19.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 64/1

СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА

от 10 март 2009 г.

относно актуализираната програма за стабилност на Франция за периода 2008-2012 г.

(2009/C 64/01)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (1), и по-специално член 5, параграф 3 от него,

като взе предвид препоръката на Комисията,

след консултации с Икономическия и финансов комитет,

ИЗДАДЕ НАСТОЯЩОТО СТАНОВИЩЕ:

(1)	На 10 март 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Франция за периода от 2008 г. до 2012 г.

(2)

През 2008 г. намаленото доверие на частните потребители и деловия сектор, както и по-строгите условия за предоставяне на кредит в контекста на световната финансова криза, задълбочиха забавянето на растежа. Вследствие на колапса на промишленото производство през последното тримесечие на 2008 г., през 2009 г. се очаква годишният БВП рязко да се съкрати. Основните предизвикателства пред политиката в период на спад са стабилизиране на финансовия сектор, възстановяване на доверието на частните потребители и деловия сектор, както и стимулиране на инвестициите. Икономическият спад ще окаже значително въздействие върху публичните финанси, тъй като дефицитът през 2008 г. надвишава 3 % oт БВП, както посочва френският министър на икономиката, промишлеността и заетостта в адресирано до комисаря по икономическите и финансови въпроси писмо от 6 февруари 2009 г., и се очаква да превиши 5 % от БВП през 2009 г. според междинната прогноза на службите на Комисията от януари 2009 г. В нея е отразено и оцененото на 0,8 % от БВП въздействие върху бюджетното салдо на приетия през декември план за икономическо възстановяване, основните мерки от който са стимулиране на публичните инвестиции и предоставяне на финансова подкрепа на предприятията. Правителството приложи няколко структурни реформи, за които се очаква да имат положително въздействие върху потенциалния растеж на икономиката.

(3)

При макроикономическия сценарий, на който се основава програмата, се предвижда растежът на БВП да бъде положителен през целия програмен период. След забавяне до около 1 % през 2008 г. се очаква допълнително спадане до 0,2-0,5 % през 2009 г., преди възстановяването му до равнища около2 % през 2010 г. и 2,5 % през остатъка от програмния период. Оценяван въз основа на наличната към момента информация (2), този сценарий изглежда основан на подчертано оптимистични предвиждания за растежа. В тази оценка се отчита значителното съкращаване на БВП през четвъртото тримесечие на 2008 г. и мрачните икономически прогнози, основани, от една страна, на ниското равнище на индикаторите за доверието и очаквания рязък спад на инвестициите и търговията, а от друга — на въздействието върху растежа на плана за икономическо възстановяване и закона за модернизиране на икономиката (3). В контекста на последната динамика на цените на нефта и интензивността на спада на световната икономика, прогнозата в програмата за инфлацията може да бъде считана за завишена за 2009 г., но за периода след това изглежда реалистична. На 6 февруари френските власти информираха Комисията, че макроикономическите прогнози и прогнозите за публичните финанси ще бъдат преразгледани.

(4)

За 2008 г. в междинната прогноза на службите на Комисията дефицитът на консолидирания държавен бюджет се очаква да бъде 3,2 % от БВП, което е с 0,3 % по-неблагоприятно от данните в програмата, но се потвърждава от горепосоченото писмо от 6 февруари (4). Разликата от 0,9 % от БВП спрямо целта от предишната актуализация (2,3 % от БВП) може до голяма степен да бъде обяснена със следните причини: i) по-нисък бюджетен резултат през 2007 г. от очаквания (с 0,3 % от БВП); ii) подчертано по-слаб растеж на реалния БВП през 2008 г. от заложения в предишната актуализация, водещ до намалени данъчни постъпления в сравнение с планираните (с 0,3 % от БВП); iii) под влияние на по-високата инфлация през 2008 г. — по-високи лихвени плащания по обслужването на дълга под формата на обвързани с инфлацията държавни ценни книжа (с 0,2 % от БВП).

(5)

В актуализацията целевият дефицит за 2009 г. е 3,9 % от БВП, а в междинната прогноза на службите на Комисията — 5,4 %. Влошаването при дефицита за 2009 г. е в резултат, от една страна, на действието на автоматичните стабилизатори вследствие на спада в икономическото развитие, а от друга — на въздействието на приетия през декември 2008 г. пакет от фискални стимули, оценено на 0,8 % от БВП. На по-скорошен етап правителството обяви по-висок целеви дефицит от 4,4 % от БВП (5). Структурният дефицит (т.е. салдото, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без извънредните и други временни мерки), според информацията, предоставена в актуализираната програма за стабилност и преизчислена от службите на Комисията, се предвижда да достигне 3 % от БВП през 2009 г. в сравнение с 2,5 % през 2008 г. Тази фискална политика може да се разглежда като експанзионистична и може да се обясни напълно с фискалния импулс, свързан с пакета за стимулиране.

(6)

Целта на Франция по отношение на бюджетната стратегия в средносрочен план, посочена в програмата, е да се постигне през 2012 г. средносрочната цел за структурно балансирана бюджетна позиция. Според предвижданията в програмата, коригирани в посоченото по-горе писмо от 6 февруари, дефицитът на консолидирания държавен бюджет се очаква да достигне максимална стойност от 4,4 % от БВП през 2009 г. (от 3,9 % от БВП), след което да падне отново на 3,1 % от БВП през 2010 г. (от 2,7 % от БВП), тъй като въздействието върху бюджета на плана за възстановяване ще се изчерпа. Това е съпоставимо с междинната прогноза на службите на Комисията, според която дефицитът на консолидирания държавен бюджет през 2009 г. ще достигне 5,4 % от БВП, а през 2010 г. — 5 % от БВП. Според прогнозите в програмата, преразгледани в горепосоченото писмо, равнището на дефицита би намаляло след 2010 г., достигайки през 2012 г. 1,5 % от БВП. Първичното салдо следва сходен модел. През 2009 г. се очаква структурният дефицит да достигне 3 % от БВП, след което през 2010 г. да спадне с около 1 % от БВП и да продължи да спада с около 0,5 % годишно след това. Без да се отчита постепенното намаляване на ефекта на плана за икономическо възстановяване, постигането на тези равнища се планира чрез конкретни мерки за ограничаване на разходите. В актуализираната програма е заложено през 2009 г. съотношението на дълга спрямо БВП да се покачи до 69,1 %, преди през 2010 г. да се стабилизира до голяма степен на 69,4 % и леко да спадне през следващите две години. Без да се отчита бюджетната политика, в тази оценка се включват ефектът от банковата рекапитализация и участието в Стратегическия инвестиционен фонд (6) на стойност около 0,75 % от БВП, но се изключват потенциалните условни задължения, произтичащи от гаранционната схема. Според междинната прогноза на службите на Комисията, съотношението на дълга би достигнало 72,4 % от БВП през 2009 г. и 76 % от БВП през 2010 г., като разликата с предишната актуализация на програмата за стабилност се обяснява с различните данни за растежа и дефицита на консолидирания държавен бюджет.

(7)

През периода на програмата съществува риск постигнатите бюджетни резултати да са по-лоши от заложените. На първо място, те все още не отразяват по-лошия резултат (с 0,3 % от БВП) през 2008 г., потвърден наскоро от горепосоченото писмо. Този резултат потвърждава и липсата на фискална консолидация в периодите на благоприятна/неутрална икономическа конюнктура (7), като обяснява и част от преразгледаната във възходяща посока (4,4 % от БВП) цел за дефицита през 2009 г. (която отчита и низходяща преоценка на корпоративните данъци). По-същественото е, че в прогнозата за макроикономическото развитие на програмата не е включена сега очакваната за 2009 г. рецесия, която дава основания да се очакват значителни бюджетни рискове, даже по отношение на последните цели за дефицита, обявени от правителството. Освен това, наред с въздействието на автоматичните стабилизатори, съществуват рискове за превишаване на предвидените разходи в областта на здравеопазването (8). На последно място, предвид досегашната бюджетна практика на местните власти, съществува риск заложените цели за разходите да не бъдат постигнати. Рисковете по отношение на сценария за дълга показват тенденция към повишаване, като отразяват рисковете, свързани с бюджетното салдо, както и евентуалните последствия от мерките за стабилизиране на финансовия сектор.

(8)

Дългосрочното въздействие върху бюджета на застаряването на населението е малко по-ниско от средното за ЕС, като в резултат от приложените пенсионни реформи, сред които реформата на т.нар. „специални пенсионни режими“ (régimes spéciaux), целяща да приведе изискуемия период на вноски в обхвата на правилата по отношение на останалите режими, разходите за пенсии ще се увеличават с по-ограничен темп. Състоянието на бюджета през 2008 г. според оценката в програмата се е влошило съществено в сравнение с отправната точка в предишната програма и увеличава бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Ако за отправна точка за 2009 г. се приеме състоянието на бюджета, както е изчислено в междинната прогноза на службите на Комисията, проблемите пред устойчивостта на публичните финанси биха нараснали. Настоящото равнище на брутния дълг надхвърля референтната стойност, предвидена в Договора. Посочените по-горе схеми за стабилност на финансовия сектор, въведени от Франция, могат да окажат въздействие върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси, ако разходите за държавно подпомагане не бъдат напълно възстановени в бъдеще. Вече предвиденото в програмата осигуряване на по-високи първични излишъци в средносрочен план би допринесло за намаляване на средносрочния риск за устойчивостта на публичните финанси.

(9)

От досегашната практика на Франция се вижда, че преразходите при държавните разходи през изминалото десетилетие не са изключение, което е признак за слабости в действащите бюджетни правила. С приетата на 23 юли 2008 г. конституционна реформа бе въведена обща цел за балансиран държавен бюджет на всички равнища (9). Необвързващият характер на целите за балансиране на бюджета, обаче, повдига въпроса за това дали то може да се контролира ефективно. С реформата се въведе и одобряван от парламента многогодишен бюджет от 2009 г. нататък за периода 2009-2012 г., който по продължителност съвпада с този на програмата за стабилност. С тази реформа следва да се подобри управлението на публичните финанси и бюджетната дисциплина. Освен това, вследствие на започнатия в средата на 2007 г. Общ преглед

на публичните политики бяха предприети множество мерки за увеличаване на ефикасността на публичните разходи, включително съкращаване на броя на държавните служители. През 2008 г. влезе в сила ново правило, отнасящо се до подсектора на социалното осигуряване (10).

(10)

В отговор на финансовата криза правителството на Франция прие редица мерки за осигуряване на стабилността на финансовия сектор. За да смекчи последствията за капацитета за предоставяне на кредити на френските банки правителството реши (11) за закупи подчинени дългове на банки на стойност до 40 млрд. евро без право на глас. В замяна на това банките поемат задължение за увеличаване на заемите за бизнеса, за да осигурят такова равнище на финансиране, което да отговаря на нуждите наикономическите оператори. Освен това, за гарантиране на дълговете на банките бе разрешена със закон гаранционна линия от 320 милиарда EUR (12). Целта на гаранционната схема е да се подобри достъпа на банките до финансиране в условията на силен натиск върху междубанковия кредитен пазар, продължаващ от началото на финансовата криза. Банките ще изплащат премия за тези правителствени гаранции за заемите им и ще предоставят обезпечение.

(11)

В отговор на икономическата криза, на 4 декември френското правителство обяви план за икономическо възстановяване, който може да бъде описан като балансиран микс между приходни и разходни инструменти и който е в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване. Мерките обхващат публични инвестиции (главно в публични дружества, инфраструктура, научни изследвания и отбрана), мерки на пазара на труда (напълно освобождаване на малките предприятия от социалноосигурителни вноски за сметка на работодателя за новонаети работници), подкрепа за бизнеса (секторни помощи за жилищното строителство и автомобилостроенето, ускоряване на правителствените плащания към предприятията, особено МСП) и подпомагане на покупателната способност на домакинствата (по-специално безвъзмездно предоставяне през април 2009 г. на 200 EUR на всяко домакинство с ниски доходи). Пакетът може да се счита за целенасочен и своевременен. Оповестените мерки са временни, и следователно обратими, и не водят до разходи от гледна точка на публичните финанси след 2010 г. Правителството също така осъществява редица структурни реформи, които се очаква да имат положително въздействие върху потенциалния растеж на икономиката и, следователно, върху публичните финанси в дългосрочен план. По отношение на пазарите на стоки и услуги горепосоченият закон за модернизиране на икономиката цели да увеличи потенциалния растеж, по-специално като бъде насърчен предприемаческият дух и намалени съществуващите пречки пред конкуренцията, включително в сектора на търговията на дребно. По отношение на пазара на труда бяха приети нови закони, особено във връзка със съчетаването на гъвкавост и сигурност (т.нар. flexicurity). С приетия през юни 2008 г. закон за модернизиране на пазара на труда, който транспонира първото постигнато от социалните партньори междупрофесионално споразумение, се цели повишаване както на сигурността, така и на гъвкавостта на договорите взаимоотношения. За улесняване на сключването на споразумения с мнозинство беше предприета важна реформа на процедурите за социален диалог. Тези мерки са свързани със средносрочната програма за реформи и препоръките към страната, отправени от Комисията на 28 януари 2009 г. съгласно Лисабонската стратегия за растеж и заетост.

(12)

Вследствие влошаване на публичните финанси през 2007 г. и 2008 г. — период на по-благоприятна икономическа конюнктура — през 2009 г., в условията на неблагоприятна конюнктура, фискалната политика е експанзионистична (отразяваща действията на френското правителство в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване). След това публичните финанси ще се консолидират в съответствие с програмата; като се вземат предвид, обаче, значителните рискове за бюджетните цели, което означава дефицит доста над 3 % през 2009 г. и 2010 г., средносрочната цел за структурно балансиране на бюджета няма да бъде постигната до 2012 г.

При тези обстоятелства Франция може да намали риска от превишаване на разходите, като осъществи допълнително подобрения в публичната си финансова рамка, по-специално що се отнася до правилата за разходите. И накрая, предвид рисковете пред горепосочените прогнози за дълга, съотношението на дълга, отразяващо експанзионистична фискална политика през 2009 г., ще бъде високо, което налага решителни действия през следващите години за обръщане на тази тенденция.

(13)	По отношение на изискванията за предоставяне на данни, посочени в кодекса на програмите за стабилност и сближаване, в програмата са предоставени всички задължителни и повечето от незадължителните данни (13).

Общото заключение е, че поради недостатъчния напредък в период на по-благоприятна икономическа конюнктура и влошаването на икономическия климат, особено в последното тримесечие на 2008 г., дефицитът през 2008 г. достигна равнище, леко надхвърлящо 3 % от БВП. С цел да противодейства на значителното икономическо забавяне, правителството прие план за икономическо възстановяване, който е в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване, с ясни цели, с непостоянен характер и своевременен. Тази временна фискална експанзия, съчетана със значимото икономическо забавяне, ще доведе през 2009 г. до задълбочаване на дефицита. След това в програмата се предвижда консолидиране на публичните финанси чрез ограничителна политика, особено през 2010 г. Рисковете са свързани, по-специално, с подчертано благоприятните предвиждания по отношение на макроикономиката, залегнали в програмата, и с текущата несигурна икономическа конюнктура, но те също така отразяват необвързващия характер на правилата за разходите. Би се наложило, следователно, през последните години от програмата при навлизането на икономиката във възходяща фаза да бъдат предприети допълнителни консолидационни усилия. Вече приетите структурни реформи се очаква да продължат да допринасят за засилването на потенциалния растеж, подобряването на конкурентния климат и поддържането на консолидационния процес.

С оглед на горепосочената оценка Франция се приканва:

i)	да прилага през 2009 г. планираните фискални мерки, в това число и мерките за стимулиране, в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване и в рамките на Пакта за стабилност и растеж, като същевременно запазва целта за избягване на по-нататъшно влошаване на публичните финанси;

ii)

в светлината на предвижданото възстановяване на икономическата дейност, да извърши консолидационна дейност и ускори последващото приспособяване, за да гарантира бързо смъкване на дефицита под референтната стойност, като по този начин постави началото на тенденция за намаляване на съотношението на дълга към БВП;

iii)

да приложи ефективно съществуващите правила за разходите и да предприеме допълнителни стъпки с оглед гарантиране на съблюдаването на амбициозните многогодишни цели за намаление на разходите на консолидирания държавен бюджет във всички подсектори и да продължава да осъществява мерки в контекста на общия преглед на публичните политики.Да приложи програмата за структурни реформи, особено във връзка с устойчивостта на пенсионната система.

Съпоставяне на основните макроикономически и бюджетни прогнози

		2007 г.	2008 г.	2009 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.
Реален БВП (промяна в %)	ПС декември 2008 г.	2,2	1,0	0,2– 0,5	2,0	2,5	2,5
	COM януари 2009 г.	2,2	0,7	– 1,8	0,4	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	2– 2,5	2– 2,5	2,5	2,5	2,5	2,5
Инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) (%)	ПС декември 2008 г.	1,6	3,3	1,5	1	1	1
	COM януари 2009 г.	1,6	3,2	0,8	1,5	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	1,4	1,7	1,6	1,6	1,6	1,6
Разлика между реалния и потенциален БВП (14) % от потенциалния БВП)	ПС декември 2008 г.	0,4	– 0,6	– 1,8	– 1,6	– 1.1	– 0.4
	COM януари 2009 г. (15)	1,8	1,0	– 1,7	– 2,3	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	– 0,8	– 0,8	– 0,6	– 0,5	– 0,3	0,0
Нето предоставени/получени заеми на/от останалия свят (% от БВП)	ПС декември 2008 г.	– 2,8	– 3,4	– 2,6	– 2,5	– 2,4	– 2,4
	COM януари 2009 г.	– 2,8	– 3,8	– 4,0	– 3,9	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	– 2,3	– 2,5	– 2,3	– 2,2	– 2,1	– 2,0
Приходи на консолидирания държавен бюджет (% от БВП)	ПС декември 2008 г.	49,7	49,8	49,6	50,0	50,0	50,2
	COM януари 2009 г.	49,7	49,6	49,4	49,9	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	50,7	50,4	50,1	50,0	50,0	50,0
Разходи на консолидирания държавен бюджет (% от БВП)	ПС декември 2008 г.	52,4	52,7	53,5	52,7	52,0	51,3
	COM януари 2009 г.	52,4	52,7	54,9	54,9	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	53,2	52,6	51,9	51,2	50,6	49,9
Салдо на консолидирания държавен бюджет (% от БВП)	ПС декември 2008 г.	– 2,7	– 2,9	– 3,9	– 2,7	– 1,9	– 1,1
	p.m. MФ	– 2,7	– 3,2	– 4,4	– 3,1	– 2,3	– 1,5
	COM януари 2009 г.	– 2,7	– 3,2	– 5,4	– 5,0	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	– 2,4	– 2,3	– 1,7	– 1,2	– 0,6	0,0
Първично салдо (% от БВП)	ПС декември 2008 г.	0,1	0,0	– 1,1	0,1	0,9	1,7
	COM януари 2009 г.	0,1	– 0,3	– 2,6	– 2,1	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	0,2	0,5	0,9	1,4	2,0	2,5
Салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл (14) (% от БВП)	ПС декември 2008 г.	– 2,9	– 2,6	– 3,0	– 1,9	– 1,4	– 0,9
	COM януари 2009 г.	– 3,5	– 3,7	– 4,6	– 3,8	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	– 2,0	– 1,9	– 1,4	– 1,0	– 0,4	0,0
Структурно салдо (16) (% от БВП)	ПС декември 2008 г.	– 2,9	– 2,6	– 3,0	– 1,9	– 1,4	– 0,9
	COM януари 2009 г.	– 3,6	– 3,8	– 4,6	– 3,8	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	– 2,0	– 1,9	– 1,4	– 1,0	– 0,4	0,0
Брутен държавен дълг (% от БВП)	ПС декември 2008 г.	63,9	66,7	69,1	69,4	68,5	66,8
	COM януари 2009 г.	63,9	67,1	72,4	76,0	n.a.	n.a.
	ПС ноември 2007 г.	64,2	64,0	63,2	61,9	60,2	57,9
Програма за стабилност (ПС); Междинни прогнози на службите на Комисията от януари 2009 г. (КОМ); изчисления на службите на Комисията.

(1) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1. Документите, към които има позовавания в настоящия текст, се намират на следния адрес в Интернет:

http://ec.europa.eu/economy_finance/about/activities/sgp/main_en.htm

(2) При оценката се отчита най-вече прогнозата на службите на Комисията от януари 2009 г., но и други данни, които са станали известни впоследствие.

(3) На тази основа в междинната прогноза на службите на Комисията се предвижда свиване на БВП с 1,8 % през 2009 г.; очаква се след това, с подобряване на условията и доверието във финансовия сектор и с възстановяване на търсенето в световен мащаб, през 2010 г. да се възстанови и ръстът на БВП до 0,4 %.

(4) Предвид обявеното надхвърляне на посочената в Договора референтна стойност, както се посочва в писмо от френския министър на икономиката, индустрията и заетостта, на 18 февруари 2009 г. Комисията изготви доклад в съответствие с член 104, параграф 3 от Договора.

(5) В изпратено на 6 февруари писмо, френският министър на икономиката, индустрията и заетостта оцени дефицита на консолидирания държавен бюджет на 3,1 % от БВП през 2010 г.

(6) Стратегическият инвестиционен фонд ще се използва за участие в капитала на дружества.

(7) Оценката дали икономическата конюнктура е благоприятна, или не използва анализа на разликата между реалния и потенциалния БВП, положителна през 2007 и 2008 г. (което би могло да означава период на подем), но се основава на оценка за общото икономическо състояние, в която се включват параметри като заетостта, потреблението на домакинствата, инвестиционните или външни дисбаланси, способни да изменят първоначалните заключения. От такава гледна точка икономическата конюнктура във Франция през 2007 г. изглежда благоприятна, а през 2008 г. — неутрална. Въпреки това, според междинната прогноза на службите на Комисията (вж. техническата оценка), структурното салдо се е влошило през 2007 г. и 2008 г. съответно с 0,3 и 0,2 процентни пункта.

(8) Когато номиналното нарастване на разходите по здравеопазването надвиши с повече от 0,75 пункта националната цел за разходи за здравно застраховане (ONDAM), предвидена в Закона за финансиране на социалната сигурност за 2009 г., в действие влиза процедура за предупреждение.

(9) В член 34, четвърта алинея от новоприетата Конституция се постановява: „Целите на действията на държавата се определят от закони за планиране. Многогодишните насоки на публичните финанси се определят от закони за планиране. Те се вписват в целта за изравняване на счетоводния баланс на публичната администрация“.

(10) Изплащането на социалноосигурителния дълг се управлява от специален фонд („Caisse d'Amortissement de la dette sociale“). През 2008 г. влезе в сила и нов закон (приет през 2005 г.), постановяващ, че всеки трансфер на дългове към фонда трябва да бъде компенсиран от ново постъпление, така че да не стига до продължаване на съществуването на този фонд.

(11) От които правителството вече е представило 21 милиарда EUR на Комисията, която даде разрешение за това; за 10,5 милиарда EUR е поет ангажимент.

(12) От които правителството вече е представило 265 милиарда EUR на Комисията, която даде разрешение за това.

(13) Не са предоставени предвиждания за средносрочните и дългосрочните лихвени ставки.

(14) Разлики между реалния и потенциалния БВП и салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, от програмите, преизчислени от службите на Комисията въз основа на съдържащата се в програмите информация.

(15) Въз основа на оценката за потенциалния растеж — съответно 1,6 %, 1,4 %, 0,9 % и 1,0 % за периода 2007-2010 г.

(16) Салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без извънредните и други временни мерки. Според последната актуализация на програмата, еднократните и другите временни мерки са 0 през обхванатия период (2007-2012 г.), а според междинната прогноза на службите на Комисията от януари 2009 г. те са 0,1 % от БВП през 2007 г., 0,1 % от БВП през 2008 г. — водещи до намаляване на дефицита — и 0 през 2009 и 2010 г.

Източник:

Програма за стабилност (ПС); Междинни прогнози на службите на Комисията от януари 2009 г. (КОМ); изчисления на службите на Комисията.

19.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 64/7

СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА

от 10 март 2009 г.

относно актуализираната програма за стабилност на Гърция за периода 2008-2011 г.

(2009/C 64/02)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид препоръката на Комисията,

след консултация с Икономическия и финансов комитет,

ИЗДАДЕ НАСТОЯЩОТО СТАНОВИЩЕ:

(1)	На 10 март 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Гърция за периода от 2008 г. до 2011 г. (2)

(2)

През настоящото десетилетие икономическият растеж на Гърция е висок и възлиза на 4 % годишно. В същото време значително нараснаха вътрешните и външните макроикономически дисбаланси, което доведе до бързо натрупване на чуждестранен дълг, като същевременно публичният дълг остана висок. Предвид влиянието на настоящата глобална икономическа и финансова криза върху икономиката на Гърция, свързаната с това преоценка на риска увеличи допълнително натиска върху тежестта на дълга.

Според междинната прогноза на службите на Комисията от януари 2009 г. растежът на БВП ще намалее през 2008 г. до 2,9 % в реално изражение и ще се забави значително през 2009 г., но ще продължи да бъде положителен. Тъй като дефицитът на консолидирания държавен бюджет продължава да е над прага от 3 % от БВП от 2007 г. насам (3), а съотношението на публичния дълг е едно от най-високите в ЕС, Гърция няма големи възможности за фискално стимулиране, за да не се застрашат допълнително дългосрочната устойчивост на публичните финанси и конкурентната позиция на страната. В резултат на това не се предвижда пакет от мерки за фискално стимулиране. Гръцките власти са заложили в Закона за бюджета за 2009 г. някои мерки с цел запазване на социалното сближаване, включително подпомагане на домакинства с ниски доходи. Гърция е изправена пред предизвикателството да постигне значителна фискална консолидация, като в същото време подобри качеството на публичните финанси и коригира факторите, стоящи в основата на големите вътрешни и външни дисбаланси в икономиката.

(3)

Макроикономическият сценарий, на който се основава програмата, предвижда растежът на реалния БВП да намалее от 3 % през 2008 г. до 1,1 % през 2009 г. преди да се възстанови до равнище от средно 1,75 % през остатъка от периода на програмата. При наличната понастоящем информация (4) може да се направи оценката, че този макроикономически сценарий се основава на благоприятни предвиждания за 2009 г. и следващите години. По-конкретно в програмата се прогнозира, че частното потребление и в по-малка степен растежът на инвестициите ще останат силни, подкрепени от благоприятен растеж на заетостта и оптимистична оценка на въздействието на неотдавнашни инициативи вподкрепа на инвестициите и за повишаване на усвояването на структурните фондове на ЕС. Освен това от спада в икономическата дейност на търговски партньори на Гърция и отслабването на перспективите пред международната търговия произтича значителен риск за реализиране на по-неблагоприятни от прогнозираните резултати по отношение на макроикономическия сценарий в програмата, което отразява основно уязвимостта на секторите на морския транспорт и туризма при настоящата криза. Прогнозите в програмата за инфлацията изглеждат реалистични, а динамиката на външните дисбаланси е до известна степен благоприятна в средносрочен план.

(4)

Оценката за дефицита на консолидирания държавен бюджет за 2008 г. е 3,7 % от БВП в актуализацията (включително еднократни мерки, водещи до намаляване на дефицита, които възлизат на 0,4 % от БВП), като тази стойност е с 0,25 процентни пункта по-висока от междинната прогноза на службите на Комисията от януари 2009 г. Тази оценка следва да се съпостави с целта от 1,6 % от БВП в предишната актуализация. Отклонението от 2 процентни пункта отразява както намаляване на приходите, така и надхвърляне на разходите. По-конкретно, очаква се приходите да са с около 1 процентен пункт от БВП по-ниски от заложените в бюджета, което се дължи основно на по-ниските от очакваните резултати от мерките за увеличаване на приходите, приложени през 2008 г. Надхвърлянето на разходите възлиза допълнително на около 1 процентен пункт от БВП, което се дължи основно на превишаване на текущи първични разходи и по-специално на по-високи от очакваните публично потребление и заплати.

(5)

Целта за дефицита на консолидирания държавен бюджет за 2009 г. е 3,7 % от БВП в актуализацията (включително еднократни мерки, от които произтича намаляване на дефицита, възлизащи на 0,5 % от БВП) в съответствие с междинната прогноза на службите на Комисията. В сравнение с целта за бюджета, заложена в приетия от Парламента на 21 декември 2008 г. Закон за бюджета за 2009 г., тя представлява завишаване с 1,75 процентни пункта от БВП. При новата бюджетна цел се вземат предвид по-лошите от очакваните бюджетни резултати за 2008 г. Тя отразява и по-предпазливо прогнозиране на общите приходи, които са занижени с 1 процентен пункт от БВП, докато публичните разходи са завишени с 0,4 процентни пункта от БВП. Независимо от това продължава да се прогнозира растеж на съотношението на приходите с почти 1 процентен пункт от БВП през 2009 г. поради приетия през септември 2008 г. пакет за повишаване на данъчните приходи, който е включен в Закона за бюджета за 2009 г. За да се гарантира постигането на ревизираните цели, в актуализацията се предвиждат редица мерки в допълнение към заложените в Закона за бюджета за 2009 г., които са насочени към ограничаване на първичните публични разходи и рационализиране на управлението на публичните разходи. Тези нови мерки, които следва да бъдат приети през 2009 г., не са подробно описани в програмата. Като цяло бюджетната политика през 2009 г. ще бъде до голяма степен неутрална.

(6)

Очертаната в програмата бюджетна стратегия е насочена към намаляване на структурния дефицит от 4,5 % от БВП през 2008 г. на 4,3 % през 2009 г. и на 2,2 % до 2011 г., а постигането на средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за балансиран бюджет в структурно изражение (т.е. коригиран спрямо фазата на икономическия цикъл без еднократните и други временни мерки) не се предвижда в рамките на периода на програмата. След като през 2009 г. се преследва цел от 3,7 % от БВП, номиналният дефицит ще намалее през периода на програмата до 3,2 % от БВП през 2010 г. и 2,6 % до 2011 г. Първичното салдо следва същата динамика и се очаква да достигне излишък от 1,7 % от БВП до 2011 г., спрямо 0,8 % през 2009 г. В структурно изражение това би възлязло на подобрение от средно 0,75 процентни пункта от БВП. Бюджетната консолидация през 2010 г. и 2011 г. е въз основа главно на амбициозно ограничаване на разходите, което обаче не е напълно подкрепено с конкретни мерки. Планира се брутният държавен дълг, възлизащ по оценки на 94,6 % от БВП през 2008 г., да превиши 96 % от БВП през 2009 г. и 2010 г., преди да се върне отново на равнище 94,75 % през 2011 г. За повишаването на дела на дълга през 2009 г. способстват не само увеличаването на дефицита и намаляването на растежа на БВП, но и значителната разлика между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо.

(7)

Има риск от постигане на значително по-лоши от предвидените в програмата бюджетни резултати. По-специално заложеният макроикономически сценарий е основан на благоприятни предвиждания за растежа. Рисковете през 2009 г. произтичат и от възможни пропуски при изпълнението на ревизираната бюджетна цел за 2009 г., особено когато се вземат предвид повтарящите се в исторически план надхвърляния на разходите и по-ниски от очакваните приходи. След 2010 г. рисковете произтичат от липсата на информация за мерките в подкрепа на предвижданата консолидация, по-специално по отношение на разходите. Освен това предвижданото съкращаване на някои категории разходи изглежда prima facie амбициозно. Рискът за планираната динамика на съотношението на дълга спрямо БВП също изглежда по-скоро висок и произтича от риска по отношение на прогнозите за дефицита. Тези рискове могат да се усложнят от несигурността относно разликата между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо, за които, както и в миналото, в програмата не се посочва информация по компоненти. Освен това възможни финансови транзакции в рамките на пакета за подкрепа на финансовия сектор, от които произтича увеличаване на дълга, могат да доведат до по-нататъшно напрежение в посока на увеличаване на съотношението дълг/БВП. Програмата не включва потенциалното въздействие на този финансов пакет върху развитието на дълга.

(8)

Подготвят се дългосрочни прогнози за разходите за пенсии по общоприетия метод; вероятно в дългосрочен план застаряването на населението ще окаже въздействие върху бюджета, което ще бъде значително над средното за ЕС. Бюджетната позиция през 2008 г. според оценката в програмата, която е по-лоша от началната позиция в предишната актуализация, допринася за увеличаване на дългосрочни последствия за бюджета от застаряването на населението. Освен това настоящото равнище на брутния дълг е значително над посочената в Договора референтна стойност. Намаляването му изисква постигане на високи първични излишъци за продължителен период от време. Поддържането на високи първични излишъци в средносрочен план и по-нататъшното реформиране на пенсионната система с цел ограничаване на вероятно същественото нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, биха спомогнали за намаляване на големите рискове за устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план. Гореизложените рискове, произтичащи от прилаганите от Гърция схеми за стабилизиране на финансовия сектор, биха могли да имат потенциално отрицателно въздействие върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси, основно чрез тяхното въздействие върху държавния дълг, макар че някои от разходите във връзка с държавната подкрепа могат да се възвърнат в бъдеще.

(9)

Средносрочната бюджетна рамка остава неустойчива и се характеризира с неблагоприятни предходни резултати. Фискалната динамика в Гърция отразява недостатъчен контрол върху публичните разходи, а прогнозите за приходите систематично се оказват оптимистични. Освен това и независимо от напредъка, постигнат през последните години, структурни и ендемични проблеми, свързани със статистиката на държавния сектор в Гърция, също имат неблагоприятно отражение върху своевременния и ефективен контрол на приходите и разходите. В програмата се предвижда да продължи протичащата бюджетна реформа и по-нататъшен напредък в прилагането на програмното бюджетиране с цел подобряване на наблюдението и управлението на публичните разходи, увеличаване на прозрачността и въвеждане на многогодишна перспектива за планиране на бюджетния процес. Пълното прилагане на реформата на бюджетния процес обаче е планирано за 2012 г.

(10)

В отговор на финансовата криза правителството на Гърция прие редица мерки за стабилизиране на финансовия сектор, включително мерки за гарантиране на депозитите до 100 000 EUR. Пакетът от мерки се състои от схема за рекапитализиране чрез предоставяне на нов капитал на кредитните институции срещу привилегировани акции, схема за гарантиране, обхващаща нов дълг с падеж между три месеца и три години, и схема за ценни книжа, с която на кредитните институции, които отговарят на условията, се предоставят държавни облигации и се увеличава техният достъп до ликвидни средства, по-специално от ЕЦБ. Общият размер на пакета възлиза на 28 милиарда EUR (около 10 % от БВП).

(11)

Според програмата фискалната политика е насочена към възстановяване на доверието на инвеститорите и отстраняване на макроикономическите дисбаланси. Като се има предвид липсата на достатъчно възможности за фискални действия, и с оглед на значителните икономически дисбаланси, гръцкото правителство не е приело пакет от краткосрочни мерки за стимулиране на икономиката в отговор на забавянето на икономическия растеж, което би било в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване. В програмата се предвиждат редица структурни мерки, включително специфични секторни мерки в сектора на туризма без пряко бюджетно отражение като насочените към поддържане на заетостта, увеличаване на бизнес инвестициите, включващи публично-частни партньорства, стимулиране на кредитирането за МСП и подобряване на усвояването на средствата от ЕС. Актуализацията включва и редица други мерки за структурни реформи, които са част от по-дългосрочната стратегия за подобряване на качеството и устойчивостта на публичните финанси, като реформата на управлението и контрола на публичните разходи и изпълнението на наскоро приетата пенсионна реформа. Тези мерки са свързани със средносрочния план за реформи и специфичните за страната препоръки, предложени от Комисията на 28 януари 2009 г. в рамките на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост.

(12)

Гърция е приела програма за консолидация с цел ограничаване на мащаба на влошаването на фискалната позиция през 2009 г. и намаляване на дефицита на консолидирания държавен бюджет под прага от 3 % от БВП до 2011 г. Въз основа на промяната на (преизчисленото) структурно салдо, фискалната политика остава като цяло неутрална през 2009 г. и рестриктивна през 2010 г. По-конкретно, за 2010 г. в програмата е заложена цел за структурна корекция с 1,5 процентни пункта от БВП и по-нататъшно структурно подобрение с около 0,5 процентни пункта през 2011 г. Предвид горепосочените рискове за бюджетните прогнози обаче, с предвидената консолидация може да не се постигнат целите и номиналният дефицит да остане над референтната стойност от 3 % от БВП. Като се имат предвид големите вътрешни и външни дисбаланси на гръцката икономика, темпът на фискалното уравновесяване е недостатъчен и не е напълно подкрепен с конкретни постоянни мерки през 2010 г. и 2011 г., особено по отношение на разходите. В заключение, предвид горепосочените рискове за прогнозите за дълга, съотношението на дълга спрямо БВП може да нараства през целия период на програмата, което отразява предимно недостатъчния напредък при намаляването на държавния дефицит.

(13)	Относно посочените в кодекса на програмите за стабилност и на програмите за сближаване изисквания за предоставяните данни (5), в програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни.

Цялостното заключение е, че в програмата се предвижда намаляване на бюджетния дефицит в средносрочен план, но не се дава своевременен и ефективен отговор на проблема със структурните дисбаланси на икономиката на Гърция и не се променя тенденцията на динамиката на публичния дълг. Въпреки че в стратегията за консолидация след 2009 г. се разчита на постоянно ограничаване на разходите и увеличаване на данъчните приходи, в програмата не се посочват конкретни мерки, с които изцяло да се подкрепи планираното уравновесяване на бюджета през 2010 г. и 2011 г. Освен това в контекста на рязко влошаване на глобалната икономическа среда бюджетната стратегия е обект и на значителен риск да се постигнат по-ниски от очакваните резултати, тъй като в макроикономическия сценарий на програмата са заложени благоприятни предвиждания за растежа.

Консолидацията е основана до известна степен на резултатите от борбата с избягването на данъците, която само отчасти е подкрепена с реформи на данъчната администрация, докато планираните съкращения на разходите отчасти се компенсират с планове за увеличаване на заплатите и социалните трансфери. Интензифицирането на динамиката на фискалната консолидация въз основа на постоянни мерки за контрол на текущите първични разходи, включително на заплатите в публичния сектор, ще бъде от ключово значение за постигането на стабилни и устойчиви публични финанси в Гърция. Освен това предвиденото в програмата уравновесяване е само отчасти подкрепено със структурни политики за подобряване на качеството на публичните финанси. Структурният характер на факторите, стоящи в основата на загубите на конкурентоспособност и увеличаването на външните дисбаланси, налага спешно прилагане на смели структурни реформи. В дългосрочен план равнището на дълга, което продължава да е сред най-високите в ЕС, към което се добавя и планираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, ще се отразят неблагоприятно на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

С оглед на изложената оценка Гърция се приканва:

да активизира значително динамиката на фискалната консолидация още през 2009 г., чрез добре конкретизирани постоянни мерки за ограничаване на текущите разходи, включително предпазлива политика по отношение на заплатите в публичния сектор, така че да се допринесе за необходимото намаляване на съотношението на дълга спрямо БВП;

ii)

да гарантира, че мерките за фискална консолидация са насочени и към подобряване на качеството на публичните финанси в рамките на цялостна програма за реформи с оглед на необходимото уравновесяване на икономиката, за да се възвърне загубата на конкурентоспособност и да се преодолеят съществуващите дисбаланси;

(iii)

да приложи бързо политики за реформиране на данъчната администрация и да подобри бюджетната процедура чрез повишаване на нейната прозрачност, като ясно обяви бюджетната стратегия за по-дълъг период от време и ефективно приложи механизми за наблюдение, контрол и повишаване на ефективността на текущите първични разходи;

(iv)	с оглед наблюдение на равнището на дълга и планираното увеличение на свързаните със застаряването на населението разходи, да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез продължаване на осъществяваните реформи в здравеопазването и пенсионната система.

Освен това Гърция се приканва настойчиво да подобри управлението и качеството на статистическите данни, както и да подобри съответствието с изискванията за данните в кодекса за поведение.

Сравнение на ключови макроикономически и бюджетни прогнози

		2007 г.	2008 г.	2009 г.	2010 г.	2011 г.
Реален БВП (промяна в %)	ПС януари 2009 г.	4,0	3,0	1,1	1,6	2,3
	КОМ януари 2009 г.	4,0	2,9	0,2	0,7	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	4,1	4,0	4,0	4,0	неприложимо
Инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) (%)	ПС януари 2009 г.	3,0	4,3	2,6	2,5	2,4
	КОМ януари 2009 г.	3,0	4,3	2,5	2,7	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	2,9	2,8	2,7	2,6	неприложимо
Разлика между фактическия и потенциалния БВП (6) (% от потенциалния БВП)	ПС януари 2009 г.	2,2	1,9	0,3	– 0,8	– 1,0
	КОМ януари 2009 г. (7)	3,0	2,8	0,5	– 1,2	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	1,3	1,2	1,2	неприложимо	неприложимо
Нетни предоставени/получени заеми на/от останалия свят (% от БВП)	ПС януари 2009 г.	– 12,1	– 12,8	– 11,4	– 10,8	– 10,0
	КОМ януари 2009 г.	– 12,1	– 11,7	– 11,2	– 11,6	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	– 12,8	– 12,7	– 12,5	– 12,2	неприложимо
Приходи на консолидирания държавен бюджет (% от БВП)	ПС януари 2009 г.	39,9	40,0	41,0	41,1	41,2
	КОМ януари 2009 г.	40,0	39,9	40,8	40,0	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	39,9	41,1	41,7	42,3	неприложимо
Разходи на консолидирания държавен бюджет (% от БВП)	ПС януари 2009 г.	43,4	43,7	44,7	44,3	43,8
	КОМ януари 2009 г.	43,4	43,4	44,5	44,2	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	42,6	42,7	42,5	42,3	неприложимо
Салдо на консолидирания държавен бюджет (% от БВП)	ПС януари 2009 г.	– 3,5	– 3,7	– 3,7	– 3,2	– 2,6
	КОМ януари 2009 г.	– 3,5	– 3,4	– 3,7	– 4,2	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	– 2,7	– 1,6	– 0,8	0,0	неприложимо
Първично салдо (% от БВП)	ПС януари 2009 г.	0,6	0,3	0,8	1,2	1,7
	КОМ януари 2009 г.	0,6	0,6	0,6	0,0	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	1,2	2,4	3,1	3,8	неприложимо
Салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл (6) (% от БВП)	ПС януари 2009 г.	– 4,4	– 4,5	– 3,8	– 2,8	– 2,2
	КОМ януари 2009 г.	– 4,8	– 4,7	– 3,9	– 3,7	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	– 3,4	– 2,4	– 2,3	неприложимо	неприложимо
Структурно салдо (8) (% от БВП)	ПС януари 2009 г.	– 4,4	– 4,5	– 4,3	– 2,8	– 2,2
	КОМ януари 2009 г.	– 4,6	– 5,0	– 4,7	– 3,7	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	– 3,1	– 2,4	– 2,3	неприложимо	неприложимо
Брутен държавен дълг (% от БВП)	ПС януари 2009 г.	94,8	94,6	96,3	96,1	94,7
	КОМ януари 2009 г.	94,8	94,0	96,2	98,4	неприложимо
	ПС декември 2007 г.	93,4	91,0	87,3	82,9	неприложимо
Програма за стабилност (ПС); междинни прогнози на службите на Комисията от януари 2009 г. (КOM); изчисления на службите на Комисията.

(1) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1. Документите, цитирани в настоящия текст, могат да бъдат намерени на следния интернет адрес:

http://ec.europa.eu/economy_finance/about/activities/sgp/main_en.htm

(2) На 6 февруари 2009 г. гръцките власти представиха допълнение към програмата, в което се уточняват промените в заложените в бюджета мерки за увеличаване на данъчните приходи и планираната реформа на бюджетния процес. Допълнението не съдържа никакви съществени промени във фискалната политика, заложена в програмата за стабилност, и както макроикономическият сценарий, така и бюджетните прогнози остават непроменени.

(3) Според данните на гръцките власти от октомври 2008 г. и утвърдени от Евростат, общият бюджетен дефицит достигна 3,5 % от БВП през 2007 г., като по този начин надвиши референтната стойност от 3 % от БВП. С оглед на докладваното превишаване на референтната стойност от Договора, на 18 февруари 2009 г. Комисията подготви доклад по член 104, параграф 3 от Договора.

(4) При оценката е взета предвид най-вече прогнозата на службите на Комисията от януари 2009 г., но и други данни, които са станали известни след това.

(5) По-конкретно, не са представени разходите в консолидирания държавен бюджет по функции и информация за динамиката на дълга и за разликата между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо (разлики между наличности и начисления, нетно акумулиране на финансови активи, влияние на оценяването и други), ликвидните финансови активи и нетните финансови задължения.

(6) Разлики между фактическия и потенциалния БВП и салда, коригирани спрямо фазата на икономическия цикъл — съгласно програмите, преизчислени от службите на Комисията въз основа на информацията в тях.

(7) Въз основа на прогнозиран потенциален растеж от съответно 3,2 %, 2,7 %, 2,8 % и 2,5 % за периода 2008-2011 г.

(8) Салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, с изключение на еднократните и други временни мерки. Еднократните и други временни мерки са 0,4 % от БВП през 2008 г. и 0,5 % през 2009 г. (всички те водещи до намаляване на дефицита) според последната програма и 0,4 % от БВП през 2008 г. и 0,8 % през 2009 г. (всички те водещи до намаляване на дефицита) в междинните прогнози на службите на Комисията от януари.

Източник:

Програма за стабилност (ПС); междинни прогнози на службите на Комисията от януари 2009 г. (КOM); изчисления на службите на Комисията.

ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

19.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 64/21

Покана за представяне на коментари съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол № 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно държавна помощ за Исландския фонд за жилищно финансиране под формата на освобождаване от плащане на премия за държавна гаранция

(2009/C 64/09)

С Решение № 406/08/COL от 27 юни 2008 г., възпроизведено на автентичния език на страниците след това резюме, Надзорният орган на ЕАСТ откри процедура съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд. Исландските власти са информирани чрез изпращане на копие от решението.

С настоящото Надзорният орган на ЕАСТ уведомява държавите от ЕАСТ, държавите-членки на ЕС и заинтересованите страни да изпратят мненията си относно въпросната мярка в рамките на един месец от публикуването на настоящото уведомление на следния адрес:

EFTA Surveillance Authority

Registry

Rue Belliard 35

1040 Brussels

BELGIQUE/BELGIË

Коментарите ще бъдат предадени на исландските власти. Запазването в тайна на самоличността на заинтересована страна, която представя мнението, може да бъде поискано писмено, като се посочат причините за искането.

РЕЗЮМЕ

Фондът за жилищно финансиране (по-нататък наричан ФЖФ), който действа на исландския ипотечен пазар, е държавна институция, субект на публичното право. Като такъв, според общите принципи на исландското публично право, той се ползва с държавна гаранция за всички свои задължения, без специални правни разпоредби за това.

Тази гаранция съществуваше преди Споразумението за ЕИП да влезе в сила на 1 януари 1994 г. Сама по себе си гаранцията не е обект на разглеждане в рамките на настоящата процедура относно нова помощ, а по процедура за съществуваща помощ. Настоящата процедура се отнася до факта, че ФЖФ е освободен от плащане на премия за гаранция, която други предприятия, организирани подобно на ФЖФ, са задължени да плащат. Със Закон № 121/1997 и последващи изменения (Закон № 70/2000 и Закон № 180/2000) такива институции се задължават да изплащат премии за гаранция. Настоящата премия е 0,0625 % на тримесечие върху неизплатени задължения.

По предварително мнение на Надзорния орган на ЕАСТ (наричан по-нататък „Органа“) освобождаването на ФЖФ от плащане на премия за гаранция е равнозначно на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Освен това Органът изразява съмнение относно съвместимостта на това освобождаване със Споразумението. Изглежда изключенията, предвидени в член 61, параграфи 2 и 3 не са приложими. Нито пък, по мнение на Органа, член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП би бил приложим спрямо общата схема за заеми, управлявана от ФЖФ.

Докато някои заеми за жилищно финансиране могат да бъдат определени като услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 59, параграф 2 и следователно евентуално да отговарят на условията за отпускане на помощ, по предварително мнение на Органа общата схема за заеми на ФЖФ е твърде широко структурирана, за да отговаря на условията на член 59, параграф 2. На Органа не е предоставена каквато и да било информация, която да го накара да вярва, че като цяло пазарът не би бил в състояние да осигури достъпно жилищно финансиране По общата схема за заеми на ФЖФ заемите са достъпни за всеки, независимо от приходи и имущество и независимо от ограничения в разходите или размера на жилището, което се финансира. Заемите също така могат да бъдат отпускани навсякъде, независимо от наличността или липсата на местно жилищно финансиране.

Ако окончателното решение потвърди предварителното мнение на Органа, неправомерната помощ следва да бъде възстановена.

Това решение за откриване на процедура не засяга окончателното решение на Органа.

Заинтересованите страни са поканени да предоставят на Органа своя коментар в рамките на един месец след публикуването на решението в Официален вестник на Европейските общности и в неговата притурка „ЕИП“.

EFTA SURVEILLANCE AUTHORITY DECISION

No 406/08/COL

of 27 June 2008

to initiate the formal investigation procedure with regard to the relief of the Icelandic Housing Financing Fund from payment of a State guarantee premium

(Iceland)

THE EFTA SURVEILLANCE AUTHORITY (1),

Having regard to the Agreement on the European Economic Area (2), in particular to Articles 59, 61 to 63 and Protocol 26 thereof,

Having regard to the Agreement between the EFTA States on the establishment of a Surveillance Authority and a Court of Justice (3), in particular to Article 24 thereof,

Having regard to Article 1(2) of Part I and Articles 4(4) and 6 of Part II of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement (4),

Having regard to the Authority's Guidelines (5) on the application and interpretation of Articles 61 and 62 of the EEA Agreement,

Having regard to the Authority's Decision No 195/04/COL of 14 July 2004 on the implementing provisions referred to under Article 27 of Part II of Protocol 3 (6),

Having regard to the Authority's Decision No 405/08/COL of 27 June 2008 close the formal investigation procedure with regard to the Icelandic Housing Financing Fund (7),

Whereas:

I. FACTS

1. Procedure

By letter dated 28 September 2007 (Event No 442805), the Authority requested information from the Icelandic authorities regarding State guarantees and the obligation to pay a State guarantee premium under the Act on State Guarantees. By letter from the Icelandic Mission to the European Union dated 24 October 2007, forwarding the letter from the Icelandic Ministry of Finance of the same date, received and registered by the Authority on 25 October 2007 (Events No 448739 and 449598), the Icelandic authorities responded to this request.

The case was subject to discussions between the representatives of the Authority and the Icelandic Government on 7 September 2007 in Brussels and on 29 October 2007 in Reykjavik as well as between the representatives of the Authority and the complainant, the Icelandic Financial Services Association, in a meeting on 6 March 2008 in Brussels.

2. Description of the relevant Icelandic law provisions

2.1. Introduction

The Housing Financing Fund (hereafter referred to as the HFF) is a State institution governed by public law, cf. Article 4 of the Housing Act No 44/1998 (lög um húsnæðismál). As such, it enjoys, under the general principles of Icelandic public law, a State guarantee on all its obligations without any special legal provision to that effect. The same applied to its predecessor, the State Housing Agency, and the State Building Fund and the Workers' Housing Fund operated by the Agency as well as the State Housing Board, cf. Act No 97/1993 on the State Housing Agency (lög um Húsnæðisstofnun ríkisins).

On 1 January 1999, the Housing Act No 44/1998 entered into force. Under the terms of the Housing Act, the Housing Financing Fund replaced the former State Housing Agency and took over its predecessor's obligations. Furthermore, the State Building Fund and the Workers' Housing Fund were merged and taken over by the HFF (8).

2.2. Act No 37/1961 on State Guarantees, as amended by Act No 65/1988

Act No 68/1987 introduced an obligation to pay a guarantee premium to the State for State guarantees that were not subject to the risk premium. Article 8 of the Act No 37/1961 on State Guarantees (lög um ríkisábyrgðir), as subsequently amended by Act No 65/1988 on State Guarantees, (lög um breyting á lögum nr. 37/1961, um ríkisábyrgðir, með síðari breytingum) required banks, credit funds, financial institutions, enterprises and other such entities that, according to law, enjoy a State guarantee whether through the ownership of the State or other reasons, to pay a guarantee premium to the State as regards their commitments towards foreign entities. In contrast, no similar premium was imposed on domestic commitments at the time of the entry into force of the EEA Agreement in Iceland on 1 January 1994.

The premium was set at 0,0625 % per quarter on the principal of foreign commitments based on their average for each period, cf. paragraph 2 of Article 8. Loans for which a risk premium had been paid, certain export guarantees and commitments due to credit balance in domestic currency accounts did not constitute basis for calculation of the guarantee premium, cf. paragraph 2 of Article 9 of the Act.

In its submission of 24 October 2007, the Icelandic Government has claimed that the State Housing Agency was not liable to pay a guarantee premium under the terms of the Act No 37/1961 on State Guarantees. The Government did not, however, present arguments as to why the general obligation should not also cover the State Housing Agency. The Authority does not dispute the statement of the Icelandic Government that the Agency in fact never paid any premium as it did not have any foreign commitments. However, this does not change the fact that according to the Act, the Agency would have been liable for the premium in the event of undertaking foreign commitments. Hence, the Authority is of the preliminary opinion that the obligation to pay a guarantee premium did indeed apply to any foreign financial commitments that the State Housing Agency might have had.

2.3. Act No 121/1997 on State Guarantees

On 22 December 1997, a new Act on State Guarantees No 121/1997 was adopted. This Act, which entered into force on 1 January 1998, extended the obligation to pay a premium also to cover domestic commitments. Paragraphs 1 and 2 of Article 6 of the Act stated:

‘Banks, credit funds, financial institutions, enterprises and other such entities that according to law enjoy or have enjoyed the guarantee of the Treasury, whether through the ownership of the State or for other reasons shall pay a guarantee premium on their State-guaranteed commitments. …

The guarantee premium according to paragraph 1 shall amount to 0,0625 % per quarter on the principal of foreign commitments subject to the premium and 0,0375 % per quarter on the principal of the average of domestic commitments during each payment period, cf. Article 8. The proceeds shall accrue to the Treasury.’ (9).

Article 7 of Act No 121/1997 provides for an exemption from the general obligation to pay a premium pursuant to Article 6 of the Act. In its original form paragraph 1 of Article 7 read as follows:

‘Credits on which a risk premium has been paid cf. Article 4, housing bonds issued by the Housing Bond Division of the State Housing Agency , commitments in lieu of deposits in deposit accounts of deposit money banks and government-guaranteed export guarantees as well as the Central Bank of Iceland are exempt from payment of the guarantee premium cf. Article 6.’ (emphasis added)

The State Housing Agency had other commitments than those relating to housing bonds issued by the Housing Bond Division of the Agency. It therefore seems to follow from an a contrario interpretation of Article 7 that the main rule on the payment of a fee was applicable to such activities. The same goes for the other public bodies operating on the basis of Act No 97/1993: the State Housing Board, the State Building Fund and the Workers' Housing Fund.

The Icelandic Government has, however, in its letter of 24 October 2007, submitted that as regards commitments other than housing bonds, the levying of the guarantee fee ‘was based on questionable legal basis’. According to the Government, due to their social character, the State Building Fund and the Workers' Housing Fund, operated by the Agency, were never intended to pay a guarantee premium under the Act. In this respect, the Government refers to a memorandum of 16 October 1998 by the Minister of Social Affairs as well as a report of a working group of June 1999 on the collection of a guarantee premium of the debts of the State Building Fund and the Workers' Housing Fund and the HFF (10). The conclusion of the working group's report was that it was arguable that the commitments of the State Building Fund and Workers' Housing Funds fell outside the scope of Article 6 of Act No 121/1997. In arriving at that conclusion, the working group stated that the funds were of a social character which justified that they were operated under the responsibility of the State and were dependant on State contributions as well as always having been operated with a negative interest margin. Furthermore, the report referred to the general comments to the bill, which became Act No 121/1997, whereby distinction was made between funds in ‘commercial’ operation and those with a social role.

For the reasons set out below, the Authority questions this legal reasoning:

—

first, according to Article 6 of the Act: ‘Banks, credit funds, financial institutions, enterprises and other such entities that according to law enjoy or have enjoyed the guarantee of the Treasury, whether through the ownership of the State or for other reasons shall pay a guarantee premium on their State-guaranteed commitments’. Even assuming, hypothetically, that HFF was not considered a ‘bank, credit fund, financial institution or enterprise’ the wording ‘any other entities’ seems to indicate that the provision covers all bodies enjoying a State guarantee, irrespective of operating form. Furthermore, it was considered necessary to explicitly exempt the commitments related to the Housing Bond Division, cf. Article 7 of the Act,

—	second, as will be shown below in point 2.4, the preparatory works to Act No 70/2000 contain several statements which indicate that the Act was based on the premise that the HFF was indeed, at that time, subject to the guarantee premium on other commitments than those related to the housing bonds,

—

third, a specific provision in the 2001 Supplementary Budget Act was inserted to cancel the debts relating to unpaid premiums the HFF had accrued under Act No 121/1997 until the entry into force of Act No 70/2000 (11). Such a provision would hardly have been necessary if the HFF and its predecessors had never been subject to the premium,

—

fourth and finally, as far as the Authority can understand, the comments referred to by Iceland concerning the distinction between funds in commercial operation on the one hand, and those with a social role on the other, did not relate to the issue of whether or not a guarantee premium should be collected for commitments enjoying a State guarantee. Rather, they indicate that the legislator was of the opinion, that when it came to granting a Fund a State guarantee, it was of importance whether the Fund in question was operated on a commercial or social basis.

In any event, as already indicated, in the 2001 Supplementary Budget Act, a provision was inserted to cancel the debts related to unpaid premiums the HFF had accrued until the entry into force of Act No 70/2000. It therefore seems that the HFF, either was never liable to pay the fee or retroactively was exempted from it. Thus, in either situation the HFF was from the start, or with retroactive effect, exempted from the main rule in Act No 121/1997 on State Guarantees that State bodies enjoying a guarantee should pay a premium for it.

2.4. Act No 70/2000 amending Act No 121/1997

By Article 1 of Act No 70/2000 which entered into force on 26 May 2000, Article 7 of the Act No 121/1997 was amended and is currently as follows:

‘Credits on which a risk premium has been paid cf. Article 4, commitments in lieu of deposits in deposit accounts of deposit money banks and government-guaranteed export guarantees as well as the … the Housing Financing Fund … are exempt from payment of the guarantee premium cf. Article 6.’

The bill, which subsequently became Act No 70/2000 did not originally include a proposal to exempt all obligations of the HFF guaranteed by the State from the guarantee premium. It was originally foreseen only to exempt the HFF's obligations taken over from the State Building Fund and the Workers' Housing Fund upon the entry into force of Act No 44/1998. Indeed, in the bill, it was stated that the exemption for the obligations deriving from the housing bonds (cf. Article 7 of the Act) was based on the fact that the Housing Bonds Division collected an interest margin of 0,35 % of mortgage instruments guaranteeing commitments relating to housing bonds. Other commitments of the HFF were not supposed to be exempted from the payment obligation of the guarantee premium as no money was put aside in a reserve fund to meet losses connected with lending on that basis (12).

However, during the Parliamentary procedure, the bill was changed so that the exemption covered all the obligations of the HFF:

‘During the procedure before the Committee it was specifically examined that the bill presupposes that a premium will still be paid on some of the loans taken by the Housing Financing Fund such as loans, which the Fund takes to finance additional loans and loans for rental apartments. … Having regard to the above, the Committee proposes to amend the bill so that all the obligation of the Housing Financing Fund will be exempt from the premium.’ (13) (emphasis added)

Therefore, as approved by Alþingi, the Act No 70/2000 amending Act No 121/1997 extended the exemption from the payment of a guarantee premium and covered all the obligations of the HFF. As a consequence, the HFF has not been paying a guarantee premium on its commitments, foreign as well as domestic, to the State Treasury.

2.5. Act No 180/2000 amending Act No 121/1997

In its judgment in State Debt Management Agency, the EFTA Court held that the difference in the amount of the State guarantee premium due under the provisions of the Act on State Guarantees was in breach of Article 40 EEA, as it was made dependant on whether the obligations were of domestic or foreign character (14). Following this judgment, the Act on State Guarantees was amended. By Act No 180/2000, which entered into force on 11 January 2001, the difference between foreign and domestic commitments was abolished for the purpose of calculation of the State guarantee premium. As from Act No 180/2000, the premium has been set at 0,0625 % per quarter irrespective of the origin of the commitments. Due to the above-mentioned exceptions pertaining to HFF, these changes did not apply to HFF.

II. ASSESSMENT

3. State aid within the meaning of Article 61(1) EEA and the classification of such aid as new or existing

3.1. The aid elements of the Icelandic system of implicit State guarantees

Article 61(1) of the EEA Agreement reads as follows:

‘Save as otherwise provided in this Agreement, any aid granted by EC Member States, EFTA States or through State resources in any form whatsoever which distorts or threatens to distort competition by favouring certain undertakings or the production of certain goods shall, in so far as it affects trade between Contracting Parties, be incompatible with the functioning of this Agreement.’

For a measure to be classified as State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement, it must be granted by the State or through State resources, confer an advantage on the recipient undertaking, be selective and thereby distort or threaten to distort competition and be liable to affect trade between the Contracting Parties. Before examining each of these conditions in turn, the Authority makes the following remarks concerning the scope of the present decision to open the formal investigation procedure:

As any other undertaking organised as a public institution, the HFF enjoys an implicit State guarantee in the same manner as did the predecessors of the HFF from the start of their operations in the 1950's, cf. Act No 42/1957. The HFF pays neither a market based premium for the guarantee, nor the premium laid down in Act No 121/1997 on State Guarantees.

The implicit State guarantee for this type of public undertaking was at the outset granted without any obligation to pay a premium. However, Icelandic system for implicit State guarantees was changed in 1987. From this point in time, a guarantee premium was to be paid for foreign commitments, but not for domestic ones. The original State guarantee scheme, with the changes introduced in 1987, thus predates the EEA Agreement.

The Icelandic system relating to implicit guarantees was changed again as of 1 January 1998 when a general obligation to pay a guarantee premium was also introduced as regards domestic commitments. Considering the size of the premium the Authority finds it unlikely that the guarantee premium removed aid contained in the original guarantee scheme. Therefore, in the Authority's preliminary opinion, the original guarantee scheme still contains State aid. The State aid element will generally be the difference between the appropriate market price for the guarantee provided and the price paid for that measure according to Act No 121/1997 on State Guarantees (15). This possible aid element will follow from the implicit guarantee in force since before the entry into force of the EEA Agreement, and would constitute existing aid. It will therefore be assessed separately following the procedures regarding existing aid.

Hence, the present decision to open the formal investigation procedure only relates to severable changes to the Icelandic system of implicit guarantees made after 1994 which would give a particular advantage to HFF (16). Indeed, only such changes could be classified as new aid (17).

With Act No 121/1997, Iceland introduced a premium for banks, credit funds, financial institutions, enterprises and other such entities that enjoy a State guarantee in respect of domestic commitments. The activities of the Housing Bonds Division were exempted from a guarantee premium both on domestic and foreign commitments from the entry into force of the Act. As regards other operations of the HFF, they were exempted from the premium by Act No 70/2000. In the 2001 Supplementary Budget Act the accrued unpaid premium for these activities was cancelled. Therefore, either from the beginning, or retroactively, the other operations of the HFF were exempted from this generally applicable guarantee premium. Indeed, according to Iceland itself, HFF has never paid any premium under the Act.

As HFF has, as a matter of fact, never paid any premium for the guarantee it enjoys, Iceland has in its letter of 24 October 2007 argued that the factual situation for HFF has remained the same over the years regardless of the introduction of the general premium with effect for other undertakings. Moreover, as the exemptions in the Act pertaining to HFF merely maintained the status quo in relation to that particular undertaking, Iceland is of the opinion that exemptions cannot constitute new aid.

In the Authority's view, it is not relevant for the assessment of the classification of the aid as new or existing whether or not the Act, as a matter of fact, changed the situation of HFF as regards the payment of guarantee premium. What is decisive is that the new Act introduced a new system where, for the first time, the HFF was being treated more favourably than provided for under the general rule for undertakings benefiting from the implicit State guarantee. It is therefore the Authority's preliminary opinion that any advantage to HFF following from the exemption granted to the Housing Bond Division introduced by Article 7 of Act No 121/1997 would constitute new aid. The same would apply to the exemption/relief from paying the premium relating to other operations of the HFF, cf. Act No 70/2000 amending Act No 121/1997, as well the 2001 Supplementary Budget Act (18).

3.2. Economic advantage

Exempting the HFF from payment of the guarantee premium provides a financial advantage to that undertaking as the corresponding costs of the premium are not covered by the HFF. This advantage amounts to what the HFF would have had to pay each time on its commitments under the applicable rate of the guarantee premium.

The advantage following from the non-payment of the State guarantee premium can be determined as follows:

1;	exemption (either originally or ex post facto) from payment of State guarantee premium amounting to 0,0625 % per quarter of the value of foreign commitments relating both to housing bonds and other commitments in the period from 1 January 1998 to date;

2.	exemption (either originally or ex post facto) from payment of State guarantee premium amounting to 0,0375 % per quarter of the value of domestic commitments relating both to housing bonds and other commitments in the period from 1 January 1998-10 January 2001;

3.	exemption from payment of State guarantee premium amounting to 0,0625 % per quarter of the value of all HFF's domestic commitments in the period from 11 January 2001 to date.

In its letter of 24 October 2007, Iceland seems to be of the opinion that the HFF does not enjoy any real advantage as it levies a margin on the general loans it issues. Iceland submits that the Housing Bonds Division of the State Housing Agency and subsequently the HFF were subject to a special regime which entailed paying a ‘special State guarantee fee’, raised in the form of an interest margin, into a special reserve fund. According to Article 21 of the Act No 97/1993 (see subsequently Article 28 of the Housing Act), the Housing Bonds Division was permitted to claim an interest margin to cover its operating expenses and estimated losses from outstanding loans (19). On that basis, the Icelandic Government has stated that the exclusion of the housing bonds from the general system of Act No 121/1997 was based on the fact that the risk associated with the guarantee was no longer borne by the State.

The Authority has doubts about this reasoning. The system provided for by the levying of an interest margin does not entail that the HFF pays a premium for the State guarantee it has on commitments related to housing bonds. Rather, it required the borrowers to pay higher interest rates to the HFF. The money raised by the levying of the interest margin was set aside in a special reserve fund. As far as the Authority has been able to ascertain, this fund is merely a part of the HFF. The Authority cannot see that charging borrowers higher interest rates and setting that aside in an in-house fund can be equated with paying a State guarantee premium pursuant to Act No 121/1997.

In conclusion, the Authority takes the preliminary view that the exemption from the guarantee premium does give the HFF an advantage in the sense of Article 61(1) EEA. Whether any advantages could be offset by public service obligations imposed on HFF will be addressed below.

3.3. Presence of State resources

HFF is exempted from the payment of a guarantee premium to the State Treasury otherwise applicable to all undertakings pursuant to Article 6 of Act No 121/1997. By exempting the HFF from paying a guarantee premium to it, the State foregoes revenues which would have normally to be paid to the State. The exemption therefore contains State resources. Similarly, to the extent HFF was originally liable to pay a guarantee premium, but later relieved of that obligation with retroactive effect, such ex post facto exemption would also imply a drain of State resources.

3.4. Selectivity

As outlined above, the HFF is according to Article 7 of Act No 121/1997 exempted from paying a guarantee premium pursuant to Article 6 of the Act. The main rule according to Act No 121/1997 is that every entity enjoying a State guarantee is subject to the guarantee premium provided for in Article 6. Those exempted are obligations that are subject to the higher risk premium pursuant to Article 4 of the Act, the HFF, the Central Bank of the Iceland and the Student Loan Fund.

Consequently, under Article 7 of the Act, it is only the HFF and the two other public institutions that are exempt from paying a premium to the State for being granted State guarantees. The aid measure therefore appears to be selective.

The State Guarantees Act links the payment of a premium to the existence of a guarantee issued by the State. Moreover, it seems to be intended to (partly) compensate the State for the risk it undertakes by being the guarantor. On that basis, the Authority does not view the Act on State guarantees as a tax measure. The Authority has therefore not found it necessary to discuss whether the exemption pertaining to HFF would have been within the logic or nature of a tax system.

3.5. Effect on trade between Contracting Parties

The HFF provides services on the market for housing mortgage loans, i.e. long-term house financing for residential accommodation. Aid granted to HFF may make it more difficult for banks in the EEA to enter the Icelandic housing mortgage market. Also markets related to the mortgage market, such as other financial markets may be affected (20). The aid therefore seems to affect trade between the Contracting Parties.

3.6. Altmark conditions

In the Altmark judgment, the European Court of Justice held that provided that the following conditions are cumulatively fulfilled, a measure does not confer an advantage on the beneficiary and, thus, does not qualify as state aid in the meaning of Article 87(1) of the EC Treaty, corresponding to the provision of Article 61(1) of the EEA Agreement:

—	first, the recipient undertaking must actually have public service obligations to discharge, and the obligations must be clearly defined,

—	second, the parameters on the basis of which the compensation is calculated must be established in advance in an objective and transparent manner, to avoid conferring an economic advantage which may favour the recipient undertaking over competing undertakings,

—	third, the compensation cannot exceed what is necessary to cover all or part of the costs incurred in the discharge of public service obligations, taking into account the relevant receipts and a reasonable profit for discharging those obligations,

—

fourth, where the undertaking which is to discharge public service obligations in a specific case, is not chosen pursuant to a public procurement procedure which would allow for the selection of the tenderer capable of providing those services at the least cost to the community, the level of compensation needed must be determined on the basis of an analysis of the costs which a typical undertaking, well run and adequately provided with means so as to be able to meet the necessary public service requirements, would have incurred in discharging those obligations, taking into account the relevant receipts and a reasonable profit for discharging the obligations (21).

With regard to the first condition, i.e. the definition of public service obligations discharged to the HFF, it is highly doubtful, in light of the EFTA Court's judgment, that the general loans system of the HFF as defined today fulfils the criteria for qualifying as a service of general economic interest (22).

Concerning the second condition, the Court of First Instance of the European Communities (hereinafter ‘the CFI’) recalled in BUPA (23) that the Member States have wide discretion not only when defining a public service mission but also when determining the compensation for the costs, which calls for an assessment of complex economic facts. In the same ruling, the CFI also held that the second Altmark condition requires that the Community institutions must be in a position to verify the existence of objective and transparent parameters, which must be defined in such a way as to preclude any abusive recourse to the concept of a public service on the part of the Member State. The Icelandic Government has so far not demonstrated to the Authority that a methodology exists for calculation of public service compensation to the HFF. Moreover, to the Authority's knowledge, the Icelandic Government did not establish in advance the criteria on the basis of which the compensation for public service activities of the HFF was to be determined.

With regard to the third Altmark condition, the CFI found in BUPA that a public service compensation system which operates independently of receipts does not require a strict interpretation of this criterion, in particular as regards taking into account the relevant receipts for discharging public services (24). Nevertheless, as the aid measure in question benefits the entirety of the operations of the HFF, it cannot be established at this stage whether the level of compensation is limited to what is necessary to cover all or part of the costs incurred in the discharge of properly limited public service obligations.

Furthermore, with regard to the fourth condition set forth in Altmark, the HFF has neither been chosen by way of a public procurement procedure nor did the Icelandic authorities determine the level of compensation by way of a comparison between the HFF and a privately run efficient operator as a reference undertaking. As held by the CFI in BUPA, the purpose of the fourth Altmark condition is to ensure that the compensation does not entail the possibility of offsetting any costs that might result from inefficiency on the part of the beneficiary undertaking (25).

In conclusion, it cannot be established, in the Authority's view, that the four cumulative Altmark conditions are fulfilled.

3.7. Conclusion with regard to state aid character of the measure in question

In light of the above, it is the Authority's preliminary conclusion that exempting HFF from paying a guarantee premium pursuant to Article 7 of Act No 121/1997 on State Guarantees, with subsequent amendments, involves State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. Furthermore, it is the Authority's preliminary opinion that any such aid would constitute new aid.

4. Procedural requirements

Pursuant to Article 1(3) of Part I of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement, ‘the EFTA Surveillance Authority shall be informed, in sufficient time to enable it to submit its comments, of any plans to grant or alter aid. […]. The State concerned shall not put its proposed measures into effect until the procedure has resulted in a final decision’.

The Icelandic authorities did not notify the Authority of the above-mentioned measures in the form of exemption of the HFF from payment of the guarantee premium. The Authority therefore concludes that Iceland has not respected its obligations pursuant to Article 1(3) of Part I of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement.

5. Compatibility of the aid

5.1. Possibilities to declare aid for housing purposes compatible

Article 61(1) of the EEA Agreement sets out that state aid as a principle is prohibited. Article 61(2) and 61(3) provide, however, for certain exceptions from this general prohibition.

The derogations in Article 61(2) of the EEA Agreement do not seem to be applicable to the aid in question, which is not designed to achieve any of the aims listed in this provision. In particular, the aid measure involved cannot be considered to fulfil the conditions of derogation specified in Article 61(2)(a) of the EEA Agreement, namely aid having a social character, granted to individual consumers and without discrimination related to the origin of the product concerned.

Likewise, the derogations in Article 61(3) of the EEA Agreement do not apply to the aid measure under investigation. In particular, the aid measure is not granted with the aim of promoting or facilitating the economic development of certain areas or of certain economic activities. Thus, the derogations in Article 61(3)(a) and (c) of the EEA Agreement in conjunction with the Regional Aid Guidelines are not applicable in this case.

Furthermore, the aid measure under investigation is not given to promote the execution of an important project of common European interest or to remedy a serious disturbance in the economy of Iceland, therefore Article 61(3)(b) of the EEA Agreement does not apply.

The aid in question is not linked to any investment, but reduces the costs which HFF would normally have to bear in the course of pursuing its day-to-day business activities and is consequently to be classified as operating aid. Operating aid is normally not considered suitable to facilitate the development of certain economic activities or of certain regions as provided for in Article 61(3)(c) of the EEA Agreement, unless it is specifically envisaged by the Authority's Guidelines, which is not the case here.

Aid for housing purposes may, however, be declared compatible with the EEA Agreement on the basis of Article 59(2). That would be the case if the aid would be limited to provision of services of general economic interest and if the other conditions of Article 59(2) of the EEA Agreement would be fulfilled.

Article 59(2) of the EEA Agreement reads:

‘Undertakings entrusted with the operation of services of general economic interest or having the character of a revenue-producing monopoly shall be subject to the rules contained in this Agreement, in particular to the rules on competition, in so far as the application of such rules does not obstruct the performance, in law or in fact, of the particular tasks assigned to them. The development of trade must not be affected to such an extent as would be contrary to the interests of the Contracting Parties.’

Compliance with Article 59(2) of the EEA Agreement requires the fulfilment of the following conditions:

—	that the aid is a compensation for the provision of services of general economic interest,

—	that the undertaking receiving the aid is entrusted to provide such services,

—	that the aid is necessary, and not more than necessary, to carry out the entrusted tasks, and

—	that the aid does not affect trade against the interest of the Contracting Parties to the Agreement.

5.2. General remarks with regard to the concept of services of general economic interest

The concept of service in the general economic interest means, among other things, that the State assigns ‘particular tasks’ to an undertaking (26). In order to qualify for classification as service of general economic interest, a service must have certain characteristics, the most important of which is that the service in question cannot be provided in the same manner on the market and that the service should be clearly defined (27). States may take account of objectives pertaining to their national policy when defining the service of general economic interest which they entrust to certain undertakings (28).

As an exception to the main rule in Article 59(1) of the EEA Agreement, the concept of ‘services of general economic interest’ must be interpreted restrictively (29) and applies only to activities of direct benefit to the public. Still, States remain free, in principle and where no common policy is established, to designate which services they consider to be of general economic interest and to organize these services as they see fit, subject to the rules of the EEA Agreement and the specific conditions laid down in Article 59(2) of the EEA Agreement (30). Thus, the competence to define such services lies with the States, subject to scrutiny by the Authority. This scrutiny must essentially be conducted on a case-by-case basis. In such an assessment, the nature of the undertaking entrusted with the service is not of decisive importance, nor whether the undertaking is entrusted with exclusive rights, but rather the essence of the service deemed to be of general economic interest and the special characteristics of this interest that distinguish it from the general economic interest of other economic activities (31).

5.3. Services of general economic interest in the field of social housing

The EFTA Court gave some guidance on how to assess the extent of the HFF's activities in light of the requirements of Article 59(2) of the EEA Agreement. The Court primarily addressed the issue of whether the Authority should have been in doubt whether the general loans scheme of HFF was operated in compliance with Article 59(2) of the EEA Agreement. The Court ruled that the Authority should have been in doubt and consequently should have opened the formal State aid investigation procedure. (This was based on the implicit, but non-verified, assumption that the aid in question was new aid.) While the Court did not address whether the general loan category fulfilled the conditions of Article 59(2) of the EEA Agreement, the Court's judgment raised issues of doubt in relation to:

—	whether the HFF scheme fulfilled all conditions relating to services of general economic interest in Article 59(2),

—	whether the derogation from the State aid rules was proportionate, and

—	whether the scheme affected the development of trade contrary to the interest of the Contracting Parties.

In relation to the first issue the Court stated inter alia:

‘[…] The HFF general loans system is intended to promote security and equal rights as regards housing in Iceland by providing loans on manageable terms to the general public throughout the territory of Iceland and thereby foster private home ownership. This goes beyond the normal economic interest of operators in the financial sector. A service with this objective may qualify as a service of general economic interest justifying State aid, provided that the service fulfils the requirements laid down in Article 59(2) EEA.’ (32).

When the EFTA Court later turned to the questions on proportionality, it held, inter alia, that:

‘[…] as long as it is not established that the effect of the low interest rate on HFF general loans is completely neutralised by an increase in housing prices, the HFF general loan scheme must be considered suitable to meet its aim.’ (33).

And moreover:

‘The Court does not find it doubtful that the State aid provided to the HFF system did not go beyond what is necessary in the case at hand to allow the HFF to cover expected losses and operate the general loans system under economically acceptable conditions [ …] This does not mean, however, that the general loans system as operated by the HFF is necessarily compatible with the EEA Agreement.’ (34).

Then the Court went on to, inter alia, state that:

‘[…] it is necessary to address the question of whether the conditions under which the loans were granted did not go beyond what was necessary for HFF to perform the tasks entrusted to it. The Court recalls that the ultimate aim of the State's intervention in lending services through the general loans scheme is to foster private home ownership in Iceland through lending on “manageable terms”. A service rendered with such an objective may, as has been stated above, be considered legitimate under Article 59(2) EEA. However, ESA has to make sure that public intervention does not, in reality, pursue other goals than those defined by Icelandic law or exceed what is necessary to achieve the defined goal.

In that regard, the Court notes that unlike the cost and size limitations practiced by the Norwegian Husbanken in Case E-4/97 Husbanken II, the HFF's relative and absolute lending caps do not limit the subsidised lending scheme to dwellings which fulfil certain criteria. They only limit the amount one may borrow from the HFF for any dwelling, regardless of the value or size of that dwelling. There is no limit as to how big or valuable a dwelling may be and still be eligible for a general loan under the HFF scheme; there are only limits to how much the HFF may grant as a general loan.

Moreover, the HFF general loans scheme is not limited to the financing of one unit of residential housing for each borrower. This means that in principle the system may provide financing for houses or apartments built or purchased for investment purposes. In 2004, a general limit of two units was introduced. As the Government of Iceland has pointed out, there may be social policy reasons why certain persons need to own more than one unit. The provision of more than one loan to the same person has not, however, been made dependent on that person fulfilling any criteria relating to such reasons.

These features mean that in principle the HFF general loans scheme provides subsidised financing, up to a certain limit, for any house or apartment regardless of size and value, and also for construction or purchase of residential units for investment purposes. The scheme is not formally limited to assisting the average citizen in financing his or her own dwelling. Even if it may be so that few people have in fact exploited these features of the system, they raise questions under Article 59(2) EEA. The Court recalls in this context that the HFF scheme is intended to promote security and equal rights as regards housing by providing loans on manageable terms.’ (35).

(a) Manageable terms

The EFTA Court did not rule out per se that State intervention in lending services through general loans, which pursues the objective of fostering private home ownership through lending on ‘manageable terms’ might be considered legitimate under Article 59(2) of the EEA Agreement. In this respect, the EFTA Court clarified that the Contracting Parties enjoy a margin of discretion in deciding what ‘manageable terms’ should mean in relation to a housing financing scheme which qualifies as a service of general economic interest (36).

In the view of the Authority, the concept of ‘manageable terms’ cannot be understood in any absolute or isolated manner. While noting the Court's view that there should be a margin of discretion to decide what is manageable, the concept has to relate to certain general parameters of the national economy. What is manageable in a rich country may not be manageable in a less prosperous one. In a well-functioning market without a particular skewed distribution of income, it would appear reasonable to assume that the market interest rates on mortgages would be ‘manageable’ for the population at large. Excluding that public activity itself is distorting the market, to the extent the market is not well functioning there could be a reason for government measures to provide for loans on ‘manageable terms’.

It was confirmed in the EFTA Court's judgment that the commercial banks were only able to match the interest rate of HFF's general loans from August 2004 onwards (37). In its Decision No 185/06/COL, the Authority requested up-dated information on the development on the Icelandic mortgage market, in order to assess to what extent commercial banks had offered mortgage secured loans on terms the Icelandic State would consider as manageable. While some information has been provided the Authority would require up-dated information in this respect as there are indications that the state of the market has changed recently. The amount of mortgage loans, especially from the commercial banks has fallen considerably (38).

A connected, but separate, issue is whether the market would be able to develop satisfactorily if it would operate under conditions without any State aid distorting the competitive situation of the respective lenders. Up till now, the Authority has not been presented with any arguments or factual information that give it reason to believe that this should be the case.

(b) Social element

The general loan scheme of the HFF is not limited to those below certain income and/or assets thresholds but is available to everyone irrespective of those elements and as the EFTA Court has pointed out, without any cost and size limitations on the dwellings. Furthermore, the general lending system is also open to others than individuals, for example building contractors may qualify for loans under that system.

In the Court's words, the ‘lending caps do not limit the subsidised lending scheme to dwellings which fulfil certain criteria’ and ‘there is no limit as to how big or valuable a dwelling may be and still be eligible for a general loan under the HFF scheme; there are only limits to how much the HFF may grant as a general loan’ (39).

Moreover, the EFTA Court pointed out that the scheme provided for construction or purchase of individual units for investment purposes, and it was not formally limited to assisting the average citizen in financing of his or her house. The rules have now been changed and Article 21 of the Regulation No 522/2004, as subsequently amended, provides that lending from the HFF is limited so that an individual can only own one property carrying a mortgage from the Fund. However, the Board of the Fund may set rules providing for exemption from this requirement. On 10 August 2006, the Board passed such rules. The Icelandic authorities are requested to explain these exemptions and their application and how the HFF monitors that residential housing financed by the HFF's loans is actually used for purposes of being the applicant's own dwelling.

In a letter received by the Authority on 14 June 2007, the Icelandic Government argued that there were no grounds for questioning the compatibility of the general lending scheme with the EEA Agreement. In light of the observations of the EFTA Court, quoted above, the Authority is of the preliminary opinion that the Icelandic Government has not demonstrated that the current general loan scheme is in compliance with Article 59(2) of the EEA Agreement. Moreover, the Commission's practice regarding social housing shows that the Commission has only accepted systems of social housing, which contained limitations as to who could qualify for loans under the system.

In 2001, the Commission adopted a decision with regard to a guarantee for borrowings of the Irish Housing Finance Agency (hereinafter referred to as the HFA) (40). At the time of this decision, the HFA was itself not empowered to extend loans. Its objective was to raise funds at the best rate on the capital markets which were then advanced to local authorities to be used by them for social housing financing. In this case, social housing was defined as provision of housing for the most socially disadvantaged households, and in particular those which due to their economic circumstances were unable to fund their own housing requirement at socially acceptable conditions through recourse to commercial lenders. This objective was entrusted to local authorities who operated social housing programmes such as general mortgage finance, the operation of a share ownership scheme, and affordable housing schemes aimed at providing low cost housing, a rental subsidy scheme and miscellaneous grant schemes for elderly and disabled persons. The eligibility for social housing loan finance was assessed according to the following limitations: (i) need must be established; (ii) income and loan ceilings; (iii) households which seek to avail of schemes unavailable in the private sector (this had to be proved by the applicant by attaching letters of rejection from two private sector mortgage lenders); and (iv) only households which are mentioned on local authority housing lists. Thus, the Commission accepted that the operations of the Agency could be regarded as services of general economic interest for the purposes Article 86(2) of the EC Treaty.

The Authority also refers to a case concerning the financing of activities of Dutch Housing Corporations which is still pending before the Commission. In 2005, DG Competition sent an Article 17(2) letter, inviting the Dutch authorities to make appropriate changes to the system. DG Competition has, inter alia, criticised the broad scope of definition of services of general economic interest provided by the Housing Corporations. In particular, it was not considered acceptable that, whereas the priority to rental housing is given to persons that have difficulties in finding suitable housing, the activities in question are not restricted to socially disadvantaged persons. Therefore, DG Competition was of the opinion that the possibility to let dwellings to persons with a higher income or to enterprises must be regarded as a manifest error in the definition of a service of general economic interest. Moreover, this concern was not removed by the proposed solution of the Dutch authorities to limit the maximum value of the dwellings to be rented out which would be then defined as ‘social housing’. In the preliminary view of DG Competition, the definition of public service activities of Housing Corporations was to have a direct relation to socially disadvantaged households and not only be linked to the maximum value of the property (41).

Furthermore, the Icelandic Government referred to the fact that the Authority, in its decision in the Norwegian Husbanken case, accepted loans that were not limited to those qualifying under certain income and assets criteria but limited the size of the of house/apartment being acquired. Iceland has argued that the Norwegian limit should not be regarded as being universal and that the situation in Iceland would justify a higher limit. The Authority will, at this stage, not pass judgment on whether only imposing a size limitations would be sufficient to ensure compliance with Article 59(2) of the EEA Agreement as it observes that currently the HFF system operates without any limitations as to the size of house/apartment that may qualify for loans under the general system.

In light of all of the above, it is the preliminary view of the Authority that the general loan scheme of the HFF does not pursue a sufficiently restricted social objective.

As regards the element of territorial cohesion, the Authority is aware of the particular situation of certain regions in Iceland, where the market for mortgage loans might be of such a nature that commercial providers do not have incentives to offer mortgage loans. Such a situation might justify exceptional treatment of certain territories as regards the conditions for eligibility of loans (42). Currently, the general loans scheme of the HFF is operated without any criteria related to territorial cohesion.

In its Decision No 185/06/COL it was the Authority's opinion that SFF had not submitted any tangible evidence during the EFTA Court proceedings, which demonstrated that the commercial banks had offered loans on ‘manageable terms’ outside the Reykjavik area during the period between 1999 and August 2004. In response to the Authority's request for information the SFF and the Icelandic Government submitted conflicting evidence as to the extent the commercial banks had offered mortgage loans outside the Reykjavík area and other more densely populated areas after August 2004. In light of the currently available information the Authority cannot conclude that the loans provided by the commercial banks have not been offered in rural areas as well, as far as the period after August 2004 is concerned.

5.4. Development of trade and the interest of the Contracting Parties

Article 59(2) of the EEA Agreement further requires an assessment of whether the specific service in question affects the development of trade to an extent contrary to the interests of the Contracting Parties. The Authority is charged with striking a balance between the right of Iceland to invoke the derogation and the interest of the Contracting Parties to avoid distortions of competition and restrictions to the ‘four freedoms’ (43).

This entails that it must be established that the performance of the service of general economic interest does not disproportionately affect competition and the internal market. In light of the EFTA Court's conclusions on this point (44), the Authority will have to assess to what extent the aid granted to the HFF could affect other parts of the EEA internal market, in particular other financial markets, such as, for example, the private lending market. However, as outlined above, the Authority is of the preliminary opinion that the current lending scheme is not compatible with Article 59(2) as it is too widely defined. In light of that, the Authority does not consider it necessary to assess whether the service affects the development of trade to an extent contrary to the interest of the Contracting Parties. In any event, an amended scheme will have to strike the right balance between the interests at stake.

Against the background of the various points referred to above, the preliminary view of Authority is that the general loan scheme of HFF does not comply with all the conditions laid down in Article 59(2) of the EEA Agreement.

5.5. Other loan categories of the HFF

In the discussion above regarding the compatibility of the aid, only the general loans category of the HFF has been referred to. However, the exemption in Article 7 of Act No 121/1997, as amended, covers entire operations of the HFF. Currently, the HFF is also providing loans for rental housing to municipalities, etc. pursuant to Chapter VIII of the Housing Act. Furthermore, the Minister of Social Affairs has, on the basis of Article 16 of the Housing Act, issued Regulation No 458/1999, with subsequent amendments, which lists the other loan categories offered by the HFF, cf. Article 2 of the Regulation (45).

As outlined above, the Authority is of the preliminary opinion that the general loans scheme of the HFF is incompatible with Article 59(2) EEA. Since the exemption from the guarantee premium benefits all the operations of the HFF, it follows that this measure cannot be regarded as compatible aid on the basis of Article 59(2). This is so even though the individual loan categories referred to above examined in isolation might comply with the conditions laid down in that provision.

5.6. Conclusion with regard to compatibility

On the basis of the foregoing considerations, the Authority has doubts as to whether the guarantee premium exemption in favour of the HFF can be regarded as compatible with the functioning of the EEA Agreement.

6. Recovery

According to Article 14(1) in Part II of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement, ‘[w]here negative decisions are taken in cases of unlawful aid, the EFTA Surveillance Authority shall decide that the EFTA State concerned shall take all necessary measures to recover the aid from the beneficiary (hereinafter referred to as a “recovery decision”). The EFTA Surveillance Authority shall not require recovery of the aid if this would be contrary to a general principle of EEA law’.

In other words, any unlawful aid which cannot be declared compatible with the State aid rules will be subject to recovery. In case of recovery, it is the Authority's preliminary view that, in the case at hand, no legitimate expectations could be invoked, which would preclude the recovery.

According to settled case-law, ‘[…] undertakings to which an aid has been granted may not, in principle, entertain a legitimate expectation that the aid is lawful unless it has been granted in compliance with the procedure laid down in that article. A diligent businessman should normally be able to determine whether that procedure has been followed’ (46).

Consequently, any unlawful aid which will ultimately be declared incompatible with the State aid rules will be subject to recovery.

7. Conclusion

The Authority is of the preliminary opinion that the exemption from the guarantee premium in favour of the HFF constitutes aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. Furthermore, the Authority has doubts that this measure can be regarded as complying with Article 61(2) and (3) of the EEA Agreement or with Article 59(2) of the EEA Agreement. Any unlawful aid which ultimately will be declared incompatible with the State aid rules will be subject to recovery.

Consequently, and in accordance with Article 4(4) of Part II of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement, the Authority is obliged to open the procedure provided for in Article 1(2) of Part I of Protocol 3 of the Surveillance and Court Agreement. The decision to open proceedings is without prejudice to the final decision of the Authority, which may conclude that the measure in question is compatible with the functioning of the EEA Agreement.

In light of the foregoing considerations, the Authority, acting under the procedure laid down in Article 1(2) of Part I of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement, requests the Icelandic authorities to submit their comments within one month of the date of receipt of this Decision.

In light of the foregoing consideration, the Authority requires that, within one month of receipt of this decision, the Icelandic authorities provide all documents, information and data needed for assessment of the compatibility of the exemption from the payment of the guarantee premium in favour of the HFF. It requests the Icelandic authorities to forward a copy of this decision to the potential aid recipient of the aid immediately.

HAS ADOPTED THIS DECISION:

Article 1

The EFTA Surveillance Authority has decided to initiate the formal investigation procedure provided for in Article 1(2) in Part I of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement against Iceland regarding the exemption of the Housing Financing Fund contained in the Act on State Guarantees to pay a premium on the guarantee provided by the Icelandic State in its favour.

Article 2

The Icelandic authorities are requested, pursuant to Article 6(1) in Part II of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement, to submit their comments on the opening of the formal investigation procedure within one month from the notification of this Decision.

Article 3

The Icelandic authorities are required to provide within one month from the notification of this Decision all documents, information and data needed for the assessment of the compatibility of the aid measure.

Article 4

The Icelandic Government is requested to forward a copy of this Decision to the recipient of the potential aid immediately.

Article 5

The EC Commission shall be informed, in accordance with Protocol 27(d) of the EEA Agreement, by means of a copy of this Decision.

Article 6

Other EFTA States, EC Member States, and interested parties shall be informed by the publishing of this Decision in its authentic language version, accompanied by a meaningful summary in languages other than the authentic language version, in the EEA Section of the Official Journal of the European Union and the EEA Supplement thereto, inviting them to submit comments within one month from the date of publication.

Article 7

This Decision is addressed to the Republic of Iceland.

Article 8

Only the English version is authentic.

Done at Brussels, 27 June 2008.

For the EFTA Surveillance Authority

Per SANDERUD

President

Kurt JAEGER

College Member

(1) Hereinafter referred to as the Authority.

(2) Hereinafter referred to as the EEA Agreement.

(3) Hereinafter referred to as the Surveillance and Court Agreement.

(4) Hereinafter referred to as Protocol 3.

(5) Guidelines on the application and interpretation of Articles 61 and 62 of the EEA Agreement and Article 1 of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement, adopted and issued by the Authority on 19 January 1994, published in the Official Journal of the European Union (hereinafter referred to as OJ) L 231 and EEA Supplement No 32 of 3 September 1994. The Guidelines were last amended on 19 December 2007. Hereinafter referred to as the State Aid Guidelines. The updated version of the State Aid Guidelines is published on the Authority's website:

http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/guidelines/

(6) Published in OJ C 139, 25.5.2006, p. 57 and EEA Supplements No 26 of 25 May 2006.

(7) Not published yet. The non-confidential full text of the Decision will be available at:

www.eftasurv.int/fieldof work/fieldstateaid/stateaidregistry/

(8) For more information on this aspect and the continuity of activities, see the Authority's Decision No 405/08/COL.

(9) Translation of the Act available at the website of the Ministry of Finance.

(10) Skýrsla starfshóps um innheimtu ábyrgðargjalds af skuldum Byggingarsjóðs ríkisins, Byggingarsjóðs verkamanna og Íbúðalánasjóðs.

(11) Item 1.4 of Article 4 of the Supplementary Budget Act amending Article 7 of the Budget Act, which grants various permissions to the Minister of Finance provided as follows: ‘To abolish guarantee premiums pursuant to Article 6 of Act No 121/1997 on State Guarantees levied on the House Financing Fund until the entry into force of Act No 70/2000 which exempts the Fund from the payment of the premium.’.

(12) The original Icelandic text is as follows: ‘Aðrar skuldbindingar Íbúðalánasjóðs eru hins vegar ekki undanþegnar gjaldskyldu þar sem ekki er lagt fé í varasjóð til að mæta útlánatöpum vegna lánveitinga á grundvelli þeirra.’.

(13) Opinion of the Economic and Commerce Committee of Alþingi, the Authority's unofficial translation.

(14) Case E-1/00 State Debt Management Agency [2000-2001] EFTA Court Report, p. 8.

(15) It could be questioned whether a guarantee covering the totality of a company's financial obligations exists on the market. It might therefore be difficult to establish a market premium for the guarantee in the present case.

(16) Joined Cases T-195/01 and T-207/01 Government of Gibraltar v Commission [2002] ECR II-2309, paragraph 111.

(17) Hence, these changes are not dealt with in the context of Decision No 185/06/COL to open the formal investigation procedure, partly because the rules in the State Guarantees Act were only briefly discussed in that opening decision, partly because the Icelandic authorities, in the above-mentioned letter of 24 October 2007, did not answer in the affirmative that the aid questions pertaining to HFF's exemption from the premium should be dealt with within that procedure.

(18) In any event, the argumentation of the Icelandic authorities builds on the premise that HFF was never subject to a premium de jure. In contrast, it would not be sufficient that HFF never actually paid the fee, and that the legal obligation to do so was later cancelled, as such cancelling of a debt would in itself constitute aid. As illustrated above under point I.2.3, the Authority is not convinced that this premise is fulfilled in the case at hand.

(19) The Minister of Social Affairs was to determine the level of the interest margin having obtained the proposal of the State Housing Board. On the basis of that Article, the Minister decided by Regulation No 540/1993 of 28 December 1993, amending Regulation No 467/1991, to charge an interest margin of up to 0,25 %. By Regulation of 11 October 1994, the Minister raised the ceiling of the interest margin to 0,35 %.

(20) See also, Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, [2006] EFTA Court Report, page 42, paragraphs 80-81. Furthermore, in its recent Concluding Report on the Retail Banking Sector Inquiry (page 67) the Authority concluded that tying of different retail banking products is a common practice of financial institutions across EEA. In particular, in the above-mentioned report, the Authority underlined bundling of current accounts and other products such as mortgages or loans.

(21) Case C-280/00 Altmark Trans GmbH [2003] ECR I-7747, paragraphs 89-93.

(22) Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, page 42, paragraph 79.

(23) Case T-289/03 BUPA v Commission, judgment of 12 February 2008, not yet reported, paragraph 214.

(24) Case T-289/03 BUPA v Commission, cited above, paragraph 241.

(25) Case T-289/03 BUPA v Commission, cited above, paragraph 249.

(26) See for example: Case 10/71 Muller [1971] ECR 723; Case 127/73 BRT [1974] ECR 313; Case 7/82 GVL [1983] ECR 483; Case C-393/92 Almelo [1994] ECR I-1520; Case C-266/96 Corsica Ferries [1998] ECR I-3949.

(27) Communication from the Commission — Services of General Interest in Europe (OJ C 17, 19.1.2001, p. 7), see paragraph 14.

(28) Case E-9/04, The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, paragraph 67.

(29) See Case C-242/95 GT-Link A/S [1997] ECR I-4449, paragraph 50; Case T-260/94 Air Inter [1997] ECR II-147, paragraph 135; Case C-159/94 Commission v France [1997] ECR I-5815, paragraph 53.

(30) See in this context for example: Services of General Interest, cited above, paragraph 22; Case T-106/95 FFSA [1997] ECR II-229, paragraph 192. As stated by Advocate General Léger in his opinion in Case C-438/02 Krister Hanner [2005] ECR I-4551, paragraph 139: ‘… it falls to the Member States to define the content of their services of general economic interest and, in so doing, they enjoy considerable leeway since the Court and the Commission will intervene only in order to penalise manifest errors of assessment’.

(31) Case E-4/97 Norwegian Bankers' Association v the Authority, [1998] EFTA Court Report page 38, paragraph 47.

(32) Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, paragraph 68.

(33) Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, paragraph 71.

(34) Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, paragraph 73.

(35) Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, paragraphs 76 to 79.

(36) Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, paragraph 71.

(37) Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, paragraph 74.

(38) See e.g.

http://www.mbl.is/mm/frettir/innlent/2006/04/27/samdrattur_i_ibudalanum_bankanna/ and

http://www.mbl.is/mm/vidskipti/frettir/2008/05/26/verulegur_samdrattur_i_ibudalanum_bankanna/

(39) Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, paragraph 77.

(40) Decision of 3 July 2001 in State aid N 209/01 — Ireland — Guarantee for borrowings of the Housing Finance Agency, SG(2001) D/289528. The Commission has also dealt with two Swedish schemes regarding social housing which it considered compatible aid on the basis of Article 87(3)(c) of the EC Treaty. In the first case (Commission Decision of 24 June 2003 in State aid N 40/03 — Sweden — Measures to promote certain house building, C(2003) 1762 fin) a State support in the form of a VAT tax exemption was granted to constructions in certain areas of Stockholm, Gothenburg and Malmö. The scheme was restricted to rented dwellings measuring up to 70 m2 and student accommodation at college and university sites with a maximum size of 25 m2 with additional ceilings on the aid level per dwelling. The rent for both types of dwellings was regulated. In the second case (Commission Decision of 7 March 2007 in State aid N 798/06 — Sweden — Support for construction of special housing for elderly people, C(2007) 652 fin) the scheme was targeted to benefit elderly people who were not able to continue living independently. The scheme provided direct grant support to special housing for elderly. According to the conditions of the scheme, the size of the apartment could not exceed 35 m2 per one-person apartment and 50 m2 per two-persons apartment with additional support to 15-20 m2 for common space (used for example for meals, hobbies, group activities). The maximum aid intensity was 10 % of actual construction costs.

(41) Letter dated 14 July 2005 from DG Competition to the Dutch authorities, 0/55413.

(42) See for example the differentiation of ceiling for the level of aid per dwelling according to the area in the Swedish Case N 40/03, referred to above.

(43) See similar Case E-4/97 Norwegian Bankers' Association v the Authority, cited above, paragraph 70.

(44) Case E-9/04 The Bankers' and Securities' Dealers Association of Iceland v the Authority, cited above, paragraph 81.

(45) Article of Regulation No 458/1999, as amended, provides for the following categories: ‘1. Loans for the construction or purchase of day-care institutions, service centres, homes and apartments specially designed for the needs of the elderly; 2. Loans for the construction or purchase of communal housing for the disabled; 3. Special loans — loans to those with special needs; 4. Maintenance loans; 5. Loans for major outdoor maintenance of redeemed apartments; 6. Loans or grants for technical innovations and other reforms in the construction industry; 7. Loans for rental housing; 8. Loans for the construction or purchase of homes and day-care institutions for children and young people.’.

(46) Case C-5/89 Commission v Germany [1990] ECR I-3437, paragraph 14; Case C-169/95 Spain v Commission [1997] ECR I-135, paragraph 51.

ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 64

Издание на български език	Информация и известия	Година 52 19 март 2009 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Съвет
2009/C 064/01	Становище на Съвета от 10 март 2009 г. относно актуализираната програма за стабилност на Франция за периода 2008-2012 г.	1

2009/C 064/02	Становище на Съвета от 10 март 2009 г. относно актуализираната програма за стабилност на Гърция за периода 2008-2011 г.	7

	II Известия
	ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2009/C 064/03	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5433 — Sanacorp/V.D. Linde) ( 1 )	13

2009/C 064/04	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5438 — NBC Universal/De Agostini Communications/IMI Investimenti/Cattleya) ( 1 )	13

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2009/C 064/05	Обменен курс на еврото	14

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2009/C 064/06	Актуализиране на списъка на разрешенията за пребиваване, посочен в член 2, параграф 15 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ C 247, 13.10.2006 г., стр. 1, ОВ C 153, 6.7.2007 г., стр. 5, ОВ C 192, 18.8.2007 г., стр. 11, ОВ C 271, 14.11.2007 г., стр. 14, ОВ C 57, 1.3.2008 г., стр. 31, ОВ C 134, 31.5.2008 г., стр. 14, ОВ C 207, 14.8.2008 г., стр. 12, ОВ C 331, 21.12.2008 г., стр. 13, ОВ C 3, 8.1.2009 г., стр. 5)	15

2009/C 064/07	Актуализиране на моделите за лични карти, издавани от Министерствата на външните работи на държавите-членки на акредитирани членове на дипломатически мисии и консулски представителства и на членове на семействата им съгласно член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ C 247, 13.10.2006 г., стр. 85, ОВ C 153, 6.7.2007 г., стр. 15)	18

2009/C 064/08	Актуализиране на списъка на гранично-пропускателните пунктове, посочени в член 2, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ C 316, 28.12.2007 г., стр. 1, ОВ C 134, 31.5.2008 г., стр. 16, ОВ C 177, 12.7.2008 г., стр. 9, ОВ C 200, 6.8.2008 г., стр. 10, ОВ C 331, 31.12.2008 г., стр. 13, ОВ C 3, 8.1.2009 г., стр. 10, ОВ C 37, 14.2.2009 г., стр. 10)	20

	ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
2009/C 064/09	Покана за представяне на коментари съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол № 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно държавна помощ за Исландския фонд за жилищно финансиране под формата на освобождаване от плащане на премия за държавна гаранция	21

2009/C 064/10	Надзорният орган на ЕАСТ реши да не повдига възражения срещу мярката, за която е изпратено уведомление	37

2009/C 064/11	Сведения, които държавите-членки на ЕАСТ съобщават във връзка с държавната помощ, предоставена по реда на акта, посочен в точка 1, буква е) от приложение XV към Споразумението за ЕИП (Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия)	38

	V Обявления
	АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
	Комисия
2009/C 064/12	Покана за представяне на предложения в рамките на работната програма ENIAC Joint Undertaking	39

	ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ
	Комисия
2009/C 064/13	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.5347 — Mapfre/Salvador Caetano/JVS) ( 1 )	40

2009/C 064/14	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.5477 — Votorantim/Aracruz) ( 1 )	41

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3130
JPY	японска йена	128,94
DKK	датска крона	7,4508
GBP	лира стерлинг	0,93910
SEK	шведска крона	10,9630
CHF	швейцарски франк	1,5332
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	8,8090
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	26,988
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	301,70
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7075
PLN	полска злота	4,5427
RON	румънска лея	4,2965
TRY	турска лира	2,2459
AUD	австралийски долар	1,9840
CAD	канадски долар	1,6563
HKD	хонконгски долар	10,1787
NZD	новозеландски долар	2,4753
SGD	сингапурски долар	2,0004
KRW	южнокорейски вон	1 859,60
ZAR	южноафрикански ранд	12,9205
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,9740
HRK	хърватска куна	7,4395
IDR	индонезийска рупия	15 677,22
MYR	малайзийски рингит	4,8351
PHP	филипинско песо	63,480
RUB	руска рубла	45,1795
THB	тайландски бат	47,025
BRL	бразилски реaл	2,9982
MXN	мексиканско пeсо	18,5133
INR	индийска рупия	67,3440

Дата на приемане:	1 октомври 2008 г.
Държава-членка на ЕАСТ:	Норвегия
Дело №:	62527
Наименование:	Продажба на недвижимо имущество в Tromsø
Цел:	n.a.
Правно основание:	n.a.
Срок:	n.a.