11.5.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 122/1

---

ПОЗИЦИЯ (ЕС) № 4/2010 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

Приета от Съвета на 11 март 2010 г.

(текст от значение за ЕИП)

2010/C 122 E/01

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Действията на Съюза в областта на автобусния транспорт следва да целят, наред с останалото, осигуряването на висока степен на защита на пътниците, сравнима с тази при другите видове транспорт, без значение къде пътуват те. Освен това следва изцяло да се отчитат изискванията за защита на потребителите като цяло.

(2)	Тъй като използващият автобусен транспорт пътник е по-слабата страна по договора за превоз, на всички пътници следва да бъде осигурено минимално ниво на защита.

(3)	Мерките на Съюза за подобряване на правата на пътниците в сектора на автобусния транспорт следва да отчитат специфичните характеристики на този сектор, в който участват предимно малки и средни предприятия.

(4)

С оглед на специфичните характеристики на специализираните редовни превози и транспортните операции за собствена сметка тези видове превоз следва да бъдат оставени извън приложното поле на регламента. Специализираните редовни превози следва да включват превози, специално предназначени за превоз на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност и превоз на работници между дома и работното място, превоз на ученици и студенти от и до учебната институция.

(5)

Предвид специфичните характеристики на градските, крайградските и регионалните редовни превози на държавите-членки следва да се предостави правото да освободят тези видове превози от прилагането на значителна част от настоящия регламент. За да определят кои са градските, крайградските и регионалните редовни превози, държавите-членки следва да имат предвид критерии като разстояние, честота на превозите, брой на спирките по разписание, вида на използваните автобуси, билетните схеми, динамика в броя на пътниците между пиковите и непиковите часове, автобусни кодове и разписания.

(6)

Пътниците и най-малко лицата, по отношение на които пътникът е имал или би имал в бъдеще правно задължение за издръжка, следва да се ползват с подходяща закрила в случай на произшествия,причинени от използването на автобус, като се взема предвид Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (3).

(7)

При избора на националното право, приложимо към обезщетението при смърт или телесна повреда, както и при загуба или повреда на багаж вследствие на произшествия, причинени от използването на автобус, следва да се вземат предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (4) и Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения („Рим I“) (5).

(8)

В допълнение към обезщетението в съответствие с приложимото национално право в случай на смърт или телесна повреда или загуба или повреда на багаж вследствие на произшествия, причинени от използването на автобус, пътниците следва да имат право на помощ във връзка с непосредствените им практически нужди след произшествието. Тази помощ би могла да включва първа помощ, настаняване, храна, дрехи и транспорт.

(9)

Автобусните превози на пътници следва да са от полза на гражданите като цяло. Следователно лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, независимо дали тази намалена подвижност се дължи на увреждане, възраст или друг фактор, следва да разполагат с възможности за ползване на автобусни превози, сравними с възможностите, с които разполагат останалите граждани. Лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност имат същите права като всички останали граждани по отношение на свободното придвижване, свободата на избор и недискриминацията.

(10)

В контекста на член 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и с цел предоставяне на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност възможности за пътуване с автобус, сравними с тези на останалите граждани, следва да бъдат установени правила за недискриминация и предоставяне на помощ по време на пътуването им. Следователно такива лица следва да се приемат за превоз и да не им се отказва превоз на основание тяхното увреждане или намалена подвижност, освен по причини, основаващи се на съображения за безопасност или свързани с проектирането на превозните средства или инфраструктурата. В рамките на приложимото законодателство за защита на работниците лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност следва да имат право на помощ на автогарите и на борда на превозните средства. В интерес на социалното им приобщаване заинтересованите лица следва да получават такава помощ безплатно. Превозвачите следва да установят условия за достъп, като за предпочитане използват европейската система на стандартизация.

(11)

Когато решават въпроси относно проектирането на нови автогари, както и в рамките на значителни ремонтни дейности, управителите на автогари следва по възможност да вземат предвид нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. При всички случаи управителите на автогари следва да определят пунктове, в които тези лица могат да съобщят за пристигането си и за необходимостта от предоставяне на помощ.

(12)

Персоналът следва да бъде подходящо обучен, за да посрещне нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. С цел улесняването на взаимното признаване на националните квалификации на водачите би могло да се осигури обучение за повишаване на осведомеността относно уврежданията, като част от началната квалификация или от продължаващото обучение, както е посочено в Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници (6). С цел да се гарантира съответствие между въвеждането на изискванията за обучение и заложените в тази директива срокове следва да се предвиди възможност за изключение за ограничен срок.

(13)	Когато е възможно, следва да се провеждат консултации с представителните организации на лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност или тези организации следва да участват в организирането на обучение, свързано с уврежданията.

(14)

Правата на пътниците при автобусен превоз следва да включват правото на получаване на информация относно превоза както преди, така и по време на пътуването. Цялата основна информация, която се предоставя на пътниците при автобусен превоз, следва да бъде предоставяна и в алтернативни форми, които са достъпни за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

(15)	Настоящият регламент не следва да ограничава правата на превозвачите да търсят обезщетение от всяко едно лице, включително и от трети лица, в съответствие с приложимото национално право.

(16)

Следва да бъдат намалени неудобствата, изпитвани от пътниците в резултат на отмяната или значителното закъснение на тяхното пътуване. За тази цел за заминаващите от автогарите пътници следва да се полагат съответни грижи и да им се предоставя съответна информация. Пътниците следва да могат също да отменят пътуването си, като им бъдат възстановени разноските за билети, или да продължат пътуването си или да бъдат пренасочени при задоволителни условия.

(17)

Превозвачите следва да си сътрудничат чрез своите професионални сдружения с цел постигане на договорености на национално или европейско равнище с участието на заинтересованите лица, професионални сдружения и сдружения на потребителите, пътниците и лицата с увреждания, целящи подобряването на грижата за пътниците, по-специално в случаите на отмяна и значителни закъснения.

(18)

Настоящият регламент не следва да засяга правата на пътниците, установени с Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (7). Настоящият регламент не следва да се прилага в случай на отмяна на пакетна екскурзия по причини, които не са свързани с отмяната на автобусен превоз.

(19)	Пътниците следва да бъдат напълно информирани за своите права съгласно настоящия регламент, така че да могат ефективно да упражняват тези права.

(20)	Пътниците следва да могат да упражняват правата си чрез подходящи процедури за обжалване, въведени от превозвачите, или, в зависимост от случая, чрез подаване на жалби до органа или органите, определени за тази цел от съответната държава-членка.

(21)

Държавите-членки следва да осигурят спазването на настоящия регламент, както и да определят компетентен орган или органи, които да изпълняват задачи по надзор и задачи във връзка с прилагането му. Това не засяга правата на пътниците да търсят поправяне на вредите по съдебен ред съгласно процедурите, предвидени в националното право.

(22)

Предвид установените от държавите-членки процедури за подаване на жалби е препоръчително жалбите, свързани с предоставяне на помощ, да бъдат подавани до органа или органите, определени за целите на прилагането на настоящия регламент в държавата-членка, в която се намира точката на качване или точката на слизане.

(23)	Държавите-членки следва да предвидят система от санкции за нарушаване на настоящия регламент и да осигурят прилагането на тези санкции. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(24)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно установяването на равностойно ниво на защита и помощ за пътниците при автобусен транспорт във всички държави-членки, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба и последиците на действието могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(25)	Настоящият регламент не следва да засяга разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8).

(26)

Прилагането на настоящия регламент следва да се основава на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (9). Ето защо посоченият регламент следва да бъде съответно изменен.

(27)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, посочена в член 6 от Договора за Европейския съюз, при отчитане също така на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (10) и на Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (11),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се уреждат правилата за автобусния транспорт по отношение на:

а)	недискриминацията между пътниците по отношение на транспортните условия, предлагани от превозвачите;

б)	правата на пътниците в случай на произшествия, причинени от използването на автобус, водещи до смърт или телесна повреда или загуба или повреда на багаж;

в)	недискриминацията и задължителното предоставяне на помощ за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност;

г)	правата на пътниците в случай на отмяна или закъснение;

д)	минималната информация, която трябва да бъде предоставена на пътниците;

е)	разглеждането на жалби;

ж)	общите правила за прилагането.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за пътници, ползващи редовни превози:

а)	при които точката на качване на пътника се намира на територията на държава-членка; или

б)	при които точката на качване на пътника се намира извън територията на държава-членка, а точката на слизане на пътника се намира на територията на държава-членка.

2.   Освен това, с изключение на глави III—VI, настоящият регламент се прилага за пътниците, ползващи случайни превози, при които началната точка на качване или крайната точка на слизане на пътника се намира на територията на държава-членка.

3.   Настоящият регламент не се прилага за специализирани редовни превози и транспортни операции за собствена сметка.

4.   Държавите-членки могат да предвидят освобождаване от прилагането на настоящия регламент, с изключение на член 4, параграф 2, член 9 и член 10, параграф 1, по отношение на градските, крайградските и регионалните редовни превози, включително презграничните превози от такъв тип.

5.   Държавите-членки могат да предвидят на прозрачна и недискриминационна основа освобождаване от прилагането на настоящия регламент, с изключение на член 4, параграф 2, член 9 и член 10, параграф 1, по отношение на вътрешните редовни превози, за срок до пет години с възможност за двукратно подновяване.

6.   Държавите-членки могат да предвидят на прозрачна и недискриминационна основа освобождаване от прилагането на разпоредбите на настоящия регламент за срок до пет години по отношение на определени редовни превози, на основание факта, че значителна част от редовния превоз, включително най-малко една спирка по разписание, е изнесена извън Съюза. Това освобождаване може да бъде подновявано.

7.   Държавите-членки информират Комисията за случаите на освобождаване на различните видове превози, предоставено съгласно параграфи 4, 5 и 6. Комисията предприема подходящи действия, ако такова освобождаване се счита за несъответстващо на разпоредбите на настоящия член. До … (12) Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад относно освобождаванията, предоставени съгласно параграфи 4, 5 и 6.

8.   Никоя разпоредба на настоящия регламент не съставлява техническо изискване, налагащо задължения на превозвачите или управителите на автогари да внасят промени или да заменят автобуси или инфраструктура, или оборудване на автобусни спирки и автогари.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„редовни превози“ означава услуги по извършване на превоз на пътници с автобус с определена честота по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране;

б)	„специализирани редовни превози“ означава редовни превози, независимо от организатора им, при които се осигурява автобусен превоз на определени категории пътници, като се изключват всички останали пътници;

в)

„транспортни операции за собствена сметка“ означава операции, които се извършват чрез автобус с нетърговска или с нестопанска цел от физическо или юридическо лице, когато: — транспортната дейност представлява само допълнителна дейност за това физическо или юридическо лице, и — използваните превозни средства са собственост на това физическо или юридическо лице или са получени от това лице на изплащане, или са предмет на дългосрочен договор за лизинг и се управляват от член на персонала на това физическо или юридическо лице или от самото физическо лице, или от служители, назначени от предприятието или предоставени на разположение от негова страна съгласно договорно задължение;

г)	„случайни превози“ означава превози, които не попадат в определението за редовни превози и чиято основна характеристика е автобусният превоз на групи пътници, образувани по инициатива на клиента или на самия превозвач;

д)	„договор за превоз“ означава договор за превозване, сключен между превозвач и пътник за предоставянето на един или повече редовни или случайни превози;

е)	„билет“ означава валиден документ или друго доказателство за договор за превоз;

ж)	„превозвач“ означава физическо или юридическо лице, различно от туроператор или продавач на билети, което предоставя редовен или случаен превоз на широката общественост;

з)	„фактически превозвач“ означава физическо или юридическо лице, различно от превозвача, което фактически осъществява целия превоз или част от него;

и)	„продавач на билети“ означава посредник, сключващ договори за превоз от името на превозвач;

й)	„туристически агент“ означава посредник, сключващ договори за превоз от името на пътник;

к)	„туроператор“ означава организатор или продавач на дребно, различен от превозвача, по смисъла на член 2, параграфи 2 и 3 от Директива 90/314/ЕИО;

л)

„лице с увреждания“ или „лице с намалена подвижност“ означава всяко лице, чиято способност за придвижване при ползване на транспорт е намалена поради някакво физическо увреждане (сетивно или двигателно, трайно или временно), умствено увреждане или недостатък или някаква друга причина за увреждане, или поради възраст, и чието състояние се нуждае от съответно внимание и от приспособяване на обслужването, предоставяно на всички пътници, към неговите специфични нужди;

м)	„условия на достъп“ означава подходящи стандарти, насоки и информация относно достъпността на автобусите и/или определените автогари, включително улесненията за лица с увреждания или за лица с намалена подвижност;

н)	„резервация“ означава запазване на място на борда на автобус в рамките на редовен превоз с точно определено време на заминаване;

о)	„автогара“ означава автогара, която разполага с персонал и където в зависимост от определения маршрут е предвидено спиране в рамките на редовния превоз за качването или слизането на пътници, и в която са предвидени помещения като гише за регистрация, чакалня или билетно бюро;

п)	„автобусна спирка“ означава всяка точка, различна от автогара, на която според определения маршрут в рамките на редовния превоз е предвидено спиране за качването и слизането на пътници;

р)	„управител на автогара“ означава организационно образувание в държава-членка, на което е поверена отговорността за управлението на определена автогара;

с)	„отмяна“ означава неосъществяването на предварително планиран редовен превоз;

т)	„закъснение“ означава разликата между времето на заминаване в рамките на редовния превоз съгласно оповестеното разписание и времето на действителното заминаване.

Член 4

Билети и недискриминационни договорни условия

1.   Превозвачите предоставят на пътника билет, освен ако други документи не дават право на превоз. Билетът може да бъде издаден в електронна форма.

2.   Без да се засягат специалните тарифи за отделни социални групи, договорните условия и прилаганите от превозвачи тарифи се прилагат по отношение на широката общественост без каквато и да е пряка или непряка дискриминация, основана на гражданството на крайния потребител или на мястото на установяване на превозвачите или продавачите на билети в рамките на Съюза.

Член 5

Други изпълнители

1.   Ако изпълнението на задълженията съгласно настоящия регламент е поверено на фактически превозвач, продавач на билети или друго лице, превозвачът, туристическият агент, туроператорът или управителят на автогара, поверил тези задължения, независимо от това носи отговорност за действията или бездействията на този изпълнител.

2.   Освен това по отношение на лицето, на което превозвачът, туристическият агент, туроператорът или управителят на автогара е поверил изпълнението на дадено задължение, се прилагат разпоредбите на настоящия регламент във връзка с повереното задължение.

Член 6

Недопустимост на отмяна на задължения

1.   Задълженията към пътниците съгласно настоящия регламент не могат да бъдат ограничавани или отменяни, по-специално чрез дерогация или клауза за ограничаването им в договора за превоз.

2.   Превозвачите могат да предлагат договорни условия, които са по-благоприятни за пътника от условията, предвидени в настоящия регламент.

ГЛАВА II

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ И ПОМОЩ В СЛУЧАЙ НА ПРОИЗШЕСТВИЯ

Член 7

Смърт или телесна повреда на пътници, загуба или повреда на багаж

1.   В съответствие с приложимото национално право пътниците имат право на обезщетение в случай на смърт или телесна повреда, както и на загуба или повреда на багаж вследствие на произшествия, причинени от използването на автобус. В случай на смърт на пътник това право се прилага най-малко за лицата, към които пътникът е имал или би имал в бъдеще правно задължение за издръжка.

2.   Размерът на обезщетението се изчислява в съответствие с приложимото национално право. За всеки отделен случай максималната сума, предвидена от националното право за обезщетение в случай на смърт и телесна повреда или загуба или повреда на багаж, не може да бъде по-малка от:

а)	220 000 EUR на пътник;

б)

за градския, крайградския и регионалния транспорт или за случайните превози - 500 EUR за единица багаж, а за останалите видове редовни или случайни превози – 1 200 EUR за единица багаж. При повреда на инвалидни колички, друго оборудване за придвижване или помощни средства, размерът на обезщетението винаги се равнява на стойността на замяната или ремонта на изгубеното или повредено оборудване.

Член 8

Непосредствени практически нужди на пътниците

В случай на произшествие, причинено от използването на автобус, превозвачът осигурява разумна помощ във връзка с непосредствените практически нужди на пътниците след произшествието. Тази помощ не представлява признаване на отговорност.

ГЛАВА III

ПРАВА НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ И НА ЛИЦАТА С НАМАЛЕНА ПОДВИЖНОСТ

Член 9

Право на превоз

1.   Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите не могат да откажат да приемат резервация, да издадат или да предоставят по друг начин билет, или да качат лице на основание увреждане или намалена подвижност.

2.   Резервациите и билетите се предлагат на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност без надценка.

Член 10

Изключения и специални условия

1.   Независимо от член 9, параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите могат да откажат да приемат резервация, да издадат или да предоставят по друг начин билет на дадено лице, или да откажат да го качат на основание увреждане или намалена подвижност:

а)	с цел спазване на приложимите изисквания за безопасност, установени от международното право, правото на Съюза или националното право, или с цел спазване на изискванията за защита на здравето и безопасността, установени от компетентните органи;

б)	ако поради конструкцията на превозното средство или инфраструктурата, включително автобусните спирки и автогарите, физическото качване, слизане или превоз на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност се оказва невъзможно от гледна точка на безопасността или осъществимостта.

2.   В случай на отказ за приемане на резервация или издаване, или предоставяне по друг начин на билет на основание причините, посочени в параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите полагат разумни усилия да информират засегнатото лице относно приемлив алтернативен превоз, осигуряван от превозвача.

3.   Ако лице с увреждане или лице с намалена подвижност, което има резервация или билет и което е спазило изискванията, посочени в член 14, параграф 1, буква а), и въпреки това му е отказано качване на основание неговото увреждане или намалена подвижност, на него, както и на всяко придружаващо лице в съответствие с параграф 4 от настоящия член, се предлага избор между:

а)	правото на възстановяване на цената на билета и, когато това е приложимо, безплатен превоз за връщане до началната точка на отпътуване при първа възможност, както е отбелязано в договора за превоз, както и

б)	в случаите, когато не е осъществимо, продължаване на пътуването или пренасочване с разумни алтернативни транспортни услуги, към местоназначението, както е отбелязано в договора за превоз.

Липсата на уведомяване в съответствие с член 14, параграф 1, буква а) не засяга правото на възстановяване на заплатената за билета сума.

4.   При същите условия като предвидените в параграф 1, буква а) превозвачът, туристическият агент или туроператорът може да изиска дадено лице с увреждания или лице с намалена подвижност да бъде придружавано от друго лице, което е в състояние да окаже необходимата помощ на лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност, ако това е абсолютно необходимо. Такова придружаващо лице получава безплатен превоз и, ако е осъществимо, място за сядане до лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност.

5.   Когато превозвачите, туристическите агенти или туроператорите прилагат параграф 1, те незабавно информират лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност за причините за това и при искане уведомяват въпросното лице в писмен вид в рамките на пет работни дни от искането.

Член 11

Достъпност и информация

1.   В сътрудничество с представителните организации на лицата с увреждания или на лицата с намалена подвижност, превозвачите и управителите на автогари установяват или поддържат, когато е целесъобразно чрез своите организации, недискриминационни условия на достъп до превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

2.   Предвидените в параграф 1 условия на достъп се оповестяват от превозвачите или управителите на автогари на материален носител или в интернет на същите езици, на които по правило се предоставя информация на всички пътници.

3.   Туроператорите оповестяват предвидените в параграф 1 условия за достъп, които се прилагат за пътувания, включени в пакетни туристически пътувания, пакетни туристически ваканции и пакетни туристически обиколки, организирани, продавани или предлагани за продажба от тях.

4.   Информацията за условията за достъп по параграфи 2 и 3 се разпространява на материален носител по искане на пътника.

5.   Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите гарантират, че цялата информация от значение за пътуването и условията на превоза е на разположение в подходяща и достъпна форма за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, включително, когато е приложимо, осигуряват възможност за резервация онлайн и информация в интернет. Информацията се разпространява на материален носител по искане на пътника.

Член 12

Определяне на автогари

Държавите-членки определят автогари, където се осигурява помощ за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. Държавите-членки информират Комисията за това. Комисията предоставя на разположение в интернет списък на определените автогари.

Член 13

Право на помощ на определените автогари и на борда на автобусите

1.   При спазване на условията за достъп, предвидени в член 11, параграф 1 и в рамките на съответните им функции, превозвачите и управителите на автогари предоставят на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност безплатната помощ, посочена в част a) от приложение I, на определени от държави-членки автогари.

2.   При спазване на условията за достъп, предвидени в член 11, параграф 1, превозвачите предоставят на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност безплатната помощ, посочена в част б) от приложение I, на борда на автобусите.

Член 14

Условия за предоставяне на помощ

1.   Превозвачите и управителите на автогари си сътрудничат с цел предоставяне на помощ на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, при условие че:

а)	превозвачите, управителите на автогари, туристическите агенти или туроператорите са уведомени за нуждите на лицето от такава помощ най-малко два работни дни преди възникване на необходимостта от предоставяне на помощ; и

б)	съответните лица се явят на определения пункт: i) по време, указано предварително от превозвача, което е не повече от 60 минути преди оповестеното време на заминаване; или ii) ако не е посочено точно време, не по-късно от 30 минути преди оповестеното време на заминаване.

2.   В допълнение към параграф 1 по време на резервацията или предварителното купуване на билета лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност уведомяват превозвача, туристическия агент или туроператора за специфичните си нужди по отношение на мястото за сядане, при условие че към този момент тези нужди са вече известни.

3.   Превозвачите, управителите на автогари, туристическите агенти и туроператорите предприемат всички необходими мерки за улесняване на получаването на уведомления относно нуждата от помощ, направени от лица с увреждания или от лица с намалена подвижност. Това задължение е приложимо във всички определени автогари и техните пунктове за продажба, включително при продажби по телефона и чрез интернет.

4.   Ако не са били уведомени съгласно параграф 1, буква а) и параграф 2, превозвачите, управителите на автогари, туристическите агенти или туроператорите полагат всички разумни усилия да гарантират предоставянето на помощ по начин, който дава възможност на лицето с увреждания или на лицето с намалена подвижност да се качи на заминаващо превозно средство, да направи смяна на съответното превозно средство или да слезе от пристигащо превозно средство, за което е закупило билет.

5.   Управителят на автогарата определя място във или извън автогарата, където лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност могат да съобщят за пристигането си и да поискат помощ. Това място се обозначава ясно и на него в достъпна форма се предлага основна информация за автогарата и предоставяната помощ.

Член 15

Предаване на информация на трето лице

Ако туристическите агенти или туроператорите са били уведомени съгласно член 14, параграф 1, буква а), те изпращат при първа възможност, в рамките на обичайното си работно време, информацията до превозвача или до управителя на автогарата.

Член 16

Обучение

1.   Превозвачите и, когато е целесъобразно, управителите на автогари въвеждат процедури за обучение, включително инструктаж, свързани с уврежданията, и гарантират, че:

а)	техният персонал, различен от водачите, включително служителите, наети от всеки друг изпълнител, който предоставя помощ пряко на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, са обучени или инструктирани, както е описано в части а) и б) от приложение II; и

б)	техният персонал, включително водачите, който обслужва пряко пътуващите или трябва да се справя с проблеми, свързани с пътуващите, е обучен или инструктиран, както е описано в част а) от приложение II.

2.   Дадена държава-членка може да предостави освобождаване от прилагането на параграф 1, буква б) по отношение на обучението на водачите, за максимален срок от две години, считано от … (13).

Член 17

Обезщетение във връзка с инвалидни колички и друго оборудване за придвижване

1.   Превозвачите и управителите на автогара отговорят за причинените от тях загуби или повреди на инвалидни колички, друго оборудване за придвижване или помощни средства в резултат на предоставената от тях помощ. Загубите или повредите се обезщетяват от превозвача или от управителя на автогарата, чиято отговорност може да бъде ангажирана във връзка със загубите или повредите.

2.   Посоченото в параграф 1 обезщетение се равнява на стойността на замяната или ремонта на загубеното или повредено оборудване или помощни средства.

3.   При необходимост се полагат всички усилия за бързо предоставяне на заместващо оборудване или помощни средства. Инвалидните колички, другото оборудване за придвижване или помощните средства по възможност имат технически или функционални характеристики, сходни на тези на загубените или повредени оборудване и средства.

Член 18

Освобождавания

1.   Без да се засяга член 2, параграф 4, държавите-членки могат да предоставят освобождаване от прилагането на всички или на някои от разпоредбите на настоящата глава по отношение на вътрешните редовни превози, при условие че гарантират, че нивото на защита на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност съгласно националните им разпоредби е най-малко същото като предвиденото в настоящия регламент.

2.   Държавите-членки информират Комисията за случаите на освобождаване, предоставено съгласно параграф 1. Комисията предприема подходящи действия, ако такова освобождаване се счита за несъответстващо на разпоредбите на настоящия член. До … (14) Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад относно освобождаванията, предоставени съгласно параграф 1.

ГЛАВА IV

ПРАВА НА ПЪТНИЦИТЕ В СЛУЧАЙ НА ОТМЯНА ИЛИ ЗАБАВЯНЕ

Член 19

Продължаване на пътуването, пренасочване и възстановяване на средства

1.   Когато превозвачът основателно очаква отмяна или закъснение с повече от 120 минути при заминаването от автогара в рамките на редовен превоз, на пътника незабавно се предлага следният избор:

а)	продължаване на пътуването или пренасочване до крайното местоназначение при първа възможност, при съпоставими условия, така както е посочено в договора за превоз;

б)	възстановяване на цената на билета и, когато това е приложимо, при първа възможност - безплатно връщане с автобус до началната точка на отпътуване, така както е посочено в договора за превоз.

2.   В случаите на отмяна или закъснение с повече от 120 минути при заминаването от автобусна спирка в рамките на редовен превоз пътникът има право на такова продължаване на пътуването или пренасочване, или възстановяване на цената на билета от превозвача.

3.   Възстановяването на средства, предвидено в параграф 1, буква б) и параграф 2, се извършва в срок от 14 дни след отправяне на предложението или след получаване на искането за това. Възстановява се пълната стойност на билета на цената, на която е бил купен, за неосъществената част или части от пътуването, както и за вече осъществената част или части от пътуването, ако пътуването е вече безсмислено от гледна точка на първоначалния план на пътуване на пътника. За пътниците, които имат абонаментна карта или сезонен билет, плащането се равнява на съответния дял от пълната стойност на абонаментната карта или билета. Възстановяването се извършва в пари, освен ако пътникът не приеме друга форма на възстановяване.

Член 20

Информация

1.   В случай на отмяна или закъснение при заминаването в рамките на редовен превоз превозвачът или, когато е уместно, управителят на автогарата, уведомява заминаващите от автогарите пътници за създалата се ситуация възможно най-скоро и във всеки случай не по-късно от 30 минути след определеното по разписание време на заминаване, като освен това им съобщава очакваното време на заминаване веднага щом тази информация бъде налична.

2.   Ако пътниците изпуснат връзка по разписание поради отмяна или закъснение, превозвачът или, когато е уместно, управителят на автогарата, полага разумни усилия да уведоми засегнатите пътници относно алтернативните връзки.

3.   Превозвачът или, когато е уместно, управителят на автогарата, гарантира, че лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност получават в достъпна форма информацията, изисквана съгласно параграфи 1 и 2.

Член 21

Помощ в случай на отмяна или закъснение при заминаване

При пътуване, продължаващо по разписание повече от три часа, в случай на отмяна или закъснение при заминаването от автогара с повече от два часа, превозвачът предлага на пътника безплатно:

а)	закуски, храна или напитки в зависимост от времето на чакане или закъснение, ако в автобуса или на автогарата има такива или е възможно да бъдат доставени;

б)	помощ за намиране на хотелска стая или друг вид настаняване, както и помощ за организиране на превоз между автогарата и мястото на настаняване, в случай че се налагат една или повече нощувки.

При прилагането на настоящия член превозвачът обръща специално внимание на нуждите на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, както и на евентуалните им придружители.

Член 22

Последващи искове

Нищо в настоящата глава не изключва възможността пътниците да потърсят пред националните съдилища и в съответствие с националното право обезщетение за вреди, претърпени в резултат на отмяна или закъснение в рамките на редовен превоз.

ГЛАВА V

ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ И ПОДАВАНЕТО НА ЖАЛБИ

Член 23

Право на информация относно пътуването

Превозвачите и управителите на автогари, в рамките на съответните им функции, предоставят на пътниците подходяща информация по време на цялото пътуване. Когато е възможно, тази информация се предоставя в достъпна форма при поискване.

Член 24

Информация относно правата на пътниците

1.   Превозвачите и управителите на автогари, в рамките на съответните им функции, гарантират, че най-късно в момента на заминаване на пътниците се предоставя подходяща и разбираема информация относно техните права съгласно настоящия регламент. Информацията се предоставя на автогарите и, когато е приложимо, в интернет. По искане на лице с увреждане или на лице с намалена подвижност информацията се предоставя в достъпна форма. Тази информация включва данни за контакт на органа или органите за прилагане, определени от държавата-членка съгласно член 27, параграф 1.

2.   С оглед спазването на изискването за предоставяне на информация по параграф 1 превозвачите и управителите на автогари могат да използват кратко изложение на съдържанието на разпоредбите на настоящия регламент, което е подготвено от Комисията на всички официални езици на институциите на Европейския съюз и им е предоставено.

Член 25

Жалби

Превозвачите създават или поддържат механизъм за разглеждане на жалби относно правата и задълженията, предвидени в членове 4, 8 и 9 - 24.

Член 26

Подаване на жалби

Ако пътник, по отношение на който се прилага настоящият регламент, желае да подаде жалба до превозвача във връзка с членове 4, 8 и 9 - 24, той трябва да я подаде в срок до три месеца от датата на извършване на редовния превоз или от датата, на която е трябвало да бъде извършен редовен превоз. В срок от един месец от получаване на жалбата, превозвачът уведомява пътника дали неговата жалба е основателна, дали е отхвърлена или все още е в процес на разглеждане. Срокът за предоставяне на окончателен отговор не трябва да надвишава три месеца от получаването на жалбата.

ГЛАВА VI

ПРИЛАГАНЕ И НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ ПО ПРИЛАГАНЕТО

Член 27

Национални органи по прилагането

1.   Всяка държава-членка определя нов или съществуващ орган или органи, отговарящи за прилагането на настоящия регламент по отношение на редовните превози от точки, намиращи се на нейна територия, и по отношение на редовни превози от трета държава до такива точки. Всеки орган взема необходимите мерки, за да осигури спазване на настоящия регламент.

Всеки орган е независим от превозвачите, туроператорите и управителите на автогари по отношение на своята организация, решения за финансиране, правна структура и вземане на решения.

2.   Държавите-членки информират Комисията относно органа или органите, определени в съответствие с настоящия член.

3.   Всеки пътник може в съответствие с националното право да подаде жалба относно предполагаеми нарушения на настоящия регламент до съответния орган, определен съгласно параграф 1, или до всеки друг съответен орган, определен от държава-членка.

Дадена държава-членка може да реши:

а)	пътникът да подава жалбата във връзка с членове 4, 8 и 9 - 24 първо до превозвача; и/или

б)	националният орган по прилагането или друг съответен орган, определен от държавата-членка, да действа като контролна инстанция по отношение на жалби, по които не е намерено решение съгласно член 26.

Член 28

Доклад за прилагането

До 1 юни … (15) и на всеки две години след това органите по прилагането, определени съгласно член 27, параграф 1, публикуват доклад за дейността си през изминалите две календарни години, който съдържа по-специално описание на действията, предприети за прилагане на настоящия регламент, както и статистика за жалбите и наложените санкции.

Член 29

Сътрудничество между органите по прилагането

Когато е целесъобразно, националните органи по прилагането, посочени в член 27, параграф 1, обменят информация относно своята работа и принципите и практиката на вземане на решение. Комисията ги подкрепя в тази им дейност.

Член 30

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията относно тези правила и мерки до … (16), а също така я уведомяват незабавно относно всяко последващо изменение, което ги засяга.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 31

Доклад

До … (17) Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад за действието и последиците на настоящия регламент. При необходимост докладът се придружава от законодателни предложения за по-нататъшно детайлно прилагане на разпоредбите на настоящия регламент или за неговото изменение.

Член 32

Изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

В приложението към Регламент (ЕО) № 2006/2004 се добавя следната точка:

„18.	Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета от … относно правата на пътниците в автобусния транспорт (18).

Член 33

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от … (19).

Член 34

Публикуване

Настоящият регламент се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Становище от 16 юли 2009 г. (ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 99).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета от 11 март 2010 г. и позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  ОВ L 263, 7.10.2009 г., стр. 11.

(4)  ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.

(5)  ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

(6)  ОВ L 226, 10.9.2003 г., стр. 4.

(7)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59.

(8)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(9)  ОВ L 364, 9.12.2004 г., стp. 1.

(10)  ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.

(11)  ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.

(12)  Пет години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.

(13)  Дата на прилагане на настоящия регламент.

(14)  Пет години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.

(15)  Две години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.

(16)  Дата на прилагане на настоящия регламент.

(17)  Три години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.

(18)  ОВ L …“

(19)  Две години след датата на публикуване.

---

---

---

---

11.5.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 122/19

---

ПОЗИЦИЯ (ЕС) № 5/2010 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

Приета от Съвета на 11 март 2010 г.

(текст от значение за ЕИП)

2010/C 122 E/02

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1 и член 100, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)	Действията на Съюза в областта на морския и вътрешния воден транспорт следва да целят, наред с останалото, осигуряването на висока степен на защита на пътниците, сравнима с тази при други видове транспорт. Освен това, по принцип следва да се отчитат изцяло изискванията за защита на потребителите.

(2)

Тъй като пътникът, използващ морски и вътрешен воден транспорт, е по-слабата страна по договора за превоз, всички пътници следва да получат минимално ниво на защита. Нищо не следва да възпрепятства превозвачите да предлагат договорни условия, които са по-благоприятни за пътниците от условията, предвидени в настоящия регламент.

(3)

Защитата на пътниците следва да включва не само пътнически услуги между пристанища, намиращи се на територията на държавите-членки, но също и пътнически услуги между такива пристанища и пристанища, намиращи се извън територията на държавите-членки, като се отчита рискът от нарушаване на конкуренцията на пазара за превоз на пътници. Ето защо терминът „превозвач на Съюза“ за целите на настоящия регламент следва да се тълкува възможно най-широко, без обаче да засяга друго законодателство на Съюза, като Регламент (ЕИО) № 4056/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. за определяне на подробни правила за прилагането на членове 85 и 86 от Договора по отношение на морския транспорт (3) и Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите-членки (морски каботаж) (4).

(4)

От единния пазар за услуги за превоз на пътници по море или по вътрешни водни пътища следва да се възползват гражданите като цяло. Вследствие на това лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, независимо дали по причина на увреждане, възраст или друг фактор, следва да разполагат с възможности за ползване на пътнически услуги и круизи, сравними с тези на останалите граждани. Лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност имат същите права като всички останали граждани по отношение на свободно придвижване, свобода на избора и недискриминация.

(5)

В светлината на член 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и с цел предоставяне на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност на възможности за пътуване по море или по вътрешни водни пътища, сравними с тези на другите граждани, следва да се установят правила за недискриминация и оказване на помощ по време на пътуването им. Следователно такива лица следва да се приемат за превоз и да не им се отказва превоз на основание тяхното увреждане или липса на подвижност, с изключение на причини, свързани с основания за здраве и безопасност и установени от компетентните органи. Те следва да имат право на помощ в пристанищата и на борда на пътнически кораби. С цел социално приобщаване засегнатите лица следва да получават такава помощ безплатно. Превозвачите следва да установят правила за достъп, като за предпочитане използват европейската система за стандартизация.

(6)

Когато се решават въпроси относно проектирането на нови пристанища и терминали и когато се правят по-големи преустройства, отговарящите за тях органи при необходимост следва да вземат предвид потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. По същия начин превозвачите, при необходимост, следва да вземат предвид тези потребности, когато се решават въпроси относно проектирането на нови и преоборудвани пътнически кораби в съответствие с Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (5) и Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища (6).

(7)

Посредством оказваната помощ на пристанищата, разположени на територията на държава-членка, освен всичко друго, лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност следва да могат да се придвижват от определена точка на пристигане на дадено пристанище до пътнически кораб, както и от пътническия кораб до определена точка на тръгване от пристанището, включително качване на борда и слизане.

(8)

При организирането на помощ за лица с увреждания и лица с намалена подвижност и при обучението на своя персонал превозвачите следва да си сътрудничат с организации, представляващи лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. В работата си те също следва да вземат предвид съответните разпоредби на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, както и Препоръката на Международната морска организация за проектирането и експлоатацията на пътнически кораби по отношение на специфичните нужди на възрастните хора и лицата с увреждания.

(9)	Пътниците следва да бъдат надлежно информирани в случай на отмяна или закъснение на дадена пътническа услуга или круиз. Тази информация следва да помогне на пътниците да вземат необходимите мерки и при необходимост да се осведомят за алтернативни връзки.

(10)

Следва да се намали неудобството за пътниците вследствие на отмяна или по-дълго закъснение на пътуването им. За тази цел следва да се полагат съответните грижи за пътниците, те следва да могат да анулират пътуването си и да им бъдат възстановени разходите за билетите, или да бъдат пренасочени при задоволителни условия.

(11)

В случай на отмяна или закъснение на пътническа услуга превозвачите следва да предвиждат изплащане на обезщетение на пътниците, размерът на което представлява процент от цената на билета, освен когато отмяната или закъснението става в резултат на атмосферни условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба, или на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори след вземане на всякакви разумни мерки.

(12)	Атмосферни условия, застрашаващи безопасното функциониране на кораба, следва да включват, но да не се изчерпват със силен вятър, бурно море, силно течение, силно заледяване и трудни и крайно високи или ниски нива на водата.

(13)

Извънредни обстоятелства следва да включват, но да не се изчерпват с терористични атаки, трудови спорове, сваляне на сушата на болни, ранени или починали лица, издирвателни и спасителни операции по море или вътрешни водни пътища, мерки, необходими за защита на околната среда, решения, взети от органите за управление на трафика или пристанищната администрация, или решения на компетентните органи, свързани с обществения ред и сигурност, както и за посрещане на спешни транспортни нужди.

(14)

С участието на заинтересовани страни, професионални сдружения и асоциации на потребителите, пътниците, лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, превозвачите следва да си сътрудничат, за да договарят споразумения на национално или европейско равнище за подобряване на грижите и помощта, които се предоставят на пътниците при всяко прекъсване на пътуването им, особено в случай на големи закъснения или отменяне на пътуването.

(15)

Настоящият регламент не би следвало да засяга правата на пътниците, определени с Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (7). Настоящият регламент не следва да се прилага в случаи на отменяне на пакетна екскурзия по причини, несвързани с отменена пътническа услуга или круиз.

(16)

Пътниците следва да са напълно информирани за своите права съгласно настоящия регламент, така че да могат ефективно да ги упражняват. Правата на пътниците следва да включват получаването на информация относно пътническата услуга или круиза както преди, така и по време на пътуването. Цялата основна информация, която се предоставя на пътниците, следва също да бъде предоставяна във формати, достъпни за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

(17)

Пътниците следва да могат да упражняват правата си чрез подходящи процедури за обжалване, въведени от превозвачите, или, в зависимост от случая, чрез подаване на жалби до органа или органите, определени за тази цел от съответната държава-членка. Превозвачите следва да отговарят на жалби на пътниците в рамките на определен период, като имат предвид, че липсата на отговор на жалба може да се използва срещу тях.

(18)

Като се вземат предвид установените от държава-членка процедури за подаване на жалби, препоръчително е жалбите, свързани с оказването на помощ в пристанище или на борда на кораб, да бъдат подавани до органа или органите по прилагане на настоящия регламент, определени в държавата-членка, където се намира пристанището на качване на борда, а за пътническите услуги от трета държава — където се намира пристанището на слизане от борда.

(19)	Държавите-членки следва да осигуряват спазването на настоящия регламент, както и да определят компетентен орган или органи, които да осъществяват задачи по надзора и прилагането. Това не засяга правата на пътниците да търсят законно обезщетение в съда съгласно националното законодателство.

(20)	Държавите-членки следва да предвидят санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и да обезпечат прилагането на тези санкции. Санкциите следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

(21)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно осигуряване на висока степен на защита и помощ на пътниците на територията на всички държави-членки и гарантиране, че стопанските субекти работят при хармонизирани условия на единен пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба или последиците от действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнище на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(22)

Прилагането на настоящия регламент следва да се основава върху Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (8). Ето защо горепосоченият регламент следва да бъде съответно изменен.

(23)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (9) следва стриктно да се спазва и прилага, за да се гарантира зачитането на личния живот на физическите и юридическите лица, както и че поисканата информация и доклади служат само за изпълнение на установените в настоящия регламент задължения и не се използват в ущърб на тези лица.

(24)	Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, както е посочено в член 6 от Договора за Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се уреждат правилата относно:

а)	недискриминацията между пътниците по отношение на транспортните условия, предлагани от превозвачите;

б)	недискриминацията и помощта за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност;

в)	правата на пътниците в случай на отмяна на пътуването или закъснение;

г)	минималната информация, която трябва да се предоставя на пътниците;

д)	разглеждането на жалби;

е)	общите правила за прилагането.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на пътници, ползващи:

а)	пътнически услуги, при които пристанището за качване се намира на територията на държава-членка;

б)	пътнически услуги, при които пристанището за качване се намира извън територията на държава-членка, а пристанището за слизане се намира на територията на държава-членка, при условие че услугите се осъществяват от превозвач от Съюза;

в)	при круиз, когато пристанището за качване се намира на територията на държава-членка. За последната категория пътници обаче не се прилагат член 16, параграф 2, членове 18 и 19 и член 20, параграфи 1 и 4.

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на пътници, ползващи:

а)	кораби с разрешение за превоз на не повече от 36 пътници;

б)	кораби с екипаж, който носи отговорност за експлоатацията на кораба, не по-голям от трима души и когато цялата пътническа услуга обхваща разстояние по-малко от 500 метра в едната посока; или

в)	пътувания с екскурзионна и туристическа цел, различни от круизи.

3.   Държавите-членки могат, за период от две години считано от … (10), да освобождават от прилагането на настоящия регламент корабите, плаващи по море, с брутно тегло, по-малко от 300 тона, които се използват за вътрешен транспорт, при условие че правата на пътниците съгласно настоящия регламент са гарантирани по подходящ начин в националното законодателство.

4.   Държавите-членки могат да освободят от прилагането на настоящия регламент пътнически услуги, които са предмет на задължения за обществени услуги, договори за обществени услуги или интегрирани услуги, при условие че правата на пътниците съгласно настоящия регламент са гарантирани адекватно в националното законодателство.

5.   Никоя разпоредба на настоящия регламент не съставлява техническо изискване, налагащо задължения на превозвачите, операторите на терминали или други образувания, да внасят промени или да заменят кораби, инфраструктура, пристанищно оборудване и пристанищни терминали.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„лице с увреждане“ или „лице с намалена подвижност“ означава лице, чиято способност за придвижване при ползване на транспорт е намалена поради физическо увреждане (сетивно или двигателно, трайно или временно), умствено увреждане или умствени поражения, както и поради друга причина за инвалидност, или поради възраст, и чието състояние се нуждае от съответното внимание и от приспособяване към неговите специални нужди на услугите, предоставяни на другите пътници;

б)	„територия на държава-членка“ означава територия, на която се прилага Договорът, както е посочено в член 355 от него, при изложените в него условия;

в)	„условия на достъп“ означава подходящи стандарти, указания и информация относно достъпността на пристанищните терминали и кораби, включително улесненията за лица с увреждания или лица с намалена подвижност;

г)	„превозвач“ означава физическо или юридическо лице, което предлага превоз чрез пътнически услуги или круизи на обществеността;

д)	„превозвач от Съюза“ означава превозвач, установен на територията на държава-членка или предлагащ превоз чрез пътнически услуги до и от територията на държава-членка;

е)	„пътническа услуга“ означава търговска услуга за превоз на пътници по море или по вътрешни водни пътища, която следва оповестено разписание;

ж)	„интегрирани услуги“ означава взаимосвързани транспортни услуги в рамките на определен географски район с единно информационно обслужване, система за билети и разписание;

з)	„фактически превозвач“ означава лице, различно от превозвача, което фактически осъществява целия превоз или част от него;

и)	„вътрешни водни пътища“ означава естествена или изкуствена плавателна вътрешна водна мрежа или система от взаимосвързани водни мрежи, използвани за превоз, като езера, реки или канали или съчетание от тях;

й)	„пристанище“ означава място или географска зона, устроена и оборудвана по начин, позволяващ приемането на кораби, от което редовно се качват и слизат пътници;

к)	„пристанищен терминал“ означава терминал, обслужван от превозвач или оператор на терминал, на пристанище със съоръжения, като регистрация, билетни каси или салони и персонал за качване или слизане на пътници, ползващи пътнически услуги или круиз;

л)	„кораб“ означава съд, използван за плаване по море или по вътрешни водни пътища;

м)	„договор за превоз“ означава договор за превозване, сключен между превозвач и пътник за предоставянето на една или повече пътнически услуги или круизи;

н)	„билет“ означава валиден документ или друго доказателство за договор за превоз;

о)	„продавач на билети“ означава продавач на дребно, сключващ договори за превоз от името на превозвач;

п)	„туристически агент“ означава продавач на дребно, сключващ договори за превоз от името на пътник;

р)	„туроператор“ означава организатор по смисъла на член 2, параграфи 2 и 3 от Директива 90/314/ЕИО, който не е превозвач;

с)	„резервация“ означава резервиране на конкретно заминаване в рамките на пътническа услуга или круиз;

т)	„оператор на терминал“ означава частен или публичен орган на територията на държава-членка, който отговаря за администрацията и управлението на пристанищен терминал;

у)	„круиз“ означава транспортна услуга по море или вътрешни водни пътища, извършвана изключително с цел развлечение или отдих, допълнена с настаняване и други услуги, при повече от две нощувки на борда.

ф)	„морски инцидент“ означава корабокрушение, преобръщане, сблъскване или засядане на кораба, експлозия или пожар, или неизправност на кораба.

Член 4

Билети и недискриминиращи договорни условия

1.   Превозвачите издават билет на пътника, освен ако съгласно националното законодателство други документи не дават право на превоз. Билетът може да се издава в електронен вид.

2.   Без да се засягат социалните тарифи, договорните условия и прилаганите от превозвачи или продавачи на билети тарифи се предоставят на широката общественост без каквато и да е пряка или непряка дискриминация, основана на националността на крайния потребител или на мястото на установяване на превозвачите или продавачите на билети в рамките на Съюза.

Член 5

Други изпълнители

1.   Ако изпълнението на задълженията съгласно настоящия регламент е поверено на фактически превозвач, продавач на билети или друго лице, превозвачът, туристическият агент, туроператорът или операторът на терминал, поверил тези задължения, независимо от това носи отговорност за действията или бездействията на този изпълнител, който действа в рамките на служебните задължения на изпълнителя.

2.   В допълнение към параграф 1, страната, на която превозвачът, туристическият агент, туроператорът или операторът на терминал е поверил изпълнението на дадено задължение, попада в обхвата на разпоредбите на настоящия регламент, в т.ч. разпоредбите относно отговорността и освобождаването от отговорност, по отношение на повереното задължение.

Член 6

Недопускане на отказ от задължения

Задълженията съгласно настоящия регламент не могат да бъдат ограничавани или отменяни, по-специално чрез дерогация или рестриктивна клауза в договора за превоз.

ГЛАВА II

ПРАВА НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ И ЛИЦАТА С НАМАЛЕНА ПОДВИЖНОСТ

Член 7

Право на превоз

1.   Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите не могат да откажат да приемат резервация, да издадат билет или предоставят по друг начин билет, или да качат лице на основание увреждане или намалена подвижност.

2.   Резервациите и билетите се предлагат на лица с увреждания и лица с намалена подвижност без надценка.

Член 8

Изключения и специални условия

1.   Независимо от член 7, параграф 1 превозвачите, туристическите агенти и туроператорите могат да откажат да приемат резервация, да издадат или предоставят по друг начин билет на дадено лице, или да го качат на основание увреждане или намалена подвижност:

а)	с цел спазване на приложимите изисквания за здраве и безопасност, установени от международното, на Съюза или националното законодателство, или с цел спазване на изискванията за здраве и безопасност, установени от компетентните органи;

б)	ако поради конструкцията на пътническия кораб или пристанищната инфраструктура и оборудването, включително пристанищните терминали, качването, слизането или превозът на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност се оказва невъзможно от гледна точка на безопасността или осъществимостта.

2.   В случай на отказ за приемане на резервация или издаване или предоставяне по друг начин на билет на основание причините, посочени в параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите полагат разумни усилия да предложат на засегнатото лице приемлива алтернатива за превоз с пътническа услуга или круиз, обслужвани от превозвача.

3.   Ако лице с увреждане или лице с намалена подвижност, което притежава резервация или билет и което е спазило изискванията, посочени в член 11, параграф 2, и въпреки това е получило отказ за качване на основание увреждане или намалена подвижност, на това лице, както и на всяко придружаващо лице в съответствие с параграф 4 от настоящия член, се предлага избор между правото на възстановяване на средства и пренасочване, съгласно предвиденото в приложение I. Правото на избор на вариант за двупосочно пътуване или пренасочване е в зависимост от спазването на всички изисквания за здраве и безопасност.

4.   При условията, предвидени в параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите могат да поискат лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност да се придружава от друго лице, което е в състояние да обезпечи помощта, изисквана от лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност. По отношение на пътническите услуги такова придружаващо лице се превозва безплатно.

5.   В случаите, когато превозвачите, туристическите агенти и туроператори се позовават на параграфи 1 или 4, те незабавно уведомяват лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност за съответните конкретни причини. Тези причини се съобщават на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност не по-късно от пет работни дни, след като лицето е било уведомено. В случай на отказ съгласно параграф 1, буква а), се прави позоваване на приложимите изисквания за здраве и безопасност.

Член 9

Достъпност и информация

1.   В сътрудничество с организациите, представляващи лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност, превозвачите и операторите на терминали установяват или поддържат, когато е целесъобразно чрез своите организации, недискриминационни правила за достъп до транспорт на лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

2.   Предвидените в параграф 1 условия за достъп се оповестяват от превозвачите или операторите на терминал физически или в интернет на същите езици, на които принципно се предоставя информация на всички пътници.

3.   Туроператорите оповестяват предвидените в параграф 1 условия за достъп, които се прилагат за пътувания, включени в пакетно пътуване, пакетни почивки и пакетни екскурзии, организирани, продавани или предлагани за продажба от тях.

4.   Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите гарантират, че цялата необходима информация, включително резервации онлайн и информация в интернет, относно условията на превоза, информацията за пътуването и условията за достъп е на разположение в подходяща и достъпна форма за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

Член 10

Право на помощ в пристанищата и на борда на корабите

При спазване на условията за достъп, предвидени в член 9, параграф 1, превозвачите и операторите на терминали, в рамките на съответната им компетентност, предоставят на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност безплатна помощ в пристанищата, включително при качване и слизане, и на борда на корабите, както е посочено в приложения II и III.

Член 11

Условия за предоставяне на помощ

1.   Превозвачите и операторите на терминали предоставят, в рамките на съответната им компетентност, помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както е посочено в член 10, при следните условия:

а)	превозвачът или операторът на терминал е уведомен за нуждите на лицето от такава помощ поне два работни дни предварително, както и;

б)

самото лице с увреждания или с намалена подвижност се яви на пристанището или на определеното място, както е посочено в член 12, параграф 3: i) в рамките на времето, указано писмено от превозвача, но не повече от 60 минути преди обявеното време за качване, или ii) ако не е посочен час на качване, не по-късно от 60 минути преди обявеното време за заминаване.

2.   В допълнение на параграф 1 лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност уведомяват превозвача, по време на резервацията или предварителното купуване на билета, за специфичните си нужди от настаняване или място за сядане, или за нуждата си от съпътстващо медицинско оборудване, при условие че тази нужда е известна по това време.

3.   Уведомление, направено в съответствие с параграф 1, буква а) и параграф 2, може винаги да бъде изпратено до туристическия агент или туроператора, от когото е закупен билетът. В случай че билетът позволява многократни пътувания, е достатъчно едно уведомление, при условие че се предостави съответната информация относно времето на следващите пътувания.

4.   Ако не бъде направено уведомление в съответствие с параграф 1, буква а) и параграф 2, превозвачите и операторите на терминали полагат разумни усилия, за да гарантират, че помощта се предоставя по начин, който да позволи на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност да се качи, да слезе и да пътува на кораба.

5.   Ако лице с увреждане или лице с намалена подвижност се придружава от обучено куче придружител, това куче се настанява заедно с лицето, при условие че превозвачът, туристическият агент или туроператорът е уведомен за това съгласно приложимите национални разпоредби относно превоза на обучени кучета придружители на борда на пътнически кораби, ако съществуват такива.

Член 12

Получаване на уведомления и определяне на място на среща

1.   Превозвачите, операторите на терминали, туристическите агенти и туроператорите вземат всички необходими мерки уведомленията, направени в съответствие с член 11, параграф 1, буква а) и член 11, параграф 2, да бъдат получени. Това задължение важи за всички техни пунктове за продажба, включително при продажба по телефона и по интернет.

2.   Ако туристическите агенти или туроператорите получат уведомлението, посочено в параграф 1, те изпращат, в рамките на обичайното си работно време, информацията до превозвача или оператора на терминал без забавяне.

3.   Превозвачите и операторите на терминали определят място във или извън пристанищните терминали, където лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност могат да съобщят за пристигането си и да поискат помощ. Тези места са ясно обозначени и предлагат в достъпна форма основна информация за пристанищния терминал и оказваната помощ.

Член 13

Стандарти за качество на помощта

1.   Операторите на терминали и превозвачите, експлоатиращи пристанищни терминали или извършващи пътнически услуги с общо над 100 000 търговски превоза на пътници през предходната календарна година, установяват, в рамките на съответните им области на компетентност, стандарти за качество на помощта, посочена в приложения II и III, и, когато е уместно чрез организациите си, определят необходимите ресурси за спазването на тези стандарти, в сътрудничество с организациите, представляващи лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

2.   Предвидените в параграф 1 стандарти за качество се оповестяват публично, физически или по интернет, от операторите на терминали и от превозвачите, в достъпна форма и на същите езици, на които информацията се предоставя по принцип на всички пътници.

Член 14

Обучение и инструктаж

Без да се засягат Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците и регламентите, приети в рамките на ревизираната Конвенция за корабоплаването по река Рейн и Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав, превозвачите и, когато е уместно, операторите на терминали установяват процедури за обучение, включително инструктаж, по отношение на уврежданията и гарантират, че

а)	техният персонал, включително служителите, наети от всеки подизпълнител, който предоставя пряка помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, са обучени или инструктирани, както е посочено в приложение IV, части A и Б; и

б)	техният персонал, който по принцип отговаря за резервацията и продажбата на билети или за качването и слизането на пътниците, включително служителите, наети от всяка друга страна изпълнител, са обучени или инструктирани, както е посочено в приложение IV, част А.

Член 15

Обезщетение във връзка с оборудване за придвижване или друго специфично оборудване

1.   Превозвачите и операторите на терминали са отговорни за претърпените вреди вследствие на загуба или повреда на оборудване за придвижване или друго специфично оборудване, използвано от лице с увреждания или лице с намалена подвижност, ако инцидентът, причинил вредите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача или на оператора на терминала. Вината, включително небрежността, на превозвача се приема за вреда, причинена от морски инцидент.

2.   Обезщетението, посочено в параграф 1, съответства на паричната равностойност на съответното оборудване или, когато е приложимо, на разходите за ремонта му.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато се прилага член 4 от Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (11).

4.   При това, полагат се всички усилия за бързо предоставяне на временно заместващо оборудване.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕВОЗВАЧИТЕ И ОПЕРАТОРИТЕ НА ТЕРМИНАЛИ В СЛУЧАЙ НА ПРЕКЪСВАНЕ НА ПЪТУВАНЕТО

Член 16

Информация в случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването

1.   В случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването в рамките на пътническа услуга или круиз, превозвачът или, когато е уместно, операторът на терминала, уведомяват пътниците, заминаващи от пристанищните терминали, относно създалата се ситуация възможно най-скоро и във всеки случай не по-късно от 30 минути след определения по разписание час на заминаване, като освен това им съобщават очакваното време на заминаване и на пристигане веднага щом получат тази информация.

2.   Ако пътниците изпуснат връзка в рамките на транспортна услуга поради отмяна на пътуването или закъснение, превозвачът и, когато е уместно, операторът на терминала, полагат разумни усилия да уведомят засегнатите пътници относно алтернативни връзки.

3.   Превозвачът или, когато е уместно, операторът на терминала, гарантират, че лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност получават в достъпен вид информацията, изисквана съгласно параграфи 1 и 2.

Член 17

Помощ в случай на отменено или закъсняло заминаване

1.   В случаите, когато превозвачът основателно очаква отмяна или закъснение на пътническа услуга или круиз с повече от 120 минути след времето на заминаване по разписание, на пътниците, заминаващи от пристанищните терминали, се предлагат безплатно закуски, храна или напитки в зависимост от времето на чакане, при условие че има такива или е възможно да бъдат доставени.

2.   В случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването, при което се налага престой от една или повече нощи или се налага допълнителен престой в сравнение с предвидения от пътника, освен предвидените в параграф 1 закуски, храна или напитки, превозвачът — където и когато това е физически възможно — предлага на пътниците, заминаващи от пристанищните терминали, безплатно подходящо настаняване на борда или на брега, както и превоз до и от пристанищния терминал и мястото на настаняване. Превозвачът може да ограничи общите разходи за настаняване на брега, без да се включва превозът до и от пристанищния терминал и мястото на настаняване, до 120 евро на пътник.

3.   При прилагането на параграфи 1 и 2 превозвачът обръща специално внимание на нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност и на техните придружители.

Член 18

Пренасочване и възстановяване на средства в случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването

1.   В случаите, когато превозвачът основателно очаква отмяна на пътуването или закъснение с повече от 120 минути при заминаването от пристанищен терминал в рамките на пътническа услуга, на пътниците незабавно се предлага следният избор:

а)	пренасочване до крайното местоназначение, при съпоставими условия, така както е отбелязано в договора за превоз, при първа възможност;

б)	възстановяване на стойността на билета и, когато това е приложимо, безплатна услуга за връщане до първоначалната точка на тръгване при първа възможност, така както е отбелязано в договора за превоз.

2.   В случаите на отмяна на пътуването или закъснение с повече от 120 минути при заминаването от пристанище в рамките на пътническа услуга, пътниците имат право на такова пренасочване или възстановяване на стойността на билета от превозвача.

3.   Възстановяването по параграф 1, буква б) и параграф 2 се извършва в срок от седем дни, в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове и съответства на пълната стойност на билета на цената, на която е бил купен, за неосъществената част или части от пътуването, както и за вече извършената част или части от пътуването, ако пътуването е вече безсмислено от гледна точка на първоначалния план на пътуване на пътника.

Член 19

Обезщетяване на стойността на билета в случай на закъснение при пристигането

1.   Без да губят правото си на превоз, пътниците могат да искат обезщетение от превозвача, ако се окаже, че ще пристигнат със закъснение до крайното местоназначение, както е отбелязано в договора за превоз. Минималното равнище на обезщетение е 25 % от цената на билета за закъснение най-малко от:

а)	един час в случай на пътуване с максимална продължителност по разписание до четири часа;

б)	два часа в случай на пътуване, продължаващо по разписание повече от четири часа, но което не надвишава осем часа;

в)	три часа в случай на пътуване, продължаващо по разписание повече от осем часа, но което не надвишава 24 часа; или

г)	шест часа в случай на пътуване, продължаващо по разписание повече от 24 часа.

Ако закъснението превишава двойно времето, определено в букви a)—г), обезщетението се равнява на 50% от стойността на билета.

2.   Пътниците, които имат абонаментна карта или сезонен билет, в чийто период на валидност са налице чести закъснения при пристигането, могат да поискат подходящо обезщетение в съответствие с разпоредбите относно обезщетенията на превозвачите. Тези разпоредби установяват критериите за определяне на закъснение при пристигането и за изчисляване на обезщетението.

3.   Обезщетението се изчислява спрямо цената, която пътникът е платил в действителност за забавената пътническа услуга.

4.   Когато превозът включва и връщане, обезщетението за закъснение при пристигането на отиване или на връщане се изчислява спрямо половината сума, платена за превоза в рамките на съответната пътническа услуга.

5.   Обезщетението се изплаща в рамките на един месец след подаването на искането за обезщетение. Обезщетението може да бъде изплатено във ваучери и/или други услуги, ако договорните условия позволяват гъвкавост, по-специално що се отнася до срока на валидност и местоназначението. По искане на пътника обезщетението се изплаща в пари.

6.   От обезщетението за стойността на билета не се приспадат финансови разходи като такси, разходи за телефон или пощенски марки. Превозвачите могат да въведат минимален праг, под който не се изплащат обезщетения. Този праг не надвишава 10 EUR.

Член 20

Освобождаванe

1.   Членове 17, 18 и 19 не се прилагат за пътници с отворени билети, доколкото времето на заминаване не е уточнено, с изключение на пътниците, които имат абонаментна карта или сезонен билет.

2.   Членове 17 и 19 не се прилагат, ако пътникът е уведомен за отмяната на пътуването или закъснението преди покупката на билета или ако отмяната или закъснението е по вина на пътника.

3.   Член 17, параграф 2 не се прилага, когато отмяната на пътуването или закъснението се дължи на атмосферни условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба.

4.   Член 19 не се прилага, когато отмяната или закъснението се дължи на атмосферни условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба, или на извънредни обстоятелства, възпрепятстващи извършването на пътническата услуга, които не са могли да бъдат избегнати дори при вземане на всякакви разумни мерки.

Член 21

По-нататъшни искове

Нито една разпоредба от настоящия регламент не възпрепятства пътниците да търсят пред националните съдилища, в съответствие с националното право, обезщетение за понесени щети вследствие на отмяна или закъснение на транспортна услуга, включително по силата на Директива 90/314/ЕИО.

ГЛАВА IV

ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ИНФОРМАЦИЯТА И ЖАЛБИТЕ

Член 22

Право на информация относно пътуването

Превозвачите и операторите на терминали, в рамките на съответните им области на компетентност, предоставят на пътниците подходяща информация по време на цялото пътуване в достъпна форма и на същите езици, на които информацията се предоставя по принцип на всички пътници. Специално внимание се отделя на нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

Член 23

Информация относно правата на пътниците

1.   Превозвачите и операторите на терминали, в рамките на съответните им области на компетентност, гарантират, че информацията относно правата на пътниците съгласно настоящия регламент е публично достъпна както на борда на корабите, така и в пристанищните терминали. Информацията се предоставя в достъпна форма и на същите езици, на които информацията се предоставя по принцип на всички пътници. При предоставянето на тази информация се отделя специално внимание на нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

2.   С оглед спазването на изискването за предоставяне на информация, посочено в параграф 1, превозвачите и операторите на терминали могат да използват резюме на разпоредбите на настоящия регламент, което е подготвено от Комисията на всички официални езици на институциите на Европейския съюз и им е предоставено.

3.   Превозвачите и операторите на терминали информират пътниците по подходящ начин на борда на корабите и в пристанищните терминали за данните за връзка с органа по прилагане, определен от държавата-членка в съответствие с член 25, параграф 1.

Член 24

Жалби

1.   Превозвачите създават или разполагат с механизъм за разглеждане на жалби относно правата и задълженията, обхванати от настоящия регламент.

2.   Ако пътник, обхванат от настоящия регламент, иска да подаде жалба до превозвача, той я подава до два месеца от датата на извършване на услугата или от датата, на която услугата е трябвало да бъде извършена. В рамките на един месец от получаване на жалбата, превозвачът уведомява пътника, че неговата жалба е удовлетворена, отхвърлена или все още е в процес на разглеждане. Срокът за предоставяне на окончателния отговор не надвишава три месеца от получаването на жалбата.

ГЛАВА V

ПРИЛАГАНЕ И НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ ПО ПРИЛАГАНЕТО

Член 25

Национални органи по прилагането

1.   Всяка държава-членка определя нов или съществуващ орган, отговарящ за изпълнението на настоящия регламент по отношение на пътнически услуги и круизи, заминаващи от пристанища, намиращи се на нейна територия, и по отношение на пътнически услуги от трета държава до тези пристанища. Всеки орган взема необходимите мерки, за да осигури спазване на настоящия регламент.

По отношение на своята организация, решения за финансиране, правна структура и вземане на решения, всеки орган е независим от превозвачите, туроператорите и операторите на терминали.

2.   Държавите-членки информират Комисията относно органа или органите, определени в съответствие с настоящия член.

3.   Всеки пътник може да подаде жалба, в съответствие с националното право, до компетентния орган, посочен в параграф 1, или до всеки друг компетентен орган, определен от държавата-членка, относно предполагаеми нарушения на настоящия регламент.

Държава-членка може да реши:

а)	че първоначално пътникът подава жалбата, обхваната от настоящия регламент, до превозвача; и/или

б)	че националният орган по прилагане или другият компетентен орган, посочен от държавата-членка, действа като апелативен орган за разглеждане на жалби, които не са разрешени съгласно член 24.

4.   Държавите-членки, избрали да освободят определени услуги съгласно член 2, параграф 4, осигуряват наличието на съпоставим механизъм за прилагане на правата на пътниците.

Член 26

Доклад за прилагането

На 1 юни (12) … и на всеки две години оттогава, органите по прилагането, определени в съответствие с член 25, публикуват доклад за дейността си през изминалите две календарни години, който съдържа, по-специално, описание на дейностите, предприети за прилагане на разпоредбите на настоящия регламент, подробности за наложените санкции, както и статистика за жалбите и наложените санкции.

Член 27

Сътрудничество между органите по прилагане

Националните органи по прилагането, посочени в член 25, параграф 1, когато е целесъобразно, обменят информация относно своята работа и принципите и практиката на вземане на решения. Комисията ги подкрепя в тази им дейност.

Член 28

Санкции

Държавите-членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушение на разпоредбите на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията относно тези правила и мерки до … (13) и нотифицират Комисията незабавно относно всяко последващо изменение, което ги засяга.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 29

Доклад

До … (14) Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за функционирането и въздействието на настоящия регламент. При необходимост докладът се придружава от законодателни предложения за по-нататъшно детайлно прилагане на разпоредбите на настоящия регламент или за неговото изменение.

Член 30

Изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

В приложението към Регламент (ЕО) № 2006/2004 се добавя следната точка:

„19.	Регламент (ЕС) № …/2009 на Европейския парламент и на Съвета от … година относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища (15)

Член 31

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага, считано от … (16)

---

(1)  Становище от 16 юли 2009 г. (ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 89).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от …

(3)  ОВ L 378, 31.12.1986 г., стр. 4.

(4)  ОВ L 364, 12.12.1992 г., стр. 7.

(5)  ОВ L 163, 25.6.2009 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 389, 30.12.2006 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59.

(8)  ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(10)  Датата на прилагане на настоящия регламент.

(11)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 24.

(12)  Две години след датата на прилагане на настоящия регламент.

(13)  Датата на прилагане на настоящия регламент.

(14)  Три години след датата на прилагане на настоящия регламент.

(15)  ОВ …“

(16)  36 месеца след датата на прилагане на настоящия регламент.

---

---

---

---

---

---

11.5.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 122/38

---

ПОЗИЦИЯ (ЕС) № 6/2010 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕО) № 1331/2008 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 и Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията

Приета от Сьвета на 15 март 2010 година

(текст от значение за ЕИП)

2010/C 122 E/03

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Свободното движение на безопасни и здравословни храни е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите, както и за техните социални и икономически интереси. Различията между националните законови, подзаконови и административни разпоредби относно оценката на безопасността и разрешаването на нови храни биха могли да възпрепятстват свободното им движение и така да се създадат условия за нелоялна конкуренция.

(2)	При осъществяването на политиките на Съюза следва да се осигури висока степен на защита на човешкото здраве. Където е целесъобразно следва да се обърне необходимото внимание на опазването на околната среда и на хуманното отношение към животните.

(3)

Правилата на Съюза относно новите храни бяха установени с Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно нови храни и нови хранителни съставки (3) и с Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията от 20 септември 2001 г. за определяне на подробни правила за публичното оповестяване на определена информация и за защита на предоставената информация съгласно Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета (4). От съображения за яснота Регламент (ЕО) № 258/97 и Регламент (ЕО) № 1852/2001 следва да бъдат отменени, а Регламент (ЕО) № 258/97 следва да бъде заменен с настоящия регламент. Препоръка № 97/618/ЕО на Комисията от 29 юли 1997 г. относно научните аспекти и представянето на информацията, необходима за подкрепа на заявления за пускането на пазара на нови храни и нови хранителни съставки, и изготвянето на доклади за първоначална оценка по силата на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета (5) следва да се счита поради това за неактуална по отношение на новите храни.

(4)

С цел да се осигури приемственост с Регламент (ЕО) № 258/97, отсъствието на употреба за консумация от човека в значителна степен в рамките на Съюза преди датата на прилагане на Регламент (ЕО) № 258/97, а именно 15 май 1997 г., следва да се запази като критерий за това дадена храна да се счита за нова. Под употреба в рамките на Съюза се разбира употреба в държавите членки независимо от датата на тяхното присъединяване към Европейския съюз.

(5)

Прилага се Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (6). Съществуващото определение за нови храни следва да бъде пояснено и актуализирано, като се заменят съществуващите категории с позоваване на общото определение за храни в същия регламент.

(6)

Следва също да се поясни, че дадена храна трябва да се счита за нова, когато за тази храна се прилага производствена технология, която не е използвана преди това за производство на храни в Съюза. По-специално, нововъзникващите технологии в отглеждането и в процесите за производство на храни, които оказват влияние върху храните и поради това биха могли да имат въздействие върху безопасността на храните, следва да бъдат обхванати от настоящия регламент. Поради това в обхвата на понятието „нови храни“ следва да бъдат включени храните, получени от животни, произведени чрез нетрадиционни способи за отглеждане, и от потомството на такива животни; храните, получени от растения, произведени чрез нетрадиционни способи за отглеждане; храните, произведени чрез нови производствени процеси, които биха могли да имат въздействие върху храните; както и храните, съдържащи или съставени от специално създадени наноматериали. Храните, получени от нови растителни видове, и животинските породи, произведени чрез традиционни способи за отглеждане, не следва да се считат за нови храни. Освен това следва да се поясни, че храни от трети държави, които са нови за Съюза, могат да се считат за традиционни само когато са получени чрез първично производство по смисъла на Регламент (ЕО) № 178/2002, независимо дали са преработени или непреработени (например плодове, конфитюр, плодов сок). Получените по този начин храни обаче не следва да включват нито храни, получени от животни или растения, върху които са били приложени нетрадиционни способи за отглеждане или храни, получени от потомството на такива животни, нито храни, за които е бил приложен нов производствен процес.

(7)

Въпреки това в контекста на становището на Европейската група за етика в науката и новите технологии, създадена с решение на Комисията от 16 декември 1997 г., представено на 16 януари 2008 г., и на становището на Европейския орган за безопасност на храните, прието на 15 юли 2008 г., техниките за клониране на животни, като соматичния клетъчен ядрен трансфер, имат такива специфични характеристики, че настоящият регламент не може да се отнася до всички въпроси, свързани с клонирането. Ето защо храните, произведени от животни, които са получени чрез използване на техника за клониране и от потомството на такива животни, следва да бъдат предмет на доклад, представен от Комисията на Европейския парламент и на Съвета и последван, по целесъобразност, от законодателно предложение. Ако се приеме специфично законодателство, обхватът на настоящия регламент следва да бъде съответно адаптиран.

(8)

Следва да се приемат мерки за прилагане, в които да се предвидят критерии за улесняване на оценката за това дали дадена храна е била използвана за консумация от човека в значителна степен в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г. Ако преди тази дата дадена храна е била използвана изключително като хранителна добавка или като съставка на хранителна добавка, както е определено в Директива 2002/46/ЕО (7), следва да бъде позволено тя да бъде пусната на пазара в рамките на Съюза след тази дата за същата употреба, без да се счита за нова храна. Въпреки това употребата като хранителна добавка или съставка на хранителна добавка не следва да се взема под внимание при оценката на това дали храната е била използвана за консумация от човека в значителна степен в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г. Следователно видовете употреба на въпросната храна, различни от употребата като хранителна добавка или като съставка на хранителна добавка, следва да бъдат разрешавани в съответствие с настоящия регламент.

(9)

Използването на специално създадени наноматериали при производството на храни може да нарасне с по нататъшното развитие на технологиите. За да се гарантират висока степен на защита на човешкото здраве, свободно движение на стоки и правна сигурност за производителите, е необходимо на международно равнище да се създаде унифицирано определение за специално създадени наноматериали. Съюзът следва да положи усилия, в рамките на подходящите международни форуми, за постигането на споразумение относно такова определение. В случай че се постигне споразумение, определението за специално създадени наноматериали в настоящия регламент следва да бъде съответно адаптирано.

(10)

Хранителните продукти, произведени от хранителни съставки, които не попадат в приложното поле на настоящия регламент, по конкретно чрез промяна на съставките на храната, техния състав или количество, не следва да се считат за нови храни. Измененията на дадена хранителна съставка обаче, например селективните екстракти или използването на други части от дадено растение, които до този момент не са използвани за консумация от човека в рамките на Съюза, следва все пак да попадат в приложното поле на настоящия регламент.

(11)

Разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (8) следва да се прилагат, когато при отчитане на всички характеристики на даден продукт той може да попадне както в рамките на определението за „лекарствен продукт“, така и в рамките на определението за продукт, обхванат от друго законодателство на Съюза. Във връзка с това, ако държава-членка установи съгласно Директива 2001/83/ЕО, че даден продукт е лекарствен продукт, тя следва да може да ограничи пускането на пазара на такъв продукт в съответствие с правото на Съюза. Освен това лекарствените продукти са изключени от определението за храна, установено с Регламент (ЕО) № 178/2002, и не следва да бъдат предмет на настоящия регламент.

(12)	Новите храни, разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 258/97, следва да запазят статута си на нови храни, но следва да се изисква разрешение за всеки нов вид употреба на тези храни.

(13)

Храни, които са предназначени за технологична употреба или са генетично модифицирани, не следва да попадат в приложното поле на настоящия регламент. Следователно генетично модифицираните храни, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1829/2003 (9), храните, използвани единствено като добавки в храните, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1333/2008 (10), ароматизантите, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1334/2008 (11), ензимите, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1332/2008 (12), и екстракционните разтворители, попадащи в приложното поле на Директива 2009/32/ЕО (13),следва да не бъдат обхванати от настоящия регламент.

(14)

Употребата на витамини и минерали се определя от специални отраслови законодателни актове в областта на храните. Следователно витамините и минералите, попадащи в приложното поле на Директива 2002/46/ЕО, Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (14) и Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (преработена) (15), следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент. Тези конкретни законодателни актове обаче не обхващат случаи, при които разрешени за употреба витамини и минерални вещества са получени чрез производствени методи или чрез използване на нови източници, които не са били взети предвид при предоставянето на съответното разрешение. Ето защо, до изменението на тези конкретни законодателни актове, такива витамини и минерални вещества следва да не се изключват от приложното поле на настоящия регламент, ако производствените методи или новите източници предизвикват значителни промени в състава или структурата на витамините или минералите, засягащи тяхната хранителна стойност, метаболизъм или нивото на нежелани вещества.

(15)

Новите храни, различни от витамини и минерали, предназначени за специфична хранителна употреба, за обогатяване на храни или за хранителни добавки, следва да се оценяват в съответствие с настоящия регламент. Те следва също така да останат подчинени на правилата, предвидени в Директива 2002/46/ЕО, в Регламент (ЕО) № 1925/2006, в Директива 2009/39/ЕО и в специалните директиви, посочени в Директива 2009/39/ЕО, както и в приложение I към нея.

(16)

Преценката за това дали в рамките на Съюза дадена храна е използвана за консумация от човека в значителна степен преди 15 май 1997 г. следва да се основава на информацията, представена от стопанските субекти в хранителната промишленост и при необходимост да бъде подкрепена с друга информация, която е налична в държавите членки. Когато няма информация или наличната информация за консумация от човека преди 15 май 1997 г. не е достатъчна, за събиране на такава информация следва да се създаде опростена и прозрачна процедура, с участието на Комисията, държавите членки и всички заинтересовани страни.

(17)	Нови храни следва да се пускат на пазара в рамките на Съюза само ако са безопасни и не заблуждават потребителя. Освен това, когато новата храна е предназначена да замени друга храна, тя не бива да се различава от тази храна по начин, който би бил неблагоприятен за храненето на потребителя.

(18)

Необходимо е да се прилага хармонизирана централизирана процедура за оценка на безопасността и разрешаване, която да е ефективна, с определени срокове и прозрачна. С оглед на по-нататъшно хармонизиране на различните процедури за разрешаване на храни, оценката за безопасността на новите храни и тяхното включване в списъка на Съюза следва да се осъществява в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за установяване на обща разрешителна процедура за добавки в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните (16), която следва да се прилага винаги когато в настоящия регламент не е предвидена конкретна дерогация. При получаването на заявление за разрешаване на даден продукт като нова храна Комисията следва да прецени допустимостта и основателността на заявлението. При разрешаването на нови храни следва да се вземат предвид и други фактори, които имат отношение към въпроса, включително етични и екологични фактори, аспектът за хуманно отношение към животните и принципът на предпазните мерки.

(19)	Следва да се определят и критерии за оценяване на потенциални рискове, произтичащи от нови храни. За да се гарантира хармонизирана научна оценка на новите храни, тези оценки следва да се извършват от Европейския орган за безопасност на храните („Органът“).

(20)

Понастоящем няма подходяща информация за рисковете, свързани със специално създадените наноматериали. За да се оцени по добре тяхната безопасност, Комисията, в сътрудничество с Органа, следва да разработи тестова методология, която да отчита специфичните характеристики на специално създадените наноматериали.

(21)

За да се улеснят процедурите, на кандидатите следва да бъде позволено да подават едно единствено заявление за храни, които се регулират от различни отраслови законодателни актове в областта на храните. Ето защо Регламент (ЕО) № 1331/2008 следва да бъде съответно изменен. Вследствие на влизането в сила на Договора за от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз замества Европейската общност и е неин правоприемник, и думата „Общност“ следва да се замени със „Съюз“ в целия текст на посочения регламент.

(22)

Ако традиционни храни от трети държави са включени в списъка на традиционните храни от трети държави, тяхното пускане на пазара в рамките на Съюза следва да бъде разрешено при условия, отговарящи на тези, за които е установена история на безопасна употреба като храна. Във връзка с оценката за безопасността и управлението на традиционни храни от трети държави следва да се вземе предвид историята им на безопасна употреба като храна в държавата на произход. Историята на безопасна употреба като храна не следва да включва видовете нехранителна употреба или употребите, които не са свързани с обичайния хранителен режим.

(23)	Когато е уместно и на базата на заключенията от оценката за безопасност, следва да се въведат изисквания за наблюдение на употребата на новите храни, предназначени за консумация от човека, след пускането им на пазара.

(24)

Включването на нова храна в списъка на Съюза на новите храни или в списъка на традиционните храни от трети държави следва да не засяга възможността за оценяване на последиците от цялостната консумация на вещество, което е вложено или използвано за производството на тази храна, или на сходен продукт в съответствие с Регламент (ЕО) № 1925/2006.

(25)

При специфични обстоятелства, с цел да се стимулира научноизследователската и развойната дейност в рамките на агро хранителната промишленост, а по този начин и иновациите, новоразработените научни доказателства и данните, обект на права на собственост, които се предоставят в подкрепа на заявление за включване на нова храна в списъка на Съюза, следва да бъдат защитени. Тези данни и информация следва да не могат да се използват в полза на последващ заявител — в рамките на определен срок — без съгласието на предишния заявител. Защитата на научните данни, предоставени от един заявител, не следва да възпрепятства други заявители да поискат включване в списъка на Съюза на нови храни въз основа на собствени научни данни.

(26)

Новите храни са подчинени на общите изисквания за етикетиране, установени в Директива 2000/13/ЕО (17), и при необходимост — на изискванията за етикетиране за питателност, установени в Директива 90/496/ЕИО (18). В някои случаи при етикетирането може да е необходимо да се предостави допълнителна информация, по-специално за описание на храната, нейния източник или условията за употреба. Поради това, когато нова храна е включена в списъка на Съюза или в списъка на традиционните храни от трети държави, могат да бъдат наложени специфични условия за употреба или задължения за етикетиране, които могат, inter alia, да са свързани с конкретна характеристика или свойство на храната, например състав, хранителна стойност или хранителен ефект, с предвидената употреба на храната или с етични съображения или последици за здравето на определени групи от населението.

(27)	Регламент (ЕО) № 1924/2006 (19) хармонизира онези разпоредби в държавите членки, които са свързани с хранителните и здравните претенции. Следователно претенциите по отношение на нови храни следва да се предявяват само в съответствие с посочения регламент.

(28)	От Европейската група по етика в науката и новите технологии може да се поиска консултация, когато е необходимо, за съвет по етични въпроси във връзка с пускането на пазара в рамките на Съюза на нови храни.

(29)

Новите храни, които са пуснати на пазара в рамките на Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 258/97, следва да продължат да се пускат на пазара. Новите храни, разрешени в съответствие с Регламент (ЕО) № 258/97, следва да бъдат включени в списъка на Съюза на нови храни, установен с настоящия регламент. Освен това, заявленията, подадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 258/97 преди датата на прилагане на настоящия регламент, следва да се трансформират в заявления съгласно настоящия регламент, когато първоначалният доклад за оценка, предвиден в Регламент (ЕО) № 258/97, все още не е препратен на Комисията, както и във всички случаи, в които се изисква допълнителен доклад за оценка в съответствие с посочения регламент. Останалите искания, които са в процес на разглеждане и са подадени съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 258/97 преди датата на прилагане на настоящия регламент, следва да се разглеждат съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 258/97.

(30)

Регламент (ЕО) № 882/2004 (20) определя общи правила за осъществяване на официален контрол за проверка на съответствието със законодателството в областта на храните. От държавите членки следва да изиска да упражняват официален контрол съгласно посочения Регламент, за да се осигури спазването на настоящия регламент.

(31)	Прилагат се изискванията по отношение на хигиената на храните, установени в Регламент (ЕО) № 852/2004 (21).

(32)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на хармонизирани правила за пускане на пазара в рамките на Съюза на нови храни не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно може да бъде постигната по добре на равнището на Съюза Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(33)	Държавите членки следва да определят правилата относно санкциите, приложими за нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент, и да вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(34)	Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (22).

(35)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за разясняване на някои определения, за да се осигури хармонизирано прилагане на тези разпоредби от държавите членки на базата на съответни критерии, включително определението за специално създадени наноматериали, като се отчита техническото и научното развитие, и нетрадиционния способ за отглеждане на животни, включващ техниките, използвани за безполово размножаване на генетично идентични животни, които не са били използвани за производство на храни в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г. На Комисията също така следва да бъдат предоставени правомощия да приема подходящи преходни мерки и да актуализира списъка на традиционните храни от трети държави и списъка на Съюза.

(36)

Освен това на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на критериите, в съответствие с които може да се счита, че дадена храна е била използвана за консумация от човека в значителна степен в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г. От особено значение е Комисията да се консултира с експерти по време на подготвителния етап в съответствие с ангажимента, поет от Комисията в Съобщението от 9 декември 2009 г. относно прилагането на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява хармонизирани правила за пускане на нови храни на пазара в рамките на Съюза с оглед осигуряване на високо равнище на защита на човешкото здраве и на интересите на потребителите, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазари и когато е приложимо се вземат предвид опазването на околната среда и хуманното отношение към животните.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за пускането на нови храни на пазара в рамките на Съюза.

2.   Настоящият регламент не се прилага за:

а)

храни, когато и доколкото те се използват като: i) добавки в храните, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1333/2008; ii) ароматизанти в храните, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1334/2008; iii) екстракционни разтворители, използвани в производството на храни и попадащи в приложното поле на Директива 2009/32/ЕО; iv) ензими в храните, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1332/2008; v) витамини и минерали, попадащи в приложното поле съответно на Директива 2002/46/ЕО, Регламент (ЕО) № 1925/2006 или Директива 2009/39/ЕО, с изключение на вече разрешените витамини и минерални вещества, получени чрез производствени методи или чрез използване на нови източници, които не са били взети предвид при предоставянето на съответното разрешение по силата на конкретен законодателен акт, ако тези производствени методи или нови източници предизвикват значителните промени, посочени в член 3, параграф 2, буква а), подточка iii) от настоящия регламент;

б)	храни, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1829/2003.

Член 3

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в Регламент (ЕО) № 178/2002.

2.   Прилагат се и следните определения:

а)

„нова храна“ означава храна, която не е била използвана за консумация от човека в значителна степен в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г., включително: i) храна от животински произход, когато за животното и за храната, получена от потомството на такива животни, се прилага нетрадиционен способ за отглеждане, който не е бил използван за производство на храни в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г.; ii) храна от растителен произход, когато за растението се прилага нетрадиционен способ за отглеждане, който не е бил използван за производство на храни в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г., ако този нетрадиционен способ за отглеждане, приложен за растението, предизвиква значителни промени в състава или структурата на храната, засягащи нейната хранителна стойност, метаболизъм или ниво на нежелани вещества; iii) храна, за която се прилага нов производствен процес, който не е бил използван за производство на храни в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г., ако този производствен процес предизвиква значителни промени в състава или структурата на храната, засягащи нейната хранителна стойност, метаболизъм или ниво на нежелани вещества; iv) храна, съдържаща или съставена от специално създадени наноматериали; v) традиционна храна от трета държава; както и vi) хранителни съставки, използвани изключително в хранителните добавки в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г., ако трябва да бъдат използвани в храни, различни от хранителните добавки. Въпреки това, ако дадена храна е била използвана изключително като хранителна добавка или в състава на хранителна добавка преди тази дата, тя може да бъде пусната на пазара в рамките на Съюза след тази дата за същата употреба, без да се счита за нова храна;

б)	„потомство“ означава животно, произведено чрез традиционен способ за отглеждане, когато най-малко единият от неговите родители е животно, произведено чрез нетрадиционен способ за отглеждане;

в)

„специално създаден наноматериал“ означава всеки специално произведен материал с едно или повече измерения от порядъка на 100 nm или по-малко, или който е съставен от обособени функционални части, вътре или на повърхността, много от които са с един или повече размери от порядъка на 100 nm или по малко, включително структури, агломерати или агрегати, които могат да имат размери, надвишаващи 100 nm, но които запазват свойствата, характерни за наномащаба. Свойствата, характерни за наномащаба, включват: i) свойства, свързани с голямата специфична повърхностна площ на разглежданите материали; и/или ii) специфични физико-химични свойства, които са различни от свойствата на същия материал в не-наноформа;

г)

„традиционна храна от трета държава“ означава нова храна, различна от новите храни в буква а), подточки i)—iv), получена чрез първично производство с история на употреба като храна в трета държава, което означава, че въпросната храна е била и продължава да бъде част от обичайния хранителен режим в продължение на най-малко 25 години за голяма част от населението на държавата;

д)	„история на безопасна употреба като храна“ означава, че безопасността на въпросната храна е потвърдена с данни за нейния състав, с натрупания опит при употреба и с продължилата поне 25 години употреба в обичайния хранителен режим на голяма част от населението на дадена държава.

3.   Комисията може да приеме допълнителни критерии за изясняване на определенията в буква а), подточки i)—iv) и в букви в), г) и д) от параграф 2 на настоящия член, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2.

Член 4

Процедура за определяне на статут на нова храна

1.   Стопанските субекти в хранителната промишленост проверяват статута на храната, която възнамеряват да пускат на пазара в рамките на Съюза, във връзка с приложното поле на настоящия регламент.

2.   В случай на съмнение стопанските субекти в хранителната промишленост се консултират със съответния компетентен орган по нови храни, посочен в член 15 от Регламент (ЕО) № 1331/2008 относно статута на храната. При поискване от съответния компетентен орган стопанските субекти в хранителната промишленост представят информация относно това до каква степен храната е била използвана за консумация от човека в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г.

3.   При необходимост компетентният орган може да се консултира с други компетентни органи и с Комисията относно степента, до която дадена храна е била използвана за консумация от човека в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г. Отговорите от такива консултации също се предават на Комисията. Комисията обобщава получените отговори и предоставя резултата от консултацията на всички компетентни органи.

4.   Комисията може да приеме мерки за прилагане на параграф 3 от настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране, посочена член 19, параграф 2.

Член 5

Тълкувателни решения

Когато е необходимо може да се вземе решение в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2, дали даден вид храна попада в приложното поле на настоящия регламент.

ГЛАВА II

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПУСКАНЕ НА НОВИ ХРАНИ НА ПАЗАРА В РАМКИТЕ НА СЪЮЗА

Член 6

Забрана на нови храни, които не отговарят на изискванията

Никой не може да пуска на пазара в рамките на Съюза нова храна, ако тя не отговаря на изискванията на настоящия регламент.

Член 7

Списъци на нови храни

1.   Комисията поддържа списък на Съюза на разрешените нови храни, различни от традиционните храни от трети държави (оттук нататък наричан „списък на Съюза“), който се публикува в съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1331/2008.

2.   Комисията съставя и поддържа списък на традиционните храни от трети държави, получили разрешение съгласно член 11, параграф 5 от настоящия регламент, който се публикува в серия C на Официален вестник на Европейския съюз.

3.   На пазара в рамките на Съюза могат да се пускат само нови храни, които са включени в списъка на Съюза или в списъка на традиционните храни от трети държави.

Член 8

Общи условия за включване на нови храни в списъците

Нова храна може да бъде включена в съответния списък, само ако отговаря на следните условия:

а)	не представлява опасност за здравето на потребителя въз основа на наличните научни доказателства;

б)	не заблуждава потребителя;

в)	ако е предназначена да замени друга храна, не се различава от тази храна в такава степен, че нормалната ѝ консумация да бъде неблагоприятна за храненето на потребителя.

Член 9

Съдържание на списъка на Съюза

1.   Списъкът на Съюза се актуализира в съответствие с процедурата, установена в Регламент (ЕО) № 1331/2008 и, когато е приложимо, в съответствие с член 16 от настоящия регламент.

2.   Вписването на нова храна в списъка на Съюза включва спецификация на храната и, когато е подходящо, уточнява условията на употреба, допълнителни специфични изисквания за етикетиране с цел информиране на крайния потребител и/или изискване за наблюдение след пускането на пазара, и, когато е приложимо, информацията, посочена в член 16, параграф 4.

Член 10

Съдържание на списъка на традиционните храни от трети държави

1.   Списъкът на традиционните храни от трети държави се актуализира в съответствие с процедурата, предвидена в член 11.

2.   Вписването на традиционна храна от трета държава в списъка на традиционните храни от трети държави включва спецификация на храната и, когато е подходящо, уточнява условията на употреба и/или допълнителни специфични изисквания за етикетиране с цел информиране на крайния потребител.

Член 11

Процедура за включване на традиционна храна от трета държава в списъка

1.   Чрез дерогация от процедурата, предвидена в член 9, параграф 1 от настоящия регламент, заинтересована страна по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1331/2008, която възнамерява да пусне на пазара в рамките на Съюза традиционна храна от трета държава, подава заявление до Комисията.

Това заявление включва:

а)	име и описание на храната,

б)	състав на храната,

в)	държава на произход,

г)	документирани данни, показващи историята на безопасна употреба като храна в която и да било трета държава,

д)	където е приложимо, условия за употреба и специфични изисквания за етикетиране,

е)	резюме на съдържанието на заявлението.

Заявлението се подава в съответствие с правилата за прилагане, посочени в параграф 7 от настоящия член.

2.   Комисията препраща незабавно валидното заявление, посочено в параграф 1, на държавите членки и на Органа.

3.   В срок от шест месеца от получаването на заявление Органът дава становище. Когато Органът поиска допълнителна информация от заинтересованата страна, той, след консултация с последната, определя срок, в рамките на който тази информация да бъде предоставена. Шестмесечният срок автоматично се удължава с този допълнителен срок. Органът предоставя допълнителната информация на държавите членки и на Комисията.

4.   С оглед на изготвянето на становището си Органът проверява дали:

а)	историята на безопасна употреба като храна в която и да било трета държава е обоснована от качеството на данните, предоставени от заинтересованата страна; както и

б)	съставът на храната и, където е приложимо, условията на употребата ѝ не представляват риск за здравето на потребителите в Съюза.

Органът препраща становището си на Комисията, на държавите членки и на заинтересованата страна.

5.   В срок от три месеца след представянето на становището на Органа, Комисията актуализира списъка на традиционните храни от трети държави в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2, като взема под внимание становището на Органа, приложимите разпоредби на правото на Съюза и всякакви други основателни фактори, свързани с разглеждания въпрос. Комисията информира съответно заинтересованата страна. Ако Комисията реши да не извърши актуализиране на списъка на традиционните храни от трети държави, тя информира съответно заинтересованата страна и държавите членки, като посочва причините, поради които не счита актуализирането за оправдано.

6.   Заинтересованата страна може да оттегли заявлението си на всеки етап от процедурата.

7.   До … (23) Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2.

Член 12

Технически насоки

Без да се засягат мерките за прилагане, приети съгласно член 9, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1331/2008, и до (23) Комисията предоставя, когато е уместно, в тясно сътрудничество с Органа и след консултация със заинтересованите страни, технически насоки и инструменти за съдействие на заинтересованите страни при изготвянето и подаването на заявления съгласно настоящия регламент; по-специално стопанските субекти в хранителната промишленост, особено малките и средните предприятия.

Член 13

Становище на Органа

Когато е уместно при оценяване на безопасността на новите храни Органът по-специално:

а)	преценява дали храната е толкова безопасна, колкото е храната от друга, сравнима категория, която вече съществува на пазара в рамките на Съюза, или е толкова безопасна, колкото е храната, която новата храна е предназначена да замени;

б)	взема под внимание историята на безопасна употреба на храната.

Член 14

Специални задължения за стопанските субекти в хранителната промишленост

1.   От съображения за безопасност на храните и в съответствие със становището на Органа Комисията може да наложи изискване за наблюдение след пускането на пазара. Стопанските субекти в хранителната промишленост, пускащи храната на пазара в рамките на Съюза, отговарят за изпълнението на изискванията за наблюдение след пускането на пазара, уточнени при вписването на съответната храна в списъка на Съюза на нови храни.

2.   Производителят незабавно уведомява Комисията за:

а)	всяка нова научна или техническа информация, която би могла да повлияе на оценката на безопасността при употребата на въпросната нова храна;

б)	всяка забрана или ограничение, наложени от компетентния орган на трета държава, в която новата храна се пуска на пазара.

Член 15

Европейска група по етика в науката и новите технологии

Комисията — по своя собствена инициатива или по искане на държава-членка — може да се консултира с Европейската група по етика в науката и новите технологии, с оглед да получи нейното становище по проблеми, свързани с особено значими от етична гледна точка области на науката и новите технологии.

Комисията прави това становище обществено достъпно.

Член 16

Процедура по разрешаване в случаи, свързани със защита на данните

1.   По искане на заявителя, подкрепено с подходяща информация, която може да бъде проверена и е включена в документацията на заявлението, новоразработени научни доказателства и/или научни данни, предоставени в подкрепа на заявлението, не могат да бъдат използвани в полза на друго заявление за период от пет години от датата на включване на новата храна в списъка на Съюза без съгласието на предходния заявител. Тази закрила се предоставя, когато:

а)	новоразработените научни доказателства и/или научните данни са посочени от заявителя като обект на права на собственост към момента на подаване на първото заявление (патентовани научни данни);

б)	предходният заявител е имал изключително право на позоваване на патентованите научни данни към момента на подаване на първото заявление; както и

в)	новата храна не би могла да бъде разрешена без предоставяне на патентованите научни данни от предходния заявител.

Предходният заявител обаче може да се споразумее с последващ заявител, че такива данни и информация могат да бъдат използвани.

2.   След консултация със заявителя Комисията определя коя информация следва да получи защитата, посочена в параграф 1, и уведомява заявителя, Органа и държавите членки за своето решение.

3.   Чрез дерогация от член 7, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1331/2008, за актуализирането на списъка на Съюза с нова храна, различна от традиционните храна от трети държави, се взема решение в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2 от настоящия регламент, в случаите когато патентованите научни данни се ползват със защита съгласно настоящия член. В този случай разрешението се издава за периода, посочен в параграф 1 от настоящия член.

4.   В случаите, посочени параграф 3 от настоящия член, при вписването на нова храна в списъка на Съюза, освен информацията по член 9, параграф 2 от настоящия регламент, се посочва и:

а)	датата на вписване на новата храна в списъка на Съюза;

б)	фактът, че вписването се основава на патентовани новоразработени научни доказателства и/или патентовани научни данни, които са защитени съгласно настоящия член;

в)	името и адресът на заявителя;

г)	фактът, че новата храна е получила разрешение за пускане на пазара в рамките на Съюза само от посочения в буква в) заявител, освен ако последващ заявител не получи разрешение за храната без позоваване на патентованите научни данни, които са определени като такива от предходния заявител.

5.   Преди изтичането на срока по параграф 1 от настоящия член Комисията актуализира списъка на Съюза в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2, така че ако разрешената храна все още отговаря на условията, установени в настоящия регламент, специфичните данни, посочени в параграф 4 от настоящия член, да не се включват повече.

Член 17

Информация за обществеността

Комисията оповестява:

а)	списъка на Съюза, посочен в член 7, параграф 1, и списъка на традиционните храни от трети държави, посочен в член 7, параграф 2, като това се прави на отделна, определена за целта страница на уебсайта на Комисията;

б)	резюметата на заявленията, подадени по силата на настоящия регламент;

в)	констатациите от консултациите, посочени в член 4, параграф 3.

Комисията може да приеме мерки за прилагане на настоящия член, включително договорености за оповестяване на резултатите от консултациите по първа алинея, буква в) от настоящия член, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2.

ГЛАВА III

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

Санкции

Държавите членки определят правилата за санкциите, които се налагат за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че те се прилагат. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки съобщават тези разпоредби на Комисията до … (24) и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 19

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 20

Делегирани актове

С оглед на постигане на целите на настоящия регламент, предвидени в член 1, Комисията приема не по-късно от … (24) допълнителни критерии за оценка на това дали дадена храна е била използвана за консумация от човека в значителна степен в рамките на Съюза преди 15 май 1997 г., съгласно посоченото в член 3, параграф 2, буква а), чрез делегирани актове в съответствие с член 21 и при спазване на условията по членове 22 и 23.

Член 21

Упражняване на делегирането

1.   Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 20, се предоставят на Комисията за срок от пет години след влизането в сила на настоящия регламент. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 22.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 22 и 23.

Член 22

Оттегляне на делегирането

1.   Делегирането на правомощия, посочено в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощие, информира другата институция и Комисията най-късно един месец преди да вземе окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които може да бъдат оттеглени, както и причините за оттеглянето.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на по късна дата, посочена в него. Решението за оттегляне не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 23

Възражения срещу делегираните актове

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегирания акт в срок от три месеца от датата на нотификацията.

2.   Ако към момента на изтичането на този срок нито Европейският парламент, нито Съветът са възразили по делегирания акт или ако преди тази дата и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията, че са решили да не правят възражения, делегираният акт влиза в сила на датата, предвидена в него.

3.   Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегирания акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 24

Преглед

1.   До … (25) и в светлината на натрупания опит Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент, и по-специално на членове 3, 11 и 16, придружен, по целесъобразност, от законодателни предложения.

2.   До … (26) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно всички аспекти на храните, произведени от животни, които са получени чрез използване на техники за клониране, и от потомството на такива животни, последван, по целесъобразност, от законодателни предложения.

3.   Докладите и всички предложения се правят обществено достъпни.

ГЛАВА IV

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Отмяна

Регламент (ЕО) № 258/97 и Регламент (ЕО) № 1852/2001 се отменят, считано от … (27), освен по отношение на заявления в процес на разглеждане, за които се прилага член 27 от настоящия регламент.

Член 26

Изготвяне на списъка на Съюза

Не по-късно от … (27) Комисията изготвя списъка на Съюза, като вписва новите храни, разрешени и/или нотифицирани по силата на членове 4, 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 258/97 в списъка на Съюза, включително всички съществуващи условия за разрешаване, ако е уместно.

Член 27

Преходни мерки

1.   Всяко заявление за пускане на пазара в рамките на Съюза на нови храни, подадено в държава членка съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 258/97 преди … (27), се трансформира в заявление по настоящия регламент, ако първоначалният доклад за оценка, предвиден в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 258/97, все още не е изпратен на Комисията и в случаите, когато се изисква доклад за допълнителна оценка в съответствие с член 6, параграфи 3 или 4 от Регламент (ЕО) № 258/97.

За обработката на останалите заявления в процес на разглеждане, представени съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 258/97 преди … (27), се прилагат разпоредбите на посочения регламент.

2.   Комисията може да приеме подходящи преходни мерки за прилагане на параграф 1 от настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2.

Член 28

Изменения на Регламент (ЕО) № 1331/2008

Регламент (ЕО) № 1331/2008 се изменя, както следва:

1.	Заглавието се заменя със следното:

2.

В член 1, параграфи 1 и 2 се заменят със следното: „1.   Настоящият регламент установява обща процедура за оценка и издаване на разрешения (наричана оттук нататък „общата процедура“) за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните, както и за материалите, представляващи източници на ароматизанти в храните, и за хранителни съставки с ароматизиращи свойства, използвани или предназначени за влагане във или върху храни и нови храни (наричани по нататък „веществата или продуктите“), която да допринася за свободното движение на храни в рамките на Съюза, както и за високо ниво на опазване на човешкото здраве и високо ниво на защита на потребителите, включително защита на интересите на потребителя. Настоящият регламент не се прилага за пушилните ароматизанти, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 г. относно пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за влагане във или върху храни (28). 2.   Общата процедура урежда процедурните правила за актуализиране на списъците с вещества и продукти, чието предлагане на пазара е разрешено в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 1333/2008, Регламент (ЕО) № 1332/2008, Регламент (ЕО) № 1334/2008, както и Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета от … относно новите храни (29) (наричани оттук нататък „секторни законодателни актове в областта на храните“).

3.	В член 1, параграф 3, член 2, параграфи 1 и 2, член 9, параграф 2, член 12, параграф 1 и член 13 думите „вещество“ и „вещества“ се заменят съответно с „вещество или продукт“ или „вещества или продукти“, според случая.

4.	Заглавието на член 2 се заменя със следното: „Списък на Съюза на вещества или продукти“.

5.

В член 4 се добавя следният параграф : „3.   За актуализиране на отделните списъци на Съюза, регулирани съгласно различни секторни законодателни актове в областта на храните, може да се подаде едно единствено заявление, свързано с вещество или продукт, стига заявлението да отговаря на изискванията на всеки от секторните законодателни актове в областта на храните.“.

6.	В началото на член 6, параграф 1 се вмъква следното изречение: „В случай на научни основания за опасения във връзка с безопасността, се определя и се изисква от заявителя допълнителна информация във връзка с оценката на риска“.

7.

В член 7 параграфи 4, 5 и 6 се заменят със следното: „4.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на всеки един от секторните законодателни актове в областта на храните, с изключение на новите храни, свързани с изваждане на дадено вещество от списъка на Съюза, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 3. 5.   Поради съображения за ефективност мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на всеки един от секторните законодателни актове в областта на храните, с изключение на новите храни, включително чрез допълването му, които са свързани с добавянето на дадено вещество в списъка на Съюза и с добавянето, отпадането или изменението на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на това вещество в списъка на Съюза, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 4. 6.   С изключение на новите храни и поради наложителни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, предвидена в член 14, параграф 5, за изваждане на дадено вещество от списъка на Съюза и за добавяне, отпадане или изменение на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на дадено вещество в списъка на Съюза. 7.   Мерките, свързани с изваждането от списъка на Съюза и добавянето в него на продукт, попадащ в приложното поле на регламента за новите храни, и/или с добавянето, отпадането или изменението на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на този продукт в списъка на Съюза, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 14, параграф 2.“.

8)	Думата „Общност“ се заменя със „Съюз“.

Член 29

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от … (30).

Въпреки това членове 26, 27 и 28 се прилагат от … (31). Освен това, чрез дерогация от втора алинея на настоящия член и от член 16, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1331/2008, считано от … (31) могат да се подават заявления в съответствие с настоящия регламент във връзка с разрешения за храни, посочени в член 3, параграф 2, буква а), подточка iv) от настоящия регламент, когато съответната храна вече е на пазара в рамките на Съюза на тази дата.

---

(1)  ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 81.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 25 март 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник), позиция на Съвета на първо четене от … (все още непубликувана в Официален вестник), позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 253, 21.9.2001 г., стр. 17.

(5)  ОВ L 253, 16.9.1997 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(7)  Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51).

(8)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67.

(9)  Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16).

(11)  Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34).

(12)  Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 7).

(13)  Директива 2009/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно екстракционните разтворители, използвани в производството на храни и съставките на храни (преработена) (ОВ L 141, 6.6.2009 г., стр. 3).

(14)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 26.

(15)  ОВ L 124, 20.5.2009 г., стр. 21.

(16)  ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 1.

(17)  Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29).

(18)  Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно етикетирането за питателност на храните (ОВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40).

(19)  Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9).

(20)  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).

(21)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(22)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(23)  ОВ: моля въведете датата: 2 години след влизането в сила на настоящия регламент.

(24)  ОВ: моля въведете датата: 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(25)  ОВ: моля въведете датата: 5 години след влизането в сила на настоящия регламент.

(26)  ОВ: моля въведете датата: 1 година след влизането в сила на настоящия регламент.

(27)  ОВ: моля въведете датата: 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

(28)  ОВ L 309, 26.11.2003 г., стр. 1.

(29)  ОВ L … “.

(30)  ОВ: моля въведете датата: 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

(31)  ОВ: моля въведете датата: влизането в сила на настоящия регламент.

---

---