20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/1

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Европейската комисия да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която ще бъде съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Европейският съвет поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програми за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти своевременно, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(6)

На 9 май 2011 г. Дания представи актуализираната си Програма за конвергенция за 2011 г., обхващаща периода 2011—2015 г., както и своята Национална програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за конвергенция в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий, залегнал в основата на програмата за конвергенция, е реалистичен. Основан на малко по-благоприятни прогнози за растежа за 2012 г. и след това, той до голяма степен съвпада с предвижданията на службите на Комисията от пролетта на 2011 г. Бюджетната стратегия, заложена в програмата за конвергенция, има за цел намаляване на дефицита под референтната стойност от 3 % до 2013 г. в съответствие с препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г. и постигане на преразгледаната средносрочна цел (СЦ) за салдо на структурния бюджет не по-ниско от – 0,5 % от БВП до 2015 г. на първо място, както и на балансиран бюджет до 2020 г. на второ място. Планът за корекции в тази насока е подходящ. Мерките, включени в програмата за конвергенция и приети от датския парламент през пролетта на 2010 г., се считат за адекватна подкрепа на бюджетните цели и представляват годишно фискално усилие от около 1 % от БВП за периода 2011—2013 г. Дания ще постигне преразгледаната си средносрочна цел в рамките на срока на програмата за конвергенция. Рисковете за бюджетните цели са до голяма степен балансирани.

(8)

Датската икономика започна да забавя темпа си на растеж през 2007 г. в момент на спад на пазара за недвижими имоти, който допълнително изостри проблемите на националния банков сектор, задълбочени от увеличаването на фалитите и безработицата. Рецесията беше тежка — между есента на 2007 г. и пролетта на 2009 г. производството намаля с 8 %, а през 2010 г. безработицата достигна 7,4 %. Делът на заетостта намаля от 79,8 % през 2008 г. до 76,1 % през 2010 г., като особено тежко бяха засегнати младите хора. През 2009 г. производството започна да се възстановява и през 2010 г. реалният растеж на БВП достигна 2,1 %. Подобрението беше стимулирано от неотслабващото вътрешно търсене (също благодарение на фискалната експанзия), силния скок на складовите наличности и стабилното възстановяване на основните търговски партньори на Дания.

(9)

Автоматичните стабилизатори и мерките, свързани с кризата, предизвикаха промяна в бюджетното салдо от излишък в размер на 3,2 % от БВП през 2008 г. в дефицит от 2,7 % от БВП през 2009 г. На базата на нотификацията на Дания през пролетта на 2010 г. и на прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2010 г., в което се предвиждаше нарастване на бюджетния дефицит над 5 % от БВП, през юли същата година за страната беше открита процедура при прекомерен дефицит. Макар миналата година извънредните приходи с временен характер, свързани с облагането на печалбата на пенсионните фондове, да доведоха до стабилизиране на бюджетния дефицит на ниво от 2,7 % от БВП, според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2011 г. се очаква дефицитът да нарасне отново до около 4 % от БВП през текущата година, което подчертава необходимостта от постоянни и амбициозни усилия за консолидация през 2012 и 2013 г., както е планирано. Това предполага строго прилагане на мерките, приети със споразумението за консолидиране от 2010 г., и контрол на разходите, както е предвидено в програмата за конвергенция, за да се гарантира коригиране на прекомерния дефицит до 2013 г. Съпоставени с предвиденото равнище на потенциално нарастване на производството в средносрочен план и при отчитане на дискреционните мерки, предвидените разходи осигуряват подходящ курс за приспособаване към постигането на средносрочната цел. Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са ниски.

(10)

Строгият контрол с цел избягване на повтарящи се случаи на преразход на ниво местно и регионално управление е важен за постигане на бюджетните цели. През последните 20 години публичните разходи постоянно надхвърлят бюджетните цели. Правителството вече е предприело някои мерки за преодоляване на този проблем и планира да въведе нова схема за контрол на разходите, която да бъде под независимия надзор на Датския икономически съвет, както е описано в програмата за конвергенция.

(11)

Под влиянието на демографски фактори населението в трудоспособна възраст (15—64 г.) ще намалее с около 1,5 % между 2010 и 2025 г. и с близо 5 % до 2040 г. В средносрочен план икономическото възстановяване може да доведе до затягане на пазара на труда, какъвто беше и случаят през годините на бурното икономическо развитие. Въпреки вече високия процент на участие на пазара на труда, има възможност за по-нататъшно увеличаване на предлагането на работна ръка. Доброволното ранно пенсиониране е широко разпространено сред хората на възраст от 60 до 64 години, в резултат на което заетостта при 60—64 годишните е само 40 %. Освен това, 10 % от населението в трудоспособна възраст под 40 години или получава обезщетения за нетрудоспособност, или упражнява т.нар. „flex-job“ (субсидирана заетост).

(12)

От 1995 г. насам се наблюдава тенденция на спад в растежа на производителността, като една от потенциалните причини са слабостите в образованието. Дания продължава да изразходва много средства за образователната си система, но въпреки това в няколко ключови области резултатите са посредствени, като страната е на четири позиции преди последното място в ЕС по ниво на образование сред младежите. През 2009 г. само 70,1 % от населението на възраст между 20 и 24 години са завършили поне горната степен на средното образование (в сравнение със 78,6 % средно за ЕС) (3), а резултатите от PISA са на средно ниво. Броят на напусналите общообразователните и професионалните училища преди завършване е относително висок и достига почти 50 % при учащите в сферата на професионалното образование. Освен това, 10 години след напускане на началното училище около 20 % от младите хора все още не са завършили образованието си над долната степен на средния курс. Подобреното качество на образователната система ще спомогне за предотвратяването на бъдещи драстични разлики в уменията на трудовия пазар, който в момента дава сигнали за възможен излишък от неквалифицирана и липса на квалифицирана работна ръка. Растежът на производителността е особено слаб в секторите на строителството и услугите. Такъв е случаят особено при местните услуги, търговията на дребно, търговията на едро и личните услуги, където слабата конкуренция в някои сектори, например поради високи бариери за навлизане на пазара, може да доведе до неоптимално разпределение на ресурсите. Законите за зониране са строги, което ограничава възможностите за увеличаване на производителността чрез икономии от мащаб в сектора на търговията на дребно. За подобряване на ситуацията при обществените поръчки, от които едва около 25 % са обхванати от открити процедури, правителството въведе стратегия, насочена към стимулиране на конкуренцията в обществените услуги чрез постепенно увеличаване на обществените поръчки в общините и регионите, и определи целево равнище за общините — до 2015 г. 31,5 % от всички обществени поръчки трябва да бъдат възлагани по открита процедура.

(13)

Задлъжнялостта на домакинствата като съотношение с БВП е най-високата в ЕС. Увеличаването на дълга, което беше провокирано от бурното развитие на жилищното строителство между 2004 и 2007 г. създава потенциален риск за икономиката и финансовата стабилност. Въпреки че тези рискове се смекчават от характеристиките на сложния датски пазар на облигациите, обезпечени с ипотеки, и от общо взето стабилната финансова ситуация на повечето домакинства (активите значително надвишават пасивите), след спада на цените на жилищата бяха предприети твърде малко мерки за ограничаване на процикличните им колебания.

(14)

Дания пое редица ангажименти по пакта „Евро плюс“. С цел подобряване на фискалната устойчивост бе прието споразумение за укрепване на законодателните санкции по отношение на контрола върху разходите на местно ниво и правителството възнамерява да престави предложение за закон за тавана на разходите. Мерките за стимулиране на заетостта са съсредоточени върху удължаването на активния трудов живот чрез реформа на пенсионната система. С цел насърчаване на конкурентоспособността е създаден Пакет за конкуренцията с конкретни инициативи, насочени най-вече към секторите на строителството и услугите. В допълнение на тези ангажименти е въведена схема за подпомагане на преструктурирането на изпаднали в затруднение банки и за подкрепа на финансовата стабилност. Всички тези мерки и ангажименти се отнасят до четирите области на пакта. Общо взето мерките съвпадат с тези, предприети в резултат на годишното изследване на растежа, и приближават целите на „Европа 2020“, особено в сферата на заетостта. Въпреки че много от обявените ангажименти вече са въведени в действие, в близко бъдеще трябва да се предприемат важни мерки за подобряване на бюджетната дисциплина (на местно равнище) и за насърчаване на заетостта. Поетите ангажименти бяха оценени и взети предвид в настоящите препоръки.

(15)

Комисията направи оценка на програмата за конвергенция и националната програма за реформи, включително ангажиментите по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само доколко те са уместни за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Дания, но също тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите национални решения. В тази връзка Комисията смята, че постоянните амбициозни усилия за фискална консолидация следва да продължат и през 2011 г. и след това. Следва да се предприемат още стъпки за увеличаване на предлагането на работна ръка чрез намаляване на ранното пенсиониране, целеви мерки за определени групи, подобряване на качеството на образованието, укрепване на конкуренцията в ключовите сектори и допълнително стабилизиране на пазара за недвижими имоти.

(16)

В контекста на настоящата оценка и предвид препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 16 юли 2010 г. Съветът разгледа актуализацията за 2011 г. на програмата за конвергенция на Дания и становището му (4) е изразено по-специално в точка 1 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Дания,

1.

Да въведе мерки за фискална консолидация през 2011, 2012 и 2013 г. и да гарантира средногодишно фискално усилие от 0,5 % от БВП за периода 2011—2013 г. съгласно планираното, както и да коригира прекомерния си дефицит до 2013 г. в съответствие с препоръката на Съвета по процедурата за прекомерен дефицит. След това да осигури, съгласно планираното, подходящи корекционни насоки за постигането на средносрочната цел. Да ускори намаляването на общия бюджетен дефицит, ако икономическите условия се окажат по-добри от прогнозираните понастоящем. Да въведе контрол върху разходите чрез приемане на задължителни многогодишни тавани на разходите за местната, регионалната и националната администрация, които са съобразени с цялостните средносрочни бюджетни цели.

2.

С цел укрепване на заетостта и устойчивостта на публичните финанси, да предприеме по-нататъшни стъпки за увеличаване на предлагането на работна сила в дългосрочен план, чрез прилагането на приетата наскоро реформа на заплануваното поетапно премахване на схемата за доброволно ранно пенсиониране (VERP), за реформиране на пенсията за инвалидност и по-добро насочване на схемите за субсидирана заетост (системата „flex-job“) към най-уязвимите групи.

3.

Да ускори прилагането на реформите, целящи подобряване качеството на образователната система. Да намали броя на преждевременно напусналите училище, особено в сферата на професионалното образование, и да увеличи броя на местата за професионален стаж.

4.

Да предприеме мерки за премахване на пречките пред конкуренцията, особено за местните услуги и търговията на дребно, като преразгледа законодателството относно земеползването и въведе открити процедури за обществени поръчки в общините и регионите.

5.

Наред с подкрепата си за продължаващото стабилизиране на пазара на недвижими имоти след неотдавнашния спад на цените да обмисли предприемането на превантивни мерки за укрепване на средносрочната стабилност на пазара за жилища и финансовата система, като преразгледа функционирането на системите на ипотеките и данъците върху недвижимата собственост.

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/5

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която ще се съсредоточи върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и на конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки (2), като заедно двата акта формират „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да вземат предвид интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики за заетост.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна и интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Европейският съвет поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програмите за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(6)

На 29 април 2011 г. Естония представи Програмата си за стабилност за 2011 г., обхващаща периода 2011—2015 г., както и Националната си програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

Естония бе особено засегната от глобалната финансова криза, която ускори свиването на пазара на недвижими имоти и потреблението след период на бурно развитие. През 2008—2009 г. кумулативният спад на БВП достигна 19 % , а безработицата се увеличи почти четирикратно и достигна 16,8 % през 2010 г. Икономиката обаче се възстанови бързо и се очаква реалният растеж на БВП да се ускори през следващите години. Възстановяването се дължи главно на износа, но вътрешното търсене също нараства, най-вече чрез големи инвестиции. Подобрените перспективи за растеж дадоха тласък на пазара на труда. Равнището на заетостта нарасна забележимо напоследък, макар трайната безработица да е все така висока. Инфлацията ускори темповете си в сравнение с миналата година, но се очаква да стане по-умерена съобразно динамиката на цените на стоките на световните пазари.

(8)

Въз основа на оценката на програмата за стабилност в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози е реалистичен. Средносрочната бюджетна стратегия на програмата за стабилност е до 2013 г. да се постигне средносрочната цел, определена като структурно равновесие, което да се поддържа през останалата част на периода на програмата за стабилност с оглед реализиране на структурни излишъци през 2013 г. и след това. До 2013 г. се очаква номиналното салдо на консолидирания държавен бюджет да достигне излишък, докато в краткосрочен план номиналният дефицит се очаква донякъде да се влоши поради въздействието на еднократните инвестиции в опазването на околната среда във връзка с въглеродните кредити. Предвидената в програмата за стабилност бюджетна консолидация ще се постигне чрез ограничаване нарастването на публичното потребление. В програмата за стабилност се предоставя известна информация относно мерките за постигане на целевото бюджетно салдо, а въз основа на досегашните данни по отношение на фискалните цели може да се сметне, че рискът в следващите години те да не бъдат постигнати е малък. По-специално, с предвидените реформи се цели повишаване на ефикасността в няколко области, например образованието и активните политики по заетостта. Следователно рисковете за бюджетните цели изглеждат до голяма степен балансирани. Въпреки това, при следващите бюджети ще бъде важно да се предоставят основните подробности за мерките за допълнително подобряване на ефикасността на публичните разходи, така че да се подкрепи изпълнението на програмата за стабилност.

(9)

Трайната безработица остава висока, а равнищата на безработица в отделните региони са доста разнородни и устойчиви. Въпреки че от 2009 г. насам финансирането на активните политики за заетостта значително се увеличи, то остава на едно от най-ниските нива в ЕС, в резултат на което само малък дял от безработните получават активна подкрепа. Естонският пазар на труда се характеризира със сравнителна гъвкавост, подсилена и от решението за отлагане до 2013 г. на увеличенията на помощите за безработни в кодекса на труда. Въпреки тази гъвкавост, в Естония задължителното облагане на трудовите доходи е сравнително високо, което може да има отрицателни последици за търсенето и предлагането на работна ръка. Проблемът е особено остър предвид високата безработица сред младите и нискоквалифицираните, които са изложени на риск от бедност. Реформите, предвиждащи намаляване на социалните осигуровки са насочени към действително важните проблеми, но е необходимо да се провеждат паралелно с укрепването на бюджета. Съществува потенциал за увеличаване на ефикасността чрез по-строго оценяване на финансовото състояние с оглед правото на помощ, така че средствата да се насочват по-целесъобразно към други форми на подкрепа.

(10)

Естония е на едно от първите места в ЕС по ресурсоемкост на икономиката си. Това се дължи отчасти на производствената структура, която е съсредоточена върху енергоемките отрасли и индустрии. Друг фактор е ниската енергийна ефективност на секторно ниво. В националната си програма за реформи Естония поставя национална цел за икономия на енергия за 2016 г. в размер на 9 % в сравнение с прогнозите (16 % до 2020 г. съгласно националната програма за реформи). Освен това се дава твърде малко информация за това как и кога ще бъдат прилагани мерките и какви са очакваните резултати. Следователно подобряването на енергийната ефективност следва да бъде засилено. Това вероятно ще има положително въздействие върху околната среда и сигурността на енергийните доставки, а също така ще способства за намаляване на инфлационния натиск и подобряване на конкурентоспособността по отношение на разходите.

(11)

Независимо от общо взето високия процент на завършилите висше образование, по-нататъшната реформа в образователната система на всички равнища може да спомогне за преодоляването на недостига на умения, прекалено големия брой училища и висши учебни заведения, и липсата на насоченост в професионалното обучение, в резултат на която е налице висок дял на хора без професионална квалификация. Като се имат предвид настоящите демографски тенденции, подобряването на качеството на човешкия капитал е важно за повишаването на потенциалния растеж в средносрочен план. По-специално фокусирането на висшето образование върху области от ключово значение за икономиката (например инженерни науки) би подкрепило протичащото в момента преструктуриране към засилване на експортната ориентираност. Осъществяването на образователната реформа ще допринесе също така за подобряване на ефикасността на публичния сектор, тъй като сегашната система на управление на образованието е твърде фрагментирана на местно равнище и това води едновременно до неефикасно субсидиране и нискокачествени услуги.

(12)

Естония пое редица ангажименти по пакта „Евро плюс“. Те включват мерки за повишаване на устойчивостта на публичните финанси, заетостта и конкурентоспособността. Във фискално отношение пактът се ангажира да постигне балансиран бюджет до 2013 г. и излишък през 2014 г., като включи изискване за балансиран бюджет на публичния сектор в закона за държавния бюджет, както и предприемането на първи стъпки в реформирането на специалните пенсионни схеми. С цел насърчаване на заетостта се предвиждат някои данъчни стимули. Мерките по отношение на конкурентоспособността са съсредоточени върху новаторството, висшето образование, и реформирането на обществените услуги. Ангажиментите по пакта отразяват приоритетите, залегнали в националната програма за реформи. По-нататъшни мерки за укрепване на политиките в областта на заетостта, както и за подобряване на ресурсната ефективност и на енергийния пазар ще повлияят благоприятно на посочените в пакта цели. Ангажиментите по пакта „Евро плюс“ са оценени и взети предвид в препоръките.

(13)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително на ангажиментите по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Естония, но също така и степента, в която те спазват правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. Комисията счита, че мерките за постигане на целта по отношение на бюджетното салдо следва да бъдат конкретизирани в следващите бюджети, както и че, въз основа на наличната информация, досегашните действия на естонските власти намаляват риска от непостигане на фискалните цели. Следва да се предприемат по-нататъшни стъпки за укрепването на политиките по заетостта и подобряването на стимулите за труд, за подобряването на човешкия капитал чрез широкомащабна реформа на образованието, както и за предоставяне на решения във връзка с ефикасното използване на ресурсите и енергийния пазар.

(14)

В контекста на настоящата оценка Съветът разгледа Програмата за стабилност на Естония за 2011 г. и становището му (3) е изразено по-специално в препоръката в точка 1 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Естония.

1.

Да постигне структурен излишък най-късно до 2013 г., като в същото време дефицитът през 2012 г. се ограничи до най-много 2,1 % от БВП, като строго контролира разходите и подобри ефикасността на публичните разходи.

2.

Да предприеме стъпки за подкрепа на търсенето на работна ръка и да снижи риска от бедност чрез намаляване на данъчната и осигурителната тежест без въздействие върху бюджета, както и чрез подобряване на ефективността на активните политики за заетостта, включително чрез целеви мерки за младите хора и трайно безработните, особено в районите с висока безработица.

3.

Да осигури предоставянето на плануваните стимули за намаляване на енергоемкостта и подобряване на енергийната ефикасност на икономиката, насочени към строителството и транспортния сектор, включително чрез осигуряване на по-добро функциониране на пазара.

4.

При осъществяване на реформата на образователната система да даде приоритет на мерките за подобряване достъпа до предучилищното образование и да повиши качеството на и достъпа до предучилищното и професионалното образование. Да приближи образованието по-конкретно до нуждите на пазара на труда и да осигури възможности за учене през целия живот на нискоквалифицираните работници.

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/8

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която ще се съсредоточи върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и на конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки (2), като заедно двата акта формират „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да вземат предвид интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики за заетост.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна и интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Европейският съвет поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или в програмите за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(6)

На 3 май 2011 г. Франция представи актуализираната си Програма за стабилност за 2011 г., обхващаща периода 2011—2014 г., както и националната си програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

Със спад на БВП от 2,7 % през 2009 г. Франция бе относително по-слабо засегната от икономическата и финансова криза в сравнение с други държави-членки, отчасти поради действието на значителни икономически стабилизатори и свиването на потреблението от домакинствата. Банковият сектор също се оказа устойчив. През 2010 г. икономиката се възстанови, като общо взето растежът на БВП достигна 1,5 %. Икономическата криза обаче оказа значително влияние върху публичните финанси на Франция. Поради автоматичните стабилизатори и дискреционните мерки за фискално стимулиране, консолидирания държавен дефицит нарасна от 3,3 % от БВП през 2008 г. на 7,5 % през 2009 г. Кризата също така изостри проблема с недостатъчното използване на работна ръка и структурните слабости на френския пазар на труда, където равнището на безработицата е сравнително високо — 9,7 % за 2010 г. Освен това, през последното десетилетие стоковият търговски баланс постепенно се влоши, което е израз на предизвикателството пред френските предприятия да бъдат конкурентоспособни както по отношение на производствените разходи, така и в неценови план.

(8)

Въз основа на оценката на програмата за стабилност в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози е оптимистичен, особено като очакваните нива на растеж остават значително над потенциалния растеж през последните години. Дефицитът в размер на 7 % от БВП за 2010 г. беше по-добър от очакваното, а в програмата за стабилност е планирано той да бъде сведен под 3 % от БВП през 2013 г. — срока, определен от Съвета за коригиране на прекомерния дефицит — като след това консолидирането продължи. Дългът, който през 2010 г. възлизаше на 82 % от БВП, ще продължи да расте до 2012 г., когато ще достигне 86 %, след което ще отбележи лек спад. Изпълнението на плановете за дефицита и коригиране на дълга е изложено на рискове, което включва възможността макроикономическият сценарий да се окаже по-неблагоприятен, фактът че мерките не са достатъчно конкретизирани за да бъдат постигнати целите от 2012 г. нататък и фактът че целите често са били пропускани в миналото, независимо от по-добрите от очакваното резултати. Следователно не може да се гарантира, че до 2013 г. прекомерният дефицит ще бъде коригиран, освен ако не се вземат допълнителни мерки според необходимостта. Средносрочната цел за балансиран в структурно отношение бюджет не ще бъде постигната в рамките на срока на програмата за стабилност. Средногодишното фискално усилие през периода 2010—2013 г., както е преизчислено от службите на Комисията съгласно общо договорената методология е малко под предвиденото в препоръката на Съвета от 2 декември 2009 г. („над 1 % от БВП“).

(9)

Прилагането на фискалната консолидация остава сериозно предизвикателство. Недопускането на отклонения от планираните разходи чрез засилено фискално усилие, основано на напълно конкретизирани мерки, е жизненоважно за възстановяването на устойчивата фискална позиция, особено когато целта за 2013 г. не включва предпазен марж под прага от 3 % от БВП. Освен това, както е предвидено в закона за многогодишно планиране на публичните финанси за периода 2011—2014 г., гласуван през декември 2010 г. би било подходящо всички извънредни приходи да се използват за ускоряване на процеса на намаляване на дефицита и дълга. Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната стабилност на публичните финанси са средни. С оглед постигането на дългосрочна устойчивост на публичните финанси, през 2010 г. Франция прие нова пенсионна реформа. Очаква се планираните мерки, между които и постепенното увеличаване на минималната пенсионна възраст от 60 на 62 години, законоустановена възраст за пенсиониране от 65 до 67 години, както и поетапното отпадане на схемите за ранно пенсиониране, да окажат въздействие върху ниското равнище на заетост сред възрастните работници. Освен това се очаква пенсионната система да бъде балансирана до 2018 г. След този срок е вероятно отново да настъпи дефицит, ако не се вземат допълнителни мерки. Последната пенсионна реформа също така създаде нов публичен орган — Комитет за управление на пенсионните схеми „Comité de pilotage des régimes de retraite“, натоварен с изготвянето на годишни оценки на състоянието на пенсионните сметки в бюджета, а в случай на очаквано влошаване — с предлагане на корективни мерки.

(10)

Сегашното законодателство за трудова защита все още е твърде строго: при условията за освобождаване от работа по икономически причини съществува правна несигурност. Това води до ситуации на пазара на труда, при които работниците на постоянни трудови договори (мнозинството от трудещите се) се ползват с относителна сигурност, докато работещите на временни трудови договори (мнозинството от новите попълнения на пазара на труда) са в положение на несигурност. Следователно делът на временните договори е значително по-висок за младите работници, а процентът на преход от временни към постоянни договори е нисък. Това разделение се отнася и за достъпа до професионално обучение. Вследствие на това се наблюдава голямо текучество и ограничено натрупване на човешки капитал за съответните работници. Следователно младите работници и тези с ниска квалификация са изложени на непропорционален риск на пазара на труда. Целта на закона за подновяване на социалния диалог и на закона за осъвременяване на пазара на труда от 2008 г. беше да модернизира социалния диалог и да реши проблема с двойния стандарт на този пазар. Последният закон въвежда по-специално процедура за прекратяване на постоянни договори по взаимно съгласие („rupture conventionnelle“), която се използва все повече.

(11)

През 2010 г. безработицата във Франция бе малко над средната за ЕС, а трайната безработица нараства (3,9 % през 2010 г., спрямо 2,9 % през 2008 г.). В този контекст, публичните услуги в сферата на заетостта следва да играят важна роля, като подпомагат безработните в търсенето на работа. Във Франция новата система на държавната служба по заетостта („Pôle Emploi“) за обслужване на едно гише досега показва нееднозначни резултати от работата си. През 2009—2010 г., в контекста на криза и значително увеличаване на броя на търсещите работа лица, главната ѝ цел беше сливането на двата вече съществуващи административни органа. Възлагането на услугите по търсене на работа на външен изпълнител до този момент показва смесени резултати в постигането на поставените от държавната служба по заетостта цели за завръщане на работа. В същото време, ресурсите на държавната служба по заетостта, отделени за индивидуална подкрепа на търсещите работа остават недоразработени (71 еквивалента на пълно работно време на 10 000 безработни, което е значително под нивата, отчетени в някои сравними държави).

(12)

Френският дефицит по текущата сметка постепенно се влоши през последното десетилетие, което отразява намаляването на търговския стоков баланс, дължащо се отчасти на спад в конкурентоспособността по отношение на себестойността на труда, след като през 2003—2005 г. отново бе въведена единна минимална работна заплата (предишната реформа към 35-часова работна седмица доведе до 5 различни минимални нива). Въведени са някои подобрения на процедурата за индексация (създаване на консултативна комисия от независими експерти, премахване на произволните повишения), което снижи темповете на нарастване на минималната заплата. В резултат на това делът на работещите на минимална работна заплата съществено намаля, което дава възможност за по-добро диференциране на заплатите. Минималната работна заплата във Франция все още е сред най-високите в ЕС в сравнение със средната заплата, макар данъчното ѝ облагане да е значително по-ниско от това на средната заплата поради намаляване на социалноосигурителните вноски на работодателите.

(13)

Данъчното и социалноосигурителното бреме върху труда във Франция са сред най-високите в ЕС, като същевременно данъчната тежест върху потреблението е относително малка. Освен това, приходите от екологичния данък като дял от БВП също са доста под средните за ЕС. Преустройството на данъчната система, включително например чрез преминаване от облагане на труда към облагане на потреблението и облагане във връзка с опазването на околната среда ще има благоприятен ефект върху заетостта, както и върху постигането на екологичните цели.

(14)

Данъчните и социалноосигурителните облекчения (включително „фискалните ниши“„niches fiscales“) във Франция са много големи. Освен това разбирането и използването на предимствата на системата изисква предприятията и домакинствата да инвестират в скъпи експертни услуги. Данъчните облекчения се използват за прилагане на дадена икономическа политика, поради което до сега не е имало систематична оценка на ефективността им при изпълнението на набелязаните цели въпреки че се планира да се извърши преглед през 2011 г. съгласно закона за многогодишното планиране на публичните финанси за периода 2009—2012 г. В миналото, тяхната взаимозаменяемост с публичните разходи позволи на френските власти формално да спазват съществуващите разходни правила, въпреки че допълнителни промени не са повече възможни, както предвижда член 9 от закона за многогодишното планиране на публичните финанси за периода 2011—2014 г. Френските власти предвиждат дискреционно увеличаване на данъчните приходи (основно поради намаляване на данъчните облекчения) с около 0,75 % от БВП през периода 2011—2013 г. Конкретните данъчни облекчения, които ще бъдат премахнати от 2012 г. нататък, са само частично установени.

(15)

Конкуренцията в сектора на търговията на дребно например все още се възпрепятства от административните ограничения за откриването на големи обекти за търговия на дребно и забраната за препродажба под себестойността. В сектора на услугите все още съществуват конкурентни бариери за няколко регламентирани професии, които биха могли да се отстранят чрез преразглеждане на условията за постъпване или постепенното премахване на някои квоти (numerus clausus) и изключителните права на тези професии.

(16)

Франция пое редица ангажименти по пакта „Евро плюс“. Във фискално отношение Франция се ангажира с бързото провеждане на пенсионната реформа от 2010 г. С цел засилване на фискалната устойчивост, Франция също така ще промени конституцията си, като въведе задължително многогодишно бюджетно планиране. С цел нарастване на участието на пазара на труда се предвиждат различни мерки за увеличаване на активните политики за заетост (например професионално обучение, което да улеснява прехода на по-младите работници от училище към работа, допълнителни детски заведения до 2012 г., които да подобрят перспективите за заетост на жените, развиване на публичните услуги по заетостта за търсещите работа). Мерките за повишаване на конкурентоспособността се съсредоточават върху подобряване на системата на висшето образование и подпомагане на научно-изследователската и развойна дейност и новаторството („инвестициите в бъдещето“) („investissements d'avenir“) и върху намаляване на административната тежест чрез провеждането на всеобхватна административна програма за опростяване. Гореспоменатите задължения се отнасят до три от четирите области, уредени от пакта, като извън тях остава финансовият сектор. Макар че са свързани с области, откъдето произлизат основните предизвикателства , много от тях (особено тези, засягащи фискалното управление или подкрепата за висшето образование и изследователската и развойна дейност) са потвърждение на вече съществуващи обществени политики/реформи. Програмата за реформи изглежда не съответства изцяло на мащаба на макроикономическите предизвикателства, пред които се изправят пазарът на труда или условията за стопанска дейност. Освен това предвидената промяна на конституцията е предмет на политическа несигурност. Ангажиментите по пакта „Евро плюс“ са оценени и взети предвид в препоръките.

(17)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително ангажиментите на Франция по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика във Франция, но също така и степента, в която те спазват правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В тази връзка Комисията смята, че стратегията за фискална консолидация трябва да бъде допълнително конкретизирана, за 2012 г. и след това, за да се гарантира, че прекомерният дефицит ще бъде коригиран до 2013 г., а дългът ще започне да намалява. Всички извънредни приходи трябва да се използват за по-бързо намаляване на дефицита и дълга, както е предвидено в член 11 от закона за многогодишното планиране на публичните финанси за периода 2011—2014 г. Преминаването от данъчно облагане на труда към облагане на потреблението и облагане във връзка с опазването на околната среда, както и рационализирането на данъчните облекчения биха стимулирали постигането на фискалните и екологични цели и подобряването на условията за стопанска дейност. По-нататъшните мерки през 2011 и 2012 г. следва да се съсредоточат върху адаптирането на трудовото законодателство, за да се ограничи двойният стандарт на пазара на труда, както и върху укрепването на публичните служби по заетостта, за да предлагат всеобхватна подкрепа на търсещите работа. Досегашната политика за забавяне на повишаването на минималната работна заплата следва да се продължи. Конкуренцията в регламентираните професии и търговията на дребно следва да се насърчи.

(18)

В контекста на настоящата оценка и предвид препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 2 декември 2009 г. Съветът разгледа актуализираната Програма за стабилност на Франция за 2011 г. и становището му (3) е изразено по-специално в препоръката в точка 1. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Франция,

1.

Да осигури постигането на препоръчаното средно годишно фискално усилие от над 1 % от БВП за периода 2010—2013 г. и да коригира прекомерния дефицит до 2013 г. в съответствие с препоръката на Съвета относно процедурата при прекомерен дефицит и по този начин започне намаляване на дела на високия публичен дълг и осигури адекватен напредък по отношение на средносрочната цел оттам нататък, да конкретизира нужните мерки за 2012 г., като вземе допълнителни мерки ако е необходимо и да използва извънредните приходи, за да ускори намаляването на дефицита и дълга, както е планирано, да продължи да следи устойчивостта на пенсионната система и да предприеме допълнителни мерки, ако е необходимо.

2.

В съответствие с националните механизми за консултация със социалните партньори да положи още усилия за преодоляване на разслояването на пазара на труда като преразгледа някои аспекти от законодателството за защита на труда, като подобри човешкия капитал и ускори прехода, да гарантира, че развитието на минималната работна заплата стимулира разкриването на нови работни места.

3.

Да насърчава достъпа до учене през целия живот, за да спомогне за оставането на възрастните работници на пазара на труда и да засили мерките за подкрепа на завръщането на пазара на труда. Да засили активните политики по заетостта и да въведе мерки за подобряване на организацията, вземането на решения и процедурите на публичните служби по заетостта с цел подобряване на услугите и индивидуализираната подкрепа за лицата, изложени на риск от трайна безработица.

4.

Да подобри ефективността на данъчната система, включително например чрез преминаване от данъчно облагане на труда към облагане на потреблението и облагане, свързано с опазването на околната среда, както и да осъществи заплануваното намаляване на броя и обема на данъчните и социалноосигурителните облекчения (включително „фискални ниши“).

5.

Да вземе допълнителни мерки за премахването на неоправданите ограничения в регламентираните браншове и професии, особено в сферата на услугите и търговията на дребно.

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/12

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която ще се съсредоточи върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и на конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки (1), като заедно двата акта формират „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да вземат предвид интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики за заетост.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна и интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа.

(5)

На 3 май 2010 г. Гърция представи широкообхватна програма за приспособяване, подкрепена от финансова помощ, предоставена от държавите-членки от евро зоната и МВФ в размер на 110 милиарда евро. В придружаващия Меморандум за разбирателство и в последващите го допълнения се определят условията пред икономическата политика за изплащане на финансовата помощ.

(6)

Ключовите елементи на изискванията към политиката са предвидени в Решение 2010/320/ЕС на Съвета от 10 май 2010 г. (2) и последващите го изменения (3), отправено към Гърция с оглед засилване и задълбочаване на фискалния надзор и за нотифициране на Гърция за предприемане на преценените за необходими мерки за намаляване на дефицита с оглед преодоляване на ситуацията с прекомерния дефицит по силата на разпоредбите на член 136 и член 126, параграф 9 от Договора.

(7)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или в програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи. Гърция се очаква да представи актуализирана програма за стабилност и конкретни ангажименти и действия по пакта „Евро плюс“ за 2011 г. въз основа на актуализираната програма за приспособяване.

(8)

През последното десетилетие растежът на Гърция беше основан на неустойчиви фактори: бързият растеж на потреблението и инвестициите в жилища бяха съпроводени със значително увеличение на реалните възнаграждения и бързо нарастване на кредитите, като бързият растеж беше поддържан от ниските реални лихвени проценти, свързани с приемането на еврото, както и от либерализирането на финансовия пазар. Глобалната криза от 2008—2009 г. разкри слабостите, включително: неустойчивост на фискалната политика, частично прикрита от ненадеждни статистически данни и временно високи приходи; недостатъчно гъвкави трудов и продуктов пазар; загуба на конкурентоспособност и нарастващ външен дълг. Макар не в началото банковият сектор беше засегнат от икономическата криза и кризата на доверието. Степента на влошаване на състоянието на фискалната позиция беше установена със закъснение поради сериозни недостатъци в гръцките счетоводни и статистически системи. Това забави изпълнението на корективните мерки. С нарастването на опасенията по отношение на фискалната устойчивост на Гърция и с увеличаването на страха от поемане на риск в глобален мащаб настроението на пазара по отношение на Гърция рязко се влоши в началото на 2010 г. През април 2010 г. Гърция поиска международна финансова помощ, тъй като беше изправена пред необходимост от значителен финансов ресурс и нямаше достъп до международните капиталови пазари.

(9)

Гърция се ангажира да изпълнява програмата за икономическо и финансово приспособяване с цел коригиране на фискални и външни дисбаланси и възстановяване на доверието в краткосрочен план. В средносрочен план тя следва да положи основите на модел на растеж, който разчита в по-голяма степен на подкрепата на инвестициите и износа за постигане на растеж и заетост. В програмата за приспособяване се предвиждат всеобхватни действия в три направления: (i) заложена в самото начало стратегия за фискална консолидация, подкрепена от структурни фискални мерки и подобрен фискален контрол; (ii) структурни реформи на трудовия и продуктовия пазар за постигане на конкурентоспособност и растеж; и (iii) усилия за запазване на стабилността на банковата система.

(10)

Комисията направи оценка на проекта на национална програма за реформи. Тя взе предвид не само нейното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Гърция, но също така и степента, в която тя спазва правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В този контекст Комисията подчертава неотложността за прилагането на планираните мерки за изпълнение на Решение 2010/320/ЕС,

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/14

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/16

1.

Въпреки, че крайната отговорност за решения относно сключването на парични споразумения с трети страни се носи от Съвета на ЕС, ЕЦБ не би насърчила отвъдморски страни и територии (ОСТ), асоциирани с държави-членки от еврозоната, да въвеждат еврото като своя официална парична единица. В случая на Сен Бартелеми, ЕЦБ няма възражения по отношение на предложеното решение, имайки предвид, че Сен Бартелеми, което е част от Франция, използва еврото от 1999 г. За да се отговори на намерението на Франция еврото да се поддържа в Сен Бартелеми след 1 януари 2012 г., когато тази административна единица ще престане да бъде част от територията на ЕС (2), съгласно правото на ЕС е необходимо решение, насочено към променените обстоятелства. При тези условия, сключването на парично споразумение с Френската република, действаща от името на Сен Бартелеми, е удовлетворително решение, тъй като би позволило на Франция да продължи да прилага по отношение на Сен Бартелеми необходимите разпоредби от правото на ЕС, които са нужни за употребата на единната валута в следните области: парично, банково и финансово законодателство; мерки, необходими за употребата на еврото; предотвратяването на прането на пари и измамите, както и фалшифицирането на парични и непарични разплащателни средства; правила относно медали и отличителни знаци и по отношение на изискванията за статистическа отчетност.

2.

От обхвата на мандата за преговори, определен в предложеното решение, ЕЦБ разбира, че за разлика от споразуменията, сключени с трети страни като Княжество Монако, Княжество Андора, Република Сан Марино и града-държава Ватикан, това парично споразумение не дава право на Сен Бартелеми да емитира свои евромонети. Докато ЕЦБ приветства този подход, това следва да бъде направено изрично от съображения за правна сигурност и прозрачност поне в преамбюла на предложеното решение.

3.

ЕЦБ отново подчертава, че всички преводи, включително специална финансова помощ за банки и други финансови институции, които са необходими за поддържане или възстановяване на финансовата стабилност в Сен Бартелеми, се поемат от агенцията за публични приходи и разходи на Френската република.

4.

ЕЦБ разбира, че всички задачи, попадащи в рамките на компетентността на Евросистемата, включително операциите по паричната политика и събирането на статистическа информация, ще се изпълняват от Banque de France чрез Institut d’Émission des Départements D’Outre-mer (IEDOM).

5.

ЕЦБ също така разбира, че паричното споразумение не предвижда финансови институции, разположени в Сен Бартелеми, да имат пряк достъп до платежните системи и системите за сетълмент в еврозоната и че такива връзки ще продължават да бъдат осъществявани чрез съответните френски органи.

6.

ЕЦБ е твърдо убедена, че нейната роля при договаряне на парични споразумения с ОСТ следва да бъде абсолютно същата каквато е и ролята ѝ при договаряне на парични споразумения с трети страни. Предвид гореизложеното, текстът на предложеното решение следва ясно и недвусмислено да предвижда, че съгласието на ЕЦБ се изисква по въпросите от нейната компетентност.

7.

ЕЦБ отбелязва, че предложеното решение не обхваща няколко важни въпроса, като същите следва да бъдат разгледани както следва:

В случаите, когато ЕЦБ препоръчва изменения на предложеното решение, в приложението са представени отделните предложения за изменения с обяснителен текст към тях.

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/21

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/23

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/24

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/27

1.

На 13 юли 2011 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятия Bain Capital Investors, LLC („Bain Capital Investors“, САЩ) и OCM IMC Holdings, L.P., под контрола на Oaktree Capital Group, LLC („Oaktree“, САЩ), придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен контрол над предприятие International Market Centers, LP („IMC“, САЩ).

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6287 — Bain Capital/Oaktree/International Market Centers JV, на следния адрес:

20.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/28

1.

На 12 юли 2011 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 (1) на Съвета, чрез която предприятие Thermo Fisher Scientific, Inc. („Thermo Fisher“ САЩ) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над CB Diagnostics Holding AB, холдинговото дружество и едноличния собственик на Phadia Holding AB („Phadia“, Швеция), посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6293 — Thermo Fisher/Phadia на следния адрес: