3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/1

1.1

ЕИСК одобрява съдържанието на настоящия регламент (COM(2007) 593 окончателен) и гледа положително на създаването на хармонизирани правила на равнище Общност за типовото одобрение на превозните средства, задвижвани с водород. Комитетът споделя избора на една единствена процедура на европейско равнище, валидна за всички държави-членки, тъй като тя изглежда по-проста и значително по-олекотена, отколкото 27 различни типови одобрения, които, освен всичко останало, биха създали очевидни условия за нарушаване на конкуренцията и фрагментиране на вътрешния пазар.

1.2

Важността на тази мярка е очевидна: въпреки че се предвижда съществен растеж на продажбите на превозни средства, задвижвани с водород, не съществува нито на национално, нито на европейско равнище типово одобрение за такива превозни средства. В отделните държави-членки са приети временни разпоредби, които се различават значително помежду си.

1.3

ЕИСК счита за необходимо да се стигне бързо до приемането на регламента, който изглежда би могъл да предостави една сигурна референтна рамка за предприятията в този сектор, като по този начин благоприятства съществените инвестиции, необходими за развитието на технологиите, свързани с употребата на водород. В скорошните си становища по този въпрос ЕИСК изрази подкрепата си за стратегическия избор на тази употреба, защитавайки тезата, че „водородът, макар и с ограниченията, които съществуват и днес, представлява предизвикателство за бъдещето“.

1.4

Определянето на тези стандарти на Общността за хармонизация представлява също така важен елемент за гарантирането на безопасността на потребителите. Укрепването на тяхното доверие се явява необходимо условие с оглед на предвижданото увеличаване на използването на тези превозни средства, които, според прогнозите на Комисията, до 2020 г. би трябвало да достигнат целта от 1 милион автомобила, задвижвани с водород.

1.5

Важен пример, който потвърждава валидността и конкретната възможност да се постигне тази цел, представлява постоянното и непрекъснато увеличаване на такситата с хибридно захранване, движещи се в Ню Йорк, където разумната градска политика позволява да се съчетае опазването и защитата на околната среда с пазарните принципи, доказвайки в действителност, че зад опитите да се изградят изкуствени препятствия пред развитието на тази технология често се крие единствено защитата на привилегировани позиции.

1.6

Постигането на тази цел изглежда необходимо, тъй като само с решителни действия за замяна на изкопаемите горива би било възможно достигането на резултати в синхрон с политиките на Съюза за устойчиво развитие и за борба с изменението на климата. Тази цел може да бъде реализирана чрез постепенното увеличаване на използването на водород, биогорива от второ поколение и други възобновяеми горива.

1.7

Съществената подкрепа на такава стратегия в дългосрочен план включва и поемането на конкретни ангажименти в областта на технологичните изследвания. Ето защо ЕИСК приканва към изпълнението на научноизследователски програми в тази насока като се започне с бързото приемане на регламента COM(2007) 571 окончателен, който предвижда осъществяването на „Съвместна технологична инициатива“ (СТИ) чрез създаването на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (1). Комитетът подкрепя и приветства научноизследователски програми, ориентирани към нови методи за производство и използване на водорода и се присъединява към исканията на предприятията и научноизследователските среди, работещи в областта на приложението на водорода, Съветът и Парламентът да ускорят процедурата по приемане на необходимите предложения.

1.8

ЕИСК призовава Комисията да разгледа още сега проблема с покритието на дистрибуторската мрежа, тъй като наличието на сигурни и ефективни технологии за съхранение, както и достатъчната дистрибуция, представляват необходими елементи за разпространението на автомобили, задвижвани с газови смеси.

1.9

Първоначално тези мерки би трябвало да насърчават разпространението из цялата територия на ЕС на втечнен нефтен газ (ВНГ) и метан, които представляват най-пряката и реалистична цел на една макар и частична декарбонизация на горивата, но които понастоящем са слабо разпространени или липсват в много държави от Съюза. Този първи етап на търсене на нови, все по-сигурни и ефективни технологии в областта на съхранението и разпространението ще послужи в близко бъдеще за улесняване на преминаването към един междинен етап на разпространение на газови смеси и водород, докато се стигне до крайния етап на разпространение на водорода.

1.10

ЕИСК счита, че е изключително важно да се подходи по конкретен начин към въпроса за възстановяването на доверието у бъдещите потребители, за да се премахне объркването, което все още съществува по отношение на използването на водород. Ето защо е необходимо да се изготвят програми за широко информиране с ясно и мотивирано послание, което да потвърди, че при тази технология вече са достигнати настоящите нива на сигурност на традиционните превозни средства.

1.11

ЕИСК споделя избора на регламента като правна форма на предложението, тъй като той гарантира равни условия за производителите в този сектор чрез едновременното прилагане на съдържащите се разпоредби във всички държави-членки.

1.12

Освен това Комитетът одобрява предложението, изготвянето и въвеждането на основните разпоредби да се извърши чрез „процедурата по комитология“ и подкрепя предоставянето на преходен период за прилагането на разпоредбите в тяхната цялост, тъй като такова прилагане ще се окаже сравнително сложно за предприятията от сектора.

1.13

Комитетът подкрепя и счита за важно присъствието на Европа в GCG (Global Coordination Group — Група за глобална координация) за определянето на стандарти за типово одобрение на световно равнище — GTR (Global Technological regulation — Глобално технологично регулиране), но подчертава също така, че търсенето на подобно споразумение не бива да се превръща в препятствие пред напредъка на тази законодателна процедура. Наличието на собствен законодателен инструмент и на опит в прилагането на разпоредби на Общността ще засили присъствието на Европа във всички органи на световно равнище, което би предотвратило и приемането на световни разпоредби в областта на задвижваните с водород превозни средства, в които да се вземе предвид единственият наличен днес опит (този на Япония).

1.14

Наличието на опит, основаващ се на законодателно регулиране на равнище Общност и важните резултати, които може да даде един значителен и постоянен ангажимент в областта на технологичните изследвания, биха могли да се превърнат в основен фактор в подкрепа на конкурентоспособността на предприятията, които вече работят в автомобилния сектор, отчитайки факта, че големите дялове на пазара в бъдеще ще зависят от новите технологии и от новите горива.

1.15

Всичко това според ЕИСК изисква смел и бърз избор, както и стратегическа визия в дългосрочен план, заложена в един бъдещ сценарий, в който водородът с течение на времето да придобие важна и решаваща роля.

1.16

ЕИСК приканва Комисията да преразгледа предложението за въвеждане на „етикетиране“ на автомобилите на водород, което би могло да бъде възприето като вид заклеймяване, тъй като по този начин тези превозни средства се обозначават като „опасни“, докато тестовете за сигурност дадоха резултат, аналогичен на този, получен от превозните средства, задвижвани с други горива. Вместо такъв етикет, ЕИСК счита за по-подходящо обозначаването на горивата на всички автомобили, което позволява те да бъдат ясно разпознавани.

1.17

При липсата на дистрибуторска мрежа, за да се улесни разпространението на автомобилите, задвижвани с водород, ЕИСК препоръчва на Комисията да одобрява типово и малките преобразуватели за собствено производство на водород от газ метан, например домашни енергийни станции („Home energy station“) или други сходни инсталации. Това би могло да бъде първата конкретна стъпка към задоволяването, на първо време, на новото търсене на водород, като едновременно с това целта трябва да продължи да бъде производството на водород от възобновяеми енергийни източници или биогаз, чрез фотолиза и електролиза, като се използва електроенергия, получена от възобновяеми източници.

2.1

В разглеждания регламент (COM(2007) 593 окончателен) се изхожда от констатацията, че в Европа не съществуват никакви правила, които да регулират системата за типово одобрение на превозни средства, задвижвани с водород, въпреки прогнозите за нарастване на продажбите на автомобили от този вид.

2.2

От друга страна, в отделните държави-членки на ЕС понастоящем не съществуват и разпоредби в тази област.

Наистина, в действащото законодателство за типовото одобрение на превозни средства като цяло не са предвидени общи стандарти за автомобилите на водород, имайки предвид техните характеристики, които се различават от тези на автомобилите, използващи конвенционални горива.

2.3

В някои държави-членки са приети временни разпоредби, които се различават съществено помежду си. С времето тази ситуация би довела до създаването на различни процедури за типово одобрение в отделните държави-членки, от което неизбежно следват фрагментиране на вътрешния пазар, нарушения на правилата на конкуренцията и ограничаване на реалната възможност тази технология да допринесе решително за подобряването на околната среда.

2.4

Ето защо с това предложение за регламент се цели да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар и да се предотврати движението на автомобили, одобрени по различни стандарти в различните държави-членки, което би създало неравни условия за отделните производители и би благоприятствало възможността за създаване на изкуствени препятствия пред търговията в Европа.

2.5

Такава перспектива би възпрепятствала развитието на технологиите, свързани с използването на водород в Европа, вместо да отговори на необходимостта за ускоряване на мерките и реалното развитие на тази технология, която представлява една от най-значимите алтернативи на използването на изкопаеми горива. Дори и днес изкопаемите горива задоволяват 98 % от нуждите на обществения и личния транспорт и съставляват 50 % от първичните източници на енергия, като този процент би се повишил до 73 %, ако не се направи решителен избор в посока към диверсификация.

2.6

Разглежданият регламент, заедно с важните научноизследователски програми в сектора, които са част от Седмата рамкова програма, е важна стъпка към приближаването на използването на водород до равнището на сигурност, достигнато при конвенционалните технологии и освен това може да допринесе за възстановяването на одобрението от страна на потенциалните потребители.

2.7

Приемането на правила, хармонизирани на равнище Общност, относно типовото одобрение на превозните средства, задвижвани с водород, несъмнено представлява решителна стъпка към получаването на необходимото одобрение от страна на потребителите. Нарастването на положителното отношение, изразяващо се в доверие при използването на водород от страна на потребителите, е изключително важен фактор за ускоряване на пускането на пазара на превозни средства, задвижвани с алтернативни горива с много ниски емисии на парникови газове — незаменимо условие за действително и практическо опазване на околната среда.

3.1

С обсъжданото предложение за регламент относно превозните средства на водород се цели установяване на стандарти, валидни в целия ЕС, за типовото одобрение на автомобили, задвижвани с водород.

3.2

В предложението се предвижда да се измени рамковата директива 2007/46/EО като се включат изцяло превозните средства, задвижвани с водород, от категории M1, M2, M3 и N1, N2, N3 (2) в процедурата на ЕО за типово одобрение на превозните средства, както и да се добавят автомобилите, задвижвани с водород, във всички директиви и регламенти, които се отнасят до типовото одобрение.

3.3

Правното основание на предложението е член 95 от Договора.

С предложението се гарантира напълно спазването на принципа на субсидиарност, тъй като политическите цели, поставени на равнище Общност, не могат да бъдат постигнати на равнището на отделните държави-членки, а със същата процедура се предотвратява и създаването на пречки в единния пазар.

С него се гарантира също така спазването на принципа на пропорционалност, тъй като единствената му цел е доброто функциониране на единния пазар и постигане на високо равнище на обществена безопасност и защита на околната среда.

3.4

Комисията предлага да се избере регламента, тъй като за едновременното спазване на разпоредбите в настоящото предложение изглежда е необходимо да не се изчаква тяхното транспониране в законодателството на отделните държави-членки, което би довело до въвеждане на стандартите за типово одобрение по различно време, а понякога и със съществени изменения при транспонирането.

3.5

Настоящото предложение беше разгледано внимателно чрез провеждането на широка консултация, включваща всички заинтересовани страни. Освен „Работната група по използване на водорода“, в проучването участваха националните власти, производителите на превозни средства, доставчиците на части и промишлените сдружения.

3.6

Бяха разгледани четири варианта:

3.7

Впоследствие беше определен консултант, който систематизира отговорите по отношение на сигурността, технологията и разходите по съответните варианти. Резултатите бяха дадени за оценка на основните предприятия в автомобилния сектор, които се занимават с технологията на водорода.

3.8

От тази широка консултация стана ясно, че най-подходящият метод е този на законодателни мерки на равнище Общност, които да въведат типово одобряване за всички превозни средства, задвижвани с водород.

3.9

В подкрепа на този избор Комисията представи изследване (3), което показва, че въвеждането на процес на едно макар и строго европейско типово одобряване е най-простото решение, което е и много по-евтино, сравнено с теоретичните разходи при 27-те различни типови одобрения на равнище държави-членки.

3.10

Впоследствие оценката на консултанта беше предоставена на Комисията, която, въз основа на работата по предварителната консултация, изготви разглежданото предложение и постави началото на институционалния процес.

3.11

Според Комисията, стандартите, установени в този регламент, дават възможност да се осигури на ползвателите на транспортни средства, задвижвани с водород, необходимата гаранция по отношение на безопасността и да се допринесе решително за опазването на околната среда.

3.12

Крайната цел е в срок от 36 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, изправността на системите, всички компоненти на водородното оборудване, както и съответните материали, от които са направени, да отговарят изцяло на стандартите, предвидени в настоящия регламент.

4.1

По време на изслушването, в което участваха Комисията, представители на научните среди, на автомобилните предприятия, занимаващи се с развитието на автомобилите на водород, на европейските сдружения на потребителите и на производителите на горивни клетки, бяха поставени за обсъждане важни въпроси, а участниците бяха запознати с най-новото развитие на технологиите.

4.2

Беше подчертана важността на разпространението на информацията сред широката общественост, както и на инициативи като тази, която се провежда в Рим (H2 Roma) от няколко години насам. Такива инициативи улесняват контактите между производителите и гражданите като показват нагледно развитието на технологиите и разпространяват културата на приобщаване към една технология, която повечето хора все още считат за опасна. Присъстващите изразиха силен интерес към ролята на ЕИСК, който би могъл да изпълнява функцията на културен посредник.

4.3

Предприятията и потребителите подчертаха необходимостта да могат да разчитат на безопасността на превозните средства и на инфраструктурите за складиране и разпространение на водорода, както и на неговата наличност. Научните изследвания трябва да продължат и следва да бъдат подпомагани в по-голяма степен. Бяха оценени скорошните европейски инициативи за горивните клетки с решението да бъде финансирана една Съвместна технологична инициатива.

4.4

Тестовете показаха, че дори днес един автомобил на водород може да измине до 600 km. В момента се подготвят по-нататъшни изпитания.

4.5

Автомобилът на водород е вече технологична реалност, както беше подчертано по време на изслушването. Липсват обаче необходимите икономически и социални условия, за да започне продажбата му. Първото препятствие ще бъде преодоляно с регламента за типово одобрение.

5.1

ЕИСК одобрява съдържанието на този регламент и гледа положително на създаването на хармонизирани стандарти за типовото одобрение на превозните средства, задвижвани с водород, тъй като такава процедура представлява крачка напред в сравнение със сегашната ситуация, в която липсата на каквото и да било законодателство би създала очевидни условия за нарушаване на конкуренцията и фрагментиране на вътрешния пазар. Важно е да се стигне бързо до приемането на регламента също и поради очевидната нужда от безопасност и от защита на околната среда.

5.2

Според ЕИСК, липсата на сигурна референтна рамка води неизбежно до отлив на нужните значителни инвестиции, необходими за развитието на технологиите, свързани с употребата на водорода като енергиен източник за моторните превозни средства на бъдещето.

5.3

Разглежданият регламент е в съответствие с политиките на Съюза за устойчиво развитие и борбата с изменението на климата, които са в основата на инициативите на Общността, и представляват безспорен принос към общите цели на Лисабонската стратегия.

5.4

ЕИСК е твърдо убеден, че без бързото и съществено развитие на превозните средства, задвижвани с водород, както и без постепенната замяна на изкопаемите горива, положителните ефекти върху околната среда биха се оказали много ограничени и при всички положения незначителни от количествена гледна точка. Комитетът отбелязва необходимостта да се насърчава устойчивостта на околната среда и последователната борба с изменението на климата — цели, които биха могли да бъдат реализирани чрез използването на водород, биогорива от второ поколение и други възобновяеми горива.

5.5

Според ЕИСК, използването на водород и усилията, положени за научноизследователска дейност в областта на горивните и водородните клетки, са вълнуваща възможност да се обърне настоящата тенденция, при която търсенето на енергия се задоволява предимно от изкопаеми източници, които към днешна дата представляват 85-90 % от световното предлагане на енергия. В една прогнозна оценка трябва да се отчита, че бъдещият сценарий по отношение на изкопаемите горива включва възможен бъдещ недостиг и постоянно нарастващи цени.

5.6

В едно наскоро прието становище на ЕИСК (4) се подкрепя изцяло предложението на Комисията COM(2007) 571 окончателен, с което се взема решение да бъде финансирана с почти 470 милиона евро Съвместна технологична инициатива (СТИ) посредством създаването на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“. Такава широкомащабна инициатива за научноизследователска дейност ще позволи на Комисията, държавите-членки и индустрията да обединят съответните средства за програми, насочени към стратегически сектори и целящи диверсификация и бъдещо предлагане на енергия.

5.7

В следващо становище относно „енергийния микс в транспорта“ (5), ЕИСК „смята за изключително важно решително да се увеличи финансирането на научните изследвания в областта на производството и използването на водород“ и „подкрепя исканията, изхождащи от предприятия и изследователски центрове, занимаващи се с разработки за използване на водород, Съветът и Парламентът да ускорят процеса на одобряване на предложението“.

5.8

Горивните клетки са енергийни преобразуватели, които позволяват да се намали значително отделянето на парникови газове и други замърсители. По отношение на преработката на биомасата, в същото становище, цитирано в предишния параграф, ЕИСК разглежда внимателно скорошното развитие в областта на новите катализатори, използвани в горивните клетки, които представляват една многообещаваща технология за снабдяването на автомобилите с чиста енергия.

5.9

ЕИСК изтъква отново, че използването на водород при постепенната замяна на изкопаемите горива представлява задължителна и желана стъпка, и подчертава, че целта да се въведат в експлоатация автомобили, задвижвани с водород, може да бъде постигната единствено чрез съществени инвестиции във всички научноизследователски области, свързани с този процес. Ето защо ЕИСК приветства и подкрепя научноизследователски програми, които имат за цел да консолидират тази стратегия.

5.10

Комитетът счита, че макар и важен, проблемът, свързан с високите разходи по този процес, не може да се превръща в препятствие пред развитието на тази технология и наблюдава внимателно всяка програма, която има за цел да открие нови методи за екологично чисто производство на водород. Трябва да се има предвид, че сегашният подход, който предвижда 90 % от водорода да се произвежда от метан, се основава на енергия, която има важно значение, но се счита за изчерпаема.

5.11

ЕИСК подчертава, че в оценката на разходите, свързани с всяко научно нововъведение, необходимите големи финансови средства не трябва да бъдат разглеждани в ограничен контекст само по отношение на частния сектор на превозни средства, който от количествена гледна точка е значителен. В една стратегическа, дългосрочна перспектива тази оценка трябва да отчита бъдещите преимущества, които може да се извлекат от по-широката употреба на водород, насочена към по-напреднали технологии в областта на обществения и личния транспорт, товарния транспорт, задвижването на влакове и водни двигатели, и дори — в една по-далечна перспектива — възможната употреба на водород в електроцентралите.

5.12

ЕИСК е дълбоко убеден, че ако тези основни научноизследователски програми получат желаното развитие и необходимата политическа и икономическа подкрепа на всички заинтересовани страни, възможността да бъдат пуснати в експлоатация автомобили, задвижвани частично или изцяло с водород, може да се превърне в реалност сравнително скоро.

5.13

Конкретен пример за тази положителна тенденция представлява постоянното и непрекъснато увеличение на такситата с хибридно захранване в Ню Йорк, където разумната градска политика позволява да се съчетае опазването на околната среда с пазарните принципи, доказвайки в действителност, че зад опитите да се създадат някои препятствия пред развитието на тази технология често се крие единствено защитата на привилегировани позиции.

5.14

Във всичките си становища по този въпрос, ЕИСК подкрепи избора да се използва водород, който, независимо от съществуващите днес ограничения, представлява предизвикателство за бъдещето. Комитетът наблюдава внимателно скорошните проекти, изготвени в рамките на инициативи, в които се предвижда използването на различни технологии за производство и доставка на водород и така се прокарва пътят към използването му за задвижване на превозни средства.

5.15

В тази връзка ЕИСК още веднъж приканва Комисията да разгледа въпроса за покритието на дистрибуторската мрежа на алтернативни горива като се започне от увеличаването на доставките на СПГ (сгъстен природен газ), който се доставя в малък мащаб в някои държави-членки, а в други изобщо не се доставя, с изключение на няколко положителни примера, какъвто е случаят с Полша.

5.16

Съхранението и разпространението представляват конкретен пример за целево насочване на научноизследователската дейност в този сектор. Необходимостта от иновативни технологии в областта на газовото разпределение е основен и решаващ за разпространението на нови автомобили въпрос, както в междинната фаза, в която са възможни смеси от различни газове, така и в достигането на крайната цел — задвижването с водород.

5.17

В тази област съществува неотложна необходимост да се подготвят предварително все по-ефективни и все по-сигурни системи за разпределение, като се ползва опита, натрупан в двете инсталации, които сега функционират в Европа — в Мантуа (Италия) и в Мюнхен (Германия), както и чрез ориентирането на научните изследвания към все по-напреднали в технологично отношение системи, които имат за цел достигането на високи стандарти в сферата на безопасността и опазването на околната среда.

5.18

Поради тези причини ЕИСК счита, че постигането на високи стандарти за безопасност и ефективност в областта на съхранението и разпределението на газообразни горива представлява понастоящем елемент от решаващо значение, който изисква една широкомащабна програма за разпространение на ВНГ и метан по цялата европейска територия. Това е най-пряката и реалистична цел на една, макар и частична, декарбонизация на горивата — междина стъпка, водеща до крайната фаза на разпространение на водорода. Тъй като необходимите за съхранението и разпределението на газ и водород технологии до голяма степен са сходни, развитието на едните може само да улесни развитието на другите.

5.19

ЕИСК съзнава факта, че използването на водород без съмнение все още е свързано с проблеми по отношение на разходите и на безопасността, произтичащи от пречки в миналото. Въз основата на задълбочените изследвания, проведени в различни страни, подобни пречки би трябвало да са напълно преодолени днес, приближавайки използването на водород до равнището на безопасност, достигнато от конвенционалните технологии. Постигането на тази цел, подкрепено от съществени и конкретни програми за увеличаване на информираността, може да позволи възстановяването на доверието у бъдещите потребители — задължително условие за окончателното въвеждане в употреба на тази технология.

5.20

Ето защо ЕИСК смята за необходимо тази стратегия, базирана на водорода, да се подкрепи с една широкомащабна програма за повишаване на информираността, която да разгледа и превъзмогне недоверието у бъдещите потребители, които понастоящем считат водорода за изключително рисков продукт.

5.21

Такава широкообхватна програма за информиране трябва да предаде едно ясно послание: по отношение на използването на водород, към днешна дата вече са достигнати високите нива на безопасност, характерни за конвенционалните превозни средства, дори и в случай на евентуален инцидент. Това е основен елемент, допринасящ за достоверността на прогнозата на Комисията, според която до 2020 г. ще бъде постигната целта на територията на ЕС да бъдат пуснати в експлоатация най-малко 1 милион автомобили (стр. 34, Оценка на въздействието).

5.22

Разглежданият регламент относно създаването на хармонизирани на равнище Общност разпоредби за типовото одобрение на превозни средства, задвижвани с водород, представлява първата стъпка към възстановяването и утвърждаването на доверието, а в основата му стои тезата, че използването на водород допринася решително за опазването на околната среда, тъй като, както е известно, при такъв метод на задвижване не се отделят парникови газове и замърсители, съдържащи въглерод.

5.23

ЕИСК подкрепя избора на регламента като правна форма на предложението, тъй като това гарантира равни условия за производителите в този сектор чрез непосредствено прилагане на съдържащите се в него стандарти във всички държави-членки.

5.24

Освен това Комитетът одобрява предложението изготвянето и въвеждането на основните стандарти да се извърши чрез „процедурата по комитология“, и подкрепя предоставянето на преходен период, който би бил необходим на производителите, тъй като той съответства на сложността на тази технология, за чието прилагане ще бъде необходим дълъг период от време.

5.25

ЕИСК подкрепя и счита за важно присъствието на Европа заедно с Япония и Съединените щати в GCG — група, която има за цел да създаде световна процедура за типово одобрение на автомобилите на водород.

5.26

Въпреки това, стремежът към споразумение от такъв мащаб не бива да представлява препятствие пред напредъка на европейския законодателен процес, тъй като сроковете за постигане на световно споразумение са по-дълги от необходимите за разглеждания регламент. От друга страна, ако Европа разполага с конкретен законодателен инструмент и със собствен опит в прилагането му, тя не само ще засили присъствието си в тази група, но и ще предотврати опита този регламент да се базира на единствения съществуващ днес опит — този на Япония.

5.27

Силното присъствие на Европа в органи, вземащи решения на световно равнище, представлява и условие от решаващо значение за запазването на конкурентоспособността на основните автомобилни предприятия в Европа. Така те няма да се откъснат от процесите на развитие на един пазар, където наличието на силно, гъвкаво и технологически развито предприятие е от основно значение за бъдещото заемане на големи пазарни дялове.

5.28

Въпросът за типовото одобрение, макар и да е само един аспект от целия процес, представлява важна стъпка към разполагането с алтернативни горива, които са в състояние да помогнат на Европа да преодолее зависимостта от изкопаемите горива, и които носят големи преимущества за опазването на околната среда. Чрез алтернативните горива можем да се подготвим за момента на изчерпване на изкопаемите ресурси, който със сигурност ще настъпи, въпреки че не е ясно точно кога.

5.29

Всичко това изисква смели решения и дългосрочна стратегическа визия, която да надхвърли настоящето, и да се впише в един бъдещ сценарий, в който използването на водород изглежда ще играе главна роля.

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/7

1.1

ЕИСК счита, че „Законът за малките предприятия“ за Европа (Small Business Act for Europe — SBAE), за чието приемане многократно призова, ще позволи да се поднови дебатът по Европейската харта на малките предприятия и представлява забележителна възможност за развитие на потенциала на малките предприятия, но е и тест за действителното желание на институциите и държавите-членки да се заемат с истинска волунтаристична и дългосрочна политика на подкрепа за МСП и най-малките предприятия.

1.2

Тази политика не бива да се ограничава до периодите на икономически трудности, когато политическите среди преоткриват ползите от МСП и най-малките предприятия за намаляване на дефицита на работни места и понижаване на статистиката за равнището на безработица, а да се превърне в зряла политика, осигуряваща дългосрочна подкрепа за тяхната конкурентоспособност.

1.3

ЕИСК препоръчва 10 основни мерки за подкрепа и нов тласък на развитието на МСП чрез създаването на истински благоприятна за тях среда, както и за ефективен „Закон за малките предприятия“ за Европа, който да не бъде само още една политическа декларация:

1.4

ЕИСК би желал SBAE да се наложи на всички равнища под формата на правно обвързващ инструмент.

1.5

Също така той настоява SBAE да дава възможност за насърчаване на социалния диалог между социалните партньори от сектора на МСП, за да се създаде възможно най-добрата работна среда в полза на креативността и иновациите, включително по отношение на условията на труд, като се обръща особено внимание на повишаване на сигурността и подобряване на анализа на риска на работното място.

2.1

Значението на малките и средни предприятия (МСП) за икономиката на Европейския съюз е всепризнато като ключов фактор за растежа и работните места на равнище ЕС и отговор на новите предизвикателства на глобализацията. Оценката на резултатите от политиката по отношение на МСП за периода 2005-2007 г. показва, че е постигнат съществен напредък, както на общностно, така и на национално равнище, благодарение на прилагането на принципа: „Да мислим първо за малките предприятия!“.

2.2

Европейската комисия подчерта необходимостта от пълно разгръщане на потенциала на МСП за растеж и създаване на работни места и пълноценно използване на техния иновационен капацитет. Този подход е отразен в доклада относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места, приета на 11 декември 2007 г. В този контекст бе лансиран принципът на „Закон за малките предприятия“ за Европа (SBAE), чиято основна цел ще бъде да се определят фундаментални и конкретни мерки за подобряване на средата за европейските МПС, като изцяло се отчита тяхното многообразие. Тази инициатива беше приветствана на Европейския съвет през м. декември 2007 г. и Комисията си поставя за цел да представи предложение през м. юни 2008 г.

2.3

В тази връзка припомняме, че ЕИСК неотдавна прие, или понастоящем подготвя, няколко други становища относно политиката по отношение на МСП, в това число:

2.4.

Словенското председателство на Съвета поиска от ЕИСК да представи предложения от политически характер за стимулиране на растежа на МСП. Целта не е ЕИСК да изготви нов списък с технически мерки, които да допринесат за индивидуалния растеж на МСП, а да предложи по-добре структурирана политическа рамка и нововъведения в полза на МСП.

2.5

Словенското председателство поставя акцент върху два от приоритетите:

2.6

Също така, словенското председателство изисква становището на ЕИСК в контекста на подготовката на „Закон за малките предприятия“ за Европа (SBAE).

3.1

В предходни становища ЕИСК отбеляза постигнатия значителен напредък в полза на МСП, по-специално по отношение на достъпа до финансиране, както и на административното опростяване. Той държи да подчертае със задоволство голямото развитие на позициите на европейските институции в полза на малките предприятия и изразява надежда, че то не се дължи единствено на трудния икономически и социален контекст в настоящия момент. Но въпреки тези безспорни постижения, политиките през последните години са белязани от редица слабости.

3.2

ЕИСК счита по-специално, че Европейската харта за малките предприятия не е постигнала стратегическите си цели, тъй като няма юридическа сила и в повечето случаи остава само на ниво политическа декларация. Необходимо е да се подпомогне нейното прилагане в държавите-членки и на регионално равнище, както и да се възобновят годишните оценки и препоръки към държавите-членки.

3.3

От друга страна, често беше изтъквано, че консултирането с различните категории МСП би могло да бъде подобрено в още по-голяма степен; според ЕИСК е необходимо да се утвърди нова култура на диалог на европейско, национално и регионално равнище, която да даде възможност да се подобрят и институционализират консултациите между институциите и посредническите организации, представители на различните среди на МСП.

4.2.1

Познаване и предаване на информация за реалното положение на различните категории МСП. Всяка политика на Общността трябва да се базира на ясни данни, които да дават добра представа за обстановката. Понятието за МСП обхваща много различни реалности и категории или форми на предприятия (еднолични предприятия или дружества, предприятия без нито един работник или с не повече от 250 работници, предприятия, занимаващи се със занаятчийска, търговска или социална дейност или свободни професии), извършващи дейност в различни сфери, при много различна среда и потребности. Данните относно различните категории МСП често са непълни или изцяло липсват. Направените анализи от предходната Европейска обсерватория на МСП често предоставяха най-важните данни. ЕИСК изразява задоволство от решението на ГД „Предприятия и промишленост“ да възобнови Обсерваторията и настоява:

4.2.2

Включване на аспектите, свързани с МСП, във всички политики на Общността: ЕИСК констатира, че отвъд политическите декларации в подкрепа на малките предприятия сред законодателите на всички нива винаги се наблюдава много силна тенденция, поради непознаване на реалностите или поради желание за опростяване, да систематизират модела на големите предприятия и да прилагат принципа „бонзай“, според който всичко, което е добро за големите предприятия, е добро и за малките. Този теоретичен подход, основан на един-единствен икономически модел, влиза в противоречие с реалната ситуация, при която се срещат множество видове дружества и бизнес култура, и на практика води до положение, при което 90 % от европейските предприятия се чувстват неприобщени или пренебрегнати от политиките на Общността. ЕИСК насочва вниманието на европейските институции и на държавите-членки по-специално върху факта, че малките и микропредприятията са изключително важен фактор за икономиката и заетостта в Общността, но рискуват да се превърнат в неин недостатък, не по тяхна вина, а поради недостатъчното внимание, което им се обръща от страна на публичните власти на всички равнища. ЕИСК настоява SBAE най-накрая да послужи за преминаване към практически действия, а потребностите и характерните особености на различните категории МСП задължително да бъдат отчитани във всички политики, програми и преговори, включително в рамките на социалния диалог и международните отношения, както на общностно, така и на национално и регионално равнище.

4.2.3

Продължаване на политиката на административно опростяване: ЕИСК насърчава Комисията да активизира усилията си за опростяване на законодателството на Общността; но настоява преди всичко институциите на Общността, както и държавите-членки, да започнат да изпълняват по-ефективна политика за опростяване, основана на следните пет пункта:

4.2.4

Подкрепа на съпътстващите и консултативни дейности на посредническите организации: Чрез техните служби за техническа помощ за всички МСП, които желаят точно определени компетенции и не могат да ползват новата Мрежа за европейска подкрепа на предприятията (Enterprise Europe Network), посредническите представителни организации на различните категории МСП са основен инструмент за успеха на общностните политики. Те играят незаменима роля за предаването на информация и оказването на подкрепа на предприятията и позволяват по-специално да се адаптира законодателството към положението на всяко предприятие според конкретния случай и да преведат законодателството на микроикономическо и местно равнище, включително на възможно най-близко до най-малките предприятия ниво. От една страна, ЕИСК счита за изключително важно, че обществените власти на всички равнища се заемат с волунтаристична политика на подкрепа за тяхната дейност и че свързаните с МСП програми на Общността предвиждат изрично мерки в подкрепа на тези организации. От друга страна, той настоява Комисията, държавите-членки и регионите да приложат заключенията по тази тема на IV-ата европейска конференция на занаятчиите и малките предприятия в Щутгарт.

4.2.5

Възобновяване на програмите за сътрудничество между предприятията и програмите за обмен между организациите: ЕИСК настоява Комисията да възобнови програмите за междурегионално сътрудничество между предприятията, които вече са доказали своята ефективност; необходимо е също така да се подкрепят действия, провеждани от посредническите организации или да се даде възможност за създаване на органи, които имат за цел насърчаване на такова сътрудничество.

4.3.1

В тази връзка, ЕИСК изразява задоволство от позициите на Съвета и Комисията в подкрепа на изготвянето на „Закон за малките предприятия“ на европейско равнище, особено като се има предвид, че Комитетът неколкократно се застъпи за приемането на SBAE (1). Той счита, че за да бъде ефективен, SBAE следва да отговаря на редица условия:

4.3.1.1

неговата крайна цел трябва да бъде създаването на възможно най-добрата среда за МСП и микропредприятията на всички равнища и конкретен отговор на различните предизвикателства, пред които трябва да се изправят МСП по време на своя жизнен цикъл, включително прехвърляне на собствеността и управлението им; в този контекст, SBAE не бива да води до по-неблагоприятни условия на труд за работниците в МСП, а точно обратното — започнатите инициативи трябва да позволяват по-добре да бъде отчитано тяхното положение;

4.3.1.2

той трябва да донесе истинска добавена стойност и да не се ограничава само до събиране на едно място на съществуващите програми или координиране на различните действащи мерки;

4.3.1.3

той не трябва да бъде единствено поредна декларация на намеренията, какъвто за съжаление бе случаят с Европейската харта на малките предприятия, и не бива да се ограничава само до политически ангажимент на общностните институции и държавите-членки; европейските МСП и микропредприятия заслужават нещо по-добро и ЕИСК счита, че предоставянето на правна сила на SBAE е потвърждение и свидетелство за желанието на ЕС да предприема по-ефективни действия по отношение на МСП и микропредприятията;

4.3.1.4

той трябва да бъде задължителен в своята цялост и да се прилага за всички европейски, национални и регионални нива на вземане на решение, като се отнася до публичните власти на всички равнища, като същевременно оставя на държавите-членки отговорността за неговото прилагане (2);

4.3.1.5

той следва да се прилага за всички политики на Общността, като се включат МСП във всички политики и се разработи цялостен подход, чрез който се отчитат правилно всички политически аспекти и последици от новите правила за различните категории МСП.

4.3.2

ЕИСК иска SBAE да включва пет основни политически мерки, които да гарантират, че законодателствата не ограничават развитието и конкурентоспособността на различните категории МСП:

4.3.2.1

Гарантиране, че законодателните текстове на всички равнища се изготвят, като се отчитат специфичното положение и конкретни нужди на различните категории МСП. За тази цел е уместно да се приеме основно правило, което да бъде наложено на всички нива на вземане на решение и да гласи, че законодателните предложения трябва да бъдат изготвяни със съзнанието за потребностите и очакванията на МСП и по-специално на най-малките предприятия, като се прилага принципът „Да мислим първо за малките предприятия!“ и като се обръща специално внимание на самостоятелно заетите лица, които представляват повече от половината европейски предприятия. Това предполага по-специално провеждането на системни консултации с представителните организации на МСП, както и участието на експерти на съответното ниво от тези организации във всички консултативни комитети на регионално, национално или европейско равнище, разглеждащи въпроси, които могат да имат въздействие върху МСП, както бе поискано по-специално от Съвета по конкурентоспособност на 13 март 2006 г.

В този дух, ЕИСК призовава във всяка генерална дирекция на Комисията да бъде определен служител, отговарящ за МСП, който да следи изпълняваните от ГД законодателни мерки и програми да отчитат в достатъчна степен приоритетите и очакванията на МСП и микропредприятията.

4.3.2.2

Гарантиране, че законодателствата зачитат основните принципи. За ЕИСК ефективността на законодателствата на всички нива, както и тази на програмите и колективните или индивидуални мерки в подкрепа на МСП, зависи от четири принципа, които той би искал да бъдат включени в SBAE и да бъдат прилагани систематично на всички нива — европейско, национално и регионално:

ЕИСК подчертава също така необходимостта от въвеждане и гарантиране на пълна прозрачност в административните процедури, като се даде достъп на МСП до всички административни данни, които ги засягат и възможност да ги коригират в съответствие със своите нужди.

4.3.2.3

Въвеждане на разширена и последователна иновационна политика. ЕИСК настоява Комисията, държавите-членки и регионалните и местни политически нива да не се ограничават само до подкрепа за иновациите в областта на високите технологии, а да приемат една по-волунтаристична политика, като включат в програмите конкретни мерки за подкрепа на иновациите в областта на ниските и средните технологии и текущите нетехнологични иновации в МСП, и по-специално в най-малките предприятия.

Сама по себе си, новата консултативна Европейска бизнес мрежа (European BIC network) никога не би могла да се намеси ефективно в полза на всички предприятия с потенциал за иновации; ЕИСК иска SBAE да определи като приоритетни:

4.3.2.4

Разширяване на достъпа до програми на Общността. ЕИСК счита, че административната сложност и различните изисквания правят все по-трудно, ако не и невъзможно, участието на малките предприятия в програмите на Общността. Това води до парадоксалната ситуация, при която посредническите организации стават все по-незаинтересовани от програмите. Например, настоящите правни ограничения не дават възможност за новаторски дейности, за подкрепа на експериментални пилотни проекти, като по този начин лишават ЕС от множество иновативни предложения. ЕИСК счита, че следва да се преразгледат принципите и разпоредбите: като се има предвид важността на работата, уточняването на необходимите корекции не влиза в целите на настоящото становище, но ЕИСК призовава Комисията в рамките на SBAE да започне истинска консултация с представителните организации на МСП, за да се уточнят новите условия за изготвяне и участие в програмите на различните териториални нива.

В тази рамка е необходимо структурните фондове да позволяват да се насърчава достъпът на МСП до обществени поръчки, по-специално в регионите в най-неравностойно положение (3).

4.3.2.5

Улесняване и насърчаване на прехвърлянето на собствеността и управлението на предприятия. ЕИСК подчертава по-специално риска от прехвърляне на собствеността и управлението на предприятия, особено на малки предприятия за производство или за услуги в градски и селски райони: предвижданото преустановяване на дейността им, което не е неизбежно, би имало значителни отрицателни последици за задържането на предприятия и работни места в тези области. От една страна, би било целесъобразно да се насърчава въвеждането на системи за сближаване между купувачите и продавачите, както и финансови и данъчни стимули, а от друга — да се стимулират предприемачите да осигурят по-добра капитализация, за да поддържат стойността на своите активи.

Специалното положение на предприемачите в определени области като селските райони изисква разработването на новаторски формули като публично-частни партньорства.

4.4.1

За да може SBAE да бъде наистина ефективен, ЕИСК настоява тези мерки да бъдат приети от Съвета и Парламента под формата на правно обвързващ акт, който да се прилага при вземане на решения на европейско, национално и регионално равнище.

4.4.2

В този контекст ЕИСК настоява да бъде изготвяна годишна оценка на изпълнението на SBAE, както и на всички политики по отношение на МСП на общностно и национално равнище и да бъде информиран ежегодно за постигнатия напредък; този годишен доклад трябва да бъде предмет на специална глава в рамките на изпълнението на Лисабонската стратегия.

4.4.3

След тези доклади, Комисията трябва да може да даде своите препоръки за изпълнение, както в държавите-членки, така и в регионите, по които ЕИСК възнамерява да изготвя становища.

4.4.4

ЕИСК отправя искане посочените годишни оценки да водят, ако е необходимо, до адаптиране или преразглеждане на SBAE и политиките по отношение на МСП.

4.4.5

ЕИСК горещо препоръчва на Комисията и Съвета да привлекат за активно участие представителните организации на различните категории МСП за изготвянето и изпълнението на SBAE.

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/12

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства и оценява положително съобщението на Комисията „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен туризъм“ и подкрепя ангажимента на Комисията да потвърди по ясен начин своята стратегия и политика в областта на туризма за следващите години с дневния ред, който трябва да допринесе за практическото приложение на тази политика и стратегия. Тази нова политика вече беше заявена по-рано в съобщението на Комисията „Обновена политика на ЕС в областта на туризма: към по-силно партньорство за европейски туризъм“.

1.2

Комитетът отдава дължимото на усилията, положени от Комисията, да обобщи накратко многобройни и важни документи, становища и разисквания. Резултатът е, че пред обществеността са представени по ясен начин продуктът от работата на Групата за устойчивост на туризма и на експертите, изготвили доклада, както и резултатите от последвалото допитване до общественото мнение.

1.3

Приемат се за сполучливи както обвързването на тази нова политика с обновената Лисабонска стратегия, така и общите цели за подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта и по-конкретните за икономически просперитет, социална равнопоставеност и сближаване, осигуряване на защита на околната среда и на културните забележителности.

1.4

Приемат се за точно формулирани предизвикателствата, посочени в съобщението на Комисията и предложените мерки за преодоляването им. Предложената методика включва участието на всички действащи лица под различни форми на сътрудничество и „конкурентно сътрудничество“, участие, което се приема за опорна ос на обновената политика за туризма и на нейния дневен ред за прилагане. Сериозността на предизвикателствата, посочени в Съобщението на Комисията, е ясна и постоянното изследване на въздействието на парниковите газове върху устойчивостта трябва в бъдеще да бъде ключов елемент от дневния ред.

1.5

Комитетът счита за подходящ начина, по който Комисията се ангажира да изпълни тази обновена политика, а именно по пътя на диалога, сътрудничеството, въвеждане на действия за подкрепа и сътрудничество между основните действащи лица. „Дневният ред за устойчив и конкурентоспособен туризъм“ включва разработването на конкретна методика и инструменти за действие, предложени за всеки един от участниците в европейския туризъм. При все това Комитетът счита, че Комисията, чрез Генерална дирекция „Предприятия“, може и трябва да играе по-активна роля и да ръководи провеждането на множество инициативи на европейско ниво, като например социален туризъм, туризъм за всички, обучение в туристическа обстановка. По-специално Комисията и другите институции би трябвало да положат повече усилия за включване на малките, средните и микро предприятията в постигане на устойчивост на туризма и в дневния ред за прилагане. ЕИСК оценява положително инициативата на Комисията относно „най-добрите европейски дестинации“ като добра практика и пример.

1.6

ЕИСК още веднъж предлага и препоръчва да се развива Европейският туристически форум и да се насърчат обсъжданията и проучванията във връзка със създаването на Европейски консултативен съвет по туризма и на Европейска агенция за туризъм. Тези две институции биха могли да предоставят пространства, където компетентните в областта на туризма власти и различните заинтересовани лица от туристическия сектор биха могли да се срещат, за да получават и предоставят по-достоверна информация за устойчивия и конкурентоспособен туризъм, да проследяват изпълнението на политиката и на дневния ред за европейския туризъм и по-специално да се опитат да предусетят тенденциите в туристическия сектор и да очертаят действията, които трябва да се предприемат. По-специално изменението на климата, неговото въздействие върху туризма и действията, които трябва да се предприемат, биха могли да бъдат цели на тези две институции.

1.7

Комитетът приветства намерението на Комисията да се подобри използването на наличните финансови инструменти. Конкретно по отношение на социалния туризъм Комитетът счита, че вече е налице достатъчно поле за действие, за да се инициира под формата на пилотен проект платформа за транснационален обмен на опит. Тези мерки може да включват например социален туризъм, туризъм за всички, развитие на човешките ресурси, развитие на продукта и навлизане на пазара. Комитетът счита, че вече има достатъчно поле за действие, за да се събере трансграничен опит под формата на пилотни проекти в тази област.

1.8

ЕИСК отбелязва със задоволство кулминацията на подготовката на „Дневен ред 21 за туризма“, чиито резултати, посочени в съобщението на Комисията „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен туризъм“, допълват и конкретизират общата политика за устойчивост на европейския туризъм. На практика техническият документ на комисията, създадена с тази цел, представлява основата и е допълнение към съобщението на Комисията, и затова двата документа трябва да се разглеждат като едно цяло.

1.9

С оглед на статистиката ЕИСК приветства събирането на предложения, започнато от Комисията и поискано навремето от ЕИСК, за създаване на мрежа от обсерватории за туризма, които не само да предоставят данни за сектора, но и да имат стратегическа и прогнозна визия, с възможност да предвиждат и определят бъдещи действия.

1.10

ЕИСК предлага да продължи да работи в областта на туризма съгласно насоките, изразени в съобщението на Комисията относно дневния ред и приканва останалите европейски институции, държавите-членки, местните и регионални власти и участниците в този сектор — предприятия и синдикати — както и всички граждани, да сътрудничат за популяризирането и подкрепата на туризма като право на всеки и като стратегическа икономическа дейност за бъдещето на Европа. По същия начин е необходимо всички заинтересовани страни и потребителите да действат отговорно, за да стане туризмът по-устойчив и конкурентен.

1.11

Въпреки че в съобщението на Комисията са взети предвид критерии и елементи от социален характер при конфигурацията на туристическата дейност, ЕИСК изразява съжаление, че липсва позоваване на идеята и на действителността по отношение на европейското гражданство; туризмът е фактор и може да послужи в много по-голяма степен за сближаване между културите и социалните сфери на основата на това европейско гражданство, което всички сме призвани да насърчаваме и развиваме. Разнообразието и многообразието на култури, езици, природни и културни забележителности в европейските държави е голямо богатство и може и трябва да се използва и оползотворява като начин да се опознаваме и да научим правата си като европейски граждани. Културата е друг аспект, на който трябва да се обърне сериозно внимание в разискванията и документите за туризма на европейско равнище, като се имат предвид синергиите, които биха се появили между туризма и културата, както вече стана ясно от друго становище на Комитета.

1.12

В процеса на подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта на туризма е необходимо да се вземат предвид характеристиките на дестинациите. Комитетът препоръчва да се отчетат специфичните характеристики на държавите-членки, които в голяма степен зависят от туризма. Трябва да се отчетат по подходящ начин нуждите на различните територии, когато се изготвят политики и предложения в туристическата област. Препоръчва се оценките на въздействието, извършени от Комисията, да вземат предвид евентуалното неравномерно въздействие в различни региони и сектори, що се отнася например до дестинации, които в голяма степен зависят от въздушния транспорт и нямат никакъв друг начин за превоз или зависят почти изключително от него, какъвто е случаят с островите.

1.13

ЕИСК смята, че принципите и ценностите, изложени в съобщението на Комисията: устойчивост, социално благоденствие, конкурентоспособност, сътрудничество, партньорство, доходност, сигурност, качество на работните места и т.н. на практика представляват Европейски туристически модел — не защото са набор от правила, а защото тези принципи и ценности са широко прилагани на цялата територия на Европейския съюз.

1.14

ЕИСК насърчава Комисията да продължи съвместно с други организации сертифицирането на европейско равнище на знания и умения в областта на туризма, като начин за подобряване на количеството и качеството на работните места в сектора. Трябва да се развие системата Еuropass, която е форма на представяне по прост и лесно разбираем начин в цяла Европа (Европейския съюз, ЕИП и страните кандидатки за членство) на личните умения и квалификация на работещите лица, които искат да търсят работа и да пътуват с професионални цели в цяла Европа.

2.1.1

Предизвикателството на баланса между устойчивост и конкурентоспособност. В съобщението на Комисията, параграф 1 от въведението, се признава на първо място решаващата и стратегическа роля на туризма за европейската икономика, основаваща се не само на количествените данни, но и на способността му да създава работни места и по този начин да допринася за целите на обновената Лисабонска стратегия. Следва да се отбележи очакваният ръст от над 3 %, което несъмнено е добър принос към целите на заетостта, но в определени случаи и в дългосрочна перспектива може да представлява заплаха за надхвърляне на границите, които устойчивостта налага.

2.1.2

Конкурентоспособност и устойчивост: две съвместими условия. В съобщението на Комисията ясно е заявено, че конкурентоспособността зависи от устойчивостта, от качеството на туристическото преживяване и се прави изрично позоваване на изискванията, които изменението на климата поставя пред туристическата индустрия. Корпоративната социална отговорност може да допринесе значително чрез приемането на мерки за адаптиране и борба срещу изменението на климата, едновременно с подпомагането на иновациите и стойността на туристическите продукти за посрещане на сериозните предизвикателства в световен мащаб.

2.2

Съдържание на дневния ред. В своето становище Комисията предлага създаването на нов баланс между благополучието на туристите, околната среда и конкурентоспособността на бизнеса и дестинациите, при който всички заинтересовани страни споделят едни и същи цели.

2.2.1

Цели и предизвикателства. Съобщението на Комисията поставя с дневния ред пред всички участници три основни цели: икономически просперитет, социална равнопоставеност и сближаване и защита на околната среда.

В съобщението на Комисията се посочват много важни предизвикателства пред постигането на тези цели:

Този списък с предизвикателства е отворен и трябва да бъде непрестанно актуализиран и управляван в дух на сътрудничество от различните заинтересовани лица в областта на туризма.

2.2.2

Рамка за действие. В съобщението на Комисията се подчертава, че съгласуваните действия за постигане на целите и справяне с предизвикателства минават през постигане на сътрудничество и отговорно управление на туристическите дестинации, бизнеса и туристите и развитие на условията, при които трябва да се постигне тази съгласуваност.

2.2.3

Принципи. В съобщението на Комисията се посочват общо девет принципа, които трябва да се спазват, за да може да се постигне устойчив и конкурентоспособен туризъм. Три от тях трябва да бъдат подчертани:

2.3

Заедно напред. В този параграф Комисията подчертава, че е необходимо всички заинтересовани страни с влияние в този сектор да обединят усилията си и да работят доброволно и непрестанно. Предложеният модел се основава на спазване на принципа на субсидиарност, действайки за предпочитане на ниво дестинации, но с подкрепа на национално и европейско равнище. В съобщението на Комисията се подчертава също така ролята на различните заинтересовани страни в сектора, както и на Европейската комисия в светлината на Договора.

2.3.1

Ролята на заинтересованите страни. Следвайки заключенията на Групата за устойчив туризъм, в съобщението се подчертават големите отговорности и специфичната роля в трите ключови елемента: дестинации, бизнес и туризъм. Особено внимание е отделено на необходимостта да се предаде и разпространи сред микропредприятията посланието за необходимостта от постигане на баланс между устойчивост и конкурентоспособност.

2.3.2

Ролята на Европейската комисия. Комисията признава своята отговорност за действие в съответствие с Договора и се ангажира да лансира и насърчава различни инициативи на общностно ниво в рамките и в процеса на развитие на дневния ред. Сред въпросните инициативи специално внимание заслужават четири вида действия:

3.1

Туризмът и неговото стратегическо значение за европейската икономика са признати от страна на всички европейски институции в официални и неофициални декларации, които укрепват тази роля, разпространяват я сред всички заинтересовани страни и в крайна сметка осигуряват силен тласък на този сектор. И това не е само поради чисто икономически съображения, но и заради социалното му значение за изграждането на Европа на гражданите. Като признава този импулс, ЕИСК смята, че трябва да бъде направено още, за да може туризмът да постигне ключова роля в европейската политика сега и в бъдеще.

3.2

Важно е да се посочи, че новият договор от Лисабон признава значението на туризма за Европа и предоставя на Европейския съюз повече възможности да допринесе за неговото развитие. Договорът възлага на Европейския съюз компетентността и задачата да подкрепя, координира и допълва действията на държавите-членки, а като цел — да насърчава създаването на благоприятна среда за развитие на предприятията и да поощрява обмена на добри практики.

3.3

Темата за туризма е застъпена от различните европейски институции:

3.4

Настоящото становище на ЕИСК е опит за оценка на съобщението на Комисията по отношение на приноса му както към политиката, така и към предложената форма на управление, но и опит да се внесат някои предложения, които да обогатят, ако не текста, то поне обсъжданията по него.

3.5

Подобно на становището на ЕИСК INT/317 относно съобщението на Комисията за обновената туристическа политика, настоящото становище на ЕИСК си поставя за цел още веднъж да заяви и уточни следното:

4.1

Съобщението на Комисията дава ясен израз на предложението относно необходимия баланс между устойчивост и конкурентоспособност и как това да стане на практика. Да се включи всичко това в едно не много дълго съобщение означава несъмнено, че е свършена значителна работа за обобщаване на материалите и анализиране на множество документи, становища и обсъждания. В резултат на това, пред обществеността е представена ясно основната гледна точка на Комисията за бъдещето на този сектор и действията, които трябва да бъдат предприети в тази сложна индустрия.

4.2

Представените в съобщението аргументи в полза на дневния ред изглеждат уместни, когато се оценява от една страна въздействието на туризма върху икономиката и способността му да създава работни места за младите хора, но също така и необходимият баланс между устойчивост и конкурентоспособност, които в дългосрочен план се подпомагат взаимно. Оценки на въздействието като това на въглеродния отпечатък на различните дейности и територии, или като ограниченията на натоварване или приемане са основните елементи за съчетаване и запазване на равновесието между тези променливи. Всеобщото разбиране, че туристическата дейност има граници и максимални темпове е в основата на равновесието между устойчивост и конкурентоспособност.

4.3

Вероятно би било подходящо в съобщението на Комисията да се анализира малко по-подробно новият договор от Лисабон, за да се види как се вписва в този документ дневният ред и какво е значението му за обновената европейска политика за туризма. Не трябва да се забравя, че държавите-членки и регионите многократно са заявявали, че желаят да запазят компетентността си в областта на туризма, а същевременно Европейският съюз да упражнява някои функции за насърчаване и координиране на определени общи аспекти, които могат да подобрят конкурентоспособността на европейския туристически сектор. Например създаването и поддържането на европейски портал за популяризиране на Европа като туристическа дестинация вече е ценна и реална придобивка, която е в състояние да покаже всички страни от ЕС като разнообразна и специална туристическа дестинация.

4.4

Всички предизвикателства и цели, споменати в съобщението на Комисията, са несъмнено основните, пред които ще бъде изправен туризмът през следващите десетилетия. Несъмнено предизвикателствата, свързани с устойчивостта и подобряването на конкурентоспособността, са достатъчно обхватни и съдържат в себе си други важни предизвикателства като подобряване на качеството, борбата срещу сезонния характер или по-добрата професионална квалификация на работещите в туризма, предизвикателства, намерили също мястото си в дневния ред.

4.5

В съобщението на Комисията многократно се отправят призиви за сътрудничество, защото в светлината на обновената туристическа политика се набляга на неговото засилване, за да се превърне в опорна ос и отличителна черта. От особена важност е да се подчертае ролята на синдикалните и работодателските организации, които трябва да бъдат включени в процесите на сътрудничество и призовани да участват във всички дебати и форуми и в изпълнението на общите мерки за подобряване дейността на сектора. Също така би било подходящо да се насърчават установените мрежи от градове и туристически дестинации, мотивирани от общата цел за подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта. Комитетът оценява положително насърчаването на най-добрите европейски дестинации и набляга на факта, че тази идея трябва да включва коректно разглеждане на трудовите и социални отношения и участието на синдикатите и работодателските организации в избраната дестинация, като начин за подобряване на устойчивостта и конкурентоспособността на туристическите дестинации.

В рамките на своите правомощия, организациите на потребителите имат изключително важна роля.

4.6

Комисията се ангажира да изпълнява тази обновена политика по пътя на сътрудничеството и инициирането на специфични дейности за подкрепа и сътрудничество между основните действащи лица. Дневният ред без съмнение изисква да се търси по-голяма отговорност от всички действащи лица в сектора. Според ЕИСК, Генерална дирекция „Предприятия“ има много важна роля в тези задачи за координиране на всички европейски политики, които касаят пряко или косвено туризма и различните видове дестинации, които също имат специфични характеристики.

4.7

Комитетът смята също така, че Комисията трябва да играе по-активна роля при стартирането на инициативи на европейско ниво, включително тези за транснационалния европейски социален туризъм. По-конкретно следва да се отбележи, че ЕИСК многократно е предлагал и предлага още веднъж да се насърчи и развие Европейският туристически форум и да се осъществи напредък в обсъжданията и проучванията относно възможността за създаване на Европейски консултативен съвет по туризма и на Европейска агенция за туризъм, които да бъдат рамка за информация и проследяване на политиките и действията в областта на европейския туризъм. Комитетът предлага на Комисията да насърчи проучванията за създаване на технологични платформи в туристически сектор, които да са в състояние да подобрят продажбите на туристически услуги, особено предвид възможностите за развитие на вътрешния туризъм в Европа и зоните, потенциални източници на нови туристи (Китай, Индия, Русия и др.).

4.8

Комитетът счита, че в съобщението на Комисията не е разгледана в достатъчна степен ролята на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в новия сценарий за туризма, както от гледна точка на потребителите, така и на бизнеса и заинтересованите страни в сектора. Провеждането на изследователска и развойна дейност в областта на туризма, която да подобри използването на тези технологии трябва да бъде приоритет през следващите години. Няма съмнение, че това усилие ще допринесе за по-доброто управление на дестинациите, бизнеса и туристите за постигане на желания баланс.

4.9

Важно е да се подчертае проявената воля за приемане на конкретни мерки и по-специално за по-доброто използване на наличните европейски финансови инструменти, но липсва предложение за програма, специално насочена към изпълнението на важните предизвикателства пред европейския туризъм, отлично идентифицирани в съобщението. Трябва да се гарантира, че всички средства, отделени пряко или непряко за туризма, ще се използват ефективно и ефикасно за изпълнение на целите.

4.10

Не е възможно да се разбере това съобщение на Комисията, без да се вземе предвид значителният принос на доклада на Групата за устойчивост на туризма, благодарение на който бяха определени критериите за изготвянето на дневния ред, по-специално определянето на ролите на всяка една от заинтересованите страни в сектора. Усилията, положени от множество експерти в продължение на месеци, несъмнено са дали резултат, като са създали допълнителни и конкретни подходи към множество въпроси относно устойчивостта и конкурентоспособността.

4.11

В съобщението на Комисията не се посочва ясно в този случай каква роля се възлага на туристическата статистика. Необходимо е туристическите статистики да сътрудничат под ясна форма в проследяването на изпълнението на дневния ред и по-специално да отделят повече внимание на променливите показатели относно устойчивостта, конкурентоспособността и заетостта.

4.12

Съобщението на Комисията очертава съвсем ясно необходимостта от интегриране на туристическите политики за устойчивост и конкурентоспособност във всички останали политики на Комисията и ЕС, като форма за осигуряване на изпълнението на целите, залегнали в дневния ред.

4.13

Както се посочва в становището на ЕИСК за Декларацията от Катовице, както и в становището относно „Туризъм и култура: две сили в услуга на растежа“, в становището относно обновената туристическа политика и в други документи на ЕИСК би било необходимо също така да се проведат комуникационни кампании за осведомяване и мотивиране на всички европейски граждани и по-специално на младите хора.

4.14

Комитетът счита, че е изключително важно обучението, както формалното, така и „на работното място“, да отговаря на нуждите на предприятията и да допринася за по-добра трудова заетост на хората. Сертифицирането и признаването на европейско равнище на знанията и уменията трябва да бъде инструмент за създаване на повече и по-качествени условия за заетост в туристическия сектор.

4.15

За да се подобри конкурентоспособността и устойчивостта на туризма, трябва да се вземат предвид специфичните характеристики на дестинациите. Комитетът препоръчва при изготвянето на политики и предложения да се вземат предвид специфичните характеристики на държавите-членки, които в значителна степен зависят от туризма, и да се отчетат по подходящ начин нуждите на различните територии. В същото време следва да се отбележи, че туризмът до отдалечени дестинации може да има особено силно въздействие върху изменението на климата чрез въздействията и емисиите, свързани с пътуването на големи разстояния. В бъдеще може да се наложи да се отделя по-голямо внимание на предимствата на търсенето на дестинации, разположени по-близо до отправната точка, до които може да се стигне с по-ниски въглеродни емисии.

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/18

1.1

За пореден път Комисията поиска от нашия Комитет становище относно интеграцията на пазара на ипотечни заеми за закупуване на жилищни и други сгради. Касае се за „Бяла книга за интеграцията на пазарите на ипотечни кредити в ЕС“.

1.2

Обикновено Бялата книга е резултат от една почти окончателна и структурирана политическа преценка за това „какво да се прави“. Този път това не е така. В действителност, Комисията трябва да разгледа още много неразрешени въпроси, като взаимни инвестиционни фондове, предприятия, предлагащи финансови услуги, обвързване на продукти и т.н. Общо 14 елемента са взети под внимание.

1.3

Следователно, Бялата книга не представлява завършен процес. Точно обратното, тя остава отворена поради своята действителна и явна сложност. Тогава какъв е смисълът да се иска още едно становище, при положение че Бялата книга не добавя нищо ново към Зелената книга, по която ЕИСК вече изготви становище?

1.4

Това е проблем, който от много години насам е обсъждан по различни поводи. Комисията обаче така и не намери изход и не взе истинско решение, с което да се преодолеят културните, юридическите, административните и други пречки. Те, според ЕИСК, представляват истинските и съществени препятствия пред целите на Комисията.

1.5

Становището относно Зелената книга, изготвено от ЕИСК (1) и прието на пленарната сесия през декември 2005 г. с един единствен глас „въздържал се“, продължава да е валидно изцяло.

1.6

Дори и днес Бялата книга отразява състоянието на голяма разпокъсаност в този сектор, произтичаща от специфичните културни, правни, законодателни и социално-етични условия, свързани със закупуването на недвижими имоти, и в частност — на жилища, в различните държави от ЕС.

1.7

Въпреки че има съмнения по отношение на конкретните възможности да се интегрира и хомогенизира пазарът на ипотечните кредити в Европейския съюз, който се характеризира със специфични и дълбоки различия (вж. становище от 15 декември 2005 г. (2), докладчик: г-н Burani), ЕИСК по принцип счита за полезен опита на Комисията да установи „правила“, независимо дали те са просто препоръки за поведение (т. нар. добри практики) или са задължителни.

1.8

Инициативата обаче би могла да бъде оценена като крайна, ако целта е да се поставят под въпрос също толкова положителните възможности, които съществуват в механизмите за саморегулация на пазара на ипотечните кредити.

1.9

ЕИСК предлага междувременно Комисията да задълбочи анализа на онези въпроси (напр. кредитни регистри, възбрана върху недвижимо имущество, разпространение на финансовата култура и т.н.), които не създават особени затруднения и когато си струва това да се направи.

1.10

Комитетът счита, че в ориентацията на Комисията за действие се забелязва прекомерно съсредоточаване върху възможните положителни ефекти в краткосрочен план, произтичащи от евентуалното въвеждане на нови правила, които се основават в известен смисъл на частичен анализ на пазара на ипотечните кредити. Използва се подход, който е ориентиран към резултатите в краткосрочен план и с който се цели да се намали цената на ипотечните кредити, без обаче да се отчита реалната полза, която европейските граждани биха могли да извлекат от актуалното предлагане на финансови продукти и свързаните с него иновации.

1.11

ЕИСК счита (както беше изтъкнато и в становището с докладчик г-н BURANI) предложената от Комисията схема за недостатъчно пригодена към непрекъснатото развитие на пазара, поради което изразява загриженост от последствията в дългосрочен план върху най-слабите контрагенти: онези потребители, които имат най-голяма нужда от защита.

1.12

ЕИСК оценява факта, че сегашните правила за ипотечните кредити се свързват с необходимостта да се защити потребителят. Това са похвални намерения, които трябва да се насърчават, ако с тях се цели да се разпространява една по-висока финансова култура в областта на ипотечните заеми. В този смисъл, трябва да се приветства желанието на Комисията да пристъпи към подобряване на правилата за прозрачност в защита на потребителя.

1.13

В същото време обаче, налагането на всяка цена на общи правила за оценка на риска, произтичащ от профила на кандидата за кредит, изглежда трудно и несигурно.

1.14

Според ЕИСК, от една страна е необходимо да се защити потребителят във фазата на договаряне на ипотечния заем, а от друга — кредитополучателят трябва да осъзнава своите отговорности спрямо кредитора.

2.1

На 18 декември 2007 г. беше публикуван документ под заглавие „Оценка на въздействието“ (SEC(2007) 1683), който придружава Бялата книга за интеграцията на пазарите на ипотечни кредити в ЕС. Към документа са добавени три приложения, които се отнасят съответно до: а) характеристиките на пазара на ипотечните кредити; б) процедурите или процесите; в) оценка на въздействието по конкретни въпроси.

2.2

Въпреки че документът SEC(2007) 1684 съдържа отлично резюме на цялата документация, за повече краткост си струва да се подчертаят някои основни точки от документа, по които се иска ново становище на ЕИСК:

2.3

Следователно в документа на Комисията са включени точките, които вече са били анализирани в предшестващата го Зелена книга за ипотечните кредити. Не можеше да бъде другояче, имайки предвид, че новият документ се отнася до интеграцията на пазарите на ипотечни кредити и до съответните оценки на въздействието, споменати по-горе.

2.4

Въпреки това, по отношение на Зелената книга ЕИСК вече изрази позицията си в своето становище от 15 декември 2005 г. (докладчик: г-н Burani). Това становище отразява напълно позицията на ЕИСК по темата. В настоящото становище Комитетът ще акцентира върху две точки, които бяха добавени от Комисията:

3.1

Бялата книга изтъква широка гама от проблеми, които трябва да бъдат решени и по които се иска становището на ЕИСК. Касае се за 11 теми:

3.2.1

Преддоговорна информация . За да се намали информационният дисбаланс в преддоговорната фаза, ЕИСК счита за важно да се насърчава движението и разпространението на информация и конкретни познания в областта на ипотечните заеми. Това обаче не трябва да доведе до прекомерно увеличаване на разходите за гражданите.

3.2.1.1

Повишаването на информираността и разпространението на финансовата култура са необходими условия за ефективна оценка на съотношението разходи — ползи при една рискова ситуация. В действителност, най-добрият инструмент за предпазване от евентуални прекомерни рискове е договарящите се страни да бъдат запознати изцяло с рисковете, на които се излагат.

3.2.1.2

ЕИСК счита за важно да се подчертае, че правилата и разпоредбите трябва да се отнасят до методите на движение на информацията, както и до въвеждането на евентуални наказателни мерки за нарушаването им. Комитетът е на мнение обаче, че налагането на това задължение само за едната договаряща се страна, би довело единствено до това, тази страна да бъде насърчена да се опита да компенсира изпълнението на задължението като прехвърли тежестите на другата страна.

3.2.2

Кодекси за поведение . ЕИСК счита, че трябва да бъдат въведени стимули за присъединяване към доброволния кодекс за поведение.

3.2.2.1

Това би позволило на кредитополучателя да се запознае по-добре с рисковете, които поема, както и с възможностите да получи благоприятни условия за кредитиране.

3.2.2.2

Инструментът, който се предлага, би могъл да изисква от кредитополучателя да отговори на списък от стандартни въпроси за оценка на способността му да изпълни своите финансови ангажименти в средносрочен и дългосрочен план.

3.2.3

Общ размер на разходите . ЕИСК счита за целесъобразно финансовите дружества да се задължат да указват общите разходи по операцията и да ги разлагат на съставните им части, включително разхода за данъци.

3.2.4

Консултантски услуги . ЕИСК счита, че консултантските услуги, които са тясно свързани с ипотечните кредити, трябва да бъдат оценявани чрез независим ценови механизъм, но посочени в разбивката на общите разходи за операцията.

3.2.5.1

Приложно поле . Когато се разглежда въпросът за предсрочното погасяване, би трябвало да се направи разлика между: i) случая на предсрочно изплащане с цялостно или частично погасяване на ипотечния кредит; ii) случая на погасяване, произтичащо от възможности да се договорят по-благоприятни ценови условия с други финансови институции.

3.2.5.2

Разходи . Що се отнася до разходите по предсрочното погасяване, счита се, че те трябва да бъдат пресметнати въз основа на математически формули, посочени задължително в договора. Разходите би трябвало да бъдат заплатени от клиента само в случай на доброволно изплащане на заема. В случай на прехвърляне на договора, разходите би трябвало да са за сметка на встъпващата в договорни отношения финансова институция.

3.2.6

Обвързване на продукти . За да е валидна, продажбата на обвързани продукти трябва да се основава най-вече на възможността да се докаже, че обвързването е действително полезно. ЕИСК счита, че е възможно да се разреши този проблем като се задължи кредитора да предостави сметка за съотношението разходи — ползи и да остави на кредитополучателя достатъчно време, за да реши дали да приеме предложението, евентуално дори и след сключването на договора за заем.

3.2.7

Кредитни регистри . По този въпрос ЕИСК е съгласен с необходимостта да се създаде общоевропейски регистър, достъпът до който да бъде регулиран от отделни разпоредби за защита на личните данни. В действителност ЕИСК счита, че създаването на общоевропейски кредитен регистър може да бъде полезен елемент за засилване на конкуренцията между различните институции за ипотечни кредити из цяла Европа. Във всички случаи е необходимо да се улесни трансграничният достъп до регистрите на всяка държава-членка, като се опростят процедурите за получаване на информация.

3.2.8

Имотна оценка . Основната хипотеза е, че оценката на имоти е по-сложна дейност от общата финансова оценка. В действителност спецификата на имота (и по-специално това, че е недвижим) обуславя неговата полезност. Освен това върху оценката му влияят външни фактори, свързани с територията, като например:

Следователно, да се съберат в една конкретна формула за имотна оценка всички фактори, определящи стойността на имота, е чиста утопия.

3.2.8.1

Критерии за имотна оценка . Поради вече подчертаната голяма сложност на имотната оценка, дължаща се на гореизложените причини, ЕИСК не счита за целесъобразно да се използва конкретна обща формула. Вместо това, Комитетът предлага да се развият т.нар. „добри практики“ на местно ниво и да се акцентира върху задължението оценката да бъде извършвана от лица с доказани професионални качества и акредитирани от съответните професионални сдружения, които да поемат и отговорността по отношение на безпристрастността на предложената оценка.

3.2.8.2

Оценка на рисковете при недвижимите имоти . ЕИСК е на мнение, че освен оценката на имота е необходимо да се отчетат и колебанията в определената стойност, за да се оцени по-добре гаранцията, която имотът предлага. За тази цел Комитетът предлага употребата на инструменти, които вече се използват от предприятията за финансови услуги и в голямата си част са заимствани от други европейски разпоредби, като например моделите за стойност под риск (5).

3.2.9

Възбрана върху недвижимо имущество . Когато ипотечният кредит се раздели на имотен и персонален кредит, би трябвало и да се направи разлика между икономическия бенефициент на недвижимия имот и титуляра, който формално дава гаранцията.

3.2.10

Приложимо право . ЕИСК е на мнение, че възможността да се извършва изгоден арбитраж между различните опции, предлагани от разпоредбите на гражданското и данъчното право на държавите от ЕС, е движеща сила за интеграцията на пазара, която иначе би била неосъществима.

3.2.10.1

Следователно Комитетът е по принцип за запазването на различното законодателство в държавите-членки като се даде възможност на кредитополучателя да избере онова, което допринася за намаляването на общата стойност на кредитната операция така, както вече е предвидено от Римската конвенция (6).

3.2.11

Неправомерно висок лихвен процент . По този въпрос ЕИСК потвърждава вече изразеното си становище, особено по отношение на изключителната трудност да се определи правилно неправомерно високото ниво на лихвения процент, прилагайки нормативната база за т.нар. „потребителски кредит“. Въпреки това Комитетът подчертава, че най-силното оръжие за защита срещу твърде високия лихвен процент остава информацията. Затова ЕИСК предлага да се създадат инструменти за комуникация от широк мащаб относно типовете рискови премии, които се прилагат за различните класове риск, характеризиращ кредитополучателите.

3.2.12

Рефинансиране на ипотечните кредити . ЕИСК счита, че подходът в Бялата книга, с който се цели да се разграничат правилата за рефинансиране въз основа на субективния характер на посредниците (правейки разлика между банкови и небанкови институции), може прекалено лесно да се заобиколи.

3.2.12.1

Небанкови и обслужващи институции . Отпускането на ипотечен заем трябва винаги да се извършва от регулирана и контролирана финансова институция. Разрешава се насърчаването и помощта от страна на посреднически структури (например такива, предлагащи консултантски услуги), стига това да са квалифицирани институции, макар и некредитни.

4.1

Неотдавнашната криза на т.нар. „рискови ипотечни заеми“ в САЩ ясно показа как нестабилността на цените на недвижимите имоти, в комбинация с недостатъчно задълбочените оценки на риска, свързан с неустойката от страна на клиента при твърде завишени вноски спрямо стойността на самия недвижим имот, гарантиращ заема, може да предизвика финансови кризи в такива размери, че да дестабилизира цялата система. Следователно е необходимо при всяка една мярка на европейско ниво да се имат предвид тези събития, както и точките, коментирани в предходния параграф.

4.2

Въвеждането на евентуален двадесет и осми регулаторен режим за ипотечните кредити, който да допълни вече съществуващите режими в държавите-членки така, както се предлага в Бялата книга, би могло да допринесе за една по-силна интеграция на европейския пазар на ипотечните кредити, давайки повече възможности за избор на договарящите се страни, без обаче да създават условия за дестабилизация на финансовата система, както показа опитът от кризата на рисковите ипотечни заеми.

4.3

Понякога изборът за покупка на недвижим имот, особено жилищен, е частично повлиян от емоционални (субективни) фактори, които нямат нищо общо с правилната и рационална (обективна) оценка на имота. Следователно, всякакви мерки от страна на Комисията, които имат за цел да регулират ипотечните кредити, би трябвало да бъдат съобразени с контекста на действие (обективен или субективен), за да бъдат ефикасни.

4.4

Би било интересно да се разработи предложение, което ЕИСК би могъл да анализира по-задълбочено, състоящо се в прилагането на различна схема за анализ на ипотечните кредити, която да разделя всяка кредитна операция на портфейл, съставен от два пасивни компонента:

4.5

Приемането на двукомпонентната схема („twin-mortgage“) би могло да има някои предимства, които следва да бъдат потвърдени след задълбочен анализ, между които:

4.6

ЕИСК би искал Комисията по-бързо да доведе до край този процес, показвайки повече решителност и създавайки необходимите условия, за да може разделянето на институционалните елементи да постави основата на един евентуален двадесет и осми режим.

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/22

1.1

Противно на това, което някои може би мислят, бъдещето на строителния сектор ще се определя не толкова от публичните кредити, които ще бъдат предоставени (въпреки че една по-голяма последователност в планирането би била безспорно предимство и в бъдеще), колкото от капацитета на компетентните власти да променят наложената на всички законодателна рамка, така че да създадат възможност за по-прозрачна конкуренция и по-пълноценно използване на потенциала и уменията на всички предприятия, независимо от размера им.

1.2

В този дух настоящото становище препоръчва следните основни мерки:

1.3

Само при тези условия може да се постигне готовност за вероятната поява в близко бъдеще на конкуренти извън Европа.

2.1

В писмо от 6 декември 2007 г. европейските комисари Margot Wallström и Günter Verheugen в рамките на изпълнението на Лисабонската програма отправиха искане към ЕИСК за изготвяне на проучвателно становище, в което да бъде разгледан въпросът дали текстовете относно строителния сектор и сектора на бизнес услугите „образуват едно свързано цяло, дали съответстват на текущите и бъдещите промени и в каква степен е необходимо да се започне процес на опростяване, оптимизиране и модернизиране на законодателството в тези области. Следва да се уточни, че процесът не бива да се ограничава до разпоредбите, отнасящи се до съответните сектори, а трябва да обхване всички други разпоредби, които оказват влияние върху тяхното развитие (здраве и безопасност на работното място, опазване на околната среда и др.) и да включва свързаните с тези области законни интереси“.

2.2

Следователно е необходимо щателно и методично да се разгледат всички въпроси, поставени в искането за изготвяне на становище, тъй като темата е изключително обширна и в миналото е била предмет на няколко общи проучвания, възложени от Комисията на външни консултанти.

2.3

В настоящото становище обаче ще бъдат разгледани само аспектите, посочени от възложителя, а именно измененията или опростяването на законодателството или нормативната уредба, които са приложими по отношение на строителния сектор и в рамките на един стратегически и обективен анализ на сектора могат да внесат подобрения, които да доведат до по-добри условия за работа и развитие.

2.4

За целта настоящото становище съдържа някои полезни факти за строителния сектор, които да представят в съответния контекст строителните професии и присъщите им ограничения.

3.1

Ето някои данни за строителния сектор, който през 2006 г. обхващаше 2,7 милиона предприятия в ЕС-27:

3.2.1

Строителството е дейност, която не подлежи на делокализация и поради тази причина е от съществено значение с оглед на бъдещите тенденции на европейския растеж и европейската индустриална структура.

3.2.2

Поради самата структура на своето производство и необходимостта да разполага с постоянни бази на територията на всички държави, строителният сектор има дълбоки корени в местния живот и по този начин изпълнява социална и гражданска роля, която не бива да се забравя, а трябва да се насърчава.

3.2.3

В крайна сметка строителният сектор трябва да играе важна роля във всички дейности, свързани с устойчивото развитие:

3.2.4

Описанието на сектора като цяло няма да бъде пълно, ако не се спомене фактът, че въпреки значителните усилия, полагани от специалистите в тази област в продължение на повече от 30 години, образът на професиите в строителния сектор все още буди донякъде отрицателни представи. Това не е без значение за анализа — предмет на настоящото становище, тъй като намира израз:

3.2.5

Поради самия характер на тези професии, свързан с потребностите на клиентите и различните технически дадености, пазарът е изключително фрагментиран и ще остане такъв в близките години, което означава, че в този сектор винаги ще има съвместно съществуване на занаятчии, малки, средни и големи предприятия.

Представата, че в този сектор оперират само големи предприятия, които извършват само големи сделки, трябва да бъде поставена в необходимия контекст: сделките с единична стойност над 20 милиона EUR представляват не повече от 2 % до 5 % от общия европейски пазар в строителството.

3.2.6

Поради тази причина повечето големи европейски групи, които често пъти имат значимо присъствие на световния пазар, представляват „федерации“ от малки и големи структури, базирани на местно ниво, които работят в същата конкурентна среда, както и независимите местни МСП.

3.2.7

Големите европейски участници в този сектор обикновено са се развивали по модел, различен от този, който можем да наречем „американски“. Те съчетават средства, за да поддържат и развиват сами своите умения, като разчитат на собствената си прозорливост и отстояват правото си да участват в създаването на проекта.

3.2.8

Благодарение на този подход европейските предприятия заеха своето място на световните пазари. Този модел, който обединява проекта и неговата реализация, не е задължително монопол на големите групи — той може и трябва да бъде прилаган от всички предприятия, независимо от техните мащаби.

4.1

Целта на настоящото проучвателно становище, за което Европейската комисия отправи искане, не би трябвало да се сведе единствено до опростяване на законодателството — то би трябвало да предложи подход, позволяващ:

4.2

Тези различни елементи, които трябва да се вземат предвид в законодателните текстове, въпреки промените в предлагания на пазара обем на работа, които не са предмет на настоящото становище, би трябвало да позволят нормално развитие на участниците в строителния сектор, като по този начин се гарантира провеждането на единна социална политика (заетост — сигурност — възнаграждения) и се създава възможност за повишаване на привлекателността за различни заинтересовани участници (млади родители, преподаватели и др.).

5.1

Предлагаме на компетентните власти да насочат усилията си най-вече към следните основни елементи:

5.2.1

Насоките за действие могат да бъдат следните:

При това изброяване трябва да се каже ясно, че когато се искат определени промени в нормативната уредба, не става въпрос за налагане на готови решения, а за това да се предостави на ръководителите на обекти пълен набор от инструменти, които те да използват според нуждите си.

5.2.2

Всички тези изменения и приспособявания би трябвало да насърчат прозрачността и равните възможности на частните, публичните и квазипубличните структури и ясно да покажат, че за всяко финансиране е необходим търг и официален договор.

5.3.1

Особеността на строителния сектор се състои в това, че произведените продукти винаги са „уникати“. Това води към стремеж за установяване на европейско законодателство за защита на интелектуалната собственост, отчитащо специфичните характеристики на идеите, които трябва да бъдат защитени, а именно факта, че те обикновено се предлагат с оглед на специфичен търг и не е задължително да се повтарят системно. Би трябвало да се въведе специфично законодателство на европейско ниво, което да защитава техническите идеи в състезателния процес и да установява правата в защита на участниците в търговете.

5.4.1

Най-общата констатация, направена от специалистите в строителния сектор в повечето държави-членки, е че националните образователни системи като цяло не задоволяват потребностите на професията и че това се наблюдава на всички нива на обучение. Поради тази причина следва да се подобрят отношенията между строителните специалности и националните образователни системи, и да се даде тласък на европейско ниво, който може да бъде насочен към:

5.5.1

Съществуващите понастоящем правила оказват изключително позитивно и обхватно въздействие върху методите на работа в строителния сектор. Въпреки това би било добре:

5.6.1

Както беше посочено по-горе, изправени пред изменението на климата и световните предизвикателства, специалистите в строителния сектор трябва да изпълняват важна роля, която те днес са готови да поемат, доколкото нормативната уредба и стимулите най-накрая им позволяват да създават добавена стойност на европейския пазар и да разпространяват своите умения в тази област в други части на света, където трябва да се положат огромни усилия, за да може резултатите от предприетите мерки да бъдат усетени от всички.

5.6.2

За тази цел следва:

5.6.3

Ако на предприятията от строителния сектор се предостави възможност да участват в цялата верига „проектиране-изпълнение-поддръжка“ както в областта на сградното строителство, така и в транспорта, то те могат да дадат решаващ принос, по-специално за осигуряване на финансирането на необходимите дейности посредством своя капацитет за управление на общите разходи и финансиране на инвестициите в бъдещи енергоспестяващи мерки.

5.7.1

Проблемът на малките и средните предприятия в строителния сектор, за разлика от други сектори, на практика няма отношение към техния достъп до един или друг пазар (вж. параграф 3.2.5).

5.7.2

Поради тази причина представителите на тези професии с основание смятат, че предложената от някои и отхвърлена от европейските власти идея за въвеждане на квоти е неоправдана. Освен това сочените цифри на практика са надхвърлени във всички европейски държави.

5.7.3

Следователно проблемите на малките и средни предприятия, които не са сред въпросите, разгледани в законодателен акт за малките предприятия, трябва да се решават по-скоро посредством:

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/26

1.1

Г-жа Margot Wallström, заместник-председател на Европейската комисия, комисар по институционални отношения и комуникационна стратегия, и г-н Günter Verheugen, заместник-председател на Европейската комисия, комисар по предприятията и промишлеността, се обърнаха към ЕИСК с искане за изготвяне на проучвателно становище относно бизнес услугите, в продължение и като по-нататъшен анализ на негово предишно становище (1), в което бяха разгледани бизнес услугите и производствените отрасли.

1.1.1

При това проучване следва да се има предвид голямото значение, което Европейската комисия отдава на Лисабонската програма с оглед запазването и повишаването на конкурентоспособността на европейската индустрия, като процесът на промени се управлява в съответствие с европейската стратегия за устойчиво развитие и на социално ниво, като се насърчава създаването на представителни социални партньори, които да водят преговори на съответното равнище.

1.1.2

Постигането на такива цели трябва да става едновременно с опростяването на регулаторната рамка за индустрията — политически приоритет, представляващ един от ключовите елементи на индустриалната политика на Комисията.

1.1.3

Нещо повече, тази индустриална политика се характеризира с интегриран подход, който отчита потребностите на различните сектори.

—

Предприемане на действия относно политиките, свързани с бизнес услугите и Група на високо равнище. Комитетът препоръчва да се създаде Група на високо равнище за бизнес услугите, която да направи по-задълбочен анализ на сектора, да разгледа съществуващите политики, за да идентифицира и направи оценка на най-ефикасните и успешните от тях по отношение на бизнес услугите и да разработи конкретни политически действия за отстраняване на най-сериозните недостатъци и задоволяване на основните потребности. Специално внимание следва да се обърне на особено разнородната същност на различните подсектори на бизнес услугите, за да се определи кои заслужават най-голямо политическо внимание и на какво равнище (регионално, национално, ЕС) е подходящо да се предприемат политическите действия.

—

Политики, свързани с пазара на труда в сферата на бизнес услугите. От социална гледна точка се изисква задълбочено проучване в рамките на сектора, за да се установи какви са предизвикателствата, които се пораждат от новите видове заетост, възникнали вследствие на взаимодействието между бизнес услугите и производствените индустрии. Този анализ трябва да включва образованието, обучението и ученето през целия живот, както и условията на заетост на работниците, включително на онези от тях, засегнати от процеси на възлагане на дейности на външни изпълнители. За постигането на тази цел би следвало да се насърчи социалният диалог на секторно равнище. В този контекст е необходимо да се разработи дневен ред, за да бъдат разгледани специфичните промени в условията на труд и възможностите за заетост в резултат от структурните промени, засягащи сектора на бизнес услугите.

—

Бизнес услуги във връзка с политиките за иновации. Програми за НИРД и за иновации, както и мерки за насърчаване на иновационни услуги би следвало да бъдат силно подкрепяни. Области като организационните иновации, бизнес услугите, свързани с високо ниво на познание, и управлението на иновациите заслужават повече внимание.

—

Разработване на стандарти за бизнес услуги. Предприятията трябва да се насърчават да допринасят за разработването на стандарти чрез саморегулация след подробно консултиране с потребителите на бизнес услуги. Подкрепата от страна на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и партньорите му (открита платформа) е важна, за да се разпространяват резултатите от успешните иновации, преди всичко чрез бързо неформално постигане на консенсус.

—

Насърчаване на науката за услугите като нова дисциплина в образованието и обучението.

—

Вътрешният пазар и разпоредбите, засягащи бизнес услугите. ЕИСК набеляза списък с области, в които е необходимо да се предприемат действия, включително с цел опростяване, изясняване и намаляване на регулаторната тежест, без да се намаляват съществуващите задължения по отношение на хигиената, безопасността на работното място и представителството на работниците. Наред с останалото се обръща внимание върху факта, че досега не е направена оценка на въздействието на Директивата за услугите върху бизнес услугите и че изпълнението на тази задача ще изисква огромни усилия, особено след като директивата бъде транспонирана в националните законодателства. При това трябва да бъдат набелязани и възможни по-нататъшни мерки за по-отворена търговия и конкуренция на разширения вътрешен пазар на ЕС.

—

По-нататъшни подобрения в статистиката за бизнес услугите. Препоръчва на държавите-членки да си сътрудничат в по-голяма степен за подобряване на статистиката за бизнес услугите и, в частност, с цел получаване на повече информация за тяхната ефективност и въздействието им върху икономиките на държавите-членки — важен инструмент за правителствата, когато предоставят необходимата помощ за развитие на потенциала на този сектор. Неотдавнашните изменения на Глава 74 от Класификацията на икономическите дейности в Европейската общност (NACE) също няма да са достатъчни, за да предложат детайлите, необходими за получаването на съдържателни данни за бизнес услугите.

3.1

Контекст. В становището по собствена инициатива на ЕИСК CCMI/035, прието през септември 2006 г., се предлагаше да се обърне по-сериозно внимание на бизнес услугите с оглед на приноса им за ефективността на европейските производствени индустрии. В това становище бяха посочени взаимодействията между услугите и производството и въздействието върху социалната и икономическата ефективност в областта на заетостта, производителността и конкурентоспособността. Това бе възприето като отправна точка за проследяване и за по-нататъшен анализ на бизнес услугите. Би било добре в началото на настоящото становище да се даде определение за бизнес услугите като група дейности по обслужването, които — използвани като междинни дейности — имат отражение върху качеството и ефективността на производствените дейности, допълвайки или замествайки обслужващите функции в самото предприятие (Rubalcaba и Kox, 2007 г.). Така даденото определение до известна степен съвпада с това на NACE rev. 1 (кодове 72-74), с новата редакция на NACE (кодове 69-74, 77-78, 80-82), както и с класификацията на различните услуги. Така бизнес услугите могат да бъдат разделени в две основни категории:

Целта на това становище е да спомогне този сектор да получи по-високо признание, за да може да се развива безпрепятствено и да подпомага европейските икономики в усилията им да станат по-конкурентоспособни на световния пазар.

3.2

Значение на услугите и на бизнес услугите. Услугите заемат все по-голямо място в съзнанието на гражданите, специалистите, фирмите, регионите и държавите. Днес услугите в голяма степен доминират новото търсене и предлагане в икономическите и социални системи. Въпреки че услугите присъстват в повечето аспекти на икономическия и социалния живот, голяма част от тяхната дейност не е обхваната от статистиката. Традиционната разбивка по производствени сектори, дори и когато е непълна и не разкрива силната взаимовръзка между различните икономически сектори, позволява да се оцени значимостта на основни икономически дейности. Услугите като икономически сектор са с нарастващо значение в Европа, с дял от общата заетост (70 %) по-малък, отколкото в Съединените щати (80 %), и по-голям, отколкото в Япония (67 %). Във всичките тези области конкретният подсектор бизнес услуги се е разраснал с много бърз темп, което е довело до съответен ръст на неговия дял в общата заетост. Делът на фирмите, чиято основна дейност е предоставянето на бизнес услуги, е 10-12 % от общата заетост и добавена стойност. Ако се прибавят и онези фирми, за които бизнес услугите са само странична дейност, делът на заетите нараства значително. В Европа през 2004 г. водещи в икономиката на бизнес услугите са били държавите от Бенелюкс, Обединеното кралство, Франция и Германия. За периода 1995-2004 г. някои държави са увеличили много съществено сектора на бизнес услугите — сред тях са Унгария, Полша, Австрия, Латвия и Малта. Това говори за известна конвергенция между някои държави от ЕС. При това в тези държави е изследвана заетостта само във фирми, чиято основна дейност са бизнес услугите. Повечето от тези фирми са малки или средни предприятия.

3.3

Оценка на развитието. ЕИСК отново направи оценка на ситуацията в светлината на развитието след предходното си становище CCMI/035 от септември 2006 г. и отбелязва със задоволство, че значението на бизнес услугите за производството се отчита във все по-голяма степен при взимането на решения от страна на Комисията:

3.4

Подкрепящи мерки в помощ на бизнес услугите. Освен провежданите в момента важни инициативи на ЕС за насърчаване на бизнес услугите в индустриалните и иновационните политики и потенциалните взаимодействия, предизвикани от директивата за вътрешния пазар, съществуват и други мерки на Комисията, които косвено подкрепят ролята на бизнес услугите в производството:

3.5

Основни потребности на сектора на бизнес услугите. Въпреки настоящия напредък в мерките, свързани с услугите, трябва да се вземе предвид и съществуването на сериозни пропуски и на основни потребности. В настоящия си вид общата европейска политическа рамка е насочена предимно към производствения сектор, въпреки че услугите са далеч по-големият сегмент от икономиката и допринасят за растежа във всяко едно направление на икономическия и обществения живот.

3.5.1

Повечето от хоризонталните и секторни инициативи в рамките на индустриалната политика на ЕС както на национално, така и на равнище ЕС, са насочени към производствената индустрия, пренебрегвайки присъщата подкрепяща роля, която играят в нея бизнес услугите. Следователно има спешна нужда от установяване на балансирана политика на ЕС, която да не подценява значението на бизнес услугите за глобалната конкурентоспособност на европейската производствена индустрия в частност и за икономиката като цяло. Хоризонталните политики, независимо към кой от икономическите сектори са насочени, трябва наистина да имат хоризонтален характер и да отговарят на потребностите на фирмите и на работниците в новата икономика на услугите, където индустриалният сектор и този на услугите са неразривно свързани, като създават нови възможности за европейската икономика на глобалния пазар като пряк резултат от синергиите между тях. Много от политическите инициативи на ЕС, които формират индустриалната политика, следва да бъдат адаптирани и приложени също и за услугите. Това включва елементи като: напълно ефективен вътрешен пазар на услуги, международна търговия, разпоредби за държавните помощи, пазар на труда, социални мерки, обучение и регионална политика, НИРД, иновации, стандартизация, предприемачество и по-добра статистика и информация, като, при необходимост,бъдат взети предвид специфичните потребности на сектора на услугите. Това не би трябвало да се разбира в смисъл, че всички политики на вертикален принцип следва да са специфично ориентирани към услугите. То по-скоро означава, че би трябвало да се проучат въздействията на всички тези политики върху сектора на услугите и, когато е подходящо, да се предприемат специфични мерки.

3.5.2.

Може да се установи наличието на някои основни потребности в следните области:

3.6.

Взаимодействия между дейностите, свързани с бизнес услугите, и целевите политики. Опитът показа какви взаимодействия могат да възникнат между възможните всеобхватни дейности и в каква степен те могат да помогнат на бизнес услугите да се развият ефикасно и да отговорят на бъдещите предизвикателства. Синергиите и взаимодействието между различни видове политики би следвало да се вземат предвид.

3.7

При изготвянето на специфични политики на ЕС е необходима икономическа обосновка, за да се даде тласък на операциите в бизнес услугите, както бе показано неотдавна от Kox и Rubalcaba (вж. Business services in European Economic Growth, 2007 г.). В подкрепа на аргументите си те изтъкнаха преди всичко пазарните и системните неуспехи като информационна асиметрия и външни фактори.

3.8

Лисабонска програма 2008-2010 г. Политиките, свързани с бизнес услугите, биха могли да дадат ценен принос в контекста на предложенията за Лисабонската програма на Общността 2008-2010 г. (COM(2007) 804 окончателен). Повечето от 10-те ключови цели, които трябва да бъдат постигнати до 2010 г., пряко или косвено засягат услугите.

3.8.1.

Комисията ще предложи до средата на 2008 г. обновена социална програма и ще допринесе за борбата за преодоляване на пропуските в областта на професионалната квалификация. При повечето трудоемки бизнес услуги се наблюдават значителни дефицити и нужди. В своето становище относно „Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)“  (9) ЕИСК отбеляза, че амбициозните цели от Лисабон, касаещи заетостта, са постигнати само до известна степен и отчете, че много от създадените през последните години нови работни места, особено тези, на които работят жени, са на непълно работно време. По-възрастните работници продължават да се сблъскват с явен недостиг на подходящи свободни работни места, а особено младите хора намират нетипични (несъответстващи на стандартите) форми на заетост — в някои случаи без достатъчна правна и социална сигурност. Становището на ЕИСК подчертава, че в контекста на гъвкавата сигурност са необходими висока степен на социална сигурност, активни политики по отношение на пазара на труда, както и образование, продължаващо образование и обучение.

3.8.2

По-рано тази година Комисията представи предложения за обща имиграционна политика. Това може да се отрази върху имиграцията на висококвалифицирани специалисти в области като услугите, свързани с високо ниво на познание, и на по-слабо квалифицирани работници в дейности като почистване или охранителни услуги.

3.8.3

Европейската общност ще приеме Small Business Act (Закон за малките предприятия), за да отключи потенциала за растеж на МСП през целия им жизнен цикъл. Бизнес услугите са секторът с най-висок процент новоучредени и закриващи се предприятия, така че е уместно да се обърне повече внимание на МСП. В своето становище относно „Потенциал на предприятията, по-специално на МСП (Лисабонска стратегия)“ (10) ЕИСК се застъпва за по-целенасочени и оптимизирани интегрирани насоки за МСП относно растежа и заетостта през периода 2008-2010 г. Последните ще бъдат облагодетелствани и от намаляването на административната тежест в ЕС с 25 % до 2012 г.

3.8.4

Общността ще укрепва единния пазар и ще насърчава конкуренцията в сферата на услугите. Във вече споменатото становище на ЕИСК INT/324 се констатира със съжаление, че единният пазар все още не е напълно изграден, като по-конкретно се отбелязват бавното транспониране на директивите от държавите-членки, административната тежест и недостатъчната мобилност на работната сила. Това са огромни препятствия за преодоляване пред МСП.

3.8.5

Общността полага усилия да превърне в реалност петата основна свобода (свободното движение на знания) и да създаде истинско европейско изследователско пространство. Бизнес услугите, свързани с високо ниво на познание, могат да бъдат от значение за този приоритет от Лисабон.

3.8.6

Общността ще подобри рамковите условия за иновации. ЕИСК освен това изготви становище относно „Инвестиции в знания и иновации“ (11). Основното му послание е, че Европа трябва да запази своята преднина в областта на изследванията, развитието на технологиите и иновациите и че се изисква по-голямо финансиране от бюджета на ЕС, подобряване на образователните институции и, където е необходимо, повишаване на стандартите като цяло. Нужни са също социален климат, отворен към напредъка и иновациите; създаване на необходимите условия и приемане на решения, които в достатъчна степен придават икономическа увереност и оптимизъм на инвеститорите да вложат капитала си в нови начинания в Европа; повишаване на съзнанието за първостепенното значение на фундаменталните изследвания и събуждане на предприемачески дух у онези, които са готови да правят иновации и да поемат рискове. При това трябва да се приеме определена степен на неуспех и загуби, които неизбежно съпровождат поемането на риск. ЕИСК разгледа също така правната и социална среда за иновационно предприемачество и един отворен за иновации пазар.

3.8.7

Общността ще насърчава индустриална политика, насочена към по-устойчиво производство и потребление. Ролята на екологичните бизнес услуги може да стане част от този приоритет.

3.8.8

Общността ще преговаря двустранно с ключовите търговски партньори за намирането на нови възможности за международна търговия и инвестиции и за създаването на общо пространство на законови разпоредби и стандарти.

4.1

Приоритет 1: В рамките на политиката за предприятията и промишлеността Европейската комисия би следвало да сформира Група на високо равнище за бизнес услугите, за да гарантира, че при провежданите мерки ще бъдат вземани предвид и общите позиции на сектора на услугите при взаимодействията с цялостната индустриална и икономическа среда. Групата на високо равнище би могла да си постави по-специално следните основни цели:

4.2

Приоритет 2: Стимулиране на социален диалог, посветен специално на бизнес услугите, за да се обсъдят и формулират препоръки относно:

В действителност обаче, осъществимостта и ефективността на подобен, свързан със сектора социален диалог (вкл. признаването на споразумения, организационна подкрепа), ще зависят от признаването на представителните европейски сдружения на работниците и работодателите.

4.3

Приоритет 3: НИРД и иновации в областта на услугите:

4.4

Приоритет 4: Разработване на стандарти. Разработването на стандартите в областта на услугите напредва твърде бавно. Те най-често са функция от търсенето. Съществуват структурни проблеми при доставчиците на бизнес услуги. В повечето случаи това са малки предприятия, които не принадлежат към представителни организации нито в страната си, нито на европейско равнище, като тази категория предприятия почти не е представена в европейските организации. Така че единственият начин да се подобри ситуацията е ползвателите да се мобилизират и да споделят изискванията си. Пазарът на бизнес услуги би спечелил изключително много от едни ясни стандарти в тази област. Разработването на стандартите може да бъде полезно за:

4.5

Приоритет 5: По-нататъшни подобрения в статистиката за бизнес услугите. Действието на политиките зависи от анализа на актуалните тенденции, които могат да се установят само чрез ясна и съдържателна статистика. Явната липса на задоволително увеличение на производителността в сравнение със Съединените щати може частично да се обясни с ненадеждните статистики на базата на методология, която се ползва за измерване на ефективността на производствената индустрия. По-нататъшното прецизиране на статистиките за бизнес услугите изисква не само решение от Евростат, но и съдействието на националните правителства за промяна на техните методи на събиране на статистически данни. Особено голямо внимание трябва да се обърне на оценяването на ролята на бизнес услугите в рамките на други сектори на индустрията и услугите.

4.6

Приоритет 6: Управление на услугите

Науката за услугите (или науката, управлението и инженеринга на услугите — SSME) е нова, развиваща се дисциплина, която включва разнообразни фрагментарни подходи по отношение на услугите, например икономика на услугите, управление на услугите, маркетинг на услугите, инженеринг на услугите. Изследователите на услуги и бизнесът са единодушни, че всички тези области се нуждаят от насърчаване и по-добро съгласуване помежду им. Инженерингът на услугите представлява добър пример в рамките на управлението на услугите. Той се разви като специализирана техническа дисциплина, занимаваща се със системното разработване и проектиране на продукти на услугите, като използва подходящи модели, методи и инструменти. Въпреки че инженерингът на услугите включва аспекти от управлението на операции в областта на услугите, разработването на нови продукти на услугите си остава един от неговите основни акценти. Същевременно инженерингът на услугите се занимава и с проектирането на системи за разработка, с други думи — с ориентирани към услугите въпроси от общото управление на научноизследователската и развойната дейност и иновациите. Интегрираните подходи за успоредно технологично планиране на материални стоки, софтуер и услуги ще се превърне в обичайно явление.

Фундаменталните изследвания за разработване на нови бизнес модели, методи и инструменти ще дадат ценен импулс на науката за услугите. В крайна сметка нарастващата хармонизация на стандартите в услугите ще насърчи специализацията и ефективното развитие на нови услуги (12).

Инженерингът на услугите е една от малкото области в сектора на услугите, която в голяма степен е формирана от европейските изследвания. По-тясната интеграция в международните мрежи и последователното развитие на независима професионална общност в инженеринга на услугите са от важно значение за запазване на водеща роля в тази област в бъдеще (13).

4.7

Приоритет 7: Вътрешен пазар и регулиране на бизнес услугите

Намаляване и опростяване на регулаторната тежест. Има редица рестриктивни фактори, които оказват отрицателно влияние на предприятията в сферата на бизнес услугите и обезсмислят усилията им да увеличават производителността си и да търсят търговска реализация в други държави-членки. Това включва проблеми, свързани с мобилността на работната сила и признаването на професионалните квалификации. Обемът и сложността на регулирането са нараснали през последните години, което все повече увеличава тежестта върху дребните доставчици на услуги. Най-важните точки, на които трябва да се обърне внимание, са:

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/34

1.1

Комитетът подкрепя общите и конкретните цели на проекторегламента, както и преработването на Директива 76/768/EИО в регламент.

1.2

Комитетът привлича вниманието върху факта, че спазването на новите изисквания за производствени практики, оценката на безопасността и изготвянето на информационния файл за продукта, включително провеждането на всички необходими изпитвания, могат да доведат до значителни разходи, особено за МСП.

1.3

Комитетът смята за препоръчително да се сведе до минимум това отрицателно финансово въздействие върху МСП, например като се посочи, че информационният файл за продукта и оценката на безопасността трябва да се изготвят в съответствие с новите изисквания за продукти, пускани на пазара за първи път.

1.3.1

Комитетът подкрепя 36-месечния период за влизане в сила на регламента. Но за актуализирането на информационния файл за продукта и оценката на безопасността на козметичните продукти, които са вече на пазара, Комитетът препоръчва допълнителен преходен период от 24 месеца след влизането в сила.

1.4

Комитетът приветства въвеждането на диференциран режим въз основа на оценка на риска за веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията („CMR“). Забраната за използуването на такива вещества трябва да се запази.

2.1

Основната цел на директивата (Директива 76/768/EИО) е да защитава здравето на потребителите, като същевременно хармонизира правните разпоредби за козметичните продукти в рамките на общия пазар. Оценка на текущото състояние на пазара показва, че измененията на Директива 76/768/EИО и непоследователното им транспониране от държавите-членки доведоха до множество правни неясноти и несъответствия. Поради това тя създаде административни затруднения и ненужни разходи както за компетентните органи, така и за индустрията, без да допринася за безопасността на козметичните продукти.

2.2

Опростяването на Директива 76/768/EИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти („Директивата за козметичните продукти“), беше обявено в Съобщението на Комисията „Прилагане на Лисабонската програма на Общността: Стратегия за опростяване на регулаторната среда“, в годишната политическа стратегия на Комисията за 2007 г. и в законодателната и работна програма на Комисията за 2007 г. Комисията предлага да се опрости Директивата за козметичните продукти във вид на преработен текст, т.е. да се приложи юридическа техника, която позволява да се кодифицира законодателен текст и измененията му и да се включат значителни подобрения.

2.3

Въз основа на отговорите, получени по време на публичната консултация, предприета през 2006 г., както и на няколко свои изследвания, Комисията изготви задълбочена оценка на въздействието преди да изработи предложението за регламент (преработване) (1).

2.4

Характерна особеност на козметичния отрасъл на ЕС са МСП. 97 % от всички козметични предприятия в ЕС са МСП, а 80 % от тях имат под 19 работници. МСП осигуряват заетостта на приблизително две трети от всички хора, пряко заети в козметичния отрасъл в ЕС.

2.5

В козметичната индустрия в Европа са заети около 150 000 души. От 1999 г. насам европейският отрасъл стабилно създава нови работни места (ръст от 1,2 % годишно).

2.6

Освен пряката заетост, козметичният отрасъл има и силно косвено въздействие върху заетостта в търговията на дребно, дистрибуцията и транспорта. То може да се оцени на около 350 000 създадени косвено от козметичната индустрия работни места.

2.7

Поради тази причина при анализа на въздействието на настоящото предложение би трябвало да се вземат предвид интересите и мненията на МСП от козметичния отрасъл в ЕС.

2.8

Износът на козметични продукти в рамките на Общността нараства ежегодно от 1999 г. насам със средно по 5 % годишно по отношение на обема, и с по 6,5 % годишно по отношение на стойността.

2.9

Козметичната индустрия е международен бизнес, в който Европа е много важен участник. Международния характер на този отрасъл е от особено значение за ЕС като нетен износител. През 2005 г. износът на козметични продукти от ЕС възлезе на 16 милиарда евро при внос от 4,4 милиарда евро.

2.10

В различните държави-членки на ЕС положението е различно. В Полша например голяма част от козметичния отрасъл е все още независим, като в него работят над 400 предприятия, най-вече МСП. С годишен ръст от 8,2 % през 2006 г. и 7,2 % през 2007 г., и с все още голям потенциал за растеж, полският пазар за козметични продукти е добър пример за стабилен растеж, който вече не се наблюдава в петте най-големи развити икономики на ЕС (Обединено кралство, Германия, Франция, Италия и Испания).

3.1

Предложеното преработване на Директива 76/768/EИО на Съвета има следните основни цели:

3.2

В предложението на Комисията се запазва обхватът на Директива 76/768/EИО и определението за козметичен продукт остава непроменено. По време на публичната консултация, проведена от Европейската комисия, повечето от участниците изразиха подкрепа за преработването на Директива 76/768/EИО в регламент.

3.3

Предлагат се нови определения на следните понятия: производител, вносител, предлагане на пазара, пускане на пазара, хармонизирани стандарти, следи, консерванти, багрила, UV-филтри, нежелан ефект, сериозен нежелан ефект, изтегляне и изземване. Въпреки това не е предложено определение на самия термин „козметичен продукт“.

3.4

Въвежда се концепцията за отговорно лице, установено в Общността. Описана е и отговорността в случаи на продукти, доставени на потребителя от територия извън ЕС, например чрез интернет.

3.5

Въвеждат се принципите на „новия подход“: позоваване на хармонизираните стандарти в правните актове в областта на добрите производствени практики, вземането на проби и анализ, както и обозначенията върху козметични продукти.

3.6

Установяват се минимални изисквания по отношение на оценката на безопасността и информационния файл за продукта (досие на продукта). Предлага се доклад за безопасността на козметичния продукт в Приложение I към проекта за регламент. Оценката на безопасността на козметичния продукт се опира на токсикологичния профил на съставките му.

3.7

Предлага се диференциран режим на основата на оценка на риска (а не на опасността) на веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията („CMR“) вместо досега използвания режим, основан на опасността. Като цяло се запазва забраната на вещества CMR от категории 1 и 2. Но новият подход позволява, при строго определени условия, да се използват вещества CMR от категории 1 и 2, ако се прецени, че използването им в козметиката е безопасно.

3.8

Запазва се цялостната стратегия за забрана на изпитването върху животни на крайни козметични продукти и графиците на крайните срокове за забраната на търговията с козметични продукти, чиито отделни съставки или комбинации от съставки са били изпитвани върху животни.

3.9

Установява се уеднаквен подход към управлението на нежеланите ефекти и на сериозните нежелани ефекти. Данните за нежеланите ефекти и сериозните нежелани ефекти ще залягат в доклада за безопасността на козметичния продукт и ще бъдат съобщавани на обществеността. Освен това, сериозните нежелани ефекти ще бъдат докладвани редовно на компетентните органи.

3.10

Предлага се опростено, централизирано, електронно нотифициране на „едно гише“. Към момента, преди пускането на даден козметичен продукт на пазара, е необходимо да се извършват отделни нотификации във всяка държава-членка. Обхватът на изискваната информация е различен в отделните държави-членки. Освен това понастоящем няколко държави-членки изискват нотифициране и на токсикологичните центрове.

3.11

Засилва се административното сътрудничество между компетентните власти и прилагането на добри административни практики.

4.1

Комитетът подкрепя общите и конкретните цели на проекторегламента — опростяване и уеднаквяване на някои административни процедури, при гарантиране на високо равнище на безопасност за потребителите. Предложеният регламент несъмнено е прозрачен. Съдържащите се в него правни разпоредби изясняват някои правни неясноти, които бяха довели до разнопосочно тълкуване и приложение.

4.2

Преработването на Директива 76/768/EИО в регламент ще осигури уеднаквено прилагане на правните разпоредби, като увеличи свободното движение на продукти в рамките на общия пазар и опрости административните процедури на пазарите на ЕС.

4.3

Въпреки че опростяването на административните процедури може да снижи някои разходи (например във връзка с нотифицирането на продуктите и нотифицирането на токсикологичните центрове), на МСП ще се наложи да правят значителни разходи за спазване на новите изисквания по съдържанието на информационния файл за продукта и съответствието с хармонизирания стандарт EN ISO 22716 (добра производствена практика). Трябва да се подчертае, че настоящите правни разпоредби не изискват токсикологичните данни да са толкова подробни, колкото се изисква в предложения регламент.

4.4

Може да се очаква, че допълнителните разходи, необходими, за да се спазят изискванията на регламента, ще зависят в голяма степен от размера на предприятието. Разходите по изготвянето на информационните файлове за продуктите и оценката на безопасността ще натежат най-вече на малките и средните предприятия, които преди представяха данни от съвсем елементарно естество, съгласно съществуващите правни разпоредби.

При големите международни корпорации не бива да се очаква значително нарастване на разходите, поради техния дългогодишен професионален опит, човешки ресурси, технически капацитет и достъп до ноу-хау от трети страни. За големите международни предприятия, произвеждащи продукти за някои пазари на ЕС, централизираната европейска система за нотифициране определено ще опрости предишните административни процедури, като по този начин частично ще намали разходите по нотифицирането. Освен това, международните предприятия вече са въвели системи за нотифициране за своите рамкови формулации (формули).

4.5

При МСП може да се очаква значително увеличение на разходите, свързани с добри производствени практики, изготвянето на оценката на безопасността и информационния файл за продукта, включително за провеждането на всички необходими изпитвания.

Само по отношение на научните изследвания, досието и оценката на безопасността разходите за МСП могат да нараснат дори със 100 % за всяка нова формула, пусната на пазара. Това значително ще увеличи производствените разходи на МСП и ще се отрази на цената на дребно на продуктите и, следователно, ще засегне интересите на потребителите.

Не бива да се забравя, че МСП изработват значително по-малки обеми серийни продукти отколкото големите международни концерни, които продават огромни количества продукция. Поради това разходите за научните изследвания, досието и оценката на безопасността за един продукт са много по-високи при МСП.

Според оценката на въздействието, изготвена от Комисията, това би могло да се окаже неподходящо за държавите-членки, в които има голям брой малки и средни предприятия, като Испания, Италия, Полша и България.

4.6

Изглежда разумно, за да се сведе до минимум отрицателното финансово въздействие за МСП, да се изисква например информационният файл за продукта и оценката на безопасността да се изготвят в съответствие с новите изисквания само за продукти, пускани на пазара за първи път. Изглежда е необходимо да се продължи преходният период за актуализиране на информационния файл за продуктите и оценката на безопасността за продукти, които вече са на пазара.

4.6.1

Комитетът подкрепя 36-месечния период за влизане в сила на регламента. Но за актуализирането на информационния файл за продукта и оценката на безопасността на козметичните продукти, които са вече на пазара, Комитетът препоръчва допълнителен преходен период от 24 месеца след влизането в сила.

4.7

Комитетът приветства въвеждането на определенията. Това ще улесни тълкуването на разпоредбите на регламента и ще помогне да се премахнат правната несигурност и несъответствия. Но не е предложено ново определение на „козметичен продукт“. Козметичната индустрия е силно иновативна и на пазара ежегодно се въвеждат нови продуктови категории с нови козметични функции. Това може да доведе до проблеми при определянето на продукта (козметичен, фармацевтичен, и др.) и при продуктите от междинна категория. Затова е необходимо да се провеждат образователни и информационни кампании, както и да се подобри наблюдението на пазара в тази област.

4.8

Комитетът подкрепя въвеждането на концепцията за отговорното лице. Определянето на отговорно лице, което може да бъде предприемач, различен от производителя, е полезно и в съответствие със съществуващите пазарни практики, като възлагане на външни изпълнители (аутсорсинг) и използване на търговска марка на дистрибутора (private label). В разпоредбите относно отговорното лице се формулира неговата отговорност в случаи на предлагане на пазара на продукти, които идват извън ЕС, например чрез Интернет.

4.9

Освен това, Комитетът счита че трябва да се дефинират и други понятия, за да се гарантира правна сигурност, особено като се има предвид че инструментът е от типа „регламент“. Това се отнася по-специално за понятията „аромат“ и „активна съставка“.

4.10

Комитетът приветства въвеждането на електронно нотифициране за козметични продукти и рамкови формулации до токсикологичните центрове. Това със сигурност ще уеднакви административните процедури на пазара в ЕС.

4.11

Комитетът подкрепя въвеждането на принципите на новия подход в законодателството относно козметичните продукти. Прилагането на хармонизирани стандарти, които могат доброволно да се прилагат от производителите и компетентните власти, позволява да се уеднаквят използваните методологии. Хармонизираните стандарти са добър пример на инструменти за саморегулиране, които са както полезни, така и използвани с готовност от козметичната индустрия. Но Комитетът изразява резерви по отношение на безкритичното прилагане на принципите на новия подход. Въпросите, отнасящи се до здравето и безопасността на потребителите, трябва да се регламентират със съответните законови разпоредби.

4.12

Комитетът приветства позоваването на хармонизираните стандарти за обозначенията върху продуктите. Но в хармонизираните стандарти би трябвало да се посочи какви методи за оценка на ефикасността да се прилагат, за да се доказват твърденията в обозначенията върху продуктите, а не да се оценяват самите твърдения. Твърденията за ефикасност биха могли да бъдат измервани чрез надеждни и възпроизводими методи. Освен това, хармонизираните стандарти би трябвало да отчитат научния и технологичен напредък и огромния обхват на темата.

4.13

Комитетът приветства въвеждането на диференциран режим, основан на оценка на риска на веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията („CMR“), посочени в Директива 67/548/ЕИО (член 12, параграф 2). Забраната за използването на такива вещества трябва да се запази. Но настоящата система се основава на опасността (т.е. присъщите свойства на веществата) и не отчита дозата и пътя на експозиция. Това би могло да доведе до автоматичната забрана на етанол (т.е. спирт), ако бъде прекласифициран като CMR от категории 1 или 2, въпреки че използването на веществото в козметиката е безопасно. В проекторегламента се предвижда CMR веществата от категории 1 и 2 да могат да се използват като съединения в козметични продукти, само когато са изпълнени и трите условия едновременно (член 12, параграф 2). Но едно от условията изисква веществото да се използва законно в храни и хранителни продукти. А, разбира се, могат да съществуват ситуации, при които вещество, квалифицирано като CMR от категория 1 или 2, което се счита за безопасно за използване в козметични продукти, не се разрешава в храни (напр. формалдехид, борна киселина и др.). Проекторазпоредбите изключват приложението на такива вещества в козметичната индустрия.

4.14

Комитетът взима под внимание преходния период за адаптиране на досиетата на продуктите и оценката на безопасността при вече пуснати на пазара продукти (член 34). В проекторегламента не се посочва дали преходният период се прилага към продукти, които се пускат на пазара, или и към продукти, които са вече на пазара. Определянето на един и същи преходен период (36 месеца) за всички продукти — включително и за тези, които вече са на пазара, може да доведе до положение, при което досега пускани законно на пазара продукти ще трябва да бъдат изтеглени, поради липса на актуализирани етикети или информационни файлове за продуктите. Комитетът подкрепя 36-месечния период за влизане в сила на регламента. Но за актуализирането на информационния файл за продукта и оценката на безопасността на козметичните продукти, които са вече на пазара, Комитетът препоръчва допълнителен преходен период от 24 месеца след влизането в сила.

В документ SEC(2008) 117, в който се съдържа оценката за въздействието, Европейската комисия заявява: „Всички налични статистически данни подсказват, че броят на нежеланите реакции спрямо козметичните продукти е много нисък. (…) Освен това, от влизането в сила на Директивата за козметичните продукти козметичната индустрия не е претърпявала особени кризи по отношение на безопасността, за разлика например от сектора на храните.“

5.1

Комитетът взима под внимание факта, че някои разпоредби, включени в предложението на Комисията, може да се окажат трудни за спазване. Най-важните от тях се отнасят до обхвата на изискваните за информационните файлове за продуктите и оценката на безопасността данни (член 7 и Приложение I).

5.2

Оценката на безопасността на козметичния продукт съгласно член 7 трябва да се извършва от независима трета страна, т.е. външна за самото предприятие.

5.3

В член 7, параграф 3 не е ясно формулирано понятието „неклинични изследвания за безопасност“. Наличната информация разкрива, че то се тълкува различно от различните държави-членки на ЕС. Според тълкуванието, прилагано от полските компетентни власти, клиничните изпитвания са тестове, провеждани за медицински продукт. Следователно научните изследвания с доброволци, използвани за оценката на козметични продукти (дерматологични тестове, тестове за съвместимост, инструментални тестове), не могат да се считат за клинични изпитвания. Но те не могат да се считат и за неклинични изследвания по смисъла на член 7, параграф 3 от предложения регламент. Според Директива 2004/10/EО, разпоредбите за добра лабораторна практика не са приложими към изпитвания с участието на хора.

5.4

Освен това, изискването всички токсикологични изпитвания и анализи, необходими за оценката на безопасността, да се извършват в съответствие с принципите за добра лабораторна практика, препятства използването на повечето данни, включени в токсикологичните бази данни и научни публикации, които са ценен източник на информация. Дори в наскоро направени научни публикации много рядко може да се намери декларация за спазването (или неспазването) на принципите за добра лабораторна практика от лабораториите, извършили съответните изпитвания.

5.5

Разпоредбите на член 2 и член 4 от Приложение I относно оценката на чистотата и стабилността на материала на опаковката, оценката на взаимодействията между съединенията и трайността на продукта и оценката на въздействието на стабилността на продукта върху неговата безопасност, посочването на период на годност след отваряне трудно могат да бъдат изпълнени, тъй като за това няма широко разпространена и призната методология, например под формата на международни или европейски стандарти, или научни публикации. Следователно тези данни не се намират лесно.

5.5.1

Комитетът приветства съдържанието на Приложение I (Доклад за безопасността на козметичния продукт) по отношение на минималните изисквания за данни и изпитвания, които трябва да се проведат за изготвяне на досието на продукта. Това ще подобри качеството на досието, ще улесни наблюдението на пазара и следователно ще допринесе за безопасността на потребителите.

5.6

За много вещества не е известна стойността на NOAEL (дозата, при която не се наблюдава вредно въздействие), необходима за изчисляването на коефициента на безопасност. Задължението за определяне на стойността на NOAEL ще доведе до изпитвания върху животни, което е в нарушение на политиката на ЕС за насърчаване на алтернативни методи. Това нарушава и член 14 (Изпитване върху животни).

5.6.1

Следователно в новото законодателство трябва ясно да се посочва кои са изпитванията, които производителите трябва да проведат за използваните в козметичните продукти вещества, за да установят потенциалната опасност за потребителите.

5.7

Комитетът не приема предложението списъкът на съставките да фигурира само на опаковката (чл. 15, алинея „ж“); той трябва да се поставя преди всичко на самия продукт (съда), освен ако това е невъзможно по очевидни причини.

5.8

Комитетът смята, че козметичните продукти трябва да са обозначени със специални предупреждения относно използването им от деца, в които ясно и отчетливо да се посочва минималната възраст, както и предупреждението да се пази далече от деца.

5.9

Комитетът смята още, че в регламента трябва ясно да се посочва, че при дистанционни продажби на козметични продукти етикетите и опаковките трябва да съдържат абсолютно същия вид информация както при продажба в магазин.

5.10

Комитетът подкрепя увеличения натиск за административно сътрудничество между компетентните власти, както и за прилагане на добри административни практики.

5.11

Комитетът подкрепя допълването на предишните Приложения, в които се съдържат списъци на забранени и разрешени с някои ограничения за използване в козметичните продукти вещества, с добавянето на номерата по Международната химическа класификация (CAS) и по Европейския инвентаризационен списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS) и наименованията по номенклатурата INCI, както и създаването на списък от козметични съставки в електронна форма.

5.12

Оттеглянето на предишното Приложение I към Директива 76/768/EИО изглежда удачно. Разделението по категории в предишния списък беше твърде произволно и много групи категории се повтаряха, например: „пудри за гримиране“ и „продукти за гримиране и отстраняване на грима“. Освен това, предишният списък вече не е актуален — на пазара има нови категории продукти, като антицелулитни продукти и мокри кърпички за почистване на грим с активни вещества.

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/39

1.1

ЕИСК одобрява предложението за директива COM(2008) 123 окончателен за изменение на Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО, като признава, че тези изменения гарантират хармонизиране на правилата, приложими за всички лекарствени продукти, независимо от процедурата, използвана за издаване на разрешително при тяхното пускане на пазара.

1.2

Прилагането на еднакви критерии за всички лекарствени продукти позволява да се гарантират както едни и същи критерии за качество, безопасност и ефективност, така и поддържането на високо равнище на закрила на общественото здраве, по-ефективно функциониране на вътрешния пазар, като в същото време премахва излишното увеличаване на административните и финансови тежести за предприятията.

1.3

ЕИСК винаги е подкрепял и продължава да подкрепя усилията на Комисията, целящи повишаване на сигурността на лекарствените продукти, фактор и елемент от основно значение за закрила на здравето на хората и животните.

1.4

Следователно ЕИСК изразява съгласие с това да се оправомощи Комисията да разшири обхвата на Регламент (ЕО) № 1084/2003 и върху промените, последващи издаването на разрешително, независимо от използваната процедура, като по този начин се избягват възможните препятствия за свободното движение на лекарствени продукти и едновременно с това подчертава значението на бъдещите разпоредби, които Комисията ще трябва да приеме.

1.5

ЕИСК отново потвърждава настойчиво убеждението си, че е необходимо да се действа по-бързо за осъществяване на единния пазар, включително и в онези сфери, където това все още не е постигнато или е постигнато частично.

2.1

През ноември 2001 г. Европейската комисия представи всеобхватна реформа на разпоредбите относно лекарствените продукти чрез публикуването на два конкретни законодателни документа: Директива 2001/82/ЕО относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти и Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (1).

2.2

Това законодателство представляваше продължението на дълбока реформа, извършена през 1993 г. със създаването на Европейската агенция по лекарствата (EMEA) съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2309/93 и с прилагането на нови процедури за издаване на разрешителни за пускане на пазара на фармацевтични продукти (2).

2.3

Съгласно принципа за свободно движение на стоки, този регламент предвиждаше две процедури за издаване на разрешителни за пускане на пазара на всички лекарствени продукти от 1 януари 1995 г.:

2.4

Тези процедури за разрешение за пускане на пазара имаха за цел да се осигури правилна оценка на съотношението „рискове/ползи“, да се определят критерии за високо качество, безопасност и ефективност с конкретната цел да се гарантира здравето на европейските граждани и на животните.

2.5

В Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО тези гаранции, които не могат да бъдат пренебрегнати, се засилват, като се определят ясни правила относно фармакологичната бдителност за постигане на високо равнище на закрила на общественото здраве чрез по-често извършвани проверки и по-засилено и целенасочено прилагане на критериите за сигнализиране за нежелателни странични ефекти.

2.6

При периодичните проверки относно функционирането на системата за издаване на разрешителни за фармацевтични продукти Комисията откри проблеми, свързани с измененията, които могат да настъпят във фазите след предоставянето на национално ниво на разрешителните, които са над 80 % от общите разрешителни за лекарствени продукти.

2.7

Тези изменения, настъпващи след получаването на национално разрешение, са разгледани в Регламент (ЕО) № 1084/2003 и Регламент (ЕО) № 1085/2003, които обаче се прилагат само във връзка с такива аспекти като производствения процес, опаковането на лекарствата, правата на собственост, но не разглеждат основни въпроси като например добавянето на нови терапевтични показания или промяна в начина на приемане.

2.8

От това следва, че процедурите, прилагани след издаването на разрешение, в някои случаи се оказват различни в отделните държави-членки, в резултат на което съществуват различни правила и класификации за един и същ продукт. Това може да доведе до различно равнище на закрила на здравето, поради различна терапевтична класификация или различно използване на едно и също лекарство, което би могло да представлява препятствие, понякога изкуствено, пред свободното движение на лекарствени продукти в ЕС.

3.1

За да се избегне появата на различни условия за един и същ лекарствен продукт, Комисията реши да предложи изменение на Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО, като отправи искане за прилагане на Регламент (ЕО) № 1084/2003, който понастоящем се прилага единствено за лекарствените продукти по централизираната процедура, и разширяването на действието му върху всички лекарствени продукти, независимо от процедурата, според която те са получили разрешение.

3.2

Разглежданото предложение е част от инициативите за опростяване, определени в приложение 2 на законодателната и работна програма на Комисията за 2008 г., и се състои единствено от законодателна мярка за адаптиране на някои членове от Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 1084/2003, който по този начин става валиден за всички лекарствени продукти.

3.3

Запазването на сегашното положение би довело до ненужно административно и финансово бреме за предприятията, които възнамеряват да извършват търговия в няколко държави от Общността. Тези предприятия биха били изправени пред различни правила, прилагани в отделните държави-членки и съответните им административни изисквания, което освен това в действителност може да създаде изкуствено препятствие за принципа на свободната търговия.

3.4

Предложението има изключително юридически характер и предвижда изменението на правната база на Регламент (ЕО) № 1084/2003, така че да предостави на Комисията правото да изменя приложното поле на този регламент, като се гарантира ефективно хармонизиране на правилата за издаване на разрешения.

3.5

Комисията подчертава, че във връзка с тази законодателна мярка за изменение бяха проведени широки консултации с всички заинтересовани страни и избраният сред няколко опции начин за изменение се оказва най-подходящият начин за постигане на хармонизиране на разпоредбите във фазата, следваща пускането на пазара, в съответствие с едно високо равнище на здравеопазване и правна съвместимост.

3.6

Предложените изменения на няколко члена се основават на член 95 от Договора за създаване на ЕО, който предвижда използването на процедурата за съвместно вземане на решения и което е в съответствие с принципа на субсидиарност и принципа на пропорционалност.

4.1

ЕИСК одобрява предложението за изменение на Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО, като признава, че тези изменения, гарантирайки хармонизиране на правилата за разрешаване на всички лекарствени продукти, позволяват поддържането на едно високо равнище на закрила на общественото здраве и по-ефективно функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това се премахват ненужните административни и финансови тежести за предприятията.

4.2

Както в предходни становища по този въпрос, ЕИСК подкрепя Комисията и дори я насърчава да положи всички усилия, с цел да се повиши безопасността на лекарствените продукти, фактор от основно значение за опазване на здравето на хората и на животните.

4.3

Ето защо Комитетът изразява съгласие с намерението чрез просто законодателно изменение да се постигне хармонизиране на правилата за всички лекарствени продукти, дори и да са били разрешени съгласно различни процедури, като едновременно с това се премахват възможните допълнителни пречки за свободната търговия с такива продукти.

4.4

Като одобрява изменението на правната база, ЕИСК остава в очакване на законодателното предложение, което е в процес на изготвяне, и го разглежда като още по-важно за бъдещето на фармацевтичния сектор.

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/41

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/41

1.1

ЕИСК изразява съгласие с анализа на Комисията относно състоянието на железопътните товарни превози в Европейския съюз и счита, че нейните предложения са в правилната посока, въпреки че са недостатъчни за справяне с предизвикателството.

1.2

Комитетът счита, че за подобряването на положението е необходимо:

1.4.1

За да се постигне това е необходимо да се продължи с подобряването на оперативна съвместимост и техническото хармонизиране в Европа. Във времето всяка мрежа създаде свои собствени правила и собствени системи за регулиране и безопасност. Необходимо е всички системи постепенно да бъдат хармонизирани и възможно най-бързо прилагането на ERTMS (Европейска система за управление на железопътния трафик) да стане приоритет.

1.4.2

Инвестирайки по подходящ начин, всеки път, когато това е възможно в рамките на разумното, би било необходимо постепенно да бъдат променени характеристиките на железопътната инфраструктура по отношение на габаритите, дължината на влаковете, рампите и наклоните, натоварването на ос, за да бъдат те адаптирани към нуждите на превоза на товари, какъвто е случаят например в Съединените щати.

1.4.3

Едно реално развитие на конкуренцията и на отварянето на пазара би изисквало повече ефективност и по-голяма производителност. Така се поставя въпроса за обучението на персонала в железниците. Всъщност новите оператори, навлизащи на пазара могат да бъдат изправени пред недостиг на квалифицирана работна ръка. Поради това е нужно да се въведе подходящ цикъл на обучение, за да може това търсене да бъде задоволено и да се направи възможно създаването на висококвалифицирани работни места.

1.4.4

Разпределението на разходите между различните оператори от страна на управителите на инфраструктури трябва да бъде преразгледано и по подобен начин трябва да бъдат разпределени по-добре външните разходи на конкуриращите се видове транспорт, за да се създадат условия за свободна и неизкривена конкуренция.

1.4.5

Би трябвало да бъдат проучени и подкрепени инициативи като Betuwe line, проектът New Opera или FERRMED и да се извлекат поуки при обмена на опит и на добри практики.

1.5.1

Би следвало да се установят обвързващи правила в договорите за обезщетяване на клиентите в случай на предоставяне на услуги с лошо качество, което би послужило като стимул за подобряване на качеството на предоставяните услуги.

1.5.2

Необходимо е да се работи за подобряване на качеството и надеждността на различните компоненти, които позволяват да бъдат предоставени услугите. Това се отнася както за подвижния състав, така и за сигнализацията, железопътните линии или информационните системи.

1.5.3

За повишаването на надеждността на услугите се изисква също така и предоставяне на добри трасета за превоз на товари, както и определяне на правила, които в случай на затруднения в движението по тези трасета, да дават предимство на превоза на товари, като се взима под внимание интереса на всички потребители. В частност, е възможно да се прави разпределение съгласно периодите и часовете на движение.

1.6.1

Един от упреците, които обикновено се отправят по отношение на превоза на стоки е дължината и бавността на пътуванията. За да се разреши този проблем би трябвало трасетата да бъдат с ограничен брой (дори никакви) спирки и да бъдат проектирани така, че да има малка вероятност от затруднения в движението с други влакове. По отношение на оперативното управление е необходимо, също така, възможно най-често да им се дава предимство в случай на такъв конфликт. Би трябвало, също така, да се насърчава използването на скоростните нощни товарни влакове.

1.6.2

Освен това, би било необходимо да се предвидят инвестиции, за да се приспособят инфраструктурите към по-високи скорости, като обаче се има предвид, че по даден релсов път увеличаването на скоростта предполага намаляване на допустимото натоварване на ос. Въпреки че сегашната ниска скорост, с която се извършват железопътните товарни превози, следва да бъде коригирана, трябва да се подчертае, че най-важният фактор е постоянната скорост на влаковете. Умерената, но постоянна скорост е за предпочитане пред спиранията и тръгванията, които в крайна сметка водят до натрупване на закъснения.

1.7.1

Принципите и традиционните методи на управление на движението, които системно дават предимство на пътническите влакове по предварително определени теоретични трасета, неволно, но реално водят до това, че „товарен влак, който тръгва с малко закъснение (с десетина минути например), почти винаги пристига с голямо закъснение (с няколко часа, дори с цял ден)“.

1.7.2

Чрез развитието на технологиите в средносрочен/дългосрочен план ще бъде възможно облекчаване на товарния железопътен трафик в реално време, без да се взема като отправна точка единствено предварително теоретично определено трасе. Чрез концепцията за „подвижен блок-участък“, включена в последния етап на ERTMS, в рамките на същата инфраструктура би било възможно да се движат повече влакове и по-добре да се реагира в случай на затруднения. Затова е нужно всички държави-членки да инвестират в системата ERTMS, за да достигнат възможно най-рано оперативна съвместимост и постоянно използване на различните национални железопътни мрежи.

1.7.3

Във връзка с това е необходимо да се направят инвестиции за подобряване на капацитета на инфраструктурите с цел избягване на затрудненията в транспорта, както и за подобряване на платформите за товарене/разтоварване, които дават възможност за оперативна съвместимост на транспортните системи.

1.7.4

Въпросът за разпределителните и товарните гари е важен, но е и тясно свързан с въпроса за второстепенните мрежи, които обслужват цялата територия. В действителност, за да бъде наистина конкурентен, железопътният превоз на товари трябва да дава възможност товарът да бъде превозен възможно най-близо до клиентите.

1.8.1

Въпреки че днес не е много реалистично да се препоръча създаване на трансевропейска мрежа за товарни превози, не бива да се забравя, че една отделна мрежа би била най-добрият начин за насърчаване на железопътния превоз на стоки, като го направи по-надежден и навременен, по-евтин и по-бърз. В сегашната ситуация вариантът за коридори за товарни превози е реалистичен, но поради липсата на големи трансконтинентални мрежи за товарни превози, в коридорите за тях може да се предвиди включване на по-голям брой участъци от линии, специално предназначени за товарни превози, за да бъдат свързани особено активните в икономическо отношение центрове, както това беше потвърдено от успеха на Betuwe line, между пристанище Ротердам и Германия. Необходимо е всички държави-членки наистина да се включат в прилагането на политиките и разпоредбите, позволяващи повишаването на конкурентоспособността на железниците.

2.1.1

Въпреки че от 1995 до 2005 г. превозът на стоки се е увеличавал с 2,8 % годишно, делът на пазарът на железопътния превоз на товари не престана да намалява и от 2005 г. насам се стабилизира на около 10 %, което е най-ниското му ниво от 1945 г. досега.

2.1.2

Според Комисията причините за тези лоши резултати са липсата на надеждност, недостатъчен капацитет, неправилно управление на информацията, бавност и отсъствие на гъвкавост. Въпреки това, независимо от тези трудности, биха могли да възникват нови възможности в настоящия икономически контекст, характерен с нарастване на търговския обмен, натоварването по пътищата, повишаването на цените на горивата, все по-голямата загриженост, свързана с опазването на околната среда.

2.1.3

В миналото Общността направи усилие да развие железопътния транспорт, като определи три политически подхода:

2.1.4

Трябва да се отбележи, че постигнатите резултати са недостатъчни, по-специално по отношение на транснационалния транспорт.

2.2.1

С Бялата книга за европейската политика в областта на транспорта до 2010 г. се преследваше целта за прехвърляне на част от автомобилния трафик към железопътния транспорт, като вече се предвиждаше създаването на „мултимодални коридори, ориентирани към товарни превози“. Както е известно, от практическа гледна точка, с преразглеждането на Бялата книга до известна степен бяха ограничени амбициите за прехвърляне на част от автомобилния трафик към железопътния транспорт и беше развита идеята за интермодалност, без обаче да се подминава необходимостта от насърчаване изграждането на железопътна мрежа, ориентирана към товарните превози.

2.2.2

Това е идеята, която Комисията развива в разглежданото съобщение, като определя тройната цел за подобряване на скоростта, надеждността и капацитета на трафика в една транспортна мрежа, базирана на съществуващите трансевропейски мрежи.

3.1

Комисията припомня вече започнатите инициативи за насърчаване, подобряване и улесняване на железопътния превоз на товари: разработване на оперативната съвместимост и на информацията (Europtirails), изграждане на инфраструктури (Betuwe line), изграждане на структури на коридорите. Те обаче се оказаха недостатъчни.

3.2

Три варианта се предвиждат по отношение на формата: настоящото състояние, нови мерки за създаване на мрежа за превоз на товари, специална програма за създаване на европейска железопътна мрежа за товарни превози.

3.3

Вярна на принципите на античната философия, Комисията счита, че in medio stat virtus („истината е по средата“) и отхвърля първия и третия вариант, тъй като единият е твърде неамбициозен, а другият — нереалистичен.

3.4.1

Комисията планира разработване на транснационални коридори за създаване на мрежа за товарни превози. Става дума определяне на коридори с подходяща инфраструктура, като успоредно с това се създаде ефективна система за управление и експлоатация. Това ще може да се осъществи само, ако към проекта се присъединят държавите-членки, както и управителите на инфраструктурите.

3.4.2

За да бъде постигнато това, Комисията планира серия от законодателни мерки, които биха се вписали в преработването на 1-вия железопътен пакет, предвиден за 2008 г., определяне на насърчителни мерки и финансиране, което трябва да бъде предоставено от вече съществуващите средства.

3.4.3

По този начин Комисията предлага да се даде правна дефиниция на коридорите за товарни превози, да се насърчават държавите-членки и управителите на инфраструктури да създават транснационални коридори, ориентирани към товарните превози и да се търси финансиране за тези структури, но в рамките на съществуващите средства.

3.4.4

Един от упреците, отправяни по отношение на железопътния превоз на товари, е липсата на качество на услугата и липсата на информация за клиентите. Поради тази причина Комисията планира въвеждането на истинска политика по отношение на качеството и прозрачността и предлага приемането на законодателна мярка относно публикуването на показатели за качество. Тя може да публикува и доклад относно взетите мерки от страна на операторите за подобряване на железопътното обслужване.

3.4.5

Определени участъци от мрежата са претоварени, особено в централната част на Европейския съюз. Освен това, има опасност тази ситуация да се утежни през следващите години. Ето защо това предполага инвестиции по отношение на пропускателната способност на инфраструктурата, особено на по-дълги влакове, на габаритите, на натоварването на ос, на максималната скорост. Всичко това предполага инвестициите да бъдат целенасочени и координирани. Комисията препоръчва да се изготвят инвестиционни програми от страна на структурите, които управляват коридорите, което поставя въпроса за финансирането, което би трябвало да се впише в рамките на съществуващите програми.

3.4.6

Въпросът за пропускателната способност на трафика и за ефективността на железопътните товарни превози, поставя въпроса за предоставянето на трасета, но според правилата във всяка държава-членка. Днес всеки управител взема решение за предоставяне на трасета, но според правилата във всяка държава-членка. Следователно хармонизирането на правилата за предоставяне на трасета би било полезно, за да се достигне до надеждни и ефективни трасета.

3.4.7

За да се постигне това, Комисията възнамерява да предложи законодателни разпоредби относно предоставянето в международен план на трасета и относно предоставянето на предимство на товарните превози, особено в случай на натоварване на мрежата.

3.4.8

Но, ако товарните превози се осъществяват, има нужда и от терминали и разпределителни гари, но през изминалите години, под натиска на завишеното търсене на парцели за строеж, тенденцията в градските райони беше по-скоро да се намалява броя на тези гари и терминали.

3.4.9

От предложенията на Комисията ясно се вижда, че за успешното осъществяване на инициативите предлаганите мерки изискват мобилизиране на държавите-членки и на участниците в железопътния сектор.

3.5.1

Представените от Комисията констатации относно състоянието на железопътните товарни превози не дава основания за особени коментари, а само потвърждава онова, което вече се знаеше за слабостта на този сектор. За да се подобри ситуацията, е необходимо усилие за мобилизиране на различни ръководители на предприятия от публичния и частния сектор, не само що се отнася до политическата воля и търговската динамика, но и по отношение на финансирането.

3.5.2

Без съмнение това е слабата част на плана. Комисията предлага серия от законодателни мерки, но не предвижда никакво предоставяне на нови средства. Правният подход несъмнено е полезен, но със сигурност е недостатъчен. Необходимите кредити за осъществяване на плана ще трябва да бъдат намерени в рамките на съществуващите програми. Това предполага деликатни компромиси и ще предизвика трудно управлявания ефект на скачените съдове.

3.5.3

И накрая, успехът на плана предполага категоричното присъединяване на държавите-членки и управляващите дружества, но първите често не разполагат с достатъчно средства и може да имат други приоритети в железопътния сектор, а последните, които впрочем, въпреки че се възползваха от разделянето на мрежи със скъпа поддръжка от експлоатацията, не винаги са в най-добро финансово състояние.

3.6.1

Създаването на транснационални коридори, насочени към товарните превози очевидно би било необходимо условие за развитието на товарните превози, но ние знаем до каква степен досега се даваше предимство на превоза на пътници. Следователно става дума за нещо като „културна революция“ с неизбежно определяне на обвързващи цели, които трябва да бъдат приети от държавите-членки, както и собствено финансиране, като се има предвид, че според общественото мнение, приоритетът на пътническите влакове е придобивка, която по принцип не се поставя под въпрос. Всъщност, става въпрос за оптималното управление на мрежите и за определяне на мрежите за товарни превози, без заради това да се понижава качеството и точността на превоза на пътници. При създаването на транснационални коридори следва да се вземат предвид широчината на релсите в новите и в старите държави-членки на ЕС, съществуващият подвижен състав на железопътните компании, потокът на стоки от страните кандидатки за присъединяване и от трети страни, както и съществуването на руския анклав Калининград.

3.6.2

Въпросите, свързани с информацията и прозрачността, разбира се, са важни, но е ясно, че клиентът прави своя избор въз основа на цената, надеждността, бързината на превоза, лесния достъп до терминалите и товаренето и разтоварването. Следователно ключовият елемент е качеството на услугата и, от една страна, то зависи от организационните механизми на железопътния транспорт а, от друга — от значителни инвестиции.

3.6.3

Що се отнася до конкурентоспособността на товарните превози, изглежда, по принцип се приема, че този вид транспорт е запазен за някои видове стоки, особено по-тежките и за големи количества от тежки товари. Би трябвало да се помисли за по-голямото разнообразие на клиентите, по-специално като се използват контейнери, което би позволило да се разшири пазарът и да се постигне по-голяма конкурентоспособност в условията на увеличаване на цените на горивата и нарастващата загриженост за устойчивото развитие.

3.6.4

Относно въпроса за финансирането, съобщението на Комисията оставя впечатление за непълнота, тъй като в него не се предвижда никакво конкретно финансиране и тъй като предлаганото решение се основава на компромиси в рамките на съществуващите средства.

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/45

1.1

ЕИСК приветства съобщението на Европейската комисия относно новата пристанищна политика, в което се предлагат главно мерки без правнообвързващ характер. Освен това ЕИСК изразява подкрепа за общия акцент върху установяването на стабилен инвестиционен климат, устойчивото развитие на пристанищата, добрия социален климат в пристанищата и последователното прилагане на разпоредбите на Договора.

1.2

Картината на европейските пристанища става все по-разнообразна що се отнася до броя на пристанищата и обхвата на пристанищните дейности и услуги. ЕИСК препоръчва пристанищната политика на ЕС да подкрепя този движен от пазара процес, като гарантира, че всички европейски пристанища са в състояние по устойчив начин да използват пълния си потенциал.

1.3

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за развитие на мрежата на товарния железопътен транспорт и настоява държавите-членки да отдадат приоритетно значение, без да се ощетява пътническият железопътен транспорт, на осъществяването на главните трансгранични железопътни инфраструктурни проекти за връзка с пристанищата.

1.4

ЕИСК приветства инициативата на Комисията да издаде основни насоки, за да се отстранят неяснотите при прилагането на законодателството на Общността в областта на околната среда във връзка с развитието на пристанищата, и препоръчва те да бъдат публикувани преди края на 2008 г.

1.5

Европейската комисия следва да засили мерките за гарантиране на административни улеснения в пристанищата. Затова ЕИСК приветства намерението на Комисията да представи през 2008 г. Европейско пространство за морски транспорт без бариери. Комисията и по-специално държавите-членки следва да постигнат по-нататъшен напредък в модернизирането на митниците и да отдадат на този въпрос по-голямо политическо значение.

1.6

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че равнопоставените условия за пристанищата могат да бъдат подобрени чрез разработване на указания за държавни помощи и прозрачност на финансовите отчети. Също така ЕИСК счита, че насоките, включени в Съобщението, за използването на концесиите, техническо-мореплавателните услуги и посредническите бюра за наемане на работници са като цяло полезни и ясни. И накрая, Комисията следва да предприеме допълнителни инициативи за гарантиране на лоялна конкуренция между ЕС и съседните пристанища, които са извън ЕС.

1.7

ЕИСК приветства целта, която Комисията си поставя, да насърчава и разширява сътрудничеството между градовете и техните пристанища. По-конкретно, ЕИСК приканва Комисията да организира съответно проучване относно социално-икономическото въздействие на пристанищата.

1.8

ЕИСК приветства решението на Комисията да насърчава европейските социални партньори да създадат Европейски комитет за отраслов и социален диалог в пристанищата.

2.1

През последните десет години ЕИСК взе активно участие в дебата за общата пристанищна политика на ЕС. Като се има предвид ключовата роля, която морските пристанища играят за социално-икономическото развитие, благосъстоянието и сближаването на Европейския съюз, тази обща политика има значителна добавена стойност.

2.2

ЕИСК прие становища относно „Зелената книга на морските пристанища и инфраструктурата“ COM(1997) 678 (1), както и относно двете законодателни предложения на Европейската комисия за откриване на пазари за пристанищни услуги в европейските морски пристанища (2). На 26 април 2007 г. ЕИСК прие също така становище по собствена инициатива относно общата пристанищна политика на ЕС (3). Като взе под внимание климата на конфронтация, който характеризира дебатите по Директивата за пристанищните услуги, това становище акцентира върху онези аспекти на европейската политика за морските пристанища, по която заинтересованите страни от пристанищния сектор биха могли да постигнат съгласие.

3.1

На 18 октомври 2007 г. Европейската комисия публикува съобщението си относно европейската пристанищна политика. Това съобщение е резултат от едногодишни консултации със заинтересованите страни, като този процес се извърши чрез провеждането на две конференции и шест тематични семинара. Съобщението се позовава на общата стратегия на Комисията за морската политика и представлява част от нейната нова програма за товарния транспорт.

3.2

Целта на новата европейска пристанищна политика е да насърчава създаването на работеща пристанищна система на ЕС, която да може да се справи с бъдещите предизвикателства, свързани с транспортните потребностите на ЕС. Според Комисията тези предизвикателства включват търсенето на международни транспортни услуги, технологичната промяна, емисиите и изменението на климата, диалога между пристанищата, градовете и заинтересованите страни и накрая спазването на изискванията за прозрачност, конкуренция и най-общо на нормите на Общността.

3.3

Съдържащите се в съобщението реални предложения като цяло представляват смесица от тълкуване на разпоредбите на договора и план за действие с допълнителни мерки, повечето от които имат незадължителна юридическа сила.

3.4

Те са:

4.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията, тъй като в него се признава стратегическото значение на морските пристанища за външната и вътрешната търговия на Европа, както и техният принос за икономическото развитие и заетостта.

4.2

ЕИСК приветства особено факта, че Комисията не предлага интервенционни мерки, а акцентира, в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕС, върху установяването на стабилен инвестиционен климат, устойчивото развитие на пристанищата, добрия социален климат в пристанищата и съгласуваното прилагане на разпоредбите на договора.

4.3

ЕИСК е удовлетворен също и от факта, че Комисията използва, от една страна, актове с незадължителна юридическа сила като алтернатива на законодателството, а от друга — подход, съобразен с всеки отделен случай.

4.4

Въпреки това обаче ЕИСК има редица конкретни бележки и препоръки по различните глави от съобщението на Комисията.

5.1.1

ЕИСК отбелязва заключението на Комисията, че транспортирането на товари в контейнери понастоящем е концентрирано в няколко северозападни европейски пристанища. Следва обаче да се признае, че съществува тенденция по-скоро все по-голям брой пристанища да участват в европейския пазар на транспорта с контейнери, а не трафикът да се канализира само през няколко пристанища. През 2006 г. най-голям растеж на транспорта с контейнери се отбелязва най-вече в малки и средни пристанища, разположени в различни части на Европа. Така пристанища, разположени на значителни разстояния, се конкурират все повече помежду си (4). Пристанищната политика на ЕС може да подкрепя този процес като гарантира, че всички европейски пристанища могат по устойчив начин да използват пълния си потенциал.

5.1.2

В допълнение ЕИСК изтъква списъка на определените от Комисията предизвикателства: глобализацията и консолидацията, които характеризират европейските пристанища и корабоплаването. Това явление се забелязва най-вече в пазара на транспорт на контейнери, но се среща също така и на други пазари, като например ро-ро превозите, общия товарен превоз и превоза на насипни товари. Европейските морски пристанища работят с международни групи корабопритежатели. Появиха се големи групи оператори на терминали, които понастоящем предоставят услуги в няколко европейски пристанища. Предизвикателството за пристанищните власти се състои в това да гарантират ангажимента от страна на тези глобални оператори, както и съобразяване с целите за развитие на пристанището при зачитане на съответните европейски политики.

5.2.1

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че първият вариант за справяне с нарасналото търсене на пристанищен и свързан с пристанището капацитет следва да бъде оптимизирането на използването на съществуващите пристанищни съоръжения и трасета за достъп. ЕИСК е съгласен също така, че преди да се предвидят нови инфраструктурни разработки, следва да бъде направен цялостен анализ на разходите и ползите за обществото. В него следва да се вземат предвид икономически, социални и екологични аспекти, тъй като те съставляват стълбовете на Лисабонската програма на ЕС.

5.2.2

Както беше пояснено по-горе, пазарните процеси вече водят до по-разнообразна картина на европейските пристанища. Следва да се насърчава принципът на работа „отдолу нагоре“, при който предложенията за проекти се правят от управителния орган на пристанището, а при необходимост съвместно с регионалните или националните власти. Това, разбира се, не променя факта, че ЕС ще продължава да определя цели и да предоставя насоки.

5.2.3

Все пак Комисията може да използва средносрочния преглед на трансевропейската транспортна мрежа през 2010 г., за да помогне за разрешаването на проблема със затрудненията по отношение на връзките на вътрешността с пристанищата. Това обаче би трябвало да стане на основата на обективни критерии.

5.2.4

Освен това ЕИСК повтаря искането си към Комисията да увеличи усилията за разрешаване на останалите затруднения във вътрешността чрез инструментите на нейната обща транспортна политика, по-конкретно по отношение на навигацията по вътрешните водни пътища и железопътния транспорт. Специално железопътният транспорт остава сериозен проблем за оптималната работа на пристанищата и тяхното интегриране в логистичните вериги. Във връзка с това ЕИСК приветства инициативата на Комисията за развитие на мрежа, ориентирана към железопътния транспорт, и призовава държавите-членки да отдадат приоритетно значение, без да се ощетява пътническият железопътен транспорт, на изпълнението на основните трансгранични железопътни инфраструктурни проекти за връзка с пристанищата.

5.3.1

ЕИСК категорично одобрява инициативата на Комисията да издаде основни насоки за прилагането на законодателството на Общността относно околната среда във връзка с развитието на пристанищата. Това ще представлява важна стъпка към разрешаване на някои неясноти, създадени от законодателството на ЕС, като например Директивата за птиците и Директивата за местообитанията и Рамковата директива за водите. Като се има предвид неотложният характер на въпроса, ЕИСК препоръчва тези основни насоки да бъдат публикувани преди края на 2008 г.

5.3.2

ЕИСК приканва също така Комисията да обсъди допълнителни мерки за укрепване на правния статут на проектите за развитие на пристанищата и за опростяване на съществуващото законодателство, както е описано по-подробно в становището по собствена инициатива на ЕИСК (5).

5.3.3

Като заявява ясно, че към замърсените седименти би трябвало да се подходи по подходящ начин, ЕИСК препоръчва също така в направените законодателни предложения, които ще засегнат управлението на водните басейни и седиментите, като например Директивата за отпадъците и „дъщерната директива“ на Рамковата директива за водата (6), да бъде признато, че незамърсените седименти не бива да се считат за отпадъци и към тях не трябва да се подхожда като към замърсените седименти, тъй като драгирането на незамърсените седименти нито вкарва, нито прибавя допълнително каквито и да е замърсители във водните басейни.

5.3.4

Накрая, ЕИСК изразява съгласие с предложението на Комисията относно обезпечаването на приемни съоръжения за отпадъци от корабите в пристанищата и подобряването на емисиите във въздуха. ЕИСК препоръчва решението за икономически стимули чрез пристанищни такси най-добре да се взема индивидуално от управителния орган на пристанището, тъй като подобни мерки ще се отразят върху финансовата структура на пристанищата, която значително се различава в Европа.

5.4.1

ЕИСК приветства намерението през 2008 г. да се представи законодателно предложение за създаването на Европейско пространство за морски транспорт без бариери и препраща към конкретните коментари, които вече бяха направени в няколко предходни становища (7).

5.4.2

ЕИСК повтаря също така препоръката си ЕС да постигне по-нататъшен напредък в модернизирането на митниците и да гарантира, че неговата политика за митниците, морската безопасност, сигурността, общественото здравеопазване и качеството на околната среда се координират и хармонизират правилно и отговорностите на правителството не се прехвърлят неправомерно на пристанищата.

5.4.3

ЕИСК подкрепя разработването на обслужване на едно гише и създаването на инициативи за „електронен морски подход“, „електронни митници“ и „електронни товари“. Едновременно с това той счита, че решения, базиращи се на ИКТ, би трябвало да бъдат рентабилни, включително и за по-малките и средни пристанища.

5.4.4

Накрая, във връзка с подобряването на ефективността, ЕИСК подкрепя предложението на Комисията до края на 2009 г. да разработи набор от общи европейски показатели, при условие че се опазват тези чувствителни от търговска гледна точка данни. Тези показатели, базиращи се на съществуващите показатели в областта на въздушния, речния и комбинирания железопътен транспорт, следва да бъдат разработени в съответствие с елементи, характеризиращи пристанищата, като ефективността на пристанищните съоръжения, сътрудничество между пристанищата и обединяването на дейностите във вътрешността.

5.5.1

ЕИСК подкрепя мнението на Комисията относно ролята на пристанищните власти и разнообразието на пристанищните управленски системи в Европа. Той споделя по-конкретно признаването от страна на Комисията, че пристанищните власти могат да изпълняват по-добре важните си задачи, ако имат достатъчна самостоятелност и по-специално пълна финансова независимост.

5.5.2

ЕИСК приветства също така съобщението на Комисията за приемането на основни насоки за държавните помощи през 2008 г. Във връзка с това ЕИСК се позовава на основните принципи за използването на публично финансиране в пристанищата, което той разглежда подробно в становището по собствена инициатива от 26 април 2007 г.

5.5.3

ЕИСК отбелязва също така с удовлетворение, че Комисията прие направената от Комитета препоръка разпоредбите за прозрачност на Директива 2006/111/ЕО да се отнасят за всички търговски пристанища, независимо от техния годишен оборот.

5.5.4

В своето становище по собствена инициатива Европейският икономически и социален комитет препоръча изготвянето на насоки за използване на процедури на подбор, като например търгове или други приемливи инструменти, условия за отдаване на концесии и договори за даване под наем на площи, както и насоки за правния статут на онези пристанищни услуги, които представляват публични услуги, например за общата безопасност на пристанищата.

5.5.5

Комисията откликна на това искане, като даде указания в съобщението си за пристанищната политика относно отдаването на концесии и използването на техническо-мореплавателни услуги. ЕИСК счита, че тълкуването на Комисията на разпоредбите на Договора и съдебната практика е като цяло полезно и ясно. Въпреки това ЕИСК подчертава, че въз основа на общата характеристика на техническо-мореплавателните услуги, съгласно която те се отнасят до безопасността на корабоплаването, те следва да се разглеждат като услуги от общ икономически интерес.

5.5.6

Една разумна политика на отдаване на концесии би трябвало да осигури конкуренция в рамките на пристанището, както и оптимална работа и ангажираност от страна на операторите на терминала. ЕИСК препоръчва Комисията да извършва редовно преглед на насоките, които е предоставила по отношение на концесиите, за да гарантира, че те действително отговарят на гореспоменатите цели и съдържат достатъчно общи елементи, така че да се гарантират равнопоставени условия за пристанищните власти. Този последен аспект е от особено значение, като се има предвид продължаващият процес на консолидация на пазара на обработката на товари, както беше посочено по-горе.

5.5.7

ЕИСК приветства предложението на Комисията да съдейства за разпространяване на най-добрите практики за прозрачност на пристанищните такси. ЕИСК твърдо вярва, че пристанищните такси би трябвало да бъдат определяни на местно равнище от пристанищата, за да могат те да отговарят оптимално на изискванията на потребителите на пристанищата и на цялостния интерес на пристанището.

5.5.8

Накрая, ЕИСК с удовлетворение отбелязва, че Комисията се е заела с изпълнението на своите препоръки за разглеждане на случаи на нелоялна конкуренция от страна на съседни пристанища извън ЕС. Чрез политиките си на присъединяване и на външни отношения Комисията следва също така да предприеме засилени действия за справяне с нарушения, породени по политически причини, като например ембаргото на Турция за корабите под кипърски флаг и кораби, пристигащи от кипърски пристанища, проблемите в турско-гръцките отношения по отношение на Егейско море, както и проблемите при пресичането на балтийско-руската граница.

5.6.1

ЕИСК одобрява целта на Комисията да насърчава и укрепва сътрудничеството между градовете и техните пристанища. Интегрирането на пристанищата в градовете и градския живот, съчетано с отличната осведоменост, интерес и дори гордост на гражданите във връзка с пристанищните дейности, са жизнено важни за устойчивото развитие на пристанищата. В това отношение ЕИСК подкрепя особено синергиите с туризма, отдиха, културното наследство и културата като цяло.

5.6.2

ЕИСК подчертава също така липсата на достоверни данни за пряката и косвена заетост и добавената стойност, която европейските пристанища създават. Така например ЕИСК има впечатлението, че данните за заетостта, използвани в Съобщението, подценяват силно действителното положение. Затова ЕИСК призовава Комисията да организира съответно проучване в тази област.

5.6.3

Накрая, ЕИСК подкрепя намерението на Комисията да извърши оценка на въздействието на мерките за сигурност върху достъпността на пристанищата и да даде указания как тези два аспекта биха могли да се съчетаят.

5.7.1

ЕИСК подчерта необходимостта да се поощрява създаването на добри и безопасни условия на труд и заобикаляща среда, както и конструктивни трудови отношения в пристанищата. ЕИСК отбелязва със задоволство, че Комисията обръща сериозно внимание на този въпрос в съобщението си относно пристанищната политика.

5.7.2

ЕИСК повтаря възгледа си, че ефективността на операциите в пристанищата зависи както от надеждността, така и от безопасността — компоненти, които въпреки техническия прогрес зависят до голяма степен от човешкия фактор. Това обяснява необходимостта от квалифицирана и добре обучена работна ръка в пристанищата, както на сушата, така и на корабите. ЕИСК препоръча социалните партньори да играят важна роля в създаването и поддържането на такива условия, а на европейско равнище Комисията да подкрепя техните усилия като подпомага социалния диалог.

5.7.3

Поради това ЕИСК изразява задоволство от това, че Комисията реши да насърчи европейските социални партньори да създадат Европейски комитет за отраслов социален диалог в пристанищата по смисъла на Решение на Комисията № 98/500/ЕО.

5.7.4

ЕИСК подкрепя намерението на Комисията да установи взаимно призната рамка за обучение на пристанищните работници, но предлага първо да се направи сравнение между съществуващите системи за професионална квалификация на пристанищните работници. Това би могло да се извърши успешно в контекста на европейския социален диалог.

5.7.5

Накрая, ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че трябва внимателно да се следи за прилагането на нормите за безопасност и опазване на здравето на пристанищните работници — както на нормите на Общността, така и на нормите, определени от Международната организация по труда, както и че следва да се подобри статистиката за злополуките. При все това ЕИСК също призовава в рамките на съответните форуми да се предприемат инициативи на всички равнища за гарантиране на по-нататъшното подобряване на безопасността и здравето.

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/49

1.1

ЕИСК смята, че всички самостоятелно заети водачи трябва да бъдат включени в приложното поле на Директива 2002/15/ЕО така, както е предвидено в член 2 от нея (считано от 23 март 2009 г.).

1.2

Това включване предполага правилно транспониране на директивата от държавите-членки и по-специално на определението за самостоятелно зает водач.

1.3

ЕИСК счита, че това включване е необходимо с цел насърчаване на пътната безопасност, подпомагане на лоялната конкуренция и подобряване на условията на труд на транспортните работници и самостоятелно заетите лица, по-специално на тяхното физическо и психическо здраве. Приема се, че общата административна работа, според определението в Директивата (член 3, буква a, точка 2), не се включва в определението за работно време.

1.4

ЕИСК счита, че вътрешният европейски пазар на автомобилния транспорт предполага лоялна конкуренция, основана на ефективното и практическо прилагане на социалното законодателство, което има отношение към този сектор. Със създаването на разграничение между транспортни работници и самостоятелно заети лица при прилагането на законодателството се допринася за създаване на нелоялна конкуренция. Поради тази причина ЕИСК не може да приеме възможността в приложното поле на директивата да бъдат включени само „фиктивните самостоятелно заети лица“.

1.5

За да се преодолеят възможните трудности при осъществяването на това включване, ЕИСК препоръчва споделена отговорност на различните участници в транспорната верига, както в Регламента относно продължителността на времето за управление на превозното средство и времето за почивка.

1.6

ЕИСК посочва, че насърчаването на сътрудничеството на европейско ниво между различните национални администрации е основно условие за ефективното прилагане на директивата.