Европейски икономически и социален комитет

458-а пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/1

458-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ, ПРОВЕДЕНА НА 16 И 17 ДЕКЕМВРИ 2009 Г.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Търговия и продоволствена сигурност“

(проучвателно становище)

(2010/C 255/01)

Докладчик: г-н CAMPLI

Съдокладчик: г-н PEEL

С писмо от 21 януари 2009 г. г-жа Margot Wallström, заместник-председател на Европейската комисия, поиска от Европейския икономически и социален комитет, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да изготви проучвателно становище относно:

„Търговия и продоволствена сигурност“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 ноември 2009 г. (докладчик: г-н CAMPLI, съдокладчик: г-н PEEL).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 191 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Заключения

1.1.1 ЕИСК счита, че правото на прехрана и правото на гражданското общество да участва във всеки аспект на продоволствения въпрос са основни граждански права. Според Комитета световната продоволствена сигурност е едно от основните права на човека.

1.1.2 В свят, в който се произвежда достатъчно храна за изхранване на всички хора, над един милиард души понастоящем не разполагат с достъп до храна в достатъчни количества. Основната причина за тази ситуация на продоволствена несигурност е бедността в контекст на разпадане на местните икономики, хранителни традиции и пазарни инфраструктури, причинено от международни стратегии, прилагани от 80-те години насам.

1.1.3 ЕИСК осъзнава, че в областта на допълнителните политики за развитие, насочени към намаляване на бедността и увеличаване на доходите, регулираната търговия може да допринесе за извеждането на хора и групи от състояние на продоволствена несигурност, включително чрез развитието на регионалните пазари.

1.1.4 Широкото използване на протекционистки мерки не допринася за постигането на световна продоволствена сигурност, тъй като не гарантира необходимата гъвкавост и затруднява всяка форма на ефективна регионална интеграция, особено в Африка.

1.1.5 ЕИСК счита, че в процеса на вземане на решения и прилагане на регулирана търговия трябва да бъдат интегрирани принципите на правото на прехрана, както и че държавите не бива да поемат международни задължения, които са в разрез с тези принципи.

1.1.6 ЕИСК е наясно с факта, че политиките, насочени към самостоятелно задоволяване на потребностите от храни, са скъпоструващи и не се съчетават с подхода на глобално управление. В същото време Комитетът признава подхода на продоволствената независимост като законно право на един народ да определя самостоятелно политиките за постигане на собствената си продоволствена сигурност и за устойчиво изхранване на населението, като зачита правото на продоволствена независимост на другите народи.

1.1.7 ЕИСК счита, че е необходимо да бъдат реформирани инструментите, институциите и политиките за глобално управление на продоволствената сигурност и на търговията в съответствие с принципите и практиката на съгласуваност на политиките за развитие.

1.1.8 ЕИСК счита, че всички възможни и полезни стратегии, насочени към борбата с бедността и към увеличаването на продоволствената сигурност, могат да дадат високи и стабилни резултати, ако едновременно с тях се развиват демократичните процеси и укрепват принципите на правовата държава в страните, в които съществува продоволствена несигурност.

1.2 Препоръки

1.2.1 Що се отнася до глобалния политически подход, ЕИСК отправя следните общи препоръки:

1.2.1.1 Европейският съюз следва да приложи Европейския консенсус за развитие с цел постигането на единна политическа стратегия, призната от световните партньори, както и с цел да играе водеща роля в една задълбочена реформа на системата ФАО-WFP-IFAD;

1.2.1.2 Европейският съюз следва да интегрира принципите на правото на прехрана в своите търговски политики и да предприеме подходящи действия за съгласуване с останалите членове на Световната търговска организация така, че тези принципи да бъдат структурно интегрирани в многостранните преговори;

1.2.1.3 в рамките на политиките за корпоративна социална отговорност Европейският съюз следва да проучи начините за осъществяване на мониторинг на икономическите и търговските дейности на европейските дружества или на дружествата със седалище в ЕС по отношение на тяхното въздействие върху световната продоволствена сигурност. За тази цел ЕИСК се ангажира да изготви отделно становище по собствена инициатива относно „Европейският аграрно-промишлен сектор в света – стратегии, предизвикателства и добри практики“;

1.2.1.4 в бъдещите споразумения за икономическо партньорство и в другите споразумения за свободна търговия на Европейския съюз следва да бъде включена институционалната роля на гражданското общество, както вече е предвидено в споразумението КАРИФОРУМ-ЕО;

1.2.1.5 международните финансови институции следва да изготвят подходящи правила за финансовите пазари, които да не допускат спекулации със селскостопанските продукти;

1.2.1.6 международните организации, работещи в областта на човешкото здраве и околната среда, да не насърчават диети, които се основават на прекомерна употреба на животински протеини;

1.2.1.7 международната общност следва да създаде система за международен продоволствен резерв, която да работи в тясно сътрудничество със системата за ранно предупреждение, изградена от ФАО;

1.2.1.8 международната общност следва да преразгледа класификацията на ООН с оглед на ясното разграничаване между развиващите се страни със среден и по-нисък доход и най-слабо развитите държави;

1.2.1.9 всички членове на СТО и на първо място Европейският съюз следва да включат в мандатите за преговори анализите на въздействието и на уязвимостта на отделните страни и групи от хора;

1.2.1.10 членовете на СТО следва да признаят като основателни временните ограничителни мерки за износа, които позволяват действително намаляване на цените на хранителните стоки в развиващите се страни и по този начин допринасят за управлението на появата на продоволствени кризи, засягащи специфични социални групи;

1.2.1.11 правителствата на развиващите се страни следва систематично да включват организациите на селскостопанските производители в планирането на селскостопанското развитие и да укрепват всички форми на организация на производството, създадени от селскостопанските производители, както и тези, подкрепяни от работниците и потребителите;

1.2.2 Що се отнася по-конкретно до настоящите преговори за сключване на споразумения за икономическо партньорство (СИП), ЕИСК препоръчва на ЕС:

1.2.2.1 да работи за по-силна регионална интеграция, най-вече в Африка, тъй като това е определящ фактор както за насърчаване на развитието, така и за продоволствената сигурност, а така също и основен елемент от предвиденото за 2010 г. преразглеждане на Споразумението от Котону;

1.2.2.2 да осигури координация между различните инициативи за регионална интеграция, които се припокриват, както и между различните временни и общи СИП;

1.2.2.3 да провежда преговорите така, че в кратки срокове да бъде постигнато съответствие с капацитета и потенциала на страните от АКТБ, което да гарантира незабавни резултати в области като опростяването на правилата за произход;

1.2.2.4 да насърчава възможно най-голям брой страни от АКТБ (страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн) да определят като приоритетни сектори селското стопанство и развитието на селските райони;

1.2.2.5 да увеличи допълнително сумата, възлизаща на повече от 2 милиарда евро и заделена от ЕС за подпомагане на търговията и подкрепа за търговските политики, като се отчита и въздействието на икономическата криза;

1.2.2.6 да насърчава развитието и разрастването на африканската преработвателна промишленост с висока добавена стойност, по-специално в сектора на хранителните стоки, включително посредством подобряването на инфраструктурните системи;

1.2.2.7 да насърчава в значителна степен научноизследователската дейност и технологичното развитие на местно равнище, най-вече в секторите, свързани със селското стопанство.

1.2.3 Що се отнася по-конкретно до текущите преговори от кръга Доха на СТО (Програмата за развитие от Доха -DDA), ЕИСК препоръчва:

1.2.3.1 членовете на СТО да се възползват от стратегическия преглед на търговската политика, за да възобновят дебата за това по какъв начин би трябвало да бъдат водени бъдещите търговски преговори в областта на селското стопанство, в рамките на които да бъде признат специален статут на продоволствената сигурност, както и за това по какъв начин би следвало да бъде оказвана техническа помощ на развиващите се страни в бъдеще;

1.2.3.2 до 2010 г. членовете на СТО да доведат преговорите от DDA докрай, както беше поискано от Г-20, за да бъдат изпълнени поетите ангажименти както по отношение на развитието, така и по отношение на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

1.2.3.3 ЕС да утвърждава вече направените отстъпки на развиващите се страни, вместо да търси по-нататъшни отстъпки за себе си;

1.2.3.4 ЕС да разшири инициативата ВОО („Всичко освен оръжие“), за да включи в нея всички страни, определени от ФАО като страни в „продоволствена криза“ или „изложени на висок риск“, дори те да не са сред най-слабо развитите държави или страните от АКТБ;

1.2.3.5 ЕС да използва търговски инструменти с цел насърчаване на продоволствената сигурност, като например предварително прилагане на споразумението за улесняване на търговския обмен, предложено от СТО, подпомагане на мерките в санитарната и фитосанитарната област или оказване на подкрепа на малките независими селскостопански производители, които не са включени в контролираната верига за доставки.

2. Продоволствената сигурност в контекста на двете кризи

2.1 Определения

2.1.1 ЕИСК изразява съгласие с даденото на Световната среща на върха по въпросите на прехраната от 1996 г. и универсално възприето определение за „продоволствена сигурност“, а именно състояние, в което „всички хора по всяко време имат физически, икономически и социален достъп до достатъчни, безопасни и питателни храни, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен живот“.

2.1.2 С оглед на това понятие ЕИСК подчертава, че продоволствената сигурност е сложен проблем, като следва да се разглеждат едновременно следните четири негови аспекта:

а)	количествена наличност на храна;

б)	физически, икономически и социален достъп;

в)	правилна консумация;

г)	постоянство на наличността, достъпа и консумацията във времето.

2.2 Настоящото положение и двете кризи (продоволствена и финансова)

2.2.1 Анализът на продоволствената несигурност показва следните основни нейни характеристики (1): а) тя нараства и към настоящия момент, след двете кризи, засяга над един милиард души; б) става все по-концентрирана (89 % от случаите са в Азия, Тихоокеанския басейн и Африка на юг от Сахара); в) остава явление, силно изразено в селските райони (70 % от лицата в състояние на продоволствена несигурност живеят в селските райони), но делът ѝ в градските и крайградските райони става все по-съществен.

2.2.2 Съвместното въздействие на кризата на цените на селскостопанските продукти и на финансовата криза се явява основна причина за последното повишаване на броя на хората в състояние на продоволствена несигурност. Наред с това е регистрирано повишаване на броя на бедствията, които се отразяват върху продоволствената сигурност. Сред бедствията, причинени от човешка дейност, стават все повече тези от социално-икономическо естество в сравнение с войните и конфликтите.

2.2.3 През последните тридесет години за цените на селскостопанските суровини са характерни колебания, като стойността им в реално изражение все пак намалява в средносрочен план. Повишението от 2007-2008 г. беше особено силно както по отношение на мащаба, така и на бързината (в рамките на малко повече от 12 месеца индексът на цените на хранителните продукти на ФАО се увеличи с около 60 %). Все пак следва да се отчете фактът, че дори в пиковия момент (март 2008 г.) цените останаха под историческия максимум, регистриран в началото на 70-те години.

2.2.4 По отношение на последните тенденции Комитетът подчертава, че вследствие на спукването на финансовия спекулативен балон цените на селскостопанските продукти регистрираха съществен спад, но все пак остават по-високи от тези преди кризата от 2007-2008 г.

2.2.5 ЕИСК отчита факта, че тези противоречиви тенденции в цените и тяхната значителна и нарастваща променливост се обуславят от едновременното действие на структурни, конюнктурни и дори спекулативни фактори.

2.2.6 По-специално, ЕИСК отбелязва силната връзка между неотдавнашните тенденции в цените на селскостопанските продукти и цената на петрола, която има отражение както върху производствените разходи в селското стопанство, така и върху целесъобразността на производството на биогорива, особено с подкрепата на държавни помощи.

2.2.7 Съществуват и други причини за продоволствената криза с успоредно влияние: постепенното намаляване на инвестициите в селскостопанския сектор и хроничната ниска производителност на селското стопанство в бедните държави, ускорените процеси на урбанизация, нарастването на доходите в някои страни с възникващи икономики (Китай и Индия) с последващото преминаване към хранителен режим с по-голяма консумация на месо, разрушаване на системите за продоволствени запаси.

2.2.8 ЕИСК подчертава, че в този променен контекст става все по-силна тенденцията от страна на някои, включително европейски, спекулативни капитали и инвестиционни фондове да включват в своя портфейл ценни книжа, свързани със селскостопанските суровини, като по този начин увеличават променливостта на техните цени и изкривяват фючърсния пазар.

2.2.9 Ето защо ЕИСК подчертава, че ако не се предприеме бърза и ефикасна реформа на финансовите пазари, през следващите месеци и в бъдеще отново ще се увеличат спекулациите с цените на селскостопанските суровини, което ще има потенциално съществено отражение върху нарастването на продоволствената несигурност.

2.2.10 В развиващите се страни финансовата криза, в комбинация с тази на цените на селскостопанските суровини, предизвика взаимосвързани процеси като например: намаляване на капиталовия поток от чуждестранни инвестиции, намаляване на паричните преводи, невъзможност за правителствата да приемат програми, изразходващи публични средства, тенденция на завръщане към използването на „обвързани помощи“, намаляване на местните инвестиции, увеличаване на бедността, намаляване на сеитбата с прогноза за по-малка реколта и ново покачване на цените на хранителните стоки.

2.2.11 Най-силно засегнатите социални категории са тези, при които се наблюдават основните фактори, обуславящи уязвимостта: жителите на селските райони, които не разполагат със земя, домакинствата, които се ръководят от жени, и бедните жители на градовете. Сред държавите най-засегнати са тези, в които има стратегическа зависимост от вноса, а това подчертава жизненоважната необходимост от развитие на местното селско стопанство.

2.2.12 Предвид тези прогнози ЕИСК подчертава необходимостта от спешно увеличаване на международните финансови ресурси, предназначени за развитие. За тази цел Комитетът подкрепя идеята за данъчно облагане на финансовите транзакции (2), приходите от което биха могли да се използват за мерките, насочени към повишаване на продоволствената сигурност.

2.2.13 От основно значение е също така средствата по Европейския фонд за развитие да се използват по различен начин от страна на държавите от АКТБ, с оглед укрепването на продоволствената сигурност. В действителност, макар понастоящем 70 % от населението, намиращо се в състояние на продоволствена несигурност, да живее в селските райони, правителствата на страните от АКТБ са отделили от Деветия европейски фонд за развитие (2000-2007 г.) само 7,5 % за развитието на селските райони и само 1,5 % за дейности, пряко свързани със селското стопанство.

2.3 Нововъзникващи проблеми

2.3.1 За да се изготви дългосрочен анализ на продоволствената несигурност, е необходимо същевременно да се познават други нововъзникващи и вече структурно свързани явления:

—

вода: връзката между продоволствената сигурност и водата е потвърдена с резолюция на ООН от 20 април 2001 г. Понятието „право на достъп до вода“ трябва да получи политическо и юридическо признание, тъй като достъпът до питейна вода е основно условие за опазване на общественото здраве и един от аспектите на качественото хранене;

—

разпродаване на земята: неотдавна към ограничените обработваеми селскостопански площи беше добавено ново явление от икономическо и политическо значение – придобиването на големи площи земя от страна на държави, частни дружества и инвестиционни фондове, които налагат контрол над производството и застрашават дори независимостта на държавите (3). Поради това съществува спешна необходимост от формулиране на двустранна и многостранна правна рамка за справедливо разпределяне на ползите с оглед на заетостта, екологичните стандарти, технологичното развитие и продоволствената сигурност в съответната държава;

—	климат: хората, които усещат най-силно последствията от изменението на климата, са дребните собственици на селскостопански земи, които имат по-малък капацитет за адаптация, както и операторите от риболовния сектор в развиващите се страни;

—	биогорива: ЕИСК вече е подчертавал в други становища въздействието на производството на биогорива върху повишаването и променливостта на цените на хранителните стоки;

—

демографски въпрос: през последните години положителният прираст на световното население не е съпътстван от съответно увеличение на селскостопанската производителност предвид малките инвестиции в сектора. Следователно остават решаващи конкретните демографски политики, най-вече в страните, които са изложени в най-голяма степен на риск.

3. Правото на прехрана

3.1 ЕИСК подчертава необходимостта инструментите за управление на пазарните тенденции и институциите, отговарящи за тях, да бъдат подпомогнати чрез изготвянето на нови разпоредби на международното право. Съчетанието между пълното утвърждаване на правото на народите и постепенното повишаване на ефикасността на инструментите на пазарната икономика може да създаде нов стратегически контекст за управление на комплексността и световното измерение на продоволствената сигурност.

3.2 Подобна стратегия би могла да постигне високи и стабилни резултати, ако успоредно с нея напредват демократичните процеси и укрепват принципите на правовата държава в страните, които се намират в състояние на продоволствена несигурност.

3.3 ЕИСК приема определението, според което правото на прехрана е „правото на редовен, постоянен и свободен достъп, както по пряк път, така и чрез закупуване с парични средства, до храна в достатъчно количество и с достатъчно качество, която да съответства на културните традиции на народа, към който принадлежи потребителят, и да може да гарантира психически и физически, индивидуален и колективен, удовлетворителен и достоен живот без терзания“ (4). Определението е тясно свързано с понятието за „продоволствена сигурност“, което се среща в първия параграф от „Плана за действие на световната среща на върха по въпросите на прехраната“ и е анализирано в предходния параграф от настоящото становище.

3.4 През ноември 2004 г. държавите-членки на ФАО приеха „Доброволни насоки“ (5), за дадат тълкуване на това социално, икономическо и културно право и да препоръчат конкретни действия, които следва да бъдат предприети с оглед на конкретното осъществяване на правото на прехрана.

3.5 Понастоящем различни страни в света имат конституция, в която изрично се посочва правото на прехрана, но малко от тях са приели закони, насочени към действителната защита на това право. Сред тях са Южна Африка и Бразилия, които са приели законодателство, в което се признава, че правото на храна и вода може да бъде основание за завеждане на правен иск (сезиране на съда и т.н.).

3.6 Задълбочавайки работата в тази област новият специален докладчик на ООН по правото на прехрана в своята мисия в СТО изведе на преден план четири направления (6): ролята на търговията трябва да се определи във връзка с правата на човека и целите за развитие; трябва да се акцентира върху важността на многостранната търговска рамка; трябва да се промени перспективата, като ефектът на либерализацията вече не се измерва въз основа на сумарни стойности (напр. БВП на глава от населението), а въз основа на нуждите на хората, които живеят в състояние на продоволствена несигурност; в преговорите трябва систематично да се интегрира въздействието върху здравето, изхранването и околната среда. Следователно държавите би трябвало да се въздържат от обвързване с международни задължения, които противоречат на тези основни цели.

3.7 В този смисъл някои държави започнаха да работят по конкретни стратегии и да признават на продоволствената сигурност статут на обществено благо. От своя страна, много развиващи се страни поискаха конкретни мерки за защита на своята продоволствена сигурност чрез въвеждането на категорията „развитие/продоволствена сигурност“ в споразумението относно селското стопанство. В хода на преговорите други държави предложиха въвеждането на „клауза за продоволствена сигурност“, в която да се признават особените нужди от продоволствена сигурност. В съответствие с тази клауза в дневния ред на преговорите биха могли да се включат евентуални освобождавания, които да позволяват на определени страни по-голяма автономност с цел защита на тяхното основно хранително производство, тъй като продоволствената сигурност се счита за основен елемент от националната сигурност.

3.8 ЕИСК призовава ЕС за силна политическа инициатива, насочена към изрично приемане на принципите на правото на прехрана и към включване в бъдещите преговорни мандати на „условието“ за правото на прехрана така, както е определено от ООН.

4. Търговия и продоволствена сигурност

4.1 Взаимоотношения и въздействие

4.1.1 ЕИСК признава важността на отворените регулирани международни пазари, за подобряване на световната производствена ефективност на селското стопанство.

4.1.2 Въпреки това ЕИСК изразява опасения относно повишената уязвимост на страните, които чрез своята специализация стават все по-зависими от международните пазари. Продоволствената сигурност може да бъде поставена в опасност при прекалена зависимост от колебанията в цените на продуктите за износ и вносните хранителни стоки, които през последните години са особено променливи.

4.1.3 Комитетът подчертава също така, че отварянето на пазарите оказва влияние върху разпространението на стоките и често пъти прави разходите за приспособяване непосилни за някои групи от населението.

4.1.4 ЕИСК подчертава, че отварянето на пазарите може да предложи големи възможности за развитието на селските райони чрез нарастването на износа, в случай че се предприемат действия срещу небалансираните пазарни сили в производствената верига и срещу инфраструктурните, технологични или институционални недостатъци, които могат да превърнат от положителен в отрицателен ефекта от отварянето на пазарите върху достъпа до хранителни стоки.

4.1.5 По-голямата част от хората, които са в състояние на продоволствена несигурност, е съставена от дребни собственици на селскостопански земи или селскостопански работници. Именно тези групи, които не разполагат с кредит, инфраструктури и технологични и пазарни познания, не са в състояние да променят своите производствени методи – нещо, което е необходимо да направят, за да се възползват от възможностите за развитие, предлагани от отварянето на пазарите.

4.1.6 ЕИСК обръща внимание върху нарастващата концентрация на световната търговия на хранителни стоки в ръцете на малко на брой оператори, по-специално в сектора на зърнените култури. ЕИСК отбелязва с тревога, че това явление се развива по цялата верига на аграрната и хранително-вкусовата промишленост, като се започне от стратегическия сектор на семената.

4.1.7 ЕИСК констатира, че ако този процес не се управлява и регулира по подходящ начин, тези олигополни тенденции могат да бъдат засилени от постепенното отваряне на пазарите. Затова е необходимо да се запази конкуренцията на пазарите в рамките на съществуващите правила в областта на конкуренцията.

4.1.8 Следователно между търговията и продоволствената сигурност съществуват многообразни връзки, а последствията от тях са противоречиви. Като цяло иконометричните анализи показват, че сам по себе си икономическият растеж вследствие на процеса на търговска либерализация не би бил достатъчен за съществено намаляване на броя на хората в състояние на бедност и продоволствена несигурност, ако не е придружен от други, допълнителни политики и действия.

4.1.9 В този смисъл една световна стратегия за продоволствена сигурност включва следните действия и политики: намаляване на бедността и растеж на доходите; социално-осигурителни политики; селскостопански политики и политики за развитие на селските райони; научноизследователска и развойна дейност; търговия и интегрирано регионално развитие; хранителни помощи; демографски политики; борба с корупцията.

4.2 Търговски преговори - настоящи проблеми и предизвикателства

4.2.1 Необходимо е незабавно да се пристъпи към действие в контекста на преговорите в СТО (кръга на преговорите за развитие от Доха), които на всяка цена трябва да дадат нов тласък на Програмата за развитие от Доха (DDA), с цел да бъде изведен на преден план ангажиментът за приключване на преговорите до 2010 г., както беше предложено от Г-20.

4.2.2 Комисията заявява, че търговската политика има важна роля за преодоляването на продоволствената криза, но не представлява основният фактор за това. Изменението на климата, политическата нестабилност, липсата на сигурност и на стабилно управление, неспазването на принципите на правовата държава, корупцията, демографският растеж, както и икономическата и енергийна криза, са все важни фактори в този контекст, освен разбира се нарастващата опасност от прекъсване на водоснабдяването в много райони на света и от повишаване на цените на горивата. Все пак, ако бъде използвана по подходящ начин, търговската политика може да ограничи проблема, но същевременно, ако бъде използвана неправилно, може и да влоши положението. Наред с това е важно да се направи ясно разграничение между непосредствената необходимост от хранителни помощи и продоволствената сигурност в по-дългосрочен план.

4.2.3 ЕИСК отчита, че под натиска на продоволствената и финансовата криза някои страни предприемат протекционистки мерки (през 2008 г. СТО е уведомена за над 60 подобни случая), които в дългосрочен план не допринасят за постигане на продоволствена сигурност, не осигуряват необходимата гъвкавост, затрудняват всяка конкретна форма на регионална интеграция, особено в Африка, и противоречат на глобалния подход към продоволствената сигурност.

4.2.4 Както се посочва в доклада, изготвен от ЕИСК (7) за Десетия регионален семинар АКТБ-ЕС, проведен в Gaborone през юни 2009 г., международната търговия на селскостопански и хранителни продукти обхваща едва 10-11 % (от общия тонаж) от хранителните запаси, налични към момента в световен мащаб.

4.2.5 Въпреки това търговската политика на ЕС трябва да се разглежда както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. В краткосрочен план следва да се посочат най-напред многостранните преговори от DDA в рамките на СТО, които все още са блокирани, след това поредицата от двустранни търговски преговори на ЕС, предвидени в съобщението на Комисията „Глобална Европа“ от октомври 2006 г., и накрая преговорите по СИП (споразумения за икономическо партньорство), които текат със страните от АКТБ. Що се отнася до СИП, единственото сключено досега споразумение е това с КАРИФОРУМ – споразумение, което има огромно значение за бъдещото участие на гражданското общество. Въпреки това, важна роля играят също и временните СИП, сключени с други страни от АКТБ.

4.2.6 В дългосрочен план стратегическият преглед е изключително важен. На продоволствената сигурност следва да бъде отреден специален статут. Следва да се възобнови дебатът относно баланса (по-специално между развити и развиващи се страни, като се отчитат изменението на климата, предвижданият недостиг на водни ресурси и други аналогични проблеми), който следва да бъде установен за бъдещите селскостопански преговори в рамките на СТО. Освен това ще бъде целесъобразно да се определи видът техническа помощ, която отсега нататък да се осигурява за развиващите се страни, както и да се разгледа въпросът за това дали е необходимо да се продължи с т.нар. „единен ангажимент“, който често пъти се оказва вреден за тези страни. Техническата помощ би трябвало да бъде насочена към развитието на способността на страните или регионите да формулират и договарят търговската политика, вместо да им дава възможност просто да се справят с прилагането ѝ.

4.2.7 В краткосрочен план е важно да се установи кои са най-ефективните инструменти в условията на отворена и регулирана търговска система за преодоляване на продоволствената несигурност в най-бедните страни и за постигане на първата цел на хилядолетието за развитие (ЦХР 1), като се намали делът на населението, засегнато от недохранване и се увеличи световното производство на храни, за да се отговори на прогнозирания ръст на търсенето.

4.2.8 ФАО (Организация за прехрана и земеделие) посочва 17 страни, които се намират в състояние на продоволствена несигурност и които организацията определя като страни „в продоволствена криза“, а други 17 са посочени като страни, „изложени на висок риск“. От тези 34 страни (8) 23 членуват в СТО, 25 са сред най-слабо развитите страни, а 25 са страни от АКТБ. Някои от тези страни членуват в СТО от много време насам, но имат ограничена роля в преговорите от DDA. Други, като например Кения и Зимбабве, преминаха през трудни моменти. Кения е най-активната страна в преговорите. Понастоящем единствено Никарагуа участва в двустранни преговори в рамките на програмата „Глобална Европа“, а повечето от страните участват в преговорите по СИП.

4.2.9 ЕИСК счита, че с включването на някои развиващи се страни в Г-20 класификацията на ООН следва да бъде преразгледана с цел да се постигне ясно разграничение между развиващите се страни със средни равнища на доходите, по-бедните страни и най-слабо развитите страни.

4.2.10 Що се отнася до селскостопанските преговори от DDA:

—	завръщането към стълбовете на националните помощи и помощите за износ с оглед повишаване на продоволствената сигурност не би било целесъобразно за нито една от преговарящите страни;

—

не е необходимо също така да се променя радикално позицията на ЕС по отношение на третия стълб – достъп до пазарите. В този стълб се включват равнищата на предвидените намаления на тарифните бариери и останалите въпроси, довели до настоящия застой в Програмата от Доха, въпреки че през последните месеци на 2008 г. беше постигнат значителен напредък в много области, например по отношение на новите гъвкави механизми за „развиващите се страни нетни вносителки на хранителни продукти“ (NFIDCs) – нещо, което Комитетът приветства особено силно;

—

Комитетът счита, че ЕС би трябвало да се насочи към утвърждаване на вече направените отстъпки в ключови области, като специалния предпазен механизъм (който дава възможност на развиващите се страни временно да повишат митата в случай на рязко повишаване на вноса и намаление на цените), специалните продукти (за които се разрешава по-умерено намаляване на митата, по-специално за целите на продоволствената сигурност) или тарифните квоти, вместо да се правят опити за постигане на по-изгодно споразумение, което накърнява интересите на развиващите се страни. Все пак не бива тези мерки да представляват заплаха за развитието на търговията „юг-юг“;

—

наред с това Комитетът призовава ЕС да разшири инициативата си „Всичко освен оръжие“ (която сама по себе си вече е добър резултат) и отстъпките, предвидени в рамките на DDA за 49-те най-слабо развити страни по отношение на освобождаването от мита и квоти, като включи в тях и останалите 9 страни (9) от списъка на ФАО (освен ако това се окаже политически неприемлив ход), в съответствие с временните СИП и с възможност да се включат и други страни, в случай че ФАО ги добави към своя списък. Това е начинът, по който ЕС може да бъде най-полезен за постигането на световна продоволствена сигурност чрез използване на търговски инструменти.

4.2.11 Въпреки това Комитетът счита, че Комисията може да допринесе в най-голяма степен за световната продоволствена сигурност чрез настоящите преговори по СИП и най-вече чрез преразглеждането на Споразумението от Котону, предвидено за 2010 г.

4.2.12 ЕС с право счита търговията за една от шестте приоритетни области на политиката за развитие. Благодарение на преговорите в тази област ЕС и страните от АКТБ възнамеряват да сключат седем нови търговски споразумения на регионална основа, съвместими с режима на СТО и насочени към постепенното премахване на търговските бариери и към насърчаване на сътрудничеството във всички сектори, свързани с търговията. На нея се гледа най-вече като на инструмент за развитие. Струва си да се припомни, че сред нейните първоначални цели са насърчаването на устойчивото развитие, премахването на бедността, регионалната интеграция и постепенното навлизане на страните от АКТБ в световната икономика. Тези цели трябва да продължат да стоят в основата на всички текущи преговори.

4.2.13 Целите на ЕС при преговорите в тази област би трябвало да бъдат следните:

—	по-силна регионална интеграция - това е важна цел, най-вече в Африка, тъй като представлява определящ фактор за насърчаване както на развитието, така и на продоволствената сигурност, а така също е и основен елемент от преразглеждането на Споразумението от Котону;

—	синергия между различните инициативи за регионална интеграция, които взаимно се припокриват, както и между различните временни и общи СИП;

—

преговори, чрез които в кратки срокове да бъде постигнато съответствие с капацитета и потенциала на страните от АКТБ така, че да се гарантират незабавни резултати в области като опростяването на правилата за произход (което би трябвало да допринася за развитието на селскостопанския сектор) и правната сигурност с оглед осигуряването на освободен от мита и квоти достъп до пазарите на ЕС; същевременно тези преговори не бива да бъдат използвани за повдигане на други въпроси, които не са свързани със СИП, по-специално обществени поръчки, или за упражняване на натиск с цел да бъдат разглеждани подобни въпроси;

—

възможно най-голям брой страни от АКТБ да изберат селското стопанство и развитието на селските райони като приоритетни области (само 4 от 78 страни избраха селското стопанство и само още 15 страни избраха развитието на селските райони в рамките на Деветия европейски фонд за развитие (ЕФР), по който ЕС задели приблизително 522 милиона евро за регионална интеграция и подпомагане в областта на търговията) чрез допълнителни ресурси, предназначени по-специално за съществено стимулиране на местната научноизследователската и развойна дейност в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост;

—	допълнително и приветствано от ЕИСК увеличение на вече определената от ЕС сума от над 2 милиарда евро до 2010 г., предназначена за подпомагане на търговията и подкрепа за търговските политики. Подобно увеличение е необходимо за преодоляване на последиците от световната икономическа криза.

4.2.14 ЕИСК (10) вече заяви, че икономическото развитие на Африка трябва да „минава най-напред и преди всичко през разширяването на нейния вътрешен пазар, който може да засили растежа на местно ниво, давайки по този начин на континента възможност да се стабилизира и да заеме своето място в световната икономика. Регионалната интеграция и развитието на вътрешния пазар са опорните точки, трамплините, които ще помогнат Африка да се отвори в положителен аспект за световната търговия“. ЕИСК отправя отново този апел, най-вече с цел да се гарантира по-голяма продоволствена сигурност.

4.2.15 Преработвателната промишленост произвежда продукти с висока добавена стойност, като следва да се насърчават развитието и растежа именно на този вид промишленост. Особено в селскостопанския сектор, една местна хранително-вкусова промишленост може да се развива само при наличието на достатъчно голям местен пазар, но въпреки това делът на вътрешноафриканската търговия остава стряскащо ограничен – по-малко от 15 % от общата африканска търговия.

4.2.16 СИП са най-вече регионални или двустранни споразумения. Следователно е важно те да не възпрепятстват многостранната дипломация, да бъдат разглеждани като споразумения, подпомагащи многостранния подход и да бъдат съвместими със самата многостранна дипломация, която би могла да се опира на тях (11). Комитетът счита, че евентуални резултати на регионално и двустранно равнище биха могли да стимулират многостранния процес, тъй като се основават на подход, позволяващ по-задълбочени разисквания и постигане на по-голямо сходство в позициите. Важно е преговорната тежест на най-бедните развиващи се страни и на най-слабо развитите страни да не бъде намалена на нито едно равнище на преговори.

4.2.17 Наред с това ЕС следва да се опита да допринесе в по-голяма степен за световната продоволствена сигурност чрез други механизми, свързани с търговския обмен, като например:

—

укрепване на инициативите, които са насочени към повишаване на капацитета на страните в състояние на продоволствена несигурност и които включват създаването на ефективна система за подпомагане на търговията като неразделна част от многостранните преговори, най-вече чрез насърчаване на местната НИРД, увеличаване на трансфера на технологии и въвеждане на по-високи производствени стандарти, наред с по-широкото използване на техническата помощ в областта на търговията така, както вече е предвидено в преговорите по СИП;

—	улесняване на търговския обмен - сключване и прилагане на всички споразумения, предшестващи присъединяването към единния ангажимент в рамките на Програмата от Доха;

—	по-силно подпомагане в областта на санитарните и фитосанитарните мерки - въпроси, свързани с общественото здраве, здравето на растенията и на животните, например прекомерното използване на антибиотици, свинския грип или болестта шап;

—

инициативи като Общата система за преференции плюс, чието ползване зависи от спазването на международни разпоредби в областта на правата на човека, доброто управление, трудовото право, екологичните стандарти и етичната търговия (като по този начин се насърчават принципите на „справедливата и солидарна търговия“, чрез които се отчита въпросът за проследяемостта, като това понятие се разширява така, че да обхване и продажбите на търг);

—	подкрепата за развитие на преработвателната промишленост в развиващите се страни, по-специално чрез изпращането на ключови участници от европейската промишленост – практика, която вече се прилага от Комисията заедно с Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD);

—	търсене на евентуални предпазни мерки срещу отрицателните последици, които спекулацията със стоки, осъществявана на други места, може да има върху селскостопанските производители и производството (какао, кафе и т.н.).

4.2.18 Въпреки че СИП бяха сключени, отчасти за да противодействат на загубата на преференциални условия, все още са налице основни въпроси, които засягат в по-непосредствен план търговския обмен „юг-юг“. Някои страни от Латинска Америка искат по-бърза и по-пълна либерализация на тропическите продукти, включително банани и захар, което е причина за множество спорове и е насочено срещу интересите на други страни, най-вече тези от АКТБ. Става въпрос за възможността някои страни нетни износителки на хранителни стоки да се конкурират с други страни по отношение на цените на стоките, включително тези на захарта, като с това подкопават рентабилността на тези култури именно там, където те са може би най-необходими. Този проблем също стои в основата на продоволствената несигурност.

4.2.19 Наред с това, следва да се отчете ефектът от загубата на данъчни приходи за тези развиващи се страни, които би трябвало да намалят митата, а това би се отразило върху техните социални политики.

4.2.20 Въпреки това ЕС трябва да насърчава търговския обмен „юг-юг“ като цяло, преди всичко защото той е важен фактор за растеж, а така също и защото позволява да се даде устойчив отговор на заплахата от нарастваща продоволствена несигурност.

4.3 Реформи в глобалното управление

4.3.1 Преди всичко ЕИСК подчертава, че състоянието на продоволствена сигурност изисква изготвянето на световен план за социално-икономическо развитие въз основата на двойна координация: между различните политики (социални, икономически и териториални) и между различните национални и международни институции. Тези конкретни управленски действия изискват включването и сътрудничеството с организираното гражданско общество.

4.3.2 По-специално, що се отнася до дейността на институциите и органите, които понастоящем носят отговорност за световното управление на продоволствената сигурност, ЕИСК не счита, че са необходими нови органи, а по-скоро обратното – има нужда от широко преструктуриране и реформа на съществуващите, в съответствие с двойния критерий на специализацията (т.е. избягване на припокривания и разпиляване на човешки и финансови ресурси) на функциите на всяка институция и на единността на световното управление. В частност това се отнася за системата на Организацията на обединените нации (ФАО, IFAD и WFP), която би трябвало да поеме ръководната роля по въпросите на продоволствената сигурност. Един Комитет за продоволствена сигурност (КПС), реформиран и насочен по подходящ начин, би могъл да бъде инструмент за координиране на политиките в областта на продоволствената сигурност и на различните равнища, на които те се провеждат.

4.3.3 Наред с това ЕИСК подчертава абсолютната необходимост да се координират също и дейностите в областта на продоволствената сигурност от страна на Световната банка и други организации, работещи в тази сфера, пред които е жизненоважно ЕС да заеме единна позиция.

4.3.4 ЕИСК подчертава също така, че по отношение на световните потоци от преки продоволствени помощи от север на юг, следва да се има предвид, че мерки, състоящи се от значителни продоволствени помощи, могат да засегнат местните пазари, като изложат на риск продоволствената сигурност на самите селскостопански производители. Ето защо ЕИСК подкрепя WFP (Световната продоволствена програма) в решението да се промени механизмът за предоставяне на помощи.

5. Позицията и ролята на гражданското общество

Позицията на европейското гражданско общество

5.1 Що се отнася до жизненоважния проблем, свързан с храната, ЕИСК разглежда следните основни ситуации:

а)	голяма част от всекидневните грижи в живота на отделния човек е свързана с прехраната (храната в смисъл на изхранване);

б)	голяма част от желанието на хората да водят добър и приятен живот е свързана с прехраната (храната в смисъл на култура и начин на живот);

в)	дори днес, в началото на третото хилядолетие, за една огромна част от човечеството ежедневната прехрана представлява несигурно завоевание (храната като смисъл на живота).

5.2 Следователно ЕИСК, като израз на европейското организирано гражданско общество, подчертава от една страна, че съвременният продоволствен въпрос (здравословност, качество и наличие на прехраната) е вече постоянна част от отношенията между хората и социалните групи, както и от информационния поток в медиите. От друга страна, Комитетът счита, че гражданското общество следва да участва във всеки аспект на продоволствения въпрос, и разглежда световната продоволствена сигурност като право. Следователно достъпът до храна трябва да се счита за едно от основните права на човека.

5.3 Наред с това ЕИСК констатира, че първо в контекста на продоволствената криза, а след това и в този на финансовата криза, сред различните участници от световното и от европейското гражданско общество имаше различни и дори противоположни реакции, които потвърждават неговата ангажираност с продоволствения въпрос и същевременно изразяват обърканост: гладните бунтове (най-малко 22 през 2008 г., като имаше и загинали); вниманието, включително от страна на някои европейски потребители, насочено към конкретни спекулативни финансови продукти, свързани с цените на селскостопанските продукти; безпокойството, обзело селскостопанските производители в Европа и по света, и в по-общ план нарастващата тревога у всички граждани по въпросите на продоволствената сигурност, общественото здраве и управлението на водите.

Ролята на гражданското общество

5.4 С оглед постигането на правилното равновесие между продоволствена сигурност и регулирана търговия, ЕИСК подчертава необходимостта от укрепване на ролята на гражданското общество и от по-структуриран диалог между него и различните управленски равнища. В частност Комитетът подчертава консултативната роля на организациите на селскостопанските производители и важността на техните различни форми на производствена организация.

5.5 Ето защо ЕИСК счита, че участието на организациите на селскостопанските производители в изготвянето на националните политики за развитие, в процесите на вземане на решения и в оценките на въздействието по отношение на търговските преговори и тяхното прилагане е от стратегическо значение.

5.6 За тази цел е необходимо да се предвиди конкретна финансова помощ за професионалното обучение на селскостопанските производители и по-специално на жените, поради тяхната стратегическа роля в селските райони, за да могат мъжете и жените селскостопански производители да се утвърдят като активни действащи лица в политическите процеси и технологичното развитие.

5.7 Освен това ЕИСК подчертава значението на социалната икономика и на нейните предприятия и организации в страните от АКТБ, включително за преодоляване на различните последици от продоволствената и финансовата криза, като се обръща особено внимание на лицата, които работят в сивата икономика и в селските райони (12).

5.8 Накрая ЕИСК подчертава собствената си активна роля. Опитът на Комитета позволява да се определят потенциални партньори в други страни във всички сектори на гражданското общество (производители, работници и потребители) с оглед укрепването на тяхната роля в собствената им страна, което представлява жизненоважен фактор за разрешаване на проблемите на местно равнище. В същото време ЕС би могъл да използва ЕИСК като „барометър“, който да следи дали инициативите на Съюза в отделните страни са ефикасни и да подобрява оперативността им. Консултативният комитет на гражданското общество КАРИФОРУМ-ЕО е добър пример в това отношение.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Вж. ФАО, Състояние на продоволствената несигурност в света, доклад от 2008 г. и доклад от 2009 г.

(2) Вж. становището на ЕИСК относно „Докладът на групата „de Larosière““ ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 57.

(3) Вж. ФАО, IIED и IFAD, Land grab or development opportunity? („Разграбване на земи или възможност за развитие?“), 2009 г.

(4) ООН, The Right to Food: Commission on Human Right Resolution 2001/25 („Правото на прехрана - Резолюция 2001/25 на Комисията по правата на човека“) и Report by the special Rapporteur on the right to food („Доклад на специалния докладчик по въпроса за правото на прехрана“), Jean ZIEGLER, параграф 14, 7 февруари 2001 г.

(5) Съвет на ФАО, Voluntary Guidelines to support the progressive realization of the right to adequate food in the context of national food security („Доброволни насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност“), ноември 2004 г.

(6) Доклад на специалния докладчик по правото на храна г-н Oliver DE SCHUTTER, Mission to the World Trade Organization („Мисия в Световната търговска организация“), 9 март 2009 г.

(7) DI CESE 34/2009, Ensuring sustainable food security in ACP countries („Гарантиране на устойчива продоволствена сигурност в страните от АКТБ“),

(8) Гамбия, Гвинея, Гвинея Бисау, Джибути, Еритрея, Етиопия, Замбия, Зимбабве, Източен Тимор, Йемен, Камерун, Кения, Коморски острови, Демократична република Конго, Кот д'Ивоар, Лесото, Либерия, Мадагаскар, Мозамбик, Монголия, Нигер, Никарагуа, Палестина, Руанда, Свазиленд, Сенегал, Сиера Леоне, Соломонови острови, Сомалия, Таджикистан, Танзания, Централноафриканска република и Хаити.

(9) Зимбабве, Камерун, Кения, Кот д'Ивоар, Монголия, Никарагуа, Палестина, Свазиленд, Таджикистан.

(10) ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 148-156.

(11) ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 82-89.

(12) МОТ, Declaration and Plan of Action for the promotion of social economy enterprises and organisations in Africa („Декларация и план за действие за насърчаване на предприятията и организациите на социалната икономика в Африка“), Йоханесбург, 19-21 октомври 2009 г.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Финансовата криза и нейното въздействие върху реалната икономика“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 255/02)

Докладчик: г-н CEDRONE

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Финансовата криза и нейното въздействие върху реалната икономика“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 ноември 2009 г. (докладчик: г-н CEDRONE).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 122 гласа „за“, 75 гласа „против“ и 33 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и предложения

1.1 Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че в условията на криза като настоящата е необходима голяма воля за координиране на мерките чрез общи ангажименти, съответстващи на сериозността на положението, за да се определят действията и предложенията в краткосрочен и дългосрочен план, чрез които може да се благоприятства възстановяването и да се избегне повтарянето на събитията, които бяха в основата на настоящия крах.

1.2 Международни финанси : въз основа на насоките, които ЕИСК вече предложи, е уместно да се припомни, че във всички случаи е необходимо в кратки срокове да се приеме система от правила, които, едновременно с предоставянето на възможност за свободно движение на капитали, да въвеждат и система за надзор и санкции, предотвратяваща повтарянето на вредните последици от една „неконтролирана“ система. Тези правила следва да дават възможност за възстановяване на един по-добре интегриран и по-прозрачен пазар. Премахването на зоните от типа „данъчен рай“, на банковата тайна и на някои неправомерни механизми от миналото, свързани със спекулативни ценни книжа, може също да благоприятства една такава промяна. Необходимо е отново да се въведе разграничението между търговски и инвестиционни банки.

1.3 Европейски финанси : необходимо е да се създаде единен европейски финансов пазар, за да се гарантира не само по-голяма прозрачност, улеснения в търговията и предоставяне на подходяща информация на всички оператори, но също и система за надзор под ръководството на ЕЦБ и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ-ЕЦБ) с цел насочване и международно координиране на надзорните дейности. От друга страна, всекидневното управление, контролът и наблюдението на финансовите пазари на отделните страни могат да бъдат поверени на националните надзорни органи (1).

1.4 Парична система: ЕИСК счита за целесъобразно и необходимо да бъде задълбочен въпросът за международната валутна система, за да се стабилизират обменните пазари и да се избегне нелоялната конкуренция в международната търговия в рамките на СТО.

1.5 Подкрепа за реалната икономика и предприятията - икономическо управление:

—

би било необходимо да се изготви втори европейски план за по-амбициозна подкрепа по отношение на финансовите средства и съгласуването на мерките, които трябва да се приложат на национално равнище в различните икономически сектори, включително чрез структурни реформи или поне чрез тясно координиран план, за да се изпрати положителен сигнал на европейските предприятия и граждани относно добавената стойност и качеството на европейската интеграция;

—	да се преразгледат радикално различните политики от компетенцията на ЕС (структурни фондове, сближаване, ОСП, околна среда, образование, научни изследвания, Лисабонска стратегия и др.), като се започне с опростяване на процедурите и регламентите;

—	да се финансира система от европейски мрежи (енергетика, транспорт, комуникация) чрез въвеждане на общностен „заем“ и подкрепа за развитието на публично-частните партньорства (ПЧП);

—

да се приеме общ подход на действие за европейските банки, за да бъдат стимулирани да възстановят кредитните линии в полза на предприятията със специални условия за МСП, като например разсрочване на плащането по дълга, въвеждане на гаранционен фонд или пряко финансиране от страна на държавата и ЕИБ;

—	да се даде възможност на работниците от МСП да имат достъп там, където това не се прави, до „социални амортисьори“ в подкрепа на заетостта;

—	да се договорят мерки в областта на данъчната политика с цел да се стимулират търсенето, възстановяването и заетостта, успоредно с мерките от макроикономическо и парично естество;

—

пазарът на труда, който понастоящем е прекалено сегментиран, да се направи „по-европейски“, т.е. по-интегриран въз основа на принципа на скачените съдове, като се премахнат все още съществуващите пречки както в държавите, така и между тях; един интегриращ пазар на труда е необходим за реинтегриране не само на краткотрайно или дълготрайно безработните, но и на онези, които никога не са имали работа (близо 100 милиона европейци). Разбира се, това следва да се направи при спазване на социалните и икономическите стандарти, предвидени за работниците в приемащата държава;

—

да се предприемат стъпки за привличане на инвестиции към промишлеността, включително и от чужбина, като се гарантира, че Европа предлага сравнителни предимства спрямо другите региони по отношение на законодателството в областта на конкуренцията, стандартите и договорите за насърчаване на заетостта, производителността на труда и данъчните режими. Равнището на безработицата показва в каква степен предприемачите и международният бизнес игнорират човешкия потенциал на ЕС.

1.6 Подпомогане на европейските граждани - сближаване и социално управление:

—

да се постигне споразумение между всички заинтересовани страни, „европейски пакт за растеж, устойчиво развитие, конкурентоспособност и заетост“, който отново да постави гражданина, сближаването и солидарността в центъра на икономическата система и да предпази гражданите и работниците от тежките последици на кризата;

—	да се предвидят форми на участие на работниците в дейностите на предприятията, за да се създаде или разшири „икономическата демокрация“; необходимо е също така да се подобри и развие социалният диалог;

—	да се благоприятства промяна в „политиката на потреблението“ както по отношение на частното, така и на публичното потребление, например големите мрежи, посредством инвестиции, които да подобрят качеството и достъпността на услугите;

—

да се увеличат средствата на Фонда за приспособяване към глобализацията; да се стартира (в сътрудничество с университетите) програма за младите хора, които желаят да създадат свои предприятия, и за уволнените работници, които искат да започнат собствен бизнес, като се прибегне също така до предприятията от социалната икономика като алтернатива;

—	да се приемат мерки за намаляване на данъчното облагане на трудовите доходи;

—	да се разшири постепенно програмата „Еразмус“, така че да обхване всички студенти в университетите, които желаят да участват в нея;

—	ДА СЕ ОПРОСТЯТ максимално всички общностни процедури;

—	пактът да се разшири, така че да обхване вътрешната и международната стопанска дейност и предприемачите, за да ги накара да инвестират в държавите-членки вместо на други места и по този начин да се създават работни места за излишъка от човешки ресурси в ЕС.

Изграждане на политическа Европа отдолу-нагоре - политическо управление (в перспектива)

1.7.1 Необходимо е в бъдеще да не се допуска гражданите да продължават да плащат цената на „НЕ-Европа“, както показват в множество случаи ограничените действия на Общността в отговор на кризата. Тези ограничения се дължат не на „прекалено много Европа“, а напротив, на нейната липса. Договорът от Лисабон представлява значителен напредък в тази посока. ЕИСК ще участва в новите институционални споразумения и ще съветва новата Комисия и новия Парламент по отношение на новите правомощия, произтичащи от Договора.

1.7.2 ЕС трябва да постави в центъра на своя дебат въпроса за „демократичния дефицит“ и за демократичното функциониране на своите институции, включително чрез нови форми на пряко участие на своите граждани и на „гражданското общество“, което повече не може да остане безучастно пред възникването на нови несправедливости и нови правомощия.

1.7.3 Поради всичко това е необходимо на ЕС да се даде ефективно външно представителство и да се създаде „европейско политическо пространство“, притежаващо необходимите инструменти за противодействие на новите икономически и политически баланси, които се формират на международно икономическо и политическо равнище именно вследствие на кризата и които има опасност не само да отслабят правата на гражданите, но и да ги направят по-бедни. Както вече беше посочено, ЕИСК ще подкрепя дейността на новия министър на външните работи на ЕС и ще продължи да дава съвети по отношение на гражданското общество на международната сцена.

2. Въведение

2.1 ЕИСК прецени, че е подходящо да изготви настоящото становище по собствена инициатива, за да даде обща представа за кризата и да отправи предложения към Комисията и Съвета, в качеството си на представител на реалната икономика и на организираното гражданско общество, по-специално по отношение на възстановяването на финансовите потоци към предприятията, както и на растежа и заетостта.

2.2 В действителност от години изпитваме въздействието на една обща еуфория (Samuelson), предизвикана от неточната информация, акцентираща върху мнението на „експертите“, които даваха гаранции за „целесъобразността“ на протичащите процеси и превъзходството на „действащия“ модел, като твърдяха, че рано или късно пазарът ще регулира всичко и ще премахне „крайностите“.

2.3 ЕИСК е убеден, че въпреки всичко ангажиментът на предприятията и работниците, осъзнаващи силата на своята икономическа и социална отговорност, ще може да даде положителен развой на кризата, ако бъде подкрепян по подходящ начин от властите на национално и европейско равнище.

3. Къде сме ние? Международната финансова криза

Корени : Корените на кризата вече са добре познати и не се налага да ги разглеждаме отново. ЕИСК обаче смята, че е полезно да се припомнят поне две причини, които доведоха до нея: развитието на международната финансова система, подкрепяна от ултралиберална икономическа култура, доведе до това тази система да обогатява по-скоро себе си, отколкото реалната икономика, като предизвика финансова „мегаинфлация“. И всичко това с ограничен брой правила, които са недостатъчни и рядко се спазват – втората причина за кризата. Съществуващите правила не дадоха желания ефект или не бяха приложени от надзорните органи и от агенциите за кредитен рейтинг, чието поведение намали прозрачността на пазарите (2).

3.1.1 Вече е очевидно, че в „мегаинфлацията“ банкерите умишлено или не са изпълнявали високорискови дейности, за които разпоредбите и предпазните мерки са били напълно неподходящи. В банкирането на дребно с цел увеличаване на оборота са отпускани неразумни заеми въз основата на ипотеки и кредитни карти. В инвестиционното банкиране тези заеми и други операции като финансиране за изкупуване чрез заемни средства (LBO) са били групирани и прегрупирани в сложни деривати и търгувани без финансов и правен анализ или достатъчни резерви. Ясно е, че тези служители на отговорни и изпълнителни длъжности, чиито действия са се отразявали на рисковия профил на банката, са имали неподходящи стимули и в резултат на това личните премии са имали превес над интересите на повечето акционери в банковата система и на обикновените граждани, закупили ценните книжа. Условие, което обаче не оправдава недопустимите отклонения от системата и безскрупулните злоупотреби, които наблюдавахме. Подобно поведение нанесе вреда на финансовата система като цяло и я представи в лоша светлина.

3.2 Причини : Този разпад стана възможен поради липсата на политика, поради пропуските и грешките, допуснати включително от правителствата, не само в областта на финансите, но и в сферата на макроикономическите и паричните политики. На световно равнище като пример може да се посочи прекалено либералната американска бюджетна политика. ЕС не разполага с подходящи инструменти за действие, а социално-икономическият му модел е атакуван от различни страни като причина за всички злини. Международните организации са слаби и не могат да се намесят. Този период продължи твърде дълго. Често политическите сили се криеха зад глобализацията, като ѝ приписваха вината за всичко и по този начин поемаха голяма отговорност за причините, които доведоха до кризата (1).

Последствия : Последствията бяха катастрофални, но не бива да се поддаваме на песимизъм. За съжаление, част от финансовата икономика се остави да бъде водена от еуфория, алчност, спекулации и от обща безотговорност. Освен това прекалено голямата банкова концентрация (до такава степен, че доведе до самовнушението, че „банките са прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират“!) и провалът в управлението на риска можеха да доведат единствено до сегашните последици, предизвикани от ефекта на доминото, който не можеше да бъде спрян от нищо. Така кризата, която в началото беше финансова, се трансформира в макроикономическа и се пренесе в реалната икономика. Затова днес сме изправени пред финансова криза, която се разпространи в производствените сектори, предизвиквайки икономическа, парична, търговска и социална криза и следователно криза на доверието.

3.3.1 Необходимо е обаче в интерес на истината да се признае, че последните тридесет години бяха години на безпрецедентно развитие и икономически растеж в целия свят, в частност в развиващите се страни. Този растеж беше възможен включително благодарение на развитието на финансовите пазари, от които мнозина извлякоха полза, като си правеха илюзии, че едно такова развитие би могло да продължава вечно без никакви трудности.

3.3.2 Със сигурност кризата ще има последици върху подреждането на силите на световно и национално равнище, както вече показа срещата на страните от Г-20 в Питсбърг. Когато кризата приключи, ще има нова икономическа и политическа „география“. По този начин кризата, която първоначално бе финансова, се превръща в криза на цялата икономика и се прехвърля в реалната икономика, като води до спад на БВП, както и драматично нарастване на безработицата. В този контекст ЕИСК си задава въпроса относно мястото на ЕС и ролята, която би трябвало да има в бъдеще.

4. Какво да се направи? Инструментите за действие и борба срещу кризата

4.1 Реорганизиране на финансовата система

ЕИСК определя като задоволителни резултатите от срещата на Г-20 в Лондон и на Г-8 в L'Аquila, тъй като те не оправдаха песимистичните прогнози, изразени непосредствено преди провеждането им, и демонстрираха, че световната икономика и финансова система или се управляват съвместно, или изобщо не се управляват. Наложи се принципът на „световното управление“, който отново ще отдаде подобаващо значение на политиката. Да се надяваме, че и европейските правителства ще извлекат необходимите изводи (параграф 4.4). Резултатите обаче трябва да бъдат приложени конкретно и ефикасно, отвъд промените, въведени със споразумението „Базел II“, чрез едно споразумение „Базел III“ – за реорганизация и реформа на международните организации.

4.1.1.1 Разбира се, би било желателно, добрите намерения, заявени в последвалата среща на върха на Г-20 в Питсбърг, да се превърнат в действия. В действителност, на тази среща не бяха разгледани истинските настоящи проблеми: правилата и реформата на финансовата система (1), търговския дисбаланс между САЩ и Китай, структурата на акционерните дружества, увеличаването на безработицата и т.н. Следователно, ако не се предприемат действия, остава рискът някои представители на финансови интереси да започнат да твърдят, че „тази криза е била инцидентна и незначителна и че можем да се държим като че ли нищо не се е случило“ (3).

4.1.2 ЕИСК счита, че следва да се засили ролята на надзорните органи (4), но преди всичко трябва да се създадат условия те да функционират, да бъдат независими от политическата власт и да разполагат с правомощия за налагане на санкции. Необходимо е да се премахнат и/или да придобият прозрачност зоните от типа „данъчен рай“, за да не се превръщат в инструменти за „изпиране на мръсни пари“ и за укриване на данъци. В действителност основният проблем е в липсата на прозрачност. Всички трябва да познават истинското естество на банковите заеми, на активите, на резерва и на рисковите профили на банките.

4.1.3 ЕИСК би искал насоките и решенията (малко на брой!), взети в Лондон, в L'Аquila и в Питсбърг да доведат до обрат в разумен срок и да въведат (отново) нова икономическа и пазарна култура с по-малко идеология и повече прозрачност. Освен това трябва да бъдем предпазливи, когато говорим за морал или етика на финансовия пазар, което мнозина биха искали да сторят: това може погрешно да бъде счетено за подигравка с онези, които плащат твърде висока цена за кризата. Много по-добре е да се говори за права, за санкции, за правила и инструменти за тяхното прилагане.

4.1.4 Това е най-убедителният и ефикасен начин за възстановяване на доверието на потребителите и, следователно, за повишаване на търсенето. Необходим е нов икономически език, който да говори за реална икономика, за инвестиции, за труд, за рискове, права, задължения, за защита на конкуренцията.

4.1.5 ЕИСК смята, че участниците в реалната икономика, предприятията и работниците трябва да изразяват по-силно мнението и основанията си, трябва да поемат отново своята роля – роля, която е от ключово значение за насърчаване на икономическото и социалното развитие, конкурентоспособността, иновациите, растежа и заетостта. Желателно би било същото да се случи и в политическата сфера.

Би трябвало да се преразгледа и международната валутна система. В действителност по време на срещите на Г-20 в Лондон, на Г-8 в L'Аquila и на Г-20 в Питсбърг темата за функционирането и за реформата на международната валутна система, освен разпределянето на квотите в МВФ, не се повдигна като един от основните приоритети за насочването на световната икономика по пътя на устойчивия растеж. Въпреки това, ако бъдат изпълнени, някои от поетите от Г-20 и Г-8 ангажименти биха могли да окажат силно въздействие върху обменния пазар и следователно върху начините на функциониране на тази система.

4.1.6.1 Взетите решения за предоставяне на помощи на развиващите се страни, по-специално в Африка, за утрояване на ресурсите на Международния валутен фонд (до 750 милиарда долара) и за отпускане на още 250 милиарда за специални права на тираж (СПТ) с намерението да се предостави финансова подкрепа за икономиките на най-силно засегнатите от кризата страни, представляват първи елемент за размисъл върху значителното количество долари, които ще бъдат пуснати в обращение за подпомагане на страни с висок дефицит по текущата сметка.

4.1.6.2 На второ място, нарастването на държавния дълг на САЩ (което през следващите три години ще доведе до общо задлъжняване в размер на 100 % от БВП), което се насърчава от новата политика на „deficit spending“ на президента Обама за излизане на страната от рецесията, ще предостави допълнителен стимул за емисия на значително количество долари със съществени последици за международната икономическа система. Такава ситуация се наблюдаваше през втората половина на 60-те години и завърши с обезценяването на долара и с рухването през 1971 г. на системата от Бретън Уудс за фиксирани обменни курсове.

4.1.6.3 Най-големи притеснения във връзка с тази ситуация изразяват китайците, чиито резерви в чуждестранна валута се увеличиха с над 5 000 милиарда долара през последното десетилетие, като вероятно ще продължат да нарастват и през следващите години, макар и по-бавно. В Китай се опасяват, че с отслабването на долара е възможно да загубят стойността на огромните си валутни резерви.

4.1.6.4 Еврото, което за кратко време се превърна във втора международна резервна валута, не представлява убедителна алтернатива за замяна на долара, ако се допусне, че това е подходящо и желателно. Не е възможно и да се мисли така, както китайската парична администрация би искала, за създаване на „наднационална резервна валута“ под формата на СПТ, която да се използва не само между правителствата и международните институции, каквато е настоящата практика, но и като платежен инструмент при международните търговски и финансови транзакции. Емисията на нови СПТ със сигурност е полезен инструмент за създаване на допълнителни резерви за икономиките с дефицит по текущата сметка, но не може да представлява решение за настоящата криза в дългосрочен план.

4.1.6.5 Твърде е вероятно и дори препоръчително, еврото все повече да придобива характеристиките на международна резервна валута и на референтна валута за определяне на цените на стоките на международните пазари. ЕИСК обаче би искал и китайската валута, която е отражение на икономика, придобиваща все по-решаващо значение в световен мащаб, да се освободи от протекцията, която ѝ е осигурена от китайските власти. В продължение на 10 години ренминби (юан) беше тясно обвързан с долара и едва от 2005 г. неговата оценка е свързана с кошница, съдържаща други валути. Ренминби трябва да се превърне в свободно конвертируема валута на международните пазари.

4.1.6.6 ЕИСК смята, че са необходими повече усилия на международно равнище. Китай не може да продължава така, както това ставаше досега, да се уповава на постоянен растеж на износа, като натрупва излишъци по текущата сметка и като изисква от другите да се грижат за проблемите на управлението на валутните курсове на международно равнище, за възникването на които допринася самият той чрез парични и фискални политики, които насърчават натрупването на спестявания и ограничаването на вътрешните разходи.

4.1.6.7 Световната парична система, която почива върху плаващи режими на обменните курсове, се характеризира с непрекъснати резки колебания на валутите поради спекулативните транзакции. Тази ситуация, която оказва крайно отрицателно въздействие на световната икономика, би могла да се промени чрез сключването на политическо споразумение между централните банки на основните индустриализирани страни. В тази рамка те следва да се ангажират да действат съгласувано, когато курсът на някоя валута рязко се повиши или понижи поради прекалено голям натиск, за да бъде удържана нестабилността на обменните курсове в разумни маржове.

4.1.7 Създаване на европейски финансови правила – създаване на единен европейски финансов пазар (5). Въпреки действащите правила на европейско равнище и еврото, все още сме далече от постигането на тази цел, дори в еврозоната. Кризата показа, че е необходимо да се върви без отлагане в тази посока чрез подходящи реформи, като се постигне много повече от това, което е направено досега, както се призовава в доклада на групата „de Larosière“ и в предложенията на Комисията. Това би дало възможност и на ЕЦБ да действа по-бързо и по-гъвкаво. Не бива да се забравя, че главната цел на финансите е да подкрепят предприятията, да стимулират предприемчивостта, растежа и заетостта - задача, чието изпълнение би било улеснено от един реформиран, по-конкурентен, прозрачен и по-добре интегриран по отношение на своите различни аспекти финансов пазар.

4.2 Поддържане на реалната икономика

4.2.1 В съобщението на Комисията, изготвено за пролетния Европейски съвет през 2009 г. под амбициозното заглавие „Движеща сила за възстановяването на Европа“ (6), възстановяването на доверието на гражданите и на икономическите оператори е първата мярка, която трябва да се предприеме за преодоляване на настоящата криза, за увеличаване на търсенето и за създаване на нови работни места. Необходимо е предложените мерки да доведат до конкретни резултати, а не да останат само заявяване на добри намерения.

4.2.2 В частност ЕИСК счита, че основният проблем, който следва да се реши, е свързан със заетостта и липсата на ликвидност за предприятията (7). В неотдавнашни оценки на МОТ се посочва, че от началото на кризата през декември 2007 г. са загубени около 40 милиона работни места (от които 7 милиона само в зоната на ОИСР), а прогнозите за бъдещето са по-скоро песимистични. Преодоляването на тази социална драма може да се осъществи единствено чрез възвръщане на доверието във функционирането на пазарите и с публични интервенции, които насърчават растежа, конкурентоспособността, иновациите и заетостта. Европа се нуждае от икономическа политика и от програма, която привлича предприятията и им помага да се развиват и да създават работни места!

4.2.3 ЕИСК споделя изцяло целта, която си постави Комисията. Описаните в съобщението мерки заслужават одобрение, тъй като се отнасят до неотложни действия, които следва да се предприемат в банковия и финансовия сектор, в подкрепа на реалната икономика, както и за повишаване на значението на европейския вътрешен пазар. Те обаче отразяват традиционен, но със сигурност не и новаторски подход, основан на по-добро използване на секторните икономически политики, управлявани и/или координирани от Европейската комисия.

4.2.4 Възстановяването на доверието на икономическите оператори и на европейските граждани в способността на институциите на Общността и на националните власти да преодолеят кризата започва от признанието, че кризата не бива да се приписва единствено на явления, макар и драматични, от конюнктурен характер или на несъвършенства или грешки на пазара.

4.2.5 Спецификата на кризата, през която преминават световната и европейската икономика, се дължи на по-дълбока и систематична причина, която се отнася до етичните и моралните ценности (отговорност, законност, социална справедливост), залегнали в основата на съвременното общество и обуславящи действията във всички сфери на икономическия, социалния и обществения живот. Възстановяването на доверието във функционирането на икономическите и финансовите системи не може да се постигне, като се работи единствено върху пазарните „механизми“, които се провалиха, а чрез европейските макро- и микроикономически политики.

4.2.6 Въпреки че се изразява съгласие с този подход към настоящите проблеми, предложените в съобщението на Комисията решения изглеждат недостатъчни или поне недостатъчно ефикасни по отношение на промените, които би трябвало да бъдат стимулирани в различните национални производствени системи, а също така и в сферата на европейските и международните политики, за да се поддържа растежът на икономиките на държавите-членки. И това в момент, когато кризата проявява отрицателните си последици в по-голяма степен в Европа (със спад на БВП), отколкото в САЩ, които отвърнаха с амбициозна и единна програма и с по-мащабна и по-ефикасна публична интервенция. ЕС би трябвало да подкрепи приемането на хармонизирани мерки на равнище държави-членки. Ето защо е желателно той да приеме втори план за действие, по-ефикасен и по-единен от първия.

4.2.7 Като ограничава анализа до мерките, които следва да бъдат предприети в краткосрочен и средносрочен план за възстановяване на европейската икономика, ЕИСК смята, че вниманието и финансовите ресурси на ЕС и на държавите-членки би трябвало приоритетно да се съсредоточат върху ограничен брой действия, които обаче имат голямо въздействие върху различните пазари и върху икономическите оператори като цяло. Тези действия би трябвало да обхващат: възстановяване на доверието във функционирането на финансовата система; подобряване на Европейския план за икономическо възстановяване; промени в основните политики на действие от страна на ЕС; оказване на подкрепа на най-силно засегнатите от кризата държави-членки, като се започне със страните от Източна Европа.

Възстановяване на доверието във функционирането на финансовата система. Възстановяването на европейската икономика е възможно посредством възвръщането на стабилността и оперативността на финансовите пазари, като се спазват новите правила и новите системи за макро- и микроикономически надзор, които гарантират правилното и отговорното им функциониране в международен план. Финансите трябва да възвърнат своята традиционна и незаменима роля за насърчаване на икономическия растеж - да финансират реалните дейности на операторите (предприятия, семейства, мрежи и услуги, инфраструктури, околна среда и енергия).

4.2.8.1 Проблемът за мащабната, за съжаление неизбежна интервенция на държавите в подкрепа на банковата система, все пак остава нерешен. ЕИСК счита, че това положение не може да продължава дълго и че е необходимо да се определи „стратегия за освобождаване“ от тази интервенция, като се наложат условия на банковата система, в рамките на систематичен подход, като например вътрешно преструктуриране чрез количествено и качествено подобряване на включените в баланса резерви. Една такава стратегия би трябвало да даде тласък на независим и прозрачен международен кредитен и финансов пазар и да позволи да се избегне повтарянето на неотдавнашните събития.

4.2.8.2 По отношение на засилването на контрола и прозрачността на финансовите операции, както беше поискано от Комисията и потвърдено от държавите по време на срещите на Г-20 в Лондон, на Г-8 в L'Аquila и на Г-20 в Питсбърг, и с оглед също на обявеното от Комисията и от Съвета предложение за реформа на европейската финансова система, ЕИСК ще оцени това предложение. Все пак Комитетът счита, че ако финансовият надзор се повери на нов европейски независим орган, този орган би трябвало да има действителни правомощия за намеса (8).

4.2.8.3 Този избор би трябвало да благоприятства процеса на хармонизация на различните законодателства, съществуващи в сектора на финансовия надзор в Европа, заедно със способността им за налагане на санкции.

4.2.9 Подобрения в плана за икономическо възстановяване

4.2.9.1 В предходно становище (9) Комитетът изрази предположение, че би било подходящо да се преразгледа основно предложеният от Комисията план за икономическо възстановяване, не само и не толкова по отношение на финансовите ресурси, считани за недостатъчни предвид сериозността на кризата, колкото по отношение на едно различно съчетаване и организиране на мерките, които трябва да бъдат приети в държавите-членки, за да се насърчи възстановяването.

4.2.9.2 Условията за достъп до тези действия, независимо от секторите, които днес се считат за приоритетни по отношение на финансовите нужди (автомобилната промишленост, строителния сектор, МСП и др.), трябва да гарантират последователност и еднаквост на прилаганите мерки, при абсолютно спазване на правилата, определени от европейския вътрешен пазар.

4.2.9.3 В действителност не е желателно отделни инициативи за спешна намеса в предприятията, секторите или държавите които се намират в криза, финансирани по европейския план с дела от бюджета на Общността или с дяловете на националните правителства, по един или друг начин отново да създадат привилегировано положение или защита за някои промишлени сектори в ущърб на други.

4.2.9.4 Единният пазар е един от основните двигатели на европейската икономика - неговото укрепване и развитие са най-добрата гаранция за насърчаване на производствените инициативи и за създаване на работни места. Координацията и наблюдението на предвидените в плана мерки на европейско и национално равнище трябва да гарантират на европейските граждани, че Съюзът е способен да управлява финансовите помощи при спазване на общностното законодателство и в интерес на населението и териториите, които се оказаха по-уязвими в условията на кризата.

4.2.9.5 Според ЕИСК в рамките на тези мерки за подкрепа на производствените дейности особено внимание трябва да се обърне на МСП (чрез конкретен план за преференциално финансиране и опростени процедури, подобно например на „Small Business Act“). В европейския план не е посочен достатъчно ясно видът на мерките, които ще бъдат предприети в подкрепа на малките и средни предприятия. Що се отнася до по-малките предприятия, които в най-голяма степен допринасят за заетостта в Европейския съюз като цяло, Комитетът счита, че инициативите трябва да бъдат формулирани в макроикономическа референтна рамка, която отчита националните и местни специфики, различните равнища на отраслова специализация, разнообразните нужди от гледна точка на новите компетенции, новаторските технологии и инфраструктурите, които обслужват предприятията.

4.2.9.6 Без подходяща европейска и национална референтна рамка относно перспективите за растеж на МСП има опасност, както вече е ставало преди, мерките да бъдат фрагментирани и отделени, което да доведе до подкрепа на всички тези предприятия, без реално да се помогне на някое от тях да напредне по отношение на размера и качеството на предлаганите продукти и услуги.

4.2.9.7 Освен това ЕИСК счита, че социалният диалог и преговорите, а следователно и едно по-голямо участие на предприятията, синдикатите и организациите на социалната икономика биха могли да улеснят излизането от кризата.

4.2.10 Промени, които трябва да се направят в основните политики на Европейския съюз

4.2.10.1 ЕИСК счита, че за възстановяването на доверието на европейските оператори е необходимо основно да се промени начинът, по който Комисията ръководеше общите политики в ключовите икономически и социални сектори и в частност политиката на сближаване. По отношение на последната, Комитетът вече изготви становище (10), в което направи множество предложения за промени.

4.2.10.2 Тежката икономическа криза, през която преминават всички европейски държави и която според прогнозите може да продължи до 2010 г., налага радикална реформа в управлението на структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ), както и преразглеждане на мерките, определени за програмния период 2007-2013 г. Понастоящем Комисията изготвя някои предложения за промени, за да бъдат опростени процедурите, да се ускорят плащанията и да се определят наново рамките за действие на някои секторни политики, но тези мерки са все още недостатъчни. Подобни мерки се оказват необходими за запазване на единството на ЕС, което днес е застрашено от кризата.

4.2.10.3 Усилието, към което ЕИСК призовава Комисията с цел адаптиране на предвидените мерки към новите условия, които възникват вследствие на международната криза, трябва да бъде по-голямо и във всички случаи изисква тези политики да бъдат преосмислени изцяло. Впрочем конфликтът, който се очертава между централните и регионалните администрации в управлението на средствата от структурните фондове, отпуснати за справяне с неотложни проблеми, представлява допълнителен елемент, който ще трябва, заедно с други, да бъде включен в разглеждането на начина за „преосмисляне“ на помощите за териториите на Съюза в най-неблагоприятно положение.

4.2.10.4 Що се отнася до политиките на сближаване Комитетът счита също така, че е необходимо да се формулират конкретни секторни и местни приоритети за всяка страна бенефициер на тези помощи, за да се концентрират общностните и националните средства по програмите и проектите, за които се счита, че могат да имат най-голямо икономическо и социално въздействие. Последователност в подбора на мерките, координация на политиките за подпомагане на предприятията на европейско и национално равнище, общи програми за специализирано обучение и развиване на нови умения: това са принципите, от които трябва да се ръководи преразглеждането на насоките на политиката на сближаване.

4.2.10.5 Накратко, за Съюза кризата би трябвало да е възможност не само да използва по-добре политиките, с които разполага, но и да въведе нови - подобряване на инфраструктурите или например стартиране на план за околната среда или за създаване на нови европейски мрежи (например широколентовите) за енергетиката и комуникацията, чрез публично европейско финансиране (под формата на еврооблигации?) - инициативи, които биха дали чудесен стимул за икономическото възстановяване.

4.2.10.6 ЕИСК счита, че кризата предоставя изключителен шанс за започване на задълбочен дебат относно бюджета на Общността такъв, какъвто е понастоящем, както в качествен, така и в количествен план, и за разглеждане евентуално чрез експертна група на данъчната политика - тя е основен въпрос във връзка с растежа и заетостта, който не може да продължава да бъде заобикалян или използван като средство за икономически и социален дъмпинг на европейско равнище.

4.2.11 Подкрепа за държавите-членки, засегнати в най-голяма степен от кризата, по-специално държавите от Източна Европа

4.2.11.1 ЕИСК счита, че Комисията следва да предвиди, ако не фонд ad hoc в помощ на държавите, засегнати в най-голяма степен от кризата (предложение, което беше отхвърлено от най-влиятелните държави-членки на Съюза), във всеки случай пакет от финансови мерки, в това число и чрез ЕБВР, в полза на инициативи за стабилизиране на най-слабите икономики в ЕС, както вече започва да се прави. Особено внимание в този контекст следва да се обърне на държавите от Изтока и следователно е необходимо да се отделят конкретни средства за тази цел, като причините за това искане са много. В противен случай, има опасност да рухне вторият стълб на интеграцията след единния пазар, а именно разширяването.

4.2.11.2 През следващите месеци и години ЕС трябва да се справи с много трудни ситуации: криза в икономиката и заетостта, социални конфликти, предприемане на институционални реформи, вътрешни различия между държавите-членки и всичко това в обстановка на растящ евроскептицизъм на равнище политически партии, национални правителства на голям брой държави-членки на ЕС и наличие на обществено мнение, което е по-скоро неудовлетворено от решенията на европейско равнище.

4.2.11.3 Доверието в европейския икономически и социален модел, в способността му за намиране на решения, които да са адекватни и да обслужват интересите на всички държави-членки, ще бъде възстановено, ако ЕС реши проблемите на най-уязвимите държави, като им помогне да преодолеят трудностите, в които се намират.

4.2.11.4 Кризата, която изпитват много държави от Изток в секторите на кредитирането, финансовите услуги и производствените предприятия, не е в такива размери, че да представлява непреодолима пречка за Съюза. Голяма част от тези дейности са създадени с помощта и с преките инвестиции от страна на 15-те държави на ЕС и е трудно да си представим, че след процеса на хармонизиране, който им беше наложен, за да станат пълноправни членове на Съюза, ще може да се прибегне чрез политиката „за всеки отделен случай“ към минимални и незначителни икономически мерки. Става дума за непоправима стратегическа и икономическа грешка в краткосрочен и средносрочен план и за сериозно политическо късогледство, което би могло да застраши бъдещето на европейската интеграция.

4.3 Подпомагане на европейските граждани

4.3.1 След кризата „ще намерим ново равновесие, но не на предишните равнища: трябва да се подготвим да приемем по-нисък жизнен стандарт“. Ако се сбъдне тази прогноза (11), е ясно единствено, че със сигурност някои ще трябва да се задоволят да живеят на още „по-ниско равнище“, да се надяваме само за кратък период от време.

4.3.2 Трябва да се избегне риска предприятията и работниците още веднъж да платят цената за спасяването на пазара, докато капиталът ще продължи да се придвижва към по-сигурни пазари, като избягва данъчното облагане. Така бихме могли да станем свидетели на намаляване на приходите от труд, което може да лиши пазарната икономика от социалната ѝ легитимност. Ако искаме да избегнем този риск, трябва да укрепим и разширим европейския модел на социална пазарна икономика, поставяйки хората в центъра на икономическата система.

4.3.3 Поради тези причини ЕИСК счита, че данъчната политика също трябва бъде обект на по-голямо внимание от страна на правителствата и на Съюза, които следва да засилят още повече координацията, за да бъдат избегнати различия, несъвместими с единния пазар. От друга страна би трябвало да се даде предимство на реформите, насочени по-скоро към разширяване на данъчната основа, отколкото към увеличаване на данъчните ставки, като се взема под внимание в по-голяма степен собствеността, отколкото дейността на предприятията и труда.

4.3.4 Необходимо е освен това да се избегне финансовата криза да има катастрофални последици за пенсионните системи на държавите-членки, както се случи в САЩ, където някои органи, натоварени с управлението на пенсионни схеми, натрупаха тежки загуби вследствие на кризата на хедж фондовете, поради което стойността на спестяванията на работниците, включени в тези схеми, се стопи наполовина. ЕИСК е на мнение, че би трябвало да се работи за определяне на регулаторни рамки и на пенсионни модели, които да защитават интересите на европейските граждани и работници.

4.3.5 Увеличаването на несправедливостта и на неравенствата ограничи и ще ограничава още повече областите на свобода. Съществува риск то да стане опасно за демокрацията в европейските държави и в частност в държавите-членки на ЕС, където все още има много голям „демократичен дефицит“, който трябва да се преодолее. Във всички случаи това намалява консенсуса на новите бедни по отношение на политиките, които трябва да се прилагат, за да се преодолее кризата и да се насърчи устойчивото развитие.

4.3.6 ЕИСК счита, че сега е подходящият за ЕС момент да покаже своята съпричастност, предприемайки конкретни и осезаеми инициативи в полза на най-силно засегнатите от кризата граждани, предприятия и работници.

Това би могло да се направи чрез мерки в защита на техните права. Ето защо Съюзът трябва да може да се намесва в социалната политика със свои инициативи. Социалният въпрос трябва да стане неразделна част от стратегическото споразумение, визирано в параграф 4.4.3. Мерките трябва също така да се предприемат и на друг фронт, а именно икономическите политики (например предоставяне на извънредно финансиране на Лисабонската стратегия) и политиките в подкрепа на най-уязвимите предприятия, които Съюзът трябва да приложи заедно с държавите-членки (параграф 4.2).

4.3.7.1 Структурни мерки на пазара на труда, който би трябвало да бъде по-достъпен и по-обхватен благодарение на правила, определени на европейско равнище, чрез прибягване до Европейския социален фонд, опростяване на процедурите и ускорени плащания.

4.3.7.2 Насърчаване на действия в полза на предприятията, които се ангажират с прилагането и спазването на принципа на социалната отговорност в Европа, както и на социалната клауза извън европейската територия.

4.3.8 ЕИСК желае и призовава Комисията, включително чрез финансови стимули, например структурните фондове, да направи всичко възможно, в сътрудничество с европейските социални партньори, за насърчаване на споразумения и/или за намиране на решения, които да ограничат въздействието на кризата върху предприятията и работниците, в това число чрез разпространяване на добрите практики, които се появяват в някои страни.

4.3.9 ЕИСК призовава Съвета да приложи необходимите мерки, европейски кодекс, който да посочва в кои области трябва да се действа, за да се намалят разликите в заплащането и да се утвърди нов вид справедливост при разпределението на доходите не само във финансовия сектор. Различията в доходите доведе до прекомерно увеличаване на неравенствата, без никакво основание. Би било желателно да се продължи чрез европейско споразумение, в което да участват социалните партньори.

4.4 Създаване на политически Европейски съюз - ЕС най-близо до гражданите

4.4.1 ЕИСК счита, че за да посрещне и преодолее кризата ЕС се нуждае от инструменти за вземане на решения, които понастоящем му липсват. Това е основната причина за недостатъчните му действия и има риск това да го маргинализира по отношение на големите сили като Китай и САЩ. Поради тази причина ЕИСК счита, че ЕС следва да създаде конкретен капацитет за действие дори с временни инструменти, за да не се обезсмисли работата и ангажиментите в този период на дълбоки промени.

Политическо управление: ЕИСК счита, че една от основните причини за сегашната криза са разделението и грешките на политиците. Без единна визия политиците бяха неспособни да действат, като накрая се отказаха от водещата си роля както на световно, така и на европейско равнище. Резултатите днес са ясни за всички.

4.4.2.1 Международно управление: ЕС все още не разполага с обща външна политика, нито със свои правомощия, за да управлява кризата, а би трябвало, поне що се отнася до еврозоната, да може да изразява своята единна позиция на международните форуми и, по-специално в организациите, които се готвим да реформираме, да уравновесява правомощията за вземане на решения на другите икономически и политически блокове. ЕС е най-големият световен пазар на стоки и услуги. Той е най-големият донор на публични помощи, предназначени за финансиране развитието на най-бедните страни и неговата валута еврото е втората международна резервна валута. Следователно в много отношения ЕС е „икономически гигант“, а от друга страна, ако разгледаме неговата способност за вземане на решения в международен план, той е „политическо джудже“ - истински парадокс, неразбираем за европейските граждани. Необходимо е точно обратното - европейските предложения и „ценности“ да оказват по-голямо влияние върху международната политика.

4.4.2.2 Ето защо държавните глави и правителствени ръководители трябва да имат смелостта да признаят този недостатък и да си поставят за цел да го преодолеят. Днес те действат като отбор без капитан - ситуация, която води до високи икономически и политически разходи. Безполезно е да призоваваме историци и/или учредители, за да се убедим в това („Ако Европа беше обединена, тогава нямаше да има граници за нейното щастие, просперитет и слава, на които щяха да се радват 400-те ѝ милиона жители“, беше казал У. Чърчил през 1946 г.). Сред многото книги, които изготвя Комисията, би трябвало да се добави една и за политиката: „Бяла книга за политическото управление“, в която да се обърне внимание на цената на „НЕ-Европа“, т.е. на липсата на Европейски политически съюз. Необходимо е бързо да се формулира обвързващо споразумение за управляване на кризите, което след това би могло да се трансформира в общностен метод, а не обратното, какъвто е случаят сега.

4.4.3 Икономическо управление: Основната цел на ЕС е да се предоставят необходимите инструменти за определяне и развитие на общите насоки за макроикономическата политика и за секторните политики (поне в еврозоната, с положително въздействие за 27-те държави-членки). Към европейската парична политика, въз основа на еврозоната, да се присъедини обща икономическа политика, която да не се ограничава само до функцията за координиране и която да предвижда действия в стратегическите области от европейски интерес (околна среда, енергетика, иновации, имиграция, заетост, сближаване и др.). Необходимо е да се изготви нов европейски пакт за растеж, устойчиво развитие, конкурентоспособност и заетост, който да изтъква по-специално пазарната социална и екологична икономика и да е насочен към доизграждането на вътрешния пазар, в съответствие с целите на Лисабонската стратегия.

4.4.4 Социално управление: сред приоритетните цели на този европейски пакт трябва също така да фигурира социалната политика и политиката на сближаване. ЕС би трябвало да разполага с по-голям капацитет за действие в областта на социалната политика (12), за да бъде определен „основен минимум“ или минимален праг на основните социални права. Всички тези причини изискват една Европа, която е по-способна да действа. Действието следва да започне, като се припомни, че Европейският съюз е създаден под формата на икономически проект (ЕОВС, ЕИО и еврото) с политически цели.

4.4.5 Ето защо Комитетът счита, че в настоящия период е необходимо да се разшири участието на гражданите, по-специално на младите хора, в процеса на изграждане на ЕС, като се експериментират нови форми на участие отдолу-нагоре. Този въпрос не бива да бъде оставян на случайността. Европейският съюз например би оказал голямо въздействие върху общественото мнение, ако направи ефективно, а не ефимерно предложение, което би могло да постави гражданите на първо място чрез нови процедури за участие във вземането на решенията относно основните европейски политики. Така бихме разполагали с чудесен инструмент за приближаване на европейските граждани до техните институции и за намаляване на демократичния дефицит на ЕС. Това е въпрос от жизнено значение за бъдещето на Съюза, който повече не може да бъде отлаган, въпреки че в това отношение се прави малка стъпка напред с Договора от Лисабон.

4.4.6 Важен принос в тази посока може да дойде от „европейското гражданско общество“, което не може да бъде споменавано случайно, нито да остане отделна сфера или да служи просто като параван. Това е предизвикателство за ЕИСК и за изготвената от него „Програма за Европа“.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Вж. становището на ЕИСК относно „Докладът на групата „de Larosière““ ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 57.

(2) Вж. становището на ЕИСК относно „Докладът на групата „de Larosière““ ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 57 и становището на ЕИСК относно „Европейски план за икономическо възстановяване“, ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 71.

(3) „Състоянието на финансовата и банковата система“ – статия, чиито автори са: Christine LAGARDE, министър на икономиката, промишлеността и заетостта на Франция, Anders BORG, министър на финансите на Швеция, Wouter BOS, министър на финансите на Нидерландия, Jean-Claude JUNCKER, министър на финансите на Люксембург, Elena SALGADO MENDEZ, министър на финансите на Испания, Peer STEINBRÜCK, министър на финансите на Германия и Giulio TREMONTI, министър на финансите на Италия. Статията е публикувана в различни европейски вестници на 4 септември 2009 г.

(4) Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски комитет за системен риск – COM (499) окончателен от 23.09.2009 г.; Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган – COM (501) окончателен от 23.09.2009 г.; Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – COM (502) окончателен от 23.09.2009 г.; Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари – COM (503) окончателен от 23.09.2009 г.

(5) Вж. бележка под линия № 3.

(6) „Движеща сила за възстановяването на Европа“, COM(2009) 114 окончателен от 4.3.2009 г.

(7) Вж. становище на ЕИСК относно „Резултати от срещата на върха по заетостта“ – ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 70.

(8) Вж. становището на ЕИСК относно „Докладът на групата „de Larosière““, ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 57. В изказването си на пленарната сесия на ЕИСК на 30 септември 2009 г. г-н BARROSO също изрази мнение в този смисъл.

(9) Вж.становище на ЕИСК „План за икономическо възстановяване“, ОВ C 182, 4 август 2009 г., стр. 71.

(10) Вж. становището на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007-2013 г.“, ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 141.

(11) John Nash, носител на Нобелова награда за икономика, октомври 2008 г.

(12) В изказването си на пленарната сесия на ЕИСК на 30 септември 2009 г. г-н BARROSO изрази мнение в същата посока.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съгласувани действия за подпомагане на кариерата и мобилността на научните изследователи в Европейския съюз“

(2010/C 255/03)

Единствен докладчик: г-н Pedro ALMEIDA FREIRE

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Съгласувани действия за подпомагане на кариерата и мобилността на научните изследователи в Европейския съюз“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 ноември 2009 г. (единствен докладчик: г-н Pedro Almeida Freire).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 174 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“.

1. Препоръки

—

Укрепването на човешките ресурси в областта на науката и технологиите в Европа и насърчаването на мобилността са ключови фактори за изграждането на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и за да може ЕС да запази своята конкурентоспособност на световно равнище и да посрещне основните бъдещи предизвикателства.

—

Необходими са спешни мерки, за да се улесни координацията между политиките в областта на образованието, научните изследвания, заетостта и социалното осигуряване, за да се гарантира съгласувано разработване на инструменти в образователната, научната и социалната политика с цел постигането на европейските цели в тези области.

—

Европейският икономически и социален комитет предлага да бъдат укрепени и по-добре съгласувани съществуващите програми в областта на човешките ресурси и насърчаването на мобилността и по-специално, наред с другите мерки, да се използва възможността, която се разкрива благодарение на дебата относно Осмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие на ЕС, за да се укрепи факторът, свързан с човешкия капитал, и да се насърчи създаването на платформа за специализирано обучение в областта на научноизследователската дейност.

—

ЕИСК предлага също да бъде създадена Обсерватория на човешките ресурси в областта на науката и технологиите в Европа, която да може да събира, анализира и предоставя последователни и сравними данни относно напредъка в тази област и относно националните политики в областта на човешките ресурси както в Европа, така и в света.

—	ЕИСК призовава за координирани действия за подобряване на възможностите за кариера и мобилност на изследователите в ЕС, като се обърне внимание на условията на труд и кариерното развитие, по-специално назначаването, напредъка в кариерата и социалните права.

—	Накрая ЕИСК призовава в новия Европейски пакт за иновациите, който ЕС подготвя, и в бъдещия преглед на Лисабонската стратегия да се отчита в достатъчна степен значението на увеличаването на човешките ресурси в областта на науката и технологиите и тяхната квалификация.

2. Въведение

2.1 Политиките в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите играят все по-важна роля в контекста на Лисабонската стратегия както на общностно, така и на национално равнище.

2.2 Новият тласък, който беше даден на Европейското научноизследователско пространство и свързаното с него развитие на човешкия капитал в рамките на европейската стратегия за конкурентоспособност, растеж и заетост, е доказателство за това, че укрепването на човешките ресурси в областта на науката и технологиите в Европа и тяхната мобилност имат ключова роля за успеха на тази стратегия.

2.3 Европейският съюз се подготвя да разработи нова по-интегрирана и социална стратегия в областта на иновациите, в която основно внимание следва да бъде отделено на триъгълника на знанието. В този контекст човешкият фактор е ключов и гарант за запазването на конкурентоспособността на ЕС в света и неговата способност да посрещне основните предизвикателства през следващите десетилетия.

2.4 Държавните и правителствените ръководители постепенно признават, че свободното движение на знания и мобилността са определящи фактори както за политиките в областта на образованието и научните изследвания в ЕС, така и за европейското сътрудничество. Съществуват различни европейски програми, които в рамките на своите сфери на дейност имат за цел да отговорят на тези предизвикателства, по-специално: — програмата „Еразмус“ за мобилност на младите хора във висшето образование; — програмата „Еразмус Мундус“ за активизиране на сътрудничеството с трети страни посредством съвместни магистратури и докторантури и създаване на партньорства между висшите учебни заведения; — Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие, в която основна роля играе специална програма „Кадри“ за насърчаване на мобилността на научните изследователи, по-известна със своите дейности „Мари Кюри“. Самият Болонски процес в областта на висшето образование е насочен към насърчаване на европейското измерение във висшето образование, мобилността и сътрудничеството. Независимо от това, всички признават, че, въпреки съществуващите програми и положените усилия, все още предстои много работа.

2.5 В рамките на последващите действия във връзка със становището относно съобщението на Комисията „Успешни кариери и повишена мобилност: европейско партньорство за изследователи“ (1), Европейският икономически и социален комитет реши да изготви настоящото становище по собствена инициатива, за да даде за пореден път своя принос към една стратегия за укрепване на човешкия капитал в Европейския съюз, както и към ангажимента за нова политика в областта на научните изследвания и нова стратегия в областта на иновациите, които да отчитат човешките ресурси в контекста на интеграционните политики, които Комитетът винаги е подкрепял, и на програмата за социална политика.

2.6 През 2010 г. ще бъде обновена Лисабонската стратегия и ще бъде лансиран новият европейски план в областта на иновациите. Същевременно Европейското научноизследователско пространство ще обнови своята визия за 2020 г.

2.7 В условията на икономическа криза ангажиментът за по-големи публични и частни инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, както и укрепването на човешките ресурси в областта на науката и технологиите, трябва да останат приоритети в националните и европейските политически програми.

2.8 Освен това съществува остра необходимост от определяне на общи цели на равнище ЕС и от насърчаване на мерки, насочени към достигане на нивото на човешки ресурси в областта на научноизследователската и развойна дейност, което е необходимо за постигането на амбициозните цели, които ЕС си поставя.

2.9 Тези цели включват, от една страна, осигуряване на постоянно увеличаване на потока от млади хора, изучаващи научни и технологични дисциплини (от математика до естествени науки и от инженерство до социални и хуманитарни науки), както и на докторантите в тези области, като се стимулира нарастване на дела на жените в научната общност, а от друга страна, гарантиране на условия, които да позволяват привличане и установяване в Европа на човешки ресурси, квалифицирани в областта на науката и технологиите, така че да се коригира съществуващият дисбаланс в трансатлантическите отношения и да се осигурят положителни потоци в отношенията между Европа и останалата част от света. Става въпрос за нови цели, с които следва да се обнови Лисабонската стратегия в тази област.

2.10 Постигането на тези цели изисква създаването в Европа на изключителни центрове и мрежи за умения на световно равнище, които да могат да привличат най-добрите таланти в света, успоредно с наложителното разширяване на социалната база на образованието и научната и технологичната култура.

3. Необходимост от силна политика в областта на човешките ресурси в науката и технологиите на национално и европейско равнище

3.1 ЕИСК признава възможността, предоставена от Зелената книга относно европейското научноизследователско пространство (ЕНП) (2), според която един от големите приоритети на ЕНП е европейско партньорство за научните изследователи, с по-добри кариери и по-голяма мобилност, както и от упоменатото по-горе съобщение на Комисията, по което Комитетът изготви становище. С настоящото становище ЕИСК изразява желание да продължи дейността си в тази насока и да подкрепи предложенията, съдържащи се в документа „Европейско партньорство за подобряване на привлекателността на кариерите в областта на научните изследвания и технологичното развитие и на условията за мобилност на изследователите в Европа - Предложени приоритетни действия“, изготвен от г-н José Mariano Gago и г-н François Biltgen, министри съответно на Португалия и Люксембург, на 30 април 2009 г. (3), с участието на техни колеги министри, като по този начин допринесе с конкретни мерки за прогреса на политиката на ЕС в областта на човешките ресурси в науката и технологиите.

3.2 ЕИСК признава, че в тази област се върши много работа на равнище ЕС. Самият ЕИСК вече изготви различни становища по собствена инициатива в области, свързани с тази тема.

3.3 От март 2000 г. насам човешките ресурси в науката и технологиите са неотменна част от стратегията на ЕС в тази област. През 2002 г. на срещата на високо равнище в Барселона беше определена европейската цел до 2010 г. делът от БВП, предназначен за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), да се увеличи на 3 %. Увеличаването на човешките ресурси във връзка с тази цел беше оценено на приблизително половин милион нови изследователи (4).

3.4 Тези данни са аргумент в подкрепа на необходимостта от обща европейска политика в тази област, която да отива много по-далеч от така наречения отворен метод на координация на националните политики и да включва промяна на условията за заетост и кариерно развитие на самите научни изследователи, включително на младите изследователи, в областта на назначаването, напредъка в кариерата и социалните права.

3.5 Въпреки че целта за инвестиране в НИРД предполага, че 2 от общо 3 % от БВП постъпват от частния сектор, промишлеността не може да направи това усилие самостоятелно и правителствата следва да поемат по-голяма отговорност. Тъй като повечето възможности за заетост на изследователите се създават от промишлеността, в Европа следва да се създадат по-добри условия за извършване на научноизследователска дейност в частния сектор и от него, включително от малките и средните предприятия, за да се постигнат набелязаните цели, например посредством стимули за създаване на мрежи и клъстери от предприятия в ключовите сектори на европейската икономика.

3.6 Равнището на публичното финансиране на едни научен изследовател в Европа все още е значително по-ниско от това в САЩ и Япония. Поради това условията и перспективите за заетост в публичния сектор следва да бъдат неотменна част от целите на научната политика на европейските правителства. От друга страна, в сравнение със САЩ и Япония съществува голям дисбаланс в дела на научните изследователи от общото население - в ЕС има 6 изследователи на 1 000 жители, а в Япония и САЩ - 9-10 изследователи на 1 000 жители.

3.7 Висшите учебни заведения в качеството си на институции, които носят основната отговорност за обучението на изследователите, трябва да предлагат новаторски идеи, за да интегрират по-добре образованието и обучението в своите програми и по-добре да сътрудничат с промишлеността в контекста на ученето през целия живот. На практика те трябва да променят своята гледна точка и отношението си към този проблем, за да изпълнят своята мисия, свързана с обучението на човешки ресурси, подготвени за обществото на знанието, като променят програмите, ангажират се с обучение, включващо индустриална НИРД, предложат нови възможности, включително на лицата, които започват научноизследователска кариера по-късно, и подобрят достъпа на жените, етническите малцинства и групите в неравностойно положение, включително на лицата със специални нужди, които могат да възприемат научноизследователската дейност като област, в която да се реализират социално и да получат признание в съвременното общество.

3.8 Участието на студентите, не само на тези, които се обучават в магистърски и докторски програми, но и на студентите в бакалавърски програми, в научноизследователска дейност като обичайна част от учебната програма, включително и в частния сектор, все още е много ограничено и трябва да се насърчава.

3.9 Необходими са също мерки, които да направят кариерата в науката, инженерството и технологиите по-привлекателна за младите хора, без да се пренебрегват социалните и хуманитарните науки. Разликата между кариерите в промишлеността, в университетите или в публичния сектор е голяма, но националните правителства и Европейската комисия трябва да играят основна и координираща роля в тази област. Става въпрос за ключов фактор за развитието на ЕНП и за бъдещия просперитет и конкурентоспособност на ЕС.

3.10 Образованието в областта на науката е друг важен фактор, тъй като може да стимулира любопитството и интереса на децата и младите хора към научна кариера. От основно значение за успеха на ЕНП е необходимостта от ангажираност по отношение на квалификациите и качеството на образованието още от началното и средното училище, която да се изразява в експериментална работа и установяване на контакти с научната общност и промишлеността, като при това се гарантира, че и самите учители са с подходяща квалификация (5).

3.11 Стратегиите за популяризиране и разпространение на научното знание вече са признати като основен елемент за разбиране на науката от страна на обществеността и доближаване на науката до обществото и най-вече до младите хора. Поради важността си обаче, те следва да се стимулират все повече, включително на европейско равнище, посредством подкрепата на инициативи от общ интерес, най-вече в един глобализиран свят, в който необходимостта да се разбират противоречивите въпроси, от една страна, и да се съобщава за успехите на науката, от друга страна, е от основно значение.

3.12 Въпросът за жените в науката е друг изключително важен фактор. Въпреки че техният брой е много по-различен от този преди 20 години, в много страни жените са все още недостатъчно представени в множество научноизследователски области и, най-вече, не стигат до ръководни позиции. Европейската комисия и някои държави-членки направиха доста в това отношение, но все още предстои много работа. Жените остават най-очевидният източник за увеличаване на човешките ресурси в науката и технологиите в Европа, въпреки че мерките за стимулиране не свързват добре политиките в областта на науката със социалните и икономическите политики в подкрепа на жените.

3.13 Международното измерение на ЕНП не бива да се пренебрегва, когато става въпрос за човешки ресурси в науката и технологиите (6). ЕС ще трябва да участва в световната конкуренция за привличане на най-добрите квалифицирани човешки ресурси и да гарантира условия, при които те биха останали в Европа, посредством по-добро координиране между националните и общностните политики. Въпреки това всичко трябва да се прави в духа на сътрудничество, за да се даде по-голяма възможност за движение и трансфер на знанията и за мобилност с цел гарантиране на реципрочност, като същевременно се допринася за повишаване на квалификациите в страните на произход на научните изследователи, като това се отнася най-вече до научните изследователи от развиващите се страни.

4. Необходимост от конкретни политически мерки, насочени към постигане на незабавен напредък в изпълнението на европейската програма за човешките ресурси в науката и технологиите

4.1 Комитетът би желал да подчертае значението на общ европейски подход с конкретни политически действия, насочени към постигането на незабавен напредък в областта на човешките ресурси в науката и технологиите в Европа.

Подкрепяйки Съобщението на Комисията относно европейското научноизследователско партньорство, най-вече по отношение на назначаването на изследователи и условията на техния труд, ЕИСК счита, че е желателно и реалистично в ЕС да има устойчиво и трайно развитие, което да съответства средно на растеж от около 5 % годишно през следващите 10 години. Това ще позволи за едно десетилетие човешките ресурси в науката и технологиите да се увеличат с 50 %. Комитетът предлага тези мерки да се приложат по-специално в следните области:

4.2.1 увеличаване на броя и дела на младите хора, които се насочват към изучаването на дисциплини, свързани с науката и технологиите;

4.2.2 увеличаване на броя и дела на дипломираните специалисти, които започват докторантури, като същевременно се диверсифицират областите на докторантурите и се укрепят механизмите за гарантиране на качество;

4.2.3 привличане и задържане в европейските институции на по-голям дял студенти и изследователи от Европа и останалата част на света, работещи в областта на науката и технологиите, както и удвояване на броя на докторантурите извън страните на произход на студентите;

4.2.4 потвърждаване на важността от осигуряване на правна, административна и финансова рамка за насърчаване на прилагането на описаните по-горе мерки при координирането на научните, трудовите и социалните политики.

4.3 На практика в повечето държави-членки на ЕС броят на младите хора, които избират да изучават дисциплини, свързани с науката и технологиите, се увеличава, но това не се отнася до техния дял спрямо общия брой на студентите. Могат да се приложат различни мерки за привличане на младите хора към науката и технологиите, сред които: — подобряване на образованието в областта на науката и технологиите и принос за развитието на научните мрежи на училищата, преподавателите по научни дисциплини и научните изследователи както на национално, така и на международно равнище; — подкрепа на мерките за насърчаване на научната култура и разширяване на социалната база за научно и технологично развитие, по-специално научните центрове и научните музеи; — предоставяне на информационни услуги, както и на услуги за училищно и професионално ориентиране, за да се отговори на нуждите на обществото, свързани с курсовете по научни и технологични дисциплини.

4.4 Без да се пренебрегва гарантирането на качеството, друга непосредствена цел следва да бъде създаването на стимули за увеличаване на броя на докторантурите и диверсифициране на техните области, като в случай на необходимост се привлича и промишлеността. За тази цел могат да се насърчават мерки като: — увеличаване на дела на стипендиите за докторантури, предоставяни въз основа на национални или международни конкурси; — привличане на дипломирани специалисти от трети страни към европейските докторантури; — повишаване на значението, което докторантурите придобиха напоследък, за да се постигнат високи равнища на професионална компетентност в различни области, а не само в научните кариери.

4.5 Привлекателността в световен мащаб трябва да бъде цел, която може да се постигне посредством: — подобряване и стимулиране на междуинституционалната, междусекторната и трансграничната мобилност на студентите, научните изследователи и преподавателите, по-специално между академичния сектор и промишлеността; — насърчаване на откритото и прозрачно назначаване на работа на научни изследователи въз основа на конкурси; — подобряване на условията на живот за семействата на научните изследователи и улесняване на достъпа на партньорите на изследователите до пазара на труда; — значително намаляване на бюрокрацията, свързана с публичното финансиране на научните изследвания.

4.6 Подобряването на условията на труд и заетост на научните изследователи е основен фактор за увеличаване на мобилността и повишаване на интереса към научна кариера, включително и за увеличаване на дела на жените, които се занимават с научни изследвания, като при това се гарантира подходяща социална защита. Постепенното утвърждаване на практиката да се използват трудови договори с оглед повишаването на конкурентоспособността и привлекателността на кариерите предоставя подходящи условия за заетост на мъжете и на жените, включително отпуск по майчинство, отпуск за отглеждане на дете и други мерки за социална защита, които да насърчават мобилността на изследователите, и освен това е ключов фактор за успеха на всяка политика в областта на научните изследвания и иновациите.

4.7 ЕИСК подкрепя усилията на държавите-членки за проучване на възможностите за приемане на мерки, които да улесняват трансфера на допълнителните пенсионни права на мобилните изследователи, като се използва съществуващата правна рамка и посредством сключването на двустранни и многостранни споразумения. ЕИСК очаква също резултатите от изготвяното чрез общностно финансиране проучване относно възможността за създаване на евентуален общоевропейски пенсионен фонд за научните изследователи в ЕС, като подкрепя всички мерки, които счита за спешни с оглед улесняването на трансфера на допълнителните пенсионни права на изследователите.

4.8 Необходими са също така спешни мерки, за да се улесни координирането между политиките в областта на образованието, научните изследвания, труда и социалната защита с цел осигуряване на съгласувано разработване на инструментите на образователната, научната и социалната политика, за да се отговори на европейските цели, свързани с човешките ресурси в областта на науката и технологиите.

Като конкретни мерки на равнище ЕС, които да се използват за постигане на горепосочените цели, ЕИСК предлага следното:

4.9.1 в контекста на предстоящите разисквания относно бъдещата Осма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие на ЕС, да се гарантира, че подкрепяната от рамковата програма научноизследователска дейност задължително трябва да представлява платформа за специализирано образование, най-вече за докторантурите, в условията на конкуренция, в която могат да вземат участие студенти от всички страни;

4.9.2 да се създаде Обсерватория на човешките ресурси в областта на науката и технологиите в Европа, която да предоставя последователни и сравними данни относно постигнатия напредък и относно националните политики в тази област както в Европа, така и в световен мащаб (7);

4.9.3 отново в контекста на Осмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, да се разшири обхватът на действията „Мари Кюри“ в подкрепа на мобилността на научните изследователи и свързаните с тях дейности и да укрепи международното измерение на сътрудничеството в областта на човешките ресурси; да се укрепи програмата „Еразмус Мундус“ като форма за стимулиране на сътрудничеството с трети страни в областта на специализираното обучение.

4.10 Накрая, ЕИСК призовава в бъдещия преглед на Лисабонската стратегия да се отчита в достатъчна степен значението на увеличаването на човешките ресурси в науката и технологиите и повишаване на тяхната квалификация, както и гарантирането на устойчиво развитие на една обща политика на Европейския съюз в тази област.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mário SEPI

(1) ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 81.

(2) Зелена книга „Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи“ (COM(2007) 161 окончателен) от 4 април 2007 г.

(3) Док. 10003/09 на Съвета от 18 май 2009 г.

(4) Вж. „Report by the High Level Group on Increasing Human Resources for Science and Technology in Europe 2004“ („Доклад на Групата на високо равнище относно увеличаването на човешките ресурси в науката и технологиите в Европа през 2004 г.“), Европейски общности 2004 г.

(5) Вж. публикациите „Encouraging Student Interest in Science and Technology Studies“, Global Science Forum, ОИСР 2008 г., „Mathematics, Science and Technology Education Report, The Case for a European Coordinating Body“, European Roundtable of Industrialists (ERT), август 2009 г.

(6) Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент – Стратегическа европейска рамка за международно сътрудничество в областта на науката и технологиите“, докладчик:г-н Gerd Wolf (ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 13).

(7) Става въпрос за предложението, отправено през 2004 г. от групата на високо равнище „Човешки ресурси за науката и технологиите в Европа“ (Вж. Бележка под линия № 4).

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Как да помогнем на МСП да се адаптират към промените на световния пазар“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 255/04)

Докладчик: г-н CAPPELLINI

Съдокладчик: г-н PAETZOLD

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Как да помогнем на МСП (1) да се адаптират към промените на световния пазар“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 26 ноември 2009 г. (докладчик: г-н Cappellini, съдокладчик: г-н Paetzold).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 180 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

Първа част

1. Заключения и препоръки

1.1 Комитетът потвърждава, че МСП стигат до интернационализиране по много пътища, използвайки различни стратегии и опирайки се на различни равнища на подкрепа. Затова в настоящото становище се предлагат осем препоръки, които да насочват и вдъхновяват действията в подкрепа на МСП при адаптирането им към промените на световния пазар. Настоящото становище е адресирано към европейските институции, държавите-членки, МСП и техните сдружения, както и към организираното гражданско общество в ЕС в най-общ смисъл.

1.2 Препоръка 1: зачитане на предприемачите, на тяхното право да вземат решения и задължението да поемат отговорността за последиците от тези решения. Подкрепата за бизнеса трябва да осигурява на предприемачите помощ за справяне с промените на световния пазар, но не бива нито да замества решенията им, нито да ги предпазва от рисковете, произтичащи от решенията им. Политиката за подкрепа на МСП трябва да възнаграждава новаторството (чрез активно участие в междусекторните технологични платформи на Седма рамкова програма за научни изследвания) и да не поема рискове, освен в отговор на специфични проблеми на пазара. При тези обстоятелства промените на световния пазар могат да окажат несъразмерно силно въздействие върху по-малките предприятия (например тези, които оперират в световни вериги за създаване на стойност или в икономиките, където преобладават малките предприятия).

1.3 Препоръка 2: намаляване на пречките пред търговията. Стремежът към отворени пазари чрез успешни търговски преговори и гарантиране на юридически коректно използване на инструменти за търговска защита от трети страни, прилагането на световните търговски стандарти и поддържането на вътрешния пазар, без да се пренебрегва симетричният достъп до пазара, остават най-ефективните начини за подкрепа на МСП износители. Най-доброто политическо действие е да се гарантира на дружествата, които могат да изнасят, че няма да бъдат възпрепятствани от тарифни и нетарифни пречки.

1.4 Препоръка 3: насърчаване на търговската конкурентоспособност чрез подобряване на качеството. Необходимо е ползите и качеството, произтичащи от спазването на европейските норми и изисквания, както и от пълноценното участие в програмите за подобряване на качеството като Седма рамкова програма или рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, да се популяризират чрез маркетинг кампании в трети държави, организирани от държавите-членки, Европейската комисия и бизнес асоциациите. В същото време би трябвало да се подчертае, че спазването на нормите на ЕС е условие за внос на стоки и услуги в ЕС.

1.5 Препоръка 4: търговската политика трябва да„мисли първо за малките“. Ако е необходимо да се сформират партньорства, за да се получи достъп до пазара, МСП трябва да осъществяват по-тясна координация, за да се справят със сложния процес на търговските преговори. Прозрачността на преговорите може да се подобри, ако се наблегне на измерението на МСП във всички оценки на въздействието върху устойчивото развитие. Също така би трябвало да се осъзнае по-добре представителността на представителите на бизнеса. Базата данни за достъп до пазара и бюрата за помощ в областта на защитата на правата на интелектуална собственост в нововъзникващите пазари също могат да помогнат. Могат да се положат повече усилия в областта на обществените поръчки и бързината на плащането в ЕС, за да се подобри търговският обмен на МСП.

1.6 Препоръка 5: приспособяване на политиките към нуждите на МСП. Има разминаване между пречките пред интернационализацията, които срещат МСП, и представата, която имат политиците за тези пречки. Подкрепата трябва да се предоставя в достъпна и практична форма чрез местни и национални посредници, които добре познават МСП. Добър пример за това е насърчаването на личните връзки между предприятията чрез субсидии за първото посещение. Трябва да се направи много, за да се доближи политиката до нуждите на МСП, както показва примерът с достъпа до финансиране. Трябва да се насърчават практическите методи за подкрепа на МСП като посредничество, данъчни облекчения, бързи плащания и мерки за улесняване на бързото разпространение на средствата чрез изключения от правилата за държавните помощи, по-конкретно в секторите, които са най-потърпевши от глобализацията и икономическата и финансовата криза (напр. автомобилната индустрия и др.).

1.7 Препоръка 6: подкрепа за МСП чрез техния персонал. Целта е да се гарантира, че МСП ще са в състояние да наемат на трудовия пазар квалифицирана и мотивирана работна ръка. За да се запази конкурентоспособността на европейските МСП, трябва да се поддържа предлагането на най-високо равнище на квалификация, особено в сектори като инженерство, техническа поддръжка и строителство. Съобщението на Комисията „Споделен ангажимент за трудова заетост“ добавя стойност към този процес. Социалният диалог и по-специално секторният социален диалог, трябва да окажат по-осезателна помощ на МСП да стимулират служителите си да поддържат и развиват нови умения, за да са сред първите, които да се възползват от нововъзникващите и вече съществуващите възможности на вътрешния пазар. За приспособяване към световните промени трябва да се подпомагат европейски партньорства и дългосрочни проекти с участието на организации на МСП, икономически университети и изследователски институти в сътрудничество с институции от нововъзникващите икономики.

1.8 Препоръка 7: мрежите са важни за МСП, особено когато излизат на световната сцена. Мрежите осигуряват възможности за МСП, но също така поставят конкретни проблеми, свързани с интелектуалната собственост и доминиращи клиенти, които биха могли да бъдат преодолени по-добре посредством секторен подход. Като световен играч ЕС не е осъществил потенциала си за подобряване на позицията на МСП като износители на и вносители от трети пазари. Особено интересна е ролята, която ЕС и държавите-членки могат да изпълняват за подпомагане на онези МСП, които са достатъчно конкурентоспобосни, за да поемат ролята на начални и междинни предприятия (НМП) във веригите за създаване на стойност. Трябва да се наблегне повече на този въпрос, в съответствие с предишните препоръки на CCMI и като се вземат предвид изискванията за препозициониране на индустриалните политики на ЕС на световния пазар.

1.9 Препоръка 8: новаторство и оценка. Политиците трябва да новаторстват в реалната икономика, още повече когато условията поставят високи икономически, социални и екологични изисквания. Политиката трябва да отговаря бързо на новите предизвикателства, да се оценява въз основа на солидни критерии за качество и да е във връзка с представители на заинтересованите страни, за да е в течение на успехите и промените по отношение на резултатите. МСП могат да дадат значителен принос за по-енергийно ефективни продукти/услуги и т.н. „зелена икономика“.

2. МСП играят ключова роля в отговора на ЕС на промените на световния пазар

2.1 23-те милиона МПС в ЕС играят ключова роля в приспособяването на икономиката на ЕС към промените на световния пазар. Те осигуряват работа на две трети от работещите в частния сектор, поддържат динамиката на трудовия пазар и спомагат за развитието на конкурентоспособна, новаторска и приобщаваща европейска икономика. Процесът на икономическа фрагментация и специализация, характерен за глобализацията, създава ниши, които МСП могат да заемат. Трябва да се отдаде по-голямо признание на приноса на МСП към просперитета на ЕС и неговите различни социални, икономически и културни модели. МСП са гръбнака на производствената система на ЕС и биха могли да увеличат приноса си към заетостта и добавената стойност, която ЕС създава (2).

2.2 Като най-големият в света износител и донор на помощи за развитие, ЕС е вече ориентиран глобално. МСП са разнородна група и много от тях няма да имат силата, ресурсите или желанието да излязат на световния пазар. Комитетът би желал да подчертае, че „глобализацията“ и „интернационализацията“ са важни теми дори за МСП, които предлагат продукцията си или работят само на местни и регионални пазари (3). Глобализацията прекрои социалните ангажименти, които вписваха МСП в националните икономически системи и Комитетът признава, че настоящата криза ще промени отново връзките на МСП с техните национални и международни пазари (4). Засилената роля на Европейската комисия и на държавите-членки в тази връзка трябва да бъде обсъдена и включена в политическия дневен ред на ЕС. Ако ЕС говори в един глас пред международните финансови институции (както вече поиска представителят на Еврогрупата в Съвета) и Еврогрупата има единна визия за подкрепа на еврозоната, това би могло да помогне на МСП да укрепят позицията си на световния пазар.

2.3 Много фактори оказват въздействие върху реакцията на МСП на промените на световния пазар. Въпреки ангажимента за изграждане на истински единен пазар, малко от МСП в ЕС-27 изнасят или внасят от чужбина (5). Тенденцията към интернационализиране е по-изявена при малките страни и по-големите дружества (6). Секторът на услугите, в който преобладават МСП, допринася за около 70 % от брутната добавена стойност на ЕС-27, но общият му принос към трансграничната търговия е само 20 % през относително благополучната 2006 г (7). Посоките и секторите за интернационализация се различават, също както избраните начини (напр. износ или смесено предприятие) и насоката на търговския обмен. Пречките пред интернационализацията също се различават, тъй като това, което пречи на МСП да изнасят, е непознаването на чуждестранните пазари (13 % от МСП износители посочват това като главна пречка), следвано от тарифите за внос в страните на местоназначение и липсата на капитал (по 9 %) (8).

2.4 МСП имат много по-малко трансгранични дейности от по-големите предприятия във и извън границите на вътрешния пазар. Това може да създаде погрешното впечатление, че ЕС е за големите предприятия, а държавите-членки са за МСП. Комитетът подчертава, че МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС и играят важна роля в социалната икономика на ЕС, особено когато големите предприятия изнасят дейността си в трети страни.

Поради това Комитетът признава, че през годините политиките на ЕС в полза на МСП претърпяха развитие от Плана за действие за МСП от 1986 г., Интегрираната програма от 1994 г., различните многогодишни програми, Лисабонската програма от 2000 г., Европейската харта за МСП от 2000 г., Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) и „Small Business Act“ за Европа (SBA) (Законодателен акт за малкия бизнес в Европа).

2.5 Много предприятия работят без да търсят друга помощ от публичната политика освен премахването на административни и регулаторни пречки. За тях основният аргумент за намеса от страна на политиката на ЕС за МСП е да се внасят корекции при неефективност на пазара. Но в свои предходни становища (9) Комитетът ясно изрази възгледа си, че подкрепата за МСП трябва да бъде изведена на ново равнище, ако искаме да бъдат осъществени амбициите на SBA и да се отговори на нуждите на 23-те милиона МСП в ЕС. Седмицата на МСП разшири обхвата на политиката за МСП отвъд задачите да „информира“, „подкрепя“, „вдъхновява“, „споделя“ и „насърчава“ МСП (10), както ЕИСК вече посочи в становището си INT/445 по отношение на изпълнението на SBA (Законодателния акт за малкия бизнес в Европа), а неотдавна същото стори и Комитетът на регионите.

2.6 Настоящото становище набляга конкретно на препоръките, които имат за цел да подпомогнат МСП в износа и политиките, предназначени да помогнат на МСП да се справят с промените на световния пазар. То е адресирано към Европейската комисия, Европейския парламент и държавите-членки, както и към сдруженията на МСП, както секторни, така и междусекторни. В началото се обяснява защо традиционната обосновка за интервенция за преодоляване на слабостите на пазара може да бъде основен елемент на тази политика. В становището се посочва също, че не винаги са ясни или добре подбрани механизмите за открояване на слабостите на пазара, определяне на политически решения и възлагане на отговорностите по изпълнението. По тези причини трябва да се разработят други принципи за приближаване на политиката до МСП и откъсването ѝ от абстрактната концепция за „пазара“. За тази цел ЕИСК би могъл да насърчи, наред с други заинтересовани национални или европейски институции, изготвяне на двугодишен доклад на световно равнище, който да отчита „позицията на МСП на световния пазар според подходящи пазарни показатели“.

3. Препоръка 1: Предприемачите вземат решенията

3.1 Мерките трябва да зачитат предприемачите, тяхното право да вземат решения и необходимостта да поемат отговорността за последиците. Стимулите за износа могат да нанесат изключително големи вреди, ако изкривяват пазара и насърчават предприятията да поемат рискове, за които не са готови. Като правило политиката би трябвало да възнаграждава новаторството и да подкрепя поемането на търговски рискове, но не и да поема такива, освен като реакция на специфични слабости на пазара.

3.2 Глобализацията изправя МСП и политиците пред сложни предизвикателства, представляващи едновременно рискове и възможности. Достъпът до световния пазар изисква скъпо струваща информация, доставчиците трябва да са надеждни, а веригите за създаване на стойност изправят МСП пред предизвикателства, свързани с правата на интелектуална собственост. МСП стигат до интернационализиране по много пътища, някои от самото начало са ориентирани към световния пазар, а други бавно се учат как да се приспособяват. Предизвикателството за тези, които разработват политиките, е да гарантират, че тяхното разбиране за нуждите на МСП съответства на нуждите на МСП, които се стремят да подкрепят. Затова акцентът трябва да остане върху предоставянето на подкрепа, оставяйки свобода на действие на предприемачите.

4. Препоръка 2: Пазарите трябва да са свободни

4.1 Акцентът върху свободата на действие на предприемача е основна обосновка за продължаващата либерализация на пазарите и е общ фундамент на политиката на ЕС за МСП. SBA има за цел да се извлече максимална полза от вътрешния пазар и Комитетът вече е изразил позицията си, че подобряването на функционирането на вътрешния пазар е най-ефективният начин да се увеличи капацитетът за износ на МСП (11). Подобряването на достъпа на МСП до външни пазари е основна тема на външното измерение на Лисабонската стратегия (12). Най-ефективните начини за подкрепа на МСП износители остават намаляването на пречките пред търговията и стремеж към отворени и конкурентни пазари, чрез приключването на търговски преговори, прилагането на световните търговски стандарти и поддържането на вътрешния пазар, при положение, че отворените пазари спазват „симетричен достъп“ и не заплашват достиженията на правото на ЕС. Най-доброто политическо действие е да се гарантира на МСП, които могат да изнасят, че няма да бъдат възпрепятствани в това от различни тарифни или нетарифни пречки. Примери за подходящи действия са:

а)

приключването на кръга преговори от Доха, СТО/споразумения за обществени поръчки и двустранни споразумения, както и други международни търговски преговори, за да се намери решение на пречките пред търговията както на границите (напр. тарифни пречки, митнически процедури), така и отвъд границите (нетарифни пречки, технически стандарти и спецификации) (13);

б)

действия, насочени към разрешаване на проблема с недостатъчната защита на правата на интелектуална собственост и тежките процедури в тази област, както и свързани с това проблеми като трансфера на технологии; може да се спомене мрежата „Enterprise Europe“, бюрата за помощ в областта на защитата на правата на интелектуална собственост на проекта „IPeuropAware“, „China IPR SME Helpdesk“ (бюро за помощ за защита на правата на интелектуална собственост в Китай), Европейският бизнес и технологически център, създаден в Индия през 2008 г. с участието на Европейската патентна служба;

в)	последователни действия за справяне с дискриминационните национални практики при възлагането на обществени поръчки;

г)	действията на Европейската комисия в отговор на предложенията на депутата от Европейския парламент, г-н Guardans Cambo; Комитетът насърчава Европейската комисия да докладва тези действия (14).

5. Препоръка 3: Насърчаване на търговската конкурентоспособност чрез качество

5.1 Сложността на въпросите, свързани с решението на един предприемач да излезе на международната сцена, означава, че подкрепата за МСП трябва да е в състояние да отчита избрания път, създадените връзки и секторите, за които те се отнасят. Затова Комитетът подкрепя новия регламент за групово освобождаване, с който рамката на държавните помощи става по-чувствителна към нуждите на МСП. Той ще спомогне да се предостави значителна подкрепа на МСП в случаите, в които има доказателства, че пазарът не е допринесъл за ефективни резултати за МСП (15). Комитетът прие становище относно необходимостта МСП да участват пълноценно в програмите за повишаване на качеството като тези по Седма рамкова програма (16) и да използват новия Наръчник на Европейската комисия за държавни помощи за МСП. Добре би било организациите на МСП да се запознаят с дейностите на ЕК за обучение (17). Би било целесъобразно по-големите промени в културата на бизнес средите, веригите за създаване на стойност, позиционирането на пазара, в частност на МСП, да бъдат обект на проследяване на политиките по сектори на равнище ЕС. В тази област трябва да бъде постигнат сериозен напредък.

5.2 От всички предприятия, които започват да търгуват от пространството на ЕС, се изисква да отговарят на най-високи стандарти за безопасност на потребителите, корпоративна социална отговорност и екологична устойчивост. Като се има предвид, че ЕС задължава предприятията да правят значителни инвестиции, може да се направи още много по отношение на повишаването на възвращаемостта на тези инвестиции. Следователно Комитетът насърчава държавите-членки, Европейската комисия и представителните сдружения на МСП да потърсят начини за обозначаване на качеството на продуктите/услугите на ЕС на външните пазари. Хоризонталният маркетинг за повишаване на осведомеността по отношение на качеството на продуктите на ЕС не трябва само да се позовава на кампаниите „маркировка ЕС“ или „произведено в ЕС“. Но разпространяването на информация за качеството на стоките на трети пазари на отраслов принцип би било важно средство за маркетинг, което ще е от полза за много МСП, особено онези, които оперират в нови сектори (като напр. „зелена“ енергия). Инициативите за „справедлива търговия“ на регионално/глобално равнище, които имат за цел успешното включване на европейските организации на МСП би трябвало да бъдат по-системно проучвани и оценявани.

5.3 МСП закупуват стоки извън единния пазар до степента, в която изнасят (5). МСП от по-малките държави-членки и най-вече тези, чиято дейност е в търговията на едро, търговията на дребно и производството, се стремят да се снабдяват отвъд националните граници (8), но не от трети страни. Непрекъснатото насърчаване на европейските стандарти за „маркировката ЕС“, както и по-добра оценка на съответствието и капацитет за наблюдение на пазара в трети страни ще разшири спектъра на доставчици за внос в ЕС. Развитието на капацитета на предприятия в трети страни да отговарят на изискванията на ЕС ще бъде в помощ на предприятията в съответствие с програмата „Помощ за търговия“ на ЕС, и, както отбеляза председателят на Комитета по техническите пречки пред търговията, увеличава доверието и насърчава свободната търговия и справедливата търговия (18).

6. Препоръка 4: търговската политика трябва да „мисли първо за малките“

6.1 Комитетът отбелязва, че някои въпроси, разгледани в SBA се отнасят и до разработването на търговската политика. МСП имат по-малко възможности да се справят с административните тежести и да направят така, че гласът им да се чуе в политическите среди (19). Същото се отнася и за тарифните и нетарифните пречки. В съответствие с предложението на Комисията за „по-тясно партньорство за осигуряване на достъп до пазари“ (20), бизнес организациите трябва да участват в рамките на партньорството за достъп до пазара и неговия консултативен комитет (Консултативен комитет „Достъп до пазара“). Освен това трябва да се гарантира, че интересите на МСП са изцяло зачетени във всички търговски преговори. Съществуващите инструменти за търговска защита като антисубсидийните и антидъмпинговите мерки не са подходящи за МСП, които не разполагат със средствата и уменията да завеждат ефективни жалби. Кръглите маси на ЕИСК „ЕС-Китай“ и „ЕС-Индия“ биха могли също да подпомогнат диалога и подготвителната работа в съответните граждански общества на ЕС (по-специално МСП и социалните и икономически категории).

6.2 Комитетът признава, че основният начин за представяне на вижданията на МСП е чрез държавите-членки и Комитета по член 133 и чрез търговските асоциации и промишлените федерации, които лобират за Комисията в СТО. Все пак търговските преговори остават сложни и е необходимо, посредством мрежата за търговска политика, да се развият и координират по-тесни партньорства за осигуряване на достъп до пазари на МСП. Европейската комисия и държавите-членки трябва също така да подобрят координацията на интересите на МСП, за да могат те по-добре да защитават интересите си в други органи по стандартизация като Международната организация по стандартизация (ISO). Примери за подходящи действия са:

а)	държавите-членки и Европейската комисия би трябвало да правят post hoc декларации към оценките на въздействието върху устойчивостта за процедурите за провеждане на консултации с МСП и за представителността на сдруженията, с които са били проведени консултациите (21);

б)

Комитетът приветства базата данни за достъп до пазарите и ресурсите в областта на защита на интелектуалната собственост, включително бюрата за помощ в тази област. Редовните стажове на служители на Европейската комисия в МСП и в бюрата за връзка в областта на правата на интелектуална собственост в техните държави биха подобрили значително разбирането на проблемите в тези търговски области;

в)

дискриминационните политики за възлагане на обществени поръчки и забавеното плащане са въпроси от компетентността на държавите-членки, които нанасят несъразмерно големи щети на МСП (22). Комитетът приветства прегледа на изпълнението на директивата, направен през 2006 г., но смята, че трябва да се преценят последиците от финансовата криза. Този подход би оказал морален натиск и би позволил да се съберат добри практики като например приетите през юни 2009 г. от ирландското правителство официални разпоредби за съкращаване от 30 на 15 дни на срока, в който централните административни служби трябва да се разплатят с доставчиците си.

7. Препоръка 5: приспособяване на политиките към нуждите на МСП

7.1 Политиките трябва да се изготвят на първо място в отговор на нуждите на предприятията, в частност на МСП, а не на изготвящия политиката, механизма за изпълнение или принципа на субсидиарността. Пречките пред износната дейност на МСП бяха очертани от срещата на върха между ОИСР и Организацията за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC) по интернационализацията на МСП през 2006 г. и от експертната група на Комисията (23). Въпреки това неотдавнашни изследвания сочат, че има разминаване между вижданията за тези пречки от страна на политиците и на МСП, както и за евентуалните решения (24). МСП се вписват в различен правен и търговски контекст и подхождат към интернационализацията по различен начин: стъпка по стъпка, чрез стратегическо предприемачество, като се учат или като откриват ниши и продават в съседство, а някои дори „се раждат глобални“ и от самото начало се целят в световния пазар (25).

7.2 Комитетът предложи широк спектър от нефинансови мерки за насърчаване на МСП (26), включително прояви, организирани в рамките на програми за сътрудничество (като приключилата програма INTERPRISE, или панаири за подизпълнители), които улесняват преките контакти между предприемачите (27) или програми за обучение на обучаващи, чиято цел е да помогнат на организациите, защитаващи интересите на МСП, да подобрят предлаганите съвети според нуждите на МСП.

7.3 Актуален пример, който показва че политиките не са успели да се приспособят към МСП, е достъпът до финансиране и кредитно застраховане. Това са основните грижи на МСП и особено на онези, които изнасят. Въпреки масивната публична подкрепа за банковата система, предприятията са изправени пред значителен недостиг на кредити и кредитно застраховане. Това подсказва, че финансовите пазари имат институционални слабости и призовава към специфични действия за подобряване на предлагането на кредити и кредитно застраховане за предприятията (28). Поради това Комитетът подкрепя заключенията на Кръглата маса на ОИСР от Торино, в които отново беше изтъкнато колко е важно да се обърне внимание на контекста, в който работят финансовите институции, като се призовава за „надеждно управление, данъчна, регулаторна и правна рамка, която да осигурява равнопоставени условия за всички икономически субекти, независимо от големината им“ (29).

7.4 Комитетът подкрепя и другите практически предложения от Кръглата маса от Торино за подкрепа на финансовия мениджмънт на МСП, включително:

а)	повишаване на ефективността на гаранциите посредством по-добро посредничество между кредитиращите институции и МСП;

б)	справяне с проблемите с паричните потоци чрез благоприятно освобождаване от данъци и социални осигуровки или механизми за данъчни облекчения и отпуск за частни инвеститори в МСП;

в)	въпреки че това не е тема, която засяга само МСП, изключително важно е всички предприятия да получават плащанията си навреме и от веригите за създаване на стойност и от правителствените служби (30).

7.5 Комитетът приветства също и временната рамка за мерки в областта на държавните помощи, договорена през декември и обявена в Европейския план за икономическо възстановяване. Заслужава да споменем следните мерки:

а)	новия ограничен съвместим размер на помощта до 500 000 евро за две години;

б)

възможността държавите-членки да предоставят държавни гаранции за заеми с намалена премия, без да са длъжни да уведомяват за всеки един конкретен случай, помощ под формата на лихвена субсидия за всички видове заеми; и субсидираните заеми за производство на екологично чисти продукти, включително предварително привеждане в съответствие с бъдещите стандарти за продукти на Общността или надхвърляне на тези стандарти;

в)	измененията на насоките за рисковия капитал, с които се увеличава разрешеният годишен размер за предоставяне на рисков капитал на МСП от 1,5 милиона евро на 2,5 милиона евро и равнището на частно участие се намалява от 50 % на 30 %.

7.6 Трябва да се даде приоритетен достъп на МСП до средствата в размер на 5 трилиона евро, обещани за период от две години в комюнике на Г-20 (31). Разпределението на средствата трябва да се следи отблизо, за да се гарантира, че с тях се постигат планираните цели. Съгласно действащите договори МСП в новите държави-членки могат да получават извънредна подкрепа.

7.7 Ако ЕС говори в един глас пред международните финансови институции в рамките на общата валута евро, и ако следва по-последователна и координирана икономическа, индустриална и търговска политика на световно равнище, това ще бъде от полза както за МСП (както вече беше отбелязано на някои изслушвания, организирани от ЕИСК през пролетта, по повод настоящата световна икономическа и финансова криза), така и за държавите-членки.

8. Препоръка 6: Подкрепа за МСП чрез техния персонал

8.1 Работниците и техните умения са ключови за конкурентоспособността на МСП. МСП в ЕС създават повече работни места, отколкото МСП в САЩ или Япония, така че е жизнено важно да се положат повече усилия за включване на представителните организации на МСП в социалния диалог и другите области на политиката. Например възможно е да се осигури по-голямо предлагане на умения, както на квалифицирани инженери, така и на техници, ако се осигури по-ефективно включване на МСП в (колективната) научноизследователска и развойна дейност и търговската експлоатация на тази дейност (напр. чрез лицензионни споразумения).

8.2 МСП трябва да се възползват по най-добрия начин от плана за действие за заетост, представен от Комисията през юни 2009 г., и от нейната политика за по-добро предвиждане на структурните и индустриалните промени. В съобщението „Споделен ангажимент за трудова заетост“ (32) са посочени три ключови приоритета: запазване на заетостта, създаване на работни места и насърчаване на мобилността; усъвършенстване на уменията, задоволяване на нуждите на пазара на труда и подобряване на достъпа до работа. Особено внимание заслужават:

а)	механизъм на ЕС за микрофинансиране от 100 милиона евро, под формата на заеми до 25 000 евро за малки предприятия с под 10 служители;

б)	5 милиона стажантски места и други помощи за безработни млади хора;

в)	отраслов анализ на трудовия пазар на ЕС с цел актуализиране и привеждане на уменията в съответствие с нуждите на трудовия пазар сега и в бъдеще (33);

г)	набор от инструменти, с които предприятията и техните работници да управляват по-добре преструктурирането;

д)	наръчник за обучение в малки предприятия, който да помогне на МСП да запазят и да си набавят уменията, от които се нуждаят.

9. Препоръка 7: Значението на мрежите за интернационализацията на МСП

9.1 Много МСП не определят цените, а възприемат вече определените такива; освен това те участват на международните пазари не толкова чрез износ, колкото посредством веригите за доставки и създаване на стойност и внос. Тези мрежи осигуряват възможности за МСП, но поставят и конкретни проблеми, свързани с интелектуалната собственост и доминиращи клиенти, които биха могли да бъдат преодолени по-добре посредством секторен подход. Като световен играч ЕС не е реализирал потенциала си за подобряване на ролята на МСП като износители и вносители на трети пазари. Особено интересна е ролята, която ЕС и държавите-членки могат да изпълняват за подпомагане на онези МСП, които са достатъчно конкурентоспобосни, за да поемат ролята на начални и междинни предприятия (НМП) във веригите за създаване на стойност. Трябва да се акцентира повече на:

а)	подпомагането на МСП в ЕС да преминат към областите с висока добавена стойност в световните производствени процеси (посредством обвързване с програмите за иновации, научни изследвания и квалификация, включително тези на университетите);

б)	представяне на международни преки чужди инвеститори, проявяващи интерес към възможностите, които предлага вътрешният пазар на ЕС, на МСП, с цел насърчаване на дългосрочни промишлени сътрудничества;

в)	подпомагане на МСП за преодоляване на проблеми, възникващи пред тях по веригите за създаване на стойност и в мрежите (правата на интелектуална собственост, своевременно заплащане при спазване на законни и договорни задължения и др.);

г)

координация и подкрепа за съществуващи мрежи, включително национални и европейски експортни консорциуми на МСП, местни клъстери и представителни организации на МСП, за да могат те да предоставят подходяща помощ на МСП, с цел последните да се възползват по-добре от своите умения на вътрешния пазар и на съседните пазари (напр. трансгранични региони). Подкрепата на мрежата „European Enterprise“ на Европейската комисия, търговските камари и двустранните търговските камари за износ е от полза, но дейността им би могла да бъде разширена и по-добре координирана както помежду им, така и с други съществуващи мрежи и организации на МСП, активни в тази област. Различните форми на асоцииране на МСП и решенията за техническа помощ на предприятията, съвместими с политиките в областта на държавните помощи и СТО биха могли да бъдат обект на бъдещи проучвания и мерки.

9.2 Комитетът прие няколко становища относно възлагането на външни подизпълнители и веригите за създаване на стойност (34). Те оказват пряко въздействие върху европейската икономика и особено върху МСП, голяма част от които излизат на международната сцена посредством тези уникални отношения. МСП извличат полза от тези световни мрежи, като споделят рисковете на интернационализацията, осигуряват си достъп до нови технологии и подобряват своята ефективност, като все повече възлагат на външни изпълнители и се специализират в своите основни умения. Но те се изправят и пред конкретни предизвикателства като това да разберат как са свързани с останалата част от веригата за създаване на стойност, как да защитават своята интелектуална собственост по веригата и как да напредват към по-доходоносните части на веригата за създаване на стойност (35). Комитетът твърди, че все още липсва политика за начални и междинни предприятия и изложи проблемите, които трябва да бъдат обсъдени, в предишни свои становища.

10. Препоръка 8: политическо новаторство и оценка

10.1 Комитетът препоръчва да се развие по-добро разбиране за въздействието на горепосочените политики чрез ефективен мониторинг и оценка на резултатите и чрез редовна преоценка на целите с конкретно позоваване на интернационализацията на МСП, които са изправени пред промените на световните пазари в краткосрочен и дългосрочен план:

а)	методът на пробата и грешката трябва да се разглежда като важен източник за новаторство в политиките, който позволява на системите на политиките да извличат поуки и да се подобряват;

б)	при взимане на решения относно политиките трябва да се прилага системно политика, основана на фактите, а събирането на повече данни, по-начесто и от различни източници, трябва да се координира по-добре (напр. чрез преглед на постиженията на МСП в ЕС); (36)

в)	многостранна работна група по интернационализацията би трябвало да подпомага Европейската комисия в изпълнението на нейните политики, съвместно с представители на държавите-членки, представителните организации на МСП, ЕИСК и Комитета на регионите.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) За определението на МСП виж Препоръка 2003/361/ЕО от 6.5.2003 г.ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

(2) База данни „Структурна статистика за предприятията“ Евростат (EUROSTAT SBS database), 2004-2005 г.

(3) Европейска комисия, „Интернационализиране на МСП“, Обсерватория на европейските МСП, 2003 г., № 4.

(4) ЕИСК - „Програма за Европа: предложенията на гражданското общество“, представена на 24 март 2009 г.

(5) Европейска комисия, Окончателен доклад на експертната група относно подпомагането на интернационализацията на МСП, декември 2007 г.

(6) Обсерватория на европейските МСП „Интернационализация на МСП“, № 4, 2003 г.

(7) Европа в цифри — Годишник на Евростат 2008 г.

(8) Flash Eurobarometer #196.

(9) „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“, ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 7, „Международни обществени поръчки“, ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 32 и „Small Business Act за Европа“, ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 30.

(10) „Какво е седмицата на МСП?“ http://ec.europa.eu/enterprise/policies/entrepreneurship/sme-week/about/index_en.htm.

(11) Единен пазар за Европа през 21-ви век ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 15.

(12) Съобщение на Европейската комисия COM(2008) 874 окончателен.

(13) Виж „Global Europe“ http://ec.europa.eu/trade/issues/sectoral/competitiveness/global_europe_en.htm и „Market Access Strategy“ („Стратегия за достъп до пазара“) http://ec.europa.eu/trade/issues/sectoral/mk_access/index_en.htm, Trade Barriers Regulation („Регулация на пречките пред търговията“) http://ec.europa.eu/trade/issues/respectrules/tbr/index_en.htm и т.н.

(14) Докладчик г-н Ignasi Guardans Cambó, доклад A6-0002/2008, приет на 19 февруари 2008 г.

(15) За примери на добри практики в държавите-членки виж ГД „Предприятия и промишленост“ 2008 г. „Наръчник за добри практики в подкрепа на интернационализацията на МСП“ (DG ENTR 2008 Supporting the Internationalisation of SMEs – a good practice guide).

(16) Програма за развитие и научни изследвания в подкрепа на МСП, ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 18.

(17) Виж по-специално стр. 24 от „Наръчник за общностните правила за отпускане на държавни помощи на МСП“ (HANDBOOK ON COMMUNITY STATE AID RULES FOR SMES) на Европейската комисия от 2009 г., Брюксел, 25/02/09 http://ec.europa.eu/competition/state_aid/studies_reports/sme_handbook.pdf.

(18) Документален фиш относно: Помощ за търговия, Брюксел 3 април 2009 г., Приложение А, параграф 2 от Наръчник за програмиране на стратегически документи: помощ за търговия, Брюксел, ноември 2008 г., доклад на председателя на Комитета по техническите пречки пред търговията за семинар на Комитета относно ролята на международните стандарти в икономическото развитие (TBT Committee Workshop on the Role of International Standards in Economic Development) окончателен, 19 март 2009 г.

(19) По-добро прилагане на законодателството на ЕС, ОВ C 24, 31.1.2006 г., стр. 52.

(20) Съобщение на Комисията „Глобална Европа: тясно сътрудничество за осигуряване на достъп до пазари за европейските износители“ COM(2007) 183 окончателен.

(21) Вж EIM 2009 „Изследване на представителността на бизнес организациите за МСП в ЕС“ (Study on the Representativeness of business organisations for SMEs in the EU) Zoetermeer, май.

(22) Комисията публикува „Преглед на ефективността на законодателството на Европейската общност в борбата със забавяне на плащанията“ http://ec.europa.eu/enterprise/regulation/late_payments/further_reading.htm#Review.

(23) ОИСР и APEC „План за действие от Атина за премахване на бариерите пред достъпа на МСП до международните пазари“, приет на Световната конференция на ОИСР и APEC в Атина на 8 ноември 2006 г.

(24) ОИСР 2008 г. „Отстраняване на пречките пред достъпа на МСП до световните пазари“ (Removing Barriers to SME Access to International Markets) C. Dannreuther 2008 г. „Усърдие заради усърдието? Политиката за МСП и политическата икономия на ЕС“ („A Zeal for a Zeal? SME Policy and the Political Economy of the EU“) Comparative European Politics 23, стр. 377-399; C. Dannreuther 2007 г. „Политиката на ЕС за МСП: на ръба на управлението“ („EU SME policy: On the edge of governance“) CESifo Forum 2/2007г.

(25) Има четири характеристики за предприятия, които от самото начало се насочват към световния пазар: те имат глобална визия още от начало, продукти с потенциал за реализация на световния пазар, независимост и способност за ускорена интернационализация. Стр. 389 от „Born globals: Propositions to help advance the theory“ („Родени глобални: предложения за напредък на теорияга“) на Mika Gabrielsson, V.H. Manek Kirpalani, Pavlos Dimitratos, Carl Arthur Solberg, Antonella Zucchella (2008) International Business Review 17, стр. 385–401.

(26) EESC INT/390 „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“ (проучвателно становище) 2008 г.

(27) Вж http://ec.europa.eu/enterprise/entrepreneurship/partnership/interprise.htm.

(28) МВФ „Trade Finance Stumbles“ Finance and Development [„Пречки пред търговското финансиране: финанси и развитие“], 2009 г.

(29) ОИСР „Кръглата маса от Торино за въздействието на световната криза върху МСП и предприемаческото финансиране и отговорите на политиката“, проведена в Intesa Sanpaolo, Palazzo Turinetti, Торино, Италия, 26-27 март 2009 г.

(30) „Small Business Act за Европа“ ib. № 9 и Становище на ЕИСК относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки“ОВ C 407, 28.12.1998 г., стр. 50.

(31) Декларация на лидерите на Г-20 „Глобалният план за възстановяване и реформа“, 2 април 2009 г.

(32) COM (2009) 257 окончателен.

(33) Съобщение „Нови умения за нови работни места“ COM (2008) 868 окончателен.

(34) Развитие на веригите за създаване на стойност и доставка, ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 1 и Интеграция на световния пазар и възлагане на дейности на външни изпълнители ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 59.

(35) ОИСР, Enhancing the Role of SMEs in Global Value Chains [„Засилване на значението на МСП в световните вериги за стойност“].

(36) ОИСР 2008 г. Да заработят местните стратегии: изграждане на основите на доказателствата (Making Local Strategies Work: Building the Evidence Base).

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/31

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Програма за подпомагане на европейската авиация“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 255/05)

Докладчик: г-н KRAWCZYK

Съдокладчик: г-н PHILIPPE

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 на Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Програма за подпомагане на европейската авиация“.

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 17 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 167 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Кризата е безпрецедентна; тя въздейства на всички елементи на веригата на добавената стойност на въздушния транспорт (верига на добавената стойност), макар и по различни начини. В частично дерегулирана среда, в която единствено последната брънка на веригата (въздушните превозвачи) е била наистина либерализирана, другите компоненти могат частично или напълно да смекчат загубите на приходи, предизвикани от намаляване на трафика било чрез неправомерно използване на т.нар. „принцип за възстановяване на разходите“, било чрез злоупотреба с конкурентна позиция.

1.2 Устойчивостта на европейската авиация, и следователно нейната конкурентоспособност в международен план, е изложена на риск. Докато други региони в света предприеха бързи и ефективни мерки за преодоляване на временното намаляване на пътници и товари, европейските им колеги са изправени пред проблеми от друг характер със значително отрицателно въздействие върху техните доставчици. Правителствените данъци и такси от всякакъв вид, продължаващото нарастване на разходите за използването на инфраструктура (летища, управление на въздушното движение – УВД), недостатъчната наличност на финансови средства и едностранните екологични ограничения са само няколко примера от действителността, пред която е изправен европейският авиационен сектор.

1.3 Настоящото становище очертава броя на краткосрочните и средносрочните мерки, които натоварените със вземането на решения са призовани да разгледат и приложат, за да се справи европейската авиация успешно с кризата и да излезе от нея така устойчива, както е била преди нея.

1.4 Преструктурирането на веригата на добавената стойност следва да се разбира и проследява от всички участници във въздушното движение: летища, доставчици на аеронавигационно обслужване, доставчици на наземни услуги, въздушни превозвачи и производители на въздухоплавателни средства.

1.5 ЕИСК припомня, че като цяло европейският авиационен сектор се счита за стратегически за Европа; той е носител на растеж благодарение на висококвалифицирания и компетентен персонал. Ето защо необходимите мерки за преодоляване на кризата, засегнала сектора, трябва да дават възможност да се запази квалификацията, която ще бъде нужна, за да се гарантира развитието на европейската индустриална и технологична база.

1.6 За по-добра подготвеност за бъдещото развитие на индустрията/сектора трябва да се насърчават развитието на социалния диалог между заинтересованите страни и действията за обучение и управление, което да предвижда нуждите от квалификация и работни места. Заинтересованите страни от публичния и от частния сектор трябва да се ангажират с участие в дейности за поддържане на устойчив обмен между училищата и индустрията, както и да подкрепят научноизследователската и развойната дейност (НИРД), необходими за развитието на сектора.

1.7 Предложенията за Програма за подпомагане на европейската авиация са обхванати в параграф 9 на настоящото становище. Те включват инициативи, свързани с:

—	адаптиране на инфраструктурата и на разходите;

—	финансови предизвикателства, причинени от липсата на налично финансиране и от намаляване на печалбата;

—	екологични въпроси;

—	регулаторна среда;

—	международна конкуренция;

—	научноизследователска и развойна дейност.

2. Въздействие на кризата върху авиационната промишленост

2.1 През март 2009 г. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) прогнозираше, че през 2009 г. загубите за световната въздухоплавателна индустрия ще достигнат 4,7 млрд. USD, но през май коригира предварителната си оценка за загубите през 2009 г. на 9 млрд. USD, а след това, през септември, отново я промени на 11 млрд. USD. За 2010 г. се предвижда загубите да възлязат на 3,8 млрд. USD.

2.2 По отношение на търсенето членовете на Асоциацията на европейските авиокомпании (АЕА) отчетоха намаляване на пътниците с 8,2 % през първото полугодие на 2009 г. Превозите в премиум класите намаля с повече от 19,9 %. Операторите на товарни въздушни превози бяха засегнати от 22,1 % спад на търсенето през първите шест месеца на 2009 г. Тези данни се потвърждават от Международния съвет на летищата (ACI), с прогноза за спад на търсенето от 8,1 % за превоза на пътници и от 21,1 % – за превоза на товари. Според ACI през първите девет месеца на 2009 г. 25 от най-големите европейски летища са обслужили 41 милиона пътници по-малко. Асоциацията на европейските регионални авиокомпании (ERAA), която представлява превозвачи, извършващи полети в рамките на Европа, отчете общ спад в трафика на пътници от 7,2 % за първото полугодие на 2009 г.

2.3 През 2008 г. секторът на въздушния транспорт осигуряваше приблизително 1,5 милиона работни места в Европа, за което въздушните превозвачи имаха най-големия принос, възлизащ на 49 %. Само за първото полугодие на 2009 г. членовете на AEA съкратиха персонала си с 34 000 души (около 8 % от всички заети), с косвен ефект на доминото върху още около 90 000, в по-голяма им част - висококвалифицирани работни места в цяла Европа. Летището на Амстердам също беше пример за широкомащабно намаляване на персонала.

2.4 Нискотарифните превозвачи показаха по-добри резултати в сравнение с други бизнес модели в Европа. Все пак и на тях не им беше спестено изпадането в несъстоятелност: от август 2008 г. насам пет от тези авиокомпании изпаднаха в несъстоятелност. Пазарният им дял в Европа се утрои и през 2009 г. достигна 37 % спрямо 12 % през 2003 г. През юли 2009 г., в най-тежкия период от кризата, капацитетът им практически не беше коригиран, тъй като търсенето на нискотарифни въздушни превози не спадна или спадна съвсем незначително. Това може да се обясни отчасти с тяхната възможност да избягват претоварените центрове и по този начин да реорганизират своите операции според финансовата принуда на момента. Въпреки това, тяхната зависимост от директни или недиректни публични помощи във време на свити публични финанси, навява съмнение в средносрочната им устойчивост. Отбелязваме, че развитието на нискотарифни въздушни превозвачи се е превърнало в социална действителност. Би трябвало да си зададем въпроси за бъдещето на тази форма на транспорт и за въздействието, което тя би могла да има върху цялата верига за създаване на стойност.

2.5 Въпреки драстичното намаляване на капацитета по отношение на предлагането, оперативните резултати на превозвачите с мрежова структура спаднаха от отрицателния резултат от –0,2 млрд. евро за първото тримесечие на 2008 г. на –1,9 млрд. евро за първото тримесечие на 2009 г. Според IATA през 2009 г. европейските въздушни превозвачи ще претърпят най-голямата загуба от 3,8 млрд. USD. Прогнозите на ACI са, че европейските летища ще загубят 98 милиона пътници през 2009 г., като най-тежко ще бъдат засегнати най-малките летища.

2.6 В Европа над 33 превозвачи са фалирали или са на път да фалират от началото на кризата (от септември 2008 г. до септември 2009 г.).

2.7 Според последните анализи на европейския въздухоплавателен пазар през 2008 г., изготвени за Европейската комисия, през 2008 г. Airbus е регистрирал с 41,3 % по-малко поръчки, отколкото през 2007 г., която е била изключително добра година по отношение на поръчките.

2.8 От гледна точка на самолетостроителите, до момента 2009 г. е също толкова лоша година. До октомври 2009 г. Boeing е имал общо 195 поръчки, от които 111 са анулирани и нетното салдо е само 84 поръчки. За същия период Airbus е имал 149 поръчки, от които 26 анулирани, като нетното салдо е 123 поръчки. За сравнение, през миналата година двете предприятия са отчели съответно 662 и 777 поръчки.

2.9 Изправени пред спад на поръчките, по-дълги срокове на доставка и/или намаляване на обема на доставките, производителите на въздухоплавателни средства разполагат с ограничено поле за маневриране и се опитват да запазят своите резултати, като намаляват разходите. Същевременно това влияе върху възможностите им да инвестират в разработването на нови технологии и нови самолети.

3. По-дългосрочни последици за сектора

3.1 Възприетата от главните изпълнители (Airbus, Boeing, Dassault, ATR, Alenia, Safran, Goodrich, Thales, Liebherr и други) стратегия има за цел да се намаляват сроковете и разходите за развойна дейност, като същевременно производството и научноизследователската дейност се преместват извън Европа. Доставчиците и подизпълнителите са принудени да прилагат тази стратегия по отношение на собствените си партньори (1).

3.2 Ако обаче стратегията на изпълнителите съвпадне със значителен спад в поръчките, това би създало трудности по отношение на пълната натовареност на много подизпълнители, чието оцеляване може да се окаже застрашено. По същата логика фирмените стратегии, включително мерките за преместване и технологичен трансфер извън Европа трябва да бъдат преразгледани с оглед на тяхното социално въздействие (изтичане на финансови средства, загуба на конкурентоспособност и добавена стойност, въздействие върху околната среда и социално-икономическата структура).

3.3 Тази политика може в дългосрочен план да доведе до загуба на голям брой висококвалифицирани работни места в Европа. Такива загуби на работни места могат сериозно да намалят конкурентоспособността на тази промишленост в Европа.

3.4 Нарастващата безработица, намаляващите доходи на частните лица и кризата на доверието доведоха до това пътниците да ограничават пътуванията си, да избягват бизнес класата и да се прехвърлят от въздушен превоз към алтернативни видове транспорт.

3.5 Ако през 2001 г. членовете на АЕА отбелязаха спад от 7 % в приходите си и им бяха необходими три години, за да компенсират загубите, ситуацията днес е двойно по-лоша. Обща загуба от 15 % вероятно би означавала, че на въздушните превозвачи ще им бъдат нужни повече от три години, за да се върнат към нормалното положение.

Съкращаването на разходите от страна на самолетните превозвачи не е подкрепено от едновременни действия от страна на летищата и от доставчиците на аеронавигационни услуги (ANSPs). Реакциите спрямо икономическата рецесия не са еднакви по цялата верига на добавената стойност.

4.1 В допълнение сложната мрежа от често противоречиво законодателство ограничава възможността на авиационната промишленост да даде отговор на предизвикателствата на кризата.

Въздушните превозвачи контролират пряко само 37 % от своите оперативни разходи. Друга част – почти една трета от разходите, възниква от фактори извън прекия им контрол. Ето някои от тях:

5.1 „Външните“ оперативни разходи възлизаха на общо 50,5 млрд. евро през 2008 г. и въпреки че по-голямата част от тях (повече от 45 %) се падаше на горивата поради до голяма степен неконтролираните им цени, останалите 55 % (27,5 млрд. евро) от тези разходи се формираха и от летищните такси и таксите за УВД.

5.2 Летищните такси, които представляваха общо разходи в размер на 2,8 млрд. евро през миналата година, изведнъж се повишиха с повече от 5 % на много летища. Само няколко летища в Европа бяха в състояние да подпомогнат усилията на своите потребители със сравнимо намаляване на таксите си. Летищните такси на пътник са се увеличили средно с 15 % през първото тримесечие на 2009 г.

5.3 Повишаването на цените на нефта представлява заплаха за жизнеспособността на въздушните превозвачи. Цената на горивото за реактивни двигатели се е повишила с близо 50 % от началото на годината. Според IATA средната цена на горивата ще се увеличи от 61 UDS за барел през 2009 г. на 72 UDS през 2010 г.

5.4 По същия начин таксовите единици за управлението на въздушното движение (УВД) се увеличиха през първото тримесечие на 2009 г. със средно 3,4 % в цяла Европа. Това увеличение беше обосновано с принципа на „възстановяване на разходите“, който дава възможност на всеки доставчик на аеронавигационно обслужване да компенсира намаляващия трафик чрез повишаване на таксите.

5.5 Идеята за Единното европейско небе – една неизползвана до момента възможност за намаляване на разходите с до 5 милиарда евро годишно и за 16 млн. тона по-малко емисии на CO2 благодарение на по-преки маршрути – няма да повлияе на краткосрочната икономическа действителност. Функционалните блокове въздушно пространство няма да влязат в сила до 2012 г.

5.6 Структурата на разходите на въздушните превозвачи ги прави уязвими дори и от най-слабото колебание в цените на нефта. В интерес на икономиката, както и на корпоративната социална отговорност, са необходими незабавни и неотложни действия за насърчаване на използването на „революционни“ двигатели и горива. Ето защо е от съществено значение изрично да се подкрепи финансирането на НИРД.

5.7 Разходите за развойна дейност на авиационните програми се увеличават непрекъснато, така че финансирането на нови доставки на самолети става все по-трудно. Когато въздушните превозвачи нямат достъп до финансиране от банки, това отслабва целия сектор на авиацията.

5.8 Необходимо е да се проучат нови схеми за финансиране на развойната дейност и производството на въздухоплавателни средства, за да се спестят на самолетостроителите и авиокомпаниите евентуални проблеми, свързани с плащането на ликвидни средства, като се приложат улесняващи механизми по време на плащането на въздухоплавателното средство.

5.9 В исторически план обществените поръчки, свързани с военните програми в авиацията винаги са подкрепяли сектора (който има едновременно и граждански, и военен компонент) по време на фазите на спад в цикъла. Несъмнено е необходимо незабавно да се проучи възможността за осигуряване на такава подкрепа, координирана на равнище ЕС, което би улеснило и реорганизацията на една индустрия, която все още е твърде фрагментирана.

5.10 Използването на публично финансирано подпомагане на бизнеса (вече допустимо съгласно действащото законодателство) следва да се оценява въз основа на задълженията за защита на работните места и уменията в съответните дружества.

Повече от всякога е необходима равнопоставеност на международно равнище. Кризата накара много правителства по света да спасяват своите намиращи се в затруднено положение въздушни превозвачи. Китай пряко субсидира China Eastern Airlines (750 милиона евро) и China Southern Airlines (320 милиона евро) в началото на 2009 г., таксите на китайските летища бяха премахнати, а цените на горивата за реактивни двигатели бяха понижени. В Индия Air India е получила от правителството 600 милиона евро под формата на собствен капитал и заеми при облекчени условия.

6.1 Някои от тези превозвачи се възползват от 5-ата и 6-ата свобода на въздухоплаването, използвайки Европа като важен и богат на ресурси резервоар, от който те черпят, като например превозвачите от Персийския залив.

6.2 Тези субсидирани от държавата превозвачи поддържат междуконтиненталните си операции, въпреки че заетостта на местата намалява драматично. В някои случаи те могат дори да ги увеличават в момент, когато европейските превозвачи, поради пазарните реалности, са принудени да ги намаляват (превозвачите от Персийския залив увеличиха капацитета си с 14 % през тази година – най-вече чрез големите европейски летищни центрове).

7. Каква беше досега реакцията на Европейската общност срещу тази безпрецедентна криза? Отменянето през лятото на правилата относно слотовете беше недостатъчно и беше направено твърде късно. Официалното приемане и публикуване на тази разпоредба в края на юни, почти три месеца след началото на летния сезон, не даде възможност тя да помогне на сектора да реагира по-гъвкаво на бързите промени в пазарните условия.

Въпреки че асоциациите на въздушните превозвачи предварително отхвърлиха идеята за отделни държавни помощи, бяха определени няколко области, за които е необходимо бързо действие от страна на регулиращия орган в борбата им с кризата.

8.1 Целта на очакваното отменяне през зимата на правилата относно слотовете е да се подкрепи авиационната промишленост, и по-специално въздушните превозвачи, за да се справят с икономическата криза чрез съобразяване на капацитета си с по-нататъшното намаляване на търсенето. Мярката е недискриминационна, тя е полезна за всички въздушни превозвачи, както и за всички различни бизнес модели и представлява краткосрочна и единична мярка. Тя трябва да бъде приложена навреме, за да може да окаже въздействие. Някои нискотарифни превозвачи също така подкрепят тази мярка.

8.2 Кризата засегна първо финансовия сектор, въпреки че по-голямата част от финансовите институции, специализирани във финансирането на авиационния сектор, или изчезнаха, или пренасочиха стратегията си към други дейности.

8.3 За обновяването на авиационния си флот въздушните превозвачи – членове на АЕА, са направили до юли 2009 г. поръчки за идущите години на стойност от 29 млрд. USD за 535 самолета, което представлява спад спрямо поръчаните 561 за същия период на 2008 г.

8.4 Смята се, че само 75-80 % от тези поръчки са или ще бъдат гарантирани или финансирани от финансовия пазар. Останалите 20-25 % ще трябва или да бъдат анулирани, или да се намерят алтернативни начини на финансирането им, каквито не съществуват към днешна дата.

8.5 Само през 2008 г. Европейската инвестиционна банка е предоставила кредити в размер на почти 52 млрд. евро за проекти в държавите-членки, от които само 2,7 млрд. евро са определени за европейската транспортна промишленост (въздушни превозвачи, летища, УВД и производствен сектор).

8.6 В заключителния си доклад от май 2009 г. групата на ИКАО „Международно въздухоплаване и изменение на климата“ препоръча ИКАО да приеме три глобални цели:

a.	в краткосрочен план до 2012 г.: подобряване на средната ефективност на разхода на гориво на намиращия се в експлоатация флот с 2 % годишно;

б.	в средносрочен план до 2020 г.: подобряване на ефективността на разхода на гориво с 2 % годишно;

в.	от 2021 до 2050 г.: глобално подобряване на ефективността на разхода на гориво с 2 % годишно.

8.7 Изключително важно е международната авиация да бъде представена и третирана като сектор по време на предстоящата среща на върха за изменението на климата (15-та Конференция на страните) в Копенхаген през декември. От жизненоважно значение е също така и едно споразумение за ограничаване на емисиите от авиацията в световен мащаб да стане част от споразумението в Копенхаген. Дискусията трябва да се отнася както за въздушните превозвачи, така и за производителите на въздухоплавателни средства.

8.8 Предвид въвеждането на предстоящата схема за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС през 2012 г., е от решаващо значение европейските превозвачи да започнат постепенно да заменят самолетите си с най-ефективните модели. Последното поколение на B737 или A320 позволява намаляване на екологичния отпечатък на техните емисии с до 7-8 % в сравнение с предишното поколение. Средствата трябва да бъдат разпределени за радикални иновации в технологиите на двигателя, корпуса и горивото.

8.9 Намиращият се в експлоатация въздушен флот все още има относително висока средна възраст (което се отразява на резултатите на въздушните превозвачи); следователно трябва да бъде създаден структуриран сектор за демонтаж. Сегашните примери в тази област са твърде редки и недостатъчно съгласувани; следва да се създаде истински европейски сектор под егидата на публични органи.

8.10 Производителите и техните подизпълнители трябва да бъдат включени естествено в тези инициативи, които биха могли да създадат допълнителни работни места и приходи чрез разширяване на промишлената дейност за целия жизнен цикъл на продукта, чак до „пенсионирането“ на самолета.

8.11 Доставчиците на аеронавигационно обслужване работят на базата на разходите за възстановяване – при намаление на въздушния трафик разходите за единица обслужване се повишават, затова кризата „удря двойно“ въздушните превозвачи. Доставчиците на аеронавигационно обслужване трябва да адаптират разходната си база към променящата се икономическа среда и значително по-ниския по обем въздушен трафик.

8.12 Пакетът Единно европейско небе косвено ще засегне принципа на възстановяване на разходите чрез налагане на целеви резултати на функционалните блокове въздушно пространство и на държавите-членки. Той обаче ще бъде въведен едва през 2012 г. Програмата SESAR, предназначена за създаване на единна структура, трябва да замени използваните понастоящем 22 оперативни системи, 30 програмни езика и 31 национални системи.

8.13 Като се има предвид, че държавите-членки вече са приели Директивата за летищните такси, по време на криза те трябва да действат така, сякаш ключовите разпоредби на директивата са вече в сила. Комисията вече разполага с ефективно правомощие по отношение на летищните такси в ЕС.

8.14 Миналата година Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) придоби правна компетентност по отношение на правилата за безопасност на летателната експлоатация, лицензирането на летателни екипажи и надзора на оператори от трети страни.

8.15 Подобряването на безопасността трябва да продължи да бъде подкрепяно чрез анализи на основата на данни и насочени към риска. Подобряването на безопасността от страна на сектора в партньорство с правителствата доведе до доказано повишена безопасност на авиацията и тази инициатива трябва да продължи, тъй като безопасността е ключова за авиационната промишленост. Трябва се гарантира, че ЕААБ се занимава изключително с въпроси на безопасността.

8.16 Секторът на авиацията отдавна очаква окончателно споразумение за взаимно признаване на мерките за сигурност на ЕС и САЩ. Сега е необходимо политическо решение, за да бъдат мерките за сигурност на САЩ признати като равностойни. Това признание ще бъде от полза за 6 милиона пътници, идващи от САЩ, които преминават през летищата на ЕС всяка година.

Европейският авиационен сектор представлява съществена част от икономиката, поради това че допринася значително за една от основните ѝ характерни особености – мобилността (на стоки и хора). Той представлява също така важен дял от силната индустриална база, технологичното развитие и икономическия растеж. Запазването на тази база в дългосрочен план е от първостепенно значение и трябва да бъде насърчавано. Тя е и зъбно колело в механизма за икономическото възстановяване в настоящата епоха на глобализация. Ето защо основни цели на правителствата трябва да бъдат поддържането на опорните стълбове на техните намиращи се в затруднено положение икономики, включително авиацията, но също така и осигуряването на условия за бързото възстановяване на една здравословна среда. Ето защо ЕИСК настоятелно препоръчва предприемането на следните действия и мерки за подпомагане:

9.1 Въздействието на икономическите цикли и на конкурентния натиск следва да бъде почувствано върху веригата на добавената стойност като цяло (летища, производители на въздухоплавателни средства, доставчици на керосин, доставчици на наземни услуги, доставчици на аеронавигационно обслужване, въздушни превозвачи). Преструктурирането е в ход, за да се сведе до минимум отрицателният ефект на икономическия спад.

9.2 Комисията следва да започне всички процедури с цел да се улесни и приложи отменянето на правилото „80:20“ за използване на слотовете през зимния сезон 2009/2010 г.

9.3 Като се има предвид, че според прогнозите въздушният трафик ще нараства с 4-5 % годишно в средносрочен план, като през следващите двадесет години се очаква да бъдат построени потенциално 25 000 самолета с минимум 100 места всеки, европейските производствени мощности трябва да се управляват правилно. Ако преструктурирането е неизбежно, този аспект следва да се отчита при запазването на производствените мощности и квалификацията.

9.4 Комитетът препоръчва процедурите за информиране и консултиране на социалните партньори да бъдат спазвани, когато се извършва преструктуриране. Комитетът насърчава всички социални партньори да развиват структуриран и проактивен социален диалог в отделните предприятия, както и на национално и европейско равнище.

9.5 Публичните власти следва да помагат на уязвимите предприятия да запазят квалификацията на работниците и работните места, например като подобряват достъпа до професионално обучение по време на периоди на спад. Публичните власти биха могли да поемат водеща роля в насърчаването на развиването и придобиването на квалификация, необходима в средносрочен и дългосрочен план. В този контекст ЕИСК счита, че трябва да бъде приложена система за управление, при която се предвиждат нуждите от работни места и квалификация, и която включва социалните партньори.

9.6 Комитетът подчерта в своите становища (последното е SOC/347) значението на висококачественото училищно и университетско образование, както и добрите връзки между промишлеността и училищата/университетите, за да се гарантира, че завършващите ще разполагат с необходимите знания и квалификация при търсенето на работа.

9.7 Този вид координирана подкрепа от страна на публичните власти (на ЕС, държавите, регионите и други) е от решаващо значение за справяне с въздействието на кризата, която засяга промишления сектор в момент, когато голям брой работници излизат в пенсия. Ако не бъде запазена квалификацията в производствения сектор, той няма да бъде в състояние да отговори на предизвикателствата в дългосрочен план.

9.8 Европейската инвестиционна банка трябва да се върне обратно към своята политика отпреди 2007 г., когато европейските превозвачи можеха да се възползват от кредити. Такъв поврат трябва да бъде бърз и да е специално насочен към финансирането на нови въздухоплавателни средства. Целта не е чрез него да се финансира разширяване на въздушния флот.

9.9 Също така би било целесъобразно да се предвидят механизми за покриване на финансовите рискове, като например тези, произтичащи от колебанията на валутните курсове (вж. параграф 4.6 от CCMI/047). Те биха могли да бъдат под формата на гарантиране на заемите на базата на възстановяеми аванси или заеми от ЕИБ (Европейската инвестиционна банка).

9.10 Следва да се предоставя допълнително финансиране за НИРД в авиационната промишленост, за да се даде възможност на сектора да отговори на бъдещите предизвикателства, включително изискванията на СТЕ на ЕС. Въпреки това прилагането на глобален секторен подход към авиацията в рамките на ИКАО би било оптималното решение за преодоляване на проблемите с изменението на климата в световен мащаб, тъй като би улеснило решаването на този общ световен проблем.

9.11 Като се има предвид иновативното и стратегическото значение на сектора на авиацията за промишлената и технологичната база в Европа, силна подкрепа за научноизследователската и развойната дейност (застрашена от кризата) може да бъде получена чрез постоянни усилия от страна на ЕС, от етапа на изпълнение на Седмата рамкова програма за научни изследвания и по време на бъдещата Осма рамкова програма за научни изследвания. Не трябва да има спад в обществената подкрепа за НИРД, с цел да се гарантират високи постижения на Европа в тази област. Също така НИРД и сътрудничеството са задължително необходими, за да се запази акцентът върху по-нататъшното развитие на устойчива в дългосрочен план авиационна промишленост, използваща алтернативни горива и оперативни мерки.

9.12 Основните изпълнители са засегнати от икономическия спад в по-малка степен, отколкото техните доставчици и подизпълнители, у които е съсредоточена основната част от квалификацията и работните места на тази промишленост. Един процес на подкрепа би могъл да приеме формата на обединени заеми и гаранции за подизпълнителите. Производителите следва да подкрепят усилията, полагани от доставчиците, като им гарантират приходи и натовареност в дългосрочен план.

9.13 Пакетът Единно европейско небе II трябва да бъде спешно приложен. Фрагментирането на въздушното пространство в Европа е причина за допълнителна значителна тежест не само за пътниците, но и за превозвачите. ЕИСК даде силна подкрепа за Единно европейско небе II в своето последно становище. Авиацията е глобална индустрия и ще бъде необходима оперативна съвместимост, за да се избегнат допълнителни затруднения и неефективност. Затова е необходимо да се отделя внимание за осигуряване на оперативната съвместимост на SESAR и NextGen. През 2010 г. Комисията трябва да разработи финансов механизъм за прилагането на SESAR с цел да се даде възможност за широко участие в това революционно начинание.

9.14 Всички държави-членки трябва да бъдат приканени да ускорят прилагането на Директивата за летищните такси. Комисията следва да разгледа възможността за използване на правомощията, които предоставя Директивата.

9.15 Комисията ще изготви съобщение за държавите-членки и Евроконтрол за въвеждане на мораториум върху таксите за УВД. ЕИСК признава положените от ГД „Енергетика и транспорт“ усилия по този въпрос и активно насърчава оказването на допълнителен натиск върху държавите-членки.

9.16 Консултацията между доставчиците на аеронавигационно обслужване и въздушните превозвачи, необходима съгласно условията на Регламент № 1794/2006, трябва да бъде приложена от европейските институции. Необходимо е по-нататъшно актуализиране на настоящия регламент, за да отрази схемата на резултатите, прилагана в рамките на пакет ЕЕН II.

9.17 Трябва се гарантира, че ЕААБ се занимава изключително с въпроси, свързани с безопасността. Необходимо е да се гарантира поддържането и подобряването на безопасността на полетите.

„Едноетапната проверка“ следва да се прилага в целия ЕС най-късно от април 2010 г. (датата на влизане в сила на новите правила за сигурност на ЕС съгласно Регламент 300/2008). Освен това, окончателното предложение за „едноетапна проверка“ в ЕС и САЩ трябва да бъде представено на държавите-членки на базата на взаимно оценяване на мерките за сигурност на ЕС и САЩ, и да бъде приложено възможно най-скоро.

9.18 Необходими са повече международни авиационни споразумения между ЕС и трети страни за осигуряване на равнопоставеност на международно равнище. Споразумението, сключено от Комисията с Канада, се оценява високо от ЕИСК в становището му.

9.19 Все по-големият брой примери на регионално и международно сътрудничество между участниците в сектора (оператори, производители, публични органи) могат като цяло да помогнат да се стимулира търсенето и цялостната дейност в сектора, при положение че условията на този вид „обмен“ са социално отговорни и включват всички социални партньори.

Брюксел, 17 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Вж. и становището на ЕИСК относно „Европейската авиационна индустрия: състояние и перспективи“ (ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 50-56).

Европейски икономически и социален комитет

458-а пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/37

458-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ, ПРОВЕДЕНА НА 16 И 17 ДЕКЕМВРИ 2009 Г.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти“

COM(2009) 31 окончателен/2 — 2009/0006 (COD)

(2010/C 255/06)

Докладчик: г-н CAPPELLINI

На 27 февруари 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти“

COM(2009) 31 окончателен/2 – 2009/0006(COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 ноември 2009 г. (докладчик: г-н Cappellini).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 160 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК подкрепя инициативата на Европейската комисия относно наименованията и етикетирането на текстилните продукти, която би могла да бъде важна стъпка към по-иновативни процеси и решения в полза на обществото в текстилната промишленост в ЕС, както и към повишаване на осведомеността и информацията за европейския потребител, по-специално по време на криза. Както се посочва в предходни становища и информационни доклади на ЕИСК относно бъдещето на текстилната промишленост (1), Европейският икономически и социален комитет подчертава неотложната нужда от разработването на съгласувани и интегрирани политики за сектора, включително по отношение на етикетирането, с цел постигане на конкурентно предимство.

1.2 ЕИСК приветства Регламента и подкрепя член 4 относно националната правна рамка по отношение на означенията за произход и конкуренцията.

1.3 ЕИСК призовава Европейската комисия и заинтересованите страни да наблюдават как предложеният регламент ще повлияе на:

—	постигането на целите на Европейския план за стратегически изследвания в областта на развитието, въвеждането на нови влакна и новаторски текстилни продукти и прозрачността;

—	опростяването на съществуващата правна рамка с произтичащите от това потенциални положителни въздействия за заинтересованите страни в частния сектор и за публичните администрации на равнище ЕС и на национално/регионално равнище;

—	подобряването на съществуващата регулаторна рамка в посока на по-голяма съгласуваност (2).

1.4 ЕИСК потвърждава значението на зачитането на необходимостта на потребителите да се предоставя ясна, всеобхватна и пълна информация за продукта, в частност когато става дума за текстилни продукти, и подкрепя инициативата на Комисията като опит за опростяване на процедурите и за намаляване на разходите, необходими за въвеждане на директива в националното законодателство.

1.5 ЕИСК призовава гражданското общество, широк кръг социални партньори от текстилния сектор и институционални участници системно да участват в Комитета по наименованията и етикетирането на текстилните продукти (чл. 20 на предложението за регламент). Също така е необходимо да бъдат взети предвид и системите за редовно преразглеждане по смисъла на регламента, с цел постигане на конкурентно предимство спрямо етикетирането и стандартите за текстилни продукти на други международни предприятия (вж. пазарите за текстилни продукти на предприятията от ЕС (3)). Един преглед на предложения регламент след влизането му в сила, с участието на повече заинтересовани страни, също би могъл да улесни провеждането на открит дебат по голяма част от здравните проблеми (напр. алергии, йонизационни индекси), свързани с текстилни продукти, които се дължат не на самите влакна, а на химикалите, използвани в производствената верига, например за багрене и омекотяване, или на механични процеси като пениране или кардиране.

1.6 ЕИСК предлага прякото прилагане на регламента да се съпътства от целева информационна кампания за наименованията и етикетирането на текстилните продукти, както и от специфични за сектора проучвания в партньорство с организации на МСП, изследователски центрове, потребители и производители на текстилни продукти. Тези участници могат да изиграят важна роля за разширяване употребата на екологично устойчивите влакна и продукти, както и във връзка с повишаването на осведомеността за потенциала на пазара.

1.7 Тази инициатива би могла също така да улесни провеждането на открит дебат относно „незадължителното“ етикетиране на готови текстилни продукти, като например облекла, във връзка с поддръжката и почистването им (символи за гладене, пране, избелване и др.). Тази информация се предоставя по желание, тъй като на равнище ЕС не съществува задължение за това. Въвеждането на система, подобна на използваната от Ginetex (4), отговаряща на изискванията на ISO 3758 или дори приемането на американския стандарт ASTM D-5489, може да има добавена стойност, най-вече за крайния потребител. По този начин ще се гарантира, освен всичко останало, че:

—	животът на текстилните продукти може да бъде удължен;

—	продуктите няма да бъдат увредени, нито ще увредят други продукти при поддръжката;

—	предприятията за химическо чистене ще бъдат наясно какво е уместното и пригодно третиране;

—	продуктите ще запазят вида си;

—	на мястото на продажба ще може да се направи информирана преценка дали даден артикул е подходящ.

Нещо повече, широкото използване на етикети за поддръжка и почистване ще доведе до намаляване на потреблението на енергия и вода, които се използват за поддръжката на текстилните продукти.

1.8 Освен това прилагането на подобен регламент би доближило ЕС до други подобни регламенти, използвани на пазари в трети страни, като САЩ (5), Япония (6), Австралия (7) и др.

1.9 В текстилния сектор се използват хиляди химични вещества в неопределени примеси с други вещества, някои от които токсични, за багрене и други фабрични обработки. Токсичните вещества в ЕС се избират, премахват или обработват превантивно, в съответствие със законодателството в областта на околната среда и здравеопазването. ЕИСК предлага тясно взаимодействие между Регламента за етикетиране на текстилни продукти и Регламента и платформата REACH с цел опростяване и ускоряване на процедурите и избягване на излишното натрупване.

2. Контекст

2.1 Законодателството на ЕС относно наименованията на текстилните влакна и етикетирането им се основава на член 95 от Договора за ЕО. С него се цели изграждането на вътрешен пазар на текстилни продукти, като същевременно се гарантира, че потребителите получават подходяща информация. През седемдесетте години на ХХ век държавите-членки признаха нуждата от хармонизиране на общностното законодателство в областта на наименованията на текстилните влакна. Различните (нехармонизирани) наименования на текстилните влакна в държавите-членки на ЕС биха създали техническа пречка за търговията на вътрешния пазар. Освен това интересите на потребителите биха били по-добре защитени, ако предоставената информация в тази област е еднаква в целия вътрешен пазар.

2.2 Текстилната промишленост в ЕС преминава през продължителен процес на преструктуриране, модернизация и технологичен напредък в отговор на значителните икономически предизвикателства, пред които е изправен секторът през последните години. Европейските предприятия, по-специално МСП, подобриха позицията си в световен мащаб като се концентрираха върху конкурентни предимства като качество, дизайн, иновации и продукти с по-висока добавена стойност. Предприятията от ЕС имат водеща роля в света в разработването на нови продукти, технически текстил и нетъкани текстилни изделия за нови приложения, като геотекстил, санитарни продукти, автомобилната промишленост или медицинския сектор.

2.3 Една от ключовите изследователски области е разработването на нови специални влакна и композитни влакна за новаторски текстилни продукти. Тя е един от тематичните приоритети, определени в Стратегическата изследователска програма на Европейската технологична платформа за бъдещи текстилни продукти и облекла. Иновациите при влакната в горния сегмент на веригата за създаване на стойност на текстилните продукти са мощен източник на нови продукти, варианти за обработка и области на приложение в много потребителски сектори надолу по веригата (8). Всъщност броят на заявленията за добавяне на нови наименования на влакна в законодателството на ЕС се увеличава през последните години, като се очаква с еволюцията на европейския текстилен сектор в по-новаторски отрасъл тази тенденция да се консолидира.

2.4 Заявления за нови наименования на влакна се внасят от различни предприятия, както големи, така и малки. Предприятията посочват, че като цяло 90-95 % от НИРД е насочена към подобряване и развитие на съществуващи влакна. Въпреки че едва 5-10 % от НИРД биха довели до ново общо наименование на дадено влакно, тези нови влакна често генерират нови приложения и технологични процеси в голям брой области, като например облекло, медицина, екология и промишленост.

2.5 През последните години чрез изменения на техническите приложения към директивите бяха добавени осем нови влакна:

—	с Директива 97/37/ЕО (9) към списъка на наименованията на влакна бяха добавени четири нови влакна (кашгора, лиосел, полиамид, арамид);

—	с Директива 2004/34/ЕО (10) към списъка на наименованията на влакна беше добавено новото влакно полилактид;

—	с Директива 2006/3/ЕО (11) към списъка на наименованията на влакна беше добавено новото влакно еластомултиестер;

—	с Директива 2007/3/ЕО (12) към списъка на наименованията на влакна беше добавено новото влакно еластолефин.

—	с Директива 2009/121/ЕО (13) към списъка на наименованията на влакна беше добавено новото влакно меламин.

2.6 Очаква се броят на новите влакна, добавени към техническите приложения, да нараства през следващите години. Предприятията (представлявани от BISFA (14)) отбелязват, че бъдещата тенденция трудно може да се прогнозира. Въпреки това се посочва, че две заявления годишно са реалистична прогноза (15).

2.7 С настоящото предложение не се променя политическото равновесие между държавите-членки и ЕС. Предвижда се създаването на комитет, който да подпомага Комисията и да предоставя становища относно мерките, които се предлагат с цел изменение на регламента, според правилата на комитет по регулиране с контрол. Това е системата, която понастоящем се прилага при действащите директиви.

2.8 Идеята за преразглеждане на законодателството относно наименованията на текстилните влакна се появи през последните години в резултат на опита, натрупан с редовни изменения от техническо естество, въвеждащи наименования на нови текстилни влакна в съществуващите директиви. Преразглеждането на законодателството на ЕС относно наименованията на текстилните влакна и етикетирането (16) беше обявено през 2006 г. в „Първия доклад относно напредъка по стратегията за опростяването на регулаторната среда“ (17) и беше включено в законодателната и работната програма на Комисията за 2008 г.

2.9 Причините за преразглеждането са следните:

—	да се опрости съществуващата законодателна рамка, което би имало потенциален положителен ефект за заинтересованите страни от частния сектор и публичните администрации. Следователно с преразглеждането на законодателството се цели да се ускори въвеждането и наличието на нови влакна;

—	да се опрости и да се подобри съществуващата регулаторна рамка за разработване и внедряване на нови влакна;

—	да се насърчат иновациите в текстилния и шивашкия сектор и да се даде възможност на ползвателите и потребителите на влакна да се възползват в по-кратки срокове от иновационните продукти;

—	да се повиши прозрачността на процеса;

—	да се добавят нови влакна към списъка с хармонизирани наименования на текстилни влакна;

—	да се постигне по-голяма гъвкавост при адаптирането на законодателството, за да може да следва нуждите от технологични разработки, очаквани в текстилната промишленост.

2.10 Преразглеждането няма за цел законодателството на ЕС да бъде допълнено с други изисквания освен тези за влакнестия състав и хармонизирането на наименованията на текстилните влакна, предмет на съществуващите директиви.

3. Процес на консултиране по преразглеждането на директивата

3.1 Поради ограничения обхват на това преразглеждане беше проведено целево консултиране със заинтересованите страни. В процеса на консултиране участваха заинтересованите страни: асоциации на производителите и търговците на дребно, синдикати, потребителски организации, европейски органи по стандартизация, както и националните администрации.

3.2 В периода от януари до август 2008 г. заинтересованите страни и представителите на държавите-членки бяха приканени да представят своите виждания, идеи и предложения както по време на срещите, организирани от службите на Комисията, така и в писмен вид.

3.3 Основните резултати от това целево консултиране със заинтересованите страни са следните:

—	въвеждането на наименования на нови влакна в европейското законодателство е важно за поощряването на иновациите в европейската промишленост, а така също и за информацията за потребителите;

—	политическото съдържание на техническите изменения в законодателството относно наименованията на текстилни влакна не оправдава тежките процедури и разходите, свързани с въвеждането на директива в националните законодателства; поради това;

—	следва да се използва по-просто законодателно решение.

3.4 Резултатите от процеса на консултиране са изложени в доклада за оценка на въздействието и приложенията към него.

4. Оценка на въздействието

4.1 Въз основа на резултатите от консултацията със заинтересованите страни и на изследването, озаглавено „Опростяване на законодателството на ЕС в областта на наименованията на текстилни влакна и етикетирането - оценка на въздействието на вариантите за политика“ (18), Комисията изготви оценка на въздействието на различните варианти за политика за постигането на посочените по-горе цели.

4.2 Комитетът за оценка на въздействието на Европейската комисия прегледа проектодоклада за оценка на въздействието, изготвен от съответната служба, и го одобри с уговорката, че ще бъдат внесени някои изменения (19).

4.3 Анализът и сравнението на различните варианти и на тяхното въздействие водят до следните заключения:

—

включването на насоки за съдържанието на заявлението, както и определянето на лаборатории, които да подпомагат дружествата при изготвянето на досието, може да са от полза, ако водят до подаването на заявления, отговарящи в по-голяма степен на изискванията на службите на Комисията. Това би могло да доведе до значително спестяване на време както за промишлеността, така и за публичните органи;

—

най-големите ползи за промишлеността произлизат от съкращаването на времето, което изминава между подаването на заявление за ново наименование на текстилно влакно и възможността то да бъде пуснато на пазара с новото наименование. Това води до спестяване на административни разходи и по-ранно реализиране на приходи от продажбите на влакното;

—	най-големите ползи за органите на държавите-членки произлизат от заменянето на директивите с регламент, тъй като повече няма да им се налага да въвеждат измененията в националното законодателство. За държавите-членки това би означавало значително намаляване на разходите;

—	с преразглеждането ползите за потребителите ще останат непроменени, а именно сигурността, че влакната с дадено наименование притежават определени характеристики. Допълнителни ползи за потребителите би могло да има и от по-ранното пускане на пазара на новите влакна.

5. Общи цели

5.1 Ползите от този регламент следва винаги да окуражават практиката на насърчаване на НИРД, иновациите и технологиите, да улесняват партньорствата в рамките на публичните администрации и изследователските центрове на равнище ЕС, национално и регионално равнище, да подобряват съществуващото обучение и технически умения, да въвеждат продукти с висока добавена стойност на вътрешния пазар и на трети пазари (20), да осигуряват модели за устойчиво развитие и потребление.

5.2 Настоящият регламент следва да има ценен принос и за:

—	добавената стойност за текстилната промишленост и свързаните с нея отрасли, за ноу-хау в ЕС и за икономическия растеж;

—	по-голяма прозрачност за потребителите и за нови модели на потребление;

—	по-голямо участие на гражданското общество в НАБЛЮДЕНИЕТО на настоящия регламент.

6. Конкретни цели

6.1 Наименованието на влакното следва да предоставя най-пълна информация за това какво представлява влакното, за разлика например от законодателството в САЩ, което има различен подход (21). Тази спецификация съответства на методологията на BISFA, в която се посочва, че общото наименование следва да предоставя химическата информация за преобладаващия мономер в полимера на влакното и/или за уникални свойства на влакното или производствени технологии.

6.2 Информацията на етикета следва да бъде вярна и не е ясно защо този въпрос е пропуснат в регламента. В някои членове на регламента не се изисква пълна информация на етикета. Например, в член 9 (текстилни продукти от разнородни влакна) по отношение на етикетирането се дава право на избор между пълно идентифициране и идентифициране на влакно, съставляващо над 85 % от масата на текстилния продукт. Въпреки че е вярна, тази информация е непълна, ако бъде избран вариант а) или б) от въпросния член. Затова останалите 15 % следва също да бъдат посочени на етикета, ако искаме информацията да бъде вярна и пълна.

6.3 Трябва да се посочат всички представени от производителя характеристики. Това съответства на очакванията, заложени в първия, втория, третия и шестия индекс на Приложение II към предложения регламент.

6.4 Що се отнася до разходите и до ограниченията във времето, очакваните ограничения във времето са следните, но не включват времето, необходимо за подготовка на заявлението (зависи от това колко експедитивно действа заявителят в процеса на подготовка) (22):

—	оценка на заявлението – 1 до 3 месеца;

—	свикване на работна група – 3 месеца;

—	JRC и изпитвания по сигнал – 6 до 9 месеца;

—	доклад за технически преглед – 1 до 3 месеца;

—	проектопредложения – 1 до 3 месеца;

—	изменение на регламента – 6 до 12 месеца.

6.5 Намалението на разходите за предприятията е разгледано в два варианта – вариант с високи разходи и вариант с ниски разходи, като и двата варианта имат долни и горни граници. В крайна сметка намалението на разходите варира от 47 500 евро до 600 000 евро за всяко заявление. Потенциалните ползи също са разгледани чрез избягване на забавяне от 6 до 21 месеца при пускането на влакно на пазара, или чрез забавяне на приходи и/или загуба на приходи. Тези стойности варират от 2 000 до 3 500 000 евро. 25 % от икономиите от разходи за JRC се считат икономии на разходи от публични власти. Това би довело до намаляване на разходите в размер на около 75 000 до 100 000 евро на влакно (15).

6.6 При бързо пускане на ново влакно на пазара, времето за различните стъпки от оценката и одобрението на по-скорошни заявления (последните пет години) е 36 месеца в най-добрия и 66 месеца в най-лошия случай. При прилагането на новия регламент се очаква времето за процедурата да бъде между 18 и 33 месеца. Това означава, че очакваното необходимо време ще бъде с 50 % по-малко и в най-добрия и в най-лошия случай (15).

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Текстилната, шивашката и обувната промишленост представлява основен елемент от промишленото производство на ЕС-27. С близо 250 000 предприятия и оборот от около 240 млрд. евро, нейният дял се равнява приблизително на 4 % от общата добавена стойност на цялото промишлено производство на ЕС-27 (приблизително половината от този дял се дължи само на текстилната промишленост). Със своите 3,2 милиона работници това е единственият сектор в ЕС, в който жените са мнозинство (64,5 %). Неговият дял в общата заетост в производствения сектор на ЕС-27 се равнява на 9,3 %, като по-голямата част от работниците са заети в шивашката промишленост (около 1,5 милиона). ЕС е основният целеви пазар и основният износител в сектора. Неговият дял в световната търговия възлиза приблизително на 20 % (по данни от 2005 г.). CCMI/041

Повече информация за тенденциите и за критичните фактори в текстилната промишленост можете да намерите в информационния доклад на CCMI на:

http://eescregistry.eesc.europa.eu/viewdoc.aspx?doc=%5C%5Cesppub1%5Cesp_public%5Cces%5Cccmi%5Cccmi041%5Cen%5Cces1572-2007_fin_ri_en.doc.

(2) Една от директивите (Директива 96/74/ЕО), която следва да бъде заменена от регламента, вече беше заменена от 2008/121/ЕО. Ако новият регламент влезе в сила, регламентът и директивата следва да бъдат съгласувани.

(3) 17 КЛЮЧОВИ ПАЗАРА: Източник: Euratex

—	АЗИЯ: Китай, Япония, Индия, Южна Корея, Тайван, Индонезия, Пакистан, Тайланд, Малайзия;

—	СЕВЕРНА АМЕРИКА: САЩ, Канада;

—	ЦЕНТРАЛНА АМЕРИКА: Мексико;

—	ЮЖНА АМЕРИКА: Бразилия, Аржентина, Чили;

—	ОКЕАНИЯ: Австралия;

—	АФРИКА: ЮАР.

(4) GINETEX: Groupement international d’étiquetage pour l’entretien des textiles.

(5) Care labelling of textile wearing apparel and certain piece goods - 16 CFR Part 423 (Етикетиране за поддръжка на текстилни облекла и някои парчета - 16 CFR Част 423).

(6) Japanese Industrial Standard for Care Labelling (Японски индустриален стандарт за етикетиране за поддръжка).

(7) Австралийски/новозеландски стандарт AS/NZS 1957:1998 – „Текстилни продукти – етикетиране за поддръжка“.

(8) Вж. Стратегическа изследователска програма на Европейската технологична платформа за бъдещето на текстила и облеклата.

(9) ОВ L 169, 27.6.1997 г., стр. 74-75.

(10) ОВ L 89, 26.3.2004 г., стр. 35.

(11) ОВ L 5, 10.1.2006 г., стр. 14.

(12) ОВ L 28, 3.2.2007 г., стр. 12-13.

(13) ОВ L 242, 15.9.2009 г., стр. 13.

(14) BISFA: International Bureau for the Standardisation of Man-Made Fibres (Международно бюро за стандартизация на изкуствени влакна).

(15) Източник: Impact Assessment Report on Simplification of EU legislation in the field of textile names and labelling (Доклад за оценка на въздействието относно опростяване на законодателството на ЕС в областта на наименованията на текстилни влакна и етикетирането).

(16) Директиви 96/74/ЕО (изменена), 96/73/ЕО (изменена) и 73/44/ЕИО.

(17) COM(2006) 690 окончателен.

(18) Изследването може да бъде намерено на: http://ec.europa.eu/enterprise/textile/documents/dir2008_0121_study.pdf.

(19) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=SEC:2009:0091:FIN:EN:PDF.

(20) Следва да се отбележи, че пред достъпа на текстилни продукти от ЕС до трети пазари има тежки, често „НЕТАРИФНИ БАРИЕРИ“. Изисквания или практики, касаещи обозначаването, етикетирането, описването или състава на продукта, които са дискриминационни в сравнение с националните продукти.

(21) Източник: Rules and regulations under the textile fiber products identification act - 16 CFR Part 303 (Правила и изисквания по закона за идентифициране на текстилни влакна - 16 CFR Част 303).

(22) BISFA: International Bureau for the Standardisation of Man-Made Fibres (Международно бюро за стандартизация на изкуствени влакна).

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/42

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработване) за прилагане на Small Business Act (Акта за малките предприятия)“

COM(2009) 126 окончателен — 2009/0054 (COD)

(2010/C 255/07)

Докладчик: г-жа Ana BONTEA

На 1 юли 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработване) за прилагане на Small Business Act“

(Акта за малките предприятия)

COM(2009) 126 окончателен – 2009/0054 (COD)

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 17 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 145 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК оценява и подкрепя прилагането на Small Business Act (Акт за малките предприятия), както и предложението за директива, тъй като подобряването на законодателната рамка, която позволява да се съкратят сроковете за плащане и борбата със забавянето на плащанията, представляват особено важни и полезни мерки за прилагане.

1.2 Законодателните разпоредби, въпреки че са необходими и полезни, не са достатъчни за да се сложи край на забавянето на плащане; необходимо е да се предприемат множество и комплексни мерки и да се разшири сътрудничеството на всички равнища. Самите малки и средни предприятия, както и техните представителни организации, имат важна роля в този процес.

1.3 ЕИСК счита, че е необходимо да бъдат определени кратки срокове за изплащане на фактурите, задължителни за всички публични органи и институции на европейско, национално, регионално и местно равнище. ЕИСК приветства Европейската комисия за приетите мерки относно плащанията, които тя извършва чрез пряко управление, и изразява своята подкрепа за продължаване и развитие на тези разпоредби на всички равнища. Във връзка със сроковете, необходими за въвеждане на директивата, ЕИСК призовава властите да приложат незабавно принципите, за да се окаже ефикасна подкрепа на предприятията в сегашните условия на криза.

ЕИСК счита, че предложението за директива се нуждае от подобрения и предлага по-специално:

—

За обществените поръчки:

—

спешно да се установи правило, което да направи задължително плащането в срок най-много до 30 календарни дни, като се премахне дерогацията от това правило или поне тя се ограничи на максимум 60 календарни дни след датата на доставка, тъй като затрудненията на публичните органи при финансиране на дейностите им не могат в никакъв случай да бъдат по-големи от затрудненията на МСП;

—	по същия начин да се премахне или поне да се ограничи в приложното ѝ поле дерогацията до максимален срок от 30 дена след процедурата на получаване.

—

За всички търговски операции:

—	при забавяне на плащане да се въведе законово задължение за плащане на лихви, компенсации и минимални вътрешни разходи в случай, че в договорите липсват по-благоприятни за кредиторите клаузи;

—	да се усъвършенства нормативната уредба за очевидно неправомерните договорни клаузи и неоспорваните задължения;

—	при упражняване на тази свобода на договаряне да се съблюдават принципите на лоялна конкуренция и на търговската етика, като се ограничат злоупотребите с права.

1.4 Повтаряйки своите предишни предложения (1), ЕИСК подчертава, че за да се постигне напълно целта на директивата, е необходимо да се вземат мерки, които да осигурят по-широк достъп за МСП до обществените поръчки, за да могат те да се възползват в по-голяма степен от установените правила.

1.5 При въвеждането на директивата и при контрола на приетите мерки е много важно да се насърчават сътрудничеството и качественият социален диалог между публичните власти, социалните партньори и организациите на МСП.

1.6 Необходимо е да се избягва удължаване на сроковете за плащане или забавяне на самото плащане в случаите, когато обществените поръчки се възлагат на подизпълнители, или в отношенията на МСП с големите предприятия, включително големите вериги за търговия на дребно. В секторите, където има голям риск от неоснователно удължаване на периодите за плащане, националните власти, в зависимост от случая, биха могли да контролират сроковете за плащане или да ги определят, без да налагат на предприятията допълнителни задължения или разходи.

1.7 ЕИСК препоръчва на държавите-членки да засилят сътрудничеството и да предвидят общи действия за информиране и подкрепа на МСП в случай на забавяне на плащане в рамките на трансгранични търговски сделки.

1.8 На европейско равнище за МСП би било полезно да се създаде специализиран уебсайт с конкретна, предоставяна от всяка държава-членка информация на всички основни езици за въвеждането на Директивата, законовата рамка, приложимите процедури за събиране на вземания, включително арбитраж и медиация и друга полезна практическа информация. На национално равнище би трябвало да се насърчи широкото разпространение на тази информация чрез обслужване на едно гише и с помощта на организациите на МСП.

1.9 Мерките, с които се цели ускоряване на плащанията на публичните власти, са полезни и в областта на данъчното право (възстановяване на ДДС, възстановяване на данъци и др.) като се има предвид, че и в тази сфера в някои страни се констатират нежелателни практики довели до финансови блокажи.

1.10 ЕИСК подновява своето предишно предложение относно „създаването на консултативен съвет, отворен за всички заинтересовани страни, който би могъл да работи с подкрепата на Комитета“ (2).

2. Въведение

2.1 Контекст и последствия от забавените плащания

2.1.1 В търговските операции в Европейския съюз:

—	в общия случай плащанията се отсрочват;

—	съществуват множество забавяния в изплащането на фактури, особено при обществените поръчки; където те достигат средно 67 дни (3) в сравнение с 57 дни в частния сектор;

—

в някои държави-членки се е развила „култура на забавено плащане“, превърнала се в широко разпространена практика с изключително сериозни икономически и социални последици, тъй като предизвиква един от всеки четири фалита, води до загуба на 450 000 работни места годишно и се задълбочава особено по време на криза (поради неподходящи практики в тази област през 2009 г. предприятията няма да могат да получат 270 милиарда евро или 2,4 % от БВП на ЕС в сравнение с 1,5 %, получени по плана за икономическо възстановяване (4));

—	забавянето на плащане се използва като заместител на банковите кредити;

—	в много случаи сроковете за плащане са неоправдано дълги и често са в резултат на привилегировано положение, като всичко това може да нанесе сериозни щети на малките, занаятчийските и дори на средните предприятия.

2.1.2 Слабата позиция на МСП в преговорите МСП се дължи на:

—	сегашното им ниво на конкурентоспособност и мястото им на пазара;

—	опасенията им да не влошат отношенията си с клиентите;

—	ограничените им възможности да бъдат конкурентоспособни по отношение на предлаганите на клиентите срокове за плащане;

—	недостига на опит и на човешки или материални ресурси, необходими за започване на законови процедури за събиране на задълженията, като тези трудности са още по-големи при трансграничните търговски сделки.

2.1.3 Забавените плащания:

—

водят до значителни допълнителни разходи за предприятията кредитори и усложняват тяхното финансово управление, тъй като се отразяват отрицателно върху потока на ликвидни средства, водят до натрупване на значителни допълнителни банкови разходи, намаляват възможностите за инвестиране и засилват несигурността на голям брой кредитиращи предприятия, основно на МСП. Това намалява сериозно тяхната конкурентоспособност, рентабилност и жизнеспособност, особено в периоди на ограничен и скъпо струващ достъп до финансови средства;

—

често водят до забавяне в следващите звена на веригата, а именно на плащанията на доставчици и работници (със значителни социални последици), на данъци, такси, вноски в националния бюджет и в бюджета на социалното осигуряване (с отрицателни последици върху събирането на държавните приходи). Те могат също така да блокират достъпа на предприятията до финансови средства (например забавеното плащане на данъци, такси и вноски в касите на социалното осигуряване поради несъбрани в определените срокове взимания по фактури ограничава достъпа до държавните помощи и до програмите, финансирани в рамките на структурните фондове);

—	водят до фалит на жизнеспособни при нормални условия предприятия, което може да предизвика поредица от фалити по цялата верига на снабдяване със значителни отрицателни социални и икономически последици;

—

обезкуражават икономическите оператори да участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки, вследствие на което се стига не само до нарушаване на конкуренцията и на функционирането на вътрешния пазар, но и до намаляване на капацитета на публичните власти да осигурят ефективно използване на публичните фондове и оптимална възвръщаемост на парите на данъкоплатците;

—	могат да благоприятстват корупцията (с цел ускоряване на плащането на фактурите по обществените поръчки) или възлагането на поръчки, надхвърлящи одобрените бюджетни ограничения;

—	имат отрицателно въздействие върху вътрешнообщностната търговия: повечето предприятия считат, че съществува много висок риск от забавяне на плащанията по вътрешнообщностните търговски сделки, което води до недоверие към тях и до нарастване на разходите по тях.

2.2 Правна рамка

2.2.1 На равнище Общност съществува само един нормативен документ: Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (5).

2.2.2 Регламенти (ЕО) № 44/2001 (6), 805/2004 (7), 1896/2006 (8) и 861/2007 (9) се прилагат по отношение на документа за откриване на производство за събиране на вземания, произтичащи от забавяне на плащане.

2.3 Цели на европейско равнище

2.3.1 Актът за малките предприятия (10) показа значението на МСП за конкурентоспособността на икономиката, подчертавайки необходимостта тези предприятия да имат реален достъп до финансиране и да използват по-ефективно предоставяните от единния пазар възможности.

2.3.2 В Европейския план за икономическо възстановяване (11) се подчертава, че достъпът на предприятията до достатъчни и достъпни източници на финансиране е предпоставка за инвестиции, растеж и създаване на работни места в условия на икономически спад и се приканват ЕС и държавите-членки да се погрижат публичните власти да плащат своите фактури в срок от един месец.

2.3.3 Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработване) има за цел да се подобри капацитетът за самофинансиране на европейските предприятия и да се улесни доброто функциониране на вътрешния пазар, като се премахнат пречките пред трансграничните търговски операции.

3. Общи бележки

3.1 Комитетът дава положителна оценка на прилагането на Акта за малките предприятия и на предложението за директива, тъй като счита, че спешното подобряване на законодателната рамка за борба със забавените плащания представлява изключително важна и полезна мярка.

3.2 Комитетът подкрепя и бързото прилагане на Акта за малките предприятия чрез действия, предлагани на европейско равнище, и изразява своята особена подкрепа за „проекта за преразгледана директива относно сроковете за плащане, която би трябвало да въведе по-сериозни изисквания и санкции за публичните власти в случай на плащане след тридесет дни“ (12).

3.3 Като подкрепя тези мерки, Комитетът има предвид отрицателните, комплексни и мащабни последици от забавените плащания за предприятията, особено за МСП, както и за работниците и за вътрешнообщностните търговски сделки.

3.4 Освен че трябва да се води борба срещу забавените плащания е много важно да се съкратят и сроковете за плащане; заглавието на директивата би могло да бъде допълнено в този смисъл и съдържащите се в нея мерки могат да бъдат групирани в съответствие с двете цели.

3.5 Макар че законодателните мерки са необходими и полезни, те все пак са недостатъчни за слагане край на забавените плащания, като се имат предвид многобройните и комплексни причини за тях, преобладаващата практическа ситуация осем години след приемането на Директива 2000/35/ЕО, както и местните условия. ЕИСК приканва държавите-членки да се включат активно в разработването и прилагането на най-подходящи мерки за борба със забавянето на плащане, като подчертава значението на сътрудничеството и качествения социален диалог между властите, социалните партньори и организациите на МСП. Самите МСП играят важна роля в този процес; те трябва да положат по-големи усилия за информиране, за подобряване на вътрешните процедури и за въздействие върху длъжниците.

3.6 Комитетът смята, че мерките, които са подходящи и могат да имат положителен ефект са следните:

—	въвеждане при обществените поръчки на общо задължение за плащане в тридесетдневен срок. Тази мярка ще доведе до създаване на стандартни и прозрачни процедури, които ще ускорят сроковете за плащане;

—	установяване в полза на кредитора на правото да получава обезщетение в размер на най-малко 5 % от оставащата неизплатена сума, с цел възпиране на администрациите да забавят плащанията;

—	събиране на вътрешните административни разходи, направени от кредитора. Такова правило ще има възпиращо въздействие върху длъжниците, в допълнение към изплащането на законово регламентираните лихви;

—	премахване на предвижданата възможност да се изключват исканията за изплащане на лихви с размер под 5 евро, произтичащи от малки търговски сделки;

—	подобряване на нормативната уредба, отнасяща се до договорни клаузи, които са явно неправомерни, като се има предвид, че член 6 от предложението за директива внася важни елементи в тази област;

—	по-голяма прозрачност по отношение на правата и задълженията, установени с тази директива;

—	създаване на система за оценка и мониторинг, която ще позволи да се подобри информираността и участието на европейските институции и на всички заинтересовани участници.

3.7 Комитетът счита обаче, че предложението за директива трябва да бъде значително подобрено по отношение на съдържанието, така че от чисто практическа гледна точка повече предприятия да могат със сигурност да се възползват от съкращаването и спазването на сроковете за плащане, както и да бъде подобрена ефективността на възможностите за предявяване на иск спрямо длъжниците.

4. Специфични бележки

4.1 Комитетът счита, че кратките и задължителни срокове за плащане трябва да се прилагат спрямо всички публични власти на европейско, национално, регионално и местно равнище.

4.1.1 От практическа гледна точка ще има значително положително въздействие от въвеждането на общо задължение за плащане при обществените поръчки в максимален срок от тридесет дни, както и от определянето на тридесетдневен срок за изпълнение на процедурите за получаване и проверка.

4.1.2 За всички публични власти и институции на европейско, национално, регионално и местно равнище би трябвало да бъдат въведени и спазвани кратките срокове за плащане и задължението за плащане на фактурите.

4.1.3 ЕИСК приветства Европейската комисия за определянето на нови, по-строги цели в областта на пряко управляваните от нея плащания, за намаляването на сроковете за предварително финансиране и за първоначални плащания, за опростяване на предварителните общи процедури за стартиране на проекти, както и за насърчаването на опростяването на контролните мерки. Комитетът изразява своята подкрепа за продължаване и по-нататъшно развитие на тези мерки на всички равнища. ЕИСК приканва националните органи да приемат спешни мерки за съкращаване и спазване на сроковете за плащане, като препоръчва да се прилагат наблюдаваните добри практики.

4.1.4 Комитетът счита обаче, че с член 5 от предложението за директива относно плащането по договори за обществени поръчки няма да бъдат осъществени похвалните очаквания и цели, които преследва Комисията. Той формулира следните предложения:

—

за да бъде логично и ясно за адресатите на това предложение за директива и за да се осъществи предложената цел „сроковете за плащане на обществени поръчки, по правило следва да бъдат ограничени най-много до 30 дни“ (13), е необходимо член 5 да въведе изрично задължението плащането на фактурите по обществените поръчки да става в срок не повече от 30 календарни дни и след това да се определи максималният срок на процедурата за получаване, както и да се предвидят съответни мерки при неспазване на тези правила, като се уточни, че те могат да имат кумулативен ефект;

—

комитетът изразява загриженост от факта, че публичните власти не прилагат правилно дерогацията, която позволява да се преговаря за удължаване на сроковете на плащане, в случаите, когато това е оправдано (член 5, параграф 4), като се има предвид, че не са предвидени обективни и точни критерии за оценка на представеното основание или на мотивите, които могат да бъдат приети като основание; публичните органи са едновременно арбитър и заинтересована страна, а затрудненията, които те могат да срещнат при осигуряване на финансирането на своите дейности в никакъв случай не трябва да бъдат по-сериозни от затрудненията, с които се сблъскват МСП. Поради това ЕИСК предлага тази дерогация да бъде премахната или поне ограничена, като се направи така, че сроковете за плащане в тези случаи да не надвишават 60 календарни дни от датата на доставка;

—	успоредно с това Комитетът предлага да се премахне или поне да се ограничи приложното поле на дерогацията, въведена с член 5, параграф 3, относно максималния срок от 30 дни, предвиден в процедурата за получаване.

4.1.5 Прилагането на принципа за свобода на договаряне съдържа някои особености, които следва да се вземат предвид:

—

В директивата няма разпоредби, отнасящи се до злоупотреби с права по отношение прилагането на свободата на договаряне. Комитетът предлага в рамките на прилагането на тази свобода да се имат предвид принципите за лоялна конкуренция и търговска етика. По тези въпроси ЕИСК се е произнасял и преди: „За да има лоялна конкуренция, държавите-членки следва да се приканят да предвидят правни разпоредби в областта на конкуренцията по отношение на борбата с нелоялните търговски практики, с цел да се направят неправомерни неравноправните клаузи за прекалено удължените срокове за плащане, надвишаващи средния продажбен цикъл (над 60 дни) и без законни основания“ (14).

—	В рамките на договорите за обществени поръчки се изискват гаранции за добро изпълнение само от предприемачите, като в същото време властите не дават подобни гаранции по отношение на плащането в определените срокове. Това положение трябва да бъде коригирано.

—	Принципът за свобода на договаряне не може да действа изцяло, когато става въпрос за определяне на сроковете за плащане и получаване в рамките на обществени поръчки, тъй като предприятията не разполагат с реални възможности да водят преговори с публичните власти.

—

Свободата на договаряне трябва да се упражнява по-скоро в посока на въвеждане на по-благоприятни за кредитора клаузи, отколкото на установяване на разпоредби, които противоречат на общите правила; ето защо се предлага в частта от изречението „освен ако е специално договорено и е надлежно обосновано друго“ (член 5, параграф 3), думата „друго“ да се замести с израза „по-благоприятно за кредитора“; това предложение се отнася също така и до член 4, параграф 1 относно обезщетението за разходите по събирането.

4.2 Създаване на правно задължение за длъжниците да изплащат лихви, обезщетения и да възстановяват минимални вътрешни разходи

4.2.1 Във Финландия и Швеция лихвите за забавените плащания могат да бъдат събирани автоматично, без да са необходими съдебни решения; тази практика трябва да се въведе навсякъде. Комитетът предлага да се въведе законово (правно) задължение за плащане на лихви, обезщетения и други възстановявания на минимални вътрешни разходи, като се прилага принципът за свобода на договаряне – в смисъл да се предвиди нормативна база за възможността да се договарят по-благоприятни за кредитора условия или суми, така че МСП да могат да упражняват това право без да им се налага да полагат големи усилия или да се колебаят да предприемат стъпки в тази посока поради слабата си позиция.

4.3 Отношения с професионалните организации

4.3.1 Необходимо е организациите на работодателите и на МСП да бъдат консултирани и включени при въвеждането на директивата и при прилагането и контрола на приетите мерки за намаляване и спазване на сроковете за плащане. Те трябва да бъдат подпомогнати да развият директни или онлайн информационни услуги, както и да предоставят съвети и съдействие на своите членове по отношение на забавените плащания и несправедливите клаузи.

4.3.2 Комитетът предлага в съдържанието на член 6, параграф 3 да се включи изрично изразът „организации на работодателите и на МСП“ относно средствата за действие, приложими за суспендиране на явно несправедливите клаузи, като привлича вниманието върху факта, че избраният термин („организации“) може да създаде проблеми при въвеждането на текста.

4.3.3 Тъй като организациите на работодателите и в частност онези на МСП могат също да дадат сериозен принос за изготвянето на доклада, посочен в член 10 от предложението за директива, тяхното виждане трябва да намери място в този доклад.

4.4 Комитетът счита, че е необходимо да се предвидят ефикасни и действащи процедури за предявяване на искове към длъжниците.

4.4.1 Комитетът подчертава, че за събиране на задълженията е изключително важно да се въведат прости, бързи и действащи процедури, които да бъдат достъпни за ръководителите на предприятия, особено на МСП, и настоява за получаване на изпълнително основание в срок не по-голям от 90 дни, в случаите, когато дълговете не се оспорват (член 9). Необходимо е също така да се подобрят процедурите, с които се цели установяване на наличието на явно несправедливи договорни клаузи.

5. Други бележки и предложения

5.1 ЕИСК настоява за подобряване на нормативната уредба, отнасяща се до явно несправедливите договорни клаузи (член 6) и предлага то да бъде извършено като се дефинират квалифициращи ги определения, както и чрез добавяне към списъка на клаузите, които продължават да бъдат считани за явно несправедливи, на тези, които изключват изплащането на обезщетение за разходите по събиране на задълженията, клаузата за запазване на собственост и гаранцията за добро изпълнение на задължението за плащане.

5.2 Комитетът потвърждава отново своята позиция относно физическите лица, които от чисто правна гледна точка са извън приложното поле на директивата в сегашния ѝ вид, но са поставени при сходни условия в отношенията им с някои предприятия и с публичната администрация и приканва „Комисията да проведе проучвания по тези въпроси с цел да се определи целесъобразността от включване на някои аспекти на тези отношения с потребителите в новата директива или от изготвяне на специфични предложения“ (14).

5.3 ЕИСК предлага да се определи понятието „неоспорени дългове“ (член 9). Наличието на подписана от бенефициента фактура или на документ, който удостоверява получаването на стоките, би трябвало да направи оспорванията недопустими.

5.4 Комитетът обръща също така внимание и върху следните въпроси:

—	би било подходящо посоченото в член 1, параграф 2, буква б изключване от приложното поле на новата директива на договорите, сключени преди 8 август 2002 г., да бъде заличено и включено в член 11, параграф 4, в който се определя датата на въвеждането на директивата;

—	в определението на понятието „лихви“ (член 2, параграф 5) би трябвало да се предвиди възможност за договаряне за техния размер, в това число и с публичните власти;

—

за да се избегнат проблемите по въвеждането на текстовете е необходимо да се изброят подробно следните три категории договори за обществени поръчки: договори за доставки, договори за услуги и договори за строителни работи, или пък те да бъдат посочени под общото наименование „договори за обществени поръчки“ (член 5, параграфи 1, 2 и 6, пропускайки договорите за строителни работи);

—

замяната на формулировката „дата на получаване от длъжника на фактурата“ с „дата на предаване на фактурата на длъжника“ (член 3, параграф 2, буква б и член 5, параграф 2, буква б) би допринесло за опростяване на доказателствената тежест и за намаляване на разходите, свързани с пощенска пратка или с изготвянето на електронни фактури;

—	в член 4, параграф 1 би трябвало да се уточни дали понятието „дълг“ включва само стойността на продукта или обхваща и ДДС и другите разходи, например транспортните;

—	в член 5, параграф 5 относно правото на компенсация от 5 % от дължимата сума би трябвало да се уточни дали е възможна компенсация над този процент, когато съществуват доказателства в този смисъл.

5.5 Необходимо е да се избегне налагане на неоправдано дълги срокове на плащане и на забавяне на плащане в случай на:

—	подизпълнение на обществени поръчки (би следвало към подизпълнителите да се прилагат същите правила на плащане както за публичните власти);

—

доставки за големите вериги за търговия на дребно. Комитетът вече предложи да се въведе „доброволен етичен кодекс, който би могъл да бъде подкрепен с писмени договори“, за да се даде на МСП възможност за достъп до големите вериги за търговия на дребно с минимум гаранции (15), като в същото време не се допуска оказването на натиск от страна на големите вериги за търговия на дребно и/или големите доставчици.

5.6 Необходимо е поне през първите три години на прилагане на директивата посоченият в член 10 доклад да бъде изготвян и предоставян всяка година, с цел да се осъществи непрекъсната оценка на постигнатите резултати и да се улесни обменът на добри практики.

5.7 ЕИСК подкрепя използването и развитието на съществуващите добри практики в областта на борбата със забавянето на плащане и намаляване на сроковете за плащане:

—

Европейска комисия:

—

мерки за намаляване от 30 на 20 дни на сроковете за изплащане на първоначалното предварително финансиране по грантови финансирания и договори с ЕС (9,5 милиарда евро); при останалите плащания, които се управляват централизирано, целта е да се намалят сроковете на плащане от 45 на 30 дни (в случаите на субсидиране);

—	по-широко използване на фиксирани ставки и еднократни общи суми при грантовите финансирания и централно управляваните търговски договори;

—

опростяване на общите предварителни процедури за стартиране на проекти, което може да допринесе за ускоряване на плащанията: предлагат се мерки, които да осигурят на службите на Комисията възможност да публикуват покани за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки с двегодишен срок и да използват стандартни процедури за възлагане на обществени поръчки;

—	насърчаване опростяването на мерките за контрол там, където това е възможно.

—	Обединено кралство: публичните органи са се ангажирали да изплащат фактурите в срок до 10 дни;

—	Ирландия, Белгия, Полша, Португалия, Чешката република: правителствата се ангажират да намалят забавянето на плащанията, по-специално на публичните власти;

—	Белгия: федералното правителство създаде нов специфичен кредит „мост“ в рамките на федерален инвестиционен фонд за финансиране на забавените плащания на равнище всички публични власти, а не само на федералната държава;

—

Испания: за 2009 г. официалният кредитен институт Instituto de Crédito Oficial (ICO) създаде ликвидно улеснение от десет милиарда евро за преференциални заеми, които ще позволят на МСП и на самостоятелно заетите да попълнят своите нужди в тази област. Тези средства са подчинени на правила за съфинансиране, които изискват например 50 % от тях да произлизат от ICO и 50 % от другите кредитни институции. Освен това „улеснението за авансово плащане от местните власти“ гарантира събирането на плащанията по издадените от предприятията и самостоятелно заетите лица фактури за извършена работа и предоставени на местните власти услуги.

Брюксел, 17 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ С 224 от 30 август 2008 г.; ОВ С 182 от 4 август 2009 г.

(2) ОВ С 407/50 от 28 декември 1998 г.

(3) С големи различия в отделните държави-членки и огромни разлики между Севера и Юга.

(4) Intrum Justitia, European Payment Index (Индекс на европейските разплащания) 2009 г.

(5) ОВ L 200 от 8 август 2000 г.

(6) ОВ L 12 от 16 януари 2001 г.

(7) ОВ L 143 от 30 април 2004 г.

(8) ОВ L 399 от 30 декември 2006 г.

(9) ОВ L 199 от 31 юли 2007 г.

(10) ОВ С 182/30 от 4 август 2009 г.

(11) COM(2008) 800 окончателен.

(12) COM(2008) 394 окончателен, ОВ C 182 от 4 август 2009 г., стр. 30

(13) Преамбюл на предложението за директива, съображение 16.

(14) ОВ C 407/50 от 28 декември 1998 г.

(15) OВ C 175/57 от 28 юли 2009 г.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/48

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга за преразглеждане Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела“

COM(2009) 175 окончателен

(2010/C 000/08)

Докладчик: г-нHERNÁNDEZ BATALLER

На 21 април 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската Общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга за преразглеждане Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела“

COM(2009) 175 окончателен.

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 174 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1 Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК споделя мнението на Комисията, че е необходимо да бъде премахната екзекватурата с цел улесняване на свободното движение и изпълнението на съдебните решения в рамките на вътрешния пазар в интерес на гражданите и предприятията.

1.2 ЕИСК смята за целесъобразно разширяването на приложното поле на Регламент (ЕО) № 44/2001 и спрямо административните решения, поради което призовава Комисията да предприеме необходимите проучвания за премахване на съществуващите понастоящем пречки в тази област.

1.3 Комитетът счита също така за важно приемането на мерки за улесняване на транснационалното прилагане на арбитража, като се обявява в подкрепа на установяването на единна наднационална стълкновителна норма относно действителността на арбитражното споразумение, препращаща към законодателството на държавата, в която се провежда арбитражното производство. Мерките не следва да променят начина на действие на Конвенцията от Ню Йорк или поне тя следва да се използва като основа за приемането на нови мерки.

1.4 Общият подход с наднационален характер, който установява ясни и точни правила в областта на международната компетентност, ще увеличи правната защита на гражданите и ще гарантира хармоничното прилагане на общностното законодателство със задължителен характер. Поради това би трябвало да бъдат включени правила, отнасящи се до ответниците с местоживеене в трета държава, да се създадат правила относно субсидиарната компетентност, да се приемат мерки за предотвратяване на търсенето на най-подходящата юрисдикционална компетентност и да се насърчи прилагането на стандартна клауза за избор на компетентен съд.

1.5 Също така трябва да се приемат правила за повишаване на правната сигурност и намаляване на големите разходи, породени от евентуалното дублиране на съдебните спорове в областта на интелектуалната собственост пред националните съдилища.

1.6 Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да бъде изменен в частта за съдебните производства, в които се изясняват права със задължителен или защитен характер, като например тези произтичащи от трудови договори или потребителски взаимоотношения, за да се даде възможност за обединяване на съдебни дела, с цел ефективно упражняване на колективни искове пред съдилищата.

2 Въведение

2.1 Една от формулираните в Договора за Европейския съюз цели е „поддържане и развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, а в член 65 от Договора за създаване на ЕО се предвижда мерките в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, доколкото са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар, да включват „признаването и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела, включително извънсъдебните решения“.

2.2 Европейският съвет от Тампере през октомври 1999 г. превърна принципа за взаимно признаване (1) на съдебните решения в истински „крайъгълен камък“ на съдебното сътрудничество както по граждански, така и по наказателни дела в Европейския съюз.

2.3 С влизането в сила на Договора от Ница през февруари 2003 г. процедурата по вземане на решения от чл. 67 беше заменена от гласуване с квалифицирано мнозинство и от процедурата за съвместно вземане на решение в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, с изключение на семейното право.

Брюкселската конвенция от 1968 г. относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право представлява изключително важен принос към достиженията на правото на Общността.

2.4.1 Съдебната практика на Съда на Европейските общности по Конвенцията и влизането в сила на договора от Амстердам направиха възможно приемането на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2). Във връзка с този регламент ЕИСК изготви становище (3), в което приветства възможността за създаване на инструмент на Общността, който да замени Конвенцията.

2.4.2 Регламент (ЕО) № 44/2001 установява единни правила за уреждане на спорове за компетентност и за улесняване на свободното движение на съдебни решения, съдебни спогодби и автентични актове, с изпълнителна сила в Европейския съюз. Този регламент се оказа ключов инструмент в трансграничната съдебна практика по граждански и търговски дела.

2.4.3 Първоначално Дания не участваше в съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. Понастоящем, считано от 1 юли 2007 г., Регламентът се прилага в Дания по силата на Споразумение между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4).

2.4.4 Договорът от Лисабон ще улесни действията на европейско равнище в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, като разшири прилагането на общностния метод (5) чрез приемането с квалифицирано мнозинство на предложенията на Комисията и като увеличи правомощията на Европейския парламент, демократичния контрол от страна на националните парламенти и ролята на Съда на Европейските общности като пазител на законността.

3 Зелена книга на Комисията

3.1 В член 73 от Регламент (ЕО) № 44/2001 е предвидено не по-късно от пет години след влизането му в сила, Комисията да представи доклад за прилагането му, придружен от предложения за изменения на регламента.

3.2 Зелената книга съдържа редица предложения относно аспектите, които Комисията смята за най-съществени с оглед на опита от прилагането на Регламент № 44/2001 и съдебната практика на Съда на Европейските общности.

3.3 Темите, които Зелената книга възнамерява да постави на обществено обсъждане, са премахване на екзекватурата (6), действие на регламента в международния правен ред, избор на компетентен съд, индустриална собственост, висящи дела (lis pendens) и свързани искове, привременни мерки, връзка между регламента и арбитража, област на приложение, компетентност.

3.4 Зелената книга поставя също така въпроса за признаването и изпълнението на решенията, и по-конкретно за свободното движение на автентични актове, както беше поискано в резолюцията на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. или възможността за използването на общ стандартен формуляр на етап изпълнение.

4 Общи бележки

4.1 Регламент (ЕО) № 44/2001 се оказа ключов правен инструмент в процесуалната и търговската практика. ЕИСК споделя мнението на Съвета и Комисията, че мерките в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси са необходими за нормалното функциониране на вътрешния пазар.

4.2 Предложеното от Комисията обсъждане е целесъобразно с оглед на натрупания опит в прилагането на регламента през изминалите години. Става въпрос за подобряване на основно право на лицата, а именно правото на ефективна правна защита, което е основно право, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз, в член 65 от Договора за създаване на ЕО, и същевременно е основен принцип на правото, признат в съдебната практика на Съда на европейските общности.

Премахването на „екзекватурата“ за всички решения, постановени от съдилищата на държавите-членки по граждански и търговски дела, е в пълно съответствие с целта да се гарантира ефективността им и да се запази правната сигурност в областта на вътрешния пазар и основното право на достъп до справедлив съдебен процес (7) и на ефективни правни средства за защита, предвидени в чл. 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и в чл. 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (8).

4.3.1 Следователно, този подход съответства на клаузата за субсидиарност, съдържаща се имплицитно в член 65, параграф 1 от Договора за създаване ЕО, който предвижда, че мерките в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, които имат трансграничен аспект, могат да бъдат приложени, само в случай че са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

4.3.2 От една страна, по отношение на изискванията, които трябва да бъдат спазени, за да може дадено решение да бъде изпълняемо на наднационално равнище, могат да се окажат подходящи гаранциите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2201/2003 от 27 ноември 2003 г. (Брюксел II-а), чиито членове 41 и 42 дават право за директно изпълнение на съдебни решения по отношение на правото на лични отношения с детето и връщане на дете, когато и в двата случая са изпълнени следните две условия: съдебните решения да са изпълняеми и да са получени съответните удостоверения в държавите-членки по произход (9).

4.3.3 В този смисъл единствената възможна пречка би било наличието на друго изпълнимо съдебно решение, произнесено впоследствие от друг правораздавателен орган, но това обстоятелство би било изключение в областта, за която се отнася изменението на Регламент (ЕО) № 44/2001, предложено от Комисията.

4.3.4 От друга страна, във връзка със защитата на правата на ответника, тълкуването в съответствие с „принципа на взаимно признаване“ дава право на сезирания съдебен орган да прилага същите правила като тези, изисквани от националното му законодателство за случаите на уведомяване на чужди граждани или на гражданите на една държава-членка, пребиваващи в друга държава-членка, за откриване на процедурата.

4.3.5 При липса на такива разпоредби или очевидна неадекватност на съществуващите разпоредби по отношение на правото на справедлив процес (напр. езиково покритие, благонадеждност на средствата за внасяне и получаване на иска и т.н.) би било целесъобразно в наднационалното законодателство да се предвидят субсидиарни правила за гаранциите.

4.3.6 Независимо от това ЕИСК би подкрепил по принцип по-хармонизирана процедура за наднационално преразглеждане в гражданския и търговския процес, при условие че ответникът разполага с ефективна възможност за обжалване a posteriori (специално преразглеждане) като защитна клауза.

В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности (10), глава II на действащия Регламент (ЕО) № 44/2001 уеднаквява правилата за компетентност не само по вътреобщностните спорове, но и по тези, които включват чуждестранен елемент включително и за ситуациите, в които местоживеенето на ответника е извън територията на държава-членка.

4.4.1 Следователно би било възможно да бъдат изготвени специални правила за компетентност, които да установяват наднационална рамка за такива случаи, противно на настоящата препратка към националните съдилища, както е посочено в чл. 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001, при условията на членове 22 и 23 на същия регламент, предвиждащи изключения.

По отношение на въвеждането на „правила за субсидиарна компетентност“, следните три предлагани сфери на компетентност изглеждат целесъобразни:

—

компетентност по място на упражняване на дейността, в случай че спорът се отнася за въпросните дейности (подобна клауза вече съществува в чл. 3 от Регламент № 1346/2000 относно производствата по несъстоятелност, съгласно който компетентна е държавата, на чиято територия се намира центърът на основните интереси на длъжника);

—	компетентност по местонахождение на имуществото на длъжника, предмет на иск за покриване на задължение и

—

на последно място, компетентност по правилото „forum necessitatis“ (11), въпреки че в този случай условията, при които международното право признава „принципа на обективната териториалност“ (12) и които поставят акцента върху необходимостта от доказване на целесъобразността на препращането към определена юрисдикция, трябва да бъдат стриктно спазени.

4.5.1 Използването на правилото „forum necessitatis“ в изключителни случаи е отразено и в член 7 от Регламент (ЕО) № 4/2009 (13), който дава възможност на съдилищата на държава-членка да се произнесат по спор, при условие че не е призната компетентността на друга държава-членка по смисъла на регламента и е невъзможно да бъде образувано производство в трета държава, с която спорът има тясна връзка.

4.5.2 Независимо от това, по отношение на разширяването на областта на прилагане на подобни правила, предвид опасността от паралелни производства в резултат на приемането на единни правила за искове срещу ответници от трети страни, наднационалните единни правила би следвало да се прилагат за следните процесуални ситуации:

—	когато страните са постигнали изключително споразумение относно избора на компетентен съд в полза на съдебните органи на трета страна;

—	когато по други причини спорът попада в изключителната компетентност на съдилищата на трета страна; или

—	когато е образувано паралелно производство в трета страна.

По отношение на признаването и изпълнението на решения, постановени от правораздавателните органи на трета страна с изключителна компетентност по даден спор, е необходимо да бъде установена единна наднационална процедура, за да бъдат избегнати щетите и забавянията в резултат на съществуващите понастоящем разлики в правните системи. Това означава да се въведат общи правила за признаване на решенията на трети страни и ЕИСК счита, че това е важно.

4.6.1 В този смисъл Европейският съюз, въз основа на Становище 1/2003 на Съда на Европейските общности, има изключителната компетентност да подписва съответните едностранни и двустранни международни конвенции, поради което е целесъобразно създаването на единна наднационална процедура.

4.7 Lis pendens

4.7.1 Както е известно, правилото lis pendens предвижда, че ако съществуват два иска с един и същи предмет и с едно и също основание, които се разглеждат от два различни правораздавателни органа, последният сезиран правораздавателен орган следва да се десезира в полза на първия.

4.7.2 По отношение на установяването на наднационални правила, които да гарантират ефективността на споразуменията за избор на компетентен съд, сключени между страните, в случай че съществуват паралелни производства, се препоръчва, по съображения за ефективност, бързина и правна сигурност, да се измени правилото lis pendens във въпросния регламент, като се предвид като гаранция задължение за пряка връзка и сътрудничество между съответните две съдилища.

4.7.3 Положително въздействие може да има създаването на механизъм за връзка и сътрудничество между съответните съдилища, възлагащ на съда, който се е отказал от компетентност, да поднови гледането на делото, в случай че сезираният първоначално съд на свой ред се десезира, с което ще бъдат избегнати негативните конфликти относно компетентността като съществуващия в Регламент (ЕО) № 2201/2003 (14).

4.7.4 В този смисъл „lis pendens, съчетан с гаранции“ би позволил да бъде определен срок, в който компетентният по реда на сезиране съд (прилагайки правилото „приоритетен по време“) следва да се произнесе относно своята компетентност и да бъде задължен, ако я запази, да информира редовно, в рамките на други задължителни срокове, другия съд за хода на производството.

Въвеждането на „правилото за дължима грижа“, което задължава съдилищата да предоставят точна информация относно съответните нови обстоятелства на две или повече съдилища, намиращи се в ситуация lis pendens по едно и също дело, по което са обявили изключителна компетентност, несъмнено би увеличило правната сигурност.

4.8.1 И накрая ЕИСК счита, че стандартна наднационална клауза за избор на компетентен съд, включена в Регламент (ЕО) № 44/2001, би улеснила достъпа до ефективна съдебна защита за гражданите и предприятията, тъй като ще се избегне несигурността по отношение на валидността на споразумението за избор на компетентен съд, с цел да си избегне търсенето на най-подходяща юрисдикция, посредством нужните мерки.

4.9 Предохранителни мерки

4.9.1 Във връзка с предохранителните мерки е целесъобразно да бъдат преразгледани някои аспекти на членове 31 и 47 от горепосочения Регламент (ЕО) № 44/2001, особено в ситуациите, когато молбата за допускане на тези мерки се подава пред съдебните власти на държава-членка, а компетентен да разглежда делото по същество е съдът в друга държава-членка.

4.9.2 С оглед на това, съдът следва да приеме налагането на предохранителни мерки за запазване на процесуалното положение на лицето, което е поискало допускането им, при условие че като цяло в повечето държави-членки са изпълнени две изисквания: „fumus boni iuris“ и „periculum in mora“ (15) и с цел да се избегне злоупотребата с права, е уместно да бъдат въведени някои ограничения на тази възможност.

4.9.3 Първо, задължението на сезирания с искането правораздавателен орган да информира компетентния по съществото на спора съд и след оценка на информацията да вземе решение относно целесъобразността на тези мерки, воден от основния критерий за успешно приключване на производството.

4.9.4 Второ, задължението на лицето, подало молба за допускане на предохранителни или привременни мерки, да внесе гаранция, чиято стойност се определя в разумни граници от компетентния съд, в зависимост от значимостта на делото и на необходимия възпиращ ефект за предотвратяване на злоупотреби с права.

4.9.5 В случаите, когато става въпрос за получаване на задължение за действие както и в други подобни случаи, които не включват плащането на дължима и изискуема сума, освобождаването от гаранция би могло да се регулира от съдия с оглед на фактическата преценка на съответните обстоятелства, за да се избегнат пречките в получаването на правна защита.

4.10 Премахване на „екзекватурата“

4.10.1 Запазва се и възможността за непризнаване на съдебните решения, ако са налице определени условия, предвидени в чл. 34 от регламента, които се отнасят до публичната политика, невъзможност на заинтересованите страни да бъдат защитени и несъвместимост на решенията.

4.10.2 Тези обстоятелства предоставят на компетентните правораздавателни органи власт за вземане на решение, която трудно може да бъде контролирана и очевидно допринасят за правната несигурност и за възможни неоправдани забавяния на съдебните процеси.

4.10.3 От друга страна, изглежда целесъобразно, във връзка с премахване на „екзекватурата“ при деклариране на изпълняемостта на привременните мерки, изменението на член 47 на въпросния регламент да се основава на редакцията на член 20 от Регламент (ЕО) № 4/2009 (13), т.е. копие на решението, извлечение от преведеното решение със съответния формуляр.

4.10.4 Тъй като предвидените изменения на регламента имат за цел да допринесат за общото прилагане на принципа за „взаимно признаване“ в приложното му поле, не следва да се прави разлика между „признаване“ и „изпълнение“.

4.10.5 Ето защо е желателно тази възможност да бъде премахната или условията за нейното прилагане да бъдат старателно преразгледани.

4.10.6 От друга страна, ако „признаването“ на решенията обхваща всички граждански и търговски дела, следва да бъде изменено съдържанието на настоящия член 1, за да се разшири приложното му поле спрямо административните решения, защото това ще позволи на гражданите и предприятията да се възползват в по-голяма степен от функционирането на вътрешния пазар.

4.10.7 Тези бележки касаят и предложението да бъдат включени в регламента стандартни финансови санкции за длъжниците и тези, наложени от съдилищата или данъчните власти на държавите-членки.

4.10.8 С цел опростяване на формалностите и ускоряване на изпълнението, достъпът до правораздаване може да бъде подобрен чрез въвеждането на общ стандартен формуляр на всички официални езици на Общността, към който да бъде приложено извлечение от съдебното решение.

4.10.9 Разходите по изпълнението могат да бъдат намалени, като се премахне задължението за избор на съдебен адрес или за определяне на процесуален представител „ad litem“, тъй като тези изисквания не са валидни след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1393/2007 (16).

4.11 Автентичен европейски акт

4.11.1 Първоначално член 50 на Брюкселската конвенция се позоваваше на „автентичните документи с изпълнителна сила“, като въпросното правило се тълкува от Съда на Европейските общности (17) в смисъл, че става въпрос за документи с изпълнителна сила по силата на правото на държавата по произход, чиято автентичност е била установена от публична или друга власт, упълномощена за тази цел от споменатата държава.

4.11.2 В Регламент (ЕО) № 44/2001 понятието е въведено в член 57. Въпреки това Парламентът отправи искане към Комисията да започне да работи върху автентичния европейски акт.

4.11.3 ЕИСК счита, че Комисията следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на свободното движение на автентични актове, което може да приключи с въвеждането на автентичен европейски акт.

4.12 Защита на потребителите

4.12.1 Съгласно съображение 13 на Регламент (ЕО) № 44/2001 в потребителските договори е целесъобразно по-слабата страна да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото предвиждат общите правила. Този критерий беше потвърден от съдебната практика на Съда на Европейските общности (18).

4.12.2 Комитетът споделя загрижеността на Комисията, изразена в съображенията на регламента и съдебната практика на Съда на Европейските общности, тъй като винаги е подкрепял поддържането на високо равнище на защита на потребителите, които се нуждаят от разпоредби със задължителен и защитен характер.

4.12.3 За да се гарантира последователността на правния ред на Общността, би било уместно да се приведе в съответствие формулировката на член15, параграф 1, букви а) и б) от регламента с определението за договор за кредит и свързан договор за кредит посочени в чл. 3, букви в) и н) от Директива 2008/48/ЕО (19).

4.12.4 На последно място, по отношение на колективните искове, този вид защита има за цел да намали процесуалните разходи, които по принцип водят до разубеждаване на потребителя да подаде иск срещу предприятие с адрес в друга държава-членка. Това се отнася особено за разходите, свързани с процес извън обичайното местожителство и за случаите на процес пред собствен съдия, а също и за разходите, които произтичат от необходимостта за изпълнение на решението „a fortiori“ в друга държава-членка.

4.12.5 Тъй като настоящият регламент (член 6, параграф 1) не предвижда възможността за обединяване на искове, подадени от различни ищци срещу един и същ ответник пред съдилищата на държава-членка, тази разпоредба на регламента следва да бъде изменена, за да се улесни завеждането на колективни искове на потребителите, както и исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност, за които ЕИСК изрази подкрепата си.

4.13 Интелектуална собственост:

4.13.1 Дори и Директива 2004/48/ЕО (20) относно упражняването на права върху интелектуалната собственост да има за цел да уеднакви определени процедурни въпроси, са необходими наднационални правила за увеличаване на правната сигурност и намаляване на завишените разходи, свързани с възможността за дублиране пред националните съдилища.

4.13.2 Поради това ЕИСК смята, че е необходимо да се приемат мерки за предотвратяване на фалшифицирането на марки и насърчава Комисията и държавите-членки да финализират Конвенцията за Европейския патент при пълно зачитане на езиковото многообразие.

4.14 Арбитраж

4.14.1 ЕИСК е на мнение, че при преразглеждането на Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да се приемат съответните мерки за гарантиране на свободното движение на решенията в Европа и за предотвратяване на едновременни производства.

4.14.2 И по-конкретно, с частичното премахване на изключването на арбитража от областта на приложение на регламента:

—	ще бъдат разрешени предохранителните мерки в подкрепа на арбитража;

—	ще бъде възможно признаването на решения относно валидността на споразуменията за арбитраж и

—	ще се улесни признаването и изпълнението на решения, които включват арбитражно решение.

4.14.3 ЕИСК одобрява приемането на мерки, които да улеснят трансграничното прилагане на арбитража и поради това подкрепя установяването на единно наднационално правило за конфликт, отнасящо се до валидността на споразуменията за арбитраж, което да препраща към законодателството на държавата на провеждане на арбитража.

4.14.4 При всяко положение ЕИСК счита, че най-подходящо би било да не се променя начинът на действие на Конвенцията от Ню Йорк за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г. или поне да послужи като основа за приемане на нови мерки.

4.15 Разширяване на обхвата, включвайки решенията по административни дела

4.15.1 ЕИСК е наясно, че Регламент (ЕО) № 44/2001 се отнася само до съдебните решения по граждански и търговски дела, но счита, че за доброто функциониране на вътрешния пазар Комисията и държавите-членки би трябвало да проучат възможностите за разширяване на обхвата на приложение на този регламент като включат окончателните решения по административни дела по начин, който счетат за подходящ, включително разпоредбите на член 309 от Договора за ЕО.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Принципът за „взаимно признаване“ гарантира свободното движение на съдебни решения, без да се налага хармонизиране на процесуалните закони на държавите-членки.

(2) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1

(3) ОВ C 117, 16.4.2000 г., стр. 51

(4) ОВ L 299, 16.11.2005 г., стр. 61

(5) Общностният метод се основа на идеята, че общият интерес на гражданите се защитава по-добре, когато общностните институции изпълняват пълноценно ролята си в процеса на вземане на решения, при зачитане на принципа на субсидиарността.

(6) Екзекватурата е процедура, която има за цел да определи дали е възможно признаването на съдебно решение, произнесено от съд извън юрисдикцията на държавата, в която трябва да се приложи и позволява изпълнението му в държава, различна от държавата на произнасяне.

(7) Достъпът до правосъдие е част от правото, предвидено в чл.6, параграф 1, според съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (вж. решение Golder (21.02.1975 г., параграф 28 и 31) и решение Dewer и др.).

(8) ОВ C 364, 18.12.2000 г.

(9) В този смисъл и Регламенти 4/2009; 1896/2006 и 861/2007.

(10) Решение от 1.03.2005 г., дело C-281/02 OWUSU, и становище 1/03 от 7 февруари 2006 г., FJ 143-145.

(11) Това означава, че даден съд ще признае поета компетентност от чуждестранен съд, ако, по негово мнение, този съд е поел компетентността с цел да предотврати отказ на правосъдие, поради липса на компетентен съд. Това е по-скоро аспект на достъпа до правосъдие, отколкото признаване на съдебни решения.

(12) Например в решенията на Международния съд от 7 септември 1927 г., дело „Lotus“ и от 5 февруари 1970 г., дело „Barcelona Traction“.

(13) ОВ L 7, 10.1.2009 г., стр. 1.

(14) ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.

(15) Предохранителните мерки предполагат по принцип предварителното, а в някои случаи и частично удовлетворяване на претенция, преди да бъде произнесена присъдата. Според класическата процесуална практика (за всички примери виж Calamandrei „Intoducción al Estudio Sistemático de las Providencias Cautelares“ („Увод в систематичното изследване на предпазните клаузи“) за приемането на споменатите мерки би трябвало да са налице и двете условия автентичен акт или достатъчно на пръв поглед доказателство (fumus boni juris) и риск от загубване на законовия смисъл на обжалването (periculum in morа). Съдът на Европейските общности също възприе тази практика в Определението на председателя на Съда от 19.07.1995 г., Комисията срещу Atlantic Container Line и други (дело С-149/95), в Определението на председателя на Първоинстанционния съд от 30.06.1999 г. Pfizer Animal Health срещу Съвета на ЕС (дело Т-13/99) и дела Factortame от 19.06.1990 г. и Определението на председателя на Съда от 28.06.1990 г.

(16) Регламент (ЕО) № 1393/2007 относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела ОВ L 324, 10.12.2007 г.

(17) Решение на Съда на Европейските общности от 17.9.1999 г., дело С-260/97, Unibank.

(18) Решение на Съда на Европейските общности от 17.09.2009 г., дело С-347708, Voralberger Gebietskrankenkasse.

(19) ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66

(20) ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/54

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Към нови граници в ИКТ — стратегия за научноизследователска дейност в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии в Европа“

COM(2009) 184 окончателен

(2010/C 255/09)

Докладчик: г-жа DARMANIN

Съдокладчик: г-н WOLF

На 20 април 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - „Към нови граници в ИКТ — стратегия за научноизследователска дейност в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии в Европа“

СOM (2009) 184 окончателен.

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1. Заключения и препоръки

1.1 Укрепването на НИРД и иновациите е изключително важен елемент в процеса на възстановяване от настоящата икономическа и финансова криза.

1.2 Сред основните теми на НИРД, като климата, енергията и здравеопазването, ИКТ играят основна роля като интердисциплинарни технологии, оказващи въздействие върху почти всички аспекти на обществото, икономиката, науката и технологиите.

1.3 По отношение на НИРД за ИКТ, подпрограмата „Бъдещи и нововъзникващи технологии“ (БНТ) играе пътеводна роля и в дългосрочен план може да доведе до съвсем нови и може би революционни информационни и комуникационни технологии.

1.4 Следователно ЕИСК напълно подкрепя предложенията, посочени в съобщението на Комисията относно бъдещите и нововъзникващите технологии. ЕИСК подкрепя и предложеното повишение от 20 % годишно на бюджета за БНТ в рамките на ИКТ.

1.5 Но докато горепосоченото повишение е съобразено единствено с предвиденото повишаване на бюджета за програмата за ИКТ като цяло и няма да промени относителния дял на програмата БНТ, ЕИСК препоръчва настоящият относителен дял на програмата БНТ постепенно да се повиши на 15 % в 7 РП и тази тенденция да продължи в 8РП.

1.6 Що се отнася до „Правилата за участие в Седмата рамкова програма“, ЕИСК призовава държавите-членки и техните финансиращи организации да внесат изисквания от тях дял, за да гарантират успешното изпълнение на програмата.

1.7 Освен това ЕИСК призовава държавите-членки да разработят свои собствени силни национални програми за НИРД в областта на ИКТ и за БНТ, за да се превърнат в стабилни партньори за европейско и международно сътрудничество. За тази цел следва да бъде инвестиран по-голям дял от структурните фондове. ЕИСК счита постигането на напредък в тази област за важен елемент от новата Лисабонска стратегия (1), който трябва да бъде реализиран, като се използва инструментът на отворения метод на координация.

1.8 ЕИСК подкрепя и предложеното структуриране на програмата БНТ в две различни направления: „Насърчаване на нови идеи в обещаващи сфери“ (активни БНТ) – включително предложените неотдавна приоритетни проекти – и „Проучвания на нови идеи“ (отворени БНТ). Отвореността на схемата на БНТ към нови идеи е особено важна за стимулиране на научния и интелектуалния потенциал в държавите-членки.

1.9 В рамките на предложената програма БНТ ЕИСК подкрепя и допълнителни характеристики като мултидисциплинарния подход, съвместното планиране между държавите-членки и международното сътрудничество. Би трябвало обаче да се гарантира, че обещаващите инициативи няма да бъдат осуетени от сложността на съответните административни процедури и че ще бъдат насърчавани да участват реномирани учени и институции.

1.10 Комитетът призовава за незабавни и видими действия в областта на патента на Европейската общност.

1.11 Комитетът призовава Комисията и държавите-членки да привлекат най-големите таланти в тази област на научните изследвания и да не допуснат изтичане на мозъци, свързано с най-талантливите млади учени. Комитетът отбелязва със задоволство, че някои научноизследователски организации вече са приложили успешни програми в отговор на това предизвикателство.

1.12 Комитетът отправя още веднъж препоръката си новата категория „ИКТ за науката и изследванията“ да бъде въведена в общата програма за ИКТ.

2. Съобщението на Комисията

2.1 В рамките на специфичната програма„Сътрудничество“ НИРД в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) представляват централен стълб на Седмата рамкова програма на Общността за научни изследвания и технологично развитие (2007-2013 г.) (2), или накратко 7РП. Малка част от тази програма за НИРД, свързана с ИКТ, на която понастоящем се падат около 10 % от заделения за програмата бюджет, е посветена на научни изследвания в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии (БНТ). Докато по-голямата част от програмата за ИКТ включва предимно използването на наличното научно познание за разработване на иновативни ИКТ, научните изследвания във връзка с БНТ играят пътеводна роля за програмата ИКТ, като са насочени към по-фундаментални научни въпроси, чието решение в дългосрочен план може да доведе до съвсем нови и може би революционни информационни и комуникационни технологии.

2.2 В съобщението на Комисията се посочва целта за подпомагане на научните изследвания във връзка с бъдещите и нововъзникващите технологии (БНТ) като част от програмата за ИКТ. Това ще допълни и подкрепи действията, описани в неотдавнашното съобщение на Комисията (3) относно стратегията за НИРД и иновациите в областта на ИКТ в Европа.

2.3 С финансиране от около 100 милиона евро годишно понастоящем програмата БНТ подпомага учени и инженери, които изследват нови области отвъд границите на традиционните ИКТ. Европейската комисия подкрепя увеличаването на бюджета на 7РП за научни изследвания в областта на БНТ с 20 % годишно от 2011 до 2013 г. Тя приканва държавите-членки да отговорят на тези усилия с подобни увеличения.

2.4 Уникален е начинът, по който схемата за европейски научни изследвания в областта на БНТ съчетава следните характеристики:

—	Основополагаща роля. Схемата полага новите основи на бъдещите ИКТ, като проучва нови нетрадиционни идеи и научни парадигми, които са твърде дългосрочни или рисковани, за да бъдат предмет на индустриални изследвания.

—	Преобразуваща роля. Нейната движеща сила са идеи, поставящи под въпрос и способни да променят коренно нашето разбиране за научните концепции на съществуващите информационни технологии.

—	Висок риск. Този риск обаче се компенсира от високата потенциална възвращаемост и възможностите за революционни открития.

—	Целенасоченост. Тя е насочена към повлияването на бъдещите теми на индустриалните изследвания в областта на ИКТ.

—	Мултидисциплинарност. Схемата се основава на синергии и взаимно обогатяване между различни научни дисциплини като биология, химия, нанонауки, невронауки, когнитивни науки, етология, социални науки и икономика.

—	Сътрудничество. Тя обединява най-добрите екипи от Европа и в нарастваща степен от целия свят за съвместна работа по общи теми на научните изследвания.

2.5 Схемата за научни изследвания в областта на БНТ се прилага чрез тематични изследвания в нововъзникващи области (активни БНТ) и открити, неограничени проучвания на нови идеи (отворени БНТ).

2.6 В своето съобщение Комисията предлага стратегия основана на няколко елемента с оглед на:

—	засилване на БНТ в областта на ИКТ;

—	стартиране на приоритетни инициативи в областта на БНТ;

—	участие в съвместно планиране и инициативи в областта на БНТ в рамките на европейското изследователско пространство;

—	засилване на участието на млади изследователи в научните изследвания в областта на БНТ;

—	насърчаване на ускореното прилагане на научното познание и ускоряване на иновацията;

—	улесняване на сътрудничеството със световните лидери в научните изследвания и привличане на таланти от цял свят в Европа.

2.7 Комисията приканва държавите-членки да подкрепят предложените инициативи, цели и стратегия и да насърчат националните и регионалните власти, университетите и публичните научноизследователски организации, както и заинтересованите страни от частния сектор, да участват в подготовката за бъдещи действия.

3. Общи бележки

3.1 ИКТ като част от 7РП. В своето становище относно Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (2) ЕИСК посочи, че „Ефикасната, висококачествена научноизследователска и развойна дейност, която се ползва с добра подкрепа всъщност е основа и необходимо условие за иновация, конкурентоспособност и просперитет, а оттам и за културно развитие и предоставяне на социални услуги; инвестициите в научноизследователска и развойна дейност имат висока възвръщаемост и съответно засилват икономическата мощ.“ Това важи повече от всякога с оглед на настоящата сериозна икономическа и финансова криза, която, заедно с преобладаващите енергийни и климатични проблеми, показва спешната необходимост от по-нататъшни изследвания и авангардни иновации.

Въздействие на ИКТ. В този контекст ИКТ играят основна роля като интердисциплинарни технологии, подкрепящи почти всички аспекти и процеси на съвременния живот. През последните няколко десетилетия ИКТ и свързаните с тях технологии предизвикаха революционни промени и напредък в начина на работа на обществото, оказаха въздействие върху стила на живот на хората, върху индустриалното производство, търговията, администрацията и самата наука.

3.2.1 ИКТ като средство за научни изследвания. ИКТ са средство, което дава възможност за по-нататъшна научноизследователска и развойна дейност в други иновативни сфери като енергетиката (4), климата, здравеопазването и застаряващото общество, заедно с широк спектър социално-икономически въпроси. Ето защо ИКТ представлява не само област на иновации сама по себе си, но и средство за иновации в други области на науката, обществото и технологиите. Очаква се по-нататъшното развитие на ИКТ да ускори и насърчи този напредък.

3.3 НИРД в областта на ИКТ. НИРД в областта на ИКТ използват основно съществуващите научни знания за разработване или подобряване на нови средства, методи и инструменти за изчисление и комуникация. Тези теми обхващат от мрежите тип Grid до технологията UMTS (универсална мобилна телекомуникационна система); целият спектър на многото различни проекти може да бъде намерен на адрес: http://cordis.europa.eu/fp7/ict/projects/home_en.html.

3.4 Програмата БНТ. НИРД във връзка с ИКТ все пак се нуждаят и от по-дълбоко разбиране на природните закони и по-специално на начина, по който природата обработва информация, за да преодолее настоящите ни ограничения и да обхване съвсем нови области на знание, което обещава нов потенциал за иновации и ИКТ. Това е целта на програмата БНТ, която вече е привлякла международния научен елит.

3.5 Пътеводна роля. ЕИСК вярва, че програмата БНТ на Комисията е много успешна и действително играе пътеводна роля. Ето защо Комитетът подкрепя продължаването и разширяването на програмата, както се предлага от Комисията. ЕИСК подкрепя и предложеното повишение на бюджета за БТН с 20 % годишно и идеята за изследване на нови области в търсене на фундаментални нови възможности.

3.6 Повишаване на относителния дял на БНТ. ЕИСК признава, че днешните инвестиции в БНТ са семето за утрешните ИКТ. Но докато повишение на бюджета за БНТ с 20 % годишно е съобразено единствено с предвиденото повишаване на бюджета за програмата за ИКТ като цяло и няма да промени относителния дял на програмата БНТ, ЕИСК препоръчва постепенно да се повиши настоящият дял на БНТ до 15 % в рамките на 7РП и тази тенденция да продължи в 8РП.

3.7 Две направления. ЕИСК подкрепя и структурирането на програмата БНТ в две различни направления: частта за активна тематична изследователска дейност „Насърчаване на нови идеи в обещаващи сфери“ (активни БНТ) – включително предложените приоритетни проекти (5) (например децентрализирани самоорганизирани системи) – и частта „Проучвания на нови идеи“ (отворени БНТ), която приема възходящ подход и е отворена за кандидати, предлагащи съвсем нови идеи. Отвореността на схемата на БНТ е особено важна за стимулиране на научния и интелектуалния потенциал в държавите-членки.

3.8 Държавите-членки и правилата за участие. Докато основната част от развитието на ИКТ се извършва от индустрията и МСП (6), обсъжданата в настоящия документ програма БНТ е насочена преди всичко към университети и публични институции за научни изследвания в ЕС. В съответствие с „Правилата за участие“ (7) в Седмата програма за научни изследвания и технологично развитие, програмата БНТ стимулира сътрудничеството между държавите-членки и финансирането от държавите-членки. Ето защо ЕИСК призовава финансиращите организации на държавите-членки да внасят своя дял, за да улесняват и насърчават участието в тази важна програма.

3.9 Националната НИРД на държавите-членки в областта на БНТ. Също така ЕИСК призовава държавите-членки да разработят свои собствени силни национални програми за НИРД в областта на ИКТ (8) и БНТ, за да се превърнат в стабилни партньори за европейско и международно сътрудничество. За тази цел следва да бъде инвестиран по-голям дял от структурните фондове.

Характеристики на програмата и критерии за подбор. Комитетът счита, че основната цел да се окаже подкрепа и да се насочи вниманието към нови тематични, методични и технологични идеи е отлична и заслужава подкрепа, а останалите цели, изброени в параграфи 2.4 и 2.6 са атрактивни и важни. Комитетът изразява задоволство от факта, че характеристиките и елементите, посочени в параграфи 2.4 и 2.6 – особено когато се съчетаят – благоприятстват научната оригиналност и изключителните постижения като критерии за подбор от първостепенно значение. Комитетът е убеден, че оригиналността, изключителните постижения и целесъобразността са изключително важни и счита, че така е било досега и следва да бъде и занапред.

3.10.1 Няма универсален подход. Програмата БНТ следователно следва да избягва унифицирания подход при прилагането на нейните инструменти. Докато програмата включва и съчетава различни характеристики (9), всяка от които е валидна и важна, проектите, които ще бъдат подкрепени не бива да бъдат избирани според това дали отговарят на пълния набор от различни характеристики. С други думи, не би трябвало да е задължително да са изпълнени всички условия.

3.11 Приемане на неуспехите. След като изследването на нови територии обикновено има висока възвращаемост, във „високорисковите“ проекти, които са характерни за програмата БНТ, неуспехите също трябва да бъдат приемани и не бива да бъдат клеймо за участващите в тях учени или за подкрепата, оказвана от 7РП. Дори в приоритетните проекти не може да се изключи рискът от неуспех. ЕИСК със задоволство отбелязва, че този принцип е включен и подчертан в документа на Комисията.

3.12 Програмата БНТ и списъкът на ESFRI. Пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (списъкът ESFRI (10)) следва да бъде насърчавана и подкрепяна, за да може напълно да се използва потенциалът на съществуващите и новите инфраструктури за научни изследвания и да се гарантира, че са разработени връзки между тях и програмата БТН.

4. Специфични бележки

В настоящия параграф се разглеждат някои от въпросите, очертани в параграфи 2.4 и 2.6 по-горе.

4.1 Мултидисциплинарни подходи. ЕИСК признава и подчертава предизвикателствата, посочени в съобщението на Комисията. Едно от предизвикателствата е свързано с насърчаване на сътрудничеството между различните дисциплини, което е изключително важно за успеха на БНТ. Ето защо ЕИСК оценява факта, че мултидисциплинарните подходи са присъщо изискване на избраните проекти и предложените неотдавна „приоритетни теми (11)“.

4.2 Участие на индустрията, МСП и обществото. За да се гарантира доброто изпълнение на бъдещите приложения в индустрията и обществото за по-фундаментално насочена програма БНТ, представители на индустрията, МСП и обществото трябва да участват в съответните консултативни съвети. ЕИСК отбелязва, че е налице такава практика (12) и препоръчва тя да продължи и в бъдеще. ЕИСК призовава и за по-активно участие от страна на изследователите в социалната сфера.

4.3 Привличане на най-талантливите и избягване на изтичането на мозъци. Привличането на най-талантливите към изследователската сфера и избягването на изтичането на мозъци, по-специално на най-талантливите млади изследователи, е сериозно предизвикателство, което ЕИСК подчерта на няколко пъти (13). ЕИСК със задоволство отбелязва, че някои изследователски организации (14) вече са приложили успешни програми в отговор на това предизвикателство. ЕИСК препоръчва повече организации във всички държави-членки да работят в тази насока, а Комисията да подкрепя тази политика. ЕИСК препоръчва също така програмите за студенти да бъдат засилени, за да привличат завършващите към точно определени изследователски области, като още в среднообразователното училище трябва да бъде събуден интереса на учениците към иновациите, науката и научните изследвания. Тези програми ще трябва да бъдат приложени по такъв начин, че отличните резултати да бъдат забелязвани още преди етапа на завършване.

4.4 Съвместно планиране (8). Като припомня, че преобладаващата част от НИРД, финансирана с публични средства, се извършва в рамките на държавите-членки или се финансира от тях, ЕИСК отправя още веднъж своя апел за координирана процедура между държавите-членки на ЕС, за да може да се използва докрай потенциалът за НИРД на държавите-членки, заедно с подкрепа от Рамковата програма на Общността за НИРД.

4.5 Сътрудничество за изследователска дейност в областите на БНТ. ЕИСК изтъква още веднъж неотдавнашното си становище (8) по този въпрос и приветства препоръката на Комисията за преодоляване на разпокъсаността на настоящите европейски усилия в изследователската област и за по-нататъшно засилване на сътрудничеството в изследователската дейност в избрани области на БНТ. Тъй като изискванията, посочени в Правилата за участие все още не са достатъчни, ЕИСК препоръчва Комисията възможно най-скоро да покани държавите-членки да започнат съвместни инициативи в рамките на инициативата за съвместно планиране на научноизследователската дейност в области като квантовите или невроинформационните технологии, където съществуват европейски изследователски пътни карти и на по-късен етап да разшири тези инициативи до други области на БНТ от общ интерес. ЕИСК счита постигането на напредък в тази област за важен елемент от новата Лисабонска стратегия (1), който трябва да бъде реализиран, като се използва инструментът на отворения метод на координация.

4.6 Международно сътрудничество. Комитетът изразява съгласие с Комисията, че изследванията в областта на БНТ са в особено добра позиция за (световно) международно сътрудничество, тъй като поставят основите за бъдещи ИКТ и са насочени към глобалните научни предизвикателства. ЕИСК се позовава на неотдавнашното си становище по тази тема (15). ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че най-важните конкуренти на Европа признаха значението на фундаменталните изследвания за постигането и запазването на водеща позиция в областта на ИКТ.

4.7 Сложност на процедурите. По отношение на въпросите, посочени в параграфи 4.4 и 4.5, ЕИСК признава и факта, че административните процедури могат да направят техническите и научни начинания много по-сложни. Следва да се положат усилия, за да се гарантира, че обещаващи инициативи няма да бъдат осуетени от тези процедурни аспекти и че ще бъдат насърчавани да участват реномирани учени и институции.

4.8 Необходимост от Патент на Общността. Комитетът подчертава факта, че един Патент на Европейската общност би помогнал по-бързо и по-добре да се защити правото на интелектуална собственост, възникващо от европейските инвестиции в НИРД. Комитетът изразява дълбокото си съжаление, че от десет години не е отбелязан осезаем напредък.

4.9 ИКТ за наука и изследвания. ЕИСК отправя още веднъж направената по-рано препоръка (15) новата категория „ИКТ за науката и изследванията“ да бъде въведена в общата програма за ИКТ със силен акцент върху софтуера. Комитетът счита, че подобна стъпка би имала положителен ефект върху разширената програма БНТ.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ С 277, 17.11.2009 г., стр. 1.

(2) ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 9.

(3) СOM (2009) 116 окончателен.

(4) Вж. също C(2009) 7604 окончателен от 9.10.2009 г.

(5) Вж. Доклад на консултативния комитет по технологии на информационното общество (ISTAG), 31 юли 2009 г., окончателна версия.

(6) В този контекст ЕИСК обръща внимание и на полезната роля на EUREKA, която предлага на партньорите по проектите бърз достъп до богата база знания, умения и опит в цяла Европа и улеснява достъпа до национални публични и частни схеми за финансиране. (http://www.eureka.be/about.do).

(7) ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 35.

(8) ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 56.

(9) COM(2009) 184 окончателен, параграф 2.

(10) ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 40.

(11) Вж. напр. Commission Report on the FET-Consultations 2007-2008, Future and Emerging Technolgies (Доклад на Комисията относно БНТ – консултации 2007-2008 г., Бъдещи и нововъзникващи технологии), ISBN 978-92-79-09565-8, септември 2008 г.

(12) Членове на консултативния комитет по технологии на информационното общество (ISTAG), вж.: http//cordis.europa.eu/fp7/ict/istag/home_en.html.

(13) ОВ C 110, 30.4.2004 г., стр. 3.

(14) Например Асоциация Helmholtz на германските изследователски центрове и Обществото Макс Планк.

(15) ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 13.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/61

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“

COM(2009) 201 окончателен

(2010/C 255/11)

Докладчик: г-н BURANI

На 28 април 2009 г. Европейската Комисия реши, в съответствие с член 262 на Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“

COM(2009) 201 окончателен.

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 17 декември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1. Заключения и препоръки

1.1 Съобщението представлява приносът на Комисията към борбата срещу укриването на данъци и зоните от типа „данъчен рай“, обявена от Г-20 и потвърдена от Съвета ECOFIN и Европейския съвет. Доброто управление в данъчната област е цел, която се преследва от известно време. В тази област бяха приети правила за сътрудничество между държавите-членки на ЕС и трети страни за взаимопомощ, за данъчно облагане на доходите от спестявания, за връщане на данъчните кредити. Беше приет етичен кодекс за избягване на вредната данъчна конкуренция. Всичко това показва, че Европа счита, че доброто управление в данъчната област е от основно значение, и нейните действия представляват конкретно свидетелство за това.

1.2 В разглежданото понастоящем съобщение, по-специално в частта относно действията във връзка с проследяването на инициативите на ОИСР, са очертани основните мерки, които Комисията възнамерява да предприеме. Като цяло това представлява структуриран план за регламентирането, преговорите и иновациите според критериите, които определят някои политики. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява своето пълно съгласие с всички предложени мерки и съображения на Комисията. Относно една от точките, а именно за връзката между финансовата подкрепа, оказвана в различни форми на много държави, и тяхното равнище на сътрудничество в данъчната област, ЕИСК изразява надежда, че ЕС ще възприеме твърдо и отговорно поведение, по-специално би следвало да се сложи край на политиката на безусловните и безвъзмездните помощи.

1.3 Няма особен смисъл да се изброяват точките, по които е постигнато съгласие. Това би удължило ненужно текста, без да донесе каквато и да било добавена стойност. Въпреки това ЕИСК счита, че трябва да упомене някои основни проблеми, които според него следва да се разгледат внимателно.

Във въведението на Комисията доброто управление в областта на данъчното облагане се разглежда като начин да се даде „координиран отговор“ на изпирането на пари, корупцията и тероризма. Следователно отново се утвърждава принципът за борба на световно равнище срещу тези явления. На практика обаче това твърдение поражда някои съмнения. Само по себе си управлението в данъчна област не може да отговори на предизвикателствата, свързани с борбата срещу другите явления, които могат да имат по-голяма или по-малка връзка с данъците, но имат съвсем друг характер: изпирането на пари е резултат от организираната престъпност, тероризма и корупцията.

1.4.1 В третата директива относно „изпирането на пари“ (1) (MLD) данъчната измама се разглежда като „тежко престъпление“, което би трябвало да бъде предмет на разпоредбите на тази директива. На практика обаче това не е така: укриването на данъци (или данъчната измама) е предмет на поредица от специални директиви, по силата на които то убягва от компетенцията и правомощията на органите, които се борят с изпирането на пари, и остава единствено в правомощията на данъчните власти. Следователно възниква проблем с припокриване на правилата или по-точно необходимост от ясно разграничаване на правомощията и компетенциите: MLD би следвало да бъде пренасочена към своята декларирана цел и да не се отнася до данъчните и финансовите престъпления, когато те нямат предполагаем криминален или терористичен характер; и обратното, директивите относно данъчната област би следвало да изключат от правомощията на данъчните власти престъпленията с ясен криминален или терористичен характер. Между двете явления винаги ще съществува „сива зона“, но поне ще бъдат определени ясни ръководни принципи.

1.4.2 Понастоящем изглежда така, като че ли директивите за борба срещу изпирането на пари и директивите в данъчната област се изготвят независимо едни от други. Отговорността за това обаче не трябва да се приписва на Комисията, а по-скоро на разделението на правомощията и компетенциите: на световно равнище борбата срещу изпирането на пари и организираната престъпност е под егидата на Работната група за финансови действия (FATF) (2), а на европейско равнище - под егидата на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието. Укриването на данъци се разглежда от Г-20, а в Европа - от Съвета ECOFIN. Нито един документ не съдържа дори намек за необходимостта от сътрудничество, обмен на информация и разделяне на задачите между различните власти. ЕИСК призовава за внасяне на ред в тази област, тъй като създалата се ситуация превръща крайната цел за „борба на свеовно равнище“ в абстрактна и недостижима.

1.5 Именно във връзка с борбата на световно равнище възниква проблемът, свързан със зоните от типа „данъчен рай“, на които се обръща внимание само когато става въпрос за укриване на данъци. На заден план остава въпросът за парите, които принадлежат на организираната престъпност или са предназначени за финансиране на тероризма. Проблемът се отнася не само до най-известните центрове, които водят преговори с данъчните власти, но най-вече до някои нововъзникващи финансови центрове, разположени в зони, където геополитическите съображения могат да повлияят върху готовността да се водят преговори.

1.6 Един труден проблем, за който не се говори, е свързан с плаването под удобен флаг (3), източник на значително и напълно легално изтичане на капитали, които обаче не се облагат с данъци. Тези капитали остават за известно време в зоните от типа „данъчен рай“, след което се реинвестират. Колкото и спорни да са по различни причини, удобните флагове съществуват с мълчаливото съгласие на всички държави. В борбата срещу зоните от типа „данъчен рай“ следва да се избягват нежелателните въздействия върху законните дейности и отклоняването на капитали към центрове, които в по-малка степен са склонни към сътрудничество.

1.7 Заключение: ЕИСК подчертава, че Европа е правила и прави много за борбата срещу укриването на данъци и за финансовите аспекти на борбата срещу организираната престъпност и тероризма. Въпреки това Комитетът желае да обърне внимание на законодателите на някои сериозни пропуски: липсва системна координация между борбата срещу укриване на данъци и борбата срещу престъпността, както и ясно разграничаване на задачите и правомощията на властите, които отговарят за борбата срещу тези различни явления. Те често имат аспекти, свързани както с укриването на данъци, така и с престъпността и тероризма, и поради това трудно могат да бъдат причислени към една или друга категория – това е още една причина, поради която е необходимо структурирано сътрудничество между различните власти. Такова сътрудничество не се споменава в програмите на Съвета и Комисията.

2. Съдържанието на съобщението

2.1 Документът на Комисията съдържа поредица от идеи относно управлението в областта на данъчното облагане. Тези идеи са в съзвучие с резултатите на поредица от срещи: срещата на страните от Г-20 през ноември 2008 г., заседанието на Съвета Ecofin през декември 2008 г., срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-20, проведена на 14 март 2009 г., на Европейския съвет от 19 и 20 март и най-накрая на срещата на високо равнище на Г-20 от 2 април 2009 г. В заключенията на тези срещи се изразява воля за предприемане на мерки срещу зоните, които не са склонни към сътрудничество, включително зоните от типа„данъчен рай“, като се предвиждат санкции с цел защита на публичните финанси и финансовите системи. По-специално на срещата на високо равнище на Г-20 се коментираше, че „епохата на банковата тайна е приключила“.

2.2 Съобщението е насочено към определяне на възможния принос на ЕС към управлението в областта на прякото данъчно облагане: в три различни глави на този документ се разглеждат начините за неговото подобряване, инструментите за неговото насърчаване на практика и ролята на държавите-членки в подкрепа на инициативите на ОИСР посредством координирани действия в рамките на ЕС и на международно равнище.

2.3 Доброто управление в данъчната област е цел, която Комисията преследва отдавна посредством сътрудничество в рамките на ЕС и в по-широк смисъл сътрудничество с ОИСР в борбата срещу изпирането на пари с помощта на зоните от типа „данъчен рай“.

Законодателната и регулаторна рамка на ЕС в областта на данъчното сътрудничество в общи линии може да се счита за задоволителна. Директиви за взаимна помощ, данъчно облагане на приходи от спестявания, връщане на данъчни кредити са публикувани или са в процес на разглеждане. Остава да се види по какъв начин и колко съвестно държавите-членки ще приложат на практика общностните правила.

2.4.1 В областта на вредната данъчна конкуренция беше публикуван „етичен кодекс за данъчно облагане на предприятията“ (4), който вече постигна обещаващи резултати, въпреки че има възможност за неговото по-нататъшно подобряване. Кодексът беше приет от държавите-членки и техните зависими и асоциирани територии: прилагането на кодекса в трети страни е част от работната програма за 2009-2010 г. В цялата рамка многократно се повтаря въпросът за прозрачността; ясна е също позицията на Комисията относно прилагането на правилата за държавните помощи към мерките за пряко данъчно облагане.

Комисията възнамерява да предложи координирани действия на държавите-членки за осигуряване на правилно проследяване на инициативите на ОИСР на международно равнище. Понастоящем тя изчаква да бъдат изпълнени „поетите неотдавна важни ангажименти“. Тези ангажименти имат две насоки: от една страна ОИСР възнамерява да премахне преференциалните данъчни режими в 30-те държави, които са нейни членки, и да продължи да оказва натиск на държавите, които не са членки, с цел те да поемат политически ангажимент за сътрудничество със страните от ОИСР.

2.5.1 ОИСР се свърза с много страни от целия или почти целия свят и вече постигна първите успехи: 35 страни, които не са членки на ОИСР, включително много зони от типа „данъчен рай“, поеха политически ангажимент за сътрудничество по въпросите на прозрачността и обмена на информация в областта на данъчното облагане. Неотдавна редица други страни (5) поеха ангажимента да спазват стандартите на ОИСР в областта на обмена на информация при поискване, независимо от националните изисквания или банковата тайна.

В контекста на международната политика действията на Комисията са насочени към съгласуване на практиките за добро управление в областта на данъчното облагане между различни страни (6). По-конкретно Съветът ECOFIN от май 2008 г. отправи искане за включване на стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане в договорите между Европейската общност и трети страни. През декември 2008 г. въвеждането на този стандарт придоби още по-обвързващ характер във връзка с искането за по-решителна борба срещу зоните от типа „данъчен рай“ и юрисдикциите, които отказват сътрудничество.

2.6.1 В областта на данъчното облагане на спестяванията Комисията успя да накара някои трети страни (7), както и зависими или асоциирани територии на държавите-членки (някои от които по-рано бяха определяни като зони от типа „данъчен рай“) да прилагат мерки идентични или еквивалентни на тези, които се съдържат в директивите на Общността. Проведени са проучвателни разговори с други страни (8), но все още не са започнати официални преговори.

2.6.2 Водят се преговори с редица страни от Европейското икономическо пространство (ЕИП) (9) и Швейцария. Държавите от ЕИП прилагат направо принципите на вътрешния пазар, а по отношение на държавните помощи се прилагат „аналогични правила“. Отношенията с Швейцария са уредени с Договора за свободна търговия от 1972 г., но неотдавна някои аспекти бяха поставени под въпрос. С Лихтенщайн се водят преговори с оглед на ново споразумение за борба с измамите. В цялата тази област тече процес на развитие.

2.6.3 Принципите за прозрачност, сътрудничество и обмен на информация са включени в плановете за действие и в споразуменията, сключени с много страни във връзка с европейската политика за съседство и политиката за разширяване. Комисията работи за прилагането на тези принципи в голям брой трети страни: първите контакти с някои страни изглеждат обещаващи, но трябва да се реши каква позиция да се възприеме по отношение на онези страни, които досега отхвърляха идеята.

2.6.4 Особено внимание се обръща на преговорите с развиващите се страни: наред с откритостта, в някои области съществува и съпротива, която трябва да се преодолее, може би посредством обвързването на финансирането, предвидено по линия на ЕИСП (Европейския инструмент за сътрудничество и партньорство) и 10-ия ЕФР (Европейски фонд за развитие), с приемането на правилата за управление в областта на данъчното облагане.

2.7 Отделна глава от съобщението е посветена на изброяването на текущите инициативи: вътрешни инициативи под формата на директивите, упоменати в параграф 2.4, и външни инициативи за осигуряване на практическо проследяване на инициативите, упоменати в параграф 2.5. Следва да се отбележи, че Комисията с основание отправя искане към Съвета да ѝ бъде предоставена достатъчна гъвкавост при воденето на преговори, необходимо условие за адаптиране на общата политика към специфичните условия във всяка страна. Специално внимание е отделено на инициативите за сътрудничество в развитието, които следва да се използват по отношение на страните, оказващи съпротива, като стимул за по-голяма откритост (вж. параграф 2.6.4).

2.8 В заключение Комисията привлича вниманието на Съвета върху важността на предложените мерки и необходимостта да се гарантира бърза прозрачност на вече публикуваните директиви на национално равнище, да се ускори изготвянето на тези, които се обсъждат понастоящем, да се приемат по-добре съгласувани и координирани политики на равнище ЕС и накрая да се осигури по-голяма съгласуваност между политиките на отделните държави-членки и договорените принципи в областта на управлението.

3. Бележки и коментари

3.1 ЕИСК приветства съобщението на Комисията: наистина беше време в рамките на доброто управление в областта на данъчното облагане да се начертае план за действие и поведение по отношение на тази сложна материя – борбата срещу укриването на данъци. Комитетът може само да подкрепи и да даде пълното си съгласие за всички споменати аспекти и мерки, предложени от Комисията. Той обаче смята за свой дълг да обърне внимание върху някои основни проблеми и други аспекти, свързани с конкретни детайли, които според него трябва да бъдат разгледани внимателно.

Комисията повдигна въпроса за връзката между финансовата подкрепа, която ЕС оказва на някои страни, и тяхното равнище на сътрудничество с принципите на управлението в областта на данъчното облагане (вж. параграф 2.7). Тя споменава възможността за „приемане на подходящи мерки“ във връзка със следващия междинен преглед на Европейския фонд за развитие (ЕФР) и за включване на специални мерки в Споразумението от Котону (10). Тези мерки биха могли да включват намаляване на помощите за страните, които не сътрудничат, и предоставяне на стимули под формата на техническа помощ и допълнително финансиране на онези страни, които демонстрират желание да изпълнят своите ангажименти.

3.2.1 Следователно се предлага в общностната политика за подкрепа на други страни да се въведе принципът, според който помощта трябва да бъде заслужена с конкретна проява на желание за сътрудничество в областта на данъчното облагане и не само в нея. ЕИСК счита, че документите, с които се установяват редът и условията за отпускане на помощи, трябва да съдържат ясна клауза в този смисъл. Необходима е ясна и недвусмислена промяна в политиката за отпускане на средства, която трябва да се превърне в средство за насърчаване на конкретен и контролируем процес на морално, социално и икономическо развитие. Корумпираните правителства не реагират на искания за сътрудничество: единственият начин да бъдат убедени е да бъдат застрашени техните интереси. Остава да се види в каква степен предложената от Комисията политика може да се приложи на практика. Пречки от политически и социален характер биха могли да изиграят решаваща роля по отношение на нейното прилагане.

Във встъпителната декларация на Комисията се съдържат и някои други съображения - в нея доброто управление в областта на данъчното облагане се разглежда като средство за „координиран отговор“ на проблемите, свързани с изпиране на пари, корупция и тероризъм. По този начин се утвърждава многократно изразената идея, която ЕИСК споделя, за това, че само в една борба на световно равнище може да се приложи стратегията за защита на обществото от всякакви финансови престъпления, независимо от това дали те са от криминален, терористичен или данъчен характер.

3.3.1 Всички мерки, които Комисията споменава в своето съобщение, са от полза за управлението в областта на данъчното облагане. ЕИСК обаче отбелязва, че липсва ясно и системно споменаване на глобална стратегия. Прилаганите Мерките в областта на данъчното облагане, които се прилагат понастоящем или се планират, би трябвало да вървят успоредно с мерки в областта на изпирането на пари, борбата срещу корупцията, организираната престъпност и тероризма. Предварителна стъпка би било премахването на някои сенчести зони и съществуващи несъответствия между директивите относно данъчното облагане и директивите, насочени срещу изпирането на пари.

В директивите относно борбата срещу данъчните измами не се споменават разпоредбите, съдържащи се в Третата директива за борба срещу изпирането на пари (MLD) (11), независимо от факта, че в тази последна директива данъчната измама (или най-малкото някои нейни аспекти) се разглеждат като „тежко престъпление“ (12). Следователно може да се постави въпросът за това дали разпоредбите на MLD са приложими в областта на данъчното облагане, по-специално по отношение на задълженията за уведомяване, функциите на ЗФР (13), участието на трети страни, включително представителите на свободните професии (14). Отговорът на този въпрос обаче е отрицателен: в „данъчните“ директиви борбата срещу измамите се възлага само на данъчните власти, не се споменават нито правомощията на ЗФР и връзките с тях, нито разпоредбите на MLD.

3.4.1 Следователно в общностните директиви съществува несъответствие между регулаторните и практическите аспекти. Въпреки че на теория границите между данъчната измама и криминалното изпиране на пари могат да бъдат определени, на практика те могат да се окажат неясни или несъществуващи. Например укриването на ДДС може да се разглежда като контрабанда (изпиране на пари) или като данъчна измама и може да разкрие връзки между привидно „нормални“ предприятия и трафика на наркотици, оръжие и др. Корупцията винаги е свързана с укриване на данъци, но често прикрива много по-тежки престъпления от друг характер. Зад прехвърлянето на „съмнителни“ от данъчна гледна точка пари може да стои терористична дейност. Съществуват множество възможности за съмнения при тълкуването и конфликти между правомощията.

3.5 Следователно цялата област се нуждае от цялостно преосмисляне и преразглеждане. MLD трябва отново да бъде насочена към своята декларирана цел, а именно борба срещу организираната престъпност и тероризма, от която изрично да бъдат изключени данъчните и финансовите престъпления в случаите, в които те нямат криминален или терористичен характер. От друга страна, директивите в областта на данъчното облагане би следвало да изключат от правомощията на данъчните власти всички престъпления с ясно изразен криминален или терористичен характер. Без да се стреми да създава скала на ценностите, Комитетът счита, че борбата срещу престъпността и тероризма има по-голямо политическо и социално значение от борбата срещу укриването на данъци. Тези две области обаче са тясно свързани не само поради вече спомената неяснота при разграничаване на правомощията, но и поради практическото прилагане на принципа за„борба на световно равнище“, който предполага задължение за сътрудничество и обмен на информация между различните власти. Необходимостта от сътрудничество между различните власти се споменава в едно съобщение от 2004 г (15)., но не присъства в нито една директива.

3.6 Разпокъсването на правомощията и тяхното припокриване отразяват разпределението на силите в Съвета: проблемите, свързани с укриването на данъци и зоните от типа „данъчен рай“ се разглеждат от Съвета Ecofin, а тези свързани с борбата срещу престъпността и тероризма - от Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“. От друга страна същото разпределение се наблюдава и на световно равнище: Г-20 и FATF (16) като че ли принадлежат на различни светове. В ОИСР съществува връзка, но само на централно равнище: органите, с които тя работи на национално равнище, са различни в зависимост от правомощията на министерствата.

Официалните декларации навеждат на мисълта, че съществува политическа воля за напредък в ефективната борба на световно равнище, но няма изгледи в близко бъдеще да се намери практическо решение, освен ако проблемът не се осъзнае ясно на най-високо политическо и финансово равнище. Предварителният преглед на някои основни аспекти обаче трябва да бъде осъществен незабавно и не търпи отлагане. Един от тях без съмнение е цялостното оценяване на явлението зони от типа „данъчен рай“ (17). Благодарение на действията на ОИСР и Комисията, наскоро много зони от типа „данъчен рай“ се съгласиха да сътрудничат в борбата срещу укриването на данъци (18), като премахнат или смекчат банковата тайна, така че вече нито една страна да не фигурира в „черния списък“ (19). В близко бъдеще ще се разбере в каква степен тези обещания ще бъдат изпълнени.

3.7.1 Различните списъци обаче не са изчерпателни или най-малкото оставят неясноти. За нововъзникващите финансови центрове изглежда е характерна известна липса на прозрачност. Някои от тях притежават или биха могли да придобият в бъдеще характеристиките на „убежища“ – или дори на зони от типа „рай“ – данъчен или от друг вид. Това са някои страни от Югоизточна Азия, Персийския залив, но също в известна степен Индия, Сингапур, Китай (Хонг Конг е само върхът на айсберга на китайската финансова система). Въпреки че въпросът за финансирането на тероризма се включва в „стандартните“ клаузи, той често се пропуска при преговорите, тъй като това финансиране минава по канали, които определено не са склонни да се покажат, още по-малко да преговарят. Тези и други проблеми са толкова деликатни, че мълчанието, в което са обвити, е разбираемо, но това не е причина да бъдат пренебрегвани.

3.7.2 Все още не се споменават и други аспекти: трафикът на оръжие, което често пъти се продава законно и със съответните официални разрешения. Този трафик по тайни канали поддържа войните и тероризма в много страни и често се финансира с доходите от търговията с наркотици. Всичко това създава огромен паричен поток, който като че ли изчезва в бездънна „черна дупка“. Това явление е добре известно, но със сигурност не може да бъде предотвратено с директиви, договори и разследвания: то е от съвсем друго естество и трябва да бъде разглеждан в рамките на световната политика.

3.7.3 Следователно явлението зони от типа „данъчен рай“ в своята цялост представлява проблем, който трябва да бъде решаван, като се имат предвид геополитическите аспекти, от които зависи всяко едно решение. По отношение на практическите възможности, борбата срещу укриването на данъци и изпирането на пари (но най-вече тероризма) трябва да се води на световно равнище, доколкото това е възможно, като се има предвид, че пълната победа е все още далечна цел. Най-вече трябва да се внимава да не се допуска пренасочване на дейности от известни центрове към други, по-малко известни, които могат да бъдат враждебно настроени или да са по-малко склонни да водят преговори. Настоящата криза ускорява постепенната промяна в съотношението на силите между световните финансови центрове. Азия и ислямският свят са новите сили, чиято логика и поведение не съвпадат винаги с традициите на западния свят.

Друг проблем, който до известна степен е свързан със зоните от типа „данъчен рай“, е този за плаването под удобен флаг (FOC – flags of convenience), което се практикува от 63 % от световния търговски флот и значителен брой големи кораби за развлечение. По-голямата част от тях са регистрирани в зони от типа „данъчен рай“ и са свързани с огромен поток от средства, които имат напълно законен произход, въпреки че не се облагат или почти не се облагат с данъци. Някои от страните, които имат такива регистри, са държави-членки на ЕС. Корабите, които плават под удобен флаг, оперират при привилегировани условия на конкуренция по отношение на тези, които плават под национален флаг, и сумите, които се плащат за тази цел, представляват избягване на данъчно облагане, но не и укриване на данъци от „официалната“ данъчна система. Освен това те не са длъжни да спазват задълженията, произтичащи от синдикалните конвенции за морските лица.

3.8.1 Не се предвиждат никакви финансови мерки по отношение на плаването под удобен флаг, не само защото липсват правни основания за подобни действия, но и защото мерки, които се основават само на финансови съображения, могат да окажат отрицателно въздействие върху една икономическа дейност, която е от жизненоважно значение за целия свят, и да намалят един значителен поток от инвестиции в световната икономика. Освен сериозните съображения от морален характер, плаването под удобен флаг нарушава конкуренцията и дава възможност да не се спазват синдикалните споразумения. Всичко това става с мълчаливото съгласие или мълчаливото приемане от страна на правителствата от целия свят. На равнище ЕС единствените правила, които се отнасят за тези кораби, са правилата, свързани с безопасността на корабоплаването и превоза.

3.8.2 Тези аспекти се споменават, за да се подчертае, че не всички финансови средства, които се стичат към зоните от типа „данъчен рай“ и които излизат от тях, за да бъдат инвестирани в световните финансови центрове (20), са свързани с укриване на данъци, изпиране на пари и финансиране на тероризма. Във връзка с това предложените от Г-20 и представените от Комисията мерки в областта на данъчното облагане заслужават подкрепа. Те трябва да се прилагат и по отношение на изпирането на пари и тероризма, но при това следва да се внимава да не се допуснат отрицателни последствия върху действията и финансовите потоци, които са законни или най-малкото не са незаконни.

3.8.3 Постигането на сътрудничество и прозрачност от страна на зоните от типа „данъчен рай“ би било исторически успех. Сенчестите зони, които все още съществуват и по всяка вероятност ще продължат да съществуват, показват, че трябва да се стремим не само към прилагането на големите принципи, но и към постигането на разумни, макар и не оптимални цели. В крайна сметка става ясно, че инициативите в областта на данъчното облагане трябва да бъдат насочвани и контролирани от политическите власти в рамките на техните стратегии в областта на международните отношения. В тази последна област Европейският съюз има нужда от обща политика; правителствата трябва да разглеждат тази цел като приоритетна, но предвид настоящото положение, тя изглежда все още далечна.

Брюксел, 17 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, ОВ L 309, 25.11.2005 г.

(2) Работна група за финансови действия, орган на ОИСР.

(3) Даден кораб плава под „удобен флаг“ (на английски обикновено се използва терминът FOC – flag of convenience), когато е регистриран в държава с малко правила с намерението да се намалят оперативните разходи и да се избегнат обременителните разпоредби. Международната федерация на работниците в транспорта е изготвила списък на 32 „регистъра“, които счита за „FOC“.

(4) Прието от Съвета ECOFIN на 1декември 1997 г.

(5) Включително Швейцария, Австрия, Белгия, Люксембург, Хонг Конг, Макао, Сингапур, Чили, Андора, Лихтенщайн и Монако.

(6) Страни от Карибския басейн, острови в Тихия океан.

(7) Швейцария, Лихтенщайн, Сан Марино, Монако и Андора.

(8) Хонг Конг, Макао и Сингапур.

(9) Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(10) Споразумение за партньорство между страни от Африканската, Карибската и Тихоокеанската група от една страна и ЕС и неговите държави-членки от друга страна; споразумението е подписано в Котону на 23.6.2000 г.

(11) Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15, известна като 3-та директива срещу изпирането на пари (MLD).

(12) Вж. член 3, параграф 5, буква г) от MLD. „измама, най-малкото тежка, както е определена в член 1, параграф 1 и член 2 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности“. Следователно укриването на данъци, най-малкото във връзка с ДДС, е включено изрично в списъка на престъпленията - предмет на MLD.

(13) Звена за финансово разузнаване. Вж. член 21 от MLD.

(14) Вж. член 2, параграф 3 от MLD.

(15) „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно предотвратяването и противодействието на вредните корпоративни и финансови практики“ COM(2004) 611 окончателен.

(16) FATF - Работна група за финансови действия, орган на ОИСР.

(17) Интересно е да се отбележи, че на повечето езици английският термин „fiscal haven“ е преведен като „данъчен рай“. Разликата между „haven“ (убежище) и „heaven“ (рай) изглежда не се дължи на обикновена грешка при превода: тя свидетелства за друг начин на мислене (forma mentis).

(18) На практика в договорите със зоните от типа „данъчен рай“ е включена „стандартна клауза“ относно организираната престъпност и тероризма, но „данъчният“ аспект винаги е на първо място.

(19) Съществуват още два списъка - „светлосив“ и „тъмносив“ в зависимост от осигурената степен на сътрудничество.

(20) Изчислено е, че 35 % от световните финансови потоци минават през зони от типа „данъчен рай“, но не е известно на каква основа е направено това изчисление.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/66

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно ново партньорство за модернизирането на университетите — Форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса“

COM(2009) 158 окончателен

(2010/C 255/12)

Докладчик: г-н BURNS

На 2 април 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно ново партньорство за модернизирането на университетите - Форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса“

COM(2009) 158 окончателен.

Специализираната секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 15 октомври 2009 г. (докладчик: г-н Burns).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 17 декември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 60 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1. Препоръки

1.1 ЕИСК счита, че използването на думата „университет“ за обозначаване на всички висши учебни заведения, без да се държи сметка за техния статут и наименование в държавите-членки, води до объркване. Необходимо е по-скоро насърчаване на партньорствата между висшите учебни заведения (ВУЗ) и предприятията, ясно разграничаване на дисциплините, за които такова партньорство е подходящо и предоставяне и на двете страни на свободата да преценят дали то е взаимноизгодно. Ето защо ЕИСК предлага да се използва по-общия термин „ВУЗ“ и следователно да се използва в заглавието на „Форума“.

1.2 Съобщението на Европейската комисия, както и Форумът на ЕС за диалог между университетите или висшите учебни заведения и бизнеса следва да се съсредоточат върху целесъобразни сътрудничество и действия. Този аспект трябва предварително да се анализира много внимателно, по-специално в контекста на настоящата криза, тъй като не може да се приема за даденост възможността на предприятията да инвестират пряко в дипломантите (с по-дългосрочна перспектива). Форумите би трябвало да служат за определяне на обществения интерес в дългосрочен план в областта на образованието и развитието на пазара на труда.

1.3 В това отношение консултацията със социалните партньори и представителите на гражданското общество е желателна. Поемането на ангажименти към предприятията и създаването на Форум трябва да има смисъл, а не да се превръща в механизъм без особена стойност освен за събиране на повече пари за настоящите университетски дейности. За предприятията този процес на ангажиране и създаване на форуми не бива да се превръща в инструмент за доминиране над висшите учебни заведения.

1.4 ЕИСК би насърчил по-равнопоставено партньорство между университетите и предприятията, при което и двете страни се насърчават да станат „двигатели“ на промяната и двете имат ценен принос, като признават взаимно различните си цели и обществени задачи и същевременно откриват и използват онези области и допирни точки, от които може да възникне сътрудничество (1).

1.5 По отношение на ученето през целия живот, трябва да се проведат емпирични изследвания, за да се определи ясно кои задачи трябва да бъдат изпълнени от предприятията и какви резултати трябва да бъдат постигнати преди Форумът да разработи цели, свързани с професионалната квалификация и обучение.

1.6 Предприятията трябва да поемат отговорност за определянето на резултатите във връзка с това, което е постигнато или трябва да бъде постигнато на работното място, и като се отчитат нуждите на работниците от обучение през целия живот.

1.7 Достъпът до програмите за учене през целия живот не бива да бъде ограничаван от предишните академични постижения, нито да се свежда до получаването на специфични квалификации. Ученето през целия живот трябва да се основава на практическите потребности на служителите и изискванията на техните работни места. Всяко обучение на работното място следва да бъде насочено към постигането на резултати. Придобиването на квалификация не бива да бъде основната цел на ученето през целия живот.

1.8 В бизнеса нищо не може да замени практическия опит. Следователно Форумът следва да направи предложения за начините, по които представителите на академичната общност ще могат да придобиват ценен опит както в големите, така и в малките предприятия. Вече съществува богат опит в тази област и е необходимо да се анализират примерите за добри практики.

1.9 МСП и микропредприятията следва да се насърчават да участват по-активно във Форума.

1.10 В работата на Форума трябва да се използва по-практично определение на МСП. Ние предлагаме:

Категория предприятия	Численост на персонала
Средни предприятия	<100
Малки предприятия	<20
Микропредприятия	<5

2. Преглед на контекста

2.1 Образованието и обучението се определят като основни фактори за постигането на общите цели на Лисабонската стратегия. За да може европейското общество да оцелее и да се конкурира в новата глобална икономика, гражданите трябва да станат по-предприемчиви. За постигането на тази цел трябва да се обърне внимание на модернизирането на европейските образователни системи, а на университетите и предприятията - да се признае ролята на основни двигатели в този процес.

2.2 Вече съществуват партньорства между големите мултинационални компании и университетите, изследователските организации и предприятията. Добри примери за нови форми на сътрудничество и партньорство са съвместните технологични инициативи, европейските технологични платформи, клъстерите за високи постижения и новосъздаденият Европейски институт за иновации и технологии. За съжаление, подобни връзки между висшите учебни заведения, микропредприятията и МСП не са развити в достатъчна степен.

2.3 Необходими са нови изследователски направления, за да се получат по-точни знания за променящия се свят на висшето образование и ролята на представителите на академичната общност. Въпреки че на университетите е отредена централна роля в изграждането на европейско „общество на знанието“, неотдавнашни проучвания показват, че университетите са поставени под напрежение от нашите нарастващи очаквания спрямо тях, които е трудно да балансират: от тях се очаква да провеждат повече научни изследвания, да бъдат конкурентоспособни и рентабилни, като същевременно обучават повече студенти по по-индивидуални програми и поддържат високи академични стандарти. По този начин тяхната задача придобива неясни очертания и те рискуват да загубят своята роля в създаването и разпространението на знания (2).

2.4 В Съобщението от май 2006 г. относно модернизацията на висшето образование (3) се твърди, че предприятията могат да имат принос в три области:

—	управление: бизнес моделите могат да бъдат внесени в света на университетите;

—	финансиране: предприятията имат потенциална роля за оказване на финансова подкрепа както в образователната, така и в научноизследователската области;

—

учебни програми: необходимо е студентите да получават образование, което да ги подготвя за настоящия и бъдещия пазар на труда. Предприятията трябва да участват в този процес и да предлагат подходящи назначения, които да помогнат на студентите да направят прехода от учене към работа. Предприятията трябва да бъдат насърчавани също да дават възможност на своя персонал да преминава през по-нататъшно обучение и да осъвременява уменията си по време на трудовия живот.

2.5 През 2008 г. Комисията създаде Форум на университетите и предприятията, който подкрепя сътрудничеството между университетите и предприятията с цел да помага на университетите да отговарят по-добре и по-бързо на търсенето на пазара и да развиват партньорства, които да използват научното и технологично знание.

2.6 Във Форума участваха висши учебни заведения, предприятия, сдружения на бизнеса, посредници и публични власти. Той предостави възможност за дискусии относно обмена на добри практики, както и по общи проблеми и позволи на участниците да работят съвместно за намирането на възможни решения.

3. Основно съдържание на предложението на Комисията

3.1 Комисията признава необходимостта от по-добро сътрудничество между университетите и бизнеса. Следователно са необходими мерки за подкрепа на държавите-членки в техните усилия да модернизират своите системи за висше образование.

3.2 С настоящото съобщение се цели:

—

да се направи преглед на наученото през първата година от съществуването на Форума и на другите дейности на европейско равнище в тази област, които са свързани с предизвикателствата и пречките пред сътрудничеството между университетите и предприятията. Този аспект на работата е разгледан по-подробно в работен документ на службите на Комисията;

—	да се направят предложения за следващите стъпки в работата на Форума;

—	да се очертаят конкретни действия за проследяване с цел укрепване на сътрудничеството между университетите и предприятията.

3.3 Основните заключения на доклада, които ще окажат влияние върху работата на Форума са:

—	развитието на предприемаческа култура в университетите изисква дълбоки промени в управлението и ръководството на университетите;

—	образованието в областта на предприемачеството трябва да бъде разбираемо и отрито за всички заинтересовани студенти във всички академични дисциплини;

—	университетите следва да включват предприемачи и представители на бизнеса в процеса на обучение по предприемачество;

—	преподавателите и учителите следва да имат достъп до обучение за преподаване в областта на предприемачеството и контакти със света на бизнеса;

—	университетите и държавните научноизследователски организации следва да имат ясни дългосрочни стратегии за управление на правата върху интелектуалната собственост;

—	трябва да се обърне внимание на особените предизвикателства, с които се сблъскват МСП, желаещи да създадат партньорства с университетите;

—	ученето през целия живот трябва да бъде напълно интегрирано в задачите и стратегиите на университетите;

—	осъвременяването/повишаването на уменията трябва да се цени и признава на пазара на труда и от работодателите;

—	ученето през целия живот трябва да се развива в партньорство с предприятията – университетите не могат да го разработват и осигуряват самостоятелно;

—	националните и регионалните рамкови условия трябва да осигуряват на университетите среда, която да ги насърчава да установяват сътрудничество с предприятията;

—	сътрудничеството между университетите и предприятията трябва да бъде включено в институционалните стратегии; лидерството и ефективното управление на човешките ресурси са от основно значение за неговото осъществяване.

3.4 За да се улесни обсъждането на горепосочените цели, Комисията планира да предостави на Форума на ЕС за диалог между университетите и бизнеса по-добра структура от пленарни заседания и тематични семинари. Препоръчва се присъствие в интернет. То ще бъде насочено също към насърчаване на ангажираността на национални и регионални власти и участници извън ЕС.

3.5 Въз основа на резултатите от Форума Комисията възнамерява да проучи нови форми на структурирани партньорства между университетите и предприятията, по-специално МСП, и да анализира до каква степен тези партньорства биха могли да бъдат подкрепени чрез съществуващите програми на ЕС. Комисията ще проучи също така дали обхватът на диалога с предприятията би могъл да бъде разширен, така че да обхване и други сектори на образованието и обучението.

4. Общи забележки/наблюдения на ЕИСК

4.1 ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия, с които се цели подобряване на отношенията между висшите учебни заведения и предприятията. Но изразява загриженост поради факта, че Съобщението не съдържа почти нищо друго освен потвърждение на критиките, които бяха изложени подробно в предходни документи, като достига до същото заключение: „имаме проблем и трябва да направим нещо за неговото разрешаване“. Въпреки това Комитетът е обезпокоен от това, че там, където в съобщението на Комисията се предлагат някои мерки за подобряване на сътрудничеството между висшите учебни заведения и предприятията, това е направено по едностранен начин, например „университетите следва да възприемат управленските структури на предприятията, да улеснят прякото участие на специалисти от практиката, да въведат обучение по предприемачески умения и др.“ (вж. параграф 3.3).

4.2 ЕИСК е обезпокоен от факта, че в Съобщението е възприет твърде академичен подход, а препоръките са твърде неясни и допускат тълкувания. Объркващо е използването на думата „университети“ за обозначаване на всички висши учебни заведения, независимо от техните названия и статута, който имат в държавите-членки. Различните висши учебни заведения предлагат на предприятията различни услуги. Продуктът, предлаган от учебните заведения, специализирани в предоставяне на обучение на основата на компетенциите, се различава от този, който предлагат учебните заведения, насочени към курсове на основата на знания. Например основната функция на традиционните университети, в които преобладават хуманитарните и социалните науки, както и фундаменталните изследвания, е създаването на знания и поддържането на културната приемственост.

4.3 Повечето работодатели разбират това традиционно разделение между университетите и другите форми на по-нататъшно образование. Те очакват от университетите да обучават студентите, така че те да завършват със задълбочено разбиране на изучаваната от тях специалност. Те разглеждат степените по-скоро като показател за потенциала, отколкото като свидетелства за придобити компетенции, докато от квалификациите, предоставяни от висшето образование и професионалното обучение, очакват да бъдат индикатор за компетенциите, необходими за изпълнението на задачи. Това Съобщение и придружаващият го работен документ на службите на Комисията не допринасят за изясняване на тези въпроси.

4.4 ЕИСК осъзнава проблемите, свързани с така нареченото корпоратизиране на университетите. Ние считаме, че пренасянето на образователни процеси и процедури от САЩ и механичното им прилагане в Европа няма да даде резултати. Европейските университети трябва да открият нов начин за сътрудничество с предприятията и подобряване на своите услуги, квалификации и на резултатите, които предлагат, без това да намали техния капацитет в областта на фундаменталните научни изследвания, който е от първостепенно значение за подпомагането на оцеляването на Европейския съюз в условията на световна конкуренция.

4.5 При настоящия икономически климат всички европейски висши учебни заведения трябва да станат „по-ориентирани към клиентите“ и да си дадат по-добре сметка за разходите и ползите, които носят на обществото. За да съдействат на университетите да изпълнят тази нова роля, форумите за дискусии между университетите и предприятията следва да се превърнат в идеални партньори. Трябва обаче да се даде определение на думата „клиент“ от гледна точка на обществения интерес, работодателите и отделните студенти.

4.6 Тези промени в приоритетите ще доведат до финансови последствия за университетите. Степента, в която пазарът следва да определя академичните приоритети, е фактор от основно значение, който трябва да бъде разгледан внимателно. Пълното съсредоточаване върху конкурентоспособността и насочеността към бизнеса наред с другите последствия може да бъде свързано и с ограничаване на учебните програми и научноизследователските области. Пример за тази тенденция е упадъкът на класическите дисциплини, който се наблюдава в световен мащаб. Този процес (4) не е ограничен само до хуманитарните дисциплини, но се проявява също и в класическите научни дисциплини – химия, физика и математика, а също и в икономиката и другите социални науки.

4.7 В Съобщението на Комисията се твърди, че основната цел на всяка една препоръка е европейските университети да се превърнат в „двигател на амбицията на Европа да бъде водещата световна икономика и общество на знанието“. Въпреки че това може да изглежда като много похвална цел, безпокойство буди фактът, че само университетите се определят като „двигатели“. ЕИСК би предпочел между предприятията и университетите да има равнопоставено партньорство, при което и двете страни да признават своите предимства и слабости и в равна степен да бъдат двигатели на промяната, предприятията да предоставят практически опит и знания за пазара, а университетите – интелектуално съдържание и подкрепа. ЕИСК припомня обаче, че ролята на „двигател“ на тази европейска амбиция играят и много други фактори, а не само предприятията и висшите учебни заведения. Необходимо е тази амбиция да се разгледа в цялостния контекст на европейските и националните политики и по-специално по отношение на подкрепата на обществото за образованието и за справяне с безработицата.

4.8 ЕИСК признава необходимостта учебното съдържание да бъде съобразено с пригодността за заетост и споменаването на „резултатите“ в работния документ (5.2/5.2.3/5.5.5), но продължава да счита, че това не може да бъде единствената роля на университетите. Ние обаче сме загрижени за начина, по който ще се определят тези резултати, за това кой ще ги определя и за това как професионалното образование и обучение и професионалните квалификации ще се впишат в която и да е окончателна матрица на университетското обучение и квалификации и на професионалното обучение и квалификации. Ние считаме, че определянето на тези резултати е от основно значение за съобразяване на квалификациите, получавани в процеса на обучение, с нуждите на работодателите, по-специално във връзка с МСП и микропредприятията, но отбелязваме, че предвид продължителността на обучението и бързите промени на нехармонизираните европейски пазари на труда, ще бъде трудно да се постигне съответствие между обучението и заетостта в предприятията. На студентите и абсолвентите от икономическите специалности университетите трябва да дадат необходимите теоретични знания, за да отговорят на съвременните предизвикателства на променящия се икономически свят.

4.9 Ученето през целия живот е важно за предприятията и гражданите, но в Съобщението не се разглежда проблемът, свързан с равния достъп. Това е сериозен проблем, по-специално във връзка с онези граждани, които не са получили университетско образование. Ясно е, че при липса на изрични препоръки лицата, които вече имат университетска степен, ще получат повече помощ и обучение, а онези, които нямат университетско образование, няма да се запишат в университет или университетска програма за учене през целия живот.

4.10 Тези предложения изглежда се основават на предположението, че Комисията ще може да определи областите, в които има недостиг на умения, само като проведе срещи с работодатели и представители на академичната общност. Изглежда парадоксално, че се насърчава провеждането на повече научни изследвания и същевременно се избягва да се правят препоръки за каквото и да било приложение на каквито и да било научни техники, с които да се определят точно областите, където има недостиг на умения, и да се допринесе за създаването на образователни и обучителни програми, насочени към преодоляването на този недостиг. Чрез създаването, съвместно с големите предприятия, на институции (например сдружения) във висшите учебни заведения може да се установи какви квалификации на абсолвентите са необходими на практика и да се гарантира, че квалификациите отговарят по-добре на изискванията на икономиката. Освен това такива институции могат да бъдат в помощ на абсолвентите при намиране на работа в предприятията.

4.11 Липсата на данни е особено важна във връзка с ученето през целия живот. Следва да се проведат емпирични изследвания, за да се определи ясно какви задачи се решават в предприятията и какви задачи трябва да бъдат решени. След като това бъде определено, обучението и всички последващи квалификации трябва да се насочат към постигането на набелязаните резултати. Поради практическия аспект на определянето на бизнес резултатите, е изключително важно предприятията да изпълняват своята роля в процеса на разработване и определяне на тези цели. Информирането на заинтересованите страни ще бъде от жизненоважно значение. Например когато е известно, че в даден сектор има остра нужда от работници, какъвто е случаят с морските професии, би трябвало потенциалните „студенти“ да бъдат информирани от университетите (национални и европейски), в които се провежда обучение по тези разнообразни професии, някои от които изискват много висока квалификация.

4.12 В Съобщението на Комисията (параграф 2) се казва: „В сътрудничеството между университетите и бизнеса участват две общности, които са много различни една от друга по отношение на своята култура, ценности и мисия“. След това се представя подробно начина, по който се изграждат партньорства между двете области, и се признава, че „нивото на това сътрудничество е много различно за различните държави, университети и академични специалности. Освен това степента, до която подобно сътрудничество повлиява управлението или организационната култура в двата сектора, е твърде ограничена. Университетите с обща за институцията стратегия за сътрудничество с бизнеса са твърде малко и са концентрирани в няколко държави-членки.“

4.13 В това твърдение е представен един от основните проблеми във взаимоотношенията между университетите и бизнеса – голяма част от традиционните университети не правят никакви или почти никакви опити да разберат културата, ценностите и мотивите на бизнеса и смятат, че всички промени в това разбиране трябва да се правят от бизнеса, а не от университетите. Истинското сътрудничество изисква представителите на предприятията да отчитат специфичната функция на университетите и техните различни отговорности към обществото, както и факта, че приносът им в полза на предприятията се осъществява преди всичко по непряк начин. Докато не се реши този проблем, всички препоръки относно сътрудничеството между университетите и предприятията по всяка вероятност няма да имат особена стойност.

4.14 Това твърдение подчертава още един проблем, свързан с факта, че съществуващото понастоящем сътрудничество се основава на работата на университетите с големи, често пъти многонационални предприятия с доказана социална и икономическа история. Това поставя въпроса: доколко МСП и микропредприятията могат да се надяват да окажат влияние на университетите при положение, че големите компании имат толкова слабо влияние в исторически план? За този проблем се намеква в параграф 3.3: „Трябва да се работи за преодоляване на специфичните предизвикателства, пред които са изправени МСП, за да могат и те да влизат в партньорства с университетите“. Няма обаче практически предложения за това какви могат да бъдат тези предизвикателства и решения.

4.15 Документът не съдържа ясно определение на МСП. Терминът се споменава девет пъти в Съобщението, десет пъти в оценката на въздействието и 76 пъти в работния документ на службите на Комисията, но общото впечатление от документите на Комисията е, че определението не се отнася за малките предприятия, а по-скоро за предприятията, в които работят над 200 служители и имат оборот над 10 милиона €. Определението за МСП, което Европейската комисия използва понастоящем, е:

Категория предприятия	Численост на персонала	Годишен оборот		Общ годишен баланс
Средни предприятия	<250	50 млн. EUR	или	43 млн. EUR
Малки предприятия	<50	10 млн. EUR	или	10 млн. EUR
Микропредприятия	<10	2 млн. EUR	или	2 млн. EUR

Това определение не помага на висшите учебни заведения и форума да откриват МСП, особено ако те използват данните за годишния оборот. Ние смятаме, че използваните понастоящем определения за МСП пречат да се определят партньорите сред предприятията. Следователно е желателно да се даде по-просто определение на МСП, което да отразява действителността.

4.16 Споменаването на „насърчаването на предприемачеството“ в цялата образователна система трябва да се анализира задълбочено и да се илюстрира с конкретни примери. Ние всъщност сме обезпокоени от факта, че Форумът може би не е подходящото място за обсъждане на тези толкова различни въпроси. Потребността децата да развиват своята креативност, както и другите си таланти, които ще използват в бъдещите си професии, и потребността възрастните да бъдат предприемчиви в работата си (като например учене през целия живот) са два различни въпроса.

4.17 Предприятията са обезпокоени от факта, че „предприемачеството“ се превръща в нова мода във висшето образование. Университетите играят роля за насърчаването и развиването на предприемаческото отношение едва отскоро и тя беше разширена така, че да включи обучение по предприемачество. Да цитираме Световния икономически форум („Educating the next wave of Entrepreneurs“ – „Обучение на следващото поколение предприемачи“, април 2009 г.): „Повечето твърдения за предприемачеството, които чувате, са напълно погрешни. То не е магия, нито мистерия и няма нищо общо с гените. То е дисциплина и като всяка една дисциплина може да се научи.“ Ние смятаме, че тази последна промяна, извършена от някои университети, е напълно погрешна. Университетите могат да научат хората да извършват необходими за бизнеса задачи като счетоводство, маркетинг, процедури, свързани с мениджмънта, но дори университетските преподаватели не могат да научат хората да оценяват и поемат финансови и лични рискове, които твърде често се взимат в разрез с рационалната логика.

4.18 ЕИСК препраща към своето становище относно „Партньорство между образователните институции и работодателите“ (5), в което също са представени много идеи по тази тема.

5. Бележки относно работния документ на службите на Комисията

5.1 ЕИСК е загрижен поради факта, че в Работния документ, упоменат в Съобщението (параграф 2), не се казва нищо повече от това, което вече се съдържа в основното Съобщение. Всъщност, работният документ създава единствено объркване, тъй като в него се съдържат предположения без никакви или почти никакви доказателства в подкрепа на заключенията.

5.2 Работният документ очевидно е изготвен да отразява гледната точка на университетите за това какво те могат да направят, за да спечелят от сътрудничеството си с предприятията. Това ни безпокои, тъй като не предлага балансирано становище за това какво следва да прави Форумът. Също така разграничаването между университетите, институциите за по-нататъшно обучение и другите образователни институции е изключително неясно и не е ясно дали се предлага всички университети да станат образователни институции или всички образователни институции да станат университети.

5.3 ЕИСК счита, че работният документ е една пропусната възможност, той не предлага по-широка бизнес перспектива и не поставя специфичните за МСП проблеми.

Брюксел, 17 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Вж. становищата на ЕИСК от 4 ноември 2009 г. относно „Университети за Европа“ докладчик: г-н Joost van IERSEL (ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 48) и относно „Сътрудничество и трансфер на знания между научноизследователските организации, индустрията и МСП – важна предпоставка за иновации“, докладчик: г-н Gerd WOLF (ОВ C 218, 11.9.2009 г.)

(2) Европейска научна фондация (ESF), 2008 г., „Higher Education Looking Forward: An Agenda for Future Research“ („Перспективите пред висшето образование: програма за бъдещи научни изследвания“) от John Brennan, Jürgen Enders, Christine Musselin, Ulrich Teichler и Jussi Välimaa).

(3) Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 10.05.2006 г.„Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научноизследователска дейност, иновации“, COM(2006) 208 окончателен.

(4) Wilshire, Bruce. 1990 г. „The Moral Collapse of the University: Professionalism, Purity and Alienation“ („Моралният колапс на университетите: професионализъм, чистота и отчуждение“), Albany: State University of New York Press; Readings, Bill. 1996 г. „The University in Ruins“ („Университетът в развалини“); Cambridge, Harvard University Press.

(5) Становище на ЕИСК, прието на 24 март 2009 г., докладчик: г-н MALOSSE (ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 9)

Приложение

към

становището

на Европейския икономически и социален комитет

Следното изменение, получило най-малко една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено в хода на разискванията (член 54, параграф 3 от Правилника за дейността):

Параграф 1.2

се изменя, както следва:

„ Форумът на ЕС за диалог между университетите или висшите учебни заведения и бизнеса следва да се съсредоточ върху сътрудничество и действия .“

Резултат от гласуването

Гласове „за“ 27

Гласове „против“ 49

Гласове „въздържал се“ 7

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/72

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Действия срещу рака: европейско партньорство“

COM(2009) 291 окончателен

(2010/C 255/13)

Докладчик: г-жа KÖSSLER

На 24 юни 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Действия срещу рака: европейско партньорство“

СOM(2009) 291 окончателен.

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 176 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1. Препоръки

1.1 Европейският икономически и социален комитет приветства инициативата на Европейската комисия за европейско партньорство за действия срещу рака. Ракът представлява огромно бреме за отделния индивид и за европейското общество и е диагнозата, при която броят на смъртните случаи е най-висок. През 2006 г. ракът е бил втората по ред причина за смърт след сърдечносъдовите заболявания. Два от десет смъртни случаи при жените и три от десет смъртни случаи при мъжете са се дължали на рак, което ще рече, че в ЕС всяка година близо 3,2 милиона души биват диагностицирани с рак (1).

ЕИСК подчертава значението на съвместните действия на ЕС, включително обмен на информация, специализирани знания и образцови практики, за подкрепа на държавите-членки в борбата с рака.

1.2.1 ЕИСК обръща внимание върху неприемливите разлики в заболеваемостта и смъртността от рак в държавите членки и подкрепя целта до края на партньорството всички държави-членки да разполагат с всеобхватни планове за борба с рака.

1.2.2 ЕИСК се присъединява към гледището на Комисията, че всеобхватните стратегии за борба с рака се нуждаят от ясни цели, които да бъдат движеща сила при прилагането им и чрез които да може да се оценява дали е постигнато желаното въздействие.

1.2.3 ЕИСК потвърждава голямото значение на превантивните мерки, които могат в бъдеще да допринесат за благосъстоянието на отделния човек и за това той да живее по-здравословен и по-дълъг живот.

1.2.4 В партньорството до 2013 г. ЕИСК вижда важен напредък след първата стъпка, предприета през 2003 г (2). и отчита необходимостта да се продължи партньорството под една или друга форма и след тази дата, тъй като редица цели се отнасят и за по-далечно бъдеще (2020 г.).

1.2.5 ЕИСК подчертава значението на здравословния начин на живот и разглежда партньорството като важен инструмент, за да бъдат убедени тези, които вземат решения на национално равнище, както и работещите в общественото здравеопазване, че е необходимо да се предприемат по-големи усилия в държавите-членки.

1.2.6 ЕИСК подчертава, че партньорството е в съответствие с член 152 от Договора за ЕО, отнасящ се за здравеопазването, съгласно който Общността предприема мерки за подобряване на здравето на хората.

1.2.7 ЕИСК подкрепя партньорството и би желал да даде активен принос и ще се стреми да го прави чрез своите контакти в гражданското общество на местно и национално равнище.

1.2.8 ЕИСК обръща внимание колко е важно използването на структурните фондове, предназначени за инфраструктурни и образователни мерки в областта на здравеопазването, но отбелязва, че те не се използват достатъчно в държавите-членки.

2. Общ контекст

2.1 ЕИСК отново посочва, че ракът засяга много хора и техните близки. Касае се за много сериозен здравен и обществен проблем, тъй като диагнозата „рак“ взема най-много жертви сред хората в трудоспособна възраст.

2.2 Поради това високият процент на случаите на рак има значителни социално-икономически последици в държавите-членки.

2.3 При едно по-нататъшно увеличение на раковите заболявания, каквото се прогнозира, трябва да се очакват още по-сериозни последици.

2.4 Чрез ефективна превенция биха могли да се предотвратят почти една трета от всички ракови заболявания. При ранно откриване на болестта още една трета от случаите биха могли да се лекуват успешно и дори да бъдат напълно излекувани.

2.5 Четирите най-често срещани форми на рак в ЕС са ракът на гърдата, колоректалният рак, ракът на белия дроб и ракът на простатата.

2.6 Най-много смъртни случаи в ЕС-27 предизвикват според равнището на смъртност следните видове рак: ракът на белия дроб, колоректалният рак, ракът на гърдата, ракът на простатата и ракът на стомаха (1).

2.7 Броят на новите заболявания и смъртните случаи от всичките тези пет форми на рак би могъл да бъде намален чрез по-здравословен начин на живот.

2.8 Ракът на белия дроб е видът рак, отнемащ най-много човешки животи в ЕС. Почти една пета от всички смъртни случаи за 2006 г. се дължат на рак на белия дроб, като по-голямата част от тях са причинени от тютюнопушене. В Европа всяка година около 335 000 души умират от това заболяване (1).

3. Основно съдържание на предложението на Комисията

3.1 Предложението на Европейската комисия за Европейско партньорство за действия за борба с рака в периода 2009-2013 г. има за цел да подпомогне държавите-членки в техните усилия да изготвят всеобхватни планове за борба с рака, с чиято помощ броят на раковите заболявания в ЕС трябва да се намали с 15 % до 2020 г. (което би съответствало на 510 000 нови случая).

3.2 Европейската комисия предлага действия в следните четири области (с определени цели):

Област 1: Насърчаване на здравето и ранно откриване

Цел: По-ефективно прилагане на препоръката на Съвета относно скрининга и насърчаване на широкомащабни информационни кампании за онкологичен скрининг, насочени към широката публика и доставчиците на услуги в здравеопазването.

Област 2: Набелязване и разпространяване на добри практики

Цел: Преодоляване на разликите в смъртността, причинявана от ракови заболявания, като се намали разликата между държавите-членки с най-добри и тези с най-лоши резултати.

Област 3: Сътрудничество и координация на изследователската дейност във връзка с рака

Цел: Координиране до 2013 г. на една трета от научните изследвания, финансирани от всички източници.

Област 4: Процес на бенчмаркинг

Цел: Осигуряване на точни и съпоставими данни за раковите заболявания.

4. Здраве и ранно откриване

4.1 ЕИСК смята, че е необходима хоризонтална стратегия, за да се намали бремето на раковите заболявания в целия ЕС.

4.2 Ракът може да се дължи на много причини, но в част от случаите може да бъде предотвратен. Поради това превенцията трябва да започне от начина на живот и от факторите, свързани с професионалната дейност и околната среда.

4.3 Работата по превенцията би следвало да се основава на принципа „Здраве във всички политики“ (HIAP/Health in all policies); партньорството може да се засили чрез включването на здравната политика в други политики (напр. околна среда и земеделие), и то както на национално, така и на европейско равнище, в съответствие със здравната стратегия на ЕС.

4.4 ЕИСК смята, че е особено важно превенцията да се насочи към въпросите, свързани с начина на живот, който увеличава риска от рак. Особено важно е на младото поколение да се разяснява, че здравословният начин на живот понижава риска от рак. Такова разбиране у младите хора, които в бъдеще също ще станат родители, може да бъде от голямо значение за техните деца и за идните поколения.

4.5 Междувременно вече са известни факторите, които повишават риска от рак. Най-големият рисков фактор сред тях определено е тютюнопушенето.

4.6 Други рискови фактори са наднорменото тегло, недостатъчната физическа активност, прекомерното излагане на слънце и високата консумация на алкохол.

4.7 Най-голям е броят на жертвите вследствие на тютюнопушене, наднормено тегло, недостатъчен прием на плодове и зеленчуци и прекомерното излагане на слънчеви лъчи.

4.8 ЕИСК смята, че е важно партньорството да бъде насочено към превенцията и контрола.

4.9 ЕИСК приветства предложението за общи цели за превенция и скрининг и подчертава значението на показатели, по които да може да се следи изпълнението на целите в държавите-членки.

4.10 Превенцията и ранното откриване (скрининг) са решаващи за успешното лечение и възстановяване.

4.11 ЕИСК припомня, че предупредителните илюстрации върху опаковките на цигарите са препоръчителни в ЕС от 2001 г. Те обаче се прилагат само в три от държавите-членки. Би трябвало да ги използват повече държави-членки. Предупредителните илюстрации са ефективно средство за въздействие върху децата, дори и ако още не могат да четат текста им.

4.12 ЕИСК подчертава значението на мерките срещу пасивното пушене.

4.13 ЕИСК смята, че е важно младите хора да възприемат здравословен начин на живот. Това може да се постигне, като в училищните системи на държавите-членки те бъдат приучвани към здравословен начин на живот; по този начин те отрано ще получат информация и знания, които могат да удължат живота. Още в най-ранна възраст следва да се предоставя информация за рисковете от тютюнопушенето, нездравословните хранителни навици, недостатъчната консумация на плодове и вредното въздействие на слънчевите лъчи. В държавите-членки би следвало да се въведат най-малко 2-3 часа физическо възпитание седмично в началните училища. Физическата активност и интересът към занимания на открито и спорт могат също така да допринесат за намаляване на наднорменото тегло, включително и в зряла възраст.

4.14 ЕИСК изтъква важната роля на изследователите, работещите в здравеопазването, организациите на пациентите, икономистите, учителите, здравния персонал и болногледачите, органите за контрол, политиците, другите фактори, отговорни за вземането на решения, и гражданското общество за прилагането на целите на партньорството в практическата работа в държавите-членки.

4.15 ЕИСК оценява високо значението на организациите на пациентите на европейско равнище; те могат да играят важна роля в рамките на партньорството. Други доброволчески организации и мрежи също могат значително да допринесат за разпространяване на посланието за това как могат да се предотвратяват онкологични заболявания и какво е значението на ранното откриване. Комитетът отбелязва също така ролята на медиите за изграждане на съзнание, благоприятстващо здравословния начин на живот, ранното откриване и подобряването на превенцията.

4.16 ЕИСК подчертава, че ефективните усилия за превенция, разглеждани в период от 20-30 години, спасяват човешки животи и носят изгода за националните икономики, тъй като превенцията е значително по-евтина от лечението на заболяването.

4.17 От гледна точка на ЕИСК е важно да се определят показатели, които дават възможност за дългосрочно наблюдение на първичната превенция. За да могат мерките за първична превенция в държавите-членки да се измерват дългосрочно, се предлага държавите-членки през редовни интервали да установяват броя на 15-годишните пушачи и също така да прилагат измерител за наднормено тегло (например индекс на телесна маса - ИТМ). Наднорменото тегло би могло да се установява при жените например чрез женските предродилни консултации в държавите-членки, докато прегледите в наборните комисии биха могли да откроят дългосрочните тенденции при мъжете.

Ранно откриване

4.18 ЕИСК вижда в ранното откриване на рака инвестиция в по-добро здраве, благодарение на която отделният човек може да избегне заболяването.

4.19 ЕИСК счита, че е много важно въвежданите програми за скрининг да могат да бъдат оценявани.

4.20 ЕИСК изразява съгласие предложените програми за скрининг да обхващат възможно най-голяма част от населението в случаите на рак на гърдата, рак на маточната шийка и колоректален рак в съответствие с Препоръката на Съвета от 2003 г. относно скрининга за ракови заболявания до 2013 г. Още през 2003 г. бяха определени ясни цели, които останаха неизпълнени.

4.21 ЕИСК се застъпва за това, държавите-членки да положат по-големи усилия, за да изпълнят до 2013 г. всички препоръки на Съвета за ранно откриване на рака. ЕИСК би приветствал, ако всички държави-членки си поставят съответстващи, поетапни цели в тази насока.

4.22 ЕИСК застъпва мнението, че целенасочената информация и подкрепата за рискови групи са важни, за да могат и те ясно да видят преимуществата на ранното откриване на рака. Освен това е важно да се осъзнаят стресът и натоварването, което може да причини страхът от раково заболяване.

4.23 ЕИСК се надява, че всяка програма за скрининг, която се предлага на равнище ЕС, ще почива върху фактологична основа. С оглед на бъдещото въвеждане на програми за скрининг, ЕИСК се застъпва за това ЕС да предложи на държавите-членки препоръки относно възрастовите интервали. Еднаквите възрастови интервали и интервали за скрининг в държавите-членки биха намалили различията в резултатите и освен това биха били полезни за научните изследвания.

4.24 ЕИСК приветства идеята за доброволна европейска пилотна схема за акредитация.

5. Установяване и разпространяване на добри практики

5.1 ЕИСК подкрепя целта да се предприемат действия във връзка с различно високата смъртност от ракови заболявания, като се намалят различията между държавите-членки.

5.2 ЕИСК подчертава, че е много важно всички държави-членки да започнат да събират данни и да започнат да изграждат регистри, за да могат тези цели да бъдат постигнати. От съществено значение в това отношение са откритите и точни сравнения. Минимално изискване за постигане на целите е във всяка държава-членка да е налице или да се изгради регистър на населението, и да се вписват новите заболявания от рак и причините за смърт. По този начин могат да се получат точни данни за заболеваемостта, честотата, преживяемостта и смъртността. ЕИСК предлага на по-късен етап да се хармонизират и болничните регистри. Това би довело до още по-добра съпоставимост на стратегиите, както и съпоставимост по отношение на терапиите.

5.3 ЕИСК подкрепя идентифицирането на препятствията при събирането на данни и предлага целенасочени усилия, за да могат държавите-членки, които още не разполагат с регистри, да ги въведат възможно най-бързо.

5.4 Комитетът разбира също така значението на събирането на данни за разходите, възникващи за националната икономика в резултат на раковите заболявания. Това би било полезно по същество и може да разшири познанието за този обществен проблем.

5.5 ЕИСК подкрепя провеждането на европейско проучване на общественото мнение относно регистрирането на данни, свързани с ракови заболявания. В това отношение като добър пример може да се посочи опитът на скандинавските държави-членки.

5.6 ЕИСК споделя виждането, че за раковите заболявания съществуват много причини, включително начинът на живот, както и фактори, свързани с професията и с околната среда, и че поради това превенцията следва да се извършва в много широк план.

5.7 ЕИСК особено подчертава важността на превенцията по отношение на тютюнопушенето. В много държави-членки, особено в новите, има голям брой пушачи. Често най-много се пуши сред най-слабите в социално-икономическо отношение групи. Дори т.нар. пасивно пушене също е свързано с рискове за здравето, които не бива да се пренебрегват.

Научни изследвания

5.8 ЕИСК споделя виждането на Комисията, че обменът на информация между страните би могъл значително да се подобри и че е важно да се усъвършенства изследователската инфраструктура.

5.9 ЕИСК приветства предложението да се улесни общественият достъп до информация относно изследванията, свързани с рака, и по-специално относно клиничните изпитвания.

5.10 ЕИСК споделя виждането на Комисията относно съвместни европейски инициативи за изследвания по въпроса за превенцията, например изследване на начина на живот – една пренебрегвана, но важна и стратегическа област, която трябва да бъде разработвана в съответствие с целите на партньорството. Опасността от странични ефекти и по-късни вреди от лечението също следва да бъде пояснена чрез специализирани изследвания. Същото се отнася и за психо-социалните въпроси.

5.11 ЕИСК изтъква важността на конкуренцията в изследванията и е убеден, че сътрудничеството в областта на изследванията може да бъде подобрено главно на равнище инфраструктура. ЕИСК подкрепя банките за био-данни, по-лесния обмен на материал, информация и клинични изследвания, когато материалът в отделните държави не е достатъчен или когато сътрудничеството между няколко страни води до по-бързи резултати (европейски многоцентрови проучвания).

5.12 ЕИСК би приветствал създаването на орган, който да оценява изследванията и научната практика от европейска перспектива. Такъв независим орган би могъл да направи оценка и преглед на цялото налично познание в дадена област на медицината в Европа. Другояче казано, извършената научноизследователска работа в съответната област ще бъде оценявана по предварително определени критерии за добри научни изследвания.

5.13 ЕИСК би приветствал, ако този орган би могъл да посочи такива изследователски теми за стратегически, общоевропейски проекти за изследване на рака, които са наложително необходими, но към които не се проявява търговски интерес.

Сравнения и бенчмаркинг

5.14 Цел: да се осигурят точни и съпоставими данни за раковите заболявания, необходими за политическите действия.

5.15 ЕИСК, също както Комисията, подчертава значението на съпоставимите данни за рака и на необходимостта от регистри за раковите заболявания в държавите-членки.

5.16 ЕИСК смята за нужно да се разработят сравними и поддаващи се на оценка показатели. Първата стъпка би била въвеждането на регистри на раковите заболявания във всички държави-членки, които да докладват на определен за целта орган. Международната агенция за изследване на рака (IARC) и Международният съюз за борба с рака (UICC) биха били подходящи структури за получаване на данните. И двете организации работят на европейско равнище.

5.17 ЕИСК отдава голямо значение на прозрачните сравнения, тъй като чрез тях могат да се посочват и разпространяват най-добри практики.

5.18 Съпоставимите данни и по-интензивният им обмен са от голямо значение и за научните изследвания.

5.19 ЕИСК подчертава, че всички области от веригата за предоставяне на здравни грижи, като напр. лечение, рехабилитация и палиативни грижи, са важни, за да се намалят натоварването и страданията, които раковите заболявания носят за болните и за техните близки. На първо време ЕИСК би желал акцентът да се постави върху първичната превенция (профилактика) и вторичната превенция (скрининг), за да може евентуалното раково заболяване да бъде открито на възможно най-ранен етап и съответно лечението да започне своевременно.

5.20 Според ЕИСК е важно в националните всеобхватни планове за борба с рака да се предвидят мерки по цялата верига за предоставяне на здравни грижи – от лечението, рехабилитацията и палиативните грижи до първичната и вторичната превенция.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Източник: Международна агенция за изследване на рака (IARC), 2007 г.

(2) Препоръка на Съвета от 2 декември 2003 г. за скрининг на рака (2003/878/EО), ОВ L 327, 16.12.2003 г., стр. 34.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/76

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции“

COM(2009) 380 окончателен

(2010/C 255/14)

Докладчик: г-жа O'NEILL

На 22 юли 2009 г. Комисията реши, съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно Европейска инициатива за болестта Алцхаймер и други деменции“

СOM (2009) 380 окончателен.

1. Заключения и препоръки

1.1 Заключение

1.1.1 ЕИСК приветства „Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно европейската инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции“, тъй като в Европа този въпрос е от изключително значение и оказва въздействие върху отделните хора, семействата и обществото предвид застаряването на населението.

1.1.2 ЕИСК признава, че държавите-членки носят основната отговорност за справянето с деменциите и предоставянето на грижи, но приветства вниманието, което се отделя в съобщението на ролята на ЕС за насърчаване на националния напредък.

Терминологична бележка: тъй като терминът „болест на Алцхаймер“ не обхваща всички деменции, в настоящия документ се използва изразът „болест на Алцхаймер и други деменции“ или просто „деменции“.

1.2 Препоръки (подредени не по степен на приоритетност, а в реда, в който се срещат в текста)

1.2.1 ЕИСК препоръчва Комисията да подкрепи информационни кампании, с които да се повишат знанията на обществеността за деменциите с цел увеличаване на броя на своевременно поставените диагнози и намаляване на стигматизирането на болестта.

1.2.2 ЕИСК препоръчва да се разшири спектърът от области на научни изследвания, които следва да се подкрепят.

1.2.3 Като приветства подхода за съвместно планиране на изследванията, ЕИСК призовава Комисията да го прилага своевременно.

1.2.4 ЕИСК препоръчва чрез отворения метод на координация да се обхване и здравето, така че Комисията да може активно да насърчава развитието на специфични национални стратегии и качествените рамки, свързани с деменциите.

1.2.5 ЕИСК призовава Комисията да насърчава широко използването на Здравната програма, за да разработва модели за полагане на грижи, и да работи активно с националните правителства по използването на европейските структурни фондове за разработване и осъществяване на местно равнище на обучения за полагане на грижи за болни от деменция в структурите за спешна помощ и дългосрочни грижи и в рамките на общностите.

1.2.6 ЕИСК категорично подчертава значението на прилагането на Европейската конвенция за правата на човека по отношение на лицата с деменции.

1.2.7 ЕИСК подкрепя представените в съобщението действия за създаване на европейска мрежа, която да използва инструментите, предоставени от здравната програма.

1.2.8 ЕИСК призовава към разпространение и прилагане на съобщението на местно, национално, европейско и международно равнище в сътрудничество с организациите на болните от болестта на Алцхаймер, националните правителства, Комисията и други подходящи органи, включително ЕИСК.

2. Предистория

2.1 В Бялата книга „Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008-2013 г.“ (1) изрично се посочва и разглежда значението на постигането на по-добро разбиране на невродегенеративните заболявания като болестта на Алцхаймер и други деменции.

2.2 Комисията постави този въпрос сред своите приоритети, за да гарантира, че проблемът се отчита адекватно предвид неговия мащаб и неговото въздействие върху отделните хора, болногледачите и разходите за обществото.

2.3 Предлаганите дългосрочни действия ще са насочени към стратегии за превенция, немедицинска интервенция, умения на професионалните и доброволните болногледачи и ще акцентират върху подхода на сътрудничество между държавите-членки и Комисията в областта на научните изследвания (2).

2.4 Европейската комисия ще обвърже също съответните части от бъдещата работа по болестта на Алцхаймер с Европейския пакт за психично здраве и благоденствие от 2008 г. като признава, че психичното здраве е специфичен аспект, свързан с болестта на Алцхаймер.

2.5 Европейският парламент също така прие Декларация (3) за приоритетите в борбата срещу болестта на Алцхаймер и други деменции, в която изразява политически ангажимент към научните изследвания, превенцията, социалната закрила, премахването на стигматизирането, и подчертава значението на помощта за асоциациите на болните от болестта на Алцхаймер.

3. Контекст

3.1 Деменцията се характеризира с прогресиращ спад на умствените способности, причиняван от редица увреждания, като най-разпространеното от тях е болестта на Алцхаймер, която засяга 50-60 % от хората с деменция. Другите увреждания включват сърдечносъдовата деменция и Леви Боди деменцията. Благодарение на проект, осъществен от платформата на пациентите в ЕС и „Алцхаймер Европа“ с подкрепата на Европейската комисия, бяха установени най-значимите редки форми на деменция (4).

3.2 Според оценката, направена през 2008 г., в 27-те държави-членки на Европейския съюз 7,3 милиона души на възраст от 30 до 99 години са страдали от различни форми на деменция. Сред засегнатите жените (4,9 милиона) са повече от мъжете (2,4 милиона) (4).

3.3 Предвижда се, поради общото нарастване на продължителността на живота и застаряването на поколението на „демографския бум“, броят на хората в напреднала възраст да нарасне значително, като най-голям относителен ръст ще отбележат най-възрастните групи. Тенденцията към увеличаване на свързаните с възрастта увреждания, по-специално на деменциите, вероятно ще продължи, като сегашните прогнози сочат удвояване на броя на засегнатите лица през следващите 20 години. Според оценки на „Alzheimer's Disease International“, към 2050 г. 104 милиона души в света ще страдат от деменция.

3.4 Както понастоящем, така и в бъдеще, въздействието на деменциите върху семействата и професионалните болногледачи, общественото здраве и разходите за предоставени грижи е значително. Според оценки на „Алцхаймер Европа“ (2008 г.), през 2005 г. на територията на ЕС-27 общите разходи за преки и неинституционални грижи, свързани с болестта на Алцхаймер и други деменции, са възлизали на 130 млрд. EUR или 21 000 EUR на пациент годишно; 56 % от разходите са генерирани от неинституционални грижи (5).

3.5 На конференцията на тема „Борбата срещу болестта на Алцхаймер и свързаните заболявания“, проведена по време на френското председателство, беше подчертано, че е от жизненоважно значение като европейци да обменяме знанията си и да мобилизираме уменията и опита на различните държави-членки, за да водим борба срещу тази болест. Заключенията бяха обсъдени от Съвета по здравеопазване през декември 2008 г.

3.6 Държавите-членки носят основната отговорност за борбата срещу деменциите и за предоставянето на грижи. Независимо от това, член 152 „Здравеопазване“ от Договора, предвижда ЕС да подпомага националните действия, а член 165 изисква Общността и държавите-членки да координират своите научни изследвания и технологично развитие, за да осигурят взаимна съгласуваност между националните и общностните политики.

4. Съобщението на Комисията

Целта на съобщението на Комисията е да определи областите и действията на равнище ЕС, които носят добавена стойност в подкрепа на държавите-членки.

4.1 В съобщението са определени пет основни области, към които следва да бъдат насочени действията на Общността:

—	превенция;

—	по-добро разбиране на деменциите – координиране на научните изследвания;

—	споделяне на най-добрите практики;

—	гарантиране на спазването на правата на хората с деменции;

—	създаване на европейска мрежа.

4.2 През 2010 г. ще бъде даден ход на съвместните действия на Европейската комисия и държавите-членки, заложени в Работен план за изпълнение на Втората здравна програма за периода 2008-2013 г., като те станат част от общата цел на Лисабонската стратегия, свързана с подобряване на здравните резултати (6).

5. Превенция

Понастоящем няма възможности за предотвратяване или лечение на болестта на Алцхаймер и на други деменции и упадъкът на когнитивните способности се разглежда като неизбежна част от остаряването. Независимо от това, благодарение на увеличаването на знанията за остаряването и мозъка се изследват възможните начини за превенция.

5.1 Тъй като всички деменции могат в по-голяма или по-малка степен да бъдат свързани със сърдечносъдови проблеми, превенцията включва здравословно хранене (7). Важен е контролът на кръвното налягане и холестерола, както и въздържането от тютюнопушене, консумирането на алкохол (8) само в умерени количества и извършването на физически упражнения.

5.2 Други превантивни стратегии включват социална активност, съпричастност и подкрепа, както и интелектуална стимулация.

5.3 Доброто физическо и психическо здраве през целия живот може да помогне за поддържането на когнитивната функция. Това понякога се нарича „здравословен за мозъка начин на живот“ (9).

5.4 Доказателствата в подкрепа на тези стратегии все още са малко и ЕИСК подкрепя искането на Комисията за по-целенасочени научни изследвания, които да осигурят по-добро разбиране на възможните превантивни стратегии. Това се подкрепя от „Алцхаймер Европа“.

5.5 ЕИСК приветства предложеното действие за включване на деменцията като измерение на сегашните и бъдещи дейности на ЕС в областта на здравната превенция, включително образованието, и за работа с държавите-членки с цел разработване и предоставяне на насоки, които да бъдат най-широко разпространени сред обществеността, здравните организации и на организациите за социални грижи.

5.6 Основно предизвикателство е създаването на условия за по-ранна и по-надеждна диагностика. Това би намалило несигурността както за засегнатите лица, така и за тези, които се грижат за тях, така че те да могат своевременно да направят своите правни, финансови, медицински и други планове.

5.7 Една от пречките пред ранната диагностика е обстоятелството, че хората не разпознават симптомите или ги считат за нормална последица от остаряването. Това е съпроводено също с отричане и страх поради усещането за стигматизиране, което се свързва с деменциите. Едно неотдавна проведено проучване показва, че средното закъснение между появата на симптомите и поставянето на диагнозата варира в широки граници между държавите-членки – от 10 месеца в Германия до 32 месеца в Обединеното кралство.

5.8 Въпреки това ЕИСК е загрижен за броя на хората в ЕС, които може да нямат достъп до диагностициране поради липса на знания или липса на услуги, по-специално в селските райони или общностите в неравностойно положение.

5.9 ЕИСК поддържа призива на „Алцхаймер Европа“ към Европейската комисия и националните правителства да оказват подкрепа на информационни кампании сред широката общественост, голям брой заинтересовани страни на местно, регионално, и национално равнище, включително и медиите, насочени към по-добро разпознаване на симптомите на болестта на Алцхаймер и намаляване на стигматизирането (10).

6. По-добро разбиране на деменциите – координиране на научните изследвания

6.1 ЕИСК отдава дължимото на Комисията за нейната ангажираност да подкрепя научните изследвания чрез рамковите програми във връзка с изследванията върху мозъка, причините за заболяването и превантивните стратегии за остаряване в добро здраве и обществено здравеопазване.

6.2 Въпреки това ЕИСК подчертава, че са необходими също така изследвания върху ефективността на различните модели за предоставяне на грижи и осъществяване на психо-социални и нефармацевтични интервенции, както и върху влиянието на демографските промени, като разводи/повторни бракове/съжителства, миграция и урбанизация, върху протичането на деменцията и грижите за болните от деменция.

6.3 Въпреки че са проведени редица финансирани от ЕС изследвания върху информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и полагането на грижи за хората с деменции, е необходимо да се направи повече. Основните констатации показват, че ако технологиите се използват етично и бъдат включени в плановете за полагане на грижи, те могат да помагат на хората с деменции да вземат решения и да останат безопасно у дома, както и да подобряват качеството на живот във всички условия.

6.4 ЕИСК приветства ангажираността на Комисията с конкретни действия за изследвания по ИКТ в рамковите програми, както и стартиралите големи пилотни проекти между ЕС и 23 държави-членки за продукти и услуги в областта на ИКТ (11).

6.5 Предвид увеличеното разпространение на деменциите, изключително важно е да има сътрудничество между изследователските институции и финансиращите органи в държавите-членки. ЕИСК приветства подхода за съвместно планиране на доброволна основа, чиято цел е максимално ефективно използване на средствата от държавите-членки и тези по програмите на ЕС.

6.6 Поради това ЕИСК счита, че от изключително значение е държавите-членки да поемат ангажимент към тези изследвания, тяхното финансиране и съвместната работа.

7. Споделяне на най-добрите практики

7.1 Предвид признатата необходимост от по-нататъшни научни изследвания, значението на ранната диагностика и разнообразието от видове лечения, здравни и социални грижи в държавите-членки, отвореният метод за координация играе изключително важна роля при разглеждането на ефективността на социалната закрила, социалното включване и наличните услуги за дългосрочни грижи.

7.2 Предоставянето на качествени услуги за хората с деменции и техните болногледачи е от изключителна важност. За някои държави-членки това е част от една обща стратегия, но досега само две държави-членки са представили официално цялостни стратегии и ЕИСК счита, че посредством разширяването на отворения метод на координация в областта на здравеопазването Комисията би могла да насърчи разработването на специфични национални стратегии и рамки за качеството, които да служат за ориентир на други държави-членки и за подобрения в областта на политиката, услугите, обучението и научните изследвания.

7.3 Със своя цялостен подход към грижите ЕИСК приветства ангажимента за осигуряване на специално обучение на здравния персонал и болногледачите, както и на членовете на семействата на хората с деменции. ЕИСК вярва в използването на здравната програма на ЕС за разработване на модели за предоставяне на грижи, съчетано с използването на европейските структурни фондове от страна на държавите-членки, с цел те да бъдат приложени. Това е особено важно предвид недостига на обучен персонал в здравеопазването и социалните грижи (12). Провеждането на обучение за подобряване разбирането на болестта на Алцхаймер, деменциите и етичните практики от персонала в структурите за спешна помощ и продължително лечение и в рамките на общностите е изключително важно.

7.4 ЕИСК подкрепя споделянето на добри практики, свързани с областите, в които са установени възможности за превенция, и в областта на услугите, които подобряват качеството на живот на хората, страдащи от болестта на Алцхаймер и други деменции.

7.5 ЕИСК решително подкрепя предоставянето на повече отговорности на националните, европейските и международните асоциации на болни от болестта на Алцхаймер и други сродни организации на пациентите. Тези организации предоставят редица услуги на хората с деменции и техните болногледачи и играят важна роля за недопускането на тяхното социално изключване и дискриминация, както и за подкрепата на правата на хората с деменции.

7.6 Тези организации предоставят ценна информация (13), която може да насочва и предоставя данни за научните изследвания, политиката и практическата дейност, и да даде възможност да бъде чут гласа на хората с деменции и на техните болногледачи. ЕИСК би желал да помогне със своята подкрепа и влияние, като се ангажира с работата по поддържане на контакти с редица организации в държавите-членки и по целия свят.

7.7 ЕИСК подкрепя призива на „Алцхаймер Европа“ към националните правителства да признаят важния принос на асоциациите на болните от болестта на Алцхаймер и да ги финансират, за да окажат подкрепа в контекста на общоевропейската солидарност във връзка с прогнозите за увеличение броя на хората, които ще бъдат засегнати от болестта на Алцхаймер и от други деменции.

8. Гарантиране на спазването на правата на хората с деменции

8.1 „Първо и преди всичко, хората с деменции са приятели, роднини, съседи и членове на обществото. Обстоятелството, че страдат от специфично медицинско заболяване, е второстепенно“ (14). ЕИСК поддържа правото на хората, страдащи от болестта на Алцхаймер и други деменции, да бъдат третирани с достойнствоо и да имат право на самоопределение.

8.2 Въздействието върху болните и болногледачите на диагнозата и прогресиращия упадък на способностите може да е социално изолиращо и отрицателно и да има последствия за тяхното здраве и благосъстояние. ЕИСК призовава Комисията и националните правителства да информират и образоват обществото с цел премахване на стигматизирането, което се свързва с деменциите.

8.3 ЕИСК призовава правата на хората с деменции да бъдат зачитани в контекста на Европейската конвенция за правата на човека, която беше допълнена с правата на хората с увреждания и правата на пациентите (15). Необходимо е да се предоставя информация както за заболяването, така и за наличните услуги, като болните и техните болногледачи трябва да участват във вземането на решения, отнасящи се до тях.

8.4 ЕИСК подкрепя действията на Комисията, с които тя оказва влияние върху политическото ръководство в ЕС да признае правата на възрастните хора с увреждания с оглед създаването на условия за зачитането на правата им и за недопускане на тяхното пренебрегване и малтретиране (16).

9. Създаване на европейска мрежа

9.1 ЕИСК счита за изключително важно създаването на европейска мрежа посредством здравната програма. Това ще способства за обмена на най-добри практики, ще допринесе за разработването на последователни стандарти и подходи (17) към уязвимите възрастни хора във всички държави-членки и ще създаде възможност за разработване на общи принципи и определения на правата на хората с деменции.

9.2 Освен това Европейската мрежа би могла да допринесе за:

—	подобряване на образованието в областта на деменциите на лицата, работещи в здравеопазването и социалните грижи и на начините за подпомагане на болните и техните болногледачи;

—	подобряване на образованието в областта на деменциите с цел премахване на клеймото и насърчаване на ранната диагностика;

—	подобряване на координацията между специалистите, работещи с хората с деменции и техните болногледачи с оглед удовлетворяване на индивидуалните потребности (18);

във всички държави-членки.

9.3 Мрежата би могла да включва работа с националните правителства за съставяне на предварителни декларации от страна на лицата, които все още могат да изразяват съгласие, като при това се отчитат въпросите, свързани с медицинското лечение, грижите, подпомагането, финансовото и правно осигуряване, както и възможността за предварително определяне на доверени лица, които да говорят от тяхно име.

9.4 ЕИСК настоява за тясно сътрудничество между мрежата и „Алцхаймер Европа“, за да гарантира предоставянето на добра и последователна информация за деменциите, което е от изключително значение за ограничаване на стигматизирането, за насърчаване на хората да търсят медицински консултации и да се запознават с услугите и поддържащите дейности, които са достъпни за тях, а също и за да подкрепя правата на хората, с цел поддържането на тяхното достойнство и самоопределение.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 96.

(2) Dementia Year Book 2008 Alzheimer Europe. („Годишник за деменцията в Европа“ (2008 г.), Алцхаймер Европа).

(3) Декларация на ЕП PE414.434.

(4) СOM (2009) 380 окончателен.

(5) Alzheimer Europe(2008) Dementia in Europe Yearbook. („Алцхаймер Европа“ (2008 г.), „Годишник за деменцията в Европа“).

(6) Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008-13 г.). Вж. http://ec.europa.eu/health/ph_information/indicators/lifeyears_en.htm.

(7) ОВ C 24, 31.1.2006 г., стр. 63.

(8) ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 10.

(9) „Намаляване на риска от деменции: Доказателствата“. Публикация на „Алцхаймер Австралия“, 13 септември 2007 г.

(10) Парижка декларация на „Алцхаймер Европа“ относно политическите приоритети на движението на болните от болестта на Алцхаймер (2006).

(11) Решение № 742/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г., COM(2007) 332 окончателен, ОВ L 201, 30.7.2008 г., стр. 49.

(12) ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 105.

(13) Ролята на европейското сътрудничество в областта на деменциите (EuroCoDe) е да предлага показатели, които са плод на консенсус и, да осъществява съвместни проучвания.

(14) Alzheimer Europe Year Book 2008 г. („Годишник на Алцхаймер Европа“).

(15) ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 67.

(16) ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 109.

(17) ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 103.

(18) Базова оценка на текущото информационно осигуряване на хората с деменции и техните болногледачи; Alison Bowes, Център за подобряване на качеството към Национални здравни услуги - Шотландия и Център за развитие на услуги, свързани с деменциите в Стърлинг, Шотландия.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/81

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга — Насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“

COM(2009) 329 окончателен

(2010/C 255/15)

Докладчик: г-жа PÄÄRENDSON

На 8 юли 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга – Насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“

COM(2009) 329 окончателен.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 декември 2009 г. (единствен докладчик: г-жа Päärendson).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември (заседание от 16 декември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 173 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Препоръки

1.1 ЕИСК изцяло подкрепя усилията на Комисията за насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора. За да се осъществи подобна по-голяма мобилност, потенциалните домакини трябва да бъдат насърчавани да привличат тези хора като магнит към своите страни и градове.

Целите на мобилността с учебна цел могат да бъдат постигнати, единствено ако има пълноценно и широко сътрудничество и ако бъдат полагани усилия на всички равнища (от страна на ЕС, държавите-членки, регионите, учебните заведения, организациите на социалните партньори и на гражданското общество, както и от самите млади хора).

1.2.1 Комисията и държавите-членки следва да полагат по-големи усилия за премахване на пречките пред мобилността и да обменят най-добри практики. Комитетът призовава държавите-членки да прилагат правилно законодателството на Общността и да премахнат препятствията от административен и законодателен характер: разрешителни за пребиваване, социалноосигурителни права, непризнаване на студентските карти, издадени в друга страна. Мобилността с учебна цел бе в основата на успеха на Болонския процес и европейското пространство за висше образование. Комитетът счита, че мобилността може да изиграе ключова роля за развитието на Общо европейско пространство за учене през целия живот. Въвеждането на статут на „европейски стажант“ или статут на „европейски студент“ ще гарантира еднаквото третиране и ще даде отговор на много от опасенията и страховете, свързани с признаването на степени, здравеопазването, подкрепата за студентите и т.н.

1.2.2 С оглед на валидирането и признаването на формалното и неформалното учене, е необходимо официално признаване, подписване и ратифициране на Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите.

1.3 За да се събере по-голяма подкрепа, включително финансова, за мобилността с учебна цел, е важно всички страни да осъзнаят и признаят ползите от нея. Връзката между мобилността с учебна цел и пригодността за заетост трябва да бъде подчертана и обяснена по-обстойно.

За да се поддържат конкурентоспособността на Европа и нейната позиция като ключов технологичен лидер, е важно да се стимулира мобилността на младите европейци и да се привличат в Европа най-интелигентните млади хора от трети страни. Комитетът изразява твърдото си убеждение, че визовите проблеми, които са пречка за мобилността, трябва да бъдат решени незабавно. Комитетът е убеден също така, че дългосрочното постепенно разширяване на програмите за мобилност с учебна цел в трети страни като Китай, Индия, Япония, САЩ и др. би било разумна инвестиция.

1.4.1 Комитетът би искал да отправи настоятелна препоръка едновременно с това да бъдат положени сериозни усилия с цел избягване на изтичането на мозъци от Европа и превръщане на Европа в привлекателно място за учени от европейски произход, както и за тези от страни извън Европа.

1.5 Европейският съюз и държавите-членки няма да се възползват от социалните и икономическите предимства на нарастващия брой мобилни учащи, ако няма съществено увеличение на ресурсите в подкрепа на мобилността с учебна цел. В период на криза следва да се правят структурни инвестиции в по-образована и по-конкурентна Европа. За подобряване на финансирането ЕС следва да мобилизира всички налични механизми и партньори и да оптимизира мобилността във всички свързани с нея политики, което би позволило да се осигури финансиране от структурните фондове и рамковата програма за НИРД. ЕСФ следва да се превърне в допълнителен източник на финансиране, най-напред за ПОО, в допълнение към съществуващото финансиране от Програмата за учене през целия живот за периода 2007-2013 г.

1.6 Повишената мобилност с учебна цел ще доведе до подобрения, единствено ако качеството на опита, придобит от учене в чужбина, е достатъчно високо. Ето защо Комитетът препоръчва всички програми за мобилност да зачитат Европейската харта за качество на мобилността.

1.7 Комитетът препоръчва също така да се реформират настоящите програми за мобилност – Еразъм, Леонардо, Коменски, Грундвиг, Мария Кюри – за да се опростят процедурите и да се гарантира, че бюрократичните пречки са възможно най-малко. Особено важно е привличането на учебни заведения, местни и регионални власти, организации на партньорите и гражданското общество за участие в този процес.

1.8 Ангажиментът по отношение на мобилността следва да бъде изразен чрез амбициозен референтен показател за мобилност в новата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („ЕСЕТ 2020“), като този референтен показател следва да прави разлика между различните целеви групи (учащи в сферата на професионалното образование и обучение, учители, неформално образование, студенти и ученици) и следва да се основава на много по-пълен набор от статистически данни.

1.9 За да се повиши информираността относно програмите за насърчаване на мобилността с учебна цел и да се увеличи броят на студентите, които решават да заминат на обучение в чужбина, предоставянето на информация по тази тема би трябвало да бъде по-ефективно отколкото досега.

1.10 Комитетът подкрепя създаването на единен европейски уеб портал, където лесно да може да се намери цялата информация за общоевропейските програми за мобилност с учебна цел и откъдето предприятията могат да намерят информация за младите хора (автобиографии), които търсят възможности за стаж или професионално обучение, и обратно. Европейските мрежи на предприятия (включително организации на МСП) и европейските специалисти трябва да бъдат насърчавани да добавят информация за програмите за мобилност на учащите на своите интернет сайтове и да ги популяризират сред членове си.

1.11 За да се подобри политическият процес след Зелената книга, Комитетът би препоръчал идеята за мобилност с учебна цел да бъде определена и да бъде уточнена възрастовата група на хората, обхваната от нея.

1.12 Комитетът изразява убеждението си, че за насърчаването на мобилността с учебна цел, езиковото обучение следва да се превърне в приоритет в учебната програма на институциите за образование и обучение на всички нива и съветваме да се потърсят възможности за въвеждане на задължителен едногодишен престой в чужбина за учителите по чужди езици във всички висши учебни заведения и да се отправи искане към държавите-членки да правят много повече чрез образователна политика за постигане на целта всеки гражданин на ЕС да говори поне два други езика на ЕС.

2. Резюме на Зелената книга на Комисията

2.1 На 8 юли 2009 г. Европейската комисия публикува Зелена книга на тема „Насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“. Целта е да се започне разискване по въпроса кой е най-добрият начин да се подобрят възможностите за младите хора в Европа да развиват своите знания и умения, като пребивават в друга страна с цел учене или работа, общественополезен труд или допълващо обучение в контекста на ученето през целия живот.

2.2 Зелената книга има широк обхват; тя цели да разгледа ситуацията на всички млади хора във всяка различна учебна среда, т.е. в училище, на равнище бакалавърска, магистърска или докторска степен в рамките на висшето образование, както и при стаж, професионално обучение, младежки обмен, доброволчески труд или професионална подготовка във или извън Европейския съюз (1). Зелената книга се стреми да насърчава организираната мобилност с учебна цел, като съсредоточава вниманието си върху физическата мобилност на младите хора (от 16 до 35-годишна възраст) и същевременно отдава признание на стойността на виртуалната мобилност (по отношение на развиване на проекти за партньорство, обучение и побратимяване с използване на електронни средства за комуникация („e-twinning“). Тя има за цел да прикани към проучване на въпроса, как съществуващите и новите механизми и инструменти, които ще бъдат създадени, могат да бъдат използвани по-добре, за да насърчат мобилността на младите хора и как могат да бъдат мобилизирани различните равнища на публични власти – ЕС, национално, регионално и местно – заедно с други заинтересовани страни – предприятията, гражданското общество, отделните граждани. В нея са подчертани редица области, в които са необходими по-нататъшни усилия и се предлагат възможни начини за действие. Където е целесъобразно, са дадени примери за добри практики. Съществуват възможности за финансиране, програми за образование и обучение и практически насоки за мобилните учащи, но те трябва да бъдат популяризирани и да станат по-лесно достъпни.

2.3 Програмата Еразъм с натрупания по нея 20-годишен опит е доказателство за положителния ефект от мобилността във висшето образование. В доклада си за Лисабонската стратегия от декември 2007 г. Европейската комисия подчерта, че мобилността от типа на прилаганата в програмата Еразъм следва да се превърне в естествена част от висшето образование (2). Комисията подчерта важността на инвестициите в образование и обучение, т.е. в насърчаване на знанията и уменията за борба с настоящата икономическа криза. Мобилността с учебна цел следва да се превърне във възможност, достъпна за всички млади хора в Европа, за да се осигури бъдеща конкурентоспособност и сближаване на ЕС; тя трябва да бъде правило, а не изключение (3). Мобилността на знанията следва да се превърне в петата свобода в ЕС.

2.4 В комюникето от Льовен, прието на 29 април 2009 г. от министрите, отговарящи за висшето образование в страните участнички в Болонския процес, се посочва, че през 2020 г. най-малко 20 % от дипломиращите се в европейското пространство за висше образование трябва да са преминали през период на образование или обучение в чужбина (4).

2.5 Ето защо Зелената книга започва публична консултация и приканва към отговори на следните проблеми и въпроси:

—	Как могат повече млади хора да бъдат насърчени да прекарат известно време в чужбина с цел учене, допълнително обучение, доброволческа дейност или трудов стаж?

—	Какви са основните пречки пред мобилността, които трябва да бъдат преодолени?

—

Кой е най-добрият начин всички заинтересовани страни – училища, университети, предприятия и браншови организации, правителствени структури и местни власти, организации на гражданското общество и други – да работят заедно в по-тясно и ефективно сътрудничество, по-специално за да насърчават младите хора от други националности да дойдат и да добият опит при тях? В това число как да бъдат мотивирани предприятията да приемат участници в програми за мобилност, включително млади предприемачи и обучаващи се работници?

3. Мобилност – ползи, пречки и заплахи

3.1 Както правилно се посочва в Зелената книга, мобилността с учебна цел „представлява един от основните начини, чрез които отделните лица, и особено младите хора, могат да повишат бъдещата си пригодност за заетост, както и да постигнат напредък в личностното си развитие“.

Престоят в друга страна с учебна цел, като част от настоящата им работа, с цел добиване на по-широк трудов опит или полагане на доброволчески труд предлага на младите хора истинска възможност да разширят своя кръгозор. Но според статистическите данни, представени в Зелената книга, през 2006 г. от мобилността по европейските програми (5) са могли да се възползват близо 310 000 младежи – едва 0,3 % от възрастовата група от 16 до 29 години в ЕС. Данните от Евростат показват, че извън тези програми всяка година още 550 000 студенти продължават обучението си в чужбина.

3.2.1 При все това мобилността остава ниска въпреки многобройните усилия, полагани от европейските и други институции чрез програми за подкрепа и други възможности. За някои студенти мобилността е по-достъпна, отколкото за други – например за преминаващите професионално обучение стажанти и работници все още има много практически препятствия, не на последно място поради факта, че близо 80 % от средствата са предназначени за висше образование.

3.3 Зелената книга си поставя за цел да помогне за това престоят в чужбина с цел учене или работа да не бъде изключение, а да се превърне в естествен етап за младите европейци. Младите хора трябва да бъдат по-запознати с многото ползи, които би им донесъл такъв престой, включително подобрени езикови и други умения и повишени междукултурни компетенции, които ще им бъдат полезни през целия им живот в един все по-мултикултурен свят. Мобилността с цел придобиване на професионални знания предоставя на младите хора правилната нагласа, включително инициативност, като им дава по-широк мироглед и увереност. Практиката показва, че хората, които са учили в чужбина обикновено са по-мобилни през трудовия си живот.

3.4 ЕИСК напълно подкрепя повишената мобилност на младите хора с учебна цел и за разширяване на техния професионален опит, тъй като тя би повишила мобилността за всички възрасти. За да се осъществи подобна по-голяма мобилност, потенциалните домакини трябва да бъдат насърчавани да привличат тези хора като магнит към своите страни и градове.

Основните бенефициери на мобилността с учебна цел са младите хора, образователните и изследователските институции и предприятията. В по-дългосрочен план тя ще подобри конкурентоспособността на ЕС, като изгради силно ориентирано към знанието общество, и ще насърчи европейското гражданство чрез укрепване на чувството за идентичност на Европа и създаване на по-положителна нагласа спрямо Европа сред нейните граждани. Мобилността стимулира изучаването на езици и многоезичието.

3.5.1 Мобилността на учащите допринася за свободното движение на знания, което може да се разглежда като петата свобода на ЕС. За да се стимулира мобилността с учебна цел, системите и институциите за образование и обучение ще трябва да станат по-открити, не на последно място, за да повишат сътрудничеството между учебните заведения с оглед повишаване на ефективността на работата им. Мобилността между предприятия и между предприятия и образователни и изследователски институции също ще има много по-силно въздействие върху клъстерите и технологичното партньорство, което ще укрепи конкурентоспособността на Европа и способността ѝ за иновации.

3.5.2 Повишената мобилност ще бъде от особена полза за водещите академични институции благодарение на по-голямото културно многообразие и възможността за наемане на наистина изключителни научноизследователски екипи. Повишената мобилност ще представлява предимство и за предприятията, които имат многоезична, мултикултурна идентичност и за всяко предприятие, което осъществява международна търговия. В свят, в който конкурентоспособността на ЕС е изправена пред растящ натиск от бързо развиващите се страни – Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка, а след време и редица други – бъдещето на предприятията в ЕС (най-вече бъдещето на възможностите за качествена заетост) е в това те да се превърнат в лидери в новите технологии и да намерят ниши за производство, като зависят до голяма степен от това да поддържат авангардната позиция на ЕС в НИРД или в по-широката област на услугите.

Въпреки това трябва да се внимава по отношение на някои пречки и рискове, включващи:

—	възможна концентрация на научноизследователска дейност от най-високо равнище и свързаното с нея преподаване и обучение в по-малко на брой елитни центрове за високи постижения в Европа, тъй като най-добрите студенти се стичат към тях, за сметка на голям брой не така реномирани учебни заведения;

—	възможна концентрация на обучението по отношение на основните световни езици (в частност английски, френски, испански и немски) за сметка на онези държави-членки, чиито езици не са широко познати отвъд техните граници;

—

нарастващата насоченост към английския може да стимулира мобилните студенти и изследователи да се преместят в други англоговорящи страни, включително САЩ, Китай, Япония и други части на Източна Азия и др.; след това може да се окаже трудно тези хора да бъдат убедени да се върнат своевременно в Европа. Всяко развитие на мобилността на равнище ЕС ще трябва да включва достатъчни стимули за мобилизиране на хората от университетските среди за по-трайно установяване в Европа;

—	изтичане на мозъци в по-широк мащаб, тъй като се откриват възможности за работа в т. нар. страни със средни доходи (6) в развиващия се свят;

—

тези, които се ползват основно от мобилността, да са дипломирани в хуманитарни, а не в научни области, не на последно място поради факта, че в научната сфера редица по-малки предприятия ще могат да си позволят да наемат само хора с основна квалификация, тъй като езиковите и други подобни умения се придобиват по-лесно.

3.6.1 За да се запази позицията на Европа като ключов технологичен лидер е от първостепенно значение да се грижим за най-големите таланти. Понастоящем се счита, че САЩ все още водят т.нар. „война за таланти“. Около 400 000 европейци с научно и технологично образование живеят и работят в Америка. 36 от 50-те най-добри университета в света се намират в САЩ и само 10 в ЕС. Но лидерската позиция на САЩ също няма да остане неоспорена. Талантите вече не са запазени изключително за западния свят. Китай, Индия, Бразилия, Русия и други страни заемат централно място в глобалната надпревара за иновации и таланти. Предприятията в Европа ще бъдат изправени пред жестока конкуренция за отглеждане, привличане и задържане на таланти.

Въпреки няколкото предишни опита за насърчаване на мобилността в областта на обучението посредством програми за подкрепа (7) и други инструменти (8), съществуват и други пречки, включително:

—	правни пречки (административна тежест);

—

практически пречки (познаване на езика, културни разлики, недостатъчни средства, икономическо неравенство и бедност при младите хора, студентите и учениците, трудности при прехвърлянето на средствата, липса на лесно достъпна информация за програмите за мобилност – по-специално липса на ефикасни уебсайтове);

—	пречки пред взаимното признаване на квалификациите;

—	признаване на мобилността с учебна цел в националните програми и проблеми, свързани с правото на пребиваване;

—	твърде различните практики на финансиране и контрол върху университетите в цяла Европа - някои са независими (като в Обединеното кралство), други се контролират в по-голяма степен от държавата;

—	недостатъчна ангажираност от страна на държавите-членки (9) и частния сектор (10).

3.7.1 Езикът е важна бариера пред мобилността с учебна цел (11), тъй като без познаване на езика на приемащата страна опитът в ученето и в социалния живот ще бъде сериозно затруднен. Следва да се отбележи, че само 18 % от европейците са напуснали своя регион, само 4 % са се преместили в държава-членка различна от тази, в която са се родили, а 3 % са се преместили извън Европейския съюз. В САЩ 32 % от гражданите живеят извън щата, в който са били родени. Това може би се дължи основно на многообразието на езиците в ЕС (12).

Обаче основната пречка, която трябва да бъде преодоляна, ще бъде да се гарантира пътуването в чужбина по никаква причина да не се превръща в отрицателно преживяване за съответните студенти. Отрицателните преживявания имат обратен ефект, особено при по-уязвимите студенти, включително тези с увреждания, малцинствена сексуална ориентация, с беден или етнически малцинствен произход или в по-неблагоприятно положение по други причини, те могат да донесат повече вреда отколкото полза. Престоят в чужбина трябва да бъде достатъчно продължителен, за да позволи възприемането на нови идеи и развиването на по-голяма гъвкавост по отношение на нагласите и поведението. Виртуалната мобилност може да бъде ценен инструмент за младите хора с увреждания. Младите хора, за които физическата мобилност не е възможна, биха могли да участват във виртуална мобилност с учебна цел, като използват инструменти на информационните технологии. Виртуалната мобилност с учебна цел не трябва да заменя физическата мобилност с учебна цел.

3.8.1 За по-младите, особено тези в училищна възраст, ще бъде много важно да се осигурят достатъчно грижи от страна на преподавателите за справяне със смяната на мястото, помощ по отношение на езиковите проблеми, добри жилищни условия за целия период на престой, пълна финансова подкрепа – при необходимост над отпуснатите стипендии, и да се гарантира, че те като цяло са приети в новата им общност.

4. Решения: отговори на въпросите в Зелената книга

4.1 Важно е всички страни да разбират и отдават признание на ползите, които мобилността с учебна цел може да им предложи. Работодателите и по-специално МСП трябва да бъдат убедени, че мобилността с учебна цел може да донесе добавена стойност за тяхното предприятие, например чрез насърчаването на транснационалното професионално обучение или стаж или подпомагането им да навлязат на нов пазар. Но в условията на свободен пазар е важно да се избягва всякакво свръхрегулиране на равнище ЕС.

4.2 Подготовка за период на мобилност с учебна цел: информация и насоки.

4.2.1 Комитетът счита, че твърде често самите млади хора дори не се замислят по какъв начин мобилността с учебна цел би могла да им бъде от полза, особено за подобряване на шансовете им на пазара на труда. Въпреки че бяха създадени информационни портали (13), наред с други и от Европейската комисия, съществува сериозно съмнение относно това дали те са достатъчно достъпни и лесни за ползване. Комитетът подкрепя създаването на единен европейски уеб портал, където лесно да може да се намери цялата информация за общоевропейските програми за мобилност с учебна цел и откъдето предприятията да могат да намерят информация за младите хора (автобиографии на студенти), които търсят възможности за стаж или професионално обучение, и обратно.

4.2.2 Европейските мрежи на предприятия и професионалисти (включително представителни организации на МСП) трябва да бъдат насърчавани да добавят информация за програмите за мобилност на учащите на своите интернет сайтове и да ги популяризират сред членове си.

„Центровете за услуги“ са важни за предоставяне на консултации на МСП и други заинтересовани предприятия, с цел да бъдат насърчени да положат допълнителни усилия да предложат по-голям брой места на млади хора.

4.2.3.1 Езици и култура

4.2.3.2 Ако наистина желаем да премахнем една от основните пречки пред мобилността с учебна цел и да постигнем целта всеки гражданин на ЕС да говори най-малко два други езика от ЕС (14), Комитетът препоръчва да се проучи възможността преподавателите по чужди езици във всички висши учебни заведения задължително да прекарват една година в чужбина и да се поиска от държавите-членки да полагат много повече усилия чрез образователната си политика за постигането на целта всеки гражданин на ЕС да овладее поне два други езика от ЕС.

4.3 Правни въпроси

4.3.1 Комитетът призовава държавите-членки правилно да прилагат законодателството на Общността и да продължат да премахват пречките в областта на администрацията и законодателството - разрешителни за пребиваване, социалноосигурителни права, непризнаване на студентските карти, издадени в други страни. Комитетът изразява твърдото си убеждение, че визовите проблеми, които са пречка за мобилността, трябва да бъдат решени незабавно. Що се отнася до граждани на трети държави, които идват в ЕС с цел обучение, неплатено обучение, учебен обмен или доброволческа дейност за период по-дълъг от три месеца, Директива 2004/114 определя специфични условия за улесняването на процедурата по издаване на визи за тях. Но критериите, определени в Директивата, които се отнасят до специфични групи, всъщност биха могли да представляват пречка пред мобилността (15). Комитетът подкрепя идеята държавите-членки на обмислят разширяването на обхвата на Директива 2004/114 относно студентите, така че тя да обхване и млади хора, участващи в доброволческата служба на ЕС, обмен на ученици или неплатено обучение.

4.4 Какво следва да се направи, за да се насърчи в по-голяма степен мобилността в посока към ЕС и обратно?

4.4.1 Мобилността следва да има важна роля в отношенията между ЕС и съседните му страни, които би трябвало да бъдат привлечени в обсъждането на политиката и организирането на програмите.

4.4.2 Както вече беше посочено, населението на Европа трябва да актуализира уменията си, за да посрещне предизвикателствата, които поставят глобализацията и нарастващата конкуренция. Европейските изследователи трябва да имат достъп до най-добрите световни институции, за да внесат техния опит в европейското изследователско пространство, а европейските студенти следва да имат достъп до най-добрите учебни заведения в света. Насърчаването на мобилността на младите европейци и привличането на млади хора от трети страни в Европа представляват важни елементи от бъдещата европейска конкурентоспособност. За да ги привлече, ЕС трябва да разполага с най-добрите университети. Европейските университети и предприемачи търсят възможности за подобряване на сътрудничеството с цел развиване на конкурентоспособност в сферата на НИРД (16).

4.4.3 За тази цел Комитетът смята за необходимо в дългосрочен план да бъде увеличен броят на чуждите държави, които участват в програмите на ЕС за мобилност. Комитетът смята, че разширяването на географския обхват на програмата „Еразмус Мундус“ беше правилна стъпка и трябва да бъде обмислено и по отношение на програмата „Еразъм“ за млади предприемачи.

4.4.4 Комитетът е убеден, че дългосрочното постепенно разширяване на програмите за мобилност с учебна цел в трети страни като Китай, Индия, Япония, САЩ и др. би било разумна инвестиция.

4.4.5 Комитетът би искал да отправи настоятелна препоръка едновременно с това да бъдат положени сериозни усилия с цел избягване на изтичането на мозъци от Европа и превръщане на Европа в привлекателно място за учени от европейски произход, както и за тези от страни извън Европа.

4.5 Признаване и валидиране

4.5.1 Фактът, че валидирането и признаването на формалното и неформалното учене е все още недостатъчно или изобщо отсъства, е значителна пречка пред мобилността. Проучването на студентската мрежа Еразъм по проекта относно проблемите, свързани с признаването на степени или периоди на обучение (PRIME), показва, че една трета от студентите имат проблеми по отношение на обучението им в чужбина. Ясно е, че висшите учебни заведения и правителствата на държавите-членки трябва да положат още много усилия. Комитетът препоръчва на всички държави-членки незабавно да признаят, ратифицират и приложат правилно Лисабонската конвенция за признаване.

4.5.2 Комитетът подкрепя идеята мобилността с учебна цел да бъде достъпна за младите хора във всички форми на образованието и ученето: официални, неофициални и неформални. Трябва да бъде насърчена мобилността с образователна цел между различните образователни степени. Трябва да се изградят връзки между общото образование, професионалното образование и висшето образование, а системите за натрупване и трансфер на кредити следва да се прилагат напълно за улесняване на мобилността в програмите за професионално образование и обучение (VET), където националните структури се различават значително. Освен това следва да се развият пътеки, свързващи първоначалното обучение и повишаването на квалификацията. От първостепенно значение за постигането на тази цел ще бъде бързото и последователно прилагане на Европейската квалификационна рамка.

4.5.3 Признаването на различията между държавите по отношение на изискванията за висшите образователни степени и взаимното приемане на присъдени степени, различията в таксите и стипендиите и други критерии следва да бъдат напълно приравнени там, където това е необходимо. Така например, изискванията по отношение на европейска магистърска степен не са същите, като за японска магистърска степен, а японският студент ще трябва също така да продължи да плаща такса на собствения си университет, което би направило ученето в Европа непосилно за него от финансова гледна точка.

4.6 Ново партньорство за учебна мобилност

4.6.1 Целите на мобилността с учебна цел могат да бъдат постигнати, единствено ако има пълноценно и широко разпространено сътрудничество и ако бъдат полагани усилия на всички равнища (от страна на ЕС, държавите-членки, регионите, учебните заведения, организациите на социалните партньори и на гражданското общество, както и от самите млади хора). От първостепенно значение е действителната готовност на държавите-членки да действат за постигане на реален напредък по отношение на мобилността с учебна цел.

4.7 Трябва ли да определяме цели за мобилността в ЕС?

4.7.1 Комитетът смята, че е необходимо да се вложат още усилия по отношение на статистическите данни, използвани в Зелената книга, тъй като само достоверни статистически отчети могат да ни дадат информация относно ефективността на настоящите програми за мобилност с учебна цел (17) и да спомогнат за изготвянето на стабилни бъдещи стратегии с реални цели по отношение на мобилността (в %) за различните целеви групи.

4.7.2 От първостепенно значение е Болонският процес да определи ясна цел по отношение на мобилността и подобни цели следва да се определят и в други сфери на образованието. Затова Комитетът подкрепя идеята за определяне на цели за мобилността за професионалното образование и обучение, за преподавателите, учениците и за неофициалното образование. Тези цели трябва да се определят не само за ЕС като цяло, но и за всички държави-членки. Освен това регионите и образователните институции също следва да определят свои собствени цели. При определянето на целите на преден план винаги би трябвало да бъде качеството на образователните мерки.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Ученето може да е формално – в рамките на образователната система, или неформално – в контекста на младежки и доброволчески дейности.

(2) „Стратегически доклад относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места: начало на новия цикъл (2008-2010 г.)“, COM(2007)803.

(3) Доклад на Форума на експерти на високо равнище по въпросите на мобилността, юни 2008 г., http://ec.europa.eu/education/doc/2008/mobilityreport_en.pdf.

(4) http://www.ond.vlaanderen.be/hogeronderwijs/bologna/conference/documents/Leuven_Louvain-la-Neuve_Communiqué_April_2009.pdf.

(5) „Еразъм“, „Леонардо“, „Коменски“, „Грундвиг“, „Мария Кюри“, „Култура“, „Младежта в действие“, Младежка доброволческа служба в рамките на програмата „Младежта в действие“, програма „Европа за гражданите“.

(6) Тунис, Бразилия, Южна Африка.

(7) „Еразъм“, „Леонардо“, „Коменски“, „Грундвиг“, „Мария Кюри“, „Култура“, „Младежта в действие“, Младежка доброволческа служба в рамките на програмата „Младежта в действие“, програма „Европа за гражданите“.

(8) Европас, Европейска система за трансфер и натрупване на кредити (ECT, за висшето образование), Приложение към диплома, Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот, Европейска кредитна система за професионално образование и обучение (ECVET), Youth-pass, EURAXESS, директивата относно визите на студенти и пакетът „научна виза“.

(9) Докторската степен се различава във всички държави-членки, системите VET се различават изцяло в отделните страни.

(10) Частният сектор не е достатъчно осведомен за програмите за подкрепа на мобилността с учебна цел и не е ясно какви ползи програмите могат да предложат на работодателите.

(11) Цифрите (2002-2003 г.) показват, че в общото начално и средно образование в държавите-членки се преподават средно между 1,3 и 1,6 чужди езика на ученик. Учениците, обучаващи се по програми за професионално образование и обучение, са дори по-откъснати от овладяването на 2 чужди езика.

(12) Само 3 % от МСП в Европа имат дъщерни фирми, клонове или съвместни предприятия в други страни.

(13) PLOTEUS (Портал за възможностите за обучение в европейското пространство), Европейският младежки портал, Study in Europe, мрежата Euraxess за мобилност на учените, уебсайтът за всички дейности „Мария Кюри“, „Европа за вас“, Euroguidance, Eures и Eurodesk, Еразъм за млади предприемачи и подпомагането от ЕС за обучение и мобилност, предназначено за МСП.

(14) Цел, определена от Европейския съвет, състоял се през 2002 г. в Барселона.

(15) Например Директивата изисква студенти от трети страни да разполагат с минимални финансови средства за покриване на разноските по пребиваването.

(16) Вж. също и Съобщението на Европейската комисия относно „Ново партньорство за модернизирането на университетите – Форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса“, СОМ(2009) 158.

(17) Следва да се обмислят и сравнителни анализи на двустранни схеми за мобилност с учебна цел, например програмата „Вулкан“ („Vulcanus“) в Европа и Япония (за студенти в областта на науките и инженерните специалности), тъй като те са ефикасни и целенасочени.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/87

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — За по-точно насочване на помощите за земеделски производители в райони с неблагоприятни природни условия“

COM(2009) 161 окончателен

(2010/C 255/16)

Докладчик: г-жа TODOROVA

На 21 април 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - За по-точно насочване на помощите за земеделски производители в райони с неблагоприятни природни условия“

СOM (2009) 161 окончателен.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 ноември 2009 г. (докладчик: г-жа Тодорова).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г.- (заседание от 17 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 81 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 В няколко становища (1) ЕИСК подчерта основното значение на подходящото компенсиране като необходим инструмент за запазване на обработвания от човека ландшафт и селското стопанство. Подкрепата за районите в по-неблагоприятно положение е от решаващо значение, за да се гарантира продължаването на земеделското производство и за да се допринесе за жизнеността на селските райони, да се предотврати изоставянето на земи и обезлюдяването на районите с неблагоприятни природни условия.

1.2 Освен това схемата за предоставяне на помощи в полза на районите в по-неблагоприятно положение би трябвало да допринесе и за запазването на капацитета за производство на храни, като това би могло да придобива все по-голямо значение, ако продължаващият процес на изменение на климата доведе до намаляване на производствения капацитет на други места. Ето защо логиката на схемата следва да се ръководи от принципа, че съществуват обществени ползи от насърчаване на поддържането на селскостопанска дейност в необлагодетелствани райони, в които иначе земята би била изоставена.

1.3 Схемата за подпомагане на районите в по-неблагоприятно положение не бива да се смесва с доброволно поетите агроекологични ангажименти. Схемата за плащания в полза на райони в по-неблагоприятно положение трябва по принцип да предлага компенсации на земеделските производители, които работят при по-трудни условия от онези в районите, в които не съществуват неблагоприятни условия и имат в най-малка степен възможността да получат компенсации чрез пазара, като едновременно с това допринасят най-много за опазване на ландшафта.

1.4 Предложените осем биофизични критерия биха могли да предоставят адекватна основа за определяне на границите на районите в по-неблагоприятно положение, но в тази връзка от решаващо значение са наличието на данни и изборът на правилни прагови стойности. Затова ЕИСК препоръчва държавите-членки да извършат задълбочен анализ на въздействието на предложените критерии, включително и чрез подробно картографиране.

1.5 В съобщението се предлага даден район да бъде считан за район в по-неблагоприятно положение при условие, че 66 % от земята в него е класифицирана според поне един от осемте критерия. ЕИСК би искал да анализира резултатите от определянето на границите на районите в по-неблагоприятно положение и да изготви становище по тези прагови стойности.

1.6 Използването на кумулативни критерии, основаващи се на научни доказателства, в разнородни райони, засегнати едновременно от различни неблагоприятни условия, е много целесъобразно, тъй като те отразяват на практика взаимодействията между множество влияещи фактори. Освен това предложените критерии за определянето на тези райони биха могли да се разширят, така че да обхванат и допълнителни фактори, като например изолираността, която също може да се разглежда като неблагоприятна природна даденост.

1.7 След определянето на границите на районите в по-неблагоприятно положение въз основа на общи биофизични критерии би могло да се окаже необходимо да се направят допълнителни още по-прецизни корекции. В такъв случай ЕИСК смята, че най-подходящ би бил показател, свързан с производството, който да отразява реалната икономическа ситуация на предприемача, включително и алтернативните разходи за семеен труд и собствения капитал. Комисията следва да гарантира, че критериите, използвани от държавите-членки, са обективни и недискриминационни и отговарят на целите на схемата.

1.8 ЕИСК призовава при определянето на новата формула за плащания, установена в Регламент 1698/2005, да бъдат адекватно оценени и отчетени допълнителният труд и увеличените инвестиционни разходи на земеделските производители в необлагодетелстваните райони.

1.9 Трябва да се въведе подходящ преходен период (phasing out), който да позволи на земеделските производители да се адаптират към новия механизъм на предоставяне на помощи в полза на районите в по-неблагоприятно положение.

2. Контекст

2.1 Въведената през 1975 г. схема за плащания в полза на райони в по-неблагоприятно положение – понастоящем наричани „плащания за неблагоприятни природни условия“ – е механизъм за подпомагане на продължаването на земеделските дейности в планинските райони, в районите в по-неблагоприятно положение, различни от планински райони (т. нар. „междинни райони в по-неблагоприятно положение“, които са предмет на настоящото съобщение), както и в райони със специфични неблагоприятни условия (например острови и крайбрежни райони, които представляват 9 % от земеделските площи). Планинските райони обхващат около 16 % от земеделските площи в ЕС и се определят въз основа на надморската височина, наклона или комбинацията от тези два фактора. Районите, разположени на север от 62-ия паралел, също се считат за планински райони. Около 31 % от земеделските земи в ЕС са класифицирани като междинни райони в по-неблагоприятно положение въз основа на над 100 силно различаващи се национални критерии, чието разнообразие в рамките на ЕС бе посочено от Европейската сметна палата като възможен източник на неравноправно третиране (2). Не всички стопанства в тези райони получават плащания за неблагоприятни природни условия.

2.2 С член 50, параграф 3, буква a) от Регламент (EО) № 1698/2005 относно Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (3) се дава ново определение на районите с неблагоприятни природни условия, различни от планински райони и от райони със специфични неблагоприятни природни условия, т.е. „райони, засегнати от значителни неблагоприятни природни условия като ниска продуктивност на почвата или лоши климатични условия и където поддържането на екстензивна селскостопанска дейност е важно за управлението на земята“, а с член 37 се въвеждат промени по отношение на изчисляването на плащанията. През 2005 г. обаче Съветът не постигна съгласие относно възможна единна за цялата Общност система за класифициране на тези райони. Затова беше решено да се запази предходната система за ограничен период от време, а към Комисията бе отправено искане да направи преглед на схемата за плащания в полза на районите в по-неблагоприятно положение. Очаква се новата система за определяне на границите на районите да бъде въведена през 2014 г.

2.3 Настоящата класификация на междинните райони в по-неблагоприятно положение се основава на три вида показатели, посочени в член 19 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 относно Европейския фонд за гарантиране и ориентиране на земеделието (ЕФОГЗ) (4): ниска продуктивност на земята; икономически резултати в земеделието, чувствително по-ниски от средните; ниска населеност или намаляващо население, зависимо предимно от земеделски дейности. Тя се основава частично на социално-икономически критерии, които според Комисията вече не отразяват основните цели на плащанията за неблагоприятни природни условия. Освен това не е била отчетена промяната на използваните демографски и икономически данни, с цел актуализиране на определянето на границите на районите. Освен това, тази класификация е възникнала на основата на широк набор от национални критерии, които често не са съпоставими на европейско равнище.

2.4 Информацията, необходима за оценка на резултата от новия подход за достатъчно подробното определяне на границите на районите (т.е. на равнище общини или на ниво LAU 2 от номенклатурата на териториалните единици за статистически цели), може да бъде събрана единствено на национално равнище. Комисията предлага държавите-членки да бъдат приканени да направят симулации на прилагането на тяхна територия на осем биофизични критерия (ниски температури, топлинен стрес, отводняване на почвата, структура на почвата и каменливост, дълбочина на вкореняване и химични свойства на почвите, баланс на влажността на почвата и наклон) и да изготвят карти на районите, които в резултат от подобни симулации ще бъдат селекционирани като райони, отговарящи на критериите за подпомагане. Даден район се счита за район, засегнат от значителни неблагоприятни природни условия, ако 66 % от използваната в него земеделска земя отговаря на поне един от критериите по определената прагова стойност.

2.5 Понастоящем 13 държави-членки прилагат няколко показателя, които се комбинират, за да се изчисли индексът, използван за класифициране на районите в съответствие със специфични прагове или класове. В някои случаи „индексните системи“ могат да бъдат считани за по-сложни от биофизичните критерии и следователно са в състояние да регистрират по-добре наличието на неблагоприятни природни условия в даден район. От гледна точка на Комисията обаче, създаването на обща индексна система, която да бъде прилагана последователно от всички държави би изисквало значителни усилия за нейното изготвяне, за събиране на данни, анализ и прилагане. Ето защо създаването на общоевропейска индексна система като средство за ефективно определяне на наличието на неблагоприятни природни условия не би било нито ефикасно, нито реалистично.

2.6 Според Комисията, за случаите, в които неблагоприятните природни условия могат да бъдат преодолени, е необходимо също така да се прецизира определянето на границите на районите чрез използването на биофизични критерии заедно с целесъобразни показатели, свързани с производството.

2.7 В съобщението се посочва, че подходящите условия за предоставяне на помощ на равнище земеделски стопанства са полезен начин за насочване на помощта извън контекста на определянето на границите на районите. Според Комисията, в различните държави-членки понастоящем съществуват около 150 различни критерия за предоставяне на помощ на равнище земеделски стопанства и някои от тях пораждат известни опасения във връзка със съвместимостта им с разпоредбите на СТО, тъй като изключват от схемата за подпомагане някои производствени сектори или селскостопански дейности. Някои държави-членки понастоящем изключват от получаването на помощ селскостопанските производители, работещи на непълно работно време, макар и тези селскостопански производители да допринасят за постигане на целта на мярката.

2.8 По време на обществената консултация, проведена на 22 май 2008 г. бяха представени четири варианта за преразглеждане:

—

Вариант 1: Запазване на съществуващото положение+

В рамките на този сценарий държавите-членки се приканват да премахнат използваните понастоящем за определяне на границите на районите в по-неблагоприятно положение социално-икономически показатели и да определят критериите, които считат за най-подходящи за дефиниране на неблагоприятните природни условия, които оказват въздействие върху селското стопанство.

—	Вариант 2: Общи критерии Районите в по-неблагоприятно положение се определят чрез използване на общи биофизични критерии.

—

Вариант 3: Условия за предоставяне на помощ

Законодателството на Общността ще предостави основна рамка за критериите за предоставяне на помощ, в която се посочват принципите и видовете критерии, които да бъдат използвани за изключване на системите за интензивно земеделие (например максимална гъстота на животните, среден добив, стандартна брутна печалба).

—

Вариант 4: Висока природна стойност

Този вариант би означавал по-целенасочено определяне на границите на районите: само райони, класифицирани като обработваеми земи с висока природна стойност, намиращи се в райони с неблагоприятни природни условия, ще могат да бъдат окачествени като райони в по-неблагоприятно положение.

3. Позиция на ЕИСК

3.1 Селското стопанство е един от най-важните икономически сектори в ЕС, който осигурява заетост на почти 30 милиона души. Запазването на европейския модел на селско стопанство, гарантирането на качествени храни и осигуряването на заетост са от основно значение за съхраняването на социалната тъкан в селските райони, но също и за разширената отговорност за обработване на земята. Това ще допринесе и за съхраняването на настоящото богато разнообразие от храни, местни традиции и занаяти. Устойчивото земеделие има редица положителни странични ефекти, тъй като предоставя публични услуги като поддържане на биологичното разнообразие, съхраняване на местообитанията на дивата фауна и привлекателен и добре поддържан ландшафт.

3.2 В непланинските райони в по-неблагоприятно положение се намират 30 % от земеделските стопанства, 39 % от използваната земеделска площ, 31 % от работната сила в селското стопанство и 26 % от икономическия потенциал от гледна точка на икономическия мащаб. Селските райони в цяла Европа се обезлюдяват, а най-уязвими са районите в по-неблагоприятно положение. Този процес може да има много разрушителни последствия. Поради това подпомагането на районите в по-неблагоприятно положение е от решаващо значение, за да се гарантира продължаването на земеделското производство и да се допринесе за жизнеността на селските райони, да се предотврати изоставянето на земи и обезлюдяването на райони с неблагоприятни природни условия.

3.3 В няколко свои становища ЕИСК вече изтъкна трудностите, пред които са изправени земеделските стопани в районите в по-неблагоприятно положение и подчерта основното значение на подходящото компенсиране, за да се гарантира, че земята ще продължи да се използва за селскостопанско производство. ЕИСК разглежда компенсациите като необходим инструмент за запазване на обработвания от човека ландшафт и селското стопанство в райони, които са особено чувствителни от икономическа, екологична и социална гледна точка. ЕИСК отделя специално внимание на проблемите на северните региони в ЕС.

3.4 С това съобщение Комисията цели да определи райони (чрез картографиране), в които са налице сериозни пречки пред селскостопанското производство. На първоначален етап предложените критерии могат да осигурят адекватна основа за оценка на неблагоприятните природни дадености в целия ЕС. Тъй като добре функциониращата схема за предоставяне на помощи в полза на районите в по-неблагоприятно положение е от особено важно значение за бъдещето на ОСП, е необходима внимателна оценка на предложените критерии. Ето защо Комитетът приветства сътрудничеството с тази цел между Комисията и Съвета (5).

3.5 Наличието на данни за осемте биофизични критерия е от решаващо значение за ясното и обективно определяне и класифициране на междинните селскостопански райони. Много важно е държавите-членки да извършат задълбочен анализ на въздействието на предложените критерии, включително и чрез изготвянето на подробни карти. Заедно с това, предоставянето на възможността на държавите-членки да представят на Комисията симулации във връзка с допълнителните критерии и различните прагове спомага също така и за по-доброто включване в дебата на специфичните характеристики на всяка държава-членка. Определянето на границите на районите в по-неблагоприятно положение на равнище община (LAU 2) може да се счита за достатъчно подробно.

3.6 В съобщението се предлага даден район да бъде считан за район в по-неблагоприятно положение, в случай че 66 % от земята в него е класифицирана според поне един от осемте критерия. Това означава, че е налице допълняемост, т.е. че изчисляването на общата класифицирана земя в даден регион може да включва до осем различни междинни сбора (и изключване на евентуални припокривания). Макар и целта на зонирането да е помощта да се насочи към райони, в които тя е от решаващо значение за запазване на селското стопанство, предлаганият лимит изглежда твърде висок и съществува известна загриженост, че това би могло да доведе до потенциално изключване на сегашните райони в по-неблагоприятно положение. ЕИСК смята, че при липсата на данни от симулации, към прага от 66 % трябва да се подхожда твърде предпазливо и той може да бъде обсъждан допълнително, само след като бъдат получени резултатите от симулациите и бъдат изготвени картите.

3.7 Следва да се обърне особено внимание на използването на кумулативни критерии, основаващи се на научни доказателства, в разнородни области, в които са налице едновременно многобройни неблагоприятни природни условия. Предимството на предишните системи, които в много случаи почиваха на показатели, беше, че включваха няколко критерия и следователно бяха по-конкретни и съдържателни инструменти. Те отразяваха много по-добре условията на място и тяхното взаимодействие. Използването на комплексен показател, съчетаващ няколко критерия, почиващи на обективна, научна основа, би позволило даден район да бъде класифициран като район в по-неблагоприятно положение дори и в случаите, когато отделните критерии не биха довели до тази класификация. Подобна ситуация съществува например в някои държави-членки по отношение на класификацията на планинските райони. Тези инструменти са много целесъобразни, тъй като разглеждат в практически аспект взаимодействието между многобройнивлияещи фактори.

3.8 В случаи, при които неблагоприятните природни условия са били преодолени с помощта на техническия прогрес или чрез друга форма на намеса (като например напояване или отводняване), Комисията предлага прецизиране, което следва да се използва само за изключване на райони, които иначе биха били определени като райони в по-неблагоприятно положение, а не за включване на допълнителни райони. Един от основните проблеми, обаче, се отнася до зоните, които трябва да бъдат изключени от определянето на граници на районите, тъй като са преодолели неблагоприятните природни условия в тях чрез съответно адаптиране на земеделските си практики. Следва да се посочи, че въпреки известно равнище на намеса, неблагоприятните природни дадености не могат да се считат за напълно преодолени. Освен това следва да се вземат предвид тежестите, произтичащи от инвестициите, които почти винаги са много големи, както и разходите за поддръжка. Освен това следва да се анализира внимателно фактът, че в повечето случаи това адаптиране е възможно само посредством допълнително финансиране (например техники за отводняване и напояване).

3.9 В предишно свое становище ЕИСК вече призова за постигане на разумен баланс между разпоредбите на ЕС и гъвкавостта на национално и регионално равнище при подробното разработване на тези мерки (6). След прилагането на биофизичните критерии би могло да се окаже необходимо да се направят допълнителни корекции на определените райони в по-неблагоприятно положение. ЕИСК смята, че при подобна ситуация тази практика би трябвало да бъде разрешена и следва да се осъществява на равнище държави-членки. От гледна точка на ЕИСК най-подходящият показател, който следва да се използва на този вторичен етап, би бил такъв, свързан с производството, който да отразява реалната икономическа ситуация на предприемача, включително алтернативните разходи за семеен труд и и собствения капитал. Комисията следва да гарантира, че критериите, използвани от държавите-членки, са обективни и недискриминиращи и отговарят на целите на схемата. Този алтернативен подход ще подобри достъпа на малките и средните стопанства до финансова помощ и същевременно ще позволи да се избегне „санкционирането“ на земеделски производители, които инвестират с цел преодоляване на неблагоприятните природни условия. За да се избегне несигурността сред земеделските производители, тяхното включване в схемата би трябвало да се отнася най-малкото до целия програмен период.

3.10 Заслужава да се изтъкне пълното отсъствие в предложението на посочването на неблагоприятните географски условия (изолираност, отдалеченост от центровете на потребление, центровете на вземане на решения и услуги и т.н.), които все пак представляват едно от значителните препятствия, пред които са изправени земеделските стопанства, разположени в райони в по-неблагоприятно положение. Би могло да се допусне също така и адаптиране въз основата на географската разпръснатост на земеделските стопанства, достъпа до пазара или транспортните възможности в региона.

3.11 Предложените критерии биха могли да бъдат разширени. Допълнителен критерий биха могли да бъдат „дните, свързани с повърхностния капацитет“, като се признаят ограниченията, свързани с влажни, необработваеми почви и по този начин се вземе предвид взаимодействието между отделните видове почви и климата, например в контекста на морския климат. Освен това някои от предложените прагови стойности следва да бъдат внимателно анализирани, за да бъдат отразени реалните условия. Пример за това е предложената от Комисията стойност от 15 % за критерия за наклон. Комитетът вече призова да се отчита сборът от отрицателни температури през зимния период (7).

3.12 Като се отчита фактът, че новите критерии може да изключат някои райони, които понастоящем отговарят на условията, могат да се очакват извънредно сериозни последици на равнище земеделски стопанства. Според ЕИСК е важно да се въведе подходящ преходен период, който да позволи на земеделските стопани да се адаптират към новия механизъм на подпомагане на районите в по-неблагоприятно положение. Ориентацията на бъдещата ОСП също следва да бъде включена в този процес.

3.13 Целта на схемата за плащания в полза на райони в по-неблагоприятно положение е да насочва помощта към земеделските стопанства в райони с неблагоприятни природни условия и е неразделна част от политиката за развитие на селските райони – тъй нареченият втори стълб на ОСП. Схемата за плащания в полза на райони в по-неблагоприятно положение следва също така да допринесе за запазване на капацитета за производство на храни, който би могъл да придобие нарастващо значение, в случай че продължаващият процес на изменение на климата доведе до намаляване на производствения капацитет в други региони. Ето защо логиката на схемата следва да се ръководи от принципа, че съществуват обществени ползи от насърчаването на поддържането на селскостопанската дейност в необлагодетелствани райони, в които иначе земята би била изоставена.

3.14 Схемата за подпомагане на районите в по-неблагоприятно положение не бива да се смесва с доброволно поетите агроекологични ангажименти. Двете схеми следва да се разглеждат по-скоро като допълващи се, отколкото като взаимно изключващи се механизми. Отпускането на помощи в полза на районите в по неблагоприятно положение не трябва да бъде обвързано с изисквания по отношение на опазването на околната среда, надхвърлящи разпоредбите за кръстосаното спазване. За разлика от първия стълб на ОСП (преки плащания и подкрепа на пазара), схемата за плащания в полза на райони в по-неблагоприятно положение трябва по принцип да предлага компенсации на селските стопани, които работят при по-трудни условия от онези в райони, в които не съществуват неблагоприятни условия и имат в най-малка степен възможността да получат компенсации чрез пазара, като едновременно с това допринасят най-много за опазване на ландшафта.

3.15 От държавите-членки ще се изисква да изчисляват плащанията за неблагоприятни природни условия, като използват новата формула за плащания, определена в Регламент (EО) № 1698/2005, който гласи, че плащанията следва да компенсират направените разходи и нереализирания доход. Затова ЕИСК призовава при изплащането на компенсации да бъдат адекватно оценени и отчетени допълнителният труд и увеличените инвестиционни и оперативни разходи на земеделските стопани в необлагодетелстваните райони.

3.16 Новата система за плащания следва да подобри прозрачността. Въпреки това, в държавите-членки и между тях ще продължат да съществуват значителни различия относно равнищата на плащанията в полза на районите в по-неблагоприятно положение. Това е неизбежен резултат от факта, че отделните власти могат да решават по своя преценка по какъв начин да използват финансирането за развитие на селските райони, което получават от ЕЗФРСР, включително и възможността изобщо да не въвеждат схема за предоставяне на помощи на земеделски производители от райони в по-неблагоприятно положение.

3.17 Редица държави-членки не предоставят достатъчна подкрепа за своите райони в по-неблагоприятно положение. ЕИСК призовава държавите-членки да признаят изключителното значение на подкрепата за районите в по-неблагоприятно положение и да не намаляват дела на схемата за подпомагане на райони в по-неблагоприятно положение в рамките на своите национални пакети за развитие на селските райони, независимо от резултата на текущото определяне на границите на районите в по-неблагоприятно положение.

Брюксел, 17 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 93; ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 56; ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 35.

(2) ОВ C 151, 27.6.2003 г.

(3) ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1.

(4) ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 80.

(5) Заключения на Съвета, 22 и 23 юни 2009 г.

(6) ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 56.

(7) ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 35, параграф 1.7.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/92

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/EО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктури“

COM(2008) 436 окончателен — 2008/0147 (COD)

(2010/C 255/17)

Докладчик: г-н DANTIN

На 28 август 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 71, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктури“

COM(2008) 436 окончателен - 2008/0147 (COD).

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 ноември 2009 г. (докладчик: г-н DANTIN).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 17 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 218 гласа „за“, 16 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Транспортният сектор играе важна роля за обезпечаване на мобилността и социално-икономическото развитие на ЕС. Транспортната инфраструктура трябва да бъде оптимизирана, за да отговори на предизвикателствата, свързани с растежа и устойчивостта.

На европейско равнище съществува голяма загриженост за последиците от изменението на климата, опазването на околната среда и всички аспекти, свързани със здравеопазването и общественото благосъстояние, във връзка с рационалното използване на различните видове транспорт.

1.2.1 Във връзка с това Комитетът припомня, че действащото европейско законодателство забранява на държавите-членки да интернализират външните разходи в такси за ползване на транзитни маршрути и че друга държава, близка до ЕС, която е имала подобни трудности, вече е въвела такава политика на интернализиране на външните разходи и на прехвърляне към друг вид транспорт, което при определени условия може да бъде положително в икономически и екологичен план.

1.3 Комисията работи отдавна за разработването на механизми за изчисляване и интернализиране на външните разходи за транспорта. Тези усилия са част от стратегия, чиято цел „е да бъдат определени правилно цените на транспорта, така че да отразяват по-добре разходите за действителното използване на превозните средства, влаковете, самолетите или корабите във връзка със замърсяването на околната среда, задръстванията и изменението на климата“ (СОМ(2008) 436 окончателен/2, Контекст на предложението, параграф 1.1).

1.4 Макар и конкурентоспособността на автомобилния превоз да е важен параметър в условията на глобализация на пазарите, Комитетът счита, че прилагането на одобрявания от него принцип „замърсителят плаща“, както и намирането на общ интерес, трябва да доведат до съвместяването на конкурентоспособността с мерки, насочени по-конкретно към намаляване на замърсяването на околната среда, на шума и вредите върху пейзажа, на социалните разходи като тези, свързани със здравето, на непреките разходи в резултат на произшествия, претовареност и задръствания и др., генериращи значителни икономически разходи, които се поемат от населеното място, т.е. от европейските граждани. ЕИСК може да приветства проекта за директива, но, с оглед на последователността, само при условие че Европейската комисия вземе предвид направените от ЕИСК забележки в становището му от юли 2009 г. относно „Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи“ (1).

ЕИСК отново заявява одобрението си за подхода на Комисията за насърчаване на комодалността, включително на мултимодалния транспорт.

Една от целите на Комисията е да следи за териториалното, икономическото и социалното сближаване, а прилагането на интернализирането на външните разходи чрез таксуване на тежкотоварните автомобили за използване на инфраструктурата ще позволи на държавите-членки да съкратят редица разходи, свързани с последиците от замърсяването и отрицателните въздействия, упоменати в параграф 1.4, независимо от централното или периферното им местоположение. Евентуалното намаляване на конкурентоспособността на автомобилния транспорт, до което това ще доведе, следва да бъде оценено в общ план, в рамките на търсения общ интерес и с оглед постигнатите икономически ползи от намаляването на последиците, свързани по-специално със замърсяването и претовареността на мрежата.

Освен това, интернализацията би трябвало да улесни спазването на трите аспекта – икономически, социален и екологичен - на Лисабонската стратегия в областта на транспорта. Този нов ресурс следва да допринесе за това.

1.5.1 Комитетът изразява желание на общностно равнище да бъде създадена рамка за осчетоводяване на външните разходи, от която да не може да се освобождава нито една държава-членка. Тази рамка би трябвало да включва редица общи условия, на които – в известен диапазон – следва да отговарят таксите, събирани за неутрализиране на външните разходи. Плащанията би трябвало да бъдат обвързани с използването, а не с притежанието на транспортни средства. (2)

1.6 Изменението на действащата Директива допринася за планирането на мерки за активизиране на изследователската дейност в полза на по-екологичен автомобилен транспорт: интелигентни транспортни системи (3), двигатели, горива, тонаж, пътни настилки и др.

1.7 Също толкова важно е да се подчертае, че ако ЕС реши да осъществява политика на таксуване на външните разходи, тя трябва да обхване всички видове транспорт.

1.8 Комитетът, също както Съветът и Парламентът, счита, че въпреки скорошното ѝ въвеждане Директива 2006/38/ЕО следва да бъде изменена с цел постигане на по-голяма ефикасност. Ето защо ЕИСК смята за целесъобразен проекта за директива, изготвен по искане на Европейския парламент.

1.9 В допълнение, практическото осъществяване на някои мерки от Плана за действие в областта на логистиката в сектора на автомобилните превози на товари, сред които са използването на интелигентни комуникационни системи, пряко свързани с приложенията на проекта „Galileo“ в транспорта, несъмнено ще допринесе за намаляване на външните за транспорта разходи.

1.10 Комитетът счита, че ако днес автомобилните превозвачи са потърпевши поради разходите, свързани с претоварването на трафика заради въздействието му върху производителността на транспорта, то всички мерки за намаляване на претоварването, което е част от целта на разглежданата директива, ще доведат, в определен срок, до подобряване на производителността на автомобилния и други видове транспорт.

1.11 Печалбите, генерирани от данъчното облагане, трябва да се използват за подобряване на качеството на транспортния сектор по отношение на екологичните, социалните и икономическите резултати.

1.12 Комитетът смята, че при въвеждането на такси за ползване на инфраструктурата е абсолютно необходимо да се използват електронни системи за таксуване, тъй като е нужна оперативна съвместимост между различните системи, използвани в ЕС.

1.13 Комитетът счита, че Директивата би трябвало да поощри държавите-членки да вземат предвид, въз основа на съвместно определени критерии, равнището на емисиите на парникови газове от превозните средства, облагани с такса за използване на инфраструктурата, и усилието, направено за намаляването им.

1.14 Съгласно извършения от Комисията оценка на въздействието е важно да се вземат предвид последиците от интернализирането върху икономиката като цяло, независимо дали става въпрос за преки и непреки ползи или разходи, и по отношение на въздействието върху разходите за транспортираните стоки, както в границите на европейската общност, така и при внос и износ.

2. Въведение

2.1 ЕС с население от 497 милиона души върху площ от 4 324 782 км2 и автомобилен парк от 294 милиона превозни средства (4) се нуждае от устойчив транспорт, за да обезпечи потребностите си, свързани с мобилността. ЕС е първата икономическа сила в света, с над 18 % от общия световен обем на внос и износ. Търговските отношения са в основата на икономическото и социалното развитие на всяко модерно общество и затова трябва да се търси начин за съчетаване на развитието с устойчивостта.

2.2 Интернализирането е концепция, разработена с цел на транспортните средства да се начислят външните разходи, причинени от задръстванията, шума, атмосферното замърсяване и изменението на климата, и да се гарантира, че цените, платени от ползвателите на транспорт, отразяват социалните разходи. Това е начин да се приложи принципът „замърсителят плаща“, както бе поискано от Европейския парламент.

2.3 Интернализирането на външните разходи вече беше анализирано и планирано от Комисията в Зелената книга от 1995 г. и Бялата книга от 1998 г. В Бялата книга от 2001 г., и в средносрочния ѝ преглед от 2006 г., се потвърди готовността на Комисията да изготви ефикасна система за таксуване на използването на пътната инфраструктура.

2.4 През 1993 г. беше приета първата директива относно таксуването за ползване на пътна инфраструктура, известна като „Евровинетка“.

Впоследствие тази директива беше изменена с Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварните автомобили за използване на определена инфраструктура.

2.5.1 Член 10 на Директива 2001/14 задължава железниците да прилагат чрез транспониране мерките, приети за други видове транспорт.

2.6 До 10 юни 2008 г. държавите-членки трябваше да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на предвиденото в Директива 2006/38/ЕО, уреждаща таксуването за ползване на инфраструктури.

2.7 През 2006 г. Европейският парламент и Съветът призоваха Комисията да представи до юни 2008 г (5). „„общоприложим, прозрачен и достъпен модел за оценяване на външните разходи на всички видове транспорт, който да послужи като основа при изчисляване на таксите за ползване на инфраструктурата“. Освен това този модел трябваше „да бъде придружен от оценка на въздействието от интернализирането на външните разходи за всички видове транспорт и стратегия за поетапно въвеждане на модел за всички видове транспорт“.

2.8 През юли 2008 г. Комисията представи на Съвета и на Европейския парламент законодателен пакет от мерки за по-екологичен транспорт, който освен предложението за директива, предмет на настоящото становище, съдържа съобщение, което включва модел и стратегия, с цел да бъдат определени правилно цените на транспорта, така че да отразяват по-добре разходите, произтичащи от действителното използване на автомобили, влакове, самолети или кораби по отношение на замърсяването на околната среда, претоварването и изменението на климата, както и съобщение относно намаляването на шума от железопътния товарен транспорт. Стратегическото съобщение, вече упоменато от Европейския парламент и от Съвета, представлява отправна точка за двете допълнителни предложения.

2.9 Разглежданата директива, която се отнася до хармонизирането на таксите, събирани за изминат пътен участък, не налага, а позволява на държавите-членки, които желаят това, да въведат интернализирането на ограничен брой външни разходи (претоварване, шум, замърсяване).

В частност тя ще позволи на държавите-членки да въведат диференцирано таксуване в зависимост от натовареността на трафика и по този начин да постигнат по-добро разпределение на трафика, предлагайки по-ниски такси на превозвачите, за да ги стимулират да се движат извън пиковите часове. Икономическите последици от подобен диференциран подход би трябвало да бъдат положителни както за автомобилния превозвач, така и за спедиторите.

2.10 Следва да се отбележи, че предложението за директива не е пречка държавите-членки да налагат пътни такси в градски райони.

3. Общи бележки

3.1 Както вече е посочвал в предходни свои становища, Комитетът одобрява принципа „замърсителят плаща“ и неговото прилагане, което е предмет на разглежданата директива. Прилагането на този принцип, както и намирането на общ интерес за европейските граждани, са в центъра на загрижеността на Комитета по отношение на обсъжданата тема. Той смята, че прилагането на принципа „замърсителят плаща“ налага борба срещу въздействието върху обществото и последиците върху околната среда, породени от външните разходи на автомобилния транспорт, предмет на разглежданата директива, като успоредно с това настоява за търсенето на нови решения.

Във връзка с това Комитетът признава усилията, положени от Комисията при изработването на нейните предложения, и приема със задоволство възможността да обсъди всякакви инициативи, насочени към постигане на по-голяма устойчивост на транспорта, което на свой ред би допринесло за подобряване на социалното и икономическото положение и околната среда в ЕС. ЕИСК може да приветства проекта за директива, но, с оглед на последователността, само при условие че Европейската комисия вземе предвид направените от ЕИСК забележки в становището му от юли 2009 г. относно „Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи“ (6), защото, както справедливо се подчертава в него, предложената система за таксуване ще насърчи предприятията за автомобилен транспорт да използват по-щадящи околната среда превозни средства, да избират по-слабо натоварени маршрути, да оптимизират товара на превозните си средства и в крайна сметка да използват по-рационално инфраструктурата, финансирана от населеното място чрез данъчната система, намалявайки по този начин нейното претоварване.

3.2 С оглед на възможните последици от прилагането на директивата, Комитетът си задава въпроса относно начина, по който предложението за изменение на Директива 1999/62/ЕО ще се отрази върху позицията на европейските продукти на световните пазари. Той призовава Комисията да обърне внимание на този въпрос.

Комитетът счита, че при всяко положение в центъра на вниманието трябва да бъдат общият и колективният интерес и че от тази гледна точка евентуалните неудобства, свързани с интернализирането на разходите, ще могат да бъдат компенсирани с реализираните ползи, по-специално по отношение на намаляване на замърсяването на околната среда, на шума и вредите върху пейзажа, на обществените разходи за здраве, на непреките разходи в резултат на произшествия и др., генериращи значителни икономически разходи, които се поемат от населеното място, т.е. от европейските граждани. Това е и предметът на разглежданата директива.

3.3 Комитетът, също както Съветът и Парламентът, счита, че въпреки скорошното ѝ въвеждане Директива 2006/38/ЕО следва да бъде изменена с цел постигане на по-голяма ефикасност.

В тази връзка ЕИСК смята за целесъобразен проекта за директива, изготвен по искане на Европейския парламент.

Освен това, той позволява на Европейския съюз да изпрати важен сигнал към пазара с цел подобряване на неговите икономически и екологични резултати, абсолютно необходими за успеха на целите, които Съюзът си е поставил в рамките на „енергийния пакет“.

3.4 Комитетът е на мнение, че Комисията трябва да следи за доброто функциониране на вътрешния пазар, да предотвратява нарушаването на конкуренцията между транспортните предприятия в държавите-членки и да гарантира териториалното, икономическото и социалното сближаване на ЕС.

Въвеждането на таксуване за ползване на инфраструктурата ще наложи преоценка на таксите за държавите в периферията на ЕС и за тези на транзитно преминаване, които ще трябва да понесат увеличение на разходите по вноса и износа на техните продукти, несъизмеримо с настоящите разходи, свързани със замърсяването, с влошаването на състоянието на инфраструктурата, със задръстванията, с последиците за здравето на техните граждани и за околната среда. При все това ЕИСК е наясно, че в един интегриран пазар движенията на стоки се направляват от предлагането и търсенето, в зависимост от времевия период, от отдалечените райони към центъра или обратно. Таксуването за ползване на инфраструктурата, приложимо към всички автомобилни превозвачи, би имало предимството да постави при равни условия всички от този сектор в рамките на Съюза, като е ясно, че крайният потребител винаги поема последната тежест.

3.5 Комитетът си дава сметка, че от всички отрицателни въздействия, приписвани на автомобилния транспорт, само една част се дължи на товарния транспорт.

Ето защо към таксуването би следвало да се приложи глобален подход.

3.6 Комитетът смята, че съгласно изискването на директивата Комисията трябва в най-кратки срокове да представи модел за оценка на всички външни разходи, придружен от оценка на въздействието на интернализацията на външните разходи на всички видове транспорт, както и от стратегия за общо поетапно прилагане по отношение на всички видове транспорт, като се избягват мерки, които водят до нарушение на конкуренцията между тези видове транспорт и които пречат на правилното прилагане на комодалността.

3.7 Както вече беше изтъкнато при прегледа на европейската транспортна политика през 2006 г., необходим е широк набор от политически инструменти на равнището на ЕС и на държавите-членки, за да бъдат оптимизирани европейските логистични вериги, да станат по-екологични и ефективни всички видове транспорт, и в крайна сметка, чрез комодалността (7), да се гарантира по-устойчив транспорт.

В този смисъл Комитетът смята за целесъобразно понастоящем в работната програма на Комисията, успоредно със съдържанието на настоящата директива, да се отдели по-голямо място на паралелни и допълващи положителни мерки, като например насърчаване на закупуването на екологични превозни средства, използване на алтернативни горива, на инвестициите в изследователската и развойната дейност и иновациите, на взаимодействието между различните видове транспорт, поощряване на ползването на обществения транспорт, прилагане на мерки за обучение в областта на пътната безопасност и икономичното шофиране, регулиране и хармонизиране на прилагането на ограниченията в трафика чрез създаването на коридори за свободно движение на европейско равнище, които да предотвратяват изкуственото претоварване и задръствания, тъй като това ще допринесе за подобряване на положението на работещите в международния транспорт, давайки им възможност да се завръщат вкъщи.

3.8 Комитетът изразява желание прилагането на оперативното съдържание на тази директива да бъде съпътствано от развитието на мултимодалния транспорт, с цел да се постигне истинско алтернативно решение на използването на пътната инфраструктура.

3.9 Комитетът отчита факта, че понастоящем автомобилните превозвачи са потърпевши от разходите, породени от претоварването на трафика, заради въздействието му върху производителността на транспорта. Всички мерки за намаляване на претоварването, което е част от целта на разглежданата директива, ще доведат в крайна сметка до подобряване на производителността на автомобилния транспорт.

По този въпрос Комитетът подчертава значението на разходите, свързани с претоварването на трафика, които ще могат да се разглеждат от държавите-членки в рамките на схемата за таксуване на външните разходи, предложена от Комисията. В действителност разходите, свързани с претоварването, представляват 1,1 % от БВП на Европейския съюз (8). Ако не бъдат предприети нови мерки, съгласно прогнозите през 2020 г. 29 % от европейската пътна мрежа ще бъде претоварена, което ще има отрицателни последствия върху потреблението на гориво (при силно претоварване на трафика потреблението на гориво нараства с 10 до 30 %) (9) и емисиите на СО2. Претоварването представлява 42 % от всички външни разходи на автомобилния транспорт. Известни са последиците от движението на тежкотоварните автомобили, които причиняват до 3 пъти и половина повече задръствания по междуградските пътища от лекотоварните автомобили (10).

3.10 Комитетът счита, че данъчните постъпления трябва да бъдат използвани за подобряване на качеството на транспортния сектор по отношение на екологичните, социалните и икономическите показатели.

Във връзка с разпределението на приходите, генерирани от таксуването на външните разходи, следва да се обърне специално внимание на подобряването на условията на труд на водачите, по-специално чрез изграждането на зони за паркиране с гарантирана сигурност, в които да им се предлагат добри условия за почивка, на подобряването на транспортния парк чрез инвестиции в научноизследователска, развойна и иновационна дейност, и на улесняване спазването на социалното законодателство.

В този дух в директивата би могъл да се включи текст със социален характер, в който да се упоменават последиците от разпределението на генерираните приходи за подобряване на условията на труд на водачите.

3.11 ЕИСК приканва Комисията да въведе подходящи механизми, които да позволят на превозвачите да прехвърлят върху клиентите си разходите, генерирани от задълженията във връзка с въвеждането на разглежданата директива. Целта е да се заплати реалната цена на превоза на стоки, а не да се влошават социалните условия на транспортните работници.

3.12 Комитетът споделя становището на Комисията, че използването на електронни системи за събиране на таксите за изминат участък, в сравнение с класическите кабини за събиране на таксите за изминат участък, е основен фактор, за да се избегне нарушаването на свободния поток на трафика, което засяга ползвателите като цяло, и за да се премахнат неблагоприятните последствия за околната среда, причинявани от опашките на бариерите за плащане на таксите за изминат участък. От тази гледна точка ще трябва да се обърне специално внимание на работниците, които биха загубили работата си поради въвеждането на електронни системи. Става въпрос по-специално за търсенето на алтернативни работни места в съответния регион и организирането на обученията, които биха могли да се окажат необходими.

4. Специфични бележки

4.1 Комитетът подкрепя идеята таксите за изминат участък и таксите за ползване да не водят до никаква дискриминация под каквато и да е форма, а към всички да се прилага един и същи принцип, с цел да се оптимизира използването на съответните транспортни средства и да се предотврати генерирането на ненужни разходи за обществото като цяло.

4.2 Комитетът е на мнение, че властите следва да отдават по-голямо значение на териториално-устройственото планиране от страна на общините, с цел да се постигне по-добро съчетаване на качествени условия за живот в населените места и комуникационните потребности на гражданите, като се избягва концентрация на населени места покрай междуградски пътища; необходимо е също така да се насърчават изследванията за полагане на технически по-добри пътни настилки, които водят до намаляване на шума в полза на гражданите.

4.3 Тъй като според него предотвратяването на високата степен на задръствания и замърсяване по пътищата е важна социална цел, Комитетът смята за целесъобразно да се анализират видовете превозни средства, които причиняват задръстванията, за да се получи по-реалистична представа за възможните насоки за действие за намаляването на вредните последици в рамките на възможното.

4.4 Комитетът приема със задоволство факта, че размерът на таксата за външните разходи следва да се определя от орган, независим от организацията, която управлява и събира изцяло или частично таксите, при условие че бъде осигурена висока степен на обективност.

4.5 Комитетът намира за справедливо евентуалните увеличения за интернализиране на разходите за инфраструктури в планински райони да се инвестират във финансирането на приоритетни проекти с европейско значение, в полза на комодалността и представляващи алтернатива за комбиниран превоз на вида транспорт, който допринася за финансирането на инфраструктурата.

4.6 Комитетът смята, че е целесъобразно, когато при проверка водач на превозно средство не може да представи документите на превозното средство, необходими за удостоверяване на класа на емисии Евро на превозното средство, държавите-членки да могат да прилагат такси за изминат участък до максималния определен размер, при условие че е възможно последващо коригиране със съответно връщане на надплатената сума.

4.7 Комитетът би желал превозните средства да се третират диференцирано в зависимост от равнището на замърсяване и шум, които причиняват.

4.8 Комитетът оценява положително факта, че събирането и плащането на таксите за изминат участък и таксите за ползване следва да бъдат въведени по начин, който да затруднява в най-малка степен свободния поток на движението. Освен това той счита за наложително да се коригират критичните места, които представляват понастоящем някои пунктове за събиране на такси за изминат участък, съвпадащи с гранични пунктове.

Брюксел, 17 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 80.

(2) Виж становището цитирано в бележка под линия на стр. 1.

(3) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 85.

(4) Съгласно статистическите данни, представени от Генерална дирекция „Енергетика и транспорт“ на Европейската комисия, автомобилният парк на ЕС-27 през 2006 г. е бил съставен от 30 837 000 мотоциклета, 229 954 000 леки автомобила, 797 900 автобуса и 32 249 000 товарни транспортни средства.

(5) Член 11 от Директива 2006/38/ЕО: Не по-късно от 10 юни 2011 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението и влиянието на настоящата директива, като отчита технологичното развитие и тенденцията за гъстотата на трафика, включително използването на превозни средства с тегло повече от 3,5 тона и по-малко от 12 тона, и оценява влиянието на директивата върху вътрешния пазар, включително на островите, в изолираните и периферни региони на Общността, нивата на инвестиции в сектора и приноса към целите за устойчива транспортна политика.

Държавите-членки предават необходимата за доклада информация на Комисията не по-късно от 10 декември 2010 г.

Не по-късно от 10 юни 2008 г., Комисията, след проучване на всички становища, включващи разходи, свързани с околна среда, шум, задръствания и здравеопазване, представя общо приложим, прозрачен и понятен модел за оценка на всички външни разходи, който да служи като база за бъдещи калкулации на инфраструктурните такси. Този модел трябва да се придружава от анализ на влиянието от поемането на външните разходи за всички видове транспорт и стратегия за поетапно въвеждане на модел за всички видове транспорт. Докладът и моделът трябва да се придружават, ако е подходящо, от предложения до Европейския парламент и до Съвета за по-нататъшни ревизии на настоящата директива.

(6) Срвн. бележка под линия 1.

(7) „Комодалност“ означава ефикасното използване на различните видове транспорт, както самостоятелно, така и в рамките на мултимодална интеграция в европейската транспортна система, с цел постигане на оптимално и устойчиво използване на ресурсите.

(8) Европейска комисия, Съобщение относно постигане на по-екологосъобразен транспорт.

(9) Европейска комисия, Оценка на въздействието относно интернализацията на външни разходи, стр. 55.

(10) ЕК, Delf Manuel IMPACT.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ СТАНОВИЩЕТО

на Европейския икономически и социален комитет

Следното изменение, което получи най-малко една четвърт от подадените гласове, беше поставено на гласуване и отхвърлено по време на разискванията:

Параграф 3.9 се изменя,

както следва:

„3.9 Комитетът отчита факта, че понастоящем автомобилните превозвачи са потърпевши от разходите, породени от претоварването на трафика, заради въздействието му върху производителността на транспорта. Всички мерки за намаляване на претоварването, което е част от целта на разглежданата директива, ще доведат в крайна сметка до подобряване на производителността на автомобилния транспорт.

Изложение на мотивите

Съгласно бележката под линия, изречението „Известни са последиците от движението на тежкотоварните автомобили, които причиняват до 3 пъти и половина повече задръствания по междуградските пътища от лекотоварните автомобили“ е взето от наръчника IMPACT на CE Delft (номерът на страницата не е посочен). Но в действителност изречението в проучването (което членовете-вносители на изменението откриха в началото на стр. 34) гласи „Този подход отразява отговорността за задръстванията в зависимост от заеманото пространство на пътя“, а това има съвсем друг смисъл. Заличаването изглежда за предпочитане пред цитирането на изречението от проучването, тъй като предходните изречения са взети от други проучвания, които се отнасят за пътния транспорт като цяло, докато изречението от проучването се отнася само за един камион. Цитираният текст се отнася само за една стандартна единица и за пространството на пътя, което заема един камион. Обаче задръстванията се причиняват от липсата на инфраструктурен капацитет за определен поток от частни леки автомобили и камиони в определен момент от време или от извънредни обстоятелства като катастрофи или лоши метеорологични условия. В случая с инфраструктурния капацитет, основният фактор е интензивността на потока и комбинацията между частни леки автомобили и камиони (данни на Евростат за ЕС-27: тежкотоварните автомобили представляват по-малко от 20 % от трафика; съществуват около 230 милиона частни леки автомобили и само 34 милиона автобуси и камиони). Средният дял на катастрофите, причинени от камиони в ЕС между 1996 и 2006 г., е само 13 % и само малък процент от тези катастрофи са причинили задръствания.

Резултат от гласуването:

„за“ 91

„против“ 138

„въздържал се“ 10

(1) Европейска комисия, Съобщение относно постигане на по-екологосъобразен транспорт

(2) Европейска комисия, Оценка на въздействието относно интернализацията на външни разходи, стр. 55.

(3)

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/98

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно защитата на критичната информационна инфраструктура „Защита на Европа от широкомащабни кибернетични атаки и смущения: повишаване на готовността, сигурността и устойчивостта““

COM(2009) 149 окончателен

(2010/C 255/18)

Докладчик: г-н McDONOGH

На 30 март 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно защитата на критичната информационна инфраструктура „Защита на Европа от широкомащабни кибернетични атаки и смущения: повишаване на готовността, сигурността и устойчивостта“

СOM(2009) 149 окончателен.

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 179 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Комитетът приветства съобщението на Комисията относно плана за действие за защита на критичните информационни инфраструктури (КИИ) в Европа. Комитетът споделя загрижеността на Комисията във връзка с уязвимостта на Европа по отношение на широкомащабни кибернетични атаки, технически повреди, атаки, извършени от хора и природни бедствия и огромните щети, които могат да бъдат нанесени на икономиката и благосъстоянието на европейските граждани. Изразяваме съгласие с Комисията, че са необходими спешни действия за засилване на координацията и сътрудничеството в ЕС, за да се реши този сериозен проблем. Съгласни сме също, че е необходимо бързо изграждане на цялостна политическа рамка за защита на КИИ.

1.2 Комитетът взема под внимание заключенията от конференцията на министрите на държавите-членки на ЕС относно защитата на критичната информационна инфраструктура (ЗКИИ) и изразява тревога от слабата подготвеност на Европа за справяне с широкомащабни кибернетични атаки и смущения спрямо КИИ, тъй като възприетите в отделните държави-членки подходи за защита на КИИ често са твърде разнородни и недобре съгласувани. Известно е как развитието на интернет и липсата на съответстващо на големите системи мислене по отношение на сигурността и устойчивостта на информационните инфраструктури доведоха до тежкото положение, в което се намираме. Въпреки това, сега, когато необходимостта от действие е установена, Комитетът призовава Комисията да действа решително и незабавно за преодоляване на проблема.

1.3 Комитетът подкрепя посочения в съобщението план за действие на високо равнище с пет направления и поздравява Комисията за нейната работа. Изключително трудно е да се разработи интегриран, обхващащ различните участници, многостепенен подход, който да повиши сигурността и устойчивостта на КИИ, особено когато трябва да се преодоляват различията между отделните заинтересовани страни и да се отчита комплексността на европейските информационни инфраструктури. Комитетът признава също така подкрепящата роля и приноса на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) за постигане на целите на настоящото съобщение.

1.4 Комитетът отбелязва, че заинтересованите страни не са предприели достатъчно действия за прилагането на Резолюция 2007/C 68/01 на Съвета, тъй като тя се отнася до сигурността и устойчивостта на КИИ (1). Трудността от разработване на ефикасни политики за защитата на най-критичните информационни инфраструктури на Европа помага на тези, които биха искали да атакуват КИИ по политически или финансови подбуди. Поради това Комитетът би желал Комисията да отстоява по-твърдо своята решаваща водеща роля за обединяване на всички заинтересовани страни и да осъществява ефективни мерки за защита на Европа от възможни заплахи за нейните критични информационни инфраструктури. Комитетът е убеден, че изложеният в съобщението план за действие ще даде очакваните резултати, само ако отговорността за неговото изпълнение се предостави на съответен регулаторен орган.

1.5 Комитетът насочва вниманието на Комисията към свои предходни становища, в които разглежда необходимостта от сигурно информационно общество и изразява загриженост за сигурността на интернет и за защитата на критичните инфраструктури.

2. Препоръки

2.1 Европейският съюз следва да възложи отговорности на съответен регулаторен орган, включващ членове на Агенцията на Европейския съюз за основните права, който да приложи ефективната защита на критичните информационни инфраструктури в целия ЕС.

2.2 Всички държави-членки следва да разработят национална стратегия, стабилна политика и регулаторна среда, цялостни национални процедури за управление на риска и подходящи мерки и механизми за подготовка. В това отношение всяка държава-членка следва да сформира екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT), които да бъдат присъединени към Европейската група на правителствени CERT (EGC) (2).

2.3 Комисията следва да ускори работата си по създаването на Европейско публично-частно партньорство за устойчивост (EP3R) и да го включи в работата на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) и на Европейската група на правителствени CERT (EGC).

2.4 Политиката в областта на защитата на критичната информационна инфраструктура (ЗКИИ) следва да се основава на всички равнища на най-добрата практика в областта на управлението на риска. По-специално следва да се извърши количествена оценка на евентуалните разходи, дължащи се на повреди в системите за сигурност и устойчивост, и да се предостави тази информация на съответните отговорни заинтересовани страни.

2.5 Следва да се налагат парични и други санкции на заинтересовани страни, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от политиката по ЗКИИ. Тези санкции следва да бъдат пропорционални на риска и на разходите от повредите в системите, дължащи се на небрежност от страна на тези заинтересовани страни.

2.6 Отговорност за сигурността и устойчивостта на КИИ следва да носят най-вече големите заинтересовани страни, а именно правителствата, доставчиците на инфраструктура и технологии. Те не трябва да имат възможност да избягват отговорността, като я прехвърлят на корпоративни и частни потребители.

Сигурността и устойчивостта трябва да бъдат задължителни при проектирането на всички системи на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), внедрени в ЕС. Ние следва да насърчаваме заинтересованите страни от частния сектор в областта на ЗКИИ да се стремят непрекъснато към усъвършенстване особено на областите, свързани с устойчивостта като напр. управление на мрежите, управление на риска и непрекъсваемост на дейността.

2.7.1 Определянето на най-добри практики и стандарти и контролът върху тях следва да бъде основна част от всяка политика, насочена към предотвратяване на повреди, мерки за реакция при дадена ситуация и възстановяване на КИИ.

2.7.2 Следва да се отдаде приоритет на въвеждането на интернет протокол версия 6 (последният протокол за адресите в интернет) и технологии DNSSEC (Серия от мерки за повишаване на сигурността на системата за имена на домейни в интернет) в цялото интернет пространство в ЕС, което би повишило сигурността на интернет.

2.8 Комитетът насърчава заинтересованите страни от частния и публичния сектор редовно да си сътрудничат, за да тестват степента си на готовност и мерките за реакция чрез провеждането на учения. Той изцяло подкрепя предложенията на Комисията, съдържащи се в нейното съобщение, първите паневропейски учения да се проведат до 2010 г.

2.9 Следва да се насърчава индустрия с висока информационна сигурност в Европа, която да достигне равнището на много добре финансираната промишленост в САЩ. Значително следва да се увеличат инвестициите в НИРД, свързани с въпроси в областта на ЗКИИ.

2.10 Следва да се увеличат финансовите средства за развитие на квалификацията и програми за повишаване на знанията и информираността в областта на кибернетичната сигурност.

2.11 Във всяка държава-членка следва да бъдат създадени агенции за информация и подкрепа, които да подпомагат МСП и гражданите да разбират и изпълняват отговорностите си, произтичащи от политиката по ЗКИИ.

2.12 В интерес на сигурността ЕС следва да представя позицията си относно бъдещето на управлението на интернет (3), която изисква по-многостранен подход, отчитащ националните приоритети на САЩ, но и отразяващ интересите на Европейския съюз. Действията на ЕС в тази област следва да включват задълбочена оценка на взаимодействието между кибернетичната сигурност и зачитането на обществените и личните свободи.

3. Контекст

Заплаха от широкомащабни кибернетични атаки срещу критични информационни инфраструктури

3.1.1 Критичните информационни инфраструктури (КИИ) включват информационните и комуникационни технологии (ИКТ), които осигуряват базисните информационни и комуникационни платформи за предоставянето на основни стоки и услуги, включително жизненоважни за обществото дейности като електроснабдяване, водоснабдяване, транспортни, банкови, здравни и аварийни услуги.

3.1.2 КИИ се характеризират с висока степен на интеграция на комплексни системи, взаимозависимост от други инфраструктури (напр. енергийни), както и с трансгранична взаимосвързаност. Поради това тези сложни инфраструктури са изложени на многобройни рискове, което може да доведе до катастрофални повреди в системите, засягащи критични обществени услуги в много държави-членки. Тези рискове произтичат от човешка грешка, техническа повреда, атаки, извършени от хора (включително атаки, извършени по престъпни и политически подбуди) и природни бедствия. Анализът на рисковете показва недостатъците на подобни системи, като по този начин разкрива възможността за поемане на контрол на тези системи с умишлени или неумишлени действия, които нарушават както обществените, така и личните свободи. Комисията трябва да гарантира спазването на основните права при изготвянето на правото на ЕС.

3.1.3 Правителствата и доставчиците на жизненоважни услуги не разгласяват информация за повреди на системите за сигурност и устойчивост, освен ако не трябва да направят това. Дори и в тези случаи има множество публично известни примери на заплаха за критични инфраструктури от повреди на системите за сигурност и устойчивост на КИИ, като:

—	широкомащабните кибератаки срещу Естония, Литва и Грузия през 2007 и 2008 г.;

—	прекъсването на трансконтинентални подводни кабели в Средиземно море и Персийския залив през 2008 г. засегна интернет трафика в много страни;

—	през април 2009 г. служители от службите за национална сигурност на САЩ съобщиха, че „кибершпиони“ са проникнали в електрическата мрежа на САЩ и са оставили софтуерни програми, които могат да се използват за разстройване на системата;

—	през юли САЩ и Южна Корея трябваше да се справят с атака за отказ на услуга (включваща между 100 000 и 200 000„зомбирани“ персонални компютри), която засегна редица правителствени уебстраници.

3.1.4 Проблемът се задълбочава още повече от злонамерените престъпни групи и воденето на кибервойна по политически подбуди.

—

Като използват уязвимите места на операционните системи на персоналните компютри, свързани с интернет, престъпните групи създадоха ботмрежи – персонални компютри, свързани чрез зловреден софтуер към един единствен виртуален компютър, който се управлява от престъпниците (като „зомбита“ или безпилотните летателни апарати – „дрони“). Тези ботмрежи се използват за разнообразни престъпни дейности и подкрепа на широкомащабни кибератаки от терористи и правителства, участващи в кибервойна, които „наемат“ използването на ботмрежи от престъпниците. Счита се, че една такава ботмрежа, наречена „Conficker“, разполага с повече от 5 милиона персонални компютри.

3.1.5 Щетите за икономиката от повреда на КИИ биха могли да бъдат изключително големи. По оценка на Световния икономически форум вероятността през следващите 10 години да настъпи голяма повреда в КИИ, която може да доведе до разходи, възлизащи общо на около 250 милиарда USD и да отнеме живота на хиляди хора, е между 10 и 20 %.

Проблем с готовността, сигурността и устойчивостта

3.2.1 Интернет е основната платформа за подкрепа на повечето КИИ в Европа. Архитектурата на интернет се основава на взаимосвързаността на милиони компютри с обработката, комуникациите и контрола, разпределени в световен мащаб. Тази разпределена, децентрализирана архитектура е факторът, който може да осигури сигурност и устойчивост на интернет и бързо възстановяване на трафика винаги, когато възниква проблем. От друга страна, това означава също, че широкомащабните кибератаки могат да бъдат лансирани от периферията на мрежата от всяко злонамерено лице с основни познания, като се използват например ботмрежи.

3.2.2 Глобалните комуникационни мрежи и КИИ изискват висока степен на трансгранична вазимосвързаност. Ето защо, ако в една страна мрежата е с ниска сигурност и устойчивост, това може да се отрази неблагоприятно върху сигурността и устойчивостта на КИИ във всички останали страни, с които тя е взаимосвързана. Тази международна взаимозависимост поражда задължение за ЕС да създаде интегрирана политика за управление на сигурността и устойчивостта на КИИ в целия ЕС.

3.2.3 Познаването и равнището на осведоменост за рисковете за КИИ сред повечето заинтересовани страни, както и в много държави-членки, е твърде ниско. Много малко държави притежават цялостна политика за управление на тези рискове.

3.2.4 Предложените реформи на регулаторната рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги засилват задълженията на мрежовите оператори да осигурят предприемането на подходящи мерки за идентифициране, гарантиране на непрекъсността на услугите и уведомяване за нарушаване на сигурността (4).

3.2.5 По-голямата част от технологиите, подкрепящи платформата за КИИ, се предоставят от частния сектор и осигуряват подходящо сътрудничество за гарантиране на ефективна защита, тъй като КИИ зависят в значителна степен от високото равнище на компетентност, доверие, прозрачност и комуникация между всички заинтересовани страни – правителства, предприятия и потребители.

3.2.6 Изключително важно е прилагането на многостепенен, международен, обхващащ всички заинтересовани страни подход.

3.3 План за действие с пет направления

Комисията предлага план за действие с пет направления за справяне с тези предизвикателства:

1.	готовност и предотвратяване: за осигуряване на подготвеност на всички нива;

2.	откриване и реагиране: за предоставяне на адекватни механизми за ранно предупреждение;

3.	смекчаване на последиците и възстановяване: за укрепване на отбранителните механизми на ЕС за КИИ;

4.	международно сътрудничество: за утвърждаване в международен мащаб на приоритетите на ЕС;

5.	критерии за сектора на ИКТ: да се подпомогне прилагането на Директивата относно установяването и означаването на европейските критични инфраструктури (5).

По всяка от тези рубрики са определени конкретни цели и срокове за тяхното постигане, като някои от тях изтичат в края на 2011 г.

4. Бележки

4.1 Разработването и прилагането на ефикасна стратегия за защита на КИИ ще бъде много трудно, ако се използва посоченият в съобщението подход, основаващ се до голяма степен на консултации, доброволност и сътрудничество. Предвид сериозността и спешността на това предизвикателство, Комитетът препоръчва Комисията да разгледа следваната от Обединеното кралство и САЩ политика за възлагане на отговорности и предоставяне на правомощия на съответен регулаторен орган.

4.2 Комитетът подкрепя призива на Резолюция 58/199 на Общото събрание на ООН „Създаване на глобална култура за кибернетична сигурност и защитата на критични информационни инфраструктури“. Предвид взаимозависимостта между държавите по отношение на сигурността и устойчивостта на КИИ - „една верига е толкова здрава, колкото е най-слабата ѝ връзка“, буди тревога фактът, че до момента само 9 държави-членки са създали екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT) и са се присъединили към Европейската група на правителствените екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (EGC). Въпросът за сформирането на тези екипи трябва да се придвижи напред сред приоритетите на междуправителствената програма.

4.3 Заинтересованите страни в областта на кибернетичната сигурност на ЕС включват всеки гражданин, чийто живот би могъл да зависи от предоставянето на жизненоважни услуги. Същите граждани носят отговорност за защитата на тяхната връзка с интернет от атаки, доколкото им позволяват възможностите. Още по-голяма отговорност носят доставчиците на услуги и ИКТ, които са в основата на КИИ. Изключително важно е всички заинтересовани участници да са достатъчно осведомени за кибернетичната сигурност. Освен това е необходимо Европа да разполага с голям брой квалифицирани експерти в областта на сигурността и устойчивостта на ИКТ.

4.4 Комитетът препоръчва във всяка държава-членка да има организация, чиито задължения са да информира, обучава и подкрепя МСП по въпросите на кибернетичната сигурност. Големите предприятия могат лесно да придобият знанията, от които се нуждаят, но МСП имат нужда от подкрепа.

4.5 Тъй като предоставянето на КИИ се извършва предимно от частния сектор, важно е да се насърчава висока степен на доверие и сътрудничество с всички предприятия, отговорни за КИИ. Следва да се приветства и насърчава инициативата EP3R, лансирана от Комисията през юни т.г. Въпреки това Комитетът смята, че инициативата трябва да бъде подкрепена със законодателство, за да принуди да сътрудничат онези заинтересовани участници, които не поемат своята отговорност.

4.6 Целта на дисциплината „Управление на риска“ е да подпомага решаването на проблемите, разглеждани в настоящия документ. В своя план за действие Комисията следва да настоява да се прилагат, когато е целесъобразно, най-добрите практики, свързани с управлението на риска. По-специално, голямо предимство е количественото измерване на риска и разходите от повреда на всяко ниво на КИИ. Когато са известни вероятността и възможните разходи, произтичащи от повреда, тогава е по-лесно да се мотивират заинтересованите страни да предприемат действия. Освен това е по-лесно да им се търси финансова отговорност при неспазване на техните отговорности.

4.7 Големите заинтересовани страни се стремят да ограничат отговорността си, като използват пазарната си сила, за да принудят клиентите или доставчиците си да приемат условия, чрез които големите предприятия се освобождават от личната си отговорност, например чрез лицензионни споразумения за софтуер или споразумения на доставчици на интернет услуги за взаимно свързване, чрез които се ограничава отговорността им, свързана със сигурността. Тези споразумения следва да бъдат незаконни, а отговорността да се носи от основния участник.

4.8 Сигурността и устойчивостта могат и следва да бъдат проектирани във всяка мрежа на ИКТ. Като приоритет типологията на архитектурата на мрежата в държавите-членки и в ЕС като цяло следва да се изследва, за да се определят неприемливите концентрации на комуникационен трафик и точките, в които рискът от повреда на мрежата е висок. По-специално, високата концентрация на интернет трафик в няколко съвсем малко на брой точки за обмен в интернет (IXP) в някои държави-членки представлява неприемлив риск.

4.9 Комитетът също насочва вниманието на Комисията към бележките си във връзка с COM(2008) 313 окончателен „За напредъка на интернет - План за действие за въвеждането на „интернет протокол версия 6 (IPv6) в Европа (6)“, в които изтъква ползите за сигурността от приемането на IPv6 в цялото интернет пространство в ЕС. С цел повишаване сигурността на интернет ние препоръчваме също така да бъдат въведени, при възможност, технологиите DNSSEC.

4.10 При стартирането на политиката си на сигурност в киберпространството САЩ са планирали бюджет в размер на 40 милиарда USD за кибернетична сигурност през 2009 г. и 2010 г. Това представлява инжектиране на значителни средства в сигурността, като в резултат на това много предприятия, работещи в областта на сигурността на информационните технологии, включително европейски предприятия, ще съсредоточат усилията си в САЩ. Това също ще стимулира предприятията, работещи в областта на сигурността в САЩ, да станат световни лидери. Много е желателно Европа да има своя промишленост, която да е в крак с най-новите тенденции и да се конкурира наравно с американските предприятия, а индустрията в областта на сигурността да положи достатъчно усилия и да съсредоточи вниманието си върху потребностите от инфраструктура на Европа. Комитетът би желал Комисията да помисли как би могло да се компенсират значителните финансови стимули, предоставяни от САЩ.

4.11 Комитетът подкрепя представеното неотдавна съобщение на Комисията относно бъдещето на управлението на интернет (3). Комитетът смята, че ЕС трябва да упражнява по-пряко въздействие върху политиките и практиките на ICANN (корпорация за присвоени имена и адреси в интернет) и IANA (организация за присвояване на адреси в интернет), като понастоящем осъществяваният от САЩ едностранен надзор следва да бъде заменен с механизъм за многостранна, международна отчетност.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) COM(2006) 251.

(2) http://www.egc-group.org.

(3) COM(2009) 277 окончателен.

(4) Член 13а и 13б от COM(2007) 697 (окончателен) предлагат повторно изменения на Директива 2002/21/EО.

(5) Директива 2008/114/ЕО на Съвета.

(6) ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 92.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/103

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“

COM(2009) 8 окончателен

(2010/C 255/19)

Докладчик: д-р BREDIMA

На 21 януари 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“

СOM(2009) 8 окончателен.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 октомври 2009 г. (докладчик: д-р Bredima).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 17 декември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 187 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“.

1. Заключения

1.1 ЕИСК приветства съобщението, което счита като цяло за стабилна и реалистична основа за бъдеща европейска политика в областта на морския транспорт за периода до 2018 г., тъй като в него се признава и глобалният de facto характер на европейския морски транспорт по отношение на конкурентната му позиция в световен мащаб, безопасността и околната среда, както и необходимостта от висококачествени морски знания и опит.

1.2 Съобщението се публикува в критичен момент, когато морският транспорт е изправен пред сериозни предизвикателства: световната икономическа и финансова криза, която задълбочи структурната и цикличната криза в сектора на морските превози, дискусиите относно емисиите във въздуха от корабите с оглед на конференцията на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Копенхаген (декември 2009 г.) и увеличаващия се недостиг на морски лица. Морското пиратство и незаконната имиграция към ЕС от района на Средиземно море задълбочават проблемите.

1.3 Привличането на млади хора към кариера в областта на морското дело, съчетано с мерки за тяхното задържане, е абсолютно наложително. Необходим е по-координиран подход, който да включва всички заинтересовани страни (морските администрации, училищата, сдруженията на корабособствениците, синдикатите на морските лица). Качеството на професионалното обучение в областта на морските професии в Европа следва да се подобри. Всички държави-членки следва да разработят програми в областта на обучението и разпоредби за обвързване с флага, за да се гарантира експертният опит в областта на морското дело в Европа. За тази цел всички държави-членки трябва да продължат да работят за по-нататъшното повишаване на качеството на морските училища. Следва да се изготвят дългосрочни програми за подобряване на условията на труд и живот на борда и да се предприемат мерки за увеличаване на числеността на морските екипажи (работа на три смени), за да се намалят проблемите и опасностите, свързани с преумората. В тази връзка ЕС следва да изготви директива относно минималния състав на екипажите. Освен това интернет, медиите и телевизионните програми би следвало да се използват за разпространяването на информация за живота в открито море. Комисията се насърчава да разгледа този въпрос на равнище ЕС.

1.4 В сътрудничество с националните икономически и социални съвети, както и с други заинтересовани страни от организираното гражданско общество, ЕИСК може да популяризира морската идентичност и морското наследство на ЕС и да представи най-добрите практики, с цел да се привлекат млади хора към кариера в морското дело. Конференция, посветена на морските професии, организирана от ЕИСК, би могла да послужи за предаването на това послание на европейско равнище.

1.5 Европейският морски транспорт заема водещата позиция на световно равнище. Тази позиция следва да бъде укрепена чрез Насоките за държавните помощи, за да се гарантират равни условия и конкурентоспособност в световен мащаб на флотата на ЕС. Същевременно ЕИСК приканва да се допълнят разпоредбите на ЕС в областта на държавните помощи. По принцип в бъдеще тези помощи следва да се предоставят само на флагове в рамките на ЕС и да се изключи възможността за заобикаляне на европейските стандарти.

1.6 С оглед на световната криза съобщението основателно се позовава на дългосрочния ангажимент на ЕС за открита и лоялна конкуренция. Следва да се положат повече усилия за недопускане на протекционистки мерки, тъй като това ще доведе до допълнително забавяне на завръщането към стабилна икономика. От първостепенно значение са възстановяването на основните принципи на корабоплаването, на доверието и етичното поведение на участващите страни. Същото се отнася и до сектора, осигуряващ финансиране за корабоплаването.

1.7 Морското споразумение на ЕС с Китай следва да бъде изтъкнато като „най-добра практика“ (споразумение-образец) в отношенията с други нации, търговски партньори (напр. Индия, Бразилия, Русия, АСЕАН и Меркосур). Комисията следва да изготви стратегия за Черно море, която да обезпечи транспорта на енергийни ресурси от Каспийско море към Европа.

1.8 ЕИСК приканва Комисията да проучи наличието на двустранни морски споразумения относно разпределението на товарите между държавите-членки на ЕС и трети страни и, при необходимост, да активира привеждането в изпълнение на достиженията на правото на Общността (Регламенти № 4055/86 и № 4058/86).

1.9 ЕИСК отново заявява подкрепата си за инвестиции в НИРД за „зелени кораби, горива и пристанища с цел по-нататъшно увеличаване на броя на зелените“ работни места.

1.10 С оглед на конференцията в Копенхаген за изменението на климата (декември 2009 г.) ЕИСК заявява отново, че прилагането на схема за търговия с емисии в сектора на корабоплаването е значително по-сложно, отколкото във въздухоплаването. Във връзка с опазването на околната среда ЕИСК добавя, че приветства новия импулс, който следва да бъде даден на концепцията за качествен морски транспорт, и смята, че предвид гъстотата на морския и крайбрежния си трафик Европейският съюз не трябва да пренебрегва борбата с практиките за почистване на резервоарите в морето и с плавателните съдове, които не отговарят на стандартите.

1.11 Прилагането на норми за пределно съдържание на сяра в зоните за контрол на емисиите, което на пръв поглед е екологосъобразна мярка, може да има обратен ефект, а именно – преминаване от морски към сухопътен транспорт. Не трябва да се създава заплаха за европейската политика на комодалност и насърчаването на морските превози на къси разстояния.

1.12 ЕИСК заявява отново, че са необходими неотложни действия на ЕС във връзка с увеличаването на случаите на нападения на пирати срещу търговски кораби в Африка и Югоизточна Азия. Комисията следва да насърчи създаването на подходящи юрисдикции и законодателства за борба с настоящата безнаказаност на пиратските действия. Следва да се полагат усилия за тясно сътрудничество с организациите на ООН за подобряване на политическите, икономическите и социалните условия в страните на произход и по-специално в Сомалия. ЕИСК се противопоставя категорично на въоръжаването на морските лица. ЕС следва да разработи политика за сътрудничество с трети страни на произход и на транзитно преминаване на имигранти, за да контролира незаконната имиграция по море.

2. Въведение

2.1 На 21 януари 2009 г. Европейската комисия публикува съобщение относно стратегическите цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г (1). Съобщението е резултат от широки консултации със заинтересовани страни, държави-членки, група от старши експерти в областта на морските превози и се опира на проучване на тенденциите в морския транспорт.

2.2 ЕИСК прие две становища относно документи, предхождащи настоящото съобщение: на 26 април 2007 г. относно съобщението „Към бъдеща морска политика на ЕС“ (2) и на 22 април 2008 г. относно съобщението „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (3). ЕИСК е удовлетворен от факта, че Европейската комисия е приела по-голямата част от неговите предложения. Комитетът заявява отново твърдата си подкрепа за цялостен подход, обхващащ всички морски дейности, за да се избегнат нежелани последици за секторните политики.

2.3 ЕИСК приветства съобщението, което счита като цяло за стабилна и реалистична основа за изграждане на бъдеща европейска политика в областта на морския транспорт за периода до 2018 г. В него се подчертава ключовата роля на европейския морски транспорт за световната и европейската търговия, както и за всекидневния живот на гражданите на ЕС. В съобщението се признава и глобалния de facto характер на европейския морски транспорт, особено по отношение на конкурентната му позиция в световен мащаб, безопасността и околната среда, както и необходимостта от висококачествени морски знания и опит.

Съобщението се публикува в критичен момент, когато морският транспорт е изправен пред сериозни предизвикателства: а) световната икономическа и финансова криза, която задълбочи структурната и цикличната криза в сектора на морския транспорт. Въпреки че процесът по изготвянето на съобщението започна преди началото на световната криза, залегналите в съобщението принципи са валидни и за периоди на криза; б) дебатите, свързани с емисиите във въздуха от кораби, които би трябвало да приключат с конференцията на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Копенхаген през декември 2009 г.; в) увеличаващия се недостиг на морски лица.

2.4 Тези предизвикателства се изострят от възраждането на средновековната напаст на моретата – морското пиратство, и незаконната имиграция от Средиземно море към ЕС.

2.5 Настоящото съобщение следва да се чете, като се има предвид и съобщението относно „Устойчиво бъдеще за транспорта: интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система“ (COM(2009) 279 окончателен), което откроява проблемите, свързани с урбанизацията, претоварването на трафика, застаряването на европейското население и незаконната имиграция като тенденции, които представляват предизвикателства за транспортната политика в 21-ви век. Бъдещата морска политика може да отговори на тези предизвикателства и да послужи като инструмент за улесняване на тяхното разрешаване.

3. Човешки ресурси, мореплавателни умения и морски практически опит

Привличането на млади хора към кариера в морското дело е абсолютно наложително, за да се запази най-високото ниво на умения в европейския морски отрасъл, който е световен лидер. ЕИСК изразява тревога от високия процент на отпадналите от морските училища в някои държави-членки и от ранното напускане на кариерата в морското дело. Морското призвание на ЕС може да бъде сериозно застрашено, освен ако не се изготви цялостна стратегия – и то незабавно, с цел морските професии да станат по-привлекателни. Следва да бъдат доразвити действията във връзка с планирането на кариерата, предприети от социалните партньори (ECSA и ETF). „Привличането“ към професиите на морските лица следва да бъде съчетано с мерки за тяхното „задържане“.

3.1.1 Във времена на световна криза и висока безработица възможността за популяризиране на кариерата в морското дело не бива да се пропуска. Въпреки кризата равнището на заетост във флотата на ЕС беше запазено. Самотата и отдалечеността от семействата са най-важните причини за непривлекателността на морските професии.

3.1.2 Необходим е по-координиран подход, който да включва всички заинтересовани страни (морските администрации, училищата, сдруженията на корабособствениците, синдикатите на морските лица) използването на медиите и телевизионните програми за показване на живота в открито море. Комисията се насърчава да разгледа този въпрос на равнище ЕС.

3.2 През 2003 г. Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) осъществиха проект за премахване на преследването и тормоза на борда и за въвеждане на ефективни корпоративни процедури за осигуряване на равни възможности. Проектът отговаря на главните цели на Европейския комитет за секторен социален диалог, като насърчава навлизането на жени в морското дело.

3.3 Качеството на професионалното обучение в областта на морските професии в Европа следва да се подобри. Всички държави-членки следва да разработят програми в областта на обучението и разпоредби за обвързване с флага, за да се гарантира експертният опит в областта на морското дело в Европа. За тази цел всички държави-членки трябва да продължат да работят за по-нататъшното повишаване на качеството на морските училища. Следва да се изготвят дългосрочни програми за подобряване на условията на труд и живот на борда. Комисията се призовава настоятелно да проучи и разгледа въпроса за увеличаване на числеността на морските екипажи, както и проблемите и опасностите, свързани с преумората с оглед намаляване на последиците от тях и да предприеме съответни мерки в тази насока. Трябва да се въведат схеми за насърчаване, образование и обучение. Условията на труд и живот на борда следва да се подобрят, като се създадат равни условия в световен план посредством ратифицирането на Конвенцията за морския труд на МОТ (2006 г.). и държавите-членки въведат в националните си законодателства разпоредбите на директивата въз основа на постигнатото споразумение между Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) във връзка с тази конвенция. Следва да се спазва международното законодателство, по-специално Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW) на Международната морска организация (ММО) от 1995 г., която се преразглежда понастоящем.

3.4 За постигане на възможно най-високо качество следва да се засилят още повече насърчителните мерки, образованието и обучението. Комисията следва да проучи най-добрите практики за популяризиране на морската кариера на ниво средно образование в държавите-членки. ЕИСК подкрепя предложенията за обмяна на кадети (по програмата „Еразмус“), за наемане на кадети за работа в морето като част от тяхното морско образование, както и за подобряване на медицинското обслужване на борда. Той заявява отново (4), че опитът на Плаващия университет за привличане на студенти към морската кариера заслужава да бъде проучен.

3.5 ЕИСК подчертава необходимостта от справедливо третиране на морските лица в съответствие с насоките на МОТ и ММО за справедливо третиране на морските лица при морски произшествия. Подвеждането под наказателна отговорност следва да се разглежда на международно равнище. ММО следва да изготви подробен анализ на случаите, в които държави на флага, членуващи в ММО, по неприемлив начин са подвели под наказателна отговорност морски лица, по-специално чрез задържането им. Освен това ЕИСК посочва, че подвеждането на морски лица под наказателна отговорност накърнява престижа на професията в момент, когато има остър недостиг от висококвалифицирани морски лица в световен мащаб (5). Бъдещата политика на ЕС следва да се изготвя в съответствие с договорените на международно равнище принципи и стандарти, залегнали в Конвенцията MARPOL и Конвенцията на ООН по морско право.

3.6 ЕИСК настоява държавите-членки да ратифицират Морската трудова конвенция на Международната организация на труда от 2006 г., която ще създаде равни условия в световен мащаб по отношение на условията на корабите и ще допринесе за привличане на младите хора към кариера в морското дело.

3.7 В сътрудничество с националните икономически и социални съвети, както и с други заинтересовани страни от организираното гражданско общество, ЕИСК може да популяризира морската идентичност и морското наследство на ЕС и да разпространи най-добрите практики за привличане на младите хора към кариера в морското дело. Конференция за морските професии, организирана от ЕИСК, би улеснила предаването на това послание на европейско равнище.

4. Европейският морски транспорт на глобалния пазар

4.1 ЕИСК приветства признаването от страна на Комисията на необходимостта от глобални правила за един глобален отрасъл, на значението на международна морска уредба и на факта, че регулаторните предизвикателства трябва да бъдат решавани от международните органи (напр. ММО). Европейският морски транспорт заема водещата позиция на световно равнище. Тази позиция следва да бъде укрепена чрез Насоките за държавните помощи (които предстои да бъдат преразгледани през 2011 г.) - основен инструмент за запазването на равни условия и конкурентоспособност в световен мащаб на флотата на ЕС. Необходимо е да бъде удължен срокът на действие на насоките, за да се запази съществуващото положение. Същевременно ЕИСК приканва да се допълнят разпоредбите на ЕС в областта на държавните помощи. По принцип в бъдеще тези помощи следва да се предоставят само на флагове в ЕС и следва да се изключи възможността за заобикаляне на европейските стандарти.

4.2 На фона на световната криза Комисията основателно се позовава на дългосрочния ангажимент на ЕС за открита и лоялна конкуренция. Протекционистките мерки следва да бъдат избягвани, тъй като те ще доведат до допълнително забавяне на завръщането към стабилна икономика. Околната среда не бива да се използва като оправдание за въвеждането на протекционистки мерки.

4.3 Морският транспорт следва да се върне към основните принципи и етичното поведение. Трябва да бъде възстановено доверието както в морския, така и в банковия сектор. Следва да се избягват спекулации в корабостроенето, за които не съществува икономическа необходимост. Необходим е нов подход, съчетаващ финансирането и изграждането с оглед на проекти за морски транспорт, които представляват интерес. Държавите-членки на ЕС следва да работят солидарно за смекчаване на въздействието на финансовата и икономическата криза (6) върху морския сектор.

4.4 Секторът на морския транспорт се отличава с предприемачески дух. Главната особеност на флота на ЕС е големият брой частни корабни дружества (често притежавани от семейства). Европейското законодателство следва да бъде адаптирано с оглед на този модел, неговите особени характеристики и институции. В резултат на настоящата криза в морския транспорт малките и средните предприятия, които съставляват гръбнака на европейския морски транспорт, понесоха големи загуби. Същевременно ЕИСК посочва, че е необходимо да се премахнат плавателните съдове, които не отговарят на стандартите, независимо под какъв флаг плават. В никакъв случай подобни практики не трябва да се ползват от държавни помощи.

4.5 След едностранната отмяна през 2006 г. на изключенията от антитръстовите правила, от които се ползваха морските конференции в ЕС, Комисията се приканва да осъществи мониторинг върху последствията от прилагането на разнородни режими по отношение на конкуренцията по света. Понастоящем съществуват 110 юрисдикции, компетентни в областта на конкуренцията, които прилагат различни режими по отношение на световна индустрия като линейното корабоплаване (7).

5. Качествен морски транспорт

5.1 ЕИСК смята, че с приетия наскоро Трети пакет от мерки за морска безопасност се създава съответстваща регулаторна рамка за морска безопасност, която е резултат от широкообхватен пакет от законодателни мерки на ЕС относно морската безопасност и се опира на глобалния подход на ММО. Пакетът от мерки ще допринесе за определянето на морския транспорт, който не отговаря на стандартите за качество и ще даде нов импулс на концепцията за качествено корабоплаване. Информационната система EQUASIS, създадена от Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), предоставя полезна информация относно качеството на корабите.

В обозримо бъдеще морският транспорт ще продължи да се разраства, за да обслужва постоянно разрастващата се световна търговия. В резултат на това ще се увеличат и общите емисии, които той генерира. Значително намаляване може да се постигне чрез комбинация от технически и оперативни мерки. За тази цел може да допринесе и разширяването на научноизследователската и развойната дейност за разработване на алтернативни двигатели и горива и по отношение на формата на корабите. Плавателните съдове са сред превозните средства с най-добри показатели по отношение на емисиите, в частност на CO2, поради непрекъснатата им модернизация и енергийната им ефективност, въпреки изминаваните разстояния.

5.2.1 С оглед на конференцията за изменението на климата в Копенхаген (декември 2009 г.) ЕИСК заявява отново (8), че прилагането на схема за търговия с емисии в сектора на корабоплаването, и в частност при трамповото корабоплаване, е значително по-сложно, отколкото във въздухоплаването. При разглеждането на всеки възможен пазарен инструмент за морския транспорт не следва да се допуска намаляване на конкурентоспособността на европейското търговско корабоплаване на световния пазар.

5.2.2 Прилагането на норми за пределно съдържание на сяра в Зоните на контрол над емисиите от корабите е екологосъобразна мярка. Този инструмент следва да бъде разширен, така че да обхване и други басейни.

5.3 ЕИСК отново отправя (2) своето искане за приемане на законодателство на ЕС в областта на околната среда, което да се прилага по отношение на плавателните съдове за отдих, и по възможност по отношение на военните плавателни съдове (3). Невидимото замърсяване на морската среда следва също да бъде разгледано от политиката на опазване на околната среда.

5.4 ЕИСК предлага (9) балансирана стратегия за подобряване на екологичните и социалните условия в депата за рециклиране, която същевременно да запазва техния капацитет с цел справяне със съществуващия в света недостиг на режища за разглобяване на кораби за скрап. Тази стратегия следва да се прилага по време на преходния период до влизането в сила на международно равнище на Конвенцията на ММО за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби (2009 г.).

6. Сътрудничество на международната сцена

6.1 ЕИСК повиши осведомеността на ЕС по проблемите на морския транспорт в специфични географски райони (3) (напр. Арктическия океан, Балтийско море и Средиземно море). Буди удовлетворение фактът, че Европейската комисия отговори с публикуването на съобщения за арктическия маршрут, стратегията за Балтийско море и стратегията за Средиземно море. ЕИКС отбелязва, че в съобщението се изтъква стратегическото значение на флота на ЕС за гарантиране на безпроблемното снабдяване с нефт и газ на ЕС. Поради това той приканва Комисията да изготви стратегия за Черно море, в която да участват всички страни от черноморския басейн, гарантираща транспортирането на енергийни ресурси от Каспийско море към Европа.

6.2 Следва да се активизират усилията за постигане на споразумение относно морските услуги в рамките на СТО. Морското споразумение на ЕС с Китай може да бъде изтъкнато като „най-добра практика“ (споразумение-образец) в отношенията с други нации, търговски партньори (напр. Индия, Бразилия, Русия, АСЕАН и Меркосур).

6.3 ЕИСК приканва Комисията да проучи наличието на двустранни морски споразумения относно разпределението на товарите между държавите-членки на ЕС и трети страни и, при необходимост, да активира привеждането в изпълнение на достиженията на правото на Общността (Регламенти № 4055/86 и № 4058/86). В този дух тя следва да насърчи също избягването на двустранни споразумения между трети страни.

6.4 По отношение на предложението за засилено присъствие на ЕС в ММО, в случай на споделени правомощия между ЕС и държавите-членки съществува възможност за по-задълбочено сътрудничество или координация между държавите-членки, без да се излага на риск индивидуалното им участие. ЕИСК заявява отново, че „експертният опит, с който участват държавите-членки на ЕС в ММО, се ползва с висок престиж и не бива да бъде подкопаван, а трябва да бъде укрепван“ (2).

ЕИСК заявява отново, че са необходими неотложни действия на ЕС във връзка със зачестилите случаи на пиратство (10) спрямо търговски кораби в Африка и Югоизточна Азия. Липсата на подходящи съдилища и законодателства насърчава безнаказаността на пиратските действия. Ето защо Комисията следва да насърчава създаването на подходящи съдилища и законодателства в засегнатите райони. Следва да се търси тясно сътрудничество с организациите на ООН за подобряване на политическите, икономическите и социалните условия в страните на произход. Трябва спешно да се потърси решение на причините, породили пиратството, и да се възстановят законността, редът и добрите социални и икономически условия, по-специално в Сомалия. В тази връзка следва да се използват помощта, която ЕС предоставя за развитие, и дипломатически действия. ЕИСК се противопоставя категорично на въоръжаването на морските лица.

6.5.1 Според получени неотдавна данни (11), очаква се пиратските атаки да нанесат на световната икономика щети в размер на 16 милиарда USD. През 2008 г. в района на Африканския рог бяха извършени 111 пиратски атаки, а през първото шестмесечие на 2009 г. – 240 атаки, които поставиха под заплаха живота на 1 000 морски лица. През последните 18 месеца на сомалийските пирати под формата на откуп бяха изплатени 150 милиона USD.

6.6 Наред със своите очевидни хуманитарни последствия незаконната имиграция води и до остри проблеми в областта на морския транспорт и безопасността на морските граници. Наложително е подобряването на интегрираното морско наблюдение в Средиземно море (Safe Sea Net, FRONTEX). Комисията следва да разработи политика за сътрудничество с трети страни на произход и транзит на имигранти, за да контролира незаконната имиграция по море.

7. Морски превози на къси разстояния

7.1 Във връзка с устойчивия транспорт и насърчаването на морските превози на къси разстояния следва да се инвестира повече в подобряването на пристанищната инфраструктура и връзките с хинтерланда. Ттози параметър следва да се отчете напълно в прегледа на ТЕМ-Т. ЕИСК приканва Комисията да открои несъвместимостите във връзките между сухопътните и морските мрежи, за да се улесни свързването на ЕС със съседните страни, с които той има общи граници.

8. Научни изследвания и иновации в областта на морското дело

8.1 ЕИСК призова Комисията да заеме челното място в научноизследователската и иновационна дейност в морското дело (8). Комитетът е удовлетворен от съдържащия се в съобщението положителен отговор.

8.2 ЕИСК подкрепя инвестициите в НИРД за „зелени“ кораби, горива и пристанища, които ще доведат до увеличаване и на „зелените“ работни места. Следва да се задълбочи целенасочената НИРД за по-нататъшно намаляване на емисиите от корабите.

8.3 В рамките на този процес Комисията следва да популяризира решения на екологичните, енергийните и социалните предизвикателства, както и на предизвикателствата, свързани с безопасността, като съчетава една последователна бъдеща морска политика с политиката в областта на корабостроенето. Европейските корабостроителници следва да използват доказаните си възможности за производството на „зелени“ кораби с помощта на Leadership 2015 и други подходящи програми.

Брюксел, 17 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) СOM(2009) 8 окончателен.

(2) OВ C 168, 20.7.2007, стр. 50-56.

(3) OВ C 211, 19.8.2008, стр. 31-36.

(4) ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 31-36, срв. „New York Harbour School“, www.newyorkharbourschool.org.

(5) Съгласно Drewry Shipping Consultants Study (проучване на консултантската фирма по морско дело Drewry от 2009 г.) до 2013 г. световният флот ще се нуждае от 42 700 нови офицери.

(6) Информационен доклад CESE 397/2009 относно „Световната финансова криза: нейните далечни причини“, докладчик: г-н Burani, 11.3.2009 г.

(7) ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 130-136.

ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 46-50.

ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 43-46.

(8) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 20.

(9) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 67.

(10) СOM(2009) 301 окончателен.

(11) ICC Център за докладване за пиратството на Международната морска служба (IMB), доклад, август 2009 г. В неотдавнашното Съобщение относно партньорството между ЕС и Африка пиратството и незаконната имиграция по море се посочват като основни проблеми пред сътрудничеството в областта на транспорта.

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СТАНОВИЩЕТО

на Европейския икономически и социален комитет

Следният параграф, който получи поне една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлен по време на разискванията:

Параграф 1.5

„Европейският морски транспорт заема водещата позиция на световно равнище. Тази позиция следва да бъде укрепена чрез Насоките за държавните помощи, за да се гарантират равни условия и конкурентоспособност в световен мащаб на флотата на ЕС. Същевременно ЕИСК приканва да се допълнят разпоредбите на ЕС в областта на държавните помощи. В бъдеще тези помощи следва да се предоставят само на флагове в рамките на ЕС и да се изключи възможността за заобикаляне на европейските стандарти чрез беърбоут чартър.“

Резултат от гласуването

„За“: 92

„Против“: 91

„Въздържал се“: 7

Следното изменение, което получи поне една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията:

Параграф 1.11

„Прилагането на норми за пределно съдържание на сяра в зоните за контрол на емисиите, е екологосъобразна мярка, . . .“

Изложение на мотивите

Не съществуват доказателства, че определянето на зони за контрол на емисиите от SO2 би довело до преход към наземен транспорт за сметка на морския.

Резултат от гласуването

„За“: 92

„Против“: 96

„Въздържал се“: 18

Параграф 5.2.1

„С оглед на конференцията за изменението на климата в Копенхаген (декември 2009 г.) ЕИСК заявява отново (1) , че прилагането на схема за търговия с емисии в сектора на корабоплаването, и в частност при трамповото корабоплаване, е значително по-сложно, отколкото във въздухоплаването. При разглеждането на евентуална схема за търговия с емисии (СТЕ) за морския транспорт, не следва да се допуска намаляване на конкурентоспособността на европейското търговско корабоплаване на световния пазар.“

Резултат от гласуването

„За“: 112

„Против“: 83

„Въздържал се“: 16

Параграф 5.2.2

„Прилагането на норми за пределно съдържание на сяра в Зоните на контрол над емисиите от корабите, което на пръв поглед е екологосъобразна мярка, може да има обратен ефект, а именно преминаване от морски към сухопътен транспорт. Не трябва да се създава заплаха за европейската политика на комодалност и насърчаването на морските превози на къси разстояния. Изключително важно е преди вземането на решения да се извършва съответната оценка на въздействието.“

Резултат от гласуването

„За“: 94

„Против“: 93

„Въздържал се“: 17

(1) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 20.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/110

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията — Устойчиво бъдеще за транспорта: интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система“

СОМ(2009) 279

окончателен и относно

„Отправни точки за европейската транспортна политика след 2010 г.“

(проучвателно становище)

(2010/C 255/20)

Докладчик: г-н Lutz RIBBE

На 17 юни 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаването на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Устойчиво бъдеще за транспорта: интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система“ (съобщение)

СOM(2009) 279 окончателен.

С писмо от 2 юли 2009 г. шведското председателство на Съвета на Европейския съюз поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„Отправни точки за европейската транспортна политика след 2010 г.“

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 171 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК споделя оценката на Комисията за досегашната транспортна политика, че ЕС е твърде далеч от целите за устойчивост, които сам си е поставил и че са необходими основни промени в ориентацията.

1.2 ЕИСК обръща внимание на това, че е необходимо да се положат още по-големи усилия не само за постигане на екологичните цели (като свързаните с опазване на климата, запазване на ресурсите, биоразнообразие, шум, замърсяване на въздуха и др.), но че в областта на транспорта има и много социални въпроси, които чакат отговор. Това се отнася не само за правата и условията на труд и възнаграждение на работещите в областта на транспорта, но също така и за въпроса за наличието на обществен транспорт и на достъп до обществени превозни средства за хора с увреждания, за младите и за възрастните хора. Освен това става въпрос за свободата на избор на участниците в движението, които не могат или не искат да разполагат със собствен автомобил.

1.3 Комитетът подкрепя формулираните в документа на Комисията цели, но не намира, че с описаните инструменти би могло да се постави началото на решителната промяна.

1.4 Голяма част от изброените цели са добре познати, някои от тях от години се обявяват от Комисията. Проблеми има обаче с осъществяването. Като пример тук могат да се посочат интернализацията на външните разходи или исканията за нова политика в областта на градския транспорт.

1.5 В окончателната версия на своята Бяла книга Комисията следва да представи ясни опции за действие и да формулира конкретни и измерими цели.

1.6 Комитетът счита за решаващ дебата по въпроса кои политически и организационни решения водят до възникване на транспортния трафик или как би могъл да бъде избегнат транспортният трафик. Комисията се приканва да обърне много по-голямо внимание на тези въпроси при представянето на бяла книга или на нови политически насоки.

2. Съобщението на Европейската комисия

2.1 През 2001 г. Комисията представи Бяла книга (1), в която тогава бяха предложени насоки за европейската транспортна политика до 2010 г. Тази програма бе актуализирана по повод на средносрочния преглед през 2006 г. (2) Комисията смята, че с приближаването на края на този десетгодишен период вече е време да се насочи поглед напред и да се подготви пътят за бъдещото развитие в областта на транспортната политика.

2.2 В представеното съобщение Комисията излага първите резултати от своя размисъл и своите съображения; в него са включени различни проучвания, дискусии и резултати от консултации.

2.3 В равносметката се посочва, че „транспортът представлява съществен елемент от европейската икономика“; 7 % от европейския БВП и повече от 5 % от работните места в ЕС се падат на транспортния сектор. Комисията описва и подчертава значението на транспорта също и за социалното и икономическото сближаване на регионите, Европа и света, за конкурентоспособността на европейската промишленост и за осъществяване на целите на Лисабонската стратегия.

2.4 Едновременно с това Комисията отбелязва, че в областта на транспортната политика обаче „резултатите по отношение на целите на Стратегията на ЕС за устойчиво развитие (СУР): както е отбелязано в доклада за напредъка за 2007 г. (3) , европейската транспортна система в много отношения още не е поела пътя към устойчивостта“са били по-ограничени.

2.5 По-нататък се посочва, че „околната среда остава главната политическа област, в която са необходими още повече подобрения. В никой друг сектор на ЕС увеличението на емисиите на парникови газове спрямо нивото от 1990 г. не е толкова високо колкото в транспорта (4) . (…) Когато този анализ се прилага за развитието на транспорта в миналото, може да се види, че дейността в този сектор се е увеличила значително, докато при намаляването на енергийната му интензивност и интензивността на парниковите газове постигнатият напредък е недостатъчен.“

2.6 Отделянето на нарастването на трафика от растежа на БВП, което е една от целите на Бялата книга от 2001 г. и на стратегията за устойчиво развитие, е осъществено в областта на пътническия транспорт, но не и по отношение на превоза на товари. Това между другото се обяснява с обстоятелството, че „…увеличаването на товарните превози е свързано и със стопански практики – например съсредоточаването на производството на по-малко местоположения с цел реализиране на икономии от мащаба, делокализацията, доставките точно навреме, широко разпространеното рециклиране на стъкло, хартия и метали – които позволиха намаляване на разходите и, може би, на емисии в други сектори за сметка на по-високи емисии в транспорта“.

2.7 Въпреки повишаването на енергийната ефективност на транспорта (и на отделните видове транспортни средства), това не е достатъчно, за да бъде компенсиран нарасналият обем на транспорта (5). С други думи, проблемен е както въпросът за обема на транспортния поток, така и фактът че „…беше постигнат само ограничен напредък при прехвърлянето на превозите към по-ефикасни видове транспорт, включително чрез развитието на морските превози на къси разстояния“.

2.8 В частта, озаглавена „Тенденции и предизвикателства“ Комисията посочва между другото, че:

—

делът на възрастните хора в ЕС (над 65 години) ще нарасне значително, което от една страна ще доведе до различни нагласи при пътуванията, а, от друга, вследствие на това обществото ще трябва да отделя и повече публични финансови средства за пенсии, здравеопазване и грижи. Комисията смята, че в бъдеще това ще ограничи наличните публични финансови средства за транспорт;

—	транспортът ще играе ключова роля при изпълнението на целите на ЕС за опазване на климата и че „….за постигането на тази цел (…) ще е необходимо обръщане на някои настоящи тенденции“;

—

недостигът на изкопаеми горива ще окаже значително влияние върху транспортния сектор и то не само от технологична (97 % от енергийните нужди на транспорта се покриват от изкопаеми горива), но и от структурна гледна точка (превозите на изкопаеми горива в момента представляват около половината от обема на международните морски превози);

—	ще се увеличи делът на гражданите на ЕС, живеещи в градовете (6), като се отбелязва, че още сега около 40 % от емисиите на CO2 и 70 % от емисиите на други вредни вещества от автомобилния транспорт се падат на градския транспорт, и

—

че в световен план увеличаването на населението и повишаването на благосъстоянието означават повече мобилност и повече транспорт. Цитират се напр. проучвания, според които броят на леките автомобили в света би могъл да се увеличи от 700 милиона понастоящем на повече от 3 милиарда през 2050 г., което „…ще причини сериозни проблеми по отношение на устойчивостта, ако не се премине към автомобили с по-малко или нулеви емисии и не се разработи друга концепция за мобилност“.

2.9 Казано накратко, Комисията с основание посочва, че трябва да се разработи „дългосрочна визия за устойчива мобилност на хора и стоки“.

2.10 Затова тя формулира 7 общи политически цели:

—	създаване на висококачествен и безопасен транспорт;

—	добре поддържани и напълно интегрирани мрежи;

—	екологично устойчив транспорт;

—	запазване на водещата позиция на ЕС в транспортните услуги и технологии;

—	защита и развитие на човешките ресурси;

—	управление на движението чрез „интелигентни“ цени;

—	планиране от гледна точка и на транспорта: подобряване на достъпността.

3. Общи бележки

3.1 ЕИСК приветства факта, че Комисията отново се заема с тази тема и че в рамките на широк процес на консултации представя първи, макар и често все още твърде неконкретни идеи за бъдещето на транспорта. Анализът на Комисията относно транспортния сектор е еднозначен: ЕС е още твърде далеч от целите за устойчивост, които сам си е поставил; констатира се, че са необходими основни промени. Въпреки това не личат ясна визия и произтичащи от нея конкретни цели и инструменти за ограничаване и намаляване особено на личния моторизиран транспорт. Те следва да бъдат представени от Комисията в подробен План за действие с измерими цели.

3.2 ЕИСК е съгласен с много от съображенията на Комисията, например че съществуващата структура трябва да се използва оптимално, което е свързано с нови или съответно подобрени информационни и комуникационни технологии; че „трябва да се създадат интелигентни и интегрирани логистични системи“; че особено в областта на градския транспорт трябва да намерят място нови идеи, да се подобри комодалността, транспортът да се насочи предимно към по-екологосъобразни видове транспорт, както и да се използват иновативни технологии, които дават възможност за намаляване на емисиите и т.н. Всичко това обаче не са нови заключения, нито пък нова визия.

3.3 През миналите години ЕИСК изготви множество свързани становища относно различните политики и оптимизирането от техническа и организационна гледна точка на транспортните потоци, които следва да се посочат тук, и по-конкретно: „Средносрочен преглед – Бяла книга за транспорта от 2001 г.“ (7); „Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи“ (8); „План за действие в областта на логистиката на превоза на товари“ (9); „Подпомагане на трансграничния контрол върху безопасността по пътищата“ (10); „ТЕМ-Т: преглед на политиката“ (11); „Екологизиране на морския транспорт и на вътрешноводния транспорт“ (12); „Европейска визия за океаните и моретата“ (13); „Автомобилният транспорт през 2020 г.“ (14); „Към железопътна мрежа, ориентирана към товарните превози“ (15) също и „Европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен железопътен превоз на товари“ (16); „Насърчаване на превоз по вътрешни плавателни пътища (NAIADES)“ (17); „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (18).

3.4 ЕИСК държи да подчертае, че транспортната политика на бъдещето трябва да представлява нещо много повече от „само“ оптимизирано от гледна точка на устойчивото развитие задоволяване на нуждите на съществуващите и очакваните транспортни потоци. В своето съобщение Комисията наистина представя и съответно правилни съждения, които обаче са твърде неясни и неконкретни. Това се разглежда като решителен недостатък на съображенията.

3.5 Така например Комисията ясно заявява, че сегашната система трябва да претърпи сериозни промени: в параграф 53 например се посочва, че „транспортната система ще бъде подложена на съществени промени“, а в параграф 70 се говори за необходимостта от „основна промяна на транспортната система“ и за „други концепции за мобилност“ (параграф 37). За съжаление ЕИСК не вижда да е конкретно посочено какво се има предвид.

3.6 Поради това документът е много добро обобщение на многобройни познати позиции и идеи, но той все още не представлява истинска „визия“. Много въпроси остават неизяснени, например нерешеният от години въпрос как да се интернализират външните разходи.

3.7 Ето защо ЕИСК би искал да използва настоящото проучвателно становище като повод да се спре на някои принципни въпроси, на които според него не е обърнато достатъчно внимание в документа на Комисията. Комитетът би желал тези точки да бъдат включени и задълбочено разгледани в бъдещите съображения на Комисията.

4. Конкретни бележки

4.1 Не е достатъчно значението на транспорта да се измерва най-вече по приноса на транспортния сектор за БВП или по работните места. Винаги, когато се срещат хора и винаги, когато се разменят стоки, т.е. винаги, когато се осъществяват обществени и икономически дейности, е налице „транспорт“. Може да се каже също така, че без обмен на стоки и без транспорт не функционира никое общество и практически не би имало БВП.

4.2 Хората желаят и трябва да бъдат мобилни, а стоките трябва да бъдат разменяни. В това отношение е вярно посоченото от Комисията в параграфи 39 и 40 от нейното съобщение, че: „Транспортът предоставя достъп до много от нашите свободи: свободата да работим и живеем в различни части на света, свободата да се възползваме от различни продукти и услуги и свободата на търговията и на установяването на лични контакти. (…). Търсенето на тези свободи вероятно ще се увеличи в обществото на бъдещето, което е по-мултикултурно, по-хетерогенно …“.

4.3 Ето защо транспортът е извънредно важен, но не е самоцел. Не всеки вид транспорт трябва да се разглежда автоматично като „добър“ за обществото, единствено понеже допринася за обмена на хора и стоки. Защото транспортът има не само положително въздействие, както самата Комисия посочва категорично в своя документ. Следователно основна задача на политиката е да постави ясна рамка, а и граници на споменатите „свободи“ в случаите, когато са засегнати или дори застрашени други свободи или потребности, например когато става дума за човешкото здраве, нашата околна среда и/или нашия климат или за потребностите на бъдещите поколения.

4.4 Същевременно (транспортната) политика следва да се погрижи, на всички граждани да бъдат осигурени добро предлагане и сигурен достъп до транспортни средства. Изцяло в духа на устойчивостта, това се отнася също и особено за социално по-слабите слоеве на обществото, за хора с увреждания, за деца, младежи и т.н. Освен това е необходимо да се работи за подобряване на условията на труд за онези, които работят в транспортния сектор.

4.5 Транспортната политика в миналото обаче често търсеше твърде лесни решения. Досега вниманието ѝ беше насочено главно към организацията на задоволяването на транспортното търсене; нещо повече – тя често създаваше ново търсене и нови потребности от транспорт, включително и чрез погрешното от икономическа гледна точка приоритетно субсидиране на личния моторизиран транспорт, насърчаването на икономическо разделение на труда, основано единствено на евтиния нефт и на съответното разполагане на производствени центрове и жилищни райони. Политиците смятаха, че могат да решат възникналите вследствие на това проблеми по чисто инфраструктурен или технологичен начин. В дебата се пропускаше – и това трябва да се промени – въпросът за възникването на транспортните потоци и за целесъобразността на определени видове транспорт. Комитетът добре съзнава, че отговорността за това не е само на Европейската комисия, защото по силата на принципа на субсидиарност много решения се вземат на национално, регионално и общинско равнище.

4.6 ЕИСК приветства изрично факта, че Комисията разглежда някои въпроси много открито. В параграф 59 тя отбелязва: „Много обществени услуги стават все по-централизирани с цел повишаване на ефикасността. С това се увеличиха разстоянията между гражданите и доставчиците на услуги (училища, болници, търговски центрове). И предприятията последваха същата тенденция и намалиха броя на местата за производство, складовете и дистрибуторските центрове. Тенденцията на съсредоточаване на дейности предизвика принудителна мобилност в голям размер, защото се влошиха условията за достъп“. Това обаче, което според ЕИСК липсва в съобщението, е дискусия за изводите, които следват от тук за транспортната политика.

4.7 Би трябвало да е безспорно, че тези описани тенденции – например към концентрирането на публични институции, но също и на предприятия са повлияни пряко или непряко от икономически рамкови условия и политически решения. В бъдеще ще е важно преди взимането на политически и свързани с планирането решения да бъде анализирано много по-задълбочено въздействието, което те биха имали върху транспорта/транспортната система. Съществува ли случай, в който определено планиране да не се е осъществило, тъй като на политическо равнище е било решено, че възникващият в резултат (предизвикан) от него нов трафик е нежелателен?

4.8 Затова в контекста на посочените в съобщението на Комисията заключения, недостатъци и потребности би било полезно, ако в рамките на започналото търсене на „устойчиво бъдеще за транспорта“ бъде ясно заявено кои развития и рамки от миналото на европейско и национално равнище Комисията разглежда като погрешни. Правилно ли беше училища или административни служби да бъдат централизирани по начина, по който това бе направено в някои държави-членки? Бяха ли процесите на концентрация по отношение на кланици и мандри, често подпомагани със средства от структурните фондове на ЕС, наистина целесъобразни от гледна точка на устойчивостта (и например на регионалното развитие)? Възможно ли беше действително да се даде тласък на устойчивото регионално развитие чрез разширяването на инфраструктурата или пък погрешната политика по отношение на транспортната инфраструктура доведе до обезлюдяване именно на селските райони и до възникване на принудителна мобилност?

4.9 Друг пример: в рамките на световното разделение на труда в Европа се внасят евтини фуражи. Те станаха причина за процеси на концентрация в областта на животновъдството и причиниха нови транспортни потоци. Това стана възможно най-вече защото нито цените на фуражите, нито транспортните разходи отразяват „екологичната и икономическата действителност“. В тях също така не са отразени и често пъти отрицателните социални последици. Дори само високите разходи, свързани с преодоляване на последиците от причиненото и от транспорта изменение на климата или обусловените от шума и емисиите от транспорта здравни разходи повдигат важни въпроси за бъдещата устойчива политика в областта на мобилността в рамките на ЕС. Трябва ли това да продължи и в бъдеще? По какъв начин се отразява то на транспортната политика? Въпроси, на които документът на Комисията за съжаление не дава отговор.

4.10 ЕИСК настоява всички политически области – от икономическата политика и политиката на конкуренция до политиката на развитие – да бъдат подложени на оценка на въздействието им по отношение на възникването на трафик. Големи възможности за избягването на трафика и за съкращаване на транспортните пътища в Европа се крият например в преразглеждането на общата селскостопанска политика на ЕС в посока на засилване на регионалните икономики.

4.11 В един такъв дебат става дума не просто за мобилността сама по себе си, т.е. за броя на изминатите маршрути, а за дължината им и за начина, по който се извършват пътуванията (при какви разходи и с какви транспортни средства).

4.12 Именно в това отношение през последните години се промениха много неща. Маршрутите често пъти ставаха по-дълги и не се използваха най-екологичните видове транспорт. Това се отнася както за превоза на пътници, така и за стоковия поток, т.е. превоза на товари. Зърнените храни открай време са достигали до крайния потребител от полето през мелницата и фурната. Това, което се е променило, са транспортните маршрути. Фактът, че днес поради рамкови условия, свързани с други политики и поради недостатъчна хармонизация в рамките на ЕС, е икономически изгодно предварително приготвени тестени изделия да изминават стотици километри в хладилни камиони, за да бъдат допечени едва на място под формата на готови печива, е само един пример за нуждата от действия.

4.13 От поколения насам хората изминават не повече от 3-4 маршрута дневно. В Германия например всеки ден хората извършват около 281 милиона пътувания – т.е. около 3,4 пътувания на човек. Така на ден се изминават около 3,2 милиарда километра (19). През 2002 г. броят им е бил „само“ 3,04 милиарда километра.

4.14 Транспортът и изминатото разстояние при пътуванията се определят от частни, политически и бизнес решения. От решаваща роля са цените, които трябва да се плащат за извършването на транспорта. В това отношение в бъдеще трябва да се променят и вероятно ще се променят много неща, включително чрез нарастването на цените на суровините (по-специално на изкопаемите горива), чрез многократно подкрепяната и искана от ЕИСК „интернализация на външните разходи“, чрез очаквания от Комисията спад на публичните средства за инфраструктури и т.н. Липсват обаче ясни политически послания, какви изводи могат да се направят днес от това. Според ЕИСК решенията, свързани с инфраструктурата следва в по-голяма степен да се съобразяват с визията за устойчиво развитие като цяло. Това следва да включва не само подобрения на транспортните връзки, повишаване на производителността и пестене на време, но и в още по-голяма степен разходите, произтичащи за околната среда и обществото.

4.15 Всяка нова инфраструктурна мярка в областта на транспорта е много скъпа, а нейното осъществяване има последствия за няколко десетилетия напред. Ако Комисията установи, че делът на възрастните хора в обществото ни нараства и че все повече хора живеят в градовете (което води и до промяна в потребностите от мобилност), а обществените средства за разходи за транспортна инфраструктура са вероятно по-ограничени, ще са необходими значителни промени в инвестициите в инфраструктура.

4.16 Ето защо ЕИСК предлага на Комисията и председателството на Съвета задълбочено да бъдат обсъдени принципни въпроси като възникването на транспортния трафик и принудителната мобилност в рамките на „основното преразглеждане на транспортната система“ и „новата концепция за мобилност“. Комитетът подчертава още веднъж: това не би трябвало да бъде дебат за ограничаването на свободите или потребностите, свързани с мобилността, а необходима дискусия за изготвянето на стратегията за устойчиво развитие, в която транспортната политика досега е включена в твърде малка степен и за да се запази свободата на движение и за бъдещите поколения.

4.17 В параграф 53 Комисията разглежда един важен въпрос: „В някои сектори на транспорта обаче работещите може би ще загубят работните си места в резултат на приспособяването към напълно различна обстановка по отношение на икономиката и енергетиката. Трябва да се гарантира, че такава промяна е добре подготвена и управлявана, така че новите условия да бъдат и източник на нови работни места, а работещите в транспорта да могат да участват в този процес и да реагират на него.“

4.18 В центъра на вниманието трябва да бъде именно тази „добре подготвена“ промяна. Това включва да се посочи възможно най-ясно кои сектори ще изпитат положително или отрицателно въздействие. Много неща са вече известни – сега е необходимо те да бъдат открито обсъдени. ЕИСК вече посочи в едно от първите си становища относно устойчивото развитие (NAT/229), че именно тези необходими процеси на промяна предизвикват страх и съпротива най-вече сред онези групи от обществото, които по-скоро имат изгода от сегашната система, която не съответства на устойчивото развитие, и затова са най-засегнати от структурните промени.

4.19 Наред с тези структурни въпроси, свързани с възникването на транспортния трафик и дължината на разстоянията трябва да се изяснява и видът на транспортните средства. ЕИСК приветства посоченото от Комисията в съобщението, по-специално забележките, според които:

—	таксите, събирани от потребителите на (автомобилни) транспортни услуги (20)„често имат малка връзка с реалните разходи за обществото във връзка с избираните от тях услуги“ и че

—

коректното ценообразуване, при което се отчитат и външните разходи на всички видове транспорт и транспортни средства, би довело до избягване на използването на транспорта, както и до по-добър, т.е. по-екологосъобразен избор на транспортните средства. ЕИСК обаче не забелязва признаци за осъществяването на такова „коректно ценообразуване“;

—

е „спешно необходимо (…) да се премине към автомобили с по-малко или нулеви емисии“. Според ЕИСК тук важна роля ще играе намаляването на размерите на превозните средства, а на тази основа също и електрическото задвижване, като изчисленията на Агенцията за възобновяеми енергия показват ясно, че единствено при използването на електроенергия от възобновяеми източници може да се даде ясен принос към опазването на климата (21). Тук обаче става въпрос не само за задвижващи технологии, тъй като те не решават например проблема със задръстванията или с пригодните за автомобили градове;

—

именно в постоянно развиващите се агломерации би трябвало в значителна степен да се насърчават общественият транспорт, придвижването с велосипед и пеш. Това съвпада с посоченото от Комисията по отношение на т.нар. „граждански мрежи“ (22), като ЕИСК наскоро отправи критика, че осъществяването на формулираните идеи напредва твърде бавно. Именно в политиката в областта на градския транспорт са необходими принципно нови концепции, които да поставят под въпрос досегашната доминираща роля на автомобила;

—

в политиките в областта на градския транспорт, които се разработват през последните години/десетилетия например в Лондон или Билефелд (Германия) ЕИСК вижда доказателство, че отрицателните тенденции са обратими и че устойчива транспортна политика може да се провежда, ако ангажирани политически лидери отворят пътя за нея;

—

в този контекст ЕИСК изразява съмнение относно твърдението от Комисията в параграф 32, според което „това разрастване на градските зони (…) води до по-голяма нужда от индивидуални видове транспорт“. Така например една относително ниска гъстота на автомобилите в големи градове като Берлин или Копенхаген показва, че чрез съответната транспортна политика е възможно точно противоположно развитие на разпределението на различните видове транспорт;

—

ЕИСК очаква задълбочена дискусия за ефикасни инструменти, чрез които да се даде ясен приоритет на по-екологосъобразни начини и видове транспорт при осъществяването на инвестиции и определянето на рамки, както и разработването на единни социални и екологични стандарти за всички видове транспорт, за да се гарантира справедлива конкуренция и устойчиво развитие;

—

тук трябва по-специално да бъдат включени въздействието на различни икономически и градоустройствени политики с примери от отделни държави-членки и опитът от много съвместни проекти на ЕС с общини, провеждащи образцова политика, при която се избягва използването на моторизиран транспорт и едновременно с това във висока степен се задоволяват жизнените потребности и потребностите, свързани с мобилността. ЕИСК подкрепя създаването на координиращ орган към ЕС, който да събира и популяризира съответни примери за добри практики.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) COM(2001) 370 окончателен.

(2) COM(2006) 314 окончателен.

(3) COM(2007) 642. окончателен.

(4) Източник (ако не е посочено друго): ГД „Енергетика и транспорт“ (2009), Енергетиката и транспортът на ЕС в цифри. Статистически наръчник 2009 г.

(5) ЕИСК обръща внимание на факта, че в средносрочния преглед на Бялата книга за транспорта (СОМ(2006) 314, графика 3-2) са дадени изчисления на Комисията, предвиждащи по-нататъшно увеличение на емисиите на CO2 от транспорта до 2020 г., което противоречи на целите на ЕС за опазване на климата.

(6) От около 72 % през 2007 г. на 84 % през 2050 г.

(7) ОВ C 161, 13.7.2007 г., стр. 89.

(8) ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 80.

(9) ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 46.

(10) ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 70.

(11) ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 101.

(12) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 20.

(13) ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 50.

(14) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 25.

(15) ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 41.

(16) ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 94.

(17) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 218.

(18) ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 31.

(19) Проучване „Мобилност в Германия“, поръчано от Федералното министерство на транспорта, строителството и градското развитие.

(20) Например данъци върху превозните средства и данъци върху енергията, пътни такси и такси за използване на инфраструктурата.

(21) Вж. http://www.unendlich-viel-energie.de/de/verkehr/detailansicht/article/5/erneuerbaren-energien-koennen-strombedarf-fuer-elektroautos-spielend-decken.html.

(22) Вж. „Развитие на гражданската мрежа – защо атрактивният местен и регионален пътнически транспорт е важен и какъв е приносът на Европейската Комисия за създаването му“ - COM(1998) 431 окончателен от 10.7.1998 г.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/116

COM(2009) 278 окончателен

(2010/C 255/21)

Докладчик: г-н Zenonas Rokus RUDZIKAS

На 18 юни 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Интернет на нещата — план за действие за Европа“

COM(2009) 278 окончателен.

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 17 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 60 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 С оглед на особеностите на развитието на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), както и на особеното им значение за различните области на развитие на една държава и на живота на нейните граждани, ЕИСК приветства Съобщението на Европейската комисия „Интернет на нещата — план за действие за Европа“ (1), с което се цели да създаде нова обща парадигма за прехода от интернет, който свързва хората, към интернет, свързващ хората с нещата, или нещата помежду им, казано накратко „интернет на нещата“ (ИН).

1.2 ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че ИН ще създаде нови и по-добри работни места, ще разкрие нови перспективи за бизнес и за растеж, ще засили конкурентоспособността на Европа в световен план, както и ще подобри качеството на живот на гражданите.

ИН ще допринесе значително за посрещане на обществените предизвикателства, например в областта на наблюдението на здравето, екологията и опазването на околната среда, транспорта и други области на човешката дейност. Комуникацията в мрежа чрез приложенията, свързани с интернет на нещата, ще окаже дълбоко въздействие върху нашето общество и постепенно ще доведе до реална смяна на парадигмата в тази област.

1.3 Макар и да подкрепя като цяло документа на Комисията и съдържащите се в него изявления и препоръки, ЕИСК не открива в него конкретни индикации, по-специално по отношение на времето и сроковете за осъществяване.

1.4 Поради глобалния характер на интернет, инициативите, мерките и правните актове на Европейската комисия не са достатъчни сами по себе си, за да се овладее тази световната структура. Ролята на международните организации, както и значението на преговорите и споразуменията, които са ратифицирани от мнозинство държави, трябва да излезе на още по-преден план. Спешно е необходим „кибернетичен протокол от Киото“ или кибернетичен еквивалент на споразумението относно изменението на климата в Копенхаген, което се надяваме, че ще бъде подписано.

1.5 ЕИСК препоръчва на Комисията да представи по-конкретни позиции относно принципите на управление на интернет на нещата в интерес на балансираните отношения между централното и децентрализираното управление на интернет и постоянното проследяване на въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. Не е достатъчно да се „започне дискусия“, а са необходими и конкретни по-нататъшни стъпки.

1.6 ЕИСК признава, че определянето на стандартизирани системи и процедури е от особено значение при създаването на тази кибернетична „Вавилонска кула“. Определянето на стандарти обаче трябва да става при отчитане на многообразието и особеностите, свързани с езиците, културите и традициите на отделните страни.

1.7 ЕИСК приветства намерението на Комисията да продължи да финансира научноизследователски проекти по седмата рамкова програма в областта на интернет на нещата. Това обаче не е достатъчно. Освен това трябва да се финансират институциите, свързани с изграждането на интернет на нещата, чието приоритетно подпомагане би проправило пътя към качествения пробив в тази област (нанотехнологии, оптоелектроника, квантови компютри, компютри в мрежа и „изчисления в облак“ (Cloud Computing), технологии за устна комуникация чрез компютър и др.). Тези дейности трябва да бъдат по-добре координирани.

1.8 Бързото развитие на ИКТ изисква постоянно осъвременяване на знанията. Именно в тази област важи принципът на ученето през целия живот. Преподавателите във висшите учебни заведения, учителите и учениците, както и всички възрастни трябва постоянно да доразвиват своите знания. Техниката на дистанционното обучение ще бъде особено ефикасна за тази цел. Безусловно необходимо е да се вземат мерки за преодоляване на географското „цифрово разделение“. При осъществяването на тези стремежи на организираното гражданско общество се пада особено важна роля.

1.9 ЕИСК признава значението на иновациите и обръща внимание на Комисията, че интелектуалната собственост трябва да бъде по-добре защитена и да се насърчава патентоването на съоръжения и апарати, практики и методи. Приоритетно трябва да се насърчават проекти, насочени към опазване на културното наследство, културното и езиковото многообразие, както и духовното богатство на народите като цяло.

1.10 ЕИСК обръща внимание на Комисията, че трябва да се изследва по-задълбочено въздействието на електромагнитните вълни върху хората. Макар и системите, свързани с интернет на нещата да излъчват слаби сигнали, броят на източниците на лъчение може да нарасне експоненциално, като повечето от тях излъчват постоянно лъчи, поради което бързо увеличаващото се „електронно замърсяване на околната среда“ може да доведе в бъдеще до големи проблеми. Съвременната наука не е изяснила окончателно дали съществува прагова стойност на интензивността на лъчението - между безвредни и опасни лъчи - и как се отразява кумулативният ефект. Ще достигнем ли дотам да не можем да се отървем от духа, който сме пуснали от бутилката?

2. Особености на развитието на информационните и комуникационните технологии

Визията за ИН включва перспективата за интегрирана световна безжична мрежа от интелигентни съоръжения и уреди (наричани „неща“) и различни сензори и датчици, в която предметите общуват помежду си и с човека, като използват за тази цел стандартни протоколи. Тази мрежа ще свързва милиарди хора. По-долу се посочват някои особености на ИКТ.

2.1 Основните характеристики на ИКТ включват особено бързото им и експлозивно развитие, което през един от етапите им на развитие доведе до появата на интернет. Само за едно поколение те на практика излязоха от рамките на отделни научни лаборатории, навлизайки в обществения живот. С подобна извънредно бърза скорост в Литва навлязоха технологиите за паралелни и разпределени изчисления (GRID технологии), например проекти като BalticGrid I и II, както и националните проекти LitGrid и GridTechno, които се осъществяват с подкрепата на ЕС.

2.2 Друга характеристика на ИКТ е, че те се развиват най-вече на основата на сътрудничеството между различни области на науката, както и на прилагането и синтеза на методи и резултати, което води до ново качество.

2.3 ИКТ демонстрират ясно своята роля и „отдават дължимото“ на другите области на науката, като им предоставят изследователски методи, оборудване и други средства, и освен това са от полза за гражданите в тяхното ежедневие. Ако по-рано математиката се считаше за „царица“ (или както смятат някои, слугиня) на науките, то междувременно информатиката ѝ отне тази роля. Може да се добави казаното още през ХVI век, на прага на другата революция - тази на книгопечатането, че „наука без съзнание е разруха за душата“ (Франсоа Рабле, френски философ, „Пантагрюел“, глава VIII, 1532 г.).

2.4 Друга характеристика е предимно приложният характер, който намира израз в извънредно бързото усъвършенстване на основаните на ИКТ уреди и съоръжения. Тук е достатъчно да се посочи динамиката на развитие на сектора на мобилната телефония, тенденциите за изменения на компютърните характеристики, разработването на алгоритмични езици или експанзията на интернет.

2.5 В съответствие със своето предназначение, ИН неизбежно води към цялостно интелектуализиране на обкръжаващата ни техносфера. Предметите стават „интелигентни“ и ще могат в определен момент да „си дават сметка“ за своите собствени свойства и възможности, както и тези на обкръжаващата ги среда, да вземат самостоятелни решения и да действат активно, за да постигат зададени цели или да изпълняват възложени им задачи. Можем да си представим, че интелигентните „неща“ ще са в състояние да извършват различни дейности и да изпълняват най-разнообразни задачи, като при това в определен момент реагират на обкръжаващата ги среда, т.е. да се адаптират към средата, да изменят своята конфигурация, да поправят собствените си дефекти и дори да решават кой има достъп до тях, както и да сменят собствениците си.

2.6 С оглед на огромния глобален пазар на ИКТ и на споменатото му вече особено бързо развитие, изискващо постоянно усъвършенстване и актуализиране на научните познания, това представлява особено привлекателна икономическа ниша за европейските държави с високо равнище на образование и развита култура на работа.

2.7 ИКТ също имат, както се казва в поговорката, две страни на медала: от една страна тяхното използване допринася за по-добро качество на живота на гражданите, а от друга - те може да имат и отрицателно въздействие. Тук следва да се посочат застрашаването на неприкосновеността на личния живот, опасността от кибернетичен тероризъм и уебсайтовете за разпространяване на порнография, хомофобия, расизъм и др. Освен това, особено при младежите съществува опасност от зависимост от интернет, която води до подмяна на по-голямата част от реалния свят с живот в един „виртуален свят“.

2.8 С оглед на особеностите, характерни за ИКТ и за техния „потомък“– интернет, както и на тяхното значение за икономиката на една държава и качеството на живот на нейните граждани, от известно време насам ЕИСК обръща значително внимание на тази област. Тук трябва да се посочат по-специално становището CESE 1514/2008 (TEN/342) относно „Интернет на нещата“ (докладчик: г-н Retureau), както и някои становища в съответната област от последните години (2) и цитираните в тях документи.

3. Общи бележки

3.1 С оглед на особеното значение на ИКТ за различните области на развитие на една държава и на живота на нейните граждани, ЕИСК приветства Съобщението на Европейската комисия „Интернет на нещата - план за действие за Европа“, с което се цели да се създаде нова парадигма за прехода от интернет, който свързва хората, към интернет, свързващ хората с нещата, или нещата помежду им.

3.2 ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че ИН ще създаде нови и по-добри работни места, ще разкрие нови перспективи за бизнес и за растеж, ще засили конкурентоспособността на Европа в световен план, както и ще подобри качеството на живот на гражданите.

3.3 ЕИСК приветства инвестициите, вече направени от Европейската комисия в разработването на ИКТ чрез рамковите програми за научни изследвани и технологично развитие (пета, шеста и седма РП) и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Вече е постигнат значителен напредък: уредите стават видимо по-малки и скоро ще бъдат невидими за човешкото око, предметите все по-често са свързани безжично в мрежа и са мобилни, а системите се характеризират с все по-голяма хетерогенност и сложност. Все по-голямо разпространение имат най-новите технологии като радиочестотна идентификация (RFID), близката полева комуникация (Near Field Communication (NFC), интернет протокол версия 6 (IPv6) и свръхшироколентовите връзки.

Свидетелство за проправящия нови пътища напредък в тази област е и връчването на Нобеловата награда за физика за 2009 г. на трима учени за откриването на технологията на светлинните проводници и за техния принос за първото успешно улавяне и предаване на образи с помощта на цифрови оптични сензори. Този пробив откри възможност за възникване на съвременния интернет и за по-нататъшното му развитие в посока на бъдещия ИН.

3.4 С оглед на дълбоките обществени промени, които съпровождат изграждането на ИН, е необходимо управление на този процес, за да може без да засяга личния живот и информационната сигурност, той да благоприятства по ефективен начин икономическия растеж и благосъстоянието на отделната личност.

ЕИСК приветства всички мерки на Комисията, които целят премахването на пречките пред въвеждането на ИН.

3.5.1 Зачитането на две от основните права на гражданите на ЕС е приоритет: неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Ето защо неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни трябва да бъдат наблюдавани непрекъснато като процеси и да се реагира на установените нарушения.

3.5.2 Особено важно е компонентите на ИН, свързани с личния живот и защитата на личните данни да бъдат проектирани от самото начало с включени функции за защита и сигурност и да отчитат всички изисквания на потребителите, за да създадат атмосфера на доверие, приемане и сигурност. В икономиката сигурността на информацията е свързана с достъпност, надеждност и поверителност на бизнес-данни, както и с оценка на нововъзникнащите рискове.

3.5.3 Тъй като всяко смущение във функционирането на ИН би могло да се отрази значително на икономиката и обществото в отделни региони или дори в целия свят, трябва да се гарантира най-добрата възможна защита на информационната структура на ИН.

3.5.4 От голямо значение за развитието на ИН в посока на масово явление е определянето на стандарти, което опростява използването на ИН и с помощта на които предприятията могат по-добре да запазят позициите си спрямо международната конкуренция. Особено ефективно би било определяне на стандартите във връзка с бързото въвеждане на IPv6, тъй като това би позволило прякото разглеждане чрез интернет на почти неограничен брой предмети – включително и на всички жители на Земята.

3.6 Следва особено да се приветстват мерките на Комисията за подпомагане на научните изследвания и технологичното развитие в тази интердисциплинарна област, в която биват интегрирани резултатите от многобройни научноизследователски направления и технологии, трансформирани чрез синтезирането им в продукт от качествено нов вид, а именно интернет на бъдещето, т.е. ИН. Похвално е предвиденото от Комисията подпомагане на публично-частни партньорства (ПЧП) за решаване на тези принципни проблеми.

ИН разкрива не само нови възможности за икономиката и производството, но изисква също така съвсем нови бизнес модели, особено в областта на електронната търговия.

3.7 Системите на ИН се разработват, управляват и използват от многобройни заинтересовани страни с различни бизнес модели и различни интереси; ето защо трябва да се създадат предпоставки за насърчаване на растежа и иновациите, за допълване на съществуващите системи с нови елементи и за гъвкаво адаптиране на новите системи към съществуващите.

3.8 Поради трансграничното въздействие на ИН тук става дума за действително глобален продукт; поради това при неговото разработване и прилагане особена тежест се пада на международния диалог, обмена на най-добри практики и координирането на сегашните общи мерки.

3.9 ЕИСК приветства мерките и средствата на Комисията, чрез които се гарантира своевременното предоставяне на подходящ радиочестотен спектър и се наблюдава и прави оценка на търсенето на допълнителни хармонизирани честоти за специфични цели, свързани с ИН. С оглед на увеличаването на броя на уредите и предметите, които излъчват електромагнитни лъчения, трябва да се гарантира, че всички уреди и системи ще продължат и в бъдеще да съответстват на изискванията за безопасност и опазване на здравето на населението.

3.10 ЕИСК подкрепя усилията на Комисията за създаване на механизъм, с включване на всички участници на европейско (а може би дори на световно?) ниво, за наблюдение на интернет на нещата и за оценка на това, какви допълнителни мерки трябва да бъдат взети от съответните органи, за да се гарантира възможно най-бързо реализиране на този амбициозен проект. Необходима предпоставка за това са постоянният диалог и обменът на най-добри практики с други региони в света.

3.11 ЕИСК подкрепя по-специално целта на Комисията чрез проактивен подход да гарантира, че Европа ще играе водеща роля при насочването на интернет на нещата в такава посока, че интернет на нещата да се превърне в интернет на нещата за хората. ЕИСК е готов да сътрудничи при постигането на тази амбициозни, но реалистични цели. Организираното гражданско общество може да даде важен принос в тази насока, а представителите му трябва да бъдат консултирани по въпроси, свързани с всички аспекти на социалния и личния живот, по-специално по отношение на защитата на обществените и личните свободи.

4. Конкретни бележки

ЕИСК приветства документа на Комисията и подкрепя като цяло съдържащите се в него изявления и предложения. Комитетът обаче не може да не отправи някои бележки, предложения и препоръки по този въпрос.

4.1 В плана за действие и посочените четиринадесет направления за действие липсват конкретни изявления по отношение на времето и сроковете за осъществяване. Едва в края на документа (параграф 5: Заключение) се посочва, че ИН все още „…не е осезаема реалност, а по-скоро перспективно виждане за технологии, които използвани съвместно биха могли през следващите 5 до 15 години драстично да променят начина, по който функционира нашето общество“. Следователно тук може да се изхожда от това, че този план за действие е предвиден за около петнадесет години. При това, разбира се, повечето от предложените направления за действие биха били прилагани, координирани или поне наблюдавани по време на целия период. За някои направления обаче би могло да се посочи или да се определи по-конкретен срок за реализиране (например за направления 1,4,8,9 и 14).

4.2 Поради глобалния характер на ИН, в него рано или късно ще участват всички държави в света; ето защо инициативите, мерките и правните актове на Европейската комисия не са достатъчни сами по себе си, за да се овладее тази световната структура. Ролята на международните организации, както и значението на преговорите и споразуменията, които са ратифицирани от мнозинството държави, трябва да излезе на още по-преден план. Спешно е необходим „кибернетичен протокол от Киото“ или кибернетичен еквивалент на споразумението относно изменението на климата в Копенхаген, което се надяваме че ще бъде подписано.

4.3 ЕИСК препоръчва да бъде изразена по-конкретна позиция по отношение на принципите на управление на интернет на нещата в интерес на балансираните отношения между централното и децентрализираното управление на интернет и постоянното проследяване на въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, и по този начин да се намалят във възможно най-голяма степен рисковете за личния живот и защитата на личните данни, както и опасността от терористични атентати.

4.4 ЕИСК подчертава, че „правото на мълчание на чиповете“ (възможността отделната личност да се отдели от мрежовата среда) не представлява достатъчна гаранция за защитата на личния живот или сигурността на предметите. Така например, изключването на един мобилен телефон не предпазва от това определени кръгове да се сдобият с информация за неговия притежател, която е от интерес за тях. Не е достатъчно да се „започне дискусия“, а са необходими и конкретни по-нататъшни стъпки.

4.5 ЕИСК признава, че определянето на стандартизирани системи и процедури е от особено значение при създаването на тази кибернетична „Вавилонска кула“, като гарантира, че например един хладилник в Китай може да „общува“ успешно с полица в супермаркет, пълна с купички кисело мляко „Данон“ във Франция. Определянето на стандарти обаче трябва да става при отчитане на многообразието и особеностите, свързани с езиците, културите и традициите на отделните страни.

4.6 ЕИСК приветства категорично намерението на Комисията да продължи да финансира чрез седмата рамкова програма научноизследователски проекти в областта на интернет на нещата. Тази област трябва обаче да бъде финансирана приоритетно, тъй като постигнатите в нея успехи са от решаващо значение за конкурентоспособността на Европа и благосъстоянието на нейните граждани. Заедно с посочените в седмото направление за действие области, свързани с научните изследвания, трябва да се споменат нанотехнологиите, компютрите в мрежа и „изчисленията в облак“ (Cloud Computing), оптоелектрониката, квантовите компютри и други области на физиката и информатиката, чието приоритетно подпомагане би проправило пътя към качествения пробив в тази област. Тези дейности трябва да бъдат по-добре координирани.

4.7 Бързото разработване и разпространение на ИКТ изисква съответно обучени експерти. Преподавателите във висшите учебни заведения трябва систематично да актуализират своите учебни планове, за да могат студентите да имат достъп до най-новата информация и да са в състояние да участват в изграждането на ИН и да го ползват. Учениците съответно също трябва да бъдат подготвени. Необходима е система за повишаване на квалификацията за възрастни. Принципът на „ученето през целия живот“ и техниките на дистанционното обучение са особено подходящи за тази област. Безусловно необходимо е да се вземат мерки за преодоляване на географското „цифрово разделение“. При осъществяването на тези стремежи, на организираното гражданско общество се пада особено важна роля.

4.8 ЕИСК признава значението на иновациите и на пилотните проекти и обръща внимание на Комисията върху факта, че интелектуалната собственост трябва да бъде по-добре защитена и да се насърчава патентоването на съоръжения и уреди, процедури и методи. Желателно е Комисията да реагира по-решително, а не само с „Комисията обмисля възможността…“. Приоритетно трябва да се насърчават проекти, насочени към опазване на културното наследство, културното и езиково многообразие (твърди се, че език, който не е подкрепен от компютър, е осъден на изчезване), както и духовното богатство на народите като цяло.

4.9 ЕИСК обръща внимание на Комисията, че трябва да се изследва по-задълбочено въздействието на електромагнитните вълни върху хората. Макар и системите, свързани с интернет на нещата да излъчват слаби сигнали, броят на източниците на лъчения може да нарасне експоненциално, като повечето от тях излъчват постоянно лъчи, поради което бързо увеличаващото се „електронно замърсяване на околната среда“ може да доведе в бъдеще до големи проблеми. Съвременната наука не е изяснила окончателно дали съществува праг на интензивността на лъчението - между безвредни и опасни лъчи - и как се отразява кумулативният ефект. Понякога е достатъчно само един електромагнитен импулс на квантово равнище, който да предизвика неконтролируем растеж на канцерогенни клетки. Ще достигнем ли дотам да не можем да се отървем от духа, който сме пуснали от бутилката?

4.10 Функциониращият ИН се основава на сложна и структурирана информация и комплексни алгоритми; той без съмнение представлява модули, състоящи се от централизирани и отделни „интелигентни“ предмети. Една подобна организационна структура може да наподобява работата на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), при която събирането, анализът, съхраняването и използването на данни се подкрепя от инфраструктурата на GRID технологиите на основата на проекта EGEE (3) и други проекти. При ИН обаче, процесите на обработка на данните са значително по-сложни, поради което EGEE трябва да се разглежда само като начална стъпка за разработването, проектирането и въвеждането на съответните компоненти на ИН.

Брюксел, 17 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) COM(2009) 278 окончателен.

(2) ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 66-72; ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 50-56; ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 92-96; ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 69 и становището на ЕИСК относно „Защита на критичната информационна инфраструктура“ (Виж страница 98 от настоящия брой на Официален вестник).

(3) Enabling Grids for E-sciencE, www.eu-egee.org.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/121

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Съвета относно уведомяването на Комисията за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейската общност, както и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96“

COM(2009) 361 окончателен — 2009/0106 (CNS)

(2010/C 255/22)

Единствен докладчик: г-н SALVATORE

На 4 септември 2009 г. Съветът реши, в съответствие с чл. 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за регламент на Съвета относно уведомяването на Комисията за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейската общност, както и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96“

COM(2009) 361 окончателен – 2009/0106 (CNS).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 177 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Европейският икономически и социален комитет приветства желанието на Европейската комисия да въведе нови правила за проектите за инвестиране в енергийните инфраструктури и подкрепя разглежданото предложение за регламент, тъй като в него са отчетени последните промени в европейската енергийна политика. Предложението отговаря на реалните нужди на сектора, като улеснява събирането на подходяща, удовлетворителна и прозрачна информация и налага пропорционална на нейната полезност административна тежест.

1.2 ЕИСК подкрепя принципа, залегнал в основата на предложението на Комисията за регламент, според който е необходимо да се съчетае необходимостта от гарантиране на редовна и последователна информация за изготвяне на периодични и междусекторни анализи на енергийната система с целта да се намалят административните разходи и да се насърчи прозрачността. Поставяйки си такива цели, предложението на Комисията предлага значително подобряване на съществуващата система. В този смисъл разглежданото предложение, чието правно основание са разпоредбите в член 284 от Договора за създаване на Европейската общност и член 187 от Договора за Евратом, изглежда напълно съобразено с основните принципи на субсидиарност и пропорционалност.

1.3 ЕИСК посочва, че спецификациите за минималните прагове, посочени в приложението към предложението за регламент, над които се прилага задължението за изпращане на информация, не са мотивирани от Европейската комисия по подходящ начин. Необходимо е европейските и националните органи за вземане на решение да проведат по-задълбочена дискусия с операторите от сектора и организациите на гражданското общество, за да се определят най-подходящите стойности за минималните прагове, които да бъдат гаранция за безопасност, опазване на околната среда, прозрачност и рентабилност.

1.4 ЕИСК предлага периодичните анализи на Комисията да не се ограничават до предвиждане на евентуални дисбаланси между търсенето и предлагането на енергия и откриване на пропуски в инфраструктурите, а да бъдат и инструмент за мониторинг на напредъка на обявените проекти, за да се гарантира, че тяхното осъществяване се извършва в разумни срокове.

1.5 ЕИСК счита, че обезопасяването на съществуващите инфраструктури и на новите проекти е от съществено значение. Инвестициите на икономическите оператори трябва да са насочени преди всичко към модернизацията, поддръжката и технологичното адаптиране на енергийните мрежи за целите на сигурността, за да се предотвратят проблемите и да се гарантира енергийната ефективност, както и устойчивостта на околната среда, която не може и не трябва да се пренебрегва никога и по никакви причини.

1.6 ЕИСК подчертава, че събирането на информация и данни за инфраструктурите от интерес за Общността ще даде възможност за утвърждаване на принципа на енергийна солидарност между държавите-членки. Освен това инструментът на периодичните анализи ще насърчи диверсификацията на енергийните източници, като по този начин ще намали енергийната зависимост по отношение на отделни страни износителки на конвенционални ресурси и ще подкрепи сигурността на доставките.

1.7 По отношение на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, ЕИСК счита, че е важно да се избягва налагането на административни тежести на малките и средните предприятия, по-специално на предприятията, специализирани в нововъзникващите екологични технологии, които вече са в неблагоприятно положение поради това, че имат по-високи производствени разходи, от тези на конвенционалните енергийни източници.

1.8 ЕИСК предлага, с оглед целта, обявена от Европейската комисия – повече прозрачност, държавите-членки да обърнат необходимото внимание на мненията на жителите на местата, определени за приемане на новите инсталации, посредством представителните сдружения на гражданското общество.

1.9 ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да следи разходите за инвестиции да не бъдат прехвърлени към потребителите.

2. Въведение

2.1 Либерализацията на вътрешния енергиен пазар разкрива нови възможности за инвестиране в енергийния сектор. Новият законодателен контекст налага постигането на конкретни цели в областта на енергията от възобновяеми източници и биогоривата.

С оглед на предвиденото и желаното увеличаване на инвестициите в европейските инфраструктури е необходима хармонизирана рамка за събиране на данни и информация за проектите за пускане и извеждане от експлоатация на енергийните инсталации.

2.2 Комисията предлага Регламент (EО) № 736/96 да бъде отменен и заменен с нов, който да гарантира проследяването на инфраструктурните инвестиционни проекти за производство, превоз и съхраняване на енергията и на въглеродния диоксид.

2.3 Събирането на важни и подходящи данни за развитието на енергийните инфраструктури в държавите-членки е абсолютно необходимо за извършването на периодични и междусекторни анализи, които позволяват да бъдат откривани предварително евентуални структурни недостатъци и дисбаланси между търсенето и предлагането на енергия. Освен това е необходимо да се гарантира прозрачност в интерес на икономическите оператори и да бъдат намалени административните разходи.

2.4 Регламент № 736/96 е не само остарял, тъй като приложното му поле не обхваща голяма част от инсталациите, използващи възобновяеми източници на енергия, но и не предвижда подходяща система за събиране на информация и за проследяване на енергийните проекти на държавите-членки. Следователно, сега действащата система може да бъде пречка за сигурността на инвестициите, тъй като не гарантира прозрачност и в дългосрочен план може да забави прехода към икономика с ниски емисии на въглероден диоксид.. Освен това, настоящото законодателство като че ли не предлага гаранции за сигурност по отношение на мрежите и инсталациите за производство и съхраняване на енергия и на въглероден диоксид.

3. Предложението на Комисията

3.1 Съдържанието на предложението за регламент се основава на задължението, наложено на държавите-членки, да изпращат на Европейската комисия информация за вече започналото или предстоящо в срок от пет години осъществяване на инфраструктурните инвестиционни проекти в петролния, газовия, електрическия сектор, в секторите на биогоривата, улавянето, съхраняването и превоза на въглероден диоксид. Това задължение се отнася и за извеждането от експлоатация на съществуващи инсталации през следващите три години.

3.2 Исканите данни се отнасят за: капацитета на инсталацията, наименованието, вида и основните характеристики на инфраструктурите; вероятната дата за пускане в експлоатация, вида и източника на използваната енергия; използваните технологии за гарантиране на безопасността на инфраструктурите; инсталирането на системи за улавяне на въглерода. При извеждането от експлоатация на инсталации, е необходима информация относно: вида и капацитета на инфраструктурите; вероятната дата за извеждане от експлоатация.

3.3 Комисията предлага държавите-членки да предоставят необходимата информация на всеки две години, считано от 31 юли 2010 г. Участниците на пазара от своя страна изпращат тази информация на държавата-членка, на чиято територия ще бъде осъществен проектът, преди 31 май на референтната година. Тази информация отразява състоянието на проектите, считано от 31 март на въпросната година.

3.4 Комисията подкрепя модел, основан на допълняемостта, с който се цели да се избегне дублирането на информация. В съответствие с този принцип държавите-членки са освободени от задължението да съобщават данните, в случай че вече са изпратили еквивалентна информация, съгласно конкретна законодателна разпоредба или в рамките на многогодишен инвестиционен план.

3.5 Комисията използва събраната информация за да извършва, най-малко веднъж на две години, междусекторни анализи за структурното развитие на енергийната система на ЕС, резултатите от които се обсъждат заедно с държавите-членки и заинтересованите страни. Тези резултати може да бъдат направени публично достояние, при условие че е защитена поверителната лична и търговска информация.

3.6 Комисията може да приеме необходимите за изпълнението на регламента мерки, по-специално по отношение на методите на изчисляване, техническите определения и съдържанието на събраните данни. Преразглеждане на предложения регламент е предвидено в срок от пет години, считано от влизането му в сила.

4. Общи бележки

4.1 ЕИСК приветства предложението на Комисията, предвид значението на този нов регламент за целите на европейската енергийна политика. Избраното решение съчетава необходимостта от контрол и събиране на важна информация относно инвестиционните проекти с необходимостта да се ограничат административните разходи, както и да се насърчава прозрачността.

С регламента се цели мониторинг на енергийната система на ЕС, като се проучват данните и информацията за проектите за инвестиране в енергийните инфраструктури, събрани от Комисията и по-специално от нейната Обсерватория на единния пазар.

4.2.1 Съществуването на вътрешен пазар и необходимостта от изграждане на система за мониторинг, действаща на наднационално равнище, са достатъчно основание за прилагането на регулаторна мярка по-скоро на общностно, отколкото на национално равнище. Следователно, в този смисъл, предложената от Комисията регулаторна намеса е напълно съобразена с основния принцип на субсидиарност.

4.2.2 Изборът на регламента като правен инструмент за замяна на предишен регламент, уреждащ действията в тази област, и неговото съдържание, което предвижда задължението за държавите-членки да изпращат необходимата информация – задължение, смекчено от необходимостта да не им се налага прекалено голяма административна тежест – свидетелстват за пълното съответствие на разглежданото предложение с принципа на пропорционалност.

4.3 В предложението на Комисията се дава предимство на допълнителен механизъм за комуникация, отколкото на интегрирана и пълна система. ЕИСК държи да подчертае, че тази възможност насърчава пестеливостта и намаляването на административните разходи за предприятията и държавите-членки и това се отразява положително върху крайната цена на енергията, като се избягва дублирането на данните и се подобрява тяхното качество.

4.4 ЕИСК счита, че редовната, пълна и качествена информация не само дава възможност на Комисията да контролира и открива пропуските в европейските енергийни инфраструктури, но улеснява и разбирането на проблемите, свързани с енергийните инфраструктури, от страна на всички национални и европейски органи, вземащи политическите решения, както и от страна на участниците на пазара и инвеститорите.

5. Специфични бележки

5.1 ЕИСК оценява яснотата на определенията в член 2 от предложението за регламент. Тези определения, които не фигурират в действащия понастоящем Регламент (EО) №736/96, улесняват разбирането на законодателния текст и изясняват приложното му поле.

5.2 ЕИСК счита, че извършването на междусекторни анализи два пъти годишно дава възможност за подходящ мониторинг на напредъка на инфраструктурните енергийни проекти в Европа.

5.3 ЕИСК винаги е смятал, че въпросът за сигурността на инфраструктурите не може да се разглежда отделно от въпроса за сигурността на доставките. Съвсем наскоро (1) във връзка с въпроса, който е предмет на настоящото становище, ЕИСК подчерта необходимостта от обезопасяване на инсталациите и мрежите за пренос на енергия и въглероден диоксид. Следователно е важно в своите периодични анализи Комисията да отчита аспектите, свързани с модернизацията и поддръжката на съществуващите инсталации и мрежи.

5.4 Според ЕИСК информацията за проектите от интерес за Общността е от първостепенно значение. От качеството на тази информация зависи възможността за Европейската комисия да дава насоки на държавите-членки за прилагането на принципа на енергийната солидарност, както и за диверсификацията на източниците на доставки, така че да се намали енергийната зависимост от малък брой износители на конвенционални източници на енергия. ЕИСК смята, че транснационалните енергийни инфраструктури представляват в най-висока степен въпрос от общностен интерес. Комитетът дори вече е посочил в предходни становища, че „общностните УОИ са необходими за напредък в съвместното изграждане на Европа“ и че постепенното унифициране на „енергийни мрежи (газ, електричество, нефт), (…) може да намали чувствително оперативните и инвестиционни разходи и да стимулира инвестирането в нови проекти за мрежи [в рамките на публичните и частни партньорства (ЕС и държави-членки), за да увеличи сигурността на енергийните доставки] (2)“.

5.5 ЕИСК отбелязва, че предвидената от Комисията система благоприятства централизиран подход за производството на енергия, независимо от множеството сигнали, че в бъдеще европейската енергийна система ще може да се опира на децентрализирани инсталации за производството на електроенергия за битови нужди (фотоволтаични панели, микрокогенерация и др.). Необходимо е от тези инсталации да се гарантира достъпът до електропреносните мрежи, без да се налагат прекомерни административни разходи на малките и средните предприятия.

5.6 ЕИСК посочва, че спецификациите за минималните прагове, описани в приложението към предложението за регламент, над които се прилага задължението за изпращане на информация, не са мотивирани от Европейската комисия по подходящ начин.

5.7 ЕИСК приканва да се задълбочи дискусията за ползата и устойчивостта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS), като вече изрази резерви относно ползата и безвредността на проектите за улавяне и пренос на CO2. ЕИСК констатира обаче, че в предложението на Европейската комисия се предвижда в разпоредбите на регламента да бъде включена информацията, свързана с проектите за пренос и съхранение на въглеродния диоксид. В такъв случай тези разпоредби следва да бъдат тълкувани единствено в смисъл, че инфраструктурите от този вид се подлагат на периодичните анализи на европейската енергийна система.

5.8 ЕИСК счита, че е абсолютно необходимо изграждането на енергийни инфраструктури на местно равнище да не е в разрез с желанието на жителите и на техните местни представители. Той подкрепя духа на прозрачност, който дава възможност гражданите да бъдат информирани по подходящ начин за обхвата на предвижданите проекти чрез оценки на икономическото, социалното и екологичното въздействие.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 51.

(2) ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 65.

22.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/124

COM(2009) 160 окончателен

(2010/C 255/23)

Докладчик: г-н JAHIER

На 28 април 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Подкрепа за развиващите се страни за преодоляване на кризата“

COM(2009) 160 окончателен.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 ноември 2009 г. (докладчик: г-н JAHIER).

На 458-атa си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 151 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че след приключването на етапа на най-силен системен риск, произтичащ от международната икономическа и финансова криза, е необходимо да не се забравят нейните изключително тежки последствия върху голяма част от развиващите се страни. Тези последствия излагат на риск резултатите, постигнати през изминалите десетилетия, и се прибавят към последиците от енергийната и продоволствената криза, което може да доведе до изостряне на вече съществуващите конфликти и ситуации на политическа нестабилност.

Понастоящем международната общност следва да предприеме всички необходими инициативи и да вземе всички нужни решения в рамките на нейната компетентност, за да помогне на най-бедните страни да преодолеят тази криза, за която те не носят никаква отговорност.

1.2 ЕИСК оценява високо съобщението на Комисията, първото от този род рамково решение, прието от международната общност, което остава най-положителното и пълното от взетите досега рамкови решения, тъй като съдържа многобройни предложения и перспективи, включително в средносрочен план, които следва да бъдат разработени по подходящ начин.

ЕИСК отбелязва, че двата най-големи недостатъка на съобщението са липсата на допълнителни ресурси и ограниченият ефект във времето на решенията във връзка с кризата, например авансовото изплащане на бюджетните задължения, поети за текущата година.

1.3 ЕИСК приветства резултатите от наскоро проведените международни срещи на високо равнище (1) и по-конкретно изготвените предложения относно бедните страни, потвърждаването на целите за количествено и качествено увеличение на помощите и повторното лансиране на реформаторския подход към тези помощи. Тези резултати обаче са твърде недостатъчни за решаването на изключително важни въпроси като:

—	належащата нужда от повече средства и от използване на нови инструменти за финансиране на развитието;

—	процеса на реформа на системата за подпомагане;

—	връзката между управлението на данъците и развитието.

1.4 ЕИСК счита, че на първо място трябва на всяка цена да се изпълнят всички ангажименти, поети през последните години, както вече беше заявено от председателя Barroso, и приканва Комисията да призове държавите-членки да спазват утвърдените преди време графици за увеличаване на бюджетните кредити, които досега не бяха преразглеждани по същество, макар че фактически бяха нарушени от решенията на някои държави-членки за намаляване на заделените средства.

Освен това ЕИСК е убеден в належащата нужда от нови и значителни по размер допълнителни бюджетни кредити, към което призоваха и всички големи международни организации, така че към бедните страни да се насочат нови помощи и инвестиции. Комитетът се присъединява и към предложението за целта да бъдат отделени поне 0,7 % от сумите, мобилизирани от международната общност за преодоляване на кризата, оценявани понастоящем на около 7 000 милиарда USD.

1.5 ЕИСК счита, че вследствие на двойния ефект от енергийната и продоволствената криза е необходимо да се приемат по-точни приоритети за новите инвестиции с оглед на устойчивото подновяване на ангажимента за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР).

В интерес както на бедните страни, така и на Европа, е селското стопанство, продоволствената сигурност и инвестициите за решаване на неотложните проблеми, възникнали вследствие на изменението на климата, да се превърнат в стратегически приоритети с цел да се постави началото на нов период на сериозни инвестиции в най-бедните страни и да се намерят отговори, които да осигурят дългосрочно устойчиво развитие.

1.6 ЕИСК приканва новата Комисия да поеме водеща роля на международно равнище по отношение на ангажимента за съществена реформа на системата от помощи и инвестиции за развитие, която да отразява новите предизвикателства на настоящото хилядолетие, включително „зеленият растеж“ и миграционните потоци, както и да даде нов тласък на ангажимента за по-голяма ефикасност, прозрачност и ефективност на цялата система на подпомагане.

1.7 ЕИСК счита, че Европейският съюз не трябва да отстъпва по отношение на признаването и подкрепата на недържавните участници и по-специално на частния сектор, синдикалните организации, селскостопанските производители, женските организации и организациите на потребителите. Това е характерен аспект на европейския подход.

ЕИСК със съжаление отбелязва факта, че в съобщението не се споменава по никакъв начин тяхната роля за преодоляването на кризата, още повече че гражданското общество е един от малкото международни участници, които са доказали, че могат да мобилизират допълнителни ресурси. Освен това в много от бедните страни последствията от кризата причиняват сериозен ущърб на частния сектор и отслабват дееспособността на социалните партньори и на различните организации на гражданското общество, които всъщност са от основно значение за гарантиране на устойчиви решения за дългосрочно развитие.

1.8 Успоредно със спазването на ангажиментите за официална помощ за развитие, ЕИСК подкрепя създаването и приемането на нови и новаторски механизми за финансиране на развитието, включително „Tobin Tax“. Особено важно е да се признае централната роля на паричните преводи, извършвани от имигрантите, като се приведе в действие решението на Г-8 относно намаляването с 50 % на комисионните за парични преводи и се разработят стратегии за по-добра защита работниците имигранти по време на кризата.

1.9 ЕИСК счита, че трябва да се запазят всички мерки за отваряне на пазарите чрез подновяване на преговорите от Доха, подкрепа за процесите на регионална интеграция (2), укрепване на инструментите за финансиране на търговията, като се обръща особено внимание на потребността от справедлива и равнопоставена търговия с най-бедните страни. Необходимо е също така да се подновят преките чуждестранни инвестиции, включително посредством ефекта на лоста от новаторските линии за финансиране на МВФ и Световната банка, като се започне с новите емисии на СПТ (специални права на тираж) от страна на МВФ и със създаването на специален фонд „Защита от уязвимост“ (Vulnerability Fund) от страна на Световната банка.

1.10 Накрая, ЕИСК счита, че е от основно значение борбата с корупцията, с престъпността и с данъчните измами (избягване на данъчно облагане и укриване на данъци) в световен мащаб да стане абсолютен приоритет, така че да постъпват нови и значими ресурси, които да бъдат насочени към дейностите за развитие. Комитетът насърчава Комисията да разгледа този въпрос във възможно най-кратък срок и да формулира предложения във връзка с него.

2. Въведение

2.1 В началото на международната финансова криза анализаторите бяха сигурни, че тя няма да засегне развиващите се страни, особено най-бедните от тях. След няколко месеца обаче започна да се очертава възможното ѝ въздействие върху развиващите се страни, по-конкретно поради очакваното свиване на международната икономика. Едва през април 2009 г. на срещата на върха на Г-20 в Лондон и на заседанията на МВФ и Световната банка беше установено, че кризата започва да обхваща основните развиващи се страни, създавайки опасността още 100 милиона души да изпаднат в бедност. Те следва да се добавят към над 160-те милиона души, които вече живеят под прага на абсолютната бедност вследствие на двойната енергийна и продоволствена криза през 2007–2008 г.

2.2 Прогнозите са тревожни. На 19 юни 2009 г. ФАО съобщи предварително съществените елементи на Доклад за продоволствената несигурност в света, според който през 2009 г. за първи път броят на хората, страдащи от глад, ще надвиши един милиард, като глобалното увеличение ще бъде 11 %. Този факт, ще предизвика мащабни хуманитарни кризи и ще създаде опасност от обезсмисляне на успехите, постигнати през 80-те и 90-те години. На 22 юни Световната банка намали драстично всички свои прогнозни оценки, като предвиди, че през 2009 г. глобалната икономика вероятно ще се свие с около 3 %, световната търговия ще намалее с 10 % и ще настъпи срив на международните потоци от частни капитали, които може да спаднат от един трилион USD през 2007 г. и 707 милиарда USD през 2008 г. до 363 милиарда USD през 2009 г. Общият растеж на развиващите се страни понастоящем се оценява на малко над 1 %. Ако обаче се изключат Китай и Индия, общо развиващите се страни регистрират спад на БВП с 1,6 %. Африка е най-силно засегнатият континент, като прогнозираният растеж за 2009 г. е с 66 % по-малък спрямо 2007 г. Накрая, според МОТ има вероятност 50 милиона души да загубят работата си през 2009 г., а броят на бедните работници би могъл да достигне 200 милиона души.

2.3 Финансовата и икономическа криза предизвиква четири шока: а) спад на общия обем на търговския стокообмен, съпроводен с драстично намаление на приходите от износ, като прогнозният финансов дефицит на развиващите се страни е между 270 и 700 милиарда USD (3); б) намаляване на частните инвестиционни потоци, чиято значимост е по-голяма за страните със средни приходи и за онези страни, в които се правят важни структурни инвестиции; в) силно свиване на паричните преводи, извършвани от емигрантите, които в някои развиващи се африкански страни представляват цели 30 % от БВП и които само през 2006 г. достигнаха сумата от 270 милиарда USD, т.е. размерът им е повече от два пъти по-голям от общата сума на помощите за развитие; г) сигурно свиване на ОПР (официална помощ за развитие) от страна на множество двустранни донори през 2009 и 2010 г. Последните два шока, които разширяват обхвата на последиците от предшестващата продоволствена криза и кризата на цените на енергията, се чувстват особено силно в Африка, където тези потоци често пъти са жизненоважни както за редица държавни бюджети, така и за оцеляването на семействата и местните общности.

2.4 Сред последиците от тези последователни и взаимно свързани шокове, които очевидно имат различни отражения в отделните райони и страни, могат да се отбележат по-конкретно:

—	забавяне на растежа или рязко свиване на местните икономики;

—	бързо увеличение, особено в градските райони, на безработицата, бедността и глада с тежки последици за най-слабите обществени слоеве и в частност за жените и непълнолетните;

—	свиване на данъчните приходи със сериозни последици върху състоянието на държавните бюджети, които, особено в Африка, през последното десетилетие бяха предмет на значими оздравителни операции;

—	последващото излагане на риск на държавните инвестиционни планове и по-конкретно на разделите им за поддръжка и инфраструктури;

—	затруднен достъп на широки слоеве от населението до стоки и услуги, свързан включително със съкращения в и без това крехките системи за социална защита и подпомагане,

—	намаляване на приходите от туризма;

—	все по-труден достъп, особено на частния сектор, до кредити и до инвестиционни потоци;

—	силно отрицателно въздействие върху капацитета за осъществяване на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), които впрочем поне от две години насам са изложени на голям риск след частичните успехи, постигнати в периода 2000-2005 г.;

—	риск от липса на достатъчни средства за преодоляване на последствията от изменението на климата.

2.5 Сценарият буди още по-силна тревога, ако се вземат предвид възможните последици за политическата стабилност, вътрешната и външна сигурност в различни райони на света. Проучване на британското правителство, проведено през 2008 г., прогнозира, че има голяма вероятност през 2010 г. половината от най-бедното население в света да живее в страни, намиращи се в постоянен или почти постоянен конфликт.

2.6 Накрая, кризата би могла да генерира допълнителни миграционни потоци в границите на дадена страна, на регионално равнище или към най-богатите страни. А всичко това, освен че би изострило вече съществуващото напрежение, в частност по границите на ЕС, може да предизвика нови обезпокоителни загуби на ценни човешки ресурси за много от бедните страни.

3. Отговорът на Комисията

3.1 Европейската комисия първа взе конкретни решения в рамките на ангажиментите, поети на срещата на Г-20 в Лондон, основавайки се на ясната идея, обобщена от председателя Barroso, че „настоящата рецесия не трябва да бъде, не може да бъде и няма да бъде използвана като претекст да отстъпим от нашите обещания за увеличение на помощите“.

3.2 Разглежданото съобщение е едно от най-положителните рамкови решения за оказване на подкрепа на бедните страни за преодоляване на кризата, които международната общност е формулирала досега. Освен че се потвърждава необходимостта от спазване на поетите ангажименти относно ОПР и от мобилизиране на нови ресурси за развитие (например чрез амбициозното, но може би нереалистично предложение всяко евро, предоставено като помощ, да доведе до трансфер на други пет евро от източници, различни от ОПР), в съобщението се подчертава и важността на ускоряването на предоставянето или авансовото предоставяне на помощи – единствен случай сред донорите – както и тази на възприемането на по-гъвкави механизми, като се изисква ЕИБ да разработи антициклични инструменти, особено в секторите на инфраструктурите и финансите. Освен това Комисията се ангажира да ускори операциите за бюджетна подкрепа, преценявайки също така в изключителни случаи необходимостта от мерки за предоставяне на макроикономическа помощ за страните, които са част от европейската политика на съседство (ЕПС).

3.3 В съобщението се прави констатацията, че липсата на ефективност на помощите е прекалено скъпоструваща, и се подсказва необходимостта от задълбочено преразглеждане на цялата международна система на ОПР. От своя страна, Комисията призовава държавите-членки да възприемат общ и координиран подход за справяне с кризата. Същевременно ЕС, в качеството си на най-голям световен донор, би трябвало да стане инициатор на реформа на системата за международна помощ.

3.4 В съобщението се обръща известно внимание на мерките за подпомагане на социалния сектор и заетостта, било чрез механизми за подкрепа за запазване на социалните разходи, било чрез подкрепа за изграждане на национални или регионални инфраструктури, като се обръща специално внимание, включително при отпускането на финансиране, на Средиземноморието и на Африка. Също така Комисията си поставя задача да се ангажира със съживяването на селското стопанство и с екологичното развитие чрез новаторски форми на финансиране на мерките за борба с изменението на климата и чрез подкрепа на трансфера на екологични и устойчиви технологии.

3.5 В заключение, в съобщението се предлагат мерки в подкрепа на системата на международния търговски обмен чрез повишаване на ефективността на програмите за подпомагане на търговията и увеличаване на експортното кредитиране. Същевременно Комисията препоръчва да се започне дискусия относно преструктурирането на държавния дълг в развиващите се страни, подсказвайки също така мерки в подкрепа на управлението на данъците на международно, регионално и национално равнище.

3.6 Съветът на Европейския съюз възприе и одобри основните препоръки, включени в съобщението, като подчерта важността на това държавите-членки да спазват своите ангажименти и насърчи „държавите-членки, Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да предприемат координирани действия (…) на базата на съвместни анализи на въздействието на кризата върху съответните държави, в сътрудничество с международните институции и страните партньори, с оглед идентифициране на най-уязвимите и по-малко устойчиви страни и групи от населението“ (4).

3.7 Най-явният недостатък на съвкупността от решенията, приети от ЕС, се състои в това, че не се предвижда никакво допълнително заделяне на средства, с изключение на 100 милиона EUR годишно, предназначени за доверителния фонд за инфраструктура „ЕС-Африка“.

4. ОПР изложени на риск

4.1 Според данните, предоставени от Комитета за подпомагане на развитието (КПР) на ОИСР, през 2008 година са отпуснати най-много ОПР в абсолютна стойност. Реалното им увеличение възлиза на 10 %, като те достигат почти 120 милиарда USD или 0,30 % от общия БВП на страните от ОИСР. През последната година двустранните програми също бележат ръст след силния спад, отбелязан в периода 2006–2008 г.

4.2 ЕС регистрира увеличение с 4 милиарда EUR спрямо 2007 г., като общата сума през 2008 г. възлиза на 49 милиарда EUR и е равна на 0,40 % от БВП. Трябва да се припомни, че при постигането на консенсуса от Монтерей през 2002 г. Комисията си беше поставила като междинна цел до 2006 г. ОПР да възлизат на 0,39 %. Същевременно трябва да се подчертае, че все още сме далеч от постигане на целта 0,20 % от БВП да се отделят за най-слабо развитите страни. Днес за Африка са предназначени само 20 милиарда USD, докато целта за 2010 г. е 50 милиарда.

4.3 Съществуват силни съмнения относно конкретната възможност на ЕС да гарантира по-нататъшните увеличения, оценявани на 20 милиарда EUR, така че през 2010 г. да се постигне целта от 0,56 % от БВП. В своя доклад „Aid Watch 2008“ европейската платформа на НПО „Concord“ предвижда, че през периода 2009–2010 г. помощите ще намалеят с 27 милиарда USD. Освен това в същия доклад се казва, че данните на ЕС трябва да бъдат преразгледани, тъй като включват разходи, които не би трябвало да се включват в ОПР: 5 милиарда за заличаване на външни дългове, 2 милиарда за стипендии на учащи се и 1 милиард за разходи, свързани с бежанците. Според „Concord“, ако се извадят тези цифри, през 2008 г. помощта достига едва 0,34 % от БВП, което е много далече от целта за 0,56 % през 2010 г.

4.4 Също така, според Global Monitoring Report на Световната банка за 2009 г., въпреки ръста, отбелязан през 2008 г., и вече поетите ангажименти от някои големи донори, перспективата да се постигнат целите за увеличение на помощите, приети в Gleneagles (130 милиарда USD годишно до 2010 г.), става изцяло нереалистична, като се вземе предвид днешната ситуация.

4.5 Все повече се налага мнението, че са необходими нови ресурси, надвишаващи много повече ангажиментите от Gleneagles. ПРООН подчертава, че не става дума само за изпълнение на поетите ангажименти, а също и за чувствително увеличение на бюджетните кредити, като например поне 0,7 % от всички средства, предоставени за спасяване на банките и за съживяване на икономиката (оценявани на около 7 000 милиарда USD), бъдат отделени за подпомагане на развиващите се страни в постигането на ЦХР и за подновяване на разходите и преките дългосрочни инвестиции в бедните страни. Както лично председателят на Световната банка подчертава многократно от началото на кризата, необходимо е да се прави много повече за мобилизиране на допълнителни ресурси в подкрепа на бедните страни за преодоляване на опустошителните последици от кризата, за която те не носят никаква отговорност. Според последните прогнози на Световната банка, финансирането, необходимо за да се покрият поне загубите на развиващите се страни, варира между 350 и 635 милиарда USD. Цифри, отдалечени на светлинни години от това, което международната общност показа досега, че може да мобилизира не само като ОПР, но и като други допълнителни форми на помощи и заеми.

4.6 Освен това, ако изключим намеренията, изразени от ЕС, докладът на ОИСР показва, че при повечето двустранни донори кризата води до още по-голяма разлика между поетите ангажименти и отпуснатите помощи и често пъти до нови забавяния и отлагания на плащанията. Значението на помощите, постъпващи от страни, които не членуват в КПР, расте, но техният общ обем далеч не оказва значително влияние върху общите тенденции. Общата сума на помощите, постъпили през 2007 г. от страни, които не членуват в КПР и които са съобщили данни за тях на ОИСР, възлиза на 5,6 милиарда USD.

4.7 Въпреки доста ограничените данни, тенденциите при частните донори са положителни. През 2007 г. предоставените от тях помощи възлизат на 18,6 милиарда USD и бележат ръст от 25 % спрямо 2006 г. По вътрешни данни на САЩ, които не са били съобщени на ОИСР, обемът на паричния поток от частни донори през 2007 г. възлиза на 37 милиарда USD, а много от най-големите фондации, като например „Gates Foundation“, съобщават дори за 20 % ръст през 2009 г.

5. Ефикасност на помощите и борба срещу корупцията

5.1 По време на криза е от огромно значение да се увеличи ефикасността на помощите. Вече са напълно очевидни икономическите щети, произтичащи от липсата на предсказуемост на помощите, от разпокъсаността на действията и от липсата на координация при донорите. Комисията оцени, че колебанията в ОПР могат да доведат до повишаване на разходите с 15–20 %, а пълното изпълнение на програмата за ефективност на помощите би спестило 5–7 милиарда EUR годишно. Ето защо се налага бързо привеждане в действие на предвиденото в Парижката декларация от 2005 г. и в Програмата за действие от Акра от 2008 г., като се имат предвид по-специално вече приетите от ЕС решения, въз основа на които е възможно да се постигнат действителни резултати: разпределение на работата между държавите-членки и Комисията, по-добро използване на националните планове за действие, предсказуемост на помощите и по-добра отчетност на резултатите, включително и намаляване на условностите (5).

5.2 ОИСР отчете, че понастоящем напредъкът в подобряването на качеството на помощите е недостатъчен. 225 двустранни агенции и 242 многостранни агенции от цял свят финансират ежегодно стотици хиляди дейности. Само като пример посочваме, че в света има над 90 здравни фонда, СЗО трябва да се отчита пред 4 600 донора и да предоставя на донорите близо 1 400 доклада годишно. Правителството на една развиваща се страна ежегодно трябва да приема и да отговаря средно на близо 200 мисии на официални донори, а към тях се прибавят и няколко стотици мисии на частни донори. Освен това последното мониторингово проучване на ОИСР показва, че средно само 45 % от помощите се предоставят в предвидените срокове.

5.3 Ето защо е необходимо ускоряване на темповете предвид постигането на целите, определени на международно равнище. Преди всичко е необходима достатъчна политическа воля от страна на 27-те правителства на държавите-членки на ЕС по отношение на следните аспекти:

—	прозрачност при използването на 12-те показателя, предвидени в Парижката декларация;

—	прилагане на Кодексите за поведение на ЕС;

—	по-всеобхватно търсене на съгласуваност на политиките и в частност на търговските политики и политиките за развитие;

—	решително инвестиране в цялостната реформа на системата за международни помощи, която да издигне ролята на недържавните участници и да лансира нов период на многостранно сътрудничество.

5.4 В рамките на този подход е необходимо също така да се вземе предвид огромното количество ресурси, поглъщани в множество развиващи се страни от корупцията и незаконния износ на капитали, особено що се отнася до инвестициите за експлоатация на суровини и големите инфраструктурни обекти. Вече е доказано, че корупцията свежда до нула значителна част от потоците от помощи, а това има крайно отрицателен ефект за местното население и води до спад на доверието на данъкоплатците от страните донори. Според Доклада на „Transparency International“ от 2008 г. относно корупцията в света, тя вече достига 50 милиарда USD, което се равнява на почти половината от ОПР в световен мащаб и на инвестициите, необходими за постигане на целите в областта на питейната вода и обществената хигиена. Решителното подобряване на управлението, в частност по отношение на проследяването на помощите, както и системите, предвиждащи по-ясни условия за тяхното отпускане, трябва да придобият максимална важност във всички ангажименти на ЕС и на многостранно равнище. Най-малкото може да се съжалява, че в съобщението не се казва нищо в тази връзка.

6. Ролята на представителите на частния сектор и на гражданското общество

6.1 Важната роля на недържавните участници (НДУ), които според споразумението от Котону са частният сектор, социалните и икономически партньори и по-специално синдикатите, както и гражданското общество във всичките му форми (член 6), вече е широко призната. Учудващ е фактът, че в разглежданото съобщение не се споменава по никакъв начин тяхната роля за преодоляването на кризата, още повече като се има предвид, че те са единствените, които показват, че могат да мобилизират допълнителни ресурси. Освен това в много от бедните страни последиците от кризата са в сериозен ущърб на частния сектор и отслабват дееспособността на социалните партньори и на различните организации на гражданското общество, които всъщност са от основно значение за гарантиране на устойчиви решения за дългосрочно развитие.

6.2 На 18 май 2009 г. Европейската сметна палата оповести своя Специален доклад за управлението на Комисията по отношение на включването на недържавни участници (6) в сътрудничеството на ЕО за развитие, в който, въпреки високата оценка на ръста на финансовия поток на средствата на ЕС, инвестирани чрез НДУ (7), се отправят следните три основни критики:

—	ограничено участие на НДУ в процеса на сътрудничество, които често пъти са само изпълнители на проекти или доставчици на услуги, като в повечето случаи консултациите с тях са спорадични и закъснели;

—	недостатъчна работа за увеличаване на техния капацитет, която освен това предпочита системи за комуникация и ангажиране, изключващи на практика по-голямата част от основните малки и средни организации извън градовете;

—	многобройни пропуски в системите за мониторинг и за прилагане на процедурите, които често пъти са твърде сложни и неразбираеми за много от организациите и понякога не предоставят адекватни данни относно хода на осъществяване на инициативите и техния краен резултат.

6.3 Установените от Европейската сметна палата проблеми ни карат отново и решително да повторим това, което ЕИСК твърди от доста години по отношение на необходимостта да се изтъква приоритета на инвестициите в НДУ, било чрез укрепване на всички процедури, водещи до реално разширяване на участието, било чрез удвояване на обема на фондовете, усвоявани директно чрез НДУ, до достигане на 20 %, както впрочем беше поискано в предишно становище на ЕИСК (8).

7. Към преразглеждане на помощите и нови инструменти за финансиране

7.1 Вече е явна необходимостта от мащабна реформа на международните финансови институции и на първо място на Световната банка и МВФ, съгласно ясната перспектива, посочена от проведената през юни Конференция на Обединените нации: „международните финансови институции трябва да бъдат недвусмислено ориентирани към развитието“ и трябва да бъдат реформирани така, че „да подкрепят перспективата, гласа и участието на развиващите се страни и да отразяват по-добре текущите реалности“ (9).

Наистина, парадоксално е да се констатира, че по време на криза 82 % от отпуснатите от МВФ заеми бяха предназначени за страни от европейския регион, а едва 1,6 % - за африканските страни и че от общо 1 100 милиарда USD, за които беше взето решение на проведената на 2 април 2009 г. среща на върха на Г-20 в Лондон, за най-бедните страни бяха заделени малко повече от 20 милиарда USD.

7.2 ЕС трябва да положи усилия, за да предизвика основно преразглеждане на тези съотношения, като се започне от по-сериозното разглеждане и осъществяване на предложението на Световната банка за създаване на нов и конкретно насочен фонд „Защита от уязвимост“, който трябва да бъде предназначен предимно за финансиране на продоволствената сигурност, социалната защита и човешкото развитие, включително чрез създаване на конкретна обща рамка за Световната банка и специализираните агенции на Организацията на обединените нации. Също така е необходимо да се работи за емитирането на нови СПТ (специални права на тираж) от страна на МВФ на стойност поне 250 милиарда USD, с конкретната цел да се създаде ликвидност за финансиране на развитието.

7.3 ЕС трябва също така да играе водеща роля за това в центъра на финансирането на търговията и на бързото подновяване на преговорите от кръга Доха да бъдат потребностите на развиващите се страни и да се предвидят специални мерки за подкрепа и опазване за най-бедните страни и за продоволствената сигурност.

7.4 ЕИСК отдавна е убеден, че е необходимо да се работи упорито за подкрепа и увеличаване на броя на новите инструменти за финансиране на развитието. Комитетът изразява съжаление, че досега е направено малко, и счита, че е необходимо да се разшири обхватът на най-новите инициативи и решения като например: IFF (Internationl Finance and Facility Fund for Immunisation - Международна финансова помощ за имунизации) от ноември 2006 г. за финансиране на ваксинациите в бедните страни; Advanced Market Commitment (Предварителен ангажимент за осигуряване на пазар) от същия период; инициативата от срещата на върха на Г-8 в L'Aquila за намаляване с 50 % в петгодишен срок на разходите по официалните парични преводи на имигрантите за техните страни на произход, което би могло да доведе до тяхното увеличение с 13–15 милиарда USD годишно. ЕИСК подкрепя предложението да започне обсъждане относно въвеждането на доброволен данък от 0,005 % върху международните финансови транзакции („Tobin tax“), което неотдавна беше представено отново на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг. Тези нови начини на финансиране, които трябва да запазят характера си на допълнителни мерки към ангажиментите по ОПР, би трябвало да са по-ясно обвързани с осъществяването на отделните Цели на хилядолетието за развитие, със спешните мерки, наложени от изменението на климата, и с разходите, които бедните страни ще трябва да направят през идните години.

7.5 Обмислянето на реформата в системата за международни помощи, предложено своевременно от Комисията в точка 11 от нейното предложение, е повече от всякога наложително и ЕС може да играе явна лидерска роля в тази перспектива, поне що се отнася до следните точки:

—	създаване на международна система за оповестяване, която през идните години да извършва мониторинг на влиянието на кризата върху условията на живот на хората и перспективите за развитие, с цел насочването на помощи и инвестиции;

—	развитие на сериозна система за отчетност, за да се наблюдава ходът и да се измерва ефикасността на дейностите така, както беше решено на срещата на върха на Г-8;

—

по-значими инвестиции за стабилизиране на конфликтните райони, за изграждане на институциите и за управление на кризите, укрепвайки капацитета за планиране и действие на местно и регионално равнище, поощрявайки изграждането на универсални системи за социална закрила и предвиждайки подходящи инвестиции за справяне с новите предизвикателства на продоволствената сигурност и изменението на климата;

—	укрепване и разширяване на възможността за достъп до микрокредитиране с цел подкрепа на предприемаческите инициативи, които не биха могли да получат друго банково финансиране.

7.6 Превръщането на продоволствената сигурност и „зеления“ растеж в две цели на дългосрочното стратегическо инвестиране може да бъде важна водеща нишка за нов подем на системата за помощи и инвестиции, който става все по-наложителен предвид кризата, а също така може да доведе не само до разширено координирано използване на ресурсите и компетентността на нововъзникващите икономики, но и да представлява конкретна възможност за икономическо партньорство между Европа и страните от ОИСР.

7.7 Що се отнася до ЕС, следва да се добавят две допълнителни бележки:

—

едната се отнася до внимателната оценка на развитието на инструмента за бюджетна помощ през последните години, като се разгледа възможността тя да бъде насочвана по-прецизно към ангажиментите в някои отделни сектори, като здравеопазването, достойния труд, образованието и професионалното обучение, инфраструктурите, социалните услуги и „зеления“ растеж, съгласно призива на Европейския парламент (10);

—	другата се отнася до преразглеждането на пълномощията на членовете на новата Комисия, като в частност прекият контрол върху EuropeAid, понастоящем в ресора на европейския комисар, отговарящ за външните отношения, се повери отново на европейския комисар, отговарящ за развитието.

7.8 В никоя друга област, както в тази на развитието, не се налага толкова спешно ЕС да съумее да говори все повече с един глас и да укрепва своя капацитет за единни и координирани действия съвместно с държавите-членки в очертаващата се вследствие на кризата нова международна обстановка, като развива в по-голяма степен потенциала на своята собствена роля и на съществуващите общи ресурси и компетентност. Предвид появата на нови участници на международната сцена, днес повече от всякога е вярно твърдението, че развитието на най-бедните страни и в частност това на Африка, е от стратегически интерес за самото бъдещо развитие на Европа (11).

7.9 Вследствие на кризата, укрепването на международното сътрудничество за борба с корупцията и укриването на данъци е вече факт, особено що се отнася до борбата срещу появата на зони, известни като „данъчен рай“. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) днес престъпният трафик и укриването на данъци поглъщат между 1 000 и 1 600 милиарда USD, от които половината постъпва от развиващите се страни или от икономиките в преход. От тези 500-800 милиарда USD, едва 3 % се дължат на корупционни практики, 30 % - на престъпни дейности и 67 % - на укриване на данъци. С други думи, укриването на данъци струва на развиващите се страни между 300 и 500 милиарда USD, от които 285 милиарда вероятно са свързани със сивата икономика и 160 милиарда – с избягването на данъчно облагане от многобройни транснационални дружества, които развиват дейност в тези страни (12). ЕИСК подкрепя неотложната и решителна промяна на курса в тази област - промяна, която днес е по-реалистична и възможна. Тя не само би осигурила неочаквани досега ресурси за инвестиции и помощ за развитие, но и би дала възможност в много бедни страни да се развият по-стабилни и справедливи данъчни системи, които са основополагащи за укрепването на институциите и за всякакви разумни перспективи за дългосрочно развитие.

Брюксел, 16 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) По-специално срещата на високо равнище на ООН през юни 2009 г. и срещата на Г-8, проведена в L'Aquila през юли 2009 г.

(2) Вж. становището на ЕИСК относно съобщението на Комисията „Регионална интеграция за развитие в държавите от АКТБ“, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 126 (докладчик: г-н DANTIN, съдокладчик: г-н JAHIER).

(3) Световна банка, 2009 г., и Африканска банка за развитие, март 2009 г. Посочените числа представляват горната и долната граница на оценките, с които разполагаме понастоящем.

(4) Заключение на Съвета на ЕС по външни отношения, 18 май 2009 г.

(5) COM(2009) 160 окончателен и Съвет на ЕС от 22 юли 2008 г.

(6) Определението за недържавни участници, дадено от Европейската сметна палата в този доклад, включва само организациите на гражданското общество и изключва частния сектор.

(7) Според EuropeAid сумите по договори, подписани с НДУ през 2006 г. и 2007 г. могат да бъдат оценени съответно на 836,43 и 915,26 милиона EUR (без хуманитарните помощи, които се управляват чрез ECHO) и се равняват на 10 % от помощите на ЕС за развиващите се страни. Приблизително 50 % от финансирането по линия на ECHO отива при НПО (приблизително 353 милиона EUR през 2007 г.)

(8) Становище OB C 234/2003, „Гражданското общество и политиката за развитие“ (докладчик: г-жа FLORIO).

(9) Конференция на ООН, посветена на икономическата и финансова криза, юни 2009 г.

(10) Проекторезолюция на комисия DEVE, септември 2009 г.

(11) Вж. становище Rex 268/2009 относно „ЕС, Африка и Китай“ (ОВ С 318/2009 докладчик: г-н Jahier) и изготвяното понастоящем становище относно „Външното измерение на Лисабонската стратегия“ (ОВ C 128/2010, докладчик: г-н Jahier).

(12) Вж. проучването CIDSE, ноември 2008 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предложеното изменение беше отхвърлено на пленарната сесия, въпреки че получи една четвърт от подадените гласове:

ИЗМ.: г-н Peel

Параграф 7.9

се изменя, както следва:

7.9

„Вследствие на кризата, укрепването на международното сътрудничество за борба с корупцията и укриването на данъци е вече факт, особено що се отнася до борбата срещу появата на зони, известни като „данъчен рай“. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) днес престъпният трафик и укриването на данъци поглъщат между 1 000 и 1 600 милиарда USD, от които половината постъпва от развиващите се страни или от икономиките в преход. ЕИСК подкрепя неотложната и решителна промяна на курса в тази област промяна, която днес е по-реалистична и възможна. Тя не само би осигурила неочаквани досега ресурси за инвестиции и помощ за развитие, но и би дала възможност в много бедни страни да се развият по-стабилни и справедливи данъчни системи, които са основополагащи за укрепването на институциите и за всякакви разумни перспективи за дългосрочно развитие.“

Изложение на мотивите

Цифрите следва да се заличат, тъй като те не се споменават в доклада на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), както може да се заключи от текста.

Резултати от гласуването

Гласове „за“ 59

Гласове „против“ 93

Гласове „въздържал се“ 9

Общо 161

(1)

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.255.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 255

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 22 септември 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	458-а пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г.
2010/C 255/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Търговия и продоволствена сигурност	1

2010/C 255/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Финансовата криза и нейното въздействие върху реалната икономика (становище по собствена инициатива)	10

2010/C 255/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съгласувани действия за подпомагане на кариерата и мобилността на научните изследователи в Европейския съюз	19

2010/C 255/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Как да помогнем на МСП да се адаптират към промените на световния пазар (становище по собствена инициатива)	24

2010/C 255/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Програма за подпомагане на европейската авиация (становище по собствена инициатива)	31

	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	458-а пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г.
2010/C 255/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продуктиCOM(2009) 31 окончателен/2 — 2009/0006 (COD)	37

2010/C 255/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработване) за прилагане на Small Business Act (Акта за малките предприятия)COM(2009) 126 окончателен — 2009/0054 (COD)	42

2010/C 255/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга за преразглеждане Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски делаCOM(2009) 175 окончателен	48

2010/C 255/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Към нови граници в ИКТ — стратегия за научноизследователска дейност в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии в ЕвропаCOM(2009) 184 окончателен	54

2010/C 255/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Съвета за временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в автономните области Мадейра и Азорските островиCOM(2009) 370 окончателен — 2009/0125 (CNS)	59

2010/C 255/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облаганеCOM(2009) 201 окончателен	61

2010/C 255/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно ново партньорство за модернизирането на университетите — Форум на ЕС за диалог между университетите и бизнесаCOM(2009) 158 окончателен	66

2010/C 255/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Действия срещу рака: европейско партньорствоCOM(2009) 291 окончателен	72

2010/C 255/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменцииCOM(2009) 380 окончателен	76

2010/C 255/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга — Насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хораCOM(2009) 329 окончателен	81

2010/C 255/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — За по-точно насочване на помощите за земеделски производители в райони с неблагоприятни природни условияCOM(2009) 161 окончателен	87

2010/C 255/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/EО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктуриCOM(2008) 436 окончателен — 2008/0147 (COD)	92

2010/C 255/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно защитата на критичната информационна инфраструктура Защита на Европа от широкомащабни кибернетични атаки и смущения: повишаване на готовността, сигурността и устойчивосттаCOM(2009) 149 окончателен	98

2010/C 255/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.COM(2009) 8 окончателен	103

2010/C 255/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията — Устойчиво бъдеще за транспорта: интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване системаСОМ(2009) 279 окончателен и относно Отправни точки за европейската транспортна политика след 2010 г.	110

2010/C 255/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Интернет на нещата — план за действие за ЕвропаCOM(2009) 278 окончателен	116

2010/C 255/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Съвета относно уведомяването на Комисията за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейската общност, както и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96COM(2009) 361 окончателен — 2009/0106 (CNS)	121

2010/C 255/23	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Подкрепа за развиващите се страни за преодоляване на кризатаCOM(2009) 160 окончателен	124

2010/C 255/24	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно радиосмущенията (електромагнитната съвместимост), предизвикани от моторните превозни средстваCOM(2009) 546 окончателен — 2009/0154 (COD)	132

2010/C 255/25	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Решение 79/542/ЕИО на Съвета относно съставянето на списък на трети страни или части от трети страни и относно определянето на ветеринарно-санитарните и здравните условия и ветеринарното сертифициране за внос в Общността на някои живи животни и прясно месо от тяхCOM(2009) 516 окончателен — 2009/0146 (COD)	133