ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/2

Решение на Съда (втори състав) от 10 юни 2010 г. (преюдициални запитвания от Corte d'appello di Roma, Италия) — Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)/Tiziana Bruno, Massimo Pettini (C-395/08), Daniela Lotti, Clara Matteucci (C-396/08)

(Съединени дела C-395/08 и C-396/08) (1)

(Директива 97/81/ЕО - Рамково споразумение за работа при непълно работно време - Равно третиране на работниците на пълно и непълно работно време - Изчисляване на трудовия стаж, който се изисква за получаване на пенсия за осигурителен стаж - Изключване на периодите, през които не е полаган труд - Дискриминация)

2010/C 274/02

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte d'appello di Roma

Страни в главното производство

Жалбоподател: Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)

Ответници: Tiziana Bruno, Massimo Pettini (C-395/08), Daniela Lotti, Clara Matteucci (C-396/08)

Предмет

Преюдициално запитване — Corte d'appello di Roma — Тълкуване на Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (СЕЕР) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35) — Работници на непълно работно време, които полагат труд няколко месеца през всяка година и почиват през останалите месеци — Изключване на периодите, през които не е полаган труд, при изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст

Диспозитив

По отношение на пенсиите за осигурителен стаж клауза 4 от рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между UNICE, СЕЕР и ЕКП, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което изключва спрямо работниците на вертикално циклично непълно работно време периодите, през които не е полаган труд, при изчисляването на трудовия стаж, който се изисква за придобиването на право на такава пенсия, освен ако подобно различно третиране не е оправдано от обективни причини.

В хипотезата, в която запитващата юрисдикция стигне до извода, че разглежданото в главното производство национално законодателство е несъвместимо с клауза 4 от рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81, клауза 1 и клауза 5, точка 1 от него трябва да се тълкуват в смисъл, че също не допускат подобна правна уредба.

(1) ОВ C 327, 20.12.2008 г.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/2

Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Innsbruck (Австрия) на 14 юни 2010 г. — Gebhard Stark/D.A.S. Österreichische Allgemeine Rechtsschutzversicherung AG

(Дело C-293/10)

()

2010/C 274/03

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Innsbruck

Страни в главното производство

Ищец: Gebhard Stark

Ответник: D.A.S. Österreichische Allgemeine Rechtsschutzversicherung AG

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344/ЕИО (1) да се тълкува в смисъл, че не са в съответствие с него член 158k, параграф 2 от Versicherungsvertragsgesetz (Закон за застрахователните договори) и основаваща се на този закон клауза, съдържаща се в общите застрахователни условия, прилагани от застраховател на съдебните разноски, според които застрахованото лице може да избере да бъде представлявано само от, оправомощени да представляват страните професионално лица, чиито кантори се намират по местонахождението на съда или административния орган, пред който следва да се проведе първоинстанционното производство?

(1) Директива 87/344/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски (ОВ L 185, стp. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 186).

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/3

Преюдициално запитване, отправено от Landesarbeitsgericht Köln (Германия) на 29 юни 2010 г. — Land Nordrhein-Westfalen/Melanie Klinz

(Дело C-312/10)

()

2010/C 274/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesarbeitsgericht Köln

Страни в главното производство

Ищец: Land Nordrhein-Westfalen

Ответник: Melanie Klinz

Преюдициални въпроси

Въпрос 1

а)

Когато се прави правна преценка дали подновяването на срочен трудов договор в конкретния случай е оправдано от обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа, приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година (1), съвместимо ли е със смисъла и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се взима предвид единствено положението към момента на сключване на договора за подновяване, без да се отчита колко срочни договори са предхождали този договор, или

б)

смисълът и целта на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, налагат ли предвиждането на по-строги изисквания във връзка с „обективните причини“ при по-голям брой последователни срочни трудови договори, които вече са предхождали договора, предмет на преценка, или при по-дълъг период, през който съответният работник вече е бил нает въз основа на последователни срочни трудови договори?

Въпрос 2

Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа допуска ли прилагането на норма от националното право като член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от Закона за работата на непълно работно време и за срочните трудови договори (Gesetz über Teilzeitarbeit und befristete Arbeitsverträge, наричан по-нататък „TzBfG“), съгласно която сключването на последователни срочни трудови договори е оправдано само в обществения сектор поради „обективната причина“, че възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предвидени за срочна заетост, докато при работодателите в частния сектор такива икономически причини не се признават за „обективни причини“?

Въпрос 3

а)

Цитираната във въпрос 2 норма относно срочните трудови договори (член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG) съвместима ли е с Рамковото споразумение, ако посоченото в член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG бюджетно правило има достатъчно конкретна цел, която обосновава използването на срочни трудови договори и е свързана преди всичко с разглежданата дейност и условията за нейното упражняване (вж. точка 2 от резюмето на Решение от 4 юли 2006 г. по дело C-212/04, Adeneler)?

При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква а):

б)

Налице ли е такава достатъчно конкретна цел, ако бюджетното правило, както в случая член 7, параграф 3 от Gesetz über die Feststellung der Haushaltspläne des Landes Nordrhein-Westfalen (Закон за бюджета на провинция Северен Рейн-Вестфалия, „HG NRW 2004/05“), предвижда само, че бюджетните средства са предвидени за срочна заетост като „временно нает персонал“?

При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква б):

в)

Това важи ли и в случаите, когато дейност на „временно нает персонал“ в този смисъл означава не само дейност, с която трябва да се отговори на временно нарастване на обема на работа или на необходимостта от заместване на временно отсъстващ ключов служител, но и когато понятието „временно нает персонал“ се прилага също ако възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предоставени на разположение поради временното отсъствие на ключов служител, работещ в същия отдел, въпреки че на „временно наетия персонал“ са възложени задачи, които са част от обичайната и постоянна за работодателя дейност и по същество не са свързани с дейността на отсъстващия ключов служител, или

г)

Описаното във въпрос 3, буква в) тълкуване на понятието „временно нает персонал“ противоречи ли на смисъла и целта на Рамковото споразумение относно срочната работа, да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, и на установения в Решение по дело Angelidaki (точка 2 от резюмето на Решение от 23 април 2009 г. по съединени дела C-378/07 — C-380/07) принцип, че клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа не допуска прилагането на национална правна уредба „така, че подновяването на последователни срочни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни“?

Въпрос 4

Нарушава ли държавата членка клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа, ако в закона за транспониране на Директива 1999/70/ЕО в националното право въведе основание за използването на срочни трудови договори, каквото представлява описаното във въпрос 2 бюджетно правило, общо приложимо за целия обществен сектор, при положение че преди да бъде приета Директива 1999/70/ЕО това правило се е прилагало по подобен начин само за малка част от обществения сектор (висше образование)? Води ли такова нарушение до невъзможност националната разпоредба да се прилага занапред?

(1) ОВ L 175, 10.7.1999 г., стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/4

Преюдициално запитване, отправено от Landesarbeitsgericht Köln (Германия) на 29 юни 2010 г. — Land Nordrhein-Westfalen/Sylvia Jansen

(Дело C-313/10)

()

2010/C 274/05

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesarbeitsgericht Köln

Страни в главното производство

Ищец: Land Nordrhein-Westfalen

Ответник: Sylvia Jansen

Преюдициални въпроси

Въпрос 1

а)

б)

Въпрос 2

Въпрос 3

а)

При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква а):

б)

При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква б):

в)

г)

Въпрос 4

(1) ОВ L 175, 10.7.1999 г., стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/7

Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Craiova (România) на 6 юли 2010 г. — Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Târgu-Jiu, Administrația Fondului pentru Mediu/Claudia Norica Vijulan

(Дело C-335/10)

()

2010/C 274/10

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Craiova

Страни в главното производство

Ищец: Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Târgu-Jiu, Administrația Fondului pentru Mediu

Ответник: Claudia Norica Vijulan

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 110, първа алинея ДФЕС (предишен член 90 ЕО) да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка да въвежда данък с характеристиките на данъка върху замърсяването, уреден от OUG № 50/2008, изменен с OUG № 218/2008, като се има предвид, че от посочения данък са освободени моторните превозни средства M1, имащи стандарт на замърсяване Евро 4 и с цилиндрична мощност по-малко от 2 000 cm3, както и всички моторни превозни средства N1, имащи стандарт на замърсяване Евро 4, регистрирани за първи път в Румъния или в друга държава членка в периода от 15 декември 2008 г. до 31 декември 2009 г., но не и регистрираните преди 15 декември 2008 г. подобни или конкурентни употребявани моторни превозни средства с произход от друга държава членка, и като се има предвид, че посоченият данък може да представлява вътрешен данък върху стоките с произход от други държави членки, който е косвено дискриминиращ спрямо данъците върху местните стоки, и осигурява закрила на местното производство на нови коли?

Трябва ли член 110, първа алинея ДФЕС (предишен член 90 ЕО) да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка да въвежда данък с характеристиките на данъка върху замърсяването, установен с OUG № 50/2008, изменен с OUG № 218/2008, като се има предвид, че от посочения данък са освободени моторните превозни средства M1, имащи стандарт на замърсяване Евро 4 и с цилиндрична мощност по-малко от 2 000 cm3, както и всички моторни превозни средства N1, имащи стандарт на замърсяване Евро 4, регистрирани за първи път в Румъния или в друга държава членка в периода от 15 декември 2008 г. до 31 декември 2009 г., но не и превозните средства с различни от горепосочените технически характеристики, регистрирани през същия период в други държави членки, като се има предвид че посоченият данък може да представлява вътрешен данък върху стоките с произход от други държави членки, който е косвено дискриминиращ спрямо данъците върху местните стоки и осигурява закрила на местното производство на нови коли?

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/8

Жалба, подадена на 8 юли 2010 г. от Freixenet, SA срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 27 април 2010 г. по дело T-109/08, Freixenet/СХВП

(Дело C-344/10 P)

()

2010/C 274/12

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Freixenet, SA (представители: F. de Visscher, E. Cornu и D. Moreau, avocats)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—

като главно искане, да се отмени решението на Общия съд от 27 април 2010 г., както и решението на първи апелативен състав на СХВП от 30 октомври 2007 г. и да се постанови, че заявката за марка на Общността № 32 532 отговаря на условията, за да бъде публикувана съгласно член 40 от Регламент № 40/94 [понастоящем член 39 от Регламент № 207/2009],

—	при условията на евентуалност, да се отмени решението на Общия съд от 27 април 2010 г.,

—	във всички случаи да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

С първото правно основание той изтъква главно нарушение на правото на защита и на правото на справедлив съдебен процес, на член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, на член 73, второ изречение и член 38, параграф 3 от регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1) [понастоящем член 75, второ изречение и член 37, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (2)].

Първата част от това правно основание се отнася до неспазването на принципа на състезателност. Според жалбоподателя, противно на приетото от Общия съд в обжалваното съдебно решение, в решението, с което е сезиран последният, апелативният състав на СХВП направил нова преценка на отличителния характер на марката на жалбоподателя, без да му позволи да изрази становище по този нов подход. В това отношение изводът на Общия съд относно обосноваността на решението на апелативния състав бил неточен и недостатъчен с оглед на принципа на процесуална добросъвестност и на надлежното спазване на правото на защита. С обжалваното съдебно решение се нарушавали правото на защита и принципът на процесуална добросъвестност и доколкото в него се постановявало, че Службата може да запознае жалбоподателя с някои фактически данни и да го уведоми, че смята да основе решението си за отказ на тези данни, а впоследствие, след като е получила писменото становище на жалбоподателя по тези данни, да реши поне отчасти да не ги взема предвид и да основе решението си на различна от фактическа и концептуална гледна точка преценка, без да предостави възможност на жалбоподателя да представи каквото и да било становище.

В рамките на втората част от правното основание жалбоподателят изтъква главно нарушение от страна на Общия съд на изискването за мотивиране, доколкото в обжалваното съдебно решение не може да се приеме, че решението на първи апелативен състав — в което не се поясняват доказателствата, на които съставът възнамерява да се основе — съдържа пълни мотиви относно прилагането на член 7, параграф 1, буква б), нито да се постанови, че позоваването на доказателства било излишно, тъй като първи апелативен състав се бил основал на „изведени от практическия опит изводи“. Освен това неяснотата по въпроса на какви факти и доказателства са се основали Службата и Общият съд засягала както правото на защита, така и изискването за мотивиране, уредено в член 73 от посочения Регламент № 40/94.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил член 7, параграф 1, буква б) от посочения Регламент № 40/94. Макар въз основа на съответните материали жалбоподателят да доказал, че заявената марка се състои от комбинация от много характерни елементи, които значително я отличават от другите срещащи се на пазара изображения, Общият съд възприел само неясните и общи възражения на Службата, за да не признае каквато и да е отличителна сила на заявената марка. Общият съд приложил по-строг критерий за преценка на отличителния характер на марката, отколкото в случаите на други, по-традиционни марки. Така с обжалваното съдебно решение се нарушавало правилото за конкретна преценка на отличителната сила на дадена марка. От друга страна, като постановил, че по-голямата част от потребителите не смятат, че оригиналният външен вид на марката е необходим за определяне на произхода на съответното пенливо вино, а предпочитат да се осланят на етикета, Общият съд изключил от защитата формата на опаковката на даден продукт, макар тази възможност да е изрично предвидена в член 4 от посочения по-горе регламент.

В рамките на третото правно основание дружеството жалбоподател изтъква нарушение от страна на Общия съд на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94, доколкото в обжалваното съдебно решение се поставя изискването в резултат на използването ѝ заявената марка да е придобила отличителна сила във всяка една от държавите членки на Съюза. Всъщност, като отказал да признае, че марката е придобила отличителна сила в резултат на използването ѝ сред съществена част от заинтересованите среди, а същевременно признал, че марката на жалбоподателя е придобила такава сила поне на територията на Испания, Общият съд издигал правило, което е прекалено строго и неточно спрямо посочения по-горе регламент.

(1) ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.

(2) ОВ L 78, стр. 1.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/9

Жалба, подадена на 8 юли 2010 г. от Freixenet, SA срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 27 април 2010 г. по дело T-110/08, Freixenet/СХВП

(Дело C-345/10 P)

()

2010/C 274/13

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Freixenet, SA (представители: F. de Visscher, E. Cornu и D. Moreau, avocats)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—

като главно искане, да се отмени решението на Общия съд от 27 април 2010 г., както и решението на първи апелативен състав на СХВП от 20 ноември 2007 г. и да се постанови, че заявката за марка на Общността № 32 540 отговаря на условията, за да бъде публикувана съгласно член 40 от Регламент № 40/94 [понастоящем член 39 от Регламент № 207/2009],

—	при условията на евентуалност, да се отмени решението на Общия съд от 27 април 2010 г.,

—	във всички случаи да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

С първото правно основание тя изтъква главно нарушение на правото на защита и на правото на справедлив съдебен процес, на член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, член 73, второ изречение и член 38, параграф 3 от регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1) [понастоящем член 75, второ изречение и член 37, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (2)].

(1) ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.

(2) ОВ L 78, стр. 1.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/10

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshofs (Австрия) на 12 юли 2010 г. — Zollamt Linz Wels

(Дело C-351/10)

()

2010/C 274/14

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Zollamt Linz Wels

Ответник: Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Salzburg

Друга страна в производството: LAKI D.O.O.E.L.

Преюдициални въпроси

Може ли член 558, параграф 1, във връзка член 555, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година (наричан по-нататък ZK-DVO) (1), изменен с Регламент (ЕО) № 993/2001 на Комисията от 4 май 2001 година да се тълкува в смисъл, че при натоварването и началото на превоз е налице недопустимо използване на превозно средство във вътрешния транспорт, когато за използвано за промишлени цели превозно средство е издадено разрешение за вътрешен превоз между две държави членки, натоварването се е състояло в едната от двете държави, но местоназначението (планираното място на разтоварване) е в трета държава членка, в която няма издадено разрешение?

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли член 204, параграф 1, буква а), във връзка с член 215 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година (Митнически кодекс) (2) да се тълкува в смисъл, че митническото задължение е възникнало в държавата членка на натоварването и тази държава членка е компетентна да събере вносните мита, макар едва при разтоварването да се установява, че превозът е предназначен за държава членка, в която не е издадено разрешение за вътрешен превоз?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 61 от Директива 2006/112/ЕИО на Съвета от 28 ноември 2006 година (3) относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че при това положение вносът е извършен в държавата членка на натоварването и тази държава членка е компетентна да събере данъка върху добавената стойност за вноса, макар едва при разтоварването да се установява, че превозът е предназначен за държава членка, в която не е издадено разрешение за вътрешен превоз?

(1) ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3.

(2) ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.

(3) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/11

Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Белгия) на 19 юли 2010 г. — Scrl Intercommunale Intermosane, ASBL Fédération de l'industrie et du gaz (Synergrid)/Белгийска държава

(Дело C-361/10)

()

2010/C 274/15

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Ищец: Scrl Intercommunale Intermosane, ASBL Fédération de l'industrie et du gaz (Synergrid)

Ответник: Белгийска държава

Преюдициални въпроси

Национални норми като членове 8—13 от обжалвания Кралски указ от 2 юни 2008 г. относно минималните изисквания за безопасност на някои стари електрически инсталации на работното място, които с цел защита на работниците съдържат изисквания във връзка с изграждането на електрически инсталации, във връзка с електрическото оборудване и във връзка със защитните устройства, прикрепени към това оборудване, представляват ли технически правила по смисъла на 1, точка 11 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (1) и правила относно услугите на информационното общество, проектите за които се предоставят по силата на член 8, параграф 1, първа алинея 1 от същата директива?

Национални норми като членове 8—13 от посочения по-горе Кралски указ от 2 юни 2008 г. представляват ли мерки по смисъла на член 1, последна алинея от упоменатата по-горе Директива 98/34/ЕО, които държавите членки считат за необходими за защитата на лицата, и по-специално на работниците, при използването на продукти и които не оказват влияние върху продуктите?

(1) ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/12

Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Dolj (Румъния) на 26 юли 2010 г. — Adrian Băilă/Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Craiova, Administrația Fondului pentru Mediu

(Дело C-377/10)

()

2010/C 274/17

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Dolj

Страни в главното производство

Ищец: Adrian Băilă

Ответници: Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Craiova, Administrația Fondului pentru Mediu

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 110, първа алинея ДФЕС (предишен член 90 ЕО) да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка да въвежда данък с характеристиките на данъка върху замърсяването, установен с OUG № 50/2008, изменен с OUG № 218/2008, като се има предвид, че от посочения данък са освободени моторните превозни средства M1, имащи стандарт на замърсяване Евро 4 и с цилиндрична мощност по-малко от 2 000 cm3, както и всички моторни превозни средства N1, имащи стандарт на замърсяване Евро 4, регистрирани за първи път в Румъния или в друга държава членка в периода от 15 декември 2008 г. до 31 декември 2009 г., но не и превозните средства с различни от горепосочените технически характеристики, регистрирани през същия период в други държави членки, като се има предвид че посоченият данък може да представлява вътрешен данък върху стоките с произход от други държави членки, който е косвено дискриминиращ спрямо данъците върху местните стоки и осигурява закрила на местното производство на нови коли?

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/12

Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat Wien (Австрия) на 29 юли 2010 г. — Astrid Preissl KEG

(Дело C-381/10)

()

2010/C 274/18

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Unabhängiger Verwaltungssenat Wien

Страни в главното производство

Ищец: Astrid Preissl KEG

Ответник: Landeshauptmann von Wien

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбата на приложение II, глава I, точка 4 от Регламент (ЕО) № 852/2004 (1), съгласно която „трябва да има достатъчен брой мивки, предназначени за почистване на ръцете и те трябва да имат течаща топла и студена вода“, да се тълкува в смисъл, че под използваното в текста на немски език понятие „Handwaschbecken“ следва да се разбира всяко съоръжение (свързано с източник за доставка на топла вода) за почистване на ръцете или че под понятието „Handwaschbecken“ следва да се разбира единствено мивка, предназначена изключително за почистване на ръцете?

Въз основа на какви критерии следва да се определи дали е изпълнено хигиенното изискване, произтичащо от приложение II, глава I, точка 4 от Регламент (ЕО) № 852/2004, което намира израз във фразата „да имат. материали за почистване на ръцете и за хигиенно подсушаване“? Трябва ли тази разпоредба от приложението да се тълкува по-специално в смисъл, че съоръжение за подсушаване на ръцете, съответно водопроводен кран, отговаря на хигиенните изисквания на приложение II, глава I, точка 4 от Регламент (ЕО) № 852/2004, само когато това съоръжение за подсушаване на ръцете, съответно водопроводен кран, може да бъде използвано без докосване с ръка?

(1) Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (ОВ L 139, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 173).

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/13

Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat Wien (Австрия) на 29 юли 2010 г. — Erich Albrecht, Thomas Neumann, Van-Ly Sundara, Alexander Svoboda, Stefan Toth

(Дело C-382/10)

()

2010/C 274/19

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Unabhängiger Verwaltungssenat Wien

Страни в главното производство

Ищци: Erich Albrecht, Thomas Neumann, Van-Ly Sundara, Alexander Svoboda, Stefan Toth

Ответник: Landeshauptmann von Wien

Преюдициални въпроси

Според какви критерии може да се определи дали дадена храна е негодна за консумация от хора по смисъла на приложение II, глава IX, точка 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 (1)? Налице ли е такава негодност, когато е възможно потенциален купувач да е докоснал или да е кихнал срещу вече предложена за продажба храна?

Според какви критерии може да се определи дали дадена храна е вредна за здравето по смисъла на приложение II, глава IX, точка 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004? Налице ли е такава опасност за здравето, когато е възможно потенциален купувач да е докоснал или да е кихнал срещу вече предложена за продажба храна?

Според какви критерии може да се определи дали е налице замърсяване по смисъла на приложение II, глава IX, точка 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004, което би могло да замърси определена храна по такъв начин, че би било неразумно да се очаква тя да се консумира в това състояние? Налице ли е такова замърсяване, когато е възможно потенциален купувач да е докоснал или да е кихнал срещу вече предложена за продажба храна?

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/13

Иск, предявен на 30 юли 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-383/10)

()

2010/C 274/20

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и F. Dintilhac)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се установи, че със създаването и поддържането на правен режим, който облага по дискриминационен начин изплащаните от чуждестранни банки лихви, освобождавайки от данъци само изплатените от белгийски банки лихви, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 56 и член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз (съответно предишни член 49 и член 56 от Договора за ЕО), и по член 36 и 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство;

—	да се осъди Кралство Белгия за заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията твърди, че разглежданите норми от националното законодателство възпират белгийските местни лица от ползването на услуги на установени в други държави членки на Съюза банки, тъй като изплащаните от последните лихви не могат да се ползват от освобождаването от данъци, което е приложимо единствено за изплащаните от белгийски банки лихви.

По-конкретно, най-напред Комисията отхвърля довода на ответната страна, че прякото данъчно облагане е от изключителната компетентност на държавите членки, като изтъква, че тази област е включена по необходимост, макар и по подразбиране, в компетентността, която се отнася до вътрешния пазар, поради което представлява споделена между Съюза и държавите членки компетентност.

В отговор на възраженията на белгийските власти Комисията посочва на първо място, че липсата на конкретно оплакване по този въпрос от страна на финансовия сектор не е относимо към случая, доколкото искът за установяване на неизпълнение на задължения на държава членка е обективен по своята природа и не би могъл да се обуславя от наличието на оплакване. На второ и трето място Комисията оспорва довода, от една страна, че посочените мерки са основани на императивното съображение от обществен интерес за осигуряване на ефективност на фискалния контрол и, от друга страна, твърдението, че разглежданото законодателство е една обществено-политическа мярка в защита на обществения интерес. На четвърто място ищецът отхвърля обяснението на белгийските власти, свързано с ограничената ефективност от разширяването на това освобождаване, като посочва, че данъчнозадължените лица, които са адресати на мярката, биха могли да проявяват интерес и към услугите на установени в други държави членки банки. На пето място Комисията поставя под съмнение довода на ответника за съществуващите в Съюза различия в областта на защитата на потребителите по отношение на неизправността на дадена банка, като напомня, че тази материя е предмет на хармонизиране в рамките на Европейския съюз. Накрая Комисията изтъква, че в Белгия има три официални езика (нидерландски, френски и немски) и това прави неоправдани възраженията, изведени от риска за недостиг на достатъчна информация поради използването от страна на установена извън Белгия банка на език, който не се говори в Белгия.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/14

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 30 юли 2010 г. — Elenca Srl/Ministero dell’Interno

(Дело C-385/10)

()

2010/C 274/21

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищец: Elenca Srl

Ответник: Ministero dell’Interno

Преюдициални въпроси

Циркулярното писмо, обжалвано в първоинстанционното производство и вътрешните правни норми, на които то се позовава, съвместими ли са или не с общностното право и с посочените норми, по-конкретно, нарушават ли принципите и правилата, установени от Директива 89/106/ЕИО (1) по отношение на строителните продукти, която не изисква по никакъв начин маркировката „ЕО“ и дори предвижда (член 6, параграфи 1 и 2) че „[д]ържавите членки няма да създават пречки пред свободното движение, пускането на пазара или употребата на своя територия на продукти, които отговарят на разпоредбите“ на директивата, гарантират, че „при употребата по предназначение на такива продукти няма да бъдат създавани пречки чрез правила или условия, наложени от публични органи или от частни органи, действащи като публични предприятия или действащи като публичен орган въз основа на монополните си позиции“ и разрешават „необхванатите от член 4, параграф 2 продукти да бъдат пускани на пазара на техните територии, ако те отговарят на националните разпоредби в съответствие с Договора, докато европейските технически спецификации, упоменати в глави II и III, не предвидят друго“;

Циркулярното писмо, обжалвано в първоинстанционното производство, и вътрешните правни норми, на които то се позовава, нарушават ли по-специално членове 28—31 от Договора за ЕО, които забраняват ограниченията върху вноса и мерките с равностоен ефект; доколкото фактът, че пускането на пазара на стока с произход от друга държава—членка на Общността, е подчинено на техническо условие както в настоящия случай, а именно полагането маркировката „ЕО“ — което би било възможно и законосъобразно само ако съществуваше съответна норма за хармонизация — на практика води до възпрепятстване на вноса и на разпространението на въпросната стока на италианска територия, в нарушение на принципите, установени от горепосочените разпоредби от Договора и общностното право, които гарантират свободата и конкуренцията, като изискват правила, годни да осигурят равно и недискриминационно третиране, както и прозрачност, пропорционалност и зачитане на правата на предприятието?

На следващо място, произтичащата от общностното право правна уредба, предназначена да осигури ефективна конкуренция и в сектора, до който се отнася настоящия спор, не следва ли да наложи на националния законодател и на администрацията да се въздържат от приемане на регулаторните мерки, които се съдържат в циркулярното писмо и в Законодателен декрет № 152/2006, посочени по-горе?

На последно място, национална правна уредба като Законодателен декрет № 152/2006 (по-специално с оглед на член 285 и на точки 2.7 и 3.4 от част II от приложение IX) — която предвижда и налага горепосочените ограничения, може ли да осигури защитата на плурализма и на конкуренцията, гарантирани от европейското право?

(1) ОВ L 40, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 3.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/15

Жалба, подадена на 3 август 2010 г. от KME Germany AG, по-рано KM Europa Metal AG, KME France SAS, по-рано Tréfimétaux SA, KME Italy SpA, по-рано Europa Metalli SpA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 19 май 2010 г. по дело T-25/05, KME Germany AG, по-рано KM Europa Metal AG, KME France SAS, по-рано Tréfimétaux SA, KME Italy SpA, по-рано Europa Metalli SpA/Европейска комисия

(Дело C-389/10 P)

()

2010/C 274/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: KME Germany AG, по-рано KM Europa Metal AG, KME France SAS, по-рано Tréfimétaux SA, KME Italy SpA, по-рано Europa Metalli SpA (представители: M. Siragusa, avvocato, A. Winckler, avocat, G. Rizza, avvocato, T. Graf, Rechtsanwalt, M. Piergiovanni, avvocato, R. Elderkin, Barrister)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени съдебното решение,

—	доколкото е възможно, въз основа на представените пред Съда факти, да отмени частично обжалваното решение на Комисията и да намали размера на наложената на KME глоба и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производството и по производството пред Общия съд (ОС),

или, при условията на евентуалност, ако фазата на производството не позволява това,

—	да отмени съдебното решение, включително и частта, в която ОС осъжда KME да заплати съдебните разноски, и да върне делото на ОС за ново разглеждане.

Правни основания и основни доводи

С първото си правно основание жалбоподателите оспорват заключението на ОС, че Комисията не е била длъжна да докаже, че споразуменията са имали отражение върху пазара. Независимо дали може да се освободи от задължението да установи със сигурност, че е налице отражение върху пазара, за да квалифицира нарушението като „много сериозно“, Комисията без съмнение е длъжна да докаже наличието на подобно отражение и степента му, когато — както в обжалваното решение — възнамерява да се основе на действителното отражение на картела при определянето на началния размер на наложената на предприятието глоба с оглед на тежестта. ОС допуска грешка като приема, че Комисията надлежно е установила, че споразуменията имат отражение върху пазара и като обявява, че Комисията е можела да установи, че е налице отражение върху пазара въз основа на обичайните показатели. Тази грешка е още по-тежка, тъй като в настоящия случай KME е привело доказателство, включително от икономическо естество, че нарушението като цяло не е имало отражение върху пазара. Като се мотивира по този начин и като решава да отхвърли първото правно основание от жалбата на KME, ОС изопачава фактите и доказателствата, които са му представени, нарушава правото на ЕС и излага нелогични и непълни мотиви.

С второто си правно основание жалбоподателите упрекват ОС за това, че при определяне на размера на засегнатия от нарушение пазар, за да се определи елементът „тежест“ за глобата на KME, е одобрил позоваването от Комисията на пазарна стойност, включваща приходите от пазара на полуготовите продукти (медни водопроводни тръби). Трябвало е да се вземе предвид единствено стойността на „картелирания“ пазар, т.е. на пазара на услугите по преработване (представляващ само 30-40 % от цената на тръбите). Като отхвърля второто правно основание от жалбата на KME ОС нарушава основаните принципи на ЕС на пропорционалност и на равно третиране и излага непълни мотиви.

С третото си правно основание жалбоподателите упрекват ОС за това, че е отхвърлил четвъртото правно основание от жалбата, според което Комисията е приложила неправилно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите от 1998 г. и е нарушила принципите на пропорционалност и на равно третиране като е наложила максималния процент увеличение на началния размер на глобата на KME поради продължителността, макар да е установила, че в продължение на три години картелът не е действал и не е породил вредни последици. Според жалбоподателите ОС нарушава правото на ЕС и излага неясни, нелогични и непълни мотиви за потвърждаването на съответната част от обжалваното решение.

С четвъртото си правно основание жалбоподателите упрекват ОС за това, че е отхвърлил петото правно основание от жалбата и че е потвърдил съответните части от обжалваното решение, в които Комисията — в нарушение на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите и на принципите на безпристрастност и на равно третиране — отказва на KME възможността да се ползва от намаление на размера на глобата въз основа на няколко смекчаващи обстоятелства. Жалбоподателите сочат по-специално, че ОС: (1) прилага погрешен критерий от правна страна при преценката дали KME има право да получи намаление на глобата поради ограниченото изпълнение на споразуменията, (2) допуска грешка като отхвърля искането на KME глобата му да бъде намалена поради кризата в сектора на медните водопроводни тръби; и (3) пропуска да поправи последствията от неправомерния отказ на Комисията да намали глобата предвид сътрудничеството на KME извън Известието относно сътрудничеството във връзка с по-широките европейски споразумения, на основание на това, че Outokumpu е първото предприятие, което осведомява Комисията за цялостната продължителност на тези споразумения.

С петото си правно основание жалбоподателите упрекват ОС за това, че е отхвърлил седмото правно основание от жалбата и че е потвърдил отказа на Комисията да предостави намаление на глобата на KME поради невъзможността му да плати. Жалбоподателите твърдят, че ОС допуска грешка при тълкуването на изискването, предвидено в раздел Т, точка б) от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, за предоставяне на намаление поради невъзможност да се плати, както и че допуска грешка, като пропуска да поправи последствията от неправомерната дискриминация, извършена от Комисията по отношение на KME спрямо SGL Carbon в преписките относно специалните графити и относно стоките на основата на въглерод и графит за електрически и механични приложения. Освен това ОС излага нелогични и непълни мотиви за отхвърлянето на исканията на KME.

С шестото си правно основание жалбоподателите изтъкват, че ОС е нарушил правото на ЕС и тяхното основно право на пълен и ефективен съдебен контрол като не е разгледал задълбочено и подробно доводите на KME и е проявил пристрастие към преценката на Комисията.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/16

Иск, предявен на 3 август 2010 г. — Европейска комисия/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-390/10)

()

2010/C 274/23

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun и L. de Schietere de Lophem)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (1), или във всеки случай като не е съобщило на Комисията за посочените разпоредби, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по тази директива;

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2007/36/ЕО е изтекъл на 3 август 2009 г. Към момента на предявяване на настоящия иск обаче ответната страна все още не е предприела всички необходими мерки за транспониране на директивата или във всеки случай не ги е съобщила на Комисията.

(1) ОВ L 184, стр. 17.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/16

Иск, предявен на 3 август 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-391/10)

()

2010/C 274/24

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun и L. de Schietere de Lophem)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (1), или във всеки случай като не е съобщило на Комисията за посочените разпоредби, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива;

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

(1) ОВ L 184, стр. 17.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/17

Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom на 4 август 2010 г. — Dermod Patrick O'Brien/Ministry of Justice (по-рано Department for Constitutional Affairs)

(Дело C-393/10)

()

2010/C 274/25

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court of the United Kingdom

Страни в главното производство

Ищец: Dermod Patrick O'Brien

Ответник: Ministry of Justice (по-рано Department for Constitutional Affairs)

Преюдициални въпроси

Следва ли в националното право на държава членка да се определи дали по принцип съдиите са „работници по трудов договор или по трудово правоотношение“ по смисъла на клауза 2, параграф 1 от Рамковото споразумение, или е налице разпоредба от правото на Общността, съгласно която да се отговори на този въпрос?

Ако съдиите по принцип са работници по трудов договор или по трудово правоотношение по смисъла на клауза 2, параграф 1 от Рамковото споразумение, допустимо ли е в националната правна уредба на държава членка да е налице различно третиране във връзка с правните разпоредби относно определянето на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст между а) съдиите, заети на пълно работно време и съдиите, работещи на непълно работно време или б) между съдиите, работещи на различни видове непълно работно време?

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/17

Иск, предявен на 4 август 2010 г. — Европейска комисия/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-394/10)

()

2010/C 274/26

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Troosters и J. Sénéchal)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО (1), или във всеки случай като не е съобщило на Комисията за посочените разпоредби, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 15 от тази директива;

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2006/24/ЕО е изтекъл на 15 септември 2007 г. Към момента на предявяване на настоящия иск обаче ответната страна все още не е предприела всички необходими мерки за транспониране на директивата или във всеки случай не ги е съобщила на Комисията.

(1) ОВ L 105, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/18

Иск, предявен на 4 август 2010 г. — Европейска комисия/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-396/10)

()

2010/C 274/28

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Alcover San Pedro и V. Peere)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 година за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (1), или във всеки случай като не е съобщило на Комисията за посочените разпоредби, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по тази директива,

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2007/2/ЕО е изтекъл на 14 май 2009 г. Към датата на предявяване на настоящия иск обаче ответникът все още не е приел необходимите мерки за транспониране или във всеки случай не е съобщил на Комисията за тях.

(1) ОВ L 108, стр. 1.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/19

Жалба, подадена на 10 август 2010 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 9 юни 2010 г. по дело T-237/05, Éditions Odile Jacob SAS/Комисия

(Дело C-404/10 P)

()

2010/C 274/30

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейската комисия (представители: B. Smulders, O. Beynet и P. Costa de Oliveira)

Други страни в производството: Éditions Odile Jacob SAS, Lagardère SCA

Искания на жалбоподателя

—	да отмени Решение на Общия съд от 9 юни 2010 г. по дело Éditions Odile Jacob SAS/Комисия, T-237/05, в частта, в която отменя решението на Комисията от 7 април 2005 г., с което се отказва достъп до документите относно процедурата за контрол върху концентрациите № COMP/M.2978,

—	да отхвърли жалбата за отмяна на ответника, подадена пред Общия съд, и да се произнесе окончателно по въпросите, предмет на настоящата жалба,

—	да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, направени от Комисията както в първоинстанционното производство, така и във връзка с настоящата жалба.

Правни основания и основни доводи

Комисията изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1), тъй като не е взел предвид — за целите на тълкуването на изключенията от правото на достъп до документи — разпоредбите на Регламент № 4064/89 (2) на Съвета относно концентрациите между предприятия. Всъщност общите правила относно правото на достъп трябвало да отчитат особеностите на процедурите в областта на конкуренцията и гаранциите за поверителност, предоставени на засегнатите от концентрацията предприятия.

С второто си правно основание, което се състои от пет части, Комисията посочва погрешно тълкуване от страна на Общия съд на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001, посочен по-горе, доколкото той е постановил, че жалбоподателят е бил длъжен да пристъпи към конкретно и отделно разглеждане на всеки посочен в заявлението за достъп документ, дори в случаите, които явно се обхващат от изключение (първа част). Комисията оспорва също ограничителното тълкуване от страна на Общия съд на изключението относно защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — тълкуване, според което това изключение не може да се прилага след приемането от Комисията на решение за приключване на административното производство за контрол на концентрация (втора част). В допълнение жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал явна грешка при прилагане на правото като изисква, от една страна, конкретно и отделно разглеждане на документите от страна на Комисията с описание на всяко съдържание и, от друга страна, като изисква консултиране на трети страни, въпреки явния характер на прилагането на изключението относно защитата на търговските интереси (трета част). Освен това Комисията посочва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е отменил решението ѝ да откаже достъп до документи за вътрешно ползване, след като тези документи попадат в приложното поле на изключението „процес на вземане на решения“, посочено в член 4, параграф 3, втора алинея (четвърта част). Накрая жалбоподателят посочва погрешно тълкуване на член 4, параграф 6 от посочения по-горе регламент (пета част).

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2) Регламент № 4064/89 от 21 декември 1989 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 395, стр. 1).

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/21

Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhofes (Германия) на 16 август 2010 г. — Hauptzollamt Hamburg-Hafen/Afasia Knits Deutschland GmbH

(Дело C-409/10)

()

2010/C 274/33

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Ищец: Hauptzollamt Hamburg-Hafen

Ответник: Afasia Knits Deutschland GmbH

Преюдициални въпроси

В съответствие ли е с член 32 от Протокол 1 по отношение на определението на понятието „произхождащи продукти“ и методи за административно сътрудничество от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (1), ако Европейската комисия по същество извърши сама, дори и със съдействието на местните органи, последваща проверка на издадените в страната износител доказателства за произход и става ли въпрос за резултат от проверка по смисъла на посочената разпоредба, ако така получените резултати са вписани в протокол, подписан и от представител на правителството на страната износител?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен:

Може ли в случай като разглеждания по главното производство, когато за издадените от страната износител сертификати за преференциално третиране се установи, че за определен период от време са били невалидни, тъй като произходът на стоките не е могъл да бъде потвърден въз основа на последваща проверка, като въпреки това не може да се изключи, че някои от стоките за износ отговарят на условията за произход, лицето, отговорно за плащането, по смисъла на член 220, параграф 2, буква б), втора и трета алинея от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2) да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания, позовавайки се на това, че представените в случая сертификати за произход, издадени с цел осигуряване на преференциално третиране, вероятно са били достоверни и са били основани на вярно представяне на фактите от страна на износителя?

(1) Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 година (ОВ L 317, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 23, стр. 3).

(2) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/21

Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) на 18 август 2010 г. — NS/Secretary of State for the Home Department

(Дело C-411/10)

()

2010/C 274/34

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Ищец: NS

Ответник: Secretary of State for the Home Department

Заинтересовани страни: 1) Amnesty International Limited и AIRE Centre (Advice on Individual Rights in Europe), 2) United Nations High Commissioner for Refugees, 3) Equality and Human Rights Commission

Преюдициални въпроси

Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 от Договора за Европейския съюз и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 на Съвета (1) (наричан по-нататък „регламента“) дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от регламента критерии?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен:

Освободена ли е държава членка от задължението си да спазва основните права на Европейския съюз (включително правата, посочени в членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата), когато изпрати търсещия убежище в държавата членка, която член 3, параграф 1 определя като компетентна държава съгласно посочените в глава III от регламента критерии (наричана по-нататък „компетентната държава“), независимо от положението в компетентната държава?

По-специално задължението за спазване на основните права на Европейския съюз допуска ли прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с Директива 2003/9/ЕО (2) („Директива за приемането“), Директива 2004/83/ЕО (3) („Директива за признаването“) и/или Директива 2005/85/ЕО (4) („Директива за процедурата“) (наричани общо по-нататък „Директивите“)?

При условията на евентуалност, задължена ли е държава членка съгласно правото на Европейския съюз, и ако това е така, при какви обстоятелства, да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от регламента — да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато предаването на търсещия убежище на компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в Директивите минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него?

По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага регламентът, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Конвенцията“)?

Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде експулсирано в друга държава членка на основание на регламента — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по Конвенцията или на правата му по Конвенцията от 1951 г. и на Протокола от 1967 г. за статута на бежанците?

7)	Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, би ли се отразило върху отговорите на въпроси 2—4 вземането предвид на Протокол (№ 30) за прилагането на Хартата към Полша и Обединеното кралство?

(1) Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56).

(2) Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (ОВ L 31, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 48).

(3) Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г.глава 19, том 7, стр. 52).

(4) Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242).

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/23

Жалба, подадена на 10 юни 2010 г. — PPG и SNF/ECHA

(Дело T-268/10)

()

2010/C 274/37

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Polyelectrolyte Producers Group GEIE (PPG) (Брюксел, Белгия) и SNF SAS (Andrezieux Boutheon, Франция) (представители: K. Van Maldegem, R. Cana, lawyers и P. Sellar, Solicitor)

Ответник: Европейска агенция по химикалите (ECHA)

Искания на ищците

—	да се обяви жалбата за допустима и основателна;

—	да се отмени обжалваният акт;

—	да се осъди ECHA да заплати съдебните разноски;

—	да се постанови предприемането на всякакви други мерки, които се окажат целесъобразни.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат частична отмяна на решението на Европейската агенция по химикалите (наричана по-нататък „ECHA“) за идентифициране на акриламида (CE № 201-173-7) (CAS № 79-06-1) като вещество, което отговаря на критериите по член 57от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1) (наричан по-нататък Регламент „REACH“), в съответствие с член 59 от Регламент „REACH“.

Жалбоподателите считат, че обжалваният акт е незаконосъобразен, защото се основава на оценка на акриламида, която е неправилна от научна и правна гледна точка и се гради върху недостатъчно надеждни и убедителни доказателства. Според жалбоподателите, като приема обжалвания акт, ECHA допуска очевидна грешка в преценката, нарушава член 2, параграф 8 и член 59 от Регламент „REACH“, както и задължението си внимателно и безпристрастно да разгледа доказателствата.

В допълнение жалбоподателите посочват, че обжалваният акт нарушава редица общи принципи на правото на Съюза, като принципите на пропорционалност и недопускане на дискриминация, тъй като ECHA допуска дискриминация по отношение на акриламида в сравнение с други сходни вещества без никаква обективна обосновка.

(1) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3, поправка ОВ L 36, 2009 г., стр. 84).

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/24

Жалба, подадена на 20 юли 2010 г. от срещу решение, постановено на 11 май 2010 г. от Съда на публичната служба по дело F-30/08, Nanopoulos/Комисия

(Дело T-308/10 P)

()

2010/C 274/38

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представител: J. Currall, Efthymios Bourtzalas, адвокат, и Eirini Antypa, адвокат)

Друга страна в производството: Fotios Nanopoulos (Itzig, Люксембург)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението, постановено от Съда на публичната служба на 11 май 2010 г. по дело F-30/08 Nanopoulos/Комисия,

—	в противен случай — да определи точния размер на обезщетението и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на решението, постановено от Съда на публичната служба на 11 май 2010 г. по дело F-30/08 Nanopoulos/Комисия, с което Комисията се осъжда да заплати на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 EUR и да понесе всички съдебни разноски.

В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква следните правни основания:

—

нарушение на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица (наричан по-нататък „Правилника“) и на принципа на правната сигурност, доколкото Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото като е счел, че искането на ответника трябва да се разглежда като искане за обезщетение, без да изтъкне каквито и да било мотиви за това,

—	грешка при прилагането на правото и липса на мотиви, доколкото Съдът на публичната служба е счел, че искането за обезщетение е било подадено в срок и че с решенето за откриване на дисциплинарно производство се нарушава презумпцията на невиновност,

—

нарушение на общностното право, грешка при прилагане на правото и липса на мотиви, доколкото Съдът на публичната служба не е приложил правния критерий, изискващ „достатъчно съществено нарушение“, и не е обяснил поради каква причина в случая е било необходимо да не се следва съществуващата съдебна практика,

—

нарушение на член 24 от Правилника, грешка при прилагането на правото и липса на мотиви, доколкото Съдът на публичната служба е преценил, че ОН е бил длъжен бързо да съдейства на ответника, без предварително разследване и преди изтичането на четиримесечния срок, предвиден от посочения член, за да се отговори на искане,

—	явни грешки при прилагането на правото и при излагането на мотиви, доколкото Съдът на публичната служба е преценил първо, че Комисията е носела отговорност за евентуалното изтичане на информация в пресата, второ — че тя е допуснала грешка като е започнала дисциплинарно производство,

—	нарушение на принципа на пропорционалност и грешка при прилагането на правото, доколкото Съдът на публичната служба е постановил заплащането на обезщетение за претърпените от ответника неимуществени вреди в размер на 90 000 EUR.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/25

Жалба, подадена на 23 юли 2010 г. — Groupe Partouche/Комисия

(Дело T-315/10)

()

2010/C 274/39

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Groupe Partouche SA (Париж, Франция) (представител: J.-J. Sebag, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Комисията за непротивопоставяне,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение C(2010) 3333 на Комисията от 21 май 2010 година, с което се обявява за съвместим с вътрешния пазар и със Споразумението за Европейското икономическо пространство проект за концентрация, с която Française des Jeux и Groupe Lucien Barrière придобиват съвместен контрол над предприятието Newco, чийто предмет на дейност е създаването и експлоатирането на интернет сайт за покер във Франция.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да препрати разглежданата концентрация за проверка от Френската република, като се има предвид, че тя може съществено да засегне конкуренцията във Франция на въпросния пазар.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/25

Жалба, подадена на 23 юли 2010 г. — HIM/Комисия

(Дело T-316/10)

()

2010/C 274/40

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Health Information Management (HIM) (Брюксел, Белгия) (представител: P. Zeegers, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да обяви настоящата молба за допустима и основателна, и следователно,

—	да осъди Европейската комисия да заплати сумата от 11 821,35 EUR, увеличена с лихви за забава в съответствие със законния лихвен процент, който е в сила в Белгия от 16 юни 2010 г.;

—	да осъди Европейската комисия да заплати всички направени разходи и разноски, чийто размер е предварително определен на 5 000 EUR.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба, която се основава на арбитражна клауза, жалбоподателят иска по същество Общият съд да установи, че за нуждите на изчисляването на общите разходи на жалбоподателя, които трябва да бъдат заплатени от Комисията (в рамките на договори, сключени по специалната програма „eTen“), по-специално частта от общите разходи, свързана с плащанията на заетия с проекта персонал, подизпълнителите не следва да се считат за персонал на жалбоподателя, доколкото тези подизпълнители не пораждат никакви общи разходи за жалбоподателя. Следователно разходите за подизпълнителите не трябвало да се включват в общия размер на разходите за персонал, на който се дели цялостния размер на общите разходи, за да се получи знаменателят, използван за определянето на процента на общите допустими разходи.

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква, че доколкото разходите за подизпълнителите не са част от допустимите разходи за персонал, включването на подизпълнителите към персонала на жалбоподателя при изчисляването на размера на цялостните разходи за персонал, който се използва за определянето на процента на допустимите общи разходи, води до нелогичен резултат.

Освен това включването на подизпълнителите към персонала на жалбоподателя увреждало жалбоподателя, доколкото този метод водел до увеличението на размера на знаменателя и следователно до пропорционалното намаление на процента на допустимите общи разходи.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/26

Жалба, подадена на 11 август 2010 г. — Van Parys/Комисия

(Дело T-324/10)

()

2010/C 274/41

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Léon Van Parys NV (Антверпен, Белгия) (представители: P. Vlaemminck и A. Hubert, advocaten)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решението на Комисията от 6 май 2010 година по преписка REC 07/07, с което се установява, че в конкретния случай последващото вземане под отчет на вносни митни сборове е обосновано и е оправдано опрощаването на тези митни сборове по отношение на определен длъжник, но не и по отношение на друг длъжник,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Твърди се, че за периода от 22 юни 1998 г. до 8 ноември 1999 г. жалбоподателят и неговият митнически агент са представяли на митническите органи в Антверпен подправени испански лицензии AGRIM за внос на банани от Еквадор. В резултат на това неправомерно била приложена преференциалната митническа ставка.

Всички испански лицензии, за които се твърди, че са подправени, и въз основа на които е извършено последващото възстановяване на митните сборове, жалбоподателят получавал от португалския си посредник в качеството му на данъчен представител, с когото италианското дъщерно дружество на жалбоподателя си сътрудничило в продължение на много години във връзка с покупката на испански и португалски лицензии.

Белгийската митническа и акцизна администрация подава молба до Европейската комисия с искане да не се извършва последващо възстановяване и/или опрощаване на митническите сборове. По отношение на случаите на внос през 1999 г. Европейската комисия приема негативно решение, срещу което жалбоподателят подава настоящата жалба за отмяна.

Жалбоподателят излага шест правни основания в подкрепа на жалбата си за отмяна на посоченото решение на Комисията.

На първо място той изтъква, че е налице нарушение на член 239 от Митническия кодекс на Общността, на Регламент (ЕИО) № 1442/93 и на Регламент (ЕО) № 2362/98, както и на описаните от СТО търговски обичаи. Като погрешно приела, че жалбоподателят е допуснал небрежност, Комисията нарушила посочените разпоредби, които позволявали закупуването на правото на ползване на лицензии посредством използвания от жалбоподателя търговски способ.

На второ място, жалбоподателят посочва, че е налице нарушение на член 239 от Митническия кодекс на Общността и на принципа на пропорционалност. Комисията приела, че констатираното подправяне на испанските лицензии надхвърля нормалния търговски риск и трябва да се разглежда като особена ситуация. Жалбоподателят обаче оспорва констатацията, че не бил положил грижа на добър търговец и че следователно не били изпълнени изискванията на член 239 от Митническия кодекс на Общността.

На трето място, Комисията нарушила член 239 от Митническия кодекс на Общността, член 211 от Договора за ЕО, принципа за закрила на оправданите правни очаквания, както и общия правен принцип „patere legem quam ipse fecisti“. Комисията приложила спрямо жалбоподателя по-строг критерий за задължението за полагане на дължимата грижа, отколкото се изисквало от правната уредба и отколкото било обичайно за съответния сектор, а същевременно Комисията и испанските органи не изпълнили собствените си правни задължения.

На четвърто място, жалбоподателят твърди нарушение на член 239 от Митническия кодекс на Общността и на принципа на равно третиране, тъй като Комисията неоснователно разглеждала случаите на внос през 1998 г. по различен начин от случаите на внос през 1999 г.

На пето място, жалбоподателят сочи нарушение на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Общността. Не можело автоматично да се приема, че не е налице грешка на испанските митнически органи по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Общността.

На шесто място, жалбоподателят изтъква, че са нарушени съществени процесуални правила, и по-специално правото му на защита.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/27

Жалба, подадена на 12 август 2010 г. — Yoshida Metal Industry/СХВП — Pi-Design (повърхност, покрита с черни окръжности)

(Дело T-331/10)

()

2010/C 274/42

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Yoshida Metal Industry Co., Ltd (Niigata, Япония) (представители: S. Verea, K. Muraro и M. Balestriero, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Pi-Design AG, (Triengen, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 20 май 2010 г. по преписка R 1235/2008-1;

—	да се потвърди решението на отдела по заличаването от 21 юли 2008 г. относно заявка за марка на Общността № 1371244;

—	да се потвърди валидността на регистрация на марка на Общността № 1371244;

—	да се осъдят ответникът и другата страна в производството пред апелативния състав да платят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка, представляваща повърхност, покрита с черни окръжности, за стоки от класове 8 и 21 — Регистрация на марка на Общността № 1371244

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: страната, която иска обявяване на недействителността, основава искането си на абсолютните основания за отказ, предвидени в член 7 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета

Решение на отдела по заличаването: отхвърля искането за обявяване на недействителност на марката на Общността.

Решение на апелативния състав: отменя оспорваното решение и обявява регистрацията на марката на Общността за недействителна.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и на член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е заключил, че разпоредбите на тези членове са приложими по отношение на оспорваната марка на Общността.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/28

Иск, предявен на 17 август 2010 г. — ATC и др./Комисия

(Дело T-333/10)

()

2010/C 274/43

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищци: Animal Trading Company (ATC) BV (Loon op Zand, Нидерландия), Avicentra NV (Malle, Белгия), Borgstein birds and Zoofood Trading VOF (Wamel, Нидерландия), Bird Trading Company Van der Stappen BV (Dongen, Нидерландия), New Little Bird’s srl. (Anagni, Италия), Vogelhuis Kloeg (Zevenbergen, Нидерландия), Pistone Giovanni (Westerlo, Белгия) (представители: M. Osse и J. Houdijk, advocaten)

Ответници: Европейската комисия и Европейският съюз, представляван от Европейската комисия

Искания на ищците

—

да се осъдят Европейският съюз и/или Европейската комисия да поправят вредите, които ищците са претърпели в резултат от приемането на Решение 2005/760/ЕО (1) и/или от продължаването на срока на неговото действие с Решение 2005/862/ЕО (2) и/или с Решение 2006/79/ЕО (3) и/или с Решение 2006/405/ЕО (4) и/или с Решение 2006/522/ЕО (5) и/или с Решение 2007/21/ЕО (6) и/или с Решение 2007/183/ЕО (7) и/или в резултат от приемането на Регламент № 318/2007 (8);

—	да се осъдят Европейският съюз и/или Европейската комисия да заплатят съдебните разноски и извънсъдебните разходи.

Правни основания и основни доводи

Ищците искат да се поправят вредите, които се претърпели в резултат, първо, от забраната за внос на птици, уловени от дивата природа, в сила от месец октомври 2005 г.; второ, от продължаването на срока на действие на тази забрана и трето, от изискванията относно вноса на птици, уловени от дивата природа, действащи от 1 юли 2007 г. и въвеждащи фактическа забрана за техния внос.

В подкрепа на първата част от иска си за обезщетение, която се отнася до приемането на Решение 2005/760/ЕО, ищците посочват три правни основания.

На първо място, те изтъкват, че при упражняване на своите правомощия съгласно член 18 от Директива 91/496 (9) Комисията разполага с много ограничена свобода на преценката и че Комисията превишава тези правомощия, като забранява вноса от държави, в които не са налице случаи на заразяване с инфлуенца по птиците или не съществува конкретна опасност за нейното разпространение.

На второ място, според ищците, дори да се допусне, че разполага с широка свобода на преценка, Комисията е извършила достатъчно съществено нарушение. В тази връзка ищците посочват, че Комисията не се е съобразила с обема на своите правомощия и е нарушила принципите на пропорционалност и на равно третиране, правото на собственост и свободата за упражняване на стопанска дейност, както и принципа за закрила на оправданите правни очаквания.

В допълнение ищците посочват, че са понесли действителни и безспорни вреди, както и че е налице причинно-следствена връзка между тези вреди и противоправните действия на Комисията.

На трето място, ищците изтъкват, че понесените от тях вреди са необичайни и специфични, така че надхвърлят границите на икономическия риск, характерен за дейностите в съответната област. Налагането на цялостна забрана за внос на диви птици не можело да се предвиди и ощетявало в особено голяма степен търговците на диви птици. Поради тези причини ищците искат да се установи, че Комисията носи отговорност, дори и ако бъде прието, че е действала правомерно.

С втората част на иска си за обезщетение ищците искат да се поправят вредите в резултат на продължаването на действието на забраната за внос на диви птици от трети държави. В тази връзка посочват същите основания, както в първата част на иска за обезщетение.

Накрая ищците искат да се поправят вредите, понасени от тях в резултат на Регламент № 318/2007, който ограничава птиците, които могат да бъдат внасяни, до отгледаните на закрито и произхождащи от много малък брой трети страни. В тази връзка ищците излагат три правни основания.

Първо, ищците изтъкват, че не е налице достатъчно ясно определено правно основание за приемането на Регламент № 318/2007. Директива 91/496 и Директива 92/65 (10) не съдържали правно основание за приемането на Регламент № 318/2007 от Комисията.

Второ, ищците посочват, че е допуснато нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност, както и че се нарушава свободата на извършване на стопанска дейност и свободата на собственост.

Освен това според ищците понесените от тях вреди са действителни и безспорни и е налице причинно-следствена връзка между тези вреди и противоправните действия на Комисията.

Трето, дори ако следва да се приеме, че не е налице противоправно поведение, ищците искат да се установи, че Комисията носи отговорност за понесените вреди в резултат на приемането на Регламент № 318/2007.

(1) Решение 2005/760/ЕО на Комисията от 27 октомври 2005 година относно някои защитни мерки във връзка с високо патогенната инфлуенца по птиците в някои трети страни при вноса на птици, отглеждани на закрито (ОВ L 285, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 198).

(2) Решение 2005/862/ЕО на Комисията от 30 ноември 2005 година за изменение на Решения 2005/759/ЕО и 2005/760/ЕО относно мерките за борба с инфлуенцата по птици, различни от домашните (ОВ L 317, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 67, стр. 176).

(3) Решение 2006/79/ЕО на Комисията от 31 януари 2006 година за изменение на Решение 2005/759/ЕО и Решение 2005/760/ЕО във връзка с удължаване на техния срок на прилагане (ОВ L 36, стр. 48).

(4) Решение 2006/405/ЕО на Комисията от 7 юни 2006 година за изменение на Решения 2005/710/ЕО, 2005/734/ЕО, 2005/758/ЕО, 2005/759/ЕО, 2005/760/ЕО, 2006/247/ЕО, 2005/265/ЕО по отношение на определени мерки във връзка с високопатогенния вирус на инфлуенца по птиците (ОВ L 158, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 72, стр. 166).

(5) Решение 2006/522/ЕО на Комисията от 25 юли 2006 година за изменение на Решение 2005/759/ЕО и Решение 2005/760/ЕО относно някои защитни мерки във връзка с високопатогенната инфлуенца по птиците и въвеждането на някои живи птици в Общността (ОВ L 205, стр. 28).

(6) Решение 2007/21/ЕО на Комисията от 22 декември 2006 година за изменение на Решение 2005/760/ЕО относно някои защитни мерки във връзка с високопатогенната инфлуенца по птиците при вноса в Общността на птици, различни от домашните (ОВ L 7, стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 81, стр. 268).

(7) Решение 2007/183/ЕО на Комисията от 23 март 2007 година за изменение на Решение 2005/760/ЕО относно някои защитни мерки във връзка с високопатогенната инфлуенца по птиците в някои трети страни при вноса на птици, отглеждани на закрито (ОВ L 84, стр. 44).

(8) Регламент (ЕО) № 318/2007 на Комисията от 23 март 2007 година за определяне на ветеринарно-санитарните условия за внос на някои птици в Общността и на съответните карантинни срокове (ОВ L 84, стр. 7).

(9) Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (ОВ L 268, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 151).

(10) Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 година за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 11, стр. 143).

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/29

Жалба, подадена на 10 август 2010 г. — Abercrombie & Fitch Europe/СХВП — Gilli (GILLY HICKS)

(Дело T-336/10)

()

2010/C 274/44

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Abercrombie & Fitch Europe SA (Mendrisio, Швейцария) (представители: S. Malynicz, Barrister, D. Stone и L. Ritchie, Solicitors)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Gilli Srl (Милано, Италия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 24 май 2010 г. по преписка R 832/2008-1, и

—	да се осъдят ответникът и другата страна в производството пред апелативния състав да платят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „GILLY HICKS“ за стоки и услуги от класове 3, 14, 25 и 35 — Заявка за марка на Общността № 5194543

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрация на марка на Общността № 3566007 за фигуративна марка „GILLI“ за стоки от класове 3, 9, 14 и 25

Решение на отдела по споровете: уважава частично възражението.

Решение на апелативния състав: отменя частично оспорваното решение.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав не е извършил правилно визуално, звуково или концептуално сравнение на марките и затова е допуснал грешка по отношение на вероятността от объркване.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/31

Решение на Съда на публичната служба (пленарен състав) от 1 юли 2010 г. — Mandt/Парламент

(Дело F-45/07) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Наследствена пенсия - Член 79 от Правилника за длъжностните лица - Член 18 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица - Преживял съпруг - Признаване на качеството на преживял съпруг на две лица - Намаление с 50 % - Оправдани правни очаквания - Правило за съответствие)

2010/C 274/46

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Wolfgang Mandt (Kreuztal, Германия) (представител: B. Kolb, адвокат)

Ответник: Европейски парламент (представители: първоначално K. Zejdová, J. F. de Wachter и U. Rösslein, впоследствие J. F. de Wachter, K. Zejdová и S. Seyr)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Kurt-Wolfgang Braun Neumann, починал на 9 октомври 2009 г. с единствена наследница Shirley Meyer (Bedburg-Hau, Германия) (представител: P. Ames, адвокат)

Предмет

Отмяна на решението на Европейския парламент от 8.2.2007 г., с което се отхвърля административна жалба на жалбоподателя срещу намаляване на наследствената пенсия с 50 % — Искане за пълно изплащане

Диспозитив

1)	Не е налице основание за произнасяне по искането на г-н Mandt Парламентът да изплати пълния размер на наследствената пенсия, доколкото това искане се отнася за времето след 31 октомври 2009 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата част.

3)	Осъжда страните, включително встъпилата страна, да понесат направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 183, 4.8.2007 г., стр. 43.

9.10.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/31

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 7 юли 2010 г. — Tomas/Европейски парламент

(Съединени дела F-116/07, F-13/08 и F-31/08) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Съюза - Уволнение - Взаимно доверие - Предварително консултиране с Комитета по персонала на Парламента - Отсъствие)

2010/C 274/47

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: Stanislovas Tomas (Вилнюс, Литва) (представител: M. Michalauskas)

Ответник: Европейски парламент (представители: A. Lukošiūtė и K. Zejdová)

Предмет

От една страна отмяна на решението на органа по назначаване за уволнение на жалбоподателя и от друга страна искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите по дело F-116/07 и дело F-13/08.

2)	Осъжда Европейския парламент да заплати на г-н Stanislovas Tomas сумата от 1 000 евро като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди.

3)	Отхвърля останалите искания по дело F-31/08.

4)	Осъжда всяка от страните да понесе направените от нея във връзка с делата F-116/07, F-13/08 и F-31/08 съдебни разноски.

(1) ОВ С 64, 8.3.2008 г., стр. 65, ОВ С 142, 7.6.2008 г., стр. 39 и ОВ С 158, 21.6.2008 г., стр. 26.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.274.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 274

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 9 октомври 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2010/C 274/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 260, 25.9.2010 г.	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2010/C 274/02	Съединени дела C-395/08 и C-396/08: Решение на Съда (втори състав) от 10 юни 2010 г. (преюдициални запитвания от Corte d'appello di Roma, Италия) — Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)/Tiziana Bruno, Massimo Pettini (C-395/08), Daniela Lotti, Clara Matteucci (C-396/08) (Директива 97/81/ЕО — Рамково споразумение за работа при непълно работно време — Равно третиране на работниците на пълно и непълно работно време — Изчисляване на трудовия стаж, който се изисква за получаване на пенсия за осигурителен стаж — Изключване на периодите, през които не е полаган труд — Дискриминация)	2

2010/C 274/03	Дело C-293/10: Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Innsbruck (Австрия) на 14 юни 2010 г. — Gebhard Stark/D.A.S. Österreichische Allgemeine Rechtsschutzversicherung AG	2

2010/C 274/04	Дело C-312/10: Преюдициално запитване, отправено от Landesarbeitsgericht Köln (Германия) на 29 юни 2010 г. — Land Nordrhein-Westfalen/Melanie Klinz	3

2010/C 274/05	Дело C-313/10: Преюдициално запитване, отправено от Landesarbeitsgericht Köln (Германия) на 29 юни 2010 г. — Land Nordrhein-Westfalen/Sylvia Jansen	4

2010/C 274/06	Дело C-323/10: Преюдициално запитване, отправено от Finanzgerichts Hamburg (Германия) на 5 юли 2010 г. — Gebr. Stolle GmbH & Co. KG/Hauptzollamt Hamburg-Jonas	5

2010/C 274/07	Дело C-324/10: Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия) на 5 юли 2010 г. — Gebr. Stolle GmbH & Co. KG/Hauptzollamt Hamburg-Jonas	6

2010/C 274/08	Дело C-325/10: Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия) на 6 юли 2010 г. — Doux Geflügel GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Jonas	6

2010/C 274/09	Дело C-326/10: Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия) на 6 юли 2010 г. — Gebr. Stolle GmbH & Co. KG/Hauptzollamt Hamburg-Jonas	6

2010/C 274/10	Дело C-335/10: Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Craiova (România) на 6 юли 2010 г. — Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Târgu-Jiu, Administrația Fondului pentru Mediu/Claudia Norica Vijulan	7

2010/C 274/11	Дело C-336/10: Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Craiova (Румъния) на 6 юли 2010 г. — Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Târgu-Jiu, Administrația Fondului pentru Mediu/Victor Vinel Ijac	7

2010/C 274/12	Дело C-344/10 P: Жалба, подадена на 8 юли 2010 г. от Freixenet, SA срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 27 април 2010 г. по дело T-109/08, Freixenet/СХВП	8

2010/C 274/13	Дело C-345/10 P: Жалба, подадена на 8 юли 2010 г. от Freixenet, SA срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 27 април 2010 г. по дело T-110/08, Freixenet/СХВП	9

2010/C 274/14	Дело C-351/10: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshofs (Австрия) на 12 юли 2010 г. — Zollamt Linz Wels	10

2010/C 274/15	Дело C-361/10: Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Белгия) на 19 юли 2010 г. — Scrl Intercommunale Intermosane, ASBL Fédération de l'industrie et du gaz (Synergrid)/Белгийска държава	11

2010/C 274/16	Дело C-375/10: Иск, предявен на 27 юли 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Испания	11

2010/C 274/17	Дело C-377/10: Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Dolj (Румъния) на 26 юли 2010 г. — Adrian Băilă/Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Craiova, Administrația Fondului pentru Mediu	12

2010/C 274/18	Дело C-381/10: Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat Wien (Австрия) на 29 юли 2010 г. — Astrid Preissl KEG	12

2010/C 274/19	Дело C-382/10: Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat Wien (Австрия) на 29 юли 2010 г. — Erich Albrecht, Thomas Neumann, Van-Ly Sundara, Alexander Svoboda, Stefan Toth	13

2010/C 274/20	Дело C-383/10: Иск, предявен на 30 юли 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия	13

2010/C 274/21	Дело C-385/10: Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 30 юли 2010 г. — Elenca Srl/Ministero dell’Interno	14

2010/C 274/22	Дело C-389/10 P: Жалба, подадена на 3 август 2010 г. от KME Germany AG, по-рано KM Europa Metal AG, KME France SAS, по-рано Tréfimétaux SA, KME Italy SpA, по-рано Europa Metalli SpA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 19 май 2010 г. по дело T-25/05, KME Germany AG, по-рано KM Europa Metal AG, KME France SAS, по-рано Tréfimétaux SA, KME Italy SpA, по-рано Europa Metalli SpA/Европейска комисия	15

2010/C 274/23	Дело C-390/10: Иск, предявен на 3 август 2010 г. — Европейска комисия/Великото херцогство Люксембург	16

2010/C 274/24	Дело C-391/10: Иск, предявен на 3 август 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия	16

2010/C 274/25	Дело C-393/10: Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom на 4 август 2010 г. — Dermod Patrick O'Brien/Ministry of Justice (по-рано Department for Constitutional Affairs)	17

2010/C 274/26	Дело C-394/10: Иск, предявен на 4 август 2010 г. — Европейска комисия/Великото херцогство Люксембург	17

2010/C 274/27	Дело C-395/10: Иск, предявен на 4 август 2010 г. — Европейска комисия/Френска република	18

2010/C 274/28	Дело C-396/10: Иск, предявен на 4 август 2010 г. — Европейска комисия/Великото херцогство Люксембург	18

2010/C 274/29	Дело C-398/10: Иск, предявен на 5 август 2010 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция	19

2010/C 274/30	Дело C-404/10 P: Жалба, подадена на 10 август 2010 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 9 юни 2010 г. по дело T-237/05, Éditions Odile Jacob SAS/Комисия	19

2010/C 274/31	Дело C-407/10: Иск, предявен на 16 август 2010 г. — Европейска Комисия/Република Естония	20

2010/C 274/32	Дело C-408/10: Иск, предявен на 16 август 2010 г. — Европейска Комисия/Република Естония	20

2010/C 274/33	Дело C-409/10: Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhofes (Германия) на 16 август 2010 г. — Hauptzollamt Hamburg-Hafen/Afasia Knits Deutschland GmbH	21

2010/C 274/34	Дело C-411/10: Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) на 18 август 2010 г. — NS/Secretary of State for the Home Department	21

	Общ съд
2010/C 274/35	Дело T-386/09: Определение на Общия съд от 24 август 2010 г. — Grúas Abril Asistencia/Комисия (Жалба за отмяна — Конкуренция — Отхвърляне на жалба — Акт, който не подлежи на обжалване от частни лица — Недопустимост)	23

2010/C 274/36	Дело T-261/10 R: Определение на председателя на Общия съд от 29 юли 2010 г. — Brinkmann/Германия (Обезпечително производство — Явна липса на компетентност)	23

2010/C 274/37	Дело T-268/10: Жалба, подадена на 10 юни 2010 г. — PPG и SNF/ECHA	23

2010/C 274/38	Дело T-308/10 P: Жалба, подадена на 20 юли 2010 г. от срещу решение, постановено на 11 май 2010 г. от Съда на публичната служба по дело F-30/08, Nanopoulos/Комисия	24

2010/C 274/39	Дело T-315/10: Жалба, подадена на 23 юли 2010 г. — Groupe Partouche/Комисия	25

2010/C 274/40	Дело T-316/10: Жалба, подадена на 23 юли 2010 г. — HIM/Комисия	25

2010/C 274/41	Дело T-324/10: Жалба, подадена на 11 август 2010 г. — Van Parys/Комисия	26

2010/C 274/42	Дело T-331/10: Жалба, подадена на 12 август 2010 г. — Yoshida Metal Industry/СХВП — Pi-Design (повърхност, покрита с черни окръжности)	27

2010/C 274/43	Дело T-333/10: Иск, предявен на 17 август 2010 г. — ATC и др./Комисия	28

2010/C 274/44	Дело T-336/10: Жалба, подадена на 10 август 2010 г. — Abercrombie & Fitch Europe/СХВП — Gilli (GILLY HICKS)	29

2010/C 274/45	Дело T-272/09: Определение на Общия съд от 24 август 2010 г. — Pineapple Trademarks/СХВП — Dalmau Salmons (KUSTOM)	30

	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2010/C 274/46	Дело F-45/07: Решение на Съда на публичната служба (пленарен състав) от 1 юли 2010 г. — Mandt/Парламент (Публична служба — Длъжностни лица — Наследствена пенсия — Член 79 от Правилника за длъжностните лица — Член 18 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица — Преживял съпруг — Признаване на качеството на преживял съпруг на две лица — Намаление с 50 % — Оправдани правни очаквания — Правило за съответствие)	31

2010/C 274/47	Съединени дела F-116/07, F-13/08 и F-31/08: Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 7 юли 2010 г. — Tomas/Европейски парламент (Публична служба — Срочно наети служители — Член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Съюза — Уволнение — Взаимно доверие — Предварително консултиране с Комитета по персонала на Парламента — Отсъствие)	31

2010/C 274/48	Дело F-97/08: Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 1 юли 2010 г. — Füller-Tomlinson/Парламент (Публична служба — Бивш срочно нает служител — Професионална заболяване — Накърняване на физическата и психологическа цялост — Продължителност на производството за установяване на професионалния произход на заболяването)	32

2010/C 274/49	Дело F-40/09: Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 1 юли 2010 г. — Časta/Commission (Публична служба — Конкурс на общо основание — Недопускане до устен изпит — Искане за преразглеждане — Задължение за мотивиране — Изискване за професионален опит — Късно подаване на удостоверение — Принцип на равно третиране — Жалба за отмяна — Искане за обезщетение)	32

2010/C 274/50	Дело F-47/09: Решение на Съда на публичната служба от (трети състав) от 4 май 2010 г. — Fries Guggenheim/Cedefop (Публична служба — Срочно нает служител — Неподновяване на договора — Член 11а от Правилника — Член 1, шеста алинея от приложение II към Правилника — Функции по представителство на персонала — Задължение за безпристрастност и независимост)	33

2010/C 274/51	Дело F-64/10: Жалба, подадена на 3 август 2010 г. — Mantzouratos/Парламент	33