5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/1

A.

като има предвид, че според Съда на Европейските общности определеният в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на забрана на дискриминация, основана на възраст, съставлява общ принцип на правото на Общността;

Б.

като има предвид, че различното третиране на основание възраст съставлява дискриминация по този признак, освен ако въпросното различно третиране е обективно обосновано и използваните за постигането му средства са подходящи и необходими;

В.

като има предвид, че според омбудсмана Комисията не е обосновала достатъчно добре третирането на помощни устни преводачи на свободна практика над 65-годишна възраст и продължава да се придържа към сегашната си политика на наемане на помощни устни преводачи на свободна практика;

Г.

като има предвид, че омбудсманът счита, че това съставлява случай на лоша администрация;

Д.

като има предвид, че, в качеството му на единствен изборен орган на Съюза, Парламентът е отговорен да опазва и защитава независимостта на Европейския омбудсман при изпълнение на неговите функции спрямо европейските граждани, както и да следи за изпълнението на неговите препоръки;

1.

Потвърждава критичните забележки на Европейския омбудсман и неговата препоръка относно политиката на Комисията за наемане на помощни устни преводачи на свободна практика над 65-годишна възраст;

2.

Призовава Комисията да промени сегашната си политика на налагане на ефективна забрана за наемане на работа на помощни устни преводачи на свободна практика над 65-годишна възраст; въпреки това счита, че в случая не са налице основания за плащането на обезщетение;

3.

Отбелязва, че Парламентът, след получаване на сходна проектопрепоръка от омбудсмана, незабавно е предприел действия за промяна на практиката си по отношение на наемането на помощни устни преводачи на свободна практика над 65-годишна възраст и е приложил тълкуване на приложимите правила по начин, който не води до дискриминация;

4.

Счита, че промяната на приложимите правила и премахването на възрастовата дискриминация от процеса на наемане на работа не възлага на европейска институция задължение да наема на работа помощни устни преводачи на свободна практика над 65-годишна възраст, но, ако бъде извършена, такава промяна би довела до привеждане на правилата на Комисията в съответствие с общ принцип на правота на Европейския съюз; освен това счита, че, предвид недостига на устни преводачи на някои официални езици, това би повишило способността на институцията да гарантира възможно най-добро обслужване, както това се доказа в Парламента;

5.

Призовава Комисията да работи съвместно с Парламента при преразглеждането на приложимите правила за наемане на работа на помощни устни преводачи на свободна практика и други служители, за да се гарантира избягване на всякакъв вид дискриминация;

6.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и на Европейския омбудсман.

5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/3

1.

Одобрява заключенията от тристранните разговори от 2 април 2009 г.,

2.

Подчертава, че постигнатото споразумение за преразглеждане на многогодишната финансова рамка е резултат от успешно междуинституционално сътрудничество в отговор на финансовата и икономическа криза, пред която са изправени в момента държавите-членки, чрез насърчаване на солидарност в областта на енергийните ресурси и насърчаване на широколентов интернет в селските райони, както и подкрепа за селскостопанския сектор;

3.

Припомня, че чрез това споразумение Парламентът, в качеството си едновременно на законодателен и бюджетен орган, защити съществуващите си приоритети, както постъпи по време на бюджетната процедура за 2008 г., когато беше постигнато споразумението за финансиране на програма „Галилео“;

4.

Изразява съгласие с политическия компромис, който предвижда механизъм за компенсация, включен в бюджетната процедура за 2010 г., както и – единствено при необходимост – за бюджетната процедура за 2011 г.; припомня, че, както се посочва в съвместната декларация, приета от Европейския парламент, Съвета и Комисията след тристранните разговори от 2 април 2009 г., механизмът за компенсация няма да засяга финансовите пакети на програмите, които са предмет на съвместно решение, нито годишната бюджетна процедура и че ще бъде финансиран с помощта на всички бюджетни средства, осигурени в бюджетната правна рамка;

5.

Припомня, че за дефицитите и салдата все още не е намерено решение след приключването на преговорите за МИС от 17 май 2006 г. и че въпросът за тези дефицити следва да бъде разгледан в рамките на междинния преглед за 2008–2009 г., както е посочено в Декларация 3 към МИС от 17 май 2006 г., както и в хода на годишните бюджетни процедури, по възможност като се прилагат по-голяма гъвкавост и задължително всички средства, предвидени в МИС от 17 май 2006 г.; припомня, както се посочва в декларацията на Парламента по време на тристранните разговори от 2 април 2009 г., че Комисията би следвало да вземе предвид в процеса на междинния преглед принципите, включени в неговата резолюция, приета на 25 март 2009 г.;

6.

Отправя предупреждение предвид редовното усвояване на маржовете по функция 2 за финансиране на други функции, тъй като то би могло да се превърне в заплаха за интересите на селскостопанския сектор при неочакван спад на пазарните цени;

7.

Изразява съжаление от факта, че споразумението със Съвета беше постигнато едва два месеца преди края на парламентарния мандат, като по този начин ограничи времето за преговори и постави институциите под напрежение въпреки обичайната атмосфера на добросъвестно сътрудничество;

8.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

9.

Възлага на своя председател да подпише настоящото решение с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

10.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/6

A.

като има предвид, че целта на Директива 92/75/ЕИО (наричана по-долу „рамкова директива“), посочена в член 1 от същата, е „да улесни хармонизирането на националните мерки за публикуване, особено посредством етикети и информация относно продуктите, на информация за потреблението на енергия и други основни ресурси, както и на друга информация, касаеща определен вид домакински уреди, като по този начин позволи на потребителите да избират енергийно по-ефективни уреди“;

Б.

като има предвид, че в рамковата директива се посочва също така, че „предоставянето на точна, подходяща и съпоставима информация за конкретната консумация на енергия от домакинските уреди може да повлияе на потребителите при избора им в полза на онези уреди, които консумират по-малко енергия“;

В.

като има предвид, че както бе посочено в оценката на въздействието, направена от Комисията и придружаваща предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на консумацията на енергия и други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, на етикети и в стандартна информация за продуктите (SEC(2008)2862), първоначалният успешен етикет A-G бе следван като модел в различни страни по света, като Бразилия, Китай, Аржентина, Чили, Иран, Израел и Южна Африка;

Г.

като има предвид, че телевизорите са уреди с висока консумация на енергия и следователно съществува значителен потенциал за пестене на енергия чрез добавянето на тази категория към схемата по член 1, параграф 2 от рамковата директива;

Д.

като има предвид, че посочването на консумацията на енергия на етикетите на телевизорите следва да съответства във възможно най-голяма степен на установените системи на посочване на консумацията на енергия върху етикети на други домакински уреди;

Е.

като има предвид, че в горепосоченото съобщение на Комисията се посочва, че „съществуващата класификация на етикетите ще се повишава и скалата ще се актуализира на всеки 5 години или когато това е обосновано поради развитието на нови технологии, на базата на изследвания за екодизайн, с оглед запазването на статуса на енергиен клас А за 10-20 % от уредите с най-добри енергийни характеристики“;

Ж.

като има предвид, че от съществено значение за успешното изпълнение на системата за посочване на консумацията на енергия на етикетите е да се въведат мерки за предоставяне на потребителя на ясна, изчерпателна, сравнима и лесно разбираема информация за енергийната ефективност на домашните уреди;

З.

като има предвид, че закупуването от страна на потребителите на по-голям брой енергийно ефективни уреди, с които да заменят по-малко ефективните уреди, ще увеличи приходите на производителите на уреди;

И.

като има предвид, че с проект за директива на Комисията, по-специално по отношение на дизайна на енергийните етикети и класовете енергийна ефективност, се въвежда друга промяна, като се добавят нови А-класове (например A-20 %, A-40 %, A-60 %), които имат потенциал да объркат потребителите още повече, да затруднят правилното им разбиране на системата за енергийно етикетиране и способността им да изберат уреди с по-висока енергийна ефективност;

Й.

като има предвид, че малко на брой технически промени в етикета могат да дадат като резултат един много по-ясен и разбираем за потребителите етикет;

К.

като има предвид, че съгласно наличните данни потребителите смятат скалата A-G за ясна, но Комисията не е извършила оценка на въздействието, която да покаже дали използването на A-20 %, A-40 %, A-60 % успоредно с празни по-ниски класове е полезно или объркващо за потребителите;

Л.

като има предвид, че актуализирането на класификацията на съществуващите продукти в затворената скала A-G би предотвратило по-специално създаването на празни по-ниски класове, които биха могли да объркат потребителите;

М.

като има предвид, че въвеждането на тези допълнителни класове на ефективност в съществуващите етикети A-G, включително и за други продукти, вероятно ще доведе до объркване дали клас А представлява енергийно ефективен или неефективен продукт;

Н.

като има предвид, че такава мярка не служи на целта на основния инструмент за предоставяне на потребителите на точна, релевантна и сравнима информация;

О.

като има предвид, че Комисията представи своето предложение за преработка на рамковата директива, което може да въведе нови промени, които да окажат влияние върху предложените мерки за изпълнение;

1.

Се противопоставя на приемането на проекта на директива на Комисията за прилагане и изменение на Директива 92/75/ЕИО на Съвета по отношение на посочването на консумацията на енергия на етикети на телевизори;

2.

Счита, че проектът на директива на Комисията не съответства на целта на основния инструмент;

3.

Приканва Комисията да оттегли проекта на директива и да внесе в комитета, посочена в член 10 от Директива 92/75/ЕИО, нов проект въз основа на затворената скала A-G колкото е възможно по-скоро и при всички случаи не по-късно от 30 септември 2009 г.;

4.

Счита, че оформлението на етикета е съществен елемент от директивата за посочване на консумацията на енергия на етикетите, решението за който следва да бъде взето като част от преразглеждането и преработката, обсъждани понастоящем в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение;

5.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/8

A.

като има предвид, че на 15 април 2009 г. управителният комитет на ИСР гласува посредством писмена процедура в полза на проекта на годишната програма за действие за 2009 г. на недържавните субекти и местните органи на управление в областта на развитието (Част II: целеви проекти) (CMTD(2009)0387 - D004766/01);

Б.

като има предвид, че съгласно член 7, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО и член 1 от Споразумението от 3 юни 2008 г. между Европейския парламент и Комисията относно условията и реда за прилагане на Решение 1999/468/ЕО на Съвета, Парламентът получи проекта на мерки по прилагането, представен на управителния комитет на ИСР и резултатите от гласуването;

В.

като има предвид, че в член 14, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1905/2006 се посочва, че една от целите на тематичната програма относно недържавните субекти и местните органи на управление в областта на развитието е „да се увеличи нивото на съзнание на европейските граждани относно въпросите на развитието и се мобилизира активната обществена подкрепа в Общността и в присъединяващите се страни за стратегиите за намаляване на бедността и за устойчиво развитие в страните партньори“;

Г.

като има предвид, че в „Съвместно изявление на държави-членки относно недържавните субекти и местните органи на управление в рамките на ИСР“, което беше изпратено на Комисията на 19 март 2009 г., 11 държави-членки изразиха загриженост във връзка с намерението на Комисията да прекрати прякото финансиране (процедура на „целеви проекти“) на проектите TRIALOG и DEEEP (4), което продължава съответно от 1998 г. и 2003 г. насам, и вместо това да ги задължи да участват в „покана за представяне на предложения“;

Д.

като има предвид, че в „съвместното изявление“ на 11-те държави-членки, включително 9 „нови“ държави-членки, се предупреждава, че изборът на момент за плана на Комисията за прекъсване на прякото подпомагане за TRIALOG и DEEEP е „крайно неуместен“, „като се има предвид настоящото финансово положение в много от “новите„ държави-членки и отражението, което то оказва на способността на неправителствените организации да работят и да се развиват“, и като се изразява загриженост, че „може да възникне недостиг във финансирането, който ще навреди на тези проекти, като предизвика загубата на квалифицирани служители, както и на умения и познания и на вече създадени мрежи“;

Е.

като има предвид, че подобна загриженост беше изразена и от председателя на комисията по развитие в писмо от 19 март 2009 г., в което се посочва, че „информацията и изграждането на капацитет в областта на сътрудничеството за развитие в новите държави-членки, както и обучението по въпросите на развитието за европейската общественост, са постоянни приоритети за комисията“, и се изисква от Комисията да предостави на Парламента „обективни и прозрачни критерии, въз основа на които тя решава кои дейности и проекти отговарят на условията за пряко финансиране“ и в допълнение се изисква „прилагането на предложената мярка да бъде отложено най-малко с една година, за да се предотврати възможен недостиг на финансиране и излагането на опасност на самото оцеляване на тези толкова полезни проекти“;

Ж.

като има предвид, че горепосочената „Обща оценка на действията за повишаване на обществената осведоменост по въпросите на развитието в Европа / Образование в областта на развитието“ съдържа заключението, че „стратегическото използване на целевите проекти е помогнало да се постигнат целите на програмата “Съфинансиране с европейските НПО в областта на развитието и че „DEEEP е важен координационен механизъм за стимулиране на диалога, поощряване на обмена на най-добри практики и изграждане на мрежи и партньорства на равнище ЕС и между националните платформи и ЕС“, както и че „приносът на TRIALOG за подобряване качеството на диалога и за изграждане на капацитет за действие с новите държави-членки и страните в процес на присъединяване е бил ефективен“;

З.

като има предвид, че програмата TRIALOG допринася за удовлетворяване на потребността, подчертана в резолюцията на Парламента от 13 март 2008 г. относно политиката на ЕС на сътрудничество за развитие: предизвикателство за новите държави-членки, от обща комуникационна и образователна стратегия за преодоляване на отсъствието на обществено признание на приоритетите на сътрудничеството за развитие в новите държави-членки, а програмата DEEEP отговаря на неговия призив за засилване на образованието в областта на развитието и повишаването на осведомеността в европейското образование, изразен в същата резолюция;

И.

като има предвид, че по горепосочената годишна програма за действие за 2009 г. Комисията също предлага да отпусне преки безвъзмездни средства за проект за „Засилване на управленческите способности в Куба“, който да се изпълнява от Европейската фондация за развитие на управлението; като има предвид, че тематичната програма ИСР за недържавните субекти и местните органи в развитието, процедурата за целевия проект не е била дотогава използвана за дейности в страните партньори;

Й.

като има предвид, че Комисията издаде впоследствие „Обяснителна бележка за комитета за програмата NSA-LА на ИСР“ (5), в която пояснява критериите за подбор на целевите действия, които според нея се основават на член 168 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент (6), и безвъзмездните средства могат, по-конкретно, да бъдат отпускани на „организации в de jure или de facto монополно положение“ и „за действия със специфични характеристики, които изискват определен вид орган в зависимост от неговата техническа компетентност, висока степен на специализация или административния му капацитет“;

1.

Противопоставя се на приемането на проекта на решение на Комисията за съставяне на годишната програма за действие за 2009 г. на недържавните субекти и местните органи на управление в областта на развитието (Част II: целеви проекти) (CMTD(2009)0387 - D004766/01) в настоящия му вид;

2.

Изисква от Комисията да изясни критериите, по които се определя наличието на „de jure или de facto монополно положение“, като се има предвид, че в съвместното изявление 11те държави-членки споменават, че от гледната точка на „новите“ държави-членки „de facto монополно положение“ съществува все още по отношение на действията на европейско равнище, извършвани по TRIALOG и DEEEP;

3.

Настоява за открито, прозрачно и хоризонтално прилагане на критериите за отпускане на преки безвъзмездни средства за целевите проекти, за да се гарантират равни условия за всички; затова настоява за TRIALOG, DEEEP и за проекта за „Засилване на управленческите способности в Куба“ да се прилагат едни и същи критерии;

4.

Настоява да се осигури непрекъснатост на финансирането чрез стратегическа програма на европейско равнище за ценните действия по насърчаване на обмена на най-добри практики и изграждане на мрежи и партньорства на равнище ЕС, както и между националните платформи и ЕС, и за подобряване на диалога и изграждане на капацитет в работата с „новите“ държави-членки и със страните в процес на присъединяване;

5.

Приканва Комисията да се ангажира в диалог с Парламента в контекста на предстоящото преразглеждане (7) на системата за покана за представяне на предложения за тематичните програми; счита, че не е подходящо да се прогнозират каквито и да е препоръки за промени или подобрения в системата, които могат да произтекат от преразглеждането; затова призовава действащите мерки за пряко финансираните действия да останат непроменени за 12-месечен период, а всяка бъдеща промяна да отразява резултата от процеса на преразглеждане и да гарантира дългосрочни, предсказуеми и устойчиви действия за сътрудничество за развитие;

6.

Призовава Комисията да адаптира проекта на решението за съставяне на годишната програма за действие за 2009 г. на недържавните субекти и местните органи на управление в областта на развитието (Част II: целеви проекти) (CMTD(2009)0387 - D004766/01), така че да включва проекти на равнище ЕС за повишаване на осведомеността по въпросите на развитието в разширения ЕС и за развиване на образователния обмен в ЕС;

7.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/11

А.

като има предвид, че основното отрицателно последствие за ЕС от настоящата финансова и икономическа криза ще бъде рязкото нарастване на безработицата, което ще повлияе по-тежко на най-уязвимите социални групи; като има предвид, че повишените равнища на безработица се свързват с увеличаването на бедността, неравенствата по отношение на здравето, изключването, престъпността, несигурността и липсата на доверие;

Б.

като има предвид, че и независимо от настоящата криза ЕС вече срещаше трудности в резултат от ниския икономически растеж, взривоопасната демографска ситуация и трудността на съществуването във все по-глобализираната икономика;

В.

като има предвид, че през 2007 г. 15,2 % от гражданите на ЕС на възраст между 18 и 24 години са напуснали преждевременно училище;

Г.

като има предвид, че заетостта все още не гарантира излизане от бедността за много хора в ЕС, като през 2006 г. 8 % от заетите са били застрашени от бедност;

Д.

като има предвид, че през 2006 г. 16 % от европейските граждани са били застрашени от бедност; като има предвид, че децата, големите семейства, самотните родители, безработните, хората с увреждания, младите хора, възрастните, етническите малцинства и мигрантите са особено уязвими;

Е.

като има предвид, че жените все още са по-застрашени от бедност отколкото мъжете поради фактори като икономическата си зависимост, обусловените от пола разлики в заплащането и по-голямото присъствие на жени на нископлатени работни места; като има предвид, че тази ситуация увеличава риска от предаване на бедността на следващите поколения;

Ж.

като има предвид, че увеличенията на цените през последните години имаха значителен ефект върху бюджетите на домакинствата и диспропорционално засегнаха уязвимите социални групи;

З.

като има предвид, че различни изследвания (напр. изследването на фондация Russell Sage относно бъдещето на работата) показват, че един на всеки четирима от работещите в най-развитите икономики може скоро да бъде в положението на нископлатен и да се окаже по-застрашен от бедност; като има предвид, че нископлатените работни места изглежда са в голяма степен еднакви, тъй като често са под формата на нестандартни трудови отношения, като нискоквалифицираните работници, частично заетите, жените, имигрантите и младите работници са с повишен риск; като има предвид, че съществува тенденция заемането на нископлатени работни места да се предава от поколение на поколение и като има предвид, че нископлатените работни места ограничават достъпа до добро образование, добро здравеопазване и други основни жизнени условия;

И.

като има предвид, че член 2 от Договора за ЕО предвижда, че равенството между мъже и жени е сред основополагащите принципи на Европейския съюз;

Й.

като има предвид, че ЕС е изправен пред демографска промяна, чиито най-важни характеристики са увеличаване на продължителността на живота и намаляване на раждаемостта, въпреки че в някои държави се наблюдават признаци за обръщане на тенденцията на намаляване на раждаемостта;

К.

като има предвид, че се очаква демографските промени да доведат до удвояване коефициента на зависимост на възрастни хора до 2050 г. с последствия по-специално относно физическото и душевно здраве на населението;

Л.

като има предвид доклада на Комисията, озаглавен „Демографски доклад за 2008 г.: посрещане на социалните потребности в едно застаряващо общество“ (SEC(2008)2911), който признава централната роля, която неинституционалното предоставяне на социални грижи играе в обществото; призовава Комисията да разгледа силните социални аргументи в полза на включването на този фактор при определянето на бъдещата политика;

М.

като има предвид, че ефектът на финансовата криза върху реалната икономика не е напълно известен, но ще бъде невъзможно постигането на целта за създаване на 5 милиона работни места в ЕС в периода 2008‐2009 г.; като има предвид, че икономическата рецесия ще доведе до по-голяма безработица и със сигурност до повече бедност и ще създаде предизвикателства за европейския социален модел;

Н.

като има предвид, че финансовата и икономическа криза предизвиква растяща безработица и несигурност, при която социалното сближаване в ЕС е под значително напрежение, като възникват социални разделения и напрежения в многобройни държави-членки;

О.

като има предвид, че ЕС се е ангажирал с целта за устойчиво в социално и екологично отношение развитие и като има предвид, че възможностите за създаване на работни места, които могат да възникнат от този ангажимент, следва да се използват пълноценно;

П.

като има предвид, че социалният диалог може да бъде важен за справяне с кризата на доверие, която се засилва от икономическата криза, като много хора в нашето общество се страхуват от бъдещето; като има предвид, че трябва да се разглеждат като равностоен приоритет и онези, които са вече изключени и чието настоящо положение се влошава в настоящата криза;

Р.

като има предвид, че по-склонните към интервенция институционални уредби в ЕС, характеризиращи се с определена степен на преразпределяне на доходите и с общото понятие „европейски социален модел“, имат положителен ефект върху качеството на професионалния живот на милиони мъже и жени в по-необлагодетелствания сегмент на нашите пазари на труда;

С.

като има предвид, че зачитането на националните рамки от правни норми и от конвенции, характеризиращо се с равновесие между трудово законодателство и колективни договори, които регулират тези модели, е предварително изискване за съществуване на хармонизирани ценности в разнообразие от системи;

Т.

като има предвид, че в случая с нестандартните трудови отношения правилата и процедурите, дефинирани от партньорите при колективното договаряне, не са прилагат;

У.

като има предвид, че обновената социална програма следва да се основава на принципа, че ефективните и ефикасни социални политики допринасят за икономическия растеж и благополучие и като има предвид, че това също така може да помогне за възстановяване на намаляващата подкрепа на гражданите за ЕС;

Ф.

като има предвид, че заслужава съжаление фактът, че обновената социална програма не разглежда въпроса за правната сигурност за социалните услуги от общ интерес;

Х.

като има предвид, че са изказвани значителни опасения за ролята и видимостта на обновената социална програма, включително липсата на яснота относно целта й или относно последващите мерки, както и за намаляването на ролята на социалния отворен метод на координация (ОМК);

Ц.

като има предвид, че европейските социални модели са единство от ценности в многообразие от системи и обикновено попадат в рамките на компетентността на държавите-членки; като има предвид, че целите на социална Европа, предвидени в Договора за ЕО, в Хартата на основните права и в Договора от Лисабон, трябва да бъдат подчертавани като най-висша цел за ЕС, за могат да отговорят на очакванията на своите граждани и да разсеят страховете им; като има предвид, че ред пролетни заседания на Европейския съвет препотвърждават целта за изкореняване на бедността и социалното изключване и необходимостта да се укрепи социалното измерение в Лисабонската стратегия; като има предвид, че провалът и успехът на националните социални политики и политики по заетостта имат също така въздействие върху други държави-членки и следователно дебатът по реформата на европейския социален модел трябва да бъде поставен в центъра на това взаимодействие между ЕС и държавите-членки;

Ч.

като има предвид, че неуспехът на Лисабонската стратегия да намали бедността, която в момента наброява 78 000 000 живеещи в бедност лица в ЕС, и растящото неравенство трябва да бъдат основна грижа; като има предвид, че ЕС трябва да постигне напредък по отношение на разработването и прилагането на цели на ЕС и национални цели за намаляване на бедността и социалното изключване, както и напредък в ключови сфери, за които понастоящем съществуват показатели, за да могат да бъдат убедени хората, че ЕС е предназначен да служи първо на хората и после на бизнеса и банките;

Ш.

като има предвид, че в няколко дела пред Съда на Европейските общности, понятието „разпоредби, които са ключови за защита на политическия, социалния и икономическия ред“ се използва без да се изясни кой решава, в тази връзка, кои разпоредби са ключови за защита на общите разпоредби, свързани с обществения ред, в дадена държава-членка;

Щ.

като има предвид, че Съдът на ЕО реши, че държавите-членки не могат да дефинират едностранно понятието за обществена политика или да налагат едностранно всички задължителни разпоредби на своя закон за заетостта върху доставчиците на услуги, установени в друга държава-членка, и като има предвид, че не е ясно от чия компетентност е това, ако не на държавите-членки;

AA.

като има предвид, че няма ясно разграничение между, от една страна, наемането на подизпълнител само за труда и съмнителния трафик и, от друга страна, предоставянето на услуги на основата на законосъобразни договори с истински самоосигуряващи се лица; като има предвид, че следва да се разгледа разликата между измамните практики и истинските граждански и търговски бизнес отношения;

1.

Призовава Съвета и Комисията, предвид икономическата рецесия, да потвърдят значението на една силна социална Европа, включваща устойчиви, ефективни и ефикасни социални политики и политики по заетостта; призовава Комисията да разработи амбициозна програма за социална политика за периода 2010-2015 г.;

2.

Настоятелно призовава Комисията да предложи съгласуван план за политика за достойни условия на труд в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз;

3.

Подчертава значението на това, да се постави създаването и стимулирането на работни места на първо място в социалната програма в тези трудни времена; счита, че по-голямата гъвкавост на работното място сега е по-необходима от всякога;

4.

Приканва Комисията да комбинира обновената социална програма с други инициативи като Европейския пакт за равенство между половете, Европейския младежки пакт и Европейския алианс за семействата, така че необлагодетелстваните социални групи да имат по-добър достъп до социални придобивки;

5.

Изразява загриженост, че мерките, предложени в съобщението на Комисията относно обновената социална програма, са недостатъчно съгласувани, за да въздействат върху настоящото равнище на бедност и изключване в ЕС и да отговорят на настоящите предизвикателства към социалното сближаване;

6.

Изразява съжаление по-конкретно, че в съобщението на Комисията относно обновената социална програма липсват предложения относно следните въпроси, които са ключови за постигане на баланс между икономически свободи и социални права:

7.

Подчертава необходимостта от по-нататъшно разработване на минимални стандарти в трудовите права; съзнава, че нито икономическите свободи, нито правилата на конкуренцията са по-висши от основните социални права;

8.

Отбелязва, че социалната политика следва да обхваща ключови действия, като постигане на по-добър баланс между по-силни социални права и свободи, борба с дискриминацията и насърчаване на равенството, модернизиране и реформиране на европейските социални модели при укрепване на техните ценности;

9.

Отбелязва, че разграничаването на това, какво представляват разпоредби на държавите-членки, които са ключови за защита на политическия, социалния и икономическия ред, е политически въпрос и следва да се определи чрез демократично легитимен процес; следователно призовава Комисията да даде начало на открит дебат, за да изясни в какво се изразяват тези общи разпоредби, свързани с обществения ред, и да направи законодателни предложения, където е необходимо;

10.

Счита, че този момент не е подходящ за намаляване на социалните разходи, а по-скоро за укрепване на структурните реформи; в допълнение счита, че ЕС следва да подкрепя инфраструктурите на социалните модели на държавите-членки, включително социалните услуги от общ интерес, като потвърди важността на техния всеобщ достъп, качество и устойчивост;

11.

Изразява съжаление поради факта, че въпреки че финансовата криза демонстрира значението на действията на държавата за поддържането на икономическата дейност и укрепването на социалното сближаване, Комисията не е създала гаранция за бъдещето и за изключително важната роля на обществените услуги в Европейския съюз чрез предложение за рамкова директива за услугите от общ интерес;

12.

Призовава Комисията да представи законодателно предложение, което цели да гарантира правната сигурност на социалните услуги от общ интерес;

13.

Подчертава необходимостта от намиране на начини за модернизиране и реформиране на националните осигурителни системи за премахване на бедността с дългосрочна перспектива, особено по отношение на адекватния минимален доход, пенсиите и здравеопазването; подчертава, че съществува потенциал за укрепване на финансовата устойчивост на минималните трудови възнаграждения и пенсионните системи, както и на качеството и ефикасността на здравеопазването чрез подобряване на тяхната организация и достъп и чрез увеличаване на партньорските отношения между обществения и частния сектор, като се спазват принципите на субсидиарност и се подкрепят по-активни усилия за установяване на системи за прогресивно данъчно облагане за да се намали неравенството;

14.

Отбелязва, че някои държави-членки са въвели понятието за минимален доход; счита, че други държави-членки могат да се възползват от техния опит; призовава държавите-членки да гарантират предпоставките за социално и икономическо участие на всички и по-специално като приемат разпоредби относно въпроси като минималната работна заплата, други правно- и общозадължителни актове или чрез колективни трудови договори в съответствие с националните традиции, с които да се даде възможност на работниците на пълно работно време да водят достоен живот със своя трудов доход;

15.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че всички граждани имат достъп до основни банкови услуги;

16.

Поддържа становището, че спортът и културните дейности са основни инструменти на социалното приобщаване и спомагат за насърчаване на развитието на личността, допринасят за благото на обществото и отглеждат таланти;

17.

Приканва Комисията в най-скоро време да гарантира включването на екологичните и здравни теми във всички политики на Съюза, за да осигури висока степен на защита на здравето и на околната среда съгласно разпоредбите на Договора за ЕО;

18.

Споделя решимостта на Комисията да разшири обхвата на социалната програма за включване на нови области; изразява неодобрение, че околната среда твърде често се разглежда единствено от гледна точка на изменението на климата; приветства възобновените изявления на Комисията в подкрепа на устойчива икономика с ниски емисии на CO2, но изразява съжаление, че предложението на Комисията не съдържа никакви конкретни мерки за съобразяване със социалните и здравни последици от екологичната и климатичната кризи;

19.

Подчертава, че крайната бедност и възникващата в резултат от нея социална изолация не могат да бъдат схващани в икономически план единствено на основата на цифри, а трябва да бъдат разглеждани и във връзка с правата на човека и в тяхното гражданско измерение; признава, че принципът на свободното движение на капитали и на стоки сам по себе си не може да премахне бедността и по-конкретно на особено трайната бедност и че крайната бедност представлява лишаване от възможности и възпрепятства същинското участие в живота на общността, правейки засегнатите от нея безразлични към обкръжаващата ги среда;

20.

Приветства предложенията, включени в пакета на Комисията за баланса между професионален и личен живот, чието начало беше дадено в края на 2008 г.; насърчава Комисията да изготви препоръки до държавите-членки, които явно изостават с постигането на целите от заседанието на Европейския съвет в Барселона през 2002 г. относно предоставянето на грижи за децата за 2010 г.; приканва Комисията допълнително да насърчи възприемчивостта на работодателите по отношение на гъвкава организация на труда с оптимизация на използването и познаването на информационните и комуникационните технологии и на новите форми на организация на труда, като така насърчава гъвкавостта на работните графици и съвместимостта на работата с работното време на предприятията, администрацията и училищата;

21.

Приканва Комисията да направи предложение относно по-добро съчетаване на професионалния с личния и семейния живот чрез оптимизация на използването и познаването на информационните и комуникационните технологии и на новите форми на организация на труда, като взема предвид нуждите и благосъстоянието на децата, същевременно насърчавайки по-ефективна защита на заетостта, което да потвърждава правото на родителите и на лицата, полагащи грижи, да се ползват от гъвкава организация на труда, съответстваща на техните потребности и с особено внимание към достъпа за лицата с ниски доходи и лицата на несигурни или нискокачествени работни места;

22.

Изразява неодобрение от слабостта на политиките на ЕС и на държавите-членки пред лицето на растящата бедност, и особено на детската бедност;

23.

Насърчава държавите-членки да предвидят схеми за гарантиран минимален доход в името на социалното приобщаване, съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност;

24.

Посочва, че новите демографски предизвикателства биха могли да бъдат решавани чрез мерки относно положението на жените, които живеят в бедност, с неравнопоставен и неадекватен достъп до прехрана, подслон, образование и заплащане и които срещат трудности при съвместяването на работата със семейния и личния живот;

25.

Призовава за по-ефективна превенция и борба с преждевременното напускане на училище под мотото, че „училището си струва“; призовава за ефективно организирани образователни системи и учебни програми, адаптирани към бъдещия пазар на труда, които отчитат потребностите на обществото и технологичните промени; призовава за по-нататъшно стимулиране и подпомагане на концепцията за „училища за втори шанс“ и неофициално и неформално обучение, за които е доказано, че водят до по-голямо участие на младежи и възрастни отколкото традиционните форми на училищна среда, като така се намали делът на отпадналите от училище в Европейския съюз; за тази цел призовава за дългоочакваното премахване на всички неравенства във възможностите в образователните системи в ЕС и по-конкретно премахването на образованието на ниско равнище и в условия на сегрегация, което има необратими отрицателни последици за маргинализираните групи, и особено за ромите;

26.

Настоява, че са необходими по-ефективни действия за обучение през целия живот и за практическо обучаване, с цел да бъдат по-добре подготвени гражданите, и особено по-ниско квалифицираните сред тях, да се включат (повторно) без спънки и без дискриминация в пазара на труда и да допринесат за обновяването на обществото; предлага да се наблегне на предприемаческите умения, основно на предприемачеството у жените и младите хора, компетентностите в областта на ИКТ и комуникацията, финансовата грамотност и езиковите умения;

27.

Подчертава необходимостта да се подобри образованието в ЕС чрез мобилизиране на процеса на създаване на съвместимост и сравнимост между образователните системи на държавите-членки, за да се улесни взаимното признаване на професионални квалификации и стандарти;

28.

Счита, че политиките на активно социално приобщаване трябва да въздействат решително в посока премахване на бедността и на социалното изключване, както по отношение на лицата в платена заетост („работещите бедни“), така и на тези, които не са в платена заетост;

29.

Подчертава, че е необходимо да се насърчава сътрудничеството между университетите и стопанския сектор, тъй като това е важно, за да се гарантира, че тези партньори си сътрудничат и се подкрепят взаимно в полза на своите собствени организации, на своя персонал и на своите студенти; счита, че следва да се изградят мостове между университетските учебни програми и сферата на стопанските дейности, като стопанските субекти следва да разполага с възможността да допълват учебните програми, да предлагат стажове, да организират дни на отворени врати за студенти и т.н.;

30.

Обръща внимание върху необходимостта от по-балансиран подход между гъвкавост, сигурност и нуждата да се осигури достойно заплащане с цел интегриране на пазара на труда на младите хора и тези в напреднала възраст, жените, трайно безработните и групите в неравностойно положение; предлага държавите-членки да вземат предвид резолюцията на Парламента от 29 ноември 2007 г. относно общите принципи на гъвкавата сигурност при изпълнението на националните си стратегии за гъвкава сигурност;

31.

Счита, че особено във време на кризи в сферите на финансите и икономиката, често водещи до съкращения и преструктуриране, участието на работниците в процеса на вземане на решения в дружествата, оказващи влияние върху техните работни места и прехрана, е от изключително важно значение; приветства неотдавнашното преразглеждане (15) на Директива 94/45/ЕО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (16); отново отправя призив за по-нататъшно укрепване на дейността на европейските работнически съвети, както се посочва в резолюцията на Парламента от 4 септември 2001 г. относно прилагането на Директива 94/45/ЕО (17);

32.

Подчертава, че социалните политики и политиките по заетостта следва да стимулират разкриването на работни места и да бъдат бързо задействани в отговор на настоящата икономическа криза, да предоставят възможности за работа и за обучение, както и следва да смекчат загубата на доходи; счита, че тези политики следва активно да мотивират хората да търсят възможности за работа или да започнат своя собствена предприемаческа дейност; за тази цел счита, че държавите-членки следва да разгледат възможността за предоставяне на достъпни начини на финансиране, като например гаранции за заеми, намалени лихвени проценти или предоставяне на обезщетенията при безработица като еднократна сума, които освен смекчаването на загубата на доходи предоставят възможности за образование, които ще помогнат на безработните да намерят нови работни места; припомня всеобхватния подход на Комисията за активно приобщаване, който включва адекватна подкрепа за доходите, достъп до пазари на труда, които насърчават интеграцията, и висококачествени социални услуги;

33.

Приканва Комисията да предприеме инициативи, които ще доведат до ясно разграничаване между, от една страна, работодатели, действителни самоосигуряващи се лица и дребни предприемачи и, от друга, работници и служители;

34.

Подчертава жизненоважната необходимост да бъдат подкрепяни майките чрез семейни надбавки през ранната детска възраст и създаване на подходяща рамка за тяхното завръщане на пазара на труда, като се обръща особено внимание на самотните майки с оглед на уязвимостта на тази група;

35.

Посочва, че социалната икономика като друга форма на предприемачество играе съществена роля като допринася за устойчива европейска икономика, съчетавайки печалбата със солидарността; в допълнение посочва, че предприятията от социалната икономика изискват сигурна правна рамка; подчертава изключително важния принос на доброволната дейност в социалната сфера, особено в борбата срещу бедността и социалното изключване и в подкрепата за по-необлагодетелстваните групи в обществото;

36.

Подчертава, че не всички хора са в състояние да работят, нито в момента има работни места за всички; отново повтаря, че е важно да бъде изпълнена Препоръка 92/441/ЕИО, потвърдена на заседанието на Европейския съвет на 11 и 12 декември 2008 г., относно предоставянето на „достатъчно ресурси и социална подкрепа за начин на живот, съвместим с човешкото достойнство“, чрез разширяването на наличието на схеми за минимален доход до всички държави-членки и увеличаване на равнищата за осигуряване на достъп и адекватност;

37.

Счита, че развитието на микрокредитирането може да играе важна роля при подпомагането на (трайно) безработните да преминат към самостоятелна заетост; посочва, че микрокредитирането вече е помогнало в редица подобни случаи чрез повторно интегриране в професионалния живот и че това е в съответствие с Лисабонската стратегия; призовава Комисията да подобри събирането на информация относно възможностите за микрокредитиране и наличието на такова кредитиране, както и достъпа до тази информация, и да насочи активно вниманието си към онези групи в обществото, които биха могли да извлекат най-голяма полза от предлагането на микрокредити и изпитват най-голяма необходимост от него;

38.

Призовава за насърчаване на по-силна връзка между прилагането на гъвкавата сигурност и разширяването на социалния диалог, като се зачитат националните обичаи и практики;

39.

Настоява за премахване на бюрократичните пречки за малките и средни предприятия; призовава за по-нататъшно прилагане на принципите, предложени в съобщението на Комисията относно „Small Business Act“ за Европа;

40.

Като признава изцяло компетентността на държавите-членки относно политиката на заплащането на труда, предлага социалните партньори на национално равнище да обсъдят нови методологии за политики на заплащане, които биха могли да обърнат настоящото намаляващо процентно съотношение между заплати и печалби и да включват по-голямо финансово участие на работниците и служителите в приходите на компаниите чрез използването на схеми, които смекчават въздействието на инфлацията; счита, че такива схеми биха могли да позволяват насочване на допълнителните заработени от работници и служители средства към специални капиталови фондове, създадени от компаниите; призовава за дебат относно начини да се насърчат компаниите да се ангажират с тези методологии и освен това призовава за дебат относно нормативните уредби, които регулират достъпа на работниците и служителите до тези фондове постепенно в течение на времето; посочва на социалните партньори колко е важно да се поднови ангажиментът за „заплащане за достоен живот“, което да гарантира минимални заплати значително над равнището на достатъчния доход, така че да се даде възможност на хората да намират изход от бедността и да извличат ползи от труда;

41.

Настоява, че напредъкът в областта на недискриминацията и равните възможности се опира както на здрава законодателна основа, така и на редица инструменти на политиките, и че недискриминацията и равните възможности трябва да бъдат интегрирани във всички аспекти на обновената социална програма;

42.

Отправя искане до Комисията да извърши проучвания относно средносрочното и дългосрочното въздействие на мобилността в областта на знанието, с цел резултатите да бъдат използвани като здрава основа за мерки за смекчаване на отрицателните последици;

43.

Привлича внимание върху отрицателното въздействие (евентуално изтичане на мозъци), което имиграцията може да има върху процеса на развитие на страните на произход, наред с другото за семейните структури, здравеопазването, образованието и научноизследователската дейност; от друга страна припомня последиците от икономическата криза, изразяващи се в дисбаланси на пазарите на труда в приемащите страни;

44.

Изтъква важното значение на етичното набиране на персонал от трети страни, особено на специалисти в сферата на здравеопазването, и призовава държавите-членки, които все още не са изготвили етични кодекси за международно набиране на персонал, да го направят;

45.

Подчертава, че дългосрочното въздействие на имиграцията върху демографските промени е несигурно, тъй като то зависи от променливостта на миграционните потоци, събирането на семействата и раждаемостта;

46.

Счита, че когато са законно наети, имигрантите могат да допринесат за устойчивото развитие на системите за социално осигуряване, а също така да гарантират своите собствени пенсионни и социални права;

47.

Подчертава, че една успешна имиграционна политика, основаваща се на принципа на зачитането на правата на човека, следва да насърчава съгласувана и ефикасна стратегия за интегриране на хората-мигранти на базата на равни възможности, които се основават на гарантирането на техните основни права и осигуряването на баланс между права и задължения;

48.

Приветства предложението на Комисията за налагане на санкции на работодатели, които наемат на работа незаконно пребиваващи граждани на трети страни; подчертава значението на борбата срещу експлоатацията на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, като същевременно се зачитат правата на лицата в уязвимо положение; в тази връзка призовава Комисията да насърчава възможностите за законосъобразно наемане на работа на законно пребиваващи граждани на трети страни;

49.

Приветства предложението за директива за прилагането на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (COM(2008)0414); в същото време обръща внимание върху факта, че директивата, на свой ред, не трябва да води до по-голяма дискриминация на гражданите на ЕС въз основа на икономическото им положение;

50.

Счита, че засиленото прилагане и изпълнение на съществуващото трудово законодателство на национално и общностно равнище и съобразно конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) трябва да бъде приоритет за институциите на ЕС и държавите-членки;

51.

Подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на антидискриминационното законодателство на територията на ЕС; призовава Комисията да стимулира обмена на най-добри практики между държавите-членки по отношение на по-нататъшното насърчаване на успешната интеграция на мигрантите; отбелязва, че най-уязвимите в обществото – а сред тях често са мигрантите – са засегнати непропорционално, по-специално в периоди на икономически затруднения,

52.

Счита, че в своите външни отношения ЕС би могъл да има по-активно изпреварваща роля в насърчаването на основни социални и екологични стандарти; изразява убеждение, че е необходимо да се положат допълнителни усилия по отношение на механизмите за предотвратяване, контрол и санкциониране на нарушения;

53.

Счита, че ЕС би могъл да направи още, за да повлияе върху международния дневен ред във връзка с програмата за осигуряване на достойни условия на труд и активно да насърчава спазване на конвенциите на МОТ, правата на човека и основните свободи, и че това би могло да допринесе за постигане на световен мир, а също така и за защита на интересите и ценностите на ЕС;

54.

Подчертава факта, че развитието на правната рамка на Общността, било то в рамките на първичното или вторичното законодателство, не трябва по никакъв начин да противоречи на международните задължения по конвенциите на МОТ;

55.

Отбелязва, че ЕС следва да се стреми към процес на глобализация, който е в по-голяма степен социално приобщаващ и икономически и екологично устойчив; отбелязва, че начинът, по който корпорациите извършват своята стопанска дейност, оказва не само голямо икономическо влияние, но също така и значително социално въздействие – на територията на ЕС и в трети страни, по-специално в развиващите се страни; поради тази причина настоятелно призовава Комисията активно да насърчава концепцията за корпоративна социална отговорност – чрез насърчаване на актове с незадължителна юридическа сила или, когато е уместно, чрез законодателни предложения;

56.

Предлага укрепване на потенциала на структурните фондове чрез опростяване, гъвкавост и подобряване на процедурите, както и на измерението на социалното приобщаване, с цел да се помогне на държавите-членки да оптимизират резултата от социалните политики и политиките по заетостта; призовава държавите-членки и регионите изцяло да включат партньорите съгласно член 16 от Общия регламент относно структурните фондове (18); горещо препоръчва Европейският социален фонд (ЕСФ) да бъде по-достъпен за партньорите с цел изграждането на капацитет;

57.

Подчертава, че обновената социална програма трябва да предостави ясен ангажимент, че структурните фондове и Кохезионният фонд на ЕС ще спомогнат за постигането на целите на социалната програма; следователно настоява държавите-членки да използват ЕСФ и всички останали структурни фондове с цел подобряването както на конкурентоспособността на хората на трудовия пазар, така и на социалната инфраструктура;

58.

Признава, че структурните фондове до голяма степен остават основен финансов инструмент за постигане на социалните цели и отправя искане до Комисията и държавите-членки да насърчават взаимодействието с другите програми и да подкрепят съгласуваността между многогодишните рамкови програми като Дафне, Progress, Програмата за обществено здраве и програмата „Европа за гражданите“;

59.

Призовава да се обърне специално внимание на регионите, които са най-засегнати от глобализацията, както и на регионите в новите държави-членки, които са в процес на социална конвергенция;

60.

Посочва, че програмата Progress би могла да допринесе за по-добрата оценка на модернизацията на европейските социални модели чрез оценката на пилотни проекти;

61.

Счита, че в резултат на свободата на движение на лица, в някои части на ЕС и по-специално в големите градове възникват нови проблеми във връзка с предоставянето на извънредна социална закрила на лица, които не са в състояние да се издържат сами, като това оказва допълнителен натиск върху обществените и частните (благотворителни) служби, които предоставят извънредна помощ, например за бездомните или за маргинализирани групи от населението в обществото;

62.

Подчертава, че гъвкавостта и приемането на промените от страна на гражданите могат да бъдат увеличени чрез повече взаимно доверие, което може да се повиши чрез един по-ефективен и прозрачен социален диалог, както и чрез гарантирането на по-ефективна демокрация на участието при изготвяне и прилагане на политиките;

63.

Счита, че е особено важно чрез социалния диалог да се насърчават политиките в областта на здравето и безопасността на работното място и като цяло, да се насърчава подобряването на качеството на живот на работното място; призовава Комисията да започне дебат относно начина да се включат в социалния диалог работниците без постоянна работа на пълно работно време (като временно назначени работници, работници на непълно работно време, работници на срочни договори);

64.

Предвид това, че резултатите от преговорите на европейските социални партньори не са добре известни или разгласявани, призовава за насърчаване на осведомеността относно резултатите от социалния диалог с цел подобряване на неговото въздействие и подпомагане на неговото развитие;

65.

Счита, че културата на сътрудничество, която замества културата на конфликтност на пазара на труда, следва да продължава да бъде насърчавана чрез засилване на социалния диалог;

66.

Счита, че организациите на гражданското общество и хората, които страдат от бедност и социално изключване, трябва да бъдат по-пряко и равнопоставено включени в дебатите върху икономическия и социалния модел;

67.

Отбелязва, че социалните партньори следва да положат усилие да работят с многогодишни планове с конкретни графици и срокове, които имат за цел дългосрочна устойчива стратегия;

68.

Призовава към широк дебат относно социалната програма за периода след 2010 г. между заинтересованите европейски участници, националните обществени органи, работодателите и работниците, както и гражданското общество;

69.

Отбелязва, че държавите-членки следва да подкрепят, във връзка с Лисабонската стратегия за периода след 2010 г., нови измерими, обвързващи и количествени социални цели и показатели, включително ангажименти да се работи за премахване на бедността и социалното изключване, както и за изготвянето на нов социален пакт за напредък, който би установил целите и структурите за един нов, социално устойчив и по-справедлив в глобално отношение ЕС, който следва да изгради и укрепи социалния ОМК като свой основен стълб;

70.

Отбелязва, че предприятията играят важна роля в ЕС не само в икономическо, но и в социално отношение; затова обръща внимание на насърчаването на корпоративната социална отговорност и необходимостта да се отбележи незабавен напредък по отношение на висококачествения труд, включително заплащането за достоен живот, с цел подкрепа на социалния модел и предотвратяване на социален дъмпинг;

71.

Насърчава ефективен диалог между Парламента и организации на гражданското общество, счита, че такъв диалог е необходим и в държавите-членки на централно, регионално и местно ниво;

72.

Отбелязва, че Европейската година на доброволческата дейност би била идеалната възможност за ЕС да установи връзка с организации на гражданското общество; призовава Комисията да подготви почвата за обявяване на 2011 г. като Европейска година на доброволческата дейност, като за тази цел представи съответно законодателно предложение във възможно най-кратък срок;

73.

Счита, че организациите на гражданското общество следва да участват от самото начало на процесите на вземане на решения и че информацията следва да бъде обществено достъпна, обратната връзка ‐ реципрочна, а потенциалът за промени следва да бъде изяснен на участниците;

74.

Подчертава значението и стойността на процеса на консултация като ефективно средство за оправомощаване на гражданите, като им се дава възможност пряко да допринасят към политическия процес на равнище ЕС; призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки за повишаване на осведомеността относно бъдещите консултации на ЕС чрез медиите и други подходящи форуми на национално, регионално и местно равнище;

75.

Посочва, че е спешно необходимо европейските институции, социалните партньори а национално равнище и организациите на гражданското общество да приемат „социален пакт“, обхващащ социални действия с реалистични, обвързващи цели и показатели;

76.

Отбелязва, че гражданското участие започва още по време на детството и призовава за насърчаване и подкрепа на структурите и инициативите за участие на децата и младежите на местно, регионално и национално равнище;

77.

Подчертава необходимостта от постигане на напредък и финализиране на регламента относно координация на системите за социално осигуряване, на директивата относно възможността за прехвърляне на пенсионни права и на предложението за директива за прилагане на принципа на равно третиране без оглед на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

78.

Призовава за подобряване на законодателния процес на равнище ЕС чрез изясняване на това, защо са необходими действия на равнище ЕС, гарантиране качеството на съдържанието и предоставяне на силни и независими оценки на въздействието, включващи социалните, екологичните и икономическите последици; в частност призовава за ефективното прилагане на междуинституционалното споразумение от 2003 г. за по-добро законотворчество (19);

79.

Подчертава, че ефективното сътрудничество между държавите-членки и ефективният мониторинг на транспонирането на законодателството на ЕС следва да бъдат приоритет;

80.

Счита, че по -добър законодателен процес на равнище ЕС следва активно да търси участието на гражданското общество и да бъде насочено към решаване на проблемите на гражданите, като по този начин ги сближава с ЕС;

81.

Счита, че следва да има по-добра връзка на равнище ЕС между икономическите и социалните политики и политиките в областта на околната среда, като отново се потвърдят първоначалните цели на Лисабонската стратегия и необходимостта да се гарантира, че икономическата политика и политиката в областта на заетостта активно допринасят за премахването на бедността и социалното изключване;

82.

Подчертава необходимостта от приемането на юридически обвързваща харта на основните социални права;

83.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон предвижда, че при формулиране и прилагане на политиките на ЕС следва да се вземат предвид особено уместните аспекти на социалната политика;

84.

Счита, че Лисабонската стратегия за периода след 2010 г. следва да включва засилен ОМК и приканва Комисията да продължи да насърчава държавите-членки да определят национални количествени цели, а именно относно намаляването на бедността и разширяване на социалното приобщаване, по-конкретно подкрепени от нови измерими и количествени показатели;

85.

Призовава Съвета и Комисията да разкрият възможности за реално включване на Парламента в Лисабонската стратегия за периода след 2010 г.;

86.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/23

A.

като има предвид, че активното приобщаване не трябва да замести социалното приобщаване, тъй като уязвимите групи, които не са в състояние да участват на пазара на труда, имат право на достоен живот и пълноценно участие в обществения живот, от което следва, че трябва да се осигурят минимален доход и достъпни и достижими висококачествени социални услуги, независимо от способността на лицето за вземане на участие на пазара на труда;

Б.

като има предвид, че активното приобщаване не е свързано единствено с уменията на отделния индивид, а също така с начина, по който е организирано обществото; следователно като има предвид, че следва да се намери решение на структурните причини за изключването, в това число дискриминацията и неадекватното предоставяне на услуги;

В.

като има предвид, че явното изключване от пазара на труда може да е по-скоро резултат от липса на достатъчни възможности за осигуряване на подобаваща заетост, отколкото от липсата на усилия от страна на отделния индивид;

Г.

като има предвид, че приобщаването към пазара на труда не трябва да бъде предпоставка за придобиване на право на минимален доход и достъп до висококачествени социални услуги; като има предвид, че минималният доход и достъпът до висококачествени социални услуги са необходими предпоставки за приобщаването към пазара на труда;

Д.

като има предвид, че най-отдалечените от пазара на труда лица са често лица с многобройни и сложни потребности, затруднения или са в неравностойно положение спрямо другите поради например дългосрочна зависимост от ниски или недостатъчни доходи, дълготрайна безработица, ниско образователно равнище и неграмотност, израстване в уязвимо семейство, увреждания, лошо здравословно състояние, живот в зона с многобройни неблагоприятни условия, незадоволителни жилищни условия и бездомие, расизъм и дискриминация и следователно стратегиите за приобщаване трябва да отразяват многообразието на тези лица, подложени на изключване;

Е.

като има предвид, че социалното изключване и изключването от пазара на труда оказват сериозно влияние върху психичното здраве на засегнатите лица, както и че съществува по-голяма опасност дълготрайно безработните лица да страдат от депресия и други нарушения на психичното здраве;

Ж.

като има предвид, че лицата, отдалечени от пазара на труда, имат голяма нужда от професионално обучение, тъй като училищното им образование е недостатъчно, или защото не са в състояние да използват ефективно образованието си поради това, че са прекарали дълго време отдалечени от пазара на труда;

З.

като има предвид, че най-уязвимите са често засегнати от условността на политиките в полза на трудовата заетост и че тези въздействия трябва да се следят, както и че трябва да се избягва отрицателното въздействие върху уязвимите групи;

И.

като има предвид, че мерките за активно приобщаване трябва да действат също така в синхрон с разработването на цели на ЕС и национални цели за борба срещу бедността и социалното изключване;

Й.

като има предвид, че повечето глави на домакинства са жени , повечето самотни родители са жени и повечето лица, полагащи грижи, са жени; като има предвид, че политиките за активно приобщаване са всеобхватен набор от мерки, позволяващ на най-отдалечените от пазара на труда жени на практика да извлекат ползи от стратегиите за приобщаване; като има предвид, че ситуацията на пазара на труда за жените е пряко свързана с възрастово определената бедност, която засяга основно жените;

K.

като има предвид, че във време на икономически спад и на нарастваща безработица има опасност голям брой нови съкращения да увеличи броя на лицата, които вече страдат от бедност и от изключване от пазара на труда, особено за най-уязвимите социални групи като жени, възрастни хора, хора с увреждания; като има предвид, че е от съществено значение социалното приобщаване и свързаната с него политика за пазара на труда да продължат да бъдат провеждани посредством интегриран и последователен подход в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване; като има предвид, че част от публичните фондове следва да бъдат използвани за поддържане и подобряване на инвестициите в областта на социалната сфера, сферата на здравеопазването и на образованието, както и на други социални услуги и услуги от общ интерес;

Л.

като има предвид, че виждането, че най-добрият начин за превъзмогване на изключването е трудовата заетост, може да даде е действително вярно, само ако този труд се полага в дългосрочен план, ако е висококачествен и за него се получава адекватно възнаграждение; като има предвид, че принципът за еднакво възнаграждение за еднакъв труд се прилага също така в недостатъчна степен;

M.

като има предвид, че лицата, които се грижат за член на семейството, предоставят основни услуги като грижи, образование и подкрепа извън системата на заетостта, без доходи или социални права и са лишени от правото да се върнат към пазара на труда и да им бъдат признати уменията, придобити или развити по време на периодите на полагане на грижи в семейството;

1.

Приветства факта, че за своята Препоръка 2008/867/ЕО Комисията се основава на Препоръка 92/441/ЕИО, която признава правото на отделните лица на достатъчно средства и социално подпомагане, за да живеят достойно, и определя общи принципи за прилагане на това право; подкрепя общите принципи и практически насоки, включени в Препоръка 2008/867/ЕО, относно стратегията за активно приобщаване, основано на три стълба, в частност подходящо подпомагане на доходите, пазари на труда, способстващи приобщаването, и достъп до качествени услуги; изтъква в частност, че всяка стратегия за активно приобщаване трябва да се основава на следните принципи: правата на отделните лица, зачитането на човешкото достойнство и принципите на недискриминиране, равни възможности и равенство между половете, насърчаване на приобщаването към пазара на труда при пълно участие от страна на обществото и на прилагането на принципите за качество, адекватност и достъпност за всеки един от трите стълба;

2.

Изразява съгласие със Съвета, че прилагането на Препоръка 92/441/ЕИО трябва да се подобри по отношение на минималния доход и социалните трансфери; социалното подпомагане следва да осигурява подобаващ минимален доход за достоен живот, най-малкото на равнище над равнището „застрашени от бедност“ и в достатъчен размер, за да извади лицата от бедността, а използването на подпомагането следва да бъде подобрено;

3.

Приветства решението на Съда на Европейските общности от 17 юли 2008 г. по дело C-303/06 относно лицата, полагащи грижи, които поради тази си дейност страдат от дискриминация по асоциация; призовава Комисията и държавите-членки да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че лицата, полагащи грижи, са защитени от такъв вид дискриминация при достъпа до пазара на труда и насърчава държавите-членки да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че решенията на Съда се спазват;

4.

Призовава държавите-членки да прилагат подходящо подпомагане на доходите с оглед провеждане на борба срещу бедността и социалното изключване; изтъква необходимостта от подходящо равнище на подпомагане на доходите, въз основа на Препоръка 92/441/ЕИО и Препоръка 2008/867/ЕО, което да бъде прозрачно, достъпно за всички и устойчиво във времето;

5.

Счита, че е жизнено важно Европейската комисия и държавите-членки ефективно да прилагат Директива 2000/78/ЕО, която ефективно установява правна рамка за равно третиране в областта на заетостта за борба с дискриминацията в заетостта и професиите, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

6.

Подчертава искането си към Съвета да постигне споразумение за цел на ЕС за схеми за минимални доходи и схеми с плащане на вноски за заместване на доходите, предоставящи подпомагане на доходите в размер най-малко 60 % от съответния национален среден доход, както и за график за постигане на целта във всички държави-членки;

7.

Признава, че взаимодействието между социалното подпомагане и дейността по отношение на пазара на труда е сложно, особено когато наличните работни места са временни, сезонни, несигурни или на непълен работен ден и когато условията за даване на права и системите за социална защита и пределните данъчни ставки не стимулират започването на платена трудова дейност, а системата за социално подпомагане не проявява достатъчна гъвкавост в отговор на това; следователно приканва настоятелно за разработването на системи, които ефективно да подпомагат лицата по време на преходния период, а не да ги санкционират или обезкуражават или да премахват помощите твърде бързо, веднага след като лицата започнат работа;

8.

Изтъква значението на установяването на социални плащания за работоспособни уязвими лица; изтъква обаче, че тези плащания са от компетентността на държавите-членки по силата на принципа на субсидиарност;

9.

Посочва, че лицата, които получават подходящо подпомагане на доходите и членовете на техните семейства ще имат възможност да избегнат риска от бедност и да се превърнат в активни граждани, които допринасят за социалния и икономически живот, както и за солидарността между поколенията;

10.

Предлага държавите-членки да подходят активно към разработването на политика за минимално заплащане в отговор на нарастващия брой на „работещи бедни лица“ и да превърнат работата в реална перспектива за лицата, отдалечени от пазара на труда;

11.

Счита, че активното приобщаване изисква намаляване на различията между регионите и областите в Общността чрез ускоряване на процеса на рехабилитация на регионите, засегнати от икономическата криза и чрез развитие на селските райони;

12.

Призовава държавите-членки да предприемат действия за борба срещу незаконното или прикрито наемане на работа, което изключва засегнатите лица от определени социални институции и услуги;

13.

Според неговите искания тези политики за активно приобщаване следва:

14.

Приканва Комисията да разгледа въпроса за отчетността на цялостните разходи в областта на активното социално приобщаване, тъй като опитът показва, че ранните инвестиции и превантивното действие могат да намалят цялостните разходи за обществото в дългосрочен план; приветства факта, че Препоръка 2008/867/ЕО предлага съответното увеличаване на инвестициите за социалното приобщаване;

15.

Счита, че държавите-членки следва да предоставят допълнителни целеви обезщетения на групите в неравностойно положение (като например хората с увреждания или хронични заболявания, самотните родители или многодетните семейства), които да покриват допълнителни разходи във връзка, наред с другото, с разходите за лични асистенти, употребата на специфични съоръжения и за медицински и социални грижи, като, наред с другото, бъдат установени поносими равнища на цените на лекарствените средства за социалните групи в по-неизгодно положение; подчертава необходимостта от осигуряване на достойни пенсии за инвалидност и прослужено време;

16.

Изразява съгласие с това, че с оглед на често сложните потребности на лицата, съществува необходимост да се разработят и прилагат мерки за активно приобщаване, които да са индивидуално приспособими, като съчетават осигуряването на минимален доход, приобщаването към пазара на труда и социалните услуги, че трябва да се съсредоточи вниманието върху ранното установяване и предприемането на превантивни мерки и че трябва да се даде приоритет на разглеждането на случаите с най-уязвимите лица;

17.

Счита, че при разработването и прилагането на такива мерки трябва да се отчитат възгледите на лицата, за които тези мерки са предназначени; призовава държавите-членки да подкрепят увеличаването на правомощията на социалните неправителствени организации за улесняване на участието им при разработването и изпълнението на политиките на приобщаване;

18.

Призовава държавите-членки да разработят по-конструктивен подход към политиката по отношение на наркотиците, като се даде приоритет по-скоро на превенцията, образованието и лечението на зависимостта, отколкото на наказателните мерки;

19.

Призовава за премахване на заклеймяването на хората с психически увреждания и с проблеми при ученето, за насърчаване на психичното здраве и благосъстояние, за превенция на психическите разстройства, както и за разпределяне на повече средства за лечение и грижи;

20.

Счита, че поради това че проблемите, свързани с изключването, в редица случаи са налице от ранна детска възраст, превантивните действия са от съществено значение за да се определят още в ранна възраст тези деца и младежи, които в най-голяма степен са изложени на риск, доста преди те да прекъснат своето образование или обучение; отбелязва, че има вероятност младежите, изключени от училищата, да се замесят в противообществени и криминални прояви, като по този начин още повече се затруднява стъпването им на пазара на труда на по-късен етап; счита, че от решаващо значение за постигане на успех при прилагането на политиките за приобщаване е провеждането на широк диалог с всички заинтересовани лица, както и подпомагането на превантивните мерки и социалните услуги с цел подобряване на възможностите на уязвимите деца и младежи; подчертава също така значението на проблемите, свързани с изключването, които засягат възрастни, които загубват работата си и не могат да се включат отново в пазара на труда;

21.

Счита, че на потребностите на младите хора, които търсят за пръв път работа, следва да бъде отделено специално внимание и че политиките и мерките, които могат да благоприятстват преминаването от образованието към пазара на труда, следва да бъдат определяни на национално равнище; счита освен това, че структурираният диалог с младежките организации следва непрекъснато да се обвързва с работата на институциите на ЕС и на държавите-членки;

22.

Призовава държавите-членки за допълнителни усилия за решаване на проблемите, пред които са изправени лицата, полагащи грижи, най-вече свързаните с правото свободно да избират дали искат да полагат грижи и в каква степен, възможността да съчетават труда като полагащо грижи лице с платен труд и заетост, както и с достъп до социално-осигурителни режими и пенсии, така че да се избегне обедняването в резултат на дейността като полагащо грижи лице;

23.

Приветства признаването на нуждата от всеобщ достъп до достижими и висококачествени социални услуги като основно право и съществен елемент на европейския социален модел, както и от подпомагане на лицата да запазят своите работни места и на принципите, заложени в Препоръка 2008/867/ЕО; счита, че подобни социални услуги включват осигуряването на стабилно , достъпно жилищно настаняване, достъпен обществен транспорт, основно равнище на професионално обучение, здравни грижи, както и достъп до електроенергия и други мрежови услуги на достъпна цена; отбелязва, че трябва да бъде постигнат напредък в гарантирането на всеобщо задължение за предоставяне на услуги по отношение на услугите от общ интерес; счита, че за гарантиране на тези задължения е необходимо да се разработи план за действие за въвеждане на рамкова директива на ЕС за услугите от общ интерес; отбелязва недостатъчния напредък по отношение на постигането на целите от Барселона, във връзка с осигуряването на достъпни висококачествени грижи за децата, като това следва да се засили, за да обхване всички деца в системата на началното образование; отбелязва също така, че не се отговаря в достатъчна степен на нуждите от грижи при другите зависими лица и те следва да подлежат на сходен процес;

24.

Счита, че борбата с дискриминацията, с която хората се сблъскват при достъпа до стоки, услуги и съоръжения, играе основна роля за постигане на приобщаване и затова приветства предложението за всеобхватна директива за борба с дискриминацията извън областта на заетостта на основата на възраст, увреждане, сексуална ориентация и религия или убеждения;

25.

Поощрява държавите-членки да обмислят въвеждането на социални тарифи за уязвимите групи от населението, например в областта на енергопотреблението и обществения транспорт, както и на улеснения за получаване на микрокредити, с цел насърчаване на активното приобщаване, както и на безплатното здравно обслужване и образование на лицата с материални затруднения;

26.

Призовава държавите-членки да издигнат ролята на кредитните съюзи, за да предлагат на физическите лица сигурна и регулирана среда за спестявания и заеми и да се противодейства на задълбочаващата се и проблематична лична задлъжнялост; призовава държавите-членки да следят за това, отделните лица да имат право да откриват банкови сметки според своите възможности, тъй като откриването на сметка представлява съществено средство за участие едновременно в икономическите дейности и в социалния живот;

27.

Призовава държавите-членки да осигурят на лицата с увреждания необходимата допълнителна помощ както за стъпване на пазара на труда, така и по време на тяхната трудова дейност, призовава тези държави-членки, които все още не са подписали и ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и неговия незадължителен Протокол, да го направят; отбелязва, че държавите-членки следва да установят на тяхна територия подходящи процедури и структури за ефективно прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

28.

Счита, че младите хора се сблъскват със специфични препятствия пред активното приобщаване, включително неоправдана дискриминация, свързана с възрастта и трудности по отношение на достъпа до програми за професионално обучение на достъпни цени;

29.

Приветства деинституционализацията на лицата с увреждания, като същевременно отбелязва, че този процес изисква адекватно ниво на предлаганите по места услуги, които насърчават независимия живот, правото на индивидуално подпомагане, правото на икономическа независимост и пълноценно участие в обществото в рамките на държавите-членки;

30.

Призовава Комисията и държавите-членки да осигуряват адекватни ресурси за улесняване на достъпа до програми за обучение през целия живот като средство за ограничаване на изключването на възрастните хора от заетостта и да подпомагат тяхното постоянно участие в социалния, културния и гражданския живот;

31.

Счита, че са необходими по-решителни действия за справяне с домашното насилие и малтретирането на деца и възрастни хора;

32.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че съществуващото общностно законодателство относно равенството между половете, равенството като цяло и недискриминирането се изпълнява неограничено, правилно и ефективно; призовава за разширяването и прилагането му за премахване на структурните бариери пред заетостта, професионалното образование и обучението;

33.

Счита, че висококачественото образование е жизнено важно условие за успешна заетост и успешно приобщаване в бъдеще; призовава държавите-членки да разширят законодателството в областта на общественото образование с оглед на премахването на каквито и да било пречки за достъпа до образование, като гарантира интегрирано образование и достъп за всички; счита, че тези, които са били изключени от пазара на труда за дълъг период, трябва да имат по-широки права на финансиране за учене през целия живот, особено що се отнася до „основни умения“;

34.

Призовава Комисията и държавите-членки да прилагат изцяло принципа на равно третиране на жените и мъжете в рамките на стратегията за активно приобщаване;

35.

Счита, че предлаганите обучения следва да отчитат потребностите на отделните засегнати лица и да бъдат подходящи за тях; призовава по скоро за целенасочени, отколкото за стандартни мерки за обучение и приобщаване, тъй като последните често не вземат под внимание потребностите на лицата с увреждания, лицата, отговарящи за полагането на грижи и тези със здравословни проблеми; изтъква най-добрите практики на Европейския социален фонд (ЕСФ) и на инициативата EQUAL във връзка с целенасочените, основани на потребностите подходи за обучение, за най-отдалечените от пазара на труда лица, които признават уменията, за които не съществува официален документ за правоспособност и уменията, придобити чрез неформално обучение;

36.

Препоръчва да се подобри качеството на образованието и засили взаимодействието между образователните системи, пазара на труда и критериите за обществено участие, както и да се намали неравенството по отношение на достъпа до всички форми на образование и по отношение на качеството на предлаганото образование;

37.

Счита, че обучението следва също така да гарантира на лицата осведоменост по отношение на техните права и задължения на работното място, в това число и солидна подготовка по отношение на здравните въпроси и безопасността и на техните права да членуват в синдикални организации, както и правата им на информация и консултация и на обучение през целия живот;

38.

Отбелязва, че съществува опасност по-креативните подходи за подготовка на евентуалния достъп до пазара на труда на най-отдалечените от него лица да бъдат лишени от финансови средства за сметка на някой по-повърхностен подход, основаващ се на количествено лесно измерими резултати; следователно призовава Комисията да подобри финансирането по Структурните фондове, и по-специално по ЕСФ, на подходи, изхождащи от общото към конкретното, и на разработването на показатели, измерващи постигнатия напредък в социалното и активно приобщаване, така че да се насочат средствата към целевите инициативи за нововъведения за хората от най-ниските слоеве от обществото, за да се насърчава активното приобщаване, като част от целите за социално приобщаване, определени като част от лисабонските структурни фондове, предложеното финансиране на нововъведенията в социалната сфера и други потоци на финансиране;

39.

Отбелязва, че в резултат на демографските промени се очаква до 2030 г. съотношението трудово активни - неактивни хора да бъде 2 към 1; призовава Комисията и държавите-членки да разработят политически мерки за активно приобщаване, за да гарантират, че лица, които се грижат за други и много от които ще бъдат принудени да напуснат пазара на труда поради тези свои задължения, няма да бъдат ощетени на по-късен етап;

40.

Изтъква необходимостта от създаване на приобщаващ пазар на труда като ядро на всяка една стратегия за активно приобщаване, пазар на труда с достойни условия на труд и разнообразие на предлаганите работни места за всички работници, като се отчитат потребностите на различните работни места, индивидуалните изисквания на работниците и служителите, начините и условията на труд и схемите на работното време, различните равнища на умения както и различните потребности по отношение на съчетаването на семейния, личния и професионалния живот; отбелязва, че висококачествената заетост е от решаващо значение за насърчаване на запазването на работното място;

41.

Призовава държавите-членки да насърчават развитието на конкурентоспособен пазар на труда като подкрепят изграждането на системи за обществена и частна социална защита на разумни цени, така че по този начин засегнатите лица, включително членовете на етнически малцинства, да имат възможност за ограничаване на риска от изключване от пазара на труда;

42.

Призовава държавите-членки да използват средства и инструменти, така че да мотивират всички участници да създават приобщаващи пазари на труда и да подобрят участието в пазара на труда на най-отдалечените от него лица; изтъква инструменти от типа на локализирания социален диалог, финансовите стимули, данъчните облекчения и развитието на социалната икономика; приветства препоръката на Комисията за предоставяне на помощ за социалната икономика като жизнено важен източник на възможности за навлизане в професионалния живот за хората в неравностойно положение;

43.

Изтъква, че ролята на местните и регионалните власти по отношение на насърчаването на активното приобщаване е тройна: в качеството им на работодатели, на поддръжници на икономическото развитие и заетостта и на доставчици на обществени услуги, включително на услуги за най-уязвимите групи; призовава държавите-членки да установят на регионално и местно равнище мрежи за консултиране и насочване на хората относно възможности за получаване на помощ във връзка с достъпа до пазара на труда, както и във връзка със специфични социални услуги (т.е. схеми за социална помощ, услуги, свързани със здравето, психичното здраве и социалните грижи, както и професионално обучение), в зависимост от конкретния случай;

44.

Изразява убедеността си, че следва да бъде направено повече за премахване на пречките за приобщаване, пред които са изправени лицата, търсещи убежище; призовава всички държави-членки да положат усилия за прекратяване на зависимостта на търсещите убежище от социални помощи, като им се позволи да работят и се предвиди създаването на повече законни форми на имиграция;

45.

Настоятелно призовава всички държави-членки да осигурят политика на предоставяне на убежище, основана на спазване на човешките права в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците и други правни инструменти от законодателството за правата на човека;

46.

Признава, че трафикът на хора предизвиква огромни страдания и социално изключване и призовава държавите-членки да полагат повече усилия за прилагане на законодателството в областта на борбата срещу трафика и дискриминацията, за повторно интегриране в обществото на жертвите на трафика и по-конкретно да подпишат, ратифицират и прилагат Конвенцията за борба с трафика на хора;

47.

Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да отхвърлят подвеждащото смесване на икономическата миграция с търсене на убежище и на икономическата миграция и търсенето на убежище с нелегална имиграция;

48.

Счита, че лишаването на хора от свобода без адекватни процедури за реабилитация и обучение често води единствено до задълбочаване на социалното изключване, до безработица и престъпност;

49.

Изразява убедеността си, че запазването на задължителна пенсионна възраст действа като бариера за активното приобщаване и принуждава излишно много хора, които биха желали да продължат да работят, да напуснат пазара на труда;

50.

Призовава Комисията отблизо да координира политическия процес, свързан с активното приобщаване, по-специално по отношение на висококачествените социални услуги, с продължаващото разработване на доброволна рамка за висококачествени социални услуги от общ интерес и незабавно да проучи всички възможни средства за изясняване на правния контекст, в който действат социалните услуги от общ интерес и да им предостави правна рамка, която да служи като референтна най-вече при приемането на законодателни инструменти, включително на рамкова директива;

51.

Подчертава отправеното неотдавна искане към Комисията и Съвета за определяне на цели за намаляване на бедността (бедността като цяло, детската бедност, бедността при трудова заетост и постоянната дългосрочна бедност), за минимално равнище на дохода, осигуряван чрез пенсии, както и за достъп до здравно обслужване и за качество на същото (намаляване на детската смъртност, подобряване на здравето, увеличаване на продължителността на живота и т.н.); отново отправя искането си за определяне на цели на ЕС за намаляване на детската бедност с 50 % до 2012 г. и също така за премахване на уличната бездомност на деца, младежи и възрастни до 2015 г.;

52.

Призовава за конкретна пътна карта за прилагането на стратегии за активно приобщаване, основаваща се на участието на гражданското общество и на други заинтересовани лица, в това число на засегнати от бедност лица; счита, че пътната карта следва да уточни сроковете и реалистичните качествени и количествени цели въз основа на специфични индикатори и на задълбочен диалог между заинтересованите страни; счита също така, че пътната карта следва да определи начина за осъществяване и проследяване на активното приобщаване, чрез отворения метод за координация на социалната защита и социалното приобщаване, по-специално на местно и национално равнище; следователно приветства инициативата на Комисията да включи местните органи в наблюдението на прилагането на стратегиите за активно приобщаване чрез финансиране на мрежа от центрове на местните органи за наблюдение на активното приобщаване в рамките на програмата „Прогрес“; приканва Комисията и държавите-членки да предоставят на тези центрове за наблюдение значителна роля в бъдещия политически процес и да включат програми за активно приобщаване чрез националните програми за реформа на преразгледаната Лисабонска стратегия и по-специално чрез Европейската стратегия по заетостта;

53.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/32

A.

като има предвид, че зачитането на правата на човека по отношение на жените, овластяването на жените и тяхната активност са от значение не само за решаване на проблемите на неравенството между половете и за същностното включване на измерението на социалния пол в областта на външните отношения на ЕС, но са също така от съществено значение за успешното прилагане на външните политики на ЕС, включително в областта на подпомагането, развитието, разширяването, политиката на съседство, разрешаването на конфликти, сигурността и укрепването на мира, както и в областта на международната търговия;

Б.

като има предвид, че макар и държавите-членки да участват във всички по-важни международни рамки за равенство между половете и за правата на жените и при все че съществуват редица документи за политики на равнище ЕС, практическата ангажираност за задълбочаване на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете и овластяването на жените във външните политики е все още слаба, прилагането на съществуващите документи за политики е скромно, а бюджетните средства, определени специално за проблемите на социалния пол, са недостатъчни;

В.

като има предвид, че въпреки значителните постижения през последните години при насърчаването на равенството между жените и мъжете, основните институции на ЕС, т.е. Парламентът, Съветът и Комисията, не разполагат с достатъчно специално назначен персонал за прилагане на обявените цели по отношение на социалния пол в областта на външната политика и разширяването, а по-голямата част от съществуващия персонал, отговарящ по въпросите на социалния пол, трябва да съчетава тази дейност с поне една, а понякога и две, допълнителни серии от задължения;

Г.

като има предвид, че ЕС се нуждае от цялостен и последователен подход за равното третиране на мъжете и жените;

1.

Признава, че институциите на ЕС обръщат все по-голямо внимание на равното третиране на мъжете и жените и на овластяването на жените, но подчертава, че още много остава да бъде направено за прилагането на практика на политическите ангажименти, и изтъква значението на адекватни финансиране и персонал, отговарящ за изпълнението на целите по отношение на равенството между половете;

2.

Припомня, че равното третиране на мъжете и жените изисква не само политически декларации на високо равнище, но и политическа воля от страна на ръководителите на ЕС и държавите-членки, определяне на приоритетни цели и контрол на постигнатия напредък;

3.

Приветства приемането на горепосочения „Всестранен подход за прилагането от ЕС на резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1325(2000) и 1820(2008) относно жените, мира и сигурността“, както и приемането от Съвета по общи въпроси на 8 декември 2008 г. на насоките относно насилието срещу жени и момичета и борбата срещу всички форми на дискриминация срещу тях; призовава онези държави-членки, които още не са приели своите национални планове за действие относно резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, незабавно да се съобразят с това искане на Съвета за сигурност; приканва Комисията да предостави техническа помощ и подпомагане на трети страни, желаещи да разработят национални стратегии за прилагането на гореспоменатите резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

4.

Изразява задоволство, че преразгледаният текст на европейската стратегия за сигурност включва позоваване на резолюции на Съвета за сигурност на ООН S/RES/1325 (2000), S/RES/1820 (2008), както и на Резолюция S/RES/1612(2005);

5.

Призовава Комисията да ускори работата си и да предложи до юли 2009 г., в тясно сътрудничество с държавите-членки и секретариата на Съвета, „План за действие на ЕС в областта на равенството между половете и овластяването на жените във външните действия на ЕС“, който да се прилага в 27-те държави-членки и при преговори с трети страни, заедно с набор от ефективни инструменти за наблюдение;

6.

Призовава Комисията и Съвета систематично да включват равенството между половете и овластяването на жените в политическия диалог и в дискусиите на политики между ЕС и държавите партньори;

7.

Моли делегациите на Парламента да обърнат внимание на въпросите, свързани с равенството между половете и овластяването на жените, при взаимоотношенията си с парламентите на трети държави; подчертава значението на това да бъдат оказани на подкрепа и помощ на националните парламенти на трети държави, с оглед засилването на техните възможности да включат измерението на социалния пол в законодателната си работа;

8.

Подчертава значението на организациите на гражданското общество за овластяването на жените; призовава Комисията да им осигури адекватна финансова подкрепа и да насърчава участието на женските неправителствени организации в процесите на политически диалог с държавите партньори, както и в мирните преговори из цял свят;

9.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават последователността в подхода на техния политически подход свързан с равните възможности за жените и мъжете овластяването на жените; изисква съществуващите разнообразни рамки на политики в тази област да бъдат обхванати от един общ консенсус на ЕС по въпросите на социалния пол, покривайки както вътрешните, така и външните политики;

10.

Насърчава редовното провеждане на конференции, за да се разискват въпроси, свързани с равните възможности за жените и мъжете, с участието на делегации на националните парламенти, в чийто състав участват равен брой жени и мъже, както и установяването на общи стратегии за изпълнение на проекти, свързани с тези въпроси;

11.

Изисква от Комисията по-систематично и по-последователно да обръща внимание и да възприема за свой приоритет проблема с неравенствата между половете в програмирането и прилагането на инструментите за външно подпомагане, по-специално що се отнася до обезпечаването на подпомагането на реформата в сектора на сигурността; настоятелно призовава за включването на специфични цели, дейности и средства, свързани с въпросите на социалния пол, в стратегическите документи за отделните държави и за по-добър интегриран подход по отношение на въпросите на социалния пол в тях; подчертава необходимостта от цялостен подход при употребата на инструментите за външно подпомагане, включително на Инструмента за предприсъединителна помощ, Инструмента за европейска политика на добросъседство, Европейския инструмент за демокрация и права на човека, Инструмента за стабилност, както и тематични програми като'Инвестиране в хората, с оглед оптималното постигане на целите за равенство между половете и овластяване на жените;

12.

Счита, че ресурсите, предназначени за сектора на здравеопазването и, в тази връзка, за опазване на здравето на жените и момичетата, са недостатъчни, като се имат предвид ангажиментите на ЕС в областта на политиката за развитие; изтъква необходимостта от отделяне на допълнителни финансови средства в рамките на инструментите за външно подпомагане за програми в областта на здравето на жените; посочва, че според специалния доклад на Сметната палата относно помощта за развитие, предоставяна от ЕО за здравни услуги в африканските държави на юг от Сахара, публикуван през януари 2009 г., средствата, разпределени за сектора на здравеопазването в този регион, като процент от общата помощ на ЕО в сферата на здравеопазването, не са се увеличавали от 2000 г. насам, като в същото време диаграмата на напредъка за 2007 г. по отношение на Целите на хилядолетието за развитие все още показва много високи равнища на майчина смъртност там;

13.

Изтъква, че ефективният интегриран подход за равно третиране на мъжете и жените изисква по-добра координация между донори и участници, механизми за отчетност и по-голям собствен принос към процеса на развитие от страна на националните правителства; в това отношение подчертава добавената стойност на партньорството между ЕО и ООН за равенство между половете за развитие и мир, както и това на бюджетните инициативи, отчитащи свързаните със социалния пол проблеми; приветства създаването на оперативна група относно жените, мира и сигурността, както е предвидено в горепосочения всестранен подход за прилагането от ЕС на резолюции на Съвета за сигурност на ООН S/RES1325 (2000) и S/RES/1820 (2008);

14.

Отново изтъква необходимостта да се обърне внимание не само на въпросите свързани с жените, но и на онези социални взаимоотношения между мъжете и жените, които пораждат и увековечават неравенството между половете; счита, че като последствие от това проектите следва да вземат под внимание както жените, така и мъжете;

15.

Изтъква, че ЕС следва да обърне особено внимание на нуждите на най-уязвимите и социално изолирани жени, по-специално жените с увреждания, бежанките и жените от малцинствени групи;

16.

Призовава Комисията за по-нататъшното разработване на процедури, критерии и показатели, за да се гарантира, че тя изпълнява своите ангажименти по отношение на равенството между половете във външната си политика;

17.

Счита, че Европейския институт за равенство между половете, създаден през 2006 г. следва да започне работа колкото се може по-скоро, както и че неговият мандат следва да бъде разширен, така че да включва и външните политики;

18.

Призовава Комисията и държавите-членки да приложат „Призива за действие на Брюксел за борба срещу сексуалното насилие по време на конфликти и след тях“;

19.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат действия за предотвратяване и борба с трафика на хора;

20.

Подчертава, че изнасилването и сексуалното насилие се използват като оръжие по време на война; подчертава, че за тези деяния следва да се прилагат наказания като за военни престъпления и престъпления срещу човечеството; призовава за повече програми за оказване на подкрепа на жертвите на такива престъпления;

21.

Подчертава, че е необходимо ЕС да оползотвори партньорските си взаимоотношения с ООН, като почерпи опит от световните й експертни познания в областта на укрепването на равенството между половете и овластяването на жените, с оглед подобряване ефективността и въздействието на политиките и помощите на ЕС и гарантиране на външно подпомагане за държавите партньори при изпълнението на съответните им задължения;

22.

Счита, че броят на служителите в Комисията и Съвета, работещи понастоящем по въпросите на социалния пол, е неадекватен; призовава гореспоменатите институции да разпределят повече персонал за структурите, натоварени с външните дейности на ЕС, със специфични задължения в областта на равното третиране на жените и мъжете и овластяването на жените;

23.

Отбелязва трайната липса на присъствие на жени на високи постове в Комисията и Съвета и призовава по-специално за повече усилия за увеличаване броя на жените сред председателите на делегации на ЕС и специалните представители на ЕС; изтъква че бъдещата служба за външна дейност следва да има по-уравновесено съотношение между броя на мъжете и жените, особено що се отнася до високопоставените длъжности, както и че тя следва да включва повече персонал, който да отговаря по въпросите на социалния пол;

24.

Призовава държавите-членки да включват повече жени в мисиите и операциите на ЕПСО и изисква по-голямо участие на жените на всички равнища и фази на планирането и прилагането; подчертава необходимостта от включването на експертни познания по въпросите на социалния пол от самото начало на планирането на дадена мисия или операция, както и значението на систематичното и същностно обучение в областта на социалния пол преди разполагането на персонала при мисии и операции;

25.

Отбелязва, че понастоящем се полагат сериозни усилия за прилагането на интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в културата на ЕПСО, включително посредством разработването на количествено измерение на равното третиране на мъжете и жените в рамките на тази политика, (например посредством въпросници, разработване на контролни списъци, проследяване на броя на мъжете и жените в операции на ЕПСО, и др.); при все това подчертава необходимостта от разработването на концептуална рамка, необходима за разбирането на социално-икономическия контекст, в който се разгръщат мисиите на ЕПСО (например конфликтни райони), и на въпросите, свързани с равенството между половете при осъществяването на операции и програми;

26.

Приветства назначаването на съветник по въпросите на социалния пол при почти всички мисии на ЕПСО, в съответствие с гореспоменатите заключения на Съвета от ноември 2006; въпреки това подчертава, че работата на съветниците по въпросите на социалния пол може да бъде възпрепятствана от отсъствието на конкретна политика на ЕС в сферата на равното третиране на мъжете и жените – особено недостатъчната осведоменост по отношение на въпросите на социалния пол и/или нежеланието да се отчете тяхното значение - както и липсата на бюджетни редове за дейности в сферата на социалния пол при финансирането на мисиите на ЕПСО;

27.

Одобрява инициативите за предоставяне на обучение по въпросите на социалния пол на персонала, разпределен в мисиите на ЕПСО и в съответните оперативни центрове, както и значителните усилия, полагани от Комисията за обучение на персонала й, най-вече в рамките на делегациите; отново изтъква, че целият персонал, на всички равнища на планирането, програмирането и прилагането на външните политики на ЕС, следва да бъде адекватно обучен; изисква от Комисията и държавите-членки да гарантират, че задължителното обучение се предоставя на целия персонал на мисиите и делегациите, включително управителните кадри, както и че им се дават насоки по въпросите на социалния пол и овластяването на жените;

28.

Изразява своята убеденост, че планирането на мисиите на ЕПСО следва да взима под внимание включването на местните женски организации в мирния процес, за да се оползотвори специфичният принос, който те могат да дадат, и да се отчетат конкретните форми, под които жените биват засегнати от конфликтите;

29.

Подчертава, че понастоящем квотите представляват необходимо средство за гарантиране на равенството между мъжете и жените в мисии в сферата на мироопазването и сигурността и при вземането на решения в контекста на национални и международни процеси на възстановяване и за гарантиране на политическото присъствие на жените на масата за преговорите;

30.

Подчертава значението на това бюджетирането да бъде съобразено с проблемите на социалния пол; отбелязва, че социалния пол следва да се развие като тематичен въпрос в рамките на основните инструменти за външно подпомагане, че следва да се определят специални бюджетни кредити за въпросите, свързани с равенството между половете, както и че следва да бъдат определени показатели, според които да се оценява ефективността на използването на предоставените средства;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/37

1.

Приветства задължителния характер, който Договорът от Лисабон придава на Хартата на основните права и приветства признаването на правата, свободите и принципите, установени с нея за всички граждани на ЕС и лица, пребиваващи на територията на ЕС; подчертава, че Парламентът се обвързва с ангажимента да гарантира пълното зачитане на Хартата;

2.

Приветства укрепването на представителната демокрация и демокрацията на участието чрез въвеждането, наред с другото, на т.нар. „гражданска инициатива“ (член 11 от Договора за ЕС, в редакцията му от Лисабон (ДЕС)), която позволява на граждани на Съюза, когато са най-малко един милион на брой и са граждани на значителен брой държави-членки, да приканят Комисията да представи предложение на законодателен акт;

3.

Приветства факта, че на защитата на околната среда е отделено видно място във всички политики на ЕС и че в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, има изрично позоваване на борбата срещу изменението на климата на международно равнище; подчертава, че Парламентът следва да продължи да напътства Европейския съюз да поеме водеща роля във всички политики, свързани с борбата срещу изменението на климата и глобалното затопляне;

4.

Приветства факта, че ДФЕС свързва изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие със защитата на основните права и правния ред в Европейския съюз и неговите държави-членки (член 67 от ДФЕС);

5.

Отбелязва особено целта за установяване на „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“ (член 3, параграф 3 от ДЕС), като свързва целта за доизграждане на вътрешния пазар с други цели;

6.

Подчертава със задоволство, че равенството между жените и мъжете вече е част от ценностите на Съюза (член 2 от ДЕС) и неговите цели (член 3, параграф 3 от ДЕС);

7.

Приветства факта, че съгласно член 208, параграф 1 от ДФЕС „политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите-членки се допълват и подсилват взаимно“, докато съгласно валидния понастоящем член 177, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност, „политиката на Общността в областта на сътрудничеството за развитие […] допълва политиките, провеждани от държавите-членки“; подчертава нарасналата отговорност на Парламента, при условие че Съюзът ще има по-голяма роля по отношение на инициативата при определянето на политиката, което следва да доведе до по-добра координация на донорите и по-добро разделение на труда, както и до по-голяма ефективност на помощта за „намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността“ в контекста на Целите на хилядолетието за развитие;

8.

Счита, че включването на териториалното сближаване като цел на Съюза (член 3 от ДЕС) допълва целите за икономическо и социално сближаване и че въвеждането на правно основание за съответните области ще увеличи правомощията на Парламента за оценка на териториалното въздействие на ключови политики на ЕС; с удоволствие отбелязва, че специалният статут на най-отдалечените региони е потвърден чрез членове 349 и 355 от ДФЕС;

9.

Приветства въвеждането на хоризонтални разпоредби относно насърчаването на висока степен на заетост, социалната закрила, борбата срещу социалното изключване, високото равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве, относно борбата срещу дискриминацията и относно защитата на околната среда, които разпоредби ще играят ролята на основни принципи при определянето и осъществяването на политиките на Европейския съюз (членове 9, 10 и 11 от ДФЕС);

10.

Също така приветства факта, че защитата на потребителите беше подкрепена до степен, която позволява тя да бъде заложена и изпълнявана в другите политики на Съюза и като всеобща задача съгласно член 12 от ДФЕС сега заема много по-видно място;

11.

Приветства разпоредбата за солидарност, съдържаща се в член 122 от ДФЕС, според която Съветът може да вземе решение относно подходящи мерки, ако възникнат сериозни затруднения при снабдяването с определени продукти, преди всичко в областта на енергетиката;

12.

Приветства факта, че член 214 от ДФЕС признава хуманитарната помощ като пълноценна политика на Съюза; счита, че част пета, дял III, глава 1 (Сътрудничество за развитие) и глава 3 (Хуманитарна помощ) от ДФЕС предоставят ясна правна основа за развитието и хуманитарната помощ, за които се прилага обикновената законодателна процедура;

13.

Приветства укрепването на силата на Европейския съюз в областта на гражданската защита, за да се оказва в отделни случаи съдействие и помощ на населението от трети страни (член 214 от ДФЕС);

14.

Подчертава, че разширяването на външната дейност на Съюза според Договора от Лисабон, включително наличието на ново правно основание и на правни инструменти, оказващи влияние върху свързаните с външната политика области (външна дейност и общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)/ Европейска политика за сигурност и отбрана), изисква установяването на нов междуинституционален баланс, който да гарантира адекватен демократичен контрол от страна на Парламента;

15.

Приветства факта, че въпросите в областта на енергетиката сега са поместени в отделен дял XXI от част трета от ДФЕС и че по този начин действията в тази област ще имат правно основание (член 194 от ДФЕС); при все това отбелязва, че докато по правило се следва обикновената законодателна процедура, решенията по енергийни въпроси остават в компетенцията на държавите-членки, като мерките с фискален характер продължават да изискват само консултация с Европейския парламент;

16.

Отбелязва със задоволство общите ценности на Съюза, и по-специално услугите от общ икономически интерес и приветства въвеждането на правно основание, което дава възможност за определяне на принципите и условията, при които се доставят услугите от общ икономически интерес в съответствие с обикновената законодателна процедура (член 14 от ДФЕС и Протокол № 26 относно услугите от общ интерес);

17.

Счита, че промените, въведени с Договора от Лисабон в областта на общата търговска политика (ОТП) (членове 206 и 207 от ДФЕС) допринасят като цяло за засилването на неговата демократична легитимност и ефективност, и по-специално чрез въвеждането на обикновената законодателна процедура и изискването за получаване на съгласие за всички споразумения; отбелязва, че всички въпроси, които попадат в обхвата на ОТП ще бъдат от изключителната компетентност на Съюза, което означава, че вече няма да има смесени търговски споразумения, сключени както от Съюза, така и от държавите-членки;

18.

Изразява своето задоволство от включването на разпоредба относно европейската космическа политика (член 189 от ДФЕС) и приветства предоставената на Парламента и Съвета възможност да приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, необходимите мерки за установяване на европейска космическа програма; счита, обаче, че думите „като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки“, които се съдържат в този член, може да създадат някои пречки за изпълнението на обща европейска космическа политика;

19.

Изтъква, че Договорът от Лисабон включва ново правно основание за съвместно вземане на решения по отношение на правата на интелектуалната собственост (член 118 от ДФЕС);

20.

Приветства разширяването на обхвата на действията на ЕС в областта на политиката за младежта, което насърчава участието на младите хора в демократичния живот на Европа (член 165 от ДФЕС);

21.

Приветства новото правно основание, предвидено в член 298 от ДФЕС, съгласно което „Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация“, с което се осигурява основата за регламент относно административна процедура на Съюза;

22.

Приветства засилването на правното основание за приемането на мерки на Европейския съюз в областта на предотвратяването и борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза (член 325 от ДФЕС); подчертава факта, че Договорът от Лисабон премахва условието, съдържащо се в настоящия член 280 от Договора за ЕО, че такива мерки „не засягат прилагането на националното наказателно право или националното правораздаване“;

23.

Изтъква, че новите разпоредби на Договора относно съдебното сътрудничество по гражданско- и наказателноправни въпроси съдържат правно основание за приемането на мерки за подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители (членове 81 и 82 от ДФЕС);

24.

Подчертава, че Договорът от Лисабон предвижда също възможността за учредяване на Европейска прокуратура с цел борба с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза (член 86 от ДФЕС);

25.

Приветства факта, че Договорът от Лисабон въвежда задължителни разпоредби за защита на правата на детето във вътрешните и външните цели на Европейския съюз (член 3, параграф 3, алинея 2 и член 5 от ДЕС);

26.

Приветства включването на туризма като нов дял в Договора от Лисабон (член 195 от ДФЕС), който предвижда, че Съюзът допълва действията на държавите-членки; освен това приветства разпоредбата, че приемането на законодателни предложения, които попадат в обхвата на този дял, ще се извършва в съответствие с обикновената законодателна процедура;

27.

Приветства факта, че Договорът от Лисабон включва спорта сред областите, за които е предвидено правно основание (член 165 от ДФЕС); по-специално подчертава, че Съюзът най-сетне може да предприеме действия за развитието на спорта и неговата европейска насока и може да вземе надлежно предвид специфичния характер на спорта при прилагането на други европейски политики;

28.

Приветства факта, че Договорът от Лисабон значително укрепва демократичната легитимност на Европейския съюз, като разширява правомощията на Парламента по отношение на съвместното вземане на решения;

29.

Приветства факта, че пространството на свобода, сигурност и правосъдие е напълно интегрирано в ДФЕС (членове 67-89), което формално слага край на третия стълб; приветства факта, че повечето решения в областта на гражданското правораздаване, убежището, имиграцията и визовите политики, както и в областта на правосъдието и полицейското сътрудничество по наказателноправни въпроси, ще се вземат в съответствие с обикновената законодателна процедура;

30.

Счита, че въвеждането на обикновената законодателна процедура в областта на общата селскостопанска политика (ОСП), подобрява демократичната отчетност на Европейския съюз, тъй като Европейският парламент ще участва равноправно в законодателния процес заедно със Съвета; подчертава, че процедурата на съвместно вземане на решения ще се прилага спрямо цялото законодателство в областта на селското стопанство съгласно член 43, параграф 2 от ДФЕС и това ще се прилага спрямо четирите основни хоризонтални текста в областта на селското стопанство (единната обща организация на пазара, регулирането на преките плащания, регулирането на развитието на селските райони и финансирането на ОСП); посочва още, че законодателството в областта на качеството, биологичното земеделие и дейностите по промоция също ще попадат в обхвата на член 43, параграф 2 от ДФЕС;

31.

Подчертава, че всяко правомощие на Съвета да приема мерки съгласно член 43, параграф 3 от ДФЕС е подчинено на предварителното приемане, в съответствие с обикновената законодателна процедура, на законодателен акт съгласно член 43, параграф 2 от ДФЕС, който определя условията и ограниченията, свързани с предоставените на Съвета правомощия; счита, че член 43, параграф 3 от ДФЕС не предоставя правно основание или автономно правомощие, които да позволяват приемането или изменението на актове на Съвета, които понастоящем са в сила в областта на ОСП; призовава Съвета да се въздържа от приемането на мерките, упоменати в член 43, параграф 3 от ДФЕС, без да се е консултирал с Парламента преди това;

32.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон въвежда сериозни промени в системата на вземане на решения за общата политика в областта на рибарството и също така ще повиши нейната демократична отчетност; приветства факта, че Парламентът и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат разпоредбите, необходими за постигането на целите на общата политика в областта на рибарството (член 43, параграф 2 от ДФЕС); счита в това отношение, че всички други въпроси, които не се отнасят до определянето на възможностите за риболов и разпределянето на квотите, и които формално са включени в регламента за годишния общ допустим улов и квотите, като например въпросите относно техническите мерки или риболовната дейност, а също така и включването на споразумения, приети в рамките на регионалните организации за управление на риболова (РОУР) на собствено правно основание, следва да се решават в съответствие с обикновената законодателна процедура;

33.

Приветства въвеждането на обикновената законодателна процедура за приемането на реда и условията за процедурата за многостранно наблюдение (член 121, параграф 6 от ДФЕС), което следва да засили икономическата координация;

34.

Счита, че задължението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да докладва относно паричната политика, е още по-голямо откакто ЕЦБ е призната за институция; приветства факта, че няколко разпоредби от Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ могат да се изменят след консултация с Парламента в съответствие с член 40.2 от този устав; потвърждава, че това не съставлява накърняване на независимостта на ЕЦБ в областта на паричната политика или приоритетите, посочени в Договора;

35.

Счита член 182 за напредък, поради факта, че за посочените в него многогодишна рамкова програма и изпълнение на Европейското изследователско пространство, ще се прилага обикновената законодателна процедура; при все това отбелязва, че споменатите в този член специфични програми ще се приемат в съответствие със специална законодателна процедура, която предвижда само консултация с Европейския парламент (член 182, параграф 4 от ДФЕС);

36.

Приветства факта, че по отношение на структурните фондове, Договорът от Лисабон поставя Европейския парламент наравно със Съвета, като заменя действащата процедура на одобрение с обикновената законодателна процедура; счита, че това е особено важно по отношение на структурните фондове за периода след 2013 г., поради това, че се увеличава прозрачността и нараства отчетността на тези фондове пред гражданите;

37.

Отбелязва, че законодателството за борба с дискриминацията, основава на различия в пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация ще бъде подчинено на специална законодателна процедура и ще изисква одобрението на Европейския парламент (член 19 от ДФЕС);

38.

Приветства факта, че обикновената законодателна процедура ще обхваща мерки, насочени към борбата срещу трафика на хора, по-специално на жени и деца, както и срещу сексуалната експлоатация (член 79, параграф 2 и член 83, параграф 1 от ДФЕС);

39.

Приветства разширяването на обхвата на вземането на решения с квалифицирано мнозинство в областта на образованието, включително на спорта (член 165, параграф 4 от ДФЕС);

40.

Приветства факта, че процедурата на съвместно вземане на решение ще се прилага отсега нататък по отношение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (член 336 от ДФЕС), тъй като това ще позволи на Парламента да участва равноправно със Съвета в хармонизирането на този Правилник;

41.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон направи бързи промени в областта на финансите на Съюза и по-специално по отношение на междуинституционалните отношения и процедурите за вземане на решения;

42.

Отбелязва, че Съветът и Парламентът трябва да се споразумеят, в рамките на техните правомощия, относно финансовата рамка на разходите, която става задължителна (член 312 от ДФЕС); приветства факта, че бюджетът в неговата цялост трябва да се приеме съвместно от Парламента и Съвета, в съответствие с многогодишната финансова рамка; приветства премахването на разграничението между задължителни и незадължителни разходи (член 314 от ДФЕС); приветства факта, че приемането на финансовия регламент е подчинено на обикновената законодателна процедура (член 322 от ДФЕС);

43.

Позовава се на резолюцията си от 7 май 2009 г. относно бюджетните аспекти на Договора от Лисабон (4);

44.

Приветства факта, че опростената процедура за преразглеждане по отношение на въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство и въвеждането на обикновената законодателна процедура за определени области от дял V на ДЕС или от ДФЕС, изисква одобрението на Парламента;

45.

Отбелязва въвеждането на „клауза за оттегляне от Съюза“ за държавите-членки (член 50 от ДЕС); подчертава, че споразумението, определящо условията за оттеглянето на държава-членка от Съюза, не може да бъде сключено без одобрение от страна на Европейския парламент;

46.

Приветства факта, че одобрението на Парламента ще се изисква във връзка с широка гама международни споразумения, подписвани от Съюза; подчертава своето намерение да изиска от Съвета, според случая, да не започва преговори по международни споразумения преди Парламентът да е заявил своята позиция и да позволи на Парламента, въз основа на доклад от компетентната комисия, да приема препоръки на всеки етап от преговорите, които да бъдат взети предвид преди приключването на преговорите;

47.

Настоятелно призовава всяко бъдещо „смесено“ споразумение, включващо както елементи на ОВППС, така и елементи извън нея, да се третира обикновено въз основа на единно правно основание, което да е пряко свързано с основния предмет на споразумението; отбелязва, че Парламентът ще разполага с правото да бъде консултиран, освен когато споразумението се отнася изключително до ОВППС;

48.

Приветства факта, че председателят на Комисията ще се избира от Европейския парламент по предложение на Европейския съвет, като се вземат предвид изборите за Европейски парламент; позовава се на резолюцията си от 7 май 2009 г. относно въздействието на Договора от Лисабон върху институционалния баланс на Европейския съюз (5);

49.

Приветства факта, че заместник-председателят на Комисията/Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите членове на Комисията колективно се подлагат на гласуване за одобрение от Европейския парламент и на вот на недоверие и са колективно отговорни пред Европейския парламент;

50.

Приветства новата процедура за назначаване на съдии и генерални адвокати в Съда и Общия съд по смисъла на член 255 от ДФЕС, съгласно който решението на националното правителство следва да се предшества от становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат, изготвяно от седемчленен експертен комитет, един от членовете на който се предлага от Европейския парламент;

51.

Подчертава нуждата от прозрачност и демократичен контрол при създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) в съответствие с член 27, параграф 3 от ДЕС и припомня правото си да бъде консултиран при нейното създаване; счита, че ЕСДВ следва да бъде административно прикрепена към Комисията;

52.

Очаква внасянето на по-голяма яснота по отношение на критериите за назначаване и оценяване на специалните представители на ЕС, включително определянето и целите на техните задачи, продължителността на мандата им и координирането и допълването им с бъдещите делегации на Съюза;

53.

Подчертава необходимостта от прозрачност и демократичен контрол във връзка с Европейската агенция по отбрана и нейните дейности, а именно чрез гарантиране на редовен обмен на информация между главния изпълнителен директор на ЕАО и водещата комисия в Европейския парламент;

54.

Приветства новата си консултативна роля съгласно член 40.2 от уставите на ЕСЦБ и на ЕЦБ във връзка с промяната на състава на Управителния съвет на ЕЦБ;

55.

Приветства факта, че агенциите Европол и Евроюст ще бъдат обект на по-голям парламентарен контрол (членове 85 и 88 от ДФЕС); затова вярва, че предвидената процедура на консултации за създаването на смесени предприятия в областта на научните изследвания и технологичното развитие (членове 187 и 188 от ДФЕС) не отразява духа на правните актове на Съюза при създаването на агенции;

56.

Призовава председателя на Европейския съвет да информира цялостно Парламента относно подготовката на заседанията на Европейския съвет и да докладва за резултатите от заседанията, по възможност в рамките на два работни дни (ако е необходимо на специално заседание на Парламента);

57.

Призовава председателя на ротационното председателство на Съвета да информира Парламента относно програмите на председателството и относно постигнатите резултати;

58.

Настоятелно призовава бъдещия заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да се споразумее с Парламента относно подходящи методи за предоставяне на Парламента на пълна информация и за провеждане на консултации с него относно външната дейност на Съюза, като се осигури надлежното участие на всички парламентарни комисии, които отговарят за областите, попадащи в компетенциите на върховния представител;

59.

Подчертава, че по отношение на воденето на преговори и сключването на международни споразумения, Комисията ще има законово задължение да информира Парламента относно напредъка на преговорите наравно със специалния комитет, определен от Съвета съгласно член 218 от ДФЕС; изисква информацията да бъде предоставяна в същия обем и по същото време, както се предоставя на съответния комитет към Съвета съгласно този член;

60.

Приветства новата роля на Парламента при предлагането на изменения на договорите; той ще се възползва от това си право и ще предложи нови идеи за бъдещето на Европа, когато нови предизвикателства изискват това;

61.

Приветства факта, че Парламентът ще има право на инициатива по отношение на предложения, засягащи неговия състав, при спазване на принципите, посочени в договорите (член 14 от ДЕС);

62.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон въвежда специална законодателна процедура за приемането на разпоредби относно задълженията и правомощията на временните анкетни комисии (член 226 от ДФЕС);

63.

Приветства предоставянето на нови права на националните парламенти по отношение на предварителния контрол по прилагането на принципа на субсидиарност в цялото законодателство на Съюза; счита, че засилването на контрола, осъществяван от националните парламенти по отношение на европейските политики, също ще повиши обществената информираност относно дейностите на Съюза;

64.

Подчертава, че новите прерогативи на националните парламенти трябва напълно да се зачитат от момента на влизане в сила на Договора от Лисабон;

65.

Приветства поетия от местните и регионални власти ангажимент за зачитане на принципа на субсидиарност; отбелязва правото на Комитета по регионите да предявява иск в Съда на Европейските общности в случаи на нарушение на принципа на субсидиарност (параграф втори от член 8 от Протокол № 2);

66.

Оценява напредъка, произтичащ от новите разпоредби относно законодателните актове и йерархията на нормите, и по-специално създаването на делегираните актове (член 290 от ДФЕС), което дава възможност да се делегира на Комисията правомощието да приема незаконодателни актове от общ характер или да изменя несъществени елементи от законодателен акт; изтъква, че целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането трябва да са ясно определени от Парламента и от Съвета в законодателния акт;

67.

Приветства по-специално разпоредбите на член 290, параграф 2 от ДФЕС, който предвижда Парламентът (и Съветът) да имат правото да оттеглят делегирането на правомощия и да представят възражения срещу индивидуални делегирани актове;

68.

Отбелязва, че ДФЕС, не предвижда правно основание за рамкови мерки за делегирани актове, но предлага институциите да се споразумеят относно стандартна формула за такова делегиране, която би могла редовно да бъде включвана от Комисията в проектите на законодателни актове; подчертава, че това ще запази свободата на законодателя;

69.

Призовава Комисията да поясни как възнамерява да тълкува Декларация 39, приложена към Заключителния акт на междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, отнасяща се до консултирането с експерти в областта на финансовите услуги и за това как възнамерява да прилага това тълкувание извън конкретните разпоредби на ДФЕС за делегираните актове;

70.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон отменя настоящия член 202 от Договора за ЕО относно изпълнителните правомощия и въвежда в член 291 от ДФЕС нова процедура, „актове за изпълнение“, с която се предвижда възможността за предоставяне на изпълнителни правомощия на Комисията в случаите „когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващи актове на Съюза“;

71.

Отбелязва, че член 291, параграф 3 от ДФЕС изисква Парламентът и Съветът предварително да приемат регламенти относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителни правомощия от страна на Комисията;

72.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон не съдържа вече основание за действащата понастоящем процедура по комитология, и висящите законодателни предложения, които не бъдат приети преди влизането му в сила, трябва да се изменят, така че да са изпълнени изискванията по членове 290 и 291 от ДФЕС;

73.

Счита, че за първоначалния период със Съвета може да бъде договорено временно решение, така че да не изникнат пречки в резултат на евентуална нормативна празнота и новият регламент да може да се приеме от законодателя след надлежно разглеждане на предложенията на Комисията;

74.

Призовава Комисията да изпрати на съзаконодателите всички висящи предложения, по отношение на които се прилагат нови правни основания и има промени в законодателните процедури;

75.

Изтъква, че Парламентът ще реши каква позиция ще заеме по отношение на вече приети становища по процедурите за консултация по въпроси, при които се преминава към обикновената законодателна процедура и дали това ще изисква потвърждаване на неговата предишна позиция или приемането на нова; подчертава, че потвърждаване на становища като позиция на Парламента на първо четене може да се гласува само след влизане в сила на Договора от Лисабон;

76.

Настоява за сключването на междуинституционално споразумение, изключващо възможността висящи законодателни предложения от „третия стълб“, които са свързани с основните права, да бъдат приемани до влизането в сила на Договора от Лисабон, така че по тези въпроси да е налице възможността за пълен съдебен контрол, докато мерките, които нямат въздействие или имат ограничено въздействие върху основните права да могат да се приемат и преди влизането му в сила;

77.

Призовава другите институции да започнат преговори за сключването на междуинституционално споразумение, което да включва:

78.

Изисква да се преразгледа междуинституционалното споразумение между Парламента и Съвета, определящо работните им отношения във връзка с външната политика, включително споделянето на поверителна информация на основание членове 14 и 36 от ДЕС и член 295 от ДФЕС;

79.

Призовава Съвета и Комисията да обсъдят договарянето на ново междуинституционално споразумение с Парламента, което да предостави на Парламента изрична дефиниция относно участието му на всеки етап от процеса на сключване на международно споразумение;

80.

Призовава за преразглеждане на междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление, като последица от новите разпоредби относно многогодишната финансова рамка (член 312 от ДФЕС) и относно финансовата регламентация (член 322 от ДФЕС);

81.

Счита, че е необходимо да се предприемат всички необходими стъпки за създаването на европейска информационна и комуникационна политика и разглежда съвместната политическа декларация на трите институции относно комуникацията като полезна първа стъпка към постигането на тази цел;

82.

Призовава Комисията да представи в най-кратък срок инициатива за изпълнение на „гражданската инициатива“, определяща ясни, прости и лесни за гражданите условия за упражняване на това тяхно гражданско право; позовава се на резолюцията си от 7 май 2009 г., с която иска от Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета предложение относно „гражданската инициатива“ (6);

83.

Призовава Комисията да приеме регламенти за изпълнение на член 298 от ДФЕС относно доброто администриране, което ще отговори на отдавна отправения призив от страна на Парламента и на Европейския омбудсман за обща административноправна система, уреждаща въпросите на европейската администрация;

84.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон позволява включването на Европейския фонд за развитие в бюджета на Съюза, което ще увеличи демократичната легитимност на важна част от политиката за развитие на ЕС;; призовава Съвета и Комисията да предприемат необходимите стъпки за бюджета на Европейския съюз при предстоящия средносрочен преглед 2008/2009 г.;

85.

Настойчиво препоръчва да се преразгледа и засили статута на Съюза в международни организации веднага след като Договорът от Лисабон влезе в сила и Съюзът стане правоприемник на Европейските общности;

86.

Призовава Съвета и Комисията да се споразумеят с Парламента относно стратегия, насочена към съгласуване на приетото законодателство с Хартата на основните права, както и със съдържащите се в договорите разпоредби относно политики като политиката срещу дискриминацията, за защита на търсещите убежище, за подобряване на прозрачността, за защита на данните, правата на малцинствата и правата на жертвите на престъпления и заподозрените;

87.

Призовава Съвета и Комисията да допринесат за подобряване на връзките между европейските и националните органи, особено в законодателната и съдебната област;

88.

Призовава Съвета и Комисията да осигурят условия за създаването на ефективна обща енергийна политика с цел ефикасно координиране на енергийните пазари на държавите-членки на ЕС и развитието на тези пазари, като същевременно се интегрират външни аспекти, фокусиращи се на енергийните източници и пътищата на енергийните доставки;

89.

Призовава Съвета, съвместно с Европейския парламент, да разгледа използването на разпоредбите на член 127, параграф 6 от ДФЕС, които позволяват на Съвета да възлага на Европейската централна банка специфични задачи, „свързани с надзора за благоразумие на кредитните институции и на други финансови институции, с изключение на застрахователните предприятия“;

90.

Обещава да приспособи своята вътрешна организация с оглед оптимизиране и рационализиране упражняването на новите правомощия, предоставени му от Договора;

91.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на парламентите на държавите-членки.

5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/46

A.

като има предвид, че Договорът от Лисабон внася значителни промени по отношение на финансовите средства на Съюза, и по-специално в областта на междуинституционалните отношения и процедурите за вземане на решения;

Б.

като има предвид, че той въвежда ясна йерархия между основните актове за финансовите и бюджетни процедури на Съюза и по такъв начин внася необходимата яснота относно системата за вземане на решения;

В.

като има предвид, че многогодишната финансова рамка (МФР), която планира многогодишните разходи, дава финансово изражение на политическите приоритети на Съюза и определя таван за разходите му за даден период, се превръща според Договора от Лисабон в юридически обвързващ акт, базиращ се върху специално ново правно основание за приемането на регламент, съдържащ тази рамка;

Г.

като има предвид, че несъвпадането по време на финансовите рамки, от една страна, и мандатите на Европейския парламент и на Комисията, от друга, досега служеха като причина Парламентът отчасти да не може да упражнява своите бюджетни правомощия, тъй като често е обвързан с финансова рамка, договорена и приета от предишния Парламент;

Д.

като има предвид, че ако няма никакви изменения в графика, някои състави на Парламента няма никога да са в състояние да вземат бюджетни решения, които да ги касаят, тъй като финансовата рамка, приета от предшествениците им, обхваща целия им мандат;

Е.

като има предвид, че понастоящем ограничените налични резерви за всяка функция, както и намалените средства за механизмите за гъвкавост, които могат да се използват, правят много трудна адекватната реакция на Съюза спрямо непредвидени политически събития и рискуват да опразнят от съдържание годишната бюджетна процедура;

Ж.

като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон изисква от институциите, отговорни за финансовите и бюджетните решения на Съюза, да постигнат съгласие за оптимален преход към новите правни актове и новите процедури за вземане на решения;

З.

като има предвид, че в интерес на доброто функциониране на икономическия и паричен съюз, бюджетът на ЕС следва да бъде взет под внимание при координирането на бюджетните стратегии на държавите-членки;

И.

като има предвид, че Европейският съвет от 11 и 12 декември 2008 г. потвърди, че Договорът от Лисабон е необходим, за да се подпомогне по-ефикасното, по-демократичното и по-ефективно функциониране на разширения Съюз, включително що се отнася до международните отношения, както и че дефинира подход и законови гаранции в отговор на тревогите на ирландските избиратели, с цел да се обезпечи влизането в сила на Договора преди края на 2009 г., при зачитане на целите на Договорите;

1.

Приветства напредъка, постигнат от Договора от Лисабон, по отношение на демократичния контрол и прозрачността във финансите на Съюза; посочва необходимостта от подобряване и приспособяване на механизмите за междуинституционално съгласуване и на методите за вътрешно сътрудничество, които да дадат възможност на Парламента да използва изцяло новите си правомощия;

2.

Изразява съжаление, че по отношение на собствените ресурси на Съюза държавите-членки не се възползваха от възможността да установят система на истински собствени ресурси на Съюза - по-справедлива, по-прозрачна, по-лесно възприемана от гражданите и ръководена от по-демократична процедура за вземане на решения;

3.

Изразява съжаление, по-конкретно, че не е постигнат напредък по отношение на включването на Парламента в определянето на лимита и видовете собствени ресурси, с които разполага Съюзът; припомня, че се запазва разделението между решенията за приходите и решенията за разходите;

4.

Приветства обаче положените усилия по отношение на възможността да се приемат мерки за изпълнение на решението за собствените ресурси благодарение на специална законодателна процедура, според която Съветът решава с квалифицирано мнозинство едва след одобрението на Парламента;

5.

Призовава Съвета да използва максимално този начин, за да стане процедурата по вземане на решение по-гъвкава;

6.

Приветства даването на официален статут в Договора от Лисабон на многогодишната финансова рамка, която става правно обвързващ акт; посочва, че МФР планира разходите на Съюза и им определя таван за даден период, като допринася за засилването на бюджетната дисциплина;

7.

Посреща със задоволство обстоятелството, че регламентът, определящ МФР, ще трябва да бъде одобряван съвместно от Парламента и Съвета чрез специална процедура;

8.

Въпреки това изразява съжаление, че Договорът от Лисабон запазва изискването за решение с единодушие на Съвета за приемане на МФР, което прави вземането на решение много трудно и благоприятства преговори в духа на „най-малкия общ знаменател“; затова насърчава Европейския съвет да използва възможно най-скоро клаузата, позволяваща му въз основа на решение с единодушие да премине към квалифицирано мнозинство за приемането на МФР;

9.

Също така изразява съжаление за това, че в новата процедура Парламентът разполага единствено с право на одобрение, а не с истинско право на съвместно вземане на решения; подчертава обаче, че Договорът от Лисабон предвижда институциите от самото начало на процедурата да използват всички необходими мерки, за да гарантират крайния й успех; затова приканва Съвета от самото начало на процедурата да изрази готовност за провеждане на структуриран политически диалог с Парламента, за да отчете изцяло неговите приоритети;

10.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон предвижда МФР да определя не само „размера на годишните тавани на бюджетните кредити за поети задължения по категории разходи, както и на годишния таван на бюджетните кредити за плащания“, но също така „всички други разпоредби, необходими за нормалното протичане на годишната бюджетна процедура“ (5);

11.

Приветства факта, че Договорът от Лисабон позволява финансово планиране за срок от пет години, така че, при условие че се осъществят необходимите изменения, МФР да съвпада, доколкото е възможно, с продължителността на мандатите на Парламента и на Комисията, както изисква демократическата логика; подчертава, че биха могли да бъдат изискани специални мерки с цел да се отговори на нуждите на специфични политики за по-дълги финансови периоди;

12.

Затова подкрепя преминаването към петгодишна МФР, но разбира, че пълно съвпадение между МФР, от една страна, и мандатите на Европейския парламент и на Комисията, от друга, може да се окаже трудно постижимо, тъй като счита, че може да е необходима най-малко една година за преговори, за да се даде възможност на всеки нов състав на Парламента и на Комисията да вземат основните решения за финансовата си политика за срока на своя мандат;

13.

Счита за много положително включването на МФР в един цялостен подход за стратегическо междуинституционално планиране - понятие, което впрочем е консолидирано в Договора от Лисабон, - както бе предложено в доклада на Комисията по конституционни въпроси относно междуинституционалното равновесие (6);

14.

Одобрява направеното в доклада предложение новият състав на Комисията, при представянето на своята „програма за мандата“, да представя предложения за насоките на финансовата рамка, които счита за необходими за изпълнението на политическите приоритети на мандата си, приоритети, които след постигане на споразумение между институциите относно програмата за мандата ще бъдат развити в МФР чрез предложенията на Комисията;

15.

Освен това счита, че още по време на дебатите в пленарна зала и изслушванията пред парламентарните комисии кандидатът за председател на Комисията следва да бъде в състояние да представи подробности за очакваните финансови последици от политическите цели, които новата Комисия възнамерява да постигне;

16.

Подчертава, че преминаването към система на петгодишно финансово планиране, както е посочено по-горе, може да изисква продължаването и адаптирането на настоящата МФР до 2016 г. включително, за да може следваща петгодишна МФР да влезе в сила най-късно в началото на 2017 г. (7); препоръчва преговорите за следващата МФР да бъдат при всички случаи приключени до края на първото тримесечие на 2016 г. с цел да се позволи бюджетната процедура за 2017 г. да започне вече в границите на параметрите от рамката, която ще е в сила през 2017 г.;

17.

Подчертава, че преговорите следва да се проведат така, че да е възможно институциите да предвидят влизането в сила на нова МФР още през 2016 г.;

18.

Счита, че продължаването и адаптирането на настоящата МФР следва да бъдат взети под внимание при провеждането на следващия междинен преглед през 2010 г.;

19.

Подчертава, че юридически обвързващият характер на МФР изисква повече от всякога въвеждането на по-голяма гъвкавост, позволяваща на Европейския съюза да реагира на непредвидени предизвикателства по достатъчно гъвкав и ефикасен начин, както в рамките на Съюза, така и извън него;

20.

Обръща внимание на обстоятелството, че Договорът от Лисабон предвижда таваните, съответстващи на последната година на текущата МФР, и другите разпоредби ще бъдат продължени, ако новата МФР не бъде приета преди приключването на предишната МФР; счита, че това представлява допълнителен аргумент в полза на по-голяма гъвкавост;

21.

Във връзка с това настоява колко е важно да се засилват механизмите на гъвкавост в рамките на всяка функция и между отделните функции, от една страна, и чрез специфични инструменти за гъвкавост, които могат да се мобилизират извън резервите, от друга;

22.

Припомня, че Комисията по бюджети ще изрази становище по тези въпроси при приемането на нейния доклад относно междинния преглед на МФР за периода 2007-2013 г.;

23.

Обръща внимание на необходимостта преди влизането в сила на Договора от Лисабон своевременно да се постигне споразумение между институциите относно начина на преминаване от настоящото междуинституционално споразумение към МФР, съдържаща се в правен акт, както е предвидено в Договора от Лисабон; припомня, че е необходим срок от осем седмици, за да могат националните парламенти да разгледат предложенията за законодателни актове;

24.

Във връзка с това счита, че ще трябва да се постигне споразумение относно кои от разпоредбите, които понастоящем са част от междуинституционалното споразумение, следва да бъдат прехвърлени в МФР, кои разпоредби следва да се включат в бъдещия финансов регламент, както и относно разпоредбите, които биха оправдали при необходимост запазването на междуинституционално споразумение, евентуално с включени нови разпоредби - относно бюджетното сътрудничество; припомня, че този процес на разделяне на разпоредбите на сегашното междуинституционално споразумение следва да се извърши въз основа на критериите, посочени в самия Договор от Лисабон;

25.

Приветства със задоволство премахването на разграничаването между задължителни и незадължителни разходи, в резултат на което Парламентът получава правомощия, равни с тези на Съвета, за вземане на решения по отношение на всички разходи на Съюза;

26.

Подчертава, че премахването на разграничаването между задължителни и незадължителни разходи не влиза в противоречие със задължението на Съюза за спазване на финансовите си ангажименти и изразява задоволството си от факта, че в Договора от Лисабон се признава, че е задължение на Европейския парламент, Съвета и Комисията да следят за „наличието на финансови средства, позволяващи на Съюза да изпълнява своите правни задължения спрямо трети страни“ (8);

27.

Отбелязва, че промените в годишната процедура следва да са насочени към нейното опростяване с въвеждането на едно четене за всяка институция и създаването на различни механизми за улесняване на постигането на съгласие между двата клона на бюджетния орган; подчертава, че тези промени трябва да доведат до намаляване на бюрократичните процедури;

28.

Подчертава засилването на ролята на Комисията, на която се дава право на инициатива в бюджетната област и да може да внася изменения в проектобюджета си до свикването на помирителния комитет;

29.

Изразява задоволството си, че в Договора се признава също така, че е задължение на Комисията да предприеме всички необходими инициативи за сближаване на позициите на Парламента и Съвета по време на работата на помирителния комитет, като го приканва по този начин да поеме изцяло ролята си на посредник между Парламента и Съвета с цел постигане на съгласие;

30.

Привлича вниманието върху факта, че в новата процедура се предвижда само едно четене на проектобюджета от страна на всяка институция; подчертава, че новата процедура и предвиденото от нея едно четене де факто не дават вече възможност на институциите да внасят промени в позицията си на второ четене както преди; изразява следователно убеждение, че тази процедура поражда необходимост Парламентът да определи своите политически приоритети на ранен етап и да адаптира по съответния начин своите оперативни подход и организация, позволяващи постигането на всички набелязани цели;

31.

Припомня, че това единствено четене трябва да се използва за утвърждаване на политическите приоритети на Парламента, но трябва също така да му позволява да постигне съгласие със Съвета в резултат от работата на помирителния съвет (или да му позволява да приема отново внесените от него изменения с голямо мнозинство в случай на одобрение от страна на Парламента и отхвърляне от Съвета на текста, изготвен от помирителния комитет);

32.

Подчертава в тази връзка значението на поддържането на прагматичен график, подобен на настоящия, и призовава за своевременно изготвяне на механизмите за съгласуване; припомня от друга страна, че въвеждането на неформални механизми за диалог между институциите е от първостепенно значение за улесняването на постигане на съгласие преди началото на процедурата, а след това и в нейния ход;

33.

Изразява убеждението си, че Договорът от Лисабон ще засили правомощията на Парламента, при условие че последният съумее да намери начините за ефективно управление на по-натоварения график и повишената необходимост от предварителни решения, до които води новата процедура;

34.

Счита, че за в бъдеще ще се увеличи значението на резолюцията на Парламента преди първото заседание по съгласуване, тъй като тя ще позволява на Парламента официално да обяви бюджетните си приоритети за следващата бюджетна година, невъзпиран от тактически съображения, свързани с позицията на Съвета относно проектобюджета; счита, че въпросната резолюция ще позволи също така на другите институции да получат ясна представа за приоритетите на Парламента преди междуинституционалните преговори; добавя, че това също така ще предостави на Европейския парламент възможността да даде някои първоначални насоки относно пилотните проекти и подготвителните дейности;

35.

Припомня, че тези приоритети ще бъдат също така от голяма полза за Парламента като насоки за четенето на проектобюджета в ЕП, а за неговата делегация - като мандат за водене на преговори в рамките на помирителния комитет;

36.

Подчертава необходимостта от организиране на тристранните разговори през месец юли всяка година, с което да се позволи на всяка институция да добие ясна представа за приоритетите на другите страни, а на Парламента - да доведе до знанието на другите институции съдържанието на юлската си резолюция относно проектобюджета;

37.

Подчертава политическата полза от провеждането – при зачитане на правомощията на всяка страна – на задълбочен диалог със съответстващите комисии на националните парламенти относно проектобюджета и приоритетите на Парламента за годишната бюджетна процедура;

38.

Подчертава значението, което ще придобие за в бъдеще помирителният комитет, в качеството си на инстанция, в която се преодоляват политическите различия между двата клона на бюджетния орган; припомня, че този комитет ще има за задача да постигне, в срок от 21 дни, споразумение по компромисен текст, който ще влезе в сила, ако не е отхвърлен от бюджетния орган; счита, че трябва да се гарантира този комитет да има политически състав на най-високо равнище;

39.

Изразява задоволство, че Договорът от Лисабон дава на Парламента решаваща роля в края на процедурата; отбелязва, че:

40.

Подчертава, че е желателно делегацията на Парламента в помирителния комитет да бъде председателствана от председателя на Комисията по бюджети и да включва, ако това е необходимо и без да се засяга политическият характер на определянето на членовете й от политическите групи, освен членовете на тази комисия и членове на специализирани парламентарни комисии, в случай че предмет на преговори е специфичен въпрос от тяхната сфера на компетентност;

41.

Приканва Съвета да постигне в кратки срокове споразумение с Парламента относно начина на функциониране на помирителния комитет;

42.

От своя страна счита, че помирителният комитет следва да може да заседава поне два пъти на най високо политическо равнище, ако това е необходимо за постигане на споразумение, като заседанията му се предхождат от подготвителни политически тристранни разговори според традиционния модел; припомня необходимостта представителите на Съвета да разполагат на тези срещи с политически мандат за водене на преговори;

43.

Предлага тези срещи да се подготвят от междуинституционална подготвителна група, състояща се от главния докладчик и представители на политическите групи от страна на Парламента и от постоянния представител на държавата, упражняваща председателството, като той да може да бъде придружен от представители на другите две държави от „тройката“;

44.

Припомня също така, че институциите трябва да постигнат съгласие относно състава на секретариата на този комитет, който следва най-вероятно да се състои от длъжностни лица от двата клона на бюджетния орган и да бъде подпомаган от Комисията;

45.

Обръща внимание на факта, че правилото, според което Комисията не може да внася повече изменения в представения от нея проект след свикването на помирителния комитет, ще изключи използването на традиционното писмо за внасяне на корекции, изпращано през есента, за да се отчитат актуализираните предвиждания за селскостопанската политика и отражението й върху бюджета; счита, че в такъв случай най-подходящата процедура е, след като са известни всички окончателни данни относно селското стопанство, Комисията да представи при необходимост специфичен проект на коригиращ бюджет за селското стопанство;

46.

Подчертава, че разширяването на бюджетните правомощия на Парламента, така че да включват всички разходи на Съюза, паралелно с разширеното прилагане на процедурата за съвместно вземане на решение при почти всички законодателни актове налагат необходимостта от отчитане в по-голяма степен на законодателната дейност, свързана с бюджета; за тази цел счита за необходимо засилването на сътрудничеството между Комисията по бюджети и секторните комисии, така че надлежно да се отчита финансовото отражението на законодателната дейност на Парламента, по-специално нейното отражение върху МФР и годишния бюджет; предлага в тази връзка помирителните комитети в законодателната област, свиквани по въпроси, имащи финансово отражение, да включват член на Комисията по бюджети; обръща внимание в тази връзка, че работата на работната група по въпросите на парламентарната реформа, не на последно място що се отнася до специфичните форми на сътрудничество между парламентарните комисии, изложени в третия междинен доклад;

47.

Припомня също така, че в Договора от Лисабон задължението да се следи за спазването на бюджетната дисциплина засяга всички институции на Съюза; припомня, че Правилника за дейността на Парламента предвижда вече специфична процедура, за да се гарантира спазването на този принцип; счита, че тази процедура трябва да стане по-оперативна и ефикасна;

48.

Изразява задоволството си от факта, че Финансовият регламент ще се приема от Парламента и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура (съвместно вземане на решения), след становище, представено от Сметната палата;

49.

Припомня, че Договорът от Лисабон съдържа основните разпоредби, използвани за идентифициране на разпоредбите на сегашното междуинституционално споразумение, които следва да бъдат включени в бъдещото споразумение, и тези, които следва да бъдат включени в МФР;

50.

Отбелязва въпреки това, че Финансовият регламент следва да включва всички разпоредби, необходими за определяне на бюджетната процедура в съответствие с разпоредбите на Договора (9); счита, че тази формулировка следва да обхваща функционирането на помирителния комитет, механизма за задействане на процедурата и, разбира се, актуализирането на разпоредбите на Финансовия регламент, пряко засегнати от измененията, внесени от Договора от Лисабон (а именно премахване на разделението между задължителни и незадължителни разходи, нова процедура на съвместно вземане на решение относно прехвърлянето на средства, т.н.);

51.

Счита, че е от първостепенно значение институциите своевременно да постигнат политическо споразумение по тези въпроси, така че след влизането в сила на Договора от Лисабон да могат бързо да бъдат въведени необходимите изменения на Финансовия регламент съгласно новата процедура и, ако това е необходимо, да бъдат предвидени временни споразумения, които да позволят плавното протичане на бюджетната процедура;

52.

Приканва Комисията своевременно да представи предложение, което да позволи на Парламента и Съвета да постигнат споразумение относно прилагането на критерия за идентифициране, посочен в параграф 49, относно съдържанието на сегашното междуинституционално споразумение;

53.

Подчертава, че тези изменения на Финансовия регламент трябва стриктно да се отграничават от преразглеждането на този документ на три години, предвидено за 2010 г.;

54.

Отбелязва, че влизането в сила на Договора от Лисабон ще има отражение върху бюджета на Съюза що се отнася до нововъденията, които той включва на институционално ниво, по-специално превръщането на Европейския съвет в институция и създаването на поста постоянен председател, както и създаването на длъжността върховен представител и на Европейската служба за външна дейност, която го подпомага при изпълнение на функциите му;

55.

Отново заявява намерението си да упражнява изцяло бюджетните си правомощия по отношение на институционалните нововъведения и подчертава значението на навременното постигане на политическо споразумение със Съвета относно финансирането на Европейския съвет и по-специално поста постоянен председател на Европейския съвет, както и относно финансирането на бъдещата Европейската служба за външна дейност; подчертава, че финансирането на тази служба следва да остане изцяло под контрола на бюджетните органи;

56.

Отбелязва, че в рамките на Общата външна политика и политика на сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана Договорът от Лисабон предвижда създаването на нови процедури за предоставяне на бърз достъп до бюджета на Съюза и за създаване на начален фонд, съставен от вноски на държавите-членки; въпреки това подчертава, че всички външни дейности на Съюза следва по правило да бъдат финансирани от бюджетни кредити на Общността и само по изключение - в извънредни случаи - от вноски извън бюджета на Съюза;

57.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон ще има също така финансово отражение, впрочем ограничено, вследствие на новите специфични компетентности, които Съюзът придобива; декларира, че е готов да анализира, в подходящия момент, конкретните последствия от упражняването на тези нови компетентности; счита, че прилагането им в тяхната цялост със сигурност няма да се осъществи непосредствено след влизането в сила на Договора от Лисабон, а постепенно в процеса на изготвяне на отнасящите се до тях законодателни предложения; счита въпреки това, че финансирането им не трябва да е за сметка на финансирането на сегашните дейности на Съюза;

58.

Би желал да покани националните парламенти да вземат ежегодно участие в съвместен публичен дебат във връзка с насоките за национална и общностна бюджетна политика, преди разглеждането на съответните проектобюджети, с цел да се определи от самото начало обща рамка за координирането на националните политики на държавите-членки, като в същото време се вземе под внимание приносът на Общността;

59.

Изтъква, че решението относно разпределянето на разходите от бюджета на ЕС по отношение на главните цели на Съюза би могло да бъде разгласено по полезен начин с ежегодното публикуване от всяка държава-членка на бюджетните кредити от националните и - в съответните случаи - от регионалните бюджети, които способстват за постигането на тези цели;

60.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.

5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/54

A.

като има предвид, че европейската политика на съседство и източното партньорство, на което скоро ще бъде даден ход, признават европейските стремежи на Република Молдова и значението на Молдова като страна с дълбоки исторически, културни и икономически връзки с държавите-членки на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че планът за действие ЕС–Република Молдова цели насърчаване на политическите и институционалните реформи в Република Молдова, включително в областта на демокрацията и правата на човека, правовата държава, независимостта на съдебната система и свободата на медиите, както и добросъседските отношения;

В.

като има предвид, че определената за юни 2009 г. цел е преговорите по ново споразумение между Република Молдова и ЕС да започнат по време на заседанието на Съвета за сътрудничество ЕС–Молдова;

Г.

като има предвид, че Република Молдова е член на Съвета на Европа и на ОССЕ и че с това свое членство се задължава да насърчава демокрацията и зачита правата на човека, включително в областта на предотвратяването и борбата срещу мъченията, малтретирането и друго нечовешко и унизително отношение;

Д.

като има предвид, че на 5 април 2009 г. в Република Молдова се проведоха парламентарни избори, които бяха наблюдавани от международна мисия за наблюдение на изборите, съставена от представители на Бюрото за демократични институции и права на човека/ОССЕ, на Европейския парламент, Парламентарната асамблея на ОССЕ и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;

Е.

като има предвид сериозната загриженост, изразена по време на предизборния период относно упражняването на правителствен контрол над обществените медии, заплахите и тормоза на опозиционни лидери и частни медии, и злоупотребата с административни средства в полза на управляващата партия;

Ж.

като има предвид, че между 500 000 и 1 милион молдовци живеят в чужбина и като има предвид, че няколко апела, подписани от голям брой НПО и сдружения на молдовската диаспора, включително този от февруари 2009 г., адресиран през февруари 2009 г. до президента на Република Молдова, председателя на Парламента и министър-председателя на Република Молдова – във връзка с лишаването на молдовците, които живеят в чужбина, от правото да гласуват, изпратени до компетентните органи на Молдова преди изборите на 5 април 2009 г., бяха игнорирани; и като взе предвид много ограничения брой молдовци, живеещи извън границите на Република Молдова, които са гласували (22 000);

З.

като има предвид, че действащите органи на отцепническия регион Приднестровие не допуснаха до участие в изборите много молдовски граждани;

И.

като има предвид, че съгласно заключението, съдържащо се в предварителните констатации на международната мисия за наблюдение на изборите, изборният процес е отговарял на много международни стандарти и задължения, но се изискват още подобрения, за да се гарантира, че изборният процес ще бъде освободен от ненужна административна намеса, и за повишаване доверието на обществеността;

Й.

като има предвид оплакванията на опозиционните партии, известни като Коалиция 2009, за масови нередности по време на изборите от 5 април 2009 г. при съставянето на избирателните списъци и допълнителните списъци, и при преброяването на гласовете и представянето на резултатите;

K.

като има предвид, че след повторно преброяване на гласовете, окончателните резултати от изборите бяха публикувани от Централната избирателна комисия на 21 април 2009 г. и потвърдени от Конституционния съд на 22 април 2009 г.;

Л.

като има предвид, че събитията след изборите се характеризираха с насилие и мащабна кампания за сплашване и насилие от страна на молдовското правителство, поставяйки под съмнение ангажимента на молдовските органи към демократичните ценности и правата на човека, както и общественото доверие в тези органи;

М.

като има предвид, че мирните протести бяха провокирани от съмнения относно честността на изборите и недоверие към обществените институции, включително към тези, администрирали изборния процес, и като има предвид, че достойни за съжаление актове на насилие и вандализъм бяха използвани от органите за сплашване на гражданското общество чрез яростна, непропорционална реакция и допълнително ограничаване на и без това крехките основни права и свободи на молдовските граждани;

Н.

като има предвид, че официално се приема, че най-малко 310 човека са били арестувани и задържани и че някои от арестуваните продължават да са в затвора, и като има предвид, че задържаните са били подложени на системно малтретиране в полицейските участъци до степен граничеща с мъчение;

О.

като има предвид, че побоят и произволните арести на граждани от неидентифицирани полицейски части като че ли не целяха омиротворяване на положението, а по-скоро да доведат до преднамерени репресивни действия;

П.

като има предвид, че нарушенията на правата на човека от страна на молдовските органи, произволният тормоз на представители на гражданското общество и на протестиращи, и незачитането на принципа на правовата държава и съответните европейски конвенции, по които Молдова е страна, все още продължават;

Р.

като има предвид, че правителството на Молдова обвини Румъния в участие в следизборните демонстрации и изгони румънския посланик; като има предвид, че правителството на Молдова също така възстанови визовия режим за гражданите на тази държава-членка на ЕС;

С.

като има предвид, че трябва да се подчертае отсъствието на сериозни признаци или доказателства, въз основа на които да може да бъде обвинена някоя държава-членка на ЕС, че носи отговорност за наситените с насилие събития от последните седмици;

Т.

като има предвид, че едно истинско и балансирано партньорство може да се развива единствено на основата на общи ценности, особено в областта на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека и гражданските свободи;

У.

като има предвид, че Европейският съюз се стреми да установи, с помощта на своята програма за източно партньорство, по-голяма стабилност, по-добро управление и икономическо развитие в Република Молдова и другите държави по неговата източна граница;

1.

Подчертава значението на по-задълбочените отношения между ЕС и Република Молдова и потвърждава необходимостта от съвместна работа, за да се допринесе за по-голяма стабилност, сигурност и благоденствие на европейския континент и за да се предотврати появата на нови разделителни линии;

2.

Потвърждава ангажимента си за продължаване на един съдържателен и целенасочен диалог с Република Молдова, но отдава голямо значение на въвеждането на категорични разпоредби относно правовата държава и зачитането на правата на човека, като в същото време подчертава, че по-нататъшното укрепване на отношенията, включително чрез сключването на ново разширено споразумение, следва да бъде поставено в зависимост от поемането на реален и ясно изразен ангажимент от страна на молдовските органи за демокрация и зачитане на правата на човека;

3.

Подчертава, че пълното спазване на международните демократични стандарти преди, по време и след изборния процес е от най-голямо значение за по-нататъшното развитие на отношенията между Република Молдова и Европейския съюз;

4.

Категорично осъжда масираната кампания на тормоз и сериозни нарушения на правата на човека и всички други незаконни действия, извършени от молдовското правителство след парламентарните избори;

5.

Настоятелно призовава молдовските органи незабавно да преустановят незаконните арести и да осъществяват управлението на държавата в съответствие с нейните международни ангажименти и задължения в областта на демокрацията, правовата държава и правата на човека;

6.

Изразява особена загриженост относно незаконните и произволни арести и ширещото се нарушаване на човешките права на задържани лица, по-конкретно на правото на живот, правото на неподлагане на физическо малтретиране, изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, на правото на свобода и сигурност, правото на справедлив процес и правата на свобода на събиранията, на сдруженията и на изразяване, както и относно факта, че тези нарушения продължават;

7.

Подчертава, че трябва да установи национален диалог с участието на правителството и опозиционните партии, като се положат сериозни усилия за коренно подобряване на демократичните процедури и функционирането на демократичните институции в Република Молдова, и че в рамките на този диалог трябва се предприемат незабавно мерки за отстраняване на слабостите, отбелязани в заключенията на международната мисия за наблюдение на изборите;

8.

Подчертава обаче, че вътрешното напрежение в Република Молдова е много високо, и затова изразява твърдото си убеждение, че е налице неотложна необходимост от създаване на независима комисия за разследване с участието на ЕС, на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията, както и на независими експерти, така че да се гарантира безпристрастен и прозрачен процес на разследване;

9.

Настоява всички, за които се установи, че са отговорни за бруталното насилие срещу задържаните, да бъдат привлечени под отговорност; освен това настоява, че констатациите на разследващата комисия следва също да доведат до реална реформа на правната система и на силите на полицията в Република Молдова;

10.

Призовава за провеждане на специално разследване на смъртните случаи в следизборните събития, както и на всички твърдения за изнасилване и малтретиране по време на задържане, и на политическите арести, като например на Anatol Matasaru и Gabriel Stati;

11.

Осъжда кампанията на молдовските органи за тормоз над журналисти, представители на гражданското общество и опозиционните партии, по-конкретно арестите и експулсирането на журналисти, отнемането на достъп до уебсайтове и телевизионни станции, пропагандата, провеждана в излъчванията на държавните телевизионни канали, и отказите за достъп на представителите на опозицията до обществените медии; счита тези действия за насочени към изолиране на Република Молдова от контрола на националните и международни медии и обществеността; изразява съжаление и осъжда продължаващата цензура, налагана с писмата на министрите на вътрешните работи и правосъдието до неправителствените организации, политическите партии и средствата за масова информация;

12.

Решително осъжда решението на молдовските органи да екстрадират посланика на Румъния и да въведат визов режим за гражданите на тази държава-членка на Европейския съюз; настоява, че дискриминацията спрямо граждани на ЕС на основание национален произход е неприемлива, и призовава органите на Молдова да възобновят безвизовия режим за румънските граждани;

13.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да предприемат преглед на визовата уредба на ЕС спрямо Република Молдова, с цел да се облекчат условията за предоставяне на визи на молдовските граждани, особено финансовите условия, и да се създаде възможност за по-добро уреждане на условията за пътуване; в същото време изразява надежда, че гражданите на Молдова няма да се възползват от един по-благоприятен режим за визи и пътувания, за да започнат масово да напускат своята родина, а ще бъдат насърчени активно до допринесат за нейното по-нататъшно развитие;

14.

Отбелязва, че твърденията за намеса на държава от ЕС в събитията изглеждат безпочвени и не бяха обсъдени, нито повторени при срещите на ad hoc делегацията в Република Молдова;

15.

Изисква незабавни и съществени доказателства в подкрепа на всяко твърдение на молдовското правителство за предполагаемите престъпни действия на демонстрантите и намесата на чужди правителства;

16.

Отбелязва изявленията на молдовските органи за образуване на наказателно производство за „опита за узурпиране на държавната власт на 7 април 2009 г.“ и призовава разследването да се проведе по прозрачен начин и да изясни твърденията на молдовските органи за участие на една или повече трети държави в тези събития;

17.

Осъжда всички актове на насилие и вандализъм, но същевременно счита за неприемливо всички протести да се представят като престъпни действия и твърденията за „противоконституционен заговор“; счита, че мирните протести са до голяма степен подклаждани от съмнения в честността на изборите, недоверие в обществените институции и неудовлетворение от социалното и икономическо положение в Република Молдова;

18.

Изразява увереност, че конструктивният диалог с опозиционните партии, гражданското общество и представителите на международни организации е единственият изход от създалото се положение в Република Молдова;

19.

Подчертава, че евентуалното провеждане на нови избори ще изисква наличието на консенсус между опозицията и правителството по отношение на конкретни подобрения в изборния процес;

20.

Отново изтъква значението на независимата съдебна власт и призовава за допълнителни мерки за гарантиране на редакционната независимост на всички медии, включително националното радио и телевизия на Молдова, и за прекратяване на опитите за сплашване на ProTV Channel и на заплахите за неудължаване на неговия лиценз, както и за значителни подобрения в молдовския избирателен закон, като ключови елементи от всеки бъдещ изборен процес и демократична консолидация в Република Молдова;

21.

Изразява съжаление относно факта, че молдовското правителство не положи усилия за улесняване на гласуването на молдовските граждани в чужбина, съобразно препоръките на Венецианската комисия; призовава молдовските органи да приемат необходимите мерки това да се осъществи своевременно;

22.

Подчертава значителните разлики между предварителния доклад на Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ относно провеждането на изборите и твърденията на голям брой молдовски НПО за широко разпространени нередности; посочва, че тези разлики трябва да се вземат предвид при евентуален бъдещ преглед на дейностите по наблюдение на изборите на Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ и приноса на ЕС за изпращането на международни мисии за наблюдение на изборите;

23.

Изразява убеждение, че за да запази доверието на народа на Република Молдова, ЕС следва да се включи в управлението на създалата се ситуация по активен, задълбочен и всеобхватен начин; настоятелно призовава Съвета за разгледа възможността за изпращане на мисия за правова държава в Република Молдова с цел подпомагане на правоприлагащите органи в процеса на реформи, по-специално в областта на полицията и правосъдната система;

24.

Подчертава, че Комисията, Съветът и държавите-членки трябва да се възползват изцяло от европейската политика за добросъседство и по-специално от новата програма за източно партньорство, с цел установяване на по-голяма стабилност, по-добро управление и балансирано икономическо развитие в Република Молдова и другите държави по източната граница на Съюза;

25.

Призовава Комисията и Съвета да гарантират по-широк обхват на средствата на ЕС, предоставяни на Република Молдова в областта на правата на човека и основните свободи, по-специално чрез пълно използване на Европейския инструмент за демокрация и права на човека и разпоредбите на Инструмента на европейската политика за съседство; призовава Комисията да представи на Европейския парламент подробен доклад относно използването на всички финансови средства на ЕС в Република Молдова, със специално внимание към финансовите средства, предвидени в областта на доброто управление и демократичното развитие;

26.

Призовава Съвета и Комисията да укрепят мисията на специалния представител на ЕС в Република Молдова, както по отношение на нейния мащаб, така и на средствата;

27.

Отново изразява подкрепата си за териториалната цялост на Република Молдова и посочва, че е необходимо ЕС да играе по-активна роля в намирането на решение на въпроса за Приднестровието;

28.

Още веднъж подчертава, че Европейският съюз трябва да направи всичко в рамките на своите възможности, за да предложи на народа на Република Молдова едно истинско европейско бъдеще; настоятелно призовава всички политически сили в Република Молдова и партньорите на Молдова да не злоупотребяват с настоящото положение на нестабилност и да на отклоняват Молдова от европейския курс на страната;

29.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и на ОССЕ, както и на правителството и парламента на Република Молдова.