ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/2

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 4 май 2009 г. — Stichting Natuur en Milieu, Stichting Greenpeace Nederland, B. Meijer, E. Zwaag, F. Pals/College van Gedeputeerde Staten van Groningen, заинтересовано трето лице: RWE Power AG

(Дело C-165/09)

2009/C 193/02

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Ищци: Stichting Natuur en Milieu, Stichting Greenpeace Nederland, B. Meijer, E. Zwaag, F. Pals

Ответник: College van Gedeputeerde Staten van Groningen

Заинтересовано трето лице: RWE Power AG

Преюдициални въпроси

Означава ли задължението за тълкуване в съответствие с директивите, че транспонираните в Wet milieubeheer задължения по Директива 96/61/ЕО (1) за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (понастоящем Директива 2008/1/ЕО (2) за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) могат и трябва да се тълкуват в смисъл, че при вземането на решение по заявление за предоставяне на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда изцяло трябва да се вземат предвид националните тавани за емисии на серен диоксид (SO2) съгласно Директива 2001/81/ЕО (3) относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (наричана по-нататък „Директива NEC“), по-специално що се отнася до задълженията по член 9, параграф 4 от Директива 96/61, понастоящем Директива 2008/1?

2.a.	Прилага ли се задължението за държава-членка да се въздържа от приемането на разпоредби, които са в състояние сериозно да засегнат постигането на поставената с дадена директива цел, и в периода от 27 ноември 2002 г. до 31 декември 2010 г., предвиден в член 4, параграф 1 от Директива NEC?

2.б.

Освен или вместо гореспоменатото задължение за въздържане от приемане на разпоредби прилагат ли се през въпросния период от 27 ноември 2002 г. до 31 декември 2010 г. положителни задължения за съответната държава-членка, ако след изтичането на този период са надхвърлени или има опасност да се надхвърлят националните тавани за емисии на серен диоксид (SO2)?

2.в.

От значение за отговора на въпроси 2 а) и 2 б) ли е, че от заявление за предоставяне на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда за съоръжение, което допринася за надхвърляне или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на серен диоксид (SO2) съгласно Директива NEC следва, че съоръжението ще започне да функционира най-рано през 2011 г.?

3.a.

Водят ли споменатите във въпрос 2 задължения до това, че държавата-членка трябва да откаже поисканото разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда или да го постави в зависимост от допълнителни условия или ограничения, ако не се гарантира, че съоръжението, за което се иска разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда, не допринася за надхвърляне или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на серен диоксид (SO2)? От значение за отговора на този въпрос ли е степента, в която това съоръжение допринася за надхвърлянето или за опасността от надхвърляне?

3.б.

Или следва ли от Директива NEC, че и при надхвърляне или опасност от надхвърляне на националните тавани за емисии на серен диоксид (SO2) дадена държава-членка разполага със свобода на преценка, за да осигури постигането на поставената в тази директива цел така, че вместо да откаже издаването на разрешителното или да го постави в зависимост от допълнителни условия или ограничения, може да вземе други мерки като например други форми на компенсиране?

4.	Доколкото държавата-членка има посочените във въпроси 2 и 3 задължения, може ли частноправен субект да повдигне въпроса за тяхното спазване пред националните съдилища?

5.a.	Може ли частноправен субект да се позове пряко на член 4 от Директива NEC?

5.б.

Ако да, дали прякото позоваване е възможно от 27 ноември 2002 г. или едва от 31 декември 2010? От значение за отговора на този въпрос ли е, че от заявлението за предоставяне на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда следва, че съоръжението ще започне да функционира най-рано през 2011 г.?

По-специално, ако предоставянето на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда и/или други мерки допринасят за надхвърляне или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на серен диоксид (SO2) по Директива NEC, може ли частноправен субект да изведе въз основа на член 4 от тази директива:

а.

обща претенция съответната държава-членка да приеме пакет от мерки, с които до 2010 г. да се ограничат годишните национални емисии на серен диоксид (SO2) до количества, които не са по-големи от националните тавани за емисии според Директива NEC, или, ако това не се удаде, пакет от мерки, с които след това емисиите се намаляват възможно най-бързо до тези количества,

б.

Конкретна претенция съответната държава-членка да вземе специални мерки по отношение на определено съоръжение — например под формата на отказ за издаване на разрешително или обвързването на издаването му с допълнителни условия или ограничения — които да допринесат за ограничаването до 2010 г. на годишните национални емисии на серен диоксид (SO2) до количества, които не са по-големи от националните тавани за емисии според Директива NEC, или, ако това не се удаде, специални мерки, които след това допринасят за възможно най-бързо ограничаване на емисиите до тези количества?

6.в.	От значение за отговора на въпроси 6 а) и 6 б) ли е степента, в която съоръжението допринася за надхвърлянето или опасността от надхвърляне?

(1) Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 257, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 83).

(2) Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (кодифицирана версия) (ОВ L 24, стр. 8).

(3) Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 година относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 231).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/3

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 11 май 2009 г. — Stichting Natuur en Milieu, Stichting Zuid-Hollandse Milieufederatie, Stichting Greenpeace Nederland, Vereniging van Verontruste Burgers van Voorne/Gedeputeerde Staten van Zuid-Holland, заинтересовани трети лица: Electrabel Nederland NV и Burgemeester en Wethouders Rotterdam

(Дело C-166/09)

2009/C 193/03

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Ищци: Stichting Natuur en Milieu, Stichting Zuid-Hollandse Milieufederatie, Stichting Greenpeace Nederland, Vereniging van Verontruste Burgers van Voorne

Ответник: Gedeputeerde Staten van Zuid-Holland

Заинтересовани трети лица: Electrabel Nederland NV и Burgemeester en Wethouders Rotterdam

Преюдициални въпроси

Означава ли задължението за тълкуване в съответствие с директивите, че транспонираните в Wet milieubeheer задължения по Директива 2008/1/ЕО (1) за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването могат и трябва да се тълкуват в смисъл, че при вземането на решение по заявление за предоставяне на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда изцяло трябва да се вземат предвид националните тавани за емисии на SO2 и NOх съгласно Директива 2001/81/ЕО (2) относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (наричана по-нататък „Директива NEC“), по-специално що се отнася до задълженията по член 9, параграф 4 от Директива 2008/1?

2.a.	Прилага ли се задължението за държава-членка да се въздържа от приемането на разпоредби, които са в състояние сериозно да засегнат постигането на поставената с дадена директива цел, и в периода от 27 ноември 2002 г. до 31 декември 2010 г., предвиден в член 4, параграф 1 от Директива NEC?

2.б.

2.в.

От значение за отговора на въпроси 2 а) и 2 б) ли е, че от заявление за предоставяне на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда за съоръжение, което допринася за надхвърляне или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на SO2 и/или NOх съгласно Директива NEC следва, че съоръжението ще започне да функционира най-рано през 2011 г.?

3.a.

Водят ли споменатите във въпрос 2 задължения до това, че държавата-членка трябва да откаже поисканото разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда или да го постави в зависимост от допълнителни условия или ограничения, ако не се гарантира, че съоръжението, за което се иска разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда, не допринася за надхвърляне или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на SO2 и/или NOх? От значение за отговора на този въпрос ли е степента, в която това съоръжение допринася за надхвърлянето или за опасността от надхвърляне?

3.б.

Или следва ли от Директива NEC, че и при надхвърляне или опасност от надхвърляне на националните тавани за емисии на SO2 и/или NOх дадена държава-членка разполага със свобода на преценка, за да осигури постигането на поставената в тази директива цел така, че вместо да откаже издаването на разрешителното или да го постави в зависимост от допълнителни условия или ограничения, може да вземе други мерки като например други форми на компенсиране?

4.	Доколкото държавата-членка има посочените във въпроси 2 и 3 задължения, може ли частноправен субект да повдигне въпроса за тяхното спазване пред националните съдилища?

5.a.	Може ли частноправен субект да се позове пряко на член 4 от Директива NEC?

5.б.

По-специално, ако предоставянето на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда и/или други мерки допринасят за надхвърляне или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на SO2 и/или NOх по Директива NEC, може ли частноправен субект да изведе въз основа на член 4 от тази директива:

а.

обща претенция съответната държава-членка да приеме пакет от мерки, с които до 2010 г. да се ограничат годишните национални емисии на SO2 и NOх до количества, които не са по-големи от националните тавани за емисии според Директива NEC, или, ако това не се удаде, пакет от мерки, с които след това емисиите се намаляват възможно най-бързо до тези количества,

б.

конкретна претенция съответната държава-членка да вземе специални мерки по отношение на определено съоръжение — например под формата на отказ за издаване на разрешително или обвързването на издаването му с допълнителни условия или ограничения — които да допринесат за ограничаването до 2010 г. на годишните национални емисии на SO2 и NOх до количества, които не са по-големи от националните тавани за емисии според Директива NEC, или, ако това не се удаде, специални мерки, които след това допринасят за възможно най-бързо ограничаване на емисиите до тези количества?

6.в.	От значение за отговора на въпроси 6 а) и 6 б) ли е степента, в която съоръжението допринася за надхвърлянето или опасността от надхвърляне?

(1) Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (кодифицирана версия) (ОВ L 24, стр. 8).

(2) Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 година относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 231).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/4

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 11 май 2009 г. — Stichting Natuur en Milieu, Stichting Zuid-Hollandse Milieufederatie, Stichting Greenpeace Nederland, Vereniging van Verontruste Burgers van Voorne/Gedeputeerde Staten van Zuid-Holland, заинтересовани трети лица: E.On Benelux и Burgemeester en Wethouders Rotterdam

(Дело C-167/09)

2009/C 193/04

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Ищци: Stichting Natuur en Milieu, Stichting Zuid-Hollandse Milieufederatie, Stichting Greenpeace Nederland, Vereniging van Verontruste Burgers van Voorne

Ответник: Gedeputeerde Staten van Zuid-Holland

Заинтересовани трети лица: E.On Benelux и Burgemeester en Wethouders Rotterdam

Преюдициални въпроси

Означава ли задължението за тълкуване в съответствие с директивите, че транспонираните в Wet milieubeheer задължения по Директива 96/61/ЕО (1) за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (понастоящем Директива 2008/1/ЕО (2) за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) могат и трябва да се тълкуват в смисъл, че при вземането на решение по заявление за предоставяне на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда изцяло трябва да се вземат предвид националните тавани за емисии на SO2 и NOх съгласно Директива 2001/81/ЕО (3) относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (наричана по-нататък „Директива NEC“), по-специално що се отнася до задълженията по член 9, параграф 4 от Директива 96/61, понастоящем Директива 2008/1?

2.a.	Прилага ли се задължението за държава-членка да се въздържа от приемането на разпоредби, които са в състояние сериозно да засегнат постигането на поставената с дадена директива цел, и в периода от 27 ноември 2002 г. до 31 декември 2010 г., предвиден в член 4, параграф 1 от Директива NEC?

2.б.

2.в.

От значение за отговора на въпроси 2 а) и 2 б) ли е, че от заявление за предоставяне на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда за съоръжение, което допринася за надхвърляне или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на SO2 и/или NOх съгласно Директива NEC следва, че съоръжението ще започне да функционира най-рано през 2011 г.?

3.a.

Водят ли споменатите във въпрос 2 задължения до това, че държавата-членка трябва да откаже поисканото разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда или да го постави в зависимост от допълнителни условия или ограничения, ако не се гарантира, че съоръжението, за което се иска разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда, не допринася за надхвърляне или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на SO2 и/или NOх? От значение за отговора на този въпрос ли е степента, в която това съоръжение допринася за надхвърлянето или за опасността от надхвърляне?

3.б.

4.	Доколкото държавата-членка има посочените във въпроси 2 и 3 задължения, може ли частноправен субект да повдигне въпроса за тяхното спазване пред националните съдилища?

5.a.	Може ли частноправен субект да се позове пряко на член 4 от Директива NEC?

5.б.

По-специално, ако предоставянето на разрешително съгласно нормите за опазване на околната среда и/или други мерки допринасят за надхвърляне или за опасността от надхвърляне на националните тавани за емисии на SO2 и/или NOх по Директива NEC, може ли частноправен субект да изведе въз основа на член 4 от тази директива:

а.

б.

6.в.	От значение за отговора на въпроси 6 а) и 6 б) ли е степента, в която съоръжението допринася за надхвърлянето или опасността от надхвърляне?

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/5

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice in Northern Ireland, Queen's Bench Division (Обединено кралство) на 19 май 2009 г. — Seaport (NI) Limited/Department of the Environment for Northern Ireland

(Дело C-182/09)

2009/C 193/05

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice in Northern Ireland, Queen's Bench Division

Страни в главното производство

Жалбоподател: Seaport (NI) Limited

Ответник: Department of the Environment for Northern Ireland

Преюдициални въпроси

Какъв е обхватът на предоставеното на държавите-членки съгласно член 13, параграф 3 от Директива 2001/42/ЕО (1) относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда правомощие да решат, че не е възможно да се изисква оценка на околната среда на план или на програма, за които първият формален подготвителен акт е осъществен преди 21 юли 2004 г. и какви са факторите, които националните органи могат да вземат предвид във всеки отделен случай, за да достигнат до такова решение?

Дали националният орган на държава-членка, който е взел решение през 2004 г., че е възможно планът да отговаря на изискванията на директивата (и е поддържал тази позиция впоследствие и пред националния съд), може да преразгледа това решение и да реши през ноември 2007 г., че не е възможно посоченият план да отговаря на изискванията на директивата?

3)	Дали процесът на вземане на решение, описан във втория въпрос, е равнозначен на вземане на решение с обратно действие, установяващо невъзможността и ако това е така, позволява ли член 13, параграф 3 от директивата такива решения с обратно действие и ако да — при какви условия?

Дали взетите предвид от националния орган фактори по настоящото дело при вземането на решение на 6 ноември 2007 г., че не е възможно да се извърши оценка на околната среда по проекта за план на Северната зона (Draft North Area Plan) са фактори, които му е позволено да вземе предвид при вземането на такова решение съгласно член 13, параграф 3 от директивата?

(1) ОВ L 197, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/6

Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 28 май 2009 г. — Dyrektor Izby Skarbowej w Białymstoku/Profaktor Kulesza, Frankowski, Trzaska spółka jawna w Białymstoku

(Дело C-188/09)

2009/C 193/06

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dyrektor Izby Skarbowej w Białymstoku

Ответник: Profaktor Kulesza, Frankowski, Trzaska spółka jawna w Białymstoku

Преюдициални въпроси

Член 2, параграфи 1 и 2 от Първа директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 година за хармонизиране на законодателството на държавите-членки относно данъка върху оборота (1) във връзка с член 2, член 10, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (2), допуска ли разпоредба като член 111, алинея 2 във връзка с алинея 1 от същия член от Ustawа o podatku od towarów i usług (Закон за данъка върху стоките и услугите от 11 март 2004 г., Dz. U. № 54, позиция 535, съгласно измененията), която предвижда, че данъчнозадължените лица, които извършват продажби за физически лица, които не упражняват икономическа дейност или упражняват икономическа дейност чрез лични земеделски предприятия, временно се лишават от правото на намаляване на размера на дължимия данък със сума, равна на 30 % от размера на платения данък по получени доставки на стоки и услуги, когато не са изпълнили задължението си да използват касови апарати с фискална памет за отчитането на оборота и размера на дължимия данък?

Може ли „специални[те] мерки“ по смисъла на член 27, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, предвид своя характер и цел да се състоят във временно ограничаване на правото на приспадане като предвиденото в член 111, алинея 2 от Ustawа o podatku od towarów i usług във връзка с алинея 1 от същия член по отношение на данъчнозадължените лица, които не са изпълнили задължението си да използват касови апарати с фискална памет за отчитането на оборота и размера на дължимия данък, и ако това е така, въвеждането на тези мерки изисква ли да се следва процедурата по член 27, параграфи 2—4 от Шеста директива?

Правото на държавите-членки по член 33, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, включва ли възможността да се въведе санкция за данъчнозадължените лица, които не са изпълнили задължението си да използват касови апарати с фискална памет за отчитането на оборота и размера на дължимия данък, състояща се във временното им лишаване от правото на намаляване на размера на дължимия данък със сума, равна на 30 % от размера на платения данък по получени доставки на стоки и услуги, каквато санкция е предвидена в член 111, алинея 2 от Ustawа o podatku od towarów i usług във връзка с алинея 1 от същия член?

(1) ОВ 71, стр. 1301.

(2) ОВ L 145, стр. 1.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/7

Жалба, подадена на 29 май 2009 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (втори състав) на 10 март 2009 г. по дело T-249/06, Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT), по-рано Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT, Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), по-рано Nizhnedneprovsky Tube-Rolling Plant VAT/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-191/09 P)

2009/C 193/07

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, G. Berrisch, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT), по-рано Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT, Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), по-рано Nizhnedneprovsky Tube-Rolling Plant VAT, Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 10 март 2009 г., доколкото Първоинстанционният съд: 1) отменя член 1 от спорния регламент, тъй като антидъмпинговото мито, определено за износа за Европейската общност на произведените от жалбоподателите продукти, надвишава митото, което е щяло да се приложи, ако не е била направена корекция на експортната цена във връзка с комисиона, когато продажбите са били осъществени с посредничеството на свързан търговец, а именно Sepco SA (точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение) и 2) осъжда Съвета да понесе направените от него съдебни разноски, както и една четвърт от тези на жалбоподателите (точка 3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение),

—	да се разреши окончателно спорът и да се отхвърли първоначалната жалба в нейната цялост,

—	да се осъдят жалбоподателите по първоинстанционното производство да понесат съдебните разноски във връзка с обжалването и с производството пред Първоинстанционния съд.

Правни основания и основни доводи

Съветът твърди, че Първоинстанционният съд:

—

е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е приложил по аналогия съдебната практика относно понятието за единен стопански субект към член 2, параграф 10, буква и) от основния антидъмпингов регламент (1), тъй като не е отчел, че изчисляването на нормалната стойност, изчисляването на експортната цена и въпросът дали се прилагат корекции се уреждат от самостоятелни правила. В това отношение Първоинстанционният съд не е изпълнил и задължението за мотивиране,

—

е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуване на тежестта на доказване на институциите, когато извършват корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, като не е приложил обичайната за антидъмпинговите дела тежест на доказване и следователно е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приложил правилните норми за съдебен контрол по отношение на икономическата оценка от институциите,

—

е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил неправилен правен критерий при преценката на решението на институциите да направят корекцията по член 2, параграф 10, буква и), тъй като е разгледал това решение, като се е основал на предположението, че понятието за единен стопански субект се прилага за сравнението на нормалната стойност и експортната цена,

—	е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е постановил, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са приложили член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент,

—	е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил твърде стриктно тълкуване на задължението за предоставяне на информация,

—	е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е приложил правилно правния критерий за нарушение на правото на защита, чието наличие (правилно) е установил,

—	е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е преценил последиците от твърдяното процесуално нарушение, тъй като се е позовал на погрешни от правна гледна точка изводи относно законосъобразността на корекцията по член 2, параграф 10, буква и).

(1) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, стр. 1—20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/8

Жалба, подадена на 1 юни 2009 г. от Kaul GmbH срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 25 март 2009 г. по дело T-402/07, Kaul GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) — Bayer AG

(Дело C-193/09 P)

2009/C 193/08

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kaul GmbH (представители: R. Kunze, Rechtsanwalt и Solicitor, G. Würtenberger, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Bayer AG

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 25 март 2009 г. по дело Kaul/СХВП — Bayer, T-402/07 (обжалваното съдебно решение), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата срещу решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 1 август 2007 г. за потвърждаване на решението на отдела по споровете, с което се отхвърля възражението срещу Заявка № 000195370 за регистрация на марка на Общността „ARCOL“,

—	да се насрочи съдебно заседание пред Съда след приключване на писмената фаза на производството,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че с решението на Първоинстанционния съд се нарушават релевантните разпоредби от Регламент № 40/94 (1), както и основни принципи на процесуалното право. Жалбата срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд на 25 март 2009 г., е основателна поради следните съображения:

—	Първоинстанционният съд тълкува неправилно член 74, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността и следователно нарушава посочената разпоредба, като постановява обжалваното съдебно решение,

—	в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд допуска грешка и нарушава член 61, параграф 2 и член 73 от Регламент № (ЕО) 40/94 относно марката на Общността, като постановява, че нарушение на правото на изслушване не е от значение за изхода от делото, и

—	Първоинстанционният съд неправилно потвърждава преценката на апелативния състав относно критерия за вероятност от объркване съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/8

Жалба, подадена на 1 юни 2009 г. от Alcoa Trasformazioni Srl срещу Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 25 март 2009 г. по дело T-332/06, Alcoa Trasformazioni Srl/Комисия на Европейските общности

(Дело C-194/09 P)

2009/C 193/09

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Alcoa Trasformazioni Srl (представители: г-н M. Siragusa, г-н T. Müller-Ibold, г-н T. Graf и г-н F. Salerno, attorneys-at-law)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 25 март 2009 г. по дело T-332/06, Alcoa Trasformazioni Srl/Комисия на Европейските общности,

—	да се отмени Решение 2006/C 214/03 на Комисията, за което Италианската република е уведомена на 19 юли 2006 г., доколкото това решение се отнася до тарифите за доставяне на електроенергия, приложими към заводите за алуминий, собственост на Alcoa Trasformazioni.

При условията на евентуалност,

—	делото да бъде върнато на Първоинстанционния съд за ново разглеждане в съответствие с решението на Съда.

Като в двата случая,

—	Комисията бъде осъдена да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в съответствие с член 69 от Процедурния правилник на Съда, включително да възстанови сумите, които са ѝ изплатени като разноски във връзка с първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

Предвид предходния извод на Комисията, че тарифите за доставяне на електроенергия, приложими към енергоемките отрасли в Италия, не представлява държавна помощ, възниква въпросът каква степен на разследване и мотивиране следва да приложи Комисията при такива обстоятелства, преди да започне официална процедура. Според Alcoa когато Комисията по-рано приема, че дадена мярка не съставлява държавна помощ, тя може да започне такава процедура, ако първо проведе подробно предварително разследване, за да докаже защо предходният извод вече не се подкрепя. Освен това Комисията трябва да изложи доводите си по достатъчно ясен начин в своето решение за откриване на официална процедура. Alcoa твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че Комисията е можела да започне официална процедура, без да проверява дали първоначалният анализ на решението от 1996 г. е станал невалиден. Предходният извод на Комисията, че мярката не представлява помощ, също повдига въпроса коя процедура следва да се приложи в случай, че Комисията реши да преразгледа въпроса и да започне официална процедура срещу въпросната мярка. От приложимите процесуални норми, както и от основните принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания следва, че при такива обстоятелства трябва да се приложи процедурата по разглеждане на съществуващи помощи. Посочено е, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че при разследване на тарифите на Alcoa Комисията правилно се е основала на процедурата за нови помощи.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/9

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Chancery Division) (Patents Court) (Англия и Уелс) на 29 май 2009 г. — Synthon BV/Merz Pharma Gmbh & Co KG

(Дело C-195/09)

2009/C 193/10

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division)

Страни в главното производство

Ищец: Synthon BV

Ответник: Merz Pharma Gmbh & Co KG

Преюдициални въпроси

Представлява ли дадено разрешително „първо разрешително за пускане. на пазара в Общността“, по смисъла на член 13 и член 19 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1768/92 (1), ако е издадено въз основа на съобразена с Директива на Съвета 65/65/ЕИО (2), национална разпоредба или е необходимо освен това да се установи, че предоставяйки въпросното разрешително националният орган се е ръководил от оценка на данни, така както се изисква според предвидената в тази Директива административна процедура?

По смисъла на член 13 и член 19 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1768/92 включва ли изразът „първо разрешително за пускане. на пазара в Общността“ разрешителните, за които според националното право е било разрешено да съществуват едновременно с разрешителен режим, съобразен с Директива на Съвета 65/65/ЕИО?

3)	Попада ли в приложното поле на Регламент на Съвета (ЕО) № 1768/92, така както е определено в член 2, продукт, за който е разрешено да бъде пуснат на пазара за първи път в ЕИО без да премине през предвидената в Директива на Съвета 65/65/ЕИО административна процедура?

4)	Ако не, невалиден ли е издаден във връзка с такъв продукт сертификат за допълнителна закрила?

(1) Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 182, стp. 1, Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 11, стр. 130).

(2) Директива 65/65/ЕИО на Съвета от 26 януари 1965 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби, свързани с лекарствените продукти (ОВ 22, стp. 369).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/9

Преюдициално запитване, отправено от Съвета по жалбите на Европейските училища на 29 май 2009 г. — Paul Miles и др., Robert Watson Mac Donald/Генерален секретар на Европейските училища

(Дело C-196/09)

2009/C 193/11

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Съвет по жалбите на Европейските училища

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Paul Miles и др., Robert Watson Mac Donald

Ответник: Генерален секретар на Европейските училища

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 234 от Договора за ЕО да бъде тълкуван в смисъл, че юрисдикция като Съвета по жалбите, създадена по силата на член 27 от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища (1), попада в приложното му поле и, при положение че се произнася като последна инстанция, е длъжна да сезира Съда?

При положителен отговор на първия въпрос трябва ли членове 12 и 39 от Договора за ЕО да бъдат тълкувани в смисъл, че възпрепятстват прилагането на система на заплащане като действащата в Европейските училища, доколкото тази система, макар да препраща изрично към системата, отнасяща се до длъжностните лица на Общността, не позволява изцяло да се вземе предвид, включително с обратно действие, обезценяването на валута, водещо до загуба на покупателната способност за учителите, командировани от властите на съответната държава-членка?

При положителен отговор на втория въпрос може ли различно положение като установеното между от една страна, учителите, командировани в Европейските училища, чието възнаграждение е осигурено едновременно от националните им власти и от европейското училище, в което преподават, и от друга страна, длъжностните лица на Европейската общност, чието възнаграждение е осигурено изключително от последната, да обоснове с оглед на принципите, съдържащи се в посочените по-горе членове, и макар Уставът [на персонала, командирован в Европейските училища] да препраща изрично към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, обстоятелството, че обменните курсове, възприети за да се осигури равностойна покупателна способност, не са еднакви?

(1) ОВ L 212, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 16, том 1, стр. 16.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/10

Жалба, подадена на 27 май 2009 г. от Комисията на Европейските общности срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (втори състав) на 10 март 2009 г. по дело T-249/06, Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT), по-рано Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT, Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), по-рано Nizhnedneprovsky Tube-Rolling Plant VAT/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-200/09 P)

2009/C 193/13

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: H. van Vliet, C. Clyne)

Друга страна в производството: Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT), по-рано Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT, Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), по-рано Nizhnedneprovsky Tube-Rolling Plant VAT, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени точка 1 от диспозитива на решението,

—	да отхвърли първоначалната жалба в нейната цялост,

—	да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да понесат съдебните разноски на Комисията, направени във връзка с подаването на настоящата жалба.

Правни основания и основни доводи

ПЪРВО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ НА ЖАЛБАТА — прилагане на понятието за единен стопански субект при определянето на експортната цена

Комисията счита, че Първоинстанционният съд е допуснал две грешки при прилагане на правото, когато е посочил, че: „Според постоянната съдебна практика относно изчисляването на нормалната стойност, приложима по аналогия спрямо изчисляването на експортната цена, разпределянето на дейностите по производство и продажби вътре в рамките на една група, образувана от юридически обособени дружества, не променя факта, че става дума за единен стопански субект, който по този начин организира съвкупност от дейности, упражнявани в други случаи от единен от правна гледна точка субект“.

Първо, Първоинстанционният съд е допуснал грешка, като не е изложил каквито и да е мотиви относно причината за прилагане на така нареченото понятие за единен стопански субект по аналогия и спрямо определянето на експортната цена при изчисляването на дъмпинга.

Второ, Първоинстанционният съд е допуснал грешка, като не е следвал последователната по-ранна практика на Съда по отношение на понятието за единен стопански субект, включително Решение по дело Sharp Corporation, Решение по дело Minolta Camera, Решение по дело Ricoh и Решение по дело Canon-II, която е в обратен смисъл.

ВТОРО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ НА ЖАЛБАТА — Тежест на доказване и обхват на контрол

Това правно основание за обжалване се отнася до тежестта на доказване и обхвата на съдебен контрол. В това отношение Комисията счита, че в точки 180—190 Първоинстанционният съд е допуснал различни грешки при прилагане на правото, като е излязъл извън установения обхват на контрол. Като е цитирал Решение по дело Kundan и Tata Първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че след това решение текстът на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е изменен, именно за да обхване положения като разглежданото. Това очевидно оставя определена свобода на преценка на институциите. Първоинстанционният съд е приложил неправилен правен критерий, вследствие на което на институциите е наложена особено голяма тежест на доказване в област, в която те обичайно се ползват с широко право на преценка. Следователно Първоинстанционният съд не е показал, както е трябвало да стори, че е имало явна грешка в преценката на фактите от страна на институциите.

ТРЕТО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ НА ЖАЛБАТА — член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент.

С това трето правно основание се оспорват точки 193—197 от обжалваното съдебно решение. Ето защо ако първото и/или второто правно основание за обжалване са основателни, от самите мотиви на Първоинстанционния съд ще следва, че неговото заключение, че институциите са нарушили член 2, параграф 10, първа алинея, е неправилно от правна гледна точка.

ЧЕТВЪРТО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ НА ЖАЛБАТА — ПРАВОТО НА ЗАЩИТА

Това правно основание е насочено към точки 200—211 от обжалваното съдебно решение. Комисията счита, че в тези точки Първоинстанционният съд е приложил изключително строг и следователно необоснован критерий относно правото на защита на жалбоподателя. От известно време (след първия документ, съдържащ окончателна информация) жалбоподателите вече са знаели какъв е размерът на корекцията и кои са сделките, до които тя се отнася. Освен това с втория документ, съдържащ окончателна информация, се разяснява становището, дадено от жалбоподателите след получаването на този документ; Комисията е изяснила, че по-ранното споменаване на член 2, параграф 9 като правно основание за корекцията, е било погрешно. Следователно жалбоподателите били напълно уведомени за точните причини, поради които Комисията е възнамерявала да направи корекция, а именно тъй като е приела, че Sepco действа като търговец, който извършва за жалбоподателите функции, подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона.

Комисията счита, че като е предоставила тази информация, е снабдила жалбоподателите с достатъчно данни, позволяващи им да упражнят правото си на защита. Следователно Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точка 201 имплицитно е посочил, че в това отношение точката в окончателното съобщение трябвало да се допълни. Обратно на приетото от Първоинстанционния съд, жалбоподателите са били наясно с причината, поради която Комисията е възнамерявала да включи тази корекция в своето предложение до Съвета, а именно че връзката на Sepco с жалбоподателите попадала в обхвата на член 2, параграф 10, буква и), второ изречение. Освен това Комисията счита, че нейната позиция се подкрепя от по-ранни решения на Съда (напр. Решение по дело EFMA).

Накрая, Комисията счита, че в точка 209 Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като „е смесил“ въпроса по същество дали е било законосъобразно да се приложи корекцията с въпроса дали е спазено правото на защита на жалбоподателите. Той посочва: „[…] по-горе обаче бе посочено, че [институциите действат незаконосъобразно, като прилагат корекцията]. При това положение трябва да се заключи, че“ като не са предоставили своите окончателни мотиви с втория документ, съдържащ окончателна информация, институциите са нарушили правото на защита на жалбоподателите. Обратно на приетото от Първоинстанционният съд обаче между тези два въпроса няма причинно-следствена връзка. Фактът, че Първоинстанционният съд е установил, че корекцията е била извършена, според него, незаконосъобразно, сам по себе си не означава, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Въпросът е дали в административното производство институциите са предоставили на жалбоподателите необходимата информация, която да им позволи да представят данни. Фактът, че Първоинстанционният съд е счел, че корекцията е незаконосъобразна, не означава, че „следователно“ в административното производство е било нарушено правото на защита на жалбоподателите.

ПО ВЪПРОСА ДАЛИ СЪДЪТ МОЖЕ САМ ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО РАЗГЛЕЖДАНИТЕ ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ (или трябва да върне делото за ново разглеждане на Първоинстанционния съд)

Според Комисията, ако Съдът постанови, че изложените по-горе правни основания са основателни и отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, той би разполагал с достатъчно материали по делото, за да се произнесе сам относно релевантните правни основания (и да ги отхвърли). Това обаче е въпрос, който Съдът трябва да реши и Комисията няма да го разглежда по-задълбочено.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/11

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 8 юни 2009 г. — Flachglas Torgau GmbH/Федерална република Германия

(Дело C-204/09)

2009/C 193/14

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Flachglas Torgau GmbH

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициални въпроси

а)

Трябва ли член 2, параграф 2, второ изречение от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (1) да се тълкува в смисъл, че в качество на законодателен орган действат само органите и институциите, които съгласно правото на държавата-членка трябва да вземат крайното (задължително) решение в законодателния процес, или в качество на законодателен орган действат и органите и институциите, на които правото на държавата-членка е предоставило правомощия и право на участие в законодателния процес, по-конкретно правото да внасят проектозакони и да дават становище по такива проектозакони?

б)

Могат ли държавите-членки да предвидят, че органи или институции в качеството си на съдебен или законодателен орган могат да бъдат изключени от понятието „публична власт“ само ако към момента на приемане на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета в конституционните им разпоредби не е предвидена процедура по преразглеждане по смисъла на член 6 от Директивата?

в)	Изключени ли са органите или институциите, които действат в качеството си на законодателен орган, от обхвата на понятието „публична власт“ само до приключване на законодателния процес?

а)

Предвидена ли е със закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, първо изречение, буква а) от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета, когато в приетите с оглед транспонирането на Директива 2003/4 разпоредби на националното право по общ начин е предвидено, че искането за достъп до информация за околната среда трябва да бъде отхвърлено, ако разкриването на информация би засегнало поверителността на дейностите на административните власти, които имат задължение за уведомяване, или поверителността на тези дейности трябва да бъде предвидена със специална законова разпоредба?

б)

(1) ОВ L 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/13

Жалба, подадена на 12 юни 2009 г. от Anheuser-Busch, Inc. срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (първи състав) на 25 март 2009 г. по дело T-191/07, Anheuser-Busch, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, модели и дизайни) (СХВП), Budějovický Budvar, národní podnik

(Дело C-214/09 P)

2009/C 193/18

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Anheuser-Busch, Inc. (представители: V. von Bomhard, Rechtsanwältin, B. Goebel, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, модели и дизайни), Budějovický Budvar, národní podnik

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението, постановено от Първоинстанционния съд на 25 март 2009 г. по дело T-191/07;

—	да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Anheuser-Busch изтъква три правни основания в подкрепа на жалбата си, а именно, на първо място, нарушение на член 41, параграф 2, трето предложение от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1) във връзка с правило 16, параграфи 1 и 3 и правило 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 (2) на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 (3) на Съвета относно марката на Общността, на второ място, нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, и на трето място, нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009.

Първите две правни основания се отнасят до процесуални въпроси. Anheuser-Busch поддържа, че те са от значение по настоящото дело. Апелативният състав могъл да се произнесе по възражението по член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 по отношение на бирите, като вземе предвид само по-ранната регистрация IR 238 203. Това означавало също така, че не са взети предвид изложените по-рано в хода на производството по възражение доводи относно това дали думата „Budweiser“ е доминираща във фигуративната марка на Budvar.

Първоинстанционният съд допуснал грешка като приел, че за Budvar не е съществувало правно задължение да представи доказателства за продължаващата валидност (т.е. за подновяването) на неговата регистрация IR 238 203. Това задължение следвало от член 41, параграф 2, трето предложение от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 16, параграфи 1 и 3 и правило 20, параграф 2 от регламента за прилагане от 1995 г., и от съобщението от 18 януари 2002 г., с което СХВП отново приканва Budvar да посочи и представи „всякакви други факти, доказателства и доводи в подкрепа на възражението си“. Задължението било за представяне на такова доказателство в срока, определен с това съобщение, а именно 26 февруари 2002 г. Въпреки това то не е представено до 21 януари 2004 г.

Вследствие на това изводът на Първоинстанционния съд, че член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 не се прилага по отношение на представянето на удостоверение за подновяването, тъй като няма срок, в който може да се счита, че то е представено „навреме“, също бил погрешен и довел до нарушение на тази разпоредба. Всъщност имало срок, в който може да се счита, че представянето е „навреме“, и апелативният състав трябвало поне да упражни правото си на преценка, предоставено от член 76, параграф 2, относно това дали да пренебрегне доказателството. Според Първоинстанционния съд с решението на апелативния състав е прието, че доказателството е представено своевременно. Вследствие на това нарушението на член 76, параграф 2 се състояло в неупражняването на правото на преценка от страна на апелативния състав и в одобряването на това неупражняване от Първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд също така не приел, че представеното от Budvar в подкрепа на възражението му доказателство за използване е недостатъчно и освен това се отнася до марки, различни от тази, на която се основават обжалваното съдебно решение и решението на апелативния състав, с което нарушил член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, ОВ L 78, стр. 1.

(2) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността, ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189.

(3) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/14

Преюдициално запитване, отправено от Markkinaoikeus (Финландия) на 15 юни 2009 г. — Mehiläinen Oy, Suomen Terveystalo Oyj/Oulun kaupunki

(Дело C-215/09)

2009/C 193/19

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Markkinaoikeus

Страни в главното производство

Ищци: Mehiläinen Oy, Suomen Terveystalo Oyj

Ответник: Oulun kaupunki

Преюдициални въпроси

Следва ли споразумение, по силата на което общински възлагащ орган сключва с независимо от него частно предприятие, учредено под формата на дружество, договор за учредяване на ново предприятие под формата на акционерно дружество, в което и двете страни участват в еднаква степен в дяловете и правомощията за вземане на решение и чиито услуги в областта на здравеопазването и доброто състояние на служителите на работното място общинският възлагащ орган се задължава при учредяването на предприятието да осигурява за своите служители, като цяло да се счита за споразумение, което изисква обявяване на обществена поръчка, тъй като комплексът от договорености представлява възлагане на обществена поръчка за услуги по смисъла на Директива 2004/18/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, или става въпрос за учредяването на съвместно предприятие и за прехвърлянето на стопанската дейност на публична служба с общинско участие, по отношение на което не намират никакво приложение посочената директива и произтичащото от нея задължение за обявяване на обществена поръчка?

От значение ли е в настоящия случай фактът, че

а)

в качеството си на общински възлагащ орган градът Oulu се задължава срещу възнаграждение да получава горепосочените услуги през преходен период от четири години, след изтичането на който съгласно приетото от него решение той възнамерява, да обяви отново процедура по възлагане на обществена поръчка за необходимите му здравни услуги за работниците и служителите?

б)	преди въпросното споразумение оборотът на публичната служба с общинско участие, която организационно спада към града Oulu, в голямата си част е бил реализиран посредством престации, различни от здравните услуги за работниците и служителите, предоставени на служителите в града?

в)	новото предприятие е учредено посредством прехвърлянето като непарична вноска на стопанската дейност на публичната служба с общинско участие, която дейност се изразява в предоставянето на здравни услуги за работниците и служителите както за служителите в града, така и за частни клиенти?

(1) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/15

Иск, предявен на 16 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Малта

(Дело C-220/09)

2009/C 193/20

Език на производството: малтийски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: J. Aquilina, W. Wils)

Ответник: Република Малта

Искания на ищеца

—

да се постанови, че като не е транспонирала правилно в националното право приложението, посочено в член 3, параграф 3, както и третото изречение от член 5 от Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Република Малта не е изпълнила задълженията си по Директива 93/13/ЕИО,

—	да се осъди Република Малта да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията на Европейските общности поддържа, че Република Малта не е транспонирала правилно в националното право приложението, посочено в член 3, параграф 3, както и третото изречение от член 5 от Директива 93/13/ЕИО (наричана по-нататък „директивата“), и поради това не е изпълнила задълженията си по тази директива.

Комисията твърди, че докато не е задължително необходимо законодателно действие от страна на всяка държава-членка за прилагане на директивата, то съществено за националното право е да гарантира, че националните власти ще прилагат ефективно и изцяло директивата, че правното положение, произтичащо от националното право, ще бъде достатъчно точно и ясно, и че ползващите се лица ще имат възможност да се запознаят с правата си в тяхната пълнота и при необходимост да се позовават на тях пред националните съдилища.

Що се отнася по-специално до приложението, посочено в член 3, параграф 3 от директивата, Комисията поддържа, че транспонирането на това приложение в малтийското право е както необходимо, така и важно. Комисията твърди, че тъй като списъкът, съдържащ се в приложението към директивата, има указателна и пояснителна стойност, той представлява източник на информация както за националните власти, отговорни за изпълнението на мерките по прилагане, така и за частноправните субекти, за които тези мерки се отнасят. Ето защо, за да постигнат желания от директивата резултат, държавите-членки трябва да изберат форма и метод за прилагане, които в достатъчна степен гарантират, че обществото може да узнае за него.

Комисията твърди, че Република Малта не е приела мерки, които в достатъчна степен гарантират, че обществото ще бъде информирано за целия списък, съдържащ се в приложението към директивата, по-специално за точка 1, букви а), е), ж), з) и р) в тяхната цялост. Освен това Република Малта не е посочила, че приложението към директивата е възпроизведено в неговата цялост в подготвителните работи по закона за прилагане на директивата, подготвителни работи, които съгласно малтийската правна традиция, представляват важна помощ при тълкуването. В допълнение, не е дадено никакво друго указание, че тази информация ще бъде предоставена на обществото по някакъв друг начин.

Що се отнася до транспонирането в малтийското право на третото изречение от член 5 от Директивата, Комисията твърди, че транспонирането на това изречение в малтийското право е както необходимо, така и важно, доколкото разпоредбата, съдържаща се във въпросното изречение, е обвързваща правна разпоредба, която предоставя по-широки права и по-голяма защита на потребителите и помага при определянето на резултата, който директивата иска да постигне.

(1) ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/16

Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — Испания/Комисия

(Дело T-259/05) (1)

(ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - Изключване от финансиране от страна на Общността на разходи - Памуково влакно - Хмел - Банани - Доклад на ОЛАФ - Доклад на Сметната палата - Двустранно заседание, посочено в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1663/95 - Съществено процесуално нарушение - Злоупотреба - Наличие на финансова вреда за ФЕОГА)

2009/C 193/21

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. Muñoz Pérez, abogado del Estado)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: T. van Rijn, L. Parpala и F. Jimeno Fernández)

Предмет

Жалба за частична отмяна на Решение 2005/354/ЕО на Комисията от 29 април 2005 г. за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ (ОВ L 112, стр. 14)

Диспозитив

Отхвърля Решение 2005/354/ЕО на Комисията от 29 април 2005 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ в частта, в която то изключва от финансиране от страна на Общността разходи, направени от Кралство Испания, на основание отпуснатите помощи за производството на памуково влакно за стопанските години 1996/1997г. — 1999/2000 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 217, 3.09.2005 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/16

Решение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2009 г. — Danjaq/СХВП — Mission Productions (Dr. No)

(Дело T-435/05) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността Dr. No - Възражение на притежателя на нерегистрираните словни марки и на знаците Dr. No и Dr. NO - Неизпълнение на условието за по-ранни марки - Липса на отличителен знак, използван в процеса на търговия - Член 8, параграф 1, букви а) и б), параграф 2, буква в) и параграф 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 [впоследствие член 8, параграф 1, букви а) и б), параграф 2, буква в) и параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009] - Задължение за мотивиране - Член 73 от Регламент № 40/94 [впоследствие член 75 от Регламент (ЕО) № 207/2009])

2009/C 193/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Danjaq, LLC (Санта Моника, Калифорния, Съединени американски щати) (представители: G. Hobbs, QC, G. Hollingworth, barrister, S. Skrein и L. Berg, solicitors)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Mission Productions Gesellschaft für Film-, Fernseh- und Veranstaltungsproduktion mbH (Мюнхен, Германия) (представител: K. Lewinsky, avocat)

Предмет

Жалба срещу Решение на първи апелативен състав на СХВП от 21 септември 2005 г. (преписка R 1118/2004-1) относно производство по възражение между Danjaq, LLC и Mission Productions Gesellschaft für Film-, Fernseh- und Veranstaltungsproduktion mbH.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Danjaq, LLC да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 60, 11.3.2006 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/17

Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — ISD Polska и др./Комисия

(Съединени дела T-273/06 и Т-297/06) (1)

(Държавни помощи - Схема за помощи за преструктуриране, предоставени от Република Полша на производител на стомана - Решение, с което помощите се обявяват за отчасти несъвместими с общия пазар и се разпорежда възстановяването им - Протокол № 8 за преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия - Жалба за отмяна - Процесуална легитимация - Срок за обжалване - Допустимост - Оправдани правни очаквания - Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 - Лихвен процент, приложим за връщането на несъвместима помощ - Задължение за тясно сътрудничество с държавата-членка - Сложен лихвен процент - Член 9, параграф 4 и член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 794/2004)

2009/C 193/23

Език на производството: френски

Страни

Ищци дело T-273/06: ISD Polska sp. z o.o. (Варшава, Полша); и Industrial Union of Donbass Corp. (Донецк, Украйна) (представители: първоначално C. Rapin и E. Van den Haute, впоследствие C. Rapin, E. Van den Haute и C. Pétermann, avocats)

Ищец дело T-297/06: ISD Polska sp. z o.o. (по-рано Majątek Hutniczy sp. z o.o.) (Варшава) (представители: първоначално C. Rapin и E. Van den Haute, впоследствие C. Rapin, E. Van den Haute и C. Pétermann, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Giolito и A. Stobiecka-Kuik)

Предмет

Искания за частична отмяна на Решение 2006/937/ЕО на Комисията от 5 юли 2005 година относно държавна помощ C 20/04 (ex NN 25/04) в полза на производителя на стомана Huta Częstochowa S.A. (ОВ L 366, 2006 г., стр. 1), доколкото с него се обявяват за несъвместими с общия пазар определени помощи и се разпорежда Република Полша да предприеме действия за тяхното възстановяване.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Осъжда ISD Polska sp. z o.o. и Industrial Union of Donbass Corp. да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 294, 2.12.2006 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/17

Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — Regionalny Fundusz Gospodarczy/Комисия

(Дело T-288/06) (1)

(Държавни помощи - Схема за помощи за преструктуриране, предоставени от Република Полша на производител на стомана - Решение, с което помощите се обявяват за отчасти несъвместими с общия пазар и се разпорежда възстановяването им - Протокол № 8 за преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия - Лихвен процент, приложим за връщането на несъвместима помощ - Задължение за тясно сътрудничество с държавата-членка - Член 9, параграф 4 и член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 794/2004)

2009/C 193/24

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Regionalny Fundusz Gospodarczy S.A. (по-рано Huta Częstochowa S.A.) (Częstochowa, Полша) (представители: C. Sadkowski и D. Sałajewski, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Giolito и A. Stobiecka-Kuik)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение 2006/937/ЕО на Комисията от 5 юли 2005 година относно държавна помощ C 20/04 (ex NN 25/04) в полза на производителя на стомана Huta Częstochowa S.A. (ОВ L 366, 2006 г., стр. 1), доколкото с него се обявяват за несъвместими с общия пазар определени помощи и се разпорежда Република Полша да предприеме действия за тяхното възстановяване.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Regionalny Fundusz Gospodarczy S.A. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 294, 2.12.2006 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/18

Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — Operator ARP/Комисия

(Дело T-291/06) (1)

2009/C 193/25

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Operator ARP sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представители: първоначално J. Szymanowska, впоследствие J. Szymanowska и P. Rosiak, и накрая P. Rosiak, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Giolito и A. Stobiecka-Kuik)

Предмет

Диспозитив

1)	Отменя член 3, параграф 2, първа алинея от Решение 2006/937/ЕО на Комисията от 5 юли 2005 година относно държавна помощ C 20/04 (ex NN 25/04) в полза на производителя на стомана Huta Częstochowa S.A. в частта му, която се отнася до Operator ARP sp. z o.o.

2)	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 310, 16.12.2006 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/18

Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — ThyssenKrupp Stainless/Комисия

(Дело T-24/07) (1)

(Конкуренция - Картели - Плосковалцувани продукти от неръждаема стомана - Решение, с което в съответствие с Регламент (ЕО) № 1/2003 се констатира нарушение на член 65 ВС след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС - Надбавки за легиращи материали - Компетентност на Комисията - Вменимост на неправомерното поведение - Сила на пресъдено нещо - Право на защита - Достъп до преписката - Погасителна давност - Принцип non bis in idem - Сътрудничество по време на административното производство)

2009/C 193/26

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ThyssenKrupp Stainless AG (Duisbourg, Германия) (представители: M. Klusmann и S. Thomas, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: F. Castillo de la Torre, R. Sauer и O. Weber)

Предмет

Искане за пълна или частична отмяна на Решение на Комисията от 20 декември 2006 година относно производство съгласно член 65 [ВС] (преписка COMP/F/39.234 — Надбавки за легиращи материали — повторно приемане) и при условията на евентуалност, искане за намаляване на глобата, наложена на ThyssenKrupp Stainless с посоченото решение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда ThyssenKrupp Stainless AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 82, 14.4.2007 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/19

Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — KG Holding и др./Комисия

(Съединени дела T-81/07, T-82/07 и T-83/07) (1)

(Държавни помощи - Помощ за преструктуриране, предоставена от нидерландските власти на KG Holding NV - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда възстановяването ѝ - Жалба за отмяна - Частична недопустимост - Възстановяване на помощта от предприятията бенефициери, обявени в несъстоятелност - Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и за преструктуриране на предприятия в затруднение)

2009/C 193/27

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател по дело T-81/07: Jan Rudolf Maas, в качеството на синдик на дружеството KG Holding NV (Ротердам, Нидерландия) (представители: G. van der Wal и T. Boesman, avocats)

Жалбоподател по дело T-82/07: Jan Rudolf Maas и Cornelis van den Bergh, в качеството на синдици на дружество Kliq BV (Ротердам) (представители: G. van der Wal и T. Boesman, avocats)

Жалбоподател по дело T-83/07: Jean Leon Marcel Groenewegen, в качеството на синдик на Kliq Reïntegratie (Utrecht, Нидерландия) (представители: G. van der Wal и T. Boesman, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: H. van Vliet)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2006/939/ЕО на Комисията от 19 юли 2006 г. относно схемата на помощ в полза на KG Holding NV, за която е постъпило уведомление от страна на Нидерландия (ОВ L 366, стр. 40).

Диспозитив

1)	Отменя член 2 от Решение 2006/939/ЕО на Комисията от 19 юли 2006 г. относно схемата за помощ в полза на KG Holding NV, за която е постъпило уведомление от страна на Кралство Нидерландия.

2)	Отхвърля жалбите в останалите им части.

3)	Г-н Jan Rudolf Maas, в качеството на синдик по несъстоятелността на KG Holding NV, понася направените от него съдебни разноски по дело T-81/07.

4)	Г-н Jan Rudolf Maas и г н Cornelis van den Bergh, в качеството на синдици по несъстоятелността на Kliq BV, понасят направените от тях съдебни разноски по дело T-82/07.

5)	Г-н Jean Leon Marcel Groenewegen, в качеството на синдик по несъстоятелността на Kliq Reïntegratie, понася направените от него съдебни разноски по дело T-83/07, както и тези на Комисията по дело T-83/07.

6)	Комисията понася направените от нея съдебни разноски по дела T-81/07 и T-82/07.

(1) ОВ C 117, 29.5.2007 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/20

Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — Okalux/СХВП — Messe Düsseldorf (OKATECH)

(Дело T-419/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по отмяна - Словна марка на Общността OKATECH - Частична отмяна - Срок за обжалване - Членове 57 и 77 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем членове 58 и 80 от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Принципи на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност - Право на изслушване)

2009/C 193/29

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Okalux GmbH (Marktheidenfeld, Германия) (представител: M. Beckensträter, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: S. Schäffner)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Messe Düsseldorf GmbH (Дюселдорф, Германия) (представител: първоначално I. Friedhoff, след това S. von Petersdorff-Campen, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 3 септември 2007 г. (преписка R 766/2007-2), свързано с процедура по отмяна между Messe Düsseldorf GmbH и Okalux GmbH

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Okalux GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 8, 12.1.2008 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/20

Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — Perfetti Van Melle/СХВП — Cloetta Fazer (CENTER SHOCK)

(Дело T-16/08) (1)

(Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността CENTER SHOCK - По-ранни национални словни марки CENTER - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) и член 52, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 40/94 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009])

2009/C 193/31

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Perfetti Van Melle SpA (Lainate, Италия) (представители: P. Perani и P. Pozzi, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: J. Novais Gonçalves)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Cloetta Fazer AB (Ljungsbro, Швеция) (представители: първоначално J. Runsten и S. Sparring, впоследствие M. Treis, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 7 ноември 2007 г. (преписка R 149/2006-4) относно процедура за обявяване на недействителност между Cloetta Fazer AB и Perfetti Van Melle SpA.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Perfetti Van Melle SpA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 64, 8.3.2008 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/21

Решение на Първоинстанционния съд от 2 юли 2009 г. — Fitoussi/СХВП — Loriot (IBIZA REPUBLIC)

(Дело T-311/08) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „IBIZA REPUBLIC“ - По-ранна национална фигуративна марка, представляваща петолъчна звезда, заобиколена от окръжност - Абсолютно основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009])

2009/C 193/32

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Paul Fitoussi (Vincennes, Франция) (представители: K. Manhaeve, T. van Innis и G. Glas, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: R. Bianchi)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Bernadette Nicole J. Loriot (Ибиса, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 7 май 2008 г. (преписка R 1135/2007-2) относно процедура по възражение между г-н Paul Fitoussi и г-жа Bernadette Nicole J. Loriot.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Paul Fitoussi да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 272, 25.10.2008 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/21

Определение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2009 г. — Полша/Комисия

(Дело T-258/04) (1)

(Жалба за отмяна - Преходни мерки, които трябва да бъдат приети поради присъединяването на нови държави—членки - Регламент (ЕО) № 60/2004 за определяне на преходни мерки в сектора на захарта - Срок за обжалване - Начален момент - Закъснение - Недопустимост)

2009/C 193/33

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представители: първоначално J. Pietras и E. Ośniecka-Tamecka, впоследствие T. Nowakowski и най-накрая M. Dowgielewicz)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално L. Visaggio и A. Stobiecka-Kuik, впоследствие T. van Rijn, L. Visaggio и A. Stobiecka-Kuik)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Република Кипър (представител: P. Kliridis)

Предмет

Отмяна на член 5, член 6, параграфи 1—3, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 60/2004 на Комисията от 14 януари 2004 година за определяне на преходни мерки в сектора на захарта във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 9, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 202).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Република Полша понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията.

3)	Република Кипър понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 251, 9.10.2004 г.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/22

Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 30 юни 2009 г. — Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen/Комисия

(Дело T-550/08 R)

(Обезпечително производство - Решение на Комисията, с което се налага глоба - Молба за спиране на изпълнението и за постановяване на временни мерки (връщане на вече платената глоба и отказ от банкова гаранция) - Липса на fumus boni juris и на неотложност)

2009/C 193/35

Език на производството: немски

Страни

Молител: Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG (Хамбург, Германия) (представители: M. Dallmann и U. Krauthause, avocats)

Ответна страна: Комисия на Европейските общности (представители: A. Antoniadis и R. Sauer)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение C (2008) 5476 окончателен на Комисията от 1 октомври 2008 г. в производство по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП по преписка COMP/39.181 — восък за свещи, доколкото с него на молителя се налага глоба; молба за освобождаване на молителя от задължението да предостави банкова гаранция като условие за отмяна на задължението за плащане; други молби за налагане на временни мерки

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/23

Жалба, подадена на 14 май 2009 г. — Република Гърция/Комисия

(Дело T-184/09)

2009/C 193/37

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: V. Kontolaimos, E. Levtheriotou, V. Karra)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното решение или при условията на евентуалност то да се измени в смисъл на финансова корекция от 5 % или при условията на евентуалност да се приложи корекцията от 10 % единствено към количеството, съответстващо на захарта, внесена от E.V.Z.,

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си за отмяна на Решение на Комисията от 19 март 2009 година„за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)“ (нотифицирано под номер C(2009) 1945 и публикувано под номер 2009/253/ЕО (ОВ L 75, стр. 15), относно прилагането на финансови корекции към възстановяванията при износ и ООП на захарта поради липса на проверки, Гръцката република изтъква следните правни основания за отмяна:

Първото правно основание се отнася до процедурата за приключване на сметките и до нарушение на съществени процесуални правила, предвидени в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1663/95 (1) и свързани с двустранно обсъждане на корекциите, които трябва да се извършат в областта на възстановяванията при износ на захар, съдържаща се в продукти извън приложение Ι.

Второто правно основание се отнася до погрешната преценка на фактическите обстоятелства, непълнотата на мотивите и излизането извън границите на правото на преценка на Комисията по отношение на риска за ФЕОГА.

Третото правно основание се отнася до нарушение на принципа на пропорционалност.

(1) Регламент (ЕО) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета относно процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (ОВ L 158, стр. 6).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/23

Жалба, подадена на 2 юни 2009 г. — Дания/Комисия

(Дело T-212/09)

2009/C 193/38

Език на производството: датски

Страни

Жалбоподател: Кралство Дания (представители: J. Bering Liisberg, подпомаган от P. Biering и J. Pinborg, advokater)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

Първо, да се отмени Решението на Комисията от 19 март 2009 г. за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), в частта, която се отнася до изключване от финансиране от страна на Общността на разходите, декларирани от Дания.

—

При условията на евентуалност, да се отмени частично Решението на Комисията от 19 март 2009 г. за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), в частта, която се отнася до изключване от финансиране от страна на Общността на разходите, декларирани от Дания, доколкото изключването от финансиране от страна на Общността се основава на:

—	твърдяно нарушение на правилата за, и на слабости при контрола на земи под угар през 2002 г., 2003 г. и/или 2004 г, и/или

—	твърдяно нарушение на правилата за, и на слабости при дистанционна проверка през 2003 г. и/или 2004 г.,

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да се отмени Решение 2009/253/ЕО на Комисията от 19 март 2009 г. за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), в частта, която се отнася до изключване от финансиране от страна на Общността на разходите, декларирани от Дания (1).

Жалбоподателят твърди, че решението на Комисията се основава в множество отношения на погрешно разбиране и прилагане на правното основание, по-специално относно въпроса за поддържане на земите под угар и изискванията, свързани с дистанционната проверка.

Освен това твърди, че решението страда от основни пороци в мотивите и в множество отношения от несъответствие с принципа на оправданите правни очаквания и принципа на правна сигурност.

В заключение жалбоподателят твърди, че поправката е извършена по начин, който противоречи на собствените Насоки на Комисията, няма достатъчно основание във фактите и е несъразмерна с оглед на обстоятелството, че в този случай Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието не е изправен пред истински финансов риск.

(1) ОВ L 75, 2009 г., стр. 15; нотифицирано под номер C (2009) 1945.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/24

Жалба, подадена на 9 юни 2009 г. — British Telecommunications/Комисия на Европейските общности

(Дело T-226/09)

2009/C 193/39

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: British Telecommunications plc (Лондон, Обединеното кралство) (представители: G. Robert и M. M. Newhouse, Solicitors)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени обжалваното решение,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяната на Решение на Комисията C (2009) 685 окончателен от 11 февруари 2009 г., с което се обявява за несъвместима с общия пазар помощта, отпусната на жалбоподателя от британските власти посредством публична гаранция за пенсионния фонд на BT (Държавна помощ № C 55/2007 (ex NN 63/2007, CP 106/2006).

В подкрепа на искането си жалбоподателят се позовава на седем правни основания.

Първо, жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е преценила, че жалбоподателят се е възползвал от селективно икономическо предимство, и че е допуснала явна грешка в преценката, като погрешно е приложила член 87, параграф 1 ЕО, както и концепцията за държавна помощ. Жалбоподателят поддържа, че Комисията е пропуснала да вземе предвид цялостния икономически и фактически контекст, в който жалбоподателят упражнява дейността си.

Второ, жалбоподателят твърди, че като е преценила, че той се ползва от селективно икономическо предимство, поради факта че попечителите на пенсионната схема на BT (ПСBT) не са правели вноски във фонда за защита на пенсиите (ФЗП) във връзка с пенсиите на членовете на ПСBT, обхванати от публичната гаранция, Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила принципа на равно третиране, като не е извършила сравнение между сходни положения. По мнението на жалбоподателя Комисията не е взела предвид различията между схемите от частния сектор, обхванати от ФЗП, и схемата от тип публична служба, наследена от жалбоподателя в момента на приватизацията.

Трето, жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и е нарушила принципа на оправданите правни очаквания, прехарактеризирайки мярка, която не е представлявала помощ по времето, когато е била предоставена, като „основната причина“ защо тя следва да се счита за помощ двадесет години по-късно, тъй като междувременно е била приета законодателна мярка.

Четвърто, жалбоподателят изтъква, че с изискването попечителите на ПСBT да правят вноски във ФЗП Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност.

Пето, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и не е разгледала дали изтъкваното от нея селективно икономическо предимство нарушава конкуренцията или засяга търговията между държавите-членки по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

Шесто, жалбоподателят посочва, че Комисията е допуснала явна фактическа грешка и явна грешка при прилагане на правото, като е приела, че съществува прехвърляне на държавни ресурси.

Седмо, жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 253 ЕО, като не е мотивирала обжалваното решение.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/24

Жалба, подадена на 10 юни 2009 г. — Feng Shen Technology/СХВП — Majtczak (FS)

(Дело T-227/09)

2009/C 193/40

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Feng Shen Technology Co. Ltd (Gueishan, Тайван) (представители: W. Festl-Wietek и P. Rath, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Jarosław Majtczak (Łódź, Полша)

Искания на жалбоподателя

—	отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 1 април 2009 г. по преписка R 529/2008-4,

—	да обяви за недействителна марка на Общността № 4 431 391 и

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, направени пред Съда и пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Марка „FS“ за стоки от клас 26 — Марка на Общността № 4 431 391

Притежател на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Жалбоподателят

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: Няколко по-ранни регистрации на марки за фигуративен знак „FS“ в Тайван, Китай и Гана във връзка с ципове и други свързани с тях продукти

Решение на отдела по заличаването: Отхвърля искането за обявяване на недействителност

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета (понастоящем член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета), доколкото апелативният състав не е оценил по правилен начин представените доказателства и документи от страните и не е анализирал по правилен начин обстоятелствата като предварително условие за констатацията, че заявката за марка е направена недобросъвестно.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/25

Жалба, подадена на 10 юни 2009 г. — BT Pension Scheme Trustees/Комисия

(Дело T-230/09)

2009/C 193/41

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BT Pension Scheme Trustees Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: J. Derenne и A. Müller-Rappard, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението,

—	при условията на евентуалност, да се отмени член 1 от решението, доколкото с него се установява, че държавната помощ е била неправомерно въведена в действие, както и член 2, член 3, първо тире и член 4 от решението, доколкото с тях се предвижда възстановяване на помощта,

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбата е подадена от управителя на British Telecommunications Pension Scheme (наричана по-нататък „BTPS“) — пенсионно-осигурителна схема, финансирана от British Telecommunications plc (наричано по-нататък „BT“). Управителят на BTPS отговаря за управлението на схемата, а именно за събирането и инвестирането на вноските и за изплащането на пенсиите на пенсионираните служители на BT и лицата на тяхна издръжка в съответствие с договорите за управление на BTPS и приложимото право.

С жалбата жалбоподателят иска отмяна на Решение C(2009) 685 окончателен на Комисията от 11 февруари 2009 година (държавна помощ № C 55/2007 (ex NN 63/2007, CP 106/2006)), доколкото с него разглежданата мярка — „освобождаването“ на BTPS от задължението за плащане на вноски към Pension Protection Fund (Фонд за защита на пенсиите, наричан по-нататък „PPF“), „що се отнася до гарантираните от държавата пенсионно-осигурителни задължения на получателя“ — се квалифицира като неправомерна и несъвместима държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и доколкото в него се предвижда задължение на получателя да възстанови помощта заедно с лихвите от датата, на която помощта е била предоставена, до датата на възстановяването ѝ.

С първото си правно основание жалбоподателят поддържа, че решението нарушава член 87, параграф 1 ЕО в четири аспекта:

Първо, според жалбоподателя е нарушено условието за селективност, тъй като в решението не се определя ясно точната референтна система и нейната цел, поради което Комисията неправилно приема, че BTPS е ползвала т.нар. „освобождаване“.

Второ, той твърди, че е нарушено условието за наличие на икономическо предимство, тъй като Комисията не е можела да установи, че BT получава икономическо предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО в резултат от плащането на по-малки вноски към PPF, без да сравни цялостното положение на BT с това на неговите конкуренти, които нямат същите структурни недостатъци във връзка с пенсионните разходи като BT.

Трето, жалбоподателят поддържа, че е нарушено условието за наличие на нарушение на конкуренцията и засягане на търговията, тъй като при посочената във втория довод липса на всякакво предимство е невъзможно да е налице нарушение на конкуренцията и/или засягане на търговията.

Четвърто, жалбоподателят изтъква, че е нарушено условието за прехвърляне на държавни ресурси, тъй като не е можело свързаното с държавната гаранция прехвърляне на държавни ресурси да се квалифицира в решението като относимото прехвърляне на държавни ресурси за целите на квалифицирането като държавна помощ на липсата на задължение за BTPS да участва в PPF.

С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че решението нарушава член 253 ЕО, тъй като мотивите му са непълни поради следните съображения:

—	мотивите за оценката на общата референтна система при анализа на наличието на селективно предимство са противоречиви,

—	мотивите са непълни по отношение на анализа на условието за селективност, по-специално доколкото не е следван подробно триетапният анализ, предвиден в приложимата съдебна практика,

—	твърди се, че Комисията не обосновава достатъчно причините, поради които смята, че допълнителните задължения, поети от BT при приватизацията, са неотносими за целите на оценката на цялостното положение на BT на пазара в сравнение с неговите конкуренти,

—

твърди се, че Комисията не обяснява поради какви причини свързаното с държавната гаранция прехвърляне на държавни ресурси е относимото прехвърляне на държавни ресурси за няколко случая на освобождаване (съгласно разпоредбите на Pensions Act 2004 (Закона за пенсиите от 2004 г.)), които произтичат от наличието на държавна гаранция.

С третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че решението не е съобразено с понятието за неправомерна помощ съгласно член 88, параграф 3 ЕО във връзка с член 1, буква е) и член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1), доколкото изобщо не е налице помощ, която да трябва да се възстановява от BT или от BTPS и нейния управител, тъй като твърдяната помощ не е била въведена в действие поради блокирането на средствата в специална гаранционна сметка.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/26

Жалба, подадена на 8 юни 2009 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-236/09)

2009/C 193/42

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: N. Korogiannakis и M. Dermitzakis, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията за отхвърляне на офертата, подадена от жалбоподателя в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка RTD-R4-2007-001-ISS-FP7, партида 1 „On-site development expertise (intra muros)“ и партида 2 „Off-site development projects (extra muros)“ (ОВ 2008/S 238-288854), съобщено на жалбоподателя с две отделни писма от 27 март 2009 г., и всички последващи решения на Комисията, включително решението, с което обществената поръчка се възлага на определения за изпълнител оферент,

—	да се осъди Комисията да заплати обезщетение в размер на 69 445 200 EUR (33 271 920 за партида 1 и 36 173 280 за партида 2) за вредите, претърпени от жалбоподателя в резултат на въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящата жалба, дори тя да бъде отхвърлена.

Правни основания и основни доводи

В настоящото производство жалбоподателят иска отмяна на решението на ответника за отхвърляне на офертата му, подадена в рамките на открита процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставяне на външни услуги по разработване, проучване и поддръжка на информационни системи (RTD-R4-2007-001-ISS-FP7) за партида 1 „On-site development expertise (intra muros)“ и за партида 2 „Off-site development projects (extra muros)“, както и на решението обществената поръчка да се възложи на определения за изпълнител оферент. Освен това жалбоподателят иска да му се заплати обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на процедурата за възлагане на обществена поръчка.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага следните правни основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал редица явни грешки в преценката и че в нарушение на Финансовия регламент (1) и правилата за прилагането му, както и в нарушение на Директива 2004/18 (2) и член 253 ЕО не се е обосновал, нито е дал обяснения на жалбоподателя.

На второ място жалбоподателят изтъква, че ответникът е нарушил Финансовия регламент, като е задължил оферентите да удължат срока на валидност на офертите си против волята им. В допълнение жалбоподателят твърди, че дори да се предположи, че ответникът има право да направи това, quod non, той е нарушил принципите на добра администрация, на прозрачност и на равно третиране, като е решил да завърши процедурата за възлагане на обществената поръчка дори след изтичане на срока за удължаване, тъй като според жалбоподателя не може да се сключва договор за обществена поръчка, при положение че една или няколко оферти вече не са валидни.

На трето място жалбоподателят посочва, че изходът от процедурата не е в съответствие с указаното в обявлението за обществена поръчка поради изтичане на информация, свързано с опит да се възпрепятства жалбоподателят да упражни правата си.

На следващо място жалбоподателят излага специфични доводи във връзка с всяка партида.

Що се отнася до партида 1, жалбоподателят твърди, че ответникът е нарушил принципите на равно третиране и добра администрация, тъй като не е спазил критерия за отстраняване, предвиден в член 93, параграф 1 и член 94 от Финансовия регламент, по отношение на един от участниците в определения за изпълнител консорциум, който не е изпълнил задълженията си по договора спрямо ответника. Освен това жалбоподателят посочва, че на определения за изпълнител оферент незаконосъобразно се позволява да използва средства от дружества, установени в държави, които не са страни по Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация, като тази практика е незаконна.

Що се отнася до партида 2, жалбоподателят твърди, че ответникът не трябва да позволява на оференти, които използват подизпълнители от държави, които не са страни по Споразумението за държавните поръчки на СТО, да участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки; според жалбоподателя ако ответникът все пак позволи на такива оференти да участват, той трябва да действа по прозрачен и недискриминационен начин, като изясни критерия за подбор, който ще приложи, за да отстрани някои дружества и да допусне други. Следователно според жалбоподателя ответникът е приложил особено дискриминационен подход, като не е описал критерия, който използва, за да направи подбор на оферентите. Той твърди също, че ответникът не е спазил критерия за отстраняване, предвиден в член 93, параграф 1 и член 94 от Финансовия регламент и членове 133а и 134 от правилата за прилагането му, както и член 45 от Директива 2004/18, с които се цели отстраняване от участие в процедурата за възлагане на дружества, които са били осъдени за или са участвали в извършване на неправомерни деяния като измама, корупция, подкупи и неправомерни професионални практики. Жалбоподателят посочва, че в настоящия случай определеният за изпълнител оферент е признал, че е участвал в извършването на горепосочените деяния и че е бил осъден от германските съдилища.

На последно място жалбоподателят твърди също, че ответникът е допуснал редица явни грешки в преценката по отношение на двете партиди, като тези грешки са свързани с качеството на офертата на оферента за цялостното управление на услугите, за поръчките и доставките на услуги, както и с техническото предложение на оферента в обхванатите от партидите области.

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198)

(2) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116; Поправка ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282)

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/27

Жалба, подадена на 17 юни 2009 г. — Région Wallonne/Комисия

(Дело T-237/09)

2009/C 193/43

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Région Wallonne (представители: J.-M. De Backer, A. Lepièce, I.-S. Brouhns, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията от 27 март 2009 г. относно белгийския национален план за разпределение, доколкото с това решение се отхвърля разпределението на квоти на инсталация № 116 за периода 2008—2012 г. и да се позволи разпределение чрез годишни партиди в съответствие с приложение Vа към националния план за разпределение,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяната на решение на Комисията от 27 март 2009 г. относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, нотифициран от Белгия за периода от 2008 г. до 2012 г., с което Комисията отхвърля поправката в „националната таблица с план на разпределение на квотите“, с която се разпределят квоти на инсталация № 116.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени от:

—	нарушение на член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията (1), доколкото Комисията се основала на съображения, които не са предвидени в приложимата разпоредба,

—

нарушение на задължението за мотивиране на обжалваното решение, тъй като то не позволява да се определи по какъв начин поправката в „националната таблица с план на разпределение на квотите“ на Белгия относно инсталация № 116, не е основана на националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, преди това нотифициран от Белгия и одобрен от Комисията,

—	нарушение на принципа на правната сигурност и на оправданите правни очаквания, доколкото обжалваното решение противоречало на белгийския национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, одобрен от Комисията,

—	нарушение на принципа на задължението за лоялност към Общността и на добра администрация, тъй като Комисията приела решение, което противоречи на прието шест месеца по-рано предходно решение.

(1) Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 година за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 386, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 37, стр. 250).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/28

Жалба, подадена на 23 юни 2009 г. — Sniace/Комисия

(Дело T-238/09)

2009/C 193/44

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Sniace, SA (Мадрид, Испания) (представител: F. J. Moncholí Fernández, abogado)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се приеме за разглеждане и да се обяви за основателна настоящата жалба за отмяна, подадена на основание член 230 ЕО.

—

Да се отмени член 1, параграф 2 от решението от 10 март 2009 г., с който се приемат за несъвместими с общия пазар следните държавни помощи, приведени в действие от Испания в полза на Sniace: i) споразумението за разсрочване на задължения, сключено на 8 март 1996 г. между Sniace и Tesorería General de la Seguridad Social; ii) изпълнението на споразумението, сключено на 5 ноември 1993 г. между Sniace и FOGASA, и iii) споразумението, сключено на 31 октомври 1995 г. между Sniace и FOGASA.

—

Да се отменят членове 2 и 3, параграф 2 от решението от 10 март 2009 г., които задължават Испания:

i)	да получи от бенефициера незабавно и действително връщане на предоставените помощи заедно със съответните лихви, и

ii)	да уведоми в двумесечен срок Комисията за общия размер на сумата и за приетите и предвидените мерки за изпълнение на решението и да представи писмени доказателства за това, че на бенефициера е наредено да възстанови помощите.

—	Да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски, направени от жалбоподателя в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В настоящото производство се обжалва Решение на Комисията C(2009) 1479 окончателен от 10 март 2009 г. относно мярка № C5/2000 (ex NN 118/1997), приведена в действие от Испания в полза на жалбоподателя (SNIACE), с което се изменя Решение 1999/395/ЕО от 28 октомври 1998 г. С обжалваното решение се приемат за незаконни и несъвместими с общия пазар помощите, отпуснати от Fondo de Garantía Salarial (FOGASA) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS) в полза на SNIACE, поради това че сключените между последното и FOGASA споразумения за погасяване на задължения и сключеното между SNIACE и TGSS споразумение за разсрочване на задължения не отговарят на пазарните условия що се отнася до приложимия лихвен процент (1).

С обжалваното решение се обявяват за несъвместими с общия пазар помощите, посочени в точка 2 от исканията.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят поддържа на първо място, че Комисията тълкува неправилно приложимата правна уредба, като анализира разглежданите споразумения и стига до извода, че нито FOGASA, нито TGSS са действали по начин, по който би действал частен кредитор. Във връзка с това жалбоподателят твърди, че ответникът се основава на сравнение между положението на частния кредитор BANESTO и това на FOGASA, като по този начин прави обобщение, състоящо се в немотивирано екстраполиране на действията на BANESTO по отношение на всеки частен кредитор.

Жалбоподателят твърди, че при всяко положение публичният кредитор на практика е действал по същия начин като BANESTO.

SNIACE твърди също така, че не е изпълнено задължението за мотивиране. По-конкретно сочи, че Комисията не е мотивирала по никакъв начин „опасността от нарушаване на конкуренцията“, която е ключова за приемането на дадена помощ за държавна.

(1) Вж. Решение от 29 април 1999 г. по дело Испания/Комисия (C-342/96, Recueil, стр. I-2459), Решение от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing (C-525/04 P, Сборник, стр. I-9947) и Решение от 21 октомври 2004 г. по дело Lenzing/Комисия (T-36/99, Recueil, стр. II-3597).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/28

Жалба, подадена на 16 юни 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу Определение от 31 март 2009 г. на Съда на публичната служба по дело F-146/07, Marcuccio/Комисия

(Дело T-239/09 P)

2009/C 193/45

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

При всички положения:

—	Да се отмени изцяло и без изключение обжалваното определение.

—	Да се обяви, че първоинстанционната жалба, във връзка с която е постановено определението, е допустима изцяло и без изключение.

Главно искане:

—	Да се уважи изцяло и без изключение петитума на първоинстанционната жалба, както и да се осъди ответника да възстанови разходите, направени във връзка с делото de qua във всички производства.

При условията на евентуалност:

—	Да се препрати делото de qua за ново разглеждане на друг състав на Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Определение на Съда на публичната служба (СПС) от 31 март 2009 г., постановено по дело F-146/07. С определението се отхвърля като частично недопустима и частично неоснователна жалбата за отмяна на решението на ответника да не предприеме последващи действия във връзка с искането на жалбоподателя за разследване относно пратка, заразена с антракс, от която пострадал в периода, в който бил назначен в делегацията на Комисията в Ангола, както и искането за обезщетение на вредите, претърпени вследствие на това решение.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква грешки в прилагането на правото, произтичащи от различни твърдения на СПС относно недопустимостта и неоснователността на неговите искания, както и от изкривяване и изопачаване на фактите.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/29

Жалба, подадена на 22 юни 2009 г. — Accenture Global Services/СХВП — Silver Creek Properties (acsensa)

(Дело T-244/09)

2009/C 193/46

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Accenture Global Services GmbH (Shaffhausen, Швейцария) (представител: R. Niebel, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Silver Creek Properties SA (Панама, Панама)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 20 март 2009 г. по преписка R 802/2008-2,

—	да се отмени решението на отдела по споровете на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 март 2008 г. по възражение № B 1019274, и

—	да се осъди другата страна в производствто пред апелативния състав да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „acsensa“ за стоки и услуги от класове 9, 35, 36, 38, 33, 41 и 42

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка „ACCENTURE“, регистрирана в Германия за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 37, 41 и 42; фигуративна марка „accenture“, регистрирана в Германия за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 37, 41 и 42; словна марка на Общността „ACCENTURE“, регистрирана за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 37, 41 и 42; фигуративна марка на Общността „accenture“, регистрирана за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 37, 41 и 42

Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е заключил, че не е налице вероятност от объркване между разглежданите марки; нарушение на членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно не е взел предвид изложени от жалбоподателя факти.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/29

Жалба, подадена на 24 юни 2009 г. — Shell Hellas/Комисия

(Дело T-245/09)

2009/C 193/47

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Shell Hellas Oil and Chemical SA (Shell Hellas AE) (Attica, Гърция) (представител: P. Hubert, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло или отчасти мълчаливият отрицателен отговор на Комисията от 16 април 2009 г. на заявлението за достъп до намиращи се у нея документи (заведено като GESTDEM 6159/2008) с всички произтичащи от това задължителни последици относно достъпа на жалбоподателя до исканите документи,

—

при условията на евентуалност, ако Първоинстанционният съд трябва да го разгледа като решение, да отмени изцяло или отчасти писмото от 15 април 2009 г. на Генералния секретариат на Комисията, с което се посочва, че е невъзможно да бъде отговорено на заявлението му за достъп до документите на Комисията (заведено като GESTEDEM 6159/2008) с всички произтичащи от това задължителни последици относно достъпа на жалбоподателя до исканите документи,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се иска отмяна на решението — мълчалив отказ на Комисията да даде достъп на жалбоподателя до цялата свързана с разследването на пазара на гориво кореспонденция, разменена на основание член 11, параграф 4 от Регламент № 1/2003 между Комисията и гръцкия орган по конкуренция. При условията на евентуалност, ако Първоинстанционният съд трябва да го разгледа като изрично решение за отказ, жалбоподателят иска отмяната на писмото на Генералния секретариат, в което се посочва, че Комисията не е в състояние да отговори на подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до документите.

Жалбоподателят сочи три правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото правно основание, изведено от нарушение на член 253 ЕО, жалбоподателят поддържа, че тъй като отказът бил мълчалив ответникът, поради самото естество на решението, не изложил мотиви, които биха дали на жалбоподателя възможност да са запознае с мотивите за отказа.

С второто правно основание, повдигнато при условията на евентуалност, в случай че Първоинстанционният съд сметне, или че писмото на Генералния секретариат на Комисията е подлежащото на обжалване решение, или че новото писмо на Генералния секретариат от 18 юни 2009 г. излага действителните мотиви на мълчаливото решение, жалбоподателят изтъква, че изложените мотиви не отговарят на изискванията за мотивиране по член 253 ЕО и противоречат на буквата и на духа на Регламент № 1049/2001 (1).

С третото правно основание, изведено от нарушение на член 255 ЕО и на Регламент № 1049/2001, жалбоподателят поддържа, че документите, до които е поискан достъп, не попадат в приложното поле на предвидените в Регламент № 1049/2001 изключения от принципа на прозрачност. В тази връзка жалбоподателят изтъква, че:

—	Комисията не извършила анализ документ по документ, а преценила общо изключенията в регламента от гледна точка на категориите документи,

—	Комисията не могла на основание на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 да се допитва направо до гръцкия орган по конкуренция, за да получи неговото становище по предоставянето на документите, тъй като само държавата-членка имала право да откаже на това основание достъпа до документите,

—	Комисията неправилно се позовала на изключението относно защита на търговските интереси (член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001), за да откаже достъпа до документите в тяхната цялост, тъй като тя била в състояние да заличи поверителните сведения в документите,

—	Комисията не могла да се позове на изключението относно защитата на дейностите по разследване (член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001), при положение че гръцкия орган по конкуренция вече бил приел окончателното си решение по разглеждания случай,

—	тя не могла да се позове и на изключението относно защитата на процеса на вземане на решение, или тъй като документите, до които е бил поискан достъп не попадат в рамките на процес на вземане на решение, или понеже не може да се установи засягане на този процес.

Накрая, жалбоподателят поддържа, че във всеки случай бил налице по-висш обществен интерес да бъде получен достъп до въпросните документи, а именно, да се даде ефективна възможност за еднакво прилагане на общностното право.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/30

Иск, предявен на 29 юни 2009 г. — Insula/Комисия

(Дело T-246/09)

2009/C 193/48

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Conseil scientifique international pour le développement des îles (Insula) (Париж, Франция) (представители: P. Marsal и J.-D. Simonet, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се обяви искът за допустим и основателен,

—	да се обяви за неоснователно искането на Комисията за възстановяване на сумата от 189 241,64 евро и следователно да се осъди Комисията да издаде кредитно известие в размер на 189 241,64 евро,

—	да се осъди Комисията да заплати обезщетение за вреди в размер на 212 597 евро,

—	при условията на евентуалност да са обяви, че ищецът има право на компенсаторно обезщетение в размер на 230 025 евро,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящият иск, основан на арбитражна клауза, ищецът иска от Първоинстанционния съд да установи несъответствието на дебитни известия от 25 септември 2008 г., от 26 март 2009 г. и от 26 май 2009 г., с които вследствие на одиторски доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) Комисията изисква възстановяването на заплатените на ищеца аванси въз основа на клаузите от договор IST-2001-35077 DIAS.NET и договор IST-1999-20896 MEDIS, сключени в рамките на специална програма за дейности на Общността в сферата на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите в областта на информационното общество (1998-2002 г.). При условията на евентуалност, ищецът представя искане за обезщетение за вреди.

В подкрепа на иска си, ищецът се позовава на четири прави основания.

С първото си правно основание той оспорва изискуемостта на предявеното от Комисията вземане и счита, че всички декларирани от него на Комисията разходи трябва да се считат за допустими.

С второто си правно основание той изтъква, че при изпълнението на договора Комисията нарушила задължението за лоялно сътрудничество и за добросъвестност, в смисъл, че тя не изпълнила надлежно договорните си задължения по-специално оставяйки дълго време без отговор предложението на ищеца за допълнително действие и пристъпвайки чрез злоупотреба към разваляне на договора MEDIS, поради незадоволителни резултати, макар този въпрос да не е повдиган преди това, и за който по мнението на ищецът отговорност може да носи единствено Комисията.

С третото си правно основание ищецът изтъква непропорционалния характер на наложената от Комисията имуществена санкция за твърдяното неспазване на някои счетоводни задължения, които дори да били установени, не предоставяли право на възстановяване на почти всички предоставени аванси в съответствие с принципите на белгийското административно и гражданско право. Следователно ищецът се позовава на право на обезщетение за извършените престации.

С четвъртото си правно основание ищецът изтъква неспазването от страна на Комисията на принципа на добра администрация и на правото на защита при управлението на процесите на проверка и одит.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/31

Жалба, подадена на 23 юни 2009 г. — Cesea Group/СХВП — Mangini & C. (mangiami)

(Дело T-250/09)

2009/C 193/49

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Cesea Group Srl (Рим, Италия) (представители: D. De Simone, avvocato, D. Demarinis, avvocato, J. Wrede, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mangini & C. Srl (Sestri Levante, Италия)

Искания на жалбоподателя

—

Cesea Group Srl иска да бъде отменено или — при условия на евентуалност — изменено и ограничено в съответствие с изложените правни основания на жалбата приетото на 20 април 2009 г. и съобщено на 24 април 2009 г. Решение на втори апелативен състав на СХВП, постановено във връзка с Жалба № R 982/2008-2, подадена вследствие започнатата от дружеството Mangini & C. Srl процедура за обявяване на недействителност.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Фигуративна марка, която съдържа думата „mangiami“ (Заявка за регистрация № 3 113 933), обозначаваща стоки от класове 29, 30 и 32.

Притежател на марката на Общността: Жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Mangini & C. Srl.

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: Италианска регистрация № 819 926 на словната марка „MANGINI“ за стоки и услуги от класове 30 и 42, италианска фигуративна марка № 668 388, съдържаща думата „Mangini“, за стоки и услуги от класове 30 и 42, италианска фигуративна марка № 648 507, съдържаща думата „Mangini“, за стоки от клас 30, международна регистрация № 738 072 на словната марка „MANGINI“ за стоки и услуги от класове 30 и 42, словна марка „MANGINI“, всеобщо известна в Италия по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция за „производство на сладкиши, пасти, кафе, сладоледи и сладкарски изделия в общ смисъл, услуги в бар, кафене, услуги по кетъринг“ и търговско наименование „MANGINI“, използвано в нормалната търговска практика в Италия за „производство на сладкиши, пасти, кафе, сладоледи и сладкарски изделия в общ смисъл, услуги в бар, кафене, услуги по кетъринг“.

Решение на отдела по заличаването: Отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: Отменя обжалваното решение и частично уважава искането за обявяване на недействителност.

Изложени правни основания:

—

Нарушение на правило 40, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 2868/95 от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (1), доколкото апелативният състав е основал решението върху разглеждане на документи, които не са били представени пред отдела по заличаването, въпреки че е ставало въпрос за документи, които не са били на разположение и не са били представени в срока, даден от отдела по заличаването.

—	Незаконосъобразност на обявяването на недействителност във връзка със стоките от клас 29, за които не се отнася международната марка на Mangini & C. Srl, и във връзка със стоките от клас 30, които не са сходни с карамелите.

(1) ОВ L 303, 15.12.1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/32

Жалба, подадена на 26 юни 2009 г. — Société des Pétroles Shell/Комисия

(Дело T-251/09)

2009/C 193/50

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Société des Pétroles Shell SAS (Colombes, Франция) (представител: P. Hubert, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени изцяло или отчасти мълчаливия отказ на Комисията от 9 май 2009 г. на искането за достъп до документи, намиращи се на нейно разположение (референция GESTDEM 372/2009) и да се изведат всички съответни заключения по отношение на достъпа на жалбоподателя до поисканите документи,

—

при условията на евентуалност, ако Първоинстанционният съд приеме, че то съставлява решение, да се отмени изцяло или отчасти писмото от 7 май 2009 г. на Генералния секретариат на Комисията, с което се указва, че е невъзможно да се отговори на искането на жалбоподателя за достъп до документите на Комисията (референция GESTEDEM 372/2009) и да се изведат всички съответни заключения по отношение на достъпа на жалбоподателя до поисканите документи,

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на мълчаливото решение на Комисията за отказ да му предостави достъп до документите, свързани с разследване на практиките на пазара на доставките на бензин за реактивни двигатели на остров Реюнион, намиращи се на разположение на Комисията или разменени между Комисията и френския орган по конкуренцията и по –специално във връзка с член 11, параграф 4 от Регламент № 1/2003. При условията на евентуалност, ако Първоинастанционният съд го приеме за изрично решение за отказ, жалбоподателят иска отмяна на писмото на Генералния секретариат, с което се указва, че Комисията не е в състояние да даде отговор на искането на жалбоподателя за достъп до документи.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква правни основния, които са еднакви или подобни на изтъкнатите в рамките на производството по дело T-245/09, Shell Helas/Комисия.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/32

Жалба, подадена на 30 юни 2009 г. — Caixa Geral de Depósitos/СХВП — Caixa d'Estalvis i Pensions de Barcelona („la Caixa“)

(Дело T-255/09)

2009/C 193/51

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Caixa Geral de Depósitos, SA (Лисабон, Португалия) (представител: F. de la Rosa и M. Lobato García-Miján, abogados)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Caixa d’Estalvis i Pensions de Barcelona (Барселона, Испания)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 24 март 2009 г. на основание член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността.

—	При условията на евентуалност, да се отмени споменатото решение на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 24 март 2009 г. на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността.

—	да се осъди СХВП и ако е необходимо другата страна да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: CAIXA D’ESTALVIS I PENSIONS DE BARCELONA

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „la Caixa“ (Заявка за регистрация № 4 685 145) за стоки и услуги от класове 9, 16, 36, 38 и 45.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: CAIXA GERAL DE DEPOSITOS S.A.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Различни португалски словни марки, които съдържат представката „caixa“ (№ 357 311, 261 198, 268 466, 302 708, 303 290, 325 155, 325 156, 325 224, 330 542 и 342 311) за стоки и услуги от класове 9, 16 и 36 и португалската фигуративна марка (№ 357 310), съдържаща думата „caixa“ за стоки и услуги от класове 9, 16 и 36.

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и отменя обжалваното решение

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността и при условията на евентуалност нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от регламента.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/34

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 6 май 2009 г. — Sergio и др./Комисия

(Дело F-137/07) (1)

(Публична служба - Права и задължения - Синдикална свобода - Меморандум за разбирателство Комисия — синдикални и професионални организации - Индивидуални решения за командироване/освобождаване от длъжност, основани на меморандум - Увреждащ акт - Процесуална легитимация - Длъжностно лице, действащо в качеството си на частно лице, а не за сметка на синдикална организация - Недопустимост - Уведомяване на адвоката на жалбоподателите за отхвърлянето на жалбата - Момент, от който започва да тече срокът за обжалване)

2009/C 193/56

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Giovanni Sergio (Брюксел, Белгия) и други (представител: M. Lucas, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: г-н J. Currall и г-жа B. Eggers)

Предмет

От една страна отмяната на „Меморандум за разбирателство между Синдикалните и професионалните организации (СПО)“ и Генерална дирекция „Персонал и администрация (ГД ADMIN)“, както и на решенията на органа по назначаването (ОН), потвърдени с протокола от 19 декември 2006 г., и на решението от 14 ноември 2006 г., и от друга страна, искане за обезщетение под формата на едно символично евро.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Sergio, г-н Blanchard, г-н Marquez-Garcia, г-н Scheuer и г-н Wurzler да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 79, 29.3.2008 г., стр. 37.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/36

Жалба, подадена на 25 юни 2009 г. — Strack/Комисия

(Дело F-61/09)

2009/C 193/60

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Guido Strack (Кьолн, Германия) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет и описание на правния спор

Отмяна на решението на ответника да отхвърли искането на жалбоподателя да му бъде гарантирана възможност за запознаване с материалите по делото

Искания на жалбоподателя

—

Да се отменят изричните решения и мълчаливите откази на ответника, по-специално свързаните с гарантиране на възможност за запознаване с материалите по делото на 12 септември 2008 г., на 03 октомври 2008 г. и на 14 ноември 2008 г., решението на г-н Jansen от 19 септември 2008 г. и, доколкото е необходимо, решението от 25 март 2009 г. за отхвърляне на жалбата R/554/08 на жалбоподателя, доколкото с тях се отказва или се ограничава пълната възможност за запознаване с всички налични при ответника данни и документи както и с надлежно водените, единни, пълни, разбираеми и достъпни за жалбоподателя от езикова и формална гладна точка, отговарящи на изискванията на членове 26 и 26а от Правилника за персонала, евентуално с внесени в тях предварителни подобрения, служебни, медицински и други досиета, и с които изрични решения и мълчаливи откази се отхвърлят най-малкото частично исканията на жалбоподателя, между другото, от 10 юли 2008 г., от 19 септември 2008 г. и от 28 ноември 2008 г.,

—	да се осъди ответникът, поради описаното в настоящата жалба противоправно поведение, да заплати подходящо обезщетение на жалбоподателя, определено по справедливост от Съда на публичната служба, чийто размер би следвало да възлиза най-малко на 2 500 EUR,

—

да се осъди ответникът да плаща месечно обезщетение на жалбоподателя от момента на връчване на настоящата жалба до гарантирането на действителен и пълен достъп до всички свързани с предмета на спора данни и документи и до неговите надлежно водени служебно и медицинско досиета, като месечният размер се определи по справедливост от Съда на публичната служба, чийто размер би следвало да възлиза най-малко на 200 EUR,

—

да се осъди ответникът да възстанови на жалбоподателя необходимите разноски и разходи, свързани с допълнително запознаване с материалите по преписката аналогично на възстановяването на разходи за мисии, и при условията на евентуалност на същото основание да се възстановят разноските, вече възникнали по повод на пътуванията му до Люксембург на 12 септември 2008 г. и на 14 ноември 2008 г.,

—	да се осъди Европейската комисия за заплати съдебните разноски.

15.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 193/36

Жалба, подадена на 26 юни 2009 г. — Strack/Комисия

(Дело F-62/09)

2009/C 193/61

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Guido Strack (Кьолн, Германия) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет на производството

Отмяна на решението на Комисията, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя от 27 ноември 2008 г. като безпредметна, както и искането му за обезщетение за вреди.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд:

—

да отмени мълчаливото отхвърляне от страна на Комисията на жалбата на жалбоподателя от 8 май 2008 г., постъпила на 8 ноември 2008 г., и доколкото е необходимо за тази цел и за целите на четвъртото правно основание от настоящата жалба, да отмени също решението на Комисията от 27 март 2009 г., с което се отхвърля жалбата му,

—

да осъди Комисията да заплати подходящо обезщетение в размер на поне 15 000 EUR за забавата и вредите, причинени от неправомерното поведение на Комисията във връзка с процедурата по атестация и по повишаване в длъжност, както и от неприлагането на решения Т-85/04 и Т-394/04 за периода на висящност на настоящия процес,

—

да осъди Комисията освен това, предвид други причинени вреди да заплати подходящо обезщетение в размер на поне 10 EUR на ден, считано от деня, следващ висящността на настоящия процес, до деня, в който решения Т-85/04 и Т-394/04 ще бъдат напълно приложени чрез правилното приключване на процедурата по атестация и по повишаване в длъжност спрямо жалбоподателя, което приключване в случай на уважаване на петото правно основание от настоящата жалба съответства на заплащането на пълното обезщетение,

—	да осъди Комисията да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на поне на 5 000 EUR поради неверни твърдения, съдържащи се в писмото ѝ от 27 март 2009 г., които освен самото отхвърляне на жалбата са засегнали честта и професионалната репутация на жалбоподателя,

—	да осъди Комисията да заплати на жалбоподателя подходящо обезщетение в размер на поне 25 000 EUR за това, че е лишила последния от възможността да бъде проведена законосъобразна процедура по атестация и по повишаване в длъжност спрямо жалбоподателя, за което е отговорен изцяло ответникът,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2009.193.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 193

Издание на български език	Информация и известия	Година 52 15 август 2009 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд
2009/C 193/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 180, 1.8.2009 г.	1