ISSN 1830-365X

Официален вестник

на Европейския съюз

C 27

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 52
3 февруари 2009 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

446-та Пленарна сесия 9-10 юли 2008 г.

2009/C 027/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на превозните средства, задвижвани с водород и за изменение на Директива 2007/46/ЕОCOM(2007) 593 окончателен — 2007/0214 (COD)

1

2009/C 027/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия

7

2009/C 027/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията: Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен европейски туризъмCOM(2007) 621 окончателен

12

2009/C 027/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бяла книга за интеграцията на пазарите на ипотечни кредити в ЕСCOM(2007) 807 окончателен

18

2009/C 027/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Развитие на строителния сектор в Европа

22

2009/C 027/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Развитие на сектора на бизнес услугите в Европа

26

2009/C 027/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно козметичните продукти (преработване) COM(2008) 49 окончателен — 2008/0035 (COD)

34

2009/C 027/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2001/82/EО и 2001/83/EО относно измененията на условията за разрешителни за пускане на пазара на лекарствени продуктиCOM(2008) 123 окончателен — 2008/0045 (COD)

39

2009/C 027/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно обикновените съдове под налягане (Кодифицирана версия) COM(2008) 202 окончателен — 2008/0076 (COD)

41

2009/C 027/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Към железопътна мрежа, ориентирана към товарните превозиCOM(2007) 608 окончателен

41

2009/C 027/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията — Съобщение относно европейската пристанищна политикаCOM(2007) 616 окончателен

45

2009/C 027/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Автомобилен транспорт — работно време на самостоятелно заетите водачи

49

2009/C 027/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски стратегически план за енергийните технологии (План SET) Към бъдеще с нисковъглеродни технологииCOM(2007) 723 окончателен

53

2009/C 027/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Връзка между изменението на климата и селското стопанство в Европа

59

2009/C 027/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на ОбщносттаCOM(2008) 16 окончателен — 2008/0013 (COD)

66

2009/C 027/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.COM(2008) 17 окончателен — 2008/0014 (COD)

71

2009/C 027/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за съхранение на въглероден двуокис в геоложки обекти и за изменение на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, както и на Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и на Регламент (ЕО) № 1013/2006СOM(2008) 18 окончателен — 2008/0015 (COD)

75

2009/C 027/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и по-специално на член 6, параграф 2 за пускането на пазара на батерии и акумулаториCOM(2008) 211 — 2008/0081 (COD)

81

2009/C 027/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейска минна индустрия за неенергийни цели

82

2009/C 027/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Интеграция на малцинствата — роми

88

2009/C 027/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Елементи за структурата, организацията и действието на платформа, целяща постигане на по-голямо участие на гражданското общество в насърчаването на политики за интеграция на граждани от трети страни в Европейския съюз

95

2009/C 027/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Нова европейска програма за социално действие

99

2009/C 027/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицирана трудова заетостCOM(2007) 637 окончателен — 2007/0228 (CNS)

108

2009/C 027/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в държава членкаCOM(2007) 638 окончателен — 2007/0229 (CNS)

114

2009/C 027/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на творчеството и иновациите (2009 г.)COM(2008) 159 окончателен — 2008/0064 (COD)

119

2009/C 027/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно По-добра интеграция във вътрешния пазар като ключов фактор за сближаване и растеж за островите

123

2009/C 027/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Причините за разликата между възприеманата и действителната инфлация

129

2009/C 027/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на гражданското общество в програмите на ЕС за предприсъединителна помощ за Република Албания.

140

2009/C 027/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Създаване на мрежи от организации на гражданското общество в Черноморския регион

144

2009/C 027/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет oтносно Как да се съчетае националното и европейското измерение в комуникацията на тема Европа

152

BG

 


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

446-та Пленарна сесия 9-10 юли 2008 г.

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на превозните средства, задвижвани с водород и за изменение на Директива 2007/46/ЕО“

COM(2007) 593 окончателен — 2007/0214 (COD)

(2009/C 27/01)

На 14 ноември 2007 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на превозните средства, задвижвани с водород, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО“

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2008 г. (докладчик: г-н IOZIA).

На 446-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 117 гласа „за“, и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК одобрява съдържанието на настоящия регламент (COM(2007) 593 окончателен) и гледа положително на създаването на хармонизирани правила на равнище Общност за типовото одобрение на превозните средства, задвижвани с водород. Комитетът споделя избора на една единствена процедура на европейско равнище, валидна за всички държави-членки, тъй като тя изглежда по-проста и значително по-олекотена, отколкото 27 различни типови одобрения, които, освен всичко останало, биха създали очевидни условия за нарушаване на конкуренцията и фрагментиране на вътрешния пазар.

1.2

Важността на тази мярка е очевидна: въпреки че се предвижда съществен растеж на продажбите на превозни средства, задвижвани с водород, не съществува нито на национално, нито на европейско равнище типово одобрение за такива превозни средства. В отделните държави-членки са приети временни разпоредби, които се различават значително помежду си.

1.3

ЕИСК счита за необходимо да се стигне бързо до приемането на регламента, който изглежда би могъл да предостави една сигурна референтна рамка за предприятията в този сектор, като по този начин благоприятства съществените инвестиции, необходими за развитието на технологиите, свързани с употребата на водород. В скорошните си становища по този въпрос ЕИСК изрази подкрепата си за стратегическия избор на тази употреба, защитавайки тезата, че „водородът, макар и с ограниченията, които съществуват и днес, представлява предизвикателство за бъдещето“.

1.4

Определянето на тези стандарти на Общността за хармонизация представлява също така важен елемент за гарантирането на безопасността на потребителите. Укрепването на тяхното доверие се явява необходимо условие с оглед на предвижданото увеличаване на използването на тези превозни средства, които, според прогнозите на Комисията, до 2020 г. би трябвало да достигнат целта от 1 милион автомобила, задвижвани с водород.

1.5

Важен пример, който потвърждава валидността и конкретната възможност да се постигне тази цел, представлява постоянното и непрекъснато увеличаване на такситата с хибридно захранване, движещи се в Ню Йорк, където разумната градска политика позволява да се съчетае опазването и защитата на околната среда с пазарните принципи, доказвайки в действителност, че зад опитите да се изградят изкуствени препятствия пред развитието на тази технология често се крие единствено защитата на привилегировани позиции.

1.6

Постигането на тази цел изглежда необходимо, тъй като само с решителни действия за замяна на изкопаемите горива би било възможно достигането на резултати в синхрон с политиките на Съюза за устойчиво развитие и за борба с изменението на климата. Тази цел може да бъде реализирана чрез постепенното увеличаване на използването на водород, биогорива от второ поколение и други възобновяеми горива.

1.7

Съществената подкрепа на такава стратегия в дългосрочен план включва и поемането на конкретни ангажименти в областта на технологичните изследвания. Ето защо ЕИСК приканва към изпълнението на научноизследователски програми в тази насока като се започне с бързото приемане на регламента COM(2007) 571 окончателен, който предвижда осъществяването на „Съвместна технологична инициатива“ (СТИ) чрез създаването на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (1). Комитетът подкрепя и приветства научноизследователски програми, ориентирани към нови методи за производство и използване на водорода и се присъединява към исканията на предприятията и научноизследователските среди, работещи в областта на приложението на водорода, Съветът и Парламентът да ускорят процедурата по приемане на необходимите предложения.

1.8

ЕИСК призовава Комисията да разгледа още сега проблема с покритието на дистрибуторската мрежа, тъй като наличието на сигурни и ефективни технологии за съхранение, както и достатъчната дистрибуция, представляват необходими елементи за разпространението на автомобили, задвижвани с газови смеси.

1.9

Първоначално тези мерки би трябвало да насърчават разпространението из цялата територия на ЕС на втечнен нефтен газ (ВНГ) и метан, които представляват най-пряката и реалистична цел на една макар и частична декарбонизация на горивата, но които понастоящем са слабо разпространени или липсват в много държави от Съюза. Този първи етап на търсене на нови, все по-сигурни и ефективни технологии в областта на съхранението и разпространението ще послужи в близко бъдеще за улесняване на преминаването към един междинен етап на разпространение на газови смеси и водород, докато се стигне до крайния етап на разпространение на водорода.

1.10

ЕИСК счита, че е изключително важно да се подходи по конкретен начин към въпроса за възстановяването на доверието у бъдещите потребители, за да се премахне объркването, което все още съществува по отношение на използването на водород. Ето защо е необходимо да се изготвят програми за широко информиране с ясно и мотивирано послание, което да потвърди, че при тази технология вече са достигнати настоящите нива на сигурност на традиционните превозни средства.

1.11

ЕИСК споделя избора на регламента като правна форма на предложението, тъй като той гарантира равни условия за производителите в този сектор чрез едновременното прилагане на съдържащите се разпоредби във всички държави-членки.

1.12

Освен това Комитетът одобрява предложението, изготвянето и въвеждането на основните разпоредби да се извърши чрез „процедурата по комитология“ и подкрепя предоставянето на преходен период за прилагането на разпоредбите в тяхната цялост, тъй като такова прилагане ще се окаже сравнително сложно за предприятията от сектора.

1.13

Комитетът подкрепя и счита за важно присъствието на Европа в GCG (Global Coordination Group — Група за глобална координация) за определянето на стандарти за типово одобрение на световно равнище — GTR (Global Technological regulation — Глобално технологично регулиране), но подчертава също така, че търсенето на подобно споразумение не бива да се превръща в препятствие пред напредъка на тази законодателна процедура. Наличието на собствен законодателен инструмент и на опит в прилагането на разпоредби на Общността ще засили присъствието на Европа във всички органи на световно равнище, което би предотвратило и приемането на световни разпоредби в областта на задвижваните с водород превозни средства, в които да се вземе предвид единственият наличен днес опит (този на Япония).

1.14

Наличието на опит, основаващ се на законодателно регулиране на равнище Общност и важните резултати, които може да даде един значителен и постоянен ангажимент в областта на технологичните изследвания, биха могли да се превърнат в основен фактор в подкрепа на конкурентоспособността на предприятията, които вече работят в автомобилния сектор, отчитайки факта, че големите дялове на пазара в бъдеще ще зависят от новите технологии и от новите горива.

1.15

Всичко това според ЕИСК изисква смел и бърз избор, както и стратегическа визия в дългосрочен план, заложена в един бъдещ сценарий, в който водородът с течение на времето да придобие важна и решаваща роля.

1.16

ЕИСК приканва Комисията да преразгледа предложението за въвеждане на „етикетиране“ на автомобилите на водород, което би могло да бъде възприето като вид заклеймяване, тъй като по този начин тези превозни средства се обозначават като „опасни“, докато тестовете за сигурност дадоха резултат, аналогичен на този, получен от превозните средства, задвижвани с други горива. Вместо такъв етикет, ЕИСК счита за по-подходящо обозначаването на горивата на всички автомобили, което позволява те да бъдат ясно разпознавани.

1.17

При липсата на дистрибуторска мрежа, за да се улесни разпространението на автомобилите, задвижвани с водород, ЕИСК препоръчва на Комисията да одобрява типово и малките преобразуватели за собствено производство на водород от газ метан, например домашни енергийни станции („Home energy station“) или други сходни инсталации. Това би могло да бъде първата конкретна стъпка към задоволяването, на първо време, на новото търсене на водород, като едновременно с това целта трябва да продължи да бъде производството на водород от възобновяеми енергийни източници или биогаз, чрез фотолиза и електролиза, като се използва електроенергия, получена от възобновяеми източници.

2.   Въведение

2.1

В разглеждания регламент (COM(2007) 593 окончателен) се изхожда от констатацията, че в Европа не съществуват никакви правила, които да регулират системата за типово одобрение на превозни средства, задвижвани с водород, въпреки прогнозите за нарастване на продажбите на автомобили от този вид.

2.2

От друга страна, в отделните държави-членки на ЕС понастоящем не съществуват и разпоредби в тази област.

Наистина, в действащото законодателство за типовото одобрение на превозни средства като цяло не са предвидени общи стандарти за автомобилите на водород, имайки предвид техните характеристики, които се различават от тези на автомобилите, използващи конвенционални горива.

2.3

В някои държави-членки са приети временни разпоредби, които се различават съществено помежду си. С времето тази ситуация би довела до създаването на различни процедури за типово одобрение в отделните държави-членки, от което неизбежно следват фрагментиране на вътрешния пазар, нарушения на правилата на конкуренцията и ограничаване на реалната възможност тази технология да допринесе решително за подобряването на околната среда.

2.4

Ето защо с това предложение за регламент се цели да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар и да се предотврати движението на автомобили, одобрени по различни стандарти в различните държави-членки, което би създало неравни условия за отделните производители и би благоприятствало възможността за създаване на изкуствени препятствия пред търговията в Европа.

2.5

Такава перспектива би възпрепятствала развитието на технологиите, свързани с използването на водород в Европа, вместо да отговори на необходимостта за ускоряване на мерките и реалното развитие на тази технология, която представлява една от най-значимите алтернативи на използването на изкопаеми горива. Дори и днес изкопаемите горива задоволяват 98 % от нуждите на обществения и личния транспорт и съставляват 50 % от първичните източници на енергия, като този процент би се повишил до 73 %, ако не се направи решителен избор в посока към диверсификация.

2.6

Разглежданият регламент, заедно с важните научноизследователски програми в сектора, които са част от Седмата рамкова програма, е важна стъпка към приближаването на използването на водород до равнището на сигурност, достигнато при конвенционалните технологии и освен това може да допринесе за възстановяването на одобрението от страна на потенциалните потребители.

2.7

Приемането на правила, хармонизирани на равнище Общност, относно типовото одобрение на превозните средства, задвижвани с водород, несъмнено представлява решителна стъпка към получаването на необходимото одобрение от страна на потребителите. Нарастването на положителното отношение, изразяващо се в доверие при използването на водород от страна на потребителите, е изключително важен фактор за ускоряване на пускането на пазара на превозни средства, задвижвани с алтернативни горива с много ниски емисии на парникови газове — незаменимо условие за действително и практическо опазване на околната среда.

3.   Предложението на Комисията

3.1

С обсъжданото предложение за регламент относно превозните средства на водород се цели установяване на стандарти, валидни в целия ЕС, за типовото одобрение на автомобили, задвижвани с водород.

3.2

В предложението се предвижда да се измени рамковата директива 2007/46/EО като се включат изцяло превозните средства, задвижвани с водород, от категории M1, M2, M3 и N1, N2, N3 (2) в процедурата на ЕО за типово одобрение на превозните средства, както и да се добавят автомобилите, задвижвани с водород, във всички директиви и регламенти, които се отнасят до типовото одобрение.

3.3

Правното основание на предложението е член 95 от Договора.

С предложението се гарантира напълно спазването на принципа на субсидиарност, тъй като политическите цели, поставени на равнище Общност, не могат да бъдат постигнати на равнището на отделните държави-членки, а със същата процедура се предотвратява и създаването на пречки в единния пазар.

С него се гарантира също така спазването на принципа на пропорционалност, тъй като единствената му цел е доброто функциониране на единния пазар и постигане на високо равнище на обществена безопасност и защита на околната среда.

3.4

Комисията предлага да се избере регламента, тъй като за едновременното спазване на разпоредбите в настоящото предложение изглежда е необходимо да не се изчаква тяхното транспониране в законодателството на отделните държави-членки, което би довело до въвеждане на стандартите за типово одобрение по различно време, а понякога и със съществени изменения при транспонирането.

3.5

Настоящото предложение беше разгледано внимателно чрез провеждането на широка консултация, включваща всички заинтересовани страни. Освен „Работната група по използване на водорода“, в проучването участваха националните власти, производителите на превозни средства, доставчиците на части и промишлените сдружения.

3.6

Бяха разгледани четири варианта:

„status quo“, т.е. запазване на настоящото положение;

законодателни мерки на равнище държави-членки;

законодателни мерки на равнище Европейски съюз;

нерегулаторен подход: саморегулиране.

3.7

Впоследствие беше определен консултант, който систематизира отговорите по отношение на сигурността, технологията и разходите по съответните варианти. Резултатите бяха дадени за оценка на основните предприятия в автомобилния сектор, които се занимават с технологията на водорода.

3.8

От тази широка консултация стана ясно, че най-подходящият метод е този на законодателни мерки на равнище Общност, които да въведат типово одобряване за всички превозни средства, задвижвани с водород.

3.9

В подкрепа на този избор Комисията представи изследване (3), което показва, че въвеждането на процес на едно макар и строго европейско типово одобряване е най-простото решение, което е и много по-евтино, сравнено с теоретичните разходи при 27-те различни типови одобрения на равнище държави-членки.

3.10

Впоследствие оценката на консултанта беше предоставена на Комисията, която, въз основа на работата по предварителната консултация, изготви разглежданото предложение и постави началото на институционалния процес.

3.11

Според Комисията, стандартите, установени в този регламент, дават възможност да се осигури на ползвателите на транспортни средства, задвижвани с водород, необходимата гаранция по отношение на безопасността и да се допринесе решително за опазването на околната среда.

3.12

Крайната цел е в срок от 36 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, изправността на системите, всички компоненти на водородното оборудване, както и съответните материали, от които са направени, да отговарят изцяло на стандартите, предвидени в настоящия регламент.

4.   Изслушване

4.1

По време на изслушването, в което участваха Комисията, представители на научните среди, на автомобилните предприятия, занимаващи се с развитието на автомобилите на водород, на европейските сдружения на потребителите и на производителите на горивни клетки, бяха поставени за обсъждане важни въпроси, а участниците бяха запознати с най-новото развитие на технологиите.

4.2

Беше подчертана важността на разпространението на информацията сред широката общественост, както и на инициативи като тази, която се провежда в Рим (H2 Roma) от няколко години насам. Такива инициативи улесняват контактите между производителите и гражданите като показват нагледно развитието на технологиите и разпространяват културата на приобщаване към една технология, която повечето хора все още считат за опасна. Присъстващите изразиха силен интерес към ролята на ЕИСК, който би могъл да изпълнява функцията на културен посредник.

4.3

Предприятията и потребителите подчертаха необходимостта да могат да разчитат на безопасността на превозните средства и на инфраструктурите за складиране и разпространение на водорода, както и на неговата наличност. Научните изследвания трябва да продължат и следва да бъдат подпомагани в по-голяма степен. Бяха оценени скорошните европейски инициативи за горивните клетки с решението да бъде финансирана една Съвместна технологична инициатива.

4.4

Тестовете показаха, че дори днес един автомобил на водород може да измине до 600 km. В момента се подготвят по-нататъшни изпитания.

4.5

Автомобилът на водород е вече технологична реалност, както беше подчертано по време на изслушването. Липсват обаче необходимите икономически и социални условия, за да започне продажбата му. Първото препятствие ще бъде преодоляно с регламента за типово одобрение.

5.   Общи бележки

5.1

ЕИСК одобрява съдържанието на този регламент и гледа положително на създаването на хармонизирани стандарти за типовото одобрение на превозните средства, задвижвани с водород, тъй като такава процедура представлява крачка напред в сравнение със сегашната ситуация, в която липсата на каквото и да било законодателство би създала очевидни условия за нарушаване на конкуренцията и фрагментиране на вътрешния пазар. Важно е да се стигне бързо до приемането на регламента също и поради очевидната нужда от безопасност и от защита на околната среда.

5.2

Според ЕИСК, липсата на сигурна референтна рамка води неизбежно до отлив на нужните значителни инвестиции, необходими за развитието на технологиите, свързани с употребата на водорода като енергиен източник за моторните превозни средства на бъдещето.

5.3

Разглежданият регламент е в съответствие с политиките на Съюза за устойчиво развитие и борбата с изменението на климата, които са в основата на инициативите на Общността, и представляват безспорен принос към общите цели на Лисабонската стратегия.

5.4

ЕИСК е твърдо убеден, че без бързото и съществено развитие на превозните средства, задвижвани с водород, както и без постепенната замяна на изкопаемите горива, положителните ефекти върху околната среда биха се оказали много ограничени и при всички положения незначителни от количествена гледна точка. Комитетът отбелязва необходимостта да се насърчава устойчивостта на околната среда и последователната борба с изменението на климата — цели, които биха могли да бъдат реализирани чрез използването на водород, биогорива от второ поколение и други възобновяеми горива.

5.5

Според ЕИСК, използването на водород и усилията, положени за научноизследователска дейност в областта на горивните и водородните клетки, са вълнуваща възможност да се обърне настоящата тенденция, при която търсенето на енергия се задоволява предимно от изкопаеми източници, които към днешна дата представляват 85-90 % от световното предлагане на енергия. В една прогнозна оценка трябва да се отчита, че бъдещият сценарий по отношение на изкопаемите горива включва възможен бъдещ недостиг и постоянно нарастващи цени.

5.6

В едно наскоро прието становище на ЕИСК (4) се подкрепя изцяло предложението на Комисията COM(2007) 571 окончателен, с което се взема решение да бъде финансирана с почти 470 милиона евро Съвместна технологична инициатива (СТИ) посредством създаването на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“. Такава широкомащабна инициатива за научноизследователска дейност ще позволи на Комисията, държавите-членки и индустрията да обединят съответните средства за програми, насочени към стратегически сектори и целящи диверсификация и бъдещо предлагане на енергия.

5.7

В следващо становище относно „енергийния микс в транспорта“ (5), ЕИСК „смята за изключително важно решително да се увеличи финансирането на научните изследвания в областта на производството и използването на водород“ и „подкрепя исканията, изхождащи от предприятия и изследователски центрове, занимаващи се с разработки за използване на водород, Съветът и Парламентът да ускорят процеса на одобряване на предложението“.

5.8

Горивните клетки са енергийни преобразуватели, които позволяват да се намали значително отделянето на парникови газове и други замърсители. По отношение на преработката на биомасата, в същото становище, цитирано в предишния параграф, ЕИСК разглежда внимателно скорошното развитие в областта на новите катализатори, използвани в горивните клетки, които представляват една многообещаваща технология за снабдяването на автомобилите с чиста енергия.

5.9

ЕИСК изтъква отново, че използването на водород при постепенната замяна на изкопаемите горива представлява задължителна и желана стъпка, и подчертава, че целта да се въведат в експлоатация автомобили, задвижвани с водород, може да бъде постигната единствено чрез съществени инвестиции във всички научноизследователски области, свързани с този процес. Ето защо ЕИСК приветства и подкрепя научноизследователски програми, които имат за цел да консолидират тази стратегия.

5.10

Комитетът счита, че макар и важен, проблемът, свързан с високите разходи по този процес, не може да се превръща в препятствие пред развитието на тази технология и наблюдава внимателно всяка програма, която има за цел да открие нови методи за екологично чисто производство на водород. Трябва да се има предвид, че сегашният подход, който предвижда 90 % от водорода да се произвежда от метан, се основава на енергия, която има важно значение, но се счита за изчерпаема.

5.11

ЕИСК подчертава, че в оценката на разходите, свързани с всяко научно нововъведение, необходимите големи финансови средства не трябва да бъдат разглеждани в ограничен контекст само по отношение на частния сектор на превозни средства, който от количествена гледна точка е значителен. В една стратегическа, дългосрочна перспектива тази оценка трябва да отчита бъдещите преимущества, които може да се извлекат от по-широката употреба на водород, насочена към по-напреднали технологии в областта на обществения и личния транспорт, товарния транспорт, задвижването на влакове и водни двигатели, и дори — в една по-далечна перспектива — възможната употреба на водород в електроцентралите.

5.12

ЕИСК е дълбоко убеден, че ако тези основни научноизследователски програми получат желаното развитие и необходимата политическа и икономическа подкрепа на всички заинтересовани страни, възможността да бъдат пуснати в експлоатация автомобили, задвижвани частично или изцяло с водород, може да се превърне в реалност сравнително скоро.

5.13

Конкретен пример за тази положителна тенденция представлява постоянното и непрекъснато увеличение на такситата с хибридно захранване в Ню Йорк, където разумната градска политика позволява да се съчетае опазването на околната среда с пазарните принципи, доказвайки в действителност, че зад опитите да се създадат някои препятствия пред развитието на тази технология често се крие единствено защитата на привилегировани позиции.

5.14

Във всичките си становища по този въпрос, ЕИСК подкрепи избора да се използва водород, който, независимо от съществуващите днес ограничения, представлява предизвикателство за бъдещето. Комитетът наблюдава внимателно скорошните проекти, изготвени в рамките на инициативи, в които се предвижда използването на различни технологии за производство и доставка на водород и така се прокарва пътят към използването му за задвижване на превозни средства.

5.15

В тази връзка ЕИСК още веднъж приканва Комисията да разгледа въпроса за покритието на дистрибуторската мрежа на алтернативни горива като се започне от увеличаването на доставките на СПГ (сгъстен природен газ), който се доставя в малък мащаб в някои държави-членки, а в други изобщо не се доставя, с изключение на няколко положителни примера, какъвто е случаят с Полша.

5.16

Съхранението и разпространението представляват конкретен пример за целево насочване на научноизследователската дейност в този сектор. Необходимостта от иновативни технологии в областта на газовото разпределение е основен и решаващ за разпространението на нови автомобили въпрос, както в междинната фаза, в която са възможни смеси от различни газове, така и в достигането на крайната цел — задвижването с водород.

5.17

В тази област съществува неотложна необходимост да се подготвят предварително все по-ефективни и все по-сигурни системи за разпределение, като се ползва опита, натрупан в двете инсталации, които сега функционират в Европа — в Мантуа (Италия) и в Мюнхен (Германия), както и чрез ориентирането на научните изследвания към все по-напреднали в технологично отношение системи, които имат за цел достигането на високи стандарти в сферата на безопасността и опазването на околната среда.

5.18

Поради тези причини ЕИСК счита, че постигането на високи стандарти за безопасност и ефективност в областта на съхранението и разпределението на газообразни горива представлява понастоящем елемент от решаващо значение, който изисква една широкомащабна програма за разпространение на ВНГ и метан по цялата европейска територия. Това е най-пряката и реалистична цел на една, макар и частична, декарбонизация на горивата — междина стъпка, водеща до крайната фаза на разпространение на водорода. Тъй като необходимите за съхранението и разпределението на газ и водород технологии до голяма степен са сходни, развитието на едните може само да улесни развитието на другите.

5.19

ЕИСК съзнава факта, че използването на водород без съмнение все още е свързано с проблеми по отношение на разходите и на безопасността, произтичащи от пречки в миналото. Въз основата на задълбочените изследвания, проведени в различни страни, подобни пречки би трябвало да са напълно преодолени днес, приближавайки използването на водород до равнището на безопасност, достигнато от конвенционалните технологии. Постигането на тази цел, подкрепено от съществени и конкретни програми за увеличаване на информираността, може да позволи възстановяването на доверието у бъдещите потребители — задължително условие за окончателното въвеждане в употреба на тази технология.

5.20

Ето защо ЕИСК смята за необходимо тази стратегия, базирана на водорода, да се подкрепи с една широкомащабна програма за повишаване на информираността, която да разгледа и превъзмогне недоверието у бъдещите потребители, които понастоящем считат водорода за изключително рисков продукт.

5.21

Такава широкообхватна програма за информиране трябва да предаде едно ясно послание: по отношение на използването на водород, към днешна дата вече са достигнати високите нива на безопасност, характерни за конвенционалните превозни средства, дори и в случай на евентуален инцидент. Това е основен елемент, допринасящ за достоверността на прогнозата на Комисията, според която до 2020 г. ще бъде постигната целта на територията на ЕС да бъдат пуснати в експлоатация най-малко 1 милион автомобили (стр. 34, Оценка на въздействието).

5.22

Разглежданият регламент относно създаването на хармонизирани на равнище Общност разпоредби за типовото одобрение на превозни средства, задвижвани с водород, представлява първата стъпка към възстановяването и утвърждаването на доверието, а в основата му стои тезата, че използването на водород допринася решително за опазването на околната среда, тъй като, както е известно, при такъв метод на задвижване не се отделят парникови газове и замърсители, съдържащи въглерод.

5.23

ЕИСК подкрепя избора на регламента като правна форма на предложението, тъй като това гарантира равни условия за производителите в този сектор чрез непосредствено прилагане на съдържащите се в него стандарти във всички държави-членки.

5.24

Освен това Комитетът одобрява предложението изготвянето и въвеждането на основните стандарти да се извърши чрез „процедурата по комитология“, и подкрепя предоставянето на преходен период, който би бил необходим на производителите, тъй като той съответства на сложността на тази технология, за чието прилагане ще бъде необходим дълъг период от време.

5.25

ЕИСК подкрепя и счита за важно присъствието на Европа заедно с Япония и Съединените щати в GCG — група, която има за цел да създаде световна процедура за типово одобрение на автомобилите на водород.

5.26

Въпреки това, стремежът към споразумение от такъв мащаб не бива да представлява препятствие пред напредъка на европейския законодателен процес, тъй като сроковете за постигане на световно споразумение са по-дълги от необходимите за разглеждания регламент. От друга страна, ако Европа разполага с конкретен законодателен инструмент и със собствен опит в прилагането му, тя не само ще засили присъствието си в тази група, но и ще предотврати опита този регламент да се базира на единствения съществуващ днес опит — този на Япония.

5.27

Силното присъствие на Европа в органи, вземащи решения на световно равнище, представлява и условие от решаващо значение за запазването на конкурентоспособността на основните автомобилни предприятия в Европа. Така те няма да се откъснат от процесите на развитие на един пазар, където наличието на силно, гъвкаво и технологически развито предприятие е от основно значение за бъдещото заемане на големи пазарни дялове.

5.28

Въпросът за типовото одобрение, макар и да е само един аспект от целия процес, представлява важна стъпка към разполагането с алтернативни горива, които са в състояние да помогнат на Европа да преодолее зависимостта от изкопаемите горива, и които носят големи преимущества за опазването на околната среда. Чрез алтернативните горива можем да се подготвим за момента на изчерпване на изкопаемите ресурси, който със сигурност ще настъпи, въпреки че не е ясно точно кога.

5.29

Всичко това изисква смели решения и дългосрочна стратегическа визия, която да надхвърли настоящето, и да се впише в един бъдещ сценарий, в който използването на водород изглежда ще играе главна роля.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

На Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 19.

(2)  

M1: превозни средства, използвани за превоз на пътници и съдържащи не повече от осем седалки без мястото на водача.

M2: превозни средства, използвани за превоз на пътници, съдържащи повече от осем седалки без мястото на водача и имащи максимална маса, която не надвишава 5 тона.

M3: превозни средства, използвани за превоз на пътници, съдържащи повече от осем седалки без мястото на водача и имащи максимална маса, която надвишава 5 тона.

N1: превозни средства, използвани за превоз на товари и имащи максимална маса, която не надвишава 3,5 тона.

N2: превозни средства, използвани за превоз на товари и имащи максимална маса, която надвишава 3,5 тона, но не надвишава 12 тона.

N3: превозни средства, използвани за превоз на товари и имащи максимална маса, която надвишава 12 тона.

(3)  От TRL Ltd, технически и научен консултант на Комисията.

(4)  ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 19.

(5)  CESE 1104/2007 (TEN/297), параграф 1.4, още непубликуван в Официален вестник.


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/7


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“

(2009/C 27/02)

На 20 септември 2007 г. г-н Andrej VIZJAK, министър на икономиката, от името на бъдещото словенско председателство на Съвета поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2008 г. (докладчик: г-н CAPPELLINI).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 122 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК счита, че „Законът за малките предприятия“ за Европа (Small Business Act for Europe — SBAE), за чието приемане многократно призова, ще позволи да се поднови дебатът по Европейската харта на малките предприятия и представлява забележителна възможност за развитие на потенциала на малките предприятия, но е и тест за действителното желание на институциите и държавите-членки да се заемат с истинска волунтаристична и дългосрочна политика на подкрепа за МСП и най-малките предприятия.

1.2

Тази политика не бива да се ограничава до периодите на икономически трудности, когато политическите среди преоткриват ползите от МСП и най-малките предприятия за намаляване на дефицита на работни места и понижаване на статистиката за равнището на безработица, а да се превърне в зряла политика, осигуряваща дългосрочна подкрепа за тяхната конкурентоспособност.

1.3

ЕИСК препоръчва 10 основни мерки за подкрепа и нов тласък на развитието на МСП чрез създаването на истински благоприятна за тях среда, както и за ефективен „Закон за малките предприятия“ за Европа, който да не бъде само още една политическа декларация:

добро познаване на европейския контекст на различните категории МСП, на тяхното развитие и потребности на хоризонтално и секторно ниво, с оглед на вътрешния пазар в неговото вътрешно, външно и трансгранично измерение, по-специално под формата на публикуване на годишни доклади,

интегриране на аспектите на МСП във всички общностни политики и в законодателния процес,

продължаващо изпълнение на всички нива на стратегията за административно опростяване и въвеждане на нов метод за консултация с различните категории МСП и посредническите им представителни организации,

гарантиране, че законодателствата на всички нива вземат под внимание положението и потребностите на различните категории МСП и прилагат принципа „Да мислим първо за малките предприятия!“,

гарантиране, че законодателствата отчитат четири основни принципа: 1) ефективни анализи на въздействието, 2) пропорционалност, 3) „еднократност“ и 4) предпазване, по-специално чрез засилване на правомощията на пратеника на МСП (т.е. представителя на МСП), и създаването на омбудсман за МСП за вътрешния пазар,

подкрепа на съпътстващите и консултативни дейности на посредническите организации на представителите на МСП,

възобновяване на програмите за сътрудничество между предприятията, за обмен между техните организации, както и създаването на мрежа на техните служби за подкрепа,

въвеждане на разширена и постоянно действаща политика на иновации, насочена към най-малките предприятия,

опростяване и насърчаване на достъпа на МСП до програми на ЕС,

започване на политика в полза на прехвърляне на собствеността и управлението на предприятия.

1.4

ЕИСК би желал SBAE да се наложи на всички равнища под формата на правно обвързващ инструмент.

1.5

Също така той настоява SBAE да дава възможност за насърчаване на социалния диалог между социалните партньори от сектора на МСП, за да се създаде възможно най-добрата работна среда в полза на креативността и иновациите, включително по отношение на условията на труд, като се обръща особено внимание на повишаване на сигурността и подобряване на анализа на риска на работното място.

2.   (Мотиви) Представяне на проучвателното становище

2.1

Значението на малките и средни предприятия (МСП) за икономиката на Европейския съюз е всепризнато като ключов фактор за растежа и работните места на равнище ЕС и отговор на новите предизвикателства на глобализацията. Оценката на резултатите от политиката по отношение на МСП за периода 2005-2007 г. показва, че е постигнат съществен напредък, както на общностно, така и на национално равнище, благодарение на прилагането на принципа: „Да мислим първо за малките предприятия!“.

2.2

Европейската комисия подчерта необходимостта от пълно разгръщане на потенциала на МСП за растеж и създаване на работни места и пълноценно използване на техния иновационен капацитет. Този подход е отразен в доклада относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места, приета на 11 декември 2007 г. В този контекст бе лансиран принципът на „Закон за малките предприятия“ за Европа (SBAE), чиято основна цел ще бъде да се определят фундаментални и конкретни мерки за подобряване на средата за европейските МПС, като изцяло се отчита тяхното многообразие. Тази инициатива беше приветствана на Европейския съвет през м. декември 2007 г. и Комисията си поставя за цел да представи предложение през м. юни 2008 г.

2.3

В тази връзка припомняме, че ЕИСК неотдавна прие, или понастоящем подготвя, няколко други становища относно политиката по отношение на МСП, в това число:

„Развитие на сектора на бизнес услугите в Европа“ (INT/412 — докладчик: CALLEJA) (в процес на изготвяне),

„Научноизследователска и развойна програма за МСП“ (INT/379 — докладчик: CAPPELLINI),

„Средносрочен преглед на политиката по отношение на МСП“ (INT/392 — докладчик: BURNS) (в процес на изготвяне),

„Международни обществени поръчки“ (INT/394 — докладчик: MALOSSE),

„Микрокредитиране“ (INT/423 — докладчик: PEZZINI) (в процес на изготвяне).

2.4.

Словенското председателство на Съвета поиска от ЕИСК да представи предложения от политически характер за стимулиране на растежа на МСП. Целта не е ЕИСК да изготви нов списък с технически мерки, които да допринесат за индивидуалния растеж на МСП, а да предложи по-добре структурирана политическа рамка и нововъведения в полза на МСП.

2.5

Словенското председателство поставя акцент върху два от приоритетите:

a)

да се даде възможност на всички МСП, като се отчитат различията в тяхната големина, дейност, сектор и средства за производство, да намерят отговор на големите предизвикателства, пред които ще бъдат изправени вследствие на индустриалните, климатични и демографски промени, социалните предизвикателства, както и преструктурирането на пазарите поради последиците от глобализацията, промените в дистрибуцията, стандартизирането и сертифицирането на продукти и услуги;

б)

да се позволи на МСП да вземат дейно участие в политическия избор, оперативните приоритети и законодателните решения на всички равнища, които ще окажат въздействие върху тяхната работна среда.

2.6

Също така, словенското председателство изисква становището на ЕИСК в контекста на подготовката на „Закон за малките предприятия“ за Европа (SBAE).

3.   Общи забележки

3.1

В предходни становища ЕИСК отбеляза постигнатия значителен напредък в полза на МСП, по-специално по отношение на достъпа до финансиране, както и на административното опростяване. Той държи да подчертае със задоволство голямото развитие на позициите на европейските институции в полза на малките предприятия и изразява надежда, че то не се дължи единствено на трудния икономически и социален контекст в настоящия момент. Но въпреки тези безспорни постижения, политиките през последните години са белязани от редица слабости.

3.2

ЕИСК счита по-специално, че Европейската харта за малките предприятия не е постигнала стратегическите си цели, тъй като няма юридическа сила и в повечето случаи остава само на ниво политическа декларация. Необходимо е да се подпомогне нейното прилагане в държавите-членки и на регионално равнище, както и да се възобновят годишните оценки и препоръки към държавите-членки.

3.3

От друга страна, често беше изтъквано, че консултирането с различните категории МСП би могло да бъде подобрено в още по-голяма степен; според ЕИСК е необходимо да се утвърди нова култура на диалог на европейско, национално и регионално равнище, която да даде възможност да се подобрят и институционализират консултациите между институциите и посредническите организации, представители на различните среди на МСП.

4.   Специфични бележки

4.1   Създаване на нова среда, благоприятстваща развитието на всички МСП

Като се има предвид настоящата ситуация и големите предизвикателства, пред които ще бъдат изправени МСП, но и за да се изпълни със съдържание обновената Лисабонска стратегия, приета на Срещата на върха през пролетта на 2008 г. и да се подкрепят инициативите на Комисията за повишаване на конкурентоспособността на МСП, ЕИСК изцяло подкрепя инициативата на председателството за провеждане на иновативна политика, насочена към МСП, чийто основополагащ елемент да бъде SBAE.

4.2   Европейски проект в полза на МСП и микропредприятията

ЕИСК препоръчва на институциите на общността да не поставят акцента единствено върху предприятията, бележещи силен растеж, международното разположение и различните принципи на високите постижения, които водят до ситуация, при която милиони малки предприятия, създаващи стойност, иновации, работни места и стабилност по места са лишени от ползите от дейностите на Общността. Комитетът настоява пред институциите и обществените власти на всички равнища да приемат новаторски подход в своите политики по отношение на МСП, като създадат истински европейски проект, обединяващ целия икономически потенциал на средните и малки предприятия и микропредприятията, за да даде допълнителен тласък на растежа и създаването на работни места, от които се нуждае ЕС. Този европейски проект трябва също така да даде възможност да се насърчава и развива диалогът с икономическите и социални партньори и представителните организации на различните категории МСП относно новите големи предизвикателства в ЕС (изменение на климата, демографски промени и имиграция, околна среда, енергия…), пред които ще бъдат изправени МСП. Като се основава не само на предприятията, бележещи силен икономически растеж, но най-вече на местната икономика и така наречените „традиционни“ дейности, този европейски проект трябва да позволи на Съюза да започне политика на насърчаване на предприятията с човешки мащаб и да се опира на местната икономика, за да обезпечи икономическия растеж на държавите-членки, като поставя акцент върху пет приоритетни мерки.

4.2.1

Познаване и предаване на информация за реалното положение на различните категории МСП. Всяка политика на Общността трябва да се базира на ясни данни, които да дават добра представа за обстановката. Понятието за МСП обхваща много различни реалности и категории или форми на предприятия (еднолични предприятия или дружества, предприятия без нито един работник или с не повече от 250 работници, предприятия, занимаващи се със занаятчийска, търговска или социална дейност или свободни професии), извършващи дейност в различни сфери, при много различна среда и потребности. Данните относно различните категории МСП често са непълни или изцяло липсват. Направените анализи от предходната Европейска обсерватория на МСП често предоставяха най-важните данни. ЕИСК изразява задоволство от решението на ГД „Предприятия и промишленост“ да възобнови Обсерваторията и настоява:

да се сложи началото на мащабна програма за икономически изследвания, включително секторни изследвания, на положението и потребностите на различните категории МСП, включително на национално и регионално равнище, както и за статистически анализи, при консултации със съответните представителни организации,

да се насърчава и развива собствената научноизследователска и проучвателна дейност на организациите на предприятията на европейско, национално и териториално равнище, при консултации с научноизследователски центрове, университети и държавите-членки.

4.2.2

Включване на аспектите, свързани с МСП, във всички политики на Общността: ЕИСК констатира, че отвъд политическите декларации в подкрепа на малките предприятия сред законодателите на всички нива винаги се наблюдава много силна тенденция, поради непознаване на реалностите или поради желание за опростяване, да систематизират модела на големите предприятия и да прилагат принципа „бонзай“, според който всичко, което е добро за големите предприятия, е добро и за малките. Този теоретичен подход, основан на един-единствен икономически модел, влиза в противоречие с реалната ситуация, при която се срещат множество видове дружества и бизнес култура, и на практика води до положение, при което 90 % от европейските предприятия се чувстват неприобщени или пренебрегнати от политиките на Общността. ЕИСК насочва вниманието на европейските институции и на държавите-членки по-специално върху факта, че малките и микропредприятията са изключително важен фактор за икономиката и заетостта в Общността, но рискуват да се превърнат в неин недостатък, не по тяхна вина, а поради недостатъчното внимание, което им се обръща от страна на публичните власти на всички равнища. ЕИСК настоява SBAE най-накрая да послужи за преминаване към практически действия, а потребностите и характерните особености на различните категории МСП задължително да бъдат отчитани във всички политики, програми и преговори, включително в рамките на социалния диалог и международните отношения, както на общностно, така и на национално и регионално равнище.

4.2.3

Продължаване на политиката на административно опростяване: ЕИСК насърчава Комисията да активизира усилията си за опростяване на законодателството на Общността; но настоява преди всичко институциите на Общността, както и държавите-членки, да започнат да изпълняват по-ефективна политика за опростяване, основана на следните пет пункта:

привеждане в изпълнение на реална политика „Да мислим първо за малките предприятия!“;

опростяване, но не за сметка на ограничаване на отговорността; ЕИСК изразява съмнения по отношение на основателността и ефективността на системните изключения за малките предприятия и би предпочел пропорционалност при прилагането, както и преки консултации със съответните организации на МСП;

систематично включване на представителните организации на различните категории МСП в законодателния процес на общностно, национално и регионално равнище, както и в социалния диалог на различни равнища и засилено сътрудничество с ЕИСК и Комитета на регионите;

системно прилагане на принципа „еднократност“ на всички нива и етапи;

съставяне на практически ръководства и обяснителни документи за приетото законодателство с цел да бъде представено на по-достъпен език и да се улесни неговото транспониране.

4.2.4

Подкрепа на съпътстващите и консултативни дейности на посредническите организации: Чрез техните служби за техническа помощ за всички МСП, които желаят точно определени компетенции и не могат да ползват новата Мрежа за европейска подкрепа на предприятията (Enterprise Europe Network), посредническите представителни организации на различните категории МСП са основен инструмент за успеха на общностните политики. Те играят незаменима роля за предаването на информация и оказването на подкрепа на предприятията и позволяват по-специално да се адаптира законодателството към положението на всяко предприятие според конкретния случай и да преведат законодателството на микроикономическо и местно равнище, включително на възможно най-близко до най-малките предприятия ниво. От една страна, ЕИСК счита за изключително важно, че обществените власти на всички равнища се заемат с волунтаристична политика на подкрепа за тяхната дейност и че свързаните с МСП програми на Общността предвиждат изрично мерки в подкрепа на тези организации. От друга страна, той настоява Комисията, държавите-членки и регионите да приложат заключенията по тази тема на IV-ата европейска конференция на занаятчиите и малките предприятия в Щутгарт.

4.2.5

Възобновяване на програмите за сътрудничество между предприятията и програмите за обмен между организациите: ЕИСК настоява Комисията да възобнови програмите за междурегионално сътрудничество между предприятията, които вече са доказали своята ефективност; необходимо е също така да се подкрепят действия, провеждани от посредническите организации или да се даде възможност за създаване на органи, които имат за цел насърчаване на такова сътрудничество.

4.3   Приемане на истински ефективен европейски Закон за малките предприятия

4.3.1

В тази връзка, ЕИСК изразява задоволство от позициите на Съвета и Комисията в подкрепа на изготвянето на „Закон за малките предприятия“ на европейско равнище, особено като се има предвид, че Комитетът неколкократно се застъпи за приемането на SBAE (1). Той счита, че за да бъде ефективен, SBAE следва да отговаря на редица условия:

4.3.1.1

неговата крайна цел трябва да бъде създаването на възможно най-добрата среда за МСП и микропредприятията на всички равнища и конкретен отговор на различните предизвикателства, пред които трябва да се изправят МСП по време на своя жизнен цикъл, включително прехвърляне на собствеността и управлението им; в този контекст, SBAE не бива да води до по-неблагоприятни условия на труд за работниците в МСП, а точно обратното — започнатите инициативи трябва да позволяват по-добре да бъде отчитано тяхното положение;

4.3.1.2

той трябва да донесе истинска добавена стойност и да не се ограничава само до събиране на едно място на съществуващите програми или координиране на различните действащи мерки;

4.3.1.3

той не трябва да бъде единствено поредна декларация на намеренията, какъвто за съжаление бе случаят с Европейската харта на малките предприятия, и не бива да се ограничава само до политически ангажимент на общностните институции и държавите-членки; европейските МСП и микропредприятия заслужават нещо по-добро и ЕИСК счита, че предоставянето на правна сила на SBAE е потвърждение и свидетелство за желанието на ЕС да предприема по-ефективни действия по отношение на МСП и микропредприятията;

4.3.1.4

той трябва да бъде задължителен в своята цялост и да се прилага за всички европейски, национални и регионални нива на вземане на решение, като се отнася до публичните власти на всички равнища, като същевременно оставя на държавите-членки отговорността за неговото прилагане (2);

4.3.1.5

той следва да се прилага за всички политики на Общността, като се включат МСП във всички политики и се разработи цялостен подход, чрез който се отчитат правилно всички политически аспекти и последици от новите правила за различните категории МСП.

4.3.2

ЕИСК иска SBAE да включва пет основни политически мерки, които да гарантират, че законодателствата не ограничават развитието и конкурентоспособността на различните категории МСП:

4.3.2.1

Гарантиране, че законодателните текстове на всички равнища се изготвят, като се отчитат специфичното положение и конкретни нужди на различните категории МСП. За тази цел е уместно да се приеме основно правило, което да бъде наложено на всички нива на вземане на решение и да гласи, че законодателните предложения трябва да бъдат изготвяни със съзнанието за потребностите и очакванията на МСП и по-специално на най-малките предприятия, като се прилага принципът „Да мислим първо за малките предприятия!“ и като се обръща специално внимание на самостоятелно заетите лица, които представляват повече от половината европейски предприятия. Това предполага по-специално провеждането на системни консултации с представителните организации на МСП, както и участието на експерти на съответното ниво от тези организации във всички консултативни комитети на регионално, национално или европейско равнище, разглеждащи въпроси, които могат да имат въздействие върху МСП, както бе поискано по-специално от Съвета по конкурентоспособност на 13 март 2006 г.

В този дух, ЕИСК призовава във всяка генерална дирекция на Комисията да бъде определен служител, отговарящ за МСП, който да следи изпълняваните от ГД законодателни мерки и програми да отчитат в достатъчна степен приоритетите и очакванията на МСП и микропредприятията.

4.3.2.2

Гарантиране, че законодателствата зачитат основните принципи. За ЕИСК ефективността на законодателствата на всички нива, както и тази на програмите и колективните или индивидуални мерки в подкрепа на МСП, зависи от четири принципа, които той би искал да бъдат включени в SBAE и да бъдат прилагани систематично на всички нива — европейско, национално и регионално:

систематичен анализ на въздействието върху МСП: нито един законодателен текст не следва да бъде приеман, ако преди това не е бил предмет на систематичен анализ на въздействието върху различните категории предприятия от съответния сектор на стопанска дейност, в който са отчетени преките и непреки икономически и социални последици, като административната тежест и разходите за информация и инвестиции, които ще наложи този текст, както и ползите, които могат да се извлекат от него;

принципът на пропорционалност: законодателството не бива да налага ненужни мерки на МСП, а да се ограничава до тези, които са абсолютно необходими; условията за прилагане на законодателството трябва да бъдат адаптирани към реалността и различното положение на заинтересованите предприятия, както и към тяхната способност да прилагат това законодателство;

принципът на „еднократност“: МСП имат за задача да произвеждат, а не да бъдат административни служби; те не могат да бъдат заставяни повече от веднъж да попълват декларации и да изпълняват административни процедури по един и същ повод и съответните административни органи отговарят за предаването на тази информация помежду си; този принцип на „еднократност“ би могъл да не се прилага при метода на работа на „едно гише“, който използва принципа „един предприемач — едно лице за контакт“ и се опира на посредническите организации, които вече изпълняват тази функция на национално равнище;

принципът на предпазване : не може да бъде прието законодателство, ако е неблагоприятно за развитието на МСП и рискува да бъде пречка за тяхната конкурентоспособност. Трябва да има възможност да бъдат блокирани всички нови законодателни предложения, които не са били предмет на цялостен анализ на въздействието или за които е констатирано, че предложените мерки влизат в противоречие със социално-икономическото развитие на МСП.

ЕИСК подчертава също така необходимостта от въвеждане и гарантиране на пълна прозрачност в административните процедури, като се даде достъп на МСП до всички административни данни, които ги засягат и възможност да ги коригират в съответствие със своите нужди.

4.3.2.3

Въвеждане на разширена и последователна иновационна политика. ЕИСК настоява Комисията, държавите-членки и регионалните и местни политически нива да не се ограничават само до подкрепа за иновациите в областта на високите технологии, а да приемат една по-волунтаристична политика, като включат в програмите конкретни мерки за подкрепа на иновациите в областта на ниските и средните технологии и текущите нетехнологични иновации в МСП, и по-специално в най-малките предприятия.

Сама по себе си, новата консултативна Европейска бизнес мрежа (European BIC network) никога не би могла да се намеси ефективно в полза на всички предприятия с потенциал за иновации; ЕИСК иска SBAE да определи като приоритетни:

насърчаването на социалните партньори от сектора на МСП да започнат диалог с цел създаване на добра работна среда, благоприятна за креативността и иновациите;

подкрепата за въвеждането на съветници в посредническите организации на МСП и малките и микропредприятията, на възможно най-близко до предприятията равнище, както и обучение, изготвено в съответствие с нуждите на предприемачите и работниците с оглед по-висока иновативност и използване на новите възможности на пазарите в преход;

създаване на финансови инструменти, приспособени към положението на най-малките предприятия, но така че да подкрепят и мерките, предназначени за работниците;

насърчаване на държавите-членки и регионите, заедно с организациите на МСП, да започнат кампания за идентифициране на технологични и нетехнологични иновации в МСП и по-специално в микропредприятията.

4.3.2.4

Разширяване на достъпа до програми на Общността. ЕИСК счита, че административната сложност и различните изисквания правят все по-трудно, ако не и невъзможно, участието на малките предприятия в програмите на Общността. Това води до парадоксалната ситуация, при която посредническите организации стават все по-незаинтересовани от програмите. Например, настоящите правни ограничения не дават възможност за новаторски дейности, за подкрепа на експериментални пилотни проекти, като по този начин лишават ЕС от множество иновативни предложения. ЕИСК счита, че следва да се преразгледат принципите и разпоредбите: като се има предвид важността на работата, уточняването на необходимите корекции не влиза в целите на настоящото становище, но ЕИСК призовава Комисията в рамките на SBAE да започне истинска консултация с представителните организации на МСП, за да се уточнят новите условия за изготвяне и участие в програмите на различните териториални нива.

В тази рамка е необходимо структурните фондове да позволяват да се насърчава достъпът на МСП до обществени поръчки, по-специално в регионите в най-неравностойно положение (3).

4.3.2.5

Улесняване и насърчаване на прехвърлянето на собствеността и управлението на предприятия. ЕИСК подчертава по-специално риска от прехвърляне на собствеността и управлението на предприятия, особено на малки предприятия за производство или за услуги в градски и селски райони: предвижданото преустановяване на дейността им, което не е неизбежно, би имало значителни отрицателни последици за задържането на предприятия и работни места в тези области. От една страна, би било целесъобразно да се насърчава въвеждането на системи за сближаване между купувачите и продавачите, както и финансови и данъчни стимули, а от друга — да се стимулират предприемачите да осигурят по-добра капитализация, за да поддържат стойността на своите активи.

Специалното положение на предприемачите в определени области като селските райони изисква разработването на новаторски формули като публично-частни партньорства.

4.4   В основата на SBAE трябва да бъде инструмент със задължителна правна сила

4.4.1

За да може SBAE да бъде наистина ефективен, ЕИСК настоява тези мерки да бъдат приети от Съвета и Парламента под формата на правно обвързващ акт, който да се прилага при вземане на решения на европейско, национално и регионално равнище.

4.4.2

В този контекст ЕИСК настоява да бъде изготвяна годишна оценка на изпълнението на SBAE, както и на всички политики по отношение на МСП на общностно и национално равнище и да бъде информиран ежегодно за постигнатия напредък; този годишен доклад трябва да бъде предмет на специална глава в рамките на изпълнението на Лисабонската стратегия.

4.4.3

След тези доклади, Комисията трябва да може да даде своите препоръки за изпълнение, както в държавите-членки, така и в регионите, по които ЕИСК възнамерява да изготвя становища.

4.4.4

ЕИСК отправя искане посочените годишни оценки да водят, ако е необходимо, до адаптиране или преразглеждане на SBAE и политиките по отношение на МСП.

4.4.5

ЕИСК горещо препоръчва на Комисията и Съвета да привлекат за активно участие представителните организации на различните категории МСП за изготвянето и изпълнението на SBAE.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Вж. становище на ЕИСК относно „Потенциал на предприятията, по-специално на МСП (Лисабонска стратегия)“ (ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 8).

(2)  Вж. становище относно „Международни обществени поръчки“ (ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 32), в което ЕИСК се обявява против „установяването в ЕС на система от квоти за МСП, подобно на модела на американския Закон за малките предприятия“.

(3)  Вж. становище ЕИСК 979/2008 относно „Международни обществени поръчки“ (ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 32).


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/12


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията: Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен европейски туризъм“

COM(2007) 621 окончателен

(2009/C 27/03)

На 19 октомври 2007 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията: Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен европейски туризъм“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 13 юни 2008 г. (докладчик: г-н MENDOZA CASTRO).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 10 юли 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 108 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства и оценява положително съобщението на Комисията „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен туризъм“ и подкрепя ангажимента на Комисията да потвърди по ясен начин своята стратегия и политика в областта на туризма за следващите години с дневния ред, който трябва да допринесе за практическото приложение на тази политика и стратегия. Тази нова политика вече беше заявена по-рано в съобщението на Комисията „Обновена политика на ЕС в областта на туризма: към по-силно партньорство за европейски туризъм“.

1.2

Комитетът отдава дължимото на усилията, положени от Комисията, да обобщи накратко многобройни и важни документи, становища и разисквания. Резултатът е, че пред обществеността са представени по ясен начин продуктът от работата на Групата за устойчивост на туризма и на експертите, изготвили доклада, както и резултатите от последвалото допитване до общественото мнение.

1.3

Приемат се за сполучливи както обвързването на тази нова политика с обновената Лисабонска стратегия, така и общите цели за подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта и по-конкретните за икономически просперитет, социална равнопоставеност и сближаване, осигуряване на защита на околната среда и на културните забележителности.

1.4

Приемат се за точно формулирани предизвикателствата, посочени в съобщението на Комисията и предложените мерки за преодоляването им. Предложената методика включва участието на всички действащи лица под различни форми на сътрудничество и „конкурентно сътрудничество“, участие, което се приема за опорна ос на обновената политика за туризма и на нейния дневен ред за прилагане. Сериозността на предизвикателствата, посочени в Съобщението на Комисията, е ясна и постоянното изследване на въздействието на парниковите газове върху устойчивостта трябва в бъдеще да бъде ключов елемент от дневния ред.

1.5

Комитетът счита за подходящ начина, по който Комисията се ангажира да изпълни тази обновена политика, а именно по пътя на диалога, сътрудничеството, въвеждане на действия за подкрепа и сътрудничество между основните действащи лица. „Дневният ред за устойчив и конкурентоспособен туризъм“ включва разработването на конкретна методика и инструменти за действие, предложени за всеки един от участниците в европейския туризъм. При все това Комитетът счита, че Комисията, чрез Генерална дирекция „Предприятия“, може и трябва да играе по-активна роля и да ръководи провеждането на множество инициативи на европейско ниво, като например социален туризъм, туризъм за всички, обучение в туристическа обстановка. По-специално Комисията и другите институции би трябвало да положат повече усилия за включване на малките, средните и микро предприятията в постигане на устойчивост на туризма и в дневния ред за прилагане. ЕИСК оценява положително инициативата на Комисията относно „най-добрите европейски дестинации“ като добра практика и пример.

1.6

ЕИСК още веднъж предлага и препоръчва да се развива Европейският туристически форум и да се насърчат обсъжданията и проучванията във връзка със създаването на Европейски консултативен съвет по туризма и на Европейска агенция за туризъм. Тези две институции биха могли да предоставят пространства, където компетентните в областта на туризма власти и различните заинтересовани лица от туристическия сектор биха могли да се срещат, за да получават и предоставят по-достоверна информация за устойчивия и конкурентоспособен туризъм, да проследяват изпълнението на политиката и на дневния ред за европейския туризъм и по-специално да се опитат да предусетят тенденциите в туристическия сектор и да очертаят действията, които трябва да се предприемат. По-специално изменението на климата, неговото въздействие върху туризма и действията, които трябва да се предприемат, биха могли да бъдат цели на тези две институции.

1.7

Комитетът приветства намерението на Комисията да се подобри използването на наличните финансови инструменти. Конкретно по отношение на социалния туризъм Комитетът счита, че вече е налице достатъчно поле за действие, за да се инициира под формата на пилотен проект платформа за транснационален обмен на опит. Тези мерки може да включват например социален туризъм, туризъм за всички, развитие на човешките ресурси, развитие на продукта и навлизане на пазара. Комитетът счита, че вече има достатъчно поле за действие, за да се събере трансграничен опит под формата на пилотни проекти в тази област.

1.8

ЕИСК отбелязва със задоволство кулминацията на подготовката на „Дневен ред 21 за туризма“, чиито резултати, посочени в съобщението на Комисията „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен туризъм“, допълват и конкретизират общата политика за устойчивост на европейския туризъм. На практика техническият документ на комисията, създадена с тази цел, представлява основата и е допълнение към съобщението на Комисията, и затова двата документа трябва да се разглеждат като едно цяло.

1.9

С оглед на статистиката ЕИСК приветства събирането на предложения, започнато от Комисията и поискано навремето от ЕИСК, за създаване на мрежа от обсерватории за туризма, които не само да предоставят данни за сектора, но и да имат стратегическа и прогнозна визия, с възможност да предвиждат и определят бъдещи действия.

1.10

ЕИСК предлага да продължи да работи в областта на туризма съгласно насоките, изразени в съобщението на Комисията относно дневния ред и приканва останалите европейски институции, държавите-членки, местните и регионални власти и участниците в този сектор — предприятия и синдикати — както и всички граждани, да сътрудничат за популяризирането и подкрепата на туризма като право на всеки и като стратегическа икономическа дейност за бъдещето на Европа. По същия начин е необходимо всички заинтересовани страни и потребителите да действат отговорно, за да стане туризмът по-устойчив и конкурентен.

1.11

Въпреки че в съобщението на Комисията са взети предвид критерии и елементи от социален характер при конфигурацията на туристическата дейност, ЕИСК изразява съжаление, че липсва позоваване на идеята и на действителността по отношение на европейското гражданство; туризмът е фактор и може да послужи в много по-голяма степен за сближаване между културите и социалните сфери на основата на това европейско гражданство, което всички сме призвани да насърчаваме и развиваме. Разнообразието и многообразието на култури, езици, природни и културни забележителности в европейските държави е голямо богатство и може и трябва да се използва и оползотворява като начин да се опознаваме и да научим правата си като европейски граждани. Културата е друг аспект, на който трябва да се обърне сериозно внимание в разискванията и документите за туризма на европейско равнище, като се имат предвид синергиите, които биха се появили между туризма и културата, както вече стана ясно от друго становище на Комитета.

1.12

В процеса на подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта на туризма е необходимо да се вземат предвид характеристиките на дестинациите. Комитетът препоръчва да се отчетат специфичните характеристики на държавите-членки, които в голяма степен зависят от туризма. Трябва да се отчетат по подходящ начин нуждите на различните територии, когато се изготвят политики и предложения в туристическата област. Препоръчва се оценките на въздействието, извършени от Комисията, да вземат предвид евентуалното неравномерно въздействие в различни региони и сектори, що се отнася например до дестинации, които в голяма степен зависят от въздушния транспорт и нямат никакъв друг начин за превоз или зависят почти изключително от него, какъвто е случаят с островите.

1.13

ЕИСК смята, че принципите и ценностите, изложени в съобщението на Комисията: устойчивост, социално благоденствие, конкурентоспособност, сътрудничество, партньорство, доходност, сигурност, качество на работните места и т.н. на практика представляват Европейски туристически модел — не защото са набор от правила, а защото тези принципи и ценности са широко прилагани на цялата територия на Европейския съюз.

1.14

ЕИСК насърчава Комисията да продължи съвместно с други организации сертифицирането на европейско равнище на знания и умения в областта на туризма, като начин за подобряване на количеството и качеството на работните места в сектора. Трябва да се развие системата Еuropass, която е форма на представяне по прост и лесно разбираем начин в цяла Европа (Европейския съюз, ЕИП и страните кандидатки за членство) на личните умения и квалификация на работещите лица, които искат да търсят работа и да пътуват с професионални цели в цяла Европа.

2.   Съобщението на Комисията

Водени от намерението да се запознаем и разберем по-добре това, което Комисията желае да съобщи на всички европейски участници и институции, направихме кратък преглед на текста на съобщението, като обобщихме неговия основен принос.

2.1   Въведение към съобщението

2.1.1

Предизвикателството на баланса между устойчивост и конкурентоспособност. В съобщението на Комисията, параграф 1 от въведението, се признава на първо място решаващата и стратегическа роля на туризма за европейската икономика, основаваща се не само на количествените данни, но и на способността му да създава работни места и по този начин да допринася за целите на обновената Лисабонска стратегия. Следва да се отбележи очакваният ръст от над 3 %, което несъмнено е добър принос към целите на заетостта, но в определени случаи и в дългосрочна перспектива може да представлява заплаха за надхвърляне на границите, които устойчивостта налага.

2.1.2

Конкурентоспособност и устойчивост: две съвместими условия. В съобщението на Комисията ясно е заявено, че конкурентоспособността зависи от устойчивостта, от качеството на туристическото преживяване и се прави изрично позоваване на изискванията, които изменението на климата поставя пред туристическата индустрия. Корпоративната социална отговорност може да допринесе значително чрез приемането на мерки за адаптиране и борба срещу изменението на климата, едновременно с подпомагането на иновациите и стойността на туристическите продукти за посрещане на сериозните предизвикателства в световен мащаб.

2.2

Съдържание на дневния ред. В своето становище Комисията предлага създаването на нов баланс между благополучието на туристите, околната среда и конкурентоспособността на бизнеса и дестинациите, при който всички заинтересовани страни споделят едни и същи цели.

2.2.1

Цели и предизвикателства. Съобщението на Комисията поставя с дневния ред пред всички участници три основни цели: икономически просперитет, социална равнопоставеност и сближаване и защита на околната среда.

В съобщението на Комисията се посочват много важни предизвикателства пред постигането на тези цели:

устойчиво управление на природните и културни ресурси;

намаляване на замърсяването и използването на ресурси;

управление на промените в интерес на добруването на общността;

намаляване на сезонния характер на търсенето;

справяне с въздействието върху околната среда на транспорта;

достъпен туризъм за всички;

качество на работните места, предлагани в туризма;

гарантиране на безопасността и сигурността на туристите и на местните общности.

Този списък с предизвикателства е отворен и трябва да бъде непрестанно актуализиран и управляван в дух на сътрудничество от различните заинтересовани лица в областта на туризма.

2.2.2

Рамка за действие. В съобщението на Комисията се подчертава, че съгласуваните действия за постигане на целите и справяне с предизвикателства минават през постигане на сътрудничество и отговорно управление на туристическите дестинации, бизнеса и туристите и развитие на условията, при които трябва да се постигне тази съгласуваност.

2.2.3

Принципи. В съобщението на Комисията се посочват общо девет принципа, които трябва да се спазват, за да може да се постигне устойчив и конкурентоспособен туризъм. Три от тях трябва да бъдат подчертани:

спазване на границите, които могат да бъдат установени по отношение на капацитета за прием на туристи, съоръженията и обема на туристическия поток;

постигане на подходящо темпо на развитие на наличните природни, културни и социални ресурси по всяко време;

дългосрочно планиране като необходима предпоставка за постигане на баланс между устойчивост и конкурентоспособност.

2.3

Заедно напред. В този параграф Комисията подчертава, че е необходимо всички заинтересовани страни с влияние в този сектор да обединят усилията си и да работят доброволно и непрестанно. Предложеният модел се основава на спазване на принципа на субсидиарност, действайки за предпочитане на ниво дестинации, но с подкрепа на национално и европейско равнище. В съобщението на Комисията се подчертава също така ролята на различните заинтересовани страни в сектора, както и на Европейската комисия в светлината на Договора.

2.3.1

Ролята на заинтересованите страни. Следвайки заключенията на Групата за устойчив туризъм, в съобщението се подчертават големите отговорности и специфичната роля в трите ключови елемента: дестинации, бизнес и туризъм. Особено внимание е отделено на необходимостта да се предаде и разпространи сред микропредприятията посланието за необходимостта от постигане на баланс между устойчивост и конкурентоспособност.

2.3.2

Ролята на Европейската комисия. Комисията признава своята отговорност за действие в съответствие с Договора и се ангажира да лансира и насърчава различни инициативи на общностно ниво в рамките и в процеса на развитие на дневния ред. Сред въпросните инициативи специално внимание заслужават четири вида действия:

мобилизиране на участниците да генерират и споделят знания, насочени към постигане на баланс между устойчивост и конкурентоспособност. Годишният европейски туристически форум е добър пример за обмен на възгледи и опит;

насърчаване и подкрепа на най-добрите европейски дестинации като пример за добри практики и разпространението им под формата на мрежи между дестинациите, ангажирани в посока на устойчивост и конкурентоспособност;

използване на многообразието от финансови инструменти на Европейския съюз, като Комисията се ангажира да разпространи информация относно по-доброто им използване в сферата на туризма;

извеждане на преден план на устойчивостта и конкурентоспособността в политиките на Комисията и прилагането им към различните територии с много различни проблеми и нужди: крайбрежие, планински райони, селски и градски райони.

2.4   Заключение на съобщението

Съобщението на Комисията завършва с призив за пълно сътрудничество между всички публични и частни участници за приемането и практическото изпълнение на дневния ред. Установяването на сътрудничество на всички нива е условие за подобряване на конкурентоспособността, която ще доведе до привлекателен и устойчив европейски туризъм в дългосрочен план. Комисията препоръчва 2011 г. като година, в която да бъде направена оценка на плана за действие, съдържащ се в дневния ред. По този начин с представянето на съобщението целта на Комисията се възприема ясно.

3.   Общи бележки на становището

3.1

Туризмът и неговото стратегическо значение за европейската икономика са признати от страна на всички европейски институции в официални и неофициални декларации, които укрепват тази роля, разпространяват я сред всички заинтересовани страни и в крайна сметка осигуряват силен тласък на този сектор. И това не е само поради чисто икономически съображения, но и заради социалното му значение за изграждането на Европа на гражданите. Като признава този импулс, ЕИСК смята, че трябва да бъде направено още, за да може туризмът да постигне ключова роля в европейската политика сега и в бъдеще.

3.2

Важно е да се посочи, че новият договор от Лисабон признава значението на туризма за Европа и предоставя на Европейския съюз повече възможности да допринесе за неговото развитие. Договорът възлага на Европейския съюз компетентността и задачата да подкрепя, координира и допълва действията на държавите-членки, а като цел — да насърчава създаването на благоприятна среда за развитие на предприятията и да поощрява обмена на добри практики.

3.3

Темата за туризма е застъпена от различните европейски институции:

Европейският парламент, който е приемал резолюции по множество поводи и в много различни форми за туризма и неговото въздействие върху заетостта и икономиката. Достатъчно е да се посочат резолюциите относно „Туризъм и развитие“ и „Нови перспективи и нови предизвикателства за устойчив европейски туризъм“;

Съветът на Европейския съюз, който се е занимавал с туризма по различни поводи чрез заключения и планове за действие, основно за да подкрепи необходимостта от неговата устойчивост, конкурентоспособност и възможност да създава работни места. Следва да се отбележат заключенията на Съвета, приети на 7 юли 2006 г., по повод съобщението на Комисията относно обновената туристическа политика на ЕС. Съветът приветства тази политика и призовава Комисията да играе активна роля в координирането на различните политики;

Европейската комисия, чрез различните си съобщения, по-специално това от март 2006 г., с което определя обновената туристическа политика на Европейския съюз, създаването, консолидирането и поддържането на европейски туристически форуми, организирането на конференции на различни теми: социален туризъм, „Дневен ред 21 за туризма“ и много други дейности, като например пилотния проект наречен „Най-добри европейски дестинации“, който признава и насърчава добри практики в държавите-членки на ЕС и в страните кандидатки за членство;

Комитетът на регионите, който наред с другите си дейности е изготвил становище относно съобщенията на Комисията „Да работим заедно за бъдещето на европейския туризъм“ и „Основни насоки за устойчивостта на европейския туризъм“;

Европейският икономически и социален комитет, който винаги е проявявал и продължава понастоящем да проявява специален интерес по отношение на туризма, за което свидетелстват 11-те становища, приети от 1999 г. досега, активното участие в различни европейски туристически форуми, свиквани от Комисията, участие и насърчаване на множество мероприятия, посветени на различни аспекти на туризма. Специално внимание заслужава взаимното сътрудничество между ЕИСК и други институции във всички инициативи, които те предприемат в областта на туризма.

3.4

Настоящото становище на ЕИСК е опит за оценка на съобщението на Комисията по отношение на приноса му както към политиката, така и към предложената форма на управление, но и опит да се внесат някои предложения, които да обогатят, ако не текста, то поне обсъжданията по него.

3.5

Подобно на становището на ЕИСК INT/317 относно съобщението на Комисията за обновената туристическа политика, настоящото становище на ЕИСК си поставя за цел още веднъж да заяви и уточни следното:

туризмът е право на всеки гражданин, както е посочено в Световния туристически етичен кодекс и с това води до задължения съгласно добрата практика;

това е право, което, освен че генерира пряко и непряко богатство и рентабилност в частност за микро-, малките и средните предприятия, оформя стратегическа индустрия за Европа, която се оказа стабилна;

качеството на услугите, предоставяни от операторите в сектора, и отговорността на потребителите към местните общности са ценности, които трябва да съхраним като основа за продължителното съществуване на сектора;

туризмът има или трябва да има положително въздействие на местно и регионално ниво върху икономиката, социалната сфера, околната и градската среда и в този смисъл е инструмент за опознаване на други култури и на различни форми на действие и на междурегионално сътрудничество;

туризмът е динамичен сектор и голям генератор на работни места сега и в бъдеще, с възможности да създава качествени и устойчиви работни места със социални права;

туризмът не е застрахован срещу проблеми като пренаселване и сезонност, последиците от които водят до загуба на конкурентоспособност;

вярваме в практическата значимост на „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен туризъм“, който ще внесе яснота и стремеж по отношение на целите;

европейският туристически модел е вътрешна необходимост и може да бъде световен ориентир, ако се основава не на допълнителни правила, а на ценности като качество, устойчивост, достъпност и т.н., доброволно прилагани от туристическите дестинации и всички заинтересовани лица от сектора;

европейският туристически модел се основава и се обогатява от разнообразието на дестинациите, различните схващания за туризма и многообразието на формите му;

този европейски туристически модел, който защитаваме, е добър инструмент за мира и разбирателството между народите.

4.   Конкретни бележки

4.1

Съобщението на Комисията дава ясен израз на предложението относно необходимия баланс между устойчивост и конкурентоспособност и как това да стане на практика. Да се включи всичко това в едно не много дълго съобщение означава несъмнено, че е свършена значителна работа за обобщаване на материалите и анализиране на множество документи, становища и обсъждания. В резултат на това, пред обществеността е представена ясно основната гледна точка на Комисията за бъдещето на този сектор и действията, които трябва да бъдат предприети в тази сложна индустрия.

4.2

Представените в съобщението аргументи в полза на дневния ред изглеждат уместни, когато се оценява от една страна въздействието на туризма върху икономиката и способността му да създава работни места за младите хора, но също така и необходимият баланс между устойчивост и конкурентоспособност, които в дългосрочен план се подпомагат взаимно. Оценки на въздействието като това на въглеродния отпечатък на различните дейности и територии, или като ограниченията на натоварване или приемане са основните елементи за съчетаване и запазване на равновесието между тези променливи. Всеобщото разбиране, че туристическата дейност има граници и максимални темпове е в основата на равновесието между устойчивост и конкурентоспособност.

4.3

Вероятно би било подходящо в съобщението на Комисията да се анализира малко по-подробно новият договор от Лисабон, за да се види как се вписва в този документ дневният ред и какво е значението му за обновената европейска политика за туризма. Не трябва да се забравя, че държавите-членки и регионите многократно са заявявали, че желаят да запазят компетентността си в областта на туризма, а същевременно Европейският съюз да упражнява някои функции за насърчаване и координиране на определени общи аспекти, които могат да подобрят конкурентоспособността на европейския туристически сектор. Например създаването и поддържането на европейски портал за популяризиране на Европа като туристическа дестинация вече е ценна и реална придобивка, която е в състояние да покаже всички страни от ЕС като разнообразна и специална туристическа дестинация.

4.4

Всички предизвикателства и цели, споменати в съобщението на Комисията, са несъмнено основните, пред които ще бъде изправен туризмът през следващите десетилетия. Несъмнено предизвикателствата, свързани с устойчивостта и подобряването на конкурентоспособността, са достатъчно обхватни и съдържат в себе си други важни предизвикателства като подобряване на качеството, борбата срещу сезонния характер или по-добрата професионална квалификация на работещите в туризма, предизвикателства, намерили също мястото си в дневния ред.

4.5

В съобщението на Комисията многократно се отправят призиви за сътрудничество, защото в светлината на обновената туристическа политика се набляга на неговото засилване, за да се превърне в опорна ос и отличителна черта. От особена важност е да се подчертае ролята на синдикалните и работодателските организации, които трябва да бъдат включени в процесите на сътрудничество и призовани да участват във всички дебати и форуми и в изпълнението на общите мерки за подобряване дейността на сектора. Също така би било подходящо да се насърчават установените мрежи от градове и туристически дестинации, мотивирани от общата цел за подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта. Комитетът оценява положително насърчаването на най-добрите европейски дестинации и набляга на факта, че тази идея трябва да включва коректно разглеждане на трудовите и социални отношения и участието на синдикатите и работодателските организации в избраната дестинация, като начин за подобряване на устойчивостта и конкурентоспособността на туристическите дестинации.

В рамките на своите правомощия, организациите на потребителите имат изключително важна роля.

4.6

Комисията се ангажира да изпълнява тази обновена политика по пътя на сътрудничеството и инициирането на специфични дейности за подкрепа и сътрудничество между основните действащи лица. Дневният ред без съмнение изисква да се търси по-голяма отговорност от всички действащи лица в сектора. Според ЕИСК, Генерална дирекция „Предприятия“ има много важна роля в тези задачи за координиране на всички европейски политики, които касаят пряко или косвено туризма и различните видове дестинации, които също имат специфични характеристики.

4.7

Комитетът смята също така, че Комисията трябва да играе по-активна роля при стартирането на инициативи на европейско ниво, включително тези за транснационалния европейски социален туризъм. По-конкретно следва да се отбележи, че ЕИСК многократно е предлагал и предлага още веднъж да се насърчи и развие Европейският туристически форум и да се осъществи напредък в обсъжданията и проучванията относно възможността за създаване на Европейски консултативен съвет по туризма и на Европейска агенция за туризъм, които да бъдат рамка за информация и проследяване на политиките и действията в областта на европейския туризъм. Комитетът предлага на Комисията да насърчи проучванията за създаване на технологични платформи в туристически сектор, които да са в състояние да подобрят продажбите на туристически услуги, особено предвид възможностите за развитие на вътрешния туризъм в Европа и зоните, потенциални източници на нови туристи (Китай, Индия, Русия и др.).

4.8

Комитетът счита, че в съобщението на Комисията не е разгледана в достатъчна степен ролята на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в новия сценарий за туризма, както от гледна точка на потребителите, така и на бизнеса и заинтересованите страни в сектора. Провеждането на изследователска и развойна дейност в областта на туризма, която да подобри използването на тези технологии трябва да бъде приоритет през следващите години. Няма съмнение, че това усилие ще допринесе за по-доброто управление на дестинациите, бизнеса и туристите за постигане на желания баланс.

4.9

Важно е да се подчертае проявената воля за приемане на конкретни мерки и по-специално за по-доброто използване на наличните европейски финансови инструменти, но липсва предложение за програма, специално насочена към изпълнението на важните предизвикателства пред европейския туризъм, отлично идентифицирани в съобщението. Трябва да се гарантира, че всички средства, отделени пряко или непряко за туризма, ще се използват ефективно и ефикасно за изпълнение на целите.

4.10

Не е възможно да се разбере това съобщение на Комисията, без да се вземе предвид значителният принос на доклада на Групата за устойчивост на туризма, благодарение на който бяха определени критериите за изготвянето на дневния ред, по-специално определянето на ролите на всяка една от заинтересованите страни в сектора. Усилията, положени от множество експерти в продължение на месеци, несъмнено са дали резултат, като са създали допълнителни и конкретни подходи към множество въпроси относно устойчивостта и конкурентоспособността.

4.11

В съобщението на Комисията не се посочва ясно в този случай каква роля се възлага на туристическата статистика. Необходимо е туристическите статистики да сътрудничат под ясна форма в проследяването на изпълнението на дневния ред и по-специално да отделят повече внимание на променливите показатели относно устойчивостта, конкурентоспособността и заетостта.

4.12

Съобщението на Комисията очертава съвсем ясно необходимостта от интегриране на туристическите политики за устойчивост и конкурентоспособност във всички останали политики на Комисията и ЕС, като форма за осигуряване на изпълнението на целите, залегнали в дневния ред.

4.13

Както се посочва в становището на ЕИСК за Декларацията от Катовице, както и в становището относно „Туризъм и култура: две сили в услуга на растежа“, в становището относно обновената туристическа политика и в други документи на ЕИСК би било необходимо също така да се проведат комуникационни кампании за осведомяване и мотивиране на всички европейски граждани и по-специално на младите хора.

4.14

Комитетът счита, че е изключително важно обучението, както формалното, така и „на работното място“, да отговаря на нуждите на предприятията и да допринася за по-добра трудова заетост на хората. Сертифицирането и признаването на европейско равнище на знанията и уменията трябва да бъде инструмент за създаване на повече и по-качествени условия за заетост в туристическия сектор.

4.15

За да се подобри конкурентоспособността и устойчивостта на туризма, трябва да се вземат предвид специфичните характеристики на дестинациите. Комитетът препоръчва при изготвянето на политики и предложения да се вземат предвид специфичните характеристики на държавите-членки, които в значителна степен зависят от туризма, и да се отчетат по подходящ начин нуждите на различните територии. В същото време следва да се отбележи, че туризмът до отдалечени дестинации може да има особено силно въздействие върху изменението на климата чрез въздействията и емисиите, свързани с пътуването на големи разстояния. В бъдеще може да се наложи да се отделя по-голямо внимание на предимствата на търсенето на дестинации, разположени по-близо до отправната точка, до които може да се стигне с по-ниски въглеродни емисии.

Брюксел, 10 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Становището на Европейския икономически и социален комитет

Следният текст на параграф 4.15 от Становището на специализираната секция получи повече от една четвърт от гласовете, но беше заменено с изменението, прието от пленарната сесия:

„4.15

За да се подобри конкурентоспособността и устойчивостта на туризма, трябва да се вземат предвид специфичните характеристики на дестинациите. Комитетът препоръчва при изготвянето на политики и предложения да се вземат предвид специфичните характеристики на държавите-членки, които в значителна степен зависят от туризма и да се отчетат по подходящ начин нуждите на различните територии.“

Резултат от гласуването:

Гласове „за“ добавяне на ново изречение: 48; Гласове „против“: 43; Гласове „въздържал се“: 16.


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/18


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бяла книга за интеграцията на пазарите на ипотечни кредити в ЕС“

COM(2007) 807 окончателен

(2009/C 27/04)

На 18 декември 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Бяла книга за интеграцията на пазарите на ипотечни кредити в ЕС“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2008 г. (докладчик: г-н GRASSO).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 123 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Оценки и препоръки

1.1

За пореден път Комисията поиска от нашия Комитет становище относно интеграцията на пазара на ипотечни заеми за закупуване на жилищни и други сгради. Касае се за „Бяла книга за интеграцията на пазарите на ипотечни кредити в ЕС“.

1.2

Обикновено Бялата книга е резултат от една почти окончателна и структурирана политическа преценка за това „какво да се прави“. Този път това не е така. В действителност, Комисията трябва да разгледа още много неразрешени въпроси, като взаимни инвестиционни фондове, предприятия, предлагащи финансови услуги, обвързване на продукти и т.н. Общо 14 елемента са взети под внимание.

1.3

Следователно, Бялата книга не представлява завършен процес. Точно обратното, тя остава отворена поради своята действителна и явна сложност. Тогава какъв е смисълът да се иска още едно становище, при положение че Бялата книга не добавя нищо ново към Зелената книга, по която ЕИСК вече изготви становище?

1.4

Това е проблем, който от много години насам е обсъждан по различни поводи. Комисията обаче така и не намери изход и не взе истинско решение, с което да се преодолеят културните, юридическите, административните и други пречки. Те, според ЕИСК, представляват истинските и съществени препятствия пред целите на Комисията.

1.5

Становището относно Зелената книга, изготвено от ЕИСК (1) и прието на пленарната сесия през декември 2005 г. с един единствен глас „въздържал се“, продължава да е валидно изцяло.

1.6

Дори и днес Бялата книга отразява състоянието на голяма разпокъсаност в този сектор, произтичаща от специфичните културни, правни, законодателни и социално-етични условия, свързани със закупуването на недвижими имоти, и в частност — на жилища, в различните държави от ЕС.

1.7

Въпреки че има съмнения по отношение на конкретните възможности да се интегрира и хомогенизира пазарът на ипотечните кредити в Европейския съюз, който се характеризира със специфични и дълбоки различия (вж. становище от 15 декември 2005 г. (2), докладчик: г-н Burani), ЕИСК по принцип счита за полезен опита на Комисията да установи „правила“, независимо дали те са просто препоръки за поведение (т. нар. добри практики) или са задължителни.

1.8

Инициативата обаче би могла да бъде оценена като крайна, ако целта е да се поставят под въпрос също толкова положителните възможности, които съществуват в механизмите за саморегулация на пазара на ипотечните кредити.

1.9

ЕИСК предлага междувременно Комисията да задълбочи анализа на онези въпроси (напр. кредитни регистри, възбрана върху недвижимо имущество, разпространение на финансовата култура и т.н.), които не създават особени затруднения и когато си струва това да се направи.

1.10

Комитетът счита, че в ориентацията на Комисията за действие се забелязва прекомерно съсредоточаване върху възможните положителни ефекти в краткосрочен план, произтичащи от евентуалното въвеждане на нови правила, които се основават в известен смисъл на частичен анализ на пазара на ипотечните кредити. Използва се подход, който е ориентиран към резултатите в краткосрочен план и с който се цели да се намали цената на ипотечните кредити, без обаче да се отчита реалната полза, която европейските граждани биха могли да извлекат от актуалното предлагане на финансови продукти и свързаните с него иновации.

1.11

ЕИСК счита (както беше изтъкнато и в становището с докладчик г-н BURANI) предложената от Комисията схема за недостатъчно пригодена към непрекъснатото развитие на пазара, поради което изразява загриженост от последствията в дългосрочен план върху най-слабите контрагенти: онези потребители, които имат най-голяма нужда от защита.

1.12

ЕИСК оценява факта, че сегашните правила за ипотечните кредити се свързват с необходимостта да се защити потребителят. Това са похвални намерения, които трябва да се насърчават, ако с тях се цели да се разпространява една по-висока финансова култура в областта на ипотечните заеми. В този смисъл, трябва да се приветства желанието на Комисията да пристъпи към подобряване на правилата за прозрачност в защита на потребителя.

1.13

В същото време обаче, налагането на всяка цена на общи правила за оценка на риска, произтичащ от профила на кандидата за кредит, изглежда трудно и несигурно.

1.14

Според ЕИСК, от една страна е необходимо да се защити потребителят във фазата на договаряне на ипотечния заем, а от друга — кредитополучателят трябва да осъзнава своите отговорности спрямо кредитора.

2.   Резюме на съобщението на Комисията

2.1

На 18 декември 2007 г. беше публикуван документ под заглавие „Оценка на въздействието“ (SEC(2007) 1683), който придружава Бялата книга за интеграцията на пазарите на ипотечни кредити в ЕС. Към документа са добавени три приложения, които се отнасят съответно до: а) характеристиките на пазара на ипотечните кредити; б) процедурите или процесите; в) оценка на въздействието по конкретни въпроси.

2.2

Въпреки че документът SEC(2007) 1684 съдържа отлично резюме на цялата документация, за повече краткост си струва да се подчертаят някои основни точки от документа, по които се иска ново становище на ЕИСК:

представя се състоянието на голяма разпокъсаност, произтичаща от специфичните културни, законодателни и най вече социално-етични условия, които обуславят покупката на жилища в различните държави от ЕС;

потвърждават се отново деликатните аспекти на темата, включително от икономическа и финансова гледна точка, имайки предвид значението на пазара на недвижимите имоти за икономиката на държавите-членки на ЕС, както и дохода, който ипотечните кредити носят на банковия сектор;

подчертава се, че поради сегашното състояние на разпокъсаност би могло да се прибегне и към „представянето на нов нормативен акт“ за засилване на интеграцията на пазара.

2.3

Следователно в документа на Комисията са включени точките, които вече са били анализирани в предшестващата го Зелена книга за ипотечните кредити. Не можеше да бъде другояче, имайки предвид, че новият документ се отнася до интеграцията на пазарите на ипотечни кредити и до съответните оценки на въздействието, споменати по-горе.

2.4

Въпреки това, по отношение на Зелената книга ЕИСК вече изрази позицията си в своето становище от 15 декември 2005 г. (докладчик: г-н Burani). Това становище отразява напълно позицията на ЕИСК по темата. В настоящото становище Комитетът ще акцентира върху две точки, които бяха добавени от Комисията:

да изрази своята позиция относно мерките, предложени от Комисията въз основа на оценката на въздействието, направена в Бялата книга (3);

да направи предложения по искане на Комисията, в отговор на заключението й, че „една широка програма за наблюдение и оценка може да бъде изготвена след като бъдат отправени подробни предложения“ (4).

3.   Бележки на ЕИСК относно Бялата книга

3.1

Бялата книга изтъква широка гама от проблеми, които трябва да бъдат решени и по които се иска становището на ЕИСК. Касае се за 11 теми:

1.

избор на необходимия продукт;

2.

предсрочно погасяване;

3.

комбинации от продукти;

4.

кредитни регистри;

5.

имотни оценки;

6.

процедури по възбрана върху недвижимо имущество;

7.

национални регистри;

8.

приложимо право;

9.

правила за промяна в лихвения процент и за т.нар. „незаконно висок лихвен процент“;

10.

финансиране на ипотечните кредити;

11.

небанкови и обслужващи институции.

3.2   Бележки по отделните точки от оценката на въздействието

3.2.1

Преддоговорна информация . За да се намали информационният дисбаланс в преддоговорната фаза, ЕИСК счита за важно да се насърчава движението и разпространението на информация и конкретни познания в областта на ипотечните заеми. Това обаче не трябва да доведе до прекомерно увеличаване на разходите за гражданите.

3.2.1.1

Повишаването на информираността и разпространението на финансовата култура са необходими условия за ефективна оценка на съотношението разходи — ползи при една рискова ситуация. В действителност, най-добрият инструмент за предпазване от евентуални прекомерни рискове е договарящите се страни да бъдат запознати изцяло с рисковете, на които се излагат.

3.2.1.2

ЕИСК счита за важно да се подчертае, че правилата и разпоредбите трябва да се отнасят до методите на движение на информацията, както и до въвеждането на евентуални наказателни мерки за нарушаването им. Комитетът е на мнение обаче, че налагането на това задължение само за едната договаряща се страна, би довело единствено до това, тази страна да бъде насърчена да се опита да компенсира изпълнението на задължението като прехвърли тежестите на другата страна.

3.2.2

Кодекси за поведение . ЕИСК счита, че трябва да бъдат въведени стимули за присъединяване към доброволния кодекс за поведение.

3.2.2.1

Това би позволило на кредитополучателя да се запознае по-добре с рисковете, които поема, както и с възможностите да получи благоприятни условия за кредитиране.

3.2.2.2

Инструментът, който се предлага, би могъл да изисква от кредитополучателя да отговори на списък от стандартни въпроси за оценка на способността му да изпълни своите финансови ангажименти в средносрочен и дългосрочен план.

3.2.3

Общ размер на разходите . ЕИСК счита за целесъобразно финансовите дружества да се задължат да указват общите разходи по операцията и да ги разлагат на съставните им части, включително разхода за данъци.

3.2.4

Консултантски услуги . ЕИСК счита, че консултантските услуги, които са тясно свързани с ипотечните кредити, трябва да бъдат оценявани чрез независим ценови механизъм, но посочени в разбивката на общите разходи за операцията.

3.2.5   Предсрочно погасяване

3.2.5.1

Приложно поле . Когато се разглежда въпросът за предсрочното погасяване, би трябвало да се направи разлика между: i) случая на предсрочно изплащане с цялостно или частично погасяване на ипотечния кредит; ii) случая на погасяване, произтичащо от възможности да се договорят по-благоприятни ценови условия с други финансови институции.

в първия случай ЕИСК счита за важно предсрочното изплащане, дори когато е частично, да бъде винаги разрешено;

във втория случай предсрочното погасяване би трябвало да се извърши с прехвърлянето на договора за заем към друга финансова институция.

3.2.5.2

Разходи . Що се отнася до разходите по предсрочното погасяване, счита се, че те трябва да бъдат пресметнати въз основа на математически формули, посочени задължително в договора. Разходите би трябвало да бъдат заплатени от клиента само в случай на доброволно изплащане на заема. В случай на прехвърляне на договора, разходите би трябвало да са за сметка на встъпващата в договорни отношения финансова институция.

3.2.6

Обвързване на продукти . За да е валидна, продажбата на обвързани продукти трябва да се основава най-вече на възможността да се докаже, че обвързването е действително полезно. ЕИСК счита, че е възможно да се разреши този проблем като се задължи кредитора да предостави сметка за съотношението разходи — ползи и да остави на кредитополучателя достатъчно време, за да реши дали да приеме предложението, евентуално дори и след сключването на договора за заем.

3.2.7

Кредитни регистри . По този въпрос ЕИСК е съгласен с необходимостта да се създаде общоевропейски регистър, достъпът до който да бъде регулиран от отделни разпоредби за защита на личните данни. В действителност ЕИСК счита, че създаването на общоевропейски кредитен регистър може да бъде полезен елемент за засилване на конкуренцията между различните институции за ипотечни кредити из цяла Европа. Във всички случаи е необходимо да се улесни трансграничният достъп до регистрите на всяка държава-членка, като се опростят процедурите за получаване на информация.

3.2.8

Имотна оценка . Основната хипотеза е, че оценката на имоти е по-сложна дейност от общата финансова оценка. В действителност спецификата на имота (и по-специално това, че е недвижим) обуславя неговата полезност. Освен това върху оценката му влияят външни фактори, свързани с територията, като например:

морфологията,

транспортните услуги,

гъстотата на населението и т.н.

Следователно, да се съберат в една конкретна формула за имотна оценка всички фактори, определящи стойността на имота, е чиста утопия.

3.2.8.1

Критерии за имотна оценка . Поради вече подчертаната голяма сложност на имотната оценка, дължаща се на гореизложените причини, ЕИСК не счита за целесъобразно да се използва конкретна обща формула. Вместо това, Комитетът предлага да се развият т.нар. „добри практики“ на местно ниво и да се акцентира върху задължението оценката да бъде извършвана от лица с доказани професионални качества и акредитирани от съответните професионални сдружения, които да поемат и отговорността по отношение на безпристрастността на предложената оценка.

3.2.8.2

Оценка на рисковете при недвижимите имоти . ЕИСК е на мнение, че освен оценката на имота е необходимо да се отчетат и колебанията в определената стойност, за да се оцени по-добре гаранцията, която имотът предлага. За тази цел Комитетът предлага употребата на инструменти, които вече се използват от предприятията за финансови услуги и в голямата си част са заимствани от други европейски разпоредби, като например моделите за стойност под риск (5).

3.2.9

Възбрана върху недвижимо имущество . Когато ипотечният кредит се раздели на имотен и персонален кредит, би трябвало и да се направи разлика между икономическия бенефициент на недвижимия имот и титуляра, който формално дава гаранцията.

3.2.10

Приложимо право . ЕИСК е на мнение, че възможността да се извършва изгоден арбитраж между различните опции, предлагани от разпоредбите на гражданското и данъчното право на държавите от ЕС, е движеща сила за интеграцията на пазара, която иначе би била неосъществима.

3.2.10.1

Следователно Комитетът е по принцип за запазването на различното законодателство в държавите-членки като се даде възможност на кредитополучателя да избере онова, което допринася за намаляването на общата стойност на кредитната операция така, както вече е предвидено от Римската конвенция (6).

3.2.11

Неправомерно висок лихвен процент . По този въпрос ЕИСК потвърждава вече изразеното си становище, особено по отношение на изключителната трудност да се определи правилно неправомерно високото ниво на лихвения процент, прилагайки нормативната база за т.нар. „потребителски кредит“. Въпреки това Комитетът подчертава, че най-силното оръжие за защита срещу твърде високия лихвен процент остава информацията. Затова ЕИСК предлага да се създадат инструменти за комуникация от широк мащаб относно типовете рискови премии, които се прилагат за различните класове риск, характеризиращ кредитополучателите.

3.2.12

Рефинансиране на ипотечните кредити . ЕИСК счита, че подходът в Бялата книга, с който се цели да се разграничат правилата за рефинансиране въз основа на субективния характер на посредниците (правейки разлика между банкови и небанкови институции), може прекалено лесно да се заобиколи.

3.2.12.1

Небанкови и обслужващи институции . Отпускането на ипотечен заем трябва винаги да се извършва от регулирана и контролирана финансова институция. Разрешава се насърчаването и помощта от страна на посреднически структури (например такива, предлагащи консултантски услуги), стига това да са квалифицирани институции, макар и некредитни.

4.   Предложения на ЕИСК, които трябва да се развият

4.1

Неотдавнашната криза на т.нар. „рискови ипотечни заеми“ в САЩ ясно показа как нестабилността на цените на недвижимите имоти, в комбинация с недостатъчно задълбочените оценки на риска, свързан с неустойката от страна на клиента при твърде завишени вноски спрямо стойността на самия недвижим имот, гарантиращ заема, може да предизвика финансови кризи в такива размери, че да дестабилизира цялата система. Следователно е необходимо при всяка една мярка на европейско ниво да се имат предвид тези събития, както и точките, коментирани в предходния параграф.

4.2

Въвеждането на евентуален двадесет и осми регулаторен режим за ипотечните кредити, който да допълни вече съществуващите режими в държавите-членки така, както се предлага в Бялата книга, би могло да допринесе за една по-силна интеграция на европейския пазар на ипотечните кредити, давайки повече възможности за избор на договарящите се страни, без обаче да създават условия за дестабилизация на финансовата система, както показа опитът от кризата на рисковите ипотечни заеми.

4.3

Понякога изборът за покупка на недвижим имот, особено жилищен, е частично повлиян от емоционални (субективни) фактори, които нямат нищо общо с правилната и рационална (обективна) оценка на имота. Следователно, всякакви мерки от страна на Комисията, които имат за цел да регулират ипотечните кредити, би трябвало да бъдат съобразени с контекста на действие (обективен или субективен), за да бъдат ефикасни.

4.4

Би било интересно да се разработи предложение, което ЕИСК би могъл да анализира по-задълбочено, състоящо се в прилагането на различна схема за анализ на ипотечните кредити, която да разделя всяка кредитна операция на портфейл, съставен от два пасивни компонента:

първият е имотен (обезпечен с активи) кредит, чиято стойност се определя въз основа на пазарната цена и от възможните колебания в стойността на имота;

вторият е целеви (персонален) кредит, чиято стойност се определя въз основа на икономическите и финансови възможности и перспективи на кредитополучателя.

4.5

Приемането на двукомпонентната схема („twin-mortgage“) би могло да има някои предимства, които следва да бъдат потвърдени след задълбочен анализ, между които:

опростяването на оценката на рисковете, свързани с по-рационалната част от операцията (обезпечен с активи кредит), в сравнение с рисковете, произтичащи от платежоспособността на кредитополучателя (персонален целеви кредит);

възможността да се прилагат прозрачни цени според различните рискови ситуации, които характеризират двата компонента на кредитната операция (обективен имотен кредит и субективен персонален кредит);

намаляването на отрицателните ефекти върху финансовата система, в случай че прекалено голям брой кредитополучатели не извършват плащания по кредита — в противовес на последиците, които финансовите пазари понесоха наскоро (т.нар. „криза на рисковите ипотечни заеми“).

4.6

ЕИСК би искал Комисията по-бързо да доведе до край този процес, показвайки повече решителност и създавайки необходимите условия, за да може разделянето на институционалните елементи да постави основата на един евентуален двадесет и осми режим.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 113, докладчик: г-н Burani.

(2)  ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 113, докладчик: г-н Burani.

(3)  Вж. Приложение 2 към Бялата книга, информация за отказ от отговорност и страница 5 в текста на EN.

(4)  Вж. Приложение 2 към Бялата книга, точка 8.

(5)  Вж. Директива относно пазарите на финансови инструменти, позната като директива MIFID, „Markets in Financial Instruments Directive“ 2004/39/ЕО, приета на 21 април 2004 г., публикувана в Официален вестник и влязла в сила на 30 април 2004 г.

(6)  Вж. COM(2005) 650 от 15 декември 2005 г.


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/22


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развитие на строителния сектор в Европа“

(2009/C 27/05)

На 6 декември 2007 г. г-жа Margot WALLSTRÖM, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по институционалните отношения и комуникацията, и г-н Günter VERHEUGEN, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по предприятията и промишлеността, отправиха искане към Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„Развитие на строителния сектор в Европа“.

Специализираната секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 юни 2008 г. (докладчик: г-н HUVELIN).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 10 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 57 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключение

1.1

Противно на това, което някои може би мислят, бъдещето на строителния сектор ще се определя не толкова от публичните кредити, които ще бъдат предоставени (въпреки че една по-голяма последователност в планирането би била безспорно предимство и в бъдеще), колкото от капацитета на компетентните власти да променят наложената на всички законодателна рамка, така че да създадат възможност за по-прозрачна конкуренция и по-пълноценно използване на потенциала и уменията на всички предприятия, независимо от размера им.

1.2

В този дух настоящото становище препоръчва следните основни мерки:

въвеждане в най-кратък срок на уеднаквени с регламент процедури за провеждане на търгове, които да предоставят на клиентите и по-специално на публичните клиенти, възможно най-широк и ясен инструментариум, от който те като отговорни лица да изберат договорния инструмент, който най-добре отговаря на техните потребности;

разкриване на регулаторни възможности за специалистите от строителния сектор, чрез които да дадат своя принос за преодоляване на предизвикателствата на устойчивото развитие: подходът за цялостно отчитане на разходите, използването на публично-частни партньорства от всякакъв мащаб и финансирането, основано на очакваните резултати, означават, че малките и големите предприятия вече са в състояние да отговорят на тези предизвикателства;

усилия за подобряване на облика на строителния сектор, за да се привлекат младите хора в процес на обучение и да се противодейства на недостига на специалисти;

осезаеми усилия за обучение по професиите, които представляват съществен дял от неподлежащата на делокализация заетост в Европа;

насърчаване на устойчива строителна дейност в ЕС;

запазване на добра икономическа среда и условия на заетост, зачитащи потребностите на хората в страните, в които те работят;

насърчаване на европейската конкурентоспособност.

1.3

Само при тези условия може да се постигне готовност за вероятната поява в близко бъдеще на конкуренти извън Европа.

2.   Въведение (контекст)

2.1

В писмо от 6 декември 2007 г. европейските комисари Margot Wallström и Günter Verheugen в рамките на изпълнението на Лисабонската програма отправиха искане към ЕИСК за изготвяне на проучвателно становище, в което да бъде разгледан въпросът дали текстовете относно строителния сектор и сектора на бизнес услугите „образуват едно свързано цяло, дали съответстват на текущите и бъдещите промени и в каква степен е необходимо да се започне процес на опростяване, оптимизиране и модернизиране на законодателството в тези области. Следва да се уточни, че процесът не бива да се ограничава до разпоредбите, отнасящи се до съответните сектори, а трябва да обхване всички други разпоредби, които оказват влияние върху тяхното развитие (здраве и безопасност на работното място, опазване на околната среда и др.) и да включва свързаните с тези области законни интереси“.

2.2

Следователно е необходимо щателно и методично да се разгледат всички въпроси, поставени в искането за изготвяне на становище, тъй като темата е изключително обширна и в миналото е била предмет на няколко общи проучвания, възложени от Комисията на външни консултанти.

2.3

В настоящото становище обаче ще бъдат разгледани само аспектите, посочени от възложителя, а именно измененията или опростяването на законодателството или нормативната уредба, които са приложими по отношение на строителния сектор и в рамките на един стратегически и обективен анализ на сектора могат да внесат подобрения, които да доведат до по-добри условия за работа и развитие.

2.4

За целта настоящото становище съдържа някои полезни факти за строителния сектор, които да представят в съответния контекст строителните професии и присъщите им ограничения.

3.   Мястото на строителния сектор в европейската икономика

3.1

Ето някои данни за строителния сектор, който през 2006 г. обхващаше 2,7 милиона предприятия в ЕС-27:

 

2006 г.

Дял на брутната добавена стойност на строителния сектор в БВП

10,5 %

Дял на възнагражденията на служителите в строителния сектор от брутната добавена стойност на сектора

54,5 %

Дял на бруто образуване на основен капитал в строителния сектор от общото бруто образуване на основен капитал

50,5 %

Дял на общата заетост в строителния сектор от общата заетост във всички сектори (1)

7,2 %

3.2   Някои факти

3.2.1

Строителството е дейност, която не подлежи на делокализация и поради тази причина е от съществено значение с оглед на бъдещите тенденции на европейския растеж и европейската индустриална структура.

3.2.2

Поради самата структура на своето производство и необходимостта да разполага с постоянни бази на територията на всички държави, строителният сектор има дълбоки корени в местния живот и по този начин изпълнява социална и гражданска роля, която не бива да се забравя, а трябва да се насърчава.

3.2.3

В крайна сметка строителният сектор трябва да играе важна роля във всички дейности, свързани с устойчивото развитие:

като задължителен участник в инвестициите, които трябва да бъдат направени в тази област (жилища, сграден фонд като цяло, транспорт, производство на енергия и др.);

посредством приспособяване на своите методи на работа, включително и в сектора на строителните материали, към изискванията на устойчивото развитие.

3.2.4

Описанието на сектора като цяло няма да бъде пълно, ако не се спомене фактът, че въпреки значителните усилия, полагани от специалистите в тази област в продължение на повече от 30 години, образът на професиите в строителния сектор все още буди донякъде отрицателни представи. Това не е без значение за анализа — предмет на настоящото становище, тъй като намира израз:

в духа на текстовете, които определят условията за възлагане на обществени поръчки и отношението към незаконната заетост в някои страни;

несъмнени трудности с наемането на млади хора (пряка привлекателност) и тяхното обучение (недоверие по отношение на строителния сектор от страна на образователната система като цяло).

3.2.5

Поради самия характер на тези професии, свързан с потребностите на клиентите и различните технически дадености, пазарът е изключително фрагментиран и ще остане такъв в близките години, което означава, че в този сектор винаги ще има съвместно съществуване на занаятчии, малки, средни и големи предприятия.

Представата, че в този сектор оперират само големи предприятия, които извършват само големи сделки, трябва да бъде поставена в необходимия контекст: сделките с единична стойност над 20 милиона EUR представляват не повече от 2 % до 5 % от общия европейски пазар в строителството.

3.2.6

Поради тази причина повечето големи европейски групи, които често пъти имат значимо присъствие на световния пазар, представляват „федерации“ от малки и големи структури, базирани на местно ниво, които работят в същата конкурентна среда, както и независимите местни МСП.

3.2.7

Големите европейски участници в този сектор обикновено са се развивали по модел, различен от този, който можем да наречем „американски“. Те съчетават средства, за да поддържат и развиват сами своите умения, като разчитат на собствената си прозорливост и отстояват правото си да участват в създаването на проекта.

3.2.8

Благодарение на този подход европейските предприятия заеха своето място на световните пазари. Този модел, който обединява проекта и неговата реализация, не е задължително монопол на големите групи — той може и трябва да бъде прилаган от всички предприятия, независимо от техните мащаби.

4.   Някои основни принципи

4.1

Целта на настоящото проучвателно становище, за което Европейската комисия отправи искане, не би трябвало да се сведе единствено до опростяване на законодателството — то би трябвало да предложи подход, позволяващ:

истинска прозрачност и равни възможности при участие в търговете;

преход от наследената от далечното минало култура на недоверие към култура на доверие и партньорство;

включване на най-изгодната от икономическа гледна точка оферта и на общата стойност в продължителността на живота на сградата;

защита на интелектуалната собственост;

определяне на минимум от задължителни условия на труд в рамките на възлагането на обществени поръчки, както и контрол и санкции при нарушения;

намаляване на административните разходи посредством максимално ограничаване на регламентирането и процедурите, като при това се запазват аспектите, свързани със сигурността и основните права и задължения на договарящите се страни.

4.2

Тези различни елементи, които трябва да се вземат предвид в законодателните текстове, въпреки промените в предлагания на пазара обем на работа, които не са предмет на настоящото становище, би трябвало да позволят нормално развитие на участниците в строителния сектор, като по този начин се гарантира провеждането на единна социална политика (заетост — сигурност — възнаграждения) и се създава възможност за повишаване на привлекателността за различни заинтересовани участници (млади родители, преподаватели и др.).

5.   Основни предложения

5.1

Предлагаме на компетентните власти да насочат усилията си най-вече към следните основни елементи:

уеднаквяване и опростяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки, с цел същевременно да се гарантира прозрачността и оптимизацията на средствата и правомощията;

насърчаване на иновациите, като при това се урежда по-специално проблемът с интелектуалната собственост върху идеите и вариантите;

обучение на служителите както на първоначалния етап, така и по време на тяхното кариерно развитие;

подкрепа за промяна на облика на този професионален сектор, който предлага работни места на младите хора;

социалните правила, които определят както условията за наемане на работа, така и добрите практики в областта на здравето и безопасността;

устойчивото развитие в широкия смисъл на думата, област, в която строителните предприятия трябва да изпълняват важна роля и да поемат нови отговорности.

5.2   Уеднаквяване и опростяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки

5.2.1

Насоките за действие могат да бъдат следните:

трансформиране на законодателството в областта на обществените поръчки в регламент, заменящ съществуващите понастоящем директиви, с цел реално уеднаквяване на процедурите на европейско ниво и гарантиране на равни условия за конкуренция;

утвърждаване на системното предпочитане на най-добрата оферта пред най-ниската оферта;

поставяне на състезателния диалог в по-строга рамка за договарящите се страни, така че това действително да бъде процедура за оптимизация, а не системна кражба на идеи и интелектуална собственост;

насърчаване използването на подхода „от проект към изпълнение“, който още на етапа на проектиране дава възможност уменията на предприятията да се комбинират с таланта на проектантите;

по-широко използване на общите договори (за строителство и поддръжка или публично-частни партньорства), за да се отговори на предизвикателствата на устойчивото развитие и да се подготви и организира подходящ отговор на опитите на някои държави за дъмпинг на европейския пазар;

въвеждане на истинска хармонизация на стандартите и техниките с цел премахване на националните технически бариери и обединяване на европейския пазар;

отчитане на нуждите на малките и средните предприятия, за да им се даде възможност да оцелеят, да поддържат своите работни места и по този начин да избегнат прекалено голяма биполяризация на сектора.

При това изброяване трябва да се каже ясно, че когато се искат определени промени в нормативната уредба, не става въпрос за налагане на готови решения, а за това да се предостави на ръководителите на обекти пълен набор от инструменти, които те да използват според нуждите си.

5.2.2

Всички тези изменения и приспособявания би трябвало да насърчат прозрачността и равните възможности на частните, публичните и квазипубличните структури и ясно да покажат, че за всяко финансиране е необходим търг и официален договор.

5.3.   Иновации и интелектуална собственост

5.3.1

Особеността на строителния сектор се състои в това, че произведените продукти винаги са „уникати“. Това води към стремеж за установяване на европейско законодателство за защита на интелектуалната собственост, отчитащо специфичните характеристики на идеите, които трябва да бъдат защитени, а именно факта, че те обикновено се предлагат с оглед на специфичен търг и не е задължително да се повтарят системно. Би трябвало да се въведе специфично законодателство на европейско ниво, което да защитава техническите идеи в състезателния процес и да установява правата в защита на участниците в търговете.

5.4   Обучение

5.4.1

Най-общата констатация, направена от специалистите в строителния сектор в повечето държави-членки, е че националните образователни системи като цяло не задоволяват потребностите на професията и че това се наблюдава на всички нива на обучение. Поради тази причина следва да се подобрят отношенията между строителните специалности и националните образователни системи, и да се даде тласък на европейско ниво, който може да бъде насочен към:

насърчаване на законодателство в областта на обучението, което да поощрява строителството и благоустройството в Европа (признаване и еквивалентност на системите за издаване на сертификати на всички нива);

съдействие за разработването и прилагането на практика на оценяването на човешките ресурси чрез насърчаване на продължаващото обучение. Секторът на строителството, който както е известно е подложен на натиск, страда от недостатъчно добър имидж сред младите хора и от липса на йерархични нива в професионалната кариера. Секторът се нуждае от компетентен персонал, тъй като тези професии изискват вече добра и дори много добра квалификация и солидни основни познания, които след това би следвало да бъдат оценени от предприятията чрез достъпа на работниците им до продължаващо обучение и до определени кариери, станали възможни по този начин;

разширяване на системата Еразъм, така че тя обхване обучението на всички нива по професиите, свързани с европейския строителен сектор и благоустройството, като си служи с вече придобития опит, но в много по-малък мащаб (с помощта на Европейския социален фонд в три сектора: бояджийство, каменоделство, обновяване на стари сгради);

развитие на европейските университети, които предлагат обучение по професиите, свързани със строителството и благоустройството, и признаване на европейска занаятчийска степен;

развитие на училища за ръководители на обекти в Европа с цел публичните и частните клиенти на предприятията да познават по-добре договорите и възможностите на предприятията;

развитие на европейски интердисциплинарни висши учебни заведения;

насърчаване на европейски квалификации (напр. езикови).

5.5   Социални правила, здраве и безопасност

5.5.1

Съществуващите понастоящем правила оказват изключително позитивно и обхватно въздействие върху методите на работа в строителния сектор. Въпреки това би било добре:

да се насърчава обменът на добри практики в областта на здравето и безопасността;

да се води борба срещу незаконната заетост посредством въвеждането на европейски инструменти (проверки в базите данни и свързване на тези бази данни в мрежи, пропуски и системи за идентифициране на работниците) за санкциониране и адаптиране на данъчното облагане (например по-малки ставки на ДДС);

да се улесни въвеждането на регламента относно REACH;

да се улеснят потоците от работници без социален дъмпинг (приемане на предварителните формалности при командировките, въведени от държавите) и създаване на възможност за връщане на европейските работници в техните страни на произход;

да се даде възможност събирането на наложените глоби да се извършва във всички държави-членки на ЕС;

да се утвърди като основа на всяка форма на мобилност на работниците приемането на условията на страната, в която се упражнява трудът.

5.6   Устойчиво развитие

5.6.1

Както беше посочено по-горе, изправени пред изменението на климата и световните предизвикателства, специалистите в строителния сектор трябва да изпълняват важна роля, която те днес са готови да поемат, доколкото нормативната уредба и стимулите най-накрая им позволяват да създават добавена стойност на европейския пазар и да разпространяват своите умения в тази област в други части на света, където трябва да се положат огромни усилия, за да може резултатите от предприетите мерки да бъдат усетени от всички.

5.6.2

За тази цел следва:

в правилата за възлагане на европейските обществени поръчки да се въведе подход за цялостно отчитане на разходите (за продължителността на инвестицията). Определянето на понятието „най-добра оферта“ може да стане посредством критерия „устойчиво развитие“. Това може да позволи на ръководителите на обекти при взимането на решения да отчитат напълно измерението „устойчиво развитие“;

да се насърчават процедурите на публично-частните партньорства, които поради факта, че включват проектиране, изпълнение и поддръжка биха могли да бъдат най-доброто средство за оптимизиране на цялостните разходи;

да се въведат отново някои форми на финансова подкрепа, които във всички държави-членки да бъдат насочени към мащабната задача за обновление на енергийната инфраструктура;

да се насърчават широкомащабни проекти за обновление на обществени сгради;

да се насърчава развитието и признанието на екологични квартали (създаване на знак на Общността, финансови стимули и др.).

5.6.3

Ако на предприятията от строителния сектор се предостави възможност да участват в цялата верига „проектиране-изпълнение-поддръжка“ както в областта на сградното строителство, така и в транспорта, то те могат да дадат решаващ принос, по-специално за осигуряване на финансирането на необходимите дейности посредством своя капацитет за управление на общите разходи и финансиране на инвестициите в бъдещи енергоспестяващи мерки.

5.7   МСП в строителния сектор

5.7.1

Проблемът на малките и средните предприятия в строителния сектор, за разлика от други сектори, на практика няма отношение към техния достъп до един или друг пазар (вж. параграф 3.2.5).

5.7.2

Поради тази причина представителите на тези професии с основание смятат, че предложената от някои и отхвърлена от европейските власти идея за въвеждане на квоти е неоправдана. Освен това сочените цифри на практика са надхвърлени във всички европейски държави.

5.7.3

Следователно проблемите на малките и средни предприятия, които не са сред въпросите, разгледани в законодателен акт за малките предприятия, трябва да се решават по-скоро посредством:

интелигентни решения за трансфер на предприятия;

решения за финансиране или разпределяне на услугите и финансовите средства, които създават равни възможности, без изкривяване на конкуренцията, по-специално при достъпа на МСП до комплексните операции (публично-частни партньорства и устойчиво развитие);

решения, насочени към улесняване на достъпа на МСП до стандартизацията и стандартите.

Брюксел, 10 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Заетостта в строителния сектор представлява 30,4 % от индустриалната заетост. Източници: Евростат и FIEC (Европейска федерация на строителната индустрия).


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/26


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развитие на сектора на бизнес услугите в Европа“

(2009/C 27/06)

На 6 декември 2007 г. г-жа Margot Wallström, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по институционални отношения и комуникационна стратегия, и г-н Günter Verheugen, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по предприятията и промишлеността, се обърнаха към Европейския икономически и социален комитет с искане за изготвяне на проучвателно становище относно

„Развитие на сектора на бизнес услугите в Европа“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2008 г. (докладчик: г-н Calleja).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 135 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1

Г-жа Margot Wallström, заместник-председател на Европейската комисия, комисар по институционални отношения и комуникационна стратегия, и г-н Günter Verheugen, заместник-председател на Европейската комисия, комисар по предприятията и промишлеността, се обърнаха към ЕИСК с искане за изготвяне на проучвателно становище относно бизнес услугите, в продължение и като по-нататъшен анализ на негово предишно становище (1), в което бяха разгледани бизнес услугите и производствените отрасли.

1.1.1

При това проучване следва да се има предвид голямото значение, което Европейската комисия отдава на Лисабонската програма с оглед запазването и повишаването на конкурентоспособността на европейската индустрия, като процесът на промени се управлява в съответствие с европейската стратегия за устойчиво развитие и на социално ниво, като се насърчава създаването на представителни социални партньори, които да водят преговори на съответното равнище.

1.1.2

Постигането на такива цели трябва да става едновременно с опростяването на регулаторната рамка за индустрията — политически приоритет, представляващ един от ключовите елементи на индустриалната политика на Комисията.

1.1.3

Нещо повече, тази индустриална политика се характеризира с интегриран подход, който отчита потребностите на различните сектори.

2.   Обобщение на заключенията и препоръките

2.1   Признаване на значението на сектора на услугите за икономическото и социалното развитие

ЕИСК е на мнение, че съществува неотложна нужда от истинска промяна и от разширяване на фокуса по посока на услугите, които не бива повече да се считат просто за „придатък“ към производствените индустрии. Обществото търпи големи промени, а услугите са в центъра на тези промени. Затова Европейската комисия следва да признае това развитие и да му отдаде по-голямо значение.

2.2   Приоритет на действията

Предвид широката гама от възможни действия в политиките, свързани с бизнес услугите, най-важно е определянето на приоритети на действията. Необходим е бърз напредък в изпълнението на десетте основни цели от Лисабонската програма на Общността за 2008-2010 г. Те пряко или косвено засягат бъдещото развитие на услугите. По мнение на ЕИСК тези приоритети трябва да се определят в следния ред:

Предприемане на действия относно политиките, свързани с бизнес услугите и Група на високо равнище. Комитетът препоръчва да се създаде Група на високо равнище за бизнес услугите, която да направи по-задълбочен анализ на сектора, да разгледа съществуващите политики, за да идентифицира и направи оценка на най-ефикасните и успешните от тях по отношение на бизнес услугите и да разработи конкретни политически действия за отстраняване на най-сериозните недостатъци и задоволяване на основните потребности. Специално внимание следва да се обърне на особено разнородната същност на различните подсектори на бизнес услугите, за да се определи кои заслужават най-голямо политическо внимание и на какво равнище (регионално, национално, ЕС) е подходящо да се предприемат политическите действия.

Политики, свързани с пазара на труда в сферата на бизнес услугите. От социална гледна точка се изисква задълбочено проучване в рамките на сектора, за да се установи какви са предизвикателствата, които се пораждат от новите видове заетост, възникнали вследствие на взаимодействието между бизнес услугите и производствените индустрии. Този анализ трябва да включва образованието, обучението и ученето през целия живот, както и условията на заетост на работниците, включително на онези от тях, засегнати от процеси на възлагане на дейности на външни изпълнители. За постигането на тази цел би следвало да се насърчи социалният диалог на секторно равнище. В този контекст е необходимо да се разработи дневен ред, за да бъдат разгледани специфичните промени в условията на труд и възможностите за заетост в резултат от структурните промени, засягащи сектора на бизнес услугите.

Бизнес услуги във връзка с политиките за иновации. Програми за НИРД и за иновации, както и мерки за насърчаване на иновационни услуги би следвало да бъдат силно подкрепяни. Области като организационните иновации, бизнес услугите, свързани с високо ниво на познание, и управлението на иновациите заслужават повече внимание.

Разработване на стандарти за бизнес услуги. Предприятията трябва да се насърчават да допринасят за разработването на стандарти чрез саморегулация след подробно консултиране с потребителите на бизнес услуги. Подкрепата от страна на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и партньорите му (открита платформа) е важна, за да се разпространяват резултатите от успешните иновации, преди всичко чрез бързо неформално постигане на консенсус.

Насърчаване на науката за услугите като нова дисциплина в образованието и обучението.

Вътрешният пазар и разпоредбите, засягащи бизнес услугите. ЕИСК набеляза списък с области, в които е необходимо да се предприемат действия, включително с цел опростяване, изясняване и намаляване на регулаторната тежест, без да се намаляват съществуващите задължения по отношение на хигиената, безопасността на работното място и представителството на работниците. Наред с останалото се обръща внимание върху факта, че досега не е направена оценка на въздействието на Директивата за услугите върху бизнес услугите и че изпълнението на тази задача ще изисква огромни усилия, особено след като директивата бъде транспонирана в националните законодателства. При това трябва да бъдат набелязани и възможни по-нататъшни мерки за по-отворена търговия и конкуренция на разширения вътрешен пазар на ЕС.

По-нататъшни подобрения в статистиката за бизнес услугите. Препоръчва на държавите-членки да си сътрудничат в по-голяма степен за подобряване на статистиката за бизнес услугите и, в частност, с цел получаване на повече информация за тяхната ефективност и въздействието им върху икономиките на държавите-членки — важен инструмент за правителствата, когато предоставят необходимата помощ за развитие на потенциала на този сектор. Неотдавнашните изменения на Глава 74 от Класификацията на икономическите дейности в Европейската общност (NACE) също няма да са достатъчни, за да предложат детайлите, необходими за получаването на съдържателни данни за бизнес услугите.

3.   Общи бележки

3.1

Контекст. В становището по собствена инициатива на ЕИСК CCMI/035, прието през септември 2006 г., се предлагаше да се обърне по-сериозно внимание на бизнес услугите с оглед на приноса им за ефективността на европейските производствени индустрии. В това становище бяха посочени взаимодействията между услугите и производството и въздействието върху социалната и икономическата ефективност в областта на заетостта, производителността и конкурентоспособността. Това бе възприето като отправна точка за проследяване и за по-нататъшен анализ на бизнес услугите. Би било добре в началото на настоящото становище да се даде определение за бизнес услугите като група дейности по обслужването, които — използвани като междинни дейности — имат отражение върху качеството и ефективността на производствените дейности, допълвайки или замествайки обслужващите функции в самото предприятие (Rubalcaba и Kox, 2007 г.). Така даденото определение до известна степен съвпада с това на NACE rev. 1 (кодове 72-74), с новата редакция на NACE (кодове 69-74, 77-78, 80-82), както и с класификацията на различните услуги. Така бизнес услугите могат да бъдат разделени в две основни категории:

бизнес услуги, свързани с високо ниво на познания (например услуги в ИКТ, консултации по управление, счетоводни, данъчни и юридически консултации, проучване на пазари и изследване на общественото мнение, технологични услуги, инженеринг, както и подбор, обучение и назначаване на персонал);

оперативни бизнес услуги (например услуги в секторите охранителна дейност, почистване, администрация, счетоводство, временна заетост, дейности на центрове за услуги чрез телефонни обаждания (кол центрове), писмени и устни преводи).

Целта на това становище е да спомогне този сектор да получи по-високо признание, за да може да се развива безпрепятствено и да подпомага европейските икономики в усилията им да станат по-конкурентоспособни на световния пазар.

3.2

Значение на услугите и на бизнес услугите. Услугите заемат все по-голямо място в съзнанието на гражданите, специалистите, фирмите, регионите и държавите. Днес услугите в голяма степен доминират новото търсене и предлагане в икономическите и социални системи. Въпреки че услугите присъстват в повечето аспекти на икономическия и социалния живот, голяма част от тяхната дейност не е обхваната от статистиката. Традиционната разбивка по производствени сектори, дори и когато е непълна и не разкрива силната взаимовръзка между различните икономически сектори, позволява да се оцени значимостта на основни икономически дейности. Услугите като икономически сектор са с нарастващо значение в Европа, с дял от общата заетост (70 %) по-малък, отколкото в Съединените щати (80 %), и по-голям, отколкото в Япония (67 %). Във всичките тези области конкретният подсектор бизнес услуги се е разраснал с много бърз темп, което е довело до съответен ръст на неговия дял в общата заетост. Делът на фирмите, чиято основна дейност е предоставянето на бизнес услуги, е 10-12 % от общата заетост и добавена стойност. Ако се прибавят и онези фирми, за които бизнес услугите са само странична дейност, делът на заетите нараства значително. В Европа през 2004 г. водещи в икономиката на бизнес услугите са били държавите от Бенелюкс, Обединеното кралство, Франция и Германия. За периода 1995-2004 г. някои държави са увеличили много съществено сектора на бизнес услугите — сред тях са Унгария, Полша, Австрия, Латвия и Малта. Това говори за известна конвергенция между някои държави от ЕС. При това в тези държави е изследвана заетостта само във фирми, чиято основна дейност са бизнес услугите. Повечето от тези фирми са малки или средни предприятия.

3.3

Оценка на развитието. ЕИСК отново направи оценка на ситуацията в светлината на развитието след предходното си становище CCMI/035 от септември 2006 г. и отбелязва със задоволство, че значението на бизнес услугите за производството се отчита във все по-голяма степен при взимането на решения от страна на Комисията:

В съобщението „Средносрочен преглед на индустриалната политика. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (2), публикувано след горепосоченото становище на ЕИСК, се предлага да бъдат предприети действия за преглед на конкурентоспособността на секторите на услугите и на въздействието им върху конкурентоспособността на индустрията. Ако е необходимо, следва да се извърши по-задълбочено проучване на развитието в отделните сектори. По този начин трябва да се установят всички препятствия пред повишаването на конкурентоспособността и да се премахне евентуалната неефективност на пазара, което би могло да обоснове мерки за преодоляване на такива проблеми в сектори на индустрията и/или услугите. Този задълбочен анализ от страна на Европейската комисия е в ход през 2008 г. и би трябвало да даде резултати до края на годината.

През юли 2007 г. бе представен работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Towards a European strategy in support of innovation in services: Challenges and key issues for future actions“ („Към европейска стратегия в подкрепа на иновациите в услугите: предизвикателства и ключови въпроси, обект на бъдещи действия“)  (3). През февруари 2008 г. бе създадена Европейската платформа за бизнес услугите; и накрая, Комисията ще изготви Съобщение относно иновациите в сектора на услугите (вероятно в края на 2008 г.). Всичко това може да се превърне във важна стъпка към действителното включване на услугите в политиките на ЕС в областта на иновациите.

Приемането на „Директивата относно услугите на вътрешния пазар“ (4), която трябва да се приложи най-късно до 28 декември 2009 г., ще бъде важна повратна точка в изграждането на истински вътрешен пазар за услуги, при условие че нейните разпоредби бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите-членки, като се гарантира, че трудовото право и приложимите колективни споразумения са тези на страната, в която се извършва услугата. Както предприятията, така и потребителите ще могат изцяло да се възползват от предимствата, които предоставя тази директива. Тя вероятно ще насърчи и доброто функциониране на пазара на бизнес услуги, като улесни търговията и инвестициите между държавите-членки на ЕС и открие нови възможности за производствените предприятия да избират повече, по-добри или по-евтини услуги. Новите конкурентни предимства при ползването на бизнес услуги би следвало да доведат до по-голяма трудова заетост, по-висока производителност и по-висока икономическа ефективност.

3.4

Подкрепящи мерки в помощ на бизнес услугите. Освен провежданите в момента важни инициативи на ЕС за насърчаване на бизнес услугите в индустриалните и иновационните политики и потенциалните взаимодействия, предизвикани от директивата за вътрешния пазар, съществуват и други мерки на Комисията, които косвено подкрепят ролята на бизнес услугите в производството:

Евростат сега прилага новата, преработена класификация NACE с оглед обхващането на повече данни, свързани с услугите.

Създадена беше Европейска мрежа за предприемачество (Enterprise Europe Network) за насърчаване на предприемаческия дух и растежа на предприятията в ЕС, която интегрира мрежите на Евро инфо центровете и на Центровете за иновации и предоставя на предприемачите повече от 500 места за контакт (5). Очаква се тази мрежа да бъде в подкрепа на МСП и следователно на преобладаващата част от доставчиците на бизнес услуги.

Европейската комисия прави от 2005 г. насам предложения за опростяване и намаляване на бюрокрацията. Най-новите предложения от 2008 г (6). се отнасят до бързи мерки за намаляване на административната тежест. Това са добри новини за МСП, които са натоварени с непропорционално голяма административна тежест спрямо техния малък мащаб.

Съобщението на Комисията „Към общи принципи на гъвкавата сигурност (7) беше обсъдено и се постигна напредък в социалния диалог, провеждан от социалните партньори. Това би трябвало да улесни пътя към прилагането на тази концепция в целия ЕС, със съответното адаптиране към различните условия в отделните държави-членки. В динамичния сектор на бизнес услугите гъвкавата сигурност, постигната в преговори между социалните партньори, може да бъде полезна, ако същевременно се насърчава създаването на по-добри и висококачествени работни места. Ако ЕС желае да реагира ефикасно на натиска на глобализацията, би следвало в това да бъдат включени социалните партньори.

Комисията представи Съобщението „Към увеличаване на приноса на стандартизацията за иновациите в Европа (8), което наред с други инициативи насърчава по-бързото оказване на съдействие от страна на индустрията и на други участници за разработването, въвеждането и прилагането на стандарти, подкрепящи иновациите в духа на една устойчива индустриална политика.

3.5

Основни потребности на сектора на бизнес услугите. Въпреки настоящия напредък в мерките, свързани с услугите, трябва да се вземе предвид и съществуването на сериозни пропуски и на основни потребности. В настоящия си вид общата европейска политическа рамка е насочена предимно към производствения сектор, въпреки че услугите са далеч по-големият сегмент от икономиката и допринасят за растежа във всяко едно направление на икономическия и обществения живот.

3.5.1

Повечето от хоризонталните и секторни инициативи в рамките на индустриалната политика на ЕС както на национално, така и на равнище ЕС, са насочени към производствената индустрия, пренебрегвайки присъщата подкрепяща роля, която играят в нея бизнес услугите. Следователно има спешна нужда от установяване на балансирана политика на ЕС, която да не подценява значението на бизнес услугите за глобалната конкурентоспособност на европейската производствена индустрия в частност и за икономиката като цяло. Хоризонталните политики, независимо към кой от икономическите сектори са насочени, трябва наистина да имат хоризонтален характер и да отговарят на потребностите на фирмите и на работниците в новата икономика на услугите, където индустриалният сектор и този на услугите са неразривно свързани, като създават нови възможности за европейската икономика на глобалния пазар като пряк резултат от синергиите между тях. Много от политическите инициативи на ЕС, които формират индустриалната политика, следва да бъдат адаптирани и приложени също и за услугите. Това включва елементи като: напълно ефективен вътрешен пазар на услуги, международна търговия, разпоредби за държавните помощи, пазар на труда, социални мерки, обучение и регионална политика, НИРД, иновации, стандартизация, предприемачество и по-добра статистика и информация, като, при необходимост,бъдат взети предвид специфичните потребности на сектора на услугите. Това не би трябвало да се разбира в смисъл, че всички политики на вертикален принцип следва да са специфично ориентирани към услугите. То по-скоро означава, че би трябвало да се проучат въздействията на всички тези политики върху сектора на услугите и, когато е подходящо, да се предприемат специфични мерки.

3.5.2.

Може да се установи наличието на някои основни потребности в следните области:

Бизнес услуги в индустриалната политика. В контекста на неотдавнашното включване на бизнес услугите в индустриалната политика и на продължаващия аналитичен преглед би трябвало да се обърне повече внимание на специфичните условия, в които ползването на услуги се отразява благоприятно върху индустриалната ефективност, например ролята на услугите за конкурентоспособността и производителността на индустрията от икономическа гледна точка. За да може да устои на глобалната конкуренция, Европа трябва да инвестира в иновации, знания, разработване на продукти, логистика, маркетинг и други бизнес услуги, с други думи, в цялата глобална верига за създаване на стойност.

Бизнес услуги в политиките за заетост и обучение. Секторът на услугите създава най-много работни места и това ще продължи да е така и занапред. (Политиците, отговорни за вземането на решения, не трябва да забравят, че 20 % от междинните продукти за производствената индустрия произхождат от сектора на услугите.) Следователно, потенциалното въздействие от търсенето/преместване на дейността в офшорни зони в глобален план на работни места в сектора на услугите (до 30 % според изследване на ОИСР от 2006 г.) подтиква държавите-членки да насърчават развитието на подходящите умения и квалификации, за да може тяхната индустрия да се справи с глобалната конкуренция.

Бизнес услуги в политиките за иновации и производителност. Насърчаването на иновациите в областта на услугите е от ключово значение за засилване на конкурентоспособността на индустрията посредством качествени фактори. Иновациите в областта на услугите имат решаващо и положително въздействие върху качеството, заетостта и взаимодействието с клиентите. Същевременно бизнес услугите могат да предложат качествени работни места с добри условия на труд и в среда, свързана с високо ниво на познание; в тези случаи работниците могат да допринесат за осъществяването и за успеха на иновациите в областта на услугите. Така предприятията ще могат да подобрят своята конкурентоспособност, а пред работниците се откриват нови професионални възможности. Положителният ефект от иновациите в областта на услугите би трябвало да бъде насочен към преодоляване на стагнацията в ръста на производителността в сферата на бизнес услугите. Слабите темпове на растеж на производителността все още доминират в повечето държави, макар че приносът на бизнес услугите към общия ръст на производителността като цяло е подценен поради проблеми в статистическите измервания.

Бизнес услуги и вътрешен пазар. Задачата е да се създаде европейски пазар на услуги, който да даде възможност на ЕС да играе решаваща роля в процеса на глобализация, като вземе предвид всички фактори, които влияят на пазарите и на конкурентоспособността. Необходими са специфични последващи действия за транспониране на Директивата за услугите в държавите-членки и във връзка с въздействието й върху бизнес услугите.

Бизнес услуги и регионална политика. В много региони бизнес услугите са слабо представени, тъй като те най-често са съсредоточени в големи агломерации и в региони с високо ниво на доходите. На регионално равнище е важно да се насърчава и мотивира както търсенето, така и предлагането на бизнес услуги и максимално да се използват съществуващите мрежи, които имат потенциала да засилят синергиите между различните участници на местно равнище.

Бизнес услуги и други политики, свързани с тях. Има два вида политики, свързани с бизнес услугите: предимно регулаторни (вътрешен пазар, конкуренция, по-добро регулиране, обществени поръчки) и предимно нерегулаторни (иновации, квалификация, качество и заетост, стандарти, предприятия и МСП, регионална политика, знания и статистика). Особено внимание трябва да се обърне на ролята на стандартите, на новата дисциплина „управление на услугите“ и на статистиката.

3.6.

Взаимодействия между дейностите, свързани с бизнес услугите, и целевите политики. Опитът показа какви взаимодействия могат да възникнат между възможните всеобхватни дейности и в каква степен те могат да помогнат на бизнес услугите да се развият ефикасно и да отговорят на бъдещите предизвикателства. Синергиите и взаимодействието между различни видове политики би следвало да се вземат предвид.

3.7

При изготвянето на специфични политики на ЕС е необходима икономическа обосновка, за да се даде тласък на операциите в бизнес услугите, както бе показано неотдавна от Kox и Rubalcaba (вж. Business services in European Economic Growth, 2007 г.). В подкрепа на аргументите си те изтъкнаха преди всичко пазарните и системните неуспехи като информационна асиметрия и външни фактори.

3.8

Лисабонска програма 2008-2010 г. Политиките, свързани с бизнес услугите, биха могли да дадат ценен принос в контекста на предложенията за Лисабонската програма на Общността 2008-2010 г. (COM(2007) 804 окончателен). Повечето от 10-те ключови цели, които трябва да бъдат постигнати до 2010 г., пряко или косвено засягат услугите.

3.8.1.

Комисията ще предложи до средата на 2008 г. обновена социална програма и ще допринесе за борбата за преодоляване на пропуските в областта на професионалната квалификация. При повечето трудоемки бизнес услуги се наблюдават значителни дефицити и нужди. В своето становище относно „Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)“  (9) ЕИСК отбеляза, че амбициозните цели от Лисабон, касаещи заетостта, са постигнати само до известна степен и отчете, че много от създадените през последните години нови работни места, особено тези, на които работят жени, са на непълно работно време. По-възрастните работници продължават да се сблъскват с явен недостиг на подходящи свободни работни места, а особено младите хора намират нетипични (несъответстващи на стандартите) форми на заетост — в някои случаи без достатъчна правна и социална сигурност. Становището на ЕИСК подчертава, че в контекста на гъвкавата сигурност са необходими висока степен на социална сигурност, активни политики по отношение на пазара на труда, както и образование, продължаващо образование и обучение.

3.8.2

По-рано тази година Комисията представи предложения за обща имиграционна политика. Това може да се отрази върху имиграцията на висококвалифицирани специалисти в области като услугите, свързани с високо ниво на познание, и на по-слабо квалифицирани работници в дейности като почистване или охранителни услуги.

3.8.3

Европейската общност ще приеме Small Business Act (Закон за малките предприятия), за да отключи потенциала за растеж на МСП през целия им жизнен цикъл. Бизнес услугите са секторът с най-висок процент новоучредени и закриващи се предприятия, така че е уместно да се обърне повече внимание на МСП. В своето становище относно „Потенциал на предприятията, по-специално на МСП (Лисабонска стратегия)“ (10) ЕИСК се застъпва за по-целенасочени и оптимизирани интегрирани насоки за МСП относно растежа и заетостта през периода 2008-2010 г. Последните ще бъдат облагодетелствани и от намаляването на административната тежест в ЕС с 25 % до 2012 г.

3.8.4

Общността ще укрепва единния пазар и ще насърчава конкуренцията в сферата на услугите. Във вече споменатото становище на ЕИСК INT/324 се констатира със съжаление, че единният пазар все още не е напълно изграден, като по-конкретно се отбелязват бавното транспониране на директивите от държавите-членки, административната тежест и недостатъчната мобилност на работната сила. Това са огромни препятствия за преодоляване пред МСП.

3.8.5

Общността полага усилия да превърне в реалност петата основна свобода (свободното движение на знания) и да създаде истинско европейско изследователско пространство. Бизнес услугите, свързани с високо ниво на познание, могат да бъдат от значение за този приоритет от Лисабон.

3.8.6

Общността ще подобри рамковите условия за иновации. ЕИСК освен това изготви становище относно „Инвестиции в знания и иновации“ (11). Основното му послание е, че Европа трябва да запази своята преднина в областта на изследванията, развитието на технологиите и иновациите и че се изисква по-голямо финансиране от бюджета на ЕС, подобряване на образователните институции и, където е необходимо, повишаване на стандартите като цяло. Нужни са също социален климат, отворен към напредъка и иновациите; създаване на необходимите условия и приемане на решения, които в достатъчна степен придават икономическа увереност и оптимизъм на инвеститорите да вложат капитала си в нови начинания в Европа; повишаване на съзнанието за първостепенното значение на фундаменталните изследвания и събуждане на предприемачески дух у онези, които са готови да правят иновации и да поемат рискове. При това трябва да се приеме определена степен на неуспех и загуби, които неизбежно съпровождат поемането на риск. ЕИСК разгледа също така правната и социална среда за иновационно предприемачество и един отворен за иновации пазар.

3.8.7

Общността ще насърчава индустриална политика, насочена към по-устойчиво производство и потребление. Ролята на екологичните бизнес услуги може да стане част от този приоритет.

3.8.8

Общността ще преговаря двустранно с ключовите търговски партньори за намирането на нови възможности за международна търговия и инвестиции и за създаването на общо пространство на законови разпоредби и стандарти.

4.   Приоритет на мерките за насърчаване на бизнес услугите

Необходимо е да се даде приоритет на определени действия, защото сферата на бизнес услугите е свързана с широк спектър от политики. Според ЕИСК би следвало да се поставят следните приоритети:

4.1

Приоритет 1: В рамките на политиката за предприятията и промишлеността Европейската комисия би следвало да сформира Група на високо равнище за бизнес услугите, за да гарантира, че при провежданите мерки ще бъдат вземани предвид и общите позиции на сектора на услугите при взаимодействията с цялостната индустриална и икономическа среда. Групата на високо равнище би могла да си постави по-специално следните основни цели:

задълбочаване на анализа на потребностите в областта на бизнес услугите, включително на потребностите на съответните различни и много разнообразни подсектори на бизнес услугите;

преглед на съществуващите политики, оказващи влияние върху бизнес услугите и разработване на конкретни политически мерки на подходящото равнище (регионално, национално или ЕС);

препоръчване на стратегически цели за преговорите със СТО относно ГАТС (Общо споразумение за търговията с услуги) с особено внимание върху необходимите мерки, които да дадат на МСП, работещи в сферата на услугите, възможности за износ;

установяване и обединяване на политическите участници в области, в които представителството е много ограничено и разпокъсано;

създаване на Европейска обсерватория на бизнес услугите, която да наблюдава резултатите от мерките, предприети в рамките на политиките на ЕС, и да популяризира най-добрите практики. Сред членовете на Обсерваторията би следвало да има представители на ЕИСК, синдикати, асоциации на бизнеса и експерти по бизнес услуги.

4.2

Приоритет 2: Стимулиране на социален диалог, посветен специално на бизнес услугите, за да се обсъдят и формулират препоръки относно:

нови възможности за заетост;

учене през целия живот;

предизвикателствата, свързани с възлагането на външни изпълнители и изнасяне на дейност в офшорни зони;

установяване на недостига на уменията;

работа на непълен работен ден и дистанционна заетост;

гъвкавата сигурност в сектора на бизнес услугите (тази тема вече беше разгледана в по-общ план от ЕИСК в негово неотдавнашно становище — SOC/283);

недостига на персонал за услуги, свързани с високо ниво на познание, и ролята на имиграцията;

мобилността.

В действителност обаче, осъществимостта и ефективността на подобен, свързан със сектора социален диалог (вкл. признаването на споразумения, организационна подкрепа), ще зависят от признаването на представителните европейски сдружения на работниците и работодателите.

4.3

Приоритет 3: НИРД и иновации в областта на услугите:

анализ на начините за иновации в бизнес услугите и въздействието им върху производителността и социалния и икономическия растеж;

ролята на бизнес услугите, свързани с високо ниво на познание, в разработването на иновации в областта на услугите;

съотношение между развитието на ИКТ и иновациите в сектора на услугите;

преглед на програмите за НИРД и иновациите, за да се оцени мястото на бизнес услугите;

прилагане на методите на оптимизирано производство в сектора на услугите;

ролята на иновациите в услугите и други възможни политически мерки за услуги, свързани с високо ниво на познание, на регионално равнище. Използване на иновационната политика за насърчаване на предлагането и търсенето на бизнес услуги.

4.4

Приоритет 4: Разработване на стандарти. Разработването на стандартите в областта на услугите напредва твърде бавно. Те най-често са функция от търсенето. Съществуват структурни проблеми при доставчиците на бизнес услуги. В повечето случаи това са малки предприятия, които не принадлежат към представителни организации нито в страната си, нито на европейско равнище, като тази категория предприятия почти не е представена в европейските организации. Така че единственият начин да се подобри ситуацията е ползвателите да се мобилизират и да споделят изискванията си. Пазарът на бизнес услуги би спечелил изключително много от едни ясни стандарти в тази област. Разработването на стандартите може да бъде полезно за:

допълване, дори заместване на разпоредбите;

подобряване на качеството и стимулиране на конкуренцията;

намаляване на асиметричната информация в интерес и на доставчика, и на потребителя на един пазар, който не е достатъчно прозрачен;

гарантиране на съпоставимостта, когато потребителят разполага с различни оферти и трябва да реши коя да избере;

по-широко разпространяване на резултатите от програмите за НИРД и иновациите, като по този начин се поощряват иновациите с цел повишаване качеството на услугите;

намаляване на броя на съдебните спорове чрез изясняване на правата и задълженията между доставчиците на услуги и потребителите;

предотвратяване на социалните конфликти чрез зачитане на трудовото право от страна на доставчиците на услуги и на потребителите, а също и чрез колективно договаряне на съответното равнище при необходимост;

създаване на възможност за икономии от мащаба за малките предприятия, предоставящи подобни услуги в различни държави-членки на ЕС, като по този начин се премахват пречките пред пазарната интеграция;

развитие на стабилен експортен отрасъл и съдействие при провеждането на обществени поръчки и възлагането на услуги на подизпълнители.

4.5

Приоритет 5: По-нататъшни подобрения в статистиката за бизнес услугите. Действието на политиките зависи от анализа на актуалните тенденции, които могат да се установят само чрез ясна и съдържателна статистика. Явната липса на задоволително увеличение на производителността в сравнение със Съединените щати може частично да се обясни с ненадеждните статистики на базата на методология, която се ползва за измерване на ефективността на производствената индустрия. По-нататъшното прецизиране на статистиките за бизнес услугите изисква не само решение от Евростат, но и съдействието на националните правителства за промяна на техните методи на събиране на статистически данни. Особено голямо внимание трябва да се обърне на оценяването на ролята на бизнес услугите в рамките на други сектори на индустрията и услугите.

4.6

Приоритет 6: Управление на услугите

Науката за услугите (или науката, управлението и инженеринга на услугите — SSME) е нова, развиваща се дисциплина, която включва разнообразни фрагментарни подходи по отношение на услугите, например икономика на услугите, управление на услугите, маркетинг на услугите, инженеринг на услугите. Изследователите на услуги и бизнесът са единодушни, че всички тези области се нуждаят от насърчаване и по-добро съгласуване помежду им. Инженерингът на услугите представлява добър пример в рамките на управлението на услугите. Той се разви като специализирана техническа дисциплина, занимаваща се със системното разработване и проектиране на продукти на услугите, като използва подходящи модели, методи и инструменти. Въпреки че инженерингът на услугите включва аспекти от управлението на операции в областта на услугите, разработването на нови продукти на услугите си остава един от неговите основни акценти. Същевременно инженерингът на услугите се занимава и с проектирането на системи за разработка, с други думи — с ориентирани към услугите въпроси от общото управление на научноизследователската и развойната дейност и иновациите. Интегрираните подходи за успоредно технологично планиране на материални стоки, софтуер и услуги ще се превърне в обичайно явление.

Фундаменталните изследвания за разработване на нови бизнес модели, методи и инструменти ще дадат ценен импулс на науката за услугите. В крайна сметка нарастващата хармонизация на стандартите в услугите ще насърчи специализацията и ефективното развитие на нови услуги (12).

Инженерингът на услугите е една от малкото области в сектора на услугите, която в голяма степен е формирана от европейските изследвания. По-тясната интеграция в международните мрежи и последователното развитие на независима професионална общност в инженеринга на услугите са от важно значение за запазване на водеща роля в тази област в бъдеще (13).

4.7

Приоритет 7: Вътрешен пазар и регулиране на бизнес услугите

Намаляване и опростяване на регулаторната тежест. Има редица рестриктивни фактори, които оказват отрицателно влияние на предприятията в сферата на бизнес услугите и обезсмислят усилията им да увеличават производителността си и да търсят търговска реализация в други държави-членки. Това включва проблеми, свързани с мобилността на работната сила и признаването на професионалните квалификации. Обемът и сложността на регулирането са нараснали през последните години, което все повече увеличава тежестта върху дребните доставчици на услуги. Най-важните точки, на които трябва да се обърне внимание, са:

Учредяване и прехвърляне на предприятия. МСП не разполагат с времето и средствата, необходими за учредяване на ново предприятие или прехвърляне на собствеността върху съществуващо такова.

Бариери пред износа на услуги. МСП, които желаят да изнасят своите услуги, са принудени да отделят значителни ресурси за намиране на съответните разпоредби, отнасящи се до конкретната им търговска дейност, както и да правят големи разходи за консултации. За да се отстранят ненужните пречки пред европейските доставчици на бизнес услуги за дейността им на пазарите на трети страни, са необходими последващи действия в резултат на преговорите с международните търговски организации. Съществуващата база данни за пазарния достъп, създадена от Европейската комисия, може да спомогне за установяване на подобни бариери.

Пречки пред мултидисциплинарното сътрудничество. Възможно е някои от съществуващите пречки пред навлизането на пазара на доставчиците на бизнес услуги да бъдат отстранени, когато Директивата за услугите влезе в сила.

Недостатъчно транспониране на европейското право, както и разлики в законодателствата на държавите-членки. Дори когато разпоредбите не са насочени директно срещу вътрешния пазар, големите различия между държавите от ЕС пречат на пазарната интеграция.

Обществените поръчки и разпоредби, свързани с конкуренцията между частните и държавните дружества при възлагането на договори за обществени поръчки.

Пречки пред трансграничното предлагане на услуги между държави-членки. Професионалните асоциации включват в уставите си предпазни клаузи, за да не допуснат доставчици на услуги от други държави-членки.

Командироване на висококвалифицирани служители. Явяват се трудности при назначаване на служители в други държави-членки, дори когато става дума за висококвалифицирани специалисти. В своето становище относно командироването на работници (14) ЕИСК предлага редица възможности за действия в тази насока.

Признаване на професионални квалификации. Директива 2005/36/EО от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации трябваше да бъде транспонирана до 20 октомври 2007 г. Това включваше заместването на петнадесет предходни директиви, отнасящи се до признаването на професионалните квалификации. Сега би следвало да настъпи наистина всеобхватна модернизация на общностната система, която да стимулира пазара на ЕС за бизнес услуги чрез по-гъвкаво и автоматично признаване на квалификациите. Междувременно една инициатива на Европейската комисия, наречена Информационна система за вътрешния пазар (IMI), действително може да се разглежда като практически подход, чрез който властите и работодателите в държавите-членки да могат да проверяват в една централна база данни кои са определените във всяка отделна държава-членка органи (на регионално и на национално равнище), които имат правомощията да издават удостоверения за правоспособност и квалификация и да проверяват достоверността на такива удостоверения.

Транспониране на Директивата за услугите. Един отраслов анализ би помогнал на бизнес услугите да се възползват оптимално от новата регулаторна среда, по-конкретно за установяване на оставащите пречки по време и след транспонирането на Директивата за услугите. Това ще бъде предмет на подробен преглед от 2010 г. нататък, за да се оцени напредъкът в транспонирането и да се проследи отблизо начинът, по който е осъществен този напредък. Специално внимание трябва да се обърне на въздействието върху икономиката на бизнес услугите. Информационната система за вътрешния пазар може да предложи полезна информация за проследяване и по-нататъшно намаляване на националните несъответствия.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 4 (CCMI/035).

(2)  COM(2007) 374 окончателен от 4 юли 2007 г.

(3)  SEC(2007) 1059 от 27.7.2007 г.

(4)  Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г.

(5)  Вж. Съобщение за СМИ IP/08/192 от 7 февруари 2008 г.

(6)  Бележка /08/125 от 10 март 2008 г.

(7)  COM(2007) 359 окончателен.

(8)  COM(2008) 133 окончателен от 11 март 2008 г.

(9)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 93 (SOC/251).

(10)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 8 (INT/324).

(11)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 17 (INT/325).

(12)  Инженеринг на услугите — методологическо разработване на нови продукти на услугите, Hans-Jorg Bullinger, Klaus-Peter Fahnrich, Thomas Meiren.

(13)  Thomas Meiren, Fraunhofer Institut für Arbeitswissenschaft und Organisation (Институт „Фраунхофер“), Щутгарт, Германия.

(14)  ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 95.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Становището на Европейския икономически и социален комитет

Следният текст от становището на специализираната секция бе изменен с изменение, прието на пленарната сесия, и получи поне една четвърт от подадените гласове:

Параграф 2.2 — второ тире:

„—

Политики, свързани с пазара на труда в сферата на бизнес услугите. От социална гледна точка се изисква задълбочено проучване в рамките на сектора, за да се установи какви са предизвикателствата, които се пораждат от новите видове заетост, възникнали вследствие на взаимодействието между бизнес услугите и производствените индустрии. Този анализ трябва да включва образованието, обучението и ученето през целия живот, както и условията на заетост на работещите, включително на онези от тях, засегнати от процеси на възлагане на дейности на външни изпълнители. За постигането на тази цел би следвало да се развие структурната предпоставка за секторния разшири програмата за социален диалог, който тепърва следва да се развие и на тази основа да се разшири неговата програма, за да бъдат разгледани специфичните промени в условията на труд и възможностите за заетост в резултат от структурните промени, засягащи бизнес услугите;“

Резултат от гласуването:

87 гласа „за“, 35 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“.


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/34


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно козметичните продукти“ (преработване)

COM(2008) 49 окончателен — 2008/0035 (COD)

(2009/C 27/07)

На 13 май 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно козметичните продукти“ (преработване).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2008 г. (докладчик: г-н Krawczyk).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 126 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът подкрепя общите и конкретните цели на проекторегламента, както и преработването на Директива 76/768/EИО в регламент.

1.2

Комитетът привлича вниманието върху факта, че спазването на новите изисквания за производствени практики, оценката на безопасността и изготвянето на информационния файл за продукта, включително провеждането на всички необходими изпитвания, могат да доведат до значителни разходи, особено за МСП.

1.3

Комитетът смята за препоръчително да се сведе до минимум това отрицателно финансово въздействие върху МСП, например като се посочи, че информационният файл за продукта и оценката на безопасността трябва да се изготвят в съответствие с новите изисквания за продукти, пускани на пазара за първи път.

1.3.1

Комитетът подкрепя 36-месечния период за влизане в сила на регламента. Но за актуализирането на информационния файл за продукта и оценката на безопасността на козметичните продукти, които са вече на пазара, Комитетът препоръчва допълнителен преходен период от 24 месеца след влизането в сила.

1.4

Комитетът приветства въвеждането на диференциран режим въз основа на оценка на риска за веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията („CMR“). Забраната за използуването на такива вещества трябва да се запази.

2.   Предговор

2.1

Основната цел на директивата (Директива 76/768/EИО) е да защитава здравето на потребителите, като същевременно хармонизира правните разпоредби за козметичните продукти в рамките на общия пазар. Оценка на текущото състояние на пазара показва, че измененията на Директива 76/768/EИО и непоследователното им транспониране от държавите-членки доведоха до множество правни неясноти и несъответствия. Поради това тя създаде административни затруднения и ненужни разходи както за компетентните органи, така и за индустрията, без да допринася за безопасността на козметичните продукти.

2.2

Опростяването на Директива 76/768/EИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти („Директивата за козметичните продукти“), беше обявено в Съобщението на Комисията „Прилагане на Лисабонската програма на Общността: Стратегия за опростяване на регулаторната среда“, в годишната политическа стратегия на Комисията за 2007 г. и в законодателната и работна програма на Комисията за 2007 г. Комисията предлага да се опрости Директивата за козметичните продукти във вид на преработен текст, т.е. да се приложи юридическа техника, която позволява да се кодифицира законодателен текст и измененията му и да се включат значителни подобрения.

2.3

Въз основа на отговорите, получени по време на публичната консултация, предприета през 2006 г., както и на няколко свои изследвания, Комисията изготви задълбочена оценка на въздействието преди да изработи предложението за регламент (преработване) (1).

2.4

Характерна особеност на козметичния отрасъл на ЕС са МСП. 97 % от всички козметични предприятия в ЕС са МСП, а 80 % от тях имат под 19 работници. МСП осигуряват заетостта на приблизително две трети от всички хора, пряко заети в козметичния отрасъл в ЕС.

2.5

В козметичната индустрия в Европа са заети около 150 000 души. От 1999 г. насам европейският отрасъл стабилно създава нови работни места (ръст от 1,2 % годишно).

2.6

Освен пряката заетост, козметичният отрасъл има и силно косвено въздействие върху заетостта в търговията на дребно, дистрибуцията и транспорта. То може да се оцени на около 350 000 създадени косвено от козметичната индустрия работни места.

2.7

Поради тази причина при анализа на въздействието на настоящото предложение би трябвало да се вземат предвид интересите и мненията на МСП от козметичния отрасъл в ЕС.

2.8

Износът на козметични продукти в рамките на Общността нараства ежегодно от 1999 г. насам със средно по 5 % годишно по отношение на обема, и с по 6,5 % годишно по отношение на стойността.

2.9

Козметичната индустрия е международен бизнес, в който Европа е много важен участник. Международния характер на този отрасъл е от особено значение за ЕС като нетен износител. През 2005 г. износът на козметични продукти от ЕС възлезе на 16 милиарда евро при внос от 4,4 милиарда евро.

2.10

В различните държави-членки на ЕС положението е различно. В Полша например голяма част от козметичния отрасъл е все още независим, като в него работят над 400 предприятия, най-вече МСП. С годишен ръст от 8,2 % през 2006 г. и 7,2 % през 2007 г., и с все още голям потенциал за растеж, полският пазар за козметични продукти е добър пример за стабилен растеж, който вече не се наблюдава в петте най-големи развити икономики на ЕС (Обединено кралство, Германия, Франция, Италия и Испания).

3   Въведение

Директивата за козметичните продукти е много подробен и прескриптивен законодателен акт. От 1976 г. насам Директивата за козметичните продукти е изменяна и допълвана 56 пъти, което доведе до правна несигурност и несъответствия и до пълното отсъствие на каквито и да е определения.

3.1

Предложеното преработване на Директива 76/768/EИО на Съвета има следните основни цели:

премахване на правната несигурност и несъответствия, произтичащи от многократните изменения;

премахване на несъответствията, получени в резултат на транспонирането в националните законодателства, които не допринасят за безопасността на продуктите, а увеличават нормативната тежест и административните разходи;

опростяване и уеднаквяване на някои административни процедури, като нотифицирането, системата за известяване чрез събиране на данни за неблагоприятното въздействие на козметичните продукти („cosmetovigilance“) и административното сътрудничество при наблюдението на пазара;

гарантиране на безопасността на козметичните продукти, пуснати на пазара на ЕС, особено като се имат предвид иновациите в сектора;

запазване на правилата относно изпитванията върху животни, които бяха добавени към Директивата за козметичните продукти със „седмото изменение“ през 2003 г.;

въвеждане на ясни минимални изисквания за оценката на безопасността на козметичните продукти;

въвеждане на възможност в изключителни случаи да се регулират веществата CMR от категории 1 и 2 въз основа на действителния риск от тях.

Основните елементи в проекторегламента са следните:

3.2

В предложението на Комисията се запазва обхватът на Директива 76/768/EИО и определението за козметичен продукт остава непроменено. По време на публичната консултация, проведена от Европейската комисия, повечето от участниците изразиха подкрепа за преработването на Директива 76/768/EИО в регламент.

3.3

Предлагат се нови определения на следните понятия: производител, вносител, предлагане на пазара, пускане на пазара, хармонизирани стандарти, следи, консерванти, багрила, UV-филтри, нежелан ефект, сериозен нежелан ефект, изтегляне и изземване. Въпреки това не е предложено определение на самия термин „козметичен продукт“.

3.4

Въвежда се концепцията за отговорно лице, установено в Общността. Описана е и отговорността в случаи на продукти, доставени на потребителя от територия извън ЕС, например чрез интернет.

3.5

Въвеждат се принципите на „новия подход“: позоваване на хармонизираните стандарти в правните актове в областта на добрите производствени практики, вземането на проби и анализ, както и обозначенията върху козметични продукти.

3.6

Установяват се минимални изисквания по отношение на оценката на безопасността и информационния файл за продукта (досие на продукта). Предлага се доклад за безопасността на козметичния продукт в Приложение I към проекта за регламент. Оценката на безопасността на козметичния продукт се опира на токсикологичния профил на съставките му.

3.7

Предлага се диференциран режим на основата на оценка на риска (а не на опасността) на веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията („CMR“) вместо досега използвания режим, основан на опасността. Като цяло се запазва забраната на вещества CMR от категории 1 и 2. Но новият подход позволява, при строго определени условия, да се използват вещества CMR от категории 1 и 2, ако се прецени, че използването им в козметиката е безопасно.

3.8

Запазва се цялостната стратегия за забрана на изпитването върху животни на крайни козметични продукти и графиците на крайните срокове за забраната на търговията с козметични продукти, чиито отделни съставки или комбинации от съставки са били изпитвани върху животни.

3.9

Установява се уеднаквен подход към управлението на нежеланите ефекти и на сериозните нежелани ефекти. Данните за нежеланите ефекти и сериозните нежелани ефекти ще залягат в доклада за безопасността на козметичния продукт и ще бъдат съобщавани на обществеността. Освен това, сериозните нежелани ефекти ще бъдат докладвани редовно на компетентните органи.

3.10

Предлага се опростено, централизирано, електронно нотифициране на „едно гише“. Към момента, преди пускането на даден козметичен продукт на пазара, е необходимо да се извършват отделни нотификации във всяка държава-членка. Обхватът на изискваната информация е различен в отделните държави-членки. Освен това понастоящем няколко държави-членки изискват нотифициране и на токсикологичните центрове.

3.11

Засилва се административното сътрудничество между компетентните власти и прилагането на добри административни практики.

4.   Общи бележки

4.1

Комитетът подкрепя общите и конкретните цели на проекторегламента — опростяване и уеднаквяване на някои административни процедури, при гарантиране на високо равнище на безопасност за потребителите. Предложеният регламент несъмнено е прозрачен. Съдържащите се в него правни разпоредби изясняват някои правни неясноти, които бяха довели до разнопосочно тълкуване и приложение.

4.2

Преработването на Директива 76/768/EИО в регламент ще осигури уеднаквено прилагане на правните разпоредби, като увеличи свободното движение на продукти в рамките на общия пазар и опрости административните процедури на пазарите на ЕС.

4.3

Въпреки че опростяването на административните процедури може да снижи някои разходи (например във връзка с нотифицирането на продуктите и нотифицирането на токсикологичните центрове), на МСП ще се наложи да правят значителни разходи за спазване на новите изисквания по съдържанието на информационния файл за продукта и съответствието с хармонизирания стандарт EN ISO 22716 (добра производствена практика). Трябва да се подчертае, че настоящите правни разпоредби не изискват токсикологичните данни да са толкова подробни, колкото се изисква в предложения регламент.

4.4

Може да се очаква, че допълнителните разходи, необходими, за да се спазят изискванията на регламента, ще зависят в голяма степен от размера на предприятието. Разходите по изготвянето на информационните файлове за продуктите и оценката на безопасността ще натежат най-вече на малките и средните предприятия, които преди представяха данни от съвсем елементарно естество, съгласно съществуващите правни разпоредби.

При големите международни корпорации не бива да се очаква значително нарастване на разходите, поради техния дългогодишен професионален опит, човешки ресурси, технически капацитет и достъп до ноу-хау от трети страни. За големите международни предприятия, произвеждащи продукти за някои пазари на ЕС, централизираната европейска система за нотифициране определено ще опрости предишните административни процедури, като по този начин частично ще намали разходите по нотифицирането. Освен това, международните предприятия вече са въвели системи за нотифициране за своите рамкови формулации (формули).

4.5

При МСП може да се очаква значително увеличение на разходите, свързани с добри производствени практики, изготвянето на оценката на безопасността и информационния файл за продукта, включително за провеждането на всички необходими изпитвания.

Само по отношение на научните изследвания, досието и оценката на безопасността разходите за МСП могат да нараснат дори със 100 % за всяка нова формула, пусната на пазара. Това значително ще увеличи производствените разходи на МСП и ще се отрази на цената на дребно на продуктите и, следователно, ще засегне интересите на потребителите.

Не бива да се забравя, че МСП изработват значително по-малки обеми серийни продукти отколкото големите международни концерни, които продават огромни количества продукция. Поради това разходите за научните изследвания, досието и оценката на безопасността за един продукт са много по-високи при МСП.

Според оценката на въздействието, изготвена от Комисията, това би могло да се окаже неподходящо за държавите-членки, в които има голям брой малки и средни предприятия, като Испания, Италия, Полша и България.

4.6

Изглежда разумно, за да се сведе до минимум отрицателното финансово въздействие за МСП, да се изисква например информационният файл за продукта и оценката на безопасността да се изготвят в съответствие с новите изисквания само за продукти, пускани на пазара за първи път. Изглежда е необходимо да се продължи преходният период за актуализиране на информационния файл за продуктите и оценката на безопасността за продукти, които вече са на пазара.

4.6.1

Комитетът подкрепя 36-месечния период за влизане в сила на регламента. Но за актуализирането на информационния файл за продукта и оценката на безопасността на козметичните продукти, които са вече на пазара, Комитетът препоръчва допълнителен преходен период от 24 месеца след влизането в сила.

4.7

Комитетът приветства въвеждането на определенията. Това ще улесни тълкуването на разпоредбите на регламента и ще помогне да се премахнат правната несигурност и несъответствия. Но не е предложено ново определение на „козметичен продукт“. Козметичната индустрия е силно иновативна и на пазара ежегодно се въвеждат нови продуктови категории с нови козметични функции. Това може да доведе до проблеми при определянето на продукта (козметичен, фармацевтичен, и др.) и при продуктите от междинна категория. Затова е необходимо да се провеждат образователни и информационни кампании, както и да се подобри наблюдението на пазара в тази област.

4.8

Комитетът подкрепя въвеждането на концепцията за отговорното лице. Определянето на отговорно лице, което може да бъде предприемач, различен от производителя, е полезно и в съответствие със съществуващите пазарни практики, като възлагане на външни изпълнители (аутсорсинг) и използване на търговска марка на дистрибутора (private label). В разпоредбите относно отговорното лице се формулира неговата отговорност в случаи на предлагане на пазара на продукти, които идват извън ЕС, например чрез Интернет.

4.9

Освен това, Комитетът счита че трябва да се дефинират и други понятия, за да се гарантира правна сигурност, особено като се има предвид че инструментът е от типа „регламент“. Това се отнася по-специално за понятията „аромат“ и „активна съставка“.

4.10

Комитетът приветства въвеждането на електронно нотифициране за козметични продукти и рамкови формулации до токсикологичните центрове. Това със сигурност ще уеднакви административните процедури на пазара в ЕС.

4.11

Комитетът подкрепя въвеждането на принципите на новия подход в законодателството относно козметичните продукти. Прилагането на хармонизирани стандарти, които могат доброволно да се прилагат от производителите и компетентните власти, позволява да се уеднаквят използваните методологии. Хармонизираните стандарти са добър пример на инструменти за саморегулиране, които са както полезни, така и използвани с готовност от козметичната индустрия. Но Комитетът изразява резерви по отношение на безкритичното прилагане на принципите на новия подход. Въпросите, отнасящи се до здравето и безопасността на потребителите, трябва да се регламентират със съответните законови разпоредби.

4.12

Комитетът приветства позоваването на хармонизираните стандарти за обозначенията върху продуктите. Но в хармонизираните стандарти би трябвало да се посочи какви методи за оценка на ефикасността да се прилагат, за да се доказват твърденията в обозначенията върху продуктите, а не да се оценяват самите твърдения. Твърденията за ефикасност биха могли да бъдат измервани чрез надеждни и възпроизводими методи. Освен това, хармонизираните стандарти би трябвало да отчитат научния и технологичен напредък и огромния обхват на темата.

4.13

Комитетът приветства въвеждането на диференциран режим, основан на оценка на риска на веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията („CMR“), посочени в Директива 67/548/ЕИО (член 12, параграф 2). Забраната за използването на такива вещества трябва да се запази. Но настоящата система се основава на опасността (т.е. присъщите свойства на веществата) и не отчита дозата и пътя на експозиция. Това би могло да доведе до автоматичната забрана на етанол (т.е. спирт), ако бъде прекласифициран като CMR от категории 1 или 2, въпреки че използването на веществото в козметиката е безопасно. В проекторегламента се предвижда CMR веществата от категории 1 и 2 да могат да се използват като съединения в козметични продукти, само когато са изпълнени и трите условия едновременно (член 12, параграф 2). Но едно от условията изисква веществото да се използва законно в храни и хранителни продукти. А, разбира се, могат да съществуват ситуации, при които вещество, квалифицирано като CMR от категория 1 или 2, което се счита за безопасно за използване в козметични продукти, не се разрешава в храни (напр. формалдехид, борна киселина и др.). Проекторазпоредбите изключват приложението на такива вещества в козметичната индустрия.

4.14

Комитетът взима под внимание преходния период за адаптиране на досиетата на продуктите и оценката на безопасността при вече пуснати на пазара продукти (член 34). В проекторегламента не се посочва дали преходният период се прилага към продукти, които се пускат на пазара, или и към продукти, които са вече на пазара. Определянето на един и същи преходен период (36 месеца) за всички продукти — включително и за тези, които вече са на пазара, може да доведе до положение, при което досега пускани законно на пазара продукти ще трябва да бъдат изтеглени, поради липса на актуализирани етикети или информационни файлове за продуктите. Комитетът подкрепя 36-месечния период за влизане в сила на регламента. Но за актуализирането на информационния файл за продукта и оценката на безопасността на козметичните продукти, които са вече на пазара, Комитетът препоръчва допълнителен преходен период от 24 месеца след влизането в сила.

В документ SEC(2008) 117, в който се съдържа оценката за въздействието, Европейската комисия заявява: „Всички налични статистически данни подсказват, че броят на нежеланите реакции спрямо козметичните продукти е много нисък. (…) Освен това, от влизането в сила на Директивата за козметичните продукти козметичната индустрия не е претърпявала особени кризи по отношение на безопасността, за разлика например от сектора на храните.“

5.   Специфични бележки

5.1

Комитетът взима под внимание факта, че някои разпоредби, включени в предложението на Комисията, може да се окажат трудни за спазване. Най-важните от тях се отнасят до обхвата на изискваните за информационните файлове за продуктите и оценката на безопасността данни (член 7 и Приложение I).

5.2

Оценката на безопасността на козметичния продукт съгласно член 7 трябва да се извършва от независима трета страна, т.е. външна за самото предприятие.

5.3

В член 7, параграф 3 не е ясно формулирано понятието „неклинични изследвания за безопасност“. Наличната информация разкрива, че то се тълкува различно от различните държави-членки на ЕС. Според тълкуванието, прилагано от полските компетентни власти, клиничните изпитвания са тестове, провеждани за медицински продукт. Следователно научните изследвания с доброволци, използвани за оценката на козметични продукти (дерматологични тестове, тестове за съвместимост, инструментални тестове), не могат да се считат за клинични изпитвания. Но те не могат да се считат и за неклинични изследвания по смисъла на член 7, параграф 3 от предложения регламент. Според Директива 2004/10/EО, разпоредбите за добра лабораторна практика не са приложими към изпитвания с участието на хора.

5.4

Освен това, изискването всички токсикологични изпитвания и анализи, необходими за оценката на безопасността, да се извършват в съответствие с принципите за добра лабораторна практика, препятства използването на повечето данни, включени в токсикологичните бази данни и научни публикации, които са ценен източник на информация. Дори в наскоро направени научни публикации много рядко може да се намери декларация за спазването (или неспазването) на принципите за добра лабораторна практика от лабораториите, извършили съответните изпитвания.

5.5

Разпоредбите на член 2 и член 4 от Приложение I относно оценката на чистотата и стабилността на материала на опаковката, оценката на взаимодействията между съединенията и трайността на продукта и оценката на въздействието на стабилността на продукта върху неговата безопасност, посочването на период на годност след отваряне трудно могат да бъдат изпълнени, тъй като за това няма широко разпространена и призната методология, например под формата на международни или европейски стандарти, или научни публикации. Следователно тези данни не се намират лесно.

5.5.1

Комитетът приветства съдържанието на Приложение I (Доклад за безопасността на козметичния продукт) по отношение на минималните изисквания за данни и изпитвания, които трябва да се проведат за изготвяне на досието на продукта. Това ще подобри качеството на досието, ще улесни наблюдението на пазара и следователно ще допринесе за безопасността на потребителите.

5.6

За много вещества не е известна стойността на NOAEL (дозата, при която не се наблюдава вредно въздействие), необходима за изчисляването на коефициента на безопасност. Задължението за определяне на стойността на NOAEL ще доведе до изпитвания върху животни, което е в нарушение на политиката на ЕС за насърчаване на алтернативни методи. Това нарушава и член 14 (Изпитване върху животни).

5.6.1

Следователно в новото законодателство трябва ясно да се посочва кои са изпитванията, които производителите трябва да проведат за използваните в козметичните продукти вещества, за да установят потенциалната опасност за потребителите.

5.7

Комитетът не приема предложението списъкът на съставките да фигурира само на опаковката (чл. 15, алинея „ж“); той трябва да се поставя преди всичко на самия продукт (съда), освен ако това е невъзможно по очевидни причини.

5.8

Комитетът смята, че козметичните продукти трябва да са обозначени със специални предупреждения относно използването им от деца, в които ясно и отчетливо да се посочва минималната възраст, както и предупреждението да се пази далече от деца.

5.9

Комитетът смята още, че в регламента трябва ясно да се посочва, че при дистанционни продажби на козметични продукти етикетите и опаковките трябва да съдържат абсолютно същия вид информация както при продажба в магазин.

5.10

Комитетът подкрепя увеличения натиск за административно сътрудничество между компетентните власти, както и за прилагане на добри административни практики.

5.11

Комитетът подкрепя допълването на предишните Приложения, в които се съдържат списъци на забранени и разрешени с някои ограничения за използване в козметичните продукти вещества, с добавянето на номерата по Международната химическа класификация (CAS) и по Европейския инвентаризационен списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS) и наименованията по номенклатурата INCI, както и създаването на списък от козметични съставки в електронна форма.

5.12

Оттеглянето на предишното Приложение I към Директива 76/768/EИО изглежда удачно. Разделението по категории в предишния списък беше твърде произволно и много групи категории се повтаряха, например: „пудри за гримиране“ и „продукти за гримиране и отстраняване на грима“. Освен това, предишният списък вече не е актуален — на пазара има нови категории продукти, като антицелулитни продукти и мокри кърпички за почистване на грим с активни вещества.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  COM(2008) 49 окончателен — 2008/0025 (COD).


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/39


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2001/82/EО и 2001/83/EО относно измененията на условията за разрешителни за пускане на пазара на лекарствени продукти“

COM(2008) 123 окончателен — 2008/0045 (COD)

(2009/C 27/08)

На 3 април 2008 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2001/82/EО и 2001/83/EО относно измененията на условията за разрешителни за пускане на пазара на лекарствени продукти“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2008 г. (докладчик: г-н CEDRONE).

На 446-ата си пленарна сесия, проведена на 9 юли 2008 г., Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 127 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК одобрява предложението за директива COM(2008) 123 окончателен за изменение на Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО, като признава, че тези изменения гарантират хармонизиране на правилата, приложими за всички лекарствени продукти, независимо от процедурата, използвана за издаване на разрешително при тяхното пускане на пазара.

1.2

Прилагането на еднакви критерии за всички лекарствени продукти позволява да се гарантират както едни и същи критерии за качество, безопасност и ефективност, така и поддържането на високо равнище на закрила на общественото здраве, по-ефективно функциониране на вътрешния пазар, като в същото време премахва излишното увеличаване на административните и финансови тежести за предприятията.

1.3

ЕИСК винаги е подкрепял и продължава да подкрепя усилията на Комисията, целящи повишаване на сигурността на лекарствените продукти, фактор и елемент от основно значение за закрила на здравето на хората и животните.

1.4

Следователно ЕИСК изразява съгласие с това да се оправомощи Комисията да разшири обхвата на Регламент (ЕО) № 1084/2003 и върху промените, последващи издаването на разрешително, независимо от използваната процедура, като по този начин се избягват възможните препятствия за свободното движение на лекарствени продукти и едновременно с това подчертава значението на бъдещите разпоредби, които Комисията ще трябва да приеме.

1.5

ЕИСК отново потвърждава настойчиво убеждението си, че е необходимо да се действа по-бързо за осъществяване на единния пазар, включително и в онези сфери, където това все още не е постигнато или е постигнато частично.

2.   Контекст

2.1

През ноември 2001 г. Европейската комисия представи всеобхватна реформа на разпоредбите относно лекарствените продукти чрез публикуването на два конкретни законодателни документа: Директива 2001/82/ЕО относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти и Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (1).

2.2

Това законодателство представляваше продължението на дълбока реформа, извършена през 1993 г. със създаването на Европейската агенция по лекарствата (EMEA) съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2309/93 и с прилагането на нови процедури за издаване на разрешителни за пускане на пазара на фармацевтични продукти (2).

2.3

Съгласно принципа за свободно движение на стоки, този регламент предвиждаше две процедури за издаване на разрешителни за пускане на пазара на всички лекарствени продукти от 1 януари 1995 г.:

а)

„централизирана“ процедура за издаване на разрешителни от EMEA, валидна на цялата територия на Общността, задължителна за лекарствени средства, получени чрез биотехнологии и факултативна за лекарствени средства, съдържащи нови активни вещества;

б)

запазването на националните процедури, наричани „децентрализирани“, което позволяваше получаването на разрешително от орган на национално равнище. Тази процедура позволява също така да се прилагат конкретни разпоредби за „взаимно признаване“, според които одобрени лекарствени продукти в една държава-членка могат да бъдат пускани на пазара в други страни на Общността.

2.4

Тези процедури за разрешение за пускане на пазара имаха за цел да се осигури правилна оценка на съотношението „рискове/ползи“, да се определят критерии за високо качество, безопасност и ефективност с конкретната цел да се гарантира здравето на европейските граждани и на животните.

2.5

В Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО тези гаранции, които не могат да бъдат пренебрегнати, се засилват, като се определят ясни правила относно фармакологичната бдителност за постигане на високо равнище на закрила на общественото здраве чрез по-често извършвани проверки и по-засилено и целенасочено прилагане на критериите за сигнализиране за нежелателни странични ефекти.

2.6

При периодичните проверки относно функционирането на системата за издаване на разрешителни за фармацевтични продукти Комисията откри проблеми, свързани с измененията, които могат да настъпят във фазите след предоставянето на национално ниво на разрешителните, които са над 80 % от общите разрешителни за лекарствени продукти.

2.7

Тези изменения, настъпващи след получаването на национално разрешение, са разгледани в Регламент (ЕО) № 1084/2003 и Регламент (ЕО) № 1085/2003, които обаче се прилагат само във връзка с такива аспекти като производствения процес, опаковането на лекарствата, правата на собственост, но не разглеждат основни въпроси като например добавянето на нови терапевтични показания или промяна в начина на приемане.

2.8

От това следва, че процедурите, прилагани след издаването на разрешение, в някои случаи се оказват различни в отделните държави-членки, в резултат на което съществуват различни правила и класификации за един и същ продукт. Това може да доведе до различно равнище на закрила на здравето, поради различна терапевтична класификация или различно използване на едно и също лекарство, което би могло да представлява препятствие, понякога изкуствено, пред свободното движение на лекарствени продукти в ЕС.

3.   Предложението на Комисията

3.1

За да се избегне появата на различни условия за един и същ лекарствен продукт, Комисията реши да предложи изменение на Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО, като отправи искане за прилагане на Регламент (ЕО) № 1084/2003, който понастоящем се прилага единствено за лекарствените продукти по централизираната процедура, и разширяването на действието му върху всички лекарствени продукти, независимо от процедурата, според която те са получили разрешение.

3.2

Разглежданото предложение е част от инициативите за опростяване, определени в приложение 2 на законодателната и работна програма на Комисията за 2008 г., и се състои единствено от законодателна мярка за адаптиране на някои членове от Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 1084/2003, който по този начин става валиден за всички лекарствени продукти.

3.3

Запазването на сегашното положение би довело до ненужно административно и финансово бреме за предприятията, които възнамеряват да извършват търговия в няколко държави от Общността. Тези предприятия биха били изправени пред различни правила, прилагани в отделните държави-членки и съответните им административни изисквания, което освен това в действителност може да създаде изкуствено препятствие за принципа на свободната търговия.

3.4

Предложението има изключително юридически характер и предвижда изменението на правната база на Регламент (ЕО) № 1084/2003, така че да предостави на Комисията правото да изменя приложното поле на този регламент, като се гарантира ефективно хармонизиране на правилата за издаване на разрешения.

3.5

Комисията подчертава, че във връзка с тази законодателна мярка за изменение бяха проведени широки консултации с всички заинтересовани страни и избраният сред няколко опции начин за изменение се оказва най-подходящият начин за постигане на хармонизиране на разпоредбите във фазата, следваща пускането на пазара, в съответствие с едно високо равнище на здравеопазване и правна съвместимост.

3.6

Предложените изменения на няколко члена се основават на член 95 от Договора за създаване на ЕО, който предвижда използването на процедурата за съвместно вземане на решения и което е в съответствие с принципа на субсидиарност и принципа на пропорционалност.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК одобрява предложението за изменение на Директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО, като признава, че тези изменения, гарантирайки хармонизиране на правилата за разрешаване на всички лекарствени продукти, позволяват поддържането на едно високо равнище на закрила на общественото здраве и по-ефективно функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това се премахват ненужните административни и финансови тежести за предприятията.

4.2

Както в предходни становища по този въпрос, ЕИСК подкрепя Комисията и дори я насърчава да положи всички усилия, с цел да се повиши безопасността на лекарствените продукти, фактор от основно значение за опазване на здравето на хората и на животните.

4.3

Ето защо Комитетът изразява съгласие с намерението чрез просто законодателно изменение да се постигне хармонизиране на правилата за всички лекарствени продукти, дори и да са били разрешени съгласно различни процедури, като едновременно с това се премахват възможните допълнителни пречки за свободната търговия с такива продукти.

4.4

Като одобрява изменението на правната база, ЕИСК остава в очакване на законодателното предложение, което е в процес на изготвяне, и го разглежда като още по-важно за бъдещето на фармацевтичния сектор.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ L 311, 28.11.2001 г.

(2)  ОВ L 214, 24.8.1993 г.


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/41


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно обикновените съдове под налягане“ (Кодифицирана версия)

COM(2008) 202 окончателен — 2008/0076 (COD)

(2009/C 27/09)

На 26 май 2008 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно обикновените съдове под налягане“ (Кодифицирана версия).

След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакъв коментар от негова страна, на 446-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет взе решение със 142 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“ да приеме положително становище по предложения текст.

 

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/41


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към железопътна мрежа, ориентирана към товарните превози“

COM(2007) 608 окончателен

(2009/C 27/10)

На 18 октомври 2006 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да проведе консултации с Европейския икономически и социален комитет относно

„Към железопътна мрежа, ориентирана към товарните превози“.

Специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 юни 2008 г. (докладчик: г-н BUFFETAUT).

На 444-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 10 юли 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 111 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1

ЕИСК изразява съгласие с анализа на Комисията относно състоянието на железопътните товарни превози в Европейския съюз и счита, че нейните предложения са в правилната посока, въпреки че са недостатъчни за справяне с предизвикателството.

1.2

Комитетът счита, че за подобряването на положението е необходимо:

предлагане на логистични услуги, а не само предоставяне на превоз;

намаляване на разходите, за да могат да се предлагат по-конкурентни цени;

по-голяма надеждност на предоставяната услуга;

разумно кратко време за пътуване от „врата до врата“;

въвеждане на гъвкавост в предлагането и на способността за реагиране в случай на нарушаване на трафика.

1.3   Истинско логистично обслужване

Основната идея е да се създадат улеснения за клиента, което само по себе си е сложно при железопътния транспорт. Това предполага истинско наблюдение на клиентите, ясна и надеждна информация, по-голямо предлагане на индивидуални вагони, предоставяне на услуги от „врата до врата“, което включва товаренето и разтоварването.

1.4   Намаляване на разходите

1.4.1

За да се постигне това е необходимо да се продължи с подобряването на оперативна съвместимост и техническото хармонизиране в Европа. Във времето всяка мрежа създаде свои собствени правила и собствени системи за регулиране и безопасност. Необходимо е всички системи постепенно да бъдат хармонизирани и възможно най-бързо прилагането на ERTMS (Европейска система за управление на железопътния трафик) да стане приоритет.

1.4.2

Инвестирайки по подходящ начин, всеки път, когато това е възможно в рамките на разумното, би било необходимо постепенно да бъдат променени характеристиките на железопътната инфраструктура по отношение на габаритите, дължината на влаковете, рампите и наклоните, натоварването на ос, за да бъдат те адаптирани към нуждите на превоза на товари, какъвто е случаят например в Съединените щати.

1.4.3

Едно реално развитие на конкуренцията и на отварянето на пазара би изисквало повече ефективност и по-голяма производителност. Така се поставя въпроса за обучението на персонала в железниците. Всъщност новите оператори, навлизащи на пазара могат да бъдат изправени пред недостиг на квалифицирана работна ръка. Поради това е нужно да се въведе подходящ цикъл на обучение, за да може това търсене да бъде задоволено и да се направи възможно създаването на висококвалифицирани работни места.

1.4.4

Разпределението на разходите между различните оператори от страна на управителите на инфраструктури трябва да бъде преразгледано и по подобен начин трябва да бъдат разпределени по-добре външните разходи на конкуриращите се видове транспорт, за да се създадат условия за свободна и неизкривена конкуренция.

1.4.5

Би трябвало да бъдат проучени и подкрепени инициативи като Betuwe line, проектът New Opera или FERRMED и да се извлекат поуки при обмена на опит и на добри практики.

1.5   По-голяма надеждност на услугите

1.5.1

Би следвало да се установят обвързващи правила в договорите за обезщетяване на клиентите в случай на предоставяне на услуги с лошо качество, което би послужило като стимул за подобряване на качеството на предоставяните услуги.

1.5.2

Необходимо е да се работи за подобряване на качеството и надеждността на различните компоненти, които позволяват да бъдат предоставени услугите. Това се отнася както за подвижния състав, така и за сигнализацията, железопътните линии или информационните системи.

1.5.3

За повишаването на надеждността на услугите се изисква също така и предоставяне на добри трасета за превоз на товари, както и определяне на правила, които в случай на затруднения в движението по тези трасета, да дават предимство на превоза на товари, като се взима под внимание интереса на всички потребители. В частност, е възможно да се прави разпределение съгласно периодите и часовете на движение.

1.6   Разумно кратко време за пътуване от „врата до врата“

1.6.1

Един от упреците, които обикновено се отправят по отношение на превоза на стоки е дължината и бавността на пътуванията. За да се разреши този проблем би трябвало трасетата да бъдат с ограничен брой (дори никакви) спирки и да бъдат проектирани така, че да има малка вероятност от затруднения в движението с други влакове. По отношение на оперативното управление е необходимо, също така, възможно най-често да им се дава предимство в случай на такъв конфликт. Би трябвало, също така, да се насърчава използването на скоростните нощни товарни влакове.

1.6.2

Освен това, би било необходимо да се предвидят инвестиции, за да се приспособят инфраструктурите към по-високи скорости, като обаче се има предвид, че по даден релсов път увеличаването на скоростта предполага намаляване на допустимото натоварване на ос. Въпреки че сегашната ниска скорост, с която се извършват железопътните товарни превози, следва да бъде коригирана, трябва да се подчертае, че най-важният фактор е постоянната скорост на влаковете. Умерената, но постоянна скорост е за предпочитане пред спиранията и тръгванията, които в крайна сметка водят до натрупване на закъснения.

1.7   Въвеждане на гъвкавост

1.7.1

Принципите и традиционните методи на управление на движението, които системно дават предимство на пътническите влакове по предварително определени теоретични трасета, неволно, но реално водят до това, че „товарен влак, който тръгва с малко закъснение (с десетина минути например), почти винаги пристига с голямо закъснение (с няколко часа, дори с цял ден)“.

1.7.2

Чрез развитието на технологиите в средносрочен/дългосрочен план ще бъде възможно облекчаване на товарния железопътен трафик в реално време, без да се взема като отправна точка единствено предварително теоретично определено трасе. Чрез концепцията за „подвижен блок-участък“, включена в последния етап на ERTMS, в рамките на същата инфраструктура би било възможно да се движат повече влакове и по-добре да се реагира в случай на затруднения. Затова е нужно всички държави-членки да инвестират в системата ERTMS, за да достигнат възможно най-рано оперативна съвместимост и постоянно използване на различните национални железопътни мрежи.

1.7.3

Във връзка с това е необходимо да се направят инвестиции за подобряване на капацитета на инфраструктурите с цел избягване на затрудненията в транспорта, както и за подобряване на платформите за товарене/разтоварване, които дават възможност за оперативна съвместимост на транспортните системи.

1.7.4

Въпросът за разпределителните и товарните гари е важен, но е и тясно свързан с въпроса за второстепенните мрежи, които обслужват цялата територия. В действителност, за да бъде наистина конкурентен, железопътният превоз на товари трябва да дава възможност товарът да бъде превозен възможно най-близо до клиентите.

1.8   Мрежа, предназначена за товарни превози

1.8.1

Въпреки че днес не е много реалистично да се препоръча създаване на трансевропейска мрежа за товарни превози, не бива да се забравя, че една отделна мрежа би била най-добрият начин за насърчаване на железопътния превоз на стоки, като го направи по-надежден и навременен, по-евтин и по-бърз. В сегашната ситуация вариантът за коридори за товарни превози е реалистичен, но поради липсата на големи трансконтинентални мрежи за товарни превози, в коридорите за тях може да се предвиди включване на по-голям брой участъци от линии, специално предназначени за товарни превози, за да бъдат свързани особено активните в икономическо отношение центрове, както това беше потвърдено от успеха на Betuwe line, между пристанище Ротердам и Германия. Необходимо е всички държави-членки наистина да се включат в прилагането на политиките и разпоредбите, позволяващи повишаването на конкурентоспособността на железниците.

2.   Оценка на ситуацията

2.1   Тревожна констатация

2.1.1

Въпреки че от 1995 до 2005 г. превозът на стоки се е увеличавал с 2,8 % годишно, делът на пазарът на железопътния превоз на товари не престана да намалява и от 2005 г. насам се стабилизира на около 10 %, което е най-ниското му ниво от 1945 г. досега.

2.1.2

Според Комисията причините за тези лоши резултати са липсата на надеждност, недостатъчен капацитет, неправилно управление на информацията, бавност и отсъствие на гъвкавост. Въпреки това, независимо от тези трудности, биха могли да възникват нови възможности в настоящия икономически контекст, характерен с нарастване на търговския обмен, натоварването по пътищата, повишаването на цените на горивата, все по-голямата загриженост, свързана с опазването на околната среда.

2.1.3

В миналото Общността направи усилие да развие железопътния транспорт, като определи три политически подхода:

отваряне на пазара за железопътен превоз на товари, успоредно с преструктуриране на традиционните оператори,

развиване на техническата оперативна съвместимост и на общи правила за безопасност,

създаване на железопътна мрежа в общата рамка на трансевропейската транспортна мрежа.

2.1.4

Трябва да се отбележи, че постигнатите резултати са недостатъчни, по-специално по отношение на транснационалния транспорт.

2.2   Развиваща се обща транспортна политика

2.2.1

С Бялата книга за европейската политика в областта на транспорта до 2010 г. се преследваше целта за прехвърляне на част от автомобилния трафик към железопътния транспорт, като вече се предвиждаше създаването на „мултимодални коридори, ориентирани към товарни превози“. Както е известно, от практическа гледна точка, с преразглеждането на Бялата книга до известна степен бяха ограничени амбициите за прехвърляне на част от автомобилния трафик към железопътния транспорт и беше развита идеята за интермодалност, без обаче да се подминава необходимостта от насърчаване изграждането на железопътна мрежа, ориентирана към товарните превози.

2.2.2

Това е идеята, която Комисията развива в разглежданото съобщение, като определя тройната цел за подобряване на скоростта, надеждността и капацитета на трафика в една транспортна мрежа, базирана на съществуващите трансевропейски мрежи.

3.   Предложенията на Комисията

3.1

Комисията припомня вече започнатите инициативи за насърчаване, подобряване и улесняване на железопътния превоз на товари: разработване на оперативната съвместимост и на информацията (Europtirails), изграждане на инфраструктури (Betuwe line), изграждане на структури на коридорите. Те обаче се оказаха недостатъчни.

3.2

Три варианта се предвиждат по отношение на формата: настоящото състояние, нови мерки за създаване на мрежа за превоз на товари, специална програма за създаване на европейска железопътна мрежа за товарни превози.

3.3

Вярна на принципите на античната философия, Комисията счита, че in medio stat virtus („истината е по средата“) и отхвърля първия и третия вариант, тъй като единият е твърде неамбициозен, а другият — нереалистичен.

3.4   Предлагани мерки

3.4.1

Комисията планира разработване на транснационални коридори за създаване на мрежа за товарни превози. Става дума определяне на коридори с подходяща инфраструктура, като успоредно с това се създаде ефективна система за управление и експлоатация. Това ще може да се осъществи само, ако към проекта се присъединят държавите-членки, както и управителите на инфраструктурите.

3.4.2

За да бъде постигнато това, Комисията планира серия от законодателни мерки, които биха се вписали в преработването на 1-вия железопътен пакет, предвиден за 2008 г., определяне на насърчителни мерки и финансиране, което трябва да бъде предоставено от вече съществуващите средства.

3.4.3

По този начин Комисията предлага да се даде правна дефиниция на коридорите за товарни превози, да се насърчават държавите-членки и управителите на инфраструктури да създават транснационални коридори, ориентирани към товарните превози и да се търси финансиране за тези структури, но в рамките на съществуващите средства.

3.4.4

Един от упреците, отправяни по отношение на железопътния превоз на товари, е липсата на качество на услугата и липсата на информация за клиентите. Поради тази причина Комисията планира въвеждането на истинска политика по отношение на качеството и прозрачността и предлага приемането на законодателна мярка относно публикуването на показатели за качество. Тя може да публикува и доклад относно взетите мерки от страна на операторите за подобряване на железопътното обслужване.

3.4.5

Определени участъци от мрежата са претоварени, особено в централната част на Европейския съюз. Освен това, има опасност тази ситуация да се утежни през следващите години. Ето защо това предполага инвестиции по отношение на пропускателната способност на инфраструктурата, особено на по-дълги влакове, на габаритите, на натоварването на ос, на максималната скорост. Всичко това предполага инвестициите да бъдат целенасочени и координирани. Комисията препоръчва да се изготвят инвестиционни програми от страна на структурите, които управляват коридорите, което поставя въпроса за финансирането, което би трябвало да се впише в рамките на съществуващите програми.

3.4.6

Въпросът за пропускателната способност на трафика и за ефективността на железопътните товарни превози, поставя въпроса за предоставянето на трасета, но според правилата във всяка държава-членка. Днес всеки управител взема решение за предоставяне на трасета, но според правилата във всяка държава-членка. Следователно хармонизирането на правилата за предоставяне на трасета би било полезно, за да се достигне до надеждни и ефективни трасета.

3.4.7

За да се постигне това, Комисията възнамерява да предложи законодателни разпоредби относно предоставянето в международен план на трасета и относно предоставянето на предимство на товарните превози, особено в случай на натоварване на мрежата.

3.4.8

Но, ако товарните превози се осъществяват, има нужда и от терминали и разпределителни гари, но през изминалите години, под натиска на завишеното търсене на парцели за строеж, тенденцията в градските райони беше по-скоро да се намалява броя на тези гари и терминали.

3.4.9

От предложенията на Комисията ясно се вижда, че за успешното осъществяване на инициативите предлаганите мерки изискват мобилизиране на държавите-членки и на участниците в железопътния сектор.

3.5   Общи бележки

3.5.1

Представените от Комисията констатации относно състоянието на железопътните товарни превози не дава основания за особени коментари, а само потвърждава онова, което вече се знаеше за слабостта на този сектор. За да се подобри ситуацията, е необходимо усилие за мобилизиране на различни ръководители на предприятия от публичния и частния сектор, не само що се отнася до политическата воля и търговската динамика, но и по отношение на финансирането.

3.5.2

Без съмнение това е слабата част на плана. Комисията предлага серия от законодателни мерки, но не предвижда никакво предоставяне на нови средства. Правният подход несъмнено е полезен, но със сигурност е недостатъчен. Необходимите кредити за осъществяване на плана ще трябва да бъдат намерени в рамките на съществуващите програми. Това предполага деликатни компромиси и ще предизвика трудно управлявания ефект на скачените съдове.

3.5.3

И накрая, успехът на плана предполага категоричното присъединяване на държавите-членки и управляващите дружества, но първите често не разполагат с достатъчно средства и може да имат други приоритети в железопътния сектор, а последните, които впрочем, въпреки че се възползваха от разделянето на мрежи със скъпа поддръжка от експлоатацията, не винаги са в най-добро финансово състояние.

3.6   Специфични бележки

3.6.1

Създаването на транснационални коридори, насочени към товарните превози очевидно би било необходимо условие за развитието на товарните превози, но ние знаем до каква степен досега се даваше предимство на превоза на пътници. Следователно става дума за нещо като „културна революция“ с неизбежно определяне на обвързващи цели, които трябва да бъдат приети от държавите-членки, както и собствено финансиране, като се има предвид, че според общественото мнение, приоритетът на пътническите влакове е придобивка, която по принцип не се поставя под въпрос. Всъщност, става въпрос за оптималното управление на мрежите и за определяне на мрежите за товарни превози, без заради това да се понижава качеството и точността на превоза на пътници. При създаването на транснационални коридори следва да се вземат предвид широчината на релсите в новите и в старите държави-членки на ЕС, съществуващият подвижен състав на железопътните компании, потокът на стоки от страните кандидатки за присъединяване и от трети страни, както и съществуването на руския анклав Калининград.

3.6.2

Въпросите, свързани с информацията и прозрачността, разбира се, са важни, но е ясно, че клиентът прави своя избор въз основа на цената, надеждността, бързината на превоза, лесния достъп до терминалите и товаренето и разтоварването. Следователно ключовият елемент е качеството на услугата и, от една страна, то зависи от организационните механизми на железопътния транспорт а, от друга — от значителни инвестиции.

3.6.3

Що се отнася до конкурентоспособността на товарните превози, изглежда, по принцип се приема, че този вид транспорт е запазен за някои видове стоки, особено по-тежките и за големи количества от тежки товари. Би трябвало да се помисли за по-голямото разнообразие на клиентите, по-специално като се използват контейнери, което би позволило да се разшири пазарът и да се постигне по-голяма конкурентоспособност в условията на увеличаване на цените на горивата и нарастващата загриженост за устойчивото развитие.

3.6.4

Относно въпроса за финансирането, съобщението на Комисията оставя впечатление за непълнота, тъй като в него не се предвижда никакво конкретно финансиране и тъй като предлаганото решение се основава на компромиси в рамките на съществуващите средства.

Брюксел, 10 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/45


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията — Съобщение относно европейската пристанищна политика“

COM(2007) 616 окончателен

(2009/C 27/11)

На 18 октомври 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията — Съобщение относно европейската пристанищна политика“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 май 2008 г. (докладчик: г-н Simons).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 122 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1

ЕИСК приветства съобщението на Европейската комисия относно новата пристанищна политика, в което се предлагат главно мерки без правнообвързващ характер. Освен това ЕИСК изразява подкрепа за общия акцент върху установяването на стабилен инвестиционен климат, устойчивото развитие на пристанищата, добрия социален климат в пристанищата и последователното прилагане на разпоредбите на Договора.

1.2

Картината на европейските пристанища става все по-разнообразна що се отнася до броя на пристанищата и обхвата на пристанищните дейности и услуги. ЕИСК препоръчва пристанищната политика на ЕС да подкрепя този движен от пазара процес, като гарантира, че всички европейски пристанища са в състояние по устойчив начин да използват пълния си потенциал.

1.3

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за развитие на мрежата на товарния железопътен транспорт и настоява държавите-членки да отдадат приоритетно значение, без да се ощетява пътническият железопътен транспорт, на осъществяването на главните трансгранични железопътни инфраструктурни проекти за връзка с пристанищата.

1.4

ЕИСК приветства инициативата на Комисията да издаде основни насоки, за да се отстранят неяснотите при прилагането на законодателството на Общността в областта на околната среда във връзка с развитието на пристанищата, и препоръчва те да бъдат публикувани преди края на 2008 г.

1.5

Европейската комисия следва да засили мерките за гарантиране на административни улеснения в пристанищата. Затова ЕИСК приветства намерението на Комисията да представи през 2008 г. Европейско пространство за морски транспорт без бариери. Комисията и по-специално държавите-членки следва да постигнат по-нататъшен напредък в модернизирането на митниците и да отдадат на този въпрос по-голямо политическо значение.

1.6

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че равнопоставените условия за пристанищата могат да бъдат подобрени чрез разработване на указания за държавни помощи и прозрачност на финансовите отчети. Също така ЕИСК счита, че насоките, включени в Съобщението, за използването на концесиите, техническо-мореплавателните услуги и посредническите бюра за наемане на работници са като цяло полезни и ясни. И накрая, Комисията следва да предприеме допълнителни инициативи за гарантиране на лоялна конкуренция между ЕС и съседните пристанища, които са извън ЕС.

1.7

ЕИСК приветства целта, която Комисията си поставя, да насърчава и разширява сътрудничеството между градовете и техните пристанища. По-конкретно, ЕИСК приканва Комисията да организира съответно проучване относно социално-икономическото въздействие на пристанищата.

1.8

ЕИСК приветства решението на Комисията да насърчава европейските социални партньори да създадат Европейски комитет за отраслов и социален диалог в пристанищата.

2.   Въведение

2.1

През последните десет години ЕИСК взе активно участие в дебата за общата пристанищна политика на ЕС. Като се има предвид ключовата роля, която морските пристанища играят за социално-икономическото развитие, благосъстоянието и сближаването на Европейския съюз, тази обща политика има значителна добавена стойност.

2.2

ЕИСК прие становища относно „Зелената книга на морските пристанища и инфраструктурата“ COM(1997) 678 (1), както и относно двете законодателни предложения на Европейската комисия за откриване на пазари за пристанищни услуги в европейските морски пристанища (2). На 26 април 2007 г. ЕИСК прие също така становище по собствена инициатива относно общата пристанищна политика на ЕС (3). Като взе под внимание климата на конфронтация, който характеризира дебатите по Директивата за пристанищните услуги, това становище акцентира върху онези аспекти на европейската политика за морските пристанища, по която заинтересованите страни от пристанищния сектор биха могли да постигнат съгласие.

3.   Съобщение на Европейската комисия относно европейската пристанищна политика

3.1

На 18 октомври 2007 г. Европейската комисия публикува съобщението си относно европейската пристанищна политика. Това съобщение е резултат от едногодишни консултации със заинтересованите страни, като този процес се извърши чрез провеждането на две конференции и шест тематични семинара. Съобщението се позовава на общата стратегия на Комисията за морската политика и представлява част от нейната нова програма за товарния транспорт.

3.2

Целта на новата европейска пристанищна политика е да насърчава създаването на работеща пристанищна система на ЕС, която да може да се справи с бъдещите предизвикателства, свързани с транспортните потребностите на ЕС. Според Комисията тези предизвикателства включват търсенето на международни транспортни услуги, технологичната промяна, емисиите и изменението на климата, диалога между пристанищата, градовете и заинтересованите страни и накрая спазването на изискванията за прозрачност, конкуренция и най-общо на нормите на Общността.

3.3

Съдържащите се в съобщението реални предложения като цяло представляват смесица от тълкуване на разпоредбите на договора и план за действие с допълнителни мерки, повечето от които имат незадължителна юридическа сила.

3.4

Те са:

резултати от работата на пристанищата и връзки с вътрешността;

разрастване на капацитета, съобразено с околната среда;

модернизация;

равнопоставени условия с яснота за инвеститорите, операторите и потребителите;

структуриран диалог между пристанищата и градовете;

работа в пристанищата.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията, тъй като в него се признава стратегическото значение на морските пристанища за външната и вътрешната търговия на Европа, както и техният принос за икономическото развитие и заетостта.

4.2

ЕИСК приветства особено факта, че Комисията не предлага интервенционни мерки, а акцентира, в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕС, върху установяването на стабилен инвестиционен климат, устойчивото развитие на пристанищата, добрия социален климат в пристанищата и съгласуваното прилагане на разпоредбите на договора.

4.3

ЕИСК е удовлетворен също и от факта, че Комисията използва, от една страна, актове с незадължителна юридическа сила като алтернатива на законодателството, а от друга — подход, съобразен с всеки отделен случай.

4.4

Въпреки това обаче ЕИСК има редица конкретни бележки и препоръки по различните глави от съобщението на Комисията.

5.   Конкретни забележки

5.1   Икономическият контекст и предизвикателствата за европейската пристанищна система

5.1.1

ЕИСК отбелязва заключението на Комисията, че транспортирането на товари в контейнери понастоящем е концентрирано в няколко северозападни европейски пристанища. Следва обаче да се признае, че съществува тенденция по-скоро все по-голям брой пристанища да участват в европейския пазар на транспорта с контейнери, а не трафикът да се канализира само през няколко пристанища. През 2006 г. най-голям растеж на транспорта с контейнери се отбелязва най-вече в малки и средни пристанища, разположени в различни части на Европа. Така пристанища, разположени на значителни разстояния, се конкурират все повече помежду си (4). Пристанищната политика на ЕС може да подкрепя този процес като гарантира, че всички европейски пристанища могат по устойчив начин да използват пълния си потенциал.

5.1.2

В допълнение ЕИСК изтъква списъка на определените от Комисията предизвикателства: глобализацията и консолидацията, които характеризират европейските пристанища и корабоплаването. Това явление се забелязва най-вече в пазара на транспорт на контейнери, но се среща също така и на други пазари, като например ро-ро превозите, общия товарен превоз и превоза на насипни товари. Европейските морски пристанища работят с международни групи корабопритежатели. Появиха се големи групи оператори на терминали, които понастоящем предоставят услуги в няколко европейски пристанища. Предизвикателството за пристанищните власти се състои в това да гарантират ангажимента от страна на тези глобални оператори, както и съобразяване с целите за развитие на пристанището при зачитане на съответните европейски политики.

5.2   Резултати от работата на пристанищата и връзки с вътрешността

5.2.1

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че първият вариант за справяне с нарасналото търсене на пристанищен и свързан с пристанището капацитет следва да бъде оптимизирането на използването на съществуващите пристанищни съоръжения и трасета за достъп. ЕИСК е съгласен също така, че преди да се предвидят нови инфраструктурни разработки, следва да бъде направен цялостен анализ на разходите и ползите за обществото. В него следва да се вземат предвид икономически, социални и екологични аспекти, тъй като те съставляват стълбовете на Лисабонската програма на ЕС.

5.2.2

Както беше пояснено по-горе, пазарните процеси вече водят до по-разнообразна картина на европейските пристанища. Следва да се насърчава принципът на работа „отдолу нагоре“, при който предложенията за проекти се правят от управителния орган на пристанището, а при необходимост съвместно с регионалните или националните власти. Това, разбира се, не променя факта, че ЕС ще продължава да определя цели и да предоставя насоки.

5.2.3

Все пак Комисията може да използва средносрочния преглед на трансевропейската транспортна мрежа през 2010 г., за да помогне за разрешаването на проблема със затрудненията по отношение на връзките на вътрешността с пристанищата. Това обаче би трябвало да стане на основата на обективни критерии.

5.2.4

Освен това ЕИСК повтаря искането си към Комисията да увеличи усилията за разрешаване на останалите затруднения във вътрешността чрез инструментите на нейната обща транспортна политика, по-конкретно по отношение на навигацията по вътрешните водни пътища и железопътния транспорт. Специално железопътният транспорт остава сериозен проблем за оптималната работа на пристанищата и тяхното интегриране в логистичните вериги. Във връзка с това ЕИСК приветства инициативата на Комисията за развитие на мрежа, ориентирана към железопътния транспорт, и призовава държавите-членки да отдадат приоритетно значение, без да се ощетява пътническият железопътен транспорт, на изпълнението на основните трансгранични железопътни инфраструктурни проекти за връзка с пристанищата.

5.3   Разрастване на капацитета, съобразено с околната среда

5.3.1

ЕИСК категорично одобрява инициативата на Комисията да издаде основни насоки за прилагането на законодателството на Общността относно околната среда във връзка с развитието на пристанищата. Това ще представлява важна стъпка към разрешаване на някои неясноти, създадени от законодателството на ЕС, като например Директивата за птиците и Директивата за местообитанията и Рамковата директива за водите. Като се има предвид неотложният характер на въпроса, ЕИСК препоръчва тези основни насоки да бъдат публикувани преди края на 2008 г.

5.3.2

ЕИСК приканва също така Комисията да обсъди допълнителни мерки за укрепване на правния статут на проектите за развитие на пристанищата и за опростяване на съществуващото законодателство, както е описано по-подробно в становището по собствена инициатива на ЕИСК (5).

5.3.3

Като заявява ясно, че към замърсените седименти би трябвало да се подходи по подходящ начин, ЕИСК препоръчва също така в направените законодателни предложения, които ще засегнат управлението на водните басейни и седиментите, като например Директивата за отпадъците и „дъщерната директива“ на Рамковата директива за водата (6), да бъде признато, че незамърсените седименти не бива да се считат за отпадъци и към тях не трябва да се подхожда като към замърсените седименти, тъй като драгирането на незамърсените седименти нито вкарва, нито прибавя допълнително каквито и да е замърсители във водните басейни.

5.3.4

Накрая, ЕИСК изразява съгласие с предложението на Комисията относно обезпечаването на приемни съоръжения за отпадъци от корабите в пристанищата и подобряването на емисиите във въздуха. ЕИСК препоръчва решението за икономически стимули чрез пристанищни такси най-добре да се взема индивидуално от управителния орган на пристанището, тъй като подобни мерки ще се отразят върху финансовата структура на пристанищата, която значително се различава в Европа.

5.4   Модернизация

5.4.1

ЕИСК приветства намерението през 2008 г. да се представи законодателно предложение за създаването на Европейско пространство за морски транспорт без бариери и препраща към конкретните коментари, които вече бяха направени в няколко предходни становища (7).

5.4.2

ЕИСК повтаря също така препоръката си ЕС да постигне по-нататъшен напредък в модернизирането на митниците и да гарантира, че неговата политика за митниците, морската безопасност, сигурността, общественото здравеопазване и качеството на околната среда се координират и хармонизират правилно и отговорностите на правителството не се прехвърлят неправомерно на пристанищата.

5.4.3

ЕИСК подкрепя разработването на обслужване на едно гише и създаването на инициативи за „електронен морски подход“, „електронни митници“ и „електронни товари“. Едновременно с това той счита, че решения, базиращи се на ИКТ, би трябвало да бъдат рентабилни, включително и за по-малките и средни пристанища.

5.4.4

Накрая, във връзка с подобряването на ефективността, ЕИСК подкрепя предложението на Комисията до края на 2009 г. да разработи набор от общи европейски показатели, при условие че се опазват тези чувствителни от търговска гледна точка данни. Тези показатели, базиращи се на съществуващите показатели в областта на въздушния, речния и комбинирания железопътен транспорт, следва да бъдат разработени в съответствие с елементи, характеризиращи пристанищата, като ефективността на пристанищните съоръжения, сътрудничество между пристанищата и обединяването на дейностите във вътрешността.

5.5   Равнопоставени условия — яснота за инвеститори, оператори и потребители

5.5.1

ЕИСК подкрепя мнението на Комисията относно ролята на пристанищните власти и разнообразието на пристанищните управленски системи в Европа. Той споделя по-конкретно признаването от страна на Комисията, че пристанищните власти могат да изпълняват по-добре важните си задачи, ако имат достатъчна самостоятелност и по-специално пълна финансова независимост.

5.5.2

ЕИСК приветства също така съобщението на Комисията за приемането на основни насоки за държавните помощи през 2008 г. Във връзка с това ЕИСК се позовава на основните принципи за използването на публично финансиране в пристанищата, което той разглежда подробно в становището по собствена инициатива от 26 април 2007 г.

5.5.3

ЕИСК отбелязва също така с удовлетворение, че Комисията прие направената от Комитета препоръка разпоредбите за прозрачност на Директива 2006/111/ЕО да се отнасят за всички търговски пристанища, независимо от техния годишен оборот.

5.5.4

В своето становище по собствена инициатива Европейският икономически и социален комитет препоръча изготвянето на насоки за използване на процедури на подбор, като например търгове или други приемливи инструменти, условия за отдаване на концесии и договори за даване под наем на площи, както и насоки за правния статут на онези пристанищни услуги, които представляват публични услуги, например за общата безопасност на пристанищата.

5.5.5

Комисията откликна на това искане, като даде указания в съобщението си за пристанищната политика относно отдаването на концесии и използването на техническо-мореплавателни услуги. ЕИСК счита, че тълкуването на Комисията на разпоредбите на Договора и съдебната практика е като цяло полезно и ясно. Въпреки това ЕИСК подчертава, че въз основа на общата характеристика на техническо-мореплавателните услуги, съгласно която те се отнасят до безопасността на корабоплаването, те следва да се разглеждат като услуги от общ икономически интерес.

5.5.6

Една разумна политика на отдаване на концесии би трябвало да осигури конкуренция в рамките на пристанището, както и оптимална работа и ангажираност от страна на операторите на терминала. ЕИСК препоръчва Комисията да извършва редовно преглед на насоките, които е предоставила по отношение на концесиите, за да гарантира, че те действително отговарят на гореспоменатите цели и съдържат достатъчно общи елементи, така че да се гарантират равнопоставени условия за пристанищните власти. Този последен аспект е от особено значение, като се има предвид продължаващият процес на консолидация на пазара на обработката на товари, както беше посочено по-горе.

5.5.7

ЕИСК приветства предложението на Комисията да съдейства за разпространяване на най-добрите практики за прозрачност на пристанищните такси. ЕИСК твърдо вярва, че пристанищните такси би трябвало да бъдат определяни на местно равнище от пристанищата, за да могат те да отговарят оптимално на изискванията на потребителите на пристанищата и на цялостния интерес на пристанището.

5.5.8

Накрая, ЕИСК с удовлетворение отбелязва, че Комисията се е заела с изпълнението на своите препоръки за разглеждане на случаи на нелоялна конкуренция от страна на съседни пристанища извън ЕС. Чрез политиките си на присъединяване и на външни отношения Комисията следва също така да предприеме засилени действия за справяне с нарушения, породени по политически причини, като например ембаргото на Турция за корабите под кипърски флаг и кораби, пристигащи от кипърски пристанища, проблемите в турско-гръцките отношения по отношение на Егейско море, както и проблемите при пресичането на балтийско-руската граница.

5.6   Установяване на структуриран диалог между пристанищата и градовете

5.6.1

ЕИСК одобрява целта на Комисията да насърчава и укрепва сътрудничеството между градовете и техните пристанища. Интегрирането на пристанищата в градовете и градския живот, съчетано с отличната осведоменост, интерес и дори гордост на гражданите във връзка с пристанищните дейности, са жизнено важни за устойчивото развитие на пристанищата. В това отношение ЕИСК подкрепя особено синергиите с туризма, отдиха, културното наследство и културата като цяло.

5.6.2

ЕИСК подчертава също така липсата на достоверни данни за пряката и косвена заетост и добавената стойност, която европейските пристанища създават. Така например ЕИСК има впечатлението, че данните за заетостта, използвани в Съобщението, подценяват силно действителното положение. Затова ЕИСК призовава Комисията да организира съответно проучване в тази област.

5.6.3

Накрая, ЕИСК подкрепя намерението на Комисията да извърши оценка на въздействието на мерките за сигурност върху достъпността на пристанищата и да даде указания как тези два аспекта биха могли да се съчетаят.

5.7   Работа в пристанищата

5.7.1

ЕИСК подчерта необходимостта да се поощрява създаването на добри и безопасни условия на труд и заобикаляща среда, както и конструктивни трудови отношения в пристанищата. ЕИСК отбелязва със задоволство, че Комисията обръща сериозно внимание на този въпрос в съобщението си относно пристанищната политика.

5.7.2

ЕИСК повтаря възгледа си, че ефективността на операциите в пристанищата зависи както от надеждността, така и от безопасността — компоненти, които въпреки техническия прогрес зависят до голяма степен от човешкия фактор. Това обяснява необходимостта от квалифицирана и добре обучена работна ръка в пристанищата, както на сушата, така и на корабите. ЕИСК препоръча социалните партньори да играят важна роля в създаването и поддържането на такива условия, а на европейско равнище Комисията да подкрепя техните усилия като подпомага социалния диалог.

5.7.3

Поради това ЕИСК изразява задоволство от това, че Комисията реши да насърчи европейските социални партньори да създадат Европейски комитет за отраслов социален диалог в пристанищата по смисъла на Решение на Комисията № 98/500/ЕО.

5.7.4

ЕИСК подкрепя намерението на Комисията да установи взаимно призната рамка за обучение на пристанищните работници, но предлага първо да се направи сравнение между съществуващите системи за професионална квалификация на пристанищните работници. Това би могло да се извърши успешно в контекста на европейския социален диалог.

5.7.5

Накрая, ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че трябва внимателно да се следи за прилагането на нормите за безопасност и опазване на здравето на пристанищните работници — както на нормите на Общността, така и на нормите, определени от Международната организация по труда, както и че следва да се подобри статистиката за злополуките. При все това ЕИСК също призовава в рамките на съответните форуми да се предприемат инициативи на всички равнища за гарантиране на по-нататъшното подобряване на безопасността и здравето.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 407, 28.12.1998 г.

(2)  Становища на ЕИСК относно предложението за Директива на Европейския парламент и Съвета за пазарен достъп до пристанищни услуги COM(2001) 35 окончателен, ОВ C 48, 21.2.2002 г., стр. 122 и COM(2004) 654 окончателен, ОВ C 294, 25.11.2005 г., стp. 25.

(3)  ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 57.

(4)  Разглеждан в дългосрочен план, средният пазарен дял на европейски пристанища от ранга на Хамбург или Хавър на пазара за транспорт на контейнери се понижи от 61 % през 1975 г. на 48 % през 2003 г., докато пазарният дял на пристанища от ранга на средиземноморските се удвои от 18 % през 1975 г. на 36 % през 2003 г. Освен това от 1990 г. нивото на концентрация в Европа на пристанища за транспорт с контейнери (изчислено според коефициента на Gini) постоянно намалява — знак за това, че местата за навлизане на европейския пазар нарастват. Пристанищата за транспорт с контейнери, които отбелязват най-висок растеж през 2006 г. (в относителни стойности), са в повечето случаи средни или малки пристанища, разположени в различни европейски региони (Amsterdam, Sines, Rauma, Constantza, Kotka, Tallinn, Bremerhaven, Zeebrugge и Gdynia) — Източник: Institute of Transport and Maritime Management Antwerp (Институт за транспорт и управление на мореплаването Антверпен)/University of Antwerp (Антверпенски университет). Това рязко се отличава например от ситуацията в Съединените щати, където за същия период нивото на концентрация на пристанищата нарасна драстично. Източник: Notteboom, T. (2007), Market report on the European seaport industry (Доклад за пазара на индустрията на европейските морски пристанища, в който се използват данни, предоставени от Eurostat и отделни пристанища).

(5)  Вж. част 4 от становището относно „Общата пристанищна политика на ЕС“, ОВ C 168, 20.7.2007 г., стp. 57.

(6)  Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците (COM(2005) 667) и предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за стандартите за качество на околната среда в областта на водната политика и за изменение на Директива 2000/60/EО (COM(2006) 397 окончателен).

(7)  ОВ C 168, 20.7.2007 г., стp. 50, Становище относно Съобщението на Комисията — Към бъдеща морска политика на ЕС: Европейска визия за океаните и моретата COM(2006) 275 окончателен.

ОВ C 168, 20.7.2007 г., стp. 57, Становище относно „Обща пристанищна политика на ЕС“ (становище по собствена инициатива).

ОВ C 151, 17.6.2008 г., стp. 20, Становище относно „Морските магистрали в логистичната верига“ (проучвателно становище).

ОВ C 168, 20.7.2007 г., стp. 68, Становище относно Съобщение на Комисията — Средносрочен преглед на Програмата за насърчаване на морските превози на къси разстояния ([COM(2003) 155 окончателен] COM(2006) 380 окончателен).


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/49


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Автомобилен транспорт — работно време на самостоятелно заетите водачи“

(2009/C 27/12)

На 20 ноември 2007 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29 А от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността, да изготви допълнение към становище относно

„Автомобилен транспорт — работно време на самостоятелно заетите водачи“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 юни 2008 г. (докладчик: г-н Chagas (1), заменен от г-н Curtis).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 121 гласа „за“, 14 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1

ЕИСК смята, че всички самостоятелно заети водачи трябва да бъдат включени в приложното поле на Директива 2002/15/ЕО така, както е предвидено в член 2 от нея (считано от 23 март 2009 г.).

1.2

Това включване предполага правилно транспониране на директивата от държавите-членки и по-специално на определението за самостоятелно зает водач.

1.3

ЕИСК счита, че това включване е необходимо с цел насърчаване на пътната безопасност, подпомагане на лоялната конкуренция и подобряване на условията на труд на транспортните работници и самостоятелно заетите лица, по-специално на тяхното физическо и психическо здраве. Приема се, че общата административна работа, според определението в Директивата (член 3, буква a, точка 2), не се включва в определението за работно време.

1.4

ЕИСК счита, че вътрешният европейски пазар на автомобилния транспорт предполага лоялна конкуренция, основана на ефективното и практическо прилагане на социалното законодателство, което има отношение към този сектор. Със създаването на разграничение между транспортни работници и самостоятелно заети лица при прилагането на законодателството се допринася за създаване на нелоялна конкуренция. Поради тази причина ЕИСК не може да приеме възможността в приложното поле на директивата да бъдат включени само „фиктивните самостоятелно заети лица“.

1.5

За да се преодолеят възможните трудности при осъществяването на това включване, ЕИСК препоръчва споделена отговорност на различните участници в транспорната верига, както в Регламента относно продължителността на времето за управление на превозното средство и времето за почивка.

1.6

ЕИСК посочва, че насърчаването на сътрудничеството на европейско ниво между различните национални администрации е основно условие за ефективното прилагане на директивата.

1.7

Комитетът счита, че включването на самостоятелно заетите водачи в приложното поле на директивата следва да се направи така, че последните да не бъдат обременявани с излишни административни задачи.

2.   Въведение

2.1

ЕИСК вече многократно е работил по въпроси, свързани с европейската политика за пътна безопасност и е придобил значителен опит в тази област. В последното си становище по собствена инициатива „Европейската политика в областта на пътната безопасност и на професионалните водачи — сигурни и безопасни места за паркиране“ (TEN/290) (2) Комитетът разгледа важния въпрос за местата за почивка на професионалните водачи като част от политиката в областта на пътната инфраструктура. Работното време на самостоятелно заетите водачи е друга важна тема, която допълва становището относно сигурните и безопасни места за паркиране. Различните икономически и социални аспекти и аспектите, свързани с безопасността, все още не са разгледани по адекватен начин на европейско ниво. Допълнително основание за изготвянето на настоящото допълнение към становище е докладът на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно последиците от изключването на самостоятелно заетите водачи от приложното поле на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, COM(2007) 266 окончателен.

2.2

С Директива 2002/15/ЕО се цели определянето на минималните изисквания по отношение на организацията на работното време, за да се подобри защитата на здравето и безопасността на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, както и да се подобри пътната безопасност и да се доближат условията на конкуренция. Директивата влезе в сила на 23 март 2002 г. и държавите-членки разполагаха със срок от три години до 23 март 2005 г., за да приложат нейните разпоредби по отношение на транспортните работници. В съответствие с член 2, параграф 1 от директивата, нейните разпоредби следва да се прилагат по отношение на самостоятелно заетите водачи от 23 март 2009 г. Междувременно Комисията трябва да представи доклад до Европейския парламент и Съвета и последващо законодателно предложение въз основа на този доклад.

2.3

Като част от окончателното споразумение след помирителната процедура, постигнато между Европейския парламент и Съвета относно тази директива, беше решено, че най-късно две години преди тази дата, а именно 23 март 2007 г., Комисията следва да представи доклад до Европейския парламент и до Съвета, който да анализира последиците от изключването на самостоятелно заетите водачи от приложното поле на директивата по отношение на пътната безопасност, условията на конкуренция, структурата на професията, както и социалните аспекти. Докладът би трябвало да вземе предвид обстоятелствата във всяка държава-членка, свързани със структурата на транспортния сектор и работната среда за професията на автомобилен превозвач.

2.4

Въз основа на доклада Комисията би следвало да внесе предложение с цел a) да се установят реда и условията за включване в приложното поле на директивата на самостоятелно заетите водачи, които извършват транспортни дейности на чисто национално ниво и за които са в сила специфични ограничения или б) самостоятелно заетите водачи да не се включват в приложното поле на директивата.

2.5

Член 7, параграф 2 от директивата предвижда също най-късно до 23 март 2007 г., в контекста на двугодишния доклад относно прилагането на директивата, който Комисията е длъжна да представи, тя да направи оценка на последствията от нейните разпоредби относно нощния труд.

3.   Докладът на Комисията

3.1

Комисията счита, че докладът съдържа общ преглед на текущия етап от прилагането на директивата от държавите-членки, разглежда възможните последствия от изключването на самостоятелно заетите водачи от обхвата на директивата и оценява последствията от разпоредбите й относно нощния труд.

3.2

Първото заключение е, че повечето държави-членки не са успели да транспонират директивата през предвидения тригодишен период. Следователно Комисията счита, че не е в състояние да публикува своя пръв двугодишен доклад, който трябваше да бъде представен през март 2007 г.

3.3

По отношение на последствията от изключването на самостоятелно заетите водачи Комисията припомня причините, поради които тя беше предложила тяхното включване: в регламента относно времето за управление на превозното средство и времето за почивка не се прави такова разграничение между водачите; за да се избегне рискът от разпокъсаност, чрез насърчаване на водачите да стават „(фиктивни) самостоятелно заети лица“; и за да се направи така, че целите, свързани с лоялната конкуренция и подобряването на пътната безопасност, да се прилагат спрямо целия сектор.

3.4

Въз основа на заключенията на доклад, изготвен от външни консултанти, Комисията признава, че умората и нейните последствия за пътната безопасност могат да засегнат всеки водач, независимо дали той е самостоятелно заето лице или транспортен работник. Освен това докладът потвърди, че самостоятелно заетите водачи работят по-продължително от транспортните работници в сектора на автомобилния транспорт и че продължителността на работното време и на двете категории е по-голяма от тази на работниците в други сектори.

3.5

Въпреки че в този външен доклад се признава, че „съкращаването на работното време би могло несъмнено да намали умората“, в него се прави заключението, че „това би могло да доведе до по-високи нива на стрес, тъй като самостоятелно заетият водач се опитва да постигне повече за по-малко време, за да поддържа своята рентабилност, което от своя страна би могло да доведе до по-голяма умора и до инциденти“. Комисията изглежда споделя това мнение.

3.6

По отношение на условията на конкуренция Комисията следва заключенията на доклада, според които изключването на самостоятелно заетите лица от обхвата на директивата би насърчило настоящата тенденция към разпокъсаност и не би следвало да окаже съществено въздействие върху конкуренцията в сектора. Напротив, включването на самостоятелно заетите лица в обхвата на директивата би довело до увеличаване на техните разходи и намаляване на работното време, така че тяхното конкурентно предимство в сектора на автомобилните товарни превози би било чувствително намалено. По този начин Комисията изглежда отдава предпочитание на възможността директивата да се отнася единствено за „фиктивните“ самостоятелно заети лица.

3.7

Комисията счита също, че „докато продължаващото изключване може да е за предпочитане по икономически причини, евентуалното социално въздействие от изключването или включването не е толкова очевидно. Изключването може да не спомогне за решаване на проблемите, свързани със здравето и безопасността. Включването от друга страна може да създаде допълнителен стрес и административни задължения за самостоятелно заетите водачи, като същевременно намали доходите им.“

3.8

В заключение Комисията изразява мнение, че включването на самостоятелно заетите водачи може да създаде за тях по-голям стрес и повече финансови трудности, да се окаже трудно приложимо и поради това неефективно.

3.9

По отношение оценяването на последствията на разпоредбите на директивата относно нощния труд, Комисията стига до заключението, че аспектът, свързан с контрола върху прилагането на правилата, следва да бъде разгледан по-задълбочено.

4.   Общи бележки

4.1

Комитетът отбелязва представянето на доклада на Комисията относно последствията от изключването на самостоятелно заетите водачи от приложното поле на директивата относно работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт.

4.2

Редица социални партньори смятат, че изключването на самостоятелно заетите водачи от приложното поле на директивата е довело до изкривяване на конкуренцията в сектора на автомобилния транспорт, и това съвсем наскоро накара Комитета да отправи следното искане в становището си относно средносрочния преглед на Бялата книга за транспорта (TEN 257, докладчик: г-н Barbadillo Lopez) (3):

„Що се отнася до социалните норми за автомобилен транспорт, трябва да се запази равнопоставеността в отношенията между работниците, били те наемни или самонаети, причина, поради която Директива 2002/15/EО от 11 март 2002 г., отнасяща се до разпределението на работното време на лицата, осъществяващи транспортни дейности и по-конкретно за автомобилния транспорт, трябва да се приложи директно за самонаетите работници, без да се чака предвиденият преходен период, тъй като поставените с тази директива цели са да се осигури безопасността по пътищата, да се избегне нарушаването на условията на свободна конкуренция и да се наложат по-добри условия на труд.“ (параграф 4.3.1.2).

4.3

В тази връзка ЕИСК изразява сериозни съмнения по повод на представените в проучването заключения, свързани с пътната безопасност, с условията на конкуренция и със социалните аспекти.

4.4

ЕИСК смята, че ако целта е да се насърчи пътната безопасност, да се подпомогне лоялната конкуренция, да се подобрят условията на труд на транспортните работници и на самостоятелно заетите лица, и по-специално тяхното физическо и психическо здраве, независимите водачи трябва да бъдат включени в приложното поле на Директива 2002/15/EО.

4.5

Твърде продължителното работно време е фактор, който допринася значително за умората и следователно за заспиването зад волана и поради тази причина застрашава пътната безопасност. Лоялна конкуренция е налице, когато цените, заплащани на подизпълнителите от големите предприятия, организиращи всички аспекти, свързани с дистрибуцията и превоза на товари, отчитат прилагането на социалното законодателство, което има отношение към този сектор както спрямо транспортните работници, така и спрямо самостоятелно заетите лица.

4.6

Не е сигурно, че изключването на самостоятелно заетите лица от приложното поле на Директива 2002/15/EО няма да причини по-голям стрес, тъй като самостоятелно заетите лица ще бъдат подложени на натиск от страна на възложителите за намаляване на цените. За да си осигурят същото ниво на доходи, те ще трябва да работят по-продължително за сметка на пътната безопасност, на здравето и на вече неустойчивия баланс между професионалния и семейния живот.

4.7

Но според ЕИСК включването на самостоятелно заетите лица в приложното поле на Директива 2002/15/EО предполага правилно транспониране на горепосочената директива и по-специално на определението за „самостоятелно зает водач“.

4.8

В качеството си на пазител на Договора, Комисията трябва да следи за правилното транспониране от държавите-членки на определението за „самостоятелно зает водач“, така както е формулирано в член 3, буква д) (4) от Директивата. Правилното транспониране е първото условие, което трябва да бъде изпълнено, ако дадена държава-членка желае да се пребори с явлението фиктивни самостоятелно заети водачи.

4.9

Освен това включването трябва да бъде придружено от изменение на директивата, което се отнася до споделената отговорност на различните участници в транспортната верига. Регламентът относно продължителността на времето за управление на превозното средство и времето за почивка (5), член 10, параграф 4 предвижда, че „Предприятията, изпращачите, спедиторите, туроператорите, основните изпълнители, подизпълнителите и агенциите за наемане на водачи осигуряват, че постигнатото споразумение по договор по отношение на транспортния график е съобразено с настоящия регламент.“ Тази споделена отговорност трябва да обхване и прилагането на законодателството относно работното време. Това би позволило установяване на равнопоставени условия за транспортните работници и самостоятелно заетите водачи; на практика, когато последните са в положение на подизпълнители, те са подложени на натиск за намаляване на цените чрез въвеждане на продължително работно време. По този начин може да се избегне нелоялна конкуренция, която е в ущърб на транспортните работници.

4.10

Според ЕИСК заключенията на проучването по отношение на допълнителния стрес, до който би довело включването на самостоятелно заетите водачи в обхвата на директивата, не са много основателни. Използваното от консултантите определение за понятието „работно време“ е неясно. Ако самостоятелно заетите водачи имат същото работно време като транспортните работници, но през това време трябва да администрират и управляват всички транспортни операции — нещо, което транспортните работници не са задължени да правят, на практика се създава допълнителен стрес. Ако те имат същото работно време като транспортните работници и извършват същите дейности, не става ясно защо самостоятелно заетият водач е подложен на по-голям стрес отколкото транспортния работник. Приема се, че общата административна работа, според определението в Директивата (член 3, буква a, точка 2), не се включва в определението за работно време.

4.11

Освен това, ако намаляването на работното време допринася за намаляване на умората, но създава стрес, самостоятелно заетите работници са обречени да избират между две злини. ЕИСК счита, че пътната безопасност е първостепенен приоритет, а умората вследствие на продължителното работно време, включително и времето за управление на превозното средство, може да бъде причина за опасност на пътя, независимо от това дали водачът е транспортен работник или самостоятелно заето лице.

4.12

Освен това в проучването не се отбелязва — а Комисията следва неговата логика — че стресът на водачите може да продължи да съществува и да се увеличи, дори и ако те бъдат изключени от приложното поле на директивата, тъй като възложителите няма да пропуснат да се възползват от възможността за упражняване на натиск с цел допълнително намаляване на цените.

4.13

Комисията подчертава факта, че Съветът не прие и най-малкото изискване за минимален систематичен контрол върху правилата, отнасящи се до продължителността на работата. ЕИСК, също като Комисията, изразява съжаление по този повод, но не смята, че това е причина законодателството да не се адаптира спрямо самостоятелно заетите водачи. Фактът, че работното време на самостоятелно заетите лица се контролира трудно, не означава, че такъв контрол не следва да се осъществява. Поради тази причина споделената отговорност на участниците в транспортната верига по отношение на прилагането на законодателството може да бъде интересен елемент. Ако се окаже, че договорите между различните участници в транспортната верига са такива, че прилагането на средна продължителност от 48 часа е невъзможно, ще има поне един елемент, който ще може да защити самостоятелно заетия водач от твърде продължителното време за управление на превозното средство и от твърде продължителното работно време.

4.14

ЕИСК счита, че вътрешен европейски пазар в сектора на автомобилния транспорт предполага установяването на лоялна конкуренция, основана по-специално на ефективното и действително прилагане на социалното законодателство, което има отношение към този сектор. Със създаването на разграничение между транспортни работници и самостоятелно заети лица при прилагането на законодателството се допринася за създаване на нелоялна конкуренция. Поради тази причина ЕИСК не може да приеме възможността в приложното поле на директивата да бъдат включени само „фиктивните самостоятелно заети лица“.

4.15

Освен това ЕИСК желае да отбележи, че редица държави с различна структура на пазара на транспортните оператори като Естония, в която самостоятелно заетите водачи са малко на брой, и Словакия, в която делът на самостоятелно заетите достига 70 %, решиха да включат самостоятелно заетите лица в приложното поле на Директива 2002/15/ЕO. Ако това вече се прави понастоящем, ЕИСК не разбира защо Комисията желае на всяка цена да задържи самостоятелно заетите лица извън приложното поле на Директива 2002/15/ЕО поради икономически причини.

4.16

В понятието „социални аспекти“ Комисията с пълно основание включва не само здравето, безопасността и условията на труд на транспортните работници и самостоятелно заетите лица, но също и възнаграждението и баланса между професионалния и личния живот.

4.17

Според Комисията изключването предлага на самостоятелно заетите лица възможност за по-добро управление на техния труд и по-високи доходи, като същевременно изисква от тях да инвестират повече време и енергия, за да бъде трудът им рентабилен.

4.18

ЕИСК припомня, че определението на понятието „работно време“ за самостоятелно заетите работници не е ясно и/или че предполага, че общите администартивни задачи не са включени в работното време. Във втория случай ЕИСК не разбира защо по-високите доходи на самостоятелно заетите лица се свързват с тяхното изключване от приложното поле на Директивата относно работното време.

4.19

ЕИСК посочва, че насърчаването на сътрудничеството на европейско ниво между различните национални администрации е основно условие за ефективното прилагане на директивата.

4.20

Комитетът счита, че включването на самостоятелно заетите водачи в приложното поле на директивата следва да се извърши така, че последните да не бъдат обременявани с излишни административни задачи.

4.21

След това проучване Комисията желае да осъществи по-задълбочена оценка на въздействието, преди да изготви своето законодателно предложение. В този анализ би трябвало да се отчетат новите елементи, като новият регламент относно продължителността на времето за управление на превозно средство и времето за почивка. Освен това в тази оценка на въздействието Комисията смята да запази изключването на действителните самостоятелно заети лица от прилагането на секторните правила по отношение на работното време. ЕИСК не е убеден в добавената стойност на още една оценка на въздействието.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Членът е подал оставка.

(2)  ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 88-90.

(3)  ОВ C 161, 13.7.2007 г., стр. 89.

(4)  Член 3 буква д) „самостоятелно зает водач“ е всяко лице, чието основно занятие е превоз на пътници или стоки по шосе под наем или срещу хонорар по смисъла на законодателството на Общността, което ползва лиценз, издаден от Общността, или друга професионална оторизация за осъществяване на гореспоменатия превоз, което има право да работи за себе си и което не е обвързано с работодател чрез трудов договор или чрез какъвто и да е друг вид трудова йерархична зависимост, което свободно може да организира съответните трудови дейности, чийто доход зависи пряко от печалбата, и което притежава свободата да поддържа, самостоятелно или в сътрудничество с други самостоятелно заети водачи, търговски отношения с няколко клиента.

По смисъла на настоящата директива водачите, които не отговарят на тези изисквания, подлежат на същите задължения и се ползват със същите права като тези, предвидени за транспортните работници в настоящата директива.

(5)  Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2006 г. относно хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт за изменение Регламент (ЕИО) № 3820/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета относно хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/53


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски стратегически план за енергийните технологии (План SET) „Към бъдеще с нисковъглеродни технологии““

COM(2007) 723 окончателен

(2009/C 27/13)

На 22 ноември 2007 г. Европейската комисия реши, съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски стратегически план за енергийните технологии (План SET) „Към бъдеще с нисковъглеродни технологии““.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 юни 2008 г. (докладчик: г-н Zbořil).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище със 127 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства съобщението на Комисията, както и допълнителните работни документи, и се присъединява към анализа и описанието на настоящото положение на енергийните технологии. При липса на добре обмислена стратегия относно развитието на енергийните технологии е много трудно да се води дебат за намаляване на последиците от изменението на климата. Ето защо ЕИСК подкрепя приемането на план SET.

1.2

Съобщението също така засилва значително ключовия елемент на енергийната политика, а именно сигурността на доставките, както на материално ниво, така и от гледна точка на социалната и екологична устойчивост. Сигурността на енергийните доставки не предполага единствено физически достъп до енергия, но също така възможност тя да бъде придобивана на приемливи за обществото цени.

1.3

В съобщението си Комисията напълно уместно поставя развитието на енергийните технологии на първо място сред усилията, които трябва да имат за цел да ограничат мащаба на изменението на климата; тази позиция съответства и на заключенията на Тринадесетата конференция на страните (COP 13), която се проведе през декември 2007 г. в Бали (1).

1.4

Съобщението на Комисията с право подчертава значението на фактора време, който играе определяща роля в изпълнението на предлаганата стратегия (План SET), ако ЕС желае до 2020 г. да намали емисиите си на парникови газове съгласно ангажимента, който пое през март 2007 г.

1.5

С цел ускоряване развитието и конкретното използване на новите енергийни технологии, ЕС трябва да разполага с повече целенасочени и ефективни механизми за пълноценно използване на потенциала на публичната помощ, промишлеността, университетите и изследванията, и които ще позволят да се укрепи взаимният им синергичен ефект. На международно ниво също трябва да бъде установено широко сътрудничество, както и мерки, които да възпрепятстват разпокъсването на научноизследователските дейности.

1.6

ЕИСК приветства с особено задоволство подхода на Комисията, която препоръчва настойчиво в съобщението си да бъдат мобилизирани не само финансови, а преди всичко човешки ресурси на четири нива, както в частния сектор, така и на национално, европейско и световно ниво. ЕИСК подчертава, че едно от съществените условия за мобилизиране на човешките ресурси е да се гарантира обща и подходяща подкрепа за научно-техническото образование.

1.7

Освен да установи приоритетите на ниво ЕС, стратегическият план би трябвало също така да определи на ниво държави-членки специфични цели, които отразяват капацитета и опита им, да предвиди отпускане на достатъчни финансови ресурси в рамките на бюджетите (национални и европейски), да използва най-добре капацитетите за научноизследователска и развойна дейност, да включи частния сектор, стимулиран достатъчно от тенденциите на енергийния пазар, и да предвиди други законодателни и данъчни инструменти.

1.8

ЕИСК отбелязва, че по отношение на ограничаването на изменението на климата би било вредно несъмнено най-важният инструмент, а именно стратегията за развитие и прилагане на енергийните технологии, да бъде изместен на втори план от други теми, които, обективно погледнато, трябва да осигурят на този процес на развитие необходима и стимулираща рамка за подкрепа (става дума по-специално за Схемата за търговия с емисии, подкрепата за използването на възобновяеми енергийни източници, третия „енергиен пакет“ и т.н.). Само конкретен технологичен напредък, позволяващ въвеждането на по-ефективни технологии, както за производство, така и за потребление на всички видове енергии, би могъл да доведе до ефективно намаляване на емисиите на парникови газове.

1.9

Особено уместен и обективен, анализът на настоящото положение, което се оказва твърде незадоволително, поставя основателно акцента върху проблемите с организацията и управлението, които, подобно на техническите и научни предизвикателства, трябва да бъдат в центъра на загрижеността на обществото.

1.10

На общностно ниво се препоръчва да се обърнем към технологии, които използват възобновяеми енергийни източници, към екологични начини за генериране на топлина и към най-новите инфраструктури за транспортиране и складиране на енергия, както и да им се осигури необходимата подкрепа. От икономическа гледна точка обаче някои възобновяеми енергии все още предполагат високи разходи, които ще се задържат още дълго време. За съжаление са пренебрегнати технологиите, които спестяват енергия на етапа на крайно потребление, чистите технологии, които се основават на изкопаеми горива или технологиите, използващи атомна енергия (от разпад и синтез), както и безопасното съхранение на ядрените отпадъци. Комитетът препоръчва настойчиво да се държи сметка за факта, че голям брой страни са зависими от изкопаемите горива и ядрената енергия и че това положение изглежда няма да се промени в близко бъдеще.

1.11

ЕИСК счита, че частният сектор трябва задължително да се включи в този процес и то в много голяма степен. ЕС и националните правителства трябва да установят благоприятните за това условия, не само като дефинират принципите, приоритетите и целите на енергийните политики, но също така като създадат необходимите инструменти за тяхното прилагане.

1.12

Ключовият елемент е установяването на пазарни правила в енергийния сектор, като се държи надлежно сметка съответно за външните фактори, включително за социалните разходи, в цените на всички видове енергии. ЕС и държавите-членки вероятно ще трябва да създадат законодателни и данъчни условия, които да позволят да се съчетаят по-ползотворно публичните и частните инструменти за изследвания и развитие в областта на енергетиката.

1.13

Реалните природни условия и физическият достъп до енергийните източници би трябвало да представляват основен критерий при оценяване на възможността за експлоатация на възобновяемите енергийни източници във всяка държава-членка и при включването на последните в програмите за развитие на енергийните технологии.

1.14

Подемът на модерните енергийни технологии, предназначени за широката общественост, трябва да улеснява устойчивото развитие. Препоръчваната стратегическа координация на изследванията и развитието в областта на енергетиката, включваща приоритетите (както по отношение на съдържанието, така и по отношение на сроковете), които трябва да се приложат на общностно и национално ниво, придружена от необходимите оперативни механизми — като системи за управление, контрол и поток на информация, би могла да допринесе значително за осъществяването на определените в тази област цели.

1.15

Що се отнася до засилването извън Европейския съюз на сътрудничеството в областта на изследванията и развитието на новите енергийни технологии, уместно е, преди да бъдат сключени нови конвенции, да се даде приоритет на оптималното използване на съществуващите институции, договори и споразумения, и по-специално на онези, които вече са доказали своята ефективност.

1.16

Планът SET е основна стратегическа насока на европейската икономика по отношение на развитието и прилагането на технологии за намаляване на последиците от изменението на климата, посредством намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г., а впоследствие до 2050 г.

2.   Въведение

2.1

На 22 ноември 2007 г. Комисията публикува предложение относно установяването на европейски стратегически план за енергийните технологии (План SET) „Към бъдеще с нисковъглеродни технологии“ (COM(2007) 723) едновременно със следните работни документи: „Пълна версия на оценката на въздействието“ SEC(2007) 1508, „Резюме на оценката на въздействието“ SEC(2007) 1509, „Картография на технологиите“ SEC(2007) 1510 и „Картография на капацитетите“ SEC(2007) 1511. Този набор от документи обобщава наличните решения и средства, които следва да се мобилизират, за да се осъществят целите на плана SET. Горепосочените документи спешно приканват към по-тясно и по-добре координирано сътрудничество в областта на изследванията и развитието на всички нива (2).

2.2

Става дума за стратегическа насока във важна и дори централна област, чиято цел е да се ограничи изменението на климата посредством намаляване на емисиите на парникови газове. Конкретно, ЕС ще трябва да намали емисиите си на парникови газове с 20 % до 2020 г., дори с 30 %, ако международната общност се присъедини към ЕС в тази инициатива на световно ниво. Тези основни цели по отношение на борбата с изменението на климата и основното политическо съдържание на инициативата „Енергийна политика за Европа“ бяха дефинирани от Европейския съвет на 9 март 2007 г.

2.3

Ще бъде необходим огромен напредък в енергийните технологии, за да се стабилизират концентрациите на въглероден двуокис в атмосферата на приемливо ниво. Изобщо не се поставя въпросът дали са необходими технологични иновации, защото те наистина са необходими. Стои обаче въпросът до каква степен политиката би трябвало да се съсредоточи пряко върху стимулирането на иновациите (3)? Изключително опасно е да се задоволяваме само с „вече съществуващите технологии“, а планът SET, задълбочено изготвен и приложен, е основният подходящ избор за постигане на необходимите цели за намаляване на емисиите.

3   Документи на Комисията

3.1

Европа трябва да действа веднага, като съсредоточи усилията си, за да осигури сигурни доставки на устойчива и конкурентоспособна енергия. Използването на технологии е съществено условие за постигането на целите на енергийната политика за Европа, приета от Съвета на 9 март 2007 г. За да се гарантира постигането на поставените цели в тази област, следва да се намалят разходите за чиста енергия и да се постави индустрията на ЕС начело на бързо растящия сектор на нисковъглеродни технологии. В дългосрочен план, за да бъде осъществена амбициозната цел емисиите на парникови газове да бъдат намалени с 60-80 % до 2050 г., изследванията трябва да напреднат значително, за да се разработят нови поколения технологии.

3.2.

Днешните тенденции и тяхното отражение върху бъдещето показват, че не сме на път да постигнем целите на енергийната ни политика. Лесният достъп до ресурсите ни направи зависими от изкопаемите горива, като едновременно с това намали интереса към иновациите и инвестициите в нови енергийни технологии. Публичните и частни бюджети за изследвания в областта на енергетиката в ЕС намаляха значително след голямото им увеличение през 1980-те години. Това доведе до натрупване на недостатъчни инвестиции в капацитета и инфраструктурите на изследванията. Ако днес правителствата инвестираха в същия размер както през 1980 г., общите публични разходи на държавите-членки на ЕС за развитието на енергийните технологии биха били четири пъти по-големи от настоящия размер на инвестициите от около 2,5 милиарда евро годишно.

3.3

Пазарното навлизане на нови енергийни технологии допълнително се възпрепятства от факта, че енергията е стока. Тази неблагоприятна за иновациите рамка се допълва от законовите и административни пречки. Затова публичната намеса в подкрепа на иновациите в областта на енергетиката е и необходима, и оправдана.

3.4

Основните световни сили — Съединените щати и Япония, а и възникващите икономики, като тези на Китай, Индия и Бразилия, са изправени пред същите предизвикателства и умножават усилията си в областта на новите енергийни технологии. Техният пазарен мащаб, възможностите им за инвестиции и научни изследвания далеч надхвърлят тези на повечето държави-членки. Разпокъсаността на усилията, многобройните несъгласувани изследователски стратегии и капацитети под критичния минимум все още са основна характеристика на изследователската база на ЕС. И все пак, ако изостанем във все по-оспорваната глобална надпревара за спечелването на пазари за нисковъглеродните технологии, рискуваме да се окажем зависими от вносни технологии за постигане на целите си, като така ще пропуснем огромни търговски възможности за бизнеса в ЕС.

3.5

Преходът към нисковъглеродна икономика може да отнеме десетилетия и да засегне всеки сектор на икономиката, но ние не можем да си позволим да забавяме действията си. Решенията, които предстои да вземем през следващите 10-15 години, ще имат сериозни последствия за енергийната сигурност, изменението на климата, растежа и заетостта в Европа.

3.6

Най-напред имаме нужда от качествена промяна в ефективността на преобразуването на енергия, доставките и крайното потребление на енергия. Наличните технологични възможности в транспорта, строителството и индустрията следва да се превърнат в бизнес-възможности. Необходимо е изцяло да се възползваме от потенциала на информационните и комуникационните технологии, организационните иновации, както и да използваме публичните политики и пазарните инструменти (4), за да управляваме търсенето и да стимулираме нови пазари.

3.7

В публикуваните от Комисията документи се посочва, че технологиите, които ще допринесат за изпълнение на целите за 2020 г., днес са налице или са в последните етапи на разработване. Все пак, дори при оптимистичен подход не може да се отрече, че е от основно значение да се мобилизират навреме наличните технологии и че като цяло нисковъглеродните технологии остават скъпи и се сблъскват с пречки при навлизането на пазара. Следователно е необходим двупистов подход: да се подкрепят научните изследвания, за да се намалят разходите и подобрят резултатите, и да се приложат активни подпомагащи мерки за създаване на бизнес възможности, стимулиране на развитието на пазара и преодоляване на нетехнологичните пречки, които възпрепятстват иновациите и пазарното внедряване на ефективни нисковъглеродни технологии.

За да се постигне визията за 2050 г., която разчита на практическото използване на невъглеродни технологии, е необходимо да се разработи ново поколение от тези технологии посредством революционни постижения в изследванията. Дори в случай, че тези технологии имат ограничено влияние към 2020 г., от жизненоважно значение е да увеличим усилията днес, за да станат тези технологии рентабилни възможно най-скоро.

3.8

Съществуващите мерки, предприети през последните години, биха могли да предложат основа за по-нататъшната работа на ЕС: i) създаване на европейски технологични платформи; ii) използване на инструмента на Европейското изследователско пространство (ERA-Net), за да се започнат стъпки по посока на общото програмиране на научните изследвания между държавите-членки; iii) сътрудничество между научноизследователските центрове в специфични области посредством мрежите за върхови постижения. Планът SET ще се съсредоточи върху, засили и придаде съгласуваност на общите усилия в Европа с цел да се ускорят иновациите в модерните европейски нисковъглеродни технологии. Планът SET си поставя за цел постигането на следните резултати: i) ново съвместно стратегическо планиране, ii) по-ефективно изпълнение, iii) увеличение на ресурсите, и iv) нов и комплексен подход към международното сътрудничество.

3.9

Новият начин за работа на общностно ниво изисква всеобхватни, динамични и гъвкави средства за управление на този процес, определяне на приоритетите и предлагане на действия, т.е. колективен подход към стратегическото планиране. Действащите лица трябва да започнат да общуват и да вземат решения по по-структуриран и целенасочен начин от преди, като планират и изпълняват действия заедно с ЕО в рамките на сътрудничеството. За да ръководи изпълнението на Плана SET, като засилва съгласуваността между националните, европейски и международни усилия, през 2008 г. Комисията ще създаде Ръководна група за стратегически технологии в областта на енергетиката. Комисията ще организира Европейска среща на върха по въпросите на енергийните технологии през първата половина на 2009 г.

3.10

Ефективното стратегическо планиране в Ръководната група изисква редовни и надеждни данни и информация. Комисията ще създаде система за информация и за управление на познанията с отворен достъп. Тя ще включва „картография на технологиите“ и „картография на капацитета“, разработени от Съвместния изследователски център на Комисията (5).

3.11

С цел да се ускорят процесите на разработване и въвеждане на пазара са ни необходими по-целенасочени и силни механизми, които да могат да повлияят на потенциала за действие на публичните власти, европейската индустрия и изследователите. Тези механизми са, както следва: (i) европейски индустриални инициативи; (ii) съюз за европейски научни изследвания в областта на енергетиката; (iii) трансевропейски енергийни мрежи и системи на бъдещето.

3.12

Насърчаването на по-голямо съсредоточаване и координация между различните схеми и източници за финансиране ще спомогне за оптимизиране на инвестициите, за изграждане на капацитет и за осигуряване на непрекъснатост на финансирането на технологиите в различните фази на разработване. Трябва да се отговори на две предизвикателства: мобилизиране на допълнителни финансови ресурси за научни изследвания и свързаните с тях инфраструктури, за демонстрационни проекти в индустриален мащаб и проекти за пазарно тестване и насърчаване на специализираното образование и обучение, за да се постигне количеството и качеството на човешките ресурси, необходими, за да се възползваме в пълна степен от технологичните възможности, които ще създаде европейската енергийна политика.

3.13

Комисията възнамерява в края на 2008 г. да представи Съобщение относно финансирането на нисковъглеродните технологии. Действията на държавите-членки за подобряване на базата на човешките ресурси би трябвало да са по-добре координирани, за да се увеличат максимално взаимодействията и да се повиши мобилността в този сектор.

3.14

Мерките, предложени в Плана SET, би трябвало да доведат до стратегия за засилено международно сътрудничество. Необходимо е да осигурим единогласието на ЕС на международни форуми, така че да се гарантира по-съгласувано и по-силно партньорство.

3.15

Днес процесът на технологични иновации в енергетиката се базира на национални програми и облекчения, използващи националните ресурси за постигане на националните цели. Този модел беше подходящ за отминалата ера на евтина енергия и липса на ограничения за въглеродните емисии. За да се осъществят драматичните промени в сектора на енергетиката, които ще са необходими през ХХI век, трябва да се следва нова политика.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията, както и допълнителните работни документи и се присъединява към анализа и описанието на настоящото положение на енергийните технологии. Да се реагира на опасността, която изменението на климата представлява за планетата, и да се отговори на голямото потребление на енергия от индустриализираните страни, както и на непрекъснато нарастващото търсене от развиващите се страни, представляват значителни международни предизвикателства. При липса на добре обмислена стратегия и на използване на по-икономични и ефикасни енергийни технологии, разсъжденията за ограничаване мащаба на изменението на климата изглеждат твърде неуместни.

4.2

Също така в съобщението се поставя доста силно ударение върху ключовия елемент на енергийната политика, а именно сигурността на доставките, както на материално ниво, така и от гледна точка на социалната и екологична устойчивост. Сигурността на енергийните доставки предполага не само физически достъп до енергия, но също така възможност тя да бъде придобивана на приемливи за обществото цени.

4.3

В съобщението си Комисията напълно уместно поставя развитието на енергийните технологии на първо място сред усилията, които трябва да имат за цел да ограничат мащаба на изменението на климата; тази позиция съответства и на заключенията на Тринадесетата конференция на страните (COP 13), която се проведе през декември 2007 г. в Бали (6). Настоящото и бъдещо международно сътрудничество в тази област би трябвало също да бъдат приоритет за ЕС, тъй като то крие възможности за европейската икономика по отношение на разпространението на необходимите технологии.

4.4

Съобщението на Комисията с право подчертава значението на фактора време, който играе определяща роля в изпълнението на предлаганата стратегия (План SET), ако ЕС желае до 2020 г. да намали емисиите си на парникови газове съгласно ангажимента, който пое през март 2007 г. Без ускоряване на процеса по организация и окончателен анализ на основните стратегически насоки във връзка с развитието на технологиите (по примера на основните стратегически насоки за научноизследователска и развойна дейност в САЩ и Япония), ще бъде невъзможно да бъдат мобилизирани ефективно необходимите сили и средства, за да се доведе до успешен край първият етап до 2020 г., а изглежда още по-малко вероятно това да бъде постигнато за втория етап — до 2050 г.

4.5

С цел ускоряване развитието и конкретното използване на новите енергийни технологии, ЕС трябва да разполага с повече целенасочени и ефективни механизми, благодарение на които да се използва потенциалът на публичната помощ, промишлеността, университетите и изследванията, и които ще позволят да се укрепи взаимният им синергичен ефект. В областта на енергетиката Европа разполага с водещи научноизследователски институти на национално ниво и с отлични изследователски екипи в университетите и специализираните центрове. За съжаление, работата им не е координирана, а използваните досега инструменти в тази насока се оказват недостатъчни. Ключовият фактор за успеха на предлагания план е оптималното използване на този потенциал. На международно ниво също трябва да бъде установено по-широко сътрудничество.

4.6

ЕИСК приветства с особено задоволство подхода на Комисията, която препоръчва настойчиво в съобщението си да бъдат мобилизирани не само финансови, а преди всичко човешки ресурси на четири нива, както в частния сектор, така и на национално, европейско и световно ниво. Досега мобилизирането на финансовите ресурси се сблъскваше с конфликт на приоритети и с продължителността на процедурите. Проектът на Плана SET трябва да стимулира промяна на отношението и да ускори процесите по взимане на решения. Мобилизирането на човешки ресурси, винаги в дългосрочна перспектива, фигурира и в Лисабонската стратегия, но въпреки това полаганите усилия за намирането на необходимите ресурси за изпълнение на предлаганите стратегии все още се оказват недостатъчни и много бавни. Първото необходимо условие за мобилизирането на човешки ресурси е осигуряване на обща и адекватна подкрепа за научното и техническо обучение.

4.7

Комитетът констатира, че е необходимо да се постигне съгласие относно концепциите, приоритетите и целите, както и относно стратегически план за енергийните технологии.

4.8

ЕИСК отбелязва, че по отношение на ограничаването на изменението на климата би било вредно несъмнено най-важният инструмент, а именно стратегията за развитие и изпълнение на енергийните технологии, да бъде изместен на втори план от други теми, които, обективно погледнато, трябва да осигурят на този процес на развитие важна рамка за подкрепа (става дума по-специално за Схемата за търговия с емисии, подкрепата на използването на възобновяеми енергийни източници, третия „енергиен пакет“ и т.н.). Само конкретен технологичен напредък, позволяващ въвеждането на по-ефективни технологии, както за производство, така и за потребление на всички видове енергии, би могъл да доведе до ефективно намаляване на емисиите на парникови газове. Финансирането на технологичното развитие би могло да бъде осигурено от дохода от продажбата на търг на квотите за емисии от схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове, при условие че предложението за въвеждане на тази процедура бъде прието. Този източник на финансиране в никакъв случай не бива да остава единствен, особено ако стане действително оперативен едва през 2013 г.

5.   Специфични бележки

5.1

Особено уместен и обективен, анализът на настоящото положение, което се оказва твърде незадоволително, поставя основателно акцента върху проблемите с организацията и управлението, които подобно на техническите и научни предизвикателства трябва да бъдат в центъра на загрижеността на обществото.

5.2

Документите на ЕС изхождат от принципа, че съществуват множество енергийни технологии, които могат да повлияят значително на напредъка в областта на енергетиката и да допринесат за изпълнението на поставените цели. Поради големия им брой, само истински портфейл може да позволи постигането на резултати. Без задълбочен анализ на последния е невъзможно служебно да се изключи дадена насока, колкото и слабо обещаваща да е тя. В същото време, би било уместно да бъдат изключени най-малко благоприятните възможности в най-ранния етап на процеса, за да не се пропиляват ненужно ресурсите. Като се изходи от одобрената стратегическа рамка, всяка държава-членка, дори всеки регион, би трябвало да има възможност да дефинира собствените си приоритети с оглед на совите области на компетентност, капацитет за реализация и опит.

5.3

На общностно ниво, в документите, които разглеждат този въпрос, се препоръчва да се обърнем към технологии, които използват възобновяеми енергийни източници, към екологични начини за генериране на топлинна енергия (включително за топлина за производство на електричество) и към най-новите инфраструктури за транспортиране и съхраняване на енергия. ЕИСК подкрепя тези приоритети. Не бива да се пренебрегват чистите технологии, които се основават на изкопаеми горива, които ще продължат да представляват, дори в дългосрочен план, основният източник на първична енергия, без да забравяме тези, които използват атомна енергия (от разпад и синтез), както и безопасното съхранение на ядрените отпадъци; те трябва да продължат да бъдат неразделна част от дейностите по НИРД на ЕС.

5.4

ЕИСК изразява съгласие с факта, че за момента енергийният пазар не предоставя ясна информация на лицата, отговорни за разработването на енергийната политика, на правителствата и на частните инвеститори за спешността, с която трябва да се развие прилагането на новите технологии, тъй като цените на различните енергийни източници и горива не отчитат в достатъчна степен всички външни фактори, включително и социалните разходи. Поради тази причина на общностно ниво все още не е имало споразумение относно приоритетите в областта на енергийните изследвания и развитие, нито относно създаването на финансови ресурси и други инструменти в подкрепа на тези приоритети.

5.5

ЕИСК счита, че освен да установи приоритетите на ниво ЕС, стратегическият план би трябвало също така да дефинира бързо и координирано специфичните цели на ниво държави-членки, да предвиди отпускане на достатъчни финансови ресурси в рамките на бюджетите (национални и европейски), да използва най-добре капацитетите за изследвания и развитие, да включи частния сектор, стимулиран достатъчно от тенденциите на енергийния пазар, и да предвиди други законодателни и данъчни инструменти. Частният сектор трябва задължително да се включи в този процес и то в много голяма степен. ЕС и националните правителства трябва да осигурят благоприятните за това условия, не само като дефинират принципите, приоритетите и целите на енергийните политики, но също така като създадат необходимите инструменти за тяхното прилагане.

5.6

Ключовият елемент е установяването на пазарни правила в енергийния сектор, като се отчитат външните фактори, включително и социалните разходи, в цените на енергията, което ще позволи пазарът да изпрати предупредителни сигнали към инвеститорите и частните оператори за необходимостта да се пристъпи към технологични промени, за да се осигури най-ефективното използване на различните енергийни източници. ЕС и държавите-членки вероятно ще трябва да създадат законодателни и данъчни условия, които да позволят да се съчетаят по-ползотворно публичните и частните финансови инструменти за научноизследователска и развойна дейност в областта на енергетиката, без да се забравят доброволните инструменти, които ще доведат до по-добро използване на ресурсите.

5.7

Страните, които разполагат с благоприятни природни условия, възлагат големи надежди на ускоряването на напредъка по отношение на широкото използване на възобновяеми енергийни източници. Но има други страни, които са лишени от такива природни условия или които не могат да ги експлоатират на икономически приемлива цена. Реалните природни условия и физическият достъп до енергийни източници би трябвало да представляват основен критерий при оценяване на възможността за експлоатация на възобновяемите енергийни източници във всяка държава-членка и при включването на последните в програмите за развитие на енергийните технологии.

5.8

ЕИСК е на мнение, че посочените в съобщението на Комисията приоритети относно плана SET са в известна степен ограничени, главно що се отнася до възобновяемите енергийни източници. Те имат безспорно значение не само за повишаването на сигурността на предлагането на енергия, но и за намаляването на зависимостта на държавите-членки от вноса на енергия и за устойчивото развитие. От икономическа гледна точка обаче някои възобновяеми енергийни източници все още предполагат високи разходи, които ще се задържат още дълго време. Освен това интегрирането на енергийните пазари не повдига въпроси само от политически и организационен характер и ще е необходимо също така да се създадат програми за научноизследователска и развойна дейност, посветени например на интелигентните мрежи.

5.9

Комитетът препоръчва настойчиво да се държи сметка за факта, че голям брой страни са зависими от изкопаемите горива и ядрената енергия и че това положение изглежда няма да се промени в близко бъдеще. Това се отнася и за третите страни, с които ЕС би трябвало да координира усилията си за ускоряване на научноизследователската и развойна дейност в областта на енергийните технологии. Като има предвид това, Комитетът счита, че европейските приоритети не трябва да се съсредоточават в твърде голяма степен в технологиите за използване на възобновяеми енергии и трябва да отдадат равностойно значение на технологиите, които спестяват енергия на етапа на крайно потребление, чистите технологии, основаващи се на изкопаемите горива (в това число технологиите за улавяне и съхранение на въглерод). Научноизследователската и развойна дейност в областта на атомните технологии има специфичен дневен ред и координация. При все това е уместно да се наблегне на значението на научноизследователската и развойна дейност на атомната енергия, понастоящем под формата на ядрен разпад, а някой ден може би под формата на синтез, по отношение на продължителността на експлоатация и сигурността на атомните съоръжения, тъй като последните играят важна роля за гарантиране сигурността на доставките на енергия и за намаляване на емисиите от парникови газове в ЕС.

5.10

Разбира се, усилията за икономия на енергия както при преобразуването ѝ, така и на етапа на крайното й потребление, могат да допринесат в също толкова голяма степен за устойчивото развитие, колкото и напредъкът на съвременните енергийни технологии. На ниво ЕС използването на наличните финансови и човешки ресурси в тази твърде обширна област може да бъде подобрено посредством адекватно изготвяна и осъществявана стратегическа координация на изследванията и развитието в областта на енергетиката. Тази координация ще предефинира приоритетите (както по отношение на съдържанието, така и по отношение на сроковете), които трябва да се приложат на общностно и национално ниво, както и необходимите оперативни механизми — като системи за управление, контрол и поток на информация. Хармонизирането на методите и съоръженията също ще играе важна роля в това отношение.

5.11

Що се отнася до засилването на сътрудничеството в областта на научноизследователската и развойна дейност по отношение на новите енергийни технологии извън Европейския съюз, уместно е, преди да бъдат сключени нови конвенции, да се даде приоритет на оптималното използване на съществуващите институции, договори и споразумения, и по-специално на онези, които вече са доказали в миналото своята ефективност.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Решение на Тринадесетата конференция на страните по рамковата конвенция на Обединените нации относно изменението на климата — план за действие от Бали.

(2)  ЕИСК публикува няколко важни становища по този въпрос, които не са загубили своята актуалност, като становището „Изследвания и енергетика“, ОВ C 241, 7.10.2002 г., стр. 13.

(3)  Pielke, R. Jr et al, Dangerous assumptions („Опасни допускания“), Nature, т. 452/3, стр. 531, 532, 3 април 2008 г.

(4)  Зелена книга относно пазарните инструменти за опазването на околната среда и за целите на свързаните с това политики COM(2007) 140 от 28.3.2007 г.

(5)  Вж. Работните документи на персонала на Комисията SEC(2007) 1510 „Карта на технологиите“ и SEC(2007) 1511 „Карта на капацитета“.

(6)  Решение на Тринадесетата конференция на страните по рамковата конвенция на Обединените нации относно изменението на климата — План за действие от Бали.


3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/59


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Връзка между изменението на климата и селското стопанство в Европа“

(2009/C 27/14)

В писмо от 25 октомври 2007 г. френското председателство на Съвета поиска от Европейския икономически и социален комитет, съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да изготви проучвателно становище относно:

„Връзка между изменението на климата и селското стопанство в Европа“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 юни 2008 г. (докладчик: г-н Ribbe, съдокладчик: г-н Wilms).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли) Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 94 гласа „за“, 30 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение на заключенията и препоръките на ЕИСК

1.1

В писмо от 25 октомври 2007 г. френското председателство се обърна към ЕИСК с молба да изготви проучвателно становище относно „Връзката между изменението на климата и селското стопанство в Европа“. При това Комитетът бе изрично помолен да се спре и на проблематиката, свързана с биогоривата.

1.2

ЕИСК изразява крайното си безпокойство от отрицателните въздействия, които изменението на климата ще има върху селското стопанство, а оттам и върху икономическата мощ на редица селски райони. При това се очаква най-силните въздействия да се проявят в Южна Европа, най-вече вследствие на очакваните продължителни засушавания, стигащи до недостиг на вода. Възможно е те да доведат до пълно прекратяване на земеделските дейности. Но също и в други региони на Европа земеделските стопани ще трябва да се борят със сериозни проблеми, причинени от изменението на климата, например силно изместени по време валежи. Към това се прибавят евентуално проблеми с нови или зачестяващи болести по растенията или нашествия от вредители.

1.3

Затова политиците трябва да действат бързо и да интегрират политиката за опазване на климата в останалите политики.

1.4

Селското стопанство е не само жертва на изменението на климата, а и самото то допринася за емисиите на парникови газове; при това се касае не за емисии на CO2, а за метан и райски газ, предизвикани от промени в земеползването и от самото селскостопанско производство. ЕИСК приканва Комисията да анализира по-прецизно как отделните форми на селскостопанско земеползване се различават помежду си по отношение на своето въздействие върху климата, за да могат въз основа на това да се разработят политически опции за действие, например в рамките на политиката на подпомагане на земеделските производители. Във връзка с това приветства заявеното от Комисията намерение в бъдеще по-силно да интегрира опазването на климата в общата селскостопанска политика.

1.5

Селското стопанство може да даде важен принос за опазването на климата, например като не само осигурява запазването на все още съществуващите запаси от въглерод в почвите, но дори ги и повишава чрез целенасочено увеличаване на хумуса, като намалява своето енергийно потребление и като произвежда биомаса за енергийни нужди посредством природосъобразни и екологични методи.

1.6

ЕИСК е на мнение, че очертаващата се понастоящем бъдеща стратегия на ЕС за биогоривата, която по данни на Комисията включва в голяма степен и вноса на селскостопански суровини, не изглежда подходяща за едновременното постиган