19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/1

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която ще бъде съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват т.нар. „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Европейският съвет поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или в програмите за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или в програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи.

(6)

На 29 април 2011 г. Испания представи своята актуализирана Програма за стабилност за 2011 г., обхващаща периода 2011—2014 г., и Националната програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

Испанската икономика пострада сериозно от кризата и се наложи прилагането на драстични корекции в периода 2008—2009 г. От началото на 2008 г. до края на 2010 г. реалният БВП се понижи с 4,3 %, а заетостта отбеляза спад от над 10 %. В резултат на това към края на 2010 г. безработицата нарасна до 20,1 %, което представлява най-високият показател в ЕС. Основната тежест на испанската рецесия бе поета от младите хора (при които равнището на безработица е 41,6 %) и работниците с по-ниско образование (при които безработицата е 26,4 %). Доходността по държавните облигации нарасна в контекста на неблагоприятното развитие на публичния дълг в еврозоната, а банковата система, по-конкретно спестовните банки, бе подложена на натиска, предизвикан от краха на пазара на недвижими имоти и рязкото свиване на строителния сектор. Продължаващият процес на усвояване на значителните макроикономически неравновесия, натрупани през периода на икономически подем, ще продължи още известно време. В отговор на тези предизвикателства испанското правителство предприе амбициозна програма за реформи, включваща фискална консолидация, преструктуриране на спестовните банки, пенсионна реформа и реформиране на трудовия и продуктовия пазар.

(8)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за стабилност в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 становището на Съвета е, че макроикономическият сценарий, залегнал в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност, е прекалено оптимистичен за 2011 г. и 2012 г. В програмата за стабилност се предвижда до 2013 г. бюджетният дефицит да бъде намален под референтната стойност от 3 % в съответствие с препоръките на Съвета от април 2009 г., а през 2014 г. той да бъде допълнително намален до 2,1 % от БВП. В програмата за стабилност не е предвидено постигането на средносрочната цел, а именно — балансиран бюджет в рамките на програмата за стабилност. Тази тенденция, насочена към коригиране на дефицита, е уместна. Средното годишно подобрение на структурното салдо за периода 2010—2013 г. е 1,5 % от БВП, което е в съответствие с препоръката на Съвета, като за 2014 г. се очаква подобрение с още 0,3 % от БВП. Според прогнозите съотношението на дълга спрямо БВП ще се повиши от 60,1 % от БВП за 2010 г. до 69,3 % за 2013 г. и леко ще спадне за 2014 г. Съществуват рискове от постигане на по-лоши резултати по отношение на консолидационната програма, които са свързани със заложените в нея основни макроикономически предвиждания и спазването на бюджетните цели на регионално равнище. Значителен дял от общите публични разходи се дължи на регионите, като през 2010 г. 9 от общо 17 надхвърлиха своите фискални цели. Въпреки това контролните механизми за дефицита и дълга на регионалните правителства вече са засилени и испанското правителство се ангажира да предприеме допълнителни мерки, ако са необходими за изпълнение на бюджетните цели.

(9)

Постигането на предвидената фискална консолидация през 2011 г. и 2012 г. изисква строго прилагане на контролните механизми за дефицита и дълга, въведени за регионалните правителства. В случай че през 2011 г. и 2012 г. макроикономическите и бюджетните показатели се окажат по-неблагоприятни от очакваното, ще бъдат необходими допълнителни мерки за постигането на бюджетните цели, които испанското правителство се ангажира да предприеме. За 2013 г. планът за ревизия на разходите набелязва някои мерки, насочени към обезпечаване на бюджетните цели. Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са високи.

(10)

Средносрочната бюджетна рамка в Испания спомогна за осъществяването на многогодишното бюджетно планиране и като цяло дава положителни резултати. Кризата обаче постави тази рамка пред сериозно изпитание и онагледи необходимостта от по-нататъшно укрепване на фискалната стабилност и превантивния аспект на фискалната политика. За тяхното подобрение е необходимо въвеждането на правило за разходите, основано върху средносрочния номиналния растеж на БВП в съответствие с новата рамка на ЕС за икономическо управление. Правилото, включено от Испания в програмата за стабилност, автоматично ще добие задължителна сила както за централното, така и за регионалните правителства. Правителството планира също така да търси консенсус относно прилагането на това правило по отношение на автономните общности в рамките на Съвета за фискална и финансова политика.

(11)

При липсата на реформа очакваното дългосрочно въздействие от застаряването на населението върху публичния бюджет на Испания би било по-сериозно в сравнение със средните показатели за ЕС. Основната причина за това е прогнозираното за следващите десетилетия значителното увеличение на дела на пенсионните разходи в БВП. В дългосрочен план застаряването на населението ще доведе до съществено увеличение в съотношението на пенсионерите спрямо броя на трудово заетите. Предложението на испанското правителство за пенсионна реформа, договорена със социалните партньори, значително ще подобри фискалната устойчивост и ще повиши стимулите за участие в пазара на труда. Реформата обаче все още не е одобрена от парламента и е възможно да претърпи допълнителни несъществени изменения.

(12)

Испания предприе сериозни стъпки за укрепване на банковата си система чрез осигуряване на публична подкрепа и предприемането на мерки, насочени към преструктуриране на спестовните банки, засилване платежоспособността на банките и подобряване на прозрачността на техните счетоводни баланси. В резултат секторът претърпя значителна консолидация, особено сред спестовните банки, с положителни последствия по отношение на средния размер на институциите, намаляване на прекомерния брой клонове и нает персонал, подобряване на счетоводните баланси, рекапитализация и подобряване на ефективността и доходността. Скорошно законодателство, третира проблемите, свързани с ролята на местните власти в управлението на спестовните банки, тъй като повечето от тях прехвърлят своите активи и пасиви към търговски банки. Испанското правителство пое ангажимент да завърши по голямата част от процеса на преструктуриране до края на септември 2011 г. Следващият кръг от стрес тестове ще бъде отново сред тези с най-голям обхват в ЕС.

(13)

Провежданата в момента реформа на пазара на труда в Испания трябва да бъде допълнена с цялостно преобразуване на съществуващата неефективна система за колективно трудово договаряне. Преобладаването на регионални и отраслови споразумения сериозно ограничава възможностите за преговори на фирмено равнище. Автоматичното удължаване на колективните трудови договори, валидността на неподновените договори и използването на клаузи за последваща индексация, свързана с инфлацията, повишават инертността на трудовите възнаграждения и възпрепятстват гъвкавостта на заплатите, която е необходима с цел да се ускори приспособяването на икономиката и възстановяването на конкурентоспособността. Испанското правителство поиска от социалните партньори да постигнат съгласие за реформиране на системата за колективно трудово договаряне през пролетта на 2011 г. При липсата на споразумение, правителството одобри кралски декрет на 10 юни, който незабавно влезе в сила, но ще трябва да бъде валидиран от парламента.

(14)

В условията на много висока безработица Испания предприе реформа на пазара на труда посредством гласувания през септември 2010 г. Законът има за цел да намали дуализма на трудовия пазар и безработицата сред младите хора, да повиши заетостта сред уязвимите групи от населението, да увеличи гъвкавостта на фирмено равнище и да подобри ефикасността на посредничеството на пазара. През февруари 2011 г. беше приета програма за реформиране на активната политика по заетостта, която включваше също така мерки за укрепване на консултативната и напътстваща роля на службите по заетостта и тяхното координиране на национално и регионално равнище. На този етап е твърде рано да се прецени напълно дали реформата е достатъчна за намаляване на сегментирането и понижаване на безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица, тъй като някои мерки все още не са въведени. Испанското правителство се ангажира да предприеме допълнителни действия не по-късно от октомври 2011 г.

(15)

Испания претърпя понижение на конкурентоспособността по отношение на цените и разходите за производство, въпреки относително добрите резултати по отношение на дела на износа, който беше засилен по време на и след кризата. По-високият ръст на заплатите, съчетан с по-нисък ръст на производителността в сравнение с останалите държави от еврозоната, както и недостатъчна конкурентоспособност на определени продуктови пазари допринесоха за поддържането на по-висока инфлация в Испания. Намирането на възможност за подобряване на данъчната ефективност би спомогнало за засилване на конкурентоспособността. По-нататъшно засилване на конкурентоспособността на продуктовите пазари и приемане на реформа на системата за колективно трудово договаряне, за да се гарантира, че нарастването на заплатите отразява по-адекватно развитието на производителността на фирмено равнище, ще спомогне за засилване на конкурентоспособността.

(16)

Особена тревога предизвиква високият брой лица в Испания, напускащи преждевременно училище (31,2 % през 2009 г.), тъй като по този начин се намалява обемът на квалифицираната работна сила, влошават се трудовите перспективи на тези лица и се намалява потенциалният растеж. Законът за устойчива икономика, приет на 15 февруари 2011 г., включва мерки, насочени към повишаване на качеството и количеството на човешкия капитал посредством образованието и професионалното обучение. Въпреки това съществуват съмнения относно ефективността на новите мерки за борба с преждевременното напускане на училище и за подобряване на професионалното обучение, като не са изключени трудности в тяхното прилагане на всички равнища на държавно управление.

(17)

Испания отбеляза значителен напредък в подобряването на условията за конкуренция на пазарите на продукти и услуги, с което бяха предприети мерки за отстраняване на една от причините за бавния растеж на производителността. Въпреки че страната отбеляза значителен и амбициозен напредък в транспонирането на Директивата за услугите, съществува необходимост от допълнително отваряне на сектора на професионалните услуги. Законът за устойчива икономика включва широк набор от мерки за подобряване на бизнес средата, засилване на конкуренцията и повишаване устойчивостта на околната среда. Ефективното изпълнение изисква по-нататъшни усилия на всички управленски равнища и подходяща координация.

(18)

Испания пое редица ангажименти по силата на пакта „Евро плюс“. По отношение на фискалните въпроси страната се ангажира да определи правило за разходите с цел подобряване на фискалната стабилност, а оттам — устойчивостта на публичните финанси. С цел да засили финансовата стабилност, Испания пое ангажимент да приключи процеса на преструктуриране на финансовия сектор преди 30 септември. При мерките по отношение на трудовата заетост се дава приоритет на прилагането на актове, свързани с активната политика по заетостта, и разпоредбите в областта на професионалното обучение, както и на проблемите с неофициалната заетост. Мерките в областта на конкурентоспособността са насочени към реформа на системата за колективно трудово договаряне, регламентираните професии, учредяване на консултативен комитет по въпросите на конкурентоспособността и реформа на законодателната уредба относно несъстоятелността. Тези ангажименти се отнасят за четирите насоки на пакта. Те представляват продължение на сегашната програма за реформи, като въвеждат строг график за прилагането на някои от реформите и гарантират пълното прилагане на тези, които вече са въведени. Поетите ангажименти бяха оценени и взети предвид в настоящите препоръки.

(19)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително ангажиментите по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Испания, но също така и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Европейския съюз чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В тази връзка Комисията е на мнение, че испанското правителство е установило планове за фискална консолидация, които са съвместими с поставените цели, но все още съществуват някои рискове. Необходимо е ръстът на публичните разходи да се поддържа под темповете на средносрочния растеж на БВП и да се пристъпи към приемане на пенсионната реформа. По-нататъшните действия в периода 2011—2012 г. следва да са насочени към осигуряване на стабилността на финансовата система (чрез приключване на преструктурирането и консолидацията на спестовните банки) и укрепване на вътрешните източници на растеж чрез мерки за преодоляване на сегашното покачване на безработицата, по-специално посредством реформиране на системата на колективно договаряне и последователно прилагане на текущите реформи на пазара на труда, съчетано със строг контрол и оценка на тяхната ефективност. Секторът на услугите, занятията и професиите трябва да се отворят към по-широка конкуренция, а административната тежест за предприятията да бъде намалена.

(20)

В контекста на настоящата оценка и предвид препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 2 юни 2010 г. Съветът разгледа актуализираната Програма за стабилност на Испания за 2011 г. и становището му (3) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа Националната програма за реформи на Испания,

1.

Да приложи бюджетната стратегия през 2011 г. и 2012 г. и да коригира бюджетния дефицит през 2013 г. в съответствие с препоръката на Съвета по отношение на ППД, като гарантира изпълнение на целите за дефицита на всички управленски равнища, включително чрез стриктно прилагане на съществуващите механизми за контрол на дефицита и дълга за регионалните правителства; да предприеме допълнителни мерки, в случай че бюджетните и икономическите показатели се различават от очакванията; да използва всяка възможност — включително възможностите, породени от подобрени икономически условия — за да ускори намаляването на дефицита; да установи конкретни мерки за пълното обезпечаване на целите за 2013 г. и 2014 г., което следва да доведе до понижение на високия размер на публичния дълг и да гарантира адекватен напредък към средносрочната цел; да поддържа растежа на публичните разходи под темповете на средносрочния растеж на БВП чрез въвеждане на задължително правило за разходите на всички управленски равнища съгласно планираното. По-нататъшно подобряване на предоставянето на информация по отношение на бюджетите на местните и регионалните правителства и тяхното изпълнение.

2.

Да приеме предложената пенсионна реформа за увеличаване на законовата пенсионна възраст и на годините трудов стаж с оглед изчисляване на пенсиите съгласно планираните условия; редовно да преразглежда пенсионните параметри в съответствие с измененията в продължителността на живота съгласно планираните условия и да разработи допълнителни мерки за подобряване на обучението през целия живот за работещите в напреднала възраст.

3.

Да наблюдава отблизо извършваното в момента преструктуриране на финансовия сектор, по-специално по отношение на спестовните банки, с оглед финализирането му до 30 септември 2011 г., както е предвидено.

4.

Да проучи обхвата за подобряване на ефективността на данъчната система, например чрез преминаване от трудови към потребителски и екологични данъци и такси, като се гарантират плановете за фискална консолидация.

5.

Да приеме и приложи — след консултация със социалните партньори и в съответствие с националните практики — да приключи приемането и да предприеме изпълнение на обширна реформа на системата за колективно трудово договаряне и системата за индексиране на заплатите, с цел да се гарантира, че нарастването на заплатите отразява по-адекватно развитието на производителността и условията на местно и фирмено равнище и да се предостави на фирмите достатъчна вътрешна гъвкавост за адаптиране на условията за труд към промените в икономическата среда.

6.

До края на 2011 г. да направи оценка на въздействието на предприетите през септември 2010 г. реформи на пазара на труда и на реформата на активните политики по заетостта от февруари 2011 г., като при необходимост тази оценка бъде съпътствана от предложения за по-нататъшни реформи, които да понижат сегментирането на пазара на труда и да подобрят възможностите на младите хора за намиране на работа; да осигури строг контрол на ефективността на набелязаните в националната програма за реформи мерки за ограничаване на преждевременно напускане на училище, включително чрез политика за превенция, и да улесни прехода към професионално образование и обучение.

7.

Да предприеме по-нататъшно отваряне на професионалните услуги и да представи за гласуване планираните законопроекти, с което да се прекрои регулаторната рамка и да се отстранят съществуващите ограничения по отношение на конкуренцията, ефективността и новаторството; да приложи Закона за устойчива икономика, и по-конкретно мерките за подобряване на бизнес средата и насърчаване на конкуренцията на пазарите за продукти и услуги на всички управленски равнища; и да подобри координацията между националната и регионалните администрации, за да се намали административната тежест за предприятията.

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/5

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която ще бъде съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Европейският съвет поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или в програмите за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 29 април 2011 г. Чешката република представи своята Национална програма за реформа за 2011 г., а на 5 май 2011 г. — актуализираната Програма за конвергенция за периода 2011—2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(6)

Световната финансова криза, която засегна Чешката република поради високата търговска отвореност на нейната икономика, имаше тежки последствия за растежа на БВП и безработицата в страната. В резултат на спада на износа и местните инвестиции реалният БВП намаля с 4,1 % през 2009 г. Процентът на безработица нарасна значително от 4,4 % през 2008 г. на 7,3 % през 2010 г., докато равнището на заетост спадна с 2 процентни пункта между 2008 г. и 2010 г. Все пак високата степен на обвързаност със световната търговия и бързото възстановяване на основните търговски партньори на Чешката република допринесоха за относително бързия растеж на реалния БВП до 2,3 % през 2010 г. и ще продължат да поддържат умереното възстановяване.

(7)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за конвергенция в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 становището на Съвета е, че макроикономическите предположения в основата на бюджетните прогнози на програмата за конвергенция са реалистични за първите две години от нея и изглеждат твърде оптимистични за периода след това, когато се преценяват с оглед на средносрочните прогнози на Комисията за потенциална продуктивност съгласно общо договорената методология. Програмата за конвергенция се основа на предвиждания за по-нисък растеж през 2012 г. в сравнение с прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2011 г., главно в резултат на по-нататъшното значително намаление на реалните разходи за публично потребление, което не бе отчетено в прогнозата на тези служби, предвиждаща запазване на непроменена политика за 2012 г. В програмата за конвергенция се предвижда дефицитът по консолидирания държавен бюджет да бъде сведен под 3 % от БВП през 2013 г. и да достигне до 1,9 % от БВП през 2014 г. Планираната консолидация се базира основно на ограничаване на разходите. Предложените мерки са като цяло достатъчни за постигане на целта до 2013 г., както беше препоръчано от Съвета, но съществуват рискове за действителните бюджетни резултати на представените в програмата за конвергенция мерки. Освен това изглежда, че за постигането на целите през последните години от програмата за конвергенция се разчита главно на благоприятни циклични условия и допълнително повишаване на ефективността на публичната администрация, което може да става все по-трудно. Предвижда се средносрочната бюджетна цел да бъде постигната извън рамките на програмния период. Средногодишната фискална консолидация за периода 2011—2013 г. е малко под 1 % от БВП, както беше препоръчано от Съвета в рамките на процедурата при прекомерен дефицит от 2 декември 2009 г.

(8)

В програмата за конвергенция се поставя ясна стратегическа цел за намаляване на дефицита на публичните финанси под 3 % от БВП до 2013 г. Предизвикателството ще бъде да се гарантира, че мерките в подкрепа на плана за намаляване на дефицита през 2011—2013 г. и през последващите години няма да застрашат дългосрочния растеж и ще запазят равнището на разходите за образование и научноизследователска и развойна дейност, както и че ще осигурят подходящ буфер за нарасналите вследствие на демографското развитие разходи.

(9)

Стратегията за бюджетна консолидация включва мерки, които влияят на приходите от ДДС: планира се по-ниската ставка на ДДС да нарасне през 2012 г. и 2013 г., а по-високата — да намалее през 2013 г. Правителството възнамерява също така да увеличи броя на дружествата, които от 2013 г. ще са задължени да представят декларации по ДДС. Според програмата тези промени следва да доведат до увеличаване на данъчните постъпления в размер на 0,7 % от БВП през 2012 г. и с още 0,1 % от БВП през 2013 г. Също така изглежда, че съществува допълнителен капацитет за увеличаване на приходите от непреки данъци, възлизащо през 2010 г. на около 11,8 % от БВП спрямо средното равнище за ЕС от 13,4 %, с което ще се облекчи данъчното облагане на трудовите доходи. Предвижданата данъчна реформа ще засегне отчасти този въпрос. Освен това се очаква разликата между теоретичните и действителните задължения по ДДС да бъде значително над средното равнище за ЕС, което потвърждава необходимостта от мерки, насочени към по-стриктно спазване на данъчното законодателство. За тази цел Чешката република въведе нови мерки през 2011 г., насочени към уреждане на измамите с ДДС и намаляване на укриването на данъци.

(10)

Предвид прогнозите, според които въздействието на застаряването на населението върху бюджета ще бъде значително над средното за ЕС, реформата на пенсионната система се очертава като важен въпрос. Правителството представи два пакета от предложения. Не по-късно от септември 2011 г. се очаква получаването на парламентарно одобрение за първия пакет, насочен към разходнопокривната обществена пенсионна схема, която от 2009 г. е в дефицит. Наред с другите мерки пакетът включва повишаване на законоустановената пенсионна възраст, която през 2041 г. ще бъде унифицирана на 66 години и осем месеца както за мъжете, така и за жените, родени през 1975 г. За всяка следваща възрастова група възрастта за пенсиониране ще се увеличава с още два месеца без предварително определени граници. Този пакет от мерки за реформиране на параметрите би следвало да допринесе за преодоляване на проблема, свързан с фискалната устойчивост, но той може би няма да бъде достатъчен за преодоляване на всички трудности, произтичащи от застаряването на населението. Вторият пакет мерки, който все още не е одобрен от правителството, вероятно ще включва въвеждането на втори доброволен частен стълб през 2013 г., целящ увеличаване на диверсификацията при пенсионните доходи и повишаване на тяхната бъдеща целесъобразност чрез насърчаване на частните спестявания. Въпреки това предложената структура на този стълб не създава особени стимули за присъединяване към схемата и може на практика да допринесе за споменатото дългосрочно напрежение. За да се гарантира ефикасността на системата е необходимо също така оперативните разходи на тези пенсионни фондове да бъдат внимателно анализирани и поддържани на възможно най-ниско равнище.

(11)

Пазарът на труда се счита за умерено гъвкав, като преди световната финансова криза не бяха установени значителни нарушения в неговото функциониране. Открояват се обаче някои структурни слабости. Един от основните проблеми е свързан със сериозните затруднения, които жените с деца срещат при реинтегрирането си на пазара на труда след отпуск по майчинство. Въпросът е важен и поради по-широкото си въздействие върху икономиката като цяло: по-дълги периоди на липса на трудова заетост, по-големи отклонения между заетостта при жените и мъжете и много високата разлика при заплащането между половете. Въпреки усилията на правителството да предостави по-голям избор на родителите при определяне на продължителността на родителския отпуск, своевременното завръщане на работа продължава да бъде трудно. Една от вероятните причини за този проблем е липсата на желание от страна на дружествата да осигурят възможности за работа на непълно работно време, които често се използват от служителите с малки деца в останалите държави-членки, като друга такава причина е ограниченият избор на достъпни детски заведения. В националната програма за реформа са набелязани определен брой конкретни мерки за увеличаване на достъпа до детски заведения, включително за деца до тригодишна възраст.

(12)

Макар че общото равнище на безработицата и на дългосрочната безработица остават значително под средното за ЕС, последната се е увеличила в резултат от кризата най-вече сред хората на възраст между 20 и 29 години. Лицата с ниско ниво на образование и с ниски доходи се сблъскват със значителни трудности при намирането на работа. Разходите за активна политика на пазара на труда, както и делът на участие в редовните мерки за активизиране следва да бъдат увеличени, а посочените мерки по-добре ориентирани.

(13)

Случаите на неефективност в публичната администрация, които влияят отрицателно върху бизнес средата, могат да бъдат отстранени чрез цялостно прилагане на съществуващите стратегии. Правителството въведе програма за по-добро регулиране през 2007 г. и стратегия за борба с корупцията за периода 2011—2012 г. В тях са оповестени мерки, които са важни за подобряване на качеството на чешката правна и регулаторна рамка, която според международните проучвания изостава от средното равнище в ЕС, както и за укрепване на доверието на бизнеса. Едно от предизвикателствата е да се постигне стабилизиране на публичната администрация, чиято ефективност е затруднена от честите и широкообхватни мерки за реорганизация. С оглед на това е важно да бъде приет неколкократно отлаганият Закон за държавните служители. Правителството прие неотдавна мерки за увеличаване на прозрачността при процедурата за обществени поръчки. Един от елементите на регулаторната рамка — а именно специфичният вид дружествени дялове, позволяващи напълно анонимно прехвърляне на активи — заслужава специално внимание.

(14)

Прогнозите сочат, че кризата е оказала отрицателно въздействие върху потенциалния растеж. Важно е да се предприемат мерки за подобряване на човешкия капитал, което въпреки високия дял на записаните в университети млади хора е възпрепятствано от недостатъчното качеството на тяхното обучение — доказателство за това е фактът, че висшите училища в Чехия продължават да заемат крайните позиции в съответните международни проучвания. Нещо повече — в класацията по разходи за един учащ, измерени в съпоставими цени, Чехия попада в най-долната четвърт сред държавите-членки, като най-силно засегнато е началното обучение. В националната програма за реформи са набелязани мерки за всички етапи на образованието, а от няколко години се подготвя комплексна реформа на висшето образование. Осигуряването на качествено и пълноценно висше образование е важен фактор за конкурентоспособността и новаторския капацитет.

(15)

Комисията направи оценка на програмата за конвергенция и националната програма за реформи на Чешката република. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в страната република, но също така и степента, в която те спазват правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В тази връзка Комисията смята, че акцентът върху фискалната консолидация следва да бъде запазен, като в същото време няма да бъдат засегнати насърчаващите растежа разходи. Дългосрочната устойчивост на публичните финанси зависи в голяма степен от капацитета за незабавно провеждане на необходимата пенсионна реформа. Особено важно е да се повиши участието на пазара на труда (най-вече от страна на жените) и да се предоставят възможности за заетост на трайно безработните лица. Решаващо значение за конкурентоспособността имат допълнителните мерки за подобряване на качеството на публичните услуги и на регулаторната рамка, както и на качеството на висшето образование.

(16)

В контекста на настоящата оценка и предвид препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 2 декември 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за конвергенция на Чешката република за 2011 г. и становището му (3) е отразено по-специално в препоръки 1 и 2 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа Националната програма за реформи на Чешката република,

1.

Да приложи планираната консолидация през 2011 г. и да предприеме изравнителни мерки с постоянен характер, според необходимото, в случай на спад на приходите или превишаване на разходите. Да приеме планираните в програмата за конвергенция за 2012 г. фискални мерки и да подпомогне изпълнението на целите за 2013 г. чрез по-конкретни мерки. При спазване на гореизложеното да избегне намаляването на разходите в области, които насърчават растежа. Да подобри ефективността на публичните инвестиции и да продължи усилията за използване на наличния капацитет за увеличаване на приходите от непреки данъци, да облекчи данъчното облагане на трудовите доходи, да подобри спазването на данъчните задължения и да ограничи укриването на данъци. Да осигури средно фискално усилие за периода 2010—2013 г. от 1 % от БВП в съответствие с препоръките на Съвета относно коригирането на прекомерния дефицит, което ще позволи постигане на крайния срок на ППД с достатъчен марж за 2013 г.

2.

Да изпълни планираната пенсионна реформа с цел да се подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси и да се гарантира целесъобразността на бъдещото равнище на пенсиите. Допълнителни усилия следва да се съсредоточат на първо място върху прилагането на допълнителни промени в публичния стълб, за да се гарантира, че системата няма да бъде източник на фискални неравновесия в бъдеще и върху разширяването на частните спестявания. С оглед на повишаването на действителната възраст за пенсиониране следва да се предвидят мерки, които да свързват законово определената възраст за пенсиониране с продължителността на живота. Да се гарантира, че планираната финансирана схема ще привлече широко участие при поддържане на прозрачни и ниски административни разходи.

3.

Да увеличи участието на пазара на труда, като намали пречките, пред които са изправени хората с малки деца при реинтегрирането си на пазара на труда, чрез повече и по-леснодостъпни детски заведения. Да повиши привлекателността и достъпността на по-гъвкавите форми на организация на труда, като например работа на непълно работно време.

4.

Да подобри дейността на обществената служба по заетостта, с което да се повишат качеството и ефективността на системите за обучение, да се подобри съдействието при търсене на работа и да се прилагат индивидуални услуги, обвързващи финансирането за програмите с постигнатите резултати. В сътрудничество със заинтересованите страни да продължи индивидуалните програми за обучение на възрастните работници, младите хора, нискоквалифицираните работници и другите уязвими групи.

5.

Да предприеме необходимите мерки за подобряване качеството на публичните услуги в области, които са от съществено значение за бизнес средата. В този контекст: да ускори изпълнението на стратегията за борба с корупцията в съответствие с определените цели, да приеме Закона за държавните служители, целящ насърчаване на стабилността и ефективността на публичната администрация, и да предприеме стъпки за уреждане на въпроса с анонимните дружествени дялове.

6.

Да създаде прозрачна система за оценка на качеството на академичните институции и да я обвърже с тяхното финансиране с цел да се подобри ефективността на висшето образование.

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/9

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (2), като двата акта заедно представляват „интегрираните насоки“. Държавите-членки бяха призовани да отчитат интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет одобри приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Европейският съвет поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програми за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти своевременно, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(6)

На 27 април 2011 г. Германия представи актуализираната си Програма за стабилност, която обхваща периода 2011—2015 г., а на 7 април 2011 г. — своята Национална програма за реформа за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

Германската икономика навлезе в кризата със сравнително силни позиции. Резкият спад в световната търговия обаче доведе до срив на износа и инвестициите през 2009 г., като реалният БВП се сви с безпрецедентните 4,7 %. Въпреки това, след като се повиши незначително, безработицата отново започна да се понижава от края на 2009 г. Устойчивостта на пазара на труда отразява положителните ефекти от направени в миналото реформи за улесняване на намаляването на работното време и от субсидиите за работа с намалено работно време. Икономиката се възстанови убедително от рецесията, като реалният БВП се повиши с 3,6 % през 2010 г. Износът до голяма степен компенсира огромния спад, наблюдаван през 2009 г., и проправи пътя на по-мащабно възстановяване, което води до намаляващ излишък по текущата сметка. Икономиката допълнително подобри конкурентоспособността си спрямо повечето от останалите държави-членки, които са членове на еврозоната. От балансирана позиция консолидираният държавен бюджет стигна до дефицит от 3 % от БВП през 2009 г. в резултат на действието с пълна сила на автоматичните стабилизатори и на дискреционните мерки за противодействие на икономическия спад. Икономическото възстановяване помогна за ограничаване на дефицита през 2010 г. (3,3 % от БВП), въпреки действащите фискални стимули и мерки в подкрепа на финансовите пазари.

(8)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за стабилност в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че в макроикономическия сценарий, на който се основава програмата за стабилност, се проявява предпазливост за 2011 г., а оценките за периода след това са реалистични; това показва също и съпоставка с прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2011 г. Програмата за стабилност залага растеж на реалния БВП с 2,3 % през 2011 г., забавяне до 1,8 % през 2012 г. и до средно 1,5 % за периода 2013—2015 г. В програмата за стабилност се предвижда понижаване на дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП още през 2011 г. — две години преди срока, определен от Съвета, както и допълнителен напредък към постигането на средносрочната цел (СЦ) — дефицит през 2014 г. от 0,5 % от БВП в структурно изражение. След очакваната корекция на прекомерния дефицит темпът на приспособяване към СЦ, предвиден от програмата за стабилност, ще се понижи под референтната стойност от 0,5 % от БВП през 2013 г. и 2014 г. Съотношението на дълга към БВП се повиши с почти 10 пункта през 2010 г. (3), но се очаква то отново да започне да се понижава от 2011 г., като до 2015 г. ще достигне 75,5 % от БВП, оставайки над референтната стойност, предвидена в Договора. Рисковете пред бюджетните перспективи изглеждат в общи линии балансирани за 2011 г., но резултатите след това могат да се окажат по-слаби от очакваното, тъй като някои икономии може да не бъдат реализирани. Някои мерки все още са предмет на обсъждане (напр. данък за енергията и данък в областта на финансовите трансакции), а други все още не са уточнени (например подобрения на ефективността на публичната администрация). Освен това не се изключват и евентуални допълнителни мерки в подкрепа на финансовите пазари. Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са средно високи.

(9)

Тъй като с неотдавнашната реформа на системата за здравеопазването се въведоха мерки за овладяване на нарастването на разходите главно през 2011 г. и 2012 г., по-нататъшните стъпки за увеличаване на ефективността на публичните разходи за здравеопазване, както и в областта на дългосрочните грижи, ще подкрепят предвиждания план за консолидация. В същото време поддържането на курс към консолидация, ориентиран до голяма степен към растежа, включително посредством осигуряване на подходящо равнище на разходите за образование, ще помогне за повишаване на потенциала за дългосрочен растеж.

(10)

Въпреки че фискалната рамка на Германия бе значително укрепена чрез въвеждане на конституционни бюджетни разпоредби, чрез създаването на Съвет за стабилност и на система за ранно предупреждение с цел предотвратяване на бюджетни неравновесия, все още са необходими допълнителни усилия за пълното прилагане на бюджетните разпоредби на равнище провинции (Länder). По-нататъшното укрепване на свързания с тях механизъм за мониторинг и санкциониране също ще увеличи надеждността на публичните финанси на Германия.

(11)

Кризата разкри сериозни слабости в германския банков сектор. Сериозните загуби и обезценки вследствие на международни инвестиции в ипотечни заеми и в структурирани активи отслабиха капиталовата база на някои банки и доведоха до необходимостта от сериозни държавни интервенции. Кризата също така разкри слабостите на някои Landesbanken, които още преди кризата страдаха от недостиг на ефективни структури за управление на риска и от липсата на жизнеспособен и подходящо финансиран бизнес модел. По-нататъшната реформа на банковия сектор, включително преструктуриране на Landesbanken, нуждаещи се от жизнеспособен бизнес модел и адекватна капиталова база, както и укрепването на регулаторната и надзорна рамка, ще допринесат за запазване на стабилността на финансовия сектор и ще подсигурят по-ефикасно разпределение на спестяванията на вътрешния пазар като средство за укрепване на търсенето и инвестициите.

(12)

Потенциалът за растеж и структурната конкурентоспособност на германската икономика зависят до голяма степен от добре обучената висококвалифицирана работна сила, но недостигът на работна ръка може да стане още по остър в резултат на развитието на демографската ситуация. Това подчертава значението на пълното оползотворяване на потенциала на работната сила чрез премахване на пречките за участие на пазара на труда на определени групи от населението (възрастните работници, жени, нискоквалифицирани работници и граждани на държави извън ЕС), както и на по-нататъшното развитие на човешкия капитал. Вземането на мерки по отношение на данъчната тежест, която остава висока особено за хората с ниски и средни доходи, ще подобри стимулите за работа, като същевременно ще позволи увеличението на заплатите да се преобразува в по-голяма степен в по-високи разполагаеми доходи и в нарастване на вътрешното търсене. Високите пределни данъчни ставки за доходите на втори член на семейството, произтичащо от съвместното подоходно облагане на съпружеските двойки, създава негативни стимули за предлагането на работна сила. Въведеният през 2009 г. „Faktorverfahren“ позволява индивидуалната месечна данъчна тежест да отразява личните доходи на всяко лице, като годишната данъчна тежест остава непроменена. Следва да бъде наблюдавано въздействието на тази реформа, засягаща участието на трудовия пазар. В тази връзка може да бъде необходимо предприемането на нови мерки за преодоляване на все още съществуващите негативни стимули за предлагането на работна сила. По-нататъшното повишаване на достъпа до детски заведения също ще подпомогне по-специално все още ниското участие на жените в работната сила на пълен работен ден. Освен това увеличаването на броя на лицата с професионални квалификации може да засили перспективите за участие в пазара на труда на нискоквалифицираните работници.

(13)

В последно време Германия взе решения с широк хоризонт във връзка с бъдещето на нейната енергийна диверсификация. Прилагането на Националната енергийна концепция предполага основна промяна в енергийните доставки и ще окаже влияние върху цените на енергията и върху конкурентоспособността на икономиката в средносрочен до дългосрочен план. Ето защо ефективността на разходите следва да бъде основен ръководен принцип за прилагането на Националната енергийна концепция на базата на ефективно потребление на енергия, на ефективни от гледна точка на разходите схеми за подпомагане, на енергийни системи за възобновяеми енергийни източници с подходящ капацитет и на конкурентни енергийни пазари.

(14)

Повишаването на конкуренцията в сектора на услугите ще засили нарастването на производителността и ще подкрепи вътрешното търсене. По-динамичният растеж на сектора на услугите може също така да допринесе за разширяването на основата за нарастване на търсенето и предлагането в Германия. Въпреки значителния напредък през последните години чрез прилагането на Директивата за услугите изглежда има възможности за по-нататъшно ограничаване на пречките за влизане и излизане на предприятия, по-специално чрез по-нататъшно опростяване на системата за разрешения и лицензи и опроставяне на правилата за извършването на някои професионални услуги. Следва да бъде проучена основателността и адекватността на регулирането на определени занаятчийски професии. Що се отнася до услугите, предоставяни чрез мрежи, конкуренцията, по-специално в железопътния сектор, може да бъде подобрена. Засилването на надзорната роля на Федералната агенция за мрежите и отварянето на инфраструктурата за продажби и билети за конкуренти биха насърчили конкуренцията в краткосрочен план.

(15)

По-нататъшните реформи за подобряване на достъпа и качеството на системата за образование и обучение ще бъдат от ключово значение, за да се гарантира предлагането на подходящо квалифицирана работна ръка, включително и с оглед на демографските промени. Очаква се по-специално недостиг на средно и висококвалицирана работна ръка, особено в областта на математиката, науката и технологиите. Образователното равнище на младите хора в Германия, както в горната степен на средно образование, така и във висшето образование, са под средното за ЕС. Увеличаването на наличието на предучилищното образование, целодневните училищни занимания и улесняването на прехода между различните направления на училищната система могат да повишат образователните резултати.

(16)

Германия е поела някои ангажименти по пакта „Евро плюс“. Що се отнася до фискалната сфера, ангажиментите включват коригиране на прекомерния дефицит още през 2011 г. и постигане в най-общи линии на целите, предвидени от националните бюджетни разпоредби през 2011—2012 г. За да се укрепи финансовата стабилност, мерките включват ефективно регулиране и контрол на капиталовия пазар. Мерките за заетостта са насочени към участието на пазара на труда (реформа на инструментите на активната политика на пазара на труда, подобряване на интеграцията на специалисти с чуждестранни квалификации и интеграцията на мигранти) и към образованието (Пакт за основно образование). Мерките в областта на конкурентоспособността се фокусират върху секторите с мрежи, енергетиката и сектора на услугите (напр. Агенция за пазарна прозрачност на електроенергийния и газовия сектор, Програма за електромобилност и увеличено финансиране на транспортната инфраструктура), както и в сферата на образованието (напр. Инициатива за отлични постижения за насърчаване на средните училища и финансиране на Пакта за университетите). Тези ангажименти се отнасят за четири области на Пакта. До голяма степен те отразяват по-широката програма за реформи, изложена в програмата за стабилност и националната програма за реформи. За някои области на политика обаче все още не са предвидени мерки в ангажиментите по Пакта (напр. преструктурирането на Landesbanken или намаляване на данъчната тежест върху трудовите доходи) или са поети твърде общи ангажименти (отваряне на сектора на услугите и мрежовите индустрии за по-голяма конкуренция). Ангажиментите по пакта „Евро плюс“ са оценени и взети предвид в препоръките.

(17)

Комисията направи оценка на Програмата за стабилност и Националната програма за реформи на Германия, както и нейните ангажименти по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Германия, но също така и доколко те спазват правилата и насоките на ЕС, предвид необходимостта от укрепване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на ниво ЕС към бъдещите решения на национално равнище. В тази връзка Комисията смята, че германската бюджетна стратегия следва да се изпълнява, както е предвидено. След това следва да се осигури също полагането на подходящи усилия за структурно приспособяване с оглед средносрочната цел, като се запази благоприятстващ растежа курс към консолидация. По-нататъшните мерки в периода 2011—2012 г. следва да се съсредоточат върху осигуряването на стабилността на финансовата система (напр. чрез преструктурирането на Landesbanken), укрепването на вътрешните източници на растеж чрез увеличаване на участието в пазара на труда посредством намаляване на данъчната тежест върху трудовите доходи, подобряване на достъпа до образование и неговото качество, както и отварянето за по-голяма конкуренция на сектора на услугите, на занаятчийските дейности и свободните професии и на икономическите отрасли, функциониращи посредством мрежи.

(18)

В контекста на настоящата оценка и предвид препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 2 декември 2009 г. Съветът разгледа актуализираната Програма за стабилност на Германия за 2011 г. и неговото мнение (4) е отразено по-специално в препоръка 1 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Германия,

1.

Да прилага бюджетната стратегия за 2012 г. и след това съгласно предвиденото, като по този начин постигне тенденция за намаляване на съотношението на големия публичен дълг, в съответствие с препоръките на съвета в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. Да осигури след това полагането на усилия за подходящо структурно приспособяване с оглед на средносрочната цел. Да завърши процеса на налагане на бюджетните разпоредби на равнище провинции (Länder) и да засили допълнително съотвения механизъм за наблюдение и санкции. Да поддържа благоприятстващ растежа курс към консолидация, по-специално чрез осигуряване на съответстващи разходи за образование и чрез по-нататъшно повишаване на ефективността на публичните разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи;

2.

Да вземе мерки по отношение на структурните слабости във финансовия сектор по-специално чрез преструктуриране на Landesbanken, които се нуждаят от жизнеспособен и подходящо финансиран бизнес модел.

3.

Да засили участието на трудовия пазар чрез подобряване на равнопоставения достъп до образование и системи за обучение чрез предприемане на по-нататъшни стъпки към намаляване на високото данъчно бреме по начин, който е неутрален в бюджетно отношение и да подобри стимулите за започване на работа на лица, чиято перспектива е да получават ниски доходи. Да увеличи броя на целодневните детски заведения и целодневните училища. Да наблюдава отблизо въздействието на последните мерки за реформи за намаляване на данъчните разпоредби, които пречат на мотивацията на вторите членове на семейството да започнат работа, както и да предприеме по-нататъшни мерки в случай, че тези пречки продължават да съществуват.

4.

Да премахне неоправданите ограничения за някои професионални услуги и някои занаяти. Да подобри конкуренцията в секторите, работещи посредством мрежи; да подобри надзорните функции на Федералната агенция за мрежите в областта на железопътния транспорт, а в рамките на обявената Национална енергийна концепция — да се съсредоточи върху подобряване на дългосрочната ефективност на разходите по Закона за възобновяемата енергия, като се осигури реална независимост на енергийното производство и пренос и като се подобрят трансграничните връзки.

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/13

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Европейската комисия да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет одобри приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да отразят тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програми за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти своевременно, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(6)

На 29 април 2011 г. Нидерландия представи актуализация от 2011 г. на своята програма за стабилност, която обхваща периода 2011—2015 г., и националната си програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

За разлика от демонстрираните в миналото добри резлутати, с разгръщането на кризата отворената в значителна степен нидерландска икономика понесе сериозни удари — през 2009 г. реалният БВП спадна с почти 4 %. Възстановяването започна през втората половина на 2009 г. благодарение на възобновеното външно търсене и продължи и през първата половина на 2010 г., което доведе до растеж от 1,8 %. Въздействието на кризата върху пазара на труда бе сравнително ограничено. Очаква се равнището на безработицата постепенно да намалее през следващите две години от 4,5 % през 2010 г. и да достигне 4 % през 2012 г. Кризата нанесе сериозни поражения на нидерландските публични финанси, като бюджетният дефицит се покачи на ниво от 5,5 % от БВП през 2009 г. и 5,4 % през 2010 г. Действията на правителството в подкрепа на финансовите институции и с цел стабилизиране на финансовите пазари доведоха до покачване на съотношението на държавния дълг спрямо БВП с 15 %, като през 2009 г. съотношението на дълга достигна 60,8 % от БВП.

(8)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за стабилност в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози на програмата е реалистичен. Програмата за стабилност се основава на малко по-предпазливи предвиждания за растежа през 2011 г. и 2012 г. в сравнение с прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2011 г. В програмата за стабилност се предвижда намаляване на бюджетния дефицит през 2012 г. на ниво под референтната стойност от 3 %, т.е. една година преди срока, поставен в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. Въз основа на данните от програмата за стабилност средносрочната цел, т.е. структурен дефицит в размер 0,5 % от БВП, ще бъде почти постигната до края на периода на програмата за стабилност, тъй като изчисленото от Комисията структурно салдо е - 0,8 % от БВП през 2015 г. Бюджетната стратегия се придружава във всяко едно отношение от достатъчно конкретни мерки за периода до 2015 г., макар тяхното изпълнение да е изложено на някои рискове, по-специално по отношение на възможността за компенсиране на преразходите в областта на здравеопазването и за наблюдение на разходите на местните власти. Средното годишно фискално усилие е 0,75 % от БВП през периода 2011—2013 г. в съответствие с препоръката на Съвета от 2 декември 2009 г. в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. За годините след крайния срок за коригирането на прекомерния дефицит (2014 г. и 2015 г.) преизчисленото структурно салдо се подобрява с 0,25 % през 2014 г. и с 0,5 % през 2015 г., като по този начин леко изостава от подобрението на структурното салдо от 0,5 %, изисквано до постигането на средносрочната цел.

(9)

Планираната и извършена от нидерландските органи бюджетна консолидация до голяма степен разчита най-вече на структурни съкращения на разходите до края на периода на програмата за стабилност (2015 г.) в размер на около 3 % от БВП в сравнение с първоначалното положение. В съответния план за корекции се предвижда намаление на държавния дефицит от 3,8 % от БВП до 2,4 % от БВП през 2012 г., като в периода 2013—2015 г. допълнително се понижава с около 0,5 % годишно. Нидерландия е твърдо решена да постигне тези цели. Опазването от бюджетни съкращения на насърчаващите растежа области на политиката, като образованието например, ще спомогне да се избегне засягането на потенциала за икономически растеж в бъдеще и ще допринесе за постигането на устойчиво коригиране на прекомерния дефицит.

(10)

Освен краткосрочната консолидация, едно от главните предизвикателства е подобряването на дългосрочната устойчивост на публичните финанси, която бе неблагоприятно засегната от сериозното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението. Дългосрочните разходи, свързани със застаряването на населението, са значително над средното за ЕС равнище, най-вече за дългосрочно полагане на грижи и пенсии. Очакваното повишаване на разходите за дългосрочни грижи е най-високото в Европа, както се посочва в доклада на Комисията от 2009 г. за застаряването на населението. Основната причина за това е наличието на вече изградена цялостна регламентирана система за дългосрочни грижи (например обществена дългосрочна застраховка, покриваща персонални здравни грижи и обслужване, помощ, лечение и престой в институция), докато неформалните грижи са с по-ограничено значение в Нидерландия. Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са високи. Извън рамките на плановете за консолидиране нидерландското правителство представи в парламента мерки, които ще подпомогнат дългосрочната устойчивост, включително повишаване на законоустановената възраста за пенсиониране, които обаче все още не са приети.

(11)

Пазарът на труда в Нидерландия се характеризира с относително висок процент на участие, висока почасова производителност и ниска безработица. Главното предизвикателство обаче за пазара на труда в Нидерландия ще бъде да се увеличи използването на неоползотворения потенциал от работна ръка, по-специално с оглед компенсиране на очакваното намаляване на населението в трудоспособна възраст в резултат на застаряването на населението. Средният брой изработени часове на година е най-ниският в ЕС, както се потвърждава от най-новите данни. Малкият брой изработени часове се дължи на големия брой хора, особено жени, работещи на непълен работен ден, което отразява лични предпочитания, но също и наличието на възпиращи фактори от финансово естество за навлизане на пазара на труда или за увеличаване на изработените часове. Понастоящем един от основните демотивиращи фактори в Нидерландия за вторите работещи лица в домакинството да навлязат на пазара на труда или да работят повече часове е високото ниво на пределната данъчна ставка върху втория доход в домакинството, което може в някои случаи да достигне над 80 % и което се дължи, наред с други причини, на общия данъчен кредит и намаляването на обвързаните с доходите плащания, като например детските надбавки.

(12)

Активната политика по заетостта не е довела обаче до положителни резултати за нарастващата и разнородна група от дългосрочно безработни лица, които са с частични увреждания и са застрашени от структурна безработица. Гражданите на държави извън ЕС изпитват особени затруднения, което води до увеличаването на съществуващите разлики в нивата на безработицата и заетостта.

(13)

Системата на Нидерландия за научноизследователска и развойна дейност успява да поддържа иновационния си капацитет, но ниският дял на инвестициите на частния сектор в научноизследователска и развойна дейност може да има отрицателни последици за бъдещия икономически растеж и конкурентоспособността на нидерландската икономика. Правителството има за цел да създаде привлекателна среда за дружества, използващи в значителна степен научноизследователска дейност и иновации, включително дружества от чужбина, посредством данъчни стимули, възможности за предприемачите и върхови резултати на научноизследователската дейност. Поради необходимостта от бюджетна консолидация тази година, някои субсидии за дружествата обаче може да бъдат прекратени, а други да бъдат оптимизирани и насочени към икономически области с по-належащо значение и преобразувани под формата на по-общи данъчни инструменти.

(14)

Бизнес средата е неблагоприятно засегната от нивото на претоварване в пътния или железопътния транспорт. Това ниво на претоварване е сред най-високите в ЕС. В този контекст една сравнително неефективна транспортна инфраструктура има отрицателен ефект върху трудовата мобилност и по този начин върху потенциалния основан на производителността растеж. Работниците трябва да се справят с дълго придвижване до работното място, ненадеждни графици и високи поради претоварването разходи. При липса на промени в политиката се очаква тези разходи да се увеличат още повече до 2020 г. Подобренията в ефективното използване на инфраструктурата (например чрез системи за заплащане на пътни такси), ще допринесат за увеличаване на трудовата мобилност и производителността, а оттам и за потенциалния растеж.

(15)

На 4 април 2011 г. Нидерландия пое редица ангажименти по пакта „Евро плюс“. Те включват мерки, които увеличават конкурентоспособността (въвеждане на нова бизнес политика, основана на намаления от по-общ характер в данъчното облагане, както и на административната тежест) и заетостта (като системата за социална сигурност ще се стреми да насърчава активността и да намалява зависимостта от обезщетенията за безработица), които допълнително допринасят за устойчивостта на публичните финанси (включване на Пакта за стабилност и растеж в националното законодателство) и укрепват финансовата стабилност (повече правомощия за надзорните институции). Тези ангажименти се отнасят до всички сфери на пакта. Те са продължение на по-общите планове за реформа, описани в програмата за стабилност и националната програма за реформи. Въпреки това липсват подробности за графика и за мерките, които ще са необходими за прилагането им. Поетите ангажименти бяха оценени и взети предвид в настоящите препоръки.

(16)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително ангажиментите по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Нидерландия, но също така и тяхното съответствие с насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите национални решения. Комисията е на мнение, че подробната стратегия за консолидиране на бюджета на Нидерландия следва да бъде осъществена, както е предвидено, като същевременно се запази нивото на разходите в областите, благоприятстващи в най-голяма степен дългосрочния растеж. Следва да се предприемат по-нататъшни стъпки за подобряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсиите и дългосрочните грижи, както и за увеличаване на участието и интеграцията на пазара на труда и за намиране на решения на проблемите, свързани с претоварването в транспорта.

(17)

В контекста на настоящата оценка и предвид Препоръка на Съвета от 2 декември 2009 г. по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз Съветът разгледа актуализацията за 2011 г. на програмата за стабилност на Нидерландия, като становището му (3) е изразено по-специално в препоръки 1 и 2 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Нидерландия,

1.

Да прилага бюджетната стратегия за 2012 г., съответстваща на препоръките на Съвета за коригиране на прекомерния дефицит, насочена към намаляване на високите стойности на съотношението на публичния дълг. След това да продължи към постигането на средносрочната цел в съответстве с изискванията на пакта за стабилност и растеж, като отчита общите тавани на разходите и изискванията за консолидация, като гарантира при това , че коригирането на прекомерния дефицит е устойчиво и благоприятно за растежа, като запази разходите в областите с пряко отношение към растежа, като научноизследователската и развойната дейност, образованието и обучението.

2.

Да предприеме мерки за увеличаване на законоустановената пенсионна възраст като я обвърже с продължителността на живота и придружи тези мерки с други, за да увеличи реалната възраст на пенсиониране и дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Да изготви план за реформа на дългосрочните грижи с оглед на застаряването на населението.

3.

Да увеличи участието на пазара на труда посредством намаляването на възпиращите фактори от данъчно естество за вторите работещи лица в домакинството и да подготви мерки за оказването на подкрепа на най-уязвимите групи, за да се им се окаже съдействие за повторното им навлизане на пазара на труда.

4.

Да насърчава иновациите, частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и по-тесните връзки между научната област и бизнес средата чрез предоставянето на подходящи стимули в контекста на новата политика за предприятията („Naar de top“).

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/16

1.

Разстоянието между обекта в Stoneyhill и най-близката точка на територията на друга държава-членка, в случая Ирландия, е 398 km.

2.

Съоръжението за отстраняване на накип няма да бъде обект на разрешение за изхвърляния на радиоактивни течности и газове. При нормална работа, от съоръжението за отстраняване на накип няма да има изхвърляния на радиоактивни течности. От съоръжението, обаче, ще се отделя естествен радиоактивен газ (радон) и ще бъдат изпускани незначителни количества радиоактивни аерозоли; никое от изпусканията не може да окаже влияние върху здравето на населението в друга държава-членка.

3.

През периода на експлоатация на съоръжението:

4.

След периода на експлоатация на съоръжението:

Мерките, предвидени при окончателното затваряне на съоръжението, както са описани в „Общите данни“, дават гаранции, че заключенията от точка 2 по-горе ще продължат да бъдат валидни в дългосрочен план.

5.

В случай на непланирани изпускания на радиоактивни замърсяващи флуиди, които може да възникнат в резултат на авария от вида и с мащабите, посочени в „Общите данни“, дозите, които е вероятно да бъдат поети от населението в друга държава-членка, няма вероятност да повлияят на неговото здраве.

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/18

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32011M6175. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/18

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32011M6191. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/19

Council of the European Union

General Secretariat

DG K Coordination Unit (10 HN 43)

Rue de la Loi/Wetstraat 175

1048 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/20

Council of the European Union

(Attn: CP 931 designations)

Rue de la Loi/Wetstraat 175

1048 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/21

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/22

—

да посрещне по-добре предизвикателствата за продоволствената сигурност, изменението на климата, устойчивото използване на природните ресурси и балансираното териториално развитие,

—

да помогне на селскостопанския сектор да се справи с последиците от икономическата криза и нарасналата нестабилност на селскостопанските цени,

—

да допринесе за развитието на посочения в стратегията „Европа 2020“ интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

—

на национално равнище, като обединява различни партньори около съвместен широкомащабен проект,

—

на европейско равнище, в максимален брой държави-членки, за да засили въздействието от нея.

—

да повишат осведомеността относно ОСП и нейната история и развитие, както и перспективите за развитието ѝ в рамките на предложенията за реформа в засегнатата държава-членка/на европейско равнище,

—

да възбудят интереса на широката общественост, особено в градските райони, към ролята на селското стопанство и развитието на селските райони в нашето общество като се изтъкне значението на многостранните функции, изпълнявани от селскостопанските производители.

—

изготвяне и разпространение на мултимедийни и/или аудио-визуални материали с иновативен и оригинален характер (радио- и/или телевизионни програми (4) от типа риалити програми, предавания-дебати, клипове и др …) (5),

—

обществени информационни кампании на места с голям трафик (метростанции, гара и т.н.),

—

мероприятия от типа „ферма в града“ и т.н.,

—

медийни мероприятия,

—

конференции, семинари и специализирани работни групи насочени към ясно определена целева група.

1.

включва план за разпространение, който осигурява разпространяване на информацията до възможно най-широка аудитория, обхващаща най-малко 3 държави-членки и представляваща поне 5 % от населението на страната на всички обхванати държави-членки, и чието очаквано въздействие (предварително) и осъществено (последващо) ще бъде подкрепено от адекватни външни доказателства (статистически данни за аудиторията и др.);

2.

комисията за оценка (наричана по-долу „комисията“) е присъдила на съответната мярка поне 75 от общо 100 точки за критериите за предоставяне на безвъзмездни средства съгласно приложение III, точка 2.

—

писмена кандидатура, подписана от юридически упълномощения представител на организацията-заявител и съдържаща наименованието на предложената информационна мярка, както и размера на исканите безвъзмездни средства; обръща се внимание на факта, че исканите в кандидатурата безвъзмездни средства трябва да са същите като размера на съфинансирането от Европейския съюз, посочен в таблицата на бюджетните приходи (букви ж + з),

—

формуляри № 1 (сведения за заявителя), № 2 (сведения за съорганизаторите — ако е приложимо) и № 3 (подробно описание на информационната мярка) на заявлението. Ако даден въпрос не се отнася за предложената информационна мярка, да се отбележи „не е приложимо“. Само подадените посредством тези формуляри заявления ще бъдат разглеждани; също така, ако формуляр № 2 не е приложим, моля отбележете „не е приложимо“ на първата му страница,

—

бюджет на предложената информационна мярка (включващ подробна разбивка в табличен вид на разходите и разбивка в табличен вид на приходите, които следва да възлизат на същата обща стойност), надлежно съставен, заверен с дата и подпис на юридически упълномощения представител на организацията-заявител,

—

всички допълнителни документи, изброени в приложение I (допълнителни документи, необходими при кандидатстване за безвъзмездни средства).

European Commission

Unit AGRI. K.1.

Call for proposals 2011/C /…

Attn. Angela Filote

L130 4/148A

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/36

1.

На 11 юли 2011 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която инвестиционни фондове, свързани с KKR & Co. L.P. („KKR“, САЩ), и Sorgenia SpA („Sorgenia“, Италия), което е част от група предприятия под контрола на Cofide придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията непряк съвместен контрол над Sorgenia France SA („Sorgenia France“, Франция), понастоящем под самостоятелния контрол на Sorgenia, посредством покупка на акции/дялове.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6299 — KKR/Sorgenia/Sorgenia France, на следния адрес:

19.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/37

1.

На 8 юли 2011 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие RREEF Pan-European Infrastructure Fund II, LP („RREEF“) под контрола на Deutsche Bank AG („Deutsche Bank“, Германия) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен контрол над предприятие Arenales Solar PS, S.L. („Arenales“, Испания) посредством покупка на дялове/акции. Понастоящем Arenales е под съвместния контрол на Solar Millenium AG („SMAG“, Германия) и OHL Industrial, S.L., част от групата Villar Mir group („OHL/Villar“, Испания).

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6238 — RREEF/SMAG/OHL — Arenales, на следния адрес: