ISSN 1830-365X

doi:10.3000/1830365X.C_2011.044.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 44

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 54
11 февруари 2011 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

464та пленарна сесия от 14 и 15 юли 2010 г.

2011/C 044/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007—2013 г. (проучвателно становище)

1

2011/C 044/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Последиците от застаряването на населението върху системата на здравеопазването и социалната система (проучвателно становище)

10

2011/C 044/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Добавената стойност на обща европейска система за убежище както за лицата, търсещи убежище, така и за държавите-членки на Европейския съюз (проучвателно становище)

17

2011/C 044/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Отвореният метод на координация и социалната клауза в контекста на стратегията Европа 2020 (проучвателно становище)

23

2011/C 044/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Развитие на социалните плащания

28

2011/C 044/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бедността сред децата и благосъстоянието на децата (проучвателно становище)

34

2011/C 044/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Въздействието на индустриалните промени, свързани с екологични, енергийни и климатични предизвикателства, върху заетостта (проучвателно становище)

40

2011/C 044/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Към по-широко навлизане на електрически превозни средства (проучвателно становище по искане на белгийското председателство)

47

2011/C 044/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Енергийната бедност в условията на либерализация и икономическа криза (проучвателно становище)

53

2011/C 044/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изграждане на устойчива икономика чрез промяна на модела ни на потребление (становище по собствена инициатива)

57

2011/C 044/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Информация за потребителите (становище по собствена инициатива)

62

2011/C 044/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Договорът от Лисабон и функционирането на единния пазар (становище по собствена инициатива)

68

2011/C 044/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Иновации в туризма: определяне на стратегия за устойчиво развитие на островите (становище по собствена инициатива)

75

2011/C 044/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Данък върху финансовите транзакции (становище по собствена инициатива)

81

2011/C 044/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Социалното измерение на вътрешния пазар (становище по собствена инициатива)

90

2011/C 044/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Към политика на ЕС за оптимизиране на печатарската промишленост за офсетов ролен и гравюрен печат в Европа (становище по собствена инициатива)

99

2011/C 044/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Промени и перспективи пред подсектора на текстилните услуги в Европа (становище по собствена инициатива)

105

2011/C 044/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насърчаване на устойчиви зелени работни места с оглед на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата (становище по собствена инициатива)

110

2011/C 044/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Повишаване на ефективността на енергийната политика на Европейския съюз в полза на МСП, и по-специално на микропредприятията (становище по собствена инициатива)

118

2011/C 044/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Инструмент за сътрудничество за развитие на Европейския съюз — ролята на организираното гражданско общество и на социалните партньори

123

2011/C 044/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Роля и перспективи на африканската социална икономика в сътрудничеството за развитие (становище по собствена инициатива)

129

2011/C 044/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на европейските технологични, индустриални и научни паркове в управлението на кризата и в подготовката за периода след кризата и след Лисабонската стратегия (допълнение към становище)

136

 

III   Подготвителни актове

 

Европейски икономически и социален комитет

 

464та пленарна сесия от 14 и 15 юли 2010 г.

2011/C 044/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета, установяваща процедура за предоставяне на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното обществоCOM(2010) 179 окончателен — 2010/0095 (COD)

142

2011/C 044/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет Доклад на Комисията — Доклад за политиката на конкуренция за 2008 г.COM(2009) 374 окончателен

143

2011/C 044/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследствоCOM(2009) 154 окончателен — 2009/0157 (COD)

148

2011/C 044/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): предизвикателства и следващи стъпки, отнасящи се до космическия компонентСОМ(2009) 589 окончателен

153

2011/C 044/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средстваCOM(2009) 593 окончателен — 2009/0173 (COD)

157

2011/C 044/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex)COM(2010) 61 окончателен — 2010/0039 (COD)

162

2011/C 044/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздялаCOM(2010) 105 окончателен/2 — 2010/0067 (CNS)

167

2011/C 044/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно свободното движение на работници в СъюзаCOM(2010) 204 окончателен — 2010/0110 (COD)

170

2011/C 044/31

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2006 на Съвета от 22 май 2006 г. за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското правоCOM(2010) 145 окончателен — 2010/0080 (COD)

171

2011/C 044/32

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към интегриране на морското наблюдение: обща среда за обмен на информация за морската област на ЕСCOM(2009) 538 окончателен

173

2011/C 044/33

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Да превърнем цифровия дивидент в социални постижения и икономически растежCOM(2009) 586 окончателен

178

2011/C 044/34

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициативаСОМ(2010) 119 окончателен — 2010/0074 (COD)

182

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

464та пленарна сесия от 14 и 15 юли 2010 г.

11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007—2013 г.“ (проучвателно становище)

2011/C 44/01

Докладчик: г-н OLSSON

На 23 февруари 2009 г. заместник-председателят на Европейската комисия г-жа Wallström се обърна към Европейския икономически и социален комитет с искане за изготвяне на проучвателно становище относно:

„Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007-2013 г.“

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 юни 2010 г.

На 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 141 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК е твърдо убеден, че истинското и задълбочено партньорство значително повишава ефективността и общия успех на политиката на ЕС на сближаване. Партньорството е инструмент за устойчиво икономическо и социално развитие. Чрез него средствата на ЕС се насочват към потребностите на участниците по места. То увеличава популярността на ЕС и укрепва демокрацията. Успешното партньорство трябва да се основава върху дългосрочна перспектива за действително участие и да осигурява на частните партньори равни възможности да изпълняват активна роля наред с публичните власти. ЗА ТАНГОТО ТРЯБВАТ ДВАМА.

1.2   Действащите регламенти все още предоставят твърде голяма свобода на тълкуване на национално равнище на понятието „партньорство“. Необходимо е уточняване на тези разпоредби, по-специално на член 11 от общия Регламент 1083/2006. ЕИСК предлага в бъдеще да се внесат редица изменения на формулировката на този член, като по този начин бъдат установени минимални изисквания за партньорство.

1.3   ЕИСК изразява съжаление, че в последно време ролята на Европейската комисия беше съсредоточена по-скоро върху процедурите и в по-малка степен върху резултатите. ЕИСК твърдо подкрепя идеята за по-силна и много по-проактивна роля на Комисията като пазител на принципа на партньорство. Комисията, съвместно с държавите-членки, регионите и организираното гражданското общество, следва да засили разпространението на принципа на партньорство въз основа на отворения метод на координация.

1.4   От ключово значение е непрекъснатото изграждане на капацитет на партньорите: на социалните партньори и на гражданското общество следва да бъдат отпуснати ресурси за техническа помощ по всички оперативни програми.

1.5   ЕИСК подчертава, че глобалните субсидии са много ефикасен инструмент за постигане на истинско участие на партньорите – особено на малките предприятия и социалната икономика – и следователно трябва да се използват в значителна степен от всички държави-членки както в програмите на ЕСФ, така и на ЕФРР.

1.6   ЕИСК се застъпва и за връщане към опростените програми по инициатива на Общността, насочени към социални иновации и развитие на местно равнище.

1.7   За политиката на сближаване на ЕС след 2013 г. свързаните с програмите структури и нормативни актове следва да улесняват прилагането на принципа на партньорство. Това е в съответствие с доклада „Barca“, който поставя силен акцент върху връзката между „ориентиран към местните условия подход“ и партньорството и който е особено целесъобразен по отношение на ЕФРР и следва да залегне в стратегията „Европа 2020“.

1.8   За да се гарантира по-активно участие на гражданското общество на всички етапи на политиката на сближаване, на европейско равнище следва да се изготви Кодекс на добри практики, който да е съгласуван със съответните европейски партньори.

1.9   Опростяването е наложително за засилване на положителното въздействие на програмите, особено за проекти, в които участват по-малки изпълнители. Трябва да се рационализира контролът върху проектите. Финансовите плащания към подобни изпълнители трябва да бъдат по-добре уредени и ускорени чрез предварително финансиране и навременни плащания.

1.10   ЕИСК напълно съзнава, че не съществува универсално решение. Въпреки това, добрите практики могат и следва широко да се разпространяват. Подобни добри практики са набелязани и описани в приложението към настоящото становище. Европейската комисия следва да подкрепи тяхното популяризиране.

1.11   В повечето държави-членки регионите играят централна роля в прилагането на принципа на партньорство. Ето защо ЕИСК предлага регионите, които желаят да споделят своя опит и да разпространяват добри практики, да създадат мрежа на „региони на образцово партньорство“ и изразява убеждението си, че Комитетът на регионите може да бъде подходящата институция, която да координира подобна мрежа.

2.   Въведение

2.1   През февруари 2009 г. Европейската комисия се обърна към ЕИСК с искане за изготвяне на проучвателно становище относно „Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007-2013 г.“. Освен това становището следва „да допринесе за разработването на бъдещата политика на сближаване“. Съгласно искането ЕИСК трябваше да обърне особено внимание на аспектите, свързани с партньорството и участието на гражданското общество в разработването на политиката на сближаване. Настоящото становище обаче не обхваща „вертикалното“ партньорство в публичната сфера, т.е. между Европейската комисия, държавите-членки, регионалните, местните и други публични власти.

2.2   Становището извлече ползи от тясното сътрудничество със службите на Комисията. Беше извършена значителна работа на място от докладчика, с участието на членове на ЕИСК, националните икономически и социални съвети, социалните партньори и други организации на гражданското общество с оглед набелязване и документиране на добри практики. Организирани бяха изслушвания в Катовице, Порто и Шверин, допълнени от посещения на място в различни други държави-членки. Беше оказана и ценна подкрепа от Европейския парламент и Комитета на регионите.

3.   Принципът на партньорство и неговото развитие

3.1   Принципът на партньорство е крайъгълен камък на европейската политика на сближаване. Най-ранните му корени могат да бъдат открити в Римския договор от 1957 г., когато беше създаден Европейският социален фонд. През 1988 г. беше направена нова стъпка с утвърждаването на принципа като общ инструмент за структурните фондове. В началото партньорството беше насочено единствено към традиционните икономически и социални участници; сега то включва „всяка друга организация, която представлява гражданското общество, екологични партньори, неправителствени организации и организации, които са натоварени с насърчаване на равенството между жените и мъжете (1). Тази еволюция отразява стратегическата цел на ЕС за добро управление, която съвсем наскоро беше потвърдена отново в концепцията за „Европа 2020“.

3.1.1   Член 11 от общия регламент има ключова роля при определянето на обхвата и прилагането на принципа на партньорство. Държавите-членки включват съответните партньори на различните етапи от програмирането. След това те определят най-представителните партньори на национално, регионално и местно равнище в икономическата, социалната, екологичната или други сфери „в съответствие с националните правила и практики“. Всяка година Комисията провежда консултации с организациите, представляващи икономическите и социални партньори на европейско равнище.

3.2   Регламентът предвижда „глобални субсидии“. Управлението на такива фондове може да бъде възлагано на междинни звена, включително органи за регионално развитие и неправителствени организации (член 42).

3.2.1   Мерките за техническа помощ могат да бъдат насочени към всички партньори, бенефициери на средствата от фондовете и широката общественост. Такива мерки са разпространението на информация, свързването в мрежи, повишаването на информираността, насърчаването на сътрудничеството и обменът на опит (членове 45 и 46).

3.3   Член 163 от ДФЕС и член 104 от горепосочения регламент на Съвета възлагат особена роля на социалните партньори по отношение на Европейския социален фонд (ЕСФ). При администрирането на ЕСФ Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на правителствата, синдикатите и организациите на работодателите.

3.4   За ЕСФ партньорството е развито в Регламент (ЕО) 1081/2006.

3.4.1   Изтъкват се доброто управление, партньорството, изграждането на капацитет и поуките, извлечени от програмата „Equal“, които следва да бъдат поощрени чрез привличане на социалните партньори и други заинтересовани страни (преамбюл и член 5).

3.4.2   ЕСФ следва да поощрява партньорствата, пактовете и инициативите чрез създаването на мрежи между заинтересованите страни, като например социалните партньори и неправителствените организации на транснационално, национално, регионално и местно равнище (член 3, параграф 1, буква д). Това следва да се поддържа чрез изграждане на капацитет (член 3, параграф 2, буква б).

3.4.3   ЕСФ има специалната задача да засилва участието на социалните партньори и да укрепва социалния диалог в регионите по цел „Сближаване“. По-специално НПО следва да имат активна роля в програмите за социално включване, равенство между жените и мъжете и равни възможности (член 5).

3.4.4   Специално внимание се отделя на иновационните дейности в контекста на партньорството (член 7).

3.5   За разлика от регламентите относно ЕСФ и ЕЗФРСР, Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) не съдържа конкретни разпоредби относно партньорството. ЕИСК счита, че ЕФРР следва да се пренасочи в по-голяма степен към малките предприятия, иновациите и развитието на местно равнище, като за тази цел използва инструменти в подкрепа на партньорствата (напр. целеви мерки, глобални субсидии).

4.   Партньорството на практика

4.1   Факторите за успеха и ефективността на политиката на сближаване, които се приписват на принципа на партньорството, могат да бъдат обобщени, както следва:

представят се различни гледни точки и знания, като се изтъкват реалните условия на място;

по този начин се постига по-добър отклик на потребностите и перспективите на партньорите;

чрез насочеността си към местното равнище интервенциите могат да бъдат още по-добре адаптирани към реалната ситуация на предприятията, работниците и гражданите най-общо;

в програмите ще бъде отдадено по-голямо значение на околната среда, равенството между мъжете и жените, както и на мерките за борба със социалното изключване;

добавената стойност от интегрираните политики ще се усети по-осезаемо;

партньорството е ключов инструмент за колективна ангажираност и допринася за по-голямата ефективност на публичните разходи и публичните политики;

партньорите ще доближат политиката на ЕС за сближаване до гражданите.

4.2   Успешното партньорство, обаче, зависи до голяма степен от това дали традицията на консултации и участие е част от националната и политическа култура. В подобни случаи партньорите вземат по-голямо участие и са по-способни да разработват и дори да изпълняват програми и проекти.

4.3   Опитът показва, че като цяло прилагането на принципа на партньорство изглежда се подобрява през годините, макар и оценката за това прилагане сред партньорите да не е еднозначна. Все още съществуват съществени пречки, които се различават в отделните държави, а понякога и в самите държави. Въпреки това според гражданското общество в някои държави-членки се наблюдават някои отстъпления спрямо програмния период 2000-2006 г.

4.4   През последните години Комисията съсредоточи вниманието си повече от всякога върху формалностите и изискванията за одит. Малките предприятия и организации имат по-малко възможности за изпълнение на проекти. До голяма степен вече не са налице достатъчно ресурси в подкрепа на малки проекти. Програмите по инициатива на Общността бяха премахнати и интегрирането им в повечето държави-членки претърпя неуспех.

4.5   На партньорството все още се гледа формално: между публичните власти и партньорите често съществува недоверие, тъй като те нямат общо виждане или ясна позиция относно целта на своето партньорство. Липсва ясно разбиране относно това какво представлява организираното гражданско общество и каква е неговата роля. Това се задълбочава от неясните правила на регламента и от обстоятелството, че официалните органи възприемат партньорството като допълнителна тежест. Легитимността и представителността на партньорите се поставят под въпрос и възникват опасения, че прекалено широки и продължителни консултации могат да забавят изпълнението на програмите.

4.6   Като последица от това процедурите на консултации често са неподходящи – прекалено бюрократични, с твърде техническа насоченост и недостатъчни срокове, отпускани на партньорите. Между компетентните органи и партньорите съществува значителна информационна асиметрия. Често партньорите участват само частично във формулирането и изпълнението на политиките. Игнорирането на партньорите означава, че гласът им остава нечут. Освен това съществува съпротива срещу новото мислене и новаторските идеи. Настоящите правила и тяхното прилагане не са адаптирани за насърчаване на партньорството. В резултат на това партньорите губят мотивация за участие и поемане на ангажименти.

4.7   За да изпълняват ролята си на партньори, много социално-икономически участници и НПО се нуждаят от съответните знания, организация, професионален капацитет и финансови ресурси. За малките организации е особено трудно да участват пълноценно.

4.8   Проучване на BusinessEurope показва значително подобрение за програмния период 2007-2013 г. в сравнение с предходния период поради нарасналия опит на властите и социалните партньори, по-голямата прозрачност на дискусиите и по-добрата организация на процедурите за консултации и изпълнение. По принцип участието на национално равнище се разглежда като по-задоволително от това на регионално равнище. Без съмнение са нужни подобрения в държавите-членки, които наскоро се присъединиха към ЕС, но това важи и за държавите с дългогодишно членство в ЕС. BusinessEurope изтъква несъответствието между краткия процес на консултации и дългите закъснения при изпълнението на програмите и настоява за по-добра обратна информация от процеса на консултации.

4.9   Европейската асоциация на занаятчиите, малките и средни предприятия (UEAPME) подкрепя прилагането на възходящия подход и принципа „мисли първо за малките“, приспособен към потребностите на местните предприятия и общности. Партньорството следва да се развива в рамките на многостепенното управление с участието на различни заинтересовани страни. UEAPME изтъква идеята за хоризонтална субсидиарност като фактор за успех, т.е. ангажиране на социално-икономическите партньори едновременно на европейско, национално и местно равнище. Административните и финансовите правила трябва да бъдат опростени. Необходими са по-големи авансови плащания, както и глобални субсидии, които са много ефективни. Според UEAPME има региони, в които малките предприятия получават едва 1-2 % от наличното финансиране от страна на ЕС. За да получат достъп до фондовете, МСП трябва да работят в партньорство и чрез посреднически организации. В този случай техническата помощ е крайно необходима. UEAPME настоява Комисията да публикува ръководство за използването на тези средства.

4.10   Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) счита, че през последния програмен период не е настъпило съществено подобрение. ETUC изисква в регламента да се предвидят ясни правила за определяне на партньорството и настоява да се установят минимални изисквания. Качеството на партньорството зависи в голяма степен от волята на органите да прилагат този принцип. ETUC е съгласна, че партньорството на национално и регионално равнище функционира по-добре от това на местно равнище. Важно е да се обменя опит. Програмите за междурегионално сътрудничество трябва да бъдат укрепени, по-конкретно чрез привличане на междурегионалните профсъюзни съвети. Въз основа на практическия опит на своите членове ETUC публикува ръководство за това как синдикатите могат да работят с ЕСФ.

4.11   През февруари 2010 г. европейските социални партньори (ETUC, BusinessEurope, Европейският център за предприятията с държавно участие (CEEP) публикуваха съвместен доклад относно ЕСФ. Основното заключение е, че изграждането на капацитет е изключително важно за подобряването на ефективността на фонда. Други посочени пречки са липсата на административна гъвкавост и недоброто разбиране на партньорството в някои държави-членки. Социалните партньори призовават за по-силно партньорство между тях и регионалните/местните власти.

4.12   Европейската мрежа за борба с бедността (ЕМББ) предлага консултациите да бъдат широки и задълбочени, да обхващат различни видове организации и да прилагат разнообразни методи. Разходите за участие следва да се поемат и заседанията да се провеждат достатъчно често. Според ЕМББ е важно поуките от програмата EQUAL да бъдат интегрирани в ЕСФ с акцент върху принципите на новаторство, партньорство, интегриране на равенството между мъжете и жените и транснационалност. Следва да има повече възможности за малки проекти, както през предходния програмен период.

4.13   Европейската служба за граждански действия (ECAS) предлага държавите-членки и регионите да изготвят план за информационно осигуряване, консултации и участие, който да обхваща всички етапи на програмите и проектите. Тези планове следва да бъдат публикувани и оценявани в рамките на многостепенното управление и партньорството и да обединяват местните лидери. ECAS предлага установяването на общи практики от регионите, които искат да станат лидери в обмена на опит.

4.14   В доклад от 2008 г., публикуван от Центъра за мобилизиране на обществеността (CpKP) на Чешката република, НПО от Централна и Източна Европа анализираха чрез екипа на платформата за устойчиво бъдеще партньорството в шест държави (България, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Словакия) и стигнаха до заключението, че най-големият проблем е ограниченият капацитет на НПО. Освен това СpKP установи, че политическата подкрепа за партньорството е слаба. НПО трябва да образоват своите експерти и ръководители чрез техническа помощ по програмите. Тази помощ обикновено се ползва пряко от публичната администрация. Подборът за участие в комитетите за наблюдение и други органи следва да бъде извършван по-внимателно.

4.15   В доклад на ЕП (2), основаващ се на проучването на отделни случаи, се посочва, че е важно управлението да се прехвърля към по-ниски териториални равнища, както и да се създават междинни платформи или органи за координиране и неформални мрежи. Освен това в доклада се препоръчва да се намали сложността на програмите. Следва да се организира обучение по политиките и изграждане на капацитета посредством конкретни мерки като стратегически дискусии, транснационални действия, структури за подкрепа, разпространение на добри практики.

5.   Общи бележки

5.1   ЕИСК е убеден и впрочем го е посочвал многократно в предходни становища, че истинското и задълбочено партньорство ще позволи по-целенасочено и по-ефективно използване на структурните фондове, а оттук - и по-успешни проекти. Партньорството трябва да се основава върху дългосрочна перспектива за действително участие, осигуряващо на частните партньори еднакви възможности, за да участват редом с публичните власти. Действителното партньорство създава ситуация, в която всички участници печелят.

5.2   В центъра на всички политики на Общността трябва да бъдат гражданите. Следователно партньорството в контекста на структурните фондове би трябвало да следва възходящ подход и да създава възможности за включване на всички граждани и техните организации в политиката на сближаване и финансираните от нея проекти. Когато принципът на партньорството е неделима част от програмирането и прилагането, това води до активно участие на гражданите и организираното гражданско общество в политиката на сближаване, а оттам и до укрепване на демокрацията.

5.3   Изграждането на култура на действително партньорство е процес на учене. Той се отнася до оправомощаването на партньорите и създаването на равни възможности за всички тях да участват във всички етапи на прилагането на политиката на сближаване. Данните сочат, че ресурсите за изграждане на капацитет са изиграли ключова роля за по-голямата ефикасност на партньорството. Ето защо подобни ресурси следва да се използват за всички партньори от частния и публичния сектор, както и във всички оперативни програми, а не само в регионите по цел „Сближаване“. Крайно необходимо е допълнително „съвместно обучение“ между публичните и частните партньори.

5.4   Съществува дисбаланс между партньорите по отношение на влиянието и властта, достъпа до информация, финансовите средства, професионалния капацитет и др. За периода след 2013 г. е изключително необходимо да се установи рамка, която ще създаде нов баланс между публичните власти и частния сектор посредством модел на управление, основан на принципа на партньорство, при който основни елементи са местното и регионалното измерение, както и частните социални и икономически участници.

5.5   Всички частни и публични партньори трябва да си имат доверие и да се издигнат над собствените си интереси. Това изисква промяна в начина на мислене. Необходима е нова култура на провеждане на диалог, основана на принципа „мисли първо за малките“, която да отговаря на потребностите на местните предприятия и организации. Публичните власти трябва да са отворени за предоставяния принос; частните партньори трябва да са ангажирани, а това може да се стимулира, като се създават възможности за увеличаване на дела на частния сектор в съфинансирането на проектите. Стремежът трябва да бъде партньорите да се приобщават още на най-ранен етап, за да им се даде възможност да играят решаваща и конструктивна роля.

5.6   Социалните партньори, в качеството си на ключови социално-икономически участници, трябва да бъдат приобщени, също както и организациите от социалната икономика и НПО. Важно е да се насърчава плурализмът, като се включат малките иновационни предприятия, организации и други участници, които могат да бъдат главни действащи лица в бъдеще. Партньорството обаче също трябва да стане гъвкаво и да бъде насочено според конкретните нужди на различните програми.

5.7   Както беше посочено по-горе, политическата култура, традицията и опитът определят как принципът на партньорство се осъществява на практика в държавите-членки. Тъй като тези фактори се различават съществено помежду си в един съюз от 27 държави-членки, няма еднороден модел, който да е подходящ за всички условия. Следователно практиките трябва да се споделят посредством процес, в който всеки се учи от останалите. Всички заинтересовани страни споделят обща отговорност за разпространението на добри практики, като по този начин повишават ефективността на фондовете.

5.8   В зависимост от съответната роля и статут на партньорите се различават и техните отговорности, права и задължения в партньорството. Такъв в частност е случаят, при който правото на участие се сблъсква с правомощията за вземане на решения по отношение на бюджета. Въпреки това тази дихотомия може да бъде преодоляна, ако всички партньори прилагат основан на консенсус подход към стратегията и финансирането.

5.9   Съгласно действащия регламент държавите-членки управляват прилагането на принципа на партньорство в съответствие с националните правила и практики. Според ЕИСК съществува силна и спешна необходимост от установяване на минимални европейски изисквания относно организацията на висок стандарт на партньорство. Ето защо ЕИСК счита, че ЕФРР следва да пренасочи вниманието си в по-голяма степен към малките предприятия, иновациите и развитието на местно равнище, да използва инструменти в подкрепа на партньорствата като целеви програми, глобални субсидии и т.н.

5.10   Програмирането по принцип може и трябва да се реформира, за да се укрепи партньорството. Това ще се постигне, като се придаде по-конкретна насоченост и ориентация на програмите към проблемите по отношение на целите и обхвата (напр. географски район, сектор, задачи).

5.11   Програмните структури определят непосредствено перспективите за успешно партньорство, както показаха инициативите на Общността като EQUAL и URBAN II, при които партньорството беше изрично посочено като изискване. Премахването на тези инициативи може да се разглежда като отстъпление от принципа на партньорство спрямо програмния период 2000-2006 г. Много държави-членки не успяха да интегрират опита от EQUAL в настоящия програмен период въпреки наличието на подобна разпоредба в Регламента относно ЕСФ.

5.12   Насочен към селските райони, LEADER още от началото беше предшественик на прилагането на принципа на партньорство. Трябва да се отбележи, че макар вече да не е инициатива на Общността, методът LEADER е напълно интегриран като задължително направление в програмите за развитие на селските райони в настоящия период, както благодарение на успеха на инициативата, така и на по-строгите разпоредби на член 6 от Регламент (ЕО) 1698/2005 относно ЕЗФРСР. Той има за цел да се приобщят и мобилизират местните участници чрез създаването на териториални сдружения за вътрешно местно развитие. Отличителна характеристика представлява установяването на местно сътрудничество, известно като „местна група за действие“ (МГД). На местно равнище на вземане на решения социално-икономическите партньори и гражданското общество представляват мнозинство. LEADER се подкрепя от националните мрежи на селските райони, основани на широко партньорство, което свързва местни проекти с националното и европейското равнище.

5.13   ЕИСК изразява съжаление, че в последно време ролята на Европейската комисия беше насочена по-скоро към процедурите и формалностите и поради това беше съсредоточена повече върху одита и в по-малка степен върху реалните резултати. ЕИСК подчертава, че Комисията следва да поеме по-силна и по-проактивна роля в прилагането на принципа на партньорство. Връщайки се към философията на политиката на сближаване от миналото, Комисията следва да еволюира от обикновен наблюдател в реален и ангажиран „партньор“.

5.14   ЕИСК констатира, че комплексните административни и финансови процедури, свързани с програмите и проектите за структурните фондове, задушават, обезкуражават и дори разубеждават по-специално МСП, микропредприятията и организациите от социалната икономика да ползват структурните фондове. Затова за ЕИСК опростяването на тези процедури на европейско и на национално равнище, както и ускоряването на плащанията, произтича логично от необходимостта да се постигне успешно партньорство. Това е изключително спешен въпрос.

5.15   Глобалните субсидии се оказаха изключително ефективни за доближаване на управлението на фондовете до бенефициерите и техните потребности. Тези субсидии изиграха ключова роля за финансирането на малки проекти. ЕИСК изразява съжаление, че в сегашния цикъл тази система е съкратена в значителна степен в сравнение с периода 2000-2006 г. Той посочва, че във всички държави-членки е широко застъпено използването на глобални субсидии и от двата фонда с реална ангажираност на бенефициерите, за да се освободи огромният потенциал на МСП и на социалната икономика.

5.16   В това отношение със задоволство би била приветствана по-силна и по-широкообхватна дейност на ЕИБ. ЕИСК се обявява и за укрепване на програмата JEREMIE с оглед стимулиране на подкрепата за малките предприятия и техните организации.

5.17   ЕИСК отново настоява за интегриране и координиране на всички фондове, свързани с политиката на сближаване на Съюза, като се включат и ЕЗФРСР и Европейският фонд за рибарство в единни оперативни програми. Подобна интеграция ще доразвие ефикасното партньорство, тъй като партньорите обикновено имат цялостно виждане за развитието. ЕИСК счита, че е обоснован и активният стремеж към интеграция с националните политики, като се извлича двойна полза от интегриран подход на европейско и национално равнище.

5.18   Това искане е в пълно съответствие с доклада „Barca“ от април 2009 г (3)., в който се изтъква ролята на партньорството с организираното гражданско общество за придаване на ключова роля на териториалното измерение на политиката на сближаване в европейската интеграция. Партньорството е от изключително значение за ефективното и правилно използване на фондовете. В доклада се подчертава необходимостта от мобилизиране на местните партньори в териториалните единици и ангажиране на гражданите чрез публичен дебат. Barca предлага бъдещата политика на сближаване след 2013 г. да бъде предшествана от истински стратегически дебат през 2010-2012 г. с участието на гражданското общество.

6.   Европейски инициативи за усъвършенстване

6.1   ЕИСК смята, че на европейско и на национално равнище са необходими поредица от задължителни и доброволни действия, за да се подобри и засили партньорството в структурните фондове и да се разшири прилагането на практики, възприемани като добри, в партньорство с всички държави-членки. ЕИСК призовава също така да се изменят различни регламенти на ЕС. Освен това е необходим кодекс на добри практики, свързан с по-активно предоставяне на насоки от страна на Европейската комисия.

6.2   ЕИСК предлага член 11, който определя мерките за партньорство в настоящия общ Регламент № 1083/2006, да бъде преразгледан, както следва (в Приложение 1 се съдържа консолидиран текст с всички предложени промени), за да се използва в бъдещия нов Регламент.

6.2.1

След „в съответствие с действащите национални правила и практики“ параграф 1 следва да се допълни със „след споразумение със съответните партньори“. Процесът може да получи легитимност и да доведе до по-успешни проекти, само като се търси споразумение с партньорите по характера на това сътрудничество. ЕИСК подкрепя вече приетите разпоредби в рамките на Комитета за ЕСФ относно определянето на съответните партньори. Тази разпоредба следва да бъде разширена до всички структурни фондове.

6.2.2

ЕИСК смята, че е наложително в член 11 да се включи идеята, че прилагането на принципа на партньорство ще се наблюдава съвместно от Комисията, държавите-членки и организираното гражданско общество. Отвореният метод на координация (ОМК) предлага отличен модел в това отношение. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, определя цели, задава показатели и насоки, изготвя сравнителен отчет за резултатите, извършва обмен на добри практики и оценки чрез партньорски проверки.

6.2.3

В Договора от Лисабон се признава ОМК, който се споменава в членове 149, 153, 156, 168, 173 и 181 от ДФЕС. Ето защо ЕИСК предлага да се въведе подобна формулировка, която да се добави в член 11: „Комисията може, в тясна връзка с държавите-членки, да предприема инициативи за установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на необходимите елементи за периодичен мониторинг и оценка“. Основните европейски организации, представляващи социалните партньори и гражданското общество, също трябва да участват.

6.2.4

Консултациите с икономическите и социални партньори на европейско равнище „следва да се провеждат най-малко два пъти годишно“ и да включват също така заинтересовани и представителни организации, посочени в член 11, параграф 1, буква в), както и организации за развитие на селските райони с цел установяване на връзка с ЕЗФРСР. Подобни консултации трябва да се организират още сега, като част от истински стратегически дебат на европейско равнище, който да предхожда бъдещата политика на сближаване след 2013 г. (вж. доклада Barca).

6.2.5

Аналогично, ЕИСК предлага да бъдат усъвършенствани конкретните процеси на консултация за всеки фонд на равнище ЕС. Без да се ограничава привилегированата роля на социалните партньори, Комитетът за ЕСФ следва, след съответните консултации, да кооптира ограничен брой наблюдатели от други представителни организации на заинтересованите страни.

6.2.6

ЕИСК настоятелно се застъпва за изменение на регламентите относно ЕФРР и ЕЗФРСР с оглед възприемане на концепцията, развита в член 5 от Регламента относно ЕСФ за „добро управление и партньорство“. Комитетът предлага и в новия регламент за ЕФРР да се въведе Комитет за партньорство.

6.2.7

ЕИСК специално подчертава, че „за изграждане на капацитет се отпуска подходящ обем ресурси, отворен за всички частни партньори“ и поради това предлага като насока 10 процента от бюджета за техническа помощ да бъде заделен за изграждане на капацитет и учене във всички оперативни програми. Следва да се подкрепя и европейското обучение в полза на националното равнище, като по този начин се улеснява обменът на опит и добри практики.

6.3   За да се постигне необходимото опростяване, според ЕИСК следва да бъдат оптимизирани одитите и проверките по проектите. Плащанията, финансовите гаранции и предварителното финансиране следва да бъдат ускорени и адаптирани към потребностите на бенефициерите, особено когато те се отнасят до малките участници. Въпреки предложените от Комисията през 2009 г. известни подобрения, съществуващите възможности за предварително финансиране остават недостатъчни в голяма степен.

6.4   С оглед удовлетворяването на минимални критерии, водещи до високи стандарти на партньорство, ЕИСК предлага Комисията, заедно с представители на категориите партньори, посочени в член 11, да изготви Кодекс на добри практики във връзка с упражняването на принципа на партньорство въз основа на следните насоки:

още в самото начало съответните партньори от публичния и частния сектор следва да приемат план за информация/консултации/участие за програмирането, изпълнението и оценката с ясни цели и пътна карта, която да бъде следвана;

компетентните органи следва да докладват за това как са взели под внимание принципа на партньорство в техните предложения и доклади. Позициите на партньорите следва ясно и открито да бъдат изложени в съответни документи;

на организациите, членуващи в партньорството, следва да бъде възложена отговорността относно процедурите за избор на техни членове в управителните комитети и други съвещателни органи, създадени в рамките на структурните фондове. Изборът следва да се основава на заинтересованост, представителност и отвореност към нови, ангажирани и иновативни участници;

всички партньори следва да могат да ползват техническа помощ във всички оперативни програми с цел изграждане на капацитет, координация и представителност, а самите партньори следва да формулират и управляват подобни проекти;

партньорството следва да бъде включено в определянето на критериите за подбор на проекти от самото начало;

партньорството следва да бъде критерий за проектите, финансирани от фондовете;

следва да бъде задълбочавано транснационалното партньорство;

следва да се определят показатели за ефективно управление от гледна точка на бенефициерите;

следва да се извърши опростяване на процедурите и проверките;

следва да се ускорят плащанията на бенефициерите;

следва да се обсъждат дългосрочни стратегии в управителните комитети или други подходящи органи, свързани с НСРР.

6.5   При съществено преразглеждане на оперативните програми през програмния период принципът на партньорство следва да бъде строго спазван и подчертаван.

6.6   ЕИСК предлага регионите, които желаят да споделят своя опит и да разпространяват добри практики, да изградят мрежа от „региони на образцово партньорство“. Вече съществуват наченки на подобни мрежи (4). За популяризиране на тази инициатива ЕИСК предлага съвместни действия с Комитета на регионите и Европейската комисия. Комитетът на регионите действително би бил подходящ координатор на подобна мрежа.

6.7   Накрая ЕИСК предлага Комисията да ръководи сформирането на работна група, съставена от всички заинтересовани партньори на европейско равнище с цел насърчаване на принципа на партньорство от различни перспективи, включително и с оглед на това правилата за държавните помощи и обществените поръчки да не се отразяват отрицателно на партньорството.

7.   Добри практики

7.1   По време на изготвянето на настоящото становище добрите практики бяха идентифицирани от гледна точка на участието и ролята на , а не на публичните органи. Накратко представените в отделно приложение примери са само извадка. Със сигурност има и други.

7.2   Добрите практики бяха оценявани от четири гледни точки: достъп до партньорство, оправомощаване на партньорите, партньорства за вземане на решения и целенасочени партньорства.

7.3   Не е задължително добрата практика в дадена област да е повсеместна добра практика. От друга страна, един пример може да служи за добра практика в две или повече области. Следва специално да се подчертаят няколко случая като системния подход на партньорство в цяла Англия; Програмата за мир и помирение в Северна Ирландия, в която местните партньорства и участието на място са ключови фактори; партньорското управление на всички фондове (включително ЕЗФРСР) за интегрирано развитие на Mecklenburg-Vorpommern (Германия), уникалното управление на гражданското общество (Фондация ONCE и други) по оперативна програма на ЕСФ (Испания), структурата за подкрепа на третия сектор в Уелс (3-SET).

7.4   Всичките четири аспекта на добра практика могат да бъдат разгледани чрез интересни случаи, в които средствата от структурните фондове са ясно насочени, за да се отговори на потребностите на местните участници: новаторското партньорство (синдикати/кооперации/банки), което управлява глобалната субсидия Esprit в Тоскана (Италия); стратегическото и увеличеното използване на глобалните субсидии в Poitou-Charentes (Франция); териториалните споразумения за заетост в Австрия и децентрализираното управление на ЕСФ в Baden-Württemberg (Германия). В този контекст следва да се споменат и групите за местно действие в рамките на LEADER.

7.5   Динамичният процес на усъвършенстване и развитие на принципа на партньорство също е добра практика. Добър пример за това е Полша, където следва да се подчертае децентрализираното управление на фондовете от работни групи, в които партньорите имат решаваща роля. Националното рамково споразумение (Protocollo d'Intesa) относно правилата за партньорството в Италия, както и свързаните с него последващи действия в някои региони, напр. Пулия, са добри намерения, които да бъдат проследени.

7.6   ЕИСК отбелязва, че обикновено националните и/или регионалните икономически и социални съвети имат само частично участие с изключение на италианския Икономически и социален съвет (CNEL), който има съществена роля в изготвянето и оценката на регионалната политика за Mezzogiorno (Южна Италия). Съветите в Португалия, Франция (регионално равнище) и Малта например участват в етапа на програмиране.

7.7   Достъпът е свързан с въпросите как и какви партньори биват избирани. За определяне на партньорите е нужна процедура, която да е прозрачна и легитимна. Обикновено подборът не е проблем, когато става въпрос за социалните партньори, а по-скоро за нестопанския сектор и по-специално начините за привличане на уязвими и маргинализирани групи като лица с увреждания, бивши затворници, роми и други етнически малцинства.

7.7.1   Добра практика е отговорността за подбора да се остави на организираното гражданско общество. Интересен пример може да бъде посочен в Чешката република (избирателна система).

7.8   Бяха идентифицирани няколко интересни примера за изграждане на капацитет и оправомощаване на партньорските организации като:

обучение за провеждане на социален диалог (например Чешка република);

повишаване на професионалната квалификация в партньорските организации (Mezzogiorno, Германия, Испания, Poitou-Charentes, Словения);

изграждане на специализирани центрове за знания или „обсерватории“ (Kompetenzstellen в Германия, 3-SET в Уелс);

разработване на ръководства и насоки за партньорските организации на национално (напр. DGB Brandenburg Germany) и европейско равнище (ETUC, Европейската мрежа за борба с бедността (EAPN), Bankwatch).

7.9   В някои случаи реалното вземане на решения за това кой проект да бъде финансиран е делегирано на организации от партньорството. Глобалните субсидии са само един пример (Италия, Обединеното кралство, Франция). Други модели могат да бъдат открити в Швеция (Västra Götaland и други партньорства по структурните фондове) и оперативните програми на горепосочената фондация ONCE.

7.10   Малък брой програми са добре насочени (по географски признак, към определени групи, сектори, общности, специфични задачи и др.) и поради това обикновено тясно свързани с определена група партньори, които имат действителни правомощия за вземане на решение. Програмата за мир в Северна Ирландия, както и форумите за растеж (Дания) и местните инициативи, споменати в параграф 7.4 по-горе, принадлежат към тази категория добри практики.

8.   Предложени промени в настоящия член 11 на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета:

Член 11

Партньорство

1.   Целите на фондовете се осъществяват в рамките на тясно сътрудничество (наричано по-нататък „партньорство“) между Комисията и всяка държава-членка. Всяка държава-членка организира, , партньорство с органите и организациите като:

а)

компетентните местни, градски и други публични власти;

б)

икономическите и социалните партньори;

в)

всяка друга организация, която представлява гражданското общество, екологични партньори, неправителствени организации и организации, които са натоварени с насърчаване на равенството между жените и мъжете.

Всяка държава-членка определя най-представителните партньори на национално, регионално и местно ниво и в икономическата, социална, екологична или други сфери (наричани по-нататък „партньори“) в съответствие с националните правила и практики, като се отчита необходимостта от насърчаване на равенството между мъже и жени и устойчиво развитие чрез интегрирането на изисквания за опазване и подобряване на околната среда.

2.   Партньорството се осъществява при пълно спазване на съответните институционални, правни и финансови правомощия на всяка категория партньор, както е определено в параграф 1. Партньорството обхваща изготвянето, изпълнението, мониторинга и оценката на оперативните програми. Държавите-членки включват всеки от съответните партньори и особено регионите на различните етапи от програмирането в срока, определен за всеки етап.

3.    Комисията провежда консултации с организациите, представляващи партньори на европейско равнище относно помощта от фондовете.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейски икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Вж. член 11 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета относно структурните фондове.

(2)  „Управление и партньорство на национално и регионално равнище и основа за проекти в областта на регионалната политика“, докладчик: Jean-Marie Beaupuy, Европейски парламент, гласуван на 21.10.2008 г.

(3)  Програма за реформирана политика на сближаване. Ориентиран към местните условия подход за посрещане на предизвикателствата и очакванията към Европейския съюз – май 2009 г.

(4)  Напр. Reves (партньорство между регионалните/местните власти и социалната икономика), Bankwatch Network, IQ net (власти за регионално управление и изследователска дейност), инициативата Европейска служба за граждански действия (ECAS) и Community of Practice (Съвкупност от практики), включваща управленски органи на ЕСФ.


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/10


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Последиците от застаряването на населението върху системата на здравеопазването и социалната система“ (проучвателно становище)

2011/C 44/02

Докладчик: г-жа Renate HEINISCH

В писмо от 18 септември 2009 г., г-жа Margot WALLSTRÖM, заместник-председател на Европейската комисия, поиска съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, Европейският икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„Последиците от застаряването на населението върху системата на здравеопазването и социалната система“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 16 юни 2010 г.

На 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 15 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 89 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръки

1.1   По мнение на ЕИСК за справяне с последиците от застаряването на населението върху системата на здравеопазването и социалната система са необходими следните мерки:

1.1.1

На национално равнище:

интегриране на остаряването в добро здраве като хоризонтален въпрос;

засилване на превенцията, насърчаване на здравето и здравното образование сред всички възрастови групи;

подобряване на качеството на здравните услуги и на грижите за възрастни хора.

интегриране на палиативните грижи в услугите, свързани с грижи;

разработване и адаптиране на съобразени с възрастта форми на терапия, посредством включването на възрастните хора в клинични изследвания и изследвания на коморбидността;

създаване на съобразени с нуждите на възрастните хора здравни институции и заведения за грижи, както и алтернативи за жилищно настаняване;

оценяване чрез оценка на здравните технологии (ОЗТ) на грижите от разстояние (telecare) и на и технологичните решения, включително живота в подкрепяща среда (Интелигентна заобикаляща среда – ИЗС) и други здравни технологии (свързани със средата, в която се осъществяват грижите), с цел подпомагане на независимия живот и подобряване на ефективността и качеството на грижите за възрастните хора;

създаване на цялостна, децентрализирана инфраструктура по местоживеене, която позволява пряк контакт между възрастните хора и работещите в сферата на здравните грижи и професиите, свързани с предоставянето на грижи (деинституционализация);

подпомагане на регионалните и местните мрежи на всички заинтересовани страни за осъществяване на целта „остаряване в добро здраве“;

въвеждане чрез националното законодателство на задължение за застраховане, обхващащо предоставянето на грижи за възрастните хора (напр. застраховка за предоставяне на грижи);

откриване на националните здравни и социални системи за експерименти с последваща оценка, за да се даде възможност за развитие на системата;

въвеждането на по-гъвкави системи за допълнителни плащания и допълнително застраховане;

изготвяне и прилагане на национални стратегии и политики за учене през целия живот (УЦЖ) на национално, регионално и местно равнище;

гарантиране на съчетаването на професионалния, семейния живот и полагането на грижи;

укрепване на доброволчеството;

признаване на ролята на лицата, полагащи грижи и техните нужди.

1.1.2

На европейско равнище:

изготвяне на план за действие за достойно остаряване в добро здраве въз основа на заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) от 30 ноември 2009 г.;

отдаване на приоритет в стратегията „Европа 2020“ на темата за „активно и достойно остаряване в добро здраве“;

необходимост от хармонизиране на терминологията, определенията, инструментите за оценка, справочниците, критериите, процедурите и др. Този проблем възникна за пръв път преди 20 години, но до днес не е постигнат съществен напредък;

поставяне на акцент върху активното и достойно остаряване в добро здраве през Европейските години 2010 г. (Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване), 2011 г. (Европейска година на доброволчеството) и 2012 г. (Европейска година на активното остаряване в добро здраве и солидарност между поколенията), както и през съответните председателства на Съвета;

включване на демографските промени в планирането на съвместната програма за научни изследвания на Европейската комисия (съвместно планиране);

изготвяне на Европейска харта за правата на нуждаещите се от помощ и грижи лица;

създаване в Комисията на специална междуведомствена работна група по въпросите на остаряването и здравето (включително „здравеопазване, грижи, пенсии и финансова устойчивост“);

създаване в рамките на ЕИСК на кръгла маса, категория или постоянна проучвателна група „Активно и достойно остаряване в добро здраве в диалог между поколенията“ за изготвяне на интердисциплинарна стратегия в тези области;

включване на геронтологията и демографските изследвания като приоритет в 8-ата Рамкова програма за научни изследвания;

изготвяне на проект „Възрастните хора и предаването на знания“ в рамките на програма „Наука и общество“;

изброяване и сравнение на целите на държавите-членки в областта на здравеопазването по отношение на това доколко обвързващи са те;

подкрепа за държавите-членки при прилагането на посочените по-горе мерки чрез средства от структурните и кохезионните фондове и отворения метод на координация;

подкрепа за обмена на добри практики във връзка с индивидуализираните, свързани с информационните и комуникационни технологии (ИКТ) решения, например в контекста на програма INTERREG посредством подпомагане от структурните фондове;

подкрепа за оценката на здравните технологии (ОЗТ), извършвана от няколко държави, за оценка на новите ИКТ решения, свързани с нуждите на възрастните хора от грижи;

продължаващо популяризиране на ученето през целия живот (УЦЖ), както и обмен и координация на европейските програми за образование и обучение с поставяне на акцент върху въпросите на остаряването и здравето: от УЦЖ към „учене с цел дълъг живот“;

създаване също и в медиите на нов образ на третата възраст;

изготвяне на европейски насоки за съчетаване на професионалния, семейния живот и полагането на грижи.

2.   Общи бележки

2.1   Въведение

2.1.1   Обществото в Европейския съюз застарява поради увеличаването на очакваната продължителност на живота. Според прогнозите на Евростат делът сред населението на лицата на възраст 65 години и над нея ще нарасне от 17,1 % през 2008 г. до 30 % през 2060 г. Средното съотношение между хората в трудоспособна възраст (15-64 години) и лицата на възраст 65 години и над нея ще се промени от сегашното – 4 към 1 на 2 към 1 през 2050 г.

2.1.2   Значителна част от икономически активното население ще напусне пазара на труда между 2026 и 2030 г. Така при по-ниска раждаемост се увеличава числеността на неработещото население спрямо работещото.

2.1.3   В скорошно съобщение на Комисията (1) се отбелязва, че правителствата разполагат с твърде ограничена във времето възможност да предприемат мерки за справяне със свързаните със застаряването на населението проблеми, преди да се пенсионира по-голямата част от поколението, родено в периода на висока раждаемост. Във връзка с това на 18 септември 2009 г. Европейската комисия поиска ЕИСК за изготви проучвателно становище, за да се намери начин за подпомагане на усилията на държавите-членки за справяне с този проблем чрез инициативи на Общността в областта на здравеопазването. Настоящото становище се основава на редица становища на ЕИСК (2).

2.1.4   Председателствата на Чешката република (първата половина на 2009 г.), Швеция (втората половина на 2009 г.) и Испания (първата половина на 2010 г.) включиха в своя дневен ред приоритетния въпрос за активното и достойно остаряване в добро здраве.

2.1.5   Обществото и ръководителите в областта на здравеопазването трябва да създадат нов образ на третата възраст, който да съответства на демографските промени и да отговаря на достойнството на възрастните хора.

2.1.6   По-високите разходи са предизвикани не от самото застаряване на населението, а от нездравословното остаряване. По тази причина в настоящето становище се препоръчват най-вече мерки за остаряване в добро здраве.

2.2   По-нататъшно развитие и иновации в областта на системите на здравеопазване и социалните системи, както и на здравните услуги

2.2.1   Демографското развитие изисква системите на здравеопазването и социалните системи, здравните и другите съпътстващи услуги да бъдат доразвити с оглед на тяхната организация и капацитет, за да i) съответстват на нуждите на възрастните хора, ii) да се гарантира, че всички нуждаещи се от грижи лица получават услугите, необходими за запазване на тяхната самостоятелност и достойнство и iii) за да се даде възможност на всички групи от населението, независимо от възраст, пол, финансова ситуация и местоживеене да имат същия достъп до висококачествени здравни услуги (включително и насърчаване на здравето, превенция, лечение, рехабилитация и палиативни грижи).

2.2.2   Във връзка с това трябва да се разгледа не само въпроса за изискванията на възрастните хора към системите на здравеопазване и социалните системи, но и навременната и превантивна собствена отговорност на хората за остаряването им и по този начин също и изискванията на обществото към остаряващите хора.

2.2.3   За да подпомогне здравеопазването и дългосрочните грижи за всички възрастни хора посредством Общностната политика, ЕС следва да състави списък на целите на държавите-членки в областта на здравеопазването (3) и да ги сравни по отношение на това доколко обвързващи са те. Освен това следва да се изготви сравнителна таблица за оценка на степента, в която превенцията и насърчаване на здравето са част от системата на здравеопазването.

3.   Специфични бележки

3.1   Области, даващи повод за конкретна загриженост

3.1.1   Превенция

3.1.1.1   Човекът е в процес на непрекъснато стареене от момента на раждането си. Затова е важно, доколкото е възможно, целият му живот да протича при добри условия. Това е свързано с доброто начало и добрия край на живота. Остаряването в добро здраве започва далеч преди пенсионирането и върху него оказват влияние, наред с другото, условията на живот и труд, както и наличието на ресурси. От осъзнаването на този факт произтича логично и искането за отговорно остаряване (4). Отговорното остаряване изисква учене през целия живот. За тази цел трябва да се изготвят нови стратегии и политики за ученето през целия живот (УЦЖ) в областта на здравното образование на национално, регионално и местно равнище и те да обхванат всички видове учене (официално, неофициално и неформално). Това включва всички нива на учене – от предучилищното обучение до квалификацията. Основаващото се на собствена отговорност опазване на здравето чрез активно участие в превантивни мерки (хранене, спорт, здравословен начин на живот, избягване на рискови фактори и др.), насърчаване на здравето и здравно образование помага на възрастните хора да останат колкото може по-дълго време в дома и обичайната им социална среда. Освен това в този контекст трябва да продължи да се разглежда и оценява ролята на технологиите.

3.1.1.2   Превенцията в рамките на системите на здравеопазване трябва да бъде по-силно насърчавана. Тя може да позволи на хората не само да останат по-дълго на пазара на труда, а и да подпомогне способността им за приспособяване към него. Високото качество на здравословните и безопасни условия на труд и подобряването на ергономията на работното място могат да допринесат в значителна степен за удължаването на трудовия живот в добро здраве, което може да спомогне и за посрещането на демографското предизвикателство.

3.1.1.3   Увеличаването на трудовото време през целия живот може да стане възможно чрез променящи се с възрастта и приспособени към способностите и нуждите дейности (например преминаване от изпълнителни към подготвителни дейности, но и към консултативни, съпътстващи и ръководни/планови дейности и т.н). Това означава освен това, че възрастните хора ще бъдат интегрирани по-дълго време в социален и социално-икономически контекст и по този начин ще запазят стимулите за реализация. Така по-дългият живот в добро здраве може да се превърне в по-изпълнен със съдържание и продуктивен живот. Това означава, разбира се, че трябва да са налице съответни мерки за квалификация и съпътстващи мерки, за да се даде ход на описаните процеси и те да бъдат продължени (учене през целия живот, професионална квалификация включително сертифициране на придобитите по време на трудовия живот умения и т.н.). В предприятията трябва да се предлага насърчаване на здравето, превенция на заболяванията и предотвратяване на злополуки в контекста на постигането на здравословни условия на труд.

3.1.1.4   След напускането на професионалния живот е изключително важна социалната интеграция в обществото и социокултурната среда. Предотвратяването на социалната изолация означава предотвратяване на депресии. Именно възрастните хора могат да приложат своите социални умения и опит - например чрез доброволческа дейност. Насочването към доброволческа дейност обаче следва да започва още в младежка възраст.

3.1.2   Здравни услуги

3.1.2.1   Все по-голямо значение се отдава на осигуряването на насочени към пациентите здравни услуги и гарантирането на включването на пациентите в разработването и планирането на здравни услуги.

3.1.2.2   Хроничните заболявания (диабет, ревматизъм, сърдечни заболявания), както и дегенеративните заболявания на нервната система (деменции и Алцхаймер), на двигателния апарат и очите, но и раковите заболявания стават по-чести с възрастта. Това обстоятелство поставя особени изисквания към професиите, свързани с здравеопазването, диагностиката, лечението и самото здравеопазване.

3.1.2.3   Трябва да се разработят здравни услуги, свързани с интегрирани и персонализирани грижи, при които пациентът е поставен в центъра на вниманието.

3.1.2.4   Трябва да се постави искането за по-добро и по-специфично обучение на здравните професии. Работещите в областта на здравните професии (лекари, аптекари, полагащ грижи персонал) и научните изследователи трябва да се запознаят по-подробно с особеностите на гериатрията и в по-голяма степен да бъдат обучавани и квалифицирани в тази област. На здравните специалисти следва да се осигурява специфично обучение относно значението на мерките за насърчаване на здравето и превантивните мерки за хората в напреднала възраст (напр. предотвратяване на падания, здравословно хранене и др.).

3.1.2.5   Разработване и адаптиране на съобразени с нуждите на възрастните хора форми на лечение - коморбидността, промяната в процеса на обмяната на веществата в организма с възрастта и често пъти едновременно провежданите лечения изискват точни познания за взаимодействията между органите и системите в организма на възрастните хора. Това изисква особено управление на медикаментите, избор и адаптиране на медикаментите и дозиране спрямо обмяната на веществата при възрастните хора. Съответстващото на индивидуалните нужди обслужване в публичните аптеки, оценката на взаимодействието и наличието на ефикасни ИКТ в публичните аптеки, предоставящи информация за лекарствените средства и техните взаимодействия, могат да спомогнат за намаляване на нежеланите странични ефекти на лекарствата и подобряване на успеха на лечението.

3.1.2.6   Насърчаване на прекия и постоянен контакт между възрастните хора и работещите в сферата на здравните грижи и професиите, свързани с предоставянето на грижи. Това е още по-важно, тъй като колкото повече се нуждаят от грижи възрастните хора, толкова по-важен става този контакт, за да се осигури успех на лечението и да се избегнат депресии.

3.1.3   Услуги, свързани с грижи

3.1.3.1   Качеството на свързаните с грижи услуги следва да се гарантира чрез определянето на стандарти, да подлежи на проверка и на оценка. Следва да се разработи Европейска харта за правата на нуждаещите се от помощ и грижи лица, която между другото да съдържа защита срещу насилие при предоставяне на грижи. За тази цел могат да допринесат новите технологии (напр. ОЗС), които позволяват самостоятелен живот. Потенциалните нови технологии, обаче, трябва да се оценяват по подходящ начин и в никакъв случай не бива да водят до нова неравнопоставеност в здравеопазването и полагането на грижи на национално равнище.

3.1.3.2   За възрастните хора трябва да важи девизът „рехабилитацията с предимство пред грижите“. Институционализираните грижи не трябва да представляват еднопосочен път – трябва да съществува път от грижите обратно към дома. Съществуващите днес здравни институции и институциите за грижи все още отговарят в твърде малка степен на тази цел.

3.1.3.3   Създаване на съобразени с нуждите на възрастните хора здравни институции и институции за грижи, както и алтернативи за жилищно настаняване - необходим е гладък и обратим преход между здраве/болест/грижи/социален живот, който при необходимост да дава възможност за добро медицинско обслужване и качествено предоставяне на грижи, но и да позволява на възрастните хора да останат колкото може по-дълго време в „нормална“ т.е. обхващаща няколко поколения среда. Това изисква добра координация между здравеопазването и предоставянето на грижи. Едновременно с това наред с институциите за дългосрочни грижи трябва да се предвидят и повече стационарни и амбулантни хосписи и институции за палиативна медицина и да се поддържа „култура на хосписите“.

3.1.3.4   За тази цел трябва да се създаде цялостна, децентрализирана инфраструктура по местоживеене за предоставяне на грижи в дома (деинституционализация). Следва да се насърчава неинституционална структура на грижите с интегриране на всички необходими услуги (амбулантни грижи, грижи в дома, дребни услуги). Това трябва да се отрази в организация на регионално равнище и подобрено структурно финансиране, за да се гарантира, че са налице адекватни институции и структури не само в градовете, а на цялата територия, включително и в селските райони.

3.1.3.5   Едно общество се оценява по това как се отнася с възрастните хора. Доброволческата дейност получи особена роля в отношението към възрастните хора и грижите за тях. В бъдеще всеки гражданин трябва да поеме отговорност в рамките на своите възможности за болните хора, хората с увреждания и възрастните хора, но и да бъде възнаграден за своето участие.

3.1.4   Научни изследвания в горепосочените области

Демографските промени трябва да бъдат включени в планирането на съвместната програма за научни изследвания на Европейската комисия (съвместно планиране). Като последваща стъпка на проектите „WhyWeAge“ („Защо остаряваме“) и „Futurage“ по 7-ата рамкова програма, приоритет в 8-ата рамкова програма следва да имат геронтологията (научни изследвания за възрастта и остаряването) и демографските изследвания. Би било целесъобразно темата „Възрастните хора и предаването на знания“ да се включи в програмата „Наука и общество“ на генерална дирекция „Изследвания“. Във връзка с това е необходимо между другото да се включат следните области на научни изследвания:

3.1.4.1   Научни изследвания в рамките на превенцията

Кои възможности за превенция са перспективни по отношение на опазването на здравето на работното място?

Какво е дългосрочното въздействие на определен начин на живот върху здравното състояние като цяло и върху отделните заболявания?

По какъв начин се отразява върху остаряването в добро здраве различният начин на живот, определян от пола, културата и миграцията?

Какви възможности съществуват за избягване на падания и костни фрактури?

Кои мерки за превенция служат за запазване на физическите, сензорните, когнитивните и социалните умения?

Как може да се постигне мотивация за отговорно отношение към собственото здраве и процеса на собствено остаряване? (насърчаване на здравословно поведение, стимули за възрастните хора да използват мерките и предлаганите възможности за поддържане на здравето).

Как може да се разпространи мотивацията за смяна на поведението с цел по-добро адаптиране към социалната среда?

3.1.4.2   Изследвания в областта на заболяванията и лечението

по отношение на епидемиологията и етиологията на свързани с възрастта заболявания и за подобряване на възможностите за превенция;

по отношение на биологичния процес на остаряване „от люлката до гроба“;

по отношение на коморбидността, хроничните заболявания, рака, сърдечните заболявания, ревматизма и заболяванията на двигателния апарат, засягането на зрението (напр. катаракт на окото), невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и др. В това отношение следва да се вземе предвид и подобряването на възможностите за диагностика, за поставянето на ранна диагноза, а по този начин и за бързо започване на лечението;

по отношение на възможностите за лечение на възрастни хора във връзка със специфични за възрастта заболявания – биохимичните процеси, които се отразяват върху абсорбирането, обмяната на веществата, ефективността на лекарствата, както и върху медикаментите и дозирането трябва да бъдат разбрани по-добре и отчетени при лечението. В много случай липсва терапевтичната основа за това, тъй като клиничните тестове и тестването на лекарства се провеждат най-вече с по-млади хора.

3.1.4.3   Изследвания в областта на грижите

Как може да се разработят нови технологии, които да съответстват на нуждите на възрастните хора?

Кои са оптималните среда и форма на полагане на грижи?

Как може да се постигне подобряване на квалификацията и условията на труд на полагащия грижи персонал, включително и във връзка с новите технологии?

Какъв е приносът на техническите решения (напр. роботика) за облекчаване на полагащите грижи роднини, и за подобряване на условията на труд на професионалния полагащ грижи персонал, които не засягат интегритета и достойнството на лицето, за което се полагат грижи?

По какъв начин да бъдат адаптирани предлаганите грижи към нуждите и изискванията на нуждаещите се от грижи възрастни хора?

Кои нови концепции могат да допринесат за развитието и подпомагането на грижите в дома? Това включва и икономическо подпомагане и признание от обществото на роднините, полагащи грижи (например възможността за постигане на споразумение между работодателя и работника за временно намаляване на продължителността на работното време поради полагане на грижи, признаване на периода на полагане на грижи от пенсионното осигуряване, финансова помощ за полагане на грижи и др.).

Кои са новите пътища за уреждане на грижите, болкотерапията и предсмъртни грижи, свързани с достоен край на живота?

3.1.4.4   Изследвания в областта на системата на здравеопазване

Изследванията в областта на общественото здравеопазване следва да насочат вниманието към системите на здравеопазване и дългосрочни грижи, както и интеграцията на услугите и да разработят „пътна карта“ за изследванията в областта на остаряването. Необходима е оценка дали системите на здравеопазване и социалните системи в държавите-членки са подготвени за предизвикателствата на демографските промени. Каква роля играе например превенцията? Какъв е делът на превенцията в разходите за здравеопазване? За колко души се полагат грижи в дома или в институции?

Колко ресурси се спестяват чрез доброволческа дейност и грижи и колко неплатен труд се полага най-вече от жените в дома?

Изследванията във връзка със „здравните резултати“ и оценката на здравните технологии (ОЗТ) са необходими по-специално с оглед на използването на нови технологии и електронно здравеопазване при лечението и грижите за възрастни хора, преди подобни технологии да бъдат въведени. Ще отговорят ли тези технологии на практика на очакванията, които са създали? Ще се възползват ли най-уязвимите групи от тези технологии?

В сътрудничество с държавите-членки следва да се проведат клинични и социално-икономически изследвания за ефективността и ефикасността на инвестициите в подобряване на здравеопазването и грижите за възрастните хора.

Как може да се подобри пресечната точка между здравните и социалните грижи?

3.1.5   Разработване на нови технологии

3.1.5.1   От друга страна тежестта на демографските промени предлага и значителен потенциал. Това се отнася по-специално за нови продукти и услуги за едно застаряващо общество. Възрастта като икономически фактор може да се превърне в икономически двигател на растежа и заетостта в областта на здравните услуги, новите технологии, лекарствените продукти, медицинските продукти, медицинските технологии, но и туризма и услугите за поддържане на добра физическа форма. Според оценките на Комисията въздействието на демографските промени върху разходите за здравеопазване може да бъде значително – публичните разходи за здравеопазване в ЕС ще нараснат според прогнозите до 2060 г. с 1,5 % от БВП. Следва да бъдат разработени и пуснати на пазара нови продукти и услуги. Във връзка с това създадената от тях стойност ще се влияе от пазарния обем, цената и добавената стойност.

3.1.5.2   Докато при „първичния здравен пазар“ възможните икономии на разходи са приоритет и по този начин са решаващи за това дали интелигентната заобикаляща среда (ОЗС) ще бъде включена в списъка от услуги на здравните каси и касите, предлагащи застраховка за предоставяне на грижи, „вторичният здравен пазар“ може да действа значително по-свободно и гъвкаво. В това отношение съществува необходимост да се разработят устойчиви и рентабилни бизнес модели, които да могат да се издържат чрез продажби, даване под наем или лизинг. Едновременно с това трябва да се гарантира, че „вторичният здравен пазар“ няма да създава неравнопоставеност.

3.1.5.3   Натрупването и обменът на социални и икономически познания относно последствията от въвеждането на свързани с предоставянето на грижи технологии следва да се насърчава например въз основа на текущите пилотни проекти, стартирани в рамките на програмата за конкурентоспособност и иновации. Едновременно с това следва също така да се подпомага обменът на най-добри практики във връзка с ИКТ, с оглед на решения за по-добро качество на живот на възрастните хора, например в контекста на програмата INTERREG и с използване на структурните фондове. Това изследване би трябвало да оцени вижданията на ползвателите на технологиите, по-специално по отношение на това дали са лесни за използване и какви предимства предоставят.

3.1.5.4   Технологичният напредък и новоразработените методи за ранна диагностика и лечение са от една страна основен фактор за нарастването на разходите, но от друга страна използваният целесъобразно технически напредък може в дългосрочен план също да доведе и до икономии на разходи. Следва да се предостави по-голяма роля на оценките на свързаните със здравеопазването практики (оценка на здравните технологии – ОЗТ), за да се определи обхватът и степента на поемане на разходите за здравеопазване и свързаните с грижи услуги. Поради това ефективното въвеждане и управление на новите технологии е от решаващо значение за бъдещото разпределение на разходите. Новите технологии обаче не могат и не бива да заместват прекият контакт между възрастните хора и здравният и полагащ грижи персонал и трябва да са финансово достъпни.

3.1.6   Финансова устойчивост

3.1.6.1   В почти всички държави-членки услугите и помощите, свързани с грижи за възрастните хора, се поемат от социалните системи, което предполага устойчиво и гарантирано финансиране на отделните системи на социално осигуряване.

3.1.6.2   Потребността от грижи все още е риск, свързан с изпадането в бедност, по-специално за пенсионерите с по-ниски пенсии или доходи. Много хора в Европа не могат да си позволят адекватни грижи, когато остареят. Поради това във всички държави от ЕС трябва да се създадат осигуровки за поемане на разходите, свързани с предоставяне на грижи, съответстващи на организацията на техните системи за социална сигурност (системи за социално осигуряване или системи, финансирани от данъчни приходи), а вече създадените да се адаптират към предизвикателствата на демографските промени през следващите десетилетия, за да се гарантира, че всички граждани имат достъп до грижи съобразно законодателството на Общността и разпоредбите традициите и на отделните държави и в зависимост от индивидуалните нужди. Тази застраховка за поемане на разходите, свързани с предоставяне на грижи следва да обхваща не само стационарни, но и амбулантни грижи.

3.1.6.3   Прехвърлянето на част от дългосрочните грижи към частното здравно застраховане трябва да се прави обмислено и да се съгласува със заинтересованите страни, за да не се допуска тази тенденция да усложнява допълнително достъпа до тези услуги. Държавите-членки следва да гарантират и в бъдеще, че възрастните хора ще имат универсален достъп до първична здравна помощ и превенция. Тази амбициозна цел изисква мобилизирането на всички налични финансови инструменти: установените от закона системи за социално осигуряване, а също и допълнителните механизми.

3.1.6.4   Новите структури за възстановяване на разходите следва да позволят и на далечни роднини да получават помощи за гледане на нуждаещите се грижи хора. И в този случай обаче трябва да се гарантира качеството на грижите! Освен това по аналогия на отпуска по майчинство следва да се въведе и отпуск за полагане на грижи. От политическа гледна точка и в съгласие със социалните партньори в рамките на социалния диалог (както например при родителския отпуск) трябва приоритетно да се създадат възможности за съчетаване на професионалния, семейния живот и полагането на грижи.

3.1.6.5   Финансовият натиск върху системите за социално осигуряване може да бъде намален чрез поредица национални мерки, например засиленото използване на генерични лекарства, намаляването на ДДС върху лекарствата и чрез преговори за определяне на цените с фармацевтичната индустрия.

3.2   Мрежи на местно равнище – „най-малкото звено е най-ефективно и най-близо до гражданите“

3.2.1   Възрастните хора могат, в зависимост от здравното си състояние, да дадат своя значителен принос за обществото. Поради лични или професионални обстоятелства състоящите се от няколко поколения домакинства са все по-редки сред днешните семейства. В това отношение частните или общинските доставчици на услуги със собствена местна мрежа могат да запълнят една празнота, тъй като структурите за гарантиране на основни нужди трябва да бъдат адаптирани към регионалното и местното равнище, за да се осигури значителна степен на подкрепа и помощ.

3.2.2   Местни мрежи са например платформите на общинските доставчици на услуги, социалните партньори, НПО и ръководителите в областта на здравеопазването, които служат за сътрудничество и координация на услугите. Подобни инициативи предлагат добри възможности за подпомагане от страна на структурните и кохезионни фондове. Европа следва да възнагради моделите на добри практики като например инициативите, свързани с начините за подпомагане на гражданското участие и самопомощта в областта на грижите в дома.

3.2.3   „Междупоколенческите къщи“ са също така нова форма на обмен на опит между поколенията извън семейството - дейността на детските градини, младежките и пенсионерските клубове се обединява под един покрив (5).

3.2.4   Към това трябва да се прибавят и други услуги като дневни и нощни грижи (по-специално за хора, страдащи от деменция).

3.3   Европейска политика в областта на здравеопазването

3.3.1   Системите на здравеопазване на държавите-членки трябва да дадат отговор на предизвикателствата на демографските промени и да бъдат подсилени в тази насока. Във връзка с това трябва да се има предвид, че и съгласно Договора от Лисабон организацията и ръководството на системите на здравеопазване остават задача и отговорност на държавите-членки, а институциите на ЕС единствено подпомагат държавите-членки по отношение на тази задача. Системите на здравеопазване на държавите-членки са твърде различни поради своята организация (освен държавни системи по моделите на Бевъридж и на Бисмарк или смесени модели съществува и частно застраховане), своето развитие, различната икономическа мощ и изискванията и очакванията спрямо тях. Необходимо е обаче да се гарантира правото на достъп до здравни услуги, както се заявява в Европейската харта на основните права.

3.3.2   Отворения метод на координация (ОМК) може да допринесе за по-ефикасна организация и насочване на политиката в областта на здравеопазването. Сътрудничеството следва да се концентрира върху обмена на опит и представянето на примери от практиката, свързани с трите основни аспекта - достъп, качество и дългосрочна финансова устойчивост.

3.3.3   Що се отнася до организацията на социалната политика, основната отговорност продължава също да е в рамките на правомощията на държавите-членки съгласно принципа на субсидиарност. ЕС обаче може да ги подпомогне чрез спомагателни мерки като допълването или насърчаването на сътрудничеството между държавите-членки. В социалната област ОМК се оказва полезен инструмент за подобряване на социалната защита според принципите на достъпа, адаптирането и устойчивостта.

3.3.4   Въпросът за „активното и достойно остаряване в добро здраве“ трябва да се превърне в приоритет на стратегията „Европа 2020“ чрез изготвяне на план за действие. Това изисква още по-интензивно и продължително сътрудничество между генералните дирекции на Комисията. Поради това следва да се създаде специална междуведомствена група по въпросите на остаряването и здравето, която да разгледа аспектите здравеопазване, грижи, пенсии и финансова устойчивост. Следва да се постигне засилване на превенцията, насърчаване на здравето и здравното образование и определяне на тези принципи на действие във всички области на политиката и те да служат за пример на всички държави-членки.

3.3.5   Темата за „активно и достойното остаряване в добро здраве“ следва да продължи да се разглежда постоянно в ЕИСК чрез кръгла маса, категория или постоянна проучвателна група, в рамките на диалога между поколенията, с цел изготвяне на интердисциплинарна демографска стратегия.

3.3.6   Политиката на ЕС следва да подпомага държавите-членки при прилагането на национални мерки чрез средства от структурните и кохезионните фондове.

3.3.7   Освен това ЕИСК се обявява също така за продължаваща подкрепа за ученето през целия живот в областта на остаряването и здравето на европейско равнище и разработването на собствени стратегии за прилагане на този принцип на национално, регионално и местно равнище.

Брюксел, 15 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  COM(2009) 180 окончателен.

(2)  Вж. списъка на становищата на ЕИСК на адрес: http://www.eesc.europa.eu/sections/soc/index_en.asp.

(3)  Вж. Европейска обсерватория на здравните системи и политиката в областта на здравеопазването http://www.euro.who.int/en/home/projects/observatory/activities/research-studies-and-projects.

(4)  „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце“ (псалм 90:12).

(5)  http://www.mehrgenerationenhaeuser.de.


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/17


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Добавената стойност на обща европейска система за убежище както за лицата, търсещи убежище, така и за държавите-членки на Европейския съюз“ (проучвателно становище)

2011/C 44/03

Докладчик: г-н PÎRVULESCU

С писмо от 16 февруари 2010 г. г-жа Joëlle Milquet, заместник-министър председател и министър на труда и равните възможности, отговаряща за политиката в областта на миграцията и убежището, се обърна към Европейския икономически и социален комитет, от името на предстоящото белгийско председателство и в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за изготвяне на проучвателно становище относно:

Добавената стойност на обща европейска система за убежище както за лицата, търсещи убежище, така и за държавите-членки на Европейския съюз

(проучвателно становище).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 16 юни 2010 г.

На 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 133 гласа „за“, 1 глас „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1

Европейският икономически и социален комитет изразява задоволството си от факта, че институциите на ЕС възприемат изпреварващ подход в областта на убежището и че някои държави-членки са заинтересовани да се постигне напредък в тази област на действие.

1.2

Въпреки че политиката на Европейския съюз в областта на имиграцията и убежището е подложена на натиск от множество източници на несигурност и рискове от световен мащаб (1), Комитетът смята, че различните бюджетни ограничения, породени от икономическата криза, не бива да доведат до снижаване на равнището и качеството на закрилата, предоставяна на бенефициерите. Идентичността на Европейския съюз е тясно свързана със защитата на правата на човека. Ако ЕС не успее да гарантира тази защита, ще подрони доверието в себе си като политическа и демократична цялост и във вътрешен, и във външен план.

1.3

С влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз нарасналите отговорности, възложени на ЕС в тази област, и промяната на механизмите за вземане на решение разкриват възможности за създаване на общо европейско пространство за убежище. Но в тази сфера съществуват и рискове. Породените очаквания биха могли да бъдат прекалено големи спрямо съществуващите политически и административни възможности.

1.4

Комитетът смята, че една работеща обща европейска политика в областта на убежището е най-добрият и устойчив начин да се отговори справедливо на нуждата от закрила на лицата, които се намират под заплаха, със съответните последици за държавите-членки.

1.5

Комитетът не смята, че бенефициерите на международна закрила представляват икономическо и административно бреме, а ги счита за ценни партньори за страните и общностите, които ги приемат. В своите страни на произход те биха могли да станат катализатори на промяна, която да утвърди демокрацията, правовата държава и защитата на правата на човека. Придобитите от тях компетенции биха могли да ги превърнат в съществен фактор за икономическото и социално развитие както на техните приемни страни, така и на страните им на произход.

1.6

Провалът или успехът на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) ще зависи от известен брой съществени параметри: ефикасна защита на правата на човека, солидарност между държавите-членки, хармонизиране на законодателството и политиките в тази област, обогатяване на съдържанието на оказваната защита и адекватно финансиране на компетентните европейски институции. Според Комитета е от първостепенно значение да се спечели подкрепата на широката общественост, на гражданското общество и на правителствата на държавите-членки за обща европейска политика в областта на убежището. Тази цел ще може да се постигне, само ако системата бъде бързо въведена в действие и се постигнат конкретни резултати, най-вече в случаите, които следва да послужат за тестване на системата.

1.7

Съществуването на различни във всяка страна системи за предоставяне на убежище води до повишени разходи. Установяването на обща европейска система за убежище ще изясни разликите и ще ги ограничи, на първо място посредством законодателно опростяване (намаляване на броя на обжалванията или повторните молби, ограничаване на възможностите за злоупотреби с процедурите) и на второ място – посредством действия на компетентните европейски институции, които, като например Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, могат да заменят националните власти. Ще се улесни обменът на добри практики, обучението на съответния персонал и, още по-важно, пренасочването на потоците на търсещите убежище лица.

2.   Въведение

2.1

Изграждането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП) на ЕС се намира в решителна фаза. През годините от 1999 г. насам Съветът прие две петгодишни програми: програмата от Тампере (1999-2004 г.) и програмата от Хага (2004-2009 г.). За десет години набелязаните в програмата от Тампере цели бяха постигнати само отчасти. ЕС все още не е пространство на свобода, сигурност и правосъдие. В областта на общата политика по отношение на имиграцията, предоставянето на убежище и сигурността по границите се отбелязва значителен, макар и неравномерен напредък.

2.2

След влизането в сила на Договора от Лисабон ще започне да се прилага Програмата от Стокхолм и следователно редица от включените в нея политики ще се приемат от Съвета посредством обикновената законодателна процедура или процедурата за съвместно вземане на решение с Европейския парламент. По този начин ЕС ще може да си постави по-амбициозни цели и да даде нов тласък на един процес, който за момента боксува поради нежеланието на определени държави-членки.

2.3

С приемането на Договора от Лисабон, в който е включена Хартата за основните права, се повишиха в значителна степен отговорностите и правомощията на ЕС по въпросите на убежището и имиграцията. Това разширяване на правомощията създава възможност за избор, за да се постигне напредък в конкретизирането на целите в областта на имиграцията и убежището, но би могло да представлява и риск, ако не успее да спечели подкрепата на заинтересованите участници за взетите решения. Ако не се разрешат търканията и неточностите, които по начало съществуват в тази толкова чувствителна област и които проличаха още на етапа на разработването на мярката, съществува риск да бъде застрашен не само постигнатият досега напредък, но и бъдещите перспективи.

2.4

Програмата от Стокхолм е резултат от процес на консултации, в който бяха възприети и реализирани предложенията, формулирани в Европейския пакт за имиграцията и убежището (2), докладите на Консултативната група за бъдещето на европейската политика в областта на вътрешните работи и правосъдието (3), както и приносът, получен от Европейската комисия в рамките на организираната през септемврии ноември 2008 г. публична консултация относно „Свобода, сигурност и правосъдие: бъдещи перспективи? Консултация относно приоритетите за следващите пет години“. През юни 2009 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите. Повече свобода при по-голяма сигурност“  (4), на което беше посветено едно становище на Европейския икономически и социален комитет (5).

2.5

Установяването на Общата европейска система за предоставяне на убежище (ОЕСУ) като елемент на пространството на свобода, сигурност и правосъдие се основава на ангажимента за ефективно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците (1951 г.) и на споделяните от държавите-членки ценности, които определят областта на правата на човека. През периода от 1999 до 2006 г. беше постигнат значителен напредък, особено с приемането на четири инструмента, които представляват настоящите достижения на правото на ЕС. В Директива 2004/83/ЕО на Съвета (наречена директивата за признаването) са дефинирани общи критерии за определяне на лицата, които се нуждаят от международна закрила, и се гарантира поне минимално равнище на предимства за тези лица във всички държави-членки на ЕС. Чрез програмите от Хага и Стокхолм Европейската комисия се ангажира да оцени напредъка, осъществен през първата фаза, и да представи на Съвета и Европейския парламент редица мерки до края на 2010 г.

2.6

Още през 2002 г. Европейският икономически и социален комитет се включи в процеса на изготвяне и прилагане на обща европейска система за предоставяне на убежище посредством редица становища, сред които становищата относно Зелената книга за бъдещата обща европейска система за предоставяне на убежище (6) и относно плана за политика в областта на убежището (7).

2.7

В своя стратегически план в областта на предоставянето на убежище, приет на 17 юни 2008 г. (8), Комисията предложи ЕС да финализира втората фаза от Общата европейска система за предоставяне на убежище (ОЕСУ), като приеме най-добрите стандарти за закрила и гарантира хармонизираното им прилагане в държавите-членки. В Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет на 17 октомври 2008 г., отново се изразява подкрепа за тази политика и предначертаните цели. В стратегическия план се предвижда преразглеждането на директивата за признаването в рамките на разширен пакет от инициативи, включващ преразглеждането на Регламента от Дъблин, на Регламента „ЕВРОДАК“ и на директивата за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (9), както и приемането на 19 февруари 2009 г. на предложението относно създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (10). Сред другите предложени мерки се препоръчва да се укрепи външното измерение на убежището, по-специално чрез европейска програма за повторно установяване и за разработване на регионалните програми за закрила.

2.8

С оглед на изпълняването на председателството на Съвета на Европейския съюз правителството на Белгия се обърна към Европейския икономически и социален комитет с искане за изготвяне на проучвателно становище по темата за даване на убежище. В официалното искане се казва, че предоставянето на международна закрила на лица, които се намират в рисково положение, представлява едно от важните предизвикателства пред Европейския съюз и държавите-членки. В последните години те преследват с постоянство главната цел, която са си поставили, а именно – да изградят една обща европейска политика в областта на убежището. Установили са стандарти за получаване на международна закрила, определили са отговорностите и са създали нови институции. Въпреки това редица държави-членки проявяват нежелание за същинско хармонизиране на законодателството и политиките си. Без подкрепата на държавите-членки съществува опасност европейското изграждане – законодателно и институционално, да стане неефективно и скъпо. Те все още не оценяват ясно предимствата на една обща европейска политика в областта на убежището, нито поемат нееднозначно отговорностите си.

2.9

Европейският икономически и социален комитет е изработил конструктивни предложения в тази област, като посреща със задоволство постигнатия напредък в практиките на ЕС и държавите-членки. В заявените позиции той открито застана зад принципите и ценностите, чрез които се дава предимство на основните права на личността, и предложи мерки, чрез които да се насърчава личностното и професионалното израстване на бенефициерите на международна закрила. Освен това той по множество поводи е разкривал ограниченията и несъответствията между европейските политики, независимо дали са на етап на разработване или осъществяване. В тази област е подходящо политиките и инструментите да се коригират чрез консенсус, при който в истински диалог участват държавите-членки, общностните институции, организациите на гражданското общество, бизнес средите и местните общности.

3.   Общи бележки

Добавена стойност на обща европейска система за убежище за лицата, търсещи убежище, и за държавите-членки

3.1

Комитетът смята, че подход, при който се подчертават предимствата на обща европейска система за убежище, е обещаващ и потенциално би могъл да възстанови доверието на заинтересованите страни, в частност на държавите-членки, в процеса на изготвяне на тези разпоредби.

3.2

Комитетът изразява и своето съгласие с целите, които си е поставил Европейският съюз по отношение на усъвършенстването на общата европейска система за убежище. Той обаче обръща внимание върху това, че между поставените на европейско равнище цели и националните практики в областта съществува огромна разлика, която би моглa да нарасне в резултат на икономическата криза и социалните и политическите последици от нея.

3.3

Не е възможно да се изгради общата европейска система за убежище без да е стабилно вкоренена в съвкупността от общи ценности и принципи, според които достойнството и сигурността на човека се намират в основата на дейността на ЕС и неговите държави-членки.

3.4

От несиметричния натиск, на който са подложени държавите-членки, проявяващ се в различните проценти на одобрени молби, броя на оспорваните решения и вторичните движения на търсещите убежище лица, проличава, че негласният принцип на солидарност между държавите-членки не се прилага.

3.5

Склонността на държавите-членки да ограничават хармонизирането на законодателството и националните практики подрива основите на общата европейска система за убежище. Хармонизирането не е проблем на политиката в областта на убежището, а главният инструмент, който позволява да се конкретизират предимствата на общата европейска система за убежище. То ще намали административния и финансовия натиск над някои държави-членки и ще гарантира по-високо ниво на закрила за търсещите убежище лица, поне в началния етап на процеса. За да доведе до желаните резултати, хармонизирането не трябва да се извършва спрямо най-малкия общ знаменател в областта на закрилата.

3.6

Съдържанието на международната закрила е чувствителен дял от политиката в областта на убежището. Различията между държавите-членки също са по-значителни, отколкото при процедурата за оказване на международна закрила в тесен смисъл. Ако на защитата се даде по-широк обхват, който да намери израз в признаването на квалификациите и достъп до обучение и заетост, бенефициерите на международна закрила могат да допринасят за повишаване на индивидуалното и колективното благоденствие.

3.7

За да се предостави удовлетворяваща подкрепа на политиката в областта на убежището, специализираните институции, по-специално Frontex и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, трябва да разполагат с ясни правомощия, да се ползват с финансова помощ, съответстваща на техните отговорности, и да демонстрират прозрачен начин на функциониране, който да гарантира спазването на процедурите и на основните права на лицата, търсещи и получаващи международна закрила. Финансовата подкрепа за ефикасните институции може да бъде чудесен пример за предимствата на една истинска обща политика в областта на убежището.

4.   Специфични бележки

4.1

Комитетът смята, че различните аспекти на политиката в областта на убежището са взаимосвързани. Успехът или провалът ѝ ще зависи от редица съществени параметри: ефикасната защита на правата на човека, солидарността между държавите-членки, хармонизирането на законодателството и свързаните политики, обогатяването на съдържанието на предоставяната закрила и адекватното финансиране на ангажираните в областта европейски институции. Според Комитета от първостепенно значение е да се спечели подкрепата на широката публика, на гражданското общество и на правителствата на държавите-членки за обща европейска политика в областта на убежището. Тази цел ще може да се постигне, само ако системата бъде бързо въведена в действие и се постигнат конкретни резултати, най-вече в случаите, които следва да послужат за тестване на системата.

Зачитането на правата на човека на всички етапи от достъпа до международната закрила

4.2

В своите позиции Комитетът винаги е подчертавал, че по отношение на международната закрила са необходими общи, а не минимални стандарти (11). Те биха гарантирали в по-голяма степен зачитане на основните права на лицата, търсещи международна закрила, посредством следните мерки:

гаранция за достъп до територията;

свободен избор на мястото, където да се подаде молбата за убежище и закрила;

най-напред разглеждане на конвенционалния статут и след това - на субсидиарната закрила, единствено и само ако необходимите за първия статут условия не са изпълнени;

принцип за забрана за връщането, ако животът на лицето, търсещо убежище, е застрашен в страната му по произход или в последната транзитна страна;

спиране на изпълнението на мерки за експулсиране, докато компетентният съд не е постановил решение, за да може ефективно да се прилага правото на обжалване в съответствие с юриспруденцията на Европейския съд за правата на човека;

специална защита, необходима за малолетни и непълнолетни или за лица, за които се предполага, че са такива;

спазване на правата на личността и по-специално - правото на жените да подадат молба за закрила.

4.3

От съществено значение е по време на процедурите кандидатстващите за убежище да могат да се изразяват на майчиния си език и на всички етапи да им бъде гарантирана безплатна юридическа помощ.

4.4

Отхвърлянето на молба за международна закрила трябва винаги да бъде ясно обосновано и да съдържа указания, включително за начините и сроковете за евентуално обжалване. При всички положения обаче процедурата по експулсиране трябва да бъде спряна в очакване на резултата от евентуалното обжалване (12).

4.5

„Задържането и задържането в ареста“ трябва да се прилагат само в краен случай, само след като са били изчерпани всички алтернативи и никога без съдебно решение от компетентен съд, като се спазват правата на защита в съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (13). Взетите решения трябва да могат да бъдат оспорени в процедура по обжалване.

4.6

ЕИСК изтъква особеното положение на жените, които се сблъскват с много повече трудности, отколкото мъжете при кандидатстването за убежище и получаването на статут на бежанци. Освен това обръща внимание на проблемите на малолетните и непълнолетните в политиката в областта на убежището и подчертава, че е важно ефикасно да се защитават техните интереси и сигурност.

4.7

Комитетът отбелязва с безпокойство, че явленията, свързани с имиграцията и убежището, като трафикът на хора или злоупотребите, не са разгледани в достатъчна степен, що се отнася до държавите-членки и трети страни, особено транзитните страни. Държави, които не са ратифицирали Женевската конвенция от 1951 г., не бива да бъдат партньори на Европейския съюз в политиката в областта на убежището. Не е възможно да се гарантира успехът на политиката в областта на убежището при липсата на стабилно институционално споразумение с транзитните страни, които често пъти толерират посегателства над правата и сигурността на изложените на риск лица.

Повече солидарност между държавите-членки въз основа на общ интерес и споделяне на отговорностите

4.8

Предвид това, че различните държави-членки са изложени на различни потоци от бежанци, някои от тях са склонни да реагират чрез установяване на рестриктивни правила за предоставяне на международната закрила. Политиката в областта на убежището трябва да помага ефективно на тези държави в управлението на молбите за убежище и най-вече да подобри съдържанието на закрилата. Комитетът смята, че за да се конкретизира тази помощ, е важно да се предвиди нова процедура, с която да се спират трансферите по реда на правилата от Дъблин към отговорна държава-членка, която би била подложена на допълнителен натиск (14).

4.9

Засиленото сътрудничество със страните, изложени на такъв натиск, предоставя множество предимства. На първо място то ще ограничи вторичното преминаване от една държава-членка към друга. Освен това по-справедливото разпределение на молбите за убежище ще позволи по-добре да се управлява процесът и да се гарантира още по-ефективно интегриране на бенефициерите на международната закрила в страните в ЕС.

Ефективна хармонизация, насочена към подобряване на закрилата на изложените на риск лица

4.10

Обработването на молбите за убежище е част от правомощията на държавите-членки. В тази област съществуват различни традиции поради липсата на хармонизация между националните законодателства; положението в страните на произход също се оценява по различен начин; констатира се липса на общи практики на европейско равнище; твърде различен е и административният капацитет; в крайна сметка, натискът от кандидати за международна закрила не е разпределен поравно и в географски план. В резултат от това равнищата на закрила, предоставяна от отделните държави-членки, са много различни и вторичните движения на бежанци във вътрешността на ЕС продължават (15).

4.11

Един необходим етап е молбите за убежище да се анализират на обща основа. По много поводи Комитетът е препоръчвал да се изоставят списъците от страни, които се смятат за сигурни, и да се заменят със система, при която се отчитат в реално време съществуващите в трети страни рискове в индивидуален и колективен план. Този механизъм фигурира сред задачите на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. В тази обща система за анализ би трябвало да се използва набор от общи определения, като в нея се включат агенциите за закрила и закрилата във вътрешността на съответната страна.

4.12

Комитетът смята, че в краткосрочен план недържавните агенции за закрила могат да предоставят полезни и дори понякога незаменими услуги, най-вече за решаване на хуманитарни проблеми. Но все пак счита, че не може да им бъде поверена отговорността – дори и частична – за предоставяне на закрила на лицата на дадена територия; тази отговорност може да бъде поверена само на държавни субекти. Закрилата вътре в държавата важи само, в случай че по-голямата част от територията се намира под контрола на централна власт, която може и желае да гарантира вътрешния ред, минимално равнище на обществени услуги и адекватна защита на правата и сигурността на личността.

4.13

Комитетът изразява задоволство от напредъка, изразяващ се в уеднаквяване на съдържанието на двата статута на закрила (статут на бежанец и субсидиарна закрила). Той неведнъж е подкрепял този напредък, който ще гарантира в бъдеще по-пълна закрила на лицата в рисково положение и по-добра интеграция в държавите-членки на ЕС. Освен това въздействието (пряко или непряко) от уеднаквяването на двата статута на закрила не трябва да се изразява в намаляване на степента на закрила и на качеството на тяхното съдържание (16), а в тяхното засилване.

4.14

Отговорността на националните правителства по отношение на управлението на политиката в областта на убежището не бива да води до въвеждане на напълно различни практики. В тази област някои държави-членки, като Нидерландия или Швеция, са изработили палитра от добри практики, от които биха могли да послужат за пример и на други страни. Тяхната роля се подценява: те могат да покажат как политиката в областта на убежището може да се осъществява на практика и да ограничат разходите за експериментиране на национално равнище.

Международна закрила с по-съществено съдържание

4.15

В тази област националните политики и програми са разнообразни. Все пак тази оценка е интуитивна, тъй като няма задълбочени анализи на тези разпоредби в държавите-членки. При отсъствието на проактивни мерки, оказването на международна закрила ще бъде изпразнено от съдържание и в резултат на това, ползващите се от този статут ще бъдат подложени на негласна дискриминация. ЕИСК препоръчва синдикатите и работодателите да бъдат включени в изграждането и прилагането на политиките за даване на убежище на национално равнище.

4.16

Комитетът смята, че в този механизъм трябва да се включат разпоредби относно признаването и приравняването на дипломите и квалификациите, както и на мерките за улесняване на достъпа на ползващите се с международна закрила до програми за професионално обучение (17). Това са важни стъпки за интегрирането на тези лица в икономиката и в обществото и за подобряване на тяхното качество на живот. Колкото до достъпа до пазара на заетостта, важно е той да бъде укрепен посредством активни мерки за борба с дискриминацията и за насърчаване на икономическите субекти.

Укрепване и адекватно финансиране на отговорните за политиката в областта на убежището институции

4.17

Комитетът смята, че дейностите на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището трябва да станат колкото се може по-бързо оперативни. Важно е бюджетът ѝ да ѝ позволява да разгръща сложни и комплексни от логистична гледна точка операции. За да не се ограничим само с този пример, приоритетно трябва да се разработи обща европейска система за оценка на риска в трети страни, която да представлява важен елемент от политиката в областта на убежището. Адекватното финансиране, което ще бъде определено за нея, може да подчертае предимствата на това, да се разполага с общи европейски институции и процедури. Важно е системата да функционира координирано с другите структури на ЕС и най-вече с правителствата на държавите-членки.

4.18

Трябва да се направи преоценка на финансирането на различните елементи на политиката в областта на убежището. То трябва да се увеличи и да се насочи към инструментите, чрез които се постигат най-добрите резултати и се осигурява истинска помощ на държавите-членки. Солидарността предполага и финансов аспект, който не трябва да се пренебрегва. Например Европейският фонд за бежанци разполага с бюджет от около 5 милиона евро, който очевидно е прекалено оскъден, за да осигури полезна подкрепа за осъществяване на политиката в областта на убежището на национално и европейско равнище.

4.19

ЕИСК констатира със загриженост редица практики на правителствата на държавите-членки и на агенция Frontex в областта на експулсирането на лица, потенциално нуждаещи се от международна закрила (18). Тези действия, чиято честота и размери нараснаха, трябва да протичат в условия на пълна прозрачност и пълно поемане на отговорност (19). Комитетът препоръчва агенция Frontex и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да си сътрудничат, за да се предотвратяват нарушенията на правата на човека. Експулсирането на лица към страни или зони, в които сигурността им е застрашена, е отявлено нарушение на принципа за забрана на връщането.

4.20

ЕИСК смята (20), че би трябвало да се положат усилия за обучение на персонала на Frontex, за да се подобрят следните аспекти:

по-добро координиране на оперативното сътрудничество между държавите-членки,

изработване на общи стандарти за обучение,

предоставяне на държавите на нужната подкрепа за организиране на посрещането и репатрирането, с помощта на културните посредници,

подготовка на служителите по материята на хуманитарното право на убежище, установено от ЕС.

4.21

Комитетът препоръчва по отношение на политиката на даване на убежище институционалното развитие да се съпътства от засилено включване на организациите на гражданското общество в процеса на вземане на решения и в оперативното прилагане. Привличането им за каузата ще повиши доверието в общата политика, като същевременно ще допринесе за трайното подобряване на използваните инструменти.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Например рисковете, свързани с влошаване на качеството на околната среда и произтичащите от това конфликти.

(2)  Европейски пакт за имиграцията и убежището, Съвет на Европейския съюз, 13440/08, 24 септември 2008 г.

(3)  Доклад на консултативната група за бъдещето на политиката в областта на вътрешните работи „Liberty, Security, Privacy: European Home Affairs in an Open World“ („Свобода, сигурност, личен живот: европейските вътрешни работи в един отворен свят“), юни 2008 г.

(4)  COM(2009) 262.

(5)  ОВ C 128, 18 май 2010 г., стр. 80.

(6)  ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 77.

(7)  ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 78.

(8)  COM(2008) 360 окончателен.

(9)  COM(2008) 815 окончателен; COM(2008) 820 окончателен; COM(2008) 825 окончателен.

(10)  COM(2009) 66 окончателен.

(11)  ОВ C 204, от 9.8.2008 г., стр. 77, ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 78.

(12)  Становище на ЕИСК от 28.4.2010 г. относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки (преработена)“ COM(2009) 554 окончателен – 2009/0165 (COD), докладчик: г-н Pezzini).

(13)  ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 110.

(14)  ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 115.

(15)  ОВ C 218, 11.9.2009 г.

(16)  Становище на ЕИСК от 28.4.2010 г. относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила“ (преработена) - COM(2009) 551 окончателен/2 – 2009/0164 (COD), докладчик: г-н Pîrvulescu).

(17)  Виж бележка под линия 16.

(18)  Вж. доклада на Human Rights Watch (HRW), озаглавен „Pushed Back, Pushed Around. Italy's Forced Return of Boat Migrants and Asylum Seekers, Libya's Mistreatment of Migrants and Asylum Seekers“ („Отхвърляни, малтретирани: Италия гони със сила идващите с лодки имигранти и бежанци, Либия ги бие“), Human Rights Watch, 2009 г.

(19)  Комитетът приветства решимостта на Европейската комисия за повече прозрачност на процедурите в тази област.

(20)  Становище на ЕИСК от 28.4.2010 г. относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки (преработена)“ COM(2009) 554 окончателен – 2009/0165 (COD), докладчик: г-н Pezzini).


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/23


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Отвореният метод на координация и социалната клауза в контекста на стратегията Европа 2020“ (проучвателно становище)

2011/C 44/04

Главен докладчик: г-н OLSSON

В писмо от 28 април 2010 г. г-жа Laurette Onkelinx, заместник министър-председател и министър на социалните въпроси и общественото здраве на Белгия, от името на бъдещото белгийско председателство, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, отправи искане към Европейския икономически и социален комитет за изготвяне на проучвателно становище относно:

„Отвореният метод на координация и социалната клауза в контекста на стратегията Европа 2020“.

На 25 май 2010 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 464-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 15 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Jan Olsson за главен докладчик и прие настоящото становище със 61 гласа „за“, без гласове „против“ и с 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства инициативата на белгийското председателство за използване на хоризонталната социална клауза и засиления Отворен метод на координация (ОМК), тъй като тя акцентира върху факта, че социалното сближаване трябва да върви заедно с подобряването на координацията на икономическата политика, за да се постигнат всички цели, залегнали в стратегията „Европа 2020“.

1.2

Действителното участие на организираното гражданско общество на всички етапи и равнища е от основно значение, за да се гарантира ефективното използване на хоризонталната клауза и ОМК. ЕИСК предлага Комисията да изготвя годишен „доклад за управлението“ във връзка с това участие. ЕИСК може да помогне за изпълнението на тази задача и също така предлага пилотните проекти за участие да се финансират по програмата PROGRESS. Освен това Комитетът предлага Кодекс на добри практики за партисипативно управление на ОМК.

1.3

ЕИСК подчертава острата необходимост от координационен процес, който да включи взаимодействието между всички цели и политики. Това следва да бъде общата насока за прилагане на социалната клауза и ОМК. Комисията следва да инициира тази координация, подпомагана от Комитет „Социална закрила“ и Комитет „Заетост“. Двата комитета следва да се отворят за представители на външни заинтересовани страни.

1.4

Прилагането на хоризонталната социална клауза трябва да бъде ефикасно. Оценките на социалното въздействие следва да обхващат всичките десет интегрирани насоки за заетост и икономически политики, да бъдат публикувани и включени в процеса на ОМК. Във фокуса на вниманието следва да бъде въздействието върху заетостта, върху броя на хората, които живеят в бедност, и върху социалните рискове.

1.5

ЕИСК подкрепя засилен ОМК, така че заетостта, социалната закрила и социалното включване да не останат на заден план в контекста на настоящата криза. ОМК следва да придобие по-ясно изразено местно измерение, което ще го свърже и с насочените дейности, извършвани под ръководството на Европейския социален фонд. Партньорските проверки, които се основават на взаимно учене, следва да водят до национални пътни карти за социално сближаване. Показателите следва да бъдат насочени и към критериите за качество на социалните грижи. ЕИСК подкрепя Европейската платформа срещу бедността, но счита, че ОМК и хоризонталната клауза могат да допринесат и за развитието на други водещи инициативи.

2.   Контекст

2.1

Белгийското председателство на ЕС се обърна към ЕИСК с искане за изготвяне на проучвателно становище на следната тема: по какъв начин стратегията „Европа 2020“ и засиленият отворен метод на координация могат да допринесат за европейското социално сближаване, каква може да бъде практическата роля на хоризонталната социална клауза в социалното измерение на европейските политики и как тя би могла да се прилага?

2.2

Становището ще бъде принос за конференцията на белгийското председателство на тема „Координацията на ЕС в социалната област в контекста на Европа 2020“, която ще се проведе на 14 и 15 септември 2010 г.

2.3

В своето съобщение относно „Европа 2020“ Европейската комисия подчертава необходимостта от привличане на социалните партньори и представители на гражданското общество на всички равнища. В него се казва, че „…Икономическият и социален комитет и Комитетът на регионите следва също да бъдат по-тясно приобщени в този процес“.

2.4

С оглед на осъществяването на стратегията „Европа 2020“ Европейският съвет от 17 юни постигна съгласие по пет водещи цели (равнище на заетост, НИРД, парникови газове, образование и социално включване) и заключи, че те са взаимосвързани и се подкрепят взаимно. Основите на „много по-стабилно икономическо управление“ бяха положени, като беше отдаден приоритет на „засилването на координацията на икономическите политики“. Ефикасните механизми за мониторинг са ключови фактори за успешното постигане на целите. Съветът постигна съгласие по целта 20 милиона души да бъдат изведени от риска от бедност, като в същото време се предостави свобода на държавите-членки да определят своите национални цели във връзка с най-малко един от трите показателя: равнище на риска от бедност, материални лишения и домакинства с безработни членове.

2.5

„Европа 2020“ предвижда съчетание от европейски и национални мерки за постигане на „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. Десет интегрирани насоки за политики в областта на икономиката и заетостта подкрепят петте водещи цели. Предстои да бъдат предприети седем водещи инициативи. Държавите-членки ще определят национални цели и мерки за прилагане, при които се отчитат националните обстоятелства, и ще изготвят също национални програми за реформи (НПР).

2.6

Хоризонталната „социална клауза“ (член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз) беше включена в Договора от Лисабон и гласи, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“.

2.7

Тя е свързана с другите хоризонтални клаузи в Договора (членове 8, 10, 11 и 12 от ДФЕС): равнопоставеност на половете, опазване на околната среда и защита на потребителите, които бяха въведени с Договора от Амстердам, и с недискриминацията, която е част от Договора от Лисабон.

2.8

Отвореният метод на координация (ОМК) беше определен през 2000 г. като инструмент на Лисабонската стратегия. Накратко, Съветът определя цели, които се включват в национални планове за действие и програми за реформи, а напредъкът се измерва посредством сравнителни оценки, показатели, партньорски проверки и обмен на най-добрите практики. Моделът на ОМК предоставя също правно основание за някои области на политиката в Договора от Лисабон (членове 149, 153, 156, 168, 173 и 181 от ДФЕС).

3.   Общи бележки

3.1

За да се възстанови след настоящата дълбока икономическа и социална криза, Европа се насочва към засилена координация на икономическите политики. ЕИСК подчертава, че за да се постигнат всички цели на стратегията „Европа 2020“, социалният прогрес трябва да върви в крак с икономическите реформи. Следователно съществува категорична необходимост от свързване на икономическото, социалното и екологичното измерение на стратегията. Интегрираните и взаимно подсилващи се политики ще изискват всички инструменти да се използват пълноценно, да се координират и засилват.

3.2

В този контекст ЕИСК приветства факта, че белгийското председателство съсредоточава своето внимание върху управлението и социалното сближаване, като набляга върху хоризонталната социална клауза и засиления ОМК. Тази насоченост трябва да се запази в рамките на един дългосрочен подход. Комитетът настоятелно призовава унгарското правителство да постави този въпрос сред своите приоритети по време на предстоящото си председателство.

3.3

Обаче Комитетът желае също да подчертае, че при засилване на инструментите, предназначени за постигане на социален прогрес, следва да се отчитат разпоредбите на Хартата на основните права.

3.4

ЕИСК последователно акцентираше върху реалното участие на гражданите и организираното гражданско общество на всички етапи и равнища на процеса като необходима съставна част на управлението. Със социалните партньори и другите заинтересовани страни, които имат отношение към тези проблеми, трябва да се постигне консенсус по икономическите и социалните реформи, като по този начин се увеличават шансовете за постигане на водещите цели.

3.5

ЕИСК подчертава, че е от основно значение социалните партньори и представителите на гражданското общество да се включват тясно в определянето на националните цели и изготвянето на националните програми за реформи, а също и в прилагането на хоризонталната социална клауза. Вижданията на организираното гражданско общество също трябва да се вземат предвид, когато Комисията и Съветът утвърждават целите и оценяват напредъка.

3.6

Стратегията „Европа 2020“ трябва да се прилага на всички териториални равнища. При определянето и прилагането на социалните политики на ЕС „възходящият“ подход следва да взаимодейства с „низходящи“ инициативи на ЕС. Следователно организираното гражданско общество трябва да изгражда реални и ефективни партньорства с регионалните и местните парламенти/власти с оглед поставянето на регионални цели и определянето на подходящи политически мерки. Това е свързано с ефективното прилагане на принципа на партньорство, който следва да насочва използването и разпределянето на структурните фондове на ЕС в бъдеще, като по този начин се използват синергиите между стратегията „Европа 2020“ и Европейския социален фонд (ЕСФ) (1).

3.7

ЕИСК се застъпва също и за активното участие на националните икономически и социални съвети и сродните организации в националните икономики.

3.8

ЕИСК предлага успоредно с доклада за годишния напредък по националните програми за реформи в държавите-членки Европейската комисия да изготвя „доклад за управлението“ въз основа на партисипативното управление на ОМК и хоризонталната социална клауза, като във връзка с това се провеждат консултации с Европейския парламент, ЕИСК и КР. ЕИСК би могъл да използва своята мрежа от национални ИСС и сродни организации, за да наблюдава участието на организираното гражданско общество. ЕИСК би могъл дори да публикува свои собствени доклади.

3.9

Съществува остра необходимост от координационен процес, който да включи взаимодействията между водещите цели, интегрираните насоки и водещите инициативи. Комисията има стратегически важна роля да инициира тази „координация на координацията“. Интегрираните насоки следва да бъдат „интегрирани“ в истинския смисъл на думата, което означава, че всички политики следва да бъдат съгласувани и насочени към всички цели. Подобна интеграция следва да бъде основната насока при въвеждането на механизми за прилагане на хоризонталната социална клауза и засилване на ОМК. За да се укрепи връзката между двата инструмента, резултатите от прилагането на хоризонталната социална клауза следва да допринасят за процеса на ОМК.

3.10

Поради това ЕИСК твърдо подкрепя предложението, отправено на 21 май 2010 г. като принос на Комитет „Социална закрила“ (КСЗ) към новата европейска стратегия (2). КСЗ иска хоризонталната социална клауза да бъде включена в преамбюла на насоките на икономическата политика. По-нататък той заявява, че тематичната оценка и докладването за напредъка, свързан със социалното измерение, са необходими елементи на интегрираната визия за „Европа2020“.

3.11

ЕИСК оценява високо работата, извършена от Комитет „Социална закрила“ и Комитет „Заетост“ (EMCO), и счита, че тяхната роля следва да бъде разширена, когато бъдат подсилени инструментите, предназначени за реализиране на социалното измерение. ЕИСК предлага в комитетите да бъдат представени не само правителства, но и социалните партньори и други организации на гражданското общество, които имат отношение към тези проблеми. ЕИСК предлага заседанията на комитетите да се провеждат по-редовно и в тях да участват представители на заинтересованите страни на европейско и национално равнище. Правителствените представители в КСЗ и EMCO имат също така отговорността да организират консултации със социалните партньори и други заинтересовани страни от гражданското общество, които имат отношение към тези проблеми, както и да участват в тях.

3.12

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за разработване на комуникационни инструменти за приобщаване на гражданите, работниците, предприятията и техните представителни организации. Инициативата на Европейската комисия за преглед на социалните реалности може да служи като модел и да се предприема по-редовно, като достига и до местно равнище. Въпреки това социалните партньори и организациите на гражданското общество трябва сами да действат проактивно във връзка с начина на използване на хоризонталната социална клауза и ОМК. Поради това ЕИСК предлага разработването на пилотни проекти за тази цел, финансирани по програма PROGRESS.

4.   Специфични бележки относно хоризонталната социална клауза

4.1

Въздействията на хоризонталните клаузи във връзка с околната среда, равнопоставеността на половете и защитата на потребителите, които бяха включени в Договора преди повече от 10 години, са преди всичко неформални.

4.2

ЕИСК подчертава, че оценките на социалното въздействие са съществена част от мониторинга на стратегията „Европа 2020“. Те следва да предоставят ефективни механизми за оценка на социалните рискове и да бъдат публикувани и открити за публично обсъждане. ЕИСК би искал да подчертае, че следва да се оценяват по-специално въздействията върху заетостта и броя на хората, които живеят в риск от бедност.

4.3

Комисията следва да поеме отговорност, подпомагана от КСЗ и EMCO. Европейските социални партньори и другите основни заинтересовани страни следва да участват активно. Техните мнения следва да бъдат публикувани заедно с оценките (като приложения към тях). Във връзка с това следва да се отбележи, че с Интегрираната оценка на въздействието Комисията вече създаде механизми за оценка на социалното въздействие, но те не се популяризират и не се използват достатъчно добре.

4.4

Според ЕИСК трябва да се гарантира, че икономическата политика и консолидирането на бюджета водят до повишаване на заетостта, намаляване на броя на хората, които живеят в бедност и подобряване на социалните права. Поради това социалните оценки следва да обхващат по-специално всичките десет интегрирани насоки за заетост и икономически политики. Обаче ако е необходимо, следва да се оценят и други мерки, предприети за постигането на петте водещи цели.

4.5

Освен това оценката на социалното въздействие следва да се извършва на национално и регионално равнище.

4.6

До декември 2010 г. следва да се изготви първоначален доклад, който да допринесе за първия годишен преглед на „Европа 2020“.

5.   Специфични бележки относно ОМК

5.1

ЕИСК често е критикувал ОМК за това, че не дава очакваните резултати. Той е неефективен и не се забелязва на национално равнище. Не включва в достатъчна степен социалните партньори и другите организации на гражданското общество.

5.2

От друга страна се отбелязват подобрения, по-специално в областта на социалното включване, и ЕИСК в редица становища изрази категорична подкрепа за въвеждането на ОМК в нови области на политиката (например здравеопазването, политиката за младежта, демографските предизвикателства, имиграцията и убежището).

5.3

ЕИСК категорично счита, че в условията на настоящата криза ОМК следва да бъде засилен, за да се гарантира, че политиките за социална закрила и социално включване няма да бъдат пренебрегнати.

5.4

ЕИСК подкрепя напълно създаването на „Европейска платформа срещу бедността“, която да стане инструмент за повишаване на ангажираността на предприятията, работниците и широката общественост за намаляване на социалното изключване посредством практически мерки. Платформата и ОМК ще се подпомагат взаимно. ЕИСК обаче счита, че ОМК може също да допринесе за развитието на други водещи инициативи, особено ако бъде подкрепен с оценки на социалното въздействие на хоризонталната клауза.

5.5

ЕИСК предложи ОМК да се засили, като на национално равнище бъдат поставени обвързващи цели с оглед осъществяване на стратегията „Европа 2020“. Това виждане е застъпено в редица становища на ЕИСК, като например съвсем неотдавнашното становище относно насоките за заетост (3), в което се призовава за много по-амбициозни и измерими цели в областта на заетостта, образованието и социалното включване, подкрепяни от по-добро координиране на политиките. ЕИСК подкрепя категорично и искането, отправено на конференцията, която се провежда на всеки две години във Флоренция, за включване в стратегията „Европа 2020“ на специални показатели за измерване на въздействието на ранното образование върху намаляването на социалното изключване през по-късните етапи на живота.

5.6

ЕИСК обаче подчертава, че щом като държавите-членки имат възможност да избират най-подходящите за себе си показатели (вж. по-горе параграф 2.4), ОМК би трябвало да дава възможност за проследяване посредством сравнителни оценки на всички съществени показатели. Държавата-членка не би трябвало да може да се отклонява от основните цели на ЕС. Според ЕИСК броят на хората, изложени на риск от бедност, измерен според показателя за относителна бедност според дохода (4), е важен за всяка държава-членка. Освен това е важно националните цели да се определят въз основа на истински диалог с широко участие на заинтересованите страни.

5.7

ЕИСК счита, че трябва да има по-добри стимули, които да мотивират държавите-членки да изпълняват своите ангажименти, например посредством ясно обвързване със средствата, отпускани от ЕСФ. Този подход ще укрепне, ако оперативните програми на ЕСФ се насочат още повече към социалното включване, подпомагани от ефикасно партньорство със социалните партньори и организациите на гражданското общество.

5.8

ОМК следва да придобие по-ясно изразено местно измерение, като съвместно с местните власти и организации се изготвят местни и регионални планове за действие, което отразява възходящия подход на участие и координирането на партньори и политики, като това също се осъществява с подкрепата и на структурните фондове. Децентрализирането на метода ще повиши популярността на интегрирането на политики, което е крайно необходимо.

5.9

ЕИСК категорично счита, че следва да има сравнителни оценки за партисипативното управление на ОМК, по-специално за участието на организираното гражданско общество, въз основа на показатели, партньорски проверки, взаимно учене и обмен на добри практики. ЕИСК предлага подобни сравнителни оценки да бъдат изготвени под формата на Кодекс на добри практики от Комисията и КСЗ в сътрудничество с основните европейски заинтересовани страни. Той би могъл да се основава на следните критерии (5):

структура на диалога:

всички заинтересовани страни следва да вземат участие;

тип диалог – следва да се насърчава реалното участие, а не само информирането и консултацията;

привличане на регионалното/местното равнище посредством планове за действие с широко участие и др.;

участие на националните ИСС;

своевременно включване на заинтересованите страни във всички етапи на политическия цикъл;

документирания резултат от диалога;

определяне на национални/регионални цели;

определяне и проследяване на показателите;

участие на заинтересованите страни в партньорски проверки, взаимно учене и определяне на най-добрите практики;

участие на заинтересованите страни в практически мерки за насърчаване на заетостта и социалното включване.

5.10

Следва да се установи ясна връзка между предложенията, отправени въз онова на „общите принципи“, и ОМК. Общите принципи са препоръки, дадени на държавите-членки и използвани например в политиките на ЕС по отношение на тематичните стратегии в областта на гъвкавата сигурност, активното включване и активното остаряване.

5.11

Резултатът от ОМК следва евентуално да доведе до предложения за използването на други инструменти като „засиленото сътрудничество“ между държавите-членки, използването на общностния метод и други.

5.12

ЕИСК подчертава, че показателите трябва да отидат отвъд икономическите резултати, като се определят и показатели за благополучието на обществото, както предлага Комисия Stiglitz (6). ЕИСК вече е посочвал количествени и качествени показатели за социална политика, например за равнопоставеността между половете, младежката заетост, „работещите бедни“, хората с увреждания, качествените работни места, бедността сред децата и младите хора, разпределението на доходите, системите за минимално заплащане/минимален доход и достъпа да здравеопазване и социални услуги. Беше предложен също практически приложим показател за „качеството на живот“, който обхваща шест различни сфери (7). Бяха предложени и качествени показатели за измерване на достъпността и качеството във връзка с очакванията на хората, участието на потребителите и удобството при ползване.

5.13

Показателите трябва да се определят на европейско, национално и регионално равнище, но ЕИСК подчертава, че заинтересованите страни следва да бъдат поканени да участват в тяхното формулиране и оценяване.

5.14

ЕИСК счита, че е важно държавите-членки да докладват за напредъка по всяка цел, като използват сравними, но подлежащи на преразглеждане европейски показатели както за изготвяне на класация в съответствие с предложението в доклада на Kok (8), така и за използването им като инструмент за диагностика с цел внасяне на подобрения и коригиране от страна на националните и местните действащи лица.

5.15

Ефикасните системи за взаимно учене, разпространяване на най-добрите практики и прилагането на незаконодателни мерки трябва да привлекат лицата, отговарящи за вземане на решения на всички равнища Тъй като социалните партньори и другите заинтересовани страни от гражданското общество, които имат отношение към тези проблеми, притежават уникални знания и голям опит в областта на социалните политики и политиките, свързани със заетостта, те трябва да бъдат привлечени към определянето и оценяването на възможностите за разпространяване на най-добри практики, по-специално - на новаторски мерки.

5.16

Партньорските проверки на държавите-членки следва да бъдат засилени посредством включването на социалните партньори и други заинтересовани страни, които имат отношение към тези проблеми. Проверките на основата на взаимното учене и най-добрите практики следва да водят до публични препоръки към държавите-членки, в които се предлага пътна карта за социалното сближаване.

Брюксел, 15 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  ECO/258, „Ефикасни партньорства в политиката на сближаване“, докладчик: г-н Olsson.

(2)  Съвет 9964/10.

(3)  Вж. становището на ЕИСК от 27.5.2010 г. относно „Насоки за заетостта“, главен докладчик: г-н Greif, CESE 763/2010.

(4)  Прагът на бедността е определен като доход, по-малък от 60 % от средния доход.

(5)  Вж.също например „EU Policy Coordination Beyond 2010: Towards a New Governance Structure“ („Координиране на политиката на ЕС след 2010 г.: Към нова структура на управлението“) от Jonathan Zeitlin.

(6)  Комисия за измерване на икономическите резултати и социалния прогрес.

(7)  Вж. становището на ЕИСК от 22.10.2008 г. относно „Отвъд БВП – показатели за устойчиво развитие“, докладчик: г-н Siecker (ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 53-59).

(8)  „Facing the Challenge – The Lisbon Strategy for Growth and Employment“ („Посрещане на предизвикателството – Лисабонската стратегия за растеж и заетост“), доклад на групата на високо равнище под председателството на Wim Kok, ноември 2004 г.


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/28


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развитие на социалните плащания“

2011/C 44/05

Докладчик: г-н VERBOVEN

С писмо от 29 април 2010 г. г-жа Laurette ONKELINX, първи вицепремиер и министър на социалните въпроси и общественото здравеопазване, се обърна, от името на бъдещото белгийско председателство и съгласно член 304 от Договора за функционирането на ЕС, към Европейския икономически и социален комитет с искане да изготви проучвателно становище относно:

„Развитие на социалните плащания“.

На 25 май 2010 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Xavier VERBOVEN за главен докладчик и да приеме настоящото становище с 66 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК е доволен, че на въпроса за развитието на социалните помощи ще бъде посветена специална конференция в рамките на белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз. Комитетът признава, че социалната защита е важен инструмент за преразпределяне, социално сближаване и солидарност, който трябва да залегне в основата на изграждането на европейския проект. Основните социални права гарантират именно достъпа до подходящи социални доходи при появата на някои социални рискове или до социална помощ и до жилище за всички, които не разполагат с достатъчни средства. ЕИСК припомня, че на 30 ноември 2009 г. прие декларация, с която настоява Комисията да започне прилагането на Програма за социално действие (1), за да се гарантира, че основните социални права се третират наравно с правилата на конкуренцията и на икономическите свободи.

1.2   ЕИСК държи да подчертае ролята на социалната политика като продуктивен фактор. Той отново припомня, че когато са замислени по подходящ начин, социалните политики и политиките на пазара на труда способстват за насърчаване както на социалната справедливост, така и на икономическата ефективност и продуктивност. Основното в европейския социален модел се състои в сцеплението между икономическа ефективност и обществен напредък (2). Обединяването на гражданите под знамето на европейския проект ще зависи от ефективността на политиките, провеждани в тези различни области. От друга страна, не бива да се пренебрегва значението на социалната защита като стабилизиращ фактор за икономиката в благоприятен или неблагоприятен за нея период (3).

1.3   Настоящата икономическа и социална криза налага повече от всякога една амбициозна европейска стратегия с перспектива до 2020 г. Тази нова стратегия, която беше определена от Комисията (4) и одобрена от Европейския съвет на 17 юни 2010 г. и трябва да бъде формално приета през септември т.г. от Парламента, се отнася до четири области: знания и иновации, по-устойчива икономика, повишаване на заетостта и социално приобщаване. ЕИСК подкрепя това многопластово виждане в полза на един „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, но съжалява, че препоръките му от предишното му становище относно „Лисабонската стратегия след 2010 г.“ не са били последвани от конкретни действия по някои параграфи, в които се наблюдават празноти. Следва да се изработят по-специално „собствени насоки с измерими цели за равнопоставеност на жените и мъжете, в борбата срещу трудови отношения с недостатъчна социална сигурност, при прехода към икономика с ниски нива на въглеродни емисии, при борбата с бедността (включително бедността на работещи лица), както и за предотвратяване на социално изключване (напр. подобаващо подпомагане в случай на безработица или нетрудоспособност, както и при достъпа до обществени услуги) (5).

1.4   ЕИСК посреща със задоволство факта, че в стратегията „Европа 2020“ има една основна насока, посветена специално на социалното приобщаване и на борбата с бедността, наред с ангажимента поне 20 млн. души да не бъдат изложени на опасност от обедняване или изключване (6). И понеже 2010-а беше обявена за Европейска година за борба с бедността, трябва непременно да бъдат взети необходимите мерки, за да се помогне на заинтересованите лица да излязат от бедността.

1.5   Съветът смята, че най-доброто средство за преодоляване на изключването е да се осигури достъп до една устойчива, качествена и подобаващо възнаградена заетост. Би трябвало да се вземат мерки за структурно подобряване, за да се създаде приобщаващ пазар на труда (7). ЕИСК припомня, че на 9 декември 2009 г., в рамките на социалния диалог, беше подписано рамково споразумение за един приобщаващ пазар на труда. В него се споменава за волята на социалните партньори да насърчават приобщаващи пазари на труда, да използват максимално потенциала на работната сила в Европа, да се увеличи процентът на заетостта, да се подобри качеството на заетостта, вкл. професионалното обучение и развиването на знанията и уменията.

1.6   ЕИСК споделя гледната точка на Европейския парламент, изложена в неговата Резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (8), и по-специално първото виждане, като счита, че „активното приобщаване не трябва да заменя социалното приобщаване, тъй като уязвимите групи, неспособни да участват в пазара на труда, имат право на достоен живот и на пълноправно участие в обществения живот; ето защо е целесъобразно да бъдат осигурени минимални доходи и качествени, достъпни и постижими социални услуги, независимо от способността на дадено лице да участва в пазара на труда“.

1.7   ЕИСК припомня, че в становището си от 12 юли 1989 г. относно бедността (9) препоръча да се създаде „социален минимум, замислен едновременно като спасителна мрежа за бедните и като лост, необходим за социалната им реинтеграция“. Той изказва съжаление, че досега и това становище, и Препоръката на Съвета от 24 юни 1992 г. относно общите критерии за достатъчни средства и плащания в системите за социална защита (10) все още не са довели до подходящи последващи действия. Ето защо ЕИСК смята, че би трябвало да се предвиди постепенното въвеждане на гарантирани ресурси и плащания в рамките на социалната защита посредством един нов инструмент, който да отчита националните специфики и да подкрепя по-ефективно политиките на борба с бедността, провеждани от различните държави-членки. От тази гледна точка намаляването на бедността като цел, включена в рамките на стратегията „Европа 2020“, е значителен стимул.

1.8   Що се отнася до заместващите социални помощи, ЕИСК подчертава, че понастоящем не всички те са предмет на особено внимание в рамките на „отворения метод на координация“ (ОМК) във връзка със социалната защита. Посредством поставянето на цели и общи показатели, както и чрез обмена на добри практики, целта на въпросния метод е да реформира системите за социална защита в областта на борбата с бедността и социалното изключване, на пенсиите, здравните и дългосрочните грижи. От това произтича, че обезщетенията за безработица, нетрудоспособност, майчинство, както и обезщетенията, получавани от хора с увреждания, от жертви на трудови злополуки или на професионални заболявания, не се вземат предвид в този важен процес. ЕИСК препоръчва приложението на ОМК във връзка със социалната защита да се разшири и за всички заместващи доходите помощи. Той препоръчва по-специално въвеждането на мониторинг за проучване на подходящия размер на отпусканите помощи.

1.9   ЕИСК припомня, че модернизирането на нашите системи на социална защита минава през ефективното равновесие между стимулите за увеличаване предлагането на работна ръка и мерките за осигуряване на подходяща социална защита, като се гарантира ефективността на разходите, извършени в тази област. Що се отнася до първия аспект, той държи да уточни, че доходът не би трябвало да бъде единственият елемент, който трябва да се взема под внимание. Важна роля трябва да играят и други фактори като наличността, ефективността и качеството на детегледаческите услуги, на оборудванията за улеснение на хората с увреждания, на инфраструктурите за назначаване на търсещите работа, за държавно обучение, образование и здравеопазване (11). ЕИСК отново подчертава волята си за укрепване на ОМК чрез поставянето на измерими цели в областта на социалната защита, а именно що се отнася до коефициентите на заместване или на обхващане, но и на достъп до обществените услуги (12). От друга страна, Комитетът констатира, че повсеместното разпространение на системите за активизация не е предмет на особено внимание в рамките на ОМК в областта на социалната защита. Той препоръчва да се изготви доклад в рамките на Комитета за социална защита, за да се проучи дали тези механизми за активация са резултат от баланс между ценности като солидарността, отговорността и сближаването.

1.10   ЕИСК иска да подчертае колко съществена роля могат да играят представителите на гражданското общество и социалните партньори по всички въпроси, свързани с модернизирането на системите за социална защита, както и за укрепването на ОМК като демократичен процес.

2.   Въведение и запознаване с контекста

2.1   Социалната защита е важен инструмент за преразпределяне и солидарност, чието организиране и финансиране е от компетентността на държавите-членки. Изградена по своеобразен начин във всяка държава-членка, тя се характеризира с голямо разнообразие от системи. Залегнала в основата на европейския проект, както свидетелстват член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (13) и член 34 от Хартата за основните права (14), тя признава и зачита:

от една страна, правото на достъп до социалноосигурителните плащания и до социалните услуги, осигуряващи защита при майчинство, заболяване, трудова злополука, положение на зависимост, старост или прекратяване на трудово правоотношение;

от друга страна, правото на социална помощ и на помощ за наема, предназначени за осигуряване на достойно съществувание на хората, които не разполагат с достатъчни доходи.

2.2   Освен да гарантира прилични доходи на незаетите лица или в случай на някои социални рискове, социалната защита трябва също така да играе активна роля за обезпечаване на професионалните преходи, и по-специално за осигуряване на добра интеграция на пазара на труда.

2.3   Предвид последиците от финансовата криза от 2008 г. системите за социална защита не само способстваха за защита на европейците от най-тежките последици от финансовата криза, но изиграха и антициклична роля на икономически стабилизатор (15). При липсата на амбициозни политики за конвергенция тези системи биха могли да бъдат застрашени от конкурентни практики, развили се в някои държави-членки, за които намаляването на социалните разходи е лост за привличане на инвестиции от чуждестранни капитали. Този процес, който вече е реалност в областта на данъците и заплатите, има тенденция да се развива и в социално отношение (16).

2.4   Преди да започне прилагането на стратегия „Европа 2020“, трябва да се припомни, че само растежът на икономиката и на заетостта не може да гарантира едно по-добро социално сближаване. През последните десет години неравенствата често са се изостряли, а бедността и социалното изключване си остават основен проблем в повечето държави-членки на ЕС (17). Впрочем ЕИСК подчертава необходимостта от борба с тези явления чрез политики, които да не бъдат предимно реактивни и отнасящи се само до обезщетяването, а също така превантивни и проактивни, за да се предотвратяват ситуациите на бедност. Може да се спомене по-специално явлението „детска бедност“, което може да бъде определящо за цялостното развитие и за по-нататъшния житейски път на съответното лице.

2.5   Днес социалната защита изобщо и социалните помощи в частност се сблъскват с четири основни предизвикателства:

последиците от кризата, съпроводени, от една страна, с увеличаване на разходите за обезщетенията за безработица (следствие от многобройните загуби на заетост) и, от друга страна – с причиненото от нея напрежение, което тегне върху публичните финанси. За да се избегне затъването в дълготрайна безработица, трябва да продължи подобряването и модернизирането на системите за социална защита, за да осигурят една активна и сигурна рамка, която да гарантира достъпа и връщането към качествена заетост, като се обезпечи устойчивият аспект на системите;

явлението застаряване на населението, чиито последици са важни за сектора на пенсиите и здравните грижи. Солидарността между поколенията предполага необходимостта от осигуряване на достатъчен размер на пенсиите и от инвестиране в нуждите, свързани с това явление, а именно в подкрепата за зависимите лица;

неприемливото нарастване на бедността и на неравенството. Целите на намаляването на бедността, определени в новата стратегия „Европа 2020“, са амбициозни. Те изискват координирани усилия от страна на държавите-членки в редица сфери на политическа дейност в сътрудничество със социалните партньори и гражданското общество;

необходимото укрепване на благоденствието и на социалното сближаване на европейските граждани. През последните години европейските граждани показаха колко много очакват от новите социални политики – ефективни и постепенни в социален аспект и устойчиви в икономически аспект.

3.   Подходящи помощи за заместване на доходите

3.1   Социалните помощи, предназначени да гарантират някакъв доход при безработица, пенсиониране, заболяване или увреждане, заемат първостепенно място в системите на социална защита. Независимо от начините им на финансиране, от принципите, които стоят в основата им (осигурителен или универсален), или от реда и условията им на отпускане, целта им е да гарантират стабилен и подходящ доход в случай на настъпване на социални рискове. В този смисъл те играят важна подсигурителна роля по отношение както на индивидите, така и на обществото въобще. Те трябва да се разглеждат не като бреме, а като продуктивна инвестиция, която е от полза за всички.

3.2   Значителните сътресения, сполетели европейските икономики и общества поради глобализацията, технологичните промени, появата на явлението „застаряване на населението“, а напоследък и икономическата криза, започнала през 2008 г., породиха дълбоки промени в системите на социална защита изобщо и на заместващите доходите помощи в частност. Целта на така наречените политики на модернизация, провеждани през последните двадесет години, е да оздравят публичните финанси на различните държави-членки и да осигурят икономически растеж, и по специално чрез висок процент на заетост. Това доведе до нарастване на ролята на социалните помощи като стимул за повишено участие в пазара на труда.

3.3   Комитетът съзнава, че равнището на защита, осигурено от тези помощи, зависи до голяма степен от публичното финансиране, което понастоящем е под голям натиск поради последиците от икономическата криза и проблемите от застаряването на населението. Той обаче държи да припомни, че се противопоставя „на всяка инициатива, която би компрометирала солидарността, на която почива социалната защита и която е толкова благотворна за Европа (18). Отпускането на помощи, които поддържат отчасти жизнения стандарт, е съществено, за да се гарантира по-добро разпределение на благата и доходите, както и по-добро социално сближаване. В същия дух Комитетът държи да подчертае значението на механизмите за адаптиране на помощите според еволюцията на жизнения стандарт. Пак поради тази причина Комитетът смята за необходимо в ОМК да се включи мониторинг за наблюдение на подходящия размер на отпусканите помощи.

3.4   ЕИСК настоява за разработване на Програма за социално действие, която би трябвало да се основава на положителното сътрудничество между държавите, „а не на конкурентна „надпревара до край“ по отношение на социалните права, социалната закрила и условията на труд (19).

3.5   Безработица: засилване на социалната защита като инвестиция в полза на икономическата конкурентоспособност и на социалната интеграция

3.5.1   Осигуряването срещу безработица е основно социално предимство, понеже целта му е всеки работещ да бъде застрахован срещу последиците от уволнение или от преструктуриране. Целта е да се гарантира подходящ и стабилен размер на доходите, който е първостепенно условие за подсигуряване на професионалната мобилност, а оттам и на връщането към трудова заетост (20).

3.5.2   Осигуряването срещу безработица не може да се ограничава само до отпускането на помощи, а трябва да бъде обвързано с подходящи, динамични мерки за подкрепа на една качествена заетост. Тези активни политики трябва да гарантират индивидуализирано съдействие и достъп до обучение за придобиване на квалификация (21). От друга страна, важна роля трябва да играят и други фактори като наличността, ефективността и качеството на детегледаческите услуги, на оборудванията за улеснение на хората с увреждания, на инфраструктурите за държавно образование и здравеопазване (22). Държавните власти би трябвало да осигурят прилагането на тези елементи, необходими за по-гъвкави професионални преходи.

3.5.3   От друга страна, ЕИСК смята, че е необходимо да се вземат мерки за структурно подобрение, за да се създаде един наистина приобщаващ пазар на труда (23). Във връзка с това трябва да се припомни, че на 9 декември 2009 г., в рамките на социалния диалог, беше подписано рамково споразумение за един приобщаващ пазар на труда. То свидетелства за волята на социалните партньори да насърчават приобщаващи пазари на труда, да използват максимално потенциала на работната сила в Европа, да се увеличава процентът на заетостта, да се подобрява качеството на заетостта, вкл. професионалното обучение и развиването на знанията и уменията.

3.5.4   Комитетът смята, че конвергенциите са необходими за рентабилизиране на труда, така че заетостта да бъде наистина по-привлекателен от финансова гледна точка избор. Нископлатените и нискоквалифицираните лица трябва да могат да получат достъп до доходна работа и да избегнат бедността и безработицата чрез прилагането на координирани политики в социално и фискално отношение и от гледна точка на заплатите (24).

3.5.5   Обезщетения за безработица, свързани с динамични политики на пазара на труда, позволяват да се стабилизира икономиката и да се насърчи активното приспособяване към промяната чрез подобряване на знанията и уменията и чрез ефективни инициативи в областта на търсенето на работа и преквалифицирането (25). Трябва обаче да се внимава дали в политиките за активизиране, провеждани понастоящем във всички държави-членки, съществува баланс между ценности като солидарността, отговорността и сближаването, и дали не крият опасност от допускане на неравенство, на различия между категориите работници и на затваряне в нетипични, нискоквалифицирани и/или нископлатени длъжности. Освен това следва да се проявява предпазливост по отношение на мерките, чрез които се цели критериите за допустимост да станат по-строги, предимно по време на икономическа криза, когато търсенето на работна ръка е намаляло. Опасността е животът на изключените хора да стане още по-несигурен, а това е голяма пречка за професионалната (ре)интеграция. Страничен ефект от тези политики на отстраняване може да бъде и причиняването на отлив към други сектори на социалната защита като социалната помощ или неработоспособност, а това не е желателно.

3.6   Пенсиите – адаптирани към проблема със застаряването

3.6.1   Тъй като броят на пенсионерите в Европа нараства, а относителният брой на лицата в работоспособна възраст намалява, Европейският съюз насърчи държавите-членки да започнат реформи на пенсионните си системи, за да съхранят адекватни и устойчиви пенсии. Тези реформи почиват върху следните основни точки: насърчаване на хората да работят по-дълго време, насърчаване на допълнителните пенсии, установяване на по-здрави връзки между социалните вноски и помощите, отчитане на нарастващото дълголетие при отпускането на помощите, подходящо финансиране на минималната пенсия, отпускане на кредити за периоди на лечение при изчисляването на пенсионните права и автоматизирани или полуавтоматизирани механизми за преразглеждане.

3.6.2   Процентът на риска от обедняване е особено висок сред хората на 65 и повече години (средно 20 % в 27-те държави-членки на ЕС, при 17 % за цялото население), най-вече сред жените (при които тези стойности достигат 22 %). Това поражда проблема за съобразяването на размера на пенсиите с доходите на останалата част от населението. Целта на пенсията е да гарантира на пенсионерите сигурен доход, който да замени доходите от времето на активния им живот, като се отчита предишният им жизнен стандарт. За бъдеще би трябвало да се вземат необходимите мерки за намаляване на разминаването в доходите, свързано с различните видове пенсии, между пенсионерите – мъже и жени – но и да се гарантира прилична защита от риска „старост“ за работещите с нетипични форми на заетост или с нестандартна кариера. Все още съществуващата на пазара на труда сегрегация между мъже и жени има важни последици за учредяване на придобитите права, а оттам и върху перспективите за пенсиониране при жените (26). Също така Комитетът държи да подчертае, че повсеместното разпространение на системите за минимални пенсии има важна роля за борбата с обедняването на най-възрастните. ЕИСК настоява Комитетът за социална закрила и ОМК да обърнат голямо внимание на този въпрос.

3.6.3   Публичните пенсионни системи са основният източник за пенсии за прослужено време и старост. При тези условия е необходимо да се направи всичко за осигуряване на финансовата им трайност и устойчивост. ЕИСК смята, че най-добрата гаранция за подходящо финансиране на тези публични системи е високото равнище на заетост и допълнителните мерки за финансиране, въведени от някои държави-членки. Тези системи почиват върху принципа на солидарността и изграждат връзки между представителите на едно и също и на различни поколения, а това е гарант за социално сближаване. Освен това те осигуряват права за пенсия в периоди на безработица и прекъсване на кариерата поради заболяване и по семейни причини. Финансовата им стабилност се прояви по време на финансовата криза от 2008 г.

3.6.4   Освен тези публични пенсионни схеми се развиха и допълнителни пенсионни схеми. Те могат да осигурят допълнителни ресурси за пенсионерите и в този смисъл трябва да обхванат и всички заети лица, но не биха могли да бъдат алтернативно решение на проблема за устойчивостта на публичните пенсионни системи, още по-малко да ги поставят под въпрос. В интерес на настоящите и бъдещите пенсионери развитието и въвеждането на тези допълнителни схеми би трябвало да отговарят на определени изисквания, а именно да се вписват в европейска регулативна рамка, разработена след съгласуване със социалните партньори. Те не би трябвало да бъдат само инвестиционни фондове, за да гарантират персонална пенсия, а да служат за покриване на пожизнения риск и за осигуряване на доходи за периодите на заболяване и дори на икономическа безработица или на отсъствие по семейни причини. Достъпът до тези допълнителни схеми би трябвало да бъде гарантиран за всички заети лица в отрасъла или в предприятието. Би трябвало да се прилага принципът за равно третиране на мъжете и жените. Социалните партньори трябва да бъдат обвързани с преговорите по тяхното въвеждане и с контрола върху управлението им. И накрая трябва да се насърчават инвестициите с положително въздействие върху заетостта и да се предотвратяват чисто спекулативните инвестиции.

3.7   Нетрудоспособността – важна спасителна мрежа за заетите лица, страдащи от заболяване или увреждане

3.7.1   Освен безработицата и пенсията, третата категория помощи за заместване на доходите са помощите при нетрудоспособност, увреждане, трудова злополука или професионално заболяване. Това поражда въпроса не само за подходящ заместващ доход, но и за завръщане към заетост или за достъп до нея. ЕИСК държи да припомни позицията си, изразена в предишното му становище относно социалната интеграция (27). Доходът е необходимо условие за водене на независим начин на живот, но той не е непременно достатъчно условие. В много случаи все още се отдава твърде малък приоритет на интегрирането на такива хора в трудовия живот въпреки наличието на правни разпоредби за тази цел. Често практическите механизми за професионална ориентация и подкрепа за намиране или подновяване на работа са тромави и неефективни.

3.7.2   На хората, които не са в състояние да работят, трябва да бъдат осигурени допълнителни доходи – достатъчни за гарантирането на достоен живот. В този смисъл отпуснатата помощ трябва да отчита не само поддържането на подходящ жизнен стандарт, но и конкретните разходи, на които лицето е изложено поради своето заболяване или увреждане. Тук важна роля могат да играят политиките, чиято цел е да гарантират достъпни и качествени здравни услуги, както и политиките за насърчаване на развитието на инфраструктури и социални услуги, провеждани в ситуации на зависимост, за да се гарантира достойно съществувание (срв. домашни здравни грижи и помощ, помощ за трето лице и др.).

4.   Минимални доходи и социално приобщаване

4.1   Още в становището си от 12 юли 1989 г. относно бедността (28) ЕИСК препоръчваше да се създаде „социален минимум, замислен едновременно като спасителна мрежа за бедните и като лост, необходим за социалната им реинтеграция“. Това становище е цитирано в Препоръката на Съвета от 24 юни 1992 г. относно общите критерии, свързани с достатъчни ресурси и плащания в системите за социална защита (29), в която се препоръчва постепенното въвеждане на гарантирани ресурси в рамките на системите на социална защита в отделните държави-членки за срок от 5 години. Почти двадесет години по-късно, когато ЕС е посветил 2010 г. на борбата с бедността, трябва да отбележим, че тези искания и препоръки са останали само на книга. В препоръката си от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване (30) Комисията уточни, че препоръката от 1992 г. „продължава да е водещ акт в политиката на Общността във връзка с бедността и социалната изолация и не е загубила в ни най-малка степен значението си, макар да е необходимо да се направи повече с оглед на пълното ѝ прилагане“. Неотдавна, в рамките на Резолюцията от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (31), Парламентът „приканва държавите-членки да създадат подходящи допълнителни ресурси, за да се борят с бедността и социалното изключване“ и „изтъква необходимостта от избиране на подходящо равнище на допълнителни ресурси въз основа на препоръки 92/441/ЕИО и 2008/867/ЕО, което да бъде адекватно, прозрачно, достъпно за всички и способно да просъществува в дългосрочен план“.

4.2   Съгласно Препоръката на Съвета от 24 юни 1992 г. ЕИСК смята, че тази гаранция за ресурсите трябва да бъде фиксирана, като се отчита жизненият стандарт във всяка държава-членка. Това предполага прибягването до подходящи показатели като например средния доход, съществуващ в държавата-членка, статистиката за потреблението на домакинствата, законната минимална работна заплата, ако има такава, или равнището на цените. Освен това този минимален доход може да бъде адаптиран или допълван, за да отговаря на конкретни нужди. Имат се предвид основно помощите за жилище, политиките за гарантиране на достъп до качествени здравни услуги или справянето със ситуации на голяма зависимост – нещо, което вече се прилага в различни държави-членки. Комитетът подкрепя инициативата на Парламента (32) за изменение на Препоръката на Съвета от 1992 г. и уточнява, че „социалното подпомагане следва да осигурява подобаващ минимален доход за достоен живот, най-малкото на равнище над равнището „застрашени от бедност“ “. Трябва обаче да се внимава да не се получат взаимодействия между този гарантиран доход, обвързан или не с други странични помощи като надбавката за наем, и други социалноосигурителни плащания. Не трябва да се допуска лицата, които получават социалноосигурителни обезщетения, да се озоват в по-неблагоприятни ситуации, защото това очевидно би довело до нежелани последствия.

4.3   ЕИСК припомня, че въвеждането на минимален доход трябва да бъде предвидено в рамките на политиките за активно социално приобщаване и достъп до качествени социални услуги. От тази гледна точка той подкрепя позицията на Европейския парламент (33), който „предлага държавите-членки да подходят активно към разработването на политика за минимално заплащане в отговор на нарастващия брой на „работещи бедни лица“ и да превърнат работата в реална перспектива за лицата, отдалечени от пазара на труда“; Освен това Комитетът държи да подчертае, че не трябва да се пренебрегва положението на хората, чиято възраст, здравословно състояние или увреждане не им позволява да участват в пазара на труда. Той споделя виждането на Европейския парламент (34), че „активното приобщаване не трябва да замести социалното приобщаване“ и че „трябва да се осигурят минимален доход и достъпни и достижими висококачествени социални услуги, независимо от способността на лицето за вземане на участие на пазара на труда“.

4.3.1   ЕИСК е на мнение, че постепенното въвеждане на гарантирани ресурси е необходимо за постигането на целта – намаляване на бедността – залегнала в рамките на стратегията „Европа 2020“, и че то трябва да се обмисли посредством един нов инструмент, за да се подкрепят по-ефективно политиките на борба с бедността, провеждани в различните държави-членки.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Становище на ЕИСК, ОВ C 27 от 3.2.2009 г.

(2)  Становище на ЕИСК, ОВ C 309 от 16.12.2006 г.

(3)  Европейска комисия, Комитет за социална закрила, „Съвместен доклад за социалната закрила и социалното приобщаване през 2010 г.“, ръкопис, февруари 2010 г.

(4)  Съобщение на Комисията COM(2010) 2020.

(5)  Становище на ЕИСК, ОВ C 128/3 от 18.5.2010 г., параграф 4.4.

(6)  Европейски съвет, 17.6.2010 г., Заключения, EUCO 13/10.

(7)  Вж. бележка под линия 5.

(8)  Европейски парламент, Резолюция от 6.5.2009 г., 2008/2335(INI).

(9)  Становище на ЕИСК, ОВ C 221 от 28.8.1989 г. и ОВ C 128/15 от 18.5.2010 г.

(10)  Препоръка на Съвета от 24.6.1992, 92/441/CEE, ОВ L 245 от 26.8.1992 г.

(11)  Становище на ЕИСК, ОВ C 302/86 от 7.12.2004 г.

(12)  Становище на ЕИСК, ОВ C 128/10 от 18.5.2010 г. и ОВ C 302/86 от 7.12.2004 г.

(13)  Член 9 от ДФЕС, ОВ C 115 от 9.5.2008 г.

(14)  Харта на основните права, ОВ C 364 от 18.12.2000 г.

(15)  Европейска комисия, Комитет за социална закрила, „Растеж, заетост и социален напредък в ЕС – основни послания“, ръкопис, септември 2009 г.

(16)  Klaus Busch, „World Economic Crisis and the Welfare State – Possible solutions to reduce the economic and social imbalances in the world economy, Europe and Germany“ („Световната икономическа криза и социалната държава – възможни решения за намаляване на икономическия и социалния дисбаланс в световната икономика, в Европа и Германия“), International Policy analysis, фондация „Фридрих Еберт“, февруари 2010 г.

(17)  Вж. бележка под линия 15.

(18)  Вж. бележка под линия 5.

(19)  Вж. бележка под линия 1.

(20)  Florence Lefresne, „Regard comparatif sur l’indemnisation du chômage: la difficile sécurisation des parcours professionnelles“ („Сравнителен поглед към обезщетенията за безработица: нелекото подсигуряване на професионалните кариери“), Chronique internationale de l’IRES – no115, novembre 2008, p. 23.

(21)  Вж. бележка под линия 18.

(22)  Вж. бележка под линия 11.

(23)  Вж. бележка под линия 5.

(24)  Вж. бележка под линия 11.

(25)  Вж. бележка под линия 2.

(26)  Вж. бележка под линия 11.

(27)  Вж. бележка под линия 5.

(28)  Становище на ЕИСК, ОВ C 221 от 28.8.1989 г. и ОВ C 128/10 от 18.5.2010 г.

(29)  Вж. бележка под линия 10.

(30)  Препоръка на Комисията от 3 октомври 2008 г., 2008/867/ЕО, ОВ L 307 от 18.11.2008 г.

(31)  Вж. бележка под линия 8.

(32)  Вж. бележка под линия 8.

(33)  Вж. бележка под линия 8.

(34)  Вж. бележка под линия 8.


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/34


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бедността сред децата и благосъстоянието на децата“ (проучвателно становище)

2011/C 44/06

Главен докладчик: г-жа KING

В писмо от 28 април 2010 г. и в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, белгийският вицепремиер и министър на социалната политика и общественото здраве г-жа Laurette Onkelinx поиска от името на бъдещото белгийско председателство Европейският икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„Бедността сред децата и благосъстоянието на децата“.

На 25 май 2010 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 464-ата си пленарна сесия на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли 2010 г.) Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-жа Brenda King за главен докладчик и прие настоящото становище с 113 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Понастоящем 20 милиона деца в ЕС са изложени на риск от бедност. Делът на децата, живеещи в бедност, е дори по-голям от дела на пълнолетните лица, живеещи в бедност (20 % спрямо 16 %), като се очаква да нарасне поради икономическата криза. Самото наличие на бедност сред децата, живеещи в ЕС, е доказателство за това, че не се зачитат най-важните им основни права.

1.2   Последствията от липсата на мерки срещу бедността сред децата ще имат пагубно въздействие върху бъдещото благосъстояние на хората в Европейския съюз. Постигането на целите от стратегията „ЕС 2020“ зависи от наличието на едно образовано, здраво и обещаващо младо поколение. Фактът, че има толкова много изложени на риск от бедност деца, и степента, в която бедността се предава от едно поколение на следващото, представляват изобличение на провала на съществуващите политики на ЕС за защита на най-уязвимите членове на обществото.

1.3   Бедността сред децата и тяхното благосъстояние е многоизмерен проблем – резултатите от множество доклади сочат, че редица фактори, сред които материалните лишения и липсата на достъп до основни здравни услуги, до приемливи жилищни условия и до образование, утежняват проблема. По принцип се приема, че тези фактори са свързани помежду си и взаимозависими, като решенията на проблема следва да са съобразени с този факт.

1.4   Бедността сред децата и лишенията отнемат възможността на милиони деца да получат най-добрия старт в живота и възпрепятстват личностното им развитие. В много случаи, ако се вземат мерки още на ранен етап от детството, това може да окаже положително въздействие през целия живот. От решаващо значение е да бъдат разработени подходящи политики, за да се гарантира, че всички деца, особено тези от най-маргинализираните обществени групи, имат възможност да развият целия си потенциал и следователно да дадат положителен принос за бъдещето.

1.5   В рамките на настоящата Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване ЕИСК приветства политическия ангажимент, поет от Съвета с неговото решение намаляването на бедността да стане една от петте основни цели на ЕС, които следва да бъдат постигнати до 2020 г. Целта е „намаляване на броя на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедността с 25 %, с което над 20 млн. души ще бъдат извадени от ситуацията на бедност“ (1).

1.6   Въпреки това Комитетът изразява разочарование от факта, че не е определена конкретна цел за намаляване на бедността сред децата и насърчаване на благосъстоянието на децата, предвид политическото внимание и широкия спектър от инициативи по този въпрос, поети както на равнище ЕС, така и на национално равнище от 2000 г. насам.

1.7   Комитетът приветства това, че една от седемте водещи инициативи ще бъде създаването на Европейска платформа срещу бедността, която „има за цел да гарантира социално и териториално сближаване, така че ползите от растежа и работните места да са споделени в голяма степен и хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване, да имат възможност да живеят достоен живот и да представляват активна част от обществото“.

1.8   ЕИСК настоятелно препоръчва тази платформа да стане рамката за изкореняване на бедността сред децата и насърчаване на благосъстоянието на децата чрез разработване на многоизмерни подходи, насочени специално към децата, основани на зачитането на правата на детето и подкрепени с конкретни цели по отношение на децата и семействата с деца.

1.9   Мрежата на ЕС от независими експерти в областта на социалното приобщаване насочи вниманието към специфични групи деца, които са изложени на голям риск от крайна бедност, включително:

i.

деца, които живеят в или излизат от специализирани институции, безпризорни деца, деца жертви на тормоз, малтретиране или небрежно отношение, деца, чиито родители страдат от психически проблеми, деца в домове за настаняване, бездомни деца и деца жертви на домашно насилие или трафик;

ii.

деца с увреждания, деца от етнически малцинства, ромски деца, млади хора, които са кандидати за убежище, и имигранти;

iii.

деца, живеещи в много бедни и изолирани селски райони, в които липсват основни услуги, и деца, живеещи в големи квартали в периферията на основните градски райони.

1.10   В Хартата на основните права на Европейския съюз са включени разпоредби относно правата на децата, което предоставя на ЕС солиден мандат за гарантиране на оцеляването, защитата и развитието на децата. За тези уязвими групи деца следва да се прилагат отделни показатели и цели в рамките на Европейската платформа срещу бедността.

1.11   ЕИСК подкрепя призива за цялостна препоръка на Комисията относно бедността сред децата и благосъстоянието на децата, чрез която да се поставят основните цели и да се създаде рамка за постоянно провеждане на мониторинг, обмен, научни изследвания и партньорски проверки, което ще допринесе за постигането на тази свързана с бедността цел от стратегията „ЕС 2020“.

2.   Контекст

2.1   От 2000 г. насам въпросът за бедността сред децата и социалното изключване е все по-важна част от отворения метод на координация в социалната сфера. Той се изтъква като основен въпрос във всеки от съвместните доклади относно социалната закрила и социалното приобщаване (2002-2004 г.). Държавните глави на страните от ЕС заявиха необходимостта „да предприемат необходимите стъпки за бързо и значително намаляване на детската бедност, давайки на всички деца равни възможности, независимо от техния социален произход“ (2).

2.2   В инициативата на люксембургското председателство на ЕС от 2005 г. относно „Придвижване напред на процеса на социално приобщаване в ЕС“ изрично се призоваваше за интегриране на правата на децата в политиките на ЕС (children mainstreaming) и за приемане на поне един показател за благосъстояние на децата на равнище ЕС. През 2006 г. в съобщението на Европейската комисия относно правата на детето беше обърнато особено внимание на социалното приобщаване на децата и на ролята на процеса на социално приобщаване в ЕС. Аналитичният доклад и препоръките на работната група на ЕС във връзка с бедността сред децата и благосъстоянието бяха официално приети през януари 2008 г. В края на 2009 г. в работния документ на Комисията относно стратегията „Европа 2020“ беше признато, че бедността и социалното изключване сред децата е едно от дългосрочните социални предизвикателства пред ЕС, които бяха допълнително утежнени от финансовата и икономическата криза. През март 2010 г. консорциум начело с Института за социални изследвания TARKI изготви по поръчка на Европейската комисия подробен доклад относно „Бедността сред децата и благосъстоянието на децата в Европейския съюз“.

2.3   Договорът от Лисабон, влязъл в сила през 2009 г., включва утвърждаването на правата на децата като изрична цел на ЕС. На конференцията по откриването на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване – 2010 г., председателят на Комисията Barroso заяви: „Нека до 2020 г. да намалим дела на изложеното на риск от бедност население, по-специално сред децата и възрастните хора, защото данни като тези, които се представят понастоящем, са недопустими.“ Белгия, която председателства ЕС през второто полугодие на 2010 г., определи борбата срещу бедността сред децата и насърчаването на благосъстоянието на децата като основни приоритети.

3.   Бедност сред децата и благосъстояние на децата в ЕС

3.1   Бедност сред децата

3.1.1   Бедността сред децата и благосъстоянието на децата са основни предизвикателства из целия Европейски съюз. Въпреки това техният обхват и тежестта им варират в широки граници между отделните страни, а в много страни и между отделните региони. В този смисъл статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (EU-SILC) от 2007 г. показват следното (3):

20 % от децата в ЕС са изложени на риск от бедност (4), докато за цялото население този дял е 16 %. Рискът е по-голям сред децата във всички страни с изключение на Кипър, Дания, Естония, Финландия, Германия и Словения (в Латвия рискът е един и същ). Рискът от бедност сред децата достига 30-33 % в две страни (България и Румъния), 23-25 % в пет страни (Гърция, Италия, Полша, Испания и Обединеното кралство) и 10-12 % в други пет страни (Кипър, Дания, Финландия, Словения и Швеция).

От основно значение е тази информация да бъде допълнена от разликата в риска от бедност (5), която показва „колко бедни са бедните деца“, т.е. дълбочината на риска от бедност сред децата. Разликата в риска от бедност сред децата варира от 13 % във Финландия и 15 % във Франция до 40 % в Румъния и 44 % в България. В повечето страни тенденцията е рискът от бедност да се повишава с възрастта на децата.

Друг основен фактор, на който следва да се обърне внимание при разглеждането на въпроса за бедността поради липса на доходи, е нейната продължителност, т.е. колко време децата живеят под прага на риска от бедност. Както беше подчертано в горепосочения доклад на TARKI, „въпреки че рискът от бедност сред децата през дадена година дава някаква представа за заплахата от лишения и социално изключване, пред която са изправени, тази заплаха е много по-сериозна, ако доходът им е под това равнище в течение на няколко години“. За 20-те страни от ЕС, за които са налични необходимите данни EU-SILC, докладът на TARKI показва, че делът на децата, живеещи в домакинства, които са били изложени на риск от бедност през целия период 2005-2007 г., варира от 4-6 % (в Австрия, Кипър, Финландия, Словения и Швеция) до 13-16 % (в Италия, Литва, Люксембург, Полша и Португалия).

3.2   Материални лишения

3.2.1   Определението на ЕС за деца, изложени на риск от бедност, се основава на броя на децата, живеещи в семейства с ниски доходи. Въпреки че е важна, тази мярка е недостатъчна, тъй като не включва всичко, което е необходимо, за да може едно дете да получи добър старт в живота. Децата могат да живеят в жилища под средния стандарт или дори да са бездомни, да живеят в запуснати квартали, да бъдат изложени на висока престъпност, по-лошо здравеопазване, лош хранителен режим, висок риск от инциденти и наранявания, повече физическо насилие, повече тормоз, по-ограничен достъп до детски заведения, ограничен достъп до социални и семейни услуги, недостатъци в образователната система и нискокачествени възможности за образование, могат да не разполагат с никакъв или почти никакъв достъп до детски площадки, спортни и възстановителни съоръжения или културни дейности. Някои деца са изправени пред повече лишения, които се натрупват и подсилват взаимно въздействието си, задълбочавайки бедността и социалното изключване на детето и увеличавайки възможността бедността и изключването да се предадат и на следващите поколения.

3.2.2   Делът на всички деца в ЕС, засегнати от материални лишения, е равен на дела на тези, изложени на риск от бедност (20 %). Въпреки това материалните лишения варират в значително по-големи граници между отделните държави-членки: от 4-10 % (в Люксембург, трите скандинавски държави, Нидерландия и Испания) до 39-43 % (в Унгария, Латвия и Полша), 57 % (в Румъния) и 72 % (в България). За сравнение делът на изложените на риск от бедност варира между 10 % и 33 %. Тези големи разлики по отношение на материалните лишения отразяват разликите в средния стандарт на живот между държавите-членки, както и разпределението вътре в тях.

3.2.3   Делът на децата, засегнати от материални лишения, , е 46 %. Той варира в значителна степен – от 18-28 % (в Дания, Люксембург, Нидерландия, Испания, Швеция) до 72-96 % (в България, Унгария, Латвия, Румъния). Сред децата, които са над прага на риска от бедност, средният дял на децата, засегнати от материални лишения в ЕС, е 13 %. Тук отново стойностите варират в много широк диапазон: 1-6 % (в Дания, Люксембург, Нидерландия, Испания, Швеция) и 35-62 % (в България, Унгария, Латвия, Румъния).

3.2.4   ЕИСК препоръчва да бъдат включени като показатели националните равнища на риска от бедност, праговете на риска от бедност и националните равнища на материални лишения.

3.3   Най-силно изложени на риск деца

3.3.1   Самотни родители и големи семейства

3.3.1.1   Децата, живеещи със самотни родители, и тези, живеещи в големи семейства, са изложени на най-висок риск на практика във всички страни. Статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (EU-SILC) от 2007 г. показват, че на равнище ЕС 34 % от децата, живеещи в семейства с един родител, са изложени на риск от бедност, като този дял варира от 17-24 % (в Дания, Финландия, Швеция) до 40-45 % (в Естония, Ирландия, Литва, Люксембург, Румъния, Обединеното кралство) и 54 % (в Малта). Що се отнася до децата, живеещи в големи семейства (т.е. домакинства, състоящи се от 2 възрастни и 3 или повече деца), рискът от бедност при тях е 25 % за ЕС. Делът варира от 12-15 % (в Германия, Финландия, Швеция, Дания, Словения) до 41-55 % (в Италия, Латвия, Португалия, Румъния) и 71 % (в България).

3.3.2   Домакинства на безработни

3.3.2.1   Проучването на работната сила в ЕС от 2007 г. показва, че 9,4 % от децата живеят в домакинства на безработни, като делът им варира от 2,2-3,9 % (в Кипър, Гърция, Люксембург и Словения) до 12 % в Белгия, 12,8 % в България, 13,9 % в Унгария и 16,7 % в Обединеното кралство (6). Средно тези деца са изложени на много висок риск от бедност – 70 %, като този риск е най-малък в Дания и Финландия (47-49 %) и най-голям в България, Чешката република, Естония, Литва, Португалия, Румъния и Словакия (81-90 %).

3.3.2.2   Що се отнася до материалните лишения, животът в домакинство, в което никой не заема платено работно място, може да има значително отражение както върху настоящите, така и върху бъдещите условия на живот на децата. Потенциалните финансови проблеми не са единственият въпрос, свързан с безработицата – липсата на пълнолетно работещо лице в домакинството на детето може да ограничи и настоящите или бъдещите възможности за пълноценно участие в обществото.

3.3.3   Деца, изложени на риск от „крайна“ бедност

3.3.3.1   Мрежата на ЕС от независими експерти в областта на социалното приобщаване насочи вниманието към специфични групи деца, които са изложени на голям риск от по-тежка или крайна бедност. Това се вижда особено ясно от различните национални планове за действие на държавите-членки в областта на интеграцията, както и от няколко проекта за транснационален обмен. Тези групи включват: деца с увреждания, деца от етнически малцинства (особено роми), млади хора, които са кандидати за убежище, и имигранти, деца жертви на тормоз, малтретиране или небрежно отношение, деца, чиито родители страдат от психически проблеми, деца в домове за настаняване, бездомни деца и деца жертви на домашно насилие или трафик, деца, живеещи в много бедни и изолирани селски райони, в които липсват много основни съоръжения, и деца, живеещи в големи квартали в периферията на основните градски райони (7). Анализът на ЕС от 2007 г. сочи, че положението на децата в мигрантски семейства и в някои етнически малцинства става все по-тревожен въпрос в старите държави-членки.

3.4   Дългосрочен ефект и междупоколенческа бедност

3.4.1   Дългосрочен ефект

3.4.1.1   Важна тема от съвместните доклади относно социалната закрила и социалното приобщаване е, че израстването в бедност ограничава личностното развитие и има дългосрочни последици за развитието и благосъстоянието на децата, както и за тяхното бъдещо здраве и благосъстояние като възрастни хора. То увеличава риска те да бъдат бедни и засегнати от безработица и социално изключване като възрастни. Този дългосрочен ефект беше подчертан в доклада от 2007 г., в който се заключава, че „При децата, които израстват в бедност, е по-малко вероятно в сравнение с техните по-заможни съученици да се справят добре в училище, да имат добро здраве, да не се замесват в дейности, преследвани от системата на наказателното правораздаване, а като млади пълнолетни граждани да намерят опора в пазара на труда и в обществото като цяло“.

3.4.2   Междупоколенческа бедност

3.4.2.1   Степента, в която бедността се предава от едно поколение на следващото, е също значим и често повдиган въпрос. В редица страни предаването ѝ от поколение на поколение е особено ясно изразено в сферата на образованието – изглежда това се случва както в страни с високи, така и в страни с ниски равнища на бедност и социално изключване при децата. Модулът EU-SILC от 2005 г. относно предаването на неравностойното положение от поколение на поколение разкрива, че възможностите за образование през детството влияят върху риска от бедност след навършване на пълнолетие. По този начин при лице, чиито родители имат начално образование, рискът да не получи официална квалификация е 23 пъти по-голям отколкото при някой, чиито родители са висшисти.

4.   Бенчмаркинг, мониторинг и оценка

4.1   Основно предизвикателство, на което следва да се обърне особено внимание, е строгият процес на бенчмаркинг, мониторинг и оценка да стане централен и забележим фактор както на национално равнище, така и на равнище ЕС.

4.2   В тази насока бихме препоръчали:

създаване на процес, при който Комисията и държавите-членки биха могли да потърсят начини социалните цели на ЕС да станат по-популярни, измерими и осезаеми на равнище ЕС;

осигуряване на строг и редовен мониторинг и отчетност за напредъка към постигане на националните цели и целите на ЕС и към по-добро представяне по съгласувания набор от показатели;

осигуряване на партньорски проверки, организирани за обсъждане на резултатите от мониторинга с оглед укрепване на процеса на усъвършенстване на политиките на държавите-членки и на Комисията;

въвеждане на много по-строг подход за мониторинг и оценка, насочен в по-голяма степен към резултатите, и осигуряване на редовен и независим критичен анализ на напредъка към постигането на целите. Наред с останалото биха могли да бъдат полезни следните основни елементи:

по-систематично включване на общите показатели в националните рамки на държавите-членки за мониторинг и анализ с цел подобряване на процеса на взаимно учене;

повишаване на капацитета за изготвяне на статистики на европейско, национално и поднационално равнище и по-специално осигуряване на по-навременни статистики за социалната сфера (включително данни за бедността сред децата и благосъстоянието на децата, които позволяват по-добър мониторинг на отражението на финансовата и икономическата криза в целия ЕС);

изискване всички държави-членки да създадат официални канали за непрекъснато участие на организациите на гражданското общество и на независими експерти в процеса на мониторинг и оценка на политиките за социално приобщаване.

5.   Създаване на Европейска платформа срещу бедността

5.1   Укрепването на социалното измерение на ЕС и по-специално постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ ще зависят в значителна степен от предложената в стратегията водеща инициатива, а именно Европейската платформа срещу бедността (ЕПСБ).

5.2   ЕПСБ трябва да стане видимият символ на обновената социална Европа. Тя трябва да играе основна роля, като гарантира, че всички политики на ЕС (напр. икономика, конкуренция, образование, миграция, здравеопазване, иновации и околна среда) допринасят за постигане на социалните цели на ЕС, включително целта на ЕС, свързана с намаляването на бедността.

5.3   Основен приоритет ще бъде интегрирането на въпросите, свързани с необходимото равнище на социална защита, включително борбата с бедността сред децата, насърчаването на благосъстоянието на децата и зачитането на техните права, във всички значими области на политиката и програми на ЕС, включително в структурните фондове. ЕПСБ следва да играе основна роля за мониторинг и отчитане при прилагането на процеса на оценка на социалното въздействие, а също така и при определянето на степента, в която другите насоки на стратегията „Европа 2020“ допринасят за целта, свързана с намаляването на бедността.

5.4   Подобряване на връзките между целите на ЕС, свързани със социалното приобщаване, и целите на структурните фондове на ЕС.

5.4.1   Следва да се постигне много по-голямо съответствие между целите на ЕС и държавите-членки, свързани със социалното приобщаване, и използването на структурните фондове на ЕС. В този контекст използването на структурните фондове следва да стане основна част от националните планове за действие в областта на интеграцията. Пример в това отношение беше предложението на Комисията от 2009 г., насочено към разрешаване на използването на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в подкрепа на мерки за жилищно настаняване на маргинализирани общности, които живеят в новите държави-членки. Това може да изиграе важна роля за увеличаване на ресурсите за инициативи в тази област.

6.   Препоръки на ЕИСК

6.1   Ангажиментът на ЕС, свързан с бедността сред децата и благосъстоянието на децата

6.1.1   Предвид общите цели на стратегията „Европа 2020“ следва да бъде разработена последователна рамка за справяне с бедността сред децата и насърчаване на тяхното благосъстояние, като се приеме подход, основан на зачитането на правата им. Следва да се въведе конкретна цел на равнище ЕС, свързана с изкореняване на бедността сред децата и насърчаване на благосъстоянието сред децата.

6.2   Адекватни ресурси

6.2.1   За семейства с деца следва да се определи минимален семеен доход чрез използването на парични преводи, които да зависят от положението на родителите на пазара на труда. Парична подкрепа би могла да се осигури също и за всички деца посредством данъчно кредитиране и/или всеобщи парични премии.

6.2.2   Въпросът за всеобщите детски премии следва да се разгледа допълнително като основно средство за борба с бедността сред децата, предвид това, че според анализа на Комитета за социална закрила (2008 г.) като цяло тяхното управление е ефективно, те не са социално стигматизирани и се възприемат широко.

6.2.3   Тъй като децата, които живеят в домакинства на безработни, са изложени на много висок риск от бедност, съществува необходимост от цел, свързана с намаляването на разликата в бедността между домакинствата на безработни и тези на бедните работници, с оглед намаляването на бедността сред децата. Заетостта на родителите трябва да се подкрепя от активни политики на пазара на труда, като следва да бъде осигурено предоставянето на качествени местни, достъпни и евтини услуги, например по отношение на детските заведения.

6.2.4   Приобщаващите пазари на труда трябва да осигуряват качествени работни места за родителите. За да се гарантира, че родителите имат възможност да прекарват определено време с децата си, са необходими политики, които насърчават съчетаването на работата и семейството.

6.2.5   За децата в положение на крайна бедност е необходимо е да се гарантират равни възможности за всички и да се положат повече усилия за успешно завършване на образованието за всяко дете, с цел да се прекъсне предаването на бедността и социалното изключване на следващото поколение. Трябва да се укрепват политиките за приобщаване и борба с дискриминацията, особено по отношение на имигрантите и техните потомци и на етническите малцинства.

6.3   Ранното детство

6.3.1   ЕИСК подкрепя препоръката на мрежата Eurochild за това, че услугите, свързани с детските заведения, следва да бъдат разширени така, че да се избере приобщаващ подход към услугите от пренаталния до предучилищния период, който да бъде отворен за всички деца и семейства. Eurochild счита, че целите от Барселона пренебрегват множество добри практики на политиката по отношение на ранното детство. ЕИСК препоръчва във връзка с целите от Барселона да се разработят общи за ЕС „стандарти за качество“ по отношение на услугите през ранното детство, включително в детските и образователните заведения съгласно определението на мрежата „Childcare Network“ на ЕК, които да окажат влияние върху развитието на националните политики и практики, включително използването на структурните фондове.

6.4   Здравеопазване

6.4.1   ЕИСК препоръчва работната група на ЕС относно здравните показатели да разработи показатели по отношение на децата с цел мониторинг и оценка на политиките в областта на общественото здраве и тяхното въздействие.

6.4.2   Би трябвало да бъдат разработени също така показатели за позитивното психическо здраве и психическите проблеми при децата.

6.4.3   Съобщението на Комисията за неравенството в здравеопазването, предвидено за 2012 г., следва да разглежда въпроса за здравето на децата.

6.5   Жилищно настаняване

6.5.1   Държавите-членки на ЕС следва да прилагат ангажиментите и действията, приети на Петата министерска конференция по околна среда и здраве, проведена през март 2010 г., по отношение на Плана за действие за околна среда и здраве за децата в Европа.

6.5.2   Европейската комисия следва да постигне споразумение с държавите-членки относно обща рамка и общи насоки за измерване, мониторинг и отчитане на бездомността и социалното изключване, свързано с липсата на жилище, като се обръща особено внимание на положението на децата.

6.5.3   Европейската комисия следва да продължи да подкрепя и финансира инициативи за подпомагане на държавите-членки и на страните кандидатки в процеса на затваряне на нискокачествените домове за настаняване на деца и разработване на алтернативни решения.

6.6   Защита от насилие, тормоз и експлоатиране

6.6.1   Европейската комисия заедно с всички заинтересовани страни следва да разгледа възможността за създаване на набор от показатели по отношение на насилието и тормоза над децата и тяхното експлоатиране, като бъдат разгледани въпросите, свързани с разпознаването, защитата, преследването и превенцията в съответствие с препоръките на проучването относно индикаторите, изготвено през 2009 г. по поръчка на Агенцията за основните права.

6.6.2   Държавите-членки следва да разработят национални стратегии за предпазване и защита на децата от всички форми на насилие, които да включват ясно определени цели и бюджетни кредити, както и механизми на местно равнище, чрез които децата или други лица могат да сигнализират за случаи на насилие.

6.7   Мерки, насочени към децата

6.7.1   Комисията следва да укрепи връзките си с програмата на Съвета на Европа „Building a Europe for and with Children“ („Изграждане на Европа за децата с тяхно участие“), в която се поставя акцент върху участието на децата.

6.7.2   Необходимо е съществуващите общоприети показатели по отношение на доходите и материалните лишения да бъдат разширени така, че да включват повече показатели, насочени към децата. Важно е показателите да отразяват различните етапи от развитието на детето, като покриват най-важните измерения във всяка възраст. В проучването на Tarki/Applica се препоръчват възрастовите граници от 0 до 5 години, от 6 до 11 години и от 12 до 17 години и се включват измерения като доходите, материалните лишения, образованието, жилищното настаняване, здравеопазването, излагането на риск, социалното участие.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Според определението на ЕС лицата „изложени на риск от бедност“ са тези, които живеят в домакинство, чийто общ еквивалентен доход е под 60% от медианния национален еквивалентен доход на домакинствата (използваната скала за еквивалентност е модифицираната скала на ОИСР).

(2)  Европейски съвет в Брюксел, 23 и 24 март 2006 г., Заключения на председателството, 7775/1/06 rev 1, параграф 72.

(3)  Вж. уебсайта на Евростат, статистическата служба на Европейските общности: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/statistics/themes.

(4)  „Изложено на риск от бедност“ дете е дете, което живее в „изложено на риск от бедност“ домакинство, т.е. домакинство, чийто общ еквивалентен доход е под 60% от медианния национален еквивалентен доход на домакинствата.

(5)  Чрез „относителната медианна разлика в риска от бедност“ (в настоящия документ „разлика в риска от бедност“) се измерва разликата между медианния еквивалентен доход на лицата, живеещи под прага на риска от бедност, и стойността на този праг. Тя се изразява в проценти от стойността на прага.

(6)  Вж. уебсайта на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/statistics/themes.

(7)  Този модел се подчертава в доклада от 2007 г. на Мрежата на ЕС от независими експерти в областта на социалното приобщаване, в който беше направено заключението, че „В значителен брой страни две групи деца се открояват като изложени на много висок риск и засегнати от тежка бедност и социално изключване: деца, които живеят в или излизат от специализирани институции, и ромски деца. Има обаче и редица други ситуации, които излизат на преден план доста често: деца, принудени да полагат труд, деца жертви на насилие, сексуален тормоз, трафик и пристрастяване, деца, въвлечени в престъпния свят, деца с увреждания, непридружени непълнолетни, деца в бездомни семейства и безпризорни деца“ (Frazer и Marlier, 2007 г.).


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/40


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействието на индустриалните промени, свързани с екологични, енергийни и климатични предизвикателства, върху заетостта“ (проучвателно становище)

2011/C 44/07

Докладчик: Valerio SALVATORE

Съдокладчик: г-н Enrique CALVET CHAMBÓN

С писмо от 9 февруари 2010 г. г-н Paul MAGNETTE, министър на климата и енергетиката, се обърна към Европейския икономически и социален комитет от името на белгийското председателство и в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз с искане за изготвяне на проучвателно становище относно:

„Въздействието на индустриалните промени, свързани с екологични, енергийни и климатични предизвикателства, върху заетостта“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 юли 2010 г.

На 464-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 15 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 89 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Искането на белгийското председателство за разглеждане на индустриалните промени в областта на заетостта, предизвикани от борбата с изменението на климата, се вписва в глобален контекст на троен провал или – казано с не толкова силни думи – на три отрицателни сценария в условията на колосална икономическа криза.

А.

В рамките на Европейския съюз добрите цели на Лисабонската стратегия съвсем не бяха постигнати.

Б.

Много сериозна криза засегна финансовия сектор, причинена от недобра регулация и недостатъчен надзор.

В.

Срещата на върха на ООН в Копенхаген, която трябваше да подготви международно споразумение за климата, което да замени протокола от Киото, постигна твърде незадоволителни резултати.

1.2

ЕС трябва да допринася ефективно за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб и успоредно с това да развива икономиката и трудовия си пазар, за да постигне целите от Лисабонската стратегия за новото десетилетие, по-конкретно конкурентоспособност на световно равнище и ликвидиране на масовата безработица в Европа.

1.3

Комитетът, и в частност CCMI, изразиха мнения относно предизвикателствата в областта на енергетиката и климата, устойчивостта, индустриалните промени и заетостта. Например могат да се посочат следните становища: CCMI/002, 024, 027, 029, 045, 052 и 053; ECO/267; NAT/392, 440 и 453, TEN/401. Настоящото становище подхожда хоризонтално към проблема, но е очевидно, че са необходими регионални и отраслови проучвания, за да се конкретизират изложените идеи, особено в областта на заетостта.

1.4

Стратегията „Европа 2020“ на Европейския съюз ще трябва да даде отговор на неуспеха на Лисабонската стратегия. Следователно тя дава нов шанс, стига да укрепи решаващата роля на МСП. ЕИСК предлага да се засили икономическото сътрудничество на европейско равнище и да се насърчи ново общо виждане за понятието конкурентоспособност.

1.5

ЕС се нуждае от засилено икономическо управление в рамките на своите институции (т.е. обсъждане на прехвърляне на компетенции на съществуващите европейски институции в някои области от икономическата политика) с цел да се подпомогнат индустриалните промени за по-зелена европейска икономика и устойчиви работни места.

1.6

Демографското развитие, екологичните проблеми в Африка, Азия и Латинска Америка, недостигът на питейна вода в много страни и борбата с изменението на климата са условия, които стимулират търсенето в световен мащаб на зелени продукти и технологии и оттам създаването на „устойчиви работни места“. Не бива да се забравя също, че известните запаси от суровини за производство на енергия не са неограничени.

1.7

Една стратегия за заетост, насочена към устойчива икономика, може да се опре на познанията и опита, с които държавите-членки вече разполагат. Тези предимства трябва да бъдат насърчени от ЕС, който има нужда от квалифицирани работни места. И така държавите-членки трябва да инвестират повече в своите образователни системи и в ученето през целия живот и наред с това да насърчават науката, технологиите и инженерството. ЕИСК преценява като съвсем недостатъчен настоящия дял на публичните инвестиции в образованието, което трябва да се впише в последователна стратегия за учене през целия живот.

1.8

ЕС и неговите държави-членки трябва да предприемат необходимите мерки за осигуряване на индустриалните промени, които не противоречат на техните цели за запазване и създаване на работни места.

1.9

Зелената икономика с високо равнище на изследователска дейност и прилагане на нови познания, която се стреми към повече конкурентоспособност, би трябвало да се отрази върху пазара на труда, като създава качествени и устойчиви работни места и намалява риска от несигурност. Ето защо държавите-членки следва да инвестират повече в системите си за образование и продължаващо професионално обучение.

1.10

Публичният сектор играе важна роля за подкрепа на научноизследователската дейност и по отношение на ефективното използване на новите зелени технологии и подобряването на съществуващите ефикасни зелени технологии, най-вече благодарение на данъчните си инструменти. По тази причина, за да има прогрес в икономическата, социалната и екологичната област, е необходим здрав публичен сектор с подходяща квалификация. Приватизацията на всички икономически дейности може да го отслаби и не е винаги в общ интерес. ЕИСК счита, че ще трябва да се преразгледа регулаторната рамка на либерализираните енергийни пазари, за да се гарантира опазването на общия интерес.

1.11

Новите работни места ще бъдат създадени от частния сектор и най-вече от МСП. Ролята на публичния сектор е да създава стабилна и конструктивна рамка на европейско равнище, която да дава възможност на предприятията да оптимизират прехода към по-зелена икономика, с добри показатели и с многобройни устойчиви работни места.

1.12

ЕИСК предлага да се създаде специален европейски фонд за подкрепа на индустриалните промени и по-конкретно изследователската дейност, развитието и прилагането на зелени технологии, било то технологии за производство на енергия от възобновяеми източници или нови технологии за намаляване на емисиите в енергоемките производства.

1.13

Комитетът припомня, че ЕС ще има нужда от здрава промишлена база, защото без нея няма да може да постигне целите за устойчива заетост. Много работни места, дори в сектора на услугите, зависят от успеха на европейската промишленост. Затова индустриалните промени варират според отраслите и според регионите и трябва да се осъществяват постепенно, като се избягват отрицателните последици върху трудовите пазари и без да се застрашава съществуването на най-необходимата индустриална структура. Не става въпрос да се блокират политиките за опазване на околната среда, а да се управляват устойчиво и социално.

1.14

ЕИСК препоръчва реформата на общата селскостопанска политика след 2013 г. да отчете значението на селското стопанство и да спомогне за развитието на необходимите взаимодействия с другите общностни политики в областта на изследователската дейност, новите технологии и модернизацията на промишлеността.

1.15

Държавите-членки трябва да постигнат съгласие за въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Приходите от този данък може да се използват за намаляване на дефицитите в публичните бюджети на държавите-членки и така да им позволят да си поемат въздух, например за по-добро финансиране на образователните системи.

1.16

Индустриалните промени към по-зелена икономика се нуждаят от съвсем ново разбиране за растежа и конкурентоспособността. ЕИСК вече се обяви за нов подход към измерването на икономическия и социалния напредък. Той потвърждава убеждението си, че индустриалните промени и заетостта няма да бъдат съвместими с целите за устойчивост, ако ЕС и светът не успеят да се споразумеят за ново разбиране за растежа. Предложението на Комисията относно стратегията „Европа 2020“ е незадоволително.

1.17

ЕИСК смята, че европейските институции трябва да работят за еднакви условия за всички (level playing field) на световно равнище, което да предотврати делокализирането - и дори разбиването на цели отрасли - във вреда на заетостта и на околната среда.

1.18

В качеството си на институционален говорител на европейското гражданско общество и важен форум на структурирания диалог, ЕИСК допринася за демократичното участие на европейските граждани в големия дебат за индустриалните промени, тяхното въздействие върху трудовите пазари, тяхната скорост и глобалните социални последици.

2.   Определяне на обхвата на становището

2.1

Белгийското председателство поиска този документ да има политически характер и да очертае нови насоки за размисъл. Според представители на председателството, подходът в този документ не трябва да бъде отраслов, а хоризонтален и общ. Не става въпрос за проучване, а за политическа стратегия. Белгийското председателство предвижда това становище да бъде разгледано на неформален съвет на министрите на енергетиката.

2.2

Предизвикателствата, свързани с екологията и климата, са в основата на декларациите на Европейския съвет за срещата на върха в Копенхаген. Енергийното предизвикателство има няколко измерения. Достъпът на европейците до енергийните ресурси трябва да бъде осигурен в рамките на международната политика на ЕС и на неговите държави-членки. Това измерение не се обсъжда в настоящото становище, то разглежда енергийните предизвикателства в рамките на индустриалните промени, причинени от борбата с изменението на климата и най-вече по отношение на въздействието върху заетостта в Европа.

2.3

В настоящото становище терминът „зелен“ се използва за стоки или методи на производство, които се вписват в логиката на устойчивостта и спомагат за постигане на целите на ЕС в борбата с глобалното затопляне. ЕИСК призовава за по-зелена европейската икономика, а по отношение на трудовите пазари, да се създадат максимален брой зелени работни места (включително професионални обучения/квалификации), необходими за постигане на този резултат, т.е. едновременно качествени що се отнася до степента на квалификация, но също и до способността им да осигуряват социално приобщаване (вж становище TEN/401 „Насърчаване на устойчиви зелени работни места с оглед на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“, в което се цитира определението за „зелени работни места“, предложено от директора на департамент „Анализ на икономиката и пазара на труда“ на МОТ в отговор на неотдавнашна инициатива на Европейската комисия.) В този контекст ЕИСК припомня своето становище от октомври 2009 г. относно „съчетаването на гъвкавост и сигурност“ (1).

3.   Предизвикателства, постижения и нов шанс

3.1

Целесъобразно е да припомним накратко общия контекст, в който се вписва искането на белгийското председателство. В този контекст предизвикателствата се свеждат до три тясно свързани неуспеха.

Предизвикателства – неуспехът на Лисабонската стратегия

3.2

Лисабонската стратегия, както официално е посочено в заключенията на Европейския съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г., имаше за цел до 2010 г. да се изгради „най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието, която е способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голяма степен на социално единство“.

3.3

В началото на 2010 г. Комитетът трябва, за съжаление, да отбележи, че тези добре подбрани и необходими цели съвсем не бяха постигнати. В областта на заетостта равносметката е особено отрицателна. Между другото Лисабонската стратегия предвиждаше какви положителни резултати за заетостта би имала една по-конкурентоспособна икономика.

Предизвикателства – неуспехът на регулирането на финансовия пазар

3.4

Икономическият възход, периодът на растеж от 2005 до 2008 г. се обяснява с различни фактори: европейските страни изнасяха промишлени стоки и се възползваха от силното търсене на азиатските страни, най-вече Китай. Някои европейски страни отбелязаха ръст, за който днес вече се знае, че е бил нездрав, от спекулации във финансовия сектор и недвижимата собственост. Постигнатият напредък обаче се основаваше на външно търсене, от една страна, и на значителна спекулация в сектора на недвижимата собственост, от друга страна. Следователно това беше неустойчив растеж в рамките на ЕС. Устойчивият растеж и трудовите пазари с добри показатели се нуждаят от износ и от вътрешно търсене.

3.5

Световната финансова криза сложи край на всяка надежда, свързана с Лисабонската стратегия. Тя претърпя пълен неуспех. Безработицата в Европа расте и краят на кризата не се вижда. Обществото на знанията още не е постигнато, като се имат предвид трудностите на много държави-членки да финансират образователните си системи и частта от БВП, отделяна за изследователска дейност в ЕС, която е далеч от целите на Лисабонската стратегия. Публичните дългове, а в някои случаи и личното задлъжняване, достигат такива размери в ЕС, че има опасност някои държави-членки да фалират. Решаването на тези проблеми, откъм приходите и откъм разходите, не трябва да възпрепятства важните инвестиции.

Предизвикателства – неуспехът на срещата в Копенхаген

3.6

На 15 и 16 юни 2001 г. Европейският съвет в Гьотеборг добави ново измерение към Лисабонската стратегия. Добавена беше стратегията за устойчиво развитие. Заедно те препоръчваха да се разгледат икономическите, социалните и екологичните последици от европейските политики, най-вече изменението на климата в глобален мащаб.

3.7

ООН се опита да постигне споразумение в световен мащаб в Копенхаген от 7 до 18 декември 2009 г., за да се засили борбата срещу глобалното затопляне, причинено – според анализите на повечето учени – от емисиите на парникови газове. 192 страни, ратифицирали Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (CCUNCC) от 1997 г., се опитаха напразно да предоговорят международно споразумение за климата, което да замени протокола от Киото, в сила от 2005 г.

3.8

Очевидно е, че изменението на климата и замърсяването на околната среда, особено в големите градове, са сериозен проблем. Освен това демографското развитие в световен мащаб изисква спешни решения. Девет милиарда души могат да оцелеят само ако ресурсите се използват устойчиво и справедливо. Въпросът с недостига на енергия и достъпа до нея ще се поставя все по-често, ако нашите общества не намерят интелигентен отговор, преди да е станало твърде късно. При това положение е необходимо да се използват съществуващите технологии и решения, като например тези за подобряване на енергийната ефективност на наличните сгради. Освен това новите технологии са жизнено необходими, особено за енергоемките производства, но също така е нужно ново съзнание за обществените блага като водата – тя трябва да се управлява по-добре и най-вече да се съхранява по-добре, а достъпът до нея трябва да се определи като право на човека.

3.9

Това световно измерение е значително, защото дава шансове на една новаторска индустрия в Европа, която още от сега се характеризира с висока степен на конкурентност на пазара на зелени стоки и услуги. Ако защитава без наивност тази благоприятна позиция в преговорите в световен мащаб, ЕС може едновременно да спомогне ефективно за намаляване на световните емисии на парникови газове и да развие своята икономика и своя пазар на труда, така че да постигне целите от Лисабон.

Достиженията: отправните точки на Комитета

3.10

През последните години Комитетът, и в частност CCMI, изразиха мнения относно предизвикателствата в областта на енергетиката и климата, устойчивостта, индустриалните промени и заетостта. Настоящото становище взема под внимание тези важни документи. Новите елементи са включени в резултат на осъзнаването на тройния неуспех (на Лисабонската стратегия, на регулацията на финансовия пазар и на конференцията в Копенхаген), посочен по-горе.

3.11

ЕИСК вече подчерта необходимостта „конкурентоспособността да се комбинира с устойчиво развитие и социално сближаване“ (2).

3.12

ЕИСК посочи, че „при изготвянето на стратегията за заетостта трябва да се отчете макроикономическият контекст“ (3).

3.13

ЕИСК припомни, че „хипотезата, че изменението на климата в световен мащаб е причинено от човешката дейност и от нарастващото количество на парникови газове в атмосферата, беше потвърдена от политическите решения на засегнатите държави и на ЕС“ (4).

3.14

CCMI е повдигнала също въпроса за устойчивото развитие и индустриалните промени, за да „проучи по какъв начин устойчивото развитие, така както е определено от Brundtland, може да действа като катализатор на индустриалните промени“ (5). Определението за устойчиво развитие, предложено през 1987 г. от Световната комисия за околната среда и развитието в доклада Brundtland, е в основата и на настоящото становище.

3.15

Комитетът прие становище, в което отбелязва „новата индустриална революция, която поставя качеството на живота и на околната среда в центъра на развитието“ (6).

3.16

ЕИСК подчерта, че стабилната промишлена основа е от ключово значение за европейския социален модел. Той подчерта опасността от „хипотетично делокализиране извън ЕС на производствата с високо потребление на енергия, което ще намали чувствително притегателната сила на европейските индустриални центрове и ще стане причина за загуба на растеж и на работни места“ (7). В този контекст ЕИСК ще следи с интерес конкретните предложения на водещите инициативи „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, включени в стратегията „Европа 2020“.

3.17

ЕИСК приема хипотезата, че брутният вътрешен продукт (БВП) е недостатъчен като показател за „определяне на политическата линия, която трябва да се следва за посрещане на предизвикателствата на ХХI век“ (8). Комитетът прие становище, в което препоръчва на Комисията да включи новите мерки в стратегията „Европа 2020“, с цел „през 2011 г. да се разполага с рамка, която би позволила изготвянето на ясни предложения за сравними действия в световен мащаб предвид Световната среща на върха за устойчиво развитие, свикана от ООН през 2012 г.“ (9).

3.18

Що се отнася до стратегията „Европа 2020“ (10), Комитетът призова да се даде приоритет на създаването на нови работни места.

3.19

ЕИСК отправи критики към Комисията, че не е задълбочила повече своя анализ на големите въпроси на бъдещето, по-конкретно „преминаване към икономика с ниски въглеродни емисии, защита на биоразнообразието, водите и останалите природни ресурси и насърчаване на социалното приобщаване и укрепването на международното измерение на устойчивото развитие“ (11). За постигането на тези цели стратегията на ЕС за устойчиво развитие ще се нуждае от „изцяло нова структура на управление“ (12). ЕИСК е на мнение, че е целесъобразно напредъкът на човешкото благосъстояние да се измерва по начин, различен от досегашните.

3.20

Накрая ЕИСК припомни, че най-развитите индустриални страни в света би трябвало да намалят емисиите си на парникови газове най-малко с 80 % до 2050 г.

Нова възможност: стратегията „Европа 2020“:

3.21

Стратегията „Европа 2020“ ще трябва да даде отговор на неуспеха на Лисабонската стратегия. На 3 март 2010 г. Европейската комисия публикува съобщение, в което беше набелязана тази нова философия, определяща насоките за социално-икономическото развитие на ЕС (COM(2010) 2020). Комисията заявява желанието си да изготви стратегия за превръщането на ЕС в „интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи нива на заетост, производителност и социално сближаване“. ЕИСК отбелязва, че липсват суперлативите, изказани през 2000 г. за предходната стратегия. Според Комисията ЕС трябва да насърчава по-зелена икономика, като между другото се стреми към инвестиции в изследователската и развойната дейност в размер на 3 % от БВП, равнище на заетост до 75 % от населението на възраст от 20 до 64 години и, от значение в контекста на становището, намаляване на емисиите на парникови газове най-малко с 20 % спрямо отправната 1990 г. Комисията би желала да се увеличи качеството на образованието, за да се постигне интелигентен растеж въз основа на по-добра конкурентоспособност, „увеличавайки производителността по отношение на нашите търговски партньори“. ЕС трябва да запази ролята си на движеща сила на пазара на зелени технологии, но предимството на тези зелени технологии може „да бъде поставено под въпрос от силни конкуренти, по-специално Китай и Северна Америка.“

3.22

Първите реакции изразяват известно разочарование спрямо това, което европейските граждани очакват от своите правителства и (що се отнася до правомощията и отговорностите на европейските институции) от европейското управление. Представители на групите в Европейския парламент определиха стратегията на Комисията като недостатъчно амбициозна и незадоволителна като отговор на днешните и бъдещите предизвикателства.

3.23

ЕИСК е на мнение, че решаващата роля на МСП трябва да бъде особено засилена в стратегията „Европа 2020“, защото именно МСП създават най-много работни места в Европа и несъмнено са двигателят на индустриалните промени. Затова ЕИСК призовава Европейската комисия да положи повече усилия за изграждане на система за защита на интелектуалната собственост, най-вече от полза за МСП, които често не разполагат с необходимите средства за защита на изобретенията си.

3.24

ЕИСК предлага да се засили икономическото сътрудничество на европейско равнище и да се насърчи ново общо разбиране за понятието конкерунтоспособност. По този начин вече осъществяващите се индустриални промени, необходими за:

намаляване на емисиите на парникови газове;

оползотворяване на природните ресурси, и

оптимизиране на енергийната ефективност,

могат да създадат повече качествени работни места в държавите-членки на ЕС, при условие че образователните системи се подобрят и инвестициите в изследователската дейност се увеличат.

4.   Как да се подпомогнат индустриални промени, благоприятни за целите в областта на климата и заетостта на равнището на Европейския съюз?

4.1

ЕС се нуждае от засилено икономическо управление в рамките на своите институции (т.е. обсъждане на прехвърляне на компетенции на съществуващите европейски институции в някои области от икономическата политика), било на равнището на Европейския съвет, било на равнището на Еврогрупата. Последиците от финансовата криза показват, че е необходима повече координация, за да се избегнат изкривяванията на вътрешния пазар в полза на индустриални промени за преминаване към по-зелена европейска икономика, създаваща устойчиви работни места.

4.2

Устойчивите работни места имат бъдеще, защото ще бъдат подпомогнати от световните процеси, които ще станат предизвикателства и с които ще трябва да се справяме не само на национално, но и на европейско равнище. Тези процеси са:

демографското развитие и предизвикателството да се изхранват 9 милиарда души през 2050 г.;

разрастването на мегаполисите, които създават огромни екологични проблеми, най-вече в Азия и Латинска Америка;

недостигът на питейна вода в много развиващи се страни;

борбата с изменението на климата, следователно намаляването на емисиите и най-вече интелигентното и устойчиво потребление на енергия, както на намаляващите запаси от изкопаеми горива, така и на алтернативното производство на енергия.

4.3

Тези неоспорими процеси благоприятстват търсенето на продукти и технологии, опазващи околната среда и, следователно, съвременна индустрия с устойчиви работни места. Те са едновременно справедливи, производителни и гарантиращи точен преход и силна конкурентоспособност. Впрочем тя ще се впише в логиката на устойчивостта, а не в логиката на чисто количествения икономически растеж, основан на енергоемки производства. Още веднъж е очевидно, че има нужда от стратегически отраслов подход - предимно основните промишлени и технологични отрасли като например строителството, био- и нанотехнологиите, но също и новите зелени технологии, които могат да умножат ефекта от индустриалните промени в посока към по-хуманна и по-зелена икономика.

4.4

Тези индустриални промени допринасят също за стабилността на обществата и за международната сигурност, защото отрицателните последици от замърсяването, изменението на климата, недоимъка и нарастването на световното население са голяма заплаха за мира през 21 век. Тези предизвикателства са от такова естество, че решенията не могат да се намерят на национално равнище, а само чрез сътрудничество на международно равнище и в рамките на ЕС. Интегрираното пространство на ЕС трябва да се снабди с необходимите политически и правни средства за изпълнението на тази мисия.

4.5

Такава стратегия за заетостта обещава нарастване на производителността и на рентабилността в средносрочен и в дългосрочен план. Днес тя може да се опре на знанията и опита, с които разполагат държавите-членки на ЕС и на напредъка на световния пазар в областта на зелените технологии. Тези предимства трябва да бъдат насърчени от ЕС чрез насоките, европейските фондове и – със съгласието на социалните партньори (по-конкретно споразуменията в съответствие с член 155 от ДФЕС) - от европейско законодателство, което да подготви прехода към устойчива икономика с пазар на труда, характеризиращ се с ниско равнище на безработица и качествени работни места. Зелената икономика с високо равнище на изследователска дейност и прилагане на нови познания би трябвало да се отрази положително върху пазара на труда, като създава качествени и устойчиви работни места и намалява риска от несигурност.

4.6

Това влияние би спомогнало също за създаване на по-качествени работни места, вместо на нетипични, дори временни работни места, каквито съществуват в някои сектори на пазара на услуги. Подобни временни работни места не спомагат за укрепване на обществото на знанията, което без съмнение е важно условие за една конкурентоспособна и устойчива икономика. Напротив, ЕС се нуждае от квалифицирани работни места. Затова държавите-членки би трябвало да инвестират повече в своите образователни системи и в ученето през целия живот. ЕИСК преценява като съвсем недостатъчно равнището към момента на публичните инвестиции в образованието, което трябва да се впише в последователна стратегия за учене през целия живот.

4.7

Понятието конкурентоспособност трябва да се преразгледа на европейско равнище. Комисията не стига достатъчно далеч в съобщението си от 3 март 2010 г. За инвестиции в нови екологични технологии, съчетани с по-последователно използване на вече съществуващите, се изискват усилия в настоящето, което няма непременно да увеличи конкурентоспособността веднага, а евентуално в по-дългосрочна перспектива.

4.8

ЕС трябва да преразгледа разбирането си за ролята, която може да има общественият сектор в държавите-членки за насърчаване на новите технологии, индустриалните промени и създаването на устойчиви работни места. Общественият сектор може да има капацитет за дългосрочни инвестиции в насърчаването на нови технологии, които все още не са рентабилни, но са обещаващи за бъдеще, без да се подценява насърчаването на съществуващите ефективни технологии. Общественият сектор играе важна роля за подкрепа на научноизследователската дейност и по отношение на ефективното използване на новите екологични технологии и развитието на съществуващите ефикасни екологични технологии, най-вече благодарение на данъчните инструменти. Публичните власти трябва първо да осигурят инвестициите, които са най-ефикасни за намаляване на потреблението на енергия и на производството на парникови газове. В това отношение може да помогне европейският фонд, предложен по-долу.

4.9

По тази причина прогресът в икономическата, социалната и екологичната област се нуждае от здрав обществен сектор с подходяща квалификация. Приватизацията на всички икономически дейности може да го отслаби и това не винаги допринася за общия интерес. Публичният сектор, винаги когато е възможно в партньорство с частния сектор, трябва да бъде в състояние да направи необходимите инвестиции в обществени инфраструктури в услуга на европейските граждани и предприятия. Субсидии, от които се възползват само някои предприятия, следва да се избягват, за да не се постави под въпрос функционирането на пазара. Държавите-членки трябва да си служат предимно с данъчни инструменти, за да подпомогнат зелените индустриални промени.

4.10

Впрочем ЕИСК е на мнение, че либерализацията на енергийните пазари досега не е допринесла нито за подобряване на услугите, нито за намаляване на цените. Тук се установява значителен риск от недостатъчни инвестиции в енергийните мрежи. За да се постигне едновременно ефективна конкуренция в полза на европейските граждани, поддръжка на сигурността на доставките и постигане на климатичните цели, ще трябва да се преразгледа регулаторната рамка на либерализираните пазари.

4.11

ЕИСК предлага да се създаде специален европейски фонд за подкрепа на индустриалните промени и по-конкретно на изследователската дейност, развитието и прилагането на зелени технологии, било то технологии за производство на енергия от възобновяеми източници или нови технологии за значително намаляване на емисиите.

4.12

Комитетът припомня, че ЕС ще има нужда от стабилна промишлена основа. ЕИСК подчертава, че социално-икономическото значение на енергоемките промишлени отрасли е различно в различните европейски региони. По тази причина индустриалните промени трябва да се осъществяват постепенно, за да се избегнат отрицателните последици за трудовите пазари на засегнатите региони. Енергийните доставки са стратегически въпрос за бъдещето. Трябва да се инвестира повече в нови технологии, които дават възможност да се увеличи ефективно производителността спрямо използваната енергия и същевременно да се намалят емисиите на парникови газове. Що се отнася до работните места в енергоемките производства, те могат просто да бъдат защитени, като се подобри енергийният баланс на тези производства.

4.13

ЕИСК препоръчва реформата на общата селскостопанска политика след 2013 г., на която бе посветено становище по собствена инициатива, прието с широк консенсус, да гарантира развитие, съответстващо на значението на селското стопанство в селските райони на ЕС (които са 80 % от неговата територия) и на поетите международни ангажименти в помощ на развиващите се страни. Процесът на преразглеждане ще трябва да допринесе за оптимизирането на необходимите взаимодействия и успоредно с това да даде импулс на другите европейски политики в областта на изследователската дейност, новите технологии и модернизацията на промишлеността. Това се отнася най-вече за отраслите и регионите, които са особено засегнати от текущите промени, т.е там, където има енергоемки производства и те трябва да инвестират в нови, екологични технологии, за да намалят емисиите и да запазят работните места.

4.14

Държавите-членки трябва да постигнат съгласие за въвеждането на данък върху финансовите транзакции, за да смекчат разрушителните резултати от спекулацията и да стабилизират банковия сектор и – в Еврозоната – да се укрепи общата валута. Приходите от този данък може да се използват за намаляване на дефицитите в публичните бюджети на държавите-членки и така да им позволят да си поемат дъх, например за по-добро финансиране на образователните системи. Здравите публични финанси и трудовите пазари, разполагащи с квалифицирана работна ръка, са в основата на зеления преход на европейската промишленост.

4.15

Обществените последици от тази индустриална революция ще се впишат в логиката на устойчивостта. Индустриалните промени към по-зелена икономика се нуждаят от съвсем ново разбиране за растежа. Днес гражданинът се определя по неговата способност да потребява. Ще бъдем ли в състояние да определим благополучието като физическо и психическо здраве, право на демокрация и участие, социално включване (което се изразява най-вече чрез участие на пазара на труда, при условие че работните места са качествени), енергийни доставки и достъп до обществените блага и до услугите от общ интерес? Трябва да разберем, че този подход е свързан с друго разбиране за понятието растеж, с друг начин на действие на икономиката. Количествата, измерени с БВП, не са достатъчни да се постигне това. ЕИСК вече се обяви за нов подход към измерването на икономическия и социалния напредък. Той потвърждава убеждението си, че индустриалните промени и заетостта няма да бъдат съвместими с целите за устойчивост, ако ЕС и светът не успеят да се споразумеят за ново разбиране за растежа. Предложението на Комисията относно стратегията „Европа 2020“ е незадоволително.

4.16

ЕИСК счита, че задължение на европейските институции е да работят за еднакви условия за всички (level playing field) в световен мащаб, с което да предотвратят делокализирането, дори разбиването на цели отрасли, в ущърб на заетостта и на околната среда. Европа трябва да бъде двигателят на добрите практики, но трябва също да гарантира прилагането им в целия свят, в най-кратки разумни срокове, за да се избегнат категорично отрицателните последици (включително за околната среда) от ограниченото им прилагане само в Европа.

4.17

Като институционален говорител на европейското гражданско общество и важен форум на структурирания диалог, ЕИСК допринася за демократичното участие на европейските граждани в големия дебат. ЕС се нуждае от по-последователна и обвързваща стратегия от тази, която днес познаваме като „Европа 2020“, стратегия, даваща възможност за точен, справедлив и устойчив преход към зелена икономика, основана на съвсем ново разбиране за растежа. Новият растеж, от който се нуждае Европа, но също и целият свят, ще се впише в устойчивостта и ще бъде растеж на качеството на живот, на един здравословен и активен живот.

Брюксел, 15 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  „Как да се използва съчетаването на гъвкавост и сигурност по отношение на преструктурирането в контекста на световното развитие“ (ОВ C 318 от 23.12.2009, стр.1).

(2)  ОВ C 10 от 14.1.2004 г., стр. 105 и ОВ C 318 от 23.12.2006 г., стр.1.

(3)  ОВ C 65 от 17.3.2006 г., стр. 58.

(4)  ОВ C 185 от 08.08.2006 г., стр. 62.

(5)  ОВ C 318 от 23.12.2006 г., стр. 1.

(6)  ОВ C 120 от 16.05.2008 г., стр. 57.

(7)  ОВ C 77 от 31.03.2009 г., стр. 88.

(8)  ОВ C 100 от 30.04.2009 г., стр. 53.

(9)  CESE 647/2010 - NAT/453 (още не е публикувано в ОВ).

(10)  ОВ C 128 от 18.5.2010 г., стр. 3 (ECO/267) и ОВ C 100 от 30.4.2009 г., стр. 65 (CCMI/053).

(11)  ОВ C 128 от 18.5.2010, стр. 18.

(12)  Пак там.


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/47


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към по-широко навлизане на електрически превозни средства“

(проучвателно становище по искане на белгийското председателство)

2011/C 44/08

Докладчик: г-н OSBORN

На 9 февруари 2010 г. белгийското председателство реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Към по-широко навлизане на електрически превозни средства“ (проучвателно становище).

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 юни 2010 г.

На 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 155 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Резюме и препоръки

1.1

ЕИСК подкрепя силно мерките, предприети в Европа, за по-широко навлизане на електрически превозни средства (ЕПС), в частност - на електрически автомобили. Това е необходимо както като принос към намаляването на емисиите на парникови газове от транспортния сектор, така и за намаляване на зависимостта на Европа от все по-несигурния внос на нефт.

1.2

ЕИСК подкрепя всички действия, предложени от Комисията в неотдавнашното ѝ съобщение относно чистите и енергийно ефективно превозни средства. Комитетът препоръчва няколко по-нататъшни действия от страна на Европейския съюз и неговите държави-членки.

1.3

В технологично отношение ЕИСК препоръчва няколко приоритета за НИРД, за ускоряване на ключови програми за стандартизация, за разширяване на основните програми за придобиване на умения и за обучение, както и за управление и безпроблемно осъществяване на промяната в модела на заетост в автомобилния сектор и свързаните с него сектори.

1.4

ЕИСК подчертава, че с прехода към ЕПС може да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове, единствено ако електроенергията за автомобилите се произвежда от източници с нулеви или ниски въглеродни емисии. Затова преходът към ЕПС трябва да бъде допълнен от паралелен преход към нисковъглеродни източници при производството на електроенергия.

1.5

Широката употреба на ЕПС и значителният капацитет за съхраняване на електроенергия, който представляват техните акумулатори взети заедно, биха могли да играят значителна роля за оптимизирането на баланса между търсенето и предлагането в електропреносната система, ако в управлението на мрежата и в инфраструктурата за презареждане на ЕПС бъдат въведени интелигентни технологии. ЕИСК отбелязва, че това ще бъде сложно за организиране, но препоръчва спешно да бъдат осъществени проучвания и проекти, за да се превърне тази възможност в ситуация, от която би спечелил както транспортният, така и електропреносният сектор.

1.6

Бързият преход към ЕПС в автомобилния сектор ще изисква големи и координирани усилия от страна на автомобилната промишленост, на новите доставчици на инфраструктура за презареждане и на публичния сектор в качеството им на регулатори, създатели на стандарти, доставчици на стимули и образование, както и от страна на обществеността в качеството ѝ на интелигентен, загрижен, но и взискателен потребител на новата технология. ЕИСК призовава Европейския съюз и държавите-членки да поставят началото на голяма обща кампания за насърчаване и осигуряване на подкрепа за този жизненоважен преход чрез всички средства, с които разполагат, както и да гарантират, че Европа няма да изостане спрямо бързо развиващите се чуждестранни конкуренти в този ключов сектор.

2.   Общи бележки

2.1

Въпреки постепенното подобряване на стандартите за ефективност за всички видове транспорт, транспортният сектор като цяло все още отбелязва непрекъснато повишаване на емисиите на CO2 на годишна база. За да получим подходящ принос от транспорта към намаляване на въглеродните емисии в съответствие с поетия от Европа ангажимент към 2050 г., няма да бъде достатъчно да разчитаме на малки икономии от ефективност за всеки вид транспорт.

2.2

По отношение на автомобилния транспорт съществуват основни физически ограничения относно степента, до която може да се подобри работата на двигателя с вътрешно горене по отношение на емисиите на CO2. От даден момент постигането на по-големи подобрения ще изисква основен преход към нови източници на енергия, характеризиращи се с ниски или нулеви въглеродни емисии.

2.3

От всички възможности за подобен преход най-обещаващ изглежда ранният преход при пътническите автомобили към хибридни, а след това и към изцяло електрически превозни средства (ЕПС).

2.4

Този преход следва да се осъществи във възможно най-кратки срокове по няколко причини:

По-ранното намаляване на въглеродните емисии ще даде по-големи резултати за смекчаването на въздействието от изменението на климата, като така ще се избегне и прилагането на скъпи мерки за приспособяване в бъдеще.

На ранните етапи от прехода първоначалните разходи ще бъдат значителни както за частния сектор (производители на двигатели и акумулатори, доставчици на инфраструктура и др.), така и за публичния сектор (НИРД, инфраструктура, стимули и др.). Колкото по-бързо бъде осъществена промяната, толкова по-бързо ще се прояви икономическият ефект от инвестициите.

Налице е нарастващ интерес на потребителите към автомобили с ниски или нулеви въглеродни емисии, което би могло да представлява за Европа и нейните държави-членки златна възможност да се превърнат в застъпници на преход, който може да се окаже популярен, ако бъде извършен правилно, при условие че новите превозни средства успеят да отговорят на стандартите за безопасност, удобство, мощност, надеждност, дизайн и цена на традиционните си конкуренти.

Основните конкуренти (САЩ, Япония, Китай и други) вече правят големи инвестиции в областта на ЕПС и биха могли да спечелят огромна преднина и конкурентно предимство, ако Европа не действа със същата бързина.

Ако Европа действа достатъчно бързо за популяризирането на ЕПС в Европа, заедно със свързаните с това промени в електропреносната система и системата на захранване, разширяването на тези сектори би могло да се окаже главен двигател на икономическия растеж, създаването на работни места и експортната експанзия в Европа. И обратното, изоставането в този преход би могло сериозно да отслаби европейската икономика.

2.5

В този контекст ЕИСК приветства сегашните интензивни действия на Комисията, Съвета и държавите-членки за подкрепа и ускоряване на прехода към ЕПС. Комитетът препоръчва по-нататъшни европейски действия в три основни насоки:

по-нататъшна подкрепа за технологичния преход посредством НИРД, програми за въвеждане в експлоатация, образование и обучение;

подкрепа за необходимото паралелно развитие на електроенергийния сектор, включително разширяване употребата на възобновяеми източници на енергия, развитие на мрежите и инфраструктурата и стандартизиране на интерфейса за зареждане на ЕПС;

подкрепа за трансформирането на пазара с подходящи стимули, за да се гарантира, че търсенето съответства на трансформацията в предлагането на превозни средства.

3.   Подкрепа за технологичния преход

3.1   Изследователска и развойна дейност

3.1.1

Необходими са сериозни усилия за увеличаване на НИРД в посока към целта от 3 % и за създаване на повече програми в подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика. ЕИСК приветства значението, което новата стратегия за 2020 г. придава на разширяването на усилията в областта на НИРД като цяло, както и особеното значение, което се придава на прехода към по-екологична икономика, включително прехода към превозни средства с ниски въглеродни емисии и електрически превозни средства. Особено внимание следва да се отдели на:

по-нататъшното подобряване на технологиите за производство на акумулатори, с цел разнообразяване на моделите ЕПС и подобряване на якостта и издръжливостта на системите за шофиране при всякакви метеорологични условия;

алтернативни методи за управление на презареждането, с цел оптимизиране на методите, които евентуално биха били избрани за стандартизиране;

начини за обвързване на по-широкото навлизане на електрически превозни средства с по-широкото навлизане на нисковъглеродни източници на електроенергия;

начини за използване на интелигентно отчитане и преработена електропреносна система, позволяваща презареждане на акумулаторите на оптимални периоди от гледна точка на баланса на електрическия товар;

световно предлагане на материали, необходими за масовото навлизане на акумулаторите, по-специално литий и редки химически елементи, както и стъпки, които биха могли да бъдат предприети за увеличаване или повишаване сигурността на източниците на снабдяване с тези материали или за замяната им с други материали, налични в по-неограничени количества;

стъпки, които следва да бъдат предприети в началото за насърчаване на максималната повторна употреба на материалите от излезли от употреба автомобили и акумулатори.

3.1.2

Особено внимание следва да бъде отделено на демонстрационни проекти и други програми за въвеждане в експлоатация. Опитът с платформите за енергийни технологии следва да бъде разширен и развит в проактивни програми за масово внедряване на хибриди с възможност за включване към електрическата мрежа и изцяло електрически автомобили и необходимата за тях инфраструктура. Демонстрационните проекти в отделни градове и региони, които желаят да бъдат пионери в тази област (които вече са започнали в някои европейски градове и региони), следва да се насърчават активно чрез подходящи стимули. Програма CIVITAS следва да бъде разширена.

3.1.3

ЕИСК изразява загриженост, че понастоящем технологията за производство на акумулатори зависи в голяма степен от суровини (литий и редки химически елементи), които в момента се добиват основно или единствено в Китай. Призовава за незабавно провеждане на проучвания и геоложки изследвания за откриване на алтернативни източници на доставка на тези суровини и насърчава рециклирането им при възможност.

3.2   Определяне на стандарти

3.2.1

Съществена е ролята на регулаторните стандарти за минимални изисквания за енергийна ефективност на продукти и услуги. ЕС вече определи стандартите за емисии на CO2 от автомобили, със срокове за по-нататъшни подобрения, които да се възложат в бъдеще. Но все още предстои тези програми да се направят по-изчерпателни и да се определят по-амбициозни краткосрочни и дългосрочни цели.

3.2.2

Настоящите ограничения на емисиите, установени за 2015 г., дават възможност за кредит при по-изгодни условия за автомобили с ниски въглеродни емисии или електрически автомобили. Това е значителен стимул за европейските производители да ускорят развойната си дейност и да въведат по-широко първото поколение изцяло електрически автомобили. Същевременно това намалява техния стимул да търсят по-нататъшни подобрения в оставащите автомобили, задвижвани с изкопаеми горива. Може би при следващия преглед на ограниченията би могла да бъде създадена отделна цел за разширяване на автомобилния парк с електрическо задвижване, като едновременно с това може да се изиска от производителите да продължат да подобряват емисиите на CO2 от своите бензинови и дизелови автомобили, които неизбежно ще останат по-голямата част от автомобилния парк през следващите 20 години.

3.2.3

Жизненоважно е да се запази натискът върху европейската промишленост, за да остане тя сред световните лидери при ЕПС, така че те да поддържат силна конкурентна позиция в период, когато целият световен пазар се движи в тази посока. Между играчите в автомобилната промишленост, производството на акумулатори и доставките на енергия съществува силна конкуренция за разработване на най-добрите технологии на най-добрите цени. Сама по себе си конкуренцията е мощен стимул за иновации и не бива да бъде възпирана.

3.2.4

От друга страна, ЕС очевидно ще трябва да поощри някои елементи на стандартизация, за да се гарантират безопасността, надеждността и съвместимостта, особено в подкрепящата инфраструктура за презареждане на ЕПС и съоръженията за свързване с електрическата мрежа, както и в изискванията към захранването и конфигурациите на акумулаторните пакети. Тъй като автомобилите (нови и употребявани) се търгуват широко между Европа и останалия свят, ЕС би трябвало да участва активно и в работата по създаване на световни стандарти по тези въпроси, за да се гарантира съвместимост на технологиите за ЕПС в световен мащаб.

3.3   Образование, професионално и техническо обучение

3.3.1

Преходът към автомобилна промишленост, в която преобладават ЕПС, ще доведе до промяна в моделите на заетост в отрасъла. За да запазим производството и работните места в европейското автомобилостроене, както и силния експортен потенциал, е жизненоважно да се направят инвестиции на ранен етап в европейския производствен капацитет за ЕПС, както и да се осигури съответното обучение и преквалификация в новите умения, които ще бъдат необходими във всички сектори на отрасъла (проектиране, производство, разпространение, продажби, поддръжка, извеждане от експлоатация и др.).

3.3.2

ЕИСК подкрепя напълно предложението на Комисията да поднови работата на групата на високо равнище CARS 21, като разшири участието на заинтересованите страни, за да преодолее пречките пред възприемането на новите технологии от пазара. ЕИСК препоръчва в нея да бъде включена специална работна група по социалните въпроси, както и незабавно да се предприемат стъпки за развитие и преориентиране на структурите за образование и обучение в сектора, за да отговорят на зараждащите се нужди от умения, свързани с технологията за ЕПС.

4.   Паралелна трансформация на електроснабдяването и връзки с декарбонизацията на електроснабдяването

4.1

Преминаването към ЕПС ще доведе до значително допълнително натоварване на електроснабдяването; първоначално то няма да бъде много голямо, но в крайна сметка ще се окаже значително. Ако това допълнително търсене на електроенергия бъде задоволено чрез строителство на старомодни електроцентрали на въглища, няма да се постигнат спестявания от емисиите на CO2. Емисиите на CO2 просто ще се прехвърлят от автомобилите към електроцентралите. Затова е изключително важно по-широкото навлизане на електрическите автомобили да бъде съпътствано от по-широко навлизане на електроснабдяване при ниски или нулеви въглеродни емисии.

4.2

Програмите за по-широко навлизане на възобновяемите източници на енергия следва да бъдат ускорени едновременно с увеличаването на търсенето на електроенергия за електрическите автомобили. Това изискване следва да бъде включено в следващия преглед на целите за по-широко навлизане на възобновяемите енергийни източници.

4.3

Заражда се по-сложна допълняемост между разширяването на общия акумулаторен капацитет, необходим за електрическите автомобили, и ръста в дела на енергийните доставки от възобновяеми енергийни източници.

4.4

Непостоянното действие на източника – вятър, слънчева енергия, приливи и др. – е голям проблем за по-широкото навлизане на възобновяемите източници на енергия. За да се даде отговор на характеризиращия се с различни колебания модел на търсенето на електроенергия, вероятно ще трябва да се осъществи по-широко навлизане на средствата за съхранение на енергия. Автомобилните акумулатори ще са необходими само през ограниченото време, което хората прекарват в шофиране. През останалото време те ще трябва да се презареждат, но евентуално биха могли да се използват и като резервни източници на енергия, които да предоставят допълнителен резерв на преносната мрежа в случай на недостатъчно производство от възобновяеми източници на енергия. Техническите и логистичните проблеми за осъществяването на тази връзка са огромни. С развитието на интелигентната свързана мрежа тази възможност ще стане по-осъществима. ЕИСК призовава Комисията спешно да осъществи необходимите проучвания и да гарантира, че инфраструктурата за презареждане на ЕПС ще бъде достатъчно интелигентна още от самото начало, за да се даде възможност да бъде постигната тази допълняемост с доставките на енергия от възобновяеми енергийни източници.

4.5

Развитието на инфраструктурата за презареждане и/или подмяна на акумулаторите ще изисква големи инвестиции. Съоръжения за презареждане ще трябва да бъдат поставени повсеместно, например на местата за паркиране, в домовете, на работните места, в магазините за търговия на дребно, в обществените гаражи, на други публични места и по улиците. Публичният сектор ще трябва да създаде регулаторна рамка, която да гарантира разумна рентабилност на инвеститорите в инфраструктурата, като едновременно с това предотвратява твърде високите цени. ЕИСК препоръчва Комисията спешно да извърши проучвания на подходящите регулаторни рамки, които да насърчат необходимите инвестиции в инфраструктура. Във връзка с това отбелязва и подкрепя заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 26 май, в които се отправя призив за бързото развитие на европейски стандарт за електрическите превозни средства, за да се ускори тяхното навлизане.

5.   Потребителите и пазарът

5.1

Европейското общество все повече осъзнава, че епохата, в която разчитахме на всеобщата наличност на евтин петрол, наближава своя край. Хората започват да разбират, че в много части на света става по-трудно да се открива и добива нефт, както и че има все по-голяма конкуренция за нефта, който се добива в страните с нововъзникващи икономики. Въпреки известен скептицизъм, налице е все по-голямо разбиране на факта, че емисиите на CO2 трябва да бъдат намалени, за да се избегнат вредите от изменението на климата, както и че транспортният сектор ще трябва да изиграе своята роля за постигането на тази цел. Правителствата на държавите-членки засилват в различна степен тези послания чрез данъчното облагане на нефтените продукти, чрез диференцирано данъчно облагане на превозните средства в полза на по-малките автомобили с по-ниски емисии на въглерод за сметка на по-големите, неикономични превозни средства, и в някои случаи като закупуват хибридни превозни средства и прототипи на електрически автомобили за автомобилните си паркове.

5.2

Вследствие от тази обща осведоменост през последните години на пазара се наблюдава определен преход. Потребителите промениха значително предпочитанията си към по-малки превозни средства с ниски емисии на въглерод, отказвайки се от по-големите автомобили с високи емисии. За излезлите досега на пазара хибридни превозни средства съществува определено търсене, особено в случаите, в които държавите-членки насърчават това търсене чрез фискални стимули. Като цяло, обаче, потребителите са предпазливи по отношение на нови иновации в този сектор и вероятно ще се нуждаят от убеждаване и стимули, за да направят решителна стъпка към следващото поколение хибриди с възможност за включване в електрическата мрежа при пускането им на пазара.

5.3

Производителите и нефтената промишленост също са предпазливи по отношение на потенциала за преход към ЕПС. Те трябва да бъдат убедени в неизбежността на този преход и в политическата решителност на Европейския съюз да го направлява и ускори, за да вложат всичките си ресурси и опит в осъществяването на промяната и убеждаването на потребителите да я възприемат. ЕС и държавите-членки трябва пределно ясно да посочат на своите предприятия необходимостта и спешността на този преход и да не позволяват молбите на някои по-бавни предприятия да водят до забавяне на общия напредък, което би могло да доведе единствено до това отрасълът като цяло да бъде изпреварен от по-бързо движещите се предприятия в други части на света, както и до необратима загуба на работни места и влияние в еволюцията на стандартите в световен мащаб.

5.4

За да се премине успешно към следващата фаза, да се спечели доверието на потребителите и да се създаде търсене, следва да бъдат задоволени няколко изисквания на потребителите, които могат да бъдат обобщени в следните групи - безопасност, надеждност, мощност и дизайн, пробег и гъвкавост, удобство на презареждането, цена при покупка и при ползване. (Съществуват и опасения, че безшумността на електрическите превозни средства би могла да бъде опасна по пътищата – ако е така, би могло да се предпише добавянето на някакъв минимален допълнителен шум, за да се осигури на пешеходците и на другите участници в движението известно шумово предупреждение за приближаващо превозно средство.)

5.5

Изключително важно ще бъде ЕПС да бъдат поне толкова безопасни, колкото традиционните автомобили (както при обичайно шофиране, така и в случай на пътнотранспортно произшествие), както по отношение на обективните статистически измервания, така и по отношение на възприятието. Съоръженията за презареждане, особено тези с публичен достъп, също трябва да бъдат обезопасени срещу злоумишлени действия и измама. Тези критерии следва да бъдат включени във всички регулаторни изисквания по отношение на безопасността, които ще трябва да бъдат въведени за електрическите автомобили.

5.6

ЕПС ще трябва да бъдат надеждни по всяко време и при всякакви метеорологични условия. Ако акумулаторите се изтощават твърде лесно или ако определени метеорологични условия водят до значително намаляване на мощността или пробега на автомобила, обществото лесно може да се разочарова. Би било целесъобразно в регулаторната рамка да се включат стандарти за дълготрайност и надеждност.

5.7

Двигателите на ЕПС следва най-малкото да имат същите характеристики като тези на семейните автомобили от среден клас, тъй като това са автомобилите, които познава по-голямата част от населението. Също така ще бъде важно дизайнът и конфигурацията на ЕПС да бъдат не по-малко привлекателни за обществеността от тези на най-добрите автомобили с ДВГ. Разбира се, това предизвикателство стои пред индустрията, но регулаторни действия няма да са необходими, ако тя е мотивирана по подходящ начин (при необходимост и чрез предоставяне на стимули), за да иска да ускори промяната.

5.8

Пробегът е тясно свързан с условията за презареждане. Ако за презареждане е необходим престой от няколко часа в гараж или на зарядна колонка на улицата, то потребителите вероятно ще искат всяко зареждане да им осигурява значителен пробег. Повечето хора наистина изминават скромно разстояние в рамките на един нормален работен ден, но те ще искат да разполагат с възможност за по-голям пробег за случаите, в които трябва да изминат по-голямо разстояние, и няма да искат да прекарват часове, зареждайки автомобилите си по време на такива пътувания. Понякога акумулаторите ще се изтощават, когато автомобилът не се намира в близост до пункт за презареждане. Ще трябва да бъдат разработени процедури за аварийно презареждане край пътя или за подмяна на акумулатора.

5.9

Изглежда, че бързото зареждане се превръща в техническа възможност. Но освен ако времето не може да бъде намалено до времето, необходимо за зареждане на резервоар с бензин, заетите хора ще изгубят търпение. Считаме, че производителите следва да се стремят да повишат възможно най-бързо максималния пробег до 300 км, ако искат да си осигурят значим пазар. Усилията в НИРД следва да бъдат концентрирани в тази насока.

5.10

В случай че се окаже невъзможно подобен пробег да бъде осигурен за няколко години, ЕИСК препоръчва да се отдели голямо внимание на допълването на зареждането през електрическата мрежа със съоръжения за бърза смяна на целия акумулатор в търговски гараж (или при аварийни ситуации край пътя) за две или три минути. ЕИСК е наясно, че на тази основа вече се разработват тестови проекти, но те са на твърде ранен етап. За да се улесни разработването на инфраструктура за смяна на акумулаторите по такъв начин, ЕИСК препоръчва Комисията да разгледа на ранен етап възможността за постигане на стандартизация на ранен етап по отношение на конфигурацията и характеристиките на акумулаторните пакети, както и по отношение на удобното им демонтиране и подмяна. Смяната на акумулаторите би могла да се улесни чрез вземане под наем от компания за предоставяне на услуги, която извършва самата смяна, отколкото да се закупува веднага акумулатор. Това би намалило първоначалните разходи за ЕПС, но би наложило установяването на регулаторна рамка, за да се гарантира, че тези компании за предоставяне на услуги ще предлагат справедливи цени и ще поддържат добри експлоатационни стандарти.

5.11

Когато е необходимо да се използва презареждане през електрическата мрежа, ще бъде особено важно то да бъде осигурено бързо, посредством широка мрежа от станции за зареждане. В допълнение към съоръженията в домовете, ще трябва да има станции за презареждане и на всички паркинги (обществени и частни, служебни, на магазини и др.), както и на местата за паркиране на улиците. За да бъде тази програма управляема, може да се наложи усилията за ранно въвеждане да се концентрират върху конкретни географски райони. Може да бъде полезно да се осъществят пилотни схеми в различни условия – на острови, в големи градове и прилежащите им регионални зони, в по-малки градове, в селски райони и др., за да се установят основните условия за работа и инфраструктурна подкрепа. Независимо къде ще се появят за първи път ЕПС, жизненоважно е още от самото начало да бъде създадена подходяща мрежа за презареждане. Потребителите бързо ще обърнат гръб на новата технология, ако считат, че тя не е подкрепена адекватно от широко достъпни съоръжения за презареждане и смяна на акумулаторите още от първия ден.

5.12

Общинските, местните и регионалните власти ще имат важна роля за популяризирането на навлизането на ЕПС на тяхна територия. Те могат да помогнат при определянето на подходящи места за съоръженията за презареждане и смяна на акумулаторите. Те биха могли да дадат преференциален статут на ЕПС при паркиране или чрез определяне на специални ленти за движение. Те биха могли да имат значителна роля и в популяризирането и насърчаването на прехода към ЕПС. Биха могли да насърчават също използването на електрически превозни средства за транспорт на лица с намалена подвижност, за почистване на улици и др., тъй като много от тези дейности се извършват само на къси разстояния в рамките на съответната територия.

5.13

Разбира се, цената при покупка и ползване ще бъде жизненоважна. Добър пример за това е преходът от оловен към безоловен бензин в много страни. Известно време потребителите се противопоставяха на тази промяна. Но веднага щом правителствата се осмелиха да въведат данъчна диференциация в полза на безоловния бензин, съпротивата изчезна и промяната се осъществи бързо и безпроблемно.

5.14

За да се насърчи възприемането на електрическите автомобили, ще бъде необходимо най-малкото да се премахне всяко ценово предимство на автомобилите на нефтено гориво чрез въвеждане на подходящи диференцирани данъчни режими, както и вероятно да се даде предимство на ЕПС през първите години, за да се задвижи пазарът. По принцип експлоатацията на ЕПС следва да е по-евтина поради много по-големия коефициент на полезно действие на електродвигателя. Разбира се, цената ще зависи в голяма степен от структурата на цените на електроенергията и от това дали презареждащите се акумулатори могат да бъдат вградени в интелигентна система за балансиране на товара при преференциални цени. ЕИСК призовава различните възможности в това отношение да станат обект на иконометрични изследвания на ранен етап. Тъй като преходът към ЕПС е голяма стъпка за потребителя, може да се наложи да се предоставят значителни стимули, особено през първите години на прехода (напр. чрез голям данъчен диференциал в полза на покупката на ЕПС вместо автомобил с ДВГ).

5.15

Освен ценови стимули, правителствата и местните власти следва да проучат и други форми на стимулиране, които биха подпомогнали прехода, включително специализирани маршрути или зони и места за преференциално паркиране на ЕПС. ЕПС очевидно ще замърсяват околната среда по-малко, отколкото автомобилите с двигатели с вътрешно горене, а някои модели биха могли да изиграят роля за намаляване на задръстванията (напр. по-малки ЕПС за специални цели).

5.16

Освен предприемането на действия, за да се гарантира, че ЕПС могат да се продават на конкурентни цени, ще бъде важно да се предприемат по-нататъшни мерки за повишаване на разбирането на потребителите за въглеродния отпечатък от техните транспортни решения и за степента, в която ще подобрят своя въглероден отпечатък, като преминат към ЕПС.

5.17

Тази информация следва да се основава на пълен анализ на жизнения цикъл и въздействието на техните автомобили и други видове транспорт. Но дори когато бъде отчетен целият жизнен цикъл, изглежда вероятно преходът към електрически автомобил да бъде едно от най-важните решения, които човек може да вземе, за да намали своя въглероден отпечатък. За да оценят това правилно, хората се нуждаят от точна информация.

5.18

Първоначално на някои сектори от пазара ще може да се навлиза сравнително по-лесно. Предвид настоящите ограничения в пробега и времето за презареждане, първоначално ЕПС ще бъдат по-подходящи за пътувания в градовете или на къси разстояния и не толкова подходящи за пътуване на дълги разстояния. По същият начин ще бъде по-лесно да се осигурят съоръжения за зареждане в домовете, които разполагат с гаражи или поне с места за паркиране. Затова би могло да се очаква, че първоначалните маркетингови усилия ще се концентрират върху домакинствата, които разполагат с такива удобства, които биха могли да обмислят закупуването на електрически автомобил като второ (по-малко) превозно средство за къси разстояния, като същевременно притежават и по-голям автомобил с ДВГ или хибриден автомобил за по-дълги пътувания и превоз на по-големи товари. Въпреки това, тъй като съгласно първоначалните проучвания ограниченият пробег и продължителното време за презареждане възпрепятстват навлизането, за да не останат ЕПС само една малка пазарна ниша, ще бъде важно още от самото начало да има една по-дългосрочна визия за по-пълен преход, който ще направи електрическите автомобили привлекателна възможност за всички потребители и за всички пътувания.

5.19

Програмите за възлагане на обществени поръчки могат да бъдат изключително мощен инструмент за подобряване на стандартите в ключови сектори на отрасъла. Публичният сектор е важен купувач на леки и други автомобили и примерът на публичния сектор може да окаже допълнително влияние върху решения на другите сектори за покупка на автомобили. Затова е важно правителствата и останалите органи в публичния сектор, включително регионалните и местните власти в цяла Европа, да се ангажират на ранен етап със закупуването на електрически автомобили и други превозни средства, така че да дадат ранен тласък на пазара на тези превозни средства и бързо да придадат на обема на производството необходимата критична маса за икономично производство. Институциите на Европейския съюз биха могли да бъдат водещи чрез своите решения за покупка и биха могли да дадат начало на общоевропейски дебати и инициативи за популяризиране на бързото възприемане на електрическите автомобили. Политическите лидери и други популярни общественици биха могли да разпространяват посланието, като сами закупят електрически автомобили на ранен етап.

5.20

Счита се, че почти 50 % от закупените в Европа автомобили се купуват по схеми, управлявани или подкрепяни от предприятията за техните служители. Би било желателно да се дадат стимули на предприятията да избират автомобили с ниски въглеродни емисии или изцяло електрически автомобили, посредством подходяща данъчна диференциация.

6.   Други превозни средства и други видове транспорт

6.1

В настоящото становище сме се концентрирали най-вече върху личните автомобили и стъпките, които Европа следва да предприеме сега, за да ускори прехода към използване на електрически автомобили в бъдеще. Това е плодът, който се намира на най-ниския клон на дървото на декарбонизацията на транспорта.

6.2

Разбира се, обхватът на електрификацията не се ограничава само с това. Политиците и предприятията следва да бъдат отворени за потенциала за по-нататъшно електрифициране на целия набор от сухопътни и морски транспортни средства, включително много малки едноместни превозни средства, по-големи превозни средства за предоставяне на публични услуги, железници, трамваи и тролейбуси, както и цялата гама превозни средства в товарния транспорт. Нещо повече, с по-нататъшното разпространение на електрификацията в транспортната система могат да се появят нови модели на мобилност, благодарение на различните характеристики на електроенергията, технологията за производство на акумулатори и интелигентните системи за управление на електропреносните мрежи и трафика. И в това отношение ЕИСК призовава Комисията и отговорните за изготвянето на политиките внимателно да следят и да търсят най-добрите идеи, които се нуждаят от насърчаване.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/53


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Енергийната бедност в условията на либерализация и икономическа криза“ (проучвателно становище)

2011/C 44/09

Главен докладчик: г-н Sergio SANTILLÁN CABEZA

На 9 февруари 2010 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 304 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Енергийната бедност в условията на либерализация и икономическа криза“

(проучвателно становище).

На 16 февруари 2010 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура, информационно общество“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 464-ата си пленарна сесия на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли 2010 г.) Европейският икономически и социален комитет реши да определи SANTILLÁN CABEZA за главен докладчик и прие настоящото становище със 124 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Цените на електроенергията, газта и останалите горива, като напр. въглищата, продължават да се увеличават и изглежда тази тенденция ще продължи и през следващите години, така че ако не се предприемат бързи и ефикасни действия, броят на уязвимите потребители на енергия също може да нарасне значително. Настоящото становище няма за задача да разгледа причините, които водят до увеличаване на цените на енергията в Европа, а цели да изтъкне необходимостта от защита на уязвимите потребители, за да се избегнат ситуациите на енергийна бедност.

1.2

Борбата срещу енергийната бедност е нов социален приоритет, към който следва да се подходи на всички равнища, и е важно ЕС да определи общи насоки, за да могат всички държави-членки да действат в една и съща посока за изкореняването ѝ. През последните две години ЕС положи усилия за защитата на уязвимите потребители. Но редица държави-членки все още не изпълняват задълженията си съгласно установените мерки, поради което ЕС следва да предприеме действия в съответствие с принципа на субсидиарността, определен в член 5 от ДЕО.

1.3

Енергийната бедност засяга енергийния сектор, но също и други сектори като здравеопазването, потреблението и жилищния сектор.

1.4

ЕИСК предлага ЕС да приеме определение от общ характер на равнище ЕС на енергийната бедност, което след това да бъде адаптирано от всяка държава-членка. Възможен вариант би бил енергийната бедност да се определи като затруднение или невъзможност да се поддържа подходяща температура в жилището и да се ползват други основни енергийни услуги на разумна цена. Това е определение от общ характер, което може да бъде допълнено и от други критерии, позволяващи понятието да се актуализира в зависимост от развитието на обществото. Това би дало възможност енергийната бедност да се изрази в цифри и да се приложи по-прецизен подход.

1.5

ЕИСК смята за необходимо да се хармонизират наличните статистически данни, за да се получи възможно най-точната оценка на ситуацията, свързана с енергийната бедност в Европа. С тази цел се предлага Евростат и статистическите институти на държавите-членки да приемат хомогенни статистически методологии, за да може да се даде количествено изражение на мащаба на проблема на енергийната бедност.

1.6

ЕИСК смята, че е целесъобразно, без да се засяга съществуването на Гражданския форум за енергетика (Лондон), да се създаде Европейска обсерватория на енергийната бедност, която може да бъде включена във вече съществуваща структура като Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори или друга. Тя следва да даде възможност за включването на всички икономически и социални участници, които пряко или непряко се сблъскват с проблема на енергийната бедност, като напр. доставчици, потребители, сдружения, действащи в областта на здравеопазването и околната среда, синдикати, сдружения, действащи в областта на енергетиката и строителството и др. Тази група би била от голяма полза за набелязването на съществуващите добри практики в държавите-членки, за проучване на новите механизми за търсене на решение на проблема, свързан с енергийната бедност, или за насърчаване на извършването на обективна и прецизна оценка на последствията от либерализирането на енергийните пазари за уязвимите потребители.

1.7

ЕИСК предлага енергийната бедност да се взема предвид при изготвянето на всички предложения в областта на енергийната политика.

1.8

ЕИСК посочва, че е необходимо технологичните иновации, оптимизиращи използването на енергията, да са на разположение на уязвимите потребители, тъй като именно те имат най-голяма нужда от тях.

1.9

Трябва да се отбележи значението на привеждането в изпълнение на вече одобрените мерки относно енергийната ефективност на сградите, в този случай на частните жилища. Предвид затрудненията, които могат да изпитват лицата, разполагащи с по-ниски доходи, държавите-членки трябва да обмислят установяването на мерки за помощ в зависимост от своите възможности.

1.10

В определени случаи децентрализираното производство на енергия може да допринесе за постигането на изложените в настоящото становище цели (вж. параграф 6.8).

2.   Енергийната бедност в ЕС

2.1

Използването и достъпът до енергия е свързан с благосъстоянието на хората и на населените места. Наред с другите ѝ многобройни приложения енергията е безусловно необходима за придвижването, климатизирането или осветлението в сектори като промишленост, здравеопазване, селско стопанство, а също и за домакинството и дейностите, свързани с развлеченията и отдиха.

2.2

Затова към понятието енергийна бедност може да се подходи на макро- или микроикономическо равнище. Достъпът до достатъчно и качествена енергия за промишлеността, селското стопанство и останалите сектори е от първостепенно значение за просперитета и конкурентоспособността на една страна и нейният недостиг може да доведе до икономическа криза, безработица и бедност като цяло. Настоящото становище обаче се съсредоточава основно върху енергийната бедност, която засяга домакинствата.

2.3

Енергийната бедност представлява затруднение или невъзможност да се поддържа подходяща температура в жилището (като отправна точка би могло да се използва определението на Световната здравна организация, според която 21 °C е подходяща температура за всекидневната, а 18 °C – в останалите помещения, или всяко друго определение, което бъде счетено за технически коректно), както и да се разполага с други основни енергийни услуги като осветление, транспорт или електроенергия за интернет или други устройства на разумна цена. Това е определение от общ характер, което може да бъде допълнено и от други критерии, позволяващи понятието да се актуализира при необходимост.

2.4

Енергийната бедност не може лесно да се изрази в цифри, но може да бъде измерена въз основа на показатели като: невъзможност да се поддържа подходяща температура в жилището (21 % в ЕС-27, Евростат), процент от населението с неплатени фактури за отопление (7 % в ЕС-27 през 2007 г.) или брой жилища, в които са установени течове, пукнатини и други дефекти на сградите (18 % в ЕС-25 през 2007 г., проучване UE-SILC 2007 г.). Въпреки че липсата на статистически данни и съответни проучвания не дава възможност да се получат надежди данни относно броя на засегнатите лица, като се съпоставят известните показатели и се вземат под внимание някои публикувани проучвания, броят на хората, засегнати от енергийна бедност в Европа, се оценява най-малко на 50 млн. (Tackling Fuel Poverty in Europe. Recommendations Guide for Policy Makers.www.fuel-poverty.org). Но според някои оценки тази цифра е значително по-висока.

2.5

Към трудностите, свързани с това да се даде цифрово изражение на проблема се добавят противоречията, съществуващи между статистическите данни на европейско равнище и националните статистически данни. Например, според данните на EU-SILC 0 % от населението на Обединеното кралство имат неизплатени сметки за енергия, докато според националния енергиен регулатор (Ofgem) тази цифра е 5 % (www.fuel-poverty.org).

2.6

Броят на семействата в положение на енергийна бедност в Европа може да се увеличи поради следните причини:

около 16 % от европейците са изложени на риск от бедност (Съвместен доклад за трудовата заетост и Съвместен доклад за социалната закрила и социалното включване, Европейска комисия 2009 г.);

от 2005 г. до 2007 г. цената на газа за домакинствата се е увеличила средно с 18 % (Евростат, 2007 г.);

от 2005 г. до 2007 г. цената на електроенергията за домакинствата се е увеличила средно с 14 % (проучване UE-SILC, 2007 г.);

над 60 % от жилищата в ЕС са строени без критерии за терморегулация.

2.7

Състоянието на енергийна бедност се дължи на комбинация от три фактора: ниско равнище на доходи, недостатъчно добро качество на сградите и високи цени на енергията.

2.8

По отношение на последиците, които може да породи състоянието на енергийна бедност, следва да се отбележат проблемите, свързани например със здравето, изключването от мрежата от страна на доставчика, потребление на енергията под необходимото за постигане на стандартите за комфорт или задлъжняването.

2.9

Най-уязвимите социални групи са тези с по-ниски доходи, като: хората над 65 г., семействата с един родител, безработните или получаващите социални помощи. Освен това в повечето случаи хората с ниски доходи живеят в сгради с недостатъчна термична изолация (Housing Quality Deficiencies and the Link to Income in the EU, Orsolya Lelkes, European Centre for Social Welfare Policy and Research / Европейски център за политика на социалното благоденствие и изследвания, март 2010 г.), което изостря състоянието на енергийна бедност.

2.10

Някои държави-членки вече предприеха мерки (Good practices experienced in Belgium, Spain, France, Italy and United Kingdom to tackle fuel poverty / Добри практики за борба срещу енергийната бедност, изпробвани в Белгия, Испания, Франция, Италия и Обединеното кралство; публикация на работната група EPEE), които допринасят за предотвратяване на изпадането в енергийна бедност. По-голямата част от тези добри практики са насочени към причините, като например:

цените на енергията (напр. социални тарифи);

качеството на сградите (напр. подобряване на енергийната ефективност в социалните и частните жилища);

ниско равнище на доходи (напр. икономическа помощ).

Аналогично, някои държави-членки взеха корективни мерки за намаляване на последиците от енергийната бедност, като например забрана за изключване на уязвимите семейства по време на критични периоди.

2.11

Подобряването на енергийната ефективност в строителството е от първостепенно значение за намирането на решение на проблема с енергийната бедност. Предложението за преработка на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (COM (2008) 780) може да се окаже възможност в тази насока.

3.   Икономическата криза се изразява в 23 милиона безработни

3.1

Европейската икономика е в най-дълбоката рецесия от 1930 г. насам. През 2009 г. БВП на ЕС-27 спадна с 4,2 % в сравнение с 2008 г., през която беше регистрирано леко повишение (с 0,8 %). Безработицата нарасна значително и през януари 2010 г. обхвана 9,5 % от трудоспособното население (1,5 % повече в сравнение със същия месец на предходната година). Следователно, през първия месец на 2010 г. 22 979 000 мъже и жени са били без работа. Най-ниско е равнището на безработицата в Нидерландия (4,2 %) и Австрия (5,3 %), а най-високо в Литва (22,9 %) и Испания (18,8 %) (Евростат).

3.2

Европейският план за икономическо възстановяване от края на 2008 г. не даде очакваните резултати. Данните за сегашната ситуация са обезпокоителни, както и фактът, че според досегашните прогнози (включително и тези на Комисията) в близко бъдеще може да се очаква „крехко“ възстановяване. Въпреки че бяха въведени данъчни стимули, възлизащи на 5 % от БВП (ЕС-27), това не е достатъчно и липсва достатъчно координирана „стратегия за излизане“ от кризата.

3.3

Започналата през 2007 г. икономическа и финансова криза настъпи в контекст на стагнация или спад на доходите на европейските работници. От друга страна икономическите мерки, предлагани от някои държави-членки за намаляване на високия дълг и публичния дефицит, засягат социалните помощи (пенсии, помощи за безработица) и обществените услуги.

3.4

Всичко това създава обезпокоителна картина за положението на по-уязвимите семейства, изправени пред растящите енергийни разходи.

4.   Енергийната политика на ЕС

4.1

Волята за либерализиране на енергийния пазар беше една от основните политики на ЕС през последните две десетилетия. След Съвета по енергетика през юни 1987 г., който постави началото на този процес, към края на 90-те години на миналия век бяха обнародвани първите директиви за либерализиране на пазарите на газ и електроенергия и оттогава бяха предприети редица инициативи в тази посока.

4.2

Най-общо заявените цели на процеса на либерализиране бяха постигане на по-голяма ефективност на енергийния сектор и по-голяма конкурентоспособност на европейската икономика. Но между всички държави-членки не беше постигнато пълно съгласие относно мерките и на практика в някои от тях съществува силна съпротива срещу прилагането на съответните политики.

4.3

Понастоящем има голяма концентрация на предлагането на пазара на едро на газ (в 10 държави-членки тримата най-големи доставчици контролират 90 % или повече от пазара) и на електроенергия (където те контролират над 80 % в 14 държави-членки) (COM(2009) 115 окончателен).

4.4

Либерализацията носи ползи на потребителите, ако реално насърчава конкуренцията. Но в редица държави-членки държавният монопол беше заменен от частни олигополи, което налага да се увеличат усилията за насърчаване на прозрачността и конкуренцията в енергетиката.

4.5

Затова е целесъобразно да се наблегне на необходимостта от ефективно прилагане на мерките, предвидени в Третия енергиен пакет, насочени към създаването на истински енергиен пазар, основан на сътрудничество между държавите, по-добра взаимосвързаност между мрежите, по-добра координация на операторите и укрепване на правомощията на националните регулаторни органи и др.

5.   Либерализирането трябва да носи ползи на потребителите

5.1

Либерализирането благоприятства децентрализацията и диверсификацията на енергията и следва да бъде средство за постигане на напредък по въпроси от първостепенно значение като поевтиняване и сигурност на доставките, подобряване на качеството на услугата, разширяване на предлагането и адаптирането му към нуждите на потребителя като цяло и към тези на уязвимите потребители в частност. Но първоначалният опит на държавите-членки показва проблеми, свързани с липсата на прозрачност по отношение на тарифите, високи цени и др.

5.2

В повечето държави-членки цените през първата половина 2009 г. бяха по-високи, отколкото през 2008 г., въпреки изразената тенденция за по-осезаем спад на цените на петрола за крайните потребители. Това би могло да се обясни отчасти с периода от време, който изтича от промяната на цените на петрола до отражението ѝ при крайните потребители. Въпреки това изглежда, че спадът на цените на енергията на едро не намери пълно отражение в цените за крайните потребители (вж. COM(2009) 115 окончателен).

5.3

Вследствие на това, услугите за доставка на електроенергия и газ показват незадоволителни резултати по отношение на отражението върху икономическото положение на домакинствата. 60 % от потребителите посочват, че техният доставчик на енергия е увеличил цените, спрямо едва 3-4 %, при които те са спаднали. Услугите за доставка на електроенергия и газ също показват твърде слаби резултати по отношение на съпоставимостта на офертите и улеснения за смяна на доставчика. Потребителите сменят най-рядко доставчика си в енергийния сектор: едва 7 % от тях са сменили доставчика си на газ и 8 % - този на електроенергия (Европейска комисия. Второ издание на Индекса за развитие на пазарите на дребно в ЕС, 2 февруари 2009 г.).

6.   Действия на Общността в областта на енергийната бедност

6.1

Енергийната бедност е нов социален приоритет, който изисква подкрепа на всички равнища. Въпреки че правните документи, представени от ЕС (1), представляват напредък в тази насока, реакцията на държавите-членки до този момент не е адекватна. Два примера могат да илюстрират горното твърдение: въпреки задължението, установено с директивите за вътрешния пазар на газ и електроенергия (първо Директива 2003/54/ЕО и след това Директива 2009/72/ЕО), само 10 от 27-те държави-членки предлагат социални тарифи на уязвимите клиенти и само в 8 държави-членки се използва обичайно терминът „уязвим клиент“. (Status Review of the definitions of vulnerable customer, default supplier and supplier of last resort, ERGEG, 2009 г.).

6.2

Не всички държави-членки търсят решение на тези проблеми, а тези, които го правят, действат независимо, без да търсят синергии помежду си, което затруднява идентифицирането, оценката и подхода към енергийната бедност на европейско равнище. Например определението, използвано в Обединеното кралство, се различава от това в останалите държави-членки. Според него от енергийна бедност е засегнат всеки, който заделя над 10 % от доходите си, за да поддържа подходяща температура в жилището си. Различия в определението се срещат и в документи на ЕС.

6.3

Търсенето на решение на проблема, свързан с енергийната бедност, е отговорност на отделните държави-членки, които следва да действат в зависимост от установените правомощия (на национално, регионално или местно равнище), но в отсъствието на ефикасно законодателство на национално равнище ЕС трябва да действа съгласно принципа на субсидиарност, определен в член 5 от ДЕО. За другите горива като въглищата, отговорност носят единствено държавите-членки.

6.4

Европейският съюз има законодателни правомощия и правомощия в областта на енергийната политика, което пряко или непряко, оказва въздействие върху енергийната бедност в държавите-членки. Следователно е важно ЕС да предприема действия и да развива политики в тази област в рамките на своята компетентност.

6.5

Европейската комисия предложи Европейска харта за правата на потребителите на енергия (COM(2007) 386 окончателен и Резолюция на Европейския парламент от 19 юни 2008 г. (P6 – TA(2008)0306), по повод на която ЕИСК вече посочи (2) необходимостта от обвързваща правна форма, която да гарантира правата на гражданите, както вече е правено по други поводи (3). Комисията оттегли гореспомената Харта и включи някои елементи в Третия пакет, като сметна, че това би оказало по-голямо въздействие (например член 7 и член 8 от Директива 2009/72/ЕО).

6.6

Във връзка с предмета на настоящото становище е уместно да се припомни, че в Хартата на основните права на Европейския съюз се посочва, че „С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики“ (член 34), както и задължението да се осигурява високо равнище на защита на потребителите (член 38).

6.7

ЕИСК заявява отново необходимостта от признаване на гарантирането на универсалната услуга, изпълнение на задълженията за обществена услуга, защита на групите в най-необлагодетелствано икономическо положение и изложени на енергийна бедност, като например се забрани изключването по време на критични периоди, икономическо, социално и териториално сближаване, както и разумни, прозрачни и съпоставими цени между различните доставчици (4).

6.8

ЕИСК изтъква ползата, която в определени случаи потребителите, включително и тези в най-уязвимо положение, могат да извлекат от децентрализираното производство на енергия:

то дава възможност, посредством инсталирането на по-малки производствени единици, да се доближи производството до центровете на потребление в селата и градовете, като се намалят загубите при преноса (които за електроенергията се изчисляват между 7 и 10 %);

насърчава производството на енергия от възобновяеми източници;

насърчава технологичното развитие;

има потенциал за създаване на работни места и допълва централизираното производство на енергия.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  ОВ L 211 от 14.08.2009, стр. 55, чл. 7.

(2)  ОВ C 151 от 17.6.2008 г., стр. 27.

(3)  ОВ L 46 от 17.02.2004 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 151 от 17.06.08, стр. 27.


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/57


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изграждане на устойчива икономика чрез промяна на модела ни на потребление“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 44/10

Докладчик: г-жа DARMANIN

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Изграждане на устойчива икономика чрез промяна на модела ни на потребление“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 юни 2010 г.

На 464-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 15 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 98 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

0.   Преамбюл

На фона на кризата, в която все още се намира Европа, за много европейци действителността представлява борба за запазване на работните им места и за осигуряване на доход. Докато МСП полагат по-големи усилия за оцеляване, моделите на устойчиво развитие изглеждат лукс. Въпреки това политиките, насочени към устойчивост, следва да включват и насоки, с които се реагира на тези реалности в Европа. Настоящото становище ще се фокусира върху една тясна област на устойчивостта – устойчивото потребление. ЕИСК застъпва основния принцип, че един от дългосрочните подходи към устойчивото потребление е засилването на гражданската ангажираност сред европейците не само като им се осигуряват правата на потребителите, както е предвидено в Договора от Лисабон, но и като се повишава стойността на гражданството, така че гражданите да имат не само права, но и моралната отговорност тяхното поведение да съответства на устойчивото развитие.

1.   Заключения и препоръки

1.1   В една устойчива икономика начините на производство и потребление следва да подпомагат трайното благополучие на хората, общностите и природата. Повечето членове на обществото следва да се ръководят от съвкупност от споделени ценности. ЕИСК подчертава, както в предходни становища, че успоредно с БВП следва да се използват екологични и социални показатели, за да се прецени успехът на дадена правителствена политика.

1.2   Настоящата европейска система за производство и потребление се счита за екологично неустойчива, особено поради зависимостта си от енергия, суровини, земя и води и въздействието ѝ върху световния климат и биологичното разнообразие. Ако всички хора по света живееха като европейците, щяхме да се нуждаем от повече от 2,5 планети.

1.3   Съветът на ЕС постигна съгласие, че индустриализираните страни следва да намалят емисиите си на парникови газове с 80-95 % до 2050 г. Ето защо ЕИСК препоръчва стратегията „ЕС 2020“ да вземе под внимание както мерки за устойчиво производство, така и мерки за устойчиво потребление, тъй като двете са тясно свързани и трябва да им се обърне внимание, ако искаме да сведем до минимум въздействието върху планетата.

1.4   Постигането на намаляване на емисиите с 80-95 % за срок от 40 години, като същевременно се запазва годишен икономически растеж от 2-3 %, означава намаляване на въглеродния интензитет на икономиката с 6-10 % на година. Подобен темп на технологични промени не е бил постиган досега по устойчив начин, обхващайки цялата икономика. Ето защо би било разумно да се постави началото на сериозен диалог относно потенциала за промяна на моделите на потребление и цялостния икономически и социален модел, който разчита на разрастване на производството и потреблението, както и търсене на възможно най-бързите подобрения във веригите за производство и доставка.

1.5   Ако усилията за промяна се спускат само отгоре, едва ли ще са ефективни. Социалната промяна често започва с малки групи в обществото и се разпространява чрез множество канали за комуникация. Ролята на ЕС, националните и регионалните правителства може да бъде да набелязват, да насърчават и подкрепят съществуващите групи, които работят за устойчив начин на живот.

1.6   Необходим е диалог с участието на институциите на ЕС, националните правителства и местното самоуправление, както и всички социални партньори. Един от възможните подходи за в бъдеще би бил Комисията да работи с ЕИСК, за да създаде форум, посветен на устойчивото потребление, който да проучи:

ценностите, които могат да проправят път за устойчива икономика, и противоречията между растежа и екологичната устойчивост, социалното приобщаване и личната свобода, качеството на живот на сегашното население и това на бъдещите поколения и т.н.;

дали трябва да намалим потреблението в някои области;

какво пречи на гражданите да изберат по-устойчиви модели на потребление и каква помощ могат да окажат властите на местно, национално и европейско равнище;

опита на лицата и групите, възприели начини на живот с ниско въздействие и потенциала за заимстване на този опит;

мерките, необходими в подкрепа на по-устойчивото потребление сред конкретни групи, напр. възрастните, младежите, безработните, новопристигналите имигранти, семействата с малки деца.

1.7   Диалогът трябва да бъде свързан с действия, включително подкрепа за експериментиране от групи, работещи за устойчив начин на живот, и за разпространение на опита им, приспособяване и укрепване на политиките, когато е целесъобразно, и практически действия в рамките на институциите на ЕС за поемане на водеща роля и демонстриране на потенциала за по-устойчиви практики. Освен това най-добрите практики трябва да се популяризират, за да се демонстрира възможността за промени в моделите за потребление.

1.8   Устойчивото потребление не може да се разглежда единствено като въпрос от сферата на политиката в областта на околната среда. То ще се нуждае от инициативи в много други области на политиката, включително здравеопазване, образование, заетост, търговия, защита на потребителите, транспорт, селско стопанство и енергетика.

2.   Необходимост от различен икономически и социален модел

2.1   Характеристиките на устойчивата икономика са предмет на дискусии от половин век (1). В подобна икономика начините на производство и потребление следва да подпомагат трайното благополучие на хората, общностите и природата.

2.2   За да може икономическият модел да се самоподдържа, повечето участници в обществото трябва да се ръководят от споделени ценности, какъвто е случаят в държавите-членки на ЕС. Правителствата понастоящем насърчават икономически ценности чрез акцент върху БВП и други показатели, които задават ориентир на политиката. Недостатъците на БВП като мярка за човешко, социално и екологично благополучие са широко признати. За измерване на напредъка в посока на устойчива икономика, ЕИСК предложи (2) в допълнение към БВП да се използва и екологичният отпечатък, наред с показател за качество на живот. Екологичният отпечатък изчислява обработваемата площ, необходима за поддържане на начина на живот на човек, група хора, институция или регион. Показателят за качество на живот следва да отчита здравето, материалното богатство, достъпа до публични услуги, социалното участие и интеграцията на новопристигналите, свободното време и качеството на околната среда.

2.3   Може да се очаква, че използването на по-широк набор от показатели за оценка на успеха на дадена правителствена политика би могло да доведе при разработването на политиката до по-малък акцент върху стимулиране на ръста на БВП и по-силен акцент върху останалите измерения на човешкото, социалното и екологичното благополучие.

3.   Екологичното предизвикателство

3.1   В доклада си за състоянието на околната среда и перспективите за 2010 г., който предстои да бъде публикуван, Европейската агенция по околната среда подчертава две основни групи въпроси: климат и енергетика, както и биологично разнообразие и екосистеми (3). Главното предизвикателство за устойчивостта на европейското общество е разрушаването на екосистемите, които го поддържат, и на запаса му от ресурси, включително енергия, почви и води. През 2003 г. средният екологичен отпечатък в ЕС се оценяваше на близо 5 хектара на човек с тенденция към нарастване, докато наличната площ в глобален мащаб бе едва 1,8 хектара на човек с тенденция към намаляване (4). В такъв случай, ако всички хора по света живееха като европейците, щяхме да се нуждаем от повече от 2,5 планети.

3.2   Изменението на климата е особено важно, тъй като освен прякото си въздействие върху живота на хората, то изглежда подсилва и въздействието на обществото върху биологичното разнообразие, сладката вода и други системи. Използването на изкопаеми горива и генерирането на парникови газове допринасят в най-голяма степен за екологичния отпечатък на Европа. Други важни елементи включват ползването на земя за селско стопанство, транспорт и сгради. Екологичният отпечатък не отразява добре други основни въздействия на европейската икономика, включително ползването на вода (най-вече за селско стопанство) и недостатъчните минерални залежи.

3.3   Съветът на ЕС е постигнал съгласие, че индустриализираните страни следва да намалят емисиите си на парникови газове с 80-95 % до 2050 г., което се равнява на годишно намаление от 4-7 %. Той е поел ангажимент за намаляване на емисиите на ЕС с 20 % до 2020 г. спрямо равнищата от 1990 г., или с 30 %, ако и други страни поемат сходни ангажименти. Всъщност ЕИСК предложи (5) 30 -процентната цел да бъде безусловна.

3.4   ЕС се опитва да постигне намаление на парниковите газове предимно чрез технологични средства, като поддържа устойчив икономически растеж. Макар и да е налице технология, с която могат да бъдат осъществени целите за 2020 г., напредъкът в изпълнението е бавен. ЕС-15 се ангажира през 1997 г. с 8 % намаление на емисиите до 2008-2012 г. спрямо равнищата от 1990 г., но емисиите през 2006 г. бяха намалели едва с 2,2 %. В ЕС-27 емисиите отбелязаха 7,7 % спад в този период, но нараснаха с 1,5 % от 2000 г. насам (6). От 90-те години на миналия век енергийната ефективност в ЕС се е повишавала с едва 0,5 % годишно (7).

3.5   Постигането на намаляване на емисиите с 80-95 % за срок от 40 години, като същевременно се запазва годишен икономически ръст от 2-3 %, означава намаляване на въглеродния интензитет на икономиката с 6-10 % на година. Подобен темп на технологични промени не е бил постиган досега по устойчив начин, обхващайки цялата икономика. Ето защо би било разумно да се постави началото на сериозен диалог относно потенциала за промяна на моделите на потребление и цялостния икономически и социален модел, който разчита на разрастване на производството и потреблението, както и търсене на възможно най-бързите подобрения във веригите за производство и доставка.

4.   Устойчиво потребление: създаване на възможности за избор

4.1   На Конференцията на ООН за околна среда и развитие в Рио де Жанейро през 1992 г. европейските правителства поеха ангажимент да премахнат моделите на потребление и производство, несъответстващи на изискванията за устойчиво развитие. Освен това в рамките на процеса от Маракеш те се ангажираха до 2010 г. да разработят планове за действие за устойчиво потребление и производство, които през 2011 г. да бъдат разгледани от Комисията на ООН за устойчиво развитие.

4.2   Има все повече данни от изследвания на устойчивото потребление и начините за неговото постигане (8). Потребителите като цяло се чувстват в плен на настоящия си стил на живот – например, дори ако желаят да използват в по-малка степен автомобилите си, те не могат да си представят как да го направят. Потреблението се обуславя и ограничава от множество фактори, включително физиологични нужди, личностни характеристики, социална среда, културни аспекти и наличие и цени на алтернативни стоки и услуги. В потребителското общество потребителският избор играе основна роля за удовлетворяване на социалните и психологическите потребности – напр. за принадлежност към група, самочувствие и определяне на собствена идентичност. Всичко това пречи на хората да обмислят каквато и да било промяна, а на правителствата – да въвеждат политики за промяна на потреблението. Когато подобни политики са били прилагани, резултатите в повечето случаи са разочароващо слаби или бавни, поради което е трудно да устоят на съпротивлението на икономическите интереси.

4.3   Междувременно различната мотивация, моделите на потребление и вероятните реакции на конкретни политики силно се различават между отделните хора. За всеки човек те могат да се различават в отделните ситуации. Ето защо няма лесно политическо решение за устойчивото потребление. По-скоро въздействие оказват широк набор от политики – от селско стопанство и заетост до образование и здравеопазване. Може да са нужни специфични стратегии в подкрепа на по-устойчив избор от конкретни групи като възрастните и младежите.

4.4   Хората доброволно и масово са приемали ограничения при национални извънредни ситуации и война, но екологичната криза обикновено не се възприема като извънредна ситуация от подобен мащаб. Въпреки това отскоро все по-голям брой хора избират по-прост начин на живот, за да намалят своето въздействие върху околната среда. Някои от най-успешните усилия за промяна на потреблението се основават на общностни групи – напр. подходът Ecoteam, използван в няколко държави от Глобалния план за действие, който обединява малки групи хора от квартал, работно място или училище, за да следят генерираните от тях отпадъци, потреблението си на енергия и вода и да набелязват действия, които могат да предприемат, за да живеят по-устойчиво.

4.5   Ако усилията за промяна се спускат само отгоре, едва ли ще са ефективни – особено когато политици, демонстриращи голямо потребление, се опитват да въздействат на широката общественост. За повечето хора устойчивото потребление не е въпрос от първостепенно значение. Социалните промени обаче често започват с малки групи в обществото и се разпростират чрез широк кръг канали за комуникация, включително стандартните медии, изкуствата, неформални приятелски мрежи и религиозни организации. Ролята на политиците трябва да включва по-скоро набелязване и насърчаване на съществуващите групи, които работят за устойчив начин на живот, отколкото налагане на собствените им възгледи върху общността като цяло за това какво е необходимо.

4.6   Изборът на устойчив стил на живот не бива да се възприема и разбира като лукс за хората, които имат финансовите средства да си го позволят. ЕИСК е подчертавал, че цената на устойчивото потребление не би трябвало да е висока (9), а да е достъпна за всички. Изключително важно е да не се допусне потреблението с по-слабо въздействие да бъде по-скъпо за отделния човек, тъй като това ще даде възможност само на част от обществото да упражни своя избор и би изтласкало в периферията на обществото по-бедни хора и хора с по-ниски заплати.

4.7   ЕИСК подчертава, че за да се даде възможност за избор на потребление с по-слабо въздействие, трябва да се обърне внимание на други ключови области по отношение на благосъстоянието, някои от които се считат за по-важни, като възможност за наемане на работа, подходящи надници за положения труд, достоен труд и достъп до кредит за МСП.

5.   Политически въпроси, на които следва да се обърне внимание

5.1   Институциите на ЕС по традиция са изграждали визия и са осигурявали лидерство за коренни промени в изграждането на обединена Европа. Те са работели основно с плуралистичен модел, като по-скоро са улеснявали постигането на съгласие между правителствата, отколкото да бъдат начело на промени в определена посока. В някои случаи ЕС е играл водеща роля, например в здравните и екологичните стандарти. Този опит може да е ценен в изграждането на устойчива икономика. Лидерството и вдъхновението могат да са също толкова важни, колкото техническият опит и административните умения.

5.2   Комитетът приветства Плана за действие на Комисията за устойчиво потребление и производство (10). Много други съществуващи политики на ЕС са свързани с устойчивото потребление, включително Схемата за търговия с емисии (СТЕ), Директивата за етикетиране на горивната ефективност на леките автомобили, Регламентът за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства, Директивата за биогоривата, Директивата за енергийните характеристики на сградите, Директивата относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, както и разпоредби, свързани с околната среда, в Общата селскостопанска политика. Политиката на ЕС обаче е насочена към пазарни инструменти и технологични/продуктови стандарти. Само СТЕ разглежда въпроса за абсолютните стойности на емисиите на парникови газове. Налице са противоречия с други политически цели като повишаване на мобилността. Много малко се прави конкретно по въпроса за потреблението и стила на живот и политиките са очевидно недостатъчни, за да се постигнат целите за намаляване на парниковите газове и постигане на независимост от неустойчиви природни ресурси.

5.3   Необходим е диалог с участието на институциите на ЕС, националните правителства и местното самоуправление, както и всички социални партньори. Един от възможните подходи за в бъдеще би бил Комисията да работи с ЕИСК, за да създаде форум, посветен на устойчивото потребление, който да проучи:

ценностите, които могат да проправят път за устойчива икономика и противоречията, на които трябва да се намери отговор, например между растежа и екологичната устойчивост, социалното приобщаване и личната свобода, качеството на живот на сегашното население и това на бъдещите поколения и т.н.;

дали трябва да се намали потреблението в някои области. Източниците на повечето емисии на парникови газове могат да бъдат проследени до потреблението на храни, енергията и транспорта. Между устойчивостта и други цели има противоречия, но и потенциални синергии (напр. колоезденето може да е полезно за здравето и за околната среда);

какво пречи на гражданите да изберат по-устойчиви модели на потребление и каква помощ могат да окажат властите на местно, национално и европейско равнище. Това може да включва, например, обезпечаване на пълното прилагане на съществуващите политики (напр. Директивата за енергийните характеристики на сградите), както и укрепване на мерките в рамките на Плана за действие за устойчиво потребление и производство, за да могат потребителите да избират по-устойчиво произведена храна;

опита на лицата и групите, възприели начини на живот с ниско въздействие, и потенциала за заимстване на този опит. Това може да включва организации като Глобалния план за действие, чиито Ecoteams (еко-отбори) обикновено постигат 40-50 % намаление на отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани; мрежи като „Transition Towns“ (Градове в преход), които работят, за да изградят местни общности, подготвени да устоят на измененията на климата и намаляването на ресурсите, както и религиозни групи като квакерите, които открай време изповядват ценности в подкрепа на начин на живот с ниско въздействие. Лицата в някои от тези групи и мрежи са утвърдили пълноценен стил на живот, използвайки 60-80 % по-малко суровини и енергийни ресурси от средното за ЕС;

мерките, необходими в период на промени към по-устойчиво потребление в подкрепа на адаптирането на конкретни групи, напр. възрастните, младежите, безработните, новопристигналите имигранти, семействата с малки деца;

как преминаването към потребление с по-слабо въздействие и устойчиво производство да се съчетае с конкурентоспособността на вътрешния пазар.

5.4   Политиката следва да се насочи едновременно и към незабавни, и към дългосрочни действия за промяна на потреблението. Много може да се научи например от опита с тютюнопушенето, където комбинацията от определяне на цените, регулиране, етикетиране и просвета доведе до съществена промяна в нагласите и поведението.

5.4.1   Ценовите стимули са важна част от пакета политически мерки, но съществува противоречие между целта на Комисията за намаляване на цените на енергията (11) и необходимостта от намаляване на потреблението. Данъците върху въглеродните емисии или търговията с тях трябва да бъдат допълнени с други мерки. Така например, без силната подкрепа за поставянето на изолация на жилищата и за алтернативни източници на енергия, високите цени на горивата или въглеродните емисии могат да увеличат енергийната бедност.

5.4.2   В редица случаи ЕИСК е подчертавал важността на образователните програми за насърчаване на ефективно устойчиво поведение. ЕИСК заявява още веднъж, че подобни обучителни програми трябва да са насочени не само към училищата и младите хора, което е важно, но и към хората във всички етапи от живота им. Би следвало да се предлагат професионално образование, учене през целия живот и програми за възрастни. Изключително важно е устойчивите практики да не увеличават маргинализацията на определени групи от обществото, като например безработните.

5.5   Диалогът трябва да бъде свързан с действия, включително осигуряване на подкрепа за експериментиране от групи, работещи за устойчив живот и за популяризиране на опита им. За да бъде полезен, той трябва да се възприема сериозно от институциите на ЕС, което да доведе до приспособяване и укрепване на политиките, където е целесъобразно, и до практически действия в рамките на тези институции, за да се осигури лидерство и да се демонстрира потенциалът за по-устойчиви практики.

5.6   Устойчивото потребление не може да се разглежда единствено като въпрос от сферата на политиката в областта на околната среда. То ще се нуждае от инициативи в много други области, включително здравеопазване, образование, заетост, търговия, конкуренция, защита на потребителите, транспорт, селско стопанство и енергетика.

5.7   ЕИСК силно насърчава Комисията да обмисли сериозно действия за устойчиво потребление в рамките на Работната програма на Комисията за 2010 г. „Време за действие“ (12) и след това - в рамките на „ЕС 2020“.

Брюксел, 15 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Boulding, K. The economics of the coming spaceship earth („Икономиката на приближаващия космически кораб Земя“), в Environmental Quality in a Growing Society, (Балтимор: Johns Hopkins University Press, 1966 г.) стр. 253 и сл.

(2)  Становище ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 53.

(3)  Европейска агенция по околната среда, Сигнали 2010.

(4)  Global Footprint Network и WWF, Europe 2007: Gross Domestic Product and Ecological Footprint („Европа 2007 г.: Брутен вътрешен продукт и екологичен отпечатък“).

(5)  ОВ C 77, 31.03.2009 г., стр. 73.

(6)  EEA, Annual European Community greenhouse gas inventory 1990–2006 and inventory report 2008: Submission to the UNFCCC Secretariat („Европейска агенция за околната среда (ЕАОС), Годишен обзорен преглед на парниковите газове в Европейската общност за периода 1990-2006 г. и обзорен доклад 2008 г.: Внесен в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата“), (Копенхаген: ЕАОС, 2008 г.).

(7)  Tipping, P. et al., Impact Assessment on the Future Action Plan for Energy Efficiency („Оценка на въздействието върху бъдещия План за действие за енергийна ефективност“), изготвена от ECN (Нидерландия) и WS Atkins (Великобритания) за ГД „Енергетика и транспорт“. Изпълнител: ECORYS, Нидерландия (2006 г.).

(8)  Jackson, T. Motivating Sustainable Consumption: A Review of Evidence on Consumer Behaviour and Behavioural Change („Мотивиране на устойчиво потребление: преглед на данните за потребителското поведение и поведенчески промени“), доклад до Мрежата за изследване на устойчивото развитие, 2005 г., който е публикуван на: http://www.sd-research.org.uk/.

(9)  ОВ C 224, 30.08.2008 г., стр. 1.

(10)  ОВ C 218, 11.09.2009 г., стр. 46.

(11)  Monti, M.,A New Strategy for the Single Market (Нова стратегия за единния пазар), доклад до председателя на Европейската комисия, май 2010 г.

(12)  COM(2010) 135 окончателен, vol. I.


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/62


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Информация за потребителите“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 44/11

Докладчик: г-н Jorge PEGADO LIZ

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Информация за потребителите“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 юни 2010 г.

На 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 81 гласа „за“, 1 глас „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Правото на гражданите на информация в неговите различни аспекти – свобода на информацията, право на предоставяне и получаване на информация и в частност право на потребителите на информация, вече е признато като основно право с общозадължителна сила в първичното законодателство на Общността (§ 5 от Преамбюла и членове 11, 27, 38, 42 и 53 от Хартата на основните права на ЕС, както и член 2 от ДЕС и член 169 от ДФЕС).

1.2   Въпреки това предстои много работа в областта на вторичното законодателство, в което тази нова постановка на основната норма все още не е надлежно транспонирана и формулирана. В действителност съдържанието на правата на потребителите на информация, достъпът до информация, времето, рамките и начинът на нейното предоставяне не са описани последователно в правото на Общността. Има пропуски и повторения, които се отразяват и умножават в националните законодателства на държавите-членки в ущърб на потребителите и на стопанските субекти и съответно на изграждането на вътрешния пазар.

1.3   ЕИСК счита, че правото на потребителите на преддоговорна, договорна и следдоговорна информация, както и на получаване на помощ и консултация, трябва да бъде предмет на специфични правила на равнище ЕС, без това да противоречи на принципа на субсидиарност.

1.4   Следователно целта на това становище по собствена инициатива, ограничено по необходимост в рамките на основните аспекти от правото на потребителите на информация, е да се посочат някои от принципите, произтичащи от този нов подход, и по-специално практическите последствия от него в контекста на изграждането на вътрешния пазар през ХХI век и на стратегията „Европа 2020“.

1.5   Следва да се признае, че най-новите насоки на Комисията по отношение на правата на потребителите като цяло и на тяхното право на информация в частност, които се изразяват в повсеместно прилагане на техниката на пълното хармонизиране, определено са в противоречие с тази концепция, тъй като нарушаването на принципа на субсидиарност ограничава възможностите на държавите-членки да увеличават правата на своите потребители и дори им налага да ограничават с обратна сила права, придобити съгласно действащи директиви на Общността, конституциите и законите на държавите-членки.

1.6   ЕИСК продължава да счита, че при определяне на правата на потребителите, което е от компетентността на ЕС, водеща следва да бъде идеята за по-слабата или уязвима страна, а не тази за информиран, внимателен и предпазлив потребител, който взема решения въз основа на чисто икономически подбуди. В съответствие с това виждане ЕИСК продължава да защитава позицията, че минималното хармонизиране и високото равнище на защита в най-голяма степен отговарят на изискванията на Договора и на самата същност на потребителските отношения.

1.7   Именно в този контекст се откроява понятието „подходяща информация“, при което трябва да се даде предимство на качеството, а не на количеството, за да може целта, съдържанието, представянето и контекстът на това понятие да отговарят на действителните нужди и очаквания на потребителите.

1.8   По отношение на правото на информация като цяло, особено важно е на равнище Общност принципно да се приеме, че по своето естество то е субективно право, като респективно се определят съответните задължения на органите – публични или професионални – които отговарят за неговото наличие.

1.9   По отношение на ролята на търговските съобщения, в това число и рекламата, по въпроса за информацията за потребителите ЕИСК счита, че правилото, предвидено в Директивата за пакетните туристически пътувания, трябва да бъде прието за общовалидно, а именно че, когато съобщението включва точна и конкретна информация за продукт, услуга или право, предмет на потребителското отношение, то се счита за съставна част от договора.

1.10   Във връзка с това цялата структура на Директивата за нелоялните търговски практики трябва да бъде преразгледана и преработена, така че да се премахнат отрицателните последствия от пълното хармонизиране, които понастоящем вече се признават в няколко последователни решения на Съда.

1.11   Въпреки това все още има възможност да се внесат промени в предложението на Комисията относно „правата на потребителите“, като трябва да бъде изработена истинска „харта за правата на потребителите на информация“ от гледна точка на преддоговорната, договорната и следдоговорната информация, правото на помощ и консултация и определянето на естеството на проблемите и последствията от пропуските и неточната информация съгласно залегналите в настоящото становище насоки.

1.12   За тази цел ЕИСК препоръчва цялостно преразглеждане на подробните списъци с изисквания към предоставяната от специалистите преддоговорна и договорна информация, които често са непоследователни, несъстоятелни и повтарящи се в различните секторни директиви.

1.13   Освен това ЕИСК препоръчва да бъдат определени общи изисквания относно тези задължения в съответствие със следните насоки:

а.

определяне на общо задължение за преддоговорна информация, което да включва информация за продуктите и услугите, за специалиста, цената и условията на изпълнение на договора, за правото на отказ и начина на решаване на спорове;

б.

съдържанието и обхватът на преддоговорната информация като цяло трябва да бъдат съобразени със съответните продукти/услуги, особено ако предметът е сложен или оказва влияние върху здравето и безопасността на потребителите;

в.

начинът на предоставяне на информацията трябва да отговаря на общия принцип на лоялност, като информацията не трябва да бъде заблуждаваща, нито да има пропуски по основни аспекти, трябва да бъде ясна и разбираема не само по отношение на предмета на договора, но и по отношение на начина, по който той ще се осъществи;

г.

преддоговорната информация трябва да бъде включена в сключения от потребителя договор;

д.

следва да се утвърди принципът на безплатния характер на информацията по основни аспекти от договора, допълнен от принципа на съобразяване на цената със себестойността в останалите случаи;

е.

с оглед вземането на решение за осъществяване на сделка, потребителят трябва да има лесен достъп до предоставената преддоговорна информация и право да получи разяснение относно нея, както и относно съдържанието и последствията от договора;

ж.

следва да се предвиди задължение за предоставяне на помощ и консултация от страна на специалиста, особено при сложни продукти/услуги или при такива, които излагат на опасност здравето и безопасността на потребителите, както е посочено в параграф 8;

з.

специалистът е този, който трябва да докаже, че преддоговорната информация е предоставена и задължението за предоставяне на помощ е изпълнено;

и.

неизпълнението на задълженията за предоставяне на преддоговорна информация и помощ, което е от съществено значение, следва да дава право на отказ, както и на обезщетение за евентуални щети.

1.14   По тази причина призоваваме Комисията да преразгледа задълбочено посоченото предложение за директива в частта му, която се отнася по-специално за правата на потребителите на информация, така че да бъдат взети предвид принципите и конкретните им приложения, препоръчани в настоящото становище.

1.15   Призоваваме също така Европейския парламент и държавите-членки преди приемането на посоченото предложение да вземат предвид всички съдържащи се в него основни аспекти на правата на потребителите на информация съгласно очертаните в настоящото становище насоки.

1.16   Трябва също да се установи хармонизирана правна рамка на общностно равнище, за да се регулират „онлайн“ търговските съобщения и да се гарантира във всички случаи зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот като основно право на човека.

2.   Въведение и определяне на предмета: правото на информация като основно право на гражданите и правото на потребителите на информация

2.1   За първи път на институционално равнище в ЕС независимо и систематично се поставя въпросът за правото на потребителите да бъдат информирани в по-широките рамки на правото на информация като право на европейските граждани. ЕИСК прави това като принос към една по-широка дискусия по темата сред гражданското общество като цяло, без да забравя неговото особено значение за създаване на нова визия за изграждането на вътрешния пазар.

2.2   Широкият обхват на темата изисква тя да бъде очертана точно. Това е неизбежно следствие от ограниченията, присъщи на становище от такъв характер, и резултат от приноса на различни институции, както и от опасенията, изразени по време на изслушването, проведено в сградата на ЕИСК на 1 март 2010 г. с многочислено присъствие (вж. подробности на страницата на Обсерваторията на единния пазар http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.consumer-information).

2.3   Следва да се подчертае, че едва с включването на Хартата на основните права на Европейския съюз в Договора от Лисабон, който неотдавна влезе в сила, правото на гражданите на информация, отбелязано в повечето всеобщи декларации и харти на основните права на човека и гражданина, се превърна изцяло в съставна част на законодателството на Общността, като обхваща свободата на информацията, правото на предоставяне/получаване на информация и задължението за предоставяне на информация/правото на информираност (вж. по-специално § 5 от Преамбюла и членове 11, 27, 38, 42 и 53 от Хартата на основните права на ЕС, както и член 2 от ДЕС и член 169 от ДФЕС). Освен това съществува и основното право на неприкосновеност на личния живот по отношение на агресивни търговски практики, нежелани от потребителя, както и по отношение на нежелани търговски съобщения или спам.

2.4   Понастоящем тези въпроси са от особено значение, по-специално във връзка с правата на потребителите, особено по отношение на съдържанието и начина на упражняване на тези права и съответните задължения на различните участници в този процес, считано от момента, в който са приети като основни права и задължително биват вземани предвид при определянето и осъществяването на различните политики и действия на Общността.

2.5   Всъщност, без това да противоречи на принципа на субсидиарност и споделените правомощия, които са водещи в тази област на законодателството на ЕС, понастоящем основна предпоставка за правилното функциониране на модела на свободна конкуренция, присъщ на системата на пазарна икономика, на която залага ЕС, е задължението да се гарантира на потребителите в качеството им на стопански субекти пълно запознаване с елементите, имащи определящо значение за взимането на рационални решения на този пазар.

2.6   Едно от следствията на това общо задължение е задължението за „прозрачност“ на работата на институциите на Общността, където „тайната“ трябва да бъде изключение, задължително обосновано от сериозни мотиви, свързани с функционирането на правосъдието, обществения интерес и ред или защитата на личния живот. Въпреки че без съмнение институциите на Общността постигнаха известен напредък със съответните инициативи на Комисията и ЕП (1), за съжаление тази насока не получи съответния отзвук в Съвета, но може да се очаква с влизането в сила на новия Договор от Лисабон да бъде отбелязан значителен напредък. Въпреки значимостта на въпроса за информацията на потребителите като цяло, той няма да бъде разгледан подробно, като се позоваваме на становището на ЕИСК относно този въпрос.

2.7   Също така, въпреки тяхното безспорно значение, няма да бъдат разгледани аспекти, свързани с образованието и общото обучение на потребителите, като се позоваваме на становищата на ЕИСК в тази област (2) и по-специално на становището по собствена инициатива относно образованието на потребителите (3).

2.8   Накрая, въпреки че изрично се признава необходимостта от секторно разглеждане на правото на информация на равнище Общност, така че да се разкрият особеностите на някои сфери, продукти или услуги, какъвто е случаят с храните, лекарствата, финансовите услуги или електронната търговия и където следва да се положи и гарантира усилие за хармонизиране на защитата на потребителите на най-високо равнище, ограниченията, присъщи на становище от този вид, не позволяват включването на такива подробности.

2.9   Следователно специфичен предмет на това становище ще бъдат насоките, които следва да бъдат приети на равнище Общност, за определяне и характеризиране на правата на потребителите на информация по принцип и по-специално на различните етапи в едно договорно отношение.

3.   „Средностатистически“ потребител срещу „уязвим“ потребител. Понятието за подходяща информация

3.1   Още от първите програми на Комисията за защита и закрила на потребителите, намерили отражение във важни законодателни мерки от последните 30 години, в достиженията на правото на Общността, подкрепени от практиката на Съда на Европейския съюз и доктрината, възприета от експертите, потребителят беше определен като „слабата страна“ в едно неравностойно по своето естество потребителско правоотношение и цялото законотворчество беше основано на необходимостта това отношение да се уравновеси посредством специални предпазни мерки.

3.2   Въпреки това в някои неотдавнашни стратегически документи, отразени в различни нови законодателни инициативи (4), Комисията въведе понятието „средностатистически потребител“, който се възприема като „относително осведомен и в разумни граници наблюдателен“ (5), и се опита въз основа на този образ да изгради нов подход към потребителската политика на европейско равнище, основан на пълно хармонизиране, на контрол в страната на произход и взаимно признаване.

3.3   Тази насока, която като цяло се оспорва от потребителски организации във всички държави-членки и на която ЕИСК се противопостави в различни становища, се превръща в ефективно понижаване на равнището на защита на потребителите и недопустимо връщане назад в политиката на Общността за защита на потребителите.

3.4   Но именно от гледна точка на тази нова насока въпросът за правото на потребителите на информация придобива допълнително значение, тъй като се изисква потребителите да бъдат все по-добре информирани, за да могат да вземат рационални решения в условията на глобален пазар. Всъщност залегналият в нея неолиберален модел е основан на известни предпоставки, сред които могат да се отбележат следните:

а)

критично осъзнаване на собствените потребности и степенуване на предпочитанията;

б)

възможност за сравнение между различните продукти и услуги, предлагани на пазара;

в)

познаване, в технически и икономически смисъл, на качеството и цената на всеки продукт и услуга (6).

3.4.1   Също от тази гледна точка особено остро стои въпросът за естеството и качеството на информацията, до която потребителите следва да имат достъп, и понятието „подходяща“ информация придобива особена важност.

3.5   Противно на твърденията, съдържащи се в някои неотдавнашни текстове на Комисията, от значение е не количеството информация, а това информацията да отговаря на действителните нужди и очаквания на потребителите и степента, в която тя е подходяща, да се отчита спрямо крайната цел, съдържанието, представянето и контекста.

3.6   Освен това, тя трябва постоянно да бъде подлагана на тест за „годност“ (suitability), който служи за оценка на нейното качество спрямо поставената цел и потребителската аудитория, за която е предназначена, и чиито основни показатели са надеждност, актуалност, безпристрастност, точност, значимост, лаконичност, разбираемост, яснота, четливост и лесен достъп.

3.7   Като част от инициативата за по-добро законотворчество ЕИСК призовава Комисията да въведе тестване от потребителите на информацията относно съдържанието и формата, за да се покаже нейната ефективност и да се даде възможност на потребителите да определят какво е полезно за тях.

3.8   По отношение на финансовите услуги, информацията за потребителите следва да се разглежда успоредно с финансовото образование и способности. Информацията следва да бъде опростена, а правният и технически жаргон трябва да бъде ограничен. Някои финансови продукти обаче са комплексни, а информацията за тях следва да бъде точна и по този начин да отразява комплексния характер на продукта.

3.9   Информацията (нейното съдържание или форма) и свързаната с нея регулаторна рамка трябва да бъдат стабилни във времето. Честата промяна на свързаните с информацията параметри би могла да затрудни разбирането ѝ от потребителите.

4.   Информация, реклама и „маркетинг“. Директива 2005/29/ЕО

4.1   Като цяло правото на потребителите на информация може да се изразява както в неопределено предимство, произтичащо от изпълняваните от държавата и от други публични институции общи функции за предоставяне на информация, което не може да се определи като истинско „субективно право“, така и в изискванията за информация, наложени на доставчиците и другите заинтересовани страни, участващи в производството и търговията с продукти и услуги.

4.2   В този смисъл търговските съобщения, от които не произтичат пряко договорни или преддоговорни отношения, все пак могат да породят както права от колективно естество (които могат да бъдат упражнявани от сдружения на потребители или колективно), така и същински субективни права.

4.3   Понастоящем този въпрос е уреден от Директива 2005/29/ЕО. ЕИСК имаше възможност да се произнесе по предложението за тази директива и се позовава на това становище (7).

4.3.1   Както ЕИСК своевременно предупреди, прилагането на техниката „пълно хармонизиране“ доведе до явно понижаване на общото равнище на задълженията за предоставяне на информация на потребителите.

4.3.2   Но самото определение за това какво представляват заблуждаващите търговски практики, породени от действие или бездействие, и ограниченото съдържание на приложения към директивата списък на тези практики най-добре свидетелстват за значителното отрицателно въздействие на тази директива върху ролята на рекламната дейност и маркетинга за предоставянето на вярна информация на потребителите.

4.3.3   Положението се усложнява от изричното признаване на допустимостта на „обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално“, дори когато са предназначени за групи от потребители, „особено уязвими … поради своята физическа или умствена недоразвитост, възраст или лекомислие“.

4.3.4   Още по-значителна е загубата, предизвикана от невъзможността, съгласно директивата, да се запазят национални разпоредби или разпоредби на Общността като тези, съгласно които конкретната и обективна информация, съдържаща се в рекламните послания за определен продукт, услуга или право, се счита за включена в съдържанието на договорите, сключени след тяхното излъчване, като договорните клаузи в противоречие с тях се считат за невалидни.

5.   Информация в сферата на договорите. Предложението за директива относно „Права на потребителите“

5.1   Предстои много работа по създаването на истинска харта за правото на потребителите на информация, с очакванията, че неотдавнашното предложение за директива, озаглавена „Права на потребителите“, е допринесло значително за запълването на този пропуск в достиженията на правото на Общността.

5.2   Наистина е разочароващо това, което може да се прочете в главата, отнасяща се за „информация за потребителите“, където вместо определение на действителни права със задължителен характер, както е във всяко национално законодателство, се съдържа по-скоро списък с незадължителен характер на информацията, която следва да бъде предоставена – „ако тя не е ясна от контекста“ (8) – и която освен това е очевидна и елементарна и може да бъде намерена във всеки кодекс за добри практики на всеки средностатистически специалист. По останалите въпроси се прави препратка към становището на ЕИСК относно посоченото предложение (9).

6.   Преддоговорната информация

6.1   Макар че в съответствие с принципа на субсидиарност повечето от потребителските отношения продължават да са изначално уредени от вътрешното право на държавите-членки, все по-голяма част бива засегната от налагането на разпоредби с общностен характер, както, разбира се, е в областта на преддоговорната информация, услугите като цяло и пакетните туристически пътувания и по-специално в областта на финансовите услуги, на определени потребителски стоки, които оказват влияние върху здравето или безопасността на потребителите, както и на продуктите, услугите и правата, търгувани от разстояние, които са предмет на стандартни търговски съобщения и практики или договори.

6.2   При сравняване на разпоредбите на Общността е лесно да се забележат общи елементи и значителни различия в съдържанието и подхода към преддоговорната информация, сред които могат да се отбележат следните:

i.

пълно или частично прилагане по отношение на преддоговорната информация на изисквания, свързани със задължителни данни/забранени изрази в рекламата на определен продукт, услуга или право: такъв е случаят с потребителския кредит, в чиито реклами се налага стандартизирана информация, или с пакетните туристически пътувания, при които информацията се разглежда като задължително споменаване на основните аспекти. Така е и при лекарствата, за които информацията за потребителя се свързва с търговските съобщения, включително рекламата, като се съсредоточава върху предоставянето на написана върху етикети и документи информация или уточнения в рекламата, и при храните, като при тях сегашното разпространение на етикети и опростени етикети създава излишно объркване, което се засилва от правилата за информация относно определени твърдения, свързани с хранителните и здравословни качества на продуктите, в условията на бързо развиващ се пазар и с потенциални рискове за здравето на потребителите;

ii.

стандартизиране на предоставяната преддоговорна информация чрез изготвянето на общоприети формуляри, валидни за всякакъв вид предлагане на вътрешния пазар. Подобно решение е приложено например по отношение на потребителския кредит чрез създаването на стандартен европейски информационен формуляр с идеята да се уеднакви начинът на получаване и възприемане на преддоговорната информация в рамките на европейското пространство.

6.3   Въпреки признатите в някои случаи предимства на стандартизираната преддоговорна информация с оглед сравняването на оферти, от основна необходимост е установяването на възможност за адаптиране към особеностите на потребителите във всяка държава-членка. Тъй като голяма част от пазарите остават предимно национални, обемът на предоставяната за сравнение информация може да доведе до високи транзакционни разходи, които не се компенсират от растежа на трансграничния пазар, а това може да се окаже вредно за малките и средните предприятия.

7.   Договорната и следдоговорната информация

7.1   Задължението за предоставяне на информация обхваща и договорния етап, особено при потребителските договори, които са с елемент на продължителност, дълготрайни и/или комплексни (напр. финансови услуги и продукти, услуги с разпределено във времето ползване), или с възможност за дългосрочен ефект (лекарства).

7.2   Правото на договорна информация вече има отражения в правото на Общността, както е при Директивата за пакетните туристически пътувания или Директивата за платежните услуги.

7.3   Правото на потребителя обаче да вземе свободно и информирано решение, което води до налагането на задължение за предоставяне на информация преди сключването на договора, продължава да съществува и по време на изпълнение на договорите, а понякога дори и след това. От предоставянето на тази информация зависи решението на потребителя дали да продължи или не даден договор, както и евентуално поетата отговорност за начина на изпълнение.

7.4   На този етап основните пречки за правото на информация, освен обикновения отказ, са допълнителните разходи по неговото удовлетворяване. Следва да се отбележи, че правилото за безплатния характер на информацията за потребителите не е заложено в повечето разпоредби на Общността, дори по отношение на преддоговорната информация. Все пак в Директива 2007/64/ЕО (за платежните услуги) са въведени две задължения, чиято цел е да осигурят доброто упражняване на правото/задължението за предоставяне на информация:

i.

безплатна информация: доставчикът на платежни услуги не начислява на ползвателя на платежни услуги такси за предоставяне на определено количество информация;

ii.

съобразяване на таксите с разходите: когато предоставената информация не е безплатна, таксите трябва да бъдат подходящи и да съответстват на действително направените разходи от доставчика на платежни услуги.

7.5   ЕИСК счита, че трябва да бъде признато правото/задължението за предоставяне на информация по време на изпълнението на договора и след неговото приключване, особено при договорите с продължително изпълнение, средносрочните/дългосрочните договори или тези, които имат дълготраен ефект. Освен това трябва да бъде признат общият принцип за безплатния характер на информацията по отношение на основни аспекти на договора, допълнен от принципа на съобразяване на цената с разходите в останалите случаи.

8.   Задължения за предоставяне на помощ и консултация

8.1   Произтичащото от закона задължение за предоставяне на информация от страна на специалистите много пъти е типизирано или предварително оформено, което невинаги е достатъчно, за да може потребителят да вземе свободно и информирано решение дали да сключи или продължи даден договор. Така в правото на получаване/задължението за предоставяне на информация се включва правото на получаване/задължението за предоставяне на обяснения по отношение на съдържанието.

8.2   Това право на потребителя да получи помощ, отразено например в Директива 2008/48/ЕО (10) за потребителския кредит, трябва да бъде приложено към всички потребителски договори, по-специално за стоки с дълготрайна употреба и услуги с продължително изпълнение, средносрочни/дългосрочни, комплексни или такива, които включват рискове за здравето и безопасността. По искане на потребителя предоставянето на информация по силата на задължението за предоставяне на помощ трябва да бъде в писмен вид.

8.3   ЕИСК подчертава необходимостта да се разграничи правото на получаване на помощ, естествен резултат от задължението за предоставяне на информация от специалиста, от правото на консултация, чието предоставяне от страна на специалиста се изисква само в конкретни случаи на комплексни продукти или услуги с висока стойност или такива, които могат да застрашат здравето или безопасността на потребителите.

9.   Проблеми и последствия, свързани с липсата на информация

9.1   Един от явните пропуски на директивите, налагащи на специалистите задължения за предоставяне на информация, е липсата на рамка за налагане на санкции за неизпълнение на това задължение – задача, която ЕС е оставил на отделните държави-членки, а те са избрали различни граждански и наказателни последици, което поражда дисбаланс на единния пазар и се отразява отрицателно на потребителите и стопанските субекти.

9.2   Само в определени случаи някои директиви предвиждат, че потребителят се ползва от правото на отказ от договора, считано от момента, в който информацията, която е трябвало да бъде предоставена, е била предадена или прегледана (11), или че специалистът е този, който трябва да докаже, че информацията е била предоставена, както е с преддоговорната информация в Директива 2006/123/ЕО (12) относно услугите на вътрешния пазар.

9.3   Механизмите за започване на отчитането на срока за отказ от датата, когато е предоставена информацията или потребителят се е запознал с нея, както и за налагане на специалиста на тежестта на доказване, че информацията е била предоставена, представляват основни гаранции за упражняване на правото на информация и, заедно с принципа на отговорност за нанесени вреди поради липса на информация, приет в различни национални правни разпоредби, са логично следствие от признаването и значението на правото на информация на потребителите, което заслужава изрично общо признание на равнище Общност.

10.   Информация за потребителите и изграждане на вътрешния пазар

10.1   Добре познати са неотдавнашните промени в перспективите по отношение на политиката на изграждане на вътрешния пазар в рамките на новите насоки на Комисията в стратегията „Европа 2020“.

10.2   Във всички текстове, които се отнасят до тези промени, се набляга на определянето на потребителите като краен получател и действителен бенефициер на един вътрешен пазар, замислен като инструмент на стратегия за развитие и икономически растеж, необходими за излизане от настоящата криза, със засилено безпокойство както от социален характер, така и свързано с гарантирането на основните права на гражданите. В това отношение подобряването на информацията за потребителите ще бъде от основно значение за възвръщане на тяхното доверие в единния пазар.

10.3   Именно в този контекст възниква необходимостта да се осигурява подходяща информация на потребителите в условията на един обновен и обърнат към предизвикателствата на ХХI век вътрешен пазар, който да спечели тяхното доверие и да осигури конструктивното им съдействие чрез премахване на съществуващите опасения, основателни съмнения, колебания и резервираност при едно по-решително участие в трансграничната търговия.

10.3.1   Понастоящем регулирането на общностно равнище на „онлайн“ търговските съобщения се извършва чрез различни текстове (Директива за електронната търговия, дистанционни продажби, защита на неприкосновеността на личния живот при търговските съобщения, нелоялни търговски практики и др.). Поради това е необходимо да се извърши реформа, с която съществуващите разпоредби да бъдат обединени в един текст, като по този начин се избегнат противоречията между тях.

10.4   Това е едно от основните безпокойства, изразени в настоящото становище.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Вж. Зелената книга на Комисията относно „Европейска инициатива за прозрачност“ (COM(2006) 194 окончателен) и Становище на ЕИСК: ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 74.

(2)  Вж. становище на ЕИСК: ОВ C 133, 6.6.2003 г., стр. 46.

(3)  Вж. становище на ЕИСК: ОВ C 133, 6.6.2003 г., стр. 1.

(4)  Вж. по-специално Директива 2005/29/ЕО от 11 май 2005 г. (нелоялни търговски практики) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22, Директива 98/7/ЕО (ОВ L 101, 1.4.1998 г., стр. 17) (потребителски кредит) и новото предложение за директива относно правата на потребителите, COM(2008) 614 окончателен (становище на ЕИСК: ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 54).

(5)  Вж. решение на Съда на ЕС по дело C-220/98 от 13.1.2000 г., Estée Lauder Cosmetics срещу Lancaster Group и решение на Съда на ЕС по дело C-210/96 от 16.6.1998 г., Gut Springenheide и Tusky. Вж. също неотдавнашното решение на Съда на ЕС по дело C-278/08 от 25.3.2010 г., Die BergSpechte Outdoor Reisen und Alpinschule Edi Kobimuller GmbH срещу Gunter Guni trekking at Reisen GmbH, в което интернет потребителят се определя като „относително осведомен и в разумни граници наблюдателен“ (параграфи 35 и 39).

(6)  Вж. K. Simitis, „Verbraucherschutz – Schlagwort oder Rechtsprinzip?“ („Защитата на потребителя – лозунг или правен принцип?“), стр. 109.

(7)  ОВ C 108, 30.4.2004 г., стр. 81.

(8)  COM(2008) 614 окончателен, глава II, член 5, параграф 1.

(9)  Становище на ЕИСК: ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 54.

(10)  ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66.

(11)  Така е с Директива 85/577/ЕИО, която, включвайки в основните задължения за предоставяне на информация съществуването на правото на отказ, не предвижда никакви санкции за неизпълнението на това задължение. Съгласно практиката на Съда на ЕС срокът за отказ от страна на потребителя трябва да бъде продължен безсрочно, като отчитането започне едва когато потребителят е надлежно осведомен. Вж. Съд на ЕС, дело C-227/08 от 17.12.2009 г., Eva Martin Martin, параграфи от 25 до 29.

(12)  ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/68


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Договорът от Лисабон и функционирането на единния пазар“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 44/12

Докладчик: г-н Jorge PEGADO LIZ

На 18 февруари 2010 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Договорът от Лисабон и функционирането на единния пазар“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 юни 2010 г.

На 464-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 (заседание от 15 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 129 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Влизането в сила на Договора от Лисабон първоначално беше определено за 1 януари 2009 г., но реално стана на 1 декември 2009 г., щом приключи процесът на ратифициране от 27-те държави-членки. Необходимо е да се отбележи, че договорът остава сложен и труден за разбиране.

1.2   Сравнителното изследване, което е част от Информационния доклад (CESE 241/2008), позволява да се достигне до заключението, че вътрешният пазар, макар и да не претърпява структурни промени с новия Договор от Лисабон, изглежда се определя по по-социален начин. Всъщност за разлика от Конституционния договор, който предизвикваше страх у някои с израза „вътрешен пазар, в който конкуренцията е свободна и ненарушена“, Договорът от Лисабон изглежда поставя пред вътрешния пазар по-социални цели, в стремежа си към „социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес“.

1.3   Известните към днешна дата документи за бъдещите политически насоки на Комисията относно Стратегия 2020, както и редица изявления на комисари и политически ръководители на национално равнище изглежда също са насочени към нарастващо по-ориентирано към гражданите измерение на единния пазар.

1.4   Това измерение беше подкрепено и с изричното позоваване на задължителната правна сила на Хартата за основните права, която „има същата юридическа сила като договорите“, въпреки някои ограничения за определени държави-членки.

1.5   От друга страна, законодателният процес, свързан с вътрешния пазар, ще бъде белязан от ролята на националните парламенти, които са призвани да следят за спазването на принципа на субсидиарност, който служи за регулиране на областите на споделена компетентност между ЕС и държавите-членки. По силата на два протокола, първият относно „Ролята на националните парламенти“, а другият относно „Прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност“, националните парламенти имат дори възможността да поискат преразглеждане на законодателното предложение на първо четене - възможност, която укрепва демократичното участие в законодателния процес на ЕС.

1.6   Ако превантивната интервенция на националните парламенти покаже добри резултати и ако осъществяваният контрол върху прилагането на принципа на субсидиарност се окаже ефективен и качествен, така че да се използва максимално системата за „ранно предупреждение“, която Лисабонският договор заимства от Конституцията, законодателството на ЕС по-рядко би било предмет на критики от страна на държавите-членки като засягащо националните правомощия и би се приемало в по-малка степен от европейския гражданин като израз на някакъв „брюкселски централизъм“. Но все пак за целта е необходимо националните парламенти да укрепят своята мрежа, тъй като обхватът и ефективността на „механизма за ранно предупреждение“, въпреки че е индивидуално право на всеки парламент, зависят от капацитета за колективна организация, който биха показали националните парламенти.

1.7   Договорът от Лисабон въвежда също така като общо правило „обикновената законодателна процедура“ (съвместно вземане на решение съгласно член 251 ДЕО) за вътрешния пазар, както е видно от член 48 ДФЕС относно мерките, нужни за свободното движение на работниците в областта на социалната сигурност.

1.8   Стремежът е с Договора от Лисабон да се улесни развитието на вътрешния пазар чрез по-широко прилагане на процедурата за съвместно вземане на решение, която Договорът преименува на „обикновена законодателна процедура“, но във вземането на решения към институциите на Съюза се добавя един нов партньор: националните парламенти, които отсега нататък ще трябва да се вземат предвид при приемането на всички законодателни мерки относно вътрешния пазар.

2.   Въведение

2.1   В информационния доклад относно въздействието на Договора от Лисабон върху функционирането на вътрешния пазар (1), приет от специализираната секция на 13 юни 2008 г., беше включено сравнително изследване под формата на таблица, в която са съпоставени разпоредбите относно вътрешния пазар, включени в Договора от Лисабон, действащия в онзи момент Договор за създаване на ЕО, Договора за създаване на Конституция за Европа („Конституцията“, която не беше ратифицирана), както и коментарите на Обсерваторията на единния пазар относно правните последици от разпоредбите на текста, приет в Лисабон на 13 декември 2007 г.

2.2   Датата на влизане в сила на Договора от Лисабон първоначално беше определена за 1 януари 2009 г., но графикът беше нарушен на 12 юни 2008 г., когато Ирландия с референдум отхвърли Договора от Лисабон.

2.3   По-късно, когато Ирландия получи гаранции за националния суверенитет и уверение, че всяка държава-членка на Европейския съюз ще има свой собствен комисар, Договорът беше приет с референдум на 3 октомври 2009 г.

2.4   Решението, постановено от чешкия Конституционен съд на 3 ноември 2009 г., потвърждаващо, че Договорът от Лисабон е в съответствие с чешката конституция, позволи да се сложи край на забавянето на ратификацията. С подписа на президента Вацлав Клаус приключи процесът на ратифициране и Договорът влезе най-накрая в сила на 1 декември 2009 г.

2.5   Времето, изтекло между приемането на Информационния му доклад и влизането в сила на Договора от Лисабон, но също и препоръката на Комисията от 26 юни 2009 г. относно „Мерки за подобряване функционирането на единния пазара“, както и съобщението на Комисията „ЕС 2020 — Европейска стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, приета на 3 март 2010 г., накараха Комитетът да приеме за целесъобразно преобразуването на информационния доклад в становище по собствени инициатива, за да може да го актуализира, но и за да направи публично мнението си по тази тема, като представи и разсъжденията си по някои нови въпроси, които не бяха разгледани в доклада, поради липса на достатъчно дистанцираност от текста на договора, който впрочем не беше много четивен и чийто последен консолидиран текст беше публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз на 30 март 2010 г (2).

3.   Общи бележки

3.1   Политическите събития, които белязаха живота на Договора от Лисабон от подписването му от 27-те държави-членки на 13 декември 2007 г. до влизането му в сила на 1 декември 2009 г., в основната част не променяха разпоредбите, свързани с вътрешния пазар, а имаха най-вече последствия на институционално равнище.

3.1.1   В действителност, като се запозна с опасенията на ирландския народ, изразени от министър-председателя, Европейският съвет на 11 и 12 декември 2008 г. прие, че при условие че Договорът от Лисабон влезе в сила, ще се приеме решение в съответствие с необходимите правни процедури, така че Комисията да продължи да включва по един представител на всяка държава-членка.

3.1.2   Европейският съвет на 18 и 19 юни 2009 г. даде на Ирландия правно обвързващи гаранции, но без въздействие върху отношенията между ЕС и другите държави-членки, нито върху съдържанието и прилагането на Договора от Лисабон, че някои въпроси (данъчното облагане, правото на живот, образованието и семейството, политиката на военен неутралитет) няма да бъдат засегнати от влизането в сила на Договора от Лисабон.

3.1.3   Освен това Европейският съвет прие официална декларация за значението на правата на работниците и на обществените услуги.

3.2   Закъснението на Чешката република при ратифицирането на договора нямаше непосредствено въздействие върху Договора от Лисабон. Както се договориха държавите-членки на Европейския съвет, проведен на 29 и 30 октомври 2009 г., протокол към следващия договор за присъединяване ще предостави на Чешката република дерогация относно прилагането на Хартата за основните права, също както на Обединеното кралство и Полша.

3.3   Информационният доклад относно „въздействието на Договора от Лисабон върху функционирането на вътрешния пазар“ и неговото приложение продължават да бъдат актуални и могат да послужат за основа на правния анализ в настоящото становище и в този смисъл следва да се приемат за неразделна част от настоящото становище.

3.4   Във връзка с това следва да припомним, че Договорът от Лисабон продължава да бъде сложен дори и в консолидирания си вариант. Четенето и разбирането му са трудни дори и за юристи специалисти, тъй като той е резултат от поредица изменения, направени в Договора на Европейския съюз (ДЕС), който представлява общата рамка на Европейския съюз и принципите, върху които се основава Съюзът, Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), който стана Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и който предвижда реда и условията за прилагане на принципите, зададени с ДЕС.

3.5   Поради липса на официален консолидиран текст към момента на ратифицирането, държавите-членки ратифицираха не достатъчно ясен и четивен текст, в който по-голямата част от новите „механизми“ за вземане на решения не бяха достатъчно добре дефинирани, освен в протоколите, и тяхната приложимост все още не беше проверена.

3.6   Освен това за разлика от Конституционния договор, подписаният в Лисабон текст не беше изпратен за консултации нито на Европейския парламент, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, нито на националните или регионални парламенти или на представителните организации на гражданското общество, били те на общностно, национално или регионално равнище. Едва след ратифицирането на Договора Комисията и Съветът решиха да публикуват документи за разпространение и обяснение на съдържанието и предимствата на новия договор за разлика от това, което беше направено за „Конституцията“.

3.7   Договорът от Лисабон използва отново метода, чрез който съществуващите договори се изменят от Междуправителствена конференция (МПК), на която присъстват само представители на държавите-членки, докато изготвянето на „Конституцията“ беше извършено от Конвент, в който участваха голям брой национални депутати, включително от бъдещите държави-членки, които вече се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г. и 2007 г., европейски депутати, представители на тогавашните петнайсет държави-членки и дванайсет страни кандидатки, както и на Турция, представители на Комисията, както и представители на гражданското общество в качеството на наблюдатели, между които и Европейският икономически и социален комитет.

3.8   Договорът от Лисабон ясно отбелязва нарастване на влиянието на държавите-членки в сравнение с по-федералния характер на Конституцията. Това нарастване на влиянието на държавите-членки е показателно например чрез заличаването на символите, въведени от Конституцията, и които навеждаха на мисълта за създаване на федерална държава (знаме, химн, валута, избиране на 9 май за ден на Европа).

3.9   Договорът от Лисабон пристъпва към сливане на трите стълба, като отрежда на ДЕС и на ДФЕС еднаква юридическа сила (3). Съюзът придобива също така юридическа правосубектност, заменяйки и ставайки правоприемник на Европейската общност, като до влизането в сила на Договора от Лисабон единствено Европейската общност имаше юридическа правосубектност.

3.10   Предимството на правото на Съюза над правото на държавите-членки е включено сред основните принципи на Съюза с член I-6 от Конституционния договор. За да се сложи край на полемиката, предизвикана от включването на принципа за предимството на правото на Съюза в Конституцията, който всъщност само отразяваше съществуващата установена съдебна практика на Съда, принципът сега е включен в Декларация № 17. Междуправителствената конференция реши да приложи към Договора от Лисабон становище на правната служба на Съвета относно предимството на правото, като припомня същността на принципа на предимството на правото и неговото значение като основен принцип.

3.11   Договорът от Лисабон променя правния статут на Хартата на основните права, прокламирана в Ница на 7 декември 2000 г. Всъщност, на срещата на върха в Ница не беше взето решение относно задължителната юридическа сила на Хартата, така че тя остана една принципна декларация без заявена юридическа сила.

3.11.1   За разлика от това, Хартата можеше да придобие задължителна юридическа сила с включването си в Конституцията. Поради липсата на ратификация на Конституцията, задължителната юридическа сила на Хартата остана почти без приложение (4). Договорът от Лисабон коригира тази ситуация, но без да отрази целия напредък, постигнат от Конституцията (5).

3.11.2   Всъщност член 6 от Договора за Европейския съюз, така както е изменен от Договора от Лисабон, постановява, че Хартата има „същата юридическа сила като Договорите“. Това означава, че институциите, органите и агенциите на Съюза са задължени да спазват правата, записани в Хартата. Същите задължения се налагат и на държавите-членки (правителства, администрации, съдилища) при прилагането на правото на Съюза.

3.11.3   Все пак в Протокола относно прилагането на Хартата в Обединеното кралство и Полша (№30) се уточнява, че Хартата не разширява възможността на Съда или на който и да е правораздавателен орган на Полша или Обединеното кралство да решава, че приложимото законодателство на Полша или на Обединеното кралство е несъвместимо с Хартата.

3.11.4   Този протокол уточнява също така, че дял IV на Хартата относно социалните права и солидарността не създава права, които са приложими към Полша или към Обединеното кралство, освен доколкото тези права са предвидени в националните им законодателства.

3.11.5   Накрая в протокола се посочва, че Хартата се прилага към Обединеното кралство и към Полша, само доколкото съдържащите се в нея права и принципи са признати в законодателството или практиките на държавите-членки.

3.11.6   На практика обхватът на тези протоколи ще бъде много ограничен: в съответствие с принципа на единното прилагане на правото на ЕС съдебната практика на Съда на Европейския съюз, като неразделна част от правния ред на ЕС, трябва да се зачита във всички държави-членки. Ето защо, ако в бъдеще решение на Съда цитира или тълкува дял IV от Хартата, съдилищата на Обединеното кралство и на Полша ще са длъжни да го спазват, независимо от това дали са участвали по делото.

3.12   Договорът заимства от „Конституцията“ възможността държава-членка да се оттегли доброволно от Съюза (член 50 от ДЕС). В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза.

3.13   Доброволното оттегляне не трябва да се смесва със суспендирането на права, произтичащи от членство в Съюза на една държава-членка заради сериозно и трайно нарушение на ценностите на Съюза, предвидено в член 7 на ДЕС (зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека и т. н.) (6).

4.   Специфични бележки

4.1   Заслужава да се обърне специално внимание на някои специфични аспекти от политически и икономически характер, възникнали междувременно в рамките на развитието на политиката за единния пазар под въздействието на новия договор, като новия състав на ЕП и на „Комисията Барозу II“.

4.2   Следва да се припомни, че след ноември 2007 г. Комисията публикува важно съобщение, озаглавено „Единен пазар за Европа през 21 век“, вследствие на резолюция на Европейския парламент от 4.9.2007 г., призоваваща за „преглед на единния пазар: преодоляване на бариерите и липсата на ефективност чрез по-добро изпълнение и прилагане“. В съобщението се представя „нова визия“ за единен пазар „за всички, по-активен при стимулиране на реакцията на Европа на глобализацията, създаване на растеж и работни места, гарантиране на справедливи цени и с принос за социалната защита и защита на околната среда“. В две становища (7) ЕИСК припомни своята позиция, съгласно която единният пазар винаги е бил инструмент в услуга на всички граждани, в т.ч. свободни професии, работници и потребители.

4.3   В Съобщение от 6.11.2008 г (8). Комисията посочва, че предимствата на единния пазар са свързани със засилване на административното сътрудничество. В своя доклад относно напредъка на информационната система за вътрешния пазар тя призовава властите на държавите-членки да си сътрудничат тясно и да изграждат взаимно доверие в своите системи (9).

4.4   В препоръката си от 29.6.2009 г. относно мерките за подобряване на функционирането на единния пазар (10) Комисията констатира известни слабости във функционирането на единния пазар, по-специално, че правилата не се прилагат коректно и липсва контрол върху спазването им. Също така Комисията предлага да се предприемат конкретни и допълнителни мерки към тези на държавите-членки в рамките на подход, основан на партньорството.

4.4.1   Сред препоръчаните мерки са засилване на контрола върху спазването на правилата, насърчаване на алтернативни начини за решаване на споровете, редовни оценки на националните законодателства и информиране на гражданите и предприятията относно техните права, произтичащи от единния пазар.

4.5   Финансовата криза бързо се разпространи, по-конкретно в Европа, като повлече след себе си неочаквани и непредвидими икономически и социални последствия, както Комитетът имаше възможността да посочи, и доведе до най-тежката рецесия от 30-те години насам с повече от 23 милиона безработни (11), т.е. равнище на безработицата, непознато от Втората световна война насам. В навечерието на обновяването на мандата си и след като възложи на групата de Larosière (12) задълбочено проучване на причините и необходимите мерки за справяне с кризата, Комисията почувства необходимостта от определяне на нови политически насоки за бъдещето в така създалата се нова икономическа, социална и финансова рамка.

4.6   Именно в тази връзка в своите „Политически насоки за следващата Комисия“ председателят Барозу определи насоките за „единен пазар, адаптиран към 21-ви век“, като осъди опитите за дестабилизиране на неговото развитие под претекста на кризата и препотвърди защитата му като „крайъгълен камък на договорите“ и „най-добър гарант за дългосрочен просперитет“, при условие че бъде адаптиран „към предизвикателствата на икономиката на утрешния ден“. Във връзка с това следва да се подчертае, че целта за „рединамизация на вътрешния пазар като основна движеща сила на европейската икономика“ ще се осъществи, само ако „активна политика за защита на потребителя“ успее да даде „на гражданите необходимото доверие, за да участват пълноценно в рамките на единния пазар“.

4.6.1   В същото време председателят на Комисията възложи на г-н Mario Monti, бивш член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, да изготви доклад за възстановяването на единния пазар, който беше представен на Европейския парламент на 9 май, Денят на Европа. След описание на главните трудности пред единния пазар, в доклада се предлагат инициативи, насочени към укрепването му, при зачитане на съображенията от социален характер и опазване на околната среда. Друг един доклад, озаглавен „Проект Европа 2030 — предизвикателства и възможности“, на групата за размисъл относно бъдещето на Европа под председателството на бившия испански министър-председател Фелипе Гонзалес, беше представен същия ден на Европейския съвет. Този доклад е насочен преди всичко към перспективите пред средносрочното европейско икономическо управление, без да се забравя решаващата роля на укрепването и осъществяването на единния пазар за „създаване на печеливша за всички ситуация — ново решение за единния пазар“. Заключения на групата относно икономическото управление несъмнено ще имат решаващо въздействие върху бъдещето на единния пазар.

4.7   Именно с оглед на тези нови политически насоки следва да се тълкува стратегията, която замества Лисабонската стратегия, чието прилагане впрочем беше частичен провал. При все това в стратегията „Европа 2020“ не е отделено голямо място на единния пазар с изключение на няколкото реда в главата, посветена на „Липсващи връзки и проблеми“, която разкрива намаляващия ентусиазъм към единния пазар.

4.7.1   За да реши проблемите на единния пазар, Комисията обяви, че ще предложи законодателният процес да дава предимство на регламентите пред директивите, като законодателството се пригоди към цифровата ера и се върви в посока факултативно европейско договорно право, по-конкретно в областта на договорите, сключени с потребителите. По време на изслушването му пред Европейския парламент, но най-вече по време на неотдавнашните му изявления в Париж, комисарят Michel Barnier, отговарящ за единния пазар, настоя върху необходимостта от „помиряване на личността с големия пазар“, който „трябва да бъде в услуга на проекта за гражданско общество“. Както подчерта комисар Viviane Reding, единният пазар остава „скъпоценния камък в короната“ на Европейския съюз (13).

4.8   Успоредно с това гражданската инициатива, въведена с член 11, параграф 4 от ДЕС, и която беше предмет на задълбочен анализ от страна на Комитета (14), може да има важни последствия за бъдещото развитие на вътрешния пазар.

4.8.1   В действителност този инструмент за гражданско участие открива нови пътища за поставяне на ключови за гражданското общество теми, които до този момент не са могли да бъдат реализирани може би поради липса на интерес или на политическа воля от страна на европейските институции (статут на европейска фондация (15), колективни искове на европейско равнище (16), правото на европейска стачка и т.н.).

5.   Специфични бележки

5.1   Бележките, съдържащи се в информационния доклад, относно разпоредбите за вътрешния пазар в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) остават в сила (вж. например т. 6а).

5.2   Четири измежду тридесет и седемте протокола, приложени към Договора от Лисабон, ще имат в по-голяма или по-малка степен пряко въздействие върху вътрешния пазар.

Най-напред Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, тъй като тези два принципа се прилагат в случай на споделена компетентност между ЕС и държавите-членки, а вътрешният пазар е една от областите на споделена компетентност.

Протокол (№ 27) относно вътрешния пазар и конкуренцията също ще има въздействие върху вътрешния пазар. Той предвижда като цяло, че вътрешният пазар включва система, която гарантира, че няма нарушаване на конкуренцията.

Протокол (№ 25) относно упражняването на областите на споделена компетентност ще има въздействие върху вътрешния пазар по същите причини, които бяха посочени за Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес несъмнено също ще играе роля в рамките на вътрешния пазар. В него се уточнява, че тези услуги са част от споделените ценности на Съюза и се набляга върху основната роля и голямата дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи за предоставяне, възлагане и организиране на услугите от общ икономически интерес. Той също така обосновава разнообразието на услугите и евентуалните разлики в потребностите и предпочитанията на ползвателите, които могат да произтичат от различни географски, социални и културни условия. Накрая, в Протокола се подчертава необходимостта от насърчаване на универсалния достъп и високото ниво на качество, безопасност и достъпност, равно третиране, както и на правата на ползвателите. С член 2 на Протокол № 26 се прави нововъведение, като за първи път в документ на първичното право се говори за „нестопанските услуги от общ интерес“ и се гарантира компетентността на държавите-членки да предоставят, възлагат и организират тези услуги.

5.3   Две декларации е възможно да имат въздействие върху вътрешния пазар. Декларация №18 относно разграничаването на областите на компетентност, която припомня, че в системата на разпределение на областите на компетентност между Съюза и държавите-членки всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза в Договорите, принадлежи на държавите-членки и че в рамките на споделената компетентност държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил или е решил да прекрати упражняването на своята компетентност.

5.3.1   Всъщност, предоставената компетентност на Общността много рано е асимилирана от Съда на прехвърляне на компетентност от страна на държавите-членки в полза на институциите на Общността, както е видно от решението по делото Costa/ENEL от 1964 г., което определя Европейската икономическа общност като „общност, създадена за неограничен период от време, която има собствени институции и по-специално реални правомощия, следствие на ограничаване на компетентност или на прехвърляне на правомощия от страна на държавите на Общността …“ (дело 6/64 Rec. 1141).

5.3.2   Накрая в Декларация № 42 се уточнява, че в съответствие с установената практика на Съда на Европейския съюз, принципът на предоставената компетентност не може да служи като основа за разширяване на обхвата на компетентност на Съюза извън общата рамка, установена от всички разпоредби на договорите.

6.   Основни последствия за политиката на „вътрешния пазар“

6.1   Що се отнася по-специално до промените, внесени в разпоредбите на договорите относно политиката на вътрешния пазар, би трябвало да се подчертаят следните промени:

а)

заменянето на думите „общ пазар“ с „вътрешен пазар“ показва качествената промяна от общ пазар към вътрешен пазар и позволява да се пояснят противоречивите понятия, използвани в доктрината и да се засили идеята, че ЕС не е само един свободен пазар в тесния икономически смисъл на зона за свободна търговия, но е най-вече вътрешен пазар за гражданите (член 26 от ДФЕС) (17);

б)

засилване и по-подробна дефиниция на принципа на субсидиарност, като се констатира, че предпочитането на директивите пред регламентите, което фигурира в протокол № 30 на ДЕО, е отменено от протокол № 2 от Договора от Лисабон;

в)

за да контролират спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, националните парламенти получават почти право на „вето“, за което са нужни една трета от общия брой на дадените на националните парламенти гласове. Национален парламент може да се противопостави на законодателна инициатива в областта на семейното право (член 81 от ДФЕС);

г)

нови правомощия са предоставени на Европейския парламент чрез разширяването на процедурата за съвместно вземане на решения, преименувана на „обикновена законодателна процедура“. Той е поставен на равна основа със Съвета що се отнася до бюджетната процедура и ще избира председателя на Комисията. В Договора от Лисабон е посочено, че Европейският парламент се състои от представители на „гражданите на Съюза“, докато в Договора за ЕО се говори за „представители на народите на държавите“;

д)

процедура за съвместно вземане на решение (обикновена законодателна процедура) с нова система за квалифицираното мнозинство в Съвета (18) ще се прилага в редица нови области;

е)

държавите-членки заличиха от целите на Съюза позоваването на „вътрешен пазар, в който конкуренцията е свободна и ненарушена“. Политиката за конкуренцията е преформулирана като инструмент, „необходими за функциониране на вътрешния пазар“, доколкото споменаването между целите на Съюза в Конституционния договор на „вътрешен пазар, в който конкуренцията е свободна и ненарушена“ предизвикваше страх у някои;

ж)

ново виждане относно интересите на потребителите и МСП, чието последствие е „пакетът“ относно новата концепция и съобщението „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (19);

ж)

нова концепция относно услугите от общ интерес (член 14 от ДФЕС и Протокол № 26), която изяснява отговорностите на Съюза и голямата дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи, разгледани в съобщението „Услуги от общ интерес, включващи социални услуги от общ интерес: нов европейски ангажимент“ (20), в което се предлага да се консолидира приложимата рамка на Европейския съюз за УОИ.

и)

по-ясна загриженост относно включването на социалните аспекти на изграждането на вътрешния пазар (борба срещу изключването или дискриминацията, насърчаване на правосъдието и на социалната закрила, както и равенство между мъжете и жените, солидарността между поколенията, защита на правата на детето) във връзка със съобщението „Възможности, достъп и солидарност: към нова социална визия за Европа на XXI век“ (21);

к)

Договорът от Лисабон внася нововъведение чрез разширяване на приложното поле на възможностите за засилено сътрудничество до всички дейности на Съюза с изключение на областите на изключителна компетентност на Съюза (член 20 от ДФЕС), при условие че участват най-малко 9 държави-членки (какъвто и да е общият брой на държавите-членки на Съюза). Това произтича от решение на Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията и след одобрение на Европейския парламент (член 329, параграф 1 от ДФЕС) и следователно би могло да има въздействие върху вътрешния пазар, пазара на енергия, политиката в областта имиграцията и гражданската защита.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  CESE 241/2008 - INT/393 (не е публикуван в ОВ).

(2)  ОВ C 83 от 30.3.2010 г. – всички позовавания на Договора от Лисабон в бъдеще ще се отнасят за този консолидиран текст.

(3)  Член 1, алинея 3 от ДЕС: ДЕС и ДФЕС са поставени на равна основа, докато съдебната практика на Съда беше установила с решение от 13 септември 2005 г. относно защитата на околната среда чрез наказателноправни мерки предимството на Договора за ЕО пред Договора за ЕС.

(4)  Въпреки че Хартата няма задължителна юридическа сила, Съдът на Европейските общности често се позовава на нея. Като скорошен пример може да бъде посочено решението на Съда от 14 февруари 2008 г., дело С 244/06 Dynamic Medien Vertriebs GmbH срещу Avides Media AG относно свободното движение на стоки. Съдът цитира член 24, параграф 1 от Хартата, който гласи, че децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие (параграф 41 от решението). Също така Решението на Съда от 14 февруари 2008 г., дело C 450/06, Varec SA срещу Белгийската държава относно правото на установяване. Съдът цитира член 7 от Хартата за основните права на Европейския съюз относно правото на зачитане на личния живот (параграф 48 на решението).

(5)  Проектът за Договора от Лисабон от 23 юли 2007 г. CIG 3/07 предвиждаше в Декларация № 11, че Хартата за основните права ще бъде официално провъзгласена от 3-те институции в деня на подписването на Договора от Лисабон, но не споменаваше нищо относно задължителната юридическа сила на Хартата.

Хартата на основните права на ЕС беше прокламирана за втори път на 12 декември 2007 г. (сряда) в Страсбург от трите институции на Европейския съюз. Това второ провъзгласяване беше нужно, тъй като след първото ѝ провъзгласяване през декември 2000 г. по време на срещата на върха в Ница в Хартата бяха добавени обяснения и бележки под линия.

(6)  Член 7 от ДЕС предвижда две различни процедури, които се прилагат при „явен риск от сериозно нарушение“ и „при съществуване на сериозно и трайно нарушение“.

(7)  ОВ С 77, 31.3.2009 г., стр. 15 и ОВ C 182 от 4.8.2009 г., стр. 1.

(8)  COM(2008) 703 окончателен.

(9)  Вж. становище на ЕИСК, ОВ С 128 от 18.5.2010 г., стр. 103.

(10)  Препоръка 2009/524/ЕО; срвн. важната резолюция на ЕП от 9.3.2010 г. (док. A7-0064/2009).

(11)  По последни данни на ЕВРОСТАТ.

(12)  ЕИСК се произнесе по доклада на групата de Larosière – ОВ С 318 от 23.12.2009 г., стр. 57.

(13)  Реч, произнесена в Деня на потребителя в Мадрид на 15.3.2010 г.„An ambitious Consumer Rights Directive: boosting consumers’ protection and helping businesses“ („Амбициозна директива за защита на потребителите: увеличаване на защитата на потребителите и подпомагането на бизнеса“).

(14)  Становище по собствена инициатива „Прилагането на Договора от Лисабон: демокрация на участието и инициативата на гражданите“ (CESE 465/2010, SC/032), в което беше анализирана и коментирана Зелената книга на Комисията (COM (2009) 622 окончателен от 11.11.2009 г.) и становище по собствена инициатива относно „Организациите на гражданското общество и председателствата на Съвета на ЕС“ (CESE 464/2010, SC/031); срвн. важната резолюция на ЕП от 7 май 2009 г. относно прилагането на гражданската инициатива (Doc A6-0043/2009).

(15)  Становище по собствена инициатива, CESE 634/2010, INT/498.

(16)  ОВ С 162 от 25.6.2008, стр. 1 и ОВ С 128 от 18.5.2010 г., стр. 97.

(17)  Съдът вече посочи на 5 май 1982 г. по дело 15/81 Schul, че общият пазар като зона за свободна търговия предшества вътрешния пазар. Вътрешният пазар препраща към по-голяма степен на икономическа интеграция.

(18)  Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби.

(19)  COM(2007)724 окончателен; SEC(2007) 1517; 1518, 1519, 1520 и 1521.

(20)  COM(2007)725 окончателен; SEC(2007) 1514; 1515 и 1516.

(21)  COM(2007) 726 окончателен.


11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/75


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Иновации в туризма: определяне на стратегия за устойчиво развитие на островите“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 44/13

Докладчик: г-жа GAUCI

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Иновации в туризма: определяне на стратегия за устойчиво развитие на островите“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 юни 2010 г.

На 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 15 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 153 гласа „за“, 1 глас „против“ и 13 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1   ЕИСК предлага да бъдат разработени текущи програми за учение през целия живот специално за служителите на островите, които работят в областта на туризма – за това би трябвало да бъдат заделени специфични средства от ЕСФ и Кохезионния фонд. За насърчаването на островния туризъм ще спомогнат установяването на подходяща рамка на трудови правоотношения с цел повишаване на качеството на условията на труд и мерки за подкрепа на предприемачите (мрежи, маркетинг, промоции…).

1.2   По подобен начин, и като се има предвид нарастващото значение на онлайн резервациите за пътувания и туризъм, на малките и средните предприятия в сферата на туризма (на островите) следва да се предлагат обучение с подкрепата на ЕС или опростен достъп до подходящи доставчици на услуги, за да се разработва успешно представяне в Интернет, без което те рискуват да загубят „модерни“ клиенти.

1.3   ЕИСК предлага в стратегически разположени острови да се създаде междурегионално училище, което да спомага за реализирането на концепция, подобна на „Еразъм за студенти и работници в туристическия сектор“.

1.4   Въпреки че за предприятията, особено за малките предприятия, е по-благоприятно да има по-малко и по-добро законодателство, би трябвало да се помисли за създаването на специален административен орган към службите на Европейската комисия, напр. Генерална дирекция по туризма – туризмът представлява 11 – 12 % от БВП на ЕС, но делът му възлиза на почти 25 % от БВП на острови като Малта. ЕИСК смята, че такъв орган на Комисията в областта на туризма би трябвало да следи за интересите в туризма (на островите) в рамките на институциите и политиките на ЕС. В свои предходни становища относно туризма ЕИСК предложи създаването на Европейска туристическа агенция. Сега Комитетът отново отправя предложението си.

1.5   Островите имат присъщ недостатък в сравнение със сушата: разстояние, достъпност, изолираност. ЕИСК смята, че следва да се търси благоприятен данъчен режим, като се отчитат специалните усилия, насочени към инвестициите, запазването и създаването на работни места, периодите, в които бизнесът работи – всичко това с оглед смекчаване на последиците от сезонната заетост.

1.6   Определението на ЕС за острови се оказва неподходящо в редица случаи и често затруднява решаването на проблемите. В предходни становища (1) ЕИСК препоръча това определение да се промени. Тук тази препоръка се отправя отново.

1.7   Европейският съюз разработва нова концепция в регионалната политика, а именно макрорегионално сътрудничество (напр. Стратегия за Балтийско море – Стратегия за региона на река Дунав). ЕИСК е убеден, че тази концепция е интересна и че със сигурност може да бъде прилагана за група от острови. По този начин една макрорегионална стратегия за островите в Западното Средиземноморие би могла да реши някои от проблемите на достъпност, пред които са изправени.

1.8   ЕИСК одобрява и предоставя пълната си подкрепа за програмата CALYPSO за социален туризъм. ЕИСК смята, че след подготвителните дейности, които започнаха през 2009 г., усилията следва да се насочат към една цялостна програма. ЕИСК препоръчва програмата CALYPSO да бъде включена в бъдеща макрорегионална стратегия за Западното Средиземноморие.

2.   Въведение

2.1   Туризмът дава важен и нарастващ принос към икономическия растеж и създава, в изключителни случаи, до 70 % от БВП на даден остров. Той представлява една от най-добрите възможности за създаване на доходи и заетост. Въпреки че пазарният дял на Европа в световния туризъм бавно намалява, предвижда се броят на туристическите пристигания да нараства. Растежът на туризма обаче не бива да се приема за даденост: финансовата криза през 2008-2009 г. много ясно показа това.

2.2   Възникват нови форми на туризъм и те заменят традиционния масов туризъм с цел море и слънце. Тези форми включват по-иновативни и специализирани форми на „по-екологичен“, съобразен с нуждите туризъм, насочен към преживяванията. Освен това разширяването на търсенето на туристически услуги, както и демографските промени (например нарастващ брой на пътуващите хора от „третата възраст“) ускоряват сегментацията на туристическите продукти и създаването на нови видове туристически продукти, които включват висока степен на нови услуги.

2.3   Иновациите са основна тема