ISSN 1830-365X

doi:10.3000/1830365X.CE2010.107.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 107E

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 53
27 април 2010 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

III   Подготвителни актове

 

Съвет

2010/C 107E/01

Позиция (EC) № 1/2010 на Съвета на първо четене с оглед приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)
Приета от Съвета на 15 февруари 2010 г.
 ( 1 )

1

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

 


III Подготвителни актове

Съвет

27.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 107/1


ПОЗИЦИЯ (EC) № 1/2010 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (преработка)

Приета от Съвета на 15 февруари 2010 г.

(текст от значение за ЕИП)

(2010/C 107 E/01)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Трябва да се внесат някои съществени изменения в Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци от производството на титанов диоксид (4), Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно процедури за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуоксид (5), Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 г. относно процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на титанов двуоксид (6), Директива 1999/13/ЕО на Съвета от 11 март 1999 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, дължащи се на употребата на органични разтворители в определени дейности и инсталации (7), Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците (8), Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (9) и Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (10). С цел постигане на яснота посочените директиви следва да бъдат преработени.

(2)

Съгласно принципа „замърсителят плаща“ и принципа за предотвратяване на замърсяването за да се предотврати, намали и, доколкото това е възможно, премахне замърсяването, произтичащо от промишлени дейности, е необходимо да се установи обща рамка за контрол на основните промишлени дейности, като се дава предимство на намесата при източниците на замърсяване и се осигурява разумно управление на природните ресурси.

(3)

Различните подходи за отделно контролиране на емисиите във въздуха, водите или почвата могат да насърчат по-скоро изместването на замърсяването от един към друг компонент на околната среда, отколкото опазването на околната среда в нейната цялост. Ето защо е уместно да се предвиди комплексен подход към предотвратяването и контрола на емисиите във въздуха, водите и почвата, към управлението на отпадъците, към енергийната ефективност и предотвратяването на аварии.

(4)

Уместно е да се ревизира законодателството относно промишлените инсталации, за да се опростят и разяснят съществуващите разпоредби, да се намали ненужната административна тежест и да се приложат заключенията от съобщенията на Комисията от 21 септември 2005 г. относно Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха (наричана по-долу „Тематична стратегия за замърсяването на въздуха“), от 22 септември 2006 г. относно Тематичната стратегия за опазване на почвите и от 21 декември 2005 г. относно Тематична стратегия за предотвратяване и рециклиране на отпадъците, приети вследствие на Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (11). Посочените съобщения определят цели за опазване на човешкото здраве и околната среда, които не могат да бъдат постигнати без допълнително намаляване на емисиите, произтичащи от промишлени дейности.

(5)

За да се гарантират предотвратяването и контрола на замърсяването, всяка инсталация следва да действа само ако притежава разрешително или, в случай че става дума за някои инсталации и дейности, при които се използват органични разтворители, само ако притежава разрешително или е регистрирана.

(6)

Определянето на подхода при възлагане на отговорности на операторите на инсталации зависи от държавите-членки, при условие че се гарантира спазването на изискванията на настоящата директива. Държавите-членки могат да изберат да издадат разрешително на един отговорен оператор за всяка инсталация или да уточнят разпределението на отговорностите между няколко оператора на различни части от една инсталация. Когато настоящата ѝ правна система предвижда само един отговорен оператор за всяка инсталация, държава-членка може да реши да запази тази система.

(7)

За да се улесни издаването на разрешителни, държавите-членки следва да имат правото да определят изисквания за някои категории инсталации в рамките на общи правила със задължителна сила.

(8)

Важно е да се предотвратят аварии и инциденти и да се ограничат последствията от тях. Отговорността по отношение на последиците за околната среда от аварии и инциденти е въпрос, който следва да се разглежда в съответното национално право и където е приложимо, в съответното право на Съюза.

(9)

За да се избегне двойно регламентиране, разрешителното за инсталация, която попада в обхвата на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (12), не следва да включва норма за допустими преки емисии на парникови газове, посочени в приложение I към тази директива, освен в случаите, когато е необходимо да се гарантира, че няма да бъде причинено съществено замърсяване на местно ниво или когато дадена инсталация е временно изключена от тази схема.

(10)

Операторите следва да подават заявления за издаване на разрешително, съдържащи информацията, необходима на компетентния орган за определяне на условията на разрешителното. При подаване на заявления за издаване на разрешително операторите следва да имат правото да ползват информациите, получени при прилагането на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (13) и Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (14).

(11)

Разрешителните следва да включват всички мерки необходими за постигане на високо равнище на опазване на околната среда в нейната цялост и да гарантират, че инсталацията се експлоатира в съответствие с общите принципи, регулиращи основните задължения на операторите. Разрешителните следва също да включват нормите за допустими емисии на замърсяващи вещества или еквивалентни параметри или технически мерки, целесъобразни изисквания за опазване на почвата и подпочвените води и изисквания за мониторинг. Условията на разрешителните следва да бъдат определени въз основа на най-добрите налични техники.

(12)

За да определят най-добри налични техники и да ограничат неравновесието в Съюза по отношение на равнището на емисиите от промишлените дейности, следва да се изготвят, преразгледат и, при необходимост, да се актуализират чрез обмен на информация със заинтересованите лица, референтни документи за най-добрите налични техники (наричани по-долу „референтни документи за НДНТ“) и основните им компоненти (наричани по-долу „заключения за НДНТ“) да се приемат чрез процедурата на комитет. Във връзка с това Комисията следва, посредством процедурата на комитет, да определи насоки относно събирането на данни, относно разработването на референтни документи за НДНТ и относно осигуряването на тяхното качество. Заключенията за НДНТ следва да служат за отправна точка при определяне на условията на разрешителното. Те могат да бъдат допълнени с други източници.

(13)

С цел да се гарантира ефективен и активен обмен на информация, който да доведе до висококачествени референтни документи за НДНТ, Комисията следва да създаде форум, който да функционира по прозрачен начин. Следва да се посочат практическите договорености за обмен на информация и за достъп до референтни документи за НДНТ, по-специално за да се гарантира, че държавите-членки и заинтересованите участници предоставят данни с достатъчно качество и количество въз основа на установени указания, така че да се даде възможност за определяне на най-добрите налични техники и на най-нови техники.

(14)

Важно е да се предостави достатъчна гъвкавост на компетентните органи да определят норми за допустими емисии, които да гарантират, че при нормални условия на експлоатация емисиите не надхвърлят свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите. За тази цел компетентният орган може да определи равнища на емисиите, различни от свързаните с най-добрите налични техники норми за емисии по отношение на стойностите, периодите от време и прилаганите референтни условия, стига да може да се покаже чрез резултатите от мониторинга на емисии, че емисиите не са надхвърлили равнищата, свързани с най-добрите налични техники.

(15)

За да бъдат отчетени някои специфични обстоятелства, когато прилагането на равнища на емисии, свързани с най-добрите налични техники, би довело до несъразмерно високи разходи в сравнение с ползите за околната среда, компетентните органи следва да имат правото да определят нормите за допустими емисии, които се отклоняват от тези равнища. Тези отклонения следва да се правят въз основа на оценка, която взема предвид ясно определени критерии. Нормите за допустими емисии, посочени в настоящата директива, следва да не се надвишават. Във всеки случай следва да не се допуска никакво значително замърсяване и следва да се постигне високо равнище на защита на околната среда в нейната цялост.

(16)

За да могат операторите да изпробват най-новите техники, които биха допринесли за повишаване на общото равнище на опазване на околната среда или за постигане най-малко на същото равнище на защита на околната среда при по-голямо спестяване на разходи спрямо съществуващите най-добри техники, компетентният орган следва да има правото да предоставя временни дерогации от свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите.

(17)

Промените в дадена инсталация могат да доведат до по-висока степен на замърсяване. Операторите следва да уведомяват компетентния орган за всички предвидени промени, които биха могли да въздействат върху околната среда. Съществени промени в инсталациите, които могат да окажат значително отрицателно въздействие върху здравето на хората или околната среда, не следва да се правят без разрешително, издадено в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

(18)

Разпространението на оборски тор допринася значително за емисиите на замърсители във въздуха и водата. С оглед постигане на целите, заложени в Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха и в правото на Съюза за опазване на водите, Комисията трябва да преразгледа необходимостта от въвеждане на най-подходящите начини на контрол на тези емисии чрез прилагане на най-добрите налични техники.

(19)

Интензивното отглеждане на птици и говеда допринася значително за емисиите на замърсители във въздуха и водата. С оглед постигане на целите, заложени в Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха и в правото на Съюза за опазване на водите, Комисията трябва да преразгледа необходимостта от определяне на диференцирани прагови стойности за капацитет за различните видове птици, за да определи обхвата на настоящата директива и да преразгледа необходимостта от въвеждане на най-подходящите начини на контрол на емисиите от инсталациите в говедовъдството.

(20)

За да бъде отчетено развитието на най-добрите налични техники или други промени в дадена инсталация, условията на разрешителното следва да се преразглеждат редовно и, когато е необходимо, да се актуализират, по-специално когато са приети нови или актуализирани заключения за НДНТ.

(21)

В конкретни случаи, когато при преразглеждане и актуализиране на разрешителното се установи, че за въвеждане на новите най-добри налични техники може да се окаже необходим срок, по-дълъг от пет години след публикуване на решение относно заключенията за НДНТ, компетентните органи могат да заложат по-дълъг срок в условията на разрешителното, ако това е оправдано въз основа на критериите, посочени в настоящата директива.

(22)

Необходимо е да се гарантира, че експлоатацията на дадена инсталация няма да доведе до влошаване качеството на почвата и подземните води. Ето защо условията на разрешителното следва да включват подходящи мерки за предотвратяване на емисиите в почвата и подземните води и редовно наблюдение на тези мерки за избягване на течове, разливане, инциденти или аварии при използване на оборудването и при съхранение. За да може да се открие евентуално замърсяване на почвата и подземните води на ранен етап и във връзка с това да се предприемат необходимите коригиращи мерки, преди замърсяването да се разпространи, необходим е също мониторинг на почвата и подземните води за съответните опасни вещества. Когато се определя честотата на мониторинга, може да се разгледа видът превантивни мерки, както и степента и осъществяването на наблюдението.

(23)

За да се гарантира, че работата на дадена инсталация не влошава качеството на почвата и подземните води, чрез доклад за базовата линия е необходимо да се установи състоянието на заразяването на почвата и подземните води. Докладът за базовата линия следва да бъде практичен инструмент, който позволява, доколкото е възможно, количествено сравнение между състоянието на площадката, описано в този доклад, и състоянието на площадката след окончателното приключване на дейностите, за да се определи дали има значително увеличение на замърсяването на почвата или подземните води. Във връзка с това докладът за базовата линия следва да съдържа информация, включваща съществуващите данни за измерванията в почвата и подземните води и данни от предишни измервания, свързани с предишна експлоатация на площадката.

(24)

В съответствие с принципа „замърсителят плаща“, когато се оценява степента на значимост на замърсяването на почвата и подземните води, причинено от оператора, което задейства задължението площадката да бъде приведена в състоянието, описано в доклада за базовата линия, държавите-членки следва да вземат предвид условията на разрешителното, които са били в сила по време на осъществяването на съответната дейност, превантивните мерки срещу замърсяването, приети за съоръжението, и съответното увеличение на замърсяването в сравнение с тежестта на замърсяване, определена в доклада за базовата линия. Отговорността за замърсяване, непричинено от оператора, е предмет на съответното национално и, където е приложимо, съответното право на Съюза.

(25)

За да се гарантира ефективното прилагане и влизане в сила на настоящата директива, операторите следва да представят редовно на компетентния орган доклади за спазване на условията на разрешителното. Държавите-членки следва да гарантират, че както операторът, така и компетентният орган, вземат необходимите мерки в случаите, когато не се спазват изискванията на настоящата директива, и предвиждат система за екологични инспекции.

(26)

В съответствие с Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (15) е необходимо обществото да участва действително във вземането на решения, за да има възможност да изрази становището и тревогите си, които може да са от значение за тези решения, а органът за вземане на решения да взема предвид тези становища и тревоги, като по този начин да се постигне по-голяма отчетност и прозрачност на процеса за вземане на решения и ще се допринесе за обществената осведоменост по въпросите, свързани с околната среда, и за обществена подкрепа за взетите решения. Заинтересованата общественост следва да разполага с достъп до правосъдие, за да може да даде своя принос за защитата на правото на живот в околна среда, която е подходяща за личното здраве и благосъстояние.

(27)

Изгарянето на гориво в инсталации с номинална входяща топлинна мощност под 50 MW допринася значително за емисиите на замърсители във въздуха. С оглед постигане на целите, заложени в Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха, Комисията трябва да преразгледа необходимостта от въвеждане на най-подходящите начини на контрол на емисиите от такива инсталации

(28)

Големите горивни инсталации допринасят значително за изпускането на емисии на замърсяващи вещества във въздуха, които се отразяват съществено върху човешкото здраве и околната среда. За да се намали това въздействие и да се действа в посока към изпълнение на изискванията на Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (16) и изпълнение на целите, определени в Тематичната стратегия зазамърсяването на въздуха, е необходимо на равнище на Съюза да се определят по-строги норми за допустими емисии във връзка с някои категории горивни инсталации и замърсители.

(29)

Комисията следва да преразгледа необходимостта от създаване на норми за допустими емисии, обхващащи целия Съюз, както и необходимостта от изменение на нормите за допустими емисии, посочени в приложение V за определени големи горивни инсталации, като вземе предвид преразглеждането и актуализирането на съответните референтни документи за НДНТ. В този контекст Комисията следва да отчете особеностите на енергийните системи на рафинериите.

(30)

Поради характеристиките на някои местни твърди горива, за горивни инсталации, които изгарят такива горива, е по-уместно да се прилагат минимални степени на десулфуризация отколкото норми за допустими емисии за серен диоксид. Освен това, тъй като специфичните характеристики на нефтения битум може да не позволят прилагането на същите техники за намаляване на количеството на сярата или постигането на същата ефективност по отношение на десулфуризацията, както при другите горива, за инсталациите, използващи този вид гориво, е уместно да се предвиди малко по-ниска минимална степен на десулфуризация.

(31)

В случай на рязко прекъсване на захранването с нискосернисто гориво или с газ, произтичащо от ситуация на краен недостиг, компетентният орган следва да има правото да предоставя временни дерогации, позволяващи емисиите на съответните горивни инсталации да надхвърлят нормите за допустими емисии, определени в настоящата директива.

(32)

Съответният оператор следва да не експлоатира горивна инсталация за повече от 24 часа след установяване на лошо функциониране или повреда на пречиствателно оборудване и работата без пречиствателно съоръжение не следва да надвишава 120 часа в рамките на период от 12 месеца, за да се ограничи отрицателното въздействие от замърсяването върху околната среда. Въпреки това, когато има крайна необходимост от енергийни доставки или се налага да бъде избегнато цялостно увеличаване на емисиите, получени вследствие на експлоатирането на друга горивна инсталация, компетентните органи следва да имат правото да предоставят дерогации от тези срокове.

(33)

За да се гарантират висока степен на опазване на околната среда и защита на човешкото здраве и да се избегне трансграничното движение на отпадъци до инсталации, действащи при по-ниски екологични стандарти, е необходимо да се определят и поддържат строги условия за експлоатация, технически изисквания и норми за допустими емисии за инсталации, в които се извършва изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци в рамките на Съюза.

(34)

Използването на органични разтворители в някои дейности и инсталации води до изпускане на емисии на органични съединения във въздуха, допринасящо за образуването на местно и трансгранично ниво на фотохимични окислители, което уврежда природните ресурси и оказва вредно въздействие върху човешкото здраве. Ето защо е необходимо да се вземат предпазни мерки срещу използването на органични разтворители и да се установи изискване за спазване на нормите за допустими емисии на органични съединения и съответните условия за експлоатация. На операторите следва да се предостави възможност да спазват изискванията на схема за намаляване на емисиите вместо нормите за допустими емисии, посочени в настоящата директива, когато други мерки, като например използването на продукти или техники с ниско съдържание на разтворители или без разтворители, представляват алтернативно средство за постигане на еквивалентно намаляване на емисиите.

(35)

Инсталациите, произвеждащи титанов диоксид, могат да доведат до значително замърсяване на въздуха и водите. За да се намалят тези въздействия, е необходимо на равнище на Съюза да се определят по-строги норми за допустими емисии за някои замърсяващи вещества.

(36)

С цел да се опрости изготвянето на доклади и да се намали излишната административна тежест, Комисията следва да определи методи за рационализиране на начина на предоставяне на данните по силата на настоящата директива в съответствие с останалите изисквания на правото на Съюза, и по-специално Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (17).

(37)

За да се предотврати, намали и, доколкото е възможно, премахне замърсяването, произтичащо от промишлени дейности, по най-рентабилен начин, като се осигури висока степен на защита на околната среда като цяло, по-специално чрез прилагане на НДНТ, биха могли да се разгледат възможностите за пазарни инструменти като търговия с емисии на азотни оксиди и серен диоксид.

(38)

Необходимите мерки за прилагане на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните пълномощия, предоставени на Комисията (18).

(39)

За да може разпоредбите на настоящата директива да бъдат адаптирани към научно- техническия прогрес въз основа на най-добрите налични техники, на Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора по отношение на адаптирането на някои части от приложения V, VI и VII към научно-техническия прогрес. За инсталациите за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци това може да включва установяването на критерии за разрешаване на дерогации от постоянния мониторинг на общото количество на емисиите на прах. От особено значение е Комисията да се консултира с експерти по време на подготвителната работа в съответствие с ангажиментите, поети в Съобщение на Комисията от 9 декември 2009 г. относно прилагането на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(40)

Държавите-членки следва да установят правила, отнасящи се до санкциите, които ще се прилагат в случаите на нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и да осигуряват тяхното прилагане. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

(41)

За да се предостави достатъчно време за адаптиране на съществуващите инсталации към новите изисквания на настоящата директива, някои от новите изисквания следва да се приложат към тези инсталации след фиксиран период от време, считано от датата на прилагане на настоящата директива. За горивните инсталации е необходимо достатъчно време за въвеждане на необходимите пречиствателни мерки с оглед спазването на нормите за допустими емисии, посочени в приложение V.

(42)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно осигуряване на висока степен на опазване на околната среда и подобряването на качеството на околната среда, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и, следователно, поради трансграничния характер на замърсяването от промишлени дейности, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(43)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, приети по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящата директива е насочена към насърчаване прилагането на член 37 от тази харта.

(44)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(45)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (19), държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Съюза, свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(46)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение IХ, част Б.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящата директива определя правила за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности.

Тя посочва също така правила, предназначени да предотвратят или в случаите, когато това е практически неосъществимо, да намалят емисиите във въздуха, водите и земята и да предотвратят образуването на отпадъци, с цел постигането на висока степен на опазване на околната среда в нейната цялост.

Член 2

Обхват

1.   Настоящата директива се прилага за промишлени дейности, водещи до замърсяване съгласно глави II — VI.

2.   Настоящата директива не се прилага за научноизследователски и развойни дейности или за изпитване на нови продукти и процеси.

Член 3

Определения

По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.

„вещество“ означава всеки химичен елемент и неговите съединения, с изключение на следните вещества:

а)

радиоактивните вещества съгласно член 1 от Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (20);

б)

генетично модифицираните микроорганизми съгласно член 2, буква б) от Директива 2009/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (21);

в)

генетично модифицираните организми съгласно член 2, точка 2 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (22);

2.

„замърсяване“ означава всяко пряко или косвено, постъпване във въздуха, водите или земята на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в резултат от човешка дейност, които са в състояние да окажат вредно въздействие върху здравето на човека или качеството на околната среда, да предизвикат увреждане на материалните ценности, да ограничат или предотвратят възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания;

3.

„инсталация“ означава всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I или в приложение VII, част 1 дейности или други такива, извършвани на същата площадка, които са непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в същите приложения, и са в състояние да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването;

4.

„емисия“ означава прякото или непрякото изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове във въздуха, водите или земята от съответните, в това число организирани и неорганизирани, източници в рамките на дадена инсталация;

5.

„норма за допустими емисии“ означава определена стойност за маса на дадено вещество, изразена посредством съответните специфични параметри, като концентрация и/или ниво на емисиите, която не може да бъде превишавана по време на един или повече предварително зададени периоди от време.

6.

„норма за качество на околната среда“ означава определен от правото на Съюза набор от изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в определен момент от определена околна среда или обособена част от нея;

7.

„разрешително“ означава писмено разрешение за експлоатация на определена инсталация или част от нея или на горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци;

8.

„съществена промяна“ означава такава промяна на естеството, функционирането или разширението на инсталация или на горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, която може да доведе до значителни отрицателни въздействия върху здравето на хората или околната среда;

9.

„най-добри налични техники“ означава най-ефективния и най-напредналия етап в развитието на дейностите и методите за тяхната реализация, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основата за съответните норми за допустими емисии и за други условия на разрешителното, създадени с цел предотвратяване, а в случаите, когато това е практически невъзможно, за намаляване на емисиите и въздействието им върху околната среда в нейната цялост:

а)

„техники“ включва както използваната технология, така и начина на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и ликвидиране на инсталацията;

б)

„налични техники“ означава тези, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени в икономически и технически смисъл условия и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това дали те се използват или произвеждат във въпросната държава-членка, при условие че са достъпни в разумна степен за оператора;

в)

„най-добри“ означава най-ефективни с оглед постигането на висока степен на опазване на околната среда в нейната цялост.

10.

„референтен документ за НДНТ“ означава документ, който произтича от обмена на информация, организиран съгласно член 13, изготвен за определени дейности и описващ, по-специално, прилаганите техники, настоящи емисии и равнища на консумация, разглежданите техники за определяне на най-добрите налични практики, както и заключенията за НДНТ и всякакви нови техники, като специално се отчитат изброените в приложение III критерии;

11.

„заключения за НДНТ“ означава документи, съдържащи част от референтен документ за НДНТ, в който се определят заключенията за най-добрите налични техники, тяхното описание, информация за оценка на тяхната приложимост, равнищата на емисии, свързани с най-добрите налични техники, свързания с тях мониторинг, свързаните с тях равнища на консумация и по целесъобразност съответните мерки за възстановяване на площадката;

12.

„свързани с най-добрите налични техники равнища на емисиите“ означава равнищата емисии, получени при нормални условия на експлоатация чрез използване на най-добра налична техника или комбинация от най-добри налични техники, съгласно описанието в заключенията за НДНТ, изразени в средни стойности за определен период от време и при определени референтни условия.

13.

„най-нова техника“ означава непозната досега техника за промишлена дейност, която, ако бъде развита с търговска цел, би могла да осигури или по-висока обща степен на опазване на околната среда, или поне същата степен на опазване на околната среда и реализиране на по-големи икономии, в сравнение със съществуващите най-добри налични техники;

14.

„оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което изцяло или частично експлоатира или осъществява контрол върху дейността на дадена инсталация или горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци или, в случаите, когато това се предвижда от националното право, такова лице, на което е предоставена решаваща икономическа власт върху техническата експлоатация на инсталацията или завода;

15.

„общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното право или практика, техните сдружения, организации или групи;

16.

„заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или е вероятно да бъде засегната, или има интерес от вземането на решение за издаване или актуализирането на разрешително или на условията на разрешително; за целите на настоящото определение неправителствените организации, които подкрепят опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право, се считат за заинтересовани;

17.

„опасни вещества“ означава вещества или смеси по смисъла на член 2, точки 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (23);

18.

„доклад за базовата линия“ означава информация за замърсяването на почвата и подземните води със съответни опасни вещества;

19.

„подземни води“ означава подземни води съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (24);

20.

„почва“ означава най-горният слой на земната кора, разположен между основната скала и повърхността. Почвата се състои от минерални частици, органична материя, вода, въздух и живи организми.

21.

„екологична инспекция“ означава всички действия, в това число посещения на място, мониторинг на емисиите и проверки на вътрешните доклади и на документите относно последващите действия, проверка на собствения мониторинг, проверка на използваните техники и адекватност на управлението на околната среда на инсталацията, предприети от или от името на компетентния орган с цел проверка и насърчаване на съответствието на инсталациите с условията на техните разрешителни и, където е необходимо, мониторинг на тяхното въздействие върху околната среда;

22.

„птици“ означава домашни птици съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 90/539/ЕИО от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (25);

23.

„гориво“ означава всяко твърдо, течно или газообразно горивно вещество;

24.

„горивна инсталация“ означава всяко техническо съоръжение, в което се окисляват горивни продукти, с цел да се използва така получената топлина;

25.

„комин“ означава конструкция, съдържаща една или повече димни тръби, която провежда отпадни газове, за да ги изхвърли в атмосферата;

26.

„експлоатационни часове“ означава времето, изразено в часове, по време на което дадена горивна инсталация работи, изцяло или частично, и изхвърля емисии в атмосферата, с изключение на периодите на пускане в експлоатация и извеждане от експлоатация;

27.

„степен на десулфуризация“ означава отношението между количеството сяра, което не е изхвърлено в атмосферата от горивната инсталация за даден период от време, и количеството сяра, съдържащо се в твърдото гориво, което е вкарано в камерите на горивната инсталация и е използвано в течение на същия период от време;

28.

„произведено в страната твърдо гориво“ означава срещано в естествени условия твърдо гориво, което се изгаря в специално предвидени за това гориво горивни инсталации и което се извлича в страната;

29.

„определящо гориво“ означава гориво, което, сред всички горива, използвани в горивна инсталация за няколко горива, която използва за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия петрол за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива, има най-високата норма за допустими емисии, определена в част 1, приложение V, или, в случай на няколко горива със същата норма за допустими емисии, горивото с най-голямата входяща топлинна мощност сред тези горива;

30.

„биомаса“ означава който и да е от следните продукти или отпадъци:

а)

продуктите, съставени от селскостопански или горски растителни вещества, които могат да бъдат използвани като гориво, с оглед да се възобнови нейното енергийно съдържание:

б)

следните отпадъци:

i)

селскостопански или горски растителни отпадъци;

ii)

растителни влакнести отпадъци, произлизащи от производството на растителна каша и от производството на хартия на основата на каша, ако са изгаряни заедно на мястото за производство и ако произведената топлина се оползотворява;

iii)

растителни влакнести отпадъци, произлизащи от производството на първична целулоза и от производството на хартия от целулоза, ако са изгаряни заедно на мястото за производство и ако произведената топлина се оползотворява;

iv)

коркови отпадъци;

v)

дървени отпадъци, с изключение на дървени отпадъци, които е възможно да съдържат халогенирани органични съединения или тежки метали вследствие на обработка с дървени консерванти или поставяне на покритие, включително в частност дървени отпадъци, които произхождат от строителни обекти;

31.

„горивна инсталация за няколко горива“ означава всяка горивна инсталация, която може да бъде захранвана едновременно или последователно с два или повече вида гориво;

32.

„газова турбина“ означава всяка ротационна машина, която превръща термичната енергия в механична работа и се състои като цяло от компресор, термичен агрегат, който позволява окислението на горивото, така че да се подгрява работният флуид, и турбина;

33.

„газов двигател“ означава двигател с вътрешно горене, който работи в съответствие с цикъла на Ото и използва искрово запалване или — в случая с двигателите, работещи с два вида гориво — самозапалване, за да изгаря горивото;

34.

„дизелов двигател“ означава двигател с вътрешно горене, който работи в съответствие с дизеловия цикъл и използва самозапалване, за да изгаря горивото;

35.

„малка изолирана мрежа“ означава малка изолирана мрежа съгласно определението в член 2, точка 26 от Директива 2003/54/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (26);

36.

„отпадъци“означава отпадъците, както е определено в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците (27);

37.

„опасни отпадъци“ означава опасни отпадъци, както е определено в член 3, точка 2 от Директива 2008/98/ЕО;

38.

„смесени битови отпадъци“ означава домакинските отпадъци, както и отпадъците, произхождащи от търговски, промишлени и административни дейности, които по своя характер и състав са аналогични на домакинските отпадъци, но с изключение на фракциите, посочени в позиция 20 01 от приложението към Решение 2000/532/ЕО (28), които се събират отделно при източника и с изключение на другите отпадъци, посочени в позиция 20 02 от същото приложение;

39.

„инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава всяко оборудване или техническа единица, стационарна или подвижна, предназначена за термична обработка на отпадъци, със или без оползотворяване на отделената при горенето топлина, посредством изгаряне чрез окисляване или всеки друг процес на термична обработка като пиролиза, газообразуване или плазмено обработване, при положение че веществата, произлизащи от това, биват впоследствие изгаряни;

40.

„инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци“ означава стационарна или подвижна техническа единица, чиято основна цел е да се произвежда енергия или материали и която използва отпадъци като обичайно или помощно гориво, или в която отпадъците биват подложени на термична обработка с оглед на тяхното обезвреждане посредством изгаряне чрез окисляване или всеки друг процес на термична обработка, или всеки друг процес на термична обработка като пиролиза, газообразуване или плазмено обработване, при положение че веществата, произлизащи от това, биват впоследствие изгаряни;

41.

„номинален капацитет“ означава сбора от капацитетите за изгаряне на пещи, от които се състои дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, както е посочено от производителя и одобрено от оператора, като се взима предвид стойността на топлоотделяне на отпадъците, изразена във вид на количество изгорени отпадъци за един час;

42.

„диоксини и фурани“ означава всички полихлорирани дибензо-п-диоксини и дибензофурани, изброени в приложение VI, част 2;

43.

„органично съединение“ означава всяко съединение, което съдържа най-малко елемента въглерод и един или повече от следните елементи: водород, халогени, кислород, сяра, фосфор, силиций или азот, с изключение на въглеродни оксиди и неорганични карбонати и бикарбонати;

44.

„летливо органично съединение“ означава всяко органично съединение, както и фракцията от креозот, което при температура 293,15 К има парно налягане 0,01 kPа или повече, или притежава съответна летливост при особените условия на употреба;

45.

„органичен разтворител“ означава всяко летливо органично съединение, което се използва за някоя от следните цели:

а)

самостоятелно или в комбинация с други реактиви, без да претърпява химическа промяна, за разтваряне на суровини, продукти или отпадъчни материали;

б)

като почистващо средство за разтваряне на замърсители;

в)

като разтворител;

г)

като дисперсионна среда;

д)

като регулатор на вискозитета;

е)

като регулатор на повърхностното напрежение;

ж)

като пластификатор;

з)

като консервант;

46.

„покритие“ означава покритие съгласно член 2, точка 8 от Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства (29).

Член 4

Задължение за притежаване на разрешително

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че всички инсталации или горивни инсталации, инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци се експлоатират след предоставяне на разрешително.

Чрез дерогация от първата алинея държавите-членки могат да определят процедура за регистриране на инсталациите, които попадат единствено в обхвата на глава V.

Процедурата за регистрация се определя в акт със задължителна сила и включва най-малкото уведомление от оператора до компетентния орган за намерението му да експлоатира дадена инсталация.

2.   Държавите-членки могат да предвидят, че едно разрешително се отнася до две или повече инсталации или отделни техни части, експлоатирани от един и същ оператор на една и съща площадка.

В случай че разрешителното се отнася за две или повече инсталации, то съдържа условия, за да се гарантира, че всяка от тях спазва изискванията на настоящата директива.

3.   Държавите-членки могат да предвидят, че едно разрешително се отнася за няколко части на инсталация, експлоатирани от различни оператори. В такъв случай разрешителното определя отговорността на всеки оператор.

Член 5

Издаване на разрешително

1.   Без да се засягат други разпоредби от националното право или правото на Съюза, компетентните органи издават разрешително, ако инсталацията съответства на изискванията на настоящата директива.

2.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират пълна координация на условията и процедурите по издаване на разрешителни в случаите, когато в тях участва повече от един компетентен орган или повече от един оператор, или когато се издава повече от едно разрешително, за да се гарантира ефективен комплексен подход от страна на всички органи, компетентни за тази процедура.

3.   В случаите на нова инсталация или съществена промяна на съществуващите, към които се прилага член 4 от Директива 85/337/ЕИО, за целите на издаване на разрешителното се разглежда и използва всяка получена информация или направено заключение по силата на членове 5, 6, 7 и 9 от горепосочената директива.

Член 6

Общи правила със задължителна сила

Без да се засяга задължението за притежаване на разрешително, държавите-членки могат да включват изисквания за определени категории инсталации, горивни инсталации, инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци в общи правила със задължителна сила.

В случай че са приети общи правила със задължителна сила, в разрешителното може само да се направи позоваване на тези правила.

Член 7

Аварии и инциденти

Без да се засяга Директива 2004/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (30), в случай на инцидент или авария със значително отрицателно въздействие върху околната среда, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

(а)

операторът информира незабавно компетентния орган;

(б)

операторът предприема незабавно мерки за ограничаване на последствията за околната среда и за предотвратяване на възможни последващи инциденти или аварии;

(в)

компетентният орган изисква операторът да предприеме всички подходящи допълнителни мерки, които този компетентен орган сметне за необходими за ограничаване на последствията за околната среда и предотвратяване на възможни последващи инциденти или аварии.

Член 8

Неспазване на условията

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че условията на разрешителното се съблюдават.

2.   В случай на нарушаване на условията на разрешителното държавите-членки гарантират, че:

а)

операторът информира незабавно компетентния орган;

б)

операторът предприема незабавно необходимите мерки, с които да гарантира възстановяване на изпълнението на условията във възможно най-кратък срок;

в)

компетентният орган изисква операторът да предприеме всички подходящи допълнителни мерки, които този компетентен орган сметне за необходими за възстановяване на изпълнението на условията.

Ако нарушението на условията на разрешителното създава непосредствена опасност за човешкото здраве или заплаха за непосредствен значителен отрицателен ефект върху околната среда, експлоатацията на инсталацията, горивната инсталация, инсталацията за изгаряне на отпадъци, инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци или на съответната част от тях се спира до възстановяване на изпълнението на условията в съответствие с първа алинея, букви б) и в).

Член 9

Емисии на парникови газове

1.   Когато емисиите на парникови газове от дадена инсталация са включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО във връзка с дейност, осъществявана в тази инсталация, в разрешителното не се включва норма за допустими емисии за преките емисии от този газ, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се предизвика значително замърсяване на местно равнище.

2.   За дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, държавите-членки могат да решат да не налагат изисквания, свързани с енергийната ефективност по отношение на горивни или други инсталации, изпускащи въглероден диоксид на площадката.

3.   При необходимост компетентните органи променят разрешителното по подходящ начин.

4.   Параграфи 1—3 не се прилагат за инсталации, които временно са изключени от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза съгласно член 27 от Директива 2003/87/ЕО.

ГЛАВА II

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ДЕЙНОСТИТЕ, ИЗБРОЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I

Член 10

Обхват

Настоящата глава се прилага за дейностите, изложени в приложение I и, в случай че е приложимо, достигащи праговите стойности за капацитет, определени в същото приложение.

Член 11

Общи принципи, определящи основните задължения на оператора

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че при експлоатацията на инсталациите се съблюдават следните принципи:

а)

предприемане на всички необходими превантивни мерки срещу замърсяването;

б)

прилагане на най-добрите налични техники;

в)

недопускане на значително замърсяване;

г)

предотвратяване на генерирането на отпадъци в съответствие с Директива 2008/98/ЕО;

д)

когато е налице генериране на отпадъци, последните, по ред на предимство и в съответствие с Директива 2008/98/ЕО, се подготвят за повторна употреба, рециклират, оползотворяват или в случаите, когато това е технически или икономически невъзможно, се обезвреждат, като същевременно се избягва или намалява тяхното въздействие върху околната среда;

е)

ефективно използване на енергията;

ж)

предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на аварии и ограничаване на последствията от тях;

з)

предприемане на необходимите мерки за избягване на възможните рискове от замърсяване и привеждането на площадката, върху която е разположена инсталацията, в задоволителното състояние, описано в член 22, след окончателното прекратяване на нейната експлоатация.

Член 12

Заявления за издаване на разрешително

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че подадените заявления за издаване на разрешително включват следните описания:

а)

инсталацията и различните режими на нейната експлоатация;

б)

използваните суровини, спомагателни материали и други вещества, както и използваната или генерираната от инсталацията енергия;

в)

източниците на емисии в рамките на инсталацията;

г)

характеристика на площадката, на която е разположена инсталацията;

д)

доклад за базовата линия, в случай че е уместно, в съответствие с член 22, параграф 2;

е)

вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията по отделните компоненти на околната среда, както и определяне на възможните значителни въздействия от тях върху околната среда,

ж)

предложените технологии и други техники за предотвратяване или, в случаите, когато това е невъзможно, за намаляване на емисиите от инсталацията;

з)

мерките за предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на генерираните от инсталацията отпадъци;

и)

допълнителните мерки, планирани с оглед постигането на съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на оператора съгласно член 11;

й)

планираните мерки за мониторинг на емисиите в околната среда;

к)

основните алтернативи на предложените технологии, техники и мерки, проучени от заявителя, под формата на резюме.

Заявлението за издаване на разрешително съдържа и нетехническо резюме на изискванията, посочени в първа алинея.

2.   Когато информация, предоставяна в съответствие с изискванията на Директива 85/337/ЕИО, или доклад за безопасност, изготвен в съответствие с Директива 96/82/ЕО, или друга информация, изготвена в отговор на разпоредбите на друго законодателство, изпълнява някое от изискванията на параграф 1, тази информация може да бъде включена в заявлението или да бъде приложена към него.

Член 13

Референтни документи за най-добри налични техники (НДНТ) и обмен на информация

1.   С цел изготвяне, преглед и, при необходимост, актуализиране на референтните документи за НДНТ Комисията организира обмен на информация между държавите-членки, съответните промишлени сектори и неправителствените организации, съдействащи за опазването на околната среда, и Комисията.

2.   Обменът на информация включва по-специално:

a)

характерните за инсталациите и техниките показатели, свързани с емисиите, изразени в краткосрочни и дългосрочни средни стойности, по целесъобразност, и съответните референтни условия, потреблението и естеството на суровините, консумацията на вода, използването на енергия и генерирането на отпадъци;

б)

използваните техники, свързания с тях мониторинг, едновременното въздействие върху няколко елемента от околната среда, икономическата и техническата жизнеспособност, както и новостите в тях;

в)

най-добрите налични техники и най-новите техники, идентифицирани след като се вземат предвид въпросите, посочени в букви а) и б).

3.   Комисията създава и свиква редовно форум, съставен от представители на държавите-членки, съответните промишлени сектори и неправителствените организации, съдействащи за опазването на околната среда.

Комисията получава мнението на форума относно практическите условия и ред за обмен на информация, по-специално относно:

а)

процедурния правилник на форума;

б)

работната програма за обмен на информация;

в)

насоки относно събирането на данни.

г)

насоките относно изготвянето на референтните документи за НДНТ и осигуряването на качеството им, включително доколко са подходящи тяхното съдържание и формат.

Като се вземе предвид становището на форума, насоките, посочени в буква в) и г) от втората алинея, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2.

4.   Комисията получава становището на форума относно предложеното съдържание на референтните документи за НДНТ и взема предвид това становище за процедурите, установени в параграф 5.

5.   Решения относно заключенията за НДНТ се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2.

6.   След приемането на решение в съответствие с параграф 5, Комисията незабавно предоставя обществен достъп до референтния документ за НДНТ.

7.   До приемането на съответно решение по силата на параграф 5 заключенията за най-добрите налични техники от референтните документи за НДНТ, приети от Комисията преди датата, посочена в член 83, се прилагат като заключения за НДНТ за целите на настоящата глава с изключение на член 15, параграфи 3 и 4.

Член 14

Условия на разрешителното

1.   Държавите членки гарантират наличието в съответното разрешително на необходимите мерки за съблюдаване на изискванията на членове 11 и 18.

Тези мерки съдържат най-малкото:

а)

норми за допустими емисии на съответните замърсяващи вещества, посочени в приложение II и други замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества, като се вземат предвид свойствата и способността им да пренасят замърсяване от една среда в друга;

б)

подходящи изисквания, осигуряващи опазване на почвата и подземните води, и мерки за мониторинг и управление на отпадъците, генерирани от инсталацията;

в)

подходящи изисквания за мониторинг на емисиите, като се уточняват:

i)

методологията на измерванията, честотата и процедурата за оценка; както и

ii)

когато се прилага член 15, параграф 3, буква б), че има налични резултати от мониторинг на емисиите за същите периоди от време и при същите референтни условия, като тези за равнищата на емисиите, свързани с най-добрите налични техники;

г)

задължението за предоставяне на компетентния орган, редовно и поне веднъж годишно, на:

i)

информация въз основа на резултатите от мониторинга на емисиите, посочен в буква в), и други данни, които да позволяват на компетентния орган да провери съответствието с условията на разрешителното, както и

ii)

когато се прилага член 15, параграф 3, буква б), кратко изложение на резултатите от мониторинга на емисиите, което да позволява сравнение със свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите;

д)

подходящи изисквания за редовното поддържане и наблюдение на мерките, предприети за предотвратяване на емисиите в почвата и подземните води съгласно буква б), и подходящи изисквания относно периодичния мониторинг на почвата и подземните води във връзка със съответните опасни вещества, които е възможно да бъдат открити на площадката, като се вземе предвид вероятността от замърсяване на почвата и подземните води на площадката, на която е разположена инсталацията;

е)

мерки, свързани с условия, различни от нормалните експлоатационни условия, като пускане в експлоатация, течове, лошо функциониране, моментни прекъсвания и окончателно прекратяване на експлоатацията;

ж)

разпоредби за намаляването до минимум на замърсяванията на далечни разстояния или трансграничните замърсявания.

з)

условия за оценка на съответствието с нормите за допустими емисии или позоваване на приложимите условия, определени другаде.

2.   За целите на параграф 1, буква а) нормите за допустими емисии могат да бъдат допълнени или заменени от еквивалентни параметри или технически мерки, осигуряващи равностойна степен на опазване на околната среда.

3.   Заключенията за НДНТ служат за отправна точка при определяне на условията на разрешителното.

4.   Без да се засяга член 18, компетентният орган може да постави по-строги условия на разрешителното от тези, които могат да бъдат удовлетворени чрез използване на най-добрите налични техники, описани в заключенията за НДНТ.

5.   Когато компетентният орган определя условията на разрешителното въз основа на най-добра налична техника, която не е описана в никое от съответните заключения за НДНТ, той гарантира че:

а)

техниката е определена, като е обърнато специално внимание на критериите, изброени в приложение III; както и

б)

изискванията на член 15 са спазени.

Когато заключения за НДНТ, посочени в първата алинея, не съдържат свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите, компетентният орган гарантира, че техниката, посочена в първата алинея, осигурява равнище на защита на околната среда, равно на най-добрите налични техники, описани в заключения за НДНТ.

6.   Когато дадена дейност или вид производствен процес, извършван в рамките на дадена инсталация, не са включени в никое от заключенията за НДНТ или в случай че същите заключения не съдържат всички потенциални въздействия от тази дейност или процес върху околната среда, компетентният орган определя условията на разрешителното въз основа на най-добрите налични техники, които той е определил за съответните дейности или процеси, като отделя особено внимание на критериите, изброени в приложение III.

7.   По отношение на посочените в приложение I, точка 6.6 инсталации се прилагат параграфи 1— 6 от настоящия член, без да се засяга законодателството относно хуманното отношение към животните.

Член 15

Норми за допустими емисии, еквивалентни параметри и технически мерки

1.   Нормите за допустими емисии на замърсяващите вещества се прилагат към точката на изпускане на емисиите от инсталацията и при определяне на тези норми не се допуска отчитането на евентуалното им разреждане преди тази точка.

В случай на непряко изпускане на замърсяващи вещества във води, при определянето на нормите за допустими емисии на съответната инсталация се допуска да бъде отчетено действието на пречиствателна станция, при условие че се гарантира еквивалентна степен на опазване на околната среда в нейната цялост и че това не води до по-висока степен на замърсяване.

2.   Без да се засяга член 18, нормите за допустими емисии и еквивалентните параметри и технически мерки, посочени в член 14, параграфи 1 и 2, се основават на най-добрите налични техники, без да предписват използване на каквато и да било техника или конкретна технология.

3.   Компетентният орган определя нормите за допустими емисии, които гарантират, че при нормални експлоатационни условия, емисиите не надхвърлят свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите съгласно заключенията за НДНТ, посочени в член 13, параграф 5, по един от следните начини:

а)

като определя нормите за допустими емисии, които не надхвърлят свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите. Тези норми за допустими емисии се отнасят за същите или за по-кратки периоди от време и при същите референтни условия като свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите; или

б)

като определя норми за допустими емисии, различни от посочените в буква а) по отношение на нормите, периодите от време и референтните условия.

Когато се прилага буква б), компетентният орган извършва поне веднъж годишно оценка на резултатите от мониторинга на емисиите, за да се гарантира, че емисиите при нормални експлоатационни условия не са надвишили свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите.

4.   Чрез дерогация от параграф 3, в определени случай компетентният орган може въз основа на оценка на екологичните и икономическите разходи и ползи, отчитаща техническите характеристики на съответната инсталация, нейното географско положение и условията на местната околна среда, да определи норми за допустими емисии, различни от определените чрез прилагане на параграф 3.

Компетентният орган представя причините за прилагането на първата алинея, в това число резултатите от оценката и обосновка за наложените условия.

Нормите за допустими емисии обаче не може да надвишават нормите за допустими емисии, определени в приложения V—VIII, когато е приложимо.

Комисията може да определи насоки, уточняващи критериите, които да се вземат предвид за прилагането на настоящия параграф.

Компетентните органи извършват повторна оценка на прилагането на първа алинея като част от всяко преразглеждане на условията на разрешителното по силата на член 21.

5.   Компетентният орган може да предоставя временни дерогации от изискванията на параграфи 2 и 3 от настоящия член и от член 11, букви а) и б) за изпробване и използване на най-нови техники за общ период от време, не по-дълъг от девет месеца, при условие че след изтичане на установения срок или техниката се спира, или дейността достига най-малкото свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите.

Член 16

Изисквания за мониторинг

1.   Когато е приложимо, изискванията за мониторинг, посочени в член 14, параграф 1, буква в), се основават на заключенията относно мониторинга съгласно описанието в заключенията за НДНТ.

2.   Честотата на периодичния мониторинга съгласно член 14, параграф 1, буква д) се определя от компетентния орган в разрешително за всяка отделна инсталация или в общи правила със задължителна сила.

Без да се засяга първата алинея, периодичният мониторинг се извършва поне веднъж на пет години за подпочвените води и десет години за почвите, освен ако този мониторинг не се основава на системна оценка на рисковете от замърсяване.

Член 17

Общи задължителни правила

При приемането на общи задължителни правила, посочени в член 6, държавите-членки осигуряват комплексен подход и висока степен на опазване на околната среда, които са равностойни на постижимите при наличие на отделни условия на разрешителното. Държавите-членки гарантират актуализирането на общите задължителни правила в съответствие с развитието на най-добрите налични техники.

Член 18

Норми за качество на околната среда

Когато дадена норма за качество на околната среда изисква по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, в разрешителното се включват допълнителни мерки, без да се засяга действието на други мерки, които може да бъдат взети за постигане на съответствие с нормите за качество на околната среда.

Член 19

Развитие на най-добрите налични техники

Държавите-членки гарантират, че компетентният орган следи или е информиран за развитието на най-добрите налични техники, както и за публикуването на нови или актуализирани заключения за НДНТ.

Член 20

Промени на инсталациите от операторите

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че операторът информира компетентния орган за всяка планирана промяна в естеството на производствената дейност или във функционирането на инсталацията, или за разширението й, която може да доведе до последствия за околната среда. Където е уместно, компетентният орган актуализира разрешителното.

2.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че никакви планирани от оператора съществени промени няма да се извършват без разрешително, издадено в съответствие с настоящата директива.

Заявлението за разрешително и решението на компетентния орган се отнасят до онези части на инсталацията и онези подробности в член 12, които е възможно да бъдат засегнати от съществената промяна.

3.   Всяка промяна в естеството на производствената дейност или функционирането, или разширението на инсталация се счита за съществена, ако промяната или разширението само по себе си достига праговите стойности за капацитет, определени в приложение I.

Член 21

Преразглеждане и актуализиране на условията на разрешителното от компетентния орган

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентният орган периодично преразглежда, в съответствие с параграфи 2—5 по-долу, всички условия на разрешителното, като при необходимост съблюдава за спазването на настоящата директива, и актуализира тези условия.

2.   По искане от страна на компетентния орган операторът предоставя цялата информация, необходима за целите на преразглеждане на условията на разрешителното, в това число по-специално резултатите от мониторинга на емисиите и други данни, които позволяват да се направи сравнение между експлоатацията на инсталацията и най-добрите налични техники, описани в съответните заключения за НДНТ, както и свързаните с най-добрите налични техники равнища на емисиите.

При преразглеждането на условията на разрешителното компетентният орган използва всяка информация, получена при мониторинг или инспекция.

3.   В срок от пет години от датата на публикуване на решения относно заключения за НДНТ, приети в съответствие с член 13, параграф 5, свързани с основната дейност на дадена инсталация, компетентният орган гарантира, че:

а)

всички условия на разрешителното за съответната инсталация се преразглеждат и, при необходимост, актуализират, за да се гарантира съответствие с настоящата директива и, по-специално, с член 15, параграфи 3 и 4, където е приложимо;

б)

инсталацията отговаря на условията на разрешителното.

Преразглеждането отчита всички нови или актуализирани заключения за НДНТ, приложими за инсталацията и приети в съответствие с член 13, параграф 5 след издаването или последното преразглеждане на разрешителното.

4.   Когато дадена инсталация не попада в обхвата на нито едно от заключенията за НДНТ, условията на разрешителното се преразглеждат и, при необходимост, актуализират, когато развитието на най-добрите налични техники, позволява значително намаляване на емисиите;

5.   Условията на разрешителното се преразглеждат и, в случай че е необходимо, актуализират, най-малкото в следните случаи:

а)

при причиняване на замърсяване от инсталацията, което е толкова значително, че се налага преразглеждане на съществуващите норми за допустими емисии в разрешителното или включване на нови такива стойности в него;

б)

когато експлоатационната безопасност изисква използването на други техники;

в)

когато е необходимо да се спазят нови или ревизирани норми за качество на околната среда в съответствие с член 18.

Член 22

Затваряне на площадки

1.   Без да се засягат Директива 2000/60/ЕО, Директива 2004/35/ЕО, Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (31) и съответното право на Съюза за опазване на почвите, компетентният орган определя условията на разрешителното, за да се гарантира спазването на параграфи 3 и 4 от настоящия член при окончателното прекратяване на експлоатацията.

2.   Когато дейността включва използването, производството и изпускането на съответни опасни вещества, и като вземе предвид възможността да се замърсят почвата или подземните води на площадката на инсталацията, операторът подготвя и представя на компетентния орган доклад за базовата линия, преди да започне експлоатацията на дадена инсталация или преди актуализирането на разрешителното за инсталация за първи път … (32).

Докладът за базовата линия съдържа информацията, необходима за определяне на състоянието на замърсяването на почвата и подземните води, така че да се направи количествено сравнение със състоянието при окончателното прекратяване на експлоатацията съгласно параграф 3.

Докладът за базовата линия съдържа най-малко следната информация:

а)

информация относно настоящото предназначение и, където има такова, минало предназначение на площадката;

б)

когато има, съществуваща информация за измервания на почвата и подземните води, която отразява състоянието в процеса на изготвяне на доклада, или в противен случай нови измервания на почвата и подземните води при отчитане на възможността на замърсяване на почвата и подземните води от тези опасни вещества, които ще се използват, произвеждат или отделят от въпросната инсталация.

Когато изготвената съгласно друго национално право или правото на Съюза информация отговаря на изискванията на настоящия параграф, тази информация може да бъде включена във или приложена към предадения доклад за базовата линия.

Комисията изготвя насоки относно съдържанието на доклада за базовата линия.

3.   След прекратяване на експлоатацията операторът прави оценка на състоянието на замърсяване на почвата и подземните води със съответни опасни вещества, използвани, произведени или отделени от инсталацията. В случай че инсталацията е причинила значително замърсяване със съответни опасни вещества на почвата и подземните води в сравнение със състоянието, установено в доклада за базовата линия, посочен в параграф 2, операторът предприема необходимите мерки срещу замърсяването, така че да върне площадката в това състояние. За тази цел може да се вземе предвид техническата приложимост на такива мерки

Без да се засяга първата алинея, при окончателно прекратяване на експлоатацията и когато замърсяването на почвата и подземните води на площадката поражда значителен риск за човешкото здраве и околната среда в резултат на разрешени дейности, извършвани от оператора преди първоначалното актуализиране на разрешителното за инсталацията след … (32) и като се вземат предвид състоянието на площадката на инсталацията, установено в съответствие с член 12, параграф 1, буква г), операторът предприема необходимите действия с цел да се отстранят, овладеят, ограничат или намалят съответните опасни вещества, така че площадката, като се вземе предвид сегашното или одобреното ѝ бъдещо предназначение, вече да не представлява такъв риск.

4.   В случай че от оператора не се изисква да подготви доклада за базовата линия, посочен в параграф 2, операторът, след окончателното прекратяване на експлоатацията, предприема необходимите действия за отстраняване, овладяване, ограничаване или намаляване на съответните опасни вещества, така че площадката, като се вземе предвид сегашното или одобреното ѝ бъдещо предназначение, вече да не поражда повече значителен риск за човешкото здраве или за околнатата среда поради замърсяването на почвата и подземните води в резултат на позволените дейности и предвид състоянието на площадката на инсталацията, установено в съответствие с член 12, параграф 1, буква г).

Член 23

Екологични инспекции

1.   Държавите-членки създават система за екологични инспекции на инсталациите с цел преглед на пълния набор от последствия за околната среда от съответните инсталации.

Държавите-членки гарантират, че операторите осигуряват на компетентните органи необходимото съдействие за извършване на всички проверки на място, за вземане на проби и за събиране на информацията, необходима за изпълнението на задълженията им по смисъла на настоящата директива.

2.   Държавите-членки гарантират, че всички инсталации са включени в план за екологични инспекции на национално, регионално или местно равнище и осигуряват неговото редовно преразглеждане и, където е целесъобразно, актуализиране.

3.   Всеки план за екологични инспекции включва следното:

а)

обща оценка на съответните важни въпроси, свързани с околната среда;

б)

географския район, включен в инспекционния план;

в)

регистър на включените в плана инсталации;

г)

процедури за разработване на програми за рутинни екологични инспекции съгласно параграф 4;

д)

процедури за нерутинни екологични инспекции съгласно параграф 5;

е)

в случай на необходимост, разпоредби за сътрудничеството между различните инспекционни органи.

4.   Въз основа на инспекционните планове компетентният орган изготвя редовно програми за рутинни екологични инспекции, включващи честотата на посещенията на място за различните видове инсталации.

Периодът между две посещения на място се определя въз основа на системна оценка на екологичния риск на съответните инсталации и не надхвърля една година за инсталациите, които създават най-голям риск, и три години за инсталациите, които създават най-малък риск.

Системната оценка на екологичния риск се основава най-малкото на следните критерии:

а)

потенциалното и реалното въздействие на съответните инсталации върху човешкото здраве и околната среда, като се отчитат равнищата и видовете емисии, уязвимостта на местната околна среда и рискът от аварии;

б)

данни за спазването на условията на разрешителното;

в)

участие в схемата на Съюза по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО).

5.   Нерутинни екологични инспекции се провеждат възможно най-скоро за проучване на сериозни жалби, свързани с околната среда, сериозни екологични аварии и инциденти, и случаи на неспазване на условията и, когато е уместно, преди да се издаде, преразгледа или актуализира разрешителното.

6.   След всяко посещение на място компетентният орган подготвя доклад, в който се описват релевантните констатации относно съответствието на инсталацията с условията на разрешителното и заключенията по отношение на необходимостта от по-нататъшни действия.

Проектодокладът се изпраща на съответния оператор, а окончателният доклад се прави обществено достояние в съответствие с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (33) в срок от три месеца след провеждане на посещението на място.

Без да се засяга член 8, параграф 2, компетентният орган гарантира, че операторът предприема всички необходими действия, установени в доклада, в рамките на разумен период от време.

Член 24

Достъп до информация и обществено участие в процедурата за издаване на разрешително

1.   Държавите-членки гарантират, че на заинтересованата общественост са дадени навременни и ефективни възможности да участва в следните процедури:

а)

издаване на разрешително за нови инсталации;

б)

издаване на разрешително за всяка съществена промяна;

в)

актуализиране на разрешителното или на условията на разрешителното за инсталация в съответствие с член 21, параграф 5, буква а).

Процедурата, предвидена в приложение IV, се прилага за такова участие.

2.   Когато е взето решение за издаване, преразглеждане или актуализиране на разрешително, компетентният орган прави обществено достояние следната информация, включително чрез интернет, във връзка с букви а) и б):

а)

съдържанието на решението, включително копие от разрешителното и всички последващи актуализации;

б)

причините, на които се основава решението;

в)

резултатите от консултациите, проведени преди вземане на решението, и обяснение за начина, по който са взети предвид в същото решение;

г)

наименованието на референтните документи за НДНТ, свързани със съответната инсталация или дейност;

д)

начина, по който са определени условията на разрешителното, в това число нормите за допустими емисии във връзка с най-добрите налични техники и свързаните с тях равнища на емисиите;

е)

когато се прилага член 15, параграф 4, причините за прилагането, съгласно посоченото в член 15, параграф 4, втора алинея;

3.   Компетентният орган прави обществено достояние също:

а)

релевантна информация относно мерките, предприети от оператора при окончателното прекратяване на експлоатацията в съответствие с член 22;

б)

резултатите от мониторинга на емисиите, изисквани съгласно условията на разрешителното и притежавани от компетентния орган.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат съгласно ограниченията, посочени в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/4/ЕО.

Член 25

Достъп до правосъдие

1.   Държавите-членки гарантират, че в съответствие със съответната национална законова система членовете на заинтересованата общественост могат да ползват процедура на преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установена със закон за оспорване на материалната или процесуална законосъобразност на решенията, действията или бездействията, предмет на разпоредбите на член 24, когато е изпълнено едно от следните условия:

а)

имат достатъчен интерес;

б)

поддържат, че е накърнено право, когато административно-процесуалното право на държавата-членка изисква това като предварително условие.

2.   Държавите-членки определят на какъв етап могат да бъдат оспорвани решенията, действията или бездействията.

3.   Държавите-членки определят това, което представлява достатъчен интерес или накърняване на правата в съответствие с целта да се даде на заинтересованата общественост широк достъп до правосъдие.

За тази цел интересите на всяка неправителствена организация, насърчаваща опазването на околната среда и отговаряща на всички изисквания съгласно националното право, се считат за достатъчни за целите на параграф 1, буква а).

За такива организации също така се счита, че имат права, които могат да бъдат накърнени за целите на параграф 1, буква б).

4.   Параграфи 1, 2 и 3 не изключват възможността от предварителна процедура на преразглеждане пред административния орган и не засягат изискването за изчерпване на административните процедури на преразглеждане, предхождащи преминаването към съдебни процедури на преразглеждане, ако съществува такова изискване съгласно националното право.

Всяка подобна процедура следва да бъде справедлива, безпристрастна и своевременна и да не бъде възпрепятстващо скъпа.

5.   Държавите-членки гарантират, че на обществеността е предоставена практическата информация относно достъпа до административни и съдебни процедури на преразглеждане.

Член 26

Трансгранично въздействие

1.   Когато на една държава-членка е известно, че работата на една инсталация може да има значително отрицателно въздействие върху околната среда на друга държава-членка, или когато държава-членка, която може да бъде засегната в значителна степен, поиска това, държавата-членка, на чиято територия е подадено заявлението за разрешително съгласно член 4 или член 20, параграф 2, изпраща на другата държава-членка цялата информация, която се изисква да се предостави или направи обществено достояние съгласно приложение IV по същото време, когато я прави обществено достояние.

Такава информация служи за основа за всякакви консултации, необходими в рамките на двустранните отношения между двете държави-членки на реципрочна и еквивалентна основа.

2.   В рамките на своите двустранни отношения държавите-членки гарантират за това заявленията от посочените в параграф 1 случаи да бъдат на разположение за подходящ срок от време също и на обществеността на държавата-членка, която вероятно ще бъде засегната, за да може тя да има правото на коментар по тях, преди компетентният орган да вземе своето решение.

3.   Резултатите от всички консултации съгласно параграфи 1 и 2 се вземат предвид, когато компетентният орган е готов с решение по заявлението.

4.   Компетентният орган информира всяка държава-членка, която е била консултирана съгласно параграф 1, за взетото решение по заявлението и ѝ изпраща информацията, посочена в член 24, параграф 2. Тази държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че тази информация е предоставена на заинтересованата общественост по подходящ начин на нейната собствена територия.

Член 27

Най-нови техники

1.   Когато е целесъобразно, държавите-членки насърчават разработването и прилагането на най-нови техники, по-специално що се отнася до най-новите техники, установени в референтните документи за НДНТ.

2.   Комисията определя насоки за подпомагане на държавите-членки при насърчаване на разработването и прилагането на най-новите техники, посочени в параграф 1.

ГЛАВА III

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ

Член 28

Обхват

Настоящата глава се прилага спрямо горивните инсталации, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или превишава 50 MW, независимо от използвания вид гориво.

Настоящата глава не се прилага по отношение на следните горивни инсталации:

а)

инсталациите, в които горивните продукти се използват за пряко нагряване, за сушене или за обработка на предмети или материали;

б)

инсталациите за доизгаряне, предназначени за очистването на отпадъчните газове чрез горене и които не се използват като самостоятелни горивни инсталации;

в)

съоръженията за регенериране на каталитични крекинг-катализатори;

г)

съоръженията за конверсия на сероводород в сяра;

д)

реакторите, използвани в химическата индустрия;

е)

коксовите пещи;

ж)

кауперите на доменните пещи;

з)

всяко техническо съоръжение, използвано за задвижване на превозно средство, кораб или летателен апарат;

и)

газовите турбини, използвани на офшорните платформи;

й)

инсталации, използващи за гориво всякакви твърди или течни отпадъци, различни от отпадъците, посочени в член 3, точка 30, буква б)

Член 29

Правила за обединяване

1.   Когато отпадъчни газове на две или повече горивни инсталации се изпускат през общ комин, съвкупността от тези инсталации се счита за една-единствена горивна инсталация и техният капацитет се сумира за целите на изчисляване на номиналната входяща топлинна мощност

2.   Ако две или повече отделни горивни инсталации, на които е издадено разрешително за първи път на 1 юли 1987 г. или след това, или операторите, на които са подали пълно заявление за такова разрешително на или след тази дата, са конструирани по такъв начин, че според компетентния орган с оглед на техническите и икономическите фактори техните отпадъчни газове биха могли да бъдат изпускани от един общ комин, съвкупността от тези инсталации се счита за една-единствена горивна инсталация и техният капацитет се сумира за целите на изчисляване на номиналната входяща топлинна мощност.

3.   Отделни горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност под 15 MW не се вземат предвид за целите на изчисляване на номиналната входяща топлинна мощност на съвкупността от горивни инсталации, посочена в параграфи 1 и 2.

Член 30

Норми за допустими емисии

1.   Изпускането на отпадъчни газове от горивните инсталации се извършва контролирано през комин с една или повече димни тръби, чиято височина е изчислена така, че да пази човешкото здраве и околната среда.

2.   Всички разрешителни за инсталации, оборудвани с горивни инсталации, на които е издадено разрешително преди … (32), или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че тези инсталации се пуснат в експлоатация не по-късно от … (34), включват условия, чрез които да се гарантира, че емисиите от тях във въздуха не надхвърлят нормите за допустими емисии, определени в приложение V, част 1.

Всички разрешителни за горивни инсталации, на които е било предоставено освобождаване съгласно член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/EО и които се експлоатират след 1 януари 2016 г., включват условия, които гарантират, че емисиите от тези инсталации в атмосферния въздух не надвишават нормите за допустими емисии, посочени в приложение V, част 2.

3.   Всички разрешителни за инсталации, оборудвани с горивни инсталации, които не попадат в обхвата на параграф 2, включват условия, чрез които да се гарантира, че емисиите от тях във въздуха не надхвърлят нормите за допустими емисии, посочени в приложение V, част 2.

4.   Нормите за допустими емисии, посочени в приложение V, част 1 и 2, както и минималните проценти на десулфуризация, посочени в част 5 от същото приложение, се прилагат за емисиите от всеки общ комин в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. Когато в приложение V се предвижда, че нормите за допустими емисии могат да се прилагат за част от горивната инсталация с ограничен брой часове на експлоатация, тези норми за емисии се прилагат за емисиите от тази част на инсталацията, но се определят в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация.

5.   Компетентният орган може да предостави дерогация за максимален срок от шест месеца от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, предвидени в параграфи 2 и 3 за серния диоксид, в горивните инсталации, които използват нормално за тази цел нискосернисто гориво, когато операторът не е в състояние да спазва тези пределни стойности поради прекъсване на снабдяването с нискосернисто гориво, произтичащо от ситуация на краен недостиг.

Държавите-членки незабавно информират Комисията за всяка дерогация, предоставена съгласно първата алинея

6.   Компетентният орган може да предостави, дерогация от задължението да се спазват нормите за допустими емисии, предвидени в параграфи 2 и 3, когато една горивна инсталация, която използва само газообразно гориво, трябва по изключение да използва други горива с оглед на рязко прекъсване на захранването с газ и поради тази причина ще се наложи да бъде оборудвана със съоръжение за очистване на отпадъчните газове. Срокът, за който се предоставя тази дерогация, не може да надхвърля 10 дни, освен ако не съществува крайна нужда от поддържането на енергийните доставки.

Операторът информира незабавно компетентният орган за всеки специфичен случай, посочен в първата алинея.

Държавите-членки уведомяват незабавно Комисията за всяка дерогация, предоставена съгласно първата алинея.

7.   Когато една горивна инсталация се разшири, нормите за допустими емисии, посочени в приложение V, част 2, се прилагат за разширената част на инсталацията, засегната от промяната, и се определят в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. В случай на изменения в инсталацията, които биха могли да имат последици за околната среда и засягат част от инсталацията с номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече, нормите за допустими емисии, посочени в приложение V, част 2, се прилагат за частта от инсталацията, която е изменена, в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация

8.   Нормите за допустими емисии, посочени в приложение V, част 1 и част 2, не се прилагат за следните горивни инсталации:

a)

дизелови двигатели;

б)

регенерационни котли в рамките на инсталации за производство на хартиена каша.

9.   По отношение на следните горивни инсталации, въз основа на най-добрите налични техники, Комисията преразглежда необходимостта от установяване на норми за допустими емисии, обхващащи целия Съюз, както и необходимостта от изменение на нормите за допустими емисии, посочени в приложение V:

а)

горивните инсталации, посочени в параграф 8;

б)

горивни инсталации в рафинерии, които използват за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия петрол за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива, като се отчетат особеностите на енергийните системи на рафинериите;

в)

горивни инсталации, които използват газообразни горива, различни от природен газ;

г)

горивни инсталации в химически инсталации, които използват за гориво течни производствени отпадъци с нетърговска цел за собствена консумация.

До 31 декември 2013 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно резултатите от този преглед, който по целесъобразност е придружен от законодателно предложение.

Член 31

Степен на десулфуризация

За горивните инсталации, използващи произведено в страната твърдо гориво, които поради характеристиките на съответното гориво не могат да спазят нормите за допустими емисии за серен диоксид, посочени в член 30, параграфи 2 и 3, държавите-членки могат да прилагат вместо тях минималните степени на десулфуризация, посочени в приложение V, част 5, в съответствие с правилата за спазване, посочени в част 6 от това приложение.

Член 32

Преходна национална схема

1.   По време на периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2020 г. държавите-членки могат да изготвят и прилагат преходна национална схема, която обхваща горивните инсталации с разрешителни, издадени за първи път преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г. За всяка горивна инсталация, обхваната от тази схема, схемата включва емисиите на един или повече от следните замърсители: азотни оксиди, серен диоксид и прах. За газовите турбини схемата обхваща само емисиите на азотни оксиди.

Преходната национална схема не включва, следните горивни инсталации:

а)

тези за които се прилага член 33, параграф 1;

б)

тези в рафинерии, които използват за гориво нискокалорични газове от газообразуването от отпадъци от рафиниране или остатъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия петрол за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива;

в)

тези за които се прилага член 35.

2.   Горивните инсталации, обхванати от схемата, могат да бъдат освободени от задължението за спазване на посочените в член 30, параграф 2 норми за допустими емисии на замърсителите, които попадат в обхвата на схемата, или, където е приложимо, от задължението за спазване на посочените в член 31 степени на десулфуризация.

Нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, посочени в разрешителното за горивната инсталация, приложими към 31 декември 2015 г., по силата по-специално на изискванията на Директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се поддържат.

Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от повече от 500 MW, използващи твърди горива, на които първоначалното разрешително за експлоатация е било дадено след 1 юли 1987 г., спазват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, посочени в приложение V, част 1.

3.   За всеки от замърсителите, които обхваща, преходната национална схема определя таван на максималните общи годишни емисии от всички инсталации, обхванати от схемата, въз основа на общата номинална входяща топлинна мощност на всяка инсталация към 31 декември 2010 г., нейния действителен годишен брой оперативни часове и нейната консумация на горивни продукти, осредностени за последните десет години на експлоатация до и включително 2010 г.

Таванът за 2016 г. се изчислява въз основа на съответните норми за допустими емисии, посочени в приложения III — VII към Директива 2001/80/ЕО, или, където е приложимо, въз основа на процентите на десулфуризация, определени в приложение III към Директива 2001/80/ЕС. При газовите турбини се използват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, посочени, за такива инсталации, в приложение VI, част Б към Директива 2001/80/ЕО. Таванът за 2019 г. и 2020 г. се изчислява въз основа на съответните норми за допустими емисии, посочени в приложение V, част 1 към настоящата директива или, където е приложимо, въз основа на степените на десулфуризация, посочени в приложение V, част 5 към настоящата директива. Таваните за 2017 г. и 2018 г. се определят чрез линейно намаление на таваните между 2016 г. и 2019 г.

Ако инсталация, включена в преходната национална схема, бъде затворена или престане да попада в обхвата на глава III, това не води до увеличаване на общите годишни емисии от останалите обхванати от схемата инсталации.

4.   Преходната национална схема съдържа също така разпоредби за наблюдение и докладване, съответстващи на установените в съответствие с член 41, буква б) правила, както и мерки, предвидени за всяка една от инсталациите, с цел да се гарантира своевременното спазване на нормите за допустими емисии, които ще се прилагат от 1 януари 2021 г.

5.   Не по-късно от 1 януари 2013 г. държавите-членки предоставят на Комисията своите преходни национални схеми за намаляване на емисиите.

Комисията извършва оценка на схемите и ако Комисията не изрази възражения в срок от дванадесет месеца от получаването на дадена схема, съответната държава-членка счита, че схемата ѝ е приета.

Ако Комисията прецени, че схемата не отговаря на правилата за прилагане, установени в съответствие с член 41, буква б), тя информира съответната държава-членка, че схемата ѝ не може да бъде приета По отношение на оценката на новия вариант на схемата, която държавите-членки представят на Комисията, срокът, посочен във втора алинея, е шест месеца.

6.   Държавите-членки информират Комисията относно всякакви последващи изменения на схемата.

Член 33

Временна дерогация

1.   По време на периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г. горивните инсталации могат да бъдат освободени от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, и, където е приложимо, от задължението за спазване на степените на десулфуризация, посочени в член 31, както и от включване в преходната национална схема, посочена в член 32, ако са изпълнени следните условия:

а)

в писмена декларация, представена на компетентния орган не по-късно от 1 януари 2014 г., операторът на горивната инсталация се ангажира да не експлоатира инсталацията за период, надхвърлящ 20 000 оперативни часа, който започва от 1 януари 2016 г. и завършва не по-късно от 31 декември 2023 г.;

б)

операторът е задължен да представя всяка година на компетентния орган отчет за броя оперативни часове, използвани от 1 януари 2016 г.;

в)

нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, посочени в разрешителното за горивната инсталация, приложими към 31 декември 2015 г., по-силата по-специално на изискванията на Директиви 2008/1/ЕО и 2001/80/ЕО, следва да се поддържат най-малкото по време на остатъка от оперативния живот на инсталацията; горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от повече от 500 MW, използващи твърди горива, на които първоначалното разрешително за експлоатация е било дадено след 1 юли 1987 г., спазват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, посочени в приложение V, част 1; и

г)

на горивната инсталация не е предоставено освобождаването, посочено в член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/EО.

2.   Не по-късно от 1 януари 2016 г. всяка държава-членка предоставя на Комисията списък с всички горивни инсталации, за които се прилага параграф 1, включително тяхната обща номинална входяща топлинна мощност, използваните видове горивни продукти и приложимите норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах. За инсталациите, подчинени на параграф 1, държавите-членки предоставят всяка година на Комисията отчет за броя оперативни часове, използвани от 1 януари 2016 г.

3.   За горивни инсталации — част от малка изолирана мрежа на … (35) и произвеждащи минимум 35 % от електроенергията в мрежата на тази дата — които поради техническите си характеристики не могат да спазят нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, периодът на експлоатация, посочен в параграф 1, буква а) от настоящия член, е 18 000 оперативни часа, като този период започва на 1 януари 2020 г. и завършва не по-късно от 31 декември 2023 г., а датата, посочена в параграф 1, буква б) и параграф 2 от настоящия член, е 1 януари 2020 г.

4.   За горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, превишаваща 1 500 MW, влезли в експлоатация преди 31 декември 1986 г. и използващи добито в страната твърдо гориво с нетна топлинна стойност, непревишаваща 5 800 kJ/kg, съдържание на влага, превишаващо 45 тегл. %, комбинирано съдържание на влага и пепел, превишаващо 60 тегл. %, и съдържание на калциев оксид в пепелта, превишаващо 10 %, периодът на експлоатация, посочен в параграф 1, буква а), е 32 000 оперативни часа.

Член 34

Малки изолирани мрежи

1.   До 31 декември 2019 г., горивните инсталации, които на … (32) са част от малка изолирана мрежа, могат да бъдат освободени от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, и, където е приложимо, от задължението за спазване на степените на десулфуризация, посочени в член 31. До 31 декември 2019 г. нормите за допустими емисии, посочени в разрешителните на съответните горивни инсталации по силата по-специално на изискванията на Директиви 2001/80/EC и 2008/1/EО, най-малкото се запазват.

2.   Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от повече от 500 MW, използващи твърди горива, на които първоначалното разрешително за експлоатация е било дадено след 1 юли 1987 г., спазват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, посочени в приложение V, част 1;

3.   Когато държава-членка има горивни инсталации, обхванати от настоящата глава, които са част от малка изолирана мрежа, тази държава-членка представя на Комисията, преди … (32), списък с въпросните горивни инсталации, общата годишна консумация на енергия на малката изолирана мрежа и количеството енергия, получено чрез свързване с други мрежи.

Член 35

Инсталации за градско отопление

1.   До 31 декември 2023 г. дадена горивна инсталация може да бъде освободена от спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, и процентите за десулфуризация, посочени в член 31, ако са изпълнени следните условия:

а)

общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация не надхвърля 200 MW;

б)

инсталацията е получила първото си разрешително преди 27 ноември 2002 г. или операторът на посочената инсталация е подал пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.;

в)

най-малко 50 % от производството на полезна топлоенергия на инсталацията, като плаваща средна стойност за период от пет години, се предоставя под формата на пара или топла вода на обществена мрежа за градско отопление;

г)

нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, посочени в разрешителното, приложими към 31 декември 2015 г., по силата по-специално на изискванията на Директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се поддържат до 31 декември 2023 г..

2.   На 1 януари 2016 г. най-късно всяка държава-членка представя на Комисията списък с горивните инсталации, за които се прилага параграф 1, включително тяхната обща номинална входяща топлинна стойност, използваните видове гориво и приложимите норми за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах. В допълнение държавите-членки, за всички горивни инсталации, за които се прилага параграф 1 и по време на периода, посочен във въпросния параграф, информират Комисията всяка година за съотношението на производството на полезна топлоенергия на всяка инсталация, предоставена под формата на пара или топла вода на обществена мрежа за градско отопление, изразено като плаваща средна стойност за предходните пет години.

Член 36

1.   Държавите-членки гарантират, че операторите на всички горивни инсталации с номинална енергийна изходяща мощност от 300 мегавата или повече, за които е предоставено първоначално разрешение за строеж или, при отсъствие на такава процедура, първоначално разрешение за есплоатация след влизането в сила на Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (36), са направили оценка дали се изпълнени следните условия:

а)

има налични подходящи хранилища,

б)

има технически и икономически възможни транспортни съоръжения,

в)

има техническа и икономическа възможност за адаптиране на инсталациите за улавяне на въглероден диоксид.

2.   В случай че са спазени условията в параграф 1, компетентният орган гарантира, че е отделено подходящо пространство на площадката, на която е разположена инсталацията, за оборудването, необходимо за улавяне и сгъстяване на въглероден диоксид. Компетентният орган определя дали са спазени условията въз основа на оценката по параграф 1 и друга налична информация, по-специално по отношение на опазване на околната среда и човешкото здраве.

Член 37

Лошо функциониране или повреда на пречиствателно оборудване

1.   Държавите-членки гарантират, че е направена необходимата разпоредба в разрешителните за процедури относно лошото функциониране или повредите на пречиствателните съоръжения.

2.   В случай на повреда компетентният орган изисква от оператора да намали или да спре работата, ако връщането към нормално функциониране не е възможно в рамките на 24 часа, или да експлоатира инсталацията, като използва слабо замърсяващи горива.

Операторът уведомява компетентния орган в рамките на 48 часа след установяване на лошо функциониране или повреда на пречиствателното оборудване.

Общата продължителност на работа без пречиствателно съоръжение не превишава 120 часа за всеки период от дванадесет месеца.

Компетентният орган може да предостави дерогация от времевото ограничение, определено в първата и третата алинея, в някой от следните случаи:

а)

съществува крайна необходимост от поддържането на енергийните доставки,

б)

за ограничен период от време повредената горивна инсталация ще бъде заменена от друга инсталация, която може да предизвика общо увеличение на емисиите.

Член 38

Контрол на емисиите във въздуха

1.   Държавите-членки осигуряват осъществяването на мониторинг на замърсяващите вещества във въздуха съгласно приложение V, част 3.

2.   Инсталирането и функционирането на автоматизираното оборудване за мониторинг подлежат на контрол и годишни контролни проби съгласно приложение V, част 3.

3.   Компетентният орган определя мястото за вземане на проби или измервания, които ще служат за мониторинг на емисиите.

4.   Всички резултати от мониторинга ще се регистрират, обработват и представят по начин, позволяващ на компетентния орган да проверява спазването на условията за експлоатация и нормите за допустими емисии, включени в разрешителното.

Член 39

Спазване на нормите за допустими емисии

Нормите за допустими емисии във въздуха се считат за спазени, ако са изпълнени условията, определени в приложение V, част 4.

Член 40

Горивна инсталация за няколко горива

1.   В случай на горивна инсталация за няколко горива, изискваща едновременното използване на две или повече горива, компетентният орган определя нормите за допустими емисии съгласно следните етапи:

а)

като взима нормата за допустими емисии, отнасяща се за всяко гориво и за всеки замърсител, отговарящ на общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация, определена в приложение V, части 1 и 2,

б)

като определя нормите за допустими емисии, пресметнати за всеки вид гориво; тези норми се получават, като се умножават индивидуалните норми за допустими емисии, посочени в буква а), внесеното топлинно съдържание на всяко гориво, и като резултатът от всяко умножение се раздели на сумата от внесеното топлинно съдържание на всички горива,

в)

като се събират нормите за допустими емисии, пресметнати на гориво.

2.   В случай на горивни инсталации за няколко горива, посочени в член 30, параграф 2, които използват за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия петрол за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива, вместо нормите за допустими емисии, определени съгласно параграф 1 могат да се използват следните норми за допустими емисии:

а)

ако по време на работа на горивната инсталация съотношението на определящото гориво спрямо сумата от входящите топлинни мощности, давани от всички горива, е 50 % или повече, нормата за допустими емисии, определена в приложение V, част 1 за определящото гориво;

б)

ако съотношението на определящото гориво спрямо сумата от входящите топлинни мощности, давани от всички горива, е по-малко от 50 %, нормата за допустими емисии, определена съгласно следните стъпки:

i)

взeмат се нормите за допустими емисии, посочени в приложение V, част 1, за всяко използвано гориво, отговарящи на общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация;

ii)

изчислява се нормата за допустими емисии за определящото гориво, като се умножи по две нормата за допустими емисии, определена за това гориво съгласно подточка i), и като се извади от резултата нормата за допустими емисии за използваното гориво, което има най-ниската норма за допустими емисии, определена в приложение V, част 1, отговаряща на общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация;

iii)

определя се нормата за допустими емисии, пресметната за всяко използвано гориво, като се умножи нормата за допустими емисии, определена съгласно подточки i) и ii), по входящата топлинна мощност, отдавана от съответното гориво, и като се раздели резултатът от умножението на сумата от входящите топлинни мощности, отдавани от всички горива;

iv)

прибавят се нормите за допустими емисии, пресметнати за всяко гориво, определени съгласно подточка iii)

3.   В случай на горивни инсталации за няколко горива, посочени в член 30, параграф 2, които използват за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия петрол за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива, средните норми за допустими емисии на серен диоксид, определени в приложение V, част 7, могат да се прилагат вместо нормите за допустими емисии, определени съгласно параграф 1 или 2 от настоящия член.

Член 41

Правила за прилагане

Установяват се правила за прилагане по отношение на:

а)

определянето на периодите на пускане в експлоатация и извеждане от експлоатация, посочени в член 3, точка 26 и приложение V, част 4, точка 1; и

б)

преходните национални схеми, посочени в член 32, и, по-специално, определянето на таваните на емисиите и съответното наблюдение и докладване.

Тези правила за прилагане се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2. Комисията представя целесъобразни предложения не по-късно от … (37).

ГЛАВА IV

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИНСТАЛАЦИИТЕ ЗА ИЗГАРЯНЕ НА ОТПАДЪЦИ И ИНСТАЛАЦИИ ЗА СЪВМЕСТНО ИЗГАРЯНЕ

Член 42

Обхват

1.   Настоящата глава се прилага за инсталации за изгаряне на отпадъци и за съвместно изгаряне на отпадъци, в които се извършва изгаряне или съвместно изгаряне на твърди или течни отпадъци.

Настоящата глава не се прилага по отношение на инсталации за газообразуване или пиролиза, ако газовете, получени в резултат на тази термична обработка на отпадъци, са очистени до такава степен, че преди изгарянето вече не представляват отпадъци и не могат да предизвикат емисии, по-големи от емисиите, получени от горене на природен газ.

За целите на настоящата глава инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци включват всички линии на изгаряне или съвместно изгаряне, инсталациите за приемане, за складиране и за предварителна обработка на същото място на отпадъците; системите за захранване с отпадъци, с гориво и с въздух; котела; инсталациите за обработка на отпадъчните газове; инсталациите за обработка на същото място или за складиране на остатъците и на отпадъчните води; комина; апаратите и системите за командване на операциите по изгаряне или съвместно изгаряне и на записване и мониторинг на условията на изгаряне или съвместно изгаряне.

Ако при термичната обработка на отпадъци се прилагат процеси, различни от окисляване, като пиролиза, газообразуване или плазмено обработване, инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци включва както процеса на термична обработка, така и последващия процес на изгаряне.

Ако съвместното изгаряне се извършва, така че основната цел на инсталацията е термична обработка на отпадъците, а не производство на енергия или на материални продукти, инсталацията трябва да се възприема като инсталация за изгаряне на отпадъци.

2.   Настоящата глава не се прилага за следните инсталации:

а)

инсталации, където се обработват изключително следните отпадъци:

i)

отпадъците, изброени в член 3, точка 30, буква б),

ii)

радиоактивни отпадъци;

iii)

животински трупове, както са уредени от Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (38);

iv)

отпадъци, резултат на проучване и експлоатация на петролни и газови ресурси, произхождащи от крайбрежни инсталации и изгорени на борда на тези инсталации;

б)

експериментални инсталации, използвани за изследване, разработване и изпитване, имащи за цел да подобрят процеса на изгаряне и обработващи по-малко от 50 тона отпадъци на година.

Член 43

Определение за „остатък“

За целите на настоящата глава, „остатък“ означава всякакъв твърд или течен отпадък, генериран от инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци.

Член 44

Заявления за издаване на разрешително

Заявлението за издаване на разрешително за инсталация за изгаряне на отпадъци или за инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци включва описание на мерките, предвидени да гарантират, че са изпълнени следните изисквания:

а)

инсталацията е създадена и оборудвана и ще бъде поддържана и експлоатирана по такъв начин, че изискванията на настоящата глава да бъдат спазени, като се отчитат категориите отпадъци, които ще се изгарят или ще се изгарят съвместно;

б)

отделената топлина от изгарянето и съвместното изгаряне се оползотворява, когато това е осъществимо, чрез производство на топлина, пара или електричество;

в)

количеството на произведените остатъци и тяхната вреда ще бъдат сведени до минимум и те ще бъдат рециклирани, когато това е целесъобразно;

г)

обезвреждането на остатъците, чието създаване не може да бъде избегнато или намалено, или които не могат да бъдат рециклирани, ще се осъществява при спазването на националното право и правото на Съюза.

Член 45

Условия на разрешителното

1.   Разрешителното съдържа следното:

а)

списък на всички видове отпадъци, които могат да бъдат обработвани, включващ, ако е възможно, най-малкото видовете отпадъци, изброени в Европейския списък на отпадъците, утвърден с Решение 2000/532/ЕО и съдържащ, при нужда, информация за количеството на всеки вид отпадъци;

б)

общия капацитет на изгаряне или на съвместно изгаряне на инсталацията;

в)

нормите за допустими емисии във въздуха и водата;

г)

изискванията за рН, температурата и дебита на заустването на отпадъчни води;

д)

процедурите и честотата за вземане на проби и измерване, които следва да бъдат използвани, за да се спазят условията за мониторинг на емисиите;

е)

максималната допустима продължителност на технически неизбежните спирания, разстройвания или повреди на системите за пречистване или на системите за измерване, по време на които емисиите в атмосферата и заустването на отпадъчни води могат да надвишават предвидените норми за допустими емисии.

2.   Освен изискванията, предвидени в параграф 1, разрешителното, издадено за дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или за инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, работеща с опасни отпадъци, включва следното:

а)

списък с количествата на различните категории опасни отпадъци, които могат да бъдат обработвани;

б)

минималния и максимален дебит за маса на тези опасни отпадъци, минималната и максимална стойност на отделяне на топлина и максималното съдържание на полихлорирани бифенили, пентахлорфенол, хлор, флуор, сяра, тежки метали и други замърсяващи вещества.

3.   Държавите-членки могат да изброяват категории отпадъци за включване в разрешителното, които могат да бъдат изгаряни съвместно в някои категории инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

4.   Компетентният орган периодично преразглежда и актуализира, ако е необходимо, условията, свързани с разрешителното.

Член 46

Контрол на емисиите

1.   Отпадъчните газове от инсталации за изгаряне на отпадъци и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци трябва да бъдат изхвърляни по контролиран начин, посредством комин, чиято височина се изчислява така, че да предпазва здравето на хората и околната среда.

2.   Емисиите в атмосферата от инсталации за изгаряне на отпадъци и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци не следва да надвишават нормите за допустими емисии, установени в приложение VI, части 3 и 4 или определени в съответствие с част 4 от посоченото приложение.

Ако в дадена инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци повече от 40 % от отдаването на топлина произлиза от опасни отпадъци, или ако в инсталацията се изгарят съвместно необработени смесени битови отпадъци, се прилагат нормите за допустими емисии, установени в приложение VI, част 3.

3.   Заустването във водна среда на отпадъчни води от пречистване на отпадъчни газове се ограничава в рамките на възможното и концентрациите на замърсяващи вещества не следва да надвишават съобразно нормите за допустими емисии, установени в приложение VI, част 5.

4.   Нормите за допустими емисии се прилагат в точката, при която отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове се заустват от инсталацията за изгаряне на отпадъци или от инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци.

Когато отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове се обработват извън инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци в инсталация за обработка, изключително предназначена за пречистване на този тип отпадъчни води, нормите за допустими емисии, установени в приложение VI, част 5, се прилагатв точката, в която отпадъчните води напускат инсталацията за обработка. Когато отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове се обработват заедно с други източници на отпадъчни води, на място или във външна инсталация, операторът следва да прави пригодни изчисления за баланса на масата, като използва резултатите от измерванията, установени в приложение VI, част 6, точка 2, за да определи какви са равнищата на емисиите при окончателното заустване на отпадъчните води, които може да се дължат на отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове.

Не се допуска в никакъв случай смесването на отпадъчни води, за да се изпълнят нормите за допустими емисии, посочени в приложение VI, част 5.

5.   Обектите с инсталации за изгаряне на отпадъци и с инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, включително съответните зони за складиране на отпадъци се проектират и експлоатират така, че да се избегне неразрешеното и инцидентно заустване на всякакви замърсяващи вещества в почвата, в повърхностните води и в подземните води.

Трябва да бъде предвиден колектор за замърсени дъждовни води, стичащи се от площадката на инсталацията за изгаряне на отпадъци или на инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци, както и за замърсена в резултат на преливания или противопожарни операции вода. Капацитетът на складиране на този колектор трябва да бъде достатъчен, за да могат тези води при нужда да бъдат анализирани и обработени преди изхвърлянето им.

6.   Без да се засяга член 50, параграф 4, буква в), инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци, или отделните пещи, които са част от инсталацията за изгаряне на отпадъци или от инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци не продължават в никакъв случай да изгарят отпадъци за повече от четири часа без прекъсване в случай на надвишаване на нормите за допустими емисии.

Общата продължителност на експлоатацията при такива условия за една година следва да бъде не повече от 60 часа.

Времевото ограничение, установено във втората алинея се прилага за пещите, които са свързани с една-единствена система за пречистване на отпадъчни газове.

Член 47

Повреда

В случай на повреда операторът намалява или прекратява експлоатацията на инсталацията в първия възможен момент, докато нормалното ѝ функциониране бъде възстановено

Член 48

Мониторинг на емисиите

1.   Държавите-членки гарантират, че мониторингът на емисиите се извършва в съответствие с приложение VI, части 6 и 7.

2.   Инсталирането и функционирането на автоматизирани измервателни системи подлежи на контрол и годишни проверочни изпитвания, както е предвидено в приложение VI, част 6, точка 1.

3.   Компетентният орган определя локализирането на точките за вземане на проби или за измервания, които ще бъдат използвани за мониторинг на емисиите.

4.   Всички резултати от мониторинга се записват, обработват и представят по начин, който позволява на компетентния орган да проверява дали се спазват експлоатационните условия и нормите за допустими емисии, които фигурират в разрешителното.

5.   От момента, в който пригодните техники за измерване бъдат на разположение в рамките на Съюза, се определя датата, от която трябва да бъдат осъществявани постоянни измервания за емисиите на тежки метали, диоксини и фурани в атмосферата в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2.

Член 49

Спазване на нормите за допустими емисии

Нормите за допустими емисии във въздуха и във водата, се считат за спазени, ако са изпълнени условията, описани в приложение VI, част 8.

Член 50

Условия на експлоатация

1.   Инсталациите за изгаряне на отпадъци биват експлоатирани така, че да достигат равнище на изгаряне, при което съдържанието на общ органичен въглерод в пепелта и сгуриите да бъде по-малко от 3 % от или тяхната загуба при запалване да бъде по-малка от 5 % от сухото тегло на материала. Ако е необходимо, се използват техники за предварителна обработка на отпадъците.

2.   Инсталациите за изгаряне на отпадъци се проектират, оборудват, конструират и експлоатират така, че, дори при най-неблагоприятни условия, температурата на газовете, произлизащи от изгарянето на отпадъци, да бъде повишена след последното впръскване на въздух за горенето по хомогенен и контролиран начин до най-малко 850 °C поне за две секунди.

Инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци се проектират, оборудват, конструират и експлоатират така, че дори при най-неблагоприятни условия температурата на газовете, произлизащи от съвместното изгаряне на отпадъци, да бъде повишена по хомогенен и контролиран начин до най-малко 850 °C поне за две секунди.

Ако се изгарят или изгарят съвместно опасни отпадъци, чието съдържание на халогенизирани органични вещества, изразено в хлор, е по-голямо от 1 %, то температурата, необходима за спазване на разпоредбите на първа и втора алинея, следва да бъде най-малко 1 100 °C.

При инсталации за изгаряне на отпадъци определените в първа и трета алинея температури следва да се измерван близо до вътрешната преграда на горивната камера. Компетентният орган може да разреши измерването да се извършва в друга представителна точка на горивната камера.

3.   Всяка горивна камера на инсталацията за изгаряне на отпадъци бива оборудвана с най-малко една допълнителна горелка. Тази горелка се задейства автоматично, когато температурата на горивните газове падне под температурите, посочени в параграф 2, след последното впръскване на въздух за горенето. Тази горелка бива използвана също и при операциите по пускане и спиране, за да гарантира, че тези температури се поддържат постоянни по време на посочените операции и докато неизгорелите отпадъци се намират в горивната камера.

Допълнителната горелка не може да бъде захранвана с горива, които могат да предизвикат по-високи емисии от тези, създавани при горенето на газьол по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива (39), втечнен газ или природен газ.

4.   Инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци използват автоматична система, която възпрепятства захранването с отпадъци в следните случаи:

а)

по време на операциите по пускане, докато бъде достигната температурата, посочена в параграф 2 от настоящия член, или уточнената в съответствие с член 51, параграф 1 температура;

б)

всеки път, когато температурата, посочена в параграф 2 от настоящия член, или уточнената в съответствие с член 51, параграф 1 температура, не се поддържа;

в)

всеки път, когато непрекъснатите измервания показват, че някоя от нормите за допустими емисии е надхвърлена поради разстройване или повреда на системите за пречистване на отпадъчни газове.

5.   Топлината, отделена от инсталациите за изгаряне на отпадъци или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, се усвоява в рамките на възможното.

6.   Отпадъците от медицински дейности, носещи риск от инфекция, се въвеждат пряко в пещта, без да бъдат смесвани предварително с други категории отпадъци и без да бъдат манипулирани пряко.

7.   Държавите-членки гарантират, че инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци се експлоатира и контролира от физическо лице, имащо компетенциите да осъществява това управление.

Член 51

Разрешение за промяна на условията за експлоатация

1.   Компетентният орган може да разреши условия, различни от тези, установени в член 50, параграфи 1, 2 и 3, а по отношение на температурата — в параграф 4 от посочения член, и фигуриращи в разрешителното за някои категории отпадъци или за някои термични обработки, при условие че са спазени другите изисквания на настоящата глава. Държавите-членки могат да установят правила, регулиращи тези разрешения.

2.   При инсталациите за изгаряне на отпадъци промяната на условията на експлоатация не може да води до повече остатъци или до остатъци по-богати на органични замърсяващи вещества, отколкото остатъците, които са били получени при условията, предвидени в член 50, параграфи 1, 2 и 3.

3.   Емисиите на общ органичен въглерод и на въглероден оксид от инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, на които е издадено разрешение да променят условията на експлоатация в съответствие с параграф 1, се придържат също така към нормите за допустими емисии, определени в приложение VI, част 3.

Емисиите на общ органичен въглерод от котлите за кори от сектора за производство на хартиена каша и на хартия, изгарящи съвместно отпадъци на мястото на производство, които са в експлоатация и притежават разрешително преди 28 декември 2002 г., и на които е разрешено да променят условията на експлоатация в съответствие с параграф 1, следва да се придържат също така към фигуриращите в приложение VI, част 3 норми за допустими.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията всички условията на експлоатация, които са разрешени съгласно параграфи 1, 2 и 3, и резултатите от осъществените проверки в рамките на информацията, предоставяна в съответствие с изискванията за представяне на доклади съгласно член 72.

Член 52

Доставяне и приемане на отпадъци

1.   Операторът на инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци взима всички необходими предпазни мерки относно доставянето и приемането на отпадъците, с цел да предотврати или да намали във възможно най-голяма степен замърсяването на въздуха, почвата, повърхностните и подземните води, както и други отрицателни въздействия върху околната среда, миризми и шум и преки рискове за здравето на хората.

2.   Операторът определя масата на всеки вид отпадъци, ако е възможно съгласно Европейския списък с отпадъци, установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията, преди да приеме отпадъците в инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци.

3.   Преди отпадъците да могат да бъдат приети в дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, операторът следва да набави наличната информация за отпадъците, с цел да провери спазването на изискванията на разрешителното, уточнени в член 45, параграф 2.

Тази информация включва следното:

а)

цялата административна информация за процеса на производство, съдържаща се в документите, посочени в параграф 4, буква а);

б)

физическия и, доколкото е възможно, химическия състав на отпадъците, както и всяка друга информация, позволяваща да се прецени дали са подходящи за предвидената обработка по изгаряне;

в)

рисковете, характерни за отпадъците, веществата, с които те не могат да бъдат смесвани и предпазните мерки, които трябва да се вземат по време на тяхното манипулиране.

4.   Преди опасните отпадъци да се приемат в дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, операторът осъществява поне следните процедури:

а)

проверка на необходимите документи по смисъла на Директива 2008/98/ЕО и при нужда, по смисъла на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превоза на отпадъци (40), както и законодателството, отнасящо се до превоза на опасни товари;

б)

вземане на представителни проби, доколкото е целесъобразно, и по възможност преди разтоварването, за да се провери посредством проверки тяхната съобразност с информацията, предвидена в параграф 3, и за да се позволи на компетентните орган да определят характера на обработваните отпадъци.

Пробите, посочени в буква б), се съхраняват най-малко един месец след изгарянето или съвместното изгаряне на въпросните отпадъци.

5.   Компетентният орган може да предвиди изключения от параграфи 2, 3 и 4 за инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, които са част от инсталация, попадаща в обхвата на глава II и изгарят или изгарят съвместно единствено отпадъци, генерирани от посочената инсталация.

Член 53

Остатъци

1.   Количеството и вредността на остатъците се свеждат до минимум. Остатъците се рециклират, когато това е целесъобразно, пряко в инсталацията или извън нея.

2.   Превозът и междинното складиране на сухите остатъци във вид на прах се осъществяват по такъв начин, че да се избегне разпръскването на тези остатъци в околната среда.

3.   Преди да бъдат определени начините за обезвреждане или рециклиране на остатъците, се извършват подходящи опити, за да се определят физическите и химическите характеристики, както и потенциалът на замърсяване на остатъците. Тези опити обхващат общата разтворима фракция и разтворимата фракция на тежките метали.

Член 54

Съществена промяна

Промяната в експлоатацията на дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, обработваща единствено безопасни отпадъци, в инсталация по глава II, която включва изгаряне или съвместно изгаряне на опасни отпадъци, се счита за съществена промяна.

Член 55

Отчетност и информиране на обществеността относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци

1.   Заявления за нови разрешителни за инсталации за изгаряне на отпадъци и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци се предоставят на обществеността на едно или повече места за достатъчен период от време, за да се даде възможност на обществеността да повдигне възражения срещу заявленията, преди компетентният орган да вземе решение. Това решение, придружено от най-малко един екземпляр от разрешителното, и всяко последващо актуализиране, биват също предоставени на обществено разположение.

2.   За инсталациите за изгаряне на отпадъци или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, чийто номинален капацитет е равен на или по-голям от два тона на час, докладът, посочен в член 72, следва да съдържа информация, отнасяща се до функционирането и мониторинга на инсталацията и да представя развитието на операциите по изгаряне и съвместно изгаряне, както и емисиите в атмосферата и във водата по отношение на нормите за допустими емисии. Тази информация се предоставя на разположение на обществеността.

3.   Компетентният орган подготвя списък на инсталациите за изгаряне на отпадъци или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, чийто номинален капацитет е по-малък от два тона на час, и го предоставя на обществено разположение.

ГЛАВА V

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИНСТАЛАЦИИ И ДЕЙНОСТИ, ПРИ КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОРГАНИЧНИ РАЗТВОРИТЕЛИ

Член 56

Обхват

Настоящата глава се отнася за дейностите, изброени в приложение VII, част 1 и, когато е приложимо, за дейностите, достигащи потребителските прагове, определени в част 2 от посоченото приложение.

Член 57

Определения

По смисъла на настоящата глава се прилагат следните определения:

1.

„съществуваща инсталация“ означава инсталация, функционираща на 29 март 1999 г., или получила разрешително или регистрирана преди 1 април 2001 г. или чийто оператор е подал пълно заявление за разрешително преди 1 април 2001 г., при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 1 април 2002 г.;

2.

„отпадъчни газове“ означава окончателното изпускане във въздуха на газове, съдържащи летливи органични съединения или други замърсители, от комин или пречиствателно съоръжение;

3.

„дифузни емисии“ означава всички изпускани във въздуха, почвата и водите емисии на летливи органични съединения, които не се съдържат в отпадъчни газове, както и съдържащите се в каквито и да е продукти разтворители, освен ако в приложение VII, част 2 не е посочено друго.

4.

„общи емисии“ означава сбора от дифузни емисии и емисиите в отпадъчни газове;

5.

„смес“ означава смес по смисъла на определението, съдържащо се в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (41),

6.

„лепило“ означава всяка смес, включително всички органични разтворители или смеси, съдържащи органични разтворители, които са необходими за правилното ѝ приложение, използвана за слепване на отделни части на продукт;

7.

„мастило“ означава смес, включително всички органични разтворители или смеси, съдържащи органични разтворители, които са необходими за правилното ѝ приложение, използвана в печатарската дейност за отпечатване на текст или изображения върху повърхност;

8.

„лак“ означава прозрачно покритие;

9.

„потребление“ означава общото количество вложени органични разтворители в дадена инсталация за една календарна година или за всеки друг 12-месечен период без летливите органични съединения, които са оползотворени за повторна употреба;

10.

„вложено количество“ означава количеството органични разтворители и тяхното количество в смеси, използвани при осъществяването на определена дейност, включително рециклираните във и извън инсталацията разтворители и разтворителите, които се броят всеки път, когато се използват за осъществяване на дейността;

11.

„повторна употреба“ означава употребата на органични разтворители, оползотворени от инсталацията за каквато и да е техническа или търговска цел, включително употребата им като гориво, но без окончателното обезвреждане на такива оползотворени органични разтворители като отпадъци;

12.

„контролирани условия“ означава условията, при които инсталацията се експлоатира така, че изпусканите вследствие на дейността летливи органични съединения се събират и отвеждат контролирано през комин или през пречиствателно съоръжение, поради което не са напълно дифузни;

13.

„операции по пускане и спиране“ означава операции, с изключение на характеризиращите се с редовни колебания фази на дейността, по въвеждане или извеждане от експлоатация, или довеждане или извеждане от състояние на работа на празен ход на дейност, част от оборудване или резервоар.

Член 58

Заместване на опасни вещества

Веществата или смесите, които заради съдържанието си на летливи органични съединения, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за възпроизводството съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008, са означени или трябва да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F, се заменят, доколкото е възможно, с по-малко вредни вещества или смеси.

Член 59

Контрол на емисиите

1.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяка инсталация спазва всяко едно от следните:

а)

емисиите на летливи органични съединения от инсталации не превишават нормите за допустими емисии в отпадъчни газове и нормите за допустими дифузни емисии, или нормите за допустими общи емисии, както и други изисквания, предвидени в приложение VII, части 2 и 3, са спазени;

б)

изискванията на плана за намаляване, установен в приложение VII, част 5, при условие че се постига равностойно намаляване на емисиите, в сравнение с намаляването, постигнато чрез прилагане на нормите за допустими емисии, посочени в буква а).

Съгласно член 72, параграф 1 държавите-членки докладват на Комисията за напредъка при постигане на равностойното намаляване на емисиите, посочено в буква б).

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), когато операторът докаже пред компетентния орган, че нормата за допустими дифузни емисии е технически или икономически неосъществима за отделна инсталация, компетентният орган може да разреши надвишаването на тази норма за допустимите емисии, при условие че не се очакват значителни рискове за здравето на човека и за околната среда и че операторът докаже пред компетентния орган, че се използват най-добрите налични техники.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, за дейностите по нанасяне на покритие, обхванати от точка 8 от таблицата в приложение VII, част 2, които не могат да бъдат извършени при контролирани условия, компетентният орган може да разреши емисиите от инсталацията да не съответстват на изискванията, определени в посочения параграф, ако операторът докаже пред компетентния орган, че това съответствие е технически или икономически неосъществимо, и че са използвани най-добрите налични техники.

4.   В съответствие с член 72, параграф 2 държавите-членки докладват на Комисията за дерогациите, посочени в параграфи 2 и 3.

5.   Емисиите на летливи органични съединения, които са означени или трябва да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F или емисиите на халогенирани летливи органични съединения, които са означени или трябва да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351, се контролират при контролирани условия, доколкото опазването на общественото здраве и околната среда е технически и икономически осъществимо, и не следва да надвишават съответните норми за допустими емисии, установени в приложение VII, част 4.

6.   Инсталации, в които се извършват две или повече дейности, всяка от които превишава праговете в приложение VII, част 2 следва да:

а)

отговарят, по отношение на веществата, посочени в параграф 5, на изискванията на посочения параграф за всяка дейност поотделно;

б)

по отношение на всички други вещества следва или да:

i)

отговарят на изискванията на параграф 1 за всяка дейност поотделно; или

ii)

общите им емисии на летливи органични съединения да не превишават емисиите, които биха се получавали, ако не се прилагат разпоредбите на подточка i).

7.   По време на дейностите по пускане и спиране на инсталацията следва да се вземат всички подходящи предохранителни мерки за свеждане до минимум на емисиите на летливи органични съединения.

Член 60

Мониторинг на емисиите

Държавите-членки гарантират чрез уточняване в условията на разрешението или чрез общи правила със задължителна сила, че измерванията на емисии се извършват в съответствие с приложение VII, част 6.

Член 61

Спазване на нормите за допустими емисии

Нормите за допустими емисии в отпадъчни газове се считат за спазени, ако са изпълнени условията, установени в приложение VII, част 8.

Член 62

Представяне на доклади за спазване на условията

Операторът предоставя на компетентния орган, при поискване, данни, които да позволяват на компетентния орган да провери спазването на един от следните елементи:

а)

нормите за допустими емисии в отпадъчни газове, нормите за допустими дифузни емисии и нормите за допустими общи емисии;

б)

изискванията на плана за намаляване съгласно приложение VII, част 5;

в)

дерогациите, предоставени в съответствие с член 59, параграфи 2 и 3.

Това може да съдържа план за управление на разтворителите, съставен в съответствие с приложение VII, част 7.

Член 63

Съществена промяна на съществуващи инсталации

1.   Промяна в средното максимално количество вложени органични разтворители в дадена инсталация в рамките на едно денонощие, ако инсталацията функционира съгласно проектираната си производителност при условия, различни от операциите по пускане и спиране на инсталацията и поддръжка на оборудването, се счита за съществена, в случай че води до повишаване на емисиите на летливи органични съединения с повече от:

а)

25 % за инсталация осъществяваща или дейности, които попадат в по-ниския диапазон на прагове, посочени в точки 1, 3, 4, 5, 8, 10, 13, 16 или 17 от таблицата в приложение VII, част 2, или дейности, които попадат в някоя от другите категории, посочени в приложение VII, част 2, и която инсталация има потребление на разтворители по-малко от 10 тона годишно;

б)

10 % за всички други инсталации.

2.   Когато дадена съществуваща инсталация претърпява съществена промяна или за първи път попада в обхвата на настоящата директива след извършване на съществена промяна, тази част от инсталацията, която претърпява съществена промяна, се разглежда като нова инсталация или като съществуваща инсталация, при условие че общите емисии на цялата инсталация не надвишават онези, които биха се получили, ако съществено променената част бъде разглеждана като нова инсталация.

3.   В случай на съществена промяна компетентният орган проверява съответствието на инсталацията с изискванията на настоящата директива.

Член 64

Обмен на информация относно заместване на органични разтворители

Комисията организира обмен на информация с държавите-членки, съответния сектор на промишлеността и неправителствени организации, съдействащи за опазването на околната среда относно използването на органични разтворители и техните потенциални заместители и техниките, които имат най-малко потенциално въздействие върху въздуха, водите, почвите, екосистемите и човешкото здраве.

Организира се обмен на информация по всеки един от следните въпроси:

а)

годност за употреба;

б)

потенциално въздействие върху човешкото здраве, и по-специално професионалното излагане на въздействие;

в)

потенциално въздействие върху околната среда;

г)

икономическите последици, по-специално разходите и ползите от съществуващите възможности.

Член 65

Достъп до информация

1.   Решението на компетентния орган, включително най-малкото екземпляр от разрешителното и всички евентуални последващи актуализации, се предоставят на обществеността.

На обществеността се предоставят приложимите за инсталациите общи правила със задължителна сила и списъкът на инсталациите, които подлежат на предоставяне на разрешително и на регистрация.

2.   Притежаваните от компетентния орган резултати от мониторинга на емисиите в съответствие с член 60 се предоставят на разположение на обществеността.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат при спазване на ограниченията, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/4/ЕО.

ГЛАВА VI

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНСТАЛАЦИИ, ПРОИЗВЕЖДАЩИ ТИТАНОВ ДИОКСИД

Член 66

Обхват

Настоящата глава се отнася до инсталации, произвеждащи титанов диоксид.

Член 67

Забрана за обезвреждане на отпадъци

Държавите-членки забраняват обезвреждането на следните видове отпадъци във всякакви водни обекти, морета или океани:

а)

твърди отпадъци;

б)

изходните течности, получени от фазата на филтрация след хидролиза на титанилов сулфатен разтвор от инсталации, прилагащи сулфатната технология; включително киселинните отпадъци, свързани с такива течности, които съдържат общо повече от 0,5 % свободна сярна киселина и различни тежки метали и включително такива изходни течности, които са разредени до съдържание на 0,5 % или под 0,5 % свободна сярна киселина;

в)

отпадъци от инсталации, прилагащи хлоридната технология, съдържащи повече от 0,5 % свободна солна киселина и различни тежки метали, включително отпадъци, разредени до съдържание 0,5 % или под 0,5 % на свободна солна киселина;

г)

соли от филтрирането, утайки и течни отпадъци, получени от преработката (концентрация или неутрализация) на отпадъците, посочени в букви б) и в) и съдържащи различни тежки метали, без да се включват неутрализирани и филтрирани или декантирани отпадъци, които съдържат само следи от тежки метали, и които преди всяко разтваряне имат киселинност над 5,5.

Член 68

Контрол на емисиите във водата

Емисиите във водата от инсталациите не следва да надвишават нормите за допустими емисии, установени в приложение VIII, част 1.

Член 69

Предотвратяване и контрол на емисиите в атмосферата

1.   Емисиите на киселинни капки от инсталациите следва да се предотвратяват;

2.   Емисиите в атмосферата от инсталациите не следва да надвишават нормите за допустими емисии, установени в приложение VIII, част 2.

Член 70

Мониторинг на емисиите

1.   Държавите-членки гарантират мониторинга на емисиите във водата, така че компетентният орган да може да извършва проверки за спазване на условията на разрешителното и на член 68.

2.   Държавите-членки гарантират мониторинга на емисиите в атмосферата, така че компетентният орган да може да извършва проверки за спазване на условията на разрешителното и на член 69. Този мониторинг включва най-малкото мониторинг на емисиите съгласно приложение VIII, част 3.

3.   Мониторингът се извършва в съответствие със стандартите на CEN или, ако стандартите на CEN не са достъпни, в съответствие със стандартите на ISO, националните или международните стандарти, гарантиращи представянето на данни с равностойно научно качество.

ГЛАВА VII

КОМИТЕТ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 71

Компетентни органи

Държавите-членки определят компетентните власти, отговорни за изпълняване на задълженията, произтичащи от настоящата директива.

Член 72

Представяне на доклади от страна на държавите-членки

1.   Държавите-членки гарантират, че на Комисията ще бъде предоставяна информация относно изпълнението на настоящата директива, относно представителните данни за емисии и други форми на замърсяване върху околната среда, относно нормите за допустими емисии, прилагането на най-добрите налични техники в съответствие с членове 14 и 15 и относно напредъка, постигнат във връзка с разработването и прилагането на най-новите техники в съответствие с член 27. Държавите-членки предоставят информацията в електронен формат.

2.   Определят се видът, форматът и честотата на подаване на информацията, която трябва да бъде предоставена съгласно параграф 1 в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2. Последната включва определянето на конкретните дейности и замърсители, за които се предоставят данните, посочени в параграф 1.

3.   За всички горивни инсталации, обхванати от глава III от настоящата директива, от 1 януари 2016 г. държавите-членки изготвят ежегодно списък на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, както и на енергийната стойност.

Като се вземат предвид правилата за обединяване, посочени в член 29, компетентният орган получава следните данни за всяка горивна инсталация:

а)

обща номинална входяща топлинна мощност (MW) на горивната инсталация;

б)

вид горивна инсталация: котел, газова турбина, газов двигател, дизелов двигател, друго (видът се уточнява);

в)

дата на започване на експлоатацията на горивната инсталация;

г)

общи годишни емисии (тонове на година) на серен диоксид, азотни оксиди и прах (общо количество частици в суспензия);

д)

брой оперативни часове на горивната инсталация;

е)

обща годишна енергийна стойност по отношение на нетната калорийност (TJ на година), разделена в следните категории горива: каменни въглища, лигнитни въглища, биомаса, торф, други твърди горива (видът се уточнява), течни горива, природен газ, други газове (видът се уточнява).

Съдържащите се в списъците годишни данни за всяка отделна горивна инсталация се предоставят на Комисията при поискване.

Извлечение от списъците се предоставя на Комисията на всеки три години в срок от дванадесет месеца след изтичането на съответния тригодишен период. В извлечението се посочват отделно данните за горивните инсталации в рафинерии.

В съответствие с Директива 2003/4/ЕO, Комисията предоставя на държавите-членки и на обществеността извлечение от сравнението и оценката на списъците в срок от 24 месеца след изтичането на съответния тригодишен период.

4.   Считано от 1 януари 2016 г., държавите-членки ежегодно представят на Комисията следните данни:

а)

за горивни инсталации, към които се прилага член 31, съдържанието на сяра в използваното твърдо гориво, добито в страната, и постигнатата степен на десулфуризация, като средна месечна стойност, както и

б)

за горивни инсталации, чиято годишна експлоатация не превишава 1 500 часа годишно, като плаваща средна величина, изчислена за период от 5 г., броят работни часове на година.

Член 73

Преглед

1.   До … (42) и на всеки три години след това, Комисията представя доклад до Европейския парламент и Съвета с преглед на изпълнението на настоящата директива въз основа на информацията, посочена в член 72, придружен, когато е необходимо, от законодателно предложение.

2.   До 31 декември 2012 г. Комисията преразглежда необходимостта от:

а)

контролиране на емисиите от:

i)

изгарянето на горива в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност под 50 MW;

ii)

интензивното отглеждане на едър рогат добитък; и

iii)

разпространението на оборски тор; както и

б)

установяването в приложение I на следното:

i)

диференцирани допустими стойности за капацитет на отглеждане на различни видове птици;

ii)

допустими стойности за капацитет на едновременно отглеждане на различни видове животни в една и съща инсталация.

Тя докладва на Европейския парламент и на Съвета относно резултатите от това преразглеждане, като по целесъобразност докладът е придружен от законодателно предложение.

Член 74

Изменения на приложения

За да може разпоредбите на настоящата директива да бъдат адаптирани към научно-техническия прогрес въз основа на най-добрите налични техники, Комисията приема в съответствие с член 76 делегирани актове по отношение на адаптирането на приложение V, части 3 и 4, приложение VI, части 2, 6, 7 и 8 и приложение VII, части 5, 6, 7 и 8 към научно-техническия прогрес.

Член 75

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид и разпоредбите на член 8 от същото решение.

Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 76

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието за приемане на делегираните актове, посочени в член 74, се предоставя на Комисията за срок от пет години от влизането в сила на настоящата директива. Комисията представя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощието се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът го отмени в съответствие с член 77.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощието за приемане на делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в членове 77 и 78.

Член 77

Оттегляне на делегирането

1.   Делегирането на правомощието, посочено в член 74, може да бъде оттеглено от Европейския парламент или от Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощието, уведомява другата институция и Комисията най-късно един месец преди да вземе окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, по отношение на които може да се извърши оттегляне, както и причините за него.

3.   Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията посочени в това решение. То поражда действие незабавно или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 78

Възражения срещу делегираните актове

1.   Европейският парламент или Съветът може да възрази срещу делегирания акт в срок от три месеца, считано от датата на уведомлението.

2.   Ако при изтичането на този срок нито Европейският парламент, нито Съветът не е възразил срещу делегирания акт или ако преди тази дата и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията за решението си да не правят възражения, делегираният акт влиза в сила на датата, предвидена в него.

3.   Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегирания акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 79

Санкции

Държавите-членки определят санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Така предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези разпоредби най-късно до … (32) и я нотифицират незабавно за всяко последващо изменение, отнасящо се до тях.

Член 80

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, член 3 параграфи 10—13, 17—22, 25—29 и 33—35, член 4, параграфи 2 и 3, член 5, параграф 1, член 7, членове 8 и 10, член 11, букви д) и з), член 12, параграф 1, букви д) и з), член 13, параграф 7, член 14, параграф 1, буква в), подточка ii), член 14, параграф 1, буква г), д), е) и з), член 14, параграфи 2—7, член 15, параграфи 2—5, членове 16, 17 и 19, член 21, параграфи 2—5, членове 22 и 23, член 24, параграфи 2, 3 и 4, членове 27, 28 и 29, член 30, параграфи 3, 4, 7, 8 и 9, членове 31, 32, 33, 34, 35 и 36, член 38, член 40, параграфи 2 и 3, членове 41, 42 и 43, член 45, параграфи 1 и 2, член 57, параграф 1, член 58, член 59, параграф 5, член 63, член 70, параграфи 2 и 3, членове 71, 72 и 79, както и с първа алинея и точки 1.4, 2.5, буква б), 3.1, 4, 5, 6.1, буква в), 6.4, буква б), 6.9, 6.10 и 6.11 от приложение I, приложение II, приложение III, точка 12, приложение V, приложение VI, част 1, буква б), част 4, точки 2.2, 2.4, 3.1, 3.2, част 6, точки 2.5 и 2.6, част 8, точка 1.1, буква г), приложение VII, част 4, точка 2, част 5, точка 1, част 7, точка 3, приложение VIII, част 1, точка 1 и точка 2, буква в), част 2, точки 2 и 3 и част 3 не по-късно от … (32).

Те прилагат тези мерки считано от същата тази дата.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 81

Отмяна

1.   Директиви 78/176/ЕИО, 82/883/ЕИО, 92/112/ЕИО, 1999/13/ЕО, 2000/76/ЕО и 2008/1/ЕО, изменени от актовете, изброени в приложение IX, част А, се отменят считано от … (34), без да се засягат задълженията на държавите-членки относно срока за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение IX, част Б.

2.   Директива 2001/80/ЕО, изменена с актовете, изброени в приложение IX, част Б, се отменя считано от 1 януари 2016 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно срока за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение IX, част Б.

3.   Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение Х.

Член 82

Преходни разпоредби

1.   По отношение на инсталации, изпълняващи дейности, посочени в приложение I, точка 1.1 за дейности с номинална входяща топлинна мощност по-голяма от 50 МW, точки 1.2 и 1.3, точка 1.4, буква а), точки 2.1—2.6, точки 3.1—3.5, точки 4.1—4.6 за дейности относно производство чрез химична обработка, точки 5.1 и 5.2 за дейности, уредени от Директива 2008/1/ЕО, точка 5.3, буква а), подточки i) и ii), точка 5.4, точка 6.1, букви а) и б), точки 6.2 и 6.3, точка 6.4, буква а), точка 6.4, буква б) за дейности, уредени от Директива 2008/1/ЕО, точка 6.4, буква в) и точки 6.5—6.9, които са в експлоатация и притежават разрешително преди … (32) или операторите, на които са подали пълно заявление за получаване на разрешително преди тази дата, при условие че посочените инсталации са пуснати в експлоатация не по-късно от … (34), държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с член 80, параграф 1, считано от … (34), с изключение на глава III и приложение V.

2.   По отношение на инсталации, изпълняващи дейности, посочени в приложение I, точка 1.1 за дейности с номинална входяща топлинна мощност по-голяма от 50 МW, точка 1.4, буква б), точки 4.1—4.6 за дейности относно производство чрез биологична обработка, точки 5.1 и 5.2 за дейности, които не са уредени от Директива 2008/1/ЕО, точка 5.3, букви а), подточки iii)—v), точка 5.3, буква б), точки 5.5 и 5.6, точка 6.1, буква в), точка 6.4, буква б) за дейности, които не са уредени от Директива 2008/1/ЕО и точки 6.10 и 6.11, които са в експлоатация преди … (32), държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с член 80, параграф 1, считано от … (43).

3.   По отношение на горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 2, държавите-членки прилагат, считано от 1 януари 2016 г., законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с член 80, параграф 1, за да се съобразят с разпоредбите на приложение V, глава III.

4.   По отношение на горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 3, държавите-членки спират да прилагат разпоредбите на Директива 2001/80/EО след … (32).

5.   По отношение на горивни инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, приложение VI, част 4, точка 3.1 се прилага до:

a)

31 декември 2015 г. за горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 2;

б)

 (32), за горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 3.

6.   Точка 3.2 от приложение VI, част 4 се прилага по отношение на горивни инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци от:

a)

1 януари 2016 г. за горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 2;

б)

 (32), за горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 3.

7.   Член 58 се прилага от 1 юни 2015 г. До тази дата вещества или смеси, които заради съдържанието си на летливи органични съединения, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за възпроизводството съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 са означени или трябва да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F, или с фразите за риск R45, R46, R49, R60 или R61, се заменят, доколкото е възможно, с по-малко вредни вещества или смеси в най-кратък срок.

8.   Член 59, параграф 5 се прилага от 1 юни 2015 г. До тази дата емисиите на летливи органични съединения, които са означени или трябва да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F, или с фразите за риск R45, R46, R49, R60 или R61, или халогенирани летливи органични съединения, които са означени или трябва да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351, или фразите за риск R40 или R68, се контролират при контролирани условия, доколкото опазването на общественото здраве и околната среда е технически и икономически осъществимо, и не надвишават съответните пределни стойности за допустими емисии, установени в приложение VII, част 4.

9.   Приложение VII, част 4, точка 2 се прилага от 1 юни 2015 г. До тази дата емисиите на халогенирани летливи органични съединения, които са означени или трябва да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351, или фразите за риск R40 или R68, когато масовият дебит на общото количество съединения, водещ до обозначаване с предупрежденията за опасност H341 или H351, или фразите за риск R40 или R68 е по-висок или равен на 100 g/h, трябва да се съблюдава пределно допустима стойност на емисиите от 20 mg/Nm3. Пределно допустимата стойност на емисиите се отнася за общото количество на отделните съединения.

Член 83

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 84

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в … на

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  ОВ С 182, 4.8.2009 г., стр. 46.

(2)  ОВ C 325, 19.12.2008 г., стр. 60.

(3)  Становище на Европейския парламент от 10 март 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник), позиция на Съвета от … (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник).

(4)  ОВ L 54, 25.2.1978 г., стр. 19

(5)  ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 1

(6)  ОВ L 409, 31.12.1992 г., стр. 11.

(7)  ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1

(8)  ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91.

(9)  ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1

(10)  ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8

(11)  ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1

(12)  ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

(13)  ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40

(14)  ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13

(15)  ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.

(16)  ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22

(17)  ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1

(18)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(19)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(20)  ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1.

(21)  ОВ L 125, 21.5.2009 г., стр. 75.

(22)  ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.

(23)  ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

(24)  ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1

(25)  ОВ L 303, 31.10.1990 г., стр. 6.

(26)  ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 37.

(27)  ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3

(28)  Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3).

(29)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87.

(30)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(31)  ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19.

(32)  ОВ: Две години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(33)  ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

(34)  ОВ: Три години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(35)  ОВ: датата на влизане в сила на настоящата директива.

(36)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114.

(37)  ОВ: 6 месеца от влизането в сила на настоящата директива.

(38)  ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1.

(39)  ОВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13.

(40)  ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.

(41)  ОВ L 136, 29.5.2007 г., стр. 33.

(42)  ОВ: пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

(43)  ОВ: 54 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Категории дейности, посочени в член 10

Посочените по-долу прагови стойности по принцип се отнасят до производствените капацитети или обемите произведена продукция. Когато няколко дейности, които попадат в един и същ вид дейност, съдържащ прагова стойност, се изпълняват в една и съща инсталация, капацитетите на такива дейности се сумират. По отношение на дейностите по управление на отпадъците, това изчисление се прилага към равнището на дейности 5.1, 5.3, буква а) и 5.3, буква б).

Комисията създава насоки относно:

а)

отношението между дейностите по управление на отпадъците, описани в настоящото приложение, и дейностите, описани в приложения I и II към Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците; както и

б)

тълкуването на термина „промишлен мащаб“ във връзка с описанието на дейностите в областта на химическата промишленост, описани в настоящото приложение.

Енергийно стопанство

1.1.   Изгаряне на горива в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW.

1.2.   Рафиниране на суров нефт и газ

1.3.   Производство на кокс.

1.4.   Газифициране или втечняване на:

а)

въглища;

б)

други горива в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от 20 MW или повече.

Производство и обработване на метали

2.1.   Пържене и агломериране на метални руди (включително сулфидни руди).

2.2.   Производство на чугун и стомана (първично или вторично топене), включително непрекъснато леене, с капацитет над 2,5 тона за час.

2.3.   Обработване на черни метали:

а)

експлоатация на станове за горещо валцоване с капацитет над 20 тона нерафинирана стомана за час;

б)

експлоатация на ковашки цехове с чукове, чиято енергия превишава 50 килоджаула на чук, където използваната топлинна мощност превишава 20 MW;

в)

нанасяне на защитни покрития от разтопен метал с консумация над 2 тона нерафинирана стомана за час.

2.4.   Експлоатация на леярни за черни метали с производствен капацитет над 20 тона дневно.

2.5.   Обработване на цветни метали:

а)

производство на цветни нерафинирани метали от руди, обогатени продукти или вторични суровини чрез металургични, химични и електролитни процеси;

б)

топене, включително сплавяване на цветни метали, включително на отпадни продукти, и експлоатация на леярни за цветни метали с капацитет на топене над 4 тона дневно за олово и за кадмий и 20 тона дневно за всички останали метали.

2.6.   Повърхностна обработка на метали или пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30 m3.

Добив и преработка на нерудни минерални суровини

3.1.   Производство на цимент, вар и магнезиев оксид:

а)

производство на циментен клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 тона дневно или в други пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно;

б)

производство на вар в пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно;

в)

производство на магнезиев оксид в пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно.

3.2.   Производство на азбест или изработване на продукти на азбестова основа.

3.3.   Производство на стъкло, включително стъклени влакна, с топилен капацитет над 20 тона дневно.

3.4.   Разтопяване на минерални вещества, включително производство на минерални влакна, с топилен капацитет над 20 тона дневно.

3.5.   Изработване на керамични продукти чрез изпичане, по-конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия с производствен капацитет над 75 тона дневно; или или с капацитет на пещта над 4 m3 и с плътност на подреждане за една пещ над 300 kg/m3.

Химическа промишленост

За целите на настоящия раздел, производство в смисъла на категориите дейности, съдържащи се в настоящия раздел, означава производство в промишлен мащаб чрез химична или биологична обработка на вещества или групи вещества от списъка в точки от 4.1 до 4.6.

4.1.   Производство на органични химически вещества, като:

а)

прости въглеводороди (ациклични и циклични, наситени и ненаситени, алифатни и ароматни);

б)

кислородсъдържащи въглеводороди, като алкохоли, алдехиди, кетони, карбоксилни киселини, естери и смеси от естери, ацетати, етери, включително биодизел, прекиси и епоксидни смоли;

в)

серосъдържащи въглеводороди;

г)

азотосъдържащи въглеводороди, като амини, амиди, съединения на тривалентния азот, нитросъединения или нитрати, нитрили, цианати, изоцианати;

д)

фосфоросъдържащи въглеводороди;

е)

халогеносъдържащи въглеводороди;

ж)

органометални съединения;

з)

пластмаси (полимери, синтетични влакна и влакна на целулозна основа);

и)

синтетичен каучук;

й)

багрила и пигменти;

к)

повърхностноактивни средства и повърхностноактивни вещества.

4.2.   Производство на неорганични химически вещества, като:

а)

газове като амоняк, хлор или хлороводород, флуор или флуороводород, въглеродни оксиди, съединения на сярата, азотни оксиди, водород, серен диоксид, карбонилхлорид;

б)

киселини като хромова киселина, флуороводородна киселина, фосфорна киселина, азотна киселина, хлороводородна киселина, сярна киселина, олеум, сернисти киселини;

в)

основи като амониев хидрооксид, калиев хидрооксид, натриев хидрооксид;

г)

соли като амониев хлорид, калиев хлорат, калиев карбонат, натриев карбонат, перборат, сребърен нитрат;

д)

неметали, метални оксиди и други неорганични съединения, като: калциев карбид, силиций, силициев карбид.

4.3.   Производство на фосфорни, азотни и калиеви торове (прости или смесени торове).

4.4.   Производството на продукти за защита на растенията и биоциди.

4.5.   Производство на фармацевтични продукти, включително междинни продукти.

4.6.   Производство на експлозиви.

Управление на отпадъците

5.1.   Обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци, с капацитет над 10 тона дневно, включващо една или повече от следните дейности:

а)

биологично третиране;

б)

физикохимично третиране;

в)

прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя друга от дейностите, изброени в точки 5.1. и 5.2;

г)

препакетиране преди подлагане на някоя друга от дейностите, изброени в точки 5.1 и 5.2;

д)

пречистване/регенериране на разтворители;

е)

рециклиране/възстановяване на неорганични материали, различни от метали или метални съединения;

ж)

регенериране на киселини и основи;

з)

възстановяване на компоненти, използвани за намаляване на замърсяването;

и)

възстановяване на компоненти от катализатори;

й)

повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла;

к)

повърхностно събиране.

5.2.   Обезвреждане и оползотворяване на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне:

а)

за неопасни отпадъци с капацитет над 3 тона за час;

б)

за опасни отпадъци с капацитет над 10 тона дневно.

а)

Обезвреждане на неопасни отпадъци с капацитет над 50 тона дневно, включващо една или повече от следните дейности, и изключващо дейностите, които попадат в обхвата на Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води (1):

i)

биологично третиране;

ii)

физикохимично третиране;

iii)

подготовка на отпадъци за изгаряне или съвместно изгаряне;

iv)

третиране на шлака и пепел;

v)

третиране в трошачки на отпадъци от метал, включително отпадъци от електрическо и електронно оборудване и излезли от употреба превозни средства и техните компоненти.

б)

оползотворяване или комбинация от оползотворяване и обезвреждане на неопасни отпадъци с капацитет над 75 тона дневно, включващо една или повече от следните дейности, и изключващо дейностите, които попадат в обхвата на Директива 91/271/ЕИО:

i)

биологично третиране;

ii)

подготовка на отпадъци за изгаряне или съвместно изгаряне;

iii)

третиране на шлака и пепел;

iv)

третиране в трошачки на отпадъци от метал, включително отпадъци от електрическо и електронно оборудване и излезли от употреба превозни средства и техните компоненти..

Когато единствената извършвана дейност за третиране на отпадъци е анаеробно разлагане, праговата стойност на капацитета за тази дейност е 100 тона на ден.

5.4.   Депа, както са определени в член 2, буква ж) от Директива 1999/31/ЕО, приемащи над 10 тона дневно отпадъци или с общ капацитет над 25 000 тона, с изключение на депата за инертни отпадъци.

5.5.   Временно съхраняване на опасни отпадъци, които не попадат в обхвата на точка 5.4., до извършване на някоя от дейностите, изброени в точки 5.1. и 5.2., с общ капацитет над 50 тона, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на генериране до събирането им.

5.6.   Подземно съхраняване на опасни отпадъци с общ капацитет над 50 тона.

Други дейности

6.1.   Производство в промишлени условия на:

а)

целулоза от дървесина или други влакнести материали;

б)

хартия или картон с производствен капацитет над 20 тона дневно;

в)

една или повече от следните дървесни плоскости: плочи, наречени ori5 „ented strand board“, плочи от дървесни частици или плочи от дървесни влакна, с производствен капацитет над 600 m3 дневно.

6.2.   Предварителна обработка (дейности като: измиване, избелване, мерсеризиране) или багрене на текстилни влакна и/или текстил с капацитет над 10 тона дневно.

6.3.   Дъбене на необработени и сурови кожи при капацитет над 12 тона готова продукция дневно.

а)

Експлоатация на кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо дневно.

б)

Третиране и преработване, без случаите само на опаковане, на следните суровини, независимо дали са предварително обработени или не, предназначени за производство на хранителни продукти или фураж от:

i)

само животински суровини (без обработването само на мляко) с производствен капацитет над 75 тона готова продукция дневно;

ii)

само растителни суровини с производствен капацитет над 300 тона готова продукция дневно или 600 тона готова продукция дневно, когато инсталацията работи в продължение на не повече от 90 последователни дни през която и да е година.

iii)

животински и растителни суровини, както в комбинирани, така и в отделни продукти, с производствен капацитет на готова продукция в тонове дневно по-голям съответно от:

75, ако величината А е равна на или по-голяма от 10; или

[300- (22,5 × A)] във всички останали случаи;

където „А“ представлява съдържанието на животински съставки (в проценти от теглото) в готовата продукция по производствен капацитет.

В крайното тегло на готовата продукция не се включва теглото на опаковката.

Настоящата подточка не се отнася за случаите, когато използваната суровина е само мляко.

Image

в)

Третиране и преработване само на мляко, с количество постъпващо мляко над 200 тона дневно (средна стойност за година).

6.5.   Обезвреждане или оползотворяване на животински трупове или животински отпадъци с капацитет над 10 тона дневно.

6.6.   Интензивно отглеждане на птици или свине:

а)

с над 40 000 места за птици;

б)

с над 2 000 места за свине за угояване (над 30 kg); или

в)

с над 750 места за свине майки.

6.7.   Повърхностно третиране на вещества, предмети или продукти с използване на органични разтворители, по-конкретно за апретиране, щамповане, грундиране, обезмасляване, придаване на водонепропускливост, оразмеряване, боядисване, почистване или импрегниране, с консумация на органични разтворители над 150 kg на час или над 200 тона годишно.

6.8.   Производство на въглерод или електрографит чрез изгаряне или графитизиране.

6.9.   Улавяне на потоци от CO2 от инсталации, обхванати от настоящата директива, с цел съхранение в геоложки обекти в съответствие с Директива 2009/31/ЕО.

6.10.   Консервиране с химикали на дървесина и дървени изделия с производствен капацитет над 75 m3 дневно, различно от третирането срещу сини петна.

6.11.   Независимо извършвано третиране във външни инсталации на такива отпадъчни води, които не попадат в обхвата на Директива 91/271/ЕИО и които се изпускат от инсталация, уредени в глава II.


(1)  ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на замърсяващите вещества

ВЪЗДУХ

1.   Серен диоксид и други съединения на сярата

2.   Азотни оксиди и други азотни съединения

3.   Въглероден оксид

4.   Летливи органични съединения (ЛОС)

5.   Метали и техните съединения

6.   Прах, включително фини прахови частици

7.   Азбест (суспендирани частици, влакна)

8.   Хлор и неговите съединения

9.   Флуор и неговите съединения

10.   Арсен и неговите съединения

11.   Цианиди

12.   Вещества и смеси с доказани канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат чрез въздуха върху възпроизводството

13.   Полихлорирани дибензодиоксини и полихлорирани дибензофурани

ВОДА

1.   Органохалогенни съединения и вещества, които може да образуват такива съединения във водната среда

2.   Органофосфорни съединения

3.   Органокалаени съединения

4.   Вещества и смеси с доказани канцерогенни и мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат чрез водната среда върху възпроизводството

5.   Устойчиви въглеводороди и устойчиви и биоакумулируеми органични токсични вещества

6.   Цианиди

7.   Метали и техните съединения

8.   Арсен и неговите съединения

9.   Биоциди и други продукти за защита на растенията

10.   Материали в суспензия

11.   Вещества, които водят до еутрофикация (по-конкретно нитрати и фосфати)

12.   Вещества, които имат неблагоприятно влияние върху кислородния баланс (и могат да бъдат измервани с параметри като БПК, ХПК и др.).

13.   Вещества, изброени в приложение Х към Директива 2000/60/ЕО.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Критерии за определяне на най-добрите налични техники

1.   Използването на нискоотпадъчна технология.

2.   Използването на по-малко опасни вещества.

3.   Увеличаване на степента на извличане и рециклиране на генерираните и използваните в процеса вещества и на отпадъци, където това е уместно.

4.   Сравними процеси, съоръжения или методи на експлоатация, експериментирани успешно в промишлен мащаб.

5.   Технологичен напредък и промени в научните познания и разбирания.

6.   Вид, въздействие и обеми на разглежданите емисии.

7.   Дата за пускане в експлоатация на нови или съществуващи инсталации.

8.   Продължителност от време, необходимо за внедряване на най-добрите налични техники.

9.   Потребление и вид на използваните в процесите суровини (включително водата) и енергийна ефективност.

10.   Необходимост от предотвратяване или намаляване до минимум на общото въздействие на емисиите върху околната среда и рисковете за нея.

11.   Необходимост от предотвратяване на аварии и свеждане до минимум на последствията за околната среда.

12.   Информация, публикувана от публични международни организации.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Участие на обществеността при вземането на решения

1.   Обществеността се информира (чрез публично известяване или други подходящи средства като електронни медии, ако има такива) по следните въпроси на ранен етап от процедурата по вземане на решение или най-късно веднага след като информацията може да бъде надлежно предоставена:

а)

молбата за разрешително или, ако случаят е такъв, предложението за актуализиране на разрешителното или условията за разрешителното в съответствие с член 21, включително описание на елементите, изброени в член 12, параграф 1;

б)

когато е приложимо, факта, че едно решение е предмет на национална или трансгранична оценка на въздействието върху околната среда, или на консултации между държавите-членки в съответствие с член 26;

в)

данни за компетентните органи, отговорни за вземането на решение; тези, от които може да бъде получена съответната информация; тези, до които могат да бъдат отправени коментари или въпроси, и данни за графика за предаване на коментари или въпроси;

г)

същността на вероятните решения или на проекторешението, ако има такова;

д)

когато е приложимо, данни, отнасящи се до предложение за актуализиране на разрешителното или условията за разрешителното;

е)

посочване на времето и мястото или средствата, чрез които съответната информация ще се предостави;

ж)

точни условия за участие на обществеността и направените консултации съгласно точка 5.

2.   Държавите-членки да гарантират, че в подходящи срокове на заинтересованата общественост се предоставя следното:

а)

в съответствие с националното право, основните доклади и становища, предадени на компетентния орган или органи по времето, когато заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с точка 1;

б)

в съответствие с Директива 2003/4/ЕО, информация, различна от посочената в точка 1, която се отнася до решението в съответствие с член 5 от настоящата директива, и която е станала достъпна, след като заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с точка 1.

3.   Заинтересованата общественост има право да изрази коментари и мнения пред компетентния орган, преди да е взето решение.

4.   Резултатите от направените консултации съгласно настоящото приложение трябва да бъдат взети под внимание при вземането на решение.

5.   Точните условия за информиране на обществеността (например чрез пускане на брошури по пощата в определен радиус или публикуване в местни вестници) и консултиране на заинтересованата общественост (например писмено или чрез обществено допитване) се определят от държавите-членки. Предоставят се разумни срокове за различните етапи, които позволяват достатъчно време за информиране на обществеността, и за да може заинтересованата общественост да се подготви и да участва ефективно при вземането на решение за околната среда, предмет на настоящото приложение.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Технически разпоредби относно горивните инсталации

ЧАСТ 1

Норми за допустими емисии за горивни инсталации съгласно посоченото в член 30, параграф 2

1.   Всички норми за допустими емисии се задават при следните условия: температура 273,15 К; налягане 101,3 kPa, с корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове, и отговарят на съответстващо съдържание на O2 в отпадъчните газове, равно на 6 % при използване на твърди горива, 3 % за горивни инсталации, с изключение на газови турбини и газови двигатели, използващи течни или газообразни горива, и 15 % за газови турбини или газови двигатели.

2.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на SO2 за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална входяща топлинна мощност (MWth)

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса

Торф

Течни горива

50-100

400

200

300

350

100-300

250

200

300

250

> 300

200

200

200

200

Горивни нсталации, използващи твърди горива, на които инсталации е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г., или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., и чието годишно използване не надвишава 1 500 работни часа годишно като плъзгаща се средна стойност, изчислена за период от пет години, следва да спазват норма за допустими емисии на SO2 от 800 mg/Nm3.

Горивните инсталации, които използват течни горива и на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г., или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., а използването им не надхвърля 1 500 работни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, спазват норма за допустими емисии на SO2 от 850 mg/Nm3 в случая с инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, която не надвишава 300 MWth, и 400 mg/Nm3 в случая с инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, надвишаваща 300 MWth.

За частите от горивната инсталация, които изхвърлят отпадъчните газове през една или повече отделни димни тръби от общ комин, и които работят не повече от 1 500 работни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, може да се прилагат пределно допустимите стойности, определени в предходните две алинеи, във връзка с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. В такива случаи емисиите, отделяни от всяка от димните тръби, се контролират отделно.

3.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на серен диоксид (SO2) за горивни инсталации, използващи газообразни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Общо

35

Втечнен газ

5

Нискокалорични коксови газове

400

Нискокалорични доменни газове

200

Горивните инсталации, които използват за гориво нискокалорични газове от газообразуването от отпадъци от рафиниране, и на които е дадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., спазват норма за допустими емисии на SO2 от 800 mg/Nm3.

4.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на азотни оксиди (NOx) за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална входяща топлинна мощност

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса и торф

Течни горива

50-100

300

450 при прахово горене на лигнитни въглища

300

450

100-300

200

250

200 (1)

> 300

200

200

150 (1)

Горивни инсталации в химически инсталации, които използват за гориво течни производствени отпадъци с нетърговска цел за собствена консумация с обща номинална входяща топлинна мощност, ненадвишаваща 500 MWth, на които е дадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., следва да съответстват на норма за допустими емисии на NOx от 450 mg/Nm3.

Горивните инсталации, използващи твърди или течни горива, с обща номинална входяща топлинна мощност, не надвишаваща 500 MW th, на които инсталации е дадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при и чието годишно използване не надвишава 1 500 работни часа годишно като средна стойност, изчислена за период от пет години, следва да съответстват на норма за допустими емисии на NOx от 450 mg/Nm3.

Горивните инсталации, използващи твърди горива и имащи обща номинална входяща топлинна мощност по-голяма от 500 MW th, на които е издадено разрешително преди 1 юли 1987 г. и чието използване не надвишава 1 500 работни часа годишно като плъзгаща се средна стойност, изчислена за период от пет години, следва да съответстват на норма за допустими емисии на NOx от 450 mg/Nm3.

Горивните инсталации, използващи течни горива и имащи обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от 500 MWth, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г., или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., а използването им не надхвърля 1 500 работни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, следва да съответстват на норма за допустими емисии на NOx от 400 mg/Nm3.

За частите от горивната инсталация, които изхвърлят отпадъчните газове през една или повече отделни димни тръби от общ комин и които работят не повече от 1 500 работни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, може да се прилагат пределно допустимите стойности, определени в предходните три алинеи във връзка с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. В такива случаи емисиите, отделяни от всяка от димните тръби, се контролират отделно.

5.   Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT), използващи леки и средни дестилати като течни горива, следва да съответстват на норма за допустими емисии на NOx от 90 mg/Nm3 и на CO от 100 mg/Nm3.

Резервните газови турбини, които работят не повече от 500 работни часа годишно, не са включени в обхвата на зададените в настоящата точка норми за допустими емисии. Съответният оператор на такива инсталации следва да води отчетност за използваните работни часове.

6.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на NOx и СО за горивни инсталации, използващи газообразно гориво

 

NOх

СО

Горивни инсталации, използващи за гориво газ от доменни пещи, коксови газове или нискокалорични газове от газообразуването от отпадъци от рафиниране, газ, с изключение на газови турбини и газови двигатели

100

100

Горивни инсталации, използващи за гориво газ от доменни пещи, с изключение на газови турбини и газови двигатели

200 (5)

Горивни инсталации, използващи за гориво други газове, с изключение на газови турбини и газови двигатели

200 (5)

Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT), използващи за гориво природен газ (2)

50 (3)  (4)

100

Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT), използващи други газове за горива (5)

120

Газови двигатели

100

100

За газовите турбини (включително и инсталациите с комбиниран цикъл — ССGT), зададените в таблицата в настоящата точка норми за допустими емисии на азотни оксиди (NOx) и на въглероден оксид (СО) се прилагат само при натоварване над 70 %.

За газовите турбини (включително газотурбинните инсталации с комбиниран цикъл (CCGT)), на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., а използването им не надхвърля 1 500 работни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, нормата за допустими емисии на NOx е 150 mg/Nm3, ако използват природен газ, и 200 mg/Nm3, ако използват други газове или течни горива.

За частите от горивната инсталация, изхвърлящи отпадъчните газове през една или повече отделни димни тръби от общ комин, и които работят не повече от 1 500 работни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, може да се прилагат пределно допустимите стойности, определени в предходната алинея във връзка с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. В такива случаи емисиите, отделяни от всяка една от тези димни тръби, се контролират отделно.

Резервните газови турбини и газови двигатели за аварийни случаи, които работят не повече от 500 работни часа годишно, не са включени в обхвата на зададените в настоящата точка норми за допустими емисии. Съответният оператор на такива инсталации следва да води отчетност за използваните работни часове.

7.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на прахообразни вещества за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална входяща топлинна мощност

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса и торф

Течни горива (6)

50-100

30

30

30

100-300

25

20

25

> 300

20

20

20

8.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на прах за горивни инсталации, използващи газообразни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

В общия случай

5

Доменен газ

10

Газове, получени от черната металургия, които могат да бъдат използвани другаде

30

ЧАСТ 2

Норми за допустими емисии на горивни инсталации, съгласно посоченото в член 30, параграф 3

1.   Всички норми за допустими емисии се задават при следните условия: температура 273,15 К; налягане 101,3 kPa, с корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове, и отговарят на съответстващо нормално съдържание на O2 в отпадъчните газове, равно на 6 % при използване на твърди горива, 3 % за горивни инсталации, различни от газови турбини и газови двигатели използващи течни или газообразни горива, и 15 % за газови турбини или газови двигатели.

В случаите на газотурбинни инсталации с комбиниран цикъл (CCGT) и допълнително горене, съответстващото нормално съдържание на O2 в отпадъчните газове може да бъде определено от компетентния орган, като бъдат отчетени специфичните характеристики на съответната инсталация.

2.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на SO2 за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална входяща топлинна мощност (MWth)

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса

Торф

Течни горива

50-100

400

200

300

350

100-300

200

200

300

250 в случай на изгаряне в псевдокипящ слой

200

> 300

150

200 в случай на изгаряне в псевдокипящ слой — от циркулиращ тип или под налягане

150

150

200 в случай на изгаряне в псевдокипящ слой

150

3.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на SO2 за горивни инсталации, използващи газообразни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

В общия случай

35

Втечнен газ

5

Нискокалорични коксови газове

400

Нискокалорични доменни газове

200

4.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на NOx за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална входяща топлинна мощност (MWth)

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса и торф

Течни горива

50-100

300

400 при прахово горене на лигнитни въглища

250

300

100-300

200

200

150

> 300

150

200 при прахово горене на лигнитни въглища

150

100

5.   Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT), използващи за течни горива леки и средни дестилати, следва да спазват норма за допустими емисии на NOx от 50 mg/Nm3 и на CO от 100 mg/Nm3.

Газови турбини за аварийни случаи, които работят не повече от 500 работни часа годишно, не са включени в обхвата на зададените в настоящата точка норми за допустими емисии. Съответният оператор на такива инсталации води отчетност за използваните работни часове.

6.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на NOx и СО за горивни инсталации, използващи газообразно гориво

 

NOх

СО

Горивни инсталации, различни от газови турбини и газови двигатели

100

100

Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT)

50 (7)

100

Газови двигатели

75

100

7.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на прахообразни вещества за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална входяща топлинна мощност (MWth)

 

50- 300

20

> 300

10

20 за биомаса и торф

8.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на прахообразни вещества за горивни инсталации, използващи газообразни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

В общия случай

5

Доменен газ

10

Газове, получени от черната металургия, които могат да бъдат използвани другаде

30

ЧАСТ 3

Мониторинг на емисиите

1.   Концентрациите на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOх) и прах, в отпадъчните газове на всички горивни инсталации, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 100 MW, следва да бъдат измервани постоянно.

Концентрацията на въглероден оксид (СО) в отпадъчните газове от горивни инсталации, използващи газообразни горива, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 100 MW, следва да бъдат измервани постоянно.

2.   Компетентният орган може да реши да не изисква посочените в точка 1 постоянни измервания в следните случаи:

а)

за горивните инсталации, чийто експлоатационен период е по-малък от 10 000 оперативни часа;

б)

за серен диоксид (SO2) и прах, изпускани от горивни инсталации, работещи с природен газ;

в)

за серен диоксид (SO2), произлизащ от горивни инсталации, работещи течно гориво с известно съдържание на сяра, в случай на липса на оборудване за десулфуризация на отпадъчните газове;

г)

за серен диоксид (SO2), изпускан от горивни инсталации, работещи с биомаса, ако операторът може да докаже, че емисиите на серен диоксид (SO2) по никакъв начин не могат да бъдат по-високи от предписаните норми за допустими емисии.

3.   В случаите, при които не се изискват постоянни измервания, се изискват непостоянни измервания на серен диоксид (SО2), на азотни оксиди (NOx), на прах и, специално при горивните инсталации на газообразни горива, също и на въглероден оксид (СО), поне веднъж на шест месеца.

4.   За горивни инсталации, използващи въглища, включително лигнитни въглища, общите емисии на живак следва да бъдат измервани поне веднъж годишно.

5.   Като алтернативна мярка на посочените в точка 3 измервания на серен диоксид (SO2) и азотни оксиди (NOx), могат да се прилагат други процедури, проверени и одобрени от компетентния орган, за определяне на емисиите на серен диоксид (SO2) и азотни оксиди (NOx). При тези процедури следва да се прилагат подходящи стандарти на CEN, или ако подходящи стандарти на CEN не съществуват, стандарти на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с еквивалентно научно качество.

6.   Компетентният орган трябва да бъде уведомяван за значими промени във вида на използваното гориво или в начина на работа на инсталацията. Компетентният орган решава дали изискванията за мониторинг, посочени в точки от 1 до 4, са все още подходящи или трябва да бъдат променени.

7.   Постоянните измервания, извършвани съгласно точка 1, следва да включват измерване на съдържанието на кислород, температурата, налягането и съдържанието на водна пара на отпадъчните газове. Когато взетите за проби отпадъчни газове са изсушени преди анализа на емисиите, постоянното измерване на съдържанието на водна пара в отпадъчните газове не е необходимо.

8.   Вземането на проби и анализът на съответните замърсяващи вещества и измерванията на работните параметри, както и осигуряването на качеството на автоматичните измервателни системи и контролните измерителни методи за калибриране на тези системи, следва да се извършват в съответствие със стандартите на CEN. При липсата на стандарти на CEN, трябва да се прилагат стандарти на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с еквивалентно научно качество.

Автоматичните измервателни системи следва да се контролират чрез паралелни измервания съгласно съответните методи поне веднъж годишно.

Операторът следва да уведомява компетентния орган за резултатите от проверката на автоматичните измервателни системи.

9.   Спрямо нивото на нормите за допустими емисии, стойностите на 95 процентовите доверителни интервали на резултат от единично измерване, не следва да превишават следните проценти от нормите за допустими емисии:

Въглероден оксид

10 %

Серен диоксид

20 %

Азотни оксиди

20 %

Прах

30 %

10.   Утвърдените средни часови и дневни стойности следва да се определят въз основа на измерените действителни средни часови стойности, след изваждане на доверителния интервал, посочен в точка 9.

Ден, в който повече от три средни часови стойности е трябвало да бъдат обявени за невалидни поради повреди или операции по поддръжката на автоматичната измервателна система, не се отчита. Ако поради причини от такъв характер се наложи обявяването за невалидни на повече от десет дни в годината, компетентният орган следва да изиска от оператора да вземе мерки за подобряване на надеждността на автоматичната измервателна система.

11.   При инсталации, които трябва да спазват степените на десулфуризация, посочени в член 31, също редовно се контролира и съдържанието на сяра в горивото, с което се захранва горивната инсталация. Компетентният орган се уведомява за съществени промени във вида на използваното гориво.

ЧАСТ 4

Оценка на спазването на нормите за допустими емисии

1.   По отношение на постоянните измервания, нормите за допустими емисии, определени в части 1 и 2, се приемат за спазени, ако оценката на измерените резултати за работните часове през една календарна година показва, че са спазени всичките от следните условия:

а)

никоя утвърдена средномесечна стойност не надвишава съответните норми за допустими емисии, посочени в части 1 и 2;

б)

никоя утвърдена средноденонощна стойност не надвишава 110 % от съответните норми за допустими емисии, посочени в части 1 и 2;

в)

в случаите на горивни инсталации, състоящи се само от въглищни котли с обща номинална топлинна входяща мощност под 50 MW, никоя утвърдена средноденонощна стойност не надвишава 150 % от съответните норми за допустими емисии, посочени в части 1 и 2;

г)

95 % от всички утвърдени почасови средни стойности в течение на годината не надвишават 200 % от съответните норми за допустими емисии, посочени в части 1 и 2.

Утвърдените средни стойности се определят както е посочено в точка 10 от част 3.

При изчисляването на средните стойности на емисиите следва да бъдат игнорирани тези стойности, които са измерени през периодите, посочени в член 30, параграфи 5 и 6 и в член 37, както и по време на периодите на пускане и спиране.

2.   В случаите, в които не се изискват постоянни измервания, посочените в части 1 и 2 норми за допустими емисии следва да се считат за спазени, ако резултатите от всяка една от сериите измервания или от другите процедури, определени и установени според приетите от компетентните органи правила, не надвишават нормите за допустими емисии.

ЧАСТ 5

Минимални степени на десулфуризация

1.   Минимални степени на десулфуризация за горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 2

Обща номинална топлинна мощност (MWth)

Минимални степени на десулфуризация

Инсталации, получили разрешение преди 27 ноември 2002 г. или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

Други инсталации

50-100

80 %

92 %

100-300

90 %

92 %

> 300

96 % (8)

96 %

2.   Минимални степени на десулфуризация за горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 3

Обща номинална топлинна мощност (MWth)

Минимални степени на десулфуризация

50-100

93 %

100-300

93 %

> 300

97 %

ЧАСТ 6

Спазване на степените на десулфуризация

Минималните степени на десулфуризация, посочени в част 5 от настоящото приложение, се прилагат като месечна средна прагова стойност

ЧАСТ 7

Средни пределно допустими стойности за емисиите от горивни инсталации за няколко горива в рамките на рафинерия

Средните пределно допустими стойности за емисиите (mg/Nm3) на серен диоксид (SO2) за горивни инсталации за няколко горива в рамките на рафинерия, с изключение на газови турбини и газови двигатели, които използват отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия петрол за собствена консумация, самостоятелно или съвместно с други горива:

а)

за горивни инсталации, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е била въведена в експлоатация най-късно на 27 ноември 2003 г.: 1 000 mg/Nm3;

б)

за други горивни инсталации: 600 mg/Nm3.

Тези пределно допустими стойности за емисиите се изчисляват при температура 273,15 K, налягане 101,3 kP и след корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове, и при стандартно съдържание на O2 в отпадъчните газове от 6 % за твърди горива и 3 % за течни или газообразни горива.


(1)  Нормата за допустими емисии е 450 mg/Nm3 за изгаряне на отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия петрол за собствена консумация в горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, ненадвишаваща 500 MWth, на които е дадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

(2)  Природният газ е естествено образувал се метан, със съдържание на инертни и други съставки не повече от 20 об. %.

(3)  75 mg/Nm3 в следните случаи, в които к.п.д. на газовата турбина е определен по ISO за условия на базов товар:

i)

газови турбини, използвани в комбинирана система на производство на топлина и електроенергия, с общ к.п.д., превишаващ 75 %;

ii)

газови турбини, използвани в инсталации с комбиниран цикъл със среден общ годишен к.п.д. на електропроизводство, надвишаващ 55 %,

iii)

газови турбини за механични задвижвания.

(4)  За газови турбини в инсталации с единичен цикъл, които не отговарят на никоя от категориите, посочени в забележка (2), но чийто к.п.д. надвишава 35 %, определен по ISO за условия на базов товар, нормите за допустими емисии на азотни оксиди (NOx) са 50xη/35, където η е к.п.д. на газовата турбина, изразен в проценти определен по ISO за условия на базов товар.

(5)  300 mg/Nm3 за горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от не повече от 500 MWth, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператор е подал пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

(6)  Нормата за допустими емисии е 50 mg/Nm3 за изгаряне на отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия петрол за собствена консумация в горивни инсталации, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или операторите, на които са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при положение че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

(7)  За газовите турбини в инсталации с единичен цикъл, чийто к.п.д. надвишава 35 %, определен по ISO за условия на базов товар, нормите за допустими емисии са 50xη/35, където η е к.п.д. на газовата турбина, изразен в проценти (определен по ISO за условия на базов товар).

За газовите турбини (включително и за инсталациите с комбиниран цикъл — ССGT), зададените в таблицата в настоящата точка норми за допустими емисии на азотни оксиди (NOx) и на въглероден оксид (СО) се прилагат само при натоварване над 70 %.

Резервните газови турбини и газови двигатели за аварийни случаи, които работят не повече от 500 работни часа годишно, не са обхванати на зададените в настоящата точка норми за допустими емисии. Съответният оператор на такива инсталации следва да води отчетност за използваните работни часове.

(8)  За горивни инсталации, използващи нефтен битум, минималната степен на десулфуризация е 95 %.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Технически разпоредби относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци

ЧАСТ 1

Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

а)

„съществуваща инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава един от следните видове инсталации за изгаряне на отпадъци:

i)

която е била в действие и за която е било издадено разрешително съобразно с правото на Съюза, приложимо преди 28 декември 2002 г.,

ii)

б) която е била одобрена или регистрирана за изгаряне на отпадъци и за която е било издадено разрешително преди 28 декември 2002 г. съобразно с приложимото право на Съюза, при условие че инсталацията е била въведена в експлоатация най-късно на 28 декември 2003 г.,

iii)

която, съгласно мнението на компетентния орган, е била предмет на пълно искане за разрешение преди 28 декември 2002 г., при условие че инсталацията е била въведена в експлоатация най-късно на 28 декември 2004 г.;

б)

„нова инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава такава инсталация за изгаряне отпадъци, която е различна от определеното в буква а).

ЧАСТ 2

Коефициенти на еквивалентност на дибензо-p-диоксини и дибензофурани

При определяне на общото съдържание на диоксини и фурани, трябва преди сумирането, масовите съдържания на следните видове дибензо-p-диоксини и дибензофурани да бъдат умножени по съответно посочените коефициенти на еквивалентност:

 

Коефициент на токсична еквивалентност

2,3,7,8 — Тетрахлордибензодиоксин (TCDD)

1

1,2,3,7,8 — Пентахлордибензодиоксин (PeCDD)

0,5

1,2,3,4,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)

0,1

1,2,3,6,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)

0,1

1,2,3,7,8,9 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)

0,1

1,2,3,4,6,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)

0,01

Октахлордибензодиоксин (OCDD)

0,001

2,3,7,8 — Тетрахлордибензофуран (TCDF)

0,1

2,3,4,7,8 — Пентахлордибензофуран (PeCDF)

0,5

1,2,3,7,8 — Пентахлордибензофуран (PeCDF)

0,05

1,2,3,4,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)

0,1

1,2,3,6,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)

0,1

1,2,3,7,8,9 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)

0,1

2,3,4,6,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)

0,1

1,2,3,4,6,7,8 — Хептахлордибензофуран (HpCDF)

0,01

1,2,3,4,7,8,9 — Хептахлордибензофуран (HpCDF)

0,01

Октахлордибензофуран (OCDF)

0,001

ЧАСТ 3

Норми за допустими емисии в атмосферата от инсталации за изгаряне на отпадъци

Всички норми за допустими емисии се изчисляват при температура равна на 273,15 К, налягане равно на 101,3 kPa и с корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове.

Те отговарят на кислородно съдържание в отпадъчните газове от 11 %, освен в случаите на изгаряне на отпадъчни нефтопродукти, съгласно определението на член 3, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО, в който случай отговарят на 3 % кислородно съдържание, както и с изключение на случаите, посочени в част 6, точка 2.7.

1.1.   Средноденонощни норми за допустими емисии за следните замърсяващи вещества (mg/Nm3):

Общо прах

10

Органични газообразни вещества състояние и пари, изразени чрез общ органичен въглерод (TOC)

10

Хлороводород (HCl)

10

Флуороводород (HCl)

1

Серен диоксид (SO2)

50

Азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразени като NO2 за съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет по-голям от 6 тона в час или за нови инсталации за изгаряне на отпадъци

200

Азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразени като NO2 за съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет равен на или по-малък от 6 тона в час

400

1.2.   Половинчасови средни норми за допустими емисии за следните замърсяващи вещества (mg/Nm3)

 

(100 %) A

(97 %) Б

Общо прах

30

10

Органични газообразни вещества и пари, изразени чрез общ органичен въглерод (TOC)

20

10

Хлороводород (HCl)

60

10

Флуороводород (HCl)

4

2

Серен диоксид (SO2)

200

50

Азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразени като NO2 за съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет по-голям от 6 тона в час или за нови инсталации за изгаряне на отпадъци

400

200

1.3.   Средни норми за допустими емисии (mg/Nm3) на следните видове тежки метали за период на вземане на проба от най-малко тридесет минути и най-много осем часа

Кадмий и съединенията му, изразени като кадмий (Cd)

Общо: 0,05

 

Талий и съединенията му, изразени като талий (Tl)

Живак и съединенията му, изразени като живак (Hg)

0,05

 

Антимон и съединенията му, изразени като антимон (Sb)

Общо: 0,5

 

Арсен и съединенията му, изразени като арсен (As)

Олово и съединенията му, изразени като олово (Pb)

Хром и съединенията му, изразени като хром (Cr)

Кобалт и съединенията му, изразени като кобалт (Co)

Мед и съединенията ѝ, изразени като мед (Cu)

Манган и съединенията му, изразени като манган (Mn)

Никел и съединенията му, изразени като никел (Ni)

Ванадий и съединенията му, изразени като ванадий (V)

Тези средни стойности се прилагат също и за газообразните или парообразни емисии, на съответните тежки метали и съединенията им.

1.4.   Средни норми за допустими емисии (ng/Nm3) на диоксини и фурани за период на вземане на проба от най-малко 6 часа и най-много 8 часа. Нормата за допустими емисии се отнася за общата концентрация на диоксини и на фурани, изчислена съобразно приложение I съгласно част 2.

Диоксини и фурани

0,1

1.5.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) за въглероден оксид (СО) в отпадъчните газове:

а)

50 като средноденонощна стойност;

б)

100 като половинчасова средна стойност.

в)

150 като десетминутна средна стойност.

Компетентният орган може да разреши изключения от зададените в настоящата точка норми за инсталации на изгаряне, използващи технология с псевдокипящ слой, доколкото разрешението задава норма за допустими емисии на въглероден оксид (СО), не по-висока от 100 mg/Nm3 като средна едночасова стойност.

2.   Норми за допустими емисии, приложими при обстоятелствата, описани в член 46, параграф 6 и член 47.

Общата концентрация на прах в емисиите в атмосферата на дадена инсталация за изгаряне на отпадъци не трябва да надвишава в никакъв случай 150 mg/Nm3, изразена в средна аритметична половинчасова стойност. Не трябва да бъдат превишавани нормите за допустими емисии на общ органичен въглерод (ТОС) и въглероден оксид (СО), зададени в точки 1.2 и 1.5 буква б).

3.   Държавите-членки могат да установяват правила, регулиращи предвидените в настоящата част изключения.

ЧАСТ 4

Определяне на нормите за допустими емисии в атмосферата при съвместното изгаряне на отпадъци

1.   Посочената по-долу формула (правило на смесите) следва да се прилага във всички случаи, когато в таблица от настоящата част не е установена обща специфична норма за допустими емисии „С“

Нормата за допустими емисии на всяко разглеждано замърсяващо вещество и на въглеродния оксид (СО), съдържащи се в отпадъчните газове, отделени от съвместното изгаряне на отпадъците, трябва да се изчислява както следва:

Formula

Vотпадъци

:

обемът на отпадъчните газове, произхождащи от изгарянето на отпадъците, определен на база единствено тези отпадъци, имащи най-малката топлина на изгаряне, посочена в разрешителното, изчислен при нормалните условия, определени от настоящата директива.

Ако получената топлина от изгарянето на опасни отпадъци е по-малко от 10 % от общата топлина, отделена от инсталацията, Vотпадъци трябва да се изчислява от (теоретично) количество на отпадъци, които, ако бъдат изгорени, ще произведат отделяне на топлина в размер на 10 %, като общата топлина остава фиксирана.

Cотпадъци

:

норми за допустими емисии, за инсталациите за изгаряне на отпадъци, определени в част 3.

Vпроцес

:

обемът на отпадъчните газове, получени от действието на инсталацията, включително от изгарянето на разрешените горива, които се използват обичайно в инсталацията (с изключение на отпадъците), определен на база на такова съдържание на кислород, на каквото отговарят нормите за допустими емисии, зададени от правото на Съюза или националното право. При липса на законодателство за този тип инсталации е целесъобразно да се използва реалното съдържание на кислород в отпадъчните газове, без към тях да бъде добавен допълнителен въздух, който не е необходим за процеса.

Спроцес

:

норми за допустими емисии, както са зададени в таблиците на настоящата част за някои промишлени дейности или, при такива норми, нормите за допустими емисии на инсталациите, които са съобразени със законовите, подзаконовите и административните национални разпоредби за такива инсталации и изгарящи нормално разрешени горива (с изключение на отпадъци). При липса на такива разпоредби се използват установените в разрешителното норми за допустими емисии. При липса на установени в разрешителното норми се използват реалните масови концентрации.

С

:

общи норми за допустими емисии при съответно съдържание на кислород така, както са зададени в настоящата част за някои индустриални дейности и някои замърсяващи вещества или, при липса на такива норми, сумата на пределно допустими стойности, които заместват нормите за допустими емисии, както е посочено в конретни приложения на настоящата директива. Общото съдържание на кислород, заместващо реалното съдържание на кислород за целите на нормализацията, се определя на база на съдържанието, посочено по-горе, като се съблюдават парциалните обеми.

Всички норми за допустими емисии следва да се отнасят за температура 273,15 К, налягане 101,3 kPa и да са с корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове.

Държавите-членки могат да установяват правила, регулиращи предвидените в настоящата част изключения.

Специални разпоредби за пещите за цимент, изгарящи съвместно отпадъци

2.1.   Определените в точки 2.2 и 2.3 норми за допустими емисии следва да се прилагат: като средноденонощни стойности за общ прах, хлороводород (HCl), флуороводород (HF), азотни оксиди (NOx), серен диоксид (SO2) и общ органичен въглерод (TOC) (в случаите на постоянно измерване); като средни стойности за период на пробовземане от минимум 30 минути и максимум 8 часа за тежки метали; и като средни стойности за период на пробовземане от минимум 6 часа и максимум 8 часа за диоксини и фурани.

Всички стойности се нормализират, за да съответстват на съдържание на кислород 10 %.

Половинчасовите средни стойности са необходими единствено за изчисляване на средноденонощните стойности.

2.2.   С — общи норми за допустими емисии (в mg/Nm3 — с изключение на стойностите за диоксини и фурани) за следните видове замърсяващи вещества:

Замърсяващи вещества

С

Общо прах

30

Хлороводород (HCl)

10

Флуороводород (HF)

1

Азотни оксиди (NOx)

500 (1)

Кадмий и талий (Cd + Tl)

0,05

Живак (Hg)

0,05

Антимон, арсен, олово, хром, кобалт, мед, манган, никел и ванадий (Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V)

0,5

Диоксини и фурани (ng/Nm3)

0,1

2.3.   С — общи норми за допустими емисии за SО2 и на общ органичен въглерод

Замърсяващо вещество

С

SO2

50

Общ органичен въглерод (ТОС)

10

Компетентният орган може да предостави дерогации спрямо зададените в настоящата точка норми за допустими емисии в случаите, когато общият органичен въглерод (ТОС) и серният диоксид (SO2) не се отделят от общото изгарянето на отпадъци.

2.4.   C- Общи норми за допустими емисии на CO

Компетентният орган могат да определят норми за допустими емисии на CO.

Специални разпоредби за горивните инсталации, изгарящи съвместно отпадъци

3.1.   Спроцес, изразено като средноденонощни стойности (mg/Nm3), в сила датата, посочена в член 82, параграф 5

За определяне на номиналната топлинна входяща мощност на горивни инсталации, следва да бъдат спазвани правилата за обединяване, определени в член 29. Половинчасовите средни стойности са необходими единствено за изчисляване на средноденонощните стойности.

С процес за твърди горива, с изключение на биомаса, изразено в mg/Nm3 (6 % съдържание на О2):

Замърсяващи вещества

< 50 MWth

50-100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

SO2

850

200

200

NOx

400

200

200

Прах

50

50

30

30

С процес за биомаса, изразено в mg/Nm3 (6 % съдържание на О2):

Замърсяващи вещества

< 50 MWth

от 50 до 100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

SO2

200

200

200

NOx

350

300

200

Прах

50

50

30

30

Спроцес за течните горива, изразено в mg/Nm3 (3 % съдържание на О2):

Замърсяващи вещества

< 50 MWth

от 50 до 100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

SO2

850

400 до 200

(линейно намаление от 100 до 300 MWth)

200

NOx

400

200

200

Прах

50

50

30

30

Спроцес, изразено като средноденонощни стойности, в сила след датата, посочена в член 82, параграф 6.

За определяне на общата номинална топлинна входяща мощност на горивни инсталации, следва да бъдат спазвани правилата за обединяване, определени в член 29. Половинчасовите средни стойности са необходими единствено за изчисляване на средноденонощните стойности.

3.2.1.   Спроцес за нови горивни инсталации, съгласно посоченото в член 30, параграф 2, с изключение на газови турбини и газови двигатели:

С процес за твърди горива, с изключение на биомаса (6 % съдържание на О2):

Замърсяващо вещество

< 50 MWth

50-100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

SO2

400 за торф: 300

200

200

NOx

300

за прахообразни лигнитни въглища: 400

200

200

Прах

50

30

25

за торф: 20

20

С процес за биомаса (6 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество

< 50 MWth

от 50 до 100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

SO2

200

200

200

NOx

300

250

200

Прах

50

30

20

20

С процес за течни горива (3 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество

< 50 MWth

от 50 до 100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

SO2

350

250

200

NOx

400

200

150

Прах

50

30

25

20

3.2.2.   Спроцес за горивни инсталации, съгласно посоченото в член 30, параграф 3, с изключение на газови турбини и газови двигатели:

С процес за твърди горива, с изключение на биомаса (6 % съдържание на О2):

Замърсяващо вещество

< 50 MWth

50-100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

SO2

400

за торф: 300

200

за торф: 300, освен при изгаряне в псевдокипящ слой, когато е 250

150

при изгаряне в псевдокипящ слой - циркулиращ или под налягане или, в случай на изгаряне на торф — при всякакъв псевдокипящ слой: 200

NOx

300

за торф: 250

200

150

за прахообразни лигнитни въглища 200

Прах

50

20

20

10

за торф: 20

С процес за биомаса (6 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество

< 50 MWth

от 50 до 100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

SO2

200

200

150

NOx

250

200

150

Прах

50

20

20

20

С процес за течни горива (3 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество

< 50 MWth

от 50 до 100 MWth

от 100 до 300 MWth

> 300 MWth

SO2

350

200

150

NOx

300

150

100

Прах

50

20

20

10

3.3.   С — общи норми за допустими емисии на тежки метали (mg/Nm3), изразени като средна стойност за период на пробовземане от най-малко тридесет минути и най-много осем часа (съдържание на О2 — 6 % за твърди горива и 3 % за течни горива)

Замърсяващи вещества

С

Кадмий и талий (Cd + Tl)

0,05

Живак (Hg)

0,05

Антимон, арсен, олово, хром, кобалт, мед, манган, никел и ванадий (Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V)

0,5

3.4.   С — общи норми за допустими емисии (ng/Nm3) на диоксини и фурани, изразени като средна стойност за период на пробовземане от най-малко шест часа и най-много осем часа (съдържание на О2 — 6 % за твърди горива и 3 % за течни горива).

Замърсяващи вещества

С

Диоксини и фурани

0,1

Специални разпоредби за инсталации за съвместно изгаряне в промишлени сектори, непосочени в точки 2 и 3 от настоящата част

4.1.   С — общи норми за допустими емисии (ng/Nm3), за диоксини и фурани, изразени като средна стойност, измерена за период на пробовземане от най-малко шест часа и най-много осем часа:

Замърсяващи вещества

С

Диоксини и фурани

0,1

4.2.   С — общи норми за допустими емисии (mg/Nm3) на тежки метали, изразени като средни стойности за период на пробовземане от най-малко тридесет минути и най-много осем часа:

Замърсяващи вещества

С

Кадмий и талий (Cd + Tl)

0,05

Живак (Hg)

0,05

ЧАСТ 5

Норми за допустими емисии за заустванията на отпадъчни води от пречистване на отпадъчни газове

Замърсяващи вещества

Норми за допустими емисии, за нефилтрирани проби (в mg/l — с изключение на диоксините и фураните)

1. Общо твърди вещества във вид на суспензия така, както са определени в приложение I към Директива 91/271/ЕИО

(95 %)

30

(100 %)

45

2. Живак и съединенията му, изразени като живак (Hg)

0,03

3. Кадмий и съединенията му, изразени като кадмий (Cd)

0,05

4. Талий и съединенията му, изразени като талий (Tl)

0,05

5. Арсен и съединенията му, изразени като арсен (As)

0,15

6. Олово и съединенията му, изразени като олово (Pb)

0,2

7. Хром и съединенията му, изразени като хром (Cr)

0,5

8. Мед и съединенията ѝ, изразени като мед (Cu)

0,5

9. Никел и съединенията му, изразени като никел (Ni)

0,5

10. Цинк и съединенията му, изразени като цинк (Zn)

1,5

11. Диоксини и фурани

0,3 ng/l

ЧАСТ 6

Мониторинг на емисии

Техники на измерване

1.1.   Измерванията, предназначени за определяне на концентрациите на замърсяващите вещества в атмосферата и във водите, следва да бъдат извършвани по представителен начин.

1.2.   Вземането на проби и анализът на всички замърсяващи вещества, включително диоксините и фураните, както и методите за осигуряване на качеството на автоматизираните измервателни системи и контролните измерителни методи за тяхното калибриране, трябва да бъдат осъществявани съгласно стандартите на СЕN. При липсата на стандарти на CEN, се прилагат стандарти на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с еквивалентно научно качество. Автоматичните измервателни системи следва да бъдат контролирани чрез паралелни измервания по контролните методи поне веднъж годишно.

1.3.   Спрямо нивото на денонощните норми за допустими емисии, стойностите на 95-процентовите доверителни интервали на резултат от единично измерване не следва да надвишават следните проценти от нормите за допустими на емисии:

Въглероден оксид:

10 %

Серен диоксид:

20 %

Азотен диоксид:

20 %

Общо прах:

30 %

Общ органичен въглерод:

30 %

Хлороводород:

40 %

Флуороводород:

40 %.

Емисиите във въздуха и във водите следва да бъдат периодично измервани, съобразно точки 1.1 и 1.2.

Измервания по отношение на веществата, замърсяващи въздуха

2.1.   Следва да бъдат провеждани следните измервания по отношение на замърсяващите въздуха вещества:

а)

постоянни измервания на следните вещества: NOх, при условие че са установени норми за допустими емисии, CO, общ прах, общ органичен въглерод (ТОС), HCl, HF и SO2;

б)

постоянни измервания на следните експлоатационни параметри: температура в близост до вътрешната повърхност или до друга представителна точка на горивната камера, съгласно разрешеното от компетентния орган, концентрация на кислород, налягане, температура и съдържание на водна пара в отпадъчните газове;

в)

най-малко две измервания годишно за тежки метали, за диоксини и фурани; по-специално, в течение на първите дванадесет месеца от експлоатацията следва да се провежда едно измерване на всеки три месеца.

2.2.   Времето на престой, както и минималната температура и съдържанието на кислород в отпадъчните газове, трябва да бъдат обект на подходящи проверки най-малко един път при пускането в действие на инсталацията за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци и при най-неблагоприятните условия на експлоатация, които могат да се предвидят.

2.3.   Постоянното мерене на флуороводород (HF) може да бъде пропуснато, ако се прилага очистване спрямо хлороводорода (HCl), гарантиращо, че нормите за допустими емисии няма да бъдат надхвърлени. В този случай, емисиите на HF следва да се подлагат на периодични проверки, както е посочено в точка 2.1, буква в).

2.4.   Не се изисква постоянно мерене на съдържанието на водна пара, ако пробите от отпадъчни газове се изсушават преди анализа на емисиите.

2.5.   Компетентният орган може да реши да не изисква непрекъснато мерене на емисиите на хлороводорд (HCl), флуороводород (HF) и серен диоксид (SO2) в инсталациите за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци и да изисква периодични измервания съгласно посоченото в точка 2.1, буква в), или изобщо да не изисква измервания, ако операторът може да докаже, че емисиите на посочените замърсяващи вещества не могат в никакъв случай да бъдат по-големи от установените норми за допустими емисии.

Компетентният орган може да реши да не изисква непрекъснато мерене на емисиите на азотни оксиди (NOx) и да изисква периодични измервания, съгласно посоченото в точка 2.1, буква в), по отношение на съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет под 6 тона отпадъци на час или в съществуващи инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци с номинален капацитет под 6 тона отпадъци на час, ако операторът може да докаже, въз основа на информация за качествените показатели на съответните отпадъци, за използваните технологии и за резултатите от мониторинга на емисиите, че при никакви обстоятелства емисиите на азотни оксиди (NOx) не могат да надхвърлят предписаната норма за допустими емисии.

2.6.   Компетентният орган може да реши да изисква едно измерване на всеки две години за тежки метали и едно измерване на година за диоксини и фурани в следните случаи:

а)

ако емисиите, произхождащи от съвместно изгаряне или изгаряне на отпадъци са при всички обстоятелства по-малки от 50 % от нормите за допустими емисии

б)

отпадъците, които ще се изгарят или изгарят съвместно, са съставени единствено от някои сортирани горими фракции от безопасни отпадъци, неподдаващи се на рециклиране и притежаващи някои характеристики, които са по-подробно определени на база на оценката, посочена в буква в);

в)

операторът може да докаже, въз основа на информации за качествените показатели на въпросните отпадъци и на мониторинга на емисиите че емисиите, при всички обстоятелства, са значително по-ниски в сравнение с нормите за допустими емисии на тежки метали, диоксини и фурани;

2.7.   Резултатите от осъществените измервания трябва да бъдат нормализирани спрямо съответните концентрации на кислород, посочени в част 3 или изчислени съгласно част 4 и при прилагане на формулата, дадена в част 7.

Когато отпадъците се изгарят или се изгарят съвместно в среда, обогатена с кислород, резултатите от измерванията могат да бъдат нормализирани към съдържание на кислород, установено от компетентния орган в зависимост от специалните обстоятелства в конкретния случай.

Когато емисиите от замърсяващи вещества се намаляват чрез очистване на отпадъчни газове от инсталация за изгаряне на отпадъци или съвместно изгаряне на отпадъци, третираща опасни отпадъци, предвидената в първото изречение нормализация относно съдържанието на кислород се осъществява, само ако измереното съдържание на кислород в течение на същия период като за засегнатото замърсяващо вещество надвишава прилаганото нормално съдържание на кислород.

Измервания по отношение на веществата, замърсяващи водите

3.1.   Следните измервания следва да се извършват в точката на изхвърляне на отпадъчните води:

а)

постоянни измервания на pH, температурата и дебита;

б)

ежедневни измервания чрез моментна проба на общото количество на твърдите вещества във вид на суспензия или измервания на пропорционална на дебита представителна проба за период от 24 часа;

в)

измервания, осъществени най-малко веднъж на месец за пропорционална представителна проба от изпускането за период от 24 часа на живак (Hg), кадмий (Ca), талий (Tl), арсен (As), олово (Pb), хром (Cr), мед (Cu), никел (Ni) и цинк (Zn);

г)

най-малко по едно измерване на всеки 6 месеца за диоксини и фурани; във всеки случай, трябва да бъде осъществявано едно измерване на всеки три месеца през първите дванадесет месеца от експлоатацията на инсталацията.

3.2.   Когато отпадъчните води от очистване на отпадъчни газове се третират на място заедно с отпадъчните води, произхождащи от други източници, разположени в същия обект, операторът следва да прави следните измервания:

а)

по потока от отпадъчни води, произхождащи от системата за очистване на отпадъчните газове, преди неговото влизане в инсталацията за общо третиране на отпадъчните води;

б)

по другия поток или потоци от отпадъчни води преди тяхното влизане в инсталацията за общо третиране на отпадъчните води;

в)

в точката, където отпадъчните води, произхождащи от инсталация за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци, биват окончателно изпускани след третирането им.

ЧАСТ 7

Формула за изчисляване на емисиите при нормална процентна концентрация на кислород

Formula

ES

=

емисия, при нормална процентна концентрация на кислород

EM

=

измерена емисия

OS

=

нормална концентрация на кислород

OM

=

измерена концентрация на кислород

ЧАСТ 8

Оценка на спазването на нормите за допустими емисии

Норми за допустими емисии в атмосферата

1.1.   Нормите за допустими емисии в атмосферата ще се считат за спазени, ако:

а)

никоя от средноденонощните стойности не надвишава която и да е норма за допустими емисии, посочена в точка 1.1 от част 3 или в част 4 или изчислена съгласно част 4;

б)

или никоя от средните половинчасови стойности не надвишава която и да е от нормите за допустими емисии, посочени в колона А на таблицата в точка 1.2 от част 3, или, където изискванията са такива, 97 % от средните половинчасови стойности за, установени в течение на една година, не надвишават която и да е от нормите за допустими емисии, посочени в колона Б на таблицата в точка 1.2 от част 3;

в)

никоя от средните стойности за периода на пробовземане, предвиден за тежките метали и за диоксините и фураните, не надвишава нормите за допустими емисии, установени в точки 1.3 и 1.4 от част 3 или в част 4 или изчислени съгласно част 4;

г)

за въглероден оксид (СО):

i)

по отношение на инсталации за изгаряне на отпадъци:

поне 97 % от средноденонощните стойности в течение на една година не надвишават нормата за допустими емисии, посочена в точка 1.5, буква а) от част 3; и

поне 95 % от всички десетминутни средни стойности, измерени в който и да е 24-часов период (1), или всички половинчасови средни стойности, измерени през същия период, не надвишават нормите за допустими емисии, посочени в точка 1.5, букви б) или в) от част 3; в случай на инсталации за изгаряне на отпадъци, при които газовете, отделени при горенето са загряват до температура от минимум 1 100 °C за най-малко две секунди, държавите-членки могат да прилагат седемдневен период на измерване за десетминутни средни стойности;

ii)

по отношение на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци: ако са спазени разпоредбите от част 4.

1.2.   Средните половинчасови стойности или средните десетминутни стойности следва да се определят през периода на ефективно действие (като се изключват фазите на запалване и на гасене, ако през тях не се изгарят отпадъци), изхождайки от измерените стойности, след изваждане на стойността на доверителния интервал, посочен в част 6, точка 1.3. Средните дневни стойности се изчисляват, изхождайки от тези валидирани средни стойности.

За да бъде една средна дневна стойност валидна, трябва за което и да е денонощие да не са отстранени повече от пет средни половинчасови стойности заради лошо действие или работа по поддръжка на системата за постоянно измерване. Годишно не повече от десет средноденонощни стойности не могат да бъдат отстранявани заради лошо функциониране или поддръжка на системата за постоянно измерване.

1.3.   Средните стойности за периода на проба и средните стойности в случай на периодични измервания на флуороводорода (HF), на хлороводорода (HCl) и на серния диоксид (SO2), се определят съгласно изискванията на част 6, член 45, параграф 1, буква д), член 48, параграф 3 и точка 1.

2.   Норми за допустими емисии във водите

Нормите за допустими емисии във водите се оценяват като спазени, ако:

а)

за общите количества твърди вещества във вид на суспензия, 95 % и 100 % от измерените стойности не надвишават съответните норми за допустими емисии, посочени в част 5;

б)

за тежките метали (Hg, Cd, TI, As, Pb, Cr, Cu, Ni и Zn), не повече от едно измерване на година надвишава нормите за допустими емисии, посочени в част 5; или, ако държавата-членка изисква повече от 20 проби на година, не повече от 5 % от тези проби не надвишават нормите за допустими емисии, посочени в част 5;

в)

за диоксини и фурани, резултатите от измервания не надвишават нормата за допустими емисии, установена в част 5.


(1)  До 1 януари 2016 г. компетентният орган може да разреши изключения по отношение на пределните стойности за NOx за пещи тип „Lepol“ и дълги ротационни пещи, при условие че в разрешението се определя обща прагова стойност на емисиите NOx, която не надвишава 800 mg/Nm3.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Технически разпоредби във връзка с инсталации и дейности, при които се използват органични разтворители

ЧАСТ 1

Дейности

1.   Във всяка от представените по-долу точки, дейността включва почистване на оборудването, но не и почистване на продукти, освен ако не е посочено друго.

2.   Залепващо покритие

Всяка дейност, при която се нанася лепило върху повърхност, с изключение на залепващо и ламинирано покритие, свързано с печатарската дейност.

3.   Нанасяне на покрития

Всяка дейност, при която еднократно или многократно се нанася непрекъснат покривен слой върху:

а)

които и да са от следните видове превозни средства:

i)

нови автомобили, определени като превозни средства от категория М1 в Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (1) и от категория N1, доколкото покритието е нанесено в същата инсталация като при превозните средства от категория М1;

ii)

кабини на камиони, определени в Директива 2007/46/ЕО като помещението за водача, и всички помещения за техническото оборудване на превозни средства от категории N2 и N3;

iii)

ванове и камиони, определени в Директива 2007/46/ЕО като превозни средства от категории N1, N2 и N3, без кабини на камиони;

iv)

автобуси, определени в Директива 2007/46/ЕО като превозни средства от категории М2 и М3;

v)

ремаркета, определени в Директива 2007/46/ЕО като категории О1, О2, О3 и О4;

б)

метални и пластмасови повърхности, включително повърхности на самолети, кораби, влакове и др.;

в)

дървени повърхности;

г)

текстилни, платнени, филмови и хартиени повърхности;

д)

кожа.

Нанасянето на покрития не включва покриването на субстрата с метал чрез електрофореза и техники за пръскане с химикали. Ако дейността по нанасяне на покритие включва етап, при който същото изделие се щампова с каквато и да е техника, този етап на щамповане се счита за част от дейността по нанасяне на покритие. От друга страна, щамповъчните операции, които се извършват като отделна дейност, не са включени, но могат да бъдат предмет на глава V на настоящата директива, ако щамповъчната дейност попада в нейното приложно поле.

4.   Нанасяне на покрития върху рулони

Всяка дейност, при която рулони от стомана, неръждаема стомана, стомана с нанесено покритие, медни сплави или алуминиеви ленти се покриват с филм или ламинирано покритие в непрекъснат процес.

5.   Химическо чистене

Всяка промишлена или търговска дейност, при която се използват летливи органични вещества в инсталация за почистване на облекла, мебели и подобни стоки за бита, с изключение на ръчното отстраняване на петна и лекета в текстилната и шивашката промишленост.

6.   Обувна промишленост

Всяка дейност за производство на готови обувни артикули или части от тях.

7.   Производство на смеси за покрития, лакове, мастила и лепила

Производството на посочените по-горе крайни продукти, както и на междинни продукти, които се произвеждат същия обект, чрез смесване на оцветители, смоли и свързващи материали с органичен разтворител или друг носител, включително диспергиране и подготовка за диспергиране, корекция на вискозитета и оттенъка, и операции по поставяне на крайния продукт в опаковка.

8.   Производство на фармацевтични продукти

Химическият синтез, ферментацията, екстракцията, формулирането и окончателната обработка на фармацевтични продукти и производството на междинни продукти, ако се извършва в същия обект.

9.   Печатна дейност

Всяка дейност по възпроизвеждане на текст и/или изображение чрез използване на носител на изображението, при която мастилото се нанася върху каквато и да е повърхност. Това включва свързаните с тази дейност техники за нанасяне на лак, покритие и ламиниране. При все това, само изброените по-долу подпроцеси са предмет на глава V:

а)

флексография — печатарска дейност, при която се използва носител на изображение от гумени или еластични фотополимери, и при която печатните повърхности се намират над непечатните зони и се използват течни мастила, които изсъхват чрез изпаряване;

б)

топъл офсет с рулон — печатарска дейност, при която се използват рулони и носител на изображение и при която печатната и непечатна зона са разположени в една и съща равнина, като използването на рулон означава, че материалът, който ще се печата, се подава в машината от ролка, а не на отделни листа. Непечатната зоната се третира така, че да привлича водата и по този начин да отблъсква мастилото. Печатната зона се третира така, че да приема и предава мастилото на подлежащата на печатане повърхност. Изпаряването се извършва в пещ, в която се използва горещ въздух за нагряване на печатния материал;

в)

ламиниране, свързано с печатарска дейност — слепването на два или повече гъвкави материала за производство на ламинати;

г)

дълбок печат за публикации — дълбок печат, който се използва за отпечатване на хартия за списания, брошури, каталози и подобни продукти с помощта на мастило на толуолна основа;

д)

дълбок печат — печатарска дейност, при която се използва цилиндричен носител на изображението и при който печатната зона е под непечатната зона с помощта на течни мастила, които съхнат чрез изпаряване. Вдлъбнатите части се запълват с мастило, а излишъкът се почиства от непечатната зона, преди подлежащата на печатане зона да влезе в съприкосновение с цилиндъра и да повдигне мастилото от вдлъбнатите части;

е)

ротационен ситопечат — печатарска дейност с подаване на рулони, при която мастилото минава върху подлежащата на отпечатване зона чрез прокарването му през порест носител и зоната за отпечатване е отворена, а непечатната зона е запечатана и при която се използват течни мастила, които съхнат само чрез изпаряване. Подаване на рулон означава, че подлежащият на печатане материал се подава на машината от ролка, а не на отделни листове;

ж)

лакиране — дейност, при която върху гъвкав материал се нанася лак или свързващо покритие с цел по-късно слепване на опаковъчния материал.

10.   Преработка на каучук

Всяка дейност по смесване, смилане, каландиране, екструдиране и вулканизиране на естествен или синтетичен каучук и всички помощни дейности за превръщане на естествения или синтетичен каучук в краен продукт.

11.   Почистване на повърхности

Всички дейности без химическо чистене, при които се използват органични разтворители за премахване на замърсяването от повърхности на материали, включително обезмасляване. Почистване с повече от един етап преди или след всяка друга дейност се счита за една дейност по почистване на повърхности. Тази дейност не се отнася за почистването на оборудване, а за почистване на повърхността на продукти.

12.   Екстракция на растителни масла и животински мазнини и рафиниране на растителни масла

Всички дейности по извличане на растителни масла от семена и друга растителна маса, преработването на сухи остатъци за получаване на храна за животни, пречистването на мас и растителни масла, извлечени от семена, растителни и/или животински вещества.

13.   Боядисване на автомобили

Всяка промишлена или търговска дейност по нанасяне на покрития и свързаните с нея дейности по обезмасляване, свързани с изработката на някоя от следните позиции:

а)

оригиналното повърхностно покритие на определените в Директива 2007/46/ЕО пътни превозни средства или части от тях с материали за боядисване, когато се извършва извън първоначалната производствена линия;

б)

повърхностното покритие на ремаркета (включително полуремаркета) (категория О в Директива 2007/46/ЕО).

14.   Покрития върху намотъчен проводник

Всички дейности по нанасяне на покритие върху метални проводници, използвани за навиване на намотки в трансформатори и двигатели, и др.

15.   Импрегниране на дървесина

Всяка дейност по внасяне на консерванти в дървесина.

16.   Ламиниране на дървесина и пластмаса

Всяка дейност по свързване на дървесина и/или пластмаса за производство на ламиниран продукт.

ЧАСТ 2

Прагове и норми за допустими емисии

Нормите за допустими емисии за отпадъчни газове се задават при температура 273,15 К, и налягане 101,3 kPa.

 

Дейност

(праг на потребление на разтворители в тонове/годишно)

Праг

(праг на потребление на разтворители в тонове/годишно)

Норми за допустими емисии в отпадъчни газове (mg C/Nm3)

Норми за дифузни емисии (процент от вложените разтворители)

Норми за допустими общи емисии

Специални разпоредби

нови инсталации

съществуващи инсталации

нови инсталации

съществуващи инсталации

1

Топъл офсет с рулон

(> 15)

15—25

> 25

100

20

30 (1)

30 (1)

 

(1) Остатъците от разредител в готовия продукт не следва да се считат за дифузни емисии

2

Дълбок печат за публикации

(> 25)

 

75

10

15

 

 

 

3

Други видове дълбок печат, флексография, ротативен ситопечат, ламиниране или лакиране

(> 15),

ротативен ситопечат върху текстил/картон

(> 30)

15—25

> 25

> 30 (1)

100

100

100

25

20

20

 

(1) Праг за ротативен ситопечат върху текстил и картон

4

Повърхностно почистване с помощта на съединенията, посочени в член 59, параграф 5

(> 1)

1—5

> 5

20 (1)

20 (1)

15

10

 

(1) Нормата за допустими емисии се отнася за масата на съединенията в mg/Nm3, а не за общото количество въглерод

5

Други видове повърхностно почистване

(> 2)

2—10

> 10

75 (1)

75 (1)

20 (1)

15 (1)

 

(1) Инсталациите, които докажат пред компетентния орган, че средното съдържание на органични разтворители във всички използвани почистващи материали не надвишава 30 тегловни %, се освобождават от задължението за прилагане на тези стойности.

6

Боядисване (< 15) и пребоядисване на автомобили

> 0,5

50 (1)

25

 

(1) Следва да се докаже съответствие с част 8, точка 2, въз основа на 15-минутни средни измервания.

7

Нанасяне на покрития върху рулони

(> 25)

 

50 (1)

5

10

 

 

(1) За инсталациите, в които се използват техники, които позволяват повторна употреба на оползотворени разтворители, нормата за допустими емисии за емисии е 150.

8

Нанасяне на други видове покрития, включително покрития върху метал, пластмаса, текстил(5), тъкани, филм и хартия

(> 5)

5—15

> 15

100 (1) (4)

50/75 (2) (3) (4)

25 (4)

20 (4)

 

(1) Нормите за допустими емисии се прилагат за нанасяне на покрития и процеси на сушене при условия на затворено пространство.

(2) Първата норма за допустими емисии се прилага за процеси на сушене, втората — за процеси на нанасяне на покрития.

(3) За инсталациите за покрития върху текстил, в които се използват техники, които позволяват повторна употреба на възстановени разтворители, стойността на нормата за допустими емисии, която се прилага за процеси на нанасяне на покритие и сушене е 150.

(4) Дейностите по нанасяне на покритие, които не могат да бъдат провеждани при условия на затворено пространство (като корабостроене, боядисване на самолети) могат да бъдат освободени от задължението за спазване на тези стойности в съответствие с член 59, параграф 3.

(5) Ротативният ситопечат върху текстил е включен в дейност № 3.

9

Нанасяне на покрития върху намотъчен проводник

(> 5)

 

 

 

10 g/kg (1)

5 g/kg (2)

(1) Прилага се за инсталации, при които средният диаметър на проводника е ≤ 0,1 mm.

(2) Прилага се за всички останали инсталации.

10

Нанасяне на покритие на дървени повърхности

(> 15)

15—25

> 25

100 (1)

50/75 (2)

25

20

 

(1) Нормата за допустими емисии се прилага за нанасяне на покрития и процеси на сушене при условия на затворено пространство.

(2) Първата стойност се прилага за процеси на сушене, а втората за процеси на нанасяне на покрития.

11

Химическо чистене

 

 

 

20 g/kg (1) (2)

(1) Изразена чрез масата на емитирания разтворител за килограм изчистен и изсушен продукт.

(2) Нормата за допустими емисии в част 4, точка 2 не се прилага за тази дейност.

12

Импрегниране на дървесина

(> 25)

 

100 (1)

45

11 kg/m3

(1) Нормата за допустими емисии не се прилага за импрегниране с креозот.

13

Нанасяне на покритие върху кожа

(> 10)

10—25

> 25

> 10 (1)

 

 

85 g/m2

75 g/m2

150 g/m2

Нормите за допустими емисии се изразяват в грамове емитиран разтворител на m2 от произведения продукт.

(1) За нанасяне на покритие върху кожа при производство на мебели и на конкретни продукти от кожа, използвани като дребни потребителски стоки, например чанти, колани, портфейли и т.н.

14

Обувна промишленост

(> 5)

 

 

 

25 g за чифт

Допустимата норма за общото количество емисии се изразяват в грамове емитиран разтворител за чифт произведени обувки.

15

Ламиниране на дървесина и пластмаса

(> 5)

 

 

 

30 g/m2

 

16

Слепващо покритие

(> 5)

5—15

> 15

50 (1)

50 (1)

25

20

 

(1) Ако се използват техники, които позволяват повторна употреба на оползотворени разтворители, нормата за допустими емисии в отпадъчни газове е 150.

17

Производство на смеси за покрития, лакове, мастила и лепила

(> 100)

100—1 000

> 1 000

150

150

5

3

5 % от разходвания разтворител

3 % от разходвания разтворител

Нормата за допустима дифузна емисия не включва разтворителите, които се продават като част от сместа за покритието в запечатан контейнер.

18

Преработка на каучук

(> 15)

 

20 (1)

25 (2)

25 % от разходвания разтворител

(1) Ако се използват техники, които позволяват повторна употреба на възстановени разтворители, нормата за допустими емисии в отпадъчни газове е 150.

(2) Нормата за допустими дифузни емисии не включва разтворителите, които се продават като част от продукти или смеси в запечатан контейнер.

19

Екстракция на растителни масла и животински мазнини, и рафиниране на растителни масла

(> 10)

 

 

 

Животинска мас: 1,5 kg/тон

Рициново масло: 3 kg/тон

Рапично семе: 1 kg/тон

Слънчогледово семе: 1 kg/тон

Соеви зърна (нормално натрошени): 0,8 kg/тон

Соеви зърна (бели люспи): 1,2 kg/тон

Други семена и друга растителна маса: 3 kg/тон (1) 1,5 kg/тон (2) 4 kg/тон (3)

(1) Нормите за допустимото за общо количество на емисиите за инсталации, в които се обработват отделни партиди семена и друга растителна маса, следва да се определят от компетентния орган за всеки отделен случай, като се прилагат най-добрите налични техники.

(2) Прилага се за всички процеси на разделяне на фракции, освен за отстраняването на смоли от масла.

(3) Прилага се за отстраняване на смоли.

20

Производство на фармацевтични продукти

(> 50)

 

20 (1)

5 (2)

15 (2)

5 % от разходвания разтворител

15 % от разходвания разтворител

(1) Ако се използват техники, които позволяват повторна употреба на възстановени разтворители, нормата за допустими емисии в отпадъчните газове е 150.

(2) Нормата за допустими дифузни емисии не включва разтворителите, които се продават като част от продукти или смеси в запечатан контейнер.

ЧАСТ 3

Норми за допустими емисии за инсталации от автобояджийската промишленост

1.   Нормите за допустимото общо количество на емисиите се изразяват в грамове емитиран органичен разтворител спрямо повърхностната площ на продукта в квадратни метри и в килограми емитиран органичен разтворител спрямо каросерията на автомобила.

2.   Повърхностната площ на всеки продукт, посочен в таблицата от точка 3, се определя като: повърхностната площ, изчислена от общата площ, върху която се нанася покритие чрез електрофореза и повърхностната площ на всички части, които биха могли да се добавят в следващи фази на процеса на нанасяне на покритие, които се покриват със същите покрития като използваните за въпросния продукт, или общата повърхностна площ на покривания в инсталацията продукт.

Повърхността, върху която се нанася покритие чрез електрофореза, се изчислява по формулата:

Formula

Този метод се прилага и за други части с нанасяно покритие, изработени от листов материал.

За изчисляване на повърхностната площ на другите добавени части или на общата повърхностна площ, върху която се нанася покритие в инсталацията, се използват системи за автоматизирано проектиране или други равностойни методи.

3.   Нормите за допустими емисии по отношение на общото количество на емисиите в таблицата по-долу се отнасят за всички етапи на процеса, който се извършва в една и съща инсталация, от нанасяне на покритие чрез електрофореза или всеки друг вид процес на нанасяне на покритие, до окончателното пастиране и полиране на повърхностното покритие, както и за използвания разтворител за почистване на оборудването, включително на пръскащи камери и друго стационарно оборудване, както по време, така и извън времето за производство.

Дейност

(праг на потребление на разтворители в тонове/годишно)

Производствен праг

(отнася се за годишното производство на боядисано изделие)

Норма за допустимото общо количество емисии

Нови инсталации

Съществуващи инсталации

Боядисване на нови автомобили (> 15)

> 5 000

45 g/m2 или 1,3 kg/каросерия +33 g/m2

60 g/m2 или 1,9 kg/каросерия +41 g/m2

≤ 5 000 при самоносеща конструкция или > 3 500 при конструкция с рама

90 g/m2 или 1,5 kg/каросерия +70 g/m2

90 g/m2 или 1,5 kg/каросерия +70 g/m2

 

 

Допустима норма за общото количество емиси (g/m2)

Боядисване на нови кабини за камиони (> 15)

≤ 5 000

65

85

> 5 000

55

75

Боядисване на нови ванове и камиони (> 15)

≤ 2 500

90

120

> 2 500

70

90

Боядисване на нови автобуси (> 15)

≤ 2 000

210

290

> 2 000

150

225

4.   Инсталациите за боядисване на автомобили под посочените в таблицата от точка 3 прагове за разтворители трябва да отговарят на определените в част 2 изисквания в сектора за боядисване на автомобили.

ЧАСТ 4

Норми за допустими емисии по отношение на летливите органични съединения, обозначени със специфични фрази за риск

1.   По отношение на емисиите на посочените в член 58 летливи органични съединения, когато масовият дебит на общото количество съединения, водещ до означаване по този член, е по-висок или равен на 10 g/h, трябва да се съблюдава норма за допустими емисии от 2 mg/Nm3. Нормата за допустими емисии се отнася за общия масов сбор на отделните съединения.

2.   По отношение на емисиите на халогенирани летливи органични съединения, които са означени или трябва да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351, когато масовият дебит на общото количество съединения, водещ до обозначаване с предупрежденията за опасност H341 или H351, е по-висок или равен на 100 g/h, трябва да се съблюдава норма за допустими емисии от 20 mg/Nm3. Нормата за допустими емисии се отнася за общия масов сбор на отделните съединения.

ЧАСТ 5

План за намаляване

1.   Операторът може да използва всеки план за намаляване, който е специално предназначен за неговата инсталация.

2.   При нанасяне на покрития, лакове, лепила или мастила може да се използва следният план. Когато описаният по-долу метод е неподходящ, компетентният орган може да позволи на оператора да прилага всякакъв алтернативен план, с който се постигат равностойни намаления на емисиите като тези, които биха се постигнали чрез прилагане на нормите за допустими емисии в части 2 и 3. При изготвяне на плана следва да бъдат взети предвид следните факти:

а)

когато заместителите, които съдържат малки количества или не съдържат разтворители, са все още в процес на разработка, на оператора следва да се даде отсрочка за прилагането на плановете му за намаляване на емисиите;

б)

точката, спрямо която се отчита намаляване на емисиите следва в максимална степен да съответства на емисиите, които биха се получили в случай, че не са предприети действия за намаляване.

3.   Описаният по-долу план се прилага за инсталации, за които може да се приеме наличие на постоянно съдържание на твърди вещества в продукта:

а)

Годишните емисии, спрямо които се отчита намалението, се изчисляват както следва:

i)

Определя се общата маса на годишното количество употребени твърди вещества за покритие и/или мастило, лак или лепило. Твърдите вещества са всички материали в покрития, мастила, лакове и лепила, които се втвърдяват веднага щом водата или летливите органични съединения се изпарят.

ii)

Годишните емисии, спрямо които се отчита намалението, се изчисляват чрез умножаване на определената в подточка i) маса по съответния коефициент, посочен в таблицата по-долу. Компетентните органи могат да коригират тези коефициенти за отделните инсталации, за да се отрази документираното повишаване на ефективността при използването на твърдите вещества.

Дейност

Коефициент за умножение за целите в буква а), ii)

Дълбок печат; флексографски печат; ламиниране като част от печатната дейност; лакиране като част от печатната дейност; нанасяне на покритие върху дървесина; нанасяне на покритие върху текстил, текстилен филм или хартия; слепващо покритие

4

Покритие върху намотъчни проводници, боядисване на превозни средства

3

Нанасяне на покритие върху повърхности, които влизат в съприкосновение с храни, боядисване на летателни апарати

2,33

Нанасяне на други покрития и ротативен ситопечат

1,5

б)

Целевите емисии са равни на годишните емисии, спрямо които се отчита намалението, умножени по процент, равен на:

(i)

(нормата за допустимите дифузни емисии + 15), за инсталации, попадащи в приложното поле на точка 6 и долния праг на диапазон на праговете, посочени в част 2, точки 8 и 10,

(ii)

(нормата за допустимите дифузни емисии + 5) за всички други инсталации.

в)

Съответствие се постига, ако действителните емисии на разтворители, определени от плана за управление на разтворители са по-малко от или равни на целевите емисии.

ЧАСТ 6

Мониторинг на емисии

1.   Тръбите, към които е свързано пречиствателното оборудване и които в крайната си точка изпускат общо количество органичен въглерод повече от средно 10 kg/h, следва непрекъснато да се подлагат на мониторинг за съответствие.

2.   В останалите случаи държавите-членки гарантират, че се извършват непрекъснати или периодични измервания. За периодичните измервания, по време на всяко измерване се отчитат най-малко три измерени стойности.

3.   Измервания не се изискват в случаите, когато крайното пречиствателно оборудване не е необходимо да съответства на настоящата директива.

ЧАСТ 7

План за управление на разтворителите

1.   Принципи

Планът за управление на разтворителите следва да бъде използван за:

а)

проверяване съответствието съгласно член 62;

б)

определяне на бъдещите възможности за намаляване;

в)

осигуряване на възможност за предоставяне на информация на обществеността относно използването на разтворители, емисиите на разтворители и съответствието с изискванията на глава V.

2.   Определения

Посочените по-долу определения осигуряват рамка за изготвянето на масов баланс.

Вложени органични разтворители (I):

I1

Количеството органични разтворители в чист вид или в закупени смеси, което се употребява в инсталациите по време на периода, за който е изчислен масовият баланс.

I2

Количеството органични разтворители в чист вид или в смеси, които са възстановени и повторно използвани като вложени в процеса разтворители. Рециклираният разтворител се отчита всеки път, когато се използва за извършване на дейността.

Изпуснати органични разтворители (О):

O1

Емисии в отпадъчни газове.

O2

Органични разтворители, изпуснати във вода, като при изчисляването на О5 се вземе предвид обработката на отпадъчни води.

O3

Количеството органични разтворители, което остава като замърсител или утайка в продуктите от процеса.

O4

Неуловени емисии от органични разтворители във въздуха. Това включва общата вентилация на помещения, в които въздухът се изпуска във външната околна среда през прозорци, врати, вентилационни шахти и подобни отвори.

O5

Органични разтворители и/или органични съединения, изпуснати поради химични или физични реакции (включително тези, които са унищожени чрез изгаряне или други видове обработка на отпадъчни газове или отпадъчни води, или уловени, ако не са отчетени съгласно О6, О7 или О8).

O6

Органични разтворители, съдържащи се в събираните отпадъци.

O7

Органични разтворители или органични разтворители в смеси, които се продават или са предназначени за продажба като продукт с търговска стойност.

O8

Органични разтворители в смеси, възстановени за повторна употреба, но не като влагани в процеса продукти, доколкото не са отчетени съгласно О7.

O9

Органични разтворители, изпуснати по други начини.

3.   Използване на плана за управление на разтворители с цел проверка за съответствие

Използването на плана за управление на разтворители се определя чрез конкретните изисквания, които подлежат на проверка, както следва:

а)

проверка за съответствие с плана за намаляване, посочен в част 5, в който нормата за допустимите общи емисии е изразена в емисии на разтворители за една единица продукт, или е посочена по друг начин в части 2 и 3.

i)

за всички дейности, за които се прилага планът за намаление, съгласно посоченото в част 5, планът за управление на разтворители се съставя годишно, за определяне на потреблението (С). Потреблението се изчислява по следната формула:

C = I1 – O8

Извършва се и паралелно изчисление, за да се определят твърдите вещества, използвани при нанасяне на покрития, за да се получи годишната стойност на годишните емисии, спрямо които се отчита намалението, както и целевите емисии за всяка година.

ii)

за оценяване на съответствието с нормата за допустимите общи емисии, изразени като емисии на разтворители за единица продукт или по друг начин, посочен в части 2 и 3, планът за управление на разтворители се съставя годишно, за да се определят емисиите (Е). Емисиите се изчислява по следната формула:

E = F + O1

Където F са дифузните емисии, дефинирани в буква б), подточка i). След това стойността на емисиите се разделя на съответния параметър на продукта.

iii)

за оценка на съответствието с изискванията на член 59, параграф 6, буква б), подточка ii), планът за управление на разтворители се съставя годишно, за да се определят общите емисии от всички дейности и тази стойност цифра се сравнява с общите емисии, които биха се получили при спазване на изискванията на части 2, 3, 4 и 5 за всяка дейност поотделно.

б)

Определяне на дифузните емисии за съпоставка с нормите за допустими дифузни емисии в част 2:

i)

Дифузните емисии се изчисляват по една от следните формули:

F = I1– O1– O5– O6– O7– O8

или

F = O2 + O3 + O4 + O9

F се определя чрез пряко измерване на количествата или чрез еквивалентен метод или изчисление, например с използване на ефективността на улавяне на процеса.

Нормата за допустими дифузни емисии се изразява като дял от вложените материали, които се изчислят по следната формула:

I = I1 + I2

ii)

Определянето на дифузните емисии се извършва чрез кратка, но пълна серия от измервания и не е необходимо да се повтаря до евентуалната промяна на оборудването.

ЧАСТ 8

Оценка за съответствие с нормите за допустими емисии в отпадъчните газове

1.   При постоянни измервания, нормите за допустими емисии се считат за спазени, ако:

а)

нито една от средните аритметични стойности на всички валидни отчитания през произволен 24-часов период на работа на инсталацията или на дейности с изключение на операции по пускане и спиране и поддръжка на съоръженията не надвишава нормите за допустими емисии,

б)

нито една от средните едночасови стойности не надвишава нормите за допустими емисии повече от 1,5 пъти.

2.   При периодични измервания, нормите за допустими емисии ще се считат за спазени, ако в хода на едно измерване:

а)

средната стойност на всички измерени стойности не надвишава нормите за допустими емисии,

б)

нито една от средните едночасови стойности не надвишава нормите за допустими емисии повече от 1,5 пъти.

3.   Съответствието с част 4 следва да се проверява въз основа на сумата от масовите концентрации на съответните отделни летливи органични съединения. За всички останали случаи, съответствието се проверява въз основа на общата маса на изпуснатия органичен въглерод, освен ако в част 2 не е посочено друго.

4.   Към отпадъчния газ могат да се добавят газови обеми с цел охлаждане или разреждане, когато това е технически обосновано, но те не се вземат предвид при определяне на масовата концентрация на замърсителите в отпадъчния газ.


(1)  ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Технически разпоредби по отношение на инсталации, произвеждащи титанов диоксид

ЧАСТ 1

Норми за допустими емисии във вода

1.   В случай на инсталации, използващи сулфатната технология (средно годишно):

550 kg сулфат на тон произведен титанов диоксид;

2.   В случай на инсталации, използващи хлоридната технология (средно годишно):

a)

130 kg хлорид на тон произведен титанов диоксид при използване на неутрален рутил,

б)

228 kg хлорид на тон произведен титанов диоксид при използване на синтетичен рутил,

в)

330 kg хлорид на тон произведен титанов диоксид при използване на шлака. За инсталации, които изхвърлят отпадъци в солени води (речни устия, крайбрежни води, открито море), може да се прилага пределна стойност за допустими емисии от 450kg хлорид на тон произведен титанов диоксид при използване на шлака.

3.   За инсталациите, които използват хлоридната технология и повече от един тип руда, нормите за допустими емисии по точка 2 се прилагат пропорционално на количеството на използваните руди.

ЧАСТ 2

Норми за допустими емисии в атмосферния въздух

1.   Нормите за допустими емисии, които са изразени като концентрация на маса на кубичен метър (Nm3), се изчисляват при температура 273,15 К и налягане 101,3 kРа.

2.   За прах: 50 mg/Nm3 средно на час от основни източници и 150 mg/Nm3 средно на час от всякакви други източници;

3.   За газообразен серен диоксид и триоксид, в резултат на разлагане и калциниране, включително за киселинни капки, изчислени като SO2 еквивалент:

а)

6 kg на тон произведен титанов диоксид средно годишно;

б)

500 mg/Nm3 средно на час за инсталациите за концентриране на отпадъчни киселини;

4.   За хлор при инсталации, използващи хлоридната технология:

а)

5 mg/Nm3 средно дневно;

б)

40 mg/Nm3 по всяко друго време.

ЧАСТ 3

Мониторинг на емисиите

Мониторингът на емисиите в атмосферния въздух включва най-малко постоянен мониторинг на:

a)

газообразния серен диоксид и триоксид в резултат на разлагане и калциниране от инсталации за концентрация на отпадъчни киселини в инсталации, използващи сулфатната технология

б)

хлора от основните източници в инсталации, използващи хлоридната технология

в)

праха от главните източници.


ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

ЧАСТ А

Отменени директиви с последващите им изменения

(посочени в член 81)

Директива 78/176/ЕИО на Съвета (

ОВ L 54, 25.2.1978 г., стр. 19)

 

Директива 83/29/ЕИО на Съвета

(ОВ L 32, 3.2.1983 г., стр. 28)

 

Директива 91/692/ЕИО на Съвета

(ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48)

само приложение I, буква б)

Директива 82/883/ЕИО на Съвета

(ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 1)

 

Акт за присъединяване от 1985 г.

само приложение I, точка X.1, буква о)

Акт за присъединяване от 1994 г.

само приложение I, точка VIII.А.6

Регламент (ЕО) № 807/2003 на Съвета

(ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36)

само приложение III, точка 34

Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 109)

само приложение, точка 3.1

Директива 92/112/ЕИО на Съвета

(ОВ L 409, 31.12.1992 г., стр. 11)

 

Директива 1999/13/ЕО на Съвета (

ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1)

 

Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1)

само приложение I, точка 17

Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87)

само член 13, параграф 1

Директива 2008/112/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (

ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 68)

само член 3

Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91)

 

Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 311, 21.11.2008 г., стр. 1

само приложение, точка 4.8

Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1)

 

Директива 2006/105/ЕО на Съвета

(ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368)

само приложението, част Б, точка 2

Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114)

само член 33

Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8)

 

Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114)

само член 37

ЧАСТ Б

Списък на сроковете за транспониране в националното законодателство

(съгласно член 81)

Директива

Срок за транспониране

Срок за прилагане

78/176/ЕИО

25 февруари 1979 г.

 

82/883/ЕИО

31 декември 1984 г.

 

92/112/ЕИО

15 юни 1993 г.

 

1999/13/ЕО

1 април 2001 г.

 

2000/76/ЕО

28 декември 2000 г.

28 декември 2002 г.

28 декември 2005 г.

2001/80/ЕО

27 ноември 2002 г.

27 ноември 2004 г.

2003/35/ЕО

25 юни 2005 г.

 

2003/87/ЕО

31 декември 2003 г.

 

2008/1/ЕО

30 октомври 1999 г. (1)

30 октомври 1999 г.

30 октомври 2007 г.


(1)  Директива 2008/1/ЕО е кодифицирана версия на Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26) и сроковете за транспониране и прилагане остават в сила.


ПРИЛОЖЕНИЕ Х

Таблица на съответствието

Директива 78/176/ЕИО

Директива 82/883/ЕИО

Директива 92/112/ЕИО

Директива 2008/1/ЕО

Директива 1999/13/ЕО

Директива 2000/76/ЕО

Директива 2001/80/ЕО

Настоящата директива

Член 1, параграф 1

Член 1

Член 1

Член 1

Член 1

Член 1, първи параграф

 

Член 1

Член 2

Член 1, параграф 2, буква а)

 

 

Член 2, параграф 2

 

 

 

Член 3, параграф 2

Член 1, параграф 2, буква б)

 

 

 

 

Член 3, параграф 1

 

Член 3, параграф 36

Член 1, параграф 2, букви в), г) и д)

 

 

 

 

 

 

Член 66

Член 2

 

 

 

 

 

 

Член 67

Член 3

 

 

 

 

 

 

Член 11, букви г) и д)

Член 4

 

 

Член 4

Член 3, уводен текст и параграф 1

Член 4, параграф 1

 

Член 4, параграф 1, първа алинея

Член 5

 

 

 

 

 

 

Член 11, букви г) и д)

Член 6

 

 

 

 

 

 

Член 11, букви г) и д)

Член 7, параграф 1

 

Член 10

 

 

 

 

Член 70, параграф 1 и член 70, параграф 2, първо изречение

Член 7, параграфи 2 и 3

 

 

 

 

 

 

Член 70, параграф 2, второ изречение и член 70, параграф 3

Член 8, параграф 1

 

 

 

 

 

 

Член 8, параграф 2

 

 

 

 

 

 

Член 26, параграф 1, втора алинея

Член 9

 

 

 

 

 

 

Член 10

 

 

 

 

 

 

Член 11

 

 

 

 

 

 

Член 12

Член 12

 

 

 

 

 

 

Член 13, параграф 1

 

 

Член 17, параграф 1, първа алинея и член 17, параграф 3, първа алинея, първо изречение

Член 11, параграф 1, първо изречение и член 11, параграф 2

 

 

Член 72, параграф 1, първа алинея

Член 72, параграф 1, втора алинея

Член 13, параграфи 2, 3 и 4

 

 

 

 

 

 

Член 14

 

 

 

 

 

 

Член 15

Член 14

Член 12

Член 21

Член 15

Член 21

Член 18, параграфи 1 и 3

Член 80

Член 16

Член 15

Член 13

Член 23

Член 17

Член 23

Член 20

Член 84

Приложение I

 

 

 

 

 

 

Приложение IIА, уводен текст и точка 1

 

 

 

 

 

 

Приложение IIА, точка 2

 

 

 

 

 

 

Приложение IIБ

 

 

 

 

 

 

 

Член 2

 

 

 

 

 

 

Член 3

 

 

 

 

 

 

Член 4, параграф 1 и параграф 2, първа алинея

 

 

 

 

 

 

Член 4, параграф 2, втора алинея

 

 

 

 

 

 

Член 4, параграфи 3 и 4

 

 

 

 

 

 

Член 5

 

 

 

 

 

 

Член 6

 

 

 

 

 

 

Член 7

 

 

 

 

 

 

Член 8

 

 

 

 

 

 

Член 9

 

 

 

 

 

 

Член 10

 

 

 

 

 

 

Член 11, параграф 1

 

Член 19, параграф 1

Член 13, параграф 1

Член 17, параграф 1

 

Член 75, параграф 1

Член 75, параграф 2

 

Член 11, параграф 2

 

 

 

Член 17, параграф 2

 

 

Член 11, параграф 3

 

 

 

 

 

 

Член 12

 

 

 

 

 

 

Член 13

 

 

 

 

 

 

Приложение I

 

 

 

 

 

 

Приложение II

 

 

 

 

 

 

Приложение III

 

 

 

 

 

 

Приложение IV

 

 

 

 

 

 

Приложение V

 

 

 

 

 

 

 

Член 2, параграф 1, уводен текст

 

 

 

 

 

 

Член 2, параграф 1, буква а), уводен текст

 

 

 

 

 

 

Член 2, параграф 1, буква а), първо тире

 

 

 

 

Член 67, буква а)

 

 

Член 2, параграф 1, буква а), второ тире

 

 

 

 

Член 67, буква б)

 

 

Член 2, параграф 1, буква а), трето тире и буква б), трето тире

 

 

 

 

Член 67, буква г)

 

 

Член 2, параграф 1, буква а), четвърто, пето, шесто и седмо тире

 

 

 

 

 

 

Член 2, параграф 1, буква б), уводен текст и първо, четвърто, пето, шесто и седмо тире

 

 

 

 

 

 

Член 2, параграф 1, буква б), второ тире

 

 

 

 

Член 67, буква в)

 

 

Член 2, параграф 1, буква в)

 

 

 

 

 

 

Член 2, параграф 2

 

 

 

 

 

 

Член 3

 

 

 

 

Член 67

 

 

Член 4

 

 

 

 

Член 67

 

 

Член 5

 

 

 

 

 

 

Член 6, първи параграф, уводен текст

 

 

 

 

Член 68

 

 

Член 6, първи параграф, буква а)

 

 

 

 

Приложение VIII, част 1, точка 1

 

 

Член 6, първи параграф, буква б)

 

 

 

 

Приложение VIII, част 1, точка 2

 

 

Член 6, втори параграф

 

 

 

 

Приложение VIII, част 1, точка 3

 

 

Член 7

 

 

 

 

 

 

Член 8

 

 

 

 

 

 

Член 9, параграф 1, уводен текст

 

 

 

 

Член 69, параграф 2

 

 

Член 9, параграф 1, буква а), уводен текст

 

 

 

 

 

 

Член 9, параграф 1, буква а), i)

 

 

 

 

Приложение VIII, част 2, точка 2

 

 

Член 9, параграф 1, буква а, ii)

 

 

 

 

Приложение VIII, част 2, точка 3, уводен текст и точка 3, буква а)

 

 

Член 9, параграф 1, буква а), iii)

 

 

 

 

Член 69, параграф 1

 

 

Член 9, параграф 1, буква а), iv)

 

 

 

 

Приложение VIII, част 2, точка 3, буква б)

 

 

Член 9, параграф 1, буква а), v)

 

 

 

 

 

 

Член 9, параграф 1, буква б)

 

 

 

 

Приложение VIII, част 2, точка 4

 

 

Член 9, параграфи 2 и 3

 

 

 

 

 

 

Член 11

 

 

 

 

Член 11, букви г) и д).

 

 

Приложение