22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/1

1.1

ЕИСК счита, че горите и произвежданата от тях възобновяема дървесина играят важна роля за овладяване изменението на климата, тъй като:

1.2

ЕИСК отбелязва, че в Европа дървесината се използва предимно в строителството, като енергиен източник, за производство на мебели и на хартия. Благодарение на вторичните ефекти на преработвателната верига, дървесните продукти създават значителна добавена стойност по отношение на заетостта, приходите на собствениците на гори и икономическата дейност, по-специално в селските райони.

1.3

ЕИСК подчертава факта, че от няколко десетки години европейските гори функционират като поглътители на въглерод, тъй като годишният им прираст превишава сечта и това спомага за забавяне натрупването на въглероден диоксид в атмосферата. Значението на естествените гори като резервоари за въглерод и резерват на биологично разнообразие трябва да бъде гарантирано. Устойчивото управление на горите в европейските страни се контролира, като се използват критериите и показателите на MCPFE (1), които непрекъснато се развиват.

1.4

ЕИСК предлага Европейският съюз да предприеме следните мерки:

1.5

ЕИСК подчертава, че предвид потенциалните отрицателни последствия от изменението на климата, държавите-членки на ЕС следва да разработят планове за действие в извънредни ситуации с цел управление на горите за предотвратяване увреждането на горите, причинено от екстремни явления (бури; суши; горски пожари; вреди, нанесени от насекоми) и за отстраняване на последиците от такива увреждания в допълнение към предоставянето на повече информация за значението на управлението на горите.

1.6

ЕИСК препоръчва държавите-членки на ЕС да развият също децентрализирано производство на биоенергия от горите с помощта на преференциални тарифи.

1.7

ЕИСК подчертава, че в допълнение към тяхното значение за изменението на климата, горите изпълняват много други важни екологични, социални и икономически функции, които трябва да бъдат запазени. Освен производството на дървесина, целите на горското стопанство включват поддържане на горското биологично разнообразие, управление на ресурсите от подпочвени води, управление на ландшафта, използване на горите за отдих и туризъм, за бариера срещу шума от трафика, предпазване от лавини и ерозия и осигуряване на продукти, различни от дървесина, като горски плодове, гъби и дивеч. Въпреки че горите допринасят за благосъстоянието по много начини, нито една от тези допълнителни функции не намира отражение нито в изчисленията на рентабилността, нито в цените на дървения материал.

2.1

През декември 2008 г. Европейският парламент одобри пакета на ЕС в областта на климата и енергетиката. Законодателните решения, които засягат горите и горското стопанство, са както следва:

2.2

Горите заемат 31 % от територията на Европа и се смята, че те поглъщат приблизително 10 % от европейските емисии на въглероден диоксид за една година (3). Количеството въглерод, отделено в атмосферата в устойчиво управлявани гори, е по-малко (поглъщане на въглерод) или равно (неутралност по отношение на въглерода) на количеството въглерод, отнето от атмосферата чрез горите.

3.1

В ЕС-27 има 156 милиона хектара горска земя. Въпреки това, поради природните условия не цялата горска площ може да се използва за добиване на дървен материал и търговска експлоатация. Смята се, че средно 80-90 % от тази територия е достъпна, но в Източна Европа този тип достъпна горска площ е често само 40-50 %. През последните 15 години горската площ на ЕС-27 е нараснала с около 10 милиона хектара в резултат на залесяване, повторно залесяване на бивши земеделски земи и естествено повторно залесяване. Увеличението на горската площ е равно по размер на цялата територия на Унгария.

3.2

Около 60 % от горите в държавите-членки на ЕС-27 са частна собственост, предимно фамилна, а 40 % - публична собственост: например държавна, общинска, на религиозни общности и други юридически лица. Има общо над 15 милиона частни собственици на гори и този брой се увеличава в резултат на преструктурирането на горската собственост в страните от Източна Европа, както и на различните споразумения, свързани с разделение на наследства.

3.3

От векове хората експлоатират горите в Европа по различен начин, като променят тяхната структура. Всъщност европейските гори са били променяни от човешки действия, така че те се окачествяват като „полуестествени“ гори. Осемдесет и пет процента от горите са от „полуестествения“ тип. В допълнение към тези гори, горската дейност се извършва и под формата на засаждане на горски насаждения. Засадените гори, които са предимно в Югозападна Европа, представляват 8 % от европейската горска площ. Недокосваните от човешка дейност естествени гори (5) (гори и други залесени площи, които не са предмет на горски дейности), които се намират предимно в Източна Европа, прибалтийските страни и северните страни, заемат около 5 % от горската площ.

3.4

Естествените гори и защитените горски области са най-важната категория гори с оглед опазване на биологичното разнообразие. Естествените гори представляват също стабилни екосистеми, които допринасят за борбата срещу изменението на климата. Приблизително 8 % от горските площи в Европа са защитени за целите на биологичното разнообразие и около 10 % са защитени от съображения за запазване на ландшафта, което прави общо 18 % (или 34 милиона хектара). Броят на областите, защитени със закон или други законодателни актове, се е увеличил през последните години. Най-редките и най-ценните гори, подходящи за защита, в по-голямата си част са вече защитени в Европа. Защитените гори често се намират в планински райони или са отдалечени от населени места, и тези недокоснати от човешка дейност области са едни от най-ценните по отношение на видовото разнообразие, което се наблюдава в тях. Освен това, около 10 % от горите са защитени, така че да се защитят водните системи, подпочвените води и почвата, и да се предотвратят опасностите от лавини или ерозия. Биологичното разнообразие също се насърчава в контекста на управлението на горите със стопанско предназначение, като се оставят изгнили дървета в гората и местообитанията на микроорганизми, за да се запазят редките видове.

3.5

Прирастът на горите със стопанско предназначение значително превишава сечта в Европа. През 2005 г. запасът на дървостой в нетно изражение нарасна с 687 милиона кубични метра в ЕС-27 (в гори, където природните условия позволяват да се добива дървен материал). Съответно дърводобивът достигна 442 милиона кубични метра. Това означава, че степента на използваемост на горите или съотношението сеч/прираст е средно около 60 % (вариращо от 30 % до 80 %). Степента на използваемост на горите е над 50 % в северните държави-членки и Централна Европа, но по-ниска от 50 % в Южна и Югоизточна Европа. Степента на използваемостта на горите се е увеличила през последните 10 години, но още не е достигнала равнището от 1990 г. Сечта се е увеличила до известна степен поради силните бури през първите десет години от новото хилядолетие, което означава, че дървеният материал е добит за кратко време, като равнището на сечта се равнява на това за повече от няколко нормални години. През 2006 г. вносът на обла дървесина, дървесни трески и отпадна дървесина в Европа (ЕС-27) възлизаше на 83 милиона кубични метра (без да се смятат хартията и целулозата), а износът за страни извън Европа - на 54 милиона кубични метра (6).

3.6

Близо 40 % (или около 250 милиона кубични метра) от горския прираст в съществуващите гори със стопанско предназначение не се използват поради факта, че сечта е по-малка от прираста. През последните 50 години горският запас на ЕС-27 също се увеличава постоянно. Общият обем на запаса на дървостой е около 30 милиарда кубични метра, което е равно на 9,8 милиарда тона въглерод. Част от въглерода, задържан от дърветата, се съхранява в почвата, но поради липса на изследвания няма оценка на дела на съхранявания в почвата въглерод в цяла Европа. От гледна точка на улавянето на въглерод има важна разлика между горите със стопанско предназначение и естествените гори: от гледна точка на опазването на климата, в своята „крайна фаза“ естествените гори са отлични резервоари на въглерод, в които се наблюдава равновесие между улавянето на въглерод вследствие на прираста на биомаса и отделянето на въглерод в резултат на гниенето на биомаса, докато в горите със стопанско предназначение вследствие на дърводобива непрекъснато се създава нов и допълнителен потенциал за улавяне на въглерод. Независимо от това ЕИСК би искал да заяви ясно, че поради това не смята горите със стопанско предназначение за по-ценни от естествените гори.

3.7

Важно е да се разгледа потенциалът на европейските гори за дърводобив и други употреби, така че да се разбере и оцени улавянето на въглерода, производството на горска биоенергия и въглеродният цикъл, свързан с дървесните продукти. Понастоящем няма ясна картина на потенциала на сечта в ЕС-27 като цяло. Няколко страни имат национални програми в областта на горското стопанство, които определят различни възможности за сеч, като отчитат необходимостта от защита на горите, биологичното разнообразие и други многофункционални нужди.

4.1

Горите поглъщат въглероден диоксид (CO2) от атмосферата, като го асимилират и превръщат в биомаса, основно дървесина, и отделят кислород, който е от жизнено значение за съществуването на животните и човешките същества. Изменението на климата, особено увеличаването на количествата парникови газове в атмосферата, затоплянето, а също така и количеството озон в близост до земната повърхност, отлагането на азот и окисляването на почвите създават заплаха – непосредствена или след известно време за здравословното състояние, прираста и структурата на горите.

4.2

Изменението на климата засяга горите по два начина. Ако климатът постепенно става по-топъл или по-сух, например, дърветата трябва да се адаптират към изменението. Това адаптиране е постепенно и неговият ход, както и мерките, които му влияят, може да се планират. Най-сериозните непосредствени заплахи за развитието на горите идват от екстремните метеорологически явления. Данни за тяхната последователност, събирани от 1850 г., показват явно увеличение на вредите, нанесени от бурите през последните 20 години в Европа. Освен това, през последните 10 години в средиземноморските страни избухнаха много горски пожари. Невъзможно е точно да се предвиди настъпването на екстремни метеорологически явления, но е възможно да се подготвим за тях чрез прогнозирането им.

4.3

Ако съществуващите гори със стопанско предназначение не се адаптират достатъчно към постепенното изменение на климата, резултатите от това, заедно с всичко останало, ще включват отслабване на жизнеспособността на дърветата, намаляване на продуктивността, смърт на отделни дървета, намалена способност на дърветата да се конкурират и последващо повишаване на появата на болести и вредители, както и промяна в разпространението на дървесни видове в горите. Освен това съществува опасност дърветата в северните райони да не могат да се адаптират, защото техният прираст се променя в резултат на удължаването на сезона на растеж и на факта, че те не се адаптират достатъчно към латентния или зимния сезон. В случай на екстремни метеорологически явления като суша, горски пожари, бури или щети от снега, дърветата може да загинат в големи области, повторното залесяване може да бъде възпрепятствано и мъртвите дървета може да причинят масово разпространение на горски вредители и в намиращите се в близост здрави гори.

4.4

Изменението на климата засяга различни растителни зони по различни начини. Очаква се основните последици в различните растителни зони и държави (северни региони, температурни зони, средиземноморската растителна зона и алпийските и полярните области), да са следните:

5.1

Доброто управление на горите е основният начин да се подобри способността на горите да се адаптират към изменението на климата. Превантивните мерки като навременно разпознаване и отстраняване на умиращите дървета и минимално оставяне на материал, който може да причини горски пожари, са част от управлението на горите. Трябва да се повиши осведомеността на широката общественост, на собствениците на гори и на тези, които отговарят за управлението на горите, за значението на управлението на горите при адаптирането към изменението на климата. Повечето от горите на ЕС се управляват непрекъснато, в резултат на което като цяло имат висока производителност и жизнеспособност. Още сега и след това непрекъснато трябва да се предприемат потенциални мерки за адаптиране, тъй като в горското стопанство се изисква дългосрочно мислене предвид факта, че жизненият цикъл е обикновено от 15 до 150 години.

5.2

С оглед на възстановяването на горите трябва да се засаждат дървесни видове, които са най-подходящи за дадената местност. Предпочитание следва да се отдава на местните видове, тъй като дървесните видове, които са характерни за дадена местност, се адаптират по-добре към изменението на климата в тази местност поради своите генетични особености. Смесените гори също следва да се предпочитат, тъй като съществуването на различни дървесни видове с различни свойства намалява рисковете за горите.

5.3

В едновидови иглолистни гори, създадени извън тяхната естествена среда, следва да се полагат усилия да се промени съставът на гората, за да наподобява първоначалното разпространение на дървесни видове. Залесените едновидови гори често са по-слабо устойчиви от смесените гори на бури и вреди от насекоми, които се появяват след такива бури.

5.4

Планове за действие при непредвидени ситуации в управлението на горите, възможности за финансиране за справяне с всякакви вреди и оперативни модели трябва да се изготвят така, че индустрията да е подготвена за пагубни последици от внезапни екстремни метеорологически явления, причинени от изменението на климата, и вредите, които тези явления нанасят на горите. Трябва да се изготвят карти за области, изложени на риск от такива екстремни метеорологически условия. Необходимо е да се изготвят оперативни модели за справяне с неочаквано увеличение на сечта на дървета и за осигуряване на гладко функциониране на пазарите на дървен материал.

5.5

Изменението на климата и международната търговия с растителни материали увеличават разпространението на чужди видове и вредители по растенията. Директивата на ЕС за растителна защита съдържа разпоредби за борба с вредителите по растенията, които нанасят щети на растенията, както и разпоредби за предотвратяване разпространението на паразити и изисквания по отношение на международната търговия с дървен материал и посадъчен материал. За да се предотврати разпространението на най-опасните дървесни вредители и да се гарантира здравето на горите (напр. нематод по боровата дървесина), регионите на ЕС се нуждаят от достатъчно строги законодателни разпоредби за растителна защита, както и от ефективно наблюдение. За борбата с инвазивните чужди видове са необходими национални стратегии и програми.

5.6

Управлението на горите не трябва да е в разрез с целите на биологичното разнообразие. Биологичното разнообразие следва да се взема под внимание при управлението на полуестествените гори със стопанско предназначение, като се оставят гнилата дървесина и микробиотопите в горите със стопанско предназначение с цел да се запазят живите организми. Няколко държави-членки на ЕС предлагат финансова помощ за частните собственици на гори, поели доброволно задължение да ги опазват, като мярка за насърчаване на биологичното разнообразие. Схемите за сертифициране на горите изискват критериите за биологично разнообразие на горите също да се вземат предвид при управлението на горите.

5.7

Понастоящем горите със стопанско предназначение в Европа съдържат големи количества гнила дървесна маса - дървета на корен или повалени гнили дървета, която функционира като резервоар за въглерод и същевременно осигурява необходимата жизнена среда на живите организми. Средният обем на гнилата дървесина е 10 кубични метра на хектар. Наличието на големи обеми гниеща дървесина може да благоприятства разпространението на горски вредители или големи горски пожари. Въпреки това, предимствата, свързани с биологичното разнообразие, са съществени и следователно е важно гниещата дървесина, която сега се намира в горите, да не се изнася от мястото, където е израснала, например за гориво.

5.8

Естествените гори и защитените зони са необходими за запазване на биологичното разнообразие. По отношение на улавянето на въглерод, естествените гори по време на своя жизнен цикъл се превръщат от поглътители на въглерод в резервоари за въглерод. По този начин преминаването от активно стопанисвани към напълно защитени гори намалява площта, подходяща за масиви с растящи дървета, които могат да увеличат капацитета за съхранение на въглерод в горите и по-специално да са източник на дървесни продукти, които заместват други енергийни източници и други материали.

5.9

С оглед на борбата срещу изменението на климата при управление на горите с търговска цел, интегрираното опазване (гниеща дървесина и малки биотопи) е по-ефективно от цялостното опазване.

6.1

Горите влияят върху изменението на климата по време на техния растеж и преработка по четири начина:

6.2

Вече няколко десетилетия европейските гори функционират като поглътители на въглерод и поради намалената сеч спрямо нетния годишен прираст забавиха натрупването на въглероден диоксид в атмосферата. Горите със стопанско предназначение обаче не могат да правят това безкрайно, тъй като дърветата стареят и след като преминат връхната точка на своя растеж, спират да съхраняват въглерод. Ето защо горите трябва да се управляват постоянно.

6.3

Компенсиращото въздействие на добитите дървесни продукти (7) (ДДП) е важно за намаляване последиците от изменението на климата. Въглеродът се изтегля от атмосферата и се улавя от горската дървесина, след което се пренася и съхранява в дървесните продукти като хартия, мебели, дъски и дървени постройки и се извежда от атмосферата за няколко века, например под формата на дървена къща. В края на жизнения цикъл дървесните продукти могат да се рециклират и да се изгорят, за да се произведе енергия. При изчисленията на парникови газове съгласно Протокола от Киото докладването на въглерода в дървесните продукти остава незадължително и все още е непълно, отчасти поради факта, че международната търговия не се взема предвид.

6.4

Съществуващите бази данни – национални и международни – дават възможност да се изчисли капацитетът за улавянето на въглерод на дървесните продукти. Разработват се правила, които да се използват за изчисляване на въглеродния баланс на горите. ЕС следва да представи предложение пред Копенхагенската конференция за климата през 2009 г. докладването на количеството съхранен въглерод в дървесните продукти да бъде включено като задължителна част в изчисленията на капацитета на въглеродния баланс за периода след Киото от 2012 г. нататък.

6.5

Включването на капацитета за улавяне на въглерод на дървесните продукти в изчисляването на въглеродния баланс би могло да стимулира допълнително горската индустрия да управлява екологично и ефективно горите. Непрекъснатото управление на горите е от основно значение за запазване жизнеспособността на горите, изправени пред опасните последствия от изменението на климата.

7.1

Строителният сектор играе много важна роля в борбата срещу изменението на климата, тъй като между 40 и 50 % от първичната енергия в света се използва за отопление и охлаждане на сградите (8). Съгласно оценките производството на строителни материали, строителството и използването на сградите генерират близо 40 % от емисиите на СО2.

През 2005 г. в ЕС-27 потреблението на енергия възлиза общо на 1 170,2 милиона тона петролен еквивалент. От тях 28 % се падат на индустрията, 30,9 % на транспорта и 41,1 % на домакинствата. Системите за отопление и охлаждане на сградите създават 8 % от емисиите на СО2, като значителна част от тях могат да бъдат избегнати чрез професионално строителство и нови техники, както и чрез увеличаване на дела на дървесината, използвана в строителството.

7.2

Дървесината е нискоенергиен, възобновяем и въглеродно неутрален строителен материал през целия си жизнен цикъл. Производството на нито един от другите широко използвани видове строителни материали не изисква толкова малко енергия, колкото дървесината. Използването на един кубически метър дървен материал, вместо други строителни материали, намалява емисиите на СО2 в атмосферата средно с 1,1 тона.

7.3

Строителството на повече дървени сгради по света и по-масовото използване на дървен материал в строителството са ограничени от липсата на единни стандарти, правила и критерии за сертифициране. Строителният сектор следва да разполага с анализи за жизнения цикъл и емисиите на парникови газове на различните продукти, основани на научни изчисления, за да може обективно да се сравняват различните материали. Правителствата на държавите-членки следва да включат в по-голяма степен дървените материали за „екологично строителство“ в политиката за доставки на дървен материал и да прилагат изисквания за сертифициране на горите, които са съвместими с международната концепция за устойчиво развитие.

8.1

Горската биомаса е най-важният непосредствено достъпен възобновяем биоенергиен източник в Европа и се използва за производството на енергия по три начина:

През последните години производството на топлоенергия и електроенергия и комбинираното производство на топло- и електроенергия от горска биомаса се увеличава бързо в Европа. Топлоенергията и електроенергията се произвеждат за отделени самостоятелни къщи и в топлоцентрали или в топло- и електроцентрали с различен капацитет за училища, публични оператори, болници, села или градове. Технологиите за производство на биогорива от горска биомаса и суров дървен материал са все още в изпитателен и развоен етап и поради това са необходими допълнителни инвестиции. Пиролизата на биомаса, при която се произвеждат дървени въглища, подходящи за мелиорация на почвата, е нова възможност за повишаване на енергийната стойност на дървесината и ефективността на почвата като поглътител на въглерод.

8.2

През 2006 г. 25-те държави-членки на ЕС произведоха енергия от възобновяеми енергийни източници, възлизаща на 110 Mtoe, което е около 14 % от общото потребление на енергия (Eurostat 2008). По-голямата част (65 %) от тази възобновяема енергия е била произведена от биомаса, предимно (60 %) горска енергия. Делът на горската енергия в общото потребление на енергия се различава значително в 27-те държави-членки на ЕС.

8.3

Бигоривата на дървесна основа, които може да се получават от горите, включват различни видове дървесни трески, дърва, палети, брикети, дънери и корени, дървени въглища, газ от дървесина и бързорастящи енергийни дървесни видове, като върби. Страничните продукти на горската индустрия (промишлени отпадни течности и отпадна дървесина, като черна течност, кори, стърготини и дървесни отпадъци от преработка и рециклирана дървесина) предлагат голям енергиен потенциал и се използват в производството на топлоенергия и енергия, по-специално в интегрираната горска индустрия. Използването на странични продукти и рециклирана дървесина за енергийни цели може да достигне до 30-50 % от използването на обла дървесина.

8.4

В Европа съществува възможност за значително разширяване на използването на горската биоенергия в сравнение с настоящото равнище. Според предварителни оценки потенциалът на добива на горската биомаса в Европа е 100-200 милиона кубически метра на година с уговорката, че дърводобивът не представлява заплаха за околната среда, горското биологично разнообразие и защитените зони. Понастоящем, обемът на горската биомаса, добивана отделно и във връзка с добива на стволова дървесина, се оценява на около 10-15 % от потенциала на дърводобива.

8.5

Повишеното използване на горска биомаса създава нови възможности не само за собствениците на гори чрез откриване на по-широк пазар за дървен материал и ценова конкуренция, но също така за дъскорезниците чрез предлагане на по-голям пазар за техните странични продукти. Голямото търсене на горска биомаса би могло да предизвика промени в пазара на дървесни продукти, като доведе до повишаване на конкуренцията за дървесни суровини между биоенергийния сектор и индустриите, използващи стволова дървесина. Подкрепата на крайните потребители, т.е. преференциални тарифи за производство на екологична енергия, е важен инструмент за развитието на различни видове биоенергийни стратегии на местно и регионално равнище. Подкрепата за регионалното развитие на ЕС следва да продължи да бъде основно съображение при увеличаване използването на биоенергията.

8.6

Пазарите на дървесни горива и по-специално на дърва за огрев са предимно местни, но повишеното използване на дървесина за енергийни цели в ЕС би повишило до голяма степен равнището на търговията и заетостта на пазара за машини и оборудване. Необходими са също така специални машини и съоръжения за производство на палети, брикети и други преработени дървесни горива. Производството на енергия изисква голям брой котли и друго оборудване с висока стойност, което предлага голям потенциал за растеж. Увеличеното енергийно използване на дървесината също така ще открие големи възможности за износ на технологии на пазари извън ЕС.

8.7

Понастоящем се изготвят стандарти за устойчиво производство на биомаса във връзка с рамковата Директива на ЕС относно възобновяемата енергия. Стандартите са важни за гарантиране на устойчиви поръчки и производство на горска биоенергия, както и на общи процедури. Стандартите за устойчиво произвеждана горска биомаса трябва да са свързани с европейските критерии на MCPFE (Министерската конференция по опазване на горите в Европа), за да се избегне ненужна работа и дублиране на дейности.

9.1

Създаване на нови гори чрез засаждане е един от най-ефективните начини за премахване на въглерода от атмосферата. ЕС следва да подкрепя проекти за засаждане на гори в развиващите се страни като част от политиката за развитие, тъй като по всяка вероятност изменението на климата ще доведе до нарастващи икономически различия между индустриалните страни и развиващите се страни. Проектите за засаждане на насаждения следва да се придружават от стратегии за адаптиране, които да подкрепят изграждането на капацитет, многофункционалното използване на горите и доброто управление в развиващите се страни. ЕС следва също да положи усилия за предотвратяване на незаконната сеч в развиващите се страни, за да насърчи устойчивото горско стопанство и да помогне на развиващите се страни да изготвят своите национални програми във връзка с други сектори.

9.2

Изчисленията на въглеродния баланс в Протокола от Киото, който отразява промяната в земеползването, не предвиждат разпоредби за развиващите се страни, които да позволяват да се отчете намаляването на емисиите на въглероден диоксид в резултат на предотвратяване на загубите на горите. Тъй като загубата на горите повишава емисиите на въглероден диоксид, ЕС следва да подкрепя развитието и приемането на така наречения REDD инструмент, така че той да може да се използва при изчислението на парниковите газове в периода след Киото от 2012 г. нататък. Това изисква определяне на цена, която отразява стойността на натрупания въглерод, така че държавите-членки да могат да използват търговията с емисиите, за да упражняват известно влияние за предотвратяването на загубата на тропическите гори.

9.3

ЕС разработи така наречената процедура по ПЗГУТ (9), която има за цел да предотврати продажбата на пазарите на ЕС на незаконно добит дървен материал и дериватни продукти. Чрез система за партньорство, специфична за всяка страна, схемата на разрешителни по ПЗГУТ повишава и подкрепя устойчивото управление на горите в развиващите се страни и насърчава държавите-членки и развиващите се страни да работят в по-тясно сътрудничество. ЕС следва да подкрепя бъдещото развитие на системата ПЗГУТ и нейното разпространение в цял свят. Предотвратяването на незаконната сеч би намалило темпа на изчезването на тропическите гори, както и увеличаването на емисиите на въглероден диоксид в резултат на това изчезване. Системи за сертифициране на горите, действащи на доброволна основа, като PEFC (10) и FSC (11) също са насочени към намаляване на незаконната сеч.

9.4

Чрез международни споразумения и организации, като Комитета по дървен материал към икономическата комисия на ООН за Европа (UNECE TC), Европейската комисия по горско стопанство към Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), Евростат и Министерската конференция по опазване на горите в Европа (MCPFE) вече се събират данни за европейските горски ресурси, погълнатия въглерод, въглеродния цикъл, разнообразието на горите, техните продукти и защитни ефекти. Въпреки това, обаче, спешно са необходими повече нови знания и изследвания. При разработването на системите за наблюдение в Общността, както в новия FutMon проект, трябва да се използват съществуващите и в процес на разработване национални паневропейски и световни системи за наблюдение, като на собствениците на земите трябва да се гарантира пълна защита на данните при обработката или публикуването на информация. ЕС трябва да използва своите рамкови изследователски програми в подкрепа на по-нататъшни изследвания в тези области и да улеснява трансфера на данни чрез фундаментални и приложни изследвания и развойни проекти.

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/9

1.1

В отговор на отправеното към ЕИСК искане на чешкото председателство, съдържанието на настоящото проучвателно становище е съсредоточено върху отношенията между работодателите и образователните институции, включва препоръки както за предприятията, сдруженията на предприятия, образователните институции с цялото им многообразие, така и за ЕС, и предвижда насоки за започване на социален диалог и на граждански диалог с всички заинтересовани институции и страни.

1.2

Становището взема предвид следните аспекти:

1.3

Становището подчертава редица основни приоритети:

Цялостна ориентация в полза на модел на сътрудничество между всички заинтересовани участници в контекста на конкуренцията

1.4

ЕИСК предлага в европейски мащаб да се изгради нова рамка за партньорство между образователните институции и предприятията с оглед да се използват предимствата на европейското измерение, но също и за напредък в интерес на обществото. ЕИСК препоръчва започването на европейски процес, който може да бъде наречен „Пражки процес“ по аналогия с конференцията „Партньорство между образователните институции и работодателите“, която ще се проведе на 6 и 7 април в Прага по инициатива на чешкото председателство. Той може да се осъществи под формата на достатъчно широка европейска референтна рамка, която да позволи на операторите по места да предприемат иновационни действия на местно и регионално равнище:

1.5

ЕИСК предлага този процес да бъде финансиран от 2013 г. от европейските структурни фондове и съществуващите програми (Леонардо, Грундвиг, Еразъм за студенти, Еразъм за стажанти и чираци, Еразъм за млади предприемачи и др.), като при необходимост те да се адаптират. Така например ЕСФ би трябвало да може да се използва в подкрепа на първоначалното обучение. Може да бъде предложена допълнителна специална програма за периода след 2013 г.

2.1

На цялата територия на Европа развитието и качеството на живот са до голяма степен обусловени от равнищата на културата и науката, които от своя страна зависят от качеството на образователните механизми. Трябва да се подчертае, че в Европа партньорството между предприятията и образователните институции се сблъсква с редица сериозни препятствия, свързани:

Партньорството трябва също така да включва:

2.2

Традиционно Европа разчита на дългосрочното предвиждане на потребностите от умения. Независимо от това, в условията на бързоизменяща се глобална икономика се изисква по-тясно сътрудничество между сферите на образованието и предприятията, за да се отговори на непосредствените и бъдещите нужди на промишлеността и по-специално на МСП.

2.3

От дълго време има натрупан положителен опит, който се вписва в задачите на техническото, средното и висшето образование в рамките на партньорства, които му дават възможност да бъде в симбиоза с икономическата среда чрез многобройни – формални или неформални – споразумения, свързващи образователните институции с предприятията и обратно. Освен наблюдаваните почти навсякъде добри практики е налице голямата амбиция – като се зачитат отговорностите на всички и по-специално на образователните институции да издават дипломи по напълно автономен начин, да се създават устойчиви партньорства за постигането на синергия, да се обединяват силите и талантите с цел съвместно да се намерят отговори на икономическите и социалните нужди.

Бизнесът и образователните институции преследват, разбира се, различни цели, но извършвайки обмен на информация и развивайки партньорства и съвместни проекти, те могат да извлекат полза за по-доброто гарантиране на успеха на мисията им. От години, дори векове, в много държави-членки съществуват примери за системи за съвместяване на образование и професионално обучение, при които обучението се осъществява в училище и в предприятието (двойна система в Германия, професионално обучение (apprentissage) във Франция, професионално обучение (apprenticeships) в Обединеното кралство и др.). Съвместяването на образованието с професионално обучение доказа високата добавена стойност на постоянните, структурирани и интегрирани партньорства.

2.4

В идеалния случай бизнесът дава своя принос чрез познаването на потребностите на пазара, както в непосредствен план, така и като прогноза, с което дава възможност за по-добро ориентиране на предлагането в областта на образованието и обучението. Предприятията са хранилища на ноу-хау, професионални умения и технически средства.

2.5

По същия начин сферата на образованието предлага капитализация на технически и научни знания, които биха могли да бъдат оползотворени в практиката: подготовка за работната среда, разработване на нови предложения и пътища за професионална квалификация.

3.1

Независимо от богатия положителен опит, инициативите за партньорство между образователните институции и работодателите често остават ограничени в рамките на техническото и професионалното образование. Предвид икономическата криза е жизнено необходимо „да се събуди отново“ потенциалът на тези партньорства, тъй като по-доброто приспособяване на обучението към нуждите на пазара на труда и по-доброто използване на компетенциите и човешките ресурси в предприятията са ключови условия за успеха на икономическото възстановяване.

3.2

Без съмнение, рамките, в които се осъществяват тези нови европейски партньорства, трябва да обхмащат множество аспекти. Те следва диференцирано да включват различните заинтересовани страни:

3.3

Образователните институции и предприятията имат една обща отговорност – да предлагат съвместно, включително и чрез своите представителни организации, начини и възможности за обучение.

3.4

Предприятията са изправени пред необходимостта да се обезпечат с изключително разнообразни умения с различни измерения, които определят или влияят върху организацията, функционирането и икономическата им дейност: технологично развитие, интернационализация, нови технологии. Най-важното за дадено предприятие е, от една страна, да намери на пазара на труда съответните умения, и, от друга страна, да обучи своите служители, ръководни кадри и бъдещи ръководни кадри в съответствие с изискванията на техните професии. Служителите от своя страна са изправени пред аналогичната необходимост да развиват своята пригодност за заетост в съответните професии, да получат валидиране на придобитата квалификация чрез дипломи, признавани както вътре в самото предприятие, така и навън – на пазара на труда.

3.5

Динамиката на развитието на образованието в Европа е силно доминирана от две явления: масовизирането и диверсификацията на обучението. Бързото нарастване на броя на учениците и студентите през последните десетилетия доведе същевременно до силна диверсификация на населението по отношение на възрастова структура, предходно образование, социален произход и т.н., която от своя страна породи необходимостта от адаптирани методи на работа и поемане на специфични ангажименти.

3.6

По отношение на настоящите трудности съществува огромен потенциал за сътрудничество в тази насока и при този подход към проблематиката следва да се обърне особено внимание на три аспекта:

4.2.1

Създаването на Европейско пространство за висше образование, инициирано през 1999 г. от министрите на образованието и университетските ръководители на 29 страни под названието „Болонски процес“, доведе до важни реформи, обединявайки официално 46 държави-членки на Съвета на Европа.

4.2.2

Този процес има за цел създаването на Европейско пространство за образование, главно чрез хармонизиране на университетските цикли в Европа (бакалавър, магистър, доктор), като това хармонизиране позволява преди всичко сравнимост на образователните степени и, следователно, свободното движение на студентите, и насърчава мобилността. Всички тези действия трябва да благоприятстват разбираемостта, да премахнат препятствията и да подобрят сътрудничеството между университетите и предприятията.

4.2.3

Налага се обаче констатацията, че:

4.3.1

Започнал през 2002 г., този процес на Европейския съюз има за цел системите за професионално образование и обучение (ПОО) да се превърнат в еталон за качество, като силно насърчение получиха действия, подобни на Болонския процес, но адаптирани към сферата на професионалното образованието и обучение.

4.3.2

Програмите „Леонардо“ и „Грундвиг“, първата от които дава възможност за мобилност на лицата, желаещи да придобият професионален опит в Европа и улеснява обмена на добри практики между отговарящите за обучението, а втората е насочена към повишаване на качеството и укрепване на европейското измерение на обучението за възрастни и предлага на европейските граждани повече възможности за по-добро обучение през целия живот, си останаха достъпни само за ограничен кръг и не постигнаха критичната маса, която би дала възможност да се разработят цели. Без да се оспорват редът и условията за прилагане на тези програми, би било уместно в бъдеще да се засилят начините на тяхното действие.

4.3.3

Декларацията на Съвета от Бордо (26 ноември 2008 г.) се вписва в насоките на Копенхагенския процес относно засиленото европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение. Тя потвърждава и необходимостта от привличане на подходящо публично и частно финансиране, например с помощта на инструменти като ЕСФ, ЕФРР и заеми от ЕИБ.

Като констатира несъответствията в областта на уменията и необходимостта от развитие на дейностите, свързани с очакваните потребности, Комюникето от Бордо предлага компонентата, свързана с професионалното обучение, да бъде развита възможно най-широко, като се включат държавите-членки, Комисията и социалните партньори.

5.1

Съгласно последния доклад относно напредъка на програмата „Образование и обучение 2010 г.“ (3), Европейският съюз не може да пренебрегва своето изоставане в областта на образованието, нито пък затрудненията при предлагането на предприятията на работници, които да притежават основната квалификация и достатъчни специализирани умения, за да могат тези предприятия да посрещнат технологичните предизвикателства и да се справят в условията на днешната глобализация. За тази цел вътрешноевропейската мобилност представлява също такава необходимост, както и изучаването на чужди езици в рамките на европейската стратегия за многоезичието. Следователно, ползата от комбиниран подход към темата за връзките между предприятия и образователни институции следва да се разбира едновременно като необходимост, за да се отговори на проблемите, но също така, и преди всичко, като средство за отваряне на националните образователни политики и за освобождаване най-сетне на потенциала, който европейската интеграция притежава по отношение на човешкия потенциал.

5.2

Училищата и университетите трябва да получават повече подкрепа в своите усилия да не ограничават предлагания от тях избор само до основните образователни степени, а да предоставят и продължаващо обучение. Така например, с изключение само на няколко държави-членки, образователните институции не могат да кандидатстват за получаване на финансова помощ в рамките на структурните програми за развитие на човешките ресурси. При това опитът в страните, където такъв достъп е възможен, показва, че тази инициатива може да даде значителен положителен принос за развитието на по-силни връзки с предприятията, както и същевременно за развитието на общото качество на предлагането на възможности за образование и обучение.

5.3

Основният признат недостатък на европейските програми е тяхната недостатъчна амбициозност поради ограничения им бюджет. Затова, вместо да се препоръчва поредна европейска програма, която е ограничена върху малка целева група и ще засегне само един съвсем тесен и елитарен сегмент от обществото, не би ли било по-полезно да се възприеме системен подход, основаващ се върху по-прости (не бюрократични, какъвто твърде често е случаят при европейските програми) и същевременно по-амбициозни механизми с:

5.4

Европейската интеграция предлага огромно предимство за съчетаване на опита и увеличаване на потенциала, за придаване на по-широка и богата рамка на образователните институции и за осигуряване на предприятията на вътрешен пазар, който им дава възможности за развитие. Пражкият процес, базиран върху конференцията „Партньорство между образователните институции и работодателите“, която ще се проведе на 6 и 7 април в Прага по инициатива на чешкото председателство, би могъл да внесе политическа динамика и да предложи оперативна пътна карта.

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/14

1.1

Мобилността в Европа трябва да остане политически приоритет за ЕС, като това важи особено във време, в което континентът посреща предизвикателствата на глобализацията и технологичните промени и едновременно с това понася отрицателно демографско развитие, както и последиците от финансовата и икономическа криза. Подходът за подкрепа на мобилността трябва да отчита условията в различните държави-членки, но трябва и да бъде ефикасно координиран на европейско равнище, да се ползва с национална подкрепа и да е прозрачен. Приетите разпоредби трябва да допринасят за създаването на ново схващане за справедлива и уравновесена мобилност, както и за насърчаване на развитието на нови форми на мобилност.

1.2

ЕИСК подкрепя Плана за действие на Европейската комисия за трудовата мобилност (2007-2010 г.) и счита, че той е инструмент, който позволява да се премахнат съществуващите пречки и да се постигнат определените цели в Европейската стратегия за растеж и заетост.

1.3

Комитетът приветства също така намерението на Комисията през 2009 г. да публикува Зелена книга за мобилността на младите хора и очаква с голям интерес резултатите и заключенията от публичния дебат.

1.4

ЕИСК подкрепя пълното използване на възможностите на европейската система за трудова мобилност EURES и приемането на други мерки, с които се цели по-специално повишаване на качеството, обхвата и достъпността на предоставяните услуги и информацията, както и повишаване на информираността на европейските граждани и най-вече на европейските предприятия. Успоредно с това ЕИСК препоръчва на Комисията да анализира причините, които обясняват малкия дял на някои категории работници, в частност на нискоквалифицираните или неквалифицираните в общия брой на ползвателите на портала.

1.5

ЕИСК призовава държавите-членки да включат измерението на мобилността във всичките си съответни политически решения и, в духа на интегрираните Основни насоки за растеж и заетост (1), да включат целите, определени в националните им стратегии и програми за реформи. Държавите-членки би трябвало да се постараят да въведат програми за активна политика на пазара на труда, благоприятстващи мобилността.

1.6

По принцип ЕИСК подкрепя усилията, насочени към възможно най-ефективно координиране на социалната сигурност и поздравява Френското председателство за удовлетворителните резултати, постигнати при договарянето на измененията на Регламент 883/2004 (2), в съответствие със заключенията от дискусията относно регламента за прилагане. ЕИСК отново призовава да се приложи този регламент в най-кратки срокове, за да може произтичащите от него опростяване и подобрение на мобилността в ЕС да се усетят възможно най-скоро.

1.7

Що се отнася до прилагането на Регламент 883/2004, Комитетът препоръчва едно от следващите му становища да бъде посветено именно на съгласуваността на този текст с Регламент (ЕИО) № 1612/68 (3), с директива 2004/38/ЕО и със съответните решения на Съда на Европейските общности с цел по-голяма прозрачност, правна сигурност и спазване на принципа на равенство от страна на държавите-членки.

1.8

Въпреки че прие положително предложението за директива относно преносимостта на правата в рамките на професионалните пенсионни системи (4), което e нова идея на Европейската комисия, с цел да се повиши траснграничната мобилност в ЕС, ЕИСК изразява сериозни резерви по отношение на неговото съдържание. Комитетът счита, че в действителност съдържанието на директивата няма да допринесе за премахване на основните пречки за трансграничната мобилност по отношение на преносимостта на пенсионните права и тяхното двойно данъчно облагане. Освен това предложението съдържа други разпоредби, водещи до повишаване на разходите за управление на пенсионните системи и застрашаващи бъдещото им развитие.

1.9

Съгласно резултатите от юлския доклад от 2008 г. относно предимствата на EUROPASS, Комитетът препоръчва на ЕС да анализира причината за малкия дял на нискоквалифицираните лица в броя на ползвателите. Комитетът призовава също така към цялостно използване на потенциала на всички инструменти на EUROPASS и в частност на EUROPASS Мобилност, чрез по-енергична европейска координация, национална подкрепа, участие на всички заинтересовани участници и по-голяма прозрачност. Що се отнася до Европейската квалификационна рамка (ЕКР), Комитетът счита, че е важно да се създадат връзки с европейската система за натрупване и трансфер на кредити в сферата на висшето образование, професионалното образование и обучението. За да може ЕКР да стане носител на добавена стойност, е необходимо тя да остане неусложнена, да вдъхва доверие и да помага ефективно на предприятията да намират чуждестранната работна ръка, от която се нуждаят.

1.10

ЕИСК се запозна с интерес с Втория доклад на Европейската комисия от 18 ноември 2008 г. относно въведените преходни периоди за новите държави-членки, и призовава онези, които все още прилагат преходен режим за свободно движение на хора, да сe съобразяват със заключенията на този доклад, както и с процедурите, произтичащи от договорите. Това е предварително условие, за да стане възможно да се прилага на практика понятието „справедлива мобилност“ (на английски „fair mobility“), да се предотвратят социалният дъмпинг и незаконният труд.

1.11

Комитетът е удовлетворен, от една страна, от решението на Комисията за създаване на комитет от експерти за командированите работници, който ще разглежда техническите въпроси, свързани с приложението на директивата, и от друга страна, от поканата към европейските социални партньори за изготвяне на общ анализ за въздействието на решенията на Съда на европейските общности.

1.12

Комитетът насочва вниманието върху забавянето на прилагането на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации в държавите-членки (срок за влизане в сила: 27 октомври 2007 г.)

1.13

ЕИСК счита, че наскоро представеното от Европейската комисия законодателно предложение, с което се цели улесняване на икономическата миграция на граждани от трети страни, представлява допълнително усилие от страна на Комисията за насърчаване мобилността и икономическата миграция в Европа. Съдържащите се в това предложение за директива права и задължения на лица от трети страни, по отношение на равното третиране, са добра изходна база за законодателството в областта на имиграцията и следва да обхванат всички категории работници мигранти. ЕИСК счита, че временните мерки, които за кратък период ограничават свободното движение на работници от новите държави-членки, представляват дерогация и това би следвало бързо да бъде отстранено (5).

1.14

ЕИСК зачита напълно самостоятелността на европейските социални партньори и очаква те да допринасят активно за повишаването на мобилността, с цел да се подобри положението на пазарите на труда и да се засили конкурентоспособността на ЕС.

1.15

Комитетът призовава държавите-членки и Комисията да работят съвместно за изготвянето, прилагането, проследяването и оценката на програми за социална реинтеграция, които, без никаква дискриминация да са предназначени за гражданите (и техните семейства), работили известно време в друга държава-членка на ЕС и завръщащи се в страната, в която е бил домът им.

2.1

Европейската комисия обяви 2006 г. за „Европейска година на мобилността на работниците“. Целта на тази инициатива беше да се повиши още повече информираността на работниците относно възможностите за заетост в рамките на ЕС, както и относно техните права и предимства.

2.2

Мобилността на гражданите, която е форма на правото на свободно движение, е залегнала в първичното право на Европейската общност; от друга страна, това е една от големите цели на Лисабонската стратегия и една от препоръките на интегрираните основни насоки за растеж и заетост  (6).

2.3

Тази инициатива, която се вписва в поредицата от множество предишни действия на ЕС, по-специално Плана за действие за умения и мобилност  (7), приет от Комисията през 2002 г., доведе до нов План за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007—2010) (8), отразявайки новата реалност и предизвикателствата, пред които сега е изправена Европа.

2.4

През първото полугодие на 2009 г. председателството на ЕС ще бъде упражнявано от Чешката република и неговият основен девиз е „Европа без бариери“. Ето защо чешкото председателство призова ЕИСК да изготви четири проучвателни становища, с цел да се определят бариерите, които все още съществуват в различни области на вътрешния пазар на ЕС. И една от разглежданите области е мобилността на работната ръка в Европа.

2.5

Чешкото председателство ще продължи усилията за повишаване на мобилността на работниците в Европа. В рамките на своите приоритети то ще следи с особено внимание да се прилага свободното движение на работниците в ЕС, професионалната и географската мобилност на работната ръка в рамките на общия пазар и напредъка на осъвременяването на разпоредбите за координиране на системите за социална сигурност, приложими за работниците мигранти.

2.6

Чешкото председателство подчертава, че прилаганите понастоящем преходни периоди за свободно движение на работниците имат отрицателни последици. То счита, че пълното осъществяване на потенциала на работната ръка и повишаването на гъвкавостта на европейския пазар на труда са съществени елементи на Лисабонската стратегия.

3.1

От доклада на Комисията по заетостта в Европа през 2008 г. се вижда, че стабилната икономическа ефективност, започнала в Европейския съюз през 2006 г., е довела до обещаващи резултати през 2007 г.: ръст на БВП с 3,1 % и създаване на 3,5 милиона нови работни места. Във всички държави-членки на ЕС, освен Унгария, заетостта е нараснала, а средното равнище на заетост за 2007 г. е било 65,4 %. Равнището на безработицата се е стабилизирало под 10 %, с изключение на Словакия. Двете вълни на разширяване на ЕС през 2004 г. и 2007 г. оказаха положително въздействие върху европейската икономика и не доведоха до сътресения на пазарите на труда в ЕС-15. Статистическите данни показват също така единодействие между ефективността на пазара на труда, производителността и качеството на работните места.

3.2

През 2008 г. ЕС беше сериозно засегнат от тежката световна финансова криза. Домакинствата и предприятията са подложени на силен натиск. Същото е положението и на пазарите на труда. Икономическите прогнози сочат близък до нулевия растеж и риск от икономическа депресия в ЕС през 2009 г. Еврозоната и някои държави-членки са вече в рецесия. През декември Съветът на ЕС прие Европейски план за икономическо възстановяване  (9), който съдържа десет мерки в четири приоритетни области, в това число европейска широкомащабна инициатива в подкрепа на заетостта.

3.3

Постоянното предизвикателство, пред което са изправени Европа и ЕС, е предизвикателството на настоящата отрицателна демографска тенденция и на застаряването на работната ръка, което в бъдеще ще оказва решаващо влияние върху конкурентоспособността на Европа. За намиране на изход от това положение трябва да се възприеме комплексен и същевременно, предвид сегашното състояние на икономиката, изключително внимателен подход. Всяка от държавите изготвя собствен набор от политики за насърчаване на пазарите на труда, включващи работни места. Особено внимание се обръща на уязвимите категории на пазара на труда, т.е. на възрастните работници, младите хора, имигрантите и хората с увреждания. Във връзка с това, съобщенията на ЕК показват, че ЕС би могъл да отбележи още по-голям напредък в изпълнението на действащото законодателство относно прилагането на принципа за недискриминация (10).

3.4

Ето защо възвръщането на динамиката на европейските пазари на труда и подпомагането на мобилността на работната ръка в Европа остават за в бъдеще един от основните елементи на Европейската стратегия за заетостта. Въпреки разнообразните инициативи и действия на Европейската комисия и на държавите-членки, мобилността в ЕС непрекъснато изостава от определените за ЕС цели в Лисабон (през 2000 г.), а именно: Европа да се превърне в най-конкурентоспособната икономика в света, основаваща се на знанието.

3.5

С новия план за действие на Европейската комисия в областта на мобилността за 2007-2010 г. се цели да се анализира положението, като се отчитат предизвикателствата, свързани с глобализацията, демографските промени и развитието на новите технологии, да се посочат пречките за мобилността в Европа, да се очертаят новите тенденции във формите на мобилност и да се определят необходимите действия.

3.6

В своя план Европейската комисия се съсредоточава по-специално върху:

3.7

Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд EUROFOUND, една от агенциите на Европейската комисия, функциониращи на тристранна основа, се превърна в уникална платформа за анализите и изследванията относно подпомагането на мобилността в Европа, установяване на съществуващите пречки и на новите предизвикателства, свързани с промените на пазара на труда.

3.8

Досега Европейският икономическият и социален комитет не е изготвял комплексно становище относно мобилността и пречките, с които тя се сблъсква в Европа. В рамките на своята дейност като консултативен орган на Европейската комисия, ЕИСК не е пропускал да реагира недвусмислено на всички нейни послания и инициативи във връзка с движението на работниците в Европа и изготви редица важни становища (13).

3.9

Социалните партньори също играят съществена роля. Те считат, че мобилността в Европа и премахването на пречките пред нея имат решаващо значение и включиха тази тема в своята Обща работна програма за периода 2003-2005 г. Други свързани инициативи, които те разработиха, и текстове, които изготвиха съвместно, също допринесоха за откриването на някои пречки за мобилността в ЕС.

—

европейските граждани продължават да считат, че тяхната „свобода да се придвижват и да работят в ЕС“ е главното предимство и достижение на европейския проект (53 % от запитаните);

—

въпреки силната подкрепа, която институциите и гражданите на ЕС оказват на идеята за мобилност в Европа, в държавите-членки продължават да съществуват безпокойства относно евентуалните последици, които би предизвикала една икономическа миграция от новите държави-членки;

—

само около 2 % от европейските работници (ЕС-25) са родени в държава-членка, различна от тази, в която понастоящем имат работно място;

—

близо 4 % от европейското население вече е пребивавало в друга държава-членка, докато 3 % от хората са живели в един или друг момент извън ЕС.

—

ограничени езикови познания;

—

малко или недостатъчно развити знания и умения;

—

недостатъчно признаване на придобитите в други държави-членки образование и професионална квалификация;

—

правни и административни пречки;

—

трудности, срещани от съпрузите при намирането на трайна заетост за всеки от тях;

—

разпръснатост на информацията за предлагането работни места или липсата на прозрачност относно възможностите за обучение и заетост;

—

лоши транспортни инфраструктури;

—

недостиг на предлагане на жилищния пазар и цените на този пазар.

—

напоследък, случаи на ксенофобия и загуба на доверие.

5.4.1

На първо място, необходимо е да се гарантира по-добро информиране относно пречките за географската и професионалната мобилност и за мерките за подкрепа, с които се цели те да бъдат премахнати. През последните години в Европа бяха положени усилия за откриване на пречките за мобилността на работниците и за отстраняването им, но би било важно да се извършат проучвания едновременно на европейско и национално равнище, което ще даде възможност да се опознаят обхватът, характеристиките или ключовите фактори, които възпрепятстват икономическата мобилност, и да се оцени икономическото им въздействие.

5.4.2

На второ място трябва приоритетно да се приложи философията на гъвкавата сигурност на пазарите на труда в Европа. Опитът показва, че държавите, които ефикасно прилагат тази философия, се приспособяват по-добре към промените в световен мащаб. При тези условия, мобилността трябва да се разбира като един от елементите, който позволява да се подобри заетостта, приспособимостта на работниците и конкурентоспособността на предприятията в условията на глобализация. Организацията на труда трябва да отговарят в по-голяма степен на нуждите на предприятията и на работниците и така може значително да допринесе за създаването на нови форми на мобилност.

5.4.3

На трето място, необходимо е да се приспособят образователните системи към нуждите на пазара на труда. Трябва да се утвърди подходът, свързан с една ефективна система за обучение през целия живот. В днешно време пазарите на труда претърпяват все повече бързи промени и търсене на нови квалификации. Все повече хора трябва да се приспособяват към промените на работното си място и кариера като придобиват нови и разнообразни квалификации. Следователно хората трябва да са в състояние да развиват уменията си и да могат да ги подобряват, за да бъдат наети и да се приспособят към промените на пазара на труда. В това отношение приоритетите би трябвало да бъдат следните:

5.4.4

На четвърто място, необходимо е да бъдат доразвити системите за социална защита, за да бъде по-изгодно и по-лесно за работниците да се развиват в рамките на различните статути, присъщи за пазарите на труда в ЕС, и хората да не бъдат възпрепятствани да тръгват към други държави-членки, за да намерят в тях по-добра работа. И в тази насока ЕИСК припомня своето становище относно принципа на гъвкавата сигурност, по-специално когато става дума да се постави ударение върху подобряване пригодността на хората, за да им се даде възможност по-добре да се приспособят към промените на пазара на труда и да се възползват от предложения за работа с по-добро качество. И накрая, трябва да се създават работни места и да се оказва помощ на работниците, които искат да променят кариерата си, увеличавайки по този начин шанса им за успех на пазара на труда. Опитът показва, че понастоящем вместо да се залага на пасивно увеличение на придобивките, главната цел е да се стимулира заетостта на хората, като се премахват административните пречки и се инвестира едновременно в уменията и в активните политики за заетостта.

5.4.5

На пето място, необходимо е да се премахнат законодателните, административни и данъчни пречки, които ограничават географската и професионалната мобилност:

5.4.6

На шесто място, европейските граждани би трябвало да имат лесен достъп до качествена информация относно възможностите за заетост и обучение. Има голямо количество леснодостъпни данни относно условията за живот и труд, но не се дава приоритет на онези, които са свързани с възможностите за обучение и заетост; често те не съществуват или са трудно достъпни. Европейската информационна система, която представя възможностите за заетост и обучение, е от съществено значение, за да се даде възможност на гражданите и на предприятията да направят добрия избор, когато става дума за развиване на способностите, да се използват възможностите и по този начин да се засили професионалната мобилност. В тази връзка интернет уебсайтът EURES може да играе значителна и полезна роля. Този сайт обаче понастоящем е недостатъчно познат не само сред гражданите, но и сред предприятията. В този контекст е необходимо да се даде предимство на подобряването на информацията, свързана със специфични теми, като например промените или адаптирането на социалните осигуровки (в зависимост от това дали са нормативни, или допълнителни) в случай на професионална и географска мобилност. Например, що се отнася до професионалните пенсионни системи, би било полезно да има достъп до информация относно равнището на придобитите права, данъчния режим, който следва да се приложи, реда и условията за трансфер, както и разходите и предимствата на всяка възможност и т.н (18).

5.4.7

И накрая, за да се улесни мобилността, трябва да бъдат разработени инициативи, с цел да се подобрят условията на достъп до жилище, както и транспортните инфраструктури. От първостепенно значение е хората да могат да намират достъпно и подходящо жилище в селищата, където има възможности за заетост. Освен това, за да бъдат работниците по-мобилни, определени разпоредби трябва непременно да благоприятстват съществуването на ефективни и гъвкави транспортни инфраструктури. Държавите-членки би трябвало, в сътрудничество с предприятията, да обърнат внимание на свързаните с имиграцията разходи, да създадат и развият схеми за насърчаване на мобилни лица, търсещи работа (на английски: mobile job seekers).

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/24

—

подкрепа за активното остаряване;

—

въвеждане на стимули, както за възрастните работници, така и за предприятията, които ги назначават, на ниво политики на правителствата на държавите-членки, които поощряват оставането на възрастните хора на пазара на труда;

—

подобряване на условията на живот и труд (по-специално на физическия труд);

—

прилагане на такива институционални решения на пазара на труда, които да повлияят на приспособимостта му при наемането на възрастни работници.

—

данъчните и пенсионните системи на държавите-членки;

—

условията на заетост за възрастните работници, както от гледна точка на работниците, така и от гледна точка на работодателите;

—

програмите за учене през целия живот (включително непрекъснатото професионално обучение) за работниците над 50, а дори и на тези над 45-годишна възраст.

—

запазване на мотивацията и творческата нагласа сред застаряващите работници;

—

начини за приспособяване към темповете на работа, за да се избегне синдромът на „изгарянето“ в работата след време;

—

изграждане на професионални отношения на работното място между работниците от различни възрастови групи.

—

посланието към ЕС, резултат от статистическата информация относно възрастните работници;

—

необходимостта от и обосновката на положителната нагласа спрямо застаряващите работници;

—

въздействието на системите за ранно пенсиониране върху равнището на заетост при възрастните работници;

—

причините за спада на заетостта сред възрастните работници през периода до 2000 г.;

—

планираните и прилаганите подходи, целящи увеличаване на степента на заетост на възрастните и увеличаване на възрастта за напускане на пазара на труда, включително възможностите те да бъдат обхванати от системата за гъвкава сигурност;

—

участието на възрастните работници в програми за обучения и повишаване на квалификацията;

—

съчетаването на професионалния, семейния и личния живот при възрастните хора, както и укрепването на солидарността между поколенията;

—

качеството на професионалния живот на възрастните работници, производителността, заетостта в контекста на глобализацията и демографските предизвикателства.

—

Първи системен подход – подкрепа на активното остаряване;

—

Втори системен подход – финансови стимули за възрастните работници, излизащи от пазара на труда;

—

Трети системен подход – общи инструменти на пазара на труда, които влияят на приспособимостта му при наемане на възрастни работници.

—

във връзка с преструктуриране или ниска конкурентоспособност на съответното предприятие, както и с промени на глобалния пазар на труд и услуги;

—

във връзка със здравословното състояние или необходимостта от грижи за трети лица;

—

във връзка с липсата на съответна квалификация и умения за използване на новите технологии, в това число ИКТ;

—

във връзка с разпространената сред тези работници нагласа вътрешното убеждение на тези работници, че им липсват най-важните умения за приспособяване, а именно мотивацията и способността за учене.

—

Участие и включване, т.е. участие на възрастните работници във всички програми за обучение, които фирмата предлага, както и включването им в провеждането на обучения по месторабота. В допълнение, възрастните работници със специални умения могат да останат в предприятието и след навършване на пенсионна възраст.

—

Курсове по опресняване в областта на технологиите, използвани на работното място, предназначени за възрастните работници, които не са могли да участват в обучение във връзка с производствения процес по времето на провеждането му и се чувстват включени в по-слаба степен в дейността на предприятието. Общата рамка за действия на социалните партньори за признаване на уменията и квалификациите, ученето през целия живот и обучението за възрастни предлагат подходящи механизми за тази цел (7).

—

Специализирани курсове за работа с компютър и интернет за хора над 50 години, които увеличават участието на възрастните работници, пенсионерите и техните организации в използването на ИКТ. Същественото в случая е да се приспособяват курсовете към потребностите на застаряващите хора (например чрез използването на по-голям шрифт, специален уеб портал за възрастни и други).

—

информационни семинари, които се съсредоточават върху въпроси, които са от значение за възрастните хора;

—

панаири на труда и кариерата, т. нар. „кафенета 50+“ или трудови борси, насочени към възрастните хора;

—

реклама на места, които биват посещавани често от възрастните, и в медиите, към които те са настроени положително - в този случай следва езикът да се използва внимателно, за да се избегнат обидите: определения като „в напреднала възраст“, „възрастен пенсионер“ и подобни е по-добре да се заместят със „зрял“, „опитен“, „надежден“ и др.;

—

създаване на „работни групи на възрастните кадри“ в предприятията, които да формулират начини за привличане на опитни възрастни колеги; възможно е също така в предприятието да се организират мероприятия, на които да бъдат канени пенсионирани и бивши колеги, също така те да бъдат насърчавани да се върнат чрез лични писма или телефонни обаждания и др.

—

повишаване на общото равнище на уменията на работната сила и на нейната възприемчивост по отношение на иновациите;

—

присъствието в предприятието на добре заплатени възрастни работници помага на по-младите да забележат потенциала за професионална кариера;

—

подобряване на качеството на продуктите и услугите и на организацията на предприятието;

—

запазване на определено ниво на компетентност, потенциал за професионално развитие и вътрешни възможности за прегрупиране на работниците.

—

информираност по отношение на възрастта;

—

наличие на политическа рамка на национално ниво с цел подкрепа за управлението на възрастта;

—

внимателно планиране и внедряване;

—

сътрудничество на всички заинтересовани страни с оглед на осъзнаването на свързаните с възрастта проблеми;

—

оценка на разходите и ползите.

—

ангажиране на социалните партньори в преговорите за професионални, отраслови или междуотраслови колективни трудови договори, които да регулират положението на възрастните работници; това могат да бъдат и обществени пактове, конкретни разпоредби от правилници на труда, а също и други споразумения – както двустранни, така и многостранни;

—

включване на всички заинтересовани страни в създаването на правни разпоредби на ниво държава (а и на общоевропейско ниво), която да насърчава работниците над 50-годишна възраст да останат на пазара на труда, а техните работодатели – да ги задържат в предприятието или да назначават подобни работници;

—

проектиране и внедряване на системи и мрежови структури, насочени към идентифициране на ситуации и показатели, които важат за мнозинството възрастни работници;

—

управление на предприятието (или на група предприятия) чрез разнородност, с насоченост към конкретните възрастови групи на възрастните работници (в това число възрастово многообразие и/или многообразие на уменията);

—

внедряване на системни модели за консултиране на работниците над 50-годишна възраст и техните работодатели, които акцентират върху развитието на подсистеми за оценка на необходимостта от съответни умения за заетите в дадено предприятие, отрасъл, регион и дори държава;

—

прилагане на системи за консултиране на работниците в областта на планирането на обучения, курсове и други форми на образование и допълнителна квалификация, насочени по-специално към възрастните хора;

—

разработване на системи за консултиране на предприемачите и ръководните кадри в областта на подобряване на приспособимостта, конкурентоспособността и производителността на предприятията в периоди на промени чрез управление на възрастовото многообразие и многообразието на човешките ресурси с помощта на информационните технологии;

—

създаване и разработване на мрежови структури и системи (отраслови, териториални, смесени, обединяващи представителите на заинтересованите страни и др.), както и на обсерватории на уменията и работните места, които да следят за достъпа на възрастните хора до пазара на труда (като се отчитат техните умения) и за протичането на преструктурирането. Подобни обсерватории могат да обхващат отрасли, териториални единици и региони (в това число и трансгранични такива).

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/32

1.1

Отношенията ЕС-САЩ днес се развиват в нова среда и са изправени пред нарастващи предизвикателства и очаквания. Избирането на президента ОБАМА породи големи очаквания по целия свят и подновен оптимизъм за потенциала на трансатлантическите отношения. В много области – от общата реакция на сегашната финансова и икономическа криза до въпроса за изменението на климата, за насърчаването на човешките права или за двустранните икономически отношения, е налице истинска надежда, че ЕС и САЩ ще работят заедно и ще поемат ролята на лидери.

1.2

В тази връзка гражданското общество и социалните партньори в Европа и Америка имат ключова роля, като допринасят за това подновено сътрудничество чрез техния представителен характер или опит в дадена област.

1.3

ЕИСК насърчава отговорните за вземане на решения в ЕС да се възползват от възможността и да дадат тласък, в съгласие и сътрудничество със САЩ, на необходимите реформи в системата на ООН, WIPO (1), Международния наказателен съд, G8, G20, СТО, Световната банка, МВФ и на укрепването на МОТ, за да станат тези институции по-ефективни в намирането на решения на дългосрочните предизвикателства, произтичащи от глобализирания свят и от настоящата глобална финансова криза.

1.4

Като се има предвид сериозността на финансовата и икономическата криза, трансатлантическото икономическо сътрудничество трябва да бъде задълбочено. Като първа стъпка, ЕС и САЩ трябва да постигнат по-голяма координация в действията си в паричната и данъчната сфера с цел стимулиране на глобалната икономика в рамките на G20. Освен това те трябва да работят заедно за изработването на нов общ подход към ефективната и ефикасна регулация на световната финансова система, така че икономиката никога вече да не бъде застрашавана от прекомерното поемане на рискове. Трябва да се определят ясни и обвързващи правила в областта на международните финанси, като част от радикална реформа на международните икономически институции, с цел да бъде изпратено ясно послание към гражданите и предприятията.

1.5

Целта на Рамката за насърчаване на трансатлантическото икономическо сътрудничество – постигане на по-задълбочена трансатлантическа икономическа интеграция и растеж, които ще бъдат от полза за нашите граждани и конкурентоспособността на нашите икономики, следва да бъде постигната под надзора на Трансатлантическия икономически съвет.

1.6

В основата на Рамката е идеята за регулаторно сътрудничество. Европейският съюз и САЩ имат много общи ценности, които обуславят подходите ни към регулирането на нашите икономики, въпреки че имаме несъгласие по някои въпроси. Регулаторното сътрудничество предполага да се работи заедно от самото начало за съвместното идентифициране на социалните, екологичните и икономическите проблеми и на решенията на тези проблеми. ЕИСК насърчава Комисията и държавите-членки да продължат да отстояват своя социален модел в контекста на трансатлантическите отношения, основан на добре развитите системи за социална защита и гражданския и социален диалог.

1.7

В близко бъдеще на Трансатлантическия икономически съвет предстоят важни задачи:

1.8

За постигане на тези и други цели, от огромно значение е процесът на трансатлантическо икономическо сътрудничество да продължи при новата американска администрация, както и при новата Комисия и Парламент на ЕС. ЕИСК призовава президента ОБАМА да предприеме действия за бързо назначаване на нов съпредседател на ТИС от страна на САЩ, за да може Съветът да продължи своята важна работа.

1.9

Настоящите икономически предизвикателства могат само да бъдат изострени от завръщането на протекционизма в световен мащаб, както стана по време на икономическата депресия от 30-те години на миналия век. ЕИСК насърчава ЕС и САЩ да работят в тясно сътрудничество, за да изпълнят обещанията, дадени в тази връзка от лидерите на G20 на срещата на 15 ноември 2008 г. и да направят всичко възможно за бързо и успешно приключване на кръга от преговори от Доха, а също и за предотвратяване на създаването на нови пречки пред търговията или инвестициите.

1.10

ЕИСК насърчава също така ЕС и САЩ да работят в тясно сътрудничество, за да разубедят останалия свят да прибягва до политики, които могат да ограничат достъпа до инвестиционните пазари или до тези за обществени поръчки, какъвто за съжаление беше резултатът от скорошните разисквания в Конгреса. Очакваме също така ЕС и САЩ да разгледат въпроса за начините, по които може да бъде съживена световната търговия, така че да се засили значението на световните търговски преговори чрез включването на въпросите, свързани с устойчивото развитие и социалните стандарти. ЕИСК приветства обстоятелството, че президентът ОБАМА е загрижен да смекчи отрицателните последствия от адаптирането на търговията за определени работници и граждани.

1.11

ЕИСК настоятелно препоръчва да бъдат създадени механизми за финансиране на трансатлантическите диалози (ТABD (2), TACD (3), TALD (4) и TAED (5), както и за включването на TALD и TAED в консултативната група към ТИС.

1.12

ЕИСК насърчава ЕС и САЩ да направят процеса на трансатлантически диалог по-достъпен и открит и да разширят участието чрез включване на заинтересовани страни от гражданското общество, които не са част от четирите диалога.

1.13

ЕИСК призовава Европейската комисия в близко бъдеще да организира трансатлантическа среща на заинтересованите страни, на която да бъде направен преглед на новата ситуация, да се обменят мнения относно необходимите действия по новите инициативи и тяхното координиране. ЕИСК припомня на Комисията едно предложение, направено в нейно съобщение от 2005 г., за организиране на тристранна конференция в областта на индустриалните отношения.

1.14

От свое име ЕИСК предлага да инициира контакти с икономическите и социални партньори от САЩ и ще следи внимателно създаването на консултативни групи в администрацията на САЩ, за да идентифицира възможните партньори по различни теми. Освен това ЕИСК ще търси начини за по-добро насърчаване на обмена на знания и опит със заинтересованите страни от гражданското общество в САЩ. За изпълнението на тези задачи ЕИСК следва да създаде неформална контактна група, която да наблюдава дейностите на ЕИСК в областта на трансатлантическите отношения.

1.15

ЕИСК счита, че е уместно и полезно да се засили научното сътрудничество и сътрудничеството в областта на културата (културен диалог) между ЕС и САЩ като основа за по-голямо взаимно разбирателство и по-здраво политическо сътрудничество. ЕС и САЩ трябва да положат съвместни усилия за насърчаване и благоприятстване на творчеството не само в областта на науката, техниката и иновациите, но по-специално в областта на художествените изяви като основа за разпространение на нови ценности с оглед на израстването и обогатяването на жените и на мъжете.

2.1

Отношенията ЕС-САЩ днес се осъществяват в нова среда, в която страните са изправени пред нарастващи предизвикателства и очаквания. Избирането на президента ОБАМА породи големи очаквания по целия свят и подновен оптимизъм за потенциала на трансатлантическите отношения. В много области - от общата реакция на сегашната финансова и икономическа криза до въпроса за изменението на климата, за насърчаването на човешките права или двустранните икономически отношения, е налице истинска надежда, че ЕС и САЩ ще работят заедно и ще поемат ролята на лидери. В своето становище от 2004 г (6). ЕИСК повдигна редица въпроси, които следва да бъдат включени в трансатлантическия дневен ред – сред тях е и необходимостта от подобряване на глобалното управление. Неотдавнашните събития потвърдиха значението на сътрудничеството в тази област.

2.2

Предизвикателствата, пред които сега са изправени ЕС, САЩ и светът като цяло, са сериозни и е необходим нов общ подход, за да се гарантира, че глобалната икономика няма никога повече да бъде изложена на разрушителното действие на нерегулирания финансов капитализъм. Трансатлантическата и глобалната икономика изживява най-острата икономическа криза от десетилетия, изменението на климата изисква действия от страна на всички участници за постигане на напредък и редица важни въпроси на външната политика трябва да намерят решение, за да бъдат насърчени мирът, демокрацията и човешките права по света. Без по-задълбочено сътрудничество ЕС-САЩ, нашите усилия за решаване на тези проблеми няма да са достатъчни.

2.3

На гражданското общество и социалните партньори в Европа е отредена ключова роля – те следва да допринасят за това подновено сътрудничество чрез техния представителен характер или опит в дадена област. За да се случи това, от първостепенно значение е редицата политически органи за диалог между Европейския съюз и правителството на САЩ да засилят консултациите с всички заинтересовани страни. Свободата на движение на гражданите представлява друга важна стъпка за подобряване на отношенията ЕС – САЩ, като по този начин се насърчава търговския, културен и социален обмен. Разширяването на възможностите за безвизови пътувания между държавите-членки на ЕС и САЩ следва да продължи да бъде един от политическите приоритети.

2.4

Досега двустранните отношения между ЕС и САЩ се осъществяваха в рамките на Трансатлантическата декларация (7) от ноември 1990 г., последвана от Новия трансатлантически дневен ред (8) (NTA) от 1995 г. и Трансатлантическото икономическо партньорство (9) (ТEP) от май 1998 г. По-нататъшно развитие на институционално равнище беше постигнато с подписването през април 2007 г. на Рамка за насърчаване на трансатлантическата икономическа интеграция (10), чрез която се създаде Трансатлантически икономически съвет (ТИС) (11).

2.5

Досега всички политически взаимодействия бяха насочени повече към проблемите на външната политика, икономиката и търговията, отколкото към социалните въпроси и тези, свързани с устойчивостта. Освен това, с малки изключения, участието на заинтересованите страни, които имат силни традиции и постижения в редица европейски страни на равнище ЕС, все още не се е превърнало в силен елемент в отношенията ЕС-САЩ. Като подчертава, че е необходимо да се укрепи и усъвършенства това, което функционира добре в този нов период на трансатлантическо сътрудничество, ЕИСК призовава ЕС и САЩ да се съсредоточат върху областите, където е необходимо подобрение.

2.6

Становището няма да обхване всички аспекти на трансатлантическите отношения, нито ще разгледа отношенията с Канада. Вниманието ще се съсредоточи върху няколко въпроса, свързани с отношенията ЕС-САЩ, като многостранните отношения, търговията, трансатлантическото икономическо сътрудничество, глобалното изменение на климата и участието на заинтересованите страни. Отношенията ЕС-Канада следва да бъдат предмет на отделно становище на ЕИСК.

3.1

През последните години отношенията ЕС-САЩ се характеризират с различни подходи към многостранните институции. Има сериозни основания да се смята, че новата американска администрация ще следва политика на по-енергично взаимодействие със съюзните партньори и международните организации. ЕИСК насърчава отговорните за вземане на решения в ЕС да се възползват от тази възможност и да дадат тласък, в съгласие и сътрудничество със САЩ, на необходимите реформи в системата на ООН, включително МОТ, Международния съд в Хага, СОИС, G8, G20, СТО, Световната банка и МВФ, за да станат тези институции по-ефективни в намирането на решения на дългосрочните предизвикателства, произтичащи от глобализирания свят и от сегашната глобална финансова криза. ЕИСК подкрепя предложението, направено съвсем наскоро от канцлера г-жа Меркел в Париж през януари, за създаване на Съвет за икономическа и социална сигурност в системата на ООН. Той трябва да бъде равнопоставен със Съвета за сигурност.

3.2

Една от поуките, извлечени от отношенията между ЕС и САЩ през последните години е, че във всички случаи, когато ЕС и САЩ не могат да постигнат консенсус, големите проблеми от глобално естество не могат да бъдат решени. За подобряване на тази ситуация, при новата администрация ЕС и САЩ трябва да работят в тясно взаимодействие за определяне на техните общи стратегии по редица въпроси на световната сигурност и човешките права.

3.3

Трансатлантическото управление не е алтернатива, а допълнение на многостранните взаимоотношения както за ЕС, така и за САЩ. Те остават двете най-важни действащи лица на световната сцена и затова трябва да си сътрудничат, ако искат да придвижат даден въпрос в международен план, независимо дали става дума за управлявана либерализация на търговията или по-добро зачитане на определени политики в областта на труда и опазването на околната среда.

3.4

Пълното спазване и прилагане на многостранните споразумения е жизненоважно, за да могат ЕС и САЩ да играят водеща роля в глобален мащаб. Като начало, ЕС, неговите държави-членки и САЩ следва да ратифицират и приложат всички конвенции на МОТ (12) и решения на СТО.

4.1.1

Днес, когато светът е изправен пред най-дълбоката финансова криза и най-трудния икономически климат от десетилетия насам, трансатлантическото икономическо сътрудничество трябва да бъде засилено. Като отправна точка, това означава, че паричните и фискалните мерки, които вземат двете страни, трябва да се предприемат координирано, за да се гарантира тяхната ефективност в нашите взаимосвързани икономики. ЕИСК изразява загриженост по повод факта, че досега това не става в достатъчна степен. ЕС и САЩ трябва да засилят ангажираността си по тези въпроси, по-специално в рамките на G20, съвместно с други важни икономически субекти, за да придвижат икономиките ни напред. Американският план за възстановяване и реинвестиции, одобрен през февруари 2009 г. и Европейският план за икономическо възстановяване, приет от Европейския съвет през декември 2008 г., показват забележителна прилика, въпреки че европейският план страда от недостатъчно единство на целите. Двата плана следва да бъдат осъществявани така, че да се допълват, като се избягват протекционистичните мерки.

4.1.2

Втората стъпка към възстановяването е да се изработи нов общ подход към ефективната и ефикасна регулация на световната финансова система, така че икономиката никога вече да не бъде застрашавана от прекомерното поемане на рискове. И двете страни предприемат регулаторни мерки и е необходима тясна координация за недопускане на ненужни различия. Това прави още по-важни ТИС и осъществяваната от него Рамка от 2007 г.

4.2.1

Целта на Рамката за насърчаване на трансатлантическото икономическо сътрудничество е постигане на „по-задълбочена трансатлантическа икономическа интеграция и на растеж, [които] ще облагодетелстват нашите граждани и конкурентоспособността на нашите икономики“. Това може да бъде постигнато под надзора на Трансатлантическия икономически съвет, който заседава поне веднъж годишно и има мандат да „следи усилията, очертани в Рамка[та], с цел ускоряване на напредъка“, както и да поставя междинни цели и да улеснява общите действия. Този мандат дава на ТИС значителни правомощия като двигател на трансатлантическата икономическа интеграция, особено във време на криза.

4.2.2

В основата на Рамката е идеята за регулаторно сътрудничество. Европейският съюз и САЩ имат много общи ценности, които обуславят подходите ни към регулирането на нашите икономики. Ние споделяме възгледа, че целта на регулирането е да се гарантират високи стандарти за опазване на околната среда, здравето и безопасността на хората и на животните, както и за икономическа и законова сигурност. Ние също така вярваме, че регулацията трябва да постига тези резултати по възможно най-ефективния начин, с възможно най-малки смущения в икономическата дейност, както и че тя трябва да се основава на висококачествен опит. Вярно е, че съществуват различия – както се вижда от случаите, отнесени към СТО, и някои от тях са резултат от различните нагласи на гражданите. Но в много случаи ЕС и САЩ възприемат различни подходи просто поради недостатъчни консултации – между регулаторите и гражданското общество. Регулаторното сътрудничество предполага да се работи заедно, включително чрез привличане на гражданското общество, за съвместно идентифициране на социални, екологични и икономически проблеми и за тяхното разрешаване.

4.2.3

Една от областите, където засилените контакти с гражданското общество биха били от полза, е безопасността на храните. Отношенията ЕС-САЩ отдавна биват помрачавани от редица различия в тази област, като например по въпроса за регулирането на използването на хормони в говеждото и на антимикробната обработка на пилетата. В тези случаи ЕС не е готов да приеме стандартите на САЩ. По-обширни спорове възникват около използването на генетично модифицирани организми в храните.

4.2.4

Досега ТИС е заседавал три пъти, последно във Вашингтон, окръг Колумбия, на 12 декември 2008 г. Въпреки краткото си съществуване, ТИС помогна да се направят важни стъпки напред в ключови за икономическата общност области:

4.2.5

В перспектива на ТИС предстоят важни задачи; съществуват и възможности да се подобри функционирането му.

4.2.6

За постигането на тези и други цели, от жизнено значение е процесът ТИС да продължи и да бъде разширен при новата американска администрация и също така при новите Комисия и Парламент на ЕС. ЕИСК призовава американската администрация да предприеме действия за бързо назначаване на нов съпредседател на ТИС от страна на САЩ, за да може Съветът да продължи своята важна работа.

4.3.1

Настоящите икономически предизвикателства могат само да бъдат изострени от завръщането на протекционизма в световен мащаб, както стана по време на икономическата депресия от 30-те години на миналия век. ЕИСК насърчава ЕС и САЩ да работят в тясно сътрудничество, за да изпълнят обещанията, дадени от лидерите на G20 на срещата на 15 ноември 2008 г. и да направят всичко възможно за бързо и успешно приключване на кръга от преговорите от Доха, а също и за предотвратяване на създаването на нови пречки пред търговията или инвестициите. ЕС и САЩ трябва да работят заедно за привеждане в изпълнение на съществуващите търговски ангажименти от основните търговски партньори, тъй като нараства изкушението за защита на националните компании. По-специално, те трябва да дадат пример на другите, който да ги разубеди да прибягват към политики, които могат да ограничат достъпа до инвестиционните пазари или до тези за обществени поръчки, в противовес на резултатите от скорошните разисквания в Конгреса. Ние очакваме също така ЕС и САЩ да разгледат въпроса за начините, по които може да бъде съживена световната търговия с оглед издигане на световните търговски преговори на по-високо ниво, чрез включване на съображенията за устойчиво развитие и социалните стандарти.

4.3.2

Търговските партньори на САЩ има какво да желаят по отношение на изясняването на възгледите на новата американска администрация в тази област, но на този ранен стадий изглежда се отделя по-голямо внимание на екологичните и социалните аспекти на търговията, съчетани с отворен подход към нея.

4.3.3

ЕИСК силно приветства такъв подход към международната търговия и препоръчва ЕС да подкрепи всякакви усилия за напредък в търговските споразумения, които увеличават търсенето и предлагането на добро управление на национално и международно ниво, и включват мерки, свързани с трудовите права и опазването на околната среда.

5.1

Европейските страни отдавна са водещи в политиките по отношение на климата. Те чакат САЩ да се присъединят към тях с амбициозни инициативи. Новата администрация на САЩ обеща да положи огромни усилия за справяне с изменението на климата. Европа очаква нови и по-категорични политики от страна на САЩ за намаляване на емисиите на парникови газове. Освен плановете за въвеждане на търговска схема с предварително фиксиране на определени прагови стойности, която да ограничава емисиите на въглероден двуокис (СО2) от големите индустрии, администрацията на ОБАМА вероятно ще увеличи инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Действията за възобновяване на растежа трябва да бъдат използвани (в глобален мащаб) като възможност за създаване на екологосъобразни работни места и пренасочване на инвестиции и иновации в тази насока.

5.2

ЕИСК приветства американските планове за инвестиции в чисти и ефективни технологии в САЩ, като едновременно се използват политиките на САЩ за помощ и механизмите за насърчаване на износа, за да се помогне на развиващите се страни да прескочат етапа на развитие, характеризиращ се с високи емисии на въглерод и енергоемкост; ЕИСК приветства също така настояването за обвързващи и подлежащи на изпълнение ангажименти за намаляване на емисиите.

5.3

ЕИСК насърчава САЩ да участват в Конференцията на ООН в Копенхаген през декември 2009 г. със силна и ясна позиция за преговори, която да сближи възгледите на САЩ и ЕС при подготвянето на нова международна рамка за ограничаване на емисиите след изтичането на Протокола от Киото. ЕС очаква дълбока ангажираност и подкрепа за преговорите по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК).

5.4

От страна на ЕС, за постигането на по-последователен подход към изпълнението на целите на ЕС в областта на климата, ЕИСК призовава държавите-членки да постигнат консенсус за преодоляване на напрежението между икономическата конкурентоспособност и по-сериозните жертви в името на околната среда, и да не намаляват инвестициите в нови научноизследователски инициативи за по-екологични технологии в условията на глобални икономически кризи.

5.5

ЕИСК призовава Комисията на ЕС и новата администрация на САЩ активно да включат екологичните НПО и мрежи, както и заинтересованите страни от бизнеса и профсъюзните организации в подготовката на Конференцията на ООН в Копенхаген през декември 2009 г., и също така да подновят Трансатлантическия диалог в областта на околната среда (TAED), който може да функционира като координационно звено за заинтересованите страни от екологичния сектор и като партньор в тази подготовка.

6.1

Привличането на заинтересованите страни във вземането на политически решения има различни традиции в ЕС и САЩ. С Новия трансатлантически дневен ред ЕС и САЩ се ангажираха да осъществят систематично сътрудничество в редица области, включително изграждането на „мостове между хората“ през Атлантика. В резултат на това възникнаха множество диалози между профсъюзни, потребителски и екологични групи на гражданското общество.

Трансатлантическите диалози, създадени през втората половина на 90-те години, имат нееднаква степен на активност и участие в структурите за сътрудничество между ЕС и САЩ, по-специално в срещите на върха между ЕС и САЩ, при които се поставяше едностранен акцент върху Трансатлантическия бизнес диалог (ТABD). Освен това консултативната група към Трансатлантическия икономически съвет включва единствено ТABD, Трансатлантическия диалог на потребителите (TACD) и Трансатлантическия диалог на законодателите (TLD). Другите два диалога – Трансатлантическият диалог в областта на труда (TALD) и Трансатлантическият диалог в областта на околната среда (TAED), бяха изключени, без съответните заинтересовани страни да бъдат консултирани.

6.2

В този контекст, в своята резолюция относно Трансатлантическия икономически съвет от 8 май 2008 г. Европейският парламент призова TALD и TAED да бъдат включени в консултативната група. ЕИСК енергично подкрепя този призив на Европейския парламент и призовава ТИС да преразгледа правилата за организацията на своята дейност, които бяха приети от съпредседателите на ТИС в Берлин на 28 юни 2007 г.

6.3

В новите правила за организацията на дейността трябва да бъдат включени също така подобрени механизми за прозрачност и координация с консултативната група, включително осигуряване на достъп до документи и разпращане на уведомления за срещи в разумен срок.

6.4

ЕИСК застава зад новия призив на Европейския парламент в неговия Проектодоклад относно състоянието на трансатлантическите отношения след изборите в САЩ за по-добро опознаване на гражданските общества на страните (13) и смята, че трябва да играе роля в този процес.

6.5

Всички групи, представляващи определени интереси и участващи в диалозите, имат предишен опит в изграждането на транснационални мрежи. Инициативите, предприети от ЕС и САЩ през 90-те години, за отразяване на новите реалности на европейската интеграция, също създадоха нови възможности за организациите на трансатлантическото гражданско общество (14).

6.6

Посочените по-горе четири диалога започнаха дейността си с различен успех и подкрепа от политическите лидери от двете страни на Атлантика. TACD функционира добре и участва много активно в подготовката на срещите на върха ЕС-САЩ и в работата на ТИС.

6.7

За съжаление, след сравнително успешен старт, TAED преустанови дейността си след две години. Има сериозни аргументи в подкрепа на неговото повторно учредяване, за да допринесе за работата на ТИС и срещите на върха между ЕС и САЩ. ЕИСК настоятелно препоръчва да бъдат създадени механизми за достатъчно финансиране на диалозите, както и за включването на TACD и TAED (последният, след като бъде възобновен) в консултативната група към ТИС.

6.8

ЕИСК осъзнава, че за някои организации на гражданското общество двустранните трансатлантически връзки невинаги са най-естественият начин за транснационално сътрудничество. За профсъюзите и екологичните групи трансатлантическият форум се конкурира не само с въпроси от национално естество, но и с глобални области, предизвикващи загриженост, като изменението на климата и правото на организиране в развиващите се страни. Независимо от това, включването на по-широко представителство на заинтересовани страни в двустранните отношения между ЕС и САЩ носи обществена подкрепа и дава демократична легитимност на целия процес. ЕИСК насърчава ЕС и САЩ да направят процеса на трансатлантически диалог по-достъпен и открит и да разширят участието на заинтересованите страни от гражданското общество.

6.9

ЕИСК призовава Европейската комисия в близко бъдеще да организира среща на всички заинтересовани страни в областта на трансатлантическите отношения, на която да се направи преглед на новата ситуация, да се обменят мнения относно необходимите действия по новите инициативи и да се координират тези действия. ЕИСК предлага да се включи активно в тази инициатива, доколкото става въпрос за участието на гражданското общество.

6.10

В своето Съобщение от 18 юни 2005 г. (COM (2005) 196) Комисията направи някои интересни предложения, едно от които бе насърчаване на диалога между представители на социалните партньори от ЕС и САЩ, включително тристранна конференция в областта на индустриалните отношения. Тези предложения, по отношение на които никога не са били предприемани действия, трябва да бъдат разгледани отново – обменът между социалните партньори в ЕС и САЩ би могъл да бъде особено полезен в контекста на предложенията в САЩ за приемане на Закон за свободния избор на работниците (Employee Free Choice Act).

6.11

ЕИСК ще инициира контакти с икономическите и социални партньори от САЩ (организации на бизнеса, профсъюзи, организации на земеделските производители, потребителите и др.), за да установи дали те проявяват интерес към организирането на диалог по един или два примерни въпроса, като изменението на климата или търговията и устойчивото развитие, което би могло да е от взаимна полза за партньорите от двете страни на Атлантика. Целта на този диалог е да се привлекат всички заинтересовани страни едновременно, за разлика от съществуващите диалози, които функционират в рамките на своя мандат и на членуващите в тях организации. ЕИСК ще установи контакт с Европейската комисия и администрацията на САЩ, за да се получи тяхната подкрепа и да се определи дали проявяват интерес.

6.12

ЕИСК ще следи внимателно създаването на консултативни групи в администрацията на САЩ, за да идентифицира възможните партньори по различни теми. Освен това ЕИСК ще обмисли как по-добре може да бъде насърчен обменът на знания и опит със заинтересованите страни от гражданското общество на САЩ по въпроси от взаимен интерес. В този контекст се предлага специализирана секция „Външни отношения“ да създаде временна неформална контактна група, която да наблюдава дейностите на ЕИСК в областта на трансатлантическите отношения. Ако тази практика се окаже успешна, контактната група трябва да бъде поставена на постоянна и официална основа.

6.13

В своя проектодоклад Европейският парламент подчертава необходимостта съществуващият Нов трансатлантически дневен ред от 1995 г. да бъде заменен от ново Споразумение за трансатлантическо партньорство, което да даде по-стабилна и актуализирана основа на отношенията (15). ЕИСК силно подкрепя този призив и се надява, че при преговорите по такъв нов инструмент, съответните заинтересовани общности от американското и европейското гражданско общество ще бъдат включени в този процес от самото начало. Включването на участници от организираното гражданско общество само би укрепило и усъвършенствало институционалните структури.

6.14

Засиленият диалог би активизирал гражданското общество от двете страни на Атлантика, насърчавайки по този начин създаването на ефективни мрежи и обмена на мнения в рамките и между трансатлантическите мрежи на гражданското общество, включително и диалозите; той би осигурил достъп на високо равнище до правителствата и би насърчил отношенията на тези мрежи и на диалозите с правителствата и администрацията.

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/40

1.1

Достъпът до ефективна съдебна защита е основно право, предвидено в Европейската харта на основните права. Затова ЕИСК настоява за улесняване на достъпа на гражданите именно до такава защита, когато става въпрос за обезщетяване на вреди, причинени от нарушения на антитръстовите правила. Потърпевши от такива нарушения са не само конкурентите, които играят по правилата, но и потребителите, МСП и работещите в съответните предприятия, чиито работни места и покупателна способност са застрашени. ЕИСК приветства Бялата книга на Комисията и я подкрепя в това отношение. Комитетът подчертава необходимостта от по-ефективни средства, позволяващи на потърпевшите от нарушения на антитръстовите правила да получат пълно обезщетение за претърпените вреди в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности. Една балансирана система, която отчита интересите на всички, е от съществено значение за обществото като цяло.

1.2

Ръководен принцип на политиката в областта на конкуренцията трябва да остане стриктното прилагане от страна на Комисията и компетентните публични органи в държавите-членки на членове 81 и 82 от Договора за ЕО в публичната сфера. Комитетът е наясно с пречките и бариерите пред прилагането по частноправен ред на индивидуалните и колективните права на претърпелите вреди лица, търсещи полагащото им се пълно обезщетение, и приветства усилията на Комисията да намери решение на тези проблеми. Тези искове за обезщетение за вреди също са необходим елемент от ефективното прилагане на членове 81 и 82 от Договора за ЕО, които допълват, но не могат да заменят, нито да застрашат прилагането по публичноправен ред. Нещо повече, подобряването на правилата за прилагане по частноправен път би довело в бъдеще до благоприятно възпиращо въздействие по отношение на потенциални нарушения.

1.3

ЕИСК счита, че съществува необходимост от правна рамка, която да подобрява правните условия така, че претърпелите вреди да могат да упражняват в съответствие с Договора правото си да получат обезщетение за всички вреди, причинени от нарушаване на антитръстовите правила на ЕС. Затова на равнище ЕС и държави-членки е необходимо да се приемат необходимите – задължителни и незадължителни – мерки за подобряване на съдебното производство в Европейския съюз и за постигане на задоволително равнище на минимална защита на потърпевшите. Извънсъдебното разрешаване на спорове може само да допълва съдебното производство. То може да бъде интересна алтернатива, която предлага по-неформална и не толкова скъпа процедура, при положение че и двете страни искрено желаят да сътрудничат и само ако действително съществува възможност за съдебна защита.

1.4

Що се отнася до колективните искове, ЕИСК счита за необходимо създаването на подходящи механизми за ефективно завеждане на такива искове, като се приеме европейски подход, основаващ се на мерки, съответстващи на европейската правна култура и традиции, които улесняват достъпа до правосъдие за създадените по закон органи и за групите от потърпевши. Мерките за проследяване следва да предоставят подходяща защита срещу въвеждането на елементи, за които практиката в други правни системи показва, че има голяма вероятност с тях да се злоупотреби. ЕИСК призовава Комисията да организира координацията с други инициативи за улесняване на съдебната защита, по-специално с инициативата, която вече се подготвя от ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“.

1.5

Предложенията в Бялата книга обхващат сложна правна рамка, която засяга националните процесуални системи и по-специално правилата за статут, разкриване, наличие на вина и разпределение на разходите.

1.6

Достъпът до доказателства и разкриването inter partes следва да се основават на установяването на фактите и на стриктен съдебен контрол по отношение на основателността на иска и съразмерността на искането за разкриване.

1.7

Комитетът призовава Комисията да започне последващите действия във връзка с Бялата книга и да предложи съответните мерки с оглед постигането на целите на Бялата книга, като спазва принципа на субсидиарност, но при условие че неговото прилагане не затруднява преодоляването на съществуващите пречки пред достъпа до ефективни механизми за обезщетяване на потърпевшите за вреди, причинени от нарушения на антитръстовите правила.

—

статут: непреки купувачи и колективно обезщетяване;

—

достъп до доказателства: разкриване inter partes;

—

задължителна сила на решенията на националните органи за защита на конкуренцията;

—

необходимост от наличие на вина;

—

обезщетения за вреди;

—

прехвърляне на надценката;

—

давностни срокове;

—

разноски по исковете за обезщетение;

—

взаимодействие между програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер и исковете за обезщетение.

—

от една страна, кодифициране в законодателен инструмент на Общността на съществуващите достижения на общностното право относно обхвата на вредите, за които лицата, претърпели вреди вследствие на нарушаване на антитръстовите правила, могат да бъдат обезщетени;

—

от друга страна, изготвяне на рамка с прагматични и незадължителни насоки за количествено определяне на обезщетенията по дела за нарушаване на антитръстовите правила, например посредством приблизителни методи на изчисление или опростени правила за приблизително оценяване на загубите.

—

в случай на продължително или повтарящо се нарушение давностните срокове не следва да започват да текат преди деня, в който нарушението е прекратено или преди момента, от който с основание може да се очаква, че лицето, претърпяло вреди в резултат на нарушението, е узнало за нарушението и за вредата, която то му е причинило;

—

във всеки случай, от момента, в който решението за установяване на нарушение, на което се основава последващ иск, стане окончателно, следва да започва да тече нов давностен срок от най-малко две години.

3.6.1

Основната отговорност за регулирането на пазарите и прилагането на правилата за конкуренция в ЕС следва да остане в ръцете на публичните власти, тъй като е въпрос от обществен интерес. Затова ЕИСК счита, че всички действия в бъдеще следва да поддържат ефективното правоприлагане по публичноправен ред, като същевременно улесняват потърпевшите от нарушаване на антитръстовите правила да получат обезщетение за претърпените вреди. Правоприлагането по публичноправен ред има фундаментална роля в борбата срещу проявите на антиконкурентно поведение, още повече, че Комисията и националните органи за защита на конкуренцията (НОЗК) имат уникални права за разследване и постигане на споразумение.

3.6.2

Докато правоприлагането по публичноправен ред е насочено основно към осигуряване на съответствие със законодателството и предотвратяване на нарушенията, целта на исковете за обезщетения за вреди е да осигурят пълно обезщетение за претърпените вреди, реалните загуби, пропуснатите печалби и лихвите.

3.6.3

При оценката на мерките, свързани с реалното и пълно обезщетение, ЕИСК очаква предвижданата рамка от насоки за количествено определяне на вредите да определи прагматични насоки за съдилищата в държавите-членки, както е описано в Бялата книга.

3.7.1

Тъй като е необходима по-ефективна правна рамка за търсене на обезщетение по съдебен ред на потърпевшите от нарушаването на разпоредбите в областта на конкуренцията, ЕИСК подкрепя Комисията в това, че тя насърчава държавите-членки да разработят процесуални правила, способстващи за постигането на споразумения. Като алтернатива на търсенето на обезщетение по съдебен път извънсъдебното разрешаване на спорове може да играе важна допълваща роля при обезщетяването на потърпевшите, без да ограничава достъпа до съда по какъвто и да било начин. То може да даде възможност за постигане на справедливо решение по-бързо, при по-ниски разходи и в атмосфера на по-малка конфронтация между страните, като същевременно се намалява натовареността на съдилищата. Затова Комитетът приканва Комисията да насърчава използването на системи за извънсъдебно разрешаване на спорове в ЕС и да подобрява тяхното качество. Въпреки това ЕИСК отбелязва, че механизмите за алтернативно разрешаване на спорове могат да действат като надеждна алтернатива за осигуряване на защита на потърпевшите, само ако съществуват механизми за ефективна правна защита по съдебен ред, включително колективни механизми. При липса на ефективни инструменти за съдебна защита стимулите за безпристрастно и бързо уреждане на споровете са недостатъчни.

—

от една страна, представителни искове, които се предявяват от квалифицирани организации (асоциации на потребителите, природозащитни организации, сдружения на предприемачи, асоциации на претърпели вреди лица). ЕИСК вече се произнесе относно легитимността на по-голямата част от тези представителни искове (7);

—

от друга страна, колективни искове с право на участие (opt-in), при които претърпелите вреди лица решават да обединят своите индивидуални искове за претърпените от тях вреди в един иск.

4.2.1

Надлежното обезщетяване на потърпевшите от нарушаването на антитръстовите правила – конкуренти, които играят по правилата; потребители; МСП и служители на засегнатите предприятия, които са непряко потърпевши от практики, застрашаващи работните им места и покупателната им способност - е първостепенна грижа на ЕИСК. Комитетът изрази виждането си относно „определяне на ролята и режима на колективните искове в областта на общностното право за защита на потребителя“ в свое становище по собствена инициатива (8). В съответствие със свои предходни становища той заявява, че приемането на нуждата от обезщетяване върви ръка за ръка с подходящи процедури за признаване и утвърждаване на тези права. Въвеждането на европейски колективен иск е една от възможностите, разглеждани в рамките на дебата относно начините за осигуряване на ефективност на системата за обезщетяване. ЕИСК счита, че последващите мерки следва да бъдат балансирани и да предоставят ефективни гаранции за предотвратяване на злоупотреби. Те трябва да бъдат съобразени с другите предложения за колективните искове, по-специално с тези, които вече се подготвят от ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“, и че трябва да бъдат третирани координирано и последователно, за да се избегнат излишни дублирания на съдебни инструменти, които биха създали огромни трудности по отношение на транспонирането и прилагането в държавите-членки.

4.2.2

ЕИСК подкрепя широкия консенсус между европейските политици и заинтересовани страни, че ЕС трябва да избегне риска от злоупотреби от американски тип. Мерките за проследяване следва да отразяват европейските културни и правни традиции, да имат за своя единствена цел обезщетяването и да установяват справедлив баланс между страните, водейки до система, защитаваща интересите на обществото като цяло. Той препоръчва да се избягват хонорари, определяни като процент от размера на обезщетението и режими, които повишават икономическия интерес на трети лица в ЕС.

4.3.1

За осигуряване на ефективен достъп до доказателства, който е необходим за ефективната съдебна защита, ЕИСК подкрепя гарантирането за целия ЕС на минимално равнище за разкриване inter partes по дела за обезщетение при нарушаване на антитръстовите правила. Разширяването на правомощията на националните съдии, така че да могат да разпореждат разкриване на определени категории релевантни доказателства може да спомогне за постигането на тази цел, стига разкриването да се извършва в рамките, поставени от съдебната практика на СЕО, и по-специално да бъде свързано с делото, необходимо и съразмерно.

4.3.2

ЕИСК признава съществуващите пречки потърпевшите да докажат правото си и приветства Комисията за усилията ѝ да подобри достъпа до доказателства. Комитетът подчертава, че разликите между процесуалните системи на държавите-членки не бива да бъдат пренебрегвани. Задълженията за разкриване следва да са подчинени на прецизни предпазни мерки и да са пропорционални на конкретния случай.

4.3.3

ЕИСК приканва Комисията да подчини задълженията за разкриване на прецизни предпазни мерки, тъй като предизвикателството е в това да се поддържа система, осигуряваща баланс между ефективния достъп до доказателства и правото на защита. Комитетът отбелязва, че строгото наблюдение от съдия може да бъде полезно в това отношение.

4.3.4

Когато на общностно равнище бъде установено нарушение на член 81 или член 82 от Договора за ЕО, потърпевшите могат в съответствие с член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 да се позовават на това решение като имащо задължителна доказателствена сила при гражданско производство. Предвид принципа на равностойност на производствата, ЕИСК счита, че подобно правило следва да бъде въведено и за всички решения на националните органи за защита на конкуренцията (НОЗК), установяващи нарушение на член 81 или на член 82.

4.4.1

Относно колективните искове с право на участие (opt-in) и с право на неучастие (opt-out), ЕИСК препраща към предимствата и недостатъците на тези механизми, както са описани в неговото становище от 14 февруари 2008 г. (9) В това становище ЕИСК посочва в частност, че системата opt-in има някои предимства, но се управлява трудно и е скъпа, предизвиква забавяне на производството и не е подходяща за голяма част от потребителите, тъй като те не разполагат с достатъчна информация за съществуването на процедурата. Комитетът отбелязва, че някои държави-членки са приели различни модели на съдебна защита, в които съществуват и двете системи - opt-in и opt-out.

4.4.2

Същите бележки важат и за „представителните искове“. Тъй като в Бялата книга се посочват не само установени, но и установими потърпевши, исковете от името на неустановима група лица изглежда не са изключени. Докато индивидуалното установяване на потърпевшите може да допринесе за повдигането на исковете, възможно е да има случаи, в които разширяването на обхвата на делото върху всички възможни потърпевши би било подходящо, например когато са засегнати много голям брой потърпевши. ЕИСК предлага на Комисията да изясни това предложение.

4.4.3

ЕИСК припомня препоръките си от предишни становища относно важната роля на съдията. Съдиите могат да бъдат подпомогнати със специализирано обучение, за да могат по-добре да проверяват критериите за допустимост, оценката на доказателствата и достъпа до доказателства, тъй като колективните искове по дефиниция изискват една и съща жалба да не може да се внася поотделно. Следователно, съдията трябва да има важна и активна роля в определянето и допускането на основателните искове на ранен етап.

4.4.4

Квалифицираните потребителски и професионални асоциации са естествени кандидати за представители на потърпевшите по представителни искове. В Бялата книга на Комисията изрично се допуска упълномощени професионални асоциации да предявяват представителни искове от името на техните членове. Тъй като и други признати организации, отговарящи на определени критерии, също могат да имат легитимни основания да подадат колективен иск, следва внимателно да се прецени дали това може да доведе до завеждане на множество съвпадащи искове за вреди, причинени от едно и също нарушение. За да бъде искът ефективен, следва да е възможно потърпевшите да бъдат представлявани съвкупно от един представител.

4.5.1

По принцип ЕИСК е съгласен с Комисията, че при последващите дела за обезщетения за вреди окончателните решения следва да имат тежест на необорима презумпция за наличието на нарушение. Комитетът счита, че националните съдилища са тези, които най-добре могат да оценят причинно-следствената връзка между нарушението и претендираната вреда и следва да запазят изключителната си компетентност за това.

4.5.2

ЕИСК отбелязва също така, че тежестта на окончателните решения на НОЗК означава, че следва да се обърне достатъчно внимание на равнището на хармонизация на системите от взаимни ограничения, противотежести и процесуални гаранции в различните държави-членки.

4.6.1

В някои държави-членки причинно-следствената връзка между вината и вредата е съставен елемент на отговорността по правонарушението и ищецът трябва да докаже правото си на възмездяване, както и вината на ответника. ЕИСК препоръчва Комисията да вземе предвид тези разлики, тъй като те се коренят в историческото развитие на националните правни системи. Комитетът настоява Комисията да гарантира, че бъдещият режим ще осигури справедливо производство, водещо до бързо и ефикасно обезщетяване на вредите, подкрепено с подходящи доказателства.

4.7.1

Програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер имат огромно въздействие върху броя на разкритите картели и значителен възпиращ ефект. Следователно, тяхното добро функциониране е в интерес най-вече на потърпевшите. Рискът от публично оповестяване на поверителна информация би имал отрицателни последствия за разкриването на картели, а оттам и за възможността потърпевшите да подават искове за обезщетяване на вреди. Затова ЕИСК приветства предложението за запазване на ефективността на програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер. Въпреки това молбите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, подадени на национално равнище, не бива да защитават, извън стриктно необходимото, участниците в картел от гражданскоправните последствия за техните неправомерни действия, за сметка на потърпевшите.

4.8.1

В Бялата книга се излагат различни подходи за намаляване на финансовия риск по исковете за тези, които предявяват искове за обезщетение за вреди. ЕИСК е съгласен с виждането, че правото на обезщетение не трябва да се обременява от необосновано високи разходи по исковете. ЕИСК се произнесе по въпроса за разходите, свързани с тези искове, в своето становище относно Зелената книга (10).

4.8.2

В Бялата книга държавите-членки се приканват да преразгледат националните правила за разпределение на разноските и да предоставят на националните съдилища възможността – при извънредни обстоятелства - да дерогират принципа „загубилият плаща“, който понастоящем се прилага в повечето правни системи. Комитетът приканва Комисията да отдели необходимото внимание на начините за гарантиране на равноправен достъп до съдилищата и на валидността на исковете в това отношение.

4.8.3

ЕИСК счита, че държавите-членки следва да помислят върху своите правила по отношение на разноските, а Комисията да проучи съществуващите в ЕС практики. Стремежът следва да бъде да се позволи предявяването на основателни искове, които в противен случай потърпевшите от нарушение не биха предявили, бидейки възпирани от разноските, без при това да се накърнява разработването на процесуална уредба, поощряваща извънсъдебното уреждане на спорове като начин за намаляване на разноските.

4.8.4

ЕИСК припомня, че е нежелателно да се въвежда система, при която размерът на хонорара зависи от размера на присъденото обезщетение, тъй като тя би била в противоречие с европейските правни традиции. Както ЕИСК посочва в свое предходно становище (11), тази система е забранена в повечето държави-членки на ЕС или със закон, или с кодексите за поведение на адвокатите.

4.8.5

На последно място, Комитетът счита че действията по уведомяване и събиране на предполагаеми ищци биха могли да се извършват ефикасно и при приемливи разходи чрез публичен европейски електронен регистър на исковете, в който потърпевшите от всички държави в Европейския съюз могат да направят справка.

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/47

2.1

По отношение на инструментите на политиката в областта на конкуренцията, в доклада, както всяка друга година, за всеки един от инструментите се посочват насоките, които са направлявали дейността на Комисията през въпросната година:

2.2

На секторно равнище докладът за 2007 г. включва най-значимите дейности, проведени във важни сфери на икономиката като:

енергетика: представено е предложение за трети пакет за либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ. В областта на антитръста усилията са насочени към случаи на затваряне на пазара и сключване на тайни споразумения;

финансови услуги: публикуване на окончателните доклади относно секторните проучвания на европейските пазари за банкиране на дребно и относно бизнес застраховането;

електронни съобщения: съществуващата регулаторна рамка спомага за нарастване на конкуренцията на пазара на съобщенията. Препоръчва се намаляване на броя на пазарите, подлежащи на ex ante регулиране, направено е предложение за регламент за роуминга и са приети редица решения относно държавното финансиране в подкрепа на въвеждането на широколентови връзки;

информационни технологии: сегмент, в който продължиха вече започналите производства срещу Microsoft, AMD и Rambus;

медии: продължи наблюдението на процеса на преминаване от аналогово към цифрово радиоразпространение и отдаването на приоритет на осигуряването на достъп до продукти с популярно съдържание при открити и прозрачни условия;

автомобилна индустрия: Регламентът за групово освобождаване допринася за засилване на вътрешномарковата конкуренция;

транспорт: политиката на конкуренция в транспортния сектор цели да се осигури ефективно функциониране на неотдавна либерализираните пазари;

пощенски услуги: водене на преговори по предложението на Комисията относно пълното отваряне за конкуренцията на пазарите на пощенски услуги в ЕС.

2.3

Изглежда съществуват определени несъответствия или липса на яснота по отношение на някои сфери на дейност като тази на електронните съобщения, за която е трудно да се разбере необходимостта от нов регулаторен пакет, както и целите на този пакет, упоменат в параграф 48, който може да влезе в противоречие с параграф 44, в който се споменава приносът на действащата регулаторна рамка за увеличаване на конкуренцията.

2.4

Също така, по отношение на информационните технологии, не са посочени целите, които ще се преследват, както и мерките, които ще се изпълняват. Посочват се единствено започнати през минали години производства, но не се споменава нищо за определяне на правила и политики или за това, което Комисията смята, че трябва да се направи в тази област.

2.5

Пак в тази област следва да се спомене новата реалност, създадена от интернет, сцена на активна предприемаческа дейност, чиято регулация е в съвсем начален стадий и която е потенциален неизчерпаем източник на „противоречащо на конкуренцията поведение“, при положение че липсва истинска защита на потребителите. Ето защо спешно трябва да се регулират дейностите, които се извършват там.

2.6

Що се отнася до транспортния сектор, Комитетът отбелязва и приветства подробната информация за действията, предприети по отношение на различните видове транспорт: автомобилен, железопътен транспорт на стоки и пътници, морски и въздушен транспорт.

2.7

По отношение на пощенските услуги, не е представен ясно процесът на преговори във връзка с предложението на Комисията за пълното отваряне за конкуренцията на пазарите на тези услуги в ЕС.

2.8

В доклада се описва ясно и подробно функционирането на Европейската мрежа по конкуренция, както и дейността на националните органи по конкуренцията. Следва да се подчертае информацията относно засиленото сътрудничество между членовете на Европейската мрежа по конкуренция. Положителни са също така усилията, положени през годината с цел ангажираност в международната дейност и междуинституционалното сътрудничество.

2.9

В контекста на разширяването страните кандидатки продължиха усилията за разпространение на правилата на конкуренцията и от тях започна да се изисква да представят достоверни доказателства за приемането на тези правила.

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/52

1.1

Целта на настоящата Зелена книга (ЗК) е да бъдат разгледани най-добрите начини за осигуряване на разпространението онлайн на знания в областта на научните изследвания, науката и образованието и да бъде направен опит за разрешаване на някои проблеми, свързани с ролята на авторското право в обществото на знанието.

1.2

Под „авторско право“ се разбира авторското право и сродните му права - понятия, които замениха класическото понятие „литературна и художествена собственост“ (1). Авторското право е обект на закрила, която се осъществява с помощта на различни конвенции и международни организации, като по-специално администрираната от СОИС (2) на ООН Бернска конвенция и Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС).

1.3

Зелената книга се състои от две части. В нея е разгледана общата проблематика на изключенията от изключителните права на носителите на авторски права и сродни права. Втората част от Зелената книга е посветена на проблемите, произтичащи от изключенията и ограниченията, които оказват най-голямо влияние върху разпространението на знания и върху възможността тези изключения да бъдат адаптирани към цифровата ера.

1.4

Изключенията и ограниченията върху авторското право, предвидени в Споразумението ТРИПС, следва да се тълкуват стриктно.

1.5

В рамките на прегледа на единния пазар (3) Комисията подчерта необходимостта от насърчаване на свободното движение на знания и иновации. Комитетът напълно подкрепя тази насоченост, която е необходима за по-нататъшното развитие на Лисабонската стратегия.

1.6

Авторското право и сродните му права се разглеждат в девет директиви (4). Създателите на софтуерни програми се приравняват към авторите на литературни и художествени творби, но в положителното право, както и в практиката, тези права са по-ограничени от „класическото авторско право“.

2.1

Замисълът на Директивата относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (наречена DADVSI) се състои в осигуряване на максимална защита на авторите. Според Комисията тя би трябвало да остане напълно приложима в цифровата ера, която се характеризира с „дематериализиране“, и мигновено предаване на литературни и художествени произведения, на технически и научни публикации и на произведения, съхранявани с помощта на софтуерни програми, докато бенефициерите на правата считат, че ползването онлайн на техните произведения им носи малки доходи.

2.2

Понастоящем списъкът на изключения на Общността съдържа едно задължително изключение и 20 незадължителни изключения. Следователно държавите-членки могат да решават дали да прилагат незадължителните изключения и според Комитета това представлява значителна пречка пред действителното хармонизиране на основателните изключения в една икономика на знанието, използваща непрестанно развиващи се технологични средства от цифровата епоха. Но фактът, че списъкът е ограничителен, не позволява на държавите-членки да добавят други изключения. Освен това, в съответствие с изготвения от СТО и СОИС „тест от три етапа“, обхватът на тези ограничения се обуславя от три условия: те се прилагат само в някои особени случаи (например, когато ползвателите са незрящи), не трябва да възпрепятстват нормалното използване на произведението нито да накърняват неоснователно законните интереси на носителя на правата.

2.3

Комитетът счита, че тези разпоредби допринасят за постигане на определена степен на хармонизиране. Въпреки това системата, която предвижда незадължително използване на изчерпателен списък и възможност за ограничаване на обхвата на определените изключения при необходимост, поставя много по-остри проблеми, свързани с прилагането и контрола в случаите, когато произведенията се разпространяват онлайн (по-специално посредством спътници).

2.4

Към списъка би трябвало да се прилага по-твърд подход, свързан с целите на обществото на знанието и на борбата срещу всякаква форма на дискриминация, тъй като целта, предвиждаща хармонизиране, не е постигната - все още съществуват твърде много изключения.

2.5

Основните икономически интереси са свързани най-вече с развлекателните дейности, с някои форми на култура и с игрите, а не толкова със знанието в тесния смисъл на думата, но въпреки това не би било целесъобразно да се прави твърде категорично разграничение между различните категории съдържание, с изключение, разбира се, на порнографско или опасно за младите хора съдържание.

2.6

Тези изключения би трябвало да се прилагат спрямо всички видове увреждания, които ограничават използването на мултимедийното съдържание на Интернет, спрямо образованието на всички нива, включително ученето през целия живот и университетите за хора от третата възраст, спрямо обществените и университетските библиотеки с читални и медиатеки, спрямо лицата, намиращи се в дългосрочна хоспитализация или рехабилитация и лишените от свобода, изследователите от публичния и частния сектор съгласно специфичните договорености с библиотеките и специализираните центрове за документация. Бенефициерите на изключенията би трябвало да разполагат с правни средства за защита, в случай че е невъзможно или изключително трудно да получат достъп. Въпреки това разширяването на обхвата на ограниченията би трябвало да бъде съпроводено с нови условия за изплащане на обезщетения, най-малкото на първоначалните носители на правото (5), както това се прави в случая със заплащането на копие за лично ползване.

2.7

Евентуалните обезщетения би трябвало да се събират от акредитирани дружества за колективно управление, на които е възложено събирането и разпределянето на обезщетенията съгласно критерии за разпределяне, които могат да се променят в зависимост от видовете възприети задължителни ограничения.

2.8

Би трябвало да започнат консултации и преговори между представителите на различните заинтересовани страни, от създателите до ползвателите на произведенията. Въпреки това Комитетът счита, че ако първоначално Комисията може да изготви ръководни насоки, впоследствие би било целесъобразно да се изготвят минимални „стандартни лицензи“ на Общността, които биха могли да бъдат адаптирани чрез преговори от заинтересованите страни на национално равнище.

2.9

Според Комитета посредничеството на обществените и университетските библиотеки, документационните и изследователски центрове, както и контролът от страна на дружествата за колективно управление, отговарят в достатъчна степен на установените от ТРИПС критерии, които може би са твърде ограничаващи или се тълкуват по твърде рестриктивен начин, тъй като не отчитат нито потребностите на обществото на знанието, нито бурното развитие на използването на Интернет, по-специално в областта на образованието, обучението и обмена между учени и изследователи.

2.10

Редица произведения с образователен, научен или технически характер вече са достъпни в Интернет с „облекчени лицензи“, като GPL (6) или „creative common“ за литературните и художествените произведения. Тези лицензи и производството на полезно за обществото на знанието съдържание (7) трябва да се насърчават посредством обществени поръчки или подкрепа на институциите, които създават научно и техническо съдържание, както и софтуерни програми с използването на този вид лиценз (8).

3.1

В Зелената книга се обръща особено внимание на изключенията, които могат в най-голяма степен да насърчат разпространението на знанията, като тези, от които могат да се възползват библиотеките или архивите, разрешенията за разпространение на произведения с образователни или изследователски цели, изключението, от което могат да се възползват хората с увреждания, и възможни изключения за съдържание, създадено от потребителите.

3.2

Цифровизацията на произведенията в библиотеките и архивите с цел запазване и съхраняване на оригинални документи, които понякога са уникални, а също и с цел разпространение на тези произведения онлайн, е в процес на бурно развитие, както показва инициативата за европейската цифрова библиотека Europeana.

3.3

На национално равнище наличието на условия за цифровизация и разпространение на произведения е твърде различно и според Комитета понякога е твърде ограничено. На практика директивата предвижда само едно изключение от правото на възпроизвеждане – консултация със специфични научноизследователски цели и съхраняване за ограничен период от време без търговски цели. Тестът от три етапа се предвижда стриктно, но би могъл да бъде направен по-гъвкав, особено ако се въведе макар и фиксирано обезщетение в полза на авторите.

3.4

Изключенията трябва да се отнасят най-напред за най-уязвимите и редки произведения, за списъците от произведения, които се препоръчват на учениците в началното и средното училище и на студентите, тъй като първоначалното образование и ученето през целия живот могат да бъдат обявени от особен национален интерес. Би трябвало да е възможно изборът на ИТ формат да се ограничи до форматите, обхванати от международен стандарт, признат от ISO и съвместими с повечето от съществуващите „отворени“ или „затворени“ формати (9).

3.5

Броят на копията трябва да се определя въз основа на броя на оторизираните ползватели и в зависимост от точно определените потребности, свързани със съхраняването (10).

3.6

Въпросът за осигуряването на онлайн достъп поражда особени проблеми, които изискват допълнителни гаранции, че произведението няма да бъде разпространявано от крайните потребители. Някои от тях биха могли да плащат такси за лицензи и предоставяне на услуга (11).

3.7

Би трябвало да се обмисли изменение на директивата, за да се разреши заемането на произведения онлайн с научноизследователски и образователни цели при ясно определени юридически и технически условия. Възприетата процедура и задължението добре да се разбират както условията на специалния лиценз, така и специфичните условия, при които се извършва заемането онлайн, следва да допринесат за това у хората, и по-специално у младежта, да се изгради уважение към авторското право. Комитетът винаги е препоръчвал изграждането на уважение към интелектуалното творчество, тъй като то представлява важен етичен елемент от икономиката на знанието.

4.1

Осиротелите произведения представляват значителен творчески фонд.

4.2

Комитетът счита, че в Зелената книга са поставени точните въпроси и са предложени пътища за намиране на изключително положителни конкретни решения. След достатъчно задълбочени изследвания биха могли да се публикуват редовно списъци на осиротели произведения. Ако до определен срок не се появи носител на авторските права, произведението няма да се включва в публичната област, а в система за закрила, подходяща за авторското право, в случай че в крайна сметка се появи носител на правата. При избора на система за лицензи би могъл да се ползва датският и унгарският опит, но според Комитета типов европейски лиценз е напълно допустим и е за предпочитане.

4.3

Комитетът счита, че не е необходимо да се изготвя специална директива за осиротелите произведения. На практика управлението на тези произведения не предполага нови изключения от авторското право, а специални условия за управление на лицензите в рамките на правния режим на авторското право. Според Комитета подходящият инструмент би бил създаването на нова глава в настоящата директива.

4.4

Комисията би могла да публикува и периодично да актуализира списъка на институциите, които отговарят за управлението на осиротелите произведения, а след експериментален период от пет или десет години би могла да се проучи възможността за преразглеждане, като това включва публикуване на доклад и статистически данни.

5.1

Комитетът би желал подходът към вида на уврежданията и трудностите при достъпа до произведенията да не бъде толкова рестриктивен като този, който понастоящем преобладава в редица европейски страни, тъй като освен че срещат трудности при достъпа до тези произведения поради различни увреждания, тези лица по принцип имат ниски доходи, което добавя неоспоримо икономическо и социално неприемливо препятствие пред техния достъп до информация, образование и култура.

5.2

Участието на сдруженията на лицата с увреждания би могло да позволи преформулиране на изключенията относно различните увреждания. Тези сдружения биха могли също да бъдат включени в управлението на специалните терминали, а за най-тежките случаи да предоставят обучен персонал, който да помага на лицата с увреждания. Тази помощ ще се финансира от частни дарения и публични субсидии на сдруженията. Сдруженията, също като акредитираните библиотеки или музеи и дори в сътрудничество с тях, биха могли да договарят с представителите на авторите условията за използване, съдържащи гаранции срещу пиратство. Комитетът счита, че изключенията би трябвало да обхванат и базите данни, тъй като в противен случай достъпът до справочни издания като енциклопедии и речници би могъл да бъде възпрепятстван. Поради това Директивата относно базите данни би трябвало да бъде преразгледана във връзка с упоменатите по-горе съображения, свързани с образованието и достъпа до знания, а също и с оглед на достъпа на лицата с увреждания.

5.3

Сдруженията биха могли да участват и във възпитаване в спазване на лицензите за използване. И в този случай ползвателите трябва да бъдат убедени, че зачитането на авторското право е основно условие за продължаване на творческата дейност. Въпреки това изглежда несправедливо разходите за лиценза и терминалите да се поемат от лицата с увреждания. Необходимо е изключение за всички случаи на увреждания, които затрудняват достъпа до произведенията. Тези разходи трябва да бъдат поети от обществените учреждения, които имат задължението да осигуряват на ползвателите с увреждания достъп до произведенията, включително до базите данни и до софтуерните програми. Законодателството относно базите данни трябва да бъде съответно изменено (12).

5.4

На практика основните обществени библиотеки и основните музеи могат да бъдат задължени да предоставят творбите в съответната форма, съобразена с конкретното увреждане, като разходите за това се поемат от бюджета за управление на културата на регионално или национално равнище. Такава политика би отговорила на задължението да се води борба за равенство на гражданите и срещу всички форми на дискриминация.

5.5

Предвиденото в директивата изключение за образователни и научноизследователски цели се прилага по твърде рестриктивен начин. То би трябвало да се разшири, без това да се отрази на теста на СТО, като в документа се включи посочване на източника и на автора, както и информация относно ограниченията върху използването и забраната за незаконно копиране.

5.6

Би могло да се създаде система за задължителни лицензи, която да обхване заемането онлайн с образователни и научноизследователски цели въз основата на типов договор между заемните организации и акредитираните организации за колективно управление на правата.

5.7

Изключението следва да може да обхване както частите на произведение, избрано от взимащите решения компетентни педагози, така и цели произведения. Критерият би трябвало да се определя въз основа на съображения, свързани с образованието. Това би засилило правната сигурност, без да накърнява правото на възпроизвеждане. Засиленото хармонизиране в един трансевропейски образователен контекст би позволило да се избягват случаи, в които действие, което е законно в една държава, се счита за пиратство в друга държава.

5.8

Дистанционното обучение предполага възможност копията (педагогическите досиета) да бъдат използвани у дома, по-специално от студентите, но също и от европейските граждани, които живеят в трети страни.

6.1

Този въпрос става все по-актуален в контекста на сътрудничеството за създаване на Web 2.0 (13). Авторското право или алтернативният лиценз, предложен от първоначалния автор, могат да бъдат трансформирани и доразвити, без това да се счита за пиратство.

6.2

Най-простото решение за този тип инициативи като енциклопедиите, съставяни от ползвателите, би било определянето на подходящ лиценз като лицензите на „creative commons“ или на „wikipedia“ и изпълняването на модераторски функции от първоначалния автор преди всяко добавяне на нов текст или промяна, като същевременно се осигурява плурализъм на идеите.

6.3

Този конкретен случай също показва, че Интернет трудно съжителства с авторското право.

6.4

Възнаграждението на авторите, чиито произведения се разпространяват в Интернет, се сформира по-рядко от заплащането на преки лицензионни такси, отколкото от непреките приходи, например от рекламата, а още по-малко от абонаменти. Въпреки че абонаментите също се развиват, „бизнес моделът“ на Интернет използва нетрадиционни решения за разпространение, които се характеризират с „дематериализиране“ и цифрово предаване. От тази гледна точка ние все още сме в преходен период на търсене на нови методи на възнаграждение (14), тъй като разходите за производство и предаване на цифровите произведения не могат да се сравнят с много по-високите разходи за продажбата на произведения на материален носител.

6.5

Остава да се намери баланс между новите форми на разпространение, технологиите за възпроизвеждане, потребностите на обществото на знанието и правата на авторите. Този баланс няма да се постигне с масово прилагане на единствено репресивни мерки, насочени основно към една възрастова група, към която се отправят все повече обвинения, при положение, че няма законодателство и не се търсят нови форми на възнаграждение на авторите. Спешно трябва да се постигне напредък във връзка със сегашните ограничения, предвид мащаба и бързината на технологичното развитие.

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/56

1.1

ЕИСК приветства съобщението и отбелязва, че предложената концепция за въвеждане на трансгранично управление на научноизследователските и развойните дейности има изключително голямо и неотложно значение, по-специално с оглед ускоряване на напредъка във важни области на НИРД. „Европейският стратегически план“ разработва функционална система, основаваща се на най-добрите практики.

1.2

Ето защо държавите-членки следва да започнат процес на засилване на сътрудничеството си в областта на НИРД, с цел да дадат по-добър отговор на основните обществени предизвикателства от европейски или световен мащаб - процес, в който публичната научноизследователска дейност има ключова роля. В този смисъл ЕИСК също така приветства и се присъединява към заключенията по този въпрос от заседанието на Съвета по конкурентоспособност, проведено на 2 декември 2008 г. (1).и одобрява съдържащите се в тях декларации.

1.3

ЕИСК е убеден в необходимостта от установяване на фундаментални стратегически рамки в зависимост от политическите приоритети на ЕС. Въвеждането на предложения подход ще изисква преди всичко силна политическа воля.

1.4

ЕИСК посочва, че не трябва да се отдава прекалено голямо значение на низходящия подход. Той смята, че е необходимо да се използва преди всичко възходящият принцип, така че да се отговори на стратегическите интереси на заинтересованите участници и на възможностите за споделяне на най-добрия капацитет за НИРД.

1.5

Освен това Комитетът подчертава, че тази координация няма да бъде постигната лесно, по-специално поради конкретните интереси на някои страни и липсата на политическа воля по отношение не само на споделянето на знанията, но и на капацитета за НИРД.

1.6

ЕИСК подкрепя напълно идеята, според която трябва неотложно да се увеличат финансовите и човешките ресурси в контекста на надпревара с големите икономически конкуренти. Това обаче в никакъв случай не бива да се отразява на научното сътрудничество, включващо тези страни и техните научноизследователски организации (2).

1.7

Същевременно Комитетът констатира, че въвеждането на съвместното планиране на трансграничните НИРД ще бъде изключително трудно, като се има предвид, че то ще изисква нов, по-открит подход и по-голяма готовност за сътрудничество (3) и че такава промяна на нагласата не се постига лесно.

1.8

Като признава и оценява широката гама от вече съществуващи трансгранични съвместни проекти и сътрудничества, както и отличните резултати от тях, Комитетът препоръчва от такива програми да се извлече съответният опит, който да се използва в тази нова концепция за стратегическо планиране. Съответните поуки трябва да бъдат извлечени също и от неуспехите по време на проектирането на процесите на съвместно планиране на научноизследователската дейност.

1.9

Едно по-ефективно и по-бързо прилагане на придобитите научни познания ще изисква подходящо участие от страна на частния сектор в цялостния процес. От друга страна Комитетът посочва, че участието на частния сектор е свързано с трудности, по-специално що се отнася до използването на резултатите, въпроса за интелектуалната собственост и др (4).

1.10

ЕИСК смята, че за тези дейности на Общността от първостепенно значение е да се създадат качествени работни рамки, които да насърчават участието на различните държави-членки и преди всичко техния капацитет за НИРД, за да се подкрепи и мобилизира необходимият възходящ подход, както и, преди всичко, необходимите източници на финансиране. Абсолютно е необходимо да се предвиди достатъчна мобилност на средствата и рамка за подкрепа, за да се премахнат евентуалните пречки.

1.11

При изготвянето на тези работни рамки е целесъобразно не само да се вземат предвид факторите, които могат да доведат до синергиен ефект на подкрепа, но и да се анализират подробно рисковете, които застрашават концепцията за съвместно европейско планиране.

1.12

Както вече е правил това и по други поводи, Комитетът заявява отново, че е неотложно създаването на европейски научноизследователски инфраструктури (5), които да укрепват общите цели на съвместното планиране и да допринасят за повишаването на европейската добавена стойност. Поради това ЕИСК приканва държавите-членки в най-скоро време да подемат тази инициатива на Комисията по новаторски начин.

1.13

Комитетът приветства създаването на „Група на високо равнище за съвместно планиране“, която да набележи избраните за съвместно планиране теми след провеждането на широки обществени консултации с различните регионални, национални и европейски научни общности и, където е целесъобразно, с частния сектор. В резултат на тези дейности Съветът, след като получи очакваното предложение от Комисията, би следвало да може да одобри инициативи за съвместно планиране най-късно през 2010 г.

2.1

Европа трябва да инвестира повече в научните изследвания и същевременно да го прави по-разумно, за да осъществи заявения проект – балансирано и устойчиво развитие. В Лисабонската стратегия се посочва, че най-неотложната цел е преходът към общество на знанието, основано върху науката, технологиите и иновациите и се призовава за увеличаване и подобряване на инвестициите в научноизследователска дейност.

2.2

Съвместното планиране е нова инициатива, която бележи промяна в европейското сътрудничество в областта на научноизследователската дейност. То предлага доброволен механизъм за обновено партньорство между държавите-членки на базата на ясни принципи и прозрачно управление на най-високо равнище. Целта му е да повиши ефективността и въздействието на националното финансиране на публичната научноизследователска дейност в стратегическите области. Съвместното планиране е насочено преди всичко към публичните научноизследователски програми, което предполага сътрудничество между публични институции. Въпреки това промишлеността, както и други заинтересовани страни, трябва да играят роля в консултативния процес и при осъществяването на някои конкретни инициативи на съвместно планиране.

2.3

Разглежданото съобщение отговаря на исканията на заинтересованите страни в подкрепа на доброволен възходящ подход, съчетан със стратегически насоки на европейско равнище, както и на отхвърлянето на метод, създаден въз основа на универсален модел.

2.4

Разглежданото съобщение представлява една от петте политически инициативи, предвидени от Комисията през 2008 г., като продължение на Зелената книга „Европейското научноизследователско пространство: нови перспективи“ (6). Съобщението се отнася по-специално до направлението „Оптимизиране на научноизследователските програми и приоритети“ и представлява нов етап от създаването на „пета свобода“, като премахва пречките пред свободното движение на знания.

2.5

В сравнение с основните си партньори Европа продължава да не инвестира достатъчно в научноизследователска дейност и разходите за НИРД в публичния и частния сектор останаха като цяло непроменени през последното десетилетие. Европа не само трябва да увеличи бързо и в значителна степен средствата, изразходвани в областта на НИРД, но и да намери нови и иновационни начини за по-ефективно и по-ефикасно използване на ограничените ресурси, заделени за НИРД. Освен това Европа би трябвало да укрепи капацитета си за превръщане на резултатите от научноизследователската си работа в ползи за обществото и икономиката.

2.6

През последните години държавите-членки и Общността предприеха редица инициативи с цел стимулиране на ефективността на публичната научноизследователска дейност. Заинтересованите страни откроиха като слабост на НИРД в ЕС слабото равнище на сътрудничество и координация между националните публични програми в областта на НИРД. Въпреки положените през последните години усилия за преодоляването на този недостатък, НИРД на европейско равнище остава дълбоко разпокъсана.

2.7

Понастоящем 85 % от публичните научноизследователски и развойни дейности се планират, финансират, проследяват и оценяват на национално равнище, без особено сътрудничество или координация между отделните страни. По-малко от 6 % от общите инвестиции в НИРД и само 15 % от европейската НИРД за граждански цели, финансирана с публични средства (10 % от които от междуправителствени организации и програми и 5 % от рамковата програма) са включени в рамките на трансграничното финансиране на сътрудничество.

2.8

Не става въпрос за това всички научноизследователски програми да се осъществяват в рамките на сътрудничество и да се спрат чисто националните програми. Проблемът е свързан по-скоро с факта, че досега в областите от стратегическо значение за цяла или за голяма част от Европа раздробяването на публичните научноизследователски програми води до ниска рентабилност и струва скъпо на Европа, като същевременно ѝ пречи да постигне поставените обществени цели.

2.9

Някои от най-големите научни успехи на Европа бяха постигнати чрез трансгранично обединяване на средствата, заделени за НИРД, и най-вече благодарение на създаването на съвместни научноизследователски структури (7). Тези общи инициативи обаче биха имали по-голямо въздействие, ако тази проблематика се ползваше със стратегически насочено внимание, придружено от достатъчна политическа ангажираност, прозрачност и гъвкавост. Увеличаването на броя на тези инициативи и на обхвата на Седма рамкова програма не би имало смисъл без ефективно съвместно стратегическо планиране.

2.10

Съвместното планиране означава промяна на структурата на европейската научноизследователска дейност. Става въпрос за дългосрочен стратегически процес, чиято крайна цел е да се укрепи способността на Европа да отговори на основните икономически и обществени предизвикателства (като напр. взаимосвързаните проблеми, отнасящи се до климата и енергетиката). Съвместното планиране означава да се постигне структуриращ ефект, за да се повиши ефективността и въздействието на финансирането на публичната научноизследователска дейност. Съвместното планиране предполага държавите-членки да имат готовност да се насочат към определянето и осъществяването на общи научноизследователски програми за многогодишни, договорени съвместно дейности и механизми за финансиране.

2.11

Съвместното планиране изисква нова нагласа от страна на държавите-членки. Преди всичко то изисква от страна на държавите-членки конкретни ангажименти и действия. Те трябва да преосмислят и реорганизират начина на изготвяне и осъществяване на научноизследователските програми, като ги насочат към общи цели. Поради това съвместното планиране трябва да бъде доброволен процес, основан на принципа на променливата геометрия и свободния достъп.

2.12

Съвместното планиране не предполага априори финансиране от страна на Общността, въпреки че Седмата рамкова програма може, разбира се, да служи като катализатор. Става въпрос, преди всичко, да се накарат държавите-членки да изработят съвместни стратегии и да обединят националните си ресурси. Същевременно то не изключва възможността за допълнително финансиране от общностните фондове, в зависимост от добавената стойност, европейското измерение и евентуалното структуриращо въздействие на съответните инициативи.

2.13

Комисията предлага прагматична методология за осъществяването на съвместното планиране в ограничен брой договорени области. Методологията на съвместното стратегическо планиране се основава на опита, натрупан от европейските технологични платформи, като същевременно е адаптирана към програмите за публична научноизследователска дейност. Тя обхваща последователните етапи, отговарящи на жизнения цикъл на научноизследователските програми, от разработването до осъществяването им, като се премине през фазите на проследяване и оценка.

2.14

Съвместното планиране може да бъде улеснено при наличието на някои рамкови условия:

3.1

ЕИСК приветства съобщението и отбелязва, че предложената концепция за въвеждане на стратегическо трансгранично управление на НИРД е от изключително и неотложно значение, по-специално за ускоряване на напредъка във важни области на НИРД. В този смисъл ЕИСК приветства и подкрепя също и заключенията на Съвета по конкуренция от 2 декември 2008 г. по този въпрос и споделя твърденията, направени в рамките на този форум.

3.2

Концепцията предлага положителни аспекти, като се има предвид стремежът за възможно най-ефикасно използване на публичните фондове посредством стратегическото координиране на фундаменталните насоки на научноизследователската дейност, както и за подобряване „отвътре“ на капацитета за НИРД посредством разширено международно сътрудничество в рамките на съвместно планирани и осъществявани научноизследователски проекти.

3.3

Комитетът приветства изготвената оценка на въздействието и направения на тази основа избор измежду четирите възможни варианта на „европейския стратегически план“, който разработва функционална система, опираща се най-добрите сегашни практики, според която темите на съвместното планиране ще бъдат определяни от държавите-членки.

3.4

От друга страна Комитетът приветства избора на енергийните технологии за пилотен проект по отношение на координацията и напълно подкрепя този проект и възприетия от него нов подход в становището си относно плана SET (8).

3.5

ЕИСК е убеден в необходимостта от установяване на фундаментални стратегически рамки в зависимост от политическите приоритети на ЕС.

3.6

ЕИСК посочва, че не трябва да се придава прекалено голямо значение на низходящия подход. Той смята, напротив, че ако се опираме на сегашните характеристики на съществуващите международни научни мрежи, които обхващат многобройни изследователски звена и са подкрепени отчасти от международни агенции като МАЕ (Международна агенция по енергетика), е необходимо да се прилага предимно възходящият принцип, за да се приобщят различните заинтересовани участници в съответните проекти, така че да се отговори на техните стратегически интереси и на възможностите за споделяне на най-добрия капацитет за НИРД. Международните научни конференции могат да представляват подходящ форум за тази цел и да им се възложи изготвянето на подходящи предложения.

3.7

Комитетът подчертава, че такава координация няма да бъде постигната лесно, по-специално поради конкретните интереси на някои страни и липсата на политическа воля по отношение не само на споделянето на знанията, но и на капацитета за НИРД. За успешното осъществяване на тази концепция на практика ще бъдат необходими откритост и прозрачност.

3.8

Като признава и оценява широката гама от вече съществуващи трансгранични сътрудничества и съвместни проекти, и отличните им резултати, Комитетът препоръчва от такива програми да се извлече съответният опит, който да се използва в тази нова концепция за стратегическо планиране. Съответните поуки трябва да бъдат извлечени също и от неуспехите при съвместното планиране на научноизследователската дейност.

3.9

ЕИСК подкрепя напълно идеята за неотложно осъществяване на тази концепция, като същевременно се укрепят финансовите и човешките ресурси, за да може Общността да подобри своята позиция и икономическата си конкурентоспособност в надпреварата с основните си конкуренти, Съединените щати и азиатските страни. Това обаче в никакъв случай не бива да се отразява на научното сътрудничество, включително с тези страни и техните научноизследователски организации (9).

3.10

Същевременно Комитетът констатира, че въвеждането на съвместното планиране на трансграничните НИРД ще бъде изключително трудно, като се има предвид, че то ще изисква нов, по-открит подход и по-голяма готовност за сътрудничество (10) и че такава промяна на нагласата не се постига лесно.

3.11

По-бързото и по-ефикасното прилагане на придобитите научни знания, което представлява крайната цел на съвместното стратегическо планиране, и постигането на собствени научни решения изискват подходящо участие на частния сектор в целия процес. Комитетът отбелязва, че концепцията за съвместно програмиране позволява подобно участие. От друга страна той посочва, че участието на частния сектор е свързано с трудности, по-специално що се отнася до използването на резултатите, въпроса за интелектуалната собственост и др. (11).

3.12

Процесът на иновации, т.е. конкретното приложение на получените научни знания, ще зависи от местни фактори от твърде разнородно естество, като например съществуващата инфраструктура, достъпът до капитал, данъчната тежест или данъчните облекчения, отнасящи се до някои видове инвестиции, а също и опитът на промишлеността по отношение на подобни видове инвестиции. Може да става въпрос и за преки стимули за инвестиции, като освобождаването от данък. Тези фактори могат да породят противоречия в самите проекти.

—

Препоръка относно управлението на интелектуалната собственост при дейностите, свързани с трансфера на знания и кодекс на добра практика, предназначен за университетите и другите обществени научноизследователски организации C(2008) 1329 от 10.4.2008 г.;

—

Съобщение относно „Успешни кариери и повишена мобилност: европейско партньорство за изследователи“, COM(2008)317 от 23.5.2008 г.;

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/62

1.1

Комитетът одобрява инициативата на Комисията, която е в съответствие с нейните действия за непрекъснато актуализиране на мерките, насочени към подобряване и осъвременяване на законодателната рамка на споразумението от Базел; по принцип Комитетът е съгласен и с предложените разпоредби за прилагане, освен с някои отделни аспекти, които не променят общата рамка.

1.2

Хибридните капиталови инструменти, които имат характеристики както на капиталови, така и на дългови инструменти, понастоящем са подчинени на национални правила, които би трябвало да бъдат хармонизирани, за да се създадат справедливи конкурентни условия на международно равнище. Комисията не дава точно определение на тези инструменти, тъй като те приемат различни и променящи се форми, но определя основни принципи за тяхната допустимост: първоначалният им матуритет не трябва да е под 30 години и те следва да бъдат изцяло платени и замислени така, че да поемат всички загуби. Освен това не трябва да се развиват прекалено много по отношение на собствения капитал. Националните власти имат правомощието да се намесват, за да спрат анормалните растежи.

1.3

Що се отнася до свързаните клиенти, с предложението се въвежда понятието за риск, произтичащ от трудностите на едно предприятие, от което друго предприятие е финансово зависимо, а задълженията за информиране са опростени, хармонизирани и преструктурирани. По отношение на големите рискове най-голямата новост е въвеждането на единен лимит от 25 %, който включва и междубанковите депозити. ЕИСК счита, че последната разпоредба, продиктувана вероятно от „катастрофалния“ сценарий в последно време, е необходимо да бъде преразгледана, предвид важната роля, която тези депозити играят като регулатор на ликвидността, и предвид сравнително малкия риск, който те носят в нормална ситуация, в сравнение с други видове експозиции.

1.4

С предложението се въвежда разпоредба, която предвижда запазването на значителен икономически интерес, не по-малък от 5 %, за всички емитенти, посредници и управители, които са участвали пряко в преговорите, структурирането и съставянето в писмен вид на първоначалното споразумение, въз основа на което се издават облигациите. Разпоредбата изглежда е подбудена от изключително лошия опит с американските обезпечени дългови облигации (CDO - collateralized debt obligations), които обаче имат различни характеристики и произход от нормалните секюритизации. ЕИСК поставя въпроса за въздействието на тази нова разпоредба върху ликвидността на пазарите.

1.5

На държавите-членки се дава възможност да изключват от изчислението на експозициите вътрешногруповите рискове, когато контрагентите са установени в една и съща държава-членка. Комитетът е запознат с причините от правно естество, които биха попречили на прилагането на това правило по отношение на контрагентите, установени в други държави-членки, но счита, че при нормални условия несъобразяването с чуждестранните контрагенти би навредило на глобалната оценка на рисковете за въпросното предприятие. Разумно решение би било да се разширят дерогациите, включвайки цялата група въз основа на оценки на всеки отделен случай, като това улеснение бъде отменено, ако се появят признаци на трудности.

1.6

Като се позовава на разпоредбата по-горе, но в по-общ аспект, Комитетът се произнася още веднъж срещу възможността за държавите-членки да приемат или не някои разпоредби, тъй като това противоречи на принципа за хармонизиране и еднакви конкурентни условия.

1.7

Според ЕИСК особено внимание би трябвало да се обърне на риска, който представлява потенциалната експозиция, свързана с използването на неизползвани кредитни линии по кредитните карти: експозиция, която би могла бързо да нарасне в периоди на ограничения на потребителския и ипотечния кредит.

1.8

По отношение на надзорната уредба, с предложението за директива се въвеждат редица нови правила за повишаване на ефективността на проверките: преди всичко се взема под внимание „клонът, съществен от гледна точка на системните рискове“, който трябва да бъде подложен на надзор в приемащата държава, когато се сметне, че е в затруднено положение, и след споразумение между властите на заинтересованите държави; ЕИСК одобрява тези разпоредби, но подчертава, че е необходимо да се предвидят мерки в случай на внезапни и непредвидени събития.

1.9

Накрая ЕИСК отбелязва с особено задоволство създаването на колегиуми от надзорни органи, които са установени от консолидиращия надзорен орган и включват органите на държавите-членки, където са установени предприятията на дадена група. Такава инициатива може само да подобри ефективността на контрола върху групите и бързото приемане на подходящи мерки в случай на необходимост.

2.1

Кризата на финансовите пазари накара Комисията да ускори текущата процедура, за да се засилят и при необходимост да се променят действащите правила относно структурата на капиталовите изисквания на финансовите институции, приети в рамките на споразумението Базел II с Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО. Следва да се отбележи, че обсъждането на новите разпоредби беше вече в ход, когато кризата се прояви. Би трябвало да се осъществи структурна реформа на пазарите след публикуването на Бяла книга, предвидено за юни 2009 г. Разглежданото предложение съдържа редица мерки, с които се цели:

2.2

Предложението за директива беше предшествано от консултация по Интернет със заинтересованите страни; текстът е изготвен, като са взети под внимание получените препоръки, разбира се, при спазване на основните принципи, от които се ръководеше тази консултация:

2.3

ЕИСК оценява конструктивния дух на тези предложения на Комисията и одобрява общата им насока. Събитията, на които станахме свидетели, но най-вече някои факти и спорни действия, урониха доверието на обществеността във финансовата система като цяло и налагат приемането на подходящи мерки. Въпреки това е необходимо строгият характер на пруденциалните правила да не ощетява излишно операторите и клиентите. Както актуалната криза показа, пруденциалните правила, гарантирайки стабилността и устойчивостта на пазарите, изпълняват също и функция с висока социална стойност.

4.1

Разпоредбите, приложими към големите експозиции, датират от 1992 г. и оттогава не са променяни. Скорошните събития показаха необходимостта от нови правила. В предложението на Комисията се вземат под внимание повече рисковете, присъщи на някои експозиции, и успоредно с това има стремеж към намаляване на разходите, свързани с извлеченията на данните, увеличаване на прозрачността и създаване на по-справедливи конкурентни условия.

4.2

Променя се понятието „свързани клиенти“. Досега акцентът се поставяше върху риска за едно предприятие да срещне трудности поради финансови проблеми на друго предприятие. Събитията показаха, че две или повече предприятия могат да бъдат изложени на риск поради проблемите на предприятието, от което са финансово зависими.

4.3

Също така бяха опростени и хармонизирани скъпите и сложните задължения, свързани с отчетността, източник на високи разходи и на трудности за сектора. Най-видимата промяна се отнася до оповестяването на 20-те най-големи експозиции на консолидирана основа, когато те се отчитат по вътрешнорейтинговия метод. Различните приложими лимити бяха заменени с единен лимит от 25 %.

4.4

Множеството изключения в сила, които често са трудно разбираеми, в голямата си част бяха премахнати; от тях остават онези, които изглежда не представляват висок риск. При все това списъкът остава доста дълъг, но по принцип изглежда отговаря на добре преценени критерии за предпазливост.

4.5

По същество ЕИСК е съгласен с предлаганите разпоредби. Комитетът обаче отправя няколко бележки относно някои важни аспекти:

4.6

Особено внимание заслужават „експозициите, произтичащи от неизползвани кредитни инструменти, които са класифицирани като нискорискови задбалансови позиции“ (член 113). Общият размер на лимитите за разходи на кредитните карти е висок, особено за някои видове институции. В периодите на ограничения на кредитирането, неизползваният марж може бързо да се намали. ЕИСК счита, че потенциалната експозиция, свързана с неизползвания кредит по картите, би трябвало да бъде обект на внимателна и предпазлива оценка.

6.1

Кризата, която засегна световните финансови пазари, показа необходимостта да бъдат преразгледани структурите и методите за надзор, като бъдат променени така, че да могат да предотвратяват системните кризи и да реагират при извънредни ситуации.

6.2

Правилата относно обмена на информация и сътрудничеството бяха преразгледани: с член 42 а) се въвежда понятието „клонове, съществени от гледна точка на системните рискове“, като в особени случаи се признава върховенството на интересите на приемащата държава над принципа на държавата на учредяване. ЕИСК изразява пълното си съгласие с този подход от основно значение.

6.3

По същество новите правила предвиждат властите на приемащата държава да могат да поискат от властите на държавата на учредяване или при необходимост от консолидиращия надзорен орган, клонът на тяхна територия да бъде считан за „съществен“, ако има пазарен дял над 2 % или пък има значително присъствие на националния пазар. В искането трябва да се съдържа нещо като „оценка на въздействието“, като се предвиди възможно прекъсване или спиране на операциите в системите за плащане, клиринг и сетълмент, както и оценка на последиците от подобни мерки върху националния пазар.

6.4

Процедурата по определянето на един клон за „съществен“ предполага техническо време с определена продължителност. Затова изглежда целесъобразно да се създадат правила, приложими при възникване на спешна кризисна ситуация (член 130), за да се даде възможност за приемане на приоритетни мерки. Новосъздадените Колегиуми от надзорни органи (член 131а – вж. параграф 6.5) и вече съществуващият Комитет на европейските банкови надзорници би трябвало да позволят прилагането на опростени процедури, придружени с необходимите гаранции.

6.5

Създаването на Колегиумите от надзорни органи (член 131а) от консолидиращия надзорен орган - колегиуми, в които участват органите на заинтересованите държави-членки - е особено полезно. Основната им функция е да гарантират постоянен и ефикасен контрол на транснационалните групи (и, да се надяваме, приемане на бързи мерки при спешни кризисни ситуации) чрез обмен на информация и съвместно определяне на подходящите методи за надзор. ЕИСК приветства това решение и всички предложени правила за контрол, които са в съответствие с по-рано обявените програми за по-голяма ефективност, както и с желанията на Форума за финансовите услуги (Financial Services Forum).

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/66

1.1

Комитетът одобрява основните идеи на предложението на Комисията, която на първо място възнамерява да разшири гамата от операциите, включени в регламента относно системите за трансгранични плащания, като включи в нея преките дебити. По принцип тази инициатива е в съответствие с политиката на Комисията, която възнамерява да направи така, че трансграничните плащания в еврозоната да се считат и да бъдат обработвани като национални плащания.

1.2

Повод за размисъл възниква от факта, че обработката на трансграничните преки дебити е свързано с по-високи разходи, отколкото обработването на аналогичните операции на национално равнище. Затова ЕИСК призовава Комисията да гарантира повече прозрачност и да съобщи подробностите, методологията и източниците на проучвания, въз основа на които се стига до различни заключения. Балансираното вземане на решения зависи от познаването на фактите.

1.3

При всички случаи следва да се припомни, че при положение, че регламентът би трябвало да влезе в сила на 1 ноември 2009 г., както се предлага, сроковете са твърде кратки, за да могат да бъдат преразгледани икономическите планове, което обаче не би било възможно при липсата на правна сигурност относно „Многостранните такси за обмен“.

1.4

Предложението съдържа още две препоръки към държавите-членки: първата е да се създаде отговорен орган за системите за плащания там, където няма такъв, а втората е да се изградят подходящи структури за разглеждане на възраженията. ЕИСК смята, че в повечето страни тези структури съществуват вече от доста време, но там, където това не е така, призовава да се вземат предпазни мерки срещу зараждането на нови структури, които ги дублират или които припокриват изцяло или частично функциите на вече съществуващите структури.

1.5

Друг призив към държавите-членки се отнася до въвеждането на „ефективни, пропорционални и възпиращи санкции“ срещу този, който не спазва или нарушава разпоредбите на регламента. ЕИСК е съгласен, но отбелязва, че оповестяването на сравнителната оценка на предприетите мерки в различните страни ще очертае значението, което всяка държава-членка придава на регламента.

1.6

Регламентът се отнася единствено до страните, които участват в паричния съюз. Останалите извън еврозоната имат възможността да разширят приложното му поле и за собствените валути. Фактът, че нито една държава не се е възползвала от тази възможност, би трябвало да ни накара да се замислим за заинтересоваността на различните страни от ползата от подобни инициативи.

2.1

Регламент (ЕО) №2560/2001 относно трансграничните плащания в Общността е в сила от 31 декември 2001 г. Той предвижда, че разходите за една трансгранична платежна операция трябва да бъдат, във всяка държава-членка, равни на разходите за аналогична вътрешна транзакция. Регламентът се прилага за кредитните преводи, за електронните плащания, за плащания с карта от всякакъв вид и за тегленето на пари от банкомат. Предложението на Комисията разширява приложното поле на регламента от 1 ноември 2009 г. и за преките дебити, подобрява системата за уреждане на възражения и въвежда опростяване в системите за статистически отчети.

2.2

Целта на Комисията е да подобри функционирането на единния пазар на разплащателните системи в евро, в който вътрешните и международните транзакции да са обект на едни и същи правила, с икономии и предимства както за потребителите, така и за икономиката като цяло. Уреждането на спорове заслужава особено внимание, с цел да се разгледат въпросите, повдигнати от сдруженията на потребителите, а статистическите отчети водят до значителни административни тежести и разходи за кредитните институции.

2.3

ЕИСК изказва своето одобрение за инициативата на Комисията и е съгласен с основните насоки. Той отправя няколко бележки и предложения с намерението да предостави полезен принос в протичащите дискусии.

3.1

Вследствие на оказания от Комисията натиск през годините, банковият сектор създаде платежна структура с общностно измерение (ЕЗПЕ), която вече функционира задоволително както в техническо-организационен аспект, така и от гледна точка на изравняване на международните тарифи с националните. Комисията твърди, че настоящият регламент „може да бъде считан за първа стъпка в разгръщането на ЕЗПЕ“.

3.2

Не може да не сме удовлетворени от постигнатото. Остават обаче някои основни съмнения относно съответствията с общите принципи на единния пазар. На първо място ЕЗПЗ има за цел да решава проблема с плащанията в евро. Страните, които не са в еврозоната, не извличат полза от нея, освен в случаите, когато извършват плащания в единната валута. След разширяването може да се каже, че понастоящем ЕЗПЗ покрива по-голямата част от движението на капитали вътре в Общността: единен пазар на няколко скорости.

3.3

На второ място хармонизирането на националните и международните условия е в сила единствено във вътрешността на всяка отделна страна; разликите между страните се запазват и в отделни случаи те са значителни; а разликите между всички страни от еврозоната и тези извън нея са още по-значителни. Действащият регламент предвижда, че ЕЗПЗ може да бъде възприета факултативно и от страни извън еврозоната: клауза, от която засега не са се възползвали много страни. Цялостният резултат е, че все още сме далече от постигането на разумна конвергенция между цените във вътрешността на ЕС.

3.4

Когато се говори за конвергенция на цените, това не означава, че може да се стигне до тяхното уеднаквяване. Все пак стъпка напред по отношение на прозрачността и в отговор на очакванията на потребителите би могла да бъде направена, при условие че във всяка държава се предприеме внимателен сравнителен анализ на разходите: съществуват огромни разлики в разходите за инфраструктури, в данъчните и социалните тежести, в организационните разходи и в относителното отношение между национални и международни обеми. Един подобен анализ би могъл да предостави и полезни показатели за целесъобразността на решението в регламента да се включат всички транснационални инструменти за електронно плащане.

22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/69

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) смята, че целите на предложението са от основно значение и насърчава Комисията да продължи да работи за създаването на обща метрична система, която да излиза извън рамките на научноизследователската дейност и националните постижения, за да получи общоприета европейска добавена стойност.

1.2

Крайната цел, според ЕИСК, е да се достигне на световно равнище, до единна позиция, в която гласът на ЕС да не играе второстепенна роля, а да популяризира стандарти за материали, продукти и процеси, създадени в Европа и отговарящи на индустриалните и търговските интереси на ЕС.

1.3

По мнение на Комитета, в глобализиран икономически и социален контекст, една високо развита европейска метрологична структура може да се отрази единствено положително на икономиката на ЕС.

1.4

ЕИСК смята, че общностите на европейските научни изследователи трябва да участва във все по-голяма степен в процесите на изготвяне на модерни системи, позволяващи метрологията да се прилага към новите предели на физиката, химията, биологията, дисциплините, свързани с околната среда и екологичния отпечатък, нанотехнологиите, храненето, хигиената и безопасността на работното място.

1.5

Според Комитета, за да се постигнат желаните резултати и тези, които биха могли да се желаят, изглежда необходимо при развитието на научните изследвания в областта на европейската метрология решително да се търси по-голяма интеграция на промишлеността, търговията и публичния сектор, посочвайки новите стандарти в международен план.

1.6

Според ЕИСК от особена важност е научните изследвания в метрологията да не изглеждат като един отделен и автореференциален свят.

1.7

Регламентирането и стандартизацията се изразяват посредством измерими системи, основаващи се на приета на международно равнище приложна метрология. По тази причина ЕИСК препоръчва при изготвянето на новите схеми, още от самото начало освен органите по акредитация, да се привлекат за участие европейските органи по стандартизация (Европейският комитет по стандартизация (CEN), Европейският комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC), Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI)) и националните органи.

1.8

ЕИСК смята, че трябва да се положат всички възможни усилия, за да се постигне тясна интеграция в европейските научни изследвания в областта на метрологията между:

защото само по този начин, изключвайки всякаква форма на изолация, ще бъде възможно, според Комитета, да се постигнат резултати на европейско равнище, които да са приемливи на международно равнище.

1.9

Комитетът признава ползата от предложенията на Комисията, насочени към оказване на подкрепа на инициативата ЕНПМ (1) (Европейска научноизследователска програма по метрология) чрез форми, които предполагат все по-подчертан общностен характер по отношение на:

1.10

Комитетът смята, че системата на управление би трябвало да се определи по-добре. Очевидно е, че една несигурна система на управление може да повлияе на развитието на научните изследвания и очакваните резултати.

1.11

Във връзка с това, ЕИСК потвърждава необходимостта субектите, които са пряко заинтересовани от резултатите от метрологичните изследвания, да участват както в определянето на приоритетите, така и в изготвянето и оценката на обяви за търгове - които да се публикуват в Информационната служба на Общността за изследвания и развитие (CORDIS) и в Официален вестник (ОВ) - за предложения, които да включват участието на предприятия, университети и изследователски центрове и центрове за обучение в мониторинга и контрола на финансираните програми и проекти.

1.12

Според ЕИСК би било целесъобразно Съветът за научни изследвания на ЕНПМ да има възможност да контролира, посредством задължаващи мнения, адресирани към Комитета на ЕНПМ, типологията на изследванията, които да се финансират, годишната работна програма и избора на група от независими оценители на предложенията, а също така и наблюдател от Комисията да проследява групата за оценка, както това се прави при РП7.

1.13

Според ЕИСК в предложенията за подготовка на Осмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности за периода 2014-2020 г. би било подходящо да се предвиди създаването на постоянна програма на Общността, координирана и управлявана от Комисията, която да се основава на непрекъснат процес на участие на заинтересованите страни и да се отчитат най-вече изискванията на промишлената сфера, университетите, научноизследователската дейност, стандартизацията, както и международните аспекти на метрологичните изследвания, най-вече в отношенията с международни органи като ISO, ОССЕ и други референтни органи като IUAP (2).

—

безопасността;

—

етикетирането на храните;

—

системите на здравеопазване;

—

околната среда;

—

биотехнологиите;

—

нанотехнологиите и авангардните материали;

—

енергията;

—

транспорта и телекомуникациите и системите за безопасност;

3.1

С предложението, основаващо се на член 169, се цели създаването на Европейска научноизследователска програма по метрология (ЕНПМ), в която да участват в партньорство 22 национални програми, с цел да се подобри ефикасността и ефективността на обществените научни изследвания в областта на метрологията.

3.2

Сред посочените цели е тази, чрез по-добра координация на националните програми, да се допринесе за създаването на Европейско изследователско пространство, за да се посрещнат по-успешно някои общи европейски предизвикателства, премахвайки пречките пред националните програми.

3.3

Според Комисията целта на ЕНПМ е да включи националните програми на двадесет и две държави, обединявайки ги в една обща програма, за да:

3.4

Предложеният модел на управление се основава на придобития опит с първата инициатива съгласно член 169 от Договора, осъществена по време на Шестата рамкова програма, а именно инициативата EDCTP (9).

3.5

За инициативата ЕНПМ са предвидени 400 милиона евро, 200 милиона от които са принос на страните участнички за периода 2009-2016 г. и останалите 200 милиона е предвидено да се предоставят от Общността.

3.6

Координацията на инициативата е възложена на Европейската асоциация на националните институти по метрология (EURAMET), създадена през 2007 г. въз основа на германското законодателство. Тя е призната за асоциация с общественополезно значение със секретариат в Braunschweig, Долна Саксония, която действа като регионална европейска организация по метрология и Изпълнителна агенция на ЕНПМ.

—

във високо развита метрологична структура;

—

в общи, конкурентоспособни и отворени изследователски проекти;

—

в увеличаване на участието на изследователската общност посредством развитието на уменията;

—

в действително международно сътрудничество, което да придаде стойност на европейската система;

—

в изразяване с един глас на световната сцена;

—

преди всичко в по-голямо участие на индустрията (сдружения на предприемачите и работниците), търговията и публичния сектор в развитието на европейските изследвания по метрология.

—

европейската добавена стойност на предложението;

—

ясното и изчерпателното представяне на съвместната програма за включените дейности;

—

структурата за управление.

5.1

Комитетът признава ползата от предложенията на Комисията в подкрепа на инициативата за създаване на ЕНПМ (12) във форми, които предвиждат подчертан общностен характер на съвместното планиране, на предвижданото предоставяне на ресурсите, в съответствие с „взаимното обучение“ и с правилата за участие на предприятия, университети и научноизследователски центрове, както и на оценката на предложенията, в които трябва да участва наблюдател от Комисията, както това е в РП7.

5.2

Ето защо, по отношение на предложеното управление за ЕНПМ, ЕИСК подчертава, че:

е чисто консултативен орган по отношение на стратегическите аспекти на ЕНПМ и на процеса на вземане на решения относно целевите програми  (16).

5.3

В тази връзка ЕИСК подчертава необходимостта от включване на Съвета за научни изследвания на ЕНПМ със задължаващо мнение, с цел да си сътрудничи с комитета на ЕНПМ, без да е в позиция на подчиненост, по-специално по отношение на: развитие и актуализиране на ЕНПМ, комитетите по подпрограмите, подбора и състава на групата на оценителите, решенията за финансиране на изследователски програми и проекти, подготовката и обявяването на поканите за заявяване на интерес и за предложенията, които се публикуват в CORDIS и ОВ на ЕС, мониторинга и контрола на напредъка на финансираните програми и проекти.

22.9.2009