4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/1

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Испания за периода 2009—2013 г.

(2)

След повече от десетилетие на висок растеж на БВП през 2009 г. Испания навлезе в тежка рецесия. Икономическият спад се дължеше на рязкото намаление на вътрешното търсене, което отразява ограничаването на макроикономическите дисбаланси, натрупани по време на високия растеж, и беше допълнително задълбочен от глобалната финансова криза. По-специално, високият растеж на кредитирането свърши и частният сектор бързо повиши нормата си на спестяване; прекомерно големият жилищен сектор се свива, като се наблюдава спад едновременно на цените и на активността; високият външен дефицит намаля; инфлационният натиск отслабна.

Икономическият спад доведе до огромно съкращаване на много работни места и увеличение на безработицата. Сегашната криза има тежки последствия и върху публичните финанси на Испания. Освен спада на активността изменението на резултатите във фискалната област отразява и политическите действия за преодоляване на кризата, включващи прилагането на съществени мерки за стимулиране. Още през 2008 г. дефицитът по държавния бюджет надхвърли 3 % от БВП, поради което през март 2009 г. бе открита процедура при прекомерен дефицит. Последната засега стъпка от процедурата бе издаването от страна на Съвета на преразгледана препоръка по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз през декември 2009 г., с която Испания бе призована да преодолее прекомерния дефицит до 2013 г. Основните предстоящи предизвикателства са продължаването на корекциите, включително намаляването на външния дефицит и преструктурирането на източниците на растеж на БВП от вътрешното търсене, и по-конкретно жилищния сектор, към външния сектор. За тази цел ще са необходими реформи за повишаване на производителността и растежа на потенциалния БВП, както и за създаване на работни места по устойчив начин. Същевременно трябва да се повиши конкурентоспособността, също чрез подходящи мерки за намаляване на разходите, т.е. ограничаване на растежа на заплатите и търговските маржове спрямо търговските партньори на страната. Тези структурни проблеми с конкурентоспособността заедно с цикличните фактори, отразяващи високия икономически растеж — по-висок от растежа на главните търговски партньори, — доведоха до голям дефицит по текущата сметка, който нарасна бързо през последното десетилетие, достигайки върховата си стойност през 2007 г., когато се измерваше с двуцифрени числа, и намалявайки приблизително двойно през 2009 г. Накрая, ако досега държавният сектор смекчаваше острия спад в частния сектор, това вече не може да продължава без допълнително намаляване на фискалната устойчивост. Следователно прилагането на надеждна и устойчива стратегия за фискална консолидация е главното предизвикателство през следващите години.

(3)

Въпреки че спадът на фактическия БВП в условията на криза е до голяма степен с цикличен характер, нивото на потенциалния БВП също беше отрицателно повлияно. Освен това кризата може да засегне потенциалния растеж и в средносрочен план чрез по-ниските инвестиции, ограниченията на кредитирането и увеличението на структурната безработица. Нещо повече, влиянието на икономическата криза увеличава отрицателните ефекти на застаряването на населението върху потенциалното производство и устойчивостта на публичните финанси.

При тези условия от основно значение ще бъде ускоряването на структурните реформи, за да се поддържа потенциалният растеж. За Испания по-конкретно е бъде важно да предприеме реформи в областта на пазара на труда, образованието, конкуренцията в секторите на услугите и на електрическата енергия и ефективността на научноизследователската и развойната дейност (НИРД).

(4)

Според макроикономическия сценарий, въз основа на който е изготвена програмата, се допуска, че реалният БВП ще намалее с 0,3 % през 2010 г. и след това ще се възстанови до растеж от 1,8 % през 2011 г. и средно 3 % през 2012 и 2013 г. Повишаването на растежа би се дължало главно на вътрешното търсене, с известна помощ от външния сектор. Предвид наличната към момента информация (2) този сценарий изглежда основан на леко оптимистични допускания за растежа на БВП през 2010 г. и на много оптимистични допускания за растежа през следващите години. По-специално, предвиденото увеличение на вътрешното търсене вероятно ще бъде по-ограничено през следващите години, като се има предвид мащабът на протичащите понастоящем структурни корекции — и особено, но не само, спадащият дял на инвестициите за жилищно строителство в икономическата дейност. Прогнозите в програмата за ограничаването на инфлацията изглеждат реалистични. Предвижда се размерът на нето получените чуждестранни заеми да намалее още през периода на програмата, което отразява ограничаването на големите външни дисбаланси на Испания.

(5)

Съгласно програмата дефицитът по консолидирания държавен бюджет за 2009 г. е в размер на 11,4 % от БВП. Значителното влошаване в сравнение с дефицита от 4,1 % от БВП през 2008 г. отразява до голяма степен въздействието на кризата върху държавните финанси, включително чрез действието на автоматичните стабилизатори, но се дължи и на мерките за стимулиране в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), възлизащи на 2¼ % от БВП. Съгласно програмата се планира фискалната политика да стане рестриктивна през 2010 г. и последните години от програмния период, в съответствие с препоръчаната от Съвета стратегия за оттегляне на мерките във фискалната област и с цел коригиране на прекомерния дефицит до 2013 г. и връщане към стабилното състояние на публичните финанси.

(6)

Според програмата целта за 2010 г. е постигане на дефицит по консолидирания държавен бюджет от 9,8 % от БВП, което е много повече от предвидения в бюджета за 2010 г. дефицит от 8,1 %. Влошаването с 1,7 процентни пункта от БВП отразява базов ефект от 2009 г. Законът за бюджета за 2010 г. включва редица дискреционни мерки по отношение както на приходите, така и на разходите, и ще даде началото на фискалната консолидация в Испания. По отношение на приходите бюджетът включва и повишение на ставките на ДДС от юли 2010 г., по-силно изразена прогресивност на данъците върху спестяванията и временно намаление на данъците за малките и средните предприятия (МСП) за насърчаване на заетостта. В бюджета е отразено и допълнителното въздействие на повишението на данъците върху алкохола и тютюневите изделия, извършено в средата на 2009 г. В разходната страна бюджетът включва частичното разширяване на пакета от инвестиционни мерки за органите на местното управление, възлизащи на ½ % от БВП. Очаква се разходите за инвестиции да бъдат компенсирани и дори надхвърлени от икономиите на текущите разходи, възлизащи на ¾ % от БВП. Освен това бюджетът отразява оттеглянето на множество временни мерки за стимулиране, прилагани през 2008 г., като намалението на данъчната тежест върху трудовите доходи чрез въвеждане на кредит за данъка върху доходите на физическите лица. Съчетаното въздействие от оттеглянето на временните мерки за стимулиране и от новите дискреционни мерки, планирани за 2010 г., се очаква да доведе до подобрение на фискалното салдо с до 1¾ % процентни пункта от БВП през 2010 г., което би било в съответствие с препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. Освен чрез мерките в бюджета за 2010 г. консолидацията се очаква да бъде засилена от т.нар. „План за незабавни действия“ за 2010 г., който ще доведе до намаление на планираните разходи по Закона за бюджета за 2010 г. с 0,5 % от БВП. Фискалната позиция през 2010 г., оценена чрез изменението на структурното салдо (коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл салдо минус еднократните и другите временни мерки), ще бъде рестриктивна, с подобрение в размер на 2 процентни пункта от БВП.

(7)

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия е дефицитът да се намали под референтната стойност от 3 % от БВП до 2013 г., в съответствие с препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г.

Актуализацията цели постигането на дефицит от съответно 7,5 %, 5,3 % и 3 % от БВП за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. През последните години от програмата се очаква за консолидацията съществено да допринесат т.нар. План за икономии 2011–2013 г. за централното правителство, който бе одобрен на 29 януари 2010 г. и ще бъде уточнен подробно през следващите месеци, и рамковите споразумения, които предстои да бъдат одобрени и които съдържат редица нови мерки за намаление на разходите на регионално и местно ниво. Според основните предложения в пакета от мерки се планира i) практически да се замрази процесът на наемане на служители в публичния сектор; ii) трайно да се намалят междинното потребление, трансферите и други разходи с 1 процентен пункт от БВП; iii) да се понижи бруто образуването на основен капитал с 0,9 % от БВП и iv) да се намалят субсидиите с 0,5 % от БВП. Според програмата средносрочната бюджетна цел (СБЦ) остава постигането на балансирано състояние на бюджета в рамките на цикъла. Предвид най-актуалните предвиждания и равнището на дълга СБЦ отразява повече от адекватно целите на Пакта. Въпреки това в програмата не се предвижда изпълнението на целта в рамките на програмния период.

(8)

Бюджетните резултати биха могли да се окажат по-лоши от предвиденото в програмата в рамките на програмния период. Тези рискове изглеждат сравнително ниски за 2010 г., но се отнасят в по-голяма степен за 2011 г. и след това. Макроикономическите прогнози в актуализираната програма са едва леко оптимистични за 2010 г. и подчертано оптимистични за следващите години. Неяснота има и по отношение на предвижданите мерки за консолидация, особено след 2010 г., които все още са на етап предложение и трябва да бъдат допълнително уточнени, приети и изпълнени. Има и допълнителен риск, произтичащ от изпълнението на бюджетите на органите на регионалното и местното управление, въпреки че се очаква рамковите споразумения да го намалят.

(9)

Брутният държавен дълг се изчислява на 55,2 % от БВП през 2009 г., което е значително повишение спрямо 39,7 % от БВП през предходната година. Нарастването на съотношението на дълга се дължи както на осезаемото увеличение на дефицита и спада на растежа на БВП, така и на значителна корекция наличности-потоци, отразяваща главно подкрепата за кредитирането.

Предвижда се съотношението на дълга да нарасне с още 19 процентни пункта през периода на програмата, да надхвърли референтната стойност по Договора през 2010 г. и да достигне 74 % от БВП през 2013 г., главно под влиянието на високите дефицити по държавния бюджет. Изменението на съотношението на дълга може обаче да се окаже по-неблагоприятно от предвиденото в актуализираната програма с оглед на рисковете пред макроикономическия сценарий и бюджетните цели, необходимостта от преструктуриране на финансовия сектор и в по-малка степен несигурността относно въздействието на гаранциите, предоставени като част от пакета за финансова подкрепа. Въпреки това тенденцията към увеличаване на дълга, свързана с мерките в подкрепа на финансовия сектор, би могла да се обърне, ако схемата за подпомагане и свързаните с нея финансови операции се окажат успешни.

(10)

Средносрочните прогнози за дълга, които допускат растежът на БВП да се възстанови постепенно до прогнозираните преди кризата стойности, съотношението на данъчните приходи към БВП да достигне равнището отпреди кризата и които включват предвиденото увеличение на разходите, свързани с възрастта, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия във вида, в който е представена, и без допълнителни промени в политиката би довела до стабилизиране на съотношението дълг-БВП до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е значително над средното ниво за ЕС, най-вече поради относително високото нарастване на разходите за пенсии като дял от БВП през следващите десетилетия. Според оценката в програмата състоянието на бюджета през 2009 г., което се е влошило съществено в сравнение с началното положение в предишната програма, утежнява бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Отбелязва се, че в пенсионно-осигурителния фонд са натрупани активи с оглед предварителното финансиране на част от бъдещите разходи за пенсии. Постигането на по-големи първични излишъци в средносрочен план, съчетано с извършването на структурни реформи, би допринесло за намаляване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, които в Доклада на Комисията от 2009 г. относно устойчивостта (3) са оценени като високи.

Съгласно програмата на 29 януари 2010 г. предложи в Пакта от Толедо пенсионна реформа, съдържаща наред с другото следните елементи: i) стабилно покачване на възрастта за пенсиониране до 67 години и възможността за обвързване на други параметри на сегашната система с това удължаване на трудовия живот; ii) укрепване на връзката между вноски и обезщетения (в това число възможността за създаване на схеми с фиксиран размер на обезщетенията в част от системата); iii) по-гъвкава връзка между схемите за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и публичната система за социална сигурност; и iv) достатъчна и по-ефикасна политика за семейно подпомагане.

(12)

Въпреки че средносрочната бюджетна рамка допринесе за въвеждането на многогодишно фискално планиране и като цяло показва добри резултати, от 2008 г. насам се наблюдава влошаване. Съществуващата национална бюджетна рамка бе подсилена с реформата на Закона за бюджетната стабилност през 2007 г., с която беше въведен принципът за стабилност на бюджета в рамките на цикъла. Това позволи бюджетните цели да се определят въз основа на положението от гледна точка на цикъла. През 2009 г. възможността за проявяване на гъвкавост по този закон бе изчерпана, след като на органите на регионалното и местното управление по изключение бе разрешено да реализират по-висок дефицит от първоначално предвидения в бюджетната рамка. Същевременно одобряването и последващото пълно изпълнение на рамковите споразумения за устойчивостта на публичните финанси с регионите и общините ще установи инструмента за приемане и наблюдение на плановете за преструктуриране на разходите със съдържание, подобно на това на централното управление.

(13)

В програмата се подчертава колко е важно качеството на публичните финанси като ключов елемент от стратегията за оттегляне на мерките за стимулиране във фискалната област в Испания. В това отношение в програмата са очертани някои реформи за подобряване на ефикасността и ефективността на държавните разходи, както и за промяна на структурните характеристики на данъчната система. В приходната страна на бюджета тези реформи включват изменения на структурните характеристики на испанската данъчна система като отмяна на намаленията на данъчната тежест за трудовите доходи, повишаване на прогресивността на данъците върху спестяванията и увеличаване на ставките на ДДС. По отношение на разходите приоритет се дава на продуктивните разходи, и в частност образованието и научноизследователската и развойна дейност, както и на необходимостта от задържане на междинното публично потребление, което се отразява в предвиждания спад на БВП с 4,3 процентни пункта през периода 2011—2013 г.

(14)

Като цяло представената в програмата бюджетна стратегия за 2010 г. съответства на препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. От 2011 г. нататък обаче предвид рисковете може да се окаже, че тази стратегия не съответства напълно на препоръката на Съвета по член 126, параграф 7. Въпреки че както е представена, бюджетната стратегия за намаляване на дефицита под 3 % от БВП отговаря на препоръките, като се вземат предвид посочените по-горе рискове, корекцията на прекомерния дефицит в определения срок още не е гарантирана, а средното бюджетно стимулиране може и да не достигне препоръчания минимум от 1½ % от БВП годишно за целия период. По-специално, бюджетната стратегия е изложена на риск от неизпълнение поради оптимистичния макроикономически сценарий за периода след 2010 г., който може да доведе до по-нисък принос на икономическия растеж за фискалната консолидация в сравнение с предвиденото в програмата. Освен това планът за корекции след 2010 г. трябва да бъде изяснен по-подробно по отношение на конкретните мерки, които ще бъдат приемани. Бюджетната стратегия може да се окаже недостатъчна и за започването на тенденция към намаляване на съотношението на дълга. За да бъдат преодолени тези рискове, стратегията трябва да бъде подкрепена с напълно конкретизирани мерки за периода след 2010 г., а плановете за последните години от програмата да бъдат достатъчно подсилени. Това би било целесъобразно и с оглед на предвижданото бързо нарастване на съотношението на дълга и свързаните с възрастта на населението разходи, както и предвид неминуемите предизвикателства пред Испания по отношение на корекциите на дисбалансите.

(15)

Що се отнася до изисквания за предоставянето на данни в насоките за програмите за стабилност и програмите за конвергенция, в програмата има някои пропуски при задължителните и незадължителните данни (4). В своите препоръки съгласно член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. за прекратяване на прекомерния дефицит по държавния бюджет Съветът призова Испания също така да докладва за напредъка в прилагането на тези препоръки в отделна глава от актуализираните програми за стабилност (5).

i)

да изпълни решително предвидените в програмата амбициозни планове във фискалната област, за да коригира прекомерния дефицит до 2013 г., като обезпечи изпълнението им с конкретни мерки за периода след 2010 г., и да бъде готова да предприеме допълнителни мерки за консолидация, ако се материализират рисковете, свързани с по-оптимистичния макроикономически сценарий в програмата в сравнение със сценария в препоръката по член 126, параграф 7; да се възползва, съгласно препоръката на ППД, от всяка нова възможност освен фискалните стимули, включително от по-добри икономически условия, за да ускори намалението на съотношението на брутния дълг към референтната стойност от 60 % от БВП;

ii)

да повиши дългосрочната стабилност на публичните финанси и чрез предложеното от правителството реформиране на схемата на пенсиите за възраст, с оглед на предвижданото нарастване на разходите, свързани с възрастта на населението, и бързото увеличение на съотношението на държавния дълг;

iii)

да осигури бюджетна рамка, която ефективно да допринася за изпълнението на очертаните средносрочни планове във фискалната област на всички равнища на сектор „Държавно управление“, и внимателно да следи за изпълнението на бюджетните цели през цялата година;

iv)

да гарантира, че мерките за фискална консолидация са насочени и към постоянно повишаване на качеството на публичните финанси с оглед на необходимостта от по-нататъшно коригиране на съществуващите макроикономически дисбаланси.

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/7

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за конвергенция на Швеция за периода от 2009 г. до 2012 г.

(2)

След като бе сериозно засегната от рецесията в края на 2008 г., шведската икономика се стабилизира, но през 2009 г. растежът на БВП бе отрицателен. Макар и нехарактерно за тази фаза на цикъла, основна движеща сила в икономиката на Швеция бе потребителското търсене, докато промишленото производство, инвестиционната дейност и износът достигнаха своя абсолютен минимум след предходните големи спадове. Потреблението на домакинствата бе подкрепено от стимулиращата фискална и парична политика и от стабилизирането на ситуацията на финансовите пазари. Подобряващата се перспектива на пазара на труда, покачващите се борсови индекси и подновяването на предходната тенденция на нарастване на цените на жилищата също спомогнаха за укрепване на доверието на потребителите. След започването на икономическата рецесия шведската парична единица се обезцени с почти 30 % (на базата на средно претеглените търгувани обеми) за по-малко от година, но впоследствие възстанови около три четвърти от загубената си стойност. Неотдавнашното повишаване на обменния курс следва да допринесе за намаляване на вече отслабения от лошата икономическа конюнктура инфлационен натиск. Рецесията и осъществената в неин отговор фискална политика трансформираха бюджетното салдо от излишък от 2,5 % от БВП през 2008 г. в дефицит от 0,8 % от БВП през 2009 г. Основното предизвикателство пред осигуряването на устойчиво развитие на публичните финанси ще бъде да се избегне сценарият, при който възстановяване, което по-скоро няма да насърчава заетостта, ще има трайно отрицателно въздействие върху дългосрочната безработица и ще води до постоянна загуба на работна ръка. Във връзка с това ще е от значение да се гарантира запазване на високото качество на активните политики на пазара на труда въпреки разширяването на техния обхват. Друго предизвикателство при разработването на политиката ще се състои във внимателното адаптиране на оттеглянето на различните мерки за стимулиране, така че да не се попречи на възстановяването и да се избегне появата на потенциално дестабилизиращи дисбаланси в сектора на домакинствата.

(3)

Въпреки че голяма част от наблюдавания по време на кризата спад на фактическия БВП има цикличен характер, равнището на потенциалния БВП също бе засегнато отрицателно. В допълнение, в средносрочна перспектива кризата може да повлияе и на потенциалния растеж вследствие на по-ниските нива на инвестиции, ограниченията в кредитирането и нарастването на структурната безработица. Освен това влиянието на икономическата криза засилва отрицателното въздействие на застаряването на населението върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. На фона на това основна роля за подпомагането на потенциалния растеж ще изиграе ускоряването на темпото на структурните реформи. По-специално, за Швеция е важно да предприеме реформи в областта на конкуренцията и на участието на пазара на труда.

(4)

В макроикономическия сценарий, базиран на представения в парламента през септември 2009 г. закон за бюджета за 2010 г., се предвижда растежът на реалния БВП да се повиши от – 5,2 % през 2009 г. до 0,6 % през 2010 г., като се задържи средно на 3,5 % през останалия период на програмата. Оценяван спрямо наличната към момента информация, за 2010 г. този сценарий изглежда основан на предпазливи, а за следващите години на определено оптимистични допускания за растежа, при условие че прогнозираните темпове на растеж са значително по-високи от оценката на средносрочния потенциал за растеж. На фона на това прогнозите за инфлацията от програмата изглеждат донякъде занижени, въпреки че това може би отразява очакваното укрепване на позициите на шведската парична единица.

(5)

Дефицитът на консолидирания държавен бюджет през 2009 г. се оценява в програмата на 2,2 % от БВП. Спрямо излишъка от 2,5 % от БВП през 2008 г. това значително влошаване отразява въздействието на кризата вследствие на автоматичните стабилизатори и на дискреционните мерки за стимулиране в размер на около 1½ % (повече от 2½ % вкл. 2010 г.) от БВП, приети от правителството в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ). Влошаването се дължи главно на по-ниските данъчни приходи, тъй като отработените часове и средните данъчни ставки намаляха, потреблението спадна, а корпоративните и капиталовите печалби се свиха. Съгласно програмата се планира през 2010 г. фискалната политика да запази своята стимулираща роля. С оглед на относително благоприятното състояние на бюджета в Швеция, продължаването на фискалната експанзия през 2010 г. е целесъобразно и съответства на ЕПИВ. През последните години от програмата не се предвижда структурна консолидация.

(6)

В актуализираната програма се предвижда през 2010 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет да нарасне до 3,4 % от БВП (2) отчасти поради възлизащия на 1 % от БВП допълнителен пакет от фискални стимули. По отношение на приходите основните дискреционни мерки включват четвъртия етап на т.нар. схема за допълнителен данъчен кредит, чието очаквано въздействие върху бюджетното салдо е в размер на 0,3 % от БВП. Намалението на данъците върху пенсионните доходи добавя към фискалния стимул още 0,1 % от БВП. По отношение на разходите мерките включват допълнителни държавни трансфери към общините от около 0,3 % от БВП и по около 0,1 % от БВП под формата на допълнителни средства съответно за борбата с престъпността и съдебната система, образованието и обучението, както и за мерки за подпомагане развитието на малките предприятия. Оценената посредством промяната в структурното салдо (т.е. коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки) и преизчислена по общоприетата методика планирана фискална политика е експанзионистична, като структурният дефицит нараства с 1,6 процентни пункта. Разликата спрямо размера на фискалния пакет от 1 % от БВП се обяснява основно с по-слабата еластичност на данъците.

(7)

Главната цел на бюджетната стратегия е дефицитът на консолидирания държавен бюджет да бъде сведен отново под референтната стойност от 3 % от БВП (след достигане до 3,4 % от БВП през 2010 г.) и неговото развитие да следва устойчива низходяща тенденция. Предвижданията за бюджета се основават на допускането, че през периода след 2010 г. няма да има промяна в политиката, и прогнозират постепенно намаляване на номиналния дефицит на консолидирания държавен бюджет от 3,4 % от БВП през 2010 г. до 2,1 % от БВП през 2011 г. и 1,1 % от БВП през 2012 г. Очаква се развитието на първичното салдо да следва подобна тенденция — от дефицит в размер на 2,2 % от БВП през 2010 г. до дефицит в размер на 0,8 % през 2011 г., който през 2012 г. ще се трансформира в излишък от 0,4 % от БВП. Това е едно наистина значително подобрение, по-специално защото то не обхваща никакви консолидационни мерки и през 2011—2012 г. броят на отработените часове — основен фактор при формиране на данъчната основа на подоходния данък — не се покачва значително. От друга страна, очаква се структурното салдо, изчислено по общоприетата методика, да се влоши, като дефицитът ще нарасне от 1,3 % от БВП през 2010 г. до 1,5 % от БВП през 2011 г. и 2,1 % от БВП през 2012 г.

При все това структурното салдо е може би подценено, тъй като в цикличното развитие на салдото на консолидирания държавен бюджет се наблюдава изоставане, което не е изцяло обхванато в процеса на циклично коригиране. СБЦ на Швеция се състои в постигане на излишък от 1 % от БВП в рамките на цикъла. Предвид най-актуалните предвиждания и нивото на дълга СБЦ отразява повече от задоволително целите на пакта. При все това в актуализираната програма за конвергенция не се предвижда постигане на средносрочната бюджетна цел в рамките на периода на програмата.

(8)

През 2010 г. бюджетните резултати вероятно ще бъдат по-добри от предвиденото в програмата, но през оставащия период биха могли да са по-лоши. Референтният сценарий от актуализираната програма произхожда от закона за бюджета за 2010 г., публикуван през септември 2009 г., и не отчита последвалото подобрение на икономическата перспектива за 2009—2010 г. (3) Предварителните фискални резултати през 2009 г. също сочат значително по-добри стойности от предвижданото, по-специално постъпленията от ДДС са по-високи от очакваното. Според наскоро публикуваните национални отчети дефицитът за 2009 г. възлиза само на 0,8 % от БВП, в сравнение с направената в актуализираната програма прогноза от 2,2 % от БВП. Тази тенденция би могла да продължи и през 2010 г. В референтния сценарий се предвижда много висок ръст на БВП за периода 2011—2012 г. вследствие на оживеното вътрешно търсене. Оттеглянето на мерките за стимулиране, по-специално възстановяването на обичайните нива на лихвените проценти, все пак би могло да отслаби доверието на потребителите, конкретно във връзка с високата задлъжнялост на домакинствата. В случай на забавяне на инфлацията при текущите цени на жилищата тази тенденция би могла да се изостри. Въпреки че състоянието на финансовия сектор безспорно се подобри, все още нивото на кредитните загуби в някои от големите банки е високо, а кредитните маржове са свити. С оглед на значението на банковата система за функционирането на икономиката евентуалната правителствена намеса в случай на криза на доверието също би могла също да се отрази отрицателно върху бюджета, въпреки че някои от разходите за правителствена подкрепа на финансовия сектор могат да бъдат компенсирани в бъдеще. Тъй като 2010 г. е година на избори — в средата на септември ще бъдат проведени парламентарни избори — съществуват свързани с изборния цикъл рискове, които обаче не се считат за особено съществени.

(9)

Брутният държавен дълг се оценява на 42,8 % от БВП през 2009 г., което представлява повишение спрямо равнището му от 38,0 % от БВП през предходната година. Освен увеличаването на дефицита и намаляването на растежа на БВП, за повишаване на съотношението на дълга допринесе значителната разлика между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо (stock-flow adjustment), предизвикана главно вследствие на отпуснатия заем на централната банка. Предвижда се през периода на програмата съотношението на дълга да нарасне допълнително с 2,4 процентни пункта до 45,2 % от БВП през 2012 г. главно вследствие на продължаващите бюджетни дефицити. Счита се, че рисковете по отношение на предвижданото развитие на съотношението на дълга са като цяло балансирани, като за 2010 г. те са по-скоро благоприятни, а за оставащия период — негативни. Нивото на брутния дълг остава под референтната стойност, а нетната финансова позиция е положителна.

(10)

Средносрочните предвиждания за дълга, в които се приема, че темповете на растеж на БВП ще се възстановят постепенно до прогнозираните преди кризата стойности, а съотношението на данъците ще достигне нивата от периода преди кризата, и се включва очакваното нарастване на свързаните с възрастови показатели разходи, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия, в номинално изражение и без допълнително изменение на политиката, ще доведе до низходяща тенденция в съотношението на дълга към БВП, като го намали до около 15 % от БВП до 2020 г.

(11)

Дългосрочните последици за бюджета от застаряването на населението са определено по-ниски от средното за ЕС и значителният обем активи, усвоени от публичните пенсионноосигурителни схеми, ще послужи за финансиране на част от увеличението на пенсионните разходи. Според посоченото в програмата състоянието на бюджета през 2009 г. допринася за намаляването на брутния дълг. Осигуряването на първични излишъци в средносрочен план и осъществяването на подходящи структурни реформи биха допринесли за ограничаване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси, чието ниво бе оценено като ниско в Доклада на Комисията за устойчивостта от 2009 г. (4)

(12)

Бюджетната рамка на Швеция може да се смята за стабилна, като от момента на въвеждането си тя допринесе за наблюдаваното значително намаляване на дълга. За да повиши прозрачността, през последните години правителството предприе редица мерки за усъвършенстване на рамката и пое ангажимент да продължи да следи нейната ефективност с цел отстраняване на оставащите слабости. По-специално, създаден бе фискален съвет, който има задачата да оценява до каква степен правителството е изпълнило своите цели в областта на фискалната политика. През 2009 г. съветът представи втория си годишен доклад. Също така наскоро правителството засили правилата по отношение на горната граница на разходите и обмисля варианти за укрепване на статута на целевия излишък. Оставащите слабости са свързани с риска, че рамката не е в състояние в достатъчна степен да предотвратява процикличните политики при благоприятна конюнктура, особено на равнището на местното управление. Това се дължи на факта, че изискването за балансиран бюджет не позволява на местните органи на управление да използват натрупаните при благоприятна конюнктура излишъци за покриване на дефицитите при неблагоприятни за икономиката периоди.

(13)

Тъй като реализирането на високо ниво на заетост е предпоставка за постигането на устойчиви публични финанси, по-специално с оглед на застаряването на населението, правителството предприе редица мерки по отношение както на търсенето, така и на предлагането, за да подобри трудовите стимули и да намали разходите за наемане на работна ръка, особено по отношение на групите с относително ниско ниво на заетост, като младите хора и имигрантите. Данъците върху трудовите доходи бяха намалени посредством т.нар. допълнителен данъчен кредит и по-високите прагове при плащане на данъци на държавата. Това намаляване на данъците бе придружено от общи и целеви намаления на социалноосигурителните вноски с цел понижаване на разходите за наемане на работна ръка. Предприети бяха и реформи в областта на безработицата и системите за здравно осигуряване, в резултат на които бяха съкратени както размерът на обезщетенията, така и времетраенето на тяхното получаване. Докато броят на лицата, получаващи обезщетения при болест, вече намаля, резултатите от реформите в областта на подоходния данък се очаква да се проявят предимно в средносрочен и дългосрочен план.

(14)

Като цяло може да се счита, че избраната стратегия за използване на благоприятната стартова позиция, отличаваща се със съществени фискални излишъци, чрез прилагане на силно стимулиращи фискални политики през 2009 г. и 2010 г., съответства на ЕПИВ. Много по-добрите от очакваното резултати през 2009 г. и по-благоприятните макроикономически перспективи за 2010 г. подобряват изгледите, че Швеция ще бъде една от малкото държави-членки, които ще могат да избегнат нарушение на референтната стойност от 3 % от БВП на този труден етап. Все пак в структурно отношение не се очаква напредък към постигане на СБЦ през периода 2011—2012 г., в рамките на който допусканията за растеж се считат за благоприятни. Ето защо за бюджетната стратегия ще е от полза да се определят конкретни мерки за последните години от периода на програмата.

(15)

Относно посочените в кодекса на програмите за стабилност и за конвергенция изисквания за предоставянето на данни, програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (5).

i)

да приложи фискалната политика за 2010 г., както е планирано в съответствие с ЕПИВ, като се стреми да избегне нарушение на референтната стойност от 3 % от БВП;

ii)

да осигури постигането на номиналната бюджетна корекция, предвидена в програмата, при необходимост посредством своевременното приемане на мерки за консолидация, за да се гарантира, че по-слабият от очакваното икономически растеж няма да застраши предвидената за последните години от периода на програмата консолидация на държавните финанси, а също и че ще бъде осъществен напредък към постигане на СБЦ.

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/12

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Нидерландия за периода 2009—2012 г.

(2)

През 2009 г. икономическата активност отбеляза сериозен спад от 4 %. Спадът на световната търговия засегна нидерландската икономика относително тежко и доведе до отрицателен принос на нетния износ към растежа. Вътрешното търсене също се прояви като пречка за растежа през годината, тъй като частното потребление намаля поради значителните негативни последици от кризата върху доходите и доверието, а инвестициите пострадаха от намаляващото търсене, по-ниската възвръщаемост и затягането на условията за кредитиране. Държавното потребление беше единственият компонент на търсенето, който поддържаше икономическата активност, главно благодарение на пакета от мерки за стимулиране в размер на 1 % от БВП, въведени в съответствие с ЕПИВ. За 2010 г. се очаква растежът на БВП да бъде отново положителен, най-вероятно благодарение на нетния износ в контекста на възстановяването на световната търговия. Предвижда се, че частното потребление ще остане ниско, тъй като реалният разполагаем доход е отрицателно повлиян от по-ниския растеж на заплатите и нарастващата безработица, а инвестициите се очаква да бъдат засегнати от ниското натоварване на производствените мощности, намалената възвръщаемост и все още трудните условия за кредитиране. Състоянието на бюджета се влоши много бързо през 2009 г. — от излишък от 0,7 % от БВП през 2008 г. до дефицит от 4,9 % от БВП — поради мерките за възстановяване, приети от правителството за преодоляване на икономическата криза, поради факта, че автоматичните стабилизатори изиграха напълно ролята си, както и поради намаляването на приходите от продажба на газ. За 2010 г. се предвижда по-нататъшно влошаване. След като бюджетният дефицит през 2009 г. надхвърли референтната стойност от 3 % от БВП, беше открита процедура при прекомерен дефицит. В този контекст Съветът оповести препоръки към Нидерландия през декември 2009 г., в които 2013 г. се определя като краен срок за преодоляване на прекомерния дефицит. Намаляването на дефицита под 3 % от БВП в този срок ще бъде едно от главните предизвикателства пред политиката на Нидерландия. Другите предизвикателства включват поддържането на дългосрочната устойчивост на публичните финанси, продължаването на укрепването на доверието във финансовия сектор и осигуряването на достъп до финансиране за предприятията.

(3)

Въпреки че спадът на фактическия БВП в условията на криза е до голяма степен с цикличен характер, равнището на потенциалния БВП също е засегнато отрицателно. Освен това кризата може да засегне потенциалния растеж и в средносрочен план поради по-ниските инвестиции, ограниченията на кредитирането и увеличаването на структурната безработица. Нещо повече, влиянието на икономическата криза подсилва отрицателните ефекти на застаряването на населението върху потенциалния растеж и устойчивостта на публичните финанси. При тези условия от основно значение ще бъде ускоряването на структурните реформи, за да се поддържа потенциалният растеж. За Нидерландия по-конкретно е важно да предприеме реформи на пазара на труда, в частност като приложи допълнителни мерки, включващи насърчаване на мобилността на пазара на труда с цел повишаване на заетостта на жените, на по-възрастните работници и на групите в по-неблагоприятно положение, а оттам и увеличаване на общия брой отработени часове, както и реформи в областта на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) — като продължи да създава подходящи стимули за НИРД.

(4)

Макроикономическият сценарий, който е заложен в програмата, се основава за 2010 г. на прогнози на Нидерландската служба за анализ на икономическата политика (CPB) и предвижда, че след спад от 4 % през 2009 г., реалният БВП ще нарасне отново с 1,5 % през 2010 г., преди да се постигне отново среден растеж от 2 % през останалата част от програмния период. Предвид наличната към момента информация (2) този сценарий вероятно се основава на оптимистични допускания за растежа през 2010 г. и 2011 г. и на реалистични допускания за 2012 г. Прогнозите в програмата по отношение на инфлацията изглеждат реалистични за 2010 г. и донякъде песимистични за 2011 и 2012 г. Допускането в програмата, че възстановяването на икономическия растеж ще бъде стимулирано главно от нетния износ, е реалистично, докато прогнозите за приноса на частното потребление и инвестициите изглеждат оптимистични. По отношение на пазара на труда както тенденциите в растежа на заетостта, така и в безработицата изглеждат в известна степен оптимистични за целия програмен период.

(5)

Според програмата салдото по консолидирания държавен бюджет се е влошило силно — от излишък от 0,7 % от БВП през 2008 г. до дефицит от 4,9 % от БВП през 2009 г. — до голяма степен поради влиянието на кризата върху публичните финанси, но и поради мерките за стимулиране в размер на 1 % от БВП, които правителството прие съгласно Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ). Планира се фискалната политика да остане експанзионистична през 2010 г., а през последните години от програмата да бъде рестриктивна. В съответствие с препоръчаната от Съвета изходна стратегия и с оглед на преодоляването на прекомерния дефицит до 2013 г. и стабилизирането на публичните финанси, експанзионистичната фискална политика през 2009 и 2010 г. трябва да бъде последвана от значително ограничаване на бюджетните разходи от 2011 г. нататък.

(6)

Бюджетната цел за 2010 г. съгласно актуализираната програма е дефицит от 6,1 % от БВП. В програмата се предвижда съотношението на приходите да намалее с 0,1 % от БВП в сравнение с 2009 г., а съотношението на разходите — да нарасне с 1,1 % от БВП. Прогнозираното в програмата бюджетно салдо за 2010 г. е с 0,2 % от БВП по-добро спрямо целта в бюджета за 2010 г. и в номинално изражение съответства на препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. По-оптимистичните макроикономически прогнози, на които се основава програмата, са само отчасти отразени в планирания бюджетен резултат, главно поради концентрацията на растежа в ориентирания към износа сектор, от който идват относително по-малко данъчни приходи, и поради отрицателния базов ефект от 2009 г. от 0,1 % от БВП. Структурното салдо за 2010 г., т.е. коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл салдо минус еднократните и другите временни мерки, преизчислено по общоприетата методология, се влошава от – 3,75 % от БВП през 2009 г. до – 4,75 % от БВП през 2010 г. Общият ефект от мерките по усмотрение на правителството е незначителен, защото свързаните с тях по-високи разходи се компенсират от увеличения на данъците. Влошаването на структурното салдо през 2010 г., което все пак се наблюдава, може отчасти да бъде обяснено с по-високите лихвени разходи и намаляващите приходи от продажба на газ, но най-вече с различни ефекти със забавено действие като нарастващата безработица, която води до по-високи разходи и по-ниски данъчни приходи в сравнение със стойностите, които биха се получили при използване на стандартна еластичност.

(7)

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия в програмата е намаляване на дефицита под 3 % от БВП до 2013 г. Според програмата консолидацията би трябвало да започне през 2011 г. при положителни перспективи за растежа. Във вида, в който е представена, тази цел би съответствала на препоръката по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС. Въпреки че в програмата се посочва ангажимента срокът за преодоляване на дефицита до 2013 г. да бъде спазен чрез допълнителни мерки, обхватът и естеството на тези мерки не се уточняват. Освен това 2013 г. не влиза в периода на програмата. Според програмата номиналният бюджетен дефицит ще намалее до 5,0 % от БВП през 2011 г. (спрямо 6,1 % през предходната година) и до 4,5 % през 2012 г. Изменението на първичното салдо се очаква да следва сходна тенденция. Очакваният резултат за 2012 г. следва да се разглежда не като цел, а като технически резултат, изчислен въз основа на допускането, че няма да има промяна в политиката. Бюджетните прогнози в програмата означават, че има нужда от допълнително номинално подобрение на салдото по консолидирания държавен бюджет с над 1,5 % от БВП през 2013 г., за да намалее дефицитът под 3 % от БВП. (Преизчисленото) структурно салдо се очаква да се влоши до – 4,75 % от БВП през 2010 г., а после да се подобри до – 4 % от БВП през 2011 г. и – 3,5 % от БВП през 2012 г. За 2011 г. държавната бюджетна стратегия се състои главно в (частичното) оттегляне на мерките за стимулиране в размер на 0,5 % от БВП приблизително и в изпълнението на мерки за консолидация в размер на 0,25 % от БВП (1,8 милиарда EUR). Очаква се съотношението на приходите към БВП да нарасне поради подобрената макроикономическата среда и (частичното) оттегляне на мерките за стимулиране, докато съотношението на разходите към БВП се очаква да намалее в резултат на мерките за консолидация, подобрената макроикономическа среда и (частичното) оттегляне на мерките за стимулиране. За 2012 г. в програмата се предвижда нарастване на съотношението на приходите и стабилизиране на съотношението на разходите при хипотезата че няма да има промени в политиката. Програмата потвърждава ангажимента за постигане на новата средносрочна бюджетна цел (СБЦ) — салдо от – 0,5 % от БВП в структурно изражение. Предвид най-актуалните прогнози и равнището на дълга СБЦ отразява целите на Пакта. В програмата обаче не се предвижда изпълнение на целта в рамките на програмния период.

(8)

Бюджетните прогнози за 2010 г. в програмата изглеждат реалистични, но бюджетните резултати през 2011 и следващите години биха могли да се окажат по-лоши от очакваното. По-конкретно, голяма част от операциите на правителството за стабилизиране на финансовите пазари вероятно ще се извършват през целия програмен период и биха могли да повлияят отрицателно на изпълнението на бюджетните цели. Въпреки че за 2010 г. оптимистичният макроикономически сценарий изглежда най-малкото се компенсира от сравнително предпазливите прогнози за приходите в програмата, които дори биха могли да дадат възможност за преизпълнение на целта, същото не важи за останалата част от програмния период. Освен това е възможно не всички икономии, свързани с мерките за консолидация, да бъдат реализирани от 2011 г. нататък. Накрая, социалните обезщетения и помощи може да се окажат по-високи от предвиденото в програмата, като се имат предвид донякъде оптимистичните прогнози за безработицата. Освен това в програмата не се изяснява напълно изменението на съотношенията на приходите и разходите спрямо БВП през 2012 г., когато се предвижда подобрение на салдото от 0,5 % от БВП без никакви мерки. Предвиждането се основава главно на оптимистични допускания за макроикономическите показатели и еластичността. Все пак във връзка с прогнозите за 2011 и 2012 г. следва да се отбележи, че сега нидерландските власти извършват фундаментален преглед на бюджета, който би могъл да послужи за основа за допълнителни мерки за консолидация, би трябвало да помогне за ускоряване на подобрението на бюджетното салдо от 2011 г. нататък съгласно препоръките и следователно би могъл да доведе до по-добри от очакваното резултати, макар че обхватът и естеството на тези допълнителни мерки за консолидация не е известен засега. Опитът на Нидерландия в бюджетната консолидация е сравнително добър и не крие допълнителен риск при сегашните условия.

(9)

Съотношението на брутния държавен дълг към БВП беше над референтната стойност по Договора през 2009 г. и следва възходяща тенденция през целия период на програмата. Според предварителните данни то възлиза на 62,3 % през 2009 г. спрямо 58,2 % през предходната година. Нарастването на съотношението на дълга се дължеше до голяма степен на бюджетния дефицит и на спада на растежа на БВП, въпреки че беше смекчено от голямата благоприятна корекция наличности-потоци, отразяваща изплащането от страна на финансовия сектор на отпуснатата му от правителството помощ. Предвижда се съотношението на дълга да нарасне с още 10 % от БВП през програмния период до 72,5 % през 2012 г., главно поради продължаващите високи бюджетни дефицити. Равнището на брутния държавен дълг е свързано със значителни рискове, които произтичат на първо място от риска от реализиране на по-високи дефицити от планираните, особено през 2011 г., но най-вече от значителните гаранции, предоставени на финансовия сектор, които понастоящем възлизат на почти 14 % от БВП. Ако бъдат активирани, гаранциите биха довели до допълнително нарастване на съотношението на дълга. От друга страна, (ранното) изплащане от страна на финансовите институции на получената държавна помощ би могло значително да намали съотношението на дълга.

(10)

Средносрочните прогнози за дълга, при които се допуска темповете на растеж на БВП да се възстановят постепенно до прогнозираните преди кризата стойности, а съотношението на данъчните приходи към БВП да достигне равнището отпреди кризата и да включва прогнозираното увеличение на пенсионните разходи, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия във вида, в който е представена и без допълнителна промяна в политиката, не би била достатъчна за стабилизиране на съотношението дълг-БВП до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е значително по-голямо от средното за ЕС поради относително голямото увеличение на разходите за пенсии и на разходите за социални грижи в дългосрочен план. Постигането на по-големи първични излишъци в средносрочен план, съчетано със структурни реформи, които да ограничат прогнозираното нарастване на пенсионните разходи, би допринесло за намаляване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, които в доклада на Комисията от 2009 г. относно устойчивостта (3) са оценени като високи. Предложеното увеличение на възрастта за пенсиониране с две години (от 65 на 67 години) до 2025 г. се очаква да намали недостатъчната фискална устойчивост и, ако бъде прието, би било първа крачка към повишаване на устойчивостта на публичните финанси.

(12)

Бюджетната рамка, основаваща се на тенденциите, която беше въведена през 1994 г., като цяло се смята за ефикасна и ефективна (4). Най-важните елементи на тази рамка са многогодишните горни граници за разходите и ролята на независимите организации, най-вече на Нидерландската служба за анализ на икономическата политика (CPB) (5). Рамката обхваща период от четири години и се основава на макроикономически сценарий, който се разработва от Националната служба за анализ на икономическата политика (CPB) (6), като така се осигурява обективността и независимостта на предвижданията. За четиригодишния период се определя бюджетна цел, която се основава на предизвикателствата във фискалната област, свързани със застаряването на населението, и на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Въз основа на тези бюджетни цели се определят и горните граници на разходите, които са най-важният елемент на фискалната рамка. Тези горни граници се спазват според досегашния опит. През март 2009 г. правителството реши да не включва в границите на разходите чувствителните към икономическия цикъл обезщетения за безработица. Благодарение на тази мярка бяха избегнати процикличните съкращения на бюджетни разходи, които щяха да се наложат поради нарастването на безработицата, и беше подсилено действието на автоматичните стабилизатори (с около 0,3 % от БВП през 2009 г.) Бюджетната рамка, основаваща се на тенденциите, изглежда е изиграла положителна роля в сегашните бюджетни условия. По време на възстановяването на икономиката тази рамка също ще даде голяма добавена стойност. Очаква се автоматичните стабилизатори автоматично да подобрят състоянието на бюджета, а благодарение на въведените горни граници прирастът на разходите ще бъде контролиран.

(13)

По отношение на качеството на публичните финанси може да се смята, че Нидерландия има добри резултати в някои области, а именно публичната инфраструктура, общите услуги и фискалното управление. В програмата е заявено намерението за по-нататъшно подобряване на качеството на публичните финанси чрез по-добро регулиране и намаление на административната тежест. Записаната в програмата цел по отношение на административната тежест е нетното ѝ намаление с 25 % през 2011 г. в сравнение с 2007 г. Понастоящем властите извършват фундаментален преглед на бюджета, който е съсредоточен предимно върху разходите и има за цел улесняване на процеса на вземане на решения за структурни реформи и мерки за консолидация. По отношение на приходите властите подготвят отделно проучване за преразглеждане на данъчната система, което има за цел създаването на данъчна система, генерираща стабилни приходи в бъдеще с минимално въздействие върху икономиката и възможно най-справедливо разпределение на разходите. С това преразглеждане качеството на публичните финанси би могло да се повиши още в средносрочен до дългосрочен план.

(14)

Представената в програмата бюджетна стратегия за 2010 и 2011 г. като цяло съответства на препоръките на Съвета по член 126, параграф 7. От 2012 г. нататък, във вида, в който е представена и предвид посочените по-горе рискове, бюджетната стратегия не би съответствала на препоръките на Съвета по член 126, параграф 7, по-специално тъй като 2013 г. не е включена в програмния период. По-конкретно, за 2010 г. бюджетните предвиждания в програмата са малко по-благоприятни от предвижданията в бюджета за 2010 г., отчасти поради по-благоприятния макроикономически сценарий, и са изложени на умерени рискове. За периода 2011—2012 г. в програмата се предвижда слабо средногодишно подобрение на бюджетното салдо от 0,75 % от БВП, чието постигане е изложено на посочените по-горе рискове. Бюджетните прогнози на програмата за 2011 г. са подкрепени с конкретизирани мерки за консолидация. От друга страна, прогнозираното изменение на структурното салдо през 2012 г. (0,5 % от БВП) не е обезпечено с допълнителни мерки, но не може да бъде обяснено и с използването на стандартна еластичност. Това означава, че за осигуряване на необходимото средногодишно подобрение на салдото с 0,75 % от БВП за периода 2011—2013 г., препоръчано от Съвета, ще са необходими допълнителни мерки за консолидация, като се има предвид и фактът, че програмата не обхваща 2013 г. Номиналният дефицит от 4,5 % от БВП през 2012 г. съгласно програмата (изчислен при допускането, че няма да има промяна на политиката, а не поставен като цел) показва, че за да се спази срокът за преодоляване на прекомерния дефицит до 2013 г., е необходимо допълнително подобрение от поне 1,5 % от БВП. Предвид на прогнозите за дълга, представени в програмата, и посочените по-горе рискове, сегашната бюджетна стратегия не е достатъчна, за да може съотношението дълг-БВП да започне да намалява. Въпреки че в програмата правителството заявява ангажимента си да предприеме още мерки за намаляване на дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП до 2013 г., в програмата няма информация по въпроса как ще бъде постигнато това.

(15)

Що се отнася до изискванията за данните, посочени в насоките за програмите за стабилност и конвергентните програми, в програмата са представени всички задължителни и почти всички незадължителни данни. В своите препоръки съгласно член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. за преодоляване на прекомерния дефицит по държавния бюджет Съветът призова Нидерландия също така да докладва за напредъка в прилагането на тези препоръки в отделна глава от актуализираните програми за стабилност. Нидерландия е спазила тази препоръка частично. По-конкретно, програмата не обхваща 2013 г. — последната година от срока за извършване на корекцията.

i)

в контекста на фундаменталния преглед на бюджета да уточни мерките за консолидация от 2011 г. и особено през следващите години, допълнително да засили усилията си за консолидация, за да осигури средногодишното подобрение на бюджетното салдо, необходимо за намаляване на дефицита под 3 % от БВП до 2013 г., и през целия програмен период да използва извънредните приходи, свързани с подобряването на макроикономическите и фискалните перспективи, за да ускори намалението на дефицита и снижаването на съотношението брутен дълг-БВП към референтната стойност;

ii)

да подобри още дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез извършване на структурни реформи с цел ограничаване на предвижданото увеличение на пенсионните разходи.

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/18

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за конвергенция на Обединеното кралство за периода 2009/2010 г.—2014/2015 г.

(2)

По време на икономическата и финансова криза, започнала през 2007 г. след няколкогодишен период на стабилен растеж, икономическият продукт в Обединеното кралство спадна общо с около 6 %, като през последното тримесечие на 2009 г. се появиха признаци на незначително възстановяване. Периодът на прогресивно увеличаване на коефициента на привлечените средства спрямо собствения капитал както при домакинствата, така и във финансовия сектор предхождаше, а отчасти и допринесе за задълбочаването на кризата. Това доведе до широкото разпространение и трайния характер на зависимостта от нетни входящи капиталови потоци. На разрастващата се криза Английската централна банка (Bank of England) отговори с агресивна програма, обхващаща намаляване на лихвените ставки, мерки в подкрепа на ликвидността на банковия сектор, както и започналото от март 2009 г. количествено облекчаване на паричната политика. Правителството също се намеси решително за стабилизирането на финансовата система посредством значителни капиталови инжекции, гарантиране на банковите депозити и обезпечаване на задълженията. В съответствие с ЕПИВ правителството приложи мащабен пакет от фискални стимули, който заедно с въздействието на автоматичните стабилизатори и ефекта върху приходите вследствие на спада на цените на активите допринесе за значителното влошаване на публичните финанси. За отслабването на устойчивостта на публичните финанси на Обединеното кралство бе допълнително утежнено от факта, че още в периода преди кризата бе наблюдаван значителен структурен дефицит по първичното салдо. С разрастването на кризата това доведе до бързата поява на номинален дефицит на консолидирания държавен бюджет, надхвърлящ значително референтната стойност от 3 % от БВП. Следователно на 8 юли 2008 г. спрямо Обединеното кралство бе открита процедура при прекомерен дефицит и на 2 декември 2009 г. в съответствие с член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съветът издаде последните препоръки за отстраняване на дефицита до 2014—2015 г. Основното предизвикателство пред британската икономика през следващите години ще се състои в стабилизиране на публичните финанси в контекста на продължаващите усилия за намаляване на задлъжнялостта на сектора на домакинствата; в постигане на подходящи нива на кредитиране във все още уязвимата финансова система, в която голяма част от заемодателите намалиха кредитния си капацитет; и в подкрепа на преориентирането на производството към повече търгуеми продукти с цел устойчиво подобрение на външното салдо на Обединеното кралство.

(3)

Въпреки че голяма част от наблюдавания по време на кризата спад във фактическия БВП е с цикличен характер, равнището на потенциалния БВП също е засегнато отрицателно. В допълнение, в средносрочна перспектива кризата може да повлияе и на потенциалния растеж чрез по-ниски нива на инвестиции и намалени възможности за кредитиране. Освен това влиянието на икономическата криза се съчетава с отрицателното въздействие на застаряването на населението върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. На фона на това основна роля за подпомагането на потенциалния растеж ще изиграе ускоряването на темпото на структурните реформи. По-специално за Обединеното кралство е важно да предприеме реформи за подобряване на квалификацията и увеличаване на производителността.

(4)

Програмата съдържа два макроикономически сценария: основен сценарий и по-предпазлив алтернативен сценарий, основан на тенденция за растеж, който е с една четвърт процентни пункта по-нисък от този в основния сценарий. Прогнозите за публичните финанси се основават на алтернативния сценарий, който е считан за референтен при оценката на актуализираната програма. Този сценарий предвижда възстановяване на растежа на БВП до 2 % през 2010—2011 г. и до 3,25 % годишно между 2011—2012 г. и 2014—2015 г. При все това с оглед на най-актуалните данни дори и този по-предпазлив сценарий, изготвен в началото на декември 2009 г., изглежда основан на благоприятни прогнози за растежа, по-специално за 2010—2011 г. и 2011—2012 г. (2) Прогнозите за инфлацията изглеждат реалистични. Програмата не съдържа индивидуални прогнози за обменния курс и предвижда растежът на БВП да бъде стимулиран от нетната търговия, цикъла на складовите наличности и — от 2011 г. нататък — от вътрешното търсене, по-специално инвестициите в дълготрайни активи и потреблението на домакинствата. Тези прогнози са като цяло реалистични. Приносът на нетната търговия съответства на прогнозите на Комисията, въпреки че през втората половина на 2009 г. отрицателният принос на нетната търговия се отрази неблагоприятно на тези предвиждания. Потенциалното забавяне на растежа на разполагаемия доход поради inter alia недостатъчното възстановяване на пазара на труда, както и допълнителното увеличение на съотношението на спестяванията на домакинствата представляват два риска, които биха могли да доведат до намаляване на потреблението на домакинствата.

(5)

Дефицитът на консолидирания държавен бюджет през 2009—2010 г. се оценява в програмата на 12,7 % от БВП. Значителното влошаване спрямо дефицита от 6,8 % от БВП през 2008—2009 г. отразява до голяма степен въздействието на кризата върху държавните финанси. Очаква се спадът на съотношението на бюджетните приходи и увеличението на съотношението на разходите през 2009—2010 г., коригирани спрямо деноминиращия ефект от рязкото намаление на номиналния БВП, да допринесат със съответно 45 % и 55 % за увеличаване на дефицита на държавния бюджет. Въздействието на свиването на икономическата активност върху публичните финанси бе подсилено от съчетаването на рецесията с рязкото свиване на финансовите пазари и на пазарите на жилища — до този момент два основни източника на постъпления. В допълнение около една четвърт от увеличението на дефицита през 2009—2010 г. бе в резултат от мерките за стимулиране на обща стойност 1½ % от БВП, които правителството прие в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ) наред с решението да разреши на автоматичните стабилизатори да функционират с пълен капацитет в подкрепа на икономиката. Рязкото влошаване на публичните финанси обаче силно засегна областта, в която Обединеното кралство би могло да води по-облекчена фискална политика и едновременно с това да поддържа устойчивостта на бюджета, и изисква бързо подобряване на състоянието на бюджета. Съгласно предвидената от Съвета изходна стратегия и с оглед на коригирането на прекомерния дефицит до 2014—2015 г. и възстановяването на устойчивостта на публичните финанси се налага да бъдат въведени допълнителни бюджетни ограничения. Изпълнението на плановете за консолидация, изложени в програмата, ще спомогне за укрепване на устойчивостта в средносрочен план и за подобряване на фискалната позиция.

(6)

В актуализацията се предвижда спад с 0,6 процентни пункта на годишна база на съотношението на дефицита на консолидирания държавен бюджет до 12,1 % от БВП през 2010—2011 г. Лекото подобрение на държавния дефицит отразява изцяло планираното нарастване на бюджетните приходи с 6½ % в номинално изражение, приблизително една трета от което е вследствие на предприетото през януари 2010 г. увеличение на ставката на ДДС до нейното ниво отпреди фискалното стимулиране. От друга страна се очаква държавните разходи да продължат, макар и с по-бавни темпове, бързото си нарастване с около 4½ % в номинално и 2¼ % в реално изражение спрямо предходната година, с което остава непроменено съотношението на разходите към БВП на годишна база. Като цяло дискреционните мерки, които ще влязат в сила през 2010—2011 г., включително обявените в предхождащия приемането на бюджета доклад 2008 от ноември 2008 г. и в бюджет 2009 от април 2009 г., ще доведат до намаляване на държавния дефицит с около 1,0 % от БВП. През 2010—2011 г. се предвижда структурното салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки, да се подобри дори по-слабо — с ¼ % от БВП. Вследствие на продължаващите структурни ефекти, потискащи съвкупната еластичност на приходите, се предвижда подобрението на структурния бюджетен дефицит да е значително по-малко от нетния ефект на посочените по-горе дискреционни мерки.

(7)

Макар програмата да предвижда планове за фискална консолидация от 2010—2011 г. нататък, по отношение на състоянието на бюджета в актуализацията не се определя средносрочна цел, която би довела до устойчиво оздравяване на публичните финанси (3). Това не отговаря на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Средносрочната фискална стратегия на програмата е значително по-малко амбициозна от препоръчаното на 2 декември 2009 г. от Съвета съгласно член 126, параграф 7 и не съответства на препоръката за намаляване на дефицита под 3 % от БВП до 2014—2015 г.

По-специално в програмата се предвижда през 2014—2015 г. (определеният в препоръката на Съвета краен срок за Обединеното кралство за намаляване на дефицита под 3 % от БВП) бюджетният дефицит да бъде 4,7 % от БВП. Между 2010—2011 г. и 2014—2015 г. средногодишното намаление на структурния дефицит, преизчислено от службите на Комисията по общоприетата методика, се оценява на едва 1,0 % от БВП, с ¾ процентни пункта по-малко от препоръчаното от Съвета през декември 2009 г. Около 60 % от намалението на съотношението на дефицита на държавния бюджет със 7½ процентни пункта между 2011—2012 г. и 2014—2015 г. се дължат на планираното ограничаване на растежа на разходите. През този период се предвижда първичните бюджетни разходи да нарастват средногодишно с около 1,5 %, което в реално изражение предполага средногодишно намаление от 0,75 %. Почти една четвърт от спада на съотношението на разходите между 2011—2012 г. и 2014—2015 г. се дължи на намалението на инвестиционните разходи. Увеличаващи приходите дискреционни мерки, в т.ч. въвеждането през април 2010 г. на допълнителна ставка за високите доходи и планираното от април 2011 г. увеличение на социалноосигурителните ставки, съответстват на около 10 % от прогнозираното намаление на бюджетния дефицит от 2011—2012 г. нататък, докато около 30 % от намалението на номиналния дефицит се дължат на предвиденото в програмата възстановяване на конюнктурата. Бюджетът за 2010 г., представен на 24 март 2010 г., предвижда за 2009—2010 г. дефицитът да бъде с 0,5 % от БВП по-нисък от предвиденото в програмата и тази по-добра от очакванията средна стойност да допринесе за по-нисък дефицит през следващите години. В бюджета са обявени нови мерки за фискални ограничения, възлизащи на 0,1 % от БВП за целия период на програмата, а дефицитът през 2014—2015 г. се предвижда да бъде 4,2 % от БВП.

(8)

През целия период бюджетните резултати биха могли да бъдат по-лоши от предвиденото. В прогнозата на службите на Комисията от есента на 2009 г. се предвижда по-слаб икономически растеж през 2010—2011 г. и 2011—2012 г., докато според оценки на службите на Комисията средногодишният растеж на икономиката на Обединеното кралство между 2012—2013 г. и 2014—2015 г. едва ли ще достигне 3¼ % годишно, както се допуска в програмата. Заложеният в програмата подчертано благоприятен макроикономически контекст крие рискове за фискалните предвиждания в програмата.

По-слабият от очакваното икономически растеж след 2011—2012 г. би довел до превишаване на предвидения в програмата бюджетен дефицит. Докато средносрочната консолидационна програма на правителството се основава главно на допускането за значително и безпрецедентно ограничаване на първичните разходи, за периода между 2011—2012 г. и 2014—2015 г. това допускане все още не е подкрепено от подробни разходни планове на отделните ведомства (които към момента обхващат единствено периода до края на финансовата 2010—2011 година). Липсата на подробни лимити за плащанията на отделните ведомства, подкрепящи направените в програмата допускания относно съвкупните разходи, представлява допълнителен източник на несигурност по отношение на средносрочния фискален план на програмата. Рязкото забавяне на средносрочния растеж на разходите, което се цели в актуализацията, предполага значителни предизвикателства по отношение на ефективността на разходите, а също и мащабно преструктуриране на приоритети в публичния сектор. В общи линии съществуват значителни предизвикателства пред прилагането, свързани с безпрецедентното ниво на ограничаване на планираните разходи, което ще трябва да бъде поддържано дългосрочно. В резултат на интервенциите си на финансовия сектор Обединеното кралство пое също и значителни условни задължения. В рамките на своята Схема за защита на активите (Asset Protection Scheme) правителството взе решение да обезпечи активи на банковия сектор, възлизащи на почти 20 % от БВП. Въпреки съществуващата голяма несигурност по отношение на мащаба на риска от неизпълнение по обезпечените заеми и инвестиции, схемата би могла да бъде източник на нетни разходи за правителството, ако разходите за правителствена помощ не са изцяло компенсирани в бъдеще. Това впоследствие би могло да намали темпа на фискална консолидация.

(9)

Брутният държавен дълг се оценява на около 73 % от БВП през 2009—2010 г., което представлява повишение спрямо равнището му от 55½ % през предходната година. Около три пети от увеличението на съотношението на дълга през 2009—2010 г. са вследствие на високия първичен дефицит, докато разликата между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо, предизвикана от държавните заеми за финансиране покупката на акции на банковия сектор и предоставянето на заеми на финансовите институции, допринесе за нарастването на съотношението на дълга с почти 3¾ процентни пункта. Предвижда се между 2010—2011 г. и 2014—2015 г. съотношението на дълга да нарасне допълнително с 18¼ процентни пункта. В програмата се предвижда преди последната година съотношението на дълга да се стабилизира на около 91,5 % от БВП, тъй като се очаква делът на високия номинален растеж на БВП в съотношението на дълга да компенсира увеличението на държавния дълг вследствие на високото първично салдо, което се планира да остане отрицателно до края на програмния период, и лихвените плащания, които се предвижда да нараснат от 2¼ % от БВП през 2009—2010 г. до почти 4 % през 2013—2014 г. В рамките на програмния период съотношението на дълга също е изложено на редица рискове. От положителна гледна точка, успешната продажба на акции на банковия сектор, придобити вследствие на правителствените интервенции във финансовия сектор, би могла да спомогне за намаляването на държавния дълг. Неблагоприятните рискове за съотношението на дълга произхождат предимно от вероятността за по-високи от предвиденото дефицити и от негативния деноминиращ ефект на БВП вследствие на по-ниския реален икономически растеж; предвид дългосрочната падежна структура на дълга на Обединеното кралство би следвало въздействието на евентуално по-високите разходи по заеми, породени от глобалните и вътрешните пазарни тенденции, да бъде сравнително ограничено, но при все това неблагоприятно.

(10)

В номинално изражение и без водене на допълнителна политика предвидената в програмата бюджетна стратегия би била достатъчна за стабилизирането на съотношението на държавния дълг към БВП до 2020 г., както сочат средносрочните прогнози за дълга, предполагащи постепенно възвръщане на темповете на растеж на БВП на прогнозираните преди кризата нива, възстановяване на данъчните приходи на тяхното предкризисно равнище, и включващи прогнозното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението.

(11)

Дори и без отчитане на дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета, което е близо до средното ниво за ЕС, оцененото в програмата състояние на бюджета през 2009 г. крие рискове за устойчивостта на публичните финанси. В средносрочен план постигането на първични излишъци и осъществяването на структурни реформи биха допринесли за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси, чието равнище бе оценено като високо в Доклада на Комисията за устойчивостта от 2009 г (4). Съотношението на брутния държавен дълг надхвърля посочената в Договора референтна стойност през целия програмен период.

(12)

Със Закона за фискалната отговорност (Fiscal Responsibility Act), одобрен от парламента на 10 февруари 2010 г., бе установен задължителен фискален план за властите на Обединеното кралство. Законът за фискалната отговорност определя план за фискална консолидация (Fiscal Consolidation Plan), който изисква от правителството да „намали наполовина взетите от публичния сектор нетни заеми, като дял от БВП, в рамките на четиригодишен период след прогнозирания връх през 2009—2010 г. В произтичащото от закона вторично законодателство правителството определя цел по отношение на взетите заеми, които през 2013—2014 г. не трябва да надхвърлят 5,5 процента от БВП.“ Планът за фискална консолидация изисква още от правителството да: „намали дела на взетите заеми в БВП през всяка една година от 2009—2010 г. до 2015—2016 г. и да гарантира, че нетният дълг на публичния сектор, като дял от БВП, ще намалява през 2015—2016 г.“ Контролът върху разходите се осъществява по-конкретно посредством система за многогодишни „прегледи на разходите“, определящи планове за общите разходи и лимити за предвидимите разходи на отделните ведомства („лимити за разходите на отделните ведомства“). При все това усилията за ограничаване на публичните разходи не винаги са завършвали с успех, като между 2002—2003 г. и 2008—2009 г. средните стойности на общите разходи надхвърлиха първоначалните лимити, установени в прегледите на разходите. Законът за фискалната отговорност изисква също от правителството „да даде обяснение (на парламента), ако целите не бъдат постигнати“. За да бъде намален рискът от непостигане на целите, би било полезно да се укрепи механизмът за оценка на тяхната постижимост и да бъде въведен в изпълнение план за действие при извънредни обстоятелства, в случай че базовите допускания и макроикономическите прогнози се окажат неточни.

В общи линии, въпреки че Законът за фискалната отговорност е стъпка в правилната посока, установеният в закона план за фискална консолидация определено е по-слабо амбициозен от препоръката, дадена от Съвета на 2 декември 2009 г. съгласно член 126, параграф 7, и не съответства на целта за намаляване на дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП до 2014—2015 г.

(13)

Нарастването на съотношението на държавните разходи след 2000 г., което е по-рязко изразено през последните години, подчертава необходимостта от осигуряване на ефективност и рентабилност на публичните разходи в Обединеното кралство. През тригодишния период, обхванат от Общия преглед на разходите от 2007 г. (т.е. между 2008—2009 г. и 2010—2011 г.), британското правителство пое ангажимент за допълнителни икономии вследствие повишаване качеството на разходите в размер на още 2½ % от БВП. Около една пета от тях представляват икономии, които правителството планира да реализира в рамките на Общия преглед на разходите от 2007 г., въз основа на заключенията от едногодишната програма за оперативна ефикасност, която проучи операционните разходи в публичния сектор и разкри възможност до 2013—2014 г. да бъдат реализирани годишни икономии, свързани с ефикасността, в размер на 1 % от БВП спрямо 2007—2008 г. Оценката на успеха на тези амбициозни и добре обмислени инициативи за повишаване на ефективността ще бъде важна стъпка, за да бъде ясно показано, че те реално допринасят за повишаване на качеството на публичните финанси, а също и за ограничаване на обема на публичните разходи. В тази връзка се приветстват обявените в Общия преглед на разходите от 2007 г. планове за оценка на икономиите от страна на Националната сметна палата (National Audit Office). Освен това се счита, че основният акцент на Програмата за обществена стойност (Public Value Programme) за постигане до 2012—2013 г. на годишни икономии, свързани с ефикасността, от около ½ % от БВП в сектора на общественото здравеопазване, е особено целесъобразен, тъй като от 2000 г. разходите на националната здравноосигурителна служба на Обединеното кралство рязко нараснаха, а производителността спадна, въпреки подобрените здравни показатели.

(14)

Като цяло изложената в програмата бюджетна стратегия през 2010—2011 г. и по-специално започващата през тази година фискална консолидация съответстват до голяма степен на препоръките на Съвета, направени съгласно член 126, параграф 7. При все това от 2011—2012 г. нататък бюджетната стратегия не съответства на препоръките на Съвета, направени съгласно член 126, параграф 7. По-специално, дори и в номинално изражение се предвижда бюджетният дефицит през 2014—2015 г. (крайният срок за коригиране на прекомерния дефицит на Обединеното кралство, определен в препоръката от декември 2009 г.) да бъде определено над референтната стойност от 3 % от БВП (4,7 % от БВП), а освен това е изложен и на посочените по-горе отрицателни рискове. Освен това, вследствие на препоръката на Съвета, мерките, обявени в доклада от 9 декември 2009 г., предхождащ приемането на бюджета за 2009 г, предполагат относително слабо либерализиране на фискалната дисциплина между 2010—2011 г. и 2012—2013 г. в сравнение с фискалните планове в бюджета за 2009 г. от април 2009 г., което не съответства на препоръката на Съвета за „избягване на допълнителни мерки, които биха довели до влошаване на публичните финанси“. Между 2010—2011 г. и 2014—2015 г. средногодишното намаление на структурния дефицит, преизчислено от службите на Комисията по общоприетата методика, се оценява на 1,0 % от БВП, с ¾ процентни пункта по-малко от препоръчаното от Съвета през декември 2009 г. Предвид представените в програмата прогнози за дълга и посочените по-горе рискове бюджетната стратегия може да се окаже недостатъчна за възстановяване на низходящата тенденция на развитие на съотношението на дълга към БВП.

(15)

Що се отнася до посочените в кодекса на поведение относно програмите за стабилност и за конвергенция изисквания за предоставянето на данни, програмата има някои значителни пропуски по отношение на предоставянето на задължителни и незадължителни данни (5). В своите препоръки от 2 декември 2009 г. за прекратяване на прекомерния държавен дефицит, направени съгласно член 126, параграф 7, Съветът също така призова Обединеното кралство да докладва за постигнатия напредък в прилагането на стратегията за фискална консолидация, насочена към коригиране на прекомерния дефицит, в отделна глава от актуализациите на програмата за конвергенция. Обединеното кралство не спази изцяло тази препоръка, макар информацията да беше включена в програмата.

i)

избягва всякакви допълнителни мерки, допринасящи за влошаването на публичните финанси през 2010—2011 г., и в случай на по-слаб икономически растеж от предвиденото в програмата, да ограничи бюджетния дефицит през 2010—2011 г. най-много до нивото, прогнозирано в програмата от януари 2010 г., ако се потвърдят рисковете, породени от факта, че макроикономическият сценарий на програмата е по-благоприятен от сценария, върху който се базира препоръката, направена съгласно член 126, параграф 7;

ii)

се стреми към по-амбициозно намаление на бюджетния дефицит под посочената в Договора референтна стойност от 3 % от БВП най-късно до 2014—2015 г., включително посредством засилване от 2011—2012 г. на планирания темп на фискално подобрение в съответствие с препоръката на Съвета, направена съгласно член 126, параграф 7, и да използва всички допълнителни възможности, включително по-добрите от очакваното икономически и пазарни условия, за да ускори намаляването на съотношението на брутния дълг към референтната стойност от 60 % от БВП, подобрявайки по този начин и дългосрочната устойчивост на публичните финанси;

iii)

публикува през 2010 г. подробни лимити за разходите на отделните ведомства, които ще служат като основа на предвижданията за общите разходи за най-малко тригодишен период след 2010—2011 г.;

iv)

осъществи икономиите от увеличената ефикасност на разходите, заложени в Програмата за оперативна ефикасност (Operational Efficiency Programme) и в други инициативи за повишаване качеството на разходите.

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/24

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/25

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/26

1.

На 28 май 2010 година Комисиятa получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Avnet Inc. („Avnet“, Съединени американски щати) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Bell Micro Products Inc. („Bell Micro“, Съединени американски щати) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.5864 — Avnet/Bell Micro на следния адрес:

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/27

1.

На 28 май 2010 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Univar Europe Holdings B.V. („Univar“, Нидерландия), под контрола на фондове, за които CVC Capital Partners SICAV-FIS S.A. („CVC“, Люксембург) извършва консултантски и управленски услуги, придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията цялостен контрол над предприятие Eurochem Holding B.V. („Eurochem“, Нидерландия) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.5814 — CVC/Univar Europe/Eurochem на следния адрес:

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/28

1.

На 26 май 2010 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 и вследствие на предварително уведомление съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Total Petrochemicals Feluy S.A. („TPF“, Белгия), принадлежащо на групата Total Group („Total“, Франция), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над част от предприятие Polimeri Europa Benelux S.A. („Polimeri“, Белгия), съставена от производствените линии за полистирол на предприятието Polimeri (и свързаните с тях дейности за удароустойчив полистирол (HIPS) и кристален полистирол (GPPS)) в град Feluy, Белгия („целево предприятие“) посредством покупка на активи.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.5854 — Total Group/HIPS & GPPS business of Polimeri на следния адрес:

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/29

1.

На 26 май 2010 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятия KKR & Co. L.P. („KKR“, САЩ) и Triton Managers III Limited и TFF III Limited (наричани заедно „Triton Fund III“, Джърси), принадлежащи на инвеститорската финансова група Triton („Triton“, Джърси), придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията на ЕО съвместен контрол над предприятие Ambea AB („Ambea“, Швеция) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.5871 — KKR/Triton/Ambea, на следния адрес:

4.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/30

1.

е в противоречие с име на сорт растения или порода животни и следователно има вероятност да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта;

2.

съвпада изцяло или частично с името на вече защитено в рамките на Европейския съюз наименование по силата на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1) за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“, в който е включена общата организация на пазара на вино) и Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2) относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки; или фигурира в споразуменията, които Общността е сключила с една от следните страни:

3.

предвид репутацията и известността на дадена търговска марка, както и продължителността на нейното използване, може да въведе в заблуждение потребителя по отношение на действителната идентичност на продукта;

4.

ще застраши съществуването на изцяло или отчасти идентично наименование или търговска марка или съществуването на продукти, които са били законно на пазара за период от поне пет години, предшестващ датата на публикацията на настоящото обявление,

5.

или ако могат да предоставят подробности, на основата на които може да се заключи, че наименованието, за което се иска закрила, е родово.