ISSN 1830-365X

doi:10.3000/1830365X.C_2009.141.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 141

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 52
20 юни 2009 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Съд

2009/C 141/01

Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 129, 6.6.2009 г.

1

 

V   Обявления

 

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

 

Съд

2009/C 141/02

Дело C-362/06 P: Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г. — Markku Sahlstedt, Juha Kankkunen, Mikko Tanner, Toini Tanner, Liisa Tanner, Eeva Jokinen, Aili Oksanen, Olli Tanner, Leena Tanner, Aila Puttonen, Risto Tanner, Tom Järvinen, Runo K. Kurko, Maa- ja metsätaloustuottajain Keskusliitto MTK ry, MTK:n säätiö/Комисия на Европейските общности, Република Финландия, Кралство Испания (Обжалване — Опазване на естествените местообитания — Списък с територии от значение за Общността за Бореалния биогеографски регион, приет с решение на Комисията — Допустимост на жалба за отмяна, подадена от физически или юридически лица срещу това решение)

2

2009/C 141/03

Дело C-202/07 P: Решение на Съда (първи състав) от 2 април 2009 г. — France Télécom SA/Комисия на Европейските общности (Обжалване — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на услуги за предоставяне на достъп до високоскоростен Интернет — Хищнически цени — Възстановяване на загуби — Право на уеднаквяване)

2

2009/C 141/04

Дело C-260/07: Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — Pedro IV Servicios, S.L./Total España SA (Конкуренция — Картели — Член 81 ЕО — Договор за изключително снабдяване с моторни и други горива — Освобождаване — Регламент (ЕИО) № 1984/83 — Член 12, параграф 2 — Регламент (ЕИО) №°2790/1999 — Член 4, буква а) и член 5, буква а) — Продължителност на изключителното снабдяване — Определяне на продажната цена за потребителите)

3

2009/C 141/05

Съединени дела C-261/07 и C-299/07: Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van koophandel te Antwerpen — Белгия) — VTB-VAB NV (C-261/07), Galatea BVBA (C-299/07)/Total Belgium NV (C-261/07), Sanoma Magazines Belgium NV (C-299/07) (Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Национална правна уредба, забраняваща свързаните оферти към потребителите)

3

2009/C 141/06

Дело C-287/07: Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия (Неизпълнение на задължения от държава-членка — Обществени поръчки — Директива 2004/17/ЕО — Процедури за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги — Неправилно или непълно транспониране — Липса на транспониране в определения срок)

4

2009/C 141/07

Дело C-292/07: Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия (Неизпълнение на задължения от държава-членка — Обществени поръчки — Директива 2004/18/ЕО — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Неправилно или непълно транспониране — Липса на транспониране в определения срок)

5

2009/C 141/08

Дело C-331/07: Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Неизпълнение на задължения от държава-членка — Законодателство в областта на фуражите и храните — Регламент (ЕО) № 882/2004 — Недостиг на персонал в службите, осъществяващи ветеринарен контрол)

5

2009/C 141/09

Съединени дела C-352/07—C-356/07, C-365/07—C-367/07 и C-400/07: Решение на Съда (четвърти състав) от 2 април 2009 г. (преюдициални запитвания от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — A. Menarini Industrie Farmaceutiche Riunite Srl Laboratori Guidotti SpA, Istituto Lusofarmaco d'Italia SpA, Malesi Istituto Farmacobiologico SpA, Menarini International Operations Luxembourg SA (C-352/07)/Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), в присъствието на: Sanofi Aventis SpA, Sanofi Aventis SpA (C-353/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), IFB Stroder Srl (C-354/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Schering Plough SpA (C-355/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), в присъствието на: Baxter SpA, Bayer SpA (C-356/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute, Simesa SpA (C-365/07)/Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), в присъствието на: Merck Sharp & Dohme (Italia) SpA, Abbott SpA (C-366/07)/Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Baxter SpA (C-367/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), в присъствието на: Merck Sharp & Dohme (Italia) SpA и SALF SpA (C-400/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute (Директива 89/105/ЕИО — Прозрачност на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека — Член 4 — Замразяване на цените — Намаление на цените)

6

2009/C 141/10

Дело C-357/07: Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) — Обединено кралство) — TNT Post UK Ltd, The Queen/The Commissioners of Her Majesty's Revenue & Customs (Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква а) — Доставки на услуги, извършени от обществените пощенски служби)

7

2009/C 141/11

Дело C-373/07 P: Решение на Съда (шести състав) от 2 април 2009 г. — Mebrom NV/Комисия на Европейските общности (Обжалване — Защита на озоновия слой — Внос на метилбромид в Съюза — Отказ да се отпуснат квоти за внос за 2005 г. — Оправдани правни очаквания — Правна сигурност)

7

2009/C 141/12

Съединени дела C-378/07 и C-380/07: Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Monomeles Protodikeio Rethymnis — Гърция) — K. Angelidaki, A. Aivali, A. Vavouraki, Ch. Kaparou, M. Lioni, E. Makrygiannaki, E. Nisanaki, Ch. Panagioto, A. Pitsidianaki, M. Chalkiadaki, Ch. Chalkiadaki (C-378/07), Charikleia Giannoudi (C-379/07), Georgios Karabousanos, Sofoklis Michopoulos (C-380/07)/Nomarchiaki Aftodioikisi Rethymnis, Dimos Geropotamou (Директива 1999/70/ЕО — Клаузи 5 и 8 от Рамковото споразумение относно срочната работа — Срочни трудови договори в обществения сектор — Първи или единствен договор — Последователни договори — Еквивалентна правна мярка — Намаляване на общото ниво на закрила на работниците — Мерки за предотвратяване на злоупотреби — Санкции — Абсолютна забрана за преобразуването на срочни трудови договори в договори с неопределена продължителност в обществения сектор — Последици от неправилно транспониране на директива — Конформно тълкуване)

8

2009/C 141/13

Дело C-394/07: Решение на Съда (първи състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Corte d'appello di Milano — Италия) — Marco Gambazzi/DaimlerChrysler Canada Inc., CIBC Mellon Trust Company (Брюкселска конвенция — Признаване и изпълнение на решенията — Основания за отказ — Нарушение на обществения ред в държавата-членка, в която се иска признаване — Отстраняване на ответника от производството пред съдилището на държавата по произход поради неизпълнение на съдебно разпореждане)

9

2009/C 141/14

Дело C-406/07: Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Неизпълнение на задължения от държава-членка — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Пряко данъчно облагане — Данъци върху дивидентите от акции на дружества — Ставка на данъка върху персоналните дружества)

10

2009/C 141/15

Дело C-415/07: Решение на Съда (втори състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Nocera Inferiore, Италия) — Lodato Gennaro & C. SpA/Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS), SCCI (Държавни помощи за заетост — Насоки за помощите за заетост — Насоки за национална регионална помощ — Регламент (ЕО) № 2204/2002 — Понятие разкриване на работно място — Изчисление на увеличението на броя работни места)

10

2009/C 141/16

Дело C-421/07: Решение на Съда (втори състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — наказателно производство срещу Frede Damgaard (Лекарствени продукти за хуманна употреба — Директива 2001/83/ЕО — Понятие за реклама — Разпространяване на информация относно лекарствен продукт от трето лице, което действа по своя инициатива)

11

2009/C 141/17

Дело C-425/07 P: Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. — AEPI Elliniki Etaireia pros Prostasian tis Pnevmatikis Idioktisias AE/Комисия на Европейските общности (Обжалване — Конкуренция — Отхвърляне на оплакване от Комисията — Значителни проблеми във функционирането на общия пазар — Липса на интерес за Общността)

11

2009/C 141/18

Дело C-431/07 P: Решение на Съда (първи състав) от 2 април 2009 г. — Bouygues SA, Bouygues Télécom SA/Комисия на Европейските общности, Френска република, Orange France S.A., Société française du radiotéléphone — SFR (Обжалване — Държавни помощи — Член 88, параграф 2 ЕО — Условия за откриване на официална процедура по разследване — Сериозни затруднения — Критерии, даващи основание да се приеме наличие на държавна помощ — Държавни ресурси — Принцип на недопускане на дискриминация)

12

2009/C 141/19

Дело C-459/07: Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Graz — Австрия) — Veli Elshani/Hauptzollamt Linz (Митнически кодекс на Общността — Член 202 и член 233, първа алинея, буква г) — Възникване на митническо задължение — Неправомерно въвеждане на стоки — Задържане заедно с отнемане — Погасяване на митническо задължение — Момент, в който трябва да се извърши задържането)

12

2009/C 141/20

Дело C-460/07: Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Sandra Puffer/Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz (Шеста директива ДДС — Член 17, параграфи 2 и 6 — Право на приспадане на данъка по получени доставки — Разходи за построяването на сграда, включена в предприятието на данъчнозадължено лице — Член 6, параграф 2 — Използване на част от сградата за лични нужди — Финансово предимство в сравнение с данъчно незадължените лица — Равно третиране — Държавна помощ на основание член 87 ЕО — Изключване на правото на приспадане)

13

2009/C 141/21

Дело C-509/07: Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bergamo — Италия) — Luigi Scarpelli/NEOS Banca SpA (Директива 87/102/ЕИО — Защита на потребителите — Потребителски кредит — Неизпълнение на договор за продажба)

13

2009/C 141/22

Дело C-523/07: Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — производството, образувано по инициатива на A (Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Материален обхват — Понятие за граждански дела — Решение относно поемането на грижи и настаняването на деца извън семейството — Обичайно пребиваване на детето — Охранителни мерки — Компетентност)

14

2009/C 141/23

Дело C-533/07: Решение на Съда (четвърти състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Falco Privatstiftung, Thomas Rabitsch/Gisela Weller-Lindhorst (Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Специална компетентност — Член 5, точка 1, буква а) и буква б), второ тире — Понятие за предоставяне на услуги — Отстъпване на права върху интелектуална собственост)

15

2009/C 141/24

Дело C-544/07: Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny we Wrocławiu — Република Полша) — Uwe Rüffler/Dyrektor Izby Skarbowej we Wrocławiu Ośrodek Zamiejscowy w Wałbrzychu (Член 18 ЕО — Законодателство в областта на данъка върху дохода — Намаляване на данъка върху дохода в зависимост от здравноосигурителните вноски, направени в държавата-членка на облагане — Отказ да се предостави намаляване в зависимост от вноските, направени в други държави-членки)

15

2009/C 141/25

Дело C-59/08: Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Copad SA/Christian Dior couture SA, Vincent Gladel, действащ в качеството на синдик на Société industrielle lingerie (SIL), Société industrielle lingerie (SIL) (Директива 89/104/ЕИО — Право относно марките — Изчерпване на правата на притежателя на марката — Лицензионен договор — Продажба на стоки, носещи марката, в нарушение на разпоредба на лицензионния договор — Липса на съгласие на притежателя на марката — Продажба на търговци на стоки с намалени цени — Засягане на добрата репутация на марката)

16

2009/C 141/26

Дело C-74/08: Решение на Съда (четвърти състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Nógrád Megyei Bíróság — Република Унгария) — PARAT Automotive Cabrio Textiltetöket Gyártó Kft./Adó- és Pénzügyi Ellenörzési Hivata Hatósági Föosztály Észak-magyarországi Kihelyezett Hatósági Osztály (Шеста директива ДДС — Присъединяване на нова държава-членка — Данък при субсидирана покупка на стоки за оборудване — Право на приспадане — Изключения, предвидени от национална правна уредба към момента на влизане в сила на Шеста директива — Възможност за държавите-членки да запазят в сила изключения)

16

2009/C 141/27

Дело C-83/08: Решение на Съда (четвърти състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Thüringer Finanzgericht, Gotha — Германия) — Glückauf Brauerei GmbH/Hauptzollamt Erfurt (Хармонизиране на структурата на акцизите — Директива 92/83/ЕИО — Член 4, параграф 2 — Малка пивоварна, правно и икономически независима от която и да е друга пивоварна — Критерии за правна и икономическа независимост — Възможност да се търпи непряко въздействие)

17

2009/C 141/28

Дело C-134/08: Решение на Съда (пети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Hauptzollamt Bremen/J.E. Tyson Parketthandel GmbH hanse j. (Регламент (ЕО) № 2193/2003 — Допълнителни мита върху вноса на някои продукти с произход от Съединените американски щати — Приложно поле ratione temporis — Член 4, параграф 2 — Продукти, изнесени след влизането в сила на посочения регламент, но за които може да се докаже, че вече са се намирали на път към Общността към датата на първото прилагане на посочените мита — Данъчно облагане)

17

2009/C 141/29

Дело C-139/08: Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Karlsruhe — Германия — наказателно производство срещу Rafet Kqiku (Визи, убежище, имиграция — Гражданин на трета държава, който има швейцарско разрешение за пребиваване — Влизане и пребиваване на територията на държава-членка с цел, различна от транзитно преминаване — Липса на виза)

18

2009/C 141/30

Дело C-167/08: Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie van België — Белгия) — Draka NK Cables Ltd, AB Sandvik international, VO Sembodja BV, Parc Healthcare International Limited/Omnipol Ltd (Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 43, параграф 1 — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения — Понятие за страна)

18

2009/C 141/31

Дело C-321/08: Решение на Съда (осми състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания (Неизпълнение на задължения от държава-членка — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар — Липса на транспониране в определения срок)

19

2009/C 141/32

Дело C-401/08: Решение на Съда (седми състав) от 2 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия (Неизпълнение на задължения от държава-членка — Директива 96/82/ЕО — Опасности от големи аварии, които включват опасни вещества — Член 11, параграф 1, буква в) — Съставяне на планове за извънредни ситуации извън предприятията относно мерките, които се вземат извън тях — Липса на транспониране в определения срок)

19

2009/C 141/33

Дело C-493/08: Решение на Съда (осми състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Неизпълнение на задължения от държава-членка — Директива 2005/56/ЕО — Презгранични сливания на дружества с ограничена отговорност — Липса на транспониране в определения срок)

20

2009/C 141/34

Дело C-525/06: Определение на Съда (втори състав) от 24 март 2009 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van koophandel Hasselt — Белгия) — NV de Nationale Loterij/BVBA Customer Service Agency (Обжалване на решение, с което се отправя преюдициално запитване — Въззивна юрисдикция, която сама разрешава спора в главното производство — Липса на основание за даване на отговор)

20

2009/C 141/35

Дело C-374/07 P: Определение на Съда от 20 януари 2009 г. — Mebrom NV/ Комисия на Европейските общности (Обжалване — Извъндоговорна отговорност на Комисията — Сигурна и действителна вреда — Изопачаване на фактите и доказателствата — Тежест на доказване)

20

2009/C 141/36

Дело C-38/08 P: Определение на Съда от 20 януари 2009 г. — Jörn Sack/Комисия на Европейските общности (Обжалване — Публична служба — Заплата — Неприлагане на предвиденото за началници на отдели увеличение на заплатата при повишаване спрямо правен съветник със степен A*14 — Принцип на равно третиране)

21

2009/C 141/37

Дело C-90/08 P: Определение на Съда (осми състав) от 5 март 2009 г. — K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels-KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Natália Cristina Lopes de Almeida Cunha, Cláudia Couto Simões, Marly Lima Jatobá (Обжалване — Марка на Общността — Заявка за регистрация на фигуративната марка на Общността CORPO LIVRE — Възражение на притежателя на по-ранните национални и международни словни марки LIVRE — Късно представяне на доказателства за използване на по-ранни марки — Отхвърляне на възражението)

21

2009/C 141/38

Дело C-251/08 P: Жалба, подадена на 3 юни 2008 г. от г-н Ammayappan Ayyanarsamy срещу определението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 1 април 2008 г. по дело T-412/07, Ammayappan Ayyanarsamy/Комисия на Европейските общности и Федерална република Германия

22

2009/C 141/39

Дело C-387/08 P: Жалба, подадена на 27 август 2008 г. от VDH Projektentwicklung GmbH и Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH срещу Определение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 25 юни 2008 г. по дело T-185/08, VDH Projektentwicklung GmbH и Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH/Комисия на Европейските общности

22

2009/C 141/40

Дело C-104/09: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания) на 19 март 2009 г. — Pedro Manuel Roca Álvarez/Sesa Start España ETT SA

22

2009/C 141/41

Дело C-106/09 P: Жалба, подадена на 18 март 2009 г. от Комисията на Европейските общности срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (трети разширен състав) на 18 декември 2008 г. по съединени дела T-211/04 и Т-215/04, Government of Gibraltar и Обединено кралство/Комисия на Европейските общности

22

2009/C 141/42

Дело C-107/09 P: Жалба, подадена на 20 март 2009 г. от Кралство Испания срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (трети разширен състав) на 18 декември 2008 г. по дело T-211/04, Government of Gibraltar и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Комисия на Европейските общности

23

2009/C 141/43

Дело C-108/09: Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság (Република Унгария) на 23 март 2009 г. — Ker-Optika Bt./ÁNTSZ Dél-dunántúli Regionális Intézete

24

2009/C 141/44

Дело C-109/09: Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht (Германия) на 23 март 2009 г. — Deutsche Lufthansa AG/Gertraud Kumpan

25

2009/C 141/45

Дело C-111/09: Преюдициално запитване, отправено от Okresní soud на Cheb (Чешка република) на 23 март 2009 г. — Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group/Michal Bilas

25

2009/C 141/46

Дело C-115/09: Преюдициално запитване, отправено от Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (Германия) на 27 март 2009 г. — Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen e.V./Bezirksregierung Arnsberg

26

2009/C 141/47

Дело C-117/09 P: Жалба, подадена на 31 март 2009 г. от Kronoply GmbH, по-рано Kronoply GmbH & Co.KG, срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 14 януари 2009 г. по дело T-162/06, Kronoply GmbH & Co.KG/Комисия на Европейските общности

26

2009/C 141/48

Дело C-118/09: Преюдициално запитване, отправено от Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission (Австрия) на 1 април 2009 г. — Mag. lic. Robert Koller/Rechtsanwaltsprüfungskommission beim Oberlandesgericht Graz

28

2009/C 141/49

Дело C-119/09: Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (France) на 1 април 2009 г. — Société fiduciaire nationale d'expertise comptable/Ministre du budget, des comptes publics et de la fonction publique

28

2009/C 141/50

Дело C-120/09: Иск, предявен на 1 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

28

2009/C 141/51

Дело C-121/09: Иск, предявен на 1 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

29

2009/C 141/52

Дело C-122/09: Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция), на 2 април 2009 година — Enosi Efopliston Aktoploïas, ANEK, Minoïkes Grammes, N.E.Lesbou, Blue Star Ferries/Ypourgos Emborikis Naftilias

30

2009/C 141/53

Дело C-125/09: Иск, предявен на 2 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Кипър

31

2009/C 141/54

Дело C-126/09: Иск, предявен на 3 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

31

2009/C 141/55

Дело C-127/09: Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgerichts Nürnberg (Германия) на 6 април 2009 г. — Coty Prestige Lancaster Group GmbH/Simex Trading AG

32

2009/C 141/56

Дело C-136/09: Преюдициално запитване, отправено от Areios Pagos (Гърция) на 10 април 2009 г. — Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon kai Optikoakoustikon Ergon/DIVANI AKROPOLIS Anonymi Xenodochiaki kai Touristiki Etairia

32

2009/C 141/57

Дело C-137/09: Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 15 април 2009 г. — 1. M.M. Josemans и 2. Burgemeester van Maastricht

32

2009/C 141/58

Дело C-139/09: Иск, предявен на 16 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

33

2009/C 141/59

Дело C-141/09: Иск, предявен на 21 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

33

2009/C 141/60

Дело C-149/09: Иск, предявен на 27 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

33

2009/C 141/61

Дело C-132/07: Определение на председателя на втори състав на Съда от 12 март 2009 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel Brussel — Белгия) — Beecham Group plc, SmithKline Beecham plc, Glaxo Group Ltd, Stafford-Miller Ltd, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare NV, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare BV/Andacon NV

34

2009/C 141/62

Дело C-112/08: Определение на председателя на Съда от 13 януари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

34

2009/C 141/63

Дело C-193/08: Определение на председателя на Съда от 3 март 2009 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — производство, започнато от Hermann Fisher, Rolf Fisher, в присъствието на: Regierungspräsidium Freiburg

34

2009/C 141/64

Дело C-234/08: Определение на председателя на Съда от 12 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия

34

2009/C 141/65

Дело C-269/08: Определение на председателя на седми състав на Съда от 5 февруари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Малта

34

2009/C 141/66

Дело C-283/08: Определение на председателя на Съда от 17 декември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия

35

2009/C 141/67

Дело C-284/08: Определение на председателя на шести състав на Съда от 5 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

35

2009/C 141/68

Дело C-294/08: Определение на председателя на Съда от 2 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република

35

2009/C 141/69

Дело C-326/08: Определение на председателя на Съда от 20 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

35

2009/C 141/70

Дело C-369/08: Определение на председателя на Съда от 20 февруари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

35

2009/C 141/71

Дело C-463/08: Определение на председателя на Съда от 10 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

35

2009/C 141/72

Дело C-514/08: Определение на председателя на Съда от 24 март 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Namur — Белгия) — Atenor Group SA/Белгийска държава

36

2009/C 141/73

Дело C-584/08: Определение на председателя на Съда от 24 март 2009 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Liège — Белгия) — Real Madrid Football Club, Zinedine Zidane, David Beckham, Raul Gonzalez Blanco, Ronaldo Luiz Nazario de Lima, Luis Filipe Madeira Caeiro, Futebol Club Do Porto S.A.D., Victor Baia, Ricardo Costa, Diego Ribas Da Cunha, P.S.V. N.V., Imari BV, Juventus Football Club SPA/Sporting Exchange Ltd, William Hill Credit Limited, Victor Chandler (International) Ltd, BWIN International Ltd (Betandwin), Ladbrokes Betting and Gaming Ltd, Ladbroke Belgium S.A., Internet Opportunity Entertainment Ltd, Global Entertainment Ltd

36

 

Първоинстанционен съд

2009/C 141/74

Дело T-12/03: Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2009 г. — Itochu/Комисия (Конкуренция — Картели — Пазар на конзоли за видео игри и на касети, съвместими с игровите конзоли Nintendo — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Ограничаване на паралелния износ — Вменяване на неправомерното поведение — Глоби — Диференцирано третиране — Възпиращ ефект — Продължителност на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество по време на административното производство)

37

2009/C 141/75

Дело T-13/03: Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2009 г. — Nintendo и Nintendo of Europe/Комисия (Конкуренция — Картели — Пазар на конзоли за видео игри и на касети Nintendo — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Ограничаване на паралелния износ — Глоби — Възпиращ ефект — Продължителност на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Роля на водач или на подбудител — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество по време на административното производство)

37

2009/C 141/76

Дело T-18/03: Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2009 г. — CD-Contact Data/Комисия (Конкуренция — Картели — Пазар на конзоли за видео игри и на касети Nintendo — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Ограничаване на паралелния износ — Доказване на съществуването на споразумение, което цели да ограничи паралелната търговия — Глоби — Диференцирано третиране — Смекчаващи обстоятелства)

38

2009/C 141/77

Дело T-281/06: Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2009 г. — Испания/Комисия (ФЕОГА — Секция Гарантиране — Разходи, изключени от финансиране от страна на Общността — Компенсаторни помощи за производителите на банани — Нередности при извършване на контрола върху качеството — Вид на приложената финансова корекция — Пропорционалност)

38

2009/C 141/78

Дело T-23/07: Решение на Първоинстанционния съд от 29 април 2009 г. — Borco-Marken-Import Matthiesen/СХВП (α) (Марка на Общността — Заявка за фигуративна марка на Общността α — Абсолютно основание за отказ — Отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

38

2009/C 141/79

Дело T-430/07: Решение на Първоинстанционния съд от 29 април 2009 г. — Bodegas Montebello/СХВП — Montebello (MONTEBELLO RHUM AGRICOLE) (Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността MONTEBELLO RHUM AGRICOLE — По-ранна национална словна марка MONTEBELLO — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Липса на прилика на стоките — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

39

2009/C 141/80

Дело T-449/07: Решение на Първоинстанционния съд от 5 май 2009 г. — Rotter/СХВП (Форма на фигура от наденици) (Марка на Общността — Заявка за триизмерна марка на Общността — Форма на фигура от наденици — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

39

2009/C 141/81

Дело T-492/07 P: Решение на Първоинстанционния съд от 24 април 2009 г. — Sanchez Ferriz и др./Комисия (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2005 г. — Невписване в списъка на повишените длъжностни лица — Коефициенти за еквивалентност — Членове 6 и 10 от Приложение XIII към Правилника — Интерес за изтъкване на правно основание)

39

2009/C 141/82

Дело T-12/08 P: Решение на Първоинстанционния съд от 6 май 2009 г. — М/ЕМЕА (Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Инвалидност — Искане за преразглеждане на решение за отхвърляне на първо искане за свикване на комисия по инвалидност — Жалба за отмяна — Акт, който не подлежи на обжалване — Потвърждаващ акт — Нови и съществени факти — Допустимост — Извъндоговорна отговорност — Неимуществени вреди)

40

2009/C 141/83

Дело T-81/08: Решение на Първоинстанционния съд от 29 април 2009 г. — Enercon/СХВП (E-Ship) (Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността E-Ship — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7,параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94)

40

2009/C 141/84

Дело T-104/08: Решение на Първоинстанционния съд от 5 май 2009 г. — ars Parfum Creation & Consulting/СХВП (Форма на флакон на парфюм) (Марка на Общността — Заявка за триизмерна марка на Общността — Форма на флакон на парфюм — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Задължение за мотивиране — Член 7, параграф 1, буква б), член 73 и член 74, параграф 1, от Регламент (ЕО) № 40/94)

41

2009/C 141/85

Дело T-184/08: Определение на Първоинстанционния съд от 27 март 2009 г. — Alves dos Santos/Комисия (Европейски социален фонд — Действия по обучение — Намаляване на сумата на първоначално отпуснатата финансова помощ — Жалба — Изисквания за форма — Явна недопустимост)

41

2009/C 141/86

Дело T-217/08: Определение на Първоинстанционния съд от 22 април 2009 г. — Bundesverband Deutscher Milchviehhalter и др./Съвет (Жалба за отмяна — Регламент (ЕО) № 248/2008 — Режим на квоти за мляко — Увеличаване на националните квоти за мляко — Липса на лично засягане — Допустимост)

41

2009/C 141/87

Дело T-280/08: Определение на Първоинстанционния съд от 1 април 2009 г. — Perry/Комисия (Иск за обезщетение — Погасителна давност — Недопустимост)

42

2009/C 141/88

Дело T-359/08: Определение на Първоинстанционния съд от 31 март 2009 г. — Испания/Комисия (Жалба за отмяна — Оттегляне на обжалвания акт — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

42

2009/C 141/89

Дело T-360/08: Определение на Първоинстанционния съд от 31 март 2009 г. — Испания/Комисия (Жалба за отмяна — Оттегляне на обжалвания акт — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

42

2009/C 141/90

Дело T-43/09: Определение на Първоинстанционния съд от 2 април 2009 г. — Cachuera/СХВП — Gelkaps (Ayanda) (Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Недопустимост)

42

2009/C 141/91

Дело T-52/09 R: Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 24 април 2009 г. — Nycomed Danmark/ЕМЕА (Обезпечително производство — Разрешение за пускане на лекарствен продукт на пазара — Контрастно вещество за ултразвукова ехокардиография с диагностична цел (перфлубутан) — Отказ от страна на EMEA за освобождаване от задължението за представяне на план за педиатрично изследване — Молба за спиране на изпълнението и за постановяване на временни мерки — Липса на неотложност)

43

2009/C 141/92

Дело T-96/09 R: Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 3 април 2009 г. — UCAPT/Комисия (Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неспазване на изискванията за форма — Недопустимост)

43

2009/C 141/93

Дело T-114/09: Жалба, подадена на 24 март 2009 г. — Viasat Broadcasting UK/Комисия

43

2009/C 141/94

Дело T-118/09: Жалба, подадена на 20 март 2009 г. — La Sonrisa de Carmen и Bloom Clothes/СХВП — Heldmann (BLOOMCLOTHES)

44

2009/C 141/95

Дело T-122/09: Жалба, подадена на 23 март 2009 г. — Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет

44

2009/C 141/96

Дело T-123/09: Жалба, подадена на 28 март 2009 г. — Ryanair/Комисия

45

2009/C 141/97

Дело T-128/09: Жалба, подадена на 31 март 2009 г. — Meridiana и Eurofly/Комисия

46

2009/C 141/98

Дело T-129/09: Жалба, подадена на 2 април 2009 г. — Bongrain/СХВП — Apetito (APETITO)

47

2009/C 141/99

Дело T-133/09: Жалба, подадена на 27 март 2009 г. — I Marchi Italiani и B Antonio Basile 1952/СХВП — Osra (B Antonio Basile 1952)

47

2009/C 141/00

Дело T-134/09: Жалба, подадена на 30 март 2009 г. — B Antonio Basile 1952 и I Marchi Italiani/СХВП — Osra (B Antonio Basile 1952)

48

2009/C 141/01

Дело T-135/09: Жалба, подадена на 7 април 2009 г. — Nexans France и Nexans/Комисия

48

2009/C 141/02

Дело T-136/09: Иск, предявен на 7 април 2009 г. — Комисия/Galor

49

2009/C 141/03

Дело T-139/09: Жалба, подадена на 8 април 2009 г. — Франция/Комисия

49

2009/C 141/04

Дело T-140/09: Жалба, подадена на 7 април 2009 г. — Prysmian, Prysmian Cavi e Sistemi Energia/Комисия

50

2009/C 141/05

Дело T-145/09: Жалба, подадена на 6 април 2009 г. — Bredenkamp и др./Комисия

51

2009/C 141/06

Дело T-146/09: Жалба, подадена на 9 април 2009 г. — Parker ITR и Parker-Hannifin/Комисия

51

2009/C 141/07

Дело T-148/09: Жалба, подадена на 9 април 2009 г. — Trelleborg/Комисия

52

2009/C 141/08

Дело T-149/09: Жалба, подадена на 10 април 2009 г. — Dover/Парламент

53

2009/C 141/09

Дело T-150/09: Жалба, подадена на 10 април 2009 г. — Ningbo Yonghong Fasteners/Съвет

53

2009/C 141/10

Дело T-153/09: Жалба, подадена на 8 април 2009 г. — ISDIN/СХВП — Pfizer (ISDIN)

54

2009/C 141/11

Дело T-154/09: Жалба, подадена на 10 април 2009 г. — MRI/Комисия

55

2009/C 141/12

Дело T-157/09 P: Жалба, подадена на 20 април 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу Определение от 18 февруари 2009 г. на Съда на публичната служба по дело F-42/08, Marcuccio/Комисия

55

2009/C 141/13

Дело T-163/09: Жалба, подадена на 16 април 2009 г. — Martinet/Комисия

56

2009/C 141/14

Дело T-166/09 P: Жалба, подадена на 27 април 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу определение, постановено на 18 февруари 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-70/07, Marcuccio/Комисия

56

2009/C 141/15

Дело T-169/09: Жалба, подадена на 28 април 2009 г. — Vidieffe/СХВП — Ellis International Group Holdings (GOTHA)

57

BG

 


IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд

20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/1


2009/C 141/01

Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 129, 6.6.2009 г.

Предишни публикации

ОВ C 113, 16.5.2009 г.

ОВ C 102, 1.5.2009 г.

ОВ C 90, 18.4.2009 г.

ОВ C 82, 4.4.2009 г.

ОВ C 69, 21.3.2009 г.

ОВ C 55, 7.3.2009 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu


V Обявления

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/2


Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г. — Markku Sahlstedt, Juha Kankkunen, Mikko Tanner, Toini Tanner, Liisa Tanner, Eeva Jokinen, Aili Oksanen, Olli Tanner, Leena Tanner, Aila Puttonen, Risto Tanner, Tom Järvinen, Runo K. Kurko, Maa- ja metsätaloustuottajain Keskusliitto MTK ry, MTK:n säätiö/Комисия на Европейските общности, Република Финландия, Кралство Испания

(Дело C-362/06 P) (1)

(Обжалване - Опазване на естествените местообитания - Списък с територии от значение за Общността за Бореалния биогеографски регион, приет с решение на Комисията - Допустимост на жалба за отмяна, подадена от физически или юридически лица срещу това решение)

2009/C 141/02

Език на производството: фински

Страни

Жалбоподатели: Markku Sahlstedt, Juha Kankkunen, Mikko Tanner, Toini Tanner, Liisa Tanner, Eeva Jokinen, Aili Oksanen, Olli Tanner, Leena Tanner, Aila Puttonen, Risto Tanner, Tom Järvinen, Runo K. Kurko, Maa- ja metsätaloustuottajain Keskusliitto MTK ry, MTK:n säätiö (представител: K. Marttinen, asianajaja)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, (представители: M. Huttunen и M. van Beek) Република Финландия

Страна, встъпила в подкрепа на Комисията на Европейските общности: Кралство Испания (представител: F. Díez Moreno)

Предмет

Жалба срещу Определение на Първоинстанционния съд на Европейските общности (първи състав) от 22 юни 2006 г. по дело Sahlstedt и др./Комисия (T-150/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля като недопустима жалба с предмет отмяна на Решение 2005/101/ЕО на Комисията от 13 януари 2005 година за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на списъка с обекти от значение за Общността за Бореалния биогеографски регион (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 3) — Понятие за „пряко засягане“ по член 230 ЕО

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда г-н Sahlstedt и др. да заплатят съдебните разноски.

3)

Кралство Испания и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.


(1)  ОВ C 261, 28.10.2006 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/2


Решение на Съда (първи състав) от 2 април 2009 г. — France Télécom SA/Комисия на Европейските общности

(Дело C-202/07 P) (1)

(Обжалване - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар на услуги за предоставяне на достъп до високоскоростен Интернет - Хищнически цени - Възстановяване на загуби - Право на уеднаквяване)

2009/C 141/03

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: France Télécom SA (представители: J. Philippe, H. Calvet, O.W. Brouwer, T. Janssens, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представител: E. Gippini Fournier)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети разширен състав) от 30 януари 2007 г. по дело France Télécom/Комисия (T-340/03), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на France Télécom срещу Решение на Комисията от 16 юли 2003 г. относно процедура по прилагане на член 82 ЕО (преписка COMP/38.233 — Wanadoo Interactive) — Пазар на услуги за предоставяне на достъп до високоскоростен Интернет (ADSL) — Злоупотреба с господстващо положение — Понятия за хищнически цени, за уеднаквяване с цените на конкурентите и за възстановяване на претърпените загуби

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда France Télécom SA да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 170, 21.7.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/3


Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — Pedro IV Servicios, S.L./Total España SA

(Дело C-260/07) (1)

(Конкуренция - Картели - Член 81 ЕО - Договор за изключително снабдяване с моторни и други горива - Освобождаване - Регламент (ЕИО) № 1984/83 - Член 12, параграф 2 - Регламент (ЕИО) №°2790/1999 - Член 4, буква а) и член 5, буква а) - Продължителност на изключителното снабдяване - Определяне на продажната цена за потребителите)

2009/C 141/04

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pedro IV Servicios, S.L.

Ответник: Total España SA

Предмет

Преюдициално запитване — Audiencia Provincial de Barcelona — Тълкуване на член 81 ЕО, параграф 1, буква а) ЕО, на осмо съображение и на член 10 и член 12, параграф 1, буква в) и параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1984/83 на Комисията от 22 юни 1983 година за прилагането на член 85, параграф 3 от Договора към категории споразумения за изключително закупуване (ОВ L 173, стр. 5) и на член 4, буква a) и член 5 от Регламент (ЕО) № 2790/1999 на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 336, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 66) — Споразумение за изключителна дистрибуция на моторни и други горива между доставчик и оператор на бензиностанция — Необходимост доставчикът да бъде собственик на терена и на съоръженията на бензиностанцията или е достатъчно да разполага с други правни документи, които му дават право да отдаде под наем бензиностанцията на дистрибутора — собственик на терена, върху който е изградена тя — Ограничение на свободата на дистрибутора да определи продажната си цена.

Диспозитив

1)

Член 12, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1984/83 на Комисията от 22 юни 1983 година за прилагането на член [81], параграф 3 от Договора към категории споразумения за изключително закупуване, изменен с Регламент (ЕО) № 1582/97 на Комисията от 30 юли 1997 година, трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на предвидената в него дерогация, тази разпоредба не изисква доставчикът да бъде собственик на терена, върху който е построил бензиностанцията, която отдава под наем на дистрибутора.

2)

Член 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 2790/99 на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на предвидената в него дерогация тази разпоредба изисква доставчикът да бъде собственик както на бензиностанцията, която отдава под наем на дистрибутора, така и на терена, върху който тя е построена или, в случай че не е собственик, да отдава под наем тези недвижими вещи на трети лица, които не са свързани с дистрибутора.

3)

Договорните клаузи относно продажната цена за потребителите, като разглежданите в делото по главното производство, могат да се ползват от групово освобождаване по силата на Регламент № 1984/83, изменен с Регламент № 1582/97, както и на Регламент № 2790/1999, ако доставчикът се ограничава до налагане на максимална продажна цена или до препоръчване на продажна цена и ако вследствие на това дистрибуторът разполага с реална възможност да определи продажната цена за потребителите. Обратно, подобни клаузи не могат да се ползват от посоченото освобождаване, ако водят пряко или посредством косвени или прикрити способи до определяне на продажната цена за потребителите или до налагане на минимална продажна цена от страна на доставчика. Запитващата юрисдикция следва да провери дали дистрибуторът е обвързан с подобни изисквания с оглед на всички договорни задължения, взети в техния икономически и юридически контекст, както и с оглед на действията на страните по главното производство.


(1)  ОВ C 183, 4.8.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/3


Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van koophandel te Antwerpen — Белгия) — VTB-VAB NV (C-261/07), Galatea BVBA (C-299/07)/Total Belgium NV (C-261/07), Sanoma Magazines Belgium NV (C-299/07)

(Съединени дела C-261/07 и C-299/07) (1)

(Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Национална правна уредба, забраняваща свързаните оферти към потребителите)

2009/C 141/05

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van koophandel te Antwerpen

Страни в главното производство

Ищци: VTB-VAB NV (C-261/07), Galatea BVBA (C-299/07)

Ответници: Total Belgium NV (C-261/07), Sanoma Magazines Belgium NV (C-299/07)

Предмет

Преюдициално запитване — Rechtbank van koophandel te Antwerpen — Тълкуване на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) — Национална правна уредба, забраняваща свързаните оферти към потребителите

Диспозитив

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в споровете по главните производства, която, извън определени изключения и без да се отчитат специфичните обстоятелства по конкретния случай, забранява всяка свързана оферта от търговец към потребител.


(1)  ОВ C 199, 25.8.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/4


Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-287/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Обществени поръчки - Директива 2004/17/ЕО - Процедури за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги - Неправилно или непълно транспониране - Липса на транспониране в определения срок)

2009/C 141/06

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky, D. Kukovec и M. Konstantinidis)

Ответник: Кралство Белгия (представители: D. Haven и J.-C. Halleux)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на всички необходими разпоредби за съобразяване с Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3; поправка ОВ L 182/169, 10.7.2008 г.)

Диспозитив

1)

Кралство Белгия

като не е приело законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за пълното и правилно транспониране на член 1, параграф 2, буква б), буква в), втора алинея и буква г), и параграф 13, втора алинея, на член 14, параграф 4, на член 17, параграф 10, букви a) и в), на член 34, параграф 8, на член 36, параграф 2, на член 39, параграф 2, на член 45, параграф 1 и параграф 3, букви a) и в), на член 48, параграфи 1—4 и параграф 6, буква в), на член 49, параграф 2, второ тире, и параграфи 3—5, на член 50, параграф 1, първа алинея, буква в), на член 52, параграф 1, на член 57, параграф 1, втора алинея, букви г) и д), и параграф 3, първо изречение, както и на член 65, параграф 2 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, и

като не е приело в определения срок законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с член 9, член 34, параграф 2, член 52, параграф 3 и член 57, параграф 3, второ изречение от Директива 2004/17,

не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2)

Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 211, 8.9.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/5


Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-292/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Обществени поръчки - Директива 2004/18/ЕО - Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги - Неправилно или непълно транспониране - Липса на транспониране в определения срок)

2009/C 141/07

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky, D. Kukovec и M. Konstantinidis)

Ответник: Кралство Белгия (представители: D. Haven и J.-C. Halleux)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на всички необходими разпоредби за съобразяване с Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и — поправка — ОВ L 182, стр. 282)

Диспозитив

1)

Като не е приело законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за транспонирането или за пълното и/или правилно транспониране на член 1, параграф 2, буква б), във връзка с приложение I, както и на член 9, параграф 1, второ изречение и параграф 8, буква a), i) и iii), на член 23, параграф 2, на член 30, параграфи 2—4, на член 31, параграф 1, буква в), на член 38, параграф 1, на член 43, първа алинея, буква г), на член 44, параграф 2, втора алинея, параграф 3 и параграф 4, на член 46, първа алинея, на член 48, параграф 2, буква е), на член 55, параграф 1, втора алинея, букви г) и д) и параграф 3, на член 67, параграф 2, втора и трета алинея, на член 68, буква а), първа алинея, на член 72 и на член 74, параграф 1 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, изменена с Регламент (ЕО) № 2083/2005 на Комисията от 19 декември 2005 година, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по същата.

2)

Отхвърля иска в останалата му част.

3)

Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 211, 8.9.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/5


Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-331/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Законодателство в областта на фуражите и храните - Регламент (ЕО) № 882/2004 - Недостиг на персонал в службите, осъществяващи ветеринарен контрол)

2009/C 141/08

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Tserepa-Lacombe и F. Erlbacher)

Ответник: Република Гърция (представители: S. Charitaki и I. Chalkias)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216) — Недостиг на персонал в службите, осъществяващи ветеринарен контрол.

Диспозитив

1)

Като не е взела всички необходими мерки за справяне с недостига на персонал в службите, осъществяващи ветеринарен контрол в Гърция, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 247, 20.10.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/6


Решение на Съда (четвърти състав) от 2 април 2009 г. (преюдициални запитвания от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — A. Menarini Industrie Farmaceutiche Riunite Srl Laboratori Guidotti SpA, Istituto Lusofarmaco d'Italia SpA, Malesi Istituto Farmacobiologico SpA, Menarini International Operations Luxembourg SA (C-352/07)/Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), в присъствието на: Sanofi Aventis SpA, Sanofi Aventis SpA (C-353/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), IFB Stroder Srl (C-354/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Schering Plough SpA (C-355/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), в присъствието на: Baxter SpA, Bayer SpA (C-356/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute, Simesa SpA (C-365/07)/Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), в присъствието на: Merck Sharp & Dohme (Italia) SpA, Abbott SpA (C-366/07)/Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Baxter SpA (C-367/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), в присъствието на: Merck Sharp & Dohme (Italia) SpA и SALF SpA (C-400/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute

(Съединени дела C-352/07—C-356/07, C-365/07—C-367/07 и C-400/07) (1)

(Директива 89/105/ЕИО - Прозрачност на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека - Член 4 - Замразяване на цените - Намаление на цените)

2009/C 141/09

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio

Страни в главното производство

Ищци: A. Menarini — Industrie Farmaceutiche Riunite Srl, FIRMA Srl, Laboratori Guidotti SpA, Istituto Lusofarmaco d'Italia SpA, Malesi Istituto Farmacobiologico SpA, Menarini International Operations Luxembourg SA (C-352/07), Sanofi Aventis SpA (C-353/07), IFB Stroder Srl (C-354/07), Schering Plough SpA (C-355/07), Bayer SpA (C-356/07), Simesa SpA (C-365/07), Abbott SpA (C-366/07), Baxter SpA (C-367/07), SALF SpA (C-400/07)

Ответник: Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Тълкуване на член 4 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване (ОВ L 40, 1989 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 84) — Лекарствени продукти, подложени на замразяване на цените — Условия и ред, които следва да се спазват в случай на евентуално намаление на цените

Диспозитив

1)

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване, трябва да се тълкува в смисъл, че ако изискванията, предвидени в тази разпоредба, са спазени, компетентните органи на държава-членка могат да приемат мерки от общ характер, състоящи се в намаление на цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях, дори ако преди приемането на споменатите мерки не е било извършено замразяване на тези цени.

2)

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105 трябва да се тълкува в смисъл, че ако изискванията, предвидени в тази разпоредба, са спазени, приемането на мерки за намаление на цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях е възможно няколко пъти в рамките на една година, и то в продължение на няколко години.

3)

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска мерки за контрол върху цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях да се приемат въз основа на прогнозни разходи, ако изискванията, предвидени в тази разпоредба, са спазени, и ако тези прогнози се основават на обективни и проверими сведения.

4)

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105 трябва да се тълкува в смисъл, че е от компетентността на държавите-членки да определят, при спазване на целта за прозрачност, преследвана от тази директива, както и на изискванията, предвидени в споменатата разпоредба, критериите, въз основа на които следва да се извършва прегледът на макроикономическите условия, посочен в тази разпоредба, и че тези критерии могат да се състоят в разходите единствено за лекарствени продукти, в разходите за здравеопазване в тяхната цялост или в други видове разходи.

5)

Член 4, параграф 2 от Директива 89/105 трябва да се тълкува в смисъл, че:

държавите-членки трябва във всички случаи да предвидят възможността за предприятие, засегнато от мярка за замразяване или намаление на цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях, да поиска изключване от наложената по силата на тези мерки цена,

те са длъжни да гарантират, че се приема обосновано решение по всяко такова заявление, и

конкретното участие на засегнатото предприятие се състои, от една страна, в адекватното излагане на конкретните причини, обосноваващи неговото заявление за изключване, а от друга страна, в предоставянето на подробна допълнителна информация, в случай че информацията в подкрепа на заявлението не е достатъчна.


(1)  ОВ C 247, 20.10.2007 г.

ОВ С 269, 10.11.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/7


Решение на Съда (втори състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) — Обединено кралство) — TNT Post UK Ltd, The Queen/The Commissioners of Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-357/07) (1)

(Шеста директива ДДС - Случаи на освобождаване - Член 13, A, параграф 1, буква а) - Доставки на услуги, извършени от обществените пощенски служби)

2009/C 141/10

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)

Страни в главното производство

Ищци: TNT Post UK Ltd, The Queen

Ответник: The Commissioners of Her Majesty's Revenue & Customs

В присъствието на: Royal Mail Group Ltd

Предмет

Преюдициално запитване — High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) — Тълкуване на член 13 A, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Освободени доставки при някои дейности от общ интерес — Доставки на услуги, извършени от обществените пощенски служби — Понятие за обществени пощенски служби — Включване на търговско дружество, предоставящо пощенски услуги

Диспозитив

1)

Съдържащото се в член 13, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа понятие за обществени пощенски служби трябва да се тълкува в смисъл, че то визира обществени или частни оператори, които се задължават да осигурят в дадена държава-членка изцяло или част от универсалната пощенска услуга, както е определена в член 3 от Директива 97/67 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2002/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година.

2)

Предвиденото в член 13, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 освобождаване се прилага при доставки на услуги и съпътстващите ги доставки на стоки — с изключение на пътническия транспорт и далекосъобщителните услуги — които обществените пощенски служби осъществяват като такива, т.е. въз основа на качеството им на оператор, който се задължава да осигури в държава-членка изцяло или част от универсалната пощенска услуга. Освобождаването не се прилага при доставки на услуги, нито при съпътстващите ги доставки на стоки, чийто условия са били договорени индивидуално.


(1)  ОВ C 247 от 20.10.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/7


Решение на Съда (шести състав) от 2 април 2009 г. — Mebrom NV/Комисия на Европейските общности

(Дело C-373/07 P) (1)

(Обжалване - Защита на озоновия слой - Внос на метилбромид в Съюза - Отказ да се отпуснат квоти за внос за 2005 г. - Оправдани правни очаквания - Правна сигурност)

2009/C 141/11

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mebrom NV (представители: K. Van Maldegem и C. Mereu, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представител: X. Lewis)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 22 май 2007 г. по дело Mebrom/Комисия (T-216/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля като неоснователна жалба, насочена към отмяната на Решение A(05)4338-D/6176 на Комисията от 11 април 2005 г., с което на жалбоподателя се отказва отпускането на квоти за внос на метилбромид в Европейския съюз съгласно членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 година относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ L 244, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 108) — Неправилно прилагане на общностното право — Непълнота на мотивите — Нарушение на член 220 ЕО

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Mebrom NV да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 247, 20.10.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/8


Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Monomeles Protodikeio Rethymnis — Гърция) — K. Angelidaki, A. Aivali, A. Vavouraki, Ch. Kaparou, M. Lioni, E. Makrygiannaki, E. Nisanaki, Ch. Panagioto, A. Pitsidianaki, M. Chalkiadaki, Ch. Chalkiadaki (C-378/07), Charikleia Giannoudi (C-379/07), Georgios Karabousanos, Sofoklis Michopoulos (C-380/07)/Nomarchiaki Aftodioikisi Rethymnis, Dimos Geropotamou

(Съединени дела C-378/07 и C-380/07) (1)

(Директива 1999/70/ЕО - Клаузи 5 и 8 от Рамковото споразумение относно срочната работа - Срочни трудови договори в обществения сектор - Първи или единствен договор - Последователни договори - Еквивалентна правна мярка - Намаляване на общото ниво на закрила на работниците - Мерки за предотвратяване на злоупотреби - Санкции - Абсолютна забрана за преобразуването на срочни трудови договори в договори с неопределена продължителност в обществения сектор - Последици от неправилно транспониране на директива - Конформно тълкуване)

2009/C 141/12

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Monomeles Protodikeio Rethymnis

Страни в главното производство

Ищци: K. Angelidaki, A. Aivali, A. Vavouraki, Ch. Kaparou, M. Lioni, E. Makrygiannaki, E. Nisanaki, Ch. Panagioto, A. Pitsidianaki, M. Chalkiadaki, Ch. Chalkiadaki (C-378/07), Charikleia Giannoudi (C 379/07),Georgios Karabousanos, Sofoklis Michopoulos (C 380/07)

Ответници: Nomarchiaki Aftodioikisi Rethymnis, Dimos Geropotamou

Предмет

Преюдициално запитване — Monomeles Protodikeio Rethymnis —Тълкуване на клаузи 5 и 8, точки 1 и 3 от Приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Забрана за приемане на национална правна уредба под претекст за транспониране, когато вече съществува еквивалентно по смисъла на клауза 5, точка 1 от Директивата национално законодателство и когато новата правна уредба намалява нивото на закрила на работниците на срочни трудови договори

Диспозитив

1)

Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа като приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска приемането от държава-членка на национална правна уредба като Президентски указ 164/2004 за разпоредбите относно работниците, наети въз основа на срочни трудови договори в обществения сектор, която, за да транспонира по-специално Директива 1999/70 и да приложи нейните разпоредби към обществения сектор, предвижда прилагането на мерките за предотвратяване на злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, изброени в точка 1, букви а)—в) от тази клауза, когато във вътрешното право вече съществува — като проверката за това се извършва от запитващата юрисдикция — „еквивалентна правна мярка“ по смисъла на посочената клауза като член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920 относно задължителното прекратяване на трудовия договор на наетите в частния сектор лица, доколкото обаче посочената правна уредба, от една страна, не засяга ефективността на предотвратяването на злоупотребите от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, както произтича от посочената еквивалентна правна мярка, и от друга страна, спазва общностното право, и по-специално клауза 8, точка 3 от посоченото споразумение.

2)

Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба като разглежданата по главното производство от органите на съответната държава-членка така, че подновяването на последователни срочни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни. За сметка на това същата клауза не се прилага за сключването на първи или единствен срочен трудов договор или правоотношение.

3)

Клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че визираното в тази клауза „намаляване“ трябва да се разглежда по отношение на общото ниво на закрила, което е приложимо в съответната държава-членка както за работниците, които са сключили последователни срочни трудови договори, така и за работниците, които са сключили първи или единствен срочен договор.

4)

Клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като Президентски указ 164/2004, който за разлика от по-ранно правило на вътрешното право като член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920, от една страна, вече не предвижда, когато се прибягва неправомерно да срочни трудови договори в обществения сектор, преквалифицирането на последните в трудови договори с неопределена продължителност или ги поставя при спазването на определени кумулативни и ограничителни условия, и от друга страна, изключва от ползването на мерките за закрила, които предвижда, работниците, които са сключили първи или единствен срочен трудов договор, доколкото такива изменения — като проверката за това се извършва от посочената юрисдикция — се отнасят до ограничена категория работници, които са сключили срочен трудов договор или са обезщетени чрез приемането на мерки за предотвратяване на злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, точка 1 от посоченото рамково споразумение.

Все пак прилагането на това рамковото споразумение от национална правна уредба като Президентски указ 164/2004 не може да доведе до намаляване на по-рано приложимата във вътрешния правов ред закрила за работници на срочни трудови договори до по-ниско равнище от определеното от предвидените от същото рамково споразумение разпоредби за минимална закрила. По-специално спазването на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение изисква такава правна уредба да предвиди, що се отнася до злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори, ефективни и задължителни мерки за предотвратяване на такова неправомерно използване, както и санкции, които са достатъчно ефикасни и с възпиращо действие, за да гарантират пълната ефикасност на тези мерки за предотвратяване. Следователно запитващата юрисдикция трябва да извърши проверка дали са изпълнени тези условия.

5)

При обстоятелства като тези по делата по главното производство Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че когато във вътрешния правов ред на съответната държава-членка в разглежданата област има други ефективни мерки за недопускане и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, точка 1 от това споразумение, това не изключва възможността за прилагане на правило на националното право, съдържащо абсолютна забрана само в обществения сектор за преобразуването в трудов договор с неопределена продължителност на поредица от срочни трудови договори, които, тъй като са имали за предмет да задоволят устойчиви и дълготрайни нужди на работодателя, трябва да се разглеждат като неправомерни. Запитващата юрисдикция обаче трябва да прецени доколко условията за прилагане, както и ефективното прилагане на релевантните разпоредби на вътрешното право, ги превръщат в адекватна мярка за предотвратяване и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата от използването от публичната администрация на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

За сметка на това, тъй като клауза 5, точка 1 от посоченото Рамково споразумение не е приложима за работниците, които са сключили първи или единствен срочен трудов договор, тази разпоредба не задължава държавите-членки да приемат санкции, когато такъв договор в действителност задоволява устойчиви и дълготрайни нужди на работодателя.

6)

Запитващата юрисдикция следва да предостави на релевантните разпоредби на вътрешното право, доколкото е възможно, конформно тълкуване на клауза 5, точка 1 и на клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа, както и в тази рамка да определи дали „еквивалентна правна мярка“ по смисъла на първата от тези клаузи като предвидената в член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920, трябва да се приложи за споровете по главното производство вместо определени разпоредби на вътрешното право.


(1)  ОВ C 269, 10.11.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/9


Решение на Съда (първи състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Corte d'appello di Milano — Италия) — Marco Gambazzi/DaimlerChrysler Canada Inc., CIBC Mellon Trust Company

(Дело C-394/07) (1)

(Брюкселска конвенция - Признаване и изпълнение на решенията - Основания за отказ - Нарушение на обществения ред в държавата-членка, в която се иска признаване - Отстраняване на ответника от производството пред съдилището на държавата по произход поради неизпълнение на съдебно разпореждане)

2009/C 141/13

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte d'appello di Milano

Страни в главното производство

Ищец: Marco Gambazzi

Ответник: DaimlerChrysler Canada Inc., CIBC Mellon Trust Company

Предмет

Преюдициално запитване — Corte d'appello di Milano — Тълкуване на член 26 и член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция — Решение, чието признаване противоречи на обществения ред в държавата, в която се иска признаването — Решение, което възпрепятства страна да се защитава („debarment“) поради неизпълнението на съдебно разпореждане.

Диспозитив

Член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27 септември 1968 година, изменена с Конвенцията от 9 октомври 1978 година за присъединяване на Кралство Дания, на Ирландия и на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с Конвенцията от 25 октомври 1982 година за присъединяване на Република Гърция, с Конвенцията от 26 май 1989 година за присъединяване на Кралство Испания и на Португалската република, както и с Конвенцията от 29 ноември 1996 година за присъединяване на Република Австрия, на Република Финландия и на Кралство Швеция трябва да се тълкува по следния начин:

Съдът на държавата, в която се иска признаване, може да отчете, с оглед на клаузата, свързана с обществения ред, визирана в този член, факта, че съдът на държавата по произход се е произнесъл по исканията на ищеца без да изслуша ответника, който се е явявал надлежно пред него, но е бил отстранен от производството по съображение, че не е изпълнил задължения, наложени с постановено по-рано в рамките на същото производство определение, когато след цялостна преценка на производство и с оглед на всички обстоятелства изглежда, че тази мярка по отстраняване съставлява явно и прекомерно засягане на правото на ответника да бъде изслушан.


(1)  ОВ C 283, 24.11.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/10


Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-406/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Свобода на установяване - Свободно движение на капитали - Пряко данъчно облагане - Данъци върху дивидентите от акции на дружества - Ставка на данъка върху персоналните дружества)

2009/C 141/14

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец; Комисия на Европейските общности (представител: D. Triantafyllou)

Ответник: Република Гърция (представители: P. Mylonopoulos, M. Tassopoulou и I. Pouli)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на членове 43 ЕО и 56 ЕО — Национална правна уредба, предвиждаща освобождаване от данъчно облагане на дивидентите, разпределени от националните дружества с изключение на дивидентите, разпределени от дружества със седалище в друга държава-членка

Диспозитив

1)

Като прилага към дивидентите с чуждестранен произход по-неблагоприятен данъчен режим от режима, прилаган към дивидентите с национален произход, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 43 ЕО и 56 ЕО, както и по съответните членове от Споразумението за Европейско икономическо пространство от 2 май 1992 г., по-конкретно членове 31 и 40 от него.

Като е запазила в сила разпоредбите на Кодекса за облагането на доходите (Закон 2238/94, изменен със Закон 3296/2004), по силата на който чуждестранните персонални дружества се облагат в Гърция с по-голям данък от данъка, с който се облагат националните персонални дружества, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 43 ЕО и по член 31 от Споразумението за Европейско икономическо пространство.

2)

Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 269, 10.11.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/10


Решение на Съда (втори състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Nocera Inferiore, Италия) — Lodato Gennaro & C. SpA/Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS), SCCI

(Дело C-415/07) (1)

(Държавни помощи за заетост - Насоки за помощите за заетост - Насоки за национална регионална помощ - Регламент (ЕО) № 2204/2002 - Понятие „разкриване на работно място“ - Изчисление на увеличението на броя работни места)

2009/C 141/15

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Nocera Inferiore

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lodato Gennaro & C. SpA

Ответник: Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS), SCCI

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale ordinario di Nocera Inferiore — Тълкуване на Регламент (ЕО) № 2204/2002 на Комисията от 12 декември 2002 година относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО за държавните помощи за заетост (ОВ L 337, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 155) — Проверка на спазването на необходимите условия за получаване на помощ — Проверка на увеличението на броя работни места — Начин на изчисление

Диспозитив

За да се провери дали е извършено увеличение на броя работни места, Насоките за помощите за заетост трябва да се тълкуват в смисъл, че следва да се сравнява средният брой на работещи единици за година за годината, предхождаща наемането, със средния брой на работещи единици за година за годината, следваща наемането.


(1)  ОВ C 283, 24.11.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/11


Решение на Съда (втори състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — наказателно производство срещу Frede Damgaard

(Дело C-421/07) (1)

(Лекарствени продукти за хуманна употреба - Директива 2001/83/ЕО - Понятие за реклама - Разпространяване на информация относно лекарствен продукт от трето лице, което действа по своя инициатива)

2009/C 141/16

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Vestre Landsret

Страна в главното производство

Frede Damgaard

Предмет

Преюдициално запитване — Vestre Landsret — Тълкуване на член 86 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3) — Понятие за реклама — Разпространяване на информация за лекарствен продукт от трето лице, което действа по своя инициатива и напълно независимо от продавача или производителя

Диспозитив

Член 86 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година, трябва да се тълкува в смисъл, че разпространяването от трето лице на информация относно лекарствен продукт, и по-конкретно относно неговите лечебни или превантивни свойства, може да се счита за реклама по смисъла на този член, дори когато това трето лице действа по своя инициатива, и от правна и фактическа страна напълно независимо от производителя или продавача на подобен лекарствен продукт. Националният съд следва да определи дали това разпространяване съставлява форма на информация по домовете, агитационна активност или стимулиране, предназначени да пропагандират предписването, доставката, продажбата или употребата на лекарствени продукти.


(1)  ОВ C 269, 10.11.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/11


Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. — AEPI Elliniki Etaireia pros Prostasian tis Pnevmatikis Idioktisias AE/Комисия на Европейските общности

(Дело C-425/07 P) (1)

(Обжалване - Конкуренция - Отхвърляне на оплакване от Комисията - Значителни проблеми във функционирането на общия пазар - Липса на интерес за Общността)

2009/C 141/17

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: AEPI Elliniki Etaireia pros Prostasian tis Pnevmatikis Idioktisias AE (представител: T. Asprogerakas Grivas, dikigoros)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: F. Castillo de la Torre и T. Christoforou)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 12 юли 2007 г. по дело AEPI/Комисия (T-229/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля като неоснователна жалба, насочена към отмяната на решението на Комисията от 18 април 2005 г. за отхвърляне на оплакването на жалбоподателя относно твърдяно нарушение на членове 81 и/или 82 от Договора за ЕО, извършено от организациите за колективно управление на сродни права ERATO, APOLLON и GRAMMO, които прилагали неразумни тарифи за възнаграждението за сродните права на певците, музикантите и производителите на музикални записи от радио- и телевизионните станции

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда AEPI Elliniki Etaireia pros Prostasian tis Pnevmatikis Idioktisias AE да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 269, 10.11.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/12


Решение на Съда (първи състав) от 2 април 2009 г. — Bouygues SA, Bouygues Télécom SA/Комисия на Европейските общности, Френска република, Orange France S.A., Société française du radiotéléphone — SFR

(Дело C-431/07 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Член 88, параграф 2 ЕО - Условия за откриване на официална процедура по разследване - Сериозни затруднения - Критерии, даващи основание да се приеме наличие на държавна помощ - Държавни ресурси - Принцип на недопускане на дискриминация)

2009/C 141/18

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Bouygues SA, Bouygues Télécom SA (представители: F. Sureau, D. Théophile, S. Perrotet, A. Bénabent, J. Vogel и L. Vogel, avocats)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности (представител: C Giolito), Френска република (представители: G. de Bergues, O. Christmann и A.-L. Vendrolini), Orange France S.A (представители: S. Hautbourg, S. quesson и L. Olza Moreno, avocats), Société française du radiotéléphone — SFR (представители: A. Vincent, avocat и C. Vajda QC)

Предмет

Жалба срещу Решението на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 4 юли 2007 г. по дело Bouygues SA и Bouygues Télécom/Комисия (T-475/04), с което Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, с която жалбоподателите искат отмяна на решението на Комисията от 20 юли 2004 г. (Държавна помощ NN 42/2004 — Франция) относно изменение на дължимите от Orange и SFR такси за лицензии UMTS (Universal Mobile Telecommunications System) — Държавни помощи — Условия за откриване на официална процедура по разследване на основание на член 88, параграф 2 ЕО — Критерии, даващи основание да се приеме наличие на държавна помощ — Понятия за ресурси на държавата, за конкурентно предимство и за недопускане на дискриминация

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Bouygues SA и Bouygues Télécom SA да заплатят съдебните разноски.

3)

Френската република понася направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 269, 10.11.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/12


Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Graz — Австрия) — Veli Elshani/Hauptzollamt Linz

(Дело C-459/07) (1)

(Митнически кодекс на Общността - Член 202 и член 233, първа алинея, буква г) - Възникване на митническо задължение - Неправомерно въвеждане на стоки - Задържане заедно с отнемане - Погасяване на митническо задължение - Момент, в който трябва да се извърши задържането)

2009/C 141/19

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Graz

Страни в главното производство

Ищец: Veli Elshani

Ответник: Hauptzollamt Linz

Предмет

Преюдициално запитване — Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Graz — Тълкуване на член 202 и член 233, първа алинея, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността — Погасяване на митническо задължение свързано със задържането на стоки при неправомерното им въвеждане —Задържане на стоки в държавата-членка по местоназначение — Отклонение на стоки — Момент на погасяване на задължението

Диспозитив

1)

Член 202 и член 233, първа алинея, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че за да доведе до погасяване на митническото задължение, задържането на неправомерно въведените на митническата територия на Общността стоки трябва да бъде извършено, преди тези стоки да преминат първото митническо бюро, разположено във вътрешността на тази територия.

2)

Не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.


(1)  ОВ C 297, 08.12.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/13


Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Sandra Puffer/Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz

(Дело C-460/07) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 17, параграфи 2 и 6 - Право на приспадане на данъка по получени доставки - Разходи за построяването на сграда, включена в предприятието на данъчнозадължено лице - Член 6, параграф 2 - Използване на част от сградата за лични нужди - Финансово предимство в сравнение с данъчно незадължените лица - Равно третиране - Държавна помощ на основание член 87 ЕО - Изключване на правото на приспадане)

2009/C 141/20

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sandra Puffer

Ответник: Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz

Предмет

Преюдициалното запитване — Verwaltungsgerichtshof — Тълкуването на член 87 ЕО и на член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Приспадане на размера на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки за построяването на сграда, използвана предимно като лично жилище, останалата част от която е предназначена за подлежащо на данъчно облагане отдаване под наем — Национална правна уредба, която третира използването за лични цели като освободена доставка и в редакцията, приложима към датата на влизане в сила на директивата, изключва правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък, отнасящ се до частите от сградата, използвани за лични нужди от данъчнозадълженото лице — Валидност на Директива 77/388/ЕО, и по-специално на член 17 от нея, доколкото поражда данъчно предимство при придобиването на жилищен недвижим имот в полза на данъчнозадължени лица, използващи свой недвижим имот, дори в незначителна степен, за целите на икономическа дейност, в сравнение с останалите данъчнозадължени лица, както и в сравнение с гражданите на останалите държави-членки.

Диспозитив

1)

Член 17, параграф 2, буква а) и член 6, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа не нарушават общия принцип на общностното право за равно третиране, доколкото чрез механизма на правото на цялостно и незабавно приспадане на дължимия по получени доставки данък върху добавената стойност за строителството на недвижим имот със смесена употреба и последващото разсрочено облагане с този данък на личната употреба на такъв имот тези разпоредби могат да предоставят предимство, свързано с налични парични средства, в сравнение с данъчно незадължените лица и с данъчнозадължените лица, които използват недвижимия си имот само за лични жилищни нужди.

2)

Член 87, параграф 1 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална мярка, която транспонира член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388 и която предвижда, че правото на приспадане на дължимия по получени доставки данък върху добавената стойност се отнася само до данъчнозадължени лица, които реализират облагаеми доставки, с изключение на тези, които осъществяват само освободени доставки, доколкото тази национална мярка може да предостави предимство, свързано с налични парични средства, само на данъчнозадължените лица, които осъществяват облагаеми доставки.

3)

Член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в него дерогация не се прилага за национална разпоредба, която изменя законодателство, съществуващо към датата на влизане в сила на тази директива, което почива на логика, различна от тази на по-ранното законодателство, и което създава нови процедури. В това отношение е без значение, че националният законодател изменя по-ранното национално законодателство, като се основава на точно или неправилно тълкуване на общностното право. Въпросът дали предвид приложимостта на член 17, параграф 6, втора алинея от Шеста директива 77/388 такова изменение на национална разпоредба засяга и друга национална разпоредба зависи от взаимозависимостта или самостоятелността на посочените национални разпоредби, която следва да се установи от националния съд.


(1)  ОВ C 315, 22.12.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/13


Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bergamo — Италия) — Luigi Scarpelli/NEOS Banca SpA

(Дело C-509/07) (1)

(Директива 87/102/ЕИО - Защита на потребителите - Потребителски кредит - Неизпълнение на договор за продажба)

2009/C 141/21

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Bergamo

Страни в главното производство

Ищец: Luigi Scarpelli

Ответник: NEOS Banca SpA

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale di Bergamo — Тълкуване на член 11, параграф 2 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит (ОВ L 42, стр. 48; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 252) — Потребителски кредит — Право на потребителя да предявява иск срещу кредитора в случай на неизпълнение на договора за продажба във връзка със стоките, финансирани с кредита

Диспозитив

Член 11, параграф 2 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит трябва да се тълкува в смисъл, че в ситуация като тази по главното производство наличието на договор между кредитора и доставчика, въз основа на който заем се отпуска изключително от този кредитор на клиентите на този доставчик, не е необходимо условие за правото на тези клиенти да предявяват претенции срещу посочения кредитор в случай на неизпълнение на задълженията от доставчика, за да постигнат развалянето на договора за заем и последващото възстановяване на сумите, изплатени на финансиращата организация.


(1)  ОВ C 37, 9.2.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/14


Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — производството, образувано по инициатива на A

(Дело C-523/07) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Материален обхват - Понятие за „граждански дела“ - Решение относно поемането на грижи и настаняването на деца извън семейството - Обичайно пребиваване на детето - Охранителни мерки - Компетентност)

2009/C 141/22

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Ищец: A

Предмет

Преюдициално запитване — Korkein hallinto-oikeus — Тълкуване на член 1, параграф 2, буква г), на член 8, параграф 1, на член 13, параграф 1 и на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1, Специално издание на български език глава 19, том 06, стр. 183) — Изпълнение на едно-единствено решение за незабавно поемане на грижа и настаняване на дете извън семейството му, прието в рамките на свързаните със закрилата на детето публичноправни мерки — Положение на дете с постоянно местопребиваване в държава-членка, но пребиваващо в друга държава-членка без постоянен адрес

Диспозитив

1)

Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че решение, с което се разпорежда незабавното поемане на грижа и настаняване на дете извън семейството му, попада в обхвата на понятието „граждански дела“ по смисъла на тази разпоредба, когато това решение е прието в рамките на публичноправни норми, свързани със закрилата на детето.

2)

Понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.

3)

Решение за постановяване на охранителна мярка като поемането на грижата за деца, може да се вземе от национален съд по силата на член 20 от Регламент № 2201/2003, след като са изпълнени следните условия:

разглежданата мярка да бъде спешна,

тя трябва да бъде постановена по отношение на лица, които се намират в съответната държава-членка, и

тя трябва да има временен характер.

Постановяването на посочената мярка, както и задължителният характер на последната се определят в съответствие с националното право. След постановяването на охранителната мярка националният съд не е длъжен да препраща делото на компетентния съд на друга държава-членка. Все пак, доколкото го изисква защитата на най-добрия интерес на детето, националният съд, който е постановил временни или охранителни мерки, трябва да съобщи за тях пряко или посредством посочената в член 53 от регламента централна власт на компетентния съд на друга държава-членка.

4)

В случая, в който съдът на дадена държава-членка няма никаква компетентност, той трябва служебно да се прогласи за некомпетентен, без да е длъжен да препраща делото на друг съд. Въпреки това, доколкото го изисква защитата на най-добрия интерес на детето, националният съд, който се е прогласил служебно за некомпетентен, трябва да съобщи за това пряко или посредством посочената в член 53 от Регламент № 2201/2003 централна власт на компетентния съд на друга държава-членка.


(1)  ОВ C 22, 26.01.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/15


Решение на Съда (четвърти състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Falco Privatstiftung, Thomas Rabitsch/Gisela Weller-Lindhorst

(Дело C-533/07) (1)

(Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Специална компетентност - Член 5, точка 1, буква а) и буква б), второ тире - Понятие за предоставяне на услуги - Отстъпване на права върху интелектуална собственост)

2009/C 141/23

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Falco Privatstiftung, Thomas Rabitsch

Ответник: Gisela Weller-Lindhorst

Предмет

Преюдициално запитване —Oberster Gerichtshof — Тълкуване на член 5, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Понятия за „предоставяне на услуги“ и за „място, където е трябвало да бъдат доставени услугите“ — Компетентност за разглеждане на спор относно плащането на възнаграждения за лицензия за използването на музикално произведение

Диспозитив

1.

Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че договор, с който притежателят на право върху интелектуална собственост отстъпва на своя съдоговорител правото да го използва срещу изплащането на възнаграждение, не е договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба.

2.

С цел да се определи съгласно член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 съдът, компетентен да разгледа искане за плащане на възнаграждението, дължимо съгласно договор, с който притежателят на право върху интелектуална собственост отстъпва на своя съдоговорител правото да го използва, следва да продължава да се прави позоваване на принципите, изведени от практиката на Съда, отнасяща се до член 5, точка 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, изменена с Конвенцията от 26 май 1989 година относно присъединяването на Кралство Испания и на Португалската република.


(1)  ОВ C 37, 9.2.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/15


Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny we Wrocławiu — Република Полша) — Uwe Rüffler/Dyrektor Izby Skarbowej we Wrocławiu Ośrodek Zamiejscowy w Wałbrzychu

(Дело C-544/07) (1)

(Член 18 ЕО - Законодателство в областта на данъка върху дохода - Намаляване на данъка върху дохода в зависимост от здравноосигурителните вноски, направени в държавата-членка на облагане - Отказ да се предостави намаляване в зависимост от вноските, направени в други държави-членки)

2009/C 141/24

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny we Wrocławiu

Страни в главното производство

Ищец: Uwe Rüffler

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej we Wrocławiu Ośrodek Zamiejscowy w Wałbrzychu

Предмет

Преюдициално запитване — Wojewódzki Sąd Administracyjny we Wrocławiu (Полша) — Тълкуване на член 12, алинея 1 и член 39, параграфи 1 и 2 от Договора за ЕО — Национално законодателство в областта на данъка върху доходите, което ограничава възможността за приспадане на здравноосигурителните вноски от данъка единствено до размера на платените в съответната държава-членка здравноосигурителни вноски.

Диспозитив

Член 18, параграф 1 ЕО не допуска правна уредба на държава-членка, която обвързва предоставянето на право на намаляване на размера на данъка върху дохода в зависимост от платените здравноосигурителни вноски с условието тези вноски да са били направени в тази държава-членка въз основа на разпоредбите на националното право и която води до това да се откаже предоставянето на подобно данъчно предимство в случай, че вноските, които могат да бъдат приспаднати от размера на данъка върху дохода, дължим в тази държава-членка, са били направени в рамките на задължителна здравноосигурителна схема на друга държава-членка.


(1)  ОВ C 37, 9.2.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/16


Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Copad SA/Christian Dior couture SA, Vincent Gladel, действащ в качеството на синдик на Société industrielle lingerie (SIL), Société industrielle lingerie (SIL)

(Дело C-59/08) (1)

(Директива 89/104/ЕИО - Право относно марките - Изчерпване на правата на притежателя на марката - Лицензионен договор - Продажба на стоки, носещи марката, в нарушение на разпоредба на лицензионния договор - Липса на съгласие на притежателя на марката - Продажба на търговци на стоки с намалени цени - Засягане на добрата репутация на марката)

2009/C 141/25

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Copad SA

Ответник: Christian Dior couture SA, Vincent Gladel, действащ в качеството на синдик на Société industrielle lingerie (SIL), Société industrielle lingerie (SIL)

Предмет

Преюдициално запитване — Cour de cassation (Франция) — Тълкуване на членове 5, 7 и на член 8, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) — Понятие за изчерпване на правата на притежателя на марката — Продажба от лицензополучател на стоки, носещи марката, в нарушение на разпоредба на лицензионния договор, забраняваща някои начини за пускане в продажба — Продажба на търговци на едро и на търговци на стоки с намалени цени — Засягане на добрата репутация на марката — Липса на съгласие на притежателя на марката

Диспозитив

1)

Член 8, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, съответно изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марката може да се позове на правата, предоставени от последната, срещу лицензополучател, който нарушава разпоредба на лицензионния договор, забраняваща по съображения, свързани с престижа на марката, продажбата на търговци на стоки с намалени цени на стоки като разглежданите в делото по главното производство, при положение че бъде установено, че поради обстоятелства, свързани с делото по главното производство, това нарушение засяга елегантния и престижен вид, придаващ луксозен ореол на посочените стоки.

2)

Член 7, параграф 1 от Директива 89/104, съответно изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство, трябва да се тълкува в смисъл, че пускането на пазара от лицензополучателя на стоки, носещи марката, в нарушение на разпоредба на лицензионния договор, е направено без съгласието на притежателя на марката, когато се установи, че тази разпоредба съответства на една от разпоредбите, предвидени в член 8, параграф 2 от тази директива.

3)

Когато пускането на пазара на луксозни стоки от лицензополучателя в нарушение на разпоредба на лицензионния договор трябва все пак да се счита за направено със съгласието на притежателя на марката, последният може да се позове на такава разпоредба, за да се противопостави на препродажба на стоките на основание член 7, параграф 2 от Директива 89/104, съответно изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство, само когато предвид обстоятелствата, присъщи на случая, бъде установено, че такава препродажба засяга добрата репутация на марката.


(1)  ОВ C 92, 12.4.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/16


Решение на Съда (четвърти състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Nógrád Megyei Bíróság — Република Унгария) — PARAT Automotive Cabrio Textiltetöket Gyártó Kft./Adó- és Pénzügyi Ellenörzési Hivata Hatósági Föosztály Észak-magyarországi Kihelyezett Hatósági Osztály

(Дело C-74/08) (1)

(Шеста директива ДДС - Присъединяване на нова държава-членка - Данък при субсидирана покупка на стоки за оборудване - Право на приспадане - Изключения, предвидени от национална правна уредба към момента на влизане в сила на Шеста директива - Възможност за държавите-членки да запазят в сила изключения)

2009/C 141/26

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Nógrád Megyei Bíróság

Страни в главното производство

Ищец: PARAT Automotive Cabrio Textiltetöket Gyártó Kft.

Ответник: Adó- és Pénzügyi Ellenörzési Hivata Hatósági Föosztály Észak-magyarországi Kihelyezett Hatósági Osztály

Предмет

Преюдициално запитване — Nógrád Megyei Bíróság — Тълкуване на член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Национална правна уредба,която ограничава възможността за приспадане на данък при субсидирана покупка на стоки за оборудване до несубсидираната част

Диспозитив

1)

Член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в случай на субсидирано с публични средства придобиване на стоки допуска приспадане на свързания с него данък върху добавената стойност само до размера на несубсидираната част от това придобиване.

2)

Член 17, параграф 2 от Шеста директива 77/388 предоставя на данъчнозадължените лица права, на които те могат да се позоват пред националния съд, за да се противопоставят на национална правна уредба, която е несъвместима с тази разпоредба.


(1)  ОВ C 116, 9.5.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/17


Решение на Съда (четвърти състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Thüringer Finanzgericht, Gotha — Германия) — Glückauf Brauerei GmbH/Hauptzollamt Erfurt

(Дело C-83/08) (1)

(Хармонизиране на структурата на акцизите - Директива 92/83/ЕИО - Член 4, параграф 2 - Малка пивоварна, правно и икономически независима от която и да е друга пивоварна - Критерии за правна и икономическа независимост - Възможност да се търпи непряко въздействие)

2009/C 141/27

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Thüringer Finanzgericht, Gotha

Страни в главното производство

Жалбоподател: Glückauf Brauerei GmbH

Ответник: Hauptzollamt Erfurt

Предмет

Преюдициално запитване — Thüringer Finanzgericht, Gotha (Германия) — Тълкуване на член 4, параграф 2 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, стр. 21, Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 152) — Квалифициране като „малка независима пивоварна“ за целите на прилагането на намалена акцизна ставка — Критерий за „икономическа независимост“ — Пивоварна, която поради свързаните с дяловите или акционерните участия отношения и разпределението на правата на глас може да търпи непряко въздействие от други две пивоварни

Диспозитив

Член 4, параграф 2 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че положение, за което е характерно наличието на структурни връзки по отношение на дяловите или акционерните участия и правата на глас и в резултат от което едно и също лице, упражняващо управленски функции в няколко от съответните пивоварни, независимо от действителното си поведение може да въздейства върху взетите от последните решения във връзка с търговската им дейност, изключва възможността тези пивоварни да бъдат разглеждани като икономически независими една от друга.


(1)  ОВ C 128, 24.5.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/17


Решение на Съда (пети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Hauptzollamt Bremen/J.E. Tyson Parketthandel GmbH hanse j.

(Дело C-134/08) (1)

(Регламент (ЕО) № 2193/2003 - Допълнителни мита върху вноса на някои продукти с произход от Съединените американски щати - Приложно поле ratione temporis - Член 4, параграф 2 - Продукти, изнесени след влизането в сила на посочения регламент, но за които може да се докаже, че вече са се намирали на път към Общността към датата на първото прилагане на посочените мита - Данъчно облагане)

2009/C 141/28

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Ищец: Hauptzollamt Bremen

Ответник: J.E. Tyson Parketthandel GmbH hanse j.

Предмет

Преюдициалното запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2193/2003 на Съвета от 8 декември 2003 година за установяване на допълнителни мита върху вноса на някои продукти с произход от Съединените американски щати (ОВ L 328, стр. 3) — Облагане с допълнителни мита на вноса на някои продукти, изнасяни от Съединените американски щати към Общността преди датата на влизане в сила на посочения регламент, но за които може да се докаже, че вече са се намирали на път към Общността към датата на първото прилагане на посочените мита, без възможност до се промени тяхната дестинация

Диспозитив

Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2193/2003 на Съвета от 8 декември 2003 година за установяване на допълнителни мита върху вноса на някои продукти с произход от Съединените американски щати трябва да се тълкува в смисъл, който съответства на неговия текст, а именно че продуктите, за които може да се докаже, че вече се намират на път към Европейската общност към датата на влизане в сила на този регламент и че тяхната дестинация не може да бъде променена, не се облагат с допълнителните мита.


(1)  ОВ C 171, 5.7.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/18


Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Karlsruhe — Германия — наказателно производство срещу Rafet Kqiku

(Дело C-139/08) (1)

(Визи, убежище, имиграция - Гражданин на трета държава, който има швейцарско разрешение за пребиваване - Влизане и пребиваване на територията на държава-членка с цел, различна от транзитно преминаване - Липса на виза)

2009/C 141/29

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Karlsruhe

Страна в главното наказателно производство

Rafet Kqiku

Предмет

Преюдициално запитване — Oberlandesgericht Karlsruhe — Тълкуване на членове 1 и 2 от Решение № 896/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година за създаване на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн за транзитно преминаване през тяхната територия (ОВ L 167, стp. 8, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 52) — Възможност за гражданин на бившата държавна общност Сърбия и Черна гора, който пребивава в Швейцария и има швейцарско разрешение за постоянно пребиваване тип C, да влиза на територията на Федерална република Германия с цел, различна от транзитно преминаване, и да пребивава там в продължение на два дни без да притежава виза

Диспозитив

Решение № 896/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година за създаване на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн за транзитно преминаване през тяхната територия, трябва да се тълкува в смисъл, че изброените в приложението към това решение разрешения за пребиваване, издавани от Конфедерация Швейцария и от Княжество Лихтенщайн на граждани на трети страни, които имат задължение за виза, се считат като равностойни единствено на транзитна виза. За влизане на територията на държавите-членки с цел транзитно преминаване и с оглед изпълнение на изискванията, установени в член 1, параграф 1 и член 2 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това задължение, е достатъчно посоченото в това решение лице да притежава разрешение за пребиваване, издадено от Конфедерация Швейцария или от Княжество Лихтенщайн, и споменато в приложението към същото решение.


(1)  ОВ C 183 от 19.7.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/18


Решение на Съда (първи състав) от 23 април 2009 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie van België — Белгия) — Draka NK Cables Ltd, AB Sandvik international, VO Sembodja BV, Parc Healthcare International Limited/Omnipol Ltd

(Дело C-167/08) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Член 43, параграф 1 - Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения - Понятие за страна)

2009/C 141/30

Език на производството: le néerlandais

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie van België

Страни в главното производство

Ищци: Draka NK Cables Ltd, AB Sandvik international, VO Sembodja BV, Parc Healthcare International Limited

Ответник: Omnipol Ltd

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van Cassatie van België — Тълкуване на член 43, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел I“)(ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Понятие за страна — Иск, предявен от кредитор от името и за сметка на неговия длъжник — Решение по молбата за декларация за изпълняемост.

Диспозитив

Член 43, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че кредитор на длъжник не може да обжалва решение по молба за декларация за изпълняемост, ако формално не е встъпил като страна в процеса по спора, в рамките на който друг кредитор на този длъжник е поискал тази декларация за изпълняемост.


(1)  ОВ C 183, 19.07.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/19


Решение на Съда (осми състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-321/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар - Липса на транспониране в определения срок)

2009/C 141/31

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: W. Wils и E. Adsera Ribera)

Ответник: Кралство Испания (представител: B. Plaza Cruz)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на разпоредбите, необходими за съобразяване с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

Диспозитив

1)

Като не е приело в определения срок необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2)

Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 223, 30.8.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/19


Решение на Съда (седми състав) от 2 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия

(Дело C-401/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 96/82/ЕО - Опасности от големи аварии, които включват опасни вещества - Член 11, параграф 1, буква в) - Съставяне на планове за извънредни ситуации извън предприятията относно мерките, които се вземат извън тях - Липса на транспониране в определения срок)

2009/C 141/32

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Schima и A. Sipos)

Ответник: Република Австрия (представител: E. Riedl)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 11, параграф 1, буква в) от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, изменена с Директива 2003/105/ЕО (ОВ L 10, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 8) — Несъставяне на определени планове за извънредни ситуации извън предприятията относно мерките, които се вземат извън тях.

Диспозитив

1)

Като не е гарантирала съставянето на план за извънредни ситуации за всички предприятия, за които се прилагат разпоредбите на член 9 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, изменена с Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 година, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 11, параграф 1, буква в) от посочената директива.

2)

Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 327, 20.12.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/20


Решение на Съда (осми състав) от 23 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-493/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2005/56/ЕО - Презгранични сливания на дружества с ограничена отговорност - Липса на транспониране в определения срок)

2009/C 141/33

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: I. Dimitriou и P. Dejmek)

Ответник: Република Гърция (представител: N. Dafniou)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (ОВ L 310, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 107)

Диспозитив

1)

Като не е приела в предвидения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 19, първа алинея от тази директива.

2)

Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 6, 10.1.2009 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/20


Определение на Съда (втори състав) от 24 март 2009 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van koophandel Hasselt — Белгия) — NV de Nationale Loterij/BVBA Customer Service Agency

(Дело C-525/06) (1)

(Обжалване на решение, с което се отправя преюдициално запитване - Въззивна юрисдикция, която сама разрешава спора в главното производство - Липса на основание за даване на отговор)

2009/C 141/34

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van koophandel Hasselt

Страни в главното производство

Ищец: NV de Nationale Loterij

Ответник: BVBA Customer Service Agency

Предмет

Преюдициално запитване — Rechtbank van koophandel te Hasselt — Тълкуване на член 49 ЕО — Национална лотария, която притежава на територията на държава-членка законов монопол, с който се цели да се ограничи пристрастяването към хазартните игри, но която редовно провежда рекламна дейност с оглед насърчаване на участието в лотарията — Национално законодателство, което забранява на други предприятия със стопанска цел да продават фишове за общо участие без разрешение от националната лотария

Диспозитив

Няма основание да се дава отговор на преюдициалното запитване по дело C-525/06.


(1)  ОВ C 42, 24.2.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/20


Определение на Съда от 20 януари 2009 г. — Mebrom NV/ Комисия на Европейските общности

(Дело C-374/07 P) (1)

(Обжалване - Извъндоговорна отговорност на Комисията - Сигурна и действителна вреда - Изопачаване на фактите и доказателствата - Тежест на доказване)

2009/C 141/35

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mebrom NV (представители: K. Van Maldegem и C. Mereu, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представител: X. Lewis)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 22 май 2007 г. по дело Mebrom/Комисия (T-216/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля като неоснователен иск за получаване на обезщетение за вредата, която жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на това, че Комисията не е въвела за месеците януари и февруари 2005 г. система, позволяваща му да внася в Европейския съюз метилбромид съгласно членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 година относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ L 244, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 108)

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Mebrom NV да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 247, 20.10.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/21


Определение на Съда от 20 януари 2009 г. — Jörn Sack/Комисия на Европейските общности

(Дело C-38/08 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Заплата - Неприлагане на предвиденото за началници на отдели увеличение на заплатата при повишаване спрямо правен съветник със степен A*14 - Принцип на равно третиране)

2009/C 141/36

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Jörn Sack (представител: D. Mahlo, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: B. Wägenbaur и J. Currall)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 11 декември 2007 г. по дело Sack/Комисия (T-66/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата с предмет искане за отмяна на решенията за определяне на месечната заплата на жалбоподателя за месеците от май 2004 г. до февруари 2005 г., искане за извършване на ново изчисляване на тази заплата и искане за отмяна на изричното решение за отхвърляне на административната жалба на жалбоподателя — Неприлагане на предвиденото за началници на отдели увеличение на заплатата при повишаване спрямо правен съветник от правната служба на Комисията със степен A*14, осигурил координацията на работна група — Нарушение на принципа на равно третиране

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Г-н Sack понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Комисията на Европейските общности.


(1)  ОВ С 107, 26.4.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/21


Определение на Съда (осми състав) от 5 март 2009 г. — K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels-KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Natália Cristina Lopes de Almeida Cunha, Cláudia Couto Simões, Marly Lima Jatobá

(Дело C-90/08 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Заявка за регистрация на фигуративната марка на Общността „CORPO LIVRE“ - Възражение на притежателя на по-ранните национални и международни словни марки „LIVRE“ - Късно представяне на доказателства за използване на по-ранни марки - Отхвърляне на възражението)

2009/C 141/37

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels-KG (представител: D. Spohn, Rechtsanwältin)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider), Natália Cristina Lopes de Almeida Cunha, Cláudia Couto Simões, Marly Lima Jatobá

Предмет

Жалба срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав) от 12 декември 2007 г. по дело K & L Ruppert Stiftung/СХВП — Lopes de Almeida Cunha, Couto Simões, Lima Jatobá (T-86/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля подадената от притежателя на националните и международни словни марки „LIVRE“ за стоки от клас 25 жалба за отмяна на решението на първи апелативен състав на СХВП от 7 декември 2004 г., с което се отхвърля жалбата срещу решението на отдела по споровете да остави без уважение възражението му срещу регистрацията на фигуративната марка на Общността „CORPO LIVRE“ за стоки от класове 18 и 25 — Процедура по възражение — Отхвърляне на възражението, основано на късно представяне на доказателства за използване на по-ранни марки

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда K & L Ruppert Stiftung & Co. Handels-KG да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 142, 7.6.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/22


Жалба, подадена на 3 юни 2008 г. от г-н Ammayappan Ayyanarsamy срещу определението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 1 април 2008 г. по дело T-412/07, Ammayappan Ayyanarsamy/Комисия на Европейските общности и Федерална република Германия

(Дело C-251/08 P)

2009/C 141/38

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ammayappan Ayyanarsamy (представител: H. Kotzur, адвокат)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Федерална република Германия

С определение от 17 март 2009 г. Съдът (осми състав) отхвърли жалбата и постанови, че г-н Ayyanarsamy трябва да понесе съдебните разноски, направени от него.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/22


Жалба, подадена на 27 август 2008 г. от VDH Projektentwicklung GmbH и Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH срещу Определение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 25 юни 2008 г. по дело T-185/08, VDH Projektentwicklung GmbH и Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH/Комисия на Европейските общности

(Дело C-387/08 P)

2009/C 141/39

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: VDH Projektentwicklung GmbH и Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH (представител: C. Antweiler, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

На 27 август 2008 г. VDH Projektentwicklung GmbH и Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH подават пред Съда на Европейските общности жалба срещу Определение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 25 юни 2008 г. по дело Т-185/08, VDH Projektentwicklung GmbH и Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH/Комисия на Европейските общности. Представител на жалбоподателите е адв. д-р Clemens Antweiler, Rotthege Wassermann & Partner, Postfach 20 06 69, DE-40103 Düsseldorf.

С Определение от 3 април 2009 г. Съдът на Европейските общности (седми състав) отхвърля жалбата и осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/22


Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания) на 19 март 2009 г. — Pedro Manuel Roca Álvarez/Sesa Start España ETT SA

(Дело C-104/09)

2009/C 141/40

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Galicia

Страни в главното производство

Ищец: Pedro Manuel Roca Álvarez

Ответник: Sesa Start España ETT SA

Преюдициален въпрос

Нарушава ли принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, основана на пола, признат от член 13 от Договора за ЕО и от Директива 76/207/ЕИО (1) на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд и в Директива 2002/73 (2), която я изменя, национален закон (по-конкретно член 37 4o от Устава на работниците и служителите), който признава само на майките, работещи като заети лица по трудово правоотношение, право на платен отпуск за кърмене под формата на намаляване на работното време с половин час или на отсъствие от работа за един час, делим на две части, който се ползва по искане на лицето и се заплаща от работодателя до навършване на деветмесечна възраст на детето, и напротив не признава такова право на бащите, работещи като заети лица по трудово правоотношение?


(1)  ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164

(2)  ОВ L 269, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 143


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/22


Жалба, подадена на 18 март 2009 г. от Комисията на Европейските общности срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (трети разширен състав) на 18 декември 2008 г. по съединени дела T-211/04 и Т-215/04, Government of Gibraltar и Обединено кралство/Комисия на Европейските общности

(Дело C-106/09 P)

2009/C 141/41

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal, V. Di Bucci, N. Khan)

Други страни в производството: Government of Gibraltar, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Кралство Испания

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени решението на Първоинстанционния съд (трети разширен състав) от 18 декември 2008 г., връчено на Комисията на 5 януари 2009 г., по съединени дела T-211/04 и T-215/04, Government of Gibraltar и Обединено кралство/Комисия;

да отхвърли жалбите за отмяна, подадени от Government of Gibraltar и от Обединеното кралство и

да осъди Government of Gibraltar и Обединеното кралство да заплатят съдебните разноски;

при условията на евентуалност,

да върне делата на Първоинстанционния съд за ново разглеждане и

да не се произнася по съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Комисията поддържа, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено по следните съображения:

Първоинстанционният съд неправилно преценил отношението между член 87, параграф 1 ЕО и компетентността на държавите-членки в данъчната област;

Първоинстанционният съд неправилно разтълкувал и приложил член 87, параграф 1 ЕО като наложил необосновано ограничение при преценката на мерките, за които се твърди, че представляват държавна помощ;

Първоинстанционният съд неправилно разтълкувал и приложил член 87, параграф 1 ЕО като наложил необосновано ограничение при упражняването на правомощията за контрол, с оглед да се установи дадена обща или „обичайна“ данъчна система;

Първоинстанционният съд неправилно разтълкувал и приложил член 87, параграф 1 ЕО като приел, че общата или „обичайна“ данъчна система може да е резултат от прилагането на различни техники спрямо различни данъчно задължени лица;

Първоинстанционният съд неправилно разтълкувал и приложил член 87, параграф 1 ЕО като приел, че Комисията нито е установила общия или „обичаен“ данъчен режим, нито е извършила необходимата преценка, за да докаже селективния характер на разглежданите мерки;

Първоинстанционният съд неправилно разтълкувал и приложил член 87, параграф 1 ЕО като не разгледал трите аспекта на селективността, изложени в обжалваното съдебно решение.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/23


Жалба, подадена на 20 март 2009 г. от Кралство Испания срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (трети разширен състав) на 18 декември 2008 г. по дело T-211/04, Government of Gibraltar и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Комисия на Европейските общности

(Дело C-107/09 P)

2009/C 141/42

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представители: N. Díaz Abad и J.M Rodríguez Cárcamo)

Други страни в производството: Government of Gibraltar, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Да се отмени изцяло обжалваното решение на Първоинстанционния съд и да се постанови ново решение, с което да се обяви за законосъобразно Решение 205/261/ЕО на Комисията от 30 март 2004 година относно схемата за помощи, която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие във връзка с реформата на корпоративния данък от правителството на Гибралтар (1) и

да се осъдят ответниците да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1.

Нарушение на член 299, параграф 4 ЕО според тълкуването му в практиката на Съда. На първо място, обжалваното съдебно решение нарушава правния статут на Гибралтар, следващ от практиката на Съда (Решение от 23 септември 2003 г. и Решение от 12 септември 2006 г.), тъй като не установява, че Гибралтар е отстъпен от краля на Испания на британската корона с Договора от Утрехт от 1713 г., и съдържа множество грешки при определяне на този статут. От друга страна, то нарушава и член 299, параграф 4 ЕО, като признава на Гибралтар правото да се отдели от Обединеното кралство в данъчната област, което предполага последното да престане да отговаря за външните отношения на Гибралтар в тази област и фактически превръща Гибралтар в нова държава-членка в данъчната област.

2.

Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, тъй като го тълкува по начин, който не позволява прилагането му от Общността в борбата с признатите от ОИСР данъчни райове. Според ОИСР Гибралтар е данъчен рай. Като приема, че е невъзможно сравнение между дейността на предприятията в Гибралтар и в Обединеното кралство, обжалваното съдебно решение нарушава принципите на тази организация, според които мерки с възможно общо приложение в Гибралтар могат да причинят вреди на нейните държавите-членки, една от които е Обединеното кралство. Член 87, параграф 1 ЕО трябва да се тълкува съобразно с принципите на ОИСР, поради което това сравнение е не само възможно, но и необходимо.

3.

Нарушение на насоките на ЕЦБ от 16 юли 2004 г. при прилагане на член 87, параграф 1 ЕО. Европейската система на централните банки разглежда Гибралтар, подобно на 37 други територии, като различен от Обединеното кралство извънтериториален финансов център, що се отнася до статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и валутния резерв. Анализът в обжалваното съдебно решение, който не позволява сравнение между дейността на предприятията в Гибралтар и в Обединеното кралство, противоречи на това определение, позволяващо такова сравнение и предполагащо прилагане на член 87, параграф 1 ЕО, и нарушава обвързваща норма на общностното право, каквато са насоките на ЕЦБ от 16 юли 2004 г.

4.

Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО поради неспазване на изискването помощта да е предоставена от „държава-членка или чрез ресурси на държава-членка“. Като се има предвид, че съгласно член 299, параграф 4 ЕО Гибралтар е територия, която не е част от държава-членка, твърдението в обжалваното съдебно решение, че референтната рамка за прилагане на член 87, параграф 1 ЕО съответства изключително на географските граници на територията на Гибралтар, е равнозначно на разглеждане на Гибралтар като държава-членка, тъй като в противен случай никога не би могло да се изпълни условието, че помощта трябва да е предоставена от „държава-членка или чрез ресурси на държава-членка“.

5.

Нарушение на принципа на недопускане на дискриминация поради прилагане на съдебната практика от Решение по дело Азорски острови към случай, различен от този, за който се отнася това решение. Две са разликите между случая по дело Азорски острови и случая, разгледан в обжалваното съдебно решение. От една страна, Азорските острови са територия на държава-членка, какъвто не е случаят с Гибралтар, а от друга — по делото Азорски острови е разгледано намаление на данъчната ставка на корпоративния данък, докато в случая с Гибралтар става въпрос за нова обща система на корпоративния данък.

6.

Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, като не е прието, че са изпълнени условията за държавна помощ от гледна точка на регионалната селективност. Кралство Испания конкретно счита, че в обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото, като е прието, че са изпълнени трите условия за политическа автономия, процедурна автономия и икономическа автономия, установени с решението по дело Азорски острови.

7.

Грешка при прилагане на правото, като е отказано да се прецени и приложи четвъртото условие, посочено от Кралство Испания в хода на производството пред Първоинстанционния съд. Дори да се приеме, че са изпълнени трите условия от решението по дело Азорски острови, е трябвало да се изиска и четвърто условие за хармонизиране в рамките на националната данъчна система на държавата-членка, от която изхожда мярката.

8.

Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, като не е прието, че са изпълнени условията за държавна помощ от гледна точка на материалната селективност. Дори да се приеме, че Гибралтар е автономна референтна рамка, за която са изпълнени условията от решението по дело Азорски острови, обжалваното съдебно решение нарушава член 87, параграф 1 ЕО при разглеждането на материалната селективност, тъй като при анализа си Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че с реформата на корпоративния данък, която Гибралтар възнамерява да извърши, се създава режим, при който по отношение на 28 798 от 29 000 съществуващи в Гибралтар дружества може да се приложи нулева данъчна ставка. Тези дружества се оказват особено облагодетелствани от мярката и като не приема това, обжалваното съдебно решение нарушава член 87, параграф 1 ЕО. Освен това за разлика от посоченото в решението Комисията всъщност е установила кой е общият данъчен режим.

9.

Липса на мотиви на решението, тъй като не е разгледано четвъртото условие, посочено от Кралство Испания.

10.

Нарушение на основното право за разрешаване на спора в разумен срок, тъй като производство пред Първоинстанционния съд е продължило на практика два пъти по-дълго от нормално дело, без нищо да оправдава тази продължителност, и това обстоятелство е от значение за спора.

11.

Нарушение на член 77, букви a) и б) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, тъй като след изслушване на страните производството не е било изрично спряно.


(1)  ОВ L 85, стр. 1.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/24


Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság (Република Унгария) на 23 март 2009 г. — Ker-Optika Bt./ÁNTSZ Dél-dunántúli Regionális Intézete

(Дело C-108/09)

2009/C 141/43

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Baranya Megyei Bíróság

Страни в главното производство

Ищец: Ker-Optika Bt.

Ответник: ÁNTSZ Dél-dunántúli Regionális Intézete

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли търговията с контактни лещи медицински съвет, изискващ физически преглед на пациент, поради което не попада в приложното поле на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (1)?

2)

Ако търговията с контактни лещи не представлява медицински съвет, изискващ физически преглед на пациент, следва ли член 30 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че в противоречие с него се намират разпоредбите на държава-членка, които предвиждат, че търговия с контактни лещи може да се извършва само в специализиран магазин за медицински средства?

3)

Противоречи ли на посочения в член 28 от Договора за ЕО принцип на свободно движение на стоки унгарското законодателство, което разрешава търговията с контактни лещи само в специализиран магазин за медицински средства?


(1)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/25


Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht (Германия) на 23 март 2009 г. — Deutsche Lufthansa AG/Gertraud Kumpan

(Дело C-109/09)

2009/C 141/44

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Deutsche Lufthansa AG

Ответник: Gertraud Kumpan

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 1, член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 (1) година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и/или общите принципи на общностното право да се тълкуват в смисъл, че те не допускат разпоредба от националното право, влязла в сила на 1 януари 2001 г., според която срочни трудови договори могат да бъдат сключвани без допълнителни условия с работници, само защото те са навършили 58-годишна възраст?

2)

Трябва ли клауза 5, параграф 1 от Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), въведено в действие чрез Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година (2), да се тълкува в смисъл, че тя не допуска разпоредба от националното право, която позволява без ограничение във времето и без допълнителни условия сключването на неограничен брой последователни срочни трудови договори без обективно основание, само защото към момента на започване на срочните трудови правоотношения работникът е навършил 58-годишна възраст и не е налице тясна обективна връзка с предходно безсрочно трудово правоотношение със същия работодател?

3)

При утвърдителен отговор на въпроси 1 и/или 2:

Трябва ли националните съдилища да оставят без приложение разпоредбата от националното право?


(1)  ОВ L 303, стp. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

(2)  ОВ L 175, стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/25


Преюдициално запитване, отправено от Okresní soud на Cheb (Чешка република) на 23 март 2009 г. — Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group/Michal Bilas

(Дело C-111/09)

2009/C 141/45

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Okresní soud v Chebu (Чешка република)

Страни в главното производство

Ищци: Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group

Ответник: Michal Bilas

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 26 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) (наричан по-нататък „Регламентът“) да се тълкува в смисъл, че не допуска съдът да провери международната си компетентност, в случай че ответникът участва в производството, когато става въпрос за правила за задължителна компетентност по смисъла на раздел 3 от Регламента и искът е бил предявен в нарушение на тези правила?

2)

Може ли ответникът с участието си в производството, да обоснове международната компетентност на съда, по смисъла на член 24 от Регламента, дори когато по отношение на производството се прилагат правилата за задължителна компетентност по смисъла на раздел 3 от Регламента и искът е бил предявен в нарушение на тези правила?

3)

При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли фактът, че ответникът участва в производство във връзка със застраховане пред некомпетентен съд по смисъла на Регламента, да се разглежда като споразумение за предоставяне на компетентност на съда по смисъла член 13, параграф 1 от Регламента?


(1)  ОB L 12, 16.01.2001 г.; Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/26


Преюдициално запитване, отправено от Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (Германия) на 27 март 2009 г. — Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen e.V./Bezirksregierung Arnsberg

(Дело C-115/09)

2009/C 141/46

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen

Страни в главното производство

Ищец: Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen e.V.

Ответник: Bezirksregierung Arnsberg

Участници в производството: Trianel Kohlekraftwerk Lünen GmbH & Co. KG

Преюдициални въпроси

1)

Изисква ли член 10 a от Директива 85/337/ЕИО (1), изменена съответно с Директива 2003/35/ЕО (2), неправителствените организации, които възнамеряват да сезират съд на дадена държава-членка, чието административнопроцесуално право изисква да се търси защита на нарушено право, да могат да се позовават на нарушение на всички, свързани с одобряването на проекта разпоредби, отнасящи се до защита на околната среда, и на такива, които са предназначени изключително да служат на обществения интерес и поне не са предназначени да служат и за закрила на правни блага на частноправни субекти ?

2)

Ако на първия въпрос не трябва да се даде безусловен утвърдителен отговор:

Изисква ли член 10 a от Директива 85/337/ЕИО, изменена съответно с Директива 2003/35/ЕО, неправителствените организации, които възнамеряват да сезират съд на дадена държава-членка, чието административнопроцесуалното право изисква да се търси защита на нарушено право, да могат да се позовават на нарушение на разпоредбите, които се основават пряко на общностното право и с които се транспонират общностните разпоредби относно опазване на околната среда във вътрешното право, и на такива, които са предназначени изключително да служат на обществения интерес и поне не са предназначени да служат и за закрила на правни блага на частноправни субекти ?

а)

Ако на втория въпрос по принцип трябва да се отговори утвърдително:

Трябва ли общностните разпоредби относно опазване на околната среда да отговарят на определени изисквания относно съдържанието, за да могат да бъдат оспорени?

б)

Ако на втория въпрос трябва да се отговори утвърдително:

За какви изисквания относно съдържанието (например непосредствено действие, цел на закрила, цели) става въпрос?

3)

Ако на първия и на втория въпрос трябва да се отговори утвърдително:

Предоставя ли Директивата пряко на неправителствените организации такова право да сезират съд на дадена държава-членка, което излиза извън рамките на вътрешното право?


(1)  Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда; ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40–48 (Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том, стр.174)

(2)  Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета — Декларация на Комисията; ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17–25. (Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр.8)


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/26


Жалба, подадена на 31 март 2009 г. от Kronoply GmbH, по-рано Kronoply GmbH & Co.KG, срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 14 януари 2009 г. по дело T-162/06, Kronoply GmbH & Co.KG/Комисия на Европейските общности

(Дело C-117/09 P)

2009/C 141/47

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Kronoply GmbH, по-рано Kronoply GmbH & Co.KG (представители: R. Nierer и L. Gordalla, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

1.

да се отмени решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 14 януари 2009 г. по дело T-162/06;

2.

да се отмени решението на Комисията от 21 септември 2005 година относно държавна помощ C 5/2004 (ex N 609/2003), с което помощта, която Германия възнамерява да приведе в действие в полза на жалбоподателя, се обявява за несъвместима с общия пазар;

3.

при условията на евентуалност спрямо второто искане, делото да се върне Първоинстанционния съд;

4.

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване, и по-конкретно Комисията да понесе съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящата жалба е решението на Първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя срещу решението на Комисията от 21 септември 2005 година, с което държавната помощ, която Германия възнамерява да приведе в действие в полза на Kronoply GmbH & Co. KG, се обявява за несъвместима с общия пазар. Според обжалваното решение Комисията правилно счита, че спорната помощ не изисква от получателя нито насрещна престация, нито принос за постигане на цел от общ интерес, и че следователно става дума за оперативна помощ, предназначена да покрие текущите разходи, която не може да бъде разрешена. Първоинстанционният съд приел, че спорната помощ не е необходима, тъй като е насочена само към изграждането на производствено съоръжение, което все пак е предмет на по-ранно уведомление, и тъй като инвестиционният проект е изцяло изпълнен посредством разрешената помощ след това по-ранно уведомление, дълго преди уведомлението за спорната помощ.

В подкрепа на жалбата се твърди, че обжалваното решение не е съвместимо с член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО, с Насоките за държавните регионални помощи, приети за целите на посочения член, както и с Многосекторната рамка за регионални помощи в полза на големи инвестиционни проекти от 1998 г. С това Първоинстанционният съд нарушил и принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране.

Според жалбоподателя член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО е нарушен, тъй като Първоинстанционният съд неправилно разтълкувал и преценил критерия за необходимост и за стимулиращия ефект.

Що се отнася до преценката на необходимостта от спорната помощ, Първоинстанционният съд по недопустим начин ограничил приложното поле на член 87, параграф 3 ЕО, тъй като неправилно от правна гледна точка приел, че получателят на помощ за даден инвестиционен проект може да направи само едно уведомление, както и че всяко ново уведомление трябва да се отнася до нов инвестиционен проект. Освен това при преценката Първоинстанционният съд определил момент, който от една страна изобщо не бил релевантен с оглед решението на жалбоподателя да инвестира, по отношение на който момент, от друга страна, последният не можел да има никакво влияние. Според Комисията и Първоинстанционния съд определящият момент бил денят, в който държавата-членка е уведомила Комисията за спорната помощ. Като подал заявление за предоставяне на помощ пред националните органи обаче жалбоподателят вече бил направил всичко, което е необходимо и е в обхвата на правомощията му, за да докаже необходимостта. Жалбоподателят нямал никакво влияние по отношение на момента на уведомяване на Комисията за помощта. Това схващане на Първоинстанционния съд и на Комисията логично щяло да доведе до това, да се отхвърли необходимостта от предоставяне на помощта за какъвто и да е инвестиционен проект, след като решението на Комисията относно съвместимостта или несъвместимостта с общия пазар на планираната помощ е налице едва когато инвестиционният проект е завършен или приключен.

Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят не могъл пряко да обжалва решението на Комисията относно помощта, за която първоначално е направено уведомление. Когато Комисията обяви дадена помощ за съвместима с общия пазар, чийто размер обаче не съответства на заявеното от получателя на помощта пред националните органи, той не можел обжалва пред Първоинстанционния съд решението на Комисията, което е в негова полза. Така периодът между първото решение на Комисията, с което се разрешава първоначалната помощ, и уведомлението за спорната помощ, се обяснявал с обстоятелството, че жалбоподателят е изчерпил правните способи за защита, с които смята, че разполага срещу съобщението на Комисията за отказ да измени първото си решение за разрешаване. Това, че по тази причина Федерална република Германия уведомила за спорната помощ едва след изпълнението на инвестиционния проект, се дължало единствено на инцидентния спор относно квалификацията на горепосоченото съобщение на Комисията. Ето защо доводът, че инвестиционният проект междувременно е приключен, не можел да служи като основа за преценката на необходимостта.

Що се отнася до критерия за стимулиращ ефект, Първоинстанционният съд изрично оставил открит този въпрос. Дори да се предположи, обратно на мнението на жалбоподателя, че необходимостта и стимулиращият ефект се разглеждат като две отделни предпоставки за разрешаване на помощ, в конкретния случай били изпълнени и двете предпоставки.

В точка 4.2, трета алинея от Насоките за държавните регионални помощи се предвиждало, че критерият за стимулиращ ефект е изпълнен, когато заявлението за помощ е подадено преди да започне изпълнението на проекта. В това отношение определящо можело да бъде — както е посочено по-горе — само заявлението за помощ, подадено пред националните органи. Жалбоподателят подал това заявление преди започване на изпълнението и следователно изпълнил този критерий. Първоинстанционният съд не отчел този факт, като така нарушил не само член 87 ЕО, но и Насоките за държавните регионални помощи.

Обжалваното решение нарушавало и Многосекторната рамка за регионални помощи, както и принципа на равно третиране, тъй като Първоинстанционният съд одобрил непоследователното прилагане на неправилната оценка на пазара, направена от Комисията. Докато в процедурата по уведомяване във връзка с първоначалната помощ Комисията оставила впечатлението, че ще определи фактора „състояние на конкуренцията“ за пазара на разглежданите стоки с коефициент 0,75, само около три седмици по-късно в друго решение тя направила различна преценка относно същия разглеждан пазар и приела за обоснован, съгласно Многосекторната рамка за регионални помощи, коефициент 1,0. Въпреки че Комисията действително разполагала с широка свобода на преценка при икономическата оценка на дадено фактическо положение, тази свобода все пак била ограничена от обстоятелството, че за идентични стоки съществуват идентични пазари, и по-конкретно когато пазарите на една и съща група продукти са предмет на оценка в рамките на период от три седмици.

На последно място, Първоинстанционният съд допуснал и друга грешка при прилагане на правото, като изобщо не разгледал довода на жалбоподателя, че е бил длъжен да изпълни инвестиционния проект в срок от 36 месеца, считано от подаване на заявлението. Ако жалбоподателят не бил изпълнил това задължение, той е щял да загуби цялата помощ. Той не можел да бъде упрекван за това, че го е спазил. Това довело до нарушение на член 87 ЕО, както и на принципа, според който Комисията трябва да се съобразява с разпоредбите за управление на помощите, приети и въведени в действие от нея.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/28


Преюдициално запитване, отправено от Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission (Австрия) на 1 април 2009 г. — Mag. lic. Robert Koller/Rechtsanwaltsprüfungskommission beim Oberlandesgericht Graz

(Дело C-118/09)

2009/C 141/48

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission

Страни в главното производство

Жалбоподател: Mag. lic. Robert Koller

Ответник: Rechtsanwaltsprüfungskommission beim Oberlandesgericht Graz

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли Директива 89/48/ЕИО (1) да се прилага към австрийски гражданин, който

а)

успешно е завършил университетско образование по правни науки, като с дипломата му е предоставена образователна степен „Magister der Rechtswissenschaften“,

б)

след това с акт за признаване, издаден от министерството на образованието и науката на Кралство Испания след полагането на допълнителни изпити в испански университет, в който обаче курсът на обучение е бил с продължителност по-малко от три години, е получил испанската степен „Licenciado en Derecho“, която съответства на посочената австрийска степен, и

в)

чрез вписване в Мадридската адвокатска колегия е получил право да носи професионалната титла „abogado“ и фактически е упражнявал адвокатската професия в Испания в продължение на три седмици преди подаването на искането, а спрямо датата на постановяването на първоинстанционното решение — в продължение на не повече от пет месеца?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Съвместимо ли е с Директива 89/48/ЕИО тълкуване на § 24 от Bundesgesetz über den freien Dienstleistungsverkehr und die Niederlassung von europäischen Rechtsanwälten in Österreich (Федерален закон за свободното движение на услуги и за установяването на европейски адвокати в Австрия, наричан по-нататък „EuRAG“) в смисъл, че завършването на австрийско университетско образование по право, както и получаването на испанската степен „Licenciado en Derecho“ след полагането на допълнителни изпити в испански университет при курс на обучение с продължителност по-малко от три години, не са достатъчни, за да се получи достъп до изпита за правоспособност в Австрия съгласно § 24, алинея 1 от EuRAG, без да се доказва изискваният по националното право стаж (§ 2, алинея 2 от Rechtsanwaltsordnung (Закон за адвокатурата), дори когато съответното лице е било допуснато да практикува като „abogado“ в Испания без подобно изискване за стаж и е упражнявало там тази професия в продължение на три седмици преди подаването на искането, а спрямо датата на постановяването на първоинстанционното решение — в продължение на не повече от пет месеца?

3)

Спира производството до постановяването на решение от Съда на Европейските общности.


(1)  Директива на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (ОВ L 19, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 76).


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/28


Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (France) на 1 април 2009 г. — Société fiduciaire nationale d'expertise comptable/Ministre du budget, des comptes publics et de la fonction publique

(Дело C-119/09)

2009/C 141/49

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Ищец: Société fiduciaire nationale d'expertise comptable

Ответник: Ministre du budget, des comptes publics et de la fonction publique

Преюдициален въпрос

Следва ли Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (1) да се разбира като недопускаща по отношение на регулираните професии, за които се отнася тя, каквато и да било обща забрана, независимо от формата на съответната търговска практика, или тя оставя на държавите-членки възможността да запазят общи забрани за определени търговски практики, като например за търговията по домовете?


(1)  ОВ L 376, стр. 36.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/28


Иск, предявен на 1 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-120/09)

2009/C 141/50

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. van Beek и J.-B. Laignelot)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

да се установи, че като не е осигурило транспонирането във валонското право на член 2, букви е), й) и к) и на Приложение III, точка 4, буква В) към Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (1), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива;

да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Европейската комисия изтъква две твърдения за нарушения в подкрепа на своя иск.

От една страна, тя упреква ответната страна, че не е транспонирала в правото на Валонската област понятията за „подземни складове“, „газове от депа“ и „елюат“, предвидени в разпоредбите на член 2, букви е), й) и к) от Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци. Комисията набляга върху значимостта на тези понятия, които като ключови понятия за прилагането на директивата, са възпроизведени в други разпоредби, приети въз основа и в приложение на същата.

От друга страна, ищецът разкрива обстоятелството, че валонското право не съдържа никаква разпоредба относно праговите нива, над които може да се счита, че депото за отпадъци има значително неблагоприятно въздействие върху качеството на подземните води. При все това разпоредбата на точка 4, буква В) от Приложение III към директивата, която предвижда изготвянето на подобни разпоредби, имала решаващо значение за осигуряването на ефективен контрол на качеството на подземните води и следователно за гарантиране на опазването на околната среда, което представлява основна цел на директивата.


(1)  ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/29


Иск, предявен на 1 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-121/09)

2009/C 141/51

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: W. Wils и C. Cattabriga)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

да се обяви, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 7 от Директива 90/314/ЕИО (1);

да се осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1.

Като определя тримесечен срок, считано от датата, предвидена за завършване на пътуването за подаване на молба за намеса до гаранционния фонд на потребителя на туристически пакет Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 7 от Директива 90/314.

2.

Член 7 от Директива 90/314 предвижда, че организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, представя достатъчни доказателства, за да гарантира връщането на вложените средства и репатрирането на потребителя в случай на несъстоятелност. Съгласно тълкуването, дадено от общностната съдебна практика тази разпоредба налага на държавите задължение за резултат, което предполага предоставянето на купувача на пакетни туристически пътувания правото на ефективна защита срещу опасността от несъстоятелност на организаторите и по-специално връщане на платените суми и репатриране.

3.

Член 8 допуска държавите-членки да приемат по-строги разпоредби, но само ако те предоставят по-голяма защита на потребителя.

4.

В настоящият случай, съгласно предоставената от националните власти в хода на производството за установяване на неизпълнение на задължения информация, разглежданата италианска правна уредба има за цел да гарантира възможността да бъдат възстановени на държавния бюджет изплатените на потребителите суми и следователно по-скоро да запази финансовите интереси на държавата отколкото да гарантира по-голяма защита на купувачите на пакетни туристически пътувания.

5.

Макар Комисията да разбира интереса на Италия да осигури стабилно и балансирано управление на гаранционния фонд, като улесни неговия регресен иск спрямо туристическия оператор, тя счита, че тази мярка, като налага преклузивен срок за подаване на молбата за намесата на фонда, въвежда условие, което може да лиши потребителя от правата, гарантирани от Директива 90/314.

6.

Вярно е, както поддържат италианските власти, че потребителят може да подаде собствена молба за намеса на фонда веднага след като узнае за обстоятелствата, които могат да попречат на изпълнението на договора. За да се възползва от тази възможност обаче е необходимо той да е узнал за въпросните обстоятелства. Като се изключат обаче хипотезите, в които несъстоятелността на организатора на пътуването е очевидна, тъй като е обявена с установително съдебно решение, в по-голямата част от случаите потребителят не е запознат с истинското имущественото положение на оператора. Следователно нормално е той най-напред да се обърне към него, за да получи възстановяване на платените суми, като изпрати писмо, евентуално покана и накрая съдебно разпореждане за плащане. По този начин има опасност тримесечният срок, предвиденият в член 5 от министерски указ № 349/1999 отдавна да е изтекъл към момента на подаване на молбата за намеса на гаранционния фонд, в резултат на което потребителят би бил лишен от правото да му бъдат възстановени платените суми.

7.

За да поправят неизпълнението, в което се упрекват в настоящото производство, италианските власти първо заявяват, че искат да удължат от три на дванадесет месеца срока за подаване на молбата за намеса на фонда, а после че искат да го отменят.

8.

Освен това те публикуват в Официален вестник на Италианската република съобщение, което има за цел да информира потенциално заинтересованите лица, че за да се осигури защитата на потребителите до отмяната на въпросния срок молбите за достъп до гаранционния фонд могат да се подават във всеки един момент.

9.

Комисията счита, че тези мерки, макар да представляват похвален опит да бъдат поправени последиците от спорното нарушение, не са достатъчни, за да премахнат опасността купувачите на пакетни туристически пътувания да бъдат лишени от правото си на ефективна защита в случай на несъстоятелност на организатора на пътуването.

10.

За да се гарантира напълно правната сигурност, като по този начин се позволи на частноправните субекти да се запознаят с пълният обхват на своите права и да се позовават на тях пред съдилищата, разпоредбите на дадена директива трябва да бъдат приведени в изпълнение с безспорна ефективност, специфика и яснота, а не посредством административни практики, които по естеството си могат да бъдат изменяни по усмотрение на националната администрация.

11.

Паралелното съществуване в италианския правен ред, от една страна, на разпоредба, която не е формално отменена и която предвижда тримесечен преклузивен срок за подаване на молба за намеса на фонда и от друга страна, съобщение на администрацията, което приканва да не се взема предвид този срок, създава очевидно положение на несигурност за купувачите на пакетни туристически пътувания.


(1)  Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (ОВ L 158, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр.248).


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/30


Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция), на 2 април 2009 година — „Enosi Efopliston Aktoploïas“, „ANEK“, „Minoïkes Grammes“, „N.E.Lesbou“, „Blue Star Ferries“/Ypourgos Emborikis Naftilias

(Дело C-122/09)

2009/C 141/52

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Symvoulio tis Epikrateias

Страни в главното производство

Жалбоподатели:„Enosi Efopliston Aktoploïas“, „ANEK“, „Minoïkes Grammes“, „N.E.Lesbou“, „Blue Star Ferries“

Ответник: Ypourgos Emborikis Naftilias

Преюдициални въпроси

1)

По смисъла на член 10, втора алинея ЕО и на член 249, втора алинея, ЕО: i) задължен ли е бил гръцкият законодател за срока на продължителност на временното освобождаване до 1 януари 2004 година от прилагането на Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 година, озаглавен „относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите-членки (морски каботаж)“ (ОВ L 364), освобождаване, предвидено в член 6, параграф 3 от същия регламент и отнасящо се до Гърция, да се въздържа от приемането на такива разпоредби, които биха могли сериозно да застрашат пълното и ефективно прилагане на Регламент 3577/92 в Гърция след 1януари 2004 година; ii) имат ли право частноправните субекти да се позовават на този регламент, за да оспорят валидността на разпоредби, приети от гръцкия законодател преди 1 януари 2004 година, в случай че тези национални разпоредби застрашават сериозно пълното и ефективно прилагане на регламента в Гърция от 1 януари 2004 година;

2)

При положителен отговор на първия въпрос дали пълното прилагане от 1 януари 2004 на Регламент № 3577/92 в Гърция е сериозно застрашено от приемането от гръцкия законодател преди 1 януари 2004 година на разпоредби, които имат изчерпателен и постоянен характер, не предвиждат изтичане на срока им на действие на 1 януари 2004 година и са несъвместими с разпоредбите на Регламент № 3577/92;

3)

При положителен отговор на първия и на втория въпрос допускат ли членове 1, 2 и 4 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 приемането на национални разпоредби, съгласно които собствениците на кораби могат да предоставят услуги в областта на морския каботаж само по определени линии, индивидуално определяни за всяка година от компетентния национален орган в тази област, след издаването на административно разрешение, при система за издаване на разрешения, които има следните характеристики: i) третира по еднакъв начин всички линии, обслужващи островите, ii) компетентните национални органи имат възможността да приемат молба за издаване на разрешение за пускането в експлоатация по една линия, като дискреционно и без предварително определяне на приложените критерии внася едностранни изменения на елементите от заявлението, отнасящи се до честота и периода на прекъсване на обслужването, така и на превоза на товари;

4)

В случай на положителен отговор на първия и на втория въпрос трябва ли да се счита за съставляваща ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49, ЕО, национална правна уредба, която предвижда, че собственикът на кораба, на когото администрацията е издала разрешение за обслужване на определена линия от един кораб (като е приела неговата молба като такава или след като я е изменила в определени пунктове със съгласието на собственика на кораба) по принцип е задължен да обслужва съответната линия непрекъснато през целия период на годината на обслужване и трябва, за да гарантира изпълнението на това задължение, да депозира преди началото на плавателните операции гаранционно писмо, което може да бъде инкасирано изцяло или частично в случай на неизпълнение или на непълно изпълнение на съответното задължение.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/31


Иск, предявен на 2 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Кипър

(Дело C-125/09)

2009/C 141/53

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Zavvos и A. Nijenhuis)

Ответник: Република Кипър

Искания на ищеца

да установи, че като не е гарантирала, че сервитутните права върху, над или под обществен имот, могат да бъдат гарантирани незабавно, без дискриминация и в условията на прозрачност, Република Кипър не е изпълнила задълженията си по член 11, параграф 1 от „Рамкова директива“ 2002/21/ЕО и по член 4, параграф 1 от „Директивата за разрешение“ 2002/20/ЕО;

да се осъди Република Кипър да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1)

От предоставената в службите на Комисията информация е видно, че вторият оператор на мобилна телефония не е имал възможността да инсталира ефективно своята мрежа за предоставяне на електронна съобщителна услуга в условия на конкуренция с оператора на вече инсталирана мрежа, който е ATIK (Archi Tilepikinonion Kyprou) и то поради съществуващите времеемки и несъгласувани процедури в Кипър.

2)

Комисията упреква Република Кипър в обстоятелството, че поради поведението на компетентните национални органи на Кипър (общински и/или районни), вторият оператор на мобилна телефония понастоящем не разполага с необходимото разрешение за изграждане, изисквано от националното законодателство и че следователно би могло да се направи преценка, според която съществуващата негова мрежа, длъжна да изпълни вписаното в разрешителното строго изискване за покритие, функционира в нарушение на кипърското право.

3)

Комисията счита, че това положение поражда съществени неудобства за дейностите на втория оператор на мобилна телефония. Доколкото той не е завършил изграждането на своята мрежа, той може да предлага на своите потребители пълно географско покритие единствено посредством националната роумингова услуга („roaming“), предлагана от ATIK на цени на едро. Последицата от това е, че вторият оператор понастоящем зависи от националната роумингова услуга на ATIK за около 20 % от целия си трафик. Следователно, като се има пред вид, че собствената му мрежа не позволява пълно географско покритие, вторият оператор е принуден да понесе реалната външна цена, свързана с използването на роуминговата услуга на ATIK и зависи от тази услуга.

4)

По мнение на Комисията това значително изоставане в предоставянето — на втория мобилен оператор на мобилна телефония — на сервитути върху, над или под обществени имоти с цел да бъдат изградени пилони и поставени антени, съставлява нарушение на член 11, параграф 1, от „Рамковата директива“, по силата на който компетентният орган трябва да действа въз основа на прозрачни и общественодостъпни процедури, прилагани без дискриминация и незабавно.

5)

Република Кипър твърди, че указът, който трябвало да бъде издаден веднага след приемането на законопроекта, щял да включва и други важни аспекти от кодекса, като например шестседмичното правило и по-общо, всички разпоредби на параграф 4 от кодекса. Но посоченият указ не е обнародван, така че положението продължава да бъде основно непроменено. Комисията също така счита, че понастоящем „Директивата за разрешение“ и „Рамковата директива“ не се прилагат правилно в Кипър що се отнася до предоставянето на разрешение за селищно устройство и строителство.

6)

Вследствие на това цялостното прилагане на разпоредбите на член 4, параграф 1 от „Директивата за разрешение“ и на член 11, параграф 1 от „Рамковата директива“, не може да бъде гарантирано, докато не влязат официално в сила мерките, предвидени за прилагане на кодекса, докато не бъде финализирана изискваната процедура и по-конкретно не бъде приет указът, новият приложим режим към разрешителните за строителство не би могъл да влезе в сила.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/31


Иск, предявен на 3 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-126/09)

2009/C 141/54

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: N. Yerrell)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

Да установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (1) или във всички случаи като не ги е съобщило на Комисията, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по тази директива;

да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2003/59/ЕО е изтекъл на 9 септември 2006 г. Към датата на предявяване на настоящия иск обаче ответникът не е приел необходимите мерки, за да транспонира директивата или, във всички случаи, не информирал Комисията за това.


(1)  ОВ L 226, стp. 4, Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр 86


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/32


Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgerichts Nürnberg (Германия) на 6 април 2009 г. — Coty Prestige Lancaster Group GmbH/Simex Trading AG

(Дело C-127/09)

2009/C 141/55

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Nürnberg

Страни в главното производство

Ищец: Coty Prestige Lancaster Group GmbH

Ответник: Simex Trading AG

Преюдициален въпрос

Налице ли е пускане на пазара по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 (1) и член 7 от Първа директива 89/104/ЕИО (2), когато „тестери на парфюми“ са предоставени на обвързани с договор посредници, при което не се прехвърля правото на собственост и се забранява продажбата им, така че тези посредници да могат да позволяват на потенциалните си клиенти да ползват съдържанието на стоката, за да я пробват, при положение че върху стоката се посочва, че не може да се продава, че по силата на договора производителят/притежателят на марката може във всеки момент да поиска връщане на стоката и че опаковката на стоката значително се различава от обичайно пусканите на пазара от производителя/притежателя на марката, тъй като е по-семпла?


(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 14.1.1994 г., стр. 1-36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

(2)  Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 1-7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/32


Преюдициално запитване, отправено от Areios Pagos (Гърция) на 10 април 2009 г. — Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon kai Optikoakoustikon Ergon/DIVANI AKROPOLIS Anonymi Xenodochiaki kai Touristiki Etairia

(Дело C-136/09)

2009/C 141/56

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Areios Pagos (Гърция)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon kai Optikoakoustikon Ergon

Ответник: DIVANI AKROPOLIS Anonymi Xenodochiaki kai Touristiki Etairia

Преюдициален въпрос

1)

Представлява ли само по себе си обзавеждането от хотелиера на хотелските стаи с телевизионни приемници и свързването на последните с монтираната в хотела централна антена, при положение, че не е налице каквото и да било друго действие, посредничество или намеса на хотелиера, публично разгласяване на произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО? По-конкретно, налице ли е в конкретния случай от гледна точка на посоченото по-горе решение на Съда от 7 декември 2006 година (по дело SGAE, C-306/05, Recueil, 2006 стр. I-11519) разпространение на сигнал до настанените в хотелските стаи клиенти чрез телевизионните приемници, с които те са обзаведени, дължащо се на техническата намеса на хотелиера?


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/32


Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 15 април 2009 г. — 1. M.M. Josemans и 2. Burgemeester van Maastricht

(Дело C-137/09)

2009/C 141/57

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State (Нидерландия)

Страни в главното производство

Жалбоподатели

:

1.

M.M. Josemans

2.

Burgemeester van Maastricht

Преюдициални въпроси

1)

Попада ли правна уредба като разглежданата в главното производство относно достъпа на непребиваващи лица до т.нар. „кофишопове“ („coffeeshops“) изцяло или отчасти в приложното поле на Договора за ЕО, и по-специално на свободното движение на стоки и/или услуги или на принципа на недопускане на дискриминация съгласно член 12 ЕО във връзка с член 18 ЕО?

2)

Ако следва да се прилагат разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното движение на стоки и/или услуги, забраната на достъпа на непребиваващи лица до „кофишоповете“ представлява ли подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него обществено безпокойство?

3)

Предвидената в член 12 ЕО във връзка с член 18 ЕО забрана на дискриминацията между гражданите на Съюза в зависимост от гражданството им прилага ли се спрямо правната уредба относно достъпа на непребиваващи лица до „кофишоповете“, ако и доколкото не следва да се прилагат разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното движение на стоки и услуги?

4)

При утвърдителен отговор, обосновано ли е произтичащото от тази правна уредба непряко разграничаване между пребиваващи и непребиваващи лица и представлява ли забраната на достъпа на непребиваващи лица до „кофишоповете“ подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него обществено безпокойство?


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/33


Иск, предявен на 16 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-139/09)

2009/C 141/58

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: г-жа L. de Schietere de Lophem и г-н A. Marghelis)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (1) или при всички случаи като не е уведомило Комисията за приемането им, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива,

да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2006/21/ЕО е изтекъл на 30 април 2008 г. Към датата на предявяването на настоящия иск обаче ответникът все още не е приел всички необходими мерки за транспонирането на директивата или при всички случаи не е уведомил Комисията за приемането им.


(1)  ОВ L 102, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 3.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/33


Иск, предявен на 21 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-141/09)

2009/C 141/59

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. Dejmek и J. Sénéchal)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно презграничните сливания на дружества ограничена отговорност (1), и по-специално с членове 1—4, 5—8, член 13, както и член 16 и член 9, параграф 2 от нея, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 19 от тази директива;

да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2005/56/ЕО е изтекъл на 14 декември 2007 г. Към датата на предявяване на настоящия иск обаче ответникът не е приел всички необходими мерки, за да транспонира директивата или във всеки случай не е съобщил за тях на Комисията


(1)  ОВ L 310, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр.107


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/33


Иск, предявен на 27 април 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-149/09)

2009/C 141/60

Език на производството:френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. Dejmek и J. Sénéchal)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

Да се установи, че като не е приело законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година за изменение на Директива 77/91/ЕИО на Съвета по отношение на учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал (1), или във всички случаи — като не е уведомило Комисията за посочените разпоредби, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по тази директива;

Да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2006/68/ЕО е изтекъл на 15 април 2008 г. Към датата на предявяване на настоящия иск обаче ответникът все още не е взел необходимите мерки за транспониране на директивата или във всички случаи — не е уведомил Комисията за тях.


(1)  ОВ L 264, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 150.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/34


Определение на председателя на втори състав на Съда от 12 март 2009 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel Brussel — Белгия) — Beecham Group plc, SmithKline Beecham plc, Glaxo Group Ltd, Stafford-Miller Ltd, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare NV, GlaxoSmithKline Consumer Healthcare BV/Andacon NV

(Дело C-132/07) (1)

2009/C 141/61

Език на производството: нидерландски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 117, 26.05.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/34


Определение на председателя на Съда от 13 януари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-112/08) (1)

2009/C 141/62

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 128, 24.05.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/34


Определение на председателя на Съда от 3 март 2009 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — производство, започнато от Hermann Fisher, Rolf Fisher, в присъствието на: Regierungspräsidium Freiburg

(Дело C-193/08) (1)

2009/C 141/63

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 183, 19.7.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/34


Определение на председателя на Съда от 12 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия

(Дело C-234/08) (1)

2009/C 141/64

Език на производството: английски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 183, 19.7.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/34


Определение на председателя на седми състав на Съда от 5 февруари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Малта

(Дело C-269/08) (1)

2009/C 141/65

Език на производството: малтийски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 197, 02.08.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/35


Определение на председателя на Съда от 17 декември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия

(Дело C-283/08) (1)

2009/C 141/66

Език на производството: нидерландски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 223, 30.08.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/35


Определение на председателя на шести състав на Съда от 5 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-284/08) (1)

2009/C 141/67

Език на производството: английски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 223, 30.8.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/35


Определение на председателя на Съда от 2 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република

(Дело C-294/08) (1)

2009/C 141/68

Език на производството: чешки

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 247, 27.9.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/35


Определение на председателя на Съда от 20 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-326/08) (1)

2009/C 141/69

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 223, 30.8.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/35


Определение на председателя на Съда от 20 февруари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-369/08) (1)

2009/C 141/70

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 285 от 8.11.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/35


Определение на председателя на Съда от 10 март 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-463/08) (1)

2009/C 141/71

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 327, 20.10.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/36


Определение на председателя на Съда от 24 март 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Namur — Белгия) — Atenor Group SA/Белгийска държава

(Дело C-514/08) (1)

2009/C 141/72

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 32, 7.2.2009 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/36


Определение на председателя на Съда от 24 март 2009 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Liège — Белгия) — Real Madrid Football Club, Zinedine Zidane, David Beckham, Raul Gonzalez Blanco, Ronaldo Luiz Nazario de Lima, Luis Filipe Madeira Caeiro, Futebol Club Do Porto S.A.D., Victor Baia, Ricardo Costa, Diego Ribas Da Cunha, P.S.V. N.V., Imari BV, Juventus Football Club SPA/Sporting Exchange Ltd, William Hill Credit Limited, Victor Chandler (International) Ltd, BWIN International Ltd (Betandwin), Ladbrokes Betting and Gaming Ltd, Ladbroke Belgium S.A., Internet Opportunity Entertainment Ltd, Global Entertainment Ltd

(Дело C-584/08) (1)

2009/C 141/73

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 55, 7.3.2009 г.


Първоинстанционен съд

20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/37


Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2009 г. — Itochu/Комисия

(Дело T-12/03) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на конзоли за видео игри и на касети, съвместими с игровите конзоли Nintendo - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Ограничаване на паралелния износ - Вменяване на неправомерното поведение - Глоби - Диференцирано третиране - Възпиращ ефект - Продължителност на нарушението - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество по време на административното производство)

2009/C 141/74

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Itochu Corp. (Токио, Япония) (представители: Y. Shibasaki, G. van Gerven, T. Franchoo, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално P. Hellström и O. Beynet, впоследствие F. Castillo de la Torre и O. Beynet)

Предмет

Искане за отмяна на членове 1, 3 и 5 от Решение 2003/675/ЕО на Комисията от 30 октомври 2002 година относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (COMP/35.587 PO Video Games, COMP/35.706 PO Nintendo Distribution и COMP/36.321 Omega — Nintendo) (ОВ, L 255, 2003 г., стр. 33) в частта, в която се отнасят до жалбоподателя или, при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на наложената му глоба.

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Itochu Corp. да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 55, 08.03.2003 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/37


Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2009 г. — Nintendo и Nintendo of Europe/Комисия

(Дело T-13/03) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на конзоли за видео игри и на касети Nintendo - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Ограничаване на паралелния износ - Глоби - Възпиращ ефект - Продължителност на нарушението - Отегчаващи обстоятелства - Роля на водач или на подбудител - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество по време на административното производство)

2009/C 141/75

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Nintendo Co., Ltd (Киото, Япония); и Nintendo of Europe GmbH (Grossostheim, Германия) (представители: I. Forrester, QC, J. Pheasant, M. Powell, C. Kennedy-Loest, solicitors и J. Killick, barrister)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално O. Beynet и A. Whelan, впоследствие X. Lewis и O. Beynet)

Предмет

Искане за отмяна или за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателите с член 3, първо тире от Решение 2003/675/ЕО на Комисията от 30 октомври 2002 година относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (COMP/35.587 PO Video Games, COMP/35.706 PO Nintendo Distribution и COMP/36.321 Omega — Nintendo) (ОВ, L 255, 2003 г., стр. 33).

Диспозитив

1)

Определя размера на глобата, наложена на Nintendo Co., Ltd и на Nintendo of Europe GmbH на 119,2425 милиона евро.

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 70, 22.3.2003 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/38


Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2009 г. — CD-Contact Data/Комисия

(Дело T-18/03) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на конзоли за видео игри и на касети Nintendo - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Ограничаване на паралелния износ - Доказване на съществуването на споразумение, което цели да ограничи паралелната търговия - Глоби - Диференцирано третиране - Смекчаващи обстоятелства)

2009/C 141/76

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподетел: CD-Contact Data GmbH (Burglengenfeld, Германия) (представители: J. de Pree и R. Wesseling, avocats)

Ответник: Комисия на Европейкисте общности (представители: P. Oliver, X. Lewis и O. Beynet)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2003/675/ЕО на Комисията от 30 октомври 2002 година относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (COMP/35.587 PO Video Games, COMP/35.706 PO Nintendo Distribution и COMP/36.321 Omega — Nintendo) (ОВ L 255, 2003 г, стр. 33).

Диспозитив

1)

Определя размера на глобата, наложена на CD-Contact Data GmbH, на 500 000 EUR.

2)

Отхвърля жалбата в останалата част.

3)

Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 70, 22.03.2003 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/38


Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2009 г. — Испания/Комисия

(Дело T-281/06) (1)

(„ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - Разходи, изключени от финансиране от страна на Общността - Компенсаторни помощи за производителите на банани - Нередности при извършване на контрола върху качеството - Вид на приложената финансова корекция - Пропорционалност“)

2009/C 141/77

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. Muñoz Pérez, abogado del Estado)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: F. Jimeno Fernández)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение 2006/554/ЕО на Комисията от 27 юли 2006 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ (ОВ L 218, стр. 12), доколкото то предвижда финансова корекция, приложима спрямо разходите, обявени от Кралство Испания за компенсаторни помощи за производителите на банани за финансовите 2002 и 2003 година.

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 294, 2.12.2006 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/38


Решение на Първоинстанционния съд от 29 април 2009 г. — Borco-Marken-Import Matthiesen/СХВП (α)

(Дело T-23/07) (1)

(Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка на Общността „α“ - Абсолютно основание за отказ - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

2009/C 141/78

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Borco-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG (Хамбург, Германия) (представител: M. Wolter, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: M. Kicia)

Предмет

Предмет — жалба срещу Решение от 30 ноември 2006 г. на четвърти апелативен състав на СХВП (преписка № R 808/2006 4) относно регистрацията на фигуративния знак „α“ като марка на Общността.

Диспозитив

1)

Отменя Решение от 30 ноември 2006 г. на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) (преписка № R 808/2006 4).

2)

Липсва основание Първоинстанционният съд да се произнася по второто искане на Borco-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG.

3)

Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 69, 24.3.2007 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/39


Решение на Първоинстанционния съд от 29 април 2009 г. — Bodegas Montebello/СХВП — Montebello (MONTEBELLO RHUM AGRICOLE)

(Дело T-430/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността MONTEBELLO RHUM AGRICOLE - По-ранна национална словна марка MONTEBELLO - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Липса на прилика на стоките - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

2009/C 141/79

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Bodegas Montebello, SA (Montilla, Испания) (представители: T. Andrade Boué, I. Lehmann Novo и A. Hernández Lehmann, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: P. López Fernández de Corres и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Montebello SARL (Petit-Bourg, Франция) (представител: G.-G. Lamoureux, avocat)

Предмет

Жалба срещу Решение от 7 септември 2007 г. на втори апелативен състав на СХВП (преписка R 223/2007-2) относно процедура по възражение между Bodegas Montebello, SA и Montebello SARL.

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Bodegas Montebello, SA да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 22, 26.1.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/39


Решение на Първоинстанционния съд от 5 май 2009 г. — Rotter/СХВП (Форма на фигура от наденици)

(Дело T-449/07) (1)

(Марка на Общността - Заявка за триизмерна марка на Общността - Форма на фигура от наденици - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

2009/C 141/80

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Thomas Rotter (Мюнхен, Германия) (представител: M. Müller, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу Решение от 27 септември 2007 г. на четвърти апелативен състав на СХВП (преписка R 1415/2006-4) относно регистрацията като марка на Общността на триизмерен знак, представляващ фигура от наденици.

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда г-н Thomas Rotter да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 37, 9.2.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/39


Решение на Първоинстанционния съд от 24 април 2009 г. — Sanchez Ferriz и др./Комисия

(Дело T-492/07 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Процедура по повишаване за 2005 г. - Невписване в списъка на повишените длъжностни лица - Коефициенти за еквивалентност - Членове 6 и 10 от Приложение XIII към Правилника - Интерес за изтъкване на правно основание)

2009/C 141/81

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Carlos Sanchez Ferriz (Брюксел, Белгия) и девет други длъжностни лица на Комисията на Европейските общности, чиито имена са посочени в приложение към решението (представител: F. Frabetti, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Berardis-Kayser и G. Berscheid)

Предмет

Жалба, подадена срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 17 октомври 2007 г. по дело Sanchez Ferriz и др./Комисия (F-115/06), все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това определение.

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Г-н Carlos Sanchez Ferriz и девет други длъжностни лица на Комисията, чиито имена са посочени в приложението, понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията в рамките на настоящото производство.


(1)  ОВ C 64, 8.3.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/40


Решение на Първоинстанционния съд от 6 май 2009 г. — М/ЕМЕА

(Дело T-12/08 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Инвалидност - Искане за преразглеждане на решение за отхвърляне на първо искане за свикване на комисия по инвалидност - Жалба за отмяна - Акт, който не подлежи на обжалване - Потвърждаващ акт - Нови и съществени факти - Допустимост - Извъндоговорна отговорност - Неимуществени вреди)

2009/C 141/82

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: M (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, avocats)

Друга страна в производството: Европейска агенция по лекарствата (ЕМЕА) (представители: V. Salvatore и N. Rampal Olmedo)

Предмет

Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 19 октомври 2007 г. по дело M/ЕМЕА (F-23/07, все още непубликувано в Сборника) за отмяна на това определение.

Диспозитив

1)

Отменя Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 19 октомври 2007 г. по дело M/ЕМЕА (F-23/07, все още непубликувано в Сборника).

2)

Отменя решението на Европейската агенция по лекарствата (EMEA) от 25 октомври 2006 г. в частта, с която се отхвърля искането на г-н M от 8 август 2006 г. за сезиране на комисията по инвалидност с неговия случай.

3)

Осъжда EMEA да заплати обезщетение от 3 000 EUR на жалбоподателя.

4)

Отхвърля жалбата в останалата част.

5)

Осъжда EMEA да заплати съдебните разноски по производството пред Съда на публичната служба и по настоящото производство.


(1)  ОВ C 64, 8.3.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/40


Решение на Първоинстанционния съд от 29 април 2009 г. — Enercon/СХВП (E-Ship)

(Дело T-81/08) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността E-Ship - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7,параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94)

2009/C 141/83

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Enercon GmbH (Aurich, Германия) (представители: R. Böhm и V. Henke, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: S. Schäffner)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 4 декември 2007 г. (преписка № R 319/2007-1) относно заявка за регистрация на знака E-Ship като марка на Общността.

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Enercon GmbH да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 107, 26.4.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/41


Решение на Първоинстанционния съд от 5 май 2009 г. — ars Parfum Creation & Consulting/СХВП (Форма на флакон на парфюм)

(Дело T-104/08) (1)

(Марка на Общността - Заявка за триизмерна марка на Общността - Форма на флакон на парфюм - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Задължение за мотивиране - Член 7, параграф 1, буква б), член 73 и член 74, параграф 1, от Регламент (ЕО) № 40/94)

2009/C 141/84

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ars Parfum Creation & Consulting GmbH (Кьолн, Германия) (представители: адв. A. Späth и адв. G. Hasselblatt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: R. Pethke)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 8 ноември 2007 г. (преписка R 1656/2006-1) относно регистрацията като марка на Общността на триизмерен знак във формата на флакон за парфюм

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда ars Parfum Creation & Consulting GmbH да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 107, 26.4.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/41


Определение на Първоинстанционния съд от 27 март 2009 г. — Alves dos Santos/Комисия

(Дело T-184/08) (1)

(Европейски социален фонд - Действия по обучение - Намаляване на сумата на първоначално отпуснатата финансова помощ - Жалба - Изисквания за форма - Явна недопустимост)

2009/C 141/85

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Rui Manuel Alves dos Santos (Alvaiázere, Португалия) (представител: A. Marques Fernandes, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. Guerra e Andrade и B. Kotschy)

Предмет

Отмяна на решението на Комисията от 4 март 2004 г., за което Rui Manuel Alves dos Santos е уведомен на 3 март 2008 г., относно намаляване на сумата на отпуснатата от Европейския социален фонд помощ на основание професионално обучение, предоставено от португалската администрация по досие № 890488 P1.

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Rui Manuel Alves dos Santos да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 209, 15.08.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/41


Определение на Първоинстанционния съд от 22 април 2009 г. — Bundesverband Deutscher Milchviehhalter и др./Съвет

(Дело T-217/08) (1)

(Жалба за отмяна - Регламент (ЕО) № 248/2008 - Режим на квоти за мляко - Увеличаване на националните квоти за мляко - Липса на лично засягане - Допустимост)

2009/C 141/86

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Bundesverband Deutscher Milchviehhalter eV (Бон, Германия); Romuald Schaber (Petersthal, Германия); Stefan Mann (Eberdorfergrund, Германия) и Walter Peters (Körchow, Германия) (представители: W. Renner и O. Schniewind, Rechtsanwälte)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Moore и Z. Kupčová)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателите: Комисия на Европейските общности (представители: H. Tserepa-Lacombe и M. Vollkommer)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 248/2008 на Съвета от 17 март 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 по отношение на националните квоти за мляко (ОВ L 76, стр. 6).

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Bundesverband Deutscher Milchviehhalter e.V., г-н Romuald Schaber, г-н Stefan Mannи и г-н Walter Peters понасят направените от тях съдебни разноски както и направените от Съвета съдебни разноски.

3)

Комисията понася направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 209 от 15.8.2008. г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/42


Определение на Първоинстанционния съд от 1 април 2009 г. — Perry/Комисия

(Дело T-280/08) (1)

(Иск за обезщетение - Погасителна давност - Недопустимост)

2009/C 141/87

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Claude Perry (Париж, Франция) (представител: J. Culioli, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: J.-P. Keppenne и P. van Nuffel)

Предмет

Иск за обезщетение на вредите, които ищецът твърди, че е претърпял поради обвинения за предполагаеми злоупотреби с хуманитарни помощи от Общността, извършени при изпълнението на договори между Комисията и дружества на ищеца.

Диспозитив

1)

Отхвърля иска като недопустим.

2)

Осъжда г-н Claude Perry да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 260, 11.10.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/42


Определение на Първоинстанционния съд от 31 март 2009 г. — Испания/Комисия

(Дело T-359/08) (1)

(Жалба за отмяна - Оттегляне на обжалвания акт - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2009/C 141/88

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: J. Rodríguez Cárcamo)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: A. Steiblytė и S. Pardo Quintillán)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C (2008) 3243 на Комисията от 25 юни 2008 г. за намаляване на помощта, отпусната от Кохезионния фонд за групата проекти 2001.ES.16.C.P.E.045 [третиране на отпадъците в Галисия — 2001 (група II)] с Решение C (2001) 4193 на Комисията от 20 декември 2001 г.

Диспозитив

1)

Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.

2)

Комисията понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Кралство Испания.


(1)  ОВ C 272, 25.10.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/42


Определение на Първоинстанционния съд от 31 март 2009 г. — Испания/Комисия

(Дело T-360/08) (1)

(Жалба за отмяна - Оттегляне на обжалвания акт - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2009/C 141/89

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: J. Rodríguez Cárcamo)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: A. Steiblytė и S. Pardo Quintillán)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C (2008) 3247 на Комисията от 25 юни 2008 година за намаляване на помощта, отпусната от Кохезионния фонд за групата проекти 2001.ES.16.C.P.E.036 (саниране на хидрографския басейн на северна Галисия-2001) с решение C (2001) 4084 на Комисията от 20 декември 2001 година.

Диспозитив

1)

Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.

2)

Комисията на Европейските общности понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Кралство Испания.


(1)  ОВ C 272, 25.10.2008 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/42


Определение на Първоинстанционния съд от 2 април 2009 г. — Cachuera/СХВП — Gelkaps (Ayanda)

(Дело T-43/09) (1)

(Жалба в първоинстанционно производство - Изисквания за форма - Недопустимост)

2009/C 141/90

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: La Cachuera, SA (Misiones, Аржентина) (представител: E. Armijo Chávarri, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Gelkaps GmbH (Pritzwalk, Германия)

Предмет

Жалба срещу Решение от 19 ноември 2008 г. на втори апелативен състав на СХВП (преписка № RE 87/2008-2) относно производство по възражение между La Cachuera, SA и Gelkaps GmbH.

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

La Cachuera, SA понася направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 69, 21.3.2009 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/43


Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 24 април 2009 г. — Nycomed Danmark/ЕМЕА

(Дело T-52/09 R)

(Обезпечително производство - Разрешение за пускане на лекарствен продукт на пазара - Контрастно вещество за ултразвукова ехокардиография с диагностична цел (перфлубутан) - Отказ от страна на EMEA за освобождаване от задължението за представяне на план за педиатрично изследване - Молба за спиране на изпълнението и за постановяване на временни мерки - Липса на неотложност)

2009/C 141/91

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nycomed Danmark ApS (Roskilde, Дания) (представители: C. Schoonderbeek и H. Speyart van Woerden, avocats)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата (ЕМЕА) (представители: V. Salvatore и N. Rampal Olmedo)

Предмет

Искане, от една страна, за спиране на изпълнението на Решение на ЕМЕА от 28 ноември 2008 г., с което се отхвърля молбата за освобождаване във връзка с продукта перфлубутан и, от друга страна, за приемане на временни мерки.

Диспозитив

1)

Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)

Не се произнася по съдебните разноски.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/43


Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 3 април 2009 г. — UCAPT/Комисия

(Дело T-96/09 R)

(Обезпечително производство - Молба за спиране на изпълнението - Неспазване на изискванията за форма - Недопустимост)

2009/C 141/92

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Union des Coopératives agricoles des producteurs de tabac de France (UCAPT) (Париж, Франция) (представители: B. Peignot и D. Garreau, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: M. Moore и P. Mahnič Bruni)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, стр. 16).

Диспозитив

1)

Отхвърля искането за допускане на обезпечение.

2)

Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/43


Жалба, подадена на 24 март 2009 г. — Viasat Broadcasting UK/Комисия

(Дело T-114/09)

2009/C 141/93

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Viasat Broadcasting UK Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Kalsmose-Hjelmborg и M. Honoré, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на Европейската комисия от 4 август 2008 година по преписка № N 287/2008; и

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение на Комисията от 4 август 2008 г. по преписка N 287/2008 (1), с което Комисията одобрява на основание член 87, параграф 3, буква в) ЕО помощ за оздравяване, отпусната от датската държава на TV 2 Danmark A/S („TV 2“).

Жалбоподателят твърди, че представената помощ не е в съответствие с член 87, параграф 3, буква в), тъй като нарушава принципа на пропорционалност, установен с тази разпоредба, според който такива помощи не трябва да „засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“. По-специално, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, когато е установила, че TV 2 представлява „предприятие в затруднение“ по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2). На второ място, жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, когато е преценила, че помощта за оздравяване е ограничена до необходимото, за да се запази дейността на TV 2, и че тя е поддържана в размери, които не биха позволили на TV 2 да инвестира в нови дейности или да предприеме агресивно поведение на търговските пазари. На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е взела предвид държавните помощи, получени от TV 2 в миналото.


(1)  Резюме на оспорваното решение е публикувано в Официален Вестник на Европейския Съюз (ОВ C 9, 2009 г., стр. 2) и неповерителна редакция на решението може да бъде намерена на http://ec.europa.eu/community_law/state_aids/

(2)  Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187)


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/44


Жалба, подадена на 20 март 2009 г. — La Sonrisa de Carmen и Bloom Clothes/СХВП — Heldmann (BLOOMCLOTHES)

(Дело T-118/09)

2009/C 141/94

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподатели: La Sonrisa de Carmen SL (Vigo, Испания), Bloom Clothes SL (Мадрид, Испания) (представител: S. Míguez Pereira, abogada)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Harald Heldmann (Хамбург, Германия)

Искания на жалбоподателите

да се отмени решението на втори апелативен състав от 8 януари 2009 г. по преписка № R 695/2008-2 и да се разпореди регистрацията на смесената марка BLOOMCLOTHES като марка на Общността по класове 25 и 35.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: смесена марка, състояща се от думата „BLOOMCLOTHES“ с фигуративния елемент на гъба (Заявление № 5 077 128) за стоки и услуги от класове 18, 25 и 35

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Harald Heldmann

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка „BLOOM“ (германска марка № 30 439 990) за стоки по клас 25.

Решение на отдела по споровете: частично отхвърляне на възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата.

Изложени правни основания: Неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността (ОВ 1994 г., L 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) [заместен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, ОВ L 78, стр. 1].


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/44


Жалба, подадена на 23 март 2009 г. — Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет

(Дело T-122/09)

2009/C 141/95

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Zhejiang Xinshiji Foods Co. Ltd, Hubei Xinshiji Foods Co. Ltd (представители: F. Carlin, Barrister, A. MacGregor, Solicitor, N. Niejahr и Q. Azau, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

да се отмени регламентът, доколкото налага антидъмпингово мито върху произведени и изнасяни от жалбоподателите стоки,

да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати направените от него съдебни разноски и разноските, направени от жалбоподателите във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си по реда на член 230 ЕО жалбоподателите искат отмяна на Регламент (ЕО) № 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република (1) (наричан по-нататък „окончателния регламент“), доколкото се отнася до жалбоподателите.

Жалбоподателите твърдят, че окончателният регламент трябва да бъде отменен, доколкото се отнася до тях, тъй като с него е нарушено правото им на защита, не е изпълнено задължението за мотивиране и е нарушен принципът на добра администрация.

Жалбоподателите твърдят, че правото им на защита е нарушено:

(i)

тъй като не са разгласени своевременно основни факти, както се изисква в член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета (2), и не са предоставени достатъчно разяснения във връзка с противоречивите данни за обема на продажбите на производството на Общността, като в резултат от това жалбоподателите не са могли ефективно да изразят становището си или да защитят интересите си по подходящ начин.

(ii)

в контекста на определяне на вредите, тъй като Комисията:

а)

не отговаря своевременно на въпросите на жалбоподателите във връзка с противоречията в данните относно обема на продажбите на производството на Общността, за да могат жалбоподателите да изразят становище преди Съветът да приеме окончателния регламент;

б)

не предоставя на жалбоподателите поисканите разяснения във връзка с отказа надлежно да се отчете значението на цените на суровините;

в)

не пояснява по какъв начин е изчислила 2 %-то увеличение на разходите за внос и на маржа на вносителя, и

(iii)

тъй като поради явна грешка в преценката не е взела предвид при определяне на вредите съществените противоречия в данните относно продажбите на производството на Общността.

Жалбоподателите твърдят, че с окончателния регламент се нарушава и член 253 ЕО, като не са изложени мотивите за приемането му, що се отнася до съществено фактическо обстоятелство, по-конкретно 2 %-то увеличение на разходите за внос и на маржа на вносителя, което е релевантно за направените в окончателния регламент изводи, довели до налагането на приложимото за жалбоподателите окончателно антидъмпингово мито.

На последно място жалбоподателите поддържат, че с оглед на изявленията, които са направени от тях в хода на производството и които указват, че в редица случаи Комисията не е посочила надлежно фактите, въз основа на които е предложила да се приемат окончателни антидъмпингови мерки, както и не е спазила надлежно правото на защита на жалбоподателите, Съветът е нарушил принципа на добра администрация, като е приел окончателния регламент в съответствие с предложението на Комисията.


(1)  ОВ L 350, 2008 г., стр. 35.

(2)  Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/45


Жалба, подадена на 28 март 2009 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-123/09)

2009/C 141/96

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: E. Vahida и I-G. Metaxas-Maragkidis, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се обяви съгласно членове 230 и 231 ЕО, че решението на Европейската комисия от 12 ноември 2008 година по преписка за държавна помощ C26/2008 (заем в размер на 300 милиона евро в полза на Alitalia S.p.A.) е частично недействително, доколкото с него не се разпорежда възстановяване на помощта от правоприемниците на Alitalia, а се предоставя допълнително време на Италия, за да приложи решението,

да се обяви съгласно членове 230 и 231 ЕО, че решението от 12 ноември 2008 година по преписка за държавна помощ N510/2008 (продажба на активи на Alitalia S.p.A) е изцяло недействително,

да се осъди Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателя, и

да се предприемат по-нататъшни мерки, които Първоинстанционният съд счете за подходящи.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на две решения на Комисията от 12 ноември 2008 г. съответно по преписка за държавна помощ C 26/2008 (ex NN 31/08) относно заем в размер на 300 милиона евро, който е предоставен на Alitalia S.p.A. и за който е направено уведомление под номер C(2008) 6743 (1) и по преписка за държавна помощ N510/2008 No — C(2008) 6745 окончателен относно процедурата по продажба на активите на Alitalia, доколкото Комисията счита, че посочената процедура не води до предоставяне на държавна помощ, при условие че италианските власти изпълнят определени задължения.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва следните правни основания.

Относно първото обжалвано решение жалбоподателят твърди, че то е частично недействително, тъй като с него не се разпорежда възстановяване на помощта от правоприемниците на Alitalia, а се предоставя допълнително време на Италия, за да събере вземането по заема.

По отношение на второто обжалвано решение жалбоподателят поддържа, че като не е започнала официална процедура по разследване въпреки наличието на сериозни трудности, Комисията е приела непълно и опорочено решение, и е нарушила процесуалните права на жалбоподателя съгласно член 88, параграф 2 ЕО. При това жалбоподателят твърди, че Комисията няма компетентност, след обикновена предварителна проверка, да приеме условно решение, че не е налице помощ. Освен това жалбоподателят поддържа, че Комисията не е разгледала всички относими характеристики на мерките и техния контекст. По-специално, според жалбоподателя, Комисията не е проверила дали италианската процедура за извънредно управление води, сама по себе си, до предоставяне на помощ и дали италианското правителство е изменило законодателството в полза на плана на Compagnia Aerea Italiana.

Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е взела предвид възможните алтернативи на продажбата на активите на Alitalia, като ликвидация по съдебен ред или прехвърляне на акции. Жалбоподателят поддържа също, че при продажбата на активите на Alitalia Комисията не е приложила принципа на инвеститора при пазарна икономика, по-специално като не е преценила последиците върху цените на изричното условие да не се прекъсва обслужването и на подразбиращото се условие приемникът на дейността на Alitalia по превоз на пътници да произхожда от Италия, като не е установила, че процедурата по продажба на активите на Alitalia е била явно неподходяща, като не е разгледала действителната цена, предложена от CAI, и като не е предвидила критерии за определяне на пазарната цена на активите на Alitalia.

Жалбоподателят също така поддържа, че Комисията е допуснала грешка при определяне на страната, която трябва да възстанови сумата по заема, а именно CAI предвид приемствеността между Alitalia и Compagnia Aerea Italiana. Накрая жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила задължението си да изложи мотиви.


(1)  ОВ 2009 г., L 52, стр. 3


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/46


Жалба, подадена на 31 март 2009 г. — Meridiana и Eurofly/Комисия

(Дело T-128/09)

2009/C 141/97

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Meridiana SpA (Олбия, Италия) и Eurofly SpA (Милано, Италия) (представители: N. Green, QC, K. Bacon, Barrister, C. Osti и A. Prastaro, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

Да се отмени Решение на Комисията C(2008) 6745 окончателен от 12 ноември 2008 г.,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат отмяната на Решение на Комисията C(2008) 6745 окончателен от 12 ноември 2008 г., с което се обявява, че процедурата по продажба на активите на авиокомпания Alitalia, нотифицирана от италианските власти, не представлява предоставяне на държавна помощ в полза на купувача (№ 510/2008) (1). Жалбоподателите са конкуренти на пазара на въздушен транспорт и са подали оплаквания до Комисията относно мерките, нотифицирани от италианските власти.

В подкрепа на исканията си жалбоподателите посочват следните правни основания.

На първо място, те твърдят, че оспорваното решение е опорочено от грешки в прилагането на правото, явни фактически грешки и липса на достатъчна мотивация, тъй като Комисията е направила заключение, че активите на Alitalia ще бъдат продадени на пазарни цени. В частност, жалбоподателите посочват, че изложените от Комисията характеристики на процедурата не показват наличието на независима експертна оценка на активите на Alitalia, извършена преди преговорите за продажба на тези активи. Според жалбоподателите Комисията също е допуснала грешка в прилагането на правото като не е придала достатъчна тежест на отсъствието на открита и прозрачна процедура за продажбата на активите на Alitalia.

На второ място жалбоподателите поддържат, че заключението на Комисията, че споразуменията за прехвърляне на активите не са предназначени да заобиколят задължението за възстановяване на държавна помощ, се основава на грешки в прилагането на правото, фактически грешки и липса на достатъчна мотивация.

На трето място, жалбоподателите посочват, че Комисията е допуснала грешка в прилагането на правото и е нарушила задължението си за мотивиране, като не е разгледала дали въведеното в Италия през 2008 г. законодателство относно специалната процедура по несъстоятелност само по себе си представлява държавна помощ за Alitalia и за купувача, както е посочено в оплакването на жалбоподателите, тъй като според тях то цели да даде възможност за прехвърляне на активите на Alitalia.

На четвърто място, според жалбоподателите Комисията е допуснала грешка в прилагането на правото и е нарушила задължението си за мотивиране като не е разгледала дали някои елементи от оплакването на жалбоподателите доказват наличието на държавна помощ, а именно разделянето на активите на Alitalia при обстоятелства, при които никой нормален частен инвеститор не би го направил, нарушаването на принципа за недопускане на дискриминация, включването на активите на друга компания в продажбата и придобиването на друга компания от купувача на активите на Alitalia.

На последно място, жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка в прилагането на правото, като не е започнала официалната процедура по разследване по член 88, параграф 2 ЕО, а вместо това взела решение по случая след предварително разглеждане.


(1)  ОВ С 46, 2009 г., стр. 6.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/47


Жалба, подадена на 2 април 2009 г. — Bongrain/СХВП — Apetito (APETITO)

(Дело T-129/09)

2009/C 141/98

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Bongrain SA (Viroflay, Франция) (представител: адв. C. Hertz-Eichenrode)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Apetito AG (Rheine, Германия)

Искания на жалбоподателя

Да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 2 февруари 2009 г. по жалба R720/2008-4; и

да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „APETITO“ за стоки и услуги от клас 29 — заявка № 3 470 598

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване: Словна марка „apetito“ за стоки от класове 5, 11, 21 29, 30, 37, 39, 41 и 42, регистрирана като марка на Общността

Решение на отдела по споровете: Уважава възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 40/94 (1) (нов член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 207/2009 на Съвета) на Съвета с това, че апелативният състав неправилно е преценил, че съществува прилика между стоките и следователно вероятност от объркване между съответните марки.


(1)  Заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, ОВ L 78, стр.1


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/47


Жалба, подадена на 27 март 2009 г. — I Marchi Italiani и B Antonio Basile 1952/СХВП — Osra (B Antonio Basile 1952)

(Дело T-133/09)

2009/C 141/99

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподатели: I Marchi Italiani Srl (Неапол, Италия), B Antonio Basile 1952 (Giugliano, Италия) (представител: G. Militerni, avvocato)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Osra SA (Rovereta, Италия)

Искания на жалбоподателите

да се отмени Решение на втори апелативен състав от 9 януари 2009 г., по преписка R 502/2008, между Marchi Italiani Srl и Osra S.A, нотифицирано на страните — жалбоподатели в настоящото производство, на 30.01.2009 г., с което се потвърждава решението на отдела по заличаването, като се уважава отмяната и се обявява недействителността на марка „B Antonio Basile 1952“, в резултат на подадената от Osra S.A жалба.

да се обяви за валидна и произвеждаща действие регистрацията на марка „B Antonio Basile 1952“ от датата на подаване на заявлението и/или на регистрацията на посочената марка

да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски, разходи и хонорари.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка, съдържаща изразът „B Antonio Basile 1952“ [марка на Общността № 5 274 121 (отделно обособена регистрация, произтичаща от разделянето на регистрация № 1 462 555, в резултат на частичното прехвърляне на марката)], за стоки от класове 14, 18 и 25.

Притежател на марката на Общността: жалбоподателите

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Osra S.A

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: фигуративна марка „BASILE“ (италианска регистрация № 738 901, международна регистрация № R 413 396 B) за стоки от клас 25.

Решение на отдела по заличаването: уважава искането за отмяна и обявява марката на Общността за недействителна в нейната цялост.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Неправилно прилагане на член 52, параграф 1, буква а) и член 53, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) [понастоящем член 53, параграф 1, буква a) и член 54, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, ОВ L 78, стр. 1], както и липса на вероятност от объркване.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/48


Жалба, подадена на 30 март 2009 г. — B Antonio Basile 1952 и I Marchi Italiani/СХВП — Osra (B Antonio Basile 1952)

(Дело T-134/09)

2009/C 141/100

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: B Antonio Basile 1952 (Giugliano, Италия), I Marchi Italiani Srl (Неапол, Италия) (представител: G. Militerni, avvocato)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Osra SA (Rovereta, Италия)

Искания на жалбоподателите

Да се отмени решението на втори апелативен състав от 9 януари 2009 г. по преписка R 1436/2007-2 между Antonio Basile, действащ като едноличен търговец с фирма B Antonio Basile 1952, и Osro S.A., връчено на жалбоподателите в настоящото производство на 30 януари 2009 г., с което се потвърждава решението на отдела по заличаването, като се приема лишаването от права на притежателя и обявяването на недействителността на марката „B Antonio Basile 1952“ в резултат от жалбата, подадена от Osro S.A.

да се установи валидността и действието на регистрацията на марката „B Antonio Basile 1952“ от датата на внасяне на заявката и/или регистрация на същата.

да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски съобразно закона.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Фигуративна марка, съдържаща израза „B. Antonio Basile 1952“ (заявка за марка на Общността № 1 462 555) за стоки от класове 14, 18 и 25.

Притежател на марката на Общността: Жалбоподателите.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Osra S.p.A.

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: Словна марка „BASILE“ (италианска марка № 287 030 и международна марка № R 413 396 B) за стоки от клас 25.

Решение на отдела по заличаването: Установява частична недействителност на въпросната марка, що се отнася до стоките от клас 25.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Посочените в рамките на настоящото дело правни основания съвпадат с изтъкнатите по дело Т-133/09.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/48


Жалба, подадена на 7 април 2009 г. — Nexans France и Nexans/Комисия

(Дело T-135/09)

2009/C 141/101

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Nexans France SAS и Nexans SA (Париж, Франция) (представители: M. Powell, solicitor и J.-P. Tran Thiet, lawyer)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на Комисията от 9 януари 2009 г. — преписка COMP/39610 — Surge;

да се обяви за незаконосъобразно решението на Комисията за изземване на четири DVD-ROM и на едно копие от целия харддиск на преносимия компютър на служител на Nexans France с цел по-късната им проверка в помещенията ѝ в Брюксел;

да се отмени решението на Комисията за разпитване на служителя на Nexans France на 30 януари 2009 г.;

да се разпореди на Комисията да върне на Nexans France всички документи или доказателства, които е могла да е получи съгласно отменените решения, включително и без ограничение: a) документите, които не попадат в самия продуктов обхват на разследването; б) документите по проектите за електрически кабели, намиращи се извън Европейското икономическо пространство; в) неправомерно иззетите документи от харддиска и от DVD-ROM; и г) заявленията, направени в хода на или въз основа на разпитването на служителя на Nexans France;

да се разпореди на Комисията да не използва документите или доказателствата, които е могла да получи съгласно отменените решения, за целите на разследването на нарушение на общностните правила в областта на конкуренцията;

да се разпореди на Комисията да не изпраща тези документи или доказателства (или основаните на тях материали или информация) на органите по конкуренция към други юрисдикции;

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството;

да се разпоредят всякакви други или допълнителни мерки, които са необходими от правна страна.

Правни основания и основни доводи

По настоящото дело жалбоподателите искат отмяната на Решение C (2009) 92/1 на Комисията от 9 януари 2009 година, с което на Nexans SA, както и на всички пряко или непряко контролирани от него предприятия, включително на Nexans France, се разпорежда да се подчинят на проверка в съответствие с член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета (1) (преписка COMP/39610-Surge), както и начина, по който е извършена тази проверка.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение се нарушават техни основни права, включително правото на защита, правото на справедлив съдебен процес, правото да се откаже даването на показания, насочени срещу даващото ги лице, презумпцията за невиновност и правото на зачитане на личния живот. Освен това те поддържат, че при изпълнението на обжалваното решение Комисията е излязла извън обхвата на разследването.


(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167)


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/49


Иск, предявен на 7 април 2009 г. — Комисия/Galor

(Дело T-136/09)

2009/C 141/102

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A.-M. Rouchaud-Joët, F. Mirza, подпомагани от B. Katan и M. van der Woude, lawyers)

Ответник: Benjamin Galor (Jupiter, Съединени американски щати)

Искания на ищеца

да се осъди Galor да заплати на Общността сумата от 205 611 EUR, увеличена със законната лихва съгласно член 6.119 от Нидерландския граждански кодекс (НГК), считано от 1 март 2003 г. до получаването на цялата сума от Общността,

да се осъди Galor да заплати на Общността законната лихва съгласно член 6.119 НГК върху сумата от 9 231,25 EUR, считано от 2 септември 2003 г. (или, при условията на евентуалност, от 10 март 2007 г.) до получаването на цялата сума от Общността,

да се осъди Galor да заплати съдебните разноски по настоящото производство, които в момента се очаква да възлязат на 17 900 EUR, увеличени със законната лихва съгласно член 6.119 НГК до получаването на цялата сума от Общността.

Правни основания и основни доводи

На 23 декември 1997 г. Европейската общност, представлявана от Комисията, сключва договор IN/004/97 с проф. Benjamin Galor и три дружества за изпълнението на проект „Self-Upgrading of Old-Design Gas Turbines in Land & Marine Industries by Energy-Saving Clean Jet-Engine Technologies“ [Автоматично модернизиране на използваните в отраслите на морската и сухоземна промишленост конструктивно остарели газови турбини чрез енергоспестяващи чисти реактивни технологии] в рамките на дейността на Общността в областта на неядрената енергетика (1). Съгласно клаузите на договора Комисията заплаща авансово на изпълнителите своя принос по проекта. Плащането е получено от ръководителя на проекта, проф. Benjamin Galor.

Поради затруднения на изпълнителите да намерят съизпълнител по проекта и поради липсата на напредък в изпълнението му Комисията решава да прекрати договора. В писмо до изпълнителите тя уточнява, че приносът на Общността може да бъде изплатен (или задържан от изпълнителите) единствено доколкото е свързан с проекта и е обоснован въз основа на заключителния технически и финансов доклад.

Заключителният доклад, представен от изпълнителите, не е одобрен от Комисията и тя започва процедурата за възстановяване на авансовото плащане.

В исковата молба Комисията твърди, че ответникът не е възстановил получената от него сума, а вместо това е поискал от Комисията да му изплати предвидения в договора принос след приспадане на авансовото плащане. Освен това ответникът сезира холандски съд с искане за изплащане на тази сума. Комисията оспорва компетентността на холандския съд на основание предвидената в договора клауза за подсъдност, посочваща Първоинстанционния съд като компетентен да разглежда спорове между страните по договора.

С предявения иск Комисията претендира връщане на направеното авансово плащане. Тя твърди, че е имала право да прекрати договора съгласно предвидените в него клаузи поради нарушение на договорните задължения на ответника, тъй като включително започването на проекта е съществено забавено, не се забелязва напредък в изпълнението му, ответникът не е успял да се снабди с необходимите технически средства за извършване на проучванията, за които е отпуснато финансирането, и техническите и финансови доклади не отговарят на договорните изисквания.

Затова Комисията твърди, че има право да изисква възстановяване на авансовото плащане.


(1)  Решение 94/806/ЕО на Съвета от 23 ноември 1994 година за приемане на специфична програма за изследвания и развитие на технологиите, в това число и за демонстрации, в областта на неядрената енергетика (1994 — 1998 г.) (ОВ L 334, 22.12.1994 г., стр. 87).


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/49


Жалба, подадена на 8 април 2009 г. — Франция/Комисия

(Дело T-139/09)

2009/C 141/103

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues и A.-L. During)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на Комисията C(2009) 2003 окончателен от 28 януари 2009 г. относно приложени от Франция планове за стопанската година в сектора на плодовете и зеленчуците, тъй като решението се отнася до частта от действията, осъществени в рамките на плановете за стопанската година, финансирани от професионалистите;

при условията на евентуалност, ако Първоинстанционният съд счете, че това искане за частична отмяна е недопустимо, да отмени изцяло Решение C(2009) 2003 окончателен;

да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска частична отмяна на Решение C(2009) 203 окончателен (1) на Комисията от 28 януари 2009 г., с което последната е обявила за несъвместими с общия пазар държавните помощи, предоставени от Френската република на производителите на плодове и зеленчуци в рамките на „плановете за стопанска година“, чиято цел е да улеснят пускането на пазара на селскостопанските продукти, получени във Франция.

Жалбоподателят иска отмяната на обжалваното решение, доколкото Комисията е приела, че мерките, приети в полза на производителите на плодове и зеленчуци, представляват държавни помощи, когато тези мерки са частично финансирани от доброволни вноски на професионалисти и според жалбоподателя не представляват държавни ресурси или ресурси, които ресурси, могат да се вменят на държавата.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания, изведени от:

нарушение на задължението за мотивиране, доколкото Комисията не е обосновала обстоятелството, че е квалифицирала като държавна помощ и мерките, финансирани с доброволни вноски от професионалистите от съответния сектор;

от грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията е квалифицирала като държавни помощи мерките, финансирани с частни ресурси, платени доброволно и без намеса на публичната власт. Тези мерки не биха могли да се считат за предимства, предоставени посредством държавни ресурси.


(1)  Това е номерът, посочен в обжалваното решение, а жалбоподателят постоянно посочва номер C(2009) 2003 окончателен.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/50


Жалба, подадена на 7 април 2009 г. — Prysmian, Prysmian Cavi e Sistemi Energia/Комисия

(Дело T-140/09)

2009/C 141/104

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Prysmian SpA (Милано, Италия), Prysmian Cavi e Sistemi Energia Srl (Милано, Италия) (представител: A. Pappalardo, avvocato, F. Russo, avvocato, M. L. Stasi, avvocato, C. Tesauro, avvocato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

да се отмени решението от 9 януари 2009 година, с което Комисията разпорежда извършването на проверките (преписка COMP/39610 — Surge);

да се обяви за незаконосъобразно и противоречащо на член 20, параграф 2, от Регламент № 1/2003 решението на Комисията да копира целите хард дискове на някои ръководители на Prysmian и да анализира тяхното съдържание в своите офиси в Брюксел;

При условията на евентуалност във връзка с предходното, да се квалифицира като злоупотреба поведението на проверяващите, доколкото като са изтълкували неправилно предоставените им с решението правомощия за проверка, те са копирали цялото съдържание на някои хард дискове с цел да извършат проверка на тяхното съдържание в офисите на Комисията в Брюксел;

да се разпореди на Комисията да възстанови на Prysmian всички незаконосъобразно получени документи в хода на проверките в помещенията на жалбоподателите в Милано, или извлечения от анализираните копия на хард дисковете, анализирани в офисите на Комисията в Брюксел;

да се разпореди на Комисията да се въздържа от използването по какъвто и да било начин на незаконосъобразно получените документи и по-конкретно от използването им в рамките на започналата процедура за установяване на твърдяно антиконкурентно поведение в областта на електрокабелите в нарушение с член 81 ЕО;

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В основата на настоящата жалба е приетото от Комисията на 9 януари 2009 година решение за проверка на евентуалното съществуване на антиконкурентно поведение в областта на електрокабелите в нарушение на член 81 от Договора за ЕО, с което тя разпорежда на жалбоподателите да се подчинят на проверка по реда на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1).

В това отношение следва да се подчертае, че при изпълнението на горепосоченото решение представителите на жалбоподателите са били информирани, че ответникът е решил да направи идентично копие („forensic image“) на „хард дисковете“ на някои компютри, с цел да продължи тяхното анализиране в офисите на Комисията в Брюксел.

В подкрепа на своите искания жалбоподателите изтъкват:

че Регламент №1/2003 изрично гласи, че правомощията за разследване се упражняват в помещенията на предприятието и предвижда, че тези помещения могат да бъдат запечатвани в хипотезата, в която проверката продължава няколко дни, и че никоя разпоредба не разрешава на Комисията да прави копие на целите хард дискове, да ги изнася извън помещенията на предприятието и да анализира тази документация в собствените си офиси;

че ответникът е продължил ненужно срока на проверката на почти цял месец, като е държал жалбоподателите в неяснота по отношение на реалните мащаби на разследването;

че Комисията също така е възпрепятствала жалбоподателите в продължение на няколко седмици да осъзнаят при пълно познаване на фактите възможността за подаване на заявление за включването им в програмата за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер;

че действията, в които е упрекван ответникът, представляват явно нарушение на пределите, наложени от общностния законодател на собствените му правомощия за разследване, което е от естество да подкопае в значителна степен възможностите за защита на подложените на проверка предприятия.


(1)  ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр.167.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/51


Жалба, подадена на 6 април 2009 г. — Bredenkamp и др./Комисия

(Дело T-145/09)

2009/C 141/105

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: John Arnold Bredenkamp, Alpha International (PTV) Ltd (Camberley, Обединено кралство), Breco (Asia Pacific) Ltd. (Douglas, Isle of Man, Обединено кралство), Breco (Eastern Europe) Ltd. (Douglas, Isle of Man, Обединено кралство), Breco (South Africa) Ltd. (Douglas, Isle of Man, Обединено кралство), Breco (UK) Ltd. (Ascot, Обединено кралство), Breco Group, Breco International (St. Helier, Jersey, Обединено кралство), Breco Nominees Ltd. (Ascot, Обединено кралство), Breco Services Ltd. (Ascot, Обединено кралство), Corybantes Ltd. (Ascot, Обединено кралство), Echo Delta Holdings (Reading, Обединено кралство), Masters International Ltd. (Ascot, Обединено кралство), Piedmont (UK) Ltd. (Ascot, Обединено кралство), Raceview Enterprises (Private) Limited, Scottlee Holdings (PTV) Ltd., Scottlee Resorts Ltd., Timpani Exports Ltd. (Douglas, Isle of Man, Обединено кралство), Tremalt Ltd. (представители: D. Vaughan, QC, P. Moser, Barrister и R. Khan, Solicitor)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

Отмяна на Регламент (ЕО) № 77/2009 на Комисията от 26 януари 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 314/2004 относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве, доколкото същият се отнася до жалбоподателите и до всеки от тях,

допълнително или при условията на евентуалност отмяна на Регламент (ЕО) № 77/2009, доколкото същият се отнася до първия жалбоподател и всички образувания, за които в приложение III е посочено, че са „притежаван[и]“ от първия жалбоподател, чрез заличаване на вписването на първия жалбоподател и на всички вписвания на тези образувания от приложение III,

в резултат от това да бъде установено, че посоченото решение на Комисията от 26 януари 2009 г. не намира приложение спрямо жалбоподателите,

да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

Правни основания и основни доводи

По настоящото дело жалбоподателите искат частична отмяна на Регламент (ЕО) № 77/2009 на Комисията от 26 януари 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 314/2004 относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве (1), доколкото жалбоподателите са включени в списъка на физическите или юридически лица, образувания и органи, посочени в член 6, чиито средства и икономически ресурси се замразяват в съответствие с тази разпоредба.

Жалбоподателите сочат пет правни основания в подкрепа на исканията си.

На първо място, жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент е лишен от правно основание.

На второ място, те изтъкват, че Комисията не е посочила императивни съображения за въведеното за жалбоподателите замразяване на средства, в нарушение на задължението си, произтичащо от установената съдебна практика.

На трето място, жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент нарушава правото им на защита — както правото на изслушване, така и правото на ефективна съдебна защита, тъй като според тях регламентът е приет, без да е осигурена никаква гаранция относно съобщаването на уличаващите ги доказателства или относно изслушването им във връзка с такива доказателства, нито относно представените от тях оневиняващи доказателства.

На четвърто място, жалбоподателите сочат, че обжалваният регламент е приет в нарушение на член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ и нарушава основното им право на собственост.

На пето място, те заявяват, че обжалваният регламент се основава на явна фактическа грешка, що се отнася до действието му спрямо тях. Допълнително те твърдят, че Комисията не е мотивирала твърдението, доказващо, че замразяването на средствата на жалбоподателите е обосновано от правна гледна точка в светлината на относимата уредба, и че като основание за решението си не е представила точни данни, нито сериозни и убедителни доказателства, с което не е изпълнила задълженията си, произтичащи от тежестта на доказване.


(1)  ОВ L 23, 2009 г., стр. 5.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/51


Жалба, подадена на 9 април 2009 г. — Parker ITR и Parker-Hannifin/Комисия

(Дело T-146/09)

2009/C 141/106

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Parker ITR Srl (Veniano, Италия) и Parker-Hannifin Corp. (Mayfield Heights, Съединени американски щати) (представители: B. Amory, F. Marchini Càmia и F. Amato, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

да се отмени решението, доколкото в него се постановява, че Parker ITR носи отговорност от 1 април 1986 г. до 9 юни 2006 г., а Parker Hannifin — от 31 януари 2002 г. до 9 юни 2006 г.,

да се намали значително размерът на наложената на жалбоподателите глоба,

да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат отмяна на Решение C(2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 ЕИП, постановено по преписка COMP/39406 — морски тръбопроводи, доколкото в него се постановява, че те носят отговорност за участие в едно единствено и продължено нарушение в сектора на морските тръбопроводи в ЕИП, състоящо се в разпределяне на поръчки, определяне на цени, квоти и условия за продажба, както и подялба на географски пазари и обмен на чувствителна информация относно цени, обеми на продажби и обществени поръчки. Освен това те искат намаляване на размера на наложената им глоба.

Жалбоподателите излагат четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

Във връзка с първите три правни основания, отнасящи се до вменяването на отговорност, жалбоподателите изтъкват следното:

Първо, според тях като се приема, че Parker OTR носи отговорност за нарушението, извършено преди 1 януари 2002 г. от правни образувания, които продължават да съществуват, осъществяват икономическа дейност и принадлежат към различно предприятие, с оспорваното решение се нарушава принципът на лична отговорност, превишават се правомощията, за да се заобиколят правилата относно погасителната давност, и се нарушават принципът на недопускане на дискриминация и задължението за мотивиране.

Второ, жалбоподателите твърдят, че с оспорваното решение се нарушава принципът на лична отговорност, като се приема, че те носят отговорност за неправомерното поведение на служител на Parker ITR, въпреки че: (i) служителят участва в дейността на картела за своя сметка; (ii) за да получи незаконна облага служителят управлява отдел „Oil & Gas Business“ на Parker ITR независимо от жалбоподателите; (iii) Parker ITR понася вреди в резултат от неправомерното поведение на служителя.

Трето, те поддържат, че с оспорваното решение неправилно се приема, че Parker Hannifin носи отговорност за периода между 31 януари 2002 г. и 9 юни 2006 г., тъй като жалбоподателите напълно опровергават твърдението, че Parker Hannifin упражнява решаващото влияние върху свързаните с морските тръбопроводи за нефт и газ дейности на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество Parker ITR, а доводите и документите, посочени в решението, по никакъв начин не оборват това опровержение, нито пък представляват доказателство за решаващото влияние на Hannifin върху Parker ITR през този период.

Във връзка с останалите шест правни основания, отнасящи се до размера на глобата, жалбоподателите изтъкват следното:

Четвърто, те поддържат, че в оспорваното решение се допуска явна грешка, тъй като нарушението от 1 април 1986 г. до 13 май 1997 г. и нарушението от 11 юни 1999 г. до 2 май 2007 г. се приемат за едно единствено и продължено нарушение, и съответно за повторно нарушение по смисъла на член 25, параграф 2, второ изречение от Регламент 1/2003 (1). Ето защо според жалбоподателите правото на Комисията да наложи глоба за нарушението от 1 април 1986 г. до 13 май 1997 г. е погасено по давност.

Пето, жалбоподателите твърдят, че в решението неправилно се приема, че Parker ITR ръководи картела от 11 юни 1999 г. до 30 септември 2001 г.

Шесто, те поддържат, че с оспорваното решение се нарушават принципът на лична отговорност и задължението за мотивиране по отношение на увеличаването на глобата, наложена на Parker Hannifin поради приетата за ръководна роля на Parker ITR.

Седмо, жалбоподателите твърдят, че с решението се нарушава принципът на защита на оправданите правни очаквания, тъй като при изчисляването на „съвкупните продажби в ЕИО“ по смисъла на параграф 18 от Насоките на Комисията относно определянето на глобите (2), се вземат предвид продажбите на стоки, фактурирани на дружества, които са установени в ЕИП, но не и доставени в ЕИП.

Осмо, те поддържат, че доколкото при изчисляването на тавана от 10 % за частта от глобата, за която единствено Parker ITR отговаря, се взема предвид консолидираният оборот на Parker Hannifin, в оспорваното решение неправилно се тълкува член 23 от Регламент 1/2003 и се нарушават принципът на лична отговорност и задължението за мотивиране.

Девето, те поддържат, че решението нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания и задължението за мотивиране, тъй като с него се отказва, въпреки съдействието на жалбоподателите, да се намали размерът на наложената им глоба.


(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167)

(2)  Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264)


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/52


Жалба, подадена на 9 април 2009 г. — Trelleborg/Комисия

(Дело T-148/09)

2009/C 141/107

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Trelleborg AB (Trelleborg, Швеция) (представители: J. Joshua, Barrister и E. Aliende Rodríguez, lawyer)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени частично член 1 от обжалваното решение, доколкото се отнася до жалбоподателя и във всеки случай най-малко доколкото в него се установява извършване на нарушение от жалбоподателя преди 21 юни 1999 г,

да се намали размерът на наложената на жалбоподателя глоба в член 2 така, че да се поправят явните грешки в решението,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяна на Решение C (2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 година относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и член 53 ЕИП, постановено по преписка COMP/39406 — морски тръбопроводи, доколкото в него се установява, че жалбоподателят носи отговорност за участие в едно единствено и продължено нарушение в сектора на морските тръбопроводи в ЕИП, състоящо се в разпределяне на поръчки, определяне на цени, квоти и условия за продажба, както и в подялба на географския пазар и обмен на чувствителна информация относно цени, обеми на продажби и обществени поръчки. Освен това той иска намаляване на размера на наложената на жалбоподателите глоба.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания.

Първо жалбоподателят твърди, че правото на Комисията да налага глоби за времето преди 21 юни 1999 г. е погасено по давност съгласно член 25, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тъй като според него Комисията е допуснала явна фактическа и правна грешка, като е приела, че жалбоподателят е извършил едно единствено и продължено нарушение.

Второ той поддържа, че Комисията няма законен интерес да обяви, че е установила нарушение през първия период, приключил през май 1997 г.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/53


Жалба, подадена на 10 април 2009 г. — Dover/Парламент

(Дело T-149/09)

2009/C 141/108

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Densmore Ronald Dover (Borehamwood, Обединено кралство) (представители: D. Vaughan, QC Barrister, M. Lester, Barrister и M. French, Solicitor)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

да се отмени обжалваното решение,

да се постановят посочените в жалбата процесуално-организационни действия съгласно член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд,

да се осъди Парламентът да заплати съдебните разноски на жалбоподателя по тази жалба.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение на Парламента D(2009) 4639 от 29 януари 2009 година за възстановяване на надбавките за парламентарните сътрудници.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания.

Първо, той твърди, че Парламентът неправилно е тълкувал и приложил член 14 от Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилника за разноски и надбавки“), по-конкретно като е искал да наложи с обратно действие обременителни изисквания за жалбоподателя, които никога не са съществували за членовете на Европейския парламент към съответния момент и като не е посочил с точност кой елемент от разходите се счита, че е бил недължимо платен.

Второ той твърди, че Парламентът се е основал на твърдян „конфликт на интереси“ в нарушение на принципа на правната сигурност, тъй като е действал по несъвместим начин с по-ранната обичайна практика, в несъответствие с публикуваните правила и без да възприеме ясни и прозрачни стандарти. Жалбоподателят твърди, че решението на Парламента е лишено от правно или фактическо основание.

Трето, жалбоподателят твърди, че Парламентът не се е съобразил с основните процедурни изисквания на член 27 от Правилника за разноски и надбавки, и по-конкретно относно предварителната консултация на квесторите, обосноваването на „изключителните“ обстоятелства, изслушването на жалбоподателя преди да бъде взето решение, както и изискването да бъде прието решение от Бюрото.

Четвърто, жалбоподателят твърди, че ответникът е поискал от него обратно ДДС без да е налице правно основание за това.

Накрая, жалбоподателят твърди, че Парламентът е препратил преждевременно неговия случай на OLAF в нарушение на правото му на защита и без правно основание или оправдание.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/53


Жалба, подадена на 10 април 2009 г. — Ningbo Yonghong Fasteners/Съвет

(Дело T-150/09)

2009/C 141/109

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ningbo Yonghong Fasteners Co. Ltd (представители: F. Graafsma и J. Cornelis, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

да се отмени Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, и

да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяната на Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (1) въз основа на твърдяно нарушение на член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 384/96 (2) и въз основа на явна грешка в преценката на фактите при отхвърлянето на искането на жалбоподателя за третиране в условията на пазарна икономика („ТПИ“).

Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела решение по ТПИ в законния срок съгласно член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от Регламент (ЕО) № 384/96. Жалбоподателят твърди, че като приема решение по ТПИ след като е получила цялата изисквана в антидъмпинговия въпросник информация, Комисията е нарушила задължението си, предвидено в посочената по-горе разпоредба, която има за цел да гарантира, че въпросът дали даден производител отговаря на критериите за ТПИ не се решава въз основа на неговото влияние върху изчисляването на дъмпинговия марж.

Второ жалбоподателят твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката като е заключил, че стойността на основната суровина на жалбоподателя — валцдрат, не отразява в значителна степен пазарните стойности съгласно член 2, параграф 7, буква в) от Регламент (ЕО) № 384/96. Жалбоподателят твърди, че тази явна грешка в преценката се дължи на неизпълнението от страна на Комисията и на Съвета на задълженията им полагане на дължима грижа и за добра администрация, тъй като не са разгледали внимателно и безпристрастно всички представени им релевантни доказателства.

Накрая, жалбоподателят твърди, че тълкуването на Съвета на член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 384/96 представлява недопустимо тълкуване и поради това — нарушение на посочената разпоредба. Освен това жалбоподателят твърди, че тълкуването на Съвета на член 2, параграф 7, букви б) и в) не само не взема предвид факта, че преценката за ТПИ трябва да бъде извършена по специфичен начин за всяко дружество, но и налага неразумно разпределяне на тежестта на доказване. В допълнение, според жалбоподателя тълкуването на Съвета прави възможността за коригиране на производствените разходи, които са изопачени от специфична пазарна ситуация съгласно член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96, излишна и поради това противоречи на задължението за тълкуване на дадена разпоредба от общностното право в съответствие с нейния контекст и цел.


(1)  ОВ L 29, 2009 г., стр. 1

(2)  Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/54


Жалба, подадена на 8 април 2009 г. — ISDIN/СХВП — Pfizer (ISDIN)

(Дело T-153/09)

2009/C 141/110

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: ISDIN, SA (Барселона, Испания) (представител: M. Esteve Sanz, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Pfizer Ltd (Sandwich, Обединено кралство)

Искания на жалбоподателя

отмяна на решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 22 януари 2009 г. по преписка R 390/2008-1;

при условията на евентуалност, отмяна на решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 22 януари 2009 г. по преписка R 390/2008-1, доколкото отменя регистрацията на марката на Общността, за която е поискано обявяване на недействителност за определен брой стоки от клас 5; и

да осъди ответника, както и евентуално, другата страна в производството пред апелативния състав, да заплати съдебните разноски, в това число направените пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Словната марка „ISDIN“, регистрирана за стоки от класове 3 и 5

Притежател на марката на Общността: Жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Решение на отдела по заличаването: Отменя частично регистрацията на обжалваната марка на Общността

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 73 от Регламент № 40/94 (1) на Съвета (понастоящем член 75 от Регламент №207/2009 на Съвета), както и на правило 50, параграф 2, буква з) от Регламент №2868/95 (2), доколкото апелативният състав не е изпълнил задължението си за мотивиране що се отнася до вероятността от объркване между разглежданите марки; нарушение на разпоредбата на член 51, параграф 1, буква a) (понастоящем член 52, параграф 1, буква а) от Регламент №207/2009 на Съвета), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент №207/2009 на Съвета) и член 74 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76 от Регламент №207/2009 на Съвета), доколкото апелативният състав е отказал да вземе предвид направеното жалбоподателя ограничение на списъка със стоките в неговото становище, в което излага мотивите на жалбата и, поради това като цяло е счел, че разглежданите стоки са идентични; при условията на евентуалност, нарушение на разпоредбата на член 51, параграф 1, буква a), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, доколкото обжалваното решение се отнася до определени стоки от клас 5; нарушение на разпоредбата на член 51, параграф 1, буква a), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, доколкото апелативният състав е потвърдил решението на отдела по заличаването за всички стоки, обхванати първоначално от обжалваната марка.


(1)  Заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1)

(2)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ 1995, L 303, стp. 1, Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/55


Жалба, подадена на 10 април 2009 г. — MRI/Комисия

(Дело T-154/09)

2009/C 141/111

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Manuli Rubber Indusries SpA (MRI) (Милано, Италия) (представители: L. Radicati di Brozolo, avvocato, M. Pappalardo, avvocato, E. Marasà, avvocato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Главно искане:

Да се отмени член 1 от решението, в частта, в която се обявява, че жалбоподателят е участвал в единно и продължавано нарушение на пазара на маркучите, използвани в мореплаването, от 1 април 1986 г. до 1 август 1992 г. и от 3 септември 1996 г. до 2 май 2007 г., и по-специално за периода 3 септември 1996 година — 9 май 2000 година.

Да се отмени член 2 от решението, с който вследствие на грешките, изложени в настоящата жалба, на жалбоподателя се налага глоба от 4 900 000 евро.

Да се отхвърли всякакво противно възражение и защита.

При условията на евентуалност:

По смисъла на член 229 ЕО да се намали глобата от 4 900 000 евро, наложена на жалбоподателя с член 2 от решението.

Във всички случаи:

Да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното в настоящото производство решение е същото като в производството по дело T-146/09, Parker ITR и Parker Hannifin /Комисия.

В подкрепа на своите искания жалбоподателят изтъква на първо място, че горепосоченото решение е опорочено по отношение на квалификацията на нарушението, в което той се упреква, като участие в единно и комплексно споразумение за картел, продължил от 1986 година до 2007 година, и по-специално по отношение на отнасянето на нарушението в периода 1996 г. — 2000 г. и следователно на включването в подлежащия на санкции период на периода септември 1996 г. — май 1997 г.

В това отношение се твърди, че дадено нарушение не може да бъде нито продължавано, нито повторно извършено, когато между отделните периоди на нарушението е налице — както в настоящия случай — значителен времеви промеждутък, и най-вече когато са налице положителни факти, несъвместими с намерението да се продължи или повтори нарушението, както разкривало публичното и изрично прекъсване на отношенията с картела от страна на жалбоподателя, което се признавало дори от Комисията.

Жалбоподателят изтъква и нередовността на определянето на размера на глобата, по-специално във връзка с продължителността, тежестта и намаляването за участие в програмата за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/55


Жалба, подадена на 20 април 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу Определение от 18 февруари 2009 г. на Съда на публичната служба по дело F-42/08, Marcuccio/Комисия

(Дело T-157/09 P)

2009/C 141/112

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Да се отмени in toto и без никакво изключение Определение от 18 февруари 2009 г. по дело F-42/08 (наричано по-нататък „дело de qua“), Marcuccio/Комисия, на първи състав на Съда на публичната служба;

да се обяви, че жалбата пред първата инстанция, във връзка с която е постановено обжалваното определение, е била напълно допустима и освен това

като главно искане:

да се уважи in toto и без никакво изключение съдържащият се в жалбата пред първата инстанция petitum на жалбоподателя, който да се счита за изрично възпроизведен с оглед на всички правни последици;

да се осъди ответникът да заплати в полза на жалбоподателя всички направени от него съдебни разноски, разходи и хонорари както по първоинстанционното производство, така и по настоящото производство по обжалване във връзка с делото de qua, или

при условията на евентуалност:

да се върне делото de qua на Съда на публичната служба, който да се произнесе отново в различен състав, по същество.

Правни основания и основни доводи

Настоящото обжалване е насочено срещу определението на Съда на публичната служба (СПС) от 18 февруари 2009 г., с което се отхвърля като явно недопустима жалбата, подадена от жалбоподателя и имаща за цел обезщетяването на предполагаемата вреда, претърпяна от него поради факта, че Комисията му е изпратила известие на номер на телефакс, който не е бил на негово разположение.

В подкрепа на своите искания жалбоподателят изтъква пълна липса на мотиви относно:

недопустимостта на искането за обезщетяване на вредата;

недопустимостта на исканията, насочени, между другото, към това Съдът на публичната служба „да установи незаконосъобразността на факта, пораждащ вредата de quo“;

датата на подаване на писмения отговор. В това отношение се изтъква и error in procedendo поради неспазване на задължението да не се взема предвид съдържанието на писмения отговор, доколкото е представен със закъснение, като това е от естество сериозно да увреди интересите на жалбоподателя.

Жалбоподателят изтъква също нарушението на правилата за справедлив процес, на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/56


Жалба, подадена на 16 април 2009 г. — Martinet/Комисия

(Дело T-163/09)

2009/C 141/113

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Yvon Martinet (Париж, Франция) (представител: J.-L. Fourgoux, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Да се отмени решението за отхвърляне на кандидатурата на адв. Martinet за поста на заместник-член на Апелативния съвет на Европейската агенция по химикалите,

Да се осъди Европейската комисия — Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“, Комисия за предварителен подбор на Апелативния съвет на Европейската агенция по химикалите, да разгледа действително и по същество кандидатурата на адв. Martinet като обезщетяване в натура на вредите, претърпени поради загубата на възможност,

При всички положения, да се осъди Европейската комисия — Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“, Комисия за предварителен подбор на Апелативния съвет на Европейската агенция за химикалите да понесе всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията за отхвърляне на кандидатурата му за пост на заместник-член на Апелативния съвет на Европейската агенция за химикалите (ЕАХ) на основанието, че кандидатурата му не е била взета предвид, доколкото не е била получена от службата, отговаряща за процеса на подбор, тъй като е била изпратена на заместник-председателя на Комисията г-н G. Verheugen на адрес, различен от точния адрес, посочен в поканата за изразяване на интерес, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, C 2008, 41 A, стр. 8.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по отношение на искането за отмяна, че:

обжалваното решение не отговаряло на задължението за мотивиране —съществена формалност, която трябва да се спазва,

обжалваното решение се основавало на материална фактическа неточност, тъй като кандидатурата била изпратена на посочения в поканата адрес,

принципите на добра администрация и на равни възможности били нарушени, доколкото кандидатурата на жалбоподателя не е била разгледана.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/56


Жалба, подадена на 27 април 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу определение, постановено на 18 февруари 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-70/07, Marcuccio/Комисия

(Дело T-166/09 P)

2009/C 141/114

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Другата страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Да се отмени изцяло и без никакво изключение определението от 18 февруари 2009 г., постановено по дело F-70/07 (наричано по-нататък „делото, във връзка с което е подадена жалба“), Marcuccio/Комисия, от първи състав на Съда на публичната служба,

да се установи, че жалбата в първоинстанционното производство, по повод на която е постановено обжалваното определение, изцяло и без никакво изключение е напълно допустима,

при необходимост да се установи, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал някои искания в жалбата, поставяща началото на първоинстанционното производство по делото, във връзка с което е подадена жалба, като „искане за определяне на разноските“ (буквално така в точка 16 от обжалваното определение),

при необходимост да се установи, че Съдът на публичната служба е бил компетентен да се произнесе като първоинстанционен съд по всички части без изключение от петитума на жалбоподателя (наричан по-долу „петутима“) по делото, във връзка с което е подадена жалба, и освен това

като главно искане:

да се уважи изцяло и без никакво изключение петитумът, който следва да се приеме за изрично възпроизведен тук с оглед на всички съответни правни последици,

да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски в полза на жалбоподателя, които последният е направил във връзка както с първоинстанционното производство, така и с настоящото производство по обжалване по отношение на делото, във връзка с което е подадена жалба, или

при условията на евентуалност:

да се върне делото, във връзка с което е подадена жалба, за ново разглеждане от друг състав на Съда на публичната служба, който отново да се произнесе по него по същество.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква:

Незаконосъобразността на връщането за ново разглеждане от Първоинстанционния съд на съответната част от делото, във връзка с което е подадена жалба, както поради неправилно тълкуване и грешка при прилагането на член 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилник за длъжностните лица“), така и поради пълната липса на мотиви,

нарушение, неправилно тълкуване и грешка при прилагането на принципа за установен в съответствие със закона съд, както и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“),

незаконосъобразност на отхвърлянето поради предполагаемата им недопустимост на исканията, различни от тези, във връзка с които Съдът на публичната служба се обявява за некомпетентен да вземе решение, както поради неправилно тълкуване и грешка при прилагането на член 90 от Правилника за длъжностните лица и на понятието за иск за обезщетяване на вредите, който е акцесорен по отношение на иска за отмяна на постановено от общностна институция решение, така и поради пълна липса на мотиви и изопачаване на фактите,

процесуални нарушения, от които могат сериозно да пострадат интересите на жалбоподателя, произтичащи от неспазването на задължението да не се взема предвид съдържанието на акта, упоменат в точка 11 от обжалваното определение, доколкото същият е представен след изтичане на срока, както и поради искането страните да представят и последвалото включване в преписката по делото в първоинстанционното производство на актове extra ordinem, от които могат сериозно да пострадат интересите на жалбоподателя,

нарушение на нормите за справедлив процес, съдържащи се в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и в член 47 от Хартата.


20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/57


Жалба, подадена на 28 април 2009 г. — Vidieffe/СХВП — Ellis International Group Holdings (GOTHA)

(Дело T-169/09)

2009/C 141/115

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Vidieffe Srl (Болоня, Италия) (представители: M. Lamandini, avvocato, D. De Pasquale, avvocato, M. Pappalardo, avvocato)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Perry Ellis International Group Holdings Ltd

Искания на жалбоподателя

Поради нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) [заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, ОВ L 78, стр. 1] и/или поради злоупотреба с власт да се отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 12 февруари 2009 г., доколкото с него частично се уважава жалбата и се отменя решението на отдела по споровете на СХВП относно „Изделия от кожа и имитации на кожа, които не са включени в други класове; куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни“ от клас 18 и всички стоки от клас 25; в резултат на това да се потвърди изцяло решението на отдела по споровете на СХВП (преписка № B 909 350 от 22 февруари 2008 г.);

да се осъди СХВП да предприеме необходимите мерки за съобразяване с решението на Първоинстанционния съд;

да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателя.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „GOTHA“ (заявка за регистрация № 3 665 957) за стоки от класове 18 и 25.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Perry Ellis International Group Holdings Ltd.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративна марка на Общността „gotcha“ (№ 2 896 199) за стоки от класове 3, 18 и 25.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението изцяло.

Решение на апелативния състав: частично уважава жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (заменен с Регламент № 207/2009) и във всеки случай злоупотреба с власт поради преценката, че е съществувала вероятност от объркване между знаци, които не могат да бъдат объркани.