: Жалба, подадена на 19 май 2011 г. — El Gazaerly/Съвет	20

2011/C 219/32	Дело T-278/11: Жалба, подадена на 25 май 2011 г. — ClientEarth и др./Комисия	20

2011/C 219/33	Дело T-542/08: Определение на Общия съд от 17 май 2011 г. — Evropaïki Dynamiki/ECHA	21

2011/C 219/34	Дело T-399/10: Определение на Общия съд от 7 юни 2011 г. — ArcelorMittal España/Комисия	21

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/1

2011/C 219/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 211, 16.7.2011 г.

Предишни публикации

ОВ C 204, 9.7.2011 г.

ОВ C 194, 2.7.2011 г.

ОВ C 186, 25.6.2011 г.

ОВ C 179, 18.6.2011 г.

ОВ C 173, 11.6.2011 г.

ОВ C 160, 28.5.2011 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/2

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank ’s-Gravenhage, заседаващ в Zwolle-Lelystad (Нидерландия), на 31 март 2011 г. — Bibi Mohammad Imran/Minister van Buitenlandse Zaken

(Дело C-155/11)

2011/C 219/02

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank’s-Gravenhage, заседаващ в Zwolle-Lelystad

Страни в главното производство

Ищец: Bibi Mohammad Imran

Ответник: Minister van Buitenlandse Zaken

Преюдициални въпроси

Позволява ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/86 (1) държава членка да откаже влизане и пребиваване на територията ѝ на член на семейството — по смисъла на член 4 от тази директива — на пребиваващ законно в нея гражданин на трета страна, единствено поради това че този член на семейството не е издържал предвидения от законодателството ѝ изпит за гражданско интегриране в чужбина?

2.	От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че въпросният член на семейството е майка на осем законно пребиваващи в тази държава членка деца, от които седем са малолетни или непълнолетни?

3.	От значение ли е за отговора на първия въпрос дали в държавата на пребиваването му членът на семейството има достъп до обучение на езика на тази държава членка?

4.	От значение ли е за отговора на първия въпрос дали членът на семейството, предвид равнището му на образование и личното му положение, и по-специално медицинското му досие, би бил в състояние да издържи този изпит в кратък срок?

От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че не е била извършена каквато и да било проверка с оглед на член 5, параграф 5 и на член 17 от Директива 2003/86, член 24 от Хартата за правата на човека на Европейския съюз или установения в правото на Европейския съюз принцип на пропорционалност?

6.	От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че граждани на трети страни са освободени от задължението за успешно полагане в чужбина на изпит за гражданско интегриране единствено на основание на своето гражданство?

(1) Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/2

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel Brussel (Белгия) на 28 април 2011 г. — Европейски съюз, представляван от Европейската комисия/Otis NV и др.

(Дело C-199/11)

2011/C 219/03

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van koophandel te Brussel

Страни в главното производство

Ищец: Европейски съюз, представляван от Европейската комисия

Ответници:

Otis NV

Kone Belgium NV

Schindler NV

ThyssenKrupp Liften Ascenseurs NV

General Technic-Otis Sàrl

Kone Luxembourg Sàrl

Schindler Sàrl

ThyssenKrupp Ascenseurs Luxembourg Sàrl

Преюдициални въпроси

а)

В член 282 от Договора, понастоящем член [3]35 [ДФЕС], се предвижда, че Съюзът се представлява от Комисията; — член 335 ДФЕС, от една страна, както и членове 103 и 104 от Финансовия регламент, от друга страна, предвиждат, че по административни въпроси, свързани с функционирането на институциите, Съюзът се представлява от съответните институции, като възможните последици от това са, че институциите могат да бъдат конституирани като страни — единствени или не — в производствата пред съответните съдилища; — не се поставя под съмнение обстоятелството, че като „измама“ може да се квалифицира случай, в който определени изпълнители получават заплащане на прекалено завишените цени [по съответните договори] в резултат на създаването на конкретен картел; — в белгийското право се прилага принципът „lex specialis generalibus derogat“; — в случай, че този правен принцип е възприет също и в европейското право, не е ли задължение на засегнатата институция (с изключение на случаите, в които самата Комисия е възложител по съответните договори) да предприеме инициативата за предявяване на конкретните искове?

б)	(Въпрос, зададен при условията на евентуалност) Не би ли следвало Комисията да разполага поне с пълномощно да представлява съответните институции, за да може да защитава интересите им пред сезирания съд?

а)

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека гарантират на всички лица правото на справедлив съдебен процес и свързания с това принцип, че никой не може да е съдия на собственото си дело. Това съвместимо ли е с принципното положение, че на един първоначален етап Комисията действа в качеството си на възложител на обществени поръчки орган в областта на конкуренцията и налага определена санкция за оспорваното с предявените искове поведение, а именно — създаването на съответния картел, тъй като се нарушава член 81, понастоящем член 101 от Договора, след като самата [Комисия] е провела разследването в конкретното производство, след което — на един последващ етап — [Комисията] подготвя необходимите документи във връзка с предявяване на искове за обезщетение за вреди пред съответния национален съд и взема решението за предявяване на посочените искове, предвид обстоятелството, че и двата свързани помежду си въпроса са от компетентността на един и същ член на Комисията, още повече че националният съд, пред когото са предявени съответните искове, не може да се отклони от решението [на Комисията], с което се налага санкцията?

б)

(Въпрос, зададен при условията на евентуалност) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 2, буква а), (т.е. ако се приеме, че е налице [съвместимост]), по какъв начин съгласно разпоредбите на европейското право в този случай претърпялото вреди лице (Комисията и/или [останалите] институции и/или Съюзът) могат да предявя правото си на обезщетение за вреди, причинени вследствие на неправомерно деяние (създаване на определен картел), като същевременно се отчита и обстоятелството, че става въпрос за основно право?

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/3

Преюдициално запитване, отправено от Arbeidsrechtbank Antwerpen (Белгия) на 28 април 2011 г. — Anton Las/N. V. PSA Antwerp, по-рано N. V. Hesse Noord Natie

(Дело C-202/11)

2011/C 219/04

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Arbeidsrechtbank Antwerpen

Страни в главното производство

Ищец: Anton Las

Ответник: N. V. PSA Antwerp, по-рано N. V. Hesse Noord Natie

Преюдициални въпроси

Декретът на фламандската общност от 19 юли 1973 г. (B. S. от 6 септември 1973 г.) нарушава ли член 39 ЕО във връзка със свободното движение на работници в Европейския съюз, доколкото задължава установените във фламандската езикова област предприятия при назначаването на работници на трудов договор да изготвят всички документи във връзка с трудовото правоотношение на нидерландски език, като неспазването на това изискване е основание за нищожност на съответния документ?

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/3

Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof (Белгия) на 28 април 2011 г. — All projects & Developments NV и др.

(Дело C-203/11)

2011/C 219/05

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Grondwettelijk Hof [Конституционен съд]

Страни в главното производство

Жалбоподатели:

All projects & Developments NV

Bouw- en Coördinatiekantoor Andries NV

Belgische Gronden Reserve NV

Bouwonderneming Ooms NV

Bouwwerken Taelman NV

Brummo NV

Cordeel Zetel Temse NV

DMI Vastgoed NV

Dumobil NV

Durabrik NV

Eijssen NV

Elbeko NV

Entro NV

Extensa NV

Flanders Immo JB NV

Green Corner NV

Huysman Bouw NV

Imano BVBA

Immpact Ontwikkeling NV

Invest Group Dewaele NV

Invimmo NV

Kwadraat NV

Liburni NV

Lotinvest NV

Matexi NV

Novus NV

Plan & Bouw NV

7Senses Real Estate NV

Sibomat NV

Tradiplan NV

Uma Invest NV

Versluys Bouwgroep BVBA

Villabouw Francis Bostoen NV

Willemen General Contractor NV

Wilma Project Development NV

Woningbureau Paul Huyzentruyt NV

Встъпили страни:

Ministerraad

Vlaamse regering

Immo Vilvo NV

PSR Brownfield Developers NV

College van de Franse Gemeenschapscommissie

Franse Gemeenschapsregering

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разглеждани самостоятелно или във връзка с Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 година (1) относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде нотифицирана за мерките по член 3.1.3, член 3.1.10, член 4.1.20, § 3, алинея 2, член 4.1.21 и член 4.1.23 от фламандския Указ от 27 март 2009 г. за политиката по отношение на недвижимите имоти преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?

С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали, трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти или по жилищни строителни проекти с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50 000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?

Предвид член 2, параграф 2, букви а) и й) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година (2) относно услугите на вътрешния пазар прилага ли се тази директива спрямо задължителното предоставяне на социални жилища и апартаменти от страна на частни икономически оператори, които по закон носят такова „социално задължение“ във връзка с всяко разрешение за проекти за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти или за жилищни строителни проекти с големина над законоустановения праг, като така предоставените социални жилища се купуват от дружества за социално настаняване на цени с предварително определен максимално допустим размер, за да бъдат след това отдавани под наем на широка категория физически лица, или направо се продават на физически лица от тази категория с посредничеството на дружества за социално настаняване?

При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „изисквания, които подлежат на оценка“ по член 15 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че обхваща наложеното на частните икономически оператори задължение да допринасят за строителството на социални жилища в допълнение или като част от обичайната си дейност и да прехвърлят построените жилища на цени с определен максимално допустим размер на квазипублични организации или с тяхно посредничество, въпреки че извън това въпросните частни оператори нямат право на инициатива на пазара на социалните жилища?

При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли да се наложи санкция и евентуално каква трябва да бъде тази санкция,

а)	когато националният съд констатира, че ново изискване, което подлежи на оценка съгласно член 15 от Директива 2006/123, не е било конкретно оценено съобразно член 15, параграф 6 от тази директива,

б)	когато националният съд констатира, че това ново изискване не е било нотифицирано съгласно член 15, параграф 7 от Директивата?

При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „забранено изискване“ по член 14 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че в изброените в този член хипотези са забранени не само националните разпоредби, които въвеждат условия за достъпа до и за упражняването на дейност по предоставяне на услуги, но и националните разпоредби, които само предвиждат, че неспазването на въпросното изискване води до отпадане на правото на финансова компенсация за извършването на задължителна по закон услуга и до загуба на предоставената финансова гаранция във връзка с извършването на тази услуга?

При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „конкурентни оператори“ по член 14, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че обхваща и публичноправната организация, чиито задачи биха могли донякъде да се пресичат с тези на доставчиците на услуги, когато тази организация взема решенията, посочени в член 14, точка 6 от Директивата, и същевременно е длъжна на последния стадий от установения поетапен механизъм да изкупува социалните жилища, построени от доставчиците на услуги в изпълнение на наложените им социални задължения?

а)

При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „разрешителен режим“ по член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че обхваща и сертификатите, които се издават от публичноправна организация след издаването на първоначалното разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти и които са необходими, за да се получи право на някои компенсации за изпълнението на социални задължения, наложени по закон и възникнали още в момента на издаването на първоначалното разрешение, и за да бъде върната финансовата гаранция, която доставчикът на услугите е длъжен да предостави на тази публичноправна организация?

б)

При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „разрешителен режим“ по член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че обхваща и договора, който частният икономически оператор е длъжен по закон да сключи с публичноправна организация, за да може тази организация да продава от негово име и за негова сметка социалните жилища, построени от оператора в изпълнение (в натура) на наложените му със закон социални задължения, които възникват с издаването на разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти, като се има предвид, че сключването на този договор е условие за валидност на разрешението?

Трябва ли членове 49 и 56 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена големина възниква законово социално задължение за предоставяне на известен процент от поземлените имоти или жилищата за социални цели, като така предоставените социални жилища в крайна сметка трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?

10.

Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена големина възниква законово социално задължение за предоставяне на известен процент от поземлените имоти или жилищата за социални цели, като така предоставените социални жилища в крайна сметка трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?

11.

Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година (3) относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена големина възниква законово социално задължение за предоставяне на известен процент от поземлените имоти или жилищата за социални цели, като така предоставените социални жилища в крайна сметка трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?

12.

Трябва ли членове 21, 45 и 49, 56 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 22 и 24 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година (4) относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с Книга 5 (озаглавена „Да живеем в собствения си регион“ [Wonen in eigen streek]) от фламандския Указ от 27 март 2009 г. за политиката по отношение на недвижимите имоти — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка с тези общини по смисъла на член 5.2.1, § 2 от указа?

(1) ОВ L 312, стр. 67; Специално издание на български език, глава 8, том 2, стр. 186.

(2) ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, глава 13, том 58, стр. 50.

(3) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, глава 6, том 8, стр. 116 и поправка — OB L 182, 10.7.2008 г., стр. 282.

(4) ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, глава 5, том 7, стр. 56.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/6

Преюдициално запитване, отправено от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku (Република Полша) на 9 май 2011 г. — Fortuna Sp. z o.o./Dyrektor Izby Celnej w Gdyni

(Дело C-213/11)

2011/C 219/06

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fortuna Sp. z o.o.

Ответник: Dyrektor Izby Celnej w Gdyni

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 1, точка 11 от Директива 98/34/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (1) да се тълкува в смисъл, че сред „техническите регламенти“, проектите за които трябва да се предоставят на Комисията съгласно член 8, параграф 1 от Директивата, е и правната разпоредба, която забранява да се изменят разрешенията за извършване на дейност с игрални автомати с ниски печалби, когато изменението се отнася до мястото, в което се организират игрите?

(1) ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34/ЕО относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила (ОВ L 217, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282).

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/6

Преюдициално запитване, отправено от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku (Република Полша) на 9 май 2011 г. — Grand Sp. z o.o./Dyrektor Izby Celnej w Gdyni

(Дело C-214/11)

2011/C 219/07

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku

Страни в главното производство

Жалбоподател: Grand Sp. z o.o.

Ответник: Dyrektor Izby Celnej w Gdyni

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1, точка 11 от Директива 98/34/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (1) да се тълкува в смисъл, че сред „техническите регламенти“, проектите за които трябва да се предоставят на Комисията съгласно член 8, параграф 1 от Директивата, е и правната разпоредба, която забранява продължаването на разрешенията за извършване на дейност с игрални автомати с ниски печалби?

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/7

Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy we Wrocławiu (Република Полша) на 9 май 2011 г. — Iwona Szyrocka/SIGER Technologie GmbH

(Дело C-215/11)

2011/C 219/08

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy we Wrocławiu

Страни в главното производство

Ищец: Iwona Szyrocka

Ответник: SIGER Technologie GmbH

Преюдициални въпроси

Следва ли член 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (1) да се тълкува в смисъл, че

а)	в тази разпоредба се посочват изчерпателно всички изисквания, на които следва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане, или в смисъл, че

б)	с тази разпоредба се определят единствено минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси следва да се прилагат нормите на националното право?

При утвърдителен отговор на въпроса по точка 1, буква б), в случай, че молбата не отговаря на определени изисквания за нейните форма и съдържание съгласно правото на съответната държава членка (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена цената на иска), следва ли от ищеца да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 или допълването на молбата следва да се изисква по-скоро на основание член 9 от Регламент (ЕО) № 1896/2006?

Следва ли член 4 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, т.е. да е с определен размер и да е изискуемо в момента на подаването на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят изключително само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира и в смисъл, че тези характеристики се отнасят също така и за вземането за лихви за забава?

Следва ли член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихви в допълнение към главницата, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане може да се претендира и:

а)

заплащане на всички лихви, включително на така наречените „отворени“ лихви (изчислени за периода от конкретната дата на тяхната изискуемост, до деня на тяхното заплащане, определен без посочване на конкретна дата, като например: [дължимите лихви] „от 20 март 2011 г. до изплащането на задължението“);

б)	единствено лихвите за периода от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на самата европейска заповед за плащане;

в)	единствено дължимите лихви за периода от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?

5.	При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква а), предвид изискванията на Регламент (ЕО) № 1896/2006, по какъв начин съдът следва да формулира диспозитива от решението си относно лихвите при попълване на формуляра за [европейската] заповед за плащане?

6.	При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква б), от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от ищеца или служебно от съответния съд?

7.	При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква в) ищецът задължен ли е да посочи в молбата изчисления от него размер на дължимите лихви?

В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националният съд да изчисли служебно размера на тези лихви или по-скоро следва да изиска от ищеца да допълни молбата си в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1896/2006?

(1) ОВ L 399, стр. 1; Специално издание на български език, глава 19, том 9, стр. 108.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/7

Преюдициално запитване, отправено от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku (Република Полша) на 11 май 2011 г. — Forta Sp. z o.o./Dyrektor Izby Celnej w Gdyni

(Дело C-217/11)

2011/C 219/09

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gdańsku

Страни в главното производство

Жалбоподател: Forta Sp. z o.o.

Ответник: Dyrektor Izby Celnej w Gdyni

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 1, точка 11 от Директива 98/34/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (1) да се тълкува в смисъл, че сред „техническите регламенти“, проектите за които трябва да се предоставят на Комисията съгласно член 8, параграф 1 от Директивата, е и правната разпоредба, която забранява издаването на разрешения за извършване на дейност с игрални автомати с ниски печалби?

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/8

Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud (Чешка република) на 11 май 2011 г. — Star Coaches s. r. o./Finanční ředitelství pro hlavní město Prahu

(Дело C-220/11)

2011/C 219/10

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší správní soud

Страни в главното производство

Жалбоподател: Star Coaches, s. r. o.

Ответник: Finanční ředitelství pro hlavní město Prahu

Преюдициални въпроси

Прилага ли се член 306 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) само за доставките, които туристически агенти са извършили на крайните потребители на туристическа услуга (пътуващи лица), или обхваща и доставките, които тези агенти са извършили на други лица (клиенти)?

Трябва ли транспортното дружество, което предоставя единствено транспорт на лица, извършвайки автобусен транспорт за туристически агенции (а не пряко за пътуващите лица), и изобщо не предлага други услуги (по настаняване, информиране, консултиране и пр.), да се разглежда като туристически агент по смисъла на член 306 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/8

Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 13 май 2011 г. — BGŻ Leasing Sp. z o.o./Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie

(Дело C-224/11)

2011/C 219/11

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: BGŻ Leasing Sp. z o.o.

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) да се тълкува в смисъл, че услугата по застраховането на лизингованата вещ и лизинговата услуга следва да се третират като отделни услуги, или те следва да се третират като една комплексна, сложна лизингова услуга?

Ако на първия въпрос се отговори, че услугата по застраховането на лизингованата вещ и лизинговата услуга следва да се третират като отделни услуги, трябва ли член 135, параграф 1, буква а) във връзка с член 28 от Директива 2006/112 […] да се тълкува в смисъл, че услугата по застраховането на лизингованата вещ е освободена доставка, когато лизингодателят застрахова лизингованата вещ и фактурира на лизингополучателя разноските за застраховката?

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/8

Жалба, подадена на 20 май 2011 г. от Caixa Geral de Depósitos S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 март 2011 г. по дело T-401/07, Caixa Geral de Depósitos/Комисия

(Дело C-242/11 P)

2011/C 219/12

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Caixa Geral de Depósitos, S.A. (CGD) (представител: N. Ruiz, advogado.)

Други страни в производството: Европейска комисия, Португалска република

Искания на жалбоподателя

—

Жалбоподателят иска от Съда да отмени решението, постановено от Общия съд по дело T-401/07 и вследствие на това да приеме за редовно подадена жалбата за отмяна на жалбоподателя и да я обяви за допустима, да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по искането за частична отмяна на обжалваното решение и за осъждане на Комисията да плати сумата от 1 925 858,61 EUR, ведно с лихвите за забава, както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството и тези на жалбоподателя.

—

При условията на евентуалност, жалбоподателят иска от Съда да отмени решението, постановено от Общия съд по дело T-401/07 и вследствие на това да приеме за редовно подадена жалбата за отмяна на жалбоподателя и да я обяви за допустима, да реши окончателно спора и да уважи предявените от жалбоподателя пред първата инстанция претенции.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания:

1. Първо и главно основание за обжалване, свързано с активната легитимация на жалбоподателя и с нарушението на член 263 ДФЕС

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение (1) го засяга пряко и лично, тъй като освен посредник по сделката посоченото дружество — съгласно текста на решението, с което е одобрена субсидията, и на спогодбата, сключена с Комисията за неговото прилагане — е действително кредитната институция, която е сключила за своя сметка и на свой риск договорите за кредит с крайните получатели, от които произтичат лихвите за забава предмет на лихвената субсидия, предоставена от ЕФРР.

Освен гореизложеното, тъй като субсидията е предоставена на CGD, за да бъдат компенсирани лихвените субсидии, които крайните получатели трябва да му платят, Общият съд не е разгледал надлежно въпроса дали държавата членка адресат на обжалваното решение е могла да избегне пораждането на последици от обжалваното решение в правната сфера на CGD, като се има предвид, че хипотезата, в която държавата допълва невнесената от ЕФРР вноска, е чисто теоретична.

2. Второ основание за обжалване, при условията на евентуалност, свързано с нарушението на правото на Съюза от Общия съд поради това, че е приел за недопустима претенцията на Португалската република по дело T-387/07 (Португалия/Комисия), Решение от 3 март 2011 г.

Жалбоподателят счита, че в постановеното Решение по дело T-387/07 не е преценено надлежно наличието на порока липса на мотиви или на неправилно мотивиране на обжалваното решение, като се има предвид, че: a) в обжалваното решение не се излагат ясно двата порока, произтичащи от поведението на жалбоподателите, нито окончателният размер, до който трябва да се намали вноската на ЕФРР, и б) самият Общ съд основава законосъобразността на обжалваното решение на мотиви, различни от тези, които Комисията е изтъкнала, за да мотивира намаляването на вноската на ЕФРР.

Постановеното по дело T-387/07 Решение допуска и грешка при прилагане на правото, тъй като заменя мотивите на обжалваното решение със свои собствени мотиви.

3. Трето основание за обжалване, при условията на евентуалност, свързано с редовността на действителното осъществяване на разходите и с нарушението на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88 (2) и на спогодбата

Жалбоподателят смята, че в Решението, постановено по дело T-387/07 не е преценено надлежно наличието на следните пороци на обжалваното решение: a) фактическа грешка, както и грешка при прилагане на правото, доколкото то изхожда от предпоставката, че лихвените субсидии по кредитите предмет на SGAIA (обща субсидия за подкрепа на местните инвестиции) могат да се плащат на крайните получатели чрез посредника, б) грешка при прилагане на правото, тъй като е отхвърлил възможността условията по член 13, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2052/88 (3) да трябва да са изпълнени едва към момента на изчисляване на общата сума на субсидията, в) грешка при прилагане на правото, доколкото в него се приема, че SGAIA е трябвало да следва режим на приключване, който гарантира, че сумите, съответстващи на лихвени субсидии с ненастъпил падеж, ще бъдат дебитирани от специалната сметка, и/или внесени по втора специална банкова сметка до 31.12.2001 г., като в противен случай до посочената дата съответните разходи не могат да се считат за извършени, г) грешка при прилагане на правото, доколкото в него се приема, че SGAIA е трябвало да следва режим на приключване, който гарантира, че сумите, съответстващи на лихвени субсидии с ненастъпил падеж към датата 31.12.2001 г., ще бъдат изплатени предварително на крайните получатели и вследствие на това, дебитирани от специалната сметка до 31.12.2001 г., като в противен случай до посочената дата съответните разходи не могат да се считат за извършени.

(1) Решение C(2007) 3772 на Комисията от 31 юли 2007 година за намаляване на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) във връзка с общата субсидия за подкрепа на местните инвестиции в Португалия по силата на Решение C(95) 1769 на Комисията от 28 юли 1995 година.

(2) Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1).

(3) Регламент (ЕИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 година за задачите на структурните фондове, тяхната ефективност, както и координацията на дейностите на фондовете помежду им и с тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 185, стр. 9).

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/10

Иск, предявен на 20 май 2011 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-244/11)

2011/C 219/13

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Ζаvvόѕ и E. Montaguti)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда да:

—

установи, че като е въвела изискванията за получаване на разрешение, предвидени в член 11, параграф 1 във връзка с параграф 2 и в член 11, параграф 3 от гръцкия Закон № 3631/2008, Република Гърция е нарушила задълженията си по член 63 ДФЕС във връзка със свободното движение на капитали и по член 49 ДФЕС във връзка със свободата на установяване,

—	да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според Комисията обстоятелството, че е необходимо предварително разрешение от Diypourgiki Epitropi Apokratikopoiiseon (Междуведомствена комисия за приватизация) за придобиването на право на глас в размер на 20 % или повече от съвкупния дружествен капитал на предприятията със стратегическо национално значение, както е предвидено в член 11, параграф 1 във връзка с параграф 2 от Закон № 3631/2008, ограничава свободното движение на капитали (член 63 ДФЕС) и свободата на установяване (член 49 ДФЕС). Въпросните мерки, макар да не въвеждат дискриминация, както твърди гръцкото правителство, могат да разубедят икономическите оператори да инвестират капитали в предприятия със стратегическо национално значение, а оттам и да се установяват в Гърция.

Освен това Комисията счита, че член 11, параграф 3 от Закон № 3631/2008, който предвижда механизъм за последващ контрол от страна на Министерство на икономиката и финансите по определени въпроси от решаващо значение за предприятието, ограничава свободното движение на капитали (член 63 ДФЕС) и свободата на установяване (член 49 ДФЕС), доколкото предоставя на държавата възможност да обезсили съответните решения на предприятието по административни съображения, които не са предварително известни, тъй като се проявяват впоследствие. Поради това правото на преценка на акционерите за прилагане на решенията им се оказва ограничено и се възпрепятства ефективното им участие в управлението и контрола на предприятията със стратегическо национално значение, а следователно и установяването им в Гърция.

Гръцкото правителство твърди, че спорният закон въвежда ограничения единствено за приватизацията на шест предприятия със стратегическо национално значение, по отношение на които държавата упражнява контрол. Обратно, Комисията е на мнение, че по принцип приложното поле на закона остава несигурно, тъй като нито разглежданите предприятия, нито секторите, които попадат в приложното поле на новата уредба, са упоменати в същия закон, поради което законът остава нееднозначен не само относно настоящото, а и на бъдещото му приложно поле, поради което не гарантира необходимата правна сигурност.

Гръцкото правителство твърди, че единствената цел на закона е защитата на обществения интерес и гарантирането на непрекъснатото и безпрепятствено осигуряване на обществени услуги и функционирането на мрежите. Независимо от това Комисията заема позицията, че законът освен това има за цел да гарантира възможността на държавата да избере стратегически инвеститор за предприятията със стратегическо национално значение, да подобри конкурентноспособността им и да гарантира, че приватизацията на предприятията със стратегическо значение за националната икономика ще се осъществи при условията на прозрачност. Комисията отбелязва, че макар въпросните разпоредби да могат да се обосноват поради съображения от обществен интерес, за разлика от практиката на Съда, в съответствие с която разрешителните режими „трябва да се основават на обективни, недискриминационни и предварително известни на заинтересуваните предприятия критерии и всеки субект, по отношение на когото се прилага ограничителна мярка от този вид, трябва да има на свое разположение средство за съдебна защита“ (1), предписаните за предоставянето на разрешението критерии не са подходящи за изпълнението на преследваната от закона цел. Критериите за приватизация (предоставяне на превантивно разрешение, но освен това последващ контрол с възможност за отмяна на решенията на предприятието), установени с разглежданите разпоредби, не са ясни, обективни, предварително и точно определени в закона, нито пък имат каквато и да било връзка с преследваните от него цели, а предоставят на органите широко право на преценка, което води до последващо налагане на допълнителни ограничения за приватизирането на предприятията със стратегическо национално значение, до евентуален селективен достъп на инвеститорите до приватизираните предприятия и сектори на пазара, и до невъзможност съдебните органи да проверят по какъв начин администрацията е приложила предоставените ѝ от закона правомощия.

Комисията счита, че Република Гърция не предоставя достатъчни разяснения и доказателства, които да обосноват установените ограничения, посочени по-горе, поради което член 11, параграф 1 във връзка с параграф 2 и член 11, параграф 3 от Закон № 3631/2088, които определят режима за предварително разрешение, и съответно режима за последващ контрол, нарушават членове 63 и 49 ДФЕС.

(1) Вж. Решение по дело Analir и др., C-205/99, точка 38; Решение по дело Centro Europa 7 Sri, C-380/05, точка 116; Решение по дело Комисия/Португалия, C-367/98, точка 50; Решение по дело Комисия/Франция, C-483/99, точка 46; Решение по дело Комисия/Испания, C-463/00, точка 69.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/11

Жалба, подадена на 23 май 2011 г. от Португалска република срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 март 2011 г. по дело T-387/07, Португалия/Комисия

(Дело C-246/11 P)

2011/C 219/14

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, S. Rodrigues и A. Gattini)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз, постановено по дело T-387/07, и вследствие на това:

—	Да се върне делото на Общия съд на Европейския съюз, който да разгледа искането за отмяна на член 1 от Решение C(2007) 3772 от 31 юли 2007 г. (1) по силата на член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз с оглед на основанията на първоначалната жалба.

—	Да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

При условията на евентуалност в съответствие с член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз и с член 113 от неговия Процедурен правилник Съдът да отмени Решението на Общия съд по дело T-387/07 и да реши окончателно спора като уважи исканията, направени от Португалската република в първа инстанция и вследствие на това:

—	Да се отмени член 1 от Решение C(2007) 3772 по силата на член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз с оглед на основанията на първоначалната жалба.

—	Да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Решение C(2007) 3772 засяга пряко Португалската република и неговите основни положения нарушават принципите на законосъобразност, пропорционалност, оправдани правни очаквания и правна сигурност, доколкото Решение SGAIA (обща субсидия за подкрепа на местните инвестиции) е било съобразено с приложимата спрямо него нормативна правна уредба, както е видно по-специално в споразумението, сключено между Европейската комисия (ЕК) и Caixa Geral de Depósitos (CGD).

Въз основа на гореизложеното Португалската република подава настоящата касационна жалба, основана на нарушение на правото на Европейския съюз поради следните причини:

I.	ЛИПСА НА МОТИВИ ИЛИ ДОПУСНАТА ГРЕШКА ПРИ МОТИВИРАНЕТО.

II.	РАЗХОДИТЕ СА НАПРАВЕНИ ЗАКОННО. НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 21, ПАРАГРАФ 1 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4253/88 (2) И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО.

(2) Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за приемане на правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между интервенциите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1) [неофициален превод].

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/11

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 25 май 2011 г. — Murat Dereci, Vishaka Heiml, Alban Kokollari, Izunna Emmanuel Maduike и Dragica Stevic/Bundesminister für Inneres

(Дело C-256/11)

2011/C 219/15

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Murat Dereci, Vishaka Heiml, Alban Kokollari, Izunna Emmanuel Maduike и Dragica Stevic

Ответник: Bundesminister für Inneres

Преюдициални въпроси

а)

Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже на гражданин на трета държава, чийто съпруг и чиито непълнолетни деца са граждани на Съюза, право на пребиваване в държавата членка по местопребиваването на съпруга и децата, граждани на тази държава, включително когато издръжката на тези граждани на Съюза не зависи от гражданина на третата държава? (жалбоподателят Dereci)

б)

Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже на гражданин на трета държава, чийто съпруг е гражданин на Съюза, право на пребиваване в държавата членка по местопребиваването на съпруга, гражданин на тази държава, включително когато издръжката на този гражданин на Съюза не зависи от гражданина на третата държава? (жалбоподателите Heiml и Maduike)

в)

Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже на пълнолетен гражданин на трета държава, чиято майка е гражданка на Съюза, право на пребиваване в държавата членка по местопребиваването на майката, гражданка на тази държава, включително когато издръжката на тази гражданка на Съюза не зависи от гражданина на третата държава, но издръжката на гражданина на третата държава зависи от гражданката на Съюза? (жалбоподателят Kokollari)

г)

Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже на пълнолетна гражданка на трета държава, чийто баща е гражданин на Съюза, право на пребиваване в държавата членка по местопребиваването на бащата, гражданин на тази държава, включително когато издръжката на този гражданин на Съюза не зависи от гражданката на третата държава, но издръжката на гражданката на третата държава зависи от гражданина на Съюза? (жалбоподателката Stevic)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Задължението на държавите членки по член 20 ДФЕС да предоставят право на пребиваване на гражданите на трети държави съответства ли на произтичащо пряко от правото на Съюза право на пребиваване, или е достатъчно държавите членки да предоставят това право на гражданите на трети държави въз основа на своето законодателство?

а)

Ако съгласно отговора на втория въпрос е налице право на пребиваване въз основа на правото на Съюза:

При какви условия по изключение не е налице това произтичащо от правото на Съюза право на пребиваване и съответно при какви условия на гражданите на трети държави може да бъде отнето това право на пребиваване?

б)

Ако съгласно отговора на втория въпрос е достатъчно държавите членки да предоставят право на пребиваване на гражданите на трети държави въз основа на своето законодателство:

При какви условия може да се откаже право на пребиваване на гражданина на трета държава въпреки принципното наличие на задължение на държавата членка да му даде възможност да пребивава на територията ѝ?

Ако в ситуацията, в която се намира г-н Dereci, член 20 ДФЕС допуска държавата членка да откаже право на пребиваване на гражданина на трета държава:

Член 13 от Решение № 1/80 на създадения със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция Съвет по асоциирането от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциирането между ЕИО и Турция или член 41 от Допълнителния протокол, който е подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година (1) и съгласно член 62 е неделима част от Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, пречка ли е в случай като този на г-н Dereci да се прилагат по-строги национални правила за първото приемане на турски гражданин на територията на страната в сравнение с прилаганите преди това правила за първото приемане на турски граждани, въпреки че улесняващите първото приемане национални разпоредби влизат в сила едва от момента, в който за държавата членка влизат в сила и разпоредбите относно посоченото асоцииране с Турция?

(1) ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/12

Иск, предявен на 3 юни 2011 г. — Кралство Испания/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-274/11)

2011/C 219/16

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Кралство Испания (представител: N. Díaz Abad)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

—	да се отмени Решение 2011/167/ЕС на Съвета (1)

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Злоупотреба с власт, тъй като се пристъпва към засилено сътрудничество , без да е налице целта да се постигне интеграция на всички държави членки, а този механизъм е бил използван, за да не се преговаря с една държава членка, като ѝ е наложено решението за изключване, и при положение, че преследваните в този случай цели са могли да бъдат постигнати посредством специално споразумение по смисъла на член 142 ЕПК (2).

2.	Нарушение на правораздавателната система на ЕС , тъй като не е предвидена система за разрешаване на спорове във връзка с правни актове, уредени от правото на Съюза.

При условията на евентуалност , ако Съдът приеме, че в този случай следва да се пристъпи към засилено сътрудничество и че може да се установи материалноправната уредба на правни актове, уредени от правото на Съюза, без да има система за разрешаване на спорове във връзка със същите, Кралство Испания е на мнение, че не са изпълнени необходимите изисквания за засилено сътрудничество , поради което са налице следните основания за отмяна:

3.1.	нарушение на член 20, параграф 1 ДЕС , защото засиленото сътрудничество в този случай не е крайна мярка, нито осъществява предвидените в ДЕС цели, и защото се отнася до области, изключени от засиленото сътрудничество поради това, че попадат в изключителната компетентност на ЕС.

3.2.

нарушение на член 326 ДФЕС , защото засиленото сътрудничество в този случай нарушава принципа за недопускане на дискриминация, засяга вътрешния пазар и икономическото, социално и териториално сближаване, като представлява дискриминация спрямо търговията между държавите членки и предизвиква нарушения на конкуренцията между тях.

3.3.	нарушение на член 327 ДФЕС , защото засиленото сътрудничество не зачита правата на Кралство Испания, което не участва в него.

(1) Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 година, за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (ОВ L 76, стp. 53).

(2) Конвенция за издаване на европейски патенти от 5 октомври 1973 г.

Общ съд

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/14

Решение на Общия съд от 8 юни 2011 г. — Комисия/Marcuccio

(Дело T-20/09 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Пенсия за инвалидност - Жалба, уважена частично в първоинстанционното производство поради липса на мотиви на обжалваното решение - Член 78 от Правилника - Пенсиониране поради инвалидност - Комисия по инвалидност)

2011/C 219/17

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Друга страна в производството: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipresa, avocat)

Предмет

Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-41/06, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това решение.

Диспозитив

Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-41/06) в частта, с която Съдът на публичната служба е отменил решението на Европейската комисия от 30 май 2005 г. да се пенсионира г-н Marcuccio поради инвалидност и да му се предостави обезщетение за инвалидност, в частта, с която е осъдил Комисията да заплати на г-н Marcuccio сумата от 3 000 EUR и в частта, с която е разпределил съдебните разноски в зависимост от посочените отмяна и осъждане (точки 1, 2, 4 и 5 от диспозитива на това решение).

2.	Връща делото на Съда на публичната служба.

3.	Не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 55, 7.3.2009 г.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/14

Решение на Общия съд от 15 юни 2011 г. — V/Комисия

(Дело T-510/09 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Назначаване - Отказ за назначаване поради физическа непригодност за изпълняване на служебните задължения - Задължение за мотивиране на Съда на публичната служба)

2011/C 219/18

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: V (Брюксел, Белгия) (представител: É. Boigelot, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и D. Martin)

Предмет

Жалба срещу Решение от 21 октомври 2009 г. по дело V/Комисия (F-33/08, все още непубликувано в Сборник) на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав), с която се иска отмяна на това решение.

Диспозитив

Отменя Решение от 21 октомври 2009 г. по дело V/Комисия (F-33/08) на Съда на публичната служба на Европейския съюз, в частта, в която Съдът на публичната служба не се е произнесъл по едно от повдигнатите от г-жа V в съдебното заседание правни основания, изведено от обстоятелството, че председателят на медицинската комисия не е вписан в списъка на професионалната организация на лекарите в Белгия.

2.	Отхвърля жалбата в останалата част.

3.	Отхвърля жалбата по дело F-33/08, подадена от г-жа V до Съда на публичната служба.

Г-жа V понася собствените си съдебни разноски както и тези на Европейската комисия за настоящата инстанция. Разноските във връзка с първоинстанционното производство, в което е постановено посоченото по-горе Решение по дело V/Комисия се понасят от страните по начина, посочен в точки 2 и 3 от диспозитива на същото решение.

(1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/15

Решение на Общия съд от 14 юни 2011 г. — Sphere Time/СХВП — Punch (прикрепен към каишка часовник)

(Дело T-68/10) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство по обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ прикрепен към каишка часовник - Предходен промишлен дизайн - Оповестяване на предходния промишлен дизайн - Оригиналност - Злоупотреба с власт - Членове 4, 6, 7 и 61—63 от Регламент (ЕО) № 6/2002)

2011/C 219/19

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sphere Time (Windhof, Люксембург) (представители: C. Jäger, N. Gehlsen и M.-C. Simon, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Punch SAS (Ница, Франция)

Предмет

Жалба срещу Решение на трети апелативен състав на СХВП от 2 декември 2009 г. (преписка R 1130/2008-3) относно производство по обявяване на недействителност между Punch SAS и Sphere Time.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Sphere Time да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/15

Решение на Общия съд от 15 юни 2011 г. — Graf-Syteco/СХВП — Teco Electric & Machinery (SYTECO)

(Дело T-229/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „SYTECO“ - По-ранни фигуративни марки „TECO“, които са национални и на Бенелюкс - Относителни основания за отказ - Липса на вероятност от объркване - Липса на сходство между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Частичен отказ за регистрация)

2011/C 219/20

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Graf-Syteco GmbH & Co. KG (Tuningen, Германия) (представител: T. Kieser, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Teco Electric & Machinery Co. Ltd (Taipei, Тайван)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 18 февруари 2010 г. (преписка R 230/2009-1) относно производство по възражение между Teco Electric & Machinery Co. Ltd и Graf-Syteco GmbH & Co. KG.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Graf-Syteco GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 195, 17.7.2010 г.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/15

Решение на Общия съд от 8 юни 2011 г. — Bamba/Съвет

(Дело T-86/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети с оглед ситуацията в Кот д'Ивоар - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране)

2011/C 219/21

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Nadiany Bamba (представители: P. Haïk и J. Laffont, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и A. Vitro)

Страна встъпила в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: E. Cujo и M. Konstantinidis)

Предмет

Искане за отмяна — както на Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 36), така и на Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д'Ивоар (ОВ L 11, стр. 1) — в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателката.

Диспозитив

Отменя Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар в частта, в която тези актове се отнасят до г-жа Nadiany Bamba.

2.	Последиците от Решение 2011/18 за г-жа Bamba се запазват до момента, в който отмяната на Регламент № 25/2011 породи действие.

3.	Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на г-жа Bamba.

4.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 95, 26.3.2011 г.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/16

Определение на председателя на Общия съд от 9 юни 2011 г. — Eurallumina/Комисия

(Дело T-62/06 RENV R)

(Обезпечително производство - Държавни помощи - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

2011/C 219/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eurallumina SpA (Portoscuso, Италия) (представители: R. Denton и L. Martin Alegi, solicitors)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, N. Khan, D. Grespan и K. Walkerová)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година за освобождаване от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триокис в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (ОВ, L 119, 2006 г., стр. 12), в частта му, в която то засяга жалбоподателя.

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/16

Определение на Общия съд от 24 май 2011 г. — Nuova Agricast/Комисия

(Дело T-373/08) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Схема за помощи, предвидена в италианското законодателство - Схема, обявена за съвместима с общия пазар - Преходна мярка - Изключване на някои предприятия - Принцип на защита на оправданите правни очаквания - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти - Липса - Явна липса на компетентност - Иск, явно лишен от всякакво правно основание)

2011/C 219/23

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Nuova Agricast Srl (Cerignola, Италия) (представител: M.A. Calabrese, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci и E. Righini)

Предмет

Искане за поправяне на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял поради приемането от Комисията на решението от 12 юли 2000 г. да не повдига възражения срещу схема за помощи за инвестициите в слаборазвитите региони в Италия [държавна помощ № 715/99 — Италия (SG 2000 D/105754)] и поради поведението на Комисията в хода на процедурата, предшествала приемането на това решение.

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Nuova Agricast Srl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/16

Определение на Общия съд от 27 май 2011 г. — Danzeisen/Комисия

(Дело T-242/10) (1)

(Жалба за отмяна - Регламент № 271/2010 - Жалба с отпаднал предмет - Липса на основание за постановяване на решение по същество)

2011/C 219/24

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Werner Danzeisen (Eichstetten, Германия) (представител: H. Schmidt, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. von Rintelen, F.W. Bulst, M. Vollkommer)

Предмет

Частична отмяна на Регламент (ЕС) № 271/2010 на Комисията от 24 март 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка със знака за биологично производство на Европейския съюз (ОВ L 84, стр. 19)

Диспозитив

1.	Няма основание за постановяване на решение по съществото на жалбата.

2.	Всяка страна понася направените от нея разноски.

(1) ОВ C 221, 14.8.2010 г.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/17

Определение на председателя на Общия съд от 10 юни 2011 г. — Companhia Previdente/Комисия

(Дело T-414/10 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Решение на Комисията за налагане на глоба - Банкова гаранция - Молба за спиране на изпълнението - Финансова вреда - Липса на извънредни обстоятелства - Липса на неотложност)

2011/C 219/25

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Companhia Previdente — Sociedade de Controle de Participações Financeiras, SA (Лисабон, Португалия) (представители: D. Proença de Carvalho и J. Caimoto Duarte, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, V. Bottka и P. Costa de Oliveira, подпомагани от M.J. Marques Mendes, avocat)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно процедура за прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане), както и молба за освобождаване от задължението да се предостави банкова гаранция, за да се избегне незабавното принудително събиране на глобата, наложена по силата на член 2 от посоченото решение.

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/17

Определение на председателя на Общия съд от 9 юни 2011 г. — DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия

(Дело T-533/10 R)

(Обезпечително производство - Държавни помощи - Изменение на системата за финансиране на испанския обществен радиотелевизионен оператор RTVE - Решение на Комисията, с което новата система за финансиране се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

2011/C 219/26

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: DTS Distribuidora de Televisión Digital, SA (Мадрид, Испания) (представители: H. Brokelmann и M. Ganino, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Valero Jordana и C. Urraca Caviedes)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представители: J. Rodríguez Cárcamo, abogado del Estado); и Corporación de Radio y Televisión Española, SA (RTVE) (Мадрид, Испания) (представители: A. Martínez Sánchez, A. Vázquez-Guillén Fernández de la Riva и J. Rodríguez Ordóñez, avocats)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение 2011/1/ЕС на Комисията от 20 юли 2010 година относно схема за държавна помощ C 38/09 (ex NN 58/09), която Испания планира да отпусне на RTVE (ОВ L 1, 2011 г., стр. 9).

Диспозитив

1.	Отхвърля искането за допускане на обезпечение.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/17

Определение на председателя на Общия съд от 9 юни 2011 г. — GRP Security/Сметна палата

(Дело T-87/11 R)

(Обезпечително производство - Обществена поръчка за услуги - Нередности, установени в някои представени от избрания оферент документи - Решения за налагане на административна санкция на избрания оферент и за едностранно разваляне на договора - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

2011/C 219/27

Език на производството: френски

Страни

Молител: GRP Security (Bertrange, Люксембург) (представител: G. Osch, avocat)

Ответник: Сметна палата на Европейския съюз (представители: T. Kennedy, J.-M. Stenier и J. Vermer)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението, от една страна, на Решение от 14 януари 2011 г., с което Сметната палата иска молителят да заплати обезщетение за вреди и пропуснати ползи в размер на 16 000 EUR и си запазва правото да претендира последващи вреди и пропуснати ползи, както и, от друга страна, на решението ѝ от същия ден, с което е наложена административна санкция, недопускане до участие в процедури за възлагане на обществени поръчки и отнемане на възможността за получаване на субсидии, финансирани от бюджета на Съюза за срок от три месеца.

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/18

Жалба, подадена на 20 май 2011 г. — European Goldfields/Комисия

(Дело T-261/11)

2011/C 219/28

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Goldfields Ltd (Whitehorse, Канада) (представители: K. Adamantopoulos, E. Petritsi, E. Trova и P. Skouris, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да се отмени Решение на Европейската комисия от 23 февруари 2011 г. относно държавна помощ C 48/2008 (ex NN 61/2008), отпусната от Гърция на Ellinikos Chrysos A.E., по-специално членове 1—5 от него; и

—	да се разпореди на ответника да заплати съдебните разноски, извършени от жалбоподателя в хода на настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

С първото правно основание се твърди, че Комисията е допуснала няколко явни грешки при установяването и преценката на фактите по делото, които са се отразили по същество на прилагането и тълкуването от нейна страна на условието за съществуване на икономическо предимство в полза на Ellinikos Xryssos съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС.

С второто правно основание се твърди, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагане на правото, като е приложила и тълкувала неправилно частта от дефиницията на държавна помощ, отнасяща се до съществуването на икономическо предимство съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, прилагайки погрешно или неправилно релевантния принцип относно инвеститора, действащ в условията на пазарна икономика.

С третото правно основание се твърди, че Комисията е допуснала няколко явни грешки при прилагането и тълкуването на условието за съществуване на икономическо предимство съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, установявайки съществуването на такова икономическо предимство въз основа на собствените ѝ неоснователни, избирателни и произволни доводи относно твърдяната стойност на продадените активи.

С четвъртото правно основание се твърди, че Комисията е допуснала няколко явни грешки при прилагането и тълкуването на условието за съществуване на икономическо предимство съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като е заключила погрешно, че твърдяното освобождаване от данъци в полза на Ellinikos Xryssos представлява икономическо предимство.

5.	С петото правно основание се твърди, че Комисията е нарушила съществени процедурни правила и е злоупотребила с правомощието си, нарушавайки задължението си да разгледа преписката по делото старателно и безпристрастно.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/18

Жалба, подадена на 20 май 2011 г. — Ellinikos Chrysos/Комисия

(Дело T-262/11)

2011/C 219/29

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ellinikos Chrysos AE (Kifissia, Гърция) (представители: K. Adamantopoulos, E. Petritsi, E. Trova и P. Skouris, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да се отмени Решение на Европейската комисия от 23 февруари 2011 г. по дело C 48/2008 (ex NN 61/2008) относно държавна помощ, отпусната от Гърция на Ellinikos Chrysos A.E., по-специално членове 1—5 от него; и

—	да се разпореди на ответника да заплати съдебните разноски, извършени от жалбоподателя в хода на настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

5.	С петото правно основание се твърди, че Комисията е нарушила съществени процедурни правила и е злоупотребила с правомощието си, нарушавайки задължението си да разгледа преписката по делото старателно и безпристрастно.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/19

Жалба, подадена на 19 май 2011 г. — Elmaghraby/Съвет

(Дело T-265/11)

2011/C 219/30

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ahmed Alaeldin Amin Abdelmaksoud Elmaghraby (Кайро, Египет) (представители: D. Pannick, QC (Queen's Counsel), R. Lööf, Barrister, и M. O'Kane, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да се отмени Решение 2011/172/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, стр. 63), в частта му, отнасяща се до жалбоподателя.

—

Да се отмени Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета от 21 март 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, стр. 4), с който се прилага Решение 2011/172/ОВППС на Съвета, в частта му, отнасяща се до жалбоподателя;

—	Да се осъди ответникът да заплати обезщетение за вреди в размер на 5 000 EUR; и

—	Да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

В първото правно основание се твърди, че член 29 ДЕС бил неправилно и/или недостатъчно правно основание за Решение 2011/172/ОВППС на Съвета, тъй като:

—	въпросното решение не преследвало външнополитическа цел;

—	приемането на такова решение (и на Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета) представлявало злоупотреба с власт; и

—	включването на жалбоподателя в приложението към Решение 2011/172/ОВППС на Съвета (и в съответния Регламент) било ирационално.

2.	Във второто правно основание се твърди, че включването на жалбоподателя в Решение 2011/172/ОВППС на Съвета и в Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета нарушавало неговото право на ефективна съдебна защита.

3.	В третото правно основание се твърди, че включването на жалбоподателя в Решение 2011/172/ОВППС на Съвета и в Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета нарушавало принципа на пропорционалност.

4.	В четвъртото правно основание се твърди, че жалбоподателят претърпял вреда, която била пряк резултат от приемането на Решение 2011/172/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета, и която Съветът трябвало да поправи.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/20

Жалба, подадена на 19 май 2011 г. — El Gazaerly/Съвет

(Дело T-266/11)

2011/C 219/31

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Naglaa Abdallah El Gazaerly (Лондон, Обединено кралство) (представители: D. Pannick, QC (Queen's Counsel), R. Lööf, Barrister, и M. O'Kane, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да се отмени Решение 2011/172/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, стр. 63), в частта му, отнасяща се до жалбоподателя;

—

—	Да се осъди ответникът да заплати обезщетение за вреди в размер на 10 000 EUR; и

—	Да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

—	въпросното решение не преследвало външнополитическа цел;

—	приемането на такова решение (и на Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета) представлявало злоупотреба с власт; и

—	включването на жалбоподателя в приложението към Решение 2011/172/ОВППС на Съвета (и в съответния Регламент) било ирационално.

2.	Във второто правно основание се твърди, че включването на жалбоподателя в Решение 2011/172/ОВППС на Съвета и в Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета нарушавало неговото право на ефективна съдебна защита.

3.	В третото правно основание се твърди, че включването на жалбоподателя в Решение 2011/172/ОВППС на Съвета и в Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета нарушавало принципа на пропорционалност.

4.	В четвъртото правно основание се твърди, че жалбоподателят претърпял вреда, която била пряк резултат от приемането на Решение 2011/172/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета, и която Съветът трябвало да поправи.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/20

Жалба, подадена на 25 май 2011 г. — ClientEarth и др./Комисия

(Дело T-278/11)

2011/C 219/32

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: ClientEarth (Лондон, Обединено кралство), Friends of the Earth Europe (Амстердам, Нидерландия), Stichting Fern (Лайден, Нидерландия) и Stichting Corporate Europe Observatory (Амстердам, Нидерландия) (представители: P. Kirch, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	Да приеме за установено, че Комисията е нарушила Регламент № 1049/2001 (1);

—	Да приеме за установено, че Комисията е нарушила Орхуската конвенция (2);

—	Да приеме за установено, че Комисията е нарушила Регламент № 1367/2006 (3);

—	Да отмени решението за мълчалив отказ, издадено на основание член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, тъй като Комисията не е отговорила в предвидения срок на потвърдителното заявление на жалбоподателите;

—	Да разпореди на Комисията по реда на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция да поправи допуснатия пропуск като я задължи да предостави в определен срок всички поискани документи, освен ако те не са обхванати от абсолютно изключение по член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001;

—	Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87 от Процедурния правилник на Общия съд, включително съдебните разноски на всички встъпили в настоящото производство страни.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат да бъде отменен отказът на Комисията, издаден в отговор на заявлението им за достъп до документи относно схемите за доброволно сертифициране, за които е поискано признаване от Комисията на основание член 18 от Директива 2009/28. (4)

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат седем правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от нарушение на член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, доколкото Комисията не е отговорила в предвидения срок, нито е изложила подробни мотиви с оглед продължаване на срока.

2.	Второто правно основание е изведено от нарушение на член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, доколкото Комисията не е отговорила в рамките на продължения срок.

3.	Третото правно основание е изведено от нарушение на членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001, доколкото Комисията не е представила подробни мотиви за отказа си да предостави достъп до всеки от документите.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на членове 6, 7 и 8 от Регламент № 1049/2001, доколкото Комисията не е изложила подробна индивидуална преценка за съдържанието на всеки документ, разглеждан по отделно.

5.	Петото правно основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 4 от Орхуската конвенция, член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и член 6 от Регламент № 1367/2006 доколкото Комисията се позовава на възражението относно защитата на търговските интереси.

Шестото правно основание е изведено от нарушение на член 4 от Орхуската конвенция, на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 и на член 6 от Регламент № 1367/2006 доколкото Комисията се позовава на възражението, според което разкриването на документите би засегнало сериозно процеса на вземане на решения.

7.	Седмото правно основание е изведено от нарушение на член 4, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1049/2001 доколкото Комисията не е определила коя част от документите може или не може да бъде оповестена, нито за какъв период ще се прилага евентуалното изключение.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2) Конвенция на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕООН) за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда

(3) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126)

(4) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, ОВ L 140, стр. 16.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/21

Определение на Общия съд от 17 май 2011 г. — Evropaïki Dynamiki/ECHA

(Дело T-542/08) (1)

2011/C 219/33

Език на производството: английски

Председателят на осми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

23.7.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/21

Определение на Общия съд от 7 юни 2011 г. — ArcelorMittal España/Комисия

(Дело T-399/10) (1)

2011/C 219/34

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.