Европейски икономически и социален комитет

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Необходимост от прилагане на интегриран подход за обновяване на градската среда“ (проучвателно становище)

2011/C 21/01

Докладчик: г-н GRASSO

На 2 декември 2009 г. испанското министерство на жилищната политика от името на испанското председателство поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, проучвателно становище относно

„Необходимост от прилагане на интегриран подход за обновяване на градската среда“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 май 2010 г.

На 463-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 26 май 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 87 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Градът вече се е превърнал в система, която пилее енергия, но той е и основният фактор за промяна на околната среда. Затова координираните действия на европейско равнище за по-решителното разработване на политики за обновяване на градската среда са едно от важните средства за борба с вредните емисии на CO2 и с изменението на климата.

1.2 ЕИСК би искал да бъде създадена стратегия от мерки на равнище град или агломерация, насочена към обновяване на западнали квартали по отношение на застрояването, урбанизацията, социалните и екологичните въпроси.

1.3 За съжаление инструментите на териториалното планиране се оказват все още неподходящи за този тип подход, тъй като градовете се отличават един от друг по своята територия, положение и урбанистични услуги и следователно не е възможно да се предложат недиференцирани решения. Ето защо ЕИСК предлага на ЕС да предвиди инструменти за намеса, основаващи се на системи от показатели за качество на градската среда, основани на прагове за социални и екологични затруднения, като същевременно изготви и показатели за обновяване на градската среда, с които може да се измери административната ефективност, степента на успех на мерките и равнището на удовлетворение на жителите.

1.4 Във връзка с това, като припомняме някои предложения, изготвени от ЕИСК в други становища, бихме искали с оглед на задълбочаването и разширяването на европейската дискусия относно устойчивите градове да се приеме идеята за учредяване на група на високо равнище на ЕС по въпросите на „градското развитие и устойчивостта“ (1).

1.5 За да започне „ново възраждане на градовете“, което се основава на интегриран модел на обновяване на градската среда и което поставя в центъра на вниманието демографските промени на населението, социалното сближаване, преразглеждането на икономическата база в градовете, преоценката на природното наследство, процесите на дематериализиране, енергийния град и биоразнообразието, ЕИСК смята, че е необходимо засилено сътрудничество между различните равнища на управление (Комисия, правителства, региони, местни власти), което обаче се характеризира с по-гъвкаво, по-свободно прилагане на принципа на субсидиарност, а не само с йерархична рамка на правомощията. За тази цел се приканва към насърчаване на тематични мрежи между градовете, които подпомагат прилагането на процеси на устойчиво обновяване на градската среда.

1.6 Повишаването на енергийната ефективност на сгради и инфраструктури трябва да бъде стратегически фактор на политическия ангажимент за обновяване на градската среда в ЕС заради ползите, които носи по отношение на намаляване на търсенето на енергия, и заради значителния брой нови работни места, които би създало в Европа. ЕИСК би искал ЕС да преследва тези цели благодарение на нарастващата интеграция със секторните програми, които се подготвят по отношение на иновационната политика на ЕС, транспортната политика на ЕС за периода 2010-2020 г. и плана SET (Стратегически план за енергийните технологии). Комитетът призовава също така за увеличаване на инвестициите, като с помощта на ЕИБ се увеличат финансовите инструменти, с които Съюзът разполага (Jessica, Jaspers и т.н.), както и за насърчаване на ефективни публично-частни партньорства.

1.7 ЕИСК би искал интеграцията между устойчивата транспортна система и енергийната система да стане основата на политиката за обновяване на градската среда. Освен това тази политика на интеграция би трябвало да бъде подкрепена чрез финансови средства на ЕС, предназначени за мрежи на устойчив транспорт и алтернативни енергийни политики, които са изключително необходими за обновяване на крайните квартали.

1.8 Комитетът би искал също така държавите-членки да възприемат стимулиращи данъчни политики, които да накарат гражданите да сътрудничат за постигане на целта за преобразуване на всяка сграда в града в генератор на енергия.

1.9 ЕИСК приканва да се насърчава културното развитие и предприемаческите действия, особено в сектора на малките и средните предприятия, които са в състояние да намерят новаторски решения за обновяване и за създаване на екологични работни места.

1.10 Освен това ЕИСК смята, че за да се насърчава по-голямо и отговорно участие на гражданите в прилагането на програми за интегрирано обновяване на градската среда, е нужно да се води диалог и да се провеждат консултации в общностите, живеещи в градските центрове, включително с жените и младежите и с лицата, изложени в най-голяма степен на риск от изключване. Необходимо е да се предприеме, в сътрудничество с мрежите, представляващи гражданите и отраслите, рекламна кампания на европейско равнище за конкретните възможности за икономии, произтичащи от производството на чиста енергия. Настоящата кампания не е достатъчно целенасочена и разполага с твърде ограничени ресурси.

1.11 За да се постигне конкурентоспособност с азиатските мегаполиси, политиките за обновяване на градската среда в европейските градове трябва да могат да обвързват традиционното преобразуване на физическите пространства с дематериализирането, постигано включително чрез телекомуникациите, като по този начин се запазва околната среда и се предотвратява възможността за пореден път градовете да поглъщат зелени територии.

1.12 Освен това ЕИСК смята, че е от стратегическо значение да се започне важен процес на обучение на ръководни кадри, за да се увеличат отговорността, творчеството и качеството в тяхната работа. Целта е да се повиши тяхната способност за избор при управлението на политики за обновяване и развитие на градската среда, съответстващи на целите за устойчив растеж, преследвани от ЕС. В същото време ЕИСК изтъква ползата от сътрудничеството с ГД „Регионална политика“ и би искал то да се засили. Комитетът смята също така, че е целесъобразно и необходимо да се засили оперативното ядро към ГД „Регионална политика“, което се занимава с градоустройствените политики, за да се ускорят процесите, свързани с прилагане на програмите за развитие, които Комисията възнамерява да следва.

2. Въведение

2.1 През последните 10 години дебатът за градоустройствените политики значително се активизира в рамките на ЕС и Лайпцигската харта относно устойчивите европейски градове (май 2007 г.) е едно от най-важните доказателства за желанието на държавите-членки да постигнат съгласие по стратегии и общи принципи в политиката на развитие на градската среда. В съответствие с това испанското председателство на ЕС отделя голямо внимание на тази тема и отправи искане към ЕИСК и Комитета на регионите за анализ и принос към дебата в рамките на неформалната среща на европейските министри.

2.2 Анализът се отнася за няколко важни въпроса, които трябва да бъдат решени в градовете чрез политиките за обновяване на градската среда, за да се постигне, чрез интегриран подход, степен на устойчивост на градската среда, съответстваща на различните изисквания за:

—	енергийна ефективност на европейския сграден фонд, чиято амортизация е и източник на вредни емисии със сериозни щети за качеството на живот в градовете. По този начин се създава заетост и се насърчават иновациите и технологичното развитие;

—	по-силно социално сближаване чрез интегрирана програма за обновяване на западналите квартали с оглед на социалната интеграция, борбата с изключването, обучението и т.н.;

—	устойчивост на околната среда включително посредством обновяване на градската среда в западналите квартали, приспособяване на наличния сграден фонд към целите за енергийна ефективност, обитаемост и достъпност, с намерението да се избягва поглъщането на други зелени пространства.

3. Интегрирано градоустройство

3.1 Опазването на околната среда на различните равнища в градовете и подобряването на качеството на живот на хората трябва да представлява една от важните оперативни цели на регионалните политики на държавите-членки и на ЕС.

3.2 С настоящото становище ЕИСК възнамерява да потвърди съгласието си относно необходимостта от разработване на интегрирани политики за обновяване на градската среда в перспективата, определена в документа за стратегическо планиране „ЕС 2020“ и в програмния документ на испанското председателство на Съвета на Европейския съюз (2).

3.2.1 Всъщност ЕИСК се придържа към съдържанието на документа за стратегията „ЕС 2020“ и изразява съгласие с оперативните насоки в него, дадени във връзка с това, че при политиките на обновяване трябва да се имат предвид няколко новаторски концепции:

—	подобряването на човешките ресурси, особено по отношение на: потребностите на възрастните; равнището на интеграция на новите имигранти; борбата с бедността, особено с детската бедност; нарастването на солидарността между поколенията;

—	растежа, основан на знанието;

—	развитието на творческо общество на участието;

—	развитието на конкурентна, взаимосвързана икономика, отчитаща социалните и екологичните аспекти на пазара.

3.2.2 ЕИСК смята, че програмният документ на испанското председателство е в унисон с тези концепции в областите, в които, в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, възнамерява да укрепи целта за гарантиране на всички хора на правото на гражданство и защита на основните права.

3.2.3 Тези цели водят до идеята за обновяване на градската среда, в която съществува силна взаимозависимост между качеството на пространствата и качеството на прием, т.е. обновяване, отворено за всички граждани, независимо от техния език, произход или религия.

4. Някои проблеми на градската среда

4.1 В съответствие с принципите, посочени в гореспоменатите документи, идеята за обновяването трябва да се сравни със система от важни промени във формата и естеството на града (3):

—	разпространението на „urban sprawl“ или нерегламентираното разрастване на градовете със съпровождащите го високи степени на усвояване на земи и липсата на икономии от мащаба;

—	влошаването на функционалната структура на градовете с кризата на историческия център, на западналите крайни квартали и на индустриалните зони;

—	преобладаващият характер на решения за кризата, които по същество са консервативни, т.е. с малко фантазия и творчество, но преди всичко са твърде неподходящи за един глобализиран свят;

—	заменянето на системата на „функциите“ със системата на „контейнерите“, които би трябвало да се разглеждат като сложни и изключително уязвими места в недиференцирани градски територии;

—	загубата на смисъла на понятието „граница“, което запазва административния си характер, но загубва постепенно географския, символичния и политическия си смисъл;

—	ерозията на зелените зони, които заобикалят градовете, със сериозни загуби по отношение на биологичното разнообразие;

—	увеличаване на времето за пътуване до работното място, което се отразява отрицателно върху качеството на живот;

—

актуалната тенденция е градските зони, включително традиционните, да се оформят като затворени и специализирани пространства (чисто „жилищен“ квартал; тематични увеселителни паркове; образованието, ограничено в рамките на училищата и университетите; културата в музеите и театрите и т.н.). Затвореното пространство подчертава надмощието на личното пространство (както като начин на живот, така и като правна концепция и практика) в ущърб на потребностите на общността.

4.2 На логиката на затвореното пространство трябва да се противопостави логиката на безкрайното пространство, представлявано от нематериални отношения, в които идеята за време замества идеята за физическо разстояние.

4.3 Следователно обновяването на градската среда трябва да обвързва традиционното преобразуване на физическите пространства с дематериализирането, което се извършва в най-голяма степен чрез телекомуникациите. Всъщност проблемът, който трябва да бъде решен, е дилемата между съзнанието, което вече се води от логиката за вездесъщието, и тялото, което не може да бъде постоянно в движение и без корени, а изисква да бъде организирано в качествени места и пространства.

4.4 Следователно процесът на обновяване ще бъде резултат от синергията и интеграцията на три измерения на града:

— градът „агора“: акцентът е върху човека с цялостна хармония между селищата и градското пространство, социалното сближаване и икономическото развитие;

— глобалният и местен град: резултат от по-голямо равновесие между процесите на глобализация и способността да се извлече полза от местните ресурси и различните особености и отношения;

— устойчивият град: би трябвало да може да реши самостоятелно проблемите, които той сам създава, без да ги прехвърля на друг или на бъдещите поколения.

5. Цялостен модел за обновяване на градската среда

5.1 Комитетът би искал да започне „ново възраждане на градовете“ (4), което се характеризира с:

—	нарастване на социалното сближаване;

—	културно обновяване;

—	преглед на икономическата основа на града с цел преодоляване на настоящата рецесия;

—	преоценка на културното наследство благодарение на процесите на дематериализиране и увеличаване на биологичното разнообразие.

5.2 Една политика, основаваща се на концепцията за „ново възраждане на градовете“ повишава значението на Европейския план за икономическо възстановяване в регионите и градовете (EERP) (5), като интерпретира важната роля на местните власти в преодоляването на кризата като структурна даденост, с което ще се окаже въздействие не само върху икономическата криза, а и върху преоценката на всички ресурси на нашите общества.

5.3 По този начин би се оформил интегриран модел на обновяването на градската среда като пространствено измерение на „зеления нов курс“(green new deal) (6), в който цялостната система на мерките по отношение на природните, физическите и човешките ресурси би трябвало да намери като важна опорна точка едно ново определение на богатството, основаващо се не само на натрупването, а преди всичко на икономията на ресурси и увеличаването на степента на благоденствие на гражданите (7).

Този модел предполага местните власти да имат водеща роля, което ще улесни активното участие на гражданите и икономическата сфера на собствената им територия, за да се ускори развитието на пазарите и на зелените технологии. Предложението за група на високо равнище за устойчиво развитие може да улесни насърчаването и разрастването на тематичните мрежи между градовете, включително средните и малките градове, с оглед постигането на тези цели.

6. Цялостната система от мерки за обновяване на градската среда включва:

6.1 Човешки ресурси

6.1.1 Необходимо е целта на Лисабонската стратегия „да се изгради по-конкурентно общество благодарение на нарастването на знанията и на творчеството“ да се обвърже хармонично с целта на програмния документ „ЕС 2020“ в частта, в която се подчертава значението на насърчаването на процеси на сближаване чрез политики за подкрепа на най-слабите, особено възрастните хора, за повишаване равнището на интеграция, особено на нови имигранти, за борба с бедността, за увеличаване на солидарността между поколенията.

6.1.2 ЕС предостави културно и практическо пространство за:

—

развитието на процеса на изграждане на обществото (community building), за да се предостави достъп на всички заинтересовани страни до градоустройството: техническо-професионални организации (проектанти, архитекти, инженери и т.н.), предприемачески организации и организации в сферата на жилищното настаняване;

—

развитието на нови знания и на принципа за творчеството с насърчаване на нови форми на изследователска дейност, на образование, като се включват университетите и се стимулират форми на творческо планиране на градовете (8). Най-добрият начин за увеличаване на ефективността на тези нови възможности е да се насърчават форми на публично-частни партньорства.

6.1.3 Тези политики трябва да бъдат преосмислени, за да се:

—	насърчават практики на „добро управление“ на градовете, включително на крайградските и селските райони, с цел увеличаване освен на икономическото благосъстояние и на психологическото, духовното и социалното благоденствие;

—

създадат нови работни места, особено за младите хора и имигрантите, както и за преквалифициране на засегнатите от настоящата криза традиционни категории работници в производството и администрацията. В тази насока ЕИСК предлага да се насърчава създаването на „въглеродна армия“ (carbon army), ангажирана с устойчивото преустройство на градовете.

6.1.4 Демографските прогнози сочат, че през 2060 г. повече от половината от населението ще бъде над 48-годишна възраст, ще се утвърдят нови миграционни потоци, съставени предимно от млади хора, стремящи се към градовете, упадъкът на селските региони и регионите в неблагоприятно положение ще продължи. При този сценарий трябва да се имат предвид следните действия на местно равнище:

—	развитието на култура, която да създава синергии между предприемачи от публичния и частния сектор, да спомага за растежа на МСП и да стимулира градските общности, основаващи се на принципа на участие и творчеството;

—	развитието на механизми за укрепване на диалога и консултациите с градските общности, включващи жени, младежи и лица, за които съществува по-голям риск от изключване;

—	повишаването на жизнения стандарт благодарение на новаторски решения за създаване на устойчиви социални жилища, осигуряване на здравеопазване и образование.

6.1.5 Новите работни места, които биха възникнали със „зеления нов курс“ и с намаляването на емисиите, изискват политики за образование и популяризиране. Необходимо е да се положат усилия за:

—	улесняване на достъпа до информационните платформи на ЕС (за околната среда, ефективното използване на енергия, транспорта, икономиката …);

—	обвързване с програмата за общности на знанието и иновациите (ОЗИ) на Европейския технологичен институт (ЕТИ), за да се гарантира бързо прехвърляне на местно равнище на новите технологии;

—	разработване на силна стратегия за популяризиране на най-добрите практики относно интеграцията на зелените технологии в градските общности.

6.2 Природни ресурси

6.2.1 Превъзходството на природните ресурси над физическите отрежда централна роля на проучването на градския метаболизъм, за да се предприемат процеси на обновяване, основаващи се на икономия на суровини и на елиминиране на отпадъците.

6.2.2 Познанията за градския метаболизъм са важен инструмент за постигането на целите за подобряване на качеството на градската среда, определени в международните конвенции и насочени към опазването на околната среда (протокола от Киото, биологичното разнообразие, водите и др.) с оглед смекчаването на последиците от изменението на климата (9).

6.3 Физически ресурси

6.3.1 Обновяването на градската среда по отношение на настоящите процеси на преобразуване трябва все по-малко да се характеризира с откъслечни, предварително определени, ограничени мерки и да е ориентирано все повече към процеси на развитие на среда с многостранно предназначение, характеризираща се с качество и разнообразие на пространствата и с взаимодействие между различни елементи: еластичност, „деформируемост “ и способност за „приемане“.

6.3.2 ЕИСК смята, че обновяването на сгради и инфраструктури няма да може да избегне нарастващата тежест на екологичните ограничения, на процесите на интеграция, на растящата роля на взаимодействието.

6.4 Нематериални ресурси

6.4.1 Чрез програмата е-Европа (1999 г.), Лисабонската конвенция (2000 г.) и оперативните програми i-2010 Европейският съвет определя електронното общество като фактор за развитие от първостепенно значение за ЕС. Въз основа на това Съветът на ЕС възнамерява да насърчава проекти за ускоряване на процеса на развитие на общество, което е способно да се възползва от възможностите, които електрониката и интерактивността предоставят. За тази цел се определят мерки, за да се позволи на всички европейски граждани да навлязат в цифровата ера и да разполагат с интернет връзка с оглед създаването на открито, приобщаващо и допринасящо общество.

6.4.2 Следователно на града се предоставя задачата да привлече знания, да поднови системата на отношения между публичната администрация и гражданите, да стимулира преобразуването на средствата за производство (10).

6.4.3 Без съмнение инвестициите в технологични иновации в градската среда трябва да бъдат бързи и значителни, като се има предвид, че равнището на конкуренция, на което сме подложени от страна на Изтока, е много високо (11).

7. Към „зелен нов курс“ за градовете

7.1 Въпросът за обновяването на градската среда е комплексен, но трябва да бъде включен в стратегия, за да бъде този процес ефективен.

7.2 Най-спешният въпрос вероятно се отнася за тясната връзка между обновяването на града, на неговата среда и проблема с икономическата криза. Според ЕИСК процесите на обновяване на градската среда трябва да се разглеждат в съответствие с принципите на зелената икономика и като възможност за европейски „зелен нов курс“ (12), чието осъществяване би могло да се състои в интеграцията на различните форми на градска морфология: биотичния град, материалния град, цифровия град – всички имащи за цел укрепването на солидарния град.

С оглед на това е необходимо да се преоцени ролята на природната среда като производител на стоки и услуги, които са от основно значение за човешкия живот.

8. Биотичният град

8.1 Укрепване на екологичната мрежа

8.1.1 Комитетът определя като изключително важно проучването на града като екосистема и отчитането на стойността на природните инфраструктури като актив (например като източници на вода и чист въздух, защита срещу вятър, плодородие на почвите, опрашване), тъй като те трудно могат да бъдат заменени с технологични решения, освен с цената на много високи разходи и с ефективност, която не може да се сравни с тази на биотичните системи.

8.1.2 Изчислено е, че до 2050 г. Европа ще загуби още 11 % от природните ресурси, с които е разполагала през 2000 г. (13) Следователно публичните институции би трябвало да обърнат особено внимание на последиците от явлението и да увеличат инвестициите за опазване на екосистемите, като вземат предвид и градските екосистеми.

8.2 Производство на енергия от възобновяеми източници

8.2.1 Градът е стратегически елемент за развитието на енергията от възобновяеми източници. Всъщност подобряването и технологичното обновление на съоръженията за отопление и охлаждане, които съставляват 40-50 % от общото търсене на енергия, е в центъра на европейската политика 20-20-20 за подобряване на енергийните характеристики (намаляване на парниковите газове с 20 %, на потреблението на енергия с 20 %, увеличаване на потреблението на енергия от възобновяеми източници с 20 %).

8.2.2 Ръстът в добива на енергия от възобновяеми източници, заложен в плана SET (Стратегически план за енергийните технологии), е много важен заради отражението, което има върху заетостта. Следователно градските общности би трябвало първи да въведат новите технологии. За тази цел много целесъобразни са решенията на Съвета и на Парламента на ЕС за финансиране на плана SET.

9. Материалният град

9.1 Увеличаване на енергийната ефективност на сградите

9.1.1 Увеличаването на енергийната ефективност на сградите и инфраструктурите е стратегически фактор за обновяването на градската среда в ЕС. Благодарение на новите технологии потенциалното увеличаване на ефективността е голямо и до 2050 г. търсенето на първична енергия може да бъде намалено с около 300 EJ, с годишно намаление в размер на 20-25 Gt CO2. Понастоящем в ЕС инвестициите в технологии за увеличаване на енергийната ефективност възлизат на около 60 милиарда евро годишно.

9.1.2 През 2005 г. проучване на Европейската комисия установи, че инвестициите, необходими за икономия на 20 % от енергията, биха довели до създаването на един милион работни места (пряко и непряко). Секторите, в които ще се съсредоточат икономиите, са осветлението на сградите, техническото оборудване на офисите, домашните електроуреди, комбинираното производство на енергия.

9.1.3 ЕИСК би искал целта да не се ограничава до икономията на енергия, а да е насочена към превръщането на всяка сграда в генератор на енергия („every building a power station“ – „всяка сграда – електроцентрала“).

9.1.4 Това ще изисква през следващите години значителни инвестиции в изследователска дейност и ще бъде насочено към преобразуване на начина за изграждане на града, като се оптимизира неговият метаболизъм благодарение на използването на новаторски материали и прилагането на все по-усъвършенствани логистични решения на строителните площадки.

9.1.5 Обновяването на сградния фонд изисква синергии във финансово отношение и политики на сътрудничество в световен мащаб, тъй като:

—	загубата на конкурентоспособността му би имала отрицателни последици за заетостта;

—	трябва да се конкурира с международни системи, особено със силно разрастващите се азиатски системи, поради което мерките за обновяване трябва да се разглеждат и като експортна база;

—	в този процес трябва да се включат европейските страни с по-ниски доходи;

—	не трябва да се отделя от проблема за социалните жилища, който засяга милиони европейски граждани.

9.2 Интегрирана система на инфрастуктурите

9.2.1 Документите на ЕС относно социалното сближаване подчертават значението на интеграцията между всички видове инфраструктура – концепция, която надхвърля гарантирането на добрите териториални връзки. За модернизиране на мрежите в Европа са предвидени инвестиции в размер на 600 милиона евро до 2020 г., от които 90 са предназначени за „интелигентните“ инфраструктури.

9.2.2 Концепцията за интегрираната инфраструктура също трябва да представлява важна цел на обновяването на градската среда и трябва да включва достъп до:

—	услуги като санитарно обслужване, образование и устойчива енергия, които благодарение на телекомуникационните мрежи стават интерактивни, какъвто е случаят с телемедицината и теледидактиката;

—

транспортните системи, чието устойчиво интегриране води до укрепване на железопътните връзки, на водните пътища, на достъпа до летищата, както и до развитие на мрежи на интермодалния транспорт, на усъвършенствани системи за управление на движението и до увеличаване на велосипедните и пешеходните алеи. Интегрираната транспортна система е в полза на урбанистична политика, насочена към предотвратяване на разпръснатото заселване с оглед намаляването на енергийните и социалните разходи на пътуването до работното място и на търговските сделки;

—	устойчивата транспортна система, съчетана с ефективна енергийна система, е основата на политиката за обновяване на градската среда на ЕС, която би трябвало приоритетно да финансира устойчиви транспортни мрежи и функционални енергийни мрежи в крайните квартали, които се нуждаят от обновяване;

—

енергийната мрежа. Ръстът в сектора на транспорта с електрическа тяга (вж. Директивата за енергията от възобновяеми източници), на телекомуникациите и на компютрите ще доведе до експоненциален растеж на потреблението на енергия. За тази цел е необходимо да разполагаме с интелигентни преносни мрежи, които ограничават до минимум разходите, увеличават ефективността, могат да се приспособяват спрямо развитието на потребностите и са в състояние да поемат излишъка в производството на слънчева енергия. Освен това трябва да се насърчава изграждането на градска мрежа за зареждане на електричество и водород, която се зарежда от местно произвеждани възобновяеми източници;

—	телематичните мрежи, особено широколентовия интернет, който вече е от съществено значение за предприятията и семействата.

10. Цифровият град

10.1 Градските платформи с висока степен на интерактивност, които се изграждат понастоящем с телекомуникационните технологии от ново поколение, са предназначени за ускоряване на процесите на обновяване на градската среда и за въвеждане на новаторски фактори със значение за:

—

преодоляване на централната роля на пътните инфраструктури в полза на синергиите между пътища, GPS, компютър, като се създава мрежа, която позволява създаването на интерактивни логистични системи, свързването на жилищата със света, разширявайки по този начин тяхната роля и превръщайки ги във връзка с работното място, с мястото за отдих, за лечение и др.;

—

интегриране на предлагането на публични и частни услуги. Това създава предпоставка за процесите на преобразуване на „платформите“ на публичната администрация (разрешения за строителство, кадастър, данъци и др.), като ги прави достъпни по интерактивен начин за предприятията, домакинствата или за личните цифрови уреди на гражданите;

—

осъществяване на радикален напредък при предоставянето на здравни услуги, съпроводен със значително намаляване на разходите. Новите мрежови технологии, минимализирането на размера и преносимостта на апаратурата прави възможно наблюдението по домовете на най-важните жизнени функции и лечебните процедури по интернет;

—	намаляване на асиметрията в отношенията между граждани и специалисти (техници, медици, политици и др.), в резултат на което се променят традиционните структури на взаимоотношенията „отгоре-надолу“ към нови структури на сътрудничество;

—	активно наблюдение на целия цикъл на градския живот, с цел да се постигат съществени икономии в управлението на ресурсите на града.

11. Солидарният град

11.1 Дотук разгледаните фактори са важни, но те са инструменти в един процес на обновяване на градската среда, чиято главна цел е нарастване на социалното сближаване при спазване на многократно споменавания основен принцип на нашето европейско общество.

11.2 Увеличаването на социалното сближаване изисква обновяване на управленските системи на всички равнища – от общностното до местното, за да се справим със сложността и разнообразието на отношенията, които характеризират нашето общество. Това променя връзката от отношения чрез подход на сътрудничество, намаляване на асиметриите, развитието на концепцията за лидерство.

11.3 Подходът на сътрудничество е основополагаща практика за устойчивото развитие, която има за цел да предостави възможността на всички заинтересовани страни да направят избор. Началото му беше поставено с възникването на гражданските форуми, като потенциалът му беше увеличен благодарение на развитието на интерактивните технологии. Този подход е синтезиран в мотото на американската Национална академия за публична администрация (National Academy of Public Administration): „Не ни питайте какво можем да направим за вас. Нека да се запитаме какво можем да направим заедно“ (14).

11.4 Намаляване на асиметриите: възможността за достъп в реално време до все по-ефективни системи от знания и възможността за водене на диалог в реално време намаляват дистанцията между този, който разполага със знания, и онзи, който преди ги използваше пасивно. Това променя отношенията между хората, но и значението на градските пространства, които се превръщат в катализатори на нови отношения (напр. амбулаториите/съоръженията за спешна помощ, които се изместват от болниците в метростанциите, в хипермаркетите и т.н.).

11.5 Развитие на концепцията за лидерство: деструктурирането на системите от взаимоотношения и разширяването на възможностите за сътрудничество изискват нови роли за публичните представители, които са призовани да проявяват едновременно способности на лидери и на посредници.

11.6 Съществените изменения в системата от взаимоотношения създава възможности за дълбоки промени в организационните модели, особено на местните администрации. Тази тенденция може да се дефинира като преход от действията, типични за стратегическите планове, към активиране на съвместните платформи, типични за управлението, водено от идеята за устойчивост. Моделът на платформата, който вече е изпробван от ЕС за организиране на производствените сектори и сферата на знанието, би трябвало да бъде разширен, с цел да се изгради гъста мрежа от отношения, която обединява всички заинтересовани страни от градските общности, като предоставя предимство на политиките на субсидиарност между слабите и силните общности. По този начин може да се говори за:

—	платформа „изграждане на обществото“, имаща за цел да обедини най-широкия спектър от заинтересовани страни и обединения на местните общности;

—	платформа „знание“: предназначена за разработване на новаторски политики за знания и изследователска дейност, както и за насърчаване на творческото обновяване на града;

—	платформа „технологии“: има за цел да предостави различните ноу-хау, жизнено необходими за активиране и управление на новаторските процеси;

—

платформа „ресурси“ за:

—	разработване на новаторски финансови инструменти, резултат от сътрудничеството между публичната и частната сфера, по примера на програмите Jessica и Jasper;

—	изпълнение на финансови политики, които оказват положително въздействие върху равнопоставеността, като облагодетелстват граждани с ниски доходи и ги включват като участници в комплексните стратегии на обновяване на градската среда;

—

разработване на счетоводни политики за определяне на икономическата стойност на стоките и услугите, която да отчита разходите за добиването на природни ресурси и унищожаването на отпадъци. Целта е да се въведе данъчна политика, насочена към предотвратяване на пилеенето на суровини. Произтичащите от това данъчни приходи би трябвало да бъдат използвани за инвестиции, предназначени за слабите социални слоеве.

Брюксел, 26 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 123.

(2) Комисия на Европейските общности, Работен документ на Комисията за консултацията относно бъдещата стратегия „ЕС 2020“, Брюксел, 2009 г. и Ministerio de Asuntos Exteriores y Cooperación. Secretaría de Estado para la Unión Europea, Programme for the Spanish Presidency of the Council of the European Union 1 january - 30 june 2010: „Innovating Europe“, Imprenta Nacional Boletín Oficial del Estado, Мадрид, 2010 г.

(3) Чудесно представяне на основните проблеми, свързани с трансформирането на градската среда, може да се намери в: Massimo Cacciari, La città („Градът“), Pazzini Stampatore Editore, Villa Verucchio (RN), 2004 г.

(4) Richard Rogers, Toward an Urban Renaissance („Към възраждане на градовете“), Urban Task Force, Лондон, 2005 г. Може да бъде намерено на: www.urbantaskforce.org.

(5) Европейски съюз – Комитет на регионите, „Европейският план за икономическо възстановяване в регионите и градовете“, Брюксел, 2008 г. Може да бъде намерен на: http://portal.cor.europa.eu/europe2020/Pages/Library.aspx.

(6) Предложените документи са: A green new deal for Europe („Зелен нов курс за Европа“), предложен от Wuppertal Institut, Rethinking the Economic Recovery: A Global Green New Deal („Преосмисляне на икономическото възстановяване: Глобален зелен нов курс“) на Програмата на ООН за околната среда, A green new-deal („Зелен нов курс“) на английската „Нова икономическа фондация“ (New economic foundation), Toward a Transatlantic Green New Deal: Tackling the Climate and Economic Crises („Към трансатлантически зелен нов курс: справяне с климатичната и икономическата криза“) под редакцията на Worldwatch Institute за Heinrich Böll Foundation.

(7) По този начин на местно равнище изцяло ще се приложат препоръките, съдържащи се в съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския Парламент „Отвъд БВП: измерване на напредъка в свят на промени“ (COM(2009) 433 окончателен), което може да бъде намерено на: http://www.beyond-gdp.eu/. Те се основават на доклада, изготвен от Stiglitz, Fitoussi и Sen, по искане на френското правителство и подпомаган от ЕС. Докладът може да бъде намерен на: http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/en/index.htm.

(8) Jan Jacob Trip, Creative city development in the Lisbon strategy („Творческото развитие на градовете в Лисабонската стратегия“), TU Delft, 2009 г. Xavier Vives, Lluís Torrens, The strategies of european metropolitan areas in the context of the European Union enlargement („Стратегиите на европейските агломерации в контекста на разширяването на Европейския съюз“), Pla Estratègic Metropolità de Barcelona, 2005 г.

(9) Rudolf de Groot, Function-analysis and valuation as a tool to assess land use conflicts in planning for sustainable, multi-functional landscapes („Функционален анализ и оценка като средство за оценка на конфликтите при използването на земите в планирането на устойчиви, многофункционални ландшафти“), Landscape and Urban Planning 75 (2006 г.), стр. 175-186.

(10) World economic forum, The Lisbon review 2002-2006 („Преглед на Лисабонската стратегия 2002-2006 г.“), може да бъде намерен на: www.weforum.org/pdf/gcr/lisbonreview/report2006.pdf;

Европейска комисия: „i2010: информационното общество и медиите в служба на растежа и заетостта“, може да бъде намерено на:

http://europa.eu/legislation_summaries/employment_and_social_policy/job_creation_measures/c11328_it.htm;

Фондация „Ugo Bordoni“, Dossier EU i 2010 („Досие ЕС i 2010“), може да бъде намерено на: http://www.fub.it/osservatorio/dossieruei2010/liniziativai2010.

(11) Примери за „u-city“ могат да бъдат намерени на:

MIT: http://web.mit.edu/cre/research/ncc/casestudies.html;

Milla digital: http://www.milladigital.org/ingles/home.php;

Токио: http://www.tokyo-ubinavi.jp/en/about.html;

Сингапур: http://www.itu.int/ubiquitous;

Хонг Конг: http://www.info.gov.hk/digital21/eng/strategy/2008/Foreword.htm;

Arabianranta (Хелзинки): https://www.taik.fi/en/about_taik/arabianranta_.html.

(12) Тази част се основава на New economic foundation, A green new-deal („Нова икономическа основа, зелен нов курс“), London, 2009 г., може да бъде намерен на: www.neweconomics.org/projects/green-new-deal.

(13) Европейска комисия The Economics of Ecosystems and Biodiversity („Икономика на екосистемите и биоразнообразие“) (TEEB). Може да бъде намерено на: http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/economics/.

(14) Може да бъде намерен на: http://www.collaborationproject.org/display/home/Home.

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/9

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Колективни инициативи на гражданското общество за устойчиво развитие“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 21/02

Докладчик: г-н HENCKS

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Колективни инициативи на гражданското общество за устойчиво развитие“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 май 2010 г.

На 463-тата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 26 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 146 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1

Предизвикателствата пред устойчивото развитие, подсилени от кризата в публичните финанси, са толкова обезпокоителни, че гражданското общество трябва да се мобилизира, за да подкрепи политиците на отговорни постове и да спомогне за извършване на необходимите икономически и обществени промени, както и за възстановяване на баланса в публичните финанси.

1.2

Отвъд научните съображения успехът на политическите решения много зависи от това как те ще бъдат приети от гражданското общество. От своя страна то би трябвало, в духа на по-голяма прозрачност на крайните решения и на поетите отговорности, да бъде тясно включвано във всички фази на прилагане на политиките за устойчиво развитие.

1.3	Участието на гражданското общество в изготвянето на амбициозна политика за устойчиво развитие трябва да бъде добре структурирано, за да бъде ефикасно и да не се допусне израждането му в популистки инструмент.

1.4

В светлината на изложените по-долу разсъждения и предложения, ЕИСК отправя искане гражданското участие и обменът на знания да бъдат включени в прегледа на стратегията за устойчивото развитие през 2011 г. Тази интеграция следва да се осъществи по-конкретно чрез план за действие, финансови стимули и публикуване на най-добрите практики за колективни инициативи на гражданското общество.

1.5	Освен това ЕИСК смята, че устойчивото развитие трябва да заеме значително място в стратегията „Европа 2020“.

2. Предмет на становището по собствена инициатива

2.1

„Ние не сме наследили света от родителите си, а сме го взели назаем от децата си.“ Тази мъдрост на канадските индианци „Хайда“ отлично илюстрира предизвикателството, пред което е изправено днешното поколение: да се промени начинът на живот и да се определят нови пътища за икономически ефективно, социално справедливо и екологично устойчиво развитие, което да осигурява справедливо разпределение на богатствата и да гарантира на всички граждани достъп до достоен живот.

2.2

За някои от тези промени са необходими инициативи „отгоре-надолу“, като например законодателни разпоредби, програми за публични и/или частни инвестиции и др. Други, напротив, изискват инициативи „отдолу-нагоре“, идващи от граждани, които съзнават, че е важно и те от своя страна да дадат личен принос. Този принос се проявява по-конкретно чрез промяна на тяхното поведение и на начина им на потребление, както и чрез подкрепа или включване в рамките на инициативи и действия на местните власти за насърчаване на устойчивото развитие.

2.3

Правителствата и Европейският съюз трябва да признаят, че тези инициативи „отдолу-нагоре“ са абсолютно необходими, за да се постигне не само по-устойчива икономика, но също и за да се осъществят целите, които политическите органи са си поставили по отношение на устойчивото развитие. Една инициатива на равнище ЕС би могла, разбира се, да донесе значителна добавена стойност, по-специално чрез публикуването на най-добрите практики по отношение на ангажираността и инициативите на гражданите и на местните власти, насърчаващи устойчивото развитие.

2.4

Ето защо целта на настоящото становище е да представи препоръки за това, което Европа би могла да направи, за да увеличи ефикасността и броя на колективните инициативи, предприемани от институционални органи, предприятия, синдикати, НПО и други сдружения или членове на гражданското общество с цел насърчаване на напредъка в областта на устойчивото развитие.

2.5

В настоящото становище ЕИСК развива някои разсъждения за начините, по които цялото гражданско общество може по-активно да допринесе за устойчивото развитие и за типа на рамковите структури, които Европа би трябвало да създаде, за да подпомогне и повиши максимално ефективността на съответните инициативи.

3. Предизвикателството пред гражданското общество: да стане двигател на усилията за устойчиво развитие

3.1

Понастоящем много се говори за изменението на климата, което без всякакво съмнение представлява заплаха с потенциално катастрофални последици за бъдещето. То обаче не е единственото препятствие пред устойчивото развитие на нашите общества: загубата на биологично разнообразие, обезлесяването, деградацията на почвите, токсичните отпадъци, тежките метали, органичните замърсители, безконтролната урбанизация, социалното неравенство и несправедливост и др. също са сред големите проблеми на човечеството.

3.2

За да се постигне екологично и социално устойчив начин на живот, ще трябва да се разграничим от поведение, белязано от стремеж към все по-голям растеж, несъобразен с изискванията за устойчивост, като от ерата на свръхпотребление и разхищение се премине в ера на благоденствие, съсредоточено върху човешкото и социалното развитие. Както писа френският Икономически социален и екологичен съвет, важно е хората да се разглеждат като биологични и социални същества, в природен и културен план, т.е. като личности.

3.3

Поведението, което не зачита много устойчивото развитие, не е съвременно явление. Открай време отношението на човека към околната среда не се е съобразявало особено с устойчивото развитие. Това, което се е променило, са обхватът и скоростта на влошаване на екосистемите, дължащи се на начините на производство и потребление.

3.4

Друго, което също се е променило, е че в днешно време научните познания (при цялата им относителност) за функционирането на екосистемите позволяват да се покаже и разбере сериозността на положението и да се изтъкнат многобройните типове поведение на нашите общества, които не са в духа на устойчивото развитие. Но очевидните сигнали за тревога явно не са достатъчни, за да си дадат обществата достатъчно сметка за своите действия и да възприемат по-устойчиво и социално по-отговорно поведение.

3.5

Първоначално концепцията за устойчиво развитие акцентираше главно върху природните ресурси (изчерпване на запасите от изкопаеми горива) и замърсяването (разрушаване на озоновия слой на атмосферата) чрез определяне на норми за емисиите на вредни вещества или чрез ограничаване на количествата добивани ресурси. Междувременно тя стана по-широкообхватна, включвайки и изисквания, свързани с икономическия растеж и социалното сближаване. По този начин устойчивото развитие обединява грижата за справедливо развитие на обществата, по-конкретно борбата срещу бедността, със стремежа да се остави на бъдещите поколения здравословна, богата и разнообразна околна среда.

3.6

Така с течение на годините се разшири обхватът на концепцията за устойчиво развитие. В началото за екосистемите се тревожеха главно екологичните движения, избуяващи навсякъде из западния свят. Днес всички политически партии си присвоиха темата за опазването на околната среда, която беше разширена, за да обхване и устойчивото развитие.

3.7

Трябва да се подчертае, че гражданското общество не остана пасивно. Многобройни граждани – индивидуално или в рамките на колективни действия – вече се ангажират в полза на един по-устойчив начин на живот. Така например:

—	на работното си място работодатели и работници се стараят да употребяват по-малко енергия, да намаляват количеството на отпадъците и да разработват по-устойчиви средства за производство;

—	в търговията на едро и дребно търговците, заедно с клиентите, търсят най-добрите начини за насърчаване на по-устойчиви продукти;

—	у дома си гражданите вземат мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилището си, за избягване на разхищенията, за намаляване на потреблението на вода и за насърчаване на рециклирането;

—	националните образователни системи на някои държави-членки предвиждат учениците да бъдат възпитани в опазване на околната среда и устойчивото развитие още от най-ранна възраст.

3.8	Също така на регионално равнище се създадоха професионални и обществени организации или граждански сдружения, в които да се обсъждат въпроси на устойчивото развитие, да се дават становища и да се инициират действия.

3.9

Все пак, въпреки изключително широкото медийно отразяване на неотдавнашната конференция на ООН относно изменението на климата в Копенхаген, устойчивото развитие е жертва на силен спад на интереса към него. Това се обяснява по-специално с обстоятелството, че борбата с изменението на климата, която е само част – важна без съмнение – от устойчивото развитие, понякога засенчва другите съществени области. Към разочарованието на гражданите, които очакваха официален ангажимент от страна на политическата власт, се прибавя известен скептицизъм по отношение на реалния риск от изменението на климата. Този скептицизъм се проповядва от някои учени и от политически институции, поставящи под съмнение сериозността на положението, с което само се засилват относителният спад на ентусиазма, от една страна, и настроенията на противопоставяне, от друга.

3.10

Резолюцията на ЕИСК „Няма път назад“ от 23 ноември 2009 г., адресирана към конференцията в Копенхаген, добива ново значение и се насочва към цялото гражданско общество: предприятията, синдикатите и останалите организации на гражданското общество. Всички те трябва да полагат усилия с цел смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него.

3.11

Действително, като се имат предвид разочароващият резултат от конференцията в Копенхаген и произтичащият от него риск от безразличие, гражданското общество повече от всякога е призвано да се мобилизира. Както предложи ЕИСК, гражданското общество би трябвало да настоява Европейският съюз да не се поддава на изкушението да използва неуспеха на Копенхаген като претекст, за да преразгледа към занижаване или да ограничи своите ангажименти, а да удвои усилията си за разработването на модел на развитие с ниски въглеродни емисии и съхраняване на природните ресурси – модел, чиято конкурентоспособност се основава на съчетаване на иновации, печеливши инвестиции и човешки капитал.

3.12

Безспорно е, наистина, че съществуват взаимодействия между екологичната, икономическата, социалната и културната област. Това прави абсолютно необходим един хоризонтален подход, обединяващ участници с много различни компетенции и интереси, от които се изисква да надскочат институционалните и секторните ограничения и да слеят в едно своите експертни познания и своя здрав разум. Важно е да не се допусне различните елементи на обществото да се обезсилват взаимно и решенията да се вземат от политиците на изборни длъжности или от най-добре организираните групи по интереси.

3.13

Инициативите на гражданското общество в тази област могат действително да бъдат двигател за вземането на политически решения. Гражданското общество има капацитет да събере на едно място участници и политици, да подтикне всички сектори на обществото да преосмислят своя начин на живот, потребление и производство и да поставят началото на амбициозни инициативи и действия.

4. Обществен дебат за устойчивото развитие – поглед назад

4.1

Именно в резултат на инициативи на организираното гражданско общество в Декларацията на Световната конференция на Обединените нации за околната среда и развитието (CNUED), проведена в Рио де Жанейро през 1992 г., гражданското общество за първи път беше официално включено в дискусиите за устойчивото развитие. Сред установените на тази конференция 27 принципа на устойчивото развитие в частност беше решено, че „обществеността трябва да бъде включена във вземането на решения“ и че „жените, младите хора, местните общности и малцинствата трябва да играят по-голяма роля предвид настоящото положение“.

4.2	В глава 28 от „Дневен ред 21“ (програма за прилагане на устойчивото развитие, изготвена по време на срещата на върха в Рио) местните власти се приканват да включат устойчивото развитие в своите програми за действие чрез „механизъм за консултации с населението“.

4.3

По този начин беше признато значението на участието на гражданското общество в анализа на последиците от публичните действия, в крайния избор и в отговорностите по въпросите на устойчивото развитие. Следователно всички заинтересовани по един или друг начин страни (част от които – по-специално бъдещото поколение – неизбежно отсъстват от този процес) би следвало да бъдат пряко включени в изготвянето и изпълнението на проектите.

4.4

Оттогава насам неправителствените организации, следвани от предприятия, профсъюзи, регионални и местни власти и други организации, претендират за своето място в дебата наред с институционалните и политическите участници. Те са в основата на многобройни действия, инициативи и препоръки за насърчаване на поведение, благоприятстващо устойчивото развитие.

5. Действията на гражданското общество

5.1

От години насам ЕИСК, като институционален представител на организираното гражданското общество на равнище Европейски съюз, изразява загриженост за устойчивото развитие и през 2006 г. създаде Обсерваторията на устойчивото развитие. Нейната задача е да насърчава приноса на гражданското общество за определянето на политиката за устойчиво развитие, съчетавайки екологичните, икономическите и социалните интереси. В тези рамки ЕИСК изготви голям брой становища и препоръки по основните въпроси на устойчивостта и ще продължи да предлага практически решения, както в становището „Изграждане на устойчива икономика – промяна на модела ни на потребление“ (INT 497).

5.2

Въпреки това се налага констатацията, че делът на институционалните и политическите участници остава твърде голям в сравнение с този на гражданското общество. Освен това определени действия, на пръв поглед насочени към насърчаване на устойчивото развитие, всъщност са продиктувани по-скоро от политически, финансови или идеологически, отколкото от екологични интереси и зависят от усмотрението на едни или други участници. Така съществува риск устойчивото развитие да се превърне в инструмент и собственост на групи за натиск в служба на цели, които понякога са твърде отдалечени от първоначалните теми.

5.3

Твърде рядко обаче се удава всички страни да се съберат около една маса. Често пъти част от гражданското общество надига глас, едва когато решаването на проблемите стане съвсем неотложно, докато, с изключение на спешните ситуации, полето за действие е оставено повече на лобистки групи и протестни движения.

5.4

Поради това е необходимо да се премине отвъд обикновените информационни кампании и да се намерят начини за постигане на демокрация на участието, в която координиращите структури да обхващат цялото гражданско общество и да бъдат представителни и активни в дългосрочен план, обединявайки в местни и глобални действия загрижеността по отношение на екологичните, социалните и икономическите проблеми. Наред с глобалните кампании, в този контекст е важно да се насърчават и местни инициативи и в тях активно да се привлича гражданското общество. Такъв подход представлява най-доброто средство, за да могат всички онези, към които в крайна сметка са насочени кампаниите, да се отъждествят с предприеманите действия.

6. Представително и активно в дългосрочен план гражданско общество

6.1	В система с многостепенно управление, каквато е практиката в Европейския съюз, не е препоръчително да се разчита само на демократично избраните представителни институции, за да се гарантира участието на гражданите в дебатите и в процеса на вземане на решения.

6.2

Орхуската конвенция, изготвена в резултат на преговори в рамките на Икономическата комисия на ООН за Европа (UNECE), съдържа принципите на ефективно участие на гражданите във вземането на решения по въпросите на околната среда. Тя включва правото на достъп до информация, общественото участие в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда.

6.3

Съгласно Орхуската конвенция от публичните власти се изисква да предоставят на разположение информацията за околната среда, съхранявана от тях, на всеки заявител при поискване и без той да трябва да декларира своята самоличност или причината за своето искане. В своето становище относно Директива 2003/4/ЕО ЕИСК отправи критика, че по някои въпроси въвеждането в общностното право не е в съответствие с клаузите на посочената конвенция, включително що се отнася до концепцията за квалифициран субект, който има право на достъп до информация. ЕИСК смята, че се налага преразглеждане на горепосочената директива. Освен това Комитетът изразява съжаление от липсата на равносметка на равнище ЕС за прилагането на посочената конвенция, при положение че ратифициралите я държави имат задължението да изготвят доклади за нейното прилагане.

6.4

На първо място трябва да се определи целевата група от населението, която ще бъде поканена да участва в изготвянето и формулирането на политиките за устойчиво развитие. Освен това на този етап е необходимо да се реши по какви процедури ще се набират доброволци и да се определят конкретни цели, както и методиката, процедурите за оценка и за разпространяване на резултатите.

6.5	Тъй като устойчивото развитие пряко засяга всички граждани без изключение, частта от населението, която изразява позиция, би била представителна, само ако покрива широк спектър от социално-демографски критерии и голямо многообразие от експертен опит и мнения.

6.6

Ето защо е важно ясно да се назоват проблемите и да се определят приоритетните конкретни цели, които следва да се постигнат в краткосрочен и средносрочен план, като се вземат под внимание социалните и културните измерения на проблемите, които трябва да бъдат близко до действителните интереси на гражданите. Това включва подреждането на проблемите по важност и разглеждането им според тяхната приоритетност, според сериозността на последствията от тях и щетите, които могат да предизвикат, както и според разходите, необходими за решаването им.

6.7	Гражданите следва да могат да възприемат участието си като акт на поемане на отговорност, т.е. те би трябвало да бъдат включени в инициативите на ранен етап, още от разработването на стратегията и проектите, и да играят активна роля във всяка фаза на процеса.

6.8

На всеки етап от обсъжданията и търсенето на консенсусни решения, би следвало на местно, регионално или национално равнище да се определя „посредник по въпросите на устойчивото развитие“ – личност с опит във воденето на дискусии и необвързана с каквито и да било лобистки групи. Този „посредник“ ще има за задача да информира, мотивира и привлича за участие всички граждани, които проявяват интерес и желание да участват. Той ще трябва да осигурява централната координация на дейностите, като следи да бъдат чути всички мнения и всички участници да имат възможност да се включат в дебата, като същевременно се избягват залитания.

6.9

Посредникът ще трябва също така да играе ролята на звено за връзка и на говорител пред обществеността и медиите, така че да се чуе гласът на защитниците на устойчивото развитие. Той следва да има грижата информацията да бъде вярна и да не допуска пресата да монополизира с пристрастност вниманието на обществеността. Освен това този посредник ще трябва тясно да си сътрудничи със служителите, отговорни за училищното образование, за да се възпитава още от най-ранна възраст всеобщо съзнание за необходимостта от устойчиво развитие.

6.10

За да могат да се мотивират възможно най-голям брой граждани да участват активно в процеса за вземане на решения във връзка с устойчивото развитие, ще трябва да се анализират причините, поради които голяма част от обществото проявява колебливо отношение и се държи като страничен наблюдател, и да им се противодейства.

7. Премахване на препятствията пред активното участие на гражданското общество

7.1

Мерките срещу деградацията на екосистемите и за промяна в начина на живот днес са обект на дългосрочно планиране, вместо да представляват оперативна действителност в краткосрочен план. Все още предизвикателствата твърде често се възприемат така, сякаш става въпрос за проблеми на околната среда, чието развитие към катастрофални размери е бавно и засега пренебрежимо, но с времето ще става драматично. Става дума за „утилитаристично“ виждане, чиято екологична чувствителност се ограничава до ежедневния живот, както и до видимите последици и вреди, като се пренебрегват потенциалните, едва забележими или още непроявили се рискове.

7.2

За да разберат всички граждани защо е важно да променят поведението си, е необходимо те да бъдат информирани и да им се дадат разяснения на разбираем език, избягвайки специализираната и сложна терминология. Същевременно обаче не бива да се изпада в лозунгарство и трябва да се избягва научните факти да бъдат измествани от емоции.

7.3	По-добрата комуникация с помощта на различни видове медии с ясни и разбираеми послания със сигурност би позволила на гражданите да се ориентират по-добре в проблемите, пред които са изправени, и да се отъждествят в по-висока степен с действията, които трябва да бъдат предприети.

7.4

Освен това посланията следва да бъдат обективни. Да се засипват гражданите с голи цифри, представяни като неопровержима истина, въпреки че всъщност не са особено достоверни – както например твърдението на един бивш вицепрезидент на САЩ, че след пет години в Арктика през лятото вече няма да има ледове, е контрапродуктивно и в крайна сметка създава у хората недоверие към политиците на отговорни постове и провокира безразличие спрямо действителните проблеми.

7.5

Прекалените пророкувания, възвестяващи непосредствено предстоящи и неизбежни драматични катастрофи, създава климат на хроничен страх, който води до егоцентризъм и служи като претекст да се оправдава поведението „Само да не е в моя двор!“ („Not in my backyard!“), пагубно за социалното сближаване и за устойчивото развитие. Местните инициативи срещу изграждането на вятърни паркове, защото развалят пейзажа, или безконтролното изгаряне на отпадъци, за да се избегне комуналната такса за сметосъбиране, са показателни примери за подобно егоцентрично поведение.

7.6

Това безразличие е сериозен проблем, защото макар последиците от него вероятно да не са толкова драматични, колкото някои се мъчат да ни убедят, съществуват проблеми, които изискват бързо решение. В съответствие с принципа на предпазливост е за предпочитане да се реагира на потенциално опасни ситуации, без да се чака опасността да бъде научно доказана.

7.7	Резултатите и успехите от гражданското участие би трябвало да бъдат документирани и да се разпространяват извън специализираната общност, тъй като е известно, че примерите за най-добри практики са отличен начин за споделяне на постигнатия напредък.

7.8	За да се гарантира траен ангажимент от страна на гражданското общество, трябва да се изтъкват и публикуват предложенията, направени от гражданите и приложени в практиката, дори и частично.

7.9

Необходимо е да се положат по-големи усилия в търсенето на методи, които могат да помогнат да се промени поведението на хората. Много полезно средство би било, естествено, включването на обучение по устойчиво развитие в националните образователни системи, така че у децата от най-ранна възраст да се развие съзнание по тези въпроси. Именно в този дух впрочем ЕИСК инициира дебат за осъществимостта на европейска мрежа от национални форуми за образование и обучение в областта на чистите енергийни източници.

8. Оценка на мерките

8.1	Многообразието на участниците води до голяма хетерогенност на формата и съдържанието на действията, които въобще не са съпоставими и рядко позволяват да се намери обща референтна рамка. Ето защо е абсолютно необходимо редовно да се прави оценка на действията в рамките на устойчивото развитие.

8.2	Освен това инструментализирането на устойчивото развитие, от една страна, и прекаленото понякога регулиране, от друга, изискват прилагането на постоянна оценка, основаваща се на показателите за напредък на проектите.

9. Показателите за оценка

9.1

Съгласно програмата за действие, приета в Рио през 1992 г., държавите следва да приемат обща система за наблюдение и оценка на напредъка, постигнат от устойчивото развитие като цяло и от местните програми в частност. От тях се изисква също така да разработят показатели в икономическата, социалната и екологичната област, които да бъдат приети от всички и да образуват полезна основа за вземането на решения на всички равнища. Тези показатели трябва да бъдат определени с единодушие и да дават представителна картина за трите измерения на устойчивото развитие.

9.2

Оценката се основава на диагноза, анализ и препоръки. Целта ѝ е да се направи преценка на стойността на дадена политика, програма или действие. Трябва да се признае обаче, че екологичните, човешките и социалните измерения често са трудни за оценка. Въпреки това тези усилия трябва да бъдат предприети, тъй като превесът на БВП, който понастоящем е главният референтен показател за благоденствие и за качество на живот, може да накара политиците да вземат решения, пагубни за социалното сближаване и за околната среда, и да пренебрегват потребностите на бъдещите поколения (1).

9.3	Оценката на устойчивото развитие обхваща тенденциите в две основни направления – от една страна, оценка на способността за усвояване и, от друга страна, оценка на развитието на администрацията на човешките общности.

9.4

В свое неотдавнашно становище (CESE 647/2010 „Отвъд БВП: измерване на напредъка в свят на промени“, докладчик: г-н Josef Zbořil) ЕИСК приветства усилията на Комисията за включване на екологични и социални въпроси в националните сметки. В началото на 2010 г. следва да бъде представена правна рамка за „екологично счетоводство“. Понастоящем не се използва в максимална степен потенциалът на наличните социални показатели в националните сметки. Може да се очаква, че с напредването в процеса на изготвяне на комплексен и интегриран подход, насочен към измерване и оценка на напредъка в един променящ се свят, все повече ще се чувства необходимостта от използването на тези показатели.

10. Методът за оценка

10.1

Разнообразието на програмите и действията, прилагани от националните, регионалните и местните публични власти за насърчаване на поведение и начин на живот, съвместими с устойчивото развитие, налага многоизмерна оценка, като се има предвид, че приемливостта на дадена оценка силно варира в зависимост от районите, методите и използваните критерии.

10.2

Освен това оценката на равнище държави-членки трябва да бъде плуралистична, като в нея се включат всички заинтересовани страни и лица: власти, отговорни за разработването и прилагането на мерките, регулаторни органи, доставчици на услуги, представители на потребителите, синдикатите и гражданското общество и др. Въпреки че понякога са трудни за тълкуване, проучванията на общественото мнение са част от политика за информиране, развиване на съзнание и участие на гражданите и предприятията и им позволяват да бъдат в контакт с органите, извършващи оценките, и да ги запознават със своите искания.

10.3	Освен че следва да има плуралистичен характер, тази оценка трябва да бъде независима и да отчита различните гледни точки, предвид това че интересите на различните участници не винаги са еднакви, дори в някои случаи са противоположни, и че те не разполагат с аналогична информация и експертен опит.

10.4	Оценката на ефикасността и екологичната, икономическата и социалната ефективност на различните действия за устойчиво развитие трябва да се основава не само на един единствен критерий, а на цял набор от критерии.

10.5	Оценката има смисъл само с оглед на поставените цели и задачи, които произтичат от трите стълба на Лисабонската стратегия (икономически растеж, социално сближаване и опазване на околната среда). Следователно тя трябва да включва множество критерии.

10.6	По подобие на това, което ЕИСК беше предложил за услугите от общ интерес (2), системата за оценка би следвало да се основава на периодични доклади, изготвяни на национално или местно равнище от органи за оценка, създадени от държавите-членки в съответствие с горепосочените принципи.

10.7

На равнище ЕС следва да се определят начините на обмен, съпоставяне, сравнение и координиране. Ето защо Съюзът трябва да даде импулс на процеса на независимата оценка, като в координация с представителите на заинтересованите страни изготви хармонизирана на европейско равнище методика за оценяване въз основа на общи показатели. Трябва да се предвидят също и начините за нейното прилагане.

10.8

За да бъде оценката адекватна и полезна, е необходимо да се създаде плуралистичен управителен комитет, в който да са представени всички участващи страни. Що се отнася по-конкретно до задачите на този управителен комитет, те напълно биха се вписали в правомощията на Европейската агенция за околната среда в сътрудничество с Обсерваторията на устойчивото развитие на ЕИСК.

10.9

Задачите на този управителен комитет би следвало да бъдат:

—	определяне на съответни показатели;

—	методология на оценката;

—	изготвяне на спецификации за проучванията, които трябва да бъдат проведени;

—	възлагане на тези проучвания въз основа на множество експертизи и на сравнение с получени другаде резултати;

—	критично разглеждане на докладите;

—	екстраполация на добри практики и новаторски подходи;

—	отправяне на препоръки;

—	разпространяване на резултатите.

10.10

Обсъжданията на докладите за оценка с всички участващи страни биха могли да се провеждат под формата на годишна конференция за резултатите от действията за насърчаване на устойчивото развитие, където да се представят примери за добри практики.

Брюксел, 26 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 100, 30.4.2009 г.

(2) ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 42.

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Международната търговия и изменението на климата“

2011/C 21/03

Докладчик: г-жа PICHENOT

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Международната търговия и изменението на климата“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 май 2010 г.

На 463-тата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 26 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 154 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1. Препоръки

1.1

Една нова търговска политика, интегрирана в стратегията „Европа 2020“, трябва да отговори на безпокойствата, свързани с околната среда, като избягва всякакви опити за връщане на протекционистични мерки. Тя трябва да спомогне за изграждането на по-иновационен и екологосъобразен пазар и да насърчава социалното благосъстояние. За да осъществи тази цел, ЕС може да даде пример за промяна на траекторията на растежа и насочване към модел, при който се отделят по-малко въглеродни емисии, като по този начин запази водещата си позиция в борбата срещу затоплянето на климата. Последиците от икономическия растеж, транспорта и разпространението на технологии превръщат международната търговия в неизбежен елемент на разискванията относно изменението на климата и прехода към „зелена“ икономика.

1.2

Комитетът силно се надява, че едно общо приключване на кръга от преговорите в Доха в рамките на СТО ще улесни търговията с екологични стоки и услуги посредством значително намаляване на тарифните и нетарифни бариери. Същевременно той смята, че ЕС трябва да продължи да изпълнява водещата роля, като дава пример, като улеснява трансфера на „зелени“ технологии в рамките на двустранните си търговски и регионални споразумения.

1.3

С оглед на бъдещата търговска стратегия ЕИСК препоръчва да се направят повече проучвания относно екологичното и социалното измерение на изменението на климата, включително на управлението на аспектите, свързани с водата. Той насърчава гражданските общества в Европа и в трети държави да участват в проучвания на въздействието преди провеждането на двустранни и регионални търговски преговори, особено в областта на устойчивото развитие.

1.4

В областта на транспорта ЕИСК подкрепя приемането на световни цели за намаляване на емисиите така, както са определени от Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК): с 10 % на емисиите от въздушния транспорт и с 20 % на емисиите от морския сектор. Решението за споделяне на усилията за намаляване на емисиите ще се отнася и за транспортния сектор, тъй като от 2012 г. въздушният транспорт ще се включва постепенно в европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). За тези усилия ще допринесе европейска инициатива за определяне на амбициозни цели за постигане на енергийна ефективност в морския транспорт.

1.5

Предвид несигурността, свързана със споразумението относно изменението на климата, прието в Копенхаген през декември 2009 г., и предприетите впоследствие мерки, в пакета от мерки в областта на енергетиката и климата се предвижда през юни 2010 г. приемането на доклад по процедурата на съвместно вземане на решение с Европейския парламент, съдържащ „подходящи предложения“ за секторите, изложени на риск от изтичане на въглерод в резултат на въздействието на международната конкуренция и/или на допълнителните разходи, наложени от цената на ЕС за CO2. Макар и да не е бил наблюдаван до момента, рискът от изтичане на въглерод не може да бъде пренебрегван от 2013 г. нататък. Той вероятно ще нараства, тъй като ЕС постепенно увеличава продажбата на квоти чрез търг и големите страни – източници на емисии извън ЕС, забавят създаването на пазар за търговия с квоти на емисии или въвеждането на вътрешен данък.

1.6

В краткосрочен план мерките за ограничаване на риска от изтичане на въглерод трябва да включват приоритетно безплатното предоставяне на квоти на емисии, чийто обем ще зависи от напредъка и резултатите от многостранните преговори по изменението на климата. Безплатното предоставяне на квоти - насочено към чувствителните сектори, изготвено въз основа на най-добрите резултати и удовлетворяващо едновременно критериите за отвореност на търговията и допълнителни разходи за въглерод, трябва да се разглежда като временно решение, основаващо се на емпирични разсъждения, в съответствие с правилата на международната търговия и на модел, при който се отделят малко въглеродни емисии.

1.7

Коригирането, което се прилага на границите, няма да може да бъде оправдано в СТО, докато Европейският съюз поощрява безплатното предоставяне – в действителност ЕСТЕ не може да се възприема като такса (и следователно не подлежи на корекция на границата), освен ако всички квоти не бъдат отдавани на търг. Най-целесъобразно би било коригирането да се използва като преходна мярка за няколко тарифни линии, когато съществува реален риск от изтичане на въглерод и когато възможностите, предлагани от безплатното предоставяне, са изчерпани. Пред Органа за уреждане на спорове на СТО биха устояли само тясно насочени и аргументирани мерки за коригиране с единствената цел да се задържи увеличаването на температурата с до 2 °C, което представлява и главното постижение от Копенхаген.

1.8

Предвид бавното и несигурно развитие на проектите за създаване на пазар за търговия с квоти на емисии в света, държавите-членки на ЕС ще останат за няколко години едни от малкото държави, които ще определят цена за CO2. Пред този предстоящ риск от „изтичане“ на въглерод от няколко сектора в Европа, подлежащи на ЕСТЕ, Европейският икономически и социален комитет препоръчва също значително да се увеличат обемите на дългосрочните инвестиции, предназначени за декарбонизация на икономиката; да се създаде стимулираща, предвидима и стабилна рамка за насърчаване на иновациите, научните изследвания и развойната дейност в областта на чистите технологии, които все още не са предложени на пазара.

1.9

За да разработи една зелена икономика и да запази водещото си място в тази област, Европа следва в свой собствен интерес и в интерес на климата да запази изключително високата си амбиция да намали постепенно емисиите си с 80 % до 2050 г., като си постави например междинната цел за намаляване на емисиите с 25-40 % през периода 2010 - 2030 г. Комитетът предлага да се направят оценки на въздействието (върху околната среда, заетостта и развитието), за да се планират преходите, които ще се осъществят между 2020 и 2050 г.

1.10

Борбата с изменението на климата изисква решителни публични колективни действия на национално и на европейско равнище. Успоредно с пазарния натиск (ЕСТЕ) публичните власти трябва бързо да въведат целеви финансови и данъчни стимули и да развият инвестициите за научноизследователска и развойна дейност в областта на „чистите“ технологии и услуги. Местните и регионалните власти могат да допринесат за развитието на „чистите“ технологии, като обявяват търгове за възлагане на обществени поръчки.

1.11

Редом до производителите - източници на емисии на CO2, потребителят също е призован да играе роля в борбата с емисиите на парникови газове, в пряка връзка с търговията. Комитетът призовава да се унифицира и утвърди методологията за измерване на „въглерода“ на продуктите на всички етапи на производствения процес - от разработването им до дистрибуцията. За тази цел Комитетът препоръчва да се подобрят анализите на жизнения цикъл, като се задълбочат методологичните проучвания относно „отчитането на въглерода“. Ако въвеждането на стандарти за съдържанието на въглерод и етикетирането трябва да остане прерогатив на частния сектор на децентрализирано равнище в рамките на ЕС, необходима е обща рамка за измерване и оценка, за която да отговаря Европейската комисия или специална агенция.

1.12

ЕИСК препоръчва още преди Органът за уреждане на спорове на СТО да е създал съдебна практика, да се изясни в каква степен производствените процеси и методи могат да бъдат основание за ограничаването на обмена в името на екологичното изключение (1). Той препоръчва разширяване на мандата на Комитета по търговия и околна среда на СТО, за да се изяснят юридическите следствия от спора, свързан с въвеждането от САЩ на забрана върху вноса на скариди и на продукти от скариди.

2. Глобализация и климат

2.1

През последните десетилетия се наблюдава безпрецедентно разширяване на международната търговия (21 % от световния БВП през 2007 г., без да се взема предвид търговията в рамките на ЕС), въпреки спада от 12 % през 2009 г. в резултат на кризата. Последиците от икономическия растеж, транспорта и разпространението на технологиите превръщат международната търговия в неизбежен елемент на разискванията относно изменението на климата.

2.2

Понастоящем не съществува цялостна теоретична рамка, която да определя или да представя подробно всички взаимодействия и причинно-следствени връзки, които свързват търговията и климата (2). Измерването на последиците от търговията върху климата и околната среда като цяло се извършва в научни изследвания, при които се използва съчетанието на три променливи. Променлива за мащаб: търговията допринася за увеличаване на икономическата дейност и съответно, при постоянни технологични условия, повишава емисиите. Променлива за състав: географското прегрупиране според сравнителните предимства може да бъде придружено от повишаване или намаляване на емисиите в зависимост от степента на замърсяване или незамърсяване от производствата, в които се специализират държавите вследствие на глобализацията. Променлива за технологии: под натиска на гражданските общества с помощта на предприятията и действията на публичните органи се създават по-чисти технологии, които намаляват емисиите. Европейските предприятия, включени в ЕСТЕ, помогнаха на ЕС да постигне своите цели в областта на намаляването на емисиите, определени от протокола от Киото.

2.3

Сборът от тези три последици от търговията по отношение на емисиите на CO2 е отрицателен поради преобладаването на търговския обем, който понастоящем не компенсира разпространението на „чисти“ технологии. Разстоянието между различните места на производство и тези на крайно потребление не е единственият фактор, който трябва да се отчита, нито пък е винаги този, който е определящ във въглеродния баланс.

2.4

Въпреки това, въздействието на търговията върху транспорта (3) и, в крайна сметка, върху емисиите, има специфична връзка с климата. Понастоящем нефтът представлява 95 % от енергията, която се използва в световния транспорт, така че секторът на националния и международния транспорт допринася за емисиите на парникови газове (ПГ) (малко по-малко от 15 % от общите емисии).

2.5

Най-големият дял от международната търговия се осъществява по море (90 % от общото тегло). Този вид транспорт остава сред най-малко замърсяващите по отношение на емисиите на CO2 на километър и за транспортиран тон. При все това, предвижданията за растеж следва да се вземат предвид. Според Международната морска организация, (ММО) до 2050 г. емисиите от морския транспорт биха могли да се увеличат тройно, по-специално поради увеличаване на търговията на равнище Юг-Юг.

2.6

В заключение, опасността от настъпването на водна криза представлява друга сериозна последица, свързана със затоплянето на климата. До 2020 г., ако не бъдат предприети превантивни действия, половината от световното население би могло да бъде застрашено от недостиг на вода. Вече повече от 1,5 милиарда жители на планетата нямат достъп до питейна вода и канализация. Освен това, в зависимост от мястото, селското стопанство също ще бъде засегнато от липсата на вода, което ще превърне търговията в стратегически елемент при преследването на национални интереси по отношение на сигурността в областта на енергетиката, климата и храните. Допринасяйки за ефективното разпределение на дефицитните ресурси, международната търговия би могла да ограничи общия натиск върху водните ресурси.

3. Потенциална роля на търговията за разпространението на технологиите за смекчаване и приспособяване към изменението на климата

3.1

Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) определи редица технологии за смекчаване и приспособяване към изменението на климата, които могат да спомогнат за преодоляване на проблемите, свързани с изменението на климата. Някои от тези технологии са включени в текущите преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО) относно екологичните стоки и услуги, като например вятърни и водноелектрически турбини, слънчеви бойлери, фотоволтаични клетки или оборудване, необходимо за функционирането на инсталации и технологии, които използват енергия от възобновяеми източници.

3.2

Тези преговори относно екологичните стоки и услуги в рамките на кръга от преговори в Доха могат да допринесат за подобряването на достъпа до безвредни за климата стоки и технологии. При все това, благоприятните последици с незабавен ефект за климата, които могат да се очакват от либерализацията на търговията, са ограничени. За обширна гама от продукти, и по-специално за енергията от възобновяеми източници, тарифните бариери са слаби или умерени (средно 2 % в богатите страни, средно 6 % в развиващите се страни). За сметка на това пречките пред инвестирането и нетарифните бариери остават сериозна спирачка за тяхното разпространение (по-конкретно техническите и промишлените стандарти, административните ограничения, задължителното търговско присъствие в страната вносител за доставчиците на услуги, ограничаване на дейностите на чуждестранните предприятия).

3.3

С оглед на бъдещата търговска стратегия до 2020 г., предвидена от Комисията, ЕИСК смята, че в настоящото становище вече се съдържат елементи за оценка на заявената цел за определяне на „мерки за отваряне на търговията в сектори на бъдещето като технологиите, екологичните продукти, високотехнологичните продукти и услуги и международната стандартизация, по-специално в секторите с растеж“. ЕИСК препоръчва по-конкретно да се направят повече проучвания относно екологичното и социалното измерение на изменението на климата, включително на управлението на аспектите, свързани с водата. Той насърчава гражданските общества в Европа и в трети държави да участват в проучвания на въздействието преди провеждането на двустранни и регионални търговски преговори, особено в областта на устойчивото развитие.

3.4

Международната търговия може да бъде фактор в областта на трансфера на технологии във връзка с питейната вода (съоръжения за обезсоляване на морската вода, повторно използване на отпадни води и пречиствателни техники). Поради това този аспект следва да се отчита при провеждането на всички търговски преговори, свързани с търговията на екологични стоки и услуги, както препоръчва ЕИСК.

3.5

3.6

Едно от препятствията за разпространението на „чисти“ технологии и свързани с тях услуги често се оказва засилената защита на интелектуалната собственост. Проучванията показаха, че от края на 90-те години се наблюдава значително увеличаване на правата върху интелектуална собственост, особено върху патентите. Макар и да е вярно, че по-специално патентите позволяват на притежателите си да ограничат възможността за използване, внедряване и разработване на полезните технологии за борба с изменението на климата, тези неотдавнашни проучвания доказват, че интелектуалната собственост е ключов въпрос за дългосрочните инвестиции и развитието на технологии, които все още не са налични. От друга страна, в краткосрочен план тя не изглежда да представлява най-голямото препятствие за разпространяването на чисти технологии. Настоящата средна цена на патентите за технологии, предлагани на пазара, остава по-скоро ниска. По-важно е да се решат проблемите със слабото прилагане и спазване на правата върху интелектуална собственост, които все още възпрепятстват износа за някои страни.

3.7

Борбата с изменението на климата изисква решителни публични колективни действия на национално и на европейско равнище. Успоредно с пазарния натиск (ЕСТЕ) публичните власти трябва бързо да създадат целеви финансови и данъчни стимули и да развият инвестициите за научноизследователска и развойна дейност в областта на „чистите“ технологии и услуги, които все още не могат да бъдат пуснати на пазара. Местните и регионалните власти могат да допринесат за развитието на „чистите“ технологии, като обявяват търгове за възлагане на обществени поръчки.

3.8

Реципрочната причинно-следствена връзка между отварянето на търговията и растежа оставя отворен въпроса за отговорността на предприятията и потребителите от страните вносителки във връзка с емисиите. Европа и САЩ поглъщат половината от износа на Китай. Възниква въпросът за „отчитане на въглерода“, което да не се ограничава до първичните източници на емисии и до съответните сектори нагоре по производствената верига, но и да обхваща всички съставни части - от проекта до разпространението.

3.9

Комитетът отбелязва, че разпръснатият характер и голямата географска мобилност на отраслите в условията на глобализация затруднява днес точното и устойчиво измерване на съдържанието на въглерод в определен продукт. Тази трудност, тясно свързана с поставянето в условия на конкуренция на увеличен брой дейности и задачи, не улеснява определянето на търговски политики с цел информиране и привличане на вниманието на потребителите, като частните инициативи за етикетиране, екомаркировка и сертифициране. Развитието на индивидуалното поведение и избор в условията на криза показва, че тези механизми следва да се насърчават, но според Комитета те не заместват законодателната дейност на публичните органи с данъчно облагане на емисиите при източника. Той препоръчва подобряване на анализите на жизнения цикъл и засилване на проучванията на трудните методологични въпроси, и по-специално отчитането на въглерода, но също и на финансовите аспекти, свързани с поетапно въвеждане на системата за отчитане на въглерода за всички заинтересовани страни, участващи при определен ред в целия процес в даден сектор.

3.10

Всяка ефикасна политика в областта на околната среда трябва да може да разграничава продуктите въз основа на използваните производствени процеси и методи. Преходът към икономика с ниски емисии на въглероден диоксид ще се извърши, само ако е възможно да се определят продуктите, произведени чрез методи, при които се отделят малко емисии на парникови газове. Ето защо следва да се насърчават някои техники повече от други. Ако с помощта на етикетирането потребителите определят дали даден продукт е произведен по екологичен или неекологичен метод, това променя отношението на конкуренция и позволява да се стигне до извода за липсата на сходство между два продукта, произведени по различни методи.

3.11

В свят, в който цената на CO2 е диференцирана, въпросът за сходството на продуктите – ключово понятие за СТО – не може да бъде избегнат в разискванията относно търговията и климата. ЕИСК препоръчва още преди Органът за уреждане на спорове на СТО да е създал съдебна практика, да се изясни в каква степен производствените процеси и методи могат да бъдат основание за ограничаването на търговията в името на екологичното изключение (4). Той препоръчва разширяване на мандата на Комитета по търговия и околна среда на СТО, за да се изяснят юридическите последици от спора, свързан с въвеждането от САЩ на забрана върху вноса на скариди и на продукти от скариди.

4. Връзки между конкурентоспособността и климата

4.1

Преговорите относно търговията и климата са част от две различни времеви измерения, като първото е свързано с политики и мерки с дългосрочни последици, а второто - с по-непосредствени последици. Сложността на отношенията между политиките в областта на търговията и климата се състои в това припокриване на времевите измерения. Мерките в областта на климата могат да имат краткосрочни последици за търговията, докато мерките в областта на търговията оказват въздействие върху климата само в много далечна перспектива.

4.2

В един идеален свят CO2 би имал една определена цена, насърчавайки по този начин икономиките в света по траектории на растеж, при които да се отделят по-малко парникови газове, без да се създават условия за дискриминация или нарушаване на конкуренцията между държавите. Актуалното състояние на разискванията относно изменението на климата показва, че такава действителност е много далечна във времето. Още дълги години няма да има една определена цена на CO2 в света – от 20 до 30 евро за тон според предварителните изчисления на средното равнище в рамките на европейското пространство, срещу нула в по-голямата част от останалите държави или региони.

4.3

ЕИСК признава, че в този несъвършен свят рисковете от загуба на конкурентоспособност и „изтичане“ на въглерод (миграция на промишлености, при които се генерират парникови газове, извън държавите и регионите, в които CO2 се облага с най-висок данък) се отнасят на първо място до групата от държави, които показват най-силна решителност по отношение на данъчното облагане на емисиите на CO2, а именно - Европа. Вече повече от десетилетие изготвянето и прилагането на международни секторни споразумения представлява открит дебат. Поради липса на консенсус този въпрос остава нерешен, но за енергоемките индустрии продължава да бъде възможност, която следва да се проучи. Развитието на евтиното производство на енергия от възобновяеми източници и на интелигентните мрежи също би допринесло за ограничаване на рисковете от загуба на конкурентоспособност.

4.4

Комитетът подкрепя предложението на Комисията (5) в съответствие с декларацията от март 2010 г., според която европейските предприятия трябва да могат да се съревновават със своите чуждестранни конкуренти при равни условия. В близко бъдеще в зависимост от изхода от многостранните преговори по изменението на климата, секторите, изложени на риск от изтичане на въглерод, следва да получат в началото на периода след Киото (2013-2014 г.) допълнително безплатни квоти, които могат да достигнат до 100 %.

4.5

В края на процеса, на етапа на пълното отдаване на търг, при който цената на квотите ще може да се възприема като такса, прилагани на границите мерки за коригиране биха могли да отстранят проблемите, свързани със загуба на конкурентоспособност и предизвикани от много по-големите усилия за намаляване на емисиите, които се полагат в Европа, в сравнение с тези на нейните търговски партньори. Независимо дали са под формата на вносни мита или механизъм за включване на въглерода по границите или въвеждане на задължение за европейските вносители да закупуват кредити за емисии в рамките на схемата на Общността за търговия с квоти за емисии или ЕСТЕ, наречена още „европейски пазар на въглерод“, тези механизми биха могли да решат проблемите, свързани с интернализиране на климатичните разходи на икономическата дейност в секторите, обхванати от ЕСТЕ.

4.6

Проучванията показаха, че по време на първите две фази от създаването на ЕСТЕ загубата на конкурентоспособност и „изтичането“ на въглерод не изглеждат значителни. Между 2005 и 2012 г. разпределенията на квоти на емисии са били многобройни и като цяло безплатни (6). При липса на световен пазар на въглерод, който би бил идеалното решение, Европейският икономически и социален комитет подкрепя създаването на различни схеми за ограничаване и търговия с емисионни права по модела на европейската схема или на други също толкова ефективни схеми за ограничаване и търговия. Той препоръчва да се проучат всички трудности и решения за тяхното хармонизиране, като се надгражда върху регионалната интеграция и се отчитат колебанията в паричната система.

4.7

Рисковете от загуба на конкурентоспособност и „изтичане“ съществуват за третата фаза от ЕСТЕ (2013-2020 г.), през която се предвижда постепенно разпределяне чрез отдаване на търг и годишно намаление на наличните квоти за емисии, за да се постигне целта за намаление на емисиите с 20 % през 2020 г. в сравнение с 1990 г. В края на процеса 100 % от квотите ще бъдат отдавани на търг през 2025 г. с праг от 70 % през 2020 г. Въпреки че в споразумението от Копенхаген беше записано намаляване на емисиите с 30 %, следва да се преразгледат праговете на отдаване на търг на квотите, за да бъдат коригирани в зависимост от резултатите на другите страни, поели този ангажимент в споразумението.

5. Ответна реакция на ЕС: пакетът от мерки в областта на енергетиката и климата и последиците от него за търговията

5.1

Пред опасността от загуба на конкурентоспособност и „изтичане“ на въглерод, която произтича от постепенното отдаване на търг на квотите и ограничаване на емисиите през 2020 г., Комисията предложи в своя „пакет“ от мерки в областта на енергетиката и климата ответна реакция в две фази. Първата се състои в идентифицирането на изложените на риск сектори въз основа на два критерия: интензивност на търговията (отваряне към търговия извън рамките на ЕС) и въздействието на цената на CO2. През декември 2009 г. беше изготвен първоначален списък на „чувствителни“ сектори, който ще бъде преразглеждан на всеки пет години. Комисията разгледа между 200 и 300 сектора (7). Европейският икономически и социален комитет препоръчва само секторите, които удовлетворяват и двата критерия за цена на CO2 и интензивност на търговията, да могат да ползват от 2013 г. 100 % безплатно предоставяне на квоти на емисии на CO2 въз основа на общи показатели, основаващи се на резултатите. При първия преглед бяха определени няколко сектора. В съответствие с това изискване Комитетът отбелязва, че само 11 сектора (8) отговарят на критериите за цена на CO2 и интензивност на търговията.

5.2

Лишено от задължителен характер и от амбиция, споразумението от Копенхаген остава много под прага на очаквания от ЕИСК резултат, изразен в неговата декларация от ноември 2009 г. Под формата на декларация и без да има правната стойност на договор, то освен това оставя неразрешен въпроса за бъдещето на Протокола от Киото. Въпреки това той има предимството да предоставя начална база за регистриране и сравнение на националните усилия за смекчаване. В приложението към споразумението от Копенхаген Европа запазва в рамките на споразумението условното си предложение за намаление с 30 % на емисиите на парникови газове, „ако другите индустриализирани държави поемат ангажимент да осъществят сходни усилия“.

5.3

При сегашното равнище на поети ангажименти от другите индустриализирани държави, Европа би могла да се придържа към целта от – 20 %. По този начин, тя би избрала да ограничи проблемите, свързани със загуба на конкурентоспособност и „изтичане“ на въглерод, пред които биха се изправили европейските сектори, подлежащи на европейската схема за търговия с квоти на емисии. Въпреки това този избор не изключва изцяло въпроса за изтичането на въглерод поради следните две причини:

—	първата е, че по-голямата част от целите и ангажиментите за намаление на емисиите на другите държави са само записани в приложението към Споразумението от Копенхаген, без да има ясно определен правен механизъм за сравнение на емисиите между държавите;

—

втората е, че въпреки обявеното създаване на пазари на въглерод на няколко места по света (Канада през 2010 г., Австралия през 2011 г., САЩ през 2012 г.), пусковите срокове непрекъснато се отлагат. Очакваните цени на CO2 на такива пазари, все още силно ограничени, остават под средната цена за Общността.

5.4

Като обуславя предложението си за намаление на емисиите с 30 % през 2020 г. с усилията и ангажиментите на другите държави, Европа се постави в зависимост от едно условно многостранно споразумение, за да пренасочи своето развитие към модел, при който се отделят по-малко емисии на въглероден диоксид и за да може по този начин през 2050 г. да намали 4 пъти своите емисии. Независимо от всяко подобно условие или цел, в американското и китайското пространство постепенната „декарбонизация“ на икономиката се възприема в съответствие с логиката на един едностранен възходящ подход към инвестициите и иновациите. В този смисъл Споразумението от Копенхаген залага на технологията и Европа също трябва да отговори на това предизвикателство.

5.5

За да разработи една зелена икономика и да запази водещото си място в тази област, Европа следва в свой собствен интерес и в интерес на климата да запази изключително високата си амбиция да намали постепенно емисиите си с 80 % до 2050 г., като си постави например междинната цел за намаляване на емисиите с 25-40 % през периода 2010-2030 г. Комитетът предлага да се направят оценки на въздействието (върху околната среда, заетостта и развитието), за да се планират преходите, които ще се осъществят между 2020 и 2050 г.

5.6

Поставянето на тази междинна цел трябва да бъде съпроводено с регулаторни и данъчни мерки, насърчаващи допълнителните инвестиции в научноизследователската и развойната дейност в областта на чистите технологии. Както се подчертава в съобщението на Комисията „Европа 2020“ (9), разходите за научноизследователска и развойна дейност в Европа са под 2 %, докато в САЩ те са 2,6 %, а в Япония – 3,4 %, като това се дължи най-вече на ниското равнище на частните инвестиции. Тези равнища на разходите за научноизследователска и развойна дейност не съответстват на целите на ЕС (3 %) и на климатичните предизвикателства. За да очертае на практика пътя за постигане на тази цел, Комитетът предлага да се направят оценки на въздействието (върху околната среда, заетостта и развитието), за да се планират преходите, които ще бъдат осъществени на следващия етап (2020 г.) и на по-късните етапи (2030 г., 2040 г., 2050 г.).

5.7

И в двата случая - скромният или амбициозният избор, държавите-членки на ЕС са изправени пред опасността през следващите няколко години да останат едни от малкото държави, които определят цена за CO2 (която не е символична) посредством пазар за търговия с квоти на емисии. Без да се отказва от своите големи многостранни амбиции за следващите конференции на страните в Мексико (2010 г.) и Индия (2011 г.), Европа не бива да се излага на риск, като пренебрегва възходящите политики в областта на научните изследвания, иновациите и инвестициите. Но като залага всичко върху ефекта от пазара на въглерод, ЕС рискува да пренебрегне другите политики, които са полезни за насърчаване на научните изследвания, иновациите и инвестициите. Вече е ясно, че в сравнение с Азия и Америка, различните планове за възстановяване на икономиката в Европа не можаха да постигнат тази цел.

5.8

Европейският икономически и социален комитет препоръчва предпазливо да се прояви прагматизъм по отношение на изтичането на въглерод. Безплатното предоставяне на квоти, което вече е широко разпространено, трябва и занапред да бъде поощрявано, в съответствие със стратегическия избор на ЕС. Коригирането, което се прилага на границите, не би могло да бъде оправдано в СТО, докато Европейският съюз поощрява безплатното предоставяне – в действителност ЕСТЕ не може да се възприема като такса (и следователно не подлежи на корекция на границата), освен ако всички квоти не бъдат отдавани на търг. Най-целесъобразно би било да се използва коригирането като преходна мярка за няколко тарифни линии, когато съществува реален риск от изтичане на въглерод и когато възможностите, предлагани от безплатното предоставяне, са изчерпани. Пред Органа за уреждане на спорове на СТО биха устояли само тясно насочени и аргументирани мерки за коригиране с единствената цел да се задържи увеличаването на температурата с до 2 °C, което представлява и главното постижение от Копенхаген.

5.9

В средносрочен план подобен избор предполага финансиране, съответстващо на европейска политика на смекчаване. Тя вече се осъществява посредством пилотни проекти за улавяне и съхранение на въглерод и включва комитет за наблюдение на инвестициите и споделяне на интелектуалната собственост. Изготвянето на временни мерки за коригиране може да бъде надеждно, само ако е подкрепено от иновационни политики, насочени към намирането на решения за устойчиво развитие.

Брюксел, 26 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Член XX СТО. Член XX от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) предвижда възможността за освобождаване от прилагане на правилата за свободна търговия, ако мерките са обосновани с опазването на околната среда.

(2) Търговията и изменението на климата, СТО и ЮНЕП, юни 2009 г.

(3) CESE 461/2010, (все още непубликувано в Официален вестник).

(4) Вж. бележка под линия 16.

(5) Директива 2009/29/ЕО, ОВ L 140 от 5.6.2009 г., стр. 63.

(6) Първата фаза от ЕСТЕ (2005-2007 г.) беше пилотна учебна фаза, която позволи да се определи цената на въглерода, свободната търговия с квоти за емисии в целия ЕС и необходимата инфраструктура за наблюдение, обявяване и проверка на действителното количество емисии на съответните предприятия. Втората фаза (2008–2012 г.) съвпада с първия период от поемането на ангажименти по Протокола от Киото – петгодишен период, през който ЕС и неговите държави-членки следва да постигнат определените от Протокола цели във връзка с емисиите. Допълнително разпределение на квоти през първата фаза доведе до срив на цените на CO2 при отварянето на втората фаза. В някои сектори продължава допълнителното разпределение на квоти по време на втората фаза.

(7) В съответствие с член 10а, параграф 15 на Директива 2003/87/ЕО, съгласно който „Приема се, че даден отрасъл или подотрасъл е изложен на значителен риск от „изтичане на въглерод“, ако сборът от преки и непреки допълнителни разходи, произтичащи от прилагането на настоящата директива, би довел до значително увеличение на производствените разходи, изчислено като дял от брутната добавена стойност, от най-малко 5 %; и интензивността на търговията с трети държави, определена като съотношение между общата стойност на износа в трети държави плюс стойността на вноса от трети държави и общия размер на пазара на Общността (годишен оборот плюс общ внос от трети държави), е над 10 %.“ Тези сектори са: производство на нишесте и нишестени продукти, производство на захар, производство на други недестилирани алкохолни напитки, производство на етилов алкохол от ферментирали материали, производство на хартия и картон, производство на рафинирани нефтопродукти, производство на необработено плоско стъкло, производство на кухо стъкло, производство на керамични плочки, производство на чугунени тръби, производство на олово, цинк и калай. Ако към тези два критерия се добави и критерий за 30 % допълнителни разходи за въглерод или отвореност на търговията над 30 %, списъкът ще обхване и други 16 сектора или общо 27 сектора.

(8) Решение на Комисията от 24.12.2009 г., публикувано в документ C(2009) 10251 (1), ОВ L 1 от 5.1.2010 г., стр. 10-18.

(9) COM(2010) 2020 „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Отношенията ЕС—АСЕАН“

2011/C 21/04

Докладчик: г-н Claudio CAPPELLINI

„Отношенията ЕС-АСЕАН“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 май 2010 г. (докладчик: г-н Claudio Cappellini).

На 463-тата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 26 май Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 163 гласа „за“, без гласове „против“ и с 5 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава първостепенното значение и необходимостта от обновяване и задълбочаване на връзките на институциите на ЕС с АСЕАН. В този смисъл настоящото становище се вписва в духа на някои предходни инициативи на ЕИСК на тази тема (1), в които преди повече от десетилетие вече се подчертаваше важността на по-силното отваряне на ЕС към Югоизточна Азия и се изтъкваше основният принос, който ЕС би могъл да даде за регионалната интеграция в Азия.

1.2 Въпреки това ЕИСК отбелязва, че към настоящия момент партньорството ЕС-АСЕАН не е постигнало желания напредък. Независимо от положените главно през последните години усилия, включително във финансов аспект, за насърчаване на структурирания диалог ЕС-АСЕАН в различни сфери (политика, сътрудничество, търговия и др.) конкретните резултати са слаби, което показва, че потенциалът на диалога със и между гражданските общества все още не е напълно оползотворен. През изминалото десетилетие по-скоро беше пропусната възможността за засилване на партньорството с една зона, считана за стратегическа за интересите на ЕС в света (2). Случаят с търговските преговори е емблематичен. Въпреки че ЕС и АСЕАН се споразумяха да направят пауза в преговорите, АСЕАН сключи търговски споразумения с другите основни геополитически региони в света (Китай, Индия, Австралия, а в ход са и преговори със САЩ, Южна Корея и Япония).

1.3 Днес, в напълно променен международен контекст, в който, от една страна, политическите и икономическите връзки са засилени спрямо предходното десетилетие, но, от друга, са се появили нови възможности за интеграция и диалог, настоящото становище на ЕИСК има за цел да представи някои разсъждения и предложения за действие, полезни за един нов импулс в отношенията ЕС-АСЕАН.

1.4 Комитетът потвърждава, че гарантирането на достоен труд и зачитането на осемте конвенции на МОТ, представляващи основните стандарти за труд, остават неотменно условие за прогреса на регионалното партньорство. Към това в случая с Мианмар трябва да се добави проблемът за защита на правата на човека, който се явява непреодолима пречка за започването на евентуални преговори с тази страна, както ясно подчерта през 2008 г. и Европейският парламент. По тази причина ЕИСК приветства факта, че търговските преговори ЕС-АСЕАН си поставят по-амбициозни цели отколкото другите търговски споразумения, сключени от АСЕАН, по-конкретно по отношение на темите за трудовите и екологичните стандарти, както и за социалния диалог (3). В тази перспектива двустранният подход (вж. параграф 4.2.2) следва да се разглежда като предпоставка, а не като отказ от икономически и търговски споразумения на регионална или многостранна основа. В своето становище относно „Преговори за сключване на нови търговски споразумения“ (CESE 773/2008), прието през април 2008 г., Комитетът ясно заяви, че при тези преговори, както и при другите преговори, предвидени в съобщението „Глобална Европа“, Комисията следва да направи така, че прилагането на 27-те конвенции, посочени в Системата за общи преференции GSP Plus, „да представлява минималното условие за разисквания по главата за устойчивото развитие в започналите с азиатските страни преговори“. Това включва преговорите с АСЕАН. Въпреки това в становището се признава, че ще бъде необходима „диференцирана оценка на тази предпоставка за всеки конкретен случай“. В това становище се посочва също, че двустранните споразумения (вж. параграф 1.2) „трябва да се разглеждат като съвместими със и евентуално като дори подсилващи мултилатерализма“.

1.5 Опитът показва взаимните ползи, произтичащи от сътрудничеството и диалога с международни партньори в различни части на света. Те дават възможност за по-добро взаимно разбиране и за по-ефикасен подход към предизвикателствата и проблемите за разрешаване. Във връзка с това ЕИСК подчертава необходимостта от по-широко участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество – както на европейско равнище, така и в трети страни – в процеса на оценка на въздействието на споразуменията за свободна търговия със страните от АСЕАН върху социално-икономическата устойчивост и върху уязвимостта на най-силно изложените на конкуренция социални групи, както и необходимостта от създаване на благоприятни условия за укрепването на гражданското общество и устойчивото развитие в рамките на „структурирания диалог“ ЕС-АСЕАН. Във връзка с това си струва да се подчертае, че отношенията с ЕС са по-ефективни в онези страни от АСЕАН, в които организациите на гражданското общество имат по-силни позиции (например Индонезия, Тайланд и Филипините). Понастоящем предизвикателството се състои в това, да се намерят ефикасни начини за сътрудничество и с по-слабите организации на гражданското общество в другите страни от региона.

1.6 В това отношение ЕИСК би желал и е готов, в сътрудничество с другите институции на ЕС, да стимулира, улеснява и предоставя експертен опит за укрепването на диалога с гражданските общества в страните, членуващи в АСЕАН, и по-специално с най-уязвимите групи от населението. Този процес със сигурност може да бъде улеснен и засилен, ако се осъществява в тясно сътрудничество и интеграция с новата Европейска служба за външна дейност.

1.7 Комитетът предлага да бъде създадена интегрирана платформа за участие на социалните организации от ЕС и АСЕАН с цел подпомагане както на основните теми в процеса на междурегионална интеграция, така и на укрепването на организациите, изразяващи нуждите на местното гражданско общество, особено в страните, където тези организации са по-слаби. Този нов инструмент за сътрудничество между участниците от гражданското общество в ЕС и АСЕАН би създал благоприятни условия за интегрирана стратегия за изграждане на капацитет чрез обмяна на опит по конкретни случаи и различни аспекти на процеса на интеграция: социално-културен диалог, научно и производствено сътрудничество, услуги от общ интерес и управление на кризите.

1.8 С оглед на това Комитетът предлага да се проучи възможността за създаване, евентуално в сътрудничество с Фондация АСЕАН (ASEAN Foundation) (4) и/или Фондация „Азия-Европа“ (ASEF) (5), на европейска фондация, насочена конкретно към социален, граждански, професионален и междукултурен диалог ЕС-АСЕАН. Една реалистична годишна програма за дейността би дала възможност на заинтересованите публични институции на ЕС да извършват полезно наблюдение.

1.9 Освен това Комитетът предлага в кратък срок да се изготви „Годишен доклад“за състоянието на моделите и системите за участие в АСЕАН, за да се извърши преглед на отбелязания напредък по отношение на конкретни ключови въпроси, например в сферата на продоволствената сигурност, водата, здравеопазването и др. Докладът би предоставил периодична възможност за преглед и мониторинг на конкретните действия, предприети за насърчаване на дейността в социално-културната сфера и би могъл да създаде благоприятни условия, включително за сравняването с подобни модели и действия, въведени от основните международни организации, най-вече от ФАО, но също така и от други участници от световен мащаб (например САЩ и Япония).

1.10 Накрая, с цел насърчаване на диалога и институционалното сътрудничество между социалните партньори, Комитетът препоръчва организирането на постоянен диалог между длъжностни лица от АСЕАН и делегати в ЕИСК, за да се създадат възможности за организиране през редовни интервали на дискусии и сътрудничество между институциите, свързани с главните събития от живота на организацията и с основните моменти от структурирания диалог ЕС-АСЕАН и ASEM. Така например Комисията би трябвало да насърчава постоянния диалог между представителите на АСЕАН на всички равнища и представителите на организираното гражданско общество от Европа (както и заинтересованите национални представители) въз основа на реалистична и взаимно съгласувана програма (например обсъждане на становища на ЕИСК в страните от АСЕАН). Резултатите от тази дейност би трябвало да предложат начини за количествена/качествена оценка, които да са лесно разбираеми на различните езици на страните от ЕС и АСЕАН. В тази област един форум ЕС-АСЕАН, популяризиран от ЕИСК, би могъл да заинтересова различните институции и публични и частни организации.

2. АСЕАН: характеристики и развитие

2.1 От създаването си досега АСЕАН бавно и постепенно се разви и с времето доби различен и по-сложен облик. Родена в рамките на геополитическата логика на студената война вследствие на нуждата от териториална сигурност, легитимност на наскоро получили независимост държави и насърчаване на мултилатерализма, АСЕАН прогресивно разшири процеса на своята регионална интеграция, първоначално в икономическата и търговската сфера, а по-късно, включително и като реакция на икономическата криза от 1997 г., навлезе в по-напреднал процес на интеграция от институционално, политико-икономическо и социално-културно естество.

2.2 Още от подписването на договорите за създаване на Европейската общност и в още по-голяма степен след въвеждането на единната валута и разширяването на изток, ЕС представлява „естествен модел“ за АСЕАН, а „структурираният диалог“ ЕС-АСЕАН със сигурност оказа влияние върху начина, по който напоследък се разви интеграцията на Югоизточна Азия. На 15 декември 2008 г., с влизането в сила на Хартата на АСЕАН (6), асоциацията придоби юридическа правосубектност. 14-ата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на страните от АСЕАН през 2009 г. очерта пътна карта за превръщането на АСЕАН в общ пазар до 2015 г. Вследствие на това общността АСЕАН получи структура, съставена от три стълба: икономическа общност (AEC), политическа общност и общност на сигурност (APSC) и социално-културна общност (ASCC) (7).

2.3 Създаването на икономическата общност е следствие от либерализацията на търговията, предвидена в споразумението за свободна търговия AFTA (ASEAN Free Trade Area), както и от либерализацията в областта на инвестициите в рамките на АСЕАН, регулирана със споразумението AIA (ASEAN Investment Area), като на страните CLMV (8) се предоставя дерогация от 5 години. Политическата общност и общност на сигурност остава свързана най-вече с междуправителствения диалог. Социално-културното сътрудничество се отнася главно за сътрудничеството в образователната сфера, развитието на човешките ресурси, ИКТ, заетостта в обществения сектор, благосъстоянието, намаляването на бедността, продоволствената сигурност, превенцията и наблюдението на инфекциозните болести, управлението на природните бедствия, защитата на правата на децата, на жените и на лицата с увреждания, опазването на околната среда.

2.4 Институционалното укрепване на АСЕАН беше съпътствано от по-значимата роля, която организацията играе в международен план. На 1 януари 2010 г. влязоха в сила споразуменията за свободна търговия с Австралия и Нова Зеландия, с Китай и с Индия. В споразумението с Австралия и Нова Зеландия (ASEAN-Australia-New Zealand Free Trade Area, AANZFTA) се предвижда либерализация на търговията на стоки (99 % от продуктите, внасяни от Индонезия, Малайзия, Филипините и Виетнам), услуги и инвестиции.

2.5 Споразумението с Китай (China ASEAN Free Trade Area, CAFTA) включва премахване на митата за 7 000 продуктови групи (около 90 % от тарифните позиции) и създава интегриран пазар от близо 1,9 милиарда души, който се характеризира с търговски обмен с приблизителна стойност 4,5 милиарда долара. За страните CLMV беше договорен преходен период до 2015 г.

2.6 В споразумението с Индия (ASEAN-India Trade In Goods, TIG) се предвижда постепенна либерализация на митата за над 90 % от стоковия обмен, включително за „специални стоки“ като палмово масло, кафе, чай и пипер. И в този случай споразумението предвижда създаването на огромен интегриран пазар от над 1,8 милиарда души.

2.7 Освен това АСЕАН поддържа привилегировани отношения на политическо и икономическо сътрудничество с Южна Корея, Япония и Китай (блок АСЕАН+3) и със САЩ, които, както е известно, имат стратегически интереси в югоизточната част на Тихия океан и вече са сключили споразумение за свободна търговия със Сингапур. От особен стратегически интерес е предложението на президента Обама (преговорите са в ход от март 2010 г.) Транстихоокеанското партньорство (Trans-Pacific Partnership, TPP), в което днес участват Бруней, Чили, Нова Зеландия и Сингапур, да бъде разширено също и към САЩ, Австралия, Перу и Виетнам.

3. ЕС-АСЕАН: състояние на отношенията към момента

3.1 Значението на отношенията ЕС-АСЕАН проличава ясно, ако се разгледат търговските и финансовите връзки между двата геоикономически региона. В съобщението „Глобална Европа“ от 2006 г. Комисията включи АСЕАН сред приоритетните пазари предвид значителния потенциал за растеж: за периода 2004-2008 г. търговията със стоки и услуги между ЕС и АСЕАН нарасна с повече от 25 %, достигайки 175 милиарда евро през 2008 г. (по данни на ГД „Търговия“).

3.2 Понастоящем АСЕАН е третият търговски партньор на ЕС след САЩ и Китай с дял в общия внос от около 7 %. Търговският баланс ЕС-АСЕАН отбелязва значителен дефицит от приблизително 25 милиарда евро за 2008 г. (по данни на Евростат). ЕС внася предимно машини (29,2 милиарда евро през 2008 г.) и селскостопански продукти (12,4 милиарда евро през 2008 г.), а балансът в областта на услугите се характеризира с излишък (+2,6 милиарда евро през 2007 г. по данни на Евростат).

3.3 В областта на инвестициите в периода 2005-2008 г. капиталовите потоци между ЕС и АСЕАН отбелязаха повишение на стойността от 200 % (достигайки обща стойност от 105,4 милиарда евро по данни на Евростат). Европейските инвеститори допринасят за близо 27 % от общия поток на преки чуждестранни инвестиции в страните от АСЕАН. Най-голямата част от тях са предназначени за Сингапур (65 %), след него се нареждат Малайзия (9 %), Тайланд, Индонезия, Бруней и Виетнам (5-7 % за всяка от тях), а по-малко от 1 % отива към другите страни. При това в същия период се наблюдаваше и значително увеличение на потоците АСЕАН-ЕС, които през 2007 г. се увеличиха от 29,7 на 43,6 милиарда евро (по данни на Евростат). Въпреки това 85 % от изходящите от АСЕАН потоци произлизат само от две страни – Сингапур и Малайзия (9).

3.4 Независимо от растежа в търговските и финансовите отношения, пазарите в АСЕАН поддържат значителни тарифни и нетарифни бариери. Премахването на тези бариери чрез прилагането на споразумение за свободна търговия ЕС-АСЕАН би донесло ясна полза за Съюза, най-вече в областта на услугите, но също така и полза за страните от АСЕАН, при които тенденцията е ползите да нарастват със засилването на интеграцията, независимо че това става в различна степен за различните страни (вж. TSIA, ГД „Търговия“) (10).

3.5 Започналите през юли 2007 г. търговски преговори между ЕС и седем страни от АСЕАН, които не са сред най-слабо развитите (11), бяха въпреки всичко спрени по взаимно съгласие през март 2009 г. – съществената разнородност на партньорите от АСЕАН в икономическо отношение (страните се различават по човешко развитие, очаквана продължителност на живота, равнище на бедност, приоритети на публичните разходи), многообразието на търговските политики, но също и дълбоките различия от политическо естество (достатъчно е да се споменат военната диктатура и въпросът за правата на човека в Мианмар) се оказаха непреодолими препятствия пред търговските преговори. Във връзка с това Комитетът поддържа позицията на Европейския парламент, който през януари 2008 г. се произнесе отрицателно относно възможността за подписване на търговско споразумение с Мианмар при настоящия военен режим.

3.6 Въпреки че тенденцията към по-тясна икономическа и търговска интеграция отслабна, напоследък започна постепенно укрепване на политическите и институционалните връзки между ЕС и АСЕАН, макар и само на междуправителствено равнище. В това отношение следва да се посочат Програмата за подкрепа на регионалната интеграция АСЕАН-ЕС – фаза I и II (ASEAN-EU Programme for Regional Integration Support) (12), Трансрегионалната търговска инициатива ЕС-АСЕАН (Trans Regional EU-ASEAN Trade Initiative, TREATI) (13) и Регионалният инструмент за диалог ЕС-АСЕАН (Regional EU-ASEAN Dialogue Instrument, READI) (14).

3.7 В допълнение към тези споразумения неотдавна двете организации изготвиха и съвместна декларация за борба с тероризма (в рамките на 14-ата среща на министрите през 2003 г.) (15), а на 16-ата среща на министрите на 15 март 2007 г. в Нюрнберг приеха общ план за действие за осъществяване на засилено партньорство (План за действие от Нюрнберг за периода 2007-2012 г.).

3.8 Освен това ЕС и АСЕАН поддържат политическо сътрудничество под формата на съвместни срещи на техните министри на външните работи и на висши служители. 17-ата среща на министрите на външните работи на страните от ЕС и АСЕАН, състояла се на 27 и 28 май 2009 г. в Пном Пен (Камбоджа) предостави възможност да се направи преглед на първите две години от прилагането на плана за действие от Нюрнберг и за разглеждане на нововъзникналите въпроси (като глобалната рецесия и риска от пандемия, свързана с вируса A/H1N1). В резултат беше приета т.нар. „Програма от Пном Пен“ (Phnom Penh Agenda), в която са набелязани приоритетите и целите за двугодишния период 2009-2010 г.

3.9 Въпреки че не е част от диалога ЕС-АСЕАН, следва да се посочи и положителният опит от срещата „Азия-Европа“ (ASEM), която към настоящия момент остава основният канал за многостранни отношения между Европа и Азия (16). На всеки две години ASEM организира двустранни междуправителствени срещи на върха (17), Форум на народите от Азия и Европа (Asia Europe People’s Forum), Парламентарно партньорство Азия-Европа (Asia-Europe Parliamentary Partnership), Бизнес форум Азия-Европа (Asia-Europe Business Forum,), както и на мрежовата платформа за научно сътрудничество в областта на образованието и научните изследвания – информационна мрежа „Трансевразия“ (Trans-Eurasia Information Network, TEIN) (18).

4. Основни въпроси в отношенията ЕС-АСЕАН

4.1 Без да претендира за изчерпателност, Комитетът намира за целесъобразно да насочи вниманието към някои приоритетни въпроси и проблеми, които се смятат за стратегически за бъдещото развитие на отношенията между ЕС и АСЕАН, с цел осигуряване на насоки и възможности за конкретни действия.

4.2 Както вече беше подчертано, в настоящия момент търговските преговори ЕС-АСЕАН са спрени. За да поддържа ангажимента си в региона, ЕС започна преговори за сключване на двустранни споразумения за свободна търговия с някои държави-членки на АСЕАН (започвайки от Сингапур и Виетнам).

4.2.1 Не може да се отрече, че страните от АСЕАН остават разнородни както в политическо и институционално отношение (в АСЕАН съжителстват демократични и авторитарни режими, освен военните диктатури в пълния смисъл на думата, каквато е тази в Мианмар), така и в икономическо отношение (например съществува ясно изразена разлика във всички показатели за социално-икономическото развитие между т.нар. „икономики АСЕАН-6“ и новите четири страни CLMV). Освен това институциите на АСЕАН (секретариат и председателство) не разполагат с мандат за водене на преговори. Също така съществува предпазливост по отношение на социалната цена на една задълбочена икономическа интеграция на страните CLMV (19).

4.2.2 Все пак двустраните отношения си остават типичен пример за „най-добрата алтернатива“ и изключването на някои страни (Мианмар, Камбоджа и Лаос) от преговорите беше остро критикувано от самите страни от АСЕАН. Освен това необходимостта от създаване на благоприятни условия за истински преговори на регионална основа е от основно значение за засилването на европейското присъствие в тази област, а също и за насърчаването на по-силен диалог с Китай предвид тесните връзки между икономиките в региона. В този смисъл започването на двустранни преговори със страните от АСЕАН трябва да се разглежда единствено като първа крачка към по-широко споразумение за политическо и икономическо партньорство от регионално естество както поради централната роля, която азиатският регион играе в международния политически и икономически баланс и непряко в отношенията ЕС-Китай, така и предвид стремежа на страните от региона на Югоизточна Азия да създадат общ пазар до 2015 г. – цел, която ЕС подкрепя технически и финансово.

4.3 ЕС преговаря със страните от АСЕАН за сключване на специфични споразумения за разширено сътрудничество (Partner and Co-operation Agreements, PCAs) и подкрепя Инициативата на АСЕАН за интеграция (IAI), както и инициативите относно зоните на подрегионален растеж (20). Освен това беше засилено сътрудничеството в сектора на образованието и професионалното обучение, като главните цели са повишаването на образователните стандарти, насърчаването на езиковото обучение и използването на модерните информационни и комуникационни технологии (21).

4.3.1 Предвид деликатността на въпроса за продоволствената сигурност, ЕС възнамерява освен това да засили сътрудничеството с ФАО в региона. Заедно с АСЕАН ФАО вече изготви Интегрирана рамка на АСЕАН за продоволствена сигурност (ASEAN Integrated Food Security Framework, AIFS) и съответния Стратегически план за действие (Strategic Plan of Action for Food Security, SPA-FS), като в момента извършва десет проучвания на страни във връзка с отражението на кризата върху продоволствената сигурност в региона. Освен това ФАО работи върху изготвянето на меморандум за разбирателство с АСЕАН, с който да се придаде официална форма на взаимоотношенията им и да се улеснят дейностите, свързани с оказването на техническа помощ в областта на продоволствената сигурност в региона.

4.3.2 Предвид социално-икономическата уязвимост на региона от външни сътресения и възможните допълнителни въздействия, които изпълнението на споразуменията за либерализация на търговията ще окаже върху уязвимостта на някои страни членки и социални групи, които са най-силно изложени на конкуренцията, е желателно да се обърне по-голямо внимание на тези аспекти от икономическото сътрудничество, както и на обмена на знания с други международни институции и научноизследователски центрове.

4.4 Политическото сътрудничество между ЕС и АСЕАН остава от типично междуправителствено естество и се развива чрез периодични срещи (на две години) между техните министри на външните работи и висши служители. Все пак тези срещи на министрите се отразиха благоприятно на нарастващото сближаване на взаимните позиции относно външната политика. ЕС например отправи искане за присъединяване към Договора за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия (ASEAN Treaty of Amity and Co-operation) и по този случай АСЕАН прие да разшири договора и към наднационални правни субекти.

4.4.1 Социално-културното сътрудничество за периода 2009-2010 г. се осъществява по Програмата от Пном Пен, в която се поставят общи цели, които следва да бъдат постигнати в различни сектори: от здравната сигурност до науката и технологиите, професионалното обучение и опазването на художественото и културното наследство. Въпреки това дори и в областта на социалното сътрудничество участието на гражданското общество остава парадоксално скромно. В действителност в момента няма достатъчно органи, даващи възможност за пълно изразяване на различните нужди и очаквания на социалните партньори и на останалите граждани с оглед на настоящата ситуация и бъдещите перспективи в сътрудничеството ЕС-АСЕАН (22).

4.4.2 Накрая, що се отнася до защитата на правата на човека, не може да не се посрещне със задоволство неотдавнашното създаване (с влизането в сила на Хартата на АСЕАН) на Междуправителствена комисия по правата на човека. Въпреки че този орган (поне засега) няма правомощия за прилагане или санкции и следователно има за задача по-скоро да насърчава, отколкото да защитава правата на човека, това несъмнено е първа крачка към една по-цялостна защита на правата на човека, която организацията трябва да постигне през следващите години. Все пак Комитетът почертава, че предвид настоящото положение по отношение на правата на човека в Мианмар, не е възможно продължаването на преговорите с настоящата военна диктатура в тази страна.

Брюксел, 26 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) EXT/132 от 1996 г.; EXT/153 от 1997 г.

(2) Вж. съобщението на Комисията относно „Глобална Европа: участие в световната конкуренция“ от 2006 г.

(3) Със сигурност не е възможно да се сравняват двете ситуации, но глава 13 от Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея може да се разглежда като полезен референтен модел.

(4) Фондация АСЕАН е създадена на 15 декември 1997 г. в Куала Лумпур по случай 30-ата годишнина на асоциацията. Нейната цел е повишаване на стандарта на живот и благосъстоянието на народите от Югоизточна Азия и повишаване на осведомеността за ползата от процеса на регионална интеграция чрез активизиране на контактите между хората и сътрудничество със социални и академични институции.

(5) Фондация „Азия-Европа“ (ASEF), създадена през февруари 1997 г. от страните-участнички в срещата „Азия-Европа“ (ASEM), поощрява диалога и сътрудничеството между народите от Азия и Европа чрез насърчаване на културния и интелектуалния обмен, както и на обмена от типа „от хората за хората“, привличайки за участие гражданските общества и общностите от участващите страни.

(6) Вж. Харта на АСЕАН (The ASEAN Charter), Сингапур, 20 ноември 2007 г. Този конституционен договор предоставя основната структура на асоциацията. Хартата се състои от преамбюл, 13 глави и 55 члена.

(7) Вж. ASEAN Economic Community (AEC) Blueprint (Сингапур, 20 ноември 2007 г.); ASEAN Political-Security Community (APSC) Blueprint (Cha-Am, 1 март 2009 г.) и ASEAN Socio-Cultural Community (ASCC) Blueprint (Cha-Am, 1 март 2009 г.).

(8) Акронимът CLMV се отнася за страните, които последни се присъединиха към организацията (Камбоджа, Лаос, Мианмар и Виетнам).

(9) От 18-те мултинационални предприятия от АСЕАН, фигуриращи сред първите 100 в света, 11 се намират в Сингапур и 6 – в Малайзия (по данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие).

(10) ГД „Търговия“, Оценка на въздействието на ССТ между ЕС и АСЕАН върху устойчивостта на търговията (Trade Sustainability Impact Assessment (TSIA) of the FTA between the EU and ASEAN), юни 2009 г., TRADE07/C1/C01 – Lot 2.

(11) Индонезия, Малайзия, Сингапур, Бруней, Тайланд, Филипините, Виетнам.

(12) ASEAN-EU Programme for Regional Integration Support (APRIS I), подписана в Джакарта през септември 2003 г. с бюджетни кредити в размер на 4,5 милиона евро, предназначени за: подкрепа за постигането на целите на Плана за действие от Vientiane; изграждане на „обслужване на едно гише“ в АСЕАН чрез хармонизиране на митническите процедури; намаляване на техническите пречки в търговията; изравняване на качествените стандарти в региона, както и техническа помощ за секретариата на АСЕАН. Главните цели на APRIS II (вж. ASEAN-EU Programme for Regional integration Support (APRIS) – фаза II, Джакарта, ноември 2006 г.) са: в сферата на търговията – създаване на благоприятни условия за изравняване на стандартите на АСЕАН с международните; в сферата на инвестициите – насърчаване на приемането на план за действие за ускоряване на премахването на пречките пред навлизането и свободното движение на капитали в региона; в институционалната сфера – насърчаване на укрепването на механизма ASEAN за уреждане на споровете и оказване на помощ на секретариата на АСЕАН, за да се гарантира ефективното му функциониране. Програмата APRIS II се отнася за периода 2006-2009 г. и финансовото ѝ покритие се гарантира от първоначални бюджетни кредити в размер на 8,4 милиона евро, заделени от ЕС. През 2007 г. бяха заделени още 7,2 милиона евро за подкрепа на инициативите от плана APRIS II, предназначени по-специално за постигането на общи стандарти за страните от региона в областта на хранително-вкусовата промишленост, електрониката, козметиката и дървените изделия.

(13) Програма за техническа помощ, която Съюзът се ангажира да предостави на страните от Югоизточна Азия с цел да се ускори постигането на целите за интеграция на АСЕАН в областта на стандартите за селскостопански хранителни и индустриални продукти и в областта на техническите пречки пред търговията. Вж. Trans-Regional EU-ASEAN Trade Initiative, Luang Prabang, 4 април 2003 г.

(14) READI се отнася за всички нетърговски области на сътрудничество и насърчава политическия диалог в сектори от общ интерес, като например информационното общество, изменението на климата, безопасността в гражданското въздухоплаване, заетостта и социалните въпроси, енергетиката, науката и технологията.

(15) Вж. Joint Declaration on Cooperation to Combat Terrorism, Брюксел, 27-28 януари 2003 г.

(16) В настоящия момент в ASEM членуват 45 държави, които представляват приблизително половината от световния БВП, около 60 % от световното население и близо 60 % от световната търговия (по данни на Европейската комисия).

(17) Осмата среща на върха ще се проведе в Брюксел през октомври и ще акцентира върху темата „Подобряване на качеството на живот“.

(18) Проектът TEIN3 (http://www.tein3.net/) предоставя портал за насърчаване на сътрудничеството в областта на науката между близо 8 000 научноизследователски центъра и академични институции от Азиатско-Тихоокеанския регион и участието им в проекти заедно с партньори от Европа. Телематичното сътрудничество в областта на научните изследвания между Европа и Азия е осигурено чрез връзка с мрежата GÉANT.

(19) В съответствие с разпоредбите за специално и диференцирано третиране, приети от СТО, ЕС е готов да отчете различните равнища на развитие в страните партньорки. Не бива да се забравя, че износът от Лаос и Камбоджа вече се ползва с преференциален достъп до пазарите на ЕС по инициативата „Всичко освен оръжие“.

(20) Понастоящем се работи по пет общи проекта, разполагащи с общ бюджет от 55,5 милиона евро.

(21) С приоритет се ползват проектите в областта на професионалното обучение, транспорта, енергетиката и устойчивото развитие. Вж. Regional EU-ASEAN Dialogue Instrument, Куала Лумпур, 2005 г.

(22) Единственото (частично) изключение е Бизнес мрежата АСЕАН-ЕС (ASEAN-EU Business Network) със седалище в Брюксел, създадена през 2001 г. с цел насърчаване на търговските отношения между страните.

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „28-и режим — алтернатива, позволяваща по-малко законотворчество на равнище ЕС“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 21/05

Докладчик: г-н PEGADO LIZ

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, реши да изготви становище по собствена инициатива относно:

„28-и режим“ – алтернатива, позволяваща по-малко законотворчество на равнище ЕС.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 30 март 2010 г.

На 463-тата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 27 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 124 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 20 гласа „въздържал се“.

1. Бележки и препоръки

1.1 През последните години по различни поводи и по време на редица прояви представители на гражданското общество повдигнаха въпроса за това дали би могъл да се приеме един незадължителен режим като алтернатива на традиционния начин на хармонизиране на законодателството в конкретни области и по този начин напълно да се регулират някои видове правоотношения, а именно гражданските договори.

1.2 Освен това започна да се говори за възможното използване на така наречения 28-и режим в различни документи на Комисията и Европейския парламент, свързани най-вече с важни теми, по които желаното пълно хармонизиране се очаква да бъде нелеко и дори непостижимо.

1.3 В редица становища ЕИСК изрази подкрепата си за задълбочено проучване на този механизъм и възможното му прилагане в конкретни области.

1.4 Освен начинанието, предприето чрез становището по собствена инициатива на ЕИСК относно „Европейски застрахователен договор“ (1) и провеждано от групата по проекта за преформулиране на европейското застрахователно договорно право с неотдавна публикуваните „Принципи на европейското застрахователно договорно право“ (ПЕЗДП) в рамките на „Общата референтна рамка“, европейският законодател само няколко пъти е прилагал подобен подход в областта на дружественото право, интелектуалната собственост и международното право.

1.5 Въпреки това досега не е провеждана задълбочена дискусия относно естеството, предмета, законовата рамка, сферите на прилагане, предимствата и трудностите, свързани с подобен инструмент и възможния му принос за доизграждането на единния пазар.

1.6 С оглед на тази конкретна цел ЕИСК реши, в съответствие със своето становище за проактивния подход в правото (2), да изготви настоящото становище по собствена инициатива, съпроводено с публично изслушване, където представители на заинтересованите страни, академичните среди, официални лица от различни държави-членки и Комисията имаха възможност да изразят своите виждания.

1.7 Имайки предвид повечето писмени материали и становищата, изразени през последните няколко години, по-специално по време на изслушването, ЕИСК признава, че при определянето и разработването на незадължителен режим, който осигурява предимства в духа на „по-доброто законотворчество“ и опростена, разбираема и благоприятна за потребителя регулаторна среда, би следвало да се разгледат някои основни параметри.

1.8 Ето защо незадължителният режим следва:

а)	да се разглежда като „2-ри режим“ във всяка държава-членка и по този начин да дава на заинтересованите страни възможност да избират между два режима на вътрешно договорно право;

б)	да се определя на равнище ЕС и да се установява от регламентите на ЕС;

в)	да улеснява взаимодействието между страните в процеса на изготвяне;

г)	да съдържа задължителни законови разпоредби, гарантиращи висока степен на закрила за по-слабата договаряща страна и сравними поне с европейските или националните задължителни правни норми, приложими при необходимост;

д)	да ограничава възможността за избор на страните, като ги кара да избират целия инструмент, и по този начин да не допуска възможността за прилагане на селективен подход („cherry-picking“).

1.9 ЕИСК предложи някои нови пътища за бъдещо обсъждане на възможното правно основание за въвеждане на този законотворчески механизъм, като се има предвид, че изборът на правно основание може да зависи от приложното поле.

1.10 ЕИСК подробно изложи множеството предимства от използването на този инструмент:

а)

той ще позволи на страните по договора да извършват транзакции на цялата територия на ЕС въз основа на един-единствен договорноправен режим. По този начин автоматично ще бъдат премахнати пречките пред вътрешния пазар, като напр. правните рискове и разходите, произтичащи от разликите между националните правни системи;

б)	ще остави пазара да решава дали да го прилага и по този начин ще бъде предпочитан само ако заинтересованите страни намират някакво предимство в него;

в)	правната култура на отделните държави-членки няма да бъде засегната. Това ще направи незадължителния инструмент по-приемлив на политическата сцена;

г)	ако се изработи добре и се прилага правилно от регламентите на ЕС, той ще позволи на заинтересованите страни да го използват дори в чисто вътрешни ситуации;

д)

съдилищата няма да могат да го разглеждат като предпочитание към „чуждестранно“ право. Ето защо ще се прилагат принципи като „iura novit curia“ („съдът познава законите“) и достъпът до върховните национални съдилища и до Съда на Европейския съюз няма да бъде ограничаван, както често се случва, когато се прилагат чуждестранно право или общи принципи. По същия начин инстанциите, които предоставят извънсъдебни механизми за подаване на искове и жалби, няма да имат основание да откажат да разгледат дело под претекст, че то се подчинява на чуждестранно право.

1.11 ЕИСК съзнава някои трудности при неговото въвеждане:

а)	взаимовръзката между незадължителния инструмент и европейското международно частно право, поне по отношение на нормите на националния обществен ред (Обществен ред – член 21, Регламент 593/2008 – Рим I);

б)	дори незадължителен секторен инструмент изисква набор от общи принципи на частното право;

в)	незадължителен инструмент, разглеждащ само въпроси на частното право, не може да се прилага спрямо въпроси на данъчното право;

г)	потребителите трябва да бъдат уведомявани по подходящ начин за естеството, предимствата и недостатъците на незадължителния инструмент;

д)	този „28-и режим“ не трябва да се прилага към действащото в държавите-членки трудово право или към тяхното законодателство относно трудовите договори.

1.12 Ето защо ЕИСК е убеден, че това обсъждане следва да продължи по-задълбочено на различни равнища – академична общност, заинтересовани страни (специалисти, потребители и др.), научни институти и институции на ЕС, предимно в рамките на начинанието за по-добро законотворчество – с цел да се допринесе за доизграждането на единния пазар.

1.13 Ето защо ЕИСК отправя искане към Комисията да продължи проучванията по този проект на теоретично и практическо равнище, за да се определят условията за неговата осъществимост и полезност.

1.14 ЕИСК препоръчва също така в предварителната си оценка на въздействието Комисията или ЕП да разгледат „възможността“ за приемане на 28-и режим за всяка нова законодателна инициатива; същият процес на оценяване следва да се прилага и към подготвяните в момента предложения, като се започне от настоящото преразглеждане на Директивата за пакетните туристически пътувания. При такава оценка следва много подробно да се разгледа потенциалното въздействие от незадължителното законодателство върху настоящите задължителни разпоредби, които действат в националните законодателства. Трябва да се прецени рискът от употребата му с цел заобикаляне на националните задължителни разпоредби, които са в ущърб на по-слабата договаряща страна.

2. Въведение – цел на становището

2.1 По-добро законотворчество и по възможност по-малко законови актове – това е една от целите на единния пазар. Всички инициативи, провеждани в рамките на начинанието за по-добро законотворчество, разработено от Комисията и Европейския парламент и напълно подкрепяно от ЕИСК в няколко становища, бяха насочени към намиране на най-добрите начини, за да стане правната среда по-благоприятна и по-разбираема за бизнеса, работниците и потребителите.

2.2 Една относително нова идея за по-добър и по-съдържателен начин на уреждане на важни въпроси на равнище ЕС беше изразена за пръв път в становище на ЕИСК относно „Европейски застрахователен договор“ (3). В това становище ЕИСК предложи законодателството, уреждащо европейския застрахователен договор, да се основава на незадължителна система, която да осигури алтернатива на хармонизирането на различните национални законодателства.

2.3 В контекста на ОРР (Обща референтна рамка) „групата за преформулиране на застрахователното договорно право“ изготви и представи в Комисията единственото структурирано досега предложение за модел на незадължителен инструмент в ЕС.

2.4 През последните години по различни поводи редица юристи, представители на академичната общност и заинтересовани страни от гражданското общество предложиха този метод като алтернатива на традиционния начин на хармонизиране в отделни области като напр. пенсионната система и финансовите услуги.

2.5 Комисията напоследък започна все по-често да посочва възможността за използване на метода „28-и режим“ в различни области и ЕИСК изрази подкрепата си за това в редица становища (4).

2.6 Въпреки това замисълът, естеството и рамката на неговото прилагане все още не са определени както трябва. Особено важно е да се покаже, че това не само е възможно, но и осигурява предимства като „по-добро законотворчество“ и по-опростена, разбираема и благоприятна правна среда. Такава е целта на това становище по собствена инициатива.

3. Понятието „28-и режим“

3.1 Естество и характерни черти

3.1.1 Чрез понятията „28-и режим“ и „незадължителен инструмент“, които често се употребяват като синоними, се прави опит да се даде нагледна представа за европейското договорно или частно право, което няма да има предимство пред националното право, а ще се яви като алтернатива, защото ще остави страните по договора да го прилагат по своя преценка.

3.1.2 Макар че обикновено се използва в редица документи на институциите на ЕС и в повечето публикувани по тази тема статии, изразът „28-и режим“ може в известен смисъл да се окаже заблуждаващ, защото може да се възприеме като режим на „чуждестранно“ право, противопоставен на националното договорно право в 27-те държави-членки, разглеждано като част от „вътрешното“ право.

3.1.3 Ето защо е по-подходящо да се говори за „2-ри режим“ (5) на частното право във всички държави-членки. От този термин проличава, че един незадължителен европейски инструмент ще влезе във вътрешното право на държавите-членки като всеки друг източник на европейско право. Накратко, един „2-ри режим“ би дал на договарящите се страни възможност да избират между два режима на вътрешно договорно право, единият от които е установен от националното, а другият – от европейското законодателство.

3.1.4 Договарящите се страни ще могат да използват този вид „2-ри режим“ в бизнеса си в целия Европейски съюз. По този начин на договарящите се страни няма да се налага да се занимават с 27-те национални правни режима в държавите-членки, а ще могат да извършват транзакциите си въз основа на общ режим на европейско частно право. Това ще бъде полезно, защото никоя от договарящите се страни няма да бъде длъжна да прилага закон, който смята за чужд.

3.1.5 „2-рият режим“ ще бъде особено полезен в сектори, където международното частно право (Рим I) забранява или ограничава договарящите се страни свободно да избират кое право да прилагат, както е при договорите за транспорта (член 5, Рим I), потреблението (член 6, Рим I), застраховането (член 7, Рим I) и заетостта (член 8, Рим I). Незадължителният инструмент би могъл дори да се прилага и за задължителните международни разпоредби (член 9, Рим I), при условие че се полагат достатъчно грижи за общия интерес, защитаван от такива разпоредби (6). Въпреки това този 2-ри режим не трябва да се прилага нито към действащото в държавите-членки на Европейския съюз трудово право, нито към тяхното законодателство относно трудовите договори.

3.1.6 Следователно един „2-ри режим“ ще позволи деловите взаимоотношения в цялата Общност да се основават върху един-единствен режим на договорно право дори в сектори, където международното частно право предвижда задължително прилагане на разпоредбите, защитаващи по-слабата договаряща страна.

3.1.7 Един незадължителен инструмент от този вид е упоменат в Съображение 14 от Рим I, което гласи следното: „Ако Общността приеме, в подходящ правен акт, материалноправни норми за договорите (…), този акт може да предвиди възможност страните да изберат да прилагат тези норми.“

3.1.8 Щом един незадължителен инструмент ще бъде 2-ри режим на договорно право в законодателството на всяка държава-членка, ще има възможност за избиране на незадължителния инструмент дори при „чисто вътрешни случаи“. В резултат на това предприемачите ще могат да извършват всичките си транзакции (национални и международни) въз основа на 2-рия режим, а това ще позволи да се намалят юридическите разходи по тях.

3.1.9 Друга характерна черта на „2-рия режим“ е че съдилищата няма да могат да разглеждат използването на незадължителния инструмент като предпочитание към „чуждестранно“ право. Ето защо ще се прилагат принципи като „iura novit curia“ („съдът познава законите“) и достъпът до върховните национални съдилища няма да бъде ограничаван, както често се случва, когато се прилага чуждестранно право или общи принципи. По същия начин инстанциите, които предоставят извънсъдебни механизми за подаване на искове и жалби, няма да имат основание да откажат да разгледат дело под претекст, че то се подчинява на чуждестранно право. Например според процедурния правилник за германския омбудсман по въпросите на застраховането същият може да отхвърли искова молба, ако решението трябва да бъде взето според чуждо законодателство (7). Един незадължителен европейски инструмент обаче ще бъде „2-ри режим“ в договорното право във всяка държава-членка и следователно няма да може да се разглежда като „чуждестранно“ право по смисъла на гореспоменатата разпоредба.

3.1.10 И накрая, но не на последно място по важност, един незадължителен инструмент, въведен от европейския законодател, ще се подчинява на процедурите за преюдициално заключение на Съда на Европейския съюз, а това ще гарантира еднообразното прилагане на незадължителния инструмент от националните съдилища в ЕС (8).

3.2 Незадължително договорно право и защита на по-слабата страна

3.2.1 „2-ри режим“, както е описан по-горе, би дал възможност за избор, който няма да бъде ограничаван от задължителни разпоредби на националното право, при условие че зачита в достатъчна степен общия интерес, закрилян от такива разпоредби. Това изисква да се гарантира, че закрилата на по-слабата страна, особено потребителите, няма да бъде отслабена (9) и че няма да бъде използвана за заобикаляне на задължителните разпоредби на националното право.

3.2.2 Тя може да бъде гарантирана по три начина:

а)	първо, самият „2-ри режим“ би трябвало да съдържа задължителни разпоредби и да осигурява висока степен на защита на по-слабата страна (10);

б)	второ, трябва да се предотврати всякакво изключване на специални разпоредби на „2-ри режим“ по взаимно съгласие, за да не се стига до „смесване“ на националното право с „2-рия режим“, а да се избират най-гъвкавите норми от всеки източник на правото;

в)

потребителят следва да бъдат уведомяван относно незадължителните инструменти чрез обща информация за потребителите, осигурявана от потребителски организации, както и по силата на преддоговорното задължение на предприемача да уведомява потребителя, че договорът им се подчинява на незадължителния инструмент.

3.2.3 Така възможността да се предпочете „2-рият режим“ няма да подтиква по-силната страна да предлага на съдоговарящия прилагането на по-слабо протекционистично право. Напротив, страните ще бъдат насърчавани да приемат „2-рия режим“ поради възможността, която дава за използване (в целия ЕС и без никаква необходимост от адаптиране към националното право) на едни и същи договорни клаузи, основани на „2-рия режим“, който ще осигури по-висока степен на защита на по-слабата страна, отколкото – усреднено – от законодателството на държавите-членки.

3.2.4 Един незадължителен инструмент, който въвежда висока степен на защита на потребителите, ще им даде предимство, доколкото сравняването на продукти, пуснати на европейския пазар въз основа на незадължителния инструмент, е по-лесно. Незадължителният инструмент може следователно да повиши прозрачността.

3.3 Правна основа и форма на един незадължителен инструмент

3.3.1 Компетентността на ЕС относно приемането на този инструмент е основен въпрос при обсъжданията на неговото естество и характеристики. Някои автори смятат, че член 81 от ДФЕС (бивш член 61, алинея в) и член 65 от ДЕО) би могъл да послужи за правно основание, защото според тях по-важна е степента на колизия на правни норми, а не материалното право. Следователно ЕС се нуждае само от надеждна основа, за да могат договарящите се страни да избират незадължителния инструмент като приложимо право и затова трябва да се съсредоточи само върху съвместимостта на нормите на международното частно право. Инструмент, основан върху член 81 от ДФЕС, би могъл обаче да се прилага само към „граждански дела с трансгранични последствия“ и не би бил обвързващ за Обединеното кралство, Ирландия и Дания.

3.3.2 Други смятат, че член 352 от ДФЕС (бивш член 308 от ДЕО) е най-подходящото правно основание за това Общността да въведе този вид незадължителен инструмент за постигане на една от залегналите в Договорите цели с мотива, че в тях не са предвидени „необходимите за тази цел правомощия“ (11).

3.3.3 Не бива обаче да изключваме възможността за използване на член 114 от ДФЕС (бивш член 95 от ДЕО), защото става дума за „сближаване на законодателствата“, които „пряко засягат изграждането или функционирането на общия пазар“ и целят „постигането на целите на член 26“ (бивш член 14 от ДЕО). Освен това във всички случаи, когато европейският законодател има власт да сближава националните законодателства в областта на договорите въз основа на член 114 от ДФЕС, би трябвало да има възможността да създава незадължителен инструмент, който в крайна сметка се намесва в по-малка степен в националните режими и поради това представлява най-добрият избор според принципа на субсидиарност.

3.3.4 Новият член 118 от ДФЕС осигурява специално правно основание. Обхватът му обаче е ограничен до правата върху интелектуалната собственост.

3.3.5 За да се осигури максимална еднообразност, такъв инструмент би трябвало да бъде част от регламент (член 288, параграф 2 от ДФЕС). Като такъв той ще бъде част от материалното право на всяка държава-членка и поради това ще се прилага само ако правото на държава-членка е приложимо към въпросния договор съгласно разпоредбите относно колизията на правни норми в Рим I. Той ще трябва да осигури по-широко регулиране, а не просто да изработи минимални стандарти.

3.3.6 Във всеки случай съвместимостта на всеки нов незадължителен инструмент с принципа на субсидиарност следва да бъде предмет на сериозна оценка.

3.4 Съдържание

3.4.1 Бъдещият незадължителен инструмент следва да съдържа общи разпоредби, уреждащи незадължителното му прилагане, и специални разпоредби, съдържащи материални норми за правните области, към които ще се прилага.

3.4.2 Един незадължителен инструмент би могъл да изглежда по следния начин:

Първа глава: Общи разпоредби

Първа глава, която ще се състои само от 4-5 члена (12), ще определи приложното поле на незадължителния инструмент и ще установи възможностите за страните по договора. Тя ще уточнява и кои разпоредби са задължителни (особено разпоредбите за закрила на по-слабата страна). И накрая тя следва да забрани всякакво използване на националното право и вместо това да спомага за запълване на празнотите посредством общи принципи, споделяни от правото на всички държавите-членки (13).

Втора глава: Специални разпоредби

Във втора глава ще бъдат дадени материално-правни норми от юридически сфери, които са в приложното поле на незадължителния инструмент.

3.5 Предимства и трудности

3.5.1 Един незадължителен инструмент преди всичко ще даде възможност на договарящите се страни да извършват транзакции на цялата територия на Европейския съюз въз основа на един-единствен договорноправен режим. По този начин ще бъдат премахнати пречките пред вътрешния пазар като правните рискове и разходите, произтичащи от разликите между националните правни системи и засягащи потребителите и предприятията (14).

3.5.2 Освен това един незадължителен инструмент ще даде някои предимства по отношение на унифицирането или хармонизирането на националното право.

3.5.2.1 На първо място един незадължителен инструмент оставя решението за неговото прилагане да бъде взето от пазара. По този начин се гарантира, че той ще бъде прилаган само ако договарящите се страни намират някакво предимство в него. Може да се очаква, че незадължителният инструмент ще се използва от участниците на международните пазари, а участниците на местно равнище ще си спестят разходите по въвеждането и по-специално по пренаписването на договорите си с цел приспособяването им към новия европейски режим.

3.5.2.2 На второ място, няма да бъде засегната правната култура на отделните държави-членки. Това ще направи незадължителния инструмент по-приемлив на политическата сцена. Същият аргумент може да се изтъкне и пред юристите във всяка държава-членка на ЕС, които по всяка вероятност ще се противопоставят на замяната на традиционните правни разпоредби с едно европейско договорно право. Те обаче не биха имали основание да се противопоставят на един незадължителен инструмент, който не би засегнал националното право.

3.5.3 Освен това в наши дни вече има втори режими (вж. параграф 3.6.3). Това ясно показва, че националните конституционни закони не създават никакви затруднения във връзка с въвеждането на незадължителни инструменти.

3.5.4 Създаването на незадължителен инструмент в договорното право или в други области на частното право може обаче да създаде технически проблеми. Разбира се, не е лесно да се създаде право на избор между два съвместно съществуващи договорноправни корпуса и да се регулира връзката между тях. Тези технически трудности могат обаче да бъдат преодолени, както беше показано в краткото представяне на проект за бъдещ незадължителен инструмент.

3.6 Сходни инструменти

3.6.1 Вече съществуват незадължителни инструменти на световно и европейско равнище.

3.6.2 Примери за това в световен мащаб са Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. (15), конвенциите на Unidroit (Международен институт за унифициране на частното право) за международния факторинг (16) и за международния финансов лизинг (17). Тези конвенции следват един модел с възможност за отказ (opt-out) (18).

3.6.3 Съществуват няколко незадължителни инструмента на европейско равнище:

—	регламентите за създаване на европейски предприятия и в частност регламентите относно устава на Европейското дружество (19), относно европейското обединение по икономически интереси (20) или относно устава на Европейското кооперативно дружество (21);

—	регламенти за установяване на права върху интелектуалната собственост в ЕС като търговската марка на Общността (22) и патентът на Общността (23);

—	регламенти за европейските граждански производства като регламентите за европейски заповеди за плащане (24) и за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (25).

Предлагат се и други незадължителни инструменти, сред които европейско удостоверение за наследство (26). Тези регламенти или предложения добавят европейски инструменти към предоставените от националните законодателства.

4. 28-и режим и по-доброто законотворчество

4.1 Доизграждане на единния пазар

4.1.1 Един незадължителен инструмент би оказал голяма подкрепа на функционирането на вътрешния пазар и представлява най-съвършеният начин за доброволно хармонизиране съобразно с принципа на субсидиарност.

4.1.2 Освен това един незадължителен инструмент ще улесни свободата на придвижване на потребителите и ще укрепи трансграничната мобилност и конкуренцията между предприятията.

4.1.3 Влизането в сила на Договора от Лисабон не променя нещата по отношение на създаването на незадължителен режим.

4.2 Европейско договорно право

4.2.1 Мрежата по въпросите на „Общите принципи на европейското договорно право“ (CoPECL-Network) неотдавна изготви проект за обща референтна рамка (27) и го внесе в Европейската комисия. Тези разпоредби явно дават на европейския законодател модел, който той би могъл да използва за въвеждане на незадължителен инструмент, както настоява комисар Рединг (28). Остава да се предвиди правило за незадължително прилагане на общата референтна рамка и на общите принципи съобразно с вече съществуващото предложение в член 1, параграф 102 от ПЕЗДП (29).

4.3 Бъдещи области на приложение

4.3.1 Необходимостта от незадължителен инструмент е по-належаща в секторите на договорното право, където преобладават задължителни разпоредби, създаващи правно препятствие за функционирането на единния пазар (30). Това вече беше посочено от Комисията във връзка с финансовите услуги, включително и застраховането (31). Ето защо финансовите услуги (банково и застрахователно право) могат да бъдат основна сфера на бъдещо прилагане на незадължителен инструмент, като при всички обстоятелства се обръща подобаващо внимание на законодателството за защита на потребителите, (но, при условие че окончателното предложение, отнасящо се до тази материя, бъде изготвено в съответствие с общата референтна рамка).

4.3.2 Може да се предвиди 28-и режим и за продажбите на потребителски стоки (и в частност продажбите по интернет). Но доколкото става дума за продажби на потребителски стоки, трябва внимателно да се обмисли връзката на незадължителния инструмент с Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите (32).

4.3.3 Незадължителни инструменти могат да се приемат и в други области на частното право, а не само в договорното право: правото на сигурност при движимата собственост или нематериалните активи са явни кандидати за подчиняване на „28-и режим“; предложението на Комисията за европейско удостоверение за наследство (33) показва възможното прилагане на незадължителни инструменти в наследственото право; правото на съпружеска имуществена собственост в бъдеще също може да стане друга такава област.

4.3.4 В областта на общото договорно право необходимостта от незадължителен инструмент не е толкова належаща. Проектът за Обща референтна рамка (ПОРР), който се прилага към общото договорно право, всъщност не е замислен като незадължителен инструмент. Редакторите на ПОРР обаче подчертават в увода си, че тя може да се използва като „основа за един или повече незадължителни инструменти“ (34). Това предложение също би могло да се прилага рестриктивно, като общите разпоредби на ПОРР се включат в незадължителен инструмент, приложим само в специфични области на договорното право Това би помогнало да се избегнат пропуски в регулаторната рамка, които непременно биха се появили, ако се прокарат само разпоредби, специфични за определени видове договори.

5. Заключения от публичното изслушване, организирано от Обсерваторията на единния пазар на 6 януари 2010 г.

5.1 Редица вариации по темата за 28-ия режим вече съществуват или са предложени в европейското дружествено право, интелектуалното процедурно право и наследственото право. Всички надхвърлят националните ограничения, намесват се в по-малка степен в националните законодателства и дават нови възможности на пазарните участници в трансграничната търговия. 28-ият режим трябва обаче да спазва строги норми за защита на потребителя и същевременно да бъде по-стриктен от хармонизирането. Пенсиите са основно предизвикателство пред 28-ия режим, тъй като около 18 млн. европейски пенсионери живеят в друга държава-членка. В крайна сметка 28-ият режим следва да се съсредоточи върху добрата информация и изграждането на доверие (например при договорите) и да води до опростяване на услугите и продуктите (особено финансовите услуги). В областта на финансовите услуги за частни потребители трябва да се дава предимство на подобряването на законодателството за защита на потребителите: кризата показа нуждата от регулиране на всички финансови услуги, предлагани на потребителите и от предоставяне на опростени финансови услуги за всички желаещи потребители. Политическият консенсус, който следва да се постигне, за да се даде възможност за избор на 28-ия режим и определяне на неговото правно основание, си остава обаче на дневен ред. В извършваните от Комисията оценки на въздействието следва системно да се разглежда възможността за „незадължителен подход“, т.е. за приемане на 28-и режим, но това би могло да бъде само отговор на конкретни проблеми, а не общовалидна алтернатива на договорното право.

Брюксел, 27 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 1.

(2) ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 26.

(3) ОВ С 157, 28.6.2005 г., стр. 1.

(5) Относно възприемането на незадължителен инструмент като „2-ри режим“ вж. увода на Heiss към Basedow/Birds/Clarke/Cousy/Heiss (eds.), Principles of European Insurance Contract Law („Принципи на европейското застрахователно договорно право“) (2009 г.), I 45.

(6) Неотдавна френското Национално събрание прие информационен доклад за правата на потребителите (докладчик: г-жа Karamanli), в който се предлага 28-ият европейски правен режим да се тества в рамките на регламент „Рим I“.

(7) Вж. Heiss, Introduction, in: Basedow/Birds/Clarke/Cousy/Heiss (eds.), Principles of European Insurance Contract Law („Принципи на европейското застрахователно право“) (2009 г.) I 47.

(8) Пак там.

(9) Според професор M. Hesselink от Амстердамския университет когато става дума за социална справедливост „…28-и режим може да бъде избран с натискане на синьо копче (…). Ако проектът за Обща референтна рамка (ОРР) прерасне в незадължителен инструмент в договорите между предприятие и потребител (B2C), това няма да доведе до социален дъмпинг. (…) Ако предвидената в проекта за ОРР възможност за избиране на правния режим е позволена от европейския законодател, тя би могла да донесе взаимна изгода и за двете страни по договорите между предприятие и потребител.“

(10) Вж. Heiss/Downes, Non-Optional Elements in an Optional European Contract Law: Reflections from a Private International Law Perspective („Задължителни елементи в незадължителното европейско договорно право: разсъждения от гледна точка на международното частно право“), ERPL 13 (2005) 693 (699).

(11) Hesselink/Rutgers/de Booys, The Legal Basis for an Optional Instrument on European Contract Law („Правно основание за незадължителен инструмент по европейско договорно право“), Centre for the Study of European Contract Law Working Paper No. 2007/04.

(12) Тази структура е изградена по модела на „Принципи на европейското застрахователно договорно право“ (ПЕЗДП) и ще бъде предмет на по-нататъшни обсъждания.

(13) За да се избегне всякакво объркване, е препоръчително да се определи кои са тези общи принципи или да се използват общи норми, приложими към всички видове договори, съдържащи се в Principles, Definitions and Model Rules of European Private Law – Draft Common Frame of Reference („Принципи, дефиниции и типови норми на европейското частно право – проект за обща референтна рамка“) (DCFR, Book I-III, Outline Edition 2009), ако (и когато) са признати или прокарани от законов инструмент на ЕС.

(14) Вж. например Basedow, Ein optionales Europäisches Vertragsgesetz: Opt-in, opt-out, wozu überhaupt? („Незадължително европейско договорно право: възможност за прилагане и неприлагане, но с каква цел?“), ZEuP 2004 г., 1.

(15) Текстът може да бъде намерен на адрес: www.uncitral.org.

(16) Пак там.

(17) Пак там.

(18) Вж. член 6 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки; член 3 от Конвенцията за международен факторинг; член 5 от Конвенцията за международен финансов лизинг.

(19) Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE), ОВ L 294, 10.11.2001 г., стp. 1.

(20) Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 г. относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), ОВ L 199, 31.7.1985 г., стp. 1.

(21) Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно Устава на Европейското кооперативно дружество (ЅСE), ОВ L 207, 18.8.2003 г., стp. 1.

(22) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, 24.3.2009 г., стр. 1).

(23) Регламентът беше приет на 4 декември 2009 г., но все още не е публикуван в ОВ.

(24) Вж. Съображение 10 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане, ОВ L 399, 30.12.2006 г., стp. 1, изменен.

(25) Вж. Съображение 8 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, ОВ L 199, 31.7.2007 г., стp. 1.

(26) Вж. глава VI от Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство, COM (2009) 154 окончателен.

(27) Вж. Von Bar/Beale/Clive/Schulte-Nölke, in Von Bar/Clive/Schulte-Nölke et al. (eds.), Principles, Definitions and Model Rules of European Private Law – Draft Common Frame of Reference (DCFR) („Принципи, дефиниции и типови норми на европейското частно право – проект за обща референтна рамка“) Outline Edition (2009) Застраховането по смисъла на ПОРР е разгледано в: Basedow/Birds/Clarke/Cousy/Heiss (eds.), Principles of European Insurance Contract Law („Принципи на европейското застрахователно договорно право“) (2009) I 47.

(28) По време на изслушването на Вивиан Рединг като кандидат-комисар по въпросите на правосъдието, основните права и гражданството, Европейски парламент, 7.1.2010 г.

(29) Член 1,102 от ПЕЗДП, който се отнася до незадължителното прилагане на въпросните принципи, гласи следното: „Независимо от предвидените от международното частно право ограничения в избора на закон, ПЕЗДП се прилагат, когато страните са решили по взаимно съгласие да подчинят договора си на тях.“ (Basedow, „The Optional Application of the Principles of European Insurance Contract Law“ („Незадължително прилагане на ПЕЗДП“, in Fuchs (ed.), European Contract Law („Европейско договорно право“), ERA Forum Special Issue, 2008 г., том 9, стр. 111).

(30) Вж. Heiss/Downes, Non-Optional Elements in an Optional European Contract Law („Задължителни елементи в незадължителното европейско договорно право: разсъждения от гледна точка на международното частно право“), ERPL (2005) 693, 697 и сл.

(31) Вж. например Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно „По-свързано европейско договорно право – план за действие“ от 12 февруари 2003 г., COM (2003) 68 окончателен, № 47, 48.

(32) COM(2008) 614 окончателен.

(33) Вж. COM (2009) 154 окончателен, който има връзка с параграф 3.6.3 по-горе.

(34) Von Bar/Clive/Schulte-Nölke et al. (eds.) във Von Bar/Clive/Schulte-Nölke, Principles, Definitions and Model Rules of European Private Law – Draft Common Frame of Reference (DCFR) („Принципи, дефиниции и типови норми на европейското частно право – проект за обща референтна рамка“) Outline Edition (2009 г.), Увод, 79.

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/33

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социално отговорни финансови продукти“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 21/06

Докладчик: г-н Carlos TRÍAS PINTO

На 1 октомври 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Социално отговорни финансови продукти“.

На 463-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 26 май 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 129 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Терминът „Социално отговорни финансови продукти“ може да се тълкува като съвкупност от всички продукти и услуги, предлагани в секторите на банките, застраховането и управлението на инвестициите. Въпреки това в по-голямата част от настоящото становище се разглежда въпросът за социално отговорните инвестиции (СОИ), които се правят от колективни инвестиционни фондове, отворени както за институционални инвеститори, така и за обикновените граждани. По дефиниция колективните инвестиционни фондове правят инвестиции. За да може един фонд да бъде определен като „социално отговорен“, той трябва внимателно да избира своите инвестиции, като използва съответните критерии. Повечето фондове инвестират в акции на предприятия. Основният въпрос за повечето фондове е тяхната способност да намерят предприятия, които отговарят на необходимите етични, социални и управленски критерии. Там, където има опит в сферата на социално отговорните инвестиции, съществува и широк кръг от организации, които определят до каква степен отделните предприятия отговарят на тези етични, социални и управленски критерии.

1.2 Съществуват много консултантски организации, които оказват техническа помощ на социално отговорните инвестиции. Международните борсови индекси като Dow Jones Sustanability DJSI Index или FTSE4Good предоставят подходяща информация за фондовете за устойчиви и социално отговорни инвестиции, които са създадени или действат на обща или селективна основа. Така например някои фондове могат да поставят акцент върху това, утвърдени предприятия да постигнат отлични резултати в областта на етичните и управленските норми. Други може да имат „зелен“ или екологичен дневен ред. Тук е отразено цялото това разнообразие.

1.3 В условията след кризата е необходимо да се насочат инвестиции към предприятия със социални и етични норми, за да се спечели така отново доверието на гражданите във финансовите пазари. Със сигурност можем да твърдим, че след настоящата криза „обичайният начин на работа“ никога вече няма да бъде същият като преди.

1.4 Поглеждайки назад се вижда, че резултатите на много финансови институции през последните години са паднали доста под социалните и управленските стандарти, които се очакват от такива водещи предприятия. Следователно ЕИСК призовава програмите за корпоративна отговорност на финансовите институции да отговарят на социалните и управленски очаквания на Европа през 21-ви век.

1.5 Резултатите от социално отговорните инвестиции (СОИ) показват положителната връзка между социалните и финансовите оценки на институциите, които предлагат социално отговорни инвестиционни фондове. Нещо повече, рентабилността на СОИ не е по-малка, а рисковете по тях не са по-големи в сравнение с традиционните инвестиции.

1.6 Институциите за колективно инвестиране и предприятията, които управляват институции за професионално пенсионно осигуряване, са важен инструмент за канализиране на спестяванията към продуктивни инвестиции. Въпреки това е необходимо да се отдели повече внимание на инвестиционните консултации, подобряването на методите за управление и елемента на човешките отношения и социалната отговорност в общуването.

1.7 В приноса на професионалистите във финансовите институции към социално отговорните инвестиции следва да се отчитат следните аспекти: дългосрочна визия, зачитане на общия интерес, надеждност и задълбоченост на анализа.

1.8 ЕИСК приканва Европейската комисия и държавите-членки да насърчават развитието на СОИ, за да се улесни „стандартизацията“ и консолидирането на сегашните системи за управление на тези продукти, насърчавайки прозрачната информация, сравнимостта на инвеститорските анализи, техническото образование и обмена на добри практики. Има признаци, че финансовите пазари реагират положително на прилагането на системи за стандартизация и на предприятията, които получават сертификати от официални органи.

1.9 Една от положителните последици от СОИ филтрирането, било чрез регулиране или от страна на професионални съветници, е възможността изключването на определени ценни книжа от инвестиционните портфейли да накара предприятията да подобрят резултатите от начина си на работа по отношение на екологичните, социалните и управленските въпроси.

1.10 ЕИСК предлага да се развиват конкретни инициативи за повишаване на осведомеността и за образование в областта на финансите – изготвяне на публикации, обучение или създаване на специализирани уебсайтове, както и преподаване на финансови специалности в учебните центрове.

1.11 Една от целите на образователните програми в областта на финансите е да поощрят семействата да бъдат отговорни, предпазливи и дългосрочни инвеститори в съответствие с техния профил на риска, семейното им положение и личните им цели.

1.12 Социално-демографските промени изискват промяна на културата и на подхода към дългосрочните инвестиции. ЕИСК счита, че е необходимо публичните институции да насърчават инвестициите в социално отговорни фондове чрез създаване на подходящи финансови и данъчни разпоредби, както и чрез обществените поръчки.

1.13 В крайна сметка публичните администрации имат важна роля за насърчаването както на търсенето на социално отговорни инвестиции (индивидуални или институционални инвеститори), така и на тяхното предлагане (организации за управление и търговия). Публичната администрация може да съживи пазара чрез управление на инвестициите на държавните или резервните фондове. Освен че служи за пример, нейното поведение е важен катализатор със силен мотивиращ ефект.

1.14 От своя страна емитентите и самите предприятия могат да мобилизират инвеститорската общност, като убеждават инвеститорите, че политиките им за устойчивост са показатели за качеството на тяхното управление по отношение на прозрачността и включването на тези критерии в тяхната инвестиционна стратегия.

2. Социална отговорност на финансовите институции

2.1 Така нареченото „социално отговорно предприятие“ в областта на мениджмънта създава възможности за финансовите институции, които могат да отговорят на очакванията на обществото към тях.

2.2 С публикуването на Зелената книга „Насърчаване на европейска рамка за корпоративна социална отговорност“ (1) на Европейската комисия, а след това и документа на ОИСР „Корпоративна социална отговорност“ (2), се даде тласък на социално-икономическия модел на предприятие, което поема отговорност по отношение на заинтересованите страни (3).

2.3 В областта на финансовите институции, основополагащите принципи на спестовните банки (4) определят тези предприятия, заедно с кредитните кооперации и взаимните институции за социално осигуряване като предвестници на истинската корпоративна социална отговорност (КСО). Тяхното социално измерение като фактор на идентичност (5) им придава конкретни цели, свързани с философията на „социалната икономика“ – икономическа и социална сила, която набира скорост във всички части на света (6), а интегрирането на лицата с увреждания е едно от израженията на този ангажимент.

2.4 Настоящата финансова криза се зароди в банките, където поетият от банкерите твърде висок риск беше утежнен от провала на банковия надзор. В центъра на кризата са финансовите продукти (ипотечни кредити за закупуване на жилище, потребителски кредити, деривати и структурирани продукти) и моралните рискове в процеса на продажбата им от банката. В този смисъл ролята на агенциите за кредитен рейтинг, в която имаше очевиден конфликт на интереси, се оказа ключова за задълбочаването на кризата, заедно с установените регулаторни недостатъци.

2.5 Основната отговорност на финансовите институции сега е да управляват дейността си разумно и стриктно, и същевременно да предоставят средства за финансиране на проекти в икономиката на производството и потреблението на домакинствата.

2.6 В сегашните условия на финансова криза банковите институции не бива да нарушават ангажимента си към обществото. Нещо повече, кризата показа известна степен на предприемаческата безотговорност и очерта необходимостта от повече и по-добра КСО. КСО е въпрос на идентичност, ангажимент и стратегия на предприятието.

2.7 Поради тези причини ЕИСК подкрепя определянето на стратегически насоки за действие във финансовия сектор, с цел да се насърчи нарастването на социално отговорните инвестиции (СОИ), да се насърчат подходящи данъчни мерки, да се създадат системи за стандартизиране на продуктите, да се подобри защитата на инвеститорите, да се въведат добри практики в банковото дело и да се укрепи европейският пазар с отговорни и приложими финансови услуги.

3. Социално отговорни финансови продукти

3.1 Определение и обхват на становището.

3.1.1 Становището обхваща спестовни продукти (разплащателни сметки, високолихвени сметки, спестовни депозити, структурирани депозити), инвестиционни продукти (схеми за колективно инвестиране – инвестиционни фондове и дружества, пенсионни планове и фондове, лични пенсионно осигурителни схеми, финансови или инвестиционни животозастрахователни фондове, тематични фондове), инструменти за кредитно финансиране и механизми за финансова подкрепа (микрокредити, револвиращи фондове, взаимни гаранционни фондове, фондове за рисков капитал), които включват екологични и социални критерии и критерии за добро управление, без това в никакъв случай да се отразява върху необходимите цели по отношение на риска и на рентабилността.

3.1.2 Становището се концентрира върху инвестиционните продукти както на пазара на дребно, така и на институционалния пазар. Най-общо казано, това включва инвестиране в онези организации, които се държат по-добре и насърчават устойчивото развитие. Следователно тези продукти се стремят да станат ефикасен инструмент, който подпомага световното развитие, насърчавайки предприятията да се държат по начин, съответстващ на интересите на инвеститорите.

3.1.3 Фондовете за социално отговорни инвестиции обаче не бива да се бъркат с фондовете за солидарни инвестиции. Последните просто предоставят процент от печалбата си на социални организации, но не са длъжни да отговарят на критерии за социална отговорност в избора на инвестициите си. Независимо от това един и същ фонд може да включва СОИ и солидарни инвестиции.

3.2 Произход и развитие

3.2.1 Произходът на социално отговорните инвестиции (СОИ) е свързан с морални принципи. Това явление набира скорост от 80-те години на 20-и век насам, движено от глобализацията, по-добрата екологична и социална осведоменост и развитието на нови информационни и комуникационни технологии.

3.2.2 СОИ се появяват за първи път в англо-саксонския свят (7). В Европа (8) има пазари, на които се наблюдава голям ръст в обема, като Обединеното кралство, Нидерландия, Норвегия, Франция, Швеция, Белгия и – в по-малка степен – Италия, Испания и Германия.

3.3 Концептуални уточнения

3.3.1 СОИ се инвестират в дружества. Традиционните етични инвестиции имаха морална, идеологическа или социална основа, докато понастоящем се опитват да включат по интегриран начин и с дългосрочна перспектива икономически, екологични, социални и управленски аспекти на резултатите на дружествата.

3.3.2 При вземането на решения за инвестиране се прилагат критерии за социална отговорност (филтър), които се изразяват в изключване на определени инвестиции и избор на онези, които имат по-добър профил. В този смисъл предизвикателството пред СОИ е да повлияят върху бъдещата стратегия на предприятието и да приведат ценностите на инвеститора в съответствие с целта на неговата инвестиция.

3.3.3 Консултантите използват към 60 критерия. В таблицата по-долу са представени някои от най-често използваните (9).

Отрицателни критерии	Положителни критерии
Оръжия	Равни възможности
Изпитване върху животни	Рециклиране на отпадъци
Експлоатация в Третия свят	Съхраняване на енергията и природните ресурси
Замърсяване	Прозрачност на информацията
Генетични манипулации	Ангажимент за солидарност с обществото
Порнография, тютюн и алкохол	Подкрепа за обучението и образованието
Увреждане на околната среда	Стандартизиране на продуктите

3.3.3.1 От горния списък не следва, че предприятията, отговарящи на отрицателни критерии, в действителност се управляват безотговорно. Напротив, в начина си на работа те могат да спазват възможно най-високите етични стандарти, макар и някои инвеститори да считат определен сектор (напр. оръжейния) за неприемлив от морална гледна точка.

3.3.4 Критериите за устойчивост на СОИ трябва да бъдат динамични, да дават възможност за включване на нови релевантни аспекти в областта на корпоративната социална отговорност. Например в рамките на еднаквите възможности би било добре да се включат критерии за оценка, свързани с лицата с увреждания, като например показатели за интеграция на трудовия пазар или достъпност на трудовата или търговската среда, продукти и услуги.

3.3.5 За да се съберат сравнителни данни за развитието на СОИ в световен мащаб, в стратегията за сегментиране на пазарите се прави разлика между институционалния пазар (състои се най-вече от институции за професионално пенсионно осигуряване) и пазара на дребно (който все още се ограничава до инвестиционни фондове).

3.4 Нови институции

3.4.1 Институциите, работещи на финансовите пазари, са разработили механизми за включване на устойчивостта в управлението си. Диалогът с акционерите е общ както за така наречените традиционни банки, така и за етичните банки (10) и може да се осъществява чрез срещи или обмен посредством електронни платформи.

3.4.2 Развитието на СОИ доведе до създаването на нови институции или приспособяването на традиционните институции, участващи в съставянето и разпространението на международни борсови индекси (например Dow Jones Sustainability Index - DJSI или FTSE4Good), създаването и популяризирането на бази данни, агенции за анализ на устойчивостта и за оценка на СОИ и др.

3.4.3 За да се даде тласък на развитието на „Принципите за отговорно инвестиране“ на ООН следва да се имат предвид активната роля на Европейската комисия, създаването на Форума за социални инвестиции (SIF) в Съединените щати и Европейския форум за социални инвестиции (Eurosif) (11), които допринасят за диалога с акционерите.

3.5 Управление на портфейли

3.5.1 Социално-икономическото моделиране внася в класическите финансови модели мерки за социална доходоносност, заменяйки съчетанието рентабилност-риск. По този начин социално отговорното инвестиране определя целите си в подбора на инвестиции не само въз основа на чисто финансови, но и на социални и екологични критерии и критерии за добро управление.

3.5.2 През последните години беше призната необходимостта от въвеждане на рамка за социална отговорност в областта на финансите, водеща до така наречените устойчиви или социално отговорни финанси („Sustainable Finance“). Тази тенденция съответства на развитието на теорията за „поведенческите финанси“ и разширява анализа на икономическото и психологическото поведение на участниците, включвайки социалното и екологичното поведение (12).

3.5.3 Организациите, които в най-голяма степен са развили техниките за оценка и определяне на рейтинг на предприятия във връзка с тяхното социално отговорно поведение са „агенциите за анализ на устойчивостта“ (13), които използват различни методи за оценка. По-конкретно, резултатите от различните проучвания, направени в този контекст сочат, че „социално отговорните инвестиции не предполагат загуба на икономическа рентабилност за участниците“, винаги от гледна точка на средносрочната и дългосрочната рентабилност.

3.6 Стандартизиране на продуктите

3.6.1 Използването и въвеждането на социално отговорни финансови продукти (за инвестиционни, спестовни или кредитни цели) изисква предварително и ясно да се определят изискванията, на които те трябва да отговарят и с които се гарантира приложимостта на принципите на социалната отговорност и на процесите за проследяване, непрекъсната оценка и прозрачност.

3.6.2 По-конкретно, Испанската асоциация по стандартизация и сертификация (AENOR) (14) преразглежда един стандарт за социално отговорните финансови продукти (UNE 165001: 2002 EX, Етични финансови инструменти), с цел да се установят общи изисквания за насочване на институциите, които желаят да създадат или да пуснат на пазара такива продукти, както и за осигуряване на максимална прозрачност и информация относно тези етични критерии за потребителите.

3.6.3 Едновременно с това през последните години в различни държави от Европейския съюз се разработват критерии за саморегулиране на сектора (15), в много случаи по искане на държавните надзорни органи, за да се даде възможност за регистриране на нарастващия брой нови фондове за социално отговорни инвестиции. Одиторите и професионалните консултанти осигуряват допълнителен контрол и баланс.

3.6.4 Заслужава да се отбележи инициативата за подпомагане на прозрачността в прилагането на критериите, насърчавани от Европейския форум за социални инвестиции (Eurosif) и от различни Форуми за социални инвестиции (SIF) на държавите-членки. По този начин потребителят разполага с информация за използваните критерии и тяхното прилагане, без да му се налага да оценява качеството или отговорността на продуктите.

3.6.5 Инициативата за насърчаване на сравнимостта на докладите, които финансовите институции изготвят във връзка със СОИ, има за цел да се създаде модел на стандартен документ, отговарящ на информационните нужди на инвеститорите в различните държави от ЕС.

4. Системи за защита на потребителите

4.1 Финансовата криза доведе до спад на доверието на потребителите в предприятията за финансови услуги. Моралът в сектора се поставя под въпрос, поради което финансовите институции имат възможност да насърчат действия за създаване и консолидиране на социално отговорни финансови продукти.

4.2 По-добра информация за клиентите

4.2.1 Един от резултатите от финансовата криза е, че нараства загрижеността на регулаторните институции за вложителите и инвеститорите. Това беше засилено чрез арбитражни комисии, информационни листовки и наръчници, наблюдение върху рекламата (16) (следва да бъде ясна, безпристрастна и да не подвежда) за всички финансови продукти, както и с въвеждането на „служби за оплаквания“ или на „защитник на клиента (омбудсман)“.

4.2.2 Въпреки това на практика банките не винаги предоставят на клиента подходяща информация, отговаряща на неговите нужди. В неотдавнашно проучване на Европейската комисия (17) се отправят критики към европейските банки в много държави за нередности в тяхната дейност, като липсата на прозрачност и високите равнища на банковите такси, както и за трудностите, които потребителите срещат при сравняване на оферти на банките, а оттам и при избора на най-изгодната от тях.

4.2.3 Прозрачността по отношение на клиентите изисква наличие на ясна, точна, разбираема и сравнима информация. По-конкретно, социално отговорните финансови продукти следва да включват най-малкото използваното определение на СОИ, използваните практически критерии (СОИ филтър), състава на Комитета по СОИ (18), таксите за управление и по влоговете, както и публикуването на периодични независими доклади за съответствието на продукта с философията на социалната отговорност.

4.2.4 Получаването на информация чрез служба за обслужване на клиенти допринася за постоянното подобряване (основен фактор за качеството на услугата) и за отговорното предоставяне на „следпродажбени услуги“ през целия живот на продукта или до прекратяването на връзката между клиента и продукта.

4.3 Насърчаване на финансовото образование

4.3.1 Финансовото образование се счита за една от отговорностите, които следва да бъдат поети в сътрудничество между публичния и частния сектор в отговор на предизвикателството, създадено от все по-сложната финансова среда. Все пак това образование следва да се предоставя, без да се влияе от интересите, свързани с пускането на пазара на конкретни финансови продукти.

4.3.2 За насърчаване на финансовата култура на населението са разработени различни инициативи от страна на надзорни органи и финансови институции, познати под общото наименование „планове за финансово образование“, като средство за избягване по-специално на случаи на прекомерно задлъжняване на домакинствата и за улесняване на техния избор на продукти, отговарящи на техния профил на риска и на семейното им положение.

4.3.3 Предприетите политики за финансово образование допринасят за създаването на доверие във финансовата система и тяхното значение беше признато от Европейския съюз както в съобщението на Комисията относно финансовото образование (19), така и в заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 14 май 2008 г. (20)

4.3.4 Насърчаването на проучвания във връзка със СОИ и обучението на участниците на пазара биха позволили на финансовите институции да въведат най-добри практики в политиките си за устойчивост. Образователните материали и кодексите на поведение са добри инструменти за разработването на обучения.

4.4 Съвети от финансови служби

4.4.1 Директивата относно пазарите на финансови инструменти (21) изисква от финансовите институции да засилят защитата на инвеститорите и да предлагат на клиентите си продукти, отговарящи на различните им инвестиционни профили. Нещо повече, тя изисква ясно разграничаване между предоставянето на съвети и продажбата, както и финансовите посредници да познават подробно финансовите продукти, които продават. В този смисъл би трябвало да се пита клиентът, в рамките на теста за годност, за съгласието му с политиките за СОИ, когато му се предлагат или му се определят (управление на индивидуалните портфейли) най-подходящите продукти СОИ.

4.4.2 В частност, социално отговорните финансови продукти следва да включват процедури за вътрешен контрол, с които да се определят инвестиционните рискове и да се проверява за конфликт на интереси, като при нужда се докладва на Комитета по СОИ (мнозинството в който трябва да бъде от експерти, за да се гарантира обективността на техните констатации).

5. Перспективи пред социално отговорните инвестиции

5.1 Отговорното инвестиране би могло да се окаже укрепено от сегашната криза, ако инвеститорите съумеят да направят разлика между предприятията, които избират корпоративната социална отговорност в дългосрочен план и предприятията, които я използват единствено като маркетингов инструмент.

5.2 Институциите за професионално пенсионно осигуряване обещават да предложат най-големи възможности за растеж на отговорното инвестиране. Според Jáuregui (22) в Испания евентуалното пускане на пазара на 10 % от Резервния фонд за социална сигурност с устойчиви критерии (23) ще насърчи развитието на култура на социална отговорност.

5.3 Като пример за добра практика за мобилизиране на бизнес общността и публичните власти си струва да се спомене „Медалът за социална солидарност“, създаден от една от най-големите организации на бизнесмени в Полша, Клуб „Бизнесцентър“. Това е специална награда, която се присъжда на лица, включително главни изпълнителни директори, за популяризирането, освен всичко друго, на идеята за корпоративна социална отговорност. Медалите се връчват в присъствието на стотици главни изпълнителни директори, министри, членове на дипломатическия корпус, министър-председателя и дори президента на Полша, председателя на Европейската комисия или председателя на ЕИСК.

5.4 За да достигнат социално отговорните инвестиции своята зрялост, ЕИСК приканва публичните институции да дадат своята подкрепа с цел да се улесни създаването на подходящи правни рамки, да се насърчат инвестициите с критерии за устойчивост, да се спомогне за определянето на най-добри практики и да се стимулират инвестициите във финансовите продукти от такъв характер, например чрез подходящи данъчни политики. (24) Въвеждането на тези критерии в самите инвестиции – както в тези с фиксирана, така и с плаваща доходоносност – е един много ефективен начин за постигане на динамика на пазара чрез държавни фондове или чрез резервите на социалното осигуряване, какъвто е случаят във Франция. В регулаторната област и от гледна точка на прозрачността следва да се подчертае въздействието на развитието на законодателство, което насърчава предприятията, управляващи инвестиционни фондове или фондове за професионално пенсионно осигуряване, да обявяват дали използват социални и екологични критерии при вземането на инвестиционни решения, какъвто е случаят в Обединеното кралство.

5.5 ЕИСК подчертава значението на ангажираността на предприятията и на активното управление от страна на посредниците на финансовия пазар. Управителите на институции за професионално пенсионно осигуряване, комитетите по СОИ за продукти, надзорните комисии и профсъюзите са движещите сили на пазара на социално отговорни фондове.

Брюксел, 26 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) COM(2001) 366 окончателен. Вж. също така съобщението на Комисията „Сътрудничество за растеж и заетост – да превърнем Европа в образец на корпоративната социална отговорност“; COM/2006/0136 окончателен.

(2) „Корпоративна социална отговорност – партньори за напредък“, ОИСР, Париж, 2001 г.

(3) Вж. становище на ЕИСК относно „Етично и социално измерение на европейските финансови институции“, ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 84.

(4) Посочени в документ 143/90 на Европейското сдружение на спестовните банки.

(5) E. Castelló, „El liderazgo social de las Cajas de Ahorro“, (Е. Кастело, „Водещата социална роля на спестовните банки“), издателство FUNCAS, 2005 г.

(6) García, J. L. (2009): Las cuentas de la economía social: magnitudes y financiación del tercer sector en España, 2005 („Сметките в социалната икономика – размер и финансиране на третия сектор в Испания – 2005 г.“), изд. Civitas.

Вж. Резолюция на Европейския парламент относно „Социалната икономика“ от 19.02.2009 г., докладчик Patricia Toia.

(7) Eurosif (2008 г.) През 2007 г. обемът на активите в САЩ е бил 1 917 млрд. евро.

(8) Eurosif (2008 г.) През 2007 г. обемът на активите на СОИ в Европа е бил 2 665 млрд. евро.

(9) Muñoz et al. (2004 г.): „The social responsibility performance of ethical and solidarity funds: An approach to the case of Spain“ („Резултати в областта на социалната отговорност на етичните и солидарните фондове: подход към случая на Испания“). Business Ethics. A European Review. Том 13, бр. 2/3 април, юли.

(10) Терминът „етична“ е общоприето наименование, което не изключва други като „гражданска“, „алтернативна“ или „социална“. Вж. INVERCO (Комисия по етика) (1999 г.)

(11) Вж. становище на ЕИСК относно „Въздействие на инвестиционните фондове върху индустриалните промени“ОВ C 128 от 18.05.2010 г., стр. 56.

(12) В тази област е приложим основополагащият труд на Amartya Sen (1970 г.) „Collective choice and social welfare“ („Колективният избор и социалното благополучие“), изд. Holden-Day.

(13) Тези агенции предлагат на инвеститорите възможност за консултации и действат като надзорни органи.

(14) „Ética. Sistema de gestión de la responsabilidad social de las empresas“ („Етика. Система за управление на социалната отговорност на предприятията“), AENOR, 2008 г.

(15) Комисиите за контрол на фондовете за професионално пенсионно осигуряване обясняват дали използват критерии за социална отговорност при вземането на инвестиционните си решения.

(16) Вж. становището на ЕИСК относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване и Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар“, COM(2009) 491 окончателен – CESE 257/2010.

(17) „Data collection for prices of current accounts provided to consumers“, („Събиране на данни за цената на разплащателните сметки за потребители“), Европейска комисия, 2009 г., http://ec.europa.eu/consumers/strategy/docs/prices_current_accounts_report_en.pdf.

(18) Колегиален експертен орган, подпомагащ финансовата или управляващата институция или надзорния орган за продукти в усилията му да гарантира правилното прилагане на етичния филтър и да проверява предоставената информация. Всеки финансов продукт следва да разполага със свой комитет, въпреки че това невинаги се случва на практика.

(19) COM(2007) 808 окончателен.

(20) Съобщение за медиите на Съвета 8850/08 (Presse 113), стр. 14.

(21) Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти.

(22) Член на Европейския парламент и член на движението „Отговорна алтернатива“.

(23) Такъв фонд съществува в доста държави от Европейския съюз.

(24) „Cómo fomentar la inversión socialmente responsable en España“ („Начини за насърчаване на социално отговорното инвестиране в Испания“, Икономисти без граници, 2007 г, UNED).

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/39

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Професионализиране на домашния труд“ (допълнение към становище)

2011/C 21/07

Докладчик: г-жа OUIN

На 16 февруари 2010 г., в съответствие с член 29, буква а) от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността, Европейският икономически и социален комитет реши да изготви допълнение към становище относно:

„Професионализиране на домашния труд“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 май 2010 г.

На 463-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 26 май 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 133 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1. Препоръки

На 301-вото си заседание, проведено през март 2008 г., управителният орган на Международното бюро по труда (МБТ) реши да включи „достойния труд за домашните работници“ в дневния ред на 99-ата сесия на Международната конференция по труда (предвидена за юни 2010 г.), за да се проведе двойна дискусия относно това явление. Целта е да се определи най-добрият начин за гарантиране на правата и на подходящите условия за труд на тази категория работници. Международното бюро по труда постави началото на дискусия за най-подходящ инструмент между държавите и социалните партньори. ЕИСК също желае да бъде приет ефикасен инструмент, адаптиран към специфичните особености на този труд. Освен това ЕИСК призовава участниците на европейско равнище, държавите-членки и социалните партньори:

1.1

да провеждат допълнителни проучвания, за да съберат данни относно регламентирането, условията на труд и заетост и социалната защита на домашните работници и тяхното прилагане в държавите-членки. Сегашните проучвания са частични и не дават възможност за сравнения на европейско равнище, а ситуациите са много различни;

1.2

да въведат в държавите-членки правни решения, включващи разпоредби относно данъчния режим, социалната сигурност, както и трудовото и гражданското право, като се дават по-големи стимули на домакинствата да наемат официално домашни работници, а потенциалните домашни работници да отдават предпочитание на заетост, основаваща се на законен договор;

1.3

да изготвят и разпространяват широко съвети и препоръки за работодателите физически лица и домашните работници, които те наемат на работа; да насърчават предоставянето на информация/обучението относно задълженията и правата както на работодателите, така и на работниците, по-специално когато има схеми на премии или данъчни облекчения за работодателите;

1.4

да обогатяват съществуващите референтни системи, в които са описани задачите и отговорностите, уменията и компетенциите, необходими за извършване на качествен домашен и семеен труд, да извършват сравнения между ситуациите в отделните държави. Да насърчават европейския секторен диалог относно тези дейности;

1.5	да сравняват различните видове организация (публични услуги, предприятия, сдружения, кооперации, пряко наемане на работа) от гледна точка на правата на работниците и качеството на предоставените услуги;

1.6

да се стремят към такава организация на труда, която да дава възможност за заместване в дома на работодателите или клиентите (в противен случай правата на отпуск, на отпуск по болест, по майчинство и обучение ще останат фиктивни) и да включва заплащане за времето на пътуване между две жилища. Необходимо е също така работниците и работничките да могат да се организират, за да защитават правата си, да преодолеят изолацията и да договарят със своите работодатели права, еднакви с тези на работниците в предприятията и администрациите;

1.7	да предвидят сертифициране на придобития опит и на обучението през целия живот, за да се осигури признание за стойността на труда и за да имат работодателите или клиентите гаранции относно професионалните възможности на работниците и работничките;

1.8	да улесняват иновациите в организацията на този сектор, като подкрепят провеждането на експерименти с иновационни идеи и развитието на нови форми на организация и партньорство за тяхното по-ефикасно и правилно осъществяване;

1.9

да идентифицират, намаляват и предотвратяват професионалните рискове, свързани с домашния труд, като гарантират условия, които са не по-малко благоприятни от тези на другите работници в области като безопасността и здравето на работното място, социалната сигурност, включително закрила на майчинството, и пенсионирането;

1.10

да се борят със широко разпространения незаконен труд в тази област и да защитават незаконно пребиваващите работнички мигранти, които са жертви на злоупотреба: да се премахне „двойното наказание“, което понасят тези жени, когато – отивайки в полицията, за да се оплачат от насилие и дори сексуална злоупотреба или че не им е било платено – те да биват връщани в страната си на произход. Международните конвенции трябва да се прилагат и да ги защитават (1).

2. Общи бележки

2.1 Констатации

2.1.1 Чистачките, бавачките, болногледачките, домашните помощнички: такива работни места, които се заемат изключително от жени, все още не са истински професии, поради това че жените-домакини извършват безплатно този труд. Тъй като Международната организация на труда съсредоточава вниманието си върху „достоен труд за домашните работници“, Европейският икономически и социален комитет пожела да задълбочи насоките, посочени в приетото през октомври 2009 г. становище относно взаимовръзките между равенството между половете, икономическия растеж и равнището на заетост (2). Това становище подчертава значението на равенството между половете както за икономическия растеж, така и за професионализирането на работните места в областта на обслужването на лицата.

2.1.2 Европейските държави разглеждат услугите в областта на обслужването на лицата като източник на заетост, който не може да бъде преместен на друго място. В много от тях са предвидени данъчни облекчения или премии, предназначени за узаконяване на работата „на черно“, за насърчаване на създаването на нови работни места, които помагат на ползвателите да съчетаят по-добре семейния и професионалния живот.

2.1.3 Според доклада на МОТ, подготвен за конференцията през юни 2010 г. (3), в развитите страни домашният труд представлява между 5 и 9 % от общата заетост. Във въведението към този доклад се посочва, че „заплатеният домашен труд остава в много страни почти невидима форма на заетост. Той не се извършва в завода или в офиса, а в дома на физическо лице. Работниците не са мъже, издържащи семействата си, а в повечето случаи – жени. Те не работят с другите, а сами между четири стени. Трудът им няма за цел да произвежда добавена стойност, а да предоставя грижи или услуги на милиони домакинства. Домашният труд съответства най-често на задачи, за които не се получава възнаграждение и които се изпълняват традиционно от жената у дома ѝ. Това обяснява защо този труд е подценяван и често се извършва неформално и от незаконно пребиваващи лица. Той не се разглежда като нормална заетост, която се вписва в общата рамка на трудовото законодателство, а произходът му датира от отношението господар-прислужник. Ето защо много правни разпоредби не вземат предвид спецификата на домашния труд, което подлага тези работници на несправедливо, нееднакво третиране, а често и на злоупотреба“ (4).

2.1.4 Там се казва още, че „случаите на малтретиране и злоупотреба, включително сексуално насилие и случаи на робство, особено сред домашните работнички мигранти, които живеят при работодателя си, често са разобличавани в медиите“. Въпреки че броят на хората, заети в този сектор, нараства непрекъснато, домашният труд остава най-несигурната, най-ниско платената, най-слабо защитената и една от най-рисковите форми на заетост. Тъй като става въпрос за особена форма на труд, която не е обхваната от международните разпоредби, от 1948 г. насам МОТ полага усилия, за да изготви адаптирани разпоредби.

2.1.5 Настоящото становище е посветено на платения домашен труд, който се извършва в дома на едно домакинство и в негова полза, като включва домакински задачи, грижи за децата и други услуги за обслужване на лицата. То не разглежда социалните услуги, нито частните предприятия, а условията на труд на домашните работници, наети от физически лица. Тъй като този труд засяга нарастващ брой хора – тези, които извършват работата, и тези, които се възползват от нея, както и поради специфичния му характер, е уместно той да бъде обхванат в рамките на законодателство, адаптирано към характерните му особености.

2.1.6 В Европа повечето домашни работници и работнички имат по няколко работодатели. Само малка част от жените, често мигранти, живеят при работодателя си. Много често те работят неофициално. Неофициалната трудова заетост е често срещана. Домашните работнички често са уязвими, те не познават добре правата си, идват от селски райони, имат слаба квалификация или са мигранти, говорещи зле езика на приемащата държава.

2.1.7 Независимо от това какви са ситуациите по отношение на законодателството, трудовото право е възникнало заради предприятията и най-често не се прилага на практика за труда, извършван по домовете, където контролът е или затруднен, или несъществуващ. Освен това не се прилагат и правилата, регламентиращи професионалните дейности, носещи печалба. Този труд е всъщност считан от Адам Смит (5) за непродуктивен. Стойността му не е призната, въпреки че е необходим за функционирането на обществото.

2.1.8 „Тъй като в редица случаи трудовото законодателство не определя ясно статута им, съществува тенденцията домашните работници да бъдат изключвани от официалното регламентиране както по отношение на текстовете, така и на практиката“ (6). Макар че приложимите разпоредби в държавите-членки на Европейския съюз не изключват домашните работници от общите правила на трудовото законодателство, на практика те се прилагат много рядко в техния случай. Работодателите физически лица не са добре информирани за задълженията и отговорностите си. Домашните помощнички са изолирани помежду си и затова трудно се организират.

2.2 Определение за професионализиране

2.2.1 Задачите, обхванати от термина за домакински и семеен труд, са предмет на неформалното обучение, което се предава в семейството. Това обучение е впрочем различно в зависимост от различните поколения. В Европа преденето на вълна и храненето на добитъка бяха заменени с програми за перални машини и с избора на храни с неизтекъл срок на годност от щанда за пресни храни на супермаркета. Това неформално обучение трябва да бъде признато, като трябва да се определи съдържанието на необходимите знания и умения. Трябва също така да се въведе обучение през целия живот. Технологичните иновации следва да навлязат в този сектор така, както е в останалите, и трябва да бъдат включени всички нови знания в областта на храненето или новите изисквания по отношение на опазването на околната среда.

2.2.2 По-добрите условия за тези работни места изискват точно описание на задачите за изпълнение, на поетите отговорности и необходимите умения, както и формално обучение по познания, необходими за правилното им изпълнение за обслужване на всеки клиент или валидирането на придобития опит. Обучението и придобитият опит би следвало да се доказват с удостоверение за компетентност. В интерес на работодателите и на клиентите е да могат да ползват услугите на хора, чиито умения са сертифицирани.

2.2.3 Професионализирането означава да се позволи на работника да разполага с права и защита, еднакви с тези на работниците в офисите и цеховете: достойно възнаграждение (заплата), включващо времето за пътуване между две домакинства, определяне на седмично работно време, възможност за ползване на платен отпуск, спазване на правила за хигиена и безопасност, достойно пенсиониране, закрила на майчинството (7), платен отпуск по болест, обезщетения за инвалидност, правила при уволнение или прекратяване на трудовия договор, процедури за предявяване на иск при злоупотреба, ефективен достъп до професионално обучение и кариера, както е това при другите професии. Широкото навлизане на работата на договор би дало възможност да бъдат защитени работниците и работодателите.

2.2.4 Професионализирането означава това занятие да се превърне в професия и да се води борба със стереотипите, заради които тези задачи са запазени за жените. Напредъкът на професионализирането може да бъде измерен с напредъка в участието на двата пола в заетостта.

2.3 Определение на домашния труд

2.3.1 Основната характеристика на домашния труд е неговата незабележимост. Задачите и преди всичко отговорностите, които поемат домашните работници и работнички, са много рядко споменавани и изброявани. Работодателите поверяват своя дом, децата си на хора, чиито компетенции нямат възможност да проверят (8). В проучванията (9) относно стойността на положения труд в домовете, за да се гарантира ежедневният живот на семействата (времевият бюджет), се подчертава, че обществото не може да функционира без извършването на този труд. Тази стойност трябва да бъде призната.

2.3.2 Домашният и семейният труд засягат дейностите, осъществявани от публичните социални служби или от сдруженията, подкрепяни от публичните власти, от частните предприятия или от домашните работници в рамките на свободно договаряне, декларирано или не, когато работодателите са физически лица. Въпреки че във всички случаи домашният труд е почти изключително извършван от жените, условията на работа и заетост са като цяло по-благоприятни в публичните социални служби и предприятията, където работниците могат да се организират, социалните партньори договарят колективни трудови договори и има възможност за административен контрол.

2.3.3 Както се посочва в доклада на МОТ (10), според Международната стандартна класификация на професиите (ISCO) на МБТ домашният труд се класифицира в две големи групи (5 и 9), които са свързани с определени задачи и някои равнища на квалификация. „Голямата група 5 включва търговските предприятия, институциите и частните домакинства. Тя е насочена към две големи категории: икономи и персонал по кетъринга (подгрупа 512), която включва персонал за почистване на дома, и приравнени към нея професии и готвачи; персонал в областта на здравните грижи и работници, включително тези, които отговарят за грижите за деца и грижата за обслужване на лица по домовете (подгрупа 513). Задачите, които се имат предвид по глава 5121, поставят ударението върху ръководенето на услугите, предоставяни по домовете. В Група 5131 се дава определение на гледането на деца, както и на хората, които „гледат децата на работодателя и следват ежедневните им дейности“, като задачите им се свеждат до следните:

—	подпомагане на децата да направят тоалета си, обличане и хранене;

—	завеждане и прибиране на децата от училище, придружаване по време разходки за отдих;

—	игри с децата, четене или разказване на истории;

—	поддържане на реда в спалнята на децата и тяхното помещение за игра;

—	грижи за децата в училище по време на обяда или по време на други прекъсвания на учебните занятия;

—	грижи за децата в училище, когато отиват на екскурзии, посещават музей или при други подобни занимания;

—	извършване на свързани функции;

—	надзор на останалите работници.

По същия начин за личните грижи у дома (група 5133) се „предвиждат някои лични нужди и като цяло, грижи в дома за хора, които се нуждаят от тях, защото са засегнати от физическо или умствено заболяване или увреждане, или от немощ поради старост.“ Задачите на работещите в тази категория, която включва „обслужващ персонал по домовете“, са обобщени, както следва:

—	помощ при лягане и ставане, както и съответно за преобличане;

—	смяна на бельото на леглата и помощ при къпане и тоалет;

—	сервиране на ястия – приготвени от тях или от трети лица – и хранене на тези, които се нуждаят от помощ;

—	даване на предписани лекарства или наблюдаване на приемането им от лицата;

—	наблюдаване на признаци за влошаване на здравето на лицата и уведомяване на лекуващия лекар или на компетентните социални служби;

—	извършване на свързани функции;

—	надзор на останалите работници.

„Подгрупа 913 се отнася конкретно до помощници в домакинство, помощници за почистване и пране“. Тя обхваща дейности, извършвани в частни домове, хотели, офиси, болници и други учреждения, както и всички видове превозни средства, за поддържане на чистотата на интериора и на мебелите. Тази подгрупа включва домашни помощници и помощници за почистване по домовете, пране и ръчно гладене. Домашните помощници и помощниците за почистване са включени в глава 9131 „метене, почистване с прахосмукачка, измиване и лъскане на пода, грижи за бельото, покупка на препарати и други продукти за домакинството, приготвяне на ястия, поднасяне на храна и изпълнение на редица други домашни задължения“.“

2.3.4 Ако медицинските грижи не са част от домакинската работа, една домашна помощничка или детегледачка трябва да може да умее да дава лекарствата на лицата, за които се грижи, и да реагира в случай на внезапни проблеми, които излагат на опасност живота на лицето, за което полага грижи. Тя следва да бъде обучена за това.

2.3.5 Лицата, които изпълняват тези задачи, трябва да бъдат самостоятелни и способни да организират времето си, в случай че работодателят отсъства или сам се нуждае от грижи, трябва да вдъхват доверие – поверени са им ключовете от дома, бебета, възрастни родители, накратко това, което е най-ценно за всеки, те трябва да имат чувство за отговорност, да са инициативни, да бъдат дискретни, а когато носят цялата отговорност за децата или други зависими лица, трябва да умеят да се справят с много задачи едновременно, да бъдат бдителни, внимателни, убедителни, търпеливи, уравновесени, способни на концентрация, изслушване, да имат авторитет, да знаят какво да направят в случай на злополука. Те трябва да проявяват съпричастност и да имат познания в психологията, диетичното хранене, хигиената.

2.4 Характеристики на домашния труд

Домашният труд е несигурен и лошо заплатен, защото стойността му не е призната, поради това, че се извършва и безплатно от домакините, защото работодателите са физически лица, които не могат или не искат да заплатят повече, защото трудът се извършва от жени, които работят сами, най-често при няколко работодатели, защото те не могат да се организират колективно, да стачкуват, да блокират производството в подкрепа на исканията си както служителите в предприятията, защото стереотипите, които влияят на представянето на тези професии и върху образа на жената и майката, скриват истината за притежаваните умения, защото работното място е частен дом, който е невъзможно да се контролира и защото този труд често се извършва от незаконно пребиваващи имигранти, които нямат права.

2.4.1 Несигурността е присъща за тези дейности вследствие на нуждите на домакинствата: децата порастват и стават независими, възрастните хора умират, а когато средствата на домакинствата намалеят поради например безработица, работното място на съответното лице в дома се закрива.

3. Специфични бележки

3.1 Цели на професионализирането

3.1.1 По-добро съчетаване на семейния и професионалния живот

3.1.1.1 Професионалната заетост на жените – условие за равнопоставеност на половете, наложи създаването на услуги, които да заменят работата, която са извършвали вкъщи домакините. Тя предоставя и по-значителни финансови средства на семействата, което позволява на някои от тях да използват тези услуги, което създава работни места.

3.1.1.2 Тези услуги се развиха, тъй като са от решаващо значение за намирането на баланс между семейния и професионалния живот. Мъжете и жените трябва да могат да се ангажират в професионалния си живот без да навреждат на семейния и личния си живот, така че им се налага да възложат част от домашните и семейните задачи на трети лица.

3.1.1.3 За да се постигне баланс в участието на мъжете и жените на пазара на труда и като се отчитат новите потребности, възникнали поради застаряването на населението, тези услуги трябва в бъдеще да бъдат доразвити и следователно ще засягат още по-голям брой работници.

3.1.2 Качествени работни места и услуги

3.1.2.1 За да се развият тези услуги, трябва да се гарантира качеството им, да се разшири вече съществуващото обучение, да се въведе обучение през целия живот, за да са включи развитието и да се увеличат възможностите за контрол на уменията. Професионализиране на тези работни места означава да се подобри качеството за клиентите и ползвателите и за работниците. Това е най-сигурният начин и утре да има кандидати, които биха желали да упражняват такива дейности.

3.1.3 Борба срещу бедността

3.1.3.1 Известно е, че в Европа от бедност страдат повече жените. Ниското заплащане и несигурността, недекларираният труд, които са характерни за домашния труд, са фактори на социалното изключване. В Европа именно при домашния труд най-голям дял има недекларираният труд, пред строителството или ресторантьорството (11).

3.1.4 Борба срещу неформалната заетост и нелегалната имиграция

3.1.4.1 Разкритите случаи на робство в Европа се отнасят до незаконно пребиваващи домашни работнички, на които работодателят не плаща заплати, защото им е обещал документи. Тези работнички са най-уязвими: те не се осмеляват да се оплакват от лошо отношение, насилие и сексуална злоупотреба от страх да не бъдат експулсирани. Домашният труд би следвало да се включва към избирателната имиграция, която понастоящем е насочена към висококвалифицирани специалисти. Демографското положение на Европа налага да се прибегне до имиграцията, за да се отговори на нуждите най-вече на по-възрастните хора, нуждаещи се от грижи.

3.1.4.2 Неформалният труд лишава работника от социалната му защита, а общността – от данъци и социални вноски. Той оказва отрицателно влияние върху имиджа и възприемането на домашния труд, като създава нискокачествена заетост, което подхранва стереотипите и смъква равнището на цялата професия. Това увеличава риска от бедност.

3.1.4.3 За намаляване на недекларирания труд, полаган в дома, са нужни редица мерки, които да бъдат включени в много различни правни системи на отделните държави-членки и да съдържат разпоредби, свързани с данъчния режим, социалната сигурност, както и трудовото и гражданското право. Склонността да се предлага или приема недеклариран труд се обяснява най-често с икономически подбуди, доколкото този тип заетост е по-изгодна за двете страни, отколкото декларираната заетост. Действията на държавите-членки следва да целят да намалят разликите по отношение на предимствата, като се опират на мерки, съобразени с местните социални и културни условия (медийни кампании, даване на примери от публични фигури, информация за рисковете, свързани с недекларирания труд).

3.2 Условия на заетост

3.2.1 Организираните работодатели и работниците, членуващи в профсъюзи, са договорили свои колективни трудови договори. Трябва да се наблегне на тези постижения, за да се подобри положението на домашните работнички. Следва да се направи проучване на колективните трудови договори, които понастоящем регулират домашния труд в Европа и да се потърси вдъхновение от най-добрите практики, които да се разпространят широко. Трябва също така да се сравнят различните видове организация (предприятия, сдружения, кооперации, пряка заетост) от гледна точка на правата на работниците и качеството на предоставяните услуги.

3.2.2 В много европейски страни работодателят физическо лице, както и домашната работничка, не са добре информирани за правата и задълженията си. Работодателят не разглежда домашната помощничка или бавачката като служител, който има права. Поради стереотипите той ги разглежда като помощнички, на които той прави услуга, като им предлага няколко часа работа. Често не се подписва писмен трудов договор между двете страни, условията за наемане на работа, заплатите, отпускът, работното време, описанието на функциите, нарушаването на договора, съкращенията при уволнения не са ясно определени. Следва да се направят по-ясни правата и задълженията на всеки, това представлява също така защита за работодателя, който трябва да осъзнава в по-голяма степен рисковете, които поема, когато наема лице, което да работи при него (кражби, злополуки), както и своята отговорност.

3.2.3 Хигиена и безопасност: домашният труд погрешно се приема за безопасен. Изгаряния, порязвания, отравяне с домакински препарати, падания, удар от електрически ток от домакински уреди са чести инциденти, особено ако работодателят не си дава сметка, че той трябва да спазва правилата за безопасност и че служителката не е била предупредена за опасностите и обучена да ги избегне.

3.2.4 Здравеопазване, закрила на майчинството, пенсиониране: отпускът по майчинство често е повод за уволнение, тъй като работодателят, който се нуждае от някой, който да извършва домашния труд, ще наеме друг работник и няма да се чувства задължен да приеме обратно тази, която е излязла в отпуск по майчинство. Липсата на организация, която да дава възможност за временно заместване, не позволява прилагане на правата, които остават теоретични. Системите за социално осигуряване и пенсиониране често не са подходящи за по няколко часа работа при множество работодатели.

3.2.5 Квалификация и обучение: необходимите умения дълго време са били придобивани чрез неформално обучение. През последните години се установява, че те все по-малко се предават в семейството. Млади майки са безпомощни при раждането на първото си дете, млади родители не вече не знаят как да приготвят балансирано ядене и предпочитат индустриално приготвени ястия, което е една от причините за детското затлъстяване. Да се назоват задачите и уменията, и те да бъдат преподавани, би дало възможност те да се разпространяват по-добре и при по-балансирано участие на двата пола в този вид заетост.

Брюксел, 26 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Вж. Европейската конвенция за правния статут на работещите мигранти и Конвенция на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.

(2) ОВ C 318 от 23.12.2009 г., стр. 15.

(3) Вж. МОТ „Достоен труд за домашните работници“, IV доклад за Международната конференция по труда, 99-а сесия, 2010 г. на: http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/@ed_norm/@relconf/documents/meetingdocument/wcms_104701.pdf

(4) Пак там, стр. 1.

(5) Пак там, стр. 11.

(6) Пак там.

(7) Преразглеждането на директивата за отпуска по майчинство (Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г.) въвежда правото на такъв отпуск за домашните работнички.

(8) ОВ C 277 от 17 ноември 2009 г. стр. 102.

(9) Housework: priceless or valueless? (Домашният труд: безценен или без стойност?) от Marianne A. Ferber и Bonnie G. Birnbaum (1977) http://www.roiw.org/1980/387.pdf

Time Use in Child Care and Housework and the Total Cost of Children, (Използване на времето при грижите за децата и домашния труд и общи разходи, свързани с децата) от Björn Gustafsson и Urban Kjulin © 1994 Springer http://www.jstor.org/pss/20007438.

(10) Вж. бележка под линия 3, стр. 31 и 32.

(11) Вж. „Недекларираният труд в Европейския съюз“, специално издание на „Евробарометър“ 284, вълна 67.3, октомври 2007 г., стр. 21.

Европейски икономически и социален комитет

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/44

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Варианти за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните“

COM(2009) 584 окончателен

2011/C 21/08

Докладчик: г-н Leif E. NIELSEN

На 28 октомври 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Варианти за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните“

COM(2009) 584 окончателен.

На 463-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май (заседание от 26 май) Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 106 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Съществува необходимост от схема за етикетиране, която на обективна основа да предостави на потребителите по-добри възможности за избор на продукти от животински произход, надхвърлящи минималните изисквания на ЕС за хуманно отношение към животните. Чрез етикетирането трябва да се предложи ясна гаранция на основата на надеждни данни, подходящи за комуникацията с потребителите.

1.2 Схемата следва да почива върху оценка и сравнение на стандарти на научна основа. Схемата би трябвало да има доброволен характер, да бъде хармонизирана и пазарно ориентирана, както и да се базира върху сертифициране и възможности за комбиниране с частно етикетиране и етикети за качество при спазване на точно определени критерии. Същевременно схемата за етикетиране следва да бъде в съответствие и с поетите международни ангажименти и да може при съответни условия да се прилага към внос в ЕС.

1.3 ЕИСК приветства задълбочените проучвания, които бяха проведени по инициатива на Комисията и посредством които се оценяват последиците от различните варианти на схема за етикетиране и Европейска мрежа от референтни центрове. Проучванията ясно показват, че най-реалистичната възможност е схема в съответствие с посочените по-горе изисквания, което същевременно отговаря и на предишни препоръки на ЕИСК (1).

1.4 Независимо от това Комисията не се спира на исканията за т.нар. „система от гаранции“, нито пък поставя приоритети за тези варианти, а ги оставя отворени, макар че повечето от предложенията могат да се смятат за нереалистични. Щеше да бъде по-целесъобразно и би ускорило процеса, ако Комисията беше очертала конкретно предложение като основа за по-нататъшни обсъждания. Това е така особено с оглед на факта, че преди две години Съветът беше поискал от Комисията да ползва препоръките на ЕИСК като основа за по-нататъшни разсъждения.

1.5 Дискусията не бива да се проточва ненужно дълго. Това важи особено силно във връзка с проекта „Welfare Quality“ (2), чиито резултати би следвало възможно най-скоро да намерят практическо приложение. Освен това трябва да се запази и използва съществуващата мрежа между участващите институции, както и ангажиментът на изследователите, без да се губи твърде много време в продължаваща дискусия за теоретичните възможности без конкретни предложения.

1.6 Така с проекта „Welfare Quality“ беше създадена солидна основа за разработването на научни показатели, които почиват преди всичко върху хуманното отношение към животните и тяхното поведение – а оттук косвено и върху прилаганите производствени системи и методи – и могат да бъдат доразвити за целите на класификация с прозрачна и надеждна информация за потребителите.

1.7 Въз основа на това ЕИСК подкрепя изграждането на Европейска мрежа като форма на по-нататъшно развитие на проекта „Welfare Quality“. В съответствие със своите предишни препоръки ЕИСК застъпва виждането, че свързването на една схема за етикетиране с централно координирана мрежа е най-подходящият от посочените варианти. Заинтересованите участници би следвало да могат своевременно и цялостно да влияят върху начина на действие на схемата и определянето на стандартите.

1.8 Предлаганата система е замислена като допълнение към вече действащите схеми на ЕС за качество под формата на „запазени означения“ за биологични продукти и системи за производство на яйца, както и към схемите за географски означения и традиционни специалитети, които се отнасят преди всичко до методите за производство и до произхода, но не и до хуманното отношение към животните.

2. Контекст

2.1 Използването на количествено измерими показатели, на по-строги стандарти за хуманно отношение към животните и изграждането на Европейска мрежа представляват важни елементи от Плана за действие на Общността относно защитата и хуманното отношение към животните за 2006-2010 г (3). Целта при това е на потребителите да се предостави по-добра основа за избор на продукти от животински произход, произведени по стандарти за хуманно отношение към животните, които са по-строги от минималните изисквания на ЕС. Това може да стане чрез по-добра информация и насърчаване на съзнание за хуманно отношение към животните, чрез изготвяне на стандарти, както и чрез обмяна и прилагане на най-добри практики в рамките на Европейската мрежа за защита и хуманно отношение към животните. Очевидно е, че една от задачите на ЕИСК като представител на гражданското общество – и като се има предвид неговият разнообразен състав – е да допринася за изграждането на гъвкава и ефикасна система.

2.2 Докладът е в отговор на искане на Съвета от май 2007 г. да бъдат проучени възможностите за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните. Като основа за това послужиха проучвателното становище на ЕИСК и последвалата конференция (4). Съветът прикани Комисията да проучи възможностите за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните, като при това вземе предвид препоръките на ЕИСК, почиващи върху определянето на практически възможности за въвеждане на схема за етикетиране въз основа на показатели за хуманно отношение към животните в унисон с постигането на целите на проекта „Welfare-Quality“. Освен това Съветът, също както и ЕИСК, препоръча на равнище ЕС да се проведе широка информационна кампания по въпросите на хуманното отношение и схемата за етикетиране.

2.3 Приложенията към настоящия доклад съдържат широкообхватни външни проучвания, както относно вариантите за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и комуникацията по въпросите на хуманното отношение към животните, така и по различни аспекти във връзка с изграждането на Европейска мрежа. В съответствие с исканията на Съвета, междуинституционална дискусия върху доклада и проучванията ще положи основите на по-нататъшния процес на размисъл в Комисията.

2.4 В доклада и в свързаното с него сравнение на проучванията, проведени от службите на Комисията, се обобщават съществуващите варианти на задължителни или доброволни схеми за етикетиране, без специално да се откроява определен вариант. От там обаче става ясно, че бъдещата схема следва да почива върху удобна за ползване от потребителите информация, върху научна основа, привличане на независими сертифициращи органи, гаранции срещу изкривяване на конкуренцията, както и върху спазване на международните задължения.

2.5 Според Комисията Европейската мрежа от референтни центрове ще може да хармонизира стандартите и показателите, да координира съществуващите ресурси, да спомогне за обмяна на най-добри практики, да гарантира независима информация, както и да допринесе за избягването на дублирания. Наличните варианти са: запазване на сегашното положение без допълнителни мерки, централизиран подход или стратегия с по-специфична насоченост, с включване на централизирани и децентрализирани елементи.

2.6 Комисията ще проучи също и аспекти като административната тежест и разходите, както и съотношението на схемите за етикетиране към качеството на продуктите, напр. за биологично земеделие. При това тя ще използва резултатите от проекта „Welfare-Quality“ и ще вземе под внимание евентуалните социални, икономически и екологични последици. Освен това Комисията ще предприеме и други изследвания, за да установи дали мненията, изразени в предходни анкети, са се променили, и ако да, защо.

3. Бележки

3.1 ЕИСК продължава да поддържа плана за действие на Комисията за защита и хуманно отношение към животните (5) и приема като положителен факта, че в Договора от Лисабон се отделя важно място на Протокола относно закрилата и хуманното отношение към животните, което може да оцени като признак за нарастващия интерес към тази тема (6).

3.2 Проведените проучвания показват необходимостта от по-последователен и по-добре координиран подход към защитата и хуманното отношение към животните в ЕС. Големият брой доброволни схеми за етикетиране и качество в държавите-членки може да доведе до объркване, както и до неуместно и несъобразно разграничаване между продуктите. Освен това по този начин се създават неравностойни условия за съответните звена във веригата за производство и търговия.

3.3 Потребителите могат да направят своя избор в полза на хуманното отношение към животните по етични, количествени или други съображения, но поради липсата на документация те нямат доверие в състоятелността и надеждността на аргументите, използвани при предлагането на продуктите на пазара. Ето защо обективната и научно обоснована документация е задължително необходима за по-доброто пазарно популяризиране на продукти от животински произход, надвишаващи минималните стандарти на ЕС. Очевидно е също така, че етикетирането може да постигне желания ефект само ако информацията е разбираема и потребителите са достатъчно добре осведомени за нейната важност и съответно проявяват интерес да я получат.

3.4 Съществува, следователно, потребност от ясна гаранция въз основа на обективна и надеждна информация. В продължение на своето становище от 2007 г. ЕИСК безрезервно подкрепя усилията в тази насока. ЕИСК приветства извършената междувременно много задълбочена работа и проявява пълно разбиране, че тя е изисквала продължително време.

3.5 Независимо от това щеше да бъде по-полезно, ако Комисията беше степенувала съществуващите варианти по приоритет и беше посочила като отправна точка за последващия политически процес едно или няколко предложения, включително и едно предложение, основано на препоръките на ЕИСК. Широкообхватните проучвания явно подкрепят категорично препоръките на ЕИСК, според които, реалистично погледнато, една схема за маркировка трябва да бъде доброволна, хармонизирана и насочвана от пазара, за да създаде практическа и реалистична възможност за пускане на пазара на продукти от животински произход, надвишаващи минималните стандарти.

3.6 Комисията би следвало да се опре и на големия обем работа, извършена в европейски мащаб в тази област: основани на знанието схеми, чрез които информация получават както доставчикът, така и производителят на стоки и услуги и които стимулират пазарно ориентирани мерки и съответна реакция на потребителите. Такива примери предлагат етикетът Fairtrade (справедлива търговия), Forest Stewardship Council (Съвет за стопанисване на горите), Marine Stewardship Council (Съвет за стопанисване на морето) и Rainforest Alliance (Съюз за дъждовните гори). Най-важните елементи трябва да бъдат управлението на схемата, обемът, целите и определянето на стандарти; Необходимо е да се гарантират независим преглед, оценка на въздействието и анализ на разходите и ползите, както и наблюдение на публични твърдения и реклама (7).

3.7 Координирането на научните изследвания би осигурило по-добро използване на ресурсите и във връзка с това ЕИСК смята, че е важно да се ускорят междуинституционалните дискусии. Това важи в особено висока степен във връзка с необходимостта резултатите от проекта „Welfare-Quality“ да намерят възможно най-скоро практическо приложение, както и да се запази ангажиментът на изследователите и да се продължи работата въз основа на досегашните резултати, без да се губи твърде много време в продължаваща дискусия за теоретичните възможности без конкретни предложения. Една мрежа с изследователи в ключови трети страни освен това е решаваща за по-нататъшното разпространение на резултатите от изследванията и за по-доброто разбиране на политиката на ЕС, което е от значение за бъдещите търговски връзки.

Схеми за етикетиране

3.8 Макар и да не достига до ясно заключение относно схемата за етикетиране, анализът все пак косвено насочва към извода, че най-реалистичният вариант е проста и гъвкава схема. По всички важни точки това съответства на препоръките и предложенията на ЕИСК, тоест научно обоснована, пазарно ориентирана, доброволна схема, която може да се прилага в съчетание с частни етикети и етикети за качество.

3.9 Затова ЕИСК продължава да застъпва виждането, че по същество схемата следва да се основава на следните елементи:

—

Референтният център, респ. референтните центрове, отчитайки целия жизнен цикъл на животното, определят необходимите обективни критерии и ги прилагат в практически и реалистични производствени отношения, така че да се постигне възможно най-добро взаимодействие между научноизследователската и развойната дейност и използването на нови технологии (8).

—	Критериите се прилагат в норми (9), които се използват в схемата за етикетиране. При това следва да се осигурят също така измеримост и контрол от страна на независим орган, като се взема предвид мнението на заинтересованите участници.

—	Тогава производителите и търговците биха могли на доброволен принцип да въведат признат от ЕС етикет за качество, който удостоверява съответствието с норми, надвишаващи минималните изисквания на ЕС.

—	Нормите биха могли например да съответстват на три различни нива, по-високи от минималните, в зависимост от това, доколко това е от значение за съответния животински вид или за съответния продукт (10).

—	Спазването на специфичните изисквания и контролът на използването на етикетирането следва да се гарантират чрез самоконтрол и независими проверки (11).

3.10 Според този модел прилагането и контролът, както и използването на съответния етикет за качество се извършват при пазарни условия и независимо от публичните власти. Чрез доброволното добавяне на етикет за качество (в комбинация със система от звезди, цветове или точки) към съществуващите етикети предложението би разрешило също така и проблема с претоварването с информация на етикетите на отделните продукти. Тази информация би била на разположение на интересуващия се и мотивиран потребител, а доверието в схемата би се засилило благодарение на солидната научна основа и на независимото сертифициране.

3.11 Темпото на въвеждане следва непременно да съответства на изискванията на пазара, но организациите на производителите, предприятията и търговията на дребно биха могли да прилагат схемата за своя собствен асортимент от продукти, при условие че тези продукти отговарят на по-високи от минималните изисквания, и да ги предлагат на пазара като такива. Така например схемата трябва да се прилага в съзвучие със засилващата се тенденция към „брандиране“, при което в търговията на дребно се използват методи, различни от етикетирането, за да се даде информация дали продуктите са произведени в съответствие с изискванията за хуманно отношение към животните.

3.12 Схемата би могла да се приложи при подобни условия към вносни продукти и това не би представлявало проблем по отношение на СТО, тъй като тази организация допуска доброволни схеми на етикетиране, при условие че те са подходящи и достъпни при същите условия за производители от трети страни.

3.13 Такъв пазарно ориентиран подход предполага между другото схемата да бъде достатъчно привлекателна за потребителите и търговците на дребно, а разходите на производителите да се компенсират чрез по-добър достъп до пазарите и по-високи цени.

Европейска мрежа от референтни центрове

3.14 Целесъобразното и обективно развитие на хуманното отношение към животните трябва да става с участието на съществуващите научноизследователски институти в ЕС. Ето защо ЕИСК подкрепя създаването на европейска мрежа в тази област, която да се координира от един или няколко референтни центъра и да бъде организирана по подобие на съществуващите референтни центрове по въпросите на здравето на животните (12).

3.15 Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), Съвместният изследователски център (СИЦ) и националните референтни лаборатории работят в известна степен в областта на хуманното отношение към животните, но не са пригодни да координират тези въпроси в ЕС. Мрежата следва да допълва, но не и да дублира дейностите на тези институции на ЕС. По принцип следва да бъдат обхванати всички форми на използване на животни за стопански цели, и то независимо от външни интереси.

3.16 Мрежата би следвало да поеме следните взаимосвързани задачи:

—	определяне и актуализиране на показатели за оценка на хуманното отношение към животните на научна основа, като се вземат предвид предложенията на заинтересованите страни;

—	провеждане на оценки на въздействието за мерки и подобрения във връзка с хуманното отношение към животните;

—	постоянно развитие на изследванията и на научната основа за актуализиране на нормите;

—	информация и диалог относно прилагането на нормите и принос за проактивна политика за хуманно отношение към животните в световен план.

3.17 Най-целесъобразният подход към това начинание би бил да се продължи със съществуващата мрежа „Welfare-Quality“ в съчетание с по-широка мрежа в ключови трети страни извън ЕС. Така проектът „Welfare-Quality“ създаде основата за развитие на схема за етикетиране чрез изготвянето на научни показатели за животни, които на по-късен етап могат да бъдат използвани в процеса на класификация като база за прозрачна и надеждна информация за потребителите.

3.18 Предлаганите от мрежата норми следва да бъдат приемани от независим орган. Тъй като активното участие на заинтересованите страни е категорично условие за функционирането на схемата, те би трябвало да бъдат привлечени възможно най-широко в процеса на вземане на решения, включително във връзка с изготвянето на стратегията и с работната програма.

Други въпроси

3.19 Предложението на ЕИСК за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните се основава на най-новите научни познания и оценки към съответния момент. Хармонизираните изисквания дават на потребителите възможност да вземат информирани решения за покупка, което създава и стимули за производителите. За да се постигне това обаче е необходимо чрез информационни кампании и програми за обучение да се предприемат стъпки за повишаване на осведомеността и съзнанието за хуманното отношение към животните, нормите и етикетирането. Независимо от очевидната необходимост от европейска координация това трябва да се организира и изпълнява на регионално и национално равнище, тъй като опитът показва, че централизираните информационни кампании на равнище ЕС не са особено ефективни на място в държавите-членки.

3.20 Посочените по-горе предложения не биха довели до конфликт със съществуващата схема за биологично селско стопанство в ЕС, която също съдържа множество аспекти, свързани с хуманното отношение към животните. Трябва да се очаква, че хуманното отношение към животните ще бъде взето подобаващо предвид при биологичните продукти чрез постепенното прилагане на нормите, когато те бъдат приети, и по този начин ще стане фактор в разпоредбите за контрол на такива продукти, без да води до допълнителни административни разходи. Потребителите свързват биологичното земеделие със строги норми за хуманно отношение към животните и може да се приеме, че те познават биологичните продукти с етикета на ЕС за качество.

3.21 С предлаганата схема за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните по принцип трябва да бъдат допълнени и действащите схеми на ЕС за качество под формата на „запазени означения“ за яйца, както и схемите за географски означения и традиционни специалитети. Тези схеми се отнасят както до методите на производство, така и до произхода, но не и до хуманното отношение към животните, въпреки че и тези аспекти се възприемат така до известна степен. Но тъй като тези схеми са познати на потребителите, те следва да бъдат запазени. Същевременно обаче трябва да се избягва въвеждането на по-нататъшни задължителни или доброволни изисквания за използването на „запазени означения“ на основата на методите на производство, тъй като специфичните производствени условия не са подходящи за регулиране посредством сложните законодателни процедури на ЕС – нещо, което ясно проличава например при определянето на минимални стандарти.

3.22 Съобщението на Комисията относно политиката за качество на селскостопанските продукти съдържа предложение за изготвяне на насоки за частни и национални схеми за сертифициране на хранителни продукти (13). Предлаганите насоки трябва от една страна да предпазят потребителите от заблуждаваща информация, но от друга страна оставят на пазара да реагира на интереса на потребителите относно хуманното отношение към животните. Същевременно тези насоки въвеждат сертифицирането като съществен елемент на политиката на ЕС в областта на храните.

3.23 Предлаганата схема е неутрална по отношение на всякакви специфични въпроси от религиозен характер, тъй като етикетирането е само гаранция за съответствие с изисквания за хуманно отношение към животните, които на конкретно посочено равнище надвишават минималните изисквания на ЕС.

3.24 Европейската мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните трябва да играе централна роля при гарантирането на хуманно отношение към всички гръбначни животни, отглеждани със стопанска цел, включително риби и животни с ценна кожа, които би следвало да се третират по същите критерии, както останалите селскостопански животни. Това се отнася също и за лабораторни животни, като Европейският център за валидиране на алтернативни методи (ECVAM) разработва алтернативи на използването на животни за научни цели.

Брюксел, 26 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Проучвателното становище на ЕИСК относно „Хуманно отношение към животните и етикетиране“ от 15.3.2007 г. беше изготвено по искане на германското председателство на Съвета (ОВ C 161 от 13.7.2007, стр. 54)

(2) Welfare Quality® е финансиран от ЕС изследователски проект, проведен в периода 2004-2009 г. от близо 250 учени от 39 института и ВУЗ в 13 европейски и ключови трети страни. В рамките на проекта на научна основа бяха разработени стандарти за защита на животните и практически стратегии за включване на хуманното отношение към животните в цялата верига на селскостопанско производство и в следващите звена на производствената и търговската верига, включително съответната информация за потребителите.

(3) COM(2006) 13 от 23.1.2006 г.

(4) Конференцията „Хуманното отношение към животните – внасяне на подобрения посредством етикетиране?“ на 28.3.2007 г. беше организирана от ЕИСК, Европейската комисия и германското председателство. Съветът подчерта, че „препоръките, отправени от Европейския икономически и социален комитет в неговото проучвателно становище, прието на 15 март 2007 г., относно „Хуманно отношение към животните и етикетиране“ би следвало да бъдат взети под внимание“ (Заключения; 2797-о заседание на Съвета по земеделие и рибарство, Брюксел, 7 май 2007 г.).

(5) Вж. становище на ЕИСК относно „План за действие на Общността за защита и хуманно отношение към животните през периода 2006-2010 г.“, ОВ C 324 от 30.12.2006 г., стр. 18.

(6) Съгласно член 13 „Съюзът и държавите-членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания, като същевременно спазват законовите или административните разпоредби и съществуващите практики в държавите-членки, по-специално по въпросите, свързани с религиозните обреди, културните традиции и регионалното наследство.“ Тази задължителна разпоредба замества предишното „джентълменско споразумение“ под формата на протокол и дава например на Съда на ЕС правомощието да разрешава спорове.

(7) За такава схема би могла да се потърси също и акредитация в рамките на стандарт ISO 65 – общи изисквания към организации, предлагащи сертификация на продукти.

(8) В съответствие с проекта „Welfare-Quality“, при оценката на първо място следва да се постави поведението на животното („последиците за животното“), а не системите на производство („разходи и ресурси“). Така на практика оценката на системите на производство се оценява въз основа на въздействието върху поведението на животното. Показателите следва да обхващат всички елементи, които са съществени за разглеждания животински вид, а именно факторите, свързани с развъждането, условията за площ и за сгради за отглеждане на животните, всекидневния контрол, патологията, санитарните аспекти, отбиването, хирургическите интервенции, транспортирането към кланицата, упояването и клането. Системата предлага също така стимули за доброволни иновации и индивидуални подобрения.

(9) Предлага се да се използва терминът „норми“, за да се избегне смесване с понятието „стандарти“, които се разработват от европейските органи по стандартизация с помощта на специфични методи.

(10) В съответствие с класификацията по проекта „Welfare-Quality“ на три равнища: отлично (най-високо равнище), високо (добро ниво на хуманно отношение към животните) и около минималните норми.

(11) Институт, организация или специализиран сертифициращ орган, който работи в съответствие със съответните европейски международни стандарти ISO EN – ISO – 17000 или е акредитиран като сертифициращ орган по EN -ISO -45011.

(12) Комисията използва названието „Европейска мрежа от референтни центрове“(ENRC), въпреки че всъщност става дума за мрежа от научноизследователски институции. Подобно на организациите за защита на селскостопанските животни, тази мрежа се координира от един или няколко референтни центъра (евентуално по един за всеки животински вид). Въз основа на показатели те предлагат норми за хуманно отношение към животните, които се приемат от независим орган. Въпреки че се предлага включване на заинтересованите страни, организацията на тези институции не е обяснена по-конкретно.

(13) СOM(2009) 234 от 28.5.2009 г.

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/49

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии“

COM(2009) 519 окончателен

2011/C 21/09

Главен докладчик: г-н Gerd WOLF

На 7 октомври 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии“

COM(2009) 519 окончателен.

На 3 ноември 2009 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата (член 59 от ПД), на 463-тата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 27 май), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Gerd Wolf за главен докладчик и прие настоящото становище със 168 гласа „за“, без гласове „против“ и с 3 гласа „въздържал се“.

1. Обобщение и препоръки

1.1 Предложеният от Комисията Стратегически план за енергийни технологии ( ЅЕТ-Plan) разглежда най-важните понастоящем мерки, чрез които да се постигнат обвързаните и изключително важни цели за опазване на климата и за сигурност на енергийните доставки, както и за запазване на конкурентоспособността на Европа в международен план. Комитетът подкрепя изцяло предложените инвестиции и мерки.

1.2 И наистина реформирането и насочването на общата ни енергийна система – доставка, конверсия, потребление – към тези свързани цели може да се постигне само с извънредни и общи усилия.

1.3 За тази цел е необходимо да се разработят технологии и методи за нисковъглеродно производство и съответно потребление на енергия, които да могат да се конкурират на международно равнище с досегашните технологии.

1.4 Комитетът обаче изразява дълбоко безпокойство от това, че разходите, които ще се изискват от Комисията, държавите-членки и частния сектор са все още силно подценени. Ето защо Комитетът препоръчва спешно разработването на подходяща финансова концепция, подкрепяна съвместно от Комисията, държавите-членки и икономическия сектор, която да бъде основана върху бъдещия бюджет на ЕС. Дотогава следва да се мобилизират и допълнителни финансови възможности. По-специално би трябвало целите приходи на държавите-членки от продажба на сертификати за емисии на CO2 да се използват изключително за тази цел. Същото важи и за приходите от евентуален бъдещ данък върху СО2.

1.5 С оглед на ключовото значение на проблемите, свързани с климата и енергията, както и на зависещите от тях условия на конкуренция, Комитетът смята за абсурдно събирането на допълнителните приходи от данъчни отчисления от енергийния сектор, предназначени за опазване на климата и пренасочването им към други цели.

1.6 Инвестициите за разработване на нисковъглеродни технологии предоставят шанс за иновациите, икономическата динамика, устойчивото развитие и заетостта, още повече че използваемата и достъпна енергия е жизнената сила на нашата икономика и нашия начин на живот. Енергийната рентабилност е фактор с основно значение за конкурентоспособността на Европа в международен план. Затова са необходими устойчиви начини за производство и потребление на енергия.

1.7 Във връзка с това Комитетът подчертава особеното значение на електроенергията. Но той препоръчва да се обърне по-голямо внимание на използването на енергия извън сектора на електроенергията и да се търсят новаторски изследователски подходи, тъй като понастоящем на тази област се пада най-големият дял от потреблението на енергия от изкопаеми източници.

1.8 Освен това, за да може Комисията да изпълни успешно задачата си в областта на координацията, е уместно, съвместно със заинтересованите участници, да се създадат необходимите за програмите в областта на НИРД структури. От своя страна Комисията се нуждае от опитни, международно признати и ангажирани специалисти, които да са експерти в съответната техническа област и които да се идентифицират с успеха на координираната от тях програма.

2. Съобщение на Комисията (силно схематизирано и сбито обобщение на съдържанието)

2.1 SET-Plan би трябвало да бъде технологичният стълб на политиката на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата.

2.2 Основният елемент на SET-Plan са пътните карти на ЕС за периода от 2010 до 2020 г., насочени към разработване на технологии с ниски емисии на въглероден диоксид в атмосферата („нисковъглеродни технологии“). Те са представени в работен документ на службите на Комисията (1), заедно с план за финансиране и разпределението между промишлеността и публичните власти.

2.3 Съобщението на Комисията съдържа по-специално:

2.3.1

Европейски инициативи в областта на промишлеността:

—	инициатива за вятърна енергия;

—	инициатива за слънчева енергия;

—	инициатива за електроенергийните мрежи;

—	инициатива за устойчиво развита енергия от биомаса;

—	инициатива за улавяне, пренос и съхранение на СО2;

—	инициатива за устойчиво развити технологии на база делене на атомни ядра;

—	инициатива за горивни клетки и водородно гориво.

2.3.2

Енергийна ефективност – инициативата „Интелигентни градове“ („Smart Cities“)

2.3.3

Европейско сдружение за енергийни научни изследвания. То е свързано със съвместните програми на научноизследователските институти и университетите.

2.3.4

Другите цели обхващат:

—	други технологии като например енергия от намиращи се в морето възобновяеми енергийни източници, различни от вятърната енергия, съхранение на енергията, удължаване на експлоатационния период на съоръженията за атомна енергия и намиране на решения по отношение на радиоактивните отпадъци;

—	ядрен синтез, по-специално проекта ITER;

—	фундаментални научни изследвания, например двигателни горива, произвеждани директно с помощта на слънчева енергия, нови източници на енергия на основата на твърдите тела или батерии с висок капацитет;

—	задействане на научноизследователски полюси. За тази цел са на разположение и финансови средства по линия на политиката на сближаване;

—	международно сътрудничество.

2.3.5

Инвестициите в ЕС, необходими за изпълнението на SET-Plan трябва да се увеличат от сегашните 3 млрд. EUR годишно на близо 8 млрд. EUR годишно.

2.3.6

Най-малко 50 % от приходите от новата Европейска система за търговия с емисии следва да се реинвестират на национално равнище в мерки за опазване на климата, като част от тях да се отдели за развиването на екологично съобразни технологии.

2.3.7

Стимулиращото въздействие и ефектът на лоста, произтичащи от публично финансиране, трябва да се засилят максимално с помощта на широка гама от финансови инструменти.

2.4 Затова Комисията приканва Съвета и Европейския парламент:

—	да подкрепят технологичните пътни карти за периода 2010-2020 г.;

—	да одобрят насочването на съществуващите програми на Общността към подпомагане на инициативите по SET-Plan;

—	да призоват държавите-членки да положат по-големи усилия за подкрепа на финансирането на нисковъглеродните технологии;

—	да подкрепят предложението за развиване на финансовите инструменти за финансирането на SET-Plan;

—	да одобрят намеренията на Комисията и на ЕИБ в тази област;

—	да изразят съгласие относно укрепването на съществуващите и организирането на нови международни инициативи в областта на технологиите.

3. Общи бележки на Комитета

3.1 Конференцията в Копенхаген, посветена на климата. Комитетът признава усилията на ЕС и неговите държави-членки за успешно приключване на посветената на климата конференция в Копенхаген. Той разглежда поставената цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса като първи признак за това, че стремежът към опазване на климата е сериозен. Той изразява още по-голямо съжаление поради факта, че не бяха постигнати никакви обвързващи страните споразумения, които да бъдат нещо повече от декларация за намерение.

3.1.1 Подценяване на сериозността на проблема. Въпреки увеличаващото се световно население, с неговия енергиен глад (2) и огромни потребности за наваксване в тази област, ограничените запаси от изкопаеми енергийни носители (3) и нарастващата зависимост на Европа от внос, сериозността на проблема, свързан с енергетиката и климата и необходимите за тази цел инвестиции очевидно все още се подценява силно от много политици и действащи лица. Това може да се дължи на факта, че последствията ще се усетят едва в дългосрочен план, на несигурността на климатичните модели, на икономическите интереси, на страха от загуба на качество на живот, на нежелание да се направят необходимите инвестиции, или на това, че засегнатите региони считат очакваните климатични промени за не толкова критични.

3.1.2 Пестене на ресурсите. От друга страна развитието на конкурентоспособни нисковъглеродни енергийни технологии (4) спомага за по-бавното изразходване на ограничените количества изкопаеми енергийни източници, влияе на ценообразуването им и по този начин допринася за устойчивостта. Само така може да се запази за по-дълго във времето наличността на изкопаемите енергийни източници и да се извърши по-ефикасна подготовка за периода, последващ изчерпването им. Който не реагира сега, ще бъде засегнат по-силно впоследствие.

3.1.3 Следствие: нисковъглеродни технологии. Поради това още по-спешно трябва да се прояви по-голяма настойчивост и да се положат по-големи усилия за разработване на нови или доразвиване на съществуващите нисковъглеродни технологии и методи за производство и използване на енергия, като се гарантира тяхната конкурентоспособност спрямо използваните досега технологии на международно равнище. Установено е, че в световен план технологиите за нисковъглеродно използване на енергия се въвеждат масово, при условие че са финансово привлекателни за заинтересованите участници.

3.1.4 Опция за цел за намаляване на емисиите с 30 %. Споменатата неотложност се засилва още повече, ако се приложи подкрепяната и от Комитета опция за намаляване на емисиите на СО2 с 30 % (5) (т.е., ако бъдат изпълнени съответните предпоставки в международен план).

3.1.5 Възможност за по-нататъшно увеличаване на потреблението. В референтния сценарий на Международната агенция по енергетика (МАЕ) (6) за предстоящите десетилетия се предвижда непрекъснато повишаване на потреблението на изкопаеми първични енергийни източници и особено на въглища. Според МАЕ тази тенденция може да бъде обърната само с цената на най-големи усилия (7), така че използването на изкопаеми енергийни ресурси в световен план да достигне връхната си точка още през 2020 г. и след това постепенно отново да намалее, за да бъде заменено в нарастваща степен с нисковъглеродни енергийни технологии.

3.2 Научноизследователска и развойна дейност – SET-Plan. Следователно научноизследователската и развойната дейност са от решаващо значение. Представеният от Комисията SET-Plan би трябвало да предостави съществен принос в това отношение. Той включва също тази част от финансирането, която идва по линията на бюджета на Общността.

3.2.1 Научноизследователска и развойна дейност – международни усилия и конкуренция. На проведената в Копенхаген конференция за климата отново стана ясно, че някои държави като Съединените щати и Китай, които не подкрепят обвързващите споразумения, въпреки това отделят много големи финансови средства за научноизследователска и развойна дейност с оглед на постигането на целите, посочени в параграф 3.1.2. Същевременно това показва, че Европа може да запази водеща позиция само с цената на значителни усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност.

3.2.2 Инвестиционна програма за иновации, динамика и работни места. Освен това инвестициите в съответната научноизследователска и развойна дейност предлагат отлични възможности за иновации, икономическа динамика, устойчив растеж и работни места, още повече че наличието на използваема и достъпна енергия е движещата сила на нашата икономика и на нашия начин на живот. Без достатъчни енергийни доставки при подходящи икономически условия нашата икономика, нашата социална система и нашето общество като цяло са заплашени от колапс. Затова са необходими устойчиви начини за производство на енергия.

3.3 Приемане. Поради това Комитетът приветства инициативата на Комисията и предложените в съобщението мерки като важна и значителна стъпка. Той призовава Съвета, Парламента, Комисията, държавите-членки, но също така и промишлеността и социалните партньори да направят всичко, което зависи от тях, за да се заемат решително с разработването и прилагането на нисковъглеродни енергийни технологии и да осигурят финансовите средства за инвестициите, необходими за НИРД.

3.3.1 Достатъчният обхват и определянето на приоритети – под въпрос. Комитетът смята, че не е негова задача в рамките на настоящото становище да разглежда подробно въпроса за това дали представената в работния документ на Комисията (8) финансова рамка и разпределянето на средствата по споменатите цели са подходящи. Поради това той препоръчва да се провери още веднъж дали приоритетите в проектите са определени правилно и дали отпуснатите финансови средства съответстват на значението на задачите. Освен това след подходящ преходен период следва да се провери дали мерките дават резултат и при необходимост да се преразгледа и разшири финансовият план.

3.3.2 Проблем, свързан с финансирането. Комитетът подчертава, че през следващите десетилетия цялата ни енергийна система – доставка, конверсия, потребление – може да се реформира с оглед на свързаните цели – опазване на климата, сигурност на енергийните доставки и устойчивост – само с цената на изключителни усилия и че необходимите за тази цел усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност силно се подценяват. Имайки предвид само разходите на Съединените щати за научноизследователска и развойна дейност, Комитетът се съмнява дали предвидените за тази цел инвестиции ще бъдат достатъчни за успешното широко внедряване на такива мащабни разработки с необходимата настойчивост или дори за заемане на водещи позиции на пазара.

3.3.3 Изчерпателна финансова концепция. Ето защо Комитетът препоръчва спешно разработването на финансова концепция, подкрепена съвместно от Комисията, държавите-членки и икономическия сектор, която да бъде достатъчна и концентрирана върху бъдещия бюджет на ЕС.

3.3.4 Използване на допълнителни източници на финансиране – разходите за енергопотребление като отправна величина. За тази цел дотогава следва да бъдат използвани допълнителни възможности за финансиране на равнище Общност и вече на равнище държави-членки. Комитетът приветства факта, че ЕИБ също проявява готовност да участва във финансирането. Във връзка с това разходите за текущото потребление на енергия следва да се вземат като отправна величина при привличането на необходимите инвестиции: значителен дял от тези разходи следва да се използва като застраховка за бъдещето! По този въпрос Комитетът препраща към становището си относно Плана за действие за енергийната ефективност (9).

3.3.4.1 Приходи от търговията с квоти за емисии на CO2. и възможен данък върху CO2 . Освен това целите приходи (10) от търговията с квоти за емисии на СО2 (11) на държавите-членки следва да се използват изключително за разработването на нисковъглеродни енергийни технологии. Предвид значението на проблемите, свързани с климата и енергетиката, Комитетът счита, че е неразумно част от тези приходи да се използват за други цели. Същата препоръка важи и за приходите от възможен бъдещ данък върху СО2. Във връзка с гореизложеното Комитетът приканва държавите-членки да не отхвърлят тази препоръка.

3.3.4.2 Без пренасочване на финансови средства. Предвид ключовото значение на проблемите, свързани с климата и енергията, както и зависещите от тях условия на конкуренция, Комитетът смята за неразумно допълнителните данъчни приходи от енергийния сектор, предназначени за опазване на климата, да се събират и пренасочват към други цели.

3.3.4.3 Резервни квоти. Комитетът приветства намерението на Комисията за използване на 300 милиона квоти на ЕС, които ще бъдат предоставени от резервите за новите пазарни участници в схемата за търговия с емисии, за насърчаване на улавянето и съхраняването на въглерод, както и за иновационни възобновяеми енергийни източници. Тези квоти трябва да бъдат предоставени чрез държавите-членки за финансиране на демонстрационни проекти, които ще бъдат подбирани въз основа на определени на равнище Общност критерии (12).

3.3.5 Създаване на стимули за иновации. Освен това Комитетът се позовава на своето становище относно политиката на Общността в областта на иновациите (13), чиито препоръки са особено уместни и с оглед на разработването на устойчиви енергийни технологии.

3.3.6 Разграничаване между разработване и приложение. Във връзка с това Комитетът препоръчва да се направи по-ясно разграничаване между необходимото разработване на нови и усъвършенстване на съществуващите евтини нисковъглеродни енергийни технологии и тяхното широко приложение и утвърждаване на пазара.

3.4 Ограничена възможност за прогнози. Досега прогнозирането в дългосрочен план на бъдещото развитие и неговите последствия, включително върху политиката в областта на енергетиката и климата се е оказвало трудно. Поради това днес все още не може да се стесни изборът измежду технологиите, които ще бъдат необходими през 2050 г. По-скоро би трябвало да се следват всички обещаващи възможности, за да се постигнат по възможно най-ефикасния начин определените за 2050 г. и след това цели в заредените с напрежение области сигурност на доставките, конкурентоспособност и опазване на климата. Още 2020 г. ще бъде показателна за това дали поне набелязаната дотогава цел е била постигната.

3.4.1 Тематичен спектър в областта на развитието. Ето защо Комитетът приветства предложения от Комисията широк тематичен спектър от технологии и мерки, които следва да се разработят до етапа на приложение, за да се създадат предпоставките за гъвкав, основан на опита, подход към прилагането им и да се избягват преждевременните решения.

3.4.2 Фундаментални изследвания. Комитетът приветства факта, че Комисията също изтъква преди всичко значението и необходимостта от достатъчни фундаментални изследвания. Само така може да се положи основата за получаване на принципно нови знания и на произтичащите от това концепции.

3.4.3 Европейско сдружение за енергийни научни изследвания. Комитетът приветства също и предложението за създаване на Европейско сдружение за енергийни научни изследвания. При това Комисията следва да използва отворения метод на координация и по-специално съфинансирането от финансови организации в държавите-членки или от промишлеността в съответствие с правилата за участие.

3.4.4 Ефект на лоста на SET-Plan. Във връзка с това при разглеждането на предвидената финансова рамка следва да се гарантира, че общностните финансови средства по линията на SET-Plan са достатъчни, за да се постигне търсеният ефект на лоста върху необходимото участие на държавите-членки и на промишлеността.

3.5 Определяне на приоритети при прилагането. При прилагането на разработените технологии и системи на преден план би трябвало да бъдат ясно изведени принципи, които са не по-малко важни от опазването на климата, като сигурност на доставките и рентабилност (например разходи за предотвратяването на емисии на СО2), като се отчитат също регионалните и глобалните аспекти (възможностите, предлагани от енергията от слънцето, водата и вятъра, отдалеченост, интереси на доставчиците на суровини и др.). Следователно инструментите за първоначална подкрепа на пазара не бива да препоръчват нито една специфична технология или да ѝ отдават предпочитание посредством специална подкрепа.

3.6 Значение на електроенергийния сектор. Голяма част от предложените технологии и мерки се отнасят до системите за осигуряване или използване на електроенергия. Въпреки че понастоящем електроенергийният сектор съставлява около 19 % от европейския енергиен пазар (14), Комитетът счита, че има основание за известно насочване на предложените мерки в областта на НИРД към електроенергията, тъй като тя играе задължителна и ключова роля във всички области на всекидневния живот, в технологиите и икономиката. Стремежът към „електрифициране“ на целия наземен транспорт, доколкото това е възможно (електромобили, товарен железопътен транспорт) и – наред с комбинираното производство на топлина и електроенергия – към по-широко използване на помощни енергийни технологии (помпи, компресори) при отоплението на сградите с помощта на топлинни помпи и геотермална енергия, ще засили още повече ролята на електроенергията.

3.6.1 Решаваща роля на възобновяемите източници на енергия. Комитетът още веднъж подчертава, че сред нисковъглеродните енергийни технологии, които предстои да бъдат разработени, възобновяемите източници на енергия имат решаваща роля. Комитетът установява със задоволство, че през последните години делът на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия е нараснал повече от очакваното, най-вече благодарение на стремителното развитие на съоръженията за вятърна енергия.

3.6.2 Европейски електроенергийни мрежи. Поради това Комитетът подкрепя развитието на подходящи електроенергийни мрежи в Европа и на необходимите за това технологии (например „smart grids“), за да се уравновесят все по-големите колебания на предлагането в Европа и евентуално да може да се пренася към Европа електроенергията, произведена от слънчевите електроцентрали в Африка.

3.6.3 Технологии за съхраняване, покриване на върховите натоварвания и буферни електроцентрали. Въпреки това малко вероятно е при по-нататъшно развитие в желаната посока на трансформаторите на енергия от възобновяеми източници, за които са характерни колебания от метеорологичен, дневен или сезонен характер, те да са достатъчни, за да се гарантират сигурни и отговарящи на нуждите доставки на електроенергия. Затова следва да се предложат иновативни стационарни техники за съхраняване (например сгъстен въздух, водород). Също толкова важно е да се разработи високоефективен и същевременно икономически изгоден капацитет за покриване на върховите натоварвания. Докато преди години този капацитет все още служеше предимно като допълнение към основните доставки, за да се реагира на променящите се нужди (особено на пиковете в търсенето и потреблението), сега те служат за компенсиране на колебанията в предлагането на енергия от повечето възобновяеми източници чрез буферни електроцентрали. Поради това развитието и готовността за въвеждане в експлоатация на тези централи е от особено значение.

3.6.4 Системни решения. Поради гореспоменатото системно свързване в мрежа на различни енергийни технологии би следвало да се постави още по-силно ударение върху проучването на системните проблеми, върху свързания с това въпрос за сигурност на доставките и върху разработването на възможни решения.

3.6.5 Допълнителни разходи. Освен това разходите за мрежите, системите за регулиране и съхранение, както и за буферните централи за енергийни източници, характеризиращи се с колебания, също трябва да се отчитат в общите икономически сметки, както Комитетът вече поиска по отношение на интернализирането на външните разходи например при ядрената енергия и различните форми на използване на изкопаеми енергийни източници (15).

3.6.6 Акумулиране на енергия с оглед на мобилното използване. Във връзка с това е важно да се засилят фундаменталните научни изследвания, за да се стигне, както се надяваме, до новаторски подходи, позволяващи значително по-голяма плътност и увеличаване на броя на циклите и съответно по-дълъг експлоатационен период и по-голям капацитет. При определени условия дори батериите на електромобилите биха могли да се използват за съхранение на енергията от енергоизточници, характеризиращи се с колебания.

3.6.7 Доставчици на основни мощности. Доставчиците на основни мощности играят решаваща роля, тъй като са основната движеща сила в производството на електроенергия. Поради това е от първостепенно значение:

—	въглищата да се използват по щадящ климата начин, по-специално посредством по-голяма ефективност и/или по-ефективно улавяне и съхранение на СО2;

—	да се подобри допълнително използваемостта на ядрената енергия (технологии на база делене на атомни ядра) посредством по-нататъшно развитие на всички сектори (безопасност, крайно акумулиране, разпространение, използване на ресурсите, буферен капацитет);

—	да се разработят високоефективни газови централи;

—	да продължават да се развиват активно технологиите за ядрен синтез (Fusion), които изглеждат обещаващи в дългосрочен план;

—	да се търси възможно най-голямата регулируемост при доставчиците на основни мощности, за да могат те също да бъдат включени към свързаните в мрежа системи за регулиране.

3.7 Основното използване на енергия е извън сектора. В крайна сметка основното използване на енергия от крайните потребители става извън електроенергийния сектор. То обхваща голяма част от потреблението в промишлеността (например в химическата промишленост или производството на стомана), почти целия транспортен сектор и почти цялото отопление на сгради. Поради това Комитетът препоръчва да се обърне значително по-голямо внимание на този аспект. По тази причина е изключително важно да се разработят нови изследователски подходи, които излизат извън понятията „енергийна ефективност“, „икономия на енергия“ и „електрификация“. Целите в областта на климата ще могат да бъдат постигнати, само ако се намерят подходящи решения в тази сфера.

3.7.1 Морски транспорт и въздушен транспорт. В областта на морския и въздушния транспорт Комитетът вижда твърде малко възможности за избягване на използването на изкопаеми и химически горива, дори и в дългосрочен план (16). Поради това преди всичко трябва да се подобри ефективността, отработените газове да се пречистват от другите токсични газове, да се добиват химически източници на енергия (например водород и неговите съединения) посредством електрическа или слънчева енергия и евентуално да се разработят технологии за улавяне и съхранение на въглерод (при корабоплаването) (17).

3.7.2 Индустриални процеси, химическа промишленост и производство на стомана. Пълната замяна на изкопаемите горива в промишлените процеси, по-специално в химическата промишленост и производството на стомана, също би била трудна задача (18). Поради това Комитетът препоръчва да се търсят новаторски решения посредством по-активна научноизследователска и развойна дейност.

3.7.3 Биотехнология и биомаса. Комитетът посочва значителния потенциал на иновационните развития в биотехнологията, както и значението им и за енергийния сектор и за обсъжданите в настоящото становище цели. Биомасата обаче като ресурс (при който следва да се отчитат парниковите газове (19) като NO2 при торенето!), който в дългосрочен план ще бъде недостатъчен и който се конкурира с производството на храни и суровини, следва да се използва по-специално за онези приложения, за които няма друга алтернатива.

3.7.4 Изолация на сгради. Друг изключително важен аспект е свързан с икономията на енергия в сградите. Тук има значителен потенциал за развитие (и прилагане!) с оглед намаляване на загубата на топлина от сградите. На това трябва да се обърне по-голямо внимание, когато се приоритизират мерките за предотвратяване на емисиите на СО2.

4. Специфични бележки на Комитета

4.1 Общи задачи и субсидиарност. SET-Plan се отнася най-вече до задачите на Общността, които са необходими или целесъобразни с оглед на развитието на упоменатите технологии. Следователно става въпрос за наднационални задачи или за задачи, за чието изпълнение международното сътрудничество играе голяма роля и създава европейска добавена стойност.

4.2 Финансов план и приоритети. Следва да се провери, дали финансовият план и определените в него приоритети отговарят на изложените по-горе критерии.

4.3 Отново за разработването и приложението. Аналогично следва да се провери дали финансовият план отговаря на приоритета за разработване на нови технологии или системи. Не бива в никакъв случай да се допуска SET-Plan просто да субсидира широкото използване на енергийни технологии.

4.4 Връзки с вече съществуващи програми. Освен това Комитетът препоръчва също да се осигурят връзки между научноизследователската и развойната дейност в областта на климата, предложени в SET-Plan, и вече съществуващите програми и проекти в рамките на 7-а рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност, например с водещите проекти в рамките на програмата за бъдещи и нововъзникващи технологии (FET). Това се отнася по-специално за онези области от SET-Plan, в които през следващите десет години не могат да се очакват резултати в средносрочен план.

4.5 Международно сътрудничество. За да се постигне оптимално въздействие с използваните ресурси, Комитетът (20) препоръчва да се положат усилия за международно сътрудничество със стратегически партньори, по-специално при необходимите мащабни проекти (пример: ITER), не само за да се разпределят разходите и човешките ресурси, но и за да се създаде по-широка научна основа и по-голям новаторски потенциал.

4.6 Ролята на Комисията. За да може Комисията да изпълни добре задачата си в областта на координацията, е целесъобразно структурите, необходими за програмите в областта на НИРД, да се създадат съгласувано със съответните заинтересовани участници. От своя страна, Комисията се нуждае от опитни, международно признати и ангажирани специалисти за работа по проектите, които да действат като експерти в съответната техническа област и които се идентифицират напълно с успеха на координираната от тях програма.

4.7 Разбиране, участие и приемане – информация и прозрачност. Условие за успеха на всички изложени по-горе мерки е пълното и открито информиране на гражданите, по-специално на тези, които потенциално могат да бъдат засегнати от планираните мерки, и тяхното пълноценно включване в процеса на вземане на решения, наред с политическите представители, индустрията и другите действащи лица. Най-добрият начин да се разберат и приемат тези мерки е да се следи за пълното информиране, участието и прозрачността.

4.8 Предходни становища на Комитета. Комитетът отбелязва, че вече е изготвил становища по много от темите, повдигнати в настоящия документ, в които са изложени повече подробности по тук представените накратко твърдения. Той се позовава по-специално на следните становища:

—	INT/146 „Нуждата от изследвания за сигурни и устойчиви енергийни доставки“ (21);

—	TEN/299 „Енергийна ефективност на сградите – приносът на крайните потребители“ (22);

—	TEN/311 „Възможното положително или отрицателно въздействие на повишените изисквания в областта на околната среда и енергийната политика върху конкурентоспособността на европейската индустрия“ (23);

—	TEN/332 „Европейски стратегически план за енергийните технологии“ (24);

—	TEN/398 „Екологично ефективна икономика / възможност за нова енергийна ера“ (25);

—	TEN/340 „Устойчиво производство на електроенергия от изкопаеми горива“ (26);

—	TEN/404 „Измерване и оценка на въздействието и ефекта на европейската енергийна политика върху МСП“ (27);

—	NAT/391 „Международни преговори относно изменението на климата“ (28);

—	Няма път назад – Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно изменението на климата, Копенхаген, 7-18 декември 2009 г.

Брюксел, 27 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) SEC(2009) 1296 от 7.10.2009 г.

(2) По оценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ) до 2050 г. световното енергийно потребление ще нарасне с 50 %.

(3) По консервативни оценки през 2050 г. половината от „изкопаемите“ ресурси ще бъдат изчерпани.

(4) С изключение на улавянето и съхранението на въглерод.

(5) СOM(2010) 2020 „ЕВРОПА 2020“ - Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

(6) Международна агенция по енергетика - МАЕ – World Energy Outlook 2009 – Reference Scenario (Световна енергийна прогноза, 2009 г. - референтен сценарий).

(7) МАЕ – Световна енергийна прогноза, 2009 г. – Сценарий 450.

(8) SEC(2009) 1296 от 7.10.2009 г.

(9) ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 22.

(10) Например приходите от търгове през периода 2013-2020 г.

(11) Докато в своето съобщение Комисията предлага да се заделят едва 50 %, и то не изключително за НИРД (вж. 2.3.6).

(12) Това включва и геотермалната енергия.

(13) Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: - Преглед на политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят“ (INT/509), още непубликувано в Официален вестник.

(14) EUROSTAT – Доклад за 2009 г.

(15) ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 1; ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 15.

(16) С изключение на специалното предназначение във военната област.

(17) В случай че не се допуска използването на ядрена тяга.

(18) Доколкото се използват изкопаеми източници на енергия, се предлага УСВ, за да се разтовари атмосферата.

(19) Atmos. Chem. Phys. Discuss., 7, 11191–11205, 2007 г.

(20) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Стратегическа европейска рамка за международно сътрудничество в областта на науката и технологиите“, ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 13.

(21) ОВ C 241, 7.10.2002 г., стр. 13.

(22) ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 62.

(23) ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 72.

(24) ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 53.

(25) Все още непубликувано в ОВ.

(26) ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 49.

(27) Все още непубликувано в ОВ.

(28) ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 73.

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/56

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие за градска мобилност“

COM(2009) 490 окончателен

2011/C 21/10

Докладчик: г-н Raymond HENCKS

На 30 септември 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно План за действие за градска мобилност“

COM(2009) 490 окончателен.

На 3 ноември 2009 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура, информационно общество“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата (член 59, параграф 1 от Правилника за дейността), на 463-ата си пленарна сесия на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 27 май 2010 г.) Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н HENCKS за главен докладчик и прие настоящото становище със 175 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Повече от 60 % от населението на Европа живее в градските зони. На практика всички тези зони се сблъскват с едни и същи проблеми, породени от пътния трафик: претоварване на инфраструктурата, екологични щети, замърсяване на въздуха и шумово замърсяване, пътни злополуки, здравословни проблеми, места с недостатъчна пропускателна способност от логистичната верига и т.н.

1.2 Ето защо ЕИСК одобрява изцяло инициативата на Европейската комисия чрез плана за градска мобилност да предложи на местните, регионалните и националните власти възможности да осигурят в градските зони възможно най-високо и устойчиво качество на живот.

1.3 ЕИСК е убеден, че в някои области на градската мобилност съгласуваните действия в рамките на Общността могат да донесат нетна добавена стойност и поради това настоява за по-ясно определяне на областите на компетентност и отговорност на Съюза, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

1.4 При все това е необходимо да се отбележи, че предложенията на Комисията, залегнали в плана ѝ за действие, отстъпват значително от препоръките, които ЕИСК отправи в свои предходни становища относно градската мобилност.

1.5 Така например по-голяма част от препоръчаните от Комисията мерки не стигат по-далеч от добронамерените съвети – впрочем похвални – но нямат нито задължителен, нито революционен характер.

1.6 Освен това фактът, че в разглежданото съобщение се повтарят голяма част от темите и предложенията, които вече присъстваха в съобщението относно „Развитие на гражданската мрежа“ от 1998 г., навежда на мисълта, че оттогава положението съвсем не се е подобрило. Във връзка с това ЕИСК изразява съжаление, че липсва равносметка на инициативите, предвидени във въпросното съобщение.

1.7 Планът за действие в разглежданото съобщение трябваше да бъде съпътстван този път от количествено измерими цели на базата на съвкупност от показатели, които градовете и крайградските райони да се стараят да постигнат посредством планове за устойчива мобилност по техен избор.

1.8 ЕИСК смята за необходимо настоящият план за действие да бъде допълнен с друг план, който разглежда в подробности, наред с другите въпроси, и престъпността в обществения транспорт, немоторната мобилност и мотоциклетите.

1.9 ЕИСК приветства намерението на испанското председателство на Съюза за създаване на паневропейска система или програма за насърчаване на достъпността в европейските градове и общините на Европа, по-конкретно насочена към хората с ограничена подвижност, и заявява интереса си към активно участие в тази инициатива поради значението, което тя има за гражданското общество.

1.10 Накрая ЕИСК препоръчва по-ефективно разпределение на структурните и кохезионните фондове на Съюза, по-специално чрез създаване на специален финансов инструмент за насърчаване на градската мобилност. Той предлага отпускането на средства да се обвърже с прилагането на планове за градска мобилност и спазване на критериите за достъпност за хора с ограничена подвижност.

2. Създаване на плана за действие

2.1 На 30 септември 2009 г. Европейската комисия прие план за действие за градска мобилност, който, без това да е изрично уточнено в заглавието, следва да бъде устойчив.

2.2 С публикуването на този план за действие Европейската комисия отговори на очакванията на редица заинтересовани страни, преди всичко на Европейския парламент, но и на ЕИСК, който в своето проучвателно становище относно транспорта в градски агломерации и метрополни региони (1) и в други становища (2) е настоявал за подобна инициатива. Според ЕИСК един такъв план би трябвало да бъде придружен от количествени цели за подобряване на качеството на живот, защитата на околната среда и енергийната ефективност в градовете.

2.3 На 25 септември 2007 г. със Зелената книга „Към нова култура на градска мобилност“ Комисията постави началото на обществени консултации. Тези консултации потвърдиха категорично, че Европейският съюз следва да играе важна роля в насърчаването на устойчива градска мобилност.

2.4 Публикуването на план за действие (предвидено в законодателната дейност на Европейската комисия за 2008 г.) обаче, беше обявено, после отложено на няколко пъти заради възраженията на някои, които смятаха, че всякаква инициатива на Комисията в тази област би била в противовес на принципа на субсидиарност и на независимо управление на местните и регионалните власти.

2.5 Тъй като поради изброените по-горе причини Комисията не успя да публикува своя план за действие, както беше предвидено преди края на 2008 г., Европейският парламент, опасявайки се, че инициативата ще бъде изцяло прекратена, разгледа въпроса и гласува резолюция относно плана за действие за градска мобилност (3) в подкрепа на Комисията, която беше приканена да включи определен брой указания от Зелената книга в сборник, предназначен за местните и регионалните власти.

3. Ролята на Съюза в рамките на градската мобилност

3.1 Политически декларации за намеренията за устойчив градски транспорт не липсват, но те трябва да бъдат съпътствани от конкретни решения и органи, които разполагат с най-много инструменти за прилагането им.

3.2 Градските транспортни системи са част от европейската транспортна система и съответно от общата транспортна политика. На неформалната среща на Съвета на министрите на транспорта на 16.02.2010 г. беше подчертана необходимостта от въвеждане на плановете за градска мобилност в законодателни актове, съгласувани между местните, регионалните, националните и общностните власти с цел насърчаване на по-добро интегриране на инфраструктурите и на транспортните услуги в стратегиите за териториите, градовете и селските райони.

3.3 Редица директиви, регламенти, съобщения и общностни програми за действие вече оказват много голямо въздействие върху градския транспорт, независимо дали се отнася за изменението на климата, защитата на здравето, околната среда, устойчивата енергия, пътната безопасност или за инвестициите в публичния транспорт и неговата експлоатация.

3.4 С оглед на стриктното спазване на принципа на субсидиарността Комисията само приканва градовете да въведат мерки за борба срещу изменението на климата, за създаването на ефикасни и устойчиви транспортни системи, като всичко това да става само въз основа на доброволни ангажименти.

3.5 ЕИСК би желал да припомни във връзка с това, че макар че градовете и крайградските региони са много различни, те се сблъскват с общи проблеми, свързани с устойчивото развитие, които не свършват на границата на градовете и които могат да бъдат решени само чрез единен пакет от действия на европейско равнище подобно на общностните разпоредби относно качеството на атмосферния въздух или относно управлението на шума в околната среда (4).

3.6 Тук следва да се добави, че в своето съобщение „Устойчиво бъдеще за транспорта: интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система“ (5) Комисията констатира по отношение на транспортните политики: „По-ограничени бяха обаче резултатите по отношение на целите на Стратегията на ЕС за устойчиво развитие (СУР): както е отбелязано в доклада за напредъка за 2007 г., европейската транспортна система в много отношения още не е поела пътя към устойчивостта.“

3.7 В неотдавнашно проучвателно становище, в което бяха разгледани изходни точки за европейска транспортна политика след 2010 г (6)., ЕИСК установи, че въпреки че транспортът е ключ към много от нашите свободи (свободата да живеем и работим в различни части на света, свободата да се възползваме от различни продукти и услуги и свободата на търговията и на установяването на лични контакти), една от основните мисии на политиката е да определи рамката за тези свободи и дори да постави граници, при условие че те засягат, дори застрашават други свободи или потребности, например когато се отнася за здравето на хората, околната среда или климата, но също и за потребностите на бъдещите поколения.

3.8 Политиките за градски транспорт, провеждани от някои градове пионери в областта на устойчивия транспорт са доказателство, че ангажираните отговорни фактори могат, ако изразят воля, да обърнат неблагоприятните тенденции, но наложителната необходимост да се ограничат емисиите на СО2 извежда на преден план абсолютната необходимост от европейска колективна ангажираност.

3.9 Движението в градовете и, в частност, придвижванията с моторни превозни средства са източник на 40 % от емисиите на CO2 и на 70 % от емисиите на други вредни вещества от автомобилния транспорт. ЕС ще може да постигне собствените си цели в областта на изменението на климата, само ако промени политиките си за градския транспорт. Предизвикателствата не могат да бъдат решени с изолирани действия - колкото и похвални и необходими да са те - изключително на местно или регионално равнище.

3.10 Ето защо е важно да се мобилизират всички европейски ресурси за подкрепа на действията на местно и териториално равнище, за да могат да бъдат постигнати целите от общата стратегия на Европейския съюз относно борбата срещу изменението на климата, повишаването на енергийната ефективност, развитието на възобновяеми енергийни източници и засилване на социалното сближаване.

4. Съдържание на плана за действие

4.1 Предложеният от Комисията план за действие се отнася за превоза както на хора, така и на товари в градските и крайградските райони и се основава в широка степен на резултатите от започналата на 25 септември 2007 г. обществена консултация.

4.2 Целта на плана е да се подпомогнат местните, регионалните и националните власти в насърчаването на култура на устойчива градска мобилност, по-конкретно чрез намаляване на движението и задръстванията в градовете и в резултат на това - на пътнотранспортните произшествия, замърсяването на атмосферата и потреблението на енергия, без при все това да им бъдат налагани готови решения.

4.3 В този смисъл планът за действие на Комисията не измества в никакъв случай местните, регионалните и националните власти в избора на решенията, които те предпочитат за разрешаване на проблемите с градската мобилност. Планът е насърчаващ и предлага да бъде събран, документиран и споделен опит с цел насърчаване на добрите практики, да бъде оказана помощ при използване на възможностите за финансиране или съфинансиране от страна на ЕС, подкрепа за изследователски проекти и подготовка на документи с насоки, по-конкретно за превоза на товари или за интелигентните транспортни системи.

4.4 Общият план за действие посочва 20 конкретни мерки, разпределени в шест главни теми, обобщени по-долу, които да бъдат изпълнени по график до 2012 г.

4.4.1 Насърчаване на интегрирани политики

Целта е да бъде разработен интегриран подход, който да отчита взаимозависимостта между видовете транспорт, ограниченията в рамките на градското пространство и ролята на градските системи, за да се поощрява взаимовръзката на всички видове транспорт, по-специално в рамките на плановете за градска мобилност.

4.4.2 Действие, насочено към гражданите

Трябва да се обърне внимание на:

—	лостовете (тарифи, качество, достъпност за хората с ограничена подвижност, информация, права на пътниците, зелени зони и др.), чрез които да се насърчават гражданите да използват редовно обществения транспорт или немоторни превозни средства;

—	образователни, информационни и популяризиращи кампании за устойчиво поведение;

—	енергийно ефективно шофиране на частни и професионални водачи.

4.4.3 По-екологичен градски транспорт

Планът за действие предвижда да се оказва подкрепа на научните изследвания и разработването на превозни средства с ниски или нулеви емисии и на щадящи видове транспорт. Комисията ще разработи интернет наръчник, съдържащ информация за чистите превозни средства, и ще улеснява обмена на информация за градските ценови тарифи. Комисията възнамерява също така да проучи ефикасността на пътните такси и интернализацията на външните разходи.

4.4.4 Увеличаване на финансирането

Комисията изразява желание да работи за оптимизиране на съществуващите европейски източници на финансиране и да разгледа нуждите от бъдещо финансиране. Тя ще публикува документ с насоки за устойчива градска мобилност и политиката в областта на социалното сближаване и ще проучи различни ценови формули за градския транспорт. Целта е да се познават по-добре съществуващите възможности за финансиране от страна на Съюза и да се оптимизира това, което съществува чрез по-добро функциониране на пакета от инструменти, като структурните фондове и фондовете за научноизследователска дейност, да се проучат новаторски публично-частни партньорски схеми, както и възможностите за собствено финансиране за устойчива градска мобилност.

4.4.5 Споделяне на опит и знания

Заинтересованите страни трябва да имат възможност да се възползват от чуждия опит. За целта Комисията ще изготви база данни с информация за широк спектър от изпробвани и вече въведени в практиката решения. Тази база данни ще преадоставя и общ поглед върху полезните законодателни и финансови инструменти, по-специално посредством обсерватория за градска мобилност под формата на виртуална платформа.

4.4.6 Оптимизиране на градската мобилност

За да улесни преминаването към по-екологични видове транспорт и по-ефикасна логистика, Комисията възнамерява да ускори плановете за устойчива градска мобилност в градовете и регионите. Във връзка с това тя ще изготви документи с насоки за важните аспекти на тези планове, като градския товарен транспорт и интелигентните транспортни системи.

4.5 През 2012 г. Комисията ще извърши преглед на прилагането на настоящия план за действие и ще оцени необходимостта от по-нататъшни мерки.

5. Общи бележки

5.1 Общественият транспорт е от общ интерес и за това следва да отговаря на критериите за универсалност, достъпност, непрекъснатост, качество и приемливи цени. Във връзка с това ЕИСК одобрява всички планирани в разглежданото съобщение дейности, които са в правилната посока.

5.2 ЕИСК приветства това, че в документа на Комисията неговото становище относно Зелената книга за градска мобилност се цитира сред отправните становища, които са в основата на разглежданото съобщение, но все пак е длъжен да отбележи, че предложенията на Комисията изостават в значителна степен от препоръките на ЕИСК, направени в горепосоченото становище и в други становища по тази тема (7).

5.3 Без да поставя под съмнение принципа на субсидиарност и ограничените правомощия, с които разполага Съюзът в тази област, ЕИСК изразява съжаление, че препоръките, които отправи в проучвателното си становище (8)„Интегриране на транспортните политики и политиките за устройство на територията за постигане на по-устойчив градски транспорт“ в подкрепа на засилване на ролята на Съюза, не са получили положително развитие.

5.4 Водена от загрижеността да не наруши принципа на субсидиарност, Комисията се поставя в положението по-скоро на улесняващ или подпомагащ фактор, отколкото на регулатор или предоставящ услуги. По-голямата част от препоръчаните от Комисията мерки не стигат по-далеч от добронамерени съвети – похвални наистина, но без задължителен, нито революционен характер.

5.5 Освен това при прочита на разглежданото съобщение се налага изводът, че в случая става въпрос за копиране, ако не дословно, то поне по същество, на съобщението „Развитие на гражданската мрежа“ СОМ(1998) 431 окончателен.

5.6 Единадесет години след съобщението от 1998 г., известно с лозунга „push and pull“ (сваляне от личния автомобил и качване в обществения транспорт), на дневен ред са същите теми, по-конкретно: насърчаване на обмена на информация, сравняване на резултатите, въвеждане на адекватна политическа рамка, използване на финансовите инструменти на Европейския съюз.

5.7 ЕИСК изразява съжаление, че липсва равносметка на инициативите, предвидени в съобщението от 1998 г., като например Европейската информационна служба за транспорт на къси разстояния (ELTIS), споразумението, сключено с мрежата на градовете и регионите (POLIS), свързването на националните мрежи за велосипедни алеи, развитието на система за самооценка на постиженията, пилотния проект за оценка на местните системи за транспорт на пътници, ръководството за управление на мобилността и анализа на пречките, електронните билети, обучението на професионални водачи, съобщението относно управлението на мобилността, предвидено за 2000 г., както и редица обявени изследователски проекти.

5.8 ЕИСК би предпочел планът за действие в съобщението поне да бъде съпътстван този път от количествено измерими цели на базата на съвкупност от показатели (вж. становище CESE 1196/2009), които градовете и крайградските райони да се стараят да постигнат посредством планове за устойчива мобилност по техен избор.

5.9 Жалко, че това не е направено, още повече, че в съобщението си „Устойчиво бъдеще за транспорта: интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система“ Комисията изразява съжаление, че целите, поставени в областта на устойчивостта на транспорта, далеч не са постигнати и се налагат основни промени в ориентацията.

5.10 Социалните въпроси, натискът върху средата, оказван от консуматорското общество, немоторната мобилност, мотопедите и дейностите за избягване à priori на придвижванията с моторни средства, по-скоро са оставени на заден план. Същото се отнася и до трансграничното сътрудничество, проблемите, свързани с устройството на територията, урбанизма и разрастването на градските райони, което увеличава необходимостта от транспортна инфраструктура.

5.11 ЕИСК смята за необходимо разглежданият план за действие да бъде допълнен с друг план, който да включва по-подробно и немоторната мобилност и мотоциклетите.

5.12 Основната цел, която си поставя планът за действие, е да „рационализира“ и управлява индивидуалната моторна мобилност, а не да я избягва. Рестриктивното управление на търсенето, свързано с използването на автомобила, независимо дали се отнася за позитивен подход като насърчаване на схемите за използване на един автомобил или възпиращи мерки (възпираща политика относно паркирането, пътни такси, глоби) се ограничава до обявяването на проучване на правилата за достъп до различни видове зелени зони.

5.13 Проучванията, предвидени в рамките на плана за действие, по-конкретно как обществеността приема градските пътни такси, въвеждането на енергийно ефективно шофиране, интернализирането на външните разходи и наличието на технологии и начина на покриване на разходите, несъмнено ще внесат добавена стойност. Същевременно обаче е важно конкретните действия, които се налагат от тези проучвания, да не бъдат пожертвани в името на принципа на субсидиарност.

5.14 В заключение, планът за действие не се занимава с начина, по който гражданското общество би могло да бъде привлечено по-активно към дейностите в полза на една устойчива мобилност, въпреки че гражданското общество има капацитета да обедини заинтересованите страни и политически отговорните фактори и да повиши интереса на всички части на обществото за преразглеждане и промяна на навиците на придвижване.

6. Специфични бележки

В допълнение към общите бележки, формулирани по-горе, ЕИСК би желал да коментира някои от 20-те специфични действия.

Действие 1 — Ускоряване на приемането на планове за устойчива градска мобилност

Действие 6 — Подобряване на информацията относно пътуванията

6.1 ЕИСК одобрява факта, че Комисията ще окаже логистична подкрепа на местните власти при разработването на планове за устойчива градска мобилност, обхващащи превоза за товари и пътници.

6.2 В дългосрочен план Комисията може да предприеме по-нататъшни стъпки, например чрез стимули или препоръки.

6.3 ЕИСК би искал да поднови предложението си за обвързване на всяка финансова помощ за общините от страна на фондовете на Общността със задължението за изготвяне на планове за мобилност, като градовете да имат свободата да адаптират тези планове към местните особености.

6.4 Все пак тези планове следва да включват задължителна цел за преминаване към щадящи околната среда транспортни средства, съобразени с минималните общностни изисквания, за:

—	да могат всички категории жители, посетители и служебно пътуващи лица да се ползват от устойчиви средства за придвижване и да бъдат отстранени социалните неравенства в областта на мобилността;

—	да се намалят емисиите на СО2, замърсяването, шумът и потреблението на енергия;

—	да се подобри ефективността и ефикасността на превоза на пътници и товари, като бъдат отчетени външните разходи.

6.5 Спазването на тези критерии трябва да се отчита при присъждането на препоръчания от Комисията специален знак „градска мобилност“, чието бързо въвеждане ЕИСК насърчава.

Действие 4 – Платформа относно правата на пътниците

6.6 Комитетът изразява съжаление, че не е било уважено предложението му всички права на ползващите колективен транспорт да се съберат в „харта за правата“.

6.7 От друга страна, одобрява намерението на Комисията да допълни регулативния подход с общи качествени показатели с цел защита на правата на пътниците и лицата с ограничена подвижност, както и общите процедури за подаване на жалби и механизми за докладване.

6.8 ЕИСК изразява съжаление, че една от основните бариери пред използването на обществения транспорт, а именно липсата на сигурност най-вече в най-рядко използваните линии и пътуванията вечер или през нощта, не е разгледана в съобщението, въпреки че добре обученият и достатъчно на брой придружаващ персонал, както и видеонаблюдението представляват ефикасни превантивни средства за борба с престъпността в обществения транспорт.

6.9 Тъй като участието на множество заинтересовани страни води до голямо разнообразие по форма и същество в дейностите, е необходимо да се извършва редовна оценка на дейностите, за да може да се прецени дали дадена дейност или политика отговаря на нуждите на ползвателите и при необходимост да се адаптира, промени или премахне. При все това в плана за действие на Комисията не се споменава нищо по този въпрос.

Действие 5 — Подобряване на достъпа за лица с ограничена подвижност

6.10 ЕИСК счита, че броят на европейските граждани с ограничена подвижност (възрастни хора, инвалиди, хора с увреждания, но също и бременни жени или хора с детски колички) значително надхвърля 100 милиона.

6.11 Вярно е, че някои градове предприеха образцови мерки в полза на лицата с ограничена подвижност, но тези инициативи все още остават изолиран случай. Твърде често тези хора се сблъскват с непреодолими пречки при придвижването им с обществения транспорт (достъпност, съоръжения) или пеша (сложни кръстовища, стеснени тротоари, кафенета/бирарии, разположени върху тротоарите). Към това следва да се добави недостатъчното гражданско съзнание на другите граждани (неправомерно паркиране, незачитане на паркоместата, запазени за хората с увреждания). ЕИСК приветства намерението на испанското председателство за създаване на паневропейска система или програма за насърчаване на достъпността на европейските градове и заявява интереса си от активно участие в тази инициатива поради значението, което тя има за гражданското общество.

6.12 Системата за техническо подпомагане не е достатъчно развита и не отговаря на реалните нужди заради малкия размер на пазара, което спира инвестициите и иновациите.

6.13 ЕИСК одобрява напълно включването на въпроса за достъпността за хората с ограничена подвижност в Стратегията на ЕС за хората с увреждания 2010-2020 г., както и разработването на подходящи качествени показатели и механизми за докладване.

6.14 Тези мерки би следвало да бъдат подкрепени със съответните финансови средства, отпуснати от общностните фондове, на национално, регионално и местно равнище, но преди всичко на равнище ЕС.

Действие 8 — Кампании относно поведение за устойчива мобилност

6.15 Комисията възнамерява да обмисли присъждането на специален знак, за да насърчи приемането на планове за устойчива градска мобилност.

6.16 ЕИСК може само да одобри въвеждането на подобен знак, позовавайки се на своето становище (CES 324/99) относно Зелената книга за „мрежа за гражданите“, в което още тогава беше отбелязал, че присъждането на знаци за качество и/или цена представлява реален стимул за конкуренцията по отношение на качеството.

Действие 12 — Проучване на градските аспекти на интернализацията на външните разходи

Действие 13 — Обмен на информация за градските ценови схеми

6.17 Няма съмнение, че един „достъпен“ обществен транспорт е полезен от гледна точка на обществото, но също така е очевидно, че от икономическа гледна точка той е силно губещ. Приходите от ползвателите не могат да покрият всички разходи по дейността, а още по-малко инвестициите, така че са абсолютно необходими публични субсидии.

6.18 Във връзка с това ЕИСК смята, че методическото проучване на градските аспекти на интернализацията на външните разходи, обявено от Комисията, ще внесе повече прозрачност при изчисляването на разходите в сектора. Припомня, че въпросът с външните разходи е поставен още в съобщението от 1998 г., както и възможността за реинвестиране на приходите от пътните такси на местно равнище, най-вече в обществения транспорт и съоръженията в полза на придвижванията пеша и с велосипед. При все това тези два проблема остават нерешени.

Действие 15 — Анализиране на нуждите от бъдещо финансиране

6.19 Само 9 % от кредитите от структурните фондове за транспорта са насочени към придвижванията в градска среда, въпреки че на практика всички градове и региони страдат (в много различна степен) от липсата на средства за достатъчни инвестиции в областта на градската мобилност.

6.20 Въпреки че в своята пътна карта Комисията предвижда да анализира бъдещите финансови нужди след 2010 г., като същевременно продължи да подкрепя финансово програмата CIVITAS (9), ЕИСК би предпочел един по-официален ангажимент за предоставяне на допълнителни средства, без при все това да се пренебрегват възможностите за дори частично финансиране на градската мобилност чрез средствата от пътни такси или такси паркиране. ЕИСК предлага създаването на специален финансов инструмент за насърчаване на градската мобилност.

6.21 В Съобщението си „Развитие на гражданската мрежа“ от 1998 г. Комисията беше заявила намерението си да подкрепя приоритетно устойчивите системи за местен и регионален транспорт и да проучи възможностите да контролира условията на достъпност в тези транспортни системи. ЕИСК би бил доволен да се запознае с резултатите от този преглед.

6.22 ЕИСК счита, че вместо да предвижда степен на приоритетност, бъдещото законодателство относно общностните фондове следва, при преразглеждането му, планирано за 2013 г., да обвърже предоставянето на финансови средства от Общността на градския обществен транспорт с условието за прилагане на плановете за градска подвижност и с условието за стриктно спазване на изискванията за достъпност за хората с ограничена подвижност.

Действие 17 — Създаване на обсерватория за градска мобилност

6.23 ЕИСК приветства създаването на обсерватория за градска мобилност под формата на виртуална платформа, като се подразбира, че обменът на добри практики следва да обхване всички аспекти на градската мобилност, включително достъпността за хора с ограничена подвижност.

Брюксел, 27 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 77.

(2) ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 39; ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 1.

(3) (2008/2217(INI)) докладчик: г-н Savary.

(4) Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, Директива 2002/49/ЕО относно управлението на шума в околната среда

(5) COM (2009) 279 окончателен.

(6) ОВ C 255, 27.9.2010 г., стр. 110.

(7) ОВ C 255, 27.9.2010 г., стр. 110; ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 39; ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 77.

(8) ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 1.

(9) CIVITAS: (City VITAlity Sustainability) общностна програма за изследователска дейност и иновации в областта на градския транспорт.

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/62

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване“

COM(2009) 611 окончателен — 2009/0170 (COD)

2011/C 21/11

Главен докладчик: г-н KRAWCZYK

На 20 ноември 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 80, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване“

COM(2009) 611 окончателен – 2009/0170 (COD).

На 15 декември 2009 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата (член 59, параграф 1 от Правилника за дейността), на 463-тата си пленарна сесия на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 27 май 2010 г.) Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Krawczyk за главен докладчик и прие настоящото становище със 157 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Съществуващата понастоящем система на Общността за разследване на произшествия в гражданското въздухоплаване и докладване на събития не работи с оптимална ефективност. Тя не отчита значителния напредък, насочен към създаване на единен авиационен пазар, постигнат по-специално чрез основаването на Европейската агенция за авиационна безопасност.

1.2 ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия като стъпка в правилната насока за преодоляване на недостатъците, свързани със сегашното фрагментирано разследване на произшествията в ЕС.

1.3 Предложението на Комисията предвижда насърчаване на доброволно сътрудничество чрез създаването на Европейска мрежа на органите за разследване на авиационни събития в гражданското въздухоплаване. ЕИСК изразява съгласие с оценката на Комисията, че създаването на Европейска агенция за разследване на произшествия в гражданското въздухоплаване би било прибързано.

1.4 ЕИСК би искал да подчертае, че единствената цел на разследването на произшествия и инциденти трябва да бъде предотвратяването на произшествия и инциденти, а не отправянето на обвинения. Ето защо ЕИСК смята, че е от съществено значение да се подобри още повече формулировката на член 15, с цел да се гарантира, че той е напълно в съответствие с разпоредбите на Приложение 13 към Чикагската конвенция на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

1.5 ЕИСК подчертава голямото значение за авиационната безопасност на един наистина независим процес на разследване на произшествията, в който не се намесват засегнатите страни, както и обществеността, политиците, медиите и съдебните власти.

1.6 ЕИСК би желал да подчертае важността на „културата на безопасност“ и гарантираното прилагане на „култура на справедливост“ в националните наказателноправни системи на всички държави-членки. Изискват се повече действия на равнище ЕС, за да се гарантира, че всички държави-членки ще променят своите национални наказателноправни системи, за да гарантират културата на справедливост.

1.7 По-специално ЕИСК подчертава значението на изготвянето на Харта на ЕС за култура на справедливост съвместно с другите заинтересовани участници.

1.8 ЕИСК подчертава значението на гарантирането на пълна независимост на процеса на разследване на произшествия от всички засегнати страни, включително Европейската агенция за авиационна безопасност. Ето защо е важно да се включат повече предпазни клаузи в законодателството, за да се гарантира, че органите за разследване на произшествия ще запазят своята водеща роля.

1.9 ЕИСК подчертава, че навременното предоставяне на списъка на пътниците е от особена важност за семействата на жертвите. Въпреки това ЕИСК смята, че е също толкова важно да бъде предоставен правилният списък.

2. Въведение

2.1 Авиацията е един от най-сигурните видове транспорт. Статистиката сочи, че независимо от огромния ръст на въздушното движение, отбелязан след създаването на единния авиационен пазар през 1992 г., Европейският съюз успя да повиши равнището на авиационна безопасност, в резултат на което авиокомпаниите на ЕС са сред най-безопасните в света.

2.2 Въпреки това безопасността не може никога да се приема за даденост – необходими са постоянни усилия за подобряване на равнището на авиационна безопасност. Независимо колко безопасен е европейският въздухоплавателен сектор, никога не може да се изключи възможността за настъпване на произшествия или сериозни инциденти. Поради това независимите разследвания на тези произшествия са от решаващо значение. Анализът на обстоятелствата на произшествията води до препоръки, целящи предотвратяването им в бъдеще.

2.3 Задължението да се разследват произшествията в гражданското въздухоплаване е заложено в Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, по която всички държави-членки са страни. Подробни стандарти и препоръчителни практики са определени в Приложение 13 към Чикагската конвенция на ИКАО.

2.4 Тъй като Европейската общност признава значението на разследването на произшествия и инциденти, още през 1980 г. тя прие Директива 80/1266/ЕИО относно сътрудничеството и взаимопомощта между държавите-членки в областта на разследването на въздушни произшествия (1). По-късно директивата от 1980 г. бе заменена с Директива 94/56/ЕО (2). Освен това през 2003 г. беше приета Директива 2003/42/ЕО (3) за докладване на събития в гражданското въздухоплаване.

2.5 Поради своята фрагментация съществуващата понастоящем система на Общността за разследване на произшествия в гражданското въздухоплаване и докладване на събития не работи с оптимална ефективност. Тя не отчита в достатъчна степен значителния напредък, насочен към създаване на единен авиационен пазар, който увеличи правомощията на ЕС в областта на авиационната безопасност, по-специално чрез основаването на Европейска агенция за авиационна безопасност. Поради това на 29 октомври 2009 г. Комисията прие Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване, което би заменило съществуващото законодателство в тези области.

3. Предложение на Комисията

3.1 Предложението на Комисията предвижда насърчаване на доброволно сътрудничество, т.е. съгласно предложения регламент съществуващото неформално сътрудничество ще се преобразува в Европейска мрежа на органите за разследване на авиационни събития в гражданското въздухоплаване („мрежата“). Мрежата няма да е юридическо лице, а мандатът ѝ ще бъде ограничен до консултативни и координационни задачи.

3.2 Наред с това предложението допълва доброволното сътрудничество с редица законно установени задължения, като например:

—	включване в общностното право на международните стандарти и препоръчителни практики, свързани със защитата на доказателства и чувствителна информация за безопасността, в съответствие с Приложение 13 към Чикагската конвенция на ИКАО;

—	установяване на общи изисквания по отношение на организацията на националните органи за разследване на авиационни събития и укрепване на независимия статут на разследванията на авиационни събития;

—	по-добро съгласуване на отделните разследвания относно причините за произшествията и инцидентите;

—	изясняване на взаимните права и задължения на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и на националните органи за разследване на авиационни събития, без да се поставя под съмнение независимостта на разследванията на авиационни събития;

—	определяне на критериите, въз основа на които органите за разследване на авиационни събития ще назначават акредитирани представители за „държавата на проектиране“;

—	насърчаване на „култура на справедливост“ посредством очертаване на насоките за създаване на система за докладване на събития, която няма наказателен характер;

—	установяване на общи изисквания за авиокомпаниите на Общността по отношение на списъците на пътниците и защитата на съдържащата се в тях информация (т.е. член 23 от предложения регламент);

—	засилване на правата на жертвите на въздушни произшествия и семействата им;

—	по-добра защита на анонимността на участниците в произшествия;

—	създаване на общ регистър на препоръките за безопасност и процеса на тяхното проследяване.

4. Специфични бележки

4.1 ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия като стъпка в правилната посока за преодоляване на недостатъците, свързани със сегашното фрагментирано разследване на произшествията в ЕС. Въпреки това ЕИСК подчертава значението на наблюдението на ефективността на предложението, като се има предвид фактът, че някои по-малки държави-членки не разполагат с експертен опит и/или ресурси в сферата на разследването на произшествията. Ето защо ЕИСК насърчава Комисията да определи критерии за изискваното минимално равнище на техническа компетентност на органите за разследване на произшествия, както и на следователите, и да поощрява държавите-членки да се ангажират в тази насока.

4.2 ЕИСК приветства в частност прагматичния подход на Комисията, основаващ се на субсидиарност и пропорционалност. ЕИСК изразява съгласие с оценката на Комисията, че създаването на Европейска агенция за разследване на произшествия в гражданското въздухоплаване би било прибързано, въпреки че това не трябва да се изключва в дългосрочен план. ЕИСК подчертава също значението на това да се гарантира, че мрежата е отворена за онези страни извън ЕС, които имат обща граница с ЕС и тясно си сътрудничат с него, по-специално за държавите, които членуват в Европейската конференция за гражданска авиация (ЕКГА).

4.3 ЕИСК подчертава голямото значение за авиационната безопасност на един наистина независим процес на разследване на произшествията, в който не се намесват засегнатите страни, както и обществеността, политиците, медиите и съдебните власти.

4.4 ЕИСК би искал да подчертае факта, че единствената цел на разследването на произшествия и инциденти трябва да бъде предотвратяването на произшествия и инциденти, а не отправянето на обвинения. Ето защо ЕИСК смята, че е от съществено значение да се подобри още повече формулировката на член 15, с цел да се гарантира, че той е напълно в съответствие с разпоредбите на Приложение 13 към Чикагската конвенция на ИКАО. По-специално предложението да се дадат повече права на съдебните власти и обществото за цели, различни от разследването, би било противопоказно и би попречило на доброволното докладване за събития или инциденти. ЕИСК смята, че е важно процесът на разследване на произшествия да остане напълно отделен от каквато и да е съдебна процедура. В противен случай той може да има потенциално неблагоприятно въздействие върху събирането на информация за безопасността и следователно би могъл евентуално да доведе до влошаване на авиационната безопасност в ЕС. ЕИСК подчертава, че това няма да засегне правото на жертвите да получат компенсация чрез независими процедури, отделени от процесите на разследване на произшествия. ЕИСК подчертава значението на защитата на чувствителни данни за безопасността, както и защитата на служителите, които докладват за събития, свързани с безопасността.

4.4.1 ЕИСК оценява значението на Декларацията на организациите във въздухоплавателния сектор относно Регламента на ЕС за разследване на произшествията в авиацията от 26 април 2010 г., в която се изразява сериозна тревога относно предложението на Комисията (подкрепено от Съвета по транспорт на 11 март 2010 г.) по отношение на това, което се определя като върховенство на съдебното следствие спрямо разследването на безопасността. Според подписалите декларацията организации това би застрашило сериозно способността на разследващите произшествията за поверително получаване на информацията, необходима им за откриване на факторите, които допринасят за произшествията, и следователно ще им попречи да отправят добре обосновани препоръки за безопасността, необходими за подобряване на авиационната безопасност и за избягване на бъдещи произшествия – нещо, което няма да бъде в интерес на пътниците в европейското въздухоплаване.

4.5 ЕИСК би искал да подчертае значението на „култура на безопасност“ и гарантираното прилагане на „култура на справедливост“ в националните наказателноправни системи на всички държави-членки. В интерес на авиационната безопасност е важно резултатите от разследванията на произшествията да се използват за предотвратяване на бъдещи произшествия, а не за наказване на неволни грешки, което би попречило на правилното разследване на произшествията. ЕИСК смята, че регламентът би трябвало да осигури рамка, в която всички страни, имащи отношение към дадено произшествие, могат да споделят информация и да говорят открито при запазване на поверителността. За да се гарантира открито общуване при запазване на поверителността, е необходима правна сигурност, т.е. солиден набор от законови правила, които еднозначно да определят кога информацията за безопасността може да се използва извън разследванията на произшествия и кога не може. Без такава сигурност заинтересованите лица биха се страхували да допринесат за разследването. ЕИСК подчертава, че се изискват повече действия на равнище ЕС, за да се гарантира, че всички държави-членки ще променят своите национални наказателноправни системи, за да гарантират културата на справедливост. По-специално ЕИСК подчертава значението на изготвянето на Харта на ЕС за култура на справедливост. ЕИСК приветства Хартата за култура на справедливост, по която социалните партньори от европейското гражданско въздухоплаване постигнаха споразумение на 31 март 2009 г.

4.6 Според ЕИСК навременното предоставяне на списъка на пътниците е важно за семействата на жертвите. Въпреки това ЕИСК смята, че е също толкова важно да бъде предоставен правилният списък. Ето защо ЕИСК счита, че би могло да се запази разпореждането относно едночасовия срок за предоставяне на списъка на пътниците, ако се предвидят няколко изключения, при които това не би било технически възможно, по-специално за полети на дълги разстояния, които започват в трети страни. Една авиокомпания лесно може да представи непроверен списък до 1 час, но от съществено значение е списъкът да бъде проверен, по-специално за полети на дълги разстояния, започващи от дестинации извън ЕС. ЕИСК подчертава също значението на поверителността и защитата на данните и затова смята, че списъкът на пътниците, които авиокомпаниите могат да предоставят въз основа на системите за регистрация и резервация, би бил достатъчен за тази цел.

4.7 ЕИСК подчертава значението на гарантирането на пълна независимост на процеса на разследване на произшествия от всички засегнати страни, включително Европейската агенция за авиационна безопасност. Ето защо е важно в законодателството да се включат повече предпазни клаузи, за да се гарантира, че органите за разследване на произшествия ще запазят своята водеща роля. Вместо това ЕААБ би могла да стане страна (съветник) по разследването, заедно с други заинтересовани страни (авиокомпании, производители и т.н.), но не би трябвало да ѝ се позволява да влияе върху протичането на разследването или неговите резултати. По-специално ЕИСК би желал да подчертае факта, че на ЕААБ не би трябвало да се позволява да действа като акредитиран орган за разследване на произшествия, тъй като това ще доведе до конфликт на интереси с ролята на ЕААБ като регулатор на безопасността, а това няма да бъде в съответствие с духа на Приложение 13 към Чикагската конвенция на ИКАО. Въпреки това ЕИСК също би искал да подчертае, че е важно препоръките от разследването да бъдат изпратени на ЕААБ, когато това е подходящо и когато е необходимо ЕААБ да предприеме действия във връзка с някои неотложни проблеми на безопасността.

4.8 ЕИСК приветства предложението за създаване на централна база данни с препоръки от разследвания на произшествия, включително тяхното проследяване. Въпреки това ЕИСК смята, че е от съществено значение Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) внимателно да оценява добавената полза за безопасността и регулаторното въздействие на всички препоръки за безопасност преди да се заеме със съставянето на правила, следвайки примера на американската система, при която Федералната администрация за въздухоплаване (FAA) прави преглед на препоръките, отправени от Националния съвет на САЩ за безопасност на транспорта (NTSB).

4.8.1 ЕИСК насърчава ЕС да предприеме допълнителни действия за гарантиране на подходящ задълбочен анализ на докладите за инциденти и за подобряване на обединяването на ресурсите в цяла Европа в тази сфера.

4.9 ЕИСК подчертава значението от гледна точка на безопасността на това всички държави-членки на ЕС (и всички държави извън ЕС) да разбират ясно съдържанието на доклада за разследването на произшествието (член 19). Често се случва националните органи по разследване на произшествията в гражданското въздухоплаване да изготвят доклади само на националния си език, дори и когато са засегнати чуждестранни участници. ЕИСК препоръчва да се осигурява поне превод на английски език на всеки доклад за разследване на произшествие.

4.10 ЕИСК отбелязва, че безопасността винаги ще има приоритет спрямо други изисквания, като защита на интелектуалната собственост например. От друга страна е важно да се предоставят повече предпазни клаузи за защита на интелектуалната собственост (член 15). Чувствителната търговска информация би трябвало да се споделя единствено с властите, но следва да бъде защитена срещу оповестяване на конкурентите. Производителите на оригинално оборудване (ПОО) не бива да получават цялата информация за допълващи типови сертификати или други промени или подобрения и обратното (тъй като те могат да съдържат търговска интелектуална собственост на проектантската организация, която няма нищо общо с дадено произшествие или даден инцидент).

Брюксел, 27 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 32.

(2) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 14.

(3) ОВ L 167, 4.7.2003 г., стр. 23.

21.1.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/66

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки — част II от Интегрирани насоки Европа 2020“

COM(2010) 193 окончателен

2011/C 21/12

Главен докладчик: Wolfgang GREIF

На 5 май 2010 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за Решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки - част II на Интегрирани насоки Европа 2020“

COM(2010) 193 окончателен.

На 27 април 2010 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Заетост, социални въпроси, гражданство“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 463-ата си пленарна сесия на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 27 май 2010 г.) Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Wolfgang GREIF за главен докладчик и прие настоящото становище със 134 гласа „за“, 9 гласа против и 12 гласа „въздържал се“.

1. Заключения

ЕИСК:

—	изразява съжаление, че Съветът и Комисията са определили толкова кратки срокове за приемане на насоките, които практически не позволяват истински дебат с организираното гражданско общество и парламентите;

—	счита, че насоките не отразяват в достатъчна степен обстоятелството, че на фона на кризата борбата с безработицата следва да бъде една от главните задачи на политиката на ЕС и държавите-членки;

—	приветства поставянето на акцент върху по-малък брой насоки, но ги счита за прекалено общи и ограничени, за да имат ефективно насочващо въздействие, като по този начин се отслабва европейският подход;

—

счита, че свързаните с пазара на труда политически препоръки акцентират прекалено много върху предлагането (ключова дума: подобряване на пригодността за заетост) и призовава към по-засилено внимание към интелигентна политика по отношение на търсенето, която да насърчава бъдещия растеж и иновациите и да допринася за създаването на допълнителни работни места;

—	изразява безпокойство, че целта за пълна заетост (от основно значение в старите насоки) не присъства в новите насоки;

—	изразява учудването си, че насоките не съдържат никакви конкретни бележки относно качеството на работните места и предлага да бъдат обобщени насоки 8 и 9, като вместо тях се въведе отделна насока за стимулиране качеството на работните места;

—	приветства поставянето на акцент върху триъгълника на знанието и повишаването на квалификацията; въпреки това би желал да бъдат определени по-амбициозни цели за борбата с младежката безработица и насърчаването на образованието и обучението на хората с увреждания;

—	оправя критика, че като цяло се обръща твърде малко внимание на политиката на равенство между мъжете и жените (напр. подкрепа за жените);

—	приветства категорично „Насърчаването на социалното приобщаване и борбата с бедността“ като отделна насока, като следва да се подчертае в по-голяма степен намаляването на риска от изпадане в бедност при децата и младежите;

—

счита, че по отношение на намаляването на риска от изпадане в бедност са необходими редица стабилни и надеждни показатели за измерване и наблюдение на напредъка, които например отчитат и отношението на доходите спрямо покупателната способност, както и концентрацията на доходите (коефициентът Gini) като при това не трябва да се оспорва процентът на лицата, застрашени от изпадане в бедност като традиционен относителен показател за бедност;

—	счита, че би било желателно да се включат по-ясни параграфи относно интеграцията на групите, застрашени в особено голяма степен от изпадане в бедност (самотни майки, хора с мигрантски произход, възрастни хора с ниски пенсии, хора с увреждания).

2. Контекст: критика към кратките срокове на Комисията и Съвета

2.1 На 27 април 2010 г. Европейската комисия предложи редица нови насоки относно политиката за заетостта в държавите-членки. Тези насоки, заедно с основните принципи на икономическата политика, са част от интегрираните насоки за прилагане на стратегията „ЕС- 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. На 25 и 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие относно новата стратегия, която следва да бъде приета официално през юни.

2.2 ЕИСК многократно е изразявал одобрението си по отношение на интегрирания и многогодишен подход за изработване на стратегия на ЕС за бъдещето и винаги е изтъквал, че широкото участие на парламентите, на социалните партньори и на гражданското общество на европейско равнище е крайъгълен камък от решаващо значение за успеха на координацията в политиката и трябва да се гарантира на всички етапи (1).

2.3 Ето защо в становището си относно стратегията на ЕС след 2010 г. ЕИСК освен това призова в хода на обновяването на стратегията да се отстранят структурните пречки, които възпрепятстват ефективното участие на парламентите, както и истинския социален диалог и диалога в рамките на гражданското общество (2). Основание за това беше фактът, че консултациите при създаването и обновяването на насоките от години насам протичат незадоволително.

2.3.1 ЕИСК е изразявал съжаление по отношение на това в редица становища относно насоките и е призовавал настойчиво Комисията и Съвета да променят сроковете, особено в годините, в които в рамките на координирането се поставят стратегически цели. В процеса на изграждане на политическа воля трябва да се гарантира ефективно интегриране на всички важни социални и политически участници на национално равнище и на равнище ЕС.

2.4 ЕИСК изразява в още по-голяма степен съжаление за това, че дори и през тази година, в която, в рамките на стратегията „ЕС-2020“, бяха определени новите приоритети на стратегията за растеж и работни места за следващите 10 години, Съветът и Комисията са поставили толкова кратки срокове за приемане на насоките. Това практически не позволява истински дебат с организираното гражданско общество и парламентите.

2.5 В този контекст Комитетът счита, че поради изключително краткия срок между публикуването на предложението за решение на Съвета и вземането на самото решение, за него е невъзможно да проведе по обичайния начин разисквания между представените в Комитета групи, представляващи отделни интереси. ЕИСК се чувства по-скоро принуден да изрази позицията си по ускорена процедура.

2.6 Следователно ЕИСК разбира всички онези гласове, които се застъпват за съответно отлагане на вземането на решение относно приемането на интегрираните насоки, именно в ситуация, в която ЕС е на път да изготви цялостната си стратегия за развитие за следващите 10 години.

2.6.1 В случай на такова отлагане с няколко месеца, което Комитетът категорично би приветствал, той си запазва правото, независимо от отправените в настоящото становище коментари и препоръки, да вземе отношение по предложените насоки в подробно становище по собствена инициатива и като спазва необходимия широк обхват на консултациите.

3. Общи забележки относно предложените насоки

3.1 Вследствие на икономическата и финансова криза, през следващите години Европа ще се изправи пред изключително напрегната ситуация по отношение на заетостта. Актуалните проучвания изхождат от това, че може да бъде необходимо цяло десетилетие, за да се възстановят почти 10 милиона работни места, изгубени по време на сегашните години на кризата (3). На този фон борбата с безработицата трябва да бъде една от главните задачи на политиката на ЕС и на държавите-членки. От гледна точка на ЕИСК това трябва да бъде отразено в насоките в значително по-висока степен.

3.1.1 Като цяло броят на предложените насоки беше намален от осем досега на четири и съгласно плановете на Комисията те следва да останат в сила без промени до 2014 г. ЕИСК приветства по принцип тази концентрация и многогодишния цикъл, но въпреки това е на мнение, че на много места текстът е много общ и недостатъчно прецизен. Комитетът се опасява, че поради това насоките ще представляват единствено ограничен ориентир за държавите-членки. При всички положения за ЕИСК е ясно, че по-малкото на брой насоки показват в още по-голяма степен необходимостта от ясни и надеждни показатели за измерване и наблюдение на напредъка. Това важи по отношение на мерките, специфични за отделните целеви групи, но също така и по отношение на борбата с бедността.

3.2 Към това се прибавя и обстоятелството, че в предложените насоки за заетостта почти не се посочват количествени цели, като се изключат указанията относно следните три основни цели на ЕС, които би трябвало да послужат на държавите-членки като основа за поставяне на собствени национални цели:

—	увеличаване на участието в пазара на труда на жените и мъжете от 20 до 64-годишна възраст на общо 75 %;

—	намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до 10 % и увеличаване на дела на населението на възраст между 30 и 34 години, завършили висше или еквивалентно на него образование, на най-малко 40 %;

—	намаляване с 25 % на броя на европейците, които живеят под националните прагове на бедност, като по този начин се помогне на над 20 милиона души да излязат от бедността.

3.2.1 ЕИСК вижда в това значително отслабване на европейския подход и изразява съмнение дали посредством това почти цялостно прехвърляне на равнището на държавите-членки на формулирането на конкретни цели относно политиката в областта на заетостта е възможно да се постигне по-голяма степен на ангажираност при изпълнението на поставените общи цели.

3.3 ЕИСК не може да си обясни докрай сдържаността при формулирането на европейските цели, тъй като в хода на дебатите Комитетът беше призовал за създаването на стратегия за периода след 2010 г., в която да не се изоставят общите цели на текущата стратегия, а същевременно - като се отчете изходното положение в отделните държави в ЕС - да се формулират амбициозни цели, които надхвърлят досегашните цели (4).

3.3.1 В този смисъл ЕИСК, също в многобройни становища, е направил предложения за допълване на измеримите цели в рамките на насоките за заетост - в областта на равенството между половете, младежката заетост, борбата с трудови правоотношения с недостатъчна социална сигурност, борбата с бедността (също и на работещите), заетостта на хората с увреждания и др. (5).

3.4 Разбираеми цели, като например реинтеграция на трайно безработните на пазара на труда, предлагане в кратък срок на работно място на младежите и съответно на място за обучение, създаване на адекватни заведения за социални грижи, които да позволяват съчетаване на професионалния и семейния живот, намаляване на основаното на пола неравенство в доходите и др., се считаха досега за гръбнак на Европейската стратегия по заетостта и от гледна точка на ЕИСК, трябва да се запазят и, където е необходимо, да се доразвият.

3.5 ЕИСК отправя критика, че в рамките на предложените насоки за заетостта се обръща малко внимание на политиката за равенство между мъжете и жените и съответно на подкрепата за жените. Ако целта е сериозно намаляване на риска от изпадане от бедност в Европа, е необходимо да се постави акцент върху ангажиращи цели и инициативи за премахване на свързаните с половете стереотипи, на съществуващата дискриминация на пазара на труда и на структурните причини за основаните на пола различия в доходите, както и отстраняване на препятствията, които изключват жените от определени професионални сфери и ограничават тяхната предприемчивост (6). Настоящите насоки във всеки случай допринасят в малка степен за това.

4. Конкретни забележки и предложения за допълнения към четирите насоки за заетост

4.1 Насока 7: Увеличаване на участието в пазара на труда и намаляване на структурната безработица

4.1.1 ЕИСК подкрепя принципно целта на ЕС да се увеличи до 2020 г. участието в пазара на труда на жените и мъжете от 20 до 64-годишна възраст на общо 75 %. Това е изключително амбициозна цел, тъй като се увеличава не само желаният процент, но същевременно (в сравнение с предишната цел) е изключена и възрастовата група на 15-19-годишните. ЕИСК поставя въпроса за причината за изваждането на младите работници от общия процент на участие в пазара на труда.

4.1.2 В тази връзка ЕИСК настоява също така, че при сегашната рекордна безработица от почти 24 милиона души, проблемът на пазарите на труда се изразява обикновено не в липсата на работна сила като цяло, а на квалифицирана работна ръка в някои държави-членки, както и в голямата липса на налични работни места. Следователно за увеличаване на равнището на участие в пазара на труда и за създаването на работни места трябва да се изпробват също така и интелигентни мерки и модели на заетост за по-добро разпределяне на работата.

4.1.3 Именно поради драматично високата безработица в ЕС, политиката не трябва да се ограничава върху подобряване на „пригодността за заетост“ на работниците, а акцентът в бъдеще трябва да бъде насочен в много по-голяма степен към ориентирани към бъдещето инвестиции в областта на НИРД, образованието, инфраструктурната сфера, здравеопазването и социалните услуги, за да се създаде заетост, както и за да може да бъде ефективно мобилизиран потенциалът за откриване на работни места.

4.1.4 В тази връзка ЕИСК изразява също така безпокойство, че целта за пълна заетост (от основно значение като „централна“ в старите насоки) не присъства в новите насоки. Споменава се само премахването на структурната безработица и намаляването на „неактивността“. От гледна точка на ЕИСК настоящата насока следва да бъде отново преработена в посока на пълна заетост.

4.1.5 За да се избегне по възможност по-нататъшно покачване на броя на търсещите работа и за да не се допусне безработицата да се превърне в структурна, именно в ситуация на криза, всички нови интегрирани насоки трябва да представляват балансирано макроикономическо съчетание между икономическа политика, ориентирана към предлагането, и икономическа политика, ориентирана към търсенето.

4.1.5.1 От гледна точка на ЕИСК това не е гарантирано от представените насоки като цяло, а в частност - и в настоящата насока. Що се отнася до политическите препоръки относно пазара на труда, те акцентират прекалено много върху предлагането (ключова дума: подобряване на пригодността за заетост). Трябва да се противодейства на тази тенденция, като се вземе предвид в по-голяма степен интелигентната политика по отношение на търсенето, която да насърчава бъдещия растеж и иновациите и да допринася за създаването на допълнителни работни места.

4.1.6 Не се посочва също така и че възстановяването на растежа с цел стабилизиране на пазара на труда може да се гарантира преди всичко посредством засилване на вътрешното търсене (частни и публични инвестиции). Липсва и уточнението, че мерките за подкрепа на икономиката и инвестициите в запазване на заетостта не трябва да бъдат прекратявани преждевременно, за да не доведе това до по-нататъшно покачване на безработицата. В тази връзка, ЕИСК счита, че „стратегия за изход“, съответно планове за консолидиране – както е заложено в общите насоки на икономическа политика – могат да бъдат одобрени само при определени уговорки по отношение на икономиката, съответно на заетостта.

4.1.7 Що се отнася до препоръката към държавите-членки да интегрират принципите на гъвкавата сигурност на Съвета в своите политики за пазара на труда, ЕИСК счита, че в насоката не се отчита обстоятелството, че качеството на работните места трябва да бъде принцип, равностоен на гъвкавата сигурност - нещо, за което ЕИСК е настоявал многократно (7).

4.1.8 Освен това ЕИСК настоява да се посочи ясно, че активизирането в посока на търсене на работа следва да се гарантира преди всичко посредством предоставяне на ефективни услуги от страна на публичните органи в областта на пазара на труда и в по-малка степен, посредством т.нар стимули, свързани с обезщетенията за безработица. Поради това той предлага в последното изречение на първия параграф да се заличи следната част от изречението „… придружени от ясни права и задължения на безработните активно да търсят работа“. Особено в контекста на кризата, ЕИСК счита за излишни препоръките за въвеждане на по-строги разпоредби по отношение на условията за осигуряване при безработица.

4.2 Насока 8: Развиване на квалифицирана работна сила в отговор на нуждите на пазара, насърчаване на качеството на работните места и обучението през целия живот

4.2.1 Комитетът приветства факта, че качеството на работните места е споменато поне в заглавието на насоката, но все пак изразява своето учудване, че липсват конкретни бележки (например по въпроси като здравословните условия на труд, доходите, осигуряващи препитание, организацията на работното време и предотвратяването на прекомерното работно време, съчетаването на професионалния и семейния живот). Комитетът би очаквал също така изискването за насърчаване на качеството на работното място да бъде свързано по-категорично със стратегията за гъвкава сигурност, като във връзка с това се подчертае значението и на вътрешната, и на външната гъвкава сигурност - все пак най-успешно се справят с кризата именно гъвкавите вътрешни пазари на труда.

4.2.2 Тъй като предложената тук насока до голяма степен се припокрива по съдържание със следващата насока 9, би било добре да се обмисли сериозно за обобщаване на двете насоки с цел избягване на дублирането. Вместо това би трябвало да се въведе отделна насока за стимулиране на качеството на работните места.

4.2.2.1 ЕИСК повторно настоява, че именно когато се поставя количествена цел за увеличаване на участието в пазара на труда, качествените характеристики на ръста на заетостта придобиват особено значение, защото решението не е заетост на всяка цена (ключова дума: несигурни работни места, „работещите бедни“).

4.2.3 В тази връзка Комитетът повторно призовава да бъдат включени отново качествените цели, свързани със заетостта, които до голяма степен отпаднаха през последните години, в хода на обновяването на Лисабонската стратегия (ключова дума: показатели от Лаакен за измерване на създаването на качествена заетост) (8).

4.2.4 В тази връзка ЕИСК предлага също и систематично наблюдение на новосъздаваните работни места от гледна точка на качеството и препоръчва да се посочат предизвикателствата пред европейските пазари на труда, определени съвместно от европейските социални партньори (9). Те включват например това, че трудовото право следва да поощрява стабилните трудови договори и че всички работещи, независимо какъв договор са сключили, имат право на адекватна защита и сигурност на работното място.

4.3 Насока 9: Подобряване на показателите на образователните и обучаващите системи на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование

4.3.1 От гледна точка на ЕИСК една политика за създаване на „качествени работни места“, която включва също и амбициозни цели в сферата на общото и професионалното образование и обучение, както и в сферата на обучението през целия живот, допринася съществено за растежа и увеличаването на производителността. Затова ЕИСК приветства отчетливото поставяне на акценти.

4.3.2 Както в предходната насока, и тук се посочва показател, който се отнася до младите хора, за които съществува рискът да бъдат изключени от пазара на труда. С оглед намаляване на броя на младите хора, които нямат работа, нито пък са в процес на образование или обучение, държавите-членки следва да предприемат целенасочени стъпки за предотвратяване на преждевременното напускане на училище. От гледна точка на ЕИСК този съществен момент трябва да намери по-категоричен израз, а именно - в запазването на амбициозните цели като:

—	намаляване на младежката безработица с най-малко 50 %;

—	максимален срок от четири месеца за активизиране на младежите, търсещи работа или места в квалификационни курсове.

4.3.3 ЕИСК припомня, че постигането на целта „Европа 2020“ за процент на трудова заетост от 75 % предполага адекватни мерки в областта на политиката за заетостта по отношение на хората с увреждания, които представляват 16 % от хората в трудоспособна възраст. В този смисъл Комитетът приветства изричното включване на тази група от населението в насоки 7 и 10. Нещо повече, той би приветствал и включването в насока 9 на мерки за приобщаващо образование и обучение за хората с увреждания.

4.4 Насока 10: Насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността

4.4.1 ЕИСК приветства категорично „Насърчаването на социалното приобщаване и борбата с бедността“ като отделна насока. Той вижда в нея потвърждение на своя многократно излаган призив, свързан с факта, че растящото социално неравенство в Европа изисква общи мерки за борба с бедността и насърчаване на социалното приобщаване. Тук са необходими цяла серия от мерки, конкретизирани за отделните целеви групи. От гледна точка на ЕИСК, в насоката следва да се акцентира в по-голяма степен по-специално намаляването на риска от изпадане в бедност при децата и младежите, като в това отношение бъдат определени конкретни цели.

4.4.2 По отношение на намаляването на риска от изпадане в бедност са необходими също редица стабилни и надеждни показатели за измерване и наблюдение на напредъка. ЕИСК се застъпва за това, да не се оспорва процентът на лицата, застрашени от изпадане в бедност, като традиционен относителен показател за бедност. ЕИСК намира за целесъобразно разработването на допълнителни показатели, които например отчитат и отношението на доходите спрямо покупателната способност, както и концентрацията на доходите (коефициентът Gini). Това обаче в никакъв случай не трябва да води до разводняване на основната цел.

4.4.3 ЕИСК приветства препоръката към държавите-членки да насърчават пълното участие в обществения и икономическия живот и да разширяват възможностите за заетост с цел намаляване на бедността.

4.4.3.1 В тази връзка ЕИСК се присъединява към заключенията на едно скорошно проучване на Комисията, според което борбата с бедността и социалното изключване трябва да превърне в приоритет и мерките срещу „бедността при работещите“ (10). Той предлага да се гарантират доходите, осигуряващи препитание, и в този смисъл, да се води борба срещу нарастването на сектора с ниски работни заплати, което освен това включва и:

—	ограничаване на несигурните работни места в полза на стабилните, социално осигурени трудови правоотношения;

—	социална закрила на прехода между фазата на обучение и фазата на трудова реализация;

—	насърчаване на ефективни концепции в сферата на активната политика по отношение на пазара на труда за повишаване на квалификацията и създаване на заетост преди всичко за онези, които поради недостатъчно образование са изключени от пазара на труда;

—	извеждане на преден план на борбата с младежката безработица и интегрирането на хората, изключени от пазара на труда.

4.4.3.2 Всички тези точки следва да бъдат включени, съответно да бъдат по-силно изтъкнати в тази насока. ЕИСК повтаря в тази връзка и своето представено неотдавна предложение относно целите по отношение на системите за минимални и заместващи доходи.

4.4.4 Борбата с бедността изисква в частност и мерки в политиката по заетостта и образователната политика и по отношение на групите, застрашени в особено голяма степен от изпадане в бедност (самотни майки, хора с мигрантски произход, възрастни хора с ниски пенсии, хора с увреждания). Желателно е да се включат по-ясни параграфи и цели, свързани с интеграцията на тези лица в обществото и на пазара на труда.

4.4.5 ЕИСК дава положителна оценка на това, че е отбелязана и ценната роля на социалната икономика в създаването и осигуряването на работни места, както и в борбата с бедността, и че държавите-членки изрично са призовани да я насърчават активно. Това отговаря на призива на ЕИСК за мобилизиране в пълна степен на потенциала на социалната икономика, особено по отношение на създаването на работни места в сферата на социалните услуги.

Брюксел, 27 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Становища на ЕИСК от 31.5.2005 г. относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки (съгласно член 128 от Договора на ЕО)“, COM(2005) 141 окончателен - 2005/0057 (CNS), докладчик: г-н Malosse (ОВ C 286, 17.11.2005 г.) и от 13.2.2008 г. относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки (съгласно член 128 от Договора на ЕО)“, COM(2007) 803 окончателен/2 (част V) — 2007/0300 (CNS), докладчик: г-н Greif (ОВ C 162/92, 25.6.2008 г.).

(2) ОВ С 128, 18.5.2010 г., стр. 3.

(3) Skills supply and demand in Europe: medium-term forecast up to 2020 (Предлагане и търсене на умения в Европа: средносрочна прогноза до 2020 г.) (Cedefop, 2010), стр. 35 и сл.

(4) ОВ С 128, 18.5.2010 г., стр. 3.

(5) Становища на ЕИСК:

от 30.9.2009 г. относно „Труд и бедност: към безусловно необходим цялостен подход“, докладчик: г-жа Prud'homme (ОВ C 318/52, 23.12.2009 г.);

от 1.10.2009 г. относно „Връзката между равенството между половете, икономическия растеж и равнището на заетост“, докладчик: г-жа Ouin (ОВ C 318/15, 23.12.2009 г.);

от 1.10.2009 г. относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал – Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“, COM(2009) 200 окончателен, докладчик: г-н Sibian (ОВ C 318/113, 23.12.2009 г.).

(6) Становища на ЕИСК от 29.9.2005 г. относно „Бедност сред жените в Европа“, докладчик: г-жа King (ОВ C 24, 31.1.2006 г.; и от 12.7.2007 г. относно „Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)“, докладчик: г-н Greif (ОВ C 256, 27.10.2007 г.); вж. също Доклад относно равенството между мъжете и жените COM(2009)694.

(7) Становища на ЕИСК от 22.4.2008 г. относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Към общи принципи на гъвкавата сигурност“, COM(2007) 359 окончателен, докладчик: г-н Janson, съдокладчик: господин Ardhe (ОВ C 211, 19.8.2008 г.); Становище на ЕИСК от 4.11.2009 г. относно „Лисабонската стратегия след 2010 г.“, главен докладчик: г-н Greif, CESE 1722/2009, параграф 3.4.3.

(8) ОВ С 128, 18.5.2010 г., стр. 3.

(9) Key challenges facing European labour markets: Joint analysis of European Social Partners (Основни предизвикателства, пред които са изправени европейските пазари на труда: съвместен анализ на европейските социални партньори) (2007), стр. 61 и сл.

(10) Working poor in Europe , Eurofound-Study (Работещите бедни в Европа; проучване на фондация Eurofound), 2010.

ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следното изменение, подкрепено от повече от една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията:

Параграф 4.2.2

се изменя, както следва:

„Тъй като предложената тук насока до голяма степен се припокрива по съдържание със следващата насока 9, би било добре да се помисли сериозно за обобщаване на двете насоки с цел избягване на дублирането. Вместо това би трябвало да се отделна насока за качеството на работните места.“

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Резултат от гласуването:

„За“	:	58 гласа.
„Против“	:	73 гласа.
„Въздържал се“	:	2 гласа.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2011.021.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 21

Издание на български език	Информация и известия	Година 54 21 януари 2011 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	463-та пленарна сесия от 26 и 27 май 2010 г.
2011/C 021/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Необходимост от прилагане на интегриран подход за обновяване на градската среда (проучвателно становище)	1

2011/C 021/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Колективни инициативи на гражданското общество за устойчиво развитие (становище по собствена инициатива)	9

2011/C 021/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Международната търговия и изменението на климата	15

2011/C 021/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Отношенията ЕС—АСЕАН	21

2011/C 021/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно 28-и режим — алтернатива, позволяваща по-малко законотворчество на равнище ЕС (становище по собствена инициатива)	26

2011/C 021/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Социално отговорни финансови продукти (становище по собствена инициатива)	33

2011/C 021/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Професионализиране на домашния труд (допълнение към становище)	39

	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	463-та пленарна сесия от 26 и 27 май 2010 г.
2011/C 021/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Варианти за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животнитеCOM(2009) 584 окончателен	44

2011/C 021/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологииCOM(2009) 519 окончателен	49

2011/C 021/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие за градска мобилностCOM(2009) 490 окончателен	56

2011/C 021/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаванеCOM(2009) 611 окончателен — 2009/0170 (COD)	62

2011/C 021/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки — част II от Интегрирани насоки Европа 2020COM(2010) 193 окончателен	66