ISSN 1830-365X

doi:10.3000/1830365X.C_2011.084.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 84

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 54
17 март 2011 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

468-а пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г.

2011/C 084/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга на Комисията относно възможните политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятияCOM(2010) 348 окончателен

1

2011/C 084/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията — Доклад за политиката на конкуренция за 2009 годинаCOM(2010) 282 окончателен

7

2011/C 084/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга — Корпоративното управление във финансовите институции и политиката за възнаграждениятаCOM(2010) 284 окончателен

13

2011/C 084/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г. COM(2010) 355 окончателен

19

2011/C 084/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни веществаCOM(2010) 473 окончателен — 2010/0246 (COD)

25

2011/C 084/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета — Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на дву- и триколесни превозни средства и четириколкиCOM(2010) 542 окончателен — 2010/0271 (COD)

30

2011/C 084/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнениеCOM(2010) 482 окончателен — 2010/0251 (COD)

34

2011/C 084/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системиCOM(2010) 365 окончателен

38

2011/C 084/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човекаCOM(2010) 490 окончателен

45

2011/C 084/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.COM(2010) 488 окончателен — 2010/0255 (COD)

47

2011/C 084/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 1234/2007 по отношение на разпределянето на храна на най-нуждаещите се лица в СъюзаCOM(2010) 486 окончателен — 2008/0183 (COD)

49

2011/C 084/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изменено предложение за директива на Съвета относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюнCOM(2010) 641 окончателен — 2007/0206 (CNS)

53

2011/C 084/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колеяCOM(2010) 610 окончателен — 2010/0302 (COD)

54

2011/C 084/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козитеCOM(2010) 635 окончателен — 2010/0309 (COD)

55

BG

 


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

468-а пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г.

17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга на Комисията относно възможните политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия“

COM(2010) 348 окончателен

2011/C 84/01

Докладчик: г-н PEZZINI

На 1 юли 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Зелена книга на Комисията относно възможните политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия

COM(2010) 348 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 декември 2010 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 148 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) споделя гледната точка на Комисията, според която е необходимо да се пристъпи към завършване на изграждането на европейския вътрешен пазар включително от гледна точка на европейското договорно право, и признава значението на работата, извършена от академичните среди във връзка с Общата референтна рамка. Би било необходимо на практика да се възползваме от тази работа.

1.2   Сред предложените от Комисията различни варианти ЕИСК отдава своето предпочитание на смесен вариант, при който се отчитат намалението на разходите и правната сигурност на решенията и който предвижда:

„набор от инструменти“ (наричан по-нататък „инструментариум“) като обща референтна рамка, предлагана на страните при сключване на транснационални договори, която да е придружена от:

факултативен регулаторен режим, установяващ по-благоприятна основа за страните, посредством „втори избираем модерен режим“, който би могъл да се използва в рамките на транснационалните договорни отношения като алтернатива на националните разпоредби, при условие че както „наборът от инструменти“, така и режимът са налични на всички езици на Общността и гарантират на гражданите и предприятията правна сигурност въз основа на най-съвременни формули за защита. Такъв режим не трябва да пречи на нито една държава-членка да запази или въведе по-стриктни мерки в областта на защитата на потребителите.

1.3   Комитетът смята, че тези цели трябва да се постигат поетапно, започвайки от транснационалните договори за продажба на стоки (В2В) като пилотни операции, чрез които да се тества съвместното съществуване на различните режими и тяхното конкретно приложение.

1.4   ЕИСК е на мнение, че инструментариумът, предоставен от общата референтна рамка, би могъл да допринесе за гарантиране на цялостната съгласуваност на европейското договорно право, да намали пречките пред търговията и да насърчи конкуренцията на вътрешния пазар.

1.5   От друга страна, според ЕИСК, включването в цялото европейско законодателство и в националните законодателства на „втори избираем модерен режим“, под формата на регламент на ЕС, би трябвало да гарантира обхващане на всички възможни случаи, яснота при прилагането и правна сигурност за договарящите страни, които го използват, при транснационални търговски сделки.

1.6   Обхватът на двата нови инструмента –„общия набор от инструменти“ и „новия избираем модерен режим“ – би трябвало да включва транснационалните търговски договори за продажба на стоки (В2В). Законодателството в областта на трудовите договори и договорите за социална защита се изключват от приложното поле на новите инструменти.

1.7   Комитетът подкрепя свободата на сключване на договори и свободното уговаряне на условията на договорите. За договори между предприятия и потребители (В2C), както и за малки и средни предприятия (МСП), се гарантира най-високо равнище на ефективна защита, в добавка към правната сигурност и защитата на потребителите.

1.8   Комитетът смята, че преди да се пристъпи към евентуално разширяване на обхвата на двата нови инструмента с други видове договори, различни от транснационалните договори за продажба на стоки, след многогодишен срок на ефективно прилагане на двата инструмента Комисията трябва да извърши оценка на въздействието им върху вътрешния пазар и да разгледа получената европейска добавена стойност по отношение на разходите и предимствата за икономическите оператори и потребителите.

1.9   ЕИСК е на мнение, че е от основно значение Комисията да идентифицира възможно най-бързо препятствията, свързани с разходите по сделките и правната несигурност, които са пречка за пълното възползване от предимствата и възможностите на единния пазар, особено от малките и средните предприятия (съставляващи 99 % от предприятията в ЕС) и потребителите.

1.10   Комитетът отправя искане Комисията да извърши оценка на въздействието на наличните на единния пазар средства и да разгледа получената европейска добавена стойност на тази нова законодателна система по отношение на разходите и предимствата за икономическите оператори и потребителите.

1.11   Комитетът призовава също така Комисията още отсега да подеме инициативи, насочени към обучение и предоставяне на информация относно новосъздадените правни инструменти, както от гледна точка на правната теория, така и на практиката, като тези инициативи следва да са предназначени за всички юридически професии, академичните среди и крайните ползватели на тези нови инструменти.

1.12   Комитетът изразява желание да участва по-активно като наблюдател в работата на експертните групи, създадени от Комисията, по примера на работата с Европейския парламент, за да може по-задълбочено да развие подетите инициативи, особено по отношение на общата референтна рамка на европейското договорно право и на последващите действия, свързани с резултатите от провеждащата се в момента обществена консултация.

2.   Въведение

2.1   Вътрешният пазар е изграден въз основа на множество договори, уредени от различни национални законодателства. Разликите между нормите на отделните национални законодателства обаче могат:

да доведат до допълнителни разходи по сделката;

да бъдат източник на правна несигурност за предприятията;

да подкопаят потребителското доверие във вътрешния пазар;

да издигнат бариери пред търговията.

2.1.1   Договорът от Лисабон улеснява действията на европейско равнище в областта на съдебното сътрудничество и защитата на потребителите в областта на гражданскоправните въпроси благодарение на:

членове 12, 38, 164, 168 от Договора и член 169, параграф 4, гарантиращ предимството на националните норми, когато те са по-благоприятни за потребителите;

разширяване на прилагането на общностния метод (1);

приемането с квалифицирано мнозинство на предложенията на Комисията;

увеличаването на правомощията на Европейския парламент;

засилен демократичен контрол от страна на националните парламенти;

засилен контрол на законността от страна на Съда на Европейския съюз.

2.1.2   За улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения и за засилване на полицейското сътрудничество по наказателни дела, Съюзът може да приеме общи минимални стандарти в съответствие със Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“.

2.1.3   Предприятията и гражданите всекидневно се сблъскват с трудности, които все още пречат на транснационалните дейности, въпреки законното съществуване на единния пазар. Те осъзнават, че мрежите не са достатъчно свързани една с друга и че прилагането на правилата на единния пазар все още не е еднакво навсякъде.

2.1.4   За справяне с проблемите на единния пазар според Комисията е необходимо (2):

„напредване по програмата за разумно регулиране, включително обмисляне на по-широко използване на регламенти вмести директиви;

улесняване на сключването на договори и намаляване на разходите на бизнеса и потребителите при сключване на договори с партньори в други държави от ЕС, особено като се предложат хармонизирани решения за потребителски договори;

улесняване и превръщане в по-ефикасно на прилагането на договори, намаляване на разходите на бизнеса и потребителите при това прилагане и признаване на решенията и документите на съда в други държави на ЕС.“

2.1.5   Създаването на незадължителен инструмент на договорното право е, освен това, едно от ключовите действия на Европейската програма за цифровите технологии, представена от ЕК на 19 май 2010 г.

2.1.6   Още през 2001 г. Комисията постави началото на дебат относно европейското договорно право, в който се включиха Европейският парламент, Съветът и различни заинтересовани страни: предприятия, представители на юридическите професии и на академичните среди, сдружения на потребители.

2.1.7   Европейският парламент прие поредица от резолюции относно възможността за хармонизиране на материалното частно право. През 1989 г. и 1994 г. Европейският парламент изрази желанието си да се започне работа по евентуалното създаване на Общ европейски кодекс по частно право.

2.1.8   Парламентът вече подчерта, че хармонизирането на някои сектори от частното право е от основно значение за доизграждането на вътрешния пазар и че уеднаквяването на важни клонове от частното право, под формата на Европейски граждански кодекс, би било най-ефикасният начин за хармонизиране.

2.1.9   В свое становище от 2002 г. ЕИСК вече подчерта, че „създаването на уеднаквено и общо европейско договорно право, например под формата на регламент – решение, което Комитетът предпочита с цел избягване на разногласия, би могло да изисква допълнителни проучвания и повече време, но трябва да се основава на работа, вече извършена от горепосочените комисии и институции, както и на действащите международни практики и правила“ (3).

2.1.10   В друго становище от 2010 г. ЕИСК подчерта: „Мрежата по въпросите на „Общите принципи на европейското договорно право“ (CoPECL-Network) неотдавна изготви проект за обща референтна рамка и го внесе в Европейската комисия. Тези разпоредби явно дават на европейския законодател модел, който той би могъл да използва за въвеждане на незадължителен инструмент, както настоява комисар Рединг“ (4).

2.1.11   Също така ЕИСК подчерта: „Проектът за Обща референтна рамка (ПОРР), който се прилага към общото договорно право, всъщност не е замислен като незадължителен инструмент. Редакторите на ПОРР обаче подчертават в увода си, че тя може да се използва като „основа за един или повече незадължителни инструменти“ “. Според ЕИСК „това предложение също би могло да се прилага рестриктивно, като общите разпоредби на ПОРР се включат в незадължителен инструмент, приложим само в специфични области на договорното право. Това би помогнало да се избегнат пропуски в регулаторната рамка, които непременно биха се появили, ако се прокарат само разпоредби, специфични за определени видове договори“.

3.   Новата зелена книга на ЕК

3.1   В своята зелена книга Комисията предлага различни подходи за повишаване на последователността в договорното право. Стратегическите варианти включват:

публикуването в интернет на типови договорни правила (незадължителни), които биха могли да се използват в рамките на европейския общ пазар;

„набор от инструменти“ (задължителни или незадължителни), предназначен за законодателите от ЕС при приемането на нови законодателни актове, който да гарантира по-добри и по-последователни правила;

препоръка относно договорното право, която да насърчава държавите-членки да въведат европейското договорно право в своите национални правни системи, основавайки се отчасти на модела на САЩ, където всичките 50 щата, с изключение на един, са приели доброволно единен търговски кодекс;

незадължително европейско договорно право, или „28-и режим“, който потребителите и предприятията биха могли свободно да избират в рамките на договорните отношения. Този избираем закон би представлявал алтернатива на настоящите национални норми и би бил наличен на всички езици; би могъл да се прилага само при транснационалните договори или да се разшири и до националните договори; би трябвало да гарантира високо равнище на защита на потребителите и да осигури правна сигурност за целия жизнен цикъл на договора;

хармонизирането на националните договорни норми посредством директива на ЕС;

пълното хармонизиране на националните договорни норми посредством регламент на ЕС;

създаването на същински Европейски граждански кодекс, който да замени всички национални норми в областта на договорите.

3.2   В резолюция от 25 ноември 2009 г. ЕП подкрепи идеята за европейско договорно право. В доклада си от 9 май 2010 г. относно единния пазар Mario Monti, бивш комисар, отговарящ за вътрешния пазар и конкуренцията, също посочи предимствата, които избираемият „28-и режим“ би могъл да донесе на потребителите и предприятията (5).

3.3   На 7 септември 2010 г. Комисията проведе първото заседание, посветено на европейското договорно право. В него участваха групи предприятия, потребители и юристи.

3.4   Комисията състави и група от експерти, в която участват и наблюдатели от ЕП. Целта на тази група е да се преобразува така нареченият „Проект за обща референтна рамка“ (6) – първият проект за европейско договорно право, разработен през последните години в рамките на 6РП за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на ЕС.

3.5   Комисията постави началото на обществена консултация относно стратегическия документ, която трябва да приключи в края на януари 2011 г.

4.   Общи бележки

4.1   Единният пазар на Европейския съюз се основава на договорното право. ЕИСК изразява силното си безпокойство от факта, че въпреки усилията за доизграждане на единния пазар предприятията, особено малките и средните, срещат трудности при продажбите в чужбина, тъй като във всяка от 27-те държави-членки се сблъскват с различно договорно право. Само 8 % от потребителите купуват онлайн от друга държава-членка.

4.2   Понастоящем съвместното съществуване на различни стандарти води до по-високи разходи по сделките за предприятията. По-конкретно малките предприятия не успяват да се възползват от икономиите от мащаба на единния пазар на ЕС. Потребителите са засегнати, защото с намаляването на транснационалните продажби изборът намалява и цените се повишават.

4.3   Освен това 61 % от транснационалните продажби не се осъществяват поради отказ на търговците да извършват доставки в страната на потребителя. Това се дължи главно на нормативни пречки и на несигурността на приложимите правила.

4.4   За разрешаване на някои от тези проблеми и за повишаване на потенциала на единния европейски пазар е необходимо да се гарантират по-голяма правна сигурност за предприятията, особено за по-малките, и по-прости правила с по-голяма закрила за потребителите.

4.5   ЕИСК е на мнение, че в тази област Комисията трябва да направи нещо повече от мерките за съдебно сътрудничество в областта на гражданското право, които са необходими, но недостатъчни за доброто функциониране на вътрешния пазар.

4.6   Предложеният от Комисията дебат е уместен с оглед на опита, придобит в рамките на единния европейски пазар, при наличието на множество договори, които отговарят на различни национални законодателства и създават допълнителни разходи по сделките в размер средно на около 15 хиляди евро според неотдавнашни проучвания (7).

4.7   При опитите си да се възползват от предимствата на единния пазар потребителите и предприятията се сблъскват със сериозни препятствия. Разходите по сделките (за приспособяване на договорните условия и търговските политики или за превод на законодателството) и правната несигурност силно затрудняват както разрастването на малките и средните предприятия на единния пазар, така и осигуряването на висока степен на защита на потребителите.

4.8   Съгласуваността на договорното право, която би могла да се постигне под формата на избираемо право (наречено също „28-и режим“), би могла да бъде особено полезна. В различни документи Комисията и ЕП започнаха да споменават евентуалната възможност за прибягване до механизма, наречен „28-и режим“, особено във важни области, в които желаното пълно хармонизиране не би било лесно осъществимо, може би дори невъзможно.

4.8.1   С изключение на инициативата, подета от ЕИСК със становището по собствена инициатива относно „Европейския застрахователен договор“ (8) и продължена от групата по проекта за преформулиране на европейското застрахователно договорно право с неотдавна публикуваните „Принципи на европейското застрахователно договорно право“ (ПЕЗДП), европейският законодател само няколко пъти е прилагал подобен подход в областта на дружественото право, интелектуалната собственост и международното право.

4.9   Въвеждането на стандартни договорни условия би могло да бъде изгодно за всички договарящи страни, при условие че:

се въведат максимални гаранции за защита на по-слабите договарящи страни и че изготвянето на стандартни условия започне от възможно най-високо равнище на защита;

се гарантира активното участие на социалните партньори и на всички представители на гражданското общество, особено на организациите на потребителите и на МСП, в преговорите за създаване на стандартни договорни условия;

условията по договора са в съответствие с директивата относно неправомерните клаузи и с директивата относно сроковете на плащане по търговските сделки и че Small Business Act (SBA) се прилага в пълна степен;

при всички случаи се гарантира свободата на договаряне, например чрез препоръчителни стандартни договори;

не се ограничава достъпът до правосъдие;

стандартните договорни условия се наблюдават и преразглеждат през определени интервали от време.

4.10   ЕИСК смята, че тези цели трябва да се постигат поетапно, започвайки от транснационалните договори за продажба на стоки с търговски характер като пилотни операции, чрез които да се тества съвместното съществуване на различните режими и тяхното конкретно приложение от заинтересованите страни и да се даде възможност за извършване на оценки на въздействието.

4.11   Различните дефиниции на материалното право са особено важни:

юридическо лице;

дефиниции за потребител и професионалист;

неправомерни клаузи;

задължение за предоставяне на предварителна информация при сключване на договор в сферата на стоките и услугите;

задължение за предоставяне на информация при сключване на договор с договаряща страна, която се намира в неравностойно положение;

искове в случай на неспазване на задължението за предоставяне на информация;

доставка, време на доставката, връзка с прехвърлянето на риска;

срокове и начини на оценка на съответствието и йерархия на възможностите за обжалване в случай на несъответствие;

ситуации на възможно разваляне на договора;

уведомяване на продавача за дефекти, които са открити или би трябвало да бъдат открити от купувача;

право на оттегляне: приложно поле, упражняване на правото на оттегляне, срок за размисъл и срок за оттегляне;

понятие за обективна отговорност;

включване на понятието за пропуснати ползи и действителни загуби;

отговорност на производителя и доказателствена тежест;

електронна търговия.

4.12   ЕИСК би могъл да предложи комбинация от нормативни и ненормативни мерки:

повишаване на съгласуваността на достиженията на правото на Общността в областта на договорното право;

насърчаване на изготвянето на стандартни договорни условия, приложими в целия Съюз;

допълнително проучване на въпроса дали проблемите, свързани с европейското договорно право, не изискват специфични решения извън даден сектор.

4.13   Според ЕИСК незадължителното европейско договорно право би трябвало да може да съществува успоредно с националното договорно право на всяка държава, да гарантира стандартни срокове и условия и да разполага с „вариант“ за прибягване и до 28-ия режим.

4.14   При всички случай прилагането на Римската конвенция (9) е изправено пред многобройни предизвикателства, свързани с възникването на нови явления (като „електронна договаряща страна“ и отражението ѝ върху договорното право) и нови правни въпроси.

4.15   По отношение на прилагането на „общия набор от инструменти“ на незадължителното европейско договорно право и „новия избираем съвременен режим“ ЕИСК е на мнение, че би трябвало да се започне с пилотен проект, приложен в областта на търговията и ограничаващ се до транснационалните договори за продажба на стоки.

4.16   ЕИСК смята, че трябва да се гарантира по-голяма съгласуваност между хоризонтални и вертикални разпоредби, като се обърне особено внимание на необходимостта да се гарантира прозрачност, яснота и простота, не само за практикуващите юристи и способността им да възприемат новите насоки, но също така и най-вече за по-малките предприятия и средния потребител, за които сложността и липсата на правна прозрачност означават оскъпяване и удължаване на сроковете.

Брюксел, 19 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Общностният метод се основава на презумпцията, че общият интерес на гражданите се защитава по-добре, когато институциите на Общността изпълняват пълноценно ролята си в процеса на вземане на решения, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност.

(2)  „Европа 2020 – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2010) 2020 окончателен.

(3)  ОВ C 241, 7.10.2002 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 21, 21.01.2011 г., стр. 26.

(5)  ОВ C 21, 21.01.2011 г., стр. 26.

(6)  Общата референтна рамка (ОРР) е дългосрочен проект, насочен към това на законодателните институции на ЕС (Комисия, Съвет и Парламент) да се предостави инструмент или упътване, който да се използва при преразглеждането на съществуващото законодателство в областта на договорното право и изготвянето на бъдещото. Този инструмент би могъл да съдържа основни принципи на договорното право, дефиниции на ключови понятия и типови разпоредби. В рамките на Шестата рамкова програма ГД „Изследвания“ създаде, в областта на социалните и хуманитарните науки, мрежа за високи научни постижения по въпросите на общите принципи на европейското договорно право (Common Principles of European Contract Law – CoPECL), в която участват над 150 научни работници, както и множество институции и организации, работещи в областта на европейското договорно във всички държави-членки на ЕС. Крайният продукт на извършената от 2005 до 2009 г. дейност на мрежата е именно текстът, наречен „Проект за обща референтна рамка“.

(7)  http://www.europe.org

(8)  ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 1.

(9)  Конвенция относно приложимото право към договорните задължения, Рим, 19 юни 1980 г.


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/7


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията — Доклад за политиката на конкуренция за 2009 година“

COM(2010) 282 окончателен

2011/C 84/02

Докладчик: г-н CHIRIACO

На 3 юни 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Доклад на Комисията - Доклад за политиката на конкуренция за 2009 г.

COM(2010) 282 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 декември 2010 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 154 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“

1.   Заключения и препоръки

1.1   През 2009 г. политиката на конкуренция беше силно повлияна от международната икономическа криза и управлението на нейните последици.

1.2   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява желание за максимална синергия не само между Стратегия 2020 и стратегията за устойчиво развитие (1), както вече беше предложено (2), но също така и между тези стратегии и политиката на конкуренция с цел да се избегнат припокривания или, още по-лошо, противоречия между мерките.

1.3   Комитетът отново подчертава риска, че в тази трудна икономическа ситуация могат да възникнат системни нарушения на равновесието, по-специално във връзка с финансовите услуги, които ще окажат отрицателно въздействие върху конкуренцията и ще насърчат вредните практики. Въпреки че, както вече беше посочено (3), Комисията не може да носи отговорност за управлението на всички аспекти, свързани с икономическата криза, от нея се иска да подкрепи работата на компетентните органи, по-специално на Европейската централна банка и другите органи за защита на конкуренцията посредством общностна политика, основаваща се на насочване и надзор.

1.4   Това е още по-необходимо на настоящия етап, когато се извършва преразглеждане на Споразумението от Базел  (4). Ако от една страна това преразглеждане повишава изискванията за гаранция, на които банките трябва да отговарят, за да се ограничи рискът от нови финансови кризи, предизвикани от липсата на ликвидност, то от друга страна новите правила биха затруднили достъпа на предприятията до кредит, като по този начин се създава опасност рискът да се прехвърли от финансовите пазари към реалната икономика. Освен това преразглеждането би могло да постави европейските банки в по-неблагоприятно положение в сравнение с американските банки, предизвиквайки намаление на печалбите и засилване на конкуренцията в областта на рисковите инвестиции.

1.5   Комитетът също така подкрепя Комисията в продължаването на нейните действия за мониторинг на националните планове за икономическо възстановяване, така че да се получи обща представа за това как се прилагат отделните програми, да се направи списък на инструментите за ускоряване на напредъка, който се постига с тези мерки, и да се провери дали координацията работи правилно (5).

1.6   По отношение на риска от облигационен шок, който се дължи на размера на дълга, по-специално в страни като Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, Комитетът подчертава, че има възможност за спекулации в ущърб на пазарите на суровини. Във връзка с това Комисията се приканва да обърне внимание на проблемите с цените и заплатите, до които това би довело, по-специално за МСП, и да предприеме съответните действия.

1.7   Комитетът предлага периодично да се публикува доклад за мониторинга на държавната помощ, който да съдържа подробна рамка за прилагането на мерките и количествено представяне на тяхното въздействие върху пазарите с цел изготвяне на план за максимално развитие на потенциала на индустриалния сектор посредством укрепване на предприятията, по-специално на МСП, и на съответните равнища на заетост – необходима стъпка за икономическото възстановяване на ЕС.

1.8   ЕИСК (6) вече изрази загриженост във връзка с възможните последствия от взаимодействието между системата на правата върху индустриалната собственост и политиките на конкуренция. Поради това препоръчва през 2010 г. европейската политика на конкуренция да отчита и в тази област прилагането на равни и недискриминационни условия и да се насърчава придобиването на права върху индустриалната собственост, по-специално от малките и средните предприятия, чиито трудности в това отношение се признават и от ЕИСК, и от Комисията. По-специално, както и във връзка с предложението на Европейската комисия за Регламент относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз и изразеното от някои държави-членки искане за засилено сътрудничество, ЕИСК препоръчва да се потърси нова формула за насърчаване на конкурентоспособността, иновациите и укрепването на вътрешния пазар при равни условия. За целта в патента на ЕС не следва да се допуска дискриминация по отношение на икономическите оператори и държавите-членки, тъй като това би ги поставило в неизгодно положение в конкурентен план.

1.9   ЕИСК счита, че пазарът в селскостопанския сектор трябва да бъде интегриран в значителна степен във всички други политики на ЕС, като се започне от политиката на конкуренция.

1.10   Що се отнася до енергийния сектор, сред потребителите от различни държави-членки се наблюдава силно неудовлетворение от пазара на електроенергия и газ. Високите цени и лошото качество на услугите означават по-високи разходи за потребителите и предприятията, което поражда очевидно нарушение на конкуренцията.

1.11   Като се спазва принципът на технологичен неутралитет, е необходимо да се повиши равнището на знания и умения на операторите и крайните потребители на електронните съобщителни услуги, за да може технологията да окаже положително въздействие върху икономическото развитие, включително и с оглед на възможно най-ефективното прилагане на принципите на Програмата за цифровите технологии (7).

1.12   ЕИСК подкрепя определението на правото на информация като съвкупност от свобода на информацията, правото да информираш и правото да бъдеш информиран (8). От това следва, че плуралистичната информация не може в никакъв случай да съдържа пропуски, да бъде насочвана или контролирана. Комисията би могла не само да предприеме наказателни мерки по отношение на предприятията, които ограничават плурализма в ущърб на свободната конкуренция, но и да формулира възможно най-голям брой предложения за насърчаване на свободата на информация.

1.13   ЕИСК е на мнение, че след решението за пълно отваряне за конкуренцията на пазара на пощенските услуги от 1 януари 2011 г., икономическата криза окончателно застраши финансовото равновесие на историческите пощенски оператори, на които е възложено да осигуряват услугите от общ интерес. За да могат операторите в пълна степен да извършват възложените им задачи и да запазят равнището и качеството на заетостта в сектора, ЕИСК отправя към европейските институции искане за създаване на система за подкрепа, която да отчита новосъздалата се ситуация, тежестта и потенциалните последици от която не бяха известни в момента на приемането на третата директива за пощенските услуги (2008/6/ЕО) от 20 февруари 2008 г. По-общо казано, ЕИСК би желал, предвид настоящата криза да се подкрепят и развият услугите от общ интерес, с цел да се засили икономическото, социалното, териториалното и културното сближаване в Европейския съюз.

1.14   В областта на защитата на потребителите ЕИСК приветства постигнатия напредък в рамките на едно по-структурирано взаимоотношение между ГД „Конкуренция“, останалите генерални дирекции, които се занимават с потребителските въпроси, и организациите на потребителите, но изразява съжаление, че измина още една година без да бъде отбелязан никакъв напредък по отношение на практическото прилагане по частноправен ред на антитръстовите правила на ЕС.

1.14.1   Въпреки подкрепата от страна на Европейския парламент и ЕИСК, Комисията не успя да развие своята инициатива, започнала със Зелената книга през 2005 г. и Бялата книга през 2008 г., за гарантиране на ефективността на исковете за обезщетение за вреди в областта на антитръста на ЕС, като по този начин правата на потребителите останаха незащитени при нарушения, свързани с неспазване на антитръстовите правила.

1.14.2   Съдът на Европейския съюз отдавна потвърди, че пълната ефективност на антитръстовите правила би могла да бъде застрашена, ако не се даде възможност на всяко лице да поиска обезщетение за вредите, нанесени му вследствие на нарушения на тези правила.

1.15   Освен това ЕИСК призовава да се наблюдават процесите на концентрация в икономиката, да се проучват социалните и културните последици в индустрията, търговията, занаятите и селското стопанство и да се изготвят подходящи препоръки за активна и устойчива икономическа политика и за балансирани икономически структури.

1.16   Както в предходните становища относно политиката на конкуренция, ЕИСК отново привлича вниманието на Комисията към социалния дъмпинг. Ако от една страна Комитетът оценява ангажираността на Комисията в областта на екологията, за която свидетелстват и многобройните мерки, предприети за преодоляване на кризата, от друга страна той отново подчертава необходимостта от по-добро и конкретно отчитане на все още значителните различия между националните законодателства в областта на равните възможности и защитата на труда. Комитетът счита, че тези аспекти трябва да бъдат включени напълно не само в политиките на заетост, но и в политиките на конкуренция като фактори, способни да ориентират в значителна степен динамиката на пазара.

1.17   ЕИСК приветства факта, че и през 2009 г. Комисията продължи да полага усилия за изясняване на отношението между системите на социалните и здравните грижи, от една страна, и икономиката, от друга. Комитетът подкрепя Комисията в стремежа ѝ към укрепване на солидарно финансирана социална инфраструктура, на гражданското общество и на подход, насочен към общото благо в Европа. ЕИСК е убеден, че уредените от националното социално законодателство обществени социални системи би следвало да бъдат недискриминационно достъпни за доставчиците и ползвателите и че следва да се улесни трансграничното предоставяне на услуги там, където държавата или местните власти не предоставят определени услуги. Отношенията между изпълняващите обществени поръчки доставчици, които обаче са правно и икономически самостоятелни, следва да се регулират предимно от националното социално законодателство.

2.   Съдържание на Доклада за 2009 г.

2.1   В годишния доклад за политиката на конкуренция за 2009 г. е описано развитието и прилагането на инструментите на политиката на конкуренция, мерките в интерес на потребителите, сътрудничеството на европейско, международно и междуинституционално равнище.

2.2   Тази година уводният раздел е посветен на подробното представяне на темата „Политиката на конкуренция и икономическата и финансовата криза“.

2.3   Политиката на конкуренция и икономическата и финансовата криза

2.3.1   Роля на политиката на конкуренция в контекста на кризата

2.3.1.1   В условията на тежка икономическа криза Комисията се стремеше да изготви политики, които да намалят до минимум въздействието на кризата върху реалната икономика, да стабилизират финансовата система и да не допуснат повторението на подобна криза в бъдеще, като си поставяше за цел да запази вътрешния пазар.

2.3.2   Политически отговор на Комисията

2.3.2.1   Комисията трябваше да се занимае с голям брой уведомления за мерки за спешна помощ от държави-членки, като реагира в рамките на много кратки срокове.

2.3.3   Рекапитализация на банки

2.3.3.1   Още в края на 2008 г. Комисията прие съобщението относно рекапитализацията  (9), в което се прави разграничение между стабилни банки и банки в затруднение и се определят насоки за оценяване на финансовите инжекции, предоставени във вид на помощ.

2.3.3.2   Бяха одобрени гаранционни схеми за 12 държави-членки (10). Седем държави-членки приложиха схеми, изцяло насочени към рекапитализация (11), докато други седем държави-членки разработиха смесени/холистични схеми (12). Германия, Испания, Обединеното кралство, Словения и Унгария приложиха и други форми на подпомагане. С оглед да се помогне на отделни предприятия, беше разрешена рекапитализация и други мерки за подпомагане на 29 предприятия (13).

2.3.4   Обезценени активи

2.3.4.1   През февруари Комисията прие съобщение относно обезценените активи  (14), в което са представени критериите за оценка на мерките за освобождаване от обезценените активи за финансовите институции съгласно правилата за държавна помощ.

2.3.5   Преструктуриране

2.3.5.1   В съобщението относно преструктурирането  (15) Комисията разглежда въпроса за моралния риск, като посочва ясно изискванията, на които трябва да отговарят бенефициерите на помощите, и гарантира, че рисковото поведение, което се е наблюдавало в миналото, няма да бъде поощрявано.

2.3.6   Мерки извън държавната помощ

2.3.6.1   Бяха преразгледани условията за „неспособност за плащане“ във връзка с глобите, наложени от Комисията съгласно правилата за антитръст. Комисията прецени отделните искания, като разгледа всеки конкретен случай.

2.3.7   Въздействие на кризата върху реалната икономика

2.3.7.1   Временната рамка  (16), приложима до края на 2010 г., е фокусирана върху две цели: да поддържа непрекъснатостта на достъпа на дружествата до финансиране и да ги насърчава да продължат да инвестират в едно „устойчиво бъдеще“.

2.3.8   Резултати и разходи

2.3.8.1   Вследствие на финансовата и икономическата криза общият размер на помощите през 2008 г. нарасна от близо 0,5 % от БВП до 2,2 % от БВП, или 279,6 милиарда евро. Свързаната с кризата помощ представлява приблизително 1,7 % от общия размер.

2.4   Инструменти

2.4.1   Контрол върху държавните помощи

2.4.1.1   През 2009 г. прилагането на Плана за действие относно държавните помощи  (17) продължи с приемането на насоки относно помощите за обучения (18) и помощите за наемане на работници в неравностойно положение и работници с увреждания (19). Също така бяха приети и насоки относно задълбочената оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти (20).

2.4.1.2   Прилагането на настоящите насоки на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (21) беше удължено до октомври 2012 г.

2.4.1.3   На 1 септември 2009 г. влезе в сила Пакетът за опростяване, насочен към подобряване на ефективността, прозрачността и предвидимостта на процедурите, прилагани от Комисията по отношение на държавната помощ (22).

2.4.2   Антитръстови правила

2.4.2.1   Комисията прие шест картелни решения (23), като наложи глоби в размер на 1,62 милиарда евро на 43 предприятия.

2.4.2.2   Комисията прие окончателни решения в енергийния сектор (RWE и GdF) и сектора на информационните технологии (Intel, Microsoft и Rambus) и реши да започне процедури в секторите за електронни комуникации (полски и словашки оператори на пазара на широколентовите услуги – бивши монополисти) и финансови услуги (Standard & Poor's и Thomson Reuters).

2.4.3   Контрол върху сливанията

2.4.3.1   Броят на сливанията, за които е подадено уведомление, беше под рекордните нива от предходните години: в Комисията бяха подадени уведомления за общо 259 транзакции, окончателно приетите решения са 234. Не са взети разрешения за забрана и не са започнати нови процедури по смисъла на член 21 от Регламента на ЕО за сливанията.

2.5   Развития в секторите

2.5.1   Финансови услуги

2.5.1.1   Комисията продължи да наблюдава трансграничните многостранни обменни такси (МОТ), като обръщаше особено внимание на VISA Europe и MasterCard.

2.5.1.2   Беше извършен преглед на функционирането на Регламента за групово освобождаване в областта на застрахователното дело, чийто срок изтичаше на 31 март 2010 г. В проекта на новия регламент, който беше публикуван за консултация през октомври, се възстановява изключването на две категории споразумения: съвместните компилации на таблици и проучвания и споразуменията относно сдружения за съзастраховане и съвместно презастраховане.

2.5.2   Енергетика и околна среда

2.5.2.1   Приетият през април Законодателен пакет за климата и енергията съдържа директива относно възобновяемата енергия, с която се установяват критерии за устойчивост за биогоривата и течните горива от биомаса (24), които също така са от значение за оценяването на държавната помощ в тази област. Освен това Европейският парламент и Съветът приеха директива, която изменя общностната Схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове (25).

2.5.2.2   Що се отнася до енергийния пазар, през юли Европейският парламент и Съветът приеха пакет за вътрешния енергиен пазар  (26), а Комисията прие предложение за регламент относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ.

2.5.2.3   За първи път Комисията наложи глоби за нарушаване на антитръстовите правила в енергийния сектор, като санкционира E.ON и GDF Suez за подялба на пазара (27) с обща глоба в размер на 1 106 милиона евро.

2.5.3   Електронни съобщения

2.5.3.1   До 2009 г. Комисията извърши оценка и одобри използването на държавна помощ и други видове публично финансиране в размер на приблизително 2 милиарда евро (28) с цел насърчаване на достъпа на всички европейски граждани до широколентовото покритие.

2.5.4   Информационни технологии

2.5.4.1   През 2009 г. Комисията прие две решения, с които ангажиментите, поети от Microsoft и Rambus по отношение на констатираните нарушения, извършени от тях, стават юридически обвързващи. С трето решение на Intel се налага глоба от 1,06 милиарда евро, която е най-високата глоба, налагана някога от Комисията на отделно дружество (29).

2.5.5   Медии

2.5.5.1   Комисията продължи да наблюдава отблизо прехода от аналогово към цифрово наземно радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки, по-специално в Италия и Германия.

2.5.6   Фармацевтична индустрия и здравеопазване

2.5.6.1   След като приключи проучването си във фармацевтичния сектор, Комисията потвърди спешната нужда от установяването на патент на Общността и от единна и специализирана система за решаване на патентни спорове в Европа.

2.5.6.2   В областта на здравните услуги действията на Комисията бяха насочени към държавната помощ вследствие на редица оплаквания на частни клиники от публични болници в различни държави-членки за предполагаемо несправедливо третиране или прекомерни компенсации (30).

2.5.7   Транспорт

2.5.7.1   В областта на железопътния транспорт Комисията одобри придобиването на полската компания за железопътен транспорт PCC Logistics от Deutsche Bahn AG (31), същевременно обаче препрати на Франция случай на концентрация, чрез която SNCF придобива съвместен контрол върху Keolis – предприятие, действащо в областта на обществения пътнически транспорт (32).

2.5.7.2   В областта на морския транспорт Комисията прие през юни съобщение относно държавната помощ за дружествата за управление на кораби (33). Освен това бяха приети положителни решения относно държавна помощ за моряците в Италия (34) и Финландия (35). Също така беше приключена официалната процедура във връзка с т.нар. DIS режим в Дания, както и процедурите по разследване относно схемите за данъка върху тонажа в Ирландия (36), Дания (37), Нидерландия (38), Словения (39) и Полша (40).

2.5.7.3   Комисията наблюдава сектора на въздушния транспорт, в който понастоящем се извършва консолидиране посредством споразумения за създаване на съвместни предприятия за осъществяване на презокеански полети (41), сливания на мрежи и нискобюджетни превозвачи (42) и придобивания на по-малки регионални оператори от страна на големите, мрежово ориентирани превозвачи (43).

2.5.8   Пощенски услуги

2.5.8.1   По отношение на прилагането на правилата за държавна помощ в пощенския сектор, Комисията прие няколко решения с цел да се гарантира, че пощенските оператори, на които са възложени услуги от общ икономически интерес, и техните филиали няма да получат неправомерни преимущества.

2.5.9   Автомобилна индустрия

2.5.9.1   Комисията оценява положително влиянието върху продажбите на системите за бракуване, въведени на различни национални пазари. Правилното функциониране на информационния механизъм, въведен с Директива 98/34/ЕО, гарантира прозрачност, обмен на информация и предотвратяване на препятствия на единния пазар.

2.5.9.2   Освен това бяха разрешени няколко схеми за държавна помощ за разработване на превозни средства, които да задоволят все по-голямото търсене на по-екологични автомобили и да съответстват на по-стриктните екологични изисквания.

2.5.9.3   В областта на антитръста през декември беше предложен за обществена консултация проект на регламент за групово освобождаване за МПС.

2.5.10   Хранителна индустрия

2.5.10.1.1   През октомври Комисията публикува резултатите от проучване на сектора на хранителната индустрия в съобщението относно „По-добро функциониране на веригата на хранителните доставки“  (44).

2.5.10.1.2   Освен това беше приет „Доклад относно състоянието на пазара на млечни продукти (45) – секторът, който изпита най-големи затруднения през 2009 г., като бяха засилени и контактите с националните органи в сектора.

2.6   Дейности, свързани със защитата на потребителите

2.6.1   През годината Комисията продължи своята работата в тази област както посредством дейността на специалния отдел за връзка с потребителите, създаден от ГД „Конкуренция“ през 2008 г., така и чрез подгрупа по въпросите на конкуренцията, създадена в рамките на Европейската консултативна група на потребителите (ЕКГП) през 2003 г.

2.7   Европейска мрежа по конкуренция и национални съдилища

2.7.1   В рамките на среща между ГД „Конкуренция“ и ръководителите на всички национални органи за защита на конкуренцията с единодушие беше одобрен докладът относно сближаването на програмите за освобождаването от глоби или намаляване на техния размер съгласно модела на Европейската мрежа по конкуренция (46).

2.7.2   Комисията беше информирана за 129 нови случая на разследвания, започнати от националните органи за защита на конкуренцията, и за 69 решения (47), което представлява повишаване с 15 % в сравнение с 2008 г.

2.8   Международни дейности

2.8.1   ГД „Конкуренция“ продължи да си сътрудничи с другите международни организации, които се интересуват от въпросите, влизащи в нейните правомощия (Международната мрежа по кокуренцията – ММК, Комитета на ОИСР по конкуренция, междуправителствената група от експерти по конкурентно законодателство и политика към Конференцията на ООН за търговия и развитие – UNCTAD).

2.8.2   Комисията поддържаше тясно сътрудничество със Съединените щати, Канада, Япония, Китай и Индия и подписа нови споразумения за сътрудничество с Южна Корея (48) и Бразилия. Особено внимание беше обърнато на сътрудничеството с Хърватия и Турция, които трябва да изпълнят „показателите за отваряне на глави“, за да могат да започнат преговорите по присъединяване във връзка с глава „Конкуренция“, както и със страните от Западните Балкани и с Исландия с оглед на бъдещото им присъединяване към Европейския съюз.

2.9   Междуинституционално сътрудничество

2.9.1   Европейският парламент прие резолюция във връзка с Бялата книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност и годишните доклади за конкуренцията за 2006 г. и 2007 г.

2.9.2   Съветът получи от Комисията различни приноси относно политиката на конкуренция във връзка със заключенията, приети от структури като Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), Съвета по конкурентоспособност, Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика и Европейския съвет.

2.9.3   ГД „Конкуренция“ сътрудничеше активно с ЕИСК по редица теми, включително приспособяването на малките и средните предприятия към промените на световния пазар, корабостроенето и държавните помощи.

Брюксел, 19 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  COM(2001) 264 окончателен.

(2)  ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 18.

(3)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 47.

(4)  Съобщението за медиите на Базелския комитет относно повишаването на минималните капиталови изисквания можете да намерите на адрес: http://www.bis.org/press/p100912.pdf.

(5)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 149.

(6)  ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 7.

(7)  COM(2010) 245 окончателен.

(8)  ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 62

(9)  ОВ C 10, 15.1.2009 г., стр. 2.

(10)  Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия, Словения, Финландия и Швеция.

(11)  Дания, Италия, Полша, Португалия, Финландия, Франция и Швеция.

(12)  Австрия, Германия, Гърция, Обединеното кралство, Полша, Словакия и Унгария.

(13)  ING, KBC, Parex Banka, Anglo Irish Bank, Bank of Ireland, Allied Irish BankFortis, Dexia, Nord LB, IKB, Kaupthing Bank Finland, Ethias, SdB, Banco Privado Portugues, Hypo Real Estate, WestLB, Fionia, HSH Nordbank, Hypo Tirol, LBBW, Kaupthing Luxemburg, Caisse d'Epargne/Banque Populaire, Mortgage Bank of Latvia, Northern Rock, Commerzbank, Lloyds Banking Group, BAWAG, Hypo Group Alpe Adria и RBS.

(14)  ОВ C 72, 26.3.2009 г., стр. 1.

(15)  ОВ C 195, 19.8.2009 г., стр. 9.

(16)  ОВ C 83, 7.4.2009 г., стр. 1.

(17)  COM(2005) 107 окончателен.

(18)  ОВ C 188, 11.8.2009 г., стр. 1.

(19)  ОВ C 188, 11.8.2009 г., стр. 6.

(20)  ОВ C 223, 16.9.2009, стр. 3.

(21)  ОВ C 156, 9.7.2009 г., стр. 3.

(22)  ОВ C 136, 16.6.2009 г., стр. 3 (3-12 и 13-20).

(23)  Дела COMP/39406 Морски маркучи; COMP/39401 E.on/GDF; COMP/39396 Калциев карбид; COMP/37956 Бетонова арматура (повторно приемане); COMP/39129 Електрически трансформатори и COMP/38589 Топлинни стабилизатори.

(24)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(25)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63.

(26)  ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1.

(27)  Дело COMP/39401. Вж. съобщение за медиите IP/09/1099 от 8.7.2009 г.

(28)  От които 1,5 милиарда евро са определени като държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС.

(29)  ОВ C 220, 12.9.2009 г., стр. 41.

(30)  Дело NN54/2009.

(31)  Дело COMP/M.5480.

(32)  Дело COMP/M.5557, SNCF/CDPQ/Keolis/Effia.

(33)  ОВ C 132, 11.6.2009 г., стр. 6.

(34)  Дело N219/2009 – ОВ C 196, 20.8.2009 г.

(35)  Дела N120/2009 – ОВ C 232, 26.9.2009 г., N67/2009 – ОВ C 232, 26.9.2009 г. и N300/2009 – ОВ C 299, 9.12.2009 г.

(36)  Дело C2/2008 – ОВ L 228, 1.9.2009 г.

(37)  Дело C5/2007 – ОВ L 315, 2.12.2009 г.

(38)  Дело N457/2008 – ОВ C 106, 8.5.2009 г.

(39)  Дело N325/2007 – ОВ C 53, 6.3.2009 г.

(40)  Дело C34/2007.

(41)  MEMO/09/168, 20.4.2009 г.

(42)  COMP/M.5364, Iberia/Vueling/Clickair.

(43)  COMP/M.5335, Lufthansa/Brussels Airlines; COMP/M.5403, Lufthansa/Bmi; COMP/M.5440, Lufthansa/Austrian Airlines.

(44)  http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/publication16061_en.pdf.

(45)  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0385:FIN:BG:PDF.

(46)  http://ec.europa.eu/competition/ecn/documents.html.

(47)  Решения, предвидени съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

(48)  ОВ L 202, 4.8.2009 г., стр. 36.


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/13


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга — Корпоративното управление във финансовите институции и политиката за възнагражденията“

COM(2010) 284 окончателен

2011/C 84/03

Докладчик: г-н SMYTH

На 2 юни 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Зелена книга — Корпоративното управление във финансовите институции и политиката за възнагражденията

СОМ(2010) 284 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 януари 2011 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 20 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 173 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Чрез настоящото становище ЕИСК изразява своите обмислени отговори на дългия списък с въпроси, поставени в Зелената книга на Комисията. Въпросите се отнасят до осем ключови елемента на управлението на финансовите институции като дейността на управителните съвети, дейността на надзорните органи, управлението на риска, конфликта на интереси, ролята на акционерите и деликатния въпрос за възнагражденията на директорите.

1.2   ЕИСК приветства намеренията на Комисията, съдържащи се в Зелената книга, но отчита и някои проблемни определения в съдържанието, особено относно точното определение на корпоративното управление, което по мнението на Комитета би следвало да бъде по-добро, както и разликите в структурата на управителните съвети в британската и в континенталната системи. Освен това той счита, че би било полезно да се даде по-точно определение на понятието „финансови институции“, така че препоръките да се отнасят изрично до кредитните институции.

1.3   При разглеждането на Зелената книга ЕИСК установи, че разликите между британския и континенталния модел на корпоративно управление са несъвместими на структурно ниво поради напълно различните организационни принципи. В тази връзка ЕИСК препоръчва Комисията да разгледа принципите, които биха могли да залегнат в основата на практиката на корпоративно управление в ЕС. Например, британският модел е изграден въз основа на принципа на компетентната независимост, което улеснява независимостта на ключовите комитети на управителните съвети. Следва ли независимостта да бъде възприета като ключов принцип в корпоративното управление в ЕС? Ако да, то по какъв начин следва да бъде постигната в континенталния модел?

1.4   Също така Зелената книга е доста пестелива по отношение на нуждите на потребителите. Услугите за потребителите и финансовите услуги също бяха силно засегнати от последствията от лошото управление на финансовата система.

1.5   По отношение на политиката на възнагражденията ЕИСК вече на няколко пъти е излагал общите си позиции в редица неотдавнашни становища. Накратко, Комитетът вярва че политиката на възнагражденията не бива да се отнася единствено до ръководните кадри на финансовите институции, а следва да обхваща възнагражденията на всички нива.

1.6   В общи линии в становището се посочва, че съществува възможност за въвеждане на по-строги елементи в управлението на финансовите институции, но тъй като кодексите за управление остават доброволни, задължение на надзорните органи е да гарантират, че тези кодекси ще бъдат възприети в целия Европейски съюз.

2.   Въведение и контекст на становището

2.1   Целта на Зелената книга е да разгледа предполагаемите недостатъци на системата на корпоративно управление, независимо от това дали са свързани с нейните същностни характеристики или с прилагането ѝ. В контекста на финансовата и икономическата криза укрепването на корпоративното управление е в основата на програмата за реформи на Комисията. Изложените в Зелената книга предложения следва да се разглеждат в контекста на по-широките реформи на европейската структура за надзор, на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ), на Директивата „Платежоспособност II“, на реформата на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и на регулирането във връзка с лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции. Също така, на тях следва да се гледа в по-широкия контекст на извършвания от Комисията преглед на корпоративното управление на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар във връзка с ролята на акционерите, подходящия надзор върху управленските екипи, състава на управителните съвети и корпоративната социална отговорност.

2.2   Комисията определя корпоративното управление като отношения между висшето ръководството на дадено предприятие, неговия управителен съвет, неговите акционери и други заинтересовани страни като служителите и техните представители. То се отнася също така до определянето на целите на дадено предприятие, средствата за постигането им и наблюдението на постигнатите резултати от дейността. Управлението във финансовия сектор придобива още по-голямо значение, тъй като изпадането в несъстоятелност на дадена (голяма) финансова институция носи след себе си системен риск за целия финансов сектор и доказателство за това е неотдавнашната финансова криза, когато се наложи правителствата да укрепват банковата система с публични средства.

2.3   ЕИСК с учудване отбелязва, че в Зелената книга не се прави разграничение между структурата на управителните съвети в британската и в континенталните европейски икономики. При първите има само един съвет, съставен от изпълнителни директори и членове без изпълнителни функции, макар че е обичайно да има изпълнителен съвет, работещ под ръководството на главния изпълнителен директор. При континенталния модел има два съвета – управителен и надзорен. В останалата част от това становище и с цел да се избегне всякакво объркване, под „управителен съвет“ се визира британският модел, освен ако не е посочено друго.

2.4   В Зелената книга не е изрично посочено, че всяка държава-членка притежава собствена система за корпоративно управление, и че не се прави разграничение за корпоративното управление на финансовите институции. Определението на Комисията за корпоративно управление също така е донякъде непълно по своя характер и следва да бъде направено по-точно. ЕИСК предлага по-силно, по-обстойно определение на корпоративното управление. Основната цел на корпоративното управление е да гарантира оцеляването и процъфтяването на самото дружество. За тази цел управителният съвет трябва да изпълнява разумните очаквания на акционерите, като едновременно с това удовлетворява в разумна степен интересите на заинтересованите общности – потребителите, партньорите, изпълнителите, доставчиците и служителите. Когато управителният съвет не може да гарантира оцеляването на дружеството, той следва да извърши разпоредителни действия с активите на оптимална стойност

2.5   Зелената книга очертава редица недостатъци и слабости на корпоративното управление във финансовите институции и търси отговор на набор от осем общи въпроса, отнасящи се до

1.

въпроси, свързани с управителните съвети;

2.

недостатъци при управлението на риска, проблеми с конфликта на интереси;

3.

ролята на одиторите;

4.

недостатъци на надзорните органи;

5.

проблеми с ролята на акционерите;

6.

липсата на ефективно прилагане на принципите на корпоративно управление;

7.

възнагражденията на директорите на финансовите институции;

8.

конфликтите на интереси.

3.   Отговори на въпросите, повдигнати в Зелената книга

3.1   Разгледаните от ЕИСК отговори на специфичните въпроси, поставени в Зелената книга, са както следва:

3.2   Въпроси, свързани с управителните съвети

3.2.1   Специфичен въпрос 1: Следва ли да се ограничи броят на съветите, в които един управител може да членува (например едновременно членство в максимум три съвета)?

Определянето на точен брой е субективно. По-добре е при назначаването и след това да се гарантира, че съответният управител е в състояние да отдели за дружеството толкова време, колкото изисква неговата или нейната роля. Необходимото време следва да бъде определено и разпределено между официални заседания на управителния съвет и на неговите комитети и по-неофициални посещения и преглед на дейността на отдели, направления и региони. В някои случаи назначението може да е почти на пълен работен ден. Във всички случаи има полза от поне две назначения с оглед извършването на сравнения между отделните дружества.

3.2.2   Специфичен въпрос 2: Необходимо ли е във финансовите институции да се забрани съвместяването на функциите на председател на управителния съвет и на главен изпълнителен директор?

Това вече е сред най-добрите практики в някои правни системи. Разделението на ролите във финансовите институции следва да е задължително поради напрежението, съществуващо между оперативната роля на изпълнителния състав и ръководната роля на управителния съвет.

3.2.3   Специфичен въпрос 3: Трябва ли политиките на назначаване да включват точно описание на задачите и профила на управителите, включително на председателя, да гарантират достатъчна компетентност на управителите и подходящо многообразие на състава на управителния съвет? Ако да, по какъв начин?

Съвсем нормална практика в някои правни системи е да се анализират уменията и опитът, с които трябва да разполага управителният съвет, и след това да се извършат назначения. Например, в голяма финансова институция може да се сформира основна група, включваща бивш висш служител от банковия сектор, пенсиониран след успешна кариера, евентуално като председател, старши партньори от правни и счетоводни къщи с опит във финансовия сектор, главен изпълнителен директор на крупно търговско дружество, който да служи за противотежест на главния изпълнителен директор и да представя гледната точка на корпоративния клиент, и някой с подготовка по потребителските въпроси, около която да се изгради по-голям екип. Той може да включва лица с опит на най-високо ниво в областта на кредитирането, оценката на кредитния или застрахователния риск, икономиката, индустрията и търговията. Идеалното съотношение е от порядъка на поне 60 % членове без изпълнителни функции към 40 % изпълнителни директори. Сред членовете без изпълнителни функции и изпълнителните директори трябва също така да има лица, познаващи основните географски направления, в които работи институцията. В някои правни системи надзорният орган понастоящем извършва щателна проверка на уменията, опита и миналото на кандидата, преди да утвърди назначението. Това трябва да бъде приветствано.

3.2.4   Специфичен въпрос 4: Споделяте ли мнението, че увеличаването на броя на жените и управителите с различен социален и културен произход в състава на управителните съвети ще подобри функционирането и ефективността на тези съвети?

В контекста на въпрос 3 по-горе, балансът между половете и етносите е желателен, ако не е за сметка на опита и квалификацията. Той може да привнесе различни и ценни гледни точки. Трябва да има практично ограничение на големината на управителните съвети.

3.2.5   Специфичен въпрос 5: Необходимо ли е въвеждането на задължителна оценка за работата на управителния съвет от страна на външен оценител? Трябва ли резултатът от тази оценка да се съобщава на надзорните органи и на акционерите?

Надзорните органи следва да възлагат на всички председатели да направят одит на начина им на управление в контекста на горепосочените четири фактора. Едновременно с това, надзорните органи следва да предприемат одити за сертифициране на тези директори, които не са били сертифицирани при назначаването. Текущата отговорност за резултатите от работата на управителния съвет трябва да се носи от председателя. Целесъобразно е председателите да възлагат периодични външни оценки на ефективността на управителния съвет за тяхна собствена употреба. В континенталния модел надзорният съвет е този, който следва да предприеме действия, ако делата не вървят добре или ако докладът на одитора привлече вниманието на съвета към някои важни въпроси.

3.2.6   Специфичен въпрос 6: Необходимо ли е да стане задължително създаването на комитет по риска към управителния съвет и трябва ли да бъдат изготвени правила относно състава и функционирането на този комитет?

Възможни са три въпроса: одит, съответствие и риск. Конфигурацията на комитета следва да отразява съотношението между отделните видове дейности. На макроравнище, рискът е заложен в стратегическите планове на управителния съвет. Именно там трябва да се установят и измерят склонността за поемане на риск и рисковият профил. В банките, именно там следва да се заложат политики по отношение на допустимия риск във всеки сектор на дейност: жилищни ипотеки, кредитни карти, търговски имоти, заеми за предприятия, управление на фондове, валутна и стокова търговия, както и състава на резервите, лимитите за клиенти и т.н. Невъзможно е да има комитет по риска в един континентален управителен съвет, съставен от няколко души (обикновено не повече от 5-7 лица), които по правило са специалисти по различни дейности.

3.2.7   Специфичен въпрос 7: Необходимо ли е да стане задължително участието на един или повече членове на комитета по одита в комитета по риска и обратно?

Рисковете на микроравнище, за разлика от макроравнището, разгледано в т. 3.2.6 по-горе, могат да са част от заданието на комитета по одита.

3.2.8   Специфичен въпрос 8: Трябва ли председателят на комитета по риска да отговаря пред общото събрание?

Рискът е основен компонент на всяка бизнес стратегия. Склонността за поемане на риск и рисковият профил определят какви ще са вероятните резултати от дейността на дружеството и колко непостоянни могат да са тези резултати. Това са въпроси, които трябва да бъдат разяснявани от председателя и главния изпълнителен директор, чиито изявления ще позволят на акционерите да увеличат или намалят инвестициите си в дружеството съобразно собствената им склонност за поемане на риск.

3.2.9   Специфичен въпрос 9: Каква следва да бъде ролята на управителния съвет в рамките на стратегията и рисковия профил на дадена финансова институция?

Определянето на стратегията е основната задача на управителния съвет. Тъй като финансовата дейност е рискова по дефиниция, стратегията трябва да се разработи в рамките на набор от рискови параметри, които определят диапазона от възможни резултати. Избраната стратегия трябва да е тази, която отговаря на разумните очаквания и удовлетворява изискванията на заинтересованите страни. Въпреки че отговорността на постоянните изпълнителни директори при управлението на риска не бива да бъде подценявана, без преувеличение може да се каже, че ролята на управителния съвет е фундаментална. В континенталния модел надзорният съвет одобрява стратегията на управителния съвет.

3.2.10   Специфичен въпрос 10: Необходимо ли е да бъде въведено изискването за публична декларация за контрол на риска?

Отговорът е положителен, но само в контекста на свеждането на стратегията до знанието на акционерите и на заинтересованите страни. Разкриването на търговска и поверителна информация следва да се избягва.

3.2.11   Специфичен въпрос 11: Необходимо ли е да се въведе процедура за одобряване на новите финансови продукти от страна на управителния съвет?

Да, ако са съществени. Въвеждането на продукти обикновено е част от изпълнението на стратегията и следователно е въпрос от съществен интерес за управителния съвет.

3.2.12   Специфичен въпрос 12: Необходимо ли е управителният съвет да бъде задължен да уведомява надзорните органи за съществените рискове, за които е узнал?

Може да се очаква, че това е редовен елемент на постоянния диалог между институцията и надзорните органи.

3.2.13   Специфичен въпрос 13: Необходимо ли е управителният съвет да бъде изрично задължен при вземане на решения да отчита интересите на вложителите и другите заинтересовани страни („duty of care“)?

В някои правни системи вече е задължително да се отчитат интересите на заинтересованите страни. Това следва да е рутинна практика. Ако заинтересованите страни не са удовлетворени, дружеството не може да просперира. Не трябва да се допуска интересите на една или друга група заинтересовани страни да доминират над останалите. В правилата за дейността на управителния съвет следва да е записано, че при определянето на стратегията са били взети предвид всички интереси.

3.3   Недостатъци при управлението на риска, проблеми с конфликта на интереси

3.3.1   Специфичен въпрос 14: Как може да бъде затвърден йерархическият статут на директора по управлението на риска? Неговият статут трябва ли да бъде поне равен на този на финансовия директор?

Въпросът предполага, че ни е известно какво следва да прави директорът по управлението на риска (CRO — chief risk officer). Ако рискът е неразделна част от бизнес стратегията, тогава директор по управлението на риска е финансовият директор (CFO — chief financial officer). Рисковете на макроравнище поставят директора по управлението на риска на едно равнище с ръководителя на звеното за вътрешен одит. Двамата докладват пред комитет към управителния съвет и имат безпрепятствен достъп до председателя на този комитет. Двамата трябва да докладват периодично пред пълния състав на управителния съвет.

3.3.2   Специфични въпроси 15: Как може да бъде подобрена системата за комуникация между звеното за управление на риска и управителния съвет? Трябва ли да бъде въведена процедура за уведомяване по йерархичен ред с оглед разрешаване на конфликти/проблеми?

Това е разгледано в отговора, изложен в т. 3.3.1 по-горе. Тази процедура вече трябва да е част от работата на комитета и на управителния съвет.

3.3.3   Специфичен въпрос 16: Трябва ли директорът по управлението на риска да може да информира пряко управителния съвет, включително комитета по риска?

Това е разгледано в отговора, изложен в т. 3.3.1 по-горе.

3.3.4   Специфичен въпрос 17: Трябва ли да бъде усъвършенствана информационната инфраструктура с оглед подобряване на качеството и бързината на предаване на информация относно сериозните рискове към управителния съвет?

Зависи от съществуващото положение във всяка институция. Не всички рискове могат да се наблюдават стандартно със средствата на информационните технологии. В много случаи един сигнал, изпратен по електронна поща, е достатъчен. Колкото по-голяма и сложна е организацията по отношение на подразделения, географски направления и продукти, толкова по-целесъобразно е да се внедри функционалност за активно управление на риска, използваща информационните технологии.

3.3.5   Специфичен въпрос 18: Необходимо ли е изпълнителните директори да бъдат задължени да одобряват доклад относно адекватността на системите за вътрешен контрол?

Да. В някои правни системи това е вече задължително. Обикновено се осъществява чрез комитета по одита.

3.4   Ролята на външните одитори

3.4.1   Специфичен въпрос 19: Необходимо ли е задълбочаване на сътрудничеството между външните одитори и надзорните органи? Ако да, по какъв начин?

Одиторските фирми трябва да работят за членовете на дружеството. Ако обаче установят сериозни проблеми, свързани с рискове или несъответствия, трябва да бъдат сезирани надзорниците. Въпросите, които могат да бъдат разрешени от дружеството и които нямат външни последствия, следва да бъдат разрешени от дружеството. В континенталната система на управление, надзорните съвети назначават одиторите и провеждат годишни срещи с тях, на които не присъстват управителният съвет и главният изпълнителен директор.

3.4.2   Специфичен въпрос 20: Необходимо ли е да се прилага по-строго задължението за външните одитори да информират управителния съвет и/или надзорните органи за определени важни факти, открити при изпълнение на техните задължения?

Зависи от статуквото. Разпоредбите в тази насока в някои правни системи вече са адекватни. В континенталната европейска система това следва да се урежда на договорна основа между надзорния съвет и одитора.

3.4.3   Специфичен въпрос 21: Необходимо ли е разширяване на обхвата на контрол от страна на външния одитор и по отношение на финансовата информация, свързана с риска?

От одиторите се изисква да проверят дали отчетите на дружеството дават вярна и справедлива представа за състоянието му като действащо предприятие. В този смисъл, всеки съществен риск трябва вече да е отразен под формата на резерв или бележка към отчетите. Разширяването не изглежда необходимо.

3.5   Недостатъци на надзорните органи

3.5.1   Специфичен въпрос 22: Необходимо ли е да бъде преразгледана и засилена ролята на надзорните органи във вътрешното управление на финансовите институции?

Да, в правните системи, в които това още не е направено.

3.5.2   Специфичен въпрос 23: Необходимо ли е на надзорните органи да бъде предоставено правото и задължението да извършват проверки на работата на управителния съвет и на звеното за управление на риска? Как това може да бъде осъществено на практика?

Както вече беше посочено в т. 3.5.1.

3.5.3   Специфичен въпрос 24: Критериите за подбор (проверка за квалификация и надеждност) трябва ли да включват техническите и професионалните компетенции, както и поведенческите характеристики на бъдещите директори? Как това може да бъде осъществено на практика?

В континенталната система има традиции и практики за осигуряване на това. Агенцията по финансови услуги на Обединеното кралство (Financial Services Authority – FSA) въведе нови процедури за тази цел.

3.6   Проблеми с ролята на акционерите

3.6.1   Специфичен въпрос 25: Необходимо ли е да стане задължително оповестяването на политиката и практиките за гласуване на институционалните инвеститори? Колко често?

Да, във връзка с дневния ред на общите събрания.

3.6.2   Специфичен въпрос 26: Необходимо ли е да бъдат задължени институционалните инвеститори да се присъединят към кодекс (национален или международен) за добри практики, като например кодекса на International Corporate Governance Network (ICGN — Международна мрежа по корпоративно управление)? Този кодекс задължава членуващите да разпространяват и публикуват своите практики за инвестиране и за гласуване, да предприемат мерки за избягване на конфликт на интереси и да използват отговорно правото си на глас.

Да, първоначално на доброволна основа.

3.6.3   Специфичен въпрос 27: Необходимо ли е да се улесни установяването на самоличността на акционерите с цел облекчаване на диалога между дружествата и техните акционери и намаляване на риска от злоупотреби с т. нар. „празен вот“? Празният вот е гласуване от акционер, който не притежава съответен финансов интерес в дружеството, за което гласува, с потенциално отрицателни последици за почтеността на управлението на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, и на пазарите, на които се търгуват техните акции.

Въпросът, свързан с акционерите следва да бъде разгледан от Комисията, защото те са се променили в сравнение с това, което са били в миналото. Днешните акционери могат да бъдат световни компании, световни акционери, хедж-фондове и пр., които в това си качество са просто търговци на акции. Те не се покриват с традиционно изградения образ на „акционерите“.

3.6.4   Специфичен въпрос 28: Какви други мерки могат да мотивират ангажираността на акционерите в корпоративното управление на финансовите институции?

Една възможна мярка може да е създаването на представителна организация, която да представлява частните акционери във всяко дружество. Като алтернатива, надзорни институции, политици и медии могат да оказват натиск върху институционалните инвеститори да проявяват по-голяма активност.

3.7   По-ефективно прилагане на принципите на корпоративното управление

3.7.1   Специфичен въпрос 29: Ще бъде ли необходимо да се повишат отговорностите на членовете на управителния съвет?

Не, ако желаем на преден план да излизат добри кандидати. Полезно ще е редица институции да определят по-добре своите очаквания по отношение на членовете на управителните съвети.

3.7.2   Специфичен въпрос 30: Трябва ли да се повиши гражданската и наказателната отговорност на управителите, като се има предвид, че правилата в областта на наказателното право не са хармонизирани на европейско равнище?

Разпоредбите в тази насока в някои правни системи вече са адекватни. По принцип за един директор най-голямата опасност е да бъде свързван по репутация с предприятие, което фалира. В последно време бяха отправени призиви за автоматични забрани за подобни роли за директори, които не предупредят за неоправдани рискове. Това без съмнение е по-точно и по-обещаващо средство за водене на политики.

3.8   Възнагражденията на директорите на финансовите институции

3.8.1   Специфичен въпрос 31: Какви допълнителни мерки би могло да се предприемат на равнище ЕС по отношение на възнагражденията на управителите на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, и задължителни или незадължителни да бъдат те?

Разпоредбите на ДКИ 3 изглеждат адекватни. Това ще ангажира надзорните органи. Публикуването на институционални политики за гласуване на възнагражденията също ще е добър ход, виж т. 3.8.4 по-долу.

3.8.2   Специфичен въпрос 32: Смятате ли, че трябва да бъдат засегнати въпросите, свързани с предоставянето на права за придобиване на акции от страна на управителите? Ако да, по какъв начин? Необходимо ли е тази практика да се регламентира на равнище ЕС или дори да се забрани?

Изглеждаше, че това е решено в ДКИ 3. Въпросите, свързани с времето, препятствията и размерите, са уредени в тази директива.

3.8.3   Специфичен въпрос 33: Смятате ли, че данъчните облекчения във връзка с правата за придобиване на акции и други подобни възнаграждения в някои държави-членки насърчават прекомерното поемане на рискове, като имате предвид компетентността на държавите-членки? Ако отговорът е „да“, смятате ли, че този въпрос трябва да се обсъжда на равнище ЕС?

Комисията следва да бъде насърчена да разгледа този въпрос, но при сегашното състояние на нещата данъчното облагане е въпрос от компетентността на държавите-членки.

3.8.4   Специфичен въпрос 34: Смятате ли, че трябва да бъде засилена ролята на акционерите, а също и на служителите и техните представители при определянето на политиките за възнагражденията?

В някои правни системи възнагражденията подлежат на одобрение от акционерите. Публикуването на гласовете на институционалните акционери ще направи системата по-прозрачна. Необходимо е Комисията да разгледа проблема с лостовия и инерционния ефект от дейността на консултантите по възнаграждения. Системата на представителни организации на акционерите в Нидерландия би могла да послужи като полезна рамка, която Комисията да разгледа.

3.8.5   Специфичен въпрос 35: Какво мислите за обезщетенията при напускане (наречени „златен парашут“)? Необходимо ли е тази практика да се регламентира на равнище ЕС или дори да се забрани отпускането на подобни пакети? Ако да, по какъв начин? Трябва ли управителите да бъдат възнаграждавани с такива обезщетения само за реалните резултати от работата им?

Обезщетенията при напускане не са награди за служба. Наградите за служба се заслужават чрез служба. Обезщетенията при напускане са договорни задължения, когато дружеството освобождава изпълнителен директор. Обикновено се предоставят като спасително въже, което да даде на новопостъпилия известна сигурност, ако назначението се окаже неудачно. Освобождаването от длъжност не винаги е равнозначно на провал. Една промяна на стратегията може да направи ненужен дори този, чиято работа е безупречна. Следователно обезщетенията са нужни. В някои случаи биват твърде щедри, особено по отношение на пенсиите. В условията на договора може да се предвиди постепенното им намаляване с времето, както и отпадането им в случай на „очевиден“ провал. Също така, не трябва да се насърчава увеличаването на обезщетенията на действащи главни изпълнителни директори. Наградите следва да се заслужават с добра работа В континенталната система служителите са представени в надзорния съвет и могат да повлияят на решения, като например практиките относно възнагражденията.

3.8.6   Специфичен въпрос 36: Смятате ли, че променливата част от възнагражденията във финансовите институции, получили държавни средства, трябва да бъде намалена или премахната?

Този въпрос се отнася главно до възнагражденията на лицата на висши позиции във финансовите институции. Това слабо касае обикновените служители. В някои случаи изключително високи заплащания бяха отпуснати на отделни лица и такива ненормални ситуации следва да се избягват. Правителствата, които са собственици на такива дружества, получили държавни средства, са онези, които следва да решават тези въпроси както намерят за целесъобразно.

3.9   Конфликт на интереси

3.9.1   Специфичен въпрос 37: Какви допълнителни мерки би могло да се предприемат на равнище ЕС с цел засилване на борбата срещу и предотвратяването на конфликти на интереси в сектора на финансовите услуги?

Понятието „китайски стени“ се отнася до процедури, прилагани в дружества, търгуващи с ценни книжа и в инвестиционни дружества за предотвратяване на обмена на поверителна информация между отделите на дружеството, за да не се допусне незаконното използване на вътрешна информация. Тези процедури се използват във финансовия и други сектори за предотвратяване на конфликти на интереси, които могат да нанесат вреди. На практика обаче, китайските стени далеч не са неразрушими, тъй като разчитат на системата на честта. Информацията се ограничава само от преценката и добросъвестността на участващите страни. Възможно е нормативни актове, които установяват правни изисквания към сигурността на информацията, да доведат до подобряване на съответствието в това отношение.

3.9.2   Специфичен въпрос 38: Споделяте ли мнението, че е необходимо, като се отчитат различията в съществуващите правни и икономически модели, да бъдат хармонизирани съдържанието и елементите на общностните правила относно конфликта на интереси с цел различните финансови институции да се подчиняват на сходни правила, независимо дали прилагат разпоредбите на ДПФИ, на Директивата за капиталовите изисквания, на Директивата за ПКИПЦК или на Директивата „Платежоспособност II“?

Да.

Брюксел, 20 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/19


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция „Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“ “

COM(2010) 355 окончателен

2011/C 84/04

Докладчик: г-н ALMEIDA FREIRE

На 5 юли 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция „Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“ “

COM(2010) 355 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 януари 2011 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 20 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 192 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК признава значението на търговията на дребно на единния пазар, както и нейния принос към общата европейска икономика. Поради специфичния характер на търговията на дребно ЕИСК приветства холистичния подход, разработен от Европейската комисия в доклада „Наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция“, и изразява съгласие, че трябва да се избягва фокусирането върху отделни подотрасли.

1.2   ЕИСК изразява съжаление, че се обръща твърде малко внимание на МСП, които играят основна роля по отношение на заетостта, създаването на стойност, както и в живота на селските райони и градските центрове. Съгласно Акта за малките предприятия (Small Business Act) трябва да се дава по-голям приоритет на МСП и да се вземат мерки, с които те да се насърчават да се развиват и да създават работни места.

1.3   В цяла Европа има концентрация на големи вериги за търговия на дребно, които привличат все повече клиенти с добрите си оферти (петте най-големи вериги за търговия на дребно с хранителни стоки държат над 70 % от пазара през 2005 г.). Също така се наблюдава голяма концентрация на пазарите на редица продукти, по-специално на продуктите от първа необходимост, които търговците на дребно не могат да си позволят да не предлагат в своите магазини.

1.4   Преговарянето от позиция на силата е обща практика в условията на пазарна икономика и всички предприятия го правят, включително земеделските производители, преработвателните предприятия, доставчиците и търговците на дребно. ЕИСК е загрижен за това, че в някои страни се въвеждат мерки за контрол на ценовите нива или на маржовете, защото това противоречи на принципите на свободната конкуренция и функционирането на единния пазар.

1.4.1   Поради важни социално-политически причини, например в социалната и екологичната области, подобно регламентиране може да бъде необходимо, за да се гарантира социалното сближаване или опазването на околната среда.

1.5   В рамките на вътрешния пазар са регистрирани значителни разлики в цените на сродни продукти в отделните държави-членки. ЕИСК препоръчва всяко проучване за цените да се съсредоточава върху разпределението на цените и маржовете по цялата верига на доставка.

1.6   ЕИСК припомня, че пазарите и договорните отношения на дребно са национални по характер и имат различни правни, икономически, политически и културни характеристики. Като признава значението на веригата на доставка на храни, ЕИСК призовава да бъдат анализирани и разгледани по подходящ начин явно нелоялните практики, които се наблюдават по цялата верига на доставка на хранителни стоки.

1.7   По-конкретно ЕИСК приканва Комисията да проучи как „нелоялните договорни отношения“ се разглеждат на национално равнище, включително при правоприлагането. Освен това ЕИСК припомня колко важно е по време на криза да се гарантира правилното прилагане на съществуващото законодателство и че това е отговорност на държавите-членки и посочва къде следва да се предприемат мерки, както и кое е най-подходящото равнище на интервенция, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

1.8   Заетостта в търговията на дребно е важна и често е вход към пазара на труда за много млади, нискоквалифицирани или неквалифицирани работници. Търговията на дребно предлага значителни възможности и за предприемачите.

1.9   ЕИСК призовава Комисията да спомогне за насърчаване на самостоятелната заетост, предприемачеството и развитието на умения като средство за справяне с кризата и за улесняване на влизането или връщането на хората на пазара на труда.

1.10   Комисията правилно посочва области на приоритетни действия. Освен това ЕИСК призовава за навременно приемане на предложенията и призовава Европейската комисия да ускори вземането на решения в област, която изисква спешни, практически и осезаеми действия. По-специално, новият форум на високо равнище за по-добро функциониране на веригата на доставка на хранителни стоки трябва да стане трамплин за нови и зараждащи се политики в областта на хранително-вкусовата промишленост, включително по-балансирани отношения по цялата верига на доставки.

1.11   ЕИСК призовава Комисията да проучи как се изпълнява директивата за услугите и да вземе подходящи мерки по отношение на съответните държави-членки. ЕИСК настоятелно приканва Комисията да вземе мерки по отношение на таксите за обмен, които имат ефект на скрит данък върху потребителите.

2.   Въведение

2.1   Европейската комисия признава важната роля, която секторът за търговия и дистрибуция изпълнява в рамките на единния пазар. Всъщност, неговото икономическо значение за Европейския съюз (4,2 % от БВП на ЕС, 17,4 милиона заети и 20 % от европейските МСП, както и тесни връзки с множество пазари) обяснява защо търговията на дребно беше избрана за предмет на наблюдение на пазара.

2.2   В доклада за наблюдението на пазара за търговия и дистрибуция и придружаващия го работен документ се анализират факторите, които оказват влияние – от гледна точка на единния пазар – върху икономическата, социалната и екологичната ефективност на сектора за търговия на дребно. За целта в доклада и в работния документ на службите на Комисията се разглеждат резултатите на сектора, последните тенденции и въздействието на модернизацията върху конкуренцията. Те разкриват проблемите, оказващи влияние върху ефективността на търговците на дребно и от гледна точка на техните партньори в икономическите дейности нагоре и надолу по веригата.

2.3   Направеният в доклада анализ на сектора се основава на анализ на взаимодействията на търговците с техните доставчици (икономически дейности нагоре по веригата) и техните потребители (икономически дейности надолу по веригата). По този начин Комисията признава сложността на взаимодействията, които търговците осъществяват, за да осигурят на клиентите подходящия продукт на подходящото място в подходящото време и на най-добрата цена.

2.4   В доклада се съобщава, че Комисията ще набележи мерки за подобряване на гладкото функциониране на вътрешния пазар за търговия и дистрибуция въз основа на консултация, като целта е да се помогне на търговците да използват оптимално вътрешния пазар и да подобрят своята икономическа, социална и екологична ефективност.

3.   Общи бележки

3.1   С този доклад Европейската комисия признава значението на сектора за търговия и дистрибуция за единния пазар и неговия принос за растежа, заетостта и устойчивостта. Тъй като представата за сектора често се основава на опростеното разбиране, че търговците купуват от селскостопанските производители и продават на потребителите, възприетият в доклада подход очертава сложността на веригата на доставки и взаимодействията на търговците с техните партньори. Това също така помага да се обясни как търговците изпълняват мисията си да осигурят на потребителя подходящия продукт на подходящото място в подходящото време и на най-добра цена и пред какви предизвикателства са изправени.

3.2   Докладът признава ролята на модернизацията на сектора за търговия и дистрибуция в борбата с инфлацията през последните 50 години и за увеличаването на потребителския избор. По-голямата конкуренция и окрупняването в търговията на дребно доведоха до по-ниски цени, по-голям потребителски избор и сравнително ниски маржове (за разлика от други сектори, включително производството), със съответните въздействия върху конкурентите, местните органи, земеделските производители, доставчиците, заетите в сектора и т.н.

3.3   ЕИСК изразява съжаление, че докладът може би е насочен твърде много към търговията на дребно и поради това не успява да отрази значението на МСП (над 95 % от дружествата за търговия и дистрибуция и 11 милиона работници), техните специфични потребности и трудности, включително следпродажбеното обслужване, ролята им в живота на градските центрове, селските и крайградските райони, зависимостта им от големите производители и конкуренцията с доставчиците, създаващи собствени мрежи за дистрибуция.

3.4   В доклада не се отчита и значението и на кооперативния бизнес модел, особено в търговията на дребно с храни чрез потребителски кооперации.

3.5   Докладът анализира ефективността на сектора за търговия и дистрибуция от позиция на целите на публичната политика – физическа и ценова достъпност. На практика обаче търговците работят в силно конкурентна среда, в която дружествата се стремят да привличат потребители и да им предлагат добро съотношение между качество и цена. Следователно, търговците вземат своите решения за установяване и предлагане на услуги в зависимост от динамиката на пазара, а не съобразно целите на публичните политики. При оценката на ефективността на търговците от гледна точка на целите на публичната политика се пропуска обстоятелството, че търговията на дребно е търговска дейност, която трябва да остава печеливша, за да оцелее в условията на пазарна икономика. Подобни заключения могат да се направят за всяка друга пазарна дейност.

3.6   С времето потребителското търсене стана по-взискателно и не може да се счита за еднородно. Това, съчетано със значението на конкуренцията в търговията, обяснява сложността на пазарните сили и факта, че в реалността съществуват съвместно различни формати за търговия на дребно, с различни следпродажбени услуги. Това означава, че по-малките формати могат да имат успех, ако предлагат специфични услуги на специфични потребители. Над 11 милиона европейци работят в МСП за търговия и дистрибуция. Затова е изключително важно развитието на МСП да се насърчава допълнително, по-конкретно чрез подобряване на регулаторната среда и намаляване на административните тежести.

4.   Конкретни бележки

4.1   По-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция за потребителите

4.1.1   Основната дейност на търговците е да осигуряват на потребителите широка гама от продукти, които отговарят на изискванията за качество и безопасност при най-добра цена. Модернизацията на сектора за търговия и дистрибуция през последните 20 години се характеризира с бърз процес на концентрация под формата на големи търговски вериги с мултинационален характер, които оперират в различни страни на ЕС и в трети страни. Това води до насищане на пазарите в ЕС, интеграция на информационните и комуникационните технологии и глобализация, включително експанзия на други пазари и достъп до по-широк избор от продукти на по-ниски цени за потребителите (ценова достъпност).

4.1.2   ЕИСК и Комисията споделят мнението, че неравенствата по отношение на достъпа до търговските обекти и необходимостта от запазване на жизнеността на селските райони са основни въпроси, които следва да бъдат разгледани. Търговците предпочитат да се установяват в градските центрове и крайградските търговски центрове, следователно трябва да се гарантира достъпността на градските центрове за осъществяване на доставките. Все повече хора, живеещи в селските райони, разчитат за ежедневните си покупки на използването на автомобил, със съответното въздействие върху околната среда, което означава, че хората, които не могат да си позволят автомобил или не могат да шофират, имат ограничен достъп до услуги за търговия на дребно.

4.1.3   Решенията на търговците за установяване се определят от редица фактори, като един от най-важните е необходимостта от максимално голям приток от посетители. Този фактор сам по себе си обяснява защо слабо населените райони са по-малко предпочитани като места за установяване на търговски обекти за разлика от градските центрове или специално построените търговски центрове в градовете. Следователно, проблемите на физическата достъпност следва да се разглеждат въз основа на цялостно познаване на средата, в която работят търговците.

4.1.4   Затрудненията на потребителите по отношение на достъпа до по-голям избор от обекти за търговия на дребно зависят от икономически и неикономически фактори, като регулаторната среда, включително градоустройственото планиране и достъпа на търговците до пазарите на недвижими имоти. Те могат да бъдат свързани с местни наредби, поставящи бариери пред навлизането на пазара за определени услуги или определени видове магазини, на разрешителните процедури, които понякога остават прекалено сложни и субективни, независимо от директивата за услугите. Освен това, нормативните актове, които запазват свободните продажби на здравни продукти само за определени монополи, ограничават конкуренцията и следователно достъпа на потребителите до фармацевтични продукти на разумни цени.

4.1.5   През последните 20 години хората с по-ниски доходи бяха облагодетелствани в значителна степен от достъпа до по-голям избор от продукти и по-добри цени в резултат на модернизацията, засилената конкуренция и глобализацията. Създаването на собствени марки, които са средно с 30 % по-евтини от марковите продукти, изигра изключително важна роля в този процес.

4.1.6   При този бизнес модел цените на дребно отразяват оперативните разходи и относително нисък марж в сравнение с други сектори, които работят при по-големи маржове. ЕИСК изразява загриженост по отношение на мерките в някои страни, насочени към контрол на ценовите равнища или маржовете. Поради важни социално-политически причини подобно регламентиране може да бъде необходимо, за гарантиране на социалното сближаване и предотвратяване на бедността.

4.1.7   В рамките на вътрешния пазар се отчитат значителни ценови разлики между държавите-членки за сходни продукти. ЕИСК препоръчва всяко проучване за цените да се съсредоточава върху разпределението на цените и маржовете по цялата верига на доставка. Комитетът обаче е съгласен с Комисията, че върху ценообразуването влияят различни фактори. Освен оперативните разходи, те включват средния разполагаем доход на домакинствата, ДДС, транспортните разходи, разходите за наем, разходите за заплати, регулаторната рамка, равнището на конкуренция или търговски практики като териториални ограничения на доставките и злоупотреби, които се наблюдават в цялата верига на доставки. ЕИСК призовава Комисията да проучи въздействието на тези практики и да вземе мерки за гарантиране на възможността за снабдяване от други държави-членки, за да може потребителят да се възползва от по-ниски цени, по-голям избор, по-високо качество, алтернативни продукти и др.

4.1.8   ЕИСК отбелязва, че проучвания сред потребителите открояват необходимостта от разработване на източници на независима сравнителна информация за търговските предложения.

4.1.9   ЕИСК е съгласен, че електронната търговия може да играе роля за увеличаването на конкуренцията в някои области, което би помогнало за намаляване на цените, и изразява загриженост по отношение на бавното навлизане на електронната търговия, особено при трансграничните транзакции. ЕИСК отбелязва, че едно от основните препятствия пред развитието на трансграничните електронни търговски транзакции, особено за МСП, е липсата на общи правила за защита на потребителите в Европа и призовава европейските институции бързо да приемат директива за цифровите права на потребителите, основана на „целенасочена пълна хармонизация“ в най-съвременна форма. Подобна директива не бива да попречи на нито една държава-членка да запази или въведе по-строги мерки за защита на потребителите в съответствие с член 169, параграф 4 от ДФЕС.

4.2   По-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция за операторите

4.2.1   ЕИСК е съгласен с твърдението, че „един вътрешен пазар на услуги за търговия и дистрибуция (…) трябва да позволява на тези, които са конкурентоспособни, независимо от големината им, да съществуват съвместно и да се развиват на пазара“.

4.2.2   Местоположението е основният определящ фактор при откриването на нов обект и понякога търговците чакат с години, за да открият нов обект в даден район и да създадат работни места. Трудното навлизане на пазара и трудният достъп до пазара на недвижими имоти се посочват като потенциални пречки за развитието на малките обекти за търговия на дребно и се нуждаят от по-задълбочен анализ. Този анализ може да се извърши въз основа на лесно достъпна информация, като се вземе предвид гледната точка на потребителите (избор на място за пазаруване), аспекти на политиката на конкуренция, субсидиарност и пропорционалност.

4.2.3   Директивата за услугите, която всички държави-членки трябваше да въведат в националните законодателства до 31 декември 2009 г., беше насочена към премахването на редица дискриминационни практики, свързани с предоставянето на разрешения за установяване. На практика обаче се издигат редица нови бариери и има случаи, когато с нормативните актове за градоустройствено планиране се злоупотребява, за да се ограничи конкуренцията и да се благоприятства установяването на определени форми на търговия и дистрибуция или предприятия. ЕИСК призовава Комисията да проучи как се изпълнява директивата за услугите и да вземе подходящи мерки по отношение на съответните държави-членки.

4.2.4   Друг проблем пред търговците е липсата на прозрачен и конкурентен вътрешен пазар за плащания. Използваните понастоящем картови схеми са антиконкурентни и нарушават основния принцип на вътрешния пазар. Таксите за обмен имат ефект на скрит данък за търговците, особено най-малките. Поради това, че таксите за обмен са в основата на системата, Единната зона за плащания в евро (SEPA) ще доведе до изчезването на евтините и ефективни национални системи за дебитни карти. В резултат на това, картовият пазар ще се свие до дуопол, което ще доведе до по-високи такси за обмен във вреда на потребителите. ЕИСК настоятелно приканва Комисията да вземе мерки по отношение на таксите за обмен, които имат ефект на скрит данък върху потребителите.

4.3   По-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция за доставчиците

4.3.1   Като предприятия за услуги, търговците предоставят на доставчиците си достъп до своята дистрибуторска мрежа, независимо дали тя включва само един обект или обхваща целия ЕС. Услугите включват, например, поставяне на специални места по рафтовете, маркетингови и логистични дейности и т.н. Всяка от тези услуги има цена, която често приема формата на такса.

4.3.2   Търговията на дребно е само един от каналите за дистрибуция, които могат да използват доставчиците. Без търговците малко доставчици биха могли да изградят големи мрежи за дистрибуция и потребителите биха пострадали от по-малък избор и по-високи цени. При все това всички елементи на веригата на доставка са важни, защото без суровини няма да има преработка на продукти, а без преработка е невъзможна продажбата. Ето защо ЕИСК счита, че в ЕС трябва да бъдат въведени необходимите механизми за постигане на реален баланс във веригата за търговия и дистрибуция на стоки.

4.3.3   В цяла Европа има концентрация на големи вериги за търговия на дребно, които привличат все повече клиенти с добрите си оферти (петте най-големи вериги за търговия на дребно с хранителни стоки държат над 70 % от пазара през 2005 г.). Също така се наблюдава голяма концентрация на пазарите на редица продукти, по-специално на продуктите от първа необходимост, които търговците на дребно не могат да си позволят да не предлагат в своите магазини. Силната конкуренция между търговците предизвиква натиск във веригата на доставки за намаляване на цените и маржовете. Да се преговаря от позиция на силата е обща практика в отворената пазарна икономика, която се използва от всички дружества, включително търговците и техните доставчици, но в случаите, в които тези практики водят до злоупотреби, те трябва да се изкореняват. Търговците на дребно, включително и по-големите, нямат силата да преговарят с производители на „задължителни“ продукти, независимо дали това са големи или дребни доставчици. Също така малките и средни доставчици нямат силата да преговарят с големите търговци на дребно за определени категории продукти. Има данни, че оператори по веригата на доставка не могат да се оплачат поради страх от репресии. ЕИСК насърчава малките търговци да се обединяват в съюзи за закупуване, за да се поставят в по-силна позиция при воденето на преговори с техните доставчици, да получават по-добри условия и да предлагат по-добро обслужване на потребителите. Случаите на злоупотреба с пазарна сила следва да бъдат осъждани и ЕИСК призовава за строго прилагане на правилата на конкуренция за всички участници по веригата на доставки.

4.3.4   Европейският икономически и социален съвет прие две становища относно функционирането на веригата на доставки на храни (1) и препоръча изработването на професионален кодекс на равнище държави-членки и назначаването на медиатор, който да се намесва при необходимост; Европейският парламент, испанското председателство и Европейската комисия (2) също приеха редица препоръки за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни. ЕИСК приветства и учредяването на Форум на високо равнище (3) за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни, който установява платформа на заинтересованите страни за договорни практики между предприятията по цялата верига на доставка.

4.3.5   ЕИСК припомня, че пазарите – и договорните отношения – за търговия и дистрибуция по своя характер са национални и имат различни правни, икономически, политически и културни характеристики. Търговските отношения обикновено се уреждат на национално равнище или чрез регулиране, съдебната практика и/или правила за добри практики. Редица държави-членки са правили опити да регламентират определен брой практики. Но в повечето случаи тези опити доведоха до издигането на нови бариери чрез ограничаване на възможностите за установяване на чуждестранни предприятия в дадена страна, в нарушение на принципите на вътрешния пазар. ЕИСК призовава да бъдат анализирани и разглеждани по подходящ начин явно нелоялните практики, които се срещат по цялата верига на доставка. По-конкретно, ЕИСК призовава Комисията да проучи какви мерки се вземат спрямо тези „несправедливи договорни условия“, включително при правоприлагането. Подобно проучване ще очертае ефективността на националните практики; ще покаже какви действия са необходими и кое е най-подходящото равнище, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност. По-нататък, ЕИСК припомня колко е важно, в условия на криза, да се гарантира надлежното прилагане на съществуващото законодателство и че това е отговорност на държавите-членки.

4.3.6   За да гарантират избор на потребителите, да запазят своята индивидуалност и да утвърдят местния си имидж, търговците разработиха продукти под собствен етикет, за които те носят отговорност като производители. Успехът на тези продукти се дължи на широкото им приемане от потребителите – 80 % от европейските потребители (4) считат собствените марки на супермаркетите за добра алтернатива на другите марки.

4.3.7   Фамилиите от собствени марки се разработват съвместно с доставчиците, които са предимно МСП. Европейската комисия съзнава, че тези партньорства, често основани на подизпълнителски взаимоотношения, в редица случаи се оказват много стабилни и трайни. Доставчиците се възползват от информация за потребителите, стимули за разработване на иновации и достъп до по-голям пазар. Независимо от това съществуват опасения, свързани с тяхното въздействие върху иновациите, конкуренцията, развитието на МСП и потребителския избор. ЕИСК призовава Комисията да проучи въздействието на производството на стоки със собствена марка върху доставчиците, конкуренцията, иновациите и избора на потребителите.

4.4   По-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция за работниците и служителите

4.4.1   Заетостта в сектора за търговия и дистрибуция е значима и често е място за навлизане на трудовия пазар за много млади, нискоквалифицирани или неквалифицирани работници. Секторът разчита изключително много на гъвкави схеми на работа, за да се адаптира към потребителското търсене през деня, седмицата или различните сезони. Силната ценова конкуренция е източник на натиск за постигане на такава гъвкавост на работното време на служителите, която често става несъвместима с организирането на личния им живот. Ето защо законодателството и колективното договаряне би трябвало да определят гъвкави схеми на работа, които да бъдат съвместими както с организационните нужди на предприятието, така и с потребността на служителите от постигане на действително равновесие между техния личен и професионален живот. В това отношение участието на жените в търговията на дребно е по-голямо, отколкото във всеки друг сектор, и работата на непълно работно време също заема значителен дял. Търговията предлага също значителни възможности за предприемачите.

4.4.2   ЕИСК призовава Комисията да насърчава самостоятелната заетост, предприемачеството и развитието на умения като средство за справяне с кризата и улесняване на влизането и връщането на хора на трудовия пазар. ЕИСК приканва предприятията от сектора да прилагат националните и общностните разпоредби в областта на равните възможности и равенството между половете, с цел да се подкрепя развитието на заетостта сред жените в сектора както в качествено, така и в количествено отношение.

4.4.3   Настоящата финансова криза и намаляването на потреблението доведоха до процеси на затваряне, реорганизация, сливане и придобиване на търговските дейности в цяла Европа. Поради това рискът хората да останат безработни за дълги периоди от време остава висок. ЕИСК призовава Комисията да насърчава самостоятелната заетост и развитието на професионалните умения на служителите като средство, предоставящо възможност за справяне с кризата и за реинтегриране на хората на пазара на труда.

4.4.4   Колективното трудово договаряне в търговията има дълги традиции както на европейско, така и на национално равнище. Различията между отделните страни произтичат от различните култури и традиции на индустриалните отношения и предлаганата мярка в тази област трябва да остане подчинена на принципа на субсидиарност. ЕИСК приканва държавите-членки и страните кандидатки да развиват социалния диалог между партньорите и системата от индустриални отношения в сектора.

4.4.5   Недекларираната заетост и неформалната икономика са основен проблем, който трябва да бъде решен спешно, тъй като води както до нелоялна конкуренция между предприятията поради укриването на данъци и осигурителни вноски, така и до отрицателни последствия за условията на труд на служителите, особено по отношение на опазването на здравето и безопасността на работното място. ЕИСК призовава Комисията и държавите-членки да вземат мерки за опростяване и намаляване на административната тежест, особено за малките предприятия и микропредприятията, и допълнително да повишат осведомеността за предимствата на регистрираната заетост.

4.4.6   ЕИСК призовава за открит дебат със социалните партньори по въпросите на франчайзинга и настоява държавите-членки да засилят мерките за борба с неформалната икономика, тъй като тя засилва дискриминацията и нелоялната конкуренция във вреда на МСП.

4.4.7   Модернизацията, развитието на технологиите и по-интензивното използване на ИКТ в търговията и дистрибуцията водят до все по-голямо несъответствие между уменията, от които се нуждаят дружествата, и тези на търговския и дистрибуторския персонал. ЕИСК привлича вниманието на Комисията към необходимостта от повишаване на квалификацията на работниците през цялото им кариерно развитие или трудов живот. Ето защо ЕИСК призовава социалните партньори в областта на търговията да задълбочат по-нататъшното си сътрудничество за преодоляване на разминаването между потребностите на фирмите от квалифицирана работна ръка и уменията на служителите посредством отраслови решения и средства за предвиждане и управление на въздействието на новите технологии върху уменията и заетостта.

4.4.8   Корпоративната социална отговорност в сектора за търговия и дистрибуция има дълга традиция. В действителност търговските дружества от много години инициират и прилагат широк набор от отговорни практики. Тези практики обхващат проблеми не само в социалната и екологичната сфера, но и в други области като здравеопазване, безопасност на продуктите, въпроси, свързани с веригата на доставки и ангажирането на местните общности.

4.4.9   ЕИСК споделя виждането на Комисията, че е наложително да се разгледа въпросът за ценовата конкуренция, която оказва силен натиск върху разходите за заплати и работното време на служителите. За тази цел ЕИСК предлага на Комисията да изготви отделно проучване относно въздействието на работното време на търговските обекти, включително работата в неделните дни, върху местното икономическо и социално развитие, равнището на услугите, предлагани на потребителя, и качеството на живот на служителите.

4.4.10   В сектора запазват значението си явления като нелоялна конкуренция и социален дъмпинг между предприятията за търговия, независимо от техния размер, тъй като трудовото право и колективното договаряне, които се различават в отделните страни, водят до различни инвестиционни политики и различни икономически и социални модели. ЕИСК приканва социалните партньори да започнат дебат в рамките на европейския социален диалог, с цел да се определят най-добрите политики с оглед на допринасянето за икономическото, социалното и териториалното сближаване и премахването на пречки, които възпрепятстват хармоничното развитие и лоялната конкуренция в този европейски сектор. Комисията би трябвало да подкрепи тази инициатива и да предприеме необходимите мерки с оглед прекратяване на действията, които възпрепятстват изграждането и доброто функциониране на един справедлив, ефективен и насърчаващ развитието вътрешен пазар.

4.4.11   Финансовото участие на работниците играе все по-голяма роля в търговията на дребно, особено при по-големите европейски вериги за търговия на дребно, което позволява на работниците все повече да участват в определянето на качеството на заетостта, мотивацията и условията на труд. Комисията следва да преразгледа този инструмент като част от наблюдението си на сектора.

4.5   По-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция за бъдещите поколения

4.5.1   ЕИСК признава значението, което секторът за търговия и дистрибуция има за насърчаването на по-устойчиви начини на потребление и производство в ЕС. Той припомня, че прякото въздействие на търговските и дистрибуторските операции е надценено, но непряко, като най-близка връзка между потребители и търговци, секторът за търговия и дистрибуция може да направи много. ЕИСК приветства Форума за дистрибуцията, чиято роля е да способства за споделянето на добри практики сред търговците на дребно и между сектора за търговия и дистрибуция и заинтересованите страни по конкретни въпроси. ЕИСК признава и работата на Кръглата маса за устойчиво потребление и производство.

4.5.2   ЕИСК привлича вниманието на Комисията върху това, че при определяне на политиките трябва да се гарантира съответствие между целите по отношение на околната среда и целите в други области на политиката, като вътрешния пазар. През последните години възникнаха противоречия и все по-често основните принципи на вътрешния пазар биват пренебрегвани по причини, свързани с опазването на околната среда. Освен това ЕИСК предупреждава, че не трябва да се стига до прехвърляне отговорността от производителя на търговеца.

Брюксел, 20 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  NAT/460: „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ от г-н Narro и г-н Kapuvari; CCMI/050: „Секторът на търговията на дребно: развитие и въздействие“ от г-жа Sharma.

(2)  COM(2009) 591 Съобщение на Комисията „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“.

(3)  Решение на Комисията от 30 юли 2010 г. за учредяване на Форум на високо равнище за подобряване на предлагането на храни (2010/C 210/03).

(4)  Проучване на AC Nielsen „Consumer attitudes towards private labels“ („Потребителски нагласи към собствените етикети“), 2005 г.


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/25


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества“

COM(2010) 473 окончателен — 2010/0246 (COD)

2011/C 84/05

Главен докладчик: г-н SEARS

На 15 октомври 2010 г. Съветът и на 7 октомври 2010 г. Парламентът решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества

COM(2010) 473 окончателен — 2010/0246 (COD).

На 20 октомври 2010 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ да подготви работата на Комитета по темата.

Предвид неотложния характер на работата, на 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари) Европейският икономически и социален комитет определи г-н Sears за главен докладчик и прие настоящото становище със 149 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение и препоръки

1.1

Предложението цели да постигне намаляване на честотата и пораженията от терористични нападения чрез ограничаване на масовия достъп до и докладване на подозрителни транзакции с широко и законно използвани вещества (и техни смеси), които във високи концентрации могат да се използват и за производството на взривни вещества.

1.2

Предложението е насочено към търговците на едро, търговците на дребно и държавите-членки. Производителите на химикали вече са приели мерки за контрол и имат кодекси за доброволно докладване, например за прекурсори на оръжия и наркотици, и не би следвало да бъдат съществено засегнати от тези предложения. Разглежданите обеми са малки в сравнение с общия размер на продаваните количества. Няма аспекти, които да предизвикват загриженост за здравето на работниците или опазването на околната среда. Успехът ще зависи от действията на компетентните органи по отношение на събирането и обмена на важна информация.

1.3

ЕИСК подкрепя действията за борба с тероризма и е съгласен с общото основание на предложението, а именно да се приеме регламент на основание член 114 за предотвратяване на разпокъсването на вътрешния пазар.

1.4

ЕИСК одобрява също така списъка от 8 вещества (и техни смеси), посочени в приложение I, които подлежат на контрол по смисъла на тази уредба. Следователно, целесъобразно е занапред продажбите във високи концентрации на масовия пазар да се разрешават само с лиценз за законни крайни приложения.

1.5

ЕИСК изразява също така съгласие, че е целесъобразно в държавите-членки да се въведат централизирани системи за получаване, обмен и реагиране на доклади за подозрителни транзакции с всяко от тези 8 вещества плюс допълнителните 7, посочени в приложение II, както и на други транзакции, попадащи в приложното поле на тази уредба.

1.6

Независимо от това ЕИСК изразява съжаление, че предложението има редица недостатъци по отношение на доказателствата, представяни за определени вещества; на другите възможности за контрол, например максимален размер на опаковките; на практическите начини за контрол в пунктовете за продажба, включително определението на „предприятия“, които да бъдат изключени от това предложение, както и във връзка с някои несъответствия в текста, например по отношение на евентуалния обхват на изискването за докладване.

1.7

ЕИСК изразява също така изненада от факта, че макар че е дадена приблизителна количествена оценка на разходите на сектора за търговия на дребно и на правителствата, липсва оценка на предполагаемите ползи. Въпреки че стойността на спасения човешки живот наистина е субективна, този подход вече е прилаган в миналото за балансиране на разходите по различни предложения на ЕС. Не са разгледани причините, поради които това не е направено тук.

1.8

Независимо от тези забележки ЕИСК твърдо подкрепя предложението. Разясняването му на засегнатите групи и на гражданското общество като цяло ще бъде голямо предизвикателство. ЕИСК с желание ще допринася за това по всички възможни начини.

2.   Въведение

2.1

Самоделните взривни устройства (СВУ), в които често се влагат взривни вещества, приготвени в домашни условия (ВВПДУ), все повече се използват от терористи и други престъпни групи или лица за нападения срещу военни и икономически цели по целия свят и за всяване на страх сред цивилното население в преследване на политически или религиозни идеали.

2.2

Макар че по-голямата част от тези инциденти досега настъпваха извън ЕС и въпреки максималните усилия на националните разузнавателни служби, държавите-членки и гражданите на ЕС не бяха пощадени. По-богатите страни станаха основни мишени; няма страна, която да е в пълна безопасност. Идеологически пропагандни материали, заедно с практически указания за направа на бомби, се разпространяват по целия свят чрез интернет. Нужните прекурсори се предлагат свободно в магазини за продажба на дребно или онлайн, често на ниски цени и във високи концентрации, необходими за ВВПДУ и за други законни промишлени или битови предназначения.

2.3

Предвид обстоятелството, че тези други предназначения съществуват и че евентуалните мерки за контрол следва да са ефективни и едновременно с това пропорционални, съществува ясната потребност да се определи кои вещества следва да бъдат регламентирани и по какъв начин, какви други поддържащи мерки са необходими и кои текстове от Договора представляват подходящо правно основание.

2.4

Тези въпроси бяха разгледани в предишно становище (1) във връзка с изменението на Директива 76/769/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара и употребата на „някои опасни вещества“, включително амониев нитрат (AN), който се използва в много големи количества по целия свят като азотен тор и също така като ефективна, евтина съставка за промишлени и самоделни взривни вещества.

2.5

Както беше отбелязано тогава, за законодателството по отношение на тероризма или прекурсорите на взривни вещества можеше да се изберат други правни основания, но при съществуващия Договор за ЕС това щеше да изисква консенсус от държавите-членки. Тогава беше счетено, че постигането му ще бъде трудно в краткото време, оставащо до отмяната на тази отдавнашна директива и замяната ѝ с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH), към чието приложение XVII в крайна сметка беше добавен и амониевият нитрат.

2.6

Оттогава редица държави-членки приеха национални мерки за ограничаване на свободното предлагане на прекурсори на взривни вещества, представляващи предмет на особена загриженост. Сега е необходимо предложение от Комисията, за да се избегне разпокъсването на вътрешния пазар и за да се гарантира, че няма да има пропуски в събирането на разузнавателна информация и в другите мерки срещу тероризма.

3.   Резюме на предложението на Комисията

3.1

Предложението на Комисията е за регламент, ограничаващ масовия достъп до определени вещества с общо предназначение, които обаче могат да се използват незаконно като прекурсори на взривни вещества. За да се защити свободното движение на стоки, 8 вещества, посочени в приложение I, занапред ще могат да се продават в концентриран вид под лиценз, предоставен от компетентен национален орган, документиращ законна употреба, или без лиценз в концентрации, които ги правят неефективни за производство на ВВПДУ. В приложение II са посочени други 7 вещества, за които не се прилагат изисквания за лицензи или концентрации. Независимо от това за всички 15 вещества и всъщност за продажбата на всяко друго вещество, смес (или изделие?), което не е изрично посочено в приложенията, но за което Комисията е определила, че понякога се използва за приготвяне на взривни вещества в домашни условия, всяка транзакция, считана за „подозрителна“ по „основателни“ причини, следва да бъде докладвана на единна национална точка за контакт.

3.2

Професионалните потребители на тези материали и продажбите между предприятия остават незасегнати. Трябва да се зачита изцяло правото на лична неприкосновеност на лицата. Регулаторният процес следва да е достатъчно гъвкав, за да позволява бързо реагиране на променящите се потребности. В подкрепа на тези мерки ще са необходими също така доброволни споразумения, етични кодекси и усъвършенствани информационни системи.

3.3

Тежестта на разходите ще се разпредели приблизително поравно между производители и търговци на дребно (по отношение на разходите за изпълнение на нормативните изисквания, за етикетиране, за преформулиране и за компенсиране на спада в продажбите), и компетентните национални органи (които следва да създадат и осигурят с персонал необходимите системи за лицензиране, събиране на информация и докладване).

3.4

В случая с амониевия нитрат, включен в приложение I към това предложение, сега ще бъдат заличени позоваванията на веществото в приложение ХVII от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH), който не предвижда лицензиране или докладване на подозрителни транзакции. Ще останат специалните дерогации за използване от селскостопански производители.

3.5

Регламентът ще влезе в сила 18 месеца след приемането му и ще бъде задължителен в своята цялост за всички държави-членки. Ще е необходим до 36-месечен преходен период, за да могат масовите потребители да използват или да се освободят от всички съществуващи при тях наличности от вещества във високи концентрации, посочени в приложение I. Регламентът ще се отнася и за държавите-членки на ЕИП и ще бъде преразгледан след 5 години.

3.6

Предложението се придружава от обяснителен меморандум, работен документ на службите на Комисията и обобщение на оценката на въздействието, както и от самата оценка на въздействието (ОВ), изготвена въз основа на подготвително проучване, извършено от външен изпълнител (GHK в сътрудничество с Rand Europe и Comstratos) в тясно взаимодействие с Постоянния комитет по прекурсорите на експлозиви (ПКП), създаден в съответствие с плана за действие за подобряване на сигурността на експлозивите, утвърден от Съвета на 18 април 2008 г. ОВ е разгледана от Съвета за оценка на въздействието към Комисията през март 2010 г. и са направени редица препоръки.

3.7

Основна информация е налична също така в Съобщението на Комисията относно подобряване на сигурността на експлозивите от 6 ноември 2007 г., както и в годишните доклади на ПКП за 2008 г. и 2009 г.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК твърдо подкрепя Декларацията на Съвета за борба с тероризма от 2004 г. и последвалите я по-конкретни действия и документи, и отбелязва важната роля на гражданското общество за гарантиране на безопасността на неговите граждани. Поради това ЕИСК приветства това предложение по отношение на прекурсорите на взривни вещества.

4.2

ЕИСК приема необходимостта от регламент, приложим за всички държави-членки, независимо дали понастоящем са засегнати от терористични действия или са осведомени за такива действия. Съществуващи терористични групи могат да пресичат националните граници, за да закупуват или складират прекурсори, или за да произвеждат ВВПДУ. Световният тероризъм изобщо не признава граници. Съществува тенденция към взривни вещества, нанасящи по-големи поражения, при все по-малко зачитане на човешкия живот. Независимо че по-голяма част от планираните нападения биват осуетявани, при успех последствията са опустошителни.

4.3

ЕИСК приема също така, че член 114 е подходящо правно основание за предотвратяване на разпокъсването на вътрешния пазар на вещества, които са и ще останат в широко обръщение с много законни и важни приложения. В някои случаи може да има алтернативни продукти, но пълното заместване по принцип е невъзможно, а цялостното изтегляне от пазара би имало непропорционален ефект върху засегнатите производители, търговци на дребно и потребители. Следва също така да се избягват противоречия с други нормативни актове, например относно прекурсорите на наркотични вещества или използването на селскостопански химикали. Не трябва да се допускат национални дерогации, по-конкретно за веществата в приложение I.

4.4

ЕИСК отбелязва, че списъците на контролираните прекурсори отразяват по-скоро опита от неотдавнашни нападения на местно равнище, а не стремеж за се изработи един всеобщо приет минимален списък, който да представлява крайната цел. Независимо от това могат да бъдат посочени убедителни основания за всяко от изброените веществата, като освен това е предвидена възможност за своевременна актуализация при откриването на нови начини за получаване на ВВПДУ. Във високи концентрации, 8-те вещества в приложение I ще се предлагат на масовия потребител само при наличие на лиценз. Това би трябвало да е достатъчно, за да ограничи нередовните, единичните, случайните или авантюристичните покупки. Контролът върху по-„професионалните“ или целенасочени действия ще продължи да зависи основно от добрата разузнавателна информация и нейното отчитане и използване от полицейските и други централизирани служби за сигурност.

4.5

В тази връзка ЕИСК приветства предложенията за инициативи за допълнително образование и обучение, и за доброволни кодекси за поведение. Те трябва да бъдат насочени основно към търговците на едро и дребно, които следва да поемат по-голям дял от отговорността за предлаганите на пазара стоки и за докладването, по разумен и ефективен начин, на всички транзакции, считани за „подозрителни“. Също заслужава да се признае необходимостта от добра обратна информация с оглед насърчаването на добри практики – и това ще бъде интересно предизвикателство за регулаторните органи и правоприлагащите служби, които имат отношение. Предвид краткото време за въвеждане и конкуриращите се потребности за публично финансиране, Комисията ще има изключително важна роля за улесняването на обмена на добри практики между държавите-членки, които вече са въвели такива мерки, и тези, които не са.

4.6

Въпреки това ЕИСК изразява съжаление, че за Комисията се оказва невъзможно, независимо от максималните усилия на нейните консултанти, да опише или определи количествено в пълна степен въздействието на това предложение върху сектора за търговия на дребно и следователно върху потребителите. При изготвянето на ОВ стана ясно, че има малко представителни организации, ако изобщо има такива, които са в състояние да се занимаят с широката гама от потенциално засегнати продукти. Като цяло процентът на отговорилите на въпросниците, изпратени на отделни доставчици, беше нисък. Не беше обърнато внимание на практическите начини, по които персоналът на изхода/на касата може да управлява стоките, продавани само с лиценз, или да открива и докладва подозрителните транзакции сред многото други. Трудностите при определянето на разликата между „предприятие“, колкото и временно и създадено с каквато и цел да е то, което може да бъде освободено от всякакъв контрол, и „масов потребител“, който може да има или да няма желание или възможност да представи документи за идентификация или да разкрие крайното предназначение, бяха разгледани в ОВ, но не са напълно решени в предложението.

4.7

Като допълнително усложнение, оценката на въздействието зависи от икономически модел, разработен изцяло само за 14 от 15-те вещества, които понастоящем са включени в списъка (след като солната киселина беше извадена в последния момент, а „амониево-калциев нитрат“, обикновено продаван като „CAN“, беше добавен без коментари или обяснения). Веществата и техните пазари определено не са хомогенни – от хексамин, специално твърдо гориво за детски играчки и готварски печки с продажби на дребно под 10 милиона евро, до AN (и CAN) и ацетон, продавани в милиони тонове за селскостопански торове и съответно за козметични и битови стоки, чиито пазари в ЕС се измерват в милиарди евро.

4.8

Предвид тези ограничения, според най-благоприятната оценка вероятно ще бъдат засегнати директно продажби от порядъка на 300 милиона евро, или 10 % от общия обем, на вещества във високи концентрации, посочени в приложение I, като може би половината ще продължат да се продават срещу лиценз, а останалите ще бъдат заменени или продажбите им ще спрат. Продажбите на концентриран водороден прекис, добре известен и широко използван прекурсор на ВВПДУ, възлизат на около 60 % от тези общи стойности. Много по-големите пазари на продуктите от приложение II, най-значителни от които са продажбите на концентрирана сярна киселина и ацетон, също често използвани прекурсори на ВВПДУ, не би трябвало да бъдат засегнати значително от изискванията за докладване; ако това се случи, вероятно регламентът наистина би могъл да се разглежда като работещ.

4.9

Икономическите и социалните ползи, които оправдават ограничаването на достъпа на масовия потребител до прекурсори на ВВПДУ и намаляването по този начин на честотата и силата на терористичните нападения, бяха разгледани в подготвителното проучване, но не са определени количествено в това предложение. Следователно не е лесно да се направи оценка на пропорционалността между разходите и ползите. Независимо от това в крайна сметка ЕИСК счита, че мерките съответстват на всички важни насоки и следователно следва да бъдат изцяло подкрепени. Постоянните действия от страна на държавите-членки във вътрешен план и съвместно с други държави-членки ще бъдат обаче от първостепенно значение за гарантирането на успех в по-дългосрочна перспектива.

5.   Конкретни бележки

5.1

Както ЕИСК, така и Комисията съзнават, че всяко предложение на тази тема трябва да представлява внимателен баланс между ограниченията на незаконното използване на определени вещества в името на общото благо и правата на гражданите да следват своите интереси при разумна степен на неприкосновеност. Приема се също така, че по своя характер проблемите на сигурността и мерките за противодействие не винаги могат да бъдат документирани напълно. Но това трябва да се прави, доколкото е възможно.

5.2

В тази връзка ЕИСК изразява съжаление, че в окончателния си вид предложението не се подкрепя напълно от подготвителното проучване и от ОВ, особено по отношение на заличаването на солната киселина, дори от приложение II, и включването на CAN без всякакви подкрепящи доказателства за неговото използване или пазарно въздействие. Тъй като в предложението съвсем основателно се предвижда възможност за включване на други вещества в бъдеще, съществува ясна необходимост от прилагане на надлежни процедури – и за контрол на тяхното прилагане – от всички засегнати лица. Дори на този късен етап едно допълнение за тази цел може да е полезно.

5.3

Основанията за разделянето на 15-те вещества в две групи и за включването само на 8 в ограничителния списък за продажби във високи концентрации също не са разгледани цялостно в предложението и в работните документи, въпреки че определено бяха обсъждани в ПКП и бяха предоставяни при поискване. В идеалния случай те също трябва да бъдат включени в предложението и във всички следващи обяснителни бележки.

5.4

ЕИСК изразява също така изненада от факта, че предвид сравнително краткия списък от много разнородни вещества, не са посочени или разгледани възможности за действия по линия на правилата на ЕС за класифициране, опаковане и етикетиране (КОЕ) на опасни вещества и смеси – например за ограничаване на размерите на индивидуалните опаковки, което създава условия за открояване на необикновено големи и следователно „подозрителни“ транзакции на всеки етап от веригата за доставки. Дали това е основателно зависи от количеството покупки, необходими за приготвяне на взривно вещество в нужния обем; информация за това можеше да бъде включена в първоначалната ОВ и щеше да помогне за насочването на предлаганите системи за събиране на „разузнавателна информация“.

5.5

Конкретни предложения в тази връзка биха били полезни и за решаването на практическите проблеми на контрола в пунктовете за продажба, където етикети, баркодове и други системи за вътрешен контрол ще имат особено важно значение за ограничаване на незаконни или нежелани транзакции. Предвид това, че всички стоки се движат свободно в ЕС, наличието на единна система ще е особено важно, за да могат производителите и търговците да изпълняват тези задължения по икономичен начин.

5.6

Като малка подробност се отбелязва, че смесите на всички вещества от двете приложения са посочени с еднакъв код от Комбинираната номенклатура (3824 90 27); въпреки че верността на тази класификация беше потвърдена, това насочва вниманието към трудността за идентифициране на трансграничното придвижване на проблемни продукти или смеси.

5.7

Отбелязва се, че транзакциите между предприятия са изключени – но не е ясно какво определение се дава на „предприятия“. Не всички самонаети градинари, строители, стоматолози или фризьори могат да посочат, например, регистрационни номера по ДДС или да представят други доказателства, че са действащо предприятие. Дори ако бъдат представени доказателства и бъде установено, че предприятието е действащо и легитимно, пак остава вероятността дадена транзакция основателно да бъде счетена за „подозрителна“ – следователно трябва да се предвиди разпоредба за докладване и на този етап от веригата за доставки.

5.8

Накрая, за продажбите на веществата, включени в приложение II, не са предвидени ограничения, а само изискване за докладване на „подозрителни“ транзакции. Тъй като всяка „подозрителна“ транзакция може и вероятно ще бъде докладвана, независимо дали веществото, сместа или изделието е включено в списъка, изненадващо е, че списъкът не е по-дълъг, така че да обхване по-широк набор от прекурсори и помощни материали. Това би осигурило известна свобода на национално равнище за идентифициране на предпочитаните материали по места (например използването на черен барут или бутилки с пропан) и за бързо реагиране на нови формули и тенденции.

5.9

Също така би било полезно да се изясни текстът и обуславящите го допускания относно обхвата на задължението за докладване. В подзаглавие „Въздействие върху основните права“ на обяснителния меморандум е посочено, че то „се прилага само за химикалите, включени в приложенията, и ще бъде въз основа на оценка на риска, извършена от икономическите оператори“. В член 6, тире 4 обаче, този текст е разширен с „всяко друго невключено вещество“. Тъй като преценката за дадена транзакция като „подозрителна“ сама по себе си е субективна и отразява местните норми и нагласи, тя не може да бъде направена задължителна или 100 % пълна, нито пък може изцяло да се изключи докладването на транзакции с невключени или неприложими вещества. Предвид огромния брой засегнати търговци на дребно и трудностите с увеличаването на осведомеността или споделянето на най-добри практики, без дори да споменаваме въвеждането на контрол, трябва да се разгледат също така и проблемите с качеството и количеството на данните, предоставяни на националните точки за контакт, преди тези сведения да бъдат приети за източник на полезна „разузнавателна информация“.

5.10

Независимо от горните забележки, ЕИСК твърдо подкрепя предложението и вярва, че то ще допринесе за сигурността на гражданите както в ЕС, така и извън него. Ще има постоянна потребност от обмен на добри практики, особено по отношение на разясняването и комуникацията с търговците на дребно, които контактуват непосредствено с клиентите, и другите засегнати групи от гражданското общество. ЕИСК с желание ще допринася за това по всички възможни начини.

Брюксел, 19 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  ОВ C 204/13 от 9.8.2008 г.


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/30


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета — Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на дву- и триколесни превозни средства и четириколки“

COM(2010) 542 окончателен — 2010/0271 (COD)

2011/C 84/06

Докладчик: г-н RANOCCHIARI

На 5 ноември 2010 г. Съветът и на 19 октомври 2010 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета — Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно одобряването и надзора на пазара на дву- и триколесни превозни средства и четириколки

COM(2010) 542 окончателен — 2010/0271 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 декември 2010 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Икономическата и финансова криза, която засегна Европа през 2008 г. не пощади мотоциклетния сектор. През периода от последното тримесечие на 2008 г. до последното тримесечие на 2010 г. пазарът на ЕС се сви с 33 %, като това се отрази неблагоприятно върху заетостта.

1.2.

Без оглед на сегашната ситуация, ЕИСК приветства предложения от Европейската комисия регламент, в който между другото се разглеждат два чувствителни аспекта – пътната безопасност и околната среда – по отношение на които дълго време се очакваше законодателна инициатива.

1.3.

Превозните средства от категория L (1) играят също така социална роля, като осигуряват достъп до мобилност, спомагат за намаляване на зъдръстванията в градовете и предлагат алтернатива в селските райони, където общественият транспорт е ограничен.

1.4.

Поради това ЕИСК препоръчва вниманието да се насочи към ограничаване на цялостното нарастване на потребителските разходи, произтичащо от предложените изменения, по-специално за по-малките насочени към мобилност продукти, с цел да се избегне допълнително отрицателно въздействие върху пазара. Ето защо ЕИСК препоръчва в регламента да се предвиди достатъчно време за подготовка за прилагане на предложените мерки, свързани с по-голяма гъвкавост по отношение на техническите решения, прилагани за по-малки превозни средства, за да може те да продължат да бъдат на достъпни за потребителя цени.

2.   Въведение

2.1

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия, което си поставя за цел да реши няколко проблема, свързани с типовото одобрение и надзора на пазара в мотоциклетния сектор. Това дългоочаквано предложение осигурява на мотоциклетния сектор необходимата информация за предстоящите изисквания за производство на дву-, триколесни превозни средства и четириколки (превозни средства от категория L).

2.2

Действащите в момента стандарти за превозни средства от категория L датират от 2006 г. (2), като Комисията предлага да бъде продължен този напредък посредством постепенното въвеждане на нови норми „Евро“ в рамките на сегашното десетилетие. Предложението включва също разпоредби в областта на безопасността на превозните средства, като се има предвид, че подобрената пътна безопасност за мотоциклетистите e сред стратегическите цели на Европейския съюз за периода 2011-2020 г. (3)

2.3

Както вече беше посочено в предишно становище на ЕИСК (4), отрасълът на двуколесните моторни превозни средства (двуколесни МПС) играе важна роля в ЕС по отношение на икономиката и работните места. Деветдесет процента от европейското производство е концентрирано в около стотина средно големи или средно малки производители в различни държави от ЕС (най-вече Италия, Обединеното кралство, Германия, Франция, Испания и Австрия, както и Чешката република, Нидерландия, Португалия, Словения и Швеция), както и в Норвегия и Швейцария. Останалите 10 % от европейското производство се разпределят между редица малки и много малки производители. Средният оборот от 8 милиона евро отразява големия брой МСП. През 2007 г. в производствения сектор работеха 25 000 души, а броят на заетите в целия мотоциклетен сектор (включително производство на компоненти, дистрибуция и поддръжка) се оценяваше на около 150 000 души.

2.4

Между положението на отделните производители има големи разлики. Някои световни оператори развиват дейност във всички сегменти (мотоциклети с различно предназначение и с различен обем на двигателя, скутери с различен обем на двигателя, мотопеди, три- и четириколесни мотоциклети) или в много специализирани сегменти, други работят в национален и дори местен мащаб, като понякога наподобяват занаятчийски предприятия по отношение на обеми и производствени процеси.

2.5

Секторът беше засегнат от кризата през последното тримесечие на 2008 г., като неблагоприятните последици от спада на търсенето бяха почувствани в целия сектор, със сериозни поражения върху структурата и заетостта (спад на търсенето с 31 %, довел до намаляване на оборота и поръчките с 35 % и до неблагоприятни последици за заетостта). През периода от последното тримесечие на 2008 г. до последното тримесечие на 2010 г. пазарът в ЕС се сви с 33 %. Този спад на търсенето доведе също така до намаляване на оборота и поръчките и се отрази неблагоприятно върху заетостта както при производителите (най-вече поради спада в сезонната работа, намаленото работно време и обезщетенията при съкращение), така и във вертикално свързаните сектори за доставки и продажби, техническо обслужване и ремонт (спадът по отношение на работната ръка се оценява на 25 % - данни за 2010 в сравнение с 2007 г.) (5).

Това е обстановката, в която Европейската комисия прие своето предложение COM(2010) 542 и която ЕИСК желае да отчете при изготвянето на своето становище.

3.   Предложението на Европейската комисия

3.1

На 4 октомври Европейската комисия прие предложение за регламент относно „Одобряване и надзор на пазара на дву- или триколесни превозни средства и четириколки“. За предложението е използван „подход на разделяне на отговорностите“, включващ рамковия регламент, който е предмет на настоящите коментари на ЕИСК, и преминава през процедурата на съвместно вземане на решение, след което чрез процедурата по комитология трябва да бъдат приети четири регламента (делегирани актове) през 2012 г.:

1.

Изисквания по отношение на екологичните и динамичните характеристики;

2.

Изисквания по отношение на безопасността при експлоатация на превозното средство и свързани с нея въпроси;

3.

Изисквания по отношение на конструкцията на превозното средство;

4.

Акт за изпълнение относно административните разпоредби.

Намерението на ЕК е целият пакет да се прилага от 1 януари 2013 г.

3.2

ЕИСК приветства този законодателен подход, насочен към постепенно подобряване на характеристиките по отношение на опазването на околната среда и повишаване на безопасността на превозните средства, както и към опростяване на законодателството за типовото одобрение на превозни средства от категория L, към която се въвеждат нови подкатегории. Това опростяване ще доведе до отмяната на 13 директиви и до прилагането на предписанията на ИКЕ на ООН (6), където е възможно. Освен това ЕИСК подкрепя подновения акцент върху надзора на пазара, който е необходим, за да бъдат поставени операторите в еднакви условия и за защита на потребителите от несъответстващи продукти, повечето от които произхождат от Югоизточна Азия.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК оценява положително предложението на ЕК като цяло и по-специално въвеждането на постепенен график на прилагане, но въпреки това някои аспекти трябва да бъдат разгледани от Европейския парламент и от Съвета с оглед постигането на добре балансирано законодателство с мерки, които са благоприятни за разходите, особено от гледна точка на специфичните особености на сектора и сегашната икономическа и финансова криза.

4.2

Според ЕИСК на първо място трябва да се обърне внимание на графика за въвеждане на новите характеристики на превозните средства, който трябва да осигури на производителите достатъчно време за подготовка за въвеждане на различните разпоредби, след като бъде одобрено пълното съдържание на регламента и на делегираните актове. Тъй като се очаква делегираните актове да бъдат готови в окончателен вид най-рано в края на 2012 г., ЕИСК счита, че прилагането на целия пакет трябва да започне от 1 януари 2014 г., за да се осигури необходимото време за подготовка на производителите и доставчиците на компоненти. Това време за подготовка е необходимо, за да могат производителите да придобият достатъчна представа за новите изисквания и заедно с доставчиците на компоненти да разработят подходящи решения за прилагане на предложените разпоредби.

4.3

Новите изисквания трябва да се прилагат по отношение на производството при достъпни за потребителите разходи. Това е особено важно в сегашния икономически контекст. Допълнителното процентно нарастване на потребителските разходи, произтичащо от прилагането на различните разпоредби във връзка с опазването на околната среда и безопасността, предложени в регламента, се оценява (7) на +5 % и +10 % за горния сегмент на пазара (мотоциклети с обем на двигателя над 750 куб. см.) и на +30 % - за долния сегмент на пазара (мотоциклети с обем на двигателя под 330 куб. см.). Това увеличение с +30 % изглежда несъразмерно и съществува опасност да се отрази отрицателно върху нагласата на потребителите за закупуване на нови превозни средства и да доведе до по-стар автомобилен парк и до неблагоприятно въздействие върху околната среда и безопасността, както и върху индустрията, заетостта и обществото. Що се отнася до работния обем на двигателите, мотоциклетите с малък или среден работен обем представляват повече от 80 % от регистрираните в ЕС превозни средства. Следва да се отбележи, че превозните средства с обем на двигателя под 330 куб. см. представляват две трети от регистрираните в ЕС превозни средства, като повечето от тях се използват от хора, които пътуват ежедневно в градските зони, като това им осигурява социална и професионална мобилност.

4.4

По отношение на екологичните показатели, предлаганата от ЕК времева рамка за въвеждане на екологичните норми „Евро“ се приветства, но ЕИСК отбелязва, че хибридната технология изглежда до някаква степен ощетена чрез приравняването й към пределните стойности за дизелови двигатели, макар и понастоящем при тези превозни средства за гориво да се използва бензин.

4.5

По отношение на безопасността, ЕИСК приветства законодателния подход за монтиране на високотехнологични спирачни системи на мотоциклетите, но подчертава (8) необходимостта от надлежна оценка на съотношението между разходи и ефективност на различните системи в зависимост от различните продукти и техните начини на експлоатация. ЕИСК е за технологично неутрален подход в областта на високотехнологичните спирачни системи, за да се осигури на производителите необходимата степен на гъвкавост и да се стимулират иновациите в интерес на потребителя.

4.6

ЕИСК подкрепя предложения график за прилагане на различните разпоредби във връзка с новите изисквания за одобрение на типа, но изглежда е необходимо допълнително време за превозните средства, регистрирани в съответствие със съществуващите изисквания за одобрение на типа поради допълнителните усложнения и бремето на разходите, свързани с тяхното адаптиране.

4.7

ЕИСК подкрепя също така засиления акцент върху мерките срещу неправилно използване на превозните средства, чиято мощност е ограничена от законодателството и разпоредбите относно надзора на пазара, за да се предотврати навлизането на пазара на ЕС на превозни средства, които не отговарят на разпоредбите във връзка с изискванията за типово одобрение. В тези области, държавите-членки също ще играят изключително важна роля чрез редовния контрол върху автомобилния парк и звената за дистрибуция.

5.   Конкретни бележки

5.1

По смисъла на член 2, параграф 2, буква ж), „превозни средства, предназначени главно за използване извън пътя и проектирани да се движат по повърхност без настилка“ са изключени от приложното поле на предложението на ЕК. Това представлява проблем за съществуващото производство на превозни средства, предназначени за експерименти и експлоатация в тежки условия, които досега бяха обхванати от законодателството за типово одобрение, и също така създава несигурност поради субективното тълкуване на изключването на други превозни средства, които имат междинни характеристики. ЕИСК подкрепя тезата превозните средства, предназначени за експерименти и експлоатация в тежки условия (9), да останат в обхвата на законодателството за типово одобрение също и за да не се допуснат отрицателни въздействия върху околната среда, и да се използват ясни критерии за освобождаване на тези превозни средства от изискванията за високотехнологични спирачни системи поради специфичните им експлоатационни условия.

5.2

ЕИСК приветства също така премахването на незадължителната гранична стойност на мощността от 74 kW, използвана понастоящем единствено в една държава-членка на ЕС, което е в подкрепа на целите на конкуренцията на вътрешния пазар в ЕС.

5.3

ЕИСК поставя под въпрос пропорционалността на разпоредбата, което изисква използването на бордова диагностика за мотопеди от подкатегории L1 и L2, тъй като разходите по техническото осъществяване, свързани с мярката, са непропорционални спрямо ниската покупна цена на тези превозни средства (около 1 000 евро). ЕИСК желае да подчертае социалната роля на мотопедите по отношение на осигуряването на достъп до мобилност, образование и възможности за заетост на млади хора и части от населението, за които тези превозни средства представляват единствената достъпна форма на самостоятелна мобилност в градовете и особено в селските райони, където алтернативите за обществен транспорт са ограничени.

5.4

ЕИСК отбелязва, че ограниченията за „малки серии“ са намалени от сега прилаганите 200 превозни средства на 100 (L4e, L5Be, L6Be, L7Be), 50 (L5Ae) и дори на 20 (L1Ae, L1Be, L2e, L6Ae, L7Ae). ЕИСК е на мнение, че тези стойности са твърде ниски и непрактични за много МСП, работещи в сектора. Затова ЕИСК предлага да се запази сегашното ограничение от 200 превозни средства, за да могат тези МСП да получат ограничена дерогация от изискванията за типово одобрение, които не са икономически рентабилни за подобни малки предприятия.

5.5

Според ЕИСК предлаганите максимални маси за четириколки от подкатегории L6e и L7е в приложение I са преждевременни. Макар че максималната маса изглежда непроменена, сега тя е отнесена към масата в готовност за движение. Това не само е по-строго само по себе си, но не отчита допълнителните последствия за теглото от предложените нови изисквания в приложение II, по-конкретно, но не само, изискванията за „предни и задни защитни приспособления“. Тъй като техническите характеристики на тези нови изисквания ще се определят с делегираните актове, ЕИСК счита, че определянето на ограничения за максималната маса следва да се направи от гледна точка на техническите изисквания.

Брюксел, 19 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Превозните средства от категория L включват мотопеди (категория L1e), триколесни мотопеди (категория L2e), мотоциклети (категория L3e), мотоциклети с кош (категория L4e), триколки (категория L5e), леки четириколки (категория L6e) и тежки четириколки (категория L7e).

(2)  С Директива 2002/51/ЕО бяха въведени стандартите Euro2 (от 2003 г.) и Euro3 (от 2006 г.).

(3)  Насоки за политиката в областта на пътната безопасност, Европейска комисия, 2010 г.

(4)  ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 30.

(5)  Данни за Италия, ANCMA (Associazione Nazionale Ciclo Motociclo e Accessori).

(6)  Икономическа комисия за Европа на ООН.

(7)  Източник ACEM. Вж. http://circa.europa.eu/Public/irc/enterprise/automotive/library?l=/mcwg_motorcycle/meeting_june_2009&vm=detailed&sb=Title

(8)  CESE 1187/2010,„Стратегически насоки за безопасност на движението по пътищата до 2020 г.“, септември 2010 г.

(9)  Съгласно определението в член 2, параграф 4 на Директива 2002/51/ЕО.


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/34


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение“

COM(2010) 482 окончателен — 2010/0251 (COD)

2011/C 84/07

Главен докладчик: г-н MORGAN

На 7 октомври Европейският парламент и на 13 октомври 2010 г. Съветът решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение

COM(2010) 482 окончателен — 2010/0251 (COD).

На 20 октомври 2010 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 20 януари), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Morgan за главен докладчик и прие настоящото становище с 200 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Късите продажби на акции във финансовите институции бяха забранени в Обединеното кралство и в други страни в отговор на срива на пазара след фалита на Lehman. В отговор на кризата с гръцкия държавен дълг властите в Германия забраниха късите продажби на акции на определени германски финансови институции, на държавен дълг на страните от еврозоната и на непокрити позиции в този дълг. В този регламент, като част от преразглеждането на регулирането и надзора на финансите, Комисията предлага една единствена рамка под егидата на Европейския орган за ценни книжа и пазари за управление на късите продажби и суаповете за кредитно неизпълнение в целия ЕС. ЕИСК приветства тази инициатива, която би премахнала противоречащите си режими и би внесла яснота в тази област на финансовите пазари.

1.2

ЕИСК счита, че като цяло резултатите биха били оптимални, ако на пазарите бъде позволено да работят свободно в рамките на стабилна регулаторна рамка. ЕИСК подчертава значението на егидата на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). С оглед на обстоятелства, които ЕОЦКП прецени като неблагоприятни, ЕОЦКП може:

да забрани всякаква търговия от физически или юридически лица или да ограничи стойността на тази търговия;

да забрани извършването на къси продажби от физически или юридически лица или да наложи условия за такива продажби;

да забрани транзакциите със суапове за кредитно неизпълнение на държавен дълг;

да ограничи стойността на суаповете за кредитно неизпълнение на държавен дълг; и

да изиска публично оповестяване на късите продажби.

1.3

Като цяло ЕИСК очаква тези правомощия да се упражняват първоначално от компетентните органи в държавите-членки. Съгласуването на реакциите на държавите-членки от ЕОЦКП отговаря на съществуваща нужда и ще бъде изключително полезно. ЕИСК очаква ЕОЦКП да се намесва пряко по изключение, както е предвидено в член 24 от регламента.

1.4

ЕИСК приветства предложението за регулаторна рамка, която ще предостави на компетентните органи правомощия да изискват по-голяма прозрачност на инструментите, обхванати от регламента. В ежедневието полза от това ще имат регулаторните органи, инвеститорите и пазарите. В случай на обмисляне на бъдеща намеса можем да очакваме, че регулаторните органи ще бъдат по-добре информирани отколкото бяха досега.

1.5

ЕИСК приветства предложението за формализиране в рамките на хармонизирана рамка на правомощията за налагане на временни ограничения върху късите продажби, когато стабилността на пазара е застрашена. ЕИСК отбелязва, че все още предстои да бъдат определени обективни измерители за нестабилност на пазара. Настоящият праг за „значителен спад на цената“ от 10 % би могъл да бъде твърде нисък за някои инструменти.

1.6

При условията, посочени в параграф 1.5 по-горе, ЕИСК счита, че пълната забрана на непокритите суапове за кредитно неизпълнение при всякакви обстоятелства е необоснована.

1.7

ЕИСК счита, че предложеният режим на сетълмент за непокрити къси продажби би могъл да бъде по-ефективен, ако имаше гъвкавост за покриване на къси позиции поне в рамките на деня. Значително по-гъвкавият модел на САЩ следва да осигури необходимите гаранции без да поставя операторите на пазара в неизгодна позиция.

1.8

ЕИСК подкрепя предложението за двустепенен режим на оповестяване за акции, първо непублично, а след това – публично. По този начин както регулаторните органи, така и пазарите ще получават подходяща информация.

1.9

ЕИСК изразява съмнение по отношение на разпоредбата за означаване на къси поръчки. Тя е доста усложнена, ползите от нея са под въпрос и тя ще бъде тежест за всички места за търговия в ЕС. Останалите мерки за прозрачност изглеждат напълно подходящи за предаване на контрола върху пазарите на ЕОЦКП и компетентните органи.

1.10

От момента, в който избухна кризата с държавните дългови инструменти, свързаните с тях суапове за кредитно неизпълнение пораждат голяма тревога в еврозоната. ЕИСК е изключително загрижен за икономическите и социалните измерения на тази криза. Комитетът смята, че търговията с непокрити суапове за кредитно неизпълнение доведе до разрастване на кризата и затова приветства предложението за регламент. Той изразява съгласие с позицията на Комисията, намерила израз в съображения 16 и 17 от Обяснителния меморандум на регламента: „смята се, че понякога непокритите къси продажби на акции и държавни дългови инструменти водят до повишаване на риска от неизпълнение на сетълмента и нестабилност. С мерките, отнасящи се до държавни дългови инструменти и свързани с тях суапове за кредитно неизпълнение и предвиждащи по-висока прозрачност и ограничения за непокритите къси продажби, следва да се наложат изисквания, които са пропорционални и същевременно избягват отрицателното въздействие върху ликвидността на пазарите на държавни облигации и пазарите за обратно изкупуване на държавни облигации“.

1.11

Като цяло Комитетът приветства регулаторната роля на ЕОЦКП, така както е определена в регламента. Прекомерната намеса би могла да дестабилизира пазарите. ЕИСК приветства разпоредбите за прозрачност на пазара и очаква те да бъдат много полезни. Комитетът приветства повечето технически разпоредби, с изключение на изразените по-горе притеснения.

1.12

Като се имат предвид щетите, които може да нанесе на всички граждани един неконтролиран държавен дълг, ЕИСК очаква ЕС да се превърне в глобален лидер в бъдещото управление на държавния дълг.

2.   Въведение

Къси продажби

2.1

С термина „къси продажби“ се означава продажбата на акции, които не са собственост на продавача, а са взети назаем. Институциите, които предоставят акции назаем, начисляват такса, чрез която осигуряват допълнителен доход за своите фондове. Лицето, заело акциите ги продава, очаквайки цената да падне, така че след време акциите да могат да бъдат изкупени обратно на по-ниска цена, след което да бъдат върнати на заемодателя с печалба за заемополучателя. Късите продажби очевидно са рискови. Заемането на акциите може да бъде договорено преди продажбата (покрита къса продажба) или след продажбата („гола“ или „непокрита къса продажба“).

2.2

Късите продажби могат да се използват по различни причини. Поради факта, че както цените на отделните акции, така и пазарът като цяло могат да се повишават или да спадат, един портфейл от акции, създаден за използване на покачването на пазара (дълга позиция) е уязвим за загуба на стойност при спад на пазара. Такъв „дълъг“ портфейл може да бъде защитен чрез „къс“ елемент. Въпреки че много институции заемат само дълги позиции, то някои могат да заемат само къси позиции. Спорен въпрос е кой портфейл е най-спекулативен – дългият, при който се залага на възхода на пазара, или късият, при който се залага на спад на цените.

2.3

Късите продажби се използват от най-различни участници на пазара, включително традиционни институции за управление на средства като пенсионни фондове и застрахователни компании, инвестиционни банки, хедж фондове и маркет-мейкъри. Индивидуалните инвеститори могат да използват къси продажби и като част от своята инвестиционна стратегия. Късите продажби се считат за легитимна инвестиционна техника при нормални пазарни условия.

2.4

Както Комисията правилно посочва, късите продажби са утвърдена и обичайна практика на повечето финансови пазари и не бива да се бъркат с пазарните злоупотреби, за които в ЕС има отделна нормативна уредба. Късите продажби имат по-скоро положително въздействие върху финансовите пазари, включително значително подобряване на определянето на цените и по-малък риск от балони, както и по-голяма пазарна ликвидност.

2.5

През септември 2008 г., няколко дни след фалита на Lehman, Обединеното кралство забрани късите продажби на акции в публично котирани финансови предприятия Много други страни, включително САЩ, наложиха подобни ограничения, но за различни периоди от време. Новият регламент на ЕС ще избегне повторения на тези хаотични мерки.

2.6

Токсичността на дериватите по рискови ипотечни кредити, вирусният характер на рака и огромният мащаб на срива принудиха регулаторните органи да предприемат действия, въпреки че въздействието им върху протичането на кризата е спорно. Трудно е да си представим подобно събитие в бъдеще, но във всички случаи вече съществува рамка за системна реакция от страна на надзорните и регулаторните органи.

Суапове за кредитно неизпълнение

2.7

Суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) са договори за деривати, обвързани с базисен дългов инструмент като корпоративни облигации или държавни облигации. Те се използват като застраховка срещу неизпълнение по този дълг. Купувачът на защитата заплаща на продавача премията –„спред“ - на тримесечие. Спредът по суаповете за кредитно неизпълнение е сумата, която се заплаща за тяхното поддържане; спредът се увеличава според предполагаемия риск от неизпълнение по базисния дълг.

2.8

В случай на неизпълнение по дълга продавачът на защитата изплаща на купувача номиналната стойност на облигацията в замяна на физическото предаване на облигацията. Неизпълнението може да включва неплащане, преструктуриране и фалит. Повечето суапове за кредитно неизпълнение са на стойност 10-20 милиона долара и имат падеж между една и десет години. Суапът за кредитно неизпълнение наподобява застраховка на кредит, въпреки че суаповете за кредитно неизпълнение не са обект на разпоредбите в областта на застраховането.

2.9

Инвеститорите могат също така да купуват и продават защита без да притежават част от застрахования дълг. Тези „непокрити суапове за кредитно неизпълнение“ дават възможност на търговците да спекулират с дълговите емисии и с кредитоспособността на емитента. Така например, ако някой доставчик на General Motors (GM) има опасения, че GM може да изпадне в неплатежоспособност, той би могъл да си осигури защита чрез непокрит суап за кредитно неизпълнение върху облигациите на GM. Аналогично, инвеститорите в държавен дълг могат да използват суапове за кредитно неизпълнение, за да създават синтетични дълги и къси позиции в избраните облигации, което в някои случаи може да бъде по-добрият начин за създаване на портфейл.

2.10

Важно е да се избягва объркване между непокрити суапове за кредитно неизпълнение и непокрити къси продажби на акции и дялове. Във втория случай взетите назаем акции се продават. Това може да създаде проблеми. При непокритите суапове за кредитно неизпълнение няма продажба. Желаещ купувач купува опция върху облигация от желаещ продавач. Както на всеки пазар, и в този случай цената се договаря. Коя от страните печели се определя от резултатите на базисната облигация. Непокритите суапове за кредитно неизпълнение представляват най-голямата част от света на суаповете за кредитно неизпълнение.

2.11

През май 2010 г. Германия обяви забрана за непокрити суапове за кредитно неизпълнение, отнасящи се до страни от еврозоната, както и за непокрити къси продажби на държавни дългови инструменти от еврозоната и на акции на някои германски финансови институции. За да оправдае тази мярка, регулаторът се позова на „извънредната нестабилност на дълговите ценни книжа“. Тази мярка свари държавите-членки неподготвени и разстрои пазарите. Както и в случаите с къси продажби на акции, новите регулаторни правомощия и разпоредби в ЕС ще предотвратят повторение на подобни неочаквани едностранни мерки в бъдеще.

2.12

Въпреки че акцентът върху суаповете за кредитно неизпълнение е оправдан, все още съществува опасност това да е опит за справяне със симптомите, а не с причината. Причината е неразрешената политическа и икономическа дилема, при която един паричен съюз е изправен пред криза с дълга. Дилемата причинява икономическа несигурност. Заемодателите трябва да покрият поетите рискове. Опортюнистите се опитват да извлекат печалба от несигурността. Трудно е да се разграничат едните от другите. Банкерите може и да реализират печалби, но правителствата на страните от еврозоната им предоставят множество възможности за това.

2.13

В светлината на гореизложеното и като се имат предвид щетите, които може да нанесе на всички граждани един неконтролиран държавен дълг, ЕИСК очаква ЕС да се превърне в глобален лидер в бъдещото управление на държавния дълг.

3.   Основно съдържание на регламента

3.1

Предмет на предложението са акции и производни инструменти от акции, държавни ценни книжа и инструменти, производни от тях, и суапове за кредитно неизпълнение от страна на държавни емитенти.

3.2

Предложението въвежда изискване за прозрачност по отношение на физически и юридически лица (по-нататък лица) със значителни нетни къси позиции по акции на емитенти от ЕС или държавни дългови инструменти на емитенти от ЕС, или със значителни позиции в CDS по дългови инструменти на емитенти от ЕС.

3.3

По отношение на акциите се предлага двустепенен модел на прозрачност: по-нисък праг, над който позицията се оповестява частно на регулатора, и по-висок праг, над който позицията се оповестява публично на пазара.

3.4

Предлаганият по-нисък праг е 0,2 % от стойността на емитирания акционерен капитал. Горният праг е 0,5 %.

3.5

За дълговите инструменти на емитенти от ЕС се изисква непублично оповестяване на значителни:

нетни къси позиции в държавен дълг;

непокрити позиции в CDS, отнасящи се до държавен дълг.

3.6

Уведомяване се изисква и когато късите позиции се заемат чрез сделки на нерегулиран пазар (ОТС) или посредством производни инструменти като опции, фючърси и т.н.

3.7

Изисква се също така късите продажби на всяко място за търговия да се маркират, с оглед това място да публикува ежедневно информация за обема на извършваните в него къси продажби.

3.8

Лицата, извършващи къси продажби на акции или държавни дългови инструменти, са длъжни, в момента на продажбата, да са взели назаем инструментите, да са сключили споразумение за вземането им назаем или по други начини да са осигурили вземането на ценната книга назаем, така че сетълментът да може да бъде извършен в изисквания срок.

3.9

Когато лицето, извършващо къса продажба, не е в състояние своевременно да предаде акциите за сетълмент, мястото за търговия придобива акциите, за да извърши продажбата, след което си възстановява разходите от продавача. Лицето, извършващо къса продажба, заплаща такса за всеки ден до сетълмента на продажбата.

3.10

Сроковете за сетълмент са различни в отделните юрисдикции. По принцип сетълментът е въпрос, който остава да бъде решен.

3.11

При извънредни обстоятелства може да се наложи забрана или ограничение на дейности по къси продажби, които при нормални условия са легитимни или нискорискови. В тези случаи компетентните органи следва да разполагат с временни правомощия, които им позволяват да въвеждат допълнителни изисквания за прозрачност или да налагат ограничения на пазара.

3.12

Поради последствията на тези мерки за целия ЕС, на ЕОЦКП ще бъдат възложени две основни роли: координиране на интервенциите между държавите-членки и валидиране на ограниченията, налагани от всяка отделна държава-членка, особено по отношение на продължителността на всяко ограничение.

3.13

Когато определена ситуация има трансгранични последствия и ЕОЦКП прецени, че мерките, взети от компетентния орган, са неадекватни, самият ЕОЦКП може да наложи свои интервенционни мерки, които имат върховенство над действията на компетентните органи.

3.14

На Комисията се предоставят правомощия за определяне на допълнителни критерии и фактори, които следва да бъдат отчитани от ЕОЦКП и компетентните органи при преценката относно наличието на неблагоприятни събития или тенденции, които създават сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието в пазарите.

3.15

Компетентните органи получават правомощия да налагат много кратковременна забрана за къси продажби на инструменти или по друг начин да ограничават определени транзакции, за да предотвратяват стихийни спадове на цените. Този „прекъсвач“ се задейства от обективни критерии.

3.16

Предложението предоставя на компетентните органи всички необходими правомощия за принудително изпълнение на правилата. Предложението изисква от държавите-членки да установят правила относно административни мерки, санкции и имуществени мерки, необходими за прилагането и принудителното изпълнение на правилата.

Брюксел, 20 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/38


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“

COM(2010) 365 окончателен

2011/C 84/08

Докладчик: г-н DANDEA

Съдокладчик: г-н PATER

На 9 юли 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи

COM(2010) 365 окончателен.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 16 декември 2010 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 20 януари 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 185 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Основни препоръки

1.1

Както се посочва в Зелената книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи, държавите-членки са свободни и изцяло отговорни за определянето на основите на своите системи за социална сигурност и следователно за проектирането и изпълнението на своите пенсионни системи. Въпреки това ЕИСК счита, че един координиран подход на равнище ЕС може да гарантира по-добра съгласуваност и съвместимост на националните пенсионни системи със социалния стълб и стълба „заетост“ на стратегията „Европа 2020“, тъй като заетостта е от първостепенно значение за устойчивостта на пенсионните системи. Бележките на ЕИСК следва да се разглеждат като цяло, а не поотделно.

1.2

Реформата на пенсионните системи е предмет на решения на национално равнище, като се отчитат конкретните условия в съответната страна и нейната история с цел осигуряване на адекватни и устойчиви пенсионни системи. Никой конкретен вид пенсионна реформа не бива да бъде насърчаван или санкциониран – пряко или косвено – чрез регламенти на ЕС. В становищата си от 2000 и 2004 г. (1) ЕИСК подчерта, че тази област следва да бъде оставена на социалните партньори. Независимо от съществените разлики между националните пенсионни системи, ЕИСК счита, че има достатъчно общи характеристики, които могат да бъдат уредени на равнище ЕС – от координация на политиките до регулиране – без да се превишават правомощията, предоставени на ЕС в областта на капиталовите пенсионни схеми.

1.3

Предложенията от Зелената книга следва да бъдат поставени в цялостния контекст на социалната пазарна икономика. Кризата се отразява неблагоприятно на растежа, заетостта и пенсиите. ЕС би изпълнил мисията си за оказване на подкрепа, като създаде едновременно структурирана политика за възстановяване, насочена към увеличаване на качествения растеж чрез активна политика за заетост, професионално обучение, инвестиции и иновации, насърчавайки създаването на повече и по-достойни работни места и стабилизирайки съществуващите в държавите-членки разходопокривни схеми („pay-as-you-go“). Тези режими са мощни антикризисни фактори. Преди евентуалното преминаване от изцяло солидарни пенсионни схеми към смесени системи (разходопокривни схеми и пенсионни фондове) държавите-членки, използвайки като аргумент, наред с другото, че солидарните режими на задължително пенсионно осигуряване увеличават публичните дефицити, не бива да забравят, че капиталовите пенсионни схеми не могат да помогнат на населението да преодолее последиците от икономическите кризи, а напротив – могат да пострадат при всяка финансова и борсова криза.

1.4

Поради ниската раждаемост и увеличаващата се средна продължителност на живота населението на ЕС застарява. ЕИСК е съгласен, че демографските предвиждания следва да бъдат редовно анализирани и наблюдавани, за да се даде възможност за подходящо и своевременно приспособяване на пенсионните системи към новите условия. Тези прогнози обаче, включително бъдещите публични разходи за пенсии, трябва да се използват и разглеждат внимателно, тъй като могат да съдържат редица предположения, които са по-трудно предвидими в дългосрочен план (2). Допускането на Евростат, че през следващите 40 години средната продължителност на живота в ЕС ще се увеличи със седем години, макар да се основава на най-добрите експертни познания, не може да бъде сигурно. По-нататъшното увеличаване на продължителността на живота може да бъде повлияно от промените в условията на живот и труд. ЕИСК счита, че предложенията на Комисията в Зелената книга, които се основават предимно на демографски данни и на 50-годишни прогнози, не отчитат факта, че последиците от кризата в пенсионните схеми се дължат повече на липсата на работни места и инвестиции, отколкото на демографските проблеми.

1.5

ЕИСК се съмнява, че само увеличаването на законоустановената пенсионна възраст би решило проблемите, свързани с демографските предизвикателства. Напротив – той смята, че това би тласнало милиони възрастни хора под прага на бедността, особено жените. Това, което трябва да се направи, е увеличаване на фактическата пенсионна възраст чрез инициативи за подобряване на възможностите за удължаване на трудовия живот, наред с ефикасна политика на увеличаване на работните места и възможностите за заетост. Само политика на „активно стареене“, насочена към засилено участие в обучението и ученето през целия живот, може да доведе до устойчиво увеличаване на процента на заетост сред по-възрастните хора, които са напуснали работа преждевременно поради здравословни проблеми, трудова натовареност, преждевременни уволнения и липса на възможности за обучение или повторно включване на пазара на труда. Освен това увеличаването на законоустановената пенсионна възраст би увеличило натиска и върху други стълбове на социалната сигурност (3), като пенсиите за инвалидност или минималните доходи, както се случи в някои държави-членки, и по този начин би попречило на стабилизирането на публичните финанси – ето защо трябва да се разглежда на доброволни начала.

1.6

Механизмите за автоматично коригиране за пенсионната възраст, основаващи се или на по-дълга средна продължителност на живота, или на демографските промени, се оценяват като опасни за обществото като цяло и поради това ЕИСК не ги подкрепя. Повечето от тях автоматично водят до увеличаване на пенсионната възраст като функция на увеличаването на средната продължителност на живота и други параметри на икономиката или на трудовия пазар. Такива основни решения относно условията за живот би следвало да се вземат от парламентите, а не от компютрите, след широк обществен дебат, в който да се включат социалните партньори и други важни заинтересовани страни. Освен това всяка държава-членка, която въвежда този механизъм, следва да има предвид, че макар той да намалява публичния натиск върху реформите, при отсъствие на реални възможности за заетост на по-възрастните работници, той би могъл да прехвърли финансовата подкрепа за тях върху други стълбове на социалната сигурност. По този начин грубото въвеждане на този механизъм в пенсионните схеми за по-голяма адекватност и устойчивост би осуетило постигането на обещаните ползи.

1.7

Настоящата икономическа криза засяга както разходопокривните, така и капиталовите схеми, но по различен начин. Следва да се подчертае, че когато задължителните капиталови пенсионни схеми бяха въведени в някои държави-членки в края на 90-те години на миналия век, това се възприемаше като начин за избягване на пенсионните рискове, например устойчивостта и адекватността, пораждани от демографското застаряване. Финансовата криза и нейните последствия показват, че задължителните капиталови пенсионни схеми са изложени на конкретни финансови рискове. Въпреки това разходопокривните пенсионни схеми са засегнати от икономическата криза и от застаряването поради намаляване на общата сума на възнаграждението. Сега вече е ясно, че всички пенсионни схеми, независимо от метода за финансиране, могат да бъдат засегнати както от икономическите кризи, така и от застаряването на населението, но по различни начини. Ето защо е необходимо добро управление и надзор на тези схеми, както и икономическа политика, за да се намалят значително рисковете за тяхната устойчивост. Независимо от голямото разнообразие от пенсионни системи в ЕС, всеки опит за гарантиране на адекватност и устойчивост на тези системи трябва да се основава на комплексен подход. ЕИСК счита, че задължителните разходопокривни схеми трябва да продължават да играят основна роля за гарантиране на бъдещите пенсии, и поради това следва да им се отделя особено внимание, за да се обърне съществуващата тенденция в редица държави-членки на ЕС от намаляване на коефициентите на заместване.

1.8

Във време на застаряване на населението успешното гарантиране на устойчивост на публичните финанси ще зависи от усилията на ЕС в следните ключови области: подкрепа на количеството и качеството на заетостта, повишаване на производителността и на икономическата ефективност, подобряване на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда, обучение през целия живот, имиграция и интеграция на мигрантите. ЕИСК счита, че Комисията следва да препоръча да се работи по модел на заетост за всички, с достойни условия на труд на всеки етап от живота, като се отделя специално внимание на включването на младите хора в пазара на труда, насърчаването на активното стареене и участието в обучението през целия живот. Това, което хората искат, е всеки да работи, да работи по-добре, още отсега. Това означава, че е особено важно да се създадат подходящи условия за създаване на нови работни места.

1.9

ЕИСК подчертава, че пенсионната система трябва да бъде надеждна и адекватна, което предполага търсене и прилагане на нови финансови ресурси, за да се гарантира баланс между поколенията. Само тогава бъдещите поколения ще плащат вноски в пенсионната система, което е изключително важно условие за устойчивостта на пенсионните схеми. Пенсионните системи трябва да са прозрачни, а информацията и статистическите данни за тяхното функциониране и за всички права на участниците трябва да са достъпни и разбираеми. Обучението по финансова грамотност следва да бъде включено в учебните програми на училищата.

1.10

ЕИСК настоява пред държавите-членки и Комисията да направят равенството между половете реалност. Различните възрасти за пенсиониране при мъжете и жените следва да бъдат преразгледани. В съчетание с по-ниската пенсионна възраст на жените, взаимовръзката между социалните плащания и демографските фактори, излага жените на по-голям риск от бедност в напреднала възраст. Това увеличава и бездруго по-високия риск при жените да се окажат с по-ниски пенсии поради по-ниското заплащане (разликата в заплащането между половете), по-дългите отпуски за раждане и отглеждане на деца и по-високия риск от продължителна безработица. Кариерите на жените също са по-нестабилни. В този смисъл е важно да се избягват дълги периоди на отсъствие от пазара на труда. Например подобряване на предоставянето на грижи за децата и възрастните може да помогне на значителен брой жени да влязат и да останат на пазара на труда. ЕИСК призовава държавите-членки да осъществяват реални политики за решаване на тези въпроси.

1.11

ЕИСК желае отново да потвърди, че пенсиите не са „награда“, както е посочено в Зелената книга, а вид отложени възнаграждения или спестявания, независимо от вида система. Пенсионерите са много важна социално-икономическа категория и не бива да се разглеждат като бреме, а като основен икономически фактор, съставляващ средно 25 % от населението и подхранващ цялостното търсене.

1.12

Следва да се има предвид, че дори в държавите-членки с разходопокривни схеми доброволните капиталови пенсионни схеми не могат да се попълват само от работници, които могат да спестяват. При задължителните капиталови пенсионни системи, ако станат масова практика и ако разходопокривните схеми се изместят частично към капиталовите пенсионни схеми, трябва да се избягват неравенствата и да не се застрашават доходите на бъдещите пенсионери.

1.13

Адекватността и устойчивостта на пенсиите следва да се счита за приоритет в макроикономическа и в социална перспектива. Това е жизненоважен въпрос за икономиката, така че компетентните органи трябва да помислят за източници на финансиране или начини за допълването му, различни от удръжките върху заплатите, за да помогнат за финансирането на пенсионните системи.

1.14

Комисията следва да насърчи държавите-членки да реформират националните си пенсионни системи за по-голяма адекватност, устойчивост и сигурност със засилено участие и ангажиране на социалните партньори.

2.   Отговори на въпросите на Европейската комисия

2.1

Как би могъл ЕС да подкрепи усилията на държавите-членки да подобрят адекватността на пенсионните си системи? Следва ли ЕС да дефинира по-добре какво означава адекватен доход след пенсиониране?

2.1.1

Първата стъпка на Комисията следва да бъде да определи ръководни принципи за адекватност на равнище ЕС. Пенсиите трябва да създават чувство на материална сигурност и достойнство. Има редица инструменти на ЕС, които осигуряват подкрепа за държавите-членки. Те включват отворения метод на координация, Пакта за стабилност и растеж и стратегията от Стокхолм (4). Също така, съгласно ДФЕС, на равнище ЕС могат да се приемат разпоредби, които се отнасят за социалната сигурност и пенсионните схеми. ЕИСК признава, че регулирането на равнище ЕС е свързано с трудности, но Комисията би могла да направи оценка и, ако е необходимо, да преразгледа съществуващата регулаторна рамка, особено по отношение на капиталовите пенсионни схеми, поне в следните области:

аспекти, свързани с регулирането и надзора на инвестициите за капиталовите пенсионни схеми;

свързани с половете аспекти на капиталовите пенсионни схеми;

платежоспособност на всички капиталови пенсионни схеми;

административни разходи за капиталовите пенсионни схеми и

гаранционни системи за частно администрирани пенсионни схеми.

2.1.2

При оценката следва да се вземе предвид по-конкретно развитието на задължителните капиталови пенсионни системи, управлявани от частни институции по индивидуален избор, които някои държави-членки започнаха да въвеждат в края на 90-те години на миналия век. Съществуващото законодателство на ЕС се основава на опита на страните, които не са включили такива решения в пенсионната си система. Ето защо Комисията следва да се съсредоточи най-вече върху задължителните капиталови пенсионни системи, и по-специално върху:

третирането на активите на тези схеми от гледна точка на публичните финанси;

въпроса за справяне с валутния риск;

осигуряването на надлежен надзор, необходим за гарантиране на нужната сигурност на тези схеми, които до известна степен разполагат с публични гаранции.

ЕИСК препоръчва предпазливост при провеждането на реформи, тъй като прехвърлянето на част от вноските (понастоящем събирани от разходопокривните системи) към капиталови системи не бива още повече да отслаби разходопокривните системи, за да се гарантират реални ползи за бъдещите пенсионери. Липсата на ефективно регулиране води до повишен финансов риск, особено във време на икономическа криза. Инвестициите на пенсионните фондове следва да отчитат необходимостта от разпределяне на активите според жизнения им цикъл.

2.1.3

ЕИСК счита, че в рамките на ОМК Комитетът за социална закрила и неговата подгрупа „Показатели“, подпомагани от Комитета за икономическа политика и неговата работна група „Застаряване на населението“, биха могли да развият и усъвършенстват инструментите за оценка на потенциалното влияние на застаряването върху устойчивостта на публичните финанси и достойната пенсия. Изчисляването на риска от обедняване на домакинствата на пенсионери въз основа на общия метод на Евростат не показва достатъчно до каква степен пенсионерите са изложени на риск от обедняване, предвид различната структура на приходите и разходите на тези домакинства. Следва да се разработи по-добър метод за преценка на риска от обедняване при пенсионерите. Той би могъл да се използва и за наблюдение на адекватността на доходите след пенсиониране. Следва да се проведат повече статистически проучвания, за да се прецени адекватността на пенсиите от гледна точка на тяхната способност да предотвратяват бедността в напреднала възраст и да осигуряват достоен жизнен стандарт на пенсионерите, позволявайки им да участват в обществения, социалния и културния живот (5). Въпреки това адекватността на пенсиите трябва да се определя на национално равнище.

2.2

Достатъчна ли е съществуващата пенсионна рамка на ЕС, за да гарантира устойчиви публични финанси?

2.2.1

Европейската пенсионна рамка е съсредоточена върху наблюдаването на бъдещите разходи въз основа на приети правила. Този метод принуждава политиците да се съсредоточават върху крайната точка при своите предвиждания. ЕИСК подчертава, че наблюдаването на общото равнище на задълженията на пенсионната система е от основно значение. Следователно настоящата рамка може да бъде съпътствана от мониторинг и докладване на неявните пенсионни пасиви според одобрена методология.

2.2.2

Трябва да се помисли за преразглеждане на Пакта за стабилност и растеж, за да се гарантира, че резултатите от реформите (включително преминаването от напълно разходопокривни схеми към частично капиталови пенсионни системи), водещи до промени във финансирането на пенсионните системи, които увеличават явните и намаляват неявните пасиви, са отразени по подходящ начин. Ако това бъде направено, тези реформи, насочени към решаване на дългосрочните предизвикателства на устойчивостта, не биха били ощетени в краткосрочен план поради по-високия явен публичен дълг.

2.2.3

Въпреки това насърчаването днес на ефективните реформи въз основа на предвиждания за 2060 г. може да попречи на постигането на целта за адекватност и устойчивост на пенсиите. ЕИСК препоръчва да се допълват задължителните разходопокривни пенсионни системи с буферни средства за всеки конкретен случай поотделно, за да се избегнат рисковете от бързи корекции за най-уязвимите групи.

2.2.4

ЕИСК счита, че въпросът на Комисията е подвеждащ за широката общественост. От съществено значение е да се гарантира устойчивостта на публичните финанси. Това трябва да се извършва на национално равнище и предполага нещо много повече от най-обикновен преглед на пенсионните системи.

2.3

Как най-добре може да се постигне по-висока реална възраст на пенсиониране и какъв би бил приносът на увеличаването на възрастта, предоставяща право на пенсия? Следва ли в пенсионните системи да бъдат въведени механизми за автоматично коригиране във връзка с демографските промени, за да се намери баланс между продължителността на трудовия живот и на времето, прекарано в пенсия? Каква би могла да бъде ролята на ЕС в тази връзка?

2.3.1

До 2020 г. законоустановената пенсионна възраст в повечето държави-членки ще бъде 65 години. По данни на Евростат средната фактическа пенсионна възраст в ЕС през 2008 г. е била 61,4 години (6). Въпреки това процентът на заетост сред хората на възраст между 55 и 64 години все още е нисък – около 40 %. Необходими са инициативи за създаване на работни места за по-възрастните работници, за промяна на нагласите на самите по-възрастни работници, както и инициативи за създаване на условия за активно стареене, така че въвеждането на механизми за автоматично коригиране на пенсионната възраст, водещо до повишаване на законоустановената пенсионна възраст, ще прехвърли милиони работници към други стълбове на системата за социална закрила (т.е. обезщетение за безработица, пенсии за инвалидност или гарантиран минимален доход) и рискът от бедност в тази категория рязко ще се увеличи. ЕИСК смята, че политиките за подкрепа на заетостта трябва да бъдат приоритет в ЕС. Основният отговор на демографското предизвикателство трябва да бъде насочен към политиката за растеж и увеличаване на заетостта.

2.3.2

Важно е, в рамките на настоящата стратегия „Европа 2020“, да се подпомагат инициативи на равнище ЕС, за да се даде възможност на работещите да работят. Държавите-членки следва да увеличават трудоспособността и да осигуряват на фирмите условия да създават работни места, а заетите – да остават на работа, ако желаят. Създаването на благоприятни условия за по-дълъг трудов живот изисква съвместни усилия от страна на държавата, работодателите и отделните хора. Работодателите се нуждаят от силна подкрепа за осигуряване на повече работни места за по-възрастните работници, които напуснат работа преждевременно поради здравословни проблеми и тежки условия на работа, трудова натовареност, преждевременно уволнение и липса на възможности за обучение или повторно включване на пазара на труда. Също така по-възрастните хора следва да бъдат насърчени и стимулирани да повишат своята пригодност за наемане на работа и да останат активни на пазара на труда. Тъй като правото на пенсия е едно от основните права, не може да става и дума за автоматично увеличаване на законоустановената пенсионна възраст. ЕИСК отбелязва, че въпросът за законоустановената пенсионна възраст е отделен и различен от този за продължителността на времето, през което се плащат вноски или осигуровки.

2.3.3

Спорно е дали увеличаването на законоустановената пенсионна възраст може да доведе до увеличаване на фактическата пенсионна възраст. Това със сигурност би станало, ако не се прилагат активни политики за пазара на труда, коректни индустриални отношения, стратегии за активно стареене и мерки за засилване на солидарността в пенсионната система. Само една съзнателна политика на „активно стареене“, която насърчава по-нататъшното обучение и ученето през целия живот, може да увеличи заетостта сред по-възрастното население.

2.3.4

ЕИСК е убеден, че механизмите за автоматично коригиране не могат да заменят стандартното политическо решение. Основните решения за условията на живот на хората трябва да се вземат от парламентите след широк обществен дебат. Ако бъдат прилагани, има опасност автоматичните корекции да доведат до неправилно съчетаване на удължаването на периода на трудова заетост и пенсионирането. В миналото промените в средната продължителност на живота бяха съпровождани от по-дълги периоди на образование и на време, прекарано в пенсия, както и от намаляване на периода на активна заетост. Увеличаването на възрастта за пенсиониране не бива да бъде изолирана мярка, а следва да бъде съпровождано от мерки за подобряване на възможностите за заетост на хората, които се доближават до пенсионната възраст.

2.4

Как може да се използва прилагането на стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на удължаването на периода на заетост и ползите за бизнеса от него и за справяне с възрастовата дискриминация на пазара на труда?

2.4.1

Удължаването на периода на заетост е важно за всички цели на стратегията „Европа 2020“. Социалните партньори трябва да бъдат включени в инициативите, насочени към увеличаване на процента на заетост до 75 % от активното население. ЕИСК счита, че за постигането на тази цел – увеличаване на процента на заетост сред възрастовата група от 55 до 64 години – е необходим специален подход. ЕИСК препоръчва държавите-членки да заложат в своите национални програми за реформи целеви показатели за тази възрастова група след съгласуване със социалните партньори.

2.4.2

В миналото ЕИСК е правил подробни препоръки за ЕС и държавите-членки (7) относно политиките за насърчаване на по-продължителна заетост. Освен професионалното обучение през целия живот, активните мерки за пазара на труда, финансовите стимули за продължаване на заетостта, включително за самостоятелно заетите лица, и промяната на корпоративни нагласи за по-възрастните служители, трябва да се насърчат и следните мерки, за да се дадат нови възможности за избор на възрастните работници:

промяна на законодателството, което в някои държави-членки не позволява комбинирането на заплати и пенсии от страна на пенсионерите или на пенсионираните по инвалидност лица, които желаят да работят;

въвеждане на системи за допълнителни възнаграждения, за да се насърчават работещите да продължават да работят след законоустановената пенсионна възраст: печалбите, натрупани след достигането на пенсионна възраст, следва да бъдат по-привлекателни, отколкото придобитите по-рано;

насърчаване на държавите-членки да работят със социалните партньори по въпроса за трудоемкостта;

предоставяне на широкообхватни съвети и помощ за безработните и рехабилитационни мерки за трайна реинтеграция на пазара на труда;

осъществяване на социално приемливи стимули за по-късно пенсиониране и, ако е желателно, разработване на привлекателни модели за гъвкав преход от работа към пенсия;

мерки за смекчаване на физическата и умствената тежест на труда, за да могат работниците да останат заети за по-дълъг период;

насърчаване на по-възрастните работници да актуализират своите умения;

повишаване на информираността сред по-възрастните работници и предприятията, особено МСП, относно иновативното управление на човешките ресурси и организацията на труда в полза на по-възрастните работници (8).

2.4.3

Политиките в полза на по-продължителната заетост следва да отчитат и въпроса за младите, които навлизат на пазара на труда много по-късно от предходните поколения. Удължаването на трудовия живот означава също така справяне с безработицата, по-специално продължителната, и с прекъсванията в кариерата поради гледането на деца, грижите за член на семейството в положение на зависимост или поради временна нетрудоспособност.

2.5

Как трябва да бъде изменена директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване, за да бъдат подобрени условията за трансгранична дейност?

2.5.1

В доклада си (9) за изпълнението на директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) Комисията посочва, че на този етап няма причини за изменение на съществуващите разпоредби. Ако след оценка на функционирането й е необходимо преразглеждане на директивата, ЕИСК смята, че следва да се преразгледа двусмисленият израз „пазари на рисков капитал“, тъй като може да доведе до рискове за пенсионните фондове и техните членове. Пруденциалните аспекти трябва да бъдат изяснени, а правото да се инвестират активи в рискови финансови инструменти трябва да се ограничи.

2.5.2

ЕИСК отбелязва възможността да се появят допълнителни индивидуални доброволни частни пенсионни схеми, функциониращи успоредно с настоящите пенсионни системи. Във връзка с това би могло да се проучи възможността за европейски гаранции в полза на трансграничните работници. Може да се проучи търсенето на и възможността за разработване на паневропейски индивидуални пенсионни сметки (по подобие на личните пенсионни сметки в САЩ или подобна система (IKE) в Полша) за мобилните работници, включително за принципите на работа, контрол и мониторинг на такава система. Тук Комисията би могла да обмисли употребата и на 28-и режим, както беше предложено в доклада Monti и съгласно препоръката на ЕИСК (10).

2.6

Какви трябва да са схемите, обхванати от мерки на равнище ЕС за премахване на пречките пред мобилността?

Трябва ли ЕС да се занимае отново с въпроса за прехвърлянето на пенсионните права или въвеждането на минимални стандарти за придобиването и запазването им, заедно със създаването на система за проследяване на равнище ЕС на всички видове пенсионни права би било по-добро решение?

2.6.1

Разпоредбите на ЕС за координация на системите за социална сигурност доказаха своята изключителна полезност за защитата на мобилните работници. Те подкрепиха принципа на натрупване на пенсионните права за осигурителните периоди, прекарани в друга държава-членка. Би могло да се проучи прилагането на същия принцип, адаптиран към всички допълнителни - професионални и индивидуални - пенсионни схеми. ЕИСК смята, че трябва да се обмисли възможността за трансграничнте натрупване на пенсионни права в капиталовите пенсионни схеми.

2.6.2

ЕИСК настоява Комисията да прецени възможността за определяне на основна рамка на равнище ЕС относно натрупването и трансграничното запазване на всички пенсионни права. Той обаче счита, че това трудно ще се съчетае със свободата на избор на държавите-членки. Тогава ще бъде необходима служба за проследяване на тези права, координирана на равнище ЕС. Също така в отделните държави мобилността на европейския пазар на труда изисква мобилност на пенсионните права между работодателите. Всеки регламент на ЕС следва да отразява нарасналото разнообразие на пенсионното осигуряване. Трансграничната мобилност на работниците следва да бъде стимулирана чрез премахване на пречките пред мобилността, по-специално данъчните и административните тежести, за всички пенсионни права, натрупани в доброволни капиталови пенсионни схеми.

2.7

Необходимо ли е преразглеждане на сегашното законодателство, за да се гарантира последователност при регулирането и надзора на капиталовите (т.е. гарантирани с активи) пенсионни схеми и продукти? Ако е така, кои елементи се нуждаят от преразглеждане?

По какъв начин европейското регулиране или един кодекс с добри практики могат да помогнат на държавите-членки да постигнат по-добро равновесие между рискове, сигурност и достъпност за плащащите пенсионни осигуровки и пенсионно-осигурителните институции?

2.7.1

Комисията признава, че нормативната уредба на ЕС в областта на капиталовите пенсионни схеми е разпокъсана и неадекватна. ЕИСК призовава Комисията да направи оценка и ако е необходимо, да разгледа възможността за регулиране на фазите на натрупване и изплащане на тези схеми на равнище ЕС, анализирайки следните елементи:

аспекти, свързани с регулирането и надзора на инвестициите;

аспекти, свързани с половете;

платежоспособност;

разходи;

недискриминация при достъпа до тази схема (покритие);

гаранции за неотменими пенсионни права;

минимални изисквания за информацията, предоставяна за лицата, които са обхванати от схемата;

системи за гарантиране или минимална възвращаемост и

надзор.

2.7.2

При редица капиталови пенсионни схеми с определени вноски рисковете се поемат основно от участниците. Разходите за администриране на тези схеми също са високи. ЕИСК смята, че трябва да бъде направена оценка на някои аспекти на капиталовите пенсионни схеми, и при необходимост да бъдат регулирани на равнище ЕС. Според доклада на КИП от 2010 г. за застаряването тези пенсионни схеми ще играят важна роля в някои държави-членки за осигуряване на достойни доходи на бъдещите пенсионери. Следователно прилагането на общи европейски принципи би могло да помогне на държавите-членки да гарантират, че тези пенсионни схеми, управлявани от финансови институции, са ефективни и работят в интерес на пенсионерите. Печалбите на лицата, които управляват пенсионните фондове, следва да зависят от резултатите от тяхната работа и да са свързани с печалбите на членовете на пенсионния фонд. Един кодекс с добри практики е полезен, но недостатъчен. Системите за изплащане от задължителните капиталови схеми също са предизвикателство, което трябва да бъде обсъдено и анализирано по нататък в рамките на ОМК.

2.8

Какво трябва да представлява един еквивалентен режим за платежоспособност на пенсионните фондове?

2.8.1

Директивата „Платежоспособност II“ е насочена главно към общото застраховане и животозастраховането и поради това не може да се прилага към пенсионните продукти. Въпреки това ЕИСК смята, че тя може да бъде добър пример за разработване на подобна система за капиталови схеми, предвид специфичния характер на пенсионните продукти и това, което ги отличава от застрахователните.

2.8.2

Обща система за платежоспособността на пенсионните системи на национално равнище, координирана на равнище ЕС, ще бъде най-доброто решение за гарантиране на платежоспособността на всички пенсионни схеми, независимо от тяхната структура. Такъв един режим на платежоспособност следва да покрива поне следните аспекти:

наблюдение на неявните пасиви;

наблюдение на платежоспособността и размера на резервите за задължителните капиталови пенсионни системи;

наблюдаване на равнището на финансиране и потенциалните рискове за професионалните пенсионни схеми;

създаване на институция на национално равнище, за да се гарантира платежоспособността на професионалните пенсионни схеми (11).

2.9

Трябва ли да бъде засилена защитата, предоставяна от законодателството на ЕС в случай на неплатежоспособност на работодатели осигурители, и ако трябва — по какъв начин?

2.9.1

Професионалните пенсионни схеми и задължителните капиталови системи, където има такива, играят или ще играят важна роля за гарантиране на достоен доход след пенсиониране. ЕИСК счита, че ЕС следва да изисква от държавите-членки да регулират създаването на гаранционни механизми (под формата на специални фондове) за защита на бъдещите доходи след пенсиониране.

2.10

Уместно ли е да бъдат осъвременени сегашните минимални изисквания за разкриване на информация за пенсионните продукти (напр. по отношение на сравнимостта, стандартизацията и яснотата)?

Трябва ли ЕС да разработи общ подход към въвеждането на автоматични варианти по отношение на участието и инвестиционния избор?

2.10.1

Поради сложността на капиталовите пенсионни продукти изборът и отговорността все повече се оставят на отделните лица. В този смисъл ЕИСК счита, че ЕС трябва да гарантира, че регулаторната рамка на национално равнище е подобрена така, че да обхване всички пенсионни схеми. Един общ подход с общи принципи на равнище ЕС относно инвестиционния избор и минималните информационни задължения на пенсионно-осигурителните институции (по-специално във връзка с рисковете за участниците), е задължителен.

2.10.2

Комисията допуска, че напълно обоснованите решения, вземани от отделните лица, са фактор за „адекватно“ пенсионно осигуряване. ЕИСК призовава Комисията да представи инициатива на ЕС, която да подобри финансовата грамотност на гражданите по отношение на пенсионните продукти. Поради сложността на въпроса, тежката отговорност за този стратегически избор не може да се носи само от отделните хора и макар това по принцип да е задължение на правителството, социалните партньори следва да бъдат привлечени, доколкото е възможно.

2.11

Трябва ли да бъде подобрена рамката за координация на политиката на равнище ЕС? Ако е така, на кои елементи трябва да се акцентира, за да се подобри замисълът и изпълнението на политиката в областта на пенсиите, като се използва интегриран подход? Би ли имало място в бъдеще създаването на обща платформа за наблюдение по интегриран начин на всички аспекти на политиката в областта на пенсиите?

2.11.1

Рамката за координиране на политиката на равнище ЕС понастоящем е сравнително разпокъсана. ЕИСК приветства идеята на Комисията за обща платформа за наблюдение на всички аспекти на пенсиите, която да включва публичните власти, социалните партньори, гражданското общество и пенсионния сектор. Тази платформа следва да улесни сравняването на положението в отделните държави-членки и на жизнените стандарти на пенсионерите посредством набор от показатели.

2.11.2

Една обща платформа за наблюдение на всички аспекти на пенсионната политика, включително адекватност, покритие, риск от бедност, финансова стабилност, инвестиции, риск и платежоспособност, би изисквала актуални и надеждни данни. Следователно би трябвало да се приеме методика на ЕС за пенсионната статистика, като се привлекат социалните партньори и други основни заинтересовани лица. Би следвало също така да се разработят подобни инструменти за наблюдение на неявните пасиви на пенсионните схеми, функциониращи на национално равнище.

Брюксел, 20 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становища на ЕИСК: ОВ C 14, 16.1.2001 г., стр. 50, и ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 120.

(2)  Прогнозите, изготвени през 2000 г. за 2010 г. от ОИСР, Евростат или дори от Организацията на обединените нации, не съвпадат с реалното развитие.

(3)  Това явление се наблюдава през последните 10 години в някои държави-членки: Евростат: Население и социални условия; „Статистика на фокус“, 40/2009 г.

(4)  Заключения на Съвета от март 2001 г.

(5)  Private pension schemes („Частни пенсионни схеми“), Европейска комисия, 2009 г., стр. 5.

(6)  Евростат, MISSOC (обща информационна система за социална закрила), „Доклад за застаряването на населението“, Съвместен междинен доклад за пенсиите на Комитета за икономическа политика и Комитета за социална защита от 2010 г.

(7)  Становище на ЕИСК (ОВ C 157 от 28.6.2005 г., стр. 120).

(8)  Становища на ЕИСК: ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 93, и ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 24.

(9)  COM(2009) 203 окончателен.

(10)  ОВ C 21, 21.01.2011 г., стр. 26.

(11)  Подобна на PBGC (Pension Benefit Guaranty Corporation – Корпорация за гарантиране на пенсионни доходи), която съществува в САЩ.


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/45


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека“

COM(2010) 490 окончателен

2011/C 84/09

Единствен докладчик: г-н Pedro NARRO

На 23 септември 2010 г. Европейският парламент и на 7 октомври 2010 г. Съветът решиха, в съответствие с член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека

COM(2010) 490 окончателен.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 декември 2010 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 20 януари 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 159 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1

ЕИСК подкрепя инициативата на Европейската комисия да измени за втори път Директива 2001/112, за да я приведе в съответствие с общия стандарт на Codex Alimentarius за сокове и нектари от плодове. Въпреки това процесът на привеждане в съответствие не бива да води до произволно ограничаване на някои много специфични елементи на директивата, а трябва да се прилага към всички разпоредби на посочения общностен нормативен акт.

1.2

Забраната за добавяне на захар към соковете от плодове е подходяща мярка за насърчаване на профилактиката на затлъстяването. Въпреки това ЕИСК не е съгласен с допълнителното задължение за включване на обозначението „подсладен“ върху етикетите на нектарите. Тази мярка би могла да доведе до заблуждаване на потребителя и би представлявала явен израз на дискриминация спрямо останалите продукти и не е част от Codex Alimentarius.

1.3

ЕИСК изразява съжаление, че в предложението за директива и по-конкретно в параграфа относно разрешените съставки е пропуснато добавянето на до 10 % сок от мандарини в сока от портокали. Разпоредбите на Codex Alimentarius, към който директивата се привежда в съответствие, разрешават тази техника, която обичайно се използва в международен мащаб, поради което би следвало да бъде включена в текста на директивата.

1.4

В текста на параграф 2 от Приложение II следва изрично да бъде упомената възможността плодовете, предназначени за производство на плодови сокове и пюрета, да могат да се подлагат на обработка след тяхното събиране.

1.5

ЕИСК изразява задоволство от включването на доматите в списъка на плодовете, предназначени за производство на плодови сокове.

1.6

ЕИСК приветства запазването на двойната класификация/обозначение, с което се прави разлика между соковете от плодове (произведени направо чрез пресоване или чрез изстискване на плода) и соковете от концентрат (произведени чрез добавяне на извлечена вода към концентрирани сокове). С това разграничаване се гарантира предоставянето на точна информация на потребителя. Важно е тази двойна класификация да се запази и във всички случаи не бива да се въвеждат нюанси, които биха могли да доведат до по-гъвкаво тълкуване на двойното определение.

1.7

ЕИСК приема положително факта, че в предложението на Европейската комисия се предвижда възможността на възстановяването на ароматите в концентрирания сок от плодове.

2.   Контекст и основно съдържание на предложението на Комисията

2.1

Европейската комисия предлага Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, да бъде изменена за втори път. С предложената за изменение директива се създават технически разпоредби относно състава, наименованието, характеристиките на производството и етикетирането на тези продукти.

2.2

Първото изменение на Директива 2001/112 беше направено чрез Директива 2009/106/ЕО. Това техническо изменение имаше за цел да приведе общностното законодателство в съответствие с общия стандарт на Codex Alimentarius за сокове и нектари от плодове (STAN 247-2005, с който се определят фактори за качество и изисквания за етикетиране на плодови сокове и сходни продукти) и с кодекса за добри практики на Европейската асоциация на отрасъла на плодовите сокове (AIJN). В общи линии въведените промени засягат определянето на минимални стойности по скалата на Брикс за 18 вида сокове от плодове и пюрета от възстановени плодове, както и търговското наименование на плодовите сокове от концентрат. Крайният срок за нейното транспониране е 1 януари 2011 г.

2.3

Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета (СОМ(2100) 490), което се разглежда в настоящото становище, представлява второ изменение с подчертано технически характер, което – подобно на първото изменение – се основава на включването на редица разпоредби от стандарта на Codex Alimentarius в съответствие с текстовете на кодекса за добри практики на AIJN. Основните елементи на предложението за директива включват:

Премахване на захарта от списъка на разрешените съставки за сокове от плодове. Нектарите и някои продукти, включени в Приложение III, могат да се подслаждат чрез добавяне на захари или мед. Търговското им наименование трябва да включва обозначението „подсладен“ или „с добавка на захари“, последвано от отбелязване на максималното количество на добавените захари.

Опростяване на разпоредбите относно възстановяването на вкуса и аромата.

Включване на доматите в списъка на плодовете, предназначени за производство на плодови сокове.

2.4

Предложението за директива ще следва обикновената законодателна процедура, установена с Договора за функционирането на Европейския съюз. След приемането на директивата държавите-членки ще разполагат с 18 месеца за въвеждането й в националните законодателства.

3.   Бележки

3.1

Разглежданото в настоящото становище предложение за директива се основава най-вече на необходимостта от привеждане на общностното законодателство в съответствие с международните разпоредби, по-конкретно стандарта на Codex Alimentarius за сокове и пюрета от плодове. Затова Комисията не бива да се отклонява в предложените изменения от някои разпоредби на Codex Alimentarius, приети на международно равнище. От друга страна, би било целесъобразно да се въведат нови разпоредби, съответстващи на текстовете на Codex Alimentarius.

3.2

Едно от най-важните изменения в предложението за директива е забраната за добавяне на захари към соковете от плодове и задължението в търговското наименование на нектарите да се посочва количеството добавени захари. Предложената от Комисията забрана очевидно се основава на европейската стратегия за профилактика на затлъстяването. Въпреки това, по отношение на нектарите предложението се отклонява от разпоредбите на Codex Alimentarius, няма прецедент при други продукти (безалкохолни напитки), не съответства на хоризонталните норми относно етикетирането и е ненужно, тъй като в самото определение за нектари вече се посочва включването на захари.

3.3

В предложението на Комисията не е предвидена възможността за добавяне на сок от мандарини към сок от портокали, без да бъде необходимо продуктът да се етикетира като смес от сокове. Въпреки това стандартът на Alimentarius (STAN 45-1981) позволява тази практика в количество до 10 % и поради това тя се използва често в международен мащаб от основни страни производителки като Бразилия или Съединените щати. В контекста на глобализирането на пазарите изискванията на Директива 2001/112/ЕО поставят европейските производители на цитрусови плодове и техните обединения в неизгодно положение спрямо трети страни. ЕИСК счита за необходимо европейското наименование „сок от портокал“ да бъде приведено в съответствие с международния стандарт на Codex Alimentarius и вследствие на това изразява подкрепа за това да се разреши добавянето на до 10 % сок от мандарини към сока от портокал. Добавянето на сок от мандарини към сока от портокали се обосновава с ботаническата близост на двата вида цитрусови плодове, както и от сходните им органолептични характеристики. От аналитична гледна точка, тази добавка на практика не води до промяна в качеството.

3.4

В определението за плод, съдържащо се в параграф 1 от Приложение II („Определения на суровините“), следва да се включи недвусмислено обработката след събирането на предназначените за преработване плодове.

3.5

ЕИСК подкрепя включването на доматите в списъка на плодовете, предназначени за производство на плодови сокове, и приветства запазването на двойното търговско обозначение за плодови сокове от концентрат, като по този начин се гарантира предоставянето на точна информация на потребителите, както и незадължителният характер на възстановяването на ароматите в концентрирания сок от плодове.

Брюксел, 20 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/47


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.“

COM(2010) 488 окончателен — 2010/0255 (COD)

2011/C 84/10

Единствен докладчик: г-н SARRÓ IPARRAGUIRRE

На 7 октомври 2010 г. Съветът, и на 8 октомври 2010 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.

COM(2010) 488 окончателен — 2010/0255 (COD).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 декември 2010 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 82 гласа „за“, без гласове „против“ и с 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Имайки предвид, че временните технически мерки, установени с Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета престават да се прилагат на 30 юни 2011 г., Европейският икономически и социален комитет счита, че трябва се измени въпросният регламент, като се удължи валидността му до 1 януари 2013 г. при условията, посочени в предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета, съдържащо се в съобщение COM(2010) 488 окончателен от 23 септември 2010 г.

1.2

Тъй като понастоящем няма действащ правен акт, в който да се предвиждат постоянни технически мерки, приемането на това предложение за регламент ще осигури правна сигурност и опазване на морските ресурси до 1 януари 2013 г., когато е предвидено да влезе в сила новата Обща политика в областта на рибарството, която ще установи основните принципи за техническите мерки.

1.3

Комитетът предлага на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на текста на предложението за регламент, параграф 1, буква б) i) от член единствен, който се отнася за параграф 2, буква а) i) от член 1 на Регламент (ЕО) № 1288/2009 във връзка с точки 9.3, 9.6 и 9.8, „2010 г.“ да се замести с „2011 г.“

2.   Контекст

2.1

На 4 юни 2008 г. Комисията направи предложение за регламент на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки (1).

2.2

Европейският икономически и социален комитет изготви становище по това предложение за регламент, което бе обсъдено по надлежен ред и прието по време на 451-ата пленарна сесия на Комитета на 25 февруари 2009 г. (2)

2.3

Работата на Комисията по регламента, съответстващ на това предложение за регламент, беше затруднена през 2009 г. от преговорите за приемане на Договора от Лисабон.

2.4

Междувременно спешно беше приет Регламент (ЕО) № 43/2009 за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2009 г. и свързаните с тях условия (3).

2.5

В същото време и докато през 2009 г. течеше процедурата по обсъждане на регламента на Съвета относно техническите мерки, престанаха да се прилагат мерките, предвидени в приложение III към гореспоменатия Регламент (ЕО) № 43/2009, тъй като изтече срокът му на действие.

2.6

По тази причина и с оглед на правната сигурност, както и във връзка с осигуряване на доброто опазване и управление на морските ресурси, беше приет Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. (4), с който се предвижда продължаване на временните технически мерки, посочени в приложение III към Регламент (ЕО) № 43/2009, за преходен период от 18 месеца.

2.7

Вследствие на новите изисквания на Договора от Лисабон, през 2010 г. Комисията оттегли предложението за регламент на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки.

2.8

Основните принципи за технически мерки ще залегнат в новия базов регламент за текущата реформа на общата политика в областта на рибарството, предложението за който ще трябва да се представи през третото тримесечие на 2011 г., а влизането му в сила се предвижда за 1 януари 2013 г.

2.9

Тъй като Регламент (ЕО) № 1288/2009 спира да се прилага на 30 юни 2011 г. и понастоящем няма правен акт, в който да се предвиждат постоянни технически мерки, е уместно да се удължи срокът на действие на този регламент с 18 месеца до 1 януари 2013 г.

2.10

Следствие на гореизложеното е предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета, предмет на настоящото предложение за становище на ЕИСК, с който се изменя Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета, като срокът му на валидност се удължава с 18 месеца до 1 януари 2013 г.

3.   Бележки на ЕИСК

3.1

ЕИСК одобрява текста на предложението за регламент, тъй като с него се привежда в съответствие Регламент (ЕО) № 1288/2009 към новия срок, удължен до 1 януари 2013 г., което ще гарантира правната сигурност и опазването на морските ресурси до приемането на постоянните технически мерки.

3.2

Все пак, във връзка с параграф 1, буква б) i) от член единствен, Комитетът счита, че Европейският парламент и Съветът би трябвало да помислят да удължат до 1 октомври 2011 г. срока, посочен за държавите-членки в Регламент (ЕО) № 1288/2009, в който техните заинтересовани научни институти могат да представят научните си доклади относно риболова на дълбочина над 600 метра в зоните на ICES VIII, IХ и Х.

3.3

Това искане се основава на стечението на обстоятелствата по време на обсъждането на това законодателство, посочени в параграф 2 от настоящото становище, които не дадоха възможност на държавите-членки да осъществят навреме научните действия, необходими за представяне на добре документирани доклади на Научния, технически и икономически комитет по рибарство.

Брюксел, 19 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  COM(2008) 324 окончателен.

(2)  ОВ C 218 от 11.9.2009 г.

(3)  ОВ L 22 от 26.1.2009 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 347 от 24.12.2009 г., стр. 6.


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/49


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 1234/2007 по отношение на разпределянето на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза“

COM(2010) 486 окончателен — 2008/0183 (COD)

2011/C 84/11

Докладчик: г-н Eugen LUCAN

На 23 септември 2010 г. и съответно на 8 октомври 2010 г. Европейският парламент и Съветът решиха, в съответствие с член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламенти (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 1234/2007 по отношение на разпределянето на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза

COM(2010) 486 окончателен — 2008/0183 (COD).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 декември 2010 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 20 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 150 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК счита, че схемата за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза (PEAD) е доказателство за насърчаването на икономическото развитие на пазара на хранителни продукти и за утвърждаването на европейските ценности (особено принципа на солидарност) сред социалните групи в най-неравностойно положение в ЕС. Гарантирането на снабдяването с храна на всички граждани на ЕС, и по-специално на групите в неравностойно положение, трябва да остане една от основните цели на селскостопанската политика на Европейския съюз. ЕИСК смята, че единствено селскостопанска политика, която стимулира устойчив икономически растеж в този сектор, ще бъде от полза за социалните групи в най-неравностойно положение в ЕС.

1.2   ЕИСК счита, че преразглеждането на европейската правна рамка е целесъобразно и необходимо, с оглед на новите разпоредби на Договора и настъпилите промени в рамките на единния пазар по отношение на цените, запасите, пазарните политики и специфичните потребности на всяка държава-членка.

1.3   Предвид факта, че над 80 млн. души (1) в Европейския съюз (над 16 % от гражданите на ЕС) живеят в бедност, приоритетите на тематичната 2010 г., обявена за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване – и обстоятелството, че поради икономическата криза има опасност все повече граждани на ЕС да обедняват все повече и повече, ЕИСК подкрепя запазването на схемата за разпределяне на храна на най-нуждаещите се хора в ЕС и за постоянното ѝ финансиране от бюджета на ОСП (Общата селскостопанска политика).

1.4   ЕИСК счита, че схемата за разпределяне на храна на най-нуждаещите лица в Съюза трябва да се превърне в постоянен елемент от ОСП, тъй като този инструмент позволява да се подобри положението на уязвимите граждани, които са изправени пред колебанията на пазара на хранителни продукти. Същевременно тази схема допринася за баланса и стабилизирането на вътрешния пазар, тъй като се разпределят продукти от интервенционните складове и от покупки, извършени в рамките на пазара, и в този смисъл става въпрос за продукти на европейското селско стопанство. Комитетът подчертава необходимостта от запазване на тези непреки помощи за пазара, които са част от ОСП и са абсолютно необходими както за хората в неравностойно положение, така и за селскостопанските производители, изправени пред настоящата криза.

1.5   Предвид мащаба на явлението недостиг на храна, което засяга над 43 млн. европейски граждани, и положителното въздействие, което схемата оказва във времето върху най-нуждаещите се социални групи, ЕИСК е убеден, че схемата се нуждае от постоянен и стабилен бюджет.

1.6   Оценката на националните и европейските програми за разпределяне на храна следва да започне с разчет на потребностите на всички нуждаещи се хора, включително най-бедните групи (безпризорни деца, бездомни хора, лица, търсещи убежище, и нелегални работници или имигранти и др.), които не получават помощ по схемата за гарантиран минимален доход и обикновено не са включени в официалните статистически данни. Първата стъпка за предотвратяване и борба със социалното изключване – приоритет на Европейската 2010 г., е да се включат всички групи от нуждаещи се хора. ЕИСК призовава компетентните власти в държавите-членки при определяне на групите нуждаещи се хора да вземат под внимание базите данни с лицата, изключени от официалната статистика. С такива статистически данни често разполагат НПО или благотворителните организации.

1.7   ЕИСК призовава Комисията да насърчава държавите-членки да създават благоприятни условия за партньорства между публичните власти и гражданското общество с цел да се направи възможно участието на възможно най-голям брой НПО или доброволчески организации в процеса на разпределяне на храна. ЕИСК е на мнение, че хранителните помощи в рамките на схемата могат да допълват социалните услуги, предоставяни като част от процеса на социална интеграция на хората в неравностойно положение.

1.8   ЕИСК е на мнение, че неправителствените и благотворителните организации, които предоставят едновременно хранителни помощи и здравни или социални грижи (особено тези, които осигуряват подслон за нуждаещи се хора и поддържат кухни за топла храна или дневни центрове), следва да получават подкрепа за покриване на административните им разходи.

1.9   ЕИСК приветства инициативата на Комисията в измененото предложение да се включи изменението, с което Европейският парламент препоръчва да се възстановяват административните разходи и разходите за съхранение, поемани от благотворителните организации.

1.10   В условията на сегашната икономическа криза, особено в държавите-членки, където доходът на глава от населението е нисък и има много нуждаещи се хора, националното съфинансиране може да доведе до увеличаване на бюрокрацията при прилагането на европейската схема и да я направи неефективна. ЕИСК е на мнение, че това ще бъде в ущърб на интересите на най-нуждаещите се групи в ЕС и ще накърни принципите на социална интеграция, отстоявани в рамките на Европейската година на борбата с бедността.

1.11   ЕИСК е на мнение, че схемата за хранителни помощи за хората в неравностойно положение трябва да се превърне в програма на ЕС и да се финансира изцяло от бюджета на ОСП. Понастоящем държавите-членки и националните благотворителни организации поемат конкретните разходи по изпълнението на програмата (разходи за транспорт на продуктите до базите за съхранение, административни разходи, транспортни разходи, разходи за съхранение, ДДС и разходите, свързани със социалните услуги, съпътстващи предоставянето на хранителните помощи).

2.   Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване 2010 г. е насочена към подпомагане на хората в неравностойно положение, включително застрашените от недостиг на храна

2.1   Над 80 млн. души в ЕС живеят в бедност (2). 16 % от населението на Европа е в уязвимо положение и над 43 млн. души са застрашени от недостиг на храна. През 2006 г. делът на застрашеното от недостиг на храна население в ЕС е бил от 2 % (Дания) до 37 % (Словакия). В поне седем държави-членки на ЕС над 20 % от хората живеят в бедност. Само в Полша и Германия съответно 11 и 9 млн. души са застрашени от бедност. Тези данни определено доказват, че е необходимо да се оказва хранителна помощ.

2.2   Групите от хора, които са най-застрашени от непълноценно хранене или недохранване поради недостатъчна или неподходяща храна, са децата от бедни семейства, възрастните хора, бездомните хора, лицата, търсещи убежище, и нелегално имигриралите работници, както и възрастните и децата с увреждания. В някои държави-членки част от бенефициерите по схемата за разпределяне на храна получават и социални помощи, отпускани съгласно критерия за гарантиран минимален доход.

2.2.1   ЕИСК обръща внимание върху факта, че голяма част от хората в неравностойно положение, особено бездомните, търсещите убежище и нелегалните работници или имигранти, не са обхванати от никаква форма на социална закрила и не са включени в националните статистически данни. Някои от тях нямат документи за самоличност, така че е трудно да се оценят техните социални и хранителни потребности. Подходяща оценка би могла да бъде изготвена в сътрудничество с НПО и благотворителните организации.

2.2.2   ЕИСК препоръчва да се обърне особено внимание на децата от бедни семейства, защото хранителните им навици могат да породят в бъдеще здравни проблеми, недостатъчно развитие на познавателните способности и затруднения при ученето. Ето защо ЕИСК подкрепя разнообразяването на продуктите, предоставяни по схемата за разпределяне на храна, и включването на плодове и зеленчуци.

2.3   През 2010 г. – Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване – борбата с бедността е отговорност на всички. Стратегията за насърчаване на социалното приобщаване и за борба с бедността има няколко приоритета:

активна интеграция въз основа на гарантиран минимален доход, връщане на трудовия пазар и предоставяне на социални услуги за подпомагане на реинтеграцията;

борба с бедността при децата;

предотвратяване на изключването от достъпа до жилище и на изключването на бездомните хора (3).

От тази гледна точка хранителните помощи трябва да се допълват от здравни грижи, образователно и социално подпомагане, така че да се подпомага професионалната и социална интеграция на различните категории нуждаещи се хора.

3.   Предложение на Комисията

3.1   Настоящата схема за разпределяне на храна разчита на разпределянето на продукти от интервенционните складове на ЕС, които биват временно допълвани посредством закупуване на пазара. Последователните реформи на ОСП и благоприятното развитие на цените обаче доведоха до постепенно намаляване на интервенционните запаси, както и на разнообразието от налични продукти. Затова е целесъобразно закупуването на пазара също да се превърне в постоянен източник на доставки за схемата с цел допълване на интервенционните запаси, в случай на недостиг на съответните продукти.

3.1.1   Предложението за регламент за изменение на основния регламент включва разпоредби, целящи привеждане в съответствие с ДФЕС, както и изменения по същество в полза на предложените селскостопански мерки с цел хармонизиране на изпълнението на програмата за разпределяне на хранителни продукти във всички държави-членки.

3.1.2   Комисията предлага промяна на правната рамка въз основа на следните елементи: два източника на доставки (храните могат да се доставят от интервенционните складове или от пазара), разпределяне на по-голямо разнообразие от храни и по-ясни приоритети, дългосрочна перспектива (три години), засилване на мониторинга и докладването, въвеждане на съфинансиране (процентите на съфинансиране от страна на Съюза ще бъдат 75 % и 85 % в държавите-членки, които се ползват от Кохезионния фонд за плана 2010-2012 г. Впоследствие, в съответствие с програмата за 2013-2015 г., се предвижда тези проценти да бъдат съответно 50 % и 75 %).

4.   Общи и конкретни бележки

4.1   Схемата за разпределяне на храна за нуждаещи се хора функционира в 20 държави-членки. В повечето от тях храната се разпределя в партньорство и с помощта на неправителствени организации.

4.2   През 2006 г. над 13 млн. души от 15 държави-членки са се възползвали от европейската програма за разпределяне на храна. През 2008 г. 19 държави-членки взеха участие в доброволчески проект с бюджет 305 млн. евро. Пред 2009 г. бюджетът, отпуснат на Европейската програма за хранителни помощи, беше увеличен и достигна 500 млн. евро, предназначени за 20-те държави-членки, участващи в програмата.

4.3   Икономическата криза, загубата на работни места и растящите цени на някои основни хранителни продукти доведоха до увеличаване на групите уязвими хора. Смята се, че броят на нуждаещите се хора нараства постоянно.

4.4   100 % финансиране или съфинансиране?

4.4.1   Комисията счита, че въвеждането на съфинансиране ще подчертае кохезионното измерение на схемата, ще осигури подходящо планиране и ще подсили полезните взаимодействия. Комисията желае да бъде постигнато бюджетно равновесие и увеличаване на равнището на отговорност на държавите-членки. Тя приветства факта, че въвеждането на принципа на съфинансиране ще гарантира един по-стабилен бюджет за схемата.

4.4.2   Европейската комисия включва в изчисленията си променливата, която представляват частните дарения на благотворителните организации, които могат да се считат за част от съфинансирането от страна на държавите-членки. В същото време ЕИСК счита, че доброволният труд на благотворителните организации е количествено определим и допустим по отношение на принципа за съфинансиране.

4.4.3   Европейският парламент предлага схемата за разпределяне на храна да се финансира изцяло от бюджета на ЕС, тъй като някои държави-членки няма да могат да вземат участие в програмата, ако тя изисква прилагането на прагове на съфинансиране. ЕИСК счита, че държавите-членки, които не могат да гарантират исканото равнище на финансиране поради липса на средства, няма да могат да изпълнят целите на програмата, а именно стабилизиране на пазара и социалния аспект.

4.4.4   ЕИСК е на мнение, че в случай на система за съфинансиране най-бедните бенефициери от държави-членки с нисък доход на глава от населението могат да бъдат изключени от схемата.

4.4.5   ЕИСК изтъква, че една от целите на Европейската 2010 година е „борбата с изключването“. А съфинансирането може да доведе до социално изключване на някои групи в неравностойно положение именно през тематичната европейска година, сред чиито цели е социалната интеграция.

4.4.6   ЕИСК изтъква, че в случай че бъде избран вариантът със съфинансиране, това ще доведе до изостряне на социалните проблеми и недостига на храна. При тази хипотеза, поради свободното движение в ЕС част от най-нуждаещите се хора биха мигрирали към по-богати държави-членки. На практика, това би прехвърлило въпроса за решаване на проблемите с недостига на храна за някои европейски граждани от по-бедни региони към региони с по-висок доход на глава от населението.

4.4.7   ЕИСК е на мнение, че в условията на сегашната икономическа криза схемата за разпределяне на храна за нуждаещи се хора следва да представлява европейска програма, която да се финансира изцяло от бюджета на ОСП.

4.5   ЕИСК подкрепя предложението на Комисията хранителните продукти да се закупуват изключително на европейския пазар, за да се осигури същевременно и непряко подпомагане на европейските селскостопански производители.

4.6   Разнообразяване на видовете продукти, предлагани чрез схемата

4.6.1   Въпреки че е трудно да се постигне балансиран хранителен режим, при положение че по-голямата част от разпределяната храна идва от интервенционните складове, ЕИСК подкрепя осигуряването на възможно най-разнообразна и здравословна храна, като се отчитат препоръките за хранене и насоките за хранителния режим на населението на ЕС.

4.6.2   ЕИСК смята, че разпределянето на храна следва да бъде съпътствано от социално подпомагане и препоръчва разпределянето на храна да се извършва често (вместо по изключение), най-вече там където НПО или публичните власти предлагат допълнителни услуги (подслон, здравни грижи, образование, професионално обучение, социална интеграция и др.).

5.   Участие и роля на гражданското общество, благотворителните и доброволческите организации

5.1   На 30 юни 2010 г. Европейската комисия проведе среща на организациите, участващи в прилагането на схемата за разпределяне на храни. Участие взеха представители на 18 НПО от 15 държави-членки, една европейска организация (Европейски алианс за обществено здраве – EPHA), служби за услуги и плащания.

5.2   Някои НПО (4) в Европа предлагат хранителната си помощ по интегриран начин, като част от пакет от общи социални услуги, предоставяни на хората в неравностойно положение с цел все по-тясната им интеграция в обществото.

5.3   Благотворителните организации могат най-добре да оценяват въздействието на програмата, защото имат преки отношения с групите от нуждаещи се хора. Благотворителните организации посочват, че някои бенефициери по схемата препоръчват да се разшири гамата от продукти, за да се осигури балансиран хранителен режим, да се създаде правна база за разпределяне на традиционните местни продукти и накрая, да се удължи продължителността на прилагането на програмата.

5.4   Участието на НПО и на голям брой доброволци е показателно за заинтересоваността и подкрепата на европейското гражданско общество за най-нуждаещите се. ЕИСК счита, че принципът на субсидиарност е спазен, тъй като държавите-членки могат свободно да установят необходимите процедури и критерии за определяне на организациите, които ще участват в изпълнението на програмата. Освен това подборът на бенефициерите на хранителни помощи също е от компетенцията на държавите-членки. Програмата насърчава развитието на отношения на сътрудничество между благотворителните организации и публичните власти.

5.5   В някои държави-членки НПО и благотворителните организации биха могли да се включат по-активно, ако са налице достатъчно финансови ресурси за покриване на административните разходи. ЕИСК приветства решението на Комисията в измененото предложение да се включи изменението, с което Европейският парламент предлага да се възстановяват разходите за администриране, съхранение и транспорт (между базите за съхранение и пунктовете за разпределение), поемани от благотворителните организации (виж член 27, параграф 7 от изменения регламент).

Брюксел, 20 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  http://www.2010againstpoverty.eu/about/?langid=bg.

(2)  Пак там.

(3)  Пак там.

(4)  Например, в Полша има 44 регионални представителства, 100 центъра на организацията „Каритас“, 4 500 щатни служители и 70 000 доброволци, които участват в прилагането на тази схема. Благотворителната организация „Каритас Полша“ започна прилагането на схемата през 2004 г. и сега има 44 бази за съхранение и 20 хладилни бази за съхранение. „Каритас Полша“ посочва, че бъдещите предизвикателствата ще са свързани с управлението на схемата, транспорта на продуктите и закупуването на дълготрайни активи.


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/53


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изменено предложение за директива на Съвета относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн“

COM(2010) 641 окончателен — 2007/0206 (CNS)

2011/C 84/12

На 23 ноември 2010 г. Европейският парламент и на 8 декември 2010 г. Съветът решиха, в съответствие с член 113 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Изменено предложение за директива на Съвета относно структурата и ставките на акциза върху тютюневи изделия

COM(2010) 641 окончателен — 2007/0206 (CNS).

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари 2011 г.), Комитетът реши с 90 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст.

Брюксел, 19 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/54


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея“

(кодифициран текст)

COM(2010) 610 окончателен — 2010/0302 (COD)

2011/C 84/13

На 10 ноември 2010 г. Европейският парламент и на 8 декември 2010 г. Съветът решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея

COM(2010) 610 окончателен — 2010/0302 (COD).

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари), Комитетът реши с 96 гласа „за“, и 2 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст.

Брюксел, 19 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/55


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите“

(кодифициран текст)

COM(2010) 635 окончателен — 2010/0309 (COD)

2011/C 84/14

На 23 ноември 2010 г. Европейският парламент и на 13 декември 2010 г. Европейският съвет решиха, в съответствие с член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите (Кодифициран текст)

COM(2010) 635 окончателен — 2010/0309 (COD).

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и предвид факта, че Комитетът вече се е произнасял по съдържанието на въпросното предложение в свое становище CESE 582/2003, прието на 14 май 2003 г. (1), на 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари 2011 г.), Комитетът реши със 104 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“ да не изготвя ново становище по този въпрос и да се позове на позицията, изразена в горепосочения документ.

Брюксел, 19 януари 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становище на ЕИСК относно „Предложение за Регламент на Съвета относно създаването на система за идентифициране и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент(ЕИО)№3508/92“, ОВ С 208, стр. 32, 3.9.2003 г.