12.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

CE 123/5

ПОЗИЦИЯ (EC) № 8/2010 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО

Приета от Съвета на 8 март 2010 г.

2010/C 123 E/02

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 157, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 86/613/ЕИО на Съвета от 11 декември 1986 г. за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, извършващи дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство (3) гарантира прилагането в държавите-членки на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица или допринасят за изпълнението на подобни дейности. Директива 86/613/ЕИО не е много ефективна по отношение на самостоятелно заетите лица и техните съпрузи и нейният обхват следва да бъде преразгледан, тъй като дискриминация, основана на пола, и тормоз се наблюдава и в области, които са извън сферата на наемния труд. От съображения за яснота Директива 86/613/ЕИО следва да бъде заменена с настоящата директива.

(2)

За да подобри управлението на политиката за равенство между половете, Комисията оповести в съобщението си от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете“, че ще преразгледа съществуващото законодателство на ЕС за равенство между половете, което не е включено в програмата за законодателна преработка от 2005 г., с цел то да бъде актуализирано, модернизирано и преработено, където е необходимо. Директива 86/613/ЕИО не беше включена в програмата за законодателна преработка.

(3)

В заключенията си от 5 и 6 декември 2007 г.„Равностойна роля на жените и мъжете по отношение на заетостта, растежа и социалното единство“ Съветът призова Комисията да прецени необходимостта от преразглеждане, ако е необходимо, на Директива 86/613/ЕИО, с цел да се гарантират правата, свързани с майчинството и бащинството, на самостоятелно заетите лица и техните помагащи съпрузи.

(4)	Европейският парламент последователно е приканвал Комисията да преразгледа Директива 86/613/ЕИО, по-специално за да се повиши закрилата на самостоятелно заетите жени по време на майчинство и да се подобри положението на съпрузите на самостоятелно заети лица в селското стопанство.

(5)

В съобщението си от 2 юли 2008 г., озаглавено „Обновена социална програма: възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“, Комисията потвърди необходимостта от предприемане на действие по отношение на неравнопоставеността между половете в областта на предприемачеството, както и от подобряване на съчетаването на личния и професионалния живот.

(6)

Вече съществуват редица действащи правни инструменти за прилагането на принципа на равно третиране, които обхващат дейностите на самостоятелно заетите лица, и по-специално Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (4) и Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (5). Поради това настоящата директива следва да не се прилага в областите, които вече са уредени в други директиви.

(7)

Настоящата директива не засяга правомощията на държавите-членки да организират системите си за социална закрила. Изключителната компетентност на държавите-членки по отношение на организацията на системите им за социална закрила включва, inter alia, решенията за създаване, финансиране и управление на такива системи и свързаните с тях институции, както и относно същността и предоставянето на обезщетения, размера на вноските и условията за достъп.

(8)

Настоящата директива следва да се прилага за самостоятелно заетите лица и техните съпрузи или партньори на семейни начала, когато и доколкото последните са признати от националното законодателство, когато те обичайно участват в осъществяването на стопанските дейности в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство. За да се подобри положението на съпрузите и, когато и доколкото са признати от националното законодателство –партньорите на семейни начала на самостоятелно заети лица, тяхната дейност следва да бъде призната.

(9)

Настоящата директива следва да не се прилага за въпроси, които са уредени в други директиви за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, най-вече Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (6). Inter alia, продължава да се прилага член 5 от Директива 2004/113/ЕО по отношение на осигурителните услуги и свързаните с тях финансови услуги.

(10)	За да бъде предотвратена дискриминацията, основана на пола, настоящата директива следва да се прилага както за пряката, така и за непряката дискриминация. Тормозът и сексуалният тормоз следва да се считат за дискриминация и поради тази причина следва да бъдат забранени.

(11)	Настоящата директива не следва да засягат правата и задълженията, които произтичат от брачното или семейното положение, определено в националното право.

(12)	Принципът на равно третиране следва да обхваща отношенията между самостоятелно заетото лице и трети страни в обхвата на настоящата директива, но не и отношенията между самостоятелно заетото лице и неговия(ата) съпруг(а) или партньор на семейни начала.

(13)

При самостоятелната заетост прилагането на принципа на равно третиране означава недопускане на дискриминация, основана на пола, например във връзка със създаването, оборудването или разширяването на стопанска дейност или започването или разширяването на всякаква друга форма на самостоятелна заетост.

(14)

Съгласно член 157, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз държавите-членки може да запазят или приемат мерки, предвиждащи специфични придобивки за улеснение на упражняването на дейност като самостоятелно заето лице от недостатъчно представения пол или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера. По принцип мерки като позитивните мерки с цел постигане на практика на равенство между половете не следва да бъдат възприемани като нарушение на правния принцип на равно третиране на мъжете и жените.

(15)	Необходимо е да се гарантира, че условията за учредяване на дружество между съпрузи или между партньори на семейни начала, когато и доколкото последните са признати от националното право, не са по-ограничителни от условията за учредяване на дружество от други лица.

(16)

Предвид участието им в семейна стопанска дейност съпрузите или, когато и доколкото са признати от националното право – партньорите на семейни начала на самостоятелно заети лица с достъп до система за социална закрила следва също да имат право да се ползват от социална закрила. От държавите-членки следва да се изисква да предприемат необходимите мерки за организиране на тази социална закрила в съответствие с националното право. По-конкретно, държавите-членки могат да решават дали тази социална закрила следва да се прилага задължително или на доброволен принцип. Държавите-членки могат да предвидят социалната закрила да бъде пропорционална на участието в дейностите на самостоятелно заетото лице и/или на размера на вноските. Без да се засяга настоящата директива, държавите-членки могат да запазят националните разпоредби, с които достъпът до специални системи за социална закрила или до определени равнища на закрила, включително специални условия за финансиране, се ограничава до определени групи самостоятелно заети лица или професии, при условие че съществува достъп до обща система.

(17)

Икономическата и физическата уязвимост на бременните самостоятелно заети жени и бременните съпруги и, когато и доколкото са признати от националното право – бременните жени партньори на семейни начала на самостоятелно заети лица налага необходимостта да им бъде предоставено право на обезщетения при майчинство. Държавите-членки запазват компетентност да организират отпускането на такива обезщетения, включително да определят размера на вноските, както и всички разпоредби по отношение на обезщетенията и плащанията, при условие че са спазени минималните изисквания на настоящата директива. По-конкретно, те могат да определят периода преди и/или след раждане, през който се предоставя право на обезщетения при майчинство. Освен това, при определянето на размера на вноските и/или обезщетенията може да се вземе предвид икономическото положение на съответното лице или семейство.

(18)

За да се отрази спецификата на самостоятелната заетост, самостоятелно заетите жени и съпругите или, когато и доколкото са признати от националното право – жените партньори на семейни начала на самостоятелно заети лица, следва да получат достъп, в рамките на възможното, до съществуващи услуги, осигуряващи временно заместване, което позволява прекъсване на професионалната им дейност поради бременност или майчинство, или до всякакви съществуващи национални социални услуги. Достъпът до тези услуги може да се разглежда като алтернатива на помощта при майчинство или като част от нея.

(19)

Повишаването на ефикасността и ефективността на социалните системи, по-специално чрез подобряване на стимулите, по-добро управление и оценяване и чрез определяне на приоритети в програмите за разходи, придоби особена важност за дългосрочната финансова устойчивост на европейските социални модели. При определянето на мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, държавите-членки следва да обърнат специално внимание на подобряването и осигуряването на качество и дългосрочна устойчивост на системите си за социална закрила.

(20)

Лица, които са били подложени на дискриминация, основана на пола, следва да разполагат с подходящи средства за правна защита. С цел да се предостави по-ефективна защита, следва да се даде право на сдружения, организации и други юридически лица да участват в производства по определен от държавите-членки начин, както от името на жертвата, така и като подпомагаща страна, без да се засягат националните процесуални правила за представителство и защита пред съдилищата.

(21)

Защитата от дискриминация, основана на пола, на самостоятелно заети лица, съпрузи на самостоятелно заети лица и, когато и доколкото са признати от националното право — партньори на семейни начала на самостоятелно заети лица, следва да бъде подкрепена във всяка държава-членка от един или няколко органа с необходимата компетентност за анализиране на тези проблеми, за проучване на възможните решения и за осигуряване на практическа помощ на жертвите. Посоченият орган или органи могат да съвпадат с натоварените на национално равнище със защитата на правата на човека, закрилата на правата на личността или прилагането на принципа на равно третиране.

(22)	Настоящата директива определя минимални изисквания, като по този начин предоставя възможност на държавите-членки да въведат или да запазят по-благоприятни разпоредби.

(23)

Доколкото целта на действието, което следва да се предприеме, по-специално осигуряването във всички държави-членки на обща висока степен на защита от дискриминация, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може да бъде по-добре постигната на равнище на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

1. Настоящата директива определя рамка за прилагането в държавите-членки на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица или допринасят за изпълнението на подобни дейности, по отношение на аспектите, които не са обхванати от директиви 2006/54/ЕО и 79/7/ЕИО.

2. Прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги продължава да се урежда от Директива 2004/113/ЕО.

Член 2

Приложно поле

Настоящата директива обхваща:

а)	самостоятелно заетите лица, а именно всички лица, които осъществяват дейност срещу възнаграждение за своя сметка в съответствие с условията, предвидени в националното право;

б)

съпрузите на самостоятелно заети лица или, когато и доколкото са признати от националното законодателство — партньорите на семейни начала на самостоятелно заети лица, когато те не са нито работници или служители, нито съдружници, а обичайно и в съответствие с условията на националното право участват в дейностите на самостоятелно заетото лице и изпълняват същите или помощни задачи.

Член 3

Определения

1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а) „пряка дискриминация“: ситуация, при която дадено лице е третирано поради своя пол по по-неблагоприятен начин, отколкото този, по който е, е било или би било третирано друго лице при подобни обстоятелства;

б) „непряка дискриминация“: ситуация, при която привидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица от един пол в по-неблагоприятно положение от лица от друг пол, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законова цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими;

в) „тормоз“: ситуация, при която нежелано поведение, свързано с пола на дадено лице, има за цел или за резултат да накърни достойнството на лицето и да го постави в сплашваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка;

г) „сексуален тормоз“: ситуация, при която всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер има за цел или за резултат да накърни достойнството на лицето, по-специално когато го поставя в сплашваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка.

Член 4

Принцип на равно третиране

1. Принципът на равно третиране означава, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, в публичния или частния сектор, пряко или непряко, например по отношение на създаването, оборудването или разширяването на стопанска дейност или на започването или разширяването на всякаква друга форма на самостоятелна заетост.

2. В областите, обхванати в параграф 1, тормозът и сексуалният тормоз се смятат за дискриминация, основана на пола, и поради това са забранени. Отхвърлянето или понасянето от дадено лице на такова поведение не могат да се използват като основание при вземането на решение, което засяга това лице.

3. В областите, обхванати в параграф 1, указание да се дискриминират лица въз основа на пола се счита за дискриминация.

Член 5

Позитивни мерки

С оглед осигуряване на практика на пълно равенство между мъжете и жените в професионалния живот държавите-членки могат да запазят или да приемат мерки по смисъла на член 157, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като например такива, имащи за цел насърчаване на предприемачеството сред жените.

Член 6

Учредяване на дружество

Без да се засягат специфичните условия за достъп до определени дейности, които еднакво се прилагат и към двата пола, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че условията за учредяване на дружество между съпрузи или между партньори на семейни начала, когато и доколкото последните са признати от националното право, не са по-ограничителни от условията за учредяване на дружество от други лица.

Член 7

Социална закрила

1. Когато в държава-членка съществува система за социална закрила на самостоятелно заети лица, тази държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че съпрузите и партньорите на семейни начала, посочени в член 2, буква б), могат да се ползват от социална закрила в съответствие с националното право.

2. Държавите-членки могат да решават дали социалната закрила, посочена в параграф 1, се прилага задължително или на доброволен принцип. Съответно те могат да предвидят социалната закрила да се предоставя само по искане на съпрузите и партньорите на семейни начала, посочени в член 2, буква б).

Член 8

Обезщетения при майчинство

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че самостоятелно заетите жени, както и съпругите и жените партньори на семейни начала, посочени в член 2, могат да получават, в съответствие с националното право, подходяща помощ при майчинство, която позволява прекъсване на професионалната им дейност поради бременност или майчинство за най-малко 14 седмици.

2. Държавите-членки могат да решават дали помощта при майчинство, посочена в параграф 1, се отпуска задължително или на доброволен принцип. Съответно те могат да предвидят тази помощ да се предоставя само по искане на самостоятелно заетите жени и на съпругите и жените партньори на семейни начала, посочени в член 2.

3. Посочената в параграф 1 помощ се счита за подходяща, ако гарантира доход, еквивалентен най-малко на:

а)	помощта, което съответното лице би получавало в случай на прекъсване на дейност по здравословни причини, и/или

б)	средната загуба на доход или печалба в сравнение със съпоставим предходен период в зависимост от максималните размери, установени от националното право, и/или

в)	всяка друга семейна помощ, установена от националното право, в зависимост от максималните размери, предвидени в националното право.

4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че самостоятелно заетите жени, както и съпругите и жените партньори на семейни начала, посочени в член 2, имат достъп, в рамките на възможното, до съществуващи услуги, които осигуряват временно заместване, или до всякакви съществуващи национални социални услуги. Държавите-членки могат да предвидят достъпът до тези услуги да е алтернатива или част от помощта, посочена в параграф 1 от настоящия член.

Член 9

Защита на правата

1. Държавите-членки гарантират, че съдебните или административните производства, включително когато считат за подходящо и помирителните производства, за привеждането в изпълнение на задълженията по настоящата директива, са достъпни за всички лица, които считат, че са претърпели загуби или вреди вследствие на неприлагането спрямо тях на принципа на равно третиране, дори след като отношението, при което се твърди, че е проявена дискриминация, е прекратено.

2. Държавите-членки гарантират, че сдруженията, организациите и другите юридически лица, които съгласно критериите, определени от съответното национално право, имат законен интерес да осигуряват спазването на настоящата директива, могат да участват както от името на жалбоподателя, или като подпомагаща страна, с неговото съгласие, във всяко съдебно или административно производство, предвидено за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива.

3. Параграфи 1 и 2 не засягат националните разпоредби относно сроковете за предявяване на искове, свързани с принципа на равно третиране.

Член 10

Компенсация или възстановяване на вредите

Държавите-членки въвеждат в националните си правни системи мерките, които са необходими, за да се гарантира действителна и ефективна компенсация или възстановяване на вредите съгласно определения от държавите-членки ред по отношение на загуби или вреди, претърпени от дадено лице вследствие на основана на пола дискриминация, като такава компенсация или възстановяване на вреди действа възпиращо и е пропорционална на претърпяната загуба или вреда. Такава компенсация или възстановяване на вреди не се ограничава от предварително определен максимален размер.

Член 11

Органи по въпросите на равенството

1. Държавите-членки определят орган или органи за насърчаване, анализ, мониторинг и подпомагане на равното третиране без дискриминация, основана на пола, на всички лица и създават необходимата уредба за това. Тези органи могат да бъдат част от агенции, чиято задача е да защитават на национално равнище правата на човека, да закрилят правата на личността или прилагането на принципа на равно третиране.

2. Държавите-членки гарантират, че задачите на посочените в параграф 1 органи включват:

а)	осигуряване на жертвите на дискриминация на независимо съдействие при разглеждане на жалбите им за дискриминация, без да се засягат правата на жертвите и сдруженията, организациите и останалите юридически лица, посочени в член 9, параграф 2;

б)	провеждане на независими проучвания, свързани с дискриминацията;

в)	публикуване на независими доклади и отправяне на препоръки по всички въпроси, свързани с такава дискриминация;

г)	обмен на подходящо равнище на налична информация със съответните европейски органи, като Европейския институт за равенство между половете.

Член 12

Интегриране на принципа на равенство между половете

Държавите-членки активно се съобразяват с целта за равенство между мъжете и жените при изготвяне и прилагане на законови, подзаконови и административни разпоредби, политики и дейности в областите, посочени в настоящата директива.

Член 13

Разпространяване на информация

Държавите-членки гарантират, че разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, както и онези, които вече са в сила в тази област, се довеждат до знанието на заинтересованите лица чрез всички подходящи средства и на цялата им територия.

Член 14

Равнище на защита

Държавите-членки могат да въведат или да запазят по-благоприятни разпоредби за защита на принципа на равно третиране на мъжете и жените, отколкото предвидените в настоящата директива.

Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не представлява основание за намаляване на равнището на защита срещу дискриминация, което вече е постигнато от държавите-членки в областите, обхванати от настоящата директива.

Член 15

Доклади

1. Държавите-членки съобщават на Комисията цялата налична информация относно прилагането на настоящата директива до … (7).

Комисията съставя обобщителен доклад, който се предава на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от … (8). Ако е уместно, този доклад се придружава от предложения за изменение на настоящата директива.

2. Докладът на Комисията взема предвид гледните точки на заинтересованите лица.

Член 16

Прилагане

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до … (9). Те незабавно информират Комисията за текста на тези разпоредби.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Когато специални затруднения обосновават това, държавите-членки могат при необходимост да разполагат с допълнителен период от две години до … (10) с цел да се съобразят с член 7, както и с цел да се съобразят с член 8 по отношение на съпругите и жените партньори на семейни начала, посочени в член 2, буква б).

3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 17

Отмяна

Директива 86/613/ЕИО се отменя с действие от … (11).

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива.

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза сила на двадесетия ден от публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в […] на […].

За Европейския парламент

Председател

…

За Съвета

Председател

…

(1) ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 107.

(2) Позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от …

(3) ОВ L 359, 19.12.1986 г., стр. 56.

(4) ОВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24.

(5) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

(6) ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.

(7) Шест години след влизането в сила на настоящата директива.

(8) Седем години след влизането в сила на настоящата директива.

(9) Две години след влизането в сила на настоящата директива.

(10) Четири години след влизането в сила на настоящата директива.

(11) Две години след влизането в сила на настоящата директива.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

I. ВЪВЕДЕНИЕ

На 6 октомври 2008 г. Комисията представи предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО (1).

Предложението е част от пакет от инициативи относно съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, който включва и предложение за преразглеждане на Директивата относно безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, Доклад относно осъществяването на целите от Барселона за осигуряването на грижи за децата и Съобщение относно равновесието между професионалния и личния живот.

В съответствие с обикновената процедура Европейският парламент представи своята позиция на първо четене на 6 май 2009 г. (2).

Европейският икономически и социален комитет представи становището си на 24 март 2009 г. (3).

Комисията не представи официално изменено предложение след становището на Европейския парламент на първо четене.

На 30 ноември 2009 г. Съветът постигна с квалифицирано мнозинство политическо споразумение по позиция на първо четене.

В съответствие с член 294, параграф 5 от Договора за функционирането на ЕС, на 8 март 2010 г. Съветът прие позицията си на първо четене с квалифицирано мнозинство.

II. ЦЕЛИ

Целта на предложението е да се промени правната рамка на Общността в частта, която се отнася до прилагането на принципа за равно третиране на жените и мъжете по отношение на самостоятелно заетите лица и техните съпруги/съпрузи.

Предложението има за цел подобряване на социалната закрила на самостоятелно заетите лица с оглед премахване на факторите, възпиращи предприемачеството при жените. Освен това предложението цели да повиши социалната закрила на „помагащите съпруги/съпрузи“, които често работят редовно със самостоятелно заетото лице, без да се ползват от съответните права.

Основните елементи на предложението са следните:

—	определението на „помагащи съпрузи“ е изменено, за да обхване партньорите, съжителстващи на семейни начала (тоест двойките, които не са сключили брак), когато и доколкото това партньорство се признава от националните законодателства;

—	съгласно разпоредбите на член 7 самостоятелно заетите жени и помагащите съпруги могат, по тяхно искане, да имат право на същия период на отпуск по майчинство като работниците или служителите (вж. Директива 92/85/ЕИО);

—	съгласно разпоредбите на член 6 помагащите съпруги/съпрузи могат, по тяхно искане, да се ползват поне от същото равнище на социална закрила като самостоятелно заетите лица.

След като бъде приета, директивата ще отмени Директива 86/613/ЕИО (4) и се прилага по отношение на аспектите, които не са обхванати от директиви 2006/54/ЕО, 2004/113/ЕО и 79/7/ЕИО, с цел по-ефективно прилагане на принципа на равното третиране на жените и мъжете, които упражняват дейност като самостоятелно заети лица, или помагат за упражняването на такава дейност.

III. АНАЛИЗ НА ПОЗИЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

1. Общи бележки:

а) Позиция на Комисията относно измененията на Европейския парламент

Европейският парламент прие 30 изменения (изменения 1—16, 18—19, 21—28, 36, 39, 40, 46) на предложението на Комисията. В хода на разискванията на пленарно заседание Комисията посочи, че може да приеме 15 от тези изменения изцяло, частично или след преформулиране (изменения 1, 2, 3, 4, 7, 9, 12, 13, 15, 18, 21, 22, 23, 27, 28). Останалите изменения (изменения 5, 6, 8, 10, 11, 14, 16, 19, 24, 25, 26, 36, 39, 40, 46) обаче са неприемливи за Комисията.

2. Позиция на Съвета на първо четене

Съветът би могъл да приеме 10 от предложените от Европейския парламент изменения изцяло, частично или след преформулиране, а именно:

—	Изменение № 4 (съображение № 10 — позоваване на „утвърдително действие“): Съветът обаче смята, че понятието „утвърдително действие“ следва да се замени с „положително действие“ в съответствие с член 3 от Директива 2006/54/ЕО (съображение № 14 от неговата позиция на първо четене);

—

Изменение № 9 (съображение № 18 — уточнение в текста, което да се отнася до самостоятелно заетите лица и помагащите съпруги/съпрузи): освен това в съображение № 21 от позицията си на първо четене Съветът включи и партньорите на семейни начала на самостоятелно заетите лица (когато и доколкото са признати от националното законодателство);

—

Изменение № 12 (член 4 — добавено е упоменаване на необходимостта да се насърчава дух на предприемачество сред жените): Съветът изрази съгласие с Европейския парламент, че е препоръчително да се упомене стартирането на стопанска дейност от жените, като се отчита огромната разлика в представянето на половете в сферата на предприемачеството (член 5 от позицията на Съвета на първо четене);

—

Изменения № 13 и 39 (член 5 — добавяне на думата „между“ преди „партньори на семейни начала“): Съветът изрази съгласие с Европейския парламент, че от това добавяне ще стане по-ясно, че условията за стартиране на стопанска дейност следва да са едни и същи, независимо от гражданското състояние (член 6 от позицията на Съвета на първо четене);

—	Изменение № 18 (нов член 7а относно признаването на работата на помагащите съпруги/съпрузи): Съветът включи същината на това изменение в съображение № 8 в позицията си на първо четене;

—	Изменение № 22 (член 10, параграф 2, нова буква ва)): Съветът смята, че думата „равностоен“ следва да се замени със „съответстващ“ (член 11, параграф 2, буква г) от позицията на Съвета на първо четене);

—	Изменение № 23 (вмъква се нова разпоредба (нов член 10а) относно интегриране на принципа на равенство между половете): Съветът сметна, че тази нова разпоредба ще бъде стъпка напред спрямо съществуващата директива (член 12 от позицията на Съвета на първо четене);

—

Изменение № 27 (член 14, параграф 2): Съветът би могъл да съгласи с първата част на изменението, което въвежда елемент на условност („ако е оправдано от конкретни трудности …“), но смята намаляването на допълнителния период до една година за неприемливо. Освен това Съветът не приема удължаването на допълнителния период да се отнася до всички разпоредби на директивата (член 16, параграф 2 от позицията на Съвета на първо четене);

—	Изменение № 28 (нов член 14а — минимални изисквания): Съветът включи същността на това изменение в съображение № 22 в позицията си на първо четене).

Съветът обаче не сметна за препоръчително да се възприемат следните изменения:

—

№ 1 (съображение № 4 — позоваване на необходимостта да се подобри положението на помагащите съпруги/съпрузи в занаятчийството, търговията, малките и средните предприятия и свободните професии): Съветът не смята за необходимо изричното посочване на тези сектори (съображение № 4 от позицията му на първо четене);

—

№ 2 (ново съображение 4a): Съветът не смята за уместно въвеждането на система за задължително регистриране на помагащите съпруги/съпрузи. Освен това, в съображение № 16 от позицията на Съвета на първо четене се посочва, че помагащите съпруги/съпрузи или партньорите, съжителстващи на семейни начала, които имат достъп до система за социална закрила, също следва да имат право да се ползват от социална закрила. От държавите-членки следва да се изисква да предприемат необходимите мерки за организиране на тази социална закрила в съответствие с националното законодателство. По-конкретно, държавите-членки са тези, които решават дали тази социална закрила следва да се прилага задължително или на доброволен принцип);

—	№ 3 (ново съображение 7б): Съветът не смята за уместно да се въвежда задължение, което да предвижда ясно определен статут за помагащите съпруги/съпрузи и да определя правата им;

—	№ 5 (съображение № 11): Съветът не смята за необходимо да изменя настоящата формулировка на сега действащата Директива 86/613/ЕИО (съображение № 13 от позицията му на първо четене);

—	№ 6 (съображение № 12): Съветът смята това изменение за излишно, тъй като съгласно установената съдебна практика, когато упражняват националните си правомощия, държавите-членки трябва да спазват правото на Общността така, както се тълкува от Съда;

—

№ 7 (съображение № 13): Съветът не смята за уместно да се предвижда, че нивото на закрила на помагащите съпруги/съпрузи следва да е пропорционално на степента на тяхното участие в дейностите на самостоятелно заетото лице в семейния бизнес. Съветът смята, че държавите-членки следва да организират тази социална закрила в съответствие с националното законодателство и в частност да решат, че тази социална закрила може да е пропорционална на участието в дейностите на самостоятелно заетото лице и/или размера на вноските (съображение № 16 в позицията на Съвета на първо четене);

—	№ 8 (съображение № 16): Съветът не можеше да приеме това изменение, тъй като смята, че позоваването на качеството и дългосрочната устойчивост на системите за социална закрила следва да се запази (съображение № 19 от позицията на Съвета на първо четене);

—

№ 10 (член 2, параграф 1, буква а)): Съветът сметна за уместно да заличи това определение и да го премести в нов член (член 2 от позицията на Съвета на първо четене), отнасящ се до обхвата на директивата. Освен това Съветът не смята за уместно позоваването на сектори като земеделието, свободните професии, занаятчийството и малките и средни предприятия, тъй като счита, че няма сериозно основание да се изменя текстът на определението в сега действащата директива;

—

Изменение № 11 (член 3, параграф 1): Съветът не смята за необходимо управлението на стопанска дейност да се добавя към ситуациите, в които следва да се прилага принципът на недискриминация, тъй като не вижда сериозно основание за промяна на съществуващата разпоредба по Директива 86/113/ЕИО (член 4, параграф 1 от позицията на Съвета на първо четене);

—

Изменения № 14 и 40 (член 6): Въпреки че може да се съгласи да се добави позоваване на партньорите, съжителстващи на семейни начала, Съветът не е в състояние да приеме изложените в изменението условия, отнасящи се до социалната закрила, тъй като смята, че държавите-членки решават дали тази социална закрила следва да бъде прилагана задължително или на доброволен принцип (както е обяснено по-нататък в съображение № 16 от позицията на Съвета на първо четене);

—

Изменение № 15 (член 7, параграф 1 относно продължителността на отпуска по майчинство): Съветът смята, че директивата следва да предвижда не специално определени периоди на отпуск по майчинство по личен избор, тъй като това би било намеса в сега действащото и бъдещото национално законодателство, а адекватно обезщетение при майчинство, което да дава възможност за прекъсване на професионалната дейност поради бременност (член 8, параграф 1 от позицията на Съвета на първо четене);

—	Изменение № 16 (член 7, параграф 3): Съветът смята, че подобна разпоредба не би внесла яснота и би довела до правна несигурност, тъй като основанията за дискриминация трябва да са известни (член 8, параграф 3 от позицията на Съвета на първо четене);

—	Изменение № 19 (член 8, параграф 1): добавяне на думата „ефективен“. Съветът смята, че текстът следва да се приведе в съответствие със съществуващите разпоредби в директиви 2006/54/ЕО и 2004/113/ЕО (член 9, параграф 1 от позицията на Съвета на първо четене);

—

Изменение № 21 (член 10, параграф 2 — позоваване на органа, посочен в параграф 1): Съветът смята, че следва да се използва формулировката в предложението на Комисията („органи“), за да стане ясно, че посочените в член 10, параграф 2 органи следва да същите, като тези, отговарящи за директиви 2004/113/ЕО и 2006/54/ЕО (член 11, параграф 2 от позицията на Съвета на първо четене);

—

Изменение № 24 (член 11 — позоваване на интернет като средство за разпространяване на информация): Съветът не вижда смисъл да се променя текстът на предложението на Комисията, който е същият, като съществуващите разпоредби в директиви 2006/54/ЕО и 2004/113/ЕО (член 13 от позицията на Съвета на първо четене);

—	Изменение № 25 (член 13, параграф 1 — краен срок за съобщаване на информация относно прилагането на директивата и за доклада на Комисията относно директивата): Съветът не приема съкращаването на крайния срок в предложението на Комисията (член 15 от позицията на Съвета на първо четене);

—	Изменение № 26 (член 13 (нов) — преразглеждане на директивата): Съветът не смята за необходимо да се предвиди клауза за преразглеждане;

—	Изменение № 36 (член 2а (нов) — забрана на каквато и да е дискриминация, основана на брачно или семейно положение): Съветът не смята за уместно да вземе предвид това изменение поради същите причини като отнасящите се до изменение № 6;

—

Изменение № 46 (член 7, параграф 4 — разпоредба относно достъпа до национални социални услуги в допълнение към обезщетението при майчинство): Съветът не прие това изменение, защото смята, че държавите-членки следва да могат да гарантират, че достъпът до тези социални услуги е алтернатива или част от обезщетението при майчинство (член 8, параграф 4 от позицията на Съвета на първо четене).

Комисията прие позицията на Съвета на първо четене.

3. Конкретни бележки

Социална закрила (член 7 и съображение № 16 от позицията на Съвета на първо четене)

Съветът е на едно мнение с Парламента относно принципа, че, предвид участието им в семейна стопанска дейност, съпругите/съпрузите или партньорите, съжителстващи на семейни начала, когато и доколкото последните са признати от националното законодателство, на самостоятелно заети лица с достъп до система за социална закрила също следва да имат право да се ползват от социална закрила.

Съветът смята, че от държавите-членки следва да се изисква да предприемат необходимите мерки за организиране на тази социална закрила в съответствие с националните им законодателства. По-конкретно, държавите-членки следва да решават дали тази социална закрила следва да се прилага задължително или на доброволен принцип, като тя следва да се предоставя само при искане от страна на помагащите съпруги/съпрузи и партньори, съжителстващи на семейни начала.

Държавите-членки следва да имат възможност да предвидят социална закрила, която е пропорционална на участието в дейностите на самостоятелно заетото лице и/или на размера на вноските.

Без да се засягат разпоредбите на настоящата директива, държавите-членки следва също така да могат да запазят националните разпоредби, с които достъпът до специални системи за социална закрила или до определени равнища на закрила, в т.ч. специални условия за финансиране, се ограничава до определени групи самостоятелно заети лица или професии, при условие че съществува достъп до обща система.

Обезщетения при майчинство и услуги по временно заместване (член 8, съображения № 17 и 18 от позицията на Съвета на първо четене)

Съветът споделя виждането на Парламента, че предвид икономическата и физическата им уязвимост, на бременните самостоятелно заети лица и бременни съпруги или жени — партньори на семейни начала е необходимо да се даде отпуск по майчинство с достатъчна продължителност, за да се гарантира нормално протичане на бременността и физическо възстановяване на майката след нормално раждане.

Същевременно, предвид статута им на самостоятелно заети лица, Съветът не смята за уместно да се предвижда, че самостоятелно заетите жени и по аналогия помагащите съпруги или жени — партньори на семейни начала на самостоятелно заети лица следва да имат право, по тяхно искане, на отпуск по майчинство със същата продължителност, като предвидения в Директива 92/85/ЕИО. Тази директива се отнася само до служители, които са обект на разпоредби, различни от тези относно самостоятелно заетите жени.

По тази причина Съветът смята, че ще е по-уместно да се предвиди самостоятелно заетите жени и съпругите или жените — партньори на семейни начала да получават, в съответствие с националното законодателство, адекватно обезщетение при майчинство, което да позволява прекъсване на професионалната им дейност поради бременност или майчинство за поне 14 седмици.

Държавите-членки следва да запазят компетентността си да организират отпускането на такива обезщетения, в това число да определят размера на вноските, както и всички мерки по отношение на обезщетенията и плащанията, при условие че са спазени минималните предписания на директивата. По-конкретно, те следва да могат да определят периода преди и/или след раждане, през който се предоставя право на обезщетения при майчинство. Освен това те следва да решават дали при определянето на размера на вноските и/или обезщетенията следва да се вземе предвид икономическото положение на съответното лице или семейство.

Нещо повече, Съветът смята, че за да се отрази спецификата на самостоятелната заетост, самостоятелно заетите жени и съпругите или жените — партньори на семейни начала, когато и доколкото последните са признати от националното законодателство, на самостоятелно заети лица следва да получат достъп, в рамките на възможното, до съществуващи услуги, осигуряващи временно заместване, което позволява прекъсване на професионалната им дейност поради бременност или майчинство, или до всякакви съществуващи национални социални услуги. Достъпът до тези услуги може да се разглежда като алтернатива на обезщетението при майчинство или като част от него.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съветът смята, че позицията му на първо четене относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, представлява балансирано и реалистично решение на въпросите, обхванати в предложението на Комисията, по-конкретно предвид необходимостта от ненамеса в организацията на системите за социална сигурност на държавите-членки или тяхното финансиране.

Съветът счита, че изложените в настоящата позиция разпоредби следва да спомогнат за преодоляване на пречките пред достъпа на жените до самостоятелна заетост, като улесняват по този начин съвместяването на самостоятелната заетост и семейните отговорности.

Съветът се надява на конструктивна дискусия с Европейския парламент с оглед постигане на окончателно съгласие по тази важна директива.

(1) Директива 86/613/ЕИО на Съвета от 11 декември 1986 г. за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, извършващи дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство (ОВ L 359, 19.12.1986 г., стр. 56).

(2) Все още непубликувана в Официален вестник.

(3) ОВ C 228, 22 септември 2009 г., стр. 107.

(4) Директива 86/613/ЕИО на Съвета от 11 декември 1986 г. за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, извършващи дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство (ОВ L 359, 19.12.1986 г., стр. 56).

12.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

CE 123/17

ПОЗИЦИЯ (EC) № 9/2010 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (преработена версия)

Приета от Съвета на 14 април 2010 г.

(текст от значение за ЕИП)

2010/C 123 E/03

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 92/75/ЕИО на Съвета от 22 септември 1992 г. относно посочване на консумацията на енергия и други ресурси от домакински уреди в етикети и стандартна информация, свързана с продуктите (3), е била съществено изменена (4). Тъй като следва да бъдат направени допълнителни изменения в нея, тя следва да бъде преработена от съображения за яснота.

(2)

Приложното поле на Директива 92/75/ЕИО е ограничено до домакински уреди. Съобщение на Комисията от 16 юли 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика показа, че разширяването на приложното поле на Директива 92/75/ЕИО до продукти, свързани с енергопотреблението, които при употреба оказват значително пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия, биха могли да засилят потенциалното взаимодействие между съществуващите законодателни мерки, по-специално Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (5). Настоящата директива не следва да засяга прилагането на Директива 2009/125/ЕО. Заедно с посочената директива и с други инструменти на Съюза, настоящата директива представлява част от по-широка правна рамка и в контекста на един цялостен подход, води до допълнителни икономии на енергия и до ползи за околната среда.

(3)

В заключенията на председателството от заседание на Европейския съвет от 8 и 9 март 2007 г. се изтъква необходимостта от увеличаване на енергийната ефективност в Съюза, за да се постигне целта от намаляване с 20 % до 2020 г. на консумацията на енергия в Съюза, определят се цели за развиване на енергия от възобновяеми източници в целия ЕС и намаляване на емисиите на парникови газове, като се настоява за цялостно и бързо изпълнение на основните цели, определени в Съобщение на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциал“. В плана за действие се изтъкват изключителните възможности за икономии на енергия в сектор продукти.

(4)	Подобряването на ефективността на продукти, свързани с енергопотреблението, посредством информиран избор от страна на потребителите, е от полза за икономиката на ЕС като цяло.

(5)

Предоставянето на точна, подходяща и съпоставима информация за конкретната консумация на енергия от продукти, свързани с енергопотреблението, следва да окаже влияние върху крайните ползватели при избора им в полза на онези продукти, които при употреба консумират или водят непряко до консумацията на по-малко енергия и други основни ресурси и по този начин да накара производителите да предприемат стъпки за намаляване на консумираната енергия и други основни ресурси от продуктите, които те произвеждат. Това също така би следвало косвено да насърчи ефективната употреба на тези продукти, за да се постигне целта на ЕС за 20 % енергийна ефективност. При липсата на такава информация действието единствено на пазарните сили няма да може да насърчи рационалното използване на енергията и на другите основни ресурси за тези продукти.

(6)	Следва да се припомни, че в законодателството на Съюза и в националните законодателства се дават определени права на потребителите по отношение на закупени продукти, включително право на обезщетение или замяна на продукта.

(7)	Комисията следва да предостави списък с приоритети на продукти, свързани с енергопотреблението, които могат да бъдат обхванати от делегиран акт съгласно настоящата директива. Такъв списък следва да бъде включен в плана за работа, посочен в Директива 2009/125/ЕО.

(8)

Информацията играе основна роля за действието на пазарните сили и затова е необходимо да се въведат единни етикети за всички продукти от един и същи вид, да се осигури на потенциалните купувачи допълнителна стандартизирана информация за изразходваната енергия и други основни ресурси от тези продукти, както и да се вземат мерки да се осигури същата информация и на потенциалните крайни ползватели, които не виждат изложен продукта и следователно нямат възможност да видят етикета. За да бъде ефективна и успешна употребата на етикета, той следва да бъде лесно разпознаваем за крайните ползватели, опростен и кратък. За тази цел съществуващото оформление на етикета следва да се запази като основно средство за информиране на крайните ползватели относно енергийната ефективност на продуктите. Консумацията на енергия и другите показатели в информацията за продуктите, следва да се измерват в съответствие с хармонизираните стандарти и методи.

(9)	Както беше изтъкнато в направената от Комисията оценка на въздействието, придружаваща предложението за настоящата директива, схемата за обозначаване на енергийната ефективност се използва като модел в различни страни по света.

(10)

Държавите-членки следва редовно да наблюдават спазването на настоящата директива и да включат необходимата информация в доклада, който са задължени да предоставят на Комисията съгласно настоящата директива на всеки четири години, като се обърне особено внимание на задълженията на доставчиците и търговците.

(11)

В Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (6) се съдържат общи разпоредби относно надзора на пазара във връзка с предлагането на продукти на пазара. За да се постигнат целите ѝ, в настоящата директива се установяват по-подробни разпоредби в това отношение. Въпросните разпоредби са в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008.

(12)

Една напълно доброволна схема ще доведе до положение, в което само някои продукти ще носят етикети или ще имат стандартна продуктова информация, с риск това да доведе до объркване или дори до погрешна информация на някои крайни ползватели. Настоящата схема следва да осигури за всички съответни продукти посочването на консумацията на енергия и на други основни ресурси чрез поставяне на етикет и стандартен продуктов фиш.

(13)

Продукти, свързани с енергопотреблението, при употреба оказват пряко или непряко въздействие върху консумацията на множество разнообразни форми на енергия, като електричеството и газта са най-важните сред тях. Затова настоящата директива следва да обхваща всички продукти, свързани с енергопотреблението, които оказват пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия, независимо от формата на енергията, по време на употреба.

(14)

Продукти, свързани с енергопотреблението, които оказват голямо пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия или съответно на други основни ресурси и които дават адекватна възможност за повишаване на ефективността, следва да бъдат обхванати от делегиран акт, когато предоставянето на информация с помощта на етикети може да стимулира крайните ползватели да купуват по-ефективни продукти.

(15)

За да се постигнат целите на Съюза, свързани с изменението на климата и енергийната сигурност, и предвид очакването, че общата консумация на енергия от продукти ще продължи да нараства в дългосрочен план, делегираните актове съгласно настоящата директива могат, където е необходимо, също така да подчертаят на етикета високата обща консумация на енергия на продукта.

(16)

Редица държави-членки са въвели политика на обществени поръчки, която изисква възлагащите органи да купуват енергоефективни продукти. Редица държави-членки са въвели стимули за енергоефективни продукти. Критериите за приемливост на продуктите от гледна точка на обществените поръчки могат се различават съществено в отделните държави-членки. Посочването на класа на енергийната ефективност за определени продукти, уредени в делегираните актове съгласно настоящата директива може да намали фрагментацията на обществените поръчки и мерките за стимулиране и да улесни навлизането на енергоефективни продукти.

(17)

Стимулите, които държавите-членки могат да предвидят за насърчаването на употребата на енергоефективни продукти, може да представляват държавна помощ. Настоящата директива не засяга резултатите от евентуални бъдещи процедури за държавна помощ, които могат да бъдат открити съгласно членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на тези стимули и не следва да обхваща въпроси свързани с данъчното облагане и фискални въпроси. Държавите-членки сами определят вида на такива стимули.

(18)	Насърчаването на употребата на енергоефективни продукти чрез етикетиране, обществени поръчки и стимули не следва да влошава цялостните екологични показатели и функционирането на тези продукти.

(19)

На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приеме делегирани актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на посочването върху етикети и в стандартна информация за продуктите на консумацията на енергия и на други основни ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, при употребата им. От особена важност е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище.

(20)	Комисията следва редовно да представя на Европейския парламент и на Съвета обобщение, което да обхваща ЕС и всяка държава-членка поотделно, на докладите относно дейностите по осигуряване изпълнението и равнището на съответствие, представени от държавите-членки съгласно настоящата директива.

(21)	Комисията следва да отговаря за адаптирането на класификациите на етикетирането, за да осигури предвидимост за промишлеността и разбираемост за потребителите.

(22)

В различна степен в зависимост от съответния продукт, технологичното развитие и възможностите за значителна допълнителна икономия на енергия могат да наложат допълнителна продуктова диференциация, както и преглед на класификацията, като този преглед следва да включва по-специално възможността за изменение. Този преглед следва да се извърши възможно най-бързо по отношение на продукти, които поради големите си иновативни характеристики могат да допринесат значително за енергийната ефективност.

(23)

Когато Комисията прави преглед на напредъка и изготвя доклади относно изпълнението на плана за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика през 2012 г., тя по-специално ще анализира необходимостта от по-нататъшни действия за подобряване на енергийните и екологичните показатели на продуктите, включително inter alia на възможността да се предостави на потребителите информация относно въглеродния отпечатък на продуктите или въздействието на продуктите върху околната среда в рамките на жизнения им цикъл.

(24)	Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с Директива 92/75/ЕИО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от Директива 92/75/ЕИО.

(25)	Когато държавите-членки изпълняват разпоредбите на настоящата директива, те следва да се стремят да се въздържат от приемането на мерки, които могат да наложат ненужни бюрократични и усложнени задължения на засегнатите участници на пазара, по-специално на малките и средни предприятия.

(26)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на Директива 92/75/ЕИО.

(27)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (7), държавите-членки се насърчават да съставят, за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които да показват, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги оповестят,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложно поле

1. Настоящата директива установява рамка за хармонизирането на националните мерки по отношение на информацията за крайните ползватели, особено посредством етикети и стандартна информация за продуктите, по отношение на консумацията на енергия и, когато е приложимо, на други основни ресурси при употреба, както и допълнителна информация, касаеща продукти, свързани с енергопотреблението, като по този начин позволява на крайните ползватели да избират по-ефективни продукти.

2. Настоящата директива се прилага за продукти, свързани с енергопотреблението, които при употреба оказват значително пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия и, когато е приложимо, на други основни ресурси.

3. Настоящата директива не се прилага за:

а)	продукти втора употреба;

б)	никакви превозни средства за пътници или товари;

в)	фирмената табелка с техническите данни или съответния ѝ еквивалент, поставени на продуктите с цел безопасност.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

а)

„продукт, свързан с енергопотреблението“ или „продукт“, е всяка стока, която при употреба оказва влияние върху консумацията на енергия и която се предлага на пазара и/или се пуска в експлоатация в Съюза, включително части, които са предназначени за вграждане в продукти, свързани с енергопотреблението и обхванати от настоящата директива, които се предлагат на пазара и/или се пускат в експлоатация за крайните ползватели като отделни части и чиито екологични показатели могат да бъдат оценени независимо;

б)	„фиш“ означава стандартна таблица с информация за даден продукт;

в)	„други основни ресурси“ означава вода, химикали или други вещества, използвани от даден продукт при нормална употреба;

г)	„допълнителна информация“ означава друга информация относно показателите и характеристиките на даден продукт, която е свързана с или е полезна за преценяване на консумацията на енергия или на други основни ресурси въз основа на измерими данни;

д)	„пряко въздействие“ означава въздействието на продукти, които реално консумират енергия при употреба;

е)	„непряко въздействие“ означава въздействието на продукти, които не консумират енергия, но при употреба допринасят за икономиите на енергия;

ж)	„търговец“ означава търговец на дребно или друго лице, което продава, наема, предлага на лизинг или излага продукти на крайни ползватели;

з)

„доставчик“ означава производител или негов упълномощен представител в Съюза или вносител, който пуска на пазара или в експлоатация продукти на пазара на Съюза. При отсъствие на такова лице за доставчик се смята всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара или в експлоатация продуктите, обхванати от настоящата директива;

и)	„пускане на пазара“ означава първото доставяне на продукт на пазара на Съюза с цел да бъде разпространен или използван в рамките на Съюза срещу възнаграждение или безплатно, независимо от техниката на продаване;

й)	„пускане в експлоатация“ означава първото използване по предназначение на продукт в Съюза;

к)	„неразрешена употреба на етикет“ означава използването на етикет не от органи на държавите-членки или от институции на ЕС, по-начин, който не е предвиден в настоящата директива или в делегиран акт.

Член 3

Отговорности на държавите-членки

1. Държавите-членки гарантират, че:

а)	всички доставчици и търговци, установени на тяхната територия, изпълняват задълженията, предвидени в членове 5 и 6;

б)

по отношение на обхванатите от настоящата директива продукти се забранява поставянето на други етикети, маркировки, символи или надписи, които не съответстват на изискванията на настоящата директива и на съответните делегирани актове, ако поставянето им може да подведе или обърка крайните ползватели относно консумацията на енергия или съответно на други основни ресурси при употреба;

в)	въвеждането на система от етикети и фишове за консумираната или спестена енергия се съпътства от образователна и информационна кампания с цел да се насърчава енергийната ефективност и по-отговорно ползване на енергията от крайните ползватели;

г)

вземат се подходящи мерки за да бъдат насърчени съответните национални или регионални органи, които отговарят за изпълнението на настоящата директива, да си сътрудничат и да си предоставят взаимно информация, както и да предоставят такава на Комисията, с цел подпомагане на прилагането на настоящата директива. Административното сътрудничество и обменът на информация използват максимално предимствата на електронните средства за комуникация, те са ефективни спрямо разходите и могат да получават помощ чрез подходящи програми на ЕС. При необходимост, това сътрудничество осигурява сигурността и поверителността на обработването и опазването на чувствителната информация, получена при тази процедура. Комисията взема подходящи мерки, за да насърчава и подпомага сътрудничеството между държавите-членки, посочено в настоящата буква.

2. Когато дадена държава-членка установи, че определен продукт не отговаря на всички съответни изисквания по отношение на етикета и фиша, предвидени в настоящата директива и в делегираните ѝ актове, доставчикът е длъжен да осигури съответствието на продукта с тези изисквания при ефективни и пропорционални условия, наложени от държавата-членка.

Когато има достатъчно сведения, че даден продукт може да не отговаря на изискванията, съответната държава-членка взема всички необходими предпазни мерки и мерки, насочени към възстановяване на съответствието в точно определен срок, като се вземат предвид причинените вреди.

Когато продуктът продължава да не отговаря на изискванията, съответната държава-членка взема решение за ограничаване или забрана на предлагането на пазара и/или пускането в експлоатация на въпросния продукт или за осигуряване на изтеглянето му от пазара. В случаите на изтегляне на продукта от пазара или на забрана за пускането му на пазара Комисията и другите държави-членки се информират незабавно.

3. На всеки четири години държавите-членки представят на Комисията доклад, в който предоставят и информация относно своите действия по осигуряване изпълнението и постигнатото на териториите им равнище на съответствие.

Комисията може да определи подробни изисквания под формата на насоки относно общото съдържание на тези доклади.

4. Комисията редовно предоставя за сведение на Европейския парламент и на Съвета обобщена информация относно тези доклади.

Член 4

Изисквания за информацията

Държавите-членки гарантират, че:

а)

информацията за консумираната електроенергия, други форми на енергия и, когато е приложимо, други основни ресурси при употреба и допълнителната информация се предлага, в съответствие с делегираните актове съгласно настоящата директива, на вниманието на крайните ползватели посредством фиш и етикет за продуктите, предложени за продажба, отдаване под наем, лизинг или изложени за крайния ползвател пряко или непряко с помощта на всякакви средства за дистанционна продажба, включително интернет;

б)	информацията, посочена в буква а), се предоставя за продукти за вграждане или монтиране само когато се изисква от приложимия делегиран акт;

в)	всяка реклама на конкретен модел продукти, свързани с енергопотреблението, които са обхванати от делегиран акт съгласно настоящата директива, включва информация относно енергийния клас на продукта, когато се предоставя информация за енергопотреблението или цената;

г)

всички рекламни материали с техническа информация относно продукти, свързани с енергопотреблението, в които се описват конкретни технически показатели на продукта, а именно технически ръководства и брошури на производителя, било от отпечатани или онлайн, предоставят на крайните ползватели необходимата информация относно консумацията на енергия или включват информация относно енергийния клас на продукта.

Член 5

Отговорности на доставчиците

Държавите-членки гарантират, че:

а)	доставчиците, които предлагат на пазара или въвеждат в експлоатация продукти, попадащи в обхвата на даден делегиран акт, поставят етикети и фишове в съответствие с настоящата директива и делегирания акт;

б)

доставчиците изготвят техническа документация, която е достатъчна, за да даде възможност да се оцени точността на предоставената на етикета и във фиша информация. Тази техническата документация включва:

i)	общо описание на продукта;

ii)	когато е от значение, резултати от проведени проектни изчисления;

iii)	протоколи от изпитвания, ако са проведени, включително изпитвания, проведени от съответните нотифицирани организации, посочени в друго законодателство на Съюза;

iv)	когато стойностите са използвани за сходни модели — данни, с помощта на които тези модели могат да бъдат идентифицирани.

За целта доставчиците могат да използват документация, изготвена според изискванията, установени в съответното законодателство на Съюза.

в)

доставчиците съхраняват наличната техническа документация за проверка в срок от пет години, считано от датата на производство на последния съответен продукт.

При поискване, в срок от 10 работни дни от получаване на искането от компетентния орган на държавата-членки или от Комисията, доставчиците осигуряват на органите за пазарен надзор на съответната държава-членка и на Комисията електронен вариант на техническата документация;

г)	доставчиците предоставят безплатно на търговците необходимите етикети във връзка с етикетирането и информацията за продукта. Без да се засяга изборът на доставчиците на система за доставка на етикети, доставчиците своевременно доставят етикети при поискване от търговците;

д)	освен етикети доставчиците предоставят и фиш за продукта;

е)	доставчиците включват фиш за продукта във всички брошури за продукта. Ако брошури за продукта не се предлагат от доставчика, той предоставя фишовете заедно с другата литература, която се предоставя за продукта.

ж)	доставчиците носят отговорност за точността на доставяните от тях етикети и фишове;

з)	счита се, че доставчиците са дали съгласието си за публикуването на информацията, предоставена на етикета или във фиша.

Член 6

Отговорности на търговците

Държавите-членки гарантират, че:

а)	търговците поставят правилно етикетите, така че да се виждат добре и да са четливи, и включват фиша в брошурата за продукта или в другата литература, която придружава продуктите при продажбата им на крайни ползватели;

б)	когато се излага за продажба даден продукт, обхванат от делегиран акт, търговците прилагат подходящ етикет на добре видимо място, както е посочено в съответния делегиран акт, и във вариант на подходящия език.

Член 7

Дистанционна продажба и други форми на продажба

Когато продуктите се предлагат за продажба, отдаване под наем или лизинг, чрез поръчка по пощата, по каталог, чрез интернет, чрез телемаркетинг или по всякакъв друг начин, който предполага, че потенциалните крайни ползватели не могат да видят предлагания продукт, в делегираните актове се предвижда разпоредба, която да гарантира, че на потенциалните крайни ползватели се предоставя информацията, съдържаща се върху етикета на продукта и във фиша, преди да закупят продукта. Делегираните актове, където е необходимо, определят по какъв начин етикетът, фишът или посочената върху етикета или във фиша информация се показва или предоставя на потенциалния краен ползвател.

Член 8

Свободно движение

1. Държавите-членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват предлагането на пазара или въвеждането в експлоатация на своите територии на продукти, които попадат в обхвата и отговарят на изискванията на настоящата директива и на приложимия делегиран акт.

2. Освен ако имат доказателства за обратното, държавите-членки приемат, че етикетите и фишовете отговарят на разпоредбите на настоящата директива и делегираните актове. Държавите-членки изискват от доставчиците да представят доказателства по смисъла на член 5 относно точността на информацията, представена на етикетите или във фишовете, когато имат причина да смятат, че тази информация е неточна.

Член 9

Обществени поръчки и стимули

1. Когато даден продукт е обхванат от делегиран акт, възлагащите органи, сключващи договори за обществени поръчки за строителство, доставки или услуги, както е посочено в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (8), които не са изключени по силата на членове 12—18 от посочената директива, се стремят да възлагат поръчки само за такива продукти, които изпълняват критериите за най-високи показатели и са от най-високия клас енергийна ефективност. Държавите-членки могат също да изискат от възлагащите органи да възлагат поръчки само за такива продукти, които изпълняват тези критерии. Държавите-членки могат да обвържат прилагането на тези критерии с изисквания за икономическа ефективност, икономическа приложимост и техническа пригодност, както и достатъчна степен на конкуренция.

2. Параграф 1 се прилага за поръчки, чиято стойност е равна на или е по-висока от долните граници, определени в член 7 от Директива 2004/18/ЕО.

3. Когато държавите-членки предоставят стимули за продукт, обхванат от делегиран акт, те целят най-високите показатели, включително най-високият клас енергийна ефективност, установен в приложимия делегиран акт. Данъчното облагане и фискалните мерки не представляват стимули за целите на настоящата директива.

4. Когато държавите-членки предоставят стимули за продукти, както за крайните ползватели, използващи високоефективни продукти, така и за промишлените сектори, които рекламират и произвеждат такива продукти, те изразяват стойностите на показателите в класове, както е определено в приложимия делегиран акт, освен когато налагат по-високи нива на показателите спрямо границата за най-висок клас енергийна ефективност в делегирания акт. Държавите-членки могат да налагат по-високи нива на показателите спрямо границата за най-висок клас енергийна ефективност в делегирания акт.

Член 10

Делегирани актове

1. Комисията установява подробните изисквания относно етикетите и фишовете в делегирани актове в съответствие с членове 11, 12 и 13 по отношение на всеки вид продукт съгласно настоящия член.

Когато даден продукт отговаря на критериите, изброени в параграф 2, той попада в обхвата на делегиран акт в съответствие с параграф 4.

Разпоредбите в делегираните актове по отношение на информацията за консумацията на енергия и за други основни ресурси при употреба, посочвана върху етикета и във фиша, дават възможност на крайните ползватели да направят по-добре информиран избор и да позволяват на органите за пазарен надзор да проверяват дали продуктите съответстват на представената информация.

Когато делегиран акт съдържа разпоредби по отношение както на енергийната ефективност на даден продукт, така и на консумацията му на основни ресурси, оформлението и съдържанието на етикета подчертават енергийната ефективност на продукта.

2. Критериите, посочени в параграф 1, са следните:

а)	съгласно най-новите налични данни и предвид предлаганите на пазара на Съюза количества, продуктите имат значителен потенциал за икономия на енергия и, когато това е приложимо, на други основни ресурси;

б)	продуктите с равностойна функционалност, налични на пазара, имат големи различия в съответните стойности на показателите;

в)	Комисията отчита съответното законодателство на Съюза и актовете на саморегулиране, като доброволни споразумения, които се очаква да доведат по-бързо или с по-малки разходи до постигане на целите на политиката в сравнение със задължителните изисквания;

3. Когато изготвя проект на делегиран акт, Комисията:

а)	отчита екологичните параметри, определени в част 1 от приложение I към Директива 2009/125/ЕО, които са идентифицирани като значими в съответната мярка за изпълнение, приета съгласно Директива 2009/125/ЕО, и които са от значение за крайния ползвател при употребата на продукта;

б)	оценява въздействието на акта върху околната среда, крайните ползватели и производителите, включително върху малките и средните предприятия (МСП), по отношение на конкурентоспособността, включително на пазарите извън Съюза, и по отношение на иновациите, достъпа до пазари и разходите и ползите;

в)	извършва подходящи консултации със заинтересованите лица;

г)	определя датата или датите за изпълнение, както и въвежданите на етапи или преходни мерки или периоди, като отчита по-специално възможното влияние върху МСП или върху някои специфични групи продукти, произвеждани главно от МСП.

4. В делегираните актове се посочват по-специално:

а)	точното определение на вида продукти, който да бъде включен;

б)	стандартите или методите на измерване, които да се използват за получаване на информацията, посочена в член 1, параграф 1;

в)	елементите на техническата документация, изисквана съгласно член 5;

г)

оформлението и съдържанието на етикета посочен в член 4, който има доколкото е възможно еднакво оформление при всички групи продукти и във всички случаи, се виждат ясно и са четливи. В обозначението на етикета се запазва като основа класификацията от „A“ до „G“; степените на класификация отговарят на значителна икономия на енергия и разходи от гледна точка на крайния ползвател.

Могат да се добавят три допълнителни класа, ако технологичният напредък го налага. Тези допълнителни класове ще бъдат „А+“, „А++“ и „А+++“ за класа с най-висока ефективност. По принцип общият брой класове ще бъде ограничен до седем, освен ако има още класове, които да са запълнени.

Цветовата схема включва не повече от седем различни класа от тъмнозелено до червено. Цветовият код само за класа с най-висока ефективност е винаги тъмнозелено. Ако има повече от седем класа, може да се дублира само червеният цвят.

Прави се преглед на класификацията по-специално, когато значителна част от продуктите на вътрешния пазар достигнат най-високите класове енергийна ефективност и когато може да бъде постигната допълнителна икономия чрез по-нататъшна диференциация на продуктите.

Подробни критерии за евентуална нова класификация на продуктите ще се определят, където е подходящо, според конкретния случай в съответния делегиран акт;

д)

мястото върху изложения продукт, където да се постави етикетът, и начинът, по който етикетът и/или информацията да бъдат осигурени при предлагане за продажба съгласно член 7. Където е подходящо, делегираните актове може да предвиждат етикетът да се закрепя към продукта или да се отпечатва върху опаковката или да съдържат подробни изисквания за отпечатването на етикетите в каталозите, за етикетирането при дистанционните продажби и при продажбите по интернет;

е)	съдържанието и, където е подходящо, формата и други елементи от фиша или друга информация посочена в член 4 и член 5, буква в). Информацията на етикета се съдържа и във фиша;

ж)	специфичното съдържание на етикета за реклама, включващо съответно енергийния клас и стойностите на друг подобен показател или други подобни показатели на продукта в четлива и добре видима форма;

з)	срокът на класификацията за целите на етикетирането, където е подходящо, в съответствие с буква г);

и)	нивото на точност на данните върху етикетите и във фишовете;

й)	датата за оценката и за евентуалното преразглеждане на делегирания акт, като се отчита темпът на техническия напредък.

Член 11

Упражняване на делегирането

1. Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 10, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от … (9). Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощията се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейския парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 12.

2. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 12 и 13.

Член 12

Оттегляне на делегирането

1. Делегирането на правомощията, посочено член 10, може да бъде оттеглено от Европейския парламент или от Съвета.

2. Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощията, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок преди да вземе окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението за оттегляне не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 13

Възражения срещу делегирани актове

1. Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегирания акт в срок от два месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2. Ако към момента на изтичането на посочения срок, нито Европейският парламент, нито Съветът, не е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3. Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 14

Оценка

Не по-късно от 31 декември 2014 г. Комисията извършва преглед на ефективността на настоящата директива и на делегираните ѝ актове и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета.

В този доклад Комисията също прави оценка на:

а)	приноса на член 4, буква в) по отношение на целта на настоящата директива;

б)	ефективността на член 9, параграф 1;

в)	необходимостта от изменение на член 10, параграф 4, буква г) предвид техническото развитие и разбирането от потребителите на оформлението на етикета.

Член 15

Санкции

Държавите-членки установяват правилата относно санкциите, които се прилагат при нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и делегираните ѝ актове, включително при неразрешена употреба на етикета, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението им. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират тези разпоредби на Комисията до … (10) и нотифицират незабавно на Комисията всички последващи изменения на тези разпоредби.

Член 16

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила най-късно до … (10) законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата Директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от … (11).

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така декларация, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на Директива 92/75/ЕИО, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на декларацията се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива.

Член 17

Отмяна

Директива 92/75/ЕИО на Съвета, изменена с регламента, посочен в приложение I, част А, се отменя считано от … (12), без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на същата директива, които са посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на Директива 92/75/ЕИО се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5, букви г), ж) и з) се прилагат от … (12).

Член 19

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в …

За Европейския парламент

Председател

…

За Съвета

Председател

…

(1) ОВ C 228, 22.9.2009 г., стp. 90.

(2) Позиция на Европейския парламент от 5 май 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник), Позиция на Съвета на първо четене от … (все още непубликувана в Официален вестник), Позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от …

(3) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 16.

(4) Вж. Приложение I, част А.

(5) ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

(6) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.

(7) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(8) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

(9) Моля въведете датата на влизане в сила на настоящата директива.

(10) 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(11) 12 месеца и 30 дни след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(12) 12 месеца и 31 дни след датата на влизане в сила на настоящата директива.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ А

Отменената директива с последващите ѝ изменения

(посочена в член 17)

Директива 92/75/ЕИО на Съвета

(ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 16)

Регламент (ЕО) № 1882/2003

(ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1)

Само точка 32 от приложение III

ЧАСТ Б

Списък на сроковете за транспониране в националното право

(посочени в член 16)

Директива	Срок за транспониране
92/75/ЕИО	1 януари 1994 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 92/75/ЕИО	Настоящата директива
Член 1, параграф 1, уводни думи, първо изречение	Член 1, параграф 1
Член 1, параграф 1, уводни думи, второ изречение	Член 1, параграф 2
Член 1, параграф 1, първо - седмо тире	—
Член 1, параграф 2	—
—	Член 1, параграф 3, букви а) и б)
Член 1, параграф 3	Член 1, параграф 3, буква в)
—	Член 2, букви а) и б)
Член 1, параграф 4, първо и второ тире	Член 2, букви ж) и з)
Член 1, параграф 4, трето тире	—
Член 1, параграф 4, четвърто тире	Член 2, буква в)
Член 1, параграф 4, пето тире	Член 2, буква г)
—	Член 2, букви д), е), и), й) и к)
Член 1, параграф 5	—
Член 2, параграф 1	Член 4, буква а)
—	Член 4, букви б), в) и г)
Член 2, параграф 2	—
Член 2, параграф 3	Член 5, буква б)
Член 2, параграф 4	Член 5, букви б) и в)
Член 3, параграф 1	Член 5, буква а)
Член 3, параграф 2	Член 5, букви д) и е)
Член 3, параграф 3	Член 5, буква ж)
Член 3, параграф 4	Член 5, буква з)
—	Член 6, буква а)
Член 4, буква а)	Член 6, буква б)
Член 4, буква б)	Член 5, буква г)
Член 5	Член 7
Член 6	—
Член 7, буква а)	Член 3, параграф 1, буква а)
Член 7, буква б)	Член 3, параграф 1, буква б)
Член 7, буква в)	Член 3, параграф 1, буква в)
—	Член 3, параграф 1, буква г)
—	Член 3, параграфи 2, 3 и 4
Член 8, параграф 1	Член 8, параграф 1
Член 8, параграф 2	Член 8, параграф 2
Член 9	—
—	Член 9
Член 10	—
—	Член 10, параграфи 1, 2 и 3
Член 11	—
Член 12, буква а)	Член 10, параграф 4, буква а)
Член 12, буква б)	Член 10, параграф 4, буква б)
Член 12, буква в)	Член 10, параграф 4, буква в)
Член 12, буква г)	Член 10, параграф 4, буква г)
Член 12, буква д)	Член 10, параграф 4, буква д)
Член 12, буква е)	Член 10, параграф 4, буква е)
Член 12, буква ж)	—
—	Член 10, параграф 4, букви ж), з), и) и й)
—	Членове 11, 12, 13, 14 и 15
Член 13	Член 17
Член 14	Член 16
—	Член 18
Член 15	Член 19
—	Приложение I
—	Приложение II

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

I. ВЪВЕДЕНИЕ

На 17 ноември 2008 г. Европейската комисия представи на Съвета и на Европейския парламент предложение за преработена директива относно посочването на консумацията на енергия и други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, на етикети и в стандартна информация за продуктите, с правно основание член 95 (1).

2.	Европейският икономически и социален комитет прие своето становище на 24 март 2009 г. (2) Комитетът на регионите все още не е дал становище.

3.	Европейският парламент прие становището си на първо четене на 5 май 2009 г. (3), като одобри 60 изменения.

4.	На 14 април 2010 г. Съветът прие своята позиция на първо четене в съответствие с член 294 от Договора за функционирането на ЕС.

II. ЦЕЛ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Заедно с две други предложения (4) това предложение е част от пакета за енергийна ефективност, внесен от Комисията през ноември 2008 г.

Основната цел на предложението за преработка е да се разшири обхватът на действащата понастоящем Директива 92/75/ЕИО, който е ограничен до домакинските уреди, като в него се включи етикетирането на всички свързани с енергопотреблението продукти, в т.ч. от сектора на продуктите за битова употреба и от търговския и промишления сектор, както и на някои продукти като прозорците, които не консумират енергия, но имат значителен потенциал за икономия на енергия, когато са в употреба или са монтирани. По-специално така се преследва общата цел за подобряване на характеристиките на тези продукти по отношение на енергийната ефективност, което допринася за общностните цели за опазване на околната среда и борба с изменението на климата, в съответствие с целите на политиката на ЕС за 2020 г. в областта на климата/ енергетиката във връзка с емисиите на парникови газове.

III. АНАЛИЗ НА ПОЗИЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Поради краткия срок за постигане на споразумение на ранен етап по това предложение — за което призова Европейският съвет — от самото начало Съветът се стреми по-скоро да набележи елементи, които биха се оказали приемливи за Парламента и за Съвета, отколкото да изготви цялостна съгласувана позиция на Съвета преди започване на преговорите с Парламента. За да се напредне бързо, като същевременно се вземе предвид датата на влизане в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз, бе възприет двуетапен подход:

—

Постигане на споразумение по съдържанието на директивата. След консултации с ЕП този първи етап приключи през ноември 2009 г. Споразумението бе потвърдено от Корепер на 19 ноември 2009 г. и от Комисията на ЕП по промишленост, изследвания и енергетика чрез писмо от нейния председател с дата 2 декември 2009 г.

—

Постигане на споразумение по измененията, произтичащи от влизането в сила на Договора за функционирането на ЕС, по-конкретно във връзка с адаптирането на правното основание и разпоредбите относно комитологията. След консултации с ЕП този втори етап приключи през март 2010 г., като доколкото е възможно бяха използвани хоризонтални решения, по-специално по отношение на консултациите с експерти, изявлението на ЕП, Съвета и Комисията относно член 290 и изявлението на Комисията относно периодите на прекъсване на работа. Споразумението бе потвърдено от Корепер на 24 март 2010 г. и от Комисията на ЕП по промишленост, изследвания и енергетика чрез писмо от нейния председател с дата 25 март 2010 г.

Позицията на Съвета включва споменатите по-горе две споразумения. Нейните основни елементи са:

Разпоредби относно етикета и оформлението на етикета

За отправна точка при формата на етикета Съветът е възприел използваното понастоящем оформление с класове от „А“ до „G“, като едновременно с това е предвидена възможността за три допълнителни класа, но общият брой класове е ограничен до седем; предвидено е и ясно маркиране на съответните цветове на етикета. Когато се добавя нов клас, цветовата схема се измества. По този начин се осигурява оформление на етикета, което е ясно видимо, четливо и лесно за разбиране от потребителя, в съответствие с искането на ЕП в първата част на предложеното от него изменение 70. Освен това Съветът е предвидил, че подробните критерии за евентуална нова класификация на продуктите ще се определят според конкретния случай в съответните делегирани актове. В заключение, в клауза за преглед от Комисията се изисква до края на 2014 г. да направи оценка на необходимостта от изменение на разпоредбите относно оформлението на етикета предвид техническото развитие и разбирането от потребителите на това оформление.

В съответствие с изменение 52 Съветът е предвидил също, че могат да се предприемат мерки срещу неразрешена употреба на етикета.

Разпоредби относно рекламата

Съветът отчасти е възприел изменение 32 на ЕП и е направил задължително включването в рекламите на енергийния клас на продукта, винаги когато се предоставя информация за енергопотреблението или цената. Съветът изцяло е приел изменение 33 на ЕП по отношение на задължителната информация относно консумацията на енергия или относно енергийния клас на продукта в рекламни материали с технически характер.

Разпоредба относно обществените поръчки

Съветът е предвидил възможността държавите-членки да изискват от възлагащите органи да възлагат поръчки само за продукти, които изпълняват критериите за енергийна ефективност, т.е. са от най-високия клас енергийна ефективност и имат най-високи показатели, като по този начин отчасти е отразено изменение 40.

* * *

В допълнение към изброените по-горе основни елементи и с оглед на постигането на споразумение на ранен етап Съветът разгледа всяко едно изменение на Европейския парламент. Когато това беше възможно, измененията бяха приети — изцяло или отчасти; в някои случаи дадено изменение беше запазено по същество, но в друг член или в съображение. И така в своята позиция Съветът:

—	приема изцяло (понякога с променена формулировка), отчасти или по същество следните 40 изменения: 1, 2, 72, 4, 53 + 64, 7, 74, 8—11, 54 + 65, 17 —19, 21— 23, 25—33, 35, 36, 56 + 68, 38, 40, 43, 70 (първата част), 50—52;

—	не е в състояние да приеме следните 21 изменения: 3, 5, 12—15, 20, 59, 24, 66, 67, 39, 41—42, 69, 76, 45, 47, 70 (втората част), 58 + 71.

(1) Док. 15906/08.

(2) ОВ С 228, 22.9.2009 г., стр. 90.

(3) Док. 9322/09.

(4) Другите две предложения в пакета са:

—	проект за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработена) (2008/0223 COD),

—	Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 46).

Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно член 290 от Договора за функционирането на ЕС

Европейският парламент, Съветът и Комисията заявяват, че разпоредбите на настоящата директива не засягат бъдещи позиции на институциите във връзка с прилагането на член 290 от Договора за функционирането на ЕС, нито индивидуални законодателни актове, съдържащи такива разпоредби.

Изявление на Комисията

Европейската комисия взема под внимание, че с изключение на случаите, когато законодателният акт предвижда извънредна процедура, Европейският парламент и Съветът считат, че в уведомленията за делегиран акт следва да се вземат предвид периодите на прекъсване на работата на институциите (през зимата, лятото и по време на европейските избори) с цел да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът могат да упражнят прерогативите си в рамките на срока, посочен в съответните законодателни актове, и е готова да действа съобразно това.

12.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

CE 123/32

ПОЗИЦИЯ (EC) № 10/2010 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработена)

Приета от Съвета на 14 април 2010 г.

2010/C 123 E/04

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)	Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (4) е била изменяна (5). Тъй като се налагат съществени допълнителни изменения, посочената директива следва да бъде преработена с оглед постигане на яснота.

(2)	Ефикасното, разумно, рационално и устойчиво използване на природните ресурси намира приложение inter alia при нефтопродуктите, природния газ и твърдите горива, които са основни източници на енергия, но същевременно са и основните източници на емисии на въглероден диоксид.

(3)

На сградния фонд се пада 40 % от общото енергийно потребление в ЕС. Този сектор бележи растеж, което задължително ще доведе до увеличаване на потреблението на енергия в сектора. Следователно намаляването на потреблението на енергия и използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор представляват важни мерки, необходими за намаляване на енергийната зависимост на Съюза и на емисиите на парникови газове. Заедно с повишеното използване на енергия от възобновяеми източници предприетите мерки за намаляване на потреблението на енергия в Съюза ще му позволят да изпълни задълженията си по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) и да спази както дългосрочния си ангажимент за запазване на повишаването на световната температура под 2 °C, така и ангажимента си за намаляване до 2020 г. на общите емисии на парникови газове с най-малко 20 % спрямо равнищата през 1990 г. и с 30 %, ако бъде постигнато международно споразумение. Намаленото потребление на енергия и повишеното използване на енергия от възобновяеми източници играят важна роля и за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на техническото развитие и за създаване на възможности за работна заетост и за регионално развитие, особено в селските райони.

(4)	Управлението на търсенето на енергия е важен инструмент, чрез който Съюзът влияе на глобалния енергиен пазар, и съответно на сигурността на енергийните доставки в средносрочен и дългосрочен план.

(5)

Европейският съвет от март 2007 г. изтъкна необходимостта от увеличаване на енергийната ефективност в Съюза, за да се постигне целта от намаляване с 20 % до 2020 г. на потреблението на енергия в Съюза и призова към цялостно и бързо изпълнение на приоритетите, изложени в Съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: осъществяване на потенциала“. Този план за действие очертава значителния потенциал за ефективни от гледна точка на разходите икономии на енергия в сградния сектор. В своята резолюция от 31 януари 2008 г. Европейският парламент призова към засилване на разпоредбите на Директива 2002/91/ЕО и неколкократно е призовавал, за последен път в резолюцията си относно Втория стратегически енергиен преглед, за придаване на задължителен характер на 20 %-вата цел за енергийна ефективност през 2020 г. Освен това в Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (6) се определят задължителни национални цели за намаляване на емисиите на СО2, намаляване, за което решаващо значение ще има енергийната ефективност в сградния сектор, а в Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (7) се предвижда насърчаване на енергийната ефективност в контекста на задължителната цел потреблението на енергия от възобновяеми източници да възлиза на 20 % от общото потребление на енергия в Съюза към 2020 г.

(6)

Европейският съвет през март 2007 г. отново потвърди ангажимента на Съюза за развиване на възобновяемите енергийни източници в целия ЕС чрез утвърждаване на обвързваща цел за увеличаване до 20 % на дела на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. Директива 2009/28/ЕО установява обща рамка за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници.

(7)	Необходимо е да се предвидят по-конкретни действия с оглед реализиране на огромния нереализиран потенциал за икономии на енергия в сградите и намаляване на големите различия между резултатите на отделните държави-членки в този сектор.

(8)

Мерките, предприети за по-нататъшното подобряване на енергийните характеристики на сградите следва да отчитат климатичните и местните условия, както и изискванията на параметрите на вътрешния въздух и съотношението разходи - ефективност. Тези мерки не следва да противоречат на други изисквания по отношение на сградите като например достъпност, безопасност и предназначение на сградата.

(9)

Енергийните характеристики на сградите следва да се изчисляват въз основа на методика, която може да е различна на национално и регионално ниво. Това включва, освен топлинни характеристики, и други фактори, които играят все по-важна роля, например отоплителни и климатични инсталации, приложение на енергията от възобновяеми източници, пасивни отоплителни и охлаждащи елементи, засенчване, качество на вътрешния въздух, достатъчно естествена светлина и проектиране на сградата. Методиката за изчисляване на енергийните характеристики следва да се основава не само на данните за отоплителния сезон, но следва да обхваща целогодишните енергийни характеристики на сградите. Тази методика следва да отчита съществуващите европейски стандарти.

(10)

Единствено държавите членки отговарят за определянето на минимални изкисвания за енергийните характеристики на сградите и на сградните компоненти. Тези изисквания следва да бъдат определени с оглед постигане на оптимален баланс между разходите за необходимите инвестиции и спестените разходи за енергия през жизнения цикъл на сградата, без да се засяга правото на държавите-членки да определят минимални изисквания за по-голяма енергийна ефективност от оптималните по отношение на разходите равнища на енергийна ефективност. Необходимо е да се предвиди възможност държавите-членки да подлагат на редовен преглед своите минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите в светлината на техническият прогрес.

(11)

Постигането на равнища на енергийна ефективност, които са задоволителни или оптимални по отношение на разходите, може с оглед на определени обстоятелства като например климатични разлики да оправдае определянето от държавите-членки на задоволителни или оптимални по отношение на разходите изисквания за сградните компоненти, които на практика ще ограничат монтирането на строителни материали, съответстващи на определените от законодателството на Съюза стандарти, при условие че тези изисквания не представляват неоправдана пазарна пречка.

(12)

При определянето на изисквания за енергийните характеристики на техническите сградни инсталации държавите-членки следва да използват, когато са налични и подходящи, хармонизирани инструменти, по-конкретно методите за изпитване и изчисляване и класовете за енергийна ефективност, разработени съгласно мерките за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (8) и Директива 2010/9/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2010 г. (9) относно посочването на консумацията на енергия и други ресурси от свързаните с енергопотребление продукти, свързани с енергопотреблението, на етикети и в стандартна информация за продуктите, с цел осигуряване на съгласуваност със свързаните инициативи и да се сведе до минимум възможното фрагментиране на пазара.

(13)	Настоящата директива не засяга разпоредбите на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Следователно понятието „стимул“ в настоящата директива не следва да се тълкува като съставляващо държавна помощ.

(14)

Комисията следва да установи сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики. Държавите-членки следва да използват тази сравнителна методологична рамка, за да сравняват резултатите от нея с приетите от тях минимални изисквания за енергийните характеристики. Ако е налице голяма разлика, например над 15 % между изчислените равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики и действащите минимални изисквания за енергийните характеристики, държавите-членки следва да обосноват разликата или да предприемат необходимите стъпки да я намалят. Прогнозираният икономически жизнен цикъл на дадена сграда или сградни компоненти следва да бъде определен от държавите-членки, като се вземат предвид съществуващите практики и опит във връзка с определянето на типични икономически жизнени цикли. Резултатите от това сравнение, както и данните, използвани за получаването на тези резултати, следва да бъдат докладвани редовно на Комисията. Тези доклади следва да позволят на Комисията да оцени и да докладва относно постигнатия от държавите-членки напредък към достигане на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики.

(15)

Сградният фонд оказва въздействие върху потреблението на енергия в дългосрочен план. Следователно, предвид дългия цикъл на обновяване на съществуващите сгради, новите сгради и съществуващите сгради, които преминават основен ремонт, следва да отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, съобразени с местния климат. Тъй като все още не е проучен цялостният потенциал на използването на алтернативни инсталации за доставка на енергия, следва да се разгледа възможността за използване на алтернативни инсталации за доставка на енергия за нови сгради, независимо от техния размер, съобразно принципа, че на първо място се гарантира, че енергийните нужди за отопление и охлаждане са намалени до равнищата на оптимални разходи.

(16)

Извършването на основни ремонти на съществуващи сгради, независимо от техния размер, предоставя възможност за прилагане на ефективни от гледна точка на разходите мерки за подобряване на енергийната ефективност. С цел подобряване на съотношението разходи-ефективност следва да бъде възможно минималните изисквания за енергийните характеристики да се ограничат до ремонтираните части на сградата, който са от най-голямо значение за енергийните характеристики на сградата. Държавите-членки следва да могат да изберат да дадат определение на „основен ремонт“ или от гледна точка на процент от повърхността на външните ограждащи елементи на сградата или от гледна точка на стойността на сградата. Ако дадена държава-членка реши да даде определение на „основен ремонт“ от гледна точка на стойността на сградата, могат да се използват стойности като например актюерната стойност или текущата стойност въз основа на разходите за ремонт, като се приспадне стойността на земята, върху която е построена сградата.

(17)

Необходими са мерки за увеличаване на броя на сградите, които не само покриват действащите минимални изисквания за енергийните характеристики, но са и по-ефективни в енергийно отношение, като по този начин се намаляват както енергийното потребление, така и емисиите на въглероден диоксид. За тази цел държавите-членки следва да изготвят национални планове за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия и редовно да докладват пред Комисията за тези планове.

(18)

С цел насърчаване на мерките за енергийна ефективност се въвеждат или адаптират финансови инструменти или други мерки на Съюза. Финансовите инструменти на равнището на Съюза включват, наред с другото, Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие (10), изменен с цел увеличаване на инвестициите в областта на енергийната ефективност в жилищното строителство; публично-частното партньорство за инициатива „Европейски енергийноефективни сгради“ за насърчаване на екологосъобразните технологии и разработването на енергийно ефективни инсталации и материали в нови и ремонтирани сгради; „Инициативата за финансиране на устойчиво развита енергия на ЕС“ на ЕК и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е насочена, наред с другото, към насърчаване на инвестициите за енергийна ефективност и фонда „Marguerite“ на ЕИБ: Европейския фонд за енергетика, изменение на климата и инфраструктура 2020 г., Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на намалените ставки на данъка върху добавената стойност (11), инструмента JEREMIE (съвместни европейски ресурси за микро-, малки и средни предприятия) в рамките на структурните и кохезионните фондове, Механизма за финансиране на енергийната ефективност, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, включително втората част на програма „Интелигентна енергия — Европа“, в която се отделя особено внимание върху отстраняването на съществуващите на пазара пречки за енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници например чрез механизма за финансиране на техническа помощ ELENA (европейско подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище); Конвента на кметовете, Програмата за предприемачество и иновации, Програмата за подкрепа на политиката в областта на ИКТ 2010 г. и Седмата рамкова програма. Европейската банка за възстановяване и развитие също осигурява финансиране с цел насърчаване на мерките за енергийна ефективност.

(19)

Финансовите инструменти на Съюза следва да се използват за подпомагане на постигането на целите на настоящата директива на практика, без обаче да заместват националните мерки. По-специално те следва да се използват за осигуряването на подходящи иновативни средства за финансиране с цел ускоряване на инвестициите в мерки за енергийна ефективност. Те биха могли да играят важна роля в развитието на национални, регионални и местни фондове, инструменти или механизми за енергийна ефективност, чрез които възможностите за финансиране да достигнат до частните собственици, малките и средни предприятия и дружествата, предоставящи услуги в областта на енергийната ефективност.

(20)

За да осигурят на Комисията подходяща информация, освен изискваните съгласно настоящата директива мерки, държавите-членки следва да изготвят списъци с други съществуващи и предложени мерки, включително от финансово естество, които също спомагат за постигането на заложените в настоящата директива цели. Посочените от държавите-членки съществуващи и предложени мерки могат да включват по-специално мерки, целящи ограничаването на съществуващите правни и пазарни пречки и насърчаващи инвестициите и/или други дейности за увеличаване на енергийната ефективност на нови и съществуващи сгради, които е възможно да способстват за намаляването на недостига на енергия. Тези мерки могат да включват, но не са ограничени до безплатна или субсидирана техническа помощ и консултации, преки субсидии, схеми за субсидирани заеми или нисколихвени заеми, схеми за предоставяне на безвъзмездни средства и схеми за гарантиране на заеми. Публичните органи и други институции, осигуряващи тези мерки от финансово естество, биха могли да свържат прилагането им с посочените енергийни характеристики и с препоръките в сертификатите за енергийните характеристики.

(21)

С цел да се ограничи свързаната с изготвянето на доклади тежест върху държавите-членки следва да е възможно изискваните по настоящата директива доклади да бъдат включени в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (12). Публичният сектор във всяка държава-членка следва да е водещ в областта на енергийните характеристики на сградите, поради което в националните планове следва да бъдат заложени по-амбициозни цели за сградите, заемани от публични органи.

(22)

Чрез сертификата за енергийните характеристики на бъдещите купувачи и наематели на сграда или на обособена част от сграда следва да се предоставя точна информация относно енергийните характеристики на сградата и практически съвети за тяхното подобряване. Купувачите и наемателите могат допълнително да бъдат насърчавани да подобряват енергийните характеристики на своята сграда или обособена част от сграда чрез информационни кампании. Собствениците и наемателите на търговски сгради следва също да бъдат насърчавани да обменят информация относно действителното потребление на енергия, за да се гарантира, че са налице всички данни за вземане на информирано решение относно необходимите подобрения. Сертификатът за енергийните характеристики следва също така да предоставя информация за действителното въздействие на отоплението и охлаждането върху енергийните нужди на сградата, за потреблението на първична енергия и за емисиите на въглероден диоксид.

(23)

Публичните органи следва да дават пример и да се стремят да изпълняват препоръките, включени в сертификата за енергийните характеристики. Държавите-членки следва да включат в своите национални планове мерки за подпомагане на публичните органи отрано да предприемат подобрения на енергийната ефективност и при първа възможност да изпълняват препоръките, включени в сертификата за енергийните характеристики.

(24)

Сгради, заети от публичните органи, и сгради, често посещавани от гражданите, следва да служат за пример, като чрез тях се показва, че съображенията за енергийните характеристики и опазването на околната среда се вземат предвид, и следователно тези сгради следва да подлежат на редовно сертифициране на енергийните характеристики. Разпространението сред обществеността на информация за енергийни характеристики следва да се подобри чрез излагане на сертификати за енергийни характеристики на видно място, по-специално в сгради с определена големина, които са заети от публични органи или които са често посещавани от гражданите като магазини и търговски центрове, супермаркети, ресторанти, театри, банки и хотели.

(25)

През последните години в европейските държави се наблюдава повишена употреба на климатични инсталации. Това създава значителни проблеми във върховите моменти на натоварване, с което се увеличава стойността на електрическата енергия и се нарушава енергийния баланс. Стратегиите, насочени към подобряване на температурните характеристики на сградите през летния сезон, следва да бъдат приоритетни. За тази цел следва да се обърне особено внимание на мерките за предотвратяване на прегряването като засенчването и осигуряването на достатъчен топлинен капацитет при строителството на сградите и допълнително да се разработват и прилагат техники за пасивно охлаждане, предимно такива, които подобряват климатичните условия в помещенията и микроклимата около сградите.

(26)

Редовната поддръжка и инспектиране на отоплителните и климатични инсталации от квалифициран персонал спомагат за поддържане на правилната им настройка в съответствие със спецификациите на продукта и по този начин обезпечават оптималната им ефективност от гледна точка на опазване на околната среда, сигурност и потребление на енергия. Цялата отоплителна и климатична инсталация следва да подлежи на независима оценка, провеждана на редовни интервали от време през нейния жизнен цикъл, по-конкретно преди нейната подмяна или модернизация. С цел свеждане до минимум на административната тежест за собствениците и наемателите на сгради държавите-членки следва да се стремят, доколкото е възможно, да провеждат едновременно инспекции и сертифициране.

(27)

Прилагането на общ подход към сертифицирането на енергийните характеристики на сгради и към проверките на отоплителните и климатичните инсталации, осъществявани от квалифицирани и/или акредитирани експерти, чиято независимост трябва да се гарантира въз основа на обективни критерии, ще допринесе за уеднаквяване на усилията на държавите-членки за икономии на енергия в сградния сектор и ще осигури прозрачност за бъдещите собственици или потребители по отношение на енергийните характеристики на пазара на недвижими имоти в Съюза.С цел да се гарантира качеството на сертификатите за енергийни характеристики и на инспекциите на отоплителните и климатичните инсталации в целия Съюз във всяка държава-членка следва да бъде създаден механизъм за независим контрол.

(28)

Тъй като местните и регионалните органи са от съществено значение за успешното изпълнение на настоящата директива, ако и когато е подходящо в съответствие с приложимото национално законодателство, с тях следва да се провеждат консултации и те следва да бъдат включвани в обсъждането на въпроси, свързани с планирането, с разработването на програми за осигуряване на информация, обучение и повишаване на осведомеността, както и с изпълнението на настоящата директива на национално или регионално равнище. Тези консултации могат да служат и за насърчаване на предоставянето на подходящи насоки за местните специалисти по градоустройство и строителни инспектори, за да могат да изпълняват съответните задачи. Освен това държавите-членки следва да дадат възможност на архитектите и проектантите и да ги насърчават добре да обмислят как да комбинират по най-подходящ начин подобренията в енергийната ефективност, използването на енергия от възобновяеми източници и използването на централно отопление и охлаждане при планирането, проектирането, строителството и ремонтирането на промишлени или жилищни райони.

(29)

Монтажниците и строителите са от съществено значение за успешното изпълнение на настоящата директива. Ето защо чрез обучение и други мерки следва да се осигури подходящ брой монтажници и строители, които имат подходящо ниво на компетентност за монтиране и въвеждане на необходимите енергийноефективни технологии, използващи енергия от възобновяеми източници.

(30)

Държавите-членки следва да вземат предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации (13) във връзка с взаимното признаване на експертите, по отношение на които се прилага настоящата директива, а Комисията следва да продължи дейността си съгласно програма „Интелигентна енергия — Европа“ по предоставянето на насоки и препоръки относно стандартите за обучението на такива експерти.

(31)

С цел увеличаване на прозрачността по въпросите на енергийните характеристики в рамките на пазара на недвижими имоти за нежилищни нужди в Съюза следва да бъдат установени еднакви условия за доброволна обща схема за сертифициране. В съответствие с член 291 ДФЕС общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията се установяват предварително с регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на такъв регламент продължава да се прилага Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (14), с изключение на частта относно процедурата за регулиране с контрол, която не се прилага.

(32)

На Комисията следва да се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за адаптиране към техническия прогрес на някои части на общата рамка, изложена в приложение I, и за установяване на методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики. От особена важност е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище.

(33)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се подобрят енергийните характеристики на сградите, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки поради сложния характер на сградния сектор и поради невъзможността на националните пазари на жилища да отговорят по подходящ начин на предизвикателствата, свързани с енергийната ефективност, и поради обхвата и последиците на действието може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа за пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(34)

Задължението да се транспонира настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи само до онези разпоредби, които представляват значителна промяна в сравнение с Директива 2002/91/ЕО. Задължението да се транспонират разпоредбите, които остават непроменени, произтича от посочената директива.

(35)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на Директива 2002/91/ЕО.

(36)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (15) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, илюстриращи, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

1. Настоящата директива насърчава подобряването на енергийните характеристики на сградите в рамките на Съюза, като се вземат предвид външните климатични и местни условия, както и изискванията за параметрите на вътрешния въздух и съотношението разходи-ефективност.

2. Настоящата директива определя изисквания по отношение на:

а)	общата методологична рамка за изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради и обособени части от сгради;

б)	прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови сгради и обособени части от сгради;

в)

прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на:

i)	съществуващи сгради, обособени части от сгради и сградни компоненти, които подлежат на основен ремонт,

ii)	сградни компоненти, които съставляват част от външните ограждащи елементи на сградата и които оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, когато бъдат модернизирани или подменени, и

iii)	технически сградни инсталации без оглед на това кога са монтирани, подменени или модернизирани;

г)	националните планове за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия;

д)	енергийното сертифициране на сгради или обособени части от сгради;

е)	редовната инспекция на отоплителните и климатични инсталации в сгради; и

ж)	системите за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите.

3. Изискванията, предвидени в настоящата директива, представляват минимални изисквания и не са пречка за това държавите-членки да запазят или въведат по-строги мерки. Тези мерки трябва да са съвместими с Договора. Те се нотифицират на Комисията.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.	„сграда“ означава конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешния въздух;

„сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия“ означава сграда с много добри енергийни характеристики, определени в съответствие с приложение I. Необходимото количество енергия с близка до нулевата или с много ниска стойност следва да бъде произведено в значителна степен от възобновяеми източници на енергия, включително от възобновяеми източници на енергия, разположени на място или в близост;

3.	„техническа сградна инсталация“ означава техническо оборудване за осигуряване на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода, осветление или на комбинация от тях на сграда или обособена част от сграда;

„енергийни характеристики на сграда“ означава изчисленото или измереното количество енергия, необходимо за удовлетворяване на нуждите от енергия, свързани с обичайното използване на сградата, което включва, inter alia, енергия, използвана за осигуряване на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода и осветление;

5.	„първична енергия“ означава енергия от възобновяеми или невъзобновяеми източници, която не е преминала през процес на преобразуване или трансформиране;

„енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници на енергия, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;

7.	„външни ограждащи елементи на сградата“ означава интегрираните компоненти на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата;

8.	„обособена част от сграда“ означава обособена част, етаж или апартамент в сграда, проектирани или изменени с цел да се използват самостоятелно;

9.	„сграден компонент“ означава техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи елементи на сградата;

10.

„основен ремонт“ означава ремонт на сграда, при който:

а)	общите разходи за ремонта, свързан с корпуса на сградата или техническите сградни инсталации, са над 25 % от стойността на сградата, без стойността на земята, върху която е разположена сградата, или

б)	ремонтът обхваща над 25 % от площта на външните ограждащи елементи на сградата;

Държавите-членки имат право на избор дали да прилагат вариант а) или б).

11.	„европейски стандарт“ означава стандарт, приет от Европейския комитет по стандартизация, Европейския комитет по електротехническа стандартизация или Европейския институт по стандартизация в телекомуникациите и предоставен за обществено ползване;

12.	„сертификат за енергийните характеристики“ означава сертификат, признат от държавите-членки или от юридическо лице, определено от тях, който посочва енергийните характеристики на дадена сграда или обособена част от сграда, изчислени съобразно методика, приета в съответствие с член 3;

13.	„комбинирано производство“ означава едновременно производство в рамките на един процес на топлинна енергия и електрическа и/или механична енергия;

14.

„равнище на оптимални разходи“ означава енергийните характеристики, които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл, като:

а)

най-ниските разходи се определят, като се отчитат разходите за инвестиции, свързани с енергията, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи - (включително разходите за енергия и спестената енергия, категорията на съответната сграда, приходите от произведена енергия, където е приложимо), и разходите за обезвреждане, където е приложимо; и

б)

прогнозираният икономически жизнен цикъл се определя от всяка държава-членка. Той представлява оставащият прогнозиран икономически жизнен цикъл на сграда, когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградата като цяло, или до прогнозираният икономически жизнен цикъл на сграден компонент, когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградните компоненти.

Енергийните характеристики са съобразени с равнището на оптимални разходи, когато анализът на разходите и ползите, изчислени за прогнозирания икономически жизнен цикъл, дава положителен резултат;

15.	„климатична инсталация“ означава комбинация от компонентите, необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, който позволява температурата да се контролира или да може да се понижава;

16.	„котел“ означава комбинация от котелен корпус и горелка, предназначен да подгрява течности чрез отделената при горенето топлина;

17.	„полезна номинална мощност“ означава максималната топлинна мощност, изразена в kW, за която производителят е посочил и гарантирал, че се постига при продължаващо действие при спазване на указанията за ефективна работа, дадени от производителя,

18.

„термопомпа“ означава машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената обкръжаваща среда като въздух, вода или почва, към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той да протича от по-ниска към по-висока температура. За термопомпи с обръщаемо действие топлината може да се движи и от сградите към естествената обкръжаваща среда;

19.	„централно отопление“ или „централно охлаждане“ означава подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или други места за използване за загряване или охлаждане на помещения или процеси.

Член 3

Приемане на методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите

Държавите-членки прилагат методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите в съответствие с общата рамка, изложена в приложение I.

Тази методика се приема на национално или регионално равнище.

Член 4

Определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите или на обособени части от сгради с оглед на постигане на равнищата на оптимални разходи. Енергийните характеристики се изчисляват в съответствие с методиката, посочена в член 3. Равнищата на оптимални разходи се изчисляват в съответствие със сравнителната методологична рамка, посочена в член 5, след нейното въвеждане.

С оглед постигане на равнищата на оптимални разходи държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградни компоненти, които представляват част от ограждащите елементи на дадена сграда и които, когато бъдат подменени или модернизирани, оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи.

При определяне на изискванията държавите-членки могат да направят разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради.

Изискванията следва да отчитат общите параметри на вътрешния въздух с цел избягване на евентуални отрицателни последици като недостатъчна вентилация, както и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст.

От държавите-членки не се изисква да определят минимални изисквания за енергийните характеристики, които няма да бъдат ефективни от гледна точка на разходите в рамките на прогнозирания икономически жизнен цикъл.

Минималните изисквания за енергийните характеристики подлежат на преглед на редовни интервали, които не може да надвишават пет години, и ако е необходимо се актуализират, с цел отразяване на техническия прогрес в сградния сектор.

2. Държавите-членки могат да решат да не определят или да не прилагат изискванията, посочени в параграф 1, за следните категории сгради:

а)	сгради, официално защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийните характеристики би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид;

б)	сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности;

в)

временни постройки със срок на използване от две или по-малко години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско потребление на енергия, нежилищни селскостопански сгради, използвани в отрасъл, който е обхванат от национално отраслово споразумение относно енергийните характеристики;

г)	жилищни сгради, които се използват или са предназначени да се използват по-малко от четири месеца в годината или, като алтернатива, през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия по-малко от 25 % от очакваното при целогодишно използване;

д)	обособени сгради с полезна разгъната застроена площ по-малка от 50 m2.

Член 5

Изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики

1. До 30 юни 2011 г. Комисията установява посредством делегирани актове съгласно членове 23, 24 и 25 сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сгради и сградни компоненти.

Сравнителната методологична рамка се установява в съответствие с приложение III и в нея се прави разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради.

2. Държавите-членки изчисляват равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, като използват установената в съответствие с параграф 1 сравнителна методологична рамка, както и съответните параметри като климатични условия и практически достъп до енергийната инфраструктура, и сравняват резултатите от това изчисление с действащите минимални изисквания за енергийните характеристики.

Държавите-членки докладват на Комисията всички входящи данни и допускания, използвани за тези изчисления и резултатите от тях. Докладът може да бъде включен в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО. Държавите-членки представят тези доклади на Комисията на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години. Първият доклад се представя до 30 юни 2012 г.

3. Ако от резултата от проведеното в съответствие с параграф 2 сравнение следва, че действащите минимални изисквания за енергийните характеристики са значително по-малко задоволителни от гледна точка на енергийната ефективност от оптималните по отношение на разходите минимални изисквания за енергийните характеристики, съответните държави-членки писмено обосновават тази разлика пред Комисията в рамките на доклада, посочен в параграф 2, който се придружава, доколкото разликата не може да бъде обосновано, от план, очертаващ подходящите мерки за значително намаляване на разликата до следващия преглед на изискванията за енергийни характеристики, посочен в член 4, параграф 1.

4. Комисията публикува доклад за постигнатия от държавите-членки напредък за достигане на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики.

Член 6

Нови сгради

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всички нови сгради отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени в съответствие с член 4.

По отношение на новите сгради държавите-членки гарантират, че техническата, екологичната и икономическа осъществимост, ако има данни за нея, на алтернативни високоефективни инсталации като изброените по-долу, е разгледана и взета под внимание преди започване на строежа:

а)	децентрализирани инсталации за доставка на енергия от възобновяеми източници;

б)	комбинирано производство;

в)	централни или колективни отоплителни или охлаждащи инсталации, особено тези, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;

г)	термопомпи.

2. Държавите-членки гарантират, че посоченият в параграф 1 анализ на алтернативните инсталации е документиран и е на разположение при необходимост от проверка.

3. Анализът на алтернативните инсталации може да се извърши за отделни сгради, за групи от сходни сгради или за сгради от един и същи вид в рамките на един и същи район. Що се отнася до комбинираните инсталации за отопление и охлаждане, анализите могат да се извършат за всички свързани към съответната инсталация сгради в даден район.

Член 7

Съществуващи сгради

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сгради, енергийните характеристики на съответната сграда или на ремонтираната част от нея се подобряват, така че да съответстват на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени съгласно член 4, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо.

Тези изисквания се прилагат по отношение на цялата ремонтирана сграда или обособена част от сграда. В допълнение или като алтернативна възможност изискванията могат да се прилагат и по отношение на ремонтираните сградни компоненти.

Освен това държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че при подмяна или модернизация на сграден компонент, който съставлява част от външните ограждащи елементи и оказва съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, енергийните характеристики на този компонент отговарят на минималните изисквания за такива характеристики, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо.

Държавите-членки определят минималните изисквания за енергийните характеристики в съответствие с член 4.

По отношение на сгради, по които се извършва основен ремонт, държавите-членки насърчават разглеждането и вземането предвид на алтернативните високоефективни инсталации, посочени в член 6, параграф 1, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо.

Член 8

Технически сградни инсталации

1. С оглед на оптимизирането на потреблението на енергия на техническите сградни инсталации държавите-членки определят изисквания относно инсталациите по отношение на енергийните характеристики като цяло, правилното монтиране и подходящото оразмеряване, настройка и контрол на техническите сградни инсталации, които са монтирани в съществуващите сгради. Държавите-членки могат да прилагат тези изисквания относно инсталациите и по отношение на нови сгради.

Определят се изисквания за нови технически сградни инсталации, за подмяна и модернизация на такива, като тези изисквания се прилагат, доколкото това е технически, икономически и функционално осъществимо.

Изискванията относно инсталациите обхващат най-малко следните:

а)	отоплителни инсталации;

б)	инсталации за топла вода;

в)	климатични инсталации;

г)	големи вентилационни инсталации;

или комбинации от посочените инсталации.

2. В съответствие с точка 2 от приложение I към Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (16) държавите-членки насърчават монтажа на интелигентни измервателни системи във всички нови сгради и сгради, по които се извършва основен ремонт. Когато е целесъобразно, държавите-членки могат допълнително да насърчават монтажа на системи за активен контрол като системи за автоматизация, контрол и наблюдение, които целят икономии на енергия.

Член 9

Сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия

1. Държавите-членки гарантират, че:

а)	до 31 декември 2020 г. всички нови сгради са с близко до нулево нетно потребление на енергия, и

б)	след 31 декември 2018 г. заетите или притежавани от публични органи нови сгради са с близко до нулево нетно потребление на енергия.

Държавите-членки изготвят национални планове за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия. Тези национални планове могат да включват цели, които се различават в зависимост от категорията на съответната сграда.

2. В допълнение, по подобие на водещия пример на публичния сектор, държавите-членки разработват политики и приемат мерки като например поставяне на конкретни цели с оглед насърчаването на трансформирането на сгради, които се ремонтират, в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия, и да информират Комисията за това в националните си планове, посочени в параграф 1.

3. Националните планове съдържат inter alia следните елементи:

а)

подобно описание на прилагането на практика на определението на държавите-членки за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия, в което се отразяват техните национални, регионални или местни условия и се включва цифров показател за потреблението на първична енергия, изразено в kWh/m2 на година. Показателите, които се използват за определянето на потреблението на първична енергия, могат да се основават на национални или регионални средногодишни стойности и да отчитат съответните европейски стандарти;

б)	междинни цели за подобряване на енергийните характеристики на нови сгради до 2015 г. като подготовка на изпълнението на параграф 1;

в)

информация относно политиките и финансовите или други мерки, приети в контекста на параграфи 1 и 2, за насърчаване използването на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия, включително подробни данни за националните изисквания и мерки относно използването на енергия от възобновяеми източници в нови и съществуващи сгради, по които се извършва основен ремонт съгласно член 13, параграф 4 от Директива 2009/28/ЕО и членове 6 и 7 от настоящата директива.

4. Комисията оценява националните планове, посочени в параграф 1, особено адекватността на мерките, предвидени от държавите-членки във връзка с целите на настоящата директива.Като отчита надлежно принципа на субсидиарност, Комисията може да поиска допълнителна конкретна информация относно посочените в параграфи 1, 2 и 3 изисквания. В такъв случай съответната държава-членка представя поисканата информация или предлага изменения в срок от девет месеца от искането от Комисията. След като направи оценка, Комисията може да приеме препоръка.

5. До 31 декември 2012 г. и на всеки три години след това Комисията публикува доклад за постигнатия от държавите-членки напредък по отношение на увеличаването на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия. Въз основа на този доклад Комисията разработва план за действие и, ако е необходимо, предлага мерки за увеличаване на броя на тези сгради и насърчава най-добрите практики по отношение на ефективната от гледна точка на разходите трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия.

6. Държавите-членки могат да решат да не прилагат посочените в параграф 1, букви а) и б) изисквания в конкретни и оправдани случаи, когато анализът на разходите и ползите за икономическия жизнен цикъл на съответната сграда дава отрицателен резултат. Държавите-членки информират Комисията относно принципите на съответните законови режими.

Член 10

Финансови стимули и пазарни пречки

1. Предвид значението на осигуряването на подходящи инструменти за финансиране и други инструменти, които да способстват за подобряването на енергийните характеристики на сградите и за прехода към сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия, държавите-членки предприемат подходящи действия за проучване на най-подходящите в тази връзка инструменти в светлината на националните особености.

2. До 30 юни 2011 г. държавите-членки изготвят списък на съществуващите и, ако е подходящо, на предложените мерки и инструменти, включително такива от финансов характер, различни от изискваните съгласно настоящата директива, които също спомагат за постигането на целите на настоящата директива.

Държавите-членки актуализират този списък на всеки три години. Държавите-членки съобщават тези списъци на Комисията, като могат да направят това чрез включването им в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.

3. Комисията проучва ефективността на включените в списъците съществуващи и предложени мерки, посочени в параграф 2, както и на приложимите инструменти на Съюза от гледна точка на значението им за изпълнението на настоящата директива. Въз основа на резултатите от това проучване и като взема надлежно предвид принципа на субсидиарност, Комисията може да предостави съвети или препоръки по конкретните национални схеми, координацията със Съюза и международните финансови институции. Комисията може да включи резултатите от проучването и евентуални съвети или препоръки в доклада си относно националните планове за енергийна ефективност, посочен в член 14, параграф 5 от Директива 2006/32/ЕО.

4. Когато е целесъобразно, Комисията предоставя на държавите-членки помощ за утвърждаването на национални или регионални програми за финансово подпомагане, целящи увеличаване на енергийната ефективност на сградите, особено на съществуващите, като подкрепя обмена на най-добри практики между отговорните национални или регионални власти или органи.

5. За да подобри финансирането, целящо да спомогне за изпълнението на настоящата директива, и като взема надлежно предвид принципа на субсидиарност, Комисията, за предпочитане не по-късно от 2011 г., представя анализ, по-специално на:

а)	ефективността, целесъобразността на равнището и действително използвана сума в рамките на структурните фондове и рамковите програми, използвани за увеличаването на енергийната ефективност на сградите, по-специално в жилищното строителство;

б)	ефективността на използването на средствата от ЕИБ и други публични финансови институции;

в)	координацията на финансирането на равнището на Съюза и на национално равнище и другите форми на подпомагане, които могат да насърчат инвестициите в областта на енергийната ефективност, и доколко тези средства са подходящи за постигане на целите на Съюза.

Въз основа на този анализ и в съответствие с многогодишната финансова рамка Комисията може впоследствие да представи на Европейския парламент и на Съвета предложения относно инструментите на Съюза, ако счете това за целесъобразно.

6. При осигуряването на стимули за строителство или основен ремонт на сгради държавите-членки отчитат равнищата на оптималните разходи във връзка с енергийните характеристики.

7. Разпоредбите на настоящата директива не възпрепятстват държавите-членки при осигуряването от тяхна страна на стимули за нови сгради, ремонти или сградни компоненти, които надхвърлят равнищата на оптимални разходи.

Член 11

Сертификати за енергийни характеристики

1. Държавите-членки предвиждат необходимите мерки с цел въвеждането на система за сертифициране на енергийните характеристики на сградите. Сертификатът за енергийни характеристики включва енергийните характеристики на сградата и референтни стойности като минималните изисквания за енергийните характеристики, за да се даде възможност на собствениците или наемателите на сградата или на обособената част от сграда да сравнят и оценят нейните енергийни характеристики.

Сертификатът за енергийни характеристики може да включва допълнителна информация като годишното потребление на енергия за нежилищни сгради и процента на енергията от възобновяеми източници от общото потребление на енергия.

2. Сертификатът за енергийни характеристики включва препоръки за оптимално или задоволително от гледна точка на разходите подобрение на енергийните характеристики на сграда или на обособени части от сграда, освен ако липсва разумна възможност за такова подобрение предвид действащите изисквания за енергийните характеристики.

Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки обхващат:

а)	мерки, предприети във връзка с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата или на техническата(ите) сградна(и) инсталация(и), както и

б)	мерки за отделни сградни компоненти, които не са свързани с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата или на техническата(ите) сградна(и) инсталация(и).

3. Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки трябва да бъдат технически осъществими за конкретната сграда и могат да съдържат оценка на диапазона на периодите на възвръщаемост или на съотношението разходи-ползи през икономическия жизнен цикъл.

4. В сертификата за енергийни характеристики се посочва къде може собственикът или наемателят да получи по-подробна информация, включително във връзка с ефективността от гледна точка на разходите на направените в сертификата за енергийни характеристики препоръки. Оценката на ефективността от гледна точка на разходите се основава на набор от стандартни условия като например оценка на спестената енергия и на базисните цени на енергията, както и предварителна прогноза за разходите. Освен това в него се съдържа информация за стъпките, които да бъдат предприети за изпълнение на препоръките. На собственика или наемателя може да се предостави друга информация по свързани въпроси като енергийни одити или стимули от финансово или друго естество, както и възможности за финансиране.

5. При спазване на националните правила, държавите-членки насърчават публичните органи да отчитат водещата роля, която следва да заемат в областта на енергийните характеристики на сградите, inter alia, като изпълняват препоръките, съдържащи се в сертификатите за енергийни характеристики, издадени за притежавани от тях сгради, в рамките на срока на валидност на тези сертификати.

6. Сертифицирането на обособени части от сгради може да се основава на:

а)	общо сертифициране на цялата сграда, или

б)	оценка на друга представителна обособена част от сграда със същите енергийните характеристики в рамките на същата сграда.

7. Сертифицирането на еднофамилни къщи може да се основава на оценка на друга представителна сграда с подобни конструкция и размер и със сходни реални енергийни характеристики, ако съответствието може да бъде удостоверено от експерта, издаващ сертификата за енергийни характеристики.

8. Срокът на валидност на сертификата за енергийни характеристики не може да надвишава 10 години.

9. До 2011 г. Комисията приема обща схема на Европейския съюз за доброволно сертифициране за енергийните характеристики на нежилищните сгради, след като е провела консултации със съответните отрасли. Тази мярка се приема в съответствие с процедурата на консултиране, посочена в член 26, параграф 2. Държавите-членки се насърчават да признаят или да прилагат посочената схема или част от нея, като я адаптират спрямо националните си особености.

Член 12

Издаване на сертификати за енергийни характеристики

1. Държавите-членки гарантират, че сертификати за енергийни характеристики се издават за:

а)	сгради или обособени части от сгради, които са построени, продадени или отдадени под наем на нов наемател, и

б)	сгради, в които полезната разгъната застроена площ над 500 m2 е заета от публичен орган и е често посещавана от граждани. На … (17) посоченият праг се намалява от 500 m2 на 250 m2.

Изискването за издаване на сертификат за енергийни характеристики не се прилага, когато за съответната сграда или обособена част от сграда е налице валиден сертификат, издаден в съответствие с Директива 2002/91/ЕО или в съответствие с настоящата директива.

2. При строеж, продажба или отдаване под наем на сграда или на обособени части от сграда държавите-членки изискват сертификатът за енергийните характеристики или копие от него да бъде показан на кандидата за наемател или купувач и съответно предоставен на купувача или новия наемател.

3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, при продажба или отдаване под наем на сграда преди построяването ѝ държавите-членки могат да поискат от продавача да представи оценка на бъдещите енергийни характеристики на сградата; в такъв случай сертификатът за енергийните характеристики се издава не по-късно от завършването на строежа на сградата.

4. Когато:

—	сгради, за които е издаден сертификат за енергийните характеристики;

—	обособени части от сгради в сгради, за които е издаден сертификат за енергийните характеристики; и

—	обособени части от сгради, за които е издаден сертификат за енергийните характеристики;

са обявени за продажба или за отдаване под наем, държавите-членки изискват показателят за енергийните характеристики, посочен в сертификата за енергийни характеристики на сградата или на обособени част от сграда, както е приложимо, да бъде отбелязан във всички обяви в търговските медии.

5. Разпоредбите на настоящия член се изпълняват в съответствие с приложимите национални правила относно съсобствеността или общата собственост.

6. Държавите-членки могат да изключат категориите сгради, посочени в член 4, параграф 2, от прилагането на параграфи 1, 2, 4 и 5 от настоящия член.

7. В съответствие с националните правила се взема решение относно евентуалното значение, ако има такова, на тези сертификати за енергийни характеристики в рамките на съдебни производства.

Член 13

Излагане на сертификати за енергийни характеристики

1. Държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират, че когато над 500 m2 от полезната разгъната застроена площ на сграда, за която е издаден сертификат за енергийните характеристики в съответствие с член 12, параграф 1, са заети от публични органи или са посещавана често от граждани, сертификатът за енергийни характеристики е изложен на видно място, ясно забележимо за посетителите.

На … (18) посоченият праг се намалява от 500 m2 на 250 m2.

2. Когато над 500 m2 от полезната разгъната застроена площ на сграда, за която е издаден сертификат за енергийните характеристики в съответствие с член 12, параграф 1, се посещават често от граждани, държавите-членки изискват сертификатът за енергийни характеристики да е изложен на видно място, ясно забележимо за посетителите.

3. Разпоредбите на настоящия член не включват задължение за излагане на препоръките, съдържащи се в сертификата за енергийна ефективност.

Член 14

Инспекция на отоплителни инсталации

1. Държавите-членки определят необходимите мерки с оглед въвеждането на редовни инспекции на достъпните части от отоплителни инсталации на сградите като топлинен генератор, система за контрол и циркулационна(и) помпа(и), които имат котел с полезна номинална мощност за отопление на помещения над 20 kW. Тези инспекции включват оценка на коефициента на полезно действие на котлите и на тяхното оразмеряване, съотнесени към нуждите от отопление на сградата. Не е необходимо да се извършва повторна оценка на оразмеряването на котела, ако междувременно не са внесени промени в отоплителната система или в изискванията относно отоплението на сградата.

Държавите-членки могат да намалят честотата на тези инспекции или да ги опростят, ако е целесъобразно, при наличие на електронна система за наблюдение и контрол.

2. Държавите-членки могат да определят различна честота на инспекциите в зависимост от вида и полезната номинална мощност на отоплителната инсталация, като вземат предвид разходите за провеждане на инспекциите на отоплителната инсталация и прогнозираните икономии от разходи за енергия, които могат да бъдат реализирани в резултат на инспекцията.

3. Отоплителни инсталации с котли с полезна номинална мощност над 100 kW се инспектират най-малко веднъж на всеки две години.

При газови котли този срок може да се удължи до четири години.

4. Като алтернатива на параграфи 1, 2 и 3 държавите-членки могат да решат да предприемат мерки, за да гарантират предоставяне на съвети на потребителите по отношение на подмяната на котли, други промени в отоплителните инсталации и алтернативни решения за оценка на коефициента на полезно действие и на подходящото оразмеряване на котлите. Цялостното въздействие на този подход трябва да е съответно на въздействието от прилагане на разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3.

Ако държавите-членки изберат да приложат посочените в първа алинея мерки, те представят пред Комисията доклад за съответствието на тези мерки и мерките, посочени в параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, най-късно до 30 юни 2011 г. Държавите-членки представят тези доклади пред Комисията на всеки три години. Докладите могат да бъде включени в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.

5. След като получи националния доклад от държавата-членка относно по прилагането на описаната в параграф 4 възможност, Комисията може да поиска допълнителна конкретна информация относно изискванията и съответствието на мерките, предвидени в същия параграф. В такъв случай съответната държава-членка представя поисканата от нея информация или предлага изменения в деветмесечен срок.

Член 15

Инспекция на климатични инсталации

1. Държавите-членки определят необходимите мерки с оглед въвеждането на редовни инспекции на достъпните части на климатични инсталации с полезна номинална мощност над 12 kW. Инспекциите включват оценка на коефициента на полезно действие и на оразмеряването на климатичната инсталация, съотнесени към нуждите от охлаждане на сградата. Не е необходимо да се извършва повторна оценка на оразмеряването, ако междувременно не са внесени промени в климатичната инсталация или в изискванията относно охлаждането на сградата.

2. Държавите-членки могат да определят различна честота на инспекциите в зависимост от вида и полезната номинална мощност на климатичната инсталация, като вземат предвид разходите за провеждане на инспекциите на климатичната инсталация и прогнозираните икономии от разходи за енергия, които могат да бъдат реализирани в резултат на инспекцията.

3. При определяне на мерките, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите-членки гарантират, доколкото е осъществимо икономически и технически, че провеждането на инспекциите е съгласувано с провеждането на инспекциите на отоплителни инсталации и на други технически инсталации, посочени в член 14 от настоящата директива, както и на инспекциите на течове, посочени в Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (19).

4. Като алтернатива на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член държавите-членки могат да решат да предприемат мерки, за да гарантират предоставяне на съвети на потребителите по отношение на подмяна на климатични инсталации или други промени в климатичните инсталации, които може да включват инспекции за оценка на коефициента на полезно действие и на подходящото оразмеряване на климатичната инсталация. Цялостното въздействие от този подход трябва да е съответно на въздействието от прилагането на разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3.

Когато държавите-членки прилагат мерките, посочени в първа алинея, те представят пред Комисията доклад за съответствието на тези мерки с мерките, посочени в параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, най-късно до 30 юни 2011 г. Държавите-членки представят тези доклади пред Комисията на всеки три години. Докладите може да бъдат включени в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.

5. След като получи от държава-членка националния доклад по прилагането на описаната в параграф 4 възможност, Комисията може да поиска допълнителна конкретна информация относно изискванията и съответствието на мерките, предвидени в същия параграф. В такъв случай съответната държава-членка представя поисканата от нея информация или предлага изменения в деветмесечен срок.

Член 16

Доклади за инспекциите на отоплителни и климатични инсталации

1. Доклад за инспекция се изготвя след всяка инспекция на отоплителна или климатична инсталация. Докладът за инспекцията съдържа резултата от инспекцията, проведена в съответствие с член 14 или с член 15, и включва препоръки за ефективно от гледна точка на разходите подобрение на енергийните характеристики на преминалата инспекция инсталация.

Препоръките може да се основат на сравнение между енергийните характеристики на преминалата инспекция инсталация и тези на най-добрата инсталация, която може да бъде създадена, както и на инсталация от подобен вид, за която всички съответни елементи съответстват на параметрите на енергийните характеристики, изисквани от приложимото законодателство.

2. Докладът за инспекцията се предава на собственика или наемателя на сградата.

Член 17

Независими експерти

Държавите-членки гарантират, че издаването на сертификати за енергийни характеристики на сгради и инспекциите на отоплителните и климатичните инсталации се осъществяват от независими квалифицирани и/или акредитирани експерти, които работят като самонаети лица или са наети на работа в публични органи или частни предприятия.

При акредитирането на експертите се отчита тяхната компетентност.

Държавите-членки предоставят на разположение на обществеността информация относно обучението и акредитацията. Държавите-членки правят необходимото, за да предоставят на разположение на обществеността редовно актуализирани списъци на квалифицирани и/или акредитирани експерти или редовно актуализирани списъци на акредитирани дружества, които предлагат услугите на такива експерти.

Член 18

Система за независим контрол

1. Държавите-членки гарантират, че в съответствие с приложение II са въведени системи за независим контрол върху сертификатите за енергийни характеристики и докладите за инспекциите на отоплителните и климатичните инсталации. Държавите-членки могат да въведат отделни системи за контрол върху сертификатите за енергийни характеристики и върху докладите за инспекциите на отоплителните и климатичните инсталации.

2. Държавите-членки могат да делегират изпълнението на задълженията по въвеждането на системата за независим контрол.

Ако държавите-членки решат да направят това, те осигуряват въвеждането на системите за независим контрол в съответствие с приложение II.

3. Държавите-членки изискват сертификатите за енергийни характеристики и докладите за инспекциите, посочени в параграф 1, да бъдат предоставяни на компетентните власти или органи при поискване.

Член 19

Преглед

Комисията, подпомагана от комитета, създаден с член 26, оценява настоящата директива не по-късно от 1 януари 2017 г., като взема предвид придобития опит и постигнатия напредък по време на нейното прилагане и, ако е необходимо, прави предложения.

Член 20

Информация

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за информиране на собствениците или наемателите на сгради или на обособени части от сгради относно различните методи и практики, които служат за подобряване на енергийните характеристики.

2. По-специално, държавите-членки предоставят информация на собствениците или наемателите на сгради относно сертификатите за енергийни характеристики и докладите за инспекциите, тяхната цел, начини за подобряване на енергийните характеристики на сградата, както и, ако е целесъобразно, относно наличните финансови инструменти за подобряване на енергийните характеристики на сградата.

По искане на държавите-членки Комисията ги подпомага при провеждане на информационните кампании за целите на параграф 1 и на първа алинея от настоящия параграф, които могат да бъдат предмет на програми на Общността.

3. Държавите-членки гарантират предоставянето на подходящи насоки и обучение на отговорните за изпълнението на настоящата директива лица. В подобни насоки и обучение се разглежда въпросът за значението на подобряването на енергийните характеристики; те позволяват проучване на оптималното съчетание на подобренията на енергийната ефективност, използването на енергия от възобновяеми източници и използването на централно отопление и охлаждане при планирането, проектирането, строежа и ремонтирането на промишлени или жилищни райони.

4. Комисията се приканва непрекъснато да подобрява услугите по осигуряването на информация, по-конкретно уебсайта, който е създаден, за да служи за европейски портал по въпросите на енергийната ефективност на сградите, насочен към гражданите, професионално заетите в областта и към публичните органи, за да подпомага усилията на държавите-членки за осигуряване на информация и повишаване на осведомеността. Информацията на този уебсайт може да включва препратки към съответното законодателство на Европейския съюз, както и към националното, регионалното и местното законодателство, препратки към уебсайтовете в рамките на портала EUROPA, които съдържат националните планове за действие в областта на енергийната ефективност, препратки към наличните финансови инструменти, както и примери за най-добри практики на национално, регионално и местно равнище. В контекста на Европейския фонд за регионално развитие Комисията следва да продължава да предоставя услуги по осигуряването на информация и да ги подобрява, с цел да улесни използването на наличните финансови средства чрез предоставяне на помощ и информация на заинтересованите страни, включително националните, регионалните и местните органи, относно възможностите за финансиране, като отчита последните промени в регулаторната рамка.

Член 21

Консултации

За да улеснят прилагането на директивата, държавите-членки се консултират с участващите заинтересовани страни, включително местните и регионалните органи, в съответствие с приложимото национално законодателство и когато е подходящо. Тази консултация е от особено значение за прилагането на членове 9 и 20.

Член 22

Адаптиране на приложение I към техническия прогрес

Комисията адаптира към техническия прогрес точки 3 и 4 от приложение I посредством делегирани актове съгласно членове 23, 24 и 25.

Член 23

Упражняване на делегирането

1. Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 22, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от … (20). Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 24.

2. Без да се засяга крайният срок, посочен в член 5, параграф 1, правомощията да приема посочените в член 5 делегирани актове се предоставят на Комисията за срок до 30 юни 2012 г.

3. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

4. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 24 и 25.

Член 24

Оттегляне на делегирането

1. Делегирането на правомощия, посочено в членове 5 и 22, може да бъде оттеглено от Европейския парламент или от Съвета.

2. Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок преди вземането на окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които може да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

Член 25

Възражения срещу делегираните актове

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2. Ако към момента на изтичането на този срок нито Европейският парламент, нито Съветът са възразили срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Член 26

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 27

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането на тези санкции. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията най-късно до … (21) и незабавно я уведомяват за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 28

Транспониране

1. Държавите членки приемат и публикуват най-късно до … (22) законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с членове 2—18, 20 и 27.

Що се отнася до членове 2, 3, 9, 11, 12, 13, 17, 18, 20 и 27 тези разпоредби започват да се прилагат най-късно от … (23).

Що се отнася до членове 4, 5, 6, 7, 8, 14,15 и 16, тези разпоредби започват да се прилагат за сгради, заети от публични органи, най-късно от … (23), а за други сгради — най-късно от … (24).

Те могат да отложат до 31 декември 2015 г. прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 по отношение на отделни обособени части от сгради, които са отдадени под наем. Това обаче не води до издаване на по-малко сертификати, отколкото би било необходимо при прилагане на Директива 2002/91/ЕО в съответните държави-членки.

Когато държавите-членки приемат мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така пояснение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на Директива 2002/91/ЕО, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и начинът на формулиране на това пояснение се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 29

Отмяна

Директива 2002/91/ЕО, изменена с посочения в приложение IV, част А регламент, се отменя, считано от 1 февруари 2012 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивата, посочени в приложение IV, част Б.

Позоваванията на Директива 2002/91/ЕО се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 30

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 31

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в …

За Европейския парламент

Председател

…

За Съвета

Председател

…

(1) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 75.

(2) ОВ C 200, 25.8.2009 г., стр. 41.

(3) Позиция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник), позиция на Съвета на първо четене от …. (все още непубликувана в Официален вестник), позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от … .

(4) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65.

(5) Вж. приложение IV, част А.

(6) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136.

(7) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(8) ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

(9) Виж стр. 17 от настоящия брой на Официален вестник.

(10) ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 1.

(11) ОВ L 116, 9.5.2009 г., стр. 18.

(12) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.

(13) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

(14) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(15) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(16) ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55.

(17) Пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(18) Пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(19) ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 1.

(20) Моля да въведете датата на влизане в сила на настоящата директива.

(21) Две години и шест месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(22) Две години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(23) Две години и шест месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(24) Три години след датата на влизане в сила на настоящата директивa.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите

(посочена в член 3)

Енергийните характеристики на дадена сграда се определят въз основа на изчисленото или действително годишно потребление на енергия за задоволяване на различните нужди, свързани с нормалното използване на сградата, и отразяват нуждите от енергия за отопление и охлаждане (необходимата енергия за предотвратяване на прекомерно затопляне), за да се поддържат предвидените температурни условия в сградата и да се задоволяват потребностите от топла вода за битови нужди.

Енергийните характеристики на дадена сграда се изразяват по прозрачен начин и включват показател за енергийните характеристики и цифров показател за потреблението на първична енергия, въз основа на показателите за първична енергия на енергиен носител, които могат да се основават на националните или регионалните средногодишни претеглени стойности или на специфична стойност за производство на място.

В методиката за изчисляване на енергийните характеристики на сградите следва да се вземат предвид европейските стандарти и тя следва да е в съответствие с приложимото законодателство на Съюза, включително Директива 2009/28/ЕО.

Методиката се определя, като се вземат предвид най-малко следните аспекти:

а)

следните действителни топлинни характеристики на сградата (включително нейните вътрешни конструктивни елементи):

i)	топлинен капацитет;

ii)

изолация;

iii)	пасивно отопление;

iv)	охлаждащи компоненти; и

v)	топлинни мостове;

б)	отоплителната инсталация и инсталацията за гореща вода, включително изолационните им характеристики;

в)	климатичните инсталации;

г)	естествената и принудителна вентилация, което може да включва уплътняването срещу проникване на външен въздух;

д)	вградена осветителна инсталация (основно в нежилищния сектор);

е)	конструкция, разположение и изложение на сградата, в това число външните климатични условия;

ж)	пасивни слънчеви инсталации и слънчева защита;

з)	вътрешни климатични условия, включително проектни параметри на вътрешния въздух;

и)	вътрешни енергийни товари.

Когато е уместно, при изчисленията се взема предвид положителното влияние на следните аспекти:

а)	местните условия за слънчево изложение, активни слънчеви инсталации и други отоплителни и електрически инсталации, използващи енергия от възобновяеми източници;

б)	електрическа енергия, произведена чрез комбинирано производство;

в)	колективни или централни отоплителни и охладителни инсталации;

г)	естествено осветление.

За целите на изчисленията сградите следва да се класифицират правилно в следните категории:

а)	еднофамилни къщи от различен тип;

б)	жилищни блокове;

в)

офиси;

г)	образователни сгради;

д)

болници;

е)	хотели и ресторанти;

ж)	спортни съоръжения;

з)	сгради, в които се осъществява търговия на едро и дребно;

и)	други видове сгради, потребители на енергия.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Системи за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите за инспекциите

Компетентните власти или органите, на които компетентните власти са възложили задължението за въвеждане на системата за независим контрол, изготвят случайна извадка, включваща поне статистически значим процент от всички издадени сертификати за енергийни характеристики през съответната година и подлагат тези сертификати на проверка.

Проверката се основава на посочените по-долу възможности или на равностойни мерки:

а)	проверка за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати;

б)	проверка на вписаните в сертификата за енергийни характеристики входящи данни и на резултатите, включително и на направените препоръки;

в)

пълна проверка на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, пълна проверка на съдържащите се в сертификата резултати, включително и на направените препоръки, и посещения на място в сградата, ако е възможно, с цел да се провери съответствието между посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и сертифицираната сграда.

Компетентните власти или органите, на които компетентните власти са възложили задължението за въвеждане на системата за независим контрол, изготвят извадка на случаен принцип, включваща поне статистически значим процент от всички доклади за инспекции, изготвени през съответната година и ги подлагат на проверка.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Сравнителна методологична рамка за определяне на равнищата на оптимални разходи във връзка с изискванията за енергийни характеристики за сгради и части от тях

Сравнителната методологична рамка дава възможност на държавите-членки да определят енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти и икономическите аспекти на мерките, свързани с енергийните характеристики, и да ги свържат с оглед на определянето на равнището на оптимални разходи.

Сравнителната методологична рамка се придружава от насоки, които показват как тази рамка да се прилага при изчисляването на равнищата на оптимални разходи.

Сравнителната методологична рамка дава възможност да се вземат предвид начините на използване, външните климатични условия, разходите за инвестиции, категорията на сградата, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи (включително разходите за енергия и спестената енергия), приходите от произведена енергия, където е приложимо, и разходите за обезвреждане, където е приложимо. Тя следва да се основава на приложимите европейски стандарти, които имат отношение към настоящата директива.

Комисията също така осигурява:

—	насоки, които придружават сравнителната методологична рамка; тези насоки имат за цел да дадат възможност на държавите-членки да предприемат посочените по-долу стъпки;

—	информация относно прогнозираните дългосрочни промени в цените на енергията.

За целите на прилагането на сравнителната методологична рамка от държавите-членки на равнище държави-членки се определят общи условия, изразени с параметри.

Сравнителната методологична рамка съдържа изисквания държавите-членки да:

—	определят референтни сгради, характерни и представителни с тяхната функционалност и географско положение, включително външните и вътрешните климатични условия. Референтните сгради включват както жилищни, така и нежилищни сгради, както нови, така и съществуващи сгради;

—	определят мерки за енергийна ефективност за референтните сгради. Те могат да бъдат мерки за отделни сгради като цяло, за отделни сградни компоненти или за комбинация от сградни компоненти;

—	оценят нуждите от крайна и първична енергия за референтните сгради, където се прилагат определените мерки за енергийна ефективност;

—

изчислят разходите (например настоящата нетна стойност) на мерките за енергийна ефективност (посочени във второто тире) по време на очаквания икономически жизнен цикъл, които се прилагат за референтните сгради (посочени в първото тире ) чрез прилагане на принципите на сравнителната методологична рамка.

Чрез изчисляването на разходите за мерките за енергийна ефективност по време на очаквания икономически жизнен цикъл държавите-членки оценяват съотношението разходи-ефективност на различните равнища на минималните изисквания на енергийните характеристики. Това ще позволи да се определят равнищата на оптимални разходи за изискванията за енергийните характеристики.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЧАСТ А

Отменената директива и нейното последващо изменение

(посочени в член 29)

Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65)
Регламент № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 21.11.2008 г., стр. 1)	само точка 9.9 от приложението

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното законодателство и за прилагане

(посочени в член 29)

Директива	Срок за транспониране	Дата на прилагане
2002/91/ЕО	4 януари 2006 г.	4 януари 2009 г. - само по отношение на членове 7, 8 и 9

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствието

Директива 2002/91/ЕО	Настоящата директива
член 1	член 1
член 2, точка 1	член 2, точка 1
—	член 2, точки 2 и 3
член 2, точка 2	член 2, точка 4 и приложение I
—	член 2, точки 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11
член 2, точка 3	член 2, точка 12
член 2, точка 4	член 2, точка 13
—	член 2, точка 14
член 2, точка 5	член 2, точка 15
член 2, точка 6	член 2, точка 16
член 2, точка 7	член 2, точка 17
член 2, точка 8	член 2, точка 18
—	член 2, точка 19
член 3	член 3 и приложение I
член 4, параграф 1	член 4, параграф 1
член 4, параграф 2	—
член 4, параграф 3	член 4, параграф 2
—	член 5
член 5	член 6, параграф 1
—	член 6, параграфи 2 и 3
член 6	член 7
—	членове 8, 9 и 10
член 7, параграф 1, първа алинея	член 11, параграф 8 и член 12, параграф 2
член 7, параграф 1, втора алинея	член 11, параграф 6
член 7, параграф 1, трета алинея	член 12, параграф 6
член 7, параграф 2	член 11, параграфи 1 и 2
—	член 11, параграфи 3, 4, 5, 7 и 9
—	член 12, параграфи 1, 3, 4, 5 и 7
член 7, параграф 3	член 13, параграфи 1 и 3
—	член 13, параграф 2
член 8, буква а)	член 14, параграфи 1 и 3
—	член 14, параграф 2
член 8, буква б)	член 14, параграф 4
—	член 14, параграф 5
член 9	член 15, параграф 1
—	член 15, параграфи 2, 3, 4 и 5
—	член 16
член 10	член 17
—	член 18
член 11, уводна част	член 19
член 11, букви а) и б)	—
член 12	член 20, параграф 1 и член 20, параграф 2, втора алинея
—	член 20, параграф 2, втора алинея и член 20, параграфи 3 и 4
—	член 21
член 13	член 22
—	членове 23, 24 и 25
член 14, параграф 1	член 26, параграф 1
член 14, параграфи 2 и 3	—
—	член 26, параграфи 2 и 3
—	член 27
член 15, параграф 1	член 28
член 15, параграф 2	—
—	член 29
член 16	член 30
член 17	член 31
приложение	приложение I
—	приложения II—V

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

I. ВЪВЕДЕНИЕ

1.	На 19 ноември 2008 г. Европейската комисия представи на Съвета и на Европейския парламент посоченото по-горе предложение (1).

2.	Европейският парламент прие становището си на първо четене на 23 април 2009 г., като прие 107 изменения (2).

3.	Комитетът на регионите прие своето становище на 21 април 2009 г.

4.	Европейският икономически и социален комитет прие своето становище на 14 май 2009 г. (3)

5.	На 14 април 2010 г. Съветът прие своята позиция на първо четене в съответствие с член 294 от Договора за функционирането на ЕС.

II. ЦЕЛ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Целта на това предложение е да се повиши допълнително енергийната ефективност на сградите в ЕС във връзка с целите за 2020 г. на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката по отношение на емисиите на парникови газове, дела на енергията от възобновяеми източници и икономията на енергия, както и прехода към икономика с ниски нива на въглеродни емисии. В този смисъл предложението се стреми да изясни, засили и разшири обхвата на действащата Директива 2002/91/ЕО, както и да намали големите разлики в практиката на държавите-членки в тази област. Неговите разпоредби засягат различни регулаторни и свързани с предоставянето на информация инструменти и обхващат енергийните нужди за отопление и топла вода, както и за охлаждане, вентилация и осветление в новопостроени и съществуващи жилищни и нежилищни сгради.

III. АНАЛИЗ НА ПОЗИЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

—

Позицията на Съвета включва споменатите по-горе две споразумения. Нейните основни елементи са:

Разпоредби относно финансовите инструменти:

Бяха включени нов член 10 — „Финансови стимули и пазарни пречки“ и нови съображения 18, 19 и 20, за да се наблегне по-сериозно на финансирането на енергийната ефективност на сградите.

Сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия

Както и при други законодателни актове на ЕС в областта на климата/енергетиката, бе включена „цел 2020“: в сегашната си редакция член 9, параграф 1 и член 9, параграф 2, буква б) постановяват, че до 31 декември 2020 г. всички нови сгради трябва да са с близко до нулево нетно потребление на енергия, че трябва да се определи междинна цел за 2015 г., а сградите, заети или притежавани от публични органи, трябва да са с близко до нулево нетно потребление на енергия след 31 декември 2018 г. в съответствие с водещата роля, която публичният сектор следва да поеме в тази област (вж. съображение 23). Освен това държавите-членки следва да разработват политики за трансформирането на съществуващи сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия (член 9, параграф 1а). Тъй като трансформирането на съществуващи сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия често е сравнително скъпо и поради това може да се окаже неефективно използване на ограничени финансови средства, Съветът не би могъл да приеме обвързващи цели по отношение на съществуващите сгради.

Сградни компоненти

В духа на измененията на ЕП обхватът на предложението бе разширен, за да се включат и сградни компоненти (член 7, втора алинея).

Сертификати за енергийни характеристики: издаване и излагане

По предложение на ЕП Съветът се съгласи да снижи прага за издаване на сертификати за обществени сгради (член 12), да снижи прага за излагане на сертификати в обществени сгради (член 13) и се съгласи отново да вмъкне текста, който беше заличен преди това, а именно изискването показателите за енергийните характеристики да фигурират в обявите (член 12, параграф 4).

Сравнителна методологична рамка

Съветът не беше в състояние да приеме искането на Европейския парламент за обща методологична рамка (член 5, параграф 1), която да се прилага във всички държави-членки. Като се вземат предвид различните климатични и географски условия, както и различните изходни позиции по отношение на енергийната ефективност на сградите, Съветът възприе становището, че една обща методологична рамка би била не само неподходяща, но и неосъществима. Съветът обаче прие да бъде добавено ново приложение III, предложено от Парламента, в което се описва съдържанието на сравнителната методологична рамка. Освен това Съветът се съгласи да бъде въведена система от критерии за сравнение (член 5, параграф 3), с помощта на която държавите-членки трябва да обосноват значителните разлики между оптималните по отношение на разходите минимални изисквания за енергийните характеристики и действащите минимални изисквания за енергийните характеристики.

Преглед

Съветът прие искането на Европейския парламент за преглед от страна на Комисията; като краен срок за този преглед беше договорена компромисната дата 1 януари 2017 г. (член 19).

Информация

В отговор на няколко искания на Европейския парламент, свързани с предоставянето на информация, Съветът предложи да се вмъкне нов член 20, в който да се съберат всички разпоредби, свързани с информацията.

* * *

В допълнение към изброените по-горе основни елементи и с оглед на постигането на споразумение на ранен етап Съветът разгледа всяко едно изменение на Европейския парламент. Когато това беше възможно, измененията бяха приети — изцяло или отчасти; в някои случаи духът на дадено изменение беше запазен, но в друг член или в съображение. И така в своята позиция Съветът:

—	приема изменения 1, 2, 36, 37, 38 и 45;

—

приема отчасти изменения 3, 4, 5, 6, 10, 13, 14, 16, 18, 19, 20, 21, 22, 27, 28, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 39, 42, 43, 47, 48, 50, 51, 52, 57, 58, 60, 62, 63, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 82, 83, 93, 94, 95, 100, 102, 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109, 110, 112, 116, 117, 119, 120, 123 и 124;

—	не е в състояние да приеме изменения 7, 8, 9, 12, 15, 17, 23, 24, 25, 26, 31, 40, 41, 44, 46, 53, 54, 55, 59, 64, 73, 80, 81, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90 и 91.

(1) Док. 15929/08.

(2) Док. 8877/1/09 REV 1.

(3) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 75.

(4) Другите две предложения в пакета са:

—	проект за директива на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на консумацията на енергия и други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (преработена) (2008/0222 COD),

—	Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 46).

Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно член 290 от Договора за функционирането на ЕС

Изявление на Комисията

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.CE2010.123.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 123E

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 12 май 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	III Подготвителни актове
	Съвет
2010/C 123E/01	Позиция (EC) № 7/2010 на Съвета на първо четене с оглед приемането на решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 573/2007/ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. относно премахване на финансирането на някои дейности на Общността и промяна на границата за финансиране на тези дейности Приета от Съвета на 25 февруари 2010 г.	1

2010/C 123E/02	Позиция (EC) № 8/2010 на Съвета на първо четене с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО Приета от Съвета на 8 март 2010 г.	5

2010/C 123E/03	Позиция (EC) № 9/2010 на Съвета на първо четене с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите Приета от Съвета на 14 април 2010 г. ( 1 )	17

2010/C 123E/04	Позиция (EC) № 10/2010 на Съвета на първо четене с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите Приета от Съвета на 14 април 2010 г.	32